Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-03-15

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова


Секретари: Борис Николов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Откривам заседанието!
Уважаеми колеги народни представители, предстои да приемем програмата за работата ни за тази седмица – 15-17 март, която беше предмет на обсъждане на току-що приключилото заседание на Председателския съвет:
1. Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право.
2. Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите.
3. Проект за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив.
4. Проект за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.
5. Проект за решение за създаване на Временна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.
7. Проект за решение за създаване на Временна комисия по искането на Никола Филчев, бивш главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Венцислав Василев Върбанов, народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
8. Второ четене на Законопроекта за вътрешния одит в публичния сектор.
9. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки.
10. Второ четене на проекта за Административно-процесуален кодекс.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните.
12. Парламентарен контрол.
Не виждам желаещи да вземат отношение по този проект за програмата.
Моля, гласувайте.
Гласували 161 народни представители: за 152, против 4, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Има постъпили предложения по реда на чл. 40, ал. 3 от нашия правилник. Има и заведено предложение в Деловодството с дата 14 март, подписано от народни представители от Парламентарната група на Демократи за силна България, въз основа на чл. 94 от Правилника за дейността на организацията и дейността на Народното събрание. Ще ви запозная с предложенията по ал. 3 и след това и с това предложение.
По ал. 3 Парламентарната група на Коалиция “Атака” е внесла поредица от предложения за промени в състава на парламентарни комисии. Предложения за промени в състава има внесени и от други парламентарни групи, от Коалиция за България за Комисията по отбраната, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси.
На приключилото заседание на Председателския съвет, уважаеми колеги, бе съгласувано до края на деня утре, четвъртък, парламентарните групи да проведат нужните съгласувания и консултации и за следващата сряда да бъдат внесени съгласувани предложения за промените във всички комисии, които отделните парламентарни групи считат за нужни. Бих предложил наистина действително да процедираме така, за да можем да гласуваме предложенията, вече съгласувани между парламентарните групи, без излишни дебати.
Има ли съгласие така да процедираме? Това беше мнението, което беше споделено.
Павел Шопов (КА, от място): Нямаме възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря ви.
В такъв случай, уважаеми колеги, няма да подлагам на гласуване направените предложения за промени в комисиите. Уточняваме се да бъдат готови съгласувани предложения за следващата сряда.
Предложение по чл. 40, ал. 3 от народния представител Минчо Христов за включване на точка в седмичната програма – Проект за решение за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на моторни превозни средства.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, отново, за пети пореден път, поставям на вашето внимание предложението за отмяна на задължителния срок за пререгистрация на автомобили. Предполагам, че вчера сте видели новинарските емисии и огромните, километрични опашки, които стоят пред КАТ в големите български градове, включително и в София. Видели сте разгневените и отрудени хора със стари лади и москвичи, които чакат часове, а буквално вече и с дни.
Уважаеми колеги от управляващата коалиция, много от тези хора са ваши избиратели. Не се подигравайте така с тях. Добре знаете, че нито Европейският съюз иска смяна на номерата, нито КАТ има техническата възможност да го извърши.
Знаете също, че зад целия този тормоз стоят интересите на шепа алчни чиновници и застрахователи.
Миналата седмица при мен дойдоха от вестник "Пенсионер" и казаха, че близо 300 хиляди пенсионери, получаващи между 60 и 80 лв. месечно, са подложени на този тормоз днес. Нека помислим за тези хора, уважаеми колеги!
Моля да гласувате по съвест това мое предложение! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на господин Христов.
Гласували 149 народни представители: за 79, против 24, въздържали се 46.
Предложението се приема. (Ръкопляскания от КА, ОДС и ДСБ.)
Има предложение на народния представител Яне Янев по ал. 3.
Заповядайте, господин Янев, да развиете предложението си.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път правя предложение за решение за създаване на парламентарна анкетна комисия за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с обявения за противоконституционен Закон за обявяване държавна собственост имотите на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници. Това, което е внесено като решение днес за създаване на временна комисия за възстановяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ и техните наследници, на практика иска да отклони основния въпрос, който касае обществото. Считам, че БСП в продължение на 7-8 месеца не успя да прочете решението, от което има смисъл, а се опита с популистки ход отново за един ден да вкара в пленарната зала нещо, което нито е обмислено, нито е обосновано експертно. Не мога да разбера, след като толкова време готвеха законопроект, който беше написан на коляно в една нощ, която всички си спомняме, защо сега направиха какви ли не метаморфози, за да стигнат пак до нашето предложение за създаване на анкетна комисия?
Затова предлагам да приемем нашия първи проект, внесен още през м. август в пленарната зала. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението на народния представител Яне Янев за включване в дневния ред на неговото предложение за анкетна комисия.
Гласували 168 народни представители: за 54, против 86, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Колеги, искам да ви благодаря за гласуването.
Предлагам като първа точка от дневния ред да бъде разгледано моето предложение. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми господин Христов, проблемът е, че по Вашето решение няма становище на комисиите, на които е разпределен проектът. Вашият проект е разпределен на 12 януари на две комисии - Комисията по правни въпроси и Комисията по транспорт и съобщения. Знаете, че по правилник без съответен доклад и становище няма възможност да се разгледа въпросът.
Онова, което бихме могли да направим, е да го включим във втората, крайната част на програмата, с молба комисиите днес или най-късно утре в свои заседания да вземат отношение по предложението и да има готови доклади, които да позволят да се гледа Вашият проект за решение.
Бихте ли актуализирали предложението си?
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам, ако е възможно, в почивката да се съберат двете комисии и да дадат своите становища, да гледаме проекта за решение във втората част от деня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е Вашето предложение. Не знам дали ще направят това, защото е малко извънредна процедура, но въпросът ми е: Вие поддържате ли предложението си за т. 1?
Предложението, което току-що направихте, означава, че не може да е точка първа. Коя точка предлагате да бъде?
Уважаеми колеги, колегите предлагат да гласуваме включване като точка шеста.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Предлагам да бъде включено като точка шеста от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: С разбирането, че се отправя молба към комисиите, на които е разпределен законопроектът, да се постараят да осигурят становища по проекта за решение.
Направено е процедурно предложение за включване като нова точка шеста на гласуваната точка в седмичната програма на въпроса за смяната на номерата.
Гласували 150 народни представители: за 68, против 31, въздържали се 51.
Предложението за точка шеста не се приема.
Думата има господин Нено Димов за предложение за прегласуване.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, колеги! Разбирам, че още е рано сутрин и може би не сме се събудили, ама нека да помислим малко! Гласувахме да включим точката в дневния ред, а сега гласуваме да не бъде включена в дневния ред. Това е малко лунатично и мисля, че този парламент не би трябвало да си позволява подобен подход, особено когато става дума за все още зимен сезон, в който хората стоят и чакат на километрични опашки – нещо, което е излишно и в което ние сме ги вкарали най-вероятно по прищявка наистина на някой заблуден чиновник.
Така че аз ви предлагам да прегласуваме и този път да внимаваме, като гласуваме за точка шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има направено предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 78, против 37, въздържали се 55.
Предложението отново не се приема. (Единични ръкопляскания и викове "Браво!" от КА. )
Предложението е включено като точка в седмичната програма. И то ще фигурира като точката преди парламентарния контрол в окончателния текст на програмата, а вече не като проект.
Предлагам да повторим обръщението към двете комисии в течение на днешния, най-късно утрешния ден, да представят на пленарната зала свои заключения по този проект за решение и веднага след като това е направено, да се гласува процедурно предложение за фиксиране на точката в седмичната програма.
За процедурно предложение има думата господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми дами и господа! Отдавайки направените гласувания изключително или само на загрижеността на българските депутати да получат становище от комисиите по този сам по себе си очевиден въпрос и като искам да разсея всякаква сянка от съмнение, която пада върху тази камара – че тя гласува едно, мисли друго, а върши трето, защото тъкмо това ще бъде резултатът от проведените досега гласувания, правя процедурно предложение, господин председател, тази точка да бъде включена в дневния ред, сиреч присъстващата вече в дневния ред точка да намери мястото си под № 7 в него и моля да подложите това на гласуване, защото, ако излезем с конструкцията, която изработихме дотук, действително единственото разумно заключение на българската нация ще бъде, че събраните тук хора едно гласуват, друго мислят и трето вършат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, доколкото мога да преценя, правилникът не ни позволява да процедираме по начина, по който предлага господин Димитров. Тъй като се прави предложение за нареждане на включена в дневния ред точка, то се гласува, приема се и се отхвърля и с това тази процедура приключва.
Нека да чуем и господин Методиев и ще се върнем на предложението на господин Димитров. Защото, ако не се приеме т. 7, ще се гласува т. 8 и така нататък – очевидно нещо, което правилникът едва ли предвижда.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Моята процедура е обърната към Вас.
Не един и два са случаите, в които Вие сте предлагали на залата, имате това правомощие по правилник, да приемем т. 1 за следващия ден. В случая и поради необходимостта от работа на комисиите, и за да не продължава залата да попада в това неудобно положение, в което е в момента, най-добре е да гласуваме Вашето предложение тази точка да бъде първа точка в утрешната ни програма. Така се решава проблемът и с комисиите, и с номерацията на точките в дневния ред. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чувствам едно споделено, подкрепящо това предложение чувство, особено в част от залата. Да опитаме по този начин, уважаеми колеги: първа точка от дневния ред утре – разглеждане на проекта за решение, включен в седмичната програма.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 75, против 36, въздържали се 43.
За жалост с 4 гласа сякаш гласовете не достигат.
Кой ще направи предложение за прегласуване? Най-близо до микрофона е господин Филип Димитров. Предлагам да му дадем това право.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, позволете ми да предложа да прегласуваме Вашето предложение. Очевидно се касае за недоразумение в подаването на гласовете.
Не е възможно това събрание да е решило едно преди 15 минути и сега да прави тъкмо обратното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Прегласуваме предложението за т. 1 за следващия пленарен ден, за утре.
Гласували 166 народни представители: за 88, против 38, въздържали се 40.
Предложението е прието. (Ръкопляскания в ДСБ.)
Това означава, че отново се обръщам, вярвам, с подкрепата на мнозинството в залата, към двете комисии – по правни въпроси и по транспорт и съобщения, в днешния следобеден ден да намерят начин да разгледат проекта за решение и да внесат в деловодството до 18,00 ч. свои становища.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Имаме три законопроекта. Да ги отложим ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не, господин Стоилов, без да отлагате законопроектите.
Това са предложенията по ал. 3.
На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложение да бъде проведено изслушване на министър-председателя на Република България, за да изрази отношение относно продължаващото бедствено положение в страната в резултат на наводненията и действията на правителството по превенцията, управлението и преодоляването на последиците от кризата.
Има ли желание за обосновка на предложението?
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, поредните наводнения оставиха стотици българи без покрив, без електричество, без питейна вода, без комуникации. Преливат язовири, реки, скъсани са много диги, подпочвените води се качиха критично. Водата заля железопътни гари, промишлени зони, зърнени складове, селскостопански имоти. Заля и граничния контролно-пропускателен пункт “Капитан Андреево” и опашките са вече повече от пет километра и в двете посоки. Активизираха се много свлачища в цялата страна. Земните маси тръгнаха към шосетата и застрашават домовете на хората. Снегът и кишата превърнаха пътищата в пързалки. Блокирани бяха голяма част от републиканските пътища. Загинаха и невинни хора.
В тази връзка Демократи за силна България на основание на чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание молим да бъде проведено изслушване на министър-председателя на Република България Сергей Станишев, за да изрази отношение относно продължаващото бедствено положение в България в резултат на наводненията и дейността на правителството по превенцията, управлението и преодоляването на последиците от бедствията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Гласуваме предложението за изслушване.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 61, против 56, въздържали се 51.
Не се приема.
Има думата за предложение за прегласуване госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! Правя предложение за прегласуване.
Каква е ситуацията в момента? Вицепремиер Емел Етем не изпълнява задълженията си и отказва да носи отговорност. Министър Кабил и министър Джевдет Чакъров не изпълняват задълженията си, бездействат и се оправдават. Цяло специализирано министерство не прави нищо, чака следващия дъжд, за да ни каже, че отново сме застрашени от наводненията. Изразходвани са 118 или 250 млн. лв., никой не знае, без резултат и без никакъв контрол.
Нито една от причините, които констатирахме тук, в тази зала преди половин година за наводненията, не е отстранена. За половин година нищо не беше направено, за да се усвоят средствата, които са ни предложени от Европейския съюз. В резултат две трети от страната отново е удавена.
Кой, ако не премиерът, ще ни информира какви са причините за наводненията, чии са отговорностите, на кого ще бъде потърсена отговорност и какво ще бъде предприето незабавно, за да не се окажем и тази цялата година в положение само да коментираме какви са последиците, да наблюдаваме по телевизията ужасната картина, на която ставаме свидетели, и да не искаме да предприемем мерки.
Ако вие наистина сте загрижени за българите, които пострадаха от наводненията, ако сте загрижени повече да не ставаме свидетели на тази гледка, ще поискате да изслушаме премиера Сергей Станишев, ще поискате да чуем от него кой ще понесе отговорността и какви ще бъдат мерките, които ще предприеме правителството, за да се преодолеят тези проблеми.
Повтарям, предлагам ви да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да прегласуваме предложението.
Гласували 172 народни представители: за 69, против 67, въздържали се 36.
Предложението отново не се приема.
Колеги, има още един въпрос, свързан със седмичната програма. Той е за предаването на петъчния парламентарен контрол. Има предложение от ръководството на Българската национална телевизия, адресирано до мен, в петък за известно време, ще ви кажа точно кога, предаването на парламентарния контрол да бъде по сателитния канал, тъй като по Канал 1 предложението е да се предават състезанията за Световната купа по ски алпийски дисциплини от Оре – Швеция. Това предложение за изключване на предаването за парламентарен контрол обхваща времето от 11,00 до 12,00 ч. и от 13,30 до края на парламентарния контрол в 14,15 ч.
На заседанието на Председателския съвет беше обсъден този въпрос. Бяха изказани противоположни мнения – от една страна, разбиране за едно такова решение, имайки предвид големия интерес към подобен вид състезания, имайки предвид, че хората в голямата си част очакват да гледат състезанията за Световната купа, а не парламентарен контрол; и наред с това обратното съображение и аргумент, че парламентарният контрол е предаване с приоритетен обществен интерес.
Предлагам парламентарната група с гласуване да изрази отношението си по това предложение като процедура, без да дискутираме, за да го решим. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте.
Надежда Михайлова (ОДС, от място): Какво гласуваме всъщност?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме за това да има изключвания на прякото предаване на парламентарния контрол в петък, 17 март 2006 г., по Канал 1 между 11,00 и 12,00 ч. и между 13,30 и 14,15 ч., като за същото време от парламентарния контрол ще има пряко предаване по сателитния канал. Който е “за” да бъде изключено прякото предаване по Канал 1 на парламентарния контрол в петък, гласува “за”, който е “против”, гласува по обратен начин.
