Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2007-12-18

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои да довършим гласуването на второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., след което да преминем към второ четене на Закона за държавния бюджет.
Преди това едно съобщение: народната представителка Петя Гегова се е включила в състава на групата “Българска нова демокрация”. С това се изменя и съставът на групата. Тя е вече от 16 члена.
Следва да тестваме системата, продължавайки с гласуванията, които ни предстоят.
Продължаваме гласуването на второ четене на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Следва да гласуваме § 4, който става § 5 в окончателната редакция на комисията, която по принцип подкрепя вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 147, против 11, въздържали се 9.
Текстът е приет.
Уважаеми колеги, сега можем да гласуваме едновременно два текста - § 5 и 6 по вносител, които стават § 6 и 7, както са редактирани и предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте тези два текста – на § 5 и 6 по вносител.
Гласували 157 народни представители: за 138, против 11, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Подлагам на гласуване § 7, който регламентира влизането в сила на закона, в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 132, против 13, въздържали се 4.
И този параграф е приет.
Следва да гласуваме и три приложения към законопроекта.
Първо ще гласуваме Приложение № 1 към чл. 8, т. 1, както е предложено от вносителя.
Моля, гласувайте Приложение № 1.
Гласували 149 народни представители: за 135, против 11, въздържали се 3.
Приложение № 1 е прието.
Подлагам на гласуване Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3, също по вносител.
Моля, гласувайте Приложение № 2.
Гласували 151 народни представители: за 131, против 14, въздържали се 6.
Приложението е прието.
Последно е Приложение № 3 към чл. 16, ал. 3.
Моля, гласувайте Приложение № 3 по вносител.
Гласували 141 народни представители: за 129, против 9, въздържали се 3.
И това приложение е прието, с което е приет и законът.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 Г.
Колеги, бих предложил да гласуваме процедурно и този законопроект да бъде обсъждан, като бъдат гласувани параграфите и текстовете веднага след обсъждането на съответния текст. Нека да гласуваме, за да е ясна процедурата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 151 народни представители: за 141, против 8, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Давам думата за процедурно предложение на Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Бих помолил за процедура – да поканим министъра на финансите, ако останалите министри са заети, да присъства на това заседание. Искаме да чуем и неговото мнение. Ако вие не сте го поканили, ние го каним, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, виждам, че господин Орешарски е заявил готовността си да присъства, той е тук и ще участва без съмнение в дискусията. Освен това следва да допуснем в залата и трима негови заместник-министри. Вярвам, че господин Овчаров ще направи предложението.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Господин председател, предлагам в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев, господин Кирил Желев и господин Любомир Дацов – заместник-министри на финансите, а също така и Йордан Христосков – управител на НОИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване процедурното предложение – тримата заместник-министри и господин Христосков да бъдат допуснати в залата.
Моля, гласувайте. (В залата влизат министър-председателят Сергей Станишев, министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова. Ръкопляскания от блока на мнозинството.)
Има достатъчно представително присъствие на Министерския съвет. “Добре дошли” на господин министър-председателя, на госпожа Масларова, на господин Орешарски! Заповядайте.
Даже очакванията на господин Димитров бяха надхвърлени. (Оживление в залата.)
Колеги, моля да регистрираме резултата от гласуването.
Моля, гласувайте формално за допускането на заместник-министрите и на господин Христосков в пленарната зала.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Поканете заместник-министрите и господин Христосков.
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: “Закон за държавния бюджет на Република България за 2008 г.”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 145, против 3, въздържали се няма.
Заглавието е прието с подавляващо мнозинство.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 1 има направени предложения от редица народни представители, които ще изброя.
По чл. 1, ал. 1 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
По същата алинея има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Елиана Масева, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Николаев Иванов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Тези предложения дотук бяха по чл. 1, ал. 1.
По чл. 1, ал. 2, има предложение от народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Лъчезар Иванов, също неподкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Руденко Йорданов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Олег Попов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова, което също не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Васил Паница, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител доц. Атанас Щерев, също неподкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Цонев, Георги Божинов и Милен Велчев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народните представители Мая Манолова и Минчо Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Васил Паница и Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Венцислав Върбанов, Евгени Жеков и Мирослав Мурджов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Алиосман Имамов, Юксел Хатиб, Юнал Тасим, Юсеин Джемил, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Иванов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено от комисията.
Още едно предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
По чл. 1, ал. 3, има две предложения. Едното е от народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията, и второто е от народните представители Димитър Йорданов, Мирослав Мурджов и Мариана Костадинова, което също не е подкрепено от комисията.
По чл. 1, ал. 4, има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на комисията за чл. 1 и предлага редакцията, която виждате на екрана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, пристъпваме към обсъждане на чл. 1 с неговите пет алинеи от законопроекта. Имате думата.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! В първите 30 секунди, господин председател, ще направя едно процедурно уточнение. Тъй като аз и мои колеги от моята парламентарна група и от другите парламентарни групи имаме предложение по съответните алинеи на чл. 1, ще ви моля да вземаме отношение по всяко конкретно предложение, свързано с определена алинея.
Аз ще започна от ал. 1, за да спазя и хронологичния ред на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Тоест Вие искате повече от 5 минути ли, господин Методиев?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, тъй като предложенията са различни, засягат различни текстове, е нормално да вземем отношение към всяко предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам, вярвам, че и колегите разбират. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
И така, уважаеми колеги, в последните две години имаме възможност да започнем дебат по Законопроекта за държавния бюджет, различен от предходни, поради една основна причина – и това е, първо, да уточним позициите си по възможните приходи за съответната бюджетна година.
Член 1, ал. 1, на законопроекта по правило се занимава с тази част – какви приходи се предвиждат, какви са възможностите оттам впоследствие да се направят и разходите.
Предложението на колеги от Парламентарната група на Демократи за силна България е свързано с вече станалата практика на подценяване на приходната част на бюджета. В случая оценката по наше мнение е подценяване на стойност над 1 милиард лева. И в предходната година, и в по-предходната в дебата се констатираше, че има разлика в прогнозите, които се дават от Министерството на финансите, и от други както официални държавни институции, така и неправителствения сектор. Подценяването основно е извършено в сферата на косвените данъци, тоест в сферата на събираемостта на приходи от акциза и по данък добавена стойност. Това подценяване има като пряк резултат, първо, свиване на разходите, особено в сфери, които трябва да бъдат реформирани или които са в трудно състояние, и второ, в края на годината да се получава допълнителен приход, както вече е модерно да се нарича или както е познато – излишък. И то в много големи размери.
За да не се случва това, е нужно, уважаеми колеги, да направим съответните поправки, предложени в конкретни числа, пак ще кажа, в сферата на косвените данъци, за да нямаме дебати като този отпреди един месец, свързан с необходимост парламентът да дава разрешение на изпълнителната власт, на правителството да извършва огромен допълнителен разход в сферата на излишъка. По-доброто планиране на приходите дава възможност и за по-добра работа на съответните сектори.
В нашето предложение тези средства в ал. 2, за която искам да кажа няколко думи, са предвидени и в кои системи трябва да отидат разходите вповече при наличието на по-голям приход. Надали има съмнение в някого от колегите в залата, че образованието е сфера, в която има необходимост от много голяма динамика на реформи, много големи промени и че там естествено е необходимо да бъдат дадени допълнителни средства. Така че част от сумата, за която говорим по ал. 1, от косвените данъци, е нормално и естествено да тръгне в тази посока. Крайното решение, разбира се, ще бъде с гласуване.
И втората сфера е сферата, където държавата трябва да отпусне допълнителни средства за българските пенсионери.
Мисля, че промяната на подхода, съгласието да се променят числата в чл. 1, ал. 1, в приходната част, ще даде възможност и за един по-пълноценен дебат през целия ден. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Реплика към господин Методиев? Няма.
Господин Шопов, заповядайте за процедурно предложение.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председател.
В началото сме на разглеждане на най-важния закон за държавата през годината. Удостоени сме от високата чест тук да са самият министър-председател на Република България и трима министри. Да се надяваме, че ще станат повече в процеса на дебата. Така, както се очертава, имам лошото чувство, че ще се бърза да се приеме законът, да се претупа, вече има индикации за това. За да има контрол над това, което правим, най-добрият начин е това да стане пред очите на българския народ, да бъдат наясно българските граждани откъде идват парите за държавния бюджет, кой е данъкоплатецът и къде ще отидат тези пари на данъкоплатеца. Най-коректно в това отношение е да се експонираме по най-широко възможния начин, а това става чрез Българската национална телевизия.
За това моето процедурно предложение е да се гласува за пряко включване на Българската национална телевизия и предаването на гласуването на бюджета на второ четене от начало до край. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ще подложа на гласуване Вашето предложение, господин Шопов, но нямате основание за заключението за прибързано разглеждане, както и Вие сте свидетел, аз потвърдих готовността да дам възможност на всеки да се изкаже и отвъд формалните пет минути. Така че тази Ви констатация е безпочвена.
Подлагам на гласуване предложението за пряко предаване.
Гласували 136 народни представители: за 38, против 53, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Николова, имате думата.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние приемаме бюджет, който за първи път тази година показва коректно определен излишък. Така или иначе и миналата година предупреждавахме от опозицията и сега е видно, че този излишък, който е показан, далеч ще надхвърли размерите, които днес ще гласуваме. Когато в края на годината ние все пак установихме, че имаме над три милиарда излишък, аз си помислих следното. Знаете как на село бабичките кътат всяка стотинка и всяко левче в посче. Връзват това посче и си кътат тези пари цялата година. И когато накрая решат да купят нещо за внуците си за Коледа, се оказва, че с тези парички те не могат да купят това, което евентуално са мечтали през януари и февруари.
За съжаление, аз установявам, че финансовият министър се държи по същия начин като тези бабички, защото къта под миндера три милиарда. Представяте ли си, ако тези три милиарда бяха развъртени през годината, каква покупателна способност щяха да имат българските граждани и как тези пари щяха да работят?
Искам да дам само примера за общините, с тези 20 -30 милиона, които сега се отпускат като 20% съфинансиране, което показва, че през годината те не са могли да бъдат използвани за съфинансиране, тоест тези проекти не са се случили. Не мога да се съглася, че един компетентен, какъвто е министър Орешарски, какъвто е в цялост Министерският съвет, не е могъл да знае предварително, че тези излишъци ще бъдат факт.
Искам да обоснова нашето предложение за завишаване на приходната част в т. 1.5. – „Акцизи”, с 1 млрд. 647 млн. лв. и т.н., или общо със сума 5 млрд. 444 млн. лв. Защо? Тъй като в лявата част на залата, разбира се, част от нея, а не цялата лява част, сверява своя часовник с Русия, аз искам да кажа, че за барел гориво не са заложени 68 долара за барел, господин Орешарски, а са заложени 100 долара за барел, в Украйна са 105. Така че, залагайки такава цена на гориво, ние съвършено сигурно знаем, че само от акциз това постъпление ще бъде двойно. Използвайки това предположение, което е съвършено обосновано, ние завишаваме с 2 млрд. лв. приходната част така, както е показано на схемата отзад, и предлагаме данъчните приходи да бъдат коректно завишени също по начина, по който сме посочили.
Смятаме, че след като можем да направим това съвършено обосновано предположение за 2 млрд. лв. в Част трета – „Трансфери за субсидии”, могат да се увеличат съответно за Българската академия на науките сумата от 77 млн. 141 хил. лв. да се увеличи с 6 млн. 346 хил. лв., така както поиска Българската академия на науките, а също така в т. 1.12. – „Държавен фонд „Земеделие”, сумата от 216 млн. 094 да се замени със сумата 363 млн. 094, като увеличението е за доплащане в националното финансиране на зърнопроизводителите.
И пак казвам, когато една страна – производител на петрол, може да си позволи да заложи 100 долара на барел, аз не виждам защо ние залагаме 68. Тоест ние отсега скриваме един излишък от близо 2 млрд. лв., който в края на годината ще бъде разпределен между обръча от фирми. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Госпожо Николова, моето мислене е подобно на Вашето, само че Вие направихте няколко грешки. Точно преди една година в тази зала, когато приемахме бюджета за настоящата 2007 г., ние предвиждахме около 2 млрд. лв. излишък. Само че той не е 2 млрд. лв., както сгрешихме явно, той не е и 3 млрд. лв., както казвате, той е доста повече. Към края на м. ноември беше 3,5 млрд. лв., а може би ще надскочи и 3,5 млрд. лв. и може да стане и 3,6 и 3,7. Това е едната Ви грешка. Тоест и най-лошите ни очаквания и предвиждания за лошо балансирания бюджет бяха надминати.
Правите още една грешка за това, че всички тия пари се кътали във възелчето от бабата, както казахте, за да бъдат похарчени в края на годината. Ако беше така, не беше толкова страшно. Въпросът е да бяха похарчени добре тези пари, защото те пак щяха да завъртят чекръка на българската икономика и щяха да работят. Работата е там, че около милиард и сто – милиард и двеста от тези пари ще бъдат похарчени по начина, по който казвате Вие. А къде ще отидат останалите? Това е големият въпрос, това са големите пари, защото там, по простата сметка, остават повече от 2 милиарда – 2 милиарда и половина.
Аз ще Ви кажа къде ще идат и това е още по-страшно от това, което Вие очертахте. Ще идат в държавни ценни книжа във фискалния резерв срещу ниска лихва, която е около 2% в чужди банки, на същия тоя Международен валутен фонд и Световна банка, които ще ни върнат под форма на заеми всички тези пари, вече срещу много по-голяма лихва и тези пари ще бъдат мъртви пари, ще стоят там, няма да работят. Това е още по-големият проблем от този излишък, който се създава. Това са Вашите две грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте за своята дуплика, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Като човек юрист аз рядко приемам да бъда коригирана, но този път, господин Шопов, приемам корекцията, че превишението на бюджета в приходната част е така, както Вие го сочите. Може би господин Орешарски ще ни обясни какво ще се случи с тези над два милиарда, за които ние не сме се разпоредили в пленарната зала. Само като една сметка, ние вече нямаме български банки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за изказване, господин Жеков.
Евгений Жеков (БНС): Уважаеми колеги, нашето предложение е свързано с националните доплащания към директните плащания за земеделските производители. То е аналогично с това на колегите от ДПС. Ние предлагаме още сега в бюджета на Държавен фонд “Земеделие” да се предвидят като абсолютна стойност 146 млн. 814 хил. лв., което да даде възможност на нашите земеделски производители да си направят реален разчет на това какво могат да очакват от българската държава за следващата стопанска година. Според нас това е важно да бъде направено още сега. Два аргумента ще посоча само, за да не ви отнемам времето.
Първият е, че в сравнение с останалите земеделски производители от европейските страни нашите производители получават едва една четвърт от субсидиите и директните плащания. Редно е българската държава да се погрижи, за да се повиши тяхната конкурентоспособност.
Второ, в момента в България около 20 млн. дка земя са пустеещи и това ще даде възможност на нашите земеделски производители да си направят нормални разчети и да започнат да работят повече земя. Това е свързано със състоянието на зърнения пазар, цената на който в последната година се завиши много и беше в основата на част от инфлацията на хранителните продукти.
Обръщам се към колегите от БСП, знам, че имате резервен вариант, но той все пак поставя тези пари под известно условие, което няма да даде възможност на нашите производители още отсега да си направят нормална стопанска сметка. Затова ви моля да подкрепите това наше предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Жеков? Не виждам.
Давам думата на господин Мартин Димитров. Заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, дами и господа! Предложенията, които са направени от името на групата на ОДС, компенсират значителната разлика в цената на петрола, която някак си е била пропусната от министър Орешарски, но явно прогнозираните цени от страна на Министерството на финансите са доста далеч от истината. Това може би се дължи на липсата на капацитет точно в това направление на Министерството на финансите, но ние сме се постарали да помогнем.
Освен това предлагаме един външен преглед на ефективността на администрацията и орязване на разходите. Предлагаме намаление на разходната част на бюджета с около 600 млн. лв., най-вече става въпрос за разходите за издръжка, където има много големи резерви. Смятаме, че държавата може да функционира и без цели структури, като например комисията Кушлев, защото смятаме, че има икономическа полиция, данъчна администрация и тази комисията не е необходима. И, забележете, с много малка част от спестените разходи увеличаваме разходите за образование. Смятаме, че успехът на делегираните бюджети изисква отпускането на 78 млн. лв. допълнително за образование и за здравеопазване, забележете, защото смятаме, че държавата трябва да плаща 6-процентна вноска за децата. Като казва, че ги издържа, да плаща 6%, каквато е за останалите граждани. Децата все пак боледуват повече.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Тя плаща 6%.
Мартин Димитров: Искам да ви обърна внимание, освен тези аргументи и дебат, който беше воден досега, че не се отделя заслужено внимание на предложението на господин Румен Овчаров. Неговото предложение се пренебрегва, а там има много интересни неща. Внимавайте, господин Адемов, защото е важно.
По чл. 10, ал. 1 има целеви субсидии за капиталови разходи за общините за екологични обекти.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Ние сме на чл. 1.
Мартин Димитров: Момент, да, точно това е по чл. 1, няма значение. По чл. 1 е.
В първоначалния вариант на бюджета, в който са одобрени екологичните обекти, няма Приложение № 8, тоест въобще ги няма. Как сте ги пропуснали, господин Орешарски? – Човек, който изгражда програмно бюджетиране! В първоначалния вариант на бюджета няма Приложение № 8, аз ще Ви го дам да го видите. Освен това там са записани обекти за 40 млн. лв., забележете, а сега между първо и второ четене станаха за 77 млн. лв. Как стана тази работа? Аз ще ви кажа как стана. Най-интересният момент, който заслужава особено внимание, е, че част от обектите, които се появиха на страницата на парламента между първо и второ четене и бяха внесени по-късно, изведнъж стойностите по тях бяха удвоени. Примерно за община Благоевград са записали: канализация на с. Краище 1 млн. лв., първо, и изведнъж станаха 2 млн. лв. Това се е случило за 20-30 обекта. Много странна работа и много интересна! Тук ще ми е необходима помощта на господин Орешарски, за да ми обясни как това се вписва с програмното бюджетиране? Как между първо и второ четене парите за едни и същи обекти се удвоиха? Как стана тази работа?
Как става това, господин Орешарски? Ние от Обединените демократични сили не ги разбираме тези неща.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Затова сте в опозиция.
Мартин Димитров: Надяваме се Вие да ни ги обясните.
Освен това между първо и второ четене се появиха едни екологични обекти, дето ги нямаше – 30-40 такива.
Да ви кажа сега нашата експертна група и колегите, като си говорихме, до какви изводи стигнахме. На първо четене тройната коалиция, увлечена във вътрешни преговори, не е имала никаква представа какви екологични обекти ще предложи и е написала наизуст едни 40 млн. лв. Затова в този документ тук няма Приложение № 8, няма ги екологичните обекти по тази причина.
После между първо и второ четене е продължил въотрешнокоалиционният пазарлък и са се появили изведнъж едни обекти, по които, между другото, цените явно са били до последния момент въпрос на преговори и затова от таблицата, която е сложена на страницата на парламента, до това, което ни е внесено между първо и второ четене, има огромни разлики във финансирането.
Масово проектите, които са 1 млн. лв., явно това е коалиционно споразумение, са станали 2 млн. лв. Много интересна работа.
Много интересно, министър Орешарски! Как става тази работа?
Това, което заслужава най-голямо внимание, забележете, е, че това не е записано като промяна между първо и второ четене. И правилно, защото то не е промяна, тъй като такава таблица за първо четене няма. Така че сте прав тук, министър Орешарски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Изтече Ви времето, господин Димитров.
Мартин Димитров: Правилно, че не е промяна между първо и второ четене, ама тогава цялата таблица да си я сложите като внесена на второ четене, защото я нямаше за първо четене и аз ще ви дам тук бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля Ви да се ориентирате към приключване.
Мартин Димитров: Как се вписва цялото това нещо в програмното бюджетиране, колеги? Ние от Обединените демократични сили не можем да разберем и тук се надяваме министър Орешарски, министър-председателят или който друг министър си изберете да вземе да ни помогне и да ни обясни как стават тези работи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Апелът Ви е чут, уверен съм.
Има ли реплики към господин Димитров? Не виждам.
Госпожо Манева, имате думата, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще коментирам трите си предложения по чл. 1, защото те са взаимосвързани по същество. Те се отнасят към моята категорична убеденост, че е необходимо да осигурим с бюджета, да поемем ангажимент и да създадем предпоставки за много по-висока степен на усвояване на европейските фондове. В частност предложението ми засяга екологичните обекти, тоест всичко, което трябва да извършим в областта на околната среда, която е едно от основните направления, за които се осигуряват огромни средства.
Предложението ми е увеличаване на усвояването на европейските фондове с 200 млн. лв. и съответното национално съфинансиране. Защо правя това предложение? Какво е състоянието в момента на финансирането на екологични обекти от европейски фондове за околната среда?
В момента са предвидени 465 млн. усвояване на средства от европейските фондове за следващата година; 291 млн. са от Програма ИСПА, 175 млн. са от кохезионните фондове или само 85 млн. евро! Това означава, че нула лева през 2007 г., 85 млн. през следващата година при положение, че през 2013 г. са осигурени 1 млрд. 406 млн. лв. Значи и през 2008 г. всъщност нищо няма да усвоим от кохезионните фондове. В същото време сме поели огромни ангажименти. Поели сме до края на 2010 г. да изградим пречиствателни станции в 97 населени места. Това са населените места с население над 10 000 жители. В момента в тези населени места има 24 изградени пречиствателни станции, 20 се изграждат и остават повече от 50, които трябва да се изградят в един период през следващите две години след 2008 г., защото през 2008 г. фактически нищо няма да направим, защото ще усвоим само 85 млн. от кохезионните фондове.
До края на 2009 г. трябва да се изградят 55 регионални депа за отпадъци. В момента има действащи около 15. О 2001 г. се изграждат само 6 и още не са изградени. В тези суми, за които ви споменавам, фигурират и 25 млн. които ще се разплащат по вече отдавна отчетени и пуснати в експлоатация обекти. Това са въпросните шест депа, за които беше обявено, че са пуснати в експлоатация. Това е пречиствателната станция в Горна Оряховица, която беше пусната в експлоатация още по време на президентската кампания. Всъщност и през 2008 г. ще разплащаме 25 млн. по тези обекти.
