Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-04-28

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи 
Секретари: Метин Сюлейманов и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, предстои да продължим с работата по програмата за седмицата с второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, но преди това ми позволете да направя едно предложение по реда на чл. 40, ал. 5. Всички чувстваме и съзнаваме, че предстоят основните мероприятия за честване на 130-годишнината на Априлското въстание. В Народното събрание вчера е внесен проект за обръщение на Народното събрание по този повод, което е подписано от ръководителите на всички парламентарни групи, представени в Народното събрание и независими народни представители. То ви е раздадено, разполагате с него, внесено е с вчерашна дата: “Обръщение на Народното събрание на Република България по повод 130-годишнината от Априлското въстание”.
Предлагам по реда на чл. 40, ал. 5 да включим този проект за обръщение като точка първа от нашето днешно заседание. Не виждам противно предложение.
Моля, гласувайте за включване в програмата ни за днес като точка първа на проекта за обръщение.
Гласували 166 народни представители: за 166, против и въздържали се няма.
Преминаваме към:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ОБРЪЩЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО ПОВОД 130-ГОДИШНИНАТА ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ.
Уважаеми колеги, позволете да предложа на вниманието ви текста на проекта за обръщение:
“ОБРЪЩЕНИЕ
на Народното събрание на Република България по повод 130-годишнината от Априлското въстание
Преди 130 години в българските земи избухна Априлското въстание. То бе насочено срещу тежките угнетения на османската власт. Това величаво събитие бе израз на натрупваната в продължение на векове енергия на българския народ, насочена към свободен и независим държавно-политически живот, към запазване на неговата културна самоличност. Въстанието през 1876 г. носеше най-доброто от европейската националноосвободителна традиция. Волята за свободно развитие, идеите за прогрес, демокрация и етно-религиозна толерантност неизменно съпътстваха подготовката и протичането на това героично дело. С оръжие в ръка въстаниците се обръщаха към просветена Европа за разбиране, съчувствие и подкрепа. Те декларираха своя стремеж да живеят в равноправие, мир и сътрудничество с останалите свободни народи на Балканите и на Eвропейския континент. Преките свидетелства за Априлското въстание изнесоха пред очите на света картината на българските страдания. Светът научи за дръзкия порив на българите едновременно да отхвърлят османското господство и да потвърдят общността си с европейските народи.
Въстанието бе жестоко потушено, но благодарение на дипломати, мисионери и журналисти каузата на българските бунтовници тръгна по света и стана важна част от европейската политическа обстановка.
Сведенията за въстаналите българи, особено за методите на разправа с тях стана достояние на европейския политически, интелектуален и религиозен елит. Като политическа тема, засягаща моралното здраве на европейската общественост, българските националноосвободителни усилия прехвърлиха Ламанша и достигнаха до Новия свят. В цяла Европа се състояха масови митинги и събрания в тяхна подкрепа. На ожесточени парламентарни дебати, по време на църковни проповеди, чрез журналистически анализи и дипломатическа кореспонденция кръвта на убитите българи предизвика значителен хуманитарен и политически резонанс. Съдбата на българите постави проблемите за етиката в политиката и им напомни за историческата обреченост на националното потисничество.
Априлското въстание направи българския въпрос главен компонент от голямата балканска криза 1875-1878 г. и от самия Източен въпрос. На страната на българите застанаха най-благородните умове и най-авторитетните личности в тогавашна Европа. Те извисиха гневен глас на състрадание и защита на изконното им право на самостоятелен държавен живот. Това предизвика дипломатическа конференция в края на 1876 г. в Цариград, която препоръча автономно обособяване на българската етническа територия. Под очертанията на нейния обхват лежаха подписите на всички Велики сили.
Неуспехът на този проект предизвика Освободителната руско-турска война от 1877-1878 г. и появата на България на тогавашната европейска политическа карта. Тя бе първата страна, създадена не само чрез война, но и в резултат от морален обществен натиск. Тази особеност в новата ни история бе проява на нов фактор в политиката, който днес наричаме влияние на гражданското общество.
С регламентацията на българската държава в политическа Европа се завърна народ с трайни европейски корени и културно-исторически заслуги.
Сто и тридесет годишнината от Априлското въстание е календарният повод да сведем глави в почит към великата епопея, завинаги вградена в нашата историческа памет. Тя е вдъхновяващ пример на родолюбие, себеотрицание, героизъм и саможертва. Най-вълнуващият неин паметник е изграждането на онази България, в която са вярвали и за която са умирали въстаниците от пролетта на 1876 г. Тази вяра е заложена в изграждането на демократична, преуспяваща, силна и толерантна България.”
Под текста на проекта за обръщение са се подписали парламентарните групи на Коалиция за България, Национално движение Симеон Втори, Движение за права и свободи, Обединени демократични сили, Демократи за силна България, Коалиция “Атака”, Български народен съюз и представител на групата независими народни представители – разбира се, групата не е във формализиран парламентарен вид.
Уважаеми народни представители, както разбирам, този текст е бил съгласуван с парламентарните групи, а не само с техните ръководства.
Не виждам желание за дебати, а и едва ли такива в случая са необходими и уместни. Затова предлагам с гласуване да приемем този проект на обръщение и той да бъде огласен пред българската общественост днес. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте този проект на обръщение.
Гласували 163 народни представители: за 163, против и въздържали се няма.
Текстът на обръщението е приет единодушно. (Ръкопляскания.)
Благодаря ви, уважаеми колеги! Благодаря специално и на онези, които са изработили текста на това обръщение.
Продължаваме нашата работа с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
Приети са заглавието на законопроекта и параграфи от 1 до 33 включително, като са били отложени параграфи 3, 30 и 31 по номерацията на вносителя. Разполагате с доклад на Комисията по правни въпроси, внесен със съответния номер в деловодството на Народното събрание – общ проект за второ четене, част втора, в която са включени и отложените текстове на параграфи 3, 30 и 31 и текстовете до края на законопроекта.
Давам думата на господин Стоилов да представи пред вас текстовете по доклада.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Продължаваме с част втора на общия проект за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Продължаваме с текстовете, които бяха отложени от вчерашното заседание, и подготвените във връзка с тях изменения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите “назначаване, повишаване, преместване” се заменят с “повишаване в ранг”;
б) в т. 12 накрая се добавя “придружено със становище на председателя на съответния окръжен съд”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията по ал. 1 до Висшия съдебен съвет, както и да прави предложения за освобождаване на съдии, прокурори и следователи на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията”.
3. В ал. 5 думите “чл. 127б, ал. 1” се заменят с “чл. 127в, ал. 5”.
4. Създават се ал. 6 и 7:
“(6) Предложения за първоначално назначаване в органите на съдебната власт се правят от председателя на конкурсната комисия по чл. 127в, ал. 5 въз основа на класирането от конкурса.
(7) Съдиите, прокурорите и следователите са длъжни да съдействат на комисията по предложенията и атестирането за изпълнение на правомощията на Висшия съдебен съвет.”
Комисията предлага да се създаде § 3а:
“§ 3а.В чл. 30а се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “назначаване, преместване и” се заличават.
2. Алинея 6 се отменя.”
Комисията предлага да се създаде § 30а:
“§ 30а. В чл. 125б се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изречение второ се заличава.
2. Създава се ал. 3:
“(3) За административен ръководител може да бъде назначено лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на чл. 127г или чл. 127д, като при необходимост Висшият съдебен съвет открива бройка в съответния орган на съдебната власт.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 31:
“§ 31. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение второ се заличава.
2. В ал. 6 думите “и правоспособност” се заличават, след думите, “които работят на длъжност” се добавя “съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура”, а накрая се добавя “или дознател в Министерството на отбраната”.”
По § 30 има предложение в предишния доклад на Надка Балева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция, която става § 33:
“§ 33. Член 127б се изменя така:
“Чл. 127б. (1) Свободните длъжности в органите на съдебната власт и срокът за кандидатстване за тях се обнародват в “Държавен вестник” и се обявяват в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.
(2) При назначаване, повишаване или преместване на съдии, прокурори и следователи, както и при първоначално постъпване в органите на съдебната власт се провежда конкурс.
(3) Конкурсът се провежда централизирано, но не по-малко от два пъти годишно.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 34:
“§ 34. Създава се нов чл. 127в:
“Чл. 127в. (1) Конкурсът се обявява с решение на Висшия съдебен съвет, което се обнародва в “Държавен вестник” и се обявява в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет и съдържа:
1. броя и вида на длъжностите, както и органите на съдебната власт, за които те се отнасят;
2. датата, часа и мястото на провеждане на конкурса.
(2) Кандидатите подават документи за участие в конкурса в съда, прокуратурата или следствената служба, за която е обявена свободната длъжност.
(3) В конкурса могат да участват лица, които отговарят на изискванията на чл. 126 и 127 за съответната длъжност.
(4) Административният ръководител на съда, прокуратурата и следствената служба, за която е обявена свободната длъжност, представя на Висшия съдебен съвет списък и документите на всички кандидати.
(5) Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, които се състоят от председател, четирима редовни и двама резервни членове. В състава на редовните членове на комисията участва поне едно хабилитирано лице по правни науки. Поименният състав на всяка комисия се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Членовете на комисията са с ранг равен или по-висок от ранга на обявената свободна длъжност.”
Комисията предлага да се създаде § 34а:
„§ 34а. Създава се нов чл. 127г:
„Чл. 127г. (1) Конкурсът за младши съдии, младши прокурори, младши следователи, съдии в районен, окръжен и административен съд, прокурори в районна и окръжна прокуратура и следователи включва писмен и устен изпит.
(2) Писменият изпит се състои в решаване на казус в съответния правен отрасъл.
(3) Конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите според резултатите от тяхното представяне, като балът на всеки кандидат е сбор от оценката от писмения и устния изпит.
(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложения пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.”
Комисията предлага да се създаде § 34б:
„§ 34б. Създава се чл. 127д:
„Чл. 127д. (1) Конкурсът за съдии в Апелативен съд, Върховен касационен съд и Върховен административен съд, прокурори в Апелативна прокуратура, Върховна касационна прокуратура и Върховна административна прокуратура, както и за следователи в Националната следствена служба се провежда по документи и събеседване.
(2) Кандидатите представят:
1. заявление за участие;
2. кадрова справка от ръководителя на съответния орган или организация, а ако няма такъв – от самия кандидат;
3. оценка от ръководителя на съответния орган или организация, ако има такъв;
4. документи, които удостоверяват, че са изпълнени изискванията на чл. 126 и 127;
5. последното решение за атестация – за кандидатите от органите на съдебната власт;
6. справка от съдебния инспекторат за направени проверки за последните три години – за кандидатите от органите на съдебната власт;
7. други документи, които удостоверяват притежаването на научна степен, научно звание или придобита квалификация.
(3) Комисията класира кандидатите въз основа на представените документи и събеседването.
(4) Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите, които са издържали конкурса.”
Извън доклада, господин председател, искам да обърна внимание, че това са текстовете, които уреждат начина за влизане в съдебната система и начина за движение в нейните рамки.
Тук не само се въвежда като задължително условие без изключения конкурсът за встъпване в системата на магистратурата, но за първи път всяка свободна длъжност се предвижда да се заема след конкурс, като са разграничени конкурсите на районно и окръжно ниво, които включват провеждането на споменатия изпит, докато за другите, по-високите нива – апелативно и касационно, се предвижда този конкурс да бъде по документи и след събеседване. По този начин всички лица, които отговарят на изискванията на закона, могат да кандидатстват за обявените длъжности, конкурсната комисия преценява тяхното представяне и внася предложения във Висшия съдебен съвет, който остава органът, решаващ в крайна сметка кои от лицата ще заемат съответните длъжности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Спасов желае думата. Заповядайте, господин Спасов.
Минчо Спасов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, на първо място искам да подчертая подкрепата си за предложения от комисията вариант.
Искам да ви обърна внимание, че действително с промените, които обсъждаме в момента, въвеждаме една радикална промяна, която е много позитивна. Досегашната система се състоеше в това, че конкурс за встъпване в системата на съдебната власт се провеждаше, само ако няма кандидати вътре от съдебната власт. Това създаваше условия за вътрешни размествания, постоянни премествания, които се правеха без възможност за достъп на външни лица в системата. Условно казано, тя беше непроветрива, което създаде условия за някои ексцесии в нея.
Това, което се предлага и което смятам, че трябва да подкрепим, е обяснената от господин Стоилов възможност на всички лица, които притежават необходимите образование и квалификация, да влязат в съдебната система, да кандидатстват. Разбира се, назначаването им зависи от преценката на кадровия орган - Висшия съдебен съвет.
За да не ви отегчавам, искам да направя само една редакционна поправка. В предлагания от комисията § 30а, където казваме, че се създава ал. 3: “за административен ръководител може да бъде назначено” – да добавим – “и лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател”, защото досегашният текст може да създаде съмнение, че само външни лица могат да бъдат назначавани.
Предлагам да добавим съюза “и”, защото това би отстранило съмнението, че лицата вътре в системата са изключени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Че нормата е ограничителна.
Благодаря Ви, господин Спасов.
Колеги, има ли желаещи за изказване? Няма.
На вашето внимание са текстовете в номерацията на комисията, параграфи 30, 31, 33, 34, 34а и 34б.
Доколкото разбирам, има няколко редакционни уточнения в текстовете.
Първото е на стр. 32, § 31, т. 2, предпоследния ред: “Върховната касационна прокуратурата или” – вместо “и Върховната административна прокуратура” – както беше прочетен текстът от господин Стоилов.
Второто изменение е в § 34, който третира чл. 127в, в ал. 2 на този текст “прокуратурата или следствената служба”, а в текста е “и”:
“(2) Кандидатите подават документи за участие в конкурса в съда, прокуратурата или следствената служба.”
И в ал. 4 има същата поправка в първия ред “съдът, прокуратурата или следствената служба”, тоест още едно “и” става “или”.
Предложението на господин Минчо Спасов е в новия § 3а, който третира чл. 30а, в новата ал. 3, която се предлага от комисията:
“(3) За административен ръководител може да бъде назначено и лице...”, тоест добавя се съюзът “и” преди “лице”.
Имам потвърждение от господин Стоилов.
Уважаеми колеги, моля да гласуваме текстовете на параграфи 3, 3а, 30а, 31, 33, 34, 34а и 34б.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Има предложение на народния представител Мая Манолова за създаване на § 33а.
Комисията подкрепя предложението, което става § 38 със следната редакция:
“§ 38. В чл. 148а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Съдебните помощници във Върховния касационен съд и Върховния административен съд се назначават от съответния председател след провеждане на конкурс. Те подпомагат съдиите в тяхната дейност.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Прокурорските помощници във Върховната касационна прокуратурата и Върховната административна прокуратура се назначават от главния прокурор след провеждане на конкурс. Те подпомагат прокурорите в тяхната дейност.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Конкурсът за съдебни и прокурорски помощници се провежда по правилата на чл. 127а, чл. 127б, чл. 127в и чл. 127г.”
Създава се ал. 4:
“(4) Кандидатите се назначават по реда на класирането им от конкурсната комисия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Колеги, по § 38 от окончателната редакция на комисията, който отчита предложението на народния представител Мая Манолова, има ли желание за изказване? Няма.
Няма да гласуваме окончателния текст, предлаган от комисията, за § 38, третиращ чл. 148а, така както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По чл. 34 има предложение на народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 34, който става § 39, със следната редакция:
“§ 39. Член 150 се изменя така:
“Чл. 150. (1) Държавен съдебен изпълнител може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126.
(2) Държавният съдебен изпълнител се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”, обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.
(5) В случай че е налице единствен кандидат, който е работил като държавен съдебен изпълнител повече от пет години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(6) Министърът на правосъдието по искане на държавен съдебен изпълнител, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
(7) Броят на държавните съдебни изпълнители се определя от министъра на правосъдието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 40.
По § 36 има предложение на народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 36, който става § 41:
“§ 41. Член 160 се изменя така:
“Чл. 160. (1) Съдия по вписванията може да стане лице, което отговаря на условията по чл. 126.
(2) Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на председателя на районния съд.
(3) Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието, с която се определят условията и редът за провеждане на конкурса. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”, обявява се на достъпно място в съответния районен съд и се огласява чрез Интернет от Министерството на правосъдието.
(4) Министърът на правосъдието определя състава на конкурсната комисия.
(5) В случай, че е налице единствен кандидат, който е работил като съдия по вписванията повече от пет години, той се назначава на длъжност без конкурс.
(6) Министърът на правосъдието по искане на съдия по вписванията, който е прослужил на длъжността не по-малко от две години, може да го премести в друг районен съд след вземане мнението на председателите на съответните районни съдилища.
(7) В службите по вписванията с повече от един съдия по вписванията министърът на правосъдието назначава един от тях за ръководител.
(8) Броят на съдиите по вписванията се определя от министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, на вниманието ви са текстовете на параграфи 34, 35 и 36, по окончателната номерация на комисията са параграфи 39, 40 и 41.
Имате ли желание за изказвания? Не виждам.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 39, текста на вносителя за § 40, подкрепен от комисията, и текста на комисията за § 41.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 42.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 43.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 44.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Пет текста, които комисията подкрепя така, както ги е предложил вносителят. В окончателната номерация това са параграфи 42, 43, 44, 45 и 46.
Няма желание за изказване.
Моля, гласувайте тези пет текста по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „§ 42. Създава се чл. 167г:
„Чл. 167г. За проявени високи професионални и нравствени качества при изпълнение на служебните им задължения държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията могат да бъдат поощрявани по предложение на председателя на съответния съд или по преценка на министъра на правосъдието със:
1.      служебна благодарност и грамота;
2.      парична награда.”
Има предложение от народния представител Надка Балева – в чл. 167г да отпадне т. 2.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 47.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, госпожо Балева, да обосновете Вашето предложение за отпадане на т. 2.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложението ми е да отпадне възможността за предоставяне парични награди на съдиите по вписванията и държавните съдия-изпълнители. Такава възможност не е предвидена за магистратите, а формулировката на вносителя е за проявени нравствени качества и изпълнение на професионалните задължения. Ами това е елемент от длъжностната им характеристика. Какви високи нравствени и морални качества по какви критерии ще се оценят за един съдия по вписванията?
Аргументът, който беше изтъкнат в комисията, че, виждате ли, техните възнаграждения били по-ниски от тези на останалите магистрати, за мен не е убедителен. Ами като не му харесва заплатата, да стане частен съдия-изпълнител или да се реализира на друго поприще като юрист. Тази възможност, която се предвижда, без да е предвидена за магистратите, им дава основание всяка година те да поставят въпроса – щом не са наказани, да бъдат поощрявани парично.
В практиката не зная колко колеги са имали достъп до съдебно-изпълнителните служби, но държавният съдия-изпълнител може в продължение на година да не ти придвижи изпълнителното производство, за да реализираш вземането си по вече влязло в сила съдебно решение. Затова ще помоля колегите от залата да подкрепят направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Балева.
Би ли желал представител на вносителя да обоснове своето предложение?
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Министерството на правосъдието е направило предложение при изпълнение на служебните им задължения да бъдат поощрявани държавните съдебни изпълнители и съдиите по вписванията, от една страна, именно с оглед на това, че те получават значително по-ниски възнаграждения в сравнение със съдиите от съдебната власт, съответно прокурорите и следователите, а изпълняват дейност, която носи приходи за държавния бюджет, откъдето се заделят пари и за съдебната власт. Това са и съдия-изпълнителите, и съдиите по вписванията, чрез които се събират таксите. От друга страна, ако те не изпълняват, както дадохте пример, госпожо Балева, в продължение на години служебните си задължения, значи няма да са изпълнили изискването за проявени високи професионални качества. Напротив, би следвало да понесат съответната дисциплинарна отговорност, каквато е предвидена. Именно за да стимулираме тези, които работят по-добре, които действително проявяват нравствени качества и не се подават на корупционния натиск, който се оказва в тези длъжности, особено при съдия-изпълнителите, сме предвидили да се поощряват с такава парична награда, която в никакъв случай не е голяма с оглед бюджета на самото Министерство на правосъдието.
Затова ви моля да подкрепите текста на вносителя и да дадем по-скоро морален стимул, за да изпълняват добре своите задължения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат по предлаганите текстове? Няма желаещи.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Моралният стимул е първа точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Първо следва да гласуваме предложението на госпожа Балева, която обоснова своето предложение и чухме аргументацията на вносителя.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Надка Балева за отпадане на т. 2 в чл. 167г. Комисията не подкрепя това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 44, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на § 42, който става § 47, така както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: "§ 43. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му."
2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5."
Има предложение на народният представител Минчо Спасов:
По § 43 – в чл. 168 се променя ал. 1 и добива вида:
            "§ 43. (1) Съдиите, прокурорите и следователите носят дисциплинарна отговорност за:
1. Пропуск, допуснат по невнимание или незнание при изпълнение на задълженията си.
2. Неспазване на процесуалните правила.
3. Бавност в изпълнение на служебните задължения.
4. При осъждане за престъпления, непосочени в чл. 126, ал. 1, т. 3 от Закона за съдебната власт.
5. При нарушаване забраните на чл. 132 от Закона за съдебната власт.
6. Отсъствие по време на работа без разрешен отпуск.