Гласували 140 народни представители: за 94, против 40, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Проект за Решение за промяна в състава на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Само това е индикирано тук. Очевидно другите предложения са направени на по-ранен или ще бъдат направени на по-късен етап. Вече ви информирах как ще се процедира с тях.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Вносители са Васил Паница и Иван Николаев Иванов. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за Решение за създаване на Временна комисия по искането на Никола Филчев на разрешение за наказателно преследване срещу Венцислав Върбанов. Вносители са Анастасия Мозер и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносители са Красимир Каракачанов и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Румъния за социална сигурност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика заедно с Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република Българя и Република Унгария за социална сигурност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика.
Проект за Решение за Временна комисия за отнетото имущество на бившите царе Фердинанд и Борис ІІІ и техните наследници. Вносител е Пламен Ранчев и група народни представители.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Вносител е Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за патентите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси заедно с Комисията по икономическа политика и Комисията по европейска интеграция.
Има още две-три съобщения.
Едното е от народният представител Стела Банкова:
“Уважаеми господин председател, моля от настоящия момент да бъда считана за независим народен представител.”
Госпожа Банкова от този момент е независим народен представител.
Има съобщение от заместник-управителя на Българска народна банка. Публикацията по платежния баланс на България, януари, 2006 г. е депозирана в Народното събрание и се намира в библиотеката на разположение на народните представители.
Има внесени два материала – доклад и план-програма, от Сметната палата. Вносител е Валери Димитров. Доклад по отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 г., приет от Сметната палата; и програма за одитната дейност на Сметната палата за 2006 г.
С това приключват и съобщенията, уважаеми колеги. Пристъпваме към изпълнение на седмичната ни програма.
От името на Парламентарна група има думата господин Христо Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
"ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на ОДС
Обединените демократични сили се противопоставят категорично на поведението на финансовата политика на правителството спрямо общините, както и на отказа му да съдейства за решаване на тежките им проблеми.
На 2 март 2006 г. Народното събрание одобри Третото изменение на Конституцията на Република България. Сред променените текстове не бяха тези, които депутатите на ОДС предложиха и които биха дали на общините разумна самостоятелност във финансовата политика за решаване на местните проблеми. Правителството на БСП, ДПС и НДСВ демонстрира безотговорно отношение към органите на местно самоуправление, като по този начин влошава все повече условията на живот на българските граждани.
Само две седмици по-късно получихме горчиви доказателства за основателността на нашите предложения. Наводненията в редица български общини отново оставиха много български граждани без подслон и съсипана инфраструктура. Няма никакви гаранции, че подобни бедствия не ще ни застигнат отново още през следващите седмици и месеци.
Кметовете описват щетите и сочат причините, но могат само да се молят и да чакат правителството да раздаде пари по критерии, които не са нито публични, нито ясни.
Проблемите с отпадъците, разбитите улици и затруднения транспорт, с окаяното състояние на водоснабдяването и канализацията в редица общини прераснаха в кризи.
Очевидно е, че трагичните последици от новите наводнения няма да бъдат решени от тройната коалиция и министъра на държавната политика при бедствия и аварии. Очевидно е необходим нов и принципен подход към българските общини чрез финансова самостоятелност и увеличаване на правомощията на местната власт." Благодаря. (Единични ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА И ДОПЪЛНЕНИЯТА НА СТАТУТА НА ХАГСКАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МЕЖДУНАРОДНО ЧАСТНО ПРАВО.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, моля първо да гласуваме процедурно предложение – да бъде допусната в залата заместник-министърът на правосъдието госпожа Ана Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте достъп до залата на заместник-министър Караиванова.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
"ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на
измененията и допълненията на Статута на
Хагската конференция по международно
частно право, внесен от Министерския съвет на
21 февруари 2006 г.
На свое заседание, проведено на 8 март 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за ратифициране на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията присъства Маргарит Ганев – заместник-министър на правосъдието, който представи законопроекта от името на вносителя.
Статутът на Хагската конференция по международно частно право, приет през 1955 г., до момента не е променян, тъй като членове на конференцията са били само суверенни държави. Необходимостта от промяна възниква след изразяване на желание от страна на Европейската общност да стане член на Хагската конференция по международно частно право в качеството й на регионална организация за икономическа интеграция на държавите. За да се допусне това членство, се налага предлаганото изменение и допълнение на Статута, както и да се очертаят правата и задълженията на регионалната организация и на съставящите я суверенни държави – членки във връзка с дейността на Хагската конференция. В тази връзка конкретно се определят компетенциите, упражняването на членските права и начинът на гласуване на регионална организация за икономическа интеграция и държавите, които тя обединява. Организацията–членка упражнява членски права на алтернативен принцип с държавите, които членуват в нея, и едновременно с това са и самостоятелни членове на Хагската конференция. Изменението предвижда, когато организацията-членка упражнява правото си на гласуване, нейните държави-членки да не упражняват това тяхно право, и обратно.
С изменението на Статута на Хагската конференция се предлага определение на понятието "регионална организация за икономическа интеграция".
Във връзка с промените относно бюджетните разходи на конференцията е предвидено да се разпределят между държавите-членки, като организацията-членка не бива да заплаща допълнителни вноски извън платените от държавите за годишния бюджет на конференцията, но ще заплаща сума за покриване на допълнителни административни разходи, възникнали от членството на регионалната организация. Тази сума се определя от Хагската конференция в консултации с организацията-членка.
Друга част от предлаганите промени в Статута се отнася до структурата и функциите на органите на Хагската конференция по международно частно право и разпределянето на бюджетните й разходи.
Във връзка с предстоящото членство на Република България в Европейския съюз и интересът на Европейската общност за членство в Хагската конференция важно за нашата страна е да подкрепим промяната на Статута на тази международна организация с оглед на това, че тя изготвя най-значимите многостранни актове в областта на международното частно право и осъществява контрола по прилагането им.
Комисията по правни въпроси подкрепя единодушно мотивите на вносителя за ратифицирането и съдържанието на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право, внесен от Министерския съвет, и предлага да бъде подкрепен от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Ранчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика
относно Законопроект № 602-02-10 за
ратифициране на измененията и допълненията на
Статута на Хагската конференция по международно
частно право, внесен от Министерския съвет на
21 февруари 2006 г.
На 8 март 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право, предложени от Двадесетата дипломатическа сесия на Хагската конференция по международно частно право.
Становището бе прието единодушно." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по Законопроекта за ратифициране на Статута на Хагската конференция. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, моля да преминем към приемане на второ четене на законопроекта, ако няма възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Стоилов, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“ЗАКОН
за ратифициране на измененията и допълненията на
Статута на Хагската конференция по международно
частно право
Член единствен. Ратифицира измененията и допълненията на Статута на Хагската конференция по международно частно право, предложени от Двадесетата дипломатическа сесия на Хагската конференция по международно частно право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по законопроекта? Няма желаещи.
Поставям на второ гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Втора точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ЛИТВА ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Има доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Правя процедурно предложение да допуснем в залата господин Стефан Сотиров – началник отдел “Европейски финансови институции” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора
между правителството на Република България и  правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите № 602-02-9, внесен на 13 февруари 2006 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 8 март 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите.
Законопроектът бе представен от господин Лъчезар Стефанов – директор на дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите е подписан на 21 ноември 2005 г. в София. В него се уреждат отношенията във връзка с инвестиционната дейност на територията на двете страни и по-конкретно въпросите, свързани със защита и третиране на инвестициите, отчуждаване на инвестициите, предоставяне на обезщетения за загуби, свързани с инвестиции на територията на договарящите страни, разрешаване на инвестиционните спорове и други.
Ратифицирането на договора от Народното събрание се налага от предвидения от чл. 8 и 9 от договора ред за решаване на инвестиционни спорове и на спорове между договарящите се страни.
След обсъждането на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кънев.
Господин Ранчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Комисията по външна политика на 15 февруари 2006 г. разгледа Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 ноември 2005 г. в София. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господни Ранчев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за ратифициране на договора.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Имате думата за процедурно предложение, господин Кънев.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Процедурно предложение да преминем към второ четене на същия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът за ратифициране да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 97 народни представители: за 97, против няма, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството на Република Литва
за насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Литва за насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 21 ноември 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на договора.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ФАРМАЦЕВТИЧЕН ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ – ПЛОВДИВ.
Има доклад на Комисията по образованието и науката, която е водеща.
Господин Местан, моля да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми преди това да направя едно процедурно предложение.
На основание чл. 36, ал. 2, предлагам в разискванията по т. 3 и т. 4 от дневния ред да вземе участие и заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева.
Моля да подложите на гласуване това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на госпожа Добрева, която да участва в разискванията по тази и следващата точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа!
“Д О К Л А Д
на Комисията по образованието и науката при 40-ото Народно събрание относно Проект за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 7 март 2006 г.
На свое заседание от 8 март 2006 г. Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2006 г. В заседанието участваха госпожа Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, и доц. Георги Паскалев – ректор на Медицинския университет – Пловдив.
Мотивите към проекта за решение бяха представени от господин Емил Райнов - заместник-министър на здравеопазването. Проектът за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив, е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация с Протокол № 13 от 28 април 2005 г. е дал положителна оценка на проекта. Определен е срок от 3 години, в който Медицинският университет – Пловдив, следва да поиска акредитация съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за висшето образование. Националната агенция за оценяване и акредитация е направила препоръки към университета да разработи конкретна програма за развитие на научноизследователската дейност и да подобри материалната база. Ръководството на Медицинския университет е приело цялостна стратегия за изпълнение на тези препоръки и инвестиционна програма за осигуряване на съвременна материална база.
Фармацевтичният факултет като основно звено на Медицинския университет – Пловдив, се състои от 7 катедри, които ще осигуряват обучението по фундаментални медико-биологични и специални фармацевтични направления. Факултетът разполага с 50-членен академичен състав, от който 24 хабилитирани преподаватели.
Учебният план е в съответствие с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността “Фармация” за образователно-квалификационната степен “магистър”, както и с Директиви 85/432 на Европейската икономическа общност и 85/433 на Европейската икономическа общност.
Народните представители изказаха мнение, че с откриването на Фармацевтичния факултет ще се преодолее дефицитът от кадри в областта на фармацията, ще се създаде възможност за провеждане на следдипломно обучение, а така също и за научно развитие на специалистите. Подчертано бе, че със създаването на Фармацевтичния факултет ще се привлекат и нови чуждестранни студенти и специализанти.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя Проекта за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 7.03.2006 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание.”
Благодаря ви за вниманието, уважаеми госпожи и господа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Следва доклад на Комисията по здравеопазването.
Господин Китов, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
“Д О К Л А Д
относно Проект за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 7 март 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 март, Комисията по здравеопазването разгледа Проект за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 7 март т.г.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, заместник-министърът на образованието и науката госпожа Ваня Добрева, ректорът на Медицинския университет – Пловдив, доц. д-р Георги Паскалев, представители на Съюза на фармацевтите в България, Националната агенция за оценяване и акредитация, представители на академичната общност и синдикатите в здравеопазването.
Проектът за решение беше представен от заместник-министъра на образованието и науката госпожа Ваня Добрева.
Ректорът на Медицинския университет – Пловдив, обоснова необходимостта от разкриване на Фармацевтичен факултет със следните аргументи:
- в резултат на проведена анкета е установено, че само в Южна и Югоизточна България не достигат около 260 магистър-фармацевти;
- необходимо е да се осигури достъп на всички български граждани до адекватна лекарствена помощ, особено в населените места до 5 хил. жители, в които към момента няма регистрирани магистър-фармацевти;
- има заявен висок интерес от страна на чуждестранните студенти, кандидатстващи за обучение в Медицинския университет – Пловдив, към специалността “Фармация”;
- в Медицинския университет – Пловдив, има наличие на вече подготвени кадри по базисните предмети поради извършваното до момента обучение на помощник-фармацевти;
- в структурата на Медицинския университет – Пловдив, съществува материална база, която е адаптирана за обучение по фармация, включително по отношение изграждането на необходимия брой лаборатории по специалните предмети;
- извършени са инвестиции за около 800 хил. лв. за оборудване, съобразено с всички изисквания на Националната агенция по акредитация.
Представителите на Националната агенция за оценяване и акредитация увериха народните представители, че Медицинският университет – Пловдив, е изпълнил всички направени препоръки и е получил много висока позитивна оценка на редовната си институционална акредитация.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване Комисията по здравеопазването прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т . 1 от Закона за висшето образование да приеме Проекта за решение за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив № 602-03-6, внесен от Министерския съвет на 7 март т.г.
Становището беше подкрепено единодушно.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Проекта за решение за откриване на Фармацевтичен факултет.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще се опитам да бъда максимално кратък, тъй като този законопроект и в двете комисии – във водещата Комисия по образованието и науката и в Комисията по здравеопазването - е приет с консенсус.
Парламентарната група на Движението за права и свободи естествено ще подкрепи този законопроект, защото според нас са налице необходимите условия за разкриване на Фармацевтичен факултет в рамките на Медицинския университет – Пловдив, а те са вече подчертаните в становищата от двамата председатели: налице е материална база, която отговаря на необходимите изисквания, налице е положителна акредитационна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация, има достатъчно кадри в структурата на Медицинския университет и във Фармацевтичния факултет, които да осигурят една солидна подготовка на бъдещите магистър-фармацевти.
От друга страна, в Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина има текст, който казва, че в населени места до 5 хил. човека, в които няма магистър-фармацевт, до идването на магистър-фармацевт е разрешено да се разкриват аптеки и от помощник-фармацевт. За съжаление обаче този статут на помощник-фармацевт не дава възможност за сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса и по този начин се нарушава достъпът на българските граждани до лекарствени средства, до снабдяване с лекарствени средства.
Това, което е казано в проучването, че само в Южна и Югоизточна България не достигат 260 магистър-фармацевти, е вярно. Вярно е обаче, че има и териториален дисбаланс – в големите градове, в София има повече магистър-фармацевти, което не означава, че в населените места, за които споменах преди малко, техният брой е достатъчен.
Ние смятаме, че са налице всички аргументи, всички обстоятелства, които да наложат приемането на този законопроект от Народното събрание. Нашата парламентарна група ще подкрепи този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата госпожа Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, солидаризирам се с всичко, което беше казано в докладите на двете комисии и от преждеговорившия. Смятам, че разглеждаме един много важен законопроект.
При разглеждането му в Комисията по образование и наука ние наистина постигнахме единодушие. Понякога се счита, че когато разглеждаме такъв консенсусен проект може би не е нужно дори да се изказваме, защото резултатът е предначертан и ще бъде положителен. Единодушието беше изказано с изразяване с гласовете “за”, но аз мисля, че точно в такива моменти трябва да си кажем становищата, за да подчертаем и тези добри моменти, и тези добри политики, които се случват и в системата на висшето образование особено в момента на фона на тези новини, които създават не особено здравословна среда в системата на висшето образование.
Смятам, че подкрепата за разкриването на Фармацевтичния факултет е един акт, който е положителен както за Народното събрание, така за Министерския съвет, така и за университета, който го предлага, защото проектът, който е внесен в Министерството на образованието и науката, с всички изискуеми документи е наистина много добър и заслужава подкрепа.