В ангажиментите ни за следващата година са включени 291 млн. от Програма ИСПА. Какво е усвояването в момента? Само 14%. От Програма ИСПА са предвидени 507 млн. за околна среда. От тях само 180 млн. евро са договорени, а са усвоени само 75 млн. или 14,5%. За следващата година се предвижда да усвоим още 140 млн., тоест, в края на 2008 г. ще сме усвоили по-малко от 50% от Програма ИСПА. Нейният срок изтича през 2009 г. За 2009 г. вероятно ще трябва да предвидим останалите 250 млн. Ако схванахте за какво говоря – ако не увеличим поне със 100 млн. евро усвояването на европейските пари през следващата година, категорично няма да изпълним нито един от ангажиментите, които сме поели за екологични обекти, нито един! И процентът на изпълнението, на усвояването на средствата ще бъде изключително нисък, а за парите от европейските кохезионни фондове важи формулата N+3, тоест след като не усвояваме нито лев през 2007 г., изключително ниско усвояване през 2008 г., остава едно непосилно натоварване за следващите две години, което пък, от своя страна, означава, че предварително с този бюджет казваме, че се отказваме да ползваме възможностите, които ни дава Европейският съюз. Затова ви моля да подкрепите моето предложение за увеличение със 100 млн. евро или 200 млн. лв. усвояването на европейските фондове за околна среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли реплики към госпожа Манева? Не виждам.
Давам думата на господин Алиосман Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, господин премиер! Вземам думата във връзка с нашето предложение по чл. 1, ал. 2. Предложението се отнася за 147-те милиона лева, необходими за национално доплащане на земеделските производители.Това предложение има две основни предимства по отношение на всички останали предложения, има такива, за решаването на този проблем.
Първо, тези средства съгласно нашето предложение са безусловни и са на разположение от началото на годината, а когато е необходимо, могат да бъдат използвани и да бъдат планирани в разходите и в годишната дейност на отделните земеделски производители.
Второ, предложението не нарушава баланса на републиканския бюджет, става дума за едно вътрешно преструктуриране на средствата.
Трето, що се отнася до условността, по-логично е да се постави под условие попълването на резерва за фискална устойчивост, въпреки че в този бюджет има много буфери, които гарантират фискалната устойчивост, отколкото едни разходи, които са крайно необходими.
Не желая да дискутирам проблема за необходимостта от подобни доплащания, защото в Европа няма страна, която да не подпомага земеделските производители със собствени средства. Това има и пряко отношение към един от основните, бих казал фундаментални проблеми на развитието на цените и ценовите равнища на хранителните стоки в България и много други неща, които по един или друг начин рефлектират върху стойността, количеството и качеството на произвежданата селскостопанска продукция в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Имамов.
Заповядайте, господин Атанасов.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги!
Уважаеми господин Имамов, като представител смятам на земеделските производители и свързан с тях, с най-голямо желание и удоволствие бих гласувал за това, което предлагате, но това е от резерва. Това значи, че трябва да пипнем от всички министерства по малко, за да дадем на нашите земеделски производители. Ако не съм прав, поправете ме.
Мисля, че предложението, което ние сме направили – вижте го на стр. 90, е по-доброто и е възможното за момента. Затова, при цялото ми желание и загрижеността към земеделските производители, мисля, че ние с нашето предложение отговаряме на техните желания и изисквания. Съмнявам се за това, което вие предлагате, дали е по-доброто. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Източникът на средствата, които ние предлагаме е, резервът за фискална устойчивост, който е записан като отделно перо в републиканския бюджет от 300 млн. лв. Вече казах, че този бюджет има достатъчно буфери, които гарантират фискалната устойчивост на страната. Освен това е нормално след средата на годината да се направи една оценка за това доколко е устойчива фискалната стабилност на страната и да се увеличава или намалява този резерв.
Що се отнася до разходите на земеделските производители – там става дума за суми, които трябва да се планират в началото на годината и трябва да бъдат безусловни, сигурни. Те трябва да бъдат сигурни, че ще получат тези суми или сигурни, че няма да ги получат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Имамов.
Уверен съм, че в края на дискусията по чл. 1 представителите на правителството ще вземат отношение по този въпрос.
Давам думата на господин Руденко Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър-председател, госпожи и господа министри, колеги народни представители!
Най-напред искам да кажа, че завиждам на опозицията. Страшно ми се иска и аз да мога да пожонглирам с няколко милиарда. Много е ефектно, много е съблазнително. Съжалявам, нямам това право и ще се въздържа да го направя. Моите мераци са много скромни. Те са фиксирани в едно предложение, което правя, предложение, свързано с “успешното” приватизиране на стоматологичната помощ в България – нещо, което ни се предлага като панацея и за останалите видове медицински дейности. Това успешно приватизиране доведе до там, че самият Съюз на стоматолозите, воглаве с неговия председател – моите уважения към съюза и към неговия председател, предлагат на Комисията по здравеопазване една програма за профилактика на детските стоматологични заболявания, най-общо да го кажа, за да е по-разбираемо, която се вписва в общото намерение и цялостната ни концепция за засилване на профилактиката и ранната диагностика на заболяванията, което, първо, медицински погледнато, е много по-точен подход, и, второ, е много по-евтино да профилактираш и да откриваш навреме, отколкото да лекуваш вече развили се и усложнили се заболявания.
Давам си сметка, че начинът, по който съм предложил тези 10 млн. лв. да бъдат взети от резерва за непредвидени, неотложни плащания, господин финансовият министър може би ще сметне за прекалено нахален, защото той е разбираемо ревнив към това да не бъдат бутани пари, които вече са заложени и фиксирани в бюджетните елементи.
Затова, господин председател на Комисията по бюджет и финанси и господин финансов министър, за да не предизвиквам вашия гняв по отношение на така структурирания бюджет и намесата ми в частта „Резерв за непредвидени, неотложни плащания”, аз предлагам да редактирам предложения от мен финансов ресурс от 10 млн. лв., който предлагам да бъде взет от резерва, в един омекотен вариант – създаване на нов § 89 със следното съдържание:
„§ 89. Министерският съвет се задължава да осигури допълнителен бюджетен кредит на Министерството на здравеопазването за изпълнение на програмата за профилактика на оралните заболявания на децата до 18 г., ако са изпълнени условията на § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.”.
Тоест ще дойде ден, в който всичките тези „ако”, свързани с харченето на резерва за непредвидени и неотложни плащания, бъдат изпълнени, дай Боже, тези пари ще бъдат сложени на масата. Какво грешно намирате, ако ние заложим в този § 89, ако всичките тези „ако” са се изпълнили, парите са на масата и Министерският съвет да задели средствата за изпълнение на тази програма? Тя е жизнено важна. Моля ви, обърнете внимание на моето предложение. То по никакъв начин не нарушава финансовата стабилност, по никакъв начин не рефлектира върху други пера и не размества суми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Йорданов.
Заповядайте за реплика, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги!
Уважаеми д-р Йорданов, понеже започнахте с думите, че Ви се е искало и Вие да сте на мястото на опозицията, за да жонглирате така с милиардите, няма страшно, сигурно ще бъдете на мястото на опозицията. Само че ние не жонглираме, ние предлагаме реални неща. Вие жонглирате, жонглирате от три години, а най-голямото жонглиране с най-големия фокус направихте преди две седмици, когато изведнъж така дадохте милиард и двеста милиона. По-голямо жонглиране от това няма.
В интерес на истината вчера с моето изказване и с моя призив към левицата да подкрепи Вашето предложение, успяхме да направим така, че Националната здравноосигурителна каса да няма право да намалява цените на клиничните пътеки. Дано по някакъв начин като опозиция днес Ви помогна да има десет милиона за реализирането на тази програма за стоматологичното здраве на българските деца. Ако кажа, че пак не вярвам това да се случи, дано пък да се случи.
Лошото е, че, говорейки за жонглиране с числа, ще Ви кажа само, че за Българската академия на науките има 77 млн. лв., а за Национален фонд към Министерството на финансите – може би министър Орешарски ще ни обясни какъв е националният фонд, втора поредна година има над 280 млн. лв. Национален фонд към Министерството на финансите – 280 млн. лв., а Българската академия на науките – 77 млн. лв. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Отговора ми аз вече съм го давал на колегата Шарков, но все пак да му го припомня. Разликата, освен всички останали разлики между опозицията и управляващите, е, че жонглирайки с тези милиони, вие жонглирате все пак с виртуални числа, докато задължение на управляващите е да превърнат тези виртуални числа в нещо, което българската производителност на труда ще създаде като брутен вътрешен продукт, фискът ще събере необходимите средства и ще дойде ден, когато тези пари трябва да бъдат разпределяни. Аз мисля, че те се разпределят по един почтен начин и много по-важното е, че по време на това управление те успешно се събират и производителността дава тази възможност – макар и малка, макар и недостатъчна, тя все пак расте макар и по начин, който на мен не ми е достатъчен, но който все пак ви казвам, че се случва и нека да му обърнем достатъчно внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Очевидно по въпроса за Националния фонд господин Орешарски ще има грижата да отговори, когато вземе думата.
Сега давам думата на народния представител Йордан Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин министър! Аз ще обоснова предложенията, които са направени от името на Парламентарната група на ОДС по чл. 1 – предполагам, че и някои от моите колеги ще ме допълнят, с ясното съзнание, че няма да се промени нищо. Ще започна отзад напред с екологичните проекти, които се появиха между първо и второ четене. Тридесет и седем милиона лева са си тридесет и седем милиона. Това, което също ми прави впечатление от списъка по Приложение № 8, е, че общините, които са получили тези милиони, общо взето са от тройната коалиция. В края на краищата хората в България не живеят само в тези общини от тройната коалиция и с оглед на екологията, която трябва да съблюдаваме за цяла България и ангажиментите, които сме изпълнили.
Но по чл. 1, ал. 1 предложенията на нашата парламентарна група са за повишаване на приходната част в частта й за акцизи и ДДС. Аз имах възможността и на първо четене да го кажа, ще го кажа и сега, че всеки един бюджет наистина е прогнозен. Само че големият проблем тогава, когато се правят прогнози, е основата, от която се тръгва. Не може да се прави прогноза на база примерно на числа, които са много по-ниски на този етап, особено за горивата, горивните деривати и въглища, да залагаш и правиш бюджет на едни от основните приходоизточници във всеки един бюджет, а именно акцизите и ДДС да са на ниво 67-68 долара за барел, при положение че в момента цените са около 94-95 долара за барел. Това означава едно-единствено нещо, че ти в самото начало залагаш, грубо казано, една неистинност на това, което ще получиш като краен резултат, а това естествено, като го получиш като краен резултат, а именно като преизпълнение, тогава ще ти се даде възможност да ги преразпределяш ти, което пък дава възможност единадесет месеца да стискаш колана на българина, да му стягаш дупките и за един-единствен месец да се отпуска този колан. Само че, отпускайки го за този един-единствен месец, тогава вече се създава съвсем друга среда, която много често е коментирана в тази зала, а именно корупционната среда. Така че според мен определено, а и за моите колеги, прогнозата, която е направена по приходната част в частта за акцизите и за горивата и по-специално за горивата и ДДС, не е вярна. Затова нашето предложение е точно в тази част да се повиши приходната част. Мисля, че и преди мен достатъчно колеги обосноваха тази необходимост от повишаване на приходната част в частта от акцизи и ДДС.
По чл. 1, ал. 2 отново има разминаване между заявката и изпълнението. Затова сме предложили намаляването на разходите за издръжка на учрежденията. Само преди един месец се заяви, че ще има съкращения в министерства, структури и в същото време в най-важния закон на държавата, а именно в Закона за бюджета на страната за 2008 г. се появяват числа, които са доста по-големи от това, което си заявил. След като съкращаваш, съвсем нормално е да падат и разходите ти. При положение, че дори си заявил, че процент от тези места за съкращаване не са заети, тоест за тях не си правил разходи. Тук идва още едно увеличение от тази гледна точка. Такова е и нашето предложение и се надявам да го подкрепите, след като всички изповядваме тезата, че действително трябва да се намалят разходите за издръжка на учрежденията.
Следващото предложение е в частта за повишаване средствата за общините. Такава е философията на нашата парламентарна група от гледна точка на децентрализацията и оттам на възможността за самостоятелна издръжка на една община. Далеч съм от мисълта – както аз, така и моите колеги, че всяка една община може да формира достатъчно приходи, с които да се издържа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Бакалов, петте минути изтекоха, моля Ви да се ориентирате към приключване. Завършете си изказването.
Йордан Бакалов: Явно времето няма да ми стигне, то не ми стигна и на първо четене.
И последно, по чл. 1, ал. 3. Много малко приходи са заложени от приватизацията – около 300 млн. лв. Доколкото имам информация, само от приватизацията на Българския морски флот тази цифра ще бъде преизпълнена. И след като бъде преизпълнена, съвсем нормално е тук да има по-високо число, а не само 300 милиона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към господин Бакалов? Не виждам.
Има думата госпожа Панева.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри! Правейки това изказване в залата, отчитам това, че сумата, за която пледирам в своето предложение по чл. 1, ал. 2, Раздел ІІІ “Трансфери”, свързана с бюджета на Българската национална телевизия, е твърде незначителна. Някой би казал, че проблемът би могъл да се реши в оперативен порядък.
Колеги, става дума за едно уникално явление, за едно чудо в българската култура, за вокалния ансамбъл “Мистерия на българските гласове”, който вече 55 години разнася славата на България по цял свят. За съжаление от десет години няма никакво финансиране, моли се на всички, заети с тази дейност, на всички правителства, но не получава подкрепа.
Такава подкрепа нашите чудесни хористки получават от Швейцария, Англия, Япония, от къде ли не. Не ми е удобно, че българският парламент днес няма да подкрепи тези радетели на българското, жените, които се борят българската идентичност да бъде запазена и да запознаят цял свят - още повече вече сме в Европа - с всичко, което сме запазили и съхранили като традиции, душевност и бит.
Колеги, вярвам, че 50 хил. лв. за бюджета са нищо в сравнение с това, което не само досега, но и в бъдеще този ансамбъл ще допринесе за славата, за популяризиране на българщината в цял свят. Освен това смятам, че в годината, в която този ансамбъл ще празнува своя 55-годишен юбилей, можем да направим този малък подарък и да запазим за идните поколения едно наистина чудо. Искам да ви припомня, че те са носителки на “Грами” и на редица други престижни световни награди. Нека и в България оценим този ансамбъл, нека да го подкрепим финансово, за да може той да преживее!
Хубавото е, че наред с певиците, които повече от 50 години са на българската сцена, вече има и млади такива, на които трябва да дадем шанс да се развият.
Апелирам да подкрепите това предложение, което сме направили с колежката ми Ива Станкова. Вярвам, че няма да затрудним бюджета, още повече си спомням, че направихме някои промени в данъчните закони. И ако от хазарта влязат повече пари, няма да има проблем да се реши това предложение. Благодаря предварително за вашата подкрепа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Панева.
Не вярвам да има реплики на Вашето изказване, не виждам такива.
Давам думата на господин Венцислав Върбанов.
Венцислав Върбанов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Отново искам да ви върна към проблемните 147 милиона лева национални доплащания, които така или иначе на първо четене не бяха заложени в републиканския бюджет.
Уважаеми колеги, след като и управляващи, и опозиция сме категорични, че тези пари са необходими на българските фермери, след като и управляващи, и опозиция желаем българските фермери да бъдат конкурентоспособни, да успеят още в началото на годината да имат необходимата сигурност, за да могат да се включат активно в усвояването на структурните фондове, защо тогава не заложим въпросните пари на систематичното им място?!
Между другото, между моето предложение и това на колегите от нашата парламентарна група, както и предложението на колегите от Движението за права и свободи няма никакви различия. В своите изказвания колегите от БСП също подчертаха, че имат силно желание да предоставят тези пари за национални доплащания на българските фермери. Защо тогава не ги заложим тук, където им е мястото, за да има сигурна гаранция, че тези пари ще бъдат получени?
Защото другото предложение, извинете ме, колеги, но звучи малко пожелателно. Звучи “ако има, ще дадем”.
Когато миналата година отново не бяха предвидени средства за национални доплащания, в комисията също се говореше, че ако има излишък в края на годината, той ще бъде преразпределен и може да има национални доплащания. Сега се говори, че ще се преразпределя бюджетният излишък, но никой не говори за пари, които да бъдат предоставени на българските фермери.
Още един път апелирам: нека да погледнем сериозно на този проблем. Това не е някакво хрумване или желание, което цели популистичен ефект. Нека заложим парите тук, на систематичното им място, за да дадем необходимата гаранция, а след някоя и друга година да отчитаме, че ще връщаме пари в Брюксел, защото ако наистина нямат сигурност, фермерите няма да бъдат толкова активни в своите проекти при кандидатстването за усвояването на пари от структурните фондове.
Много ви моля: нека този път да имаме отговорно поведение и да надмогнем партийната дисциплина! Да гласуваме така, както ни диктува съвестта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Върбанов? Няма.
Има думата господин Олег Попов.
Олег Попов (КБ) Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Искам да защитя своето предложение, което съм направил по чл. 1, ал. 2, защото към с убеждението, че макар и скромно, то е изключително важно.
Периодът 2005-2009 г. с решение на Общото събрание на Организацията на обединените нации е обявен за период за фундаментални научни изследвания за мирно използване на космическото пространство. През този период ежегодно се провеждат под егидата на Организацията на обединените нации международни конференции, като през 2005 г. тази конференция е била в Обединените арабски емирства, през 2006 г. – в Индия, тази година – в Япония, а за голяма чест на България и благодарение на българската наука и приноса й в научната работа за използването на космическото пространство за мирни изследвания, България е домакин през 2008 г. на такава конференция.
Може да се счита, че тези 77 милиона, които са отпуснати на Българската академия на науките, ще осигурят бюджета на такава международна проява под егидата на ООН. Предложил съм 70 хиляди да бъдат преразпределени от раздела “Разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности”, като бъдат намалени от това перо, и на Българската академия на науките да бъдат осигурени 70 хил. лв. целево за провеждането на тази изключително отговорна и важна международна проява в България.
Считам, че всички тук трябва да проявим разбиране, дори да не бъде записано като целево. С такава промяна и като се знае, че тези 70 хил. лв. ще бъдат използвани – това е разчетеният бюджет на мероприятието, за което България трябва да осигури издръжката на участниците – над 150 специалисти от целия свят, смятам, че е възможно това нещо да бъде осъществено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики няма.
Давам думата на госпожа Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 10, ал. 1 с мотивите и аргумента, че приходната част на бюджета е подценена автоматично и логично означава, че то кореспондира с предложение за увеличаване на приходната част по чл. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.
Парламентарната група на Демократи за силна България вече изказа своите съображения и аргументи за това, че приходната част на този бюджет е подценена. Това според мен се прави по две причини – или от некомпетентност, или от страхове. Впрочем първото и второто са равнозначни на това, че отново се подхожда нереалистично към Бюджет 2008 г. Вместо да очертае перспектива както за държавата, така и за българските общини, този бюджет отново казва, че те не могат да имат бъдеще, че те не могат да разчитат на държавни субсидии и на еврофондове.
Защо е така? Първо, манифестираната финансова децентрализация. Какво означава това за всяка от общините? Че те не могат да планират разходи, защото са зависими от централния бюджет.
Десетилетия община Благоевград има готов изготвен проект за канализация, водоснабдяване, улична мрежа и осветление на един от най-големите квартали – “Старострумско”. Това е не повече от 3 милиона. Като на тази община сега отреждате правото и бъдещето да определя само данък сгради и такса смет като приход, с който може директно да се разпорежда, как би могъл да се осъществи този проект?
Затова аз предлагам в тази община по чл. 10, ал. 1 за сметка на увеличената приходна част най-после да се даде възможност на това население, което живее в близост до международен път Е 79. Когато тръгвате за Гърция, минавате през този квартал, който няма вода, канализация и тъне в тъмнина, обръщайте поглед вдясно и ще видите 5000 жители, които се надяват държавата и бюджетът да им обърнат внимание.
Така стигате до община Петрич – най-южната община, която се намира само на километри от гр. Солун, която трябва да промени помпеното водоснабдяване с гравитачно и също се касае само за 3 млн. лв., защото там горещините са ужасни и защото населението страда от липсата на вода. Двадесет и първи век в Република България!
Ето за това е моята молба към вас Бюджет 2008 да прояви реализъм, да прояви чувствителност към проблемите на хората, да не отделя трохи от това, което заделя за себе си като държава, а да бъде наистина бюджет, който да решава проблемите на българските граждани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към госпожа Масева? Няма.
Заповядайте, господин Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За поредна година Демократи за силна България правят предложение за завишаване на приходите, които са подценени в чл. 1, ал. 1 на проекта за държавния бюджет. За поредна година няма дебат.
Нашите аргументи, че е подценен размерът на брутния вътрешен продукт за 2007 г., че на тази база е подценена прогнозата за размера на брутния вътрешен продукт през 2008 г., че е подценена инфлацията през следващата година поради много високите стойности през 2007 г., че е подценено влиянието на цената на суровия петрол и на свързаните с нея цени, каквито са газта и пр., върху инфлацията през следващата година не получиха никакъв отговор от страна на управляващите.
По време на дебата ние чухме изказвания на неправителствени организации за законопроекта, организации на бизнеса, които казаха, че бил много реалистичен този бюджетен приход. Разбира се, направиха безотговорно тези изказвания.
Аз мисля, че неслучайно мнозинството мълчи по тази тема. Мнозинството мълчи, защото няма аргументи. Няма с какво да обори аргументите на Демократи за силна България, няма какво да противопостави на тези аргументи, които ние развихме.
Да кажем, че поради тази причина мнозинството желае да се презастрахова както всяка година. Това презастраховане е вредно за българската икономика, защото правителството надписва сметката на българския данъкоплатец. Казва му, че ще извърши тези и тези неща и затова иска толкова и толкова пари. Накрая на годината се оказва, че парите, платени от данъкоплатеца, са значително повече, а нещата, които са свършени, са значително по-малко.
Това е непочтена, нечестна, неморална политика. Тя пречи да се извършват икономии, да се доказва, че трябва да се реформират отделни сектори на базата на съкращаване на разходите, защото пари има. Вижда се през цялата година или след първите три месеца, че държавата разполага с пари.
Така беше по времето на учителската стачка, когато видни представители на управляващите трябваше да лъжат, гледайки в очите стачниците и българското общество, че нямало пари или че щели да предизвикат инфлация и т.н. И много други неща са неморални.
