Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-08-31

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи, Екатерина Михайлова

Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов


ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Днес предстои да продължим с т. 4 от нашия дневен ред, но преди това по реда на ал. 5 ви предлагам да включим като т. 1 в днешното заседание проекта за Решение относно Третата сесия на Народното събрание за 2006 г., който ви беше раздаден вчера. Проектът е от две точки. Предлагам да го включим като т. 1 днес и да гласуваме този проект.
Моля, гласувайте включването в дневния ред за днес като т. 1 на проекта за решение за Третата сесия.
Гласували 144 народни представители: за 139, против 4, въздържал се 1.
Решението е прието.
Точката е включена в дневния ред.
Проектът, както виждате, е подписан от народни представители от различни парламентарни групи, на практика от всички. Позволете да го прочета, за да може да бъде гласуван.
“Проект
РЕШЕНИЕ
относно Третата сесия на Народното събрание за 2006 г.
Народното събрание на основание чл. 74 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 33, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Третата сесия на Народното събрание за 2006 г. започва на 13 септември 2006 г.
2. Народното събрание няма да заседава на 7 и 8 септември 2006 г.”
Това е текстът на решението. Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 135, против 4, въздържали се 15.
Решението е прието.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАМАРИТЕ НА АРХИТЕКТИТЕ И ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ.
Днес може би вече има член на Комисията по европейска интеграция в залата.
Заповядайте, госпожо Ангелиева.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 27 август 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът бе представен от господин Сабин Ковачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
В заседанието взеха участие господин Любомир Ташков – председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране и господин Михаил Милев – младши-експерт от Дирекция “Антитръст и нелоялна конкуренция” в Комисията за защита на конкуренцията.
Целта на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране е постигането на пълно съответствие на действащата нормативна уредба с правото на Европейския съюз в областта на правото на установяване и свободното предоставяне на услугите. Законопроектът е изготвен във връзка с ангажиментите, поети от Република България по преговорна глава “Свободно движение на хора”.
Основополагащ принцип в уредбата на тази глава е забраната за дискриминация и равно третиране. Съгласно чл. 43 от Договора за създаване на Европейската общност не се допускат ограничения върху свободата на установяване на граждани в държавите – членки на Европейския съюз на територията на друга държава членка.
Ограничения върху свободата на предоставяне на услуги и правото на установяване не се допускат и по отношение на граждани на други държави – страни по споразумението за Европейско икономическо пространство. Съгласно законопроекта тези разпоредби се прилагат от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
С предложените изменения и допълнения в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране се установява общ недискриминационен режим на национално третиране на лицата от държавите – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, като се предоставя възможност тези лица да извършват дейност като проектантско бюро при еднакви условия с българските търговци. Необходимостта от тези изменения е наложена във връзка с поети ангажименти на страната в преговорите за присъединяване.
Освен премахване на разпоредбите с дискриминационен ефект, законопроектът предвижда възможност граждани на държава – членка на Европейския съюз с доказани постижения в областта на архитектурата, които притежават професионалното звание архитект, да извършват дейности по устройствено планиране и инвестиционно проектиране.
Със законопроекта се премахва ограничаващата разпоредба на действащия закон по отношение на признаването на пълна проектантска правоспособност на собствениците и служителите на фирми с предмет на дейност строителство, строително предприемачество и търговия с недвижими имоти.
В съответствие с мотивите и препоръките на Решение 147 на Комисията за защита на конкуренцията от 7 юни 2005 г. е предвидена отмяна на законовите разпоредби, свързани с минималните цени за заплащане на труда на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от европейското Споразумение за асоцииране между Европейските общности и България забранените споразумения следва да се оценяват на основата на критериите, посочени в чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност. Предложеното премахване на минималните цени за заплащане на труда на архитектите и инженерите е в съответствие с разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност, като разглежда като несъвместими с общия пазар решенията на сдружения, на предприятия, които пряко или косвено определят покупни или продажни цени. Следва да се отбележи, че необходимостта от преразглеждане на рестриктивни регулаторни режими за упражняване на свободни професии, е отчетена и в публикувания през м. февруари 2004 г. сравнителен доклад на Дирекция “Конкуренция” на Европейската комисия.
Фиксирането на минимални цени за извършване на архитектурни услуги в доклада се разглежда като нарушение на конкуренцията, което дава основание за налагането на санкции от страна на комисията.
С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1. Във връзка с въвеждането на разпоредбата на чл. 5 от Директива 85/384 в законопроекта е предвидена възможност за признаване на професионална квалификация „архитект” на лица без официално обучение по архитектура. Проекторазпоредбата се отнася до чуждестранни лица от държава-членка на Европейския съюз, с доказани постижения в областта на архитектурата.
Ограниченията върху свободата на предоставяне на услуги и правото на установяване не се допускат и по отношение на граждани на други държави – страни по Споразумението за европейско икономическо пространство. С двустранно споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария разпоредбите на Директива 85/384 важат и за швейцарските граждани.
С оглед на гореизложеното разпоредбата на чл. 10 от законопроекта следва да се прецизира, като се предвиди възможността чуждестранни лица от други държави – страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и от Конфедерация Швейцария при условията на ал. 4 да могат да извършват дейности по устройствено планиране и инвестиционно проектиране.
2. На заседанието на комисията беше обърнато внимание на предложението за премахване на минималните цени за възнаграждение на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и последиците на тази законодателна промяна върху упражняването на тези професии. Доколкото разпоредбата на чл. 6 от Закона за камарите на архитектите и инженерите изчерпателно изброява правомощията на камарите, отмяната на възможността за определяне на минимални цени на заплащане би било удачно да се съчетае с установяването на ясни правила за упражняването на тези професии, които, без да нарушават правилата на конкуренцията, трябва да гарантират безопасността, живота и здравето на потребителите.
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране предложи няколко законодателни текста в тази насока, които следва да бъдат обсъдени във водещата комисия.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите съответства на acquis communautaire, а констатираното в някои разпоредби непълно или неточно въвеждане на изискванията на общностното право може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените бележки.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 11 гласа „за”, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, № 602-01-60, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Ангелиева.
Уважаеми дами и господа, не виждам представител на Министерския съвет, който да представи законопроекта.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители, правя процедурно предложение в залата да бъде допуснат заместник-министър Савин Ковачев, който е вносител на законопроекта за камарите от страна на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля, гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министър Ковачев.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Представителите на Министерския съвет, на вносителите на законопроекта, желаят ли да го представят или ще вземете отношение в хода на дискусията по него? Добре.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Господин Кирчев, заповядайте за изказване.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Вчера, когато беше четено становището на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство относно гласуването в комисията за приемането на двата закона – Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, предложен от Министерския съвет, и от моя колега Борислав Георгиев Владимиров, аз бях единственият, който гласува „въздържал се”.
Не мога да приема и пред комисията изразих моето становище за отмяна на текстовете, касаещи минималните цени за заплащането на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, съобразно мотивите, препоръките и Решение № 147 на Комисията за защита на конкуренцията и нашите задължения по Глава втора „Свободно движение на хора”.
Първо, искам да се спра на реалитета в българското строителство. Поради необикновения бум на инвестиции в строителството и, извинявайте за израза, изключително бързото печалбарство в тази насока, бавно и сигурно се опорочиха всички действия от страна на парламента, държавата и Камарата да се либерализира строителството в България.
Нека да си припомним, че в България бяха създадени надзорни фирми, които до голяма степен да отменят задълженията на държавата при строежа на новите сгради. Бавно и сигурно строителните фирми затвориха кръга на проектиране, строителство и контрол, като се направиха едни малки холдинги.
Какво се получи де факто? Строителната фирма си наема проектанти, наема си фирма за надзор и не искам да коментирам какво става. Бавно и сигурно качеството на строителството започна да пада далеч под това на панелките и хората започнаха едва ли не да оценяват по достойнство, че панелното строителство като качество е далеч, далеч по-добро от това, което се извършва в момента.
Така или иначе аз не искам да давам генерална оценка на строителството в момента, но се строят едни захарни кули, които са много добре изпипани, дотолкова че да бъдат купени, и след съвсем кратко време се вижда, че те дават много повече дефекти, отколкото старото строителство, което искаме да загърбим.
Какво се получава? Редица строителни фирми, в стремежа си за бързо печалбарство пренебрегват проектирането. Даже се стигна дотам, че се казва: абе, дайте ми един архитектурен проект, другото не ме интересува, ние ще си го свършим докрая, пишейки се компетентни в аспекта на конструктивни чертежи, вода, канал, отопление, вентилация и т.н., ако има други изисквания за проектиране.
С тази отмяна, с която на пръв поглед критиците на контрола върху пазарното стопанство биха казали, че едва ли не подминаваме либерализацията в отношенията, да, това може да стане и съм съгласен с критиката на някои мои колеги, че в България държавните институции не са на нивото на западноевропейските или американските. Смее ли някой да мръдне в рамките на закона пред лицето на американските институции? Който не се е сблъсквал, той не знае какво го чака.
В България бавно и сигурно Дирекция “Строителен контрол” започна да се загърбва, започнаха да се ограничават техните правомощия, проектантите бяха натиснати едва ли не поради изкуствено създадената конкуренция, защото в проектирането поради занижения контрол започна да се пуска кой ли не и по този начин какво правим ние в този парламент, първо, дискутирайки един закон за действия на организация, която се създава по професионален принцип? Ние налагаме на тази организация как да действа. Законът – да, законът може да даде някакви препоръки, устройство на организацията, но как тя да действа, какви хонорари да взема, как да си взаимодействат отделните специалности, това най-малкото е в рамките на задълженията на парламента.
Искам да отбележа и пред вас, уважаеми народни представители, колкото и да ви е скучно в момента да дискутираме това и всеки да си чете вестниците и да бъбри, но хайде да се замислим: в една Западна Европа, когато стане въпрос за така нареченото свободно движение на хора, толкова ли е свободно? Вдигнете глави от вестниците и помислете върху този въпрос: толкова ли е свободно движението на хората?
Вие виждате, че всички държави малко или много извършват известен протекционизъм и на границите си, и на работния пазар. Изведнъж ние идваме с едно обяснение, че, видите ли, Глава втора “Свободно движение на хора” трябва да създава достъп на всички до нашия интелектуален и трудов пазар. Всеки ден четем във вестниците как всяка държава – дали в момента Великобритания, дали утре някоя друга, се стреми да ограничи своя трудов пазар и влияние. Нека и ние да се замислим върху българския трудов пазар, защото българите не създават само крадци и комбинатори, българите имат изключително голям потенциал като малка държава, създавайки елитни кадри. Те са в “Майкрософт”, те са “Гугъл”, те са в Западна Европа. А ние изведнъж започваме да се подценяваме, едва ли не приравняваме се с една третостепенна нация.
Искам да разберем този проблем тук, уважаеми народни представители, и да не позволим още повече влошаване на качеството в строителството. Аз съм против това да се отмени долната граница на цените в проектирането, което ще доведе до още по-голямо влошаване на българското строителство, и ако ние не обърнем внимание на така наречените фирми за строителен надзор, за в бъдеще тежко ни и горко.
Всички колеги, които се занимават малко или много с строителство, знаят много добре какви изопачения се допускат в строителството под “зоркия” поглед на тези надзорни фирми. И етажи се допускат, и разширяване на квадратурата по проекти, и подмяна на проекти, и така нататък. Всичко това става на гърба на българския купувач, на клиента и аз не бих искал да участвам отново в тази злоупотреба и дадена от парламента власт на хора, които не са доказали своите, бих казал, морални качества за това, което те поемат като отговорност.
Още веднъж ви моля, аз не бих подкрепил този законопроект, не го подкрепяйте и вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители, заставам пред вас да изразя по-различно становище от колегата Кирчев с ясното съзнание, че ние трябва да подкрепим и двата законопроекта, естествено с доста сериозно внимание към текстовете, които ще предложим за второ четене.
Защо правя това и защо ще ви помоля вие да ги подкрепите?
На първо място, безспорно мотивите, за да бъде внесен законопроектът на Министерския съвет са много важни, съществени и актуални. Те трябва да бъдат направени, тъй като това е един закон, който трябва да се синхронизира с европейското законодателство. И ние безспорно трябва да се задълбочим в препоръките на Европейската комисия относно наистина свободното практикуване и движение на професиите.
Това е една дейност в инвестиционното проектиране и в устройственото планиране особено, която обаче, трябва ясно да знаем, изисква познаване на законите и нормативната база в инвестиционното проектиране и в устройственото планиране.
