Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-06-14


Председателствал: заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Нина Чилова и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Предлагам на пленарния състав програмата за работа на Народното събрание за тази седмица:
1. Проект за Декларация на Народното събрание на Република България за успешно приключване на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Вносители – Михаил Миков, Анелия Мингова и Лютви Местан.
2. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението за присъединяване на Република Македония към Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА). Вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния наказателен съд. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Вносители – Мирослав Мурджов, Николай Кънчев и Борислав Българинов; Донка Михайлова, Лютви Местан и Иво Атанасов.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносители – Владимир Кузов; Министерският съвет.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
8. Второ четене на законопроекта за потребителския кредит.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Европейския съюз, установяващо рамка за участието на Република България в операциите на Европейския съюз за управление на кризи. Вносител – Министерският съвет.
10. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносители – Татяна Калканова и група народни представители; Иван Иванов; Христина Христова и Милен Велчев; Хасан Адемов и Петър Мръцков.
11. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти.
12. Второ четене на законопроекта за ратифициране на Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между Министерството на здравеопазването на Република България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта. Вносител – Министерският съвет.
13. Парламентарен контрол.
Уважаеми дами и господа, моля да гласуваме представената ви програма за работа на Народното събрание за тази седмица.
Гласували 146 народни представители: за 127, против 7, въздържали се 12.
Програмата за работа на Народното събрание за тази седмица е приета.
По чл. 40, ал. 3 има постъпили предложения от народния представител Яне Янев. Първо, в програмата да бъде включен законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката.
Господин Янев, заповядайте да обосновете своето предложение.
Яне Янев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Още на 19 януари ние сме внесли законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката. При вече стартиралата кампания от месеци, особено за президента на статуквото, считаме, че е редно българските избиратели, пък и политическите партии да са наясно с правилата, по които ще се избира бъдещият държавен глава. Още повече, че има много въпросителни, тъй като в голяма степен този закон ограничава възможността гражданите да гласуват на друго място, освен по постоянно или временно местоживеене, установено по съответен ред. Също така се преустановява наблюдаваният през последните години феномен – в малките населени места с избирателните списъци изкуствено да се завишава броят на избирателите.
С въведените в законопроекта изисквания се дава възможност на политическите партии и инициативните комитети да узнаят факти и обстоятелства, свързани с биографиите на издигнатите кандидати, тяхната принадлежност към Държавна сигурност и бившите репресивни органи. Създават се и правни условия за реално и равнопоставено медийно представяне.
Затова считаме, че би било редно час по-скоро в дневния ред на Народното събрание да бъде включен този законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Републиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Янев.
Моля да гласуваме предложението на господин Янев.
Гласували 135 народни представители: за 45, против 52, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Господин Янев има второ предложение за включване на точка в дневния ред, а именно на проект за Решение за създаване на парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд “Земеделие”.
Господин Янев, заповядайте.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми колеги, за четвърти път правя предложение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за проверка на цялостната дейност на Държавен фонд “Земеделие”. Ако това нещо не се случи през идващите няколко седмици, могат да се парират много други възможности и най-вече възможността да стартира разплащателната агенция. Смятам, че не бива и не е редно по време на заседания на комисии в кулоарите на парламента и пред медиите от управляващото мнозинство да се заявява желание и намерение за даване ход на тази комисия, а в пленарната зала да се гласува тъкмо обратното.
Считам, че аргументите, които бяха изтъкнати по повод това, че се очаква поредният одиторски доклад, са неоснователни. До момента има два одиторски доклада, нашата парламентарна група официално ги е изискала по надлежния ред и вече няколко седмици не получава никакъв отговор. Затова считам, че колкото по-рано се създаде тази комисия, толкова по-добре. Разбирам, че има зависимости и те са свързани с управлението на тристранната коалиция, защото има ангажирани народни представители и хора на висши държавни постове, които по някакъв начин директно или индиректно са се облагодетелствали от корупционните схеми по САПАРД, но смятам, че е по-добре те да бъдат оповестени от специална комисия, в която ще има депутати от всички парламентарни групи, отколкото да бъдат раздавани на час по лъжичка чрез българските медии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме второто предложение на господин Янев.
Гласували 129 народни представители: за 36, против 50, въздържали се 43.
Предложението не се приема.
Народният представител Минчо Христов е направил предложение в програмата да бъде включен проект за Решение относно налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детските и спортни площадки, намиращи се в областните градове и градовете с население над 50 хил. жители.
Имате думата, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, предлагам в седмичната програма да влезе проекторешение за налагане на мораториум върху застрояването на съществуващите зелени площи, парковете, междублоковите пространства на жилищните комплекси, върху детски и спортни площадки в големите български градове. Излишно е, уважаеми колеги, да ви убеждавам в това колко важен е този проблем за всички нас. Излишно е да ви казвам, че значителна част от парковете и междублоковите пространства са вече безвъзвратно загубени. Споменах вече, че една трета от тези площи в София вече са застроени по официални данни на Столична община. Подобна е ситуацията и в останалите български градове.
Колеги, преди десетина дни министър Гагаузов призна от тази трибуна, че законите не се спазват, че липсва ефикасен контрол и незаконното строителство продължава. Единствената възможност да решим този проблем е да наложим мораториум, докато не се изчистят пропуските в нашето законодателство. Всички знаем, че тези пропуски, колеги, не са случайни.
Обръщам се към всички, особено към колегите от управляващата коалиция, моля да подкрепите това предложение и да защитим интересите на обикновените хора, които живеят в големите български градове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Христов.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 107 народни представители: за 18, против 40, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Христов, за предложение за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, предишния път, когато предложих това предложение на вашето внимание, го подкрепиха 47 души. Четиридесет и седем души бяха против. Сега виждам, че резултатите се влошават.
Колеги, има две позиции – едната е позицията да защитим обикновените граждани, хората, които са ни изпратили в този парламент, а другата позиция е да защитим интересите на строителната мафия. За съжаление виждам, че интересите на строителната мафия са взели превес в този парламент.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас с молба – тези, които не са купени, да не натискат просто копчето и всеки да гласува според своята съвест. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля ви още веднъж да гласуваме предложението на господин Минчо Христов за включването му в програмата за работата ни през тази седмица.
Гласували 122 народни представители: за 24, против 37, въздържали се 61.
Предложението не се приема.
Народният представител Стела Банкова е направила предложение за проект за решение относно задължаване правителството на Република България да предоговори срока за извеждане от експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
Имате думата, госпожо Банкова. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Нашата битка за “Козлодуй” продължава. Продължава, колеги!
Предлагам в седмичната програма да влезе проекторешение, което задължава правителството да предприеме незабавни стъпки за предоговаряне на закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Ще изложа пред вас някои от основните аргументи.
Първо, при изключително високите цени на енергоносителите сега атомната енергия реално е единственият алтернативен източник. Тя е в пъти по-ниска, отколкото другите енергоизточници. Това никой от вас не би могъл да го оспори.
Второ, всички партньорски проверки ясно сочат, че ІІІ и ІV блок са абсолютно безопасни и могат да работят до края на срока на техния официален лиценз, а именно 2011 г. – 2013 г. Обърнете внимание, уважаеми говорещи и невнимаващи колеги, ІІІ и ІV блок могат да работят до 2011 г. – 2013 г., а ние сега се съгласяваме да ги затворим толкова по-рано.
Трето, в Европейския съюз се забелязва изключително благоприятно отношение за запазването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Знае се, че само два гласа в Европейския парламент не достигнаха, за да се одобри един по-гъвкав подход към закриването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Ето ви едно предизвикателство – да видим в нашия парламент колко гласове няма да достигнат.
Много членове на Европейския парламент се учудват защо България не предприема необходимите стъпки в този благоприятен момент.
Моля ви, колеги, нека да защитим българските национални интереси и да подкрепим влизането на тази точка в седмичната ни програма.
Накрая бих добавила, че с колегата Минчо Христов събираме подписи за провеждане на референдум за запазването на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Необходими са ни само 60 подписа на народни представители. Обръщам се към вас с молба да подкрепите тази подписка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Банкова.
Гласували 123 народни представители: за 19, против 58, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Народният представител Митко Димитров предлага за включване в дневния ред законопроект за национализация. Кой ще го обоснове?
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Уважаеми колеги, с този наш законопроект ние откриваме дебата по един наболял в обществото въпрос – това е за престъпната приватизация, която тече в продължение на последните десетина години през мандатите на вече три правителства. Въпросът е много сериозен и ние считаме, че той е на дневния ред на обществото, като ние поставяме основни начала с този законопроект, основни принципи, които предлагаме да бъдат обсъдени и развити по-нататък. Как ще стане това връщане в патримониума на държавата на всичко онова, което е ограбено от нея, е друг въпрос, но този наш законопроект сочи будната съвест на политическата сила “Атака” да се започне сериозно дебат. Това имаме предвид, като внасяме този законопроект за национализацията и искаме неговото разглеждане. В това отношение нищо не е направено, няма органи в държавата, които да следят за законността на приватизацията. Агенцията за приватизацията и Агенцията за следприватизационен контрол абсолютно нехаят. Активите на държавата, които са ограбени, отнесени, с които е злоупотребено, са на стойност милиарди лева. Ако нещата трябва да започнат да се възвърне справедливостта и държавата да потърси своето, това може да тръгне и да бъде направено само от българското Народно събрание, ако за това има политическа воля.
Ние заявяваме твърдо с този законопроект, че имаме политическа воля. Ние от “Атака” желаем да се започне този процес и да се възстанови обществената справедливост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението, направено от Парламентарната група “Атака”.
Гласували 126 народни представители: за 10, против 80, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Следващото предложение за включване в програмата на Народното събрание е на законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, направено от народния представител Георги Димитров.
Господин Димитров, заповядайте да обосновете предложението.
Георги Димитров (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, цели осем месеца отлежава Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, чиито дебати приключиха точно, пак повтарям, преди осем месеца. Ако продължаваме да приемаме всички закони с тези бързи темпове, има вероятност да влезем в Европейския съюз има-няма към 2015 г.
Апелът ми предния път беше към Българската социалистическа партия, когато им напомних един завет на вожда Георги Димитров – да не отлагат днешната работа за утре, но те въобще не обърнаха внимание на този завет. Явно, че завети получават от други вождове и други господари, на които 100% предците им са носили пера на главите, но както и да е.
Апелът ми в момента е към така наречената дясна опозиция, към ДСБ, тъй като основоположникът на новините на турски език по радиото и телевизията е в техните редици, така че им даваме реалната възможност чрез това гласуване да изтрият срама от челото си.
Апелът ми е и към всички: нека с това гласуване да покажем национално достойнство и национално чувство.
От името на Парламентарната група “Атака” правя предложение да бъде включен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, като точка за гласуване в дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров.
Гласували 131 народни представители: за 30, против 68, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Димитров има думата за процедурно предложение за прегласуване.
Георги Димитров (КА): Има хора с национално достойнство в този парламент, но лошото е, че са малко в този парламент. Казвам, че в другия ще са пълно мнозинство. Вярвайте ми в това. Аз съм убеден, ще го видите.
На всички останали, които гласуваха “против”, искам да кажа едно: евала, ашколсун, аферим на националното ви чувство и достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж прегласуваме предложението на господин Димитров.
РЕПЛИКИ ОТ ДПС: Той не е поискал прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Поиска прегласуване, затова се изказа.
Гласуваме още веднъж.
Гласували 126 народни представители: за 31, против 75, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Последното предложение по ал. 3 на чл. 40 е от народния представител Атанас Атанасов за включване на законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Ще обоснове ли някой предложението?
Ако няма желаещи, моля да гласуваме предложението.
Гласуваме предложението на господин Атанасов.
Гласували 112 народни представители: за 26, против 60, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
За предложение за прегласуване думата има господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми дами и господа! Има пълен обществен консенсус по проблема за това, че трябва да се регламентира със закон механизмът, по който трябва да бъдат разкривани така наречените досиета на Държавна сигурност. Има внесен законопроект от Демократи за силна България, който е един сравнително балансиран проект за нормативен акт. Взаимствали сме опита, включително и на съседна Румъния, не бива този проблем да се отлага, да се изчакват дълго прения или дебати в комисиите. Дайте да го включим в дневния ред и да започнем работа по този проблем. В противен случай всичко ще се размие.
Затова ви моля да подкрепите включването в дневния ред на този проект за нормативен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Още веднъж гласуваме предложението на господин Атанасов за включване на този законопроект в програмата ни за тази седмица.
Гласували 124 народни представители: за 43, против 54, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Господин Агов, заповядайте за процедурно предложение по програмата, която приехме.
Асен Агов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Процедурното предложение на Демократи за силна България е т. 1 да стане т. 12 от дневния ред. И за да не избързвате с реакциите си на това предложение ще кажа нашите аргументи.
Днес Европейският парламент ще гласува – очаква се това да стане малко след пладне – резолюция за членството на България и Румъния в Европейския съюз.
Ние вчера имахме възможност късно следобед да се запознаем с текста на тази резолюция. Днес вече знаем, че парламентарните групи на политическите фракции в Европейския парламент са изразили вече и са взели своето становище по тази резолюция. Очаква се резолюцията да бъде одобрена. В нея фигурират няколко препоръки към България, които не са отразени в екшън-плана на правителството, както се нарича, за спешни мерки за българското членство в Европейския съюз.
Два такива много важни пункта – искам да ви обърна внимание – на които правителството не е обърнало внимание, са социалното интегриране на ромите и трафикът на хора.
Трафикът на хора е особено важен, тъй като България става външна граница на Европейския съюз след влизането й в Съюза. Следователно, ако българският парламент иска да даде своя принос за бързата подготовка за членството на България в Европейския съюз, в такъв случай нашата декларация трябва да отрази тези препоръки. Нашата декларация трябва да вземе отношение след като правителството е счело за необходимо да ги изключи от своите мерки.
Именно по тази причина, госпожо председател, уважаеми народни представители, аз ви предлагам днес въз основа на резолюцията на Европейския парламент да се подобри текста на декларацията на българския парламент и по този начин да се отговори на вижданията на нашите европейски колеги.
Моето предложение е т. 1 да стане т. 12 с оглед на работата по проекта за декларация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Агов.
Има ли противно процедурно предложение?
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя обратното процедурно предложение.
С голямо учудване слушах казаното от господин Агов. Той сигурно не е запознат с това, че правителството освен мерките във връзка с червените области изпълнява няколко други документа, които са добре познати. Има Програма за действие за цялата година, където трафикът на хора присъства и където този трафик е вече в жълтата област, затова не е предмет на спешните мерки, които са ни изпратени за сведение. Към действащите документи, където трафикът на хора е много добре и много ясно отразен, сега ние имаме един допълнителен документ, който показва усилията, съгласувани между правителството и комисията в червените области.
Да се използва този факт, че има няколко документа в България, за да не се проведе една важна дискусия, тогава, когато я провежда Европейският парламент на основа на целия доклад и когато нашите партньори от Европа очакват и ни призовават, всички политически сили да работим с предимство и да изпълним своите поети ангажименти, да се прави предложение за отлагане е недопустимо и това би означавало, че българският парламент не може да бъде на висотата на декларацията, която прие в началото на работата си това Народно събрание и на своята воля да подкрепи присъединяването на България към Европейския съюз.
Считам, че в дебата ще стане много ясно това, и аз съм готов да се спра на цялата декларация на Европейския парламент, която вчера беше съгласувана между представителите на Партията на европейските социалисти. И Джефри ван Орден участваше в този процес. Ако е необходимо, нека да обсъдим и декларацията, но това по никакъв начин не намалява стойността на предложеното решение и на всички предложения, които могат да бъдат направени по време на дебата от другите политически сили, каквато е практиката във всички парламенти.
Още веднъж, госпожо председател, предлагам да не се отлага точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Папаризов.
Подлагам на гласуване процедурното предложение направено от господин Агов т. 1 от дневния ред да стане т. 12.
Гласували 131 народни представители: за 25, против 93, въздържали се 13.
Това процедурно предложение не се приема.
Имате думата, за да направите предложение за прегласуване, господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, аз се удивлявам на аргументите на един подготвен и компетентен човек като господин Папаризов. Разбирам това да го казват госпожа Дончева или господин Миков, които нищо не разбират от европейска интеграция, но Вие да го казвате?!
Българският парламент трябва да откликне на онова, което се предлага като препоръки в резолюцията на Европейския парламент. Вие много добре знаете, господин Папаризов, че от 307 мерки в споменатата от Вас програма на правителството – 100 не са изпълнени, и част от тях са свързани с трафика на хора. Защо иначе Европейският парламент, господин Папаризов, ще препоръчва точно тези неща в своята резолюция? И ако ние не откликнем, тогава що за действие са препоръките на българския парламент? Ние трябва да работим заедно с нашите европейски колеги, ако искате да има синхрон между онова, което те правят и което го правят с най-приятелски и добронамерени чувства и онова, което ние правим.