Най-нечестното нещо е да надписваш системно сметката на българския данъкоплатец, да се държиш като мошеник по отношение на собствения си народ. Заради това, точно поради тази точка, трябваше да има много сериозен дебат. Трябваше и ако имаше такъв дебат ние щяхме да разкрием и други аргументи, разбира се, но той не се случи. Това надписване на сметката влияе много негативно върху икономическия растеж на страната и върху растежа на доходите. Пари, които се вземат и се задържат от Министерството на финансите, не се разходват в продължение на цяла една година и се пускат в последните три седмици на годината, нямат онова икономическо значение, не стимулират така потреблението, развитието, икономическия растеж, ако те са предвидени за разходване плавно, ритмично по времето на годината. Тогава въздействието им върху приходите, върху оборота, върху икономическия живот е много по-благоприятно. Това го знае всеки икономист.
Ето защо ние ви призоваваме – съвършено очевидно е, че ще подкрепите правилна теза, че подценените с 800 млн. лв. приходи от данък добавена стойност и с 200 млн. лв. особено след завишенията, които вие направихте на акцизите, със сигурност ще дойдат, затова ние ви призоваваме да ги подкрепите. Няма по-сигурно нещо, което ще се случи в следващата година от това преизпълнение на приходите.
И последният аргумент е, че сериозно се изкривяват макроикономическите пропорции – аргумент, който сигурно трудно ще се разбере, но да извличаш повече от икономиката, отколкото е нужно, означава да набиваш спирачките на потреблението – една политика, която спъва икономическия растеж. Това не бива да се прави. Това пречи на стопяване на разстоянието, на толкова голямото разстояние, което ни дели от развитите страни в Европейския съюз. С тази политика няма… (Председателят Георги Пирински дава сигнал, че времето за изказване е свършило.)
Господин председател, аз имам право и по другия параграф на петминутно изказване. Така ми обясниха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Продължете още малко, господин Костов.
Иван Костов: Това беше последния ми аргумент – с тази политика няма да има наваксване на изоставането. С тази политика българинът ще се чувства нещастен, беден и ще има защо да се чувства така, защото такава е политиката, която водят вече две правителства в последните шест години. Сега ще я водят още една година.
Къде предлагаме ние да отидат средствата? Трудно е да се посочи къде да бъдат увеличени средствата не поради друга причина, а защото в една страна, където много от дейностите са подценени, не се доплащат, винаги има големи нужди. Ние предлагаме безспорни направления – да се увеличи трансферът към Здравноосигурителната каса, за която се води толкова дебат вчера и което е съвсем естествено и лесно може да се постигне на базата на възможностите, които има страната.
Второ, предлагаме да се увеличи трансферът към Националния осигурителен институт. Не забравяйте, че тази година от огромния излишък, който изхарчихте на тъмно в последните три седмици на годината вие не сте заделили и една стотинка за Националния осигурителен институт. Той сам дава тези 100 лв. пенсия с преизпълнението на собствените приходи и икономии. Една стотинка от излишъка не сте дали и това не може да бъде социално отговорна или социално чувствителна политика. Това ще ви се напомня, аз ви казах снощи, ще ви се напомня години наред – тази социална безчувственост. Няма да имате никакво основание да говорите, че сте ляво управление и че когато сте управлявали сте реализирали някаква лява икономическа политика, защото такава няма.
И последното нещо, което ние предлагаме е да се реализира тезата, че чрез изкуствени икономии при наличието на средства е възможно да се стимулират реформите в образованието и здравеопазването. Трябва да се платят услугите в образованието и здравеопазването толкова, колкото струват, колкото го извоюваха учителите, колкото ще го извоюват медицинските сестри, лекарите и така нататък. Това ще принуди правителството да завърши реформите в тези сфери. Не недоплащайки, а плащайки цялата сума, цялата стойност на услугите, за която вече голямата част от народните представители си дават сметка, че са силно подценени. Защото подцененото заплащане на труда на тези хора кара управляващите да считат, че може системите да продължават да вегетират и в бъдеще. Не могат по същия начин, със същите политики и здравеопазването, и образованието да излязат на твърда почва, да завършат реформите и да дадат тези услуги, които българина очаква, за да се покачи и качеството на неговия живот, което действително е много жалко и заслужено е на последно място в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Колеги, за да има яснота по времето за изказвания – действително, уточнихме в началото, че могат да надхвърлят пет минути с една или две минути, доколкото се дискутират пет алинеи. Аз сигнализирам на петата минута, но не прекъсвам и давам възможност на ораторите да завършат изказването си. Същевременно предлагам да не считаме, че за всяка алинея имаме по пет минути. В рамките на 5 до 7-8 минути нека да се ограничават ораторите.
Давам думата на господин Йорданов, след него е господин Павел Шопов, но преди това обаче има реплика от господин Михаил Миков.
Имате думата, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми господин Костов! Във Вашето изказване само един въпрос не засегнахте – отрицателното външнотърговско салдо и дефицита по текущата сметка като отговор на тази политика, която Вие предлагате. Може би трябва да ни дадете някакво разбиране и по този въпрос – формирането на българската икономика каквато е, нейната конкурентност, нейната производителност.
Спомням си, че навремето – през 1997 г., бяхте заложили растеж чрез внос, която политика, за съжаление, води до тези цифри във външнотърговското салдо и в дефицита по текущата сметка. От Европа – пълноправни членове на Европейския съюз сме вече – констатират това и го казват.
И на Вашата логика “пари в нереформирани сектори” ние отговаряме с друга логика: “реформа срещу плащане”, защото става въпрос все пак за сектори, които не са в условия на чиста конкурентност, включително темата, която се поставя вече за образованието, че “парите следват ученика” и делегираните бюджети, са част от реформата или матурите като оценка за качеството. Иначе сами разбирате, че в образованието няма конкурентна среда. Говоря за средното образование. Или тя не се постига с финансови средства. Тя може да се постигне с “парите следват ученика”. Другото означава “пари в очакване на реформи” от самите, които трябва да бъдат реформирани. Практиката в последните 17 години показва постоянно, че когато се прави някаква реформа точно тези, които са засегнати от нея, трудно можем да очакваме, че те ще бъдат активни в реформата, за жалост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин Миков, първо – на втория въпрос.
Подценен е трудът на хората. Подценено е заплащането на учителите. Подценено е заплащането на медицинските сестри и лекарите и всъщност те чрез подцененото си заплащане плащат, вече плащат нереформираните сектори. Върху тях се е стоварила отговорността и щетите от липсата на реформи.
Нито имаме основание ние, законодателите, нито правителството, да ги упрекваме за незавършените реформи. Нито имаме основание да очакваме от тях, че те дълго време ще се съгласяват да плащат цената за неосъществените реформи чрез подценяването на собствения им труд. Няма такава икономическа логика. Утре ще излязат пак и вие ще им вдигнете заплатите. Или те ще отидат там, където е равновесието на тези заплати и няма да можете да лъжете по същия начин, както лъгахте тази есен. Няма да можете да спрете тези стачки, а те ще дойдат неминуемо, защото е абсолютно нередно, няма никакви мотиви, да се карат хората да плащат заради това, че някой друг – правителството, законодателят, не е довършил работата си.
Аз не казвам, че няма напредък. Има някакъв напредък. Дай Боже, да влязат тези матури. Аз съм държал матура, знам какво е. Мисля, че тогава имаше по-голяма взискателност, по-голяма прецизност при оценката на всички ученици. Считам, че има стъпки в правилна посока, но не може да се държи политика на подценяване на труда на хората като условие да не се правят тези неща, както в продължение на толкова много години, по признанията на вече излезлите от Национално движение Симеон Втори и прочие, да става ясно, че е било политика – политика на неправене на реформи.
Второ, по отношение на дефицита на текущата сметка искам да обърна внимание на две неща. Първото е, че в България има валутен борд. Валутният борд е естествена спирачка при нарушаване на големите икономически равновесия между страната и външния обмен, ако те се случат така, че повлияят на вътрешното търсене и на паричната маса. Неминуемо това ще се случи. Това не може да става с изкуствени мерки обаче, защото тези 600 млн., които вие ще спестите следващата година от вноса, защото ограничавате правителственото търсене, са само една двадесета или една петнадесета от цялото нарастване на вноса, което се очаква да се случи поради нарастването на парите в обращението, поради процесите, които текат в икономиката, най-вече поради нарастването на паричната маса. Така че да се прави тази политика е толкова нелепо, толкова неестествено. Това знаете ли на кого прилича? На някой вдървен теоретик, който не разбира изобщо от практиката, някой професор, откъснат от нещата може да ви твърди тези неща. Но ето ви числата и аз ви казвам, че не можете да спрете дефицита в текущата сметка с тези жалки икономии, които ще направите на вноса и които сте записали в бюджета. Не може това нещо да се направи. А освен това той не е и опасен на всичко отгоре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Думата има господин Йорданов.
Заповядайте, господин Йорданов.
Димитър Йорданов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Преди малко господин Руденко Йорданов каза, че опозицията жонглирала с милиарди. Не, ние не жонглираме. Ние правим реални предложения, които са по-добри, по-близки до истинските числа от правителството. Според мен правителството умишлено жонглира с някои числа, особено с приходната част на бюджета.
Ние сме направили предложение за увеличение на приходите от акцизи и ДДС, базирайки се на лъжата в макрорамката. Защо казвам лъжа? Ето ще ви прочета едно изречение от доклада: „От началото на годината на международните пазари се наблюдаваше постепенно покачване стойността на суровия петрол. През м. юли енергийната суровина се търгуваше средно на цена 77,2 долара за барел.” И днес тази цена е около 90, над 90, малко под 90 долара за барел и питам аз как ще бъде догодина 67 долара? Колко трябва да е на 31 декември 2008 г., за да стигнем средна цена 67 долара? Нека ми отговори господин министърът. И оттам много други числа са неверни. Колкото и нашите да не са верни – приходите, които предвиждаме от ДДС и акцизи, базирайки се само на цената на петрола, те са по-верни от тези на правителството. И това е очевадно.
По отношение на появилите се екологични проекти между първо и второ четене – тук колегите говореха. Тя работата е проста: между първи и втори тур на изборите са се появили част от общините и след втори тур са се появили останалата част от общините. Нима на някой от тази зала това не му е ясно?! Този филм да не го гледаме за първи път?!
Ние настояваме да приемете тези увеличени приходи, иначе някой трябва да отговори защо се подценяват или по-скоро умишлено занижават тези приходи от ДДС и акциз? Ако приемем, че Агенцията за икономически анализи и прогнози е дала грешна прогноза, за какво тогава й плащаме? Ако приемем, че тя е дала вярна прогноза, което абсолютно не е вярно, или е некомпетентна, или й е поръчано да даде такава прогноза.
Най-големите ни опасения са свързани с това, че тези занижени приходи всъщност целят, както и други неща в целия държавен бюджет, възможността да наблюдаваме това, което наблюдавахме преди около 20 дни: в края на 2008 г. да имаме отново в тази зала едни много по-големи числа от тези 1 милиард и 300, част от които вече ще бъдат похарчени по партиен и друг признак, и друга част ще гласуват тук безропотно управляващото мнозинство. Това са нашите опасения и аз съм сигурен, че те ще се сбъднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам реплики към господин Йорданов.
Давам думата на господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Чудя се за какво спорим?! Нещата са пределно ясни. Всички изказващи се до този момент: и от така наречената опозиция, и от така наречените управляващи, всъщност са съставили бюджет, който има философия и логика, които са съвсем различни от вижданията, които има само една политическа сила в България: и това е партия „Атака”. Ние от „Атака” сме абсолютно различни във възгледите си, в разбиранията си изобщо за бюджета и за икономическата политика на България, изобщо за политиката в България.
Така че всичко това, което чуваме тук, е една буря в чаша вода. Чашата вода е малкото средства, които влизат в бюджета, малко възможности на бюджета. Въпросът е за разпределението на тези малко средства, на тази малка чаша – и това е несъществено. И друго не може да бъде, тъй като управляващите от 15 години насам са едни и същи. И тук ако господин Костов громи сегашните управляващи, сегашните управляващи го громяха по същия начин, по който той ги громи, преди няколко години. Едни и същи заместник-министри са министри на финансите: господин Орешарски беше заместник-министър на господин Костов, целият висш екип бюджетари – хората, които съставят държавния бюджет, от министерството на Муравей Радев, разбирай, тогава министър на финансите беше самият министър-председател Иван Костов, продължават да правят бюджета и днес. И друго не може да бъде, защото от едно и също място им се задават основните параметри на бюджета, матрицата е една и съща, прави се бюджет на държава, която не е суверенна, държава, която не може да има собствено мислене, собствена икономическа и финансова логика.
Затова тази буря в чашата вода всяка година я гледаме, затова и всички колеги депутати са безразлични. Дали ще дадем на една институция малко повече пари, на друга по-малко, как ще бъде балансиран бюджетът: добре или зле, дали излишъкът ще бъде 2 милиарда, 3 милиарда или 3 милиарда и 6-700, както е тази година, това с нищо не променя нещата. Защото тази поредица от идиотски бюджети в продължение на вече 10-11 години доведе реалната икономика до абсолютен срив, до трагично състояние и затова е дефицитът в текущата сметка, защото много се внася, малко се произвежда и изнася. В доклада на Икономическата комисия тази година беше направено едно уникално признание: нещо, за което „Атака” отдавна говори, че е страшно, много страшно и ще става все по-страшно, че дефицитът в сметката се дължи и на изнасяната печалба от така наречените, вметвам аз, преки чуждестранни инвестиции или преки чуждестранни инвеститори.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, ако обичате, все пак да вземете отношение по чл. 1. Правите изказване по бюджета по принцип.
Павел Шопов: Член 1 е всичко на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вярно е, но все пак има конкретни параметри.
Павел Шопов: Той е въпрос на балансираност на бюджета. Затова говоря за лошо балансирания бюджет, за монетарния подход при съставянето му. Това е монетарен бюджет. Говоря за рестриктивността в бюджета. Това е чл. 1 – приходите и разходите. И не може да бъде бюджет по друг начин. В чл. 1, ал. 1 виждам приходи, които са изключително данъчни. Символични са неданъчните приходи от 1 млрд. 030 млн. лв., други данъчни приходи – 148 млн. лв., приходи от собственост – 802 млн. лв. Това е бюджет, който е характерен и може да се свърже с традиционна либерална държава, каквато надявам се не сме и няма да станем, защото това би било много лошо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Петте минути изтекоха.
Павел Шопов: Говоря за много лошо балансирания бюджет, за зле работещата икономика, за големия бюджетен излишък, за който се говореше – бюджет, който предполага, както винаги сме казвали от “Атака”, внасянето на огромни средства, на големи пари и изнасянето им в чужбина в държавни ценни книжа – въпрос, който ние от “Атака” не повдигаме, така и ще се мълчи по него. Но надявам се да предизвикаме дебат. Кой определя размера на тези пари в чужбина, изнесени в чужди банки в държавни ценни книжа срещу минимална лихва?! Не е ли време най-после да направим дебат в българското Народно събрание как се определя този размер. Даже ние не знаем какъв е точно размерът. Говорим, че е около 9 млрд. лв. Но толкова ли е наистина? Дали не е 8, дали не е 10 милиарда?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нека да дадем възможност на министъра да отговори на някои от тези въпроси. Той пожела думата.
Имате думата, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо ще кажа няколко цифри по отношение на чл. 1. Приходите, заложени в проектобюджета, който разглеждате, са с ръст малко над 26% спрямо приходите от тазгодишния бюджет, а на база на очакваното изпълнение за 2007 г. ръстът в приходите е с над 10%. Това ми дава основание да твърдя, че тезите за подцененост не са докрай издържани експертно, а вероятно са мотивирани от дългогодишна практика – от 1997 г., в резултат на прогнози, близки до реалистичните, и по-добро представяне на икономиката без изключение през последните 10 години.
От тази гледна точка за мен не съществува въпросът за подценени приходи.
Няколко думи за коментарите около водената политика, интерпретирани в контекста на приходите. Струва ми се, че основният проблем на нашето икономическо развитие е точно обратен на представения тук. В резултат на динамичния стопански растеж и на по-високия от прогнозирания приток на преки чуждестранни инвестиции, паричното предлагане в страната расте изключително бързо. Достатъчно е да погледнете темпа на нарастване на М3, тъй наречените “широки пари” и тогава ще се убедите, че са нужни дори допълнителни спрямо прилаганите мерки за ограничаване на вътрешното търсене с оглед запазване на макроикономическите баланси. В тези условия да се пледира за допълнително вливане на ликвидност в системата бих казал, че е леко недоразумение от гледна точка на всички теоретични икономически модели, тъй като тук беше споменато, че политиката, която се води, прилича да се води от някой сух теоретик.
Бих използвал още едно сравнение. Съветвам всеки критик на водената политика да си отговори на въпроса: каква би била политиката на една централна банка, ако имахме такава в тези условия и дали същата централна банка нямаше да изтегли чрез своите инструменти ликвидност няколко пъти (подчертавам – няколко пъти) по-голяма от излишъка, който реализира централният бюджет? Вероятно щеше да го направи и щеше да бъде заставена да го направи от Европейската централна банка. Тогава нямаше да имаме възможност да дискутираме тази политика тук, в тази зала. Обикновено в тази зала не се дискутират действията на монетарните власти. Казвам това само за сравнение.
По отношение на няколко конкретни предложения бих отговорил по-общо и бих призовал да проявите разбиране към смяната на политиките по отношение на вътрешните буфери в бюджета. Тази година за първи път премахваме лошата бюджетна практика да задържаме разходи на ведомствата и секторите 7 или 10 на сто в различните години на прехода, за да можем в последния момент да ги освободим и до последния момент секторните ръководители да нямат сигурност кои от програмите и как могат да финансират. Още повече, че този подход въобще не хармонизира със сравнително напредналия стадий на въвеждане в проводното финансиране.
Господин Димитров, има още много какво да се прави. Зная репликата, която веднага имате.
Мартин Димитров (ОДС, от място): За екологичните обекти.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Ще отговоря и за това.
От тази гледна точка ние сме предвидили централен буфер, ако ми позволите да използвам този израз, който е двойно по-малък от тазгодишните 10 на сто от разходите на ведомствата. От тази гледна точка не е целесъобразно допълващо разпределяне на този буфер в контекста на целите, за които той е създаден, и заместващ инструмент, пак подчертавам, на сравнително лоши бюджетни политики, водени до този момент, водени и поради необходимост от гледна точка на доста непредвидими фактори в годините на прехода.
Мисля, че така отговарям на няколко от въпросите, които наместваха този резерв в редица разходни направления. Бих призовал да се въздържим да го разпределяме, както е записано - поне за първите 9 месеца на годината, защото той иначе няма да бъде буфер. Ако наистина го разпределим, тогава трябва да обосноваваме отново връщане към стария буфер и задържане на част от разходите на ведомствата.
По отношение на списъка – господин Димитров, не разбрах напълно въпроса. Мисля, че обичайната парламентарна практика е между двете четения да се коментират изменения и при осигурен източник, а в случая има осигурен източник, който покрива няколко допълнителни консултирани разходни направления, в това число и въпросните 37 млн. лв., в това число и програма за животоспасяващи лекарства в рамките общо на 87 млн. лв. Не виждам нито противоречие с парламентарната практика, нито с програмния подход.
Мартин Димитров (ОДС, от място): Увеличиха се сумите по съществуващите проекти.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз трудно бих коментирал проект по проект, но Вие знаете, че проектите не започват и не свършват в една година. Всички проекти са разположени в рамките на определени бюджетни лимити. Ако имате 100 единици, ще извършите определен вид дейност и ще стигнете до определен стадий в развитието на даден проект, ако имате 200 единици, ще извършите далеч повече дейности по този проект, който може би струва 500 единици. Говоря условно, защото не бих могъл в момента да говоря по всичките проекти от този списък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Само за момент, господин Орешарски.
Бих помолил да извиним господин Орешарски. Има известен ангажимент за половин час. Ще бъде отново в пленарната зала след това и ще участва в дискусията.
Господин Орешарски, молбата ми е относно въпросите, които бяха зададени. Доколкото разбрах, взехте отношение по директните допълнителни плащания, където идеята беше за усвояване на част от резерва. Вие призовахте той да остане засега така. Считате ли, че адресирахте въпроса на госпожа Манева за усвояване на еврофондовете и необходимостта от допълнителни средства, които да се заделят за целта?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, това беше въпрос, който прецених да не коментирам. Бих казал само следното. Вярно е, че ние сме прогнозирали сравнително консервативно степента на усвояване по отделните оперативни програми. Секторните ръководители и управляващите органи са дали по-напрегнати прогнози, в смисъл, за усвояване на по-големи суми през следващата година. Бързам да отбележа обаче, че там, където това стане, в това число и в околната среда, и ако това стане, ние не бихме задържали изпълнението на тези проекти, дотолкова доколкото финансирането фактически е обезпечено автоматично. По-големи разходи означават и по-голям приток от структурните фондове и единствено би ни създало по-голяма напрегнатост по отношение на обезпечаване на съфинансирането. Но мащабността на проблема е такава, че ще се справим от икономии на мащаба в рамките на цялата сума, предвидена за съфинансиране.
В обобщение, според мен няма нужда от допълнителни записи. Ако която и да е оперативна програма покаже по-добри резултати и усвои повече от предварително заявените, тя няма да има проблем да направи това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър. Може би в по-нататъшните си участия ще имате предвид и поставения въпрос от госпожа Панева, също и въпроса за това що е Национален фонд към Министерството на финансите и какво представлява той.
Благодаря ви за участието, господин министър. Благодаря и на министър Мутафчиев, че е тук.
А сега да продължим с изказванията.
Думата има господин Ваньо Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Разбира се, че първият член винаги е бил най-важният, така както навремето отменихме един много важен член първи. Но когато дискутираме приходите в държавния бюджет, всичко това означава каква политика ще бъде водена през следващата година по финансирането на основните направления в развитието на нашата държава.
Най-напред искам да кажа, съжалявам, че министър Орешарски излезе, че това, което ние го питахме, е как така общината кандидатства за 500 единици по екологичен проект, на първо четене са одобрени 500 единици и изведнъж на второ четене от 500 единици стават 700 единици. Ето това е нещото, което искахме да бъде обяснено. И понеже тук всички от опозицията, които се изказват, и никой от управляващото мнозинство не се изказва... Между другото аз вчера се обърнах към левицата и ви казах: идвайте подготвени, когато се дискутира бюджетът. Ако трябва, господин Миков да ви проведе един обучителен семинар, за да си подготвите изказванията. Вие си мълчите и чакате само да дойде гласуването. Или след малко ще скочи някой от вас и ще предложи да прекратим дебатите и да минем към гласуване.
