Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-04-05

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Стойчева и Ясен Попвасилев
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Уважаеми народни представители, имаме необходимия кворум.
Откривам пленарното заседание.
Проектът за седмичната програма е пред вас. Разбира се, ще има още няколко искания, които ще бъдат поставени допълнително на гласуване за включване в седмичната ни програма.
Днес е първата седмица от месеца, така че по право на основание чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Демократи за силна България имат искане и то е включено в проекта за програма относно първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Съответно, програмата за седмицата е пред вас, няма да я чета, мисля, че не е необходимо.
Моля, гласувайте програмата за седмицата за периода от 5 до 7 април 2006 г.
Гласували 152 народни представители: за 142, против 2, въздържали се 8.
Седмичната програма е приета.
Има направено предложение от Парламентарната група на Обединените демократични сили, подписано от народния представител госпожа Елеонора Николова. На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се проведе изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин във връзка със следните въпроси:
Първо, как се е стигнало до подписване на договора преди да са изпълнени всички изисквания на Закона за обществените поръчки?
Второ, не счита ли, че с този договор се накърнява общественият интерес и злепоставя България?
Както е традиционно, в рамките на две минути, ако желае госпожа Николова, би могла да развие своето искане. Виждам, че то е и от парламентарната група като цяло.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Както знаете, в рамките на две седмици, в България избухна публичен скандал. Той прехвърли границите на България и както е характерно за нашата политическа система този скандал беше много бързо потушен, много бързо скрит.
Нашето искане е за изслушване на вицепремиера и министър на външните работи господин Ивайло Калфин, който трябва да дойде в Народното събрание, да покаже договора, който досега не е показан на народните представители, и най-вече да покаже Приложение № 1, което към договора съществува като секретно, защото е много важно ние да знаем какви са били параметрите на този договор, какви средства е трябвало да бъдат платени и какви лобистки действия следва да се извършат в един момент, в който партньорските проверки са приключили.
Също така много бързо пламна една искра и стана ясно, че тези пари не са предназначени за лобиране за България, а са предназначени за една президентска предизборна кампания.
Всички тези въпроси, които отекнаха в обществото, трябва да намерят отговор пред върховния орган на България - парламентът.
Ето защо, ние съвършено принципно и убедено поставяме искането за изслушване на министър Калфин, защото депутатите трябва да знаят какво се случва в държавата. Този въпрос е особено актуален, като се има предвид, че тези 1 млн. 500 хил. лв. се вадят от държавния бюджет.
В същото време, госпожа Кунева разполага с бюджет от 1 млн. 700 хил. лв., също за лобиране на България пред институциите и органите, които ще вземат важните решения за присъединяването ни.
Затова ви призовавам да подкрепите това искане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, народните представители да гласуват направеното предложение от народния представител Елеонора Николова.
Гласували 158 народни представители: за 51, против 73, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Има думата за процедура госпожа Елеонора Николова.
Елеонора Николова (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Моля ви, сами да се поставим на нивото, на което са ни поставили нашите избиратели. Не може един министър да се разпорежда с държавни пари, които са част от държавния бюджет и ние да не знаем за какво става въпрос! Не е допустимо ние да се поставим в подчинено положение.
Моля ви, имайте уважение към нас самите! Моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Още веднъж поставям на гласуване предложението на народния представител Елеонора Николова.
Гласували 165 народни представители: за 55, против 70, въздържали се 40.
И при това гласуване не се приема предложението на народния представител Елеонора Николова.
Има направено предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов, които предлагат на основание чл. 94 от нашия правилник, да се проведе изслушване на министър-председателя на Република България, за да изрази отношението си относно мерките му за противодействие на престъпността.
Желае ли някой да обоснове предложението?
Господин Атанасов, заповядайте в рамките на две минути, каквато е нашата практика от години, за да обосновете направеното от Вас искане.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми дами и господа, колеги! Едва ли има по-важна тема за българското общество днес от приемането ни в Европейския съюз! В същия момент, обаче, ежедневно получаваме много тревожни сигнали от Брюксел и тези сигнали са свързани основно, да не кажа единствено, с Глава двадесет и четири “Правосъдие и вътрешен ред”. В един такъв момент, когато обществото се вълнува от тази тема, ние да сме безучастни, е недопустимо!
Затова считам, че нашето предложение да бъде изслушан министър-председателят по тази изключително важна тема, да заяви своето отношение: какви са тези решителни мерки, които правителството ще предприеме срещу корупцията и организираната престъпност, сега е моментът това да се направи. Много ви моля, недейте да се отнасяте с безразличие към тази тема и подкрепете нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов.
Гласували 155 народни представители: за 53, против 84, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, някои от вас ще се подразнят, че губим парламентарно време с искане за прегласуване, обаче искам да ви посоча няколко факта. С голямо неудобство ви казвам, че откакто беше приет Законът за Министерството на вътрешните работи преди два месеца Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред не заседава. В Комисията за борба с корупцията се занимаваме с някакви случаи с цел да имитираме нещо пред Брюксел. Не искате министър-председателят да бъде изслушан в пленарната зала, а в същия момент тема № 1 за българското общество е именно борбата с корупцията и престъпността, защото там се очаква да бъде наложена предпазна клауза. Може ли толкова несериозно да се отнасяме към тази тема?! Какъв ще е знакът на българския парламент към всички тези тревожни сигнали, които получаваме?
Много ви моля, подкрепете това наше предложение! Темата е изключително сериозна. Това е и отношението на управляващите към темата. По този начин показвате на българското общество колко ви интересуват проблемите с борбата с корупцията и с престъпността.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Елиана Масева и Атанас Атанасов.
Гласували 163 народни представители: за 53, против 94, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник има направено предложение от народните представители Евгени Чачев и Васил Паница за изслушване на министър-председателя на Република България, за да изрази отношение относно продължаващото бедствено положение в страната в резултат на наводненията и действията на правителството по превенцията, управлението и преодоляване на последиците от кризата.
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, при първия пролетен дъжд България беше залята отново. Беше залята отново за пети пореден път в рамките на по-малко от една година и беше залята на същите тези места, където това се случи през пролетта на миналата година, през лятото и през есента. Трима министри от Движението за права и свободи носят отговорност за случилото се - заместник министър-председателят Емел Етем, Нихат Кабил и Джевдет Чакъров. Те се възползваха от нещастието на хората след наводнението, за да може да облагодетелстват обръча от фирми на Ахмед Доган. За пети пореден път се констатират едни и същи причини за бедствията на хората – непочистени корита на реки и неподдържани отводнителни системи, безотговорност от стопанисване на язовирите, безрезултатно и безконтролно харчене на милиони от държавния бюджет, некомпетентни разпореждания и липса на координация.
Ние поискахме от министър-председателя да направи незабавна проверка и потърси отговорност за злоупотребите при изхарчването на милиони от държавния бюджет, усвоени главно от обръча от фирми на Ахмед Доган. Обръчът от фирми, които на Шестата национална конференция на ДПС най-цинично бяха обявени като част от демократичните норми, които били генератор на ефективна инвестиционна дейност на държавата. Затова ние искаме министър-председателят да дойде в Народното събрание и да докладва за извършеното от правителството и за взетите мерки, предвид предстоящата висока вълна след 10 април. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението на народните представители Евгени Чачев и Васил Паница.
Гласували 149 народни представители: за 57, против 69, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
За процедура има думата народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Уважаеми колеги, виждате какво се случва в Европа в момента. Това много скоро може да сполети и нас.
Моля ви да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Евгени Чачев и Васил Паница.
Гласували 148 народни представители: за 49, против 81, въздържали се 18.
И този път предложението на двамата народни представители не се приема.
На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник народният представител Минчо Христов предлага като точка от седмичната програма да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Господин Христов, заповядайте да обосновете Вашето предложение в рамките на 2 минути.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, като точка от седмичната програма предлагам Проектозакон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Предлагам към чл. 220 да бъде добавена нова ал. 3, което означава да бъде върната наказателната отговорност за раздаване на необезпечени кредити. Тази наказателна отговорност беше отменена от мнозинството в Тридесет и деветото Народно събрание. Според мен, това създава сериозни предпоставки за раздаване на необезпечени кредити от недобросъвестни банкери и съответно ограбване на спестяванията на българските граждани.
С предложената промяна ще бъдат намалени изкушенията пред някои банкери да облагодетелстват себе си и свързани с тях трети лица, ощетявайки по този начин съответните банки и техните вложители.
Искам да ви обърна внимание, че преди време шефът на отдел “Банков надзор” Емилия Миланова предупреди, че “Кредитната експанзия се превръща в реална заплаха” – цитирам точно. Подобни предупреждения изказаха и представителите на Международния валутен фонд в България.
Колеги, призовавам ви да защитим спестяванията на нашите съграждани и стабилността на българския валутен борд като гласуваме внесеното предложение. Благодаря ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на народния представител Минчо Христов.
Гласували 140 народни представители: за 29, против 62, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
На основание чл. 40, ал. 3 има направено предложение от народния представител Стела Банкова да бъде включено като точка от седмичната програма Проекторешение относно възлагане на правителството на Република България да изработи ясни и професионални критерии за участие на политически лица в ръководствата на държавни фирми и фирми с преобладаващо държавно участие.
Госпожо Банкова, заповядайте да обосновете Вашето предложение в рамките на 2 минути.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам като точка в седмичната програма да влезе проекторешение относно възлагане на правителството на Република България да изработи ясни и професионални критерии за участие на политически лица в ръководствата на държавни фирми и фирми с преобладаващо държавно участие.
Първо, решението задължава Министерският съвет в 15-дневен срок от приемането му да изработи ясни критерии за участието на политически лица в ръководствата на държавни фирми.
Второ, да бъдат извадени от ръководствата на държавните фирми всички заместник-министри и членовете на политическите кабинети, които нямат 10-годишен професионален стаж.
Трето, висшите държавни служители да не получават възнаграждение за участието си в бордове.
Уважаеми колеги, не е морално висшите държавни чиновници да получават възнаграждение за участието си в бордове на фирми, което всъщност е няколко пъти по-голямо от месечната им заплата.
Колеги, умолявам ви да бъдем на висотата на длъжността, която заемаме. Обръщам се към морала на всички колеги в Четиридесетото Народно събрание и моля това предложение да бъде прието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на народния представител Стела Банкова.
Гласували 127 народни представители: за 16, против 57, въздържали се 54.
Предложението на народния представител Стела Банкова не се приема.
Позволете ми да направя няколко съобщения.
Постъпило е предложение от народния представител Волен Сидеров:
“На основание чл. 75, ал. 6 от нашия правилник оттеглям внесения от мен на 6 декември 2005 г. проект за решение.”
Става въпрос за освобождаването, респективно избирането за член на Комисията по околната среда и водите.
Този проект за решение е внесен от двама народни представители – господин Волен Сидеров и госпожа Стела Банкова.
Дали госпожа Банкова е запозната, тъй като само единият народен представител не може да направи това сам?
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Оттеглям подписа си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И Вие заявявате, че оттегляте подписа си.
Следователно е оттеглен и самия проект за решение.
На основание чл. 75 ал. 6 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание господин Волен Сидеров е внесъл проект за решение, с което оттегля внесения от него проект за решение на 6 декември 2005 г. под № 554-02-100.
Има писмо от Иван Искров:
“Уважаеми господин председател, приложено изпращаме Ви публикация “Парична статистика” от м. февруари 2006 г. за сведение на народните представители.”
Материалът е на разположение в Библиотеката на Народното събрание.
На 29 март 2006 г. в изпълнение на задълженията си по чл. 13, ал. 4 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито по престъпен начин, Комисията за установяване на имущество, придобито по престъпен начин, представя в Народното събрание отчетен доклад за дейността на комисията, включващ периода м. август 2005 г. до 2006 г.
С писмо на председателя на Народното събрание е изпратен доклад на Комисията за борба с корупцията с предложение при необходимост по линия на комисията да бъдат предприети съответни действия въз основа на правомощията, съгласно правилника. Докладът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 март 2006 г. на основание чл. 40, ал. 4 от Закона за защита срещу дискриминацията Комисията по дискриминация представя в Народното събрание отчет за дейността си през м. март 2006 г. Отчетът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
На 31 март 2006 г. на основание чл. 22 от Закона за омбудсмана в Народното събрание е изпратен отчет и внесен такъв доклад на омбудсмана за периода юни 2005 – март 2006 г. Докладът е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Както изисква нашия правилник, трябва да съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения през изминалата седмица до днес:
Проект за Решение за възлагане на българското правителство да започне процедурите по незабавното изтегляне на българския военен контингент от Ирак. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Проектът за решение е разпределен на Комисията по външна политика и Комисията по отбраната.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител. Вносители са народния представител Филип Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Законопроектът е разпределен и на Комисията за борба с корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Вносители са народния представител Филип Димитров и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Законопроектът е разпределен и на Комисията за борба с корупцията.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Вносител е Ахмед Юсеин. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Проект за решение за промяна в Комисията по здравеопазването. Вносител е народния представител Татяна Дончева.
Проект за Декларация на Четиридесетото Народно събрание на Република България относно репресиите след президентските избори в Беларус. Вносители са народния представител Иван Костов и група народни представители. Проектът на декларация е разпределен на Комисията по правата на човека и вероизповеданията и на Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване. Вносител е Филип Димитров. Водеща е Комисията по здравеопазването. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносители са народните представители Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за процедурни правила за провеждане на изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин относно подписан с офшорната фирма „Ай Дж. Интернешънъл Инк” договор за лобиране и консултации. Вносител е народния представител Елеонора Николова.
Проект за решение за промяна в Комисията по гражданското общество и медии. Вносител е народния представител Татяна Дончева.
Законопроект за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за възлагане на правителството на Република България да изработи механизъм за изплащането на задълженията на болничните заведения от бюджетния излишък за 2005 г. Вносители са народните представители Минчо Христов и Стела Банкова. Проектът за решение е разпределен на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването.
Проект за решение за избиране на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Вносител е народният представител Христо Величков.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Законопроектът е разпределен на Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за увеличаване числения състав на Комисията по енергетиката. Вносител е народният представител Волен Сидеров.
Проект за решение за увеличаване числения състав на Комисията за борба с корупцията. Вносител е народният представител Волен Сидеров.
Проект за решение за увеличаване числения състав на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Вносител е народният представител Волен Сидеров.
Проект за решение за попълване ръководството на Комисията по труда и социалната политика. Вносител е народният представител Павел Шопов.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове. Вносители са народните представители Мартин Димитров и Филип Димитров. Водеща е Комисията по правни въпроси.
За процедура има думата господин Павел Шопов.
Павел Шопов (КА): Господин председателю, продължава да бъде висящ въпросът относно нашите предложения за попълване на състава и членовете, ръководствата на парламентарните комисии. Това е вече трети месец и ако днес не сме направили предложение по чл. 40, ал. 3, то е защото считаме, че би било формално.
Считаме, че след като миналата седмица започна решаването на този въпрос и едно от предложенията не мина, съвсем редно и нормално е самият уважаем господин председател съобразно представените му правомощия в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да вземе инициативата и да подложи нещата на гласуване. Проблемите и въпросите са съвсем формални. Това е въпрос на регулярност, това са рутинни действия и операции. Става въпрос за попълване на състава на постоянните комисии, в които „Атака” от три месеца няма свои представители.
Ето защо Ви призовавам съобразно дадените Ви правомощия да поставите на гласуване нашите предложения, които са пред Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шопов, призовавате мен, защо Вие не направихте предложение, даже имахте възможност по ал. 7 да направите предложение и автоматично щеше да влезе в програмата на парламента? Какъв Ви е проблемът? Вие не сте направили предложението, искате от мен да го правя?
Преминаваме към точка първа от приетия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УРЕЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВНИТЕ ТРУДОВИ СПОРОВЕ, внесен от Васил Паница и Иван Иванов.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
„ДОКЛАД
за първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Уреждане на колективните трудови спорове, внесен от Васил Паница и Иван Николаев Иванов
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 29 март 2006 г. разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
В заседанието участваха госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар на Конфедерацията на независимите синдикати в България.
