Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-02-22

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, преди всичко предстои да приемем програмата за работа на Народното събрание през седмицата в периода 22-24 февруари 2006 г.
Разполагате с проекта, той е пред вас. Има общо 11 точки, като т. 11 е парламентарен контрол.
Моля ви да се настроите към пристъпване на приемане на програмата, да заемете местата си. Някои парламентарни групи още не са в залата.
Вече ми се струва, че можем да пристъпим към приемане на програмата.
Проектът за програма за работа на Народното събрание за 22-24 февруари 2006 г. е следният:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик. Вносител е Министерският съвет.
2. Доклад на Временната комисия по исканията на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски - народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
3. Проект за решение за изменение и допълнение на Решение за приемане на Правила за процедурата относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител е народният представител Филип Димитров.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на български военен контингент в хуманитарната мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак. Вносител е Министерският съвет.
5. Проект за решение за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак. Вносител отново е Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Вносители на първия законопроект са народните представители Васил Паница и група народни представители; на втория законопроект – Борислав Китов и Лютви Местан.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, приет на първо четене на 26 януари 2006 г.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, приет на първо четене също на 26 януари 2006 г.
9. Второ четене на законопроекта за финансовото управление и контрол в публичния сектор.
10. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията. Вносител е Иво Атанасов.
11. Парламентарен контрол.
Няма съображения по тази програма.
Моля да гласуваме този проект за програма.
Гласували 139 народни представители: за 131, против 1, въздържали се 7.
Програмата е приета.
Има постъпили няколко предложения по реда на ал. 3 на чл. 40.
Има постъпило предложение за точка от седмичната програма: проект за решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства. Вносител е господин Минчо Христов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам за включване в седмичната програма проекторешение за отмяна на задължителната пререгистрация на моторни превозни средства.
Мотивите са следните.
Първо, става дума за стотици хиляди автомобили – собственост на най-бедните социални групи. Собствениците вече веднъж са платили номерата и талона и не е справедливо да бъдат карани да плащат втори път за едно и също нещо.
Второ, Европейският съюз не е поставял никакви условия за въпросната пререгистрация. В Гърция например се движат все още автомобили със стари регистрационни номера.
Трето, пререгистрирането по същество е един грабеж и един тормоз над стотици хиляди българи.
Обръщам се към колегите от БСП, колегите от ДПС: уважаеми колеги, помислете за вашите избиратели, много от които живеят в селата и малките градове! Една голяма част от тези автомобили – собственост на такива хора, не излизат от пределите на съответния регион, съответната област. Много от тези автомобили се използват, за да отидат хората до нивата, да прекарат своите бали с тютюн и т.н.
Ето разпечатката от гласуването преди две седмици на същото това предложение. Тогава 44-ма народни представители бяха “за”, а 55 бяха “против”.
Уважаеми колеги, умолявам ви да подкрепите това социално предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на господин Минчо Христов за включване на точка в дневния ред.
Гласували 132 народни представители: за 49, против 38, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Има постъпили няколко предложения от Парламентарната група на Коалиция “Атака” за включване в дневния ред на проекторешение за промени в комисии. Както разбирам, това са промени в рамките на квотата на Парламентарната група на “Атака”. Става дума за няколко предложения за промени в Комисията по околната среда и водите, Комисията по жалбите и петициите на гражданите, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по местно самоуправление и регионална политика, Комисията по енергетиката, Комисията за борба с корупцията. Би могло, ако парламентарните групи са съгласни, те да бъдат включени именно като точка “Промени в съставите на постоянните комисии на Народното събрание”.
Не знам имало ли е консултация между парламентарните групи по тези промени? Не виждам някакви знаци от парламентарните групи в една или друга посока.
Моля, гласувайте това предложение за включване като точка в дневния ред – промяна в съставите на постоянните комисии на Народното събрание.
Гласували 126 народни представители: за 56, против 26, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Колеги, получава се смешна ситуация. Дотам е стигнало парламентарното мнозинство, че за неща, които са регулярни, които са съвсем в реда на работата на българското Народно събрание, се гласува напук и на контра на “Атака”. Още веднъж да ви поясня, касае се за попълване на състава на парламентарните групи. Така, както повелява нашият правилник, се правят изменения съобразно промените, които стават в Парламентарната група на “Атака”. За това става дума, а не за нещо друго. Самият правилник фиксира квоти на всяка една от политическите сили и участие в тези парламентарни комисии. Явно е, че тук нещата се правят просто на контра и напук и по този начин се пречи на работата на самото Народно събрание.
Ето защо аз пледирам пред вас за една разумност и една обективност, която е въпрос на елементарна политическа почтеност, не за нещо друго. Пледирам отново да бъдат гласувани нашите искания за промени, които, пак повтарям, са регулярни, работни и нищо друго. Иначе другото, което правите, го правите отново против вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за прегласуване.
Струва ми се, че става дума не толкова за съзнателно отхвърляне на предложението, колкото до недостатъчна подготвеност на залата да пристъпи към подобно решение.
Моля, гласувайте отново предложението на Парламентарната група на “Атака” с разбирането, че конкретните предложения ще бъдат разгледани тогава, когато бъде насрочена точката.
Моля, гласувайте.
Гласували 167 народни представители: за 63, против 52, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Предлагам да се проведат консултации между парламентарните групи. Има възможност и в хода на следващия и по-следващия ден, може и аз да използвам правомощията си по ал. 5, за да включим една подготвена поредица от предложения за решения в дневния ред. Пак казвам, според мен това е по-скоро липса на готовност в пленарната зала да разгледа предложенията, отколкото съзнателно противопоставяне.
Има още няколко предложения и съобщения.
Последно предложение – на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение, постъпило от председателя на Парламентарната група на Коалиция “Атака”: да се проведе изслушване на министър-председателя във връзка с изявлението му от 21 февруари 2006 г. относно проявите на “Атака” и подписка с искане за турско национално малцинство.
На основание чл. 40, ал. 3 изслушването да се включи като т. 1 от Програмата на Народното събрание за периода 22-24 февруари, тоест програмата, която току-що приехме.
Заповядайте, господин Сидеров.
Волен Сидеров (КА): Драги народни представители! Парламентарната група на “Атака” внася предложение на основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – да се проведе изслушване на министър-председателя Сергей Станишев относно изявлението му, разпространено чрез Агенция “Фокус” от 21 февруари 2006 г., в която той заявява, че проявите на “Атака” и наскоро обявената подписка с искане за образуване на турско национално малцинство и за въвеждане на турския език като втори официален език в България са взаимно свързани. Цитирам: “Като че ли това са два скачени съда, които създават изкуствено напрежение в българското общество”.
Драги народни представители, ние от “Атака” смятаме, че това изявление на министър-председателя е едно внушение, базирано на невярна информация, базирано на лъжа, казано директно. Ние смятаме, че не е достойно министър-председателят по такъв начин да подхвърля внушения на българското общество, които нямат нищо общо с истината. Знае се, че позицията на “Атака” е против съществуването на етнически партии, против новините на турски език и не можем да имаме нищо общо с някаква групичка от хора-сепаратисти, които се обявяват за въвеждане на официален език – турски език.
За всеки разумно мислещ човек в България е ясно, че това не може да бъде свързано с “Атака”. Господин Сергей Станишев обаче подхвърля на обществото теза, в която се крие една огромна лъжа. Именно затова ние настояваме той да дойде тук и да бъде изслушан от най-върховния орган на властта в Република България – Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението, внесено от Парламентарната група на “Атака”.
Гласували 155 народни представители: за 32, против 103, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
От името на парламентарна група има думата господин Лютви Местан.
Лютви Местан: (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Във връзка с разпространената декларация от някои лица в град Казанлък съм упълномощен от Централното оперативно бюро и Парламентарната група на Движението за права и свободи да заявя, че оценяваме това като добре премислена и откровена провокация срещу интеграционния модел, който се реализира успешно в България през последните 16 години и който има своя много силен тласък с участието на ДПС в управлението на страната. Чувстваме се отговорни и задължени да заявим тази своя политическа и гражданска позиция, не защото провокацията е насочена срещу Движението за права и свободи, а защото сме дълбоко убедени, че тя е насочена срещу базовата ценностна система на българското гражданско общество, съществена част от която се явява моделът на толерантност, без който България би последвала нерадостната съдба на съседни на нас балкански държави. Вместо това, за разлика от другите балкански държави, които преминаха през кървавата баня на етническите конфликти, днес страната ни е пълноправен член на НАТО и е на прага на членството в Европейския съюз. Не защото е по-напред в социално-икономическо отношение от тях, а защото успя да съхрани мира през целия дълъг преход от тоталитаризъм към демокрация.
Затова сме категорични в оценката си, че заиграването с етническия мир, независимо дали от псевдограждански сдружения или политически сили и лидери, е опасна игра с българския национален интерес. В конкретния случай с тези откровено активни мероприятия зад фалшивата маска за загриженост за още права и съответно защита на национални интереси, всъщност се цели нагнетяване на напрежение, за да се стопират и дискредитират последователните усилия на няколко български правителства за възстановяване на естествените човешки права и свободи, прокламирани и в ратифицираната Рамкова конвенция за защита на малцинствата. Убедени сме, че и трипартийната коалиция, която днес управлява страната, ще продължи още по-активно политиката за интегриране на малцинствата в демократичното гражданско общество. За да отговори адекватно на основателните бележки в последния мониторингов доклад на Европейската комисия, страната ни не се нуждае от радикализиране и хистеризиране.
В заключение, ще подминем обвиненията, че ДПС стои зад подписката от Казанлък и че отново се измисля един Адем Кенан, определяйки ги като странно състояние на духа, което мои колеги специалисти далеч по-точно биха могли да категоризират на съответния медицински език.
Уважаеми госпожи и господа, Движението за права и свободи няма нужда от подобни трикове, за да подчертае тежестта и значимостта си в политическото пространство на страната. Защото реалната политическа тежест на ДПС е резултат от последователната му политика в името на целостта и националните интереси на Република България, което се изразява в растящия вот на българските избиратели за Движението за права и свободи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, господин Сидеров, за изказване от името на парламентарна група.
Волен Сидеров (КА): Драги народни представители, взимам думата от името на Парламентарната група “Атака”, за да изразя отношението ни към това, което става през последните дни в България.
Виждаме, че медиите днес се занимават с една декларация от група граждани, която декларация изисква от властите България да се превърне във федеративна държава. Една декларация, която буквално говори за автономия на турско малцинство в България, за признаване на национално малцинство – едно понятие, което не е изяснено в международното право, и за въвеждане на втори официален език – турски език.
Тази декларация, подписана, според твърденията на човека, който се явява като изразител на това мнение, някой си Кунгюн, изразявала вижданията на 6500 български граждани, които се определят като турци. Тази тенденция да се провежда политика на сепаратизъм в България е много стара. Именно във връзка с това вземам думата, за да обясня и да разоблича поведението на министър-председателя Сергей Станишев, който веднага, по един спекулативен начин, потърси връзка между Парламентарната група на “Атака”, партия “Атака” с тази декларация на група граждани, които искат всъщност България да стане федерална държава, федерация от две части – българска и турска.
Абсолютно абсурдно е “Атака” да съучастничи на нещо подобно. Но аз ще ви кажа кой беше съучастник през годините на една такава политика. Съучастник през годините на политиката на сепаратизъм беше преди всичко и на първо място правителството на Иван Костов, тъй като през 1997 г. започна дискусията за приемане на Конвенция за защита на малцинствата. Така наречената конвенция, която всъщност дава привилегии, колективни права на малцинства у нас. Нещо, което противоречи на международните правни норми. Още тогава аз заех позиция по този въпрос и казах, че приемането на тази конвенция ще доведе до прояви на сепаратизъм в България. Ето, ние днес виждаме тези прояви. Виждаме ги на живо. Виждали сме ги и в предишни години, само че тогава Сергей Станишев не взе отношение към проявите, например, на един Адем Кенан, който още през 1993 г., тук при мен са изрезки от вестници, в които се говори за това, че той обикаля Родопите и говори, че ще се бори за българо-турска федерация. Адем Кенан беше депутат от ДПС преди 15-16 години.
Лютви Местан (ДПС, от място): И беше изключен.
Волен Сидеров: Може би е бил изключен.
Лютви Местан (ДПС, от място): Не “може би”, а беше изключен.
Волен Сидеров: Но беше депутат. След това вие се разграничавате от него.
Йордан Цонев (ДПС, от място): И Кузов е депутат от “Атака”.
Волен Сидеров: Но аз искам да кажа, че тази политика на сепаратизъм се базира именно на Рамковата конвенция за защита на малцинствата. Именно на тази конвенция се позовава днес и лицето Кунгюн, който настоява за национално малцинство, който настоява за втори официален език, за университети с изучаване на турски език и т.н.
Искам също така да направя аналогията с това, което се случи в Македония преди няколко години и което беше с абсолютно същата схема – искания за албански университет, искания за признаване на права на албанското малцинство – такива, че то да налага вето в парламента на мнозинството. До този абсурд се стигна в Македония и това беше под диригентската палка на Вашингтон и лично на Джеймс Пардю, който знаете, че беше изгонен от Любчо Георгиевски за намеса в сепаратиската дейност на албанците. В резултат Македония стана федеративна държава. В момента тя е такава. Аз подозирам, че такова нещо се готви и за България. И това, което сега се появява, е една медийна провокация, която иска да измери обществените настроения. Вероятно в скоро време ще се появят и други такива групи, предполагам, защото този процес го видяхме в Македония. Ще се появят сигурно и такива групи, които ще поискат автономия в нейния пълен мащаб, които ще поискат отцепване на части от България. Нека това да не ви звучи фантастично или нереално. Това е нещо, което може да стане и което вероятно е инспирирано отвън, тъй като такива са нашите данни.
Това, че Рамковата конвенция за малцинствата даде основа за днешните искания за сепаратизъм, е очевидно и ясно. Още тогава български националисти повдигнаха въпроса. И когато тук, в тази зала се гласува рамковата конвенция, единствено представителите на МВРО бяха против, ако не се лъжа депутатите от ВМРО бяха двама, и господин Дянко Марков, който излезе и защити българския национализъм тук, от тази трибуна. Но тогава, уважаеми народни представители, тогавашният министър-председател Иван Костов каза от това място: “Днес погребваме българския национализъм”. Това нещо е в стенограмите на Народното събрание и може да се прочете. Тези негови думи бяха във връзка с приемането на рамковата конвенция, която положи основата на сепаратизма в България, тъй като нашата Конституция дава предостатъчно права на всички индивиди, независимо от техния произход, нямаше абсолютно никаква нужда да се приема специална конвенция, която да дава привилегии на отделни групи.
Искам в заключение да ви прочета и цитат от ръководителя на Движение за права и свободи. Това е негова реч, негово слово пред Четвъртата национална конференция на ДПС, в която той казва: “Ще се промени разбирането за националната държава от етнонационална в мултиетническа държава, а национализмът ще се преобразува от етнонационализъм в гражданско-политически национализъм. Подлежи на изменение и разбирането ни за суверенитета на държавата.”
Тези думи са казани от Ахмед Доган преди няколко години. Мисля, че тази реч е от 2000 г. И това показва, уважаеми дами и господа, че днешното разграничаване на ДПС от изявленията на господин Кунгюн, е може би някакво лицемерие. Защото същите искания за мултинационална държава, за мултиетническа държава бяха поставени неведнъж от активисти на ДПС, включително и от заместник-председателя господин Юнал Лютфи, който на няколко пъти е казвал, че Конституцията не е свещена крава, че тя може да се промени в тази част, която забранява етническите партии, че България може и трябва да стане мултиетническа и мултинационална държава.
Йордан Цонев (ДПС, от място): Ти наясно ли си с тези понятия?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Седемте минути изтекоха, господин Сидеров.
Волен Сидеров: Освен това той съвсем наскоро каза и тук, от трибуната: “Какво от това, че българският език е официален?”.
В заключение искам да кажа, че политиката на ДПС досега и съучастничеството на партията на господин Костов и на другите партии, които подкрепиха тогава рамковата конвенция, доведе до днешния сепаратизъм. Не трябва да забравяме това и срещу това трябва да противостоим, защото нещата могат да станат наистина по-лоши. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желание за изказвания от други парламентарни групи? Не виждам такива.
Пристъпваме към изпълнение на седмичната програма. Преди това – няколко съобщения:
На 17 февруари т.г. главният прокурор на Република България е представил в Народното събрание три материала: Отчет за дейността на прокуратурата на Република България по спазване на законността през периода 1999-2006 г.; Отчет за дейността на прокуратурата през изминалата 2005 г., както и Отчет за дейността на прокуратурата по сигналите за корупция на магистрати – 1999-2006 г.
Материалът е изпратен в три комисии - Комисията по правни въпроси, Комисията по правата на човека и вероизповеданията…
На приключилото току-що заседание на Председателския съвет се съгласихме материалите да бъдат на разположение и на парламентарните групи. Копия от материала има и в библиотеката на Народното събрание за всеки от народните представители, който желае да се запознае с него.
Новопостъпили законопроекти и проекторешения за периода 15-21.02.2006 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи. Вносители – Евдокия Манева и Антонела Понева. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Разпределен е и на Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Вносители – Иван Иванов и Евгени Чачев. Водеща е Комисията по гражданското общество и медиите. По законопроекта работи Комисията по въпросите на държавната администрация.
Проект за решение за възлагане на българското правителство да започне незабавни преговори за изплащане на иракския дълг към България. Вносител – Минчо Христов. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Проект на Декларация на Народното събрание на Република България за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Разпределен е на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Вносители – Екатерина Михайлова, Евгени Чачев и Иван Иванов. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е на Комисията по правни въпроси и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители – Евдокия Манева и Иван Иванов. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Стратегия за приватизация на “България еър” ЕАД, София. Вносител - Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по икономическата политика и Комисията по транспорт и съобщения.
Проект за Решение за изменение и допълнение на Решение за приемане на Правила за процедура относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Вносител – народният представител Филип Димитров. Разпределен е на Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България.
Проект за Решение за промени в състава на няколко комисии с вносител председателят на Парламентарната група на “Атака”. Това са комисиите по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство; по вътрешна сигурност и обществен ред; по енергетика; по борба с корупцията. Предстои решенията да бъдат разглеждани в съответствие с решение на Народното събрание за включването им в дневния ред на парламента.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Вносител – Иван Иванов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика заедно с Комисията по правни въпроси, Комисията по европейска интеграция и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Вносители са Йордан Мирчев и група народни представители. Разпределен е на Комисията по гражданското общество и медиите.
Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси заедно с Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Вносител – Филип Димитров. Разпределен е на Комисията по отбраната.
Пристъпваме към точка първа от програмата ни за седмицата и от днешния дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТА НА МИНИСТРИТЕ НА СЪРБИЯ И ЧЕРНА ГОРА ЗА ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ И ПРОЦЕДУРИ В ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАФИК.
Има доклад на Комисията по транспорт и съобщения.
Давам думата на господин Ангелов, за да представи доклада на комисията. Заповядайте, господин Ангелов.
Румен Ангелов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, преди да представя доклада правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Румен Ангелов: Благодаря.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик, № 602-02-8, внесен от Министерския съвет на 13.02.2006 г.
На редовно заседание, проведено на 16 февруари 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик.
Законопроектът беше представен от Николай Стратиев – държавен експерт в Дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на транспорта.
Възникналата необходимост от създаване на съвременна нормативна база за сътрудничество, съобразена с новите изисквания и директиви на Европейския съюз налага разработването на нови двустранни споразумения за хармонизиране на развитието на икономическите отношения в областта на транспорта. Елемент на тези отношения е опростяването и ускоряването на процедурите за обработка на влаковете по граничните преходи във връзка с повишаването на конкурентоспособността на железопътния транспорт в Източна Европа.
Проектът на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик е подписан в Димитровград, Република Сърбия, на 15 април 2005 г.
В Споразумението се дефинират и определят: обхватът на зоната на граничен контрол; редът за извършването му – съответно на пътнически и товарни влакове; правният статут на железопътния и служебния персонал; редът за преминаване на държавната граница; редът за пренасяне на служебни пари и други.
С влизането в сила на Споразумението ще се прекрати действието на Конвенцията между Народна република България и Социалистическа Федеративна Република Югославия за уреждане на граничната железопътна служба, подписана на 19 декември 1963 г. в София, както и Конвенцията за изменението й, подписана на 10 юли 1980 г. в София.
След проведената дискусия, Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 15 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик, № 602-02-8, внесен от Министерския съвет на 13.02.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ангелов.
Има и кратък доклад на Комисията по външна политика.
Господин Паси, моля да го представите.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми народни представители!
“На 15 февруари 2006 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик, подписано на 15 април 2005 г. в Димитровград (Република Сърбия).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паси.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към разисквания по законопроекта за ратифициране на Споразумението. Има ли желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Процедурно предложение – господин Ангелов. Заповядайте.
Румен Ангелов (БНС): Благодаря, госпожо председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по транспорт и съобщения предлага законопроектът да бъде приет и на второ гласуване в същото заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 105 народни представители: за 103, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Господин Ангелов, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Румен Ангелов: Благодаря.
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и Съвета на министрите на Сърбия и Черна гора за граничен контрол и процедури в железопътния трафик, подписано на 15 април 2005 г. в Димитровград (Република Сърбия).
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по съдържанието на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНИЯТА НА НИКОЛА ФИЛЧЕВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ СТЕФАН АНТОНОВ СОФИЯНСКИ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В ЧЕТИРИДЕСЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Уважаеми дами и господа, по тази точка от дневния ред има изготвен Доклад на Временната комисия, който ви е представен, който е много обемен по съдържание. На Председателския съвет днес постигнахме споразумение председателят на комисията да представи диспозитива по четирите искания на главния прокурор за снемане имунитета на народен представител.
Първо ще дам думата на председателя на комисията господин Ранчев да представи по този начин доклада.
Господин Ранчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ще представя в резюме Доклада на Временната комисия, тъй като той е раздаден още на 27 януари 2006 г. и всички народни представители го имат, и с оглед на процесуална икономия, така да се каже.
“ДОКЛАД
на Временната комисия във връзка с исканията на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Антонов Софиянски
Народното събрание на основание чл. 79, ал. 1 и 3 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на 7 октомври 2005 г. създаде временна комисия със задача да проучи дали са налице достатъчно данни за извършени тежки престъпления от народния представител Стефан Антонов Софиянски във връзка с исканията на главния прокурор.
Комисията, състояща се от 7 народни представители, проведе 10 заседания, на които всеки от народните представители самостоятелно се запозна с представените материали към исканията на главния прокурор. Исканията на главния прокурор са за разрешаване на възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Антонов Софиянски по повод на наличие на достатъчно данни за извършени от него тежки престъпления в качеството му на кмет на Столична община.
Комисията прецени, че тя е обвързана от искането на главния прокурор както от практическа, така и от правна страна и няма мандат относно това да дава нови правни квалификации на така предоставените данни, съдържащи се в исканията. Онова, което тя може да извърши, е да установи дали тези данни са достатъчни по смисъла на чл. 107 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В този смисъл и на базата на съществуващата парламентарна практика комисията е в условията на обвързана компетентност и следва да установи дали изложените в искането фактически обстоятелства съответстват на направените правни квалификации.