7. Неспазване на правилата за професионална етика или грубо отношение към други лица.
8. Нарушаване на служебната тайна."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 43, който става § 48:
"§ 48. В чл. 168 се правят следните изменения и допълнения:
            1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Съдиите носят дисциплинарна отговорност и в случаите, когато виновно са допуснали участник в производството да стане причина за забавянето му в нарушение на закона."
2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5."
Ще прочета и другия текст, тъй като той е свързан със същата тема и бихме могли да ги обсъждаме общо.
Има предложение на народния представител Минчо Спасов, което е оттеглено при положение, че не се приеме предложението по предишния текст.
Същото се отнася и за предложението му за създаване на § 43б.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Спасов. Имате думата.
Минчо Спасов (НДСВ): Уважаеми колеги, моето предложение за промени в чл. 168 не беше прието от комисията. Аз знам, че шансовете му да мине в зала са малки, но искам да започна с Решение № 1 на Конституционния съд от 14.01.1999 г. по Конституционно дело № 34. Конституционният съд е казал: по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Конституцията дисциплинарните нарушения, подобно на престъпленията и административните нарушения, трябва да имат ясно и точно определени фактически състави.
Какви са сегашните състави за дисциплинарните нарушения залегнали в чл. 168? Там е казано така - при виновно неизпълнение на служебните си задължения, както и за: системно нарушаване на сроковете предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството и за нарушаване правилата на професионалната етика.
Колеги, не знам как ви се струва на вас, но тези три точки за мен не покриват изискването, което Конституционният съд е поставил за точно и ясно определяне на фактическите състави. Това, което ви прочетох като сега съществуващ текст на чл. 168 за мен е сравнимо с едно пожелание към гражданите да не нарушават законите или да бъдат добри.
Предлаганите от мен промени с въвеждането на точно разписани разпоредби за търсене на дисциплинарна отговорност на магистратите не само ще изпълнят това, което е препоръчал Конституционния съд и което очевидно е съответстващо на чл. 5, ал. 3 от Конституцията, но ще ни даде възможност да търсим дисциплинарна отговорност и да дадем възможност на Висшия съдебен съвет да образува производства без да се съобразява с някакви субективни елементи, продиктувани от симпатии или антипатии към даден магистрат, който е извършил това или онова нарушение. Поставяме дисциплинарно наказващия орган при условията на своеобразна обвързана компетентност, което от една страна ще допринесе за увеличаване броя на дисциплинарните производства, а от друга страна ще облекчи дисциплинарно наказващите органи при налагането на дисциплинарните нарушения.
В по-нататъшните си предложения аз съм обосновал и диференциация на налаганите наказания, съобразно вида на нарушението в чл. 168.
Колеги, ето защо смятам, че въпреки вчера гласувания отказ на комисията да подкрепи детайлизацията на нарушенията, смятам, че решението на Конституционния съд и самата ни Конституция ни задължава да направим това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Спасов. Има реплика към Вас.
Госпожо Балева, заповядайте. Имате думата.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаеми колеги!
Господин Спасов, това, което казвате е вярно – има решение на Конституционния съд, но то е от 1999 г. В сега действащия вариант чл. 168 е приет 2002 г., тоест след решението на Конституционния съд, което изисква конкретизация, и е изменен през 2004 г.
Предлаганите от Вас провинения, обосноваващи дисциплинарната отговорност на магистратите са обхванати в действащата ал. 1 на чл. 168 и не се налага такова детайлно изброяване, което е невъзможно да обхване абсолютно всички нарушения. Това би довело евентуално до ненаказване на виновните магистрати, така че изискванията на Конституционния съд са изпълнени още през 2002 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Спасов? Няма.
Имате думата, господин Спасов.
Минчо Спасов (НДСВ): Уважаема госпожо Балева, аз отлично съм запознат с това, че текстът на закона е променен през 2002 г. и 2004 г. Ако пък Вие прочетете каква е била промяната ще видите, че тя е съобразена точно с това решение на Конституционния съд в смисъл, че една от алинеите е била отменена. Това е тази алинея, която е въздигала нарушението на съдийската клетва като дисциплинарно нарушение, тоест с нищо законодателят не е реагирал на решението на Конституционния съд досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има думата заместник-министър Ана Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, действително от една страна е добре да са очертани точно съставите на дисциплинарните нарушения, но прекалено подробното им изброяване крие от друга страна опасност да затворим само в изброените за носенето на дисциплинарна отговорност. Поради това смятам, че текстовете трябва да бъдат достатъчно широко формулирани, за да може да се обхванат всички случаи от практиката. Още повече, че освен измененията, на които се позоваха и госпожа Балева, и господин Спасов, през есента на 2005 г. с приемането на новият Наказателнопроцесуален кодекс, текстът на ал. 1 беше допълнен: "за системно нарушаване на сроковете предвидени в процесуалните кодекси". Това обхваща изброените от господин Спасов бавност, неспазване на процесуалните правила.
Смятам, че текстът, който е предложил господин Спасов действително не очертава достатъчно добре процесуалните нарушения и ги затваря в едни прекалено конкретизирани рамки. Заради това и комисията не подкрепи този текст.
Смятам, че досегашната ал. 1 достатъчно широко обхваща всички случаи на нарушения от магистратите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Минчо Спасов по § 43 за промяна на ал. 1 в чл. 168. Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 32, против 41, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Второто предложение на господин Спасов е за нов § 43б.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: То става излишно при това положение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Но при това положение – неприето предложението по чл. 168, това предложение губи смисъл и няма да бъде подлагано на гласуване.
Минчо Спасов (НДСВ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага окончателна редакция на § 43, който става § 48.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 44, който става § 49:
“§ 49. Чл. 172 се изменя така:
“Чл. 172.    (1) Дисциплинарните наказания се налагат от:
1. административния ръководител – за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2;
2. Висшия съдебен съвет – за наказанията по чл. 170, ал. 1, т. 3 и 4 и ал. 2;
3. министъра на правосъдието – за наказанията по чл. 170, ал. 3.
(2) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници могат да правят не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, прокурори, следователи, административни ръководители и техни заместници може да прави и министърът на правосъдието в случаите на чл. 131, ал. 1, т. 5.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 дисциплинарното производство се провежда от Висшия съдебен съвет.
(5) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от председателя на съответния районен съд или от инспектората.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата, уважаеми народни представители, по § 44. Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на § 44, който става § 49.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 44 е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 45 има предложение на Мая Манолова – в § 45, чл. 173, ал. 1 накрая се добавя “ако то е преустановено”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 45, който става § 50:
“§ 50. Чл. 173 се изменя така:
“Чл. 173.    (1) Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението.
(2) Сроковете по ал. 1 не текат, когато лицето е в законно установен отпуск.
(3) При дисциплинарно нарушение, което е престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизане в сила на присъдата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Искам да обоснова предложението си, което не е подкрепено от комисията. Става дума за това, че по-голямата част от дисциплинарните производства, които в момента се образуват и които се разглеждат от Висшия съдебен съвет, касаят бавенето при изготвянето на съдебни решения и изобщо на съдебни актове. За съжаление, става дума за забавяне, което понякога визира не просто период от няколко месеца, а период от няколко години. В случая редакцията, която предлага вносителят, при буквалното й тълкуване би означавало, че за магистрати, които са забавили написването на своите актове за срок по-дълъг от една година, ако не е реагирано своевременно от съответния административен ръководител, не би било възможно тяхното санкциониране. По този начин тези, които бавят актовете си с няколко години, няма да могат да бъдат санкционирани, а тези, които са ги забавили с няколко месеца, ще подлежат на тази санкция. Или казано с други думи, това е хипотезата на така нареченото продължавано нарушение.
С тази добавка, ако бъде възприета, ще се създаде възможност да бъдат санкционирани и магистратите, които са просрочили своите актове с повече от една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Искам да изразя подкрепа на предложението на госпожа Манолова, но не точно с мотивите, които тя представи. В Комисията по правни въпроси нейното предложение не беше прието, защото при точното тълкуване на текста се стигна до извода, че сегашната редакция дава възможност да бъде търсена и съответно налагана дисциплинарна отговорност от извършителите на продължавано нарушение. Защото, докато не бъде преустановено нарушението, не могат да започнат да текат сроковете, които са предвидени. В противен случай се изправяме пред парадокса, че за едно по-тежко нарушение, заради това че то е било по-продължително, извършващият го няма да носи отговорност, за разлика от този, който е преустановил нарушението в някакъв по-ранен момент.
Проблемът обаче за това, че се налага промяната е вече съществуващи прецеденти в дейността на Висшия съдебен съвет, когато такива случаи са били внасяни и са се наложили аргументите, които тълкуват, според мен, превратно смисъла на закона. Затова изглежда ние понякога трябва да отстъпим от съображенията за най-висока юридическа прецизност и да принизим законодателството до нивото на някои от членовете на съдебния съвет, за да можем да постигнем целите, които законът преследва. Така че именно тази практика ни принуждава да пишем нещо, което за всеки тълкуващ закона, ако той не е предубеден или пък е с недостатъчна юридическа квалификация, трябва да е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Мая Манолова.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 73, против 26, въздържали се 8.
Предложението на Мая Манолова се приема.
Господин Стоилов, госпожа Манолова предлага промяна в чл. 173, ал. 1. Бихте ли прочели текста?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Променя се само ал. 1: “Дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване така изменен и допълнен текстът на § 45.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Параграф 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 46 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф, който става § 51:
“§ 51. Член 174 се изменя така:
“Чл. 174.         (1) Преди налагане на дисциплинарното наказание наказващият орган изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира всички доказателства от значение за случая.
(2) Когато наказващият орган не е изслушал лицето или не е приел писменото му обяснение, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание, без да разглежда делото по същество, освен ако привлеченото към дисциплинарна отговорност лице не е дало обяснения или не е било изслушано по негова вина.
(3) До влизане в сила на заповедта или решението за налагането на дисциплинарното наказание не могат да се разгласяват факти и обстоятелства във връзка с дисциплинарното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по § 46?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, мисля, че в ал. 1 от израза “събира всички доказателства” може да отпадне думата “всички” и текстът да стане: “събира доказателствата от значение за случая.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Приемаме поправката като редакционна.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 46 с направеното редакционно предложение от господин Стоилов.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Параграф 46 е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 47 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този параграф, който става § 52:
“§ 52. Създава се чл. 174а:
“Чл. 174а.    (1) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 1, т. 1 и 2 се налагат с мотивирана заповед на административния ръководител.
(2) Когато в хода на дисциплинарното производство се установи, че е налице основание за налагане на наказание по чл. 170, ал. 1, т. 3 или 4 или ал. 2, административният ръководител спира дисциплинарното производство, прави предложение за налагане на наказанието до Висшия съдебен съвет и му изпраща преписката.
(3) Дисциплинарните наказания по чл. 170, ал. 3 се налагат с мотивирана заповед на министъра на правосъдието.”
По § 48 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 53.
По § 49 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 54 .
По § 50 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 55.
По § 51 има предложение на Мая Манолова, което е прието по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 56 със следната редакция:
“§ 56. Създава се чл. 183а:
“Чл. 183а.    (1) Заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 3 и 4 може да се обжалва от заинтересованите лица в 7-дневен срок от съобщаването й пред административния съд, а заповедта на административния ръководител по чл. 125а, ал. 1, т. 1 и 2 – пред Върховния административен съд.
(2) Решението на съда е окончателно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 57.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53, който става § 58 със следната редакция:
“§ 58. В чл. 186 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Дисциплинарното наказание, с изключение на уволнението, може да бъде заличено и преди изтичането на срока по ал. 1, но не по-рано от шест месеца след налагането му, от органа, който го е наложил, ако лицето, на което е било наложено, не е извършило друго нарушение.
(3) Предсрочното заличаване се прави по инициатива на административния ръководител, а в случаите, когато наказанието е наложено от Висшия съдебен съвет – по предложение на административния ръководител или на субектите по чл. 172, ал. 2. Предложение за предсрочно заличаване на наказание на държавен съдебен изпълнител или съдия по вписванията се прави от субектите по чл. 172, ал. 3.”
По § 54 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 59.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текстовете от § 47 до § 54. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете на параграфи от 47 до 54 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Текстовете на параграфи от 47 до 54 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Допълнителна разпоредба.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието и § 55, който става § 60.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания? Няма.
Гласуваме наименованието „Допълнителна разпоредба” и текста на вносителя за § 55, който се подкрепя от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: „Преходни и заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
„§ 56. За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 35в, ал. 1 тече от датата на последното им назначение.”
Има предложение на народния представител Огнян Герджиков, което комисията подкрепя.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 61:
„§ 61. За заварените съдебни инспектори срокът по чл. 35в, ал. 1 тече от датата на влизане на закона в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата по Преходните и заключителните разпоредби.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз поддържам текста на преходната разпоредба днес, както е внесена от Министерския съвет, съответно от Министерството на правосъдието. Ние удължихме досегашния срок за работата на съдебните инспектори, защото двегодишният срок е прекалено малък и те не могат достатъчно свободно да изпълняват инспекторските си задължения, които по самото си предназначение са малко конфликтни, когато проверяваш някого и търсиш недостатъци в работата му.
С оглед създаването на една по-голяма стабилност и сигурност вие приехте нашето предложение, макар и да го редуцирахте, срокът да бъде удължен.
От друга страна обаче, ако сега този нов срок започне да тече от датата на влизане на закона в сила, ще създадем необосновани привилегии за действащите инспектори. Срокът за новите, които ще постъпят, в момента има две незаети места, да кажем, ще бъде три години, а срокът за тези, на които вече им изтича двегодишният досега срок, ще бъде три години. Те фактически ще заемат длъжността си пет години.
Трябва да намерим достатъчно добре баланса, както да има сменяемост, затова е сложен този срок, за да не се задържат все контролиращи на едно място, а да има преливане от съдебната власт и инспектората – и там да се квалифицират, в съдебната власт да не загубват квалификацията си, да се връщат там и да отиват инспектори, натрупали опит.
Затова смятам, че нашето предложение да се удължи срокът от датата на назначаване - да се изравни, ще създаде една по-голяма равнопоставеност между новопостъпващите и сега заварените инспектори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има ли други изказвания?
Господин Герджиков, заповядайте.
Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Аз съм малко изненадан от позицията, която зае госпожа Караиванова, защото забелязвам в това едно вътрешно противоречие, и то добре изразено. Защото вносителят имаше предложение мандатът на съдебните инспектори да бъде от две на пет години. Това фигурира в доклада, който е при Вас, господин председател, но така или иначе, комисията прие да не бъде пет години, намери се един компромис мандатът да бъде три години.
С предложението, което направих, всъщност се стига максимално за тези инспектори, които в момента са в края на двегодишния си мандат, да започнат от начало тригодишния си мандат, тоест да стигнат максимум пет години. Това всъщност беше предложението на вносителя. Така че, в крайна сметка се постига същият ефект, който е целен. Тоест, предложен е от самия вносител, а сега самият вносител казва, че пет години се оказват много и да бъде три години. За мен това е малко необяснимо – не, че е най-важната разпоредба, би могло да се гласува и едното, и второто, но нека да бъдем последователни и да гласуваме така, както в крайна сметка и комисията го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Герджиков, не раздвоявайте така личността си. Досега мандатът е бил две години. Право на парламента е да прецени дали да го остави същия, или да определи някакъв срок. Парламентът каза - при няколко възможности да бъде три години.
По каква причина един законодател, който все пак се е съгласил с това, че три години е един разумен срок за един човек да влезе като инспектор, да работи и отново да се върне в системата, сега трябва да направим де факто петгодишен мандат за тези, които са заварени? По каква причина? Ние имаме разбиране като законодатели, че три години е оптималният срок за инспектори и го следваме това. И не искаме никой човек от тези, които работят сега, да му прекъсваме мандата. Напротив, предлага се мандатът да започне да тече от неговото назначаване. За всички този мандат ще бъде удължен, защото те сега са назначени де факто с мандат от две години. Но каква е логиката ние да правим мандат два пъти и половина по-дълъг? По каква причина? Защото имаме някого да браним ли вътре, имаме някакви лични отношения да уреждаме, или какво?
Борислав Великов (НДСВ, от място): Не сте ли член на Комисията по правни въпроси, госпожо Дончева?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Друга разумна позиция няма.
Дали съм член или не съм член, господин Великов, това е съвсем страничен въпрос.
Аз ви питам, след като законодателят беше дал досега двегодишен срок, а сега дава три години и предлага те да текат от момента, в който един човек е назначен, тоест той пак да работи един път и половина по-дълго от срока, за който е бил назначен, Вие предлагате това да бъде два пъти и половина по-дълго. Поради каква причина е това?
Борислав Великов (НДСВ, от място): Комисията го предлага.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Тоест, за да докараме до абсурд всички аргументи, които комисията реши да бъде три години? Няма никаква логика в това.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Комисията го е подкрепила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания?
Желаете ли дуплика, проф. Герджиков?
Огнян Герджиков (НДСВ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте тук аргументите „за” и „против” текста по § 56.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага нова редакция.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, който се отхвърля от комисията, защото не е приет.
Гласували 133 народни представители: за 77, против 50, въздържали се 6.
Текстът на вносителя е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57, който става § 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 63.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 64.
По § 60 има предложение на народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 60, който става § 65:
“§ 65. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 2 думите “работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратурата или Върховната административна прокуратура, дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или е дознател в Министерството на отбраната”.
2. Навсякъде думите “инспектори” и “инспекторът” се заменят съответно със “съдебни инспектори по Закона за съдебната власт” и “съдебният инспекторат по Закона за съдебната власт”.”
По § 61 има предложение от народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 61, който става § 66:
“§ 66. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, …) в § 1, т. 1 думите “работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи” се заменят с “работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура, дознател в системата на Министерството на вътрешните работи или е дознател в Министерството на отбраната”.
По § 62 има направено предложение от народните представители Валентин Милтенов и Яни Янев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 62, който става § 67:
“§ 67. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, …) в чл. 8, ал. 2 след думите “младши съдия, младши прокурор, младши следовател” се добавят думите “съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура”, след думите “общинско управление” се добавя “лице, което работи на длъжност “дознател” в системата на Министерството на вътрешните работи или е дознател в Министерството на отбраната”.”
Комисията предлага да се създаде § 68 със следната редакция:
“§ 68. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се издават в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.”
Господин председател, позволявам си да се отклоня от доклада и да изразя очакването, че необходимите подзаконови нормативни актове ще бъдат приети както от министъра, така и от Висшия съдебен съвет в предвиждания срок, защото, за съжаление, досега практиката показва, че в някои случаи тези срокове не са били изпълнявани. Мисля, че за да действат законите е необходимо и Висшият съдебен съвет да осигури тяхното прилагане, защото могат да се посочат примери за някои подзаконови актове, които много след предвидените срокове не са въведени в действие, за да може системата да работи по най-добрия начин.
Връщам се към доклада.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 63, който става § 69:
“§ 69. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 28, т. 2 относно думите “и правоспособност” се заличават”, който влиза в сила от 3 август 2002 г., и § 19 и 56, които влизат в сила от 1 март 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за изказване, уважаеми народни представители по текстовете от § 57 до § 63 и новия § 68, който предлага комисията. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстовете от § 57 до § 63, включително и новият § 68, са приети, а с това е приет и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, в този случай парламентът работи като по часовник. Важните изменения в Закона за съдебната власт са приети. Надявам се скоро да влязат в сила и да бъдат допълнителен нормативен инструмент за по-нататъшното задълбочаване на реформите в съдебната власт, за да може да се повиши качеството на нейната дейност, нейната откритост и отчетност при независимото изпълнение на функциите от всички магистрати и подчиняването им само на закона. Дано този закон да бъде следваща реална, подчертавам, реална стъпка в постигането на тези цели, които си поставят парламента и правителството. Надявам се с общите усилия на трите власти те да станат резултат.
Благодаря на всички, които се включиха в работата и подкрепата на този закон, а той беше подкрепен почти с консенсус в много от важните промени. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Имаме необходимия кворум. Заседанието продължава.
От името на парламентарна група думата има господин Ватев.
Бойко Ватев (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ще ви прочета декларация от Парламентарната група на коалиция „Български народен съюз”.
„Тези дни се навършиха 91 години от началото на геноцида срещу арменците. Ужасяващите по своя характер зверства са дълбоко обмислени и ръководени от тогавашното турско правителство. Между 1915 г. и 1923 г. арменският народ е подложен на масови депортации от своите изконни земи и от други части на Османската империя. Властите преднамерено оставят депортираните да бъдат постигнати от гладна смърт, систематично ги подлагат на кланета и изнасилвания, принудително ислямизират сирачетата. В допълнение към усилията си да унищожи арменците отоманската власт чрез прокарването на така наречения закон за изоставената в кавички собственост конфискува и заграбва имуществото на това население. Решението за геноцида спрямо арменците е взето от Комитета за обединение и прогрес, известен също като „младотурци”, политическата партия, управлявала Османската империя от 1908 до 1918 г.