Законопроектът беше представен от господин Васил Паница. В хода на дискусията допълнителни мотиви за предлагания законопроект бяха представени и от господин Иван Иванов. Според вносителите направените предложения защитават основното конституционно право на стачка, установено от чл. 50 на Конституцията на Република България. Това право се провъзгласява и от чл. 8 на Международния пакт за икономически, социални и културни права. Същото е обвързано и с други конституционни права, като това на труд, на безопасни и здравословни условия на труд, на свободно сдружаване и други. Според мотивите на законопроекта предлаганата промяна е в съответствие с практиката на повечето европейски страни. По същество народните представители предлагат да се отмени т. 4 на чл. 16 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, с която не се допуска стачка в производството и разпределението, и снабдяването с електроенергия, в съобщенията и здравеопазването, като същевременно се предлага да се допълни чл. 14, ал. 1, т. 1, като в началото се въведе текстът: „спешна и неотложна медицинска помощ, снабдяването с газ, електро- и топлинна енергия”.
По време на заседанието бяха представени становищата на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката, Българската стопанска камара, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа”. Всички заинтересовани страни припомниха, че текстът на сега действащата норма на чл. 16, т. 4 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове е бил предмет на обсъждане в Конституционния съд, който е прогласил нейната конституционосъобразност. В повечето от становищата е цитирано Решение № 14 от 24 септември 1996 г. на Конституционния съд на Република България по Конституционно дело № 15 от 1996 г., обн. „Държавен вестник”, бр. 84 от 1996 г. В мотивите към това решение Конституционният съд посочва, че тълкуването на действителната воля на конституционния законодател, вложена в чл. 50 от Конституцията по отношение правото на стачка, не може да бъде изолирано от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от същата и други конституционни текстове, гарантиращи живота, сигурността и здравето на хората.
Представители на работодателски организации заявиха, че според консултанти на Международната организация на труда забраната за стачки може да отпадне единствено в съобщенията, като допуска тя да се запази за телефонните услуги. Тяхното предложение е заедно с обсъждането за премахването на стачка в посочените три сектора да се обсъжда и задължителна процедура за посредничество преди стачката. Те биха искали да се обсъждат и промени в чл. 20 на закона с цел премахване на забраната за локаут.
Становището на синдикалните организации е в посока на цялостна преоценка на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, акцентиран е върху мирните средства за уреждане на колективните трудови спорове като предпочитани и разумни и прецизно разработване на уредбата на „непосредствените преговори”, „посредничеството” и „арбитража”, отмяна на забраната за провеждане на стачки в системата на здравеопазването, енергетиката и съобщенията, както и отмяна на ограничителния режим за провеждане на стачки в транспорта, уреден в специалния Закон за железниците и други. Според представителите на синдикатите приемането на законопроекта на народните представители Васил Паница и Иван Иванов ще задържи нормалното развитие на индустриалните отношения – колективно договаряне и уреждане на спорове във връзка с него и изпълнението на колективните трудови договори.
В проведеното обсъждане народните представители изразиха безспокойство от предлаганите промени във връзка със задължението на държавата да гарантира живота на гражданите и да закриля здравето им. Преустановяването на работата на работниците и служителите и лекарите в държавните, общинските и частните заведения чрез ефективна стачка би поставило в опасност живота и здравето на много хора, което е недопустимо. Колкото до производството, разпределението и снабдяването с електроенергия, както и съобщенията е очевидно, че са особено значими дейности и ако те бъдат блокирани чрез стачни действия, същото може да се получи непосредствена заплаха за живота и здравето на много български граждани.
Народните представители се обединиха около становището, че недопустимостта на преустановяване на работа на работниците и служителите в секторите на здравеопазването, електроснабдяването и електроразпределението, както и в сектора на съобщенията не би трябвало да изключва правата им на протестни действия за защита на колективните им икономически и социални права чрез символични стачки, протестни събрания, митинги и други, които не водят до спиране на работата им.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати „за” 4 гласа, „против” 1, „въздържали се” 7, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, внесен от Васил Паница и Иван Николаев Иванов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Паница, Вашият ред дойде. Можете да представите законопроекта като вносител.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението, което внасяме с колегата Иванов, защитава основно конституционно право на стачка, установено в чл. 50 на българската Конституция. Правото на стачка е средство за ефективна защита на икономическите и социални интереси на работниците, както и за осигуряване на нормални условия на труд.
Предлаганата промяна е в съответствие с почти всички европейски страни, с практиката, която съществува там и с тенденцията това право да обхваща почти всички сфери на публичния живот.
Отпадането на забраната се съпътства чрез специален член със задължението за осигуряването на минимален обем от услуги в трите сфери чрез допълнение на чл. 14, ал. 1, т. 1 от закона. По този начин населението е с гарантирана спешна и неотложна медицинска помощ, както и със снабдяване с газ, електро- и топлинна енергия.
На четвърто място бих искал да отбележа, че правото на стачка в здравеопазването в никакъв случай не защитава само интересите на медиците. Аз представих пред моите колеги в комисията няколко примера, които показват, че правото на стачка в никакъв случай не защитава само интересите на работещите в сферата на здравеопазването, а и на потребителите на медицински услуги. Веднага давам същите примери, защото примери могат да се дадат много.
В клиниката, в която аз работех – в университетската клиника, и до момента в операционните има така наречените стерилизационни барабани, които са с давност от над 30 години. Те не са годни за стерилизация. В тях сме намирали проби с бактерии. Стерилизираните чаршафи после се слагат върху пациентите и затрудняват работата на лекарите, но от това зависи и животът на пациентите.
Лекарите, като изчерпат всички други възможни средства, трябва да имат право да протестират и чрез стачка за нормални условия на труд. Не може да работиш 30 години с едни и същи барабани, които на същото отгоре са и нестерилни. В някои случаи, казвам, не във всички случаи.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Прочети закона!
Васил Паница: Моят колега Адемов клати пръст отпред, като знае много добре втория пример, който дадох – по неговата специалност. Мога да го заведа в поне десет болници в Южна България, в които анестезиологичните апарати са допотопни, анестезиолозите се страхуват да работят с тях. Те не могат да дозират нормално анестетичното вещество – наркотан или нещо друго. Господин Адемов много добре знае, че газовите системи, които отвеждат, са облепени с лейкопласт, защото са пропукани. Това създава опасност и за пациентите, а не само за лекарите.
Ако хората, които работят в тази сфера, изчерпвайки всички други възможности могат да протестират чрез стачка, обществото ще чуе, че има неуредици и в здравеопазването, за които не е и подозирало.
Искам да ви кажа, че този наш проблем е известен в Европа. През 2002 г. експерти от Международната организация на труда дават писмена препоръка за премахване пълната забрана за стачки в трите отрасъла – здравеопазване, енергетика и съобщения. На 22 октомври 2003 г., все пак има някакво движение, и Националният съвет за тристранно сътрудничество приема проект, в който отпада забраната за стачки в съобщенията и здравеопазването.
На 11 март 2004 г. е получено писмо от Международната конфедерация на свободните профсъюзи и на Европейската конфедерация на профсъюзите до премиера относно липсата на напредък по отношение забраната за провеждане на стачка в здравеопазването, съобщенията и енергетиката. Тази кореспонденция като в правова, цивилизована държава, все пак трябва да се пази някъде.
През м. септември 2005 г., преди около шест месеца, е заведена колективна жалба № 32 срещу България до Съвета на Европа, основана на Европейската социална харта. Колективната жалба е от КНСБ, “Подкрепа” и Европейската конфедерация на профсъюзите точно по този въпрос.
През м. ноември, само един месец след това, Европейският комитет за социални права към Съвета на Европа обявява жалбата за допустима. Нали знаете какъв ще е резултатът, който ще дойде от Съвета на Европа? Вероятно се досещате, защото за много други неща не се досещахте, за да се стигне до това положение на апокалипсис в последните дни относно приемането ни в Европейския съюз. Очаква се Съветът на Европа да отправи препоръка към България за спазване на поетите ангажименти по чл. 6, §4 от Европейската социална харта.
И тъй като имаме един добър пример – нашата северна съседка, искам да ви кажа, че в Румъния решиха въпроса със стачките в тези сфери неотдавна, по наистина един по-особен начин, но го решиха: разрешават се стачките в трите отрасъла при запазване на една трета от обема на дейността. Особен начин, но го решиха. Вероятно защото обръщат внимание на малките камъчета, нашите северни съседи са вече по-напред от нас, както добре знаете. Защо трябва да чакаме препоръките на Съвета на Европа дори и по този наглед много важен въпрос, за да реагираме? Имаме шанс да го направим сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И така, чухме аргументите на вносителя. Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители? Моля, чрез вдигане на ръка да направите своята заявка за изказване.
Господин Гущеров, заповядайте.
Добромир Гущеров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Това наистина е важна и актуална тема, която касае не обществените прояви, а проявите на тези, които са ангажирани в обществения процес. Нещо повече, това е тема, която винаги е касаела БСП и не в този, и не само в предишния, а в парламентите от 90-а година насам.
Парадокс е обаче, когато се говори на тази тема, и то с особена загриженост, от най-дясната страна, общо взето от представители на правителството, което не подкрепяше предложенията от страна на БСП.
Връщам се на думите на един от основателите на новия български синдикализъм, какъвто е д-р Тренчев, връщам се на неговите разсъждения по отношение на цялостната политика на различните правителства към синдикализма, и то на онази част, която казваше колко е парадоксално именно тези, които бяха най-върли противници на синдикатите, тези, които се опитваха по всякакъв начин да ги подчинят не само чрез формулата стачки – нещо, което е не само европейско, а и световно демократическо постижение, а искаха да ги подчинят изобщо на политическите си и бизнес интереси.
В тази връзка парадоксът е наистина факт, но, от друга страна, искам да кажа, че ние като последователи на тази идея категорично ще подкрепим предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Георгиев.
Георги Георгиев (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Предложението на колегата д-р Паница заслужава внимание. Защо? Свидетели сме как 15 години държавата абдикира от задължението си поне в 30-40% да поеме отговорността за здравеопазването. С тази своя абдикация тя прехвърли това върху плещите на лекарите, но иначе се кичи с правото, че прави социална и здравна политика.
Лекарите поеха една голяма отговорност да изпълняват здравна политика що годе на ниво, защото знаем, че българската медицина в момента не разполага с достатъчно икономически средства, за да може да обезпечи терапевтичния сектор, след това оборудването с нова апаратура и не на последно място трудовото възнаграждение на хората, които се грижат за здравето на българския народ. И правото им да стачкуват го гарантира и осигурява самата Конституция. Сега виждаме, че здравеопазването преминава в частни ръце. Ако ние не дадем право на лекаря и на всички медицински специалисти да стачкуват, утре собственикът ще го смаже. Просто ще се позове на някакъв закон и ще каже: „Вие нямате право да стачкувате. Защо? Защото аз ще ви давам 300 лв. И понеже и по силата на закона вие нямате право да стачкувате, ще се задоволявате с 300 лв.”
Да, може да се подходи малко по-внимателно към изработването на този закон, да се оставят спешни звена по време на стачка, да не се открие фронт. Това е предимството. Но и пълната, 100-процентовата стачка също си има своите предимства, защото, когато поискат лекарите – нещо, което касае здравето и живота на българските граждани, тогава, когато обявят 100-процентова стачка, правителството или отделни браншови организации ще приемат това, което искат. Естествено, не бива да се допускат безумни искания. И затова аз и моите колеги от партия „Атака” и движение „Атака” ще подкрепим внесения законопроект от господин Паница. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, д-р Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! На нашето внимание е един законопроект за уреждане на колективните трудови спорове, който е приет още 1990 г. Забележете, този закон е приет през 1990 г. Оттогава досега проблемът за това дали хората от здравеопазването, транспорта и съобщенията, работещи в тези сфери, имат право на ефективни стачни действия, продължава да бъде актуален. Неслучайно този въпрос е поставян на вниманието на няколко народни събрания, но все още не е намерил своето решение. И ако в началото на изказването или на представянето на законопроекта от доц. Паница реагирах по начина, по който той ми направи забележка, това е, защото, д-р Паница, прочетете чл. 1 на този Закон за уреждане на колективните трудови спорове. Всички проблеми на здравеопазването и на сферите, за които говорим в момента, не могат да се решат с този закон. И това Вие прекрасно го знаете. Вижте какво е написано тук – този закон установява реда за уреждане на колективните трудови спорове между работници и работодатели по въпроси на трудовите и осигурителните отношения и жизненото равнище. Условията на труд са проблем на друг закон. Правилата за добра медицинска практика са проблеми на други закони и на други уредби. Така че да възлагаме на този законопроект и на този закон неща, които не са в предметния обхват на закона, според мен е най-малкото некоректно.
В Комисията по труда и социалната политика се проведе една изключително сериозна и продължителна дискусия по предложения законопроект с участието на министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова, заместник-министри от Министерството на труда и социалната политика, заместник-министри от Министерството на здравеопазването, представители на Министерството на икономиката и енергетиката и т.н. В комисията бяха представени девет становища – на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката и енергетиката, на Министерството на транспорта, на КНСБ, на КТ „Подкрепа”, на Българската стопанска камара, на Националния осигурителен институт. Това е едно сериозно доказателство за това, че този въпрос е изключително сериозен и стои на вниманието на различните институции, на различните ведомства.
Искам да си позволя да направя кратка ретроспекция на този въпрос и изобщо на този проблем. Преди малко казах, че този закон е приет още през 1990 г. и затова аз смятам, че предложението на колегите от Демократи за силна България в момента е, най-малко казано, конюнктурно, защото в момента има проблеми в системата на здравеопазването. Аз искам да задам следния въпрос, д-р Паница и господин Иванов, понеже вие сте вносители на този законопроект.
В периода между 1997 и 2001 г., когато стартира реформата в здравеопазването, тези проблеми бяха изключително актуални. Защо тогава вие не предложихте такъв законопроект, който да разреши ефективна стачка в системата на здравеопазването? Когато се преструктурираше секторът, защо тогава не бяха предложени тези промени, които по същество, пак повтарям, са изключително сериозни и аз лично, както и Парламентарната група на ДПС, нямам нищо против решаването на тези въпроси. Въпросът обаче е в позиционирането на внасянето на проблема. Защо точно сега и защо точно в този вид?
Естествено е желанието на Демократи за силна България да яхнат политическата вълна и да се окажат в предните редици на тези, които протестират в системата на здравеопазването. И това е един от политическите аргументи, които при всички положения не убягват на колегите от Демократи за силна България.
Искам да кажа и нещо друго, което е изключително важно. Мисията на Международната организация на труда през 2002 г., за която каза и д-р Паница, идва в България с надеждата да консултира и да направи съответните препоръки към тристранните партньори – работодатели и синдикати, за да могат да изготвят едно становище по предложения проект. Но, д-р Паница, аз притежавам този доклад, ако искате мога да Ви запозная с него. Не е вярно това, което казахте. Там е казано, че отпада забраната за стачки в отрасъл единствено и само „Далекосъобщения”. Дори те предлагат и нещо друго – да се запази отрасъл „Телефония”, тъй като тогава мобилните оператори не бяха развити на това ниво, като елементи от националната сигурност на страната. Дори и представителите на Международната организация на труда са стигнали до извода, че не във всички сфери може да има ефективни стачни действия.
И сега да се върнем на прословутата хронология. След това беше съставена една работна група по предложение на министъра на труда и социалната политика, в която работна група влизаха експерти от различни министерства и ведомства. И тази работна група стигна до един проект, който беше гласуван от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Забележете какво казва тогава НСТС: запазва се забраната за стачки в енергетиката и при държавните служители. Отпада забраната за стачки в здравеопазването и съобщенията. Това е позицията на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Междупрочем фактът, че тази тема е изключително интересна, че по този въпрос има изключително различни становища, което може би е нормално, показва, че на заседанието на Министерския съвет отпада всякакъв вид възможност за стачки в тези сектори. Тоест забраната остава така, както е визирана в чл. 16, т. 4 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Оттам нататък проектът влиза в Комисията по труда и социалната политика, където също има различни становища и различни мнения. Проектът е гласуван в Комисията по труда и социалната политика и повече от една година беше в деловодството на Народното събрание, така и не успя да мине на първо четене.
В момента, след тази колективна жалба на КНСБ, на КТ „Подкрепа” и на Европейските профсъюзи към Съвета на Европа, в момента към Министерството на труда и социалната политика е изградена една междуведомствена работна група, която е задължена до 1 април, не зная докъде е стигнала тяхната работа, но до 1 април е задължена да изготви становище по предложения законопроект. Да изготви становище, което да урежда всички въпроси, свързани с колективните трудови спорове, а не единствено и само с въпросите на ефективните стачни действия в системата на здравеопазването, транспорта и съобщенията.