Понеже вие няма да приемете нито едно предложение на опозицията, аз искам да ви кажа какво няма да се случи през следващата година благодарение на бюджета, който ще гласувате, без дори да се изкажете по него. Това, което ние сме предложили, е да бъдат увеличени със 78 млн. лв. съответно в приходната и в разходната част средствата, предвидени за общинското образование. Защото за първи път през следващата година там ще има делегирани бюджети. Защото за първи път това е възможността средномесечният разход за един ученик да бъде изравнен с този, който е в държавните училища и да бъде поне близък до това, което искат от Съюза на българските учители.
Предлагаме в здравеопазването да има още 238 млн. лв. Вчера ви обяснявахме дълго време, на края вие, без изобщо да вземете участие в дискусията, си гласувахте това, което някой ви нарежда да гласувате. В този бюджет няма абсолютно нищо за общинските болници. Общинските болници са забравени от държавата, общинските болници ще продължат да съществуват на мизерния минимум, на който се намират в момента.
В този бюджет няма нищо по темата, която вие тук развивахте преди около един месец – възстановяването на училищното здравеопазване. Тук едва ли не направихте изключителен дебат, едва ли не казахте, че училищното здравеопазване се възстановява, как ще работят здравните кабинети в училищата и така нататък. И точно във връзка с това да бъдат финансирани здравните кабинети в училищата, тъй като уважаемата от мен д-р Ива Станкова беше основният вносител на идеята да бъдат възстановени здравните кабинети в училищата, аз очаквах между първо и второ четене да се появи сумата, с която да бъдат финансирани здравните кабинети в училищата и тя да бъде предложена от госпожа Станкова. Но ето, виждате, вместо за здравните кабинети в училищата се предвиждат 50 хил. лв. за Българската национална телевизия. Цялото ми уважение, да, наистина заслужава “Мистерията на българските гласове” да има такова финансиране, но къде тук е училищното здравеопазване. Това ви питам. Тук направихте страхотни изказвания как възстановявате училищното здравеопазване. Какво възстановявате, къде са средствата? През тази година съществуваха 3020 здравни кабинети в българските училища, знаете ли колко са следващата година – 3021. С един повече. Колко са предвидените средства? През тази година са 120 млн., колкото бяха, и плюс инфлацията за следващата година. Какво възстановявате? Къде са ви средствата?
Вие не искате да приемете конструктивните предложения на опозицията, в които казваме, да, занижена е приходната част, дайте да я направим реалистична, за да има средства за българското образование и българското здравеопазване. Не искате да го направите. И идвате неподготвени, мълчите си и само гласувате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики към господин Шарков? Заповядайте, госпожо Станкова.
Ива Станкова (КБ): Уважаеми господин председател! Тъй като беше споменато моето име и законопроектът, наречен училищни лекари, съм длъжна да кажа, че моето участие в предложението за “Мистерия на българските гласове” е съвсем нормално и аз смятам, че всеки от нас би могъл да направи такова предложение. А що се отнася до училищните лекари, аз съм убедена, че с увеличението на бюджетите, които са към общините, и с така наречените делегирани бюджети това ще може да се осъществи. Защото бюджетът за възнаграждението на лекарите и изобщо на медицинските специалисти към общините е делегиран бюджет. И във връзка с това съм убедена, че тези скромни 8,5 млн. лв., ако някой има спомен от дискусията, ще бъдат осигурени, имам уверението за това. Тази сума може да покрие в известна степен дооборудването и издръжката на кабинетите и съвсем в малка част ще отиде в повишение на базовите заплати на медицинските специалисти. Логиката на разсъждението беше, че местната власт ще бъде тази, която ще дофинансира възнагражденията на медицинските специалисти.
Във връзка с това аз съм убедена, още веднъж повтарям, че тези 8,5 млн. лв. далеч няма да попречат на цялото разпределение на бюджетите по общините и те ще имат предвид тези делегирани стойности. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Шарков? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема д-р Станкова, аз не съм против това да бъдат осигурени тези 50 хил. лв., сумата даже е никаква. Само че дори и това предложение не е подкрепено от комисията, в която имате мнозинство. Вие говорите за някакви 8,5 млн. лв. Къде са те? В бюджета на вашата партия тези пари ги няма. Тези 8,5 милиона просто не съществуват. Вие казвате 8,5 млн. в делегираните бюджети и някакви съвсем объркани неща. По бюджета на общините, записан в бюджета на Република България за 2008 г., има функция здравеопазване. Във функция здравеопазване са разписани 120 млн. лв., в които влизат не само здравните кабинети в училищата, влизат доста други функции при 3020 кабинета през тази година, 3021 през следващата година. Няма 8,5 млн. лв., това число го няма.
Вие казвате, аз имам уверения. Откъде ги имате тези уверения? Уверенията са в бюджета, числата се записват. В бюджета уверения няма, има числа, има пари – 8,5 млн. лв. ги няма. Някъде щяло да се случи, някой обещал! Както знаем, даже и Москва на сълзи не вярва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Думата има господин Любен Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че работата на парламента по този бюджет беше изключително лоша. Между първо и второ четене повечето от комисиите не проведоха разглеждане на бюджета, вследствие на което има сериозни пропуски и явно видимо непознаване на материята. Ще ви дам един прост пример – разликата между сумата, която е предвидена в една от програмите на Министерството на културата, а именно за подпомагане на националната филмова индустрия и законът, който приехме само преди един месец, е точно 2 млн. лв. Два милиона лева не достигат да бъде изпълнена философията и записаните съвсем конкретни показатели в един закон, който ние приехме само преди един месец. Това се дължи на простичкия факт, че Комисията по културата нямаше заседание, в което да гледаме бюджета на второ четене. Вероятно подобни неща могат да бъдат открити на много други места.
Моето изказване има пожелателен характер. Както колежката каза преди малко, че имало обещания, бих се надявал и аз да получа обещания, а именно в следния дух и смисъл. Онези над 300 милиона, които кабинетът има право да харчи без да получи санкция на парламента, да бъде предвидено в тях едно увеличение за бюджета на Министерството на културата от 7 млн. лв., които да бъдат разпределени, както следва:
- 2 млн. лв. в програмата “Филмово изкуство”, тоест за подпомагане създаването на български пълнометражни, късометражни, документални и анимационни филми, за да може да бъде изпълнен смисълът на закона, който приехме заедно и с голямата помощ на мнозинството само преди един месец;
- 5 млн. лв. в програмата за развитие на българската култура, изкуство и българския книжен сектор.
Ще си позволя още веднъж съвсем накратко да ви обясня логиката. Става дума само за 7 млн. лв. Логиката е именно тази, че тези 5 млн. лв. са малко по-малко от половината от приходите, които ще се съберат при най-негативни очаквания от ДДС-то върху книгите. Тези 5 млн. лв. отиват обратно като подкрепа, за да могат да се снабдят и да имат достъп до книги хората, които най-много са ощетени от ненамаляването на ставката добавена стойност върху книгите, а именно читалищните библиотеки, градските библиотеки. Това е една програма на Министерството на културата, която работи от миналата година изключително добре. По нея имаше предвидени 2 млн. лв. и не й достигат още 5, за да има тя реален ефект. Това е изключително умен ход според мен, от ваша страна, защото тези пари, които събирате от ДДС-то, да го кажем, върху знанието, един такъв данък, се връщат обратно там, където са най-незащитените хора – тези, които просто не могат да си купят книги, дори защото те не стигат до тях, не само заради това, че нямат пари.
Затова моето предложение е съвсем конкретно. Едва ли министърът на финансите вечер като си легне чете стенограмата от тоя бюджет и едва ли ще го запомни, но аз ще си позволявам да ви го напомням често и през следващата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики към господин Дилов? Няма.
Господин Агов, заповядайте, имате думата.
Има ли други желаещи колеги? Не виждам. В такъв случай предлагам след изказването на господин Агов да изгласуваме текстовете по чл. 1. Това ще ни отнеме 15-ина минути.
Заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Работата е точно за гласуването и въобще думата е за гласуването – как ще гласуваме по този чл. 1? Аз се обръщам към мнозинството с покана за размисъл по това гласуване. Българското общество не вярва, че бюджетът, съставен от нашите данъци, от парите, които се събират от хората, е правилно разпределян. Българското общество или мнозинството от българското общество за разлика от мнозинството в тази зала в никакъв случай не е съгласно някой да разпределя неговите пари както му скимне, така както стана сега с разпределянето на излишъка. За да не слушате безучастно обясненията на министъра на финансите, аз искам да обърна внимание върху един факт, с който той се опита да спекулира, за да ви убедя, че е по-добре да гласувате сега вместо 18 милиарда приходи да гласувате 19 милиарда приходи, защото това е по-честната политика към българското общество. Той казва така: премахваме практиката да се изплащат бюджетите на 90% или на 93% и след това в края на годината да се дават 10-те процента. Само че, уважаеми народни представители от мнозинството, какво се случва сега? Вие взимате предварително тези пари и накрая ги раздавате като излишък. Абсолютно същата хватка се прави, както се правеше с онази порочна практика на 90-те процента от бюджетите.
На второ място, не е ли по-справедливо сега да дадем 1 милиард повече в бюджета излишък, за който аз гарантирам, подписвам се тук в протокола на Народното събрание, че ще бъде образуван, защото така стана миналата година. Вижте протоколите от миналогодишните заседания по бюджета. Тогава това ще бъде една много по-честна политика. Цели секторни политики в момента страдат от едно такова поведение на такава измама, на такова деморализиране на обществото чрез бюджета.
Почти е сигурно, че вие ще гласувате сега тези 18 милиарда за в приходната част, но дали ще изпълните дълга си към своите избиратели? Дали това ще помогне на българското общество? Създадено е дълбоко недоверие към управлението на парите на хората. Отгоре на всичко в предложенията не само на Демократи за силна България, в предложенията, направени от колеги от ОДС, в други предложения на независими депутати има много точно посочени източници как да се образуват тези пари – дали ще бъдат милиард, милиард и половина или 2 милиарда. Много точно е посочено. Защото няма как да ме убедите, че Китай ще консумира по-малко петрол или Индия ще консумира по-малко петрол през следващата година, за да бъде цената 67 долара за барел. Няма как да ме убедите в това нещо. Няма как да ме убедите, че инфлацията ще бъде по-ниска, когато световната тенденция е към вдигане цените на храните, а всеки процент инфлация носи 200 милиона допълнителни приходи в бюджета. Всеки процент инфлация, и вие го знаете много добре или онези, които се интересуват от това, го знаят много добре.
От тази гледна точка аз наистина ви приканвам към размисъл. Мислете дали сега тези пари, които неминуемо ще се окажат в баланса на държавата само след една година да бъдат узаконени в този бюджет или след това да ги раздаваме по собствено усмотрение. Защото, обърнете внимание, няма кой да повярва след една година, уважаеми народни представители от мнозинството. Няма кой да повярва, че вие ще разпределяте отново излишъка в бюджета с друга цел освен с предизборна цел, защото 2009 г. е изборна година. И отново ще бъде приложена формулата 3:5:8 – 3 за министрите от ДПС, 5 части за министрите от НДСВ и 8 части за министрите от БСП. Всичко това е изключително грозно, всичко това води до силно недоверие на обществото изобщо към управлението на страната. Няма как да ме убедите, че заради дефицита в текущата сметка вие създавате тези буфери, както твърди тук министърът на финансите. Ами ако 84% от този дефицит се образува главно в търговията с Русия защо ние не използвахме всички лостове, когато сключваме сделките с Русия, за да отворим, да отпушим търговията си към Русия, а клякаме на всички руски условия? Тогава няма да има такъв дефицит в текущата сметка.
Всички тези неща трябва да имате предвид, когато решавате най-важния член – чл. 1, приходната част на бюджета. Аз апелирам най-горещо към мнозинството: помислете! Сложете ги в закон, узаконете тези 19 милиарда, за да не ви упрекват след година, че незаконно харчите нашите пари. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, предлагам да извършим необходимите гласувания по ал. 1 на чл. 1.
Уважаеми колеги, първо неприетите предложения по ал. 1 на чл. 1.
Първо е предложението на народния представител Евдокия Манева в Приложение № 2а към доклада на съответния раздел да бъдат направени промени в числата. Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева.
Гласували 170 народни представители: за 48, против 85, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте за предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател, че обърнахте внимание на министъра на финансите да отговори на въпроса за изключително консервативния бюджет по отношение на усвояване на европейските фондове.
Още веднъж ви призовавам да подкрепите моето предложение.
Какво ни каза министърът на финансите? Той ни каза: пари има, но аз не вярвам на министъра на околната среда и водите, няма да запиша допълнително 200 милиона, защото в края на годината ще се окаже, че министърът няма да усвои парите, както години наред.
Аз имам опита от усвояването на програма ИСПА - за седем години в Министерството на околната среда и водите бяха усвоени само 14,5%, което означава, че от предоставените пари от програма ИСПА в края на периода – 2009 г., няма да бъдат усвоени повече от 50%.
Министърът на финансите ни каза: аз не вярвам на министъра на околната среда и водите. А министърът на околната среда и водите ни каза: имам проекти за 800 млн. евро.
Ние какво искаме? Искаме министърът на околната среда и водите да започне да работи, да усвоява тези пари. Защо да не му запишем в задължение да усвои още 200 милиона? Аз ви казах какви са параметрите. Ако това не стане, в края на мандата на това правителство ще имаме огромно неизпълнение на задълженията към Европейския съюз и следващото правителство ще плаща наказания за това, че сегашният министър не си е свършил работата. Нашето задължение е да го накараме да работи. Тези допълнителни 200 милиона, които са много малко в сравнение с това, което трябва да свърши той, поне ще го мобилизират още пет пречиствателни станции да започнат да работят.
Моля да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 183 народни представители: за 51, против 100, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 174 народни представители: за 51, против 85, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Има предложение от народния представител Елиана Масева по чл. 1, ал. 1, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Масева.
Гласували 167 народни представители: за 46, против 70, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Николаев Иванов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 170 народни представители: за 43, против 101, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Господин Агов, заповядайте за предложение за прегласуване.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Нещо, което ни смущава в дискусията по чл. 1. На всички нас, които активно следим изказванията на народните представители, прави впечатление, че нито един представител на това голямо мнозинство в този парламент не излезе да защити тези числа. Може да има две причини за това: или не разчита числата, или не знае за какво става дума.
Това гласуване според мен е гласуване на едно несведущо мнозинство. През цялото това време ние се опитвахме да ви обясним за какво става дума. Става дума за това, че от акцизите, от ДДС ще има повече постъпления в страната през 2008 г., ако щете дори и от по-високата инфлация, която неминуемо ще дойде в страната. Става въпрос за един милиард. Те няма да отидат другаде, освен в ръцете на правителството. Но нека този милиард да бъде законен, а не да бъде черна каса, както стана със сегашния един милиард.
Затова призовавам народните представители от мнозинството – подкрепете предложението за узаконяването на този един милиард, който неминуемо ще бъде взет от населението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ставаше дума за предложение за прегласуване, доколкото схванах.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 173 народни представители: за 50, против 105, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 41, против 78, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
С това се изчерпват предложенията по ал. 1.
Предложения по ал. 2.
Предложение на народния представител Евдокия Манева по ал. 2, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 51, против 61, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 34, против 103, въздържали се 24.
Предложението на господин Иванов не се приема.
Предложение на народния представител Руденко Йорданов, който в пленарната зала оттегли своето предложение, но предлага алтернативен текст за § 89, което очевидно ще бъде в Преходните разпоредби.
Господин Овчаров, ако считате за уместно, да бъде раздаден този текст междувременно, за да могат народните представители да го преценят, когато му дойде времето.
Предложение на народния представител Олег Попов, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Пултовете не работят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, виждам и на моя пулт няма сигнал за гласуване.
Системата успя да отчете 130 гласа, но очевидно поне 30, ако не и повече, не са отчетени. (Реплики от залата.)
Мога да потвърдя вашите впечатления, защото и моят пулт не работи.
Колегите, които са в непосредствена близост, ще ни кажат кой кръг се е изключил. Номер четири ли е, колеги? Този челен кръг, който обхваща ръководствата на парламентарните групи на първа позиция, заедно с този на ръководството на Народното събрание, не функционират.
Колеги, в такъв случай какво бихте предложили? Може би да дадем почивка на този етап. Ако желаете, ще вдигаме ръка. (Шум и реплики.)
Предлагам да дадем 30 мин. за отстраняване на малката повреда. Ще ви дам знак за подновяване на заседанието, когато имаме уверение, че ще работим с действаща система. Благодаря ви.
Спираме на предложението на господин Олег Попов.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, моля, регистрирайте се.
И така, колеги, подновяваме заседанието с гласуване на предложението на народния представител Олег Попов по чл. 1, ал. 2, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 26, против 20, въздържали се 87.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова, което, за съжаление, не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 57, против 16, въздържали се 77.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте следващото предложение, което е на народния представител Васил Паница и не е подкрепено от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 39, против 48, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Щерев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 51, против 75, въздържали се 32.
Предложението на господин Щерев не се приема.
Предложението на народните представители Цонев, Божинов и Велчев е подкрепено по принцип.
Има предложение на народните представители Мая Манолова и Минчо Спасов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 148 народни представители: за 24, против 32, въздържали се 92.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Васил Паница и Димитър Камбуров и не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 63, против 49, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 42, против 61, въздържали се 55.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Венцислав Върбанов, Евгений Жеков и Мирослав Мурджов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 175 народни представители: за 90, против 49, въздържали се 36.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от опозицията.)
Заповядайте, господин Овчаров.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Обръщам се към колегите от управляващото мнозинство. Това, че опозицията иска да бъде дебалансиран бюджетът, е известно и не е новина. Много моля колегите от управляващото мнозинство да не се опитват да правят политика на дребно.
Христо Кирчев (ОДС, от място): Това е нарушение на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Никакво нарушение не е.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Защото колкото и да се опитваме да бъдем добри към един или друг сектор, към един, друг, втори или четвърти институт, в крайна сметка бюджетът на страната е един и предварителното преразпределяне на средства от структурния резерв, за който преди малко ви говори министърът на финансите, е нещо, което ние нямаме право да правим. Това означава, че или няма да имаме такъв структурен резерв, или ще трябва да преминем към друга система на формирането на този резерв.
Популизмът е хубаво нещо, но, много ви моля, нека да се съсредоточим върху основната си задача – да приемем балансиран и реалистичен бюджет, а не да удовлетворяваме желанието на всеки, който се е сетил в последния момент да иска нещо. Затова моля за прегласуване на това решение на Народното събрание. Все пак става дума за 140 милиона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново това предложение на народните представители. Гласувайте със собствените си карти.
Гласували 190 народни представители: за 72, против 52, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Алиосман Имамов, Юксел Хатиб, Юнал Тасим и Юсеин Джемил, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 170 народни представители: за 69, против 27, въздържали се 74.
Предложението не се приема.
Господин Имамов желае да вземе думата за предложение за прегласуване.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, господин министър! Не става дума за излишно упорство, става дума за това, че вливането на свежи пари в българското земеделие ще има много по-силен положителен ефект върху фиска. Това може да стопира тревожните тенденции за нарастване на цените, на инфлацията в хранителните стоки, вместо да се държат там едни пари от 300 млн. лв. като джобни и да се използват тогава, когато някъде се появи някаква лоша бюджетна практика.
Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има направено предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение със собствените си карти, разбира се. Бяха регистрирани 156 народни представители, сега са повече.
Гласували 197 народни представители: за 88, против 18, въздържали се 91.
Предложението не се приема.
Уважаеми народни представители, следващото предложение е на народните представители Иван Костов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Иван Николаев Иванов и Асен Агов, което не е било подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 158 народни представители: за 36, против 85, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено от комисията.
Второ предложение на народния представител Румен Овчаров, което по принцип е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 169 народни представители: за 50, против 54, въздържали се 65.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Николова, за предложение за прегласуване.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми госпожи и господа, едното перо в трансферите, което предлагаме, също е за подкрепа на земеделските производители, а другото е към Българската академия на науките. Предходното гласуване събра 88 гласа, което значи, че при малко усилие и съсредоточаване би могло да се приеме, поради което предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Фактически това предложение вече два пъти беше отхвърлено, уважаеми колеги. Аз се колебая дали да го поставям на гласуване трети път, но както сме го гласували първия път, ще го прегласуваме.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 50, против 55, въздържали се 58.
Предложението не се приема и при прегласуването.
По ал. 3 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Манева.
Гласували 159 народни представители: за 37, против 78, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Димитър Йорданов, Мирослав Мурджов и Мариана Костадинова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на тримата колеги.
Гласували 164 народни представители: за 41, против 63, въздържали се 60.
Предложението не се приема.
По ал. 4 на чл. 1 има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 160 народни представители: за 37, против 69, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, заповядайте за предложение за прегласуване.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Знаете ли, уважаеми колеги, бюджетът има едно предимство – от него можете да разберете какво ще се прави през 2008 г. и кога има разминаване между думи и дела. Очакваните приходи от приватизация през 2008 г. са за 360 млн. лв., за което по време на заседание на Комисията по бюджет и финанси чухме следното признание, че ще се приватизира само Български морски флот и няколко дребни предприятия. “Булгартабак” го няма. Тоест, след последното изменение на акцизите, което беше силно повлияно от стратегия на БСП, която в никакъв случай не е в полза на “Булгартабак”, предприятието не бавно и сигурно, а даже бързо и сигурно отива към фалит. Няма и да го приватизирате. Какво ще правите, е въпросът? Какво ще правите с това предприятие? Защото него го няма тук като очаквани приходи от приватизация. Пак ви казвам, това е хубавото на бюджета – трудно се крият неща. (Реплики от КБ.)
Надявам се, колеги, да подкрепите нашето предложение за увеличаване на очакваните приходи от приватизация, именно защото ние предлагаме предприятия като “Булгартабак” да бъдат приватизирани, но не както и да е, а през Фондовата борса, там, където възможността за спекулации е много по-малка. През Фондовата борса! Благодаря ви.
Атанас Мерджанов (КБ, от място): И ние това искаме.
Мартин Димитров: Ама, няма го!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението.