Исканията са четири. По реда на постъпване, първото искане, с две думи, касае случая “Централни хали”. По това искане правната преценка на прокуратурата е, че Стефан Антонов Софиянски в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – кмет на Столична община, е извършил престъпление по чл. 283, т. 1 във връзка с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Наказателния кодекс, нарушил е разпоредбите на чл. 72, ал. 1 до 4 и чл. 73, ал. 1 до 5 на Търговския закон и т.н.
При разискванията в комисията се оформиха две становища. Според народните представители Борислав Ралчев, Минчо Спасов, Борислав Българинов и Христо Бисеров тезата на прокуратурата е изцяло невярна - няма осъществена непарична апортна вноска, сградата на Централни хали и прилежащият й терен продължават да са собственост на Софийска община и днес, поради което повдигнатите обвинения са несъставомерни.
Според становището на народните представители Пламен Ранчев, Добромир Гущеров и Йовко Йовков има данни за извършено тежко умишлено престъпление от народния представител Стефан Софиянски, тъй като апортът е извършен съгласно разпоредбите на чл. 73 от Търговския закон, същият е вписан в Службата по вписванията и така нататък. Както знаете, двете становища са изложени подробно.
Комисията след като разгледа и обсъди направеното искане, пристъпи към гласуване. С мнозинство 4 гласа “против” и 3 гласа “за” не уважи искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски по първото искане.
По второто искане, касаещо тъй наречения случай “Бизнес център” – Гурко 1, прокуратурата е повдигнала обвинение по чл. 282, ал. 3, във връзка с ал. 2 и ал. 1 от Наказателния кодекс, и още едно обвинение по чл. 219, ал. 4 във връзка с ал. 3 и във връзка с ал. 2 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено длъжностно престъпление, тъй като се предвижда лишаване от свобода повече от пет години.
При разискванията в комисията отново се оформиха две становища.
Според народните представители Борислав Ралчев, Минчо Спасов, Борислав Българинов и Христо Бисеров деянието, което е вменено на народния представител Стефан Антонов Софиянски от прокуратурата, е несъставомерно на съставите по Наказателния кодекс, поради което те считат, че няма достатъчно данни за извършено тежко умишлено престъпление.
Според народните представители Пламен Ранчев, Добромир Гущеров и Йовко Йовков има данни за извършено тежко умишлено престъпление от народния представител Стефан Антонов Софиянски и при проведеното гласуване отново с 4 гласа “против” и 3 гласа “за” комисията не уважава искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски и по това искане.
По третото искане, касаещо тъй наречения случай, придобил гражданственост – “Милениум център” АД, отново прокуратурата е повдигнала обвинение по чл. 282, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс за извършено тежко умишлено престъпление от народния представител Стефан Антонов Софиянски.
При разискванията в комисията отново се оформиха две становища.
Според народните представители Борислав Ралчев, Минчо Спасов, Борислав Българинов и Христо Бисеров за народния представител Стефан Антонов Софиянски няма достатъчно данни да е извършил тежко умишлено престъпление, тъй като е действал в рамките на решенията на Столичния общински съвет. Действията му са съобразени с тези решения и не са съставомерни по текстовете на Наказателния кодекс, по които е повдигнато обвинението.
Според народните представители Пламен Ранчев, Добромир Гущеров и Йовко Йовков има данни за извършено тежко умишлено престъпление, тъй като те считат, че кметът Стефан Софиянски в качеството си на длъжностно лице е упражнил неправомерно правомощия, изрично изложени само на Общинския съвет, във връзка с което е извършено и престъплението, което прокуратурата му повдига като обвинения.
При проведеното гласуване комисията отново с 4 гласа “против” и 3 гласа “за” не уважава искането на главния прокурор за даване разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски и по това трето искане.
Четвъртото искане, което за разлика от първите три, които са спрени на фаза съдебно производство, е на фаза предварително производство – досъдебна фаза, касаещо тъй наречения случай с имотите в местността “Погребите” – район Лозенец. Прокуратурата повдига обвинение срещу народния представител Стефан Антонов Софиянски в качеството му на длъжностно лице – кмет на Столичната община, за извършени престъпления по чл. 282, ал. 3, във връзка с ал. 2, във връзка с ал. 1, с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс.
При разискванията в комисията преди гласуването се оформиха отново две становища.
Според народните представители Борислав Ралчев, Минчо Спасов, Христо Бисеров и Борислав Българинов народният представител Стефан Антонов Софиянски в качеството си на кмет е действал съобразно решенията на Столичния общински съвет, поради което не е извършил според тях повдигнатите му обвинения в престъпление и няма данни за извършени такива.
Според народните представители Пламен Ранчев, Добромир Гущеров и Йовко Йовков има данни за извършени тежки умишлени престъпления от народния представител Стефан Софиянски, тъй като същият е прехвърлил собственост на недвижими имоти по данъчната им оценка, а не по пазарната им стойност, и е нанесена вреда на Столичната община.
При проведеното гласуване комисията отново с резултат 4 гласа “против” и 3 гласа “за” не уважава искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски и по четвъртото искане на Главната прокуратура.
Уважаеми колеги народни представители, с оглед изложеното дотук в резюме от доклада на временната комисия, който ви е раздаден, комисията предлага на Народното събрание да вземе своето решение за всяко едно от исканията поотделно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ранчев, за представянето на доклада.
Уважаеми дами и господа, на основание чл. 107, ал. 4 от правилника, давам думата на народния представител Стефан Софиянски за изслушване.
Междувременно до председателя на Народното събрание и председателите на парламентарните групи е постъпило писмо от 20 февруари 2006 г. от господин Софиянски, с което той декларира, че е съгласен водените срещу него наказателни дела да продължат.
Заповядайте, господин Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, ще си позволя да ви запозная накратко със съдържанието на писмото до председателя на Народното събрание:
“На 17.02.2006 г. Парламентарната група на Българския народен съюз внесе предложение за промяна на Конституцията в частта й, свързана с депутатските имунитети. Предложението гласи: “Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква, когато народният представител писмено заяви пред председателя на Народното събрание, че е съгласен наказателното преследване срещу него да се води без такова разрешение”. Като автор на това предложение смятам, че то е баланс между обществените настроения против имунитетите и европейската практика за запазването им.
Поради това Ви моля, преди да разгледате искането на главния прокурор Никола Филчев за отнемане на моя имунитет, да Ви уведомя за моята воля: декларирам, че съм съгласен водените срещу мен наказателни дела да продължат.
Използвам случая да благодаря на комисията, която професионално разгледа исканията на Главната прокуратура и прецени, че те нямат основание. Независимо от това, с позицията си бих искал да покажа, че предложението на Парламентарната група на Българския народен съюз е състоятелно и работещо.”
Уважаеми колеги, ще си позволя още няколко думи. Аз не минавам за един от първите приятели на главния прокурор Никола Филчев. Въздържам се да говоря против него, защото уважавам институцията, но в случая, за да можем да формализираме тази моя воля, ако разбира се, ме подкрепите, ще ви помоля да гласувате “за” искането – може би за пръв и последен път съм съгласен с него – на главния прокурор за падане на имунитета.
Ще си позволя още две думи за основанията.
Първото и най-основното е, че повече от всички знам, че тези обвинения са абсолютно несъстоятелни и това ми дава самочувствието да продължа, за да може и обществеността да бъде убедена в това.
Второто съображение обаче, което не бих искал да подценяваме, е, че конкретният случай съвпадна с общия казус за промените в Конституцията и за имунитетите. Мисля, уважаеми колеги, че всички ще се чувстваме много по-добре и много по-независими при вземане на решението, ако не го свързваме с този конкретен казус.
Затова ви моля за последен път – гласувайте за искането на главния прокурор. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Уважаеми дами и господа народни представители, преминаваме към разисквания по тази точка от дневния ред.
Времето, с което разполагат парламентарните групи: Коалиция за България – 30 мин., НДСВ – 24 мин., ДПС – 20 мин., ОДС, “Атака” и ДСБ – 16 мин., БНС – 15 мин., и независимите – до 15 мин., с правото, естествено, всяка парламентарна група да се ползва с удължаването, което правилникът дава.
Изказването на господин Софиянски е извън времето, което принадлежи на Парламентарната група на БНС.
Имате думата за изказвания по тази точка от дневния ред.
Господин Манолов, заповядайте.
Петър Манолов (независим): Искам да се изкажа от името на независимите, и тъй като всяка минута парламентарно време е скъпоструваща на българския народ, господин Софиянски лично ни призова да гласуваме за снемане на неговия имунитет, предлагам да съкратим дебатите, да удовлетворим неговото желание и направо да преминем към гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Манолов.
Това го приемам като изказване. Действително има процедурно предложение, но то не може да се подложи на гласуване. Това се приема като гласуване на първо четене и при него не може да има прекратяване на разискванията.
Господин Близнашки, заповядайте за изказване.
Георги Близнашки (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, искам да заявя, че ще гласувам за снемането на депутатския имунитет на господин Софиянски, защото стигам до заключението, че в представения доклад на Комисията по проверка на имунитета заключенията са достатъчно убедителни, искането на главния прокурор е основателно и не трябва да се спекулира по този начин с българската Конституция.
Имунитетът е установен в обществен интерес и волята на Народното събрание трябва да решава дали има основание или не. Никакви призиви на отделни депутати не могат да бъдат повод за снемане на депутатския имунитет. Това е институт в обществен интерес, така е по цял свят и ние трябва да поемем своята отговорност. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Близнашки.
Други желаещи за изказване? Има ли други желаещи за изказване? Ако няма, преминаваме към гласуване, уважаеми дами и господа. За последно отправям покана към залата. Не виждам повече желаещи за изказване.
Както господин Ранчев каза, в съответствие и с конституционно Решение № 13 от 1992 г., трябва да се гласува отделно за всяко едно от исканията. Затова представям проекта за решение по исканията на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител в 40-ото Народно събрание.
“Народното събрание на основание чл. 70 от Конституцията на Република България и чл. 107, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, като приема, че са налице/не са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление
Р Е Ш И:
Дава/не дава разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Антонов Софиянски по следните искания на главния прокурор, а именно:”
Поставям на гласуване, първо, искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител в 40-ото Народно събрание, с вх. № 527-00-2 от 27.09.2005 г.
Гласували 178 народни представители: за 167, против 4, въздържали се 7.
Искането по първа точка се приема.
Подлагам на гласуване т. 2, а именно искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител в 40-ото Народно събрание, с вх. № 527-00-4 от 24.10.2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 163, против 3, въздържали се 6.
Искането по тази точка се приема.
Подлагам на гласуване т. 3, искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител в 40-ото Народно събрание, с вх. № 527-00-5 от 25.10.2005 г.
Гласуваме това искане.
Гласували 172 народни представители: за 160, против 3, въздържали се 9.
Това искане се подкрепя.
И подлагам на гласуване последното искане на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител в 40-ото Народно събрание, с вх. № 527-00-6 от 25.10.2005 г.
Моля, гласуваме.
Гласували 174 народни представители: за 164, против 4, въздържали се 6.
И четвъртото искане се приема от Народното събрание.
Имате думата за обяснение на отрицателен вот, ако има желаещи.
Господин Ангелов, заповядайте.
Румен Ангелов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Гласувах “против”, не защото не уважавам искането и мнението на господин Софиянски, а защото в днешния ден на мен ми се искаше да бъде даден един прост отговор: къде – в Главна прокуратура под ръководството на господин Филчев или в Столичната община под ръководството на господин Софиянски имаше престъпно бездействие, имаше корупция и достатъчно данни за престъпления? С моя вот аз показах какво мисля – че тези 7 години, в които Главна прокуратура беше управлявана от господин Филчев, бяха едни мракобесни години!
Господин Софиянски, Вие сте един достоен, смел и изключително компетентен човек и българин. Аз от тази трибуна Ви го признавам, това Ви го признават и стотици хиляди българи и в частност софиянци, които ще бъдат с Вас! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Друго обяснение на отрицателен вот? Няма.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ОТНОСНО ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Корнезов в качеството си на председател на Временната комисия за промени в Конституцията ще представи нейния доклад.
Заповядайте, господин Корнезов.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На свое заседание, проведено на 21 февруари т.г., комисията обсъди проект за решение за изменение и допълнение на решение за приемане на Правила за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Проектът за решение с вносител господин Филип Димитров предвижда отмяна на чл. 4, ал. 1, изречение второ от правилата за процедурата, съгласно което на второ гласуване не се разглеждат предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Подобна е и разпоредбата на чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Проектът за решение беше представен от господин Филип Димитров, който подчерта необходимостта от това изменение с оглед важността на направените предложения, свързани с местната власт и финансовата й самостоятелност, като се позова на решение за изменение на Процедурните правила, прието между първо и второ гласуване.
Александър Арабаджиев посочи, че аналогията с направените изменения и допълнения на процедурните правила не следва да се прави, тъй като този проект е внесен след изтичане на срока за писмени предложения, приет на първо гласуване на законопроекта. Той допълни, че ако изменението е било направено преди този срок, е можело да има и други предложения от народни представители за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
Любен Корнезов изказа мнение, че предлаганият проект би могъл да доведе до противоречие с чл. 154, ал. 1 от Конституцията на Република България, който посочва, че правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията на Република България принадлежи на 1/4 от народните представители.
След проведеното обсъждане комисията с 1 глас “за”, 8 гласа “против” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да не се подкрепи проектът за решение за изменение и допълнение на решението за приемане на Правилата за процедурата относно Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България с вносител господин Филип Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Господин Димитров, в качеството Ви на вносител на проекта за решение имате думата да го представите.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако трябва да бъдем докрай честни, смисълът на този проект е на съдържателно ниво в измененията на Конституцията да влезе темата, която по дълбокото убеждение на всички интересуващи се от конституционната тематика български граждани, по категоричното мнение на всички български кметове и други лица, ангажирани с местната власт, и по не по-малко категоричната препоръка на нашите партньори от Европейския съюз, представлява едно от най-важните неща, които следва да бъдат обсъдени при конституционните изменения.
Всъщност наред с въпроса за съдебната власт въпросът за децентрализацията поне във финансов аспект е нещо, което е изключително наболяло и от решаващо значение за бъдещето на България въпрос.
Ясно е, че начинът, по който бяха замислени предложенията за изменения на Конституцията, беше непълен, бих казал, неадекватен в много отношения. Така или иначе, четейки ги, човек не може да не остане с впечатлението, че тези, които са ги писали, са мислили как след някой и друг месец така или иначе ще трябва да се замислят за ново изменение на Конституцията - нещо, което не е невъзможно, но не дава най-добра светлина върху основния закон на България, прави го да изглежда някак си несериозен.
Предложенията, които бяха внесени от представителите на Парламентарната група на ОДС, са предложения, които засягат нещо, което е очевидно необходимо за България, засягат въпроса за това как да бъде дадена възможност на общините да полагат по-добри грижи за хората, които живеят в тях, да защитават техните интереси по-добре, да посрещат онези нужди, които са специфични и които, понеже те са най-близо до хората най-добре могат да видят, със собствени сили. За това става дума. Всеки опит да се твърди, че тази тема не е от изключителна важност, е опит фактически да се принизи един от основните принципи на демокрацията, който лежи и в основата на нашата европейска интеграция – принципа за това, че проблемите трябва да бъдат решавани най-близо до човека. Оттам и предложението, което правим, свързано с възможността размерите на местните данъци и видът и естеството на местните такси да бъдат определяни и респективно събирани от общините.
Изменението е в очевиден публичен интерес. Нещо повече, у мен буди недоумение фактът, че управляващото мнозинство не можа да събере сили, ако трябва да го кажа колоквиално, и акъл да постави тези изменения в своя проект. Оттам нататък процедурата, това решение, което днес се обсъжда, е единственият способ тези изменения да влязат в настоящото гледане на Конституцията. С други думи, вместо половинчати и непълноценни изменения, каквито в момента са предложени, да се опитаме те да станат по-пълноценни.
Аз признавам, че внасяйки това предложение, като юрист изпитвах известни колебания. Затова и то се забави до последния ден. Не е състоятелен аргументът, който излага колегата Арабаджиев, за това, че то препятства други да внесат своите предложения, самият факт, че е предвиден някакъв конституционен срок, в който могат да се обсъждат изменения и допълнения между първото и второто четене и самият факт, че вече тук беше установен прецедент между първото и второто четене да могат да бъдат изменяни тези правила, достатъчно ясно показва, че това е допустимо по процедурата. Нищо не е съвършено на този свят, но съвършенството е най-големият враг на доброто.
И така, разсъждавайки като юрист и помнейки ясно всички съображения, които изложих в тази зала пред вас по отношение на предложението на мнозинството за изменение на Правилата за разглеждане на проекта за изменение и допълнение на Конституцията между първо и второ четене, аз все пак съм длъжен като депутат да се съобразявам с решенията на тази камара. Дами и господа, аз го правя! И понеже вие приехте, че такова поведение е допустимо, макар че аз признавам, не го харесвах, считам, че сега е възможността да направим онова, което много често се налага човек да прави в политиката – да извлечем от недоброто добро, от лошия прецедент, който вие създадохте, нещо хубаво за нацията.
Този прецедент, така или иначе, съществува. Ако вие се отречете от него, това ще означава, че вие поставяте под съмнение самата конституционосъобразност на действията, които ние имаме да извършваме оттук нататък по Конституцията. Така че мисля, че ние, като Народно събрание, ако гледаме сериозно на въпроса за конституционните изменения, не можем да избягаме оттам. Ако това е така, тогава остава единственият въпрос: има ли добра воля или няма да бъде поставен на дневен ред наистина сериозният въпрос за финансовата децентрализация и за по-големите права общините да боравят със своите финанси.
Няма спор, че това е в интерес на българските граждани! Няма спор, че това е необходимо действие! Няма спор, че то така или иначе трябва да бъде извършено, и тези, които евентуално се колебаят как да гласуват в този момент, не могат да не си дават сметка, че след някой друг месец този въпрос ще бъде поставен и тогава щете-нещете пак ще трябва да преминете към гласуване, освен ако не искате да влезете в противоречие със същите тези принципи, които ни въвеждат в Европа.
Така че, дами и господа, защо трябва да усложняваме живота си? Вие направихте стъпката, която по мое мнение, наистина поразруши някои процедурни бариери, но така или иначе тях в момента ги няма.
Аз ви предлагам да минем през това отворено пространство и с пълната яснота за това, че вършим нещо полезно, да направим нещо добро за българската нация. Приемайки тези процедурни предложения, приемайки изменението в решението, което определя Процедурните правила за Конституцията, вие фактически ще дадете зелена улица на един въпрос, който чака неотложното си разрешение и аз ви призовавам да го направите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към дискусия по този проект за решение с вносител Филип Димитров. Имате думата.
Господин Китов, заповядайте.
Борислав Китов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Днес на практика много ясно виждаме какво се получава, когато се нарушават основни принципи!
Нека да припомня, уважаеми колеги, от самото начало, когато се заговори за внасяне на промени в Конституцията, беше направена група, на която парламентарните групи правиха своите предложения. Тогава мисля, че от нас и от ОДС бяха направени подобни предложения, които така или иначе не бяха отразени и влезе една част от нещата – такива, каквито днес ги знаете.
Още, когато се приемаха правилата, ние направихме предложение до господин Филип Димитров тази точка, а именно на второ четене да се внасят само предложения, които отговарят на обхвата и темата от закона, да отпадне, но тогава това беше отхвърлено.
Разбира се, и господин Филип Димитров е прав, че ад хок впоследствие бяха коренно променени правилата – поредно нарушение на принципи и правила на Народното събрание.
Ние също сме внесли подобно предложение.
Ние също считаме, че са от изключителна важност, но така или иначе сме съвсем наясно, че правилата и нормите ние ги нарушаваме.
И днешното заседание, уважаеми колеги от всички парламентарни групи, ясно показва какво става, когато се нарушават определени, утвърдени принципи; когато не се вслушваме едни в други и не търсим да получим някакво съгласие; когато силово налагаме някои неща – ние просто нарушаваме правилата и правим прецедент, а с прецедент институти и добри закони не могат да станат, за съжаление.
Затова аз считам, че едва ли това ще бъде прието сега и няма как за пореден път, след като миналия път сме гласували "против" промяна на правилата, днес да гласуваме "за" промяна на правилата, което отново е нарушение.
Аз считам, че ще дойде ден, в който този въпрос, който за мен е по-важен от промените в съдебната система, включително, защото касае 260 и кусур български общини, касае хората по места и ще се разгаря със страшна сила и само ще съжаляваме, че сме пропуснали възможността днес да го обсъдим. Говоря в днешно време!
Но така или иначе, ние винаги сме считали, че правилата са за това да не се нарушават и всяко нарушение води до недобри прецеденти, което не позволява в бъдеще да утвърждаваме авторитета на тази институция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Китов?
За изказване, госпожа Елеонора Николова – заповядайте.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Ние трябва да си дадем сметка, че фактически сбъркахме такта, с който започнахме обсъждането на Третата поправка на Конституцията. Вие си спомняте в тази част на залата – управляващата коалиция, че внесохте едни промени, без да поискате предварително становището на опозицията и същевременно, изисквайки от нас безпрекословно да ги подкрепим, без да имаме право на диалог, без да предложим насъщни и необходими промени!
Ние си даваме сметка, че тези козметични промени, които се правят, в голямата част поискани като поправка в Конституцията, няма да отговорят на потребностите на обществото. Всички вие си давате сметка, че децентрализацията на общините ще реши огромни проблеми в нашето общество и че това е поправката, която хората очакват.
Тъй като вие започнахте с искането и с призива, че трябва да има 3/4, и то веднага, включително от опозицията за това, че трябва да отговорим на европейските правила, на изискванията, които към нас се поставят в нашия процес на интеграция, ето защо аз мисля, че в рамките на това 3/4 мнозинство ние можем да се обединим, да направим една промяна, която ще промени живота и на нашите граждани.
Ако се обърнем към изискванията, които Европа ни поставя, може би едно от най-същностните е това да извършим децентрализация на общините и ако не искаме да го признаем, то ние всъщност казваме, че извършваме едни палиативни промени, които не променят същностно живота ни.
Аз искам да се обърна към всички, към моите уважавани бивши колеги кметове, към господин Корнезов, който лично е получил предложението на Националното сдружение на общините преди повече от две седмици, в което се настоява за същото – това, което очакват всички хора. Ако ние сега не отпушим този законодателен процес, ние няма да отговорим на нещо много истинско и същностно. Никой не може да ни каже как общините ще усвояват пари по фондовете, с какъв капацитет ще си служат, какво програмно бюджетиране ще правят и по какъв начин ние ще създадем икономическо оживление по места.
Като юрист също мисля, че не правим съществено нарушение, защото трите-четвърти ние можем да ги направим ей сега в залата. Това е въпрос на гласуване, въпрос на преценка, на същностно необходима промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Николова.
За изказване, господин Дилов, заповядайте.
Любен Дилов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Много бих искал след това гласуване да видя лицата и очите на всички тези в тази зала, които идват от местната власт.
Само ви припомням един такъв конфузен момент – припомням го на управляващите, когато кметът на Разград внесе едно изключително смислено предложение за правилника ни – да бъде даден един по-висок статут на сдружението на общините в България, и неоправданото подминаване на това предложение от ваша страна. Помня този конфуз тогава.
