Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-08-02

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Екатерина Михайлова
Секретари: Митхат Метин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, предстои да приемем програмата за нашата предстояща работа. Моля, заемете местата си, за да мога да ви запозная с проекта, съгласуван на заседанието на Председателския съвет.
Представям ви проекта за програма, който се надявам всеки момент да получите от квесторите и да разполагате с него:
"Проект
ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 2-11 август 2006 г.
Предложения по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
От Парламентарната група на Движението за права и свободи:
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на първо четене на 8 юни 2006 г.
От Парламентарната група на Обединените демократични сили беше внесено предложение за първо четене на Законопроекта за разкриване на документите и обявяване на принадлежност към бившата Държавна сигурност или бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб, с вносител Петър Стоянов и група народни представители. На заседанието на Председателския съвет това предложение беше оттеглено, тъй като не са изтекли трите месеца по изискване на правилника, в който срок комисиите могат да представят своите доклади за първо четене. Така че това предложение е оттеглено.
Следващото предложение е от Парламентарната група на Демократи за силна България:
Първо четене на Законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с вносител Иван Костов и група народни представители.
По отношение на това предложение важи същото правило на правилника. В проекта, който е пред вас, не е изрично отбелязано, че то е оттеглено, но имаше съгласие от представителите на Парламентарната група на ДСБ, че правилникът трябва да бъде спазен.
Следващото предложение беше проект на Декларация на Четиридесетото Народно събрание относно военния конфликт между държавите Израел и Ливан. Както стана ясно в хода на консултацията в Председателския съвет, по реда на ал. 7 в дневния ред могат да се включват проекти за закони и проекти на решения, но не и проектодекларации.
Вие знаете, уважаеми колеги, че ние разпределихме проект за декларация на Комисията по външна политика и аз искам да се обърна към комисията от името и на Председателския съвет – на заседанието утре комисията да разгледа и приеме доклад по този въпрос, разбира се, с предложение за текст, който евентуално да бъде разгледан в пленарната зала още в петък сутринта. Знаете, че към Народното събрание имаше обръщение и от група протестиращи срещу събитията там, с връчено обръщение към Народното събрание преди два дни. Има и други обръщения към българската държава, така че ние сме длъжни да разгледаме този въпрос достатъчно отговорно.
Поради тази причина и представителите на Парламентарната група на Коалиция "Атака" оттеглиха своя проект по реда на ал. 7, имайки предвид, че той ще бъде разглеждан и имайки предвид ограниченията на правилника.
Няма постъпили предложения от парламентарните групи на Българския народен съюз, на Коалиция за България и на Национално движение Симеон Втори.
Точките, които се предлагат за включване по обикновения ред:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. Вносители – Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев; и Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроекта за защита при бедствия. Вносител - Министерският съвет.
4. Първо четене на Законопроекта срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Вносител – Министерският съвет.
6. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Вносители – Стефан Софиянски и група народни представители; Петър Мръцков, Хасан Адемов и Христина Христова.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, приети законопроекти на първо четене на 23 юни 2006 г. Изготвеният общ доклад е представен под т. 7.
8. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, приети законопроекти на първо четене на 1 юни 2006 г.
9. Второ четене на Законопроекта за договорите за финансово обезпечение, приет на първо четене на 7 юли 2006 г.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, приет на първо четене на 8 юни 2006 г. Както знаете, той е внесен по ал. 7, така че навярно тук ще има пренареждане на точките.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Министерският съвет.
12. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.
13. Първо четене на Законопроекта за одобряване и прилагане на Общия устройствен план на Столичната община. Вносител – Министерският съвет.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация – продължение.
15. Първо четене на Законопроекта за безмитната търговия. Вносител – Министерският съвет.
16. Първо четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица. Вносител – Министерският съвет.
17. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносители – Йордан Цонев, Татяна Дончева и Яни Янев; и Петър Манолов.
18. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
19. Проект за Решение за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на избори за президент и вицепрезидент на Република България.
20. Парламентарен контрол. Има се предвид на 4 и на 11 август 2006 г. от 11,00 до 14,00 ч. да се провежда парламентарен контрол по сегашната хипотеза, което, разбира се, зависи от хода на нашата работа.
Нямате съображения, които да споделите. Такива не се предвиждат и по правилник.
Затова моля, гласувайте този проект за програма.
Гласували 177 народни представители: за 168, против 3, въздържали се 6.
Програмата е приета.
Предложенията по реда на ал. 3 на чл. 40 са няколко.
Първото е на народния представител Владимир Кузов – Проекторешение за мораториум върху разпореждането със земи.
Заповядайте, господин Кузов, да обосновете предложението си.
Владимир Кузов (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! Всички знаем, че в най-скоро време в Народното събрание ще влезе Законопроект за изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Тъй като общественото недоволство в този аспект е много високо, аз предлагам отново да влезе в дневния ред един мораториум върху разпореждането по смисъла на този закон, тъй като и в миналото заседание на Комисията по земеделието и горите, и в предишното заседание се прие – протоколът е в мен – единодушно да бъде подкрепен такъв мораториум до влизането на закона в сила.
Считам, че Народното събрание би могло да забрани по някакъв начин чрез този мораториум разпореждането с тези земи, за да бъде ясно след влизането на закона в сила по какъв начин ще бъдат възстановявани.
Затова, уважаеми дами и господа, ви моля да подкрепим влизането на тази точка в дневния ред, да изчистим всички съмнения около възможността за неправилно разпореждане с тези земи и да защитим интересите на българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 146 народни представители: за 41, против 61, въздържали се 44.
Предложението не се приема.
Прегласуване – господин Кузов, заповядайте.
Владимир Кузов (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Макар и на пръв поглед да изглежда, че е невъзможно да мине, искам отново да ви приканя, дами и господа, независимо от това дали би трябвало опозицията да предлага дневен ред и да бъде приеман, аз мисля, че би могло. Тук пред мен е разпечатка от миналото гласуване. Днес ще взема отново една такава и заедно с медиите ще дадем гласност кой и защо гласува против този мораториум, който ще бъде много кратък. Всички знаете, че в най-скоро време ще влезе изменението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с което вероятно ще бъдат защитени интересите на всички български граждани, които имат такива земи.
Затова, уважаеми дами и господа, моля ви, събудете се и да подкрепим този мораториум по някакъв начин, за да бъде всичко прозрачно и ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да прегласуваме направеното предложение.
Гласували 162 народни представители: за 47, против 64, въздържали се 51.
Предложението не се приема.
Следващото предложение по ал. 3 е на народния представител Елиана Масева – Законопроект за достъп и използване на документите на Държавна сигурност.
Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Дневният ред на обществото отново поставя задача българският парламент да се справи с решаването на един обществено значим проблем, особено когато в Република България предстоят избори за президент. Това е един сигнал за нас, че ние ден и час по-скоро трябва да уредим тази материя, тъй като тя без сериозни мотиви и без перспектива за цивилизованост беше прекъсната от предишното управление на Симеон Сакскобургготски.
Този закон създава процедури, каквито съществуват във всички посттоталитарни държави, създава практики, които могат да защитят правата и свободите на българските граждани.
Призовавам ви да подкрепите законопроекта на Демократи за силна България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 167 народни представители: за 42, против 57, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Тодор Батилов, Любен Дилов и Яне Янев – Проект за решение за мораториум върху строителството по Черноморието.
Заповядайте, господин Батилов.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Не считаме, че губим времето на Народното събрание, когато пета поредна седмица внасяме предложение да обсъдим проекторешение. Почти с един и същи състав “против”, “за” и “въздържали се” Народното събрание не приема да влезе в дневния ред този изключително тежък и актуален проблем за държавата.
Моля тези, които сте гласували “въздържали се”, вероятно не ви стига информация. Не става дума за забрана на строителството въобще по Черноморието, а става дума за възпроизвеждане на текст от Преходните разпоредби на Законопроекта за устройството на българското Черноморие, за зоната, която и без това е забранена със заповеди на кметовете. По този начин ние улесняваме и кметовете, улесняваме и един процес с този закон, който бавим излишно. И не знам защо този закон ще продължи да стои на второ четене в нарушение на собствените ни правила и работа на Народното събрание, докато свърши летният сезон.
Боя се да правя заключение, че зад тези интереси, които тук ние наричаме лобистки или с каквито искате други имена, стоят авторитетни и уважавани народни представители. Не искам да го допускам.
Моля ви да влезе в дневния ред, не да решим “за” или “против” мораториум, а да влезе да го обсъждаме. Това е главното. Затова ви моля, уважаеми народни представители, които сте гласували “въздържали се”, поне гласувайте “против” или “за”, за да се знае. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 163 народни представители: за 62, против 28, въздържали се 73.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Любен Дилов за включване на точка в дневния ред – второ четене на Закона за Черноморското крайбрежие.
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Гласуваме двуседмична програма, доколкото разбирам, и затова нашата молба към вас е да включим на второ четене Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Гледам цялата програма, която ни предстои. Безспорно в нея има важни закони, чакани закони. При положение, че и днес подкрепите, както миналия път, това предложение, може би ще направим и уместно, мотивирано предложение точно на кое място да влезе законът.
Само искам да ви кажа, че гледаме като т. 8 Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията. Неприемането на Закона за устройството на Българското черноморско крайбрежие наистина поставя в дискриминирано положение всички – и тези, които ползват Черноморието като място за отдих, и тези, които живеят там. Сами разбирате, че просто рискуваме да бъдем упрекнати не в мързел, което може би е обичайното ни състояние, а в някакви користни интереси заради това, че толкова дълго време този закон не влиза на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 156 народни представители: за 50, против 23, въздържали се 83.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Иван Сотиров – законопроект за документите на Държавна сигурност.
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за включване на тази точка в дневния ред е продиктувано от това, че само преди няколко месеца във връзка с разсекретяването на информация за принадлежност на публични фигури към Държавна сигурност възникна обществен дебат, който подсказа недвусмислено волята на огромна част от българските граждани - в разрез с това, което се говореше от много хора, че темата за такова разсекретяване не е актуална.
Има внесени няколко законопроекта. Всички представени тук политически сили по недвусмислен начин заявиха, че такъв закон трябва да бъде приет. Още повече, че когато България работи по ускорена програма за приемане в Европейския съюз и приемане на цялата нормативна уредба, необходима за това приемане, тя не може да бъде единствената държава, която ще влезе в Европейския съюз, без да е решила своевременно и по прозрачен начин този въпрос. Ние дължим това на българските граждани, за да е ясно какво е ставало през тези 16 години, защото е безспорен факт, че огромната част от проблемите, съпътстващи прехода, са свързани с липсата на информация за ролята на бившите служби в процесите на приватизация и трансформация не само на собствеността, но и на обществените отношения в България.
При положение, че са внесени няколко законопроекта, че има воля в цялото българско общество и заявена такава воля от всички политически сили, ние максимално бързо трябва да внесем за разглеждане тези законопроекти, за да може този въпрос да бъде решен.
Пледирам всички депутати да подкрепят включването на тази точка в дневния ред на парламента. Иначе ще оставим впечатлението, че тук има една неискреност и всички заявки, които направихме, че ще бъде приет такъв закон, са били в конкретна ситуация – да бъде отбит номерът и да бъде приспано общественото мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното от господин Сотиров предложение.
Гласували 156 народни представители: за 35, против 51, въздържали се 70.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Стела Банкова – проект за решение за мораториум върху полигона „Змеево”.
Заповядайте, госпожо Банкова
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, моето предложение е да имате добрата воля и да допуснете за обсъждане идеята да се наложи мораториум върху дейността на полигона „Змеево”. Предлагам това, защото с очите си съм видяла чудовищните генетични малформации на домашните животни. Видях какво става с реколтата в с. Змеево и околните села. Разговарях с лекари, които ми казаха, че има бум на онкологични, сърдечносъдови и белодробни заболявания. И което е особено пагубно, уважаеми колеги, кърмачетата вече имат астма. Този безмилостен газов геноцид, който се упражнява над 350 хиляди души в Стара Загора, Змеево и околните села, означава, че две български правителства поставят на първо място печалбите, милионите евро, а човешкият живот на 350 хиляди души в Старозагорско пет пари не струва.
Ще ви цитирам изявленията на шефа на полигона полк. Дечко Колев, който във в. „Старозагорски новини” казва: „В полигона „Змеево” извършваме услуги и на чужди клиенти срещу заплащане”. Аз не мога да си представя по-чудовищно решение от това, което в момента съществува. Заради милионите евро, за които впрочем и полк. Дечко Колев потвърди, че се наливат в джобовете на няколко фирми (тепърва предстои да разберем кои са), всъщност подлагаме на унищожение живота и здравето на 350 хиляди души.
Уважаеми колеги, моля, допуснете възможността това предложение да бъде дебатирано в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 130 народни представители: за 21, против 56, въздържали се 53.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Минчо Христов – проект за Решение за мораториум върху приватизацията и концесиите.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в петък имах питане към премиера, където дадох някои потресаващи факти, свързани с приватизацията и концесионирането в редица случаи.
Предлагам да влезе като точка в дневния ред проект за Решение за налагане на мораториум върху приватизационните и концесионните сделки. Ще ви прочета мотивите.
Налага се мораториум върху приватизационните и концесионните сделки до изготвянето на анализ за тяхната икономическа целесъобразност и необходимост. При наличието на данни за ощетяване на обществените интереси, а такива данни има във всички концесионни и приватизационни сделки, да бъдат предприети съответните стъпки за анулирането им и за търсене на наказателна отговорност от виновните лица.
Няма смисъл да ви давам конкретни примери. Всички вие ги знаете. Призовавам ви да гласувате това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 135 народни представители: за 20, против 46, въздържали се 69.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов – законопроект за изменение на Закона за жилищните влогове.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Вчера на приемен ден в град Пловдив трима от дошлите граждани поставиха този въпрос. Всички много са обнадеждени, че законът мина през Комисията по правни въпроси, но това стана преди около един месец. Има и друг закон – за информация на всички, включително и на тези, които не са от Комисията по правни въпроси, който е внесен от БСП и третира същата материя.
Както е известно на всички, законът касае тази материя и интересува десетки хиляди български граждани, без значение на политическата им ориентация. В тази материя няма нищо политическо. Въпросът е домашен, бих го нарекъл български закон, който има много измерения и е изключително важен и актуален. Заради закони, които касаят хармонизацията ни с европейското законодателство, този законопроект стои, чака ред, но е крайно време да мине заедно със законопроекта на БСП.
Излизайки тук, аз пледирам не само за законопроекта, внесен от партия “Атака”, а да минат двата законопроекта, както е по нашия правилник, които вече са минали през Комисията по правни въпроси, за да може да стане една добра компилация между тях и да бъдат решени въпросите на тези десетки хиляди български граждани.
Крайно време е да се даде ход на тази процедура. Поне нека го включим в дневния ред в тази седмица – каквото е моето предложение, за да може в най-скоро време законът да мине. Пак повтарям, той е много очакван от десетки хиляди български граждани, в него няма нищо политическо. Пледирам за вашия положителен вот. Той е в полза на българските граждани, а не на някоя конкретна политическа сила. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 124 народни представители: за 26, против 46, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Заповядайте за процедура за прегласуване, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Отново се вижда, че реакцията е съвсем машинална и нямаща нищо общо с реалността и с този абсолютно положителен тон и послания, които ние излъчваме в тази насока. Пак повтарям, въпросът изобщо не е политически, не обслужва която и да е политическа сила, той е в полза на десетки хиляди български граждани и касае друг законопроект, който е внесен от БСП. Нека се включи тази материя, за да започне нейното разглеждане.