Какви са и допълнителните аргументи за това? Има очевидна необходимост от специалисти с магистърска степен във фармацевтиката и доказан добър пазар на труда в тази област, което означава, че специалистите ще се реализират. Подготовката, която е направил университетът с това, че той е отговорил на комисията на Агенцията по акредитация, също е безспорно. Университетът е обезпечил необходимите ресурси като се е съобразил с всички изисквания на Закона за висшето образование по отношение на щатния преподавателски персонал, както и на квотата за хабилитирани преподаватели, които ще осигуряват подготовката и преподаването. Университетът разполага и с необходимата база и е направил необходимите инвестиции. Освен това ние смятаме, че интересът към този факултет ще бъде и вече е заявен от чуждестранни студенти от страни, които са близки на България, от Балканския регион.
Нещо повече, колеги изразиха становище, че има особено голям интерес от българската диаспора в различни страни, които също ще бъдат една част от контингента на обучаваните студенти в този факултет.
Не на последно място считам, че именно по този начин това е пътят и политиката за утвърждаване на доброто висше образование в страната ни. Необходимо е да подкрепим усилията не само на университета, а на цялото висше образование в този смисъл.
Аз с убеденост ще подкрепя този законопроект. Парламентарната група на Коалиция за България също подкрепя напълно проекта. Смятам, че той ще получи и в залата своята пълна, единодушна подкрепа. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Любчева.
Думата за изказване има господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда лаконичен, защото и в становищата, и в изказванията на колегите Адемов и Любчева май всичко вече е казано.
Вземам думата, за да погледна на Проекта за решение за откриване на Фармацевтичен факултет към Медицинския университет от една друга гледна точка. Постигаме съгласие в оценката си, че най-големият проблем на образователната ни система – и на средното образование, и на висшето, е противоречието между интелектуалния продукт, който произвежда българското образование и реалните нужди на пазара от квалифицирана работна ръка.
Моето отношение към един или друг проект за откриване на факултет за обучение особено по регулирани професии ще се определя от това дали този проект за решение води до преодоляването на тази язва на образователната ни система. В случая е видно и от проучванията, от реалните нужди на пазара на труда, тези две решения – правя анонс и към т. 4 от дневния ред за откриване на Стоматологически факултет, за да не вземам втори път думата - водят именно към задоволяване на реални нужди на пазара от определен тип квалифицирана работна ръка. Това е достатъчното основание проектите за решение да бъдат подкрепени, още повече че по оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация твърде рядко те са оценявали толкова качествени проекти, които имаме на своето внимание днес в пленарната зала.
Уважаеми госпожи и господа, това са мотивите, с които ние убедено ще подкрепим и двата проекта за решение, като, разбира се, има още един ефект – вече няма да имаме монопол само на един Медицински университет по отношение на обучението на фармацевти. Ще си позволя да кажа, че за мен мрежата от фармацевтични факултети от гледна точка на представата ни за оптимума ще бъде доизградена, ако имаме удоволствието да разгледаме подобен проект в близките години за откриване на Фармацевтичен факултет и към Варненския медицински университет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан, за изказването.
Господин Васил Паница, заповядайте. Имате думата.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Като възпитаник на Пловдивския медицински университет и като човек, който е работил като преподавател в продължение на над 30 години там, аз отблизо следя процесите на развитието на този университет. Искам да кажа, че идеята за разкриване на Фармацевтичен факултет към Медицинския университет е от края на 2001 г. и началото на 2002 г. Оттогава започна този процес на изграждане, на структуриране на Фармацевтичния факултет в Пловдив.
Трябва да ви кажа, че се извърши изключително интензивна подготвителна работа най-напред, за да се оцени необходимостта от наличието на такъв втори факултет в страната.
Извърши се една системна анкета, която беше в продължение на шест месеца в Централна, Южна и Югоизточна България, която показа, както цитира и докладчика доц. Китов, че не стигат около 260 места за магистър-фармацевти. Истината е, че не достигат вероятно казвам, много повече за обема на цялата страна. Ние се концентрираме сега само за Южна България.
Това, което не се отбелязва тук, искам да спомена – ръководството на Медицинския университет в Пловдив участва в много така наречени “пазари” за разпределяне на студенти в наши южни съседки, а също така и в Близкия изток напоследък, където бяха дадени заявки за обучение на студенти по фармакология.
Много голям проблем е този, за който спомена колегата Адемов – за населените места до 5 хил. жители. Там е страшен проблемът с изискванията на закона, който трябва да се спазва, с липсата на магистър-фармацевти, а липсата на магистър-фармацевти показва, че няма контакт с Националната здравноосигурителна каса. Липсата на този контакт означава неплащане и поставяне в неизгодно положение на жителите в населени места до 5 хил. човека.
Трябва да ви кажа, че Медицинският факултет в Пловдив, Медицинският университет в Пловдив, има изградени кадри за базисните дисциплини, тъй като до момента се обучават помощник-фармацевти, а така също има изградена и солидна база.
Накрая, оценката на Националната акредитационна комисия показва недвусмислено, че този Стоматологичен факултет ще има бъдеще. Ние от Демократи за силна България ще го подкрепим, както и предложението за Стоматологичен факултет към Варненския университет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паница.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
Борислав Китов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да повтарям аргументите на колегите, с които изказаха своята подкрепа. Бих искал само да използвам трибуната, за да благодаря на ръководството на Пловдивския медицински университет за тези усилия и невъзможното направено в днешната обстановка, за да може България да се сдобие и с втори, напълно завършен в пълния смисъл на думата, Медицински университет, който да има и трите специалности. Това безспорно е особена крачка напред по отношение на нашето бъдещо присъединяване към Европейския съюз, защото по този начин и Медицинският университет – Пловдив се явява на пазара на медицинските университети в Европа в един напълно завършен вид.
Мисля, че наистина в трудностите на днешния ден си заслужава да поздравим още веднъж усилията на ръководството на Пловдивския университет. Убеден съм, че ние ще го подкрепим и му желая на добър път, проф. Паскалев. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Господин Георгиев, заповядайте.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Бих искал да благодаря на всички колеги, които казаха добри думи за Пловдивския медицински университет и необходимостта да се разкрие нов факултет там.
Две са основните причини, които предопределят това действие.
Първата е, че българските младежи, българските млади хора, имат желание да повишават своето образование в добри висши учебни заведения. Без съмнение Пловдивският медицински университет е един от тях. Факт е, че тази специалност е търсена не само от български млади хора, но има желание за придобиването й и от чуждестранни студенти.
Вторият основен момент, който предопределя необходимостта от разкриването на този факултет, е, както се изрази и господин Местан, че има потребност на така наречения пазар, въпреки че аз не одобрявам думата “пазар” в сферата на здравеопазването и медицината. Има потребност от такива специалисти, защото сме свидетели на много случаи, когато един хабилитиран, добър специалист в тази област трябва да покрива изискванията на няколко фармацевтични заведения. Разкриването на този факултет ще даде възможност този дефицит на специалисти да бъде преодолян за нашата страна.
Ето защо благодаря предварително на всички, които са убедени в необходимостта от разкриването на факултета и ще подкрепят този проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Моля Ви, господин Местан, да представите проекта за решение, преди да го подложа на гласуване, тъй като не беше представен.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
“РЕШЕНИЕ
за откриване на Фармацевтичен факултет в структурата на
Медицинския университет – Пловдив
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
РЕШИ:
Открива Фармацевтичен факултет в структурата на Медицинския университет – Пловдив.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване проекта за решение, така както беше представен от председателя на Комисията по образованието и науката.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания.)
Господин Местан, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря, госпожо председател.
Честито, уважаеми господин ректор, и успехи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОТКРИВАНЕ НА СТОМАТОЛОГИЧЕН ФАКУЛТЕТ В СТРУКТУРАТА НА МЕДИЦИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ” – ВАРНА.
Професор Камбуров в качеството му на дългогодишен ректор на този университет има честта да представи доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Димитър Камбуров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожи и господа народни представители! Представям ви
“Д О К Л А Д
относно Проект за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 31.01.2006 г.
На свое заседание от 15 февруари 2006 г. Комисията по образованието и науката разгледа Проект за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 31.01.2006 г. В заседанието взеха участие Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката, и проф. Анелия Клисарова – ректор на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.
Проектът за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна бе представен от Ваня Добрева – заместник-министър на образованието и науката. Откриването на факултета е на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация с Протокол № 13 от 28 април 2005 г. е дал положителна оценка на проекта. Определен е срок от три години, в който Медицинският университет – Варна следва да поиска акредитация съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за висшето образование, да разработи конкретна програма за развитие на научноизследователската дейност и да преустрои Окръжната стоматологична поликлиника за нуждите на учебния процес. Ръководството на Медицинския университет се е съобразило с препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация и е предприело мерки за изпълнението им.
В хода на дискусията бе подчертано, че обучението по специалността “Стоматология” за придобиване на образователно-квалификационната степен “магистър” ще се осъществява в три катедри с 9 хабилитирани преподаватели и 33 асистенти при годишен прием 20 студенти. Медицинският университет – Варна разполага с клиники и квалифициран щатен академичен състав, който ще осигури обучението по задължителни учебни дисциплини, съгласно Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “Медицина” и “Стоматология”. С откриването на Стоматологичния факултет ще се създаде възможност за провеждане на следдипломно обучение за научно развитие на специалистите по стоматология и ще подпомогне процеса за постигане на баланса за регионалното разпределение на научно-академичния потенциал в България.
Създаването на Факултет по стоматология в структурата на Медицинския университет намира широка подкрепа от местните власти и обществеността, тъй като ще се подпомогне стоматологичното лечение на гражданите във Варна и региона на Североизточна България.
Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя проекта за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2006 г., и предлага да бъде приет от Народното събрание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Камбуров.
Има доклад на Комисията по здравеопазването, който ще бъде представен от господин Китов.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаема госпожо председател, колеги!
"ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно
Проект за решение за откриване на
Стоматологичен факултет в структурата на
Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" –
Варна № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 февруари т.г., Комисията по здравеопазване разгледа Проект за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна внесен от Министерския съвет на 31 януари 2006 г.
На заседанието присъстваха народните представители от Варненския регион, заместник-министърът на здравеопазването д-р Емил Райнов, директорът на Националната здравноосигурителна каса д-р Иван Букарев, представители на Министерството на образованието и науката, ректорът на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна доц. д-р Анелия Клисарова, представители на Съюза на стоматолозите в България и Българския лекарски съюз, представители на академичната общност.
Народните представители бяха запознати с подкрепящото Проекта за решение становище на Министерството на здравеопазването, според което откриването на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет – Варна, ще отговори на потребностите на населението в гр. Варна и на Североизточния район на страната. Бъдещият Стоматологичен факултет ще подпомогне решаването на задачите от Националната здравна стратегия в областта на стоматологичното здраве и изпълнението на Националния план за действие по отношение на профилактиката на стоматологичните заболявания и контрол на рисковите фактори на рака на устната кухина. Очакван резултат от откриването на факултета е и създаването на условия за следдипломно обучение и непрекъснато обучение на стоматолозите, както и за професионалното и научното им развитие.
Въз основа на проведената дискусия и гласуване Комисията по здравеопазване прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на Министерския съвет и предлага на Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование да приеме Проекта за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" – Варна № 602-03-3, внесен от Министерския съвет на 31 януари 2006 г.
Становището беше прието единодушно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по проекта за решение.
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, като ще се постарая да не повтарям своите колеги, изказали се по предишната точка, подкрепям всичко, което се чу.
Искам да направя и свой личен анонс. От скромния ми опит от работата в Комисията по образованието и науката във втория вече мой мандат, ще кажа, че е много хубаво когато се случват подобни неща. Искам да благодаря на представителите на ръководствата и на двамата ректори на двата университета за много отговорната и добре свършена работа, защото са малко такива случаи. Знаем, че в нашата комисия постъпиха десетки материали за откриване на звена, факултети, изнесени структури и самостоятелни висши училища в този период. За първи път толкова отговорно се подхожда към всеки елемент от необходимите критерии за качествено образование. За първи път така адекватно се предприемат действия за изпълняване препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация. Поздравления, уважаеми господа ректори!
Когато са налице толкова добри условия, когато капацитетът е на максимално ниво, няма как да не очакваме засилен интерес от страна на младите хора – както в България, така и от чужбина, няма как да не очакваме и качествено образование. Потребността от тези кадри е налице. Тези две ръководства залагат най-вече на собствения си капацитет и увереността, че излизайки от техните университети, младите хора ще бъдат максимално добре реализирани. Цялото общество печели от това!
Не искам да повтарям колегите си, но на фона на състоянието на цялата ни образователна система в средното и висшето образование, с нашите усилия да се оптимизира мрежата от средни и висши училища, когато се подхожда толкова отговорно, естествен ще бъде процесът за оптимизация, от която имаме остра нужда в системата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Гроздилова.
Има думата господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Госпожо председател, колеги, уважаеми дами и господа ректори! Аз изпитвам удовлетворение като народен представител от Трети многомандатен Варненски избирателен район да участвам днес в този дебат, защото на първо място това е идея, която за Варна витае и не се реализираше в продължение на повече от 30 години. Най-сетне се намери обществената подкрепа, волята на научните и преподавателски среди във Варна, на обществеността, за да се стигне дотук, разбира се, и на всички колеги в Комисията по образованието и науката и Комисията по здравеопазване за подкрепа на решението за създаване на Стоматологичен факултет към Медицинския университет – Варна.
Уважаеми дами и господа, като областен управител на Варна имах възможността да бъда в началото на този процес. Искам да подкрепя думите, които сподели пред вас колежката Гроздилова, че за създаването на този факултет бе подходено изключително отговорно. Това е процес, който продължи близо три години. Този дебат започна с обща подкрепа на академичните и научните среди във Варна за създаване на този факултет на база на сериозната оценка на възможностите той реално да функционира и за неговата обществена нужда.
Едно от нещата, което не беше споделено пред вас, и за да не си мислим, че се създава нещо самоцелно, ще кажа обстоятелството, че за територията на страната хиляда души се обслужват от един стоматолог, докато в Североизточния регион на България един стоматолог се пада на повече от четири хиляди души! Затова създаването на Стоматологичния факултет е безспорна необходимост, която дълги години остави сериозна празнота в стоматологичното обслужване на населението в този регион на страната. Това безспорно обосновава обективната необходимост от създаването на този факултет.
Както са създадени традиции в Медицинския университет – Варна - да има постоянен интерес от чуждестранни студенти, аз съм убеден, че тук ще имаме привличане и на чуждестранни студенти към преподаването в Стоматологичния факултет.
Ето защо още веднъж изразявам своето лично удовлетворение и се надявам, че всички вие, уважаеми колеги, ще подкрепите с вашия глас създаването на Стоматологичния факултет към Медицинския университет – Варна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Янев.
Заповядайте, госпожо Джафер.
Нигяр Джафер (ДПС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Изразявам своето становище, както и позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи в подкрепа на Проекта за решение за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет – гр. Варна.
Аргументите са видни и категорични.
На първо място, Комисията по здравеопазване подкрепи единодушно предложението.
На второ място, разкриването на този факултет е в унисон с потребностите на населението от Североизточна България, съгласие с желанието, съгласно Националната здравна стратегия, да се осигури равен и адекватен достъп до медицинска помощ, в това число и до стоматологична помощ на всички български граждани, независимо в коя част на страната живеят.
На трето място, в Медицинския университет във Варна съществува материална база, подходяща за обучение по стоматология.
Призовавам ви да подкрепите този проект за решение, предложен от Министерския съвет. Мисля, че тук няма други мнения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Джафер.