Закономерността е много проста – когато е в опозиция, всяка политическа формация в България е много пламенен оратор и защитник на независимостта на общините и възможността те да имат една самостоятелна финансова политика сами да определят своите местни данъци и такси.
В момента, в който се дойде на власт, нищо старо не е забравено и нищо ново не е научено: старият модел на БКП – максималната централизация; двата бюджета – един под масата и един отгоре, за послушни и непослушни общини.
Това го гледахме и по времето на господин Костов, и по времето на господин Виденов. Вероятно ще го гледаме и сега.
Имаме уникален шанс в момента да преустановим тази практика. Да, вярно, не е много по процедурата, но кое тук, в тази зала, е нормално? Чунким това гласуване, което преди малко се проведе и целият този панаир с комисията за господин Софиянски беше много нормално? Има една арабска поговорка, която казва: попитали камилата защо й е крив вратът, а тя отговорила: то какво ли ми е право?
За мен лично и за Гергьовден това гласуване ще е знаково. Ако сега успеем да си преборим инерцията и партийното послушание и тръгнем в една такава посока, това за нас ще е някакъв знак, че това 40-о обикновено Народно събрание има някакъв смисъл и законодателно мъжество. Ако не – ще е поредното доказателство, че след 2007 г. какъвто и да е знакът от Европа, трябва доброволно да се разпуснем и да се опитаме да свикаме последното в историята на България Велико Народно събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дилов.
Заповядайте за изказване, госпожо Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да повторя това, което казах по време на предишното си изказване в полза на тази необходима и неминуема децентрализация, която ще стане. И колкото по-рано стане тя, толкова по-добре ще бъде за нашата икономика.
Много добре разбирам, че точно по икономически причини държавата предпочита да взима всичките доходи от цялата страна и тя да се разпорежда, но това е грешният подход. Ако тя иска наистина да помогне на икономиката, трябва да направи точно тази децентрализация, да мобилизира силите на районите, да им позволи да събират и те данъци и такси, част от които, разбира се, ще отиват в общата каса, но същевременно ще развият потенциала на своите региони. Така се прави по цял свят, така се прави истинска социална пазарна икономика, защото и за социалните грижи общините имат нужда от средства, които сега не им се дават така, както трябва.
Аз като депутат от София искам също така да защитя правото на този кмет да получава доходите, които генерира. Когато говорим за преработване на боклука, когато имаме нужда от средства за постройката на тези много важни за цялата страна съоръжения, трябва същевременно да осигурим на кметовете – дали тук или на други места по други причини, тези средства, от които те имат нужда и да не бъдат рекетирани и подценявани, и техните усилия да отиват на халос от това, че нямат необходимите средства, за да се справят с положението.
Много се надявам, че това ще влезе в работата за тези промени в Конституцията и в правилника, защото това е неминуемо. Неминуемо ще стане и колкото по-рано стане то, толкова по-голям тласък ще се даде на нашата икономика, която не работи по начина, по който трябва да работи. Не се страхувайте от този ход – напротив, той ще помогне на всички.
Надявам се, че ще обърнете внимание на това, което чувате и от други, и ще го включите в дневния ред на тези промени в Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дъбов.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Днес по разискването за финансовата децентрализация говорят основно юристите. Изненадан съм, че не говорят представителите на Комисията по бюджет и финанси. Тези от вас обаче, които са запознати с истинското състояние на българските общини, би трябвало да знаят, че това е неприемливо. Извършването на финансовата децентрализация означава обявяване на фалит на практически около 2/3 от българските общини. Едва 6 до 7 броя от българските общини са тези, които работят на вноски към бюджета. Това са София, Варна, Девня, Козлодуй и още няколко. Останалите се дотират от държавата. Всички малки общини, в които практически няма дори живеещ, дишащ бизнес, няма как да получат тези приходи, за които ние говорим, за да работят. Вие знаете колко е данък сгради и данък смет върху една селска къща – 4, 5 или 6 лв., а бюджетът на една община, дори и на най-малките, се движи между 4-6-8 млн. лв. годишно. Това практически не дава възможност да говорим за истинска финансова децентрализация.
Изследването на опита на напредналите държави – Швейцария, Франция показва, че в тях там, където е извършена финансовата децентрализация, около 80-90% от приходите в общината са от местни данъци и такси, които се събират. Само че там има високи налози, много високи доходи, много работещи фирми, населението плаща високи данъци, естествено, има и високи възнаграждения и държавата участва в дотирането с не повече от 10-15-20% в бюджета на общините. Ако ние направим това, което сега се предлага, държавата отново ще налива 80-90%. За каква финансова децентрализация говорим? Ще остават някакви дребни данъци на разположение на общините и отново бюджетът ще трябва да ги налива. Тоест, ще се прави това, което се прави дори и до момента. Ако ги оставим да бъдат наистина самостоятелно финансови, това означава да фалират. (Реплики от ОДС.)
Не, аз знам какво говоря, господин Димитров. Говорим за финансовата децентрализация на общините – нали това искате Вие да запишете? Тя не би могла да се извърши. Ние говорим за финансова децентрализация. Ако говорим за децентрализация въобще, това е нещо друго.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Искам да се обърна към пленарната зала и да напомня какво дискутираме в момента – изменение на решението за процедурните правила за работа на временната комисия и дискусията трябва да бъде центрирана върху това – дали предложението на господин Филип Димитров за отпадане на чл. 4, ал. 1 от тези правила противоречи на Конституцията, дали е приемливо или не, а не за предложението по същество, което е направено.
Така че моля Ви, господин Димитров, давам Ви думата за реплика, разбира се, но народните представители по-нататък да се съобразят с това какво разглеждаме в момента.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че дебатът по същество трябва да продължи, тъй като това са важните аргументи – не процедурните аргументи, които сега се дават, а дебатът по същество. България е една от най-централизираните страни, които се присъединяват към Европейския съюз, може би най-централизираната. Финансовата децентрализация в крайна сметка означава възможности за конкуренция между общините. Какво се получава в момента?
Държавата държи всички общини бедни и ограничава техните възможности за развитие. Сега беше моментът да се направи стъпка не да бъдат решени всички проблеми, да се направи една стъпка към финансова децентрализация. Но аз си давам ясна сметка, че без натиск от Европейския съюз и от други международни институции това явно няма да стане. Сега беше отличен момент за една такава стъпка. Развитието на общините отсега нататък задължително минава през такава децентрализация, която означава отговорност на общините пред местните граждани и пред местното население, възможност да налагат данъци, да събират такси и да носят ясна отговорност пред хората, които плащат своите данъци. Така че хората, които плащат данъци и такси да знаят, че тези пари се използват за местни разходи, за местни инфраструктури, за местни проекти, да има местна отговорност, отчетност и прозрачност. Пропуска се този момент – не да бъде решен проблемът като цяло, а да бъде направена важна крачка в тази насока. Именно сега е моментът. Затова предложението на ОДС трябва да бъде подкрепено.
Много партии в предизборната кампания говореха за финансова децентрализация. Сега е моментът да видим как ще гласуват, каква отговорност ще поемат, тъй като, ако сега не бъде направена важна крачка, този процес на практика се блокира и не се постига никакво развитие.
Господин Дъбов, аз съм от Комисията по бюджет и финанси. Съвсем отговорно Ви казвам, че самите общини желаят финансова децентрализация, за да имат повече възможности да могат да се развият, господин Дъбов – това е основният въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Моля Ви, още един път искам да Ви напомня какво дискутираме. Член 44 от правилника ми дава право, ако се отклоняваме от дискутираната тема, да отнемам думата. Така че много Ви моля, не ме принуждавайте да използвам това право.
Дискутираме изменението на правилата, не финансовата децентрализация.
За втора реплика има думата господин Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като подкрепям промяната, все си мисля и храня надежди, че можем да направим тази решителна стъпка, искам да обърна внимание на нещо.
С предложението за промяна в Конституцията ние не правим финансова децентрализация, ние създаваме условия за финансова децентрализация. Ние въвеждаме единствено понятието “местен данък”, нищо повече! Оттам нататък законодателството – това, което ние ще приемем през следващите 2-3 години, ще даде възможност да избегнем тези притеснения, за които говори господин Дъбов. Това е въпрос и на подзаконова уредба. В Конституцията ние само въвеждаме понятието “местен данък”, каквото няма по Конституция, в момента и даваме възможността по пътя на промяна в другото законодателство този местен данък да се формира на място. Никаква директна стъпка по посока на децентрализацията не правим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За трета реплика има думата господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми колеги от мнозинството! Аз виждам и се притеснявам от вашата слаба активност и вашето гузно мълчание по този изключително важен дебат, което за мен е симптоматично. Искам да ви призова да не се опитвате да се криете зад процедурни въпроси и да заобикаляте един изключително важен проблем. Да подкрепите тези промени в Конституцията, за да не бъдете утре в ситуацията да гледате така гузно вашите избиратели и хилядите кметове и общински съветници, които са превърнати в просяци с нивото на финансова централизация в страната.
Господин Дъбов, Вие демонстрирахте тотално неразбиране на проблема, който се дебатира тук. Както каза и господин Софиянски, тук създаваме предпоставки за законодателното регламентиране на финансовата децентрализация. Това, че Вие по социалистически искате всички кметове да бъдат еднакво бедни, еднакво зависими от държавата, независимо дали са богати или бедни общините…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Напомням Ви, че се отклонявате от темата, господин Сотиров.
Иван Сотиров: Аз правя реплика на изказването на господин Дъбов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, да, и в репликата си включително.
Иван Сотиров: Това, че вие искате да поставите всички кметове в България в положение на равна бедност и зависимост от държавата, не ви прави чест, не говори за това, че вие сте се променили като партия и мислене.
Никой не предлага да се промени Конституцията, защото има конституционен ангажимент по посока на това държавата да си запази правото да поддържа справедливост и да подпомага по-бедните общини, но не държавата да взема от всички общини, да обира всички общини и след това всеки кмет да трябва да виси пред министерствата като просяк. Призовавам ви: не поставяйте българските кметове и общинските съвети в това унизително положение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Заповядайте, господин Дъбов.
Димитър Дъбов (КБ): Аз наистина няма да се отклонявам от темата и да влизам в детайли. Вероятно някога ще стане дума и за дебат по същество. След като дори и хората, които направиха реплика, констатираха, че няма условия – икономически и финансови, за финансова самостоятелност на общините, за тяхната самоиздръжка, няма смисъл да говорим за промени в Конституцията, след като общините не са готови да се отиде финансово и икономически към такава дейност.
Това може да се направи след години, по-нататък, както казват “когато му дойде времето”.
Иван Сотиров (ОДС, от място): Общините са по-готови от вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, уважаеми дами и господа.
Димитър Дъбов: Нямам такова впечатление. Отидете в избирателния си район и поговорете малко с избирателите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дъбов, моля Ви. (Шум и реплики.)
Дискутираме изменението на правилника, което е направил господин Филип Димитров, а не предложението по същество. Не ме принуждавайте да използвам правото си, което ми дава правилникът – да отнемам думата, а това ще направя оттук насетне.
Господин Близнашки, надявам се, че като конституционалист ще ни върнете в дебата. Заповядайте.
Георги Близнашки (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Днес се получи нещо много интересно. В Конституционната комисия господин Филип Димитров ни убеждаваше, че става дума за процедурен въпрос, а днес заяви точно обратното, че става въпрос за един въпрос по същество. И действително е така. Привидно, процедурното предложение по същество предполага да се върне конституционният дебат на първо четене, тъй като става дума за едно предложение с далеко отиващи материално-правни последици. Смятам, че това е не само неприемливо, но е и недопустимо. Така или иначе, въпросът е поставен на дневен ред и аз призовавам народните представители да гласуват “против” направеното процедурно предложение от народния представител Филип Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Корнезов, заповядайте за изказване.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Разглеждаме проект за решение, за никаква децентрализация или за някакви други правомощия на общините не става дума в този проект за решение на Филип Димитров.
Първо, и в сега действащия правилник, и в предишните правилници от 1990 г. насам има чл. 71, където се казва: “Предложения, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват”.
В предишните процедурни правила, когато предишният парламент направи два пъти поправка в Конституцията, този текст също беше записан 1:1.
Освен това, господин Филип Димитров, има чл. 154 от българската Конституция, която казва, че “Законодателна инициатива за промяна в текстовете на българската Конституция имат право най-малко една четвърт от народните представители”, тоест трябва да има над 60 народни представители, за да поискат промяна или допълнение на Конституцията.
Ние приехме Третата поправка на Конституцията по принцип и в определен обхват. Само в този обхват можем да минем към второ гласуване. Не може един народен представител или няколко народни представители, след като вече е приета на първо четене тази поправка на Конституцията, ние да правим от чл. 1 до член последен нови предложения. Това е абсурд, никъде го няма по света! Това означава, че ще трябва да приемем не на три четения, а на две четения определени текстове.
Следователно и от конституционна гледна точка Вашето предложение е противоконституционно и, разбира се, трябва да бъде отхвърлено от парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплики?
Господин Филип Димитров – за реплика.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа, уважаеми господин Корнезов! В думите, които Вие казвате, има елементи на правна коректност, но те не са достатъчни, за да обосноват Вашата теза. Това как се извършват измененията на Конституцията не може да бъде базирано върху Правилника на Народното събрание. Той може да бъде някакъв ориентир, но затова се гласуват процедурни правила ад хок, защото не се прилага правилникът. Как това Народно събрание ще реши да гласува процедурните си правила, е въпрос на неговата воля.
Първото четене на всеки текст е четене, което решава въпроса по принцип. Въпросът за обхвата, разбира се, е сериозен въпрос и той може да бъде дискутиран особено ако е включен в процедурните правила. И тъкмо заради това, уважаеми господин Корнезов, аз предлагам тяхната промяна. Така че не тук е Вашият аргумент. Вашият аргумент може да бъде само на едно място и то е, че между първото и второто четене на текста промяна в правилата са нещо много съмнително.
И аз Ви казвам: прав сте, господин Корнезов, така е, но понеже ние вече събрахме парламентарна смелост, за да извършим една такава стъпка по въпрос, който едва ли има такава драматична стойност и едва ли съставлява такъв голям проблем, аз ви призовавам по нещо, което пряко засяга интересите на българските граждани, интересите на всички онези общини, за които господин Дъбов плачеше и които са внесени тук, пред Вас, господин Корнезов. Доколкото знам, те са ви посетили лично и лично на Вас са предоставили това свое искане именно за такива конституционни изменения. Молбата ми е да съберем тази парламентарна смелост освен да натриваме носа на опозицията, да се опитаме да направим и нещо добро за България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Господин Корнезов, заповядайте за дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Господин Димитров, аз не натривам носа на опозицията. Вие искате да натриете вашите предложения върху българската Конституция. Това е недопустимо.
Освен това, вярно е, че приех представители на Сдружението на българските общини. Ще ги приема и когато те пожелаят. Но съберете 60 подписа. Имате законодателна инициатива, дайте, ще подкрепим чл. 60 или който искате от другите текстове на българската Конституция. Но не можете да се промъквате след първото четене да правим нови предложения, които са извън обхвата.
Освен това, Вие бяхте вчера на заседание на Комисията за промени в Конституцията. Освен предложенията по чл. 60 за финансовата децентрализация, има още няколко предложения на народни представители, които са извън обхвата – за референдум и така нататък. Разберете, това е недопустимо от гледна точка на законодателния процес. Недопустимо е и Вие много добре знаете това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тази точка от дневния ред?
Заповядайте, господин Шопов. Надявам се, че ще се придържате към дискутираната тема.
Павел Шопов (КА): Да, госпожо председател. Ще се придържам към поставената тема и ще изкажа мнение, че ние ще подкрепим внесеното решение за поправки във временните правила за работа по повод изменението на Конституцията. Това е така, защото ние многократно сме казвали още преди първото четене, когато се приемаха сегашните правила, че тези правила са лоши. Още тогава ние изразихме нашето становище, че не участваме в разискванията и в гласуването на конституционните промени, защото правилата, които тогава бяха възприети, са лоши. И това беше едно от нашите съображения, един от нашите доводи.
Ето защо ние смятаме, че тези правила, които са внесени от ОДС, правят правилата по-добри и се надяваме те да бъдат приети. И ако те бъдат приети, ние можем да преразгледаме нашето решение за участие в дебатите в гласуването на Конституцията. Пак повтарям, че по този начин правилата ще станат по-добри, което е безспорно, което може да ни даде основание да преразгледаме нашето становище в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам други желаещи.
Господин Корнезов, моля да представите съдържанието на проекта за решение, преди да гласуваме.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Ето какво ще гласуваме:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за изменение на Решението за приемане на Правила за процедура относно законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България
Параграф единствен. В чл. 4, ал. 1, изречение второ се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Ако няма предложения за редакция на този проект за решение, подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен от господин Корнезов.
Гласували 129 народни представители: за 37, против 88, въздържали се 4.
Проектът за решение не се приема.
Има ли обяснение на отрицателен вот? Няма.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Найденов, заповядайте за процедурно предложение.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Имам две процедурни предложения.
Първото процедурно предложение е с оглед предстоящото разглеждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак и проекта за решение за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак в залата да бъдат допуснати госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и ген. Никола Колев – началник на Генералния щаб на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме първото процедурно предложение за достъп до залата на госпожа Янкулова и ген. Колев.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Ангел Найденов (КБ): Второто процедурно предложение, дами и господа народни представители. Разглеждаме два различни акта на Народното събрание – Законопроект за ратификация на Споразумението и Решение на Народното събрание за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф”. Процедурното ми предложение е становищата на Комисията по отбраната и на Комисията по външна политика по двата акта да бъдат непосредствено представени едно след друго, да чуем вносителите от името на Министерския съвет, да обединим дискусията и по двете точки от дневния ред, тъй като те засягат една и съща материя. Споразумението регламентира правнотехническата рамка на участието на български военен контингент и, разбира се, по същество решението на Народното събрание за разрешаване на изпращането на български военен контингент за участие в хуманитарната мисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Найденов.
Има процедурно предложение да се обедини дискусията по тези две точки от дневния ред, защото втората е логическо продължение от първата. Актовете ще се гласуват отделно. Докладите на комисиите ще бъдат представени по двете точки от дневния ред. Преди това ще изслушаме вносителя, разбира се. Така е по правилника.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Найденов дискусията по тези две точки от дневния ред да бъде обединена.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 1, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
Дискусията по двете точки ще бъде обща.
Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
Константин Димитров (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Правя две процедурни предложения от името на Демократи за силна България.
Първо, в залата да бъде поканен министър-председателят господин Станишев. Той носи основна отговорност в рамките на кабинета по въпросите на националната сигурност. Освен това, и господин Ивайло Калфин - министър на външните работи, тъй като този въпрос е колкото военнотехнически и военнополитически, той е свързан и с международната политика. Това е първото предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е предложение да бъдат поканени. Ще направя необходимото чрез залата да бъдат поканени.
Константин Димитров: Второто ми предложение е да се отложи разглеждането на тази точка до тяхното пристигане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Едното предложение за покана – тази покана се отправя.
Второто предложение на господин Димитров е да отложим тези точки от дневния ред до момента, в който господин Станишев и господин Калфин не дойдат в пленарната зала.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Димитров по този начин.
Гласували 115 народни представители: за 33, против 69, въздържали се 13.
Това предложение не се приема, господин Димитров.
Константин Димитров (ДСБ): Следващото ми предложение е дебатът по тази точка да се предава пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме това трето процедурно предложение дебатът по тези две точки от дневния ред да бъде пряко излъчван по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 108 народни представители: за 38, против 24, въздържали се 46.
Процедурното предложение не се приема.
Госпожо Банкова, заповядайте за процедурно предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Позорната практика от кабинета Кобургготски министър-председателят и министрите му да се крият продължава от тройната коалиция – НДСВ, БСП, ДПС. По този толкова важен проблем – когато става дума да продължите да държите най-бедната държава – България, в една позорна война, нямате смелост да доведете вашия министър-председател, външния ви министър, нямате политическото мъжество и смелост да представите този дебат пред лицето на българската общественост! Политическата гузност стигна дотам, че този толкова важен проблем сега ще се гледа пред полупразна зала.
Обръщам внимание на цялата българска общественост: за пореден път хората, които работят срещу националните интереси на България в тази зала, ще приемат продължаване на нашето военно участие в Ирак с полупразна зала!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, процедурата, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА: Възразявам остро срещу този политически страх от управляващата коалиция! (Шум и реплики.) Тъй като залата е полупразна, правя предложение за проверка от името на парламентарна група. (Шум и реплики.)
Ремзи Осман (ДПС, от място): От “Атака” колко човека са?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля за тишина и спокойствие в залата!
Знаете, госпожо Банкова, че по искане на парламентарна група не може да се прави поименна проверка, така че не мога да я направя. (Шум и реплики в залата.) Това е с последните изменения на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Прочетете го добре.
Моля да представите докладите на Комисията по отбрана и на Комисията по външна политика по законопроекта за ратифициране. (Шум и реплики в залата.)
Моля за тишина, госпожо Банкова!
Господин Найденов, Вие ли ще представите общия доклад на двете комисии? Добре, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям съвместния Доклад от съвместното заседание на Комисията по отбраната и Комисията по външна политика относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак, № 602-02-5.
“На провелото се на 15 февруари 2006 г. съвместно заседание Комисията по отбраната и Комисията по външна политика обсъдиха внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от заместник министър-председателя и министъра на външните работи Ивайло Калфин, министър на отбраната Веселин Близнаков, началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев и заместник-началника на Служба “Военна информация” на Министерството на отбраната бригаден генерал Стефан Стефанов.
Споразумението, подлежащо на ратифициране, урежда военно-техническите и логистичните аспекти на българското участие, както и статута на българските военнослужещи на територията на Ирак. Българският военен контингент ще изпълнява задачи по охрана на Центъра за временно задържане и закрила, намиращ се на територията на лагера “Ашраф”. Необходимата численост на контингента за изпълнение на мисията е охранителна рота от 120 военнослужещи с личното си въоръжение и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи. Според съгласуваната с Централното командване на САЩ структура, съставът е от общо 154 души. Предвижда се срокът на участие на българския контингент да бъде 12 месеца от момента на готовност на контингента за изпълнение на мисията, което в съответствие с плановете на подготовка ще настъпи през втората половина на м. март. Ротациите на военнослужещите ще се определят от българска страна.
Българският контингент ще бъде под оперативното и тактическото командване на американските сили. През целия период на изпълнение на мисията, контингентът ще се намира под пълното командване на старшия национален представител на Българската армия за мисията, а чрез него и под национално командване. По време на изпълнение на мисията Република България запазва наказателна, гражданска и дисциплинарна юрисдикция по отношение на всички български военнослужещи. Американската страна предоставя на българския военен персонал в района на мисията същото ниво на защита, както и на останалите коалиционни сили, по отношение на всякакви наказателни и дисциплинарни нарушения, които биха могли да се преследват от местните власти.
Статутът на българските военнослужещи е същият, както при участието в състава на Многонационалната бригада “Център-Юг”, в съответствие със Заповедта на Временното коалиционно ръководство № 17 от 27 юни 2004 г., което съгласно чл. 129 от одобрената с референдум през м. октомври 2005 г. Конституция на Ирак остава в сила, докато изрично не бъде отменена или изменена.
