Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-06-07

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Разполагаме с необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои да приемем Програмата за работата на Народното събрание за 7-9 юни 2006 г.
Проектът, който е пред вас, беше обсъден и съгласуван на заседанието на Председателския съвет, което се състоя тази сутрин. Предлагам на вашето внимание проекта:
Програма за работата на Народното събрание за
7-9 юни 2006 г.
1. Приемане на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) с вносител Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката с вносители Минчо Христов и Стела Банкова и Министерският съвет.
3. Първо четене на законопроекта за кредитните институции с вносител Министерският съвет.
4. Първо четене на законопроекта за допълнителен надзор върху финансовите конгломерати. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия с вносител Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането с вносител Йордан Цонев.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията с вносител Йордан Мирчев.
8. Второ четене на законопроекта за електронната търговия, приет на първо четене на 17 май 2006 г.
9. Второ четене на законопроекта за статистика на вътрешнообщностната търговия със стоки – приет на първо четене на 17 май 2006 г.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки, приет на първо четене на 11 май т.г.
11. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел с вносители Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов; Донка Михайлова, Лютви Местан и Иво Атанасов.
12. Парламентарен контрол.
Не виждам желаещи да изкажат своите съображения по този проект.
Моля, гласувайте проектопрограмата за седмицата.
Гласували 160 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 5.
Програмата е приета.
Няколко предложения по реда на ал. 3 на чл. 40.
Първото предложение е от народния представител Яне Янев за включване като точка от дневния ред на проект за Решение за създаване на комисия за проверка на Фонд “Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внасяме това предложение за трети път. То е подписано от 50 народни представители. Смятам, че и в Комисията по земеделие и гори, а и официално министърът на земеделието публично подкрепиха идеята за създаване на парламентарна анкетна комисия за цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”. Нещо повече – предвид на това, че до края на годината трябва да започне работа Разплащателната агенция и това, че беше обект на сериозни обществени дискусии цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”, в това число и на Програма САПАРД, ние считаме, че точно сега е моментът да бъде избрана тази парламентарна анкетна комисия, за да може в рамките на един месец да си свърши работата, тъй като Комисията по земеделието и горите след няколко опита не успя да свърши това и предвид големия обем от работа. Поради това отново подновяваме нашето предложение и считаме, че сега е моментът да бъде избрана парламентарната анкетна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението за създаване на анкетна комисия.
Гласували 159 народни представители: за 55, против 57, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Янев, за прегласуване.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми колеги от мнозинството, затова от Европейския съюз ще продължават съмненията, затова от Европейския съюз ще се говори, че тук има фиктивен, а не реален парламентарен контрол, затова ще продължава да тъне в обществото и тезата, че корупцията е обсебила целия политически елит, затова ще продължава да се интерпретира не само в нашите медии, а и в чуждите, че държавата е гангренясала от корупция! Защото нито ДПС може да се разграничи от своя бивш министър Мехмед Дикме, който ясно може да се види, че е участвал в подобни корупционни практики в Програмата САПАРД, нито други партийни функционери. И ако така продължавате да отлагате тази тема, повече от ясно е, че в Европейския съюз ще наложат не само предпазни клаузи, а и други мерки на компетентните институции.
Затова още веднъж пледирам: помислете сериозно, защото дълго време отлагахте и избора на комисията за така наречените царски имоти. В крайна сметка искате или не, я приехте. Убеден съм, че дали на следващото или по-следващото заседание ще се съгласите с тази теза, но колкото по-бързо бъде избрана парламентарната анкетна Комисия за Държавен фонд “Земеделие”, толкова по-добре за реалния процес, който се стремим уж заедно да осъществим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлагате прегласуване ли, господин Янев?
Яне Янев: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направено е предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 170 народни представители: за 59, против 65, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Стоянов за включване като точка от дневния ред на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
Заповядайте, господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, преди седем месеца и преди две сесии на този парламент в тази зала имаше дебати върху един закон – закона, внесен от партия “Атака” за промяна в Закона за радиото и телевизията. Както добре си спомняте, имаше много разгорещени дебати, при които станахме свидетели и на едни много особени антиконституционни изказвания. Но тези дебати получиха в онзи ден – 8 ноември, и единственото, което остана, е да има гласуване по този закон, внесен от партия “Атака”. Но явно вие искате да избягате от отговорността да дадете своя глас “за” или “против” този закон, защото се страхувате от това, че вашето решение ще бъде не това – отново, което българският народ иска. С това бягане от тази отговорност, която трябва да бъде поета от парламента, не виждам начин как тази основна институция в българската държава – парламентът, ще може въобще някога да възвърне някакъв рейтинг и кога ще изплува от дъното на най-презираните институции в България.
Затова ви призовавам, повтарям отново, по този законопроект трябва единствено и само да бъде проведено гласуване. Абсолютно нелогично е дебатите по един законопроект да бъдат проведени седем месеца преди гласуването по него. Даже според медиите би трябвало да бъдат повторени тези дебати, за да може народните представители хубаво да си спомнят за какво става дума, да се обърнат към съвестта си и да гласуват, както е редно и както изисква моралът.
Затова от Партия "Атака" правим предложение да бъде включено като точка от дневния ред гласуването за Закона за радио и телевизия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме направеното предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 41, против 92, въздържали се 21.
Желаете прегласуване. Заповядайте, господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): За тези колеги, които още не са си изпили сутрешното кафе и не са се събудили добре, искам да напомня, че става дума единствено и само за гласуването на този закон. Тоест, става дума само да бъде натиснат, пардон, щях да кажа спусъка, да бъде натиснато копчето.
Така че, моля ви, правя предложение за прегласуване за включване на въпросното натискане на копчето в дневната програма, за да се види ясно и пред целия български народ какво е становището на парламента по този въпрос и кой точно как ще гласува по този изключително важен за много българи проект, който беше внесен още в първия ден на това Народно събрание от Партия "Атака".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 41, против 90, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Митко Димитров от Парламентарната група на Коалиция "Атака" за включване на точка в дневния ред - законопроект за национализация.
Заповядайте, господин Димитров.
Митко Димитров (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господа! Този законопроект е внесен на 2 март 2006 г. и вече трети месец не е влязъл в комисиите.
Редно е един законопроект да бъде разгледан от комисиите. Ако не ви харесва името на закона, променете го. Ако не харесвате съдържанието на закона, променете го. Но не е редно той да прашасва в празните чекмеджета на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме предложението за точка в дневния ред – Законопроект за национализация.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 18, против 105, въздържали се 25.
Няма желание за прегласуване.
Следващото предложение е отново на Коалиция "Атака" - законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове.
Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Уважаеми колеги, през изминалите месеци от работата на Четиридесетото Народно събрание гласувахме десетки закони, важни закони, много от тях по хармонизацията на българското с европейско законодателство, но от дълго време ние от "Атака" пледираме за един домашен, така да го наречем, законопроект, който няма политически характер, обаче касае десетки хиляди български граждани, законопроект, който цели да възвърне справедливостта по отношение на тези българи, внесли пари за получаване на жилища, така както това се практикуваше и правеше в годините на социализма, но вече повече от десетилетие те нито получиха жилища, не получиха и парите си. По отношение на тези десетки хиляди български граждани не може да бъде въведена справедливост – такава каквато не въведоха и предишните Народни събрания.
Пак повтарям, минава почти една година от работата на този парламент и ние сме длъжници по отношение на тези десетки хиляди българи, които непрекъснато ни търсят. В приемната на народните представители от Партия "Атака" те непрекъснато идват, молят, питат какво става с уреждането на лихвоточките. Известно ни е, че и други политически сили са внесли законопроекти, уреждащи тази материя, и както е според нашия правилник, всички те трябва да бъдат гледани заедно.
Затова излизам на парламентарната трибуна и призовавам най-после да решим този въпрос, който, пак повтарям, касае справедливостта, касае парите и труда на десетки хиляди българи, които очакват от нас най-после решаването на въпроса.
Затова пледираме нашият законопроект да бъде включен, да започне неговото обсъждане и да послужи като база за решаване на този въпрос на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 27, против 69, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Елиана Масева – законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! За трети път заставаме пред вас с молба да поставите в дневния ред на Народното събрание законопроекта, чийто предмет е разкриване на досиетата на бившите тайни служби.
За трети път, защото това е проблем с изключителна обществена значимост и защото този законопроект според нас би разрешил много от проблемите и конфликтите, които се създадоха в днешната ситуация. А те се създадоха, поради това че българската политическа класа и законодателният орган нямаше воля и кураж да осветли процеса на тоталитарната държава и комунистическия режим, който създаде тайните служби и плени хиляди български граждани да служат и против волята си на този режим. Законът е  заимстван от модерното законодателство на посттоталитарните държави. Той е заимстван и от последния законопроект, който беше приветстван от европейските експерти – проекта на Румъния срещу Секуритате.
Българският парламент днес има тази отговорна задача – да реши дали да продължи с хаоса, селекцията, манипулацията, или да осветли този процес. В законопроекта се предлага модерна процедура от независима комисия, която преди това се проверява от народното представителство, модерна процедура по отношение на съдебния контрол, създаването на възможност историческата истина да бъде разкрита чрез архивите, прошнуроването и номерирането в тайните служби и накрая да бъде защитено доброто име на тези трети лица, които не са участвали в процеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да гласуваме направеното предложение.
Гласували 159 народни представители: за 50, против 64, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване, защото с гласуването ние даваме отговор “да” и “не” на съществени въпроси.
Първият въпрос е да остане ли България в зоната на мрака или да се осветли миналото, което не бива да се повтаря.
Вторият въпрос, който се задава, е в България да има ли национална сигурност или да цари хаос.
Третият въпрос, с който отговаряме с “да” и “не”, е да имат ли българските граждани доверие в политиците, или да нямат доверие в тяхната дейност.
Следващият въпрос е откликваме ли ние като законодателен орган на интересите на българското общество, или имаме собствена политика, която е във вреда на българските граждани и на българската държава.
С “да” и “не” вие ще посочите отговора на тези въпроси. Моля да прегласуваме включването на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 46, против 64, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Петър Стоянов и група народни представители от Парламентарната група на Обединените демократични сили – законопроект за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ.
Заповядайте.
Петър Стоянов (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа! Още миналата седмица, възползвайки се от правото на ал. 7 на чл. 40, Парламентарната група на ОДС внесе законопроект за Института за национална памет за престъпленията срещу българския народ.
Забележете, в предпоследния ден на миналата парламентарна седмица, четвъртък, започна, макар и за кратко, разглеждането на този законопроект. След това то бе прекъснато, поради което ние вчера отново до 18,00 ч. – така, както изисква правилникът, внесохме искане по чл. 40, ал. 3 този законопроект отново да бъде включен в дневния ред.
Казвам това, защото от процедурна гледна точка е важно да се направи отлика между искането за включване на този законопроект в дневния ред и всички останали искания по ал. 3, колкото и важни да са те. Разликата е тази, че законопроектът за Института за национална памет вече веднъж беше приет и влезе за разглеждане в пленарната зала. Следователно би противоречало на логиката, ако сега отхвърлим предложението, което сега ОДС отново прави – този законопроект да продължи да бъде разглеждан в пленарната зала.
Искам да обявя също така още нещо, което е важно от процедурна гледна точка, че този законопроект е внесен преди повече от шест месеца и беше разпределен в комисиите в Народното събрание още преди Нова година.
Уважаеми госпожи и господа, това бяха процедурните основания, които ни карат да смятаме, че внасянето и разглеждането на този законопроект в пленарната зала е изключително важно.
Позволете ми да кажа три изречения от политическа гледна точка.
В последните няколко седмици темата за досиетата е доминантна. Тя се обсъжда навсякъде – в парламента, извън него, във всички слоеве на българското общество. Тази тема най-напред беше огласена от опозицията, която много категорично заяви, че досиетата трябва да бъдат отворени. След доста колебания сякаш най-сетне управлението на тройната коалиция стигна до подобен или до близък извод. Ето тестът за това доколко искрени са в тройната коалиция, когато става въпрос за отваряне на досиетата.
Този Закон за Института за национална памет е една прекрасна възможност не просто да бъдат отворени досиетата на Държавна сигурност, но да бъде извършен целият прочит за всички престъпления, извършени от комунистическия тоталитарен режим. Ние не твърдим, че този законопроект е перфектен, но твърдим, че той е великолепна основа, върху която може да бъде изграден един цялостен закон за основен прочит и анализ на всичко, което беше извършено в България през тези 45 години, включително и възможността за разсекретяване на досиетата по подходящ и безусловен начин. Затова ви моля да подкрепите нашето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 145 народни представители: за 43, против 71, въздържали се 31.
Заповядайте, господин Стоянов, на това гласуване Вашето предложение не се прие.
Петър Стоянов (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Процедурата за прегласуване започва да става унизителна. Смисълът на прегласуването е, ако някой от народните представители не е разбрал точно за какво се гласува и през оставащите няколко минути се дава възможност на вносителя на предложението да го убеди. В случая ми се струва, че всички народни представители разбраха точно за какво гласуват – и тези, които гласуваха “за”, и тези, които гласуваха “против”.
Аз пледирам за повторно гласуване, уважаеми господин председател, по една проста причина: може ли най-после Народното събрание да заяви обща политическа воля, когато идва въпрос до една толкова болезнена тема като разсекретяването на досиетата.
Нека да кажа още веднъж. Изминахме немалък път. Аз твърдя, че управляващото мнозинство само и единствено под натиска на опозицията се е решило на тази стъпка, която беше обявена публично преди два дни, че също са готови да разискват темата по отварянето на досиетата. Но нека веднъж да се вслушате в гласа на опозицията и да стигнете докрай! Нека приемем един законопроект като база, върху която може да се работи, разбира се, могат да се чуят и други разумни предложения, но в крайна сметка да се стигне до разсекретяване на досиетата, до публично осъждане на тоталитарния комунистически режим и с това да затворим една страница преди влизането ни в Европейския съюз. Затова ви призовавам да прегласуваме още веднъж тази точка от дневния ред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 44, против 70, въздържали се 29.
Предложението не се приема и при прегласуването.
С това се изчерпват предложенията по ал. 3.

Постъпили законопроекти и проекторешения в периода 31 март – 6 юни:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии. Вносител - Евдокия Манева и група народни представители. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги. Вносител - Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Проект за решение за налагане на мораториум върху разпореждането със земи, подлежащи на възстановяване по смисъла на Закона за собствеността върху ползването на земеделските земи. Вносител – Владимир Кузов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по земеделието и горите.
Съобщения:
С писмо до председателя на Народното събрание народният представител Петър Мръцков информира, че във връзка с чл. 72 от правилника оттегля подписа си под Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване с вносители Мая Манолова, Маргарита Панева и Петър Мръцков. Промяната в личната позиция на господин Мръцков се дължи на допълнителна информация, която е получил, след като е бил подложил подписа си на законопроекта.
С писмо народният представител Минчо Христов съобщава, че оттегля подписа си от внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен на 18 януари 2006 г. Не се посочват мотиви за това.
С подобно писмо народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов съобщават, че оттеглят внесения от тях законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен на 1 ноември 2005 г.
Същите народни представители съобщават, че оттеглят внесения от тях законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен на 30 ноември 2005 г.
Уважаеми колеги народни представители, можем да пристъпим към първа точка от седмичната ни програма:
ПРИМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (2006-2015 г.)
Вносител е Министерският съвет. Проектът за програма е внесен на 27 март 2006 г.
Добре дошъл на господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Давам думата на председателя на Комисията по образованието и науката към Народното събрание господин Местан. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на вашето внимание Доклад на Комисията по образованието и науката относно Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27 март 2006 г.
“Комисията по образованието и науката на две свои заседания, проведени на 17 и 31 май 2006 г., разгледа Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), № 602-03-8, внесен от Министерския съвет на 27 март 2006 г. В заседанието участваха господин Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, представители на синдикатите и на неправителствени организации.
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка бе представена от Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката. Проектът на Националната програма очертава проблемите, решаването на които ще допринесе за постигане на целите на образователната политика – равен достъп и качество на образование. В изложението си министърът се спря на конкретни мерки, чрез които ще се реализират поставените в програмата цели. Тези мерки се отнасят до:
Първо, ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето на учениците и към формирането на практически умения у тях чрез промени на учебното съдържание, учебните планове и програми, ускорено навлизане на информационните и комуникационните технологии в обучението, засилване на възпитателната роля на училището и развитие на извънкласната и извънучилищната дейност.
Второ, развитие на системата за вътрешно оценяване и изграждане на система за национално стандартизирано външно оценяване.
Трето, политика за ограничаване на броя на необхванатите и отпадащите ученици, която включва промяна на образователната структура, а именно – завършване на основно образование след VІІ клас, VІІІ клас - година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка, разделяне на гимназиалната степен на два етапа (първи гимназиален етап – VІІІ-Х клас, в края на който учениците ще завършват задължително образование, и втори гимназиален клас – ХІ-ХІІ клас). С въвеждането на новата образователна структура учениците от един випуск ще завършват едновременно основно образование, ще усвояват еднакъв общообразователен минимум във всички видове училища до Х клас и ще се постигне вертикална и хоризонтална проходимост на системата. Новата образователна структура следва да бъде въведена за учениците, които през учебната 2006/2007 г. постъпват в V клас. Предвижда се по-ефективен процес за социализиране на децата, за които българският език не е майчин, чрез усвояването му още в детската градина, както и изграждане на подкрепяща среда за интегрирането на децата със специални образователни потребности.
Четвърто, оптимизиране на училищната мрежа чрез постепенно намаляване на броя на маломерните и слетите паралелки и развитие на системата на средищните училища. Паралелно ще се осигурява съответна инфраструктура и транспорт до средищните училища, целодневна организация на обучение, закрила на педагогическите кадри.
Пето, въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик през 2007 г. и на делегирани бюджети във всички училища до края на 2008 г. при отчитане на демографските и географските характеристики на съответния регион.
Шесто, децентрализация на управлението на системата на училищното образование чрез предоставяне на по-големи правомощия на местната власт, по-ефективен граждански контрол в управлението на училищата от училищните настоятелства и създаване на училищни съвети от представители на родители, учители, община.
Реализирането на Националната програма налага приемането на нов Закон за народната просвета, който да уреди цялостно всички основни отношения в системата.
В изказванията си народните представители изразиха мнение, че в програмата проблемите на образованието са анализирани в тяхната взаимосвързаност и взаимообусловеност. Политиката за оптимизирането на училищната мрежа и за постепенно намаляване на броя на слетите паралелки ще се провежда успешно само ако не влиза в колизия с конституционния принцип за право на образование и за задължително училищно обучение до 16-годишна възраст. Народните представители отбелязаха, че в повечето европейски държави задължителните години за образование са до 14 или до 16 години, което включва обучение до VІІІ, ІХ или Х клас. С въвеждането на нова образователна структура ще се постигна еднакъв общообразователен минимум, по-висока образованост и по-добра реализация на учениците както на пазара на труда, така и в живота.
Изказани бяха и някои резерви, че с промяната на образователната структура би се намалил броят на необхванатите и отпадащите ученици. Подчертано бе, че не би се постигнала пълноправна интеграция и качество на образование, ако не са създадени условия децата още в детската градина да усвоят на достатъчно добро ниво официално българския език. В населени места, в които средата е моноезична, детската градина се явява единственото средище за изучаване на българския език. Отсъствието на мерки по отношение на професионалното образование в програмата изисква разработването на самостоятелен документ за неговото развитие.
Народните представители направиха препоръки изпълнението на програмата да се обвърже със съответни нормативни актове.
Въз основа на проведената дискусия Комисията по образованието и науката предлага следните изменения и допълнения на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), внесена от Министерския съвет.”
Уважаеми колеги, като неразделна част от становището на комисията ще ви представя всички предложения за допълнение и изменение на внесената от Министерския съвет Национална програма, които са подкрепени от Комисията по образованието и науката, с уточнението, че после ще се върнем към това, което сега ще ви прочета, за да подложим тези предложения текст по текст на отделно гласуване. Ако те бъдат приети от Народното събрание, да станат неразделна част от Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Благодаря ви.
Първото предложение на комисията:
“І. Към Глава пета “Ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето и самостоятелността, към формиране на практически умения и към развитие на личността”:
В т. 3 “Информационните и комуникационни технологии в училище”, в подзаглавие “Осигуряване на високоскоростен Интернет във всяко училище”, след изречение първо се добавя:
“Реализирането на тази цел е в пряка зависимост от осигуряването на целеви инвестиции за модернизация на базовата комуникационна инфраструктура в населени места с остаряла аналогова телефонизация.”