Думата има госпожа Анелия Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаема госпожо председател, дами и господа, колеги! Няма да повтарям всичко онова, което се каза в полза на откриването на Факултет по стоматология в гр. Варна, приемете моето изказване като една емоция на един извървян път на този процес. Това, което искам да споделя с вас, е, че тук в присъствието на двамата ректори – светилото на варненското висше образование многоуважаемия проф. Камбуров, а и пътят, който пое след него неговата ученичка Анелия Клисарова, бележат амбицията, с която стигнахме до днешния проект за решение.
Иска ми се да им пожелая успех и нови завоевания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
За изказване думата има господин Апостол Димитров.
Апостол Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както стана ясно от преждеговорившите, решението на Министерския съвет отговаря на потребносите на населението както на град Варна, така и на целия Североизточен регион на Република България.
Град Варна е естествен медицински и образователен център на Североизточна България, който обаче е твърде отдалечен от досега съществуващите два стоматологични факултета – в София и в Пловдов. Това създава затруднения за обучаващите се студенти и специализиращи стоматолози поради продължителното обучение на тези специалисти и лишава населението на Варна и региона от високо специализирана университетска стоматологична помощ.
Създаването на Стоматологичния факултет несъмнено ще допринесе и за решаването на основни задачи в тази област на здравеопазването, като удовлетворяване на повишеното търсене на квалифицирана стоматологична помощ, ориентация към социално по-справедливо стоматологично обслужване на населението. Стоматологичният факултет чрез студентската, стажантската и специализантската работа ще съдейства като алтернатива на частното стоматологично обслужване за групите население с ниски доходи, което ще има значителен медицински, икономически и социален ефект. Реалните условия за създаването на Стоматологичен факултет са налице, а именно: наличие на утвърдени предклинични и клинични катедри в университета; наличие на оборудвани и действащи лаборатории, включително и по зъботехника към Медицинския колеж във Варна, който е структурно звено на Медицинския университет. Също така има одобрен проект за финансиране на строително-монтажни работи на Факултета по стоматология на територията на университета. И не на последно място, одобрение и активна подкрепа на обществеността на град Варна и региона, изразени в решението на Академичния съвет на Медицинския университет, на ръководствата на общината, областната управа, районния център по здравеопазване, БЧК и други организации.
Настойчиво призовавам народните представители да подкрепят предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Проф. Камбуров, заповядайте.
Димитър Камбуров (ДСБ): Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Смятам, че предложението за разкриване на Стоматологичен факултет в системата на Варненския медицински университет е целесъобразно и закономерно. Предисторията на този факултет е още от 1968 г., когато във Варна беше проведен Първият световен конгрес по стоматология. Тогава се заговори за втори Стоматологичен факултет в България. По необясними причини това не можа да се осъществи. Това става сега – 2006 г., благодарение на усилията на ръководството на Медицинския университет.
На първо място, какви са социалноикономическите предпоставки? Категорични в полза за разкриване на Стоматологичен факултет във Варна.
Второ, академическата характеристика на бъдещия Стоматологичен факултет, в основата на който е Медицинският факултет със своите 120 хабилитирани преподаватели, със своята 45-годишна история, със завършилите над 10 000 медици от 52 страни - всичко това идва да покаже, че предложеният проект през миналата година – на 28 април, е положителен и открива вратите към разкриването на Стоматологичния факултет във Варна.
Използвам случая от трибуната на Народното събрание да поздравя ректора на Пловдивския Медицински университет – моите почитания, господин ректор. И, разбира се, да поздравя ректора на Медицинския университет във Варна проф. Анелия Клисарова – моите почитания за усилията й и да пожелая успех на новия Стоматологичен факултет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, проф. Камбуров.
Господин Батилов, заповядайте.
Тодор Батилов (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! От името на Парламентарната група “Атака” правя кратко изказване, с което искам да поддържам като бургаски народен представител предложението за проект за Решение на Народното събрание за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.
Варненският медицински университет е доказал, че може да обучава и да създава за България висококвалифицирани кадри. Искам да добавя, че ние подкрепихме и решението за откриване на Фармацевтичен факултет в Медицинския университет в Пловдив. Нашата принципна позиция е, че ние винаги ще подкрепяме, когато в България се създава, а не се руши.
Затова предлагам на всички мои колеги да гласуваме за решението и да им честитя, ако Народното събрание го приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Батилов.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Колеги, разбира се, когато се открива ново учебно заведение е много добре. Ние трябва да образоваме колкото се може по-добре гражданите на България. Аз обаче имам два въпроса, по които не чух нищо от вносителите, но които за мен са много интересни. Защото в края на краищата този факултет ще бъде платен от обществените пари. Всички ние, които сме данъкоплатци, ще даваме пари за изграждането и поддръжката на този факултет. Затова мен ме интересуват два въпроса и аз бих искал много, ако може, някой от вносителите да отговори на тях.
Първият въпрос е: какво е съотношението на броя на стоматолозите в България към населението, доколкото има определени критерии? Доколкото знам, в Европейския съюз те са доста широки – между 2000 и 5000 души на стоматолог, което безспорно дава широки граници. Любопитно ми е каква е ситуацията в България, доколкото това е един определен пазар?
И вторият въпрос е: изчислено ли е колко ще струва на данъкоплатеца поддържането на този факултет и колко ще му се спести от това, че няма да се образоват в другите факултети или извън страната съответните стоматолози? Защото, нека да не се лъжем, териториалното разделяне няма значение от гледна точка на пътя. Децентрализацията е хубаво нещо и аз подкрепям изцяло децентрализацията на образованието, тъй като не е добре само София или само един голям град да има университети. Трябва да има университети на много места, извън големите градове, не че Варна не е от големите градове, но е добре да има децентрализация. Това, което пречи на работната ръка, не е пътуването, което се изтъкна няколко пъти тук.
Има ли направена сметка какво ще струва и каква е ползата? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
За реплика има думата господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Димов! Разкриването на нов Стоматологичен факултет в никакъв случай не значи рязко увеличение на студентите, които се приемат. Има си една държавна поръчка, която ще си бъде разпределена и не е необходимо да се счита, че трябва да бъде увеличена. Даже тя може да остане същата и просто да се увеличи конкуренцията. Въпросът беше поставен също и в Комисията по здравеопазване от страна на Съюза на стоматолозите.
Но трябва да ви кажа честно, че в България наистина има едно неравномерно разпределение на стоматологичните кадри. И ако в големите градове имаме доста по-голяма честота от тази в Европа, то не е така за определени части на страната, както беше изтъкнато.
От друга гледна точка изключително важният проблем е, че в момента, за да могат да специализират стоматолозите, не знам дали знаете, но специализацията им струва 9 хил. лв. на година. Представете си транспортирането на хората от едно населено място в друго какъв проблем създава.
Като се има предвид и че до голяма степен средствата са на община Варна, мисля, че това е нужно на държавата, няма никакви страхове като тези, които поставяте. Мисля, че можете да бъдете спокойни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика, господин Камбуров.
Вашата реплика беше и отговор на въпроса, който господин Димов постави.
Димитър Камбуров (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Да допълня изказванията на господин Димов и господин Батилов.
Създаването на Варненския стоматологически факултет е основа за създаване на една регулирана професия. Стоматологията е от малкото професии, които са регулирани. Когато се създаваше, трябваше да има социално-икономическа дисекция на състоянието на Североизточна България и тя изглежда така: 4,7 на 10 хил. души за Варна стоматолози на 4,2 на 10 хил. души за Добрич. В момента във Варненска област няма специалисти по лицево-челюстна хирургия и ортодонтия. Това е категорично един признак, който е лош и налага именно създаването на този факултет за преодоляване на тази празнина. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димов, нямате желание за дуплика. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще бъда съвсем кратък, тъй като днешното заседание по тази точка много заприлича на онова прерязване на лентата за морето. Искам да сме наясно, че не парламентът има заслуга за създаването на този факултет. Ако те нямаха потенциал да го създадат, разбирате, че ние тук щяхме да си играем като в една хумореска на това парламентът може да създаде – парламентът може да не създаде. От тази гледна точка фактът е, че Медицинският университет във Варна има потенциал за разкриване на такъв факултет. Затова парламентът днес просто ще узакони този потенциал. Това е истината. Всички опити да се наредим до лентата и да кажем: и ние сме дали нещо за разкриването на този факултет, не са сериозни. От тази гледна точка това е признание на усилията на хората, които работят в Медицинския университет във Варна.
И ако парламентът може да направи нещо, то е в този важен за университета момент да кажем, че ще осигурим финансирането не само на тези 20 студенти, става въпрос за създаването на една модерна материална база. В бюджета за тази година бяха предвидени 7 млн. лв. за създаването на точно тази база. Тези 7 млн. лв. в общи линии не им бяха дадени. Ако трябва да поемаме някакъв политически ангажимент вкупом, това е действително чрез бюджетните процедури през следващата и по-следващата година да осигурим една модерна материална база. Иначе бихме могли да пратим този факултет във всяка населена част на България. Без база той няма да представлява нищо.
Така че от името на Коалиция за България категорично подкрепям това като оценка за работата на колектива в този университет и ми се ще това да е главният ни ангажимент – че ще осигурим необходимия ресурс за създаване на модерната материална база на този факултет. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Няма други желаещи за изказвания.
Заповядайте, господин Местан, да представите проекта за решение, за да го подложа на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, представям ви проекта за решение:
“Р Е Ш Е Н И Е
за откриване на Стоматологичен факултет в структурата на
Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна
Народното събрание на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 от Закона за висшето образование
реши:
Открива Стоматологичен факултет в структурата на Медицинския университет “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен.
Гласували 126 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 2.
Проектът за решение е приет. (Ръкопляскания.)
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (Звъни.): Продължаваме заседанието със следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ВРЕМЕННА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ОТНЕТОТО И ВЪЗСТАНОВЕНО ИМУЩЕСТВО НА СЕМЕЙСТВАТА НА БИВШИТЕ ЦАРЕ ФЕРДИНАНД И БОРИС И ТЕХНИТЕ НАСЛЕДНИЦИ.
Има внесен проект за решение с подписите на необходимия брой народни представители.
Господин Ранчев, заповядайте да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! От името на вносителите предлагам на вашето внимание:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за създаване на Временна комисия за установяване на отнетото
и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници
Народното събрание, на основание чл. 79, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република Българя и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Създава Временна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
2. Комисията се състои от 14 народни представители, от които: 4 от Парламентарната група на Коалиция за България, 3 от Парламентарната група на Национално движение “Симеон Втори”, 2 от Парламентарната група на Движението за права и свободи и по 1 от парламентарните групи на Коалиция “Атака”, ОДС, ДСБ, БНС и 1 независим.
3. Временната комисия се избира за срок от 30 дни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
В състава на комисията се предвиждат председател и членове и ако решението бъде прието, съставът ще бъде попълнен.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този проект за решение.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, Парламентарната група на Демократи за силна България при самото откриване на Четиридесетото Народно събрание заяви няколко основни въпроса, които се надява да бъдат решавани в рамките на мандата на днешния български парламент. Още тогава казахме, че ние ще подкрепим всяка инициатива, която е по посока на решаване на някои от тези въпроси. Така казахме, че ще постъпим, ако българският парламент реши да провери сделката с външния дълг в периода на предишното управление; така казахме, че ще постъпим, ако българският парламент реши да провери концесията на магистрала “Тракия”; така казахме, че ще постъпим, ако българският парламент реши да създаде комисия, свързана с тъй наречените царски имоти. За нас това е задължение, поето към избирателите в рамките на кампанията за този парламент, в рамките на Договора за силна България, който ние искаме да изпълняваме, верни на думите, казани пред нашите избиратели пролетта на миналата година.
Ето защо е естествено и нормално днес да гласуваме за създаването на такава Временна анкетна комисия.
Това, което различава нашата позиция от внесеното предложение, е свързано със състава на комисията и това е съвсем логично да се очаква. Отново това е една последователна позиция, изразявана неколкократно от тази трибуна от народни представители от Демократи за силна България, че по големи въпроси, които вълнуват българското общество – значими, с голям обществен интерес, какъвто е и този, е редно анкетните комисии на парламента да се създават на паритетен принцип. В противен случай може да се очаква, че тези комисии ще бъдат единствено и само, за да легитимират, узаконят или в крайна сметка да прокарат политика на мнозинството. Разбира се, този въпрос предстои да бъде решен с гласуване в залата.
Позволявам си една препоръка към вносителите на подобни решения: аз знам, че всички ползваме определени модели, когато записваме текстовете, но има известни промени в структурата и състава на парламентарните групи. Моля ви, когато се изброяват парламентарните групи, да бъдат по действителното състояние към момента на гласуването на решението.
Това е редакционна поправка, в никакъв случай не смятам, че е най-съществената.
Завършвам с това, че изразявам подкрепа за създаването на такава комисия и, разбира се, моля да се постави на гласуване нейният състав да бъде паритетен между представителите на отделните парламентарни групи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Тъй като ще поставя на гласуване Вашето предложение, моля да го формулирате?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Разбира се, това означава, уважаема госпожо председател, Временната анкетна комисия да се състои от 14 народни представители. Българският парламент има 7 парламентарни групи, всяка от тях да излъчи по двама народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, благодаря Ви.
А независимите? И един независим вероятно?
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, встрани от микрофоните): И един независим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Значи 15, по Ваше предложение.
Господин Каракачанов - за изказване.
Красимир Каракачанов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Темата за царските имоти е тема, която четири години занимава българското общество. И в миналия парламент имаше някакво предложение за създаване на комисия, и в този беше внесено подобно предложение, но в обществото се създава впечатлението, че управляващото мнозинство иска да сложи някакъв политически чадър по тази тема и това се потвърждава според мен от направеното от страна на мнозинството предложение за принципа, при който трябва да бъде формирана тази комисия.
И за да няма никакво съмнение в обществото, че някой поставя чадър върху някой друг, тъй като в момента конюнктурата е такава, логичното и нормалното поведение на парламента е тази комисия да бъде съставена на паритетен принцип.
И от тази гледна точка от името на Парламентарната група на Български народен съюз искам да подкрепя направеното от господин Методиев предложение комисията да бъде от 15 човека – по 2 народни представители от всяка парламентарна група и 1 от независимите. Мисля, че е в интерес на самото мнозинство, а в конкретния случай – и на БСП, защото в миналия парламент вие бяхте най-активни по тази тема. Даже още в първите дни, ако не и в първия ден на парламента депутат от Коалиция за България внесе подобно предложение.
Така че, много ви моля да си припомните и вашето предложение, и вашата теза в миналия парламент – за паритетен принцип, за равнопоставеност и за обективност. А тази обективност може да бъде гарантирана, само ако комисията не бъде на дотук вече познатия ни квотен принцип, при който управляващите имат тотално мнозинство във всяка една комисия, и всъщност това обезсмисля създаването й. Ако целта е да се хвърли прах в очите на обществото, ясно, но ако целта е да се направи действително един нормален преглед върху тази тема, не е необходимо сега да се произнасяме законно или незаконно са върнати тези имоти, това ще го направи комисията. Но за да не остане впечатлението в парламента и в обществото, че се прави опит да се покрият нещата в една или друга посока, аз няма да взимам отношение, пак казвам, по въпроса правилно или неправилно е, от Коалиция “Български народен съюз” предлагаме да подкрепим предложението на господин Методиев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Същият състав, който и господин Методиев предложи.