Ето защо отново пледирам и настоявам пред вас законопроектът да бъде включен в дневния ред за тази седмица. Ако законопроектът мине, това означава, че законопроектът ще тръгне за разглеждане в пленарна зала, още повече, че има положително становище на Правната комисия. Тя го прие единодушно, без никакви възражения и представители на всички политически сили се произнесоха в полза на този законопроект и другият, внесен от БСП. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За сведение на господин Шопов и на пленарната зала, освен на Комисията по правни въпроси тези законопроекти са разпределени на още три комисии - Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика. Едва ли само със становище на Комисията по правни въпроси може да бъде разглеждан този законопроект, тъй като очевидно той има сериозни бюджетни последици.
Обръщам се към другите комисии да намерят за възможно до края на седмицата или в първите дни на следващата седмица да разгледат тези законопроекти, за да могат да бъдат внесени за разглеждане в пленарната зала. Безспорно е, че те са важни и приоритетни.
Подлагам на прегласуване предложението на народния представител Павел Шопов.
Гласували 120 народни представители: за 24, против 49, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения за периода 26 юли – 1 август 2006 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносители са Михаил Миков и група народни представители. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Вносители са народните представители Ваня Цветкова и Борислав Владимиров. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вносители са Яне Янев и Георги Пинчев. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за лекарствените продукти в хуманната медицина. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. Вносител е Петър Манолов. Водеща е Комисията по правни въпроси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за корпоративното подоходно облагане. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за налагане на мораториум върху разпределителните сделки и всички действия по отдаване под наем на спортните обекти държавна собственост. Вносители са Петър Стоянов и група народни представители. Проектът за решение е разпределен на Комисията по правни въпроси и на Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за ратифициране за Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Федерална Република Германия за финансово сътрудничество за 2005 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Законопроектът е разпределен и на Комисията по икономическата политика и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата. Законопроектът е разпределен и на Комисията по въпросите на държавната администрация.
Две съобщения:
На Народното събрание са предоставени дискове, съдържащи пълните дебати и документи, свързани с проведените от Европейския парламент парламентарни срещи, посветени на Лисабонската стратегия, състояли се: едната на 17 и 18 октомври 2005 г. на тема: “Свобода и сигурност, засилване на парламентарния контрол в областта на съдебното и полицейското сътрудничество в Европа”; втората – на 31 януари и 1 февруари 2006 г. на тема: “Парламентите по пътя към Лисабон”. Дисковете са на разположение на народните представители в библиотеката на Народното събрание.
Управителят на Българската народна банка господин Искров със свое писмо е изпратил публикациите: “Парична статистика юни 2006 г.” и “Брутен външен дълг на България май 2006 г.”, които се намират в библиотеката на Народното събрание.
Уважаеми колеги, преминаваме към изпълнение на приетата от нас програма за работата на Народното събрание.
Преди това има заявка за декларация от името на парламентарна група.
Давам думата на господин Бойко Ватев.
Бойко Ватев (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Днес, 2 август, се навършват 103 г. от избухването на Илинденско-Преображенското въстание. То е най-голямото българско въстание в новата ни история, дошло да докаже на света, че българите в Македония и Одринска Тракия са достойни да живеят свободно в едно обединено отечество с братята си от старите предели. Илинденско-Преображенското въстание беше организирано от българите от двете страни на тогавашните граници и със своите жертви, безброй примери на чутовен героизъм и самопожертвователност остана свещен връх в освободителното ни революционно движение. За четири месеца 30 хиляди въстаници водиха героични битки с над 300-хилядна османска войска и още толкова башибозук. По време на въстанието не беше регистрирано нито едно предателство.
Ето защо ми е болно на днешния ден да говоря за едно ново предателство, станало тези дни на връх „Свобода” в Родопите, където паметната плоча, посветена на Момчил юнак, за пореден път бе обругана и разрушена. Ще кажа: „Господ вижда всичко!”. Дано този път и властите в България видят и накажат виновниците според закона.
Сега призовавам народните представители да почетат с едноминутно мълчание паметта на героите от Илинденско-Преображенското въстание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля народните представители! (Всички стават. Едноминутно мълчание.)
Преминаваме към точката, включена в програмата по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложена от парламентарната група, която има възможност първа да се възползва от този режим през този месец:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА.
За процедурен въпрос има думата господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! При обсъждане на програмата за работата на Народното събрание през тази и следващата седмица при предложенията по чл. 40, ал. 7 бяха отклонени от разисквания две предложения: едното от Парламентарната група на ОДС, което, междупрочем, е било оттеглено. Второто е от Парламентарната група на Демократи за силна България – беше отклонено разглеждането на първо четене на Законопроекта за достъп и използване на документите на Държавна сигурност и Разузнавателните служби на Българската народна армия.
Вие, господин председател, се позовахте на правилника и това е така. Съгласно чл. 65, ал. 2 се изисква докладът от съответните комисии, на които са разпределени законопроектите, да постъпи не по-късно три месеца от тяхното внасяне. Заявихте, че правилникът е създаден за това, за да бъде спазван. В същото време, господин председателю, ние сега пристъпваме към разглеждане на един законопроект, който попада под разпоредбите на следващия член, а правилникът трябва да бъде четен в неговия интегрален текст. Член 66 гласи, че законопроектите, заедно с мотивите към тях и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 24 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани. И продължава: „Същият срок се прилага и за разглеждане на законопроекти за второ четене, ако Народното събрание не реши друго”.
Господин председателю, Вие сте в нарушение, ако давате директно думата за разглеждане, без да има изразена воля на Народното събрание. Аз пледирам Народното събрание да не подкрепи незабавното разглеждане на този законопроект на второ четене, защото само първата му част, която ни беше раздадена преди половин час днес, съдържа 109 страници. И ако народните представители искат да гласуват действително, запознавайки се с текстовете, са им необходими поне 24 часа. В противен случай разискванията ще се проведат в рамките на някои народни представители, които са били активни и в Комисията по енергетика, а останалите ще бъдат част от една машинка за гласуване.
Тъй като пленарната зала трябва да реши дали този законопроект да бъде разглеждан без да са изтекли 24 часа, за да бъде спазен чл. 66, ал. 1, която изисква тази воля, аз апелирам към моите колеги народни представители да гласуват за разглеждане на този законопроект при изпълнение на 24-часовия срок, който се изисква от правилника. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Опасявам се, че ме поставяте в положение, че трябва да тълкувам Вашето процедурно предложение. Вие правите процедурно предложение да не се разглежда сега този законопроект.
Иван Иванов: Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурното предложение на господин Иван Иванов е следното: да не се разглежда на днешното пленарно заседание докладът за второ четене по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, а това да се отложи с 24 часа съгласно неговото виждане. Въпреки че той се позовава на последното изречение от ал. 1 на чл. 66, което казва, че същият този срок от 24 часа може да не се приложи, ако Народното събрание вземе съответно решение.
Ясно ли е какво ще гласуваме? Предложението на господин Иванов е да не се гледа сега докладът по този законопроект. Правилникът дава възможност това предложение да бъде отхвърлено и да не се спази срокът в текста.
Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Иван Иванов.
Гласували 120 народни представители: за 21, против 86, въздържали се 13.
Процедурното предложение не е прието.
Това означава, че можем да пристъпим към второто четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Давам думата на председателя на Комисията по енергетика господин Рамадан Аталай.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря, господин председателю.
Най-напред искам да направя едно процедурно предложение във връзка с допускане в пленарната зала на Валентин Иванов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Калина Трифонова – началник на отдел „Правна дирекция”, Юлиян Желязков – главен юрист, Мария Йовчева – главен юрист, и Любка Георгиева – държавен експерт в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното процедурно предложение за допускане в пленарната зала.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Добре дошъл – на министъра на икономиката и енергетиката! Поканете представителите на министерството.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Уважаеми господин председател, Комисията по енергетиката на свои заседания, проведени на 12, 19, 25 и 26 юли 2006 г. и на 1 август 2006 г., разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, постъпилите писмени предложения от народни представители и направените по време на заседанията предложения.
Комисията по енергетиката на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлага за второ гласуване следния проект на:
“Закон изменение и допълнение на Закона за енергетиката”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 има предложение от народния представител Златко Златев. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, ще гласуваме този законопроект текст по текст или по няколко текста групирани, доколкото дискусията по него очевидно е била сериозна и интензивна. За това говори броят на заседанията, които е провела комисията за подготовка на доклада.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и § 1, подкрепени от комисията, по вносител.
Моля, гласувайте.
Добре е парламентарните групи да осигурят присъствие на своите членове, тъй като обстановката за поименна проверка става все по-благоприятна. Закон за енергетиката не може да се гласува със съмнения относно кворума в залата. И господин министърът, и всички ние добре разбираме това. Ще загубим някакъв си половин час, но ще сме сигурни, че гласуването ще е законно.
Уважаеми колеги, аз в известна степен шеговито поставям този въпрос, но това действително ще се наложи, защото е необходим кворум от 90 народни представители днес в залата и има поне десетина липсващи гласа. Така че обръщам се към ръководствата на парламентарните групи да си осигурят присъствието в залата. Не бих искал шеговитият ми тон да ви заблуждава, че няма да направим проверка.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 2 има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението се приема по принцип.
Предложение от народния представител Златко Златев. Предложението е оттеглено.
Предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев. Предложението се приема.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната редакция:
“§ 2. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал. 1 се създава т. 7:
“7. развитие на инфраструктури за пренос на електроенергия, природен газ, нефт или нефтопродукти на територията на страната и през нея.”
2. В ал. 2 след думите “топлинна енергия” съюзът “и” се заменя със запетая, а след думите “природен газ” се поставя запетая и се добавя “нефт и нефтопродукти”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 2, която по принцип следва текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 3 има предложение на народния представител Ариф Агуш. Предложението му по буква “а” е оттеглено, а по буква “б” се приема.
Предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова:
“В § 3 да се предвиди нова точка, съгласно която в чл. 4, ал. 2 се създава нова точка: “определя задължителните количества за производство на електрическа енергия от местни централи за покриване на потреблението в страната за всяка календарна година на база прогноза за енергийния баланс”.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Иван Иванов:
“В § 3:
а) В чл. 4, ал. 2, т. 4 думата “заповед” се заменя с “наредба”.
б) В т. 4, ал. 2, т. 11 числото “4” се заменя с “2”.”
Предложението не се приема по букви “а” и “б”, а в частта му по буква “в” е оттеглено.
Предложение от народния представител Марко Мечев. Предложението се приема по принцип.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай. Предложението се приема по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 по принцип и предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменя с “министъра на икономиката и енергетиката”;
а) в текста преди т. 1 думите “Министърът на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “Министърът на икономиката и енергетиката”;
б) в т. 3 накрая се добавя “в това число и тези, добиващи местни твърди горива”;
в) в т. 4 накрая се добавя “и минимални норми за сигурност на снабдяването с природен газ”;
г) в т. 10 накрая се поставя запетая и се добавя “които посочват степента на съответствие на предприетите мерки със задълженията за предотвратяване на климатични промени, както и мерките за достоверност на сертификатите за произход по чл. 159, ал. 3”;
д) точка 11 се изменя така:
“11. въз основа на приети критерии изготвя анализ на националния потенциал за високоефективно комбинирано производство и оценява постигнатия напредък от увеличаване дела на високоефективното комбинирано производство в брутното потребление на електрическа енергия на всеки 4 години и го публикува на страницата на Министерство на икономиката и енергетиката в Интернет”;
е) създава се т. 18а:
“18а. представлява държавата в отношенията с други държави, както и с търговски дружества по всички въпроси, свързани с прилагането на Договора към Енергийната харта и с реализацията на проекти за изграждане на транснационални инфраструктури за пренос на електроенергия, природен газ и нефт”;
ж) създават се т. 18б и 18в:
“18б. предоставя на компетентните институции на Европейската общност информацията, предвидена в законодателството на европейските общности;
18в. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейската общност искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от законодателството на Европейските общности и преходни периоди в областта на енергетиката, в случаите, предвидени в законодателството на Европейските общности;”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Аталай, чисто редакционно в тази последна т. 18в е записано “уведомления за предоставяне на временно освобождаване”. Не е ли достатъчно “уведомления за временно освобождаване”?
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Може да отпадне, господин председател, но нали знаете, че ние се основаваме най-много на юристите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, юристите са безмилостни, но все пак българският език има някакви звучения.
Давам думата за обосновка на отхвърлените предложения.
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! По § 3 съм направил предложения, едно от които впоследствие оттеглих, тъй като бях убеден от вносителите в целесъобразността на предложения от тях текст, но две от другите предложения искам да защитя.
Първото от тях е свързано с предложението на вносителя по т. 4 и касае правомощията, които се дават на министъра на икономиката и енергетиката и като допълнение на сега съществуващата т. 4 – "Министърът на икономиката и енергетиката: определя със заповед задължителните показатели за степента на надеждност на снабдяване с електрическа енергия" и се добавя "и минимални норми за сигурност на снабдяването с природен газ". Тъй като и двете характеристики – и минималната норма за сигурност, и надеждността при снабдяването с електрическа енергия, са изключително важни с много голямо обществено значение, считам за неправилно това да се извършва с индивидуален акт. Защото заповедта на министъра е един индивидуален акт. Той не е част от нормативната уредба.
При това положение моето предложение е думата "заповед" да бъде заменена с "наредба". Възражението по повод на моето предложение от страна на вносителите беше едно-единствено – че и двете норми по определен начин могат да се променят, включително и веднъж годишно. Но аз ще запитам: нима ние не променяме закони, а не други нормативни актове, по няколко пъти годишно? Цитирал съм, че Законът за движението по пътищата е променян шест пъти в рамките на година и половина.
Така че ако се касае за промяна веднъж в годината на една наредба – няма нищо по-лесно от това действително наредбата да бъде променена и тази промяна да бъде отразена в "Държавен вестник". Това е първото ми предложение.
Второто е свързано с един наистина полезен текст и аз като цяло подкрепям този текст. Това е въвеждането на нова т. 11. Тя е относно дейността на министъра на икономиката и енергетиката, който въз основа на приети критерии изготвя анализ на националния потенциал за високо ефективно комбинирано производство и оценява постигнатия напредък от увеличаване на дела на високо ефективното комбинирано производство в брутното потребление на електрическа енергия и забележете, казва: "на всеки четири години" и го публикува на страницата на Министерски съвет. Когато се каже “на всеки четири години”, като че ли този министър, независимо дали това е конкретно министър Овчаров или някой друг – ще бъде на този пост 12 години и три пъти през четири години той ще изготвя този анализ?!
За мен е необходимо да бъде не на всеки четири години, а на всеки две години. Защото при встъпването в длъжност министърът в рамките на първите месеци ще изготви такъв анализ, ще покаже какъв напредък е постигнат и ще даде, както се казва, основните насоки за по-нататъшно осъществяване на тази дейност. След втората година той трябва да изготви анализ, за да каже какво е постигнато през първите две години, какво трябва да се коригира съобразно бързо променящите се условия, особено в тази област на възобновяеми енергийни източници и комбинирано производство, и съответно да подготви следващ анализ за следващите две години. Иначе става така, че този анализ е един безконтролен акт – изготвя се, пише се в него каквото ви хареса и след четири години следващият министър казва как предният министър нищо не е направил и как това, което е планирал, не е било вярно и анализът не е верен и точен и отново той изготвя един анализ без възможност да се види поне по средата на мандата какво наистина е сторено.