Гласували 163 народни представители: за 43, против 70, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията на комисията по чл. 1.
Уважаеми колеги, ще подложа отделно на гласуване т. 1 и т. 2 от предложенията на комисията. Точка 1 се отнася до ал. 1 – това са промени в приходната част. Точка 2 засяга разходите.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията по чл. 1, ал. 1.
Гласували 154 народни представители: за 108, против 46, въздържали се няма.
Предложенията по ал. 1 са приети.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията по ал. 2 на чл. 1.
Гласували 162 народни представители: за 119, против 43, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
Подлагам на гласуване целия чл. 1 с новите пет алинеи с току-що внесените уточнения по предложения на комисията.
Моля, гласувайте чл. 1 по вносител с промените, направени току-що.
Гласували 157 народни представители: за 114, против 43, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
Преминаваме към чл. 2.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 2, господин председател, има направени предложения по ал. 1 от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията не подкрепя предложенията на народните представители.
По чл. 2, ал. 2 има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 2, ал. 3 има предложение от народния представител Минчо Спасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Минчо Спасов.
Има също така предложение за нова ал. 5 от народния представител Минчо Спасов със следното съдържание:
“(5) Реализираните в края на годината икономии от средствата за бюджетните разходи, остават като преходен остатък по бюджета на съдебната власт и се използват по решение на Висшия съдебен съвет през следващата година.”
Досегашните ал. 5, 6, 7 и 8 се преномерират и стават съответно ал. 6, 7, 8 и 9.
Комисията не подкрепя този текст на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 като предлага следната редакция на ал. 3:
“(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на показателите в частта за заплати и възнаграждения за персонала, одобрени с ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 2 от законопроекта.
Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! С така направената нова редакция на ал. 3 аз смятам, че справедливостта по отношение на съдебната власт е достигната, поради което оттеглям предложението ни с госпожа Капон за възприемане изцяло на бюджета така, както е предложен от Висшия съдебен съвет. Всъщност, желанието на Висшия съдебен съвет беше именно за тази редакция на ал. 3, която им дава възможност да вземат решение така, както и всички останали институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Николова, имате две предложения с госпожа Капон – по ал. 1 и 2 на чл. 2. И двете ли ги оттегляте?
Елеонора Николова: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата по чл. 2? Не виждам.
В такъв случай обявявам дискусията по чл. 2 за приключена. Преминаваме към гласуване.
Госпожа Николова оттегля предложенията, направени от нея и госпожа Капон по алинеи 1 и 2.
Остава да гласуваме предложението на господин Спасов за нова ал. 5, което не е подкрепено от комисията.
Уважаеми колеги, моля, гласувайте предложението на народния представител Минчо Спасов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 10, против 57, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нова редакция на ал. 3.
Гласували 131 народни представители: за 117, против 11, въздържали се 3.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте целия текст на чл. 2 с новата редакция на ал. 3.
Гласували 125 народни представители: за 110, против 12, въздържали се 3.
Текстът на чл. 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Член 3 е по вносител, такова е състоянието и с членове 4 и 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Все пак предлагам да ги гласуваме поотделно, доколкото са важни членове от законопроекта.
Има ли желаещи да вземат думата по чл. 3? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 3, подкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 115, против 19, въздържали се 3.
Член 3 е приет.
По чл. 4 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте чл. 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 109, против 10, въздържал се 1.
Член 4 е приет.
По чл. 5 няма желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте текста на чл. 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 102, против 18, въздържал се 1.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 6 има направени следните предложения.
По ал. 1 има предложение от народния представител Евдокия Манева.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евгения Живкова, Силвия Стойчева, Маргарита Панева, Валентина Богданова и Иван Гризанов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител доц. Атанас Щерев.
Комисията не подкрепя предложението.
Следва предложение на народните представители Мая Манолова и Минчо Спасов.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Димитър Йорданов, Мирослав Мурджов и Мариана Костадинова.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Румен Овчаров.
Комисията подкрепя предложението.
Има още едно предложение на народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Минчо Христов и Стела Банкова, което не се подкрепя от комисията.
По чл. 6, ал. 2 има предложение от народния представител Митко Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Станислав Станилов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6, като предлага в ал. 1 да се направят следните изменения. Тук има много числа, господин председател, които са показани.
В ал. 2 също има замяна на две числа едно с друго, които също са показани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Преминаваме към обсъждане на чл. 6. Имате думата.
Господин Станилов, заповядайте.
Станислав Станилов (КА): Моето предложение касае увеличаване субсидията на Българската академия на науките с 26 млн. лв. между първо и второ четене. Сумата е минимална за нормалното функциониране на нейните структури, но е смешна на фона на чудовищните пари, които събирате в така наречения фискален резерв и които изпращате в чужди банки, за да обслужват чужди икономики.
Вие твърдите, че Академията е едва ли не подобие на Светия Синод, обществената полза от който представлява нито повече, нито по-малко една фикция, един мит. Така си затваряте очите пред оценката на най-авторитетните международни институции. Един пример. Според американския Институт за научна информация БАН е на 569 място сред 3482 научни института по качествени научни резултати. Софийският университет е на 1283 място, а Александровската болница – на 3400 място. БАН заема 132 място сред водещите 500 научни институции според системата Убаметрикс на ЮНЕСКО и т.н., и т.н., няма да продължавам. Само ще отбележа, че вместо предложените от мен 26 млн. лв. вие приемате предложените от Румен Овчаров 5 млн. лв. с мотива, че от излишъка на настоящата 2007 г. вече са дадени 10 милиона. Оправданието е, че за да се увеличи субсидията в Бюджет 2008 парите трябва да се вземат от други пера, защото иначе ще се наруши макрорамката. Защото вашата макрорамка е свещена крава, сакрализирана от Световната банка. Тя крепи финансовата стабилност чрез една античовешка логика, която ограбва нацията, за да трупа въпросните огромни бюджетни излишъци. В тази логика няма място за образование, наука и култура, няма място за идеи и хора, които да изведат българското общество от отвратителното тресавище на така наречения преход, означен иначе като разюздан грабеж. Там няма място за нацията на българите, чиято идентичност и европейска легитимност пряко зависят от образованието, науката и културата.
Не се надявам тези думи да стигнат до сърцата ви, защото във вашата ценностна система отдавна те не значат каквото и да било. Надявам се обаче да ги чуят онези, които са ви изпратили тук, с надеждата да защитите техните, а не на международните финансови разбойници интереси и повече никога да не дават гласа си за една престъпна политика, довела почтените хора в България до отчаяние. От 1998 г. насам приемането на Закона за годишния бюджет представлява основен политически акт на мандатното управление. В него е отразена не само философията на упражняваната в момента власт, но и неморалните парадигми на онези, които я упражняват.
В изказването на първо четене ние обърнахме внимание за пореден път на догмата за безалтернативност, която се проповядва и прилага в българската политическа сцена, и която не представлява нищо друго, освен една втръснала на всички трезви граждани лъжа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Станилов? Няма.
Давам думата на госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моите предложения по чл. 6 са две. Едното се отнася за Министерството на околната среда и водите. Предложението е с 2 млн. лв. да се увеличат средствата, с които ще разполага министерството, за да бъдат осигурени за нуждите на управляващите органи на националните паркове. Аз виждам, че има сума от 7 млн., която се предвижда допълнително за Министерството на околната среда и водите, но тя не е за тези изключително важни дейности. Ако наистина искаме да опазим тези много богати територии на България, трябва да имаме адекватна дейност от страна на органа, който е собственик и управлява тези територии. Аз продължавам да настоявам тези 2 млн. да бъдат осигурени.
Другото ми предложение е свързано с потребностите на Министерството на земеделието и продоволствието в две направления. Едното направление, което вече обсъждахме, са потребните 147 млн., за да се осигури национално доплащане. Изключително важна тема, защото без националното доплащане няма да имаме конкурентоспособно земеделие. Независимо че чл. 1 вече беше приет, смятам, че си заслужава отново да помислим по тази тема.
Втората сума от 53 милиона е необходима за поддържане на хидротехническите съоръжения и съоръжения, необходими за поливното земеделие. Виждам, че практически частично това предложение е прието, защото в края на текстовете на бюджета е формулирано, че 20 милиона ще бъдат предоставени за разпределение от министъра на финансите по предложение на министъра на земеделието и продоволствието. Твърдя обаче, че тези суми са крайно недостатъчни, защото тук е необходимо да се осигурят средства за поддържане на хидротехническите съоръжения.
Една от причините за огромното наводнение в Цар Калоян беше точно неподдържането на хидротехнически съоръжения. Ако искаме тези неща да не се повтарят, трябва с внимание да се отнесем към този проблем.
Искам да използвам това, че говорим за бюджетите на министерствата и, че в ал. 4 на чл. 6 е записано: възлагаме на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи и т.н. по разходи. В целия текст на бюджета не видях приемаме ли програмните бюджети, които ни бяха предложени като приложение към този бюджет. Тоест тези програмни бюджети, в които е разшифровано сумите, които сега ще приемем, за какво ще отидат. Това е единствено възможното средство да контролираме дали министерствата изпълняват своите задължения чрез сумите, които са им предоставени от бюджета. Искам да спомена, че това е много важен проблем. Ако ние сме приемали и разглеждали тези програмни бюджети само като упражнение на финансовите служби на министерствата, без те да имат някакъв задължителен характер, съжалявам, но това е изключително обидно за начина, по който се процедира. Ако обаче тези програмни бюджети наистина са съставна част на бюджета, то Министерството на финансите трябва да задължи министерствата да преработят бюджетите си след утвърждаване на бюджета, като ги направят наистина отговарящи на обективни критерии и документи, които точно да характеризират дейността на тези министерства. В момента това са доста обширни и свободни съчинения и по много от важните въпроси няма да намерите никакви показатели.
Само ще кажа, че например за Министерството на околната среда и водите няма да намерите никакъв конкретен показател по отношение състоянието на компонентите за околната среда, няма да намерите никакви данни за това колко комплексни разрешителни ще бъдат издадени през следващата година. Затова пък в бюджета на Министерството на земеделието и продоволствието ще намерите, че през следващата година те се канят да извършат 1600 замени на земи и да променят предназначението на 48 хил. 400 дка земеделска земя и да я застроят.
Това са изключително тревожни показатели и ние ги отминаваме с пълно мълчание. Затова призовавам някъде в текста да бъде написано, че тези програмни бюджети се приемат и им се дава срок, в който те да бъдат преработени в съответствие с параметрите на бюджета, който сега ще утвърдим. По отношение на числата ви призовавам да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Думата има госпожа Панева.
Маргарита Панева (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в тази зала стотици, ако не хиляди, пъти всички сме декларирали колко загрижени сме за съдбата на младото поколение, за това, че трябва да инвестираме в него и за това, че то ще сбъдне очакванията ни вече като членове на Европейския съюз България да заеме своето достойно място като нация, която отдавна е в Европа и сега трябва да доказва наново, че има възможности, ресурси, подготовка и всички дадености, за да бъде достоен член на Европа.
За съжаление, след тези изказвания се е случвало да не постигнем докрай целите, които си поставяме в тази посока. Именно това беше изходната позиция, която ни даде основание да поискаме преразпределение на средствата, свързани с младежките и спортни дейности. Разбирам, че комисията не е подкрепила нашите предложения. Особено пристрастна съм към второто ми предложение, защото не бих искала покрай нашите уши, очи и сърца да отмине онова, което се случи миналата и тази година, и се случва редица години поред, с българския спорт.
Давам пример. Българският волейбол, напоследък и българският баскетбол непрекъснато носят слава на нашата родина. Волейболистите ни вече завоюваха бронзови медали на световната купа в Япония. След като и миналата година го сториха, се класираха за олимпиадата в Пекин.
Спомнете си, че на срещите, които проведохме с тях, ние им обещахме, че София като европейска столица ще има хубава, многофункционална спортна зала. За съжаление, сега такива международни състезания, които издигат престижа на българския спорт, се провеждат само във Варна. За съжаление, последните две години бяха дадени свидни жертви при пътуванията от София до Варна на екипите, които участват в тези състезания.
Колеги, ако искаме София да се равнява с останалите 26 столици на Европа, а и по света, да може да бъде център на спорта, моля ви, подкрепете това предложение дори с някаква символична сума, по-ниска от предложената, но да започне изграждането на многофункционална спортна зала, за да не се срамуваме от върховните постижения на спортистите и отвратителната бих казала – извинявайте, че използвам тази дума – база, с която разполагаме. Смешно е, грозно е, не е достойно за България да не реши този проблем в близките една-две години. Още повече много пъти вече се напъваме да бъдем и домакини на олимпиада.
Моля ви, подкрепете тази теза, защото тя има бъдеще. Нека да започнем изграждането и реализирането на мечтата на спортистите, на феновете и на всички българи, които през 1994 г. се радваха на футболните ни успехи. Дай, Боже, догодина да се радваме на олимпийски шампиони в Пекин! Още веднъж апелирам да подкрепите моето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Думата има господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, нашето предложение се заключава в следното – да вземем 200 млн. лв. от бюджета на Военното министерство и да ги прехвърлим към бюджета на Здравното министерство, където да бъдат използвани за спешната медицинска помощ. Това е смисълът на нашето предложение, уважаеми колеги. (Шум и реплики в залата.)
Виждам, че някои се смеят. Това не е смешно. Това е едно много сериозно предложение.
Ще ви кажа и аргументите, с които ние го внасяме.
Уважаеми колеги, голяма част от бюджета на Военното министерство е насочена към задоволяване на нуждите на така наречените военни мисии в чужбина. Имам предвид основно тази в Афганистан и тази в Ирак. Там са загробени през последните години стотици милиони левове. Считам, че тези пари биха могли да се използват за благото на българските граждани. Всички знаете тежката ситуация, в която се намира спешната медицинска помощ. Няма да коментирам тук многобройните случаи на хора, които си заминаха от този свят именно поради проблемите, които има тази спешна медицинска помощ.
Искам да ви припомня, уважаеми колеги, че преди години, когато Норвегия беше изпратила контингент в Ирак някъде от около 150 човека, тази страна го изтегли още след първата година с аргумента, че Норвегия не е толкова богата страна, че да плаща за подобен контингент.
Днес на тази зала беше раздадено ново предложение от страна на правителството ние да удължим мандата на българския контингент в Ирак. Това, колеги, според мен е престъпление и именно затова се обръщам към вас, апелирам ви да размислите и да приемете това разумно предложение, което правим с колегата Стела Банкова – да прехвърлим тези 200 млн. лв. и да направим така, че тези 200 млн. лв. да обслужват интересите на българските граждани, да подобрим спешната медицинска помощ. Аз се консултирах със специалисти. Разбрах, че тези пари са достатъчни на първо време да решим основните проблеми на тази помощ. Нека да спасим живота на десетки, може би стотици, а може би и хиляди български граждани, които просто не могат да бъдат извозени до съответните болнични заведения и не може да бъде спасен техния живот.
Искрено се надявам, когато се гласува това предложение вие, колеги, и от управляващото мнозинство, и от опозицията, да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Думата има господин Митко Димитров.
Митко Димитров (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Моето предложение е не е за увеличаване на някакви пари, а само поставянето им на точно определено място. Става дума за инвестиция за телефон 112. Тези пари са дадени на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, но то няма силата, възможността и законовата основа, върху която да създаде телефон 112. Такива възможности има Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Те имат и част от системата в момента. Те по закон са длъжни да осигуряват връзка между отделните министерства като при тази връзка голяма част от информацията се криптира, пренася се съвсем успешно. В момента има изградени такива оптични кабелни мрежи между 18 областни града. Една малка инвестиция насочена към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения ще допринесе за създаване в срок от 6 най-късно до 8 месеца на телефон 112.
Вие знаете, че има срокове, които ние трябва да спазим. Имаме ангажименти към Европейския съюз. Тук няма да изчитам всички директиви, които са представени от Европейския съюз. Те са 12 на брой. Също приехме и Закона за електронните съобщения и онзи прословут член за оплетения чифт. Там нещата станаха много оплетени. Вследствие на това БТК не позволява да се ползват нейните канали за пренос на телефон 112.
Тези пари, ако не бъдат дадени на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, държавата през следващата година ще плати над 30 млн. лв. за ползване на каналите на БТК. Пак за същото, пак за телефон 112. В крайна сметка тези пари са половината от тези, които ще бъдат похарчени за тази същата цел. Има такава агенция, която има технически възможности, има персонал, който да извърши това. Необходимо е само да се осигурят пари. Тези пари са основно за закупуване на радиорелейни станции, на сървъри и комуникационни устройства, които да осигурят телефон 112. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат думата? Не виждам.
Господин министър, ако желаете да вземете отношение, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по отношение на последното предложение бих обърнал внимание на това, че министърът на държавната политика при бедствия и аварии координира няколко ведомства, които изграждат или които имат отношение към изграждането на различни елементи на инфраструктурата на телефон 112, в т.ч. МВР, Министерството на здравеопазването и разбира се, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения. В този контекст аз не считам за целесъобразно да се пренасочват средства само към една от ангажираните институции в цялостния процес. Ще обърна внимание на това, че при разпределението на превишението на приходите над разходите тази година също беше заделена сума в т.ч. за всички четири изброени ведомства.
Имаше предишно предложение за преструктуриране на разходите за отбрана в посока на здравеопазване. Аз не бих коментирал всички акценти. Само бих подчертал, че българската страна като член на Северноатлантическия пакт има ангажименти. Нашата задача е да осигурим финансово изпълнението на тези ангажименти – ангажименти, които се вписват в цялостния контекст, както на членството на страната в Северноатлантическия пакт, така и на членството в Европейския съюз.
Системата за бърза помощ е по наше мнение надеждно финансирана. Винаги могат да се идентифицират още проблеми, които трябва да се решават, но в кой ли сектор не биха могли да се идентифицират проблеми? По-скоро аз бих обърнал внимание върху нерешените структурни проблеми в този и други сектори, а не всички проблеми да се свързват само и единствено с тяхното финансиране. Това е накратко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин министър, бихте ли коментирали въпроса, който повдигна госпожа Панева за тази спортна зала, която така или иначе е предмет на обществен интерес и на дискусия в обществото, включително и като намерение на правителството напоследък?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: По отношение на въпросната спортна зала, която се коментира, мисля, от две години, а може би от по-дълго време, нашите предварителни консултации с госпожа Лечева са на етап следващата година да се подготви проектна документация и евентуално ще предложим за финансиране 2009 г. Няма технологично време през 2008 г. да започне усвояване на каквито и да е средства, без да бъде извършена предварителната подготовка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, ако няма други изказвания, ще преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева по чл. 6, ал. 1, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 22, против 41, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евгения Живкова, Силвия Стойчева, Маргарита Панева, Валентина Богданова и Иван Гризанов, неподкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 18, против 26, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова, неподкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 25, против 12, въздържали се 75.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Щерев, неподкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 21, против 51, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мая Манолова и Минчо Спасов, неподкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 4, против 39, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Димитър Йорданов, Мирослав Мурджов и Мариана Костадинова, неподкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 15, против 36, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Последното неприето предложение е на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 10, против 59, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Господин Христов, заповядайте за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, засрамете се! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Христов, дадох Ви думата за предложение за прегласуване, а не за оценки на колегите.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно това правя, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направете го, а не се отклонявайте.
МИНЧО ХРИСТОВ: Само десет човека подкрепят да вземем 200 милиона от Военното министерство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това се видя на таблото.
Направете си предложението.
МИНЧО ХРИСТОВ: ... и да ги прехвърлим към Спешната медицинска помощ.
Колеги, предлагам да прегласувате това предложение поради следните причини: всички знаете за раздрънканите линейки и за състоянието на Спешната медицинска помощ в България, за липсата на реанимационни апарати и животоспасяваща техника към тези линейки.
Колеги, господин Орешарски каза една лъжа тук – че ангажиментите ни към НАТО налагали участието ни в Ирак. Няма такова нещо, господин Орешарски! Огромната част от страните на НАТО не участват в Ирак: Франция, Германия, Гърция. Други се изтеглиха: Испания и т.н. Няма нищо такова. Не сме длъжни по никакъв начин да участваме тук и там с НАТО.
Затова, колеги, предлагам да прегласувате това решение, да докажете, че малко от малко си спомняте за това, което сте обещавали, преди да влезете в този парламент. Нека да вземем тези огромни средства. Аз предлагам да вземем само 200 милиона от Военното министерство и да ги прехвърлим там, където са най-необходими за българските граждани: в Спешната медицинска помощ. Надявам се да преосмислите своето решение и да подкрепите това разумно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 116 народни представители: за 7, против 69, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следват предложенията по ал. 2.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Митко Димитров, неподкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 13, против 43, въздържали се 48.
Предложението на господин Димитров не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Станислав Станилов, неподкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 12, против 40, въздържали се 60.
Това предложение на господин Станилов не се приема.
Сега следва да гласуваме предложенията на комисията за промени в текста на вносителя по чл. 6. Първо ще гласуваме предложенията по ал. 1 на чл. 6.
Подлагам на гласуване предложенията на комисията за промени в числата преди всичко по ал. 1 на чл. 6.
Моля, гласувайте предложенията на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 107, против 14, въздържали се 2.
Предложенията по ал. 1 са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението на комисията (едно предложение) за промяна на число в ал. 2.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 122 народни представители: за 103, против 17, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване целия текст на чл. 6 с направените току-що промени.
Моля, гласувайте чл. 6 по вносител с направените промени.
Гласували 125 народни представители: за 108, против 15, въздържали се 2.
Текстът на чл. 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 8 е също по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по текстовете на чл. 7 и 8 по вносител? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на чл. 7 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 108, против 10, въздържали се 4.
Член 7 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 8 също по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 110, против 10, въздържали се 4.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 9, ал. 1 има предложение на народния представител Йордан Бакалов, което е оттеглено.
По чл. 9, ал. 2 има предложение от народните представители Трифон Митев, Маргарита Панева и Георги Близнашки, подкрепено от комисията.
Има и предложение от народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
По чл. 9, ал. 5 има предложение от народния представител Йордан Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 9 със следната редакция на ал. 2 и 5:
“(2) Средствата по т. 23 от Приложение № 4 се разпределят с акт на Министерския съвет за юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.”
“(5) Лицата по т. 1-22 от Приложение № 4 не могат да получават средства и по т. 23 от същото приложение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 9?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, ако сте имали възможност да прегледате приложенията към бюджета, в Приложение № 4 е записана т. 22, която гласи:
“Резерв от средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел – 1 млн. 100 хил. лв.”