Господин Дилов, заповядайте за изказване.
Любен Дилов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно е, че ние също подкрепяме предложението за паритетен принцип. Това е ясно, но бих искал да изтъкна още един аргумент. Може би пък колективното ни усилие ще даде и по-добра дефиниция на самия смисъл на тази комисия. Записът, който предлагате – “Комисия за установяване отнетото и възстановено имущество на семейството на бившите царе Фердинанд, Борис и техните наследници”, е доста странно. Оставяме настрана термина “бивш цар”. Значи бивш негър има – Майкъл Джексън, може би има и бивш цар.
Въпросът е: в какво качество ние се загрижваме за този имот? В качеството на наследените и наследствени имоти на едни фамилии? Тогава би следвало да се загрижим и за всички други наследници на тези фамилии. Какво получават многото братовчеди на Хабсбургите в Австрия? Дали нещо вземат или не вземат? Дали не трябва тази комисия да се загрижи и за прочутата сграда на “Виа Венето”, където едно време е било българското посолство, сега е американското? Това е една сграда, която представлява чеиз, сватбеният подарък на Йоанна от Виктор Емануил. Прекрасна сграда, може би в момента струва тежината си в злато. Нали там сега е американското посолство.
С това ли ще се занимава тази комисия или ще се занимава с философията на един акт, който би трябвало по някакъв начин да бъде съотнесен към факта, че за известен период в историята на България тези фамилии са били държавни глави? Те са били държавен глава на държавата България. И може би, ако тази комисия е паритетна, ще стигне до едно заключение, което “Гергьовден” се опита още през 1999 г. да лансира, но не се чувахме добре, пък имаме и проблеми с артикулацията, знаете, че може би трябва да има един специален закон за достойнството на държавния глава, който да се занимава не само с това какво се случва с президентите, когато престанат да бъдат президенти на България, но в една втора част да урежда именно този статут на монархическата фамилия на България, защото тя е била част от достойнството на тази държава с всичките му добри и лоши страни. И също да бъде уредено какви имоти имат те в качеството си именно на държавен глава, а не по отношение на частноправните отношения за наследяване на определени имоти, където явно ще има много проблеми.
Както виждате, мисля си, че материята изисква усилията на целокупното събрание и затова предлагам да не подхождаме класически и партийно, а да се спрем на този по-уместен според нас принцип на паритетното представяне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И Вие подкрепяте паритетния състав на комисията.
Има думата за изказване господин Янев.
Яне Янев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Така формулиран, проектът за решение за създаване на Временна комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семейството на бившите царе е само комисия за статистически анализ: да се съберат, да си кажат нещо и накрая пред обществото по типично демагогоски стил да изнесат, че всичко е наред. Затова смятам, че би било редно Народното събрание, ако иска конкретно и по същество да затвори тази тема, веднъж завинаги да се произнесе с конкретни текстове и даде мандат на тази комисия.
В противен случай какво ще прави тази комисия? Така както сте я формулирали: “да установи отнетото и възстановено имущество”, ами това може да го направи всеки! Тази комисия не е съд! Целта беше, така както е внесено нашето предложение – от името на ОДС, БНС и други народни представители, да има конкретен мандат и да може наистина да свърши това, от което обществото много пъти се интересува.
И затова аз предлагам Народното събрание да приеме друг вид решение:
“1. Създава Парламентарна анкетна комисия с мандат да извърши проучване на всички документи, представени от наследниците на бившите царе Фердинанд І и Борис ІІІ във всички държавни органи, министерства, ведомства, учреждения и организации, включително общинските служби и поземлените комисии, и на други документи, съхранявани в Държавния архив или от частни лица, както и на действащото законодателство и да направи предложение за законодателно решаване на проблема.”
Като нашето предложение е комисията да бъде на паритетен принцип.
“2. В изпълнение на правомощията си по предходния член комисията да събере и обобщи в специален доклад получената информация и да установи действителното, фактическото и правното положение на така наречените царски имоти.
3. Редът и условията за признаване и възстановяване правото на собственост или даване на обезщетение за отчуждени недвижими имоти и движими вещи, за които има или са възможни реституционни претенции от страна на наследниците на бившите царе, се уреждат със специален закон, съгласно резултатите от проверката на анкетната комисия.
4. До приключване на работата на анкетната комисия се спират действията на разпореждане, ипотекиране, възбрана, особени залози, както и по налагане на други обезпечения върху недвижимите имоти и вещни права върху тях. В този период спира всякакъв вид сеч, добив на дървесина и друга експлоатационна и строителна дейност в горите, земеделските земи и ливадите, върху които е признато и възстановено правото на собственост или са дадени като обезщетение на лицата, посочени в това решение.”
Уважаеми колеги, този въпрос има подчертано морален характер, вие сами разбирате това, надявам се, и не може да се реши с диктат на мнозинството. То е ясно: ако комисията бъде създадена на квотен принцип, вие залагате възможност тази комисия един месец да се занимава само със софистика и празни приказки и в крайна сметка да няма никакво решение, защото след като комисията поднесе проект за решение на Народното събрание, съобразен с волята на мнозинството, е ясно какво ще бъде решението.
Нещо повече, считам, че не бива да правите втори експеримент коалицията на подменения вот, която беше сглобена под диктата на онзи закон, внесен от ваш народен представител, на практика сега отново по същия сценарий да бъде прилаган, за да може да си упражнявате взаимен рекет.
Затова моето предложение от името на Парламентарната група на ОДС е парламентарната комисия да бъде на паритетен принцип. По това ще се разбере дали наистина имате воля да решите този въпрос веднъж завинаги, или отново ще го оставите да виси като Дамоклев меч над главата на господин Сакскобургготски, за да може да бъде рекетиран в подходящ момент отново. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Ние искаме да изкажем нашето задоволство от факта, че за първи път този въпрос се поставя по същество в българското Народно събрание. До този момент въпросът беше поставян само процедурно от различни парламентарни групи. Те целяха внасянето на въпроса и започването на неговото разглеждане, защото въпросът за царските имоти витае в политическото пространство и в обществения мир от дълго време. Надявам се най-после мнозинството да разбере, че този въпрос не може да търпи отлагане и следва да бъде разрешен в една или друга насока, по един или друг начин, но по този въпрос обществото трябва да има яснота. Добре е, че с това се е заело българското Народно събрание. Това е нашето задоволство.
Притеснението ни обаче е, че се предлага комисията да бъде отново на пропорционален принцип, и ако се приеме пропорционалният принцип, ще стане така, че управляващото мнозинство, в което съществуват, както ни е известно, много сложни релации, че може да се стигне до политическо решение. За нас въпросът е не да се стига до политическо решение или решение, което да замаже очите на хората, а до истинско решение, до юридическо решение. И на базата на такова решение да бъде постановена санкция от българското Народно събрание, която да отразява обективната и правната истина.
Ето защо ние от "Атака", напомням ви, че ние сме внесли още от първия ден на работата на Четиридесетото Народно събрание свое предложение за разглеждане на този въпрос, заявяваме, че сме съгласни да се създаде такава комисия със задача, формулирана в т. 1 на внесеното проекторешение, но не сме съгласни с начина, по който тя трябва да бъде съставена, а именно – от 14 народни представители на българския парламент, разпределени пропорционално.
Считаме, че от всяка парламентарна група следва да бъдат излъчени по двама народни представители, които да образуват тази комисия и след нейното произнасяне Народното събрание да се произнесе със съответния акт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Мингова, заповядайте.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! За Национално движение Симеон Втори темата с царските имоти е един юридически казус, който за нас отдавна е намерил своето решение. Въпреки и независимо от това Национално движение Симеон Втори ще подкрепи създаването на тази комисия. Ние съзнаваме, че този въпрос излезе извън рамките на чисто юридическото си измерение, в което трябваше да остане, и навлезе в сферата на политическото. Съзнаваме, че особено през последните месеци този въпрос ескалира. Той се експлоатира от сегашната парламентарна опозиция, добивайки значение и насока, диктувана единствено от желанието за партийната му употреба. Съзнаваме, че поставянето му в един по-ранен момент в миналото управление, доминирано от Национално движение Симеон Втори, би създало неправилното внушение, че НДСВ се стреми да наложи също тяснопартиен подход при неговото решаване.
Именно затова сега, когато инициативата принадлежи на Коалиция за България – политическата сила, която е първа след последните парламентарни избори, ние посрещаме тяхното предложение с одобрение, като израз на гаранция за това, че този въпрос ще бъде обективно и принципно разгледан и приключен.
Смятаме, че създаването на тази комисия в този момент няма да позволи експлоатирането на темата да бъде повлияно от всякакъв вид реваншизъм – ляв или десен. Политическият казус царски имоти трябва да бъде разгледан и решен като част от големия политически въпрос за действието на конституционните принципи и норми, еднакви спрямо всички български граждани, за правото на частна собственост като свещено и неприкосновено право на всеки български гражданин, за принципа на равенството на българските граждани пред закона, за действието на принципите на реституционното законодателство – еднакво спрямо всички, които се ползват от този принцип, и свързаното с този принцип предшествало го отношение на политическата класа и цялото общество към извършените недемократични актове на национализация и конфискация на имущества след 1944 г.
Точно заради това ние ще подкрепим и предлагания пропорционален принцип при формиране на състава на комисията, защото тази комисия по своя въпрос трябва да реши не един партиен, а в истинския смисъл на думата политически въпрос, защото въпросът за действието на Конституцията и законите е въпрос от най-висше политическо значение. И неговото решаване, и отговорът, който чрез тази комисия ще му бъде даден, би следвало да отразява съществуващата парламентарна политическа представителност. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мингова.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, моля, гласувайте редакционното по същество предложение за т. 2 от проекта за решение, направено от господин Методиев, господин Каракачанов, господин Дилов, господин Янев, включително и господин Шопов – съставът на комисията да бъде на паритетен принцип, а именно, тя да се състои от 15 народни представители – по двама от една парламентарна група и един независим народен представител.
Моля, гласувайте това предложение за редакция на т. 2 от Проекта за решение, който беше направен от изброените народни представители.
Гласували 173 народни представители: за 52, против 105, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Господин Каракачанов, заповядайте – за прегласуване.
Красимир Каракачанов (БНС): Искам да направя предложение за прегласуване. И пак се обръщам към депутатите от БСП – недейте да забравяте какво говорехте само до преди шест месеца. Просто не го забравяйте, защото хората не са го забравили. А после се чудите защо се е появил един или друг феномен.
Апелирам към всички народни представители. Ако действително по този обществено значим въпрос ние не дадем яснота на обществото, ще остане съмнението, че отново мнозинството замазва този конкретен случай. Затова предлагам прегласуване и апелирам към всички да подкрепите поне веднъж едно разумно предложение на опозицията за паритетен принцип. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Уважаеми дами и господа, още веднъж гласуваме предложената редакция на т. 2 за паритетен състав на Временната комисия.
Моля, гласуваме повторно това предложение.
Гласували 176 народни представители: за 52, против 108, въздържали се 16.
Предложението за редакция на т. 2 не се приема.
Подлагам на гласуване проекта за решение в редакцията, както беше представена от вносителите.
Гласували 154 народни представители: за 134, против 15, въздържали се 5.
Проектът за решение е приет.
Моля представителите на парламентарните групи да дадат предложения за състав на комисията и за председател.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Нашето предложение е за госпожа Екатерина Михайлова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За ОДС? Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): От името на Парламентарната група на ОДС правим предложение за господин Яне Янев като член на комисията и за председател. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Шопов.
Павел Шопов (КА): От “Атака” предложението ни е за Павел Чернев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на ДПС предлага за членове на тази комисия народните представители Христо Бисеров и Четин Казак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Ще ви изчета предложенията за състав на комисията.
Коалиция за България предлага за членове на комисията господин Пламен Ранчев, госпожа Надка Балева, госпожа Мая Манолова и господин Марко Мечев. Предлага за председател на комисията да бъде избран господин Пламен Ранчев.
Национално движение Симеон Втори предлага за членове на комисията господин Борислав Ралчев, господин Борислав Великов и господин Минчо Спасов.
Движението за права и свободи предлага господин Христо Бисеров и господин Четин Казак.
Обединените демократични сили предлагат за член на комисията господин Яне Янев.
“Атака” предлага господин Павел Чернев.
Демократи за силна България предлагат госпожа Екатерина Михайлова.
От Българския народен съюз предлагат господин Борислав Китов.
Независимите народни представители предложиха господин Петър Манолов за член на комисията.
Моля да гласуваме, както е приетата досега парламентарна практика анблок членовете на комисията, както бяха представени от парламентарните групи.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 2.
Съставът на комисията и приет.
От Коалиция за България предложиха за председател на комисията да бъде избран господин Пламен Ранчев.
Господин Кирчев предложи за председател господин Яне Янев.
Ще гласуваме по реда на постъпването.
Подлагам на гласуване предложението на Коалиция за България господин Пламен Ранчев да бъде председател на комисията.
Моля, гласувайте.
Глас 161 народни представители: да 120, против 41, въздържали се няма.
Господин Пламен Ранчев е избран за председател на комисията.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА РАСТЕНИЯТА.
Представен е доклад на Комисията по земеделието и горите.
Господин Калинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Госпожо председател, колеги, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Петър Николов – генерален директор на Националната служба за растителна защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме допускането в залата на господин Петър Николов.
Гласували 78 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: “Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
По § 1 има направени предложения, които са оттеглени.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 има направени предложения, които са отразени на систематичното им място.
Комисията предлага § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и параграфи 1, 2 и 3 от него на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 69 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя предложението от народния представител Евдокия Манева по § 4.
Комисията предлага следната редакция на § 4:
“§ 4. Създава се чл. 8а:
“Чл. 8а. (1) Опазването на растенията и растителните продукти от икономически важни вредители се извършва съгласно принципите на добрата растително-защитна практика по култури.
(2) Условията и редът за интегрирано производство на растения и растителни продукти, и тяхното означаване се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
Комисията предлага да бъде създаден § 4а:
“§ 4а. Създава се чл. 8б:
“Чл. 8б. (1) При изпълнение на служебните си задължения контролните органи на Националната служба за растителна защита носят униформено облекло и се легитимират със служебна карта.
(2) Видът на униформеното облекло и служебната карта по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
Оттеглено е предложението от народния представител Бойко Боев за създаване на нов § 4а.
Има предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на § 4б и комисията го подкрепя.
Комисията предлага да се създаде § 4б:
“§ 4б. В чл. 13б се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата “пестициди” се заменя с “продукти за растителна защита”.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При установяване на остатъчни количества от продуктите за растителна защита (ПРЗ) в храни от растителен произход, предназначени за консумация над максимално допустимите норми, партидите от внос се връщат на страната-износител, а от местно производство се унищожават за сметка на производителя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 4, 4а и 4б, подкрепени от комисията. 
Гласували 65 народни представители: за 65, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Има предложение за отпадане на § 5. Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на § 5 от законопроекта.
Гласували 68 народни представители: за 68, против и въздържали се няма.
Параграф 5 отпада.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 6 има направени предложения, които се подкрепят от комисията.