Второ предложение към Глава пета:
В т. Б “Мерки в процеса на възпитание”, след абзац първи се въвежда нова т. 1 със заглавие “Образователно-възпитателната роля на детската градина”. Останалите точки се преномерират.
ІІ. Към Глава шеста “Изграждане на ефективна система за вътрешно оценяване чрез широко използване на тестовете и въвеждане на система за национално стандартизирано външно оценяване”, в подзаглавие “Изграждане на система за външно оценяване”, в абзац първи, в изречение първо думата “тестове” да отпадне.
ІІІ. Към Глава седма “Намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителна училищна възраст”:
Първо предложение:
В т. 2 “Промяна в образователната структура”:
а) В подзаглавие “Разделяне на гимназиалната степен на два етапа”, след изречение първо се добавя:
“Смисълът на задължителното образование е не само да се усвои еднакъв общообразователен минимум, но и да се придобият такива знания и умения, които да осигурят по-широки компетентности, както и лични и професионални резултати. Това предполага промени, с които да се постигне по-пълно обхващане на учениците в училище, по-висока образованост, по-добра реализация и социализация.”
б) В подзаглавие “Осми клас – година за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение и/или за професионална подготовка за всички ученици”, след абзац последен се добавя:
“Промените в образователната структура изискват нормативна уредба, която да определи мястото и характера на задължителното училищно обучение в системата на училищното образование.”
Второ предложение към този раздел:
В т. 4 “Социализиране на деца, за които българският език не е майчин. Интегриране на други деца със специални образователни потребности”:
а) В абзац първи, преди изречение последно, се добавя:
“Това налага да се използват диференцирани подходи, които да позволят запазването и укрепването на детските градини, особено в тези региони, където те са единствено средище за изучаване на българския език.”
б) В края на абзац втори се добавя:
“Наред с това следва да се преодолее порочната практика за насочване и настаняване в специалните училища на деца, чието обучение не изисква подобна среда. Тази практика затруднява обучението, възпитанието и развитието както на децата със специални образователни потребности, така и на децата, които са настанени там по други социални причини. За целта е необходим постоянен контрол върху дейността на диагностичните комисии за комплексно педагогическо оценяване към регионалните инспекторати по образованието, които осъществяват насочването на децата към тези видове училища. Следва да се упражнява контрол и върху ръководителите на учебните институции, които приемат за обучение ученици без необходимото насочване от диагностичните комисии.”
ІV. Към Глава осма “Повишаване на авторитета и социалния статус на учителя”, в т. 3 “Въвеждане на система за диференцирано заплащане на труда, обвързана с резултатите на учениците”:
Първо предложение към този раздел:
В абзац втори, тире седмо думата “Оценката” се заменя с “Мнението”.
Второ предложение:
В абзац втори, след тиретата се добавя ново изречение:
“Точният брой, вид и относителна тежест на показателите, диференциращи възнаграждението, би следвало да се определят след широко обсъждане с учители, социални партньори, родители.”
V. Към Глава десета “Децентрализация на управлението на системата”, в т. 1 “Насоки на децентрализация”, след подзаглавие “Назначаване и освобождаване на директори”, в изречение първо думата “Решаваща” се заменя с “Важна”.
VІ. Към Глава дванадесета “Усъвършенстване на нормативната уредба”, в подзаглавие “Промени в съществуващите нормативни актове и издаване на нови нормативни актове”:
Първо предложение:
Добавя се последно тире със следния текст:
“- Наредба № 7 от 25.06.2001 г. за откриване, преобразуване, промени и закриване на частни детски градини и училища.”
Второ предложение към този раздел:
Абзац последен се изменя така:
“Големият брой съществени промени биха обосновали необходимостта от разработване и приемане на нов, общ закон, който да уреди цялостно всички основни отношения, които се развиват в системата на народната просвета. Приемането на такъв общ закон би отстранило възможността за едновременното действие на паралелна, но в същото време противоречаща си уредба на едни и същи обществени отношения и би създало условия за еднообразно и законосъобразно правоприлагане.”
VІІ. В края на текста на програмата се създава нов абзац:
“До 1 октомври всяка година министърът на образованието и науката представя пред Народното събрание доклад за изпълнението на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) за съответната учебна година и за мерките, които ще бъдат предприети през следващата.”
Уважаеми госпожи и господа, Комисията по образованието и науката прие всички тези допълнителни предложения почти с консенсус – имаше един-единствен народен представител, който се въздържа.
Комисията по образованието и науката с 13 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” подкрепя Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), внесена от Министерския съвет, и предлага на Народното събрание на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за народната просвета да приеме програмата с направените предложения за изменения и допълнения.”
Уважаеми господин председател, господин вицепремиер, уважаеми колеги, благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви за доклада, господин Местан.
Представено е и становище на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Господин Спасов, заповядайте да го представите.
ДОКЛАДЧИК Светослав Спасов: Уважаеми господин председател, уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, уважаеми дами и господа! Представям:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта относно Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27 март 2006 г.
Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта разгледа Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, внесена от Министерския съвет на 27 март 2006 г., на свое заседание, проведено на 6 юни 2006 г.
Програмата беше представена от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев.
С предложената програма като основна ценност на образователната система е посочен ученикът, а като основни цели на документа – осигуряване на равен достъп и качествено образование на децата.
Програмата отбелязва основните проблеми на българското училищно образование – ориентираност на системата към запаметяване на учебния материал и липса на стимул за формиране на самостоятелно мислене на децата, липса на система за външно национално оценяване и на обективна система за вътрешно оценяване на учениците, увеличаващ се брой на децата, необхванати или отпаднали от училище, липса на авторитет на българския учител, неоптимизиране на училищната мрежа, централизирано управление на системата и недобра нормативна уредба.
В документа се посочват основните мерки, които са заложени за реализиране на поставените национални цели – за осигуряване на равен достъп до качествено образование на българските ученици.
Мерките са насочени към ориентиране на училищното образование към провокиране мисленето и самостоятелността на учениците, към формиране на практически умения.
Мерките са:
- в процеса на обучение – промени в учебните планове за съответните степени на образование, в съдържанието на учебниците и учебните помагала, масово навлизане на информационните и комуникационни технологии в училище;
- в процеса на възпитание – обхваща се периодът на предучилищното възпитание на децата в детската градина. Тук се включват предложенията за изграждане на система от символи, ритуали и традиции в училищния живот и развитието на извънкласната дейност, чрез която ще се постигне едно по-пълно обхващане и ангажиране на децата;
- подобряване обективността на системата за вътрешно оценяване на учениците и изграждане на национална система за външно оценяване чрез въвеждане на задължително оценяване на знанията на учениците в края на всеки образователен етап;
- намаляване броя на децата до 16 години, необхванати от училище или отпаднали от училище.
С програмата се предлага промяна на образователната структура – завършване на основно образование след седми клас; осми клас – година, в която се предвижда засилена езикова подготовка и компютърно обучение; разделяне на гимназиалното образование на два етапа: първи етап – до 10-и клас, в края на който ще се завършва задължителното образование, и втори етап – 11-и и 12-и клас. Проектът предвижда въвеждане на новата образователна структура за учениците, които през учебната 2006/2007 г. постъпват в пети клас, в края на учебната 2011/2012 г. да бъдат издадени първите свидетелства за завършен първи гимназиален етап, а в края на учебната 2013/2014 г. – завършване на първия випуск, обучаван изцяло по новата образователна структура;
- повишаване на авторитета и социалния статус на учителя чрез: разработване на програма за развитие на педагогическите кадри, въвеждане на система за кариерно развитие, въвеждане на система за диференцирано заплащане на труда и система за награждаване;
- оптимизиране на училищната мрежа чрез поетапно намаляване броя на маломерните и слетите паралелки и развитие на средищните училища;
- децентрализация на управлението на системата на образованието чрез предоставяне на по-големи правомощия на общинската власт, по-ефективен граждански контрол върху управлението на училището, което ще се постигне чрез засилване ролята на училищните настоятелства и създаване на училищни съвети;
- въвеждане от 2007 г. на единен стандарт за финансиране на обучението на дете/ученик на делегирани бюджети във всички български училища до края на 2008 г., като те се съобразят с демографските и географските особености на всеки регион.
Прилагането на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка изискват приемането на нов закон, който да уреди изцяло основните обществени отношения в системата на образованието.
В рамките на представянето на програмата вицепремиерът и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев запозна народните представители със становището на Комисията по образованието и науката и с предложените от тази комисия изменения и допълнения в отделните раздели.
В хода на разискванията думата взеха народните представители Мирослав Мурджов, Маргарита Кънева, Маргарита Панева, Евгения Живкова, които декларираха подкрепата си. Народният представител Валентина Богданова запозна депутатите с предложенията за допълнения и изменение на националната програма, направени от Комисията по образованието и науката, които бяха подкрепени единодушно от членовете на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
След проведените разисквания комисията взе единодушно решение да подкрепи Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), № 602-03-8, внесена от Министерския съвет на 27 март 2006 г. и да предложи на Народното събрание нейното приемане.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Спасов.
Проектът за национална програма беше разпределен и на Комисията по бюджет и финанси. Няма представено становище, няма го и господин Димитров.
Господин Имамов, занимавали ли сте се с програмата? (Отрицателен знак от народния представител Алиосман Имамов.) Не сте я разглеждали.
Преминаваме към мнението на вносителя.
Заповядайте, господин Вълчев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Радвам се, че имам възможност да представя пред пленарната зала на Народното събрание проекта за Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Искам да ви уверя, че този документ е плод на 6-месечни усилия – първоначално от страна на екипа на Министерството на образованието и науката, а след това  – на мнозина, включително хора, които се намират в тази зала.
Искаше ми се от самото начало - мисля, че успя да се реализира до голяма степен – това да е документ, неизработен от администрацията, в чиновническите кабинети, а документ, който до голяма степен да отразява очакванията на обществото, донякъде да се опита да притъпи страховете, които съществуват в обществото от поредни опити за реформа в българското училищно образование, и в крайна сметка да даде възможност наистина да създадем обстановка на прозрачност в управлението на системата на българските училища, респективно детските градини и обслужващите звена, и предвидимост в развитието на тази система.
Много срещи бяха проведени и от страна на екипа на министерството, и от страна на колегите народни представители, които се консултираха със своите избиратели, с различни професионални общности. Мисля, че като цяло в рамките на този диалог успяхме да постигнем съгласие по документ, който, разбира се, не е съвършен като всеки един документ, но все пак отразява до голяма степен и очакванията, и необходимостта от развитие на системата във връзка с това, което става в България, в Европа и в света.
Въпреки че и двата доклада, особено този на водещата Комисия по образованието и науката, бяха доста изчерпателни, бих искал само накратко да обърна внимание на няколко възлови момента в програмата: на първо място – дефинирането на детето като основна ценност в образователната система.
Както може би всички вие помните, първоначално имаше известни критики по отношение на това какво искаме да кажем с това – дали не искаме да противопоставим детето на учителя, или родителя на учителя, или по някакъв начин интересите на децата и учителите съответно на местните власти и какви ли не разсъждения имаше по тази тема. Още веднъж бих искал да кажа, че стана ясно каква е основната идея, но с ваше разрешение ще се опитам още веднъж да я изясня, въпреки че мисля, че този въпрос вече се стабилизира.
Много често при вземане на решения относно развитието на образователната система, да речем, бъдещето на едно отделно училище, има различни аргументи в различни посоки. Почти никога ние не сме изправени пред ситуация, в която да избираме между доброто и лошото. Ние почти винаги избираме между някакви злини. Когато претеглим различните аргументи много е важно да имаме ясно изразена и възприета обществено-приемлива скала на ценностите. И ако трябва да избираме между многото ценности нека винаги да имаме предвид, че основната ценност все пак е детето.
На второ място бих искал да кажа, че сме се опитали да дефинираме две основни цели не затова, защото тези две основни цели са възприети в редица страни – в рамките на Европейския съюз, в Съвета на Европа, а и в редица международни документи. Действително "равният достъп до образование" – това не са празни приказки. Равният достъп до образование е един много сериозен въпрос, който стои пред всички модерни общества. Опасността от изолиране на определени членове на обществото и дори на маргинализирането на цели социални групи е много силно свързана с възможността за получаване от тези групи на образование, така че това не е национален въпрос на България. Той е и национален въпрос, разбира се, но той е въпрос на съвременните общества и ние не можем да останем встрани от дебата по този въпрос и търсенето на възможни разрешения по него.
На следващо място стои въпросът за качественото образование. Това е един наистина много сериозен въпрос отново навсякъде, но и в частност на българската образователна система. Към момента ние трябва да признаем, че българското образование не е нито качествено, нито некачествено. Истината е, че всъщност ние не знаем колко качествено е преподаването в едно определено училище, в един определен клас, ако щете в една определена област или община. Ние не знаем това. В България все още не съществуват обективни измерители на национално равнище, така нареченото външно оценяване, с което ние да можем с голяма степен на увереност да твърдим, че тук качеството е по-добро, тук е по-малко добро, тук трябва да се положат усилия, този опит трябва да се използва и т.н. Това е един съществен недостатък на българската образователна система в частта й "Училищно образование" и мисля, че търсенето на решение по постигането на тази цел е едно от много важните неща, които ние ще трябва да правим в бъдеще.
Що се отнася до самите недостатъци на българското училищно образование мисля, че тук почти няма някаква сериозна дискусия. Гласуването в двете комисии показа, че има голяма степен на съгласие по това кои са проблемните моменти в българската образователна система в тази й част.
Същевременно имаше различни дискусии по това дали едни мерки биха дали по-сериозен резултат, дали те не противоречат на други мерки и т.н., но този дебат не може да бъде еднократен. Той ще продължи. Аз се радвам, че се възприе схващането, което задължава министъра на образованието и науката, който и да е той, до 1 октомври всяка година да представя пред Народното събрание един отчет за свършеното по програмата в рамките на предходната учебна година и същевременно да представя плановете на Министерството на образованието и науката за предприемане на мерки в рамките на програмата за следващата учебна година. Въпреки че програмата, ако стане факт – нещо, на което аз искрено се надявам и разчитам на вашата подкрепа, ще бъде съвсем прясна - мисля, че още към 1 октомври тази година би трябвало министърът на образованието и науката да направи необходимото, за да представи и отчет, макар и за няколкото месеца от приемането на програмата. Има такава възможност – да се свършат доста важни неща още през това лято. И, разбира се, да представи един много ясен план какво следва да бъде направено през следващата година.
Аз няма да влизам в подробности, уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители. Ще си позволя само да кажа следното: ние навлизаме в новата бюджетна процедура. Програмата не изисква сама по себе си специфични финансови усилия. Аз мисля, че Министерството на образованието и науката донякъде би могло да се справи и с бюджета, който има през тази година и вероятно в някаква съизмерност ще има и през следващата година. Все пак, когато говорим, че образованието е национален приоритет и всяка политическа сила иска да покаже едно модерно мислене по посока на това образованието да бъде наистина национален приоритет, нека все пак да имаме предвид, че всичко това трудно може да стане без едно изразено финансово усилие. И тук имам предвид и усилие по посока на повишаване на социалния статус на българските учители. Независимо, че детето е основна ценност в тази система ние трябва да си дадем сметка, че няма и не може да има образователна система без учители и то без мотивирани, добре подготвени учители, които харесват своята професия, които са горди с това, че упражняват тази професия.
От друга страна, разбира се, важна е и материалната база в българските училища. Всички трябва добре да си даваме сметка, че не е възможно да имаме добри компютърни кабинети и същевременно училището да се отоплява с твърди горива, с печки с тръби в стаите и прахоляка от въглищата да полепва по клавиатурата на компютрите. Това са неща, които ние бихме могли с не много усилия да разрешим, затова аз предварително ви моля за едно бъдещо разбиране по посока на няколкото програми, които Министерството на образованието и науката ще предложи по посока и на повишаване на социалния статус на българския учител, и за повишаване възможностите като материална база на българските училища.
Като предварително ви благодаря и за участието в съставянето на текста на програмата, тъй като тя вече е едно общо наше творчество, и като благодаря за подкрепата, която се надявам да получим, желая успех на този дебат. Ако всичко е наред обещавам, че министерството на 1 октомври т.г. ще представи и един отчет и съответно много подробен план за това, което предстои да стане през следващата учебна година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Бихте ли споделили само мнение, ако имате, по направените предложения от комисията?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Благодаря, господин председател.
Веднага бих искал да кажа, че аз присъствах на дебатите по тези предложения. Изцяло ги подкрепяме. Считаме, че те подобряват и редакцията, и по смисъл програмата за развитие на училищното образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към обсъждане на предложения проект за национална програма. Виждам желаещи за изказване.
Народният представител Валентина Богданова има думата.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание е представен проект за Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка – документ, чиито основни идеи повече от половин година битуват в общественото пространство. Те бяха коментирани, доразвивани, дописвани, оценявани, оспорвани и поощрявани в поредица от обсъждания, проведени в различни общности.
Днешното обсъждане следва да тръгне според мен от две изходни тези: първата е, че системата на образованието е консервативна система и тя твърде предпазливо и нерядко с оправдан скептицизъм се отнася към заявени управленски намерения за радикална промяна.
И, второ, че българското училищно образование има явни припознати от обществото проблеми, които следва да бъдат дефинирани и определено разрешавани.
Този документ очертава концептуалната рамка на търсената промяна и има своята вътрешна логика. Десетгодишният период, който той обхваща, гарантира устойчивост и предвидимост на развитието на системата – обстоятелство, изключително необходимо на изтормозеното от експерименти и недовършени реформи българско училище.
Споделяме целта на предложената програма – да бъде осигурен равен достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование, което съответства на съвременните потребности, и дава възможност за максимално развитие на потенциала на всяко дете и за пълноценната му социална реализация.
Следва да бъдат подкрепени, мисля си, предвидените в програмата мерки, които визират следното: утвърждаване на детската градина като важен етап в предучилищната подготовка, особено при усвояването на книжовния български език; ориентиране на училищното образование към провокиране на мисленето на учениците и формиране на практически умения чрез промяна на учебното съдържание, учебните планове и програми; ускорено навлизане на информационните и комуникационните технологии в обучението; засилването на възпитателната роля на училището и осигуряване на възможност за извънкласни и извънучилищни дейности, отговарящи на интересите на учениците; за промяна на образователната структура, която дава възможност за изпълнение на предвиденото в Конституцията задължително обучение до 16-годишна възраст, което гарантира вертикална и хоризонтална проходимост на системата, дава възможност за преодоляване на съществуващите различия в учебните планове и учебното съдържание в различните видове училища и осигурява отстояването на еднакъв общообразователен минимум на всички ученици; за развитие на системата за вътрешно оценяване и изграждане на система за национално стандартизирано външно оценяване; за разумна децентрализация на управлението на системата на училищното образование и, разбира се, в това число за засилен граждански контрол; за намаляване броя на необхванатите и отпадащи ученици в задължителна училищна възраст и за повишаване на авторитета и социалния статус на учителя.
Предложената програма поставя сериозни въпроси, чийто отговор трябва да бъде намерен и разчетен в поредицата конкретни организационни мерки, чрез които ежегодно следва да бъде осигурявано нейното изпълнение. Става дума за няколко проблема, които събират в себе си общественото внимание.
На първо място, това е преструктуриране на училищната мрежа. Това е текущ, но и стратегически проблем. Закриването на маломерните и слети паралелки трябва да става постепенно, при очертана демографска перспектива, при осигурен достъп на всяко българско дете до образование и създадена възможност за целодневна организация на обучението, за хранене и, разбира се, транспорт.
На второ място, дължим да огласим системата за ангажирането на освободените учители в процеса на целодневното обучение за тяхната преквалификация и алтернативна заетост. Всъщност сериозно трябва да бъде разработена системата за квалификация на учителите, тъй като изпълнението й е същностен ангажимент на държавата. В нея трябва да бъдат определени структурите, които провеждат обучението, като се изясни съдбата на департаментите за информация и усъвършенстване на учители – университетски звена с традиции и опит. Тук е мястото да напомня, че от години продължава недостигът на учители по чужди езици и по информационни технологии. Очевидно този недостиг рискува да се задълбочи.