Българският военен контингент няма да изпълнява други задачи извън лагера “Ашраф”. Това ще бъде отразено в съответния документ за прехвърляне на правомощията. Нашите военнослужещи ще изпълняват мисията в рамките на американската база “Гризли”, която е елемент от лагера “Ашраф”. Обектът за охрана е стационарен. Транспортирането на контингента до лагера за адаптация в Кувейт и след това до “Ашраф” ще се осъществи само по въздух. В двустранно техническо споразумение ще бъде регламентиран реда за евакуация в резултат на нарастване на напрежението или криза.
За по-пълно усвояване на спецификата на новите задачи и процедурите по администриране се предвижда обучение на територията на нашата страна с помощта на американски инструктори от лагера и впоследствие провеждане на допълнително обучение и съвместна подготовка на място в рамките на три седмици.
В бюджета на Министерството на отбраната за 2006 г. за участие в едногодишна мисия са планирани 16 млн. лв. Такъв е финансовият размер на националната отговорност по издръжката на този контингент.
Съгласно клаузите на споразумението то следва да се ратифицира със закон от Народното събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по отбраната и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак.
Становището е прието на 16 февруари 2006 г. със 7 гласа “за” и 2 гласа “против” в Комисията по отбрана и с 13 гласа “за” и 2 гласа “против” в Комисията по външна политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За процедурно предложение, заповядайте, господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Госпожо председател, нареждате се в редицата на председателстващите това Събрание, които продължават да си измислят текстове в Правилника за организацията и дейността, за да отрежат Парламентарната група на “Атака” от техните правомощия.
Чета текста на чл. 39, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: председателят по своя инициатива може да извършва проверка на кворума. Проверка на кворума извън ал. 2 може да се извърши до два пъти на ден по искане на парламентарните групи.
Такова искане беше направено от заместник-председателя на Парламентарната група на “Атака” Стела Банкова от името на парламентарната група, така че моля Ви, спазете правилника и извършете поименната проверка на кворума!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Може би сте прав, господин Стоянов.
Моля списъкът на народните представители за поименна проверка. (Шум и реплики в залата.)
Нали ще извърша проверка! Действително, пропуснала съм това. Господин Стоянов ми напомни. Нека да се държим възпитано в тази зала и без квалификации от място, много ви моля!
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - отсъства
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - отсъства
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - отсъства
Волен Николов Сидеров - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - отсъства
Даут Идриз Осман - отсъства
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - тук
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - тук
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - тук
Емил Константинов Георгиев - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - тук
Иван Георгиев Сотиров - тук
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - тук
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - тук
Иван Петков Даков - тук
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - отсъства
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - тук
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Кирилов Цонев - отсъства
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Костадин Александров Кобаков - отсъства
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - тук
Мария Василева Капон - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - отсъства
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - отсъства
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - отсъства
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - тук
Нина Стефанова Чилова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - отсъства
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - отсъства
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - отсъства
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - отсъства
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - тук
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук
Присъстват 145 народни представители, така че имаме необходимия кворум за продължаване на заседанието.
Процедурно предложение – Димитър Стоянов. Заповядайте.
Димитър Стоянов (КА): След като почти насила успяхме да вкараме кворум в залата, искам да помоля уважаемите народни представители да останат в нея, а не да излязат, както вече направиха някои. (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това не е процедурно предложение по правилника, господин Стоянов.
Димитър Стоянов: Много пъти сме виждали как се влиза за проверката и след това се излиза.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Гледай си работата в парламентарната група! Това не е процедура.
Димитър Стоянов: Моля колегите да останат в залата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Следващият доклад по проекта за решение моля да бъде представен от господин Паси.
Господин Паси, моля да представите доклада на двете комисии – Комисията по отбрана и Комисията по външна политика, по проекта за решение на Народното събрание.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, обикновено когато представям докладите от заседанията на Комисията по външна политика, се старая да пропускам мотивите и преминавам към решенията, за да пестим време, но смятам, че това е изключително важен въпрос, по който народните представители, а и цялата страна се вълнуват. Затова смятам да прочета мотивите, както сме ги приели в комисията:
“На съвместно заседание, проведено на 15 февруари 2006 г., двете комисии – Комисията по отбрана и Комисията по външна политика, разгледаха проект за решение за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха вицепремиерът и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, министърът на отбраната господин Веселин Близнаков, началникът на генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев, заместник-министърът на отбраната Соня Янкулова, заместник-директорът на служба “Военна информация” при Министерството на отбраната – бригаден генерал Стефан Стефанов, които в изложения, направени от тях пред двете комисии, представиха мотивите към проекта за решение.
В съответствие с Резолюция 1637 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и с мандата, даден на Народното събрание, и в изпълнение на решението по т. 28 от Протокол № 48 от Заседанието на Министерския съвет на 16 ноември 2005 г., Министерството на външните работи и Министерството на отбраната проведоха консултации с държавите от коалицията за договаряне на подходящи форми на по-нататъшно участие на Република България в инициативите на Международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак. Понастоящем над 25 държави участват под различни форми в процесите на възстановяване на сигурността и стабилността в Ирак.
При обсъждането на вариантите за по-нататъшно участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак, бяха взети под внимание редица фактори, сред които: решението на Народното събрание за прекратяване на участието на българския пехотен батальон в Дивания и изтеглянето му до 31 декември 2005 г.; промяната на средата за сигурност в Ирак и произтичащата от това необходимост за промяна на характера на българското участие; военнотехническите възможности за изпълнението на други по характер мисии и задачи; степента на риска за българските военнослужещи, както и финансовите възможности на държавата за осигуряване на мисия, както и приноса към усилията на коалиционните партньори. Изтъкнато бе, че направеният анализ на базата на горните критерии очерта като политически приемлива и изпълнима във военнотехническо отношение опцията за участие в охраната на бежанския лагер “Ашраф”, като не се изключват и други възможности и форми на принос към сигурността и стабилността на Ирак. Охраната в лагера е хуманитарна мисия, подчертавам – хуманитарна мисия, която е подходяща за реализиране на друга форма на българско участие съгласно решението на Народното събрание. Към момента там са разположени около 3500 души, притежаващи статут на защитени лица по силата на Четвъртата женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война.
За изпълнение на мисията е сключено споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените щати, което е предложено на Народното събрание за ратификация.
Съгласно споразумението българският военен контингент ще изпълнява задачи по охрана на Центъра за временно задържане и закрила, намиращ се на територията на лагера “Ашраф”. Необходимата численост на контингента за изпълнение на мисията е охранителна рота от 120 военнослужещи с личното си въоръжение и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи. Предвижда се срокът на участие на българския контингент да бъде 12 месеца, считано от датата на готовността на контингента за изпълнение на мисията, която ще настъпи през втората половина на м. март 2006 г.
Ротацията на военнослужещите ще се определи от българската страна и се предвижда да бъде на шест месеца.
В дискусията взеха участие и народните представители Станимир Илчев, Константин Димитров, Асен Агов, Юнал Лютфи, Петър Берон, Станчо Тодоров, Соломон Паси, Ангел Найденов.
В резултат на анализа на изразените по време на дискусията становища и оценки се очертаха следните аргументи в подкрепа на приемането на проекта на Решение за разрешаване на участието на български военен контингент в хуманитарната мисия по охраната на лагера “Ашраф” в Ирак, както следва: това решение е в духа и в съответствие с Решение на Народното събрание от 5 май 2005 г. Изборът на форма на участие на Република България в процеса на по-нататъшното стабилизиране на Ирак е подходящ и приемлив от политическа гледна точка. Независимо от техния специфичен характер, от военнотехническа гледна точка задачите на българския контингент са изпълними, степента на риска е по-ниска в сравнение с предишни задачи, които български военнослужещи са изпълнявали в Ирак. Затова без да оставате с впечатлението, че мисията е безпроблемна и няма риск, по-голямата част от участвалите в дискусията народни представители се съобразиха с това становище на военните специалисти и на политическите ръководства на двете министерства.
След проведеното обсъждане проектът за решение, внесен от Министерския съвет, бе подложен на гласуване. Резултатите от гласуването са както следва: Комисия по отбрана: 7 души “за”, 2 “против”, без “въздържали се”; Комисия по външна политика: 13 “за”, 2 “против”, без “въздържали се”.
Въз основа на проведената дискусия и резултатите от гласуването Комисията по отбрана и Комисията по външна политика приеха следното становище:
Приемат за основателни мотивите на правителството и предлагат на Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, да приеме следното решение:
Разрешава изпращането на български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи за охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” като част от многонационалните сили в Ирак, в съответствие с Резолюция 1637 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и в съответствие с последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН, с личното си оръжие в срок до 31 март 2007 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин министър, ще представите ли мотивите на вносителя на законопроекта и на проекта за решение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! С ваше позволение ще представя част от мотивите от гледна точка на външнополитическата дейност на България. Може би с военната страна министър Близнаков би могъл да запознае народните представители.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Правителството предлага на вашето внимание тези проекти за решение със следните мотиви:
Знаете, че България беше ангажирана с усилията на Международната общност за стабилизация на Ирак. Тази роля, която България имаше досега в Ирак, е много високо оценена както от нашите партньори, така и от иракското правителство. Усилията, в които България участва, са усилия на международната общност. Ще припомня, че имаше две решения на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, като второто е Решение 1637, което удължава престоя на многонационалните сили до края на следващата година.
Политическите процеси, които се случиха в Ирак след като България започна участието си в стабилизацията на страната, мисля, че доведоха до очевидни политически резултати. Бяха проведени два вида избори, на референдум беше гласувана новата иракска Конституция, в края на декември бяха проведени парламентарни избори, предстои в скоро време да бъде утвърдено и новото иракско правителство.
Силите за сигурност в Ирак получиха значителна подготовка и постепенно започват да поемат функциите по осигуряване на сигурността в страната. Институциите в Ирак също започват да работят добре. Въпреки все още трудната обстановка в страната, иракските институции започват да поемат в ръцете си ръководството на всички процеси, които се развиват в страната.
Тази промяна в политическата обстановка в Ирак, както и решението на Народното събрание от м. май м.г., доведоха до вземане на решение за изтегляне на българския контингент, какъвто беше той до края на миналата година, като ние съответно откликнахме на молбата на нашите съюзници и на иракското правителство и българските военнослужещи изпълняваха своите функции, включително до провеждането на парламентарните избори на 15 декември, след което до края на годината в съответствие с решението на Народното събрание контингентът беше прибран в България.
Още в решението на парламента на 5 май 2005 г. парламентът възложи на правителството да проведе консултации с държавите от коалицията за договаряне на подходящи форми на по-нататъшно участие на Република България в инициативите на международната общност за поддържане на сигурността и стабилността в Ирак. Българското правителство се съобрази с това решение на парламента изцяло и в продължение на няколко месеца провеждаше консултации, ние сме и в непрекъснат диалог с нашите партньори и с иракските власти.
Формата, която предлагаме за утвърждаване от Народното събрание за участие на България, гарантира запазването на ролята, която България имаше досега в усилията на международната общност. Според мен и според правителството е изключително важно България да се докаже като предвидим партньор, който поема ангажименти и ги изпълнява, който участва в усилията на международната коалиция дотогава, докато има видим ефект от стабилизацията на страната.
Още един път ще кажа, че това решение е и в унисон с решението на Съвета за сигурност на Организацията на Обединените нации, което също призовава многонационалните сили да запазят ролята си в Ирак до по-нататъшното стабилизиране на страната.
Решението, което предлагаме на вашето внимание, е взето от правителството след продължителни консултации и с партньорите ни, и с иракското правителство, в които бяха отчетени по различни критерии различните аспекти на бъдещото българско участие. След анализа, включително и след анализа на данните, които получи българското правителство и от партньорите си, и от различните институции в страната, ние предлагаме на вашето внимание участие на български военнослужещи в опазване на реда в лагера "Ашраф". Това решение, първо, би отговаряло на предишното решение на Народното събрание, което означава, че тази мисия е от съвсем различен характер, тя е хуманитарна мисия.
На второ място, също много важен критерий, който беше взет под внимание, е, че тази мисия предполага най-нисък риск в сравнение с всички останали варианти, които бяха обсъждани съвместно с нашите партньори. Тук ще си позволя да коригирам малко председателя на комисията, не може да се каже, че няма риск в участието в "Ашраф", мисля, че чух това в становището на комисията. Това е участието при най-нисък риск от всички останали възможни алтернативи за участието на страната ни.
На следващо място, това участие, което предлагаме на парламента, е в значително съкратен мащаб в сравнение с предишни български участия. Контингентът, който изтеглихме в края на миналата година, беше от 380 военнослужещи, сега предлагаме на Народното събрание 120 – една рота плюс поддържащ елемент до 155 души.
На следващо място, изборът на подобна форма на участие отговаря на полезността на българското участие за усилията на международната общност за стабилизиране на Ирак. Това се установява и от нашите партньори, и от иракското правителство, което изрази своята подкрепа и задоволство от решението, което беше взето от правителството.
Поради тези причини и поради необходимостта българската външна политика да бъде достатъчно последователна, предвидима и именно това поведение ние да показваме и пред нашите партньори, и пред нашата общественост, правителството предлага Народното събрание да вземе решение за потвърждаване на тази мисия, която да бъде изпратена за част от вътрешната охрана в лагера "Ашраф".
Като Ви благодаря, господин председателю и уважаеми госпожи и господа, аз може би бих предложил министър Близнаков да уточни повече детайли от характера на нашата мисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, доколкото становището и мотивите, които господин Калфин изрази, са онези, които са в законопроекта и съответно проекта за решение на Министерския съвет, считам, че нормата на правилника, която предвижда запознаване на парламента с мотивите на предлаганите актове от вносителя, е изпълнена. Разбира се, уверен съм, че господин Близнаков ще има готовност да вземе отношение по повдигнатите въпроси във връзка с военните, отбранителните аспекти на предлаганите решения, но сега предлагам да преминем към обсъждане на двата акта, които предстои парламентът да обсъди и по които предстои да гласува – Законопроекта за ратифициране на споразумението между двете правителства за участие в хуманитарна мисия и проекта за решение за разрешаване на съответното изпращане на контингент.
Времето за обсъждане по парламентарни групи е познатото ви: Коалиция за България – 30 минути, НДСВ – 24 минути, ДПС – 20 минути, ОДС, "Атака" и ДСБ – 16 минути, БНС – 15 минути и независимите народни представители – до 15 минути.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Берон, заповядайте.
Петър Берон (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаеми господа министри! Колеги от мнозинството, аз напълно разбирам защо вие не пожелахте този спектакъл да се предава по радиото и телевизията. И аз да бях на ваше място, вероятно така щях да гласувам. Това е такава срамна операция, че не е за гледане и не е за пред хората! Тук обаче имаме публика, млади хора, които ви гледат и ще видят какво вие гласите на българските бойци, които изпращате насам-натам по света под чужда команда!
Не мога да разбера само едно – дали такъв интелигентен човек като господин Калфин си вярва в това, което говори? Това искам да разбера. Нима си вярва, че това е хуманитарна мисия? Това е охрана на пленнически лагер, това не са никакви цивилни, които хуманно трябва да се охраняват. Това са бивши боевики, както се казва, или бандюги, или както искате ги наречете, от "Муджахидин халк", мъже и жени, които са затворени в един лагер, където има наказателни сгради, където има всякакви други подобни съоръжения и мисията за охраната там е толкова хуманитарна, колкото е хуманитарна мисията на американските войници в "Гуантанамо" или в "Абу Гариб". Толкова е хуманитарна мисията!
Казва се, че в този лагер имало минимална опасност. Едва се извлякохме от батака в Ирак, от тази позорна война, в която с лъжа бяха натикани редица европейски и други нации. Някои от тях обаче, които държат на националното си достойнство, успяха да се измъкнат от тази каша. Ние едва измъкнахме една част и сега администрацията на страната – не мога да я нарека другояче – се опитва да изпрати още 154 души там да служат на чужди интереси и да вадят кестените от огъня за чужди петролни компании.
Лагерът "Ашраф" е населен с хора с извънредно висок боен дух. Аз зададох един въпрос на присъстващите отговорни лица в комисията, ще им го задам и тук: ако имате синове, бихте ли ги изпратили да патрулират между три хиляди уж без оръжие и уж бивши бойци от "Муджахидин халк", да патрулират с палки и други подобни съоръжения? Моят син е запасен офицер и аз не бих го изпратил там. По никакъв начин! Това са хора, пратени там да ги убият, да ги пребият, пратени на заколение!
Изобщо каква работа имаме в Ирак!? Тръгнахме да си връщаме заема! Знаете за тези, които тръгнали за вълна и се върнали остригани! (Смях.)
Ние дадохме там 13 жертви, похарчиха се доста пари, а ще се харчат и още, тъй като това е така наречената дълга война. Тя ще продължи още много! Да не говорим за безумните идеи тя да бъде разширена още пт на изток, или пт на запад и навсякъде където скърца врата трябва да си пъхаме пръста!
На заседанието на нашата комисия беше прочетено едно благодарствено писмо от американска страна, в което американците – забележете, от името на иракското правителство благодарят на България за извършеното досега там. Окупаторът благодари от името на окупирания! Даже това да беше изпратено от името на така нареченото иракско правителство, какво значение има това? Една марионетка благодари на друга марионетка!
Ние трябва да се махнем от Ирак колкото се може по-скоро и изцяло! Не със 150, а и с 5 души не трябва да участваме! Който иска там да си праща войниците, да ги праща! Там към Американската армия има един голям корпус от наемници, в който могат да се запишат желаещите, да им се плаща и като ги убият да ги хвърлят като кучета в някой безименен ров.
Тези войници, които ние изпращаме не трябва да бъдат под българското знаме, не трябва да бъдат с грижите на българското Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи. Трябва да са просто военни наемници, каквито са всички други. Ние като държава нямаме работа там! Както испанците и редица други държави си изтеглиха войските, така и ние трябва да си изтеглим войските. Да не изпращаме по тези страни никакви хора повече, защото огромната лудост, която се развихря в тази част на света е нещо, което ще докара изключително тежки последици! Не трябва България да бъде намесена в това! Не трябва, разберете!
Лагерът “Ашраф” е лагер за военнопленници. Не е никакъв лагер за цивилни лица. Ние там ще патрулираме вътрешния уж периметър, както ни беше казано, ще охраняваме 700 души, с палки, обаче ние ще водим тези хора до така наречения наказателен блок, какъвто има в лагера. Ще ги водим и ще ги връщаме на разпит и от този разпит обратно в бараките. Това е работата на нашите така наречени хуманитари, които ще бъдат там. Отвън щели да обикалят пък американците.
Истина е, господин министър, че стабилизацията в Ирак се вижда. Тя не само се вижда, тя се чува! Чува се с ежедневните взривове и купищата жертви, които се дават там, за да можем да крепим режима на едни марионетки, които да служат на един режим, който утре ще си отиде, тъй като и в Съединените американски щати мнозинството вече е против тази престъпна, завоевателна и несправедлива война! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към господин Берон? Не виждам.
Давам думата на господин Димитров.
Константин Димитров (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа! Действително достойно за съжаление е това, че мнозинството отказа да покани тук господин Станишев. Той, председателят на БСП и разбира се министър-председател на нашата страна, трябваше да даде един строен, подробен отчет за това какво сме постигнали до този момент в Ирак, какво е изпълнението на националните цели, въз основа на което ние днес изпращаме нов контингент.
Освен това той трябва ясно и честно, включително пред лицето на българските медии, чрез директно предаване на дебата, което за съжаление не се случи, да обясни на какво се дължи промяната на позицията на БСП от пълно изтегляне от Ирак до днешното проекторешение, което сочи видоизменяне на нашето присъствие без никаква представа, от страна на управляващите, защо сме там, какви цели преследваме и какви резултати сме постигнали до този момент.
Очевиден е страхът на господин Станишев, респективно на президента Първанов, да вземат отношение по тези конкретни въпроси. Защо? Защото в България българските държавни институции не изработиха и не представиха в парламента, въпреки многократните искания на демократичната опозиция, план за това какво целим в Ирак и как го изпълняваме; какво е положението днес.
С откровено безразличие правителството признава, че няма ясна позиция в хода на преговорите за редукцията и изплащането на външния дълг, който Ирак дължи на нашата страна. Вместо да гради стратегия за трайно икономическо присъствие на българската държава, на български фирми в Ирак, представителите на бизнеса системно се обезкуражават от кабинета въобще да заемат позиции в иракската икономика, колкото и трудно да е това. Това е едно безотговорно поведение, липса на разбиране за смисъла на жертвите, които нашите военнослужещи понесоха в трагичните обстоятелства на предходните години.
Българското правителство изолира иракското правителство от процеса на консултации по военно-полицейското ни участие, респективно по ролята, функциите и действията на предходния ни контингент. Неслучайно бяха оплакванията на висши представители на иракската страна в тази посока. Що за дипломация е това? Що за външна политика е това да пренебрегваш органите на държавата-домакин в една такава сложна мисия?! Що за подход е това, когато ние трябва да изградим наша стратегия за по-солидно икономическо, политическо присъствие в тази действително стратегическа държава от района на Близкия Изток!?
Българското правителство до този момент не съдейства за създаване на условия за облекчаване на бизнеса на иракчаните в България. Неслучайно са големите оплаквания на тези наши потенциални контрагенти, че българското правителство не се интересува за развитието на българо-иракските търговски отношения. Именно по тази причина стокооборотът за миналата година, както каза господин министър Калфин, е едва 5 млн. 156 хил. щ.д. Защо е тази дребна сума на фона на лишенията и напреженията на хиляди българи с оглед жертвите, които понесохме в операцията в Ирак?
И сега по самия контингент. Тук призовавам господа министрите, както и господин генерал Колев, да обяснят на българската общественост и народното представителство какво наложи изтеглянето на контингента и последващото му изпращане от България. Какво е икономическото измерение на тази операция? Това е изключително важно, за да знае българският народ, българското общество, българският парламент икономическите аспекти на изтеглянето до България и изпращането няколко месеца по-късно на новия контингент. Какво наложи да се отхвърли предложението на Полша, и ви моля за една подробна аргументация, България да продължи участието си, макар и в по-малоброен контингент, в района на Дивания? Каква мисия ще изпълняват петте български военни инструктори в рамките на тренировъчния лагер на НАТО в Рустимия или на друго място, което не става ясно от предложените документи? С други думи, ние изпращаме 155 души, но в тях не се включва ангажиментът ни по линия на НАТО. Добре е да се отчете степента на риска и конкретната задача, които нашите военнослужещи в рамките на натовската мисия ще изпълняват, защото това пак касае български граждани, изправени пред една рискова зона на опериране.
Разбира се, последният и най-важен въпрос, който очевидно бе съзнателно пропуснат от представителите на кабинета, изложили мотивите за проекторешението: какво всъщност представлява иранската паравоенна организация “Муджихидин ел Калк”? Ето защо тук тази зала трябва да получи конкретен отговор – авторитетен, компетентен отговор на следните въпроси: какви са възможните рискове на фона на следните факти и данни, които медиите публикуват за тази организация? Първо, вярно ли е, че организацията е в списъка на терироистичните организации на САЩ и на Европейския съюз и по какви основни причини? Има ли тази организация за своя политическа цел "насилственото сваляне на сегашните власти в Иран"?