Ето затова, господин Папаризов, аз не приемам Вашите аргументи и се опитвам да убедя народните представители: не става въпрос за отлагане, а за работа днес въз основа на резолюцията на Европейския парламент и влизането утре още в 9,00 ч. на точката в дневния ред, но вече коригирана с онези препоръки и онези действия, необходими на България, за да може да постигне датата си 1 януари. Вслушайте се поне веднъж!
С Конституцията стана така. Направихме ви други предложения, които са мотивирани единствено с целта България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Вие не слушате! И сега просто като че ли упорито единствено и само, за да държите мнозинство, гласувате против това абсолютно конструктивно предложение.
Госпожо председател, предлагам да се прегласува с тези аргументи: за доброто на България, за членството на България на 1 януари, за съвместната ни работа с колегите от Европейския парламент! Ето това е предложението на Демократи за силна България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам още веднъж на гласуване предложението на господин Агов за разместване на точките от дневния ред като т. 1 стане последна точка.
Гласували 128 народни представители: за 29, против 84, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Ще направя няколко съобщения преди да преминем към точка първа от дневния ред, която е:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УСПЕШНО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА 1 ЯНУАРИ 2007 Г.
Едното от съобщенията е, че народните представители Мая Манолова и Маргарита Панева оттеглят внесения законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Народните представители Иван Гризанов, Йордан Костадинов и Христина Христова оттеглят законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Господин Мерджанов ще представи от името на вносителите проекта за Декларация на Народното събрание на Република България на успешно приключване на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Преди това давам думата за процедурно предложение на народния представител Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, с оглед значимостта на декларацията на Народното събрание в подкрепа на правителствения план и успешното приключване на процеса по присъединяване към Европейския съюз и дебатът, който се очаква да се състои в парламента по т. 1 от програмата в днешното пленарно заседание, на основание чл. 38, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приемем пленарното заседание да бъде пряко предавано по Българската национална телевизия и Българското национално радио до изчерпване на дебата по тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Манолова.
Моля да гласуваме направеното процедурно предложение за пряко излъчване на тази точка от дневния ред по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 127 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 5.
Процедурното предложение се приема.
Господин Мерджанов, моля да представите декларацията от името на вносителите.
Атанас Мерджанов (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Представям на вашето внимание проект на
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България за успешното приключване на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание на Република България,
като подчертаваме:
- значението на приетата на 14 юли 2005 г. Декларация за основните приоритети на Четиридесетото Народно събрание на Република България;
- постигнатия значителен напредък при изпълнение на ангажиментите на нашата страна, произтичащи от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз;
като отбелязваме:
- че са необходими завършващи усилия за успешното приключване на присъединителния процес;
- че правителството е разработило План за действие с мерки като основа за изпълнение на препоръките от мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г.;
- че в българското общество съществува нагласа за сериозна работа през следващите месеци;
заявяваме следното:
1. Първостепенна задача на Народното събрание е успешното приключване на процеса на присъединяване на нашата страна към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
2. За постигането на тази цел Народното събрание ще продължи с неотслабващ темп своята работа по изпълнение на всички ангажименти в законодателната сфера, произтичащи от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и от препоръките, съдържащи се в мониторинговите доклади на Европейската комисия.
3. Народното събрание ще оказва необходимото съдействие на правителството и всички български институции за изпълнение на Плана за действие, като активно ще използва за тази цел своите правомощия и инструментите на парламентарния контрол.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Преминаваме към разисквания по проекта за декларация.
Времето, с което разполагат парламентарните групи за изказвания, добре го знаете, но пак ще го повторя: Коалиция за България – 40 минути; НДСВ – 32 минути; ДПС – 26 минути; ОДС – 21 минути; ДСБ – 21 минути; Коалиция “Атака” – 20 минути; БНС – 20 минути; независимите народни представители – до 15 минути, като всеки един от тях може да говори не повече от 5 минути.
Имате думата за изказване.
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри! Обсъждането на проекта за Декларация на Четиридесетото Народно събрание във връзка със спешните мерки, които предприемат българското правителство и българските институции, и произтичащите от това задачи пред българския парламент, ще има изключително важно значение за това – България да може да стане пълноправен член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Това обсъждане се провежда в един изключително важен момент. Както преди малко бе отбелязано, днес в Европейския парламент също ще бъде приета обща резолюция на всички политически сили за подкрепа на присъединяването на България и Румъния на 1 януари 2007 г. – обща резолюция, в която се потвърждава волята на Европейския парламент да окаже пълно съдействие и подкрепа за усилията на България в сътрудничество с Европейската комисия, разбира се, и на Румъния, за пълноправно членство на 1 януари 2007 г., за успешно завършване на петото разширяване на Европейския съюз.
Това обсъждане се провежда и ден преди срещата на най-високо равнище в Европейския съюз. Европейският съвет, на основа на Мониторинговия доклад на Европейската комисия, ще приеме решение, с което ще потвърди, че България и Румъния могат да бъдат членове на Европейския съюз на 1 януари 2007 г., ако положат спешни усилия в оставащите области, представляващи загриженост – спешни усилия, за които българското правителство е представило пред нас конкретни мерки. Изразява се обаче и увереност, че двете страни на основа на прогреса, който са постигнали, ще бъдат в състояние успешно да завършат тази цел.
В тази обстановка очевидно е важно българският парламент да потвърди своята воля, с която започна работата си през миналата година през м. юли, да има за свой основен приоритет членството на България в Европейския съюз и успешното завършване на този процес, като извърши необходимите действия в законодателната област, а в същото време и оказва необходимото съдействие на всички останали институции в държавата, не на последно място чрез инструментите на парламентарния контрол. Това е и смисълът на декларацията, която предлагат политическите сили от парламентарното мнозинство. Това е и смисълът на една декларация, която очакваме да бъде подкрепена от целия парламент, защото изключително важно е, както се казва в т. 8 от съвместния проект на Резолюция на Европейския парламент, политическите сили в България да концентрират своите усилия за завършване на условията за членство на България на 1 януари 2007 г. и да продължат да поддържат необходимата политическа ангажираност с този процес и постигането на тази цел.
Да, към нас се обръщат всички политически партии в Европейския парламент. Те внесоха свои отделни резолюции. Надяват се, че и ние ще бъдем на висотата на конструктивното взаимодействие и на диалога, който ще доведе отново до този консенсус, който беше и е типичен за България в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Консенсусът в България за нашето членство не може да бъде подменен с всякакви критики на една или друга мярка или формулировка, защото в случая не става дума за формулировки, не става дума за език или за белетристика – става дума за сериозни усилия. Всичко, което е представено пред нас от българското правителство, е свързано с преодоляване на проблемите в така наречените червени области. Това е само една малка част от усилията, които осъществяват българските институции, за нашето пълноправно членство.
Тези мерки са конкретни и съгласувани с Европейската комисия, за да може Европейската комисия да окаже помощ на българската страна за тяхното изпълнение, за да могат страните членки да окажат съдействие. Затова са съгласувани тези мерки, не за да поеме някой друг отговорността, която има българското правителство.
Именно тези мерки са в центъра на вниманието, защото те ще бъдат осъществени със съдействие на двустранна и многостранна основа от Европейския съюз. Именно затова и Европейският парламент в т. 9 от своята резолюция призовава Европейската комисия и страните-членки да подкрепят България и Румъния в тези най-важни области, за да могат да бъдат постигнати резултати и да може да бъде постигнато пълноправното членство от 1 януари 2007 г.
Наред, разбира се, с тези въпроси, както вървят и обсъжданията в Европейската комисия и както поставят въпросите страните-членки, те ще имат предвид и ще наблюдават какво ще направи България във всички други области, които останаха в жълтата сфера. Както ви е известно, по тези въпроси в началото на годината правителството прие план за действие. Преди две седмици правителството одобри конкретни мерки за изпълнение на икономическите и политическите критерии. Напредъкът в тази област е отбелязан в съвместната резолюция на Европейския парламент в т. 5. Правителството, също за да подобри организацията на работата си, е приело и друг, още по-конкретен документ, който отбелязва всички наложителни мерки в периода до септември, свързани с политическите критерии, за които преди малко говори господин Агов. Но това е организация в рамките на правителството и ние сме убедени, че то ще изпълни успешно тези ангажименти, които е поело и които осъществява от началото на годината.
Аз смятам, че ние, когато обсъждаме декларацията на парламента, трябва да се съсредоточим преди всичко към нашата роля, към това, което ние трябва да направим, към тези закони, които се очаква ние като народни представители да предложим. Преди всичко става дума за Закона за публичността на данните за представителите, заемащи висши държавни длъжности. Става дума за допълнение в Закона за политическите партии. Става дума за това да намерим форма да бъдат ясно очертани интересите на заинтересовани в дебатите - не само в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а да намерим форма, в която заинтересоваността на един или друг депутат или на един или друг представител на изпълнителната власт да бъде ясно изразявана и това да стане конкретно задължение. Става дума за това да допълним Закона за кредитните институции. Става дума за това да допълним Закона за мерките срещу изпирането на пари. Става дума за това да подготвим една нова законодателна програма, която да ни даде възможност в срок до началото на септември да приемем всички законодателни мерки, свързани с нашето членство в Европейския съюз.
Разбира се, не е табу и въпросът за ново изменение на Конституцията и ние сме готови да направим това, стига да бъде гарантирано, че няма никакви двусмислия във връзка с нашата основна цел, която осъществяваме през последните години, от 2003 г. насам – да постигнем конституционно закрепена независима, отчетна, прозрачна и ефективна съдебна власт. Това е един от най-сложните въпроси пред българското общество и ние ще изразим нашата готовност да направим всичко необходимо той да бъде решен законодателно по начин, по който да може максимално да се постигне в рамките на решението на Конституционния съд тази ефективност, прозрачност и този баланс между властите в Република България.
Необходимо е чрез нашата декларация също така да подчертаем, че чрез формите на парламентарния контрол в комисиите и в пленарната зала ние ще обсъждаме всички сложни стоящи пред страната проблеми, всички тези теми, които са предмет на сегашните мерки за изпълнение на Плана за действие на правителството.
Аз съм убеден, че както и в Европейския парламент, където ще бъде оказана пълна подкрепа на усилията на България и на Румъния, където ще бъде подчертано, че независимо че двете страни могат да бъдат приети на основата на това, което са постигнали, ще бъде направено всичко необходимо двете страни да станат едновременно членки на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. За това говори т. 8 на този проект на резолюция.
Аз съм убеден, че нашият парламент с обща политическа воля ще даде ясен сигнал пред нашите партньори в Европейския съюз и пред Европейския парламент, че имаме необходимата воля да завършим процеса на присъединяване на 1 януари 2007 г., като предприемем всички законодателни мерки и като проявим критичност, където е необходимо, чрез формите на парламентарния контрол и чрез всички други форми на взаимодействие с правителството и държавните институции, за да можем като български парламент да изпълним своята роля на върховен представител на българския народ, чиято воля е присъединяване към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Благодаря ви. (Ръкопляскания в мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли реплика на господин Папаризов? Няма.
Господин Местан, заповядайте за изказване.
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Декларацията относно мерките за изпълнение на основните критики и препоръки на Европейската комисия в цялостния мониторингов доклад от 16 май 2006 г. с убедеността, че
тези мерки целят да удовлетворят не единствено и само угоднически Европейската комисия, а преди нея и преди всичко – българските граждани. Не само Европейският съюз, но най-вече Република България е заинтересована да влезе с достатъчно реформирани системи, за да може да издържи конкурентния натиск в условията на реално членство и то по отношение на всички свои системи – от икономиката до образованието и културата, ако щете.
Още с огласяването на мониторинговия доклад бяхме свидетели на противоположни оценки за съдържанието му. Но колкото и силни да са думите, с които оценяваме Доклада на Европейската комисия, с думи няма да променим реалностите. България се нуждаеше от истинен и истински прочит на този доклад без тенденциозност и подмяна.
Планът за действие с конкретните мерки за изпълнение на препоръките всъщност илюстрира правилния прочит на Доклада на Европейската комисия. Затова днешният ни призив към опозицията да подкрепи Декларацията за успешно приключване на преговорния процес с Европейския съюз не е призив за безпринципно съглашателство, ние следваме принцип, който се съдържа в разбирането, че планът за действие не е принадлежност на коалиционния кабинет БСП, НДСВ и ДПС, нито даже и на управляващото мнозинство на тези три партии, а отдавна се съгласихме, че е национален приоритет.
Категоричната подкрепа от м. юли 2005 г. – мисля беше 14 юли – за Декларацията за основните приоритети на 40-то Народно събрание, разбира се, бе внушителна, но тя не носеше знака на тогава все още несформирания кабинет. Тоест над нея не тегнеше разделителната линия управляващи – опозиция. От тази гледна точка днес политическият въпрос относно подкрепата се отнася не до управляващите. Основателно ще бъдем заподозрени в словно излишество, ако кажем, че БСП, НДСВ и ДПС ще подкрепят тази декларация. Това е повече от естествено.
Днес основният въпрос е отношението на българската опозиция в 40-то Народно събрание. Това няма да скрие отговорността на управляващото мнозинство. Ние носим най-голямата отговорност, само че коректността налага да признаем висотата на отговорността по изпълнение на препоръките като приоритет на цялата българската държава, а не просто като мерки на коалиционното правителство.
Полето на компромисната съвместимост в името на цивилизационния евроавторитет на България налага феноменът на подкрепата на рисковете на опозиционния егоизъм. Само така наистина се носи отговорността да осигурим на суверена и на държавата си членството в Европейския съюз като настояще. Еврочленството ни не може да има за гарант противоборството на вътрешния фронт управляващи – опозиция. За тази национална кауза крайно време е да предложим една нова култура на политическата поливалентност. В името на това днес, на финалната права за изпълнение на ангажиментите за присъединяването на България към Европейския съюз, всички парламентарно представени политически сили дължат искреност и последователност в заявената през м. юли 2005 г. лепта за евростатута на страната ни. Заради нея всички ние, депутатите, трябва да се разграничим от тривиалитета на партийното упорство в опозиция като примитив и да припознаем феномена на сътрудничеството между националноотговорни политически сили с мандата на 40-то Народно събрание. В противен случай, уважаеми госпожи и господа, ще се превърнем в по балкански слепи политически рицари, чийто дуел е безполезна атракция с измамен единствено зрителен ефект, от който на народа обаче вече му додея. Защото наказателният вот, за който потриват ръце новозвани, е обречен да се преформатира в политическо харакири за България. Нямаме право да инспирираме подобна безпътица за държавата си.
В заключение. Тънка е границата между управление и опозиция, когато най-важната точка в националния дневен ред е 1 януари 2007 г. В името на достойнството на народ и родина нека да съзрем границата между национална отговорност и популизъм и да я спазим, без да прибягваме до маската на перфидността на партийната фрагментарност.
Парламентарната група на Движението за права и свободи определя като проява на политически наивитет чиито и да са евентуални изкусителни очаквания за партийни дивиденти от какъвто и да е неуспех при присъединяването към Европейския съюз, защото от изпълнението на тези мерки в най-голяма степен ще зависи дали ще допуснем или не превръщането на еврооптимизма в европесимизъм, който е живителната среда на популизма. Говоря за онзи популизъм, който чака на гюме извън траекторията на парламентарно представените политически сили. Вотът за тази декларация ще бъде индикация дали сме осъзнали тази отговорност, защото от евентуалните неуспехи на 40-то Народно събрание няма да се възползва нито една от парламентарно представените тук политически сили. Ще се възползва популизмът, който чака извън тази сграда.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Има думата за изказване народният представител Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, колеги народни представители! Парламентарната група на Демократи за силна България намира тази декларация, първо, ненавременна, както вече имахме възможност да кажем. Второ, съдържаща формулировки, които са неприемливи.
На първо място, в тази декларация се оценява напредъка, постигнат от нашата страна в изпълнение на ангажименти, произтичащи от договора, като значителен. Той не може да бъде определен като значителен, защото, ако беше значителен, на България нямаше да й се поставят условия сега, а щеше да бъде обявена датата 1 януари 2007 г. и нямаше да има заплаха да бъдат налагани предпазни клаузи. Значителен напредък в тази фаза на своето присъединяване към Европейския съюз имаха другите десет страни, станали членове преди нас. Ние нямаме такъв значителен напредък. Затова това е една оценка, която не държи сметка за реалностите.