На трето място, по-ясно следва да бъде очертана перспективата на професионалното образование. Има логика местните власти да се произнасят по броя и видовете на професионалните училища. Очевидно това трябва да стане в сътрудничество с местния бизнес, който ще ползва образователния продукт.
На четвърто място, трябва да бъде намерен разумният баланс за ангажиментите в управлението на системата на Министерството на образованието и науката и неговите звена, както и на местните власти.
Очевидна е необходимостта от бързо разработване на нов Закон за народната просвета, който да даде възможност за изпълнение на програмата. На изброените проблеми ние ще търсим решение чрез записите в закона, за да стане системата на народната просвета работеща по ясни и безспорни правила – нещо, което тя очаква от нас и за което ние сме й длъжници.
Дами и господа, аз си давам сметка, че дискусията, която днес ще водим, касае проблем, по който обществото е изключително чувствително. Мисля си, че ни отива точно по него да разговаряме с необходимата конструктивност, съпричастност и отговорност, тъй като точно образованието е тази система, в която си струва да бъде инвестирано и обществено доверие, и политическа енергия, и компетентност и отговорност. Точно заради това си мисля, че тази програма може да събере в себе си политическа амбиция, политическа воля и политически кураж, който най-сетне сме длъжни да демонстрираме, и да направим тези необходими промени в системата на българското образование – нещо, което определено си струва.
Поради това Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи в програмата и направените предложения за нейното допълнение от Комисията по образованието и науката, които намираме за разумни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Богданова.
Не виждам реплики.
Давам думата на господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми колеги, дано не звуча патетично, но аз вземам думата с усещането, че днес Четиридесетото Народно събрание разглежда един от най-важните актове не само за периода на своето конституиране, но може би и за целия мандат на Четиридесетото Народно събрание. Защото когато говорим за образование, всъщност ние говорим и за икономика, и за интеграция, и за социална реализация на българските граждани. Говорим и за това какво място ще има нашата Родина в обединена Европа.
Затова в началото бих искал да приветствам подхода на вносителите в лицето и на министър Даниел Вълчев, които далеч преди разглеждането на тази национална програма на заседание на Министерския съвет подложиха проекта за национална програма на много широко обсъждане, в това число и в Комисията по образованието и науката. Аз нямам предвид двете заседания, които проведохме, след като Министерският съвет бе приел с решение тази програма, а далеч преди този документ да постъпи в Министерския съвет. Мисля, че това беше много важно условие за сближаване на позициите, за да стигнем до това широко съгласие, с което тази национална програма получи подкрепа на заседанието на Комисията по образованието и науката.
Впрочем широкото съгласие не бе самоцел. То бе необходимото условие да можем да говорим въобще за една национална програма, която ще се реализира в период от 10 години – от 2006 до 2015 г., защото тази програма си поставя цели, които далеч надхвърлят мандата както на Четиридесетото Народно събрание, така и на сегашното управляващо мнозинство. А приемственост има само тогава, когато в предложените решения има по-малко партийна политика, а има повече отговорна национална политика.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, има няколко бих казал мита, с които е свързано българското образование.
Първият от тях е, че ние продължаваме да имаме много добро образование, което е на едно от първите места в Европа и света. Защо определям това твърдение като мит? Защото то наистина е вярно отчасти що се отнася до широката общообразователна култура, която българското образование продължава да дава на своите младежи. Но в съвременните условия тази широка общообразователна култура, многото знания вече не са самодостатъчни характеристики на образоваността. Мисля, че всички сме изправени пред един нов феномен, който можем да определим като функционална грамотност. От гледна точка на съвременните критерии за образованост грамотен е не този, който има много широка общообразователна култура, който има много знания, но този, който владее задължително наред с тази широка общообразователна култура и съвременните средства за комуникация, компютри, интернет, сателитни връзки, владее поне един западен език и, разбира се, успява да съчетае многото си знания с умения, с които успешно да се реализира на пазара на труда.
Определено считам, че точно в тази посока търси отговорите Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. Неслучайно въвеждането на информационни и комуникационни технологии е една много важна част от тази национална програма, независимо че ние още в миналия парламент приехме нарочна стратегия и план за действие, които бяха актуализирани преди няколко седмици на пленарно заседание.
Проблемът с обучението по съвременни средства за комуникация стои не само пред българските ученици, този проблем стои и пред българските учители. И неслучайно програмата отделя значително място за квалификация и преквалификация на учителите, включително и в това направление. Аз оценявам изключително високо именно тези акценти в предложената национална програма, защото те водят до модернизиране на българското образование.
Вече казах, че когато говорим за образование, говорим и за икономика, и за социална реализация, и за интеграция. И една от основните цели, които тази програма с реформите включително и в националното образование си поставя, е именно преодоляването на все още огромното противоречие между интелектуалния продукт, който произвежда българското средно училище, и търсенето на пазара на труда. Можем да си послужим с много примери. Неотдавна с мои колеги от различни парламентарни групи бяхме в Хасковска област, където за последните години има усвоени над 10 хил. дка нови лозови насаждения. Същевременно в професионалната гимназия по селско стопанство там все още няма специалност, която да подготвя средни кадри, които да обслужват това направление в българското селско стопанство и земеделие, което определено е перспективно. Там продължава да има специалности, които отдавна, отдавна не се търсят на пазара на труда. И това е един класически пример за противоречието между това, което с ресурсите на данъкоплатеца произвежда българското образование, и това, което реално пазарът на труда търси.
Уважаеми госпожи и господа, пак в плана на социалната реализация аз бих искал да засегна едно малко по-специфично измерение на този проблем, който кореспондира с конституционния принцип за равен достъп до образование. Ние споделихме и при обсъжданията, че за нас равният достъп до образование не се свежда само до това държавата да е отворила училищните двери за всички свои деца на възраст до 16 години. За нас този проблем означава още нещо – прекрачването на училищните двери да бъде еднакво лесно за всички деца. А това ще стане, ако всяко българско дете владее официалния български език или го говори на достатъчно добро ниво още преди постъпването в първи клас. Затова аз съм благодарен, че предложенията, които направиха група народни представители в тази посока, а именно укрепването на детските градини, особено в населени места, в които те са единственото средище за изучаване на официалния български език, бяха приети. И там, ако трябва, ще се прилагат и диференцирани нормативи, защото смятам, че тук приоритет имат съображения от по-висш порядък.
Уважаеми госпожи и господа! Българското образование се смята за една недостатъчно реформирана система, която поглъща значителни публични ресурси и срещу това не дава достатъчно качествен продукт. Това разбиране се налага все повече в обществото. Една от характеристиките на нереформираността е изключително широката училищна мрежа.
Уважаеми господин министър, една характеристика на българското образование, с която се гордеехме доскоро, сега се превръща в известен проблем за ефективност на системата. Затова, предполагам, ще оцените отговорния подход, който ние имахме, независимо че в партиен план сме малко по-чувствителни по тази проблематика. Ние не сме апологети на обучението в слети паралелки и в маломерни паралелки. Искам съвсем ясно да заявя тази политическа позиция в пленарната зала. Ние ще подкрепим политиката на оптимизиране на училищната мрежа, която да има за цел намаляване и преустановяване на практиката за обучение в слети паралелки, както занапред и в маломерни паралелки. Но поставихме въпроса тази политика да се предшества от политика на нарочни инвестиции в пътна, транспортна инфраструктура, в укрепване на средищните училища, включително и законодателно уреждане на статута на средищното училище, осигуряване на целодневна организация на учебно-възпитателния процес, част от който се явява и столовото хранене, за да е възможно закриването на неефективните звена и извозване на децата до средищни центрове, в които те биха получили по-качествено образование.
Аз съм доволен, че това разбиране за необходимостта от предварителни стъпки от страна на българската държава, и общините разбира се в това число, се възприема и това е залегнало като изричен акцент в националната програма, която днес обсъждаме. Затова смятам, че тази политика на оптимизиране на училищната мрежа няма да влезе в колизия с естествени права на детето, конституционно закрепени, за достъп до образование. Искам да предупредя, че за съжаление още може би дълги години или може би докато държавата намери необходимия ресурс за решаване на тези проблеми, ще се налага да поддържаме и слети, и маломерни паралелки в случаите, когато съществуването на слята и маломерна паралелка е единствената възможност детето да реализира конституционното си право на образование. Аз мога да ви дам конкретни примери с група населени места, те са 4-5 в община Джебел, които са отдалечени от най-близкото средищно училище от 3,5 км най-близката махала до 7 км най-далечната, и няма все още изграден път. Предполагам, някои ще се учудят, ако чуят, че няма път, по който да може да се движи даже и трактор. Предполагам, никой не си представя как в зимни условия едно 7-годишно дете може да върви 7 км само в едната посока.
Мисля, че идеите за нарочен фонд, в който да се кандидатират общини, в които има слети и маломерни паралелки, за средства, с които да се доизгради необходимата инфраструктура като условие за оптимизиране на мрежата им, е една много правилна идея, която, убеден съм, ще получи подкрепата и на международни финансови институции. Тук виждам и представители на Световната банка – гости на нашето заседание.
Уважаеми госпожи и господа, по проблема за реформите в образованието ние с вас бихме могли да говорим с часове. Аз не бих искал да злоупотребя с вниманието ви, затова ще кажа в заключение, че от това какво образование ще имаме, от реформите в образованието ни зависи дали България като страна – член на Европейския съюз, ще е плацдарм за ниско технологични производства, или ще бъде страна, която ще осигури висок жизнен стандарт на своите младежи, защото би била модерна и в технологично отношение в една конкурентна икономика. Конкурентността на българската икономика също е в пряка зависимост от това какво образование имаме – дали образованието ни ще е в състояние да осигури кадри, които да могат да работят с високи технологии.
Нямаме право да си затваряме очите за едни малко по-специфични проблеми, които са свързани с образованието на българските роми - изключително високият процент отпаднали или необхванати в училище ромски деца. Ние, без това да е намерило своето място в националната програма за развитие на училищното образование, считаме, че създаденият Център за образователна интеграция на децата от етническите малцинства ще изиграе своята положителна роля с разработването на нарочни програми, които да спомогнат за по-бързото решаване на този проблем. Защото никоя друга област няма по-голям ресурс за интеграция от образованието. Интеграцията трябва да започне от училищната скамейка. Затова всеки лев инвестиция в образованието, включително на ромските деца, макар и не веднага, може да се върне стократно след време като спестени средства за преки социални помощи, защото колкото по-образовано е едно дете, толкова по-големи са неговите възможности да намери самт реализация впоследствие в живота.
В заключение искам да кажа, че Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, защото тази национална програма е продукт на един ефективен, бих казал, резултативен диалог между парламентарна комисия, Министерство на образованието и науката и гражданското общество.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Не виждам желаещи за реплика на господин Местан.
Госпожо Любчева, заповядайте за изказване.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми колеги! Обсъждането на Националната програма за развитие на образованието на всяка държава е изключително отговорен акт, още повече, че за нас в най-новата история на българския парламент подобно нещо не се е случвало.
Много ми се иска да кажа, че съавторство в тази програма, представена от Министерството на образованието и науката, има цялата педагогическа колегия на България. От една страна, защото през последните 7-8 години тя усилено работеше в посока именно създаване национална програма или стратегия за развитие на образованието. От друга страна, защото тя се включи много активно в обсъждането на проекта, предложен от министъра на образованието и науката. До голяма степен заложените в него принципи съвпаднаха с мнението на учителите и на обществеността.
По основния въпрос - дали е необходима такава програма, с риск да се повторя поради това, че на много места изказвахме становища по програмата в много срещи с учители и с общественост, искам да кажа следното. Програмата не само е необходима, тя е закъсняла! Но все пак идва във време, когато е необходимо да поставим граница на говорене за образованието и да започнем с действията. Само така ще спрем хаоса, който от доста време се вихреше в образованието, който позволи системата да се управлява и променя на парче, с писма и факсове, без да се спазват дори нормативни документи.
Зная, че това наследство още дълго време ще тежи на образованието, но въвеждането на порядък с тази програма ще ограничи недобронамереността към системата и превръщането й в поле за действие от рода „опит – грешка”.
Другият основен въпрос, на който трябва да си отговорим, е: каква програма трябва да има образованието – тази или някоя друга? Тук може да има разнозначни отговори.
Всички добре разбираме, че ако друг екип правеше програмата, много вероятно тя щеше да има и друг вид, но съм сигурна, че основополагащите принципи, заложени точно в тази програма, щяха да бъдат същите, но изписани или изречени по друг начин. Както съм сигурна, че ако е имало друго управление през последните десет години в системата на образованието, много от неблагополучията не биха се случили.
Затова е важно да определим отношението си към предложената ни програма като политически сили. Но още по-важно е политически мъдро да постигнем разбирането, че образованието, което ще заложим с основите днес, ще изведе специалисти, които ще работят за България по най-добрия начин утре. Това ще бъдат специалисти с различни професии, в това число и управленци. Крайно време е да разберем, че качеството на управлението и стандарта на живот в държавата зависят от образователната система. В този смисъл образованието може да има и политически пристрастия, но по-добре е да ни обедини принципът на професионализма и желанието да създадем стабилност и устойчивост на системата без значение кой стои на министерския стол и кой - в Народното събрание.
Без да изпадам в еуфория искам да кажа, че настоящият екип на Министерството на образованието и науката наистина имаше куража да предложи цялостна програма - тази, която днес ние обсъждаме.
Програмата дава няколко важни отговора: предопределя ново качество на образованието от детската градина до завършване на задължителното образование в Х клас и средното образование - в ХІІ клас при равен достъп и равнопоставеност, при постепенно решаване на натрупаните до момента проблеми; определя нов статут на българския учител; възстановява възпитателната роля на образованието като отделя внимание на извънкласната и извънучилищна дейност; отделя специално внимание на необхванатите и отпадащите ученици; създава условия за социализиране на деца с дефицит в усвояването на български език; определя нови възможности за компютризация на учебния процес и в управлението на училищата.
Естествено една програма не може да даде отговор на всички въпроси, още по-малко да детайлизира всички елементи. Затова ще споделя все пак какво очаквам и продължавам да търся като отговор чрез програмата в конкретизацията и детайлизираните документи, които, убедена съм, министерството ще разработи впоследствие.
Без да изчерпвам всичко, ще откроя - механизъм за оценка на учителския труд с ясни и точни критерии, които ще допринесат за нейното успешно развитие, а няма да развият вътрешни конфликти, които ще я върнат назад.
Поставям това на първо място, защото качеството на педагогическия състав в много висока степен определя качеството на учебно-възпитателния процес. Естествено тук стои въпросът както с подготовката, така и с квалификацията на учителите, за което трябва да има специален отговор по начина на реализирането на подготовката и квалификацията, за да не се получи изтичане и неефективно оползотворяване на финансов ресурс в системата.
Вторият отговор, който искам да намеря – финансовото обезпечаване на програма. Независимо че има финансов анализ, тук е необходимо да си кажем, че не трябва да храним илюзии, че финансовият ресурс, който в момента се отделя за образованието, ще бъде достатъчен. Програмата ще даде резултат, само ако има достатъчно инвестиции в системата, в това число инвестиции за подобряване състоянието на материалната база, която повсеместно е амортизирана и създава проблеми дори и за обезпечаване на здравословни и безопасни условия на учене и труд.
Програмата не предлага революционни промени, но структурата на средното образование има промяна по традиционното място на осмия клас. Отсъствието на детайлна визия по съдържанието на осмия клас и двете гимназиални степени все още не създава усещането на яснота как ще се съчетаят различните видове училища с различните степени – професионални, профилирани, специални училища по изкуства, спортни училища и т.н., за което Министерството на образованието и науката трябва да детайлизира този момент чрез ясен учебен план І-ХІІ клас, с пълни учебни програми и ясно отразено разпределение на учебното съдържание, още повече че до момента това, което се полага като учебно съдържание за VІІІ клас, трябва да се преосмисли и да се събере до VІІ.
Чрез детайлизираните механизми на програмата трябва да се даде и ясен критериален механизъм за оптимизиране на мрежата. Ясно е, че качеството на образованието изисква изпълнението на всички фактори, от които то зависи. Наличието на слети паралелки е фактор, който следва да бъде преодолян, но припокриването на този проблем с проблема на маломерните паралелки е некоректно. Закриването на маломерните паралелки трябва да се съобрази със спецификата на регионите и постепенно, докато се наложат допълнителните грижи за децата и за учителите, защото една от функциите на образованието е да повишава и качеството на социалната среда по различни начини. Не може под оптимизация на мрежата да се разбира единствено и само съкращаване и закриване. Нека обърнем внимание, че в центровете на големите градове се обучават по 30-35 деца в клас. Нима това е добро качество?
Затова аз считам, че програмата трябва да даде отговор на оптимизирането на мрежата по всички нейни компоненти – от маломерните и слети паралелки до оптимизация на специалности и видове профилирани и професионални училища с реално създаване на образователен пазар. В противен случай образованието ще продължава да произвежда по вътрешна логика специалисти, които не са нужни на икономиката.
Немаловажен отговор трябва да дадат и допълнителните механизми към Програмата за възпитателни мерки по отношение на проблемните рискови зони в българското училище – наркомания, тютюнопушене, употреба на алкохол, насилие, агресия, пред които никой от нас няма право да си затваря очите. Отговорът тук е в превенцията и в съответните програмни проекти с участието на психолози, чието място в училище трябва да се уточни, а нормативът за числеността на този контингент специалисти трябва задължително да се намали съществено. Освен това здравословният начин на живот, летният отдих и занимания на децата са наша неотменна и първостепенна грижа.
Тук е мястото да потърсим отговор за установяване на единен статут на българското училище. Начинът на финансиране не би трябвало да продължава да бъде определящ при определяне на този статут. Основното различие в училищата и детските градини трябва да се сведе до държавни и частни, тоест трябва ясно да се открои държавното и частното начало и да се регламентира в законова норма. Реалното съществуване на частното образование изисква и ясно отношение към него във всички документи. В този смисъл предимство на настоящата програма е, че тя се нарича именно за училищно образование, което е единно и трябва да се подплати със съответния закон.
За да не се връщам към проблема за закона, смятам, че Министерството на образованието и науката трябва в изключително кратък срок – може би не по-дълъг от шест месеца, да разработи и да обедини всички съществуващи до момента закони в единен общ структурен Закон за народната просвета, за да може действително програмата да изиграе тази роля, която й предоставяме. И тук определям и много важната роля на Народното събрание, на народното представителство, тъй като ние също имаме и трябва да дадем своя дял в този закон.
Програмата трябва да потърси още един отговор в признаването на държавните зрелостни изпити като вход за българските университети. Това обаче изисква допълнителен синхрон и достигане на това качество на средното образование, което удовлетворява входа на следващата образователна степен.
Естествено в управленската схема трябва да се регламентират точните права, задължения и отговорности на всички субекти, които участват в системата – Министерството на образованието и науката; регионален инспекторат, и да се определи неговото точно място, точни функции и съдържание на дейност; общини и всички останали субекти, защото децентрализацията не се изразява само с делегирани бюджети, тя се изразява в ясни правомощия и отговорности към системата.
В заключение смятам, че реализирането на тази програма, съпроводена с конкретизиране на плановете за всяка учебна година, ще направи българското образование конкурентоспособно и ефективни усилията на държавата, за да постигнем това, което обществото очаква от нас.
Категорично подкрепяйки програмата, призовавам всички колеги да подкрепят програмата, защото тя ни е важна, необходима и изключително коректна в начина, по който беше поднесена и обсъдена в общественото и публичното пространство. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Заповядайте за изказване, господин Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Уважаема госпожо председател, господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Желанието на управляващите да създадат програмен документ за българското образование безспорно трябва да бъде оценено положително от всички политически сили, представени в парламента. Националната програма, разработена от управляващите, си поставя амбициозната задача да очертае рамките за развитие на средното образование в България през следващото десетилетие.
Отговаря ли обаче написаното в нея на най-важните задачи в тази област? Отговорът е: не.
Най-напред в документа изцяло отсъства европейското измерение на българското образование и мястото на България в общото европейско образователно пространство, на което тя вече е член. Предизвикателствата в тази насока ще се увеличат многократно от момента, в който страната ни ще стане пълноправен член на Европейския съюз.
Второ, документът звучи твърде общо. Същите предложения, бих ги нарекъл пожелание, пасват на която и да е образователна система в света, защото в програмата отсъстват най-важните проблеми за българското образование и тяхната социална, политическа и управленска специфика.
