Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-07-05

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Силвия Стойчева и Десислав Чуколов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, предстои да приемем Програмата за работата на Народното събрание за 5-7 юли 2006 г.
Като първи пленарен ден от месеца има поредица от предложения по ал. 7 на чл. 40. Ще ви представя програмата с тези предложения на парламентарните групи, ще я гласуваме и след това предстои да положи клетва и нов народен представител.
Проект на Програма за работата на Народното събрание за 5‑7 юли 2006 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори – второ четене на законопроекта за данък върху добавената стойност – продължение;
- от Парламентарната група на Движението за права и свободи – второ четене на законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, приет на първо четене на 8.06.2006 г.;
- от Парламентарната група на ОДС няма постъпило предложение;
- от Парламентарната група на Демократи за силна България – първо четене на законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с вносители Иван Костов и група народни представители, 10.05.2006 г.;
- от Парламентарната група на Коалиция “Атака” – първо четене на законопроекта за национализация, с вносители Волен Сидеров и група народни представители, 2.03.2006 г.;
- от Парламентарната група на Български народен съюз няма постъпило предложение;
- от Парламентарната група на Коалиция за България няма постъпило предложение.
По-нататък по нормалния ред на чл. 4 предложенията са следните:
1. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Договора между правителството на Република България и правителството на Словашката република за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 21 юли 1994 г. Вносител – Министерският съвет, 23.06.2006 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за поддръжка на учение между Министерството на отбраната на Република България и командващия Сухопътните войски на Съединените американски щати в Европа и Седма армия относно учението “IMMEDIATE RESPONSE 2006” на територията на Република България. Вносител – Министерският съвет, 23.06.2006 г.
3. Първо четене на законопроекта за допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Вносител – Министерският съвет, 19.06.2006 г.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за малките и средните предприятия, приет на първо четене на 8.06.2006 г.
5. Първо четене на законопроекта за договорите за финансово обезпечение. Вносител – Министерският съвет, 22.03.2006 г.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането. Вносители – Министерският съвет, 23.05.2006 г.; Борислав Китов, 16.06.2006 г.
7. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров, 28.06.2006 г.
8. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносители – Екатерина Михайлова, Антонела Понева и Евдокия Манева, 19.10.2005 г.; Георги Божинов, 28.06.2006 г.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията, приет на първо четене на 8.06.2006 г.
10. Второ четене на законопроекта за постановяване, приемане и изпълнение на решения за обезпечаване на имущество или доказателства от държавите – членки на Европейския съюз, приет на първо четене на 31.05.2006 г.
11. Второ четене на законопроекта за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, приет на първо четене на 8.06.2006 г.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, приет на първо четене на 19.05.2006 г.
13. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, приет на първо четене на 19.05.2006 г.
14. Проекти за решения за промени в постоянни комисии на Народното събрание.
15. Парламентарен контрол.
Този проект на програма беше обсъден, съгласуван на заседание на Председателския съвет току-що, с уточнението, колеги, че т. 14, моля да обърнете внимание, става дума за проекти за решения за промени в постоянните комисии на Народното събрание, ще бъде поставена на обсъждане и гласуване като точка първа от дневния ред на петъчния пленарен ден – 7 юли 2006 г., за да има време да се извършат необходимите доуточнения между парламентарните групи и да бъдат внесени съгласувани предложения в пленарната зала, които да бъдат гласувани.
И доколкото тази точка на практика засяга всички парламентарни групи, добре ще бъде ръководствата на групите да се постараят тези консултации да се проведат и да приключат с уточнени и съгласувани предложения.
Ако нямате съображения по така предложената програма, каквито не виждам, моля да гласуваме направеното предложение за седмична програма на парламента за 5-7 юли 2006 г.
Гласували 162 народни представители: за 157, против 3, въздържали се 2.
Седмичната програма е приета.
Уважаеми народни представители, на 29 юни т.г. е постъпило писмо до председателя на Народното събрание от председателя на Централната избирателна комисия със следното съдържание:
“Приложено, изпращаме ви Решение № 370 от 29 юни 2006 г. на Централната избирателна комисия, с което се обявява за избран за народен представител Йордан Петков Йорданов от Коалиция за България – БСП, ПБС, ПД – Социалдемократи, ДСХ, П. “Рома”, КПБ, БЗНС – Ал. Стамболийски, ЗПБ”.
Самото решение е следното:
“РЕШЕНИЕ
№ 370
София, 29 юни 2006 г.
На 20 юни 2006 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България предсрочно са прекратени пълномощията на народния представител Владимир Николов Дамгов, избран от 11. многомандатен избирателен район – Ловеч, от листата на Коалиция за България.
На основание на чл. 115, ал. 1 от Закона за избиране на народни представители Централната избирателна комисия
РЕШИ:
Обявява за избран за народен представител в 11. многомандатен избирателен район – Ловеч, Йордан Петков Йорданов от Коалиция за България.
Решението да се обнародва в “Държавен вестник”.”
Моля да бъде поканен господин Йорданов в пленарната зала, за да може да положи клетвата по Конституция.
Заповядайте, господин Йорданов.
ЙОРДАН ПЕТКОВ (КБ): “Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!” (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви. Честито!
Уважаеми народни представители, предстои да разгледаме предложенията по ал. 3 за включване в дневния ред на точки, предложени от парламентарните групи. Те са 10 на брой.
Първата е от народния представител Яне Янев – заместник-председател на Парламентарната група на ОДС, за проект за Решение за създаване на парламентарна комисия по дейността на Държавен фонд “Земеделие”.
Заповядайте, господин Янев.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За пореден път внасям предложение да бъде включено като точка в дневния ред на пленарната зала проект за Решение за създаване на временна парламентарна анкетна комисия за цялостна проверка на дейността на Държавен фонд “Земеделие”.
Достатъчно често съм се изказвал по темата и съм аргументирал необходимостта от формиране на такава комисия. Не мисля, че е необходимо да повтарям многократно повтаряни тези.
Само още веднъж ще подчертая, че една от главните задачи на комисията би била да проучи работата на Програма САПАРД с оглед стриктния контрол над нея.
Тази програма стана печално известна с множество обвинения за неспазване на правилата за усвояване на еврофондовете и други драстични нарушения.
Последните събития показаха, че проблемите със САПАРД изобщо не са отпаднали от дневния ред на обществото. Вчера, уважаеми колеги, стана известно, че Икономическата полиция във Велико Търново е разкрила крупно източване на средства по Програма САПАРД за 800 хил. лева. В този случай на показ се появяват редица от безобразията, за които програмата стана прицел на обществено внимание и умишлено фалшиво завишаване на разходите по проекти и мрежи от връзки и нерегламентирани контакти на длъжностни лица, заемащи висши постове в Държавен фонд “Земеделие”.
Народното събрание няма право да си затваря очите и да се преструва, че нищо не е станало, както за този случай, така и за множество други случаи, изнесени публично неотдавна. Парламентът трябва да установи истината, каквато и да е тя.
Допускам, че ще се намерят и изтъкнат и контрааргументи, но нека да бъдат казани ясно и публично и пленарната зала да реши най-после да вкара като точка в дневния ред този изключително важен за обществото проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте предложението, направено от господин Янев.
Гласували 138 народни представители: за 38, против 69, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми колеги, с този вид гласувания тук тройната коалиция отново затвърждава тезата, че тя или не иска да се справи с корупцията умишлено, защото знае, че има най-висши свои представители, които са съучастници в тези схеми на източване, или иска да се оправдава с различен вид аргументи, само и само този въпрос да не се обсъжда.
Не може министърът на земеделието многократно – и по време на заседания на Комисията по земеделието и горите, и в публичното пространство да е изтъквал необходимостта от създаването на тази комисия и да се е съгласявал, а така също и много народни представители от Комисията за борба с корупцията, а когато дойде ред за гласуване тук, в пленарната зала, това да се отклонява с несъществени аргументи.
Дори вече не виждам аргументи от колегите от ДПС, които преди това очакваха одиторските доклади, а в същото време сега изобщо не вземат отношение. От какво ги е страх, не мога да разбера?!
Имам чувството, че би било редно всички да са заинтересовани да излязат на показ тези схеми за източване на Програма САПАРД, защото ще стане ясно всъщност кой е ощетил и републиканския бюджет, защото много от тези, които са ощетени и са завели дела, за да съдят държавата, вече има прецеденти – има хора, спечелили делата и в крайна сметка тези ресурси ще трябва да се възстановяват от републиканския бюджет и да плаща редовият данъкоплатец.
Затова предлагам още веднъж да се прегласува това мое предложение и да влезе в дневния ред на днешното пленарно заседание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля да прегласуваме направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 42, против 81, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Второто предложение е на народните представители Тодор Батилов, Яни Янев и Любен Дилов за въвеждане на мораториум върху строителството по Черноморието.
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да ви моля след това да прегласувате. Надявам се, че от един път разбирате за какво става дума!
В самия закон, който ние се готвим да приемем и който искрено се надявам, че скоро ще влезе в пленарната зала на второ четене – Закона за устройството на българското Черноморие, също е фиксирана една забрана за строителство през летните месеци.
През миналата седмица бяхте свидетели на конфузната ситуация в Несебър, където кмет и общински съветници си прехвърлят един на друг отговорността кой да направи очевидното, а именно – да спре камиони, багери в разгара на сезона да не се движат по черноморските общини, да пречат и компрометират допълнително и без това силно компрометирания ни туризъм.
Уважаеми колеги, нашето искрено желание бе законът, който ще гледаме скоро, да се казва Закон за защита и устройство на българското Черноморие. Сега той се казва само Закон за устройството на българското Черноморие.
Предлагам ви, докато този закон влезе на второ четене в пленарната зала, да спрем поне устройството, та белким защитим нещо!
Темата е изключително сериозна и е много по-важна от това, което в момента ни се струва, че е важно и ни занимава, от всякакви ченгенсарски и други скандали.
Имам чувството, че това са последните дни и месеци, в които можем да направим нещо смислено и поне да дадем възможност този законопроект да бъде гледан в една спокойна атмосфера.
Ако сега ние приемем временно ограничение на строителството до влизането в сила на закона, ще сблъскаме с обществения интерес два частни интереса – интереса на инвеститорите да имат колкото се може по-бързо закон и общи устройствени планове за устройството на черноморските общини и интереса на общините най-после да направят такъв общ устройствен план, защото знаете, че в момента повечето районни кметове или кметове на малки общини имат интерес да няма такъв закон и с различни изменения да могат да правят строителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 150 народни представители: за 46, против 37, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов за точка в седмичната програма: проект на Закон за гарантиране на влоговете в банките.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, предлагам на вашето внимание следното предложение за промяна в Закона за гарантиране на влоговете. Цитирам точно сегашния текст: "При влог в чуждестранна валута на вложителя се изплаща левовата равностойност на гарантирания размер на влога по курса на Българската народна банка в началния ден на изплащане на гаранцията по влоговете." Моето предложение е "левовата равностойност" да бъде заменено с "гарантирания размер на влога в съответната валута".
Защо ви предлагам това? Защото по действащото сега законодателство валутните влогове, които са около половината от общия размер на влоговете при фалит на дадена банка ще бъдат изплащани в левове. Това, уважаеми колеги, позволява в случаи на девалвация на българския лев вложителите да загубят една голяма част от своите спестявания.
Законът е внесен преди около година и в мотивите аз съм записал, че силно се увеличават кредитите от страна на търговските банки. Расте и дефицитът по текущата сметка.
Това е една публикация от вестник "Труд" преди няколко дни, където анализаторите на "Економист" твърдят следното: "Твърдият курс на лева е в опасност." Няма да ви казвам тук, че дефицитът по текущата сметка е над 6 млрд. лв. Търговският дефицит е над 8 млрд. лв. за миналата година и е два пъти по-висок от предходната година. Всичко това, уважаеми колеги, ме кара да предложа на вашето внимание този текст, защото той защитава интересите на българските вложители, на гражданите на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте за предложението на господин Христов.
Гласували 139 народни представители: за 25, против 46, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Прегласуване ли желаете? Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, ще ви прочета няколко реда от моите мотиви. Те са абсолютно валидни за днешния ден, даже по-валидни, отколкото преди година. “Законопроектът цели да се избегне възможността българските вложители да бъдат сериозно ощетени при една кризисна за банковата система ситуация, при която българският лев може да бъде обезценен, от което вложителите да загубят значителна част от своите спестявания.”
Мисля, че по-ясно от това едва ли бих могъл да го кажа и сега.
Ще ви прочета още веднъж част от публикацията на вестник "Труд": "Основната заплаха за валутния борд е нарастващият дефицит по текущата сметка. Ако той се увеличи, ще има проблеми за валутния съвет в България".
Искам да ви кажа, че премиерът Сергей Станишев беше на тази среща в Гърция. Това са един от най-авторитетните икономисти, които предупреждават за тези неща. Това, което ви предлагам съвсем коректно, е да защитим интересите на българските вложители. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Прегласуваме даденото предложение.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Нямаше предложение за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давайки думата на господин Христов аз споменах хипотезата, че навярно ще става дума за прегласуване, въпреки че той не го спомена изрично. Аз въведох темата, така че, ако намерите за нужно, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 22, против 50, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова.
Заповядайте, госпожо Банкова, да развиете предложението си за проект за решение за незабавно изтегляне на контингента от Ирак.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
На вниманието на колегите е моето решение за възлагане на българското правителство да започне процедура за незабавно изтегляне на българския военен контингент от Ирак. Според официални данни на държавния департамент на САЩ тази война е довела до драстично увеличаване на тероризма както в Ирак, така и в други точки на света. Присъствието на българския военен контингент в Ирак засилва опасността от терористични актове срещу военни и цивилни обекти на територията на Република България. За това допринася вероятността от бъдещ военен конфликт между САЩ и Иран.
Бих искала да обърна внимание на уважаемите колеги, че Италия, Япония, Корея вече оповестиха решението си да се изтеглят. Премиерът на Румъния ясно обяви своето отношение и потвърди, че ще направи всичко възможно в Румъния да се проведе референдум.
Уважаеми колеги, в колко сфери вече Румъния ни изпреварва?
Мисля, че това е най-добрият и демократичен начин да се чуе волята на суверена - народа. Впрочем аз отново искам да призова уважаемите колеги да подкрепят нашата подписка за референдум, който да бъде проведен в Българя и да се чуе волята на българския народ. Волята на народа дали трябва България да продължава да влага над 1 млрд. и 100 млн. лв. в тази незаконна война.
На фона на тежките социални проблеми в България и липсата на животоспасяващи лекарства, липсата на здравни осигуровки за стотици хиляди български граждани, на фона на мизерните пенсии и заплати, харченето на огромни средства за военни мисии в чужбина е престъпление. Това го казва всеки редови българин. Това е престъпление спрямо българските национални интереси и обслужва чужди икономически, военнополитически и петролни интереси.