Ето свидетелството само на един от многобройните чуждестранни очевидци на геноцида на арменците – християнският мисионер Рост Ламбърт. Той казва:
„Няма достатъчно пространство, в което да мога да вместя подробностите за разпънатите на кръст, хвърлените в реките, убитите с мечове и секири, изгорените с хиляди в църкви или в собствените им домове, за всички онези, които бяха измъчвани и убити по такъв грозен и отвратителен начин, че дори не смея да го пресъздам. Само във вилаета „Адана” за дни бяха избити между 20 и 30 хил. арменци, а месеци по-късно полята все още бяха покрити с костите им.”
Тази отвратителна и надхвърляща човешките представи жестокост бе прилагана столетия наред и към намиращите се под турско робство български земи – насилствени потурчвания, грабежи и изнасилвания бележат така нареченото османско присъствие по земите ни. Връх на това присъствие са зверствата, последвали Априлското въстание и обезбългаряването на Одринска Тракия в началото на миналия век.
Ето защо Парламентарната група на Българския народен съюз категорично настоява българските официални институции най-сетне да признаят съществуването на геноцида срещу арменците. България за съжаление е една от малкото цивилизовани и демократични страни, която все още не е признала официално този процес.
Настояваме българският парламент да приеме декларация, която да осъди турския геноцид на арменците в периода 1915-1923 г. Настояваме това да бъде направено в името на милионите арменски жертви и в името на историческата правда.
Накрая ще кажа, че големият поет Пейо Яворов, който написа най-проникновените стихове за клетите арменски бежанци, освен най-големият поет на България, беше и войвода от ВМРО. Благодаря. (Ръкопляскания от БНС и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Продължаваме заседанието с:
 
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 21 април до 27 април 2006 г.
Питане от народния представител Захари Георгиев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно правилника за прилагане на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Следва да се отговори писмено до 19 май 2006 г.
Питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно стратегия за изграждане на транспортната инфраструктура на България и решението на правителството за създаване на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 май 2006 г.
Питане от народния представител Мартин Димитров към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно рентабилността на Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки. Следва да се отговори на пленарното заседание на 19 май 2006 г.
Питане от народния представител Захари Георгиев към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно наредба за реда за получаване и заплащане на лекарствените продукти по реда на чл. 15, ал. 5 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Следва да се отговори писмено до 19 май 2006 г.
Питане от народния представител Лидия Шулева към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно незаконна сеч на горите в Ловешка област. Следва да се отговори в пленарното заседание на 19 май 2006 г.
Преминавам към предаване на писмени отговори, отправени от народни представители към премиера, вицепремиерите и отделните министри.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос от народния представител Атанас Папаризов.
Писмен отговор от министър-председателя на Република България Сергей Станишев на въпрос от народния представител Яне Янев.
Има още няколко писмени отговора на въпроси от народния представител Яне Янев: два от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров; от министъра на транспорта Петър Мутафчиев и от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Мартин Димитров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос от народния представител Иво Атанасов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Ясен Пенчев.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на питане от народния представител Ариф Агуш.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Писмен отговор от министър Чакъров на въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Още един писмен отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Елиана Масева.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Бойко Ватев.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Митко Димитров.
Писмен отговор от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос от народния представител Митко Димитров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Васил Паница.
С това завършиха писмените отговори.
Само за ваше сведение, искам да ви информирам за писма, постъпили до председателя на Народното събрание господин Георги Пирински от премиера, вицепремиерите и някои министри, които са възпрепятствани и не могат да участват в днешния парламентарен контрол. Това са: министър-председателят Сергей Станишев, заместник министър-председателят Ивайло Калфин, министър Меглена Кунева, заместник министър-председателят Даниел Вълчев, министър Румен Петков, министър Румен Овчаров, министър Гайдарски, министър Петканов. Това са писмата, които са постъпили до председателя на Народното събрание, в които се обяснява за сериозни ангажименти, които възпрепятстват премиера, заместник министър-председателите и някои министри да участват в днешния парламентарен контрол.
Започваме с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, който първо ще отговори на народния представител Силвия Тодорова Стойчева относно процедурата за обособяване на общинско ВиК-дружество в гр. Самоков.
Заповядайте, госпожо Стойчева, да развиете Вашия въпрос в рамките на две минути.
Силвия Стойчева (КБ): Уважаеми господин министър, от м. август 2002 г. в гр. Самоков е изграден Граждански инициативен комитет по проблемите на водоснабдяването и цената на питейната вода. Това беше наложено от многото недостатъци, свързани с водоснабдяването и високата цена на питейната вода, които създадоха огромно недоволство сред жителите на общината и породиха съмнение за ощетяване на потребители. По тези въпроси неколкократно представители на инициативния комитет и ръководството на общината са търсили информация и съдействие от страна на оператора “ВиК” ЕОД за София-окръг, за съжаление без резултат.
На многократните искания да се предостави и анализира калкулацията на разходите, на базата на които се гради ценовата политика на дружеството се отговаряше, че това е фирмена тайна. Гражданите на общината не получиха отговор на въпросите за чистотата на питейната вода и налягането, за инвестиционната политика по отношение на ВиК мрежата в Самоков, водохващането и др.
Седем хиляди и петстотин жители на общината в изрична подписка настояха за решаване на проблемите с водоснабдяването. Подписката и исканията станаха достояние на всички институции, имащи отношение към тях – Народното събрание, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областната администрация и, разбира се, операторът “ВиК” – София-окръг. В крайна сметка след като всички усилия на обществеността и общинските органи не дадоха никакъв резултат, се стигна до решение на Общинския съвет в Самоков от 16 декември 2004 г., задължаваща кмета на общината да предприеме мерки за създаване на общинско ВиК дружество. В изпълнение на това решене на 18 февруари 2005 г. кметът на община Самоков отправи искане чрез областния управител до Министерството на регионалното развитие за подготовка на решение на Министерския съвет за обособяване на общинско ВиК.
Уважаеми господин Гагаузов, във връзка с описаната проблематика моля за Вашия отговор на въпроса защо не се дава ход на процедурата за обособяване на общинско ВиК като самостоятелен оператор, след като никъде в законовата уредба, касаеща тази материя, не се забраняване създаването на нови оператори и правена ли е проверка на ВиК София-окръг, доколко законно и целесъобразно са отнасяни разходите на дружеството с калкулацията за разход на 1 куб. м питейна и 1 куб. м пречистена вода.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, друг път, ако обичате, вмествайте се във времето. Не Ви прекъснах, за да довършите Вашия въпрос.
Господин министър, имате думата да отговорите в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Стойчева! Поставените от Вас въпроси засягат проблеми, свързани с качеството на водоснабдителните и канализационни услуги на територията на община Самоков. Голяма част от проблемите, в които Вие сте изложили своето питане относно количеството и качеството на питейната вода в някои от селата на територията на община Самоков, са верни. Те се дължат главно на факта, че водоснабдяването се осъществява предимно от речни планински водохващания и от водопровода, който подава вода от язовир Бели Искър към София. През лятото дебитът на тези реки намалява значително, а при обилни валежи водата увеличава своята мътност. Този проблем е характерен не само за посочените от Вас села, а и за редица населени места, намиращи се в планински и предпланински райони на страната. Подобряването на качеството на питейните води в тези населени места може да стане единствено чрез изграждането на съоръжения за тяхното пречистване.
Пречиствателното съоръжение, изградено на водопровода язовир “Бели Искър” е собственост на Столичната община. То не работи повече от 10 години. По информация от фирма “Софийска вода” същото предстои да бъде ремонтирано и пуснато в експлоатация през 2007 г. С това ще се подобри качеството на питейната вода в селата Говедарци, Маджари, Мала Църква и Бели Искър.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството има разработена програма за изграждане на пречиствателна станция за питейни води в голям брой населени места, но нейната реализация изисква значителни инвестиции, с каквито към настоящия момент страната ни не разполага.
Другият основен проблем, който е характерен не само за община Самоков, е остарялата водопроводна мрежа и честите аварии при нейната експлоатация. От една страна, той изисква големи разходи за поддържане и ремонт, а от друга страна, значителни инвестиции за нейната рехабилитация и обновяване. За решаването на посочените проблеми в Министерството на регионалното развитие и благоустройството има разработена и приета от правителството през 2004 г. Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията до 2014 г. В нея са предвидени възможности за преструктуриране на сектора и създаване на възможности за привличане на инвестиции в него. В стратегията е предложена концепция за собствеността и управлението на ВиК-инфраструктурата. Въпреки че водоснабдителните и канализационните системи се предвижда да станат в по-голямата си част публична общинска собственост, изрично е подчертано, че децентрализацията в управлението и раздробяването на сектора на отделни малки общински фирми може да доведе до сериозни финансови проблеми и невъзможност да бъдат осигурени необходимите инвестиции за по-голяма част от малките общини.
По въпросите, свързани със собствеността и управлението на ВиК-инфраструктурата, Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва Законопроект за водоснабдяването и канализацията на населените места. Надяваме се той да бъде приет от Народното събрание през настоящата година. След неговото приемане ще бъдат предприети и конкретни действия по преструктурирането на ВиК-сектора.
С това се надявам, че съм Ви предоставил задоволителен отговор на въпроса защо не е в ход процедурата по обособяване на общинско дружество в гр. Самоков.
Що се отнася до цените на услугите „Водоснабдяване и канализация”, цената на питейната вода в община Самоков е 0,45 лв. на кубически метър без ДДС. Същата не е коригирана от 15 септември 2000 г. до настоящия момент, въпреки неколкократните промени в цените на горивата, електроенергията и материалите, които са основните компоненти в нейното формиране. Цената за отвеждане на отпадните води е 0,15 лв. на кубически метър без ДДС.
След доизграждане на пречиствателната станция за отпадни води на гр. Самоков и въвеждането й в експлоатация със средства, предоставени от Столична община, населението на гр. Самоков плаща по 0,20 лв. на кубически метър без ДДС за пречистване на отпадните води. По този начин се спазва едно от основните изисквания на Директивата за водите на Европейския съюз, а именно замърсителят, тоест населението, да заплаща разходите за почистването.
Бих искал да отбележа, че през 2003 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е извършена проверка относно правилността на образуване на цените на питейната, каналната и пречистената вода. С писмо № В-8-480/29 май 2003 г. е дадена подробна информация до представителите на посочения от Вас инициативен комитет. В това писмо са посочени цените на питейната вода и в редица други градове, от които е видно, че цената, определена в гр. Самоков, е под средната за страната, предоставяна по гравитачен път.
Уважаема госпожо Стойчева, отговаряйки на Вашето питане, напълно споделям Вашето, а и на жителите на гр. Самоков мнения, че предоставяните им услуги по водоснабдяване и канализация са далеч от европейските норми и стандарти за тяхното качество. Достигането на тези стандарти е една от основните цели на цитираната по-горе стратегия. Бих желал да Ви уверя, че ние ще направим всичко възможно да обезпечим необходимия финансов ресурс и след началото на 2007 г. ще има достатъчно възможности за финансиране на пречиствателните съоръжения, включително и за гр. Самоков. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Имате думата за реплика към получения отговор, госпожо Стойчева.
Силвия Стойчева (КБ): Благодаря Ви, господин Гагаузов, за изчерпателния отговор, защото беше важно жителите на община Самоков да чуят какви са ангажиментите на правителството в тази посока. Надявам се, че те също са останали удовлетворени от този отговор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Господин министър, желаете ли дуплика? Не. Благодаря.
Преминаваме към питането на народния представител Станислав Станилов относно предоставянето на сграда – публична държавна собственост, на Софийския градски съд.
Господин Станилов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
Станислав Станилов (КА): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър, драги колеги, уважаеми господин председателю! С Решение на Министерския съвет № 522 от м. май 2005 г. Софийският градски съд предоставя сградата на бившите Строителни войски, днес Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” на бул. „Цар Борис Трети” № 54. От своя страна Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” получава сградата на Софийския градски съд на бул. „Драган Цанков” № 6.
Българското правосъдие без съмнение се нуждае от повече пространство, за да работи по-целесъобразно както в прекия, така и в преносния смисъл на думата. Но сграда, която десетилетия наред е функционирала като щаб на Строителни войски, не може в този си вид да служи на съдебните структури. Необходими са доста преустройства, при което се налага препроектиране и ремонт на помещения. Това струва милиони левове и ще отнеме години.
Идентичен беше случаят със сградата на бившето командване на Сухопътни войски на бул. „Сливница”, за да бъде тя нагодена за нуждите на Министерството на финансите.
За извършването на ремонта ще отидат твърде много средства по бюджета на съдебната власт, която иначе традиционно се оплаква от техния недостиг. От своя страна, Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” също трябва да извърши ремонт на новите си офиси. И в двата случаи плаща държавата, тоест българският данъкоплатец.
Особено скандално е, че сградата на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” на бул. „Цар Борис Трети” № 54 е ремонтирана сравнително скоро също със значителен разход на средства. Отделно стои въпросът дали търсещите правосъдие граждани ще бъдат улеснени или затруднени. Вместо да получават така наречената правосъдна услуга в идеалния център на София, който е достъпен отвсякъде и е леснооткриваем, те трябва да губят време и да положат доста по-големи усилия, за да намерят новата сграда на Софийския градски съд.
Впечатлението, че се върши нещо недобре премислено и поради това нередно, е подсилено и от времето, когато е взето правителственото решение за замяната. Решението е под № 522 и е прието на 31 май 2005 г., когато страната се намираше в предизборен период. Парламентът вече бе разпуснат и липсваха съответно възможности за контрол. Вниманието на медиите също бе насочено предимно върху изборната проблематика. Според българската политическа традиция в такива периоди се взимат най-спорните решения на правителството.
В тази връзка моето питане към Вас, господин министър, е: каква е стойността на очертаващите се ремонти? Планирани ли са те в бюджета? Считате ли за целесъобразна извършената замяна? Не би ли могло за нуждите на съда да се предоставят други сгради на бившето ГУСВ, които са неизползвани и се намират на същото разстояние от идеалния център на гр. София, както сградата на бул. „Цар Борис Трети”? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Станилов.
Господин министър, заповядайте, имате думата да отговорите на питането в рамките на 5 мин.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Със Закона за преобразуване на Строителни войски, Войските на Министерството на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, Строителни войски се преобразува в Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”. За осъществяване на дейността на предприятието на основание чл. 8 и 9 от закона с акт на Министерския съвет от 29 ноември 2000 г. му бе предоставено имущество – частна държавна собственост. Сред предоставеното имущество беше и бившият Главен щаб на Строителни войски, намиращ се на адрес: София, бул. „Цар Борис Трети” № 54. Имотът е административна сграда на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”.
Във връзка с направените искания от Висшия съдебен съвет до министъра на регионалното развитие и благоустройството Министерският съвет с Решение № 522/31 май 2005 г. предостави на Висшия съдебен съвет за нуждите на Софийския районен съд недвижим имот, представляващ УПИ-1, кв. 47 от кв. „Лагера”, гр. София, с площ 8,744 кв. м, с построената масивна сграда, включваща сутерен, четири етажа и скосен тавански етаж с обща разгърната площ около 15 381 кв. м, както и покрит и открит паркинг, всеки с площ около 1030 кв. м.
В замяна на това на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” се предостави сградата на бул. „Драган Цанков” № 6, ползвана до момента от Софийския районен съд и Софийска районна прокуратура. С оглед запазване на приемствеността за присъствието на държавното предприятие в района бе подготвена процедура за изграждане на нова такава сграда в урегулиран поземлен имот, УПИ-2, кв. 47, местността „Лагера”, гр. София.
С ново искане Висшият съдебен съвет пожела да му бъде предоставен още един недвижим имот, частна държавна собственост, представляващ УПИ-2, кв. 47, в местността „Лагера”, с площ 3400 кв. м и построената двуетажна сграда, Културен дом, като в замяна на това предоставя на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване” недвижимия си имот, намиращ се на бул. „Цар Борис Трети” № 159, това е Брачната колегия на Софийския районен съд.
Сградата на бул. „Драган Цанков” № 6 и в момента се ползва все още от Софийския районен съд, тъй като не може да се получи прекъсване на функционирането и дейността му. Това ще продължи до цялостната реконструкция на административната сграда на бул. „Цар Борис Трети” № 54. Това допринася да се избегнат допълнителни разходи по настаняването на държавното предприятие на друго място.
Що се отнася до решението за горната замяна, считам, че с предоставянето на недвижимия имот на бул. „Цар Борис Трети” № 159, местността „Триъгълника”, „Бъкстон”, ще се запази приемствеността и традицията на Строителни войски с общоизвестното място на седалище и адрес на управление на Държавно предприятие „Строителство и възстановяване”.
Замяната може да започне веднага след като Държавното предприятие “Строителство и възстановяване” предостави в административната сграда на бул. “Цар Борис ІІІ” № 54 необходимите помещения за функциониране на Брачната колегия на Софийския районен съд.
Висшият съдебен съвет следва да започне изпълнението на инвестиционен проект за своите нужди в квартал 47, местността “Лагера”, като до неговото завършване може да ползва сградата на бул. “Драган Цанков” № 6, а Държавното предприятие “Строителство и възстановяване” ще се помещава в ползваната досега административна сграда на бул. “Цар Борис ІІІ” № 54.
Успоредно с тази дейност, Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” може да започне реализацията на инвестиционен проект по изграждането на нова многофункционална административна сграда в имота на бул. “Цар Борис ІІІ” № 159, местността “Триъгълника”, “Бъкстон”, който да бъде завършен до преместването на Софийския районен съд в сградата на бул. “Цар Борис ІІІ” № 54. Новият имот ще отговаря пълноценно на нуждите както на държавното предприятие, така и на Строително поделение – София и другите структури на предприятието. По този начин няма да се наруши дейността на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване”, а Софийският районен съд и Брачната колегия безконфликтно ще продължат работата си.
Уважаеми проф. Станилов, в заключение искам да подчертая, че Държавното предприятие “Строителство и възстановяване” не е извършвало строително-ремонтни дейности до този момент и не планира извършването на такива до края на календарната година. Затова не мога да Ви кажа какви разходи ще бъдат извършени.
Що се отнася до разходите, които ще извърши Висшият съдебен съвет, нямам информация и не бих могъл да Ви кажа колко ще струва инвестиционният проект, но той е много сериозен. Там ще се изградят няколко нови тела, така че може би следва да се обърнете към министъра на правосъдието, за да Ви даде необходимата информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Станилов, имате думата да зададете два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Станислав Станилов (КА): Благодаря, господин председателю.
Аз няма да задам уточняващи въпроси, тъй като господин министърът каза, че не може да отговори на основната част на моя въпрос, тоест планираните по бюджета финансови средства, тъй като те не са в неговия ресор. Тази несъстоятелност идва не от възможностите на господин министъра, а от нецелесъобразността при разпределението на питанията в Народното събрание – идва от Председателството на Народното събрание.
Уважаеми колеги, моят въпрос беше зададен към министър-председателя, който отговаря за цялостната дейност на правителството, а това е правителствено решение. Ресорното министерство е само изпълнител.
Затова, когато се обсъжда разпределението на питанията в Председателството, би трябвало внимателно да се прочете не за какво точно се пита, а как се пита и за какво става дума във фундаменталния смисъл на думата. Ето защо тук е сбъркано моето питане и затова е отправено към господин Гагаузов.
Уважаеми колеги, основата на моето питане беше за целесъобразността от използване на тези огромни средства, да оставим настрани това – заявявал съм и пак ще заявя, че българският съд, особено по граждански дела, е спрял да работи изобщо. Каквито и сгради да му давате, докато той не започне да работи, няма да има резултат. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Едно съвсем кратко допълнение.
Уважаеми господин професор, по отношение на това, че сградата на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” трябва да остане за негови нужди, не бих казал, че е целесъобразно. Вие знаете, че бившето Управление на Строителни войски беше няколко пъти по-голямо, отколкото е сега. Администрацията на Държавно предприятие “Строителство и възстановяване” се намали няколко пъти и не е целесъобразно такива огромни сгради да се ползват с една четвърт или една пета от капацитета, който имат.
Друг е въпросът, че за да се ползват за нуждите на съда, ще са необходими нови инвестиции. Там по-интересна част е не сградата, която е твърде стара – там по-интересната част е теренът, който ще бъде предоставен за нуждите на Висшия съдебен съвет, за да бъде изградена за нуждите на Софийския районен съд – както за съда, така за прокуратурата, така и за следствието – модерна сграда, която да ползва гражданите на София и на цялата страна, които се отнасят към този държавен орган. Не трябва от гледна точка на носталгия към Строителни войски да считаме, че там не може да бъде направено нещо хубаво. Напротив, считам, че ще бъде направен добър проект, в него ще се инвестира толкова, колкото е необходимо, за да се изгради добра съвременна база на Софийския районен съд. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Вие желаете ли думата? Не. Имате право да изразите Вашето отношение – нямате желание.
Преминаваме към въпрос от народния представител Иван Сотиров относно предприети мерки от Министерството на регионалното развитие и благоустройството по чл. 169 от Закона за устройство на територията.
Господин Сотиров, имате думата – в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин министър! Политиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на хората с увреждания е свързана със създаването на нормативни условия и изисквания за изграждането на достъпна среда в урбанизираните територии. В Закона за устройство на територията са регламентирани основните изисквания към строежите и свързаните с тях разрешителни режими. Предвидено е разрешенията за строеж, съответно разрешенията за ползване на строежите, да се издават след извършена оценка за съответствие на инвестиционните проекти на строежите с основните изисквания към тях, включително след извършена оценка за достъпност.