Второ, в тази декларация на два пъти се споменава Плана за действие, като втория път, в диспозитива се казва: „Народното събрание ще оказва необходимото съдействие на правителството”.
Аз оставям настрана въпроса дали изобщо е редно Народното събрание да оказва съдействие, тъй като то е суверенът на властта в страната, но ще вляза в един съвсем кратък дебат към предлагания План за действие, който тук беше наречен национален приоритет. Не знам, сигурно увлечен в думите си, господин Лютви Местан си позволи чак такова нещо.
Какво представлява Плана за действие?
Първо, многобройни ангажименти на изпълнителната власт, нямащи никакво отношение към Народното събрание. Многобройни конкретни задължения на длъжностни лица да изпълнят закона или да изпълнят определени действия. Част от тези действия са неприемливи за Демократи за силна България, защото по характера си те издават един социалистически подход в управлението на страната и не представляват тези мерки, които би трябвало да се предприемат, за да се отразят най-сериозните рискове пред европейското членство. Но във всички случаи тези записани ангажименти на изпълнителната власт нямат никакво отношение към Народното събрание. Поради тази причина няма никакво основание Народното събрание да се произнася по тях.
Второ, в този План за действие се коментират задължения, поети от съдебната власт, към които Народното събрание не може да взема отношение без да постави под съмнение и да компрометира независимостта на съда и прокуратурата. Ние не знаем какво ще изпълни прокуратурата и съдебната власт. Това са действия, които те поемат по своя собствена воля, и няма как ние да санкционираме какъвто и да е ангажимент, поет от тях в Народното събрание.
На трето място, в този План за действие има идейно неприемливи за Демократи за силна България действия – например срещу последиците от корупцията, а не срещу причините. А причините са прекомерните държавни регулации, разпоредителните функции на администрацията, размиването на отговорностите, липсата на радикална реформа в Министерството на вътрешните работи, която е заменена с многобройни, некомпетентни, неразумно записани ангажименти, които трябва да изпълни самото министерство. Един вид министърът си е написал една програма и Народното събрание трябва да му я одобри. Тази програма във всички случаи няма да атакува причините за корупцията.
В този План за действие няма адресирана отговорност за изпълнение. Няма никаква отговорност на министър-председателя. Той не се задължава с нищо. Няма отговорност на министрите. Има отговорност на институциите. Аз питам: Народното събрание като ще приема да съдейства на този план, от кого ще търси отговорност? Записано е: „търсене отговорност от МВР” или „отговорност от институцията АЕЦ „Козлодуй”. АЕЦ „Козлодуй” институция ли е? Освен институция по търговското право, тя е фирма. Може ли АЕЦ да бъде институция, на която ангажименти да бъдат санкционирани по какъвто и да е начин от Народното събрание? Няма как това нещо да стане, освен ако ... (поглежда към блока на КБ). Тук юристи ме гледат учудено като че ли им казвам нещо странно. Сигурно си мислите, че АЕЦ е институция на държавата или какво?
Георги Божинов (КБ, от място): Има принципал.
Иван Костов: Ами принципалът, дайте му задачата на принципала, господин Божинов. Принципалът се крие зад Народното събрание. Отговорност за действието на АЕЦ за затварянето и пр., трябва да се запише на министъра на икономиката и енергетиката, за да му търсите отговорност след това. Каква отговорност ще търсите от АЕЦ „Козлодуй” като институция? Записали сте това и го определяте като национален приоритет. (Реплики от КБ.)
Аз това казвам, че е абсолютно неразумно.
Ние ще подкрепим План за действие, ако той съдържа следните елементи:
Първо, ако той запише два законопроекта, които ние настояваме категорично и ясно да бъдат казани, но не по начина, по който са казани сега. Ние настояваме да се запише съвършено ясно в Плана за действие, че ще бъде променена българската Конституция, за да се ликвидира с поставената под зависимост съдебна власт. Трябва да се каже ясно, а не по този витиеват начин, по който е записано в документа, който разглеждаме.
Второ, ние ще го подкрепим, ако изрично има текст за отваряне на досиетата, за което виждаме, че нараства съгласието между политическите партии, представени в Народното събрание.
Ние ще подкрепим такъв План за действие, ако той се изчисти от всякакви ангажименти на изпълнителната власт и ако се направи по следния начин, както трябваше да постъпи правителството – то трябваше да предложи план за законодателна програма, която ще внесе в Народното събрание за законите, които трябва да бъдат приети от този момент до определена дата през месец септември. Това трябваше да направи управляващото мнозинство. И по този конкретен план за законодателство трябваше да се води дебат в Народното събрание. Там ние трябваше да говорим за това какви са концепциите за тези закони, които ще се приемат и дали са тези закони, защото в този план се жертва едно, за да се реши друго. Защото в този план вие ще трябва да поправите многобройните грешки, които допуснахте, приемайки закони, които сега виждаме, че ще приемате наново. Този план трябваше да се съгласува с Народното събрание и Народното събрание трябва да се произнесе по него. Но това не е свършена работа, очевидно поради пълна липса на компетентност от страна на правителството и на управляващото мнозинство.
Аз заявявам позицията на Демократи за силна България конкретно по декларацията:
1. От израза “значителен напредък” да отпадне думата "значителен".
2. Точка 3 да отпадне, тъй като Народното събрание няма да оказва необходимото съдействие на правителството и всички български институции за изпълнение на този изключително слаб План за действие, който виждаме. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Костов.
След това ще подложа на гласуване вашите предложения.
Заповядайте, господин Калфин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Ивайло Калфин: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Аз помолих за думата точно след изказването на господин Костов, защото, искам да си призная, то ме смути. Аз действително очаквах днес парламента да обсъди какво могат да направят институциите в страната и по-специално българското Народно събрание, за да довърши държавата ангажиментите си и да станем член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Вместо това чуваме измислени аргументи, че парламентът не можел да се занимава с нищо друго освен законодателната програма на правителството. От Вашата група, господин Костов, имаше въпроси включително към министър-председателя и искания да бъде представен Планът за действие на правителството тук, в парламента. Днес Вие казвате: вече не искаме да ни представяте тоя план, дайте ни сега законодателната програма. Това е изключително несериозно.
Аз не мога да разбера защо все още не можем да разберем едно нещо – членството на България в Европейския съюз не е партийна работа. Трябва да ви кажа, че в българското правителство това съзнание го има. Членството на България в Европейския съюз е работа на българските граждани и на българските институции. То изисква усилията и на правителството, и на парламента, и на съдебната власт. Вярно е, че нито вие, нито ние можем да задължим съдебната власт да вземе едно или друго решение. Но политическият знак и политическото становище, което можем да дадем, е важно. Ако Вие го подценявате, аз мисля, че не вървите във вярната насока, защото не можем да оставим и да кажем: всяка институция да реши какво ще прави във връзка с членството ни в Европейския съюз.
Вие казвате, че бихте подкрепили един план, само ако пише в него две точки и той всъщност се сведе до законодателна програма. Аз мисля, че един такъв план би бил много слаб. Недейте да искате от правителството слаби документи! Точно този подход би бил атакуем. Ние трябва да свършим много работа. Освен Планът за действие на заседание на правителството преди две седмици беше приет един много подробен план, свързан с политическите критерии. Това е нещо, за което господин Агов, който сега не виждам в пленарната зала, говори преди малко. Така че нека действително да погледнем коя институция какво може да свърши.
Ако имате критики към това, което правителството е поело като ангажимент, кажете. Недейте да го обвинявате, че кара МВР или АЕЦ "Козлодуй" или Министерството на икономиката и енергетиката да свърши нещо. Точно обратното, ние очакваме от вас, ако нещо ви смущава, не да кажете: няма нужда да се занимава еди кое си министерство или АЕЦ "Козлодуй", а да кажете: ние искаме допълнително да се случи това. Това е нашата идея, когато влизаме в Народното събрание с този План за действие.
Нашата идея е да обединим действително усилията на всички институции и партии.
Между другото, днес се гласува резолюция в Европейският парламент. Всъщност стана дума за нея. Там европейските депутати са се уточнили и в проекторезолюцията е включен един параграф, в който призовават всички политически сили в България да положат максимум усилия, за да доведат страната ни до членство в Европейския съюз. Това не означава отхвърляне на точно този призив, който правителството отправи към вас, за съвместна работа и за довършване на нашите ангажименти.
Ние бихме могли да ги довършим и без ДСБ, обаче аз продължавам да си мисля, че включването, и то активното включване и на Вашата партия в този процес е изключително важно за страната ни. Призовавам действително оттук нататък дискусията да бъде конструктивна по това, което действително искаме да направим, а не да използваме трибуната на Народното събрание за решаване на някакви по-дребни партийни задачки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калфин.
Иван Костов (ДСБ, от място): Какви конкретни ангажименти сте поели? Никакви!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля в кулоарите да уточните тези неща с министър Калфин, господин Костов, а не от дъното на залата.
Иван Костов (ДСБ, от място): Какъв ангажимент …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля за тишина в залата! Никой народен представител няма право да говори от място. Това го знаете по-добре и от мен.
За изказване има думата народния представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, както всички тук знаете, аз съм категорично за присъединяването към Европейския съюз. Ще подкрепя всички действия в тази насока. Недоумявам обаче защо българското правителство и българският парламент водят политика, която фактически ни отдалечава от Европейския съюз. Няма да говоря тук за разполагането на американски военни бази и войната в Ирак. Няма да говоря за това, че в тези неща няма абсолютно нищо европейско. Ще спомена няколко факта, върху които бих искал да обърна внимание и да се замислим както ние, така и българското правителство.
Защо правителството прави така, че България да стане страната с най-скъпия ток в Европа? Знаете, че сега тока в България струва 17,5 ст., в съседна Гърция струва 14 ст. Само преди седмица беше обявено, че токът ще се увеличи някъде между 6 и 8%.
Защо трябва да закриваме ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" при условие, че всички партньорски проверки са категорични, че тези блокове са безопасни? В момента те имат лиценз за безпроблемна работа до 2011-2013 г.?
Какво европейско има, уважаеми колеги, в една здравна политика, където близо един милион българи са без здравни осигуровки? Държавата не осигурява животоспасяващи лекарства на нуждаещите се, уважаеми господин премиер!
Какво европейско има в невероятния тормоз над 900 хил. шофьори със стари регистрационни номера? Всички разбрахме, че Европейският съюз никога не е имал подобно изискване за пререгистрация на номерата.
Какво европейско има в грабежа, на който са подложени българските граждани от страна на топлофикациите и енергоразпределителните дружества? Знаете, че европейските директиви са потребителите да заплащат само онова, което консумират. Вместо това ние измисляме всякакви суми мощности, сградни инсталации и т.н. и ограбваме по този начин българските граждани.
Какво европейско има, уважаеми колеги, в застрояването на зелените площи и междублоковите пространства? Само преди минути аз предложих на всички вас в тази зала да гласуваме
10-годишен мораториум върху това застрояване, това касае всички нас. В Лондон има 100-годишен мораториум и виждате, че там нещата са решени. Какво ви пречеше да подкрепите това предложение, в което няма нищо политическо?
Колеги, ние тук можем да гласуваме и 1000 декларации – коя от коя по-хубава, ако обаче водим политиката, която водим в момента, говоря и за парламента, и за българското правителство, ние само ще се отдалечим от Европейския съюз. И всички тук го знаят.
Призовавам ви да се обърнем към реалните проблеми, а не към абстрактните декларации! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Петър Стоянов – за изказване. Заповядайте.
Петър Стоянов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на ОДС искам да заявя следното: ние нямаме никакво основание да променяме своето становище, изразено в деня, в който се откри това Народно събрание. Ние сме категорично за членство на България в Европейския съюз на 1 януари следващата година, и то без предпазни клаузи, и заявихме отговорно, че ще работим непрекъснато за това.
Разбира се, когато казахме, че ще работим за постигането на тази цел, ние го казахме със съвсем ясното съзнание, че ще го правим от позицията си на ясна и категорична опозиция и на мнозинството, и на правителството. Ние смятаме, че ще допринесем за сбъдването на тази цел – членство от 1 януари следващата година, и без предпазни клаузи, не като хвалим правителството и тройната коалиция, а точно обратното – като показваме всекидневно, категорично и ясно недостатъците в тяхната работа, като посочваме пътищата, чрез които тези недостатъци могат да бъдат преодолени. Работейки за членството на България в Европейския съюз, ние схващаме ясно, че работим за България, а не просто за успеха на тройната коалиция и на това правителство. Ето защо искам да си позволя няколко думи, които могат да изглеждат и встрани от това, което обсъждаме.
Ние преценяваме внимателно тази декларация и заявяваме, че ще гласуваме не водени от гледна точка на опозиционно упорство. Опозиционно упорство в този смисъл ние няма да демонстрираме, но това е добър повод да кажем, че няма никакъв смисъл да се демонстрира и упорство от страна на управляващите, когато става въпрос за по-добри решения, които опозицията може да предложи. Абсолютно вярно е и ние заявихме това още сутринта на Председателския съвет. Планът за действие е приет от правителството. Ние се възпротивихме категорично на един текст от декларацията, предложен вчера, който казваше ни повече, ни по-малко, че правителството е разработило ясен план за действие, съдържащ мерките, тоест всички възможни мерки, които могат да бъдат предвидени, щото да се реализира мечтата на България да стане член на Европейския съюз.
Ние сме удовлетворени от новата редакция, която казва, че правителството е разработило план за действие без да дава качествена оценка за това какъв е този план за мерки, за да стане България член на Европейския съюз.
Защото ние продължаваме да поддържаме нашата теза, изразена ясно на пресконференция вчера, дадена от Съюза на демократичните сили. Не че този план за действие не е добър, този план за действие обаче можеше да бъде по-добър, ако при неговото изработване наистина бяха приети предложения на опозицията. Нещо повече, този план за действие можеше и да не съдържа определени мерки, ако тук, в това Народно събрание бяха приети полезни и разумни за България предложения на опозицията, когато става въпрос за Закона за съдебната власт или когато става въпрос за Конституцията, когато става въпрос за Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни длъжности. Тогава нямаше нужда в днешния план за действие да се предприемат нови мерки, с които да се демонстрира борба срещу корупцията.
Впрочем ние продължаваме да смятаме, че тази битка срещу корупцията едва ли ще бъде доведена до успешен край, до членството на България в Европейския съюз. Ние продължаваме да смятаме, че генезисът, корените на организираната престъпност се намират там, където за съжаление нито тройната коалиция, нито правителството може да бръкне. Но ние смятаме, че членството на България в Европейския съюз ще даде по-голяма гаранция на всички нас да се справим с това явление, което с основание тревожи не само Брюксел, но което с основание тревожи българските граждани.
Уважаеми госпожи и господа, дотук беше моето опозиционно говорене, което трябваше да направи съвсем ясна нашата позиция и пред вас – управляващото мнозинство, и пред правителството на България. Ние знаем обаче много добре къде е границата между опозиционното поведение и националноотговорното поведение. Границата са интересите на България. И затова ние няма да си позволим да преминем тази граница и да навредим на трайните интереси на България, дори когато тя се управлява от мнозинство и от правителство, на които сме категорична опозиция, и повечето от действията, които то предприема, ние не приемаме.
Ето защо, като имаме основателни забележки към тази декларация, като заявявам предварително нашата удовлетвореност от промените в декларацията, които по предложение на опозицията бяха приети днес, като заявявам, че в последната точка от тази декларация има един абзац, който си позволих да определя сутринта на Председателския съвет като незрял, а той е абзацът, който казва, че Народното събрание ще окаже всестранно съдействие на правителството и на всички български институции, аз пледирам много ясно, че Народното събрание не може да оказва съдействие никому, защото Народното събрание е органът, който избира това правителство. Народното събрание не оказва съдействие на правителството, то го контролира, то изисква от него. Това са думите, които народните представители и Народното събрание, ако уважават себе си, трябва да използват в своя политически речник, колчем стане въпрос за правителството.
Затова аз предлагам в тази точка да остане текст от типа, че Народното събрание ще направи всичко възможно и ще изисква от правителството изпълнение и т.н., нека текстът да бъде развит. Но няма как да не приема т. 1 от съществената част, която казва, че първостепенна задача на Народното събрание е успешното приключване на процеса на присъединяване на страната ни към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Да, това ние ще приемем.
Уважаеми госпожи и господа, когато става въпрос за отношения управляващи – опозиция, аз не виждам никаква причина управляващите да се сърдят на опозицията, винаги когато тя, понякога може би крайно, понякога вероятно и неуместно от тяхна гледна точка, ги критикува за всички предприети от тях действия. Когато това се случва тук, в Народното събрание, аз намирам тези действия на правителството не просто за уместни, те са задължителни. Това е смисълът от парламентарната демокрация.
