Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-07-20

Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Иван Илчев и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Добре дошъл на министъра на финансите господин Орешарски!
Уважаеми колеги народни представители, преди да продължим нашата работа, ще ви направя едно съобщение.
Министерският съвет е внесъл в Народното събрание Законодателна програма за периода 1 юли – 31 декември 2006 г. и съответните приложения. Предоставил съм материала на всички парламентарни групи с придружително писмо. Освен това той се намира на ваше разположение в библиотеката на Народното събрание.
Днес работата ни предстои да продължи с гласуванията на първо четене на два законопроекта, обсъждани вчера в пленарната зала след почивката.
Преди да пристъпим към гласуванията обаче, уважаеми колеги, по процедурата на ал. 5 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение за включване в дневния ред днес като точка първа, преди да продължим с второто четене на законопроекта за ДДС, на проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници със съответните мотиви. Срокът на комисията изтича днес. Господин Пламен Ранчев е готов при включване на точката да обоснове мотивите, да ги представи пред вас и да предложи съответното удължаване на срока. Така че сега бих желал да поставя на гласуване включването на тази точка от дневния ред. Има ли възражения срещу това?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Това е становище на “Атака” - “против” това предложение. Ние сме против включването на тази точка в дневния ред, защото по същество считаме, че този срок не бива да бъде удължаван.
Въпросът е абсолютно ясен. Комисията е наясно и е готова да излезе със заключение. Другият момент е чисто политически. Причините да се иска удължаването на срока за работа на тази комисия не са, че тя не е готова, а защото продължават задкулисните маневри и пазарлъци по този въпрос. Една политическа сила държи друга по този начин в ръцете си. Това е своебразен рекет, който осъществява БСП над НДСВ. От страна на НДСВ това е всъщност отлагане, за да има комисията друг резултат, а не този, който тя трябва да представи като доклад в Народното събрание. Това е всичко!
Това е опит за протакане на този въпрос и отлагането му във времето, за да продължат тези задкулисни разговори, преговори и отношения между двете старши управляващи политически сили. Ние твърдо и категорично ще гласуваме против това да влезе в дневния ред такава точка за удължаване на срока и изобщо против удължаването на срока на временната парламентарна комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Мнение против направеното предложение за включване на точката, която предложих.
Уважаеми колеги, ще пристъпим към гласуването на предложението със следното уточнение. При положение че пленарната зала приеме да се включи в дневния ред за днешното заседание този проект за решение, да го разгледаме веднага след почивката в 11,30 ч.
Поради това, че проблематиката на Законопроекта за данък върху добавената стойност е достатъчно сериозна и в заседанието участва министърът на финансите господин Орешарски, който обаче е длъжен да участва в заседанието на Министерския съвет от 10,00 ч. днес, според мен е добре да се възползваме от участието му в пълна степен и да може да даде отговори на въпроси, които бихте могли да му поставите във връзка с разглежданите текстове. Доколкото разглеждането на този проект за решение за срока на комисията не е изключено да породи малко по-обширни дебати, да има достатъчно възможност за такива след почивката.
Подлагам на гласуване предложението за включване на проекта за решение в дневния ред като точка, която да бъде подложена на разглеждане в пленарната зала веднага след почивката в 11,30 ч.
Гласували 161 народни представители: за 129, против 29, въздържали се 3.
Предложението е прието. Ще разгледаме точката след почивката.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към разглеждане на законопроекта за данък върху добавената стойност, да извършим две гласувания на законопроекти, разглеждани на заседанието на 19 юли т.г., вчера.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Гласували 145 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Подлагам на гласуване, също на първо четене, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия.
Гласували 150 народни представители: за 142, против 4, въздържали се 4.
И този законопроект е приет на първо четене.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Любен Дилов (ОДС, от място): За процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, колеги!
Предвид факта, че дискутираме един закон, който е основен за икономическата политика на управляващите, а както се очерта в дебатите на първото четене, той има известен цивилизационен характер що се отнася в тази точка, която предстои, а именно кое е по-важно – хлябът или книгата, затова ви предлагам нашите дебати днес и гласуването да бъде излъчвано по Българската национална телевизия и Българското национално радио. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Дилов, опасявам се, че по този въпрос беше извършено гласуване вчера и не мога повторно да го поставя на гласуване. Това е една точка, която независимо че разглеждаме на две заседания, протича в един режим, така че правилникът не ми разрешава да подложа на гласуване Вашето предложение. Съжалявам!
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Пленарната зала е на етап обсъждане на чл. 66 от законопроекта за данък върху добавената стойност. Представени са предложенията по този член. Вчера дебатите не завършиха, може би има още желаещи за изказвания. Предстои да се гласува чл. 66.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказвания по чл. 66?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Член 66 касае дали да има диференцирани ставки по Закона за ДДС.
Първият въпрос, който ви задавам, уважаеми дами и господа, е какво правим с този закон – дали правим просто една хармонизация? Ако правим хармонизация с европейското право и не променяме ставките, би следвало да се запази сегашното статукво. Според изявленията на Министерството на финансите и управляващата коалиция те правят хармонизация. Ако това е така обаче, какво се получава със ставката за инвалидите? До вчера това беше една освободена доставка, а от утре тя ще бъде облагана с 20% ДДС. Така че дебатите не са дори “за” и “против” диференцираните ставки, Дебатите в момента са – как това ще се отрази на тази група в обществото и дали някой е направил оценка на ползите и разходите?
Защото вчера слушахме много изказвания, включително и на заместник-министър Кадиев, който в известна степен ви заблуди, уважаеми колеги! Той ви каза, че има един списък от помощни средства за инвалиди, които се купуват от държавата. Да, това е вярно – този списък е много ограничен. Там има много малко позиции и в него не фигурират всички модерни средства. Всички модерни помощни средства за инвалиди ги няма в този списък! Така че, уважаеми колеги, когато въведете 20% върху услугата, която досега не е облагана, се получава следното нещо. Когато човек в неравностойно положение в България си купува помощно средство извън този списък, което се случва твърде често и което не е обхванато дори като статистика от Министерството на финансите, и никой не си е направил труда да оцени какъв е този пазарен сегмент – ще плаща ставка от 20% ДДС!
Така че големият въпрос в случая е, ако не направим чиста хармонизация – възприемане на европейското право и европейските стандарти, кой оцени как ще се отразят новите ставки върху различните групи – върху адвокатите, върху инвалидите? Защото без такъв анализ на ползите и разходите, уважаеми дами и господа, има много съществени рискове. Държавата до вчера е имала една политика, от утре ще има съвсем различна, но никой не е оценил ефектите от това. Това не е сериозно, уважаеми дами и господа, и такъв подход не е оправдан, както и да го гледаме.
Именно затова аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили внесохме Закон за оценка на въздействието. Ако бъде приет, такива случаи вече не може да има. Не може една група в обществото изведнъж да се облага с ДДС и тук да нямаме анализ как това ще й се отрази. Това е абсолютно недопустимо. В Европейския парламент, където аз и други 17 колеги сме наблюдатели, никога не може да бъде прието решение, което коренно променя средата, и да няма оценка на въздействието. Такова нещо е недопустимо в една цивилизована държава, но не и в България.
Тук се приемат закони на килограм, като се обяснява, че се бърза заради Европейския съюз, което не е сериозно обяснение, без да се види какво ще бъде въздействието на тези промени, които са много сериозни. Не можем да се правим, че не чуваме как българското общество остро реагира на този Закон за ДДС и просто да го приемем, защото трябва да бързаме заради Европейския съюз. Да, бързаме, но това не означава, че не трябва да имаме качество в нашата работа. А качеството вече го няма, уважаеми дами и господа. (Реплика от народния представител Борислав Великов.)
Можете да се изкажете след това, господин Великов.
И още нещо, което е много важно. Ако говорим за хармонизация, вчера ви обърнах внимание на текстове, които противоречат на директивата и едно сериозно управляващо мнозинство би се обърнало към Европейската комисия с въпрос дали опозицията има основание за това. И не мога да разбера комфорта, който вие поддържате, при положение че вече с промените в Конституцията си навлякохме много бели по отношение на европейската интеграция. Не мога да разбера вашето упорство в тази връзка. Трябваше да се допитате по отношение на всички текстове, които имат проблеми с европейската интеграция, защото това е най-големият приоритет на България, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Член 66 обсъждаме.
Мартин Димитров: Ние нямаме право да правим каквито и да е компромиси под каквато и да е форма. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики към господин Димитров?
Заповядайте за първа реплика, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Уважаеми господин Димитров, аз не мога да разбера Вашите превъплъщения като един млад човек, завършил престижни учебни заведения. Как така се превъплъщавате – един или много дни сте силно десен политик в областта на икономиката; в други дни ставате ляв политик, когато говорите по някои проблеми; трети ден си мислите, че само Вие ходите в Брюксел и само Вие знаете европейските директиви и ни плашите постоянно с тях, че ние объркваме всичко и сме в противоречие с тях? Как стават тия превъплъщения?!
Ако сте политик с идеи, с убеждения, Вие трябва постоянно да ги защитавате. Тоест, когато сте десен политик, защитавайте дясното в икономиката, но не ставайте сега най-големият защитник на всички хора, които по една или друга причина живеят зле в България, и че едва ли не, ако не сте Вие и вашата политическа сила, техните интереси няма да бъдат защитени и най-вече с ДДС. Изяснете си икономическите позиции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за втора реплика?
Заповядайте, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, Вие имате навика да не говорите по темата, вероятно това Ви е останало от студентските години, защото в момента обсъждаме чл. 66. Това, което казахте, почти или съвсем малко има общо с чл. 66.
Господин Димитров, Вие произхождате от един институт, който е основоположник на идеята за плоския данък в България. Член 66 има пряко отношение към тази идея. Кажете какво мислите за диференцираните ставки по ДДС?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин Олимпи Кътев, Вие излязохте просто да кажете, че виждате лявото и дясното под различен ъгъл от време на време, но лично аз съм имал постоянно една и съща позиция, а тя именно е следната: не може в България постоянно да има толкова голяма неефективност; постоянно да се приемат закони без никой да оцени ефектите от тях; постоянно да се харчат пари без да е ясно за какво; без да има конкретно финансиране срещу конкретните проекти. Това в България го няма и скоро няма да го има, господин Кътев, а именно това е десният подход – ефективността в харченето на пари. Честно да Ви кажа, чудя се с какъв морал, влизайки в тая коалиция, излизате тук и почвате да обяснявате какви позиции трябва да имат хората. Но поне бих Ви посъветвал, когато правите изказвания, да бъдат по същество, защото обсъждаме Закона за ДДС.
Господин Имамов, към Вас имам едно изказване. Когато имаме тройна коалиция със 169 депутата, които стават тук и казват: “Ние правим хармонизация по Закона за ДДС” и когато аз вчера ви прочетох чл. 6, т. 2, б. “б” от Шеста директива, в която очевидно сте се провалили с хармонизацията, което означава, господин Имамов, че когато една неправителствена организация оказва безвъзмездни услуги, примерно на инвалиди, и вече ще плаща ДДС, тогава Вие трябваше да станете и да ме попитате или да потърсите в себе си малко отговорност защо тройната коалиция допуска да се случи това.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Кажете за плоския данък!
Мартин Димитров: Колкото до плоския данък, господин Имамов, първо е важно данъците да бъдат ниски. Това е най-важното. Ако бъдат плоски, това е допълнителна стойност. Аз никога няма да избягам от тези си убеждения, господин Имамов. Да, обаче също така Ви казвам, че когато се прави една данъчна промяна, каквато и да била, господин Имамов, е крайно време управляващата коалиция да почне да смята ефектите. Вие дори не знаете, не сте казали колко човека, колко инвалида засяга новата ставка. Дори никой не си е направил труда да ми каже колко човека, да каже на уважаемите народни представители – не всички, които са от Комисията по бюджет и финанси, колко са засегнати. Дори това го няма, господин Имамов. Дори този момент го няма.
Искам да Ви кажа нещо друго, понеже повдигнахте въпроса с Европейския парламент. В бюджетната рамка всички разговори, господин Имамов, се водят на принципа какви са ефектите и се прави оценка на въздействието. Всяка страна, всеки дебат, всяка позиция изхожда именно от такива презумпции. А тук, господин Имамов, просто се приемат закони набързо, както на някой му скимне.
Защо, ако става въпрос за проста хармонизация, се случват толкова много промени в ставки? Дори на този въпрос никой не е отговорил. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Дилов.

Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Правя изказване, за да ви призова да подкрепите предложението на госпожа Мария Капон, което предвижда диференцирана ставка от 7% за туристическите услуги, детските стоки и услуги и книгоиздаването и печатните медии.
Всички знаете, че хората, които гласуват “против” това, може би следващата година ще бъдат публикувани във всички български книги поименно. Казвам го не да ви плаша, а за да ви убедя, че това е единственият начин да попаднете в българска книга, тоест да ви приканя да гласувате така.
Това, което обаче искам да ви кажа и го казвам с голямо удоволствие в присъствието на министъра, е, че отказът от философията на диференцираните ставки е отказ от политика. Защото аз, който съм опозиция, не се притеснявам да излизам пред хората и да обяснявам защо искам 7% върху книгите и печатните медии, а не върху хляба, а вие се притеснявате да излезете и да защитите елементарна позиция. Тук няма нищо общо с лявото и дясното. Тук има наистина цивилизационен спор. Защото българският език е пред изчезване, а основният физически носител на българския език са печатните издания. Той е пред изчезване, уважаеми дами и господа.
Тук може би е изключително най-важната точка от този закон. Да го кажа на вашите коалиционни партньори: тук е Медина, тук се скача. Издателите са прави да ви кажат, че следващата една година те ще публикуват вашите имена за начина, по който сте гласували. Защото наистина спорът е цивилизационен. Наистина е важно да се изправим пред хората и да кажем в името на какво предлагаме една преференция за българския език. Прави са и издателите, и журналистите, когато казват, че става дума за данък върху знанието. Защото не бизнесът страда от това ДДС. Погрешно мислите, че страдат издателите. Страда потребителят, намалява се възможността за доставки. Разпространителите нямат възможността да стигнат до малките населени места на България и да продават разнообразие от книги. Всичко това го говорихме при първото четене надълго и нашироко. В неравнопоставена ситуация поставяте издателите на научна литература, специализирана научна литература, защото при 20% ДДС е много по-изгодно тя да бъде внесена от Гърция или от друга държава на Европейския съюз, където има диференцирана ставка.
Последното, което ще ви кажа, е, че няма държава в Европейския съюз, която да не подхожда диференцирано по отношение на един от тези два стълба на националното – било печатните медии, било книгите. Някъде са освободени с по-ниска ставка всички, някъде се запазва високият ДДС за книгите, но пък са освободени печатните медии, а на други места обратно.
Депутатите на Нейно Величество кралицата са преценили, че няма да има изобщо ДДС върху печатните издания и върху книгите. Може би английският език е по-застрашен от изчезване от българския! Затова те така са преценили.
Вие наистина в момента имате възможността да решите нещо изключително важно. И заплахата или възможността да попаднете в следващата една година с имената си в българските книги е най-малкото.
Помислете много сериозно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика думата има господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин Дилов, не бих желал да се правя на интересен, но съм длъжен да направя кратко изявление под формата на реплика във връзка с това, което става през последните дни по дискусията за ДДС върху книгите.
В дискусията, която тече през последните дни по данък добавена стойност върху производството и продажбата на книги, изобщо не става дума за защита на човешкото познание. Това не е цивилизационен спор. Само по себе си твърдението, че човешкото познание зависи от някакъв си данък особено във времето на информационните технологии и в началото на ХХІ век е архаично и абсурдно.
Поучителният, просташко пренебрежителният и обидният тон на някои медии по тази тема е красноречиво доказателство, че в дискусията изобщо не става дума за защита на човешкото познание. Хората на познанието, четящите хора знаят и стриктно спазват фундаменталните правила на една истинска дискусия, независимо от това каква е темата на дискусията. В нашата дискусия бяха нарушени по недостоен и груб начин две от тези правила.
Първо, всеки участник в дискусията е длъжен да зачита и уважава достойнството на останалите участници.
Второ, всички участници в дискусията трябва да имат еднакви, повтарям, еднакви възможности да изложат и защитят своите тези и антитези.
В дискусията за ДДС върху производството и продажбата на книги, уважаеми дами и господа народни представители, изобщо не става дума за защита на човешкото познание. Тук става дума за далеч по-прозаични и материални неща. В тази дискусия става дума за пари. Впрочем, винаги когато се говори за данъци, най-напред става дума за пари, а след това за каквото и да било друго нещо.
Разликата между нас и вас, уважаеми господин Дилов, в тази дискусия се изразява в това, че ние защитаваме парите на държавата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика думата има господин Манолов.
Петър Манолов (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Господин Дилов, Вие сте прав и аз ще Ви подкрепя. Действително българската книга трябва да бъде разпространявана и не за сметка на нея да се печели от държавата. Но тук има един малко по-сложен момент – ако се разгледа във философски аспект, самият данък общ доход е първото нещо, което държавата събира на своите граждани, когато получават пари за своя труд, тоест получават приход пари. Втори път вече, когато те тръгнат да харчат тези пари в магазините, тогава държавата им събира втори път налог върху същите пари. Фактически се получава, че за едно и също нещо, тоест за да получиш пари, плащаш данък на държавата, за да ги похарчиш, също плащаш данък – това, което според мен е несправедливо. Реално е човек да плаща един път данък на държавата – когато получава парите си.
От тази гледна точка следва, че тези, които си харчат парите, не трябва да плащат данъци, тоест ДДС-то трябва да отпадне, а държавата да събира пари от тези, които получават средства от търговията, тоест на търговците да се увеличи данък печалба. Това е по-реалистично събиране на средства от държавата от своите граждани.
Това, което държавата може да направи, е да увеличи доходите на своите граждани, тогава постъпленията, които идват от данъци, които тя събира, ще бъдат по-големи и държавата ще има средства да посрещне своите нужди. В момента опитът е, че за всяко нещо, за което се плащат пари, да се събира колкото е възможно по-висок ДДС.
Например в щата Илинойс, Чикаго, процент продажба се нарича ДДС-то там, е 7%. Има щати, в които е 4%. Те не са диференцирани и са за всички стоки.