Уважаеми колеги, моля да подкрепите решението да съберем политически кураж и да задължим българското правителство да започне преговори за изтегляне на българския военен контингент от Ирак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 127 народни представители: за 17, против 75, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Георги Димитров за включване на точка в дневния ред – законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията. Не предлагате да се гласува.
Следващото предложение е на господин Чуколов, който също не предлага да се подложи на гласуване предложението му.
Народният представител Павел Шопов има предложение за включване като точка в седмичната програма на проекти за решения за попълване състава на парламентарните комисии, която вече е включена.
Следващото предложение е на народния представител Ремзи Осман. Той има предложение по чл. 4, ал. 3 от нашия правилник - като точка в седмичната програма за да се включи второто четене на обединен законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Такова предложение би трябвало да е съгласувано между парламентарните групи.
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, предложението е да влезе в седмичната програма обобщеният законопроект по този законопроект. Докладът на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство е готов.
Искам да ви уверя, че в по-голямата си част по основните моменти в законопроекта текстовете са приети с пълен консенсус от комисията.
Имаше поставени много проблеми от Националното сдружение на общините в Република България, от Асоциацията на председателите на общинските съвети и това са въпроси, чието решаване не търпи отлагане. Един пример – в определени общини отделни съветници не могат да положат клетва. Намира се начин да се бойкотира полагането на клетва и съветниците не могат да встъпят в длъжност. Има много такива примери, които са посочени и законопроектът ги урежда.
Моята молба е да подкрепите обобщения законопроект, който е резултат от многото законопроекти, които бяха приети на първо четене. Молбата ми е той да бъде включен в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 81, против 12, въздържали се 42.
Предложението се приема.
Трябва да се направи предложение къде точно в седмичната програма да бъде включен този законопроект.
Имате думата, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз ви благодаря за подкрепата на обобщения законопроект. Аз предлагам той да бъде включен като т. 3 в седмичната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за включване за второ четене на обединения законопроект като т. 3 в седмичната програма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 138 народни представители: за 79, против 30, въздържали се 29.
Предложението е прието.
Второто четене на обединения законопроект е включено в седмичната програма като т. 3.
Следващото предложение е на народния представител Яне Янев за включване като точка в програмата ни на проект на решение за насрочване на избори за президент и вицепрезидент.
Заповядайте, господин Янев.
Яне Янев (ОДС): Уважаеми господин председател, след като още на 19 януари т.г. внесох Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избор на президент и вицепрезидент и по необясними за нас причини този законопроект беше отлаган или беше държан в чекмеджето на председателя на парламента, може би и на председателя на Правната комисия, най-после е насрочено заседание на Правната комисия за четвъртък.
В крайна сметка, като се знаят темповете на работа в Народното събрание, може би изборите ще дойдат, а законопроектът няма да е приет, затова смятам, с оглед, че и без това предизборната кампания отдавна е стартирала, би било редно поне да се знае кога е датата за провеждането на изборите. Затова съм внесъл предложение, тъй като Народното събрание е единствено компетентно да вземе подобно решение, изборите за президент и вицепрезидент да се проведат на 12 ноември т.г. – така както е прието и от миналото Народно събрание.
Още веднъж изтъквам аргумента, че не може в последния момент на политическите партии и инициативни комитети да им се спускат правила и тези правила да бъдат пригодени само и единствено в услуга на БСП и коалиция. Затова апелирам да влезе в дневния ред на тазседмичната програма на Народното събрание и тази точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Гласуваме направеното предложение.
Гласували 129 народни представители: за 33, против 73, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Няма желание за прегласуване.
Следващото предложение е на народния представител Иван Николаев Иванов за включване като точка в дневния ред на Законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, Парламентарната група на Демократи за силна България за пореден път предлага на пленарната зала да бъде включен в седмичната програма Законът за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия.
Правим това, водени от дълбокото убеждение, че разкриването на истината за дейността на тайните служби на комунистическия режим е, бих казал, лакмус, изключително важен политически критерий за демократичността в една правова държава. Отбелязвам, че всички посткомунистически страни, които са членки или са кандидат-членки на Европейския съюз, до една с изключение на България приеха закони за разкриване документите на Държавна сигурност. Дори и Румъния преди около два месеца прие подобен закон и разкри архива на Секуритате. По такъв начин създаде атмосфера на доверие към собствената си страна от партньорите й от Европейския съюз.
Законът, който предлагаме, е един закон, бих казал, съдържащ в себе си модерни процедури както по създаването на една независима комисия, която трябва да бъде създадена от най-висшия орган - Народното събрание, така също и възможности за парламентарен контрол, както и за защита на доброто име на трети лица, които често пъти са оклеветявани, а всъщност не са извършили никаква дейност, съгласно приетите регламенти.
Завършвайки, искам да ви кажа, че този законопроект има огромна морална стойност за страната ни няколко месеца преди влизането в Европейския съюз.
Създаването на такава законова рамка би оздравило политическия, обществения и икономическия живот на страната. Затова апелирам към вас да подкрепите предложението ни за включване като точка в дневния ред на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 36, против 57, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Господин Атанасов, имате думата.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, предлагам да прегласуваме току-що гласуваната точка от дневния ред със следните мотиви. Този законопроект, който е внесен на 10 май т.г., е един проект за нормативен акт, в който се уреждат няколко основни проблема, свързани с разкриване на документите на бившата Държавна сигурност, а именно: създаване на специален орган – комисия, избрана от Народното събрание на паритетен принцип, която по особена процедура да извърши проверка за това дали определени длъжностни лица от висшата администрация на държавата са зависими от репресивния апарат на комунистическия режим.
Подобно решение беше взето и от Съвета на тройната управляваща коалиция. И ако сега вие не искате тази точка да влезе в дневния ред, и това се случи за пореден път, означава, че тази позиция е двулична. Защото има очаквания от определени кръгове на българското общество, има сериозни очаквания в Брюксел този въпрос да бъде решен, а на практика ние не започваме законодателна процедура.
Затова, моля ви, подкрепете влизането на точката в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението за прегласуване.
Гласували 132 народни представители: за 41, против 60, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Последното предложение е на народния представител Веселин Методиев за точка законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предложеният от нашата парламентарна група Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на президент и вицепрезидент на Република България включва в себе си три основни пункта. Аз искам да аргументирам включването на днешната точка с първия от тях: това е преодоляването на изборния туризъм.
В тази зала много дълго различни представители на различни политически партии са говорили срещу това наистина отвратително явление в политическия ни живот. За да може да се вкарат основните текстове, които сме предложили, а именно: постоянно пребиваващи в чужбина; постоянно пребиваващи в България и оттам да се коригират самите избирателни списъци, има нужда от технологично време.
Ако проверката на ДИКСИ, която предлагам, за принадлежност към бившите тайни служби на комунистическата държава може да се извърши за два или за пет дена, то избирателните списъци имат нужда от много време.
Затова ви призовавам да подкрепите това наше предложение, за да може да се започне необходимата процедура за едни коректни избори през есента на тази година. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 136 народни представители: за 39, против 64, въздържали се 33.
Заповядайте, господин Методиев – прегласуване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аргументът за прегласуване – погледнах си датата, за да не сбъркам, днес сме 5 юли. Навлизането в период на летни ваканции на българската администрация, невъзможността през м. септември да се приемат тези текстове ще ни принудят след това да се оправдаваме с това, че няма промяна в закона, не сме успели навреме, чиновниците не са си свършили работата.
Много ви моля, това е важно за опазването на авторитета на институциите в България – не е важно за някои от нашите парламентарни групи тук, в залата.
Затова, господин председателю, моля за прегласуване, за да може колегите да подкрепят това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново направеното предложение.
Гласували 126 народни представители: за 38, против 53, въздържали се 35.
Предложението отново не е прието.
За процедура има думата господин Ахмед Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, днес ни е раздаден общ проект на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията.
С общо решение на комисията предлагаме срокът за предложения от колегите народни представители да бъде две седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение за двуседмичен срок за предложения по общия законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 89, против 4, въздържали се 17.
Процедурното предложение е прието.
Ще направя три съобщения, колеги.
На 3 юли т.г. е постъпил общ проект на законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията. Изготвен е от Комисията по правата на човека и вероизповеданията на основание чл. 68, ал. 2 и във връзка със срока за предложенията за второ четене, току-що беше гласувано процедурното предложение за двуседмичен срок.
На 4 юли т.г. е постъпил общ проект и на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приети на първо четене на 23 юни т.г. Изготвен е от Комисията по труда и социалната политика. Това съобщение се прави с оглед срока за писмени предложения за второ четене.
Едно съобщение във връзка с писмо от управителя на Българската народна банка. Изпратени са в Народното събрание публикациите “Парична статистика” и “Брутен вътрешен дълг”. Първият е за м. май 2006 г., вторият е за периода м. април 2006 г.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 28 юни до 4 юли т.г. в Народното събрание:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Вносител – Захари Георгиев. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда. Вносител – Георги Божинов. Водеща е Комисията по околната среда и водите, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. Вносители – Георги Божинов, Борислав Великов и Росен Владимиров. Водеща е Комисията по околната среда и водите, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Проект за Решение по Отчета за изпълнение на бюджета на Народното събрание за 2004 г. и по Отчета за изпълнението на бюджета на “Държавен вестник” за 2005 г. Вносител е председателят на Народното събрание. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб. Вносител – Петър Стоянов и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. По този законопроект ще работят и Комисията по правни въпроси, Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по отбраната.
Проект за Решение за избиране на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията. Вносител – Йордан Величков.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и правителството на Кралство Швеция за сътрудничество по чл. 6 на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по околната среда и водите заедно с Комисията по външната политика.
Законопроект за ратифициране на Допълнение № 1 по Споразумението от 9 април 2002 г. за финансиране на строежа и проучванията на мост над р. Дунав между Видин и Калафат. Вносител – Министерският съвет. Водеща комисия - Комисията по бюджет и финанси заедно с Комисията по транспорт и съобщения и Комисията по външната политика.
Отчет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2005 г. Вносител е Министерският съвет, водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение по Отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси заедно с Комисията по здравеопазването и Комисията по труда и социалната политика.
Проект за Решение по Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Вносител е Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по здравеопазването, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика.
Уважаеми колеги, пристъпваме към изпълнение на нашата програма за седмицата. Първо предстои да бъдат поставени на обсъждане предложенията, направени по ал. 7.
Първото от тези предложения е от Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Давам думата на господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати трима представители на Министерството на финансите – заместник-министърът Нахит Зия, Калина Златанова - началник отдел “Данъчно-нормативни актове”, и Диана Терзиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Поканете представителите на Министерството на финансите.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви.
Господин председател, миналия път обсъдихме чл. 9, но не го гласувахме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, този законопроект при досегашното му гласуване на второ четене вървеше с гласувания на всеки текст. Доколкото все още нямаме достатъчно организационна готовност за пълно приложение на практиката за гласуване след проверка на кворума, ще продължим с гласуването текст по текст, което означава, че народните представители ще гласуват, разбира се, със своите карти, но след всеки текст, докладван от председателя на комисията.
В този смисъл предлагам сега да гласуваме чл. 9, който е обсъден, но не е гласуван.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 9 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 7, против 49, въздържали се 26.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага окончателна редакция на чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване чл. 9 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 10 има предложение на народния представител Стоян Витанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на ал. 4:
“(4) Редът и необходимите документи за прилагане на алинеи 2 и 3 се определят с правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и предлага окончателна редакция на ал. 4 от чл. 10.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 11 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 12 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Облагаема доставка
Чл. 12. (1) Облагаема доставка е всяка доставка на стока и услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон е предвидил друго.
(2) Доставката, по която получателят е платец на данъка по Глава осма, не подлежи на облагане от доставчика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По текста на вносителя за чл. 11 и текста на чл. 12, предложен от комисията, има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте тези два текста
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 13 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено по принцип, но е отразено в Допълнителните разпоредби на закона.
Предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено – в ал. 4, т. 1, да отпадне текстът “стоки-втора употреба” и в т. 10б “24” да се замени с “12”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, като предлага:
1. В ал. 3 думите “данъчно задължено” да се заменят с “регистрирано”.
2. В ал. 4, т. 10, думите “при условие че” да се заменят с “ако са налице едновременно следните условия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Желаете ли, госпожо Капон, да обосновете предложението си? Заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Оттеглям предложението си в ал. 4, т. 1 - да отпадне текстът „стоки втора употреба”, тъй като това е наложително по директива.
Що се отнася до това „24” да бъде заместено с „12”, считам, че когато стоките се връщат на изпращача на територията на друга държава членка е достатъчен периодът от 12 месеца, а не да се прави внос за страната. Смятам, че в случая няма нужда от две години, затова съм предложила една година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания или за реплики? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон, която го обоснова току-що, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за чл. 13 и предлага две окончателни редакции на текстове в ал. 3 и ал. 4.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 14 няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 14.
По чл. 15 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което не е подкрепено от комисията.
В чл. 15 заглавието се променя на „Тристранни доставки”, като изразът се замени навсякъде в закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Витанов, желаете ли да обосновете предложението си? Оттегляте ли предложението си?
Стоян Витанов (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване текстовете на чл. 14 и чл. 15 в редакцията на вносителя, която се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 16 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предложението на народния представител Стоян Витанов и предлага следната редакция на ал. 5:
„(5) Независимо от ал. 1-4, когато при въвеждане на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими – митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказвания по текста на чл. 16, който комисията подкрепя по принцип и предлага редакция на ал. 5? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: „Част втора - Облагане на доставките”.
Комисията подкрепя наименованието на Част втора.
„Глава първа – Място на изпълнение”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.
Комисията подкрепя на вносителя за чл. 19.
По чл. 20 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
„1. В наименованието след думата „място” да се добави „на изпълнение”.
2. В ал. 1 след думата „мястото” да се добави „на изпълнение”.
3. В текста на ал. 2 след думата „доставка” да се добави „на стоки”.
4. В ал. 4 думите „независимо от ал. 1 и 2” да отпаднат.
5. В ал. 6 думите „независимо от ал. 2” да се заменят с „Алинея 2 не се прилага, когато”, а думите „по този закон” да отпаднат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
На вашето внимание са заглавията на Част втора и Глава първа от нея и текстовете на чл. 17, 18, 19 и 20 – първите три по вносител, четвъртият с предложение за редакции в отделни текстове на чл. 20 на комисията.
Комисията подкрепя предложенията на вносителя и дава окончателни уточнения в някои от редакциите на чл. 20.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 77, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 21 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 21:
„1. В ал. 1 след думата „своята” се добавя „независима”.
2. В ал. 2 и 3 думите „Независимо от ал. 1” да отпаднат.
3. В ал. 3, т. 2:
- буква „ж” думите „форми на” да се заменят с „видове”;
- буква „м” се изменя така:
„м) поемане на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права по букви „а”-„л”;”
4. В ал. 4 и 5 думите „Независимо от ал. 1 и 3” да отпаднат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 22, като предлага:
„1. В ал. 1 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат.