Когато става въпрос обаче за демонстриране на политическо единство по отношение на един приоритет, който беше основният приоритет на опозицията, когато тя управляваше тази страна, който приоритет беше и мой основен във времето, когато бях президент, и когато става въпрос за изразяване на този приоритет извън границите на България и пред институции на Европейския съюз, аз съм длъжен да заявя, че ние – от Съюза на демократичните сили, от ОДС, ще подкрепим тази декларация, защото подкрепяме приоритета България да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г., и то без предпазни клаузи.
И ви уверявам, уважаеми госпожи и господа от тройната коалиция, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, ние ще продължим да работим до последния момент за реализирането на този приоритет. И нашата работа ще бъде не да ви хвалим от тази трибуна, а да бъдем вашият остен, да ви критикуваме, да ви показваме онова, което може да бъде направено още по-добре. Аз не се съмнявам в политическата воля и на тройното мнозинство, и на правителството. Аз вярвам, че вие искате България да стане член на Европейския съюз. Но въпросът не е просто вие да вземате решения, въпросът дори не е в това да вземате добри решения, въпросът е в малкото време, което ни остава, да вземате най-добрите решения! А за да сторите това, на вас ви трябва капацитета на българската опозиция, която се отнася изключително отговорно към всичко, което се отнася до членството на България в Европейския съюз. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Има думата за изказване госпожа Анелия Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! За Национално движение Симеон Втори по отношение на политическите приоритети, както нееднократно сме подчертавали, няма нищо по-важно от това – на 1 януари 2007 г. да се поздравим с пълноправно членство в Европейския съюз. Следващите дни в пленарната зала ще бъдат показател за способността на политическите сили да уважават националния интерес и да работят за постигането на тази цел.
Считам, че е изключително важно да възприемем един ясен и прагматичен подход към днешната дискусия по отношение на предлаганата декларация от Народното събрание и във връзка с предложения и одобрен от Европейската комисия план за действие по препоръките на последния Мониторингов доклад.
Дами и господа, ако обсъждаме конкретните мерки в плана за действие, то тази дискусия няма нужда да се води, защото управляващото мнозинство ще ги подкрепи безусловно, а опозицията, която не е гласувала за това правителство, безспорно ще бъде “против”. Това ясно беше чуто и от някои от предходните изказвания.
Затова ние днес в тази дискусия трябва да насочим усилията си към това, което Народното събрание като орган на законодателната власт трябва и му предстои да свърши през оставащите месеци до пълноправното ни членство.
Народното събрание трябва да насочи усилията си към основните законодателни приоритети, част от които са посочени и в плана за действие на Министерския съвет.
В същото време Народното събрание трябва да си даде ясна сметка, че освен законодателните си приоритети, то трябва да изиграе съществена роля в другото свое качество – на активен и ефективен парламентарен контрол. И точно това ние трябва да обсъдим и да се обединим около тази си функция, когато коментираме плана за действие и мерките на правителството.
Това, което предстои и с което НДСВ ще се ангажира през оставащите месеци в своите законодателни инициативи, е свързано със законопроекти, които предлагат промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, в Законопроекта за политическите партии. Това, върху което НДСВ като политическа сила от управляващото мнозинство ще съсредоточи своите действия, е особено важен приоритет за нас – това са следващите промени в Конституцията. Да, уважаеми дами и господа, следващите промени в Конституцията.
Ние не се страхуваме да кажем, че това, което е важно да направим, е да разсеем съмненията, които се породиха в европейските ни партньори, относно независимостта на съдебната власт и отчетността.
Мисля, че не е грешка, ако кажем, че е необходимо да обединим усилията си, за да разсеем внушенията и спекулациите, че всъщност ние сега ще се опитаме да направим поправка на Третата промяна. Не, дами и господа, ние ще се опитаме със следващи стъпки да направим такива промени, които да стабилизират позицията на независимост на съдебната власт. И не само това, ние ще се опитаме да реализираме един наш основен приоритет, който посочихме още в началото на 40-ото Народно събрание: в тези следващи промени на Конституцията да закрепим следващия етап на финансовата децентрализация на общините, като създадем необходимите за това конституционни гаранции.
Убедени сме, че за осъществяването на този процес е важно не само осъществяването на активен и задълбочен парламентарен дебат, но също така и провеждането на широка публична дискусия, в която да участват и структурите на гражданското общество.
Необходими са ни няколко взаимодействия и степени на взаимодействие, уважаеми дами и господа народни представители. Този комплекс от мерки, който се предлага, не е затворена система. Той предпоставя едно динамично взаимодействие между органите на законодателната и на изпълнителната власт, между институциите и структурите на гражданското общество, между политическите сили от управляващото мнозинство и опозицията и най-после – между цялото наше общество и европейските ни партньори.
Национално движение Симеон Втори се обръща към всички народни представители, като призовава за максимален прагматизъм, концентрация и мобилизация. Нека поставим националните интереси над всичко, за да отговорим на очакванията на хората, за да си свършим добре работата.
Неизменно е правото на опозицията да бъде коректив на управляващите, но нека в тези дни ние всички да бъдем целенасочени и последователни, за да не се превърнем ние всички в коректив на българските интереси. Нека да не забравяме, че присъединяването на страната ни към Европейския съюз и то от 1 януари 2007 г. ще бъде успех не само на управляващото мнозинство, това ще бъде успех на всички партии, не само на партиите в тази пленарна зала. Това ще бъде успех и за колегите от опозицията, това ще бъде най-вече успех за всички български граждани.
Всичко, което зависи от Народното събрание, Национално движение Симеон Втори заявява, че ще направи, за да се сбъдне, за да се сбъднат нашите очаквания! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Министър Кунева, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР Меглена Кунева: Госпожо председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги! Преди да мина по същество за декларацията и за това, което тя подкрепя в основата си, ще ви кажа, че току-що получих от моя холандски колега поздравления за това, което приключи вчера през нощта в холандския парламент. Може бие не сте обърнали внимание рано тази сутрин, че вече има новина – холандският парламент приключи с ратификацията си. (Ръкопляскания.) Това е един труден парламент за ратификация, с две камари. Вчера през нощта в 23,30 ч. българско време дебатът приключи с гласуване.
Имаше процедурна възможност гласуването да се отложи за 20-и т.м., ако в Сената имаше много възражения против подкрепата на нашия договор. Но тъй като резултатът е бил много убедителен – от 75 гласували 71 “за” и само 4 “против”, то е минало само с една процедура и всичко е приключило вчера вечерта.
Изкушавам се да ви прочета едно изречение от това, което получих от моя холандски колега току-що: прогресът, направен в България беше оценен по време на дебата и сенаторите бяха окуражени от усилията, които са взети от вашето правителство да адресира оставащите за решаване проблеми.
Мисля си, че това е един добър старт на това защо е важна тази декларация и защо ние се надяваме на вашата подкрепа. Разбира се, тя върви паралелно, съпътстваща на усилията, които правителството прави.
Само в една от ремарките на декларацията – във втория параграф се казва, че: като отбелязваме, че са необходими завършващи усилия за успешното приключване на присъединителния процес, се отбелязва, че правителството е разработило план за действие с мерки като основа за изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г., тоест по отношение на този план парламентът не прави нищо друго с тази декларация, освен да отбележи неговото съществуване абсолютно коректно и наистина да има всички възможности да контролира изпълнението на един акт на правителството.
Няколко думи за правната природа на този план за действие. Разбира се, че с него нито искаме, нито можем да изчерпим целия набор от възможности, които и парламентът, и правителството имат.
Няколко бележки по това, което преждеговорившите казаха – например, за лицензионните и разрешителните режими. Няма да ги видите тук, няма да ги видите вътре в плана за действие. Това не е необходимо първо, защото ние имаме закон, който се прие от миналия парламент за начина, по който се въвеждат разрешителните и лицензионните режими.
И второ, затова защото това е част от мерките, които са адресирани в икономическите критерии.
Правителството прие още на 17-и – веднага след доклада, вътрешни мерки по всички отбелязани области, не само червените области, а по всички отбелязани области, по които България трябва да продължи усилията. Икономическите критерии са част от тях. Там е записано, че ние продължаваме да се грижим за намаляването на лицензионните и разрешителни режими. Разбира се, без съдействието на парламента това едва ли би могло да стане абсолютно спешно.
По въпроса за мерките за антикорупция – правителството прие Стратегия за прозрачност. Тази стратегия също е на ваше разположение за коментари, за контрол върху изпълнението ни и тя беше предложена от министъра на държавната администрация и административната реформа. Това също е част от плана ни за действие, макар и невлязла тук конкретно в така наречения екшън-план, планът за действие сега.
Какво е важно да се знае за този план? Тогава, когато го изработвахме заедно с помощта на комисията този план имаше две основни изисквания: да бъде много кратък, да бъде много фокусиран – само върху тези области, които са така наречените оставащи области, области от червените кутии, и да бъде възможен да се направи в рамките до 7 септември т.г. Така че той не може да бъде по-дълъг от това което правителството е приело, защото иначе ще загуби основната си характеристика – да бъде правим, да бъде възможен да приключи до 7 септември т.г. Това е действително най-важната му работна характеристика за нас. Той не е сам за себе си. Той е съпътстван от много други мерки. Той не изчерпва всички действия, които и правителството, и парламентът предприемат. Но той е необходимо и достатъчно условие, ако се изпълни, за да може да получим в края на м. септември или в началото на м. октомври такава оценка в Мониторинговия доклад, която да докаже, че България се е справила с всички оставащи области.
И малко информация, може би в аванс. Утре предстои Европейският съвет, на който ще се разискват съвсем накратко, разбира се, и нашите два мониторингови доклада и напредъка, който е направен в страните. Искам да ви уверя, че този напредък, независимо как го използваме тук, в страната, за да имаме този остен, за който говори Петър Стоянов, този мониторингов доклад и това, което България е постигнала, е отбелязано като значителен напредък.
Аз мисля, че за да вървим напред е необходимо този остен да бъде разбиран и като стимул. Няма нищо по-стимулиращо от обединени усилия, от интеграция на нашето общество, на нашите усилия вътре в страната, за да може да приключи успешно и интеграцията ни на 1 януари 2007 г. Всъщност, всяко начало е само средата на пътя и когато говорим да няма предпазни клаузи нека да имаме предвид все пак, че тези предпазни клаузи могат да се налагат и в следващите три години след членството, така че задачата доста надхвърля времевия хоризонт 1 януари 2007 г.
Аз благодаря предварително за съдействието, което съм убедена, че политически ще получим, за това, което парламентът ще направи в следващите месеци и, разбира се, на колегите от кабинета. Имаме доста работа да свършим, но е възможно да бъде направена в следващите месеци. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Кунева.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
Мария Капон (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Присъединяването на 1 януари 2007 г., както на всички е ясно, и с решението, което беше взето на ратификацията на холандския парламент, ще бъде политическо решение.
От българското правителство и от мнозинството, управляващо България, зависи как ще влезем – с гордо вдигнати глави, като равностоен член или с предпазни клаузи, като второ качество.
Четейки това, което правителството внася, така нареченият файл то ду лист, а не екшън-план, най-вече е добре да говорим на български език, това е списък от мерки, а не план за действие.
Разбирам защо се иска от нас да го подкрепим с декларация, а не с решение, защото няма нищо за решаване в него. Защото от едни мерки би станало ясно какво основно ще прави правителството. Тук виждаме списък от лозунги във вид на декларация, в която кабинетът се вайка от състоянието, от една страна, а действието определя със следните думи: доклади, анализи, завършване на системи, обучение, инструкции, подаване на заявления, звена за наблюдение, информация, експерти, стратегии, подробни програми, статистика. И основното действие, забележете, е увеличение на щата и назначаване на администрацията.
Един план за действие има: каква мярка, кой е отговорник, какъв е срокът, съответно кой прави вътрешния мониторинг, тоест одита.
Ще ви цитирам голяма част директно от самите мерки и правилно правителството ги нарича “мерки”, които са, примерно, спешно издаване на заповед, спешно приемане на нормативи, изискване на доклади, събира и актуализира информацията от министерствата и другите ведомства, води статистика, предоставя информация за случаите, а същата трябва да е достатъчна, така че да посочи тенденции.
Много са примерите, които могат да дам. Премахвания на двусмислията, що се отнася до пълното зачитане на независимостта на съдебната власт, тоест промени в Конституцията, дори не е изречено правилно.
Единствените истински мерки, между другото, са по червения картон по земеделие, тъй като това е технически картон за разлика от другите три. И там наистина мерките са с ясен отговорник, ясни срокове по това какво трябва да се направи. В интерес на истината само трябва да го спомена.
Накрая искам да ви кажа цитат за това как ще се справя нашето правителството с поръчковите убийства: фокусиране върху неразрешени поръчкови убийства, създаване на типология, което следва да помогне разкриване на връзки и по възможност да подпомогне предотвратяване на поръчкови убийства и да докладва за напредъка на наказателните разследвания по скорошни или по стари случаи на поръчкови убийства.
Ясно, в този контекст трябва да четем новините около делото за убийството на Андрей Луканов.
Уважаеми дами и господа, българските граждани очакват от нас реални действия, а не празни думи, омайващи публиката. И ако ще показваме ние тук, в Народното събрание, воля за реформи ви предлагам да започнем първо със себе си – за какви политически партии става въпрос? Тук има парламентарни групи. Вместо да се занимаваме с политическа литература аз съм убедена, че както министър-председателят, така и повечето от министрите, дълго време са седели на тези банки.
Преди три месеца открих постоянна приемна в Пловдив. Наложи ми се да стана работодател, отново работодател. С най-голямо желание го направих като се регистрирах по БУЛСТАД.
Нашият правилник, господа народни представители, оставете извън гласуването на чужди карти, което е наше решение или на част от вас, за несправяне с нас самите. Има незаконни текстове – текст, който правят черните тефтери, халваджийските тефтери на нашите каси в парламентарните групи и вие го знаете по-добре.
Вашите депутати от БСП, от мнозинството, на месец по тази черна книга и тефтер вземат около 60 хил. лева. Затова прилагам становището на Националната агенция за приходите относно нашия правилник, за да променим себе си, за да вярват хората на нас, защото ако аз като работодател мога все пак да осигуря тези хора, ще трябва утре да знаем как да обложим този доход. И аз се радвам, че министърът на финансите е тук, защото законите, които създаваме трябва да бъдат закони първо за нас.
За да завърша, ще кажа, че аз ще гласувам тази декларация, защото Народното събрание е част от интеграционния процес. В нито един миг, откакто съм в това Народно събрание, не съм заявявала друга дата извън датата 1 януари 2007 г. Тя е национален приоритет за мен самата, за моето семейство, за хората, които обичам. Ще гласувам, но не подкрепям така наречените “мерки” на плана на правителството, защото освен вдъхновена декларация по-скоро е доказателство, че вашето правителство не се справи.
Госпожо председател, това е решението, което съм дала преди два месеца на експертите. (Подава го на председателя госпожа Камелия Касабова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Капон.
Господин Китов, заповядайте за изказване.
Борислав Китов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър-председател, дами и господа министри! Аз съм убеден, че едва ли има много хора в тази зала, които не желаят България да се присъедини към Европейския съюз и това да стане на 1 януари 2007 г., както всички – България да влезе без предпазни клаузи, както подобава.
Струва ми се, че начинът на свършване на нещата, включително с тази декларация, е обърнат. Щеше да бъде много по-добре и много по-ангажиращо, ако бяха проведени срещи между парламентарните групи, включително с представители на правителството, с различните комисии, на които да се обсъдят, разгледат и да се набележат необходимите мерки за присъединяване. По този начин ангажиментът на всички народни представители, без значение дали са управляващо мнозинство или опозиция, щеше да бъде много засилен. Те щяха да се чувстват съпричастни. Никой не може да отрече, че е възможно да постъпят неща, които включително щяха да направят този План за действие много по-пълен. За съжаление, това не стана.
Планът си е план. Аз също считам, че така, както е даден, е доста общ, доста разхвърлян във времето и би било много по-добре в различните му приоритети да има ясни срокове с ясните ангажименти, включително и като законодателна програма на Народното събрание и на правителството. В момента твърдя, уважаеми дами и господа, че между законодателния орган и правителството няма добра стиковка и вие не изпълнявате даже законодателния план, който сте дали. Има известно забавяне. Аз мисля, че това е грубата грешка, която беше направена. Това трябваше заедно да бъде изработено и при всички положения щеше да ангажира много повече народните представители в този план.