През 2003 г. на основание Закона за устройство на територията беше приета Наредба за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии. Основната цел на наредбата е въвеждане на европейските принципи за интеграция и равнопоставеност на хората с увреждания, преодоляване и отстраняване на техническите бариери чрез осигуряване на достъпна архитектурна среда за всички хора, в това число за хората с увреждания.
В Закона за интеграция на хората с увреждания е предвиден срок до края на календарната 2006 г. в обществените сгради и съоръженията, държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникационни бариери.
С оглед на гореизложеното моят въпрос към Вас е: какво е извършено към момента от представляваното от Вас министерство и какви действия смятате да предприемете, за да бъдат изпълнени нормативните срокове за въвеждането на европейските принципи за интеграция и равнопоставеност на хората с увреждания в изпълнение на чл. 169 от Закона за устройство на територията и Наредбата за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин министър, имате думата да отговорите на въпроса в рамките на три минути.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Сотиров! Аз Ви благодаря за този въпрос, защото считам, че е изключително важен.
Във връзка с Вашия въпрос предоставям следната информация:
В изпълнение на правителствената политика за интегриране на хората с увреждания и по-конкретно на Раздела “Подобряване на нормативната база по отношение на хората с увреждания” от Националната програма “България за всички” за Министерството на регионалното развитие и благоустройството произтече задължението да се разработи Наредба за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, както и подготовката на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, в който да се включат изискванията за изграждане на достъпна среда, за постепенно адаптиране на съществуващите сгради, съоръжения и изградената урбанизирана територия към условията за достъпност от цялото население. Създадената нормативна уредба би следвало да осигури условия за изпълнение на достъпните строежи.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството предприе следните действия по мерките за осъществяване на оперативна цел – създаване на необходими правни и други условия за адаптиране на битовата, околната, институционалната и комуникационната среда към нуждите на хората с увреждания, включително повишаване на мобилността им, от плана за действие за равни възможности на хората с увреждания.
Проведе се обучение по Наредбата за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии, която е обнародвана в “Държавен вестник”, бр. 109 от 2003 г., с представители на общините и на помощните училища през м. април 2005 г.
Разработват се стратегически планове и програмни документи във връзка с изпълнението на влезлия в сила от 20 декември 2004 г. и изменен през април 2005 г. Закон за регионалното развитие. Вече са разработени Националната стратегия за регионално развитие, 28‑те областни стратегии за регионално развитие, 6-те регионални планове за развитие, 264 общински планове за развитие, както и Националната оперативна програма за регионално развитие. В тези документи са определени критериите и приоритетите на дейностите по осигуряване на достъпна среда в урбанизираните територии. Междувременно бяха определени мерките с необходимите финансови средства за осигуряване на равни възможности на хората с увреждания до края на 2005 г.
Интегрирането на хората с увреждания е залегнало също и като отделна мярка за развитието за периода 2007-2013 г. в посочените по-горе документи и е част от предстоящата за провеждане през този период регионална политика.
Във връзка с изпълнението на чл. 169 от Закона за устройство на територията са извършени следните действия: Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изпратило писмо № 91-00-351 от 7 април 2005 г. до всички училища, които подготвят архитекти и строителни инженери, за включване в учебните програми на обучение по изискванията на наредбата; създадени са условия за физически достъп до сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Изпълнителна агенция "Пътища"; през 2006 г. предстои провеждането на кампания за повишаване квалификацията на проектантите, контролните органи и останалите участници в инвестиционния процес по прилагането на нормативната уредба, която регламентира изграждането на достъпна среда в урбанизираните територии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, имате думата за реплика към получения отговор. Заповядайте.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което не ме удовлетворява в отговора, е, че не бяха дадени конкретни данни, защото имаше срок до 2006 г. да бъде осигурена достъпна среда в обществените сгради. Това, което аз разбирам от Вашия отговор и което не получих като информация, мисля че е важно, за да се направи една такава програма, след като вече се вижда, че срокът до края на 2006 г. няма да бъде спазен е: има ли поне в министерството информация колко сгради и какви ресурси трябва да бъдат предвидени? Има ли някакъв финансов план и предвиждане в бюджетите, защото явно е, че засега няма готовност и няма да стане в рамките на тази година? Има ли стратегия и план, примерно, за 4 години, за 2 години или за 3 години, какви бюджетни средства трябва да бъдат предвидени, тъй като в Републиканския бюджет няма конкретно предвидени средства? Това трябва да бъде обезпечено, първо, въз основа на един такъв анализ: в колко публични сгради трябва да бъдат изградени съоръжения и да бъде осигурена достъпна среда за хората, особено тези в неравностойно положение? И какви финансови ресурси трябва да бъдат предвидени, как те да бъдат разпределени във времето, за да може действително в един максимално бърз срок да бъде осигурена такава среда? Защото явно до края на 2006 г. това няма да бъде изпълнено, но поне да се предприемат действия да бъде форсиран този срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте. Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Що се отнася до задълженията, които имат държавните и общинските институции - да изпълнят условията на наредбата и да приведат своите сгради за достъп до всички граждани, трябва да Ви кажа, че няма централно планирани средства. Ангажимент е на всяко едно от ведомствата в рамките на отпуснатите им бюджети да изпълнят тези предписания и една голяма част от тях вече са изпълнени. Вие видяхте, че включително и Народното събрание направи така, че да осигури достъп на граждани с увреждания до всички помещения в сградата. Това ще бъде направено и от останалите държавни институции. Що се отнася до общините, те също трябва да изпълнят този свой ангажимент. Така че в рамките на своя бюджет те трябва да направят това.
Друг е въпросът, че за да отчетем, че имаме напредък в тази сфера, трябва да погледнем и самата инфраструктура в населените места, относно скосяването на тротоарите. Осъществяването на инфраструктурата от сега нататък трябва да отговаря на изискванията на тази наредба - за да не се налага допълнителното им скосяване, те просто трябва да бъдат проектирани от самото начало по този начин. Дадени са указания на съответните органи да следят и при приемането на тези планове да се съобразяват с тази наредба. Иначе ще се наложи да ги правим два пъти, което сами разбирате, че няма да доведе до достатъчен ефект.
Искам да кажа, че програмата е добра и би могла да бъде изпълнена само тогава, когато с общи усилия успеем да убедим всички участници и от едната и от другата страна, че това е важен въпрос и че той трябва да бъде изпълнен. В противен случай ние можем да направим всякакви програми, но хората и институциите, които трябва да ги изпълняват, са твърде много, за да може да се осъществява ежедневен контрол върху това. Аз мисля, че постепенно нашето общество узрява за тези виждания и ние трябва да изградим достъпна среда за тази категория от българските граждани. Тя не е само за достъпа до сградите, дори поставянето на телефонните будки не е така както трябва да бъде, камо ли за всички останали неща.
Програмата ще бъде усъвършенствана и ние ще направим всичко възможно, контролирайки този процес, да не допускаме изграждането оттук нататък на околна среда, която да затруднява тази категория граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народните представители Мартин Димитров и Иван Сотиров относно финансовата децентрализация в България.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Децентрализацията в България е една от темите, които различни проучвания, включително и на парламента, показват над 80% подкрепа. Но реално не се прави почти нищо.
През последните години делът на местните бюджети в консолидирания бюджет намалява. Това го показват всички проучвания. Има една експертна група, която е създадена в тази връзка, която излиза със Стратегия за децентрализация и с програма за нейното изпълнение. Обаче, уважаеми дами господа, четейки внимателно тези документи, оставам с впечатлението, че по-скоро се прави нещо, което да покаже активност и което няма да доведе до конкретен резултат. И ще ви кажа това мое мнение на какво се основава. Има приоритет № 8: "Проучване на възможности за изграждане на второ ниво на местно самоуправление". По години са написани различни аналитични доклади, но дискусията: какво трябва да се прави, уважаеми дами и господа, е 2008-2009 г.
Аз не знам, господин Гагаузов, Вие с какво впечатление сте за продължителността на мандата на вашето правителство, но той не може да бъде по-дълъг от 4 години. И въпросът е: какво в този мандат, конкретно като действие, смятате да предприемете? Такива програми, в които се говори за резултати или действия, които ще бъдат предприети 2009 г., са много съмнителни за нас и ни казват по-скоро, че няма нищо да се направи.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Това е в рамките на мандата.
Мартин Димитров: Освен това по време на последните промени в Конституцията, господин Великов, ние предложихме да дадем възможност и на местните власти да определят данъци и такси – като вид и като размер, но управляващото мнозинство не ни подкрепи. А това беше една доста сериозна възможност за крачка в тази насока.
Така че, господин Гагаузов, моята молба към Вас и на моите колеги от Обединените демократични сили е да ни кажете какви конкретни действия смятате да направите, дето се вика, следващите 1-2 години в тази област? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Димитров, мандатът на едно правителство се определя от мнозинството в парламента и трябва да Ви кажа, че то ще изкара този мандат и има аспирации за още един, но по-нататък ще видим.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Много ми хареса закачката, която направихте.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров и господин Сотиров! Децентрализацията е средство за осъществяване на важни обществени цели – по-добри услуги на гражданите, по-ефективно използване на ресурсите, по-високо качество на живот. За всички тук е ясно, че степента на децентрализация отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизация, национална специфика, традиции и зрелост на гражданското общество.
Правителството добре осъзнава, че оптималното разпределение на правомощията между централната и местната власт е предпоставка за осигуряване на стабилно и ефективно управление. В тази връзка до края на 2006 г. се предвижда да бъдат приети стратегически документи за децентрализация на функциите, финансовите ресурси и разширяване участието на населението в местното самоуправление.
При формирането на политиките по отношение на децентрализацията и тяхното осъществяване, то залага на активно взаимодействие с Националното и регионалните сдружения на общините и професионалните сдружения на работещите в местните власти.
В изпълнение на програмата на правителството с Решение № 76 на Министерския съвет от 10 февруари 2006 г. беше създадена Междуведомствена работна група с основна задача да разработи проект на Стратегия за децентрализация и Програма за изпълнение на стратегията за периода 2006 – 2009 г. Тази работна група разработи двата стратегически документа и след последното й заседание, което се проведе на 14 април 2006 г., ги внесе в Министерския съвет.
При разработването на двата проекта бе възприет нов стратегически подход към децентрализацията, който изисква тя да се осъществява взаимообвързано с останалите реформи и процеси в страната, като специално се акцентира върху следното: обединяване на процесите на децентрализация на правомощия и функции с финансовата децентрализация, които досега се развиваха отделно; обвързване на модернизацията на държавната администрация и изграждането на деконцентрирана администрация с процеса на децентрализация; осигуряване на по-тясна връзка между процеса на децентрализация и политиката за регионално развитие в страната, включително и с действията за укрепване на административния и програмен капацитет на общинско и областно равнище, за усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз.
В проекта на Стратегията за децентрализация са формулирани три основни цели:
Първо, ускорено прехвърляне на правомощия и ресурси от държавните органи към общините за укрепване на местното самоуправление.
Второ, оптимизиране на функционалната компетентност на областния управител и териториалните звена на централната изпълнителна власт за координация на секторните политики на регионално равнище.
Трето, развитие на местното самоуправление в рамките на общината чрез повишаване на управленската и финансова самостоятелност на кметствата и заведенията за услуги.
Към всяка от стратегическите цели са заложени приоритети за тяхното осъществяване.
Проектът на Програма за изпълнение на Стратегията за децентрализация е за периода 2006-2009 г. и съдържа конкретни мерки и срокове за изпълнение.
По основната стратегическа цел, насочена към ускорено прехвърляне на правомощия, отговорности и ресурси от държавните органи към общините, се предвижда предприемането на конкретни мерки като: преминаване към общините като делегирана услуга на професионалните и специализирани училища, домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи, и домовете за медико-социални грижи с изключение на тези с национално значение. Предвидени са и редица мерки за увеличаване на собствената приходна база на общините чрез предоставяне на нови приходоизточници, увеличаване на местните правомощия и прехвърляне на държавна собственост. Заложени са мерки за увеличаване на инвестиционния капацитет и на правомощията на общините да провеждат местна инвестиционна политика, за създаване на условия за междуобщинско коопериране с цел кандидатстване и управление на проекти по фондовете на Европейския съюз.
Програмата за осъществяване целите и приоритетите на Стратегията за децентрализация предвижда усъвършенстване на функциите, структурата и обхвата на териториалните звена на централната изпълнителна власт и повишаване капацитета и отговорността на областната администрация за провеждане на регионална политика и за осъществяване на съответствие между националните и местните интереси; подобряване на координиращата роля на областния управител по отношение на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната изпълнителна власт на територията на областта, както и усъвършенстване връзките между деконцентрираните териториални звена на централната изпълнителна власт и общините в рамките на областта.
По отношение развитието на местното самоуправление в рамките на общината чрез повишаване на управленската и финансовата самостоятелност на кметствата и заведенията за услуги, програмата предвижда разширено прилагане на системата за делегирани бюджети, използването на капацитета на външни доставчици при предоставянето на публични услуги и създаване на условия за участие на гражданите в процеса на формиране на политиката и вземане на решенията на местно равнище.
Уважаеми господа народни представители, в заключение искам да отбележа, че децентрализацията е само една от възможностите за подпомагане на общините в подготовката за усвояване на фондовете. Давайки си сметка колко е важно общините да са подготвени да изиграят своята значителна роля в използването на тези средства, включително и с осигуряване на средства за съфинансиране, в Програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация сме включили редица мерки, които целят да подпомогнат и този процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Гагаузов.
Заповядайте, господин Сотиров. Имате право да зададете два уточняващи въпроса.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин министър, моите уточняващи въпроси са свързани със следното. В стратегията, която е предложена – още на фаза проект, се предвижда 2009 г. да бъде краен срок за проучване на възможностите за изграждане на второ ниво на местно самоуправление. Последната точка е, че към 2009 г. трябва да започне широко обсъждане на резултатите от препоръките по въвеждане на второ ниво на местно самоуправление. От тази стратегия разбирам, че ще се обсъжда тепърва дали да има такова ниво, какво ниво да има и чак на финала на мандата на вашето правителство ще започне дискусия по въвеждане на второ ниво на местно самоуправление. Това означа ли, че правителството и мнозинството смятат да отложат въпроса с въвеждането на второ ниво на местното самоуправление за мандат на следващ парламент и следващо правителство?
Втори въпрос. Срокът за трайната законова регламентация на системата за местни финанси и собствени приходи на общините, която е крайно необходима, се предвижда да бъде готова до края на мандата на това правителство и този парламент. Означава ли, че такива норми ще бъдат приети и ще задействат чак при следващия мандат, при следващо правителство, или всички тези проблеми се отлагат във времето? Иначе стратегията и препоръките в нея са смислени и добри, но въпросът е, че децентрализацията ще влезе в местното самоуправление след изтичането на това управление.
Следващ въпрос е как са обвързани нещата? Ако се въведе трайна законова регламентация за местните финанси, която да регламентира първото ниво на местното самоуправление, то при въвеждане на второто ниво, ако това не е координирано и съгласувано с първото ниво на местно самоуправление, което сега съществува в общините, ще се наложи наново преработка на тази трайна законова регламентация, защото ще има прехвърляне на правомощия на второто ниво. Как това е балансирано и прецизирано?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за отговор, министър Гагаузов, на отправените към Вас допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми колеги, наистина въпросът за второто ниво на местното самоуправление е важен. В различните години той беше приоритет на различни части от управляващи и опозиция. Безспорно второто ниво на местното самоуправление е една от перспективите за нашите местни органи на самоуправление, но съвпадането на 2007 г. с проблемите, свързани с укрепване на капацитета и усвояването на европейските фондове явно накара общините да се замислят по този въпрос. Те поискаха този въпрос да бъде обсъждан и решаван не непременно през 2007 и 2008 г. от гледна точка на административна мярка, която би се осъществила и която би затруднила изключително много сегашния състав на общините по отношение на тяхната организация за усвояване на средствата от Европейския съюз. Има логика в това тяхно разсъждение, твърде нагорно ще им дойде и административната реформа, и промяната в голяма част от законодателството, свързано с регионалното развитие и правомощията.
На този етап, съгласувайки изцяло позицията си с Националното сдружение на общините и регионалните асоциации, решихме, че е по-добре концентрацията на усилията да съсредоточим в посока на увеличение на финансовите възможности и функциите, които държавата би могла на този етап да предостави на общините, за да направим по-плавна системата към преминаване на второто ниво на местно самоуправление.
Ако сте забелязали в програмата, успоредно с второто ниво на самоуправление ние слизаме и надолу, под ниво община, за да дадем по-голяма самостоятелност и възможност за функциониране на по-малките населени места в рамките на общините, та да създадат и те свои възможности за повишаване на икономическата си активност и по-добро разпореждане с общинската собственост в рамките на правомощията им.
Така че аз смятам, че второто ниво на местно самоуправление ще се осъществи. Ние, разбира се, ще направим всичко възможно и като политика, и като дебат това, което трябва да направим в обществото, да се осъществи плавно. Защото в една Франция програмата за концентрация на структурите им се осъществява повече от 20 години, тъй като те имат над 63 хил. общини. Имат общини от 30 човека, а имат и от 3 милиона. В този смисъл това е един процес, който ще продължи по-дълго време.
Що се отнася до системата за местни финанси – да, трябва да се усъвършенства нормативната база, защото една от основните цели, които ние сме си поставили, е да повишим финансовия капацитет на общините. Включително знаете за това, че подпомагайки съфинансирането за усвояването на европейските фондове, държавата трябва да направи всичко възможно да осигури ресурсът, който им е необходим и по този начин да не лиши общините от възможността извън тези програми да разполагат с възможности за привличане, включително и на кредитен ресурс за осъществяване на самостоятелна политика по отношение на инвестиционните намерения, които са приети в съответните им програмни документи.
В това отношение ние очакваме, че през следващата година ще осигурим достатъчни ресурси на общините за усвояване на фондовете и ще им дадем възможност да осъществяват напълно самостоятелна финансова и инвестиционна политика и извън обхвата на европейските фондове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров, за да изразите своето отношение към отговора на министър Гагаузов.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Тази седмица пред Европейския парламент еврокомисарят по разширяването каза за българското правителство следното нещо: „Българското правителство върви след събитията и не върши необходимите реформи!”.
Затова, уважаеми дами и господа, влизането на Румъния от 1 януари 2007 г. вече е сигурно, а влизането на България продължава да виси. Остава да ни приемат по политически причини.
Идвайки към децентрализацията, тази моя реплика касаеше мандата на правителството.
Децентрализацията. Колко пъти, уважаеми дами и господа, смятате да променяме Конституцията? Веднъж, да дадем правото на общините да определят местните данъци и такси; веднъж, за да имат второ ниво на местосамоуправление. Ако така ще я караме, става много сложно и доста, бих казал, несериозно. Трябва да има по-ясна визия и по-кратки срокове, за да видим какво правим.
Големият проблем е следният. Общините нямат капацитет да работят с европейските фондове, поне повечето общини. Това е истината! Нямат административния капацитет и децентрализацията – това, което трябва да направи, е да им помогне в изграждането на този капацитет.
Догодина, дай Боже, да има европейски фондове, които да бъдат усвоявани в пълния им размер, ако не ни отложат, тогава, господин Гагаузов, ще видите, че много от общините нямат капацитета да пишат проекти, така че да работят с европейските фондове. Децентрализацията имаше за цел да им помогне за изграждането на този капацитет.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Как ще стане това?
Мартин Димитров: С това, господин Гагаузов, че ще имат възможност да събират повече пари от данъците, които те самите определят, да имат по-голяма степен на независимост, което да им помага да контролират своята дейност да изграждат капацитет.
Защото, уважаеми дами и господа, по отношение на европейските фондове има сериозна конкуренция – побеждава този, който е по-добър. Затова има такава огромна разлика в степента на усвояване.
Моята препоръка, която аз искам да отправя сега, от името на СДС и ОДС към управляващата коалиция, е да се вземат сериозни мерки за бързо децентрализиране на България, което да помогне на общините да станат по-компетентни, да имат повече капацитет да работят с европейските фондове. В противен случай, уважаеми дами и господа, ни очакват много проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Питане към министър Асен Гагаузов е отправил народният представител Станислав Станилов относно Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите.
Заповядайте, господин Станилов, за да отправите своето питане към министъра.
Станислав Станилов (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! На 22 март 2006 г. правителството огласи Национална програма за подобряване жилищните условия на ромите. В нея се предвижда да бъдат построени и реконструирани жилища заедно с нова инфраструктура на стойност 1 млрд. 260 млн. лв.
От текста на програмата става ясно, че основната финансова рамка се осигурява за сметка на бюджета, като държавата в тази връзка гарантира заемите на общините. Няма съмнение, че целта на програмата е циганите да бъдат интегрирани от българското общество в реална равностойност. Смисълът на интеграцията е промяната на културния модел на циганите от социален номадизъм в стационарен земеделско-градски вид.
С тази програма правителството повтаря близо половинвековните опити на тоталитарната българска власт да интегрира циганите в българското общество. Те струваха на тогавашната държава доста повече от предвидената във вашата програма сума, а резултатите се виждат с просто око – пълна разруха на построеното, липса на трудови навици от стационарен тип в по-голямата част от циганското общество, превръщането на твърде много цигани в перманентни престъпници.