И в становището на колегите от Конфедерацията на независимите синдикати в България е казано: ние подкрепяме идеята за отпадане на ефективните стачни действия при определен ред, но не подкрепяме законопроекта във вида, в който е представен той. Това можете да го видите много ясно в становището на КНСБ.
Нека да се върнем върху философията на Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Тази философия, приета още през 1990 г., дава акцент върху мирните средства за уреждане на колективните трудови спорове като предпочитани, разумни и преобладаващи. Идеята е усилията да се насочат към прецизно разработване на уредба за непосредствените преговори и посредничество преди стачката, като стачката се възприема като последно средство, като крайно средство, когато не могат да бъдат решени въпросите и проблемите, поставени пред работодателите и синдикатите.
На следващо място, като цялостна концепция за усъвършенстване на Закона за уреждане на колективните трудови спорове следва да се обърне внимание за развитието на Националния институт за помирение и арбитраж – един институт, който е с ранг на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.
Пак повтарям, посочените мирни средства за уреждане на колективните трудови спорове имат една обща цел – да отдалечат и ограничат случаите на възможно провеждане на стачка като крайно средство за уреждане на спора.
Сега искам да кажа няколко думи за сектор “Енергетика” – какво предлагате вие, колеги Иванов и Паница. Вие предлагате да отпадне забраната за ефективни стачни действия в енергетиката, като само за снабдяването с газ, електроенергия и топлинна енергия трябва работниците и служителите предварително да се споразумеят за извършване на съответните, описани в ал. 1 на този чл. 16 механизми за споразумение между работодатели и работници и служители. Това на практика е по-строг режим, защото сега в тези подсектори на енергетиката работниците и служителите имат право на ефективни стачни действия. Вие ограничавате това им право с този текст, ако ви е направило впечатление това.
Погледнете и ще видите: вие казвате, че в секторите за снабдяването с газ, електро- и топлинна енергия трябва предварително да има споразумение – нещо, което не е казано в досегашните текстове.
Преминавам към следващия момент, който според мен е изключително важен – въпросите, свързани със системата на здравеопазването. Какво е необходимо да се предвиди, при какви условия и ред, за провеждане на стачки, които да гарантират достъпна и качествена медицинска помощ, непрекъснатост на лечебно-диагностичните процеси? Аз знам какво ще каже д-р Паница и това е съвършено вярно – в почивни и в празнични дни остават дежурни екипи, които обслужват по същия начин.
Д-р Паница, ако една стачка продължи 14 дни или, не дай си Боже, повече, тогава смятате ли, че няма да бъдат ограничени правата на българските граждани, лечебно-диагностичният процес, клиничният процес, клиничното лечение на пациентите да не пострада?
От друга страна, тъй като вие казвате, че се гарантира неотложна и спешна медицинска помощ, има медицински дейности, свързани с издаването на медицинска документация. Например епикризи, медицински удостоверения и ако в 14-дневен срок в доболничната помощ не се издаде медицинско удостоверение, кой ще поеме отговорността за пропуснатите ползи? Примерно кандидатстване във висше учебно заведение, кандидатстване за работа и т.н. Това са въпроси, на които трябва да се обърне изключително сериозно внимание и затова трябва много ясно да бъде разписана, както е модерно напоследък да се казва, малката предпазна клауза – по какъв начин да се разпишат текстовете, за да не се нарушат интересите на българските граждани.
Преминавам към последния въпрос, който според мен е един от изключително важните въпроси. Става дума за това прословуто решение на Конституционния съд. Забележете, това решение е от 1996 г. (Реплика от народния представител Иван Иванов.) Тоест, господин Иванов, вие правите такива предложения единствено и само когато сте в опозиция. Това е ясен показател за конюнктурността на това предложение – вие прекрасно знаете това.
Нещо друго искам да кажа. Мотивите на питането до Конституционния съд тогава бяха разработени със съдействието и с помощта на бившия председател на Българския лекарски съюз. Аз съм прекрасно запознат с тези мотиви. Вижте какво казва решението на Конституционния съд – вие го знаете, няма смисъл да се връщаме към него, но там е казано: „Правото на стачка е крайно средство за защита на колективните социално-икономически интереси на работници и служители чрез ефективно преустановяване на работа по трудово правоотношение”. Какво следва от това? В чл. 50, който цитирате и в мотивите се позовавате на него, е казано ясно: “Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни, икономически и социални интереси”. Прекрасно, само че на мен не ми е ясно защо спирате дотук. Следващият текст е следният: “Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон”. Тоест този начин е определен от специалния закон. Всичко това, което говорим дотук, трябва да бъде съобразено със закона. Вероятно затова вие предлагате промени в закона.
Да се върнем към чл. 57, ал. 2 на същата тази Конституция – не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. Тоест връщаме се отново на идеята, че трябва да бъде разписан много ясен механизъм, по който по никакъв начин да не бъдат накърнени правата на българските граждани от гледна точка на получаване на публичните услуги в секторите здравеопазване, съобщения, енергетика и т.н. – секторите, за които вече говорихме.
Накрая, уважаеми колеги, разбирам прекрасно, че този въпрос трябва да бъде решен. Съзнавам, че този въпрос трябва да бъде решен в унисон с европейската практика независимо от това, че в Европа няма единна практика. Вярно е, че преобладават страните, в които е разрешено ефективното стачкуване в тези сектори, но още по-вярно е, че дори Европейската социална харта – членът, който вие цитирате, дава право на националното законодателство да реши въпроса, както сметне за добре.
Ако трябва да кажа последното изречение в това мое изказване, заявявам, че предложените идеи за разрешаването на протестни действия в тези сектори са добри, но начинът, по който се предлага да бъде решен този въпрос, не е от най-добрите и не е от най-точните поне според мен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Паница, заповядайте за първа реплика.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Бях цитиран, че говоря неверни неща. Сега ще ги припомня на господин Адемов.
Той съобщи, че становището на КНСБ е много добро, само че пропуска една от точките, които предлага КНСБ:
“Мисията на Международната организация на труда, госпожа Анна Пуаия – цитирам доклад на КНСБ – идва по повод правото на стачка при решаването на колективните трудови спорове в България. Среща се със социалните партньори и препоръчва усъвършенстване на закона и по-специално правото на стачка. Дадени са писмени препоръки от експертите на МОТ, въпросната госпожа Анна Пуаия, включително премахване на пълната забрана за провеждане на стачка в трите отрасъла.”
Господин Адемов, аз не бъркам и не говоря неверни неща.
След това – за прословутото решение на Конституционния съд. Да, тогава решението при така зададения въпрос е нормално, а въпросът към Конституционния съд е: противоконституционна ли е забраната за стачка в здравеопазването? Така е поставен въпросът. Конституционният съд отговаря: “Не е противоконституционна”.
Сега въпросът е друг – там се говори за право на всеобхватна, тотална стачка, защото се казва думата “стачка”. Консултирахме се с доста вещи юристи в тази област. Това, което предлагаме сега, е друго – предлагаме стачка при осигуряване пълен обем на спешна и неотложна медицинска помощ.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Какво значи пълен обем и неотложна помощ?
Васил Паница: Как само в нашата държава от цяла Европа това право на стачка при тези условия нарушава правата на гражданите, а в цяла Европа не ги нарушава? Пак някак си се раздалечаваме от тях, пак се разграничаваме, пак стоим далеч от тях.
И това трябва да се разбере – има разлика в двете предложения и при двете ситуации. Тогава се говори за тотална стачка, а сега говорим за друг вид стачка – с осигуряване на спешна и неотложна медицинска помощ. Има го в Наредба № 41 за медицинските стандарти. Проверете го. Това е наредба на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Адемов, имате право на дуплика.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, д-р Паница, за тази реплика. Аз обаче също искам да се позова на становището на КНСБ, което Вие прочетохте само че извадихте от контекста текста, който Ви обслужва. Сега аз казвам следното нещо, тоест чета становището на КНСБ: “Приемането на предлагания законопроект ще задържи развитието на правната уредба за решаване на колективните трудови спорове и което е най-важното – колкото и да звучи парадоксално, неговото приемане ще задържа нормалното по-нататъшно развитие на индустриалните отношения, колективното договаряне и уреждане на спорове във връзка с него, изпълнението на колективните трудови договори. Ето защо ние не можем да приемем този законопроект в този вид, с това съдържание и този обхват”.
Затова говорим през цялото време, иначе ние, от Движението за права и свободи, подкрепяме основните идеи, които залагате, но ние твърдим, че този въпрос трябва да бъде уреден с цялостна концепция, с цялостна философия за промяна изобщо на колективните права на българските граждани.
След това Вие, д-р Паница, говорите за пълен обем на неотложна и спешна медицинска помощ. Може ли някой в България или Вие да се ангажирате с дефинирането на така наречения пълен обем на неотложната помощ, например? (Реплики.)
Аз наредбата я знам и Вие прекрасно знаете, че тази наредба я знам, и не само тази наредба.
Другото нещо, което искам да кажа е, че Вие забравяте, че преди една седмица или може би две, е подписано Национално колективно трудово договаряне между работодателите в здравеопазването, между Министерството на здравеопазването, между КНСБ, КТ “Подкрепа” и работодателите на лечебните заведения, които са към Българската стопанска камара. Подписано е колективно трудово договаряне, в което за следващия срок от две години са регламентирани началните стартови заплати в системата на здравеопазването, регламентирани са режимите на труд и почивка, регламентирани са допълнителните възнаграждения и т.н. Това е демократичният, това е европейският път за решаване на проблемите в сферата на индустриалните отношения. Ние от Движението за права и свободи се придържаме към този път!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, този законопроект, внесен по това време, има определена знакова стойност. Би било непростима грешка той да бъде отхвърлен априори. Знак на отношение на левицата към подобен вид идеи, които разширяват правата на хората на наемния труд, да изразят своя протест срещу неправомерни действия на работодателя или други събития, заради които те са принудени да стигнат до тази крайна мярка – прекратяване на трудовия процес, това е нещо, което ние сме готови да подкрепим, защото то е израз и на нашите леви идеи, но стигайки до конкретния текст, който има и определена специфика, аз казвам: подкрепям го, но под условие.
В сферата на здравеопазването има две неща, които не могат да бъдат пренебрегнати. Едното е спецификата на труда, а другото е спецификата на заплащането.
Спецификата на труда не предполага възможност трудовият процес да бъде прекъснат абсолютно или да отидем към този вариант, за който ни подсказа д-р Паница – видите ли, в Румъния имало една трета намаляване на дейността, а другите две трети отпадали като знак на протест. И аз си го представям това в едно, примерно, хирургично отделение с тежко болни. Ние не ги приемаме на първо число и не ги изписваме на 30-о число. Това е процес, в който непрекъснато приемаме болни и непрекъснато изписваме. Кога спираме приема? Или, примерно, ако има трима болни, на които трябва да бъдат изхвърлени подлогите по тази пропорция едно към три, санитарката изхвърля подлогата на единия, на другите двама оставя, защото тя протестира?! Или пък лаборантката, която трябва да вземе кръв, взема кръв на един от тримата, а на двамата не взема!? Значи, има една специфика, която в така разписания текст не е споделена и не може да бъде взета предвид, защото прекъсването на трудовия процес това вече е във вреда на болния. Следователно, между първо и второ четене ние трябва да внесем такива изменения, които да разпишат ясно възможностите в тази градация на протеста, което включва най-напред преговори с работодателя, след това включва арбитриране, след това включва символични протестни действия и чак накрая, стигайки до възможността да се разреши прекъсване на трудовия процес, тоест ефективна стачка, то да бъде под условие, за да могат да бъдат запазени правата на пациента.
Спецификата на заплащането също е една особеност, която трябва да бъде взета предвид. Какво се случва с Вашите барабани, д-р Паница? Значи, ние прекъсваме работа за един месец в една болница – това е една хипотеза. Заплащането там е по клинични пътеки, следователно тези пътеки не са изпълнени, но в закона е казано, че работодателят трябва да плати заплатите. Да, той ще ги плати точно с парите за барабаните. И историята с барабаните фактически е лошият пример за това как прекъсването на трудовия процес и изпълнението на останалите текстове от договора за уреждане на колективните трудови спорове на практика няма да доведе до онова, което целим.
И накрая, ще дойде ден, в който ние ще поставим въпроса за повишаване на здравноосигурителната вноска, защото този дебат, който върви в обществото – възможността лекарите, медицинските специалисти да протестират, ще ни доведе и до това изискване – ние да завишим средствата за здравеопазване по този механизъм, който е разписан – чрез касовото финансиране и съответно чрез повишаване на здравноосигурителната вноска.
Отсега Ви моля, д-р Паница и господа от десницата, да няма сърцераздирателни реплики тогава, когато повишаваме вноската, как ние съсипваме българския данъкоплатец, как пречим на работодателите да инвестират средства, които няма да отидат в стимулиране на производството и инвестиции, а ще отидат за здравно осигуряване. И ви моля, ако сега подкрепяме тази идея, то след това ви моля да ни спестите тези сърцераздирателни реплики, когато тръгнем да повишаваме здравноосигурителната вноска.
За финал – подкрепяме идеята, заложена в този законопроект под условие, че между първо и второ четене ще разрешим въпросите със спецификата, по която ще бъдат разрешавани тези дейности и спиране на трудовия процес в здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Не може между първо и второ четене да се пишат нови закони! Хайде, все едно, че не съм го казал!
Господин Иванов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата от една страна като съвносител на закона, а от друга страна като човек, който е бил в национално ръководство на синдикална организация и е защитавал тези принципи независимо от периода, в който те са били изразявани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В коя организация сте били?
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Бил съм в Асоциацията на демократичните синдикати.
Искам още в самото начало да кажа, че много странно звучеше изказването на д-р Хасан Адемов, който тук разви всички тези, които са срещу направеното предложение за изменение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове, но в комисията той подкрепи закона и се надявам, че ще направи това и в пленарната зала.
Ще си позволя съвсем накратко да спомена основните мотиви, които ни дават пълното основание да пледираме за приемането на тази промяна в закона.
На първо място това е конституционното право, което наистина е заложено в чл. 50 на българската Конституция. И за тези, които са забравили текста, ще го прочета: “работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни, икономически и социални интереси”. Именно “колективни, икономически”...
Хасан Адемов (ДПС, от място): Следващото изречение! Дайте следващото изречение!
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Ще се спра и на него.
Именно “колективни, икономически и социални интереси”! (Реплики.)
Ще го прочета, д-р Адемов, няма да го пропусна. Ще чуете!
На второ място, това е наистина Международният пакт за социалните, икономически и културни права на гражданите. Член 8 прогласява именно това право на защита на колективните икономически и социални интереси на работещите.
На трето място, това е европейската практика. В значително по-голямата част на страните от Европейския съюз правото на стачка в тези три отрасъла – здравеопазване, съобщения и енергетика, е категорично разрешено.
На четвърто място, това е тенденцията в законодателството в момента в европейските страни и не само там. Бих казал най-общо – в демократичните страни, където все повече се разрешава правото на стачка в областта на публичните услуги.
На пето място, д-р Адемов се стремеше да ме апострофира, заявявайки, че не чета второто изречение на чл. 50. Аз ще го прочета: “Това право – правото на стачка – се осъществява при условия и по ред, определени със закон”. Точно това е и поводът в закона освен промяната, която предлагаме в чл. 16, т. 4 с отпадане забраната на стачки в тези три отрасъла, ние правим и съответната промяна в чл. 14, ал. 1, т. 1, за да можем да защитим основното, което се записа в чл. 57, ал. 2 в Конституцията – че не се допуска злоупотреба с права, както тяхното упражняване, ако то накърнява права или законови интереси на други.
Именно водени от такива разбирания – да бъде спазено изискването на Конституцията да бъдат защитени правата както на работещите в трите отрасъла, така и на всички български граждани, ние правим и съответните промени в чл. 14, ал. 1, т. 1, за да може да се създадат условия за нормален живот на българските граждани.