Ако тръгнем по логиката да диференцираме данъчната ставка за всяка една стока, означава, че ще се появят много лобисти и всеки един ще защитава интересите на определен кръг граждани.
Така че аз Ви подкрепям за решението за намаляване на ДДС-то върху книгата, но това смятам ще отвори път за лобиране за всеки друг вид ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За дуплика думата има господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин председател! Радвам се, че министърът е тук, защото може би той все пак ще излезе и ще поеме тази отговорност, от която вие бягате – да обясни политиката в цялата тази история.
Защо е това? Защото, господин Имамов, ако си говорим за знанието и за научните технологии, колко от вашите избиратели имат достъп до Интернет? Давате ли си сметка? На мен ми е лесно да кажа – избирателите на “Гергьовден” имат 100% достъп до Интернет. Питам Ви: кого защитавате?
Какво е ДДС? Едни пари, които държавата ни взема, защото Вие казвате, че защитавате държавата, да, едни пари, които държавата взема, задържайки ги известно време, след това уж ни връща, но работи с тях, задържайки ги. Затова ние казваме, че това е данък върху знанието. Защото не искаме върху знанието и върху словото да го има този процес. Смятаме, че не е морално и че не е исторически правилно да го има, че ние трябва да положим усилия да защитим езика си, че трябва да даваме не просто данъчни преференции на словото, а трябва да го спонсорираме, трябва да го субсидираме.
В Норвегия, която по обхват на езика прилича на България, съществува Държавна агенция „Нурла”, чийто годишен бюджет – отделно има и фондове, е 80 милиона евро, за разпространяване и популяризиране на норвежкия език.
Въпросът е този, че ако имаше политика по тази тема, ако тук сега излезеше представител на управляващите и каже: да, ние ще държим високото ниво на ДДС, но за българската книга и за словото ще направим едно, две, три, четири, пет неща, такъв фонд, толкова книги ще купим за читалищата – да млъкна засрамено и да кажа, че логиката на министъра всичко да е 20 процента и тук-таме, само на едно място да е 7, я разбирам. Страхува се, защото Унгария имала близо 30 процента загуба на събираемостта в годината, в която влиза в Европейския съюз. Да разбера някаква логика – но то няма друга мярка, няма друга политика.
И затова ви казвам, че отказът за говорене за диференцирана ставка е отказ от политика, отказ от желанието да се поеме отговорност защо избираш едно, а не друго.
Съгласен съм, различни обществени прослойки се борят за своите интереси. Аз се боря за това, което смятам, че е най-важно. Смятам, че най-важно е словото и езикът, защото благодарение на него сме оцелели. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Вярвам, че господин министърът няма да остане ням свидетел на тази дискусия и когато прецени, ще пожелае думата, преди да отиде на заседанието на Министерския съвет. Така че, господин министър, чувствайте се поканен, когато намерите за добре, да се включите в дискусията.
Давам думата на господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, от това, което чувам вчера в края на пленарния ден и днес, честно ви казвам, съм потресен. Вчера нашата колежка Деница Димитрова предложи ДДС за помощните средства за инвалидите да бъде 7 процента, на което заместник-министърът, който присъства тук – Георги Кадиев, каза, че това било отваряне на врата – предполагам в бюджета, и било вредно за държавата. Това беше смисълът на неговите думи.
Уважаеми колеги, обръщам ви внимание, че нашата колежка Деница Димитрова поиска 7 процента ДДС. Хайде, вие отхвърлихте нашето предложение със Стела Банкова да отпадне въобще ДДС-то за лекарствата и лекарствените средства, където влизат тези помощни средства, но не мога да разбера как един заместник-министър излиза на тази трибуна и казва, че седемте процента за помощните средства били отваряне на врата в бюджета, дупка или не знам какво още!
Уважаеми заместник-министър, спомнете си, че в тази зала управляващото мнозинство отвори не една, а много вратички и ще Ви кажа кои са те. Отвори вратичката застрахователните услуги да не се облагат с ДДС; отвори вратичката хазартът да не се облага с ДДС; отвори вратичката подаръците, получени от делегации в чужбина, да не се облагат с ДДС; отвори вратичката транспортните средства да не се облагат с ДДС – в тези транспортни средства влизат самолети, хеликоптери, яхти и т.н. Как не Ви е срам да говорите тези неща пред българския парламент, когато става дума за инвалиди?!
Аз съм потресен, колеги! Призовавам ви да се вслушаме поне в онова, което вчера заяви колежката Деница Димитрова и да приемем поне нейното предложение! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател!
Уважаеми дами и господа народни представители, от всички изказвания до момента като че ли могат да се обобщят няколко извода. Единната ставка беше определена като отказ от политика, от една страна, бяха дадени много примери с Европа, разбира се, както винаги, избрани благоприятните за случая и пропуснати другите по-неблагоприятни, за да се илюстрират казусите. Бяха споменати и няколко социални теми, каквато е ставката за инвалидите в случая.
Бих искал съвсем накратко да кажа няколко думи първо по политиката, след това по по-детайлни случаи.
Единната ставка на ДДС не е отказ от политика, а възможност за провеждане на по-ефективна политика. Ако основният фискален инструмент – косвеният данък, акцизът и ДДС, в случая говорим за ДДС, стабилно попълва бюджета, това дава възможност да се водят по-ефективни политики на намаляване на преките данъци. Когато правим сравнение с Норвегия или други европейски страни, не бива да пропускаме равнището на преките данъци в тези страни – специално в Норвегия надхвърля 50 процента. Така че, ако гледаме в комплекс цялостната система, първо трябва да говорим за данъчна тежест първо и, второ, за разпределение и за структура на данъчната тежест и да се стремим да я направим такава, която благоприятства ускорения икономически растеж и по-голяма социална отговорност. Тези две цели ми се струва, че трябва да бъдат водещи, когато конструираме данъчната политика, а не сляпо и фрагментарно да вземаме елементи от различни европейски практики, тъй като всяка европейска страна си е настроила цялостно данъчната система и позоваването на откъслечни примери е, меко казано, неуместно. Това от гледна точка на това дали се прави политика или не.
По отношение на самата диференцирана ставка бих искал да обърна внимание на следното. Европейските практики са значително по-стари от нас. Данъкът е въведен през 1968 г. във Франция. Знаете, че през 60-те и 70-те години има друг икономически модел в глобален аспект. През 80-те години моделите са сменени и Вие това много добре го знаете, господин Димитров. В момента всички страни от стара Европа изпитват сериозни трудности с диференцираните ставки, но е много трудно от социално-икономическа гледна точка да ги уеднаквят, тъй като това означава покачване на данъка за някои стокови групи. На тях им е много трудно, но стремежът е да се върви към единна ставка, а не обратно. Самият факт, че директивата... (Реплики.)
Нека да Ви кажа, аз Ви слушах много внимателно.
Самият факт, че директивата определя списъка от изключения, говори, че политиката е към единна ставка. От тази гледна точка ние имахме това предимство в забавянето на реформите у нас да въведем данъка през 1994 г. и да заимстваме най-добрите практики. Досега – 12 години, според мен водим правилна политика на поддържане на единна ставка – отново ще повторя – и даване на възможност за ефективни политики по отношение на преките данъци, които винаги имат по-силно въздействие, отколкото косвените.
Що се касае до специфичните социални аспекти, бих Ви предложил проблема за финансиране на инвалидите да го пренесем тази есен, когато дискутираме субсидиите, тъй като нашите анализи показват, че 95 на сто от приспособленията, които ползват сега инвалидите, се финансират от държавата. Няма никакъв проблем този дебат да го водим през м. октомври, м. ноември, да актуализираме списъка, който бе споменат тук, така че наистина да дадем максималното на тази категория. Никой не е срещу това да се разшири този списък съобразно финансовите възможности, да се увеличи, ако трябва, покритието от сегашните 95 на по-висок процент и вероятно тогава ще бъдат изключени много малка група доста скъпички за страната ни приспособления, но техните основни потребности и сега са задоволени.

С това мисля, че изразих мнението на правителството, а в някаква степен и личното мое мнение по отношение на това дали има политика или не.
Умолявам ви да подкрепите единната ставка, за да може наистина чрез данъчната система да изпълним основните цели, които не са краткосрочни и не само на това правителство – ускорен растеж и социална отговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Вярвам, че Вие ще имате готовност и по-нататък да се включите в обсъжданията, когато сте свободен от ангажиментите за участие в заседание на правителството.
Вие разбирате, уважаеми колеги, че към изказването на министъра пряко реплики не можете да отправяте, но дискусията и изразените мнения продължават. Вярвам, че и господин Кадиев ще предаде на господин Орешарски, така че всички да се чувстваме ангажирани в по-нататъшната дискусия.
Давам думата на госпожа Понева.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Апелирам към вас да подкрепите предложението на колегата Нено Димов за намалена ставка ДДС на помощните средства за хора с увреждания и резервните части за тях.
Същото предложение беше направила и колегата Деница Димитрова, но незнайно защо не беше отразено в материала, който ни беше раздаден.
Вярно е, че се злоупотребява с европейските директиви, но това най-често си позволява мнозинството. “Европа не дава” или “Европа не го иска” са най-честите фрази, които чуваме, за да се оправдават странни законодателни хрумки. Но в случая Европа дава. И тук става дума за Приложение № 3, което показва списъка на доставките на стоки и услуги, за които може да се прилага намалена ставка, така наречената дерогация. Там ясно са посочени именно тези помощни средства и резервните части за тях.
И Европа не само дава, а Европа ни показва как се прави това. Защото всеки от нас се е изненадвал, когато по улиците на европейските страни сме забелязвали изключително много хора с увреждания, отлично адаптирани в обществената среда. А тук тези хора са обречени на домашен затвор, направо да кажем. И ако някой не знае какво представляват помощните средства, предоставени от държавата, може да излезе навън, където д-р Данчева, всички добре я познавате, носи няколко такива протези, за да видите дали това са средства за облекчение или средства за инквизиция. Направете си труда и ги погледнете. Ето, това предоставя държавата. И разширяването на списъка няма да доведе до нищо по-различно. Затова апелирам към вас: подкрепете тези предложения!
А наистина единната ставка е нещо добро. И когато говорим за книгата, за учебника, за инструментите на просвещението, когато говорим за децата и когато говорим за хората с увреждания, тези хора, които нямат нужда от съжаление, нямат нужда от възгласи: “Ах какъв силен дух имат и как се справят”, а имат нужда от съпричастие, имат нужда от качество на живот. “Качество на живот” – ето, това са думите, които в Европа се употребяват, когато се говори за тези хора.
И днес ние трябва да покажем, когато вдигнем поглед от върховете на обувките си, дали виждаме, тоест способни сме да видим нещо отвъд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики?
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Госпожо Понева, министърът преди малко разви много по-проста теза. Става въпрос за около 4, най-много 5 млн. лв., които се изразходват сега. Тридесет милиона дава държавата. Дайте да обсъждаме варианта тези пари да се съберат и под друга форма да се дадат отново на същите тези хора! Но недейте да отваряме вратичката! Вие виждате колко “вратове” отвън карат инвалидни коли. Разбирате, че ще тръгне една продажба на помощни средства нечувана и невиждана. Затова механизмът е по-прост. За колко пари говорим тук? Сложете върху 4 милиона 20% и ще разберете, че в общи линии разговорът не е сериозен.
Дайте да отделим повече! Дайте да покрием потребностите на тези хора на етапа на преразпределение. Това е смисълът: вземаме чрез данъците, за да дадем на някой. И аз мисля, че е по-просто да го решим по този начин, отколкото сега действително да отваряме врата за други, които нямат нищо общо със страданията на тези хора. Мисля, че това е простият, разумният механизъм, да го направим така както се прави.
Така че смятам, че това е нормалната и разумна политика. Тъй като това, което цитирахте – “Приложение за…”, в него има 17 позиции. Във всяка от тези 17 позиции има поне десетина възможности. Ами, защо не го направихме, когато въведохме единната ставка за лекарствата?
Тук господин Димитров казва: защо я няма обосновката? Ами, като вкарахме 20% за лекарствата, имаше ли обосновка, господин Димитров? Нали 10 години вървим към тази единна ставка и сега, когато стигнахме до нея, вие предлагате: “Дайте да извървим обратния път!”
Дайте да правим политика не чрез данъците, а да я правим чрез бюджета на държавата! Това е смисълът на събирането на тези данъци. То не е да отнемеш, а то е да преразпределиш в зависимост от конкретните потребности на тези хора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Понева.
Антонела Понева (ДСБ): Господин Димитров, отлагането за есента, за догодина, разширяването на списъци няма да доведе до това, което ние искаме да направим днес, тоест до повишаването на качеството на тези помощни средства, които се дават на хората с увреждания.
А инвалидните коли и техният огромен брой нямат нищо общо с помощните средства – това, което говорим днес. Наистина прекалено висок е броят на такива инвалидни коли, но това е заради фалшивите удостоверения от ТЕЛК и НЕЛК. Докато, ако говорим за помощни средства, няма човек, който да не се нуждае от протеза и чрез някаква фалшификация да получи такава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя предложенията на моите колеги Мария Капон и Нено Димов.
Тук в едно от изказванията беше казано, че Законът за ДДС изисква да се изразят икономически позиции. Считам, че преди всичко ние като представители на българските избиратели трябва да изразим обществени позиции, които да намерят своето отражение в закона.
На второ място, искам да подчертая, че това, което вчера чух от заместник-министър Кадиев, а днес преди малко и от председателя на комисията Петър Димитров, наистина го считам за непозволено. Вие двамата сте едни от авторите на икономическата част на програмата, която миналата година беше предизборна програма на политическата сила, спечелила най-много места в българкия парламент. В тази програма лично сте записали, вие именно, че ще има диференцирана ставка. Аз поне съм прочел за два вида стоки – за лекарствата и за детските стоки.
И двамата сега развивате точно обратната теза, която наистина имам чувството, че не звучи от вашите уста. Казвам ви го това сега, а българските избиратели ще ви го напомнят на следващите парламентарни избори. Това, извинете, наистина е политическа нечистоплътност. Човек дори да е защитавал някакви тези, които не са популярни, трябва да продължи да ги защитава. Или обратно, ако се е впуснал по определена политика, трябва да я отстоява, докато вие просто казвате в момента, че най-голямото достижение, което има в тази област, е законът с единната ставка на ДДС.
Непрекъснато се казваше, че това се прави, за да се хармонизира българското законодателство с европейското. Извинете, но след като има един списък от изключения, които се прилагат в почти всички страни – членки на Европейския съюз, аз питам: те ли са тези, които са изостанали от нашето законодателство?
Например, говорим за книгите. Аз съм особено чувствителен именно към тази материя и ще се спра специално на нея. В три от страните – в Обединеното кралство, в Ирландия и в Полша, ДДС за книгите е 0%. Имах разговор с министър Орешарски, който каза, че печатните издания са извън списъка, за който се разрешава освобождаване от ДДС. Значи, те дори нарушават тази европейска директива!
Що се касае обаче до другата опция, а тя е диференцирана намалена ставка, почти всички страни в Европейския съюз са с намалена данъчна ставка за книгите и в това отношение над ДДС, което ние днес ще утвърдим със закон и ще въведем за учебниците, които досега имаха нулева ставка по ДДС, е само Дания, която има 25% ДДС. Твърде близо до нашата ставка по ДДС е Словакия – с 19%. Няма друга страна – членка на Европейския съюз, в която ставката по ДДС за книгите и особено за учебниците е над 10%!
Добре, ние не можем да освободим от ДДС книгите, в това число най-вече учебниците, но защо тази намалена ставка, която предлага госпожа Капон – 7%, да не се въведе? В крайна сметка, защо ние продължаваме да разглеждаме книгата действително само под форма на стока? И това чувам от университетски преподаватели, каквито са господин Имамов и господин Димитров?
В крайна сметка, това наистина е инструмент на познанието, основен инструмент. Писаното слово продължава да бъде основен инструмент на познанието!
Съгласен съм, че компютрите навлизат в широка употреба, но те са само съпътстващ източник на познание, а книгата продължава да бъде такава и особено учебниците.
Господин Димитров, това не е интересът на издателите, това е интересът на българското общество! И когато тук се казва, че наистина трябва да търсим оценка за въздействието на законодателните актове, които ние тук предприемаме и гласуваме, трябва да знаете, че това ще има изключително негативно отражение върху познанието на младите българи, а оттам – и върху конкурентоспособността на българските кадри в рамките на Обединения европейски пазар на труда. По тази причина, уважаеми колеги – и с това завършвам – апелирам много енергично към вас да подкрепите направените предложения от колегите Капон и Нено Димов. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Иванов?
Има думата господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин Димитров, Вие пропуснахте един много важен момент: когато дадени стоки не са били облагани досега и изведнъж се обложат със ставка до 20%, се случва едно нещо, което министърът не каза, заместник-министърът също не го каза, а то е следното: общата данъчна тежест нараства. Общата данъчна тежест в България ще нарасне!
Министър Орешарски досега обясняваше много неща за структурата на данъците, за преки и косвени данъци, но не каза истината: кой и с колко увеличава данъчната тежест в България с новия закон - ето, това е основният въпрос.
Аз питам господин Кадиев: с колко нараства данъчната тежест в България, след като тези групи стоки досега не са били облагани и изведнъж се облагат, господин Кадиев?! Трябва да споделите с българския парламент този факт! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика – госпожа Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
За да продължа, тъй като моята реплика беше подобна на репликата на господин Димитров: има нещо, което министърът на финансите не ни каза – всъщност, за да намали общата данъчна тежест, той ще намали алтернативния данък на хазарта от 12 на 10% в следващия законопроект, който ще гледаме, и това е Законът за корпоративното подоходно облагане.
Има го на страницата на Министерство на финансите, господин Димитров. Аз съм човек, който следи всяко нещо, което излиза на страниците на министерството, а оттам влиза в Министерския съвет!
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: В Закона за хазарта.
Мария Капон: Да, точно така.