От друга страна, на всички граждани е ясно, че България изпитва огромни нужди от подобряване условията за живот на твърде големи маси население, с чийто квалифициран труд се формира брутният вътрешен продукт. Близо половин милион млади хора се нуждаят от жилища, което е едно от условията за преодоляване на демографската криза. Ниските доходи на интелигенцията, особено на преподавателите на всички нива, представляват бич за цялото българско общество. Слабото финансиране на културата и науката оставя страната ни на едно от последните места по развитие в Европа. На този фон особено трагично е положението на пенсионираните български граждани, които изживяват сетните години от живота си в мизерия.
В тази връзка, уважаеми господин Гагаузов, имам към Вас следното питане: какви са гаранциите за успеха на програмата, след като опитът е показал обратното? Смятате ли, че е справедливо да се хвърлят огромни за България средства в авантюристични начинания? Мислите ли, че българското общество като цяло ще одобри използването на такава сума за строеж на жилища на най-несъзидателната по отношение на обществения продукт етническа група? Не могат ли вашите експерти да сътворят друга теза за интеграцията, която да гарантира поне минимален успех? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Станилов.
Министър Гагаузов, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов! Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в Република България е подготвена в съответствие с Националната жилищна стратегия на Република България, приета с Решение № 395 от 14 май 2004 г. на Министерския съвет. Стратегията определя основните цели на жилищната политика като крайната цел е повишаване степента на жилищната задоволеност. Стратегията се отнася за всички български граждани, но предвид спецификата и особената острота на проблемите сред ромската общност е разработена отделна програма за решаване на тези проблеми.
Искам да обърна внимание на факта, че Националната програма за подобряване на жилищните условия на ромите в България не е отделна и самостоятелна, а е част от Националната жилищна стратегия. Правителството предприема действия за подобряване на жилищните условия на българските граждани като цяло и в частност прилагане на нови практики за решаване и на специфични проблеми на ромската общност.
Програмата е разработена в изпълнение на Плана за действие за реализация на инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, приета с Решение на Министерския съвет от 15 април 2005 г., както и на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, приета с Решение от 22 април 1999 г. на Министерския съвет.
Основната цел на програмата е да обедини усилията на държавните органи, на органите на местната власт, на гражданските сдружения на ромската общност и на всички заинтересовани институции в страната за повишаване на жизнения стандарт и за интегрирането на ромите в българското общество. Тази цел, подчертавам, не е насочена към създаване на привилегии за тази част от българското общество, а да осигури сближаване на стандартите на живот и преодоляване на съществуващите неприемливи различия.
Програмата е разработена от експертите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на администрацията на Министерския съвет, както и на Министерството на финансите, на Министерството на труда и социалната политика и на Министерството на правосъдието. В нейната подготовка взеха участие и Националното сдружение на общините в Република България, Програмата на ООН за развитие – представителството за България, общински администрации, ромски неправителствени организации и др.
За изграждане на социални жилища за ромската етническа общност са предвидени по-малко средства, отколкото за останалите мерки и дейности. Средствата, предвидени за социални жилища за целия период на програмата от десет години е в размер на 411 млн. лв. при обща стойност на програмата 1 млрд. 260 млн. лв. Най-големи капиталови инвестиции са заложени в мерките за регулиране на териториите за отреждане на нови терени за жилищно строителство, за подобряване и доизграждане на техническата инфраструктура, като улици, водопроводи, канализация, електроснабдяване, улично осветление и пр. за изграждане на нови и ремонтиране на съществуващи сгради на социалната инфраструктура, за нуждите на здравеопазването, образованието, административното обслужване, пощенски и съобщителни услуги, обекти на културата. Чрез тези дейности се подобряват условията за обитаване на всички жители от дадено населено място.
Основните източници за финансиране на програмата ще бъдат държавният бюджет, общинските бюджети и структурните фондове на Европейския съюз. Финансовото осигуряване от държавния бюджет възлиза на по-малко от половината – в порядъка около 40% от общата сума.
Какви са гаранциите за успеха на програмата? Преди всичко включването на ромската общност при разработването и реализация на предвидените мерки, в това число и прякото им трудово участие при изграждането на инфраструктурата и собствените им социални жилища. Считаме, че това е един добър опит за решаване на важен проблем на ромската общност – жилищните условия в най-широк смисъл, като същевременно се дава допълнителен мотив българските роми да станат дейна част от гражданското общество, които да съблюдават общовалидните правила на поведение и отговорност. Реално изпълнение на програмата е една от възможностите за приобщаване и развитие на тази, както Вие я наричате, най-несъзидателната по отношение на обществения продукт етническа група.
Ромите в България са равнопоставени български граждани и подобряването на жилищните условия е един от приоритетите на Международното десетилетие на ромското включване, заедно с образованието, здравеопазването и трудовата им заетост. Приетата програма е и в изпълнение на поети ангажименти на Република България за присъединяването й към Европейския съюз.
Припомням Ви, че равноправното интегриране на ромите в българското общество е една от наблюдаваните сфери, по която продължаваме да отчитаме и своя напредък и засега, и до края на годината, а и във всички останали години от членството ни, тъй като условията, при които живеят българските роми, са изключително тежки. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Гагаузов.
Господин Станилов, имате право на два уточняващи въпроса.
Станислав Станилов (КА): Този въпрос, господин Гагаузов, пак беше отправен към министър-председателя, за да се разбере каква е философията на правителството по отношение на тази програма. Вие, разбира се, отговорихте подробно по смисъла на това, което правителството вече е решило, и не отговорихте на въпроса ми и не можете да отговорите във връзка с това дали правителството има съмнение в нейния успех. Защото тези програми, господин министър...
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Отговорих Ви.
Станислав Станилов: Разбрах, че не се съмнявате. Разбрах, че правителството не се съмнява, обаче всички такива програми в Европа за приобщаване на циганите досега са били осъдени на пълен неуспех. Те се прилагат някъде от около 20-30 години насам. Такава програма е правена дори и в Швеция, макар че там цигани няма. Те навремето си внесоха цигани, за да покажат как се прави тази работа, обаче там нищо не излезе. В Полша също нищо не излезе. Сега в Чехословакия програмата е в движение, обаче не се очертава успех. Това е празно наливане на пари в една бездънна яма.
Когато аз казах, че всички опити, които са направени, подлежат на пълна разруха, не е обърнато внимание, а и вие не можете да обърнете внимание на следното: смяната на културния модел не касае изграждането на жилища. Смяната на културния модел касае смяна на бита. А смяната на бита представлява една социална генетика, а социалната генетика не е лъжица за устата на тези, които са работили всичко това, тъй като там ще излязат на бял свят съвсем други фактори. Ще видите, аз може тогава да не съм народен представител, но ще се опитам, след навършване на тези десет години, да извадя на бял свят в обществото какъв ще бъде резултатът – същият, който се вижда в ромските квартали в Пловдив, пък и на други места.
Повтарям за всички: не искам да ми отговаряте на никакви допълнителни въпроси. Искам само да заявя, че това е наливане на пари в празно място и напразното им изтичане от джобовете на българските данъкоплатци. Нямам нищо против, че българските роми живеят в тежки условия, но не този е пътят да бъдат подобрени тези условия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, министър Гагаузов.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин Станилов, може би имате своя теория за решаване на тоя проблем и добре би било, Вие сте писмовен човек, да я изложите, за да се предизвика един дебат по този въпрос.
Аз трябва да Ви кажа, че дългогодишната ми работа с тази етническа група показва, че проблемите се задълбочават от година на година. Ако тръгваме с презумпцията, че каквато и програма да направим, няма да има кой знае колко добри резултати, това означава, че ние просто сме се предали.
Аз считам, че основният проблем, който стои, разбира се, не е само и единствено жилищата, които трябва да бъдат изградени. Но, за да тръгнат тия дечица, които в момента не са обхванати на училище, трябва да бъдат в една по-нормална среда. И трябва да започнем точно от децата, за да пресечем неграмотността, която се шири в тази общност. Защото възпроизвеждаме една огромна неграмотна маса, която ще виси като воденичен камък на българското общество. Ако държавата не започне отнякъде, типично по български продължаваме да спорим дали нещо можем или не можем да го направим - аз съм сигурен, че ако действаме по вашата методика, сигурно още десет години нищо няма да правим. Но това ще доведе до катастрофални проблеми за обществото.
Аз поддържам тази програма. Тя ще бъде осъществявана на етапи и според възможностите, които има държавата и които предоставят фондовете, но без тази програма ние просто ще обречем една достатъчно голяма част от българското население на съществувание, което, извинявайте, но като държава, която претендира да е член на Европейския съюз и да е в европейското семейство, няма как да съществуват тези гета, които в момента са в нашите градове и села. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Станилов, можете да изразите отношението си към отговора на министъра.
Станислав Станилов (КА): Аз нямам никаква теория, има световна практика, че този вид програми са обречени на неуспех. Един път тук, в Народното събрание казах, че навремето при президента Кенеди, като започна интеграцията на афро-американците в американското бяло общество, до Картър бяха изхарчени 700 милиарда долара. Резултатът от тази интеграция е 26 процента. Останалите са в гетата. Поне Вие вероятно сте били в Съединените щати и аз съм бил и знаем как е.
Тук моето питане трябваше да инспирира следното: не е ли по-добре тези деца да бъдат откъснати от семейната среда и поставени в друга среда, за да се възпитават по друг начин? Защото до 7-годишна възраст, до отиване в обществото те се възпитават в един културен модел, който след това не може да бъде променен. Липсват първите седем години. Върху това трябваше да се замисли правителството. Но аз знам, че в така наречения консумативен либерализъм хората изобщо не се замислят по тези дълбочинни проблеми, а наливат парите на данъкоплатците в празни програми. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Въпрос към министър Гагаузов е отправил народният представител Иван Николаев Иванов относно реконструкция на пътя Видин – Монтана.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, конкретният повод да отправя към Вас тази седмица този актуален въпрос е обстоятелството, че в края на миналата седмица един от нашите областни градове – гр. Видин, беше практически откъснат от останалата част на страната. Междупрочем, обаждаха ми се хора от Видин, които казваха, че за великденските празници техните деца, студенти или работещи в София, не са могли да се приберат и причината Вие знаете отлично.
Що се касае до пътя Видин – Монтана, той беше прекъснат в един участък между Димово и гара Страцимир по причина на свлачище, което вече взе размери, при които пътят не може да бъде използван към момента. Използваният дунавски път 2-11 през Арчар се оказа под водата на места близо 2 м под нивото на придошлите води на р. Дунав. В същото време някои от мостовете, свързващи Димово с околните села, също се оказаха с неустойчиви подпори и се налагаше спешно да се налива бетон. Това поставя основния въпрос: как ще бъде осигурен стабилно пътят Видин – Монтана, който всъщност е основен участък по Еврокоридор № 4?
Вие знаете и аз няма да припомням, че реконструкцията на този път, възложен на „Щрабак”, спечелил търга, трябваше да завърши на 31 август 2005 г. След това „Щрабак” поиска удължение и с европейската делегация в България беше подписан анекс за удължаване, ако не се лъжа, до 3 ноември 2005 г. Виждате, че този срок отдавна е преминал и няма никаква яснота. Нещо повече, няма никаква индикация, че този път скоро ще бъде завършен. С това тази област, която поначало е с висока безработица, със слаба инфраструктура и с малко работещи предприятия, се оказва наистина в едно маргинализирано състояние.
По този повод отправям към Вас въпроса: кой е последният договорен срок с „Щрабак” за завършване на реконструкцията на пътя Видин – Монтана и ще бъдат ли наложени финансови санкции на компанията строител? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Гагаузов, заповядайте да отговорите на поставения въпрос.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Въпросът Ви е резонен, но за съжаление няма да мога да дам кой знае колко добър и оптимистичен отговор.
В края на 2000 г. беше подписан финансов меморандум ИСПА – мярка 2000 /Проект за рехабилитация „Транзитни пътища 3”/ между правителството на Република България и Европейската комисия, с който се гарантира съфинансирането на проекта. Общата стойност на финансирането е 40 млн. евро, като 30 млн. евро или 75 на сто са осигурени по програма ИСПА на Европейския съюз и 10 млн. от държавния бюджет. Проектът включва рехабилитация на пътни участъци по направление на европейските транспортни коридори 4, 8 и 9 на територията на страната, обединени в четири лота или група обекти с обща дължина 245 км, в това число Лот-9 – рехабилитация на път 1.1 Видин – Монтана с дължина 73,4 км. Сключен е договор за строителство с австрийската фирма „Щрабаг” на стойност 9 млн. 744 хил. евро. Строителството е с продължителност 18 месеца - с дата на започване 31 март 2004 г. и дата на завършване – 31 август 2005 г. Поради възникване на допълнителни работи по реконструкция на пътната конструкция беше одобрено от инженера и прието от възложителя удължаване на срока с 33 дни, тоест до 3 октомври 2005 г., за което има подписан и анекс към договора.
Постоянната неспособност на изпълнителя да изпълнява рехабилитационните пътни работи, съобразно многократно коригираната му работна програма, слабата вътрешна организация и продължаващата криза в осигуряването на необходимите материали очевидно не могат да бъдат преодолени. Анализите на инженера показват, че към днешна дата са усвоени едва 3 млн. 877 хил. евро, или около 39% от стойността на договора за изминалото време от повече от 25 месеца при договорени 18 месеца за завършване на обекта. Освен всички негативи, произтичащи от вече голямото натрупано закъснение, се появява и силно, постоянно растящо недоволство в цялата местна общественост, пряко засегната от това закъснение. Удълженият срок за завършване на обекта – 3 октомври 2005 г., отдавна изтече. На този етап друг срок не е договарян.
На изпълнителя е изпратено официално известие от инженера в съответствие с условията на договора за предявяване на плащания на неустойки за вреди от закъснения, които са в размер на 0,05%, или около 4800 евро за всеки ден закъснение, но не повече от 10% от стойността на договора, така както е предвидено по договор. Към днешна дата натрупаното закъснение е 205 дни, като натрупаната стойност на неустойките е 998 809,2 евро. Първите два участъка 1 и 2 бяха обявени от изпълнителя за завършени и отворени за движение на 18-и, респективно на 30 ноември 2005 г. Но поради незавършени видове работи, съществени дефекти, лошо извършени работи протокол – образец 15 и съответно сертификат за приемане по ФИДИК не могат да бъдат издадени преди отстраняването им. При тези обстоятелства приемателен протокол ще бъде издаден при цялостно завършване и приемане на обекта условно около 30 юни 2006 г. Казвам условно, защото е заложен този краен срок за усвояване на средствата по програма ИСПА, като размерът на неустойките не може да надхвърли 974 448 евро. Тоест десетте процента от стойността на обекта, колкото и да бъдат забавени, не могат да бъдат повече от 10% и тези неустойки съответно ще бъдат взети от изпълнителя. Лошото е друго, че ощетявайки хората от региона, не може да бъде завършен обектът. Ако аз прекратя сега договора, ще загубим цялата стойност на обекта, включително и усвоените досега и разплатени на изпълнителя средства.
Преди няколко дни Изпълнителна агенция „Пътища” отново водиха разговори с изпълнителя и той обещава да активира работата. Обещава, защото каквито и санкции да му налагаме, те не могат да бъдат повече от тези, които вече са му наложени. В този смисъл ще направим това, което зависи според нас и от инженера на проекта, за да подсилим работата през летния сезон по изпълнението на обекта. Надявам се, ако не м. юни, м. септември той да бъде завършен. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин министър, отсега мога да заявя както пред Вас, така и пред моите колеги, че срокът 30 юни 2006 г. е абсолютно неизпълним.
Предвид на моите ангажименти към Видинския район пътувах специално, за да видя състоянието на пътя между Руженци и Димово – това е една трета важен среден участък, където практически са извършени не повече от 3-4% от строителните работи и то по някои мостови съоръжения и нищо друго. Пътят е в състояние на пълна разруха. Аз не виждам как ще бъде завършен - не до м. септември, а до края на годината този път Видин – Монтана.
Искам да Ви припомня, че в началото на Вашия мандат като министър подобен въпрос Ви зададе моят колега Михаил Миков. Аз ще Ви припомня това, което казахте тогава: че до края на седмицата, това е през м. септември, ще се проведе работна среща с изпълнителя „Щрабаг”, с инженер-консултанта „Хил Интернешънъл/АДО” и ще бъде направена реална оценка на изпълнението на видовете работи на обекта до момента, като се приеме програма за приключване на неговите три етапа – до 30 юни 2006 г.
Това, което сега Вие ни казахте, показва, че трябва да настъпи съществена промяна в начина, по който се сключват договорите с изпълнителите на такива големи инфраструктурни обекти. Защото „Щрабаг” може да продължи бавното строителство чрез подизпълнители, които пък възложиха на други подизпълнители извършването на строителните дейности при много ниско качество, при много забавени темпове и фактически България да бъде лишена от един изключително важен път, който трябва да бъде вратата към Дунав мост 2 при Видин – Калафат.
Ако нещата не се променят, господин министър, ние действително не изпълняваме елементарно задължение, което една демократична държава има към своите граждани. Те са две задължения: осигуряване сигурността на гражданите и осигуряване на добра инфраструктура за свободно движение на хората на територията на тази страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Гагаузов.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Аз, разбира се, се солидаризирам с това, което казахте, и ако не беше проблемът с отдавна сключения договор и с това, че бихме могли да загубим средствата, които са необходими за изграждането на този път, досега бих прекратил договора с фирмата-изпълнител. Считам, че този обект е във възможностите на много от българските фирми, които биха го изпълнили по много по-добър начин. За съжаление това не може да стане. Нашите извинения към хората от този район, ако някакво успокоение може да бъде това.
Ние предприемаме проектиране на целия участък на пътя от Видин до Ботевград за четирилентов път и от структурните фондове, и от възможностите на бюджета. През следващата година ще се започне постепенно разширяване на този път, така че да го приведем в рамките на изискванията, каквито биха отговаряли и за нуждите на Дунав мост 2. Надявам се, че докато бъде завършен Дунав мост 2, ще имаме много, много по-хубав път, отколкото сега, но за съжаление наследството невинаги е достатъчно добро и ще се стараем да го подобрим дотолкова, доколкото имаме възможност за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Следващият въпрос към министър Гагаузов е отправен отново от Иван Николаев Иванов относно рехабилитацията на път Е80 в участъка Калотина – Сливница.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вторият ми въпрос е свързан с една друга изключително важна артерия за България. Това е участъкът от Калотина до Сливница, който е едновременно част от еврокоридор № 10, в същото време се явява и неразделна част от трансевропейския коридор север-юг, и на трето място е част от маршрута на автомагистрала “Тракия”.
Моят въпрос не е свързан с Договора за концесия на автомагистрала “Тракия”, а директно със строителството на този участък. Причината е, че на 29 март беше оповестено, че е сключен договор между Изпълнителна агенция “Пътища” и австрийската фирма “Алпине Майердер” за строителството на пътя само под формата на рехабилитация на пътя. Това беше изрично отбелязано в информациите, които постъпиха както от изпълнителната агенция, така и в медиите. Този участък, който е с дължина 24 км, от друга страна, съгласно отговор на Вашия предшественик Валентин Церовски, ще бъде включен, инкорпориран в автомагистрала “Тракия” като едно от двете платна за движение. По тази причина само преди по-малко от година в средата на м. април – преди точно една година, в отговор на мой въпрос той заяви, че предстои реконструкция на пътя. Подчертавам, че реконструкцията на пътя изисква промяна на някои съществени елементи от пътя и се различава от рехабилитацията. По тази причина моят въпрос е: това, което е сключено сега като рехабилитация на пътя на стойност от порядъка на 7 млн. 800 хил. евро, ще удовлетвори ли изискванията, за да бъде използван този участък като част от автомагистрала “Тракия” и какви са съображенията да се прави тази рехабилитация, след като би трябвало да предстои реконструкция на този път, за да отговори на изискванията за магистрален път? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на последния поставен към Вас въпрос, министър Гагаузов.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Въпросът Ви е относно рехабилитация на път Е-80 в участъка Калотина – Сливница. Обект ЛОТ № 3 – рехабилитация на път 1-8 в участъка Калотина – Сливница от километър 1+ до километър 25 и Сливница – София от километър 25 до 48+323 е включен в обхвата на проект “Транзитни пътища”-4. Целта на проекта е възстановяване и подобряване транспортноексплоатационните качества и носимоспособността на настилката и пътното тяло с оглед на осигуряване на условия на безопасност на движение, комфорт на пътуващите и добро отводняване на пътя в разглеждания участък. Финансирането на проекта е чрез държавно гарантиран заем от Европейската инвестиционна банка и съфинансиране от републиканския бюджет съгласно финансов договор 22-00-27, подписан на 25 април 2003 г. и ратифициран със закон, приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 17 септември 2003 г., в сила от 3 февруари 2004 г. Техническият проект за рехабилитация на съществуващия път е изготвен през 2004 г. и включва следните два подучастъка:
Първият участък е от Калотина до Сливница с дължина 24,5 км и двулентов габарит.