2. В ал. 2 думите „Независимо от ал. 1” да отпаднат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23, като предлага:
„1. В ал. 1, 2 и 4 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат.
2. В ал. 3 думите „Независимо от ал. 2” да отпаднат.
3. В ал. 5 думите „Независимо от ал. 4” да отпаднат.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, като предлага:
„1. В ал. 1 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат.
2. В ал. 2 думите „Независимо от ал. 1” да отпаднат.
3. В ал. 3 думите „Независимо от чл. 21” да отпаднат и след думата „налице” да се добави думата „едновременно”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете по вносител с редакционните и по същество уточнения, въведени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: "Глава втора – Данъчно събитие и данъчна основа".
Комисията подкрепя наименованието на Глава втора.
По чл. 25 има предложение от народният представител Мария Капон.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, което гласи:
"2. Да се създаде нова т. 7:
"7. на датата на продажбата на жетоните за хазартни игри или автомати."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, като предлага следната редакция:
"1. В ал. 3 думите "Независимо от" да се заменят с "Освен в случаите по", а в т. 4 след думата "пощата" да се добави "или по електронен път".
2. Алинея 8 да отпадне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Глава втора със заглавие "Данъчно събитие и данъчна основа"; първо подзаглавие – "Възникване на данъчно събитие и изискуемост на данъка".
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25 с две уточняващи редакции. Има едно неприето предложение от комисията – на госпожа Капон.
Госпожо Капон, заповядайте да обосновете предложението си.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, откакто съм в това Народно събрание се занимаваме с хазарт и това е поредната поправка за занятието ни за хазарт. По логиката на промените на закона, тази точка, която съм предложила, трябва да бъде включена, за да може хазартът да бъде облаган освен с алтернативния данък и с данък добавена стойност. Дори и в новия Законопроект за корпоративното подоходно облагане, който се предлага от Министерството на финансите и е качен на страницата, и предстои да бъде разглеждан от Народното събрание, основна част на промените в полза на намаление на данъка са отново за хазарт.
Първият законопроект, който гледахме във Временната комисия по евроинтеграция – господин Папаризов го няма в момента, беше за промени в Закона за хазарта. Хазартът е тази част, която ние трябва да легализираме и възможно най-много да следим особено и заради критиката на Европейския съюз за прането на пари. Пари се перат чрез хазарт. Борбата с прането на пари води до борба с тероризма. Тоест това е една допълнителна мярка, с която ние да контролираме хазарта като дейност.
Давам си сметка, че в директивата това минава под друга точка, но има възможност да има национална политика и това е само решение на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики към госпожа Капон? Не виждам желаещи.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 49, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 25 в редакцията на вносителя с предложенията на комисията по отделни текстове.
Гласували 86 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 26 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е оттеглено.
Има предложение от народният представител Мария Капон, към което отношението е тризначно: предложението й по т. 1 е оттеглено; предложението й по т. 3 е подкрепено от комисията, а предложението по т. 2 не се подкрепя от комисията и гласи:
"2. В ал. 5, т. 1 да отпаднат думите "ако те се предоставят на получателя на датата на възникване на данъчното събитие, ако се предоставят на получателя след датата на възникване на данъчното събитие, данъчната основа се намалява при предоставянето им."
Комисията предлага следната редакция за чл. 26:
"1. в ал. 4, т. 1 думата "безвъзмездно" да отпадне;
2. в ал. 5, т. 2 думите "6-месечен" да се заменят с "12-месечен";
3. алинея 8 да отпадне."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожо Капон, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
По т. 2 на предложението си дълго водихме дебат в комисията. Това е много важно предложение относно търговските отстъпки, които получава бизнеса от своите контрагенти и партньори. Става въпрос за всички натрупващи се търговски отстъпки. Тоест, ако до 10 хил. лв. имаме търговска отстъпка от 5%, от 10 до 20 хил. лв. тя става 7% и за предходните 10, което е практика за чуждестранните доставчици с цел стимулиране собствения си бранш е важно да бъде възстановявано не с кредитно известие, така както твърдеше Министерството на финансите. Ако е така, ще трябва да ползват стенограмата на Народното събрание тези, които ще потребяват закона, тъй като това може да се случи след девет или десет месеца. За да получиш кредитно известие в период м. ноември, то може винаги да бъде оспорено от една проверка.
Смятам, че в този член трябваше да е ясно, че няма нужда да е от датата на възникването на данъчното събитие, а може да е и след тази дата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики или изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване второто предложение на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 23, против 50, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 26 в редакцията на вносителя с уточненията на комисията.
Гласували 72 народни представители: за 64, против няма, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 27 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – в ал. 1 да отпаднат т. 2 и 3, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Попвасилев, за да обосновете Вашето предложение.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение е свързано с особените случаи на определяне на данъчната основа, по-точно става дума за определяне на данъчната основа на земята и на новите сгради с прилежащите им терени. Основанията да направим това предложение за отпадане на т. 2 и 3 са няколко и аз ще ги изредя.
Първо, по отношение на Глава десета самото Министерство на финансите е поело ангажимент този режим на регулиране на данъчната основа да отпадне.
Второ, начинът, по който се определя данъчната основа съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 и 3, тоест че тя не може да бъде по-малка от себестойността или цената на придобиване, е в противоречие с чл. 11 на Директива 6.
Третото основание, което бих изтъкнал, е, че дори в сега действащия закон за ДДС - чл. 29, ал. 6, е предвидено в тези случаи, когато се продава земя или нови сгради, заедно с прилежащите им терени, да се ползва пазарната им цена. Тоест тук се вкарва едно ограничение, което може да доведе до това, че закупувайки един имот при едни пазарни условия, а впоследствие тези условия се променят и цената на съшия имот рязко падне, ти, ако имаш задължението по Закона за ДДС, би следвало да начислиш ДДС-то въз основа на данъчна основа, която е цената на придобиване или себестойността, което, както казах, абсолютно противоречи на чл. 11 от Директива 6 и на ангажиментите, които е поело правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да подкрепя моите колеги Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, тъй като смятам, че текстът на вносителя противоречи на директивата. Тя не е спазена, въпреки че през целия месец на разглеждане на Закона за добавената стойност ние бяхме призовавани към спазване на директивата.
Така че призовавам Министерството на финансите да изрази становище по въпроса защо не се съгласява и то самото, въпреки че аз мразя думата “съгласяване”, тъй като смятам, че народните представители са тези, които решават, но фактът е друг. Факт е, че в Комисията по бюджет и финанси единственото съглашение, което трябва да се получи, е между мнозинството и Министерство на финансите. Така че добре е от Министерство на финансите да обосноват защо държат да нарушат директивата в този член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики, за изказвания? Не виждам.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев за отпадане на т. 2 и 3 от ал. 1 на чл. 27, което комисията не подкрепя.
Гласували 80 народни представители: за 14, против 56, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Капон, за предложение за прегласуване.
Мария Капон (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля за прегласуване.
Самият факт, че Министерството на финансите нямаше доблестта да застане на тази трибуна и да каже защо нарушава директивата, смятам, че ви говори за друго решение за тези промени, които са направени, така както и вносителят е направил текста, затова ви моля за разум. Пазарът се променя и не е възможно да поставим фирмите в такова положение и потребителите на закона.
Моля ви да гласувате в полза на предложението на моите колеги Мартин Димитров и Ясен Попвасилев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, в режим на гласуване сме, но не знам дали представителите на Министерството на финансите считат за необходимо да обосноват своя текст?
Бих Ви поканил, господин Зия, да вземете думата и да отговорите на възраженията по този въпрос.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Нахит Зия: Уважаеми дами и господа народни представители, ще бъда много кратък и достатъчно ясен, надявам се. Това наше предложение е продиктувано от факта, че обявяваните продажни цени на имотите са недействителни цени. Това ни е единственото основание. Друго основание нямаме. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, заповядайте за процедурно предложение.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми колеги, в разрез с досегашната практика, но и аз искам да предложа да отложим гласуването по този текст и да направим консултация с органите на Европейската комисия, тъй като не бихме желали да влизаме в противоречие с изискванията на директивата. Признавам си, че има такава бележка, затова да оставим малко време за консултации. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за отлагане на прегласуването на този текст с оглед внасянето на уточнено предложение от комисията.
Моля, гласувайте процедурното предложение за отлагане на гласуването, направено от господин Димитров.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя наименованието на Глава трета: “Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка”.
По чл. 28 има предложение от народния представител Мария Капон в т. 2 да отпадне думата “спортни”, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 28.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моля ви да обърнете внимание на текста. Става въпрос за тези стоки, предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове, тоест яхти, така да ги наречем, лодки и всякакви останали, и въздухоплавателни, тоест самолети, които се използват за спортни и развлекателни цели или за лични нужди, да не бъдат облагаеми доставки. Разбира се, много правилен е текстът за развлекателни цели и лични нужди. Говорейки си обаче истината тук, всички знаем, че чрез транспортни фирми големите холдингови компании влагат вътре своите самолети, дори и за личните си цели.
Смятам, че е важно да не ощетяваме спорта и затова съм помолила да отпадне в т. 2 думата “спортни”. Тоест да остане за развлекателни нужди и за лични нужди, но не и когато е за спортни. Има винаги доказателства кога яхтата или самите въздухоплавателни средства са в името на спорта. Това може винаги да бъде доказано, поради тази причина смятам, че трябва да останат необлагаеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики, изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон по т. 2, което комисията не подкрепя.
Гласували 81 народни представители: за 18, против 43, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 28, както и заглавието на Глава трета и подзаглавието на чл. 28 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29. Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30.
В чл. 31 отново става въпрос за думата „спортни”. Иначе комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожо Капон, желаете ли повторно да аргументирате тезата си за спортни стоки във връзка с текста на чл. 31? Не желаете.
Оттегляте ли предложението си? Оттегляте го.
Затова гласуваме едновременно текстовете на членове 29, 30 и 31 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 32 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 33 няма предложения. Комисията обаче предлага след думата „налице” да се добави „едновременно”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта, предложено от вносителя: „Глава четвърта – Освободени доставки и придобивания”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Имате думата по текстовете от чл. 32 до чл. 37 включително, както и заглавието на Глава четвърта и чл. 38 в редакция на вносителя с уточнението в чл. 33 на комисията – след думата „налице” да се добави думата „едновременно”. Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 72 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 39 има предложение от Стела Банкова и Минчо Христов, което не е подкрепено от комисията.
Те предлагат в чл. 39 да бъде създадена нова т. 7 със следното съдържание:
„7. доставката на лекарства и лекарствени средства.”
Има предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено и е следното: в т. 3 да отпадне „когато доставките са част от здравните услуги по т. 1” и да се създаде допълнителна т. 7: „доставка на лек автомобил или мотоциклет, специализирани за хора с увреждания”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 39, като предлага в т. 2 след думата „органи” да се добави „тъкани и клетки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, господин Димов дава знак, че всъщност не оттегля предложението си, така че моля да го прочетете.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Очевидно е станала някаква грешка.
Господин Димов предлага в чл. 39:
1.В т. 1 да отпадне текстът „и пряко свързани с тях”.
2.Създава се нова т. 6:
„6. доставката на аксесоари за подпомагане лечението и дейността на хора с увреждания;”
3.Точка 6 става т. 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Искам само да кажа, че вероятно е станало недоразумение в комисията, защото дебатът наистина беше много дълъг. Аз оттеглих т. 1. Точка 2 редакционно трябваше да отиде в отложения чл. 66 и така се разбрахме, тоест не я оттеглям, но просто систематичното й място не е тук и затова е пренасочена. А т. 3 респективно е свързана с т. 2.
И за да не взимам още веднъж думата искам само да кажа, че по чл. 41 също съм оттеглил предложението си. То не е подкрепено от комисията, но е и оттеглено. Да не го подлагате на гласувате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Значи Вашето предложение по чл. 41, т. 2 и т. 3 е оттеглено.
Уважаеми колеги, преди да дам думата на господин Христов да обоснове своето предложение, за яснота т. 2 от предложението, а именно за създаване на нова т. 6 ще бъде обсъждано във връзка с чл. 66.
Точка 1, както разбираме, е оттеглена. Господин Димов не предлага изразът „пряко свързани с тях” да отпадне.
И т. 3 всъщност не се гледа тук, след като няма такова ново номериране на т. 6.
В такъв случай давам думата на господин Минчо Христов. Заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, предложението по същество в чл. 39, което правим с колежката Банкова, е да се освободят доставките на лекарства и на лекарствени средства. По същество това се покрива с някои от предложенията на колегите.
Искам да ви кажа, че според мен не е редно хазартът да не е обложен с ДДС, а лекарствата, в много случаи животоспасяващи лекарства да са обложени.
Искам да ви кажа, че в Комисията за борба с корупцията преди време разглеждахме въпроса с цените на лекарствата. В България лекарствата фактически са най-скъпи от целия регион, а може би и от цяла Европа. Тогава бяха посочени примери, че лекарствата в Гърция и в Турция са в пъти – 3-4-5-6 пъти по-ниски, отколкото в България. Разбира се, ДДС-то не е единствената причина. Според мен основните причини са слаб контрол и недобросъвестни фирми и търговци, които завишават цената. Премахването на ДДС-то за лекарствата би могло да понижи цената им и съответно те да станат по-достъпни за гражданите. Мисля, че в тази ситуация, в която живеем, в тази кризисна, бих казал, извънредна ситуация, това е един проблем от изключителна важност.
Затова, колеги, предлагам да се създаде тази т. 7, която казва „доставката на лекарства и лекарствени средства да са освободени доставки”. Това е смисълът на моето предложение.
Искам да ви кажа също, че много шум се вдигна за ДДС-то върху книгите. Аз, разбира се, ще подкрепя отпадането на ДДС-то върху книгите, но мисля, че в ситуацията, в която живеем, пак повтарям, лекарствата са от най-голяма важност за българските граждани в този момент. Просто за много граждани те практически са недостъпни, а сред вас има лекари и знаят какво фактически означава това за пациента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Реплики няма.
Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Относно предложението, което имам, то би трябвало да отпадне, ако се разгледа чл. 66, отложен на заседанието на комисията. Затова ми се струва, че трябва цялата глава „Освободени доставки и придобивания, свързани със здравеопазването” да отпадне.
По първата част от предложението – в т. 3 да отпаднат думите „когато доставките са част от здравните услуги по т. 1”, тук става въпрос за протези и за предоставянето им на хора с увреждания. Какво означава те да не са от здравни услуги по т. 1? Нима някой ще си купи протези просто за забавление или какво?!
Смятам, че всички видове протези и всички видове средства, необходими за инвалидите, трябва да бъдат включени.