В този ред на мисли бих казал, че за създаването на работеща програма е необходим един по-задълбочен анализ на системата на българското образование, от една страна, и конкретни и ясни цели, а не благопожелания – от друга.
Трето, липсата на конкретни цели и критерии, с които да се измерва постигането им, ме кара да се съмнявам в осъществеността на програмата като цяло. Това впечатление се създава и от самия жанр на представения ни документ – той е нещо средно между стратегия и програма, без да бъде нито едното, нито другото. Затова и създателите му не прилагат системен подход в решаването на проблемите за училищната мрежа, качеството на образованието, методиката на оценяването на знанията и уменията на учениците, а предлагат повърхностни и доста популистки решения, които изглеждат ефектни за обществото, но само ще задълбочат кризата в българското образование.
Четвърто, най-погрешно в подхода на програмата е отделянето на средното образование от висшето и предучилищно образование и най-вече пълното отсъствие в обучението на професионалното образование в документа.
Уважаеми госпожи и господа, трябва да се знае, че делът на професионалното образование е 20% от нашето средно образование и 40 до 42% от бюджета за средно образование. На всички отдавна е ясно, че професионализацията на образованието е основна европейска тенденция, което ще се увеличи следващата седмица при приемането на поправки в Закона за професионалното обучение и образование.
Пето, ясно е също така, че промяната на границата между прогимназиален и гимназиален курс, както и въвеждането на две степени в гимназиалния курс ще повлекат след себе си и преструктурирането на средното образование, и преосмисляне на съществуването на професионалните гимназии. Но за това в документа няма отговор. Вместо това, предлагат всички да учат основно чужди езици в VІІІ клас. Откъде ще се вземат учители за това интензивно обучение, също не се казва. А съвсем наскоро отпадна вторият западен език в прогимназията, поради липса на учители, и то отпадна по настояване на същото министерство, което сега ни води към всеобщо знание на чужди езици. С каква цел, също не е ясно, защото едно е да знаеш чужд език, за да си купиш хляб като емигрант, и друго е да го ползваш в бъдещата си професия или в по-нататъшното си образование.
По какъв начин ще бъдат разработени програмите за различните типове училища и ученици също не се казва, а това ще бъде дълъг и трудоемък процес, за който също липсват ресурси. За учебниците, които ще са необходими, просто няма смисъл да се говори. Струва ми се, че авторите на документа живеят с илюзията, че методиката на езиковите училища може да се приложи към всички ученици. Ако това е така, те дълбоко се заблуждават и е време да разберат, че като посетят някои нормални, а не езикови паралелки, за предпочитане професионални училища, ще се убедят в съществуващата действителност. Могат също така да се допитат до преподавателите по език в тези училища.
Също така ефективно звучи и предложението за масово използване на компютърните технологии в процеса на обучение. Истината е обаче, че това е много изгодно само за разпространителите на компютърното оборудване, защото няма образователна система в света, в която компютърът да се използва като основно техническо средство. Така че закупуването на компютри няма да подобри качеството на българското образование, защото няма програми и уроци, в които те интензивно и пълноценно да се използват. Впрочем в допълненията управляващите до голяма степен са си отворили врата, като се казва, че в местата без цифрови телефони скоростен интернет може да не бъде въведен докато не се оправи инфраструктурата. Това може би е признак вече на известно правилно мислене в тая насока, защото закупуването на компютри за рушащи се училища с по няколко деца в отдалечени населени места може да се окаже не толкова популярно.
Българското училище остава без деца, учителите живеят в постоянен страх от съкращения, училищата се рушат и пустеят, дипломите се получават просто ей така, а ние се занимаваме с приказки колко е хубаво децата да учат чужди езици и компютри. А кой ще ги научи преди всичко да бъдат българи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Камбуров.
Заповядайте за изказване, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин заместник министър-председател и министър на образованието и науката, госпожи и господа народни представители! Позволете ми да внеса малко по-различен аспект в обсъжданията на този проект, който толкова дълго чакаме.
Приемането на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка е очакван момент и от педагогическата колегия, от родители, представители на местната власт, синдикати и неправителствени организации. Това е така, защото в центъра на програмата е българското дете, нашето дете, ученикът, на когото следва да бъде гарантиран равния достъп до качествено образование.
Без да се спирам на онези негативни явления, които съпътстват системата на народната просвета, ще подчертая, че тяхното обективно диагностициране в разисквания от нас документ е обусловило намирането на адекватни решения за тяхното преодоляване. При това предлаганите мерки както съдържателно, така и хронологично синтезират баланса между традиционните достойнства на нашата образователна система и необходимостта от нейното модернизиране, от постоянното усъвършенстване съобразно изискванията на непрестанно променящият се и глобализиращ свят.
Затова, като подчертавам, че всички предвидени в програмата мерки имат своето място, значение и роля за успешното развитие на образователната система, ще ми позволите да се спра конкретно върху предложената образователна структура. Изразявайки моето съгласие с нейните основни параметри, с идеята за завършване на основно образование след VІІ клас, с разделянето на гимназиалната степен на два етапа – с извеждането на осмия клас за година на интензивно чуждоезиково и компютърно, и/или за професионална подготовка обучение, аз приемам и посочените в програмата предимства на тази структура.
Позволете ми обаче да акцентирам върху още едно предимство, което не е посочено, а според мен то има значение и също предопределя нейната необходимост. Това предимство е свързано с идеята чрез новата образователна структура да се постигнат трите типа резултати от обучението, а именно: знания, умения и по-широки компетенции като лични и професионални възможности. Резултати, които биха осигурили на учениците изход на пазара на труда след завършена образователна степен или етап. В същото време тази структура ще позволи резултатите от тяхното учене да намерят своя еквивалент в осемстепенната скала на европейската образователна квалификационна рамка. Така би се постигнала търсената съпоставимост и съвместимост на подготовката на българските ученици с тази на техните връстници от страните – членки на Европейския съюз.
Промените в образователната структура съдържат потенциала, заряда за нови хоризонти пред младите хора. Те ще могат да бъдат по-мобилни и конкурентоспособни на големия европейски пазар на труда. Същевременно при овладян еднакъв общообразователен минимум младите хора ще имат нова възможност да направят осмислен избор за надграждане на своите знания по определен профил или по дадена професия. Тази за първи път предвидена проходимост се дължи на гъвкавостта на образователната структура както във вертикален, така и в хоризонтален план.
Във времето, в което възможността за мобилност придобива все по-голямо значение, националните образователни структури са изправени пред огромно предизвикателство. То налага императива за изграждане на мостове помежду им за непрекъсната комуникация, за сравнение и взаимно доверие, които да благоприятстват безпрепятствено трансфериране и взаимно признаване на квалификациите.
Убедена съм, че с предложената промяна на българската образователна структура ще се отговори на тази необходимост и ще се осигури възможност за успешна реализация на младите българи. И не само за успешната им реализация, но и за тяхната пълноправна интеграция след присъединяването на нашата държава към Европейския съюз.
Безспорно, за да се осъществят предимствата на предложената образователна структура, тя трябва да бъде нормативно регламентирана чрез промени както в законодателството, така и в подзаконовите актове. Колегите, изказали се преди мен, изразиха същото становище.
Новата нормативна уредба обаче според мен следва да бъде съобразена не само със структуроопределящата функционална характеристика на тази образователна структура, но и с нейните зависимости от редица други фактори, които могат както да подпомогнат процеса за качествено образование, така и да го подкопаят.
Тук имам предвид да се намери верният подход за създаване на такъв учебен план и учебно съдържание, които адекватно да отговарят на целите на новата образователна структура за осъществяването на перманентна подготовка на педагогическите кадри, за осигуряване на модерна материална база и много други.
Специално ще отбележа, че от законова регламентация се нуждае въпросът за оптимизиране на училищната мрежа, който не следва да се използва само и единствено като механизъм за намаляване на броя на маломерните паралелки.
Перспективната държавна политика изисква оптимизирането на училищната мрежа да гарантира конституционното изискване за равен достъп до качествено образование, а това налага да се осмисли сложният процес за такова преобразуване на видовете училища, което да е съобразено с новата образователна структура и с възможността младите хора да имат различен шанс в различно време за своето обучение и квалификация.
В заключение искам да призова депутатите от всички парламентарни групи да подкрепят Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищната подготовка и възпитание и поради това, че тя е обективно необходима поради изложените в нея цели и принципи за постигане на равен достъп и качествено образование.
Подкрепата, която програмата би получила от нас – народните представители, ще има значение за постигане на прозрачност на управлението, предвидимост на развитието и стабилност на решенията в системата на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с изказване на господин Мартин Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, уважаемият господин министър вероятно ни слуша отнякъде, така че неговото отсъствие в момента не би трябвало да ни безпокои.
Тази програма за образованието е изключително важна за България. Напълно съм съгласен с това, което казаха преждеговорившите в частта за важността на тази програма. Необходими са спешни и дълбочинни реформи в българското средно и въобще в българското образование.
Целият проблем, който аз и моите колеги от СДС и ОДС виждаме в тази програма, се състои в това, че няма конкретни срокове за нейното изпълнение. Няма конкретни неща.
Говори се за един срок 2006-2015 г., уважаеми дами и господа, но конкретиката е твърде малко. Не знаем какво се случва през тази година, какво ще се случи и през следващата година. Когато я няма тази конкретика, дори да имаме изслушване на министъра на образованието всяка година през м. октомври, няма да знаем какво да го питаме този човек, какво е трябвало да свърши. Тоест той сам ще преценява какво да прави през съответната година.
Цялата тази програма, която всъщност не е програма, защото няма изпълнители, срокове и финансиране, просто ще забави според нас реформата.
Много по-логично беше българският парламент да гласува вместо в този вид програма, екшън план с много ясни точки по години, месеци, изпълнители и финансиране.
В програмата има положителни неща. Декларираното желание за преминаване към провокиращо мислене, самостоятелност и формиране на умение е нещо положително. Изграждането на система за национално външно оценяване и въвеждане на национални изпити след края на всяка образователна степен и етап също е нещо положително. Промяна в начина за организиране и финансиране на училищното образование – също така.
Но искам да кажа, че аз и моите колеги от Обединените демократични сили виждаме някои проблеми, които остават неизяснени и чието изясняване предстои. Например относно предложеното съдържание на учебниците – да имат еднаква структура и компоненти. Според нас учебникът е само инструмент, с чиято помощ се извършва овладяването на зададените от учебните стандарти и програми компетентности. Съществуващата у нас система по одобряване на учебници е безнадеждно остаряла и е остатък от командно-административния период. За да се постигне по-високо качество на учебните помагала и те да започнат да работят наистина като инструменти на знанието, трябва да се поощрява не тяхното унифициране, според нас, а напротив, разработването на нови методики, нови подходи, нови механизми за работа с учебника. Тоест трябва по-скоро иновационен подход, отколкото унифициращ подход. А това може да се случи, само ако се даде възможност за непрекъснато конкурентно обновяване на учебните помагала, така че те все по-адекватно да подпомагат овладяването на действени компетентности. Тоест искаме конкуренция при създаването на учебници в България. Подходът на унифициране, който се предлага, ще намали тази конкуренция и съответно качеството на учебниците в България.
Оценяването. В съвременната образователна практика въпросът за оценката и измерването на образователните резултати е извънредно често дискутиран и разработван. Има сериозни постижения в тази област, каквато е например методиката на международната програма PISA. Впрочем единственото участие на български ученици в нея показва пълното им неумение да се справят с реални проблеми, което от своя страна говори за липсата на активни компетентности у тях. Само една система за оценяване, насочена към измерване на активни компетентности, може да гарантира адекватни на съвременните изисквания образователни резултати. А кой ще изработи тази система и за колко време ще стане това – в програмата не става дума. Споменава се, че върху това ще работи някакво звено от Министерството на образованието и науката и толкова. За нас от една такава важна промяна без ясен срок, ясно финансиране, ясен отговорник няма смисъл, дотолкова доколкото трябва да знаем кога се случва тя. Предвидимостта в една програма, в една стратегия се свързва с ясните срокове и с ясните отговорници, които тук липсват.
Един успешен учебен процес, предшестващ получаването на качествен образователен резултат, може да се получи, само ако се намери пресечната точка и хармоничното съчетаване на интересите и отговорностите на всички участници в образователния процес. Противното води до поредното изкривяване на процеса. За да се осъществи тази хармонизация на права и отговорности е нужно присъствието на арбитър, който да преценява как всеки от участниците изпълнява задълженията си и респективно как са реализирани неговите права.
В същото време предложената програма непрекъснато мисли процесът на оценяване и регулация като естествено присъщ на Министерство на образованието и науката. А това е поредната предпоставка образованието да продължи да бъде властова структура. Ние от СДС смятаме, уважаеми дами и господа, че по-добрият арбитър на тези процеси би била една независима държавна структура, изградена по подобие на Сметната палата, която да провежда външното оценяване и спрямо която всички останали участници в процеса ще бъдат в положението на оценявания. Тоест, ако няма независимост, ако няма гаранция на качеството на тези оценки, според нас те няма да свършат необходимата работа.
Оценяваме като конюнктурна идеята за обособяване на VІІІ клас като клас за интензивно чуждоезиково и компютърно обучение. Очевидно е, че тук се цели да се намери една нова форма на така наречения подготвителен клас в езиковите гимназии. Но се забравя, че този клас е елемент от една остаряла образователна система.
Що се отнася до чисто функционалното значение на това предложение, може да се каже следното. Формирането на обособен клас за чуждоезиково обучение противоречи на идеята за ранно чуждоезиково обучение на учениците. А всъщност отдавна е установено, че именно то дава добри резултати.
Що се отнася до компютърната подготовка, то тук проблемите са още по-сериозни.
Първо, не е ясно как учениците ще работят с компютър в предходните класове, където има много възможности за успешното вписване на новите информационни технологии в образователния процес.
Второ, не е ясно какво се разбира под самото понятие „компютърно обучение” – дали това са компетентности, свързани с използването на компютрите, или с овладяване основите на компютърното програмиране. Това са две съвършено различни неща. Ако е за използване на компютъра – да се започва работа едва в VІІІ клас, според нас е прекалено късно. Смятаме, че в съвременното общество това трябва да се случва далеч по-рано.
По отношение на принципа “парите следват ученика”. Да, това е много важна реформа, тя трябва да бъде извършена, но не се казва кога ще бъде извършена. Много е важно да има ясни срокове, отговорници и финансиране.
Също така в програмата е казано, че този принцип може да се въведе, след като държавните училища достигнат материалното равнище на частните. Ако някой от вас не е забелязал този момент, той е пропуснал нещо много важно. Ако се абстрахираме от подозрението, че това ще стане в необозримо бъдеще, буди сериозно недоумение откровеният и противоконституционен протекционизъм на една от формите на собственост. Очевидно авторите на програмата са си дали сметка, че ако различните видове училища се поставят в равноправна позиция, това ще доведе до драстично спадане на конкурентоспособността на тези, които имат остаряла база, лоши педагогически кадри и незадоволителни резултати. Ние смятаме, че конкуренцията е един от най-важните принципи, които реформата в образованието трябва да търси и да защитава.
Съвсем кратко заключение, уважаеми дами и господа. Съюзът на демократичните сили принципно подкрепя реформата в образованието, но смятаме, че този документ трябваше да завършва с екшънплан - с отговорници, години и финансиране.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Може ли на български?!
Мартин Димитров: Ще Ви кажа, господин Великов, план за действие, с конкретни отговорници, срокове и изпълнители. Така че парламентът като иска всеки месец октомври министърът на образованието на прави отчет за изпълнението на дейността, да е ясно какво той трябва да отчете, защото в сегашния си вид никой от нас няма да знае какво се случва през съответната година. А една такава яснота би позволила да има предвидимост в системата и би позволила тази много важна реформа да се случи в България. Това е много важна реформа, но нейното изпълнение изисква политическа воля и пределна яснота какво кога ще бъде свършено. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване.
Ася Михайлова (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър! Преди няколко месеца управляващият екип в Министерството на образованието даде няколко положителни сигнала, че има намерение сериозно и енергично да работи за “модернизацията и нормализацията на българското образование”. Този факт зарадва и обнадежди поне около 3 милиона българи, български граждани, визирам приблизително около 80 000 учители, 1 милион ученици и поне 2 милиона техни родители. Политиката на откритост и публичност на дебатите какво и как е необходимо да се направи, за да се постигне тази стратегическа цел, до известна степен се реализира чрез обсъждането на Национална програма за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за периода 2006-2015 г., представена от министъра на образованието господин Даниел Вълчев.
Въпросната програма е положителен фактор дори само заради това, че я има, без да се спираме на конкретните причини, които я наложиха: било отново някакви европейски изисквания, било заем на Световната банка “PAL 3”, било крещящата нужда от такава програма, наложена от състоянието на българското образование. В тази програма наистина се отчита комплексността на проблемите в училищното образование. Тя отразява и едно доста позабравено схващане, че училищното образование съществува, за да бъдат обучени и социализирани децата и младите хора, а не за да се осигуряват определен брой работни места на учителите в обществения сектор или за да се запазят бюджетите на общините за образованието.
Програмата съответства и на определени приоритети на европейската политика в областта на образованието като модернизация на съдържанието – набляга се на този елемент, на оценяването, на прозрачността на разходите.
В програмата се правят и конкретни предложения в посока за децентрализация на системата, децентрализация както в управленска, така и във финансова посока. И тази децентрализация се свързва с влиянието на гражданското общество в тази област – образованието, и това влияние би трябвало да се повишава чрез въвеждането на един по-ефективен граждански контрол.
Още при дискусиите в Парламентарната комисия по образованието аз казах, че тези положителни характеристики на програмата остават единствено в рамките на добрите намерения, защото в следващия момент, когато пристъпим към анализа на програмата, виждаме, че тя не дава представа за последователността на действията и не очертава етапите на изпълнение на предлаганите мерки. Без план за действие, за който вече стана дума, програмата би могла да се приеме и оцени само по принцип. Защото именно този план може да я направи успешна, но в същото време може да я обрече и на неуспех още от самото начало.
От друга страна, програмата не отчита ясно регионалните различия, които оказват много силно влияние върху българското образование. Оптимизирането на училищната мрежа просто със закриването на маломерните и слетите паралелки и определянето на средищни училища е сравнително лесно приложимо в равнинни райони, където малките населени места отстоят на 5-6 километра едно от друго. Но в планинските райони, където има по-голяма отдалеченост, такова оптимизиране би имало точно обратния ефект.
За системата за външно оценяване. Тя е посочена като особено важна и това е съвсем правилно. Но в същото време тази система за външно оценяване на учениците се разглежда отделно от системата за оценяване на учителя. Според мен тези две системи трябва да вървят паралелно, като към тях се добави и разработването на обективни критерии и за общата оценка на училището, за да може непрекъснато да се търси точката на пресичане на тези три елемента. В противен случай системата отново ще бъде силно противоречива, което наблюдаваме през последните години, и в крайна сметка отново ще загуби доверието, към което се стремим.
Много важен аспект, за който също дискутирахме много в комисията, е, че не става ясно по какви механизми ще се проведат консултациите с двата стратегически партньора на образованието – бизнесът и общините. Тези два партньора са силно засегнати от качеството на образованието. Не е необходимо да отваряме темата за необходимостта от кадри в бизнеса, с която се сблъскваме всеки ден било в медиите, било в конкретни контакти, срещи, кръгли маси и т.н. Необходимо е да се направят точни прогнози за бъдещото ресурсно осигуряване на бизнеса както в национално, така и на регионално ниво, което да се отрази в програмата за образованието.
Общините не трябва да се пренебрегват и по друга причина: те трябва да бъдат съюзник в реформата, за да бъде тя успешна, защото в много малки общини в България въпросът за оптимизирането на училищното образование се свързва единствено и само с това, че ще се намали бюджетът за образование, който представлява близо 60% от общинския бюджет на малките общини.
И на последно място, но то спокойно би могло да бъде и първо, това е въпросът с финансовото осигуряване на реформата, което е залегнало в тази програма. От програмата не става ясно правени ли са предварителни икономически оценки за мерките, които тя предвижда, особено за такива, които би трябвало да се въведат още от началото на следващата учебна година. Говорим за големи инвестиции, които започват от въвеждането на информационните и комуникационни технологии в близко бъдеще във всички училища, говорим за проблеми в инфраструктурата, които на практика биха могли да провалят програмата, говорим за техническо оборудване като автобуси за превозване на децата до средищните училища и т.н., говорим за справедливи и увеличени възнаграждения на учителите.