Затова второто ми предложение, аз го намирам за разумно, е този срок да бъде двугодишен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли реплики към господин Иванов?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Иванов, по време на дебатите, които вървяха в Комисията по енергетика на второ четене, бяха изяснени всички обстоятелства, касаещи Вашите предложения. Стана дума за това, че показателят "степен на надеждност", който се определя със заповед на министъра, е коефициент и се определя поотделно за всяка отделна година. Така че не е целесъобразно това да бъде извършвано със заповед. Доколкото и аз като юрист схванах какво представлява тази "степен на надеждност", става дума за една оценка на конкретното състояние на цялата система, която се прави ежегодно и която се влияе и определя от различни фактори. Така че няма логика един индивидуален административен акт да бъде заменян с общ такъв, каквато е наредбата, тъй като ще подлежи на промяна през всяка отделна година.
Що се касае до предложението за изготвянето на анализа вместо на четири, на две години, както предлагате Вие, според мен тук личността на министъра на икономиката и енергетиката е без значение. Важно е какви са перспективите на Министерството на икономиката и енергетиката в тази област и твърдя, че както беше цитирано и по време на заседанието на комисията електрическата директива е записала изрично срока за изготвяне на този анализ и той е 4-годишен, а не 2-годишен, поради които съображения в Комисията по енергетика Вашите предложения не бяха възприети. В този смисъл ще помоля колегите да гласуват варианта, който е предложен от Комисията по енергетика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики към госпожа Манолова?
Реплика на господин Костадинов. Заповядайте.
Йордан Костадинов (НДСВ): Моята реплика, господин председател, е специално за четирите години. Енергетиката е отрасъл, който за разлика от всички, е много консервативен и при него процесите текат сравнително бавно. Изграждането на която и да е мощност в енергетиката заема период от 2, 3, 4 до 5 години. Така че тази цифричка, която я има и в европейските директиви, тя не е случайна. Тя се обуславя от времето за изграждането на една енергетична мощност. Така че аз подкрепям предложението на вносителя да остане "четири години".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Иванов, заповядайте за дуплика.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаема госпожо Манолова! Вие самата в репликата си казахте, че този коефициент се променя не по-често от веднъж годишно. Аз изложих този аргумент. Промяната веднъж годишно не може да бъде всъщност необходимото условие за да не се използва нормативен акт, какъвто е наредбата, и да се подмени със заповед на министъра. Защото заповедта на министъра не е нормативен документ. Тя е вътрешно-ведомствен документ.
Наредбата, първо, има общонационално значение в смисъл, че се публикува в "Държавен вестник" и по определен начин влиза в сила като един по-устойчив акт, а това, че веднъж в годината може да се промени, няма никакво значение.
В единия и в другия случай, когато наредбата е на министъра, министърът пък ще промени този коефициент. Няма Вие или аз да сторим това! Тоест, не намирам логика в това защо, поради това че веднъж в годината ще се променят един или някои от тези коефициенти, които формират тези условия, трябва да бъде това, заради което министърът с вътрешноведомствена заповед да стори това?
Що се касае до това, че наистина строителството на големите енергийни обекти изисква 3-4 години, ще кажа, че даже строителството на една ядрена централа изисква 8 години. Тогава да вдигнем на 8 години този срок и през 8 години да правим анализ? Не мога да приема този аргумент.
По същия начин е в пътната инфраструктура - една магистрала се строи в продължение на десетилетия. Не това е важното в случая. Анализът трябва да бъде все пак и с определена степен на динамичност, да се отчете в рамките след две години какви промени са настъпили, какви корекции трябва да бъдат направени и какви нови обекти трябва да бъдат въведени в действие.
По тази причина аз наистина продължавам да поддържам моите две предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други изказвания по предложението на господата Костадинов, Калканова и Арсенова.
Желаете ли да обосновете предложението си? То не е подкрепено от комисията.
Йордан Костадинов (НДСВ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Оттегля се предложението на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова по този параграф. Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Господин председателю, само едно уточнение – в т. 18, буква “в” да не изменяме текста, да остане “за предоставяне”, така че министърът на икономиката и енергетиката “в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне” и след това следва текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към гласуване.
Първо, поставям на гласуване предложенията по букви “а” и “б” на § 3 на народния представител Иванов, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 20, против 74, въздържали се 11.
Не се приемат тези предложения.
Подлагам на гласуване текста на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на § 3.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 4, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 4 има предложение от народния представител Иван Иванов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
По § 5 има предложение от народния представител Ариф Агуш, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Има предложение на народния представител Ариф Агуш за създаване на нов параграф, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Марко Мечев, което се приема по принцип.
Има предложение от народния представител Рамадан Аталай, което се приема по принцип.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 5а, който става § 6 със следната редакция:
“§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “министърът на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министърът на икономиката и енергетиката” и накрая се добавя “и на такива, добиващи енергийни ресурси”.
2. В ал. 2 след думите “организации на енергетиците” се добавя “и на такива, добиващи енергийни ресурси”.
3. В ал. 3 след думите “организации на енергетиците” се добавя “и на такива, добиващи енергийни ресурси”.
4. В чл. 4:
а) в текста преди т. 1 след думите “организации на енергетиците” се добавя “и на такива, добиващи енергийни ресурси”;
б) в т. 3 след думите “производството на енергия” се добавя “и/или добив на енергийни ресурси”;
в) в т. 5 и 6 след думите “производителите на енергия” се добавя “и на тези, добиващи енергийни ресурси”;
г) в т. 7 след думите “търговията с енергия” се добавя “и/или добива на енергийни ресурси”.
5. В ал. 5 след думите “търговията с енергия” се добавя “и/или добива на енергийни ресурси”.
6. В ал. 6 след думите “организации на енергетиците” се добавя “и на такива, добиващи енергийни ресурси”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, по параграфи 4 и 5 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията, и § 6 – нов текст, който е в редакция на комисията в съответствие с направени предложения от народни представители, има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване тези три параграфа.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 6 има предложение от народния представител Марко Мечев, което се приема по принцип.
Има предложение от народния представител Рамадан Аталай, което се приема по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 7 и предлага следната редакция:
“§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
“1. В ал. 1 думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката”.
2. В ал. 2 думите “Министерството на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “Министерството на икономиката и енергетиката”, а думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката”.
3. В ал. 3, т. 1 думата “горива” се заменя с “енергийни ресурси”.
4. В ал. 4 се правят следните изменения:
а) в текста преди т. 1 думите “Министърът на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “Министърът на икономиката и енергетиката”;
б) точка 3 се изменя така:
“3. плана за развитие при минимални обществени разходи на нови производствени мощности, изготвен от електроенергийния системен оператор.”
5. В ал. 5 думите “Министърът на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “Министърът на икономиката и енергетиката” и след думите “природен газ” се поставя запетая и се добавя “нефтопродукти”.
6. Алинея 6 се изменя така:
“(6) Министърът на икономиката и енергетиката извършва наблюдение върху сигурността на снабдяването и публикува предвидените и предприети мерки, резултатите от наблюдението и насоките на енергийната политика в бюлетина по чл. 4, ал. 2, т. 17, както и на страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в Интернет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 6, който става § 7, предложен в окончателна редакция на комисията? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 7, който става § 8, има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов – в § 7, чл. 9, ал. 2, т. 4, след думите “на преносните предприятия” отпада “и на електроенергийния системен оператор” и се замества с “и на оператора на преносната мрежа”.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Марко Мечев, което се приема по принцип.
Предложение от народния представител Рамадан Аталай, което се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип за § 7, който става § 8, и предлага следната редакция:
“§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 след думата “добив” се добавя “на енергийни ресурси”;
б) в т. 1 след думата “добива” се добавя “на енергийни ресурси”;
в) в т. 2 думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката”.
2. В ал. 2:
а) в текста преди т. 1 след думата “заедно” се добавя “със съответната отчетна информация и”;
б) в т. 1 думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката”;
в) в т. 4 след думите “на преносните предприятия” се добавя “и на електроенергийния системен оператор”.
3. В ал. 3 след думите “по ал. 1” се добавя “и ал. 2” и накрая думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката”.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Съдържанието, структурата, условията и редът за представяне на информацията по чл. 4, ал. 2, т. 18б и по чл. 21, т. 19а се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и енергетиката и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
По новия § 8 има ли желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Костадинов.
Йордан Костадинов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ние, представителите на Националното движение Симеон Втори, оттеглихме нашето предложение, но все пак искам да обърна внимание за какво става въпрос. В този параграф става въпрос за преструктурирането на НЕК. Оттук нататък изключително важно е накъде ще вървят българската енергетика и българската икономика. Така както ви е направено това предложение, то частично удовлетворява изискванията на Европейския съюз. Нашето разбиране специално за преструктурирането на НЕК беше: ясно отделяне на производство, пренос и потребление. При така предложеното преструктуриране тези функции се припокриват. Това ни връща в началото на 90-те години, когато НЕК едновременно произвеждаше, пренасяше и разпределяше електрическа енергия. Ако оттук нататък искаме да нямаме проблеми в енергетиката, да нямаме съмнения за корупция, да имаме прозрачност при ценообразуването, то енергетиката трябва да бъде преобразувана много ясно в три направления: да бъде дефинирано производството, да бъде дефиниран преносът, да бъде дефинирано и разпределението.
В разговорите, които имахме, министър Овчаров обеща, че това ще се случи след Нова година. И това беше поводът да си оттеглим предложението. Но ако това не стане след Нова година, ние ще настояваме за преструктурирането на Националната електрическа компания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Костадинов? Няма.
Да чуем сега господин Иванов. След това министър Овчаров ще вземе отношение.
Заповядайте, господин Иванов, за изказване.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Очевидно министър Овчаров знае, че на министър не може да се направи реплика и предпочита да вземе думата след изразени становища против този текст. Вие знаете, господин министър, тази практика и виждам, че успешно я прилагате. Самият текст, така както е записан, не разкрива в дълбочина спора, който беше воден в комисията. Но реално това е точно спор относно преструктурирането на НЕК. И в комисията казах, и тук ще кажа, че така предвиденото преструктуриране не противоречи на минималните изисквания, които са заложени в Европейската електрическа Директива 54 от 2003 г. Но когато говоря за минимални изисквания, а те са три – юридическо разделяне, счетоводно разделяне и организационно разделяне - по отношение на основния оператор, тоест по отношение на НЕК, тези изисквания са разписани в директивата като минимални, те са разписани не само при преструктурирането по отношение на оператора на преносната мрежа, те са разписани и по отношение на електроразпределителните дружества. И ако бяха спазени само тези минимални изисквания, в момента щяхме да продължаваме да имаме един наистина мастодонт – Националната електрическа компания, която да държи активите на цялата енергийна система.
За мен това, което е необходимо да се направи, е действително обособяването на оператора на преносната мрежа освен с тези три минимални изисквания, и с активите на преносната мрежа. Междупрочем, аз го казах и преди това, от общо 36 енергийни компании в страните – членки на Европейския съюз, в 28 това е направено. От тези 28 напълно независими са 14 по отношение на производителя и търговеца на електроенергия. В други 14 това е във вида на холдингова структура, обаче с разделяне на активите. В 4 това е направено по начина, който сега се предлага от вносителя Министерски съвет – това е Гърция, Ирландия, Унгария.
Аз проверих за Австрия, която беше цитирана от министър Овчаров в комисията, там действително нещата не са по този начин и тази независимост, за която говоря, е ефективна. Унгария е получила предупредително писмо от Европейската комисия, както и Гърция, да завърши преструктурирането.
Какъв беше отговорът на моите аргументи за необходимостта от такова преструктуриране? Основното, което беше казано, мисля, че министърът ще го потвърди и тук, е, че НЕК е ползвала различни видове големи по размер заеми, които са гарантирани с активите на НЕК във вида, в който той е в настоящия момент, че тези заеми трябва да бъдат обслужвани и разделянето на активите и излизането на една четвърт от активите би довело до липса на доверие от страна на кредиторите. Преди всичко това е въпрос, който е юридически и който винаги може да се реши – правоприемниците на сегашната Национална електрическа компания да поемат пропорционално обслужването на този дълг и гарантирането му.
На второ място, самият министър заяви, че до Нова година друг модел не може да се приеме, а след Нова година ще се мисли. Тоест, ако Европейската комисия ни притисне, тогава ще се направи преструктурирането в пълния й вид, така както е в три четвърти и повече от страните от Европейския съюз.
Аз дори считам, господин министър, че един ангажимент, който Вие бяхте поели пред Бриджет Чернота, че през декември 2005 г. законопроектът ще бъде в Народното събрание, пред мен е Вашето писмо, не беше изпълнен и закъсня с шест месеца, именно за да ни се каже, че в оставащите шест месеца друг модел на преструктуриране е невъзможен. Може би Вие ще изтъкнете и други аргументи, но тези, които бяха изтъкнати в комисията, не считам за достатъчно убедителни.
По тази причина аз пледирам да се приеме модел на преструктуриране на НЕК, който разделя и по активи преносната мрежа от генериращите мрежи и търговеца. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
За изказване думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, като юрист и като не енергетик ще се опитам да ви приведа на по-понятен език това, за което става дума, в какво се състои този спор всъщност.
Изискванията за преструктурирането на НЕК произхождат от две групи цели. Едната е синхронизация с европейското законодателство, а другата е либерализиране, отваряне на пазара на електроенергия от 1 януари 2007 г. Изискванията на електрическата и другите директиви, които касаят този въпрос, се свеждат до следното: изискване за разделяне на дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електрическа енергия, като в директивата не е посочена изрично правната форма, в която следва да бъде извършено това разделяне. Подходът, който е възприет от предишното правителство, смея да твърдя, е за обособяване на самостоятелен системен оператор, който се създава като дъщерно дружество от НЕК и който поема, така да се каже, администрирането и управлението на системата. Само че той не е собственик на преносната мрежа, тоест той се обособява без разделяне на активите. Разделят се дейностите по производство, пренос и разпределение, но не се разделят активите. Това всъщност е спорът, който цари между двете групи поддръжници на това какъв трябва да бъде моделът.
Искам да кажа, че начинът, който е избран от правителството, не само че не противоречи на директивите, а напротив, системният оператор ще съществува като самостоятелно юридическо лице. В тази връзка ще има необходимата правна, организационна и счетоводна обособеност със съответните органи да взема самостоятелно решения, от една страна, а от друга страна, към този модел е подходено с оглед изискванията за целесъобразност, а именно активите на преносната мрежа да останат към НЕК, доколкото същата е гарант по множество договори, които касаят развитието на енергийните дружества, включително банкови такива, включително международни. В случай, че се стигне до отделяне, изваждане на активи от НЕК, това би създало проблеми в чисто търговската и финансовата част от дейността на електроенергийната система.
Така че избран е по-целесъобразният модел, без с това по никакъв начин да се нарушават изискванията на електрическата директива.
Това е, доколкото можах да пренеса спора на разбираем език, с което призовавам да не бъде подкрепено в този § 7 предложението на колегите Иван Иванов и Йордан Костадинов, и с това гласуване да се предопредели и в останалите текстове, че се подкрепя този модел, който правителството е избрало за преструктуриране на НЕК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика към госпожа Манолова думата има господин Костадинов.
Йордан Костадинов (НДСВ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! За да стане всичко ясно докрай дали е целесъобразно или не е целесъобразно, искам да кажа няколко думи.