По втората част на промяната, въпреки че данъкът добавена стойност е краен данък, тоест данък на потребителя, искам да заявя, че няма да гласувам предложението по чл. 103 от правилника заради финансов интерес, въпреки че съм убедена, че няма финансов интерес към автомобилния бранш, защото интересът е само на този, който потребява автомобила, но въпреки всичко го заявявам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Няма реплики и изказвания.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 9, против 42, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Заповядайте за прегласуване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, моля да прегласуваме този текст и да преосмислим своето решение.
Пак ви казвам: не е редно в една страна хазартът да не е обложен с ДДС, а лекарствата да са обложени, особено в момента, когато много български граждани не могат да си купуват тези лекарства, поради изключително високата им цена.
Нека да направим едно добро дело – да премахнем данъка добавена стойност върху лекарствата, повтарям, и върху лекарствените средства.
В лекарствените средства влизат и протези, и помощни средства, и т.н. – всичко онова, което обслужва инвалидите. Призовавам ви да прегласуваме този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 12, против 44, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
От предложенията на господин Димов, както беше изяснено, първото отпада, второто ще се дискутира във връзка с чл. 66, а третото е свързано с второто.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 24, против 43, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Няма предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте становището на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя за чл. 39, като предлага в т. 2 след думата „органи” да се добави „тъкани и клетки”.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 4.
Текстът на чл. 39 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 40 има предложение от народните представители Деница Димитрова и Теодора Дренска, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте текста на чл. 40 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 76, против 10, въздържали се 2.
Текстът на чл. 40 е приет.
Уважаеми колеги, с това приключва второто четене на първата част от доклада на комисията. Предстои втората част.
Обявявам почивка до 11,30 ч., когато ще продължим с част втора от доклада – чл. 41.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с второто четене на законопроекта за данък върху добавената стойност.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мръцков.
Петър Мръцков (КБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да се удължи срокът за предложения между първо и второ четене по промените в Кодекса за социално осигуряване с една седмица по обобщения доклад, който е направен по двата законопроекта от госпожа Христина Христова и Милен Велчев и от господин Хасан Адемов и Петър Мръцков.
Предлагам срокът да стане 14 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение срокът за писмените предложения за се удължи с една седмица.
Гласували 99 народни представители: за 97, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Господин Димитров, моля да докладвате чл. 41 от законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 41 има предложение от народния представител Маруся Любчева, което комисията подкрепя по принцип .
Има предложение от народния представител Нено Димов, което е оттеглено.
Предложение от народния представител Татяна Калканова – в чл. 41, т. 3 след думата „планове” се заличават думите „когато стоките са доставени от организациите по т. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Любен Дилов-син – отменя се т. 3 на чл. 41 и т. 4 става т. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон – т. 1 се променя по следния начин:
„1. образование, училищно, университетско, професионално обучение, преквалификация, предоставяни от:” и следват настоящите „а”, „б” и „в”.
В т. 2 се променя текстът, както следва:
„2. предоставяне на частни уроци или курсове, заместващи училищното, университетското или професионалното и преквалификационното образование по т. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – в т. 3 отпадат думите „когато стоките са доставени от организациите по т. 1”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 41 и предлага следната редакция:
„Доставка, свързана с образование, спорт или
физическо възпитание
Чл. 41. Освободена доставка е:
1. предучилищната подготовка и възпитание, училищното или университетското образование, професионалното образование и обучение, следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, предоставяни от:
а) детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета, институции в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение, или културно-просветни или научни институции;
б) висши училища по Закона за висшето образование.
2. предоставянето на частни уроци, заместващи училищното или университетското образование по т. 1;
3. доставката на учебници и учебни помагала, одобрени от министъра на образованието и науката или от министъра на културата в съответствие с утвърдените задължителни учебно-образователни програми и учебни планове, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „а”, както и доставката на учебници и учебни помагала, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „б”;
4. услугата, пряко свързана със спорта или физическото възпитание, предоставяна от спортни организации по Закона за физическото възпитание и спорта, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел като организации за общественополезна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има думата за изказвания по предложенията, направени по чл. 41.
Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, много дълго време водим дебата по тази точка в Комисията по бюджет и финанси и в работната група. Тук става въпрос за образование, за книгоиздателство и няма начин да има конкуренция. Ако има такава конкуренция, тя трябва да е само лоялна – между частните и държавните. Разбирам, че Българската социалистическа партия най-много обича да цени държавата, но ние не я ценим по-малко, защото конкуренцията е тази, която създава по-доброто качество и по-добрите кадри.
В предложението си аз смятам за абсолютно необходимо образованието по воля или неволя – дали това е до 18-годишна възраст, дали е по учебни планове на министерството или по неволя ти се случва след години да останеш без работа и да се преквалифицираш, да учиш език, а това се случи за много от нас и на много от хората около нас през последните 15-16 години. Дали трябва да учиш компютърна грамотност на 50 или на 30-годишна възраст, всички тези хора да имат правото да избират къде и съответно всички частни заведения, сделките по тях или така наречената услуга, която предоставят – „образование”, независимо от възрастта, да бъде необлагаема. Това, от една страна.
От друга страна искам да подкрепя и предложението на колегите ми Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е в същия смисъл, и предложението на господин Дилов, отново относно т. 3 на чл. 41, тоест отпадането по същия начин на разликата между държавно и частно образование. Има само образование. Не можеш да бъдеш образован по различен начин. Или си образован, или няма как да се образоваш. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми колеги, очевидна е несъстоятелността на това желание от вносителя. Аз също трудно разбирам защо и от какво е продиктувано. Прякото последствие от това, което ние ще приемем в този закон, е следното: всички издателства в България, които се занимават с издаването на каквито и да е учебни помагала, ще трябва бързо да се пререгистрират като образователни учреждения. Тоест да сключват шефства и всякакви други странно регламентирани форми с детски градини. Детските градини ще започнат да издават книги, различни висши училища ще започнат да се превръщат всъщност в издателства, за да могат да се ползват от членовете на този текст.
Изобщо не ми се коментира идеята и философията да бъдат освобождавани учебни помагала, които са посочени от някой си министър. Наистина тук е времето да кажем категорично и ясно – или освобождаваме образованието от този данък, или не го освобождаваме. Всичко останало е създаване на изключително предразполагащи корупция условия. Прочетете го внимателно и се замислете за този факт.
Приемайки в този вид закона оставаме огромни длъжници пред хората, които се образоват в България, не само пред децата, но, както каза справедливо и колежката Капон, и пред тези, които се квалифицират. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попвасилев, да защитите предложението си, което не е подкрепено.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз нямам кой знае какво да добавя към това, което изтъкнаха госпожа Капон и господин Любен Дилов. Само ще дам един пример.
По начина, по който е записано в текста на вносителя, това означава следното нещо: издателството в университета да продава по едни цени, а на книжарницата до входа на университета да продава по цени, по-високи с 20 на сто. Според мен това е една недомислица. Трябва да има равнопоставеност пред различните субекти и само конкуренцията може да доведе до по-ниски разходи по издаването на учебниците. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 41? Заповядайте.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря.
Госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Искам да споделя с вас парадоксалния път, който извървя мисленето ми, за да реша да подкрепя предложението на господин Дилов, а той е следният. Разсъждавайки върху начина, по който се прилага чл. 42, т. 1, подточка “а”, където се говори за циркови, музикални и музикално-сценични спектакли и концерти с изключение на билетите за барове, вариетета и еротични спектакли”, и задавайки въпроса на присъстващи тук експерти кой и как определя един спектакъл еротичен ли е или не, получих отговор, че това се определя от финансовия инспектор, ако той пожелае да предяви своите претенции към билетите за един спектакъл.
Продължавайки своите разсъждения се сещам, че книгата на книгите – библията, съдържа няколко великолепни стиха, наречени “Песен на песните”. Там също има фини еротични моменти. Може би това е причината книгата да бъде поставена в категорията, за която се дължи ДДС.
Ето това беше пътят, по който мина моята мисъл, за да реша, че съм длъжен да подкрепя предложението на господин Любен Дилов-син. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС и КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нямах намерение да вземам думата, но ще направя това по повод конкретните текстове, а и малко по-принципно. Намираме се сега в обсъждането на една много щекотлива материя, а именно освободените доставки от ДДС. За да има яснота в аудиторията, тъй като материята е специализирана, бих искала да ви кажа, уважаеми колеги, че въпросът с освободените доставки, с доставките, които имат намалена ставка ДДС, е регламентирано от вторичното европейско законодателство и така добре известната Директива № 6. В тази директива колегите от Бюджетна комисия и специалистите знаят до втръсване, че нещата са регламентирани конкретно и тази директива е задължителна за България, тъй като не е постигната дерогация в определените части.
По въпроса за освободените сделки. Знаете вероятно, че има 17 категории сделки и услуги, при които може да се ползва намалена ставка ДДС. Въпросът за намалената ставка ДДС и аз освободената доставка много моля да не се разглежда изолирано, а да се разглежда в цялост с данъчната политика на нашата държава в момента и преди. За какво става въпрос?
Първо, политиката на нашата държава е за единната ставка по ДДС – 20%, което е и европейската практика. Второ, задълженията по ДДС ставките не бива да се изолират от задълженията за корпоративни данъци. В България политиката е на сравнително висок косвен данък до ДДС, но ниски преки данъци като Данъка по Закона за корпоративното подоходно облагане и облагане доходите на физическите лица. Знаете, колеги, че корпоративният данък е 15% и няма такъв аналог. Това е най-ниският корпоративен данък в цяла Европа. Затова възразявам този процес да се разглежда изолирано.
По въпроса за освободените доставки, книгите и пр. Уважаеми мои, освободената доставка на книги и на учебници просто няма да върши работата, която вие искате да свърши. Защото всички материали тези хора ги купуват с ДДС. Нали разбирате, че няма да има право на приспадане, на прихващане. Не върши работа това. Ако искате да ви дам една специализирана консултация.
Затова много моля, колеги, съблазнително е да бъдат освободени много доставки, много основателни неща се казват тук, но дайте да съобразяваме политиката на държавата в областта на данъчното производство и данъците, да съобразяваме нашите международни ангажименти, защото тази материя е много чувствителна особено в момента, в който ние се присъединяваме.
Благодаря ви, готова съм да участвам в дебата, ако се наложи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за реплика, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Така е, госпожо Антонова, аз съм напълно съгласна с Вас – не можем да разглеждаме Закона за ДДС без другите закони, които ни предстоят за внасяне от Министерство на финансите и са в сайта на министерството. И затова тази сутрин, когато говорих за хазарта, казах: да, Министерство на финансите иска намаление от 12 на 10% алтернативен данък за хазарт в закон, който стои на сайта им.
Но да се върнем на ДДС и защо не съм съгласна с вас. Преди малко казах за образованието като образование, тук говорим дори за курсове и за образоване, а не само за учебници и книгоиздателство. Вие знаете, че в чл. 66, който сме оставили, предлагам три диференцирани ставки и едната е точно такава, каквато е в директивата и в дерогацията – и книгоиздателство, и печатни медии 7%. Защото, ако ние освободим частично, то тогава всички ще могат да ползват данъчен кредит – от една страна, фирмите, а от друга страна, ще се намали пряко цената на книгите. Разбира се, че ще се намали цената. И аз ви казвам, че не мога да приема, че вашата логика за държавна политика е моята логика за държавна политика поради една причина – най-бедните страни в Европейския съюз плащат най-много данък добавена стойност. И най-големият ни приход в държавата е от данък добавена стойност. Това е по официални данни на ЕС. Поради тази причина днес във в. “24 часа” и във в. “Труд” има една много хубава вложка, в която вие можете да видите каква е сумата на стандартния данък ДДС и съответно разценките, които има за различната диференцирана ставка, което позволява дерогацията. И тук Министерство на финансите отново да дойдат да кажат. Днес в момента не можем да гласуваме този член и след това на чл. 66 да бъдем прецакани. Не, ще спорим тук докрай, за да се види ясно кой на каква позиция стои. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика, заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми колеги, правя уговорката, че моето изказване ще е лишено от всякакъв политически патос.
Обръщам ви внимание върху следния факт – самите издатели ясно съзнават, че те не печелят пряко от това, че доставката на учебници ще бъде освободена от ДДС, но като се направи изчисление по цялата верига – хартия, мастила, труд, това нещо се плаща, но когато се направи преизчисление всъщност освобождаването от финалната ставка, от доставката, преизчислено назад всъщност се получава диференцирана ставка. Тоест, нещата са свързани – ние или тук ще се погрижим специално за образованието, освобождавайки доставката на книги, на учебници и на другите образователни услуги, или в чл. 66 ще водим големия спор изобщо за диференцираните ставки, което не се забранява от европейските директиви.
Специално за европейските директиви искам да кажа, че знаете, че може да се поиска изключение. Въпросът защо това не е направено нарочно не го повдигам, защото това веднага става политически въпрос: кой не си е свършил работата? Тук трябва с голям укор и горчиво да погледнем към НДСВ.
Въпросът е за друго, че ако ние гласуваме така, това вече задължава кабинета да върви в тази посока, да настоява за диференцирана ставка. Никой в тази зала не може да ме убеди, че българският език е по-малко застрашен от изчезване от английския език, където ставката е нулева, тоест освободен е от ДДС. Вестниците също са освободени, тоест депутатите на Нейно Величество са решили, че английският език е застрашен и те трябва да го защитят с един такъв акт. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За дуплика имате думата, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми колеги, вземам тази дуплика всъщност за да се изкажа.
Тук на няколко пъти се повдига темата за хазарта, че хазартът бил освободена доставка. Да, колеги, хазартът е освободена доставка от 1977 г. в цяла Европа. България не прави изключение в тази посока.
Неслучайно хазартът е освободена доставка. Никой от преждеговорившите, които апелираха за ДДС върху хазарта, не каза как би могла да се формира данъчната основа. Неслучайно хазартът е освободена доставка. Кой може да отговори тук как ще се формира данъчната основа за облагане по ДДС? Какво ще облагаме – залаганията ли? Какво ще правим? Не е възможно това, колеги! Затова хазартът е освободена доставка по ДДС, което не означава обаче, че данъчният режим по отношение на хазарта е облекчен. Напротив!
Според Закона за корпоративното подоходно облагане организаторите на хазартни игри не плащат корпоративен данък. Те плащат окончателен данък върху приходите. Това разшифровано означава, че когато един организатор на хазартни игри плаща данък, на него не му се отчитат разходите. Корпоративният данък се плаща върху облагаемата печалба, която се формира като разлика между приходи и разходи, но с хазарта не е така. Хазартът плаща окончателен данък върху приходите. Виждате, че при хазарта данъчният режим не е облекчен. И тук се отчита естеството на самите хазартни игри. Толкова за хазарта. Възразявам да се поставя въпросът така: книгите имат ДДС, хазартът – няма. Не е вярно! Просто не е вярно и не бива да се поставя въпросът така!