Вторият участък е от Сливница до София с дължина 22,8 км и четирилентов габарит без разделителна ивица.
След подготовка на тръжната документация, одобрена от Европейската инвестиционна банка през периода ноември 2005 – март 2006 г. беше проведен открит международен конкурс за избор на изпълнител на строителството. Предвидено е строителните работи да започнат в края на април и да продължат 18 месеца. В хода на тръжната процедура през м. януари 2006 г. кандидат-оферентите бяха инструктирани от възложителя – Изпълнителна агенция “Пътища” да планират строителната си програма така, че да започнат незабавно работата във втория участък – от километър 25+950 до километър 48+323, тоест, в участъка на четирилентовия габарит, а за първия участък от километър 0 до 25+950 разрешението за строителство ще бъде дадено допълнително в рамките на шест месеца след официалната дата за откриване на работната площадка. Това условие беше поставено във връзка с все още неизяснения статут относно изграждането на автомагистрала “Тракия” в участъка София – Калотина на концесионен принцип. Към момента няма окончателно решение за сключения концесионен договор. Реализацията на рехабилитационните работи по съществуващия път 1-8 е съгласно подписания финансов договор с Европейската банка и сключения договор за строителство с избрания изпълнител – австрийската фирма “Алпине Майердер”. При получаване на окончателно решение на казуса с концесията на автомагистрала “Тракия” съществува възможността за частична корекция на обхвата на строителните работи за обект ЛОТ-3 чрез инструкция от възложителя – Изпълнителна агенция “Пътища”. Става дума за двулентовия участък, който в една малка част в близост до българо-сръбската граница се покрива с трасето на магистрала “Тракия”, което най-вероятно ще бъде изместено, така че успоредно с трасето на магистрала “Тракия” трябва да има и добър първокласен път, какъвто се прави в момента с това възлагане. Поради факта, че припокрива в известен участък се предвижда шест месеца по-късно да започне възлагането и изпълнението на двулентовата част от пътя. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Заповядайте да отправите своята реплика към министъра, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Наистина не мога да разбера промените, които стават в Изпълнителна агенция “Пътища” и в решенията, които министрите на благоустройството и на териториалното развитие вземат, защото само преди една година – пред мен е писменият отговор на министър Церовски, той заявява, че от българо-сръбската граница до Сливница няма да има тол-пунктове, тъй като няма дублиращ път поради характера на терена, което налага пътят, за който става въпрос – от Калотина до Сливница, не да бъде рехабилитиран, а да бъде реконструиран, за да отговори на вертикалните и хоризонтални криви по стандартите на един магистрален път, както и на напречния наклон по изискванията за един магистрален път.
Ако е вярно това, което е отговорил министър Церовски, тези 7 млн. 800 хил. евро ще бъдат хвърлени за дейност, за която само след по-малко от година и половина – две, независимо дали ще влезе в сила концесионният договор или ще има друг начин за завършване на автомагистрала “Тракия”, тази настилка ще трябва да се свали, за да бъде изпълнена в съответствие с изискванията за магистрален път. Сега от Вас всъщност разбирам, че се касае само за един малък участък, където първокласният път ще съвпадне с трасето на автомагистрала “Тракия”. Това е промяна изобщо на концепцията.
Пак Ви казвам: в крайна сметка има ли яснота относно маршрута на автомагистрала “Тракия” от българо-сръбската граница и по-специално от Калотина – отделно можем да говорим за Драгоман – Калотина, от Калотина до Сливница? След Сливница нещата са ясни и затова там започвате изпълнението. Но за другия участък не получих яснота и имам впечатлението, че новото ръководство на Изпълнителна агенция “Пътища” не се съобразява с това, което беше политика до момента на предишното ръководство. Трябва да имаме яснота, защото това е основна магистрала, основна артерия за страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Господин Иванов, ще се постарая да го поясня по-добре.
Тази част, която започваме, която е четирилентова, е ясна.
Останалата част от първокласния път, която сега съществува и която трябва да бъде рехабилитирана, защото не е в добро състояние, се покрива с част от трасето на автомагистрала “Тракия”, което означава, че трасето на автомагистрала “Тракия” е извън сегашния първокласен път, но в близост до границата тези трасета се покриват. Или ще се промени едното, или ще се промени другото. И това ще стане ясно до започването на втората част от изпълнението на проекта. Успоредно с автомагистрала “Тракия” трябва да има и добър първокласен път. Това се опитах да Ви кажа. Какво е отговорил моят предшественик аз не мога да кажа.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Церовски каза, че няма да има.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Но това ще бъде изпълнението, което възлагаме сега. Автомагистрала “Тракия” ще си има трасе, което ще си бъде със съответните такси. А това, което строим в момента, ще бъде първокласен път, по който хората ще пътуват, без да плащат такива такси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Гагаузов, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към питания и въпроси, отправени към министъра на земеделието и горите.
Първото питане е от народните представители Надежда Михайлова и Ваньо Шарков относно спазване на Закона за тютюна и тютюневите изделия относно изкупуването на тютюна от реколта 2005 г.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Надежда Михайлова (ОДС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин министър! Съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия изкупуването на тютюна от реколта 2005 г. следваше да приключи до 1 март 2006 г. Произведените количества – 11 000 тона тютюн “Вирджиния”, реколта 2005 г., са изкупени до края на 2005 г. Обикновено изкупуването на произведените количества тютюн ориенталски и “Бърлей” започва през м. ноември на реколтната година и завършва в края на м. февруари на следващата година.
Почти всяка година досега изкупуването на произведения от тютюнопроизводителите ориенталски тютюн пораждаше напрежение между тях и купувачите. Причините са както в закъснението при започване на изкупвателната кампания, така също и от цената, на която се изкупува произведеният тютюн.
За съжаление, това не отмина и изкупвателната кампания на реколта 2005 г. Изкупуването на произведените количества ориенталски тютюн “Бърлей”, реколта 2005 г., започна от началото на м. януари 2006 г., тоест закъсня с повече от един месец спрямо предшестващите реколти. Това създаде социално напрежение във всички тютюнопроизводителни райони и постави под съмнение спазването на законоустановения срок за изкупуване до 1 март 2006 г.
Вече е факт, че в края на м. февруари не бе изкупено значително количество от произведения тютюн в общините на Благоевградска област, както и в Североизточна България. Заради това вие удължихте срока до 15 март, както всяка година, въпреки закона и въпреки регламентите на Европейския съюз.
Купувачите не само закъсняха с началото на изкупвателната кампания, но изкупуваха с недостатъчен брой комисии във всички райони и селища. Тютюнопроизводителите недоволстват както от закъснението при изкупуването, така също и от ниските цени, които са под определените минимални изкупни цени.
В тази връзка нашето питане към Вас, господин министър, вследствие и на разговорите, които проведохме с тютюнопроизводителите, са следните:
Първо, какви са причините за забавянето в изкупуването на тютюна от 2005 г.? Защо не се изпълнява Законът за тютюна и тютюневите изделия?
Второ, осигурени ли са финансови средства за приключване на изкупната кампания? Каква част от изкупения вече тютюн е платен на производителите? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Министър Кабил, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Шарков. Преди всичко искам да благодаря за отправения въпрос, защото проблемът с тютюнопроизводството не е никак лек в нашата страна. Същевременно да поднеса извинение, че толкова късно отговарям по обективни и независещи от мен причини.
Конкретно на въпросите ви.
Договорените за производство и изкупуване от реколта 2005 г. тютюни са общо 63 533 тона суров тютюн, от които 40 967 тона ориенталски, 6951 тона “Бърлей”, 15 615 тона тип “Вирджиния”. Изкупуването е дейност, която съгласно чл. 11, ал. 8 от Закона за тютюна и тютюневите изделия се извършва до 1 март на следващата година.
Също така е създадена законова възможност срокът да бъде удължаван със заповед на министъра на земеделието и горите.
Основната причина за забавяне на стартирането и нормалния ход на изкупуването на двата типа ориенталски “Бърлей”, които се изкупуват през зимния период от реколта 2005 г., е липсата на нормални метеорологични условия. Големите колебания и промени в атмосферната влажност и температурата през месеците ноември и декември затрудниха извършването на производителската заготовка на тютюните и стартирането на изкупвателната кампания. От друга страна, необичайно ниските температури през месеците януари и февруари т.г. нарушиха създадената организация и нормалния ход на изкупвателната кампания за близо месец в цялата страна. Изкупуването бе прекъснато изцяло за около седмица, а през останалото време бе намалено дневното количество тютюн, изкупуван от приемателно-предавателни комисии.
Това доведе до невъзможност да бъдат изкупени всички тютюни в установения срок – 1 март 2006 г. Забавеното изкупуване предизвика провеждането на работна среща в началото на м. февруари с представителите на “Булгартабак холдинг” АД, с “Сокотаб България” ЕООД, “Алаин Суантабак” ЕООД, “Мисириам България” АД, “Никотиана холдинг” АД, които са договорили да изкупуват над 75% от ориенталските тютюни. След срещата чрез допълнителен брой комисии купувачите ускориха хода на изкупуването, но въпреки направените усилия към 1 март т.г. останаха неизкупени значителни количества.
В съответствие и на основание чл. 11, ал. 8 от Закона за тютюна и тютюневите изделия с моя заповед срокът беше удължен веднъж до 15 март т.г. и до 28 март – втори път. Удължаването на срока създаде възможност да бъдат изкупени изцяло произведените количества тютюни, тип ориенталски “Бърлей” от реколта 2005 г., като само през м. март бяха изкупени над 10 000 тона или над 25% от цялото изкупено количество тютюн, и около 2000 тона – около 30% от типа “Бърлей”.
Резултатите от изкупуването на тютюна от реколта 2005 г. показват, че нашите действия бяха не само законосъобразни, но и целесъобразни. Те доведоха до необходимия баланс между интересите както на тютюнопроизводителите, така и на купувачите на суров тютюн.
По отношение на втория ви въпрос. Съгласно чл. 12, ал. 3 от закона сроковете за изплащане на изкупения тютюн се определят от страните в договора, но не по-късно от 30 дена от датата на приемането на самия тютюн. Лицата, притежаващи разрешение за промишлена обработка на тютюн – това са купувачите, в зависимост от създадената организация за изплащане на изкупените количества, реколта 2005 г. в законоустановения срок се групират в три групи. В първата са големите фирми като “Сокотаб България”, “Алаин Суантабак”, “Мисириам България”, “Нортабак”, “Никотиана”, “Български тютюни”, които изплащат по банков път на производителите до 15 дни от датата на приемането на тютюна. Тези фирми са изплатили изцяло стойността на изкупените тютюни, с което 67% от всички производители на ориенталски тютюн са получили сумите за предадения тютюн в установения срок. Във втората група са “Булгартабак” АД чрез дъщерните си акционерни дружества със 17% изкупен тютюн от общото количество ориенталски тютюн и 10% от “Бърлей”, с осигурени финансови средства и до 40-50% изплатени до момента от всички изкупени количества.
В третата група са останалите купувачи, които частично са изплатили, тоест не са изплатили на всички производители стойността на изкупените количества тютюн. Общо в третата група изкупуват около 16% от всички произведени тютюни ориенталски, тип “Бърлей”.
От гореизложеното изводът е, че на част от тютюнопроизводителите не са изплатени изцяло в законоустановения срок изкупените количества.
Искам да ви заявя, че в момента комисии на Експертния съвет за промишлена обработка на тютюна уточняват чрез проверки на място спазването на изискванията на чл. 12, ал. 3 от закона, тоест дали тези фирми изплащат в законоустановения срок. Налице е воля да приложим чл. 8, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване и отнемане на разрешения за промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия. В случаите, които комисията ще констатира, аз съм убеден, че ще има такива случаи, че има фирми, които не са изплатили в законоустановения срок, ще предложа на Министерския съвет въз основа на тези проверки отнемане на разрешенията за промишлена обработка на тютюн. Защото, уважаема госпожо Михайлова и господин Шарков, бих казал, че през последните години във връзка с прилагането на закона това вече е установена практика от страна на фирмите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Шарков ще отправи уточняващи въпроси към министър Кабил. Заповядайте.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Благодаря за поднесените извинения за забавянето с два месеца на отговора на поставения от нас въпрос, само че, за съжаление, той не топли тютюнопроизводителите в страната.
Вие казахте, че метеорологичните условия са виновни за забавянето на изкупната кампания. През 2004 г., уважаеми дами и господа, срокът беше удължаван също два пъти, през 2005 г. срокът беше удължаван също два пъти, през 2006 г. пак го удължавате два пъти. Или България съществува като държава на географския атлас в един климатичен пояс, или Вие нещо не се справяте с Вашите задължения. Щом всяка година срокът се удължава два пъти, не може винаги метеорологичните условия да са ни виновни.
На практика това обаче води до несигурност в производителите и притеснения относно готовността за изпълнение на Регламента на Европейския съюз в сектора “Суров тютюн”.
В тази връзка искам да Ви задам един допълнителен въпрос: как ще гарантирате като министър на земеделието и горите, че България като член на Европейския съюз от следващата година ще изпълнява тези регламенти?
В същото време миналата седмица пътят Силистра-Русе бе затворен от тютюнопроизводители заради неизплатена продукция в срок. Вие казвате, че е налице воля – това е добре. Само че хората, които произвеждат тютюна, не питат имате ли воля, а питат кога ще им платите.
На практика искам да Ви попитам: докога ще се чака целевата парична подкрепа от Фонд “Тютюн”, за да може “Булгартабак” да стартира изплащането на тютюна? Хубаво е, че частните фирми са платили това, което са изкупили. Въпросът е обаче държавната фирма кога ще изпълни своите задължения, защото става така, че държавната фирма, която вие като коалиция управлявате, хем изкупува на ниски цени, хем не плаща.
Как ще гарантирате сигурността на производителите за започналия вече сезон за ново производство?
Считате ли, господин министър, за нормално вкарването на посреднически фирми, които изкупуват тютюна, а после го продават на “Булгартабак”? Като например фирмата “Родопски звън” ЕОД, собственост на господин Шефкет Нури Хаджиюсеин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Шарков.
Господин Кабил, заповядайте да отговорите на уточняващите въпроси.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми господин Шарков! Надявам се със същия плам да защитавате по-нататък интересите на тютюнопроизводителите, защото предстоят много сериозни изпитания в този сектор.
Ваньо Шарков (ОДС, от място): Не се съмнявайте!
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Изобщо не се съмнявам в това.
Второто нещо, за държавната фирма на нашата коалиция - като народен представител можете да отправите питане към принципала на това предприятие. Аз не съм принципал на “Булгартабак холдинг”.
Трето, за целевата парична подкрепа. Управителният съвет на фонда гласува както премията, така и целевата парична подкрепа и тя е в общ размер от 34 млн. 448 хил. лв. Идната седмица, най-вероятно на 4 май, на заседание на Министерския съвет ще бъде прието постановлението и веднага след това Фонд “Тютюн” ще преведе средствата по целева парична подкрепа, за да може и “Булгартабак” да влезе в процес на доплащане на вече изплатените частично количества.
По отношение на това как мога да гарантирам за изпълнение на европейските регламенти и отново отправения намек, че едва ли не тук се получава някакво оправдаване с климатичните условия, аз не се изненадвам, щом като вие имахте вот на недоверие за наводненията. Ако погледнете м. януари, при ниските температури нямаше реално изкупуване. Започна късно – след Нова година, и наистина положихме предостатъчно усилия със самите фирми и със самите производители, с техните сдружения, за да можем да постигнем този баланс на интересите. Удължаването на срока беше не за това, че някой не си върши работата, ами формалното изпълнение на закона – ако не бях използвал законовите възможности да удължа срока, означаваше неизкупуване на тютюните. Тогава сигурно щяхте да имате питане защо не са изкупени тютюните. Така че резонно е човек да се запита кога позицията ви е такава или кога е онакава.
Ваньо Шарков (ОДС, от място): Днес питаме ние.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Разбира се, и аз отговарям. С удоволствие ще продължавам да отговарям. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Господин Шарков, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на министър Кабил.
Ваньо Шарков (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър! Като дойдете на нашето място, тогава Вие ще задавате въпроси. На парламентарен контрол съвсем нормално опозицията задава въпроси. Смятам, че Вие не отговорихте на някои от допълнителните въпроси, но по принцип считам за безотговорно отношението Ви към актуалността на нашия въпрос, защото изминаха два месеца. Ако имахте заинтересованост от решаването на проблемите в сектора, щяхте да отговорите значително по-рано.
Забележете, че това става в периода на подготовка за засаждане на новата реколта. Хората очакват тези финансови средства, за да могат да засадят новата реколта.
Затова именно и в момента продължават протестите в Североизточна България – за неплатения в срок продаден тютюн. Искам да Ви напомня, че през 2005 г. климатичните условия през лятото бяха изключително добри, но дори през есента в някои райони на страната все още не беше изплатен тютюнът. Примерно в Ябланово – знаете много добре, че там имаше протести и през лятото, и през есента за това, че половината от продукцията все още не беше изплатена. Видно е, че всяка година според мен, извинявайте, но Вие лъжете хората и си измисляте, че политиката за тютюна, поне това съм го чувал от Вашето министерство, била политика за социалния тютюн.
Поредна година ръководеният от управляващата коалиция “Булгартабак холдинг”, на който макар и да не сте принципал, няма осигурени финансови средства за поредната изкупна кампания.
Това, уважаеми господин министър, ако не е престъпление, ако не е некадърност, е престъпление спрямо хората, които ви избират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Шарков.
Питане към министър Кабил са отправили народните представители Екатерина Михайлова и Евдокия Манева относно поощряване от Министерството на земеделието и горите на нелоялна конкуренция при осигуряване на дървесина за дървопреработвателни предприятия.
Госпожо Манева, заповядайте да отправите своето питане към министър Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Проблемът, по който днес се обръщам към Вас с питане, е отпреди два месеца. Надявам се, че срокът е бил достатъчен, за да реагирате на питането.
Поводът е недоволството на дървопреработващи фирми от гр. Батак, предизвикано от недопустимата практика на Районното управление по горите – Пазарджик на основата на писма, издадени от Националното управление по горите, да се сключват едногодишни договори с фирми за осигуряване на определено количество дървесина за обезпечаване на тяхната производствена програма.
Фирмите, които са получили тази привилегия, са: “Буллес холдинг” ЕООД, “Средна гора” АД, “Ортаклар” ООД, ЕТ “Салих Фере-54”, ЕТ “Кемал Бозов”, ЕТ “Косхол”, “Милениум”, ЕТ “Акчи – Акчай Мурадов” и “Леометал”. Тези фирми не участват в законната процедура – в търгове, с което грубо се нарушават законовите постановки за конкуренцията. Сключват се с тях договори на привилегировани цени, като правило те са два пъти по-ниски от цените, които се постигат на търговете. Освен това Районното управление по горите очевидно неправомерно прилага разпоредбите на закона, които са достатъчно спорни, но въпреки принципната неприемливост на тези разпоредби все пак те се отнасят за големи производители, които ползват технологична дървесина. Очевидно в случая не става дума за такива производители.
Този проблем стои от доста дълго време. Вие сте занимаван с този случай. Надявам се, че през тези два месеца е настъпила някаква промяна. Но аз искам днес да ви попитам: какви са причините за системното нарушаване на принципите на прозрачност и конкурентност и поощряване на нелоялната конкуренция при осигуряване на дървесина на дървопреработващите предприятия? Защото това, което изнесох, е откровена корупционна практика. Аз имам отговор на въпроса. Мисля, че наименованията на фирмите дават в голяма степен отговор на въпроса, който ви задавам, но за мен е изключително важно да знам Вашето мнение. Това е важно и за хората, които очакват решение на проблемите си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Министър Кабил, заповядайте да отговорите на питането на госпожа Манева.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! В Закона за горите и правилника за неговото приложение детайлно са регламентирани начините на ползване на дървесината, както и редът и условията за ползване на различните видове процедури. Възмездното ползване на дървесина се извършва по предвидените в чл. 53, ал. 2 от Закона за горите начини, а именно:
1. по такси на корен;
2. чрез възлагане на добива и продажба на добитата дървесина от склад;
3. чрез търг, конкурси или преговори за предоставяне на сечища;
4. чрез търг, конкурс или преговори за представяне изпълнението на дейностите, предвидени в лесоустройствените проекти за цели лесничейства или за части от тях;
5. чрез концесия (досега няма практика на концесия);
6. от държавните лесничейства, които самостоятелно организират и изпълняват дейности по добив и транспортиране.
Добитите количества дървесина се реализират от държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции, съгласно чл. 87 от Правилника за приложение на закона и продажба на дървесина по асортименти, групирани в пакети, или за цялото количество. Основно продажбата на дървесина се извършва чрез процедури за продажба на добитата дървесина от временен склад чрез търг с явно наддаване при условията на конкурентност и състезателен принцип или чрез пряко договаряне.
Продажбите чрез процедура по пряко договаряне се извършват по утвърдена от началника на Националното управление на горите методика и правила за търговия с дървесина, които гарантират равнопоставеност на частниците, максимална прозрачност при провеждането на процедурите. С оглед на така изложената рамка, регламентираща реда за продажба на дървесината, смятам, че така поставеният въпрос не кореспондира с действителната обстановка.