Безкрайно полезната оценка на въздействието, за която ОДС пледира непрекъснато, липсва и тук. Ето защо смятам, че недобре пресметнатите разходи и неосигурените разходи обричат предварително всяка идея. Час по-скоро програмата трябва да се подплати финансово, иначе рискуваме всяка година, както е записано в направените изменения и допълнения, когато министърът на 1 октомври представи в Народното събрание отчет за изпълнението на програмата, този отчет да бъде изпълнен с извинения защо това или онова не е свършено единствено и само по причина, че липсва финансова осигуреност и финансови ресурси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
За изказване има думата госпожа Кънева.
Маргарита Кънева (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Проектът за Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка е внесен на основание чл. 93, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. Разбира се, той ще бъде приет на основание чл. 34 от Закона за народната просвета, тъй като междувременно законът беше изменен. Документът е обективно необходим, защото за първи път е направен изключително сериозен опит да се разгледа състоянието и развитието на българското образование в условията на ХХІ век. Това означава, че е направен опит да се осмислят всички положителни и отрицателни моменти, които оказват влияние върху сложния и динамичен образователен процес.
Оценките, които се съдържат в Доклада на Световната банка за състоянието и качеството на българското образование днес, както и предизвикателствата, пред които то ще се изправи, са основните мотиви за разработването на тази програма за период от десет години. С определянето на националните приоритети и мерките за тяхното реализиране, се цели българското образование със своя равен достъп, качество и конкурентоспособност, да бъде достоен партньор в европейското образователно пространство.
Програмата поставя акцент върху потребността от развитие реформиране на училищното образование. Напълно споделям подхода, че реформата е същностен елемент от развитието като процес и в този смисъл смятам, че наименованието на проекто-документа е много точно. Програмата е структурирана в 12 глави, които, от една страна, разкриват реалистично и задълбочено състоянието и негативите на образователния процес, а от друга, се предлагат конкретни решения за тяхното преодоляване.
Без да се спирам подробно на съдържанието на документа, бих искала да обърна специално внимание върху частта за намаляване на броя на необхванатите и отпадащите ученици в задължителната училищна възраст, както и за оптимизирането на училищната мрежа. За мен тези два въпроса са основни, взаимно свързани и предпоставят необходимостта българското училище да стане желано място за българското дете. А това преди всичко изисква да се промени образователната структура. Предвидената промяна в образователната структура има за цел да преодолее основните недостатъци на сега действащата система и структура, най-вече съществуващото неравенство между учениците в различните видове училища в отделните региони на страната.
Завършването на основното образование след VІІ клас и разделянето на гимназиалната степен на два етапа има редица предимства. Те са свързани с постигането на равнопоставеност на учениците от един випуск при изхода от основно образование, с усвояването на еднакъв общ образователен минимум за всички училища до Х клас, със съхраняването с характерния за българското образование клас за интензивно обучаване на чужд език. Според мен особеното предимство на новата образователна структура е, че тя създава хоризонтална и вертикална проходимост на системата, а това е особено важно в светлината на политиката на държавата за намаляване на броя на необхванатите и отпадащи ученици, тъй като ще се подпомогне по-успешното им реализиране на пазара на труда, съобразно техните способности и интереси. Онези ученици, които срещат трудности при усвояване на учебното съдържание или са застрашени от напускане на училището, ще имат шанс за обучение по професия в професионални паралелки за придобиване на степен за професионална квалификация. Тази гъвкава проходимост в съответните етапи и степени на образование допринася за това всеки ученик да може да преосмисли избора си и да осъществи желанията си.
В документа равният достъп до образование е свързан с конкретна държавна политика за оптимизиране на училищната мрежа. Дълги години оптимизацията се свеждаше до разбирането за закриване на училища. Всъщност дори когато поради демографски причини следва да се закрие една образователна институция, това не означава, че учениците губят правото си на обучение. В програмата е заложено оптимизирането на училищната мрежа чрез изграждане на стабилни средищни училища, които да поемат децата от закритите училища, като по този начин постепенно се преодолеят маломерните и слети паралелки. Разбираме, че този процес е мъчителен и бавен и са предвидени мерки в няколко посоки – изграждане на необходимата инфраструктура, осигуряване на транспорт до средищните центрове, създаване на целодневна организация на обучение и извънкласни дейности и закрила на педагогическите кадри, които са освободени от работа при закриване на училищата. За целта се предвижда въвеждане на единен стандарт за финансиране на обучението на ученика. Този единен стандарт може да бъде въведен още през 2007 г., като въвеждането му ще бъде предшествано от специален механизъм, отразяващ и компенсиращ естествените неравенства, достъпа до образование поради спецификата на географско-демографските различия на отделните региони и населени места в страната.
Прилагането на диференцираните критерии в този механизъм ще предопределят активността на единния стандарт на финансиране в името на по-високо качество на образователния процес.
Още веднъж бих искала да подчертая необходимостта и целесъобразността на настоящия документ. Националната програма за развитие на училищното образование е един модерен и перспективен документ, тъй като тя гарантира предвидимост, последователност и качествено образование на нашите деца в рамките на общоевропейския образователен процес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Кънева.
Има думата господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин Местан изрази нашата официална позиция по предложената програма и в съвсем синтезирана и ясна форма посочи факторите, които определиха нашето отношение и нашето решение към програмата. Бих желал да бъда от полза на тези, които се колебаят по отношение на тази програма и в съответствие с изказаните досега повече критични бележки да направя опит да внеса яснота по отношение на съдържанието й.
Известно е на всички, че образованието е един от основните, фундаменталните фактори, които определят просперитета, социалния и икономически просперитет на дадена нация. Образованието има обаче лаг – закъсняващ ефект за обществото като цяло. Това, което днес правим за образованието, ще се възвърне след години, понякога десетки години като икономически и социален ефект в развитието на нашето общество. Именно тази специфика на образованието понякога пречи на политиците да предприемат ясни, категорични и по-точно дългосрочни мерки за развитието на системата като цяло.
Искам да ви посоча и някои данни, свързани с разходите в системата образование, като имам предвид консолидирания държавен бюджет.
През 1998 г. в бюджета на държавата за системата образование са предвидени около 900 млн. лева. Това представлява около 4% от тогавашния брутен вътрешен продукт. През 2006 г. в системата образование са предвидени близо 2 млрд. лв., което представлява около 4,2% от предвидения брутен вътрешен продукт за текущата година. Близо два пъти, бих казал повече от два пъти, са увеличени средствата за този период за системата образование. Това е един красноречив пример за това, че системата има много големи вътрешни финансови резерви. Бих казал, че това е един красноречив пример за това, че системата образование не действа ефективно по отношение на използването на публичните средства. Тя дълбоко и спешно се нуждае от сериозно мениджиране в съответствие със сега действащите принципи за управление на публични средства. Така че, когато говорим за финансов недостиг при реализацията на мероприятията и дейностите, залегнали в тази програма, трябва категорично да имаме предвид тази специфична особеност, тази характеристика на нереформираната образователна система у нас.
Разбира се, това е резултат от действията на всички, които са управлявали системата през последните 15 години, забележете, при условие че, първо, броят на децата в системата намалява поради ясни на всички демографски причини; второ, броят на отпадналите деца се увеличава; трето, темповете на нарастване на работната заплата на учителите са значително по-ниски от темповете на нарастване на заплатата в съответната материална и нематериална сфера в страната; четвърто, материално-техническата база систематично и постоянно се влошава в системата на образованието.
Следователно основателен е простичкият и ясен въпрос – това огромно увеличение на финансовите средства в образователната система къде е отишло, какво е станало с тях, защо няма ефект, защо няма резултат от използването на тези средства?
Мисля, че тази програма създава обективни условия да се реши този изключително важен въпрос, свързан с ефективното използване на публичните средства.
По отношение на политическата характеристика на програмата. Специфичното за нея е, че тя е дългосрочна. Обикновено политиците, когато чертаят подобни програми, залагат и желаят – това е съвсем естествено, ефектът от подобни действия да бъде изчерпан с края на четиригодишния мандат на парламента. Тук обаче дългосрочният характер на програмата изисква да се направят промени в действащото законодателство, които регулират конкретните взаимоотношения и публични връзки в тази система, които до известна степен биха дали основание на онези, които ще дойдат след нас, да я спазват до определена степен. Не само да я спазват, а да предприемат конкретни мерки – това, за което говори господин Димитров – за изпълнението на тази програма. Аз не знам дали има такива гаранции, но програмата, след като е дългосрочна, трябва да има някакъв начин това Народно събрание да осигури нейното изпълнение до 2015 г. Иначе нашият труд и нашите усилия в момента няма да бъдат възнаградени със съответния резултат и програмата няма да изиграе своята роля.
Обикновено образователната система е една от най-консервативните системи в развитите общества. Спомням си в момента колко усилия бяха необходими в Англия да се отмени наказанието с тояга, колко много дискусии имаше, за да не се прилага това наказание в училището.
За съжаление, през последните години нашата образователна система е подложена на непрекъснати реформи, непрекъснати и безпощадни реформи, които не водят до трайни тенденции към подобряване използването на публичните средства и до ефекта от тази образователна система. Дълбоко се надявам, че със специфичните си характеристики тази програма ще разреши тези дългосрочни проблеми и ще доведе нашата образователна система до онова равнище, от което имаме нужда като бъдещи членове на Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за реплика на господин Имамов.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа! Смятам, че изказването на господин Имамов беше много важно, слушах го внимателно. За последните осем години бюджетът на образователната ни система е нараснал повече от два пъти, уважаеми дами и господа. Всички приказки как там нямало пари не са основателни. Както каза господин Имамов, аз съм съгласен – големият проблем е не в количеството на парите, а в тяхното харчене.
Нашето разминаваме, господин Имамов, настъпва малко по-късно, когато Вие казвате, че тези проблеми се решават дългосрочно. Ние, от СДС, казваме друго нещо – искаме да видим колко от тези проблеми ще реши вашата тройна коалиция в рамките на този мандат. Тази програма не дава отговор на този въпрос – това е нашият проблем. Искаме да знаем – ако изкарате четиригодишен мандат или докато имате правителство, каква част от тези проблеми ще решите? Можем ли да отложим тези бюджетни проблеми до края на 2015 г.? Кога системата “парите следват ученика” ще бъде въведена в България?
Дългосрочност – да, но конкретни мерки по години – също така да. Ясен ангажимент какво ще реши тройната коалиция – също да. Това искаме ние. Искаме да чуем какво от тези проблеми тройната коалиция ще успее да реши до края на мандата, така че накрая да оценим дали са се справили – това е цялата работа. Иначе съм напълно съгласен – всички приказки, че няма пари в образованието, не са основателни и не трябва да бъдат поддържани. Има голяма загуба на пари в една система, която в свои части не е ефективна. Напълно подкрепям това.
Трябва да е ясно, че дългосрочността не пречи да има ясни мерки и ясни отговорности по години, за да можем когато изслушваме министър Вълчев всеки октомври, да знаем какво да го питаме, господин Имамов. Иначе няма да знаем какви въпроси да му зададем. Тоест едва ли не сам ще определя дневния ред на реформите всяка година, докато за нас – като парламент, би било стойностно да имаме възможност да знаем какво се случва, което ще увеличи нашата възможност за контрол, защо не и да помагаме на тези реформи? Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Друга реплика има ли? Не.
Господин Имамов, искате ли дуплика? Не.
Господин Мурджов, заповядайте за изказване.
Мирослав Мурджов (БНС): Госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги, колкото и малко да сме в залата! Въпреки твърдението, че българското образование е приоритет на абсолютно всички политически сили и декларираме, че то е основната цел и основното средство, с което ще бъдем добре приети в Европейския съюз, каквото и да си говорим – България е бедна държава от страна на природни ресурси, но тя може да компенсира тази своя бедност с богатство от страна на кадрите, които, надявам се, ще произведе образователната система с приемането на тази национална програма, която днес дискутираме. Не само днес – дискутираме я от доста дълго време. Факт е, както казаха и колегите, че това може би беше най-обсъжданият документ от миналата година досега – в порядъка на 4-5 месеца си говорихме за Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Аз ще кажа защо ще подкрепя тази програма и смятам, че всеки разумен човек, който е следил досегашните процеси в българското образование, би било редно да я подкрепи. Надявам се с това, което е записано в тази програма, най-вече нейната дългосрочност, да престанем с онзи момент, който практикувахме досега в българското образование, а именно системата “проба – грешка”. Това не ни харесва, дайте да го пробваме – ясно е, ефектът не е добър и догодина ще пробваме нещо друго. За първи път виждаме някакъв документ, който очертава ясна перспектива за образованието, от друга страна, виждаме ясните ангажименти на независимо кое управление на България – дали ще бъде ляво, дали ще бъде дясно, дали ще бъде центристко.
Ако трябва да бъдем искрени, за българското образование няма нито ляв, нито десен проект, нито центристки проект. Проектът е единствено национален, защото образованието е национална грижа на което и да е правителство на България, на която и да е политическа сила. Трябва да се съсредоточим върху тези неща, а не да критикуваме от чисто партийна гледна точка. Трябва да признаем, че е имало провали в системата и затова тя е на този хал в момента. Желанието за реформи несъмнено минава през самата система, защото тя е много консервативна, няма ясни критерии и се надявам с тази програма да бъдат разрешени точно тези конфликти.
Колегите дълго говориха по програмата – за нейните особености от гледна точка на това кои са дефектите в сегашната система, как трябва да бъде реформирана, кои ще бъдат механизмите, чрез които ще бъде реформирана, какви ще бъдат ангажиментите както на управляващата коалиция, така и на хората, които ще изнесат реформата. Основният въпрос, който се радвам, че много от колегите застъпиха, е въпросът за финансирането на цялата тази програма. Уважение към екипа, който е създал програмата, уважение към всички, които са участвали в нейното писане и нейното обсъждане и са давали своите предложения, тази програма е прекрасна, в нея има перспектива, има начертани правила, най-важното нещо според мен – внася спокойствие сред родителите и учениците, че могат да си направят елементарния план какво ще се случва оттук нататък. Както ние като родители, така и нашите деца – какво ги чака, каква ще бъде системата за оценяване. Има определени дефекти – дали ще могат да се намерят мотивирани кадри, които да преподават качествено материала, но се надявам това да бъде предизвикателство пред екипа на министерството, пък и пред голямата част от мнозинството.
Искам да се върна отново на най-важният въпрос - въпросът за финансирането. Вярно е, че в системата има много резерви, господин Имамов. Вярно е и това, което каза господин Димитров, че тези средства се харчат по неясен начин, но ако действително искаме да правим модерно образование, това няма да стане само с тези средства, които са в системата. И аз се надявам с приемането днес на тази програма да приключи един етап от училищното образование в България наречен "тебеширен", защото е срамота в ХХІ век да пишем на черна дъска с тебешир и да нямаме мултимедия, за да преподаваме нормално в часовете.
И тук е голямото предизвикателство пред тройната коалиция. Аз очаквам тя да се справи с това предизвикателство и да няма извинения от рода на тези, които бяха изказани при приемането на предишния бюджет.
Господин министърът на заседанието на комисията, на което дискутирахме бюджета за 2006 г., твърдеше, че парите трябва да бъдат от 4,5% до 5%. Видяхме, че в края на годината те бяха много по-малко и в крайна сметка не са достатъчни.
За разходите си има отговорници. Дали ще се оптимизира системата – надявам се с тази програма да я оптимизирате и разходите да се свият, за да има нормален достъп до средствата, нормално харчене и оправдание за тези харчове. Тази програма акцентира върху детето. Несъмнено то е най-важния елемент от обучението. Но ако не бъдат осигурени достатъчно средства за образование, включително и за повдигане статуса на българския учител, ако ние спрем да инвестираме в българския учител, който ще преподава на тези деца, просто системата ще е доведена до никъде. Много са хубави намеренията за средищни училища, за полуинтернатно образование, за нова инфраструктура, но тези неща стават с пари и стават с ясно изразена политическа воля. И аз очаквам тази воля да бъде действително ясно и категорично защитена от мнозинството, а не после да слушаме оправдания: "Ама, тази година нямаше толкова пари и понеже програмата е дългосрочна, ще го отложим за следващата".
Очаквам с приемането на тази програма действително мнозинството да поеме този ангажимент, че пари за българското образование ще има и че то ще бъде на необходимото ниво не само заради Европейския съюз, а заради самите нас. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мурджов.
Към Вас има реплика от господин Нено Димов. Заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Господин Мурджов, казахте, че нямало ляв, десен и центристки подход. Аз категорично не съм съгласен с това. Има! Левият модел е този, който кара хората да учат наизуст и да повтарят. Десният модел е този, който ги кара да мислят, учейки ги как да мислят, къде да намерят информацията и да разсъждават. Средният модел е този, който нищо не прави – този, който разглеждаме в момента. (Оживление в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За дуплика има думата господин Мурджов.
Мирослав Мурджов (БНС): Господин Ненов, аз приемам Вашата реплика, само ще Ви кажа нещо – ние с Вас бяхме продукт на така наречената лява система. Въпреки това мислим дясно и мисля, че вървим напред. Въпреки това! Затова казвам, че в българското образование не трябва да има ляво и дясно мислене, не трябва да има лява и дясна политика, трябва да има национална политика, която всички ние, независимо от това на каква система сме продукт, да я защитаваме, защото става въпрос за нашите деца. Това означава как ще ги възпитаваме оттук нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване? Има думата народният представител Татяна Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, колеги! Аз смятам, че в дебати като този в момента се очертаха основните акценти в предлаганата днес програма за развитие на училищното образование, както смятам, че се очертаха и две ясни становища.
От една страна, според колеги това е уникален момент, защото за първи път българският парламент наистина се ангажира с подкрепата на подобен акт, надявам се. От друга страна, бяха изказани противоположни мнения за това защо е необходимо да приемаме тази програма.
Категорично смятам, че наистина моментът е актуален, защото подкрепяйки предлаганата програма всъщност ние подкрепяме един нов подход за развитие на българското училищно образование – подход, който за съжаление, през последните 15 години не беше реализиран. Именно от опитите през тези 15 години да се правят някакви неясни промени на парче, в последния момент, се стигна и до редица негативи в българското образование.
Бих искала да ви призова в подкрепа на програмата, защото подходът, който се предлага в нея е коренно различен.
На първо място мерките са взаимно свързани, защото наистина, както стана ясно и от предходните изказвания, българската образователна система и образованието изобщо е такава система, че не може да пипнеш на едно място и да не пипнеш на друго. Затова мерките предлагани в тази програма ни насочват към промяна на първо място в това, което става в същността на образователния процес – в класната стая.
Мерките, които се предлагат тук на първо място ще ни помогнат да осъществим според мен най-важната и коренно необходима промяна за нашето образование, а именно какво и как учат нашите деца с идеята, както вече беше отбелязано, че днешното време изисква повече да се развиват умения, отколкото да се трупат някакви теоретични знания. Затова прилагането на мерките в програмата ще ни помогне да актуализираме какво и как се учи, да бъдат наистина въведени обективни критерии за измерване на качеството в различните училища, в различните региони, за да може наистина да си отговорим на въпроса, а и това е задължително според мен като цел на образователната политика, да имаме ясна картина къде и какво е качеството на подготвеност на нашите деца.
И не на последно място – част от мерките, предвидени в програмата, дават възможност наистина така да се промени цялата система на управление и на финансиране на образованието, че да получим това така прокламирано и желано от всички по-дълбоко свързване между инвестираните средства и качеството, до което те водят. Наистина постоянна критика към системата на образованието е, че не винаги тази обвързаност е налице.
Аз няма да се спирам в детайлите и конкретните мерки на програмата, но отново искам да обърна внимание, че според мен поне едно от най-важните предложения в тази програма е новата образователна структура и то с въвеждането на така наречения задължителен минимум.
Колеги, става въпрос за това, че за първи път едно конституционно изискване – задължителното образование до 16-годишна възраст, се обвързва със съответна образователна степен. Става въпрос за това, че имаме възможност оттук нататък да отговорим на въпроса какво и как трябва да учат нашите деца, да разположим това учебно съдържание в едни нормални граници от І до Х клас и да се гарантира с тази образователна промяна, че независимо от това в кой район учат нашите деца, в какъв вид училище, на тях им е гарантирано усвояването на тези необходими минимум знания и умения, които всъщност формират понятието "задължителен образователен минимум".