Уважаеми дами и господа, ние предлагаме тези средства да се дават на принципа на конкуренцията, като всеки може да участва. Тези списъци и това разпределяне на резерви е много лоша практика. Подобни действия не са част от пазарната икономика. Всеки трябва да има достъп, всеки трябва да може да кандидатства и нека по-добрият да победи.
Ясно е, че в рамките на тройната коалиция подобни предложения трудно намират почва. На хартия се подкрепят, но като дойде време за гласуване на бюджета, се появяват други текстове.
Така че водени от демократичните принципи на конкурентното начало, ние предлагаме да няма списъци, а да има възможност всеки да кандидатства. Надявам се Народното събрание да подкрепи това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Димитров? Няма.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Всички, които отговарят на някакви критерии, или абсолютно всички?
Мартин Димитров (слизайки от трибуната): Откъде ще знаеш кой на какви критерии отговаря?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
По чл. 9 – предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители. Предложението е по ал. 2, неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 96 народни представители: за 11, против 60, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители по чл. 9, ал. 5. Предложението е за отпадане. Не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 17, против 59, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Сега ще преминем към предложенията на комисията.
Първо ще подложа на гласуване предложението за нова редакция на ал. 2 по чл. 9.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 86, против 9, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
Сега подлагам на гласуване предложението за нова редакция на ал. 5 – също предложение на комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 99 народни представители: за 92, против 6, въздържал се 1.
Редакцията е приета.
Сега подлагам на гласуване текста на чл. 9 по вносител с направените редакционни изменения.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 12, въздържали се 3.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Има две предложения за създаване на нов чл. 9а – от народния представител Евгени Чачев и от народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов. Двете предложения са идентични.
Комисията не подкрепя предложенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има ли желаещи да обосноват предложението за нов чл. 9а?
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз няма да се обосновавам, обосновката е обръщението от участниците в Извънредната национална среща – макрорамката на общинските бюджети през 2008 г., която е раздадена на всички вас, включително и на Вас, господин Пирински, господин Орешарски и на министър-председателя господин Сергей Станишев. Така че няма да се обосновавам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, виждате, че текстовете на двете предложения са идентични. От индикацията на господин Чачев стана ясно за какво става дума.
Може би, господин Орешарски, ще кажете няколко думи? Заповядайте.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Обърнете внимание, че следващата година се предлага различен механизъм за финансиране на делегираните дейности – те се финансират със субсидия. Предвидили сме близо 20 на сто ръст спрямо преотстъпваните части от данъка тази година. Тоест в чисто количествен аспект имаме значим ръст, който ще подобри качеството на публичните услуги.
Що се касае за коментарите на сдружението на общините за запазване на практиката на преотстъпване на данъци, тя никога не е съществувала. Преотстъпвани са преизпълнения и то в подкрепа на местни дейности, а не на делегирани от държавата дейности. Това е моят коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към гласуване. Ще гласуваме едновременно двете предложения, уважаеми колеги, тъй като те са идентични.
Подлагам на гласуване предложенията за нов чл. 9а на народните представители Евгени Чачев и Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов.
Моля, гласувайте тези предложения, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 27, против 48, въздържали се 49.
Предложенията не се приемат.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, по чл. 10 има предложения от редица народни представители, които ще ви представим в таблицата.
По чл. 10, ал. 1 има предложение от народния представител Евгени Чачев, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Янаки Стоилов, Донка Михайлова и Йордан Петков, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Васил Паница. Комисията не подкрепя предложението на народния представител Васил Паница
Предложение от народния представител Васил Паница, което също не е подкрепено от комисията, както и третото предложение на господин Паница също не се подкрепя от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Цонев, Георги Божинов и Милен Велчев. Комисията подкрепя по принцип предложението на народните представители.
Предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов. Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Елиана Масева, което също не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Румен Овчаров. Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Евгени Чачев за създаване на нова ал. 3 на чл. 10, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение също за създаване на нова ал. 3 към чл. 10 от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов също за създаване на нова ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, като предлага следните промени.
1. В чл. 10, ал. 1, текстът се изменя така:
“Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2008 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно Приложение № 5 и по видове: обща субсидия за делегираните от държавата дейности 1 531 338,2 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 173 354,0 хил. лв. и трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища 10 000,0 хил. лв., целева субсидия за капиталови разходи 191 739,0 хил. лв., в това число за екологични обекти 77 739 хил. лв. и за изграждане на основен ремонт на общински пътища 45 млн. лв. и по общини както следва:”.
2. Наименованието на колона 3 от таблицата се изменя така: “Обща субсидия за делегираните от държавата дейности”.
3. На ред “Всичко” числото “1 868 692,2” се заменя с “1 906 431,2”; числото “154 000,0” се заменя със “191 739,0” и числото “40 000” се заменя със “77 739,0”.
4. Таблицата се изменя както следва:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, имате думата по чл. 10.
Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, фактически с предложенията, които сме направили с госпожа Мария Капон, ние продължаваме теоретичния и много смислен спор за това какво трябва да се случи с общините и дали тази година решението, което е дадено за тях, е най-правилното.
Аз не съм внасяла предложение за това да има споделен данък и да продължи тази концепция, защото смятам, че това е полумярка. И както с поглед се разбрахме с председателя на Бюджетната комисия, аз смятам, че трябва да има данъци, които да са на разположение на общините, и данъци, които да се събират в държавния бюджет. И докато това не се направи, общините винаги ще бъдат потърпевши, каквито са и тази година.
Обстоятелството, че държавните дейности ще бъдат издържани чрез субсидия практически обезсмисля за тази цел една година движението към финансова децентрализация. Ние просто правим ауфтакт и никой друг не може да обясни по какъв начин това се случва.
За разлика от много министерства общините отдавна имат програмни бюджети. Ето защо нашите предложения са стъпили на тези програмни бюджети по отношение на тези инфраструктурни и екологични обекти, които трябва да получат държавна подкрепа. Защото тази година, като изключим държавните дейности, които изцяло се финансират от държавния бюджет, общините практически остават с един нереформиран данък собственост, с пътен данък и горе-долу с възможността да продават имоти и, разбира се, таксите за услуги, които не могат да напълнят хазната на общините така, че да продължат да изпълняват тези програмни бюджети.
Тъй като аз съм твърдо убедена, че ние не сме парламентарна република и че въпросът за състава на Министерския съвет се решава на друго място, много внимателно следих как се движат сумите от едно министерство към друго. Горе-долу по това се вижда как тройната коалиция ще реформира Министерския съвет след 1 януари – по това как се движат сумите по министерства. Няма спор, че господин Джевдет Чакъров остава министър, който се ползва с пълната подкрепа на ДПС, поради което сумите в неговото министерство са завишени. По същия начин виждаме, че има достатъчно средства и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Затова, работейки с всички кметове и общински съвети по места, ние сме се постарали за всички градове – за Свищов, за Русе, за Златоград, за Пловдив, за Димитровград, за Пазарджик, за Белоградчик, за Кюстендил, да посочим исканията на общините за завишаване на целевите трансфери за екологични и за инфраструктурни проекти, които смятаме, че са справедливи и трябва да бъдат подкрепени. Пак казвам, че общините отдавна правят програмни бюджети. Всички тези обекти, които сме изписали в предложението в чл. 10, ал. 1, практически са продължение на техни екологични инфраструктурни проекти.
Искам да споделя тук една сериозна тревога, каквато и госпожа Манева изрази от тази трибуна по отношение на това какво се случва с водоснабдителните, пречиствателните станции, със закриването на сметищата, с откриването на нови. Ние сме в чувствително изоставане по едни ангажименти, които сме поели, и затова аз пледирам пред вас тези екологични проекти, които сме записали като предложения в чл. 10, ал. 1, да бъдат подкрепени. Общините няма откъде да вземат средства за тези многоресурсни и тежки проекти, които трябва да се случат през тази, най-късно през следващата година.
Ето защо моля управляващото мнозинство да подкрепи в тази част нашите предложения, които сме обосновали откъде могат да бъдат финансирани. Това е именно с това недооценяване на средствата от акцизи, които ще се получат от горивата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа министри, колеги! Ние, народни представители от Коалиция за България от Ловешка област, сме направили едно предложение в таблицата за предвиждане на субсидия за капиталови разходи, специално за екологичните обекти да се включат 3 млн. 624 хил. лв. за доизграждане на депото за твърди битови отпадъци. Това е проект, който се осъществява вече редица години. Такива предложения са били обсъждани още в предишния мандат и това е остатъчната сума, която би осигурила в течение на следващата бюджетна година окончателното завършване на това регионално депо, което при всички случаи е необходимо и би следвало, ако се търси рационализиране на разходите, те да бъдат влагани там, където съответните обекти могат да бъдат пуснати в експлоатация.
Формалното основание за нашето предложение беше това, че във варианта на проектобюджета, внесен от правителството, беше дадена само общата сума за такива обекти, като впоследствие виждаме, че между двете четения е приложен списъкът, приет от Министерския съвет, който разпределя този вид капиталови разходи в отделните общини и области. Тук вече беше казано и направи впечатление известна непропорционалност, защото има три-четири области, в които са отделени по 5-6 милиона, дори повече. Разбирам, че някои от тези области са с изостанала инфраструктура в областта на този род съоръжения. Вярно е, че в някои други области средствата са и минимални. Нашето предложение, общо взето, се вмества около средното за страната - 2-3 милиона, които, разпределени пропорционално по области, могат да бъдат използвани за тези цели.
Тук не виждам министъра на екологията. Ние продължаваме да отстояваме нашето предложение, но искам да обърна внимание, че ако то не бъде подкрепено в капиталовите разходи за общините в бюджета, би следвало този ангажимент да се поеме по линия на Предприятието за управление на дейностите, свързани с околната среда, за да може средствата, които се предвиждат в течение на 2008 г., да осигурят достатъчно финансиране за предлагания обект.
Това са нашите основания за поддържане на направеното предложение и затова го обосновах пред вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Заповядайте за реплика, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, взимам реплика от изказването на господин Янаки Стоилов, не репликирах ораторите от опозицията, за да припомня, че миналата година с капиталовите разходи на Приложение № 8 депото в Ловеч беше финансирано с 2 млн. лв. Тази година бюджетът на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда е съизмерим с близо два пъти удвоените разходи, които се предвиждат за Приложение № 8 и там точно се има предвид да бъдат осигурени средства за доизграждането на депото в Ловеч, привършването на работата на депото в Разград и т.н. Така че тези източници за финансиране се управляват така, че да се завършат в един обозрим период онези важни обекти, за които вие като народни представители имате пълно основание да пледирате. Това, което пожелахте тук, мисля че ще стане с решението на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите за опазване на околната среда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам желаещи за втора реплика към господин Стоилов.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Благодаря за възможността да дам още един аргумент защо е необходимо тези средства да бъдат осигурени. Защото, ако няма финансиране в течение на 2008 г., ще трябва да бъдат търсени средства за замразяване на обекта, което допълнително ще повиши неговата цена за окончателното изграждане.
Приемам пояснението, което даде господин Георги Божинов като председател на Комисията по околната среда и водите, че поема ангажимент в някаква степен и от името на министъра на екологията, защото това трябва да бъде общ ангажимент. След като разискваме начините за решаване на въпроса, алтернативата е ясна – или осигуряване на тези средства през държавния бюджет, или осигуряването на тези средства през другия канал, който пряко се финансира от Министерството на околната среда и водите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, дами и господа! Управляващата коалиция по принцип е за финансовата децентрализация, министърът на финансите – също. До тази година общините получаваха 20% от преизпълнението на приходите от данък общ доход, догодина обаче няма да е така. Имало други неща, ама няма да е така. Сега идва големият въпрос – приходите от данък общ доход зависят от работата на кметовете на общинските съвети. Ако те създават добра среда, това увеличава приходите. Каква полза имат общинските съвети за добрата си работа и съответно кметовете за добрата си работа?
Затова сме направили предложение въпросната субсидия, която определят Министерският съвет и Министерството на финансите, да не може да бъде под 50% от събраните приходи от данък общ доход на съответната територия. Все пак да има някаква, макар и косвена връзка.
По-нататък ще видите още едно предложение, което също така е важно, и то е, че за да има и повече контрол над писането на числа от страна на Министерството на финансите, които след това се разминават значително от действителността, цялото преизпълнение от данък общ да остава в общините. Така и няма да има стимул администрацията да пише едни числа, които не са верни впоследствие. Иначе, уважаеми колеги, ако останат сегашните текстове и сегашните разпоредби, идеята за финансова децентрализация някак си се е позагубила и по-скоро се взимат мерки в посока централизация. Ако излезе министърът на финансите след малко и каже, че това безпокойство не е основателно, защото става въпрос за делегирани от държавата дейности, веднага бих му отговорил, защото той вероятно това ще каже, че става въпрос, забележете, и за капиталови разходи, които се правят от общините. И вече тук обективните критерии на разпределение са много спорни, господин министър. Ама много са спорни. Пак ще Ви припомня и това ще Ви го припомням и в бъдеще – че в първоначалния вариант на бюджета нямаше Приложение № 8. Аз си го пазя и на излизане ще Ви дам едно копие от мен, за да си имате. Нямаше такова приложение, а сега се появи даже изменено, та сумата нараства два пъти. Така че, ако ще ме убеждавате, че парите между общините се разпределят обективно, много се извинявам, ама не е така.
При това положение се получава следното нещо – политическият елемент в субсидията, която се дава на общините, ще бъде много силен. Тези общини, които имат начин чрез БСП, НДСВ или ДПС да се обадят на министъра на финансите и да имат влияние в Министерския съвет, ще получат повече пари, а тези общини, които не могат да се обадят и нямат политическо влияние, ще получават по-малко пари. Това стана, което води в посоката на, бих го нарекъл, политическа централизация. Вие вземате мерки на политическа централизация на практика. И тази практика, която имаше досега и която беше по-добрият вариант, я унищожавате без разумна причина.
Така че се надявам, колеги, да подкрепите тези наши предложения, които до известна степен ще неутрализират негативните мерки, които вие предлагате. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Други желаещи има ли?
За реплика думата има господин Георги Божинов.
Георги Божинов (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Слушам колегата Димитров – един млад, подготвен, енергичен народен представител, но при него стремежът за политическа изява потиска тази обективност. Аз ще му дам един пример. Не знам община Враца каква ще я водите с кмет от ГЕРБ, с мнозинство от ГЕРБ и с един неформален лидер, който непрекъснато се оплаква. Но там проектът за воден цикъл на Враца, в момента е номер едно в индикативната програма “Околна среда”, подписана на 27-ми, е 136 млн. лв. – два пъти повече, отколкото удвоения списък по приложението за екологични обекти. Хайде, смятайте го сега и дали някой е подходил политически само за тази община, която може да получи и да усвои 136 млн. лв.
Така че нещата вървят по много линии – вървят по подготовка на оперативните програми, вървят по Приложение № 8, вървят по ПУДООС и само онзи, който си направи труда да види трите потока, той може да бъде обективен.
Преди малко говориха за Благоевград. Не исках да репликирам онази част на дебата, но миналата година повече от 10 милиона по ПУДООС са отишли за община Благоевград. Вие тук се аргументирате само по Приложение № 8.
Така че, ако човек иска да тежи, да бъде обективен, трябва да види трите потока за този вид екологични обекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика към господин Мартин Димитров? Не забелязвам.
Вашата дуплика, господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Заради Вас, господин Божинов, с господин Олимпи Кътев за първи път сме на едно и също мнение. И двамата възкликнахме: ама кой беше досега кмет на Враца? Веднага разбрахме кой е, кой е бил кмет.
Конкретно да ви кажа следното нещо. Господин Божинов, господин Орешарски, когато в продължение на няколко седмици, примерно, финансирането на редица проекти се удвои или утрои без разумна причина и се появят нови проекти, които никой не може да обясни, тогава да ми твърдите, че всичко това било по обективни критерии, не може да стане. Всичко това е изключителна политическа централизация. Защо? Ето давам ви пример:
- канализация в с. Краище – предвидени 1 милион, станаха 2 милиона за 10 дни;
- реконструкция на водопровод за с. Буково, забележете, преди го нямаше, сега се появи;
- довеждащ колектор за отпадни води в с. Горна Брезица – нямаше го, появи се.
На какви критерии? Как стана тази работа, господин Орешарски? Нали много обективно правите нещата?
Също така: битово-фекална канализация в с. Страшимирово, Белослав – от 1 милион стана 2 милиона.
Защо така, господин Орешарски? Нали 1 милион сте написали, защо станаха 2 милиона?
Отвеждащ колектор за битови отпадни води и перспективно ползване на водите между Буна и яхтеното пристанище в община Варна – от 1 милион стана 2 милиона. Защо?
Как за 10 дни стават тези неща? Това са чудеса, господин Божинов. Как ги правите тези работи?
В община Велико Търново има нови проекти, които са се появили, които ги нямаше. Много странно!
В община Враца има проекти, които ги нямаше – в община Криводол включително за изграждане на канализация втори етап бяха 1 млн. лв., станаха милион и половина.
И да ми казвате, че всичко това се прави на обективни критерии, мога да кажа следното нещо: когато в рамките на 10 дни настъпват такива главоломни промени, отговорът е, че няма обективни критерии. Отговорът е: какъвто пазарлък си направите вътре в тройната коалиция в последния момент, който както успее да повлияе, натиск да окаже, така се случват и нещата. Точно по тази причина в първия вариант на бюджета нямахте Приложение № 8, защото не можахте да се спазарите.
Така че не говорете, че за общините това се прави на база на обективни критерии.
Просто не е почтено, господин Божинов. Не лъжете хората по този начин. Не е почтено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата?
Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моето предложение е за увеличение на субсидията на София град с 10 милиона, което произтича от предложението ми по Приложение № 8 за предоставяне на средства за корекция на речните корита на р. Боянска, р. Владайска, р. Греновичка и р. Суходолска.
Много интересно е, че в Приложение № 8 има 27 нови обекта, които започват през тази година, ще се изпълняват някъде до 2010 г., сумите за тези обекти са доста символични – от порядъка на милион-милион и половина, но важното е, че обектите започват.
В същото време единственото предложение, което не е прието от всички предложения към това приложение, е моето предложение за гр. София. Твърдя, че тези средства непременно трябва да се осигурят, за да се предотвратят сериозни наводнения, на каквито бяхме свидетели през последно време в големия град със сериозни последици. Наистина не се даде такава гласност на тези наводнения, защото може би къщите около тези реки не са нестабилни, както в малките градове, но поразиите са доста сериозни и то главно върху инфраструктурата на града.
Така че не виждам защо това предложение не е прието?
В същото време искам да кажа на господин Божинов следното. Господин Божинов, ако направите структура на средствата по Приложение № 8 по видове общини, ще видите, че наистина 80% от общините са на ДПС и на БСП. Направете този анализ и ще видите, че е точно така. Така че има много сериозно присъствие на партийния елемент при разпределяне на средствата.
Освен това, ако Вие бяхте благоволили поне веднъж в комисията ние да разгледаме работата на Предприятието за управление на средства по околна среда, щяхме да имаме представа как средствата се насочват от различните потоци към изпълнение на целите в областта на околната среда и може би нямаше да възникнат толкова въпроси. Защото Предприятието за управление на средства по околна среда разполага с един голям ресурс, с огромен ресурс - сега със 100-те милиона, които давате на Министерството на околната среда и водите допълнително, накрая на годината ще се разпределят още 100 милиона. Това е дейност, която две години и половина се извършва съвършено неконтролирана от парламента, никой не знае за какво става дума. Аз с огромни усилия успях да се добера до тези средства.
Затова, ако народните представители искат да знаят какво се прави в това министерство, каква е политиката, как се изпълняват целите, трябва да имаме информация за всички финансови потоци, с които разполага това министерство.
Призовавам ви да подкрепите моето предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за реплика, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри! Досега говорих за три потока за финансирането на тези проекти, сега като реплика на госпожа Манева ще посоча четвъртия.
Спомняте си, че преди около месец парламентът даде мандат на правителството за водене на преговори с международни финансови институции. Последният беше за 700 млн. лв. за съфинансиране на проекти в две области. Едната беше пътища, а другата околна среда.
Малко преди това дадохме мандат на правителството да води преговори за водния цикъл на Сливен и на София. Там бяха неколкостотин милиона лева. Няма да говоря кой е кмет, но българските граждани в тези две общини също трябва да знаят, че правителството, изпълнителната власт и мнозинството е гарантирало и техните екологични обекти, и тяхното осигуряване със средства. Така че който претендира да бъде изчерпателен и компетентен, трябва да включи и този четвърти компонент за финансирането на екологичните обекти.
А защо са включени за 10 дни и допълнителни обекти – защото действително се осигуриха още 37 млн. лв. и с цел завършването на много от започнатите обекти се удвои сумата, за да могат тези, които са на привършване, да бъдат завършени и хората да консумират това благо и много да се започнат, с което да се осигури възможността за участие в оперативната програма, където страховете са, че България няма да усвои тези милиард и 800 милиона, а не че няма да стигнат средствата.
Който кмет е кадърен, който кмет е способен, с тези средства, осигурени от българското правителство, ще може да решава проблемите. Който е слаб и некадърен, ще се оправдава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има желаещи за втора реплика.
Заповядайте, госпожо Манева, за дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Съжалявам, господин Божинов, две абсолютно неверни твърдения! Сумата до 700 млн. лв. е кредит в подкрепа на обектите, които се определят по трите направления и то най-вече по основното направление от кохезионните фондове и от фонд ИСПА. Там е обектът. Съфинансирането е по този заем. Това изобщо не е самостоятелен поток. И Вие нямате нито един нов самостоятелен обект, който се определя в този финансов поток. Това е подкрепящ поток. Определя се в списъка на оперативните програми, в Списък № 8 на бюджета и в държавните предприятия.
Георги Божинов (КБ, от място): Подкрепа на какво? На турски обект или на български?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това са трите потока, в които някой кмет може да се закачи с обект. Седемстотин милиона са подкрепящи.