С така предложеното ни преносно предприятие, което има два оператора – един оператор на мрежата, а друг оператор на преноса, ние като клиенти на енергетиката по този начин няма да имаме сигурност в доставката на електричество. Не дай си Боже, ако някой от вас примерно е собственик на един завод, който е с непрекъснато производство и по някакви причини се прекъсне електрозахранването, тогава ще видите какъв цирк ще настъпи. Защото топката ще се прехвърля от оператора на мрежата към диспечерите. Навсякъде в света еднозначно има един оператор и това трябва да се знае. Тук при нас е направено нещо типично българско – имаме двама оператори. Поради тази причина ще плащаме и две такси – едната такса ще бъде за управление, а другата такса ще бъде за пренос. Обещава ни се, че тази такса сумарно няма да надвишава сегашната.
Когато говорим за активите, това е един много, много тежък въпрос. Останаха ни само две централи, които са държавни – това е ТЕЦ “Марица 2” и АЕЦ “Козлодуй”. Ако тези две централи бяха влезли към активите на НЕК, а беше изнесен преносът, какво щеше да се промени? Напротив, щеше да стане по-добре, щеше да имаме една компания, която ще произвежда, една компания, която може да излезе на пазара, защото процесите, които текат и вече са пред финала у нас, в България, вече започват в Македония, в Сърбия и Черна гора. Така че тази компания може да излезе на пазара, може да купува енергогенериращи предприятия, електроразпределение, а с този предложен модел това няма да стане. Така че да не говорим за целесъобразност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За дуплика думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин Костадинов, избраният от правителството модел на преструктуриране на НЕК не е някаква екзотика, а е модел, който функционира в няколко европейски страни, както бяха споменати тук – Гърция, Унгария, Финландия.
Освен това във Вашата реплика аз виждам по-скоро загриженост не толкова за интересите на крайните потребители, каквито сме ние тук, а за интересите на енергоразпределителните дружества, които по някакъв начин се чувстват застрашени от избрания модел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За изказване думата има господин Гризанов.
Иван Гризанов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Предложенията, които разглеждаме в момента, според мен закъсняха. Предложението на господин Иванов чисто процедурно противоречи на чл. 8, ал. 4, т. 3, което вече приехме, което гласи, че: “планът за развитие при минимални обществени разходи на нови производствени мощности се изготвя от електроенергийния системен оператор”. Тоест чисто процедурно ние сме приели това понятие, за да го променяме впоследствие.
Съвсем мое разсъждение е, че тъй като вече разгледахме и промените в чл. 4, ал. 2, където се казва министърът какви задължения има, в т. 7 се казва, че министърът одобрява стратегиите за преструктуриране в енергетиката, не мисля, че сме взели някакво изрично решение, за да разглеждаме в Народното събрание стратегия за преструктуриране на енергетиката.
Но конкретно по модела на НЕК. Моделът наистина по никакъв начин не противоречи на електрическата Директива 54. В чл. 10 всичко това е описано и няма необходимост да го повтарям.
Ще спомена само какви са възможностите, тъй като собствеността на мрежата наистина не е задължителна. Право на всяка държава е да реши, това е в нейната компетентност, каква ще бъде собствеността върху активите.
Имаме два модела. В различните държави наистина по различен начин е решен този въпрос според особеностите и спецификите на националното законодателство. Не е необходимо преструктуриране на НЕК, това го има в доклада, където са описани почти всички модели на държавите – членки на Европейския съюз. Там ще видим активите чия собственост са, операторите какви възможности и какви задължения имат.
За мен по-важно е да разгледаме предимствата на този модел, тъй като тук се постави въпросът за стабилността на нашата система. Когато стигнем до въпроса за надеждността и сигурността на системата, ще видим задълженията на министъра, ще видим задълженията на електроенергийния системен оператор, ще видим, че задължения имат и електроразпределителните предприятия, че задължения има и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Но положителните страни на предлагания модел, все пак, колеги, са проиграни в така наречения финансов модел. Ценовият и финансовият анализ на модела показват, че НЕК притежава необходимата финансова устойчивост, гарантираща изпълнението на основните инвестиционни проекти в електроенергийния сектор, в състояние е да обслужва поетите дългосрочни ангажименти по договори за изкупуване на електрическата енергия и може да покрива финансовите изисквания на кредиторите.
Няма да ви цитирам всички договори, по които НЕК е гарант, по външни заеми, мисля, че ги знаете: „Енергия 1”, „Енергия 2” „Марица-изток 1”, „Марица-изток 3”, модернизация на „Козлодуй”, АЕЦ V и VІ, ВЕЦ „Девин” и „Тешел”, и т.н.
Така че, ако някой има съмнения, нека да провери моделите и тогава вече да опонира. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Това беше изказване, господин Костадинов. Можете да направите реплика на господин Гризанов, ако искате.
Йордан Костадинов (НДСВ): Това, за което лобирам, госпожо Манолова и господин Гризанов, е създаването на изключително държавно преносно предприятие, което да има активите и управлението. Нищо повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Гризанов, желаете ли да оборите това твърдение на господин Костадинов? Не.
Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат със сигурност е не малко, а доста позакъснял, но има няколко неща, които трябва да бъдат много ясно казани и много добре разбрани от всички народни представители.
Първото нещо, което трябва да бъде ясно, е, че предложеният модел за преструктуриране напълно удовлетворява директивата на Европейския съюз. Напълно удовлетворява директивата! Този модел е предвиден в директивата. Това, което трябва да се направи, е организационното, счетоводното и управленското разделяне на съответното дружество. И няма да имаме никакви проблеми.
Второто, по което трябва да бъдем много ясни, е, че този модел е предложен от Съвета на директорите през м. април 2005 г., тоест от Съвета на директорите, който управляваше Националната електрическа компания, когато правителството на НДСВ беше на власт. Поради тази причина не виждам защо сега точно колегите от Националното движение Симеон Втори искат неговото преразглеждане.
Третото, което искам ясно да кажа, е, че този модел сега, в този момент вече не може да бъде преразгледан. Той е съгласуван с Европейската комисия, необходимите действия по преструктурирането вече са предприети и всякакво преразглеждане и забавяне на реализацията му просто ще доведе до неизпълнение на мерките, предвидени в екшънплана, който правителството прие.
Има един чисто теоретически спор, по който не знам защо колегата Костадинов просто не иска да разсъждава. Националната електрическа компания не е вертикално интегрирана компания в този смисъл на думата, в който тя се дискутира в европейската директива. Националната електрическа компания не прави дистрибуция на електроенергия, тя на практика и не произвежда електроенергия. Тези 4 или 5% от мощностите, които са водноелектрически централи, знаете много добре, че по никакъв начин не могат да влияят на пазара на електроенергия в страната. НЕК изкупува електроенергията от тези централи на цени, които са с 40% по-ниски, отколкото изкупува от останалите водноелектрически централи. Тоест те не влияят на пазара на електроенергия.
Затова сега тук да разсъждаваме по темата, че НЕК е някакъв монопол, това е едно грубо заблуждение. Друг е въпросът кой и кога е приел, че все едно НЕК трябва да бъде преструктуриран. Това е въпрос, който сега вече нямаме даже време да обсъждаме. Просто защото сме поели ангажименти и те трябва да бъдат реализирани.
Искам обаче господин Костадинов да запомни какво каза преди малко тук за вливането на активите на АЕЦ „Козлодуй” и „Марица-изток 2” в активите на НЕК. Дали той ще успее да убеди колегите си от атомната електроцентрала и дали те ще подкрепят това негово мнение? И защо той не направи това предложение преди една година, когато можеше да бъде реализирано?
Йордан Костадинов (НДСВ, от място): Аз съм го предложил преди две години.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Може, но така или иначе то не е факт.
И накрая, искам просто да приключа с още две думи. Много ви моля да подкрепим този модел на преструктуриране. Аз съм готов, както съм го казвал и по време на дискусията в Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори, да гледам и да разглеждам всякакви модели за по-нататъшно подобряване на схемата за управление на Националната електрическа компания, въобще схемата за управление на националната енергетика. Националната енергетика има значително по-голям капацитет и в национален, и в регионален план от този, който ние реализираме в момента.
Така че моделът, който приемаме, съвсем не е окончателният, но е в пълно съответствие с европейската директива и е моделът, който ние сме поели ангажимент да реализираме. Така че ви моля да го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Кобаков.
Костадин Кобаков (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя направеното предложение за модела, тъй като опитът, който имам горе-долу – около 30 години в енергетиката, ми дава основание да мисля, че на този етап се удовлетворяват всички изисквания и трябва да се обединим около направеното предложение, да го приемем, тъй като, разделяйки енергийната система на България на няколко подмодели или други модели, тя трябва да функционира като един-единен елемент, а направеният модел дава възможност за това.
Основно дебатите бяха електропроводите от 110 киловолта откъде да минат. Някои колеги не знаят, че те са в основата на електропреносната система, като в много от случаите, освен че е преносна, тя е и разпределителна. По нея се осъществяват и телемеханичните връзки и автоматики, за които някои колеги не знаят, а това е от значение. Тази система не може да мине в други сектори, в други нови дейности, тъй като осигуряването на тези връзки е стратегически важно за отбраната и сигурността, и за работата на енергийната система.
Затова ви приканвам да се обединим около този модел. Както и господин министър Овчаров каза, ние можем допълнително да усъвършенстваме модела, но сега да приемем направеното предложение и да вървим напред, тъй като това е едно от изискванията за влизането ни в Европа през 2007 г. Още повече, че няма противоречие с изискванията на Европейския съюз в областта на развитието на енергетиката. Приканвам ви още веднъж да подкрепим направеното предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Кобаков?
Заповядайте, господин Сотиров.
Иван Сотиров (ОДС): Господин Кобаков, аз не приемам Вашите аргументи, защото от целия дебат, който следя, включително и това, което се говореше на първо четене, излиза, че е стратегически важно не да защитим националната сигурност, а монопола на НЕК. И аз не приемам дори аргументите на господин министъра, че понеже през 2005 г. бордът на НЕК бил предложил същото, което се предлага сега, това означава, че няма промяна в политиката в това отношение.
Големият проблем е, че независимо кой е управлявал страната, НЕК е една държава в държавата и НЕК определя политиката на министерствата, а не министерството и правителството да определя политиката на НЕК. Националната електрическа компания е една от най-непрозрачните системи в държавата. И с тези промени нито се изпълняват европейските директиви, нито се запазват принципите, които са заложени в европейската практика, а се продължава, за съжаление, в една посока - и това явно мнозинството ще го подкрепи – посока, в която се запазва монопола на НЕК, непрозрачността. Това в никакъв случай не е в интерес на българските потребители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Кобаков.
Костадин Кобаков (КБ): Господин Сотиров, не знам компетенцията Ви относно техническите възможности и организацията, която аз посочих и другите изисквания по единно функциониране на енергийната система. Вие навлязохте в друга теория и аз не искам да навлизам в дебат с Вас. Но още един път Ви казвам, не знам дали знаете, че има нива на напрежение в точките на разпределение на потенциалите в енергийната система. И всяко едно нарушение на тези изисквания от оператори, от вторични оператори и други и несъблюдаване на изискванията именно по качеството на пренасяне, честота, изкривявания – все параметри, които са задължителни, ние сега за тях не говорим, и ако сега, когато в този момент технически не е направено необходимото, включват се нови източници, които влизат в енергийния поток и т.н., разделянето им ще създаде невъзможност за едно стабилно управление.
Сигурно си спомняте, че само преди година и в Америка, и в Италия се разпадна енергийната система. Ние досега в България не сме имали такива случаи, поне аз не знам. Близко сме били до верижни ситуации, но сме овладявали системата. И ако вземем да разделяме системата на този етап, когато ще изключваме реактори, не е готов новият реактор в Белене, нямаме допълнителни мощности. Това, което беше обещано при приватизирането на "Марица-изток" не е изпълнено. Ще създадем затруднения, при които ще бъдем в бедствено положение, пред невъзможност да обединяваме минималните товари, максималните товари, да не говорим при аварии и бедствия.
Именно от тази позиция, за да ви предпазя, а не комерсиално, че защитавам НЕК, но НЕК на този етап е онзи фактор в системата, който поема изплащането на онези кредити, да не говорим, че с изваждането от баланса, кредитния рейтинг, балансовата стойност няма да могат да се теглят кредити, нито ще се покриват, нито пък финансовите институции да помагат, когато трябва да разширяваме енергетиката.
Затова, колеги, още един път ви моля да приемем направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Господин председател, само една редакционна поправка – в т. 4, ал. 4, след "чл. 21" трябва да се добави "ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, в окончателния текст на комисията в т. 4, която създава ал. 4, след текста "по чл. 21" се вписва допълнително "ал. 1" и текстът продължава с "т. 19а".
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов по § 7 на вносителя, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 9, против 83, въздържали се 21.
Предложението на господин Иванов не е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага свой окончателен текст с добавката на ал. 1 в т. 4.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 139 народни представители: за 132, против 4, въздържали се 3.
Параграф 7, който става § 8, е приет в редакцията на комисията.
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Господин Аталай, предстои докладване на § 8 на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Има предложение от народните представители Станчо Тодоров, Владимир Кузов, Йордан Величков, Петър Берон, Павел Шопов, Митко Димитров, Георги Георгиев, което не се приема:
След § 7 се създава нов параграф:
“§ ... В чл. 12 ал. 5 се изменя така:
“(5) Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя – 93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на заместник-председателите – 90 на сто от три средни месечни заплати на наетите по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;
3. на останалите членове – 85 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт;
4. основното месечно възнаграждение по точки 1, 2, 3 се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по това предложение на народните представители – господин Станчо Тодоров е един от вносителите.
Заповядайте.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, мотивите по чл. 12, ал. 5, което сме оставили като предложение, са следните. Съгласно чл. 10, ал. 2 комисията е независим специализиран държавен орган. Съгласно чл. 11, ал. 2 ръководството и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя. Съгласно чл. 12, ал. 5, забележете, възнагражденията на членовете на комисията се определят съответно като процент от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и служебно провоотношение в сектора снабдяване с електроенергия, газ и вода съобразно данни на Националния статистически институт. Какъв е изводът?
Държавната комисия по енергийни и водни ресурси е зависима от дейностите, които тя регулира, тоест определя в сектора снабдяване с електроенергия, газ и вода.
С предложената промяна на чл. 12, ал. 5 по подобие на заплатите, които получаваме ние, народните представители, тя става реално независима от сектора, който тя регулира, тъй като пряко не определя средните заплати в обществения сектор.
Така се определя заплатата на омбудсмана на Република България, която е равна на заплатата на народните представители. По същата схема се определят и заплатите на членовете на Конституционния съд.
На практика комисията има по-големи пълномощия по обем даже от Конституционния съд, тъй като той само отменя решения, които обявява за противоконституционни, а комисията взема решения, дава лицензи и много други неща.
Ще ви кажа само една справка, която съм направил за 2006 г. като средни месечни заплати в отделните сектори. Забележете, че в този сектор – в закон искаме да заложим заплащането на комисията, само за трите месеца – януари, февруари, март на т.г., тази тяхна средна заплата расте от 554, 582, 632 и продължава да расте. При заплатите на народните представители тя е постоянна величина. Какво се оказа?
Председателят на тази комисия получава 1763 лв., заместник-председателите – 1706 лв., членовете – 1611 лв., а народните представители – 1443 лв. или с повече от 300 лв. получават членовете на тази комисия.
Питам аз: нормално явление ли е това? Членовете на тази комисия, разбира се, вземат заплати повече от министъра. Така ли би трябвало? Струва ми се, че не би трябвало и затова предлагам този текст, който е на вашето внимание – да бъдат съгласувани с тези проценти, които са заложени, но на такава заплата, на каквато сме ние, което ми се струва, че ще бъде реално. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Тодоров? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания по това предложение? Няма.