Комисията предлага следното съдържание за редакция на § 6:
“§ 6. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Продуктите за растителна защита се предлагат на пазара и се употребяват, когато са разрешени със заповед на министъра на земеделието и горите.
(2) Въз основа на заповедта по ал. 1 генералният директор на Националната служба за растителна защита служебно издава на заявителя удостоверение за разрешаване за всеки отделен ПРЗ, съдържанието на което се определя с наредбата по ал. 5.
(3) Неразрешен продукт за растителна защита може да се произвежда, съхранява и превозва в страната, ако е предназначен за употреба в друга държава, в която е разрешен.
(4) Условията и редът, при които може да се извършва производство, съхранение и превоз на неразрешени ПРЗ по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 23в.
(5) Редът за разрешаване на ПРЗ се определя с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 6? Няма.
Моля да гласуваме § 6 в окончателна редакция, предложена от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 7 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева:
В § 7 думите “или на Европейската комисия” се заличават, а думите “доклад на активно вещество за включване” се заменят с “доклад за включване на активното вещество”.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на думите “или на Европейската комисия”, а в останалата част комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. Създава се чл. 14а:
“Чл. 14а. (1) По предложение на заявителя или при възлагане от Европейската комисия, Националната служба за растителна защита извършва оценка и изготвя доклад за включване на активно вещество в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз.
(2) Редът и начинът за извършване на оценката и за изготвянето на доклада по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
(3) За оценката по ал. 1 се заплаща такса, съгласно тарифата по чл. 3.”
По § 8 комисията подкрепя направените предложения от народния представител Васил Калинов и народния представител Евдокия Манева.
Комисията предлага следната редакция за § 8:
“§ 8. Член 15 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Министърът на земеделието и горите утвърждава със заповед списък на:
1. активните вещества, разрешени в Европейския съюз;
2. активните вещества, за които Европейската комисия е взела решение да не бъдат включени в списъка по т. 1;
3. активните вещества, забранени за предлагане на пазара и употреба в Европейския съюз.
(2) Заповедите по ал. 1 се обнародват в “Държавен вестник” и се публикуват в Интернет страницата на Националната служба по растителна защита.
(3) Активните вещества, предназначени за производство на ПРЗ с цел прилагане на пазара и употреба в Република България трябва да са:
1. включени в списъка по ал. 1, т. 1 или
2. нотифицирани в Европейската комисия за включване в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз.”
По § 9 има направени предложения, които се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 9:
“§ 9. Член 15а се изменя така:
“Чл. 15а. (1) Министърът на земеделието и горите създава със заповед Съвет по продуктите за растителна защита (СПРЗ) като консултативен орган по въпросите, свързани с ПРЗ.
(2) Министърът на земеделието и горите определя със заповед състава на Съвета по продуктите за растителна защита, в който участват представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите, БАН, научни институти и др.
(3) Министърът на земеделието и горите издава Правилник за организацията и дейността на Съвета по продуктите за растителна защита.
(4) Съветът по продуктите за растителна защита прави предложения до министъра на земеделието и горите за:
1. разрешаване на ПРЗ в случаите по чл. 15г, 15з и 15и;
2. разрешаване на ПРЗ по взаимно признаване на данни, съгласно чл. 15д;
3. разрешаване на паралелен внос на ПРЗ, съгласно чл. 15ж;
4. разрешаване на допълнителни употреби на ПРЗ, съгласно чл. 15е, ал. 1;
5. разширяване предназначението на ПРЗ за минимални употреби, съгласно чл. 15е, ал. 1;
6. подновяване на разрешаването на ПРЗ, съгласно чл. 15л;
7. продължаване срока на разрешаване, съгласно чл. 15м;
8. промяна на разрешаване, съгласно чл. 15п, ал. 3;
9. отменяне на разрешаване, съгласно чл. 15п, ал. 1;
10. прекратяване срока на разрешаване, съгласно чл. 15п, ал. 2;
11. отказване на разрешаване;
12. разрешаване на еднократен внос, съгласно чл. 16.
(5) Съветът по продуктите за растителна защита въз основа на експертни оценки на биологичните, токсикологичните и екотоксикологичните характеристики на ПРЗ взема решения и прави предложения по ал. 4. Решенията се вземат с две трети от присъстващите на заседанието членове.
(6) Заседанията, на които се вземат решения по ал. 5 се смятат за редовно проведени, ако на тях присъстват две трети от всички членове.
(7) Експертните оценки по ал. 5 се извършват:
1. на биологичните характеристики и физико-химичните свойства на активното вещество и ПРЗ – от НСРЗ;
2. на токсикологичните характеристики на активното вещество и ПРЗ – от Министерство на здравеопазването;
3. на екотоксигологичните характеристики на активното вещество и ПРЗ – от Министерството на околната среда и водите.”
По § 10 има направени предложения, които комисията подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 10:
“§ 10. Член 15б се изменя така:
“Чл. 15б. Министърът на земеделието и горите по предложение на СПРЗ разрешава със заповедта по чл. 14, ал. 1 предлагането на пазара и употребата на ПРЗ, когато:
1. са ефикасни;
2. нямат нежелателно въздействие върху растения или растителни продукти, които не са обект на унищожаване;
3. не причиняват ненужно страдание и болка на гръбначните животни, срещу които се прилагат;
4. нямат вредно въздействие върху здравето на хората и животните;
5. нямат вредно въздействие върху околната среда при използването или разграждането им, особено по отношение на:
а) водите, включително питейната и подпочвените води;
б) биологичните видове, които не са обект на провежданата борба;
6. вида и количеството на техните активни вещества, на вредните примеси и на всички продукти, влизащи във формулацията им, могат да бъдат определени чрез стандартизирани или валидирани методи, или методи, предложени от заявителя;
7. остатъчните количества в резултат на предвидената употреба, които имат токсикологично или екотоксикологично значение, могат да се определят чрез стандартизирани или валидирани методи, или чрез методи, предложени от заявителя;
8. техните физични и химични свойства са подходящи за целите на употребата на продукта и за неговото съхранение;
9. остатъчните количества в земеделските продукти не превишават максимално допустимите количества, съгласно Закона за храните;
10. заявителят е заплатил в НСРЗ такса за разрешаване на продукта съгласно тарифата по чл. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказване по тези няколко параграфи от законопроекта.
Господин Пламен Моллов, заповядайте.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, тъй като малко вяло върви гледането на този законопроект, искам да направя едно предложение. Аз тук забелязах, че има възможност за една редакционна поправка, която уточнява текста на § 9. В ал. 5 на този параграф е записано, че решенията на Съвета по продуктите за растителна защита се вземат с две трети от присъстващите на заседанието членове. Това може да се тълкува така, че две трети от членовете вземат решенията, а другата една трета не взема участие във вземането на решенията. Затова предлагам следната редакция на този текст: “решенията се вземат с мнозинство от две трети от присъстващите на заседанието членове”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 7, 8, 9 и 10 заедно с предложената от господин Моллов редакционна корекция в ал. 5 на § 9, където да се добави думата “мнозинство” пред “две трети от присъстващите”.
Господин Калинов, тук ми подсказват, че има, поне аз не го забелязах, неприето предложение на госпожа Манева. Предложението на госпожа Манева е редакционно.
Госпожо Манева, оттегляте ли предложението в § 7 за отпадане на думите “или на Европейската комисия”? Това предложение не е подкрепено от комисията.
Госпожа Манева оттегля предложението си. Благодаря.
Гласуваме параграфи 7, 8, 9 и 10 заедно с редакционната корекция на господин Моллов по § 9, ал. 5, където да се добави “мнозинство” пред “две трети от присъстващите”.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 11 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя, и от народния представител Евдокия Манева, което се подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 11:
“§ 11. Член 15в се изменя така:
“Чл. 15в. (1) Заявителят подава в НСРЗ заявление за разрешаване на ПРЗ по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието и горите.
(2) Образецът на заявлението по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник” и се публикува на Интернет-страницата на НСРЗ.
(3) Националната служба за растителна защита създава и поддържа регистър на ПРЗ, заявени за разрешаване.
(4) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.”
По § 12 има направени предложения, които се подкрепят по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 12:
“§ 12. Член 15г се изменя така:
“Чл. 15г. (1) За разрешаване на ПРЗ, които съдържат активни вещества, включени в списъка на чл. 15, ал. 1, т. 1 към заявлението се прилагат:
1. опис на представените документи;
2. биологично досие на ПРЗ, включващо оценка на риска за всяка предложена употреба. Всяка предложена употреба на ПРЗ трябва да бъде съобразена с условията и ограниченията, под които активното вещество е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
3. досие на активното вещество, включващо данни за физикохимичните, токсикологичните и екотоксикологичните му характеристики. За всяко активно вещество се подава отделно досие;
4. досие на ПРЗ, включващо данни за физикохимичните, токсикологичните и екотоксикологичните му характеристики с резюме и оценка на представените данни за всяка предложена употреба. Всяка предложена употреба трябва да бъде съобразена с условията и ограниченията, при които активното вещество/ва са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
5. декларация за срока за защита на данните;
6. квитанция за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(2) Специфични изисквания към формата и съдържанието на информацията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(3) Данните от документацията се оценяват, когато са получени:
1. от официалните бази за изпитване на НСРЗ и/или от бази на физически и юридически лица, одобрени от НСРЗ – за данните по ал. 1, т. 2;
2. от лаборатории, притежаващи сертификат за оценено съответствие с Добрата лабораторна практика – за данните по ал. 1, т. 3 и 4.
(4) Когато данните, включени в документацията по ал. 1, т. 2, 3 и 4 са получени от чуждестранни бази и/или лаборатории, заявителят прилага копия на техните сертификати.
(5) При разрешаване на генетичен продукт заявителят представя и писмо за достъп до защитените данни, използвани при разрешаването на оригиналния продукт.
(6) Данните от документацията се оценяват съгласно единни принципи за оценка, определени с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(7) Оценката на данните от документацията се извършва от ведомствата по чл. 15а, ал. 7.
(8) Министърът на земеделието и горите, по предложение на СПРЗ, разрешава със заповед предлагането на пазара и употребата на ПРЗ или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.”
По § 13 има направени предложения от народния представител Васил Калинов, които се подкрепят по принцип.
Има направени предложения от народния представител Евдокия Манева по чл. 15к, ал. 2, т. 2, чл. 15н и чл. 15д, които бяха оттеглени, а в останалата част се подкрепят по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 13:
“§ 13. Създават се чл. 15д – 15с:
“Чл. 15д. (1) Продукт за растителна защита, който е разрешен в държава – членка на Европейския съюз, се разрешава за предлагане на пазара и употреба в Република България чрез взаимно признаване на данни, когато:
1. активните вещества, които съдържа, са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. агротехническите, растителнозащитните и климатичните условия, при които са получени данните за него, включително вредителите и културите, са подобни на тези в България.
(2) Изисквания към съдържанието на данните по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(3) За разрешаване по ал. 1, заявителят заплаща такса, съгласно тарифата по чл. 3.
(4) Оценката на данните от документацията се извършва от ведомствата по чл. 15а, ал. 7.
(5) Министърът на земеделието и горите по предложение на СПРЗ, разрешава със заповед предлагането на пазара и употребата на ПРЗ или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
Чл. 15е. (1) За разрешаване на допълнителни употреби на ПРЗ заявителят представя в НСРЗ данните за ефикасност и данните за остатъчни количества, които са свързани с допълнителните употреби.
(2) Специфичните изисквания към формата и съдържанието на информацията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(3) За разрешаване на допълнителни употреби на ПРЗ по ал. 1, заявителят заплаща такса, съгласно тарифата по чл. 3.
(4) Разрешаването на допълнителни употреби на продукт за растителна защита не удължава срока на разрешаването му.
(5) Научно-изследователски институти в областта на земеделието, професионални потребители на ПРЗ или техни асоциации, производители на ПРЗ или техни асоциации и държавни административни структури, свързани със земеделието, могат да внесат предложение в НСРЗ за разширяване на предназначението на разрешен ПРЗ, когато разширението е за минимална употреба.
(6) Редът за разрешаване на допълнителни употреби по ал. 1 и за разширяване на предназначението по ал. 5 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
Чл. 15ж. (1) Лицата, които притежават разрешение за търговия с ПРЗ по реда на чл. 23 и чл. 23а могат да кандидатстват за разрешаване на паралелен внос в Република България на продукт за растителна защита, разрешен в страната и в държава – членка на Европейския съюз.
(2) В случаите по ал. 1, лицата представят в НСРЗ:
1. заявление съгласно чл. 15в, ал. 1;
2. етикет на продукта за растителна защита в страната – членка на Европейския съюз, от която се осъществява паралелният внос, и проект на етикет за Република България;
3. квитанция за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(3) Когато представените данни по ал. 2 са пълни, НСРЗ прави оценка на идентичността на заявения за внасяне с разрешение в страната продукт за растителна защита, която представя в СПРЗ в срок до два месеца.
(4) Продукт за растителна защита може да бъде заявен за паралелен внос при условие, че :
1. е разрешен в държава-членка на Европейския съюз;
2. активните му вещества са произведени от същия производител, както и активните вещества на разрешения в Република България продукт за растителна защита;
3. продуктът е произведен от същия производител, както и разрешения в Република България продукт за растителна защита;
4. съставът на формулацията му е идентичен със състава на формулацията на разрешения в Република България продукт за растителна защита или е толкова сходен, че различията не влияят на ефикасността и безопасността на продукта за хората, животните и околната среда.
(5) Националната служба за растителна защита може да поиска допълнителна информация от производителя на разрешения в Република България продукт за растителна защита.
(6) Министърът на земеделието и горите по предложение на СПРЗ разрешава със заповед паралелен внос на ПРЗ или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Въз основа на заповедта по ал. 6 генералният директор на Националната служба за растителна защита издава на заявителя удостоверение, което е валидно до изтичане срока на разрешението на продукта в Република България.
(8) Изискванията към съдържанието на информацията по ал. 2 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
Чл. 15з. (1) За разрешаване на ПРЗ, които съдържат съществуващи активни вещества, които не са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, но са нотифицирани за включване, заявителят представя в Националната служба за растителна защита следните документи:
1. заявление по чл. 15в, ал. 1;
2. данни за ефикасност въз основа на опити, извършени в Република България;
3. документация, включваща данни за:
а) остатъчни количества от продукта в растенията и растителните продукти;
б) физико-химичните свойства на ПРЗ, които са свързани с прилагането им;
в) методите за анализ на активните вещества, примесите и другите компоненти на ПРЗ и на остатъците от тях;
4. документация, включваща данни за оценка на токсикологични и екотоксикологичните характеристики на активните вещества и на ПРЗ;
5. проект на етикет;
6. квитанция за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(2) Оценката на данните от документацията се извършва от ведомствата по чл. 15а, ал. 7.
(3) Министърът на земеделието и горите по предложение на СПРЗ разрешава със заповед предлагането на пазара и употребата на препарати за растителна защита или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(4) Разрешаването на препарати за растителна защита по ал. 1 е за срок от три години.
(5) Ако по време на срока по ал. 4 активните вещества бъдат включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, разрешаването на ПРЗ се подновява съгласно чл. 15л. В този случай издаденото удостоверение за разрешаване е валидно до издаване на ново удостоверение.
(6) Когато до изтичане на срока по ал. 4 активните вещества още не са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, срокът за разрешаването на продукт за растителна защита се продължава служебно с три години.