Аз лично смятам, че тази мярка е изключително важна. Дори и само заради това предложение програмата трябва да бъде подкрепена, защото крайно време е да направим решителни крачки срещу според мен абсолютно грешната теза за елитарност на училищното образование. В днешно време образование, което да предлага възможности за изучаване на чужди езици и компютърни компетентности в никакъв случай не трябва да бъде приемано за белег на елитарно образование. Напротив, това трябва да бъде гарантиран достъп до образование. Такива възможности трябва да бъдат гарантирани за всички български деца и според мен това ще стане точно с въвеждането на тази мярка, на тази промяна в образователната структура.
За да бъдат факт положителните следствия от тази мярка, според мен оттук нататък трябва експертите от екипа на Министерството на образованието и науката на първо място да пристъпят към актуализиране на държавните образователни изисквания и разполагане на това учебно съдържание в рамките на задължителния образователен минимум в рамките от І до Х клас, така че да стане ясно при съответните образователни етапи и степени какви умения и знания сме убедени, че трябва да притежават нашите деца, за да бъдат по-конкурентоспособни, та да се реализират по-лесно.
Както казах, надявам се програмата да бъде подкрепена. Категорично не съм съгласна с критиките, които прозвучаха, че тя била обща, че с нея или без нея не ставало ясно какво ще се прави оттук нататък. Колеги, напротив, смятам, че такава е нормалната законодателна практика. Приемането на тази програма в никакъв случай не изчерпва задачите от страна на Министерството на образованието и науката, на Министерския съвет, даже и нашите задачи като народни представители. Напротив, смятам, че нашата работа ще влезе в още по-решителна фаза, защото конкретизирането на онова, което ще се прави – отговор на това ще дойде от приемането на общ Закон за народната просвета. Това е нашата непосредствена и изключително важна задача след подкрепата, която надявам се, че ще получи днес програмата в пленарната зала.
Лично смятам, че изключително важен е ангажиментът, който прозвуча в повечето изказвания от представителите на повечето от парламентарните групи – че с приемането на програмата ние трябва незабавно да пристъпим към изпълнението на тази втора крачка. Честно казано, докато слушах част от изказванията, не мога да си представя какъв би бил другият подход, как сега парламентът би могъл да приеме някакъв "екшън план", както ни се предлага в изказванията – за това какво ще се случи оттук нататък в следващите 10 години по месеци и часове едва ли не в областта на образованието. Смятам, че такъв подход – да се приемат революционни промени в почти последния момент – опитът в последните 15 години категорично отрече. Убедена съм, че няма никакъв смисъл да се връщаме към него. Затова оттук нататък се надявам да работим ефективно и позитивно, както до този момент. Обединението ни в изработването и приемането на новия закон до голяма степен ще доведе до тази конкретизация и реализация на принципите и идеите, заложени в предлагания проект на Програма за развитие на училищното образование.
От своя страна програмата в съчетание с бъдещия закон ще даде отговор и на критиките, като смятам, че донякъде основателно звучат, а именно че средствата, инвестирани в системата на образованието, не винаги водят до очаквания ефект.
Завършвам с това, че наистина сме в уникален момент, но не момент на приключване на нашата работа за това как трябва да се променя оттук нататък българското образование. Смятам, че с приемането на Програмата за развитие на училищното образование започва нашата истински сериозна работа по приемането на един нов закон. Надявам се от страна на Министерството на образованието и науката и на Министерския съвет в най-скоро време да има и съответен проект, който да бъде също обект на разглеждане и подкрепа в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Калканова.
Има ли реплики към госпожа Калканова? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Считам, че разглеждането на една национална програма за образованието, в случая за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, е действително изключително важно за българското образование. Нека не забравяме, че от зараждането на националните държави образоването на всяка такава държава е било един от стълбовете на държавата. Образованието в българското Възраждане е било това, което е карало българите да осъзнаят своята национална идентичност.
Първо, действително има необходимост от ясно развитие на визията за българското образование в следващото десетилетие. Необходимостта произтича както от нашето вътрешно усещане за криза в българско образование, така и от ясно обозначеното в докладите на Европейската комисия и отправено мнение, че българското здравеопазване и българското образование са с незавършени реформи.
Господин министър, пред мен стои въпросът: документът, който сте ни представили, действително ли представлява национална програма? За мен по-скоро това е анализ по определен начин, диагноза на състоянието на българското образование и най-общо отправени виждания за това в каква посока би трябвало тези проблеми да бъдат разглеждани и да се търси решение, като в повечето случаи решенията не се дават.
Госпожа Калканова каза, че едва ли би могло да се напише нещо по-конкретно в една национална програма. Не съм съгласен с това, защото тогава следва въпросът: на 1 октомври, само след 4 месеца, какво ще докладва министърът на образованието? Какво ние сме му възложили като Народно събрание да свърши до 1 октомври? Или ще докладва само това, което е свършено?! Ние трябва по определен начин да разглеждаме програмата не като стратегия, а като програма с разписани срокове и отговорности. Вземете законодателната програма, вземете програмата в областта на инфраструктурната политика и така нататък. Без тези неща това се превръща в стратегия. Това е първата ми забележка.
Второ, за това, което каза колежката Калканова – че моментът е уникален. Не го намирам за уникален, уважаеми колеги, защото в последните 10-12 години изпълнителната власт в лицето на министерството разработи осем такива програми. Донякъде те бяха осъществявани в първата и втората година, след това бяха подменяни от следващи програми и така до днес. Не считайте, че тази традиция ще бъде променена.
Има обаче две неща, които наистина са уникални и аз ще се спра на тях.
Уникален е спадът в изпълнението на стандартите на българското образование – спад, констатиран не от изследвания на опозицията, от Иван Иванов или някой друг, а от двете най-представителни в света изследвания – ПИЗА и ТИМС. И друг път съм заявявал, но това е нещо, което трябва да ни накара да разберем, че нещата в българското образование много силно са се влошили. По този въпрос се мълчи, но мълчанието не ни освобождава от отговорност да се намерят адекватни решения, които трябва да бъдат смели, а в същото време да се знае, че ще се отиде срещу течението при тяхното вземане.
Второто уникално нещо е изключителният спад в дисциплината на българското училище. По този въпрос също се мълчи. Аз ще предложа на господин министъра да посетим едно случайно училище и вие ще видите, че ще се потвърди това, което го има като проучвания – че в ХІІ клас занятията се посещават от по-малко от 50% от учениците. Тогава питам: всичко, което се говори патетично за нашето образование, защо ни лишава от възможността да видим тези проблеми? Ние тук сме призвани да търсим решение на проблемите, а не да ги покриваме с някаква глазура.
И когато казвам, господин министър, че наистина в тази програма има неща, които ме смущават, че не се предлагат решения, имам предвид няколко такива случая. Аз взимам само един, мога да взема и други, но няма да ми стигне времето. Например въпросът за, както е озаглавено, “Усъвършенстване на системата за оценяване и одобряване на учебници”. По този въпрос Вие казвате, че съществуват различни мнения – да се запази досегашната система за одобряване на до три учебника, да бъде увеличен, но да остане фиксиран брой или да бъдат одобрени всички учебници, които отговарят на държавните образователни изисквания. Въпросът не би бил толкова съществен, ако всички учебници по един учебен предмет за всеки клас имат еднаква структура и се осигурява механизъм за граждански контрол. Аз питам, в тази програма какво всъщност ни предлага министерството? Казва ли каква е неговата визия за решаване на този проблем? Нищо няма! Няма го наистина Вашето мнение, на Вашия екип, господин министър. Казва се: ето това се задава. Всъщност какво се задава тук? Нямам време наистина, за да посоча поне още три примера, които изведох по същия начин. Проблемът е поставен, но не се вижда какво ни предлага министерството в своята програма.
По отношение на това, което говори господин Местан. Аз съм съгласен, господин Местан, че оптимизирането на училищната мрежа трябва да бъде един наистина последователно провеждан процес. Постепенно това нещо трябва да се извърши. Вие дадохте пример с община Джебел и четири населени места, където ако няма смесени паралелки, обучението не може да се осъществи. Но Вие си спомняте, че аз идвах при Вас за единственото село в община Джебел, което е с чисто българско население, с. Припек. Тогава не срещнах разбиране от Вас. Намери се в крайна сметка някаква форма, но ще кажа така: трябва да се застъпваме по един и същи начин за всички избиратели, а не избирателно, както Вие го бяхте направили.
Следващото, на което искам да се спра, е по отношение на качеството на образованието. Господин министър, аз два пъти прочетох програмата, но наистина не видях един макар и елементарен критерий за качество на образованието. Качеството на образованието трябва да бъде дефинирано по определен начин, за да се знае какво ще се контролира. Дали качеството на образованието намира израз в получените оценки? Ни най-малко! Ни най-малко! Аз твърдя отговорно, че оценките в българското училище в момента не отговарят на качеството на получаваното образование от българските ученици. И когато се говори за система на контрол, считам, че направо се фетишизира ролята на тестовете. Тестове трябва да има, те имат място в българската образователна система, но не мога да приема това, което е записано тук – че би следвало и държавните, и зрелостните изпити да бъдат организирани по тестова система. Питам тогава има ли нещо друго извън тестовете, които ще бъдат друга форма на проверка освен тестовата система, след като и държавните и зрелостните изпити ще бъдат организирани по този начин? Дори не говоря, че би трябвало да не се допуска по отделни предмети знанията на учениците да бъдат проверявани чрез тестове. Но поначало когато казваме, че учениците трябва да се учат да мислят, не винаги тестовата система е най-доброто в това отношение.
Само една дума в отговор на това, което каза господин Алиосман Имамов – за финансирането на образованието и изтъкването, че това е най-важно. Не, за мен финансирането е изключително важно, но финансирането е само инструмент за решаване на проблемите. Преди да се направи съответното финансиране трябва да се знае каква е визията, какво ще се реализира и едва тогава да се търсят средствата, с които тези задачи да се реализират. Така че финансирането е много важно, но не трябва да се налива както се налива вадата в пясъка на брега на морето.
И завършвайки, господин министър, аз отново ще кажа, че в този документ наистина проблемите са описани. На някои от тях се предлагат решения, на други въобще не се предлагат. А това за мен е изключително важно в една национална програма. И като имам предвид, че ние тук носим отговорност не само към сегашните български ученици, но към едно цяло поколение от млади хора, които ще трябва да получат своето образование в следващите години, считам, че една такава програма трябваше да бъде разработена след едно обстойно обсъждане и то с хора от цялата страна, които наистина са специалисти. Един срок от няколко месеца е недостатъчен - това бъдещето ще го покаже - за програма, която да има категоричната подкрепа на обществото, категоричната подкрепа на специалистите и за реализирането на която е необходимо единство и политическа воля.
По тази причина аз няма да подкрепя програмата, защото считам, че тя трябваше да отговори на въпросите, които се поставят в българското общество за качеството на българското образование, а на повечето от тях аз не намирам отговор в нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Преди да дам думата за реплика моля ви да поздравим делегацията от Парламента в Чили, водена от председателя на Групата за приятелство госпожа Химене Видал, и да им кажем “Добре дошли в българския парламент!” (Всички стават и с ръкопляскания поздравяват чилийската парламентарна делегация.)
Благодаря ви.
За реплика – заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Иванов, това е българско Народно събрание, в което всички народни представители се заклехме да спазваме Конституцията на Република България. В тази Конституция е записано, че България е еднонационална държава. Току-що в изказването си, в репликата към мен Вие дискредитирахте този принцип. Казахте, че в община Джебел има едно-единствено село с чисто българско население. Настоявам да се извините! Аз не познавам в Република България да има едно населено място, в което да не живеят български граждани, да не живее българско население. Това е недопустимо, когато обсъждаме национална програма за развитие на образованието. Вероятно имате предвид етническите различия, но моля да използвате по-прецизни изрази.
Това – по същество.
А във връзка с конкретната Ви реплика ние с някои мои колеги от област Кърджали сме вече трети мандат народни представители. Ако си направите труда да проверите кога е изградено училището в Припек, ще разберете чии са били усилията това да се случи. Независимо че имахме само седем гласа в това село Припек, в 38-ото Народно събрание, където вие имахте мнозинство, ние не сме оставили на мира и министър Методиев, и следващите министри, и Агенцията за чуждестранна помощ, със средства от която завършихме това училище. Проблемът, за който говорите, е съвършено различен, там се стигна до маломерни паралелки в гимназиалната степен. И за там намерихме решение.
Уверявам Ви, искам да уверя и министър Даниел Вълчев, че и него не ще оставим на спокойствие, докато не намерим средства за доизграждането на училището в с. Тихомир – едно село, в което Движението за права и свободи получава също толкова, десетина-двадесет гласа от общо 1000 гласоподаватели. И господин Вълчев знае, че този въпрос вече съм го поставил и пред него.
Много моля да бъдем малко по-отговорни, когато правим изказвания по въпроси на образованието и да не делим българските населени места с населени места с българско и небългарско население. Това е скандално!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика – госпожо Калканова, заповядайте.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, Вие сте народен представител с дълга парламентарна практика и в името на това, че всички ние трябва да бъдем безкрайно коректни в изказванията си от парламентарната трибуна, бих искала да ни обясните кой български парламент и кога е приел програма за развитие на училищното образование? Не закон, а програма или стратегия, документ, който има такова стратегическо значение, както днешният.
Що се отнася до останалата част от вашите изказвания – да, Демократи за силна България всъщност бяхте единствените, които не подкрепихте програмата по време на гласуването в Комисията по образованието и науката. Аз си го обяснявам с неприемането от ваша страна на предлагания подход, а именно да се работи във взаимна връзка, да се очертаят перспективата, целите и принципите, както предлага програмата и съобразно с това да се пристъпи, както казах и в моето изказване, към изготвянето на законопроект по тази програма, който ще детайлизира и конкретизира целите и тяхното изпълнение. Очевидно, това не е вашият подход. Докато Ви слушах, аз си мислех за един ваш настоящ съпартиец и бивш министър на образованието, който през 1999 г. приложи съвсем различен подход. Точно заради това, според мен, вие не подкрепихте в Комисията по образованието и науката този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика – господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър, уважаеми господин Иванов! Аз малко се учудих на Вашето изказване, особено в частта му за качественото образование, тъй като то, както и други тези в Националната програма за развитие на училищното образование, са добре развити като постановки както за развитие на способностите на детето в процеса на обучение, така и в процеса на възпитание, а също методите за оценка на качеството на образованието с помощта на съответните тестове и една национална стандартизация в това отношение.
Аз като преподавател от 30 години и Вие също, като дългогодишен преподавател, сме изпитвали и изпробвали двете форми на оценка – и класическата, и с тестовете. Мисля, че тестовата форма на изпитване има съществено предимство, което тук в тази програма е отразено. Ако Вие не сте използвали такива тестове, аз бих се учудил. По-скоро смятам, че Вашето изказване, особено заключението, че няма да подкрепите тази добра Национална програма като проект към този момент, е може би известна недооценка, да не кажа чак завист, че това не е направено примерно от вас навремето. Или сте против всякакво предложение или всеки проект, ако се прави от някоя друга политическа сила, или от управляващата коалиция, както е в случая – извадихте от 10 кладенеца вода, за да се опитате да обосновете защо няма да подкрепите тази програма. Но не бяхте никак убедителен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще се постарая да отговоря на репликите на тримата мои колеги.
Господин Местан, няма никакво съмнение, че във всяко българско населено място има български граждани. Аз този въпрос не съм го засягал и не знам защо Вие по този начин обърнахте нещата в репликата си.
Лютви Местан (ДПС, от място): Казахте “единственото българско село”.
Иван Иванов: Но мисля, че нещо, което Вие казахте по отношение на етносите показва, че Вие сте разбрали точно какво говорих.
Що се касае до запазването на училището в с. Припек, има документ на Народното събрание – това беше мое питане към министър Владимир Атанасов. Неговият отговор и неговото уверение към мен беше, че ще направи всичко възможно, за да бъде запазено това училище, след което на откриването му, ако не се лъжа, отиде госпожа Антония Първанова. Това беше обаче в Тридесет и деветото, а не в Тридесет и осмото Народно събрание, (реплика на народния представител Лютви Местан) защото господин Владимир Атанасов беше министър именно в Тридесет и деветото Народно събрание.
По отношение на репликата на госпожа Калканова.
Госпожо Калканова, аз не съм казал, че 8 програми е гласувал българският парламент. В стенограмата е ясно записано, че в последните 12 години в България имаше разработени 8 програми, като всички до този момент бяха програми на Министерството на образованието и науката. Господин Вълчев, като настоящ министър, може да Ви ги покаже, защото те са в архива на министерството.
Това, че програмата ще се гласува от Народното събрание, не я прави много, бих казал, по-важна. Защото програмите нормално се изготвят от специалистите.
Що се касае до това, че в Закона за народната просвета нещата ще бъдат детайлизирани, те ще се детайлизират тогава, когато идеите са ясно очертани в програмата. Аз ви дадох един пример с учебниците. Ако Вие виждате коя точно идея ще бъде детайлизирана, много моля да ми обясните, защото не можах да разбера. Подобно е положението с някои други въпроси, които са обсъдени в тази програма.
Що се касае до Вашата реплика, колега Великов - така ще се обърна към Вас, защото и двамата сме преподаватели, искам да Ви кажа – първо, ако в Закона за висшето образование има записан текст, който прави писмените изпити във висшето образование задължителни, това е мое предложение, което беше гласувано в Тридесет и осмото Народно събрание. Това го казвам, за да Ви покажа привързаността си към обективизиране на формата на контрол на знанията на българските студенти.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Скромност!
Иван Иванов: Аз може би от 1995 г. провеждам само писмени изпити и давам задачи. Рядко задавам някой въпрос. Тоест, приемам, че студентите трябва да покажат начин на мислене, но аз не ги питам: ето я задачата, отговорът - този или този е? Не! Аз искам те да решат задачата, защото така разбирам и начина, по който мислят, и стигат до решението – било вярно или погрешно.
Затова аз считам, че класическата тестова форма е наистина валидна за определен контрол, но не и за завършване на степен за средно образование, което се надявам да стане вход за висшето училище. Това е – всяка форма си има своето място, но не може да бъде универсална.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Дали има други желаещи за изказване? Приемам, че изказванията приключиха.
Господин министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще бъда съвсем кратък, тъй като наистина дебатите бяха продължителни.
Бих искал да благодаря на всички колеги, които взеха отношение в тях, както си позволих преди това да благодаря на колегите, които активно участваха и при съставянето на текстовете, и при тяхно обсъждане.
Благодаря на колегите, които казаха добри думи, разбира се, и на колегите, които изразиха критична позиция. Винаги съм се отнасял отговорно към критичните позиции даже тогава, когато невинаги ми се струват съвсем логични, но така или иначе има известна доза значение, когато се отправят критики, дори тогава, когато не се съзира логиката, защото това дава възможност още веднъж да премислим редица неща.
Искам да кажа няколко съвсем конкретни неща за част от колегите, които отправиха критики, в частност господин Иванов на няколко пъти каза: “Не приемам това, не приемам онова!”. Добре, аз още преди Нова година – мисля, че през м. ноември или м. декември м.г., се обърнах към председателите на всички парламентарни групи, в това число и към Демократи за силна България, с една молба – да ме поканят на тяхно заседание на парламентарната група, където бих могъл да изразя тези наши виждания със съответни мерки и заедно да видим какво бихме могли да направим така, че проектът да стане по-добър. Това не се случи. Случи се в пет от групите, а в две не се случи, за което аз наистина много съжалявам.
Съжалявам също така, че макар и накрая се появи един известен, не бих го нарекъл – политически момент в изказванията, тъй като образованието е политическа тема и всичко, което засяга общите проблеми на обществото, е въпрос на политика, поне според мен, а един известен партиен момент – едва ли не е много важно кой точно е измислил тази програма, в кой момент, имало ли е преди програми, нямало ли е преди програми?
В крайна сметка екипът на Министерството на образованието и науката не страда от някакви комплекси нито по посока на това, че прави нещо, което много хора са правили преди него, тоест нищо особено, нито в обратната посока - че пък нещо изключително сме направили. Ние се опитваме все пак да съчетаем експертното начало и това, което хората очакват. Защото пак ще си позволя да кажа – образованието не е чисто експертен въпрос. Много груба грешка е да се счита, че някакви експерти ще се съберат в един кабинет, ще изпушат по две цигари, ще изпият по три кафета и ще измислят програма. Така не се прави!