Другото, което искам да кажа, всъщност да го повторя, е, че очевидно не се разбираме. Данък добавена стойност е един фискален данък. Вярно е, той е предназначен да пълни хазната, а не да регулира други отношения – да пълни хазната, или както тук се споменава, държавата. Много моля на държавната хазна да не се гледа като на една ламя, готова да погълне всеки. Държавната хазна са заплатите на учителите, заплатите на лекарите и много други придобивки. Това е ролята на ДДС – да подсигурява нормалното функциониране на държавата като пълни хазната, за да могат да се вършат тези дейности.
Извинявам се, ако съм прекалила с времето, но това е важно!
И, второ – ниският корпоративен данък от 15%, ниският данък общ доход на физическите лица означава, че държавната политика е у хората и у фирмите да имат свободни пари и сами хората да избират дали ще си купят книги, дали ще си купят мляко и прочие. И няма нищо укорително в това либерално отношение към данъците и техния размер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване заповядайте, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, действително тази тема беше обсъждана доста подробно в Комисията по бюджет и финанси. Определено тя е доста деликатна и изключително благодатна за популизъм, бих казал, за евтин и примитивен популизъм. Защо?
Аз също работя в сфера, която има пряко отношение към издаването на учебници и книги. Аз самият имам, издавал съм учебници, издавам учебници. И смятам, че в случая темата е изключително деликатна и популистка, защото повдига много сериозни въпроси за облагането на други стоки, които са от първа необходимост.
Аз си задавам въпроса: защо никой не вдига глас срещу облагането с ДДС на доставките на хляб, олио, захар? Защо? Това са стоки от първа необходимост. Данъкът ДДС върху тези стоки се плаща от милиони потребители.
Втори въпрос: каква е логиката ние да освободим от ДДС издаването на книги и учебници, а в същото време да не освободим от ДДС другите източници на информация в съвременния век, например, електронните издания, Интернет, телевизионни- и радиоуслуги? Защо точно книгите?
Трети въпрос: защо държавата да не предприеме мерки да стимулира четенето, казано съвсем популистки, по други начини, а не чрез данъчната система? Например, да се осигури възможност библиотеките да имат достатъчно издания за желаещите да се образоват, да четат. Те да отидат там и без никаква грижа за това каква е цената на книгата и какво е ДДС-то върху книгата, да се образоват.
Определено темата носи много силен популистки заряд и се експлоатира много активно, за съжаление, от опозицията. И не само фактът, че това е хармонизиращ текст ни кара да гласуваме за това предложение. Факт е, че ние трябва да бъдем обективни, да отчитаме характеристиките и особеностите на този данък, именно че той се плаща от крайния потребител, и да бъдем достатъчно обективни и справедливи към доставчиците на други стоки и услуги, от които се ползват милиони потребители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За първа реплика има думата господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин Имамов, аз съм много изненадан, че започвате отново с интеграция, защото в европейските директиви никъде не е казано, че трябва да има ДДС върху книгите.
Нека не започваме отново с европейската интеграция. Ние говорим за български Закон за данък върху добавената стойност и оправданията с Европейския съюз просто трябва в един определен момент да ги забравим. Стига сме се оправдавали с хармонизацията, защото правим твърде много неща, които не са свързани с хармонизацията.
Тук никой не ни ги иска и това е въпрос на законодателство, което ние ще приемем. Има достатъчно техники за това, които Вие сигурно знаете по-добре от мен.
Що се отнася обаче до това да сравнявате хляба и книгата – много добро сравнение, наистина! Защо хлябът не е освободен? Само че книгата, поне сред хората, които имат желанието да оценят книгата, има по-особен статут от всичко друго, което Вие казахте. Книгата има такъв статут, какъвто за мен има картината, какъвто за мен ще има операта и така нататък.
Книгата е нещо, което е много повече от хляба, от олиото, от захарта. И ако ние погледнем по този начин на книгата ще разберем защо трябва да направим това. Защото духовното извисяване, духовният ръст е много повече от физическото оцеляване и това ни различава от животните. И ако искате да се различим от животните, нека да постъпим така, както е предложено от опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Дилов, имате право на втора реплика.
Любен Дилов (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, само едно нещо ще добавя към казаното току-що от колегата Димов: няма по-гибелна българска поговорка от поговорката “Никой не е по-висок от хляба!”, няма по-гибелна. Благодарение на тази поговорка за повече от 500 години столица на България е бил красивият град Истанбул – благодарение на тази поговорка. И тя е пряко свързана с другата, дето “преклонената главица” и така нататък.
Не се заяждам с никого – факт горчив.
Искам само да ви обърна внимание върху нещо, което не стана ясно в дебатите. Целият сумарен финансов ефект от това ДДС за фиска е по-малко от милион лева. Значи толкова ще загуби фискът: по-малко от милион. Точно толкова, можем просто да направим сметка. И понеже ние утре тук сме поканили в 11,30 ч. Асоциацията “Българска книга” и Съюза на издателите, елате и ги чуйте. Те ще ви кажат точно по обеми, година по година какъв е ефектът от тези книги и колко остава в крайна сметка във фиска като ДДС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Трета реплика – господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Имамов, уважаеми колеги! Не знам защо в нашата страна, в нашата държава, изключително много започна да се подценява познанието. Следейки световната литература, ми прави огромно впечатление, че целият свят, който е тръгнал напред, залага основно на познанието. Двадесет и първият век ще бъде векът на познанието. Който създава високите технологии чрез познанието, той ще владее света.
Аз не мога да разбера уважаемия господин Имамов – и той, и господин Димитров са уважавани финансисти в този парламент. Вие всички знаете, че основният принос – един от най-големите приноси, който има в държавния бюджет, е от ДДС. Знаете отлично, че годишно ние имаме постоянно над милиард излишък. Този милиард знаем как се разпределя.
При тази изключително конкурентна среда на познанието, което в България и без това изключително се подценява, аз не искам да давам оценка на нашето образование, на нашето познание. Добре е поне, че има български деца, които все още желаят да учат, четат, напрягат се, излизат в чужбина и стават конкурентоспособни.
Вие, уважаеми колеги, предполагам нямате никакво желание по-късно да бъдем залети не само от нашите проблеми на Балканския полуостров – да говорим за балканци. Бъдещето е на Китай, на Индия, не само на тези високотехнологични държави, за които говорим в момента. Защото ще ви кажа, че в Китай изключително много се залага на познанието – за десет години четири пъти са увеличили университетите и те в момента дават високотехнологични продукти, които са с една трета по-евтини. Къде ще бъдем ние? Като правим по-скъпи нашите учебници ли?! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Имамов, заповядайте за дуплика.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председател! С риск да повторя много от тезите, които бяха казани по време на обсъжданията и в комисията, аз ще използвам много малка част от моето време.
Вие, уважаеми господа, бъркате познанието като една изключително идеалистична категория с един груб материализъм. Вие искате да засилите познанието, като желаете да се коригират чисто материални, ценови категории. В това няма никаква логика.
Човекът, който иска да има високо познание и да се образова, не го интересуват цени на книги, условия за образование и т.н. Великите мислители са станали велики, защото те отдавна са загърбили материалното. Тъкмо бъркането на този идеал за познание с чисти, груби, материални, пазарни категории в случая доказва популизма на тази тема.
Един велик мюсюлмански мислител е казал, че мастилото на мислителите е много по-скъпо от кръвта на мъчениците. Това е израз и на нашето разбиране за знанието.
Но българският народ е достатъчно прагматичен, като е казал, че никой не е по-голям от хляба. В потребностите на всеки човек има ясна йерархия в необходимостите. Човек първо трябва да се нахрани, да има къща, да се облече и след това да чете книги. Това не е марксизъм, това е прагматично разбиране на живота. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Въпросът не е нов, има дълга хронология на поставянето и разглеждането на този проблем. За първи път това стана още при приемането на Закона за ДДС – това беше м. март 1994 г. Тогава се постави въпросът за хляба и за хранителни продукти от първа необходимост.
Тук има присъстващи от комисията и аз ще напомня защо не се възприе за книги, учебници, хляб, лекарства и други стоки от първа необходимост да не се въвежда ДДС – за да не бъде пробиван законът. Тогава се възприе постановката: обща ставка, първоначално тогава 18% и дори имаше уговорките, много добре си спомням това, че като мине време, като се наложи този закон, когато се въведе и когато стане закон, който действа наравно с другите данъчни закони, може да се мисли и за някои промени. Тези промени идват сега и наистина законът в първоначалния му тотален начин, по който да действа, се пробива. Това е факт и затова в определени области и насоки ДДС отпада.
И през всичките тези години пречка, пак ви казвам и ви напомням, по отношение на книгите и учебниците да има ДДС беше точно заради това тотално действие на закона – той да не бъде пробиван. Това вече не е в сила и съвсем логично, елементарно и нормално е книгите и учебниците, като по-особен вид стока, да не подлежат на облагане с ДДС. Това е хронологията на нещата.
От това място заявявам позицията на “Атака”. Тя е категорична и безспорна – ние сме да отпадне ДДС от тази стока, за която коментираме в момента, и ние ще гласуваме в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика – госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Шопов! Така беше със създаването на закона, първоначално 18%, после 20%, за да не бъде пробиван, и това беше терминът, който се използваше. Казваше се: няма как да администрираме. И сега имаме диференцирана ставка и за туризъм тя е 7%. И в момента се администрира, въпреки че никога не е изричана диференцирана ставка, а беше завоалирана в закона.
Ако трябва на входа на всяка книжарница, всеки да влиза с нотариалния акт за къща, простете ми, това не е държавата, в която аз искам да живея. Защото смятам, че първото нещо, с което имаме достъп, това са книгите.
Ако ще се връщаме към това, че не сме си осигурили хляба – почти като реплика на колегата Имамов – наистина не знам как ще влезем от 1 януари 2007 г. в Европейския съюз. България отдавна е осигурила хляба си. Хлябът е осигурен!
Дайте шанс на всички, които искаме да се образоваме – по воля или по неволя, на тези, които искаме да четем – в електронния свят, така е. Да имаме възможността да го правим, защото, когато вие влезете в читалище, примерно в Чепеларе, и видите книгите, които има там, тогава ще стане ясно, че няма да можем да го направим с друг закон. Това е законът, с който ние трябва да стимулираме книгоиздателството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми колега Шопов, явно не разбирате смисъла на дебата. И ще Ви кажа защо. Защото когато учебниците са освободени, това означава, че не можеш да приспаднеш ДДС. Което означава, че ако учебникът е с диференцирана ставка например 5 на сто, учебникът ще е по-евтин от случаите, когато учебниците са освободени доставки. Явно тази материя просто не я разбирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други реплики има ли? Няма.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 41.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Калканова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 12, против 43, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Дилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 31, против 30, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Колеги, моля ви наистина още веднъж да погледнете внимателно. Нашето предложение е свързано и със следващия чл. 42, където всъщност идва реч за освобождаване изобщо на книгите, които са регистрирани в Агенцията по ISBN. Той няма да има шанс, ако не допуснем тук това гласуване. Всички хартиени носители са книги, така че помислете още веднъж. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на прегласуване предложението на господин Дилов.
Гласували 115 народни представители: за 38, против 49, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 31, против 51, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Предложение за прегласуване – госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, апелирам към прегласуване “за” моето предложение. Образованието – училищно, университетско, професионално, преквалификация, независимо от кого е предоставено, да бъде освободено. Тоест да няма разлика между държавно и частно, между каквото и да е образование, до 18 години, над 18 години, до студенти, след студенти – образованието да бъде третирано само като образование и като нищо друго. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме още веднъж предложението на госпожа Капон.
Гласували 105 народни представители: за 30, против 53, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Димитров и господин Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 28, против 53, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на комисията за редакция на чл. 41.
Гласували 112 народни представители: за 84, против 26, въздържали се 2.
Текстът е приет.
За процедурно предложение има думата госпожа Михайлова.
Ася Михайлова (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
С оглед обществената значимост на дебата по следващия член от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили правя предложение да гласуваме той да бъде предаван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение на госпожа Михайлова дебатът по чл. 42 да бъде излъчван пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 103 народни представители: за 31, против 45, въздържали се 27.
Процедурното предложение не се приема.
Моля да докладвате чл. 42, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Аз бях малко изненадан от предложението, тъй като огромният интерес не е намерил израз в предложения на народни представители. По чл. 42 има едно предложение от народния представител Любен Дилов, което не е подкрепено от комисията - да се създаде нова т. 3 в чл. 42, както следва:
“3. Доставката на книги, издадени на територията на страната и регистрирани в Агенцията по ISBN.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване – заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми колеги, да оставим настрана аргументите за хляба и за книгата и кой е по-голям и да кажем следното нещо. Оценката на Асоциацията на издателите е, че оборотът от български книги е около 60 млн. лв. годишно. Около 20% от този оборот се осъществява от нерегистрирани по ДДС лица. Тоест остават около 48 млн. лв. начислен данък добавена стойност. Общо внасяният в бюджета ДДС от книги е около 8 млн. лв. Тази сума обаче е силно завишена и груба, защото има още ред обстоятелства, примерно освободените учебници и по сега действащия закон, които са около 50% от произведените изобщо в страната книги, данъкът, който се плаща допълнително на всички междинни етапи при производството на книги, печатница, мастила и т.н.
Практически сумата, която няма да постъпи в бюджета, ако приемем освобождаването на книгите от ДДС, е малко по-малка от 2 млн. лв., по най-груби сметки, по най-завишени. За това става дума, за това спорим, а актът е много голям.
Аз бих искал на колегите от ДПС да им кажа нещо: да, много от държавите решават по различен начин въпроса със Закона за книгите. Обаче знаете ли как е в Турция? В Турция всяко закупено хартиено издание – книга, се освобождава по смисъла на семейното подоходно облагане. Когато аз ходя в Турция, зад мен преводачката ходи и като една кокошчица кълве всички бележки, каквото и да си купя, защото те ще й влязат някъде в работа в семейното подоходно облагане. Ако преди осем години бяхме въвели реално семейно подоходно облагане, сега нямаше да водим този разговор. Щяхме да настояваме книгите и учебниците да се признават на семействата, което може би има по-голям смисъл от това, което казахте преди малко като държавна политика. Но факт е, че го няма. Факт е, че този инструмент в момента е неработещ и ние не можем да го ползваме. И няма инструмент, с който да напълним читалищата или пък да пратим хората там, просто защото е ХХI век.
Затова ви моля наистина, тук е Медина, тук се скача. Този чл. 42 е изключително важен. Ако успеем да приемем това предложение – нова т. 3, която казва: „освобождава доставката на книги, издадени на територията на страната”, загубата за фиска е много малка, а психологическият и изобщо ефектът, който самите вие като управляващи ще постигнете, е много голям. В смисъл противното гласуване ви носи една-единствена полза – Съюзът на издателите се закани, че всички, които не са подкрепили освобождаването, ще ги изписват в книгите си за много дълъг период от време. Може би това е единственият шанс някои от хората от залата да попаднат в българска книга. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Дилов, ние говорим за България. Не знам защо взехте точно примера за Турция, това си е Ваш проблем. Кажете ми, господин Дилов, ако допуснем, че приемем Вашето предложение, каква е логиката да не освободим от ДДС всички сайтове, създадени на територията на България в Интернет? Нали говорим за ХХI век?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Понеже много пъти стана дума за „директиви”, „директива”, та и „книгоиздателства и печатни медии”, това разглеждаме в момента.