Второто Ви твърдение, че тези 37 милиона са пари за завършване на обекти, не е вярно. От 27 нови обекта 25 са съвършено нови. Само 2 са за допълнение. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Всичко останало е абсолютно ново. Не давате допълнителни пари за ускоряване за ускоряване на завършване на обектите, а давате пари за нови обекти, при това обекти за населени места под 2000 души, за които имаме задължения през 2014 г. В тези списъци няма нито един голям град над 10 хил. жители, на които задълженията не изтичат – едното в 2009 г., другото в 2010 т. В Пловдив може би ще намерите две или три такива, в които има разум във финансиране по този начин. Всичко друго е разпиляване на средства. Затова е разумно да се седне и да се прави наистина разумна политика в това направление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи да се изкажат по чл. 10? Не виждам.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Без да влизам в регионалния спор в случая на конкретните проблеми на депо в Ловеч, ако не се лъжа, бих искал да изтъкна два аргумента.
По наше мнение няма никаква пряка връзка между данък върху доходи на физически лица и издръжката на общините, процентите, извеждане на съотношения, господин Димитров, които са по-скоро за аналитични цели, но не и за закон, колко се взима, колко се дава. Няма никаква логика да се обвързва по този начин, както например няма логика процент от имуществените данъци да се отделя за издръжка на армията или нещо от този род. А връзката е същата, тоест, няма връзка между двете.
Бих искал да обърна внимание на следното, вече сериозно. Общинските финанси като цяло в следващата година заемат по план, разбира се, 3 млрд. 200 хил. лв. в сравнение с 2600 тази година. Бих искал да обърна внимание на обстоятелството, че общините приключиха 2005 г. със 170 милиона депозити. Към днешна дата имат 660 млн. лв. депозити.
И не на последно място бих искал да обърна внимание, че извън тези цифри следваща година централно ще съфинансираме всички общински проекти. Затова бих призовал вас и чрез вас и местните власти да проявят същото усилие, с което искат да изчерпят бюджетни средства, при подготовката на проекти и усвояване на фондовете. Над две трети от фондовете на Европейския съюз са с потенциални бенефициенти общини. И ако след време коментираме слабости в усвояването, голям дял ще имат и общините, които междувременно изчисляват съотношения към данък доходи за физически лица, вместо да се съсредоточат върху ресурс, достъпът до който е неограничен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към гласуване на предложенията, направени по чл. 10.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгени Чачев по чл. 10, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 28, против 39, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Янаки Стоилов, Донка Михайлова и Йордан Петков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 9, против 35, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Има три предложения на народния представител Васил Паница, свързани със субсидии за три общини – Садово, Колояново и Марица. Ще ги подложа на гласуване ан блок, тъй като те са еднородни и едва ли отношението по отделните би се различавало, тъй като са от един тип, освен ако няма предпочитания за друго гласуване. Не виждам господин Паница в залата, затова си позволявам да гласуваме ан блок.
Подлагам на гласуване предложенията на народните представители Васил Паница по чл. 10, ал. 1 едновременно – и трите предложения за трите посочени общини. Предложенията не са били подкрепени от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 29, против 55, въздържали се 63.
Предложенията на господин Паница не се приемат.
Има предложение на народните представители Йордан Цонев, Георги Божинов и Милен Велчев, което по принцип е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Бакалов и група народни представители. Предложението е отразено в окончателната редакция на комисията.
Гласували 126 народни представители: за 30, против 59, въздържали се 37.
Предложението не се приема.
Има предложение на народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 122 народни представители: за 22, против 67, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Елиана Масева за промени в чл. 10, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на госпожа Елиана Масева.
Гласували 109 народни представители: за 24, против 55, въздържали се 30.
Предложението на госпожа Масева не се приема.
Има две предложения на господин Румен Овчаров, които са подкрепени от комисията – едното изцяло, другото по принцип.
Следва предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 31, против 62, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Евгени Чачев за нова ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 129 народни представители: за 28, против 66, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Това предложение е идентично с предложението на народните представители Стефан Софиянски, Борислав Българинов, Румен Ангелов и Мирослав Мурджов, така че няма да подлагам отделно на гласуване предложението на четиримата колеги.
Остава да гласуваме предложението на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за нова ал. 3 към чл. 10, но със друго съдържание от онова, което току-що бе гласувано.
Моля, гласувайте предложението на господин Бакалов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 30, против 58, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложенията на комисията за промени в чл. 10.
Първо, подлагам на гласуване предложението на комисията за промяна в текста на ал. 1 на чл. 10.
Гласували 129 народни представители: за 91, против 37, въздържал се 1.
Предложението на комисията е прието.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за промяна на наименованието на колонка 3 от таблицата по този член.
Гласували 137 народни представители: за 101, против 33, въздържали се 3.
Предложението за промяна на наименованието е прието.
Уважаеми народни представители, сега ви приканвам за внимание, защото ще гласуваме промени на числа на ред “Всичко” – числа, които се измерват с милиарди лева.
Моля, гласувайте предложението на комисията за промени на числа в ред “Всичко”.
Гласували 142 народни представители: за 118, против 23, въздържал се 1.
Промените в ред “Всичко” се приемат.
Последното гласуване е за изменения на текстовете в таблицата по чл. 10, обозначени в предложението на комисията.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 121 народни представители: за 100, против 21, въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Остава да гласуваме окончателния текст на целия чл. 10 по вносител с направените току-що изменения по предложение на комисията.
Моля, гласувайте чл. 10 в окончателната му редакция.
Гласували 124 народни представители: за 105, против 19, въздържали се няма.
Член 10 е приет.
Преминаваме към чл. 11.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 11, 12 и 13. Затова предлагам да проведем дебата заедно по тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да се изкажат по текстовете на членове 11, 12 и 13? Не виждам. В такъв случай ще ги гласуваме последователно.
Подлагам на гласуване чл. 11 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 108, против 15, въздържали се няма.
Член 11 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 12 в редакция на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 98, против 9, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
Подлагам на гласуване чл. 13 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 7, въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 14, ал. 2 има предложение от народния представител Румен Овчаров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14 със следната редакция на ал. 2:
“(2) Като източник за финансиране на капиталовите разходи по ал. 1 не могат да се ползват средства от общата субсидия за делегираните от държавата дейности по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 14 и по предложението на комисията? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нова редакция на ал. 2 на чл. 14.
Гласували 124 народни представители: за 114, против 10, въздържали се няма.
Предложението на комисията е прието.
Моля, гласувайте текста на чл. 14 с ал. 2 в изменената редакция.
Гласували 123 народни представители: за 115, против 8, въздържали се няма.
Член 14 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя и текстовете на вносителя за членове 16 и 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, не виждам желаещи да вземат отношение по тези три текста от законопроекта, преди да преминем към Преходните и заключителни разпоредби, тоест към параграфите по този законопроект.
Преминаваме последователно към тяхното гласуване.
Моля, гласувайте чл. 15 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 111, против 13, въздържали се няма.
Член 15 е приет.
Моля, гласувайте чл. 16 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 109, против 8, въздържали се няма.
Текстът на чл. 16 е приет.
Моля, гласувайте чл. 17 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 99, против 8, въздържали се няма.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: “Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието, както и текста на вносителя за параграфи 1, 2 и 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, моля, гласувайте заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и § 1 по вносител, подкрепени от комисията. Става дума за държавните органи като администратори на приходи.
Гласували 103 народни представители: за 97, против 6, въздържали се няма.
Заглавието и § 1 са приети.
Желае ли някой да коментира § 2 – за законната лихва? Не виждам такова желание.
Моля, гласувайте § 2 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 112, против 6, въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
Параграф 3 – един коефициент, който играе определена роля. Няма желаещи да го коментират.
Моля, гласувайте § 3 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 6, въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, по § 4 има предложение на народния представител Йордан Бакалов, което народните представители могат да видят.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Параграф 5 е по вносител.
Моля да представите предложението по § 6.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: По § 6 има предложение от народния представител Йордан Бакалов, което също не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, имате думата по параграфи 4, 5 и 6.
Господин Попвасилев, заповядайте.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Текстът в § 4 смятам, че е ясен на всички. Целта е да се промени философията на отчитане на изразходването на публичните средства, а именно, след като мине полугодието да се прави отчет от Министерския съвет, който да се предоставя както на Народното събрание, така и в Интернет, за да придобие публичност начинът на изразходване на публичните средства.
Това е философията на този текст. Не разбирам защо не е приет, защото наличието на такъв текст и наличието на задължението на Министерския съвет да се отчита периодично ще даде възможност впоследствие, ако има излишък от средства, да се направи своевременна актуализация на бюджета и да няма такова изразходване на публични средства в края на годината, каквото стана тази година, а именно, 1 млрд. и 200 – и 300 – и 400 млн. лв. да се изразходват за близо 14 дни, или както се говори сред колегите – по 100 млн. лв. на ден. Това е смисълът на предложението. Не разбирам защо мнозинството не го е приело. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Попвасилев? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Шарков, заповядайте.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, за да стане ясно, моля да ви прочета текста, по който е нашето предложение. Ние предлагаме по § 6 следното: от средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2, където са предвидени 80 млн. лв., се разходват до 25 на сто за превантивни дейности.
Бих отишъл дори по-нататък – според мен за превантивни дейности би трябвало да има дори повече средства, отколкото средства за преодоляване на последиците от бедствия и аварии.
Къде искаме да насочим по-голямата част от средствата – да предотвратим наводненията или да се борим с наводненията, когато те вече са станали?!
И в медицината би трябвало да има повече средства за профилактика. Така и тук смятаме същото - предложили сме средствата да бъдат 50:50, тоест до 50% от средствата, предвидени по чл. 1, ал. 2, т. 4.2. – 80 млн. за непредвидени, неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствията и авариите.
Не виждам логика да не бъде подкрепено това предложение. Идеята е да намалим възможността да възникват наводнения и аварии, доколкото това е в силите и възможностите на човека. Другият вариант е да даваме по-малко пари за предотвратяване на наводненията, но да даваме много повече пари, за да се справяме с резултатите от тях. Не нарушаваме по никакъв начин баланса в бюджета – даваме възможност да бъдат предприети мерки, за да не се допускат повече наводнения и повече бедстващи български граждани. Не виждам логика това предложение да не бъде подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, д-р Шарков.
Реплика на д-р Щерев към господин Шарков. Заповядайте.
Атанас Щерев (БНД): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Д-р Шарков, аз просто се чудя на Вашите предложения. Вие не виждате ли какъв е замисълът и философията на целия бюджет? Ако започнем за наводненията, ако започнем за бедствията, да говорим за здравеопазването, навсякъде се лекуват последиците. Къде сте тръгнали с тези предложения? Вие искате да промените философията на бюджета въобще. Това е бюджет на компромисите, това е бюджетът на статуквото, това е бюджетът, който няма да приеме никога такова едно предложение, защото значи да го изтърбушим обратно целия бюджет. Това е изключено. Просто си оттеглете предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Шарков? Не виждам.
Господин Шарков, имате думата за вашата дуплика на тази реплика.
Ваньо Шарков (ОДС): Аз се надявам всички колеги в тази зала да са разбрали сарказма на доц. Щерев. В крайна сметка няма да го оттегля, защото аз продължавам да съм малко идеалист в тази сфера и да смятам, че нещата по този начин трябва да се случват в нашата държава. Ако всички в тази зала смятам, че парите трябва да са повече за това да се борим с наводненията и по-малко за това да ги предотвратяваме, нека да не подкрепят това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата?
Колеги, доколкото не виждам господин Орешарски в залата, бих се обърнал към някои от неговите заместници, ако желаят да коментират философията на бюджета, пречупена в пропорцията профилактика – лечение. Разбира се, тук е и господин Гайдарски, който по принцип би могъл да разсъждава на тази тема профилактика – лечение. Бих запитал господин Ананиев, ако желае, да сподели какви са били съображенията за този процент.
Имате думата, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Безспорно по този въпрос най-компетентно мнение би дало ведомството на госпожа Емел Етем, тъй като тя пряко се занимава с политиката и управлението на средствата, които са свързани със стихийните бедствия и аварии.
Все пак като човек, който участва във формирането на разходите в този ресор, аз виждам една тенденция през последните няколко години на увеличение на процента за превантивни дейности спрямо предходната година. Разбира се, това не може да стане изведнъж и от 10 или 15% изведнъж да стане 50 или 75, както ни се иска на всички. Но все още ние правим баланс между конкретните щети, които ежегодно сполетяват нашата страна, и възможността един сериозен ресурс да бъде заделен, за да могат да се създават условия да не се случват тези щети. Така че аз съм убеден, че в следващите години този процент също ще нараства и той ще заема все по-важна роля. Но така или иначе ние се намираме в ситуация, в която трябва да преодоляваме и конкретни трудности, оперативни разходи, които да елиминират случило се вече събитие.
Тук няма противоречие между това, което казвате, и увеличаващият се процент, който, ако видите преди 2-3 години той е бил по-нисък, след 2-3 години той ще бъде и по-висок от този процент, който е заложен сега в бюджета. Няма противоречие, според мен, в това, което предлагате вие и това, което правителството предлага като политика. Въпрос е на време и на баланс между текущите и превантивните разходи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Ананиев, за това обяснение. Смятам, че беше адресирана и тезата на господин Шарков, и репликата на господин Щерев.
Има ли други желаещи да вземат отношение по тези три параграфа, които са на вашето внимание, колеги? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
По § 4 има предложение на народния представител господин Бакалов и група народни представители за промени в § 4, които не са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте това предложение на народния представител Йордан Бакалов и група народни представители.
Гласували 130 народни представители: за 31, против 47, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 106, против 17, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
Подлагам на гласуване § 5 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 104, против 9, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
По § 6 подлагам на гласуване предложението на господин Бакалов и група народни представители, което току-що беше дискутирано, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 30, против 46, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Колеги, вижте какво се опитваме да направим с този § 6. Господин Ананиев казва: тук има и текущи неща, които трябва да бъдат направени. Не, няма такива. Това е резерв. С парите от този резерв това, което казвате, няма как да бъде направено. Но това, което има възможност да направим с 25% от тези пари да създадем сигурност на гражданите и със 75% да се опитаме да намалим тяхната мъка, която е възникнала от съответното действие. Или с 50% да създадем сигурност, с колко процента ще създадем по-голяма сигурност за българските граждани? Аз смятам, че с 50%. Ако вие смятате, че с 25% създавате повече сигурност, гласувайте “против”. Благодаря ви. Предлагам да го прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 138 народни представители: за 43, против 52, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 101, против 17, въздържали се 7.
Текстът на § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, по § 7 има предложение от народния представител Руденко Йорданов, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По § 7?
Господин Руденко Йорданов оттегля предложението си по § 7. (Реплика от народния представител Лидия Шулева.)
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Вашето предложение е за нов параграф, госпожо Шулева. Успокойте се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложението също третира средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи. Ако искате, заедно да ги обсъдим.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Има предложение от народните представители Лидия Шулева, Йордан Петков и Васил Антонов за създаване на нов § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Според мен той означава друга редакция на § 7.
ДОКЛАДЧИК Румен Овчаров: Да, госпожа Шулева може да го защити. Предложението не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Шулева, бихте ли желали да обосновете вашето предложение по § 7?
Заповядайте.
Лидия Шулева (БНД): Благодаря.
Уважаеми колеги, искам да представя няколко аргумента пред вас за това предложение, което е направено. Вие много добре знаете, че тази година 1 милиард и 200 милиона бюджетен излишък бяха разпределени около месец и половина преди края на годината за най-различни неща, които предварително не бяха планирани. Това предложение визира народните представители да определят: ако всички неща, планирани в този бюджет, бъдат изпълнени и тази прогноза, която Министерството на финансите е направило, се осъществи към 30 септември 2008 г., това означава, че има 300 милиона, които са в резерва на държавата и са в графата “Разходи”, които впоследствие ще бъдат разпределени.
Предлагаме тези средства да бъдат насочени за строителство на автомагистрала “Хемус”. Защо обаче е важно това да бъде записано в Закона за държавния бюджет? Защото това предполага започване на отделни работи, свързани с проектиране, с отчуждителни процедури, с подготовка на обществени поръчки. За да може, ако прогнозата се изпълни и бъде налице, тези средства да отидат директно за реализиране на подготвени обществени поръчки за строителни работи по автомагистрала “Хемус”.
Защо предлагаме автомагистрала “Хемус”? В Закона за бюджета, който беше гласуван, има средства за автомагистрала “Струма” и автомагистрала “Марица” от европейските фондове. Знаете, че автомагистрала “Тракия” има концесионен договор, който най-вероятно скоро ще бъде сключен. За автомагистрала “Черно море” има много сериозен интерес от страна на концесионери. Ако автомагистрала “Черно море” се даде на концесия и “Тракия” се завърши, Варна ще бъде свързана със София през тези две магистрали и Северна България ще остане откъсната като една западнала България.
Искам да се обърна към всички депутати, които са от района на автомагистрала “Хемус”, да помислят кога и по какъв начин тази магистрала ще бъде построена, тъй като за цялото нейно строителство са необходими около 1 млрд. лв. – точно толкова, колкото изхарчихме преди 15 дни. Ако сега планираме, ако това, което Министерството на финансите казва, че трябва да се случи, се случи, нищо не пречи да напишем такъв текст в закона, който да даде право тази магистрала да започне да се строи. Аз мисля, че няма никакъв друг начин тази магистрала да се построи, освен с пари от бюджета, и то планирани, по абсолютно прозрачен начин, както това става със Закона за бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Госпожа Шулева обоснова своето предложение за алтернативна редакция на § 7.
Има ли реплики към нея, други изказвания?
Виждам, че господин министърът желае да вземе отношение.
Заповядайте, господин Орешарски.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Шулева, аз въобще не отричам целесъобразността на това, което предлагате. Друг е въпросът, че със същите аргументи, с които обосновахте, че е необходима предварителна подготовка, този запис не дава увереност на изпълнителя, че към 30 септември нещата ще се случат така, че да бъдат освободени тези пари точно в посока на автомагистралата. Дори това да стане, три месеца не са достатъчни за процедурата по ЗОП. Всъщност три месеца са достатъчни само да се направи обществената поръчка и да се избере изпълнителят.
От тази гледна точка бих предложил да не записваме такъв текст – и без това всички автомагистрали са приоритет на изпълнителната власт в стратегията на правителството за изграждане на инфраструктурата и вече има възложени задачи на фонд “Републиканска пътна инфраструктура” да подготвя проектните документи на всички магистрали, без изключение. През втората половина на следващата година в зависимост от изпълнението на бюджета Министерският съвет е този, който безспорно ще отчете приоритетите при, надявам се, благополучно изпълнение на бюджета, така че тези 300 милиона да могат да се ползват за инвестиционни цели, каквато е тяхната принципна характеристика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по § 7? Няма.
Ще преминем към гласуване. Уважаеми колеги, господин Йорданов оттегли своето предложение.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Лидия Шулева, Йордан Петков и Васил Антонов за друга редакция на § 7, което комисията не е подкрепила.
Гласували 150 народни представители: за 75, против 14, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Виждам, че от място предлагате прегласуване. Ако обичате, да направите предложението за прегласуване от трибуната.
Лидия Шулева (БНД): Уважаеми господин председател, предлагам процедура на прегласуване. Искам да обърна внимание на нещо, което господин Орешарски каза – че ако са направени обществени поръчки, за три месеца те не могат да бъдат изпълнени.
Уважаемият господин министър и всички, които са се занимавали, знаят, че когато има обществена поръчка, има преходен остатък за следващата година и тези пари продължават да се усвояват през следващата година. Това не е никакъв аргумент, че ако всичко е наред, нещата няма да могат да бъдат реализирани. Благодаря. Искам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението за нова редакция на § 7, неподкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 67, против 26, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 7 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 110, против 16, въздържали се няма.
Параграф 7 е приет.
Уважаеми колеги, предлагам почивка до 15,00 ч.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Заседанието продължава.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси или негов заместник да докладват.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя текста на вносителя за параграфи 8, 9 и 10.
След § 11, по който комисията подкрепя текста на вносителя, има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за нов § 11а, който не е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Имате думата за изказване по тези няколко параграфа. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на параграфи 8, 9 и 10 на вносителя, които са подкрепени от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 8, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Йордан Бакалов за създаване на нов § 11а, който не е подкрепен от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 28, против 48, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Параграф 12 с текста на вносителя е подкрепен от комисията.
Има предложение от народния представител Йордан Бакалов и група народни представители за нов § 12а, което комисията не подкрепя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не сме гласували текста на вносителя за § 11, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 90, против 13, въздържали се 8.
Текстът е приет.
Следващият § 12 Вие го представихте, както и предложението на господин Бакалов и група народни представители за § 12а.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме § 12 с текста на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 94, против 12, въздържали се 4.
Параграф 12 е приет.
Има ли изказвания по предложението на господин Бакалов и група народни представители за нов § 12а? Няма желаещи.
Гласуваме това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 52, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По параграфи 13 и 14 текстът на вносителя се подкрепя от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По тези текстове няма направени предложения.
Няма желаещи за изказване.
Гласуваме параграфи 13 и 14 с текста на вносителя, който се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По § 15 има предложение от народните представители Донка Михайлова и Петър Мръцков.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
По този текст има предложение от народните представители Маргарита Панева и Ива Станкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Има предложение от народните представители Антонела Понева и Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя по т. 2-6.
Има и предложение от народния представител Румен Овчаров.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2-6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 като предлага:
В § 15 да се направят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 числото “200” да се замени с “300”.
2. В ал. 2 числото “30” се заменя с “25”.
3. Създава се нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) При едновременно раждане от майката на две и повече деца помощта по ал. 2 за всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от размера по ал. 2”.
4. Досегашните ал. 3-6 стават съответно ал. 4-7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по предложенията и текста на комисията за § 15.
Имате думата, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нашите предложения са свързани с необходимостта да се предприемат адекватни мерки, за да се преодолее демографската криза в България. Аз съм сигурна, че нито един от вас не би се противопоставил на това, което ние предлагаме, защото това са в крайна сметка най-малките стъпки, които сме длъжни на този етап да направим. Въпреки всичко се удивлявам, че само първото предложение е прието. Какво всъщност допълнително предлагаме?
Ние предлагаме нарастване на размера на еднократната помощ при бременност, нарастване размера на месечните помощи за дете, нарастване на размера на еднократната помощ при раждане на живо дете и то на първото дете, за да стимулираме раждаемостта и размера на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания, както и размера на месечните помощи за отглеждане на дете до една година. Това е един комплекс от мерки, който знаем, че действа, че стимулира в някаква степен решаването на този проблем. Размерите на помощите в момента са крайно недостатъчни.