Когато говорим за промяната, която позволява правото на стачка, нека не забравяме, че тя наистина е свързана с три други конституционни права. Първото е правото на труд. Второто е правото на здравословни и безопасни условия на труд. Доктор Адемов каза, че тези условия са обект на отделен закон. Точно така, но когато те се нарушават, чрез правото на стачка се протестира срещу тяхното нарушаване. Такъв е смисълът, който ние влагаме, когато казваме, че защитаваме това конституционно право с нашите предложения. И накрая, това е правото на свободното сдружаване. Защото, когато бъдат забранени част от възможностите за протестиране срещу нарушаване на колективното трудово договаряне, включително чрез стачка, извинете, но това изпразва голяма част от съдържанието на синдикалното сдружение, към което принадлежат работещите в тези три сектора.
Изрично беше подчертано в изказването на председателя на комисията, че трябва да се използват мирни средства. Извинете, но никой не говори за войнстващи действия. Отдавна е отминал периодът на ХІХ век, когато работниците са чупели оръдията на труда. Стачката може да бъде мирна и трябва да бъде такава, но трябва да бъде действително с начин за въздействие върху работодателя. За моя, не бих казал изненада, но все пак дискусията тук беше насочена единствено към стачните действия на лекарите. Дори д‑р Йорданов спомена, че това е свързано именно с конюнктурния характер на момента. Не е вярно. Предложението ни разглежда възможността за стачни действия в три отрасъла, д‑р Йорданов. Здравеопазването е само един от тях. Към тях са съобщенията и енергетиката. Нека все пак имаме предвид, че законът беше гласуван през 1990 г., когато и трите отрасъла бяха изцяло 100% държавни.
Но аз ви питам: какво можехме да направим, когато при нас идваха работници и служители от БТК, след приватизацията на БТК?! Тогава именно, използвайки обстоятелството, че нямат право на стачка, новите собственици на БТК от “Вива Венчърс” освободиха практически принудително половината – 12 хиляди от работещите 24 хиляди служители в БТК. Същото по определен начин възниква в енергетиката след приватизацията на електроразпределителните дружества. Там не можеше да има никакви протести именно поради това, че не е разрешено правото на ефективна стачка. Но аз отново казвам: правото на стачка чрез промените, които предлагаме и в чл. 14, ал. 1, т. 1, го обвързваме и с необходимостта да бъдат съхранени здравето и животът на хората. Защото здравето на хората зависи не само от здравеопазването, но зависи от енергетиката в определен смисъл, зависи и от работещите в сектора на съобщенията.
И накрая, уважаеми колеги, чух някои предложения, които бяха направени. Няма никакво съмнение, че между първо и второ четене предложенията, направени от двамата вносители – от колегата Паница и от мен, могат да бъдат доусъвършенствани, включително като се отчете мнението на организациите на работодателите, които искат да се въведе така наречената задължителна процедура за посредничество. Това може да се направи. Важното е да защитим принципа за равнопоставеност на всички български граждани, работещи във всички сектори, независимо кои са те, и да защитим европейската практика в трудовото законодателство в тази област. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Панева, заповядайте за реплика.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Тъй като през цялото време гледахте към нашата половина на залата, искам да Ви припомня, че в дебата в комисията нито един от представителите, които днес участват в това обсъждане, не застана срещу правото на тези категории работници да могат да стачкуват. Това не беше казано от нито един от нас. И, забележете, при гласуването ние се въздържахме, защото, освен че чуваме гласа на онези, които имат право да гласуват, ние тогава чухме гласа на социалните партньори – синдикати и работодатели, които поискаха от нас, не в този момент, а в един следващ момент, да решим този въпрос, който наистина има нужда да бъде решен. Ние го направихме, знаете, за всички категории работници и затова и гласуването ни беше “въздържали се”.
Моля Ви, не се изживявайте като единствен защитник на тези права и не ни вменявайте несъществуваща вина. Ние не сме го сторили нито в комисията, нито ще го сторим днес. Бъдете сигурен. Ние имаме уши и очи да виждаме какво става около нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика – Руденко Йорданов. Заповядайте.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, все пак настоявам на твърдението, че има и конюнктурен характер, внасянето на този текст, сега и по този начин, защото, видите ли, 2000-та и 2001 г. е правена поправка на Закона за уреждане на колективни трудови спорове. Тази поправка е правена по време на вашето управление и тя не е взела предвид онова, което Вие сега осенявате с Вашия текст.
И още нещо. Слагам акцент върху здравеопазването, защото Ви е ясна и другата конюнктурна възможност. Там предстои преструктуриране, което никой не посмя да направи, знаейки до какви тревоги ще доведе обществото и колко рязко биха реагирали засегнатите. Едно преструктуриране в условията на пазарна икономика, в условията на пазар, в условията на конкуренция предполага и болка, предполага и необходимостта на определени среди, които са засегнати от решаването на проблема, да реагират драстично и по начина, който ние ще им предложим сега - с ефективни стачни действия.
В тази позамътена вода аз твърдя, че вие се опитвате по конюнктурен начин да повдигнете проблема, да яхнете вълната и да се представяте като спасители на лекарското съсловие. Това не е така. Всички ние искаме да направим условията за здравеопазване по-добри, защото по-добри условия за здравеопазване, по-добре задоволени интереси на специалистите, които го провеждат – това означава доволни пациенти. В крайна сметка това са нашите цели, нашите интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За трета реплика – заповядайте, господин Гризанов.
Иван Гризанов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Иванов, аз ще подкрепя на първо четене внесения от Вас законопроект. Имайки предвид опита си като стопански ръководител и като човек, който е защитавал колективните интереси, когато те са съвпадали с държавните интереси, искам да ви кажа, че в годините, когато управлявахте вие и когато вашите симпатизанти гласуваха символично в АЕЦ, то те и символично работеха. Това, което предлагате, е изключително опасно начинание – и определено в енергетиката, и определено в ядрената.
Затова предлагам между двете четения комисията да приеме такива промени във внесения от Вас законопроект, които няма да влияят на националната сигурност и на безопасността в енергетиката. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Гризанов.
Има думата за дуплика господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми колеги, благодаря на интереса, който предизвиках със своето изказване, и ще взема последователно отношение по направените ми реплики.
Госпожо Панева, Вие не цитирахте точно изразените становища от двете основни синдикални организации. Искам да съобщя, че Конфедерацията на труда “Подкрепа” подкрепи предложения законопроект от господин Паница и от мен. Това е записано в текста на становището. Може да ви го прочете председателят на комисията господин Адемов. То беше раздадено на всички.
Що се отнася до това, че Вие сте гласувала “въздържали се”, правилата в българското Народно събрание, които са различни от други събрания и организации, са такива, че въздържалият се е против закона. Вие знаете, че гласовете “за” са само тези, които определят дали един закон се приема, дори и по принцип. Гласувайте по принцип. Подкрепете изказаното становище от господин Гущеров, от д-р Йорданов.
Ако счетете, че между първо и второ четене трябва да бъдат направени някакви корекции, предложете ги, участвайте в дискусията преди второто четене.
Когато д-р Адемов говори за малките предпазни клаузи, които не трябва да доведат до отрицателни последици, аз съм напълно съгласен с господин Гризанов. Ние сме длъжни да направим така, че да не застрашаваме националната сигурност – независимо дали това е в енергетиката или някъде другаде.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Ние говорим за предложението. Това, което сте направили, не става.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Спирам се и на изказването на д-р Йорданов, който се постара отново да изтъкне, че нашето предложение има конюнктурен характер, тъй като ние сме в опозиция.
Доктор Йорданов, искам да върна лентата с около две години назад. Вие не бяхте депутат в 39-ото Народно събрание, но пред мен е председателят на вашата парламентарна група – господин Миков. Тогава петима народни представители, трима от които в момента са министри – министър-председателят Сергей Станишев, министърът на транспорта Петър Мутафчиев и министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, редом с бившия конституционен съдия Александър Арабаджиев и сегашният областен управител на Бургас Любомир Пантелеев, внесоха аналогично предложение в един от трите сектора, касаещи премахване на забраната за стачки в съобщенията. Това беше по повод на тежките проблеми в БТК заради масовото напускане на работници по настояване на новите собственици. Не заради Демократи за силна България, а заради тогавашното управляващо мнозинство този законопроект не беше разгледан.
Приканвам ви: подкрепете сега законопроекта, за да останете на принципите, които прогласявате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Иванов, чукате на много отворена врата – отворена дълги години. Ние ясно заявихме своята позиция, че Коалиция за България подкрепя философията на Вашия законопроект и ще гласува “за” на първо четене.
Само че няма да отминем и друго – няма да отминем Вашия въпрос, който зададохте – как да защитим работниците в БТК. Господин Иванов, четири години – от 1997 до 2001 г., тази позиция за промяна на философията беше позиция на Коалиция за България, тогава Демократичната левица – Българската социалистическа партия. И Вие упорито не я харесвахте. Тази позиция продължи и в предишното Народно събрание. Ние сме много доволни, че крайно дясната опозиция е узряла за такова решение, което освен обърнато към хората на труда, към правото им на свободно сдружаване, към правото им на защита на трудовите права, отразява и развитието на социално-икономическите процеси в България през последните 15 години.
Всички ние знаем, че този Закон за уреждане на колективните трудови спорове е закон отпреди Великото Народно събрание, приет от обикновен парламент, който вие наричахте тоталитарен. Но за периода 1997-2001 г. вие не намерихте време за ревизия в тази посока, въпреки че имаше натрупана критична маса от промени по отношение на демонополизацията на секторите, по отношение на частната собственост, по отношение на конкуренцията, въпреки че работниците през тези години много повече се нуждаеха от защита на техните трудови права. Именно заради това днес колеги от нашата парламентарна група си позволяват да квалифицират Вашата позиция като лицемерна. Но няма значение.
Мисля, че ние ще се обединим около нея. Разбира се, че ще трябва удължаване на срока между първо и второ четене, за да се изпипат тези детайли, защото това, което имаме в тези сектори, които Вие изброявате, които законът е ограничил през 1990 г., се нуждае от ревизия. И тази ревизия ще се случи.
Така че пак казвам: чукате на широко отворена врата.
Вторият принципен въпрос е свързан с това, че подкрепяйки философията, подкрепяйки защитата на трудовите права, ние не можем да отминем специално в здравеопазването въпроса за едно по-важно право – правото на здраве и живот, също прокламирано доста по-напред в Конституцията. Там ние ще търсим решения, които при реализация на трудовите права ще запазят законовите възможности – упражняването на колективните трудови права да не влияе негативно при защитата на правото на живот, специално в сферата на здравеопазването. С разума на законодателя ние трябва да видим тези сфери, които по този начин могат да нарушат живота в държавата. Опасно е упражняването на тези права да става без определени гаранции за реализацията на другите права на гражданите. И всичко това ще се случи.
През цялото време на обсъждането аз наблюдавам, че Вие упорито се насочвате към една тема – здравеопазването. Да, в здравеопазването също ще се търсят решения, но не бива да се подменя темата за уреждането на колективните трудови спорове с темата за здравеопазването. Защото това пак сочи към една преднамерена конюнктурност на ситуацията – когато здравната реформа поражда недоволство в определени среди, вие като политическа сила от опозицията да възсядате това недоволство.
Не това има предвид управляващото мнозинство, в частност Коалиция за България и Българската социалистическа партия. Ние, пак казвам, ще гласуваме, подкрепяйки философията, за тази трайна позиция, произтичаща и от решенията на Международната организация на труда; произтичаща и от редица други въпроси, свързани с несъвършенства в този закон.
Защо вие не сте подложили на ревизия онази уредба, която предвижда двуинстанционност на производството при уреждане на колективните трудови спорове срещу един фундаментален въпрос за защита на колективните трудови права?
Защо не коментираме темата за трудовите съдилища? Аз много се радвам, пак казвам, че крайната десница започна да решава проблемите на работниците. Мисля, че това е много сериозна еволюция във вашето развитие. Така че много се радвам, че сега в опозиция предлагате на българския парламент такива решения. Мисля, че тази трайна еволюция, дължаща се на опозиционно пребиваване, ще се запази и тогава, когато българската десница във ваше лице може би някога ще управлява страната. (Единични ръкопляскания в ДСБ.) Благодаря ви.
Така че недейте повече да чукате на отворена врата. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и викове „Браво!” от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики? Няма.
Госпожо Мингова, имате думата.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Национално движение Симеон Втори ще подкрепи на първо четене предлагания законопроект. Изправени сме пред един проект за изменение на закон, който както беше подчертано, е приет още в далечната 1990 г., а от този момент настъпиха редица нови моменти.
Първият е, че всъщност ние сме изправени пред нова социално-икономическа и нова историческа ситуация. Шестнадесет години след началото на демократичното развитие на страната, българското общество и в частност политическите сили наистина трябва да преосмислят своето отношение към регламентацията в закона и към прилагането на основните човешки права, каквото е и правото на труд.
Именно това е вторият момент, поради който предлаганият законопроект заслужава принципната ни подкрепа – че става дума за едно право, правото на стачка, което е част от реализацията на конституционното право на труд.
На следващо място, нов момент е и този, че ние сме изправени, или поне бихме искали да е така, пред далеч по-зрели български синдикати от тези, които съществуваха някъде в 90-те години, особено в тези сфери и особено в сферата на здравеопазването. Защото няма съмнение, че това е есенцията на законопроекта - това, което би позволило да се реализира чрез едно право на стачка, ще рефлектира не само върху правото на труд, върху икономическия и социален статус на лекарите, които биха упражнявали това право, но и върху една друга широка сфера, а тази широка сфера е цялото българско общество. Защото всички ние сме пациенти и върху нас би рефлектирал начинът, по който правата на лекарите биха били упражнявани.
Това е всъщност и трайната тенденция в позицията на Национално движение Симеон Втори, когато в този исторически момент ние преценяваме хода на реформата в здравеопазването, а същото се отнася и за другите сфери, които са обект на предлагания от колегите законопроект.
Вярно е, че става дума за едно крайно средство, каквото е правото на стачка. Но 15 години след началото на демократичния преход признаването на това право ще е мерило за зрялост на цялото българско общество и ние не можем да се съмняваме в тази зрялост, като отричаме едно такова право.
Не можем да забравим, че всъщност, когато гарантираме употребата на това право, ние не трябва да тълкуваме, че то ще рефлектира неблагоприятно върху българските пациенти. Обратното, в едно съвременно демократично общество, в една правова държава, принципите би трябвало взаимно да се съчетават, да се гарантират взаимно и по този начин да се ограничават, а не да се противопоставят, като някои от тях се отричат!
В този смисъл пред този тест за зрялост ние сме изправени и сме готови да го посрещнем, защото това би означавало една възможност именно по този начин в тези сфери, за които се предлага и правото на стачка, то да рефлектира върху тези, които биха били потърпевши, казано по този начин, но в крайна сметка те биха били носителите на това, че правата на лекарите, правата на енергетиците, правата на тези, които работят в сферата на съобщенията, се отразяват върху тези, които са потребители на техните услуги, на техните действия, на тяхната професионална реализация.
В този смисъл, аз пак ще повторя, един принцип и едно право не би трябвало да бъде отричано, само поради заплахата, че то ще рефлектира неблагоприятно върху други обществени сфери. Точно обратното, пълната реализация на едно право със зрелостта на тези, които го прилагат, упражняват и реализират, би дало възможност най-добре да се съчетаят правата на всички български граждани и по този начин ние всички да бъдем равни пред закона.
Така че Национално движение Симеон Втори, с всичките свои възражения срещу конкретиката в текстовете и с намерението да участва активно при тяхното усъвършенстване преди второ четене, ще подкрепи този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, зная, че не е прието, но за световните шампиони - Албена и Максим, може! Добре дошли в парламента! (Народните представители се изправят и с продължителни ръкопляскания посрещат световните шампиони по фигурно пързаляне Албена Денкова и Максим Стависки.)
В 11,00 часа, всички народни представители, заповядайте в Клуба на народния представител. Ще имаме среща с тези герои!
Продължаваме нашата работа. Ако можем да се ориентираме да гласуваме законопроекта преди почивката, тъй като не виждам някакви спорове.
Заповядайте, проф. Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз не съм изненадан от изявените оратори, които ще подкрепят законопроекта за правото на стачка на здравните работници, лекарите, сестрите, акушерките и т.н. Аз го очаквах, само че бях свидетел тук на много пледоарии, които ме накараха да се замисля върху това, което се казва.
Аз говоря като човек, който се занимава дълги години с медицина, работя с хора.