Освен това как се взима данък от сайтове? Там е върху рекламата. Кое в сайта облагате с ДДС?
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Цялата услуга, естествено, информационната услуга.
Любен Дилов: Достъпът?
Алиосман Имамов: Естествено.
Любен Дилов: Нека се съсредоточим върху езика. Начинът, по който стига езикът до хората, това е смисълът, това е застрашеното. За това все пак книгата е основен носител на този език. Все пак в много от общините, където живеят включително и вашите хора, няма достъп до Интернет, нямат скоростен достъп. Един ден ще дойде и ще спорим и за това, сигурен съм. Ние сме за много по-либерално поведение. Но в момента ние се съсредоточаваме върху продукта книга – този продукт, който ни е позволил да оцелеем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за изказване, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя предложението на господин Дилов, като ние ще имаме шанса малко по-нататък – при чл. 66, да разглеждаме варианта за диференцирана ставка от 7% на мое предложение за „Книгоиздателство и печатни медии”. Ще подкрепя, въпреки съзнанието, че трябва да става въпрос за всички книги, а не само за български, в логиката на хармонизацията. В самата директива, в дерогацията е записано: „Книгоиздателство и печатни медии”, без значение за кои става въпрос, извън изключенията, които са със сексуална и друга насоченост.
Нали така, господин председател?
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: „Доставка” и „книгоиздателство” са различни неща, нали?
Мария Капон: В момента, в който този текст не бъде подкрепен, аз ще кажа още една заплаха, която в Пловдив Асоциацията на книгоиздателите направи – че ще хвърлят яйца по нас. Ако продължаваме така със законите, до края на тази година да не стигнем до павета е въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Аз призовах господин Ясен Попвасилев да обясни какво е предложено, тъй като, ако го обясня аз, няма да ми повярвате.
За какво си говорим? Преди малко в предходния член се предложи учебниците да бъдат облагаема доставка. За съжаление, това беше предложение. Тук предложението е горе-долу същото – доставката на книги пада, но какво от това? Няма да се връща ДДС. Само това е. Вие не искате нулева ставка или 6, или 7 %, просто искате да падне. Като падне, ще изгубят онези, които се занимават с книгоиздаване. Аз затова казах на госпожа Капон: прави ли разлика между книгоиздаване и доставка, тъй като едно е да сложиш някаква намалена ставка на книгоиздаването, друго е доставката на книги да падне.
Според мен, това е антипредложение и аз на Ваше място не бих го отстоявал. Не знам защо тук трябваше да включим искане за включване и на националните медии. Смятам, че е добре да направите консултации с хора от опозицията, които действително разбират за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Абсолютно сте прав, господин председател, когато става въпрос само за пряката доставка. Тук говорим обаче за фирмите. Това беше въпросът и когато спорихме за инвалидите. Защото, когато те имат 7% диференцирана ставка – такава, каквато аз предлагам, те могат да ползват данъчния кредит. Тук обаче става въпрос за фирми, които са книгоиздатели в различна насоченост. Тоест предложението на господин Дилов е за български книги. Предполага се, че едно книгоиздателство има различен параметър. В този случай то ще може да ползва частично кредита.
Поради тази причина не съм съгласна напълно с Вас. Иначе сте напълно прав, книгоиздателството като цяло в тази точка да бъде под тази форма, но в случая става въпрос по ISBN номер, тоест само за български книги. Тоест очаква се, че те имат и друга дейност, което са искали и самите книгоиздатели.
Моето предложение, разбира се, смятам за по-добро като 7% диференцирана ставка за „Книгоиздателство и печатни медии”. Убедена съм, че ще ме подкрепите за това, защото тогава рязко ще падне.
А на въпроса за електронните сайтове и електронните медии, става въпрос за съхранение на езика и на всичко, което е печатно, защото това е съхранението на истинския език. В електронния свят по начина на достъп, който има, по начина на финансиране и много по-евтиния електронен достъп е важно да създаваме гражданско общество, от една страна, а то се създава чрез гражданска позиция и достъпът, по който може да бъде в едно общество, е важно стимулирането. Затова и всички европейски страни имат диференцирана ставка и за „Печатни медии”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Любен Дилов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 40, против 53, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение за прегласуване има думата господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Използвам възможността да ви поканя да прегласувате, за да ви подчертая един аргумент, който не стана ясен. Да, така изглежда – изглежда, сякаш това предложение е контрапредложение. Но то е на самите издатели. Те отлично съзнават, че ако доставката бъде освободена, няма да спечелят те. Ще спечелят потребителите, получателите на книгата - тези, които си я купуват. Направеното преизчисление всъщност означава диференцирана ставка за тях. Те не могат да си върнат кредита, но печелят тези, които си купуват книги.
И не се изненадвайте утре на реакцията, която ще има срещу вас. Защото вие в тази зала не си давате труда да го разберете, а хората отвън го разбират отлично – тези, които се подписват, ето тук, в градинката пред паметника на Паисий Хилендарски.
Затова помислете и още веднъж гласувайте!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господин Дилов по чл. 42.
Гласували 110 народни представители: за 35, против 43, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за редакция на чл. 42, подкрепен от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 76, против 13, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 43 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43.
По чл. 44 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията:
„В т. 2 да отпаднат думите „политически”, „философски” и „филантропски”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 44.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста?
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Виждате ли какво направихме? Преди малко при гласуването на текста на господин Дилов за книгите смятаме, че трябва да не ги облагаме, но за политическите ни партии можем да ги облагаме, нали?! Това е истината!
Какво гласуваме в този текст? Доставка с нестопански характер. Коя е тази доставка? Освободена доставка, чета точно текста: „доставка на стоки и извършване на услуги от организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер, когато доставката е във връзка с прояви за набиране на средства – предстои ви, разбирам, президентска кампания – използвани за тяхната дейност или за постигане на поставените цели”.
Моето предложение, особено думата „политически”, за „филантропски” мисля, че се разбрахме в комисията, че го оттеглям, и „философски” да отпадне. Питах кои са случаите и за „философски”, но за „политически”, смятам, че при доклада на Европейската комисия, при нашата борба за прозрачност на партийни средства, на партийни структури и на нас като публични лица, смятам, че не можем собствените си партии и политическата си дейност да я слагаме в друг знаменател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон по чл. 44, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 23, против 51, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Любен Дилов (ОДС, от място): За прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата господин Дилов за предложение за прегласуване. Заповядайте.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми колеги, съчувствам ви как утре ще обяснявате гласуването на този член пред медиите, а може би още днес. Но помислете си за онзи беден данъчен чиновник, на който вече му вменихме да разбере кое шоу има еротичен характер, или няма, за да освободи билетите от данък, а сега трябва да е компетентен и по философската дейност на нестопанските организации, за да ги освободи и тях. Нали си давате яснота какво огромно море от субективизъм създаваме с този акт? Религиозни, патриотични организации – да отворим ли спора за патриотична организация в момента тук с двама-тримата членове на „Атака”: коя точно патриотична дейност и дейност по набиране на средства ще освободим от ДДС? Помислете още веднъж!
Предложението на госпожа Капон е по-коректно – да отпаднат „политически” и „философски”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на госпожа Капон.
Гласували 101 народни представители: за 26, против 53, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 43 и чл. 44 в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 80, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 45 има предложение от народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
По чл. 46 отново има предложение от народния представител Мария Капон. Комисията не подкрепя предложението по т. 3, а предложенията по т. 1 и т. 2 са оттеглени. Затова ще прочета само предложението по т. 3:
„3. Създава се нова т. 8:
„8. доставките на таксови и пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания.
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
В логиката на промените в закона, които съм предлагала, става въпрос за предложение на вносителя, в което от тази година, тоест от 1 януари 2007 г., в сега действащия закон реално тази точка съществува. Тоест, марките, номиналът и приравненият знак на пощенската марка са във „Финансови услуги”.
В момента е създаден нов член, като към чл. 49 на законодателя, където освободена доставка е освен „доставката на пощенски марки по номинал или приравнен знак на пощенската марка”, второ, “извършването на универсални пощенски услуги при условията и по реда на Закона за пощенските услуги”.
Дори от документите, които получих от Министерството на финансите, аз продължавам да твърдя, че по този начин се монополизира състоянието на Български пощи и универсалната пощенска услуга трябва да отпадне от текстовете на закона.
Поради тази причина аз съм предложила по-нататък чл. 49 изцяло да отпадне и съм върнала доставката на пощенски марки по номинал и приравнен знак на пощенска марка. Тоест, трябва да има конкурентоспособност между частния сектор и държавния. Това е причината, поради която съм направила тази промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря`.
Господин Стоилов, заповядайте за изказване.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, дами и господа народни представители! Моето предложение по чл. 45 е редакционно. В ал. 1 се говори, че: “Освободена доставка е доставката на земя...”. Предполагам, че става дума за буквален превод от директивата. В същото време у нас договорът за доставка е само една от множеството търговски сделки. Точно “доставка на земя” в буквалния смисъл не може да има по причини, които не се налага да обяснявам в залата.
Затова мисля, че така, както е направено по-нататък изречението, може да се използва юридическа терминология, която обхваща всички възможни сделки. Предполагам, че това е идеята на съставителите на текста.
Предлагам да бъде: “Освободена доставка е прехвърлянето на собственост върху земя...” и по-нататък текстът продължава.
Така че тук ще се включат продажба, замяна, дарения и мисля, че се обхващат всички възможни случаи, както по-нататък се говори за учредяване или прехвърляне на ограничени вещни права – там вече ще попадне правото на ползване и договорите за наем или аренда.
Мисля, че това е била целта да се освободят всички сделки по отношение на правата, свързани със земята, като се започне от разпоредителните сделки и се стигне до тези, които са въпрос на ограничените права и наемните отношения.
Така че, ако няма някаква различна идея, нека “доставка” във втората употреба на този термин да бъде заменена с “прехвърляне на собственост върху земя”, ако това приема и самата Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: От правна гледна точка е по-коректното безспорно, но въпросът е дали икономическият замисъл е такъв.
Янаки Стоилов: Затова казвам: ако искат да преценят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По чл. 45 думата има госпожа Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Напълно е прав господин Стоилов. Смятам, че трябва да оставим чл. 45 и във връзка с чл. 66, който така или иначе е отложен за гледане по-нататък, поради текста и да изчистим, разбира се, редакционно, поради ал. 6, която гласи, че “ал. 4 не се прилага при настаняване в хотели...”.
Господин председателят Димитров знае, че ние много дълго спорим дали е “нощувка” или е “настаняване”, но е добре да ползваме една и съща терминология.
Тъй като още не ясно какво се случва на чл. 66, предлагам редакционно изчистване на чл. 45 и отлагането му до следващия път. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е процедурно предложение за отлагане на разглеждането на чл. 45.
За противно процедурно предложение думата има господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Аз мисля, че едва ли ще е добре да задълбочаваме казуса. Знаете, че в директивата изрично е използвана думата “настаняване” и тук сме сто на сто в съответствие с директивата. Тоест, ако имаме някакви въпросителни, те са по чл. 66, но тук няма какво да ни безпокои. Аз си мисля, че не можем да променим директивата, защото имаме желание да въведем диференцирани ставки. Тук няма колизия.
Разбирам, че вносителят не възразява, кимайки в залата, срещу промяната, предложена от Янаки Стоилов. Тя е редакционна, така че не виждам сериозна причина да отлагаме гласуването. Благодаря.
Мария Капон (независим, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожа Капон оттегля предложението си.
Има ли други желаещи за изказвания по чл. 45 и чл. 46? Няма желаещи.
Моля, гласувайте редакционното предложение по чл. 45, ал. 1. То не е редакционно, а е дълбоко смислово, което господин Стоилов направи в залата.
Той предложи абсолютно всички сделки, които имат за предмет прехвърляне на собствеността върху недвижима земя и ограничени вещни права, да попаднат в тази хипотеза, а не само продажбата, наречена “доставка”, която вносителите са имали предвид.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Не знам какво са имали предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Можем да преведем “доставка” като “продажба” и нищо друго. Защото такова понятие “доставка на земя” няма в легалното законодателство. Имали са предвид продажба.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Може ли да оставим такава дума, без да знаем за какво става въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Анулираме гласуването по това предложение.
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Искам тук да постигнем единство в икономическото виждане по въпроса: дали под “доставка” те смятат всякакви разпоредителни сделки със земя или само една от най-масовите сделки, а именно само продажбата.
В случая дискусията не е чисто формална. Аз предлагам да се замени терминът “доставка”, защото не може да има доставка на земя, тъй като не става дума за някаква движима вещ и за преместване пространствено на едни вещи и прехвърлянето на собствеността върху тях. Но ако те държат само продажбата на земя да бъде освободена, а не замяната или дарението, това е едно. Ако замисълът включва всички разпоредителни сделки, аз съм предложил тази редакция. Но нека тук вносителите да кажат дали те искат по някакъв начин да разграничат разпоредителните сделки и тяхното облагане. Като знаем техния отговор, ние лесно ще изберем подходящия термин, с който да заменим сегашния.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, действително трябва да търсим икономическия смисъл. В никакъв случай не може да остане в закона думата “доставка”. Това е ясно. Въпросът е, че по тази хипотеза ще подведем всички транслативни сделки с недвижими имоти, както предложи господин Стоилов.
Ако вносителите не възразяват, но изключително много се разширява обхватът на нормата. Това трябва да имаме предвид, когато гласуваме. Ако някой има желание да внесе яснота, да внесе. Ако искате, да го отложим? Не знам.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Аз настоятелно моля вносителите да изяснят текста. В края на краищата боравим с българска материя, с български думи и без да знаем в съдържателната част за какво става въпрос, не знаем какво гласуваме.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Не знам какво са имали предвид.
Борислав Ралчев: Нали точно това искам да кажа, господин Стоилов – да кажат за какво става въпрос. Ако някой не може да се справи веднага, има речници.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Текстът преводен ли е? Ако може от Министерството на финансите да отговорите на това. Ако текстът е преводен, явно под “доставка” се има предвид “продажба”, но е преведен неправилно. Но ако не е преводен?!
Думата има госпожа Калина Златанова от Министерството на финансите.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Благодаря, госпожо председател. Казвам се Калина Златанова от Министерство на финансите. Приемаме предложението на господин Стоилов – "доставка на земя" да се замени с "прехвърляне правото на собственост върху земя" и оттук разпоредбата да продължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Със съзнанието, че това обхваща абсолютно всички възможни транслативни, възмездни, безвъзмездни, дарения, завещания и всичко останало?