Как този идеологически постулат в програмата на движението се вписва в комплицираната международна обстановка, която днес се оформя около отказа на Иран да изпълнява решенията на Международната агенция по атомна енергия и на международната общност като цяло за прекратяване на своята ядрена програма?
Имате ли данни, че представители на тези муджахидини са участвали в разкриването на подробностите именно по тази иранска програма и в убийството на техни политически опоненти на иранска територия?
И, разбира се, последният и много важен въпрос: има ли информация, че лидерът на движението Мусат Раджеви е арестуван от американските сили в Ирак и по какви причини? Много е важен този анализ, много е важно управляващите да дадат ясен, публичен отговор на всички тези конкретни въпроси, за да може българското общество да разбере смисъла на нашето присъствие там.
Този въпрос, както и всички предходни въпроси се отнасят с еднаква сила както към представителите на кабинета, както към отсъстващия премиер, така и към върховния главнокомандващ господин Първанов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за първа реплика, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми господа министри, колеги, дами и господа народни представители! Репликата ми е по отношение на тези префинени менторски препоръки, които преждеговорившият представител на демократичната опозиция отправи към правителството и към господа министрите. Няма абсолютно никакво значение дали Българската социалистическа партия е била преди "против" и дали сега е "за" и изобщо организации, бизнес, всичко това няма никакво значение. Има значение едно-единствено нещо: че ние изпращаме пушечно месо в една колониална война. И всичко, което каза господин Берон, е вярно. А всичко туй, което се говори тук за бизнес връзки иракски тук и български там – какъв бизнес, бе, там хвърчат снаряди и куршуми, а вие – бизнес?! Колко бизнесмени загинаха, заловени от иракската съпротива? Колко бизнесмени се измъкнаха от тях живи? Никакви бизнесмени не бива да ходят там по принцип. За войските да не говорим, за това се разбрахме – отиваме в колониална война да охраняваме концентрационен лагер. Ние говорим за морал в цялата тази работа, а всички си мълчат, никой нищо не казва, всичко е морално, всичко е за българските национални интереси. Няма такава работа! Връщам ви само за една минута в историческото пространство – за един век участвахме в три войни – две горещи и една студена. Резултатът е печален! Не си ли спомняте, че резултатът е печален и че от глупавото ни участие в тези войни сме на това дередже сега? Не чувате ли, не разбирате ли, слепи ли сте, глухи ли сте? (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желаете ли дуплика, господин Димитров? Не желаете.
Господин Лютфи, имате думата.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ще искам да върна дебата в неговите политически и военни измерения, такива, каквито са заложени в мотивите, внесени от правителството. И ще помоля всички онези мои колеги народни представители, които излизат тук и ще участват в този изключително важен дебат – повтарям, господин Димитров е прав - този дебат е изключително важен за парламента, за обществото и за правителството, но нека не политизираме и не извличаме от този дебат дребни политически дивиденти.
Колеги, за какво иде реч днес? Днес ние обсъждаме един проект за решение на българския парламент, който трябва да разреши една група от военнослужещи – една рота, която трябва да бъде изпратена в Ирак с хуманитарна цел, повтарям. Тук ще се опитам да представя малко по-реалистична картина от тази, която се опита да представи господин Берон.
Развитието на процеса на стабилизация и възстановяване в Ирак макар и трудно върви и продължава. България има сериозен принос в това. Иракското правителство и партньорите от коалицията изразиха благодарност и дадоха висока оценка на българското правителство за положителното, ползотворното участие и съпричастност на българските контингенти, които се намираха в Ирак до края на миналата година. След като вече имаме процес, след като имаме парламент, правителство, Конституция и когато легитимното правителство на Ирак се обръща към Съвета за сигурност да се удължи с 12 месеца престоят на чуждестранния контингент, да продължи процесът, да гарантира процеса на възстановяване и на мира в тази държава и такава резолюция е приета на 8 ноември 2005 г. – 16-37, за какво иде реч, уважаеми народни представители? Значи ние досега сме участвали, господин Димитров, дали сме свидни жертви и сега, когато имаме вече нови реалности в Ирак и когато на България й се дава възможност да избира от три възможни участия – да охранява тренировъчен лагер на НАТО в Ирак, другият е да участва в подготовката на сили за сигурност в Ирак и третото е да охранява един мирен лагер, бежански лагер, в който се намират 3500 души...
Тук е мястото да кажа, господин Берон, че тези хора не са въоръжени.
Петър Берон (КА, от място): Сигурно…
Юнал Лютфи: Това са 3500 души, от тях половината са жени и деца, другата половина са мъже. Те имат статута на бежанци по Женевската конвенция.
Оттук нататък считам, че националните интереси на държавата именно в контекста на това, че България трябва да бъде последователна в своята външна политика, да продължи да участва в укрепването на мира и сигурността и в борбата срещу тероризма, ние трябва да участваме и да изпратим тази рота от 120 души и 35 души поддържаща военна група.
Следователно тук става въпрос за качествено нов контингент с нови цели, мирна охрана. Правилно каза господин Берон, че ще обикалят и ще охраняват с палки. Съобразили сме се – имам предвид правителството, и ние трябва да го имаме предвид, че всъщност тази мисия при подбора на правителството за изпращане на хуманитарна мисия е направено именно с оглед да бъде с най-малка степен на застрашеност. Именно с тази хуманитарна цел ще избегнем и сме избрали да бъде много малка степента на застрашеност на живота на нашите военнослужещи.
Уважаеми колеги, още нещо ще се опитам да кажа, защото предполагам, че както началникът на Генералния щаб и сигурно министърът на отбраната ще вземе думата – става въпрос за една територия от 36 кв.км, чиято външна граница се охранява от американските въоръжени сили. Лагерът се намира вътре в този сектор. Следователно за какво става дума? Какви са тези наказателни бараки? Кого заблуждаваме тук?
Нека да говорим истината, уважаеми дами и господа.
Следователно, уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, аз и Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепим както Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Съединените американски щати и Република България за изпращане на нашия контингент за охрана на лагера "Ашраф", така и проекта за решение на Народното събрание за изпращане на този контингент.
Казвам това с пълното убеждение, че с този принос, като бъдем съпричастни, утре, когато Ирак ще бъде стабилна държава, мирна държава и започне нейното нормално икономическо развитие, тогава наистина ще продължим и нашето традиционно участие в реалното възстановяване с изпращането на наши специалисти. Евентуално ще се възобнови и диалогът за възстановяване на дълга на Ирак към Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Реплика от господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Лютфи, такава прекрасна картина описахте – имам чувството за някакъв пионерски лагер. В тази зима, под това жарко иракско слънце, Вие като че ли ме кандардисахте да взема и аз да се запиша. Да ида там, да ида в този лагер. (Оживление и реплики от КБ и ДПС.) И как нашите войници, и аз заедно с тях ще връзваме пионерските връзки на тези добри хора – бежанци. Не знам вярвате ли си на това, което разправяте.
Ако беше толкова хубаво, защо нашите комшии не идат там? Гърци, стари членове на НАТО, да не говорим за турската държава – ето, чухме салютите в чест на идването преди малко, когато Вие говорихте, на турския президент. Сигурно ще се срещнете с него. Попитайте го: защо там няма турски войници, мюсюлмани, които да помогнат на братския иракски народ във възстановяването, за което говорихте? Ами че тя, Турция, която има толкова интереси тук и там, да си изпрати бизнесмени, които да печелят, да събират парса от иракската държава, а не тази работа да я вършим ние, българите, на хиляди километри.
Това са ми въпросите, господин Лютфи. Ако можете, убедете ме. Ако ме убедите, аз сам ще изляза от Народното събрание, запасен офицер съм от Българската войска, ще се запиша един доброволец и ще ида там – в Ирак, в този прекрасен лагер, където сигурно ще бъде интересно.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Какъв офицер си, бе, Павка?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Берон, заповядайте за втора реплика.
Петър Берон (КА): Ироничната част беше казана от господин Шопов. Да, разбира се, с палки. Можеше с китки иглика да се обикаля, защо с палки? Нали са жени и деца?
Аз искам да кажа само, че господин Лютфи ме обвини, че заблуждавам публиката, като казвам, че има наказателен блок в лагера, но това ни беше казано в комисията, че в лагера има наказателен блок. Така че аз с нищо не заблуждавам, господин Лютфи. Както и за останалите неща. Одеве пропуснах да кажа, че изчислението на масрафа, който трябва да теглим от нашето сегашно предложение за участие, са 16 млн. долара, които вероятно ще бъдат много повече. Както и от предишната мисия – налепват се и други разноски върху това. На тези 16 млн. долара може да им се намери много по-добро приложение на фона на измършавялата и нещастна Българска армия в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика няма.
Господин Лютфи, заповядайте за дуплика.
Юнал Лютфи (ДПС): Господин Шопов, ако Вие пожелаете да заминете, това е Ваша воля. Предполагам, че като офицер от запаса Вие ще намерите достойно място там, но да се върнем по същество.
“Муджахидни Халк” е бивша паравоенна организация – иранска. През 2003 г. тя е разоръжена, поискала е политическо убежище. Пак повтарям, съгласно Женевските споразумения те получават статут на бежанци и в момента са обезоръжени. Действително те са мирни хора.
За да допълня картината, ами господин Берон, във всеки град има места за задържане. Във всеки град има РПУ, следователно нормално е и там да има барака за задържане. Който нарушава реда в лагера, той ще бъде задържан, но защо демонизираме, че едва ли не това е някаква барака от концентрационен лагер и че там едва ли не ще се вършат кой знае какви безобразия? Не е така.
Пак повтарям, статутът на бежанците е съвсем друг. Свършвайки, искам да ви кажа: това е хуманитарна мисия, но никой не може да даде 100-процентови гаранции, уважаеми колеги, че не може да няма инциденти. Дано да няма, но наистина никой тук не може да даде, дори при изпълнение на хуманитарна мисия в Ирак, гаранции, че няма да се случи някой инцидент. Така че това е моята дуплика към Вас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има думата госпожа Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, достопочтени апологети на участието на България в тази война! Господин Симеон Борисов, Станишев, тройна коалиция, защо не си пратите вие синовете там, а убеждавате българската общественост, че там е безопасно?
Ремзи Осман (ДПС, от място): Стига си се карала!
СТЕЛА БАНКОВА: Изключително позорно е мълчанието на тези, които поведоха антинатовските митинги, на тези, които тръгнаха срещу участието на България във войната в Ирак, срещу американските военни бази и сега не намират кураж да кажат коя е тази зависимост, с какво ги държи Буш, че промениха толкова бързо, изцяло отношението си към НАТО, към Ирак и към американските военни бази. За това се иска политическо мъжество! Ако тук го нямате, хората ще ви заставят да отговорите.
За да ми е чиста съвестта, искам да припомня безсилието на предишното правителство в лицето на кабинета Кобургготски, което в сравнение с всички други държави, които имаха военнопленници, единствено България показа липса на всякаква дипломация, липса на желание да спаси своите пленници, липса на талант и дипломатически умения!
Защо не си припомним какво направи България? Помните ли, че в пресата имаше публикации, че Соломон Паси и Симеон Борисов бяха виновни за смъртта на двамата наши шофьори, защото високомерно и двамата господа заявиха още в първата минута, когато стана дума, че те са пленени, че няма да преговарят? Колко далеч са тези двама господа, не българи, от филипинската президентка, която успя да вдигне цялата страна и да се пребори за един-единствен човешки живот? Само че там управляват хора, които пазят националните интереси на страната, а тук вероятно хора, които предават и продават не само националните интереси, но и живота на българите, защото става дума не за вашите синове, господа словоохотливи и гузно мълчащи депутати, става дума за живота на други млади български мъже!
Защо досега не се даде обяснение в името на какво България остави в Ирак да потънат 1 млрд. 200 млн. долара? Това е информация на ген. Любен Петров. В същото време вие тук подлагате собствения си народ на един безмилостен геноцид.
Военният ни министър на 3 февруари т.г. заяви, че тази мисия ще струва 10 млн. лв. Две седмици по-късно се поправи гузно като заяви, че ще ни коства 16 млн. лв. След това един представител на правителството заяви, че е възможно малко завишаване на тази сума при извънредни обстоятелства. Аз попитах в рамките на парламентарния контрол и никой не отговори на това какво означава “извънредни обстоятелства”? Кой ще понесе последствията от тези извънредни обстоятелства? Вие ли тук, гушнати в пленарната зала и скрити зад дипломатическия си имунитет, или хората, които лекомислено пращате там, за да защитавате американските петролни и военни интереси? Какъв национален интерес ние защитаваме в Ирак?
Не получих отговор на въпроса, след като само в Ирак заради обеднения уран са се разболели над 140 хил. иракчани, вие, господа от управляващата коалиция, имате ли данни в какво здравословно състояние се връщат нашите момчета от Ирак? Кога ще дадете тази информация?
Искам да завърша с това, което колегите преди малко споменаха. Разбира се, господин Лютфи няма да отговори, обаче аз ще кажа, че благодарение на политиката, която две български правителства водят, увреждаща българските национални интереси, като изпращат България за поредна военна мисия в Ирак, България по същество води антиевропейска политика. България по същество хвърля сянка на европейската интеграция, към която ние така много се стремим. Досега нито един политически или държавен мъж в България не отговори защо такива големи държави като Франция, Германия, Белгия, Гърция, не участваха във войната в Ирак.
Аз питам защо Турция, уважаеми господа, не участва във войната в Ирак? Защо Турция влиза в преговори, за да си върне дълга на Ирак към Турция и вече е постигнала споразумение? Защо две български правителства не правят нищо по връщането на иракския дълг към България? Коя държава ще върне дълга към трета страна, която я напада, която окупира територията й?
Завършвам с два цитата на господин Ивайло Калфин. Господин Ивайло Калфин заяви: “Търсенето на преки финансови резултати от мисията ни в Ирак не е най-добрият подход”. Питам кой е най-добрият подход?
И вторият мой цитат: “Участието ни в иракската война не може да се обвързва с иракския дълг”. С какво се обвързва участието на България в тази война? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам реплики към госпожа Банкова.
С направеното изказване Коалиция “Атака” надхвърля 16‑те минути на редовното време, така че групите могат да ползват до една трета продължение на редовното време за изказване.
Давам думата на господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Простете ми, че ще кажа тежки думи, но аз все повече си мисля, че най-големият проблем на България в момента е, че доста много от българските политици се научиха откровено и без всякакъв свян да лъжат.
В крайна сметка ние можем да погледнем назад и да видим за какво става дума. Самият факт, че ние обсъждаме тази тема в момента означава, че изпращането на мисия, квалифицирана като хуманитарна, става с решение на българския парламент, а не по решение на българското правителство. Казвам това, защото гласувайки в подкрепа на закона, свързан с изпращането на български военни части в чужбина, аз бях принуден да изслушам един порой от приказки, които се изговориха в тази зала, които бяха изприказвани по българските медии, които представляваха откровена измама за българския гражданин, в които се говореше, че ние – българските народни представители – сме гласували закон, с който сме прехвърлили отговорността за изпращане под прикритието на хуманитарна мисия на български военни контингенти в чужбина.
Дами и господа, всички онези български депутати и политици, които говореха това в продължение на дни на българския народ не казваха истината! Съзнателно заблуждаваха българските граждани. Това е!
Отговорността за тази ситуация обаче, в която се намираме в момента, носят онези, които всъщност извадиха духа от бутилката. Говоря за представителите на бившата Комунистическа партия, които водеха митинги срещу иракската война, разхождаха се с едни очарователни полуголи девойки, завити в българския флаг, които трябваше да обясняват колко големи пацифисти са и прекараха цяла предизборна кампания в декларации, обещания и клетви за това колко лошо е участието на българската държава в иракските операции и как щом те стигнат до властта, първата им работа незабавно ще бъде да се изтеглим оттам.
Уважаеми дами и господа, който сее вятър, жъне бури! Вие сте виновни за ситуацията, която се разразява в момента. Вие дадохте храна на долнопробния популизъм, който се вихри в момента тук. Вие бяхте онези, които изкривихте истината относно участието на България в иракската кампания. Вие сте тези, които носят отговорност за тази ситуация.
И понеже в момента в контекста на голямото лъгане е много прието да се дават някакви примери за Турция, която явно граничи с Кюрдистан, за Германия и Франция с едни много специфични причини, никой тук не дава примерите за другите нови демокрации, към които спада и България.
Аз не искам да повтарям след блестящата реч на господин Константин Димитров това, което той каза, но, хайде, погледнете Полша! Хайде, погледнете другите нови демокрации, другите бивши комунистически държави! Вижте тяхното участие в тази кампания.
Искам да ви заявя, дами и господа, че поради непоследователната и страхлива политика на това правителство, поради естествената противоречивост в действията на бившата Комунистическа партия, която ръсеше своите интернационалистически и тем подобни лозунги преди изборите и която сега се чуди как да се оправя с това, че трябва да прави обратното на онова, което е приказвала, поради това ние се намираме в по-неблагоприятна ситуация от всички бивши комунистически държави, участващи в тази коалиция. Погледнете какво постигна Полша със своето участие в Ирак – и международен престиж, и доверие към нея от нейните партньори, и сериозни икономически резултати.
Господин Димитров ви го каза – къде са икономическите резултати, за Бога! Какво успя да допринесе тази непрекъснато люшкаща се насам-натам политика на президента на България днес и на партията, която доминира в правителството, респективно на страховете на партиите, които управляваха преди това, за икономически резултати в полза на отечеството?
Сега, когато вие виждате неизбежността на участието в тази кампания, разбира се, че е така, всичките нови демокрации участват там. Разбира се, че е важно за България по много различен начин, отколкото за Германия или Франция, нейното участие в тази кампания. Разбира се, че България не може да си позволи даже последиците, които претърпя от своите интересни действия Испания, защото последиците за Испания, както всички тези, които са запознати със случая, не са никак благоприятни. Достатъчно е да погледнете корабостроителната и кораборемонтната индустрия на Испания в момента, за да видите как се плаща неучастието в една такава акция или по-скоро недотам лоялното поведение в нея. Но, забравяйки за това, ние имаме примера на страните, с които сме в един кюп, на страните, с които споделяме обща съдба и с които имаме общи цели.
Дами и господа, които в момента се опитвате да управлявате България, вие постъпихте по един недопустимо безотговорен начин, придържайки се към фантастичните обещания, давани от Социалистическата партия преди изборите, и използвайки чисто комунистическия манталитет, запазен в нея, за да можете по този начин сега да изправите България в положението на онзи герой от анекдота, който, когато трябвало да избира дали да изяде тоягите или да излиже солта, или да си плати сметката, първо, започнал да лиже солта – пооблизал я здраво, след това изял част от тоягите и най-накрая видял, че няма как да не си плати сметката. Това е положението, в което вие се мъчите да поставите България, и е възмутително, че ние трябва да участваме в този нелек дебат, породен от безотговорното отношение, което вие имате към политиката, която сте принудени да водите. Там е проблемът. Проблемът е в голямото лъгане, което ние чуваме и от едната страна, и от другата страна, и което в крайна сметка обърква представите на българската нация за това какво й повелява дългът, какво й повелява принадлежността към общността на новите демокрации, какво й повелява необходимостта от това да доказва своята позиция и как в този контекст тя може за своята нация да избере разумния път и полезните резултати. Ето това вие не успявате да направите и по този начин поставяте българската държава в неблагоприятно положение, а българската нация да бъде облъчвана с фантастичните чудесии, които се говорят в парламента днес и които вероятно ще видим утре на страниците на вестниците в още по-уродлива и щурава форма. За това става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Димитров?
Господин Берон, заповядайте.
РЕПЛИКА ОТ КБ: В една партия бяхте.
Петър Берон (КА): Правилно, точно затова излизам, за да се съглася с господин Димитров, че от време на време някои политици започват страшно да лъжат. Това е първото ми съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Репликата е несъгласие, господин Берон, а не съгласие.
Петър Берон: Ще изразя и несъгласието си накрая.
Второто ми съгласие е, че който сее ветрове, наистина ще жъне бури. И бурята се задава от всички щуротии, които се извършиха.
И третото, аз не мога да разбера защо се сочи към нас, когато се говори за лъжливите политици, защото досега нищо не сме излъгали. Бих искал да ми се покаже от всичкото това, което казах днес от трибуната или което казаха проф. Станилов и някои от нашите колеги, какво точно е лъжа?! Дали е лъжа това, което казахме за лагера; за парите, които ще се похарчат; за благата, които няма да се получат; за ненужността от нашето участие в тази война; за лакейското поведение на нашето държавно ръководство?!
Каза се, че било лъжа, че правителството е взело решение, а щял да го вземе парламентът. Парламентът няма да вземе никакво решение. Решението се взема от тройката спатия, от управляващата тройка, и се пуска за изпълнение на мнозинството, повечето от което го няма тук, но за това пък чуждите карти са налице и с тях ще се пратят нашите момчета и момичета в Ирак. Защото ще има и жени, които ще охраняват жените в лагера. А много от тези жени – муджахидинки са по-големи бойци и от мъжете даже. Това въобще не са някакви кротки съпруги на някакви си нещастни бежанци. Прочетете историята, прочетете коя е самата Ашраф, на чието име е наречен лагерът, и ще разберете доста работи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика има ли? Няма.
Господин Димитров, желаете ли дуплика? Не.
Има думата господин Ноев.
Господин Ноев, искам да Ви предупредя, че от удълженото време е останала една минута да се изкажете.
Борислав Ноев (КА): Господин председател, дами и господа, които благоволихте да останете в залата след проверката! В докладите се говори за участие на военен контингент в хуманитарна мисия. Но хуманитарните мисии са под егидата на ООН, Червения кръст, Червения полумесец. Защо помагаме на САЩ да изземват функциите на тези организации? Защо Република България не се включва в действителни хуманитарни мисии, а в агресивни мисии като агресор? Мисията ще се съобразява само със САЩ. Ние реално сме страна член на ООН, НАТО и предстоящ член на Евросъюза. Република България явно пренебрегва тези организации, поставя се в услуга на една чужда държава. Имам чувството, че някогашният стремеж да станем на всяка цена съветска република, васал на Съветския съюз, сега механично се подменя със стремежа на всяка цена да станем васален американски щат, американска колония в Европа.
Какви ще бъдат функциите на нашите военнослужещи? Очевидно това няма да е продължение на славните победи на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да завършвате, господин Ноев – заключителната Ви фраза.
Борислав Ноев: Просто великият наш войник ще се трансформира в един посредствен затворнически надзирател, който ще бъде обучаван да гледа свирепо и да дрънка връзка с ключове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да ви обърна внимание върху няколко аспекта, част от които бяха засегнати от някои колеги преди мен.
Първо, каква е равносметката от досегашното ни участие в Ирак? Освен скъпите човешки жертви, както беше споменато, материалните загуби възлизат на около 1 млрд. 200 млн. лв. – данните са действително на ген. Любен Петров, бивш шеф на Генералния щаб на Българската армия. Според господин Ангел Найденов разходите за първата мисия са на няколкостотин лева, тоест близо два или три пъти по-ниски. Аз съм склонен да вярвам на първата цифра.