От друга страна, освен за книгите, господин Иванов, нека да се върнем и да сме наясно, че ако един човек има нужда от протеза за крак, държавата дава и помага на този човек с 300 евро или с равностойността на 600 лв. Тези протези можете да видите в едната част на нашия кулоар, за да разберете каква е разликата между това да бъдеш сакат човек в обществото с този вид протеза, да можеш по един час на ден да живееш нормално, тоест да нямаш нормалния стандарт на живот, и от друга страна тези, които имат възможност за кредит, а родителите какво не дават за децата си, за една нормална протеза, при която да имаш стандарт на живот такъв, какъвто имат всички деца и всички възрастни хора, за която протеза се плащат 12 хил. лв. Върху тези 12 хил. лв. 20% са 2400 лв. Става въпрос за тази разлика.
Както и да гледаме бюджета през м. септември, аз ви предлагам да коригираме своите действия, защото до края на годината има достатъчно време. Ако днес приемем диференцираната ставка, примерно 7%, така както беше изработен текстът от комисията, така както ние многократно го гледахме и беше подкрепен първоначално в работната група, а след това изчезна, и когато видим проектобюджета в края на годината, ако трябва, да променим закона. Държавата да даде по-добри облекчения и да осигури наистина мерцедеса. Защото на тези хора ние наистина сме длъжни да дадем мерцедеса в протезите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За трета реплика – господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов! Много Ви благодаря, че засегнахте с примерите си Дания.
Репликата на министъра преди малко, че сме давали само удобни примери, изобщо не е така. В Дания наистина има един от най-високите добавени данъци върху книгата. Но когато говорим за обща политика, какъвто беше примерът с Норвегия, “Нурла” агенцията, искам да ви обясня следното.
Първо, в Дания са освободени учебниците.
И второ, което е изключително важно, нулева ставка върху периодичните печатни издания. Една много важна традиция в Германия и Дания, действаща от края на Втората световна война, позволява и до ден днешен голяма част от литературата да излиза под формата на периодични печатни издания. След края на Третия райх, когато и в Германия, и в Дания от данък печалба са освободени само печатните издания, се появява един човек, който се казва Ерих Мария Роволт. Той създава така наречените ро-ро-ро-издателства - роволтови ротационни романи. Понеже през 14-те – 15-те години на хитлеризма много литература е била забранена, цялата модерна литература от Хемингуей, Сартр, Камю, те започват да въртят тези книги както вестниците, за да може техният народ да навакса изоставането, което е причинил един тоталитарен режим. И до ден днешен това е форма, чрез която хората, които правят отговорна и важна политика, много от изданията, които са важни за хората, излизат под формата на периодични печатни издания и са с нулева ставка. Така че разликата е много голяма.
Освен това учебниците също така са освободени. И въобще няма казус, при който министърът на културата или министърът на просветата да казва кои да бъдат освободени и кои – не. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Възможност за дуплика на господин Иванов – имате реплики към Вас.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! От репликите, които бяха отправени тук, аз ще засегна само един въпрос, който повдигна господин Димитров, че се увеличава чувствително данъчната тежест в страната.
Нещо повече, господин Имамов, това, което категорично не споделям във Вашето изявление, е, че нашата роля е да се погрижим за парите на държавата. Не, уважаеми госпожи и господа, нашата роля тук е да се погрижим за парите на българските граждани – това е първата ни и основна роля.
Нещо повече, това, което прави крайно неприятно впечатление като цялостно изменение и промяна в данъчната политика, е, че се увеличава преразпределителната роля на държавата – нещо, което е точно обратното на това, което трябва да бъде сторено в страната.
Доколкото имам информация, вече надминава 40% от брутния вътрешен продукт частта, която пряко се преразпределя от държавата. А тя трябва – и това беше междупрочем обещано в предизборните кампании на редица политически сили, да слезе постепенно до 37, дори до 35%, защото това е една от най-важните характеристики на демократичната държава, в която държавата не трябва да бъде онзи всемогъщ разпределител на средства. Когато това се върши, когато данъчната тежест нараства и преразпределителната роля на държавата расте, това означава по-голяма администрация, повече злоупотреба с власт и повече корупция. В името на това аз наистина отново апелирам да подкрепите предложенията на моите колеги.
И още нещо искам да кажа. В крайна сметка се приема едно изключение. То е свързано с един сегмент от туристическите услуги. Казва се, че това се прави, за да се запази конкурентоспособността на българския туризъм, на туристическата индустрия. Чудесно, направете същото по отношение на книгите, на учебниците, за да запазите конкурентността на България в духовната сфера, да запазите конкурентността на младите българи в обединения Европейски съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Уважаеми колеги, спорът за данък добавена стойност върху книгите е един позор в една страна, в която Академията на науките е основана преди да бъде възстановена държавата и училищата са сътворени и се издържат от обществото, за да има държава, което по света се случва много рядко. В тъмното и мрачно Средновековие, в ІХ век българският владетел Княз Борис е освободил от данък всички интелектуалци – 3500 души. В никоя друга средновековна държава няма такова нещо. Днес в средновековна България, в началото на ХХІ век, ние водим спор за едни никакви пари. Защото, господин Имамов, не става дума изобщо за пари, а става дума за сакралното пространство на българите. Вие го знаете много добре и затова атакувате точно това. И сте университетски преподавател, и познанието с тези книги сте добили Вие. Не се усмихвайте, защото предишният спор Вие започнахте с думите на един арабски мъдрец – да ни кажете колко извисена е ислямската култура и колко прости са българите и затова те трябва да сложат данък добавена стойност също като върху сиренето. И докарахте книгата до сиренето. И пак се усмихвате презрително, но знаете, че аз съм прав, а друго не можете да направите. (Реплика от народния представител Алиосман Имамов.) Не ме прекъсвайте! Когато Вие говорихте, аз си мълчах.
Вие сте университетски преподавател. Сбъркан, разбира се, университетски преподавател, защото такъв не може да има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Станилов.
Станислав Станилов: Защото не може да има университетски преподавател, който да иска данък добавена стойност върху научната книга, която се издава в тираж 500 и 1000. И като увеличите цената с 2 или 3 лева, тези хора от университетите и от академията не могат да си я купят, тъй като знаете, че ги държите на просешки заплати. Не ги държите вие, а ги държи Световната банка. Това е ясно.
Не може да има 20% данък добавена стойност върху книгата, тъй като тя става непродаваема. Хората, които четат книги, са хора с невисоки доходи. А хората, които използват научната книга, повечето от децата, които купуват тези учебници, родителите им нямат такива възможности. Намалете го този данък, за да бъдат по-ниски цените. Нищо не ви коства. Изобщо не става дума за пари. Става дума, пак повтарям, за удар върху сакралното пространство на българите.
И се чудя, като го оставите този данък, следващата година на 24 май как ще слушате стиховете на великия химн:
“Напред, науката е слънце,
която в душите грей!
Напред народността не чезне,
там дето знанието живей!”
И след това в доклада за национална сигурност, драги колеги, е написано, че държавата страшно се грижи за идентичността на българската нация. Е, от тази по-голяма лъжа няма. И тази лъжа, написана в доклада за национална сигурност, се продуцира в момента в този спор, в който всички от управляващите партии са съгласни, че трябва да натоварим българската книга.
Аз този министър и този заместник-министър не ги считам изобщо за политици. Те не са политици. Те са счетоводители, тъй като един политик никога няма да посегне върху това, върху което посягат те.
Младичкият заместник-министър отзад ми се усмихва, но един ден той ще чувства неудобство, защото в писаното слово ще остане позорът, който той е защитавал и който всички вие защитавате. Този позор да натоварите българската книга с непоносим данък. Вие знаете прекрасно днешните издателства от какво печелят много пари. Те печелят много пари – много, относително казано – от издаване на преводни книги, от всевъзможни романи, които се четат, гълтат се бързо. Освен това аз работя с едно издателство, което издава бизнес книги. Купуват се много, на издателството му върви. Това са преводни книги. Там ставката върху книгата може да бъде 20%, може да бъде примерно 15, но не може да бъде като за българската книга. Мисля, че повече от излишно е да спорим. И ако вие това не го приемете, просто оставате така в историята. Много ми е любопитно защо искате да останете в историята като един Херострат, който е запалил храма, за да се прочуе и да остане в историята. Запалете го този храм на знанието и да се свърши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Станилов?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Благодаря, господин председател. Бях решил да не се изказвам, за да вървим напред, но чух доста неверни неща в залата и бих искал да взема отношение.
Политиката на Министерството на финансите е да има лесни данъци, които лесно се разбират, лесно се администрират, лесно се обясняват на хората. В този смисъл ние държим на единната ставка.
И в комисия съм казвал, че 95% от делата срещу данъчната администрация във Великобритания са за различно разбиране каква ставка трябва да бъде приложена по ДДС. Последното дело, с което имах възможността да се запозная, беше за фирма, която внася футболни топки и твърди, че са за юношеския отбор и трябва да са с намалена ставка. А данъчната администрация твърди, че са за мъжкия отбор и трябва да са с пълна ставка. Сами разбирате, че Министерството на финансите по никакъв начин не може да стимулира нещо, което би довело до такива проблеми, до трудно администриране. Така че това е първата политика, която мисля, че провеждаме и е правилна.
Втората политика е, че не бихме искали да бъдем арбитър кой има повече право от друг да има намалена ставка. В България има 650 000 пенсионери на минимална пенсия, 750 000 души, които са освидетелствани от ТЕЛК, над 400 000 безработни, адвокати, които искат намалена ставка, 1800 души, които са с протези, господин Димитров, понеже казахте, че не знаем статистиката, знаем я. Всеки от тях иска някакви права. И не бихме искали ние да бъдем арбитър. Поради това смятаме, че е съвсем правилно да се събира пълната ставка и след това през разходната част на бюджета да има политика, която да се прави от Министерството на финансите и от Министерския съвет.
Същото се отнася и за детските стоки, същото се отнася и за всичко друго. Аз имам три деца и трите са под 10 години, и трите ползват детски стоки, и на трите ще дойде време да им купувам учебници. Вероятно имам най-голям личен интерес детските стоки да бъдат с намалена ставка. И въпреки всичко смятам, че това е грешна политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Съжалявам, че министър Орешарски излезе, защото от неговото изказване преди малко започва моето изказване. Всъщност до голяма степен и заместник-министър Кадиев ми даде повод за това, което ще кажа. Хайде да престанем с тази взаимна лъжа за единната данъчна ставка. С нея е приключено. Единната ставка беше и отмина. През тези 12 години тя твърдо беше отстоявана. От 1 март 1994 г., когато се прие законът, досега тя беше факт, но оттук нататък тя просто не е факт. За какво говорим? Това е основното. Тя беше нарушена, законът се проби с всички произтичащи от това опасности. Но всички тези 12 години беше предмет на дискусия точно тази единна ставка. Тя беше предмет на дискусия по много поводи, по много пера. Като се почне от книгите, периодичните издания и учебниците, и се мине през лекарствата и до стоките от първа необходимост – хляба, млякото. Тя оставаше единна. Това беше едно уродливо, в пълния смисъл, чисто либерално виждане относно данъците, действието на ДДС. Цар на отстояването на една такава позиция, която одеве господин Имамов поддържаше, че всичко това са данъци и пари, и нищо друго, че няма нищо друго в това, беше кога? По времето на министерството на Иван Костов, когато той беше министър на финансите, когато той беше цар точно на това – да събере парите и нищо повече. Нито социални, нито каквито и да е обществени или политически отношения не го интересуваха. За него това беше най-важното.
Господин Имамов одеве застъпи точно това – абсолютно либерално, абсолютно най-цинично и грозно отношение, че, видите ли, Законът за данък върху добавената стойност и това, което дискутираме, всичко това са пари, пари и нищо друго.
Аз съм решителен противник на една такава позиция. Законът е регулатор на обществени отношения. Не е въпросът да се събират пари или да се попълни бюджетът. Целта на един закон е да регулира най-добре обществените отношения. До този момент се стига, когато през 2006 г. най-после единната данъчна ставка, господин Имамов и всички поддръжници тук – и заместник-министърът, и министър Орешарски, се проби и просто се вижда, че не издържа тази ваша теза. В много от областите и по много от перата настъпва и дойде времето на диференцираната ставка не за друго, а за да се регулират по-добре обществените отношения логично и нормално.
И вече тук се поставя големият въпрос – къде да се въведе тази диференцирана ставка? Това е сега въпросът. Не се дискутира въпросът как тя да продължава да бъде единна, за да бъде по-лесно, да няма пробиви, нарушения, дори престъпления при събирането на ДДС. Става въпрос за нещо съвсем друго. Така нещата си идват на мястото. И след като се приема тя да бъде диференцирана по отношение на определени насоки, области в обществените отношения, се поставя конкретно въпросът и за други области и обществени отношения. И тук става въпрос вече за книгите, тук става въпрос за средствата на инвалидите, за лекарствата. Сега дискутираме точно по този въпрос, затова се стига до това положение на нещата.
Ние заявяваме, че типичен пример за една диференцирана ставка, за намаляване на данъчната тежест по ДДС, са точно тези области – лекарства, по отношение на средствата на инвалидите, книгите, което е логично, нормално и естествено. И затова тук е дискусията – дали точно по тези теми има обществени отношения, които трябва да бъдат регулирани по този начин, че да бъдат направени облекчения за гражданите. Затова ние изразяваме нашата твърда подкрепа за тези промени, предложени от Мария Капон, за диференцирана ставка в тези области и отношения. Това е въпросът!
И пак призовавам: хайде да престанем с тази взаимна лъжа! С единната ставка е приключено и, слава Богу! Да гледаме на нещата по тяхната целесъобразност за обществото, по тяхната наложителност, по тяхната необходимост, а не с някакви академични, икономически критерии или - как да ги нарека... Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За първа реплика има думата госпожа Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Шопов, в България няма единна ставка. В България има диференцирана ставка и тя е за туризъм. Тя не е от днес и тя се администрира. Няма никакъв проблем и ако ставаше въпрос за хляба и млякото – никой народен представител не е внесъл такова предложение. Тоест, слава Богу, ние всички знаем, че вече хляба и млякото сме го осигурили. Но това, което трябва да осигурим, е наистина свободен достъп на децата ни до знания и до книги, както и да стимулираме младите хора в отглеждането на деца. Поради тази причина за всички трябва да е ясно, че досега без ставка бяха протезите за инвалиди. В момента тя трябва да стане 20. Предложението да бъде 7, затова казвам, че подкрепяме предложението на господин Димов, и най-вече текста, който временно беше изработен.
Смятам, че е нормално днес тук да вземем решение. И да го вземем, като всички имаме предвид, че такава ставка се администрира. Няма такъв случай в България от доста години вече – българската администрация, и господин Кадиев ще го потвърди, администрира 7% ставка. Просто не обичат да я наричат „диференцирана”, но тя е диференцирана ставка.
Господин Шопов, в България има диференцирани ставки. Въпрос на решение на народното представителство е доколко то иска да въведе и да направи политика през другите, а не да увеличи общата данъчна тежест на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика има думата господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Явно, като дойде време да се говори за ДДС, за икономика, за финанси, на много хора им се объркват понятията и просто се преобръщат в своите разбирания. Това донякъде е допустимо за по-младите колеги, но хора с опита на господин Шопов всяват смут в моята душа!
Аз това не го искам, господин Шопов! Не ме отъждествявайте мен и НДСВ, а и ДПС, като единствените либерални формации в това Народно събрание, с времето на Иван Костов, с времето на Муравей Радев. Те никога не са били и няма да бъдат либерали. Уточнете си понятията. Направете си справка и вижте кой къде е бил.
Либерали в този парламент са Национално движение Симеон Втори и Движението за права и свободи. Това са хората и това е политическата формация, която защитава индивидуалната личност. Справедливо и допустимо е вие да се насочвате към тези възгледи и да ги приобщавате, да ви харесват. Това е честно и почтено. Сигурно ще дойдете до това време, но всеки да си знае мястото, което заема. Така че ви моля да се коригирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За трета реплика няма желаещи.
Господин Шопов не желае думата за дуплика.
Има думата господин Атанас Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Политиката за данъците и за ДДС е не за първи път тема за дебат в този парламент. Когато става въпрос за диференцирана ставка или за единна ставка върху ДДС, тук винаги е имало оживени дебати в зависимост от това какво политическо решение да се намери.
Конкретно днес се поставя въпросът за диференцирана ставка за ДДС върху помощни средства за инвалиди и за печатните издания. Сигурно е, че лобирането за този вид ДДС има съответните основания и, разбира се, биха могли да се направят и други предложения, например за детските обувки и облекла, за детските храни, за лекарствата, за консумативите и т.н. Това е един тежък дебат. Лобирането за всяка една от тези диференцирани ставки може да се придружава от аргументи, като този: вие как така не мислите за децата; вие как така не мислите за инвалидите; вие как така не мислите за болните и т.н.
Но, когато се провежда една цялостна политика по отношение на приходите и разходите, то трябва да се признае, че има логика в това ставката по ДДС да бъде единна, събираемостта да бъде по-голяма и оттам да говорим и за други неща – успоредно, затова защото не можем да пренебрегнем грижата за печатните издания и грижата за инвалидите.
Това бяха едни от предложенията – точно тогава, когато говорим за единна ставка и я защитаваме, трябва да предложим и конкретните мерки и за инвалидите, и за печатните издания по отношение на разходната част на бюджета. Това трябва да бъде ясно, затова защото иначе няма да бъде справедливо – да говорим само за единната ставка и събираемостта на данъците.
Прав беше колегата, който каза: ние не защитаваме държавния бюджет, ние защитаваме бюджета, който е изгоден за гражданите на Република България.
Аз искам обаче да поставя въпроса за финансирането на лечебните заведения, точно за невъзможността на лечебните заведения да се регистрират по ДДС, защото те ползват консумативи и лекарства, които са с включено ДДС. Знае се, че според eвропейска директива медицинските и социалните дейности са освободени от данък ДДС, но тези медицински дейности в лечебните заведения се правят със съответни лекарства, консумативи, горива, храни и апаратура, които са с включено ДДС и точно това оскъпява. Всъщност този данък не отива към крайния потребител, а остава в болницата и това оскъпява дейността на болницата и после се чудим защо лечебните заведения са с трупане на дългове.