От друга гледна точка, аз съм напълно съгласен с Вас, госпожо Кунева, че процесът на присъединяване няма да свърши на 1 август, той ще продължи още много време. Затова ми се струва, че в плана нещата трябваше да бъдат разделени на абсолютно необходими, които се налагат; неща, които са второстепенни; и неща, които са постоянни.
Другият голям въпрос – дали е необходима само законодателна синхронизация?
Госпожо Кунева, Вие много добре знаете, че освен законодателната синхронизация е необходимо спазването и прилагането на тези закони – нещо, за което ние също сме критикувани. Тук трябваше ясно да проличат ангажиментите на правителството по отношение спазването на законодателството.
Струва ми се, че би било много по-добре, ако всички заедно, разбира се, не с равнозначно участие, бяхме участвали в разработването на този план.
Аз твърдя също, че има неща, които са изключително важни за присъединяването, а липсват в плана. Поне по линия на здравеопазването, то не е червена зона и слава Богу, има неща, по които също закъсняваме, а ги няма в плана.
По отношение на декларацията. Ако тя е само за да покаже на Европейския парламент, че всички политически сили са съпричастни в този процес, това е така. Ние веднъж сме го заявили.
Ние, разбира се, също имаме някои забележки, защото когато говорим за напредък, безспорно има, но да говорим, че той е значителен напредък при оставащите наистина важни неща, които имаме да свършим, по-добре да оставим да го казват европейските ни партньори, отколкото сами да го изтъкваме в нашата декларация.
Пак повтарям, опирам се на думите на министър Кунева и считам, че усилията на българския парламент няма да са завършващи. Затова не бива да казваме, че са необходими завършващи усилия за три месеца, защото, уважаеми колеги, ще ни трябват доста години усилия наистина да станем такива членове на Европейския съюз, каквито всички желаем.
Мисля, че все пак можем да приемем, че Планът за действие може да служи като основа, но трябва ясно да бъде казано, че този план би могъл да се допълва и разработва.
Накрая, уважаеми колеги, по отношение на декларацията – мисля, че не е там мястото на т. 3. Разбира се, ако вие искате да направим съпричастно Народното събрание, трябва да я променим и бих искал да ви предложа редакция на този въпрос:
“3. Народното събрание ще използва своите правомощия и инструменти на парламентарен контрол, за да гарантира изпълнението на Плана за развитие от правителството.”
Ето това е двойният ангажимент – от една страна, се ангажираме като народни представители да изпълним своята задача по отношение приемането на нужните закони; от друга гледна точка, ще се задължим да правим своя контрол по отношение на правителството – не само дали изпълнява задачите в срок, а дали прави необходимото за спазването на приетите закони. Ето това е двойното отношение към един и същ въпрос, в който едната институция се ангажира да контролира другата, а другата институция се задължава да подхранва Народното събрание с нужните промени в законодателството. Какво да се заблуждаваме? Не е наша работа да внесем всичките закони. Много добре знаете, че именно тези синхронизационни закони са основно задължение на правителството с всичкия му административен капацитет.
Считам, че трябваше да има една точка в тази декларация, въпреки че го има в плана, в която да се задължи Министерският съвет да направи всичко възможно за подготовка на административен капацитет за усвояване на тези фондове. Това е другият голям проблем – има го в плана, знам. Тук трябваше да има още по-силен ангажимент, защото там след това ще се натъкнем на други големи проблеми, които обаче ще бъдат обект на декларация може би следващата година, госпожо Кунева.
Завършвам с това, че ако искаме наистина да направим един документ, то не е късно отново да се направят някои консултации по отношение на този План на действие – за допълването му, ако е възможно.
Ние ще подкрепим също декларацията, но се надявам т. 3 да бъде променена в духа, който ние подсказваме, което е гаранция, че парламентът поема своите ангажименти за спазването на програмата. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с разискванията по декларацията. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с изказвания по проекта за Декларация.
Господин Константин Димитров, заповядайте.
Константин Димитров (ДСБ): Уважаеми господин министър-председател, уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Българският парламент се нуждае от една адекватна декларация, която да постигне желаното от нас членство на България на 1 януари 2007 г., и то това членство да бъде пълноправно. Ето защо, в деловия порядък, който трябва да възприемем, аз потвърждавам очакванията на Демократи за силна България, че трябва да отпадне квалификацията “значителен напредък” от преамбюлната част, където се говори за постигнатото до този момент. И, разбира се, препотвърждавам нашето очакване т. 3 от заключителната част на диспозитива да отпадне изцяло.
Към това аз предлагам, госпожо председател, да се коригира и заглавието, което в декларацията е формулирано като “успешно приключване на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.” Същата или сходната фраза, която присъства в т. 1 на диспозитивната част, да се замени с “постигане на пълноправно членство на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г.”, тъй като това е всъщност точната национална цел, която ние тук в българския парламент желаем да постигнем и нищо по-малко от това.
Позволете ми след това да се спра с няколко думи върху съдържанието на Плана за действие, представен от българското правителство. Този План за действие действително има съществени недостатъци. Той се нуждае от една спешна и бърза корекция, ревизия, допълване, рефокусиране действително върху онова, което може да превърне България в държава, способна на качествен скок за краткия период, с който държавата ни разполага, а именно периодът до 7 септември.
Изненадан съм от увереността на министър Кунева, че този план във вида, в който е представен в българския парламент, е необходимо и достатъчно условие за постигане на пълноправното членство.
Господин министър-председател, ще се радвам, ако чуя Вашата оценка за този план и действително дали сте убеден, както вашият министър, че той е необходимо и достатъчно условие. Такова заявление е твърде силно по мое мнение и това предполага известно нежелание, да не кажа категорично нежелание, този план да се доработи спешно в качествена насока.
Освен това, господин министър-председател, използвам Вашето присъствие тук сред нас, за да апелирам към Вас, да кажете в залата дали и в какви срокове ще подкрепите законопроекта на Демократи за силна България за пълноценен достъп до архивите на бившата Държавна сигурност, като част от законодателното измерение на вашия план за действие?! Това е изключително важно не само на фона на обществения интерес и натиск по този въпрос, но и на фона на решението на тройната коалиция, което обаче остана твърде общо, без ангажимент за законодателния инструмент, с който да се реализира това, и без ясно вписване в определени срокове, които да помогнат на Европейската комисия да отчете имплементацията на този закон в своя доклад, който трябва да излезе около 25-26 септември т.г.
С тези няколко бележки и с повтарянето на настойчивата ми препоръка планът да бъде спешно преработен, включително със съдействието на експерти и политици от Демократи за силна България, аз бих искал, госпожо председател, да вземете предвид направените конкретни бележки към съдържанието на декларацията, с оглед възможността тя да бъде приета от по-широко мнозинство в нашия парламент. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров. Ще подложа на гласуване тези Ваши предложения за редакция на декларацията.
Господин Пенко Атанасов, заповядайте за изказване.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Безспорен е фактът, че нашата страна се намира на много важен етап от развитието си. Предстоят събития, които са от огромна историческа важност за бъдещето на страната ни, за успешното приобщаване в общото европейско семейство. Ще се окажем ли ние, политиците, на нивото, което историческият момент изисква от нас? Този въпрос е от изключителна важност и аз мисля, че в такива моменти българският политически елит е успявал и вярвам, че сега ще успее и ще е на нужната висота.
Въпреки политическите ни различия, въпреки съмненията, ние – депутатите от Четиридесетото Народно събрание, трябва да декларираме решително готовността си за упорита работа за изпълнение препоръките, които бяха изложени в Мониторинговия доклад на Европейската комисия на 16 май т.г., да поискаме категорични действия от правителството, от всички държавни органи за покриване критериите на Европейския съюз.
Тук – от трибуната на Народното събрание, трябва да прозвучи и нашият апел към всички български граждани, да ги призовем за всеобща работа, всеобщ подем, който наистина да доведе до качествени промени в червените и жълтите области, посочени в доклада.
Много от нас в последните няколко седмици са били в състава на парламентарни делегации в различни европейски страни. Мисля, че всички добре сме осъзнали посланията, които сме получили във формалните и неформалните ни срещи там, почувствали сме и скептицизма на някои от тях спрямо нашето бъдещо членство. Най-важното обаче е да осъзнаем факта, че промените, които трябва да извършим в различните области, са необходими преди всичко на нас – на българските граждани, на България. И нашата бъдеща работа трябва да е водена от факта не толкова да се харесаме на нашите европейски партньори, а от убедеността, че упоритата ни работа и успехите ни са нужни преди всичко на България – на България, която заслужава да бъде един достоен член в обединена Европа.
В оставащите няколко месеца е важно какви сигнали ще подаваме на нашите европейски партньори с конкретната си работа и действия. В този процес изключителна роля ще играят нашите български медии, които – дълбоко вярвам – осъзнават значимостта си, огромното си влияние и въздействие, което имат у нас и в чужбина. Необходимо е наистина да осъзнаем факта, че влизането ни в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. без предпазни клаузи зависи от всички български институции – държавни и частни, от всички български граждани.
Обществените нагласи на огромната част от българския народ са в полза на еврочленството ни. Всички политически партии в нашия парламент са за еврочленството ни. В името на това сме длъжни да се обединим и в рамките на следващите няколко месеца категорично да извоюваме значителен напредък във всички проблеми области.
И най-важното е да повярваме, че можем. А ние наистина можем! Благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Атанасов.
За изказване – господин Волен Сидеров. Заповядайте.
Волен Сидеров (КА): Драги народни представители, мнението на “Атака” е, че тази декларация е излишна. Тя не се очаква от Европейския съюз, Европейския парламент и другите фактори, тъй като там геополитически нещата са решени и най-вероятно България ще бъде включена в състава на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Според нас тези трепети, тези “радини вълнения” са излишни, защото те издават само някакъв наш комплекс – комплекса, че няма да бъдем потупани по рамото вероятно утре, когато господин Станишев отиде в Брюксел. Той иска там да занесе тази декларация, да я разнася както Чембърлейн навремето с думите “Нося ви мир!”. Само че знаете какво се случва след думите на Чембърлейн.
По наше мнение декларациите нямат никакво значение. Още повече, че тази декларация има уловката, капана – опозиционните парламентарни групи да подкрепят Плана за действие на правителството. И аз тук задавам въпроса: на кое правителство и на кои министри? Кои министри ще изпълняват този План за действие, който иначе е начертан, нарисуван с едри краски доста приятно и красиво? Когато си задавам този въпрос, вече виждам конкретните фигури. Тук трябва да подчертая, че ако се съобразяваме с изискванията и критиките на Европейския съюз, то те бяха отправени главно към съдебната система, към МВР, към борбата с организираната престъпност и корупцията. Там нямаше нито дума като забележка или критика към Народното събрание. Народното представителство не е визирано в критиките на Европейския съюз. Тогава по какви причини, насила ние трябва да декларираме колко много ще работим – от сутрин до вечер, за да изпълним изискванията на Европейския съюз?! Специално парламентът няма причини за такива рапорти от тип пионерско-комсомолски.
Смятам, че причина за такива рапорти и за такива корекции в действията си има изпълнителната власт, особено някои министерства, които бяха визирани в Доклада на Европейската комисия. Това са Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи и правосъдната система като цяло. Виждаме, че напоследък започват да излизат данни за прокурори, които прикриват далавери, прикриват митничарски злоупотреби, същите прокурори, които тук правят смешни искания спрямо депутати от този парламент.
Така че основната работа, която трябва да се извършва, е в изпълнителната власт. Ако иска, нека тя направи декларация, че ще работи както трябва.
Но аз пак се връщам на въпроса: кой ще изпълнява този План за действие? Един министър на вътрешните работи, който би трябвало да бъде вече в оставка след разкритията, които станаха около неговата личност?! Говоря за господин Румен Петков – един човек, който както се оказа по последни разкрития на пресата е бил замесен в източване на български банки (аферата “Акрам”), има криминални дела срещу него, има дело за хулиганство срещу него. Този човек ли ще изпълнява Плана за действие, който ще се справи с организираната престъпност?! За мен това е нонсенс, това е абсолютен абсурд! Смятам, че няма да бъде прието сериозно от нито един европейски фактор, защото те са осведомени какво представлява днешният министър на вътрешните работи.
Вземам само този пример, но примерите са много. Те са различни. Днес План за действие ще изпълняват хора, които прехвърлят парите от еврофондове и помощи за бедствия за строеж на джамии. Става дума за една министърка, която е вицепремиер. Днес Планът за действие ще изпълняват министри като Нихат Кабил, за които е ясно, че покровителстват дървената мафия – сечта, която обезобразява България и която е необратим процес. Всички тези неща са ясни на българския народ.
И ако трябва да бъдем точни по първата точка, то основната задача на Народното събрание, която заявяваме в тази декларация - успешното приключване на процеса на присъединяване на страната ни към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., би трябвало да звучи така: “Основната задача на Народното събрание е да направи всичко възможно законово така, че българите да живеят добре, българският народ да не бъде подлаган на двойни стандарти, да не се затваря атомната му централа”, нещо, което тук стоящата госпожа Кунева, която много сладко говори преди малко, извърши лично като министър по евроинтеграцията в предишния кабинет. Сега ние декларираме, че сме съгласни с всичко това, извършено и от предишния кабинет, и от този, който в голямата си част е в същия състав.
Това ние не можем да подкрепим. Като опозиция не можем да подкрепим План на действие на този кабинет, защото в този състав кабинетът не е възможно да направи нищо съществено и добро за България. По-добре е кабинетът да обяви план за бездействие. Тогава ще бъде по-полезен за страната ни, отколкото План за действие. Защото всяко действие на този състав на правителството носи вреди на България!
Колкото до интеграцията с Европа, както казах в началото – тя е предопределена. Тя ще стане. Въпросът е ние като националноотговорни политици да партнираме с европейските партньори от позицията на достойнството и да кажем, че не можем да си затворим ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” и че те трябва да преразгледат това. И могат да го направят! Ние трябва да кажем, че тези квоти, които бяха орязани, вредят на България. Това са щети! Ние трябва да кажем, че двойни стандарти към нас не могат да се прилагат. Иначе ние сме европейска държава. Ние сме най-старата европейска държава, най-старата и първа европейска държава и нямаме комплекса, че трябва да се закачим за нечия каруца. Ние сме живели тук от хилядолетия. Тук е нашата цивилизация! Който иска да се приобщава към нея – да се приобщи, но не и да ни прилага двойни стандарти.
Ето защо “Атака” не е пречка за присъединяването на България към Европейския съюз. Никога не е била пречка! Напротив. Изискванията на “Атака” са същите, каквито са изискванията на Еврокомисията – разправа с корупцията, разправа с организираната престъпност, премахване от властта и магистратурата на хора, които са участвали в разграбването на България. Това е нашата предизборна програма. Тя напълно съвпада с изискванията на еврокомисарите. Нашето покритие с евроизискванията сме си го направили още по време на изборите. Нямаме нужда от допълнителни декларации, в които да показваме колко сме послушни.
Затова се обръщам с призив към народното представителство – да се занимава със съществени и важни за България въпроси, които се отнасят до стандарта на българите, до живота, здравето, образованието и бъдещето на българската нация, която е застрашена от претопяване. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Сидеров.
Други желаещи да вземат участие в дискусията?
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господин министър-председател, господа министри, уважаеми колеги! Мисля, че тази дискусия може да бъде част от полезните стъпки в подготовката на България на финалната фаза за членство в Европейския съюз. Ясно трябва да отбележим, че допълнителните действия, които следва да се извършат, имат нормативен и приложен аспект. Това, което се отнася до парламента по отношение на завършване работата върху законодателството, смятам, че ще бъде изпълнено. Основното внимание оттук нататък трябва да бъде обърнато към прилагането на законите в две направления.
Мисля, че трябва да се създаде система, в която правителството и министър-председателят да проверяват за своевременното изпълнение на издаването на подзаконови нормативни актове. Защото ние можем да посочим редица случаи на забавяне и това се отнася не само до европейската тематика, когато парламентът очертава определена политика, в много случаи и по инициатива на правителството, а след това с месеци се забавя конкретното въвеждане на тези актове.
Втората област на прилагане на законите се отнася вече до самите действия на органите. Мисля, че в това направление има да преодоляваме дълбоки исторически наслоения, защото в много случаи у нас действат многобройни норми, но самата администрация, а оттам и гражданите не винаги смятат това като достатъчно основание да съобразяват своето поведение с наличните предписания.
Искам също да обърна внимание, че някои от законите, които ни предстои да приемем, и то включително значителни по обем и сложни по съдържание, са наложени не толкова от някаква обществена необходимост, а от поети вече ангажименти от българската страна. Няма да ги изброявам, за да не разколебава това усилията на Народното събрание, но в това отношение ние стъпваме в следите още на предишни правителства и когато тези ангажименти са поемани, те днес се предписват на България като необходими стъпки, които тя трябва да завърши.