Въвеждането на пазарни принципи при търговията с дървесина не може да бъде определено като поощряване на нелоялна конкуренция. Самата формулировка на питането оставя впечатлението за извличане на някакви други неща за сметка на проблемите в целия горски отрасъл. През последните години на територията на България съществува голям недостиг на строителна дървесина, както и такава, необходима за ресурсното осигуряване на дървообработващи предприятия и мебелни фирми.
Към настоящия момент, съгласно проведено от Националното управление на горите проучване, на територията на страната са регистрирани около 4 хил. 680 фирми, упражняващи тези дейности. Проведената анкета показва, че заявените от потребителите количества дървесина, необходима за ресурсното им обезпечаване, надвишават над два пъти възможния годишен дърводобив, съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти. Тази необвръзка, както и по-малкото количество, предложено на процедури, вследствие на поройните дъждове, наводненията миналата година, разрушените мостове, горски пътища, доведе до това, че се създаде напрежение между потребителите на дървесина.
Въпреки този немалък проблем, Министерството на земеделието и горите и Националното управление по горите полагат и в момента усилия за задоволяване потребностите на всички дървопреработвателни фирми в рамките на наличния дървесен ресурс. Целта е поощряване на местния бизнес, но това да не става за сметка на гората.
Националното управление по горите, регионалните управления, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции редовно провеждат срещи с представители на фирмите от бранша и местните сдружения по въпроси, свързани с ползването на дървесина и други, касаещи съвместната дейност с цел постигане баланс на интересите.
Твърденията за нарушаване принципите на прозрачност и конкурентност смятам, че са необосновани. Националното управление по горите периодично извършва проверки на провежданите по места процедури за предоставяне ползването на дървесина с цел оказване на превантивен контрол върху дейността на неговите регионални структури. Ръководството на министерството е предприело множество мерки за решаване на съществуващия проблем с дърводобива в горския сектор. Една от тези мерки е разработването, съвместно със Софийска стокова борса и Лесотехническия университет, на механизъм за продажба на дървесина чрез стоковите борси.
Подготвен е и предстои да бъде подписан договор между Националното управление по горите и Софийска стокова борса, чрез който максимално да бъдат гарантирани принципите на прозрачност и конкурентност в условията на пазарна икономика, имайки предвид, че дървесината е борсова стока и в световен мащаб. Смятаме, че въвеждането на този начин на работа ще осигури нова, допълнителна възможност на дървопреработвателните фирми, съобразена със световните практики и ще оптимизира дейността както на министерството, така и на Националното управление, с оглед продължаване политиката на още по-ясни и прозрачни правила при търговията с този, разбира се, изчерпаем природен ресурс - гората.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Манева, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Господин Кабил, аз наистина съм безкрайно учудена как е възможно изобщо да дадете подобен отговор.
Формалното описание на процедурите по закон, които Вие и Вашите органи не спазват, не дават отговор на въпроса. Аз Ви показах, назовах Ви фирми, ето един наръч от писма, които Вие и Вашето управление са издавали за тези фирми, без никаква причина за това, като са ги толерирали, като са им осигурили дървесина в разрез с всякакви процедури и Вие ми твърдите, че има някакви ясни критерии. Изобщо няма критерии! При Вас нещата се правят само на база на ангажименти поети от фирмите към Вас и фирми, толерирани от Вас. Това Ви го доказах с наименованието на фирмите. Самите фирми говорят за какво става дума. И аз Ви питам: ще анулирате ли незаконно сключените договори в Районното управление по горите-Пазарджик, с Ваше съдействие и очаквам категоричен и ясен отговор. Това, което се е случило, категорично е грубо нарушение на законите, включително и на тези правила, за които Вие говорехте.
Ще подкрепите ли промяна в закона, която да изключва изобщо пряко договаряне и пряко сключване на договори, включително и с големи производители? Защото това са вратички, които оправдават корупционните практики в министерството. И ако Вие наистина имате воля да промените нещо, Вие просто трябва категорично да отговорите: "Да, аз ще спра тези практики. Ще анулирам тези договори и повече няма да позволя да се извършват процедури в разрез със законите".
Вие твърдите, че дървесината е ограничена. Да, ограничена е. Точно затова трябва да има ясни процедури и ясни критерии. Сключвайки договори по този начин, Вие фактически поощрявате незаконното изсичане на горите. Особено договорите с големите производители. Това беше обсъдено и вчера в Комисията по земеделието и горите. Значи трябва категорична промяна и аз очаквам два категорични отговора от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор на отправените допълнителни въпроси, господин министър.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря.
Уважаема госпожо Манева, по мое нареждане със заповед № 305 от 24 февруари т.г. до началника на Националното управление по горите, реализацията на придобитата дървесина, годна за преработка в Районното управление по горите-Пазарджик, ще се реализира и се реализира вече чрез търгове с явно наддаване.
Що се отнася до договорите, които цитирате, поемам ангажимента да ги проверя, но не съм съгласен с прекия упрек от Ваша страна, че това нещо става с мое съгласие. Аз не съм началник на Националното управление по горите, макар че съм орган по закона. И всяка процедура и всеки договор, който се случва, аз не мога да го проследя и да го знам.
Ще Ви бъда също така много благодарен, ако дадете конкретни факти и данни за една или друга фирма, защото аз знам предварително посоката на въпроса, на Вашето питане и накрая каква ще бъде констатацията. Искам да Ви кажа, че това не е така, както Вие си мислите. И наистина си заслужава да обединим усилията и наистина този път с промяната, с изменението и допълнението на Закона за горите наистина да бъде създаден един ефективен механизъм от едната страна за стопански дейности в горите, които наистина това национално богатство да го оползотворяват по най-добрия начин; от друга страна, един много стабилен, сериозен и отговорен контролен блок, в който да бъдат привлечени също и компетентните органи, за да може посегателствата чрез незаконна сеч да бъдат намалени до минимум.
Използвам случая да ви кажа, че във вторник следващата седмица всички материали по незаконните сечи, по множество актове, които така и не се плащат, специално по рецидивите лично ще ги предоставя на главния прокурор на Република България, защото няма да е чудно, както съм казал много пъти, в съвсем скоро време вече да има и посегателство върху някой горски стражар, както има сега, но не ми се иска да бъдат в такава степен, че в цялата държава после да ни е срам от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манева, да изразите своето отношение към отговора на министър Кабил.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, Вие не сте началник на Управлението на горите, но сте началник на началника на Управлението на горите, така че Вие можете да не познавате конкретно договорите, но Вие сте длъжен да търсите от тези хора да спазват законите в страната.
Отговорът, който са Ви подготвили и който Вие прочетохте, е формален и абсолютно недопустим във връзка с един съвсем конкретен случай и аз Ви назовах фирмите. Ще ги прочета още веднъж: „Буллес холдинг”, „Средна гора”, „Ортаклар”, ЕТ „Салих Фере-54”, ЕТ „Кемал Бозов”, ЕТ „Косхол”, „Милениум”, ЕТ „Акчи – Акчай Мурадов” и „Леометал”. Това са осем фирми, които са получили абсолютно неоснователно такива едногодишни договори. И това, което Вие можете да направите в случая, е категорично, незабавно да бъдат прекратени тези договори. Аз ще Ви изпратя копие от писмата, които е изпратил РУГ, за да даде съгласие тези договори да се сключат и писмата на районното управление по горите, подписани от господин Велиат. Така че нарушението е очевидно, има документи и очаквам от Вас адекватно действие.
Що се отнася до въпросите, свързани с незаконните сечи в горите, този принципен въпрос е свързан и с конкретния случай и аз се надявам, че ще имаме възможност съвсем скоро да обсъждаме тази тема и отново да поискаме от Вас значително по-категорични действия. Включително, още веднъж повтарям, че ние ще внесем изменение на Закона за горите, специално даващо възможност да се заобикалят търговете, да не се налага Вие специално да издавате заповед, а това да е ясна законова постановка и да изключва всякакво заобикаляне на закона. Аз се надявам, че Вие ще подкрепите това изменение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Народният представител Нено Димов е отправил въпрос към министър Кабил относно критериите за избор на изпълнител по обявената обществена поръчка на Министерството на земеделието и горите за „Доставка и инсталиране на офис оборудване за нуждите на Министерството на земеделието и горите”.
Имате думата, господин Димов, да отправите своя въпрос в рамките на 2 минути.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, за съжаление моят въпрос е от 15 март. Минал е месец и половина, но се надявам, че не е прекалено късно, защото ще се надявам Вие да предприемете конкретни мерки. Нещо повече, аз съм обнадежден от отговора, който дадохте преди малко в отговор на питането на госпожа Манева, че имате желание да се справите с корупцията във вашето министерство.
Става дума за доставка на принтери, като аз лично съм много изненадан от няколко факта. Първият е, че изискванията по т. 2.1. от тази обществена поръчка съвпадат мот-а-мо с предложението на фирмата, която единствено отговаря на условията от поръчката – „Киосера Мита”. До такава степен съвпадат, че не само буквите и цифричките са написани по един начин, но и запетайките и шпациите. Явно администрацията дори е препечатала с Copy и Paste това нещо.
Отхвърлени са фирми от типа на „Коника Минолта”, на „Хюлет Пакард”, на „Ранг Ксерокс” – все световни лидери в това отношение. Между другото лидери, които мисля че държат над 85% от световния пазар.
Минавайки по т. 2.2. за друг вид принтери, отново забелязвам буквално на принципа на Copy и Paste, между изискванията по т. 2.2. и същата фирма „Киосера Мита”, която отново се оказва единствената, отговаряща на критериите.
Странното е, че когато направя сравнение, примерно, в първия случай при технологията отговарят три фирми, втората колонка са сведени до две и третата, забележете, заради една секунда разлика в отпечатването на първата страница е отстранена фирмата „Ранг Ксерокс”. Една секунда, нещо, което надали човек би могъл да забележи при разпечатването. Да не говорим, че те имат по-добри показатели там, където се разпечатват примерно повече страници, тя ги разпечатва по-бързо, отколкото би ги разпечатила другата.
И само ще ми разрешите, госпожо председател, още един въпрос. Тридесет дни от срока са оценени на 900 хил. лв., тоест ако аз доставя по формулата, която е дадена, по-бързо с 30 дни доставката, ще спечеля конкурс с 900 хил. лв. повече, отколкото би било при нормална пазарна цена от порядъка на милион и 300 хил. лв.
Затова моите въпроси са два: как ще санкционирате отговорниците, които очевидно са Ви подвели в подготовката на тези документи? Ще анулирате ли този конкурс, за да бъде той проведен наистина по изискванията на Закона за обществените поръчки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на отправените към Вас въпроси.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Най-вероятно вече минахме в репликите, защото това са допълнителни въпроси.
Въпросът, който е отправен към мен, е съвсем друг: Защо спецификацията на техническите параметри и критерии за оценка са толкова подробни, че на практика стесняват обхвата до строго определена марка? Аз ще отговоря на този Ваш въпрос, а ако искате въпросите, които зададохте, може да бъдат към репликата.
Нено Димов (ДСБ, от място): Аз нямам реплика, това е въпрос.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Във връзка с поставеното питане с моя заповед № РД-5288 от 13 декември е открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка и инсталиране на офис оборудване за нуждите на Министерството на земеделието и горите” и по-специално за разгръщането на системата за идентификация на земеделските парцели.
Съгласно същата заповед е одобрена и документацията, свързана с провеждането на процедурата. До изтичане на срока – 3 февруари, са подадени 7 оферти на кандидати за участие в процедурата. Съгласно заповед на заместник-министъра на земеделието и горите, упълномощен по надлежния ред със заповед от моя страна, е назначена комисия за избор на изпълнител на гореспоменатата доставка. Комисията е приключила своята работа на 24 февруари и съответно със заповед РД-5228 от 27 февруари са определени изпълнителите по отделните позиции. Във въпросната процедура са участвали 7 кандидати със съответно 8 марки техника, както следва:
- първа позиция – „Доставка на компютри” - 5 кандидати, 5 марки техника, отговарящи на минимално определени технически параметри;
- втора позиция – „Доставка на принтери” - 4 кандидати, 4 марки техника, отговарящи на минимално определените параметри;
- трета позиция – „Доставка на сървъри и лицензии” - 2 кандидати, 2 марки техника.
Техниката - предмет на доставката по цитираната процедура, е предназначена за изграждането, както казах, на информационна структура на системата за идентификация на земеделските парцели, част от интегрираната система за администриране и контрол основно за преките плащания на разплащателната агенция.
Изграждането на системата е задължително за всички държави в Европейския съюз с цел унифициране подпомагането на земеделските стопани, която министерството трябва да изгради до м. септември 2006 г. Техниката ще бъде разпределена в страната на територията на всички общински служби по земеделие и гори и областните дирекции „Земеделие и гори” за обслужването на директните плащания от общо 431 млн. евро до 2009 г. Към настоящия момент земеделските производители са 60 хил., очакваме техният брой да достигне до 160 хил. или това са онези, които са в правото си да получават преки плащания по възприетата схема за единно плащане на площите.
Техниката бе специфицирана така, че да бъдат осигурени качество, надеждност и същевременно възможно най-ниски експлоатационни разходи впоследствие. В изискванията са залегнали условия за осигуряване на сервиз на място 24 часа, задължение за осигуряване на оборотна техника при невъзможност за отстраняване на възникнал проблем. Всички посочени в техническата спецификация параметри са необходими, за да се осигури ефективно, бързо и качествено обслужване на този брой, който ви посочих по-горе, „Земеделски стопани”. Методиката за оценка е ясно и конкретно съставена, за да се избегне субективен фактор при оценяването. В критериите за оценка не съществува величина, която да не е ясно дефинирана. Всичко е сведено до съотношение на конкретни числа.
В заключение искам да отбележа, че нито един от кандидатите в процедурата не е отстранен от участие по критерия – „несъответствие с технически параметри” и крайното класиране е извършено въз основа на представените ценови оферти. В Министерството на земеделието и горите са подадени оферти от 7 кандидати, предлагащи техника на различни производители, от което следва, че обхватът на поръчката не е стеснен до строго определена марка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димов, заповядайте за реплика.
Нено Димов (ДСБ): Господин министър, разбира се, не съм доволен, защото Вие дори не отговорихте на въпроса, който писмено съм Ви задал, да не говорим за въпросите, които тук Ви казах. Вие дори на този писмен въпрос не ми отговорихте и най-вероятно това е така, защото не искате да ми отговорите. Аз очаквах, че сте подведен, очевидно Вие сте част от тази корупционна практика. Очевидно Вие сте част и ще трябва да бъде сезирана Комисията за борба с корупцията, защото тук става дума за една много прецизна действителна формула. Формула, която за 30 дни може да отнеме 900 хил. лв. от българските данъкоплатци, а може би това е всъщност и идеята на тази точна формула. Ако си направите труда малко да си поиграете, ще разберете, ако са Ви излъгали в това, което са дали на министерството и на хората, които са организирали търга, какво са направили.
Що се отнася до техническите параметри, поне кажете на Вашата администрация, когато Ви подготвя подобни търгове и когато Вие ги разписвате, да не използва “копи-пейст”, защото някак си е смешно да ни говорите, че не е отстранена нито една фирма при положение, че това влиза във формулата за оценка, а тя е тази, която в края на краищата извършва класацията и отстранява или не отстранява.
Явно Вие не искате да отговорите на тези въпроси, защото не Ви изнася. А очевидно не Ви изнася да отговорите, защото сте част от корупционната практика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Министър Кабил, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Димов, аз не се изненадвам, че в главата Ви се въртят само корупционни схеми, но както Вие ме обвинявате мен, така аз също бих задал въпрос: Вие с това питане чий интерес защитавате? На тези фирми, които не са класирани ли?
РЕПЛИКА ОТ БЛОКА НА КБ: Той слуша с гръб!
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Той слуша с гръб, а иначе обвинява в корупционни схеми.
Когато от тази висока трибуна обвинявате някого в подобни неща, по-добре вместо да си хабите речниковия потенциал, сезирайте съответните компетентни органи. Нека те да се произнесат. Това е коректното отношение и позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Народният представител Евгени Чачев е отправил питане към министър Кабил относно недопустимо забавяне изграждането на осемте гранични пункта за ветеринарен контрол на България и неусвояването на европарите за тази цел по финансов меморандум за 2002 г.
Имате думата, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Осем специално оборудвани гранични пункта за ветеринарен контрол, които реално да бъдат бариера на външната граница на Европейския съюз, трябва да има България до 1 септември т.г. От тях е готов само граничният пункт “Капитан Андреево”, финансиран от Брюксел с 1 млн. 553 хил. евро, и незнайно защо след предаването му е ремонтиран със 180 хиляди от държавния бюджет. Средствата за изграждането на тези пунктове, господин министър, са осигурени от Европейския съюз преди повече от четири години. Те са в размер на 7 млн. 330 хил. евро. Имаме съфинансиране от държавния бюджет от 5 млн. 140 хил. евро.
Тъй като моето питане отлежава повече от половин година – от м. октомври 2005 г., бях шокиран, господин министър, от изявлението Ви преди две седмици по “Дарик радио”, на 8 април, че заради проспаните две години и забавения градеж на граничните ветеринарни пунктове и екарисажа ще влезем в Европейския съюз – забележете, колеги – с две жълти зони.
В тази връзка моля да ми отговорите:
Първо, защо проспахте тези години и допуснахте огромно закъснение в усвояване на европарите?
Второ, по какъв начин ще изградите седемте пункта, за да не се превърнат те в поредната пречка за пълноценното ни европейско членство от 1 януари 2007 г.?
Трето, кой ще понесе отговорността за безпомощното състояние на българското правителство и Министерството на земеделието и горите при изпълнението на ангажиментите, поети в преговорния процес и реализацията на европейските проекти? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Чачев, благодаря за въпроса. Не знам дали отлежава от м. октомври, нямам представа, но когато съм включен на парламентарен контрол, винаги съм присъствал. Това може да го потвърди Председателският съвет.
В процеса на преговорите за присъединяване по Глава “Земеделие” българското правителство е поело ангажимент за изграждане на осем дългосрочни гранични инспекционни ветеринарни пунктове на територията на граничните пунктове “Капитан Андреево”, пристанище Варна, пристанище Бургас, гранични пунктове “Калотина”, “Гюешево”, “Златарево”, “Брегово” и Аерогара София. България е получила средства по три финансови меморандума – 2001, 2002 и 2003 г. по Програмата ФАР за проектиране, изграждане и оборудване на шестте пункта. Съгласно процедурите на Програма ФАР договарянето на проекти се осъществява в рамките на две, а разплащането по договорите – на три календарни години от подписването на финансовия меморандум при спазване на правилата на практическото ръководство за договорни процедури при външна помощ на Европейския съюз.
Това пояснение има отношение към поставения въпрос, защото е важно да се уточни кой проект кога е бил договорен, какви са сроковете за неговото изпълнение и не на последно място – кой, защо и как трябва да поеме отговорност и дали можем да говорим за огромно закъснение или както казвате – “безпомощно състояние” на Министерството на земеделието и горите?
Ще ви изложа накратко на какъв етап на строителство се намира всеки един от обектите.
“Капитан Андреево” е изграден със средства по Програма ФАР и е напълно отговарящ на европейските изисквания.
Строителството на пункта при Аерогара София е с финансиране от българската страна и не е свързано с усвояване на европейски средства. Идейният проект е съгласуван с Главната дирекция “Санти” на Европейската комисия. Работният проект е изготвен и е в процес на одобрение от българските институции. Предстои отреждане на терена за строителство и провеждането на търг за избиране на строителна фирма и строителен надзор. Големината на обекта е 400 кв. м.
Строителството на останалите шест обекта се финансира от Програма ФАР по два последователни меморандума – от 2002 и 2003 г.
Първите три пункта – на пристанищата във Варна и Бургас и “Калотина” се финансират по финансов меморандум от 2002 г. Договорите за строителство, надзор и доставка се сключиха на 16 юли 2005 г. в края на срока за договаряне. За съжаление тези договори влязоха в сила четири месеца по-късно – на 1 ноември 2005 г., поради факта, че на терена, определен за строителство на пункта при Калотина се намираше действаща бензиностанция на “СОМАТ” АД. С фирмата се проведоха продължителни преговори, които приключиха успешно, единствено и само поради бързата и професионална работа на отговорния за проекта екип, а условието от страна на финансиращия субект беше трите обекта да започнат едновременно.
Изпълнител на трите обекта е българската фирма “АЕТ инженеринг 2000” ООД. Изпълнител на строителния надзор е фирмата “Екоконтрол” ООД.
Така че, господин Чачев, не съм съгласен с това определение, което Вие казахте – за безпомощното състояние, защото въпреки редицата трудности наличието на непълноти в проекта за строителство и непредвидените проблеми все пак успяхме да договорим тези средства в размер на 5 млн. лв., включително и националното съфинансиране.
Следващите три пункта на западната граница – “Брегово”, “Гюешево” и “Златарево”, са договорени по финансов меморандум 2003 г. на Програма ФАР и са в размер на 4,01 млн. евро за строителство, надзор и доставки. Договорите са сключени на 30 ноември с фирмите: за Брегово – Холдингово дружество “Пътища” АД; за Гюешево – “Главболгарстрой” АД; за Златарево – “Галчев инженеринг груп” АД.