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Да, абсолютно всякакви разпореждания със земя.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Само права на собственост ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Не.
КАЛИНА ЗЛАТАНОВА: Не, след това текстът продължава: "… учредяване и прехвърляне на други вещни права върху земята." (Шум и реплики.)
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Недейте така, парламент сме! Нека да кажат!
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Не могат да кажат.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Като не могат, да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Стоилов, имате ли желание да отложим гласуването? Действително проблемът, който поставяте, е много сериозен. Нека да го отложим, за да изясним нещата.
Господин Ралчев – за процедурно предложение.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Очевидно случилото се ни дава пълно основание да помолим за отлагане гласуването на този текст, докато се направят абсолютно задължителните изяснявания на текста. Все пак има термини, които имат общо значение: дали само право на строеж, дали само продажба, дали дарение, дали общите термини? Мисля, че са школски историите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте предложението за отлагане гласуването на чл. 45, ал. 1.
Госпожо Капон, ал. 6 удовлетворява ли Ви като редакция? Разбирам, че да.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Член 45, ал. 1 се отлага.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон по чл. 46, т. 3, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 45 по вносител без ал. 1, която отложихме, и чл. 46 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 68, против 1, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Текстът на чл. 47 е по вносител.
По чл. 48 има предложение на народния представител Маруся Любчева, което не е подкрепено. Тя предлага чл. 48 да отпадне.
Народните представители Стела Банкова и Минчо Христов предлагат чл. 48 да отпадне.
Има предложение на народния представител Мария Капон – чл. 48 да отпадне.
И трите предложения на народните представители са аналогични.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 48, като предлага думите "с изключение на хазартните игри, участието в които се извършва по електронен път" да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, чл. 48 освобождава от данък добавена стойност хазартните игри, с изключение на хазартните игри, участието в които се извършва по електронен път. Комисията е предложила нещо още по-драстично – дори хазартните игри, които биха били обложени – които са по електронен път, да отпадне ДДС и за тях.
Нашето предложение е много ясно, бих казал, ако ми позволите, и смислено – да отпадне целият чл. 48, тоест хазартните игри да бъдат облагани с ДДС.
Защо предлагаме това? Уважаеми колеги, мисля, че не е морално, ние преди малко гласувахме, по-точно е да кажа вие преди малко гласувахте да се запази ДДС за книгите, те да бъдат облагани с ДДС. Малко преди това гласувахте лекарствата да бъдат облагани с ДДС. Мисля, че най-малкото не е морално, ако ми позволите тук такива квалификации, да оставим хазартните игри да не бъдат облагани с ДДС, а да облагаме лекарствата и книгите с ДДС. Мисля, че това не е добре.
Такъв е смисълът на нашето предложение. Призовавам ви, ако желаете и ако решите, да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Кой писа закона? Четохме ли директивата или я преписвахме не както трябва?! В момента, в който вносителят ни предлага чл. 48 – и това е финансовата политика на нашето Министерство на финансите - "Освободена доставка, организиране на хазартни игри по смисъла на Закона за хазарта, с изключение на хазартни игри, участието в които се извършва по електронен път", изведнъж в работната група се оказва, че дори и този член трябва да отпадне.
Аз принципно съм заявила, че съм против това хазартът да бъде освободена доставка, при положение че това съществува в директивата. Разбира се, трябва алтернативният данък да бъде повишен в Закона за корпоративното подоходно облагане, където обаче Министерството на финансите го намалява, както вече няколко пъти казвам!
За мен е много важно да разбера как се случи, че изведнъж дори и тези доставки ще трябва да отпаднат?
Господин председател, при многото коментари и връщане в комисията върху едни или други членове, в един момент се оказа, че работната група взе някакви решения, без да ги разберем в пълния смисъл на думата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Димитров – за реплика на госпожа Капон.
Петър Димитров (КБ): Тъй като много оперираме с Европейския съюз, ще прочета какъв е текстът на директивата: "Залагане, лотарии и други форми на хазарт – при условия и ограничения, постановени от държавите членки". Това е текстът на директивата. Няма електронен път, няма неелектронен път – изцяло е възпроизведено изискването на директивата на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За дуплика имате думата, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Така е, господин Димитров! Ако аз чух правилно: „Залагането, лотариите и други форми на хазарт при условия и ограничения, поставени от държавите членки”, тоест България трябва да сложи своите ограничения такива, каквито са. Дори и по Директивата за услуги, която в момента се гледа в Европейския съюз, хазартът има специфичен статут.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по тези два текста?
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ОДС): Госпожо председател, аз използвам случая, преди да задам своя въпрос, да изкажа своето възмущение от присъстващите тук представители на изпълнителната власт от Министерството на финансите. Не може при наличието на заместник-министър да излиза експерт, който от тази трибуна да казва какво приема. Един експерт може да дойде тук, за да даде информация на народното представителство, която то ще приеме или не. Не може един експерт да каже: „ние приемаме” – „ние не приемаме”! Те не са в качеството си да го правят. Тук трябва да се яви заместник-министърът или дори според мен е редно тук да бъде министърът на финансите, когато се гледа Законът за ДДС – най-големият приход в бюджета на държавата.
Мисля, че е редно да бъде направена подобна забележка, когато се гледат такива закони, отношение да взимат министрите и заместник-министрите, а не администрацията да ни обяснява какво тя приемала или не приемала.
Конкретно аз искам да попитам: след като приходите от хазарта са безкрайно ниски и може би администрацията не трябва да ми казва какво приема и какво не приема, а да каже колко са приходите от хазарта, защо те са толкова и защо на тези приходи наистина не искат да се сложи данък добавена стойност?
Питам ви, за да ви изпитам, защото аз знам колко са тези приходи. И знам защо са толкова тези приходи. И може би вие ще можете да ми отговорите и за топлите връзки, които има вашето министерство в момента с хора, свързани пряко с хазарта, или може би Парламентарната група на БСП и НДСВ – със същите тези хора.
Всичко това се отразява в този малък член, който е само от две изречения, но де факто става дума за огромни пари, които се оставят в определени ръце. Говорим за стотици милиони левове.
Няма да повтарям това, което се каза тук за книгите, за лекарствата и пр. Дайте, моля ви се, информация какво Министерство на финансите влага в бюджета от хазарта, какво би означавало да се сложи ДДС върху хазарта като приходи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димов, забележката Ви беше коректна. В първата й част мога само да я коментирам.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложенията на госпожа Маруся Любчева, Стела Банкова, Минчо Христов, Мария Капон, които са идентични по съдържание и не са подкрепени от комисията, а именно, този текст да отпадне.
Гласуваме предложенията по чл. 48, които не са подкрепени от комисията, идентични по съдържание: чл. 48 на вносителя да отпадне.
Гласували 77 народни представители: за 18, против 40, въздържали се 19.
Предложенията не се приемат.
Имате думата за предложение за прегласуване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, както сме тръгнали, няма да се учудя, ако скоро приемете закон за субсидиране на хазарта. И без това приходите, както каза колегата, са толкова ниски, а вие знаете защо са ниски. Просто съм изумен!
Колеги, отхвърляме да отпадне ДДС за книгите и за лекарствата, а приемаме да отпадне ДДС за хазартните игри и то в такъв вариант! Първоначално бяха оставени поне електронните игри да плащат ДДС, сега отпада и това, тоест освобождаваме всички видове хазартни игри. Аз съм просто изумен!
Моля ви, колеги, призовавам ви: нека да прегласуваме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложенията по чл. 48, които не са подкрепени от комисията. (Реплики.)
Петър Берон (КА, от място): Госпожо председател, 40 човека в залата гласуваме Закона за ДДС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласували 72 народни представители: за 20, против 32, въздържали се 20.
Предложенията не се приемат.
Подлагам на гласуване чл. 47 на вносителя, подкрепен от комисията, и чл. 48, подкрепен от комисията с редакционната корекция, която комисията предлага.
Гласували 70 народни представители: за 48, против 15, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 49 има предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията. Предложението е чл. 49 да отпадне.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 49.
По чл. 50 има предложение на народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста?
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
В залата преди малко бяхме 41, с влизане и излизане може би сме 42 народни представители. Нямаме 20% от състава на Народното събрание. В крайна сметка гледаме Закон за ДДС!
Моля Ви, госпожо председател! Нямам право по правилник, но направете проверка или нещо друго. Не може да се гледа така Закон за ДДС, който определя икономическата среда, който определя тези, които плащат нашите заплати, какво ще се случва утре с тях и с хората, които са потребители – не може 40 човека да гласуват този закон! Единственото похвално е, че само с 60 карти се гласува.
Аз одеве защитих текста, така че повече няма да се изказвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля народните представители да влязат в залата!
Това е, което мога да направя. Давам и звуков сигнал.
Коректна е забележката Ви. Това е ситуацията!
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Капон чл. 49 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 53, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 49 и чл. 50 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 67, против 6, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има три предложения на народния представител Мария Капон за нови членове. И трите не са подкрепени от комисията и по тази причина трябва да ги прочета.
“Чл. 51. Доставка, свързана с метални отпадъци
Освободена доставка по смисъла на този закон е стока или услуга:
1. доставка на битови, производствени или строителни отпадъци от черни и цветни метали;
2. доставка на услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1.”
Второто предложение:
“Създава се нов чл. 52:
“Чл. 52. Доставка на селскостопански стоки и услуги
Освободена доставка по смисъла на този закон е стока или услуга:
1. прехвърлянето на собственост върху хлебно или фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или на част от нея;
2. извършването на кооперации със собствени машини на услуги по обработването на земя (очевидно не е доредактирано) – собственост на членове на същата кооперация, както и отглеждането и придобиването на продукция от същата земя за кооперацията.”
И третото предложение:
“Създава се нов чл. 53:
“Чл. 53. Правни услуги
Освободена доставка по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокати, нотариус и частен изпълнител по реда на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност или Закона за частните съдебни изпълнители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, имате думата за изказване.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Новият чл. 51 е във връзка с доставка, свързана с метални отпадъци. Да, по директива трябва да бъдат по ДДС. Въпросът е: какво става с чл. 177? Ние гледаме закон на парче и не знаем какво се случва оттук нататък.
Чл. 177 е вързан със солидарната отговорност. Ако от бизнеса ще се носи солидарна отговорност на 3, 4, 5 доставчика назад и в същото време скрап бъде обложен с ДДС, оттам през всички строителни материали, през всички строителни фирми, това означава лавинообразно събиране на нерегулиран приход. Ако държавата иска да защити и себе си, и данъкоплатеца, трябва поне за срок от една година да има преходен период, през който да не се облагат с данък добавена стойност металните отпадъци. Което между другото, господин председател, мисля че е предложено от мой колега от НДСВ в Допълнителните разпоредби, което също е вариант.
Но в момента, в който ние нямаме яснота какво правим по чл. 66 от закона, какви са ставките, имаме ли диференцирани ставки – по кои, поне в рамките на комисия, когато не знаем за каква солидарна отговорност и какво се разбира управляващото мнозинство, защото този пазарлък се води през цялото време – дали с министерството си, дали в Министерския съвет или на някоя друга централа, въпросът е, че ние няма как дори да си оттеглим предложения, ако те не са смислени и противоречат на директивата, или да продължаваме да ги подкрепяме правилно.
Отново казвам, 40 човека, няма 20% от Народното събрание, гласуват тези текстове.
Не знам колко от тук присъстващите са подавали декларация по ДДС и колко от тях са стояли от другата страна на потребителя – Националната агенция по приходите. Ние слагаме от двете страни потребителите на закона – и Националната агенция по приходите, и самия бизнес - в много тежко положение с текстове, които не са регламентирани в целия вид и които не са в логиката на целия закон.
Така че, госпожо председател, аз имам процедурно предложение да отложим гледането на Закона за данък върху добавената стойност, тъй като новият чл. 51 е пряко свързан с чл. 177 – Солидарна отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Поне да отложим логически свързаните текстове, а не целия закон.
Обратно процедурно предложение – господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Вие разбирате, че няма как да отложим, затова че не е приет чл. 177. Това е абсурдна ситуация. Как да стане това нещо - да бъде приет този член? Законодателният орган е този, не е комисията. Има предложения, но това е законодателният орган, така че от тази гледна точка този аргумент просто не може да работи.
При това госпожа Капон прекрасно знае, че Европейският съюз не допуска освобождаването на изкупуването на скрап от ДДС. Това е категорично, нямаме и дерогация, нищо не сме договорили, тоест, ако по някои текстове не е ясна позицията на Европейския съюз, тук тя е категорична – не може да стане. И многократно са водени разговори с представителите на този бизнес, тъй като те са обезпокоени, че ще има източване. Но механизмите не са тук и не са в този закон. Това е въпрос на администрацията, която контролира и осъществява този въпрос, и на друг закон. Има предложение в тази посока, но аз не мисля, че трябва сега и тук да ги обсъждаме.
Категорично мисля, че не бива да прекъсваме процеса за това, че не е приет чл. 177.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на госпожа Капон да отложим по-нататъшното разглеждане на Закона за данък върху добавената стойност.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 20, против 50, въздържали се 14.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли други желаещи за изказвания по предложенията за създаване на три нови текста?
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да взема отношение по чл. 51, по-точно предложението за ДДС върху скрап.
Използвам, че заместник-министър Зия се върна в залата и ще отправя директно към него предложението. Не е направен до момента опит за дерогация. Ясно е, че в директивата има изискване да се начислява ДДС върху скрап. Също така обаче аз имам отговор от Делегацията на Европейската комисия, която казва, че не е невъзможно веднага да се започне процедура, която след влизането ни в Европейския съюз да бъде завършена и да се поиска дерогация по този текст.
В момента не мога да цитирам, но няколко са страните в рамките на Европейския съюз, които имат такава дерогация. А аз мисля, че от гледна точка именно на защита на пробиването на бюджета, имаме много силни аргументи в тази посока, защото си спомняте, че се премахна този режим именно, защото това беше не източване, а направо оттичане на средства от бюджета.
Затова, независимо как ще приемем текста днес, според мен Министерството на финансите трябва веднага да започне процедурата да поиска дерогация след влизането ни в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димов.
Други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон за създаване на нови членове 51, 52 и 53, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 19, против 37, въздържали се 25.
Текстовете не се приемат.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Глава пета – заглавието се подкрепя от комисията, няма предложения.
По чл. 51, чл. 52 и л. 53 също няма предложения.
Предлагам да гласуваме цялата Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по Глава пета? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета и членове 51, 52 и 53 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Част трета – наименованието се подкрепя.
По членове от 54 до 57 включително няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Част трета и чл. 54 до 57 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 67, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 58 има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов, което не е подкрепено от комисията – в чл. 58, ал. 1, се създава нова т. 19, която гласи:
“19. на лекарства и лекарствени средства.”