Заповядайте, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, само с няколко думи да разясня на народните представители. По отношение заплатите на тази комисия, колеги, в предишния закон беше точно така – тя беше на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор. Но поради изискванията на Европейския съюз, за да може тази комисия да е независима и да е свързана все пак със сектора, беше изменен предишният закон и затова действащият в момента закон е с тези текстове.
Затова предлагам да не подкрепим предложението на Станчо Тодоров и група народни представители, защото този текст веднъж е сменен по искане на Европейския съюз с реалната презумпция тя да бъде независима комисия и да не се съобразява – заплатите, които получават, да бъдат в рамките на нормалните, за да няма корупционни елементи. Затова беше променен текстът от предишния закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димов, заповядайте за реплика.
Нено Димов (ДСБ): Господин Аталай, хайде стига сте ни лъгали с извинения за Европейския съюз. Не може Европейският съюз да поиска органът, който определя цените, цени, които определят заплатите в сектора, а оттам да се определят заплатите на органа, който определя цените, тоест да получим такъв затворен кръг, и това да е изискване на Европейския съюз. Това не е независимост. Това е огромна зависимост. Защото аз ще кажа колко ще струва токът, този, който получи цената на тока, ще увеличи заплатата на своите служители, а оттам автоматично ще се увеличи моята заплата. Това е цикълът, елементарно. Това е, което приемате в момента. Това правите.
Какъв регулатор ще бъде този орган, какъв обществен интерес ще защитава той при положение, че неговата заплата пряко ще зависи от това колко повече ще се качват цените на тока, на водата и на парното? Това е абсурд!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Станчо Тодоров, заповядайте.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз не зная защо се намесват някакви указания от не знам си къде, от Европейски съюз или откъде?! Тези указания не се отнасят според мен само за този сектор. Тези указания се отнасят за целия български народ – че ние трябва наистина да получаваме повече от това, което в момента получава българският народ.
Аз ще ви попитам само какво ще кажете например, на пенсионерите им вдигаме с 5% пенсиите, а тока – с 20%? Оттам вече като се вдига цената на тока с 20%, вдигаме с 20% заплатите съответно на енергийния сектор и така нататък, а пенсиите и минималната заплата си остават на ниско ниво. Погледнете тези данни, които ви дадох – над 10 минимални заплати вземат в сектора тези, за които става въпрос. Това нормално явление ли е?! Недейте така, струва ми се, че трябва да се замислим по тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли трета реплика?
Господин Христов, заповядайте.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Аталай, кой тук в тази зала може да твърди, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е независим орган?! Кой може да го потвърди това? Ами вижте политиката на тази комисия, вижте цените, вижте, че тази комисия дава 16% на електроразпределителните дружества и 1,5% на държавната НЕК. Вижте, че цените тук са доста по-високи от тези в Гърция, която пък купува ток от нас в определени моменти.
Аз съм абсолютно съгласен с мнението на преждеговорившите – че не може заплатите на тази комисия да се обвързват със сектора, защото те ще направят всичко възможно този сектор наистина да получава по-високи заплати. Там е порочният кръг. Както чухме, в този сектор се получават повече от два пъти по-високи заплати, отколкото е средната заплата за страната. Така че нито единият, нито другият аргумент са убедителни. Нито комисията е независим орган, нито тези огромни заплати, които те искат да получават, са заслужени. Това е моето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Аталай, заповядайте за дуплика.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз съм напълно убеден, че би трябвало всеки един народен представител и колеги да уважават институциите, които ние сами сме избрали. Ако тръгне днес всеки един от нас да се съмнява в независимостта на всяка институция, която е избрана от нас или впоследствие чрез закон е регламентирано да бъде по този начин, разбира се, че винаги ще има съмнение и отвън дали сме нормална държава.
А колкото до това дали ви лъжем или не. (Реплика на Нено Димов.) Явно, че тук се разминаваме с ценностите си и схемата, която е във вашите глави, колеги, мен не ме засяга.
Смятам, че комисията е непълно независима, комисията не определя заплатите в сектора, комисията е държавна комисия по регулиране на цените в сектора. (Реплика на Нено Димов.)
Не Ви разбрах, колега, че подвиквате оттам. Може би ще бъде по-добре да викате извън залата.
Според мен онова, което е било в закона преди и в момента да се върнем пак, след като вече сме имали определени изисквания от съответните институции накъдето сме тръгнали, е неприемливо. Затова, госпожо председател, предлагам предложението да не се приема и да се постави на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други желаещи за изказвания?
Господин Гризанов, заповядайте.
Иван Гризанов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Сигурно ще повторя някои неща, които се казаха, но нормално е тези заплати да бъдат съобразени със сектора, в който се работи, а не с обществения. Това е принцип. И затова през 2005 г. се е наложила тази промяна, не само да се покаже, но и да се извоюва една финансова независимост на тези хора, които контролират много по-богати хора от тях и за да не могат да ги купят.
Според мен, господин Тодоров, съвсем не е правилно да сравняваме заплатата на някой със заплатата на народния представител. Това са отговорности. Аз като главен инженер на АЕЦ “Козлодуй” в продължение на години получавах много по-голяма заплата от министър-председателя и от президента на Република България. Който не му харесва заплатата като народен представител, да отиде да работи като главен инженер. Заплатата е съобразена с отговорностите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли реплика на господин Гризанов? Няма.
Има ли други желаещи за изказвания?
Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз подкрепям направеното предложение от моите колеги. Сигурно ще повторя някои от аргументите, които бяха казани, но не аргументите, които използва господин Гризанов.
Преди всичко, когато разискването се проведе в Комисията по енергетика, от страна на вносителите, които отхвърлиха това предложение, беше заявено, първо, че по този начин комисията е независима – заради размера на заплатите, и второ, това я прави отговорна. Аз ще се постарая да опонирам това мнение, защото, когато заплатата на едно длъжностно лице се определя по този начин – чрез заплатите на хората в сектора, зависимостта е практически директна. Това е една спирала. Комисията определя предложение за повишаване на цени, в което има безспорно и предложение за повишаване заплатите на работещите в съответния сектор. След това, това води до повишени цени, повишените цени водят до повишаване на заплатите в сектора, повишените заплати в сектора водят до повишаване на заплатите на членовете на този регулаторен орган. Това е толкова ясно и просто, че се учудвам как това именно се изтъква като независимост.
Ако трябва заплатата на този регулаторен орган, както междувпрочем се прави при другите регулаторни органи и бяха дадени и такива примери, да бъде на базата на заплатите в обществения сектор на Република България, защото заплатите в обществения сектор на Република България са мерило на средния, ако може така да се каже, жизнен стандарт на гражданите. И преди задълженията на тази комисия към сектора, те имат най-вече задължения към икономиката на България и към българските граждани. Тази зависимост е много по-важна и тя трябва да бъде доминираща в текста.
Аз това съм го казвал и съм пледирал срещу текста в действащия закон още през 2003 г., затова считам, че предложението на моите колеги, което връща текста от закона от 1999 г., е правилно.
Нещо повече, нека това бъде наш принцип – когато определяме на базата на заплата възнаграждението в определени регулаторни органи, това да не бъде на базата на заплати в сектора, а ясно да бъде заявено, че това е на базата на средни работни заплати в обществения сектор.
По тази причина апелирам към вас да подкрепите направеното предложение. Дори не се спирам на конкретиката на самата заплата. Заложеният принцип е гнил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли реплики на господин Иванов? Няма.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Станчо Тодоров и група народни представители, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 32, против 42, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение за прегласуване – господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Апелирам към вас преди да гласувате втори път това предложение и да го отхвърлите – това, което направихте при първото гласуване.
Ще дам конкретен пресен пример. Това, което се случи в “Топлофикация” – София – надутите цени на топлоенергията в София, бяха разрешени от същата тази комисия. След това обществото разбра, че милиони евро (дори техният размер не се знае точно) се намират в швейцарски банки. Значи комисията не си е свършила адекватно работата, след като е позволила цените да бъдат такива, че да позволяват да се отклоняват такива огромни средства, след като не е калкулирала по необходимия начин материалите, които са минавали през пет фирми и са се получавали в софийската “Топлофикация” на цени, многократно по-високи от реалните.
Нека в крайна сметка да разберем, че не би трябвало заплащанията в този регулаторен орган да бъдат свързани със заплащането в сектора, защото примерът, който ви дадох, има и друго измерение – дали след като се разбра за всичките злоупотреби, комисията ще намали в реални стойности електроенергията, която трябва да плащат гражданите на София?!
Апелирам към вас да подкрепите направеното предложение от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господин Станчо Тодоров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 26, против 50, въздържали се 32.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 8 има предложение от народния представител Иван Иванов – в § 8, чл. 13, ал. 5 се изменя така:
“(5) Решенията на комисията по ал. 3 и ал. 4 се обявяват в открито заседание и в тридневен срок се публикуват на страницата на комисията в Интернет.”
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9, и предлага следната редакция:
“§ 9. В чл. 13, ал. 5 след думите “Решенията на комисията по” се добавя “ал. 3 и”. ”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 8 на вносителя? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на Иван Иванов, неподкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 13, против 58, въздържали се 26.
Предложението не се приема. (Народният представител Минчо Христов иска думата за прегласуване.)
Вие вносител ли сте на това предложение? Не. Принципно няма значение, но при резултат 13 срещу 84, искането Ви е крайно немотивирано, макар че често използвате това процедурно предложение.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаема госпожо председател, с цялото си уважение към Вас Ви обръщам внимание, че Вие не сте цензор. Ние сме народни представители и имаме право съгласно правилника да действаме така, както той позволява.
Подлагам на прегласуване това предложение, уважаеми колеги, поради следната причина.
Преди малко вие гласувахте един абсурд за заплатите на държавната комисия. Сега в тази зала гласуваме друг абсурд – тоест даваме възможност на същата тази комисия да взима своите решения на тъмно. Мисля, че това не е редно. Дори бих добавил, че решенията на комисията не трябва само да се обявяват в открито заседание, но и да се взимат в открито заседание. Да не правят така, както в момента правят общинските съветници на София – анонимно гласуване. Знаете резултатите от това анонимно гласуване. Всеки член на комисията трябва да носи своята отговорност. Ако щете, дори и за голямата заплата, която преди малко им гласувахме.
Моля да прегласуваме това решение. Мисля, че е разумно. Нека да направим дейността на Комисията за водно и енергийно регулиране публична. Само така ще спрем корупцията, само така ще предотвратим нови случаи като “Топлофикация” – София, “Софийска вода” и т.н. Няма да ги изреждам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Още веднъж гласуваме предложението на господни Иван Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 73, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на вносителя за § 8, който става § 9.
Гласували 93 народни представители: за 82, против 10, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Предложение за създаване на нов параграф, направено от народния представител Ариф Агуш, което се приема по принцип.
Комисията предлага да се създаде § 8а, който става § 10 със следната редакция:
“§ 10. В чл. 14, ал. 2 се изменя така:
“(2) Заинтересовани лица по ал. 1 са държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия, ВиК оператори, привилегировани потребители, пряко свързани с изготвения проект и организации на потребители.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 8а и текста на вносителя за § 9, който става § 11.
Гласували 94 народни представители: за 90, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 10 има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението по т. 17 е оттеглено, а по т. 18 се приема по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението по буква “а” е оттеглено, а по буква “б” се приема по принцип.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което се приема по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 12 със следната редакция:
“§ 12. В чл. 21, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 7 думата “определя” се заменя с “приема”.
2. Създава се т. 7а:
“7а. приема правила за снабдяване с електрическа енергия и природен газ от крайни снабдители като част от правилата за търговия с електрическа енергия и природен газ по т. 7;”
3. Точка 13 се изменя така:
“13. разглежда исканията на енергийните предприятия за компенсиране на невъзстановяеми и произтичащи от наложени им задължения към обществото разходи по чл. 34 и 35 и утвърждава техния обоснован размер, както и начина на компенсирането им;”
4. Точка 15 се отменя.
5. В т. 16 след думата “методика” се добавя “или указания”, а думата “приета” се заменя с “приети”.
6. Точка 17 се отменя.
7. Създава се т. 17а:
“17а. определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1;”
8. Създават се т. 19а, 19б и 19в:
“19а. предоставя на компетентните институции на Европейските общности информацията, предвидена в законодателството на Европейските общности;
19б. в съответствие с правомощията си отправя до компетентните институции на Европейските общности искания и уведомления за предоставяне на временно освобождаване от прилагането на разпоредби от законодателството на Европейските общности и преходни периоди в енергетиката в случаите, предвидени в законодателството на Европейските общности;
19в. публикува годишен доклад за дейността си, включително за резултатите от контрола за недопускане ограничаването и нарушаването на конкуренцията на енергийните пазари и за тяхното ефективно функциониране.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Аталай.
Има ли желаещи за изказвания по § 10? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 10 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 11 има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев – буква “а” на § 11, т. 1 отпада.
Предложението се приема.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11.
Комисията предлага § 11 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по § 11? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 11.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Параграф 11 отпада.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 12 има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 13 със следната редакция:
“§ 13. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите “чл. 21, т. 17” се заменят с “чл. 21, т. 7а, 17 и 17а”.
2. В т. 1 думите “поетапното отваряне” се заменят с “либерализирането” и накрая се добавя “и природен газ”.
3. В т. 2 накрая се добавя “и на природен газ”.
4. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя “със задълженията към обществото и с невъзстановяемите разходи”.
5. Създава се т. 4:
“4. осигуряване на необходимите мерки за снабдяване на потребителите с електрическа енергия и природен газ с определено качество при изцяло съпоставими, прозрачни и обективни цени, прилагани при условията на равнопоставеност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § 14.
По § 14 има предложение от народния представител Ариф Агуш, което е прието.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което е прието.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 14, който става § 15 със следната редакция:
“§ 15. В чл. 28 се създава ал. 3:
“(3) Таксите, събирани по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги са публични държавни вземания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези три параграфа? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 12 – в редакция на комисията, § 13 – на вносителя, подкрепен от комисията, и § 14, който става § 15 – в редакция на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 15 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов. Предложението се приема.
Има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението се приема по принцип.
Предложение от народния представител Иван Николаев Иванов.
Предложението по буква "а" се приема по принцип, а по буква "б" е оттеглено.
Предложение от народния представител Иван Сотиров и народния представител Мартин Димитров, което не се приема:
"§ 15. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
Чл. 30, ал. 1, т. 4 да придобие следната редакция: "по които общественият доставчик продава електрическа енергия на обществените снабдители и на разпределителното предприятие за покриване на технологичните разходи по преноса."
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15, който става § 16 и предлага следната редакция:
"§ 16. В чл. 30, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се т. 1а:
"1а. по които производителите в рамките на определената им от комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 17а продават електрическа енергия на крайния снабдител или на обществения доставчик;"
2. В т. 2 накрая се добавя "и на пряко присъединени потребители;"
3. В т. 4 думите "преносното, съответно на" се заличават;
4. Създава се т. 4а:
"4а. по които общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената на основание чл. 21, т. 17а електрическа енергия;"
5. Създава се т. 5а:
"5а. по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ";
6. Създава се т. 6а:
"6а. по които крайните снабдители продават електрическа енергия и природен газ на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв.;"
7. Създава се т. 10:
"10. за достъп до електропреносната и електроразпределителни мрежи."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 15? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 13, против 50, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 15, който става § 16 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 79 народни представители: за 78, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 16 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението по т. 1 се приема, а по т. 2 не се приема.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението по буква "а" се приема, по буква "б" не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16, който става § 17 и предлага следната редакция:
§ 17. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
"1. В текста преди т. 1 след думите "чл. 23" се добавя "и 24";
2. Създават се т. 7 и 8:
"7. справедливо прехвърляне разходите от преференциални цени за възобновяеми енергийни източници и комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните потребители на електрическа енергия.