Точно затова е моето предложение и към комисията, и към пленарната зала - да се включи текст в закона, който позволява регистрацията на лечебните заведения не за лечебна дейност, а по доставка за лекарства, консумативи, горива, храни и апаратура, с които те ще имат възможност да ползват данъчен кредит и по този начин това ще бъде, първо, справедливо и второ, ще бъде индиректно финансиране на лечебните заведения. И тогава няма да бъдем принудени наесен, когато обсъждаме финансирането на здравеопазването у нас, да искаме суми, които са непосилни за бюджета на страната.
Затова ви моля да се обсъди и да се приеме това предложение. Отново повтарям – не за регистрация на медицинските и лечебни дейности, което е в противоречие с директивата, а за регистрация на лечебното заведение по ДДС по отношение на доставките на лекарства, консумативи, горива, храни и апаратура. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики?
Господин Дилов, заповядайте за реплика.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател! Уважаеми доктор Щерев, напълно съм съгласен с Вас и това беше една част от моите изказвания - че когато отказваш или стъпваш, хайде да приемем, че това е голяма политическа воля и невероятно откритие – единният данък ДДС, стъпваш на това и трябва да предложиш алтернативни мерки. Затова дадох и пример с Норвегия и с „Нурла”. А такива мерки няма.
По норматив на ЮНЕСКО – да не сбъркам в момента - мисля, че около 2 милиона книги годишно, според броя на четящите в България, трябва да има в публичните библиотеки. Това е стандарт. Ние сме далеч под него. Затова наистина ви призовавам тук като управляващи да си запишете някъде и когато говорим за харчене на преизпълнението на бюджета, защото такова ще има въпреки споровете тук, да се сетите отново за тези фондове – за програмата "Българска книга", за библиотеките. Още повече, че вие направихте една свръхцентрализация отново в областта на културата, тоест закрихте центровете, направихме дирекции към министерството. Това е право на министъра да си го предложи, в крайна сметка той носи персонализираната колективна отговорност за политиката в тази област, но когато дойдем до това място, отново се сетете за този дебат. Защото аз съм сигурен, че сега няма да мога да ви обърна.
Ние не можем да ви внушим нещо елементарно – вече няма единна ставка, няма. Вече има диференциация. След като за туризма сме го допуснали, вече я има. И наистина няма как да защитим защо там сме го направили, а не в другата посока, когато се отказваме изобщо да защитаваме политики.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Да го вдигнем тогава.
Любен Дилов: Ами, вдигнете го, защитавайте единна позиция. Нали в това е упрекът. Нали точно преди малко господин Олимпи това каза, макар че точно от неговите уста малко сложно звучи тази работа за единната политика. Да не си припомняме твоя случай на изборите и след това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Втора реплика – господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Щерев! Аз няма да изкажа своето несъгласие с Вашата теза, в която Вие защитихте единната ставка за книгите и за учебниците, но поискахте промяна за един друг сегмент, свързан със здравеопазването. Тази позиция аз не я споделям естествено, но аз говорих по този въпрос достатъчно изчерпателно.
Спирам се обаче на един друг въпрос, господин Щерев. Това е нашият Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, където съгласно чл. 3 се заявява, че при изказвания в пленарната зала или в комисия народен представител с финансов интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес.
Считам, че Вие сте длъжен пред нас, вашите колеги в пленарната зала, да заявите дали имате лечебно заведение под формата на собственост или участие в управлението на това лечебно заведение, което би се възползвало по определен начин от предложението, което правите в пленарната зала.
Вън от всичко това, и мисля, че председателят на комисията ще ме подкрепи за внасяне на предложение сега като устно предложение по определен начин и то може да бъде гласувано в пленарната зала. Благодаря ви. (Ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика – господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Тъй като стана дума за лекарства, ще припомня на господин Щерев и бих искал да чуя и неговото мнение. Защо не подкрепихте Вие, господин Щерев, вашите колеги, управляващата коалиция, отпадането на ДДС-то за лекарствата и помощните средства за инвалиди? Това беше едно радикално решение, което щеше да реши до голяма степен проблема на много хора, на много български граждани.
Тук няма да ви повтарям, казах го преди малко, не бива, колеги, да работим с двойни стандарти. Не бива за инвалидите, за болните - за онези, които не могат да си купят животоспасяващи лекарства, да налагаме ДДС, а за хазарта, за самолетите, яхтите, за финансирането на партиите, за сектите, повтарям, за сектите да няма ДДС.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По директива е така.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е моето мнение. Бих искал да чуя и позицията на господин Щерев, тъй като той е положил Хипократовата клетва, той е лекар. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Щерев – дуплика 3 минути.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Прав сте, аз има финансов интерес от предложението, което току-що направих, защото аз съм съсобственик на частна болница. Но искам да Ви кажа, че в България има 50 хил. легла, от които около 1000 легла са частни и 49 хил. легла са собственост на държавни и на общински болници и те ще се възползват също от тази поправка. Това е моят отговор към Вас.
Искам да кажа, че държа на тази поправка, защото всички, които работят в здравеопазването – това са стотици хиляди хора в България, ще се възползват от тази поправка. И най-важното, от тази поправка ще се възползват пациентите, които ще имат по-евтина медицинска помощ и грижа у нас. И това не е една и съща мярка – мярка за диференцирана ставка, където лобирането приема някакви гротескни измерения, а това е съвсем друга мярка, която отразява една справедливост. Така мога да отговоря на Вашия въпрос.
Искам да отговоря на колегата Минчо Христов. Господин Христов, аз не съм популист. Аз съм прагматик, който стои здраво на земята, и знам много добре, че и за мен, за моите колеги и за пациентите диференцираната ставка върху лекарствата ще донесе, разбира се, облаги.
Става въпрос за нещо съвсем различно. Става въпрос за приходите в държавния бюджет, за политиката, която трябва да се прави, и оттам – за преразпределението, което ще дискутираме наесен – колко пари произвежда българската икономика и къде да бъдат насочени тези средства. Ако бях популист, аз щях да се застъпя и да се бия в гърдите както за лекарствата, така и за средствата за инвалиди, така и за какво ли не.
Но пак повтарям – стоя реално, стъпил на земята и мисля, че бих могъл да направя реална оценка на съществуващата ситуация, да предложа наред с единната ставка по ДДС да се предложат конкретни мерки за всичко онова, което се дискутира в момента – за помощните средства за инвалиди, за лечебните заведения, за лекарствата, за храните, за печатните издания. Тези мерки могат да бъдат набелязани успоредно с приемането на единната ставка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Думата има господин Камов.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам в началото да заявя, че освен като народен представител вземам отношение по този въпрос като лобист. Не се смущавам да го кажа ясно и директно. В самото начало на нашия парламент група от депутати от всички парламентарни групи организира една чудесна инициатива за тежките проблеми за хората за увреждания. Госпожа Деница Димитрова е председател на нашата група. Излишно е да казвам, че тя прекрасно си върши работата досега. Има много обсъдени законопроекти, срещи с неправителствени организации. Вчера имаше конференция, на която присъстваха 6-7 депутати. На нея беше представен конкретният проблем с помощните технически средства за хората с увреждания и пропастта между нас и европейските държави в това отношение.
Както много пъти беше споменато, тук е на разположение, макар и не в такава информативна и познавателна форма, част от продукцията, която принадлежи на ХІХ век. В ХХІ век България поддържа нива от ХІХ век.
Директно заявявам, че ще подкрепя текста, но преди това имам въпрос към председателя на комисията: по какви причини текстът на госпожа Деница Димитрова е отпаднал от предложенията за второ четене, въпреки че такъв текст съществува? Името на Деница Димитрова го няма. Може би е отнесен към друг член, но мисля, че предложението се отнася към чл. 66. Според мен това е логичното.
Заявявам, че ще подкрепя предложението за 7-процентна ставка за помощните технически средства за хората с увреждания.
И още нещо, в Коалиция за България има принципен спор по данъчната система. Още през м. февруари Политическото движение „Социалдемократи” представи аргументирано виждане за състоянието на данъчната ни система и по този повод ние би трябвало да проведем дискусия. Тя не е проведена и поради тази причина тя тече тук, от парламентарната трибуна.
Данъкът за добавената стойност е косвен данък. Съотношението на косвени спрямо преки данъци в България е 4:1 с тенденция да се увеличава при очертаващата се тенденция за оплоскостяване на данъците. В Европа съотношението е 1:1, а ако искаме да бъдем още по-прецизни – 0,86:1. Кого засяга това? Това неблагоприятно съотношение засяга предимно нискодоходните и среднодоходните групи, защото по линия на косвените данъци се предполага, че те харчат всички свои доходи за поддържане на живота – за храна, за електричество, за отопление. Тук не дискутираме тези проблеми, но мисля, че въпросът е принципен и всички аргументи в поддържане на сегашната система при това съотношение (не съм наясно и бих бил любопитен да знам дали това, което гласуваме сега, увеличава общата данъчна тежест, такъв аргумент няма) не е приемливо от гледна точка на една от партиите в Коалиция за България – Политическото движение „Социалдемократи”.
И накрая, изумен съм от аргументите на заместник-министъра на финансите. Той ни каза, че основният аргумент за тези предложения е лесното администриране. Уважаеми господин заместник-министър, ако Вие мислите, че е възможно в България да се поддържа още формулата „улеснена администрация – затруднени хора”, то на следващите избори няма кой изобщо да излезе да гласува, за когото и да било! Мисля, че стремежът би трябвало да бъде тъкмо в обратната посока – затруднена администрация и улеснени хора!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики? Няма.
Давам думата на госпожа Мозер.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Радвам се, че излизам тук след господин Камов, защото и аз искам да се обърна към заместник-министър Кадиев по подобна тема, за която преди малко се говори тук – че хората искали единната ставка, защото тя била нещо просто, което те можели да разберат. За мен това не говори добре за отношението към българския народ.
Ще напомня нещо, на което съм била свидетел по време на преговорите за членство в Европейския съюз и подписването на договора, когато нямаше прозрачност. Тази прозрачност още я няма. Когато повдигнах този въпрос тогава на министър-председателя, той каза, че всичко било толкова сложно, че българският народ нямало да го разбере. Такова отношение към българския народ не мога да приема, нито пък това мислене, защото то не е пазарно, то изключва мисленето и избора по тези въпроси. А това е много важно нещо в едно демократично общество.
Искам от името на Българския народен съюз да заявя, че ние подкрепяме, първо, предложението от Мария Капон и Нено Димов; и второ – идеята за диференцираната ставка. Това не е позиция отсега. Тя е в нашата програма още по време на изборите, когато сме одобрили това свое становище, защото считаме, че то е почтеното и необходимо отношение.
Ще добавя, че по време на управлението на ОДС ние от Народен съюз тогава сме се борили за диференцирани ставки. Невинаги сме успявали, но успяхме да извоюваме тогава една нулева ставка за туроператорите с идеята да поощряваме туризма. Така че това не е казано сега, а беше казано, заявено и отстоявано вече доста време.
Аз искам също така да се обърна и към думите на министъра на финансите господин Орешарски, защото в неговото изказване според мен той сам опроверга това, което твърдеше. Той например каза, че в стара Европа имало тенденция към приемане на единна ставка. А същевременно каза, че там през 60-те и 70-те години е бил приет принципът за диференцираните ставки. Това е нещо много логично, защото икономическото ниво тогава на стара или нова Европа, както искаме да я наричаме, не е било това, което е сега. И точно затова е нашето основание в момента да настояваме за подобен диференциран подход, защото когато и в България хората започнат да получават заплати от няколко хиляди евро на месец и пенсии, които са съразмерни с това, тогава може би ще можем да преразгледаме отново идеята за тази единна ставка. Защото сега хората имат нужда от помощ, тъй като тази държава не им осигурява това икономическо благосъстояние.
И аз искам тук да кажа на проф. Станилов, че не е Световната банка, която не позволява по-високи заплати на професорите, а това е нашето икономическо положение. Една държава за да дава, трябва да има. И понеже ние все още нямаме, не можем и да даваме това, което другите държави дават.
Така че, пак ще кажа, ние подкрепяме идеята за диференцираната ставка, подкрепяли сме я и ще продължим да подкрепяме направените тук предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Мозер.
Има ли реплики към госпожа Мозер? Няма.
Заповядайте, господин Попвасилев, имате думата за изказване.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа в подкрепа на диференцираната ставка за помощните средства на инвалидите. Ще изтъкна няколко аргумента, които смятам, че са правилни и трябва да убедят хората от залата при гласуването на тази ставка.
Първото нещо, което искам пак да припомня, е, че съгласно Приложението към Директива № 6 ние имаме право да определим такава диференцирана ставка.
Второто нещо, което искам да изтъкна и то е факт, че и в сега действащия закон, и в бъдещия закон има две ставки, буквално погледнато, ако изключим нулевата ставка, това да е ставка 20 на сто и 7 на сто за туризма. Така че, както каза и Любен Дилов, тук става дума за политика, тук става дума за воля да се приложи тази диференцирана ставка и за помощните средства на инвалидите.
Третото нещо, което искам да кажа, е, че един точен текст в закона би направил безпроблемно обслужването на данъка и създаването на тази диференцирана ставка. Например какво пречеше да има едно приложение към закона, в което да са изброени точно тези технически средства, за които може да се прилага тази ставка? И там да са изключени естествено мерцедесите, за които тук се споменава. Аз смятам, че един точен текст с едно добро приложение на тези случаи, които се облагат с тази диференцирана ставка, въобще няма да бъде проблем за администрацията.
Четвърто. Тук много се говори за това, че бюджетът прави 30 милиона разходи за подпомагане на инвалидите за техните технически средства. Сметката е много проста. Ако бюджетът харчи в бъдеще пак същата цифра, то ДДС в тях при 20% ставка ще е 5 млн. лв. Ако ставката е 7 на сто, тогава ще е 1 млн. 700 лв. Тоест спестените от бюджета средства ще са около 3 млн. 300 хил. лв.
Разбирам Министерството на финансите, включително и министъра, за това, че не иска разширяване на тези диференцирани ставки. Причината е проста. В момента администрацията има още много да прави, да не кажа, че почти нищо не е свършила по отношение на това данъчната администрация да има необходимата материална база, данъчната администрация да има необходимия софтуер, служителите на данъчната администрация да получат такава квалификация, че обслужването на един данък с една или две диференцирани ставки да не е проблем.
Затова моля всички колеги преди да гласуват, да помислят върху тези аргументи, които изложих. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики към господин Попвасилев има ли?
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря, господин председател.
Господин Попвасилев, когато говорим за мерцедеси, говорим за вида на протезата, която е с качеството на възможно най-добрите. Изобщо не става въпрос, че в текста на госпожа Деница Димитрова имаше записани каквито и да е автомобили. Тук става въпрос само за протези и съоръжения, които са свързани с инвалидите. Така че това е едно от поясненията към Вашия коментар.
Господин Димитров, използвам случая да Ви дам Закона за корпоративното подоходно облагане, разпечатах го от Интернет, за да видите, че единствената данъчна тежест, която Министерството на финансите намалява, е алтернативният данък на хазарта. Заповядайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика? Не виждам.
Желаете ли, господин Попвасилев, дуплика? Не желаете.
Господин Кадиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Само едно уточнение, господин председател, по отношение на алтернативния данък за хазарта, за това, че пада от 12 на 10%. Всъщност алтернативният данък в момента е 8% за всички хазартни игри, с изключение на Държавната лотария и бинго залите, за които е 12 %. Това, което направи Министерството на финансите и това е доказателство за стремежа ни всичко да бъде уеднаквено, лесно за администриране, което не означава непременно трудно за гражданите, е, че изравни ставката и за двете. И в случая имаме вдигане от 8 на 10% за повечето видове хазартни игри. Ефектът за държавния бюджет е плюс от порядъка на 3 до 5 милиона. Така че мисля, че това, което правим, е съвсем положително и изобщо не ни обвинявайте, че намаляваме ставките за хазарта, а, видите ли, не искаме да дадем намалена ставка за инвалидите. Това просто не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Янев има думата.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги! Наистина дебатът стана доста протяжен и ми се струва, че решението на множеството проблеми, които се повдигнаха в залата, стоят в рамките на двете крайности, а именно между крайния популизъм и между чисто финансовите, чисто бюджетните съображения. Не твърдя, че за мен лично финансовите, икономическите и бюджетните проблеми са сила, все пак, четейки закона, ми направи впечатление, че като че ли настоящият дебат, в който вложихме тази енергия всички, е доста преждевременен. Защото § 26 от Преходните и заключителните разпоредби на закона предвижда той да влезе в сила след присъединяването на България към Европейския съюз.
От тази гледна точка аз искам да развия своята теза пред вас. Абсолютно убеден съм, че в залата няма народен представител, който да не е загрижен за това, че трябва да бъдат създадени подходящите механизми на хората, които са в неравностойно положение - било поради техен физически недъг, било поради заболяване - или пък да бъдат направени икономически механизми, които да подпомогнат както образованието в страната чрез подходящата цена на книгата или чрез подходящата цена на детската играчка по отношение на преодоляването на демографските проблеми на страната.
Явно е, че това са взаимно обвързани тези. Затова казвам, че не допускам, че някой не мисли как точно да го направи.
Единственото, което на нас в момента ни се налага, е да намерим подходящия механизъм, с който да постигнем тези цели.
Аз благодаря на господин Кадиев, че спомена в едно от предходните си изказвания, че ние в момента можем да приемем тази ставка от 20% и по отношение на книгите, и по отношение на помощните средства за хората с увреждания и другите предложения, които са, като разбира се при формирането на Закона за държавния бюджет ще бъдат предвидени онези средства, които би трябвало да покажат волята на държавата за подпомагане именно на тези сфери чрез средствата в бюджета.
Колеги, аз съм напълно наясно, че за да може държавата да води своята социална политика, което е независимо от това какво е управлението – дясно, ляво или либерално, тя винаги има социална политика и винаги заделя средства за тази цел, то тези средства трябва да идват от данъците. Няма откъде другаде общо взето - трябва да се съберат пари в бюджета, за да бъдат дадени някъде другаде. Но на мен ми се иска този процес да го вържем. Сега в момента, поемайки ангажимента да приемем 20% ставка върху всички онези неща, които са предмет на специално внимание, очевидно е, че предизвиква доста голямо недоумение, голямо неразбиране и очевидно създава проблеми на хората, например на хората с увреждания, на които утре ще им се налага, да плащат 20% по-скъпо за техните помощни средства.