(7) Изисквания към съдържанието на информацията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
Чл. 15и. (1) Продуктите за растителна защита, които съдържат поне едно ново активно вещество, което не е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, могат да бъдат заявявани за разрешаване в страната, ако новото активно вещество е нотифицирано за включване.
(2) За разрешаване на ПРЗ, които съдържат нови активни вещества, които не са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, но са нотифицирани за включване, заявителят представя в Националната служба за растителна защита документация съгласно наредбата по чл. 14, ал. 5.
(3) Данните от документацията по ал. 2 се изготвят на базата на досието, което при нотифицирането е прието за пълно.
(4) Оценката на документацията по ал. 2 се извършва от ведомствата по чл. 15а, ал. 7.
(5) Министърът на земеделието и горите по предложение на СПРЗ разрешава със заповед предлагането на пазара и употребата на ПРЗ или прави мотивиран отказ. Отказът подлежи на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(6) Продуктите за растителна защита по ал. 1 се разрешават за срок от три години.
(7) За разрешаването по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
(8) Ако по време на срока по ал. 6 активните вещества бъдат включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, разрешаването на ПРЗ се подновява съгласно чл. 15л. В този случай издаденото удостоверение за разрешаване е валидно до издаването на ново удостоверение.
(9) Когато до изтичане на срока по ал. 6 активните вещества още не са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, срокът за разрешаването на ПРЗ се продължава служебно с три години.
Чл. 15к. Продуктите за растителна защита се разрешават:
1. за срок десет години, когато съдържат активни вещества, включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. за срок три години, когато активните вещества са нотифицирани, не са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1 и няма решение да не бъдат включени в него.
Чл. 15л. (1) Продуктите за растителна защита, разрешени за предлагане на пазара и употреба, както и тези, които са разрешени по чл. 15з или чл. 15и, подлежат на подновяване на разрешаването, когато активните вещества, които съдържат, се включат в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1.
(2) За подновяване на разрешаването по ал. 1 заявителят представя в НСРЗ заявление съгласно чл. 15в, ал. 1 и:
1. документация за идентичност на активното вещество, което се съдържа в ПРЗ, с активното вещество, което е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, или писмено съгласие за достъп до данните, които са използвани при включване на активното вещество в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. квитанция за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(3) Формата и съдържанието на данните по ал. 2, както и срокът за тяхната оценка се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(4) Националната служба за растителна защита прави оценка а идентичност на активното вещество, което се съдържа в ПРЗ, с активното вещество, което е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1. Когато не бъде установена идентичност, се прилага чл. 15п, ал. 2, т. 2.
(5) При доказана идентичност по ал. 4 заявителят представя в НСРЗ:
1. биологично досие, включващо оценка на риска за всяка предложена употреба, според условията и ограниченията, при които активното вещество е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
2. досие на продукта на български език с резюме и оценка на представените данни за всяка предложена употреба, според условията и ограниченията, при които активното вещество е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1;
3. квитанция за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(6) Документите по ал. 5 се представят поотделно за всяка разрешена в Република България формулация.
(7) Формата и съдържанието на данните по ал. 5, както и срокът за тяхната оценка, се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(8) Данните от документацията се оценяват съгласно единни принципи за оценка, определени с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(9) Оценката на данните от документацията се извършва от ведомствата по чл. 15а, ал. 7. Оценителите на документацията изготвят доклади, които представят пред СПРЗ за изготвяне на предложение до министъра на земеделието и горите за подновяване на разрешаването на ПРЗ или за прекратяване на срока на разрешаването.
(10) Когато ПРЗ съдържа повече от едно активно вещество, разрешаването се подновява веднага след включването на едно от тях в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, като се прилагат ал. 2, 3 и 4. Процедурата се прилага при включването на всяко следващо активно вещество в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1.
(11) След включването на всички активни вещества, които съдържа ПРЗ в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1, и при доказана идентичност, се прилагат ал. 5, 6, 7, 8 и 9.
(12) Удостоверението за разрешаване, получено преди включването на активното вещество или вещества в списъка по чл. 1, ал. 1, т. 1, е валидно до:
1. издаване на новото удостоверение за разрешаване;
2. включване на поне едно от активните вещества в списъците по чл. 15, ал. 1, т. 2 или т. 3, при което се прилага чл. 15п, ал. 1, т. 2 или чл. 15п, ал. 2, т. 3;
3. липса на идентичност по ал. 4;
4. прекратяването на срока по ал. 9.
Чл. 15м. За продължаване срока на разрешаването, получено по реда на чл. 15г или подновено по реда на чл. 15л, заявителят трябва да представи в НСРЗ заявление в 6-месечен срок преди изтичането на срока на издаденото удостоверение и да заплати такса съгласно тарифата по чл. 3.
Чл. 15н. (1) По искане на заявителя генералният директор на НСРЗ издава ново удостоверение:
1. когато има промени в данните, които не са свързани с въздействието върху здравето на хората, животните и околната среда или ефикасността на ПРЗ (седалище и адрес на притежателя на удостоверението, наименование на продукта и др.);
2. при прехвърляне на правата върху разрешен ПРЗ на друго лице.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 произходът и естеството на активното вещество или вещества и на готовия продукт, както и технологията на производство, трябва да бъдат еднакви, като и двете страни представят доказателства за това в НСРЗ.
(3) В случаите по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
Чл. 15о. При промяна на данните или, когато има нови данни за влиянието на разрешения ПРЗ върху здравето на хората и животните или околната среда, притежателят на разрешението е длъжен незабавно да уведоми писмено НСРЗ и да представи документация за оценка на данните.
Чл. 15п. (1) По предложение на СПРЗ министърът на земеделието и горите отменя със заповед разрешаването на продукт за растителна защита, когато:
1. вече не отговаря на условията за разрешаване;
2. представлява опасност за здравето на хората или животните или за околната среда или е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 3.
(2) Министърът на земеделието и горите прекратява със заповед срока на разрешаването, когато:
1. притежателят на удостоверението поиска това;
2. разрешаването на ПРЗ не е подновено или не е доказана идентичност по чл. 15л;
3. активното вещество, влизащо в състава на продукта, е включено в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 2.
(3) Министърът на земеделието и горите по предложение на СПРЗ променя със заповед разрешаването на ПРЗ, когато:
1. по научен път е доказано, че начинът на използване на ПРЗ и дозите на употреба могат да бъдат променени;
2. притежателят на удостоверението поиска това и изложи основателни причини за промените.
(4) Заповедите по ал. 1, 2 и 3 могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.
Чл. 15р. (1) В случаите по чл. 15п, ал. 1 предлагането на пазара и употребата на ПРЗ се преустановяват незабавно и се определя срок не по-дълъг от 6 месеца за изтегляне на наличните количества от пазара.
(2) В случаите по чл. 15п, ал. 2 в заповедта се определя срок, не по-дълъг от 18 месеца, за използването в страната на наличните количества от ПРЗ.
Чл. 15с. (1) Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването осигуряват защита на данните от документацията, представена за разрешаване на ПРЗ, по ред определен в наредбата по чл. 14, ал. 5.
(2) Членовете на СПРЗ и експертите, извършващи оценката на данните от документацията, подписват декларация за поверителност на данните. Заявителят уведомява НСРЗ, когато предоставената информация вече не е конфиденциална.
(3) Данните за ново активно вещество се защитават за срок 10 години от датата на първото му включване в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз.
(4) Данните за съществуващо активно вещество се защитават за период от 5 години от датата на първото му включване в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз.
(5) Допълнителните данни за съществуващо активно вещество, представени за неговото включване в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз, се защитават за срок от 5 години от датата на решението за включване в списъка.
(6) Данните за ПРЗ се защитават за период от 10 години от датата на първото разрешаване на продукта в страната член на Европейския съюз, когато това разрешаване е издадено след включването на активното или активните вещества в продукта в списъка на активните вещества, разрешени за Европейския съюз, или за период от 10 години от датата на първото разрешаване на продукта в Република България, когато това разрешаване е издадено преди включването на активното или активните вещества в списъка на активните вещества, разрешени за Европейския съюз.
(7) При разрешаване на ПРЗ, НСРЗ може да използва информацията, представена от предходни заявители, когато:
1. е представено писмено съгласие от предходния заявител;
2. са изтекли сроковете за защита на данните по ал. 3-6.
(8) Не са конфиденциални:
1. името и съдържанието на активните вещества и името на ПРЗ;
2. имената на други вещества, които са опасни по смисъла на Закона за защита на вредното въздействие на химичните вещества и препарати;
3. физикохимичните данни за активните вещества и ПРЗ;
4. начините за обезвреждане на активните вещества и продукта при случайно разсипване или разливане на ПРЗ;
5. резюмето с резултатите от изпитванията за установяване на ефикасността и за отсъствие на вредно действие на ПРЗ за хората, животните и околната среда;
6. мерките за предотвратяване или намаляване на риска при работа, съхраняване и транспортиране на ПРЗ, мерките при пожар и други рискови събития;
7. методите за анализ за определяне на активните вещества, технологичните примеси и другите компоненти на ПРЗ от токсикологично и екотоксикологично значение и за остатъчни количества от тях;
8. методите за унищожаване на ПРЗ и опаковката му;
9. начините за оказване на първа помощ и медицинско лечение при увреждане на хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказвания по текстовете на § 11, 12 и 13 от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на § 11, 12 и 13, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 14 има направени предложения, които се подкрепят по принцип и се предлага следната редакция за § 14:
“§ 14. Чл. 16 се изменя така:
“Чл. 16. (1) Министърът на земеделието и горите, по изключение може да разреши със заповед еднократен внос и употреба на определени количества неразрешен продукт за растителна защита за използване в определени райони за период до 120 дни в рамките на една календарна година при поява на непредвидена опасност за растенията, която не може да бъде предотвратена по друг начин.
(2) Разрешението по ал. 1 се дава по предложение на СПРЗ въз основа на експертни оценки за ефикасността на ПРЗ и токсикологичните и екотоксикологичните му характеристики.
(3) Оценката по ал. 2 се извършва съгласно чл. 15а, ал. 7.
4) Съдържанието на необходимата документация и срока за издаването на заповедта се определят с наредбата по чл. 14, ал. 5.
(5) Употребата на продукта по ал. 1 се извършва под контрола на съответната РСРЗ, в района на която продуктът се използва.
(6) За издаване на разрешение по ал. 1 заявителят заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Моллов, моля да представите следващите текстове.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 16 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“§ 16. Чл. 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Продуктите за растителна защита се предлагат на пазара с етикети на български език.
(2) Продуктите за растителна защита се класифицират, опаковат и етикетират в съответствие с изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
(3) Специфичните изисквания и реда за етикетиране на ПРЗ се определят с наредба на Министерския съвет.
(4) Продуктите за растителна защита се предлагат на пазара в оригинални запечатани опаковки на производителя или преопаковани от лице, което притежава разрешение за това.
(5) Материалът, от който е направена опаковката на ПРЗ и нейната вместимост се одобряват при разрешаването на продукта.”
По § 17 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 17:
“§ 17. Чл. 18 се изменя така:
“Чл. 18. (1) Националната служба за растителна защита контролира вноса, търговията и употребата в страната на продукти за растителна защита по отношение на формулацията, етикетирането, съдържанието на етикетите и тяхното съответствие с продукта за растителна защита.
(2) Забранява се предлагането на пазара на продукти за растителна защита, които са негодни за употреба.
(3) Националната служба за растителна защита контролира вноса на активни вещества, предназначени за формулиране на продукти за растителна защита по чл. 15, ал. 3.
(4) Националната служба за растителна защита контролира съответствието на биологичните агенти и феромоните в придружаващите ги документи.” 

По § 18 има предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 18:
“§ 18. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) На биологично изпитване подлежат ПРЗ, предназначени за разрешаване за предлагане на пазара и употреба, с изключение на случаите по чл. 15д и чл. 15ж.
(2) Националната служба за растителна защита е официален орган на територията на Република България за извършване на биологично изпитване на ПРЗ.
(3) Биологичното изпитване на продукти за растителна защита се извършва от официалните бази на Националната служба за растителна защита и от одобрени от НСРЗ бази на физически и юридически лица, съгласно изискванията на добрата експериментална практика. При необходимост НСРЗ възлага биологично изпитване на ПРЗ на научноизследователски институти под нейното методическо ръководство.
(4) Биологичното изпитване на продуктите и одобряването на бази на физически и юридически лица по ал. 3 се извършва при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и горите.
(5) За биологично изпитване и одобряване на бази на физически и юридически лица по ал. 3 заявителят заплаща такси съгласно тарифата по чл. 3.
(6) Продуктите за растителна защита, предназначени за биологично изпитване по ал. 1, се внасят в страната със заверено от генералния директор на НСРЗ удостоверение за внос при условията и по реда на наредбата по ал. 4.
(7) Продукти за растителна защита, предназначени за биологично изпитване по ал. 1, трябва да имат утвърдена формулация и търговско наименование.”
По § 19 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 19:
“§ 19. Член 20 се изменя така:
“Чл. 20.  Министърът на земеделието и горите, министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването ежегодно до 1 март утвърждават със заповед списък на биологични агенти, които могат да се внасят и използват в страната, който се обнародва в “Държавен вестник”.”
По § 20 има предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
По § 20 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 20:
“§ 20. Член 21 се изменя така:
“Чл. 21. (1) Националната служба за растителна защита публикува списък на разрешените за предлагане на пазара и употреба ПРЗ, регистрираните торове, подобрители на почвата и хранителни среди.
(2) Националната служба за растителна защита публикува списъците по чл. 15, ал. 1 и списък на нотифицираните активни вещества.
(3) Списъкът по ал. 1 се публикува в Интернет – страницата на НСРЗ, актуализира се при всяка промяна и се предоставя служебно за публичен достъп на областните дирекции “Земеделие и гори”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Моллов.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи?
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на едно мое предложение по чл. 16. В § 14, чл. 16 предлагам следния текст:
“Еднократният внос по изключение се разрешава след писмено положително становище на СПРЗ, прието с консенсус.”
Твърдите, че комисията подкрепя предложението по принцип, но практически то не е отразено. Защото става дума за силно токсични вещества, става дума за една екстрена процедура, става дума за неразрешен продукт. В такива случаи би следвало да имаме единодушие на комисията. След като се подкрепя от комисията това изискване по принцип и въвеждаме една много по-стриктна процедура, отколкото установената в чл. 15, в която утвърдихме как се взема решението – с две трети мнозинство, предлагам в ал. 2 да се запише, че разрешението по ал. 1 се дава по предложение на комисията въз основа на експертни оценки за ефикасността на препарата и токсикологичните и екотоксилогичните му характеристики, приети с консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека да бъде “с единодушие”, а не “с консенсус”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Това да бъде задължителна процедура, когато става дума за неразрешен продукт и когато се прави изключение за приложението му само за 120 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека все пак да бъде “с единодушие”, госпожо Манева, защото това е по-точният термин.
Желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Моллов, да вземете отношение по това предложение.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: И господин Николов, който е генерален директор на службата, има разбиране за това, че е справедливо да бъде отразено предложението на госпожа Манева в текста. Така че призовавам народните представители да подкрепят това нейно предложение.