Какво стана с дълга от около 2 млрд. долара, който Ирак има да ни плаща, какво беше направено, какво постигнахме? Всички си спомняме обещанията на предишното правителство в тази насока. Искам да ви кажа, че днес в залата беше раздадено едно мое проекторешение, в което се задължава българското правителство да започне незабавни преговори за връщане на иракския дълг. Надявам се, колеги, че предвид тежката икономическа ситуация в България вие ще подкрепите това проекторешение.
Какво представлява лагерът “Ашраф”? Колеги, това е един концентрационен лагер, няма какво да се лъжем тук. Зададох този въпрос на шефа на Генералния щаб, когато беше разискването в комисията. Това представлява – един укрепен концентрационен лагер, където тези 3500 души задържани лица, това не са цивилни лица, а това са задържани лица, не могат да излязат от този лагер, това е един затвор. Искам да го подчертая дебело, за да няма спекулации по този въпрос.
Както правилно спомена господин Петър Берон, там има места за наказания, за изтърпяване на наказанията, там има места за провеждане на беседи – аз бих ги нарекъл за провеждане на разпити, колеги. Всички знаете как се провеждаха тези разпити в затвора “Абу гариб”, няма да ви повтарям тези скандални истории, които всички добре познаваме.
Искам да ви обърна внимание върху нещо, което подкрепя моята теза. В самия лагер самите охраняващи нямат право да вкарват оръжие. Колеги, къде не може да се вкарва оръжие? В затворите, по принцип във всеки затвор е забранено дори охраняващите да се движат с оръжие в него.
Кои са вътре в този лагер, кои са тези 3500 души? Колеги, това са остатъците от групировката “Муджахидин халк”. Това е една групировка, която се бореше срещу режима на бившия шах, след което се бореше срещу режима в Ирак по време на войната в Залива между Иран и Ирак. Това бяха хора, подкрепяни от Саддам Хюсеин.
Проблемът е, че тези хора няма къде да отидат. Те не могат да бъдат репатрирани в Иран, защото там биха били незабавно ликвидирани от сегашния режим на Иран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Христов, позволете само за секунда: има заявени още двама независими народни представители за изказване. Вие вече надхвърляте 4 минути. Молбата ми е да се съобразите с желанието на Вашите колеги да вземат думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Добре, ще приключвам.
Колеги, искам да обърна внимание на един изключително важен въпрос: Какво би станало, ако Иран бъде нападнат в близките месеци? Какво би станало в този лагер? Какво биха направили тези хора, които са задържани там? Обръщам ви внимание, че едва ли американците са очаквали, че когато обучаваха и въоръжаваха муджахидините, които се бореха срещу Съветския съюз в Афганистан, че те ще се превърнат в талибани и ще им създадат толкова проблеми, колкото им създават сега.
Нека да имаме предвид и този въпрос.
И последно, какви са финансовите възможности на България, за да изпратим този контингент и да участваме в тази абсурдна война? Обръщам ви внимание, колеги, някъде към 17 млрд. долара е външният дълг на България. Изводите си правете сами. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Не виждам реплики.
Господин Стоянов желае процедура. Заповядайте.
Димитър Стоянов (КА): Господин председател, вземам думата по чл. 10, т. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Искам да Ви уведомя, което е мое задължение по тази точка като секретар на Народното събрание, че в момента в залата на Народното събрание присъстват не половината народни представители, а по-малко от 1/4 дори. Затова Ви моля като председател – защото ми беше обърнато внимание, че ние вече направихме процедурно предложение, затова станах да призова колегите да останат – да вземете нужните мерки, защото не може български войници да се изпращат там, където може да загинат, с липсата на всякакъв кворум. Това е вече пълен абсурдизъм. В момента няма и 60 души в залата!
Ремзи Осман (ДПС, от място): А като ги няма хората от “Атака”, какво да правим?! (Силен шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Стоянов, обръщам Ви внимание, че позоваването Ви на т. 1 на чл. 10 не е процедурен въпрос.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Направете забележка, господин председател!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това, което предвижда чл. 10, е информиране по друг начин.
Уважаеми колеги, същевременно онова, което предстои да гласува парламентът, е възможно най-отговорно. Отсега ви поставям въпроса: чл. 53, ал. 2 на правилника предвижда няколко начина на явно гласуване. Едното е това, което обикновено използваме – компютризираната система, но има и вдигане на ръка, ставане от място при поименно извикване, има саморъчно подписване и поименно изписване имената на народните представители на таблото. Очевидно е, че когато пристъпим към гласуване, ще бъдем изправени пред въпроса по какъв начин да се гласува по този въпрос. Може би парламентарните групи ще имат предложения в тази връзка.
Давам думата на господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Наистина залата е много рехава. Взима се участие от определен кръг хора, но след като вземат думата – напускат. Правилно беше председателят на Народното събрание да посочи такъв момент, защото ми се струва, че този въпрос не само е много важен за самото Народно събрание, но и за българския народ, и не трябва само някакви лични интереси – изказваш се и напускаш, или пък както сега управляващите в момента си вземат предварително решение – да вземат връх. В определени моменти трябва да се съобразяваме. Аз също съм за това да се гласува лично, а не да се гласува с фалшиви карти.
Аз знам защо се бяга. Бяга се от отговорност, господа! Защото гласувайки това, което съвестта не му позволява, той ще бъде съучастник. Някои хора гласуват не по съвест, а под натиск, както става в момента с изпращането на тази рота в Ирак – не по съвест, а под натиск! Някои нарежда да отиде някъде си нещо.
Знаете, че през м. май миналата година беше решено да прекратим участието си там. Минаха три месеца, но не знам защо след като имахме решение, не си оставихме там някакъв контингент? Изкарахме батальон, пращаме рота. Няма никакви хуманитарни работи, когато действа армия. На война като на война, господа! Изкарахме батальона, пратихме ротата. Да бяхме си оставили тази рота там. Не е необходимо да я изкарват и след това да я връщат обратно с други хуманитарни мисии. Няма хуманитарни! Какви хуманитарни?! Охраняваш район. Това не е хуманитарно действие.
Ще ви кажа една случка, която се получи в моята служба. Казвам на командващия, че срещу мен настъпва многоброен неприятел, а той казва: “Ще хвърлиш една рота, за да можеш да възстановиш целостта на отбраната”. Как ще хвърлиш тази рота, за да възстановиш целостта на отбраната?! Срещу теб идват 2-3 дивизии, телефонът прекъсва, “Действай!”. Точно така става и в пленарната зала – телефонът прекъсва, действай! Говориш, не говориш, ние знаем решението. Не може, господа, едно армейско подразделение да се подчинява на полицейски структури. Това не го пише в никакъв устав! Ще пратиш рота в подчинение на полицаи, под командването на полиция! Това никъде го няма! Като искат, да обучат полицаи тук, в България и да ги изпратят, като ги подчиняват там на американските сили. Защо ще пращаме войници?! И тук много хубаво беше поставен въпросът: изпращат доброволци и съответно вземат решение по тези въпроси!
Имайте предвид, че лагерът е близо до Иран. Знаете сега отношението на Съединените щати с Иран. При едно евентуално положение тази рота ще бъде изчезнала на момента. Няма да я има там! Недейте се заблуждава! Това е война, господа!
Ние гледаме тук въпроса като политици. Ще го гледаме, но трябва да гледаме и като специалисти в определени насоки. Взимате такова решение, каквото сами знаете, че не трябва да бъде.
По отношение на милионите, които съответно се отпускат за ротата в Босна и ротата, която се изпраща – по 16 милиона, аз казах на началника на Генералния щаб, че с тези 32 милиона ние ще си поправим 16-те МИГ-а, за които договорът стои неподписан и които са нужни на въоръжените ни сили, тези, които трябва да бъдат на въоръжение на българската армия, а ние ще ги дадем за мисии. Недейте допуска такива въпроси.
И въпрос към Министерството на отбраната: има ли инструктори, какви са те – военни ли са, полицаи ли са, защото тук чета: “За по-пълно усвояване на новите задачи се предвижда обучение на територията на нашата страна с помощта на американски инструктори и впоследствие – три седмици там, на място”. Какво ще ги обучаваме?! Какво става?! Ще дойдат някакви полицаи – инструктори, да оправят армейците. Да не би армейците да не си знаят задълженията?! Ние си знаем задълженията! И след това – нямало опасност! В същото време беше докладвано от Министерството на отбраната, че съответно при нужда американците имат готовност за 50-минутен срок да ни изпратят танкове, вертолети и т.н. Тази рота не е в състояние 50 минути да защити своята позиция там, на място. Тя няма възможност да я защитава повече от 30 минути! Имайте предвид това.
И накрая, господа управляващи, това участие на войници, уверявам ви, не е целесъобразно.
Гласувайте по съвест, недейте под натиск! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли още желаещи за изказване?
Навярно ще пожелаят да вземат отношение и някои от министрите, може би и началникът на Генералния щаб. Часът е 13,30.
Има ли процедурно предложение?
Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение е да удължим работното време до изчерпване на дискусията и съответно гласуването по двете точки от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Процедурно предложение за завършване на работата по тези две точки от нашия дневен ред със съответните гласувания. Няма противно предложение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 116 народни представители: за 101, против 13, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Давам думата на господин Йордан Величков.
Йордан Величков (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, останах с чувството, че обсъждаме не един изключително важен въпрос, а сме като че ли на някакъв партиен митинг и се чуха доста партийни изказвания. Може би и затова така силното партизиране на тези наши изказвания по изключително важни, професионални въпроси, сериозно сваля името, авторитета и нивото на нашия парламент.
Всеки специалист по международни отношения си дава ясна сметка за изключително деликатното положение, в което се намира България и нейните управляващи по повод войната в Ирак.
Можеше ли България да не участва в тази война? Да, можеше, ако тя беше на нивото на Гърция, на Турция, тя ако имаше един професионален елит, ако тя имаше едно национално и политическо единство, ако тя имаше една сериозна икономика, една стабилна армия. Всичко това ние го нямаме.
При това положение можеше ли да не вземем някакво участие във войната? Не можеше, колеги, това е ясно. Не можеше затова защото всяка велика сила е твърде отмъстителна и твърде злопаметна. Съединените щати не правят изключение в това отношение. Тежко ни, ако бяхме решили ние – тук ни сочат за пример нашите партньори от Източна Европа, ако бяхме решили единствено да не изпратим. Имаме достатъчно основание, както се казва тук, да бъдем дестабилизирани така, както ни е бедна фантазията. Бедата не е в това, че участвахме. Бедата е в това как участвахме. Защото има държави с далеч по-големи възможности, пратили символични контингенти. Ние пратихме бойна част! Това - първо.
Второ, ние направихме това по възможно най-сервилния начин, с една креслива, дето се казва, унизителна пропаганда. Вместо да се поучим от този опит в първото ни участие, в първата фаза, така да се каже, ние отново се опитваме по същия начин да убедим и да изнесем едни нелогични, абсурдни твърдения.
Цялата световна общественост знае причините за тази война и за тази интервенция. Причините са ясни – амбициите на Вашингтон, неистовите амбиции да запази не само лидерското място, но да наложи хегемония в света. Това го знаем. И след като го знаем, защо поне открито не им кажем: грешите вие! Ние не обичаме да казваме на нашите приятели, те са наши приятели. Ние и в 1939 г., когато влязохме във войната, не казахме на нашите приятели, че ще сбъркат. Трябва да ви кажа, че в нашата история 45 години няма една критична нотка на български политик по отношение на Москва, а Москва грешеше. Видяхме докъде стигна. Шестнадесет години няма един български политик, който да каже на американците, че грешат. А те грешат. И ние грешим днес.
Аз бих искал да ви кажа: дайте, като грешим, поне достойно да грешим!
Позволете ми от името на представителите тук на две партии – на Патриотичния съюз "Защита" и на "Нова зора" да заявя, че ние ще бъдем против това да бъдем съучастници в една амбиция за хегемонизъм и ще бъдем против да се харчат пари тогава, когато България наистина се намира в тежка, социално-икономическа криза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Величков постави един много важен въпрос, на който бих искал да дам моя отговор. Не е вярно, че държим нашето поведение в контекста на васалност по отношение на американската страна и това трябва да се знае ясно. То е така и може да бъде доказано на всички нива от всички колеги, които са участвали в разговорите с американските колеги, и не само с американските колеги, а с тези отговорни лица, които са участвали във формирането на решението за начините и формите на участие.
Министър Калфин пределно ясно, достатъчно аргументирано посочи етапите и аргументите, през които е минала българската страна, за да защити именно тази форма на участие в операцията, която коментираме. Нека не забравяме, че ако бихме били такива политици, каквито вие коментирате, че изпълняваме безпрекословно заповедите на този и на онзи, ние нямаше да сме в състояние да защитаваме един от тия три варианта, които бяха коментирани по един особено удачен начин от господин Лютви. Така че българската страна засега се държи поне като един наистина достоен, предвидим и стабилен партньор на своите партньори, защитавайки по блестящ начин, според мен, най-добрата, ефективна и ефикасна форма на участие в подобни операции. Това е особено важно да се разбере, защото няколко пъти се постави като дефиниция нашата васалност. Това са коментари и становища от преди тридесет години, може би имате предвид Съветския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за втора реплика към господин Величков? Няма.
Заповядайте за дуплика, ако желаете, господин Величков. Не желаете.
Давам думата на господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, господа министри! Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи Законопроекта за ратификация на Споразумението и Решението за разрешаване на участието на България в хуманитарната мисия за охрана на лагера “Ашраф”.
Ние приемаме мотивите на правителството, доверяваме се на анализите и на военнотехническата експертиза, които бяха представени в Комисията по отбраната и в Комисията по външна политика и които бяха много по-солидни, отколкото оценките, които бяха представени преди това, свързани с решението за участие на България в операцията по стабилизиране и възстановяване през 2003 г.
Ние считаме, че в преговорите с партньорите от антитерористичната коалиция, многонационалните сили, и с представителите на иракските институции, министрите са се придържали към решението на Народното събрание от м. май 2005 г. Парламентарната група на Коалиция за България не се отнася безрезервно към предложенията, които бяха направени и по отношение на конкретните актове на Народното събрание. Аз съм убеден, че по този начин се е отнесло и правителството, обсъждайки формата на участие на България в процеса на следвоенно възстановяване и развитие на Ирак.
Аз ще си спестя преповтарянето на всичко онова, което прозвуча и в двете комисии, и днес в изложението на министър Калфин, че на практика имаме един тримесечен период от време, в рамките на който се обсъждат всички аргументи “за” и “против”, всички оценки, всички рискове и в резултат на това обсъждане са направените предложения.
Ние споделяме, най-лаконично казано, аргументите, че от политическа гледна точка формата на участие е приемлива, а от военнотехническа, макар и с известна специфика, задачите са изпълними. При този избор на форма на участие на България имаме по-ниска степен на риска и по-висока защитеност. Това звучи в становищата на двете комисии в сравнение с предишното ни участие и задачи, а и в сравнение с предложените ни форми на участие.
Какво означава за нас политически приемлива фирма и съответно изпълними задачи?
На първо място, имаме нова Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, с която се удължава мандатът на коалиционните сили до края на 2006 г. и то в отговор на молбата на иракското правителство. Макар и отбелязвайки напредък в развитието на политическия процес, съчетано с предаване на определени отговорности на иракските сили за сигурност, обстановката в Ирак изисква присъствие на многонационалните сили. Имаме, разбира се, нова логика на развитие на този процес след референдума, с който беше одобрена Конституцията на новата иракска държава и съответно след провеждането на изборите.
Ние приемаме, че участието на България в тази форма в процеса на стабилизиране и възстановяване на Ирак е конкретен принос към усилията на международната общност и чрез сегашното решение ние считаме, че не се обезсмисля предишното ни участие, независимо от мненията и аргументите, които могат да бъдат изтъкнати по повод на предишни решения на Народното събрание. Същевременно не обезсмисляме, не обезценяваме и не правим безпредметни жертвите, които бяха дадени от българските контингенти след 2003 г.
Запазваме и определени аргументи с оглед на участието ни в икономическото развитие без да извеждаме това като основна причина или основен аргумент за сегашния избор на форма на участие, но той е аргумент за България.
Естествено не можем да пренебрегваме и факта, че от 2004 г. страната ни има поет ангажимент да поддържа определено ниво на участие на въоръжени сили в операции и в мисии зад граница. Това е ангажимент на държавата и той трябва да бъде отчитан тогава, когато се взимат решения за едно или друго участие на български военнослужещи.
И не на последно място, един сериозен аргумент. Ние считаме, че сегашното решение не влиза в противоречие с вече изразявани и преди това политически позиции от партньорите в управляващата коалиция и тук ще добавя – не влиза в противоречие с позиции, изразявани от БСП или от Парламентарната група на Коалиция за България.
Ние, поставяйки въпроса за приключване на военното ни участие в предишния му формат, не сме поставяли въпроса за дезангажиране на България от процеса на възстановяване и стабилизиране на Ирак. Ние тогава отчетохме, поставяйки този въпрос, че участието ни с боен пехотен батальон следва логиката на военното решение, на което разбира се, трябваше да има ясно заявен край и с оглед развитието на политическия процес да се търсят други приемливи форми.
Тук ще добавя в отговор на някои от внушенията, които бяха направени, следното. Да, Саддам беше диктатор, чийто режим не биваше да бъде толериран и чиито престъпления срещу собствения му народ не могат да бъдат оправдавани. Но аз нямам никакви колебания да кажа, че ако сега, три години по-късно, се повтори гласуването при същите обстоятелства, с които беше взето решение за участието на България във военната операция преди операцията за стабилизиране и възстановяване на Ирак, ние няма да подкрепим! Казвам го достатъчно ясно и в отговор на всички тези внушения, които се правят абсолютно спекулативно в пленарната зала!
Що се отнася до задачата на българските военнослужещи, то те са с охранителен характер и това ясно е посочено. В този смисъл те са близки до полицейски функции. Същевременно аз приемам преценката на военните специалисти, че от военнотехническа гледна точка те са по-леки и са изпълними. Макар и не твърде типично, формирането на военнополицейски способности е част от целите на трансформацията, осъществявана във въоръжените сили на страните – членки на НАТО. Българската армия вече има известен опит, свързан с охрана на стационарни обекти чрез участие в други операции. Отговорностите на контингента не са свързани с патрулиране или конвоиране извън територията на лагера и това са основания в оценките степента на риска и съответно степента на защитеност да се определят като по-ниска, защитеността като по-висока.
Към основанията трябва да добавим и наличието на защитни военнотехнически съоръжения. Не виждам основанията за аналогията между лагера “Ашраф”, който има статут на бежански под мандат на ООН и в който лицата имат статут на защитени цивилни лица по време на война или военни конфликти и чиито разпоредби се отнасят до граждани на държава, неучастваща в този военен конфликт или война - и всеки един би могъл да прочете текстовете на тази конвенция, с “Абу Гариб” или “Гуантанамо”. Има мисия на Червения кръст, на Червения полумесец, има определени разпоредби с оглед на които и българските военнослужещи във вътрешния периметър на центъра не могат да бъдат въоръжени със смъртоносни оръжия. Това е ясно посочено в текстовете!
Разбира се, казвайки това, искам веднага да подчертая, че мисията не е безпроблемна и безопасна. И ние не се опитваме да създаваме подобно впечатление. Всъщност опитите за подобни внушения биха били и наивни, и безотговорни, а и неразбираеми предвид на цялостната ситуация в Ирак.
Потенциална заплаха за българските военнослужещи могат да бъдат както ескалиране на напрежение и стълкновение вътре в територията на лагера – и това трябва да бъде отчетено, съответни терористични атаки и нападения срещу лагера и срещу военните контингенти. Това са междупрочем неща, които до този момент не са се случвали. По мнение на военните специалисти няма симптоми за възникване на подобно напрежение.
Казвам всичко това, защото при окончателното ни решение при избора на начин на гласуване трябва да отчетем всички аргументи. Струва ми се доста несъстоятелно на всички въпроси, на които е отговорено в комисиите, отново да се преповтарят като че ли за първи път стоят на вниманието на част от народните представители.
В заключение ще кажа, че всичко, което засяга разходите на българската държава, които в този случай са посочени като таван на планираните разходи, може да бъде предмет на парламентарен контрол. Учудвам се на тези непрекъснати усилия и опити да се внушава нещо от парламентарната трибуна тогава, когато е най-лесно да бъде зададен въпросът колко струва на България участието в операции и в мисии от 2001 г. насам. Чух, че господин Христов ме свързваше с твърдение за няколкостотин лева, вероятно е грешка. Участието ни от 2001 г. досега не надхвърля, господин Христов и госпожо Банкова, 350 млн. лв. Можете да питате, имате избор в това кого да питате. Направете го, за да не въртим непрекъснато една и съща теза. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
За съжаление нямате време за реплика, господин Христов.
Давам думата на господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори заявявам, че ще подкрепим Законопроекта за ратифициране на споразумението за участието на българския контингент в хуманитарната мисия, както и проекта за решение за разрешаване на участието в хуманитарната мисия в лагера Ашраф.
Искам да кажа следното. Колегите от “Атака” поставят всъщност едни изключително сериозни въпроси и аз се отнасям с огромно уважение към същността на тези въпроси. На двете страни на полюса са позицията за изолационизъм и за стоене встрани от световните дела и позицията на съучастие, съпричастие, съпреживяване на проблемите, пред които е изправена световната общност. Има безкрайно много примери за това, че изолацията не е донесла не само нищо хубаво, че е донесла катастрофи за всяка политическа сила и държавна институция, която е предприела тази решителна стъпка и обратното – участието в международни проекти, независимо дали се осъществяват под егидата на Обединените нации или в друг контекст, въвлича страната в едни дългосрочни проекти, които имат за цел подкрепа на обществото като цяло и решаване не на сегменти от определени решения, а изграждане на обстановка, на атмосфера, на контекст, в който решенията се реализират. В този смисъл логиката на приемането на едно такова решение за участие или е логика за приемане на политическата формула за изолиране от международната общност, или за присъединяване към нея. Впрочем ние сме се присъединили отдавна и аз наистина считам, че този дебат за изолиране под каквато и да е форма, включително чрез дискредитиране на националната отбранителна промишленост, за което отново радетели са, за съжаление, колегите от “Атака” и мораториум върху всички възможни икономически инициативи водят единствено към изолиране на страната. Наистина не мога да си отговоря на въпроса какво стои зад този изключителен ангажимент България да бъде изолирана до такава степен, че да бъде зависима, и от себе си не може да бъде зависима. Вие искате да направите от тази страна един ненужен придатък на конюнктурни поведения и решения, които ще ни тласкат от една трагедия към друга.
Очевидно може да се спори за това дали е трябвало да участваме или не в първа, втора, трета, четвърта или пета война. Така или иначе в тези войни са въвлечени повече държави, отколкото можем да си представим, с толкова различни интереси, които очевидно не могат да бъдат коментирани в контекста на българската позиция. Помислете – в Ирак вземат участие повече от 20 страни от петте континента на света, всеки с различен стимул и виждане за това как би трябвало да участва, но едва ли всичките тези държави участват подчинени на васална философия. Има нещо по-различно и по-ново и това е съпричастие към принципи, които рано или късно ще доведат до един по-добър, по-свободен и демократичен свят. Това е от особена важност, това е моят коментар на философията на позицията на колегите, които твърдят, че трябва да се държим изолирано от всяка подобна инициатива.