Аз даже бих казал, че и 7-те процента не решават въпроса с помощните средства, защото доколкото ми стигат икономическите познания, си мисля, че разликата между 20% и 7% няма да бъдат точно в полза на хората с увреждания, а ще отидат някъде другаде. Тоест, че не 7-те процента са решението на този проблем.
От тази гледна точка на мен ми се струва, че ако ние сега не приемем философията и оставим статуквото, такова каквото е най-малко по отношение на помощните средства за хората с увреждания, и разгледаме този закон за конкретните ставки в контекста заедно с данъчните закони, които ни предстои да приемем през есента, в контекста на приемането на Закона за бюджета и ние обвържем в една обща логика, тези ставки, които са в закононопроекта – няма лошо да са 20%, но нека да видим какво стои срещу тях в Закона за държавния бюджет, смятам, че този дебат ще има друга гледна точка, друга позиция и няма да бъде в този смисъл, в който ние сега го водим с неговите абсолютни крайности.
Затова, колеги, нека тези неща, които ние коментираме пред вас, да ги съобразяваме и с § 26 – че този закон влиза в сила след присъединяването на България към Европейския съюз, тоест ние до този момент имаме възможност да приемем разумните, обосновани решения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплика към Вас, господин Янев, от госпожа Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Напълно сте прав, господин Янев, в частта, в която трябва данъчните закони да ги разглеждаме в пакет, както ще влязат в сила от 1 януари 2007 г. Точно тук е моята реплика за това, че и в другия законопроект за облагане доходите на физическите лица на Министерството на финансите, който е в Интернет-сайта, както беше този за корпоративния данък, там се премахва също една възможност всеки един от гражданите да приспада от своите данъци отглеждането на един инвалид, както казвате, а с помощта, която дава директно към физическо лице-инвалид, под претекст в мотивите, че с тази възможност имало източване – така да го наречем, неплащане на данъци и злоупотреби. Но това не е грижа на законодателя на тази страна. Грижата на законодателя е администрацията, която разбрахме, че трябва да улесняваме.
Напълно и категорично съм съгласна с Вас, че Министерството на финансите трябваше да внесе всичките закони заедно, така че ние да ги гледаме в пакет, за да можем да виждаме какви промени се правят в един или друг закон. Защото това, което правим – на час по лъжичка, ще се получи така накрая, че наистина няма да имаме никаква политика през следващата година.
Същото се отнася и за проектобюджета, за който трябва да започне да се говори публично – какво се случва с проектобюджета на държавата, а не да ни дойде в края на м. октомври и м. ноември и, както всички сте наясно години наред, че промени в него не можем да правим.
Затова и аз като народен представител следя всичко, което излиза като законопроекти и възможностите, които предлага Министерството на финансите, за да се опитвам да правя публичния дебат предварително, преди да дойдат тук и преди да имаме някакви срокове от 4-5 дни и да бъдем притискани в комисията, както и господин Димитров, от сроковете, свързани с европейското законодателство. Тоест, цялата комисия действа наистина в съкратени срокове. Тоест, дебатът трябва да влиза наистина от момента, в който се публикува законопроектът. Затова всеки път, когато заставам за реплика на тази трибуна, правя сравнение с другите законопроекти, но ние дебатът трябва да започнем да го водим по политиката, която Министерството на финансите води със законопроектите, които ще внесе в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Втората реплика е на господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Янев! Аз моля наистина – не обвинявайте нас, които водим този дебат, в популизъм! Защото не е популизъм да отидеш и да обясняваш защо държиш на диференцирана ставка за книгата, а не за хляба например. Това ние го правим, вие не го правите! Вас ви няма в този дебат.
Преди малко, когато господин Имамов говореше, че нямате равни възможности да защитите вашите тези, вие просто не ги защитавате! Как да нямате равни възможности!? Кой отиде от вас на среща със Съюза на книгоиздателите или на среща с Издателския съюз на вестниците? Идете, защитавайте позициите си! Не ни говорете тук за облекчения на администрацията или за нещо друго.
Всъщност ние в момента не само, че не сме популисти, ние вършим вашата работа, опитвайки се да обясним защо искаме за нещо да има ставка, за друго – да няма. Нещо, което вие не вършите!
Затова си позволих да ви кажа, че наблюдаваме отказ от политика. Затова е изключително подозрително, че тук далеч по-малко са представителите на левицата на тази трибунка, отколкото на ДПС и на НДСВ. Просто носете отговорността за действията си, те може да не са обществено приятни в момента, но излезете и кажете: “Да, ние така мислим, защото едно, друго, трето”. Казвате за алтернативни мерки – че диференцираната ставка може би не е най-доброто, което ще помогне знанието или ще подпомогне хората с неравностойно положение. А кои са мерките, които предлагате? Кои са мерките? Единственият глас, който чух в защита на предложението отсега в Комисията по икономическата политика да се мисли за някакво увеличение на фонда за българската книга, беше на господин Петър Кънев - жалко, че го няма в залата.
В Турция например разходите за образование, тоест и книгите, преди ДОО, са освободени от данъка, с който се облага обемът. Да го направим и тук така! Предложете го! Правете политика в тази посока, но недейте да ни обвинявате в популизъм, защото се опитваме да защитаваме българския език, защото той наистина е на изчезване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Дуплика – господин Янев, заповядайте.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги, колега Капон! Съгласен съм с Вашата теза и мисля, че тя е в унисон – няма да репликирам това, което казвате – действително за мен обективната логика, за да могат нещата да бъдат обвързани е взаимното и съчетано обсъждане на законопроектите, които влияят върху икономическото положение на българските граждани. Затова беше тезата ми, че ние имаме време в тази посока да намерим подходящите решения, които да удовлетворят обществения интерес и същевременно да направят така, че да не изглежда, че ние не изпълняваме нашите ангажименти в договорния процес.
Колега Дилов, винаги съм се пазил и не е в моя стил да обвиня конкретно – казах, че това са двете крайности, нямал съм предвид, че Вашите тези са популистки в смисъла, в който Вие сте го възприели. Съжалявам, че сте го възприели по този начин.
Затова твърдението ми е, че действително всъщност решението на проблема може да бъде не само с тезите, които се излагат в полза на една или друга теза, в една или друга крайност, а може да се намерят законодателните механизми, при които ние да излезем с едно добро решение пред нашето общество.
Съжалявам, че сте приели тезата ми за популизъм, че е пряко обвинение към някого от изказващите се в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Янев.
Благодаря на всички колеги, които дотук участваха в дискусията.
Обявявам почивка до 11,30 ч., когато ще продължим с изказване на господин Петър Димитров. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Предстои да продължим с изказване на господин Петър Димитров.
Заповядайте, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да направя едно признание, макар че господин Дилов-син го няма. Той е прав, че представителите на левицата са доста мълчаливи днес. Това не е случайно, тъй като, ако те бяха говорещи в същия смисъл, в който говорят някои от управляващата коалиция, сега трябваше да звучи това, което каза господин Камов – ние сме за намаляване на косвените данъци. Тоест ставката за ДДС е добре да не е 20%, да бъде 18%, да бъде 16%. Щяха да звучат ангажиментите на левицата за това, че основните храни трябва да са с по-ниска ставка, че лекарствата трябва да са с по-ниска ставка. Така че, ако представителите на Коалиция за България правеха теснополитически популистки изказвания, това трябваше да звучи от техните уста.
Аз си мисля, че представителите на Коалиция за България днес се държат като управляващо мнозинство и се виждат компромисите, които е направила Коалиция за България. В тая посока моят призив към някои от представителите на коалицията е да не слизат на популистко ниво, да се сетят, че управляват България и носят отговорност за управлението на България.
Коалиция за България прави много сериозни компромиси в рамките на Закона за данък добавена стойност и тези компромиси трябва да са ясни. Но ние ги правим в името на България, в името на политическата стабилност, в името на това от 1 януари 2007 г. всички да се поздравим с равноправно членство в Европейския съюз.
Затова призовавам отново да поемем отговорността, която носим като политици, и да не се занимаваме с политически популизъм тук, в залата.
Искам да кажа две думи за няколко неверни тези. Тук господин Мартин Димитров в общи линии поплака малко за това как се увеличава данъчната тежест. В общи линии тези, които се занимават с лобиране за книгоиздаването, пуснаха една листовка. Тя е много интересна. Дадени са диференцираните ставки по ДДС, но не са дадени примерно ставките за данък печалба, не са дадени ставките, с които се облагат доходите на физическите лица. Примерно, ако предложенията, които вървят тук, бяха: дайте да уеднаквим данък печалба с Германия, с Испания, с Франция; дайте да вкараме едни големи ставки върху най-големите доходи върху физическите лица, както звучи тук. Гледам го примерно в Холандия – 52%, Франция – 49%, в Италия – 39%. Дайте да направим и данък печалба между 30 и 40%, тогава да свалим ставката за ДДС и да вкараме диференцирани ставки.
Не само, господин Мартин Димитров, че не става въпрос за увеличаване на данъчната тежест, политическото решение го има. Дали го има в тоя проект или не, но данък печалба ще го направим 12%, което ще е най-ниското в Европа. Дори в Холандия е 12,5%. Намалихме осигурителната тежест с 6%. Аз поне очаквах от вас да ръкопляскате на това решение. Спестихте ръкоплясканията. Сега има воля примерно да го намалим поне с още 2-3 пункта. Дайте да се чуят тези неща и да се разбере, че данъчната тежест в България намалява решително.
Уеднаквяването на ставката е политика, друга политика – еднакви ставки. Това е политиката, която се следва. Аз не можах да разбера защо господин Дилов-син смята, че еднаквата ставка не е политика. Напротив, това е категорично ясно изразена политика.
В тая посока тук беше казано за селективния подход. Господин Дилов нееднократно цитира Дания като каза, че ДДС-то върху вестници и списания е нула процента, но премълчава, че върху книгите и списанията е 25%. Този селективен подход не ни върши работа. Трябва да погледнем общата данъчна картина, която се формира в резултат на тези промени.
Завършвам с това: действително има една диференцирана ставка. Има едно изключение – това е туризмът. Тук призовавам всички, които не са стигали по-далеч от втори том на “Капитала”, шестнадесет години след промените да прочетат трети том на “Капитала”, където пише, че цената се разпределя. Цената на туристическия продукт не се формира в България, скъпи и мили. Цената е международна. От тази цена после почваш да разпределяш, да изваждаш. Не може Гърция да вади на островите 4,5% ДДС, а ние да вадим 20% и да имаме два и половина месеца туризъм, а Гърция да има дванадесет месеца и да си мислим, че сме конкурентоспособни. Така че единствената диференцирана ставка, която е от икономически интерес на България, действително е ставката в туризма. Ако ние не я допуснем, аз мисля, че ще съсипем туризма.
От тази гледна точка, да, има една диференцирана ставка. Волята на Министерството на финансите е и нея да я няма. Но единната ставка не е за да облекчи администрацията, не е за да облекчи събирането. Тя е преди всичко антикорупционна. Българи сме и знаем практиката. Знаете, че най-малката диференциация ще доведе до корупционни изкривявания. От тази гледна точка пак ви призовавам: дайте да съберем парите, да не правим социална и културна политика чрез този данък. Да правим социалната и културна политика чрез събраните пари от този данък и да ги насочваме целево и за културата, целево и за хората с увреждания. Това е пътят и там решенията ще бъдат при приемането на бюджета, а те няма как да бъдат днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вие знаете, че обичам винаги да се придържам към истината и към това, което е направено и което не е направено. Вие сте напълно прав, ние приветствахме 6-те процента намаление осигурителна тежест. Не е вярно, че не сме го приветствали. Смятахме, че трябва да са 12%, както казаха, и първите месеци на годината, че е все по-голяма тежестта. Това беше и нашата политика и в коалицията, с която аз влязох като народен представител, за намаление на осигурителната тежест.
Относно данъците, които се плащат в тези страни, и в това сте напълно прав, че тези данъци са много по-високи, отколкото в България. Но нека да видим върху каква база се плащат. Как да стигнем до стандарта на живот и как да стигнем до заплатите и цялата база, на която да се плащат тези данъци, при които да можем да спазим частта от това да има 30 или 40%. Аз съм убедена, че всеки български гражданин, ако получава 5 хил. евро или равностойност на 10 хил. лева заплата, ще се съгласи да плаща 40% данък общ доход и това поне няма да е никакъв проблем.
Тоест, тук е въпрос винаги на страна как ще погледнем нещата. Благодаря Ви за противоречието, което беше изчистено, и че Вие имахте доблестта да кажете, че има диференцирана ставка и да я назовете за първи път в истинския смисъл на думата – да, диференцирана ставка в България има. В края на изказването Ви – разбира се, диференцираната ставка за туризъм е политика. И Вие знаете, защото след мъничко ще Ви цитирам стенограмите на Народното събрание с Ваши изказвания, както и на председателя в предходно Народно събрание, когато Вие самите казвате как чрез диференцирана ставка може да се прави политика. Защото диференцираната ставка означава оставане на ресурс не в държавата, а да се преразпределя по различен начин и да има директен ефект. И точно така, както правим конкурентоспособен, от една страна, туризма на европейския и на световния пазар, така конкурентоспособни трябва да направим и книгите спрямо доходите на хората, така че да могат да си ги позволяват. Смятам, че трябва да бъдем обективни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.

Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Петър Димитров, Вие поставихте много фундаментални въпроси, много важни и тяхното обсъждане трябва да се случи именно в тази зала. Казахте, че ако данък печалба бъде намален на 12%, ще бъде най-нисък в Европа.
Уважаеми господин Петър Димитров, в Сърбия тази ставка е 10%, а в Черна гора е 9%. Има място и трябва да бъде намаляван корпоративният данък. Това е вярно.
Освен това чухме изказвания от министър Орешарски, от господин Петър Димитров, че имало косвени и преки данъци, но има един начин да видим какво е теглото общо на тези данъци и това е преразпределението през бюджета. Колко държавата взема общо от гражданите и фирмите отнесено към брутния вътрешен продукт? Управляващата коалиция – БСП, ДПС и НДСВ, обеща това съотношение да бъде под 40%. Знаете ли колко предвижда правителството за 2007 г.? – Около 41%, уважаеми дами и господа. Дори една година това обещание няма да бъде удържано. Така че си помислете за доверието, което вие създавате.
Сега ще ви кажа какво означава един процент. Бързо растящите европейски икономики, уважаеми дами и господа, когато са постигнали висок растеж, това съотношение е било под 35%. Това е новината за вас, която никой от вас не иска да разбере толкова време вече. Това е другият много важен фундаментален въпрос.
Господин Петър Димитров, към Вас личен, много важен въпрос: гарантирахте ли Вие, че този Закон за ДДС спазва изискванията за хармонизация? Бях свидетел как представители, експертите на Бюджетната комисия подкрепиха моето мнение за проблеми в хармонизацията. Вие попитахте Министерството на финансите дали поема отговорността, те след дълго мислене казаха, че я поемат, но в крайна сметка Вие също носите много сериозна отговорност и трябваше с експертите, които имате в Бюджетната комисия, да проверите, че има сериозни проблеми относно хармонизацията и пазарната ориентираност на този закон, което е дори по-важно. Това е много сериозен въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За трета реплика думата има господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Доколкото разбрах, господин Димитров каза следното нещо: дайте да съберем много пари от високите данъци и след това ще можем да ги насочим за инвалидите, за култура, за книгите и така нататък. Само че като погледнем българския бюджет за миналата година, а през есента ще покажа и в следващия проектобюджет – че за наука, култура, образование и прочие се дава такъв минимум, който не може да бъде сравним с Европа. Най-ниският минимум в Европа е 3,3% за научни изследвания, а в България е 0,39%. Това е страховит позор и вие стоите и ме гледате с изцъклени очички много сериозно. Знаете, че е така и пак ще гласувате този бюджет.
Така че това, което каза господин Димитров, не е вярно. Вие може да съберете много пари в бюджета, но няма да ги дадете за това, защото се подчинявате на погрешна доктрина. Тази погрешна доктрина ви е диктувана от Световната банка, която е шайка от финансови разбойници. Малката българска държава се нуждае от съвсем друга политика и няма нужда да се вика “Ха-ха”, защото като се вика “Ха-ха”, се показва кой какъв е в този парламент.
Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Думата за дуплика има господин Петър Димитров.
Петър Димитров (КБ): Аз ще започна отзад напред.
Господин Станилов, дайте да формираме лоби, за да се даде повече на науката, на културата. Нямаме различия. Аз заявявам, че съм лобист, вузовски преподавател съм и гарантирам интереси, но съм за това да лобираме.
Действително е малък процентът. Не е такъв, какъвто говорите Вие. Около 2% е в Европейския съюз. Там мечтаната им цел е 3%. Но сте прав, че в България е срамно малък. Ще ви подкрепя, гарантирам, дайте да се обединим.
Що се касае до това, господин Мартин Димитров, как в новия бюджет ще дадем 41,2% разходи.
Господин Димитров, 1,2% е вноската ни в бюджета на Европейския съюз. Като стигнем до бюджета, станете и кажете: дайте да свием сегашните разходи с 1,2% и недейте да сочите само администрацията, а посочете коя сфера да се свие с 1,2%, тъй като Вие прекрасно разбирате, че това са пари, които ще отидат навън и няма да предизвикат нито инфлационни процеси в България, нито пък по-голям внос. Така че тази теза просто не е сериозна.
Извинявам се, сбъркал съм, не се сетих за Сърбия и за Черна гора. И аз започнах да говоря като страна – член на Европейския съюз, имах предвид страните – членки на Европейския съюз. От страните членки най-ниската ставка ще бъде в България и това никак не е лошо.
Аз си мисля, че госпожа Капон по-скоро подкрепи това, което казах. Макар че, госпожо Капон, права сте, едно е да вземаш данъци от огромни доходи, от огромна печалба, от огромна лична заплата, но разбирате, че там преразпределението е много по-тежко. Едно е от 10 000 евро заплата да ти вземат 50% или 52%, друго е от 300 лв. да ти вземат 24%.
От тази гледна точка богата Европа преразпределя, за да храни културата си, науката си, социалните си системи. В това отношение ние все още сме на подстъпите към социализация на България.