Предложение от народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от комисията – в ал. 1, т. 5 да отпадне, в т. 8 да отпадне “спортни” и в т. 12, буква “о” да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 58, като предлага:
1. В ал. 1, т. 3, след думата “органи” да се добавят думите “тъкани и клетки”.
2. В ал. 1, т. 6, след думата “когато” да се добави “са налице едновременно следните условия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по текста на чл. 58? Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще попитам още веднъж Министерството на финансите, независимо от всички текстове, които се дават, какво означава текстът и ви моля, колеги, да чуете редакцията – икономическа и каквато и да било, освобождаване от данък при внос, когато се внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции. За какво става въпрос? За ремаркета? Кои са точно превозните операции? Къде е тяхното определение. И това, че в директивата в някой речник се записва така, не означава, че ние ще гласуваме такъв текст.
И аз ви моля отново, нека да не ставаме за смях на потребителите на закона, след като излезе от тази зала. Какво е превозна операция? Кой разбра каква е превозната операция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Христов, заповядайте за изказване.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, нашето предложение е следното: освободен от данък е вносът на лекарствата и лекарствените средства. Излишно е да ви повтарям за цените на лекарствата, за това, че в България има най-високи цени на лекарствата в целия регион, а може би и в Европа. Наред с нашето предложение искам да ви обърна внимание върху това, което пише в самия член. Мария Капон каза за така наречените превозни операции, аз ще ви кажа още няколко неща.
Освободен от данък е вносът на въздухоплавателни средства, плавателни съдове, както и на резервни части за тях. Уважаеми колеги, значи за лекарствата не може, а за кораби, самолети, яхти, може би совалки може. Освободен от данък внос са подаръците, получени в рамките на международни отношения. Забележете – подаръците, получени в рамките на международни отношения! Освободени от данък внос са стоките, предназначени за лична употреба от държавни глави. За превозните операции вече беше казано преди малко.
В същото време ние облагаме с данък лекарствата, животоспасяващите лекарства. Кажете ми какво да си мисля, колеги. Обръщам се към всички присъстващи тук, моля ви да помислите преди да натиснете копчето. Призовавам ви да подкрепите освобождаването от данък при вноса на лекарства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика на господин Христов има думата господин Ненко Темелков.
Ненко Темелков (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Христов, очевидно Вашето предложение има смисъл и логика и аз бих го подкрепил, ако имаше механизъм, по който фирмите вносители на лекарства, след като приемем вашето предложение, ще намалят цените с 20% . Уверявам Ви, това няма да стане. Тези 20% ще останат във фирмите вносители и цената на лекарствата yе бъде същата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Чувам тук въпрос защо само за вносните лекарства. Уважаеми колеги, не сте слушали дебата. В един от предишните членове аз съм предложил да отпадне и производството на лекарства в България.
Отговарям веднага на господин Темелков. Ние държава ли сме, господин Темелков? Ние парламент ли сме? Може ли да заставим, имаме ли това право, българското правителство да въведе строг механизъм за формирането на цените на лекарствата? Можем или не можем? Ако можем, дайте да го направим. А ако управляващото мнозинство не иска, това е друга тема и друга дискусия.
Ненко Темелков (КБ, от място): Можем и трябва да го направим с нормата на печалбата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това, което ви казвам – с отпадането на тези 20% от лекарствата, които се внасят, държавата има достатъчно механизми, за да контролира вносителите и, което е по-важно – разпространителите на лекарства. Защото вие виждате, уважаеми колеги, че бензиностанциите и аптеките са най-често срещаните заведения в големите градове, а вече и в по-малките. Тоест, нормата на печалба там е най-висока. И ние като парламент сме длъжни да направим всички възможно да спрем тази, извинявайте, мафия. Тази мафия!
Затова моето предложение мисля, че е съвсем резонно и ако Вие сте съгласен, ще се радвам да го подкрепите.
Завършвайки, ще ви кажа следното. Колеги, нека парламентът да не бъде мащеха за пациентите, за обикновените граждани, а да бъде майката-кърмилница за организаторите на хазартни игри! Преди малко проследихте дискусията – освободихме всички хазартни игри от ДДС! Мисля, че не е справедливо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Дилов, заповядайте.
Любен Дилов (ОДС): Вероятно собственикът на един футболен отбор затова го продава, защото няма пари, заради тези, които е платил, за да му мине Законът за хазарта – ДДС-то.
Искам обаче да Ви помоля, госпожо председател, считайте го като процедура – да помолите представителя на вносителя - Министерството на финансите, да дойде и да обясни т. „о”. Какво означава да се освободи вносът на стоки, необходими за извършване на превозни операции? И без това изглеждаме на глупаци с този закон и начинът, по който го приехме до този момент! Нека да не слагаме черешката върху тортата с гласуване на текст, който е абсолютно неразбираем. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Ще вземете ли отношение, господин заместник-министър Зия, по поставения от господин Дилов проблем? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Нахит Зия: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доколкото разбрах от колегите, това е обяснено в комисията, но аз отново ще се опитам да обясня. Става въпрос за всички тези стоки, които се използват за уплътняване на товарите, което достатъчно надълго и нашироко е обяснено както в Закона за митниците, така и в правилника за неговото приложение. Най-общо казано, става въпрос за слама, трици и т.н. – тоест, тези стоки, които се използват за уплътняване на товарите, които са от новото предназначение: в контейнери, тирове и т.н. Най-общо за това става въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Шопов, имате думата.
Павел Шопов (КА): Благодаря, госпожо Касабова.
Отново излизам, за да напомня и този въпрос откъде е тръгнал и как той се развива в годините. И тук, както за учебниците и печатните материали, въпросът се поставя от самото начало на приемането на ДДС през 1994 г. При първото си изказване преди около час забравих да напомня, че по още една тема за още една стока по още едно перо тогава се говореше за отпадането на ДДС. Това бяха лекарствата. През всички тези години този дебат тече! Този дебат тече и ще продължи, ако сега най-после не стигнем до справедливото решение. Това решение може да бъде само с отпадането на ДДС.
Има още един въпрос, по който всяка година спорим, когато правим бюджета и бюджетните закони, които предхождат бюджета. Той е за един акциз – акцизът за кафето. В крайна сметка този акциз ще отпадне и то ще стане в най-скоро време. Просто е излишна тази упоритост. Касае се за малки суми, които постъпват в бюджета.
В случая с лекарствата нещата са подобни. Вижте пред какъв парадокс се изправяме. Сега, когато, пак повтарям, се пробива тоталното ДДС, така да се каже, ние не влизаме в нормалния ред и логика на мисли на нещата и на решаването на проблемите. А то е, че за определени стоки просто ДДС трябва да отпадне или да бъде приложена диференцирана ставка. Точно за тези стоки и услуги, за които ДДС трябва да отпадне или да бъде наложена диференцирана ставка, точно за тях това не става! Това става за някои други неща, за които това не е редно - за летателни средства, за авиационни материали, но не и за учебниците, лекарствата, печатните материали и за някои стоки от абсолютно първа необходимост, които са болната тема в продължение на години при приемането на бюджетните закони и на Закона за държавния бюджет всяка година.
Ще продължим да дъвчем, да предъвкваме, да спорим, да правим в тази зала едни излишни войни по всички тези въпроси и в крайна сметка ще видите, че след известно време ще отпадне данък добавена стойност или ще бъдат въведени диференцираните ставки.
Тук най-странното е, че БСП, която е с претенциите, че е социална политическа сила, не приема точно тези предложения, които най-много касаят широките слоеве от българското общество. Ако се приемат тези предложения, които правим от опозицията, ще паднат цените с 20 процента или толкова, с колкото бъде намалена или диференцирана ставката.
Това е най-странното и най-нелогичното, че самата БСП, която пледира за социална справедливост и точно в нейната програма имаше заложени такива положения, отказва да стори това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли реплики?
Госпожо Капон, имате думата.
Мария Капон (независим): Използвам правото си на реплика, госпожо председател, да твърдя, че в определенията, които са дадени в допълните разпоредби на закона, трябва да е ясно какво наричаме „превозна операция”. Това могат да бъдат и колелата на вагоните по същата логика. Независимо че в даден закон Вие си знаете или някой си знае къде е направено това определение, то трябва да съществува и в закона, който е в момента, както е за всички останали определения.
Затова, господин председател на комисия, смятам, че трябва да вземем такова решение - ако това ще е слама, стъклени опаковки или каквото и да било друго, за превозните операции. Смятам, че за да направиш една операция, не е нужна само опаковката, стока, която да е. Може и без нея, дори да счупиш всичко. Тоест, това не е необходимо условие, за да има операция.
Затова, ако остане текстът, какъвто е, трябва да има определение в Допълнителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Димов, заповядайте за изказване.
Нено Димов (ДСБ): Ще направя две предложения. Едното е общо към Министерството на финансите: когато пишете закон и знаете какво искате да напишете, напишете го така, както искате да го кажете.
От това, което каза тук заместник-министър Зия, на мен ми стана ясно, че става дума за уплътняване на товари.
Защо не сме го написали в буква “о” така: “се внасят стоки, необходими за уплътняване на товари при превозни операции”?
Ето за мен стана ясно, но начинът, по който е казано, ме навежда на два проблема: или не знаете какво искате, или не сте го казали – в случая е второто, защото Вие го обяснихте в залата.
Какво пречи да пишем текстовете ясни, след като ги знаем на всичко отгоре?
Така че правя редакционно предложение, възползвайки се от обяснението на Министерството на финансите, буква “о” да бъде с текст: “се внасят стоки, необходими за уплътняването на товари на превозни операции”, ако правилно е направено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За реплика на господин Димов думата има господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми колеги, разбирате, че законът не пада от небето и в общи линии отделяме прекалено много време за нещо, което функционира.
Буква “о” от сега действащия закон гласи: “се внасят стоки, необходими за извършването на превозни операции”, тоест няма открития. Това е действащият закон.
Молбата ми е, увличайки се в някои обсъждания, да си задаваме въпроса каква е законодателната практика досега, за да не стане, че откриваме топлата вода. Това е практиката, тя не е създавала проблеми, няма жалби нито от превозвачи, нито от клиенти. Затова молбата ми е да вървим напред и да не отделяме толкова време на нещо, което е работещо и няма да създаде проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други желаещи за изказвания има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Банкова и Христов, което комисията не подкрепя.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 60, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Господин Христов, разбира се, че мога да Ви дам думата за предложение за прегласуване, но при това съотношение на резултатите е чисто формално Вашето искане. Заповядайте, не мога да ви откажа, но все пак нека да ценим пленарното време.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): За съжаление, госпожо председател, изглежда, че това е чисто формално гласуване. Тук сте абсолютно права.
И така, колеги, ние с току-що направеното гласуване отхвърляме предложението да се освободи от ДДС вносът на лекарствата. Но затова пък оставихме без такъв данък вноса на въздухплавателните средства, плавателните съдове, оставихме без такъв данък подаръците, получени в рамките на международните отношения, както пише, стоките, предназначени за лична употреба от държавни глави, оставихме без ДДС всичко онова, което американските войски ще внасят в България.
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, че цените на лекарствата в България, вече за трети път ви го повтарям, са най-високите от цяла Югоизточна Европа. Това са факти, които бяха изнесени в Комисията по корупцията към това Народно събрание. Нека да ги намалим, нека да облекчим малко българските граждани, много от които нямат възможност да си купуват тези скъпи лекарства. Нека направим едно добро дело за тези граждани.
Моля да прегласувате този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господин Христов.
Гласували 92 народни представители: за 13, против 51, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон по този текст, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 12, против 49, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което господин Димов направи в залата, а именно буква “о” на ал. 1 на чл. 58 да се прередактира.
Моля, гласувайте редакционната корекция, която господин Димов направи.
Гласували 91 народни представители: за 43, против 28, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Госпожо Капон, имате изцяло основание да поискате прегласуване. Заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Колеги, моля ви за прегласуване.
Смятам, че уточняващият текст, въпреки съществуването на текста в закона, както каза господин председателят, е важен. Това, че някога сме допускали грешки или колеги преди това, нека сега текстът да бъде ясен за потребителите на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господин Димов за редакция на буква “о” от ал. 1 на чл. 58.
Гласували 122 народни представители: за 44, против 68, въздържали се 10.
Предложението за редакция не се приема.
Моля, гласувайте чл. 58 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 97, против 3, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59.
По чл. 60 има предложение от народния представител Мария Капон в ал. 2 да отпадне думата “не”, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 60.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези три текста има ли?
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Съвсем накратко. Въпреки становището на администрацията, че са два различни органа, в крайна сметка всичко е държавен бюджет. Когато имаме вземания е добре фирмите да могат да приспадат едно, а друго да заменят и затова съм предложила точно обратното.
Така или иначе като политика аз лично смятам, че Националната агенция по приходите не е достатъчно единна и не е наистина това, което трябва за една страна. По тази причина предлагам: „Начисленият от митническите органи данък по вноса на територията на страната може да се прихваща от органите по приходите или митническите органи с други вземания”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Гласуваме предложението на госпожа Капон по чл. 60, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 59, 60 и 61 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: „Част четвърта – Облагане на вътрешнообщностното придобиване”.
Комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62. Няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов за нов чл. 64, което не е подкрепено от комисията. Длъжен съм да го прочета:
„Задължение за плащане на начисления данък по ДДС-сметка
Чл. 64. (1) Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката.
(2) Получателят е задължен да плати начисления му данък по ДДС-сметка на доставчика по отношение на облагаемите доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия:
1. получателят е регистрирано по този закон лице;
2. начисленият данък е над 1000 лв.
(3) Условията и редът за откриване и използване на ДДС-сметката се определят с правилника за прилагане на закона.”
Досегашният чл. 64 става чл. 65, а останалите съответно да се преномерират.
В Европейския съюз няма такова чудо – ДДС-сметка, и по тази причина комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове на Част четвърта от законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов за нов чл. 64, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за няма, против 50, въздържали се 54.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованието на Част четвърта от законопроекта и членове от 62 до 65 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя наименованието на Част пета – „Данъчни ставки и определяне на данъчното задължение”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста – „Данъчни ставки”.
Член 66 е отложен от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Така че предлагам да гласуваме цялата Глава шеста без отложения чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение. Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Предлагам да прекратим гласуването на закона, без това остават 5 минути, по две причини:
Първо, без чл. 66 гласуването на всеки член по-нататък е доста съмнително. Той е от най-важните текстове на закона, а именно данъчните ставки. Тоест ние ще чувстваме голям дискомфорт да гласуваме за едно или за друго, незнаейки какво влиза в този член.
И второ, да продължаваме да гласуваме закона в тази зала наистина не е добре.
Предлагам ви да приемете моето предложение. И без това остават 5 минути. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Мисля, че наистина е време и при тази зала да прекратим заседанието.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 часа. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева
Десислав Чуколов