По отношение на правната страна и на институционалната страна на проблема. Не виждам никаква възможност и това, слава Богу, благодаря, че не беше коментирано, не виждам никакъв проблем, никаква дискусия за това, че това решение е в изключителен синхрон с принципите, които са възведени в приетия наскоро Закон за изпращане и използване на българските въоръжени сили, специално в чл. 7 по отношение на принципа за легитимност, по отношение на принципа за прозрачност и обществен контрол и по отношение на принципа за сигурност. Ние сме възвели като водещо начало съобразяване с международните актове, актовете на организацията на Обединените нации, договорите, съответните актове на организациите, към които принадлежим, и, разбира се, не на последно място в никакъв случай разпоредбите на българската Конституция. Тук трябва много ясно, много точно да се каже, че отначало докрай тази процедура от правна гледна точка е изключително стикована с тези принципи, които ние заложихме, слава Богу, достатъчно прецизно в този законопроект.
По отношение на военнотехническата експертиза – предлагам да се отнасяме с по-голямо уважение към огромната плеяда военни експерти, които са участвали не само от българска страна в преценката на това доколко и как това участие застрашава или не българските интереси. За да се направят тези преценки, участват и екипи с различни експертизи и те преценяват не само непосредствени заплахи, преценяват се индиректни заплахи, възможността за развитие на терористични дейности и т.н. Участват не само военни експерти, сухопътни или логистици, участват голям брой разузнавателни сегменти.
Така че само човек, който не е бил достатъчно вътре в проблематиката и процеса по прецизиране на тези проблеми, ще може да допусне, че това решение е продукт на хрумване, което в контекста на определен натиск или влияние от различни сили ще пренебрегне голяма част от опасните проблеми и ще подчини нашите интереси на определени конюнктурни интереси, на които ние не можем да влияем.
Това не е така. Зад тази преценка стоят невероятно компетентни хора, с огромна ерудиция, хора, които се занимават именно със сглобяването на този комплекс от фактори, така че и от тази гледна точка има достатъчно основание да считаме, че този вариант е по-приемлив за българската страна, отколкото другите, които са били отхвърлени от нашите колеги.
Но пак казвам, за мен основният дебат е за това дали стъпка по стъпка ще вървим в контекста на колегите от “Атака” – да изолираме страната до нейното изчезване като държава, защото изолираността от всяка подобна инициатива води към смаляване на държавност, смаляване на участие, смаляване на ангажименти и така стопяване на държавността. Ако това е целта на колегите от “Атака”, те са достатъчно настойчиви, достатъчно обширни и сериозни в своите опити, наистина не мога да си обясня как те свързват тази си позиция със защитаването на националните интереси. За мен това е една енигма.
Но аз считам, и се радвам на това, че извън тези колеги, извън тази група ние сме достатъчно убедени, достатъчно наясно, че това е едно разумно, спокойно и балансирано положение на нашето участие в ангажиментите, които имахме през последните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Думата има господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, според мен тези дебати не са за техническата или правната страна на актовете, които ще приемем след малко и по които ще се произнесем след малко.
Според мен тези дебати, които се водят днес в залата, са дебати за това силна ли е България и става ли по-силна от участието си в такива мисии или по начина, по който се осъществява това участие България изглежда слаба не само в очите на своите приятели и съюзници и на онези, на които помага, но и в очите на собственото си общество. Защото днес, господин председателю, въпреки отправената покана сме свидетели на политическо малодушие. Казвам го с цялото съдържание на тази дума без да влагам никакво намерение за обида. И ако някой го възприеме така, моля предварително да бъда извинен. Политическото малодушие на българския министър-председател!
Българският министър-председател, когато беше лидер на опозицията, оттук, от тази трибуна, само през м. май миналата година прокламираше точно обратното. Той се правеше на своя съпартиец – сегашният испански министър-председател, тогава също лидер на опозицията, и на който онзи ден прочетох във в. “Икономист”, че прякорът му е “Бамби”, защото се надяваше като него да спечели изборите. Слава Богу, че в България нямаше и атентат. Само че тогавашният лидер на опозицията със своята игра не само не спечели изборите, а трябваше да влезе в доста унизителни ситуации в следващия парламент, за да постави днес със своето политическо малодушие същия този парламент да не отстоява позицията си от м. май миналата година и да гласува ново решение за изпращането на български контингент в Ирак.
Когато една българска журналистка, веща в отбранителните дела на България, ме питаше за какво беше нужно да изтегляме през м. декември войските си, за да изпратим три месеца по-късно войски, аз казах, че такова било решението на парламента по искането на тогавашния лидер на опозицията, сега министър-председател. Нейният коментар беше: “Иди ми – дойди ми”. Ето това беше този коментар.
Впрочем политическото малодушие на българския министър-председател, който днес не иска да застане на тази трибуна и да защити тезата защо само преди няколко месеца беше за връщането, а днес е за изпращането на български войски в Ирак - нещо, което се вижда в палачинковата политика на Българската социалистическа партия от последните месеци, това именно малодушие днес ме отпраща и към малодушието на неговия политически ментор. Неговият политически ментор се казва Георги Първанов и по избора на българските избиратели е президент на Републиката. Той подписа тогавашното решение, с което бяха изтеглени българските войски, и очаквам днес да подпише и решението, с което отново ще бъдат изпратени българските войски.
И аз питам: цялото това малодушие не подронва ли престижа на България? Не я ли прави по-слаба?
Цялото това нещо се случва на гърба на достойните български войници, които изпълниха, господин Колев, предайте им, брилянтно своята мисия в Ирак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преди да запитам има ли реплики съм длъжен да информирам и Вас, господин Агов, и пленарната зала, че министър-председателят, доколкото зная, е ангажиран като официален домакин на пребиваването на президента на Турция именно в часовете, в които се води този дебат. Така че Вие и залата сте длъжни да отчете този факт.
Димитър Стоянов (КА, от място): Президентът на Турция е по-важен от българския парламент!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Агов? Господин Берон, нямате време. Изключено е, просто нямам право да нарушавам правилника.
Има ли други реплики? Не виждам.
Има ли желаещи за изказване? Също не виждам.
Бих се обърнал към началника на Генералния щаб господин Колев: желаете ли да вземете дума, господин генерал?
Заповядайте. Сигурен съм, че залата ще Ви изслуша с интерес.
НИКОЛА КОЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Не можех да откажа на поканата на председателя и ще ми позволите да ви отнема няколко минути.
Изслушах с внимание дебата и се чувствам много обогатен от оценките, идеите и гледните точки, които чух.
Ще ми позволите, имаше само няколко конкретни въпроса и аз ще се опитам да отговоря, но заедно с това да засегна един друг въпрос.
Какви са резултатите от нашето участие досега в операцията в Ирак? Не е моя работа да преценявам политическата и държавната полза, но от гледна точка на военните и на ръководството на Генералния щаб опитът, който придобихме в Ирак, е безценен, защото ние имахме възможност да работим в една нова среда, да пробваме нови организационни структури, нова екипировка, нови тактики и техники и да придобиваме нова култура за работа в многонационална среда – това, което е потребно на Българската армия като армия на държава – член на един Алианс.
Заедно с това искам да кажа, че по време на нашата мисия в продължение на почти две години и половина Българската армия помагаше не на Съединените щати, а именно на Ирак. Затова искам да напомня някои неща.
Без да коментирам защо и как започна тази война, по време на двете гласувания и референдума 70% от иракчаните участваха и гласуваха, без някой да ги кара насила, а точно обратното, останалите 30% противодействаха. Тоест голямата част от иракския народ иска да живее по нов начин и да устрои по нов начин своята държава.
Българският контингент, заемайки последователно две зони за отговорност, реализира повече от 100 проекта, насочени към подобряване на инфраструктурата и социалното положение на хората, които живееха в Кербала и в Дивания. И това бяха поликлиники, болници, училища, кладенци. Това е един принос, който беше оценен от иракския народ и от хората, сред които ние бяхме.
Освен това българският контингент в продължение на тези две години и половина формира и подготви два батальона – единият с численост 1000 души, който беше част от Иракската национална гвардия, и вторият – в района на Дивания, един механизиран батальон от Осма иракска дивизия, на който ние сдадохме контрола на зоната, която напуснахме. Така че ние дадохме сериозен принос към стабилизирането.
Освен това аз ще споделя и нещо, което може би не трябва да го казвам, но все пак като народни представители трябва да го знаете. По време на събитията в Кербала, по време на нашите Великденски празници преди година и половина – две години, великият духовен водач на шиитите аятолах Систани се обърна към българския контингент да му помогне да защити две от светините на шиитите, които бяха в Кербала, това да двете златни джамии, тъй като там имаше събрани в резултат на милионните поклонения огромни богатства. Много бандити – и местни, и външни, искаха да ограбят тези богатства. Българският контингент свърши тази работа.
Димитър Стоянов (КА, от място): След което ги ограбиха!
НИКОЛА КОЛЕВ: Никой не ги е ограбил!
След това великият аятолах издаде фетва и в момента в петъчните молитви във всички джамии в Ирак, в които се молят шиитите, присъства задължително изречението: “Българите са добри и те ни помагат” и това го е заслужил единствено българският контингент. Така че оставям на вашата съвест да прецените на кого ние оказахме помощ.
По новата мисия един от въпросите беше на господин Димитров – защо се изтеглихме. Армията изпълни решението на Народното събрание, което вие бяхте взели. (Реплики на народния представител Димитър Стоянов.)
На Народното събрание, аз не казвам точно кой – че до 31 декември трябва да напуснем Ирак и да се завърнем всички. Заедно с това възникна потребността ние да изпълним докрай задълженията си, докато бъдат проведени изборите, което ни създаде много сериозни военнотехнически проблеми и в рамките на десет дни ние осъществихме операция по предаване на отговорността и изтегляне, която нормално се изпълнява за около два месеца. Но ние се справихме с тази задача.
Когато възникнаха опциите за новите възможности за продължаване на нашето участие в Ирак и те ни бяха представени от правителството, от политическото ръководство, по всяка една от тях ние сме изготвяли военнотехническа експертиза. Не е работа на военните да избираме къде и какво да правим и това никъде не е било в българската история през последните 120 години! Вероятно е въпрос на политическа преценка да участваме по-нататък точно в тази мисия.
Искам да заявя, че Българската армия има необходимите военнотехнически възможности да изпълни и тази задача. По отношение на възможностите и сложността, тя е несравнимо по-лека от това, за което се готви Българската армия.
Освен това искам да помоля народните представители, които понякога дават, аз го тълкувам като квалификация, Българската армия не е детска градина. Това е въоръжена институция. Първо, всеки един от нас е избрал съзнателно и доброволно своята професия с всички произтичащи рискове. И второ, още веднъж, съзнателно и доброволно прави допълнителните рискове да участва в тези операции и мисии, в които вие по предложение на правителството решавате да участваме. И ние се готвим професионално за тези задачи.
И ако трябва да направя едно сравнение, рисковете в Ирак за нашите военнослужещи са много по-малки за рисковете на всеки един като гражданин на България, когато се движи по нашите пътища.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Горката България!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля за тишина!
НИКОЛА КОЛЕВ: Всяка година около 900 души загиват по пътищата, но никой от вас не предлага да спрем движението по пътищата, защото е рисково. (Шум и реплики от КА.)
Димитър Стоянов (КА, от място): Как не Ви е срам като генерал да го кажете това?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля за тишина!
НИКОЛА КОЛЕВ: Така че ние сме готови да изпълним всяко държавно решение, което се вземе от Народното събрание.
По отношение на разходите, господин Найденов каза числото и това е така, откакто Българската армия, респективно България започна да участва в операциите, това са разходите.
Бих искал обаче да направя едно пояснение. Бюджетът на Министерството на отбраната се планира по програми. И затова се дава този разход. Но истинският разход за участие в мисиите, който се дава специално за тези операции, е значително по-малък, защото част от тези разходи се правят и когато армията е тук, тъй като тя води подготовка, подменя своето оборудване и екипировка. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин генерал, и от името на народните представители.
Желаят ли някои от министрите да вземат думата?
Заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! С много голямо внимание изслушах цялата дискусия днес и трябва да ви призная, че до голяма степен съм разочарован, защото тя не беше по темата, която днес обсъждаме. Тя не е, уважаеми госпожи и господа, защо България се ангажира през 2003 г. в Ирак (реплики от КА), към вас го казвам, защото това е ваша теза.
Днес е 22 февруари 2006 г. Към днешната дата в Ирак има демократично избрано правителство. В изборите, напомням ви, в референдума за Конституцията участваха 63% от избирателите, в изборите за парламент участваха 70% от избирателите. Те избраха свой парламент, който предстои да избере свое правителство.
Иракските власти днес – към 22 февруари 2006 г., помолиха България да участва и да им окаже съдействие при стабилизирането на страната. Тоталното изтегляне от Ирак на кого смятате, че ще помогне? На иракските власти или на Муктада Садар, или на някой друг, или на многонационалните сили, или на Организацията на обединените нации, която прие решение-резолюция и също подкани международните сили да останат до края на тази година? На чия страна заставате вие?
Второ, изключително малко аргументи има в тезата, защитена от някои от представителите на дясната опозиция, че България не е наясно какво точно прави в Ирак. Това не е така!
Господин Филип Димитров ми напомни, че преди време отъждествяваха демократичните сили с Вас, господин Димитров, и един тесен кръг около Вас. Днес виждам една тенденция да отъждествявате отношенията със САЩ или с други наши партньори също с Вас. Това не е така и не може да бъде така! В момента България има едни от най-добрите, бих казал най-добрите в историята отношения, включително със Съединените щати и с другите ни партньори в Ирак.
Вие сте били посланик в тази страна и също можете да го сравните.
На следващо място, не е вярно това, което каза господин Димитров, че ние не сме консултирали иракското правителство. Това просто не е вярно и господин Димитров го знае много добре. Не само че сме го консултирали, но имаме оценката и тя е много висока, пак повтарям, на демократично избраното иракско правителство, за ролята, която българското участие допринася за стабилизацията в Ирак.
На следващо място, всички тези въпроси, които зададохте с такъв патос, че не са ясни, Вие ги зададохте и на заседанието на Комисията по външна политика миналата седмица. И Ви беше отговорено, господин Димитров. Днес защо ги поставяте пак?
На заседанието на комисията пред Вас бяха представители на правителството, на различни други институции и ние казахме, че сме изцяло на Ваше разположение за всеки един въпрос, който Ви интересува. Мисля, а такава беше и оценката на председателя на Комисията по външна политика, че досега не е представяна по-пълна информация за анализа, който е направен, и мотивите за вземане на решението. Вие бяхте там, отговорихме изключително изчерпателно на Вашите въпроси.
Ще приключа с това, че още един път възразявам по това да се приравнява българското участие в Ирак с някакво финансово измерение. В цинизма нататък можем да стигнем до това, че силно ще оценяваме живота, здравето или застраховката на всеки един от българските войници също с финанси. Това не може да бъде така.
Господин Димитров каза, и аз съм съгласен с него, че Полша постигна международен престиж и доверие с участието си в Ирак. България също го постигна, господин Димитров. И това не се измерва с финанси. Иначе за финансовото измерение – дали са много или са малко 5 млн. долара износ миналата година, по-миналата година са 500 хил., даже мисля и по-малко. По информация от Министерството на икономиката и енергетиката миналата година са дадени разрешения на български фирми за поддоставчици на американски фирми за Ирак на стойност 70 млн. долара. Но, пак ви казвам, не е редно участието ни в Ирак да се измерва със суми. Това е престиж, това е принцип на външната политика, в която ние сме предвидими и в която нашите партньори могат да разчитат на нас.
А по отношение на всички тези обвинения, че левицата или Коалиция за България си е сменила изведнъж мнението, те просто не са верни. Защото ние изпълнихме ангажименти, които бяхме поели и до края на миналата година беше изтеглен контингентът ни от Ирак. Нещо повече – веднага след съставянето си правителството започна действия по това нещо.
Това, което обещавахме – никога никъде не сме казвали, че България ще се дезангажира изцяло от Ирак и от проблемите в него. Тази мисия, която сега представяме, този ангажимент е искан от иракското правителство, искан от нашите международни партньори и е съвсем различен по характер от това, което ние правихме до края на миналата година. Така че аз ще помоля тези спекулации действително да не ги правите публично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Шопов, имате време единствено за процедурен въпрос, който се отнася до начина на водене на заседанието. Моля Ви да се съобразите с това условие на правилника.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Ще кажа само едно изречение извън процедурата и то е, че господин Колев, като генерал от Българската армия… (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Започвате да нарушавате от първите думи, господин Шопов.
Павел Шопов: … направи недопустими политически квалификации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, къде остана обещанието Ви?
Павел Шопов: Недостойно е за един генерал от българската войска това, господин Колев! (Шум и реплики от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Съжалявам, господин Шопов, грубо злоупотребявате с трибуната. (Председателят изключва микрофона.) Ако имате процедурен въпрос, имате думата.
Павел Шопов: По процедурата.
Ще ви дам едни цифри, а на Вас предоставям, господин Пирински, да прецените, въпрос на морал е и на обективност от Ваша страна.
В момента в залата има 42 души от БСП. Пребройте се и се вижте, че сте толкова. (Реплики от КБ.) Деветнадесет души от НДСВ. Пребройте се и се вижте, че сте толкова. Аз обосновавам моето процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, процедурата е по начина на водене. Имате ли процедура по начина на водене?
Павел Шопов: Десет души от ДПС има в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Съжалявам, но не мога да Ви дам думата да продължите.
Павел Шопов: Дванадесет души от Демократи за силна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това не е процедурен въпрос по начина на водене на заседанието.
Павел Шопов: Ще обоснова моя процедурен въпрос и Ви моля да знаете какъв е моят процедурен въпрос. Вие не може да знаете какъв е моят процедурен въпрос и какво ще кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ако имате процедурен въпрос по начина на водене на заседанието, моля направете го. Иначе ще Ви изключа микрофона, господин Шопов.
Преминете към предложението си. (Реплики от мнозинството.)
Павел Шопов: Един човек има от Български народен съюз и 8 души от СДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, преминете към Вашия процедурен въпрос. Виждам оттук, че това не е така.
Павел Шопов: Сто души има в момента в залата. Няма кворум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направете си предложението.
Павел Шопов: Оставям на Вашата съвест по този важен закон да допуснете или да не допуснете да се гласува при 100 души в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Шопов. Времето Ви изтече.
Павел Шопов: Затова моето процедурно предложение е на основание чл. 53, ал. 2, т. 2 гласуването да стане с вдигане на ръка и да бъде преброено. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разглеждам последните думи като процедурно предложение по начина на водене на заседанието.
Моля, гласувайте предложението явното гласуване да се извърши чрез вдигане на ръка.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 17, против 101, въздържали се 27.
Предложението не се приема. (Шум и реплики.)
Павел Шопов (КА, от място): Сто и двама души има в момента в залата! Това е безобразие!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на двата акта, по които парламентът предстои да се произнесе. (Реплики от народния представител Павел Шопов.)
Моля за тишина!
Имате думата, господин министър.
Има думата министърът на отбраната Веселин Близнаков.
(Народният представител Иван Костов иска думата.)
Какъв е проблемът, господин Костов?
Иван Костов (ДСБ, от място): Имаме време за изказване. Искам думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вие сте верни на Вашата практика да не се ползвате, когато сме във фаза на обсъждане и отново искате да върнете назад процеса на дискусия.
Екатерина Михайлова (ДСБ, от място): Пет минути вдигаме ръка. Имаме време.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Никой не ви отрича времето. Можехте да поискате думата, аз погледнах няколко пъти към Вас. Няма да Ви откажа, ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Веселин Близнаков: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер! Искам да кажа няколко думи главно относно политическите аспекти на това предложение за решение на Министерския съвет, което се предлага на вас, народните представители, за да вземете решение.
Участието на България в стабилизирането и възстановяването на Ирак е интегрална част от изпълнение на нашите международни и съюзнически ангажименти. В политически аспект България доказа, че може да играе видима роля в глобалните процеси. Страната ни илюстрира по убедителен начин способностите да осъществява националноотговорна политика, която е основана на приемственост в целите и приоритетите. Като съюзник на водещи държави в Европа и в света България прояви солидарност в сложни кризисни ситуации. Тя възвръща международната си популярност на страна с военни традиции, висок боен и морален дух на своята армия.
Конфликтите в Ирак показаха нарасналото военностратегическо значение на нашата страна за Съединените щати и НАТО. Получихме много важна подкрепа от Съединените щати и продължаваме да получаваме такава подкрепа. Заздравеното стратегическо партньорство между нашите две страни създаде дългосрочни благоприятни предпоставки за развитие на двустранните отношения в много области. Разшириха се възможностите ни съвместно със Съединените щати да излезем на нови пазари. Засили се положителното отношение към България в широката американска общественост. Ускори се вземането от Съединените щати на решения за използване на съвместни съоръжения на наша територия. Отвориха се вратите за развитие на отношенията на България с други държави на ново ниво, тъй като те отчитат, че Съединените щати подкрепят нашата страна и са гарант за нейната стабилност.
Гласът на България в международните организации и форуми тежи, както никога досега, защото България се възприема като страна с предсказуема политика и като лоялен партньор. Станахме пример за подражание и уважение в Югоизточна Европа със своята последователна политика на добросъседство и сътрудничество. Спечелихме симпатии в лицето на иракския народ и афганистанския народ.
Участието ни в Ирак във военен аспект се вписва в една от трите мисии на Българската армия, а именно в подкрепа на международния мир и сигурност. Участието ни допринася за добиване на разузнавателна информация в реална бойна обстановка в интерес на сигурността на нашите контингенти и вземане на решения от политическо-военното ръководство на нашата страна, на нашите съюзници в динамично променящата се глобална и регионална среда.
Повишиха се практическите умения на нашите военнослужещи от Българската армия при осъществяване на процедури и изисквания на НАТО, което подобри значително бойната подготовка на нашите въоръжени сили. Нарасна готовността на нашите военнослужещи за изпълнение на специфични и сложни задачи в международна среда.
Българската армия придоби ценен опит при провеждане на съвместни операции с останалите страни – членки на НАТО. Поемането на командването на Многонационалната бригада в Кабул и отговорността за международното летище в столицата на Афганистан утвърждава репутацията на висок професионализъм, с която се ползват българските Въоръжени сили.
Уважаеми дами и господа, участието в мисиите допринесе за повишаване на престижа на военната професия и за привличане на повече кадри на служба в нашите Въоръжени сили. Тези фактори имат пряко положително отражение върху боеспособността на Българската армия за гарантиране сигурността и суверенитета на нашата страна. Безценният опит, който ние придобихме в тези мисии намира пряко отражение в процесите на трансформация на отбранителната система на страната.
Изводите, които бяха направени от участието досега в Афганистан и особено в Ирак доведоха до промяна в механизмите на вземане на решения, в създаването и поддържането на способности за включване в международни операции, усъвършенстване на методите за подготовка на контингентите и тяхното ресурсно осигуряване.
Има, разбира се, и определени ползи от участието ни в стабилизирането на Ирак и Афганистан в икономически аспект. Някои от тях бяха споменати. Продължаването на нашия ангажимент в Ирак подобрява шансовете ние да се включим по-активно във възстановяването на страната и развитието на взаимноизгодни и двустранни отношения. Български инженерингови фирми, благодарение на своя опит и традиции имат възможност да участват във възстановяването на страната в приоритетни за нея области като изграждане на иригационни съоръжения, строително-монтажни дейности, строителство на пътища и жп линии, водни централи, електропроводи и подстанции, водни помпени станции, оборудване на фармацевтични предприятия и т.н.