Аз много се радвам, че десницата в днешния дебат е толкова социализирана. Лошото е, че през изтеклите години не бяхте такива, докато управлявахте. Имахте възможност да намалите ставките, вместо това вие вдигнахте ставките и на лекарства, и на храни, направихте всичко 20% и днес не мога да ви позная – нови хора с нови мисли. Очевидно след ежеседмичните пътувания в Европа са се променили стандартите ви, което ме радва. Дай Боже, всички да се обединим около една наистина социална политика. Мисля, че по-големите приходи ще ни помогнат да правим такава социална политика. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Господин Борислав Китов има думата.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! По-скоро вземам думата по повод на последните Ви думи, за да направя една своеобразна реплика, че е имало хора, които винаги са считали, че трябва да има диференцирани ставки, въпреки че това затруднява, както се оказва, работата и на данъчните служители. Поне така доста пъти различни министри на финансите са обяснявали.
Това, което бих искал да кажа, е, че не е въпрос за социалната функция на държавата. По-скоро чрез данъчната политика се прави истинска политика, свързана с развитието на определени сектори. Напълно съм съгласен с това, което казахте за туризма. Аз мисля, че не само туризмът би следвало да бъде такъв приоритетен сектор. Защото, въпреки че го няма в сегашното предложение, въпреки че беше прието нашето предложение за миналия бюджет на първо четене, ако си спомняте, а на второ четене беше отхвърлено – за диференцирана ставка, включително и за торове, семена и препарати.
Никой не може да отрече, уважаеми колеги, че това е също един приоритетен отрасъл в бъдещото развитие на България. Как му помагаме?
От една страна голяма част от земеделските производители не са регистрирани и не могат да се регистрират по ДДС. Когато предлагахме да им се даде това право без оглед на обемите и това беше отхвърлено. От една страна, не са регистрирани по ДДС, а от друга страна, ставките са високи и при липса на подпомагане отрасълът закъсва и за съжаление – и Вие пътувате много, знам – виждате колко са незасятите участъци в страната. Струва ми се, че политиката на намаление на диференцирана ставка за ДДС е не само улеснение за крайния потребител, а както и ние винаги сме поддържали - за книгите и списанията. Това освен за култура и образование, е въпрос на икономически виждания за нещата. При една диференцирана ставка докато все още може и няма единна ставка в Европа, България можеше да направи тези усилия, за да подпомогне отрасълът.
Когато в момента нашите фармацевтични предприятия изграждат своята система по системата на GMP добра фармацевтична практика, данъкът от 20% за тях също е висок и ги затруднява. Дали няма да стане така, че в един момент няма да се окажат неспособни да се конкурират на пазара и да сменят собствениците си? Когато говорим за диференцирана ставка, Ви моля като икономист да не разглеждате само социалната роля на държавата, а и как се подпомагат приоритетните отрасли в страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за реплика, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги, уважаеми доктор Китов! Разбирам Вашите аргументи и те вероятно имат много сериозно основание. Това, което не разбирам, е как залата не разбира, че става дума наистина за цивилизационен спор, защото не трябва да се допускат икономически аргументи, когато се говори за книги. Става дума за българското слово. За това става дума през цялото време. Няколко пъти ви приканвам - дано някой да се сети от вас – управляващите, да излезе и да каже – добре, късно е вече, разбрали сме се, договорили сме се, остават 20%, но ние поемаме ангажимент при говоренето за преизпълнение на бюджета да лобираме тук – имаме мнозинство, за такава и такава програма, за библиотека...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Репликата към господин Китов ли е, господин Дилов?
Любен Дилов: Да. Обяснявам на него, да.
Наистина става дума за нещо, в което няма икономика – не може да се сравнява с лекарството, с хляба, не може да се сравнява дори – извинявайте – с помощните средства за гражданите в неравностойно положение. Не се страхувам да го кажа това нещо и да търпя целия упрек. Не може да се сравнява. Не става дума за бизнес, за икономика. Средствата, които ще бъдат спестени от тази диференцирана ставка върху книгите и периодичните печатни издания, които няма да влязат в бюджета, е далеч под половин милион лева. При нулева ставка беше малко над милион и половина – при освобождаване от данък. Става дума наистина за възможността те да достигат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Христов, става дума за реплика към господин Китов, нали?
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Разбира се, че става дума за реплика към господин Китов. Господин Китов е лекар. Той току-що говори за това, че не трябва да се гледа само социалната дейност на държавата, а да се гледат, ако добре съм чул, приоритетните отрасли.
Уважаеми колеги, виждам, че сме се посъбрали повече хора, затова ще ви повторя пак онова, което ви казах и в началото.
Приоритетен отрасъл ли е хазартът? Приоритетен отрасъл ли са застраховките? Приоритетен отрасъл ли са сектите? Затова, колеги, при мен е един списък – не го взех сега, където ясно пише, че ДДС за лекарствата в повечето европейски страни е около 5% и има нулеви ставки. Това е, което ние предложихме със Стела Банкова – да не се облагат с ДДС лекарствата и средствата за инвалидите. Идете и вижте в коридора – там представители на инвалидите са донесли тези пособия, за които говори заместник-министъра преди малко, за които каза, че вършели прекрасна работа. Идете и ги вижте тези пособия на какво приличат.
Апелирам към вас: нека да помислим преди да гласуваме закона, нека да освободим не само пособията за инвалидите, нека да освободим и лекарствата.
За кой ли път ви казвам вече, че лекарствата в България са най-скъпите в Европа. Това беше разисквано в Комисията за борба с корупцията. Това са факти, колеги. Нека да облекчим българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за трета реплика, госпожо Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Китов! В чл. 52 от настоящия закон, който за съжаление не беше подкрепен от залата, тъй като стигнахме до чл. 66, бях предложила в името на политиката, която сме водили като Народен съюз между Демократическата партия и БЗНС – Народен съюз и през всичките години тя беше диференцирана ставка, дори и когато сме били в управлението ОДС, дори и тогава, когато във всеки един дебат казвах, че няма да говоря на тема диференцирани ставки и трябва да се подчиня на една коалиционна политика за едни избори, защото имам лично становище и становище, с което партията дългосрочно още от времето на господин Савов е подкрепяла. Затова предложих по същия начин не диференцирана ставка за селскостопанските продукти, а да бъде и освободена – такава, каквато я бяхме наговорили, както сигурно ще си спомните, през годините.
Що се отнася до лекарствата, нека да е ясно, че правителството на НДСВ направи ДДС върху лекарствата 20%. Дори и "тежкото" правителство на Иван Костов, както го нарича левицата, в целия този период не си позволи да направи ДДС върху лекарствата 20%.
Така че ви моля – разбирам големия компромис от страна на мнозинството и особено на Българската социалистическа партия, който трябва да направи със собствените си принципи в името на властта и на коалицията, а не в името на обещанията си на гражданите, но за съжаление тази цена все някога се плаща и ще се плати със Закона за ДДС. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за дуплика, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Не виждам господин Дилов, но бих искал да отговоря преди всичко на неговата реплика, че е въпрос на политика – това е общото, но според мен винаги е по-добре наистина да се стимулира икономиката, а след това и културата, въпреки че би следвало нещата да вървят ръка за ръка. Въпрос на политика е и въпрос на една проста аритметика – това, което можеше да се събере с оглед на нуждите на държавата.
Но пак ви казвам и с това мисля да завърша: ако се направят правилни разчети, мисля, че при стимулиране на определени производства чрез диференцирана ставка ще може от другите данъци да се събере повече, отколкото сега влиза в хазната. Но, така или иначе, струва ми се, че на този етап няма да може да мине диференцираната ставка, което отдалечава страната от възможността да бъдат подпомогнати определени отрасли, за съжаление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Стана ясно, че в предложения ни доклад на комисията има един дефект, а именно, че предложението на народния представител Деница Димитрова и резултатът по неговото гласуване не е отбелязан. По този начин всъщност ние лишаваме нашия колега, който не е заявил изричното оттегляне на това предложение, от възможността то да бъде гласувано.
Независимо от това, че има друго подобно предложение на народния представител Нено Димов, считам, че е редно в доклада на комисията да фигурира и предложението на народния представител Деница Димитрова, и резултатът от гласуването по него в комисията.
Затова моля гласуването по този текст да бъде отложено, да бъде представен доклад на комисията, съдържащ съответното предложение, и тогава да пристъпим към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Димитров, навярно за обратно предложение и за обяснение.
Петър Димитров (КБ): Радостно е предложението да задраскаме вчерашния и днешния дебат по чл. 66 и да върнем нещата на нулата, но аз не мисля, че то е сериозно.
Предложението е било направено по чл. 40, оттеглено е, не е внесено на друго място, а освен това същото предложение в определена степен се съдържа в другото, което е дадено. Така че на базата на такъв аргумент просто не мисля, че Народното събрание може да си позволи отлагането на този член.
Моят призив отново е към представителите на коалицията: да се държим като управляваща коалиция на Република България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За съжаление, госпожо Димитрова, трябва да подложа на гласуване предложението на господин Янев. Всяко процедурно предложение се подлага на гласуване веднага, след като бъде направено.
Затова подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Янев за отлагане на гласуването по чл. 66.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 58, против 85, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, обявявам за приключени разискванията. Нека това да е ясно. Пристъпваме към гласуване.
Госпожа Капон желае процедурен въпрос.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ви моля в процедурата да разделим моето предложение при гласуването, тъй като то по принцип се води подкрепено от комисията заради туристическите услуги, като за част от тях влиза предложението на комисията. Моля по т. 2, букви “б” и “в” да бъдат гласувани отделно, тоест за детски стоки и услуги и книгоиздателство. Да бъде като отделно гласуване, тъй като по т. 1 реално данъкът от 20% също е подкрепен от комисията. В интерес на закона не ги направих отделно, за да може да върви по логика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурно предложение за начина на гласуване. Госпожа Капон предлага от нейното предложение, което е в две точки, точка 2, букви “б” и “в” да бъдат гласувани поотделно.
Моля, гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 160 народни представители: за 58, против 67, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Други процедурни предложения не виждам, затова пристъпваме към гласуване по чл. 66.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон в две точки.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, буква “а” и не подкрепя останалите предложения.
Моля, гласуваме предложението на госпожа Капон.
Гласували 167 народни представители: за 56, против 78, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението на народния представител Нено Димов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 168 народни представители: за 58, против 75, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Капон, навярно за прегласуване.
Мария Капон (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз моля да прегласуваме предложението на колегата Нено Димов, с което се създава нова ал. 3:
“(3) Данъчната ставка за помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, резервните части за тях, както и материали за тяхното производство и поддържане е в размер на 7 на сто”.
Искам да кажа, че и от страна на Българската социалистическа партия, и от страна на НДСВ, и от страна на ДПС в комисията беше ясно, че заставаме зад това предложение, тъй като местихме предложението на нашата колежка Деница Димитрова почти около 5-6 пъти в рамките на закона. Затова и Теодора Дренска, и Деница Димитрова си оттеглиха предложението, за да може работната група да намери решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, прегласуваме предложението на Нено Димов.
Моля, гласувайте.
Гласували 169 народни представители: за 64, против 54, въздържали се 51.
Предложението отново не се приема.
Има още едно немаловажно гласуване – текста, предложен от комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 66 и предлага окончателна редакция.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 66, предложен от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 118, против 36, въздържали се 14.
Предложението е прието. Благодаря ви.
С това дискусията и гласуването по чл. 66 завършват.
Преминаваме към точката от дневния ред, която включихме в нашата програма тази сутрин, а именно:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА удължаване на срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Давам думата на господин Пламен Ранчев да представи проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям предложение за гласуване на Решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници със следните мотиви.
Предвид необходимостта от технологично време за обсъждането и допълването на доклада на комисията е необходимо срокът на временната комисия да бъде удължен с две седмици, за да бъде завършен докладът и приет в окончателен вид.
Поради това представям следния проект за решение:
„Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Удължава срока на действие на Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници с две седмици.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този проект за решение?
Госпожо Николова, имате думата.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние сме категорично „против” удължаването на срока по следните съображения.
Имаме ясен юридически казус, по който всички членове на комисията работиха много сериозно. Тази сутрин имах възможност да изслушам включително и обясненията на господин Ранчев по БиТиВи и бях абсолютно удовлетворена от предложението, което беше направено ясно и категорично. Това е нещото, около което всички, които разбираме от тази материя, можем да се убедим, че след като Конституционният съд е отменил определени текстове, следва Народното събрание да постанови нови такива. В този смисъл работата е свършена.
Оттук нататък съображенията, които могат да бъдат изтъквани за удължаване на срока, могат да бъдат само съображения, а в тройната коалиция фактически да продължат кандърдисванията, правенето на сметки, този път вече по повод на президентските избори, което в никакъв случай българският народ не очаква от нас. Българският народ очаква от нас една година, след като това Народно събрание работи, да дадем ясен и категоричен отговор на един казус, който беше в предизборните обещания, включително и на БСП – на най-голямата парламентарна група.
Аз пледирам да не се удължава този срок. Комисията е абсолютно готова и с фактологията, и с правната страна на въпроса. Няма смисъл от удължаването на срока.
Удължаването значи, че отново зад гърба на българския гражданин, зад гърба на нашите избиратели, се правят някакви договорки, които са безпринципни, които обслужват избори, но в никакъв случай не обслужват правните интереси. Защото Народното събрание е това, което трябва да дава пример по спазването на закона и най-вече по това, че всички са равни пред закона.
Аз пледирам такъв срок да не бъде даван, поради това, че няма причина този срок да бъде удължаван. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Николова.
За реплика – Пламен Ранчев.
Пламен Ранчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Николова! Правя следната реплика, за да обясня необходимостта от удължаването на срока на действие на комисията.
Причината е само една. На вчерашното заседание на комисията, което беше последно в срока, постъпиха доста предложения за допълнение към вече предложения от комисията проектодоклад. Тъй като се изисква време, за да бъдат те обединени и включени в доклада и обсъдени отново на заседание на комисията, а това може да стане само в срока на действие на тази комисия, се налага удължаването на срока. Нищо повече. Благодаря за вниманието.
Елеонора Николова (ОДС, от място): С колко?
Пламен Ранчев: Предложението е за две седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
За дуплика – госпожо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова (ОДС): Тъй като предложенията, които постъпват, господин Ранчев, са известни по тематика, те не са неочаквани за комисията, могат да бъдат обобщени в рамките на днешния ден, за да излезете с един окончателен, категоричен доклад. Това не са нови неща. (Шум и реплики от КБ.)
В такъв случай аз пледирам този срок да не бъде по-голям от една седмица, за да не остава някой с впечатление, че отново се прави опит за задкулисно договаряне на определени тези и позиции.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Е-е-е!
Елеонора Николова: Мисля, че едноседмичният срок е абсолютно задоволителен.
В този смисъл правя предложение, ако се приеме удължаването на срока, то да не бъде с повече от една седмица, защото този въпрос твърде много се протрахира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви. Ще подложа на гласуване предложението Ви.
Господин Дилов, заповядайте.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да подкрепя предложението на моята колежка госпожа Николова – нека да е една седмица. Изключително съм загрижен как изглежда тази зала в очите на хората. Вече спокойно и в подробности този доклад се коментира в медиите, а ние тук го връщаме, защото още нещо не било ясно! Изглежда като пазарлък! Не давайте възможност публичният ни образ допълнително да се натоварва с този родилен грях на коалицията 3:5:8.
Обръщам се към НДСВ: помислете си малко и за образа на един човек, който дори да е наш политически противник на два поредни избора, все пак е част от историята на България и като такава представлява този спор.
В крайна сметка, въртяхте, сукахте, дойдохте до едно предложение, което специално „Гергьовден” още от 1999 г. поддържа: че всички тези въпроси трябва да бъдат уредени в един специален закон за достойнството на държавния глава. Защото фамилията на господин Сакскобургготски е част от достойнството на българския държавен глава исторически. И в този закон да се уреди внимателно както какво се случва с президентите след изтичане на техния мандат, така и де се опишат имотите на фамилията, режимът за тяхното ползване и т.н. Това е едно европейско и нормално решение на въпроса. Всичко друго винаги ще бъде предмет на безкрайни пазарлъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За реплика – господин Спасов.
Минчо Спасов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Дилов! Не съм имал възможност да изразя отношението си към Вашето предложение, но смятам, че ние като парламентаристи в парламентарна република трябва да знаем, че всички граждани, включително и Симеон Сакскобургготски са равни пред законите.
Професор Близнашки, който предполагам, че е в тази зала, е написал една много ясна студия, че не може да има закон за отделна личност. Това би било една позитивна дискриминация по чл. 6 от нашата Конституция.
Затова Ви моля да преосмислите Вашата теза, че в нашето съвременно право и съвременно общество могат да бъдат допуснати такива абсурди, какъвто е бил абсурдът през 1947 г., когато с един тоталитарен конфискационен закон е прието решение спрямо отделна личност. В сегашната демократична България това е недопустимо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Дилов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Съзнавам, че говорните ми дефекти пречат, за да ме разберете правилно. Става дума за държавния глава, закон за достойнството на държавния глава, а не за една личност.
Ако твърдим, че разглеждаме господин Сакскобургготски просто като личност, то защо наистина посвещаваме толкова големи спорове върху неговата реституция? Защо не се занимаваме с Агушевите конаци?! Нали също са на една личност!
Става дума, че една голяма част от тези имоти, претенциите към тях са, защото са част, атрибут от достойнството на българския държавен глава преди 1944 г. Това беше нашето предложение.
И след като тази комисия изяснява един конкретен казус, защо трябва да удължаваме тази агония? Всичко е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За процедурен въпрос – госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю! Аз разбирам неистовото желание за правенето на политически декорации. Но въпросът, който разискваме днес, е да се удължи ли срокът за комисията за царските имоти, има ли реална необходимост от това?
И стана ясно, че вчера на последното заседание на комисията, след като докладът е раздаден предварително или поне на първоначален вариант, са постъпили още три предложения от представители на различни парламентарни групи за промени, допълнения и т.н. към доклада и още два проекта за решения.
Въпросът е чисто технически. Виждам изява на колеги, които са съгласни да споделят позиция, но не виждам изява на колеги, които са съгласни да помогнат в писането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В тази връзка какво е процедурното Ви предложение?