Първо, провеждането на стачка на здравните работници е едно право и трябва да го притежават и лекарите, и сестрите и т.н. Това е продиктувано и от факта, че няма цивилизована европейска държава - членка на Европейския съюз, в която лекарите да нямат правото на стачка.
И не само затова сме повдигнали въпроса и сме поставили на вашето внимание този законопроект. Някои казаха, че това е конюнктурно и т.н. Напротив, състоянието на здравеопазването в момента налага приемането на един такъв закон.
Ние провеждаме в момента нещо, което е необичайно и става за първи път. По този път ние ще имаме много трудности и не може в момента да се отправят заплахи към лекари, сестри и акушерки, че ако те протестират, ще си отидат вкъщи! Това е недопустимо! И това ще уреди именно законът за правото на стачка.
Безспорно е, че пред нас стоят много промени, които ще настъпят както по отношение собствеността на болниците, така и повишаването на процента за здравно осигуряване. Ще дойдат след това други проблеми, които ние трябва да решим – закриването на болниците, например, които не могат да бъдат в никакъв случай в тази бройка, в която са. Ще има протести безспорно. Хората ще недоволстват, но ние не можем да ги ограничим от това право в никакъв случай!
Бих искал да кажа и няколко думи на д-р Адемов. Доктор Адемов, Вие ни представихте една цяла редица от законопроекти, от членове и т.н., и т.н. Вие, д-р Адемов, гласувахте за този закон и Вие трябва да го поддържате до края. Това е положението.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Поддържам го.
Димитър Камбуров: В края на краищата искам да Ви кажа, че считам, че в областта на здравеопазването – там, където е горещият картоф в края на краищата, ще се постигне едно съгласие, ще се постигне това, което лекарите и здравните работници очакват от Народното събрание. Те не могат да се страхуват, първо, за това, което ги очаква, ако протестират. И второто, което е съществено, че в очите на пациентите ние не можем да бъдем хората, които нямаме право да протестираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми професоре, не бива да се измества акцентът, което пак ме кара да мисля, че Вие конюнктурно в момента заради това, което се провежда като реформа в здравеопазването, заигравате на едни струни на работещите в тази сфера само върху тази сфера. Законът за уреждане на колективните трудови спорове засяга редица деликатни сфери, включително и държавните служители и не бива да се въвежда в заблуждение и залата, че тези хора нямат право на протест. Те нямат право единствено на стачката, разбирана в онзи смисъл, който блокира осигуряването на здравето и живота на всички български граждани.
Ако заради революционен план, което не подхожда на една дясна политическа сила, вие заигравате само с тази сфера, това единствено предпоставя вашият подход към проблема. Пак казвам, проблемът на Българската социалистическа партия, на Коалиция за България, проблемът, както тя го чете, е проблем за всички тези невралгични за обществото сфери, в които са настъпили определени обществено-икономически промени и които налагат и преразглеждане, разширяване възможностите за упражняване на това колективно трудово право. Иначе другото, от Вашето изказване излиза, че пак е насочено в рамките на вашата кампания по темата „Здравеопазване”.
Защо не кажете, че в някои медицински заведения са вземали по 6000 лв. заплата? Има ли такива? Защо не кажете, че това, което ние наследихме, е продукт на заквасената от вас здравна реформа. Кой закваси тая здравна реформа и на чий гроб в момента плачете като концентрирате дискусията по този закон – трудов и социален, по темата „Здравеопазване”? Ще има дискусии и по здравеопазването, аз нямам съмнения, и там ще се включите с тая тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за други реплики? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, проф. Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Господин Миков, в нашата професия има една латинска поговорка – „Сутур нон супра крепидам”. Господин Адемов ще Ви я преведе после или, ако искате, ще я кажа на цялата зала: „Обущарю, не по-високо от обувките!” Оставете ние, лекарите, да решим въпроса как ще осигурим стачката.
Михаил Миков (КБ, от място): Ние ви даваме парите. Как вие ще го решавате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Виждам, че има още желаещи за изказване. Остават по-малко от 5 минути до почивката. Както ви съобщих, в Клуба на народния представител ще има среща със световните шампиони по фигурно пързаляне – Албена и Максим. Също така в Клуба на народния представител ще бъде открита изложба на учениците от средно училище с художествен профил в с. Дрен, община Перник.
Почивка до 11,30 часа. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Имаме необходимия кворум.
Уважаеми народни представители, продължаваме дискусията по т. 1 от нашата програма.
Господин Шарков има думата.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаеми господин председател, независимо от това, че в залата има не повече от 40 човека, искам да кажа, че Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи този законопроект, защото той защитава правата на българските лекари и всички работещи в системата на здравеопазването. Всички онези приказки, които се чуха от парламентарната трибуна за заквасената реформа, са абсолютно излишни. В България няма медик, на който да не е ясно, че реформата в здравеопазването в нашата страна е зациклила от пет години. Каквито и грешки да са допуснати в старта на тази реформа в здравеопазването, пет години управляващите имаха пълната възможност да ги поправят, говореха за реформа в реформата, но на практика пет години реформата е зациклила. Едва ли е необходимо да припомням от парламентарната трибуна, че за този период от време се изредиха двама министри – единият от които професионалист, като доц. Финков, а другият от които пълен непрофесионалист, като господин Славчо Богоев, който хал хабер си нямаше от здравеопазване, но заместник-министрите и в двата случая, едва ли е необходимо да припомням, бяха от Българската социалистическа партия.
Колкото до това, че някои лекари, между другото професори и доценти с европейско и световно признание, били получавали по 6000 лв., надявам се господин Миков да не твърди, че те са откраднали тези пари. Вие, като управляващи, преди седмица или десет дни направихте тези пари на 300-400 лв. Но дотук по тази тема, защото едва ли е необходимо да се говори за по-различно нещо от законопроекта.
Законопроектът е необходим, защото българските медици трябва да имат законовото право да протестират и те не трябва да се страхуват да го направят. Това го изисква не само нашият морал, това го изисква и ситуацията, в която те са поставени, за която ситуация те не носят абсолютно никаква отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Шарков.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Има ли желаещи народни представители да участват в дискусията по законопроекта на първо четене? Няма.
Закривам дискусията по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове на първо четене.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет. (Ръкопляскания.)
За процедура думата има господин Ранчев.
Пламен Ранчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта да бъде удължен с още две седмици, тоест да стане общо три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли обратно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване с две седмици на срока за предложения между първо и второ четене.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от приетия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ФЕДЕРАЛНИЯ МИНИСТЪР НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДЕПАРТАМЕНТА ПО НАЦИОНАЛНА ОТБРАНА НА КАНАДА, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА ЧИЛИ, МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, СИЛИТЕ НА ОТБРАНА НА НОВА ЗЕЛАНДИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА КРАЛСТВО НОРВЕГИЯ, МИНИСТЕРСТВОТО НА НАЦИОНАЛНАТА ОТБРАНА НА РУМЪНИЯ, ДЕПАРТАМЕНТА ПО ОТБРАНАТА НА КОНФЕДЕРАЦИЯ ШВЕЙЦАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА ОБЕДИНЕНО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ ОТНОСНО ВЗАИМНО СЪТРУДНИЧЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА МНОГОНАЦИОНАЛНИТЕ ОПЕРАТИВНИ СИЛИ (СЕВЕРОЗАПАД) НА ОПЕРАЦИЯ “АЛТЕА” (ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ) В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
Вносител е Министерският съвет.
Има становище на Комисията по отбрана и становище на Комисията по външна политика.
Господин Найденов, имате думата да представите становището на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
“На редовно заседание, провело се на 23 март 2006 г., Комисията по обрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя представиха госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, генерал-лейтенант Атанас Запрянов – заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия, и господин Владимир Данчев – държавен експерт в Дирекция “Външнополитическа координация и планиране” на Министерството на външните работи.
С Решение от 5 май 2005 г. Министерският съвет одобрява проект на Меморандум за разбирателство относно взаимно сътрудничество във връзка с Въоръжените сили на Многонационалните оперативни сили (Северозапад) на операция “Алтеа” (Европейски съюз) в Босна и Херцеговина като основа за водене на преговори. Със същото решение е упълномощено аташето по отбраната на Република България в Лондон да проведе преговорите и да подпише меморандума при условие за последваща ратификация. Съгласно решението на Министерския съвет меморандумът е подписан на 18 май 2005 г.
Според меморандума участниците могат да сключват двустранни или многостранни споразумения, или договорености за разширяване на целите му, като за всяко такова споразумение или договореност трябва да бъде съобщавано на водещата страна и регистрирано от нея. Уредени са и правомощията, отговорностите, общите принципи и процедури на сътрудничество между участниците в района на действие според случая.
В меморандума се разглеждат въпросите, свързани с ролите на участниците, събрания на участниците и работни подгрупи, командване и управление в МНОС-СЗ, участие в МНОС-СЗ, комплектуване с личен състав на МНОС-СЗ, технически споразумения, групи за връзка и наблюдение (ГВН), финансово осигуряване, искове, класифицирана информация и сигурност, изменения и допълнения, времетраене, оттегляне и преустановяване, приемане на нови партньори, както и редът за решаване на спорове.
Меморандумът е подписан от осем страни-участнички, като все още не е подписан от Нова Зеландия и Чили, които изготвят двустранни меморандуми за разбирателство с Великобритания и няма да участват в общия меморандум.
На 26 януари 2006 г. Народното събрание прие решение, с което разреши участието на контингент от Въоръжените сили на Република България във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина с оръжие и техника за срока на операцията. Участието на българските военнослужещи от правно-техническа гледна точка ще се реализира на основата на меморандума, който, в съответствие с Конституцията и законодателството на страната, подлежи на ратификация.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание, на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България, да ратифицира със закон меморандума.
Становището е прието на 23 март 2006 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Найденов.
Господин Ранчев, моля Ви да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 29 март 2006 г., Комисията по външна политика разгледа законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между федералния министър на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Република България, Департамента по национална отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Чили, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Силите за отбрана на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Департамента по отбрана на Конфедерация Швейцария и Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимно сътрудничество във връзка с Въоръжените сили на Многонационалните оперативни сили (Северозапад) на операция “Алтея” (Европейски съюз) в Босна и Херцеговина.
Целта на Меморандума е да се регламентират ангажиментите, чрез които участниците ще осъществяват многонационалното командване и управление на Многонационалните оперативни сили (Северозапад). Уреждат се правомощията, отговорностите, общите принципи и процедури на сътрудничеството между участниците в района на действие според случая.
Въз основа на проведено обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между федералния министър на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Република България, Департамента по национална отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Чили, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Силите за отбрана на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Департамента по отбрана на Конфедерация Швейцария и Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимно сътрудничество във връзка с Въоръжените сили на Многонационалните оперативни сили (Северозапад) на операция “Алтея” (Европейски съюз) в Босна и Херцеговина, подписано на 18 май 2005 г. Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Уважаеми народни представители, имате думата, на първо четене сме. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Меморандума.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря, господин председателю.
Моето процедурно предложение е да преминем към разглеждане и гласуване на законопроекта и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение второто четене на този законопроект да мине сега, в настоящото пленарно заседание.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второто четене на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов:
“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между федералния министър на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Република България, Департамента по национална отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Чили, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Силите за отбрана на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Департамента по отбраната на Конфедерация Швейцария и Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимно сътрудничество във връзка с Въоръжените сили на Многонационалните оперативни сили (Северозапад) на операция “Алтея” (Европейски съюз) в Босна и Херцеговина
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между федералния министър на отбраната на Република Австрия, Министерството на отбраната на Република България, Департамента по национална отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Чили, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Силите за отбрана на Нова Зеландия, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, Министерството на националната отбрана на Румъния, Департамента по отбраната на Конфедерация Швейцария и Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия относно взаимно сътрудничество във връзка с Въоръжените сили на Многонационалните оперативни сили (Северозапад) на операция “Алтея” (Европейски съюз) в Босна и Херцеговина, подписан на 18 май 2005 г.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратификация на Меморандума.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Законът за ратифициране на Меморандума за разбирателство е приет.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ВЗЕМАНЕ НА АКТ ОТ ПРЕПОРЪКА № 195 ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ, 2004 Г., ПРИЕТА НА 92-АТА СЕСИЯ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТРУДА, с вносител – Министерският съвет.
Господин Адемов, има становище на вашата комисия. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
„ДОКЛАД
по Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.
На проведено на 29 март 2006 г. заседание Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитие на човешките ресурси, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.
На заседанието присъстваха госпожа Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Матей Матеев – заместник-министър на здравеопазването, господин Йордан Христосков – управител на НОИ, господин Чавдар Христов – изпълнителен директор на КНСБ.
Препоръка № 195 е приета от 92-ата сесия на Международната конференция на труда през 2004 г. Специално внимание при обсъждането е отделено на въпросите по развитие на човешките ресурси и значението на образованието, обучението и ученето през целия живот за подобряване на професионалните компетенции и квалификацията. Препоръката предвижда държавите членки да създадат заедно със социалните партньори национални системи за образование и обучение, да разработят поддържащи и социални политики и създават подходяща икономическа среда. Предвижда се развитието на програми и мерки за въвеждане на равни възможности за обучение и достъп до професионална ориентация на хора със специални нужди, лица с увреждания, мигранти, възрастни хора и други. Предвижда се разработване от държавите членки на национална рамка за квалификация и последващо въвеждане на методология за оценяване, сертифициране и признаване на уменията, независимо от държавата, в която са придобити. Насърчават се публичните и частните работодатели да приемат най-добрите практики за развитието на човешките ресурси.
Вземането на акт не поражда юридически задължения за националните органи, то е процедура за широко информиране и активизиране на общественото мнение за предприемане на ефективни мерки на национално ниво, съответстващи на предстоящото приемане на съответните международни документи.
След проведено обсъждане и гласуване с мнозинство от 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме Решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., приета на 92-ата сесия на Международната конференция на труда, внесен от Министерския съвет на 17 март 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има становище на Комисията по външна политика.
Господин Ранчев, имате думата да представите становището.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги!
„На редовно заседание, проведено на 29 март 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Проект за решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., приета на 92-ата сесия на Международната конференция на труда.
Препоръката предвижда държавите членки да създадат заедно със социалните партньори национални системи за образование и обучение, да разработят поддържащи социални политики и да създават подходяща икономическа среда. Насърчават се публичните и частните работодатели да предприемат най-добрите практики за развитието на човешките ресурси.
Въз основа на проведеното обсъждане комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание на чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 19, ал. 6, буква „б” от Устава на Международната организация на труда да приеме Решение за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., приета на 92-ата сесия на Международната конференция на труда (1-7 юни 2004 г.).
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Уважаеми народни представители, имате пред вас проекта за решение. Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Както знаете, съгласно правилника решенията и декларациите се приемат на едно четене.
Преминаваме към гласуване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Решението за вземане на акт от Препоръка № 195 за развитието на човешките ресурси, 2004 г., приета на 92-ата сесия на Международната конференция на труда, е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА СЪГЛАСИЕ ЗА ВОДЕНЕ НА ПРЕГОВОРИ И СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 НА ДОГОВОРА ЗА ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (БЪЛГАРИЯ – ПРОЕКТ ЗА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ОТПАДЪЧНИ ВОДИ В БАСЕЙНА НА Р. МАРИЦА), с вносител – Министерският съвет.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Предвид особената важност на въпроса, предлагам в залата да бъде допуснат господин Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте за допускане в залата на заместник-министър Михалевски.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Моля господин заместник-министърът да заеме мястото си в пленарната зала.
Преминаваме към представяне на становищата на трите комисии.
Има думата господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
“На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 30 март 2006 г., беше разгледан проект на Решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица), № 602-01-1, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъства господин Димчо Михалевски – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и представители на Министерството на финансите и на Министерството на околната среда и водите.
С цел хармонизиране на българското законодателство в областта на водите със законодателството на Европейския съюз и в частност с изискванията на Директива 91/271/ЕС за пречиствателните станции за отпадъчни води от населени места, Министерството на околната среда и водите е разработило Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води за населени места с над 10 000 еквивалентни жители в Република България, в съответствие с Националната програма в поречието на р. Марица са определени за изграждане 3 приоритетни пречиствателни станции за отпадъчни води за градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково с общ брой еквивалентни жители 550 000.
За обезпечаване на необходимите средства по изпълнението на този проект на 10 април 2001 г. Народното събрание е ратифицирало със закон подписания Договор за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица) при следните условия: размер на заема – 28 млн. евро; срок на заема – 20 години; гратисен период – 7 години.