Смятам, че оттук нататък и особено след м. септември правителството трябва да приеме и друг план за действие, освен плана за действие, който да гарантира без уговорки членството ни в Европейския съюз от началото на 2007 г., ние се нуждаем от план за действие на България в Европейския съюз. Тоест как вече като членове на Европейския съюз ние ще поставяме допълнителни икономически и социални проблеми, съобразявайки се с политиката на Европейския съюз, за да решаваме българските проблеми. Разбираемо е, че първата година от мандата на правителството премина преди всичко в усилия на изпълнение на първата от целите като правителство на европейската интеграция. Със същата степен на настойчивост е време да обърнем внимание на въпросите за икономическия растеж и социалната отговорност, тъй като 2007 г. е годината, в която правителството представя свой самостоятелен бюджет, а не наследен, тъй като това е годината, в която гражданите трябва да почувстват резултати от провежданата социално-икономическа политика. Мисля, че това все още е открит въпрос, който ние настойчиво трябва да поставяме и главно правителството да решава през месеците, оставащи до края на годината.
Искам да обърна внимание и на въпроса за откритостта и конкретността в нашите отношения с Европейската комисия и нейните представители. В това отношение мисля, че трябва да апелираме към уеднаквяване на подхода особено между водещите страни – членове на Европейския съюз, от една страна, и представители на Европейската комисия, от друга. Често ние чуваме различни гласове, понякога представителите на страните формулират конкретни въпроси, извлечени от действителността в България и в Европейския съюз, а Европейската комисия като всяка автономна и тежка бюрокрация понякога оставам с впечатлението, че поставя въпроси, които имат значение сами по себе си, но предлаганите отговори не винаги съдействат да бъдат постигнати тези цели, които има българското общество и които пред нас поставят представителите на отделните страни.
Смятам, че това трябва да бъде поставено във всички области, като се започне от Конституцията и се стигне до решаването на конкретните проблеми в различните области.
Накрая искам да направя едно предложение за редакция по твърде обсъжданата т. 3. Мисля, че идеите са еднопосочни и може да се стигне до общо предложение, което да отговаря на очакванията на повечето народни представители.
Госпожо председател, предлагам в т. 3 да се запише: “Народното събрание, заедно с правителството и другите държавни институции, се ангажира с изпълнение на плана за действие, като активно ще използва за тази цел своите правомощия, включително парламентарния контрол.”
Мисля, че не се налага да обосновавам това предложение, което най-малкото трябва да постави в относително самостоятелна и равностойна роля основните български институции и да ги ангажира с тези цели, които са заложени преди всичко в плана заедно с мерките, които трябва да доведат до неговото изпълнение.
Мисля, че тази дискусия би била полезна, ако ние използваме оставащите месеци да преодолеем практическите проблеми и да направим възможното членство на България в Европейския съюз от началото на 2007 г., в което аз почти не се съмнявам, членство без всякакви уговорки и ограничения, което в пълна степен единствено може да отговори на нашите изисквания и очаквания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има ли други желаещи за изказвания по проекта за декларация на Народното събрание?
Господин Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, господа министри, госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка с предложената декларация и с това, което беше казано в този дебат, искам само да кажа, че лично аз не мога да възприема подхода, чрез който ни се предлага като парламент да се ангажираме и да участваме солидарно в отговорността по изпълнение на един План за действие, който не беше предложен за дискусия в парламента. Безспорно в този План за действие има неща, които всички ние подкрепяме, но няма да повтарям това, което се каза от много от преждеговорившите, че Планът за действие е крайно недостатъчен, има много неща, които в този план можеха да изглеждат по един по-добър начин.
В типичния стил, в който се работи в този парламент от това мнозинство, се действа по един начин, при който ние сме поставени пред свършен факт и ни се предлага един план, който не беше подложен на дебат в парламента, и се иска парламентът априори да приеме всичко и да работи солидарно за изпълнение на този план.
Да, ние ще подкрепим тази декларация и като опозиция ще работим за изпълнение на този план, защото е по-добре да се изпълнят някои неща от него, отколкото изобщо да няма никакъв план и да не се работи за изпълнение на приоритетите, които стоят пред всички нас. Но този стил е продължение на стила, който доведе до това, че в препоръките на Европейския съюз има много неща, които нямаше да съществуват като препоръки, ако мнозинството не действаше по този начин и се беше вслушало в опозицията.
В тази декларация се казва, че ние подчертаваме значението на приетата на 14 юни 2006 г. декларация. Подчертавайки това значение, мнозинството прие промени в Конституцията, които по същество са противоконституционни и трябва сега да коригираме Конституцията, защото се приеха такива промени в съдебната власт, че и от Европейския съюз включително ни казаха, че са недопустими.
Това е стилът на действие и оттук нататък приемането на всякакви декларации ще бъдат като едни пионерски обещания как ние ще изпълним нещо, но аз се съмнявам, че ще има реални действия, като познаваме капацитета на това правителство. Няма да коментирам оценките, които бяха направени по отношение на някои министри, но напълно ги споделям. Ние фактически ще помагаме на едно правителство, което лично мисля, че е доста безпомощно да изпълни каквито и да е мерки по предотвратяване на всичко това, което ние констатираме, че трябва да бъде предотвратено.
В крайна сметка една стратегия трябваше да даде акценти върху основните проблеми, които пораждат корупцията в България, а това е именно в законите и подзаконовите нормативни актове. Това мнозинство приема закони, които сами по себе си създават предпоставки за корупционни практики. Борбата с корупцията не е на всеки служител, държавен или общински, да се сложи по един следовател, по един прокурор и по един полицай, а да се създават такива закони и такива подзаконови нормативни актове, които да ограничат до минимум възможността за корупция. Именно това не се прави и не усещам да има воля в това мнозинство и в това правителство да се работи точно в тази посока. Ние се борим с последиците, а не полагаме необходимите усилия и няма воля да се ограничат и да се елиминират предпоставките за тези последици.
Искам да попитам и къде е държавният глава, защото парламент, правителство, дори и опозицията е съпричастна към това правителство, а авторът на това правителство тук отсъства и не демонстрира своята съпричастност точно при този толкова важен дебат.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Столичния кмет го няма. (Весело оживление.)
Иван Сотиров: Столичният кмет, госпожо Дончева, Вие ще го осигурите.
В заключение ще направя някои предложения за редакционни промени на тази декларация.
Първо, в текста, в който се казва: „че в българското общество съществува нагласа за сериозна работа през следващите месеци”, предлагам думата „сериозна” да бъде заменена с „енергична”, защото „сериозна” дори и стилистично не звучи добре.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Нагласата не е свързана с енергия.
Иван Сотиров: Нагласата е да работим по-енергично, а да не приемаме само декларации, които след това не изпълняваме.
Следващото ми предложение е в т. 2 в текста: „За постигането на тази цел Народното събрание ще продължи с неотслабващ темп своята работа по изпълнение на всички ангажименти” думите „продължи с неотслабващ темп” да бъдат заменени с „активизира”. Просто думите „продължи с неотслабващ темп” звучат като текстовете отпреди 20-30 години, с които се работеше. Мисля, че тази редакция е необходима.
Накрая ще предложа нова редакция на т. 3:
„3. Народното събрание ще направи всичко необходимо за изпълнение от правителството и всички български институции на Плана за действие чрез своите правомощия и инструментите на парламентарния контрол.”
Защото мисля, че това, което е предложено в първоначалния текст – че Народното събрание ще оказва съдействие на правителството, демек Народното събрание е някакъв помощен орган, е крайно некоректно и недопустимо.
Освен това не приемам и редакционните промени, при които някак си парламент, правителство и всички заедно ще седнат и ще изпълняват един план. Все пак в тази държава има някаква субординация между институциите. Има и изпълнителна власт, която носи своята отговорност, и не мисля, че е коректно изпълнителната власт да размива своята отговорност по изпълнение на собствената си програма, която ние тук не можахме дори и да дебатираме, да размива отговорността и върху парламента. Да, парламентът има своя ангажимент и се надявам, че ще изпълни своите ангажименти като законодателен орган и като орган, който контролира дейността на правителството, да положи максималните усилия. Всички ще работим за това да бъдат положени усилия за изпълнението на тази програма, но нека нещата да бъдат разписани действително по един коректен начин. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Хюсменова.
Филиз Хюсменова (ДПС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми министри, уважаеми колеги! Идеята за обединена Европа е наднационална обединяваща мисъл, започнала съществуването си като утопична мечта. Превръщането й в реалност е наложило преодоляването на множество различия и ефективното обединение на европейските държави. В България тази идея извървя дълъг път - от представянето й от отделни личности до заявяването й от групи и общности. Сред нас в тази зала са едни от първите. Тук са и други, които по-късно припознаха европейската цел, но последователно и с приемственост работеха и работят за достижимостта на Европейския съюз. Днес някои от тях са в опозиция, други – сред управляващото мнозинство, но до реализирането на общата ни идея за европейско гражданство остава много малко. Влезли сме във финалната отсечка, равняваща се на 90 дни. Затова, за да направим по-скоро европейското бъдеще настояще, всички тук присъстващи си дължим единство.
Усилията, които трябва да положим за оставащото време, са измерими и надхвърлящи в някои отношения досегашните. Днес никак не е завидно лесно да постигаш успехи в изпълнението на Договора за присъединяване. Някои от проблемите, които сега трябва да се изкореняват, са натрупани през всичките години на прехода и прехвърлянето им единствено върху настоящето правителство е политически абсурд. Трудно е, защото ако преди време пред обществото стоеше смътният образ на Европейския съюз, днес става болезнено ясно, че ни предстои временна мобилизация за постигане на желания стандарт. Затова дължим на българския народ обединение.
Ако някому ретроспективният ми апел за единство звучи лирично и личният му морал позволява да пренебрегва собствените си думи и усилия, да се подиграва с последователността и упоритостта на работещите за присъединяването или да залага бъдещето на българския народ, ще приведа още няколко напълно практични аргумента за подкрепа на предложената декларация.
Декларацията има няколко аспекта, в който трябва да се разглежда: първият е юридически и се състои в прилагането на конституционния принцип за разделението на властите.
Планът за действие м. юни 2006 г. предлага мерки за изпълнението на основните препоръки на Европейската комисия, идентифицирани в нейния цялостен Мониторингов доклад от 16 май 2006 г. Тези мерки са проекти на очертаните проблемни области. На всички е известно, че тяхното изпълнение ще бъде наблюдавано през следващите месеци. Някои от тях касаят работата изключително на изпълнителната власт, но други не биха могли да се реализират без Народното събрание, тъй като са от неговата компетентност. Те не биха могли да се случат, ако парламентът не приеме съответни нормативни актове. Няма институция, която определя дневния ред на Народното събрание, освен самото то. И именно затова чрез предложената декларация то заявява собствената си воля за изпълнението на определени действия до присъединяването към Съюза. Чрез декларацията парламентът не само обявява поемането на ангажименти, той гарантира изпълнението й.
Другият аспект е политически. Народните избраници са изразители на обществено-политическите интереси на партиите и подкрепящите ги хора. Правителството на тройната коалиция е избрано с гласовете на част от залата, но то е правителство на България и е призвано да извърши историческия преход към европейската общност.
Днес се очаква Европейският парламент на своя сесия да приеме резолюция за България и Румъния. В проекта й се призовават осемте страни членки, които още не са ратифицирали Договора за присъединяване, да го сторят.
Предложената декларация има и символично значение. Тя е свидетелство за последователността на водената политика. Тя е свидетелство за решимостта на българския парламент да предприеме всички необходими действия за хармонизиране на законодателството ни с европейското.
Подкрепата на декларацията е знак за обединяването на усилията на институциите в България за постигане на общата цел.
И не на последно място, с декларацията Народното събрание поема публично своята част от отговорността за присъединяването на Република България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. А всички тези знаци са нашето послание към Европа за желанието, готовността ни, възможностите ни. Те са част от представянето ни пред света в този толкова важен момент за България.
Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Хюсменова.
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата, за да кажа няколко свои виждания по отношение на тази декларация и по повод на дебата, който водим днес в залата, защото смятам, че дължим едно виждане пред обществото, един дебат, който е конструктивен, който показва нашата воля да стигнем крайната цел, която е обща за цялото общество. Смятам, че този момент не е случайно избран, той е подходящ и е повод да преценим доколко са адекватни и навременни действията на правителството по отношение на изпълнението на нашите ангажименти.
Смятам, че декларацията, която трябва да гласуваме, идва в един много важен момент, съответстващ на предстоящото приемане на Резолюция в Европейския парламент, което да потвърди готовността за приемане на България и че няма непреодолими пречки пред нашата страна с оглед на нашето европейско присъединяване.
От друга страна днешната декларация е повод не просто да се изричат някакви политически заклинания, а повод да се направи един анализ на това какво предстои и как трябва да подходим към него с оглед действително успешно да бъдем подготвени и да можем да се поздравим на 1 януари 2007 г. с един успех с присъединяването на България към Европейския съюз.
Ние, представителите на НДСВ, винаги сме били за това да бъде основен приоритет на България и на българското общество присъединяването към Европейския съюз. За нас това е бъдещето на България, бъдещето на нашите деца и ние с всичките си действия както в предното правителство, така и в сегашното, осигуряваме една приемственост по отношение на реализацията на този приоритет. Искам дебело да подчертая това, тъй като всички усилия на нашите заместник-министри, които участват в правителството, всички усилия на нашите народни представители не бива да бъдат подценени, трябва да бъдат известни. Те осигуряват точно тази наша политическа воля и затова ще подкрепим декларацията, която е предложена за гласуване.
От друга страна не бих искал да омаловажавам заслугите на правителството, което действително извърши доста неща, за да може днес този план за действие да бъде един реалистичен план, план, който дава възможност действително да бъдат изпълнени всички онези договорености, по които сме поели ангажимент. За да не бъда голословен ще дам един пример от работата в един сектор, който така или иначе е залегнал в така наречения „екшън-план”, но който дава добър пример за всички останали сектори и за всички онези депутати, включително от опозицията, които днес изразяват съмнение, че би трябвало да подходим конструктивно и би трябвало да бъдем прагматични в нашия подход. Както се досещате, това е сектор “Земеделие” за който никой не спомена, или беше споменато единствено, че това е единственият сектор, в който проблемите, които са останали, са изключително технически, подредени във времето и вероятно няма да предизвикат по-нататък някакво отлагане на България или някакви предпазни клаузи. Искам да посоча, че това не е случайно, това е резултат от едно изключително добро взаимодействие както между правителството и Народното събрание, така и конкретно между Министерството на земеделието и горите в лицето на неговия ръководен екип и Комисията по земеделието и горите. Ще ви напомня само, че първата временна комисия в това Народно събрание, която се занимаваше с европейските приоритети и законодателство, се занимаваше изключително със земеделски законопроекти и днес можем да отчетем, че в рамките на това Народно събрание са гласувани вече осем важни законопроекта, които в крайна сметка доведоха до това за разлика от предния Мониторингов доклад в последния Мониторингов доклад да няма нито една забележка, свързана с нормативната уредба, със законодателството от този сектор. Това, разбира се, беше възможно благодарение както на конструктивната дискусия в рамките на заседанията, така и благодарение на това, че всички се обединихме около едно общо съгласие по отношение на всички тези приоритети в областта на земеделието, по отношение на това, че трябва да бъдат над всичко останало, когато коментираме текстове по различните законопроекти.
Уважаеми колеги, действително в този сектор бяха извършени доста неща, за да се стигне до този план, който днес всъщност предвижда мерки, чието изпълнение така или иначе е започнало отдавна и което, по всичко личи, че ще завърши в необходимия срок.
Искам обаче да подчертая и това, че от НДСВ винаги сме били една камбана за правителството в този сектор – когато има определени проблеми, навреме да бъдат сведени до знание, навреме да се вземат мерки и да може да се избегнат по-фатални грешки. В този смисъл бих искал да кажа, че днес следва да отчитаме, че в сектор “Земеделие” все още има проблемни области, които макар и да не са залегнали в мониторинга като червени зони, представляват зони, които потенциално биха могли да станат такива, ако не се извършват съответните действия. В този смисъл правителството трябва да бъде наясно, че трябва да има паралелен екшън-план, който да гарантира непреминаването на жълти проблеми в червени.
В този смисъл ще посоча само три сектора, които са много важни: организацията на изкупуване на млякото, млечните квоти, рибарството и лозарството. Това са три зони, които са изключително важни, където нямаме право да отстъпваме от политиката, която водим, а се изисква още по-енергично да се действа с оглед да могат да се постигнат тези приоритети.