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Процедурното ми предложение е да се съсредоточим при обсъждането и при даването на думата по този въпрос, който решаваме. Ние не решаваме нито дали да има закон, нито дали да няма закон, нито какво той да съдържа, нито има ли, няма ли необходимост. Тази комисия има ясен мандат. Поради което Ви предлагам чисто процедурно да давате думата във връзка с направеното предложение за удължаване на срока, което е свързано с това има ли нужда комисията още нещо да върши и това да бъде депозирано за залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Господин Шопов, поначало е основателно съображението на госпожа Дончева, правилникът позволява да се взема думата по обсъждания въпрос.
Имате думата.
Павел Шопов (КА): Точно заради това правя моето изказване, защото вземам позиция против това удължаване. Още сутринта ние от “Атака” изразихме нашето мнение. Въпросът обаче не е технически, госпожо Дончева. Въпросът е абсолютно политически. На всички нас е ясно, че е така. Не може да бъде технически този въпрос, след като вече има доклад. На мен поне не ми е известно, след като една комисия се яви с доклад, след това да се дава допълнителен срок за нейната промяна. Въпросът е политически, защото в управляващата коалиция текат разговори, преговори и някакви консултации относно промяна на този доклад. Това е ясно и безспорно. Тоест да се излезе от направените вече констатации и да се мине към други констатации, които да бъдат по-благоприятни или по-неблагоприятни за едни или за други. В това е въпросът.
И какво правим от сутринта? Просто губим парламентарно време. Защото цялото това време с този дебат да бъде ли удължаван срокът или да не бъде удължаван, щеше да бъде спестено и щеше да бъде използвано за гласуване на закони. Знаем какво е положението, сигурно във вторник ще имаме извънредно заседание, няма да имаме парламентарна ваканция и все за да пестим парламентарно време, което в момента губим, за да бъдат правени задкулисни и срамни пазарлъци относно констатациите в този доклад. Това е всичко.
Заради това ние решително се обявяваме против удължаването на срока. Ние сме за внасянето на доклада на комисията такъв, какъвто е. Все още ние не знаем какви са точно неговите формулировки и констатации. Намираме нещата по медиите. Интересът е много голям и аз задавам въпроса в крайна сметка българската общественост кой доклад ще види – този, който в момента е изготвен или онзи, който ще бъде коригиран след така наречените и формулирани от вас “внесени предложения”. Това е също друг въпрос.
Ето защо смятам, че трябва да се гласува против отлагане срока на работа на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Ранчев, имате думата за реплика.
Пламен Ранчев (КБ): Уважаеми господин председател, като се присъединявам към процедурното предложение, направено от колежката Дончева, искам само да констатирам следното. Понеже господин Шопов не е запознат с работата на комисията, ако техният представител присъстваше на заседанията, щеше да знае съдържанието на доклада. Това е проектодоклад, а не доклад на комисията, господин Шопов. Проектодокладът се внася от председателя, комисията следва да го гласува и след това той да влезе в пленарната зала. При негласуван доклад няма какво да се внесе в пленарната зала, така че удължаването е абсолютно необходимо, за да се приеме от комисията този доклад. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Желаете ли дуплика, господин Шопов? Не желаете.
Заповядайте за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, прави ми впечатление, че вече няколко пъти ние удължаваме срока на тази комисия. У мен остава натрапчивото чувство, че в момента наистина текат задкулисни политически сделки. Мисля, че това не е редно. Казусът е пределно ясен. Мисля, че на всички е ясно, българската преса достатъчно писа, бяха изложени огромно количество факти. Ясно е за всички, че имотите в огромната си част, може би с едно-единствено изключение, са незаконно придобити. В същото време съществуват сериозни индикации, че господин Симеон Кобургготски се опитва да ипотекира или да продаде част от тези имоти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Става дума за срока, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Това е свързано със срока. Привършвам, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
МИНЧО ХРИСТОВ: Има достатъчно индикации, че той в момента продължава да сече поголовно рилските гори. Това всички го знаем. Няма да говоря тук как се върнаха тези имоти, че са върнати при груба злоупотреба със служебно положение, те са върнати от хора, назначени от самия господин Кобургготски. Това всички го знаем.
Искам да кажа нещо на госпожа Дончева. Тя говори преди мен дали да има закон или да няма. Уважаеми колеги, такъв закон има. Ето този закон. Той е внесен в първия работен ден на това Народно събрание и се казва Закон за обявяване на нищожни актовете, с които е възстановена собственост на господин Симеон Борисов Кобургготски и неговите роднини, и, забележете, отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество. Това е законът. Закон има.
Затова аз ви предлагам, колеги, да не удължаваме до безкрай тази комисия, да вземем решение и да върнем тези имоти на българската държава, на този, на който всъщност те принадлежат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма реплики към господин Христов.
Има думата господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи удължаването на срока с аргументите, които нашите колеги и нашите представители в комисията изтъкнаха пред нас, че става въпрос за разглеждане на сложен юридически казус и с моето твърдение пред вас от името на парламентарната група, че ние не разглеждаме въпросната проблематика като политическа, а като чисто юридическа и ще дадем време на комисията да си свърши работата така, както досега в тази зала винаги сме давали време на всички временни комисии да удължават срока, за да могат да си свършат работата.
Нямам спомен да има временна комисия в този парламент, която да е свършила своята работа в рамките на първоначалния срок и дори в рамките на първо и второ удължаване. Временните комисии се създават от Народното събрание по определени проблеми и те обикновено, навлизайки в проблематиката, откриват, че времето, че казусите, че проблемите, които се разглеждат, са доста по-сложни и им е нужно повече време.
От тази гледна точка ние гледаме на проблема така и искаме да оставим възможност на нашите колеги да си свършат работата чисто правно, без да влагаме никакъв политически смисъл, а камо ли някакви пазарлъци, сделки и така нататък. Искам да разсея тези съмнения в залата и в обществото. Защото, ако трябваше да има такива, не се съмнявайте, че те щяха да бъдат свършени в срок и нямаше да има нужда да удължаваме срокове, за да ги вършим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам реплики към господин Цонев.
Не виждам желаещи да се изкажат, затова обявявам разискванията по проекторешението за приключени.
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на госпожа Николова, подкрепено от господин Дилов, а именно в текста на проекторешението, което е пред вас и се надявам да го следите, в края на текста, който сега е “две седмици” да бъде заменен с “една седмица”.
Моля, гласувайте това заместващо предложение на госпожа Николова.
Гласували 121 народни представители: за 14, против 59, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване проекта за решение, представен от господин Ранчев, за удължаване на срока на комисията с две седмици. Гласувайте!
Гласували 136 народни представители: за 106, против 23, въздържали се 7.
Решението е прието.
Уважаеми колеги, сега следва да се върнем на:
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ – продължение.
Давам думата на господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
По Глава седма “Данъчен кредит” комисията подкрепя наименованието на главата по вносител.
По чл. 68 има предложение от народните представители Милен Велчев, Лидия Шулева и други, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 68, като предлага ал. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, на вашето внимание е заглавието на Глава седма, което комисията подкрепя. Текстът на чл. 67 е по вносител. Комисията го подкрепя и се спори дали е гласуван. По становището на председателя на комисията той не е гласуван. Следва да гласуваме чл. 67, подкрепен от комисията по текст на вносителя, заглавието на Глава седма, което господин Димитров представи, подкрепено от комисията – по вносител, и чл. 68 също по вносител, като комисията предлага ал. 6 да отпадне.
Подлагам на гласуване това предложение на комисията: чл. 67, заглавието на Глава седма и чл. 68 без ал. 6.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69.
По чл. 70 има предложение на народните представители Милен Велчев и група народни представители, което е оттеглено.
По чл. 70 има предложение на народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
В крайна сметка комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 70 и той остава по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 71 като предлага в текста след думата “когато” да се добави “е изпълнено едно от следните условия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, обсъждаме чл. 69 – по вносител, чл. 70, който в крайна сметка остава по вносител след двете оттеглени предложения и чл. 71 – по вносител, с едно уточнение от комисията: след думата “когато” да се добави изразът “е изпълнено едно от следните условия”.
Няма желаещи да вземат думата.
Гласуваме тези предложения.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има предложение от народния представител Пламен Ранчев да се създаде нов чл. 71а. Той е дал клетвена декларация, че оттегля предложението си, което доказвам с този документ. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Добре, има доказателствен материал.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 72 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията не подкрепя:
В ал. 1 “3” се заменя с “6”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 72 и предлага ал. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, има предложение за чл. 72 след като предложението за чл. 71а е оттеглено. Госпожа Капон я няма в залата, за да защити своето предложение. Ако няма желаещи за изказване, ще подложа на гласуване първо него, а след това предложението на комисията с предложението за отпадане на ал. 3.
Гласуваме предложението на госпожа Капон, неподкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 3, против 64, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 72, която подкрепя текста на вносителя и предлага ал. 3 да отпадне. Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 74 народни представители: за 73, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73.
По чл. 74 има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2, която е:
“2. Алинея 3 отпада.”
В крайна сметка комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74, като предлага в ал. 2, т. 3, както и в ал. 3, т. 6 думите “до третия ден включително след тази дата” да се заменят с “не по-късно от седем дни от датата на регистрация”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
По чл. 74 няма желаещи да се изкажат.
Първо подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията в частта на т. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 1, против 49, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията, което подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 74 като предлага в ал. 2, т. … (реплики).
Уважаеми колеги, извинявам се. Говорим за чл. 74. (Шум и реплики в залата.)
Подлагам на гласуване два текста – чл. 73 изцяло по вносител, и чл. 74, за който комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага в ал. 2, т. 3, както и в ал. 3, т. 6 думите "до третия ден включително след тази дата" да се заменят с "не по-късно от седем дни от датата на регистрация".
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 72 народни представители: за 71, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, предстои ни да работим още час и десет минути. Сами разбирате, че без народни представители Народното събрание не може да работи. Затова, моля квесторите да отидат в парламентарните групи, да им обяснят, че заседанието продължава и следва да са в залата.
Аз ще подам знак за гласуване и, разбира се, при същия състав на залата ще преминем към поименната проверка, която очевидно се налага.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 75 има предложение от народния представител Мария Капон.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2.
"1. В ал. 2 "3" се замества с "6"."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 75, като предлага в ал. 3 думите "след третия ден от датата на регистрация по този закон" да се заменят със "след седмия ден от датата на регистрация".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Капон, заповядайте да обосновете своето предложение.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! В чл. 75, ал. 2 става въпрос за възникване и упражняване правото на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди регистрация.
Правото по ал. 1, тоест правото на приспадане на данъчен кредит, възниква на датата на регистрация по този закон и се упражнява чрез данъка и данъчния период, след който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода. Аз предлагам това да става в рамките на шест данъчни периода, тоест в рамките на шест месеца, за да има възможността бизнесът и регистрираните по ДДС лица в определения срок, повече от сега действащия, да могат да осчетоводяват своите активи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли съображения или реплики във връзка с изказването на госпожа Капон? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон за замяна на израза в ал. 2, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 7, против 55, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията по чл. 75, която подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 3 думите "след третия ден от датата на регистрация по този закон" да се заменят със "след седмия ден от датата на регистрация".
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 76 има предложение от народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 76, като предлага:
"1. В текста на ал. 2 след думата "налице" да се добави "едновременно".
2. В ал. 2, т. 4 думите "до третия ден включително след тази дата" да се заменят с "не по-късно от седем дни от датата на регистрация"."
По чл. 77 има предложение на народния представител Мария Капон, което е подкрепено по принцип.
Комисията предлага текстът на вносителя да се допълни, като в ал. 3 думите "след третия ден" да се заменят със "след седмия ден".
Член 78 е по вносител.
Член 79 е по вносител.
По чл. 80 има предложение от народния представител Мария Капон – в ал. 2, т. 6 "10" се заменя с "20".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, желаете ли да убедите залата във Вашата правота?
Заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Повечето от предложенията бяха подкрепени от комисията за това думите "третия ден" да бъдат заменени, а аз бях предложила "четиринадесетия". "Седемдневен срок" в крайна сметка е по-добрият вариант, отколкото да остане "три дни".
В ал. 2 става въпрос за неподкрепеното ми предложение – за корекциите при така наречените брак и допустим брак, който е възможен при различни условия и корекции, които се извършват. В случая "брак на дълготрайни материални активи" по смисъла на Закона за счетоводството и балансовата им стойност трябва да е по-ниска от 10% от отчетната им стойност. Тук става въпрос за голяма част от активи, които са или в приватизирани предприятия, от една страна, или в закупени дружества, или които с годините са се обезценили. Затова предложението ми е от 10 на 20% да може да се промени този праг, в името на това, че при 10% много пъти се налага изписване по различен начин и по този начин ще се ликвидира тази ситуация. Смятам, че 20% е една разумна норма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Капон.
Други изказвания? Няма.
На вашето внимание са текстовете на чл. 76, 77, 78, 79 и 80, като по чл. 80 има предложение, което госпожа Капон току-що обоснова и което комисията не подкрепя.
Първо подлагам на гласуване предложението на госпожа Мария Капон за промяна в т. 6 на ал. 2 на чл. 80 – неподкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 2, против 67, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете на посочените членове с уточненията на комисията. Ще ги напомня отново, защото това е важно за окончателната редакция на текстовете. Текстовете на данък добавена стойност са винаги предмет на оживени спорове при прилагането им и е достатъчно важно да бъдат изрядно изписани.
По чл. 76 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя с две свои предложения: първо, в текста на ал. 2 след думата “налице” да се добави “едновременно”; и второ, в ал. 2, т. 4 думите “до третия ден включително след тази дата” да се заменят с “не по-късно от седем дни от датата на регистрация”.
Текстът на чл. 77 се подкрепя също по принцип, като се предлага в ал. 3 думите “след третия ден” да се заменят със “след седмия ден”.
Член 78 е по вносител.
Член 79 е по вносител.
Член 80 е по вносител, след като беше отклонено предложението на госпожа Капон.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 90 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 6.
Текстовете се приемат.
Уважаеми колеги, с уважение към вас и към труда на комисията, ще помоля квесторите да преброят присъстващите в залата, за да се убедим дали в залата има 68 народни представители, какъвто е кворумът, необходим за нашата работа след почивката.
Очевидно е, че работният режим на парламента трябва да бъде доосмислен. (Квесторът съобщава кворума на председателя.)
В залата има 53 народни представители, което предполага осъществяването на поименна проверка.

Александър Владимиров Радославов - отсъства
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - отсъства
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - тук
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - отсъства
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - тук
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Гинев Жеков - тук
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - отсъства
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - тук
Елеонора Николаева Николова - тук
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - тук
Жори Йорданов Алексиев - отсъства
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - отсъства
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - отсъства
Иван Георгиев Стаматов - отсъства
Иван Добромиров Гороломов - отсъства
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - тук
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Николов Гризанов - отсъства
Иван Петков Даков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - тук
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - отсъства
Илко Димитров Димитров - отсъства
Йовко Христов Йовков - отсъства
Йордан Димитров Костадинов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петков Йорданов - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - отсъства
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - тук
Лъчезар Богомилов Иванов - тук
Любен Андонов Корнезов - отсъства
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Маргарита Василева Кънева - тук
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - тук
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - тук
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - отсъства
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Олег Григоров Попов - отсъства
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - отсъства
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - тук
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - тук
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - отсъства
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - отсъства
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - отсъства
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - отсъства
Станчо Николов Тодоров - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Антонов Софиянски - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Тодор Михайлов Кумчев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тодор Николов Батилов - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - тук
Филиз Хакъева Хюсменова - тук
Филип Димитров Димитров - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Христова Велчева - отсъства
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - тук
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - отсъства
Ясен Георгиев Янев - тук
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук

С госпожа Екатерина Михайлова обявяваме кворум 131 души.
Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 81 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага в ал. 2 думите “Документите и редът” да се заменят с “Редът и необходимите документи”.
Глава осма е по вносител. Подкрепя се от комисията.
Член 82 е по вносител.
Член 83 и чл. 84 са по вносител.
По чл. 85 има предложение от Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което е подкрепено от комисията.
По чл. 86 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага т. 1 на ал. 1 да се измени така:
“1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред.”
Член 87 е по вносител.
По чл. 88 комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага алинеи 5 и 6 да отпаднат.
По чл. 89 има предложение от народния представител Стоян Витанов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 89, като предлага думите “а в случаите по чл. 125, ал. 9 – в удължения срок” да отпаднат.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 90 и предлага в ал. 1, т. 2, след думата “сметка” да се добави “или в касата”, а думите “или в касата на митническото учреждение” да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Ще прочета още веднъж внимателно предложенията и ако няма желаещи за изказвания, ще ги подложа на гласуване.
Член 81 – по принцип по вносител, като комисията предлага в ал. 2 думите “Документите и редът” да се заменят с “Редът и необходимите документи”.
Глава осма – заглавието е по вносител.
Член 82, чл. 83 и чл. 84 са по вносител.
Член 85 – предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев е подкрепено по принцип. По принцип се подкрепя текстът на вносителя, като се предлага ал. 2 да отпадне.
Член 86 – подкрепен по принцип от комисията, като се предлага т. 1 на ал. 1 да се измени, както следва:
“1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред.”
Член 87 – по вносител.
Член 88 – по вносител, като се предлага алинеи 5 и 6 да отпаднат.
Член 89 – оттеглено предложение на господин Витанов. Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя, като предлага думите “а в случаите по чл. 125, ал. 9 – в удължения срок” да отпаднат.
Член 90 – по принцип се подкрепя текстът на вносителя от комисията, като се предлага в ал. 1, т. 2, след думата “сметка” да се добави “или в касата”, а думите “или в касата на митническото учреждение” да отпаднат.
По тези текстове и предложения не виждам желаещи да вземат думата, затова обявявам гласуването им.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 109, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Член 91 е по вносител, няма предложения за промени.
По чл. 92 има предложение от народния представител Мария Капон, което е оттеглено.
Има предложение и от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено – в чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
а) Създава се нова ал. 2а със следния текст:
“(2а) Независимо от ал. 1 данъкът по чл. 88, ал. 3, се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларация, когато лицето в подадената справка-декларация декларира, че не желае да прилага процедурата по приспадане по ал. 1.”