За периода 2000-2003 г. се наблюдава значително закъснение в изпълнението на проекта, което от своя страна води до отклонение от графика и плащанията на траншовете по сключения договор, крайният срок на който е 31 октомври 2006 г. Това на практика означава, че банката няма да може да финансира последните плащания за пречиствателни станции за отпадни води в трите града, както и рехабилитацията на канализационната мрежа на левия бряг на р. Марица в Димитровград.
С оглед пълното усвояване на договорените средства след търговете за строителство и супервизията на пречиствателните станции в трите града, през м. юли 2005 г. от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Националния ИСПА координатор - Министерството на финансите, е отправено искане до Европейската комисия за изменение на Финансовия меморандум по ИСПА – мярка “Изграждане на пречиствателни станции за отпадни води в басейна на р. Марица (Стара Загора и Димитровград)”. В отговор на направеното искане с Писмо № 12851 от 29 ноември 2005 г. Главна дирекция “Регионална политика” на Европейската комисия одобрява Изменението, както е представено.
Тъй като Европейската инвестиционна банка съфинансира пречиствателните станции в градовете Стара Загора и Димитровград и изцяло финансира пречиствателната станция в гр. Хасково, с писмо от 3 февруари 2005 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е поискало от банката удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншовете. От своя страна Европейската инвестиционна банка приема искането за изменението на договора за финансиране по отношение на периода и на отпускането и разпределението на траншовете и дава съгласието си за удължаване на срока за усвояване на тези средства до 30 април 2009 г. Условията на договора за финансиране остават същите с изключение на условията, касаещи удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншовете, както и актуализиране на погасителния план.
След представянето на проекта се проведе дискусия, на която се изказаха мнения в негова подкрепа.
След дискусията се проведе гласуване, при което резултатите бяха: “за” – 10 народни представители, “въздържали се” – 2, без “против”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме проекта за Решение за даване съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица), внесен от Министерския съвет.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Становището на Комисията по околната среда и водите ще представи господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов:
“СТАНОВИЩЕ
относно даване съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица) № 602-03-1, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2006 г.
Договорът за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка е за отпускане на държавен инвестиционен заем в размер от 28 млн. евро, който ще осигури съфинансиране в рамките на мащабния проект “Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково”. Основната цел на този инвестиционен проект е максимално да се ограничи замърсяването на р. Марица с отпадъчните води от големите градове, през които реката преминава на българска територия. Река Марица е трансгранична река и преминава през територията на двете ни южни съседки и се влива в Егейско море. Реализирането на този проект ще доведе до положителен екологичен и международен ефект, от една страна, но и категорично ще понижи потенциалните рискове за човешкото здраве в региона, от друга.
Основно проектът “Изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково” се финансира по изискванията на програмата ИСПА от предприсъединителни фондове на Европейската комисия. Финансово участие за реализирането на проекта осигурява и правителството на Република България.
Министерството на околната среда и водите извършва постоянен мониторинг и изследвания на качеството на водите на р. Марица и разполага с база данни за състоянието им. В тази посока са насочени и усилията на международните организации, включително и на японската страна, за което тя е заслужила нашата благодарност.
Изграждането на пречиствателните станции за отпадъчни води на градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково е един от приоритетите на Министерството на околната среда и водите, като то взема и участие в подготовката и изпълнението на такива проекти.
Комисията по околната среда и водите след направеното обсъждане прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 от Конституцията на Република България да даде съгласие на Министерския съвет за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица).
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата господин Ранчев, който ще представи становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица), внесен от Министерския съвет на 13 януари 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 29 март 2006 г., Комисията по външна политика разгледа проект за решение за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица).
Европейската инвестиционна банка е приела искането за изменение на договора за финансиране по отношение на периода на отпускане и разпределение на траншовете и е дала съгласие за удължаване на срока за усвояване на тези средства до 30 април 2009 г. Условията на договора за финансиране остават същите с изключение на условията, касаещи удължаване на крайните срокове за отпускане и превеждане на траншове, както и актуализиране на погасителния план.
Въз основа на проведеното обсъждане, като има предвид необходимостта от успешното усвояване на отпуснатите по договора за финансиране средства за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води в басейна на р. Марица в градовете Стара Загора, Димитровград и Хасково, комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 84, т. 9 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме решение за даване на съгласие Министерският съвет да проведе преговори и да сключи Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица), подписан на 9 юли 1999 г., чрез размяна на писма.
Становището беше прието единодушно.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Преминаваме към дискусия по проекта за решение.
Господин Божинов, заповядайте.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател! Ако останем само с трите прочетени становища, може да се създаде впечатление за абсолютна безпроблемност по този въпрос. Без да повтарям становището, прочетено от господин Петър Димитров, искам да отбележа за критиците на това как България се движи към Европейския съюз, че отговорността не само е споделена, но причините са много назад във времето. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов.) Някой се усмихва там и господин Атанасов нещо репликира – сега с дати ще Ви обясня, господин генерал.
На основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България Народното събрание ратифицира със закон Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка на 9 юли 1999 г. Законът е ратифициран и приет от Тридесет и осмото Народно събрание на 10 април 2001 г. За периода 2000-2003 г. се наблюдава значително закъснение в изпълнението на проекта, което води до отклонение от графика и плащанията по договора за заема с Европейската инвестиционна банка.
Ето ги мотивите ми, господин генерал, за да направя тази констатация: причините за това закъснение са свързани основно със забавянето на подготовката на тръжните процедури за стартиране на отделните компоненти, както и с анулирането на тръжната процедура за строителството на пречиствателните станции в Стара Загора и Димитровград. След настоятелната препоръка на делегацията на Европейската комисия в България през юли 2003 г. става ясно, че този краен срок, който беше 31 октомври 2006 г., е практически невъзможен да бъдат усвоени средствата и оттам стартира въпросната процедура, до която стигаме днес, за да подкрепим тази идея, чиято реализация единствено може да ни води към усвояването на средствата и реализирането на проектите.
Правя това изказване, не за да прехвърля вината и отговорността, а да напомня на днешната изпълнителна власт, че когато не се работи професионално, когато не се работи интензивно, средствата не се усвояват, България не само че изостава в своето движение, но България не може да получи това, което й се полага срещу онова, което е дала в хода на партньорското си движение към Европейския съюз.
Аз пожелавам на новата изпълнителна власт в лицето на заместник-министъра, който присъства тук, не само да констатира тези наши бележки и не само да се ползва от парламентарната подкрепа за предоговаряне на споразумението, а по много по-различен, по-професионален и по-интензивен начин да се усвояват тези средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Чачев, заповядайте за реплика.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Божинов! По принцип това, което казвате, е така, обаче Вие четете малко като дявола Евангелието. Ако се върнете назад във времето, ще видите, че в подготовката по този първи за България проект в областта на екологията, по който трябва да бъдат изградени 26 големи пречиствателни станции за отпадни води, бих казал пилотен проект, беше извършено много. Неслучайно тук е вицепремиерът в тогавашното правителство и министър на регионалното развитие господин Паскалев, който продължи след нас работата по изграждането на този проект. Той подготви международния търг и го проведе. За съжаление, неговият наследник господин Церовски анулира този търг в 2002 г. Обяви нов и обяви за победител турската фирма “Мопа”, в резултат на което Брюксел отмени търга и в резултат на което ние вече два пъти ратифицираме въпросния договор. Много пъти съм казвал и ще го кажа отново, че с наслагване България към момента не усвоява 2,5 млрд. евро както от предприсъединителните фондове, така и от инвестиционни заеми, подобни на този, господин Божинов. Така че търсете вината си в коалиционния партньор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Божинов, имате думата за дуплика.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин Чачев! И коалиционният, днешен коалиционен, и опозиционният – всички те са били правителства на България. Когато аз направих тази констатация, тя се отнася за начина, по който са се водили българските обществени дела. В този смисъл не приемам репликата, като не я персонифицирам. Аз я персонифицирах към генерал Атанасов, доколкото той ме репликира от място. Говорех за този начин, който води до забавяне. Вие като бивш министър знаете, че са забавени и дебатът, и пречиствателните станции в Попово, в Търговище, в Севлиево, в Ловеч и т.н. Това са все наши български дела, които трябва да променим, и това беше смисълът на моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За изказване има думата народният представител Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Имаме положително становище по този проект за решение от всички комисии. Като че ли нямаме друг избор освен да подкрепим решението, което в крайна сметка ще даде възможност един толкова дълго протакан проект да бъде изпълнен.
В същото време аз и на заседание на комисия, и днес поставям въпроса за търсене на отговорност от хората, които станаха причина вместо тази година пречиствателните станции да влязат в експлоатация, още три години да се занимаваме с изграждането на тези обекти. Подчертавам необходимостта от търсене на отговорност, защото такова е положението и с много други пречиствателни станции.
Ще ви напомня, че за да изпълним ангажиментите си, които сме поели в преговорния процес с Европейския съюз, ние трябва да разполагаме с повече от 50 – някъде около 54 пречиствателни станции за населени места с над 10 хил. жители. Крайният срок за изграждане на пречиствателни станции за тези населени места заедно с канализационните системи е 2010 г. На огромна част от тях изграждането все още не е започнало, а злополучните три пречиствателни станции се строят вече девет години. Имайки предвид това виждаме каква е перспективата – перспективата е твърде мрачна. Ние няма да се справим с този ангажимент и то защото през всичките тези години фактически се поощряваха апетитите за усвояване на европейските пари чрез манипулиране на търгове, чрез прокарване на интересите на обръча от фирми. Конкретният проект е доказателство за това.
Господин Чачев каза коя е причината този проект да се забави толкова време – манипулиране на търгове, прокарване на интереси на фирми, приближени до ДПС. Господин Хасан там беше основната фигура, която доведе до проваляне на търговете и прокарване на интересите на турската фирма „Мопа”.
Този проект днес обаче трябва да ни даде ясна представа за това, че апетитите да се усвояват по непозволен начин европейските фондове ще бъдат озаптявани. Ще бъдат озаптявани от Европейската комисия, защото ние очевидно не искаме да се справим с проблемите си вътре в страната, но всичко това ще бъде за наша сметка. Сега има възможност да се продължи финансирането на този обект, но бъдете уверени, че тази практика няма да продължава. Финансирането ще се прекратява и ако ние искаме да имаме завършени обекти, ще бъде необходимо с национален ресурс да довършим тези обекти и всичко това ще бъде за сметка на джоба на българските данъкоплатци.
Затова аз още веднъж категорично поставям въпроса за търсене на отговорност от виновниците, които забавиха с повече от три години изпълнението на този проект. Призовавам правителството да направи преглед на всички останали проекти, които се финансират от международни източници за финансиране и навсякъде, където е имало опити за подобни злоупотреби, да се наложат съответните наказания и да се възприемат ясни, прозрачни процедури, за да бъдем наистина готови за усвояване на европейските фондове без тези непозволени игри, на които сме свидетели през последните години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 76, против 1, въздържали се 2.
Решението за даване на съгласие за водене на преговори и сключване на Изменение № 1 на Договора за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България – проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на р. Марица) е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНАТА ФИНАНСОВА ИНСПЕКЦИЯ.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моля за обсъждането по този законопроект в залата да бъдат допуснати господин Нахит Зия – заместник-министър на финансите, госпожа Гинка Драганинска – директор на Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол и Людмила Рангелова – директор в Правна дирекция на Агенцията за държавен вътрешнофинансов контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля отговорните представители на Министерството на финансите да заповядат в пленарната зала.
Започваме второто четене на законопроекта за държавната финансова инспекция.
Има думата председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: „Закон за държавната финансова инспекция.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
„Глава първа – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава първа.
Комисията подкрепя и текста на вносителя за чл. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По наименованието на закона, на Глава първа и по текста на чл. 1 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте!
Гласували 71 народни представители: за 69, против 1, въздържал се 1.
Заглавието на закона, заглавието на Глава първа и текстът на чл. 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 2 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
То гласи: “Основната цел на Държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси на организациите и лицата, посочени в чл. 4, и да допринася за подобряване на дейността им”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага следната редакция:
“Чл. 2. (1) Основната цел на Държавната финансова инспекция е да защитава публичните финансови интереси.
(2) Целта по ал. 1 се осъществява от агенцията чрез изпълнение на следните основни задачи:
1. извършване на последващи финансови инспекции за спазването на нормативните актове, които уреждат бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4;
2. установяване на нарушения на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност, както и на индикатори за извършени измами;
3. разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл. 4;
4. привличане към административно-наказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата.
Господин Попвасилев, заповядайте. Предполагам ще защитите вашето предложение.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение в чл. 2 касаеше едно много важно за нас, макар и принципно различие. Тъй като в предходния член, не този, който сега ще гласуваме, беше изброено, че основната цел на финансовата инспекция е извършените задачи, които се изброяват в следващата алинея, да бъдат на принципите на законосъобразност и прозрачност. По-надолу в чл. 3 се посочват самите принципи и една от основните ни забележки, за да вкараме този текст, е именно това - да отпаднат принципите за законосъобразност и прозрачност, което всъщност е направено от текста на вносителя. Така че, макар да се отхвърля текстът, това, което е направено със самия текст, ни удовлетворява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 2? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 16, против 39, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 82, против 7, въздържали се няма.
Член 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 3 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено.
Те предлагат текстът да стане: “Държавната финансова инспекция се ръководи от принципите на независимост, законност, защита на обществения интерес и защита на личните интереси, обективност и служебно начало, публичност и пропорционалност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3:
“Чл. 3. Държавната финансова инспекция се ръководи от принципите на законност, обективност, служебно начало и конфиденциалност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Попвасилев, заповядайте. Имате думата.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук има едно съществено различие и ние се опитахме да защитим нашата теза и в самата комисия. Става дума, че един от основните принципи трябва да е принципът на независимостта, а именно независимостта както в планирането, така и в извършването, във възлагането и изпълнението на контролната дейност от финансовите инспектори. Това ще ви предпази както от външно вмешателство, така и от корупционен и вътрешен натиск от страна на ръководството на съответните финансови инспектори. Без този принцип се нарушава и тяхната функционална независимост, което е особено важен принцип. Този принцип действаше и досега в Закона за финансов контрол. Това е една традиция в органите, които изпълняват такива функции, и за нас е необяснимо, че той отсъства.
Принципът на публичност е необходим, защото все пак трябва да има прозрачност в техните действия, в тяхната работа и в отчитането на резултатите. В крайна сметка те защитават обществения интерес и личния интерес на гражданите, които с плащането на данъците осигуряват заплатите на същите тези финансови инспектори.
Защо държахме на принципа на пропорционалност? Защото по-нататък в закона е отбелязано, че финансовите инспектори могат да извършват както насрещни проверки, така и инспекции в дружества, в които държавата има дялове, независимо дали те са държавни или общински. Става дума за дружества с ограничена отговорност. Тоест, ако не се спази този принцип на пропорционалност, в крайна сметка могат да бъдат нарушени интересите както на гражданите, така и на собствениците на капитала в тези фирми.
Освен това тези принципи са важни, защото по начина, по който се гласува в Комисията по бюджет и финанси, най-вероятно ще бъде прието и тук, че финансовите инспекции се извършват основно по постъпили жалби и сигнали. Ако отделните финансови инспектори не са независими и установяват по тези жалби и сигнали както вреди на организациите, така и търсят наказателна отговорност, то подчинени на своите ръководители и в зависимост от това кой ги управлява, може да се стигне до едни много нежелателни последици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглеждания текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 14, против 41, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване текста на вносителя, който се подкрепя и от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 73 народни представители: за 61, против 11, въздържал се 1.
Член 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 4 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията по т. 1 и т. 2, а е подкрепено по т. 3. Предложението е:
“В чл. 4 се правят следните изменения:
1. “Бюджетните предприятия, с изключение на Народното събрание, президента на Република България, органите на съдебната власт и Сметната палата”.
2. В чл. 4, ал. 1, точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 да отпаднат.