И може би тук трябва да прецизираме текстовете, защото в практиките на другите страни това е направено по съвсем различни начини, но достатъчно категорично и ясно е гарантирана необходимостта всеки, който работи на територията на определена държава, да познава това законодателство с неговата специфика.
Необходимо е да прецизираме още и текстовете от гледна точка какво означава “доказани постижения”, тъй като това е една доста имагинерна хипотеза и тя може да има различни становища. Но в крайна сметка ние това трябва да го направим и мисля, че имаме волята и желанието, заедно с всички експерти, които работиха, творческите съюзи, Камарата на архитектите, Камарата на инженерите, това да бъде направено.
В законопроекта на колегата Владимиров има много допълнителни предложения, които считам, че са изключително важни и съществени. Ще си позволя да кажа, че законът, който действаше от няколко години, реално не успя да заработи така, както трябва, както беше виждането той да работи. Практиката показа, че в него има доста неработещи формулировки. Това, което е проблем и пречка в определена степен на нашето законодателство, е как се изпълняват нашите закони и как се контролира това изпълнение. Това е голям проблем, който ние сериозно трябва да се опитаме да анализираме. Този законопроект дава основания да се задълбочим в тази посока. Той има много добри страни именно в тази посока, затова трябва да се опитаме този законопроект да стане действащ, реално действащ закон и ние трябва да положим тези усилия, ако не сега във всички детайли и сфери, то съм сигурна, че през следващите две-три години ще съумеем да го направим действително много добър и работещ.
Зная, че добрите страни в законопроекта на колегата Владимиров са съгласувани и с гилдиите – това е много важно и съществено. Това е преди всичко формулировката в § 7, която дава правото да разделим проектантската правоспособност на пълна и на ограничена. Това беше много важно и е необходимо да го направим.
Законопроектът има много добри страни, аз ще посоча още една – това е възможността и правото на държавните служители да работят, защото знаем, че те реално работят. Те са хората, които контролират какво и как се проектира. Те трябва да могат да направят това по реда, регламентиран в съответното учреждение. Това са правила, които законът дава, но те трябва да бъдат регламентирани на място.
Естествено, има и други добри страни, но не искам да отнемам сега вашето внимание и време.
Но е безспорно, че в законопроекта има и неща, които трябва добре да прецизираме и да осмислим.
Смятам, че все още има какво да доформулираме в текстовете по правото на свободната практика – нещо познато в Европа. Текстовете тук трябва да бъдат прецизирани. Обещавам, че в тази посока ще поработя и аз.
Колегата Кирчев има основание за своите съмнения в § 16 – относно отпадането на минималните цени. Може би една методика, която ще гарантира качество на труда, ще защити достойнството на хората, които работят в тази сфера – да може да има онова нормално и заслужено възнаграждение, което да не унизява, да не притиска до стената и което действително води до многото пропуски, грешки, своеволия и “творчество” на голяма част от инвеститорите в днешния ден.
На следващо място, смятам, че трябва да поработим и върху възможността да има окрупняване на областните гилдии, а не да се заложи на плановите райони – нещо спорно на този етап и може би неуместно.
В тази връзка ще приключа дотук, защото мога да говоря много, познавайки много добре този закон, неговата практика и неговите възможности.
Още веднъж искам да ви помоля да го подкрепим, защото той има добри страни, а ние имаме възможности да го прецизираме на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика – господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо Алексиева! Аз приемам всички Ваши доводи. Нека не звуча антиевропейски. Много пъти съм заявявал от тази трибуна, че от годините, когато съм проявил някакво мислене и съвест, винаги съм бил прозападно ориентиран, не крия това, особено към Съединените щати. Това са моите виждания, не съм ги крил, не съм се измятал, защото съм виждал, че Западът е устроил държавите си далеч по-добре, отколкото ние.
Но какво забелязвам напоследък? Първата работа от тази трибуна, когато вкараме някой закон, е да кажем: “Това е изискване на Европейския съюз и ние трябва да се съобразим с него”. Сигурно има някакви изисквания на Европейския съюз, сигурно с много неща трябва да се съобразим. Но особено напоследък аз забелязвам едно нещо, когато ходя в Европейския съюз и в Брюксел, а и в действията тук, в парламента, че Европейският съюз много често едно говори, друго прави! Редно е и ние малко да се замислим за това, което става около нас. Защото аз не съм видял същият този Европейски съюз някъде да каже, че приема с широко отворени обятия българските компютърни специалисти в Германия, Англия или Франция, която лесно не приема. Може ли по този начин ние да отворим за всичко нашата държава, да няма никакъв протекционизъм и само да говорим, че го искал Европейският съюз?! И ние го искаме от Европейския съюз! Но Европейският съюз, за да даде 5 лв. на България, има десет изисквания! Нека първо да бъдем малко повече патриоти! Много често се чува, че когато някой говори срещу еди-коя си държава, говори за България, както правят някои мои колеги вдясно и си качват рейтинга от фалшив патриотизъм, това е патриотизмът – патриотизмът е да защитиш националните интереси и държавата си! Много обичам Запада, много си обичам Америка, много обичам да ходя при нея, но тя няма да се замисли за нас, ние трябва да се замислим за себе си! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Няма реплики.
Госпожо Алексиева, заповядайте за дуплика.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Колега Кирчев, аз ще се въздържа от оценка за работата на Европейския съюз и за практиката в различните сфери.
В едно обаче сте прав в своята реплика, че ние сме хората, които трябва да отстояваме интересите както на държавата, така и на всички, които работят в нея, независимо в каква сфера е тяхната специализация. Тук сте прав.
Затова в моето изказване поисках да намерим онази гаранция и партньорство, което е необходимо, както е направено това в повечето европейски страни. Ние сме хората, които трябва да прецизираме законопроекта. И аз ще се радвам, ако Вие, познавайки много добре тяхното законодателство, помогнете да прецизираме текстовете на второ четене. Аз също искам нашите професии, независимо къде и как се работи, да бъдат защитени не само от позицията на един, двама или трима, които са успели да го направят, защото са го направили с труда, опита и практиката си не само в България, но и по света. Трябва да дадем онова самочувствие на българските инженери и архитекти, което те заслужават, защото могат. Защото образованието им е изключително добро – това е моята преценка. Необходимо е ние да ги подкрепим в тяхната работа. А тази подкрепа ще бъде в прецизирането на законопроектите, които днес гледаме – на Министерския съвет и на колегата Владимиров, и за което ще работя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване?
Има думата заместник-министър Савин Ковачев, заповядайте да вземете отношение по дискутираните законопроекти.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР САВИН КОВАЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз няма да представям в момента законопроекта от името на вносителя, тъй като докладите на двете комисии, които бяха прочетени, разкриват много добре неговите основни принципи.
Искам да взема отношение само по два въпроса, които бяха повдигнати по време на дискусията, която протече.
Обръщам се към господин Кирчев, който застъпи тезата, че махането, отменянето на минималните цени на проектирането представлява предателство към институцията на проектантите. Според мен това не е предателство, а търсене на прагматичността и здравата логика в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
Това е и един опит да върнем нещата в тяхното правилно и нормално русло.
Господин Кирчев, ако забелязвате, в мотивите на законопроекта никъде не се споменава за отмяната на минималните цени на проектантския труд, мотивировка за отпадането им с някакво изискване на Европейския съюз, на Европейската комисия или с acquis communautaire. Въпреки че такова искане беше отправено, ние не го споменаваме в мотивите на законопроекта, защото считаме, че има много по-здрави мотиви за отпадането на минималните цени, отколкото изискването на нашите европейски партньори. Тези мотиви са, че, първо, самата институция на минималните цени противоречи на закон, който излезе след като беше приет Законът за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и това е Законът за защита на конкуренцията. Това противоречие беше констатирано с едно решение на Комисията за защита на конкуренцията. Ние уважаваме дълбоко тази институция и съобразявайки се със законосъобразността на постановката в закона, предложихме отпадането на минималните цени на проектантския труд.
На второ място, освен причини за законосъобразност ние търсим и здравата логика на нещата. Здравата логика на нещата показва, че тази разпоредба се нарушава по най-екзотични и изобретателни начини от самите проектанти, които би трябвало да се стремят към по-високи цени на проектирането. Напротив, самата гилдия за съжаление не спазва закона. Какво представлява една разпоредба, която съзнателно се заобикаля масово? Това значи, че е мъртва и безполезна разпоредба, която няма място в закона дори и по целесъобразност. Ние считаме, че по друг начин трябва да се защити достойнството и, разбира се, добрата цена на проектантския труд.
Нашата законодателна практика в бъдеще ще бъде насочена в две насоки. Първата насока ще бъде, довеждайки до едно задоволително състояние законите в областта на проектирането, ние да се стремим вече не само към едно добро състояние на закона, но и към неговото действително спазване.
На второ място, ние ще се стремим да предложим и промяна в законите, които касаят авторското право и сродните им права, тъй като според мен една от празнотите в правото, която води до подценяване на проектантския труд, това е липсата на защита на авторското право на проектанта в инвестиционния процес и оттам стигаме и до празнота, свързана с разпоредбите по авторския надзор вече в областта на строителството.
Именно чрез такова развитие на законодателството ние смятаме да защитим достойнството на проектантския труд.
И не на последно място, според мен, както е казал Остап Бендер, спасяването на давещите трябва да бъде и малко в ръцете на самите давещи се. Какво имаме ние в момента? Много малка норма на печалба на проектанта. Ако погледнем един обект, виждаме, че проектирането се движи от 2 до 4% от цената на себестойността на самия обект. Останалото е в ръцете на строителя. Не е тайна, че много строителни фирми правят норма на печалба от 300-400% от един такъв обект. Но според мен не е работа на държавата да се намесва в тези търговски и пазарни взаимоотношения и с въвеждане на изкуствени минимални цени да се опитва да увеличава нормата на печалба на проектантите. Според мен самите организации на инженерите и архитектите в инвестиционното проектиране трябва по такъв начин да поставят взаимоотношения си със строителните фирми, че да извоюват една по-достойна позиция във веригата от страните в строителния процес. В този случай те сами са се поставили според мен за съжаление в положение на онеправдани.
И второто нещо, по което искам да се изкажа, е да благодаря на господин Владимиров за хубавите предложения, с които той обогатява законопроекта на Министерския съвет. Той е направил много добри предложения за създаване на методика, която да визира минималните цени в процеса на проектирането. Това е една институция, която е реципирана от германската практика. В Германия във всяка провинция има такива книги, които представляват именно методика за формиране на цените на работите в проектирането и в строителството. Според мен ние трябва да се насочим именно към реципирането на добрия европейски опит. Между другото, в нито една страна в Европа, а още по-малко в Америка имаме налагане със закон на минимални цени в проектирането. Благодаря ви
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроектите?
Господин Владимиров, заповядайте.
Борислав Владимиров (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, аз взимам думата в последния момент, защото всички изказали се дотук достатъчно добре представиха и моя законопроект, затова искам да кажа само две думи за него.
Уважаеми колеги, този законопроект е дело не мое, а на цялата професионална гилдия, включително е съгласуван с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Комисията за защита на конкуренцията. Той е изготвен във връзка с Глава втора “Свободно движение на хора”, по-специално взаимно признаване на професионални квалификации, специално за архитектите, и е съобразен с директивите на Европейския съюз – Директива 8538 на ЕИО и Директива 2005/36 на Европейската икономическа общност.
Затова искам да ви помоля да подкрепим двата законопроекта и след това да бъде направен един обобщен законопроект, който да бъде достоен за труда на архитектите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Други желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инжерените в инвестиционното проектиране с вносител Министерския съвет.
Гласували 112 народни представители: за 98, против 7, въздържали се 7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране с вносител Борислав Владимиров.
Гласували 122 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Вносител е Министерският съвет.
Господин Стоилов, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
Преди това – за процедурно предложение, заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предлагам ви да вземем решение за допускане в залата и в дебата, който предстои по новия проект за Граждански процесуален кодекс, на заместник-министъра на правосъдието господин Маргарит Ганев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на заместник-министър Ганев.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Стоилов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, господа народни представители! Разбираемо е с оглед на големия по обем законопроект и неговата важност становището на Комисията по правни въпроси да е подробно. Аз ще се постарая да го представя на вашето внимание със съкращения, а то ще бъде представено в пълното си съдържание в протокола.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно проект на Граждански процесуален кодекс
№ 602-01-38, внесен на 11 май 2006 г. от
Министерския съвет
На свои заседания: редовни – на 15 юни 2006 г., на 13 юли 2006 г. и на 10 август 2006 г. и на извънредно заседание на 16 юни 2006 г., проведено в Кюстендилския окръжен съд, Комисията по правни въпроси обсъди проекта на Граждански процесуален кодекс.
В редовното заседание взеха участие: господин Димитър Бонгалов – заместник-министър на правосъдието, председателят на Софийския градски съд – господин Светлин Михайлов, заместник-председателят на Софийския градски съд – господин Стефан Кюркчиев, проф. Огнян Стамболиев – ръководител на работната група по изготвяне на проекта, господин Йосиф Герон – заместник-председател на юристите в България и председател на Българската асоциация на медиаторите, представители на Висшия адвокатски съвет, Асоциацията на търговските банки, Българската асоциация за лизинг, Конфедерацията на работодателите в България и представители на Американската агенция за международно развитие.
На извънредното заседание в Кюстендилския окръжен съд взеха участие: председателят на Кюстендилския окръжен съд - господин Бамбов, председателят на Благоевградския окръжен съд -господин Красимир Аршинков, председателят на Кюстендилския районен съд – господин Радев, секретарят на Кюстендилската адвокатска колегия – господин Никола Младенов, и съдии и адвокати от Югозападна България.
Председателят на комисията господин Янаки Стоилов представи основните проблеми, които да насочат обсъждането по проекта, като посочи безспорната необходимост от дискусия по въпросите на гражданското съдопроизводство.
У нас напоследък твърде много се говори за подобряване на ефективността на наказателния процес, на противодействието срещу престъпността и корупцията, което е напълно основателно. По-малко внимание се обръща на въпросите на гражданския процес, които засягат още по-голям кръг граждани и имат не по-малко значение с оглед на защитата на гражданските права и на стопанския оборот в страната. Представеният законопроект е повод за тази дискусия.
Поставя се въпросът за необходимостта от нов Граждански процесуален кодекс. Отговорът на този въпрос е политически и юридически. Главният аргумент в политическата обосновка са поетите ангажименти от страна на българското правителство за включването на такъв проект в законодателната програма, одобрена включително и чрез Плана за действие на правителството и изразената воля от Народното събрание да положи необходимите усилия за осъществяването на този план с оглед на присъединяването на България към Европейския съюз в началото на 2007 г.
Господин Стоилов от името на народните представители се обърна към авторите на проекта за повече аргументи в областта на юридическата обосновка, какво налага създаването на нов Граждански процесуален кодекс, какви ще бъдат последиците от цялостното обновяване на процесуалното законодателство в България при едновременната динамична промяна в почти всички материални закони, които действат в България. На мястото на прилаганите с десетилетия процесуални норми и тяхното частично обновяване се предлага изцяло нова систематика на действащи разпоредби. Заедно с това прегледът на проекта показва, че принципната новост в него едва ли надхвърля една пета от общия обем на разпоредбите. Освен това съществуват редица недостатъци в организацията на изпълнителния процес, които не се преодоляват напълно с новия проект.
Председателят на комисията съобщи, че е представено становище на Консултативния съвет по законодателството, в което са отразени мненията на съдии от Върховния касационен съд, на Висшия адвокатски съвет и на Националния съюз на юрисконсултите, според които приемането на този кодекс на настоящия етап не е наложително. В заключението на Съвета по законодателството дори се съдържат и по-категорични отрицателни заключения.
От името на вносителя проектът беше представен от господин Димитър Бонгалов, заместник-министър на правосъдието.
Действащият Граждански процесуален кодекс е приет през 1952 г. и е претърпял над 50 изменения, като повече от половината са извършени след 1990 г.
Налагащите се комплексни изменения в гражданското процесуално законодателство не биха могли да се извършат задоволително чрез поредното изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с оглед на техния обхват, значимост и дълбочина. В съответствие с чл. 11 от Закона за нормативните актове се предлага настоящата реформа на гражданското процесуално производство да се извърши чрез приемането на нов Граждански процесуален кодекс.
Проектът отчита необходимостта от приемственост в уредбата между действащия и новия Граждански процесуален кодекс. Последният възпроизвежда сегашната структура на закона, състоящ се от шест части, като се запазва тяхната последователност. Разпоредбите на действащия ГПК, които могат успешно и полезно да функционират и да не влизат в противоречия с новите решения, са възпроизведени в проекта.
Проектът за нов Граждански процесуален кодекс е изготвен в рамките на туининг проекта по Програма ФАР на Европейската комисия „Реформа на гражданския процес” с партньори Министерството на правосъдието на Република България и Австрийския център за правна компетентност.
Предлаганите решения са съобразени с препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа в областта на гражданския процес и съответните регламенти на Европейския съюз.
Заместник-министър Бонгалов изтъкна, че новите задачи и функции на различните по степен съдилища ще доведат до ускоряване на производството, до приключване на делата в отговарящи на европейските стандарти разумни срокове, до подобряване на качеството на съдебните актове, до повишаване на ефективността на изпълнителния процес и в крайна сметка до нарастване на общественото доверие в съдебната система.
Същността на най-важните новости в уредбата се изразяват в следното.
Систематизирани са принципите на гражданския процес, които са формулирани според утвърденото от доктрината и практиката на съдилищата съдържание. Предвижда се правна помощ по граждански дела в съответствие със Закона за правната помощ.
Обоснована и систематизирана е уредбата на съобщенията и призоваването.
Центърът на реформата е фокусиран в общия исков процес. Предлага се в първоинстанционното производство да бъдат съсредоточени всички процесуални усилия на съда и страните по изясняване спора от фактически и правна страна.
В държавите – членки на Европейския съюз, както и в България при действието на Закона за гражданското съдопроизводство се прилага заповедно производство, в което длъжникът се призовава. По тази причина осъдителните решения, постановени в това производство, се признават пряко във всички страни членки.
Наред с производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебни изпълнителни основания, което има доказани предимства, се предлага въвеждането на заповедното производство. Предвижда се изоставане на пълния въззив пред второинстанционните съдилища и вместо него се предлага ограничено въззивно производство. Второинстанционният съд не губи характера си на съд по същество, но се въвеждат ограничения относно допустимите пред него доказателства.
Според досегашната уредба възможностите за касационно обжалване се ограничават по две линии: чрез изключване на определени родове дела и чрез изключването на дела според стойността на интереса.
С проекта се предлага допустимостта на касационното производство да се обуславя от наличието на три предпоставки – една обща, в решението въззивният съд да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, и две специални предпоставки – първоинстанционното решение да е в отклонение или при липсваща практика на Върховния касационен съд, както и ако съдебната практика не е единна или даденото решение да има значение за развитието на правото.
Проверката за допустимостта на касационното производство е възложена на касационен съд, който няма да проверява вероятната основателност на жалбата, а посочените основания за допустимост.
Измененията в особените искови производства са обусловени от необходимостта да бъде облекчено доказването по дела за установяване и оспорване на произход и прецизиране на уредбата на съдебна делба в светлината на съдебната практика след последните изменения на Гражданския процесуален кодекс в тази част.
Предлага се свеждане до минимум на възможностите за обжалване на действията на съдия изпълнителя.
Като съществен недостатък на уредбата на предварителното изпълнение се сочи липсата на законова уредба на предварителното изпълнение на задължението за предаване на дете. Предлага се принудително това задължение да бъде уредено в Закона за закрила на детето, като се възложи на Дирекцията за социално подпомагане като орган на закрила.
Дискусията по проекта се концентрира по следните концептуални проблеми, основни начала и фази на гражданския процес: режим на призоваванията и съобщенията, чиято практическа приложимост е проблематична и може да обезсмисли работата на първата инстанция; изнасяне тежестта на делото във въззивния съд като втора инстанция по същество; претоварен касационен съд, който сам се превръща в източник на противоречива практика и неефективен изпълнителен процес.
Част от предлаганите разрешения изискват допълнително осмисляне, други са дискусионни, а трети предизвикват възражение.
В част първа “Общи правила” според народните представители Александър Арабаджиев, Мая Манолова, Павел Шопов, Надя Антонова, съдии от Кюстендилския и Благоевградския окръжен съд достойнство на проекта е систематизирането на принципите на гражданския процес и изваждането им в самостоятелна глава, както и възстановяването на принципа на служебното начало, но според магистратите не е намерен балансът между диспозитивното, състезателното и служебното начало. Според господин Караминков гражданинът, страната прибягва до съд, за да получи право, а не да получи съвети и напътствия. Съдът, ако дава съвети, неволно взема страна и слиза от високия пиедестал, на който е поставен от всяка правна система. Според господин Филип Димитров съдът поради недостатъчна дистанцираност или недостатъчна компетентност може да затлачи процеса чрез запращане на страните в погрешна посока, така че и следващите инстанции да не могат да поправят порока. Аргументи в полза на възстановяване на служебното начало изказа един от авторите на проекта господин Белазелков, който посочи, че не може да се прави сравнение между наказателния и гражданския процес по отношение на принципа на служебното начало, тъй като в наказателния процес служебното начало е представено чрез обвинението и прокурора, който представлява държавата, движи процеса. Ако в съдебната зала по гражданско дело се състезават един икономически силен субект, който ползва възможно най-добрата правна защита, и ако насреща стои гражданин, който се е добрал до правна помощ в съчетание със стегнати процесуални срокове, в които се преклудират правата му, то българският съд няма да дава правосъдие.
В Глава трета “Подведомственост” в чл. 14 е изключено приложното поле на особените юрисдикции по граждански дела в съответствие с чл. 119, ал. 1 от Конституцията. Госпожа Мая Манолова отбеляза, че по същество такива юрисдикции в момента съществуват, като Комисията за защита от дискриминация и Комисията за защита на конкуренцията и следва да се обмисли дали действащата уредба да не се запази. В чл. 18 в приложното поле на арбитражното споразумение би могло да се включат и трудовите дела с оглед изключително големия брой дела по трудови спорове, които натоварват съдебната система.
В Глава шеста “Съобщения и призовки” като един от главните проблеми, който препятства бързината на производството, се посочва връчването на съобщенията и призоваването в гражданското съдопроизводство. Реформата, която се предлага, е връчването на съобщенията в общия случай да се извършва по пощата, както е в почти всички европейски държави. С оглед на българските условия и практика този ред не се посреща с одобрение както от страна на народните представители Надка Балева, Иглика Иванова, Надя Антонова, така и от съдиите и адвокатите. Необходимо е призоваване, което на практика да подобри сегашната система за призоваване.
В хипотезата връчване на съобщението на друго лице е предвидено то да се връчва на работник или служител на адресата на съобщението. На практика това означава, че може да се призовава на друго място, различно от адреса на призоваване. Неприемлива е идеята адресатът да може да иска възстановяване на предишното положение, ако не е узнал своевременно за връчването поради отсъствието му от адреса. Искането за възстановяване на предишното положение според народните представители ще даде възможност за злоупотреба.
При връчване чрез депозиране следва да се премахне субективният критерий, по който връчителят има основание да приеме, че адресатът прeбивава на адреса. Това създава възможност за корупционна практика, субективизъм и предрешаване на призоваването и бързината на процеса. Неприемливо е уведомлението да се оставя на видно място върху пощенската кутия или на друго подходящо място. Уведомлението следва да е в пощенската кутия или на входната врата. При връчването чрез депозиране отново следва да отпадне възможността адресатът да иска възстановяване на предишното положение.
Предвидената възможност министърът на правосъдието да издава наредба, с която урежда процедурата по връчване и неговото удостоверяване, не може да бъде възприета според госпожа Мая Манолова, тъй като това са основни институти, които засягат правото на защита и не могат да бъдат уреждани в подзаконов нормативен акт. В приложното поле на тази наредба следва да остане само уреждането на образци, съобщения и разписки за връчването.
Като цяло уредбата за връчването на съобщенията се опитва да обедини двата принципа – връчване по пощата и личното връчване, но са предвидени изключения, които минират идеята за бързина на производството и по общо мнение на изказалите се народни представители и гости тази глава трябва да бъде преработена основно.
По Глава единадесета “Процесуални действия на страните” почти всички народни представители възразиха срещу това писмените изявления на страните до окръжен, апелативен съд и до Върховния касационен съд да бъдат подписани от адвокат или юрисконсулт, защото това означава ограничен достъп до правосъдие, независимо че е предвидена задължителна правна помощ от служебен адвокат по Закона за правната помощ. За да бъде допусната тази възможност лицето, което има необходимост от защита, трябва да доказва доста обективни, социални, ограничителни критерии, за да може да се ползва от служебен защитник. Във всички останали случаи гражданите ще трябва да наемат адвокати за всяко писмено изявление до съда.
По Глава дванадесета “Подсъдност” и по-специално относно родовата подсъдност, независимо че тя е запазена за районния съд като основен, се остава с впечатлението, че основната родова подсъдност е през окръжен съд. Госпожа Мая Манолова обърна внимание върху обстоятелството, че освен процедурата относно заповедно производство няма основна процедура пред районен съд. Това поставя въпроса коя процедура ще се прилага пред районен съд извън случаите на заповедното производство.
По Дял ІІ “Производство пред първата инстанция” трябва да бъде приветствана реформата в производството пред първата инстанция и различните процесуални правила пред районния и окръжния съд.
По отношение на така нареченото концентрационно начало като специфичен принцип в исковото производство, което се изразява в изчерпване на възможността за нови фактически твърдения и доказателствени искания на страните на ранния етап, съмнение изказа госпожа Мая Манолова. Независимо че практиката на почти неограничени злоупотреби изисква да се даде приоритет на подобни ограничения, не би могло да се мисли, че конституционният принцип на установяване на истината по делата ще бъде засегнат, ако се възприемат процесуални мерки срещу недобросъвестните и небрежните страни. Конституцията задължава да се осигури установяването на истината в производството по делата, което не бива да става за сметка на останалите процесуални ценности.
По отношение на фазата на размяна на книжа между страните, тежестта се изнася в професионалната предварителна адвокатска защита, което означава предварително добре професионално подготвен процес и бързина на процедурата по същество. Важно е, че в това производство се отделя специално внимание на доклада по делото, което трябва да съдържа точно определени реквизити, което в съчетание със служебното начало, което гарантира професионалната и адекватна защита на засегнатите материални права на гражданите. Според господин Янаки Стоилов докладът трябва да съдържа фактическите обстоятелства и доказателствата, а не правната квалификация. Госпожа Мая Манолова постави въпроса дали председателят на състава следва да посочва правната квалификация на иска на тази ранна фаза, тъй като е възможно да се допуснат грешки, които трудно биха били отстраними в последващото развитие на производството. Според нея следва да се предвидят начини за отстраняване на съществуващи пороци на съдийския доклад в началната фаза на съдебното производство.
По Глава седемнадесета “Доказателства” госпожа Надя Антонова обърна внимание, че предложената промяна във връзка със свидетелските показания разширява приложното им поле и за случаи, които досега са се доказвали с писмен документ. Като пропуск в уредбата тя посочи липсата на регламентация на допълнителните и повторните експертизи.
В Глава двадесет и първа “Постановяване на решение” госпожа Надя Антонова изказа резерви относно неприсъственото решение, както и относно неоттегляемостта на съдебното решение при заповедното производство.
В тази уредба твърде много се разширява дискрецията на съда, който едновременно се стреми да се разтовари от множеството дела, но не желае да ограничи досегашната си власт.
Относно Глава двадесет и пета “Касационно обжалване” и предвидената обща предпоставка – на обжалване пред Касационния съд да подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, и специалните предпоставки – тези решения да са постановени в отклонение или при липсваща практика на Върховния касационен съд, както при противоречива съдебна практика или въпросите да имат значение за развитие на правото се изказаха почти всички народни представители. Те изказаха възражения и относно възможността по допустимостта на жалбата да се произнасят трима съдии с отделни писмени становища, като жалбата се приема за разглеждане, ако поне един от тях я намери за допустима. Въпреки наличието на тези изисквания, до голяма степен допустимостта до касационно обжалване е предопределена от субективната оценка на съдия от Върховния касационен съд. Освен тези критерии, задължително трябва да има един ясен обективен критерий отделен от тях, а именно да се обжалват пред ВКС въззивни решения с имуществен интерес над определен праг. Делата следва да се подбират от гледна точка на принципната значимост на правния въпрос или поради наличието на значим интерес.
Най-сериозната реформа се очаква да бъде в областта на изпълнителния процес.
Трябва да се отбележи, че промените са несъществени, като основно е стеснено приложното поле на подлежащите на принудително изпълнение актове. Пропуснати са документите и извлеченията от счетоводни книги, с които се установяват задълженията на работодателите за парични вземания на работници и служители, произтичащи от трудови правоотношения, което поставя под съмнение бързата и ефективна изпълняемост по тези задължения. От приложното поле на тези актове са изключени записите на заповед, менителниците и приравнените на тях други ценни книги на заповед, тъй като тези търговскоправни ефекти служат за големи злоупотреби и невъзможността задължените лица по тях да се защитят. В практиката има доста случаи, които оправдават решението да бъдат изключени като извънсъдебни изпълнителни основания ценните книги на заповед. Срещу това предложено разрешение се изказаха представители на Асоциацията на лизингодателите и Асоциацията на търговските банки. Според госпожа Мая Манолова сериозно са нарушени правата на длъжника в изпълнителното производство чрез ограничаване на възможностите да се обжалват някои действия.
Според народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова, Павел Шопов, Елиана Масева и Иглика Иванова като цяло предложените по-радикални промени са в около 20% от текстовете на Гражданския процесуален кодекс, като 80% от разпоредбите са възпроизведени от стария Граждански процесуален кодекс, което поставя концептуалния въпрос дали реформата в призоваването, различният характер на производствата пред районен и окръжен съд като първа инстанция, както и контролно-отменителният характер на въззивната инстанция и промените в касационните основания, не биха могли да бъдат ефективно осъществени чрез промени в сега действащия Граждански процесуален кодекс, върху който има 60-годишна съдебна практика. Приемането на нов Граждански процесуален кодекс би създало проблем в правоприлагането поради променената систематика на текстовете.
На заседанието на 10 август 2006 г. председателят на комисията господин Янаки Стоилов постави принципния въпрос за необходимостта от въвеждането на бързи процедури и специализация в производствата с оглед променящите се обществено-икономически условия, а не продължаване на практиката да се увеличават извънсъдебни изпълнителни основания в специални материални закони и така да се избягва исковата съдебна защита.
Отварям само една скоба – такава дискусия водихме наскоро по повод приемането на Закона за енергетиката.
Той посочи, че ако законопроектът бъде приет на първо четене, е необходимо време от няколко месеца, през което Комисията по правни въпроси чрез работна група с участие на народни представители, представители на вносителя и други експерти да подобри представения проект. Необходим е също продължителен период на вокацио легис преди влизането на кодекса в сила.
Госпожа Анелия Мингова също изказа мнение за необходимостта от сериозни корекции между първо и второ четене на предложените нови процесуални институти и усъвършенстването на съществуващите.
Комисията по правни въпроси се обедини около становището, че е необходим неколкомесечен период от време между първо и второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс. Необходимо е неговото преработване с участието на народни представители, експерти, магистрати и авторите на проекта. Последните следва да анализират представените становища в хода на обсъждането в Комисията по правни въпроси, както и тези от различни съдилища, адвокатски съвети, професионални и обществени организации.
След проведеното гласуване с 9 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се” Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване проекта за Граждански процесуален кодекс.” Благодаря ви за вниманието и моля за извинение за по-дългото време за представяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Стоилов, благодаря Ви.
Преминаваме към дискусия по законопроекта на първо четене.
Господин Филип Димитров – заповядайте, имате думата.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо, уважаеми дами и господа народни представители! Тези, които слушаха внимателно изложението на господин Стоилов, неизбежно са забелязали, че това, за което става дума в момента, е свързано с много противоречия.
Ако се опитаме да отделим спорното от безспорното – безспорно е, че има няколко института, които има да бъдат въведени в гражданския ни процес, ако щете дори и с оглед на облекчаването на изпълнимостта на решенията на българските съдилища в чужбина и има няколко въпроса, по които като че ли се налага едно обществено мнение и които налагат известни изменения. Имам предвид всеобхватната триинстанционност, респективно отстъпването от нея.
Очевидно конкретните разрешения ще търпят много дебати и в бъдеще. Те могат да бъдат намерени, но не с един замах.
Причината за това да взема думата обаче, е свързана с погрешната философия, която, боя се, ние има опасност да последваме, ако този проект за Гражданскопроцесуален кодекс бъде приет.
Настана мода всеки парламент да се хвали с това колко много законопроекта е приел и колко много закони са минали през неговата легислатура.
Дами и господа, това не е задължително комплимент за един парламент. Не е добър парламент, който гласува много чисто нови закони. Вредно е да се поддържа у нацията подобно впечатление, защото то не отговаря на истината. Разбира се, когато се урежда материя, която няма уредба до този момент, както беше случаят с Търговския закон или със Закона за авторското право, няма как да не се напишат чисто нови закони, но инерцията по всеки повод да се произвежда закон – чисто нов, е инерция от един начин на мислене, базиран върху две неща. Едното е непрекъснато качествено сменяне и т.н., фразеология, позната от миналото, на обстановката и на правната уредба. Другото, по-страшното, е опитът чрез гласуване на множество чисто нови закони да бъде обезсмислена дейността на парламента, защото в хода на човешките събития, дами и господа, парламентът не е в състояние да се освободи от експертната опека, ако той трябва от „а” до „я” отново и отново да пререшава всяка материя. Парламентът, дами и господа, не е експерт! Парламентът е защита срещу абсолютизма, независимо от това дали на краля, на военните или на експертите. И ако не разбираме това, тежко ни и горко!
Гласуването на един нов Граждански процесуален кодекс не е като гласуването на един нов Наказателнопроцесуален кодекс. Не, че беше толкова наложително по пътя на чисто нов закон да стане това и с НПК, но, хайде, там можем да приемем, че нещата, първо, са много по-политизирани и, второ, ние бяхме вече закопчани в поетия ангажимент към Европейския съюз. Такъв ангажимент до този момент не е поеман. Има ангажимент за това да бъдат въведени определени институти. И в крайна сметка нека да се опитаме да помислим като хора, които са призвани да изграждат тази правна система, а не непрекъснато да проявяват неудържим порив към творчество в нея.
Ползата от един нов Граждански процесуален кодекс е точно тази, която би била и ползата от изменение на съществуващия Гражданскопроцесуален кодекс. Вредата от един нов Гражданскопроцесуален кодекс обаче е несравнима, защото един чисто нов закон, в който цялата систематика, цялата логика на подреждане на материята, всичките препратки към съществуващата досега практика на Върховния съд, всичките възможности да бъде почерпена от правната мисъл изобщо в последните години някаква опора за бъдещи разрешения, биха били съществено затруднени.
Пак повтарям, гражданският процес, слава Богу, не е политическа материя, но решенията на Върховния съд, които по някакъв начин са наместили правната регламентация на различни проблеми, са нещо, което, ако трябва да се започва от начало, това ще предизвика неизбежен хаос в правоприложението. Тоест, гласуването на един чисто нов Граждански процесуален кодекс представлява бъркотия за защитата, което означава бъркотия за гражданите; бъркотия за съдилищата, което означава пак бъркотия за гражданите. И в крайна сметка ползата е, че ние ще можем да се ударим в гърдите и да кажем: ето на, ние пак изпонапроизведохме един чисто нов закон – нещо, което не представлява абсолютно никаква ценност от гледна точка на държавата, от гледна точка на интересите на гражданите.
Създаването на един такъв допълнителен хаос под маската на това, че ние изпълняваме някакви препоръки на Европейския съюз е едно изключително неевропейско действие. Затова аз бих ви призовал: нека да приемем, че е необходимо да бъдат въведени институциите, от които смятаме, че се нуждаем. Нека да приемем, че е необходимо да бъдат коригирани институти, които ние сме създали в някаква форма и които практиката е показала, че се нуждаят от корекция, но да произвеждаме чисто нови закони непрекъснато е вредна тенденция, която в крайна сметка прави парламента да олеква, а способността на парламентаристите да направят сериозен принос в полза на развитието на правната система, да става все по-малък и по-малък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли реплика на господин Димитров? Няма.
Госпожо Манолова, заповядайте. Имате думата.
Мая Манолова (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Вярно е, че в Комисията по правни въпроси в няколко поредни заседания, включително и на изнесено такова в Югозападна България с колегите от Кюстендилския, Благоевградския и Пернишкия окръжни и районни съдилища, обсъждахме въпроса относно това необходим ли е нов Граждански процесуален кодекс. Чуха се достатъчно аргументи „за” и „против” неговата необходимост.
Независимо от изказаните мнения, всички юристи се обединихме около една позиция, а именно, че промените в гражданското правораздаване са неизбежни, тъй като има изключително сериозни проблеми в системата на гражданското съдопроизводство, които се свеждат до един основен, единствен, но всеобхватен недостатък, а именно бавен и неефективен процес, или, както са казали вносителите в своите мотиви: става дума за една практически безсмислена първа инстанция, за изнасяне на тежестта на производството във втората инстанция, за една претоварена касация и за един неефективен изпълнителен процес. Това са едни изключително сериозни проблеми в гражданското производство, което за разлика от наказателното, касае един огромен кръг български граждани и стопански субекти и се превръща в един изключително съществен проблем за функционирането на съдебната система.
Тук стои въпросът дали чрез козметични промени, чрез промяна в един или друг институт може да се стигне до тази коренна промяна в съдебната система, в гражданското правораздаване, така че то да започне да функционира ефективно, бързо, прозрачно и така че да удовлетвори исканията и очакванията на българските граждани.
Даваме си сметка, че осигуряването от друга страна на бързина и ефективност в процеса чрез промяната в един или друг институт води след себе си промяна в други институти и неизбежно ще се стигне до ограничаване и нарушаване правото на българските граждани на защита. Този сложен дуализъм, този сложен проблем, който започва от промяната в един или друг институт, върви в целия кодекс. В крайна сметка трябва да се търси баланс и едно решение, което да се търси в промяната на различните институти, така че в крайна сметка да се достигне до един удовлетворителен резултат – от една страна, да решим проблема с бързината и ефективността, а от друга страна – да не нарушим съществено възможностите на българските граждани на защита в процеса.
Именно поради това аз смятам, че това е отправната точка, това е контекстът, в който трябва да бъдат разгледани всички - малко или повече, спорни предложения за промени, които се правят в основните институти на гражданския процес.
Няма как да не се кажат и някои конкретни неща. Основният проблем, който буди тревога и съпротива в юристите, е предложението за едно твърде ранно преклодиране на възможностите на страните да представят доказателства, практически само пред първата инстанция в една изключително ранна фаза от производството или въвежда се така нареченото концентрационно начало.
В условията на ограничен въззив на практика се премахва възможността да се сочат нови доказателства, като това се ограничава само до новооткритите и новоузнати доказателства. Според мен и според юристите, които се изказаха по темата, това доста ще затрудни правото на защита на страните. Тук имат своето основание различните гледни точки, изказани от колегите.
Едната гледна точка е свързана със същността на въззивното производство. Безспорно е, че това производство не е втора първа инстанция, но също така е безспорно, че въззивното обжалване не е обжалване, което да даде възможност единствено и само за отстраняване на грешките на първоинстанционния съд, но също така и да даде възможност на страните да отстранят своите грешки, които са допуснали в първата фаза на производството, което означава и кореспондира с необходимостта да им се даде възможност да сочат доказателства поне в началото на втората съдебна инстанция. Това би гарантирало защита на правата на страните и възможност да се търсят – бих си позволила да кажа – обективната истина и в гражданския процес, а не само формалната, която ще бъде изведена с оглед на представените от страните доказателства.
Разбира се, това противоречи на идеята за осигуряване на бързина в процеса. Ако приемем, че това е главното и че трябва да се въведе концентрационното начало, веднага стигаме до необходимостта да търсим други възможности за защита на правата на страните. Тук стигаме до следващия институт, а именно връщане на служебното начало.
Тук се опитвам да опровергавам тезата на колегата Филип Димитров, че можем да пипнем само един или друг институт. Напротив, промените касаят основите и те не могат да се правят изолирано. Едната промяна води след себе си следваща промяна.
В служебното начало може да се говори “за” и “против”, тъй като безспорно то ще бъде крачка назад от това, което беше направено през 1997 г. с тогавашната реформа в гражданския процес. Трябва да признаем, че неговото премахване доведе до повече отговорност на страните в процеса и до по-голяма безпристрастност на съда при изпълнение на неговите функции. Ако ще търсим обаче бързина и ефективност на процеса, служебното начало е единственото, което може да гарантира при ранното преклодиране на възможностите да се сочат доказателства, правата на страните, и да ги предпазва от възможността да си проиграят интересите още на една изключително начална фаза.
Тук всички предложени промени са свързани. Те кореспондират една с друга. С доклада на председателя на съдебния състав, който става задължителен и подробен в началната фаза, с всички “за” и “против” той да съдържа и правна квалификация на иска, тъй като една възможна грешка в този ранен процесуален стадий би довела до непредвидими последици – това са все въпроси, които трябва да се изчистват в процеса на работа по кодекса.
С това кореспондира и нововъведеното задължение книжата, които си разменят страните, да бъдат приподписвани от адвокат. Това е още една допълнителна възможност, която защитава страните от самите себе си, които поради своята неактивност или некомпетентност да проиграят интересите си в началото на процеса. Тук отново сме “за” и “против” – дали няма да ограничи конституционно въведеното право за достъп до правосъдие на всички български граждани, тъй като обикновеното приподписване на книжа на практика е много близко до задължителната адвокатска защита, което също представлява проблем.
Идеята за двойната размяна на книжа също има “за” и “против”. Тук идеята е страните да влязат в съдебното заседание с изчистени първоначални позиции, с представени доказателства, с дефинирани искания и твърдения по един или друг въпрос. Всеки, който е влизал в съдебната зала, знае, че това на практика е невъзможно или е трудно осъществимо. Предварителното сваляне на картите понякога е вредно за страните в процеса. При събирането на доказателства всички знаем, че част от тях се намират в държавни и общински институции, които ги предоставят само при разпореждане на съда по определен начин. Всички знаят също така, че истинското изясняване на действителното състояние на нещата е възможно след събиране и на други доказателства, на свидетелски показания, на обяснения на страните по чл. 114, на съдебни експертизи, които на следваща фаза от процеса след размяната на книжа биха могли да го тласнат в абсолютно различна посока и да се завърти причинно-следствена връзка на събиране на доказателства. Тук отново ограничаването на тяхното представяне би представлявало проблем. Би представлявало проблем и невъзможността при тази размяна на доказателства и преклодирането с нея в началото на фазата за изменение на иска и за неговото увеличаване, ако се окаже, че той е неправилно предявен, но това отново са въпроси, по които трябва да се мисли в срока между двете четения.
Няма как да не се кажат няколко думи за призоваването. Присъединявам се към това, което казаха колегите. Макар и то да кореспондира с практиката в повечето европейски държави, призоваването по пощата в български условия не може да бъде изведено като правило. Най-малкото трябва да се въведе задължението за призоваване чрез съобщения с обратни разписки. Недопустимо е правилата да се уреждат в наредба. Това са сериозни процесуални въпроси, които водят след себе си до съществени процесуални последици и не могат да се предоставят за решаване с поднормативен акт. Невъзможно е да се разчита и на преценката на пощенския служител дали лицето живее на посочения адрес, тъй като той е служител на недържавно учреждение и защото с това са свързани нови правни последици, а именно предвидената нова възможност в чл. 67 – да се възстановява предишното положение, което на практика означава пререшаване на спора, оттегляне на постановеното решение и пр.
Разделянето на производството не на първоинстанционно и второинстанционно, а на производство пред районен и окръжен съд кореспондира на европейската практика. Тук би следвало да се обърне внимание на първоначалния проект, който не предлага основно производство пред районния съд. Предлага се бързо, предлага се заповедно производство, но няма общ текст, който да урежда правилата пред районния съд.
Най-сериозни възражения като че ли предизвиква касацията с предвидените касационни основания. Прекалено се разчита на субективната преценка на съда – дали решението засяга съществени процесуални или материалноправни въпроси и дали противоречи на съдебната практика. Спорно е как ще се преценяват тези въпроси. Тук трябва да се търси по-удачно решение от връщането към прегледа по реда на надзора, защото практически това правим с тази касация, включително и с въвеждането на елементи от прецедентното право.
Всички адмирираме заповедното производство. Безспорно с него ще решим ред въпроси, свързани с осигуряване на бързина в процеса. Тук трябва да се ограничи възможността то да се прилага при всички искове, най-малкото при тези, които предполагат преценка на съда за решаване на въпроса по справедливост, а също и по-прецизно да се уреди въпросът с това как ще се преценява вероятната основателност на иска, въз основа на какви доказателства, та в крайна сметка това да бъде производство, което да се ползва в случаите, подобни на този, който коментирахме през последните парламентарни седмици, а когато частни дружества, които извършват обществени услуги, е необходимо да събират по един по-бърз ред почти безспорните си вземания, да не се засягат интересите на другата страна.
Ред въпроси има и в изпълнителното производство, които трябва да се прецизират, най-вече в посока разширяване възможностите на страните и по-скоро на длъжниците да обжалват действията на съдията-изпълнител, доколкото това производство по начина, по който се предлага, сериозно би нарушило правата на длъжниците.
Сигурно ще стане дума и за някои концептуални въпроси. Аз бих предложила извънсъдебните способи за решаване на спорове, каквито са медиацията и арбитражът. Те би следвало да намерят по-широко място в Гражданския процесуален кодекс. Казано накратко има доста въпроси, по които може и следва да се работи, но с оглед целите, които си поставяме, а именно работа по кодекса в рамките на няколко месеца, смятам, че това би било възможно.
Моето мнение и това на Коалиция за България е за приемането на нов Граждански процесуален кодекс, тъй като промените, които трябва да се случат в тази система, са изключително сериозни и това не би могло да стане по реда на простата промяна на един или друг правен институт. Тук не е толкова важно и това какво сме обещали на Европейската комисия. Важно е, че имаме този ангажимент пред българските граждани. А що се касае до притесненията, че биха възникнали проблеми с преномерирането на текстовете, респективно със съдебната практика и нейното ползване и прилагане занапред, тук има възможност да се търсят различни правно-технически средства, като посочване на старата номерация или даже възпроизвеждане на съществуващата. Това също е възможно, за да се постигнат в крайна сметка и двете цели – стабилност и приемственост в промените в гражданското правораздаване от една страна, а от друга страна, една радикална промяна, от която, трябва да признаем, нашето гражданско правораздаване има нужда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители, госпожо Манолова! Всъщност Вашето блестящо изложение е най-добрият аргумент в подкрепа на тезата, че не трябва да се прави нов Граждански процесуален кодекс. Това, което Вие направихте, беше, че ни посочихте 7-8 правни института, които трябва да бъдат пипнати, променени или въведени. И това, което ни казахте в добавка, беше, че естествено трябва да има логическа връзка между действията по този въпрос. Да, така е. Аз съм напълно съгласен с тази конструкция.
Оттам нататък на първо четене на закона ние си говорим за това. На първо четене на новия Граждански процесуален кодекс няма как да чуем никакво драматично, принципно различно, ново съображение по повод на ГПК, просто защото такова съображение няма как да има. Вие ни дадохте чудесна аргументация на Вашата теза за определени въпроси, които имаме да обсъждаме на второто четене на закона.
Дами и господа, не е вярно, че ние можем да започнем да натаманяваме текстовете по номера, белким като казваме “новия текст” да възпроизвеждаме стария. И не е вярно, че онова, което ще затрудни живота на българските граждани, пък ако щете и на правораздаващите органи, които трябва да защитават техните интереси или на техните защитници, не е вярно, че това е маловажно. И обстоятелството, че логическата свързаност на едни промени трябва да бъде спазена, съвсем не означава, че те не могат да бъдат направени. Но ако ние влезем в морето на един чисто нов Граждански процесуален кодекс, тогава 4-5 юристи ще ставаме от тази трибуна и ще си говорим някои неща, които останалите, удавени в това море, няма да могат да чуят. А ако ние обсъждаме наистина тези 7 или 8 института и разсъждаваме върху тях така задълбочено, както госпожа Манолова ни даде пример, тогава всеки един в тази зала ще може да изрази становището на своите избиратели и да има смисъл от това, че този закон се гледа в парламента, а не да тръгнем в крайна сметка да се водим по онова, което администрацията ни предлага. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Очевидно, господин Димитров, няма как да стигнем до едно мнение, след като този дебат тече от вече няколко месеца и се казаха почти всички аргументи за и против нов кодекс или ЗИД на съществуващия. В крайна сметка за мен не това е важното. Важното е, че юристите от парламента, от Правната комисия, практикуващи или преподаващи, всички юристи си даваме сметка, че има проблеми в системата, че те са достатъчно сериозни и те трябва да бъдат решени именно по начина, който е предложен в проекта на вносителите. Смея да твърдя, че в крайна сметка този въпрос – дали ЗИД или нов ГПК, не е толкова съществен, ако ние, които работим по него, си даваме сметка и сме си поставили за цел да осигурим една приемственост освен в институтите и в различните правни решения по един или друг въпрос, който касае гражданското правораздаване и ако подходим към това с цялата сериозност и отговорност на този въпрос.
Самият факт, че аз, подкрепяйки новия Граждански процесуален кодекс си позволих в изложението си достатъчно радикално да посоча неговите слаби страни, означава, че ние ще работим сериозно в периода между двете четения, че няма да си позволим да оставим непрецизирано нито едно правно решение, което се предлага. И в крайна сметка, ако с повече труд и воля направим необходимото с една добра правна техника за ползване на съществуващата съдебна практика, мисля, че в крайна сметка ще сме си свършили работата а именно да осигурим най-вече на българските граждани една по-добре работеща съдебна система в най-важната й част – гражданския процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за изказване, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Госпожо председател, колеги! Още от първите изказвания на колегите се видя, че това, с което се захващаме днес, е един доста сериозен проблем. И ако направим ретроспекция една година назад ние ще видим, че настоящият парламент се нагърби с една изключително тежка задача. Защото обобщеният поглед показва, че в рамките на една година ние правим преработване на цялото българско процесуално право като започнем с ускорените темпове на работа по Наказателно-процесуалния кодекс, впоследствие приемането на новия Данъчноосигурителен процесуален кодекс, впоследствие приемането за първи път в страната на Административно-процесуалния кодекс и сега отиваме към най-голямото ни предизвикателство, защото за всички нас е ясно, че Гражданският процесуален кодекс касае най-масовите случаи на защита на гражданските права по съдебен ред. Именно по тази причина е напълно разбираемо това, което се споделя като тези и като противоречиви становища затова дали трябва да го направим или не.
Честно казано, вътрешно в себе си аз съм доста разколебан и раздвоен в тази част на дебата – дали непременно трябва да отидем към приемането на изцяло нов Граждански процесуален кодекс или не.
Естествено е, че не мислим, че от концептуална гледна точка ние ще приемем нещо съвършено ново и различно, е просто невярно като теза и е абсурдно. Естествено, че то не може да бъде споделено. А и чисто практическият поглед върху това, което имаме пред нас като проект на нов Граждански процесуален кодекс показва по своето същество, че новите текстове, които се предлагат, са в рамките на не повече от 20% от общия обем на предлагания материал.
Разбира се, въвеждането на този, макар ограничен обем от текстове, по своето същество засяга няколко фундаментални въпроса. И не мисля, че количествените критерии би трябвало да ни ограничат във възможността за оценка за това дали трябва да приемем нов кодекс или трябва да се придържаме в рамките на съществуващия кодекс и правенето на промени вътре в самия него.
От правно-техническа гледна точка за мен аргументите за това дали ще имаме нова номерация в един кодекс или ще преномерираме текстове в съществуващия кодекс не би трябвало да бъде най-важното. Защото, колеги, от правно-техническа гледна точка, ако новите институти, които въвеждаме, или институтите, които преработваме съществено в действащия Гражданско-процесуален кодекс, ако направим всичко това в действащия кодекс по своето естество ще доведе до това, че ще се създадат много текстове с една и съща номерация и с много букви последвани след тях. Това едва ли би било нещо, което драстично да облекчи или да затрудни работата на практикуващите юристи по отношение на прилагането на новите текстове и съобразяването на действащата практика на Върховния касационен съд до момента.
Затова, ако ние възприемем подхода, който досега имаме и този парламент прие като такъв подход – да отиваме към преработка на нашето процесуално законодателство като цяло, мисля, че по-естественото е да приемем това, което в момента ни се предлага. Разбира се със запазването, което имаме и пред нас, на голяма доза приемственост.
Кризата в правоприлагането, ако има такава, ще бъде кратковременна. Така или иначе при всички случаи в новия кодекс ще бъде в систематика, която по логика е запазена, защото главите в новия, предложен от Министерския съвет Граждански процесуален кодекс по своето естество е същата. Ние нямаме изцяло нови глави. Тоест систематиката на предлаганата материя е систематизирана по един типичен начин на действащия Гражданско-процесуален кодекс. Не може и да се измисли нещо друго, защото философията, логиката на гражданско-процесуалното съдопроизводство не може да бъде коренно различна.
Защо обаче ние трябва да се обърнем към преработката на материята и кои са онези фундаментални неща, уважаеми колеги, които налагат приемането на промените и всъщност инкорпорирането на тези промени в един нов процесуален кодекс? Има две главни неща от онова, от което има необходимост българското общество от гражданското съдопроизводство: първият фундамент е бързината; вторият фундамент е спазването на гражданските права и възможността да се постигне справедливост в този процес.
По втория фундамент, относно проблемите във връзка с гарантирането на правата, колегите и конкретно колежката Манолова изложи много аргументи и няма да се спирам толкова върху тази тема. Но бих казал, че първият от фундаментите, онова, което всъщност се очаква от нашето общество - гражданското съдопроизводство да стане по-бързо, по-ефективно, това е проблемът на бързината. Този проблем виси, бих казал, в два главни института в гражданското съдопроизводство.
Първият от тези институти, които налагат основната си преработка, това е институтът на съобщаването и призоваването. Защото това е трансмисията, която обвързва отделните части на процеса. И ако тази трансмисия работи добре, ние ще видим колко добре и колко ще бъдат съкратени сроковете на провеждането на самите съдопроизводства.
Видим е опитът на вносителите да поработят върху тази тема. Аз лично не съм удовлетворен от това, което виждам в рамките на тази глава, но е ясно, че намерението е действително да се работи много в системата на подобряването на призоваването и съобщението на страните. Така че този първи фундамент – за подобряването на бързината в съдопроизводството, според мен е един от главните акценти, за който ние трябва да положим усилия за подобряването. Аз също ще положа необходимите усилия, за да изработим текстове, които да бъдат добри, които да защитават интересите на гражданите, защото действително в така предложената сега уредба по общия принцип – призоваване чрез пощата, ми се струва, че ще имаме доста пропуски, доста невъзможности за реализация на правата на гражданите. А освен това и в материята по връчването има оставени много места на субективната преценка на връчителя за това как точно да извърши действието на връчване, което ние не би трябвало да оставяме да бъде извършено по този начин.
Вторият сериозен фундамент в подобряването на бързината, след като приключим основната част на исковия процес и минем през двете инстанции – и касационната инстанция, и изпълнението. Вторият голям недостатък на сега действащото гражданско съдопроизводство – изключително бавните процедури по съдебното изпълнение, които в някои случаи буквално обезмислят обстоятелството, че страната е спечелила иска, че има осъдително решение в нейна полза. Обезмисля се от невъзможността и от бавните съдебни изпълнителни процедури това позитивно решение, което е постановено в полза на страната, която е успяла да докаже правотата си в процеса, нейната претенция да бъде изпълнена. Така че вторият фундамент е изпълнителното производство. За съжаление, точно в тази част ние не виждаме много драстични предложения за подобряване на неговата бързина, с изключение на ограниченията по възможността за обжалване на действието на съдия-изпълнителя. Така че това е втората голяма област, в която да постигнем елемента бързина на съдопроизводството, по която е наложително да бъде работено.
Няколко бележки по отделните принципи, които се разискват в рамките на предлагания Граждански процесуален кодекс. Колеги, предвижда се въвеждането отново на служебното начало. За мен лично беше една много сериозна реформа тогава, когато се отмени служебното начало в гражданския процес и се въведе състезателното начало в пълния му обем. Изхождайки от мотивите, които са излагани по време на обсъждането, на дебата в Комисията по правни въпроси, един от аргументите, който е изложен от хората, които са работили в работната група по подготовката на проекта, се изтъква, че, видиш ли, в процеса ще има значителна неравнопоставеност между лица, които имат значителни икономически възможности и български граждани, които няма да имат такива по отношение на упражняването на техните права в процеса, защото това би било обвързано и с възможността им съответно да ангажират или да не ангажират своята адвокатска защита.
Аз бих казал, че би трябвало ние да подходим към въвеждането, ако по принцип се възприеме това, защото казвам, че съм лично с много резерви към възстановяването на служебното начало в гражданския процес, с изключително внимание. Ако това остане, би трябвало да бъде при изключително ограничителни хипотези. Да са разписани конкретно случаите, при които съдът би могъл да се намесва и да дава указания за процесуалното поведение на страните, а не да бъде въведено като общ принцип.
Искам да ви кажа, че ако в процеса имаме два мощни икономически субекта, които са ангажирали най-добрите възможни адвокати в дадената материя, смятате ли, че за тях ще бъде необходимо да очакват от съда да указва на страните какво да правят? Струва ми се, че това е абсурдно да си го мислим. От друга страна, действително в един такъв случай, ако съдът дава указания по различни причини, които в момента не можем да коментираме и които не биха довели, в крайна сметка, до правилното решаване на процеса, какво постигаме по този начин. Очевидно, че това не би бил най-добрият подход.
Затова казвам, че ако допуснем при обсъждането на този принцип служебното начало да съществува въобще в новия Граждански процесуален кодекс във вида, в който е предложен, бих бил съгласен, само ако намерим специалните ограничителни хипотези на неговото приложение.
Вторият от основните и фундаментални въпроси, който би трябвало да бъде засегнат тук, на базата на това, което ни се предлага, е въпросът за концентрацията, принципът за концентрацията по отношение събиране на доказателствата в първата инстанция и възможностите за доказване и пред втора инстанция.
Аз лично приветствам решението за предварителната размяна на книжата между страните, защото това има един мобилизиращ ефект. Има един ефект, който ангажира страните в подхода им и желанието им за по-бързото съдопроизводство. В крайна сметка това е един подход, който ще ускори процеса, а от друга страна ние казваме, че бързият процес е нещо, което е в интерес на страните. Естествено, че страната, която не е в изгодна позиция по отношение на повдигнатия пред съда иск, ще има желание да пречи, но ние, като законодатели, не можем да стимулираме такова поведение. Обратното, трябва да въвеждаме и да приемаме правила, които стимулират процеса на по-бързото провеждане на исковото производство.
Тук ще се върна към думите на колежката Манолова, която каза, че бавното съдопроизводство било проблем на съдебната система. Колега Манолова, аз мисля, че бавното съдопроизводство е проблем на обществото ни и по-конкретно то е проблем на гражданския оборот в това общество, а не само на съдебната система. Затова всъщност ние трябва да стимулираме чрез правилата, които приемаме, а именно по-бързото протичане на съдебния процес с действия, предварително извършени от страните. Разбира се, обаче подхождам с изключително внимание към темата за ограничените възможности за събиране на доказателства на втора инстанция. Защо?
Колеги, напълно ясно е на всички практикуващи юристи и на хората, които са се занимавали с гражданско съдопроизводство, че една защита не е еднопланова, едноплоскова дейност, която може да се положи на една плоскост. Не заради друго, а защото всеки граждански процес по своето естество представлява една малка битка с правилата на Гражданския процесуален кодекс, в която защитата на страната планира своето поведение с оглед защита на интересите на своя клиент. Естествено е, че в никакъв случай не можем да приемем за напълно нормално, без да е ясно каква е позицията на ответната страна по отношение на искането и на представеното доказателство, ние да изложим абсолютно всички аргументи, които имаме, в процеса по отношение на своята претенция.
Второ, за всяка една от страните, особено съществен момент в обосноваването на тезата са мотивите на първоинстанционния съд. Преди да видим тези мотиви не можем да кажем и не можем да разберем предварително кои от доказателствата, които сме представили, са възприети от съда и са достатъчни за доказване на нашата теза и кои не са възприети. Едва след прочитане на съдебното решение се прави сметка за това какво още е необходимо да установим в рамките на процеса. Затова принципът на концентрацията с невъзможността да се доказват и обстоятелства, които са били известни на страната в рамките на първоинстанционното производство и ограничаването на този процес само по отношение на открити доказателства или само по отношение на новонастъпили факти в рамките на въззивното производство, струва ми се, би довело и би ни отдалечило доста от установяването на обективната, формалната за процеса истина, а и от онова, което очакват гражданите от производството – справедливост. Така че в тази насока също имам известни резерви, като казвам, че приветствам първичната размяна на книжата, но нека да не ограничаваме възможността за доказване в рамките на втората инстанция.
Няколко думи по касационното производство.
Първото, което ни се предлага, е действително едно подобие на отменената практика по преглед по реда на надзора. Колеги, ако изходим от идеята за това, че на нас ни се иска наистина да създадем механизми за ускоряване на производството в рамките на всички инстанции и касацията, като че ли това решение, което ни се предлага в момента – допускането на касационната жалба за разглеждане да бъде след три независими становища и от Върховния съд, не съм убеден, че това ще ускори работата на процеса. Всички ние в предварителното обсъждане отчитаме до голяма степен претовареността на Върховния касационен съд. За мен също винаги е било абсолютно неприемливо отделните отделения на Върховния касационен съд да влизат в съдебно заседание с 30-40 дела, така, както влиза един първоинстанционен съд. Там работата на Върховния касационен съд, който трябва да постанови окончателната справедливост, не би трябвало да бъде натоварена по този начин. Но в момента ако на всеки един съдия от Върховния касационен съд му възложим по всяка постъпила касационна жалба и да пише становище дали е допустима, практически увеличаваме три пъти работата, която той би свършил. Затова моето виждане е да се придържаме в тази част, да се опитаме да запазим правилата на действащото касационно производство, разбира се, с ограничението за възможността делото да бъде връщано, така както е предвидена в тази част поне такава възможност в настоящия проект за Гражданско-процесуален кодекс.
С тези свои бележки приключвам излагането на виждането си по нещата, които са ни предложени в рамките на този проект за Гражданско-процесуален кодекс.
Действително, колеги, присъединявам се към мнението, че е необходимо много време да се работи по този кодекс, за да го направим във форма да изпълни онези цели, за които работната група е работила и това, което се очаква да постигне той, а именно бързина, ефективност и качество на правораздаването. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Янев.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, без да повтарям това, което се изложи вече пред нас, бих искала да предложа на вашето внимание моето мнение по важни институти.
Като начало искам да кажа, че работата по Гражданско-процесуалния кодекс е изключително сериозна и важна, без да я мотивирам. Моля само да се има предвид, че този закон представлява гръбнака на гражданското и търговското законодателство с всичките произтичащи от това важни лични и обществени последици. Действително той се нуждае от известни подобрения, но въпросът е какво сме постигнали с този проект, който ни се предлага.
На първо място считам, че проектът е твърде амбициозен, урежда нови институти, нови производства, но ми се струва, че вътре в самите производства, така както са регламентирани, има противоречия, колизии, което според мен води до тяхното обезсмисляне. Освен това отделни разпоредби от кодекса противоречат на други разпоредби от него.
Например първото противоречие, което намирам, е в така нареченото “бързо производство” пред районния съд.
Уважаеми колеги, като прочетем регламентацията на предлаганото ни бързо производство, познаваме в него обикновеното действащо производство пред първата инстанция на районен и на окръжен съд. Няма никакви отлики до момента, с изключение на квалификацията бързо производство. Вижда се, че делото протича по познатия ни начин, който е регламентиран до днес. Създава се възможност делото да бъде отложено втори път по искане за нови доказателства, страните могат да поискат допълнителни срокове за доказателства, за навеждане на нови доводи и на края това така наречено “бързо производство” има общата норма, че до приключване на съдебното дирене могат да се правят нови искания по доказателства и да се навеждат нови обстоятелства. Не виждам никаква отлика от обичайното познато до днес производство и това, което се предлага. И ето едно от противоречията в предлагания ни проект.
Също така считам, че новото заповедно производство няма да постигне целта си – това е големият проблем, защото производствата, които се регламентират вследствие на вътрешното си противоречие, ще се превърнат в своето отрицание и ефектът, който се претендира да бъде постигнат, няма да е налице. Говорим за заповедното производство и тук се чуват твърде добри думи, тъй като определението за издаване на изпълнителен иск, който познаваме до днес, съдържало недостатъци, регламентът, процедурата не била добре позната, не била приемлива за Европейския съюз. Но какво постигаме ние с това заповедно производство?
Това заповедно производство има основанието да се развие. Едно от тях е, че искът трябвало да бъде вероятно основателен. Извинете, но това е субективна преценка на съда. Няма никаква законова гаранция, че тази субективна преценка ще бъде упражнявана най-точно и най-стриктно, доколкото е възможно субективизмът да бъде максимално обективиран.
Затова аз считам, че заповедното производство вследствие на тези си разпоредби може изобщо да не се прилага.
Също така ми се ще да поговорим и за новото производство за размяна на книжа пред първата инстанция. В този проект са предвидени много процесуални действия, които трябва да извършват съдилищата и страните – предявяване на иск, отговор на исковата молба, задължителни реквизити, с възможност за неговата недопустимост по преценка на съда, допълнителна искова молба, възможности за обжалване на действията на страните. Разбирате, че при това положение се създава възможност за развиване на много квазипроизводства и всичко това в хода на един процес преди първото заседание по делото. Това освен всичко доказва и поредното противоречие. Съгласяваме се, че производството по Гражданско-процесуалния кодекс е устно и публично, а всъщност продължаваме и закрепване с всички сили принципа на задочен и писмен процес – поредното противоречие. Още повече противоречието личи в така хваления принцип на концентрационното начало. Страните ще бъдат ограничавани с едни преклузивни срокове за представяне на доказателства и за извършване на нови доказателствени искания, освен ако – казва проектът, не са налице уважителни причини за пропускане на срок. Нали става ясно, колеги, че никой добър адвокат или дори съдия няма да допусне да се пропусне събирането на доказателства? И тук сме изправени пред пълната възможност всяко производство да си има квазипроизводство за така наречените “уважителни причини” за пропускане на доказателства, което е в подкрепата на тезата ми за противоречие в правната уредба на тези институции и производства.
Освен това в кодекса се твърди, че основен съд е първоинстанционният районен съд. Гледам, че родовата подсъдност по проекта не е променена, тя се запазва.
Същевременно обаче, така както са регламентирани производствата, производството пред районния съд, обикновеното, баналното производство, бих казала, няма регламентация и се създава впечатление, че районният съд е подценен, което всъщност не е така. Поредното противоречие, което наблюдаваме.
Освен това аз се тревожа и от обстоятелството, че съвместно с претенцията за обективност и за търсене на истината в процеса се засилва и субективизмът на решаващия орган на съдилищата в този процес.
Какво имам предвид? Тревожна според мен е процедурата и институтът на така нареченото неприсъствено решение. То се постановява, тогава когато страната, ответникът по делото не е заявил писмено делото да се гледа в негово отсъствие, когато не се яви по делото и когато не е направил отговор. При всичките несъвършенства на процедурата за призоваване, нали е ясно, колеги, че много ответници могат да се поставят в ситуацията да не могат да вземат участие в производството поради недостатъците на призоваването. В такъв случай щяло да се постановява неприсъствено решение, което не е обжалвано и би могло да се оттегли и от съда. Би могло. Тук има една много сериозна степен на субективизъм.
На мен ми се струва, че една страна, която не се е явила в процеса и не е представила доказателства, получава много тежка санкция, а именно необжалваемост на решението. Изключителен субективизъм! Той се проявява, с което мисля да приключа, за да не злоупотребявам с правилника и с предоставеното ми време, и по отношение на касационното обжалване, като се присъединявам към всичките критики към него. Странно за мен и твърде неприемливо звучат основанията за касационно обжалване. Основание за обжалване било тогава, когато решението имало значение за развитие на правото. Кой преценява това? Разбира се – съдилищата. И това е изключително необективен критерий.
Също така тревожен е и фактът, че в проекта ни се предлагат основания за допустимост на касационната жалба и за първи път Въззивният съд ще преценява дали е налице касационно основание като основание за допустимост на жалбата.
Считам, че тази доза субективизъм, която кодексът дава възможност да бъде проявена от съдилищата, трябва да бъде минимизирана. Разбира се, има и други примери в този проект, за съжаление, и затова смятам, че тези противоречия, които се наблюдават в кодекса, противоречия вътре в самите институти и производства, трябва да бъдат избегнати, да бъдат премахнати, за да не се докараме дотам, че новият кодекс, който с толкова амбиции искаме да приемем, да въведе нови институти, които всъщност крият в себе си своето отрицание и неприложение.
Благодаря ви и се извинявам за просрочието, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Антонова.
Реплики има ли? Няма.
Обявявам 30-минутна почивка, след което ще продължим с дискусията по законопроекта. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): В залата присъстват 146 народни представители. Имаме необходимия кворум. Продължаваме с дискусията по първо четене на Законопроекта за Граждански процесуален кодекс с вносител Министерският съвет.
Има думата народният представител Йордан Величков.
Йордан Величков (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, очевидно от досега направените изказвания е сигурно, че проектът за Граждански процесуален кодекс, който се предлага на вниманието на пленарното заседание, не е най-добрият вариант. Може да се желае още много. Може да се спори по въпроса дали е необходим нов Граждански процесуален кодекс или е необходим основен ремонт на съществуващия. Каквито и да бъдат бележките, трябва да се има предвид, че това се дължи не на нивото на авторите, които са доказали своя професионализъм. Може би пропуските са повече в резултат на краткото време, с което разполага парламентът. Това е един изключително важен фактор. Както е известно, ние юристите знаем, че най-доброто фундаментално законодателство, познато в Европа, е създадено в ерата на Наполеон, когато за седем години са създадени само 34 закона, от които пет кодекса. А сега ние искаме за по-малко от година да създадем повече от сто закона. Естествено е, че това ще се отрази върху качеството.
Независимо от бележката, в проекта има много достойнства, има редица положителни предимства в сравнение с досега действащите норми на сегашния ГПК.
На първо място, бих посочил като положително предимство бързината и ефективността при осъществяване на изпълнителния процес – въпрос, който доста години е бил подценяван в нашето правораздаване. Бързината на изпълнителното производство ще върне в значителна степен силно разклатеното доверие в съдебната власт. Ще се даде възможност на ощетените, на измамените да получат не само формална справедливост, но и реално удовлетворяване на техните претенции. Така че, независимо от пропуските, огромните проблеми в съдебната система трябва да се решат и то по един по-радикален начин, какъвто се предлага във варианта на Граждански процесуален кодекс.
Наред обаче с положителните промени, има и някои очевидни противоречия. От една страна, набляга се върху важността на изпълнителното производство, а от друга страна, се принизява ролята на органа на това изпълнително производство. За принизената роля на изпълнителното производство говори фактът, че в проекта някои от функциите неоснователно се възлагат на съда. Например в чл. 405, ал. 2 длъжникът е длъжен да се яви пред съда и да декларира своето имущество и всичките си доходи. Бих попитал: а тази декларация не може ли да бъде направена пред органа на принудителното изпълнение?
Освен това в други текстове на ГПК, например чл. 389, 390, 465, 482, на съдия-изпълнителя е регламентирано правото да решава чисто съдебни въпроси, тоест пред него се прави отказ от наследство или приемането му по опис; той спира или прекратява изпълнението; налага глоби при принудително изпълнение и то в сериозни размери между 50 и 1000 лв. Всички тези действия са същински правораздавателни действия, които извършва съдия-изпълнителят. Това показва, че този орган е не само прост изпълнител, но и орган, който осъществява втория етап, втората задача на гражданския процес, а именно ефективно изпълнение на признатите с решение притезания. Всичко това налага в допълнителната дейност, която трябва да бъде извършена от съответните експерти в Комисията по правни въпроси, да се фиксира един по-ясен статут на съдебния изпълнител. Той трябва да има по-голяма самостоятелност и да отговаря за своите действия при изпълнението. Това означава, че трябва да бъде признат и за магистрат. Той е юрист – това е задължително и именно това налага очертаване на по-ясен статут.
Неправилно е записано и предложено в проекта за кодекс наименованието „съдебен изпълнител”. По-точно е, защото в нашата правно-историческа практика ние сме възприели много, много отдавна името „съдия-изпълнител”, именно защото изпълнява и съдебни, и функции на съдия-изпълнител. Това нещо е разработено от нашия най-голям специалист по тези неща проф. Силяновски. Мисля, че трябва да се избегне заимстваното от съветското законодателство в миналото наименование „съдебен изпълнител” – то не е точно и не отговаря на функциите на този изключително важен орган в гражданско-процесуалния процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Величков.
Има думата народният представител Александър Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да скрия, че искам да се спра преди всичко на основния въпрос, който дискутираме днес, който коректно беше поставен в доклада на Комисията по правни въпроси и беше засегнат от почти всички народни представители, които взеха участие в дискусията до този момент. Става дума за въпроса дали трябва да бъде приет на първо четене проектът за нов Граждански процесуален кодекс, който заслужава да бъде отговорен, преосмислен и концептуализиран именно в тази фаза на законодателния процес.
От една страна, мисля, че заслужава похвала усилието чрез приетия през 1952 г. действащ Граждански процесуален кодекс да се засили тенденцията към приемственост и традиция в гражданското правораздаване и въобще в правораздаването у нас. Аз лично мисля, че на този вид съображения трябва да се отдаде дължимото. Те заслужават да бъдат обсъдени и взети предвид не само чрез правно-техническите им аспекти като запазване на структура и на редица разпоредби, включително и на номерацията на действащия Граждански процесуален кодекс, но и чрез запазване на достижения на съдебната практика.
Същевременно обаче не можем да не държим сметка за това, че през последните 15-16 години има редица натрупвания, редица явления, които засягат както тялото на действащия Граждански процесуален кодекс, така и явления, които са възникнали и се развиват извън него, като се започне с премахването на служебното начало в началото на 90-те години и създаването на триинстанционното производство и се стигне до това, че редица нови процесуални институти се създават със закони извън Гражданския процесуален кодекс. Само преди седмица или две тук се разви бурна дискусия във връзка с възможността да се реализират вземания от предприятия в системата на енергетиката чрез извънсъдебни изпълнителни основания. От медиите научаваме, че също по повод на енергетиката се задвижва едно производство, въведено от Закона за защита на потребителите, така наречения колективен иск. Като че ли новият проект не обръща внимание на тези явления.
Аз искам да поставя в по-широк контекст ситуацията, в която се намираме и трябва да вземем решение. Още повече, че колкото и да е важна дискусията, която водим, положителното в нея е, че тя не е натоварена, не е чувствителна от гледна точка на различни политически виждания и ни позволява да водим дебат чисто, въпреки аз съм съгласен с това, което господин Филип Димитров каза – че това не е само експертно говорене. И не бива да бъде само експертно говорене, в крайна сметка, както и в доклада на Комисията по правни въпроси е посочено, съображенията са и политически освен юридически.
Във всеки случай не е лошо да се освободим от някои предубеждения към институти и принципи, като например принципа за така нареченото служебно начало. Казвам така нареченото служебно начало, защото на мен ми се струва, че на него не трябва да се гледа през призмата на идеологически предубеждения и само като алтернатива на принципа на диспозитивното начало, на което трябва да се търси баланс. Използването на служебното начало, неговото въвеждане, неговото функциониране не е просто и само възможност да се реализира принципът на равенството на страните в гражданския процес. В крайна сметка ние можем дори да не използваме понятието служебно начало, но трябва да говорим за ролята на съда, за неговото задължение да контролира и структурира гражданския процес, да го управлява. Това, разбира се, много лесно може да бъде наречено служебно начало, но чрез тази негова функция ние трябва да дадем възможност да се реализира както принципът на равенството на страните, така и принципът за ефективност и прозрачност на производството, така и принципът за това страните да имат възможност да участват в производството, те да бъдат чути като елемент, като компонент от по-общия конституционен принцип за правото на защита.
На мен ми се струва, че лекомисленото отхвърляне на този принцип е част от проблемите, които 15 или 16 години се опитваме да решаваме. Същото се отнася и за прочита на чл. 119 от Конституцията, който установява съдилищата у нас. Създаването на система на съдилищата не непременно предопределя инстанционността на производството. И аз лично мисля, че в никакъв случай не е задължително триинстанционното производство поне по всички категории дела. Тук не взимам отношение по характера на третата инстанция, на касационната инстанция, както е прието сега да се нарича тя – нещо, по което ще взема отношение след малко. Струва ми се обаче, че преосмислянето на това, което направихме през 1996-1997 г. с триинстанционното производство не е достатъчно да реши всички проблеми, които сега едно модерно виждане към гражданския процес и към явленията, на които той трябва да даде процесуална форма, трябва да има предвид и трябва да адресира. Освен към споменатите проблеми със Закона за енергетиката и за Закона за защита на потребителите да вземем за пример Закона за защита срещу домашното насилие или Закона за защита от дискриминация. Това са само примери, които не само предвиждат субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс, но предвиждат и нови производства, предвиждат нови форми на представителство на засегнати страни. Това са въпроси, които новият Граждански процесуален кодекс трябва да обхване, а не да ги оставя да се решават от специалните закони.
Да вземем развиващата се тенденция за търсене на алтернативни способи за решаване на спорове, разбира се, не само на гражданскоправни спорове. Противно на това, което се счита за догма – че новата Конституция забранява така наречените особени юрисдикции, аз лично мисля, че чрез въвеждането на съдебния контрол върху актовете на особените юрисдикции ние трябва да приемем, че те са допустими по някакъв начин. Още повече, че различните нови закони ги предвиждат. И това не е само Комисията за защита от дискриминация, това са възможните решения на органи например на професионалните общности, които решават въпроси от дисциплинарен характер с чисто силно изразен гражданскоправен елемент или гражданскоправни последици в широкия смисъл на думата. Лично на мен ми се струва, че част от търсенето на решение на проблемите в съдопроизводството с неговата бавност, затлаченост и много често субективност и пристрастност, е именно по линията на търсене на разрешение чрез това, което наричахме особени юрисдикции. И ако сега са отпаднали причините, които са ги налагали и които са били израз на неуважение към върховенството на съда или към върховенството на закона – ако решим, че това са били съображенията за тяхното съществуване – можем от гледна точка на изискванията на правовата държава и от гледна точка на това да се въведе гаранция за защита правата на гражданите пак да ги предвидим и пак да ги допуснем, като същевременно търсим и решаването на тяхната регламентация и чрез новия Граждански процесуален кодекс. Тук бих добавил – и го споменавам просто за да бъде обхванато от дискусията при първото четене – и въпроса за възможно предвиждане като особено исково производство производството по търговски дела. Едва ли производството по търговски дела или въобще самата идея за търговско правораздаване печели от това, че се движи с години по инстанциите на обикновеното гражданско съдопроизводство. Но това само като идея, която може да бъде обхваната и взета предвид при второто четене, ако се стигне до такова.
Аз лично мисля, че всички тези явления и натрупвания по-скоро водят до това, че ние трябва да приемем на първо четене този законопроект. Така или иначе е много трудно да се отсече и да се приеме, че едната група съображения са по-важни от другата. Не става дума за спор, който може да бъде решен чрез надговаряне – че някой говори по-силно или по-дълго, или по-убедително. Не може да се сложи на везните и някакво друго премерване на съображенията и на аргументите. Струва ми се, че тези, а може би и други – вероятно пропускам някои, които изброих, дават основание да се мисли, че след като веднъж е генерирана воля – неясно как, от кого и къде, за сериозна промяна в гражданския процес, тази движеща сила, тази инерция трябва да бъде използвана по начина, който се предлага в доклада на Комисията по правни въпроси. Аз мисля, че това е стратегията, която ние трябва да възприемем. Иначе връщаме нещата назад или ги оставяме в положението, в което се намираме, чакайки от небето да падне нова идея за решаването на съществуващите проблеми.
Не съм склонен по този проект да свързвам нещата или да считам, че това се прави под маската на европейската интеграция. Ние трябва да създаваме доверие в нашето правосъдие, за да може да бъде то достоен партньор в сътрудничеството по граждански дела, защото сега говорим за ГПК, което се осъществява в рамките на Европейския съюз. Това трябва да стане и чрез усъвършенстване на регламентацията на гражданското съдопроизводство, но това не са единствените проблеми. Съгласен съм, че има проблеми, които не могат да се решат единствено чрез изменения в Гражданскопроцесуалния кодекс, колкото и те да са радикални, включително и чрез приемането на нов закон.
Във всеки случай трябва да се приеме, че новият закон, независимо от многото несъвършенства, за които се говори тук – конкретните си бележки ще огранича само до една-две, съдържа и добри идеи. Например възстановяване ролята на първата инстанция. Едва ли е нормално това положение, което сега съществува, въззивната инстанция да повтаря, да се явява втора първа инстанция и да обезсмисля първоинстанционното производство.
Едва ли е нормално трудови спорове да се насрочват за следващата или дори за пт следващата година, и не само такива спорове. Тук несправедливостта или недопустимостта е най-крещяща, доколкото става дума за същностни права на гражданите, на хората, на личността.
Някои ще кажат: можем да премахнем третата инстанция или да въведем, аз бих казал, помирителните комисии – или нещо аналогично, затова говоря за така наречените особени юрисдикции. Лично на мен ми се струва, че ние трябва да възстановим значението на първата инстанция, да преосмисляме основанията за въззивно обжалване. Не знам дали бих бил точен, ако се изразявам в категориите пълен и ограничен въззив.
Доста подозрителен съм по отношение на дискреционната касация, факултативната касация, защото тя наистина напомня за прегледа по реда на надзора. За добро или за зло, аз имам опит в неговото приложение. Макар в една ситуация, където имаше и трудова, и култура на това законът да се спазва и където висшите влияния в смисъла, в който сега говорим за тях, не съществуваха. Обективните възможности за изпълняването на една дискреция понякога водят до несправедливи резултати.
Пред комисията казах – на заседанието в Кюстендил, че e имало случаи, в които в края на годината, в която можеха да се подават молби за преглед по реда на надзора – по най-старата процедура, при петата молба се оказваше, че молбата за преглед е неоснователна, след като в четири случая до този момент е била оставена без уважение.
Рискове от този характер съществуват, въпреки че аз не съм склонен да считам, че това, което е реалност в съдебната система, трябва да се превръща в норма и ние с него трябва да се съобразяваме, когато предприемаме една или друга стъпка. Това че така става или така се прави е въпрос на удобство на много хора, които са ангажирани, а все пак всички си даваме сметка, независимо че повечето от изказващите се от тази трибуна днес са свързани със системата, за която става дума, че ние в крайна сметка решаваме не въпроси на системата, а въпроси на хората, които имат нужда от нея. Тъй като тези хора са неограничен и много голям кръг от физически и юридически лица, от граждани, търговски дружества и т.н., тъй като става дума за защитата на много широк кръг права, не ми се струва, че е дошъл моментът на 16-ата година след радикалните промени в гражданската процедура за преосмислянето на ситуацията и за приемането на нов Граждански процесуален кодекс, въпреки че уважавам до голяма степен съображенията, които се противопоставят на този подход към решаването на тези проблеми. Трябва да имаме пълен набор от проблемите, не само да говорим за инстанциите, за призоваванията и съобщенията, а за това какво трябва да реши един нов, модерен Граждански процесуален кодекс. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Има думата народният представител Валентин Милтенов.
Валентин Милтенов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! На нашето внимание е проектът за Гражданскопроцесуален кодекс – един изключително важен законопроект, който регулира значителен брой обществени отношения. Позволете ми да взема и аз отношение по този въпрос.
На първо място, искам да изразя категорично позицията на Национално движение Симеон Втори, което ще подкрепи този законопроект на първо четене. Наред с всички изтъкнати аргументи – политически и юридически, от предшестващите говорители, аз искам да допълня и още един важен аргумент, който беше споменат от господин Арабаджиев, че всичките сме в дълг към българските граждани, че трябва да създадем добра нормативна база, за която те да получат добра защита на своите граждански права в разумни срокове и с добро правосъдие, извършващо се със съдебен акт, който отговаря на материалния и процесуалния закон.
Тази наша подкрепа не е безрезервна. Искам да направя уточнение, че ние си даваме много ясна сметка за важността на този законопроект и считаме, че наистина е необходим по-дълъг период от време между първо и второ четене, в който да бъде създадена широка работна група, в която да бъдат привлечени не само колегите юристи, но и експерти от професионалната гилдия, както и от работната група, съставила самия законопроект.
Всички критики, които бяха отправени до този момент, смятам че имат своето основание. Те са една конструктивна критика, която ще позволи да се направи добро предложение, да бъдат изготвени добри предложения между първо и второ четене и по този начин да се усъвършенстват предложените нови правни институти в настоящия законопроект.
Ако направим историческа ретроспекция, считам, че действащият Гражданскопроцесуален кодекс, приет още 1952 г., както беше споменато, до този момент има над 50 изменения и допълнения. Последните са правени след 1990 г. В крайна сметка виждаме, че проблемите са доста сериозни към настоящия момент. Те бяха очертани в четири пункта – да не се спирам на тях.
Действащият Гражданскопроцесуален кодекс според мен не дава ясен отговор на тези проблеми. Именно затова ние смятаме, че е крайно време да се подходи по-радикално, като си даваме сметка, че трябва да има приемственост между предходния Гражданскопроцесуален кодекс и новия проект, който е на нашето внимание.
В тази връзка смятам, че с новия проект на Граждански процесуален кодекс наистина се дава ясен отговор за преодоляването на слабостите и недостатъците в действащата уредба, налага едно ново концептуално преосмисляне на принципите на гражданския процес. Всички ние сме свидетели или сме потърпевши директно или индиректно от – знаете всички – бавния исков процес, да не говорим за изпълнителния. Човек, който не се е докосвал до тях не може да разбере всъщност проблемите.
Аз съм съгласен също, че по отношение на института на призоваването и съобщаването има сериозни проблеми. Той, смятам, е един от важните институти, който наистина трябва да бъде преработен внимателно, за да се преодолеят всички пречки, които по някакъв начин позволяват самият процес да бъде протакан или шиканиран. А по отношение на изпълнителния процес – там наистина също са необходими съответните промени. В крайна сметка дори мога да цитирам един мой пример по едно изпълнително дело, по което се оказа, че в периода след 1997 г., когато се деноминираше лева, се оказа така, че сумата, която трябваше да бъде взета от взискателя, се оказа съвсем незначителна и по-малка от държавната такса, която следваше да бъде платена. Ето защо, поради тези проблеми смятам, че е крайно наложително наистина ние