Според мен, в областта на образованието при всички случаи трябва да се слуша и професионалната общност, разбира се, трябва да се слушат и експертите по управление на образователните системи, но преди всичко трябва да се слуша какво хората очакват да се случи. Защото е грешно да се мисли, че хората не разбират от образование. Може би не толкова, колкото самите те си мислят в детайли, но като цяло по-голямата част от тях са родители, а всички те са били някога ученици.
Няколко конкретни неща. На няколко пъти се спомена: това не е ли стратегия, всъщност програма ли е, защо няма срокове, защо няма достатъчна конкретика? Действително тоя въпрос беше обсъждан и в Министерския съвет, беше обсъждан и в Комисията по образованието и науката и намирам тоя дебат за много уместен. Това, което аз казах няколко пъти и на тези формати, позволявам си да го кажа и пред вас, е следното: няма значение как ще се нарича документът. Ние можем да спорим какво точно е стратегия, какво точно е програма. Важното е, от моя гледна точка, едно – това да бъде един документ. Защото на няколко пъти се прокрадна разбирането, че трябва да постъпим – аз бих го нарекъл лошия европейски тертип: за каквото и да е нещо непременно да има първо стратегия, след това – програма; след това – план за действие, след това да има планове за секторни действия; след това да има не знам си какви още документи. Така ще се изсекат 2-3 дка гори, за да направим хартия за всичко това и най-накрая, човек като отгърне, не може да разбере точно какво ще се случи. Затова може би някъде не сме били достатъчно конкретни, допускам, че е така. Но в крайна сметка фактът, че има един-единен документ мисля, че е по-скоро постижение, отколкото недостатък.
Ползвам повода да кажа, че екипът на Министерството на образованието и науката се ангажира още до края на настоящата година да внесе изцяло нов законопроект за народната просвета, който да обхваща и другия законопроект, свързан с учебния план, степените, етапите и т.н. Разбира се, заедно ще преценим дали да е такова наименованието, дали самият термин „народна просвета” е достатъчно актуален, но според мен това са вече съвсем технически въпроси. Според мен, базовият устройствен закон трябва да бъде внесен в парламента още тази година и ние ще направим необходимото това да се случи.
Последното нещо, което бих искал да кажа, благодарейки за тази дискусия: ако не друго, ние успяхме да направим все пак едно важно нещо – за сетен път през последните месеци успяхме да поставим образованието в центъра на обществения дебат. Според мен, това е много важно, защото по този начин наистина даваме знак, че образованието е нещо важно от гледна точка на политическата класа в България. Даваме си сметка какво е неговото значение, даваме си сметка каква е неговата тежест.
Във връзка с това веднага искам да кажа, че още в първите заседания, надявам се, на есенната сесия да бъдем в състояние, в зависимост и от графика на Министерския съвет, да предложим на почитаемото Народно събрание една стратегия за развитие на висшето образование в България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ, НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин министър.
Преминаваме към гласуване.
Уважаеми дами и господа, пред вас е докладът на Комисията по образованието и науката. Тъй като има много предложения за редакционни корекции в текстовете, няма да ги четем. Господин Местан ги представи по време на представянето на доклада. Ще представям предложенията по номера и на съответните страници, където рефлектират в доклада, и ще гласуваме всяко едно.
Подлагам на гласуване предложението в § 1, т. І от доклада и касае т. 3 към Глава пета, което е на стр. 11 в програмата.
Гласували 140 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 26.
Редакцията е приета.
Подлагам на гласуване редакционната корекция в т. „Б” на стр. 12, която се отнася също за Глава пета.
Гласували 134 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 24.
Редакцията е приета.
Следващото предложение е на стр. 16 и касае Глава шеста от програмата – предлага се думата „тестове” в тази част на доклада да отпадне.
Гласували 125 народни представители: за 109, против 2, въздържали се 14.
Корекцията се приема.
Подлагам на гласуване редакционната корекция за добавка към Глава седма, в т. 2.
Гласували 122 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 16.
Корекцията се приема.
В т. 4 има предложение в буква „а” и буква „б” от доклада да се добави текст, който е на стр. 29 от програмата. Гласуваме двете предложения по т. 2 от доклада, защото са свързани.
Гласували 121 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 11.
Корекциите са приети.
Подлагам на гласуване двете предложения в § 4 по Глава осма, които са редакционни и са на стр. 24.
Гласували 132 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 11.
Редакционните корекции са приети.
Подлагам на гласуване предложението на комисията в Глава десета от програмата думата „решаваща” да се замени с „важна”.
Гласували 119 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Има две редакционни предложения по Глава дванадесета, които са логически свързани, рефлектират на стр. 41 от програмата.
Моля, гласувайте тези две предложения.
Гласували 120 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 10.
Редакцията е приета.
Има предложение от комисията в края на текста на програмата да се добави нов абзац.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 6.
Приета е и последната редакционна корекция.
Господин Местан, моля да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа! Гласуваните изменения на програмата вече са част от програмата, което ми дава основание да ви представя проекта за решение:
„Проект!
Р Е Ш Е Н И Е
за приемане на Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 34, ал. 1 от Закона за народната просвета

Р Е Ш И:
Приема Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме проекта за решение така, както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 141 народни представители: за 122, против 15, въздържали се 4.
Националната програма е приета. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За процедура думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, на основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да удължим с 6 дни срока за внасяне на предложения за второ четене по законопроекта за обезпечаване на имущество и доказателства, който беше приет на първо четене миналата седмица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за удължаване срока за предложения с една седмица.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
Единият законопроект е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, а другият е внесен от Министерския съвет.
Има доклад на Комисията по енергетика по двата законопроекта.
Господин Аталай, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Преди това, господин председателю, да гласуваме за допускане в залата на заместник-министъра на енергетиката Йордан Димов, на госпожа Мирела Анастасова – началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”, госпожа Калина Трифонова и госпожа Любка Георгиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте допускането в залата на заместник-министъра и на отговорните ръководители в министерството.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля заместник-министър Димов да заеме своето място, заедно с представителите на Министерството на икономиката и енергетиката.
Господин Аталай, заповядайте да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-56 от 3 май 2006 г., внесен от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2006 г., Комисията по енергетика обсъди внесения от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-56 от 3 май 2006 г.
На заседанието присъстваха:
От Министерството на икономиката и енергетиката:
Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката;
Мирела Анастасова – началник на отдел „Правно-нормативна дейност в енергетиката”;
Калина Трифонова – началник на отдел „Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране”;
Диана Стефанова – главен експерт, юрисконсулт към отдел „Европейска интеграция в енергетиката”, в Дирекция „Европейска интеграция”;
Любка Георгиева – държавен експерт към отдел „Електроенергетика и топлоенергетика”, Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването”.
От Национална електрическа компания ЕАД:
Любомир Велков – главен изпълнителен директор;
Диляна Иванова – старши юрисконсулт;
Дамян Христов – началник на отдел.
От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране:
Валери Влъчков – член на комисията.
От името на вносителите мотивите към законопроекта бяха представени от народния представител господин Минчо Христов.
Мотивите на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката се отнасят основно до Раздел „Топлоснабдяване” и целят възстановяване на равнопоставеността в правата на гражданите и тези на топлофикационните дружества и дружествата за дялово разпределение на топлинната енергия в жилищната етажна собственост.
Вносителите на законопроекта предлагат корекции в текстовете на членове 133, 139, 140, 147, 150, 153, 154 и 214.
Конкретните промени целят корекции в установения ред и правилата за присъединяване на потребителите към абонатните станции, реда за сключване на договорите, дяловото разпределение на топлинната енергия, отчетността, събираемостта и санкциите за некоректните абонати.
Становището по предложените промени представиха представители на Министерство на икономиката и енергетиката, което изцяло не приема както философията, така и предложените текстове на промените.
При обсъждането бяха изказани становища от страна на народни представители. Изразено бе становище, че предложените промени в Закона за енергетиката са частични и не решават систематично въпросите, свързани с топлоснабдяването на гражданите, което изисква разглеждане и решаване и на редица други юридически въпроси, свързани с темата, въпроси на собствеността и инкриминализиране на престъпленията на лица в тази област. Поради предстоящото разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение за основни промени в Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет, беше предложено на вносителите да изтеглят законопроекта си за облекчаване работата на Комисията по енергетика.
Господин Минчо Христов не прие предложението.
След проведеното гласуване Комисията по енергетика с 1 глас „за”, 11 гласа „против” и без „въздържал се” реши:
Предлага на Народното събрание да не приема предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 654-01-56 от 3 май 2006 г., внесен от народните представители госпожа Стела Банкова и господин Минчо Христов.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Представете и становището на вашата комисия по законопроекта, внесен от Министерския съвет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай:
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 602-01-35 от 11 май 2006 г., внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 31 май 2006 г. Комисията по енергетиката обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 602-01-35 от 11 май 2006 г.
На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката и енергетиката – Румен Овчаров, министър на икономиката и енергетиката, Мирела Атанасова – началник на отдел “Правно-нормативна дейност в енергетиката”, Калина Трифонова – началник на отдел “Правно обслужване на енергийните проекти, пазари и преструктуриране”, Диана Стефанова – главен експерт, юрисконсулт към отдел “Европейска интеграция в енергетиката” в дирекция “Европейска интеграция”, Любка Георгиева - Министерство на икономиката и енергетиката, държавен експерт към отдел “Електроенергетика и топлоенергетика”.
От НЕК ЕАД присъстваха господин Любомир Велков – главен изпълнителен директор, госпожа Диляна Иванова – старши юристконсулт, Дамян Христов – началник на отдел.
От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране присъства господин Валери Влъчков – член на комисията.
От името на вносителя мотивите към законопроекта бяха представени от министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров. Основният мотив на внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 602-01-35 e привеждане на законодателната рамка в областта на енергетиката в съответствие с препоръките на Европейската комисия, свързани с напредъка на България по пътя й към пълноправно членство в Европейския съюз, както и в съответствие със структурните промени на Министерския съвет, направени с Решение на Народното събрание от 16 август 2005 г.
Конкретните промени целят:
- доразвитие на разпоредбите, хармонизацията и въвеждането на задължителни изисквания, предвидени в директивите на Европейския съюз в областта на енергетиката;
- облекчаване на лицензионния режим за производство и пренос на топлинна енергия, както и промени в отговорностите и задълженията на участниците на пазара на топлинна енергия в България с оглед на по-справедливи правила и защита правата на потребителя;
- изпълнение на ангажимента, поет от Република България в хода на преговорите за присъединяване към Европейския съюз по Глава ІІІ “Свободно предоставяне на услуги”, за спазване правото на установяване;
- създаване на специалната уредба, свързана с вещните права в областта на енергетиката;
- създаване на условия за по-нататъшна либерализация на пазара на електрическата енергия и природен газ и доразвитие на разпоредбите, касаещи търговските взаимоотношения при либерализиран енергиен пазар в Европейския съюз;
- формиране на правната рамка на предстоящото преструктуриране на енергийните монополи НЕК и “Булгаргаз” в съответствие с електрическата и газовата директива, включително и въвеждането на предвидените в тези директиви минимални задължителни изисквания за независимост на операторите на електропреносни, електроразпределителни, газопреносни и газоразпределителни мрежи;
- по-пълно и точно отразяване на изискванията на директивите на Европейския съюз за сигурност на доставките на електроенергия и природен газ, както и предоставяне на институциите на Европейския съюз на различна по характер информация от държавни органи относно енергийния сектор;
- разширяване на кръга на субектите, имащи възможност да сключат договор по преференциалната цена на топлинната енергия;
- по-пълно и точно отразяване на изискванията на директивите на Европейския съюз за стимулите за насърчаване производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници и стимулиране на производството по комбиниран начин на електрическа и топлинна енергия;
- оптимизиране на правните норми, касаещи правомощията на държавните органи относно определянето на енергийната политика, контрола и налагането на административни наказания и имуществени санкции.
При обсъждането бяха изказани становища от страна на следните народни представители:
Мая Манолова изрази съображения основно по отношение на юридическите аспекти на законопроекта, като изрази становище, че всички цели, поставени в мотивите към законопроекта, са реализирани с предложените промени. Основните постижения на законопроекта тя характеризира като по-нататъшна хармонизация на националното енергийно законодателство с европейското, добре уредените вещни права, въведената наказателна отговорност за някои деяния, създаването на условия за по-нататъшна либерализация на пазара и предложените модели на преструктуриране на държавните монополи и за разделяне на дейностите във вертикално интегрираните енергийни предприятия. Госпожа Манолова обърна внимание на известни неточности, дисбаланси и припокриване в някои дефиниции в законопроекта и по-точно за “Електропреносна мрежа” и “Електроразпределително предприятие”, отражението върху либерализацията на прякото присъединяване към преносната мрежа на потребители на средно и ниско напрежение. Госпожа Манолова заяви, че ще подкрепи предложения законопроект на първо четене.
Господин Йордан Костадинов изрази отношение относно частта на законопроекта, касаеща топлоснабдяването. Той предлага преди въвеждането на двукомпонентната цена за заплащане на потребената топлина да бъдат анализирани различни сценарии с оглед намиране на баланса между интересите на потребителите и запазване на икономическата стабилност на топлофикационните дружества. Господин Костадинов изрази резерви и по отношение на модела на предлаганото холдингово преструктуриране на Националната електрическа компания и относно негативното влияние на сключените дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от енергийните предприятия, които ще ограничават либерализацията на пазара.
Господин Златко Златев предложи промени в някои дефиниции в законопроекта, като предложи към групата на енергийните ресурси да бъдат добавени въглищата, а въгледобивните дружества да бъдат определени като енергийни предприятия и се разширят правата им.
Господин Иван Гризанов се изказа в подкрепа на предложения законопроект на първо четене, като оцени особено положително много подробно описаните мотиви към него, които са ясни и разбираеми за всеки. Той предложи повече внимание да се обърне при второто четене на законопроекта и особено мерките за отваряне на пазара.
На поставените въпроси и изразените становища отговори министърът на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, който аргументира предложените промени и потвърди реализацията на заявените мотиви в текстовете на законопроекта.
Комисията по енергетиката проведе гласуване, като с 11 гласа “за”, 2 гласа “въздържали се” и без гласове “против” реши:
Предлага на Народното събрание да приеме предложения законопроект за изменение и допълнение Закона за енергетиката, № 602-01-35 от 11 май 2006 г., внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г. на първо четене.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Аталай.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Атанасов.
ДОКЛАДЧИК Пенко Атанасов:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Валентин Иванов - заместник-министър на икономиката и енергетиката.
В заседанието взеха участие госпожа Диана Стефанова – главен експерт-юрисконсулт в отдел “Европейска интеграция в енергетиката” в дирекция “Европейска интеграция”, както и представител на Националната електрическа компания.
І. Със законопроекта се цели изпълнение на ангажимента на Република България по преговорна Глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” относно правото на установяване и усъвършенстване правната уредба на търговските вазимоотношения при либерализиран енергиен пазар.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката има за цел да въведе във вътрешното законодателство задължителните изисквания, предвидени в: Електрическа директива (2003/54) за общите правила на вътрешния за Европейския съюз пазар на електроенергия, Газова директива (2003/55) за общите правила на вътрешния пазар на природен газ, Директива 2001/77 за насърчаване на електроенергията, произведена от възобновяеми източници на енергия във вътрешния за Европейския съюз пазар на електроенергия, Директива 2004/67/ЕС относно мерки за гарантиране сигурността на доставките на природен газ, Директива 2004/8/ЕС за насърчаване производството на електроенергия по комбиниран начин.
ІІ. С предлагания законопроект се постига изпълнение на изискванията, поставени пред България в Редовния доклад на Европейската комисия за 2005 г. и в Мониторинговия доклад на Европейската комисия от м. май 2006 г., където се обръща внимание на необходимостта от полагане на “допълнителни усилия за отваряне на електрическия и газов пазар преди присъединяването на България към Европейския съюз”.
ІІІ. Измененията в Закона за енергетиката отговарят като цяло на поставените пред България изисквания. С предложените изменения в § 21, т. 2 и в § 24 от законопроекта се предприемат необходимите стъпки за отваряне на вътрешния електрически и газов пазар и за икономическите оператори от държавите-членки на Европейския съюз, което съответства на чл. 43 и чл. 44 от Договора за създаване на Европейската общност.
С предложените изменения в § 40, § 43 и § 45 от законопроекта се транспонира изискването на Електрическата и Газовата директиви за гарантиране на свободен избор на доставчик.
С измененията, направени с § 55, § 56, § 96 и § 97 от законопроекта, се постига отделяне на електроенергийния системен оператор и разпределителните предприятия, както и на комбинирания оператор или газоразпределителното предприятие от другите части на съответното вертикално интегрирано предприятие в областта на енерго- или газоснабдяването, съгласно изискването на Европейската комисия.
Разпоредбата на новия чл. 159а предвижда по-широко използване на възобновяеми източници на енергия, което е в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
ІV. По отделните текстове на законопроекта могат да се направят следните бележки:
1. В сегашната редакция на чл. 52 не се урежда хипотезата, при която решението за прекратяване, изменение или издаване на лицензия ще влиза в сила от датата на преобразуването според законодателството на държавата, от която е чуждестранното лицензирано лице.
2. В закона не са предвидени правила относно начина, по който министърът на икономиката и енергетиката ще изготвя анализ на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство и ще извършва оценка на постигнатия напредък от увеличаване дела на това производство в брутното потребление на електрическа енергия в страната, каквото е изискването на чл. 6 от Директива 2004/8/Европейски съюз. Не е предвидено и задължение за публикуване на докладите с резултатите от анализите и оценките, каквото е изискването на чл. 10 от Директива 2004/8/ЕС.
3. Препоръчително е редакцията на § 15 от законопроекта да бъде изменена, за да изпълни изискването, поставено от Европейската комисия за отделянето на дейностите, свързани с управление на електроенергийната система и с организиране на пазара на електрическа енергия от другите дейности на “НЕК” ЕАД. Отделянето следва да се формулира като задължение, а не като правна възможност. В тази връзка предлагаме думите “могат да се отделят” да се заменят със “се отделят”.
4. В чл. 23, ал. 1 от Електрическата директива и чл. 25, ал. 1 от Газовата директива е предвидено задължение регулаторният орган в държавата-членка да публикува годишен доклад за извършвана от него мониторингова дейност с точно определено съдържание.
Препоръчително е в чл. 15 от закона да се посочи задължение Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да изготвя годишни доклади със съответното съдържание.
5. Предвиденият в чл. 172а, ал. 8 едномесечен срок (средно 30 дни) за изменение или отмяна на решението за разрешаване на временно освобождаване от задължението за достъп до газопреносната или газоразпределителната мрежа не отговаря на срока, предвиден в чл. 27, т. 2 от Газовата директива, който е четири седмици (28 дни). Предвиденият в законопроекта срок е по-дълъг от посочения в директивата и е препоръчително да бъде изравнен с оглед избягване на просрочване в изпълнение на поети задължения. Същата бележка се отнася и до срока, предвиден в § 102, т. 9 от законопроекта.
V. Следва да се обърне внимание и на следните правнотехнически грешки в законопроекта:
1. Препратката в чл. 21, т. 18 към чл. 21, ал. 1 не е точна. Препратката се отнася за чл. 23 от закона, където са уредени принципите, към които се препраща. Същата бележка се отнася и до препращането, предвидено в новия чл. 94а, към чл. 21, ал. 1, където няма алинеи, а само точки. Допълнението, направено в чл. 28, ал. 1, води до повторение на една и съща фраза и следва да отпадне.
2. В началото на новото изречение по чл. 177, ал. 1 следва да се постави съюзът “или” с оглед осигуряване на смисленост на текста. Същото се отнася до чл. 178, ал. 1. В същата връзка в § 101 от законопроекта местата на т. 1 и т. 2 следва да бъдат разменени.
В проведената дискусия вносителят изрази съгласие с направените бележки, като посочи, че бележките по т. 2 и т. 4 от Раздел ІV ще бъдат отразени в съответен подзаконов нормативен акт.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 602-01-35, внесен от Министерския съвет на 10 май 2006 г., с 8 гласа “за”, 1 “въздържал се”, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имат думата вносителите на законопроекти.