8. справедливо прехвърляне разходите за системни услуги, в това число спомагателни услуги, студен резерв и технологични разходи върху ползвателите на преносната мрежа, съответно на разпределителна мрежи."
Предложение на народния представител Иван Иванов в т. "б", което не се приема: "В чл. 31 в новата т. 8 в края се добавя "които са ги предизвикали".
Предложение по т. 2 на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което не се приема:
"2. Новата т. 8 да се измени както следва:
"8. справедливо прехвърляне разходите за системни услуги, в това число спомагателни услуги, студен резерв и технологични разходи върху онези ползватели на преносната, съответно на разпределителната мрежи, които са ги предизвикали."
Това са точките, предложени от колегите, и които не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по този параграф.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Оттеглям точката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Иванов оттегля неприетото си предложение си по т. "б".
Йордан Костадинов (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си, след като не се приема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Оттегля се предложението на господин Костадинов по т. 2.
Има ли други желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 16, който става § 17.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Тестът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Има предложение за създаване на нов параграф от народният представител Иван Иванов.
Предложението се приема по принцип.
Има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Комисията подкрепя предложението за създаване на § 16а, който става § 18 със следната редакция:
"§ 18. В чл. 32 се създава ал. 3:
"(3) Комисията утвърждава цена на топлинната енергия за крайните потребители като еднокомпонентна цена."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 16а, който става § 18.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 17 има предложение на народния представител Ариф Агуш и народния представител Марио Тагарински, което се приема.
Има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което се приема.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 17.
Комисията предлага следната редакция за § 17, който става § 19:
"§ 19. Чл. 33 се изменя така:
"Чл. 33. (1) Комисията определя преференциални цени за продажба на електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници по чл. 159, ал. 2 и по комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по чл. 162, ал. 2,т. 1.
(2) Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от възобновяемите енергийни източници по ал. 1, се определя като не по-ниска от 70 на сто от средната продажна цена за предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и добавка, определена от комисията по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.
(3) Преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия по ал. 1, се определя на база индивидуалните разходи за производство и добавка, определена от комисията по групи производители и по критерии съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3.
(4) По предложение на съответното топлопреносно предприятие комисията определя преференциална цена на топлинна енергия за асоциацията по чл. 151, ал. 1 и за доставчика по чл. 149а"."
По § 18 има предложение от народния представител Иван Иванов. Предложението се оттегля.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези параграфа? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 17 в редакцията на комисията и § 18 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 19 има предложение на народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което се подкрепя по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 21, и предлага следната редакция:
“§ 21. Създава се чл. 36а:
“Чл. 36. (1) Общественият доставчик на електрическа енергия и природен газ, обществените снабдители с електрическа енергия или с природен газ и крайните снабдители с електрическа енергия или с природен газ, както и топлопреносните предприятия, в едномесечен срок преди подаване в комисията на заявлението за утвърждаване на нови цени или за изменение на действащи цени оповестяват в средствата за масова информация предложението си за утвърждаване на новите цени или за изменението на действащите цени.
(2) Комисията утвърждава цените по ал. 1 като пределни цени на всеки лицензиант с индивидуални административни актове.
(3) В срок до седем дни след връчването на решението по ал. 1 лицензиантът публикува в средствата за масово осведомяване утвърдените пределни цени и цените по договорите с потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Изказвания по § 19? Няма желаещи.
Гласуваме § 19 в редакцията на комисията.
Гласували 119 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 20 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се подкрепя от комисията.
Предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова – в § 20 да не се приеме предложението за създаване на нова т. 11.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Иван Иванов – в § 20, чл. 39, ал. 1, отпада новата т. 11.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 20, който става § 22, и предлага следната редакция:
“§ 22. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 8 се отменя;
б) създава се т. 10:
“10. снабдяване с електрическа енергия или природен газ от крайни снабдители;”
в) създава се т. 11:
„11. управление на електроенергийната система;”
г) създава се т. 12:
“12. разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителни мрежи на железопътния транспорт”.
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) не се изисква издаване на лицензия за:
1. производство на електрическа енергия от лица, притежаващи централа с обща инсталирана електрическа мощност до 5 мегавата;
2. производство на топлинна енергия от лица, притежаващи централа с обща инсталирана топлинна мощност до 5 мегавата;
3. пренос на топлинна енергия от лице, притежаващо топлопреносна мрежа, към която са присъединени централи с обща инсталирана мощност до 5 мегавата;
4. производство на топлинна енергия само за собствено потребление.”
3. Създава се ал. 5:
“(5) Когато лицето, което кандидатства за издаването на лицензия за някоя от дейностите по чл. 39, ал. 1, т. 1-3, 5-8, 10 и 11 или притежава такава лицензия, отговаря на изискванията за координатор на балансираща група, съответната лицензия съдържа правата и задълженията, свързани с дейността на координатор на балансираща група.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този параграф? Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето предложение е за отпадане на новата т.11 в чл. 39. Фактически в чл. 39, ал. 1, където се намира и т. 11, са разписани дейностите, които подлежат на лицензиране по този закон. На второ място сред тези дейности е дейността пренос на електрическа енергия. Разбира се, и на топлинна, и на природен газ, но в случая говорим за електрическа енергия. В същото време вносителят предлага въвеждането на още една дейност, която подлежи на лицензиране, и това е именно управление на електроенергийната система. По смисъла на промените в закона под управление на електроенергийната система се разбира не само производството, но и преносът на електрическата енергия.
Получава се така, че всъщност за управлението се изисква отделен лиценз, който в определен начин се покрива и с дейността пренос на електрическата енергия. Обръщам се към чл. 2 на европейската електрическа Директива 54 от 2003 г., където в т. 4 е дадено определението за оператор на преносната система и където е записано, че той е всяко физическо или юридическо лице, отговарящо за управлението, осигуряването, поддържането и ако е необходимо, развитието на преносната система. Значи сега ние влизаме по определен начин в противоречие с Европейската директива, защото въвеждаме втори лиценз, който се явява като шапка върху това и това е лицензът за управление на електроенергийната система.
Считам, че по този начин се нарушава Европейската директива, от една страна, и второ, че има съвсем видимо припокриване на дейностите, по които се изискват две различни лицензии. По тази причина аз поддържам своето предложение за отпадане на т. 11. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Други желаещи по този параграф? Господин Костадинов, имате думата.
Йордан Костадинов (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тук стигаме пак до така наречения пренос. Казахме, че това, което предлага вносителят, означава, че де факто ще имаме два оператора – единият, който ще управлява преносната система, другият, който ще бъде собственик на тази система. Ще плащаме две такси, това трябва да е ясно, и ще имаме една размита отговорност в случаи на провали в енергийната система. Но това вече го гласувахме веднъж, взехме принципно решение как ще върви преструктурирането на НЕК. Аз специално не съм удовлетворен от начина, по който тръгнахме да разглеждаме този закон, но имайки предвид, че вече приехме определен път, оттеглям нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Други желаещи? Няма.
Гласуваме предложението на господин Иван Иванов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 17, против 71, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Гласуваме текста на комисията за § 20, който става § 22.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 21 има предложение от народния представител Иван Иванов – т. 1 да отпадне.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 23.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Тъй като в предходния § 20 не беше прието моето предложение, касаещо въвеждането на нова т. 11, а и другите ми две предложения са свързани - в § 21 и в следващия § 22, считайте ги за оттеглени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Предложенията по § 21 и §22 са оттеглени.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 21, който става § 23.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 22 има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което е оттеглено.
Предложението на народния представител Иван Иванов по § 22 не се приема, но той преди малко го оттегли.
Предложението от народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров се приема по принцип.
Предложението от народните представители Мая Манолова и Златко Златев се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 22, който става § 24 със следната редакция:
„§ 24. В чл. 43 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 4:
„4. управление на електроенергийната система.”
2. В ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
а) т. 2 се отменя;
б) създава се т. 2а:
„2а. снабдяване с електрическа енергия или с природен газ от крайни снабдители.”
4. Създава се нова ал. 4:
„(4) За обособена територия по ал. 3 се издава само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Създава се нова ал. 6:
„(6) За обособена територия по ал. 5 се издава само една лицензия за снабдяване с природен газ от крайни снабдители.”
7. Досегашната ал. 5 става ал. 7.
8. Досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:
„(8) Разпоредбата на ал. 6 не се прилага, когато има заявен интерес за газоснабдяване на дадена територия, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, т. 6. В този случай територията, предмет на инвестиционен интерес, се обособява като самостоятелна територия за разпределение на природен газ. Лицензии за разпределение на природен газ, както и за обществено снабдяване или за снабдяване с природен газ от краен снабдител за тази територия, се издават без конкурс на заинтересувания инвеститор при условията на Раздел І от тази глава и по реда на наредбата по чл. 60 след съгласуване със съответната община.”
9. Досегашната ал. 7 става ал. 9 и се изменя така:
„(9) В случай, че за територията по ал. 8 има подадено повече от едно заявление за газоснабдяване, комисията обявява конкурс при условията на Раздел ІІ от тази глава и по реда на наредбата по чл. 60.”
10. Досегашната ал. 8 става ал. 10 и се изменя така:
„(10) С решение на комисията за изменение на лицензия на титуляра и територията на общината, която е извън описа по чл. 4, ал. 2, може да бъде присъединена към обособена територия за разпределение на природен газ при заявено искане от съответната община и съгласие на титуляра на лицензията за разпределение на природен газ на обособената територия.”
11. Създават се ал. 11 и 12:
„(11) Разпоредбите на ал. 8 и 9 не се прилагат, когато е получено съгласието по ал. 10 от титуляра на лицензията за разпределение на природен газ на обособената територия.
(12) За територията на страната се издава една лицензия за разпределение на тягова електрическа енергия само по разпределителните мрежи на железопътния транспорт на Националната компания „Железопътна инфраструктура”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 22 има ли? Няма.
Господин Иванов оттегли предложението си по него.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 22.
Гласували 97 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 23 има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова, което е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов § 23 да не се приема.
Предложението не се приема.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев, което се приема от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 23, който става § 25 със следната редакция:
„§ 25. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „пренос на електрическа енергия” се заменят с „управление на електроенергийната система”.
2. В ал. 3 думите „или на природен газ” се заличават.
3. Създава се ал. 4:
„(4) На лицата, на които е издадена лицензия за разпределение на природен газ, не се издават лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, освен лицензия за обществено снабдяване с природен газ или за снабдяване с природен газ от краен снабдител, ако присъединените към газоразпределителната мрежа на тази територия потребители са по-малко от 100 000.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Иванов, оттегляте предложението си, благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 26.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 27.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 23 и текстовете на вносителя за § 24 и § 25, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Има предложение за създаване на нов параграф от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 25а, който става § 28 със следната редакция:
„§ 28. В чл. 52 се създава ал. 3:
„(3) Прекратяването, изменението или издаването на лицензия в Република България при преобразуване на юридическо лице с издадена лицензия по чл. 40, ал. 6 влиза в сила от датата на влизане в сила на преобразуването на юридическото лице по законодателството на държавата, в която то е регистрирано.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 29.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 30.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези три текста има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов § 25а и параграфи 26 и 27 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 86 против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 28 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 31 със следната редакция:
“§ 31. Член 62 се изменя така:
“Чл. 62. (1) Когато изграждането или разширението на площадкови и/или линейни енергийни обекти както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях се извършва върху имот – частна държавна собственост или частна общинска собственост, компетентните държавни или общински органи учредяват в полза на лицето, което ще експлоатира енергийния обект, възмездно право на строеж върху земята без търг или конкурс.
(2) Стойността на правото на строеж се определя от независим лицензиран оценител, избран от компетентния държавен или общински орган по реда на Закона за обществените поръчки. Определената от лицензирания оценител стойност се приема за най-ниската пазарна цена, която може да бъде заплатена за правото на строеж върху конкретния имот.
(3) Когато е необходимо изграждането или разширението на площадкови и/или линейни енергийни обекти, както и на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия или на части от тях да се извърши върху имот – частна собственост, енергийното предприятие трябва предварително възмездно да придобие право на собственост или право на строеж върху необходимата за изграждане на обекта земя.”
По § 29 комисията подкрепя текста на вносителя, който става § 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на комисията за § 28 и текста на вносителя за § 29.
Гласували 104 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 30 има предложение на народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, който става § 33 със следната редакция:
“§ 33. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “електропроводи” се добавя “на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия”, съюзът “и” след думата “топлопроводи” се заменя със запетая и след думата “газопроводи” се поставя запетая и се добавя “нефтопроводи и нефтопродуктопроводи”.
2. В ал. 2, т. 2 след думата “електропроводи” се добавя “на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия”, съюзът “и” след думата “топлопроводи” се заменя със запетая и след думата “газопроводи” се поставя запетая и се добавя “нефтопроводи и нефтопродуктопроводи”.
3. В ал. 3, т. 1, буква “а” съюзът “и” след думата “топлопроводи” се заменя със запетая и след думата “газопроводи” се поставя запетая и се добавя “нефтопроводи и нефтопродуктопроводи”.
4. В ал. 6 накрая се добавя “или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 30, който става § 33.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 31 има предложение на народния представител Евгений Жеков: в чл. 67 се създава нова ал. 5 със следния текст:
“(5) Собствениците на имоти, в които са прекарани въздушни електропроводи, газопроводи, топлопроводи и нефтопроводи, имат право да поискат от стопанисващото ги предприятие същите да бъдат прекарани под земята, в случай че собствениците на имотите поемат за тяхна сметка 50% от разходите за това.”
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 31? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Евгений Жеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 5, против 68, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 31, който е подкрепен от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 32 има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението е оттеглено.
Има предложение на народния представител Иван Иванов: § 32 да не с приема.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по § 30?
Иван Иванов (ДСБ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Иванов оттегля неприетото си предложение.
Желаещи за изказване няма.
Гласуваме § 32 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 33 има предложение на народните представители Ариф Агуш и Марио Тагарински.
Предложението се приема.
Има предложение от народния представител Иван Иванов – в § 33, чл. 75 се създава нова ал. 3:
“(3) Комисията провежда контрол по изпълнение на задълженията на търговците по чл. 140, ал. 3.”
Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова – § 33 се изменя, както следва:
“§ 33. В чл. 75 се създават нови т. 3 и 4:
“3. комисията регистрира и контролира търговците по чл. 140, ал. 3;
4. наредбите и методиките за определяне на крайните цени на предлаганите на потребителите услуги са публични.”
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Борислав Китов – създава се ал. 3:
“(3) Търговците по чл. 140, ал. 3 се регистрират и контролират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране при условие и по ред, определени в наредба, приета от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.”
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Йордан Цонев – в чл. 75 се създава нова ал. 3 както следва:
“(3) Търговците по чл. 140, ал. 3 се регистрират и контролират от ДКЕВР.”
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Марко Мечев – в чл. 75, ал. 1 се създава т. 1 със следното съдържание:
“1. ресурсното, техническо и екологическо състояние на мощностите на твърди горива от местни източници”.
Предложението не се приема.
Предложение от народния представител Златко Златев. Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 33, който става § 36 със следната редакция:
“§ 36. В чл. 75 се правят следните изменения:
1.В ал. 1:
а) в текста преди т. 1 думите “Министърът на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “Министърът на икономиката и енергетиката”;
б) в т. 1 думите “както и на енергийните уредби и съоръжения – собственост на потребители” се заличават;
в) в т. 5 думите “Министерството на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “Министерството на икономиката и енергетиката”.