Разбира се, не мога да отмина факта, че един от най-важните сектори в земеделието – секторът, който касае хранителната безопасност, представляваше изключителен приоритет на това правителство и действията, които бяха извършени – както законодателни, така и конкретни действия по прилагането на законодателството, доведоха до това, че в този сектор да нямаме забележки, които са свързани с някакви принципни проблеми, които трябва да решаваме.
Искам да напомня на всички ви, че сме заобиколени от огнища на птичи грип, но в България птичи грип не се появи. Това е един много важен факт, който показва, че нашата система за ветеринарен контрол, системата за контрол на безопасността вътре в страната е извървяла едно много сериозно развитие. Това развитие показва волята на този управленски екип действително да промени нещата и да подготви българското земеделие с оглед на това България да бъде един достоен член.
Дадох пример, уважаеми колеги, със земеделския сектор, доколкото най-добре го познавам, но това е пример, който трябва да бъде взаимстван не само от управляващите, но и от опозицията, от всички нас в този парламент както по отношение на нашето вътрешно взаимодействие в комисиите, така също и по отношение на нашето взаимодействие с правителството. Точно този консенсус, това съгласие около основните приоритети доведе днес до това състояние, при което отчитаме чисто технически проблеми пред земеделския сектор.
Затова призовавам всички ви да загърбите своите конкретни партийни виждания, ако те в този момент ви диктуват по-различно поведение и да се обединим около тази декларация, която, разбира се, може да претърпи известна редакция, но така или иначе тя ще бъде един изключително важен знак както за Европейския съюз, така и за българското общество, така и за самите нас, които трябва да работим в крайна сметка, а не само да декларираме нашата съпричастност към европейското бъдеще на България. Благодаря за вниманието. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Моллов.
Господин Шопов, заповядайте за изказване.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Моля да въведете ред в залата, защото в момента тече нещо като контактна група. Това е добре, но се пречи на пленарното заседание. Ние заявяваме, че би било добре да се направи отново контактна група, защото е видно ....
Госпожо председател, призовах Ви да въведете ред в залата, защото в момента текат някакви заседания, съвещания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, моля ви за тишина в залата. Консултациите можете да ги направите в кулоарите, за да слушаме внимателно какво ще ни каже господин Шопов.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов: Защото от друга страна ние от „Атака” ще излезем с едни, мислим, конструктивни предложения. Явно е, че с голямо желание се търси приемането на тази декларация с консенсус. Нали така, господин премиер?
Хронологията на процеса по приемането на тази декларация е следната: вчера в късния следобед ни беше предоставен първоначалният текст, искам да информирам за това всички колеги народни представители. Беше сформирана контактна група и на нея, без да се уговаряме, ние и от Демократи за силна България направихме своите сериозни забележки. Днес учудването ни обаче беше голямо, когато видяхме, че тази декларация се представи и предложи на пленарна зала в същия вид, в който вчера беше внесена.
Тогава когато се търси консенсус, уважаеми колеги, и се търси единство на всички политически сили, е нужно управляващите да не бъдат толкова категорични в онова, което предлагат. Консенсусът се постига, ясно и безспорно е, с известни компромиси. И ако тръгнем по този ред, мисля, че можем да излезем с един консенсус.
В тази връзка вчера още в контактната група направихме известни уточнения и заявихме с какво сме несъгласни. А тези несъгласия не са кой знае колко големи и разликата от първоначалния проект на декларацията нямаше да бъде съществена.
Значи нашите възражения са за това, че не бива и не следва да се говори за значителен напредък при изпълнение на ангажиментите на България, думата „значителен” да отпадне.
Другата наша забележка е, че правителството е разработило план за действие с мерки, като основа за изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г. Спокойно този текст можеше да отпадне и аз ще ви кажа защо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Кой текст, извинявайте?
Павел Шопов: Текстът във втория абзац, че „правителството е разработило план за действие с мерки...”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да отпадне този абзац по Ваше предложение.
Павел Шопов: Да, и това е така, защото всъщност сериозното щеше да бъде, ако днес разглеждахме и дискутирахме изработения план. По този начин ние подменяме субекта. Ние вкарваме една витиевата декларация, а това, което представлява ефективното, това, което е всъщност сериозното действие, което може да се осъществи и ни води към целения от нас резултат, е не друго, а този план, който трябваше да обсъдим. И този план и без тази декларация е добре да бъде внесен в Народното събрание в скоро време и да бъде обсъден – това е наша препоръка, на „Атака”, към правителството.
И последният текст в т. 3: „Народното събрание ще оказва необходимото съдействие на правителството”.
Колеги, за какво говорим тук? Това е най-малкото неконституционно. Какво необходимо съдействие и как ще го оказва това съдействие? Народното събрание има строго определени функции и те са ни повече, ни по-малко да контролира правителството. Този текст би могло да звучи по един малко по-различен начин: „Да контролира действията на правителството в тази насока, в която сме тръгнали.”
Така че един мой призив към управляващите: не подлагате на изпитание нашата опозиционност. Защото по такъв начин трудно се отива към консенсуса, който вие целите. На нас ни е много добре известно и ясно, че господин премиерът утре като отиде в Брюксел, иска да представи тази декларация и да заяви: ето, цялата българска общественост – и опозиционни, и управляващи сили я представят. Той иска утре да заяви и нещо друго: в България има вече ефективна присъда към бивш премиер, тоест това дело, което днес се е разглеждало в Софийския съд по отношение на господин Стефан Софиянски. Първоначалната информация е, че това не е станало. Но поне в този смисъл, по такъв начин, ако може, да се приеме декларацията.
И затова аз предлагам да се създаде една контактна група, да се уточнят такива текстове и след това ще видим дали ще я подкрепим, дали няма да я подкрепим или ще гласуваме „въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Шопов.
Госпожо Илияз, заповядайте за изказване.
Фатме Илияз (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, господа министри, госпожи и господа народни представители! Днес, преминала през бурята на прехода, България е на финалната права по пътя си към Европейския съюз. Повече от всякога страната ни се нуждае от висока степен на национално единение и солидарност. За пореден път ние в 40-ото Народно събрание сме изправени пред изключително важен дебат за потвърждаване на волята на българските парламент и кабинет за изпълнение на мерките в правителствения план за действие. В този важен момент е нужно парламентът да приеме акт, с който по ясен и категоричен начин да покаже на европейските ни партньори решимостта и волята за изпълнение на последните критерии за пълноправно и безусловно членство в Европейския съюз.
Не е нужно да направим историческа ретроспекция на работата на 40-ото Народно събрание, но е важно да отбележим, че от самото начало на неговото формиране ние се занимаваме изключително и преди всичко със закони, които касаят членството ни в Евросъюза. Видно е, че в изработения и приет от Министерския съвет план за действие са разписани конкретните мерки и срокове за преодоляване на проблемните области и същите съответстват на критиките от последния Мониторингов доклад на Европейската комисия.
Предвидените от правителството действия са адресирани към заличаване на така наречените червени и жълти области, посочени от европейските ни партньори на 16 май т.г. В плана кабинетът е дефинирал детайлно всички необходими и завършващи усилия за успешното приключване на присъединителния процес. С тях се декларира категорично желание за действие, позволяващо до следващия Мониторингов доклад и до датата 1 януари 2007 г. страната ни да изпълни приоритетните изисквания и убеждаването на Европейската комисия и страните членки, че сме готови за пълноправно и безусловно членство, както и да поемем всички задължения, произтичащи от това членство.
Споделяме посоченото от Европейската комисия, че основните ни проблеми са свързани не само с промяна на законодателството, а по-скоро с реалното му приложение, особено в така наречените проблемни зони в Глава „Вътрешен ред и сигурност” в борбата с корупцията и организираната престъпност. Днес Европа иска от нас не само воля за решаване на проблемите, свързани с тези области, а по-скоро конкретни действия, предприети от правителството и правораздавателните органи. Българският парламент ще изпълни своите задължения. От една страна, отчитаме, че в Европейския съюз преди приключването на петото разширяване обстановката не е най-благоприятната за нас: криза в институциите, проблеми с приемането на Евроконституцията, нарастващ евроскептицизъм сред гражданите на Европейския съюз, но в същото време трябва да сме наясно, че ние всички в този парламент носим кръста на отговорност пред българския народ и бъдещите поколения. Ние сме тези, които трябва да превърнем тази изконна мечта на българските граждани в реалност.
Постигнатият значителен напредък в изпълнение на ангажиментите, произтичащи от Договора за присъединяване, прави сегашното правителство успешно, въпреки приписваните му слабости, произтичащи и от предишни управления. Всички негови действия са насочени към отстояване на мерки и задачи за европейска интеграция, икономически растеж и социална отговорност, визирани и в приетата на 14 юли миналата година Декларация за приоритетите на Четиридесетото Народно събрание.
Убедена съм, че в името на европейското бъдеще на страната ни това Народно събрание ще направи необходимото, така щото правителството и всички български институции да изпълнят плана за действие. Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Господин Берон, имате думата за изказване, разполагате с 6 минути – остатъка от времето на вашата парламентарна група.
Петър Берон (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, уважаеми членове на правителството, уважаеми и драги колеги! Много приказки се изприказваха.
Искам да ви разкажа една случка, която илюстрира ролята на нашия парламент. В събота в град Правец един чуждестранен университет раздаваше дипломи на своите питомци. Присъстваха президентът на този университет и чуждестранният посланик, който представлява своята страна в България. На първия ред седяха четирима народни представители от различни партии. Тези деятели, които споменах, изброиха всички присъстващи величия – секретари на общината, една заместник-министърка и т.н., но дума не споменаха за присъстващите народни представители. Ако това е оправдано за чуждестранния президент на този университет, който идва отдалече, то посланикът прекрасно знаеше кои сме ние и кого представляваме. Той не ни спомена нарочно! Ако бях само аз, щях да си кажа, че не ме е споменал, защото съм от "Атака". Но той не спомена никой народен представител! Това означава, че той пет пари не дава за този парламент!
Това е така, защото този парламент така се представя! Така се представя – гласува най-безропотно всичко, което му се предложи!
Във връзка с тази декларация искам да кажа следното. Българският парламент не е помощен орган на правителството. Това трябва да се знае. Българският парламент не е инструмент на една троица, която си взима решения. Българският парламент е суверенен върховен орган в тази страна и се отчита само пред своите избиратели, не пред Европейския съюз, не пред Европейския парламент, не пред никого, най-малко пред правителството. Той се отчита само пред своите избиратели – така е по Конституция.
Ние трябва да се проникнем от съзнанието за значението на тази зала и на този парламент! Не искам да кажа, че само в този Четиридесети парламент е така. За жалост, още от началото на промените до ден-днешен българският парламент, който по Конституция е върховен орган, винаги е изпълнявал волята на една малка групичка партийни ръководители. Затова не ни зачитат, затова не ни зачитат за нищо!
Случката в събота беше много ярка илюстрация на уважението, което имат чужденците, пък и нашите български граждани към най-върховния суверенен орган на страната.
Намирам, че тази декларация е излишна. Българският парламент не може да дава обещания, както се казва, като някое пионерче: "Ще слушам, ще си уча уроците и ще си изрязвам ноктите". Българският парламент прави това, което намери за добре да го прави. Българският парламент суверенно определя своята програма и я изпълнява съгласно нуждите на страната, както прецени! На българския парламент не може да му диктува нито Европейският съюз, нито правителството на страната какво и в какъв ред да го прави! Това ние трябва да го знаем.
Затова, съжалявам много, но аз ще се въздържа от гласуването на тази декларация, тъй като я смятам за излишна. Ние не можем да даваме обещания на никого и за нищо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Берон.
Госпожо Банкова, заповядайте за изказване.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вие знаете, че в предишния парламент, когато се ратифицираше Договорът за членството на България в Европейския съюз, аз бях единственият народен представител, който гласува "против". Гласувах "против", не защото съм против членството на достойна България в Европейския съюз, а защото там, в договора имаше един чл. 30, който казваше, че България се задължава да закрие реакторите на АЕЦ "Козлодуй" – нещо, с което аз не съм съгласна и ще продължавам своята битка.
В момента ни се предлага да подкрепим чрез декларация така наречения План за действие на правителството. Обръщам ви внимание, че в този План за действие се говори за демонтаж на оборудване, тоест, нарязване на І и ІІ блокове, за да не могат да бъдат модернизирани и използвани повторно. Чуйте го това, уважаеми колеги, чуйте го, уважаеми българи! Ето с това българският парламент иска да се съгласи – с това национално предателство и продажба на националните интереси!
В друга точка се говори за изменение на издадените от Агенцията за ядрено регулиране официални лицензи за ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Козлодуй", които, както отбеляза преди малко господин Христов, могат да работят безпроблемно и безопасно до 2011-2013 г. – второ национално предателство и отстъпление от националните интереси! Става дума за доброволен отказ от вече издадени лицензи, което е пълен абсурд и продажба на националните интереси! Дано го чуе и отсъстващият премиер.
Призовавам ви да защитим АЕЦ "Козлодуй" от посегателството на чужди корпоративни интереси!
Преди 3 часа ви предложих в тази зала проекторешение: да задължим българското правителство да предоговори предсрочно закриването на ІІІ и ІV реактори на АЕЦ "Козлодуй". За съжаление само двайсетина колеги ме подкрепиха.
Уважаеми колеги, обръщам се към вас, защото само двайсетина колеги подкрепиха това проекторешение. Българският парламент отхвърли предложение, което защитава българските национални интереси, и то в момент, когато Европейският парламент има изключително благоприятна позиция за съдбата на АЕЦ "Козлодуй". Знаете, че само два гласа не достигнаха в Европейския парламент да бъде приет един по-гъвкав подход към предоговарянето за АЕЦ "Козлодуй".
Аз не обвинявам тук само българските правителства, всички носим своята отговорност. В този смисъл аз призовавам всички колеги да подкрепим подписката за провеждането на референдум относно запазването на ІІІ и ІV реактор на АЕЦ "Козлодуй".
Чуйте, уважаеми колеги! Само преди година и половина половината правителство се подписа под подобна подписка за запазването на АЕЦ "Козлодуй"! Половината от левицата също се подписа преди година и половина! Надявам се сега същите хора да подкрепят нашата инициатива! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин Станчо Тодоров, заповядайте за изказване в рамките на 3 минути.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми господин премиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Ще бъда кратък. Благодаря на председателството, че даде възможност на повече от трима независими народни представители да се изкажат, както е по правилник.
Тази декларация се приема в този момент и в такъв вид. Не знам, но аз бих гласувал за една декларация, която се дава, но пред българския народ! И пред него ние трябва да кажем ясно и конкретно какво точно трябва да изпълним. Всичко, което ние трябва да поставим пред себе си, е в защита на българските национални интереси, а не за разпродаване на българските земи. Вие много добре знаете, че край морето вече повечето от земите са разпродадени и вече не са в български ръце. Разпродажба на български предприятия, енергетика, аутобани … Знаете, че всички войни, водени през всички времена от България, са били за пътя Цариград - Европа. Ние продадохме този път! Защо и по какъв начин? Ние трябваше да защитим тези неща. Не трябва да разпродаваме всичко ценно, както диктуват чуждите интереси!
Не, слугинаж – не! Ние трябва да бъдем ясни и точни пред българския народ – какво точно искаме при влизането си в Европейския съюз. Ние заставаме в един съюз.
Седемнайсет години ние се борим за влизането в два съюза – НАТО и Европейския съюз. Едното го постигнахме преди две години, сега сме на път да постигнем и другото, но не така, както постигнахме първото – да влезем в НАТО и условието – да унищожим Българската армия. Ако целта на влизането в Европейския съюз е да унищожим българската държава, тогава аз не съм съгласен и не бих гласувал за такова положение. Да не допускаме непрекъснато, до последния момент да ни се поставят условия. Условия – не, при всички положения трябва да защитаваме българските национални интереси и аз винаги ще гласувам за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тодоров.
Уважаеми дами и господа, има ли още желаещи за изказване по проекта на декларация?
Господин Дилов, заповядайте – имате пет минути, моля да се вместите в тях.
Любен Дилов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин премиер, господа министри, колеги! Ясно е – ОДС ще подкрепи тази декларация. Ясно е също така според мен, че много може да се иска по отношение на българския език, на който тя е написана. Ние няма да правим такива забележки в момента. От мое име и от името на "Гергьовден" ще ви помоля когато дойде време да гласуваме промяна в Закона за данък върху добавената стойност и стигнем до раздела за книгите, отново да си припомним, че може би трябва да направим едно законодателно усилие, щото да се знае по-добре езикът.