Това, което ние предлагаме, не натоварва чувствително бюджета и е напълно във възможностите на нашата икономика в момента да се вземат тези мерки. Вие виждате в предложенията конкретните мерки: от 30 на 50 лв., това не са много чувствителни скокове, затова ви призовавам да подкрепите нашите предложения. Аз виждам, че и предложенията на редица други колеги по тази тема съвпадат с нашите предложения, което ме кара да вярвам, че залата ще реагира адекватно и ще ни подкрепи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплики на госпожа Манева? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по § 15?
Заповядайте, госпожо Панева.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми колеги, ние проведохме много сериозен дебат във връзка с това какво да правим с месечните помощи за отглеждане на дете. Хубаво е, че вдигаме прага на достъп на семействата, които отглеждат едно, две и повече деца от 200 на 300 лв. Моето предложение беше за 250 лв. и аз се радвам, че прагът е вдигнат на 300, тъй като се обхващат вече в процентно съотношение около 80% от семействата. Това явно е довело до ново съждение комисията и предварително предвидената месечна помощ от 30 лв. е редуцирана на 25 лв. Струва ми се, че не е много коректно, след като вече е дадена и гласност и цялото наше общество, всички млади семейства, които отглеждат деца, се надяват на тази сума, ние да се дръпваме назад.
Освен това държа да защитя в залата направеното от мен предложение за второ дете, което е за 40 лв., и да се обоснова защо. Всички социологически проучвания, които се правят през последните години, говорят за това, че в България ние не можем все още да достигнем двудетния модел на семейството. Все още нашият модел е 1,27, така че ако трябва да поощряваме семействата, ми се струва, че най-разумно е да ги поощрим за отглеждането поне на две деца. Заради това няма да оттегля предложението си, изхождайки от презумпцията, че поне две деца трябва да бъдат отглеждани в семейството, и идеята ни е да подкрепим второто дете и да го фаворизираме. Така че не оттеглям предложението си и призовавам колегите да го подкрепят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Реплики има ли? Няма.
Господин Димов, заповядайте за изказване.
Нено Димов (ДСБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Аз искам да подкрепя, първо, повишаването на помощите и второ, диференциацията, но мисля, че има още нещо, което трябва да се вземе предвид. В ал. 4 се казва, че размерът на еднократната помощ е един при едно дете, друг при второ дете и трети за трето, четвърто и повече. Мисля, че е нормално и помощите да бъдат степенувани, ако искаме да стимулираме семействата, които да имат две деца. Една помощ за едно дете, по-висока помощ за второто дете и обратно - по-ниска помощ за трето, четвърто или може би за четвърто и пето, това не мога да преценя. Но при всички положения трябва както по ал. 4 има диференциация, така и по ал. 3 да има. В противен случай това, което говорихме и вчера, и много дни назад за демографската картина на страната, няма да се промени. Ние просто в момента водим лоша политика и може би това трябва да намери начин да се отрази, ако не в този закон, то през следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика на господин Нено Димов няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Госпожо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Поддържаме предложението, което сме направили по § 15 за завишаване на всички суми последователно, така както са отразени в шестте алинеи. Съображенията ни най-общо са да се подпомогне българското семейство и най-вече раждането и стимулирането на раждането на второ дете, защото помощите, такива каквито са, в никакъв случай не могат да повлияят този демографски срив, пред който сме изправени. Мисля, че това е проблем, който особено се отнася и за така чувствителното Министерство на труда и социалната политика.
С оглед на реализираните излишъци, които разпределяме в рамките на половин месец, аз мисля, че едно по-сериозно отношение към българското семейство следва да бъде адмирирано и, разбира се, аз няма към кого да се обърна за сетен път освен към лявата страна, която е чувствителната социална страна в тази зала. Затова предлагаме средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи от 200 да се увеличи на 220 лв.; размерът на месечните помощи за дете да бъде увеличен от 30 на 40 лв.; размерът на еднократната помощ за бременност да се увеличи от 150 на 200 лв.; размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете да се увеличи съответно за първо дете от 250 на 300 лв., за второ дете – от 600 да бъде заменено с 800 лв., и вече за трето и следващо дете – от 200 да се замени с 220 лв.; съответно размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания от 100 да се увеличи на 220 лв. и размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година – от 100 на 220 лв.
Двеста и двадесет лева е минималната заплата, която приехме за 2008 г. Нека да кажем, че тези помощи, които предлагаме, струват колкото една детска количка. Редно е едно българско семейство, което ще увеличи нацията с едно, а дай Боже, и с две деца, да има възможност с тази помощ да купи една детска количка. Освен това, дай Боже, никой от нас да няма шанса да гледа вкъщи дете или внуче, което е с трайни увреждания, но мисля, че 100 лв. няма да послужат на едно семейство доникъде. Не са толкова много семействата, които имат нещастието да отглеждат тези деца и въпреки всичко да не ги дават в домове, така че предлагаме действително тази сума да стане 220 лв.
Тези промени биха показали, че българският парламент има отношение към демографския срив в България и че мисли по много тревожните социологически проучвания, които се появиха преди един-два дена, които дават много мрачна прогноза пред българското общество през следващите 20-25 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Реплика на госпожа Николова няма.
Има ли други желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Донка Михайлова и господин Петър Мръцков по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 26, против 37, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Панева и госпожа Станкова по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 44, против 39, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Понева и госпожа Манева по точки от 2 до 6 включително, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 144 народни представители: за 41, против 48, въздържали се 55.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон и госпожа Николова в частта, която не е подкрепена от комисията – точки от 2 до 6 включително.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 135 народни представители: за 37, против 46, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 15.
Гласували 129 народни представители: за 109, против 20, въздържали се няма.
Текстът на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По § 16 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 17 има предложение на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по тези два текста. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон и госпожа Николова по § 17, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 26, против 71, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на вносителя, подкрепени от комисията, за § 16 и 17.
Гласували 129 народни представители: за 105, против 24, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По § 18 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 19 има предложение на народните представители Стойко Танков и Иво Сеферов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста?
Заповядайте, господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Параграф 19, ал. 1 и 2 всъщност забраняват на Министерския съвет през текущата бюджетна година да предлага гарантиране на държавни и външни заеми с изключения, които са упоменати в ал. 3 – за Кредитното споразумение с Европейската инвестиционна банка за заем от 700 млн. евро, предназначен за подпомагане на националната инфраструктура.
Нашето предложение е това да се отнася и за проект “Стабилизиране на железопътната инфраструктура” на Националната кампания “Железопътна инфраструктура” със заем с държавни гаранции в размер до 360 млн. евро. Факт е, че железопътната инфраструктура се нуждае от сериозна модернизация. Икономическият растеж на страната не може да бъде постигнат без тази модернизация. Този проект се отнася за инфраструктура, която няма да бъде финансирана по оперативна програма “Транспорт”. Това са допълнителни средства, които се търсят за модернизация на железопътната инфраструктура. Естествено, през следващата година този заем няма да бъде изразходван, но е необходимо да бъде подготвен. Ще бъдат подготвени и кредитните споразумения с банките. Затова нашето предложение е забраната да не се отнася и за този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Танков.
Има ли реплики? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания? Също няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Танков и господин Сеферов, което не е подкрепено от комисията по § 19.
Гласували 111 народни представители: за 11, против 28, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 18 и 19 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 125 народни представители: за 113, против 12, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По § 20 комисията подкрепя текста на вносителя. По него няма предложения.
По § 21 има следните предложения:
Предложение на народния представител Лъчезар Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение от Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Румен Овчаров, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 21 със следната редакция на ал. 1:
“(1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2008 г., е 3,44 млрд. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Госпожо председател, съвсем накратко искам да изразя в случая своето възхищение от невероятните анализаторски способности, показани от господин Румен Овчаров и Пламен Орешарски между първо и второ четене.
При внесен 3 милиарда максимален размер на държавния дълг, който да бъде взет 2008 г., господин Овчаров е предложил между първо и второ четене тази сума да стане, забележете – 3,465. Как го е изчислил?! Това показва висока класа без съмнение.
На края комисията е предложила не 3,465, а 3,44. Тоест появил се е друг още по-голям стратег и е фиксирал тази сума.
Искам да попитам: как между първо и второ четене са се появили такива стратегически суми, как са били изчислени и на какво почиват те? Ние сме много впечатлени, признавам. Това показва голям стратегически усет. Разминаването в сумите – 3,465 и 3,44, особено много впечатли ОДС.
Тук въпросът е следният. С министър Орешарски сме разменяли реплики и той е споделял, че това е максимум, който няма да бъде достиган. И изведнъж обстоятелството, че става от 3 милиарда на 3,44 милиарда показва, че явно искат да го достигнат. Тоест ще издават много държавни ценни книжа през 2008 г., нови заеми. Явно това ще се случва. Ако може да ни разкажете повече подробности, бихме ви били благодарни. Ако не ни разкажете, дето се вика, стратегия на управляващото мнозинство! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплики има ли? Няма.
Господин Ненов има думата за изказване.
Нено Димов (ДСБ): Уважаеми дами и господа народни представители, аз излизам да подкрепя предложението на Лъчезар Иванов, защото не мога да разбера след като в България официално има предвиден близо 2 милиарда излишък за следващата година и след като това е практика в продължение на достатъчен брой години – да има излишък, защо трябва да увеличаваме дълга. Погледнете съвсем формално икономически. Колкото и да е добър дългът, на него му плащаме лихви. В същото време парите, които стоят във фискалния резерв, се обезценяват, защото има инфлация. Тоест ние губим двойно – веднъж губим, защото плащаме лихви, и втори път губим, защото инфлацията изяжда парите, които сме запазили някъде.
От тази гледна точка няма никаква икономическа логика да губим два пъти пари. Именно поради тази причина е съвсем нормално да се използват парите, които държавата вече е събрала, вместо да се трупат нови дългове. Нещо повече, тези пари, които държавата е събрала, може би трябва да отидат за погасяване на част от тези дългове. Но да трупате нови и да обезценявате нашите с инфлацията и да плащате лихви е някакъв пълен абсурд. Много се радвам, ако министър Орешарски обясни защо му трябват тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Реплики на господин Нено Димов? Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Господин Димов, правя Ви реплика и ще Ви отговоря защо се получава така – защо има пари, а се взимат заеми, по които се плащат лихви, защо български пари от фискалния резерв се изнасят в чужди банки срещу ниска лихва на ценните книжа. Ами защото така ни нареждат! И това го повтаряме много пъти от “Атака”, дано да влезе в главите на всички. Защото това е въпрос на воля на всички български управляващи. Това е въпрос и на консенсус най-после да се осъзнаем, да се вземем в ръце и да кажем “не” на това, което ни нареждат. Защото такава е директивата. Това са същите пари, които ние държим в чуждите банки, господин Димов. И нека най-после да започне този дебат, но сериозен, голям дебат. Явно е сега, че управляващите ще приемат тези параметри, никога не е късно обаче да се коригираме, никога не е късно да се поправим. Защото тук става въпрос за страшно много пари. Въпросът е обаче дали ще ни позволят да излезем от това подчинено положение – дали да си харчим парите, които имаме, и да не взимаме заеми. Това продължава вече много години.
В частни разговори с много от вас, всички са съгласни – и управляващи, и опозиция, всички повдигат рамене и се чудят. Бога ми, какво има толкова да се чудим? Аз това не мога да разбера. Може би има някакви много висши интереси. Дайте да ги видим тези интереси, може би са тайни, секретни, все пак между нас има хора, на които могат да се доверят тези тайни. Ситуацията е аналогична на ситуацията в едно семейство, което може да си посрещне разходите, което може да си купи апартамент, може да си купи кола, обаче отива да взима пари от банките и да плаща лихви. Това са несъстоятелни действия, актове, които будят, най-малкото, недоумение. И ако не бяхме толкова объркана държава, сигурно щяхме да намерим решение на тези въпроси.
Затова ние от “Атака” повтаряме, повтаряме и ще продължим да повтаряме за това ненормално положение. Само това да оправим, аз мисля, че държавата ще тръгне много по-добре, отколкото върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Втора реплика? Няма. Заповядайте за дуплика, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин Шопов, аз бих приел Вашата реплика като искрена, ако в случаи, в които защитавахме например нецелесъобразността на проекти като АЕЦ “Козлодуй”, в които ще отидат част от тези пари, вие бяхте заели същата позиция. Само че когато става дума за руските инфраструктурни проекти в България, вие си мълчите. Когато става дума за други инфраструктурни проекти, говорите.
От тази гледна точка на мен ми е трудно да повярвам в искреността Ви. Между другото, аз зададох този въпрос съвсем откровено. Ясно ми е, че параметрите ще бъдат приети тази година, въпросът е наистина докога ще държим нашите пари в касичка и ще взимаме заеми, на които да плащаме лихви. Това е по-сериозният проблем, но вероятно догодина отново ще го говорим и сигурно още много правителства напред ще продължават все така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други желаещи за изказвания по тези два параграфа? Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание на нещо, което ми се струва важно. Ние гласуваме тук да се увеличава държавният дълг. Мисля, не е целесъобразно, не е икономически изгодно България да държи огромната част от своя фискален резерв в чужди държавни ценни книжа, да кредитира икономики в чужбина срещу, забележете, изключително нисък лихвен процент. А в същото време да взима нови заеми пак от чужбина с два или три пъти по-висок лихвен процент. Считам, че това е престъпление, колеги. И затова според мен ние трябва да направим всичко възможно да използваме собствените си средства тук, в България, а не да взимаме заеми отвън.
Обръщам се към колегите от “Атака”. Последния път, когато ние гласувахме един законопроект за голям заем, само четири човека бяхме против – двама независими и двама колеги от ДСБ, ако не се лъжа. Тогава колегите от “Атака” не гласуваха против. Искрено се надявам, че занапред те ще заявяват своята позиция така както трябва да я заяви един народен представител, гласувайки по един или друг начин.
Завършвайки, искам да ви обърна внимание върху нещо изключително важно, колеги. Брутният външен дълг на България към настоящия момент е надминал 35 милиарда долара. Спомнете си, че през 1989 г. този дълг беше едва 10 милиарда. Какво се случва в страната? Не искам да коментирам причините, вие ги знаете. Но факт е, че изключително авторитетни международни анализатори предупреждават за опасната ескалация на този брутен външен дълг. Тук е министър Пламен Орешарски, тук е премиерът господин Станишев искрено се надявам те да вземат отношение към тази изключително опасна тенденция. Гласувайки това предложение, вие искате да увеличите още този брутен външен дълг. Колеги, това е много опасно. Призовавам министър Пламен Орешарски да вземе отношение по този въпрос и да каже своето мнение така ли е или не е така, кой бърка. Прав ли е Джоузеф Щиглиц например, прав ли е Шигео Кацу – заместник-председател на Световната банка, когато говорят и предупреждават за опасностите, които крие тази ескалация на външния дълг.
Затова, колеги, ви призовавам да гласувате наистина така както повеляват интересите на вашите избиратели, както повеляват интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли реплика? Няма.
Министър Орешарски поиска думата. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, действително, погледнато като сума, над 3 милиарда лева е впечатляващ размер. Отчитайки обстоятелството, че тук става въпрос за няколко големи инвестиционни проекта, финансирани от Европейската инвестиционна банка или Световната банка при изключително меки условия – 20 години период на връщане с гратисен период и лихви, близки до либора, разбирайте близки до лихвите, които Централната банка получава като депозира в ценни книжа на първокласни емитенти или първокласни банки. Така че картината не е толкова мрачна колкото се представя. Напротив, повечето от тези големи инфраструктурни проекти идват с експертизата на банките, които ги финансират. Няма търговски интереси, има интереси на страната от успешно и ефективно изграждане на въпросните инфраструктурни обекти.
Практиката досега показва, че практически няма голям инфраструктурен проект в страната, включвам и 80-те години, без той да бъде финансиран от голяма междуправителствена банка – в миналото Международната инвестиционна банка в Москва, след 1990 г. – Световната банка, Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие.
От тази гледна точка правителственият дълг и неговото увеличение няма да се реализира с тези размери, а само с част от усвояванията по тези заеми. В същото време вие тук не отчитате, няма механизъм, който да отчете излизащите в падеж дългове. Дългът винаги е в динамика. Така, както миналата година планирахте четирите милиарда ги планирахте, че ще доведат до увеличение на държавния дълг, всъщност държавният дълг в края на тази година леко намаля, като цялостен резултат от изпълнението. Във всеки един момент се емитират нови дългове и се погасяват стари.
Защо е необходимо това? Доста базисен въпрос и доста време ще ми трябва, ако трябва да обясня базиса. Само бих ви препоръчал да посочите една страна без външен дълг. Ако имаше такъв механизъм, далеч по-богати от нас страни с огромни депозити щяха да занулят своя дълг. Това не е най-добрата политика. Впрочем имаше опит на една страна по-на север от нас през 80-те години и не беше успешен. Не доведе до нищо позитивно.
Относно прогнозният размер на държавния дълг в края на следващата година. Нашите анализи показват, че той ще възлезе на около 5,5 млрд. евра, което представлява приблизително същото равнище както днешния размер на дълга.
Господин Христов, от гледна точка на огромния частен външен дълг – да, частният външен дълг расте в последните години успоредно с растежа на стопанската динамика. Той не представлява макроикономическа заплаха. Няма нищо общо със ситуацията при азиатската криза края на 90-те години, където крупни структуроопределящи компании бяха носители на огромни дългове и държавата трябваше да интервенира, за да обслужва техните дългове. Не искам да коментирам за радост или за жалост, в нашата страна предприятията са малки или средни по своя характер, дълговете са дисперсирани и всяко предприятие отговаря със собственото си имущество за кредита, а всеки външен кредитор поема риска да финансира български предприятия, вярвайки в тяхната кредитоспособност, без да разчита, че държавата ще ги спасява. В този аспект не виждам никаква макроикономическа заплаха.
Що се касае до думите на Стиглиц, той никога не е коментирал България, а господин Кацу, който е представител на Световната банка, има изключително ласкави отзиви за икономическото развитие в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте за изказване, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаема госпожо председател, господин премиер, господа министри! Господин Орешарски, Вие се опитахте да обясните някои истини, които знаят вече и децата в България, даже и по най-простите реклами от телевизиите си вижда, че много голямата част от българския народ живее с кредити, купува коли, продава - нещата, които в целия свят и в бяла Европа са известни и се знаят. За съжаление, в нашия парламент има разни хора доценти, на които тия работи не са им ясни. Как да му обясните на Минчо Христов, че не международният империализъм или на Павката Шопов, че либералните олигархии и банкерите в света командвали държавата? Как ще му обясните? Той не може да ви разбере. Набито му е в главата, че трябва нещо да казва тук и за щяло и за нещяло нещо трябва да се казва, ама дали е така или не, няма значение. Той трябва да си изпълни трите минути. Как да обясняваме, че банките са измислени преди 400 години, че в България вече голямата част от банковия капитал е чуждестранен, че български банкови капитали работят в чужбина? Тоест светът толкоз се е разнообразил, че това просто трябва да се разбере от всички. Има хора, които действително не искат да го разберат, те си живеят в някакъв стар свят, в някакъв измислен свой свят. Дайте да не си губим времето с тях и да продължаваме по бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Човек да се смее ли, да плаче ли? На господина Кътева майче не му е известно, че в България няма българска банка от всичките 27 или 28, колкото са, или имаше една – Насърчителна ли беше, и две-три други банки, в които има някакви такива български капитали.
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): Има.
Павел Шопов: Та български банкови капитали, работили в чужбина. Сигурно, може на някои от вашите, от Лондонското сити, от тоя кръг от младежи и девойки, на които сте проекция и на които дължите да сте тук, защото никога нямаше да сте тук, ако не беше принц Кирил и одиозните му приятели. Така че от това се плашите. Това разкриваме, това казваме ние от „Атака” и ще продължим да го разкриваме и да го казваме, защото ние няма да забравим вашата роля и във връщането на едни имоти, и много други неща. В момента вие сте един от хората, които осъществяват връзката с това Лондонско сити и оттам индиректно с някои други кръгове и среди, за които споменахте под някаква друга форма. Но за това, както казва един ваш лидер: „Когато му дойде времето”. Аз ви казвам на всички: “Вярвайте ми”. А пък на вас, от НДСВ, понеже ще ви хареса повече, ще ви кажа: “Вервайте ми”. И друго, вервайте ми вие, от НДСВ, че доста хора от вас ще облечем в раираните дрехи, когато му дойде времето. Затова ще ви помагат и тия, с които в момента сте в опозиция, и онези, от другата страна, които бяха управляващи и които са в опозиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за втора реплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Кътев, аз няма да коментирам прекрасния живот, който вие описахте тук, за милионите българи. Предполагам трябва да се обърнете към българските пенсионери, предполагам трябва да се обърнете към тези над 1 милион хора без здравни осигуровки, към онези, които не могат да си платят тока и парното, и на тях да им обяснявате колко е прекрасен животът тук, в България, след вашето управление. Вероятно трябва да обясните огромната далавера с външния дълг, преобръщането на външния дълг от вашия колега Милен Велчев.
Министър Пламен Орешарски от тази трибуна призна, че загубите от тази сделка са над 1 милиард, а към настоящия момент те са над 2 милиарда, за ваше сведение.
Трябва да обясните за незаконно придобитите имоти на вашия патрон господин или гражданин Кобургготски, за които тече прокурорска проверка и т.н., и т.н.
Искам да кажа и нещо важно. Господин Шигео Кацу на посещение в България предупреди ясно, че има опасност от прегряване на българската икономика и повтаряне на сценария от Югоизточна Азия. Това предупреди господин Шигео Кацу. Както и Джоузеф Щиглиц при своето посещение в България предупреди, че подобни процеси на аржентинския текат и тук в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи за изказвания по тези параграфи има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме неприетите предложения по § 21.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Лъчезар Иванов по § 21, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 39, против 80, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на господин Йордан Бакалов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 28, против 85, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 20 на вносителя, подкрепен от комисията, и § 21 в редакция на комисията.
Гласували 129 народни представители: за 102, против 19, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Параграф 22 е по вносител.
Оказва се, че днес няма да имаме продължаване на заседанието. Току-що разбирам, че пленарният ден е до 16,00 ч. днес.
Две съобщения, преди да прекратим заседанието.
Комисията по енергетика ще заседава в сряда от 14,30 ч.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава в сряда от 15,00 ч.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч., на което ще продължим разглеждането на бюджета на второ четене.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 16,01 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Митхат Метин
Ясен Попвасилев