2. В ал. 2 т. 3 се отменя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Тук има направени много предложения от народни представители. Има ли желаещи?
Има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, нашето предложение е следното. Включват се две нови точки 3 и 4 в чл. 75, които гласят:
“3. комисията регистрира и контролира търговците по чл. 140, ал. 3”.
Става дума за фирмите за топлинно счетоводство.
И т. 4, която гласи:
“4. наредбите и методиките за определяне на крайните цени на предлаганите на потребителите услуги, са публични”.
Защо правим тези промени? Уважаеми колеги, досега практиката показва, че фирмите за топлинно счетоводство ощетяват сериозно българските граждани. В една голяма част от случаите начислените сметки са неверни. Има многобройни оплаквания, между другото съвсем основателни, това се признава от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за надписани сметки от страна на топлинните счетоводства. Затова нашето предложение е те да подлежат на регистрационен режим. И, разбира се, на един много строг контрол. При няколко нарушения, според мен, те трябва да бъдат отстранявани от пазара.
Що се отнася до втората част от предложението, а именно наредбите и методиките за определяне на крайните цени за предлаганите на потребителите услуги да са публични, аз мисля, че то дори не се нуждае от коментар. В комисията стана една сериозна дискусия, бих казал изключително остра дискусия. Аз лично бях обвинен в популизъм, други колеги се изказаха в смисъл, че методиките включват много сложни формули и те няма да бъдат разбрани от българските граждани. Няма да пресъздавам тук смисъла на самата дискусия, но ще ви кажа следното – ако ние не запишем в закона императивно, че методиките за определяне на разпределението на топлинните счетоводители е публично, ние залагаме възможността тези топлинни счетоводства в комбинация с топлофикациите да продължат да ограбват българските граждани. Излишно е да ви споменавам случая със софийската “Топлофикация”, където започват да излизат все по-нови данни, където се оказва, че може би злоупотребите ще възлизат на десетки милиони левове, може би над 100, а може би над 150 млн., което ясно доказва, че сметките на българските граждани са увеличени неправомерно, несправедливо минимум два пъти. Повтарям – минимум два пъти!
Именно затова ние предлагаме чрез публичност всеки един гражданин, ако желае да вземе методиката, да вземе параметрите и сам да си провери дали тази сметка, която му се начислява, е вярна и дали не е. Това е право, пак казвам, на всеки български гражданин. Конституционно право. Всеки един човек има право да знае за какво плаща. Тук няма да ви говоря за изключително скандалния текст, който позволява служебно да се събират сметки, без те да бъдат доказвани в съда. Ще стигнем и до този момент.
Призовавам ви, колеги, да направим тези методики на топлинните счетоводители публични и да ограничим възможността да бъдат ограбвани българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както казахте, госпожо председател, действително редица народни представители са направили предложения по този параграф. И ако се погледнат предложенията, те до голяма степен съвпадат. Виждам, че моето предложение съвпада по същество с това на Минчо Христов, Стела Банкова, Борислав Китов, Йордан Цонев и Златко Златев. Причината за това е, че всъщност това предложение дойде от Националния омбудсман. Той поиска да се промени нормативната уредба на текстовете на чл. 75 именно на базата на множество оплаквания от български граждани. И дотолкова, доколкото ние по Конституцията защитаваме интересите на българските граждани, няма нищо по естествено от това да се вслушаме в техните предложения. Още повече че екипът на Националния омбудсман се е произнесъл положително по едно такова предложение.
Нека се спрем на чл. 75, за да се разбере всъщност какво се предлага. Член 75 всъщност е началото на една важна глава в закона – “Контрол в енергетиката”. В ал. 1 се разписват контролните функции на министъра на икономиката и енергетиката. В ал. 2 такива функции са възложени на комисията.
Ако погледнете в трите точки на ал. 2, комисията провежда контрол, първо, по спазване на условията по издадените лицензи. Всъщност дружествата за дялово разпределение на топлинната енергия не попадат тук, тъй като те са в регистрационен режим, а не в лицензионен.
Във втората точка – комисията провежда контрол по прилагане на цените по чл. 30, ал. 1. Това са регулираните цени в енергетиката.
Трето, по изпълнение задълженията на всеки производител на електрическа енергия и задължителните квоти, които те имат.
Вижда се, че комисията по никакъв начин няма правомощия съгласно действащия текст на закона да контролира дейността и изпълнение на договорите от страна на фирмите за дялово разпределение.
По тази причина и като се има предвид, че съгласно чл. 39 при издаване на лицензи се говори за разпределение на електрическа енергия или природен газ, но не разпределение на топлинна енергия, тоест не можем чрез промяна на лицензионния режим да въведем по-високи изисквания и съответно да възложим контролни функции на комисията да проверява лицензирани дружества за разпределение на топлинна енергия, аз, а както виждам и мои колеги, предлагаме в чл. 75 да се създаде нова ал. 3 с текст, че комисията провежда контрол по изпълнение на задълженията на търговците по чл. 140, ал. 3. Това са търговците за дялово разпределение на топлинната енергия.
Като отчитам големите нарушения, които бяха направени през изминалите години от тези търговци, които бяха естествено и предмет на медиен интерес, това че има стотици, не – хиляди жалби при националния омбудсман, считам, уважаеми колеги, че с този текст ние въвеждаме съвсем ясна форма на контрол от страна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране върху изпълнение на задълженията на търговците за дялово разпределение. По тази причина апелирам към вас да подкрепите предложението. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат по този параграф?
Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Ще изложа гледната точка на вносителите по повод идеята за регистриране и контрол върху топлинните счетоводители. Тя се свежда до това, че комисията съществува като регулиращ орган и тя не може да извършва функции по регистрация и по контрол на топлинните счетоводители. Вносителите са за осъществяване на контрол върху топлинното разпределение, но то се извършва от министъра на икономиката и енергетиката, който има съответните правомощия по регистрацията, по контрола и евентуално по санкциите върху топлинните счетоводители. От своя страна, Комисията за енергийно и водно регулиране контролира топлофикационните дружества, които имат своите ангажименти чрез топлинните счетоводители да стигнат до крайния потребител. По този начин тя косвено обаче се включва в контролирането на този процес. Тоест създава се една възможност за двоен контрол – от една страна, като правомощие и задължение на министъра на икономиката и енергетиката, от друга страна, на комисията, но чрез контрола, който тя осъществява върху топлофикационните дружества, които имат своите ангажименти за сключване на съответни договори с топлинните счетоводители. Така че идеята за контрол върху тази дейност е възприета, само че тя е разписана по начин, който съответства на логиката на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Манолова, тази логика, която Вие изложихте, е действащата логика, която от практиката се вижда, че се оказва недействаща. Ако ние предлагаме засилване на контрола, то е защото не само ние, но българските граждани най-вече констатират, че липсва реален контрол от страна на топлофикационните дружества върху търговците за дялово разпределение на топлинна енергия, липсва контрол и от страна на министъра и екипа на министерството. Това е причината, поради която ние искаме със специален текст в новата ал. 3 да се възложат контролни функции на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Каза се, че комисията няма тези функции. Да, но комисията има тези функции, които законът разписва. Ако ние приемем този текст, комисията ще има и тези функции. Това е, бих казал, по-леката процедура. Ние се съобразяваме с това, че не е добър знак България няколко месеца преди влизане в Европейския съюз да засили лицензионния режим.
Затова аз не предлагам търговията с топлинна енергия да влезе в закона като дейност, която трябва да бъде лицензирана. Аз не искам това затягане. Тоест да остане регистрационният режим, но да се възложат контролни функции на Държавната комисия по причина, че сегашното статукво и упражняваният контрол от страна на министерството, на общините и на топлофикационните дружества е практически нулев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Втора реплика поиска господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Манолова, аз не съм против това министърът да контролира тези така наречени “топлинни счетоводства”. Но аз Ви казах в комисията, казвам го и тук на колегите – нищо не пречи да дадем правото и на Комисията за енергийно и водно регулиране да контролира същите тези фирми, тоест да има двоен контрол. С това ние ще гарантираме интересите на българските граждани.
Доколко Държавната комисия контролира топлофикационните дружества, тъй като Вие това казахте – ами, прочетете вестниците, вникнете в този скандал със софийската топлофикация и ще разберете доколко тази комисия контролира тези дружества.
Мисля, че не е хубаво да даваме възможност топлофикационните дружества и фирмите за топлинно счетоводство взаимно да си прехвърлят топката и да ощетяват българските граждани.
Считам, че не е редно и обръщам внимание върху нашето второ предложение, което е не по-малко важно, наредбите и методиките за определяне на крайните цени на предлаганите на потребителите услуги да са публични. Преди малко се прие този текст – вие направихте сега решенията на комисията да са тайни, да няма императивно изискване те да бъдат публични – кой как гласува да бъде тайно, скрито от обществото. Сега вие искате да скриете и методиките на топлинните счетоводства. Уважаеми колеги, моля ви, помислете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Госпожо Манолова, ще се възползвате ли от правото си на дуплика? Не, отказвате се.
Господин Гризанов, заповядайте за изказване.
Иван Гризанов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Започвам с уговорката, че лично аз не съм за публичността на всички документи и ще се обоснова. Може би господин Христов не ме е разбрал в комисията.
Още в чл. 25 днес приехме – чрез алинеи 2 и 3, комисията какви публични регистри води. Предполагам, че не сте обърнали особено внимание на това. Поставям го за тези, които не са гледали.
Продължавам по-нататък - Наредбите за топлоснабдяване. Наредбата за регулиране на цените в топлоснабдяването е публична. Тя се намира на сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Към наредбата за топлоснабдяване са и правилата като приложение за топлоснабдяването. Тук говорим за публичност на неща, които ги няма въобще в нормативните документи.
В България няма методика за определяне на крайните цени на предлаганите на потребителите услуги. Просто такава методика няма. Ако съм бил против нещо, това е против нещо, което не съществува. Но публични са решенията за утвърждаване на цените, които се публикуват в бюлетина на комисията и можете да ги видите всеки ден в сайта на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Публични ще бъдат и методиките за дялово разпределение, които фирмите за дялово разпределение предлагат в договора със събранието на етажната собственост - тези, които ще се регистрират в Министерството на икономиката и енергетиката, които ще покажат как извършват тази работа.
Да, наистина казах: какво от това, като ги направим публични? Не зная господин Христов дали разбира от топлоснабдяване. Аз съм завършил „Топлоенергетика”, но формулата, с която се изчислява необходимата топлина например за подгряването на един кубик вода, сега не мога да ви я обясня. Затова казах, че е неразбираемо. Методиката – да, наистина определя определени правила и всеки може да я види.
И в комисията казах: фирмите за топлинно счетоводство са ясни, те не са много в България. Казвам конкретно: в гр. Козлодуй са три фирми. Отваряш сайта на фирмата и виждаш методиката, която е приложение към договора с етажната собственост и виждаш там какви правила са разписани. Аз не съм казал, че съм против публичността. И те са публични – там можеш да си видиш индивидуалната сметка, сега вече можеш да си видиш изравнителната сметка. Моля ви да не изкривяваме нещата. Но не съм съгласен да гласувам за публичност на методика за определяне на крайните цени на предлаганите на потребителите услуги. Такава методика няма. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Гризанов, Вас конкретно много Ви уважавам като специалист, но трябва да Ви кажа, че аз преподавам в Техническия университет. Там съм доцент, ако случайно не знаете. Позволете ми и аз да разбирам, да поназнайвам, както се казва, някои неща.
Не е хубаво да жонглирате по този начин с различни термини и да подменяте понятия. Вие добре знаете, че методиките, по които работят така наречените, повтарям, така наречените топлинни счетоводства, са едни от най-ревниво пазените тайни от потребителите. Тоест позволява се да бъдат надхвърлени реално потребените мощности в пъти, тоест позволява се да бъдат ограбвани българските граждани. Ето това аз предлагам чрез едно изречение, господин Гризанов, едно-единствено изречение, да залегне в закона императивно – тези така наречени топлинни счетоводители да бъдат така добри, да бъдат задължени да публикуват всички методики, тоест всеки гражданин, който желае, който има капацитет за това, както Вие споменахте, да има правото да изчисли и да провери сметките, които му се начисляват. Това е смисълът на предложението, нищо друго.
Ще Ви кажа и още нещо. Ако фирмите знаят, че гражданите имат право да потърсят тази информация и да я получат, което е по-важно, те няма да лъжат по този безобразен начин, както го правят досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли други реплики към изказването? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Гризанов.
Иван Гризанов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Христов, не смятах да влизам в отговор на въпроси, които Вие задавате, но все пак казвам още веднъж, че не жонглирам, тъй като това са факти и всеки може да ги види. Убеден съм, че при регистрацията в Министерството на икономиката и енергетиката, когато фирмите за дялово разпределение представят необходимите документи и своите методики, компетентните експерти, да ги наречем, които ще бъдат упълномощени да извършват тази регистрация, ще бъдат достатъчно отговорни хора, които, преглеждайки тези методики, ще преценят, че тук няма никаква измама и че това е честното определяне на разходите. Аз съм убеден, че всички тези методики ще бъдат обществено достояние.
Уверявам Ви още веднъж, че не е толкова просто да си сметнеш сам колко трябва да платиш за един месец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Гризанов.
Думата иска председателят на комисията господин Аталай.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Както и в комисията, така и тук имаше сериозни дебати във връзка с § 33. Искам да кажа няколко думи. Наистина беше обърнато внимание от страна на омбудсмана на България и не само от негова страна, разбира се, цялото общество виждаше, че има недоверие към счетоводните фирми, които определяха изразходваната топлинна енергия от съответния апартамент или отопляемия обем.
Това, че омбудсманът ни е предложил, а оттам виждам, че на някои им е написан и съответният текст, не е само единственият изход от създалата се ситуация. Предложението на Министерството на икономиката и енергетиката, съответно и на комисията в момента, ние смятаме, че е по-добро и в по-положителна посока от онова, което ни е предложил и което е видял и омбудсманът на държавата. И ние искаме да помогнем на всички онези, които са клиенти на „Топлофикация”.
Защо смятате, че цялата комисия, че всички, които седим тук днес, сме хора, които не сме се съгласили само с господин Минчо Христов и той е най-правият. Аз ще помоля, колеги, от тази трибуна наистина народните представители имат правото да говорят свободно, но не и безотговорно. Смятам, че това е едно свещено място, където всеки народен представител, като излезе, трябва да се обърне с уважение към себе си.
Разбира се, господин Христов, няма да се съмнявам във Вашата доцентура, но искрено се съмнявам във Вашите знания относно топлофикация, които Вие развивате и в комисията, и тук.
Какво лошо в това, че ние предлагаме - или комисията, министерството предлагат, тези фирми да минат на много сериозен контрол и отчет? Не само на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, не само, както е сега, да прочетем техните данни в Интернет, както и досега е било, ние разрешаваме всичките данни – и методиката, и наредбите да са публични. Това веднъж завинаги трябва да се знае и господин Христов тук наистина манипулира – че те не са публични.
Ако може господин Христов да седне срещу който и да е компютър, да отвори и да види всички наредби и всички методики, които третират в топлофикационните дружества и счетоводните фирми.
Какво остава оттук нататък? Да оставим контрола само на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране? Самият той каза: те и досега не контролираха. Прехвърляме контрола върху министъра на икономиката и енергетиката. Ама ние искаме да отиде в Държавната комисия. Добре, оставяме и в Държавната комисия, правим двоен контрол – министерството, министъра. Е, да поканим и господин Христов да се включи в този контрол. Той, апропо, има и това право като народен представител. Дали сме и на него право да контролира.
Е, и? Всичко това е разписано точно и ясно от чл. 25 до чл. 139. Но сме се хванали, че омбудсманът ни е дал това предложение и видите ли, защото той ни го е дал – аз уважавам омбудсмана, защото той ни е създал и Конституцията – но онова, което сме предвидили по-добре и сме отишли с няколко крачки по-напред, защо за това днес трябва да губим времето на народните представители, да се връщаме пак обратно и да се опитваме да прекараме точно и ясно предложение и да се бием в гърдите?!
Госпожо председател, убеден съм, че ако някои колеги народни представители като Китов, Йордан Цонев, Марко Мечев и други, които са направили предложения, бяха дошли на заседанието на комисията да чуят аргументите, дадени там, щяха да си оттеглят предложенията и те нямаше да съществуват в доклада. Не можахме в рамките на седем заседания да изкараме господин Христов от равновесието, в което беше влязъл, откакто стана народен представител. Затова извинявайте за пространното разяснение.
Предлагам да приемем предложението на комисията и да вървим напред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: За реплика има думата господин Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми господин Аталай, аз не възразявам против двойния контрол от страна на ДКВЕР и от страна на министерството. Напротив, ако сте ме слушали внимателно, аз го предложих преди малко.
Не чух обаче от Вас нито дума за предложението методиките на топлинните счетоводители да бъдат публични. Ето това е големият въпрос.
Ние чухме господин Гризанов преди малко да говори, че в наредбата ще се напише, експертите ще направят, щели да бъдат публични и т.н.
Господин Гризанов и господин Аталай, обръщам се към вас двамата, публичността е единственият аргумент, с който можем да се изправим – извинявайте за израза, но мисля, че е точен - срещу енергийната мафия, срещу тези лобистки и лични интереси, за които говори и шефа на Съвета по законодателството проф. Средкова преди два дни.
Това, за което пледирам, е наше предложение със Стела Банкова. Ние сме единствените хора, които сме го внесли. То е за публичност на тези методики, тези топлинни счетоводства да могат да публикуват своите методики задължително, императивно, законът да ги задължи, а не някаква наредба, която щяла да ги задължи. Щяла, ама може и да не ги задължи и аз съм сигурен, че няма да ги задължи, ако го оставим на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Аталай.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Благодаря, госпожо председател.
Не можах да намеря друга дума в българския речник, с която да обясня, че всичко онова, което иска господин Христов, е факт. Те са публични. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по текстовете? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на § 33.
Предложението на господин Агуш и Марио Тагарински е прието и няма да го гласуваме.
Ще гласуваме предложението на народния представител Иван Иванов, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 79, въздържали се 16.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 9, против 77, въздържали се 18.
И това предложение не се приема.
Има думата за прегласуване господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Уважаеми колеги, пак апелирам към вас – нека да заложим в закона тези методики на тези тъй наречени топлинни счетоводители да бъдат публични. Не е вярно това, което каза преди малко господин Аталай, че са публични. Това е най-ревниво пазената тайна на тези тъй наречени топлинни счетоводства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, прегласувайте предложението на народните представители Минчо Христов и Стела Банкова.
Гласували 138 народни представители: за 26, против 97, въздържали се 15.
Предложението и след прегласуването не се приема (народният представител Олимпи Кътев иска думата за отрицателен вот).
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Заповядайте, господин Кътев, за отрицателен вот. Имате право.
Олимпи Кътев (НДСВ): Може би това ще бъде отрицателен вот на цялата зала с изключение на Минчо Христов и Стела Банкова.
Аз гласувах против, защото мисля, че имам разум в главата си, докато колегата доцент – не знам на какво е доцент ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля Ви, без персонални квалификации.
Олимпи Кътев: Той така ни убеждава 60 пъти, че ако така убеждава и своите студенти да учат, тежко им и горко!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Преминаваме към гласуване на следващото предложение на народния представител Борислав Китов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 25, против 71, въздържали се 13.
Предложението на господин Китов не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Йордан Цонев, което не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 5, против 70, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Марко Мечев, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 11, против 57, въздържали се 36.
Предложението и на народния представител Марко Мечев не се приема.
Предложението на народния представител Златко Златев е оттеглено.
Гласуваме текста на комисията, който беше докладван.
Моля, гласувайте текста на § 33 по вносител, който става § 36 във варианта, който ни се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 105, против 5, въздържали се 6.
Текстът на § 33, който става § 36, се приема.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 34, който става § 37.
Предложение от народния представител Марко Мечев да се създаде нов § 34 се приема.
Има предложение и от народния представител Рамадан Аталай, което се приема от комисията.
Комисията подкрепя създаването на § 34а, който става § 38 със следната редакция:
“§ 38. В чл. 85 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “горива” се поставя запетая и се добавя “включително и от местни твърди горива”.
2. В ал. 2 думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има ли изказвания по тези текстове? Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване § 34, който става § 37, и предложението за нов § 34а, който става § 38 в редакцията, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов след § 34 да се създаде нов § 34б. Предложението се приема.
Комисията подкрепя създаването на § 34б, който става § 39 със следната редакция:
“§ 39. Наименованието на Раздел ІІІ от Глава девета се изменя така: “Пренос на електрическа енергия и управление на електроенергийната система”.”
Има ли желаещи да вземат думата по този текст? Няма.
Поставям на гласуване създаването на § 34б, който става § 39, в редакцията, докладвана от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против 1, въздържали се няма.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 35 има предложение на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова. Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов - § 35 да не се приема. Предложението не се приема.
Предложение от народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров – в чл. 86, ал. 3 се променя така: “Преносът на електрическа енергия е всеобщо предлагана услуга, която се диспечерира от електроенергийния системен оператор”.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат да вземат думата?
Иван Иванов (ДСБ, от място): Аз оттеглям предложението си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Иванов оттегля своето предложение.
Остава предложението единствено на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров, които не са в залата, така че не знаем дали имат желание да се изкажат по текста. В такъв случай ще подложа само него на гласуване, тъй като останалите предложения са оттеглени.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров.
Гласували 111 народни представители: за 18, против 67, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 35, който става § 40, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 2.
Текстът на § 35 по вносител, който става § 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 36 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов. Предложението в частта му относно т. 3, буква “в”, е оттеглено.
Предложението се приема по принцип в останалата му част.
Предложението на народния представител Ариф Агуш се приема по принцип.
Предложението на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова е оттеглено.
Предложение на народния представител Иван Иванов - § 36 да не се приема.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 36, който става § 41:
“§ 41. В чл. 87 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Преносното предприятие осигурява разширението, реконструкцията и модернизацията на преносната мрежа в съответствие с дългосрочните прогнози и планове за развитие на електроенергетиката.”
2. Досегашната ал. 1 става ал. 2 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите “преносното предприятие” се заменят с “електроенергийният системен оператор”;
б) в т. 2 думите “преноса и” се заличават;
в) т. 4 се отменя.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея:
а) в текста преди т. 1 думите “преносното предприятие” се заменят с “електроенергийният системен оператор”;
б) в т. 5 думите “министъра на енергетиката и енергийните ресурси” се заменят с “министъра на икономиката и енергетиката” и след думите “нуждите на страната” се добавя “източници, включително”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: По § 36 има само едно предложение, което господин Иванов оттегля в момента.
Преминаваме към гласуване на § 36, който става § 41, във вида, който беше подкрепен и докладван от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Текстът на § 36, който става § 41, се приема.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Моля, гласувайте § 37, който става § 42.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Приема се.
Преди да продължим, има предложение за процедура.
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Днес изтича срокът за предложения между първо и второ четене по Законопроекта за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности. Има необходимост от още малко работа по текстовете, тъй като знаете, че това е един закон, който върви в комплект със Закона за политическите партии, затова правя предложение за удължаване на срока с два дни, тоест утре и петък, за да има възможност да се поработи още по текстовете. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Противно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте удължаване на срока за предложения за второ четене с два дни по Закона за публичност на имуществата на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Гласували 116 народни представители: за 115, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема. Срокът се удължава с два дни.
Продължаваме с § 38.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 38 има предложение на народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема по принцип.
Предложението на народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова е оттеглено.
Предложението на народния представител Иван Иванов в § 38 т. 2 да не се приема, не е прието от комисията.
Предложение на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров – в § 31, чл. 91 предлаганата нова ал. 4 да отпадне.
Предложението не се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 43 със следната редакция:
“§ 43. В чл. 91 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
“(3) С правилата по ал. 2 се определят начинът на администриране на сделките и на организиране и работата на пазара на балансираща енергия, както и организирането на видовете балансиращи групи и дейността на координаторите на балансиращи групи.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Комисията при отчитане на постигнатите резултати от работата на електроенергийната система и пазара на електрическа енергия и процедурите, регламентирани в правилата за търговия с електрическа енергия, по предложение на енергийните предприятия изменя или отменя и приема нови правила за търговия с електрическа енергия при спазване на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има две предложения, които не са подкрепени от комисията.
Едното е на народния представител Иван Иванов, който желае да го обоснове.
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Всъщност аз ще обоснова несъгласието си със заключението, което председателят на комисията даде, че моето предложение не се приема. Всъщност моето предложение е прието и за да разберете това, ще ви прочета текста, който беше предложен от вносителя и който аз поисках да не се приема, и вие ще разберете дали има нещо общо с новия предложен текст.
Текстът, срещу който категорично възразих, гласеше така: “Комисията изменя или отменя правилата за търговия с електроенергия в зависимост от постигнатото или очакваното въздействие върху общественото благополучие.”
Аз питам дали в допълнителна разпоредба не трябва да се разпише какво се разбира под “обществено благополучие” и какви са параметрите на общественото благополучие? След това “въздействие” в каква посока – подобряване или влошаване на общественото благополучие?
Напълно съгласен съм и ще подкрепя това, което вносителите в крайна сметка предложиха и стана предложение на комисията. То обаче е съвсем различен текст. Там се казва, че "Комисията при отчитане на постигнатите резултати от работата на електроенергийната система", а не от "общественото благополучие", и "пазара на електрическа енергия и процедурите, регламентирани в правилата за търговия с електрическа енергия", тоест всяко нещо си идва на мястото. След това - не самата по свое виждане, а "по предложение на енергийните предприятие изменя или отменя и приема нови правила за търговия с електрическа енергия при спазване на принципите на равнопоставеност и баланс на интересите на всички страни".
Това е точният и коректен текст, но той няма един процент съвпадение с текста, който ни беше предложен и който беше абсурден. Именно онзи текст казах, че не мога да приема и съм удовлетворен, че не е приет.
Ще гласувам за текста, който в момента ни се предлага. Естествено оттеглям своето възражение, защото не гласувам и този текст, който беше първоначално предложен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Иванов.
Остава предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров, които не са тук.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иван Сотиров и Мартин Димитров по § 38, който става § 43, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 8, против 65, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 38, който става § 43, в редакцията на комисията.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Приема се текстът на § 38, който става § 43.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 39 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов, което се приема от комисията.
Има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова в § 39 т. 3 да не се приема.
Предложението не се прима.
Има предложение от народния представител Иван Иванов, което не се приема.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Господин Иванов оттегля предложението си.
Господин Йордан Костадинов оттегля предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 44 със следната редакция:
“§ 44. В чл. 92 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите “за продажба на” се заменят с предлога “с”.
2. Точка 2 се отменя.
3. Точка 4 се изменя така:
“4. потребителите, включително и привилегированите потребители”.
4. Точка 8 се изменя така:
“8. електроенергиен системен оператор.”
5. Създава се т. 9:
“9. краен снабдител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: След оттеглянето на предложенията на народните представители Иван Иванов, Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова подлагам на гласуване текста на комисията за § 39, който става § 44 в редакцията, докладвана от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 40 има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението е оттеглено.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението не се приема.
Иван Иванов (ДСБ, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Оттегля го.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 45.
По § 41 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов.
Предложението се приема.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 41, който става § 46 със следната редакция:
“§ 46. Създава се чл. 93а:
“Чл. 93а. (1) Общественият доставчик изкупува електрическата енергия от производители, присъединени към преносната мрежа, по договори за дългосрочно изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия, както и тази, произведена от възобновяеми енергийни източници, от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия и количеството електрическа енергия, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8.
(2) Общественият доставчик може да изкупува електрическа енергия, определена в рамките на разполагаемостта по чл. 21, ал. 1, т. 17а с цел осигуряване с електрическа енергия на крайните снабдители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Подлагам на гласуване § 40, който става § 45 по текста на вносителя, и § 41, който става § 46 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 6.
Приемат се двата параграфа.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 42 има предложение от народните представители Рамадан Аталай и Иван Гризанов.
Предложението се приема по принцип.
Има предложение от народния представител Иван Иванов.
Предложението се приема по принцип и ще бъде отразено систематично в Допълнителната разпоредба.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 42, който става § 47 със следната редакция:
“§ 47. Създава се чл. 94а:
“Чл. 94а. (1) Крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия с определено качество и надеждност на битови потребители и предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. в съответствие с правилата по чл. 21, ал. 1, т. 7а.
(2) Снабдяването с електрическа енергия по ал. 1 е всеобщо предлагана услуга по смисъла на този закон, която се предоставя при условията на равнопоставеност.
(3) Крайният снабдител изкупува електрическа енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия от производители, присъединени към разпределителната мрежа.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Поставям на гласуване § 42, който става § 47 в редакцията, докладвана от комисията и подкрепена от нея.
Гласували 114 народни представители: за 111, против няма, въздържали се 3.
Приема се текстът.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: По § 43 има предложение от народните представители Мая Манолова и Златко Златев.
Предложението се приема.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 43.
Комисията предлага § 43 да отпадне.
По § 43 има предложение от народните представители Йордан Костадинов, Татяна Калканова и Долорес Арсенова.
Предложението се приема.
Предложението от народния представител Иван Иванов да се създаде нов параграф след § 43 се приема.
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 43а, който става § 48 със следната редакция:
“§ 48. В чл. 96 думите “и които имат право да купуват електрическа енергия от производителите в рамките на разполагаемостта, определена по реда на чл. 21, т. 17, и да снабдяват привилегировани потребители” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Аталай, всъщност предложението е веднъж за отпадане на текста на вносителя и създаване на нов § 43а.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: Можем да гласуваме двата текста поотделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Поотделно трябва да ги гласуваме, защото ако не отпадне текстът на вносителя по § 43, тогава ще сме в друга ситуация.
Първо, поставям на гласуване предложението за отпадане на § 43 по вносител.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Това означава, че § 43 по вносител отпада.
Поставям на гласуване предложението на комисията за създаване на нов § 43а, който става § 48 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Тук ще спрем с гласуването и докладването днес.
ДОКЛАДЧИК Рамадан Аталай: И аз благодаря на всички колеги за подкрепата днес така усърдно. На онези, които не подкрепиха, също благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе заседание на 2 август 2006 г., сряда, от 14,30 ч. в зала 130.
Комисията по икономическата политика ще заседава на 2 август 2006 г., сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад”.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава на 2 август 2006 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по здравеопазването ще проведе извънредно заседание на 2 август 2006 г., сряда, от 17,00 ч. в зала 132.
Комисията по правни въпроси ще заседава на 3 август 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по отбраната ще заседава на 3 август 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 238.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава на 3 август 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 248.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 3 август 2006 г., четвъртък, от 14,30 ч. в зала 130.
Следващото заседание е утре, 3 август 2006 г., от 9,00 ч. по гласувания дневен ред.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Екатерина Михайлова

Секретари:
Митхат Метин
Мирослав Мурджов