Това, което съвсем конкретно искам да ви препоръчам, ако го приемете – става дума за този вълнуващ раздел "като отбелязваме", последното изречение е, че в българското общество съществува нагласа за сериозна работа през следващите месеци. Откровеността изисква да заявим, че в българското общество съществува нагласа за сериозно гледане на Световното по футбол и евентуално ако има пари за почивка.
В същото време ви предлагам да престанем да издевателстваме над собствените си избиратели, да ги призоваваме енергично да подкрепят едно или друго нещо, да вършат някаква работа – три последователни кабинета не им обясниха каква е тя и какво точно ще се случи с тях при нашето европейско членство.
Затова ви предлагам редакция – ако я приемете, мисля, че е по-близка до истината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В последния абзац преди точките в преамбюла.
Любен Дилов: Точно така. Тя е следната:
"Като отбелязваме, че българското общество е приело, че условията за членство съвпадат със собствените му разбирания и надежди за по-добър и справедлив живот". Главното нещо, което през последните 6 години може би не беше обяснено на българите, е, че нашето членство в Европейския съюз е средство, то не е цел, средство да решим проблеми, които убиват и задушават самите нас. Това не е покриване на точки за пред КАТ или някакъв изпит, на който политическият ни елит се явява и го взема с променлив успех.
Отново повтарям редакцията, госпожо председател, която предлагам:
"Като отбелязваме, че българското общество е приело, че условията за членство съвпадат със собствените му разбирания и надежди за по-добър и справедлив живот" – мисля, че това изречение хуманизира малко текста, който предлагаме, и го отдалечава от шаблоните на едно време, което всички се опитваме да забравим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване?
Госпожо Масева, заповядайте – вашата парламентарна група разполага с 9 минути, 12 са изразходвани.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри! Народното събрание използва пленарния ден, за да се посвети на тема, за която трябваше да покаже себеуважение и уважение към мисията, на която се е посветило, по темата пълноправно членство на България в Европейския съюз. Ако правителството и управляващото мнозинство са искали да постигнат две задачи: първата задача, която тук беше многократно споменавана, да дадем знак на Европейския съюз, че българското народно представителство е осъзнало своята голяма мисия да поведе българския народ и да съсредоточи усилията си в пълноправно членство в Европейския съюз, то тази задача мисля, че беше изпълнена много нескопосано и много некомпетентно. Това подчертавам във връзка, първо, със знака на правителството, че разработва мерки и План за действие за присъединяването ни към Европейския съюз. Ако не беше толкова безумен този план, щеше да бъде много смехотворен и обратното.
Доводите, които чухме в това Народно събрание и които прозвучаха от устата на авторитетни министри, които водят тези преговори, са крайно несъстоятелни. Не може, уважаеми господа депутати и министри, в Плана за действие да липсват мерки, които да отговарят на интересите на българските граждани. Не може този План за действие да бъде сведен до възможните най-ниски административни стандарти и практики.
Не може да липсват темите за лицензирането и разрешителните режими, които имат пряко отношение към корупцията и престъпността в България, защото те били в друга стратегия и да има текстове, по силата на които председателят на Сметната палата трябва да издаде заповед, а Главната инспекция, която да контролира, да осъществява координация и взаимодействие в борбата с корупцията и престъпността, да попълни щатните си бройки.
Нали разбирате за какво става дума? Да отсъстват темите Наказателен кодекс, за престъпността, за трафика на хора, за тези престъпления, които определят България като стратегически партньор, за това, че трябва да се поправи Конституцията, която създаде двусмислие, за това, че трябва да се поправи Законът за съдебната власт, който беше изменен само преди един месец, за това, че има редица сфери, които са останали празни полета, а това е знакът, господин министър-председателю! Това е сигналът за волята! Както и да е.
Ние добре разбираме, че тази декларация не подкрепя мерките и действията, екшън-плана на правителството. Добре е обаче когато тук се гласува текст с морален ефект, показващ силата на една държава за присъединяването в Европейския съюз, този пълнеж да бъде пълноценен, за да може тук с авторитет и със самочувствие да кажем: господа европейци и парламентаристи, България има воля, Народното събрание ще следва и ще контролира тази програма, в която междупрочем няма нито ред за законодателните идеи и правомощия на Народното събрание.
Вместо това декларацията продължава в същия стил на безсмислие. Може ли да кажем, че ще работим неотменно със същия темп, след като европейските комисари в мониторинговите доклади казват, че ние не работим с добър темп? Сега казваме, че ще поддържаме същия темп. Какво казваме с тази декларация? Казваме това, което българската Конституция ни вменява.
Ако ние искаме да дадем знак и сигнал, трябва да кажем нещо друго, че ще контролираме българското правителство в демонстрираните действия за това колко ефикасно изпълнява тази програма, колко ефикасно съдейства, че този лост наистина е парламентарният контрол, че в този текст по т. 3 не могат да съществуват други институции, защото управляващото мнозинство и този път е предложило антиконституционен текст.
Демократи за силна България не могат да бъдат упрекнати за това, че не изпълняват мисията за присъединяване. Ние бяхме на този фронт в най-тежките времена. Ние никога не сме го напускали, но когато в това Народно събрание се предлага антилогика, ние сме длъжни да застанем пред вас и да кажем нашите забележки.
Не съм съгласна и с това, че не се вслушахте в нашето предложение да подкрепим резолюцията на Европейския парламент, защото те дават конкретни задачи. Имаше смисъл от една декларация, когато кажем, че ние ще се съобразим с резолюцията на европейските парламентаристи, защото това е воля и това е кураж! (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Масева.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат? Още веднъж отправям такава покана.
Госпожа Михайлова има думата.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми народни представители! В духа на изказванията, които направиха колегите ми от Парламентарна група на Демократи за силна България, аз искам да направя още няколко съвсем конкретни предложения.
Това, което направихме като предложение и около което върви един от основните дебати, е свързано с т. 3, която беше предложена в най-различни редакции.
Продължавам да смятам, че документът ще спечели, ако отпадне т. 3 и не се гласува един много двусмислен текст, но като компромис от Демократи за силна България предлагаме и нов текст на т. 3, който ние бихме могли да подкрепим. И аз искам да прочета пред вас нашето предложение за нов текст на т. 3, а именно:
„3. Народното събрание ще осъществява контрол върху действията на правителството при изпълнение на мерките, предвидени в Плана за действие за пълноправно членство на България в Европейския съюз”.
Уважаеми дами и господа, българският парламент има две основни функции – едната законодателна, а втората е контролна. Контролната функция е насочена към действията на правителството с всички нива, които се контролират от Министерския съвет, в това число и агенции, така че контрол ние можем да осъществяваме само върху дейността на изпълнителната власт, а не можем да разпростираме контрола върху дейност на други институции. Затова смятаме, че нашият текст е абсолютно коректен и точен за това какво може да направи парламентът, а относно законодателната му работа, свързана с процеса на присъединяване на България за пълноправно членство в Европейския съюз, текстовете на т. 1 и т. 2 на проекта за декларация са достатъчно ангажиращи парламента в тази дейност.
Обръщам се към народните представители да подкрепят новата редакция на т. 3, която предлагаме.
Госпожо председател, освен това Ви моля, когато стигнем до гласуваме на съответните точки, те да бъдат подложени на разделно гласуване, тъй като ние имаме възможността да подкрепим текстовете на т. 1 и т. 2, но спорният текст около т. 3, който вече се появи в много редакции, разбира се е свързан с това какво ще бъде подложено на гласуване и от това ще зависи и нашия вот.
Затова правя и процедурното предложение гласуването на тези три точки да бъде отделно, за да се види волята на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Това процедурно предложение ще го поставя на гласуване, когато пристъпим към гласуване по текстовете.
Госпожа Манолова има думата за процедурно предложение.
Мая Манолова (КБ): Вече беше направено едно процедурно предложение. В момента аз правя обратно процедурно предложение, а именно да бъде сформирана една контактна работна група от представители на всички парламентарни групи, която да уточни предложените многобройни редакции, включително на т. 3 от декларацията.
За целта правя още две процедурни предложения – едното е за удължаване на работното време на парламента до изчерпване на т. 1 от програмата, а именно приемане на проекта за декларация.
Правя още едно процедурно предложение на основание на чл. 27, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, а именно за 15-минутна почивка, по време на която да бъдат редактирани текстовете от представители на парламентарните групи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Първо гласуваме процедурното предложение за удължаване на пленарния ден до изчерпване на тази точка от дневния ред.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Господин Миков, къде каните по един представител от парламентарна група, за да съгласувате текстовете? Заповядайте в парламентарната стая на Коалиция за България.
Обявявам почивка до 13,15 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Уважаеми дами и господа, има ли други желаещи да участват, да продължат дискусията по проекта за декларация?
Една минута ли имате, господин Атанасов? Заповядайте.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Точно за една минута искам да задам два въпроса преди да пристъпим към гласуването и ще бъда доволен, ако получа отговори.
Господин министър-председател, считате ли, че трябва да има нов закон за достъп до архивите на Държавна сигурност? Първи въпрос.
Вторият въпрос – за да можем да искаме и да очакваме българските граждани да спазват законите, на първо място трябва да ги спазват институциите, за да дават пример - господин Калфин, считате ли, че съдът в България е независим, след като днес публично заявихте, че изпращате Никола Филчев – бившия главен прокурор, в Казахстан, независимо че от българския съд е разпоредено утре той да се яви като свидетел? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това беше малко в рамките на парламентарния контрол за петък, може би, а не изказване по декларацията.
Има ли други желаещи за изказване?
За последен път отправям покана. Има ли някой желание да вземе отношение по декларацията? Няма.
Обявявам разискванията за приключени.
Моля Ви, господин Мерджанов, да представите окончателния вариант на текста за декларация след проведените консултации.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги народни представители! След направените консултации бе постигнат консенсус при окончателната редакция на текста за декларация на Народното събрание:
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Народното събрание на Република България за успешно приключване на процеса на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
Ние, народните представители в Четиридесетото Народно събрание на Република България,
като подчертаваме:
- значението на приетата на 14 юли 2005 г. Декларация за основните приоритети на Четиридесетото Народно събрание на Република България;
- постигнатия от Република България значителен напредък при изпълнението на ангажиментите на нашата страна, произтичащи от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз,
като отбелязваме, че:
- са необходими последователни усилия за успешното приключване на присъединителния процес;
- правителството е разработило План за действие с мерки като основа за изпълнение на препоръките от Мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г.;
- българското общество е приело, че условията за членство в Европейския съюз съвпадат със собствените му разбирания за по-добър и справедлив живот,
заявяваме следното:
1. Първостепенна задача на Народното събрание е успешното приключване на процеса на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
2. За постигането на тази цел Народното събрание ще продължи ускорено своята работа по изпълнение на всички ангажименти в законодателната сфера, произтичащи от Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и от препоръките, съдържащи се в мониторинговите доклади на Европейската комисия.
3. Народното събрание ще осъществява контрол върху действията на правителството и на другите институции, подлежащи на парламентарен контрол, при изпълнението на мерките, предвидени в плана за действие за успешно приключване на процеса на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Подлагам на гласуване текста на декларация така, както беше представен от господин Мерджанов.
Моля, гласувайте.
Гласували 182 народни представители: за 175, против 2, въздържали се 5. (Ръкопляскания от мнозинството.)
Декларацията е приета.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим, от място): За отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие се изказахте, така че нямате право на отрицателен вот.
От двамата гласували “против”, има ли друг желаещ за отрицателен вот? Няма.
Уважаеми господин министър-председател, имате думата, заповядайте.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа министри! Преди всичко бих искал да благодаря на всички народни представители, които взеха участие в дискусията и подкрепиха тази важна според мен декларация на Народното събрание.
Аз бих започнал с едно впечатление, една мисъл, която преживях наскоро на 2 юни т.г. на връх Околчица на Ботевите чествания, където въпреки дъжда се бяха събрали няколко хиляди българи, за да почетат паметта на един от големите български патриоти, един от големите европейци в България с европейско мислене, фигура с европейски мащаб – Христо Ботев.
Тъй като сред тях в множеството имаше много хора, които бяха извървели пътя на Ботевата чета – от Козлодуй до връх Вола, се опитах да си представя тяхното усещане, да вляза в тяхната кожа, как са извървели този път и какво са си мислели. Със сигурност са били весели, ентусиазирани на Дунавския бряг, както сигурно са били и ботевите четници, с приповдигнат дух и колкото повече път се изминава, толкова по-тежко става физически, морално, психически. Най-трудните метри от този поход винаги са били свързани с последния етап преди върха, който трябва да бъде достигнат и който трябва да бъде прехвърлен успешно.
Правя това сравнение и с пътя на България към членството ни в Европейския съюз. Всички реформи, промени – политически, икономически, социални, съдебни в нашата страна за последните 16 години, в най-висока степен са мотивирани от желанието на българския народ да живее със самочувствие в демократична, правова, подредена държава, където всеки има своята перспектива и се чувства съпричастен и солидарен с общата съдба на своите съграждани в единното европейско семейство на демократичните народи от Европейския съюз.
Това е големият смисъл на пътя, по който ние вървим през последните години – пътя, който започна и с подаването на молбата за членство на България през 1995 г. от миналия век, и със започването на преговорите от по-предишното правителство на Обединените демократични сили, и с успешното им финализиране от правителството на НДСВ и ДПС. С това е свързана в най-голяма степен и работата на сегашното правителство на голямата коалиция. Искам да подчертая и пред вас, и пред българските граждани, че за нито един от нас членството в Европейския съюз не е просто самоцел, участие в един политически клуб или в общ пазар. То носи полза за цялото развитие на България – и във вътрешен, и в международен план и дава нова стратегическа перспектива, тежест и възможности на нашата страна.
Днешната дискусия беше конструктивна и полезна. Искам да благодаря на опозицията за това, че тя подходи към проекта за декларацията не опозиционно, теснопартийно, а от гледна точка на националните интереси, демонстрирайки изключително широко съгласие в българския парламент по реализацията на нашия национален приоритет – за членство в Европейския съюз от януари 2007 г., и то членство в добра кондиция, в добра форма.
Със сигурност и декларацията, и Планът за действие на правителството могат да се усъвършенстват и правителството има амбицията да свърши повече от това, което е записано в Плана за действие. Но нека все пак сме наясно и уточним някои важни обстоятелства. Този План за действие, който беше разгледан и одобрен от българското правителство, е Планът за действие, който засяга най-острите и най-важни критични сфери на подготовката на България към Европейския съюз. И той е съгласуван с Европейската комисия – чрез консултации между българското правителство и комисията. Това са най-важните приоритети, но то не изчерпва цялата работа – нито на правителството, нито на Народното събрание. Защото освен червените области съществуват и жълти и усилията ще продължат с нарастващо според мен темпо – това е задължително – не само до следващия доклад на комисията, но и до края на годината, за да можем в максимална степен да сме подготвени за членството в Европейския съюз, да извлечем ползите за българските граждани, които трябва да усетят, че членството в Европейския съюз не е само за политиците, не е само за участващите в днешния дебат, не е за елита. То ще носи облаги на всеки български гражданин. Може би не всички ще усетят това толкова бързо, колкото бихме желали, но те ще са реални и аз съм оптимист, че с членството на България в Европейския съюз ние ще се развиваме още по-успешно икономически, социално и от гледна точка на развитие на гражданското общество. Това е голямата полза от членството в Европейския съюз. Дори не толкова структурните и Кохезионният фонд, живеенето по същите правила, които важат за всички страни в Европейския съюз. Тяхното прилагане подобрява функционирането на българските институции. Затова, смея да ви уверя, българското правителство е амбицирано да свърши максимално и ще разчитаме на много тясно сътрудничество и взаимодействие с Народното събрание, в тази част и на Плана за действие, и на по-широките мерки, които България като държава трябва да предприеме, за да можем да свършим нашата работа най-добре и да покажем пред Европейската комисия и пред Европейския съвет, че България се е справила.
И още сега с текущите мерки по изпълнение на нашите ангажименти ние трябва да започнем да водим в парламента и в цялото общество по-активен диалог за това как виждаме ролята и приноса на България към Европейския съюз, какво място ще заемем в Европейския съюз, защото съм убеден, че България не бива и няма да бъде просто консуматор на благините на членството. Ние ще допринасяме за успеха на Европейския съюз в ХХІ век като общ проект на европейските демократични народи.
Искам още веднъж да благодаря на народните представители, да изразя увереност в нашето тясно взаимодействие през следващите месеци. Те няма да са лесни. Както казах и в началото – последните метри и месеци преди заветната цел са най-тежки. Ще бъдем в максимална степен мобилизирани и отговорни, за да можем да постигнем нашите цели. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин министър-председател.
С това тази точка от дневния ред е изчерпана.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,11 ч.)

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Нина Чилова
Мирослав Мурджов