Господин Минчо Христов, по хронологичен ред Вашият законопроект е внесен първи. Имате думата да представите законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще се опитам да бъда кратък. Вместо своите мотиви, ще ви прочета едно официално изявление на Националния омбудсман, което е свързано с предложения от мен законопроект:
“Първо, недопустимо е, че фирмите за топлинно счетоводство и “Топлофикация София” АД отказват информация за показателите, по които се изчисляват сметките. Това не дава възможност на потребителите сами да проверяват количеството използвана топлоенергия и верността на сметките за отопление и топла вода.
Отказът на исканата информация, въз основа на която се определят сумите за отопление и топла вода, е нарушение на чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, гарантиращ правото на гражданите да получават информация по въпроси, които представляват техен законен интерес.
Второ, необосновано, несправедливо и лишено от житейска и пазарна логика е потребителите, които изрично са се отказали от услугите на топлофикационните дружества, да заплащат цена “мощност”, като по този начин финансират издръжката на тези дружества, включително на техния персонал и управителни органи.”
Няма да коментирам тук онова, което излезе в пресата за господин Валентин Димитров, който все още продължава да е заместник-шеф на столичната “Топлофикация” – за джакузита, за джетовете, за солариумите и т.н., и за стотиците хиляди лева лични сметки на господин Димитров.
Омбудсманът смята, че се ограничава правото на защита на гражданите чрез предвидената в закона възможност топлофикационните дружества да се снабдяват с изпълнителен лист за принудително събиране на задължения само по извлечение от неплатени сметки, без същите да са доказани в съдебно производство. За чест на съдебната система трябва да ви кажа, че вече български съдии отказват подобно съдебно производство, което е абсолютно незаконно и поставя в абсолютно неравнопоставено положение българските граждани спрямо една супер привилегирована фирма. Имам предвид “Топлофикация”. Правата на гражданите, като потребители на услугите на топлофикационните дружества, системно се нарушават и се увреждат техните законни интереси.
Драстично посегателство върху правата на гражданите представлява и принуждаването им да плащат за услуги, от които те изрично са се отказали. Става дума за това закрепостяване към “Топлофикация”, което съществува и в сегашния законопроект, и в законопроекта, който е предложен от правителството. Няма да ви казвам тук, че това е в драстично противоречие с Европейската директива, която ясно казва, че всеки гражданин трябва да заплаща само онова, което потребява.
Има, разбира се, и доста други неща, които ще ви спестя. Мисля, че всеки един народен представител може да се запознае с изводите на националния омбудсман, с неговите препоръки. В този смисъл са и предложенията, които аз поставям на вашето внимание – предложенията за промяна в Закона за енергетиката. Ще посоча само няколко момента.
Предлагам да отпадне текстът на чл. 214, ал. 3, която гласи следното: “Потребител на топлинна енергия, който не инсталира средства за отчитане на дяловото разпределение на топлинна енергия, намиращ се в сграда етажна собственост, се наказва с глоба от 100 до 500 лв." Току-що разбрах, че министерството подкрепя това предложение, въпреки че може би въз основа на някаква грешка официалното становище е, че не го подкрепя.
С колежката Стела Банкова предлагаме да отпадне текстът на чл. 154, ал. 1, а именно: “Задълженията на потребителите, неизправни длъжници, и на Асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие, могат да се събират по реда на чл. 237к от Гражданския процесуален кодекс, въз основа на извлечението на сметките на топлопреносното предприятие.”
Уважаеми колеги, това си абсолютен рекет и абсолютен грабеж, което се извършва спрямо българските граждани. Пак ви казвам – това е абсолютна неравнопоставеност на българските граждани, на потребителите към една фирма. Това е антиконституционно и омбудсманът тук ясно е казал своето становище.
Излишно е да ви казвам, че сметките не са доказани от “Топлофикация” и там е големият проблем. “Топлофикация” пише някакви сметки в съучастие с фирмите за топлинно счетоводство, представяйки на съдията, който ги подписва, “Топлофикация” тръгва да си събира вземанията с изпълнителен лист. Тръгва да описва имуществото на гражданите. Както се трупат сметките, в скоро време ще бъдат описвани и техните апартаменти. Това, заедно със Стела Банкова, настояваме да отпадне категорично.
Предлагаме също да се промени чл. 153, който казва принципно: “Когато всички собственици и титуляри на вещно право за ползване в сграда на етажна собственост, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването”. Забележете, написано е: “когато всички собственици и титуляри”. Ами, ако един блок има 50 апартамента, примерно един човек, който може да бъде вербуван от “Топлофикация”, примерно с обещание да не плаща сметки в близките години, този човек отказва, и, както виждате, хората се закрепостяват и се превръщат в крепостни потребители. Аз поне така го разбирам. Това също предлагаме да отпадне.
Предлагам в чл. 150 да се добави нова алинея със следното съдържание: “Потребителите по чл. 139, ал. 1 и 2, сключват индивидуални договори с топлофикационното дружество, в което се определят условията за продажба и покупка на топлинна енергия за битови нужди."
Уважаеми колеги, принципът тук е ясен и се обръщам към вас. Всички вие, предполагам, сте потребители на топлинна енергия. Всеки един гражданин, всеки един потребител има правото да сключва договор с “Топлофикация”. А не, както се опитват и в новия проект на правителството, да създават етажни собствености, групи от хора, които да имат определен представител, който вероятно ще бъде вербуван от топлофикационните дружества или фирмите за топлинно счетоводство, и ще решава вместо всички останали. Знаете, че по Конституция частната собственост е неприкосновена и всеки има правото да се разпорежда с нея както намери за добре.
В този смисъл е и предложението да се добавят две нови алинеи към чл. 139, а именно: потребителите сключват индивидуални договори с топлофикационното дружество за изчисление и разпределение на енергията за отопление и битова гореща вода. Мога, разбира се, колеги, да говоря и още, но мисля, че не това е целта. Ценя вашето време. Надявам се всичко, което ви казах тук, да го вземете предвид, когато се разглежда проектът на правителството, тъй като…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Времето от десет минути изтече. Моля Ви да привършвате.
МИНЧО ХРИСТОВ: Да, завършвам, господин председател.
Призовавам ви да обърнете внимание на нещата, които ви казах и които са залегнали в нашия законопроект, заедно със Стела Банкова, защото това са основните проблеми, пред които стоят българските граждани в момента. Мисля, че е време да се прекрати изнудването, рекета, грабежа от страна на една фирма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Христов.
Представителите на министерството сега ли ще вземете думата, или по време на дискусията, ако е необходимо?
Откривам дискусията на първо четене по двата законопроекта – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова и същия законопроект, внесен от Министерския съвет.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Представителите на министерството няма ли да представят законопроекта?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Аз поканих вносителите.
Давам думата на господин Димов – заместник-министър на икономиката и енергетиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЙОРДАН ДИМОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Вие предложихте и втори вариант, би могло и той да се реализира, но накратко, в резюме ще представя мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Уважаеми дами и господа народни представители, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е разработен в съответствие с критиките и препоръките на Европейската комисия, свързани с напредъка на България по пътя й към пълноправно членство в Европейския съюз.
Действащият Закон за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с развитието и либерализацията на енергийния пазар в преходния период на поетапно отваряне на пазара, както на електрическа енергия, така и на газ. Промените, които се налагат, са свързани с доразвиване на разпоредбите, хармонизация и въвеждане на задължителни изисквания, предвидени в директивите на Европейския съюз в областта на енергетиката.
Основните цели на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са в следните няколко аспекта:
В областта на топлоснабдяването – предвидено е разширяване кръга на субектите, имащи право да ползват възможността да заплащат преференциална цена на топлинната енергия като това може да бъде както асоциацията по чл. 151 от Закона за енергетиката, така и потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, упълномощили лице, което да ги представлява в отношенията им с топлопреносното предприятие.
Промените, свързани с процента на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при прилагане на дялово разпределение, се налагат от обективни фактори – начина на потребление на енергията за отопление в сградата, разликата във вида на сградите и изградените инсталации, нормативните изисквания към датата на изграждането им и четиригодишния опит на търговците, на топлопреносните предприятия и на потребителите.
Дава се възможност при желание от страна на потребителите в сграда – етажна собственост, да предприемат действия за енергийно обследване на сградата като цяло или обследване само на работата на инсталациите като в този случай процентът на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, може да бъде различен от законово определения. Целта е да се даде по-голяма свобода на потребителите за достигане на по-реално отчитане на енергията, отдадена от сградна инсталация и общи части. С тези промени се защитава правото на избор на потребителите на базата на анализи да вземат решение за процента.
На следващо място – отоплителните инсталации се проектират и изграждат, за да отопляват цялата сграда. Практиката показва, че при безконтролно сваляне на отоплителни тела се нарушава качеството на топлоснабдяването. При над определен брой свалени радиатори делът на енергията, отдадена от сградна инсталация, става значително по-висок от първоначално определения от общото събрание или от минималния по закон. Тъй като сградната инсталация е обща, общото събрание следва да вземе решение дали да се отсъединяват повече радиатори или не. По този начин информацията за изключените отоплителни тела се свежда до всички потребители в сградата и по естествен път се осъществява вътрешен контрол в топлопотреблението, с което се ограничава възможността за неправомерно ползване на енергия.
В законопроекта са изменени и допълнени разпоредбите, свързани с преструктурирането на “Национална електрическа компания” ЕАД, съобразно избрания модел – вертикално интегрираното електроенергийно предприятие – НЕК ЕАД, чрез учредяване на ново самостоятелно юридическо лице – електроенергиен системен оператор. Поради характера си на естествен монопол, новото юридическо лице ще осъществява дейността си като субект на регулиране от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в два аспекта: издаване на лицензия и утвърждаване на регулирана цена за управление на електроенергийната система. Новата лицензия е единствена за територията на страната поради спецификата на дейността и наличието на технически, финансови и организационни възможности за изпълнението й само от един субект. Предвижданата нова регулирана цена ще се заплаща от всички ползватели на мрежата за предоставените от оператора услуги, необходими за недеждната работа на електроенергийната система (планиране, диспечиране, управление и други).
Запазват се функциите на електроенергийния системен оператор по осигуряване на енергийното оперативно планиране, координиране и управление режима на работа на цялостната електроенергийна система, но не като специализирано звено на преносното предприятие, а като самостоятелно юридическо лице – лицензиант за тази дейност. В изпълнение на законовата функция по осигуряване на сигурно, безопасно и ефективно изпълнение и функциониране на електроенергийната система, на оператора се дава правото и му се вменява законовото задължение да определя координиран график за планирани престои (ремонти) на производствените единици и на елементите на преносната мрежа по критерии “максимална надеждност”.
Измененията и допълненията, направени в разделите, касаещи търговските взаимоотношения в глави “Електроенергетика” и “Газоснабдяване”, се предвижда да влязат в сила от 1 юли 2007 г. – крайния срок за пълна либерализация на вътрешния енергиен пазар.
С цел въвеждането на свободна конкуренция между участниците на енергийните пазари се доразвиват разпоредбите, които дават възможност на всички потребители на електрическа енергия и природен газ свободно да избират своя доставчик и да имат достъп до мрежите в съответствие с Електрическата и Газовата директиви на Европейския съюз.
Регламентира се и изискването на Електрическата директива привилегировани потребители да бъдат снабдявани чрез пряка електропроводна линия от производителите, обществения доставчик, обществените снабдители и търговците на електроенергия.
По аналогия с електроенергетиката и по отношение на пазара на природен газ, се въвежда принципът на трансгранично отваряне на газовия пазар при условията на взаимност. Съгласно този принцип предоставянето на статут на привилегировани потребители, тоест потребители с право на избор на доставчици и достъп до мрежите, на потребители извън територията на страната, е в зависимост от това дали законодателството на другата държава предвижда реципрочна възможност за свободна търговия с природен газ за български потребители.
Изменения са направени и в Глава единадесета, отнасяща се до насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин.
Основна причина за предложените изменения и допълнения в Закона за енергетиката е гарантирането на сигурност на инвеститорите и финансиращите институции и финансова жизнеспособност на проектите за изграждане на централи за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. Сега предвиденият в закона пазарен стимул на производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници – “система за търговия със зелени сертификати”, към момента трудно се приема като достатъчно сигурна гаранция от страна на потенциалните инвеститори и финансиращите институции.
В Доклада на Европейската комисия за изпълнение изискванията на Директива 2001/77, публикуван през м. декември 2005 г., се подчертава фактът, че системите за преференциално ценообразуване водят до значително по-бърз растеж на инвестициите във възстановяеми енергийни източници спрямо системите за търговия със зелени сертификати, които водят до по-високи печалби на инвеститорите в краткосрочен период, но са много по-несигурни в по-дългосрочна перспектива.
Предложеният в проекта 12-годишен срок за задължително изкупуване на електроенергията от възобновяеми енергийни източници по предварително определени по години преференциални цени за всеки производител, започнал продажби на пазара на електроенергия до 31 декември 2010 г., включително тези от водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 мегавата, ще позволи на инвеститорите да прогнозират с по-голяма сигурност и точност паричните потоци по години и съответно възвращаемостта на инвестицията си.
Във връзка с предложените в проектозакона изменения и допълнения, съответни изменения са направени в § 1, където са дадени дефиниции на новите понятия – “краен снабдител”, “вертикално интегрирано предприятие”, “балансираща група”, “системни услуги” и др., а някои от съществуващите дефиниции са изменени и допълнени. Така например за отграничаване принадлежността на елементите на електропреносната от тази на електроразпределителната мрежа, отчитайки характера на развитие на изградената в миналото в страната електропреносна мрежа, се прецизира съществуващата легална дефиниция за електропреносна мрежа чрез нейните функционални характеристики – съвкупност от електропроводи и електрически уреди на високо и средно напрежение, които служат за пренос, трансформиране или транзитиране на електрическа енергия за трети страни. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър, за изчерпателното представяне на законопроекта на правителството.
Откривам дискусията на първо четене. Имаме 10 минути до края на заседанието – достатъчно време, за да може дискусията да стартира.
Има думата госпожа Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, както знаем, предложеният законопроект на Министерския съвет беше подложен на продължително и детайлно обсъждане през последните няколко месеца. Резултатите са налице. Предложеният вариант напълно съответства на поставените цели, а именно хармонизация на българското законодателство в сферата на енергетиката с европейските директиви и с оглед на предстоящата либерализация на енергийния пазар, която в пълен обем ще бъде въведена от 1 януари 2007 г. Поради тези причини Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи предложения законопроект.
Философията на проекта се свежда до няколко основни тези.
На първо място, преструктурирането на НЕК и на “Булгаргаз”, което се постига чрез отделяне на дейностите по пренос, разпределяне и снабдяване, а за НЕК – чрез отделяне на дейността на оператора на електроенергийната система. Въвеждат се предвидените в европейските газова и електрическа директиви минимални изисквания за независимост на операторите в електроразпределителните, електропреносните, газопреносните и газоразпределителните мрежи.
Това, което считам за изключително важно от юридическа гледна точка, е прецизирането на разпоредбите, които касаят вещните права в системата на енергетиката в условията на либерализация на енергийния пазар, а също така и на търговските отношения в този контекст. Важни са и предприетите стъпки към детайлно разписване на правомощията на държавните органи, които те имат в контрола на енергетиката, както и разписването на подробна система на административно наказване.
По отношение на преструктурирането на НЕК, което беше един от възловите проблеми в този законопроект, в крайна сметка беше възприет подходът за отделяне на дейностите по пренос и производство на електроенергия от дейността на управление и администриране. Това се постига чрез обособяването на едно самостоятелно юридическо лице – “Електроенергиен системен оператор”. Новото дружество отговаря на всички минимални задължителни изисквания, посочени в европейските директиви за независимост на операторите и съгласно които съществува необходимост от организационна, финансова и счетоводна обособеност на енергийния оператор. Следва да се отбележи, че директивата не разписва конкретно каква трябва да бъде правната форма на отделянето. Това е въпрос на преценка по целесъобразност. В българския случай е възприет подходът за отделяне на минималните задължителни дейности, респективно на минималните задължителни активи, което е с оглед състоянието на Националната електрическа компания към настоящия момент и поетите от нея ангажименти по редица дългосрочни договори. Безспорно друг подход би довел до намаляване на капитала, което с оглед на това, че НЕК е гарант по редица договори и сключени заеми, включително с АЕЦ “Козлодуй”, би довело до съществени трудности в реализирането на тези договори.
Мнението на Коалиция за България е, че възприетият подход отговаря напълно на сегашното състояние на нещата в енергийната сфера.
По отношение на минималните задължителни изисквания за независимост на операторите в тази система – те са въведени в главите “Електроенергетика” и “Газоснабдяване”. Те касаят случаите на т.нар. вертикални интегрирани енергийни предприятия. Това са предприятия, които едновременно извършват няколко дейности по пренос, разпределение, производство и доставка на електрическа енергия и природен газ. Възприетият подход е ясно разписан и предвижда отделянето на преноса и разпределението чрез обособяването на субекти в правен, организационен и икономически аспект. Съгласно този законопроект са въведени нови правни фигури като тези на крайния снабдител, оператор и привилегирован потребител. Те са дефинирани по коректен и разбираем начин.
В законопроекта има и проблемни моменти. Ще се спра на § 61, който въвежда нова ал. 8 в чл. 117 и който третира проблема с прякото присъединяване. По начина, по който той е разписан в законопроекта, би създал проблеми при евентуално бъдещо присъединяване към енергоразпределителните дружества и би застопорил крайните потребители в тяхното присъединяване към НЕК. Но това е едната гледна точка според НЕК и Енергийното министерство. Склонна съм да се съглася с техните аргументи. Би следвало, ако електроразпределителните дружества претендират за пряко присъединяване, най-малкото да вложат необходимите средства за изкупуване на съответните станции и електрически мрежи.
От юридическа гледна точка бих се спряла на противоречието, което съществува в § 101, точки 20 и 22. В т. 20 се създава нова легална дефиниция на понятието “електропреносна мрежа”, като се прави опит понятието да бъде дефинирано чрез неговите функционални характеристики, като трансформация на електроенергията от високо към средно напрежение. По този начин дефиницията се бие с разпоредбата на т. 22, която дефинира “електроразпределителна мрежа”. Би могло това несъответствие да бъде отстранено между първо и второ четене.
Има и някои дребни несъответствия в общия понятиен апарат, което е нормално и може да бъде коригирано между двете четения.
Ще поставя и някои общопопулярни въпроси, които ни касаят като потребители. Например моето притеснение е за количеството договори, които ние като потребители би следвало съгласно новите разпоредби да сключваме, а именно със снабдителите, с разпределителите и за присъединяване и достъп до системата, което е в известно противоречие с общата цел – да бъдат облекчавани потребителите.
Ще кажа няколко думи и за най-популярния въпрос, касаещ този законопроект. Той е свързан с главата по топлоснабдяване. Тук проблемите възникват с т.нар. топлинни счетоводители или фирмите за дялово разпределение. В момента върви обществена дискусия за начина, по който следва да бъдат решени тези проблеми. В периода между двете четения може да се търси баланс между интересите на потребителите и икономическите интереси на топлофикационните дружества чрез различни правни форми и решения, например чрез създаването на един регистрационен режим на тези фирми или чрез обособяването на фирмите за дялово разпределение като вид подизпълнител на топлофикационните дружества. Тук колегите специалисти енергетици биха казали своето мнение. Въпросът е отворен и се надявам, че до приключване даването на предложения за второ четене могат да бъдат търсени нови оптимални варианти.
С това приключвам. Още веднъж ще заявя, че от Коалиция за България ще подкрепим предложения законопроект.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Уважаеми народни представители, за днес спираме с дискусията на първо четене, тя ще продължи утре от 9,00 ч.
Позволете ми да ви прочета съобщенията за заседания на постоянните комисии:
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 7 юни от 15,00 ч.
Комисията по земеделието и горите ще заседава на 7 юни от 14,30 ч.
Комисията по икономическата политика ще проведе заседание на 7 юни от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава на 7 юни от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по външна политика ще проведе заседание на 7 юни, сряда, от 15,00 ч. в зала 238.
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 8 юни, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по външна политика ще проведе заседание на 8 юни от 14,30 ч.
Комисията по отбраната ще заседава на 8 юни от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията за борба с корупцията ще заседава на 8 юни 2006 г. в зала 132.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи

Секретари:
Светослав Спасов
Десислав Чуколов