Правителството разработи програма за подпомагане и координиране на усилията на българския бизнес. Предвид на новите реалности в следвоенното възстановяване на Ирак вече се стремим и към осъществяване на директен контакт с крупни представители на иракските делови среди.
В дългосрочна перспектива приятелските ни отношения с Багдад, а също така и с Кабул, ще позволят да динамизираме търговско-икономическите си връзки. За изграждане на националната армия и полиция на Ирак и на Афганистан са необходими значителни количества въоръжение и военна техника, където нашата страна би могла да заеме своята ниша.
Уважаеми народни представители! Дебатът, който днес се проведе, беше разбира се, не толкова подробен, не толкова богат, както в двете комисии – Комисията по отбрана и Комисията по външна политика, но аз съм убеден, че като изхождаме от стратегическите интереси на нашата страна вие, народните представители, ще подкрепите решението да бъде изпратен контингент за охрана на лагера “Ашраф”, български контингент от 120 плюс 34 души, тоест 154 души наш контингент. Аз се надявам, убеден съм, че с това решение българският парламент ще докаже своята зрялост и стремеж да защитава националните интереси на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Думата има народният представител Иван Костов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Моля за извинение, господин Костов, за една минута, за да кажа, че след 5 минути се очаква президентът на Турция да бъде в парламента. Аз съм длъжен да го посрещна. Ще помоля господин Корнезов да ръководи заседанието до неговия край.
Просто искам да заявя, че ако бях в залата, аз щях да гласувам за ратифициране на закона и за проекта за решение.
Иван Костов (ДСБ): Защо не вземете думата и не го кажете? Участвайте в дебата! (Щум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, господин Костов.
Иван Костов: Това е нормалният начин да кажете позицията си, господин председател! Странен начин да се казва позиция!
Уважаеми господин председател, колеги народни представители, уважаеми господа министри! Когато се води дебат на такава тема, той протича като въпроси и отговори – задават се въпроси, изясняват се нещата. Ако някои въпроси се повтарят, то е защото не са получили убедителен отговор. Така ще отговоря от името на моя колега Константин Димитров. Той е поставил въпроси пред комисията, има право разбира се, да ги постави пред пленарната зала, включително, за да чуе дадени му отговори. Вие не повторихте тези отговори тук. Имахте достатъчната възможност да го направите.
Аз не искам да кажа, че на всички въпроси не беше даден отговор. Беше даден отговор на част от въпросите.
Какво се разбра? Разбра се, че български военен контингент отива с хуманитарна мисия. В самото това дефиниране на мисията като хуманитарна, което си позволи господин Ангел Найденов в началото, се съдържа елемент на внушение и на замаскиране на истинската воля на Народното събрание. Разбира се, естествено е да се попита веднага, ако това е хуманитарна мисия, защо трябва Народното събрание да разрешава осъществяването на една хуманитарна мисия.
Има нещо невярно, има нещо неистинно, един опит да се прикрие нещо, което аз вярвам, че на повечето народни представители е ясно, с термина “хуманитарна мисия”. Ако внимавахте в дискусията аз мисля, че трябваше да вземете отношение по този въпрос. Обръщам се и към двамата представители на кабинета тук.
Може би на този въпрос точно трябваше да се спре и ген. Колев, който се опита тук да участва в политическата дискусия, да каже, че не може да отговори на политическата дискусия.
Ясно, че не можете да отговорите, господин генерал. От Вас никой не очаква да формулирате защо Народното събрание първо е изтеглило мисията, а след това е върнало мисия в Ирак. Такъв въпрос на Вас никой не Ви поставя. Вие обаче трябваше да разясните в детайли един-единствен въпрос, който вълнува сигурно всички народни представители тук – колко безопасна е тази мисия в лагера “Ашраф”? Колко безопасна е? Поемате ли гаранция, тъй като тук неколцина казваха колко безопасна е мисията, Вие да застанете тук и да кажете: тази мисия е безопасна и аз гарантирам, че няма да има жертви сред българските военнослужещи, независимо, че са въоръжени с палки и т.н. Това трябваше да кажете, тъй като това е въпросът, който вълнува всички.
Освен това от това, което Вие казахте ние разбрахме следното: български войници отиват с охранителна функция в Ирак. Отиват да изпълняват ролята на жандармерия. Аз се питам и това е един естествен въпрос, на който министрите трябваше да отговорят – след като българската държава има практика да изпраща и служители на Министерството на вътрешните работи, тоест и полицаи, такава мисия имаше в Косово, аз мисля, че още я има, защо не се договори. Такъв вид участие е в Ирак, а трябваше да бъде договорено на това ниво и да се изпрати тази “хуманитарна” мисия като мисия на въоръжени сили?
Един отговор на външния министър мен сериозно ме смути, тъй като това е опит за участие в дискусията. Той каза, че българското правителство е дебатирало с иракското правителство – тук ние всичките разбира се, наблюдаваме положението в Ирак, знаем, че има демократично развитие, знаем, че народът там гласува и т.н. Тези неща са ни ясни, но ако Вие, господин министър на външните работи, сте водили с иракското правителство разговори защо не представите тук договор, за да го ратифицираме, който да е с иракското правителство? Къде е споразумението с Ирак за нашето участие с такава една специална мисия – охрана на лагер? Защо ние ратифицираме споразумение със Съединените американски щати? Къде са следите от Вашето преговаряне с Ирак? Никой не видя такива следи.
И знаете ли, точно това е най-сериозният въпрос, който Вие трябваше по някакъв начин – и двамата министри, и председателят на Комисията по външна политика и на Комисията на отбраната, трябваше да отговорите. Как прочитате Вие българските национални интереси, изпращайки тази мисия в Ирак? Какво се опитваме да постигнем ние там, отивайки в Ирак? Каква е точно мисията, защото Вие имахте едно непредпазливо изказване, господин министър. Казахте, че българските фирми няма какво да правят в Ирак. Радвам се, че сте еволюирали в тази посока, но какви са българските национални интереси, които Вие, водейки преговори с Ирак, които не са довели до споразумение, сте поставили, сте формулирали и сте казали.
Вие правите едни, как да кажа, малко фриволни разсъждения на тема, че България не трябва да формулира своите икономически, финансови и пр. интереси пред Ирак по никакъв начин. Кога ще ги формулира правителството? Хайде, не, когато изтегляхме мисията. Сега, когато изпращаме мисия – пак не трябва да се формулират. Изобщо ще дойде ли момент, в който вие ще кажете какви интереси считате, че България може да претендира да отстоява в Ирак?! Вие по тази тема въобще не говорите. Нещо повече, давате ни да разберем, че това е едва ли не някакъв срам – да се пита защо български войници ще отиват в Ирак? Защото, вярно е това, което каза генералът, вярно е, че това са военни лица, това са хора, които са избрали тази професия, вярно е, че те сами поемат рисковете, включително допълнителните рискове, но е вярно, че те не отиват там като чужди наемници – отиват там като представители на мисия на българската държава. Българската държава има и икономическо, както се вижда, и политическо, и дипломатическо участие.
Къде е причината за това участие? Не на войниците – войниците отиват там, защото са войници, защото това им е службата, защото преценяват, поемат рисковете. Вашите причини какви са? Защо вие ни представяте това споразумение за ратификация? Какво целим ние с тази мисия? Когато не отговаряте на тези въпроси, отваряте широко вратата за популизма и ние тук се наслушахме на популистки изказвания.
А защо не отговорите на тези въпроси? Защото сред мнозинството, сред тази тристранна коалиция, няма хора, на които българските интереси им минават през сърцето, да станат и да кажат: ето, заради тези и тези интереси аз заставам тук и браня ето това решение на Народното събрание. Защото се държат всички като чиновници и служебно натовариха Ангел Найденов да защитава там и още някои, и толкоз. Защото това нещо не се вярва от страна на управляващите, защото от това нещо не се прави политика, а се прави нещо като чиновническо изпълнение на неясно чия воля. Няма го министър-председателя да поеме отговорността пред нас, дебатът се води на закрито – няма достъп до публиката, и всичкото това нещо се превръща в едно канцеларско упражнение.
Остро протестирам на това дори един български войник да се изпраща в чужбина с такова канцеларско упражнение. Остро протестирам и ви обръщам внимание на обстоятелството, че по този начин вие вредите на националните интереси, а не ги защитавате. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За първа реплика, заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Костов, нямам усещането за служебно изпълнена отговорност или ангажимент от моя страна. Направих изказване от името на парламентарната група, спестявайки си всичко онова, което можех да добавя в едно подобно изказване, като председател на Комисията по отбрана, тъкмо, за да не ви звуча служебно или неангажирано от политическа гледна точка. Аз не си позволявам да преценявам доколко Вие имате или трябва да демонстрирате претенцията да правите служебен разбор на правителството, на парламентарната коалиция или на изказванията. (Шум и реплики в ДСБ.) Но достатъчно ясно подчертах аргументите, които споделя Парламентарната група на Коалиция за България, тогава когато определя отношението си и позицията си към предложенията, направени от страна на правителството.
По същия начин министрите, които се изказаха тук, изложиха достатъчно сериозни политически аргументи за избора на формата на участие на България. Струва ми се, че в този случай Вие по-скоро търсите аргументи там където те не съществуват, обосновавайки Вашата теза за един вид подценяване от страна на коалицията на тези безспорно, и аз съм убеден в това разбиране, изключително важни въпроси, които трябва да бъдат решени днес с гласуването в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Димитров – втора реплика. Заповядайте.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Костов, неверно беше твърдението Ви, че не бяха казани съображения във връзка със защитата на националните интереси. Бяха казани достатъчно много основания. Ако имахте добронамерено ухо за тези изводи и твърдения, щяхте да направите и за себе си извода, който считам, че някак си не бихте могли да опровергаете, че ние изпълняваме нашите международни ангажименти в контекста на привързаността си към международната общност, в контекста на изпълнението на ангажименти на решение на Съвета за сигурност и всичките тези обстоятелства, които бяха неколкократно повторени от двамата министри, интерпретирани във военнотехнически план от началника на Генералния щаб. Искам наистина да призова към по-голям позитивизъм в изслушването на определени тези, дори да излизат от представители на групи, които Вие считате, че изпълняват автоматично политически поръчки.
Друго, с което не съм съгласен категорично. Надявам се, че Вие не поддържате сериозно тезата, че тук трябва пред Вас и народните представители да се депозират всички книжа, които предхождат тези три листчета за ратифициране на споразумението и за приемане на решението. Впрочем Вие много добре знаете, като човек, който е упражнявал тази професия, какво седи зад тези листчета и как те и томовете листове от експертизи, от преценки, стоят на съответните места и чакат добронамерен прочит, за да бъдат инкорпорирани в една добронамерена преценка. Те, разбира се, и Вие също добре го знаете това, не могат да бъдат оставени на тази маса, нито на която и да било друга, за да бъдат прелиствани, защото те са инкорпорирани в изводите, които са представени пред Вас в съответните документи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трета реплика – Янаки Стоилов. Заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа министри, господа народни представители! Господин Костов зададе един важен въпрос, на който мисля, че той в голяма степен знае отговора или поне може да предполага част от отговора, който не прозвуча гласно в залата. И този отговор междупрочем е валиден както сега, така и преди няколко години. Не знам дали ще бъде валиден за след няколко години.
Освен баналните обяснения за подкрепата на тези предложения, които са известни на залата и които бяха казани, мисля, че трябва да се отчита още една причина – България се ангажира не само с усилия за стабилизиране на обстановката в Ирак, България се ангажира в не по-малка степен чрез тези решения с поддържане на партньорските отношения със Съединените американски щати. И мисля, че този факт е по-добре да бъде известен на българската общественост, защото той е един от реалните мотиви, а той пък от своя страна се отнася и към стабилността на управлението в България не само в този момент. Вярно е, че от европейска гледна точка много от тези решения може да са проблематични, но те също са необходими, за да може България да извърви относително спокойно пътя към европейското членство през следващата година. Мисля, че това е ясно и на вас, които задавате въпросите, и на тези, които премълчават техните отговори.
Затова нека българската политика да бъде по-откровена, а оттам и нашите усилия да бъдат по-общи и по най-добрия начин да бъдат защитавани българските интереси, съобразявайки се с всички тези фактори, които ние отчасти можем да променяме, а отчасти не можем да изменим в този момент. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов – право на дуплика.
Иван Костов (ДСБ): Господин Найденов, Вие вложихте наистина определено политическо чувство в своите изказвания. Аз обаче Ви отправих прост въпрос като човек, който е специалист, който много години се е занимавал с въпросите на отбраната, на Въоръжените сили – хуманитарна ли е тази мисия? Не ме карайте да чета какво е написано в листчето, което ни е раздадено, а ми отговорете директно. Аз очаквах от Вас това да направите – да излезете и да кажете хуманитарна ли е тази мисия или не. Кажете го честно. Ето, както Янаки Стоилов – впрочем по-добре беше да не взима думата – каза. (Оживление в блока на КБ.) Ще обясня защо.
Отговарям на господин Илко Димитров. Правите груба политическа грешка, господин Димитров, когато извеждате причината за присъствието на българския контингент в Ирак от, цитирам: "ангажименти към международната общност, ангажименти към Съвета за сигурност". Правите груба политическа грешка. Мисля, че тя е толкова очевидна за повечето хора тук в залата, че само заради Вас ще кажа защо е очевидна. Защото това означава Вие да извеждате българския национален интерес отвън навътре. Няма такова нещо. Ако е български национален интерес, го извеждате отвътре навън, а не се позовавате нито на Съвета за сигурност, нито на международната общност. Такова нещо Вие не можете да направите, ако сте български народен представител.
И сега, защо господин Янаки Стоилов направи груба грешка и по-добре беше да не се изказва. (Оживление в блока на КБ.) Защото направи същото – буквално каза и това ще го чуят тук всички, включително и популистите, че това пък сега е направено не само като ангажимент към Ирак, а като ангажименти към нашето партньорство и сътрудничество със Съединените американски щати. Ами всичките обвинения по този начин верифицирахте върху себе си, които идват от "Атака", господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Нали и ти правиш същото.
Иван Костов: Всичките ги верифицирахте ей сега, с последната си реплика. Не знам дали го разбрахте.
Александър Паунов (КБ, от място): Иване, гласувай против! Иване, кажи си!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители от парламентарни групи, които не са си изчерпили времето, да вземат отношение по тези две точки от дневния ред?
Виждам, че заместник министър-председателят и министър на външните работи на Република България Ивайло Калфин иска да даде допълнително разяснение. Въз основа на чл. 83, ал. 1 от Конституцията министрите говорят с предимство.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Моите извинения за това, че още веднъж ще ви отнема времето, но понеже господин Костов възобнови дискусията – той се сети в края на дискусията да зададе въпроси, има някои неща, на които ми се ще да има еднозначен отговор.
Господин Костов, на съвместното заседание на комисиите господин Димитров зададе не само същите въпроси, но никой не остана с впечатлението, че той не е доволен от отговорите. Така че това, което казвате, е абсолютна спекулация. На всички въпроси, които бяха поставени в комисиите, беше отговорено и нито един от участниците в тези комисии не каза, че не е удовлетворен, че не е получил достатъчен отговор или не разбира това, което му е казано. Така че аз мисля, че изцяло имаме основание да защитим тезата, че Народното събрание е напълно запознато с всички аспекти на този анализ, който в крайна сметка се представя пред вас като проект за решение.
На второ място, за това, което Вие казвате и което също са спекулации – може би интересно ще звучат във Вашите тези, след като излезете от залата, но тук звучат изключително несериозно – защо сключваме договор със Съединените щати. А защо не попитахте защо сключвахме договори с тези части, в които беше нашият контингент преди това? Защото такъв е международноправният механизъм, с който можем да участваме в Ирак. Разговори с иракското правителство не само сме водили! От 6 февруари има изявление на иракското външно министерство, което много ясно прави оценка на българското участие и отправя за пореден път молба България да продължи своя ангажимент в Ирак. И това е изключително ясно казано.
Що се отнася до всички въпроси, които поставяте, свързани с националните интереси, мисля, че действително от дискусията стана ясно какви са националните интереси. Мисля, че на една голяма част от народните представители това стана ясно. Ако до Вас не е достигнал този сигнал, действително много съжалявам, но той многократно беше поставян. И Вие сте прав, че това не са американски, иракски, на ООН или някакви други интереси, а те са български интереси – да работим в сътрудничество именно с нашите партньори, да имаме предвидима външна политика, да имаме постоянство във външната политика и да оказваме съдействие на общността, която се стреми да ограничи тероризма. Ако до Вас не е достигнало това нещо, аз мисля, че грешката не е в дискусията и в информацията, която беше предоставена, а във Вашето желание да го разберете. Благодаря. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Методиев, разполагате с една минута.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господа министри! Защо трябваше в продължение на три часа с толкова труд да изваждаме по някоя и друга дума, за да научим какъв е интересът на българското правителство и на българското мнозинство, за да се реализира тази ратификация?! Защо трябва като с ченгел да вадим изречение след изречение, за да научим в крайна сметка току-що от външния министър, че българският национален интерес е в сътрудничество с международната общност?! Това нещо е малко по-бледо от онова, което каза господин Стоилов преди малко.
Българският национален интерес е да защитава: първо, българските граждани, независимо къде са те; второ, ценностите на българската национална традиция; трето, материалната и духовна култура; четвърто, стандарта на живот на българските граждани. Това са дефинициите на този интерес. Те са записани между другото в доклад по националната сигурност, ратифициран в българското Народно събрание през 2000 г. Ако смятате, че това не са те, внесете друг доклад, кажете каква е дефиницията и ние ще започнем да работим с нея. Има дефиниция на този интерес. Има политика, провеждана по тази дефиниция. Сега се оказва, че не знаем вътре в залата за какво става дума, не си познаваме собствените документи, а искаме да ратифицираме нещо, което е от много голяма степен на важност. И в крайна сметка казваме, че ратифицираме със САЩ, защото такива са международноправните договорености. Всичко излезе извън пределите на собствената ни страна, на собствените ни институции! Това е абсурд! Това е политически абсурд! (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
Станчо Тодоров (независим, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Процедурата влиза във времето, а времето Ви е изчерпано. Отворете правилника. Не мога да Ви дам думата.
Господин Миков, имате време. Не мога да не Ви дам думата.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас има два проекта на актове на Народното събрание. Едното е законопроект, другото е решение. Мисля, че трябва да върнем нещата там, откъдето са тръгнали. Всичко, което се изговори днес тук, в тази зала, беше свързано с това кой народен представител каква позиция ще заеме по отношение на ратификацията на един законопроект и по отношение на едно решение - за изпращане на контингент от Българската армия в Ирак. Много е интересно как цялата тази говорилня ще се отрази на гласуването, защото в крайната фаза на дискусията господата от ДСБ говореха така, сякаш няма да подкрепят тези актове. Обикновено парламентарната практика е в пленарната зала да се чува позиция по това как ще гласуваш.
Защото, уважаеми дами и господа, историческият прочит от 2000 г. на стратегията – чудесно, има място. Но това значи, че вие ще подкрепите, и то мисля единодушно и категорично – и законопроекта, внесен от правителството, и решението. (Неразбираема реплика от г-жа Екатерина Михайлова.) Колкото и да викате, колкото и да се опитвате на базата на тези два конкретни акта да правите някаква собствена политика…
Аз не знам тази стратегия на СДС ли е била през 2000 г. или на ДСБ?! Естествено би било СДС да имат повече афинитет към нея. Ако тръгнем в тези детайли, мисля, че различните парламентарни групи през различните години, независимо дали са на власт или в опозиция, са имали различни позиции. Има го и този момент. По редица въпроси е така.
Но истината е една – че по-голямата част от Народното събрание ще подкрепи тези два акта. Единият е законопроектът и аз мисля, че ще го гласуваме и на първо, и на второ четене, а другият е решението на Народното събрание, по които два акта дискусията течеше едновременно. Другото е правене на политика (смях и ръкопляскания от ДСБ), но политиката се прави най-вече с гласуване, уважаеми дами и господа. И много странно е да гласувате “за” и през цялото време да атакувате правителството и внесените от него в пленарната зала два проекта.
Разбира се, има една формация, която има всички основания да бъде последователна и да поддържа своята позиция, която да бъде и в гласуването. Но вие, които ще гласувате, така ожесточено, така яростно да атакувате двата проекта, това е обикновено политическо лицемерие, което се дължи, пак повтарям, на липсата на някаква особена идейна основа, на която вие да живеете в политиката. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ, шум и реплики в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И така, след като няма други желаещи народни представители да вземат отношение, обявявам дебатите за приключени и преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване на първо четене Законопроектът за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на българския военен контингент в хуманитарната мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 152, против 16, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За обяснение на отрицателен вот има думата господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Господин председател, аз гласувах против този законопроект не само защото с него България превръща своята армия в жандармерийски части на американската полиция, не само защото е обидно, господин генерал, за армейски части да бъдат подчинени на полицията, не само защото ще се загубят милиони и милиони долари отново. Господин председател, искам да Ви обърна внимание и да ме поправите, ако греша, но нали в Конституцията пише, че длъжностните лица и гражданите, които бъдат поканени да се явят пред Народното събрание, са длъжни да го сторят? И когато тече този изключително важен дебат, който като резултат може да има това, че още няколко български граждани ще бъдат убити там, където не им е работа да бъдат, господин премиерът, първият човек на държавата, предпочете турския президент пред българското Народно събрание, което го покани да дойде и той отказа да дойде, защото за българския премиер, а както се оказа, и за председателя на българския парламент турският президент е по-важен от самия парламент!
Това беше още едно основание за мен да гласувам против този закон, защото явно той е продиктуван от някого и е спуснат на Народното събрание. А най-важните хора, които трябва да милеят за живота на всеки един български гражданин, ги няма, защото са на среща с турския президент! Благодаря ви за невниманието. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За процедура има думата господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Процедурното ми предложение е да преминем и към гласуване на второ четене на законопроекта за ратифициране на споразумението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Гласували 156 народни представители: за 142, против 12, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Господин Найденов, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов:
“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак, сключено чрез размяна на ноти на 8 февруари 2006 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по законопроекта. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на второ четене.
Гласували 162 народни представители: за 146, против 15, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към гласуване на Решение за разрешаване участие на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак.
Моля господин Ангел Найденов да прочете решението.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов:
“РЕШЕНИЕ
за разрешаване участието на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на лагера “Ашраф” в Ирак
Народното събрание на основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България
РЕШИ:
Разрешава изпращането на български военен контингент в състав до 155 военнослужещи, от които рота за охрана до 120 военнослужещи и национален поддържащ елемент до 35 военнослужещи за охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагера “Ашраф” като част от многонационалните коалиционни сили в Ирак в съответствие с Резолюция 1637 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, както и съответните последващи резолюции на Съвета за сигурност на ООН с личното си оръжие за срок до 31 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По текста на решението има ли редакционни бележки? Няма.
Моля, гласувайте решението.
Гласували 166 народни представители: за 151, против 14, въздържал се 1.
Решението е прието.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 15,12 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов