Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-08-03

Председателствал: председателят Георги Пирински 
Секретари: Петя Гегова и Станчо Тодоров
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Днес предстои да продължим с програмата, която приехме в началото на вчерашния пленарен ден, с точките от програмата, приети от нас по чл. 40.
Има едно съобщение, което трябва да ви направя, преди да преминем към т. 1.
Народният представител Венелин Узунов е адресирал писмо до председателя на парламента с дата 2 август 2006 г.:
“На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание оттеглям внесения от мен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-67 от 27 октомври 2005 г.”
Уважаеми колеги, предстои да преминем към разглеждането и гласуването на точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ООН СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА.
Процедура – господин Мерджанов, заповядайте.
Атанас Мерджанов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министърът на правосъдието господин Маргарит Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министъра на правосъдието.
Гласували 165 народни представители: за 162, против 2, въздържал се 1.
Моля, поканете заместник-министъра.
По законопроекта има становище на Комисията за борба с корупцията.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК Бойко Великов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ще представя
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията за борба с корупцията относно Законопроект за
ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията
№ 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
Комисията за борба с корупцията на свое редовно заседание на 8 юни 2006 г. на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и Вътрешните правила на комисията обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията, № 602-02-25, внесен от Министерския съвет на 29 май 2006 г.
След изслушване на заместник-министъра на правосъдието господин Димитър Бонгалов народните представители от Комисията за борба с корупцията се обединиха около становището, че влязлата в сила на 14 декември 2005 г. Конвенция на ООН срещу корупцията представлява най-всеобхватният правнообвързващ антикорупционен инструмент, изработен досега – изготвена на основата на мултидисциплинарния подход и съдържаща разпоредби относно превенцията, криминализирането, международното сътрудничество, възстановяването на имущество, придобито чрез корупция, техническото сътрудничество и обмяната на информация и механизмите за прилагане.
Беше отчетено, че приемането на нова стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията - 2006 г. и 2008 г. и програмата за нейното изпълнение за 2006 г., както и създаването и функционирането на Комисия по превенция и противодействие на корупцията също съответства на стандарта на Конвенцията в областта на превантивната антикорупционна политика и практика.
В хода на дискусията бе отбелязано, че въпреки позитивните резултати от Анализа на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията, показващи че българското законодателство и институционалната рамка съответстват във висока степен на стандартите, установени в нея, биха могли да бъдат предприети допълнителни действия за усъвършенстване по системата за противодействие на корупцията, както по отношение на кодексите в различните власти, но най-вече по отношение на правомощията, действията и функциите на изградените вече органи към различните институции, които са пряко ангажирани с противодействието на корупцията.
В резултат на проведената дискусия и предвид подкрепеното от народните представители становище на Министерството на правосъдието, Комисията за борба с корупцията изрази становище, че ратифицирането на Конвенцията на ООН срещу корупцията би съответствало на водената от българската държава последователна политика за превенция и противодействие на всички форми на корупция и осъществяване на широко международно сътрудничество в тази насока.
Комисията за борба с корупцията прие с единодушие Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Великов.
Кой ще представи становището на Комисията по външна политика?
Заповядайте, госпожо Първанова.
ДОКЛАДЧИК Антония Първанова:
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект № 602-02-25 за ратифициране на
Конвенцията на ООН срещу корупцията, внесен от
Министерския съвет на 29 май 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 7 юни 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията.
Конвенцията е изготвена на основата на мултидисциплинарен подход и съдържа разпоредби относно превенцията, криминализирането, международното сътрудничество, възстановяването на имущество, придобито чрез корупция, техническото сътрудничество и обмена на информация и механизмите за прилагане.
Българското законодателство и институционална рамка съответстват във висока степен на стандартите, установени от Конвенцията на ООН срещу корупцията.
Въз основа на проведеното обсъждане, комисията прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на ООН срещу корупцията, подписана на 10 декември 2003 г., със следните декларации:
1. Декларация по чл. 46, ал. 13:
“В съответствие с чл. 46, ал. 13 от конвенцията, Република България декларира, че молбите за взаимна правна помощ трябва да се изпращат до Министерството на правосъдието.”
2. Декларация по чл. 46, ал. 14:
“В съответствие с чл. 46, ал. 14 от конвенцията, Република България декларира, че молбите за взаимна правна помощ трябва да бъдат придружени с превод на български или английски език.”
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Законопроектът е разпределен и на Комисията по правни въпроси. Няма доклад от комисията. Сами разбирате, че нормите на конвенцията имат сериозни правни последици.
Бих се обърнал към господин Стоилов – Законопроектът за ратифициране на Конвенцията за борба срещу корупцията беше отправен и до Вашата комисия. Няма представен доклад. Всички имаме представа за натовареността на комисията, но каква е Вашата преценка, имайки предвид правните аспекти на приложението на конвенцията? Достатъчно ли е според Вас представянето на становищата на Комисията за борба с корупцията и на Комисията по външна политика? Може ли да се премине към обсъждане? Добре.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на законопроекта. Темата е всичко друго, но не и злободневна.
Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Констатираме, че обсъжданията са приключени. Гласуването ще бъде след почивката, след проверка на кворума.
Преминаваме към втора точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ.
Вносители са народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев на 15 март 2006 г. и Министерският съвет на 21 юни 2006 г.
Има ли процедурни предложения за достъп до пленарната зала? Има ли представител на вносителя, който да представи мотивите? Има ли информация в Народното събрание по тези процедурни въпроси? Моля, проверете дали ще дойде представител на Министерския съвет. (В залата влиза заместник министър-председателят Емел Етем.)
Има доклад на Комисията по политиката при бедствия и аварии. Давам думата на председателя на комисията господин Узунов.
ДОКЛАДЧИК Венелин Узунов: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по политиката при бедствия и аварии
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
управление при кризи № 602-01-49 от 21 юни 2006 г.,
внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и
допълнение на Закона за управление при кризи № 654-01-34
от 16 март 2006 г., внесен от народните представители
Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев
На свое редовно заседание, проведено на 6.07.2006 г., Комисията по политиката при бедствия и аварии разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесен от Министерския съвет, и Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесен от народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев.
На заседанието присъстваха членовете на комисията, както и Йордан Цонев – председател на Комисията по икономическата политика и на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране модела за действие на държавните органи при управление при кризи, народният представител Иван Сотиров, Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, Николай Слатински – секретар на президента на Република България по националната сигурност, представители на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на земеделието и горите и на Националното сдружение на общините в Република България.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи бе представен от Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии. В доклада на госпожа Етем бе подчертано, че действащият Закон за управление при кризи показва несъвършенства и е необходимо да се извършат промени, като се отчетат проблемите, възникнали в резултат на бедствия. Обхватът на обществените отношения, регламентиран в Закона за управление при кризи, е неясно определен и води до неяснота при прилагането му.
В мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи се казва, че се уреждат обществените взаимоотношения, свързани с правомощията на държавните органи и органите на местното самоуправление, усъвършенства се националната система за управление при кризи, определят се правомощията на органите на управление при кризи, както и правата и задълженията на юридическите и физическите лица при управление на кризи.
Целта на закона е да осигури управлението на действието по предотвратяване развитието на кризи и овладяване на възникналите кризи.
Комисията изслуша и мотивите по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесен от народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев, представен от Иван Сотиров. Основният мотив на предлагания законопроект е, че правителството не е реагирало адекватно на бедствията, възникнали през 2005 г., поради слабости на съществуващия Закон за управление при кризи. С предлаганите промени се цели да отпадне формалната пречка пред Министерския съвет да обяви кризисно положение за територията на една област или част от нея, за да бъдат мобилизирани всички необходими ресурси за овладяване на кризата.
Предоставено бе резюме от становището на Националното сдружение на общините в Република България, в което сдружението подкрепя идеята за промяна на Закона за управление при кризи и поставя въпроса за ресурсната обезпеченост на задълженията на кметовете и общинските съвети и за необходимостта от създаване на специални извънбюджетни сметки за покриване разходите на общините при кризи.
Комисията прие, че двата законопроекта разглеждат обща материя, нямат принципни противоречия и ще бъдат обсъждани едновременно. Членовете на комисията обсъдиха предложените законопроекти по принцип и в цялост и се произнесоха по техните основни положения. Преобладаващата част от членовете на комисията подкрепиха отделянето на защитата при бедствия в самостоятелен закон, а незначителна част от тях изразиха мнение, че би било ефективно да се усъвършенства съществуващият Закон за управление при кризи и да се прибавят ясни и кратки текстове за защита при бедствия.
В подкрепа на тезата за приемане на един общ Закон за управление при кризи и един специален Закон за защита при бедствия се цитира докладът на Временната комисия за проучване и ликвидиране щетите от наводненията, гласуван от Народното събрание през миналата година, в който се препоръчва в най-кратки срокове правителството да предложи нов Закон за защита на населението и националното стопанство при бедствия и аварии и промени в Закона за управление при кризи.
В хода на дискусията се направиха следните препоръки:
Първо, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи да се усъвършенства в посока постигане на целите и задачите, в преодоляване на констатираните слабости и подобряване на системата и механизмите за управление при кризи, формулирани в мотивите към законопроекта.
Второ, да се хармонизират подходите при управлението на различните по характер кризи с подходите, залегнали в регламентите на Европейския съюз.
Трето, да се избегне дублирането на функции на органите за управление при кризи в двата закона.
Четвърто, да се диференцират действията на органите за управление при различни видове кризи в съответствие с техните правомощия.
Пето, да се изчистят неясните текстове и противоречия между първо и второ четене.
След проведеното обсъждане Комисията по политиката при бедствия и аварии взе следното решение:
С 10 гласа “за”, 1 глас “против” и без “въздържал се”, Комисията по политиката при бедствия и аварии предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 602-01-49 от 21 юни 2006 г., внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 654-01-34 от 15 март 2006 г., внесен от народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател.
Становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
управление при кризи, внесен от народните представители
Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев, и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
управление при кризи, внесен от Министерския съвет
На свои редовни заседания, проведени на 5 и 12 юли 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. В заседанието взеха участие заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем, представители на различни държавни ведомства и на Националното сдружение на общините.
Законопроектът, внесен от правителството, има за цел да създаде по-прецизна уредба в областта на управлението при кризи, като се отчитат натрупаните проблеми в практиката по прилагането на досега действащия закон и преуреждане изцяло на материята за защита на населението при бедствия в отделен закон. Прецизира се обхватът на обществените отношения, които законът регламентира. Така в максимална пълнота ще се посочат хипотезите на прилагане на закона за управление при кризи с цел избягване на колизии с други нормативни актове. Дава се нова дефиниция на понятието криза. Усъвършенства се Националната система за управление при кризи. Предлага се Националният център за управление при кризи да се подпомага от междуведомствена експертна група в зависимост от характера и параметрите на всяка евентуална криза, която дава възможност за привличане на необходимия експертен състав, създавайки условия за специализация на екипите. Предвижда се кризисно положение да се обявява на територията на цялата страна или на част от нея при възникнала криза. Целта на обявяване на кризисно положение е прилагане на определените в закона мерки, както и предоставяне на допълнителни ресурси за овладяване на възникналата криза. Хармонизира се системата за реагиране при кризи – тя влиза в действие само в хипотеза на съществуваща криза и непосредствена цел е да се овладее състоянието на криза.
Предложени са промени, целящи постигане на повече яснота и по-правилно взаимодействие в случаите на мобилизация по реда на Закона за управление при кризи. С предлаганите промени се създават необходимите предпоставки за функционирането на стройна система, изградена от закона за управление при кризи като общ закон, Закон за защита при бедствия като специален закон и подзаконовите нормативни актове, конкретизиращи материята.
Законопроектът, внесен от народните представители предвижда да се предостави в правомощията на Министерския съвет да обявява кризисно положение не само на територията на цялата страна, но и на част от нея. Предложената промяна също е обоснована от практиката по прилагането на действащия закон и различните ситуации, възникнали в страната по време на неговото действие.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на направените предложения и в двата законопроекта, като същевременно направиха предложение за синхронизиране на отделни разпоредби между двете гласувания със Законопроекта за защита при бедствия, за да се избегнат евентуални пропуски в правомощията, координацията и взаимодействието между отделните органи и осъществяване на функциите им при управление на кризи и при защита от бедствия.
В резултат на гласуването с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание законопроектът, внесен от народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев, и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесен от Министерския съвет, да бъдат приети на първо гласуване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател.
Доклад на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Имате думата, господин Али.
ДОКЛАДЧИК Неджми Али: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер,
“ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
относно Законопроект за изменение и допълнение
на Закона за управление при кризи № 654-01-34, внесен от
народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и
Ясен Попвасилев на 15март 2006 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи № 602-01-49,
внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесените законопроекти на свое заседание, проведено на 12 юли 2006 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесен от Министерския съвет, бе представен от министъра на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем. В своето изложение госпожа Етем сподели виждането си, че няма пречка на първо гласуване да бъде подкрепен и законопроектът, внесен от народните представители Сотиров, Димитров и Попвасилев.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 654-01-34, внесен от народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев на 15 март 2006 г.
Становището на комисията е прието на 12 юли 2006 г. с консенсус.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 602-01-49, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
Становището на комисията е прието на 12 юли 2006 г. с 12 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Али.
Доклад на Комисията по отбраната.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Илко Димитров: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за управление при кризи № 601-01-49,
внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
На редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г. Комисията по отбраната разгледа Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. Мотивите на вносителя бяха представени от госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии. Изтъкнато бе, че възможностите на държавата да предотвратява и овладява кризи и да защитава гражданите си, материалните и културните ценности в такива условия се определят от наличието на функционираща система за управление при кризи. Действащият Закон за управление при кризи показа своите несъвършенства именно в тази посока, поради което е необходимо да се извърши промяна в закона, като се отчетат възникналите проблеми по управлението при кризи, възникнали в резултат на бедствия.
Целта на закона е да осигури управлението на дейностите по предотвратяване развитието на кризи и овладяване на възникнали кризи. Дейностите, отговорностите и организацията на защитата на населението следва да се обособи в отделен Закон за защита при бедствия. Целта е създаването на цялостна нормативна база, която да осигури както управлението на страната, така и създаването на единна спасителна система за защита на населението. Със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи се внасят промени, целящи постигането на повече яснота и по-правилно взаимодействие в случаите на мобилизация по реда на Закона за управление при кризи.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на вносителя и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, № 602-01-49, внесен от Министерския съвет на 21.06.2006 г.
Становището бе прието с 8 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се” от членовете на комисията.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаеми господин председател, госпожо вицепремиер, колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за управление при кризи № 602-01-49,
внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи № 602-01-49, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем, заместник-министрите на здравеопазването д-р Райнов и д-р Цеков, представители на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации.
Мотивите на вносителя бяха представени пред членовете на комисията от госпожа Емел Етем. В изложението си тя очерта основните предложения в проекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, които са:
1. Прецизира се обхватът на обществените отношения, които законът регламентира.
2. Дава се нова дефиниция на понятието „криза”.
3. Усъвършенства се Националната система за управление при кризи, като се предлага Националният център за управление при кризи да се подпомага от междуведомствена експертна група в зависимост от характера и параметрите на всяка евентуална криза.
4. Предвижда се кризисно положение да се обявява на територията на цялата страна или на част от нея, като целта на обявяването е прилагане на определените в закона мерки, както и предоставяне на допълнителни ресурси за овладяване на възникналата криза.
5. Внасят се промени, целящи постигане на повече яснота и по-правилно взаимодействие в случаите на мобилизация по реда на Закона за управление при кризи.
След като изслуша мотивите на вносителя и вземайки предвид изказаните по време на заседанието становища на народните представители, комисията се обедини около следните заключения:
1. Приема за основателни мотивите на вносителя относно предложените промени.
2. Предлага на вносителя да прецизира ангажиментите на лечебните и здравните заведения по реда на този закон при обявено кризисно положение, както и реда за възстановяване на разходите им за лечение на пострадалите лица.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване „за” Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи № 602-01-49, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Китов.
Последното становище е на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Великов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по околната среда и водите относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
управление при кризи № 602-01-49,
внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 юли 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, госпожа Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, Атанас Костадинов заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и други.
Овладяването, управлението и предотвратяването на кризисни ситуации от всякакъв характер е приоритет на държавата. За осъществяване на тази цел е необходима стройна, гъвкава и функционираща управленческа система, която да защити сигурността на страната, здравето на хората, околната среда, материалните и културни ценности и да притежава необходимите финансови лостове за това. За изпълнението на тази задача се изгради Национална система за управление при кризи. Със създаването й се определиха елементите на системата, техните функционалните задължения, отговорности и взаимодействия.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи се потвърждава държавната политика за повишаване на възможностите за превенция и се осигурява прилагането на специални мерки за реагиране в широк спектър от кризи, включително прилагането на специални мерки при провеждане на антитерористични операции и при нарушаване на държавната граница, въздушното и морско пространство на Република България.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи се прецизира обхватът на обществените отношения; дава се нова дефиниция на понятието криза; усъвършенства се Националната система за управление при кризи; при възникване на криза се предвижда обявяване на кризисно положение на територията на цялата страна или на част от нея; внасят се промени, целящи постигане на яснота и по-правилно взаимодействие в случаите на мобилизация.
Към законопроекта имаме следните забележки:
1. Да се предвиди ясно регламентиране на видовете кризи.
2. В общите положения да се регламентира обявяването на кризисно положение.
3.Компетентността на органите на държавата да се разграничат съобразно видовете кризи, съответно органът, който осъществява координацията в различните случаи.
4. Да се прецизира и избегне препокриването на функции и се регламентира съподчинеността им и координирането на действията им.
5. Да се препрати към специалните закони, регламентиращи действията при други видове кризи.
6. Предвижда се разработването на планове и програми за управление при кризи на централно и общинско ниво. Допълнително се разработват планове и програми при бедствия на национално, областно и общинско ниво. Това създава повторение на действията и документите, ангажира ресурси и не е гаранция за ефективни действия.
7. Да се предложат изменения в Допълнителните разпоредби на законопроекта във връзка с предложените промени в използваната в него терминология.
Комисията по околната среда и водите, като обсъди законопроекта, прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, § 602-01-49, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г., като вземе предвид направените от Комисията по околната среда и водите забележки и конкретни предложения.
Становището беше прието с 10 гласа „за”, 1 глас „против” и 3 гласа „въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Великов.
Преминаваме към представяне на мотивите на вносителите.
Първият законопроект е на народните представители Иван Сотиров, Филип Димитров и Ясен Попвасилев от м. март т.г.
Вторият законопроект е внесен от Министерския съвет на 29 юни т.г.
Вносителите, желаете ли да вземете думата? Не.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта, уважаеми колеги. Имате думата.
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, който се предлага от Министерския съвет, засяга непосредствено всички български граждани в екстремни условия. Това налага този законопроект да е пределно ясен, точен и да няма двусмислия. Действащият закон за управление при кризи влезе в сила преди малко повече от година - през м. март 2005 г. За изтеклите година и пет месеца този закон претърпя две изменения, публикувани съответно в бр. 17 и бр. 30 на "Държавен вестник" от настоящата 2006 г., или само за пет месеца в един интервал от 45 дни настоящото Народно събрание направи две изменения!
В мотивите към законопроекта, който Министерският съвет ни предлага, не са формулирани, нито са систематизирани недостатъците на прилагания и приет съвсем наскоро Закон за управление при кризи до момента, за да разберем необходимостта от тази промяна.
Не е ясно кое налага защитата при бедствия и аварии да се извади от Закона за управление при кризи и да се даде в специализирания Закон за защита при бедствия. Не е ясно и съотношението между „криза” и „бедствие”. Няма ясна концепция дали занапред Закона за управление при кризи ще бъде общ закон, уреждащ цялостно обществените отношения, свързани със защитата от всички видове кризи, или ще е специален относно правомощията на органите в процеса при управление на кризи. Законопроектът не въвежда класификация на видовете кризи и съответната система от органи, специализирани в тяхното управление. Раздуват се абсолютно ненужно броят на органите, включени в тази система, с което държавният апарат допълнително и напълно необосновано се разраства. В законопроекта на Министерския съвет не са установени ясни понятия за "бедствия" и "кризи". Няма ясен отговор за видовете кризи. Не е ясна рамката, в която се обявява извънредно положение и правомощията на съответните държавни органи.
Законопроектът за съжаление не е съобразен и с Конституцията на Република България по отношение ограничаване на основните човешки права. В него се предвиждат значителни задължения по отношение на търговците и на юридическите лица. Не е ясна разликата между гражданската мобилизация и мобилизацията на гражданските ресурси. Съгласно чл. 100, ал. 4 на Конституцията правомощието да се обяви обща или частична мобилизация е на президента на Републиката, докато в законопроекта органите, които обявяват гражданска мобилизация, са други. Съгласно чл. 105, ал. 1 на Конституцията Министерският съвет на Република България осигурява обществения ред и националната сигурност, а § 9 от законопроекта значително ограничава неговите правомощия – от 21 те са намалени на 13.
Предложеният законопроект от Министерския съвет не само че не подобрява съществуващия, а ще въведе хаос в държавните органи и държавния апарат при една евентуална криза в бъдеще.
По тези причини Демократи за силна България няма да подкрепят този законопроект, както и Законопроекта за защита при бедствията, който ще обсъждаме след малко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Чачев? Не виждам.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Още в началото искам да кажа, че ще подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. Всъщност ще подкрепя и двата законопроекта – този на господин Сотиров и колеги, той лесно може да се инкорпорира и вмъкне в тялото на основните изменения и допълнения на внесения законопроект.
Разбира се, както в други случаи, законите е възможно да бъдат усъвършенствани, така е и в този случай – Законът при управление при кризи има нужда да бъде усъвършенстван. Има и решение на Народното събрание да има такова усъвършенстване и паралелно да се работи по Законопроекта за защита при бедствия. Има значение, разбира се, и решението на Съвета на коалицията, че това е политическата воля на управляващото мнозинство. Вярно е, че сега двата законопроекта – за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи и Законопроекта за защита при бедствия, по процедура ги разглеждаме поотделно, но те са доста свързани. В този смисъл трябва да внимаваме да не би да се получи известно дублиране, от една страна, а от друга страна, да се извърши така нареченото от колегите юристи дерогиране на Закона за управление при кризи, тоест силното намаляване на неговата роля и значение, ако трябва да го преведа на езика на неюристите, които в тази зала сме не малко хора.
В този смисъл между първо и второ четене аз силно се надявам – с колегите така сме говорили, че вносителят и очертаващата се работна група от народни представители и експерти от министерството ще могат да възприемат онези положителни, по мнението на всички, забележки както от комисиите, така и от днешните изказвания, за да могат и двата законопроекта да бъдат подобрени.
По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи бихме могли да кажем, че трябва да се доизясни съотношението между "криза" и "бедствие" и съотношението на Закона за управление при кризи като един общ закон, по мое и на някои други колеги мнение, и Закона за защита при бедствия като един специален закон.
В този смисъл бих предложил чл. 1 от Закона за управление при кризи по-скоро да се запази в старото му звучене, а то е, че този закон урежда обществените отношения, свързани с дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи. Струва ми се, че той е малко по-общ. Текстът по-добре обхваща предмета на Закона за управление при кризи и в този смисъл е по-добър от това, което се предлага с изменението.
Други някои бележки биха могли да бъдат свързани например с това да се прецени още веднъж дали е целесъобразно целият Раздел V на Глава трета "Възстановяване и подпомагане при кризи" да отпадне от Закона за управление при кризи, който все пак е общ закон и тук също би трябвало да има уредба за предотвратяване на последиците от всички кризи, включително и при бедствия.
По отношение на § 9 от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, където се променят пълномощията на Министерския съвет, изглеждат малко по-стеснени, отколкото би било целесъобразно или правилно, и по-специално обезпечаването на финансовите средства би могло да остане като пълномощие на Министерския съвет, разписано и в Закона за управление при кризи. Или чл. 11, който се променя също в посока на известно ограничаване на правомощията на Съвета по сигурността. В този смисъл може би ограничаването на възможностите на областния управител да обявява кризисно положение върху територията на областта или кметът обявява кризисно положение на територията на общината би трябвало да остане в общия закон.
Има и други бележки, разбира се, които могат да се направят с оглед да се подобрят текстовете. В този план именно да е ясно, че Законът за управление при кризи е общият, а Законът за защита при бедствия е специалният закон и да останат онези важни положения - примерно аз съм си отбелязал тук един такъв момент: в § 24, чл. 33 се изменя така, че фактически доброволните формирования остават като една възможност да извършват дейности по предотвратяване, по преодоляване на кризи, като подпомагат най-малкото, но в § 25 се отменят онези членове, които всъщност са правната уредба за функционирането на тези доброволни формирования. Тоест, това може би трябва да се обмисли още веднъж дали тази уредба да не остане, която е била в чл. 34 до чл. 39 в досега действащият закон.
В този смисъл, изразявайки подкрепата си на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона в управление при кризи, аз апелирам още веднъж да се имат предвид тези бележки, които до момента ще бъдат чути от трибуната и ще бъдат предадени, вероятно и след като имаме вече един обединен законопроект, колкото и той да е формален с предложението на колегата Сотиров и другите колеги, да се даде малко по-дълъг срок – примерно около три седмици, за да може спокойно да се обмислят и усъвършенстват съответните текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Великов.
Други желаещи да вземат думата? Заповядайте, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! По тези два законопроекта, които се предлагат в пленарната зала, аз, разбира се, казах моето виждане в Комисията по отбраната и Комисията по околната среда и водите. По моему, първо, не трябва да бъдат два, а трябва да бъде един. Това е мое лично мнение, тъй като разлика между кризи, бедствия и аварии не трябва да съществува. Иначе трябва да направим още едно министерство – за кризите.
Струва ми се, че за създаването на това министерство трябва да въведем и един специализиран закон за управление, който трябва да бъде много точен и ясен. А тук в тези законопроекти аз не виждам нищо точно и нищо ясно. Вие много добре знаете, че през последните години, преди да съществува това министерство, въпросите по управлението на кризи в страната беше решаван основно от Въоръжените сили. Там бяха залегнали плановете, които се изпълняваха не лошо. Тогава в страната почти не се говореше за кризи, бедствия и аварии – нещо, което през последните години непрекъснато се говори. Ние всички много добре знаем защо – защото поради една или друга причина Въоръжените сили не са на това ниво, на което бяха, и тази техника, която беше във Въоръжените сили за използване при тези ситуации, вече не съществува.
Това наистина е един много болен въпрос. И когато на 19 юни Комисията по околната среда и водите бяхме в Белгия и там се приемаше Директивата за управление при кризи, която трябваше да бъде в европейски мащаб, стана въпрос как се решават тези проблеми. Всички бяха категорични, че в основната част в Европа тези въпроси се решават от оторизирани добре подготвени, организирани подразделения на Въоръжените сили. Това е силата, която може да се бори с бедствия, аварии и кризи от всякакъв порядък. Сега ние създаваме една огромна структура с високоплатени хора, които няма да имат никаква организираност за борба срещу бедствия и аварии. А много добре знаете, че в армията има достатъчно сили и средства, ако се бяха запазили или ако се възстановят в определен порядък, които са в състояние да правят това. Защото всеки командир на поделение имаше специална карта, която се задействаше при такива ситуации. Сега тези неща изчезнаха. Правим още едно министерство. И две министерства да направим, колкото и министерства да направим, министерствата няма да ни решат проблемите. И тези закони, които приемаме специално за тези министерства, няма да ни решат проблемите. Нашата криза ще се задълбочава и тя наистина се задълбочава. Страната ни е в криза и виждате, че при най-малкото бедствие – дъжд, порой или каквото и да е, излиза, че ние сме безпомощни.
Затова аз няма да подкрепя тези законопроекти. Те не са точни, не са правилни. И тъй като и в Закона за отбраната и Въоръжените сили има чл. 67, 68 и други, с които армията се задължава да участва в тези ситуации, ми се струва, че тези членове в този закон трябва да отпаднат, щом ще приемаме закони, които вече ще се изпълняват от други министерства.
Струва ми се, че това е много сложен проблем. Аз съм дал своето мнение и ще го поддържам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо министър, колеги! Искам да изразя едно несъгласие с колегата по отношение на това специализираните структури, които се занимават при бедствия и аварии досега дали са действали добре или не.
Уважаеми колега, за мен е разбираема Вашата носталгия към МНО, към армията, към структурите, които са били по времето, когато сте бил командир, и може би и преди това, по социалистическо време. Може много да са ви харесвали, но в края на краищата сега сме 2006 г., България е в Европа и България трябва да спазва европейските нормативи и европейските практики. Кой модел ще изберем – дали чешкия, дали някой друг, дали български – е друг въпрос. Но в никакъв случай не мога да се съглася с Вас, че армията няма място в тези ситуации и че тя не е участвала или не участва. Или пък, видите ли, крайното Ви мнение, че всичко това трябва да отиде към армията. Армията беше една от първите, които бяха на първата вълна, на първата скъсана дига, на първия скъсан язовир горе, “Мътни вир”, в Горна Малина и къде ли не, в цяла България. Не подценявайте труда и не свързвайте всичко с Вашата носталгия към миналото. По същата логика трябва да си мислим, че сега, след като се празнува бригадирското движение, ще въвеждаме и бригадирско движение. Животът си върви напред и той не търпи възраждане на стари и отживели неща.
А що се отнася до Вашето мнение дали трябва да бъде подкрепен законопроектът или не, това си е Ваше право, Вие имате право да имате такова мнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Тодоров, заповядайте.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кътев! Вие в своето изказване не казахте нищо съществено по закона, Вие казахте нещо, с което засягате лично мен, а в моето изказване аз говорих по закона и по това, по което имам мнение. Но аз ще Ви отговоря с две думи на това, което Вие се мъчите да втълпите на залата – за носталгии, за минало, за Европа и т.н. Аз бях много точен и категоричен, че в Европа няма такова министерство, каквото ние имаме, и такъв закон, който правим, да го изпълнява такова министерство. Аз ви казах, че в Европа тези въпроси се решават от армията, която е най-важната структура, в която има най-добри възможности за ликвидиране на тези кризи, бедствия и аварии.
Вие казвате, че това че армията е решавала тези въпроси, е старо нещо. Важното е да ги решава, няма значение дали е старо или младо. Сега като е младо и не можем да ги решим, по-добре ли е? Старото – да, решаваше ги. Нямаше Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, съответно нямаше и проблеми. Сега имаме министерство, имаме проблеми. Всяка година. Един дъжд да завали и проблемите са налице.
Така че недейте да говорите за минало, за старо. Вие не сте кой знае колко по-млад от мен, нека не си правим такива лични забележки. Аз говоря за закона, господин Кътев, и кой трябва да изпълнява този закон. Законът трябва да се изпълнява от хора, които разбират, които са организирани, а не от някаква паплач, сган, която се хвърля да решава някакви проблеми. Вие това искате – да има хаос при ликвидирането на последствията, но няма да стане! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Изтълкувахте малко разширително изказването на господин Кътев.
Заповядайте за изказване, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми народни представители! Когато разгледахме двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кризи, бедствия и аварии в нашата парламентарна група се стигна до извода, че не може да се направи едно строго разграничение между криза и бедствие. Задавам ви един риторичен въпрос: става авария от типа на Чернобил в “Козлодуй”, бедствие. (Реплики от залата.) Наистина да не думаме. Това ще доведе до една криза на Балканите и в Югоизточна Европа. Така че да се разделят, точно да се дава някакво определение що е бедствие и що е криза, според нас, това е много широко понятие.
В Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на кризи се описва кога в една държава като нашата настъпва криза. Аз не искам да цитирам – това е § 2, чл. 2. За тази цел като основна част за изменение на тоя закон се посочва чл. 3, ал. 2 – за осигуряване управлението на кризите се изгражда национална система за управление при кризи.
Спомням си добре, че по време на дебатите в Комисията по политиката при бедствия и аварии беше обяснявана една такава национална система. Тя беше обяснявана. В този закон въобще не става ясно каква ще бъде тя. Указани са горе-долу нейните функции. В целия закон се вижда само едно – че отговорността за кризите се поема от Министерския съвет. Всички разпореждания идват от този Министерски съвет, че се създава така наречен Съвет на сигурността, който ще консултира Министерския съвет. Министър-председателят ще определя министрите, които ще отговарят за съответните кризисни състояния, и в края на краищата никъде в тоя закон не се вижда отговорността на това Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. В края на краищата защо се създава то – за да отговя министър-председателят за всичко?!
По-нататък, когато разглеждаме Законопроекта за защита при бедствия обаче, ще видим къде се явява дейността на министерството, тоест, когато има такава междуведомствена комисия за разпределяне на средства и за създаване, естествено, на наредби. В края на краищата наредбите са нещо съвсем като последствие от една обща организация. Тоест, където има разпределение на средства, се намесва това министерство, създадено специално за управление на кризи, бедствия и аварии, където има отговорности – отговорността се стоварва на Министерския съвет.
Аз съм се изказвал много пъти от тази трибуна, че в една такава ситуация, когато имаме кризи и бедствия, трябва да се знае ясно кой отговаря. Предишният закон носеше точно тази слабост – не се знаеше кой отговаря. Трябваше безкрайно много структури, кой на кого, как е подчинен, по кое време, не е ясно какво става. А на всички, стоящи в тая зала, е много добре известно, че първо ударът поемат кметовете. Като стане нещо хората отиват при кметовете - “Кмете, какво става, какво ще се помогне?”. Нито търсят Министерския съвет, нито министри.
Ще се изкажа и по втория Законопроект за защита при бедствия. Аз не виждам никъде да се дава някакъв ресурс на тия общини, които ще понесат първия удар. Чух тук от многоуважавания от мен кмет на Разград, бих казал, и мой приятел – Венелин Узунов, че ще се създават извънбюджетни сметки. Искам да запитам господин Узунов: в тия бедни общини, дето не могат да си направят собствени приходи, за какви извънбюджетни сметки говорим? Наводнил се Лом, наводнил се Видин – да не ги изброявам. Извънбюджетни сметки могат да стават в София, във Варна, в Бургас, донякъде в Пловдив. Така че бягството от отговорност, за мен, е основното мото на тоя внесен закон. Няма пряк отговорник.
Вие видяхте в Съединените щати създадената “Хоумент Секюрити” на Майкъл Чертов, че с близо 40 млрд. долара бюджет едва ли не се провали при урагана “Катрина”, но президентът имаше кого да извика и да каже: “Ти си виновен за това!”. Кажете ми в тоя закон кого ще посочите вие като отговорно лице? Тази национална система на кого ще дава информацията, кой ще я обработва? На Съвета по сигурност ли ще бъде, на министър-председателя, на ресорен министър ли ще бъде? Целият закон е направен да има колективна безотговорност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за реплика към господин Кирчев? Не виждам.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! И двата законопроекта – за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи и Законопроекта за защита при бедствия, са адресирани към един от най-важните аспекти на социалната държава, а именно сигурността на гражданите при бедствия и аварии, в това число и терористични актове, чрез превенция, бързо и ефективно реагиране, организирано възстановяване и подпомагане, както и усилия за намаляване на уязвимостта на населението, включително в това и контрол по спазване на законодателството в тази посока.
По отношение на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, внесените изменения създават условия за ускорено приложение на действащия закон като рамка за действие на всички, ангажирани в кризисни ситуации, както и възможност детайлите, свързани със защита на населението и инфраструктурата, да се регулират в отделен Закон за защита при бедствия. В тази връзка естествено е и отпадането на Раздел “Възстановяване и подпомагане при кризи”, тъй като това е специфична материя, която се регулира в другия Закон за защита при бедствия.
Съществен елемент на съгласуване на Закона за управление при кризи със Закона за защита при бедствия, както и със Закона за МВР и Закона за отбраната и Въоръжените сили е в сферата на управление и в частност участието на ведомствата в Националния център за управление при кризи и центровете за управление при кризи на основание чл. 23, ал. 3. Така например как се съотнасят оперативните и комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии от Закона за защита при бедствия с Националния център за управление при кризи и центровете за управление при кризи по чл. 23, ал. 3.
В тази връзка, в частност изграждането на национална система за предупреждение и нейната връзка със системите на отделните ведомства, с оперативните и комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии от Закона за защита при бедствия, следва да бъдат конкретизирани в Устройствения правилник на Министерския съвет и в правилниците за приложение на Закона за защита при бедствия, Закона за МВР и Закона за отбраната и Въоръжените сили. Това трябва да намери отражение в Преходните и заключителни разпоредби на този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики към господин Георгиев? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо заместник министър-председател, ще бъда съвсем кратък.
Бях против това разделяне на два законопроекта в предходното обсъждане преди няколко месеца, като обосновах съображенията си за това. Впрочем, те са до голяма степен инкорпорирани в становището на Консултативния съвет – пространно изложени на около 100 страници.
Наистина сме изправени пред една деликатна ситуация – да управляваме единно пространство с различни правни механизми. Този опит е направен в този момент и сега трябва да направим така, че при факта на тези два законопроекта да бъдат минимизирани вредите и проблемите, които станаха със създаването на този дуализъм в уредбата на една-единна система за обществени отношения.
В комисията гласувах принципно „за” този законопроект за изменение на Закона за управление при кризи. Между първо и второ четене трябва да направим наистина много драматични промени в предложените текстове, за да може тази уредба да се доближи максимално до необходимостта от консолидиране и хармонизиране на уредбата, която се предлага в Закона за управление при кризи и в Закона за защита при бедствия, така че да се намали дуализмът до минималната степен и да се минимизира опасността от създаване на такива проблеми, които ще попречат на държавните органи да правят това, което трябва да направят при възникване на съответните неблагоприятни последици при кризи, бедствия или други факти.
За мен най-важното в предложения чл. 1 е, че е предложена една уредба, която не би могла според мен да бъде възпроизведена окончателно. Не може закон да урежда обществени отношения, свързани с правомощия на държавни органи Законът се занимава с уреждане на обществени отношения.
Бих помолил между първо и второ четене да се съсредоточим върху възстановяването на някои институти в Закона за управление при кризи, които имат съществено значение при подкрепа на цялостната логика при уреждането на тези отношения. Това са институтът за управление при кризи – както е възпроизведен чл. 3 и описанието и представянето в определителната част и след това възпроизвеждане в съответните текстове на Националната система за управление при кризи. Със сегашните изменения действащите текстове се дискредитират по начин, по който не могат да възпроизведат никакъв обществен продукт.
Бих настоял да се възстановят, да не се отменят текстовете, свързани с организирането и провеждането на превантивни действия, възстановяването и подпомагането при кризи и текстовете, свързани със създаването на доброволни формирования.
Превенцията е една изключително необходима и важна дейност, която по никакъв начин не може да бъде дерогирана по съображения за това, че е обща. В един закон се възпроизвеждат общи принципи, които след това се детайлизират в съответните подзаконови нормативни актове. Но ако заличим превенцията като мисъл в един закон, тогава заличаваме най-важната част в процеса на управление при кризи, бедствия, аварии и т.н. Разбира се, не би могло да се допусне, че кризата, дотолкова, доколкото сега се възприема в сега съществуващото единно мислене, съотнесена към бедствие, кризата, която е по-голямо бедствие, да не може да бъде поставена в контекста на нейното превантивно мислене. Превантивността в създаването на организацията и в създаването на рефлексията към тези обществени отношения за мен е най-важното, дори по-важно от овладяването на тази криза.
Впрочем същият проблем се е случил и с Националната система за управление при кризи. Такива институти при сега съществуващия Закон за управление при кризи, осигуряване на готовност за действие и способност за съвременно реагиране при кризи, както и за изграждане на единна комуникационна система, която съществува сега, са дерогирани и се предлагат текстове, които имат толкова формална и неясна дефиниция, че просто сами се нуждаят не само от подзаконова нормативна уредба, но и от инструкция за прилагането на съответните параметри.
Приемам тези две стъпки, които за мен – продължавам да твърдя, са доста сложни и деликатни, дотолкова, доколкото разделят тези обществени отношения в един необясним дуализъм. Нуждаят се от изключително много и прецизна, консенсусна работа между първо и второ четене, така че да се създаде тази единна уредба, подчинена на една-единна философия и логика. В този смисъл е много важно да се разглеждат промените в ЗУК и в Закона за защита при бедствията в контекста на една-единна логика, а не да се върви от идеята за изграждане на една определена структура или обяснението на тази структура и подкрепата на определени идеи и тази част да подчинява цялото. По този начин ще стигнем до неблагопожелателни резултати, които най-малкото ще изправят необходимостта да променяме законите най-много два месеца, след като сме ги приели.
В правно-технически план мисля, че единствената възможност, която имаме към момента, е, освен всички тези предложения, които има в по-общ и конкретен контекст, да се създаде един ясен механизъм, ясна препращаща система от норми в Закона за управление при кризи, която да дефинира дотолкова, доколкото се възприема Законът за защита при бедствия като специален по отношение на Закона за управление при кризи, да създава тези условия на основата на ясно дефинирани понятия и механизми за трансмисията при съответните случаи на възникване на бедствия от Закона за управление при кризи към Закона за защита при бедствия, който урежда бедствия и други такива явления. Нуждаем се от този механизъм. Това е живата връзка, която в сега съществуващата ситуация на тези два закона по отношение на едни обществени отношения, биха могли да създадат този поносим нормативен комфорт, така че да направи тази система наистина адекватна, доколкото е възможно и действаща, доколкото е възможно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, господин председател.
Колеги, уважаеми господин Димитров, Вие правите впечатление на човек, който се изказва по-скоро експертно, отколкото да допуска политически емоции и пристрастия при обсъждането на законопроектите. Точно затова не толкова като реплика, като молба да доизясните една позиция, която прозвуча странно – може би е въпрос по-скоро на езикова формулировка, отколкото на изразяване на подобна теза. Чух от Вас, че законите не следва да уреждат правомощията на държавните органи, а по-скоро да регулират обществени отношения. Не мога да се съглася с такава категорична теза, защото редица закони уреждат правомощия на държавните органи, доколкото тези правомощия на държавните органи са част от обществените отношения, които подлежат на законова регламентация. Надявам се, че ще се съгласите, тъй като не бих искал да давам примери със стотици закони, които уреждат правомощия и отговорности на министъра на образованието, на министъра на вътрешните работи, на министъра на околната среда и водите и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин Местан, Вие сте абсолютно прав, че има редица устройствени закони, които уреждат статута на определени ведомства. Ние сме в деликатна ситуация обаче да предлагаме подобна уредба в един неустройствен закон, доколкото Законът за управление при кризи все още не визира ведомство. А тази формулировка за уреждане на обществените отношения би трябвало да бъде чл. 1 на Закона за защита при бедствия, когато визира именно устройствената част и правомощията на съответното министерство. В този смисъл не може общ функционален закон, какъвто е Законът за управление при кризи, да урежда обществените отношения на държавни органи. Това не е устройствен закон, това е функционален закон и разликата, която ние трябва да правим, е съществена. Това е опит обаче, мисля неудачен, да се придаде институционално звучене, за да се избяга от този проблем – кой, кога и какво да прави в съответните случаи. Ако би трябвало да вървим по тази логика, в този закон ние трябва да разпишем правомощията и структурите на всяко едно ведомство, за да бъдем в съответствие с този чл. 1. Така че мисля, че съм прав. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте за изказване, господин Янков.
Янко Янков (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги народни представители! Основна задача на всички държавни органи е да търсят отговор на въпросите, които вълнуват обществото, в това число и въпросите по създаване на повече сигурност не само за държавата като цяло, но и за всеки неин гражданин, от всички опасности, които могат да възникнат.
Тази отговорност с особена сила стои пред държавните органи от първо управленско ниво. Такъв е случаят с дискутираната точка от дневния ред днес в Народното събрание. Ние разглеждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи. Основна цел на този законопроект е да избистри и усъвършенства концепцията за това как да се постигне взаимодействие, бих казал, единодействие от всички държавни органи по хоризонтала и вертикала по отношение на превенцията на риска и овладяването на кризисните ситуации.
Разбира се, адекватното управленско поведение следва да се търси и може да бъде постигнато единствено чрез създаване на строен механизъм за осигуряване и използване на необходимите ресурси и управленски действия на ангажираните институции, които съвместно да създадат общите гаранции за предотвратяването или овладяването на кризите.
Сега действащият Закон за управление при кризи беше приет преди около 18 месеца. С неговото приемане се направи сериозна крачка в посока на развитие и хармонизиране на нормативната база и адекватно ресурсно осигуряване на превенцията и овладяването на кризите.
Същевременно през този период нашата страна беше сполетяна от редица природни бедствия, които се реализираха в големи мащаби, нанесоха огромни щети на държавата, застрашиха живота и унищожиха имущество на хиляди български семейства. Всички ние, дами и господа, бяхме свидетели на неимоверните усилия и върховното напрежение, на което бяха подложени държавните органи от изпълнителната власт и общините за своевременното и бързото реагиране при тези бедствия, за нееднократно ангажираните значителни човешки, материални и финансови ресурси. Това беше един реален тест спрямо възможностите и адекватността на Националната система за управление при кризи. Този тест даде възможност да се анализира и оцени системата и да се направят изводи, които най-общо се заключават в следното.
Създадената чрез действащия Закон за управление при кризи нормативна база осигурява известна ведомствена разпиляност на оправомощените антикризисни сили при заделяне средства и затруднява използването им като единна система. Констатират се размити отговорности и правомощия между различните структурни звена на изпълнителната власт и между тях и органите на местното самоуправление. Законово ангажираните с превенцията и овладяването на кризите ръководни екипи в отделните йерархични звена са с подготовка и оборудване, което не им позволява в пълнота да планират и управляват тези процеси. Не са регламентирани еднозначно въпросите по координацията и субординацията между отделните институционални звена, създадени са условия за вътрешноведомствени конфликти, съперничество, липса на размяна на информация, което е много сериозен практически проблем при овладяването на определена кризисна ситуация.
Отсъствието на правилник за прилагането на закона наложи използването на механизма, определен с постановлението за организацията и дейността на Постоянната комисия за защита на населението от бедствия, аварии и катастрофи – два нормативни акта с различна философия и подход, съвсем естествено създадоха редица противоречия, които се отразиха върху дейността както на централните органи, така и на органите на местната власт. Това предизвика справедлива критика на действащата нормативна уредба и е една от основните предпоставки за внасянето на предлагания законопроект. Сега действащият Закон за управление при кризи съдържа много текстове, които касаят друга материя. Това натоварва допълнително и ненужно съответните органи на централната и местната власт и то във време, когато трябва да се занимават преди всичко с предотвратяването и овладяването на кризисна ситуация. Съвсем естествено е тази материя да бъде уредена с други нормативни актове.
В сега действащия Закон за управление при кризи има много текстове, които са твърде описателни, като чл. 5, 7 и т.н. Правилно е тези текстове да отпаднат.
Уважаеми колеги, биха могли да се посочат и още други несъвършенства, но и споделените дотук дават достатъчно основание да се потърсят по-ефективни законодателни решения за регулиране на системата за управление при кризи. Затова считаме, че внесеният и разгледан на първо четене в комисиите законопроект на Министерския съвет е в отговор на назрялата необходимост от по-прецизно регулиране на тези обществени отношения и в този смисъл до голяма степен той е успял да го постигне.
В какво виждаме ние най-общо предимствата на внесените изменения на Закона за управление при кризи?
Първо, приложен е нов разрез и начин на мислене за създаване на хоризонтални и вертикални институционални взаимовръзки, които дават възможност за по-верни управленски решения в кризисна ситуация.
Второ, конкретизирано е понятието „криза” в съответствие с днешните реалности, настъпилите глобални промени и натрупания опит от преживяното във времето на сполетелите ни кризисни събития.
Трето, изчистват се и се конкретизират действията при управление на кризи, а именно: централизират се управленските процеси; създават се условия и действия под единен замисъл при превенция и управление на кризи според характера на кризата; определят се точни и ясни правила, задължения и отговорности; свеждат се до минимум възможностите за размиване на отговорностите при такива напрегнати обществени състояния; дава се възможност за по-пълноценно и ефективно използване на заделяните материални и финансови ресурси, както и за изграждане на единна комуникационно-информационна система и система за ранно предупреждение.
Четвърто, по-ясно е дефинирана Националната система за управление при кризи. В предложения законопроект по-точно и по-ясно са дефинирани отговорностите на държавните органи от различни нива, на юридическите лица и на гражданите. С предлаганите промени системата придобива цялостен и завършен вид с ясно разграничаване на компетенции, права и задължения на всички нива.
Пето, законопроектът предвижда по-голяма централизация на дейността по управление на кризите. Практиката показва, че при кризисна ситуация е необходимо ясно да се определи кой създава организацията и ръководи силите и средствата за овладяване на ситуацията. Предлаганите изменения определят редица правомощия на ниво Министерски съвет и дават възможност във всеки конкретен случай да се избере най-ефективният организационен модел.
Централизирани са отпускането и разпределението на допълнителните ресурси. Това ще даде възможност за тяхното оперативно управление и прехвърляне от едно място на друго, което неминуемо ще доведе до тяхното по-ефективно използване.
Особено място и роля са отделени на Съвета по сигурността. С предлаганите изменения му се възлагат функции, кореспондиращи с неговите правомощия съгласно Правилника за функциите, задачите и организацията на работата на Съвета по сигурността на Министерския съвет. С предлаганите изменения съветът активно се включва и в дейността по управление при кризи.
С измененията на чл. 23, 24 и 25 много по-ясно се определят задачите и дейността на центровете за управление при кризи. Ясно са определени и компетенциите, правата и задълженията на Националния център и на центровете и на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.
Предлаганите изменения събират материята относно дейността в една последователност, която ясно разграничава тяхната йерархична структура, а оттам – и особеностите на тяхната дейност.
С измененията на чл. 33 ясно са определени силите за реагиране. Това ще позволи в бъдеще да се разпишат техните права и задължения, да се усъвършенства организацията им на дейност и най-важното – да може във всеки отделен случай да се определи тяхната конфигурация, подчиненост и взаимодействие – нещо, което в досега действащия закон се появи като основна слабост.
В законопроекта добре се урежда материята относно мобилизацията на гражданските ресурси, на физическите и юридическите лица. Правилно е в една бъдеща наредба да се уреди извършването на мобилизацията, отсрочването на лица и техника, заплащането на обезщетенията и т.н.
В законопроекта правилно се предлага изваждането на материята за доброволните формирования. Такава до момента има само по отношение на пожарната и аварийната безопасност и тяхната дейност е регламентирана със съответна наредба. Този механизъм следва да се приложи и по отношение на други доброволни формирования, защото те могат да бъдат използвани не само при овладяването на кризи, но и за други дейности в съответствие с принципите за функциониране на гражданското общество.
Правилно е и отпадането на текстовете по Раздел V на сегашния закон относно възстановяването и подпомагането при кризи. Те следва да бъдат уредени в отделен нормативен акт с други подобни случаи извън овладяването на кризите, още повече че тази дейност е последваща и не следва да се урежда в закон с ясно изразени оперативни функции.
Уважаеми колеги, смятам, че с това не се изчерпват позитивните аспекти на разглеждания законопроект.
Парламентарната група на Движението за права и свободи смята, че към предложените текстове могат да се направят редица целесъобразни предложения и препоръки, които ще ги дообогатят и прецизират. Не се съмняваме, че това ще бъде направено между първо и второ четене от всички нас.
На този етап - при разглеждането на законопроекта на първо четене, ние заявяваме, че вносителят е успял вярно да анализира и оцени натрупания опит и да ни предложи решения, които в значителна степен подобряват регулирането на обществените отношения при управление на кризи. Предлагаме на всички ви да подкрепим законопроекта. Това ще ни даде възможност своевременно да се конструира системата, да се осигури кадрово и финансово бюджетът за следващата година и по-спокойно да посрещнем предизвикателствата, които природните и други сили отправят пред българската държава и нейните граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Няма реплики.
Господин Йорданов, заповядайте за изказване.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Бързам да заявя своята подкрепа и на двата законопроекта, защото те са крачка в правилна посока, която ще ни даде възможност да доразвием онова, което беше заложено в първоначалната идея на Закона за управление при кризи, да дефинираме правомощията, задълженията и да ги уредим по един по-добър начин, така както тези идеи са заложени в текстовете на предлагания ни законопроект.
Тези два закона са необходими, защото между тях има причинно-следствена връзка. Според моите разбирания една природна стихия причинява бедствия, но тя довежда и човешките взаимоотношения до едно екстремално състояние. И когато тези човешки взаимоотношения са доведени до такова екстремално състояние, има няколко възможности. Едната възможност е да бъде уредено състоянието, при което хората си оказват помощ и взаимопомощ и ще се опитат да намалят щетите. Другото състояние е състояние на противопоставяне. Тук навлизаме вече в територията на кризата, когато човешките взаимоотношения са променени до степен на конфликт. И когато, не дай, Боже, този конфликт прерасне в гражданско противопоставяне с непредвидими последици, тогава състоянието на криза довежда до действия, които трябва да бъдат по-добре разписани в предлаганите законопроекти.
Без да влизам в подробности, искам да спра вашето внимание върху темите, които са свързани с действията, свързани с опазване здравето на хората, за оказване на първа лекарска и долекарска помощ, защото начинът, по който е засегнато това в предлаганите текстове, мен не ме удовлетворява.
Не ме удовлетворява, защото не е ясно как достигаме до състояние на гражданска мобилизация на медицинските специалисти, които в момента са еднолични търговци.
Второ, по какъв начин се урежда подготовката на населението за оказването на първа долекарска помощ, защото в начина, по който са разписани тук възможностите за създаване на спасителни екипи, не е сложен достатъчно добре акцентът, първо, върху подготовката на населението за оказване на първа долекарска помощ, което означава взаимопомощ до пристигане на специализирания екип – нещо, което беше уредено по-добре по времето, когато съществуваха санитарните дружини.
Другото, което трябва да бъде акцентирано и изведено по категоричен начин, е къде и как се разполагат кризисните запаси за медицинско обслужване, примерно развръщане на допълнителни легла в болнично заведение, което ви припомням, че също е търговско дружество; по какъв начин се разпределят тези кризисни запаси; къде и как се съхраняват; какви са взаимоотношенията между органите, които имат отношение към създаването на тези запаси.
Още един проблем, свързан с доброволчеството – ние трябва да вървим към създаването на Закон за доброволчеството, защото хората, които са ангажирани в спасителните екипи, са най-подготвените, но хората, които биха желали да окажат помощ и трябва да получат съответна подготовка, техните права и задължения също трябва да бъдат разписани, защото правата и задълженията водят и до отговорности, а един Закон за доброволчеството би ги уредил по един по-добър начин.
По същия начин би следвало “да бутнем” и Кодекса на труда в частта, в която се подготвят доброволните формирования. Ние нямаме текст, според който тези хора да бъдат отделени от производството, за да бъдат подготвени. Ние имаме само текст, който урежда въпроса, ако е възникнало бедствието, как те ще бъдат организирани, кой “ще плати масрафа”, грубо казано, ако използваме такъв термин.
Затова всички тези наглед маловажни детайли трябва да намерят своето място между първо и второ четене, да бъдат разписани по-детайлно и да дадат възможност да намерим в закона отговорите на въпросите, които задавам, а не да си задаваме въпроси, ако, не дай, Боже, възникне криза или стихийно бедствие. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Няма реплики към господин Йорданов.
За изказване – господин Местан, заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицеприемиер, уважаеми колеги! Законодателният процес в България неслучайно предвижда първо и второ гласуване на законопроектите. И скромният ми опит на народен представител едва ли ще отчете примери един закон да е бил гласуван и на второ гласуване във вида, в който е приет на първо, с изключение на ратификациите. В този смисъл аз няма да се спра и няма да направя коментар на изказвания, които бяха по посока на конкретни предложения, които биха могли да бъдат обсъдени и приети за одобряване на двата законопроекта, които обсъждаме между първо и второ гласуване. Но няма да спестя политическата си оценка за една упорито прокарвана теза, която синтезира като цяло основните критики. И отново ще се позова на една много интересна формулировка на господин Димитров, че основният проблем с тези два закона е, че единно пространство се регулира с различни правни механизми – Закона за управление при кризи и Закона за защита при бедствия и аварии.
Уважаеми господин Димитров, дали едно единно пространство може да се регулира само с един закон или с различни закони е въпрос на подход, ако щете на избор от гледна точка на ефективността на правните норми, ако щете от целесъобразност.
Ще ви дам няколко примера как единни пространства се регулират от най-различни закони. Едва ли някой ще се усъмни, че образованието е единно пространство. Няма да ми стигне времето да ви изброя всички устройствени и специални закони, които регулират тези обществени отношения, свързани с образованието и науката. Имаме Закон за народната просвета, Закон за висшето образование, Закон за професионалното образование, Закон за учебния план и разпределението на учебното време. В здравеопазването списъкът ще се окаже много по-дълъг. Освен устройствения Закон за здравето има такива за лечебните заведения, за здравното осигуряване, за лекарствата и аптеките, за трансплантациите, за съсловните организации. Бих продължил и още, но едва ли има смисъл. Така че тезата, че грешка е едно единно пространство да се регулира с различни правни механизми, с различни закони, е не само неточна, моля да ме извините – тезата е тотално спекулативна.
В случая дали имаме нужда от един Закон за управление при кризи и бедствия или от отделни закони за управление на кризи и за защита при бедствия и аварии е въпрос на избор. Министерският съвет е избрал подходът за различни закони. Може би не случайно, аз ще се опитам да потърся основанията, ако щете даже извън мотивите, с които Министерският съвет предлага на нашето внимание тези закони. Защото, уважаеми колеги, как се съотнасят законопроектите за управление при кризи и Законът за защита при бедствия и аварии, е в пряка връзка с това как се съотнасят категориите криза и бедствие. Разбира се, ако смятате, че отношението между категориите криза – бедствие, е отношение на общо към частно, бихме имали един подход. Но аз ще подложа на съмнение, че отношението между криза и бедствие е отношение общо към частно. По-скоро тук има отношение на едно качество към друго качество, на една субстанция към друга субстанция. Защото всички изказали се казаха, че кризата е нещо повече от бедствие. Но бихме могли да продължим – кризата е не просто нещо повече от бедствие, то вече е и нещо друго, то е и друго качество. Да не продължаваме със семантичния анализ на думите, защото това нищо няма да ни даде.
И така, връщам се към основната си теза – определям като спекулативна тезата, че е недопустимо единно пространство да се регулира с различни закони. Защото примерите, без да поглеждам към моите колеги, за разлика от предишния оратор – бол примери за много и най-различни закони, които регулират единни пространства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Виждам веднага реплика от господин Димитров. Заповядайте.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Местан, ако е избор да се регулира единно пространство с различни правни механизми, ние в момента направихме лош избор. Аз задавам въпроса кой, как и кога, и по какъв начин ще измери разликата в субстанциите, които преди малко Вие обяснихте. Тази субстанция как ще бъде измерена? Как ще бъде оценена деликатната разлика между бедствие, което ще стане криза, и когато стане тази криза да се задействат механизмите, впрочем твърде неясно разписани вече в Закона за кризите, и кога една криза ще бъде минимизирана до бедствие, та да бъде задействан механизмът на Закона за защита при бедствия и аварии?
Това разделяне не е обичайно разделяне. Това разделяне е опасно разделяне, защото създава наистина проблеми на противомислие и наслагване на правомощия в ситуация, в която е достатъчно неясно кой какво трябва да прави, за да се създават два комина, две правомощия и две системи. Това е една разлика в ситуацията, в която сме изправени и в контекста на това, което Вие казахте за наличието на други подобни третирания на единни системи с различни правни механизми.
Впрочем, позоваването на чешката уредба също е спекулативно, защото в Чехия има един Закон за кризисните ситуации. Хубаво е да съобразим и това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика – господин Кътев.
След това ще има думата за дуплика господин Местан.
Лютви Местан (ДПС, от място): Ако заслужават. Засега не виждам смисъл.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господин Местан! Надявам се във Вашата логика на разсъждения да стигнете малко по-далече и да ми отговорите на следния въпрос, който възниква. Може би ще е интересен и ще заслужава Вашето внимание, за да отговорите.
Вие казахте, че кризата е някакво ново качество, което израства и в някакъв момент стига други понятия. Не бих могъл да кажа, че това е точно така, но може би Вие ще ни изясните, примерно, какво имате предвид. Има икономическа криза, има финансова криза, има банкова, има епидемия, която може да прерасне в криза. Има, примерно, авария в Чернобил или някъде в АЕЦ, която прераства в криза. Но ние в нашата група, като коментирахме тази логика и последователност на въпросите, стигнахме и до другото понятие – ами, ако има политическа криза, тя в обсега на този закон ли е и какво се случва тогава? Бих бил щастлив, ако ми обясните този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И за трета реплика – господин Великов. Заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Господин председател, аз не можах да се въздържа, понеже господин Местан тук повдигна много интересни въпроси, които приемам, че надхвърлят малко двата законопроекта, и са проява на по-високо парламентарно, може би и политическо мислене.
Все пак ако се върнем към текстовете – понеже съм човек, свързан с конкретна наука и съм свикнал да бъда по-конкретен, си мисля, че не бива съвсем да излезем от това, че всъщност имаме два закона - ако разглеждаме Закона за управление при кризи и Закона за защита при бедствия като два закона, които скоро ще станат факт в правния мир, два закона, които ще действат успоредно и ще уреждат близка материя. Както и да разглеждаме семантично нещата, материите са близки. Колегите, които се изказаха преди мен, вероятно имат предвид и самите дефиниции – една много по-широка дефиниция, по-добра бих приел че е по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи, и една доста по-стеснена по отношение на Законопроекта за защита при бедствия, където защитата общо взето е свързана с действието като че ли основно на природни сили. Напоследък по-често такива неща ни се случват, за съжаление.
Опасенията тук по-скоро трябва да бъдат да не би в някакъв момент да се окаже, че единствено приложимият закон да бъде Законът за защита при бедствия, който дори да не предвижда субсидиарно прилагане на Закона за управление при кризи и Законът за управление при кризи да остане само на книга. Това всъщност е същината на спора. Семантиката, разбира се, е важна и интересна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Господин председател, госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! В изказването си пледирах за прецизност на формулировките, когато говорим за основни принципи на законодателния процес. От тази гледна точка мисля, че бях повече от ясен.
Що се отнася до това, че една дума битува по един начин в закона, когато се превръща в правна норма и по съвсем друг начин в битова среда, господин Кътев, няма защо да даваме примери. Аз бих продължил Вашите примери за криза – политическа криза, и с други примери, като криза на политическата идентичност, когато политическият субект трудно намира баланса между положението си на член на една управляваща коалиция и желанието си да бъде и нещо по-различно, пазейки идентичността си. Това трудно се постига наистина и мисля, че слага отпечатък върху дебатите по най-различни закони, включително и по този законопроект, който обсъждаме днес. Колкото по-бързо политическият субект излезе от състояние на криза на идентичността, толкова по-добре за управлението и за правилните управленски решения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: При това високо равнище на дискусия по въпросите на кризите и бедствията има ли още желаещи да се включат в тези дебати, които очевидно държат вниманието на залата? Има ли желаещи да вземат думата? Има – господин Атанасов.
Господин Атанасов, виждам, че наближава времето за почивка. Очевидно е, че може би ще има още изказвания. Предлагам да дадем редовната почивка и спокойно да продължи дискусията след нея.
Тридесет минути почивка до 11,30 ч.! (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Преди да продължим с дискусията по Законопроекта за управление при кризи, предстои да гласуваме обсъждания в началото на днешното заседание Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратификация.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Великов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Бойко Великов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като не постъпиха никакви предложения по ратификацията на конвенцията, предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да пристъпим към гласуване на второ четене на конвенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направено е процедурно предложение за преминаване към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на второ четене на законопроекта за ратификация.
Заповядайте, господин Великов, да представите текста на закона.
ДОКЛАДЧИК Бойко Великов:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на ООН срещу корупцията
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на ООН срещу корупцията, подписана на 10 декември 2003 г., със следните декларации:
1.Декларация по чл. 46, ал. 13:
“В съответствие с чл. 46, ал. 13 от конвенцията, Република България декларира, че молбите за взаимна правна помощ трябва да се изпращат до Министерството на правосъдието.”
2.Декларация по чл. 46, ал. 14:
“В съответствие с чл. 46, ал. 14 от конвенцията, Република България декларира, че молбите за взаимна правна помощ трябва да бъдат придружени с превод на български или английски език.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли желаещи да вземат думата по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма.
Преминаваме към гласуване на второ четене.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта и член единствен, представени от председателя на комисията господин Великов.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Продължаваме с обсъждането на първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на закона за управление при кризи.
Внесени са два такива проекта – единият е от народните представители Иван Сотиров и негови колеги, другият е от Министерския съвет.
Господин Атанасов, заповядайте. Имате думата.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми колеги! Аз не мога да подкрепя този законопроект, на първо място, като юрист. Чувам тук от изказванията на колегите, че общо взето една част от аргументите, които ще изложа пред вас, се покриват.
По законопроекта е депозирано едно становище на Консултативния съвет по законодателството, което е много важно, и аз не знам дали то е стигнало до знанието на всички колеги. Аз ще се позова на някои от текстовете в това становище и смятам, че това е важно, защото в това становище на първо място се сочи, че има текстове в законопроекта, които са в противоречие с Конституцията. Това е изключително важно и този аргумент не може да бъде заобиколен по никакъв начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Аз се извинявам, но чисто процедурно, господин Атанасов, както е правилото, тези становища се предоставят на председателите на комисиите и би следвало да се очаква, че специално тези въпроси за конституционносъобразност са били дискутирани и в комисиите.
Атанас Атанасов: Да, разбира се, но сега сме в залата, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Така е. Аз не ограничавам Вашето право да вземете отношение, просто пояснявам начина на ползване на тези становища.
Атанас Атанасов: Да, разбира се, но ето първия текст – чл. 61 от Конституцията на Република България. Съгласно този текст условията и редът, по които гражданите дължат съдействие на държавата при бедствия, се уреждат в закон. В този смисъл е налице противоречие между чл. 61 от Конституцията и предлаганото изменение в чл. 59 от Закона за управление при кризи и по-точно в неговата ал. 3, която предвижда условията и редът за мобилизация, отчетността на гражданския ресурс и така нататък да се определят с наредба на Министерския съвет. Това е недопустимо. Така че този аргумент по никакъв начин не може да бъде заобиколен.
На второ място, нещо изключително важно, също аргумент от Конституцията. Съгласно чл. 105, ал. 1 и 2 от Конституцията Министерският съвет е този, който осигурява обществения ред и националната сигурност. А в случая с § 9 от законопроекта една голяма част от правомощията на Министерския съвет отиват по-надолу. Това също е недопустимо. Така че това са двата ми аргумента по отношение на противоконституционност на предлагания законопроект.
На следващо място, искам да спра вашето внимание по отношение на мотивите, с които се внася в Народното събрание от Министерския съвет този законопроект. Те са определени от Съвета по законодателството като неясни, объркани и противоречиви. И тук не може да има учудване, защото целта на тези неясни, объркани и противоречиви мотиви са да се прикрият истинските мотиви за внасяния законопроект, а и за внесения проект за закон, който ще гледаме като следваща точка от дневния ред. Целта на тези два нормативни акта прозира и тя се състои в това, че има желание да се централизира управлението на ресурса при ликвидирането на кризисни ситуации при бедствия и аварии и това централизиране да остане в ръцете на тези длъжностни лица, които днес се представляват от политическата сила ДПС.
Не мога да разбера не си ли дават сметка тези хора, които предлагат тези изменения, че светът се променя и няма да са вечно на тези позиции.
Един изключително важен проблем по отношение на кризисните ситуации е свързан със системата от органи, които имат правомощия и задължения, разбира се, при управлението на такива ситуации. Сега, истина е това, че съществува една доста усложнена система от органи, която има правомощия и явно има нужда от пререгламентиране на тази материя.
Аз тук няма да влизам в този спор, който се разгоря преди малко в залата, дали законите регламентират обществени отношения или правомощия на органи. Едното се отнася към другото, като общо към частно, разбира се, но с този законопроект с нищо не се подобрява това положение по отношение на органите.
Противно на мотивите, законопроектът не въвежда квалификация на видовете кризи и симетричната им система от органи, които трябва да се занимават с тях.
Искам да се върна на темата с централизацията в управлението. На практика тук имаме проблем, свързан с текстове от Конституцията по отношение правомощията на органи. С този законопроект не се преодолява неяснотата по отношение на това как се отнасят понятията “гражданска мобилизация” и “мобилизация на гражданските ресурси”. Проблемът с гражданската мобилизация също е конституционен и това е правомощие на Президента на Републиката. Не съм сигурен докъде ще ни доведе това объркване.
По отношение на обявяване на кризисно положение на територията на цялата страна, или забележете – на отделна нейна част, това остава като правомощие единствено на Министерския съвет. В случая тази централизация не е удачна, защото кризата е широко понятие. Тя може да бъде в такъв обем, че да няма нужда от намеса на централно ниво на властта, а лишаваме от правомощия местните органи на управление. Тук бяха изказани съображения от други колеги, че когато се получи такава ситуация, обикновено се търси намесата на местната власт, търси се кметът. Отнемат му се правомощията.
Няма да се спирам на правно-техническите проблеми, които изникват от този законопроект. Те са много и са проблем, който може да бъде решаван между първо и второ четене. Считам, че аргументите, които ви изложих, са изключително съществени, за да гласуваме за този проект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Атанасов? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! В момента пленарната зала се е съсредоточила към приемането на първо четене на Закон за изменение на Закон за управление при кризи, а малко по-късно – Закон за бедствията и авариите. Тази тема е доста актуална и неслучайно тя беше гледана в шест комисии на Народното събрание, което според думите на вицепремиера Емел Етем е прецедент. Сигурно е така. Това доказва важността на темата, с която се занимаваме. Дебатите, които се разгарят – както в комисиите, така в парламентарните групи, а и тук в залата, дори нещо повече – и българското общество не е безразлично към тематиката, са ясно доказателство за този сериозен въпрос. Лично аз съм доволен от това, че всички парламентарни групи вземат отношение по темата, макар че има някои критики и препоръки. Това е нормално. Приемането на такива закони е нещо ново за България в продължение на последните 18 месеца, както отбеляза преди почивката колегата Янков. Позицията на Националното движение Симеон Втори е ясна, категорична и последователна. Жалко, че го няма господин Местан, но НДСВ има ясна политическа идентичност и който не го знае, може би трябва да му припомня, че Националното движение Симеон Втори е партия с либерална ориентация – доказана и потвърдена, с последователно провеждана политика в тази връзка. При нас нищо ново не се случва в това отношение. Нещо повече, нашият лидер многократно е потвърждавал лоялността на НДСВ към управляващата коалиция, а ние с действията си като народни представители предполагам, че сме го потвърждавали. Така че уважаемият господин Местан не би следвало да търси някаква новост в тази връзка.
Припомням на всички, че преди 18 месеца беше приет Закон за управление при кризи. Той трябваше обаче да бъде допълнен с последващите подзаконови уредби. Това беше задача както на предишното правителство, така и на последвалото го. Припомням на уважаемите колеги, че препоръката на 40-ото Народно събрание към правителството в доклада на Временната комисия по бедствия и аварии беше главно съсредоточена в две точки: първо – да се доработят неизработените поднормативни документи, и второ – да се подготвят нови законопроекти за изменение на Закона за управление при кризи, евентуално при бедствия и аварии. Това е препоръката на нашата зала, която беше направена чрез гласуване.
За мое съжаление по отношение на първата точка – изработване и приемане на поднормативната база, тя не беше изпълнена докрай. Това ми дава основание да кажа, че ние не бихме могли да направим категорична оценка дали съществуващият Закон за управление при кризи работи добре или не. Ако направим някаква категорична оценка, ще бъдем субективни и може би оценките ще бъдат личностни.
На основание на второто заключение, че Народното събрание препоръчва на Министерския съвет да си изработи нови законопроекти и на основание на това, че правителството с тройната коалиция, министър-председателят, Министерският съвет и лично вицепремиерът имат право на такова предложение, те са преценили, че това трябва да бъде във вид на изменение на закона и един нов закон. Аз уважавам това право и предполагам, че нашата парламентарна група също ще го уважи.
Друг е въпросът какви трябва да бъдат те по съдържание. Вярно е, че имаме спорове, проведохме много срещи с екипа на госпожа Емел Етем и лично с нея, но не всички въпроси, които сме поставили, са изчистени. Силно се надяваме, че в триседмичен срок след приемането на закона на първо четене, бихме могли съвместно с усилията на останалите колеги от парламентарните групи и най-вече от управляващата коалиция (моят призив е повече към колегите от БСП - да бъдат по-активни при тези два закона, защото лично аз чувствам необоснована пасивност) да направим законите добри, функциониращи, да отговарят на изискванията на обществото, за да могат да свършат необходимата работа, когато се наложи.
Предполагам и се надявам, че Парламентарната група на НДСВ ще подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи и по-нататък втория закон.
Пак казвам, ние имаме позиция и ще я отстояваме категорично между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Реплики? Няма.
Има думата господин Бакалов.
Йордан Бакалов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер! Аз искам да изразя моето мнение по законопроекта, но за мен определено и едната, и другата точка касаят един и същи проблем. Защото колкото и да маркират някои по семантика “криза” и “бедствие”, не може да ги отдели. И тъй като не можем да ги отделим, съвсем нормално беше и двата законопроекта да се гледат едновременно, а не да се отделят, примерно, за кризите първо, а след това за бедствията. Защото ако възникне определено бедствие и в един момент прерасне в криза, много интересно как до определен момент ще работи Законът за защита при бедствия, а след това ще започне да работи Законът за управление на кризи. И точно тази дуалистичност според мен ще създаде още по-голям хаос в управлението, общо казано, на кризи, защото това е по-голямото понятие.
Както знаете, в Чехия действително има разделение, но двете неща са в един закон. Затова аз считам, че двата законопроекта трябваше да се разгледат заедно, а бих казал, че всичко това трябваше да си остане в един самостоятелен Закон за управление на кризи, така както беше досега.
За да се предложат нови законопроекти, нормално е да се направи един сериозен анализ на сега действащото законодателство. В досега действащото законодателство действително има сериозни проблеми, защото има преплитане на централизирана и децентрализираните системи. В цял свят системите за защита от бедствия, аварии и катастрофи са централизирани или децентрализирани. Малките държави, каквато е България, по принцип прилагат централизираната система. И точно върху това най-вече трябваше да се акцентира като система за управление на кризи в България, но не да се отделят бедствията, не да се отделят кризите, а да вървят заедно. Това е мое лично мнение. И за да се направи един такъв сериозен закон, трябва да се направи анализ на сега действащия. Но за да направиш анализ на сега действащия закон, да видиш къде са му проблемите, този закон трябваше да работи и да покаже своите предимства и своите недостатъци. За голямо съжаление в продължение на 18 месеца, както казаха и колегите, осемте подзаконови нормативни актове не бяха изработени. В резултат на това нашата оценка тук като Народно събрание, като политически сили и като управление точно на тази материя не може да бъде пълна, реална и вярна, след като ти не си отчел сега действащите проблеми по кризите. А знаете, че миналата година, пък и в началото на тази година наводненията, които сполетяха нашата държава. И точно имайки такива трагични обстоятелства, трябваше да се направи този анализ за управлението и да се изработи законопроектът.
При прочита на законопроектите интересното е, че трябва да се направи разлика и да се постави като политическа задача какво целим ние в крайна сметка – дали да е рамков или функционален законът, който да се изработи. В Тридесет и осмото Народно събрание това беше една от основните дискусии, в която се дискутираше дали да се направи рамков, какъвто се направи тогава, независимо, че се смесиха две системи, в резултат на което той показа определени недостатъци и във връзка с приемането на подзаконовите нормативни актове. Това също е нещо, което лично мен като народен представител ме притеснява, защото когато се разглеждаше първият закон в Тридесет и деветото Народно събрание, тези неща бяха отчетени от опозицията, но не бяха взети под внимание от управляващото мнозинство, в резултат на което след това те си показаха проблемите.
Какво по-специално ми прави впечатление? Един закон почива преди всичко на своята база, на която трябва да се развива, а именно определението примерно за кризисни ситуации. При предложения сега законопроект действително има такава промяна, но според мен тази промяна няма да доведе до подобряване, първо на определението, а оттам вече и на развиването на самия законопроект.
Така че сегашното определение за кризисна ситуация би трябвало да си остане поради причинитеq за които говорих преди малко – че не може да се отдели бедствие, не може да се отдели авария и катастрофа, както и кризисна ситуация.
Друг сериозен проблем, който също е принципен, е отделянето на защитата от останалите етапи на цялостния процес на управление при кризи в самостоятелен нормативен документ. Още повече, че обхватът на самата защита е стеснен само до природни бедствия. Това е нещо, което благодарение на тази дуалистичност не би довело до положителен резултат, защото областните управители и кметовете ще имат право да обявяват бедствено положение, но не им е дадено право да обявяват кризисно положение. А в същото време Министерският съвет е този, който има възможност да обяви кризисно положение, но не е ясно какви ще са принципите при обявяването на кризисното положение. В интерес на истината в чл. 57 се прави някакъв опит за това, но според мен този опит не е доразвит.
И накрая нещо, което буди недоумение у мен, е фактът, че при настъпилите промени в състава на Министерския съвет и изграждането на самото Министерство за защита при бедствия, аварии и катастрофи, в Съвета по сигурността не е отчетена фигурата на министъра по държавната политика при бедствия и аварии, тоест Вашата фигура, и едноименното министерство не е включено в изменението на Закона за управление на кризи като орган, който трябва също да взима дейно участие, а по-скоро това министерство е препратено в централните органи на власт. В крайна сметка според мен точно вашето министерство е това, което ще посреща кризите. И трябва да има пряка и лична, персонална отговорност, а не вие да сте част от централните органи.
Има още доста неща, които могат да се направят като забележки. Аз ще завърша с това, с което започнах – след като управляващите са решили така, и двата законопроекта трябва да се гледат едновременно. А моето лично мнение е даже, че не трябва да има два различни законопроекта, всичко това да е в един законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики? Няма.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма желаещи.
В такъв случай да считаме дискусията по тези законопроекти за приключена. Обявявам обсъждането на законопроектите за приключено. Гласуването ще бъде утре сутринта след поверката на кворума.
Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
Вносител е Министерският съвет, датата е 21 юни 2006 г.
Господин Узунов, заповядайте да представите доклада на Комисията по политиката при бедствия и аварии.
ДОКЛАДЧИК Венелин Узунов: Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Запознавам ви с Доклада на Комисията по политика при бедствия и аварии относно Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50 от 21 юни 2006 г., внесен от Министерския съвет.
„На свое редовно заседание, проведено на 6 юли 2006 г., Комисията по политика при бедствия и аварии разгледа Законопроекта за защита при бедствия, внесен от Министерския съвет.
В заседанието на комисията взеха участие: Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, Николай Слатински – секретар на президента на Република България по националната сигурност, представители на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на здравеопазването и на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Емел Етем.
Законопроектът е разработен в съответствие и в изпълнение на приоритетите на правителството, заложени в неговата програма, както и на приетата от Министерския съвет „Концепция за защита при бедствия и аварии в Република България”. Законопроектът регламентира обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на населението, околната среда, културните и материалните ценности при бедствия.
Формирането на държавна политика за защита при бедствия и уреждането на обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота, здравето и имуществото на населението, околната среда, културните и материалните ценности при бедствия и аварии, е приоритет, произтичащ от задължението на държавата да гарантира сигурността на своите граждани. Той се осъществява чрез превантивна работа с цел намаляване на риска от бедствия, минимализиране на отрицателните последици и бързото възстановяване при бедствия. В законопроекта е регламентирана превантивната дейност като комплекс от мероприятия, които се извършват с цел намаляване на риска от бедствия. Основен документ, определящ целите и задачите на защитата при бедствия, се предвижда да е Националната програма за защита при бедствия, която се приема от Министерския съвет и се разработва от министъра на държавната политика при бедствия и аварии съвместно с министерствата, ведомствата и Националното сдружение на общините в Република Българи. За изпълнение на националната програма се приемат годишни планове.
Действията по защита на населението в случаи на заплаха или възникване на бедствия се изпълняват от звена и служби на министерствата, ведомствата, общините, областите, търговските дружества, едноличните търговци, центрове за спешна медицинска помощ на лечебни или здравни заведения, неправителствени организации и Българската армия. Всички тези структури са части от „Единната спасителна система” на Република България при запазване на институционалната им принадлежност и определените им функции. С регламентирането на „Единната спасителна система” за организация, координация и ръководство на действията на звената и службите при подготовката и реагирането при бедствена ситуация и при извършване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи от две или повече нейни части или единици се цели постигане единство на действията.
Подробно са регламентирани правата и задълженията на физическите лица, на юридическите лица и на еднолични търговци, които работят с рискови вещества и материали, извършват дейност в рискови условия или създават потенциална опасност за работниците, служителите, населението и околната среда, и на юридическите лица и едноличните търговци, упражняващи своята дейност в сгради с масово пребиваване на хора. Регламентирана е и дейността на доброволните формирования. Създават нормативно-правни основи за изграждане на доброволчески формирования и за привличане в дейността по защита при бедствия на частния сектор, неправителствените организации и населението.
Създава се Комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията се ръководи и представлява от министъра на държавната политика при бедствия и аварии като правоприемник на Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет. Комисията финансира превантивни дейности от националната програма, включени в годишния план; разплаща непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия; финансира неотложни възстановителни работи; предоставя възстановителна помощ; организира и финансира контролни проверки по изпълнението на решенията на комисията и сезира компетентните държавни органи за извършени нарушения с отпуснатите финансови средства; извършва проверка по жалби и сигнали и взема решения по тях. Възлагат се правомощия на областните управители да упражняват контрол по изпълнението на решенията на комисията на територията на областта.
Финансовото и материално-техническото осигуряване на защита срещу бедствия се осигурява от държавния и общинските бюджети, бюджетите на министерствата и ведомствата, бюджетите на търговските дружества и едноличните търговци за обектите им.
Законопроектът разписва функциите на органите на изпълнителната власт. Министерският съвет формира държавната политика в областта на защитата при бедствия. Министърът на държавната политика при бедствия и аварии е специализиран орган на изпълнителната власт по гражданска защита и защита на населението при бедствия и аварии. Министрите и органите по чл. 19 от Закона за администрацията в рамките на своята компетентност изпълняват дейности по защита в съответствие с плановете за защита. При възникване на бедствие към компетентния орган с оглед характера на бедствието – министър или ръководител на ведомство, със заповед на министър-председателя може да се създаде щаб за координация и контрол.
Отговорност за управлението по области и общини носят съответно областните управители и кметовете на общини.
Областният управител организира и ръководи защитата при бедствия в областта. Той координира спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи, възникнали на територията на областта, когато те излизат извън територията на една община, както и когато кметът на община е поискал координация от него, като в този случай може да се създаде щаб за координация.
Кметът на община организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината. В законопроекта са регламентирани правомощията му във връзка с ръководството на защитата при бедствия и при възникване на бедствена ситуация на територията на общината.
В хода на дискусията преобладаващата част от народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на този законопроект. Липсата на ясна регламентация на законово равнище на задълженията на отделните органи и координацията помежду им при осъществяване на специфичните дейности и мерките по защитата на населението при бедствия е сред основните предпоставки за недостатъчната ефективност при реализацията им в отделни части на страната. Законопроектът създава необходимата нормативна основа за подобряване на дейността в тази област.
Наред с това някои народни представители изразиха становище, че е необходимо между двете гласувания да бъдат направени предложения за допълване и прецизиране на отделни разпоредби от законопроекта, насочени към подобряване на координацията и взаимодействието между отделните органи и недопускане на възможност за евентуално дублиране на функциите им, които ще подобрят неговото съдържание.
След проведеното обсъждане Комисията по политика при бедствия и аварии взе следното решение:
С десет гласа „за”, 1 глас „против” и без „въздържали се” Комисията по политика при бедствия и аварии предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50 от 21 юни 2006 г., внесен от Министерския съвет.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател.
Заповядайте, господин Осман, да представите становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, госпожо заместник министър-председател, уважаеми колеги!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроекта за защита при бедствия,
внесен от Министерския съвет
На свои редовни заседания, проведени на 5 и 12 юли 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди Законопроекта за защита при бедствия.
В заседанието на комисията взеха участие: госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, представители на различни държавни ведомства, включително и представители на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите законопроектът бе представен от заместник министър-председателя.
Законопроектът е разработен в съответствие и в изпълнение на приоритетите на правителството, заложени в неговата програма и на „Концепция за защита на населението и националното стопанство в Република България”. Законопроектът регламентира обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на населението, околната среда, културните и материалните ценности при бедствия.
В законопроекта е регламентирана превантивната дейност като комплекс от мероприятия, които се извършват с цел намаляване на риска от бедствия. Основен документ, определящ целите и задачите на защитата при бедствия, се предвижда да е Националната програма за защита при бедствия, която се приема от Министерския съвет и се разработва от министъра на държавната политика при бедствия и аварии съвместно с министерствата, ведомствата и Националното сдружение на общините в Република България. За изпълнение на националната програма се приемат годишни планове.
Действията по защита на населението в случай на заплаха при възникване на бедствия се изпълняват от звена и служби на министерствата, ведомствата, общините, областите, търговски дружества, еднолични търговци, центрове за спешна медицинска помощ на лечебни или здравни заведения, неправителствени организации и Българската армия. Чрез регламентиране на “Единната спасителна система” като организация, координация и ръководство се цели постигане на единство на действията при запазване на институционалната принадлежност на всяко звено. Регламентирана е и дейността на доброволните формирования.
Финансовото и материално-техническото осигуряване на защита срещу бедствия се осигурява от държавния и общинските бюджети, бюджетите на министерствата и ведомствата, бюджетите на търговските дружества и едноличните търговци за обектите им.
Отговорност за управлението по области и общини носят съответно областните управители и кметовете. Създава се Комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията финансира превантивни дейности от Националната програма, включени в Годишния план, разплаща непредвидени разходи за спасителни и неотложни аварийни работи при бедствия; финансира неотложни възстановителни работи; предоставя възстановителна помощ, организира и финансира контролни проверки по изпълнението на решенията на комисии и сезира компетентните държавни органи за извършени нарушения с отпуснатите финансови средства; извършва проверка по жалби и сигнали и взема решения по тях. Възлагат се правомощия на областните управители да упражняват контрол по изпълнението на решенията на комисията на територията на областта.
В хода на дискусията преобладаващата част от народните представители подкрепиха необходимостта от приемането на законопроекта и изразиха становище, че липсата на ясна регламентация на законово равнище за задълженията на отделните органи и координацията помежду им при осъществяване на специфичните дейности и мерките по защитата на населението при бедствия е сред основните предпоставки за недостатъчната ефективност при реализацията им в отделни части на страната. Наред с това отделни народни представители изразиха становище, че е необходимо между двете гласувания да бъдат направени предложения за допълване и прецизиране на отделни разпоредби на законопроекта.
В резултат на гласуването с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържаил се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание законопроектът да бъде подкрепен на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател.
Има доклад на Комисията вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Али.
ДОКЛАДЧИК Неджми Али: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред относно
Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50, внесен от
Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 12 юли 2006 г.
Законопроектът за защита при бедствия бе представен от министъра на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за защита при бедствия, № 602-01-50, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
Становището на комисията е прието на 12 юли 2006 г. с 11 гласа “за”, без “против” и 3 “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Следващият доклад е на Комисията по отбраната.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Илко Димитров: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо вицепремиер,
“ДОКЛАД
относно Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50,
внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
На свое заседание, проведено на 13 юли 2006 г., Комисията по отбраната разгледа внесения законопроект.
Мотивите на вносителя бяха представени от госпожа Емел Етем, заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
Настоящият законопроект е разработен в съответствие и в изпълнение на приоритетите на правителството, заложени в неговата програма, както и на подкрепената от Министерския съвет “Концепция за защита на населението и националното стопанство в Република България”. Предложеният модел е взаимстван от Чешката република.
Законопроектът разписва функциите на органите на изпълнителната власт. Министерският съвет формира държавната политика в областта на защитата при бедствия, а министърът на държавната политика при бедствия и аварии е специализиран орган на изпълнителната власт по Гражданска защита и защита на населението при бедствия и аварии.
Финансовото и материално-техническото осигуряване на защитата срещу бедствия се осигурява от държавния и общинските бюджети, бюджетите на министерствата и ведомствата, бюджетите на търговските дружества и едноличните търговци за обектите им.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
Становището бе прието с 8 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се” от членовете на комисията.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има доклад на Комисията по здравеопазването.
Заповядайте, госпожо Джафер.
ДОКЛАДЧИК Нигяр Джафер:
“ДОКЛАД
относно Законопроект за защита при бедствия, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 13 юли 2006 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за защита при бедствия, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем, заместник-министрите на здравеопазването д-р Емил Райнов и д-р Валери Цеков, представители на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации.
Мотивите на вносителя бяха представени пред членовете на комисията от госпожа Емел Етем. В изложението си тя подчерта, че основната цел на Законопроекта за защита при бедствия е формирането на държавната политика за защита при бедствия и уреждането на обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота, здравето и имуществото на населението, околната среда, културните и материалните ценности при бедствия и аварии.
Предвижда се действията по защита на населението в случай на заплаха или възникване на бедствия да се изпълняват от звена и служби на министерствата, ведомствата, общините, областите, търговски дружества, еднолични търговци, центрове за спешна медицинска помощ на лечебни заведения, здравни заведения, неправителствени организации и Българската армия. Всички тези структури ще са съставни части на “Единната спасителна система” на Република България. Координацията на съставните части “Единната спасителна система” ще се осъществяват чрез оперативните и информационните центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Законопроектът разписва функциите на органите на изпълнителната власт, както и участието и съдействието на физическите и юридическите лица и доброволните формирования при бедствия.
Финансовото и материално-техническото осигуряване на защита срещу бедствия ще се осигурява от държавния и общинските бюджети, бюджетите на министерствата и ведомствата, бюджетите на търговските дружества и едноличните търговци за обектите им.
След като изслуша мотивите на вносителя и вземайки предвид изказаните по време на заседанията становища на народните представители, комисията се обедини около следните заключения:
- приема за основателни мотивите на вносителя относно регламентирането на обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата при бедствия, с отделен закон;
- предлага на вносителя да прецизира ангажиментите на центровете за спешна медицинска помощ и здравните заведения като съставни части на “Единната спасителна система”, реда на ресурсното им осигуряване при бедствия, както и да включи представители на Министерството на здравеопазването и Националния център по опазване на общественото здраве в дейностите по организиране, управление и координация на медицинската помощ при бедствия.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване “за” Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
И становище на Комисията по околната среда и водите. Има думата господин Борислав Великов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер!
“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за защита при бедствия
№ 602-01-50, внесен от Министерския съвет на
21 юни 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 5 юли 2006 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроекта за защита при бедствия, внесен от Министерския съвет. В заседанието на комисията взеха участие госпожа Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии, госпожа Любка Качакова – заместник-министър на околната среда и водите, господин Атанас Костадинов – заместник-министър на околната среда и водите, госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната, и др.
Законопроектът за защита при бедствия регламентира обществените отношения, свързани с осигуряване на защита на населението, здравето на хората, околната среда, културните и материалните ценности при бедствия.
Според законопроекта органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци организират защита при бедствия в изпълнение на възложените им като функции с този законопроект. Действията им се координират в единна спасителна система за реагиране при бедствия, при спасителни и аварийно-възстановителни работи и защита на населението. Формирането на държавна политика за защита при бедствия и аварии се осъществява и чрез превантивна работа, с цел намаляване на риска от бедствия, минимизиране на отрицателните последствия и възстановяване при бедствия.
Основен документ, определящ целите и задачите на защита при бедствия, е Националната програма за защита при бедствия. В нея са залегнали анализ на състоянието, определяне степента на изпълнение на целите и задачите, научно-техническа дейност, образователни програми, ресурсно осигуряване на системата и източници за финансиране.
Действията по защитата на населението в случай на заплаха или възникване на бедствия се изпълняват от звена на съответните министерства, ведомства, областите, общините, търговските дружества, едноличните търговци, центровете за спешна медицинска помощ, здравните заведения, българската армия и организациите с нестопанска дейност.
С наредба на Министерския съвет се определят условията, реда и размера на предоставяната възстановителна помощ за пострадалите от бедствия райони и лица. Финансовото и материално-техническото осигуряване на защита срещу бедствия се осигурява от държавния и общинските бюджети, бюджетите на търговските дружества и едноличните търговци за обектите им.
От досегашната практика се установява, че при възникване на бедствия липсва координация по места. Това е така, защото структурите, които имат задължения по изпълнение на задачите по защитата, са на различно подчинение и изпълняват разпореждания на различни ръководители.
Необходимо е този специализиран Законопроект за защита при бедствия да не повтаря някои недостатъци от Закона за управление при кризи, а да го доразвива с конкретни правомощия и действия на компетентните органи на държавата и местната власт при обявяване на бедствено положение.
Считаме, че с предложения законопроект следва да се регламентират подробно и ясно задълженията, действията и координацията на всички органи и лица след обявяване на бедствено положение, по време на бедствието и в процеса на ликвидиране на последиците от него.
Считаме още, че предвид спецификата на природните и други фактори, които могат да създадат предпоставки за възникване на различни видове бедствия, инциденти и аварии, тези дейности следва подробно да се регламентират в специалните закони и подзаконови актове към тях. За тези дейности отговорен да бъде съответният министър, провеждащ държавната политика в съответната област.
Крайно належащо е решаването на тези проблеми по отношение защитата от вредното въздействие на водите. От ситуациите, възникнали от наблюдаваните в близкото минало засушавания, а през последните две години валежи с голям период на повторение и интезитет и последвалите наводнения, подсказват категорично, че държавната политика по отношение на бедствията трябва да бъде безотказно добре съгласувана и провеждана.
Решаването на проблемите, свързани с превантивната, постоянната и оперативна защита на населението и икономиката от вредното въздействие на водите е възможно да бъде изпълнено чрез допълване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Така ще бъдат изпълнени изискванията на Рамковата директива по водите на Европейския съюз за намаляване на последиците от наводнения и засушавания.
Превантивните и защитните дейности би трябвало да бъдат маркирани в този законопроект и да се определи водещият министър за осъществяването им, като се отнася към съответните закони, например Закона за водите – за вредното въздействие на водите, Закона за устройство на територията – за свлачищата, и т.н.
Необходимо е да се вземат предвид тези забележки и конкретни допълнения и предложения към Законопроекта за защита при бедствия, за да се осигури ефективна защита при обявено бедствено положение на територията на Република България.
Комисията по околната среда и водите, като обсъди законопроекта прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за защита при бедствия № 602-01-50, внесен от Министерския съвет на 21 юни 2006 г., като вземе предвид направените от Комисията по околната среда и водите забележки и конкретни предложения.
Становището беше прието с 10 гласа “за”, 1 глас “против” и 3 гласа “въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Великов.
Уважаеми колеги, преминаваме към обсъждане на законопроекта, имайки предвид, че част от обсъждането фактически се състоя и по предходната точка.
Има ли желаещи?
Госпожо Любчева, заповядайте, имате думата.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Първо, искам да заявя, че ще подкрепя предложения Законопроект за защита при бедствия, както това ще направи и Парламентарната група на Коалиция за България.
Независимо че бяха казани много неща в обсъждането по предходните два законопроекта, считам, че имаме основания да кажем още допълнително неща в подкрепа на този самостоятелен специален Законопроект за защита при бедствия.
Няколко пъти в тази зала ставаше дума за това, че е необходимо да се синхронизира и да се изработи една по-добра политика по отношение на защитата от бедствия и аварии и смятам, че днес сме свидетели на това, че Министерският съвет ни предлага такава политика. И това е един от основните аргументи, който ме кара да подкрепя законопроекта.
Какви са другите аргументи, които имам, за да го подкрепя? Създаване на единодействие между различните структури, които работят в страната ни по отношение на различни проблеми при възникване на бедствия и аварии; създаване на единодействие между институциите, и тук искам да кажа, че невинаги сме свидетели на добро институционално взаимодействие, а този закон го предлага; създаване на единна спасителна система; определяне ясно задачите на всяка структура; определени са функциите на областните управители, правомощията на кметовете, начинът и териториалният обхват при обявяване на бедствено положение; създаване на непрекъсваемост между превенцията и действията при възникване на бедствия, които са свързани с ликвидиране на последствията, като тези действия са разписани подробно и последователно; определени са функциите на Националния център за обучение. Аз считам, че това е една от важните, положителни характеристики на този закон, тъй като е съотносим с подготовката на населението за реакция при възникване на бедствия и аварии. Обърнато е дори внимание на това какво ще се изучава в основните училища, как ще се реализира обучението в средните, професионални и профилирани училища, както и висшите учебни заведения, съобразено с техния профил.
Досега бяха абсолютно спорадични усилията на отделни общини да организират с децата и учениците някакъв вид обучение. Все пак ще си позволя да припомня, че след закриване на дисциплината “Гражданска защита” само в някои висши учебни заведения продължи подготовката и обучението по различни форми в тази проблематика, а това е изключително важно, тъй като реакциите и защитата при бедствия и аварии се прави не само с организационни методи и модели, а се прави с умения и знания, които трябва да бъдат придобити. За съжаление в момента наистина усилията за придобиване на тези знания са изключително откъснати и спорадични, а човешкият ресурс е този, който, от една страна, организира, а от друга страна, разбира се, реализира всичко това.
Има възможност законът да бъде подобрен в някои отношения и това може да стане в периода между първо и второ четене и според мен в следните направления: сериозно прецизиране на понятията и определенията. Аз няма да навлизам в подробности, тъй като много неща бяха казани вече в предходното обсъждане, за прецизиране на различните понятия, които имат близки съдържания и които наистина имат нужда от такова определение, което да не въвежда в смущение както изпълнението на Закона за управление на кризите, така и на Закона за защита при бедствия.
Необходимо е да се отдели внимание на последователността и логичната употреба на тези различни термини и понятия. Лично аз мисля, че ако законът се казва Закон за защита от бедствия и аварии, това ще бъде по-пълно като обхват и ще отразява по-пълно неговото съдържание, но това вероятно ще стане в дискусията между първо и второ четене, когато ще се прецизира наименованието и ще се изяснят различните становища и гледни точки. Тук изразявам становище, което съм получила от колеги от различни учебни заведения, там, където подобни дисциплини, включително управление на кризи, управление на рискове, съществуват и се изучават.
Много ми се иска да кажа, че в закона трябва да се формулират по-добре въпросите с доброволческите формирования. Да, въпросът е поставен, направен е опит да се синхронизират действията при формирането и тяхното използване, но ми се струва, че тук в съответствие с философията за прецизиране на последствията от авариите това трябва да бъде направено много по-прецизно.
Също така ми се струва, че трябва да се помисли и да се прецизират по-добре функциите и правомощията на комисията, която се създава към Министерския съвет. Вероятно тя трябва да се занимава с финансиране, контрол, организация, но може би разделението на тези отделни нейни функции трябва да бъде по-отчетливо, за да има повече ефективност, повече яснота и прозрачност върху нейната дейност.
Вероятно няма да е лесна синхронизацията между структурите на гражданска защита и структурите на пожарна безопасност и защита на гражданите. Двете подчинености може би ще създадат възможности за някакъв дисбаланс. Затова ми се струва, че трябва да се помисли по-добре за единен механизъм на това взаимодействие.
Мисля, че е важно да изкажа още едно съображение, тъй като положителна характеристика е създаването на единната спасителна система. Ако тя обаче се определи като национална система за спасяване или не знам как по-точно тя трябва да бъде определена, тя ще има по-силен обхват и по-защитим обхват на нейната дейност. Защото единната система наистина показва начини и опити за взаимодействие, но нейното национално измерение, което в такива случаи е задължително, е по-точно и по-важно, по-приоритетно. Затова ми се струва, че тук има нужда от известно прецизиране.
Уважаеми колеги, мисля си, че дебатът дали да има отделен закон от Закона за управление на кризи може би трябва да бъде и трябва да го решим в полза на такъв отделен закон, защото спецификата на взаимодействия и взаимоотношения между различните структури в държавата ни ще бъдат много по-ясно и по-точно регламентирани. И ако направим необходимите прецизирания на законопроекта до второ четене, той ще получи едно доста сериозно подобрение и ще има успех при бъдещата си реализация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Любчева.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъде съвсем откровена и ясна в определенията си какво представлява Законът за защита от бедствия.
Моето категорично мнение е, че този законопроект има една очевидна основна цел – да оправдае съществуването на едно ново ведомство и да закрепи законово апетитите на ДПС да контролира още един сегмент от властта. Този законопроект регламентира едно управленско безсмислие, което има сериозни икономически последствия, като започнете от издръжката на ненужен административен апарат и стигнете до разпределението на значителен икономически ресурс при неясни критерии към приятелски фирми.
Голямата гузност, с която днес представителите на управляващото мнозинство се опитаха с много схоластични аргументи да доказват необходимостта от два закона и да доказват лицемерната си подкрепа на този законопроект, всъщност е едно доказателство за неговата несъстоятелност.
Ще се спра на няколко много фрапиращи аргумента в подкрепа на това, че този законопроект е абсолютно ненужен. Проблемите за недостатъците в координацията и субординацията на управлението при кризи можеха да се решат при едно много по-добро от предлаганото в момента изменение на Закона за управление на кризи, а не да се създава един измислен нов закон.
Ако започнете със самите понятия, на база на които се дефинират предметите на двата закона, а именно "кризи" и "бедствия", ще видите, че всъщност точно тук е скрит проблемът, и то съвсем съзнателно! Никакво прецизиране на понятията няма да се случи, разбира се, в смисъла, който трябва да бъде!
Не случайно тук чухме какви ли не твърдения за преминаване от качество в качество, за преминаване от субстанция в субстанция, за ново мислене и т.н. Ако си направите труда да прочетете самите определения, ще видите, че понятията се припокриват и няма никакви основания за разделянето на двата закона. По смисъла на това, което е написано в закона, "Криза" по смисъла на този закон е такава промяна на установеното състояние на живот, обхванала територия, обекти, сектори, сфери на икономиката и обществения живот или околната среда, в резултат на която дейността и условията за съществуване в променената среда са силно нарушени”, а "Бедствия" са събития или поредица от събития, предизвикани вследствие на природни сили или явления, инциденти или аварии, които се отразяват върху или представляват опасност за живота или здравето на хората" и т.н.
Очевидно определението за "бедствия" се съдържа в определението за "кризи". Няма абсолютно никакви ясни критерии за разграничение на двата обекта на тези закони, няма никакви критерии, при които едно бедствие преминава в криза. Тоест, ние създаваме две паралелни управленски системи без аргументи за съществуването на едната или другата система.
По-нататък, всички елементи на управлението, на управленската система доказват, че именно тук поради тази причина се създават две дублиращи се системи.
Какво създаваме като административни структури? Имаме Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Подчертавам, министерството има надведомствени функции, много правомощия, но много малко отговорности. И ако прочетете внимателно какво е написано в закона, ще видите, че министерството само координира и в крайна сметка за нищо не отговаря, освен да разпределя средства по свое усмотрение.
Създава се Национален център за управление на кризи към Министерски съвет – също административна структура. Създават се междуведомствени комисии, междуведомствени групи – все структури, които по същество имат едни и същи функции.
Ако погледнете какъв е инструментариумът за управлението, това са многобройни програми и планове, които ще се разработват от всички ведомства, от всички областни управи, от всички кметства, от всички общини. Имаме Национална програма за защита от бедствия, Национална програма за защита на критична инфраструктура, Национален план за защита на населението при бедствия, Национален план за управление при кризи, Национален план за провеждане на спасителни и неотложни възстановителни работи. И към всички тези национални програми и планове – множество годишни планове! И всичко това ще се разработва от едни и същи структури при неясни разграничения на обхвата и съдържанието на двете системи.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: И сега има такива.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Да, и сега ги има, но целта е да подобрим управлението, а не да създаваме една ненужна книжнина, без ясно разграничение на тези документи.
Лютви Местан (ДПС, от място): Кажи и това, защото така би било коректно.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Създават се безброй методики за оценка, например методика за оценка на риска от възникване на кризи, която се разработва както на национално равнище, така и от всяка от системите, така и от всяка община, което е абсурд, защото методиката за оценка за възникването на кризи би трябвало да има единни понятия, единни критерии за оценка, за да има единомислие и единодействие в цялата система. Ние обаче имаме система от методики за риска от възникване на кризи, имаме система от методики за възникване на риска от бедствия, имаме категоризиране на урбанизираните зони в зависимост от уязвимост от бедствия, също почиващи на някаква методика.
Ако погледнете обаче как стои въпросът с възникване на отговорността на най-ниско равнище, ще забележите, че и там има дублиране на функции, но отговорността е единствено на кметовете. Кметът е длъжен да организира и ръководи при бедствия и аварии всички дейности, включително да изгражда щаб за действия в такава ситуация.
Заедно с това на най-ниско равнище в общината има и така нареченият управленец на място, ръководител на място, който е представител на гражданска защита. Ако прочетете текстовете, той също има аналогични правомощия на кмета и също има щаб. Тоест, на територията на общината се създава едно двувластие, но отговорността е изцяло на кмета.
Убедихме се в това при последните неприятности, които имахме във връзка с бедствията и авариите, за всички злоупотреби със средства, за всички несвоевременно свършени работи. В крайна сметка отговорност за това понесоха кметовете на общините, независимо че много от решенията им бяха натрапени без съответните формални правомощия.
Затова моето дълбоко убеждение е, че този законопроект не трябва да бъде приет. Това е един откровено лобистки законопроект.
Проблемите за подобряване на управлението при кризи трябва да се решат с усъвършенстване на Закона за управление при кризи с всички необходими изменения и допълнения, а не да се създава една регламентирана система, лобистка система, която опредметява определени амбиции за контролиране на важен сектор от властта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика – доктор Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо заместник министър-председател, колеги!
Уважаема госпожо Манева, въпреки моите лични уважения към Вас, искам категорично да споделя, че не съм съгласен с Вас. Напротив, страната ни има необходимост точно от такъв закон, защото това, което се случи през миналата година, което се случи през предходните години, показа известни недостатъци според мен в организационната схема, която съществуваше, от една страна между службите по гражданска защита, между ръководствата на общините, от втора страна, между поделенията на Министерството на вътрешните работи и техните противопожарни служби, и разбира се, между центровете по спешна медицина.
Разполагам с малко време, но ще споделя с вас, че съм жив свидетел на това, което се случи в Смолян през миналата година с наводнението. Тогава водата се движеше с изключително висока скорост, мостовете бяха запушени от дървения материал и водата заля къщите, където на втория етаж имаше възрастни хора, деца. Водата заля предприятия, в които имаше хора. И какво се случи тогава в Смолян, уважаема госпожо Манева? Въпреки усилията на гражданска защита, на поделенията на Министерството на вътрешните работи, на противопожарната служба и на центровете по спешна медицина се видя, че има нужда от един координиращ орган.
Аз съм много благодарен на госпожа Етем и на министър-председателя, които само няколко дни, след като правителството беше сформирано, дойдоха при нас в Смолян и обиколиха абсолютно всички пострадали обекти. И тогава, по време на обсъждането, госпожо Манева, точно това беше поставено като въпрос – необходимо е да има единна организация. Ето защо категорично не мога да бъда съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Не виждам.
За дуплика – госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Кумчев, няма никакво съмнение, че трябва да има единство в организацията. При наводненията, които се случиха през миналата година, такава липсваше. Но за това най-малко е виновен Законът за управление при кризи.
Но дори да имаше определени недостатъци в този закон, те можеха да бъдат отразени с едно изменение и допълнение и там, където са се късали звената на една единна, добре съкоординирана система, тези недостатъци можеха да бъдат отстранени.
Проблемът сега е, че се създават две паралелни системи и хаосът ще бъде още по-сериозен!
Мисля, че доказателство за резервите, включително на представителите на управляващите към тези два закона, е фактът, че хора, които са ангажирани професионално с тематиката и познават много добре проблемите, не се изказаха по този законопроект. Не е тайна, че при разговори с много от колегите от управляващото мнозинство съм установила, че критиките към тези два закона и специално към втория закон – Законът за бедствията, са изключително сериозни. Този закон не се приема от специалистите. Но когато законите се приемат на базата на политическите пазарлъци, ще имаме тази ситуация, каквато имаме в момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За изказване има думата господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо вицепремиер, няма да повтарям нещата, които бяха казани от колегите преди мен.
Моето мнение е, че наистина между първо и второ четене трябва да бъдат направени сериозни усилия за корекции на много текстове, включително според мен и преосмисляне на цели институти.
Бих фокусирал вниманието ви върху два проблема, единият от които е изключително сериозен, а другият е свързан с него и произлиза от него.
В закона липсва орган, който да ръководи единната спасителна система. Ние сме изправени пред следната неприятна ситуация. Имаме единна спасителна система, така е дефинирана, с основни съставни части. Има правомощия на Министерския съвет за общо ръководство на защитата при бедствия. Има правомощия на министерствата за ръководство на отделните съставни части, има ангажимент на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за анализиране на ефективността на единната спасителна система и по чл. 33 – координиране на съставните части чрез комуникационно-информационни центрове.
Моето дълбоко убеждение е, че думата "чрез" не може да замени думата "от". Твърдя като юрист много категорично, че ние ще сме изправени пред много сериозния проблем, че единната спасителна система ще се окаже без ръководство, без орган, който да осъществява и да реализира тази единност в системата.
Координирането между отделните части трябва да се извършва или от Министерския съвет, или от съответните министерства. В случая с това министерство предпазливо е употребена думата "чрез", което, пак казвам, не може да замени думата "от". В този смисъл мисля, че ще имаме големи проблеми и трябва да направим усилие съдържателно да установим кой ръководи тази система в контекста на ангажимента на съответните ведомства да ръководят тези съставни части, които я очертават, които я организират.
Това е един проблем, който ще ни изправи пред изключително трудната ситуация ние да сме описали като единна спасителна система звена от дейности, организации и органи, които обаче няма да могат да бъдат и няма да са координирани и ръководени в съответните дейности. Това е един изключително сериозен проблем, който според мен би трябвало да намери разрешение. И пак казвам – това не е проблем на отделен текст, а проблем на разглеждане и решаване на принципен въпрос.
Другото ми съображение, което следва да бъде решено след като бъде и решен проблемът с ръководството на единната спасителна система, е как се съотнася тази система със съществуващата национална система при управление на кризи, така че тези две системи да се взаимодопълват и взаимно осигуряват, без да се взаимоизключват.
Последното ми предложение е наистина да бъде създаден реципрочен на предложения от мен механизъм в Закона за управление на кризи, който да осигурява легалната трансмисия между двата закона, така че да се осигурява тази стиковка, която при възникване на явленията, които урежда Законът за защита при бедствия и аварии, да препраща към ясни механизми и ясно разписани задължения, които ще са и са в отклонение, отграничени от тези пред Закона за управление при кризи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми народни представители! Аз наистина влизам в ролята да продължа думите на господин Димитров, без да сме се наговаряли. Както и в предишния закон за кризите, така и в този за бедствия и аварии липсва една стройна координираща система. И предния път казах, че единствено отговорността, която поема директно министърът за държавна политика при бедствия и аварии, е да създаде Национална програма за защита при бедствия и аварии и да води Междуведомствената комисия за разпределяне на средствата. Не искам повече да правя коментар. Там, където има лостове за упражняване на влияние, ги поема министърът, а там, където има отговорности, започва да се разпределя на три нива.
И предния път казах, че основният удар се поема от общините. Има ли някой колега, който присъства в залата, да не си сложи ръката на сърцето и да не каже, че първо поемат ударите общините и общинските съвети? И вижте какво става нататък. Дали тези общини трябва да създадат доброволни формации, за които да намерят средства, да ги обучат, да ги оборудват, дали да поддържат средствата за защита, а ние знаем гражданската защита по места в общините докъде е дошла, никой не предвижда откъде ще дойдат средствата на тези общини за създаване на такива за организиране на гражданската защита и да се поемат първите удари при бедствия и аварии. Затова много сериозно трябва да се помисли.
Аз не искам отново и отново да повтарям моите колеги, защото е най-лесно само да се критикува. Сигурно идеални закони няма. Но това да се стовари основно работата върху общините, а цялата методологична дейност да се поема от Министерския съвет в различните му функции, които тук са посочени, Министерството на държавната политика при бедствия и аварии да координира така наречената единно спасителна система.
Всички знаем в какво състояние е Гражданска защита в България. Направи ми впечатление в един от разделите, например в чл. 81, ал. 1 за работа, извършена от водолази под водата се предвижда 10% от минималната работна заплата за заработен час. Извинявайте, който не познава тази дейност въобще, за 17-18 лв. един час под водата, това не е обезщетение за цялото това напрежение на един работещ под водата. Давам такива примери. Добре е да се направят поправки в тези заплащания, ако искаме да има ефективен труд.
Още един път повтарям на уважавания от мен председател на Комисията по политиката при бедствия и аварии, нека наистина да вземе предвид работата на общините по това, което се случва. И да се помисли да се обезпечат тези общини със средства, а не да се казва, че кметът и общинският съвет са длъжни да предвидят средства в общинския бюджет, не искам отново да повдигам баналната тема за общинските бюджети в тези общини, особено там, където става дума за бедствия и аварии. Защото нито в София са станали кой знае какви бедствия, при цялото правителство тук, видяхте, че софиянци опищяха България. По-малките общини, които нямат отникъде никакви доходи и при които най-често стават тези бедствия и аварии край реките, те как да си попълнят тези бюджетни сметки, да се създават доброволни формирования, да мислят за оборудване и така нататък?
Остро поставям този въпрос, ако наистина искаме да имаме реална система, която да свърши работата, която се предвижда в този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Узунов.
Венелин Узунов (КБ): Уважаеми господин Кирчев, мислим по един и същ начин по отношение на поведението на общините и възможностите да поемат първата вълна, да организират първите действия при едно бедствено положение. Няколко срещи вече провеждаме с ръководството на Националното сдружение на общините и обмисляме как този въпрос да бъде регламентиран със закона най-добре.
Що се отнася за първото Ви изказване, тогава не взех отношение, по създаването на тази извънбюджетна сметка за малките общини, за които говорим и за които са Ви притесненията, в това отношение водим разговори с Министерството на финансите дали да го запишем в закона или по какъв начин да го отразим, но тези малки общини, които не могат да формират такива сметки, те да бъдат захранени първоначално от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата за дуплика, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин Узунов, аз в момента не виждам друга форма при това състояние за формиране на общинските бюджети, освен да се оформят под вид на отстъпени данъци и средства от така наречената измислена дума финансова децентрализация, която, не знам защо досега така банално се натрапва в работата на общините, че имало финансова децентрализация. Знаем много добре, че всички държавни задължения се прехвърлят чрез така наречената финансова децентрализация. Истинската финансова децентрализация е нещо друго, но не е моментът да го обсъждаме. Така че и да се провеждат хиляди разговори с националното сдружение, с кметовете, тъй или иначе това е държавна политика. Управлението на тези проблеми при бедствия, аварии, кризи и така нататък в цял свят се поема от едно отговорно министерство или някаква система. Не искам да фиксирам Щатите, съвсем различен е случаят там. Но да вземем един Израел. Хубаво е че Господ ни пази и най-тежкото, което ни се случва, са наводненията или някакви бури и урагани. Това да ни бъдат проблемите, да не стигаме до израелските проблеми.
Наистина ако милеем за общините, ако искаме да им помогнем, няма да стане с разговори. При това положение, когато всички данъци които са доходоносни, се събират в София, знаем, и господин Пирински беше в тази Комисия по бюджет и финанси преди това, знаем, че дават 40 на сто от бюджета. Данъкът общ доход върху физическите лица – и те го формират. Виждаме къде отиват основните данъци в София. Това, че на общините даваме кой отстъпил масичка и така нататък, или някаква такса, особено в малките общини да не се залъгваме, че само с разговори ще стане. Всичко от София трябва да стане. Преди малко господин Бакалов каза, че имало централизирана система за контролиране на средствата в малките държави. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Дебатът и по този закон се провежда в зала с малко хора, а утре, когато го гласуваме, най-вероятно голяма част от хората няма да са чули този дебат и ще гласуват както им бъде наредено. Това са много важни моменти в парламента, които сега разглеждаме, и би трябвало да бъдем точни и откровени, когато казваме някои неща, защото управляващите са решили да приемат тези закони и може би ще ги приемат, без да чуят нашето мнение. В двете комисии, в които участвах, не бяха чути нещата, които изложих. Сега ще изложа част от тези неща в залата, за да бъдем точни и ясни какво приемаме, защото последствията са изцяло за българския парламент. Ние ще носим отговорност за всичко това, което утре ще гласуваме.
Според мен досега въпросите по бедствията се решаваха успешно без закон. Нямаме закон, но бедствията бяха решавани. В последните няколко години се заговори за Закон за кризи, Закон за бедствия, преди 18 месеца приехме един Закон за кризи, който така или иначе все още не е влязъл в действие. Имаше моменти миналата година – много добре знаете, да влезе в действие този закон. Не влезе, въпреки че имаме изградена много модерна база в Министерството на отбраната, която аз посетих и разбрах, че са хвърлени много пари, но не беше използвана. Всички знаем по какви причини. Така че и този закон да приемем, при бедствия аз не виждам смисъл от него. С въвеждането на този закон в действие ще започне хаосът. Наистина пълен хаос, защото ако се задълбочите в този закон, ще видите, че там се преплитат много интересни неща.
Първо, забележете, чл. 1 осигурява защита на населението, околната среда, културните и материални ценности при бедствия.
По-нататък вижте какво става. По смисъла на Допълнителните разпоредби на този закон “бедствие” е събитие или поредица от събития, предизвикани вследствие на природни сили и явления, инциденти или аварии. Авариите по принцип са съставна част на бедствието. В същото време, като погледнете, нашето министерство, което направихме тази година, е Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Тук авариите са разделна част от бедствията – пълни парадокси. Струва ми се, че ако наистина трябва да съществува такова министерство, не знам от какво е породено – управляващата коалиция да го направи, трябва да черпим опит от други държави. Макар и минимален, има някакъв за управление на кризи, самостоятелен - дали ще бъде министерство или някакво друго ведомство.
Да видим опита в Европа, в Америка ако искате, където в големи държави има много бедствия, връхлитат урагани и т.н., никъде няма такова министерство, което да ликвидира тези последствия. Не може реално от такова министерство да се заделят по всички направления толкова сили и средства, с които съответно да работи това министерство.
Ако ще се взема решение по тези въпроси, би трябвало да се внимава. Как е записан чл. 67? “Финансовото и материално-техническо осигуряване на защитата при бедствия се осигурява”, забележете, първо от бюджетите на министерствата и ведомствата, второ – от общинските бюджети, и трето – търговски дружества и еднолични търговци за обектите им. Вижте какви точки влизат в тези законови разпоредби.
Сега не мога да разбера защо тези средства се заделят към едно определено министерство от тези места, а не се разпределят по отделни министерства, където реално са необходими при определени бедствия, които могат да се случат в тяхно направление. Знаете, че бедствията могат да бъдат различни – епидемии, наводнения, химически аварии, ядрени и т.н. Защо е необходимо да се търсят бюджети, а това е огромен високоплатен персонал в това министерство без подчинени? Няма хора за изпълнители. Една-единствена “Гражданска защита”, която много хубаво си стоеше в другото ведомство, където беше и вършеше полезни действия. Сега ще изземем това и тя няма да може да реши тези въпроси. Един високоплатен персонал, хиляди хора или по моему казано “генерал без армия”. Ще има много генерали, армия няма да има. Ще има хора, които да получават високо възнаграждение, няма кого да управляват. Всяко ведомство, всяко министерство има определени хора, които работят в определени насоки и те ликвидират в определен период от време тези неща, когато стане нужда. Не знам защо така се получава.
Ще кажа само, че тук също е записано нещо парадоксално: “Дейностите по защита на населението в случаи на заплаха при възникване на бедствия се състоят – забележете чл. 19, т. 8 – в защита срещу взривни вещества и боеприпаси”.
“10. Радиационна, химическа и биологична защита, материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия.”
“15. Защита на населението в случаи на обявяване положение на война – военно положение”. Парадокс! Това са неща, които не знам как ги подразбирате, но това е нещо много сериозно. Много сериозно! Струва ми се, че този закон, както е написан, ще създаде пълен хаос, ако ние го приемем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики няма.
Думата има госпожа Хюсменова.
Филиз Хюсменова (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Сред основните въпроси, които вълнуват общественото внимание през последните години, когато зачестиха проявите на природни катаклизми и бедствия, са как държавата да работи уверено в ситуация на бедствие, каква е координацията, кой носи отговорности, кой координира действията на специализираните служби като “Гражданска защита”, “Пожарна и аварийна безопасност”, военни структури, екипи от лекари или инженерни формирования.
От опит мога да кажа, че липсата на ясен координационен механизъм при управлението на бедствие между централната и местните власти през последните години показа забавяне на реакциите на екипите. Те невинаги бяха навреме или достатъчно в най-тежко засегнатите райони, или мерките не бяха достатъчно ефективни.
Според новия закон, който днес се предлага на нашето внимание, защитата на населението в случаи на заплаха или при възникване на бедствие ще се изпълнява от звена и служби на министерствата, ведомствата, областите, общините и те ще бъдат части на единната спасителна система на страната. Единната спасителна система на страната е един от основните елементи на системата за защита на населението и на националното ни стопанство.
Актуален е въпросът как ще се извършва координацията и ръководството при бедствие и какъв е пътят за достигане на информацията за бедствието до компетентните органи. Законът предвижда оперативни комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии да приемат и съответно да оценяват информацията за възникналото бедствие.
Информационните центрове ще уведомяват компетентните части на единната спасителна система и органите на изпълнителната власт за конкретното бедствие.
Законът предвижда кметът, съответно областният управител, след получена информация за бедствие от центровете да организират и ръководят защитата на населението. Те ще обявяват и бедствено положение и ще създават щаб за координиране на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни дейности.
За добрата координация в ситуация на бедствия в чл. 24 на закона е предвидено: при възникване на бедствия частите на Единната спасителна система организират и изпълняват функциите си въз основа на областни планове за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности. Разработването на плановете ще се координира от териториалните структури на Националната служба „Гражданска защита” и ще се утвърждава от областните управители. Министерството на държавната политика при бедствия и аварии ще разработи национален план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни дейности, който ще бъде приет от Министерския съвет.
Кои ще са органите за управление при бедствия? Министерският съвет е органът, който формира държавната политика в областта на защита при бедствия. Министрите, в рамките на своята компетентност, ще изпълняват дейности по защита в съответствие с плановете за защита. При бедствия със заповед на министър-председателя може да се създаде щаб за координация и контрол към компетентния министър или ръководител на ведомство, а защитата по области и общини ще се извършва от областните управители и кметовете.
Уважаеми колеги, законопроектът не създава нови органи и административни структури. Той определя ясно правомощията на кметове и областни управители при бедствия. И в момента кметовете и областните управители имат такива задължения – по Закона за администрацията, Закона за отбраната и Въоръжените сили, Закона за местното самоуправление и местната администрация. Как обаче да се организира защитата при бедствия? На този въпрос законодателството досега не даваше отговор. Глава осма на предлагания законопроект е посветена на функциите на органите на изпълнителната власт по защита при бедствия.
Изключително важен елемент от законопроекта е и това, че се въвеждат санкции. Който не изразходва по предназначение финансови или материални средства, предоставени от съответната комисия, която става правоприемник на Постоянната комисия за бедствия, аварии и катастрофи, ще получи съответната санкция, съответната глоба, ако извършеното не съставлява престъпление и дължи пълното възстановяване на отпуснатите средства.
Законопроектът дава регламент на статута и на служителите от Главна дирекция Национална служба „Гражданска защита” и тя е свързана със спецификата на труда на тези спасители, които изключително професионално, изключително отговорно изпълняват своите задачи, съобразени с тежките и вредни за здравето условия, при които те се трудят.
Изключително важен елемент в законопроекта е предвиденият контрол, който ще се осъществява от министъра на държавната политика при бедствия и аварии чрез упълномощени от него длъжностни лица.
Последната глава от законопроекта предвижда принудителни административни мерки и санкции според тежестта на извършените нарушения.
Всичко това, уважаеми колеги, ясно показва, че екипът, който е разработил този законопроект, се е съобразил с всички добри европейски практики по тази проблематика.
Аз лично и колегите ми от Парламентарната група на Движението за права и свободи категорично ще подкрепим законопроекта на първо гласуване. Разбира се, че между първо и второ четене, ако се получат добри, разумни, конструктивни предложения, така щото законопроектът да бъде по-добър, да се получи един добър, консолидиран текст, за да могат тези институции, които управляват кризите и бедствията, да извършват по-ефективно, по-добре и по-професионално своята работа и да вземат най-добрите управленски решения, аз съм сигурна, че всички ние ще подкрепим тези предложения и ще получим един добър закон, който да бъде в услуга на всички институции и на цялото ни население. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Хюсменова.
Госпожо Манева, заповядайте за реплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо Хюсменова, с внимание слушах Вашето изказване, имайки предвид, че Вие имате опит в управлението в тази сфера и не намерих нито една дума като аргумент в подкрепа на съществуването на Закона за защита при бедствия.
Вие казахте, че в досегашната практика, в съществуващото законодателство, основен недостатък е бил фактът, че недостатъчно добре са били регламентирани координиращите функции или координационният механизъм. Един такъв недостатък в Закон за управление при кризи, като приемаме, че управлението е общият термин, който включва в себе си и координацията, означава, че с едно подобрение на Закона за управление при кризи, един от елементите на управлението, а именно координацията, би могъл да бъде регламентиран по-прецизно. Съвършено не стана ясно, тъкмо обратното. От това, което Вие казахте, стана ясно, че с едно подобрение на този закон всички проблеми биха се решили.
Не е вярно, че не се създават нови структури. Създава се ново министерство, абсолютно ненужно, от над 200 човека, след като абсолютно всички най-важни функции по дейностите за преодоляване на бедствия и аварии фактически се съсредоточават в общините. Там са и отговорностите. Това министерство има някакви общи функции, най-съществените от които са разпределението на средства.
Не е вярно и че досега не е имало контрол. Съвършено ясно, категорично е записано както в закона, така и в правилника за приложението му, че председателят на междуведомствената комисия упражнява контрол по изпълнение на мерките и усвояването на средствата.
Така че приемам, макар че направихте съвсем различно заявление в края, че Вие дълбоко съзнавате, че този закон е ненужен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Тодоров, заповядайте за втора реплика.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Хюсменова, аз имам само една бележка по Вашето изказване, тъй като Вие казахте, че министерството няма да има персонал. Аз бях заложил точно на това, че те наистина няма да имат подчинени, но персонал ще има, и то високоплатен персонал. Не може министерство без персонал. Това са неща, които не може да отречете. Но няма да има хора, които да изпълняват, аз наблегнах върху това в моето изказване.
Второ, Вие говорите за някакви спасители и т.н. Аз ще Ви кажа това, което е залегнало в закона. Това е най-трагичното. Спасители може да има само на плажа. Недейте да си правите майтап с тези спасители – ще ги обучаваме да действат при някакви ситуации и т.н. Няма да стане това нещо. Това са някакви измишльотини, които са вмъкнати в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Трета реплика няма.
Давам думата на госпожа Хюсменова за нейната дуплика.
Филиз Хюсменова (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Манева, Вие като бивш министър добре знаете, че едно министерство задължително трябва да има администрация. В противен случай самият министър не би могъл да изпълнява своите функции.
Министерството на държавната политика при бедствия и аварии беше структурирано в началото на мандата на това правителство и на този парламент и всички ние тук, в тази зала, подкрепихме тази структура. Не за нещо друго, а защото потребността от съществуването на едно такова министерство, едно такова ведомство, беше изключително наложителна.
Ще се съгласите с мен, че не може да се управлява такъв сериозен процес, ако хората, които го управляват, са не повече от 7-8 души.
В този смисъл аз отново подчертавам, че нови административни структури няма и не се предвижда да бъдат създавани. Съществуващите в момента ведомства и институции ще продължат да изпълняват своите дейности, но с ясно разписани функции и с ясна субординация, защото до този момент всички тези дейности се управляваха единствено и само от Постановление № 18 от 1998 г. за организацията и дейността на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии, тоест нямаше ясно регламентиран закон, с който да бъдат разписани функциите абсолютно на всички органи във властта, които вземат управленски решения в конкретни ситуации.
Господин Тодоров, що се отнася до това спасителите, които са част от “Единната спасителна система” (екипите на “Гражданска защита”, които са разположени в големите областни центрове), то предполагам, че добре познавате тяхната дейност. Ще ви дам един пример. През изминалата година, когато се наложи да се извади автобусът със загиналите деца от р. Лим, тези момчета рискуваха живота си във високите и бързите води, за да извършат тази уникална по своя род операция. Тези момчета трябва да получат заслужено уважение, смятам аз. Всички ние сме в дълг пред тях, надявам се и Вие самият лично. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата за изказване господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! Едно от важните достойнства на Закона за защита при бедствия е законовото регулиране на една ключова национална служба – на “Гражданска защита” със 70-годишна история от създаването й. Преминала е през много етапи на развитие, пряко следващи концепциите за защита на гражданите и националното стопанство в извънредни ситуации. Изравняването на статута на Национална служба “Гражданска защита” с този на Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” създава условия за по-добро взаимодействие и плавен преход за реакция при защита на населението и инфраструктурата при развитие на извънредни ситуации.
Друго достойнство на обсъждания закон е дефинирането на “Единната спасителна система”, включително задължението на доставчиците на далекосъобщителни и информационни услуги да съдействат на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за осъществяване на комуникациите при бедствия, и на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер. Определянето на основните елементи на “Единната спасителна система” (Национална служба “Гражданска защита”, Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” и центровете за спешна медицинска помощ) създава условия за интеграция между тях в оперативен план чрез интеграция на комуникационно-информационните системи и съответно изграждане на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер.
Ключов елемент в “Единната спасителна система” са предвидените текстове за координация и ръководство на спасителните и неотложните аварийно-възстановителни работи в района на бедствието, особено въвеждането на ръководител на място, както и определянето на място на намеса.
Ядро на “Единната спасителна система” е мрежата от оперативни и комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Провеждането по Споразумение между българското правителство и Американската агенция за развитие на търговията за изграждането на интегрирана система за управление при извънредни ситуации и реализирането като втори етап на пилотен проект в София и Пловдив на системата са залог за бързо, ефективно и прозрачно развитие на мрежата от центрове.
Като народен представител от Пловдив искам да отбележа високата степен на готовност и отличното сътрудничество между областния управител на Пловдив и представителите на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии с Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната и други звена на централните ведомства в областта на подготовката на пилотния проект. Подкрепата на парламента и активната работа на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за реализирането на Пилотния проект за оперативните и комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии за София и Пловдив до края на първата половина на следващата година ще гарантира успеха при реализирането на националната система.
Въпросът, който не намира решение в разглеждания закон на този етап, е броят на оперативните и комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Логично е да има национален такъв в София и във всяка една област, но също така е възможно центровете на министерството да са само в центровете на районите за икономическо планиране и развитие, а на следващо ниво да се изграждат центрове в общините. Естествено е и центровете за спешни повиквания на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер да са съвместни с оперативните и комуникационно-информационни центрове на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, като диспечерските и командните центрове на отделните национални служби по места са тяхна отговорност.
Специалният раздел за планиране и подготовка в рамките на “Единната спасителна система”, особено предвидените тренировки и учения, както и създаваният със закона Национален учебен център в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, създава много добри условия за бързо развитие на системата и поддържането в реална готовност чрез високото професионално ниво на включените елементи. Бързото развитие на Националния учебен център в министерството, който да покрие подготовката както на администрацията на оперативно ниво, така и тактическата подготовка на спасителните екипи, е залог за провеждане на ефективна подготовка и квалификация.
Регулирането на превантивната дейност в отделна глава създава условия за ефективни действия в тази приоритетна област. Натрупаният опит в Научно-координационния съвет към Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е необходимо да се развие като приложение на закона в направление превенция, подготовка и развитие на системата за защита на населението и критичната инфраструктура.
Все още остава открит въпросът, поставен и в годишната лекция на президента за Гражданска национална гвардия за действия при бедствия и аварии. Глава ІV – “Участие и съдействие на физическите лица, юридическите лица и едноличните търговци при бедствия”, Раздел ІІІ – “Доброволни формирования”, дава добра основа за развитие в Правилника за приложение на закона, но се изисква по-сериозен ангажимент от Министерството на държавната политика при бедствия и аварии и Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” към доброволните формирования и възможното им институционализиране като Гражданска национална гвардия в сътрудничество с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Прецизното регулиране на обявяване на бедствено положение, както и отделната глава за подпомагане и възстановяване, създава основа за работа на кметове, областни управители и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии в извънредни ситуации по гарантиране на възможно най-бързо връщане към нормалната обстановка на гражданите.
Глава VІІ – “Ресурсно осигуряване”, създава добра основа за програмното бюджетиране, фактически дефиниране на 10 основни програми в министерството чрез чл. 65, както и препоръка подобни програми да се реализират в другите ведомства, общини и търговски дружества. При обсъждането на този въпрос в Постоянната комисия дадох моето скромно мнение, че следва да се обърне внимание на застраховането като източник на финансиране на действията в тази връзка.
В Допълнителните разпоредби при дефинирането на “аварии” практически са покрити различните видове терористични актове, което прави законът приложим и при управление и на последиците от терористични актове.
Приемането на Законопроекта за защита при бедствия, бързата подготовка на подзаконовите нормативни актове от министъра на държавната политика при бедствия и аварии, Правилник за прилагането на закона от Министерския съвет при максимално използване на поуките от предстоящото национално учение “Защита 2006” и на проведеното европейско учение в България по управление на последиците от терористични актове неотдавна, са сериозно предизвикателство пред парламента, правителството и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии на прага на приемането ни в Европейския съюз, което ние следва да имаме волята да посрещнем с възможно най-висок професионализъм. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Процедурно предложение на господин Местан. Заповядайте.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правя процедурно предложение, ако се появи такава необходимост, за удължаване на пленарното заседание до изчерпване на точката, която обсъждаме – първо четене на Законопроекта за защита при бедствия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за изчерпване на обсъждането и ако е необходимо, удължаване на пленарното време за целта в рамките на днешния пленарен ден.
Гласували 92 народни представители: за 61, против 11, въздържали се 20.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Предизвикан съм да направя това изказване, защото разсъжденията и определянето като схоластични понятията "бедствие", "криза" и тяхната причинно-следствена връзка аз намирам за неуместно. Това ми дава повод да припомня за още един елемент от тази причинно-следствена връзка.
Когато говорим за природна стихия, когато говорим за природно бедствие, не бива да забравяме, че тази стихия може да предизвика една друга човешка стихия на дезорганизираното общество, съдържаща елементи на паника, мародерство, търсене на виновни и наказване на невинни. Ето тогава идва времето да бъде задействан Законът за управление при кризи, който предвижда една възможност, която не съществува в Закона за защита при бедствия – възможността за употреба на сила. Важен е този текст, важна е тази разлика.
В духа на това, което започнах да коментирам, правя две конкретни предложения, свързани със Закона за защита при бедствия. Първото е обучение на населението и на екипите за оказване на първа психологична помощ. Твърде голямо внимание отделяме на медицинската помощ по отношение на човешкото здраве и живот, но да не забравяме, че бедствията са и една психотравма, която ангажира спасителните екипи, действащи в ситуация на смърт и разрушения, а също така уврежда психиката и на хората, пострадали от бедствия. Обучението по първа психологична помощ е изключително важно.
И второто, което искам да предложа като акцент в Закона за защита при бедствия, е въвеждане на две допълнителни състояния. Едното – състояние на повишено внимание, и другото – състояние на пълна готовност, което евентуално предшества обявяването на бедствено положение и уреждане на йерархичните взаимоотношения между органите, които участват при решаването на този проблем в тази предварителна фаза, което би помогнало и би улеснило след това мероприятието по овладяването на бедствието. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо министър! Демократи за силна България няма да подкрепим този закон. Защото конституционно той не е необходим. Нещо повече, той е резултат на политически пазарлъци в коалицията, политически пазарлъци за царските имоти, за автомагистрала "Тракия", за Закона за Черноморското крайбрежие, Закона за концесиите, Закона за публично-частното партньорство. Неговото приемане не е доказано в самите мотиви на Министерския съвет, с които законът е внесен. Възприетият чужд правен модел, в случая чешкият, където паралелно действат Закон за управление на кризи и Закон за единна спасителна система, не може да е причина за радикална промяна на възприетия преди една година в България национален модел по Закона за управление на кризи.
Със закона се създава нормативен дуализъм – със Закона за управление на кризи, да не говорим за Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, със Закона за безопасното използване на ядрената енергия, Закона за Министерството на вътрешните работи и други. В закона няма точен и ясен критерий, по който се разграничават кризите от бедствията. Няма да говоря повече за това, защото говорих по предишния закон.
Наблегнато е на наводненията, а не сте се съобразили със спецификата на много важни природни бедствия, които, не дай си Боже да се случат, говоря за земетресенията, засушаванията. Като говорим за засушаванията, госпожо Етем, Вие преди време ми отговорихте, че се работи по доклада на Българската академия на науките и Пенсилванския държавен университет на Съединените щати за последиците от трайното засушаване в България и в региона, което ще настъпи в следващите 15-20 години и което ще има много сериозни последици върху нашата държава. Не говорите нищо за епидемиите, за ядрените аварии.
Не са осигурени конституционните права на гражданите. Съгласно чл. 38, т. 7, гражданинът е длъжен да разреши разполагане на съоръжения в своя собствен имот, без да е знайно кой разпорежда, кой взима решението за това.
В закона има размиване на отговорност между различните органи – колективна безотговорност.
Предмет на закона следва да са условията и редът за осигуряване на защитата при бедствия, а не свързаните с нея обществени отношения. Обектите на защита са директно пренесени от чл. 2, ал. 1 на Закона за управление при кризи, с всичките дефекти на сегашните формули. Защита при бедствия се дължи на всеки един гражданин индивидуално, а не колективно на цялото население.
Околната среда съгласно Закона за околната среда се опазва, госпожо Етем, а не се защитава.
Културна ценност е автентично материално свидетелство за човешкото съществуване и дейност, което има значение за развитие на културата и което е обществено значимо. Следователно културните ценности са специфични материални ценности и не могат да се сочат наред с останалите, както Вие правите в закона си. Не е ясно изобщо понятието "материална ценност". Няма точни дефиниции на понятието "бедствие".
Държавните органи не могат да бъдат поставени в едно и също положение с юридически лица и еднолични търговци, което го прави законът. Да не говорим за дублажа във функции, ведомства, прехвърляне на отговорности върху други министри.
Ще спра дотук. И още веднъж, колеги, подкрепям мнението, изразено от тази трибуна, за обединението на двата закона в един. Това ще бъде начинът действително да излезем от положението с една добра законова база. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Давам думата за процедурно предложение на господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! Моето процедурно предложение е следното: т. 5 от седмичната програма е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Тъй като министърът, ресорният заместник-министър и Комисията по транспорт и съобщения утре са ангажирани с една публична дискусия по Стратегията за приватизация на "Български морски флот", организирана преди, предлагам т. 5 да остане като т. 1 в дневния ред за следващата сряда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване процедурното предложение т. 5 от нашата програма да бъде поставена на обсъждане не в поредността, която сега е предвидена, а като т. 1 от пленарното заседание в следващата сряда.
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме с обсъждането на законопроекта.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Желаете ли да вземете думата, госпожо министър?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В такъв случай, уважаеми колеги, ако няма други желаещи за изказване, обявявам дискусията по Законопроект за защита при бедствия № 602-01-50, внесен от Министерския съвет на 21 юни т.г., за приключена.
Гласуването ще бъде утре сутринта след началото на пленарното заседание.
Благодаря на участвалите в дискусията! Благодаря на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Етем!
Следва т. 4 от програмата, но едва ли времето ни позволява да пристъпим към сериозно дискутиране по нея. Затова ще направя нужните съобщения и ще приключим днешното заседание.
Временната комисия за установяване на отнетото и възстановено имущество на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници ще проведе заседание на 3 август 2006 г., четвъртък, от 17,00 ч. в зала № 238 на пл. "Княз Ал. Батенберг" № 1.
Съобщение за парламентарен контрол на 4 август 2006 г., петък:
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин ще отговори на въпрос и на питане от народния представител Минчо Христов.
Заместник министър-председателят и министър на държавната политика при бедствия и аварии Емел Етем ще отговори на два въпроса от народните представители Николай Камов и Пенко Атанасов.
Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова ще отговори на три въпроса от народните представители Станислав Станилов, Атанас Атанасов и Станчо Тодоров.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на въпрос от народния представител Георги Димитров.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на седем въпроса от народните представители Георги Димитров; Атанас Атанасов – два въпроса; Павел Шопов и Ахмед Юсеин – три въпроса, и на питане от народният представител Стела Банкова.
Министърът на правосъдието Георги Петканов ще отговори на питане от народните представители Борис Ячев и Мирослав Мурджов.
Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров ще отговори на два въпроса от народните представители Мартин Димитров и Ясен Попвасилев, Иван Николаев Иванов и на две питания от народния представител Иван Николаев Иванов.
Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров ще отговори на два въпроса от народните представители Евдокия Манева и Евгени Жеков и на питане от народните представители Любен Дилов и Тодор Батилов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на два въпроса от народните представители Бойко Великов и Евгени Чачев.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговори на три въпроса от народните представители Мариана Костадинова и Николай Свинаров, Ива Станкова и Евгени Чачев.
На основание чл. 78, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Сергей Станишев – на питане от народния представител Мартин Димитров;
- министърът на държавната администрация и административната реформа Николай Василев – на въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил – на въпрос от народния представител Добромир Гущеров.
На основание чл. 83, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание поради отсъствие на народния представител Мария Капон по уважителни причини се отлага отговорът на нейно питане към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на финансите Пламен Орешарски.
Поради платен годишен отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на отбраната Веселин Близнаков.
Следващото заседание на Народното събрание ще бъде утре, 4 август 2006 г., петък, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,51 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Секретари:
Петя Гегова
Станчо Тодоров