На същата дата – 30 ноември, се сключиха договори за доставки на съответното оборудване на трите пункта. Договорът за строителен надзор се сключи с Консорциум “Аква Консулт инженеринг” ООД и “Бета инженеринг” ЕООД на 20 ноември 2005 г. Всички тези договори се сключиха в сроковете без закъснение и общата сума на всички досега сключени договори за строителство и оборудване на шестте гранични ветеринарни пунктове възлезе на 10,374 млн. евро, включващо и национално съфинансиране в размер на 3,452 млн. евро.
За неусвояване на средствата по Финансов меморандум 2002, както посочвате в питането си, господин Чачев, изобщо не може да се говори, тъй като всички договори са сключени, строителните работи се изпълняват в нормален темп и крайният срок на завършване на обектите е 1 септември 2006 г. В момента всички обекти са в строеж на около 25-30% от строителството. Ако желаете, имам диск със снимки на всички пунктове, мога да Ви го предоставя.
Тук е моментът, също така, да ви уверя, че Министерството на земеделието и горите и Националната ветеринарномедицинска служба наистина полагат всички усилия строителството да приключи в срок и това да не застраши успешното присъединяване на нашата страна към Европейския съюз.
Също така искам да ви кажа, че колкото и на много хора в тази страна да не им се иска това нещо, оценката в мониторинговия доклад идния месец за напредъка по Глава “Земеделие” ще бъде значително по-добра, отколкото миналата година. Имаше мисия на Главна дирекция “Разширяване” начело с главния експерт към дирекцията д-р Хенрих Майер Жирбуле, който заедно с екарисажите в Шумен и Варна, посети строежа на граничния пункт във Варна и всички положителни становища вече са предоставени в съответните служби на Европейската комисия към Мониторинговия доклад за 2006 г., който ще бъде през м. май. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Чачев, ще зададете ли допълнителни въпроси? Заповядайте.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министре! Все пак се радвам на Вашия оптимизъм, но явно двете жълти зони, за които говорихте по радио “Дарик” преди две седмици, има реална опасност да се превърнат в червен картон за сферата на земеделието. Защото сам Вие казахте, че още през 2001 г. голяма част от парите са договорени по Програмата ФАР с Европейския съюз.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: 2003 г.
Олимпи Кътев (НДСВ, от място): 2003 г., господин Чачев.
Евгени Чачев: 2001 г.
В момента на практика се работи само на 3 от 8 пункта. Не знам защо на 3 от 8, може би по формулата 8:5:3 - на Калотино, на пристанище Бургас и на пристанище Варна. Вие заявихте, че на 1 септември те ще бъдат готови до ключ. Аз много се съмнявам дали това ще стане, тъй като само пред два дни във в. “Труд” имаше дописка по този въпрос – посетени са и трите строежа, работата не е така, както Вие изнасяте в момента.
За втората тройка – Брегово, Гюешево и Златарево, абсолютно нищо не е започнато. Да не говорим за екарисажа, който въобще не го споменахте! Да не говорим за Седмия граничен контролен пункт за ветеринарен контрол на Софийското летище, по който все още нищо не е пипнато, а министърът на транспорта, включително не е подписал разрешение за петното, господин Кабил.
Моят въпрос е: по какъв начин ще влезете в срока и до какви последствия ще доведе, ако това не стане?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Чачев! Аз ще започна отзад-напред – по какъв начин смятаме това нещо да стане. Мога да Ви го кажа, но това е тема на друг разговор. Използвам случая, когато Ви е удобно, заповядайте с всички данни и материали, защото критиките, които Вие отправяте, ги приемам като една постоянна червена лампа, като една аларма, че наистина в много сгъстени темпове ние трябва да преодоляваме това закъснение, което така или иначе го има. Ние не можем да отречем, че това закъснение го няма – било поради удължаване на срока на самите процедури, било поради това, че не са определени петната и проектите бяха без нулев цикъл, а после фирмите отказваха да строят без нулев цикъл и т.н. Много проблеми бяха решени и преодолени, за да може да стартира самото изграждане на тези пунктове.
Що се отнася до това, което казах в радио “Дарик”, може би не сте обърнали внимание, но ако искате, като дойдете да разговаряме по тези въпроси, ще Ви предоставя целия запис. Там аз буквално казвам, че единствената цел, която може да бъде оправдание за ръководството на министерството във връзка с евроинтеграцията и с присъединяването, е на 1 януари 2007 г. ние да влезем без нито една жълта зона - всички зони да бъдат зелени.
В краен случай, в най-краен случай можем да си позволим евентуално една, максимум до две жълти зони, без да уточнявам – аз не съм ясновидец. Тези зони на безпокойство в много голяма степен са резултат на експертни становища на отделните дирекции в Европейската комисия, но в края на краищата всички са резултат и на политическо решение на всички страни членки. Така че една до две жълти зони, без да уточнявам кои, защото не мога да гадая, това е целта, за която си струва и за която е задължително да се работи. В противен случай, или от една страна са пораженчески настроения – това сме, това можем, ето това е положението и стоим със скръстени ръце, или другото, отчаяно да търсим начини по всякакъв начин да стане така, че да бъде спазена датата 1 януари 2007 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Чачев, заповядайте да изразите своето отношение към отговора на допълнителните въпроси.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министре, явно Вие не си давате сметка, че присъединяването на България на 1 януари 2007 г., ще стане с ограничения освен в правосъдната система, а и в земеделието!
Не си давате сметка, че с проспаното от Вас време, България няма да стане част от Шенгенското пространство едновременно с влизането ни в Европейския съюз! Всички сериозни съмнения относно безопасността на храните от България и прилагането на ветеринарен, санитарен и хигиенен контрол създават възможност за спиране на европарите за българското селско стопанство, да не говорим за загубите от 200 хил. евро всеки божи ден от граничните такси.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Това не е вярно.
Евгени Чачев: Вярно е.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Няма такова нещо.
Евгени Чачев: Да не говорим за износа на свинско месо, да не говорим за милионите евро помощи за земеделието, свързани с изграждането на разплащателната агенция! Не само, че не си давате сметка, а имам чувството, че не знаете и не можете да направите това, което трябва да стане реалност до 1 септември т.г. (Реплика от министър Нихат Кабил.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, заповядайте да отправите своя въпрос към министър Кабил относно работата на Управителния съвет на Държавен фонд “Земеделие”.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Наблюдавам една странна тенденция в ръководеното от Вас министерство. От една страна, Вие често обявявате, че в министерството се работи много интензивно по хармонизиране на законодателството. Трябва да признаете, че и Комисията по земеделието и горите Ви съдейства и ние много усилено работим законодателството да бъде факт, това да не бъде повод за претенции към България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. В същото време в момента, в който законите са приети и вече трябва да се прилагат, там настъпва вакуум и доста често определени норми все едно не съществуват.
Днешният ми въпрос е по повод на едно конкретно нарушение. През миналата година, а може би и в началото на тази, приехме измененията на Закона за подпомагане на земеделските производители с цел да бъде създадена Разплащателната агенция – структура, която трябва да гарантира прозрачност и принципност на разпределение на помощите за земеделските стопани. Това беше една от забележките на Европейския съюз и изискване към нас. За целта, разбира се, бяха направени съответните изменения и е разширен съставът на Управителния съвет на Фонд “Земеделие” точно с цел да се получи една по-голяма гласност на взиманите решения и повече хора да участват във взимането на решенията. Законът влезе в сила на 28 февруари т.г. и Вие бяхте длъжни от тази дата да работите по новата норма, защото в закона няма никакъв отлагателен срок.
Затова аз Ви питам: колко заседания е провел Управителният съвет на Държавен фонд “Земеделие” след 28 февруари; в какъв състав и какви решения са били взети на тези заседания?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Господин министър, заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! След 28 февруари 2006 г. Управителният съвет на Държавен фонд “Земеделие” е провел три заседания, както следва:
На 14 март 2006 г. в състав от 10 члена, в съответствие с чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на което са приети следните решения при спазване на необходимото мнозинство две трети от всички членове:
1. Утвърждаване на указания за предоставяне на целева субсидия за:
- подпомагане на земеделските производители от пострадалите при наводненията през 2005 г. райони при производството на пшеница и ечемик реколта 2006 г.;
- подпомагане на земеделските производители, получили кредит по регионалните програми за развитие на земеделието в Родопите, Странджа-Сакар и Северозападна България.
2. Утвърждаване на 3 бр. проекти по инвестиционни програми.
3. Утвърждаване на механизъм за финансово подпомагане производство на памук реколта 2006 г. и на картофи от реколта 2006 г.
Второ, на 28 април 2006 г. състав от 10 члена в съответствие с чл. 18 във връзка с чл. 19, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на което са приети следните решения при спазване на необходимото мнозинство две трети от всички членове:
1. Утвърждаване и приемане на 3 бр. програми по инвестиционно кредитиране и указанията за тяхното прилагане за 2006 г.
2. Един брой подпрограма чрез рефинансиране на търговските банки, утвърждаване на указания за предоставяне на целева субсидия за прилагане на пилотната схема за компенсаторни плащания на земеделските производители в необлагодетелстваните райони в България, определени като пилотни, и подпомагане производството на памук реколта 2006 г.
3. Определяне броя на заместник-изпълнителните директори на Държавен фонд “Земеделие”.
4. Избор на заместник-изпълнителни директори на Държавен фонд “Земеделие” в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.
Трето, на 4 април 2006 г. в състав от 11 члена в съответствие с чл. 18 от Закона за подпомагане на земеделските производители, на което са били приети следните решения при спазване на необходимото мнозинство от две трети от всички членове:
1. Утвърждаване на предложения за вътрешни компенсирани промени по План-сметката на Фонд “Земеделие” за 2006 г.
2. Избор на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 от закона.
Четвърто, на 19 април 2006 г. в състав от 10 члена в съответствие с чл. 18 от закона, на което са приети следните решения при спазване на необходимото мнозинство от две трети от всички членове:
1. Избор на заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 от закона.
2. Утвърждаване на 2 бр. проекти по инвестиционни програми.
3. Утвърждаване на разпределението на финансовия ресурс на Фонд “Земеделие” по целеви финансови линии и целеви капиталови субсидии и инвестиционни програми.
4. Утвърждаване на указания за субсидиране изхранването на животни и птици от Националния генофонд, контролираната част на популацията и подпомагане издръжката на птици при икономическата криза, причинена от намаляване потреблението на птиче месо вследствие на заболяването птичи грип през 2006 г.
5. Утвърждаване на указания за предоставяне на целева субсидия за опазване и обогатяване на растителния генетичен фонд през 2006 г.
6. Утвърждаване на механизъм за финансово подпомагане на производството на качествено мляко през 2006 г. и производство на зеленчуци реколта 2006 г.
7. Замяна на част от обезпечението на финансиран проект от Държавен фонд “Земеделие”.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър.
Имате право на реплика, госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Както разбирам от отговора Ви, господин министър, вероятно заседанията преди 14 март са били неформални, нещо като подготвителни заседания, защото те всъщност не могат и да бъдат по закон официални. Странно е, че има няколко заседания, проведени без официално избран изпълнителен директор, както се изисква по закон, тъй като всъщност изпълнителния директор избирате на някое от последните заседания, а преди това избирате заместник-изпълнителен директор и провеждате преди това заседания без изпълнителен директор. Но, ако това е така и наистина няма нарушение, аз приемам Вашия отговор в случая за задоволителен, независимо че ще направя съответните проверки, които се налагат, тъй като имам информация, че заседанията са провеждани в състав, неотговарящ на изискванията на закона, и всъщност са провеждани заседания без да имаме легално избран изпълнителен директор.
Надявам се, ще имам възможност да посоча и други отклонения от норми, приети в закони досега и неизпълняващи се. Един от тези закони е Законът за ветеринарномедицинската дейност, но, надявам се, това ще бъде в други случаи на парламентарен контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Искате ли дуплика, господин министър? Не.
Господин Чачев, моля да отправите питане към министър Кабил относно заплахата от изключването на Република България от политиката на Европейския съюз във ветеринарната област заради неизпълнение на ангажименти.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Еврокомисарят по разширяването Оли Рен предупреди на 4 април, че България може да бъде изключена от политиката на Европейския съюз във ветеринарната област заради неизпълнени ангажименти, поети от българското правителство. Посочва се производството на свинско месо и ограничаване на вноса му от България. Изразява се съмнение относно безопасността на храните от страната ни и прилагания ветеринарен, санитарен и хигиенен контрол, а така също и изграждането на Разплащателната агенция за структурните фондове за земеделие и Информационната система за административен контрол (ИСАК), чието ефективно функциониране се изисква във връзка с разпределение помощите от Европейския съюз за земеделските стопани.
В тази връзка моля да ми отговорите:
1. Защо българското правителство и Министерството на земеделието и горите прояви немарливост в областта на земеделието и ветеринарния контрол, независимо от поетите ангажименти да извърши определени реформи и да изгради определени структури до влизането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.?
2. Ако тази ваша немарливост доведе до ограничение в областта на земеделието за две или повече години от датата на членство в Европейския съюз, по какъв начин ще осигурите нужния финансов ресурс, който България няма да получи за тези години от европейските фондове?
3. Какви изводи направихте в министерството и в правителството и какви мерки ще предприемете за изпълнението на поетите от държавата ангажименти към Европейския съюз?
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Чачев! Възложих един подробен отговор на всичките Ви въпроси по отношение на констатациите на еврокомисаря Оли Рен в началото на м. април, но мога да Ви кажа, че тези констатации към днешна дата не са същите. Вие го знаете много добре.
Във връзка с последните коментари - накъде се ориентира нашата страна като критични червени зони, по отношение на класическата чума, по отношение на техническите мисии, вчера беше проведена в Брюксел, а преди това в нашата страна, по отношение заповедта за пълното премахване със заповед на профилактиката с жива ваксина и по отношение на плановете за действие на скрининга, мониторинга, на това, че няколкото огнища в нашата страна в Ямболско по мнение на европейските експерти не представляват значителен проблем, при положение че проблеми с класическата чума, избиване на свине има в Германия, да не говорим за съседни нам страни.
По тези неща няма да говоря, защото много пъти съм говорил и точно на Вас няма да обяснявам, защото Вие много добре ги знаете. Имам чувството, че днешният парламентарен контрол, а именно питане от Ваша страна и отговор от моя страна, върви малко в процес на предаване с изключен приемател от Ваша страна, защото Вие изобщо не слушате какво Ви казвам, какво Ви отговарям, а постоянно търсите нещо друго. Говорите за немарливост. За каква немарливост става дума, господин Чачев, след като сме приели всички ангажименти, съответните планове по изграждането на разплащателната агенция? Във връзка с един въпрос на господин Димов преди малко: защо сме бързали толкова? Ами бързаме, защото имаме дедлайн, защото имаме срок, в който да изпълним това нещо, срок, в който трябва да разгърнем цялата система.
Аз не мога да Ви разбера – един път задавате въпрос защо нещо се прави, а следващия път задавате въпрос защо това нещо не се прави. Като в казармата: зайо, защо си с шапка, зайо, защо си без шапка. Винаги виновен. Когато говорите за немарливост, бъдете така добър, като народен представител от опозицията, ясно, точно и конкретно да посочите къде и от кого е проявена немарливост. Ако от мен е проявена немарливост, това е съвсем друг въпрос. Аз считам, че ръководният екип на министерството заедно с целия блок, който отговаря в министерството за европейската интеграция, за развитието на селските райони, за изграждането на разплащателната агенция, за капацитета и т.н., работи достатъчно интензивно и в това нещо вие сами ще се убедите на 16 май, когато докладът бъде публикуван. Защото оценката на европейските ни партньори е най-меродавна, а не това какво Вие си мислите по този въпрос. Имам чувството, че Вие не искате България да се присъедини на 1 януари 2007 г. Вие отчаяно търсите всякакви аргументи, за да изкарате, че ние безумно закъсняваме, от нас нищо не става и ние нищо няма да направим. Това ли Ви е позицията на български народен представител – аз пък да Ви задам въпрос? Това Ви е позицията, така ли? Поздравявам Ви тогава за Вашата позиция. Тя е антибългарска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Чачев, имате право на допълнителни въпроси. Заповядайте.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Не Ви прави чест да си изпускате нервите в тази зала.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: На Вас още по-малко не Ви прави чест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви, само от трибуната се говори.
Евгени Чачев: Липсата на реални информационни системи в българското земеделие, знаете много добре, може да се окаже решаваща за въпросните жълти, а сега станаха червени зони. Дори само в един сектор да погледнем, ще видим, че нещата са много зле. Четиридесет и пет процента от лозарските площи са регистрирани до момента. Така ли е? Няма реален напредък и в млечния сектор. Това го пише в доклада на Европейския съюз. Не са ясни механизмите, по които ще се развива този пазар, нито как ще става разпределянето и управлението на квотите за млекопроизводителите.
Затова Ви питам: кога ще изпълните съвета на Европейския съюз да се финализира базата данни, в това число и основният регистър за квотите? Кога системата ще обхване всички производители и директни търговци, процеса на одобрение на купувачи, както и инсталацията, и акредитирането на независимите лаборатории за анализ на продукцията? Кога ще стане реалност информационната система за създаване и поддържане регистъра на земеделските земи, уважаеми господин министър?
И вторият ми въпрос: кога най-сетне разплащателната агенция ще стане реалност? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Чачев, най-горещо Ви каня още идната седмица – вторник, сряда, четвъртък, когато решите, по всичките тези въпроси да Ви предоставим наличната информация, документален материал, система за квотите, пробното разпределение на квотите вече върви, лабораторията, която предстои да бъде изградена в Сливен за контрол на млякото, следващата в Добрич, другите две – в Северозападна и в Югозападна България, за да може да излиза транспортната логистика, напредъкът по изграждането на лозарския регистър, не регистърът на земеделските площи, а системата за идентификация на земеделските площи. Когато се излиза на тези трибуна, нека въпросите да се задават компетентно.
Системата за идентификация на земеделските парцели, на физическото им идентифициране върху ортофотокартата, която пък по съответния начин е генерирана в един огромен сървър, масив от информация за цялата територия на нашата страна, която ще бъде базата и по която в момента се прави обучението на всичките онези, декларирани пред Европейския съюз 15 000 кв. км, които на 15 май ще станат 35, на 30 май ще станат 45 и т.н., и т.н., за да може м. септември ние да имаме цялата ортофотокарта и системата за идентификация на физическите парцели, въз основа на които ще се получават преките плащания, компенсаторните плащания. Това ще бъде базата, въз основа на която съответният фермер ще доказва, когато ще кандидатства по проекти за развитие на селските райони, по първа мярка за селскостопанска техника и т.н.
Така че Ви моля наистина, вместо да излезете тук и да говорите несъстоятелни неща към днешна дата, неща, които може би към м. септември миналата година са били така, заповядайте в министерството, ще Ви бъда много благодарен да получа и едно писмо точно какво Ви интересува. Заповядайте в моя кабинет, ще поканя всички експерти, във Ваша чест даже съм готов да свикам заседание на ръководния екип, за да Ви отговори екипът на всички въпроси, които Ви интересуват, да Ви покаже всички данни, всички сведения, всички системи, които са направени, и това, което предстои да бъде направено. Защото, пак повтарям, това е националноотговорната позиция – стремежът всички тези неща да ги имаме, а не обратното. Наистина Ви каня, заповядайте. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Чачев, заповядайте да изразите отношението си към отговора на министъра.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
За съжаление, господин министър, за пореден път не ми отговорихте. За пореден път под шапката на българските национални интереси. Извинявайте, господин Кабил, ролята на опозицията е да пита, за да може да се избегне това, което може да се случи.
МИНИСТЪР Нихат Кабил: Аз Ви каня.
Евгени Чачев: Благодаря за поканата, ще се възползвам от нея. Вие сте длъжен обаче от тази трибуна да отговорите на българските граждани, защото крайно време е някой да обясни на Европейския съюз и на българските граждани защо чиновниците в Министерството на земеделието и горите не искат разплащателната агенция да започне работа в България. Вие изобщо не я споменавате. Защо те продължават да ползват старата изпитана и много печеливша схема, наложена четири години в Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”? Защото през нея минават всичките схеми на обръча от фирми. Така ли е, господин Кабил? (Реплика от министър Нихат Кабил.)
Не чета, господин Кабил. Ако Вие четете това, което са Ви написали, аз никога не съм чел. Това, че гледам в листа, не значи, че чета.
Ние всички искаме и аз нито един път не съм изразил съмнение в това, че България ще стане член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Обаче ние искаме България да стане от 1 януари 2007 г. пълноправен член на Европейския съюз, без така наречените от Вас жълти, а после червени пунктове, или как се изразихте? Това е българската отговорна позиция, а не шикалкавенията, които правите от тази трибуна.
Ще продължаваме да задаваме въпроси, господин Кабил. Това е ролята на Народното събрание и на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Чачев.
Благодаря и на Вас, министър Кабил, за участието Ви в парламентарния контрол днес.
Следващото пленарно заседание ще бъде на 10 май, сряда, от 9,00 ч., с което ще започне и новата сесия на парламента.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,07 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
 
Секретари:
Метин Сюлейманов
Мирослав Мурджов