Искам да направя и една бележка по § 18 относно чл. 19, ал. 3, където е записано “добрата експериментална практика”, което коментирахме в комисията и взехме решение да бъде записано “добрата лабораторна практика”.
Мисля, че това трябва да бъде подкрепено. Това е редакционна поправка, защото става дума за експерименти в лаборатории.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева в § 14, чл. 16, ал. 2 в края на изречението да се добави “вземат с единодушие”, което принципно беше подкрепено и от господин Моллов.
Гласували 74 народни представители: за 72, против няма, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля и за редакционна корекция за протокола – в § 18, чл. 19, ал. 3 думите “добрата експеримента практика” се заменят с “добрата лабораторна практика”.
Това не подлежи на гласуване.
Моля, гласувайте текстове от § 14 до 20 включително в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 21 има предложения от народните представители Васил Калинов и Евдокия Манева, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 21:
“§ 21. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. Реклама на продукт за растителна защита може да се извършва само в съответствие с условията, при които е разрешен в Република България и в съответствие с чл. 4 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.”
По § 22 има предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.
По § 22 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 22:
“§ 22. Член 23 се изменя така:
“Чл. 23. (1). Лице, регистрирано по Търговския закон, което осъществява търговия и преопаковане на ПРЗ, фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители, трябва да притежава разрешение, издадено от генералния директор на НСРЗ.
(2) Разрешението се издава за срок от 5 години.
(3) За получаване на разрешение по ал. 1 лицата подават до директора на съответната РСРЗ заявление по образец, одобрен от генералния директор.
(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат и заверени копия от следните документи:
1. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация, издадено до един месец преди подаване на заявлението;
2. картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
3. удостоверение за данъчна регистрация – за лица, регистрирани преди 1 януари 2006 г., или удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс;
4. удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта съгласно ЗУТ или договор за наем;
5. сключен трудов договор с лице с висше агрономическо образование, освен в случаите, когато собственикът или единият от собствениците на дружеството, или едноличният търговец има висше агрономическо образование;
6. квитанция за платена такса съгласно тарифата по чл. 3.
(5) Към документите по ал. 3 и 4 се прилагат и заверени копия от следните документи:
1. за преопаковане:
а) списък на техниката за преопаковане;
б) писмено разрешение за преопаковане от производителя на продукта за растителна защита или упълномощен представител на същия; разрешението трябва да съдържа наименование на производителя, продуктите и срока, за които производителят дава разрешение за преопаковане;
в) изискванията към помещенията за преопаковане, персонала, контрола и съхранението на продуктите, както и необходимото техническо оборудване и съоръжения, се определят съгласно съответните нормативни актове.
2. за фумигация:
а) удостоверение за завършен курс за фумигация във висше училище или научноизследователски институт по програма, одобрена от генералния директор на НСРЗ;
б) складово помещение (клетка), отговарящо на изискванията за съхранение на ПРЗ от първа категория на употреба.
(6) Специфичните изисквания при извършване на фумигация и обеззаразяване на площи, помещения и растителна продукция срещу вредители се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Моля, гласувайте параграфи 21 и 22 в редакцията на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 23 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено по чл. 23а, а по чл. 23б комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 23:
“§ 23. Създават се членове 23а-23г:
“Чл. 23а. (1) В седемдневен срок от подаване на документите по чл. 23, ал. 3-5 РСРЗ ги разглежда и при непълноти или неточности уведомява писмено заявителя и дава срок за отстраняването им.
(2) В случай че заявителят не отстрани непълнотите в срока по ал. 1, процедурата по издаване на разрешението се прекратява.
(3) Когато представената документация е пълна, в тридневен срок директорът на РСРЗ дава писмено становище и изпраща документите в НСРЗ.
(4) В едномесечен срок от получаване на документите и становището по ал. 3 в НСРЗ генералният директор издава разрешение или прави мотивиран отказ.
(5) За издаване на разрешение по ал. 4 се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 3.
(6) Отказът по ал. 4 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
Чл. 23б. (1) Генералният директор на НСРЗ издава заповед за отнемане на издаденото разрешение:
1. за срок от една година - когато се установи, че разрешението е издадено на базата на документи с невярно съдържание;
2. за срок от две години - при системно нарушаване на закона;
3. при прекратяване на юридическото лице или при смърт на едноличния търговец.
(2) Лице, на което му е отнето разрешението, може да кандидатства за ново след изтичане на срока, за който е отнето разрешението, по реда на чл. 23 и 23а.
Чл. 23в. Националната служба за растителна защита осъществява контрол върху предлагането на пазара и употребата на ПРЗ по ред, определен с наредба на министъра на земеделието и горите.
Чл. 23г. Изискванията към складовата база, транспорта и съхранението на ПРЗ се уреждат с наредба на Министерски съвет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25.
По § 26 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 26:
“§ 26. В чл. 24е, ал. 4 след думите “по време на съхранение” се добавя: “датата на производство и срок на годност”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте текстовете от § 23 до § 27 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Има предложение от народния представител Бойко Боев да се създадат от § 27а до § 27е включително, което беше оттеглено.
Комисията предлага да се създаде § 27а със следното съдържание:
“§ 27а. В чл. 39, ал. 1 се създава т. 7:
“7. Употребява ПРЗ в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 23в.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по § 27а? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 27а.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По § 28 има предложение от народния представител Бойко Боев, което е оттеглено.
Има и предложение от народните представители Васил Калинов и Евдокия Манева, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 28:
“§ 28. В § 1 на Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 15 се изменя така:
“15. “Продукти за растителна защита” са активни вещества и продукти, съдържащи едно или няколко активни вещества, които се доставят на потребителите и са предназначени:
а) да опазят растенията или растителните продукти от вредители или да предпазят от действието на вредители;
б) да влияят върху жизнените процеси на растенията по начин, различен от хранителните вещества;
в) да предпазят растителните продукти, но не са консерванти;
г) да унищожат нежелани растения;
д) да унищожат части от растения;
е) да контролират и предпазват растенията от нежелателен растеж.
Продуктите за растителна защита се разделят на:
1. Инсектициди – средства за борба с вредните видове насекоми. Инсектицидите могат да се употребяват за:
1.1 вегетационни третирания;
1.2 третиране в култивационни съоръжения;
1.3 фумигация и обеззаразяване на празни помещения и складирана продукция срещу складови неприятели;
1.4 третиране и фумигация на почва.
2. Акарициди – средства за борба с акарите.
3. Нематоциди – средства за борба с нематодите.
4. Лимациди – средства за борба с охлювите.
5. Родентициди – средства за борба с гризачи.
6. Атрактанти – средства, които привличат вредните насекоми на определени места.
7. Репеленти – средства, които отблъскват вредните насекоми, гризачи, птици и други неприятели по растенията.
8. Фунгициди – средства за предпазване и борба с причинители на болести по растенията. Фунгицидите могат да се употребяват за:
8.1. вегетационни третирания;
8.2. третиране на семена;
8.3. третиране при съхранение на растителна продукция.
9. Хербициди – средства за борба с плевелите.
10. Дефолианти – средства, които се използват за обезлистване на растенията.
11. Десиканти – средства, които се използват за изсушаване на растенията.
12. Растежни регулатори – средства, които служат за регулиране на физиологичните процеси в растенията.”
2. Създават се точки 31-51:
“31. “Съществуващо активно вещество” е активно вещество, което е предлагано на пазара на Европейския съюз преди 25 юли 1993 г.
32. “Ново активно вещество” е активно вещество, което се предлага на пазара на Европейския съюз след 25 юли 1993 г.
33. “Нотифицирано съществуващо активно вещество” е съществуващо активно вещество, което е заявено от един или повече заявители за включване в списъка на активните вещества, разрешени за Европейския съюз.
34. “Нотифицирано ново активно вещество” е ново активно вещество, заявено от един или повече заявители за включване в списъка на активните вещества, разрешени за Европейския съюз, за което Европейската комисия е взела решение, че представената документация е достатъчно пълна.
35. “Паралелен внос на ПРЗ” е внос в Република България на продукт за растителна защита, който е идентичен на ПРЗ, вече разрешен в страната. Един ПРЗ се смята за идентичен с вече разрешения в страната, когато:
а) има еднакъв произход с първия ПРЗ или е произведен от същия производител, от свързано с производителя предприятие или по лиценз, или най-малкото е произведен по същата формула като тип и състав;
б) съдържа еднакво активно вещество с вече разрешения в страната ПРЗ;
в) активното вещество има същата спецификация като тази на активното вещество на ПРЗ, разрешен в страната на вноса или в други държави-членки на Европейския съюз, или има същите основни онечиствания, които са посочени в спецификацията, одобрена от съответните органи на другите държави-членки на Европейския съюз, където ПРЗ е разрешен.”
36. “Одобрени бази на физически и юридически лица са официално признати бази, които разполагат с персонал, помещения, съоръжения и апаратура, необходими за провеждане на изпитвания на ПРЗ и са получили сертификат от НСРЗ за осигуряване на качество по добрата лабораторна практика.
37. “Преопаковане” е разрешено от производителя на продукта или оторизиран негов представител прехвърляне на съдържанието от една опаковка в друга, обикновено по-малка, предназначена за предлагане на пазара.
38. “Генеричен ПРЗ” е ПРЗ, заявен за разрешаване, съдържащ същото активно вещество/а като разрешен в страната ПРЗ, но заявен от друг производител, различен от оригиналния.
39. “Писмо за достъп до защитени данни” е документ, подписан от собственика или собствениците на информация, защитена като поверителна, удостоверяващ, че компетентните органи в България могат да я използват при разрешаването на друг продукт, различен от оригиналния.
40. “Предлагане на пазара” е всяка доставка, независимо дали срещу заплащане или безвъзмездно, която не е предназначена за складиране, последвано от експедиция извън територията на България. Вносът на ПРЗ на територията на България се счита за предлагане на пазара.
41. “Официални бази за изпитване на НСРЗ” – бази на Националната служба за растителна защита, които извършват изпитвания на ПРЗ, спазвайки принципите на добрата лабораторна практика.
42. “Заявител” е производителят на ПРЗ или писмено упълномощен негов представител. Производителят на ПРЗ е притежател на удостоверението за разрешаване.
43. “Минимална употреба” – употреба на разрешен ПРЗ срещу рядко срещани вредители или при земеделски култури, които се отглеждат рядко от ограничен брой производители.
44. “Икономически важни вредители” са болести, неприятели и плевели, които се явяват ежегодно и предизвикват значителни загуби на земеделска продукция.
45. “Добра лабораторна практика (ДЛП)” е система по качество, отнасяща се до организационния процес, както и до условията, при които се планират, провеждат, контролират, документират, съхраняват и докладват неклиничните изследвания за безопасност за здравето на хората и околната среда.
46. “Добра растително-защитна практика” е съвкупност от правила при осъществяване на растително-защитни мероприятия.
47. “Сигнализация на икономически важни вредители по земеделските култури” е определяне и оповестяване от НСРЗ на заинтересованите потребители за оптималните срокове за провеждане на растително-защитни мероприятия с цел предпазване от нападение или срещу вредители, достигнали икономическия праг на вредност.
48. “Интегрирано производство” е производство на растения и растителни суровини по регламентирани правила за постигане на определено качество, при което се дава приоритет на екологосъобразни методи за намаляване страничния негативен ефект от използваните ПРЗ за осигуряване на безопасността на производителя и потребителите и опазване на околната среда.
49. “Разрешаване на допълнителна употреба” е разрешаване на нова употреба на вече разрешен ПРЗ в страната.
50. “Ефикасност на ПРЗ” е съотношението между положителните и отрицателните влияния от приложението на ПРЗ, при което положителните влияния трябва да са по-големи от отрицателните, които могат да настъпят върху околната среда или добива от съответната култура, в резултат на приложението или неприложението на ПРЗ.
51. “Системни нарушения” са две или повече нарушения, извършени в рамките на една календарна година, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.”
“Заключителни разпоредби”.
Комисията не подкрепя предложението на вносителя за създаване на заключителни разпоредби.
Комисията предлага да се създадат:”Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29.
Направено е предложение от народния представител Бойко Боев за създаване на § 29а, което не е подкрепено от комисията.
По § 30 комисията подкрепя текста на вносителя.
Направено е предложение от народния представител Васил Калинов за създаване на § 31.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създадат § 31 и 32 със следното съдържание:
“§ 31. Продукти за растителна защита, разрешени в Република България до влизането в сила на този закон могат да се внасят в страната до 1 юни 2006 г., когато съдържащите се в тях активни вещества са включени:
1. в заповедта по досегашния чл. 15г и за които условието за забрана важи от 1 януари 2007 г. или в:
2. списъка по чл. 15, ал. 1, т. 2 или не са нотифицирани.
§ 32. Продукти за растителна защита, които имат валидни разрешения към деня на влизане в сила на този закон и чиито активни вещества не са включени в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1 и за които към тази дата няма решение за невключването им в същия списък, запазват разрешенията си до датата на тяхното изтичане и/или до решението за включване/невключване на техните активни вещества в списъка по чл. 15, ал. 1, т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за изказване, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Колеги, забелязах една малка неточност и предлагам малка редакционна добавка в § 28, т. 45 по отношение на добрата лабораторна практика. Не е тайна за колегите, че с лабораторна практика се занимавам през последните 40 години и мисля, че когато става дума за някакви неклинични изследвания, безспорно е, че трябва да има обект на тези изследвания. От целия закон е ясно, че става дума за продуктите за растителна защита или съкратено ПРЗ. Така че конкретно предлагам към края на текста в т. 45 “Добра лабораторна практика е система по качество …” и т.н. на последния ред “Изследвания за безопасност на продуктите за растителна защита за здравето на хората и околната среда”. Ако добавим това “на ПРЗ” тук, ще бъдем в синхрон и с приетите принципи за добрата лабораторна практика с Постановление на Министерския съвет № 207 от 2004 г. в “Държавен вестник” бр. 74 от 6 август 2004 г., където тези изследвания са за безопасност на химическите вещества и препарати, тук по аналогия за безопасност на продуктите за растителна защита.
Да добавим: “за безопасност на ПРЗ за здравето на хората и околната среда”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте текстовете на параграфи от 28 до 32 включително, заедно с тази редакционна промяна в т. 45 на § 28, като отпада наименованието “преходни и заключителни разпоредби” по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Законът за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията приключи. Благодаря Ви, господин Калинов и господин Моллов.
Тъй като по следващата точка от дневния ред ще има дебати и молбата на вносителите на проекта за решение е тя да започне утре сутринта, ще прочета няколко съобщения за заседания на комисиите и ще прекратим за днес пленарното заседание.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 15 март в зала 356 от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по икономическата политика ще проведат съвместно заседание на 15 март от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по културата ще проведе заседание днес от 15,00 ч. в зала 232.
Комисията по околната среда и водите ще проведе редовно заседание на 16 март, четвъртък, от 15,00 ч. в зала 456.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 15 март, сряда, от 15,00 ч. в зала 130 – сградата на пл. “Княз Ал. Батенберг”.
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе заседание днес от 16,00 ч. в зала 132.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 16 март, четвъртък, от 14,15 ч. в зала “Запад”.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание в четвъртък от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията за борба с корупцията ще проведе заседание на 16 март от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе заседание на 16 март от 15,00 ч. в зала 232.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,32 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Борис Николов
Светослав Малинов