3. В чл. 4, ал. 2 да отпадне.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 4. Държавната финансова инспекция се осъществява в:
1. бюджетните организации;
2. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;
3. търговските дружества с блокираща квота държавно или общинско участие в капитала;
4. търговските дружества, в чиито капитал участва с блокираща квота лице по т. 2 или 3;
5. юридическите лица, които имат задължения, гарантирани с държавно или общинско имущество;
6. юридическите лица по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и неперсонифицираните дружества по Закона за задълженията и договорите, в които държавата или общината участват пряко или косвено в имуществото им;
7. лицата, финансирани със средства от държавния или от общинските бюджети, извънбюджетни сметки или фондове, по международни договори или програми на Европейския съюз, както и лицата, финансирани със средства от държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, по отношение разходването на тези средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата.
Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Смисълът на предложението, което направихме с колегата Димитров е: първо, да се изключи като възможност да бъдат правени финансови инспекции на Народното събрание, президента на Република България, съдебната власт и Сметната палата. В текста на вносителя в Допълнителните разпоредби е пояснено какво означава “бюджетни организации”. Там такава възможност не се изключва. Това може да бъде пряко вмешателство в съдебната власт. Не виждам как ще се направи такава инспекция на Президентството или на Народното събрание. Там има вътрешни одитори, които могат да сигнализират, че има нарушения. Има съответен ред, по който ръководителите на тези бюджетни организации могат да предприемат съответните мерки чрез съда или по Кодекса на труда да искат съответната отговорност от тези, които са виновни за причинените вреди.
В т. 2 на нашето предложение искаме отпадането на точки 2, 3, 4, 5, 6 и 7 в ал. 1. Тези текстове касаят пряко вмешателство в неприкосновеността на частната собственост и стопанската инициатива на гражданите. Вярно е, че отпадна ал. 2, която още повече разширяваше тези правомощия на финансовата инспекция, но текстовете на тези точки пък дават възможност особено в дружествата с ограничена отговорност, където държавата може да има един или два процента, реално да се извършват финансови инспекции. Ако по-нататък се приеме текстът за пълната имуществена отговорност, дори собственикът да има 97% от капитала на съответното дружество, да му се направи акт за начет, за мен е пряко погазване на Конституцията.
Ако фирма на държава - членка на Европейския съюз, придобие такава фирма с публично-частно партньорство и остане 1-2% остатъчен дял на държавата или на община в дружеството с ограничена отговорност, то как ще обясним на тези хора, че могат да им търсят такава отговорност?! Нали целта на този закон е да се синхронизираме със законите на Европейския съюз?! Ако в тези дружества има някаква отговорност и това е отговорност към държавата по отношение на плащане на данъци, то този контрол се извършва от данъчно-осигурителния контрол, заедно с ДОПК.
Държа нашето предложение да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение по чл. 4?
Заповядайте, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Според мен би следвало да се подкрепи предложението на комисията, а не предложението на колегата Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, защото не че техните предложения са необосновани и в тях липсва логика, но повече липсва практическа насоченост и непознаване на обективните финансово-икономически действителности в нашата страна. Не е невъзможно да се извършва финансов одит на Народното събрание, на Президентството и на Сметната палата. Там, където се изразходват бюджетни средства, навсякъде може да се извършва такъв одит. Такава е практиката и така трябва да бъде.
Що се отнася до публично-частното партньорство, това е нещо ново за нашата икономическа действителност, което все повече ще се налага и все повече ще се употребява в икономическия живот на страната.
Също така е нормално там, където държавата ще участва със свои средства – апорт, финансови средства или нещо друго, желателно е, а и така трябва да бъде – държавата, която осигурява тези средства, да е наясно с тяхното разходване, управление и т.н.
Що се отнася дали държавата трябва да има 1, 2, 3 или 10% участие, то също е логиката и за участие до 50%. Има ли държавата участие до 50% в едно дружество, дори то да е приватизирано, тя трябва да може да упражнява своето право на собственост и да знае във всеки момент как се управлява то. Така че дали процентите са 1, 2, 5 или 40%, това би следвало да важи.
Нашата практика показва, че тези предприятия с такава малка собственост все повече намаляват и изчезват. Държавата има политика да предлага на изкупуване тези остатъчни дялове, които са останали съвсем малко и в бъдеще ще бъдат прекратени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Кътев.
Заповядайте за реплика, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Не знам доколко познавате действителността, обаче се поставям на мястото на председателя на Народното събрание или на президента, при които министърът на финансите изпраща финансови инспектори, правят им финансова инспекция и се оказва, че трябва да правят актове за начет!?
В същото време имаме издигнато в принцип конфиденциалността, тоест информацията в крайна сметка може да бъде разгласявана, само ако е възможно по някакъв друг закон.
Значи, от една страна се вижда, господин Кътев, но от другата страна не се вижда! Ако това е само до президента и до председателя на Народното събрание – хубаво, но това не касае само тях.
Аз пак ви казвам, финансови инспекции могат да влизат в едно дружество с ограничена отговорност, в което държавата има един или два процента. След като влязат, ако видите по-нататък правомощията на органите, може да ви стане ясно до какво може да доведе това.
Аз имам 97 процента, държавата има 1 процент, а само на едно от изслушванията на министър Овчаров, той спомена, че с остатъчни дялове само в Министерството на икономиката и енергетиката са 500, така че тези дружества хич не са малко. Там ще влиза данъчният контрол, там ще имаме вътрешен одит, там ще имаме финансова инспекция, там ще идва и Пожарната и не знам още какво. Ще се накачулят орган върху орган!
Не знам как го разбирате това? Някак си го разбирате от висотата на бивш областен управител, или не знам – това не са реалностите! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика?
Господин Кътев, заповядайте – право на дуплика.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми колега, Вие представяте в много черни краски нещата, така апокалиптично. Все едно Държавен финансов контрол само с това се занимава, с тези дружества, които имат един, два или три процента, само тях проверяват и им създава ред главоболия. Разбира се, това са изключения. Пак ви казвам, ако сравним преди четири-пет години колко са били фирмите, приватизирани с остатъчни дялове, и сега, те са много по-малко и в скоро време предполагам просто ще приключат. Но дори и малко да са, в края на краищата, държавата като собственик на някакви средства, защото този един процент може да бъде много милиони в една голяма фирма и не могат да се оставят да не се контролират. Това е от една страна.
От друга страна, извинете ме, но като дойде Държавен финансов контрол в Народното събрание на проверка, той не проверява лично председателя на парламента, а проверява институцията Парламент – бюджетът, който е гласуван, как се изразходва; как се изпълняват обществените поръчки; целево ли са изразходвани; има ли превишения - няма ли, има ли законосъобразност, целесъобразност и т.н., а не лично председателя на парламента. Там си има данъчни органи и други хора, които би следвало да проверяват дали са верни данъчните декларации, които председателят на парламента или президентът са си подали. Така че не приемайте нещата лично към председателя на парламента, който защитавате, или президента. Те са защитени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст на чл. 4? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев в частта, която не се подкрепя от комисията, по-точно т. 1 и 2.
Гласували 77 народни представители: за 11, против 57, въздържали се 9.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Една-единствена е процедурата. Вие я знаете, заповядайте, господин Димов. Вие тактически изчаквахте. В това няма нищо лошо, правилникът Ви дава право.
Нено Димов (ДСБ): Знам, господин председател – започвам да се ориентирам вече.
Правя предложение за прегласуване. Не съм чакал тактически, а днес с изказването на председателя на групата на левицата, който каза, че понякога се чука на отворена врата, реших, че нещо ще влезе в ушите на мнозинството и предполагах, че ще бъде прието предложението, което е съвсем разумно, но явно в 13,00 ч. ...
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): То за другия закон се отнасяше!
Нено Димов: Виждам, че вратата е отворена. Нека имам двете минути, не ми губете времето, ако обичате, защото то не е безкрайно дълго, за да мотивирам предложението за прегласуване.
Когато говорим за търговски дружества, те, независимо от това дали са държавни, частни или смесени, трябва да се подчиняват на едни общи закони. Не може по този начин да дисквалифицираме частните дружества, като правим само допълнителна проверка на държавните. Защо такъв подход? Дайте този финансов контрол да ходи там, където има 100 процента частна собственост. Това е Вашата логика. След като 1 процент държавна собственост позволява, тогава каква е разликата между 0 и 1 процент? Практически никаква. Дайте да ходи и в частните предприятия! Дайте да направим така, че още една пречка пред бизнеса да направим, да има още едно препятствие, да има още един контрол.
Този контрол няма да реши проблема, който поставяте в законопроекта. Този контрол просто ще обремени от една страна фирмите, от друга страна – данъкоплатците. Този контрол е излишен и няма да има ефект. И най-вероятно година след като законът влезе в сила, отново ще си говорим, че в България има злоупотреби, корупция и прочие и ще се чудим защо не е станало.
Съсредоточете се върху бюджетните организации и нека да видим как ще тръгне там. Ако там има ефект да помислим тогава дали в другите има смисъл или няма смисъл. Достатъчно много са възможностите за контрол на търговските дружества от страна на държавата. Това е излишно.
Затова ви предлагам – отменете точките от 2 до 7 при гласуването. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направена е по същество процедура за прегласуване.
Следователно, поставям за втори път на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев. Тяхното предложение е по точки 1 и 2.
Гласували 85 народни представители: за 16, против 54, въздържали се 15.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 4.
Гласували 71 народни представители: за 65, против 4, въздържали се 2.
Текстът на чл. 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 5 има две предложения от народни представители.
Първото предложение от народния представител Силвия Алексиева е оттеглено, другото предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев не е подкрепено от комисията. То гласи:
„В чл. 5, ал. 1, т. 1 се правят следните изменения:
„Финансовите инспекции се извършват на база годишен план, оценка степента на риска и предварителна преценка за ефективността.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 5:
„Чл. 5. Финансови инспекции се извършват:
1. по постъпили молби, жалби и сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетната дейност на организациите и лицата по чл. 4, подадени от държавни органи, граждани и юридически лица;
2. за проверка на проведени процедури за възлагане и изпълнение на обществени поръчки, въз основа на информация от регистъра на обществени поръчки, Агенцията за обществени поръчки и Сметната палата;
3. за проверка на разходването на целеви субсидии, предоставени по Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година и постановления на Министерския съвет;
4. по искане на Министерския съвет или министъра на финансите;
5. при възлагане от органите на прокуратурата по реда на чл. 119, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Попвасилев, заповядайте.
Ясен Попвасилев (ОДС): Аз искам да взема думата, като ще бъда кратък този път, защото за мен се загърбва един важен принцип, а именно това да има плановост в работата на финансовата инспекция. Затова нашето предложение беше да има такъв годишен план, който да оценява степента на риска и да прави предварителна преценка на ефективността.
Мотивите са много прости. Всяка една държавна администрация би трябвало да си планира и организира дейността. Иначе самата администрация и целите, които си поставя, могат да бъдат оставени на случайни събития, каквито са жалбите и сигналите. Това може да доведе до стихийност и да затрудни дейността на самата администрация. Така че аз подкрепям предложението си във вида, в който сме го направили, и моля да бъде гласувано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Други народни представители има ли за изказване?
Господин Кътев, заповядайте.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Аз ще подкрепя предложението на комисията и на вносителя не заради друго, а заради това, че икономическият и финансов живот на нашата страна е много динамичен, често изменящ се и ако заложим на картата, че от предходната година ще се направи план за действие на цялата агенция за следващата, това няма да работи. Искам да кажа, без да искам да обидя колегите, но явно им липсва финансов опит, опит в практиката, че тази карта е играна. Това нещо го имаше, правеха се такива планове за работа, предварително създадени, но те изобщо не се спазваха точно поради тази причина – че икономическият и финансовият живот и динамизмът в него се оказваха по-силни от тези планове, които се правеха предварително.
Какво значи да се направи план? Сега правим бюджета за 2007 г., работи се, но ние отсега ли ще направим плана за действието на комисията за 2007 г.? Това е възможно, разбира се, но не е реално и няма да бъде ефективно.
Така че, колеги, съобразявайте се повече с практиката.
По-надолу в алинеите е посочено, че могат да бъдат направени проверки по изразходването на бюджетните средства за предходната година, което значи, че всяка година е възможно да се правят такива проверки, финансови одити и е желателно, и мисля, че се правят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика думата има господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Искам да кажа на господин Кътев няколко неща, защото каза неверни неща.
Първо, не може да говорите така, без да знаете какво съм работил преди това. Искам да Ви кажа, че осем години съм бил финансов ревизор, така че съм наясно с тези неща и то много по-добре от Вас.
Във връзка с това, което казахте, неслучайно подчертах, че се прави годишен план за оценка на риска и предварителна преценка на ефективността, което означава, че когато правим план, следвайки паричните потоци, ако щете, много други признаци могат да бъдат направени или там, където се изразходват най-много бюджетни средства, там, където има най-много структурни звена, да се направи план и да се каже: там рискът е най-голям и от нашата дейност ще има най-голяма ефективност, така че сме задължени да направим тази проверка. Затова аз съм против този принцип за жалби и сигнали на граждани. В крайна сметка ние не правим тайна полиция, а правим финансова инспекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За дуплика думата има господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колега Попвасилев! Няма да се възползвам от възможността, която ми давате, тласкайки ме към това да давам оценка какъв финансов ревизор сте били, но ще Ви кажа само, че тези жалби и оплаквания, които постъпват, се преценяват от съответния ръководител на това звено. Така че не е задължително ДФК да се превръща в тайна полиция. Има си начин, по който те преценяват дали е необходимо по всяка една жалба да се извършва конкретна проверка или не. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Батилов, имате думата.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми колеги, правя редакционна поправка в чл. 5, ал. 1, т. 1. Трите субекта на правото, които имат право да сезират, са подредени както е прието: държавата, юридически лица и граждани. Правилното е да бъде: „физически и юридически лица”, щом се следва тази процедура. Защото едноличните търговци в случая биха останали извън.
Така че предлагам вместо думата “граждани” да се запише “физически”. С нищо друго не се променя текстът. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
Гласували 69 народни представители: за 14, против 43, въздържали се 12.
Предложението на народните представители Димитров и Попвасилев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Тодор Батилов в чл. 5, т. 1 думата “граждани” да се замени с “физически”.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 48, против 9, въздържали се 9.
Предложението на народния представител Батилов се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 5 с гласуваната редакционна поправка.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 62, против 4, въздържали се няма.
Член 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава втора” – наименованието е по вносител и се подкрепя от комисията.
“Раздел І” е по вносител, подкрепя се от комисията.
По чл. 6 има предложение от народния представител Силвия Алексиева, което не е подкрепено.
В чл. 6, ал. 1 се създава ново, второ изречение:
“Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции”.
Има предложение от народния представител Илко Димитров, което не е подкрепено:
“Агенцията има териториални звена, които са със статут на териториални дирекции”.
Има предложение от народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено:
“В структурата по ал. 2 се включват изнесени териториални звена”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага следната редакция:
“Чл. 6. (1) Агенцията за държавна финансова инспекция е администрация към министъра на финансите и юридическо лице на бюджетна издръжка.
(2) Структурата, съставът и организацията на работа на агенцията се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моля да помислим върху тези предложения, които не са приети от комисията. Очевидно съображението на комисията е било да се съобразява с изтъкнатите препоръки за свиване, съкращаване или оптимизиране, както се казва, на дейността на агенцията, инспирирано може би от европейски структури. Аз твърдя, че ако е визирано в закона, че агенцията ще има териториални звена, е опасно в две насоки. Очевидно не можем да твърдим, че ще последват тотални съкращения на финансови инспектори. Липсата на териториални звена и липсата на посочени трансмисии между ръководствата на агенцията и инспекторите по звена ще създаде неминуемо хаос, който ще се отрази пагубно върху работата на цялата агенция. Не може директорът на агенцията да управлява тези инспектори, които, разбира се, ще бъдат ангажирани с функции по места, без помощта на лица, които ще управляват тези проблеми – и това е административна логика. Не можем, разбира се, да твърдим, че спазвайки намерения за оптимизиране и за ефективност трябва да се лишаваме от такива структури, които ще създават ред в тази толкова важна дейност.
Твърдя и съм сигурен, че такива звена ще бъдат създадени, но с акт на Министерския съвет, което е опасно, според мен, тъй като по-нататък, както ще имам възможност да взема отношение, те няма да бъдат органи. Ще има ръководители, оправомощени с акт на Министерския съвет, които да осъществяват тази дейност на териториално ниво, но няма да имат тези правомощия, които трябва да им бъдат дадени по закон. Така че в момента правим една опасна крачка, инспирирайки наистина затруднение в дейността на цялата агенция и давайки твърде лош сигнал навън, че ще създадем условия, които ще представят тази дейност в един много хаотичен вид и развитие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Витанов.