б) В ал. 3 думите “30-дневен срок” се заменят с “20-дневен срок”.
в) В ал. 4 думите “30-дневен срок” се заменят с “20-дневен срок”.
г) Алинея 5 се изменя така: думите “в случаите по ал. 3 и 4” се допълват с “в случаите по ал. 2а, 3 и 4”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 92, като предлага:
1. В ал. 7 второто изречение да отпадне.
2. В ал. 8 думата “ведно” да се замени със “заедно”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са членове 91 и 92.
Господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това е един много важен текст, който ще бъде тема на дебати оттук нататък. Знаете, че досега имаше ДДС сметка. Вече се премахва тази ДДС сметка. Това има положителни и отрицателни страни. Има една основна отрицателна страна, която сега ще се опитам да ви обясня съвсем накратко. За 2005 г. държавната администрация е върнала ДДС на два принципа – единият е през ДДС сметката, около 600 млн. лв., а другият е на база декларации, около 611 млн. лв. Като отпадне ДДС сметката, уважаеми дами и господа, връщането ще става вече само на база декларации. И тук има един голям проблем – той е, че връщането на ДДС ще става много по-бавно. Тоест срокът за връщане става много по-дълъг, с три месеца по-дълъг. Бизнесът работи с тези пари и когато държавата ги задържа по-дълго, това оскъпява целия процес и естествено поскъпват стоките в крайна сметка.
Защо създадохме Националната агенция за приходите? За да има по-добри условия за гражданите, бизнеса и администрацията, за трите страни в този процес. Но досега не виждам по-добри условия за бизнеса.
В тази връзка аз и колегата Попвасилев имаме предложение, което, разбира се, излиза от цялата партия Съюз на демократичните сили, и то е следното: фирмите да имат право на избор – или да прилагат сегашния режим да приспадат данъчен кредит в три последователни данъчни периоди и след това да тече един срок, който да не бъде вече 45 дена, а да бъде 30 дена, или алтернативно, ако желаят, да могат да изберат друг режим, при който в 30-дневен срок от подаване на справката-декларация данъкът добавена стойност им подлежи на възстановяване. Тоест предлагаме два алтернативни режима, които да се конкурират. Това е нашето предложение – да има конкуренция и конкуренцията ще покаже кой режим е по-добър. Алтернативността или когато има възможност за избор в едно законодателство, това дава много възможности – възможности да се тестват определени предложения и определени регулации.
Големият въпрос, който вие трябва да имате предвид и не трябва да забравяте, е, че от следващата година, като отпадне ДДС сметката, ликвидността на икономиката спада, защото държавата ще задържа по-дълго парите на данъкоплатците. Това е ключовият въпрос, който вие не трябва да забравяте. Спадайки ликвидността на икономиката означава, че растежът и съответно заплатите ще растат по-бавно. Именно затова се надявам много сериозно да разгледате и обсъдите предложението, което сме направили с колегата Ясен Попвасилев. Благодаря за вашето търпение и внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Господин Попвасилев, имате думата.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Макар че ще повторя някои от аргументите, дадени от колегата, аз все пак държа да ви кажа, за да стане на всички в залата ясно какъв е смисълът на нашето предложение.
Каква е сега действащата процедура? При сега действащата процедура имаме тримесечна процедура на приспадане, за износителите имаме 30-дневен срок на възстановяване, за големите инвеститори също имаме 30-дневен срок за възстановяване. Този режим е подобен на сега действащия. Сега обаче съществува ДДС сметка и плащането над 80 на сто от ДДС-то, представляващ данъчен кредит чрез ДДС сметката, позволява възстановяването на данъка също в ускорени срокове без прилагането на процедура на приспадане, тоест и там имаме 45-дневен срок.
В какво се състои нашето предложение? Нашето предложение е да има налице избор за лицата – дали да избират процедурата на приспадане, или да искат възстановяване в 30-дневен срок. Това предложение най-вече облагодетелства лицата, които инвестират, тоест инвеститорите „на зелено”, които през 2007 г. ще чакат минимум четири месеца, за да могат да възстановят данъка върху добавената стойност.
Освен това искам да отбележа, че всички тези, на които са възстановени тези 600 млн. лв. ДДС, по силата на това, че те са превели над 80 на сто от ДДС по ДДС сметката, са възстановени в 45-дневен срок. Всички, които са ползвали тази преференция, в крайна сметка ще трябва да чакат минимум три месеца – ако не могат да приспаднат, чак тогава да започне процедура по възстановяване на ДДС-то.
В случая нашето предложение не може да води до увеличаване на възможностите за измами с ДДС, тъй като в срока, в който трябва да прецени администрацията – в случая ние сме посочили 20 дни – тя може да прецени, че трябва да се направи ревизия, тогава срокът се прекъсва и едва след самата ревизия се възстановява ДДС.
Сегашната процедура, която се предлага и в закона, е много сложна и създава много проблеми на бизнеса. Тук има представители на Министерството на финансите. Ако са откровени, те могат да кажат колко различия има по счетоводните данни в бизнеса и в данъчната сметка, която се води в самата администрация. Случаите са с хиляди в рамките на страната.
Освен това, в нашето предложение се съдържа една възможност да изискаме от администрацията по-бързо да възстановява данъка. В крайна сметка данъчната администрация, след като данъкът е въведен през 1994 г., най-накрая трябва да бъде готова да го връща и в ускорени срокове.
По отношение на предложените от нас по-малко дни - от 30 на 20 дни, във втората част на предложението. Ние смятаме, че тези 20 дни са достатъчни за администрацията да прецени дали да извърши проверка, или да извърши ревизия. Ако извърши проверка, то естествено тогава ще възстановява ефективно данъка, а ако прецени да извърши ревизия, в крайна сметка се удължава срокът за възстановяване и това не е никаква пречка.
Смятам, че предложението, наред с предложението, което беше по чл. 66, е много важно и касае пряко бизнеса и българската икономика. Виждам, че в залата има и хора, които имат бизнес - ако сега не осъзнаят какво гласуваме, много по-късно ще изпитат на гърба си за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата за реплики към господин Попвасилев и за изказвания. Няма желаещи.
Господин Кадиев, желаете ли да вземете отношение, тъй като имаше обръщение към Вас - мнение, че се усложнява администрацията, което спори с Вашата теза?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Благодаря, господин председател.
Мнението на Министерството на финансите е, че сроковете, които се предлагат тук, са нереалистични - 2007 г. е рискова година за събирането на ДДС. При внос на стоки вече няма да има митнически декларации и целият обмен на информация ще минава през системата на „ВИЕС” и считаме, че 20 дни е напълно недостатъчен и рисков срок, за да имаме време да проверим и селектираме. Така че държим на сроковете, които сме предложили в законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев по чл. 92, което комисията не е подкрепила.
Гласували 81 народни представители: за 12, против 61, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 91 по вносител и чл. 92, който комисията подкрепя по принцип по вносител със следните две уточнения – в ал. 7 второто изречение да отпадне и в ал. 8 думата „ведно” да се замени с „заедно”.
Гласували 84 народни представители: за 79, против 5, въздържали се няма.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми колеги, по чл. 93 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията:
„В чл. 93 т. 3 се заличава.
В т. 4, след „адрес за кореспонденция” се добавя „след документирано издирване, за което се съставя протокол, подписан от поне трима свидетели, присъствали на проверката”.
В т. 7 накрая се добавя „и се възобновява не по-късно от три месеца от началото на проверката”.”
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което по принцип е подкрепено и отразено в текста.
Комисията предлага нова редакция за чл. 93:
„Спиране и възобновяване на сроковете по чл. 92
Чл. 93. (1): Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4:
1. спират при липса на заведено счетоводство съгласно изискванията на Закона за счетоводството и се възобновяват при завеждането му;
2. спират при липса или непредставяне на документи, задължителни по този закон, или на други документи, поискани от органа по приходите, ако са задължителни за съставяне съгласно нормативен акт, и се възобновяват при представянето им на органа по приходите;
3. спират при недопускане на оправомощен орган по приходите до административни, производствени или други помещения, свързани с дейността на регистрираното лице, и се възобновяват при осигуряването на достъпа;
4. спират, когато лицето не може да бъде открито по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс от органа по приходите на посочения от него адрес за кореспонденция, и се възобновяват при писменото уведомяване от страна на регистрираното лице до органа по приходите за промяната в адреса му в страната и откриването му от орган по приходите на посочения адрес;
5. спират, при започнала ревизия на лицето – до приключването й в срока по чл. 114 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
(2) Сроковете за възстановяване по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, но за не повече от 60 дни, когато:
1. орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им;
2. спирането е поискано писмено от органите на Министерството на вътрешните работи или от органите на съдебната власт при образувано досъдебно или съдебно производство.
(3) В случаите по ал. 2 сроковете за възстановяване се възобновяват при получаване на писмен отказ за образуване на производство, съответно след уведомяване за приключване на образуваното производство."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, както ви обърна внимание господин Димитров, текстът на чл. 93 е бил предмет на допълнително обсъждане и редактиране и се намира в третия свитък.
Има ли желаещи да вземат думата по него? Не виждам.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 8, против 68, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на комисията за чл. 93, направена във връзка с промените в чл. 177, така както беше представена от господин Димитров.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстът на чл. 93 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя наименованието на Част шеста.
Комисията подкрепя наименованието на Глава девета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 94, като предлага думата "префикс" да се замени със "знакът".
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95.
По чл. 96 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев – в ал. 8 отпада текстът след думите "отказ за регистрация".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да ви обърна много специално внимание на този текст. Уважаема госпожо Антонова и господин Стоилов, специално на вашето внимание искам да представя един текст. Госпожа Антонова вчера говореше за злоупотребите с ДДС.
Госпожо Антонова, ако тази тема Ви интересува, сега искам специално да обърна внимание на ал. 8 и нейния текст, който ще Ви прочета внимателно, ако Вие не можете да намерите:
"(8) Независимо от ал. 1, не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация или до изтичане на 24 месеца считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация."
Става въпрос за следното нещо – когато един човек, особено фирмите, които са в услугите, не желаят да бъдат регистрирани по ДДС, презумцията, която е записана тук, е, че ако не Ви открият в офиса автоматично за 24 месеца, госпожо Антонова, Ви дерегистрират по ДДС. Министерството на финансите не можа да обоснове и обясни този текст.
Аз ги призовавам да направят нов опит пред парламента и да обяснят. За мен този текст ще доведе до неправомерно отписване на много фирми от Закона за ДДС.
Така че, ако някой от вас желае да се бори с възможни злоупотреби, това е много добър повод.
Искам да отговоря на всички, които казаха, че аз и моите колеги от СДС не се интересуваме от приходите в бюджета. Интересуваме се и това наше предложение е именно в тази посока – да гарантираме приходите на бюджета, тъй като има две страни: трябва да има добро третиране на гражданите и бизнеса, но трябва да има ясни правила за всички, които да се спазват. И когато има такова право за 24 месеца да изчезнете от полезрението на данъчните, когато решите, естествено, че ще има злоупотреби. Именно за това сме направили това предложение.
Много ми е интересен начинът, по който от Министерството на финансите могат да обосноват собственото си становище в тази насока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Господин Димитров, може би аз не разбирам достатъчно добре, но това е защита на бизнеса, а не обратното. Тоест единият вариант е категоричен – до отпадането на основанието за отказ за регистрация. Щом отпадне основанието, той трябва да бъде регистриран. Но ако данъчната администрация по някакъв повод не иска да установи, че е отпаднало основанието, все пак има защита, след 24 месеца са длъжни да го регистрират. Ако това падне, разбирате, че тогава може да стане безсрочен режимът, което не е в интерес на бизнеса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, уважаеми господин Петър Димитров! Това не е защита на бизнеса, а това е нарушение на принципа за еднаквото третиране. Това дава възможност на този, който желае да бъде отписан от този закон. Няма логично обяснение за това. Или хора, които отговарят на определени критерии, фирми, които отговарят на определени критерии, ще бъдат регистрирани по ДДС и ще отговарят на условията на този закон, или не. Тук изведнъж се появяват едни 24 месеца, което означава следното нещо – защо не оставите просто до изтичане на това основание и да има контрол от страна на данъчната администрация. Това означава 24 месеца възможност на определени фирми да ги няма в ДДС-пространството. Какво е основанието за един такъв текст аз не мога да разбера.
Имайте предвид, че имаме много добра експертна група в областта ДДС и никой от нас не може да разбере основанията за този текст.
Призовавам вашата чувствителност към корупцията и към възможни злоупотреби по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за изказване, а не за реплика, въпреки че господин Димитров се обърна персонално към мен, което ме впечатлява приятно. Всъщност това, което искам да кажа, наистина не е реплика към Вас, господин Димитров, а искам да изясня текста на ал. 8 на чл. 96, за който Вие споменахте. Искам да изразя и съгласието си, че така прочетен текстът буквално е възможно да се създаде съмнение, че хората могат да бъдат заличени от регистрация и да им се откаже регистрация по Закона за ДДС, на основание чл. 176, тоест ако не бъдат намерени на адреса, който са посочили. До тук, така погледнат текста, действително буди известна тревога. Но искам да Ви кажа, че това е само на пръв поглед и, извинете, при един незадълбочен прочит на закона. Защото в самия Закон за ДДС се регламентира начинът, по който ще се приеме и кога ще се приеме, че един данъчен субект не е открит на адреса му.
За съжаление, не мога да ви цитирам текста в момента, но в Закона за ДДС има една препратка към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която много прилича и по съдържание съвпада, въпреки че има терминологични термини, с действащия чл. 20, т. 18 от Закона за ДДС, тоест когато данъчният субект трябва да бъде щателно и документирано издирен.
Глава Глава

В заключение искам да ви кажа, че за да се откаже регистрация по този закон или задължително да се дерегистрира, един субект се приема за ненамерен на адреса, когато в продължение на две седмици данъчните органи ходят и така нататък, съставят протоколи, ето защо смятам, че Вашата тревога е напразна, опасенията са Ви излишни. Този текст на ал. 8, свързан с чл. 176, и препратката към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс защитават напълно данъчните субекти от произвола на администрацията да ги дерегистрира или да им откаже регистрация. Намирам текста изцяло в интерес на данъчните субекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Антонова.
Господин Попвасилев има думата.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето изказване ще е съвсем кратко и надявам се да подкрепите нашето предложение.
Представете си конкретен случай: стигам до границата, по която трябва да се регистрирам, просто два пъти ме уведомява администрацията, а аз естествено може да съм човек на свободна професия, няма ме в офиса, тогава какво става? Отказват ми за 24 месеца. През това време естествено фирмата продължава да работи, да трупа обороти и следващите 24 месеца упражнението се повтаря. Какво излиза? Излиза, че за 48 месеца оборотът не е обложен, а аз извършвам облагаеми сделки. За това става дума. Простичко е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма реплики, няма повече желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване.
Разглеждаме три текста – заглавието на Част шеста, заглавието на Глава девета, подкрепени от комисията, и членове 94, 95 и 96.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което сега беше дискутирано, за отпадане на текст в ал. 8, което комисията не е подкрепила.
Гласували 76 народни представители: за 5, против 64, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте заглавието на Част шеста, заглавието на Глава девета и текста на чл. 94 по вносител, подкрепен по принцип от комисията, като комисията предлага думата “префикс” да се замени със “знакът”, чл. 95 по вносител и чл. 96 по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 98, като предлага следната редакция за ал. 3:
“(3) Когато мястото на изпълнение на доставката по чл. 20, ал. 4 е на територията на страната, лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация не по-късно от 7 дни преди датата на възникване на данъчното събитие за доставката или от получаване на авансовото плащане.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 99, като предлага в ал. 2 и ал. 3 думите “50 000 лв.” да се заменят с “20 000 лв.”
По чл. 100 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Те предлагат в ал. 4 да отпадне текстът след думите “отказ за регистрация”.
Това е същото предложение, което обсъдихме преди малко.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Господин Мартин Димитров има думата.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми дами и господа, става въпрос за аналогичен текст.
Само едно уточнение към госпожа Антонова. Текстът “щателно и документирано издирване” го няма в новия Данъчноосигурителен процесуалния кодекс, госпожо Антонова. Там е предвидена процедура, но тя е такава, че ще си говорим след една година пак за този текст. Въпрос на време е той да бъде коригиран. В сегашния си вид е много лош. Допитайте се до Ваши колеги. За мен и за СДС тук се допуска груба грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Реплики и изказвания няма.
Член 97 е по вносител, подкрепен от комисията.
Член 98 е подкрепен по принцип от комисията с редакция на ал. 3.
Член 99 е подкрепен по принцип, като комисията предлага в ал. 2 и ал. 3 думите “50 000 лв.” да се заменят с “20 000 лв.”
По чл. 100 има предложение от народните представители Мартин Димитров и Ясен Василев, което комисията не е подкрепила.
Моля, гласувайте предложението на господата Димитров и Попвасилев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете на членове от 97 до 100 включително с уточненията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 82, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 102.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103, като предлага в ал. 2 думите “до третия ден включително след тази дата” да се заменят с “не по-късно от 7 дни от датата на регистрация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104.
По чл. 105 има предложение от народния представител Мария Капон, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 105, като предлага:
1. В ал. 1 думите “3-дневен” да се заменят с “7-дневен”.
2. В ал. 2 в края на изречението да се добави “в 7-дневен срок от уведомлението”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Тук няма неприети предложения.
Моля, гласувайте текстовете на членове 101, 102, 103, 104 и 105 с уточненията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
С това приключваме днешното гласуване по законопроекта за данък върху добавената стойност – до Глава десета, чл. 106, стр. 27.
Няколко съобщения преди да закрия заседанието:
Комисията по правни въпроси ще заседава на 20 юли, четвъртък, от 14,30 ч. в залата 356 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по гражданското общество и медии ще заседава на 20 юли, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 238 на пл. “Александър Батенберг”.
Комисията по околната среда и водите ще има извънредно заседание на 25 юли, вторник, от 11,00 ч. в зала 134 на пл.“Александър Батенберг”.
Следващото заседание е утре, 21 юни, от 9,00 ч. и ще продължим със законопроекта за данък върху добавената стойност.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,56 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Иван Илчев
Светослав Малинов