Стоян Витанов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в определена степен подкрепям това, което господин Димитров разви пред нас, с една малка забележка: по-нататък не е развит статутът, функциите на директора на тази дирекция. В този смисъл смятам, че предложението, което правя, по същество сякаш е същото, но изключва това институционализиране на тези изнесени териториални звена. Той беше абсолютно прав и в това, че вероятно с акта на Министерството на финансите по структурата ще се включат такива звена, но опасността е и в това, че той е с подзаконов нормативен акт.
Какви са мотивите ми, освен това, което сподели господин Илко Димитров, за реализация на тези изнесени звена? Искам изрично да подчертая и да прочета още веднъж текста: в структурата по ал. 2 се включват изнесени териториални звена. Така че се реализира не в буквалния смисъл на понятието децентрализацията на функциите на Държавната финансова инспекция – функции, които впрочем са написани и в доклада на Министерския съвет, свързани най-вече с разследващите правомощия, с установяване на индикаторите за извършени измами, разкриване на причинени вреди на имуществото на организациите и лицата по чл. 4, ал. 1.
Съществуването на териториални звена ще осигури по-добра оперативност при реализация на проверките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 и достъпност при условията на чл. 5, ал. 1, т. 1. Какво ще рече това, казано по друг начин? Ето например, както случая с проверките по стихийните бедствия и авариите се тръгна буквално на пожар – проверки, трябва да се направят за 20 дни. Нека да си представим, ако ги нямаше тези териториални звена какво би станало – командировъчни, допълнителни разходи, което едва ли ще компенсира заплатите, които получават тези служители в изнесените териториални звена.
Още повече, непротиворечейки на Глава двадесет и осма от изискванията на Европейската комисия и Доклада на “Сигма”, те могат да бъдат после включени в структурата като дирекция или отдел “Териториална финансова инспекция” и по този начин ще има съгласуваност, паралелност в изискванията на Европейската комисия и това, което ще реализираме със закона.
И още нещо: как ще подават сигнали, както е по предходния член – “Постъпили молби, жалби и сигнали”? Къде? Подават се в София, от София тръгват хвърковати чети, пожарникарски команди, за да проверяват на едно или друго място. Много по-лесно и по-достъпно е, ако в съответните области има такива териториални звена да се реализират тези проверки.
Завършвам апелирайки, включително към колегите Алексиева и Димитров, да се подкрепи това предложение. Искам да го прочета още веднъж: да се включат като изнесени териториални звена в структурата по ал. 2 от настоящия член. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние с предложението си също застъпваме тезата, че трябва да има териториални звена. За да не повтарям аргументите на господин Димитров и господин Витанов, искам да кажа само няколко неща: без тези териториални звена определено ще се затрудни дейността на администрацията, ще спадне ефективността от работата й, ще се намали значително разкриваемостта, а оттам и резултатите, както и превантивната роля на инспекцията. Когато има звена по места, освен другото, те могат да извършват и превантивна дейност, което е много важно. Ще се затрудни и борбата с измамите, защото когато човек живее в една област, има много белези, които показват, че някой се е облагодетелствал вследствие измами.
Затова поддържам предложението, което направих, да бъде гласувано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Кое е Ваше предложение? По този текст нямате предложение, така че няма как да гласуваме Вашето предложение, то не е направено. Говорим по чл. 6.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, без да съм член на комисията взех участие с оглед на предложенията, които и аз направих. Не съм специалист, не познавам и препоръките в детайли, но разсъждавам на глас и казвам: една централизирана държавна инспекция по-добре ли ще извършва работата по места, защото тя безспорно ще извършва работа по места, не е само София територията и обхватът на дейност, и по този начин ми се струва, че ние централизираме тази дейност, вместо да се опитаме да облекчим по места и да децентрализираме една такава структура.
Аз разбирам, че случаят със статут на дирекция, както съм го предложила, е по-трудно и по-невъзможно това да стане, затова ще си оттегля моето предложение, но ще подкрепя редакцията на колегата Витанов, тъй като смятам, че без това явно реално държавната финансова инспекция няма да може да съществува.
И затова моля, господин председател, да приемете, че оттеглям моето предложение и да не го подлагате на гласуване. Ще подкрепя при гласуването предложението на колегата Витанов. Смятам, че това е в нашите правомощия. Това не е достатъчно силно, за да кажем, че не изпълняваме сериозните препоръки и съм убедена от погледа и наблюденията, които имам, че това може да облекчи работата, макар и в едни по-стеснени правомощия и ограничени като брой хора, които ще работят в изнесени териториални звена като структури.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи?
Има думата господин Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Използвам това, че “Атака” я няма сто процента, за да напомня все пак позицията на Европейската комисия. Всички разбираме, че тя има значение за нас. Тя е безкрайно ясна – тази структура, този орган за финансов контрол се приема от Европейската комисия като изключение предвид високата степен на корупция в нашата държава. Ако нямаше такава висока степен, Европейският съюз не би позволил да има такава инспекция. Това трябва да е ясно.
Второто изискване на Европейския съюз е структурата да е малка, динамична и да работи само по сигнали. Тук на господин Попвасилев действително му пролича, че идва от бранша. Ако ще е план, то трябва да планираме да проверяваме всички. Не може едни да проверяваме, а други – не. Позицията на Европейския съюз е категорична – по сигнали. Ето, имаше подозрение за наводненията, включва се структурата и прави проверки. Естествено, тя защитава обществения интерес. Понеже обществения интерес не можеш да го наречеш Петър Димитров, Ясен Попвасилев, затова общественият интерес създава орган, който да представлява този обществен интерес и да контролира. Това е логиката.
И така, господин Ромеро, който е главен директор на Финансовото управление на Европейската комисия, директно е заявил за това, което вие предлагате – плановостта, степента на риска, да пращаме почти навсякъде, той пише: “Тук ние виждаме фундаментално неразбиране за какво е управленската отговорност. Правилното приложение на Закона за финансовото управление и контрол би трябвало да бъде отговорност на ръководителя и неговата адекватност се одитира от вътрешни и външни одитори”. Ръководителят – той носи отговорността. Налагането на централен проактивен, както искате вие, планов, предварителен контрол от външен орган подкопава отговорността на ръководителя. Така че позицията на Европейската комисия е еднозначна – отговаря ръководителят на съответното звено. И той се подпомага от вътрешни одитори и се контролира от външни одитори. А финансовият контрол остава за инструмент на държавата там, където има подозрения, където има сигнали за нарушение. Затова аз смятам да не се връщаме непрекъснато към това. Знаете за червени картони, за жълти картони, за не знам какво си. Смятам, че всички сме националноотговорни, да не го повтаряме непрекъснато. Това е едно от нещата, които трябва да хармонизираме с Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата за реплика, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин Димитров! Естествено е, че след като стана това с наводненията, има си хас да не пратим хора да проверят какво е станало. Нали това ще е безочие в крайна сметка. Става дума за съвсем друго нещо. Въпросът е там, където има риск от това да бъдат изразходвани неправомерно бюджетни средства. Там, където го има този риск и този риск е оценен, че е голям, в това се състои плановостта на извършването на една финансова инспекция. А не в това, което Вие ми цитирахте. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика има думата господин Витанов.
Стоян Витанов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, с всичкия респект, който имам към Вас, не мога да не репликирам, първо, това, че Вие казахте “само по постъпили молби, жалби и сигнали”, а то не е така. Тоест, има и други, без да има плановост, разбира се, по проверка най-вече на обществените поръчки и по-точно изпълнението им. Кой ще прави това? Очевидно, от София, от централното управление няма да тръгне който и да било. Трябва да се наемат експерти, вещи лица, които да направят контрола по изпълнението на тези обществени поръчки.
И на второ място, още веднъж по подходящ начин наименувано това изнесено звено, например териториални аспекти, спокойно може да се реализира.
И на трето място, още веднъж, няма изисквания за адресна регистрация на хората, които работят във финансовата инспекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата за трета реплика, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, аз мисля че е хубав тон ние да спазваме препоръките на Европейския съюз, Европейската комисия или съответните длъжностни лица по удачен начин, а не да правим така, че да проваляме и тези добри идеи. Няма съмнение, че те искат да направят нещо добро. Въпросът е ние да не го влошим. Защото този обем задачи и субекти, които са дадени в чл. 4 и 5, предполагат една разгърната, работеща ефективно нормална структура. Ако ние искаме да кажем, че ще правим полуинспекция за определен период от време, ние трябва да го кажем ясно. Ако кажем, че искаме да правим една нормална агенция, то ние трябва да я направим по всички правила на административното изкуство, така че да не ни се смеят и в Европа какво недоносче сме сътворили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика има народния представител Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): По отношение на това, което каза господин Попвасилев, че проверка трябва да се прави навсякъде, където има риск, господин Попвасилев, риск има навсякъде, където някой харчи чужди пари. Така е в банките, така е в застраховането, така е с бюджетните пари, така е с общинските пари. Когато не се харчат собствени пари, винаги има риск.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И със собствените, пак може да е риск.
Петър Димитров: Да, дори и в семейството, както би казал господин Корнезов, не контролираш ли онзи, който ти харчи парите, разходите стават по-големи от приходите.
От тази гледна точка философията на Европейския съюз е проста – вкарват се вътрешен и външен одит. Това е контролът, а нашият контрол с тази инспекция е изключение. Това трябва да ни е ясно. Ние искаме да запазим като правило това изключение, да запазим един голям апарат и да се правят проверки. Парадоксът е, че господата Попвасилев и Мартин Димитров предлагаха в другия закон това изобщо да го няма, а тук предлагате то да е планово, да е тотално, където рискът е голям. Двете неща са несъпоставими и няма как да стане.
Пак се връщам към това, което каза господин Витанов – няма да има конвенционални проверки. Не може да има, те са малко, те са недостатъчно. Не може да се контролира всичко, в това число и по отношение на обществените поръчки. Отговорността носи онзи, който ги възлага и той в съответната институция си има вътрешни и външни одитори, има Сметна палата. Така че има ги контролните органи.
Когато има сигнали, че при тези обществени поръчки има съществени нарушения, ще отиде финансовият инспекторат, който е на пряко подчинение към министъра на финансите. Тоест това е „хвърковатата чета” на министъра на финансите, за да може бързо да се реагира и да бъдат изловени онези недобросъвестни обществени служители. Това е философията, която е заложена в този закон. Аз предлагам да не се опитваме да надскочим. Това не е досегашният Държавен финансов контрол. Това е оперативен орган за оперативна реакция на злоупотреби, които евентуално са забелязани от гражданите, от обществото или пък от държавни институции, в това число от съдебната система.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Имамов, имате думата.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък – в подкрепа на това, което каза председателят на комисията. Той, разбира се, беше достатъчно убедителен, но да не останат с впечатление уважаемите колеги, че това го правим едва ли не и единствено поради факта, че Европейският съюз иска някаква хармонизация и поставя условия – преди всичко става дума за структура, която ще отговаря в най-голяма степен на функциите на този орган. Финансовата инспекция има функция на последващ контрол, за разлика от вътрешния одитор, който има други функции – функции на предварителен контрол, чиято цел е да подпомогне финансовата система на съответния орган да не допуска грешки.
Господин Попвасилев до голяма степен беше прав, когато каза, че тази финансова инспекция ще има функции, близки до тайната полиция. Наистина е така. Дали ще я наречем тайна полиция или „хвърковата чета”, нейната цел е именно да констатира след нарушението и да санкционира. Държавата трябва да може да упражнява централизирани функции върху тази „хвърковата чета”, да я праща там, където трябва и да върши това, което е необходимо.
След като съвсем логично е да се предполага, че финансовото нарушение, касаещо харчене на публични средства, не може да бъде планирано, нито пък регионализирано - да кажем еди-коя си област ще има финансово нарушение или пък планираме, че там някъде си ще се харчат държавни пари нецелесъобразно, поради тази логика не е правилно да предвиждаме планови елементи, нито пък регионални структури. Една регионална структура при всички положения предполага нарушаване на принципа на независимостта на отделния инспектор. Няма никакъв проблем този регионален отговорник, какъвто и да е той – директор ли ще бъде, началник ли, да установи необходимите контакти с всички юридически лица – обекти на финансов контрол в съответната територия. Ние знаем как става това при подобни държавни структури, което веднага може да постави под съмнение ефективността от неговата дейност.
Текстовете, които са предвидени и подкрепени от комисията, според мен най-добре съответстват на логиката и на изискванията, които са внедрени като функция на този орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Народният представител Ясен Попвасилев – право на реплика.
Ясен Попвасилев (ОДС): С репликата ще се възползвам да подхвърля пак топката на господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Репликата нали знаете на кого се прави?
Ясен Попвасилев: Репликата е и на двамата, защото и двамата говореха за вътрешен одит.
Когато гласувахме вътрешния одит, ние с колегата Димитров направихме едно предложение вътрешните одитори да са подчинени на ръководния орган, а не на ръководителя. Смисълът беше именно в това, защото ако ръководителят дава на одитора заплатата ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Попвасилев, с цялото ми уважение, но репликата Ви е към господин Алиосман Имамов.
Ясен Попвасилев: Господин Имамов говори също за вътрешния одит.
Когато е в такива подчинени, зависими функции, естествено че каквото каже ръководителят, това ще прави вътрешният одитор. Оттам нататък е връзката с финансовата инспекция – по какъв начин този вътрешен одитор, който е подчинен, ще сигнализира финансовата инспекция какво да се прави? Как ще е независим този инспектор, господин Имамов, като преди малко ви предлагахме това да влезе като принцип в закона, но вие го отхвърлихте? По този начин тази независимост не е влязла и я няма като принцип в самия закон.
После – “хвърковатата чета”. Като работиш по сигнали, по жалби и по молби, мога да си представя каква ще е тази “хвърковата чета”, която е на централно подчинение. Включително може да разрешава вътрешнопартийни проблеми понякога.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Друга реплика има ли? Няма.
Имате право на дуплика – отказвате се от това Ваше право.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 6? Няма.
Първото предложение – на народния представител Силвия Алексиева, е оттеглено, следователно няма да го поставям на гласуване.
Има предложение от народния представител Илко Димитров, което абсолютно съвпада с това, което госпожа Алексиева е направила, но тя го оттегли.
Следователно поставям на гласуване предложението на народния представител Илко Димитров.
Гласували 104 народни представители: за 45, против 24, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стоян Витанов.
Гласували 112 народни представители: за 78, против 6, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Стоян Витанов е прието.
Заповядайте за процедура.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме това предложение. Можем да го направим. Знаете, че получихме някои оценки във връзка с някои промени в Конституцията. Това е един от червените ни картони. Можем да го направим. Дайте да го направим!
Тогава действително държа да е ясно, да е поименно и да се знае чия е отговорността за този червен картон. Не мисля, че това е мястото, където бихме могли заради териториални интереси на реални хора, които не са измислени, те са истински – с болките си, с работните си места, с квалификацията си, но заради тези реални проблеми аз не бих поставил на карта интересите на България! Затова предлагам да премислим позицията си и да не отиваме към такъв вариант.
Предлагам прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям за втори път на гласуване направеното предложение. (Шум и реплики в залата.)
Моля за внимание! Това е изключително важен текст. Той е свързан с философията на закона.
Поставям отново на гласуване предложението на народния представител Стоян Витанов.
Гласували 106 народни представители: за 40, против 22, въздържали се 44.
Предложението на народния представител Стоян Витанов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 6 така, както комисията го предлага.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 77, против 6, въздържали се 10.
Член 6 е приет.
Уважаеми народни представители, остават 10 минути до края на работното ни време. Имаме няколко съобщения за заседания на комисии. Знаете, че заседанията им започват от 14,30 ч. Заседания имат: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по земеделието и горите, Комисията по икономическата политика, Комисията по околната среда и водите, Комисията по европейска интеграция, Комисията за борба с корупцията, Комисията по правни въпроси, Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по политиката при бедствия и аварии. Въобще, всяка една от парламентарните комисии има заседание. Знаете началните часове на заседанията. Нека да приключим дотук.
Утре в 9,00 ч. продължаваме работата по този законопроект. (Звъни.)


(Закрито в 15,50 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Стойчева
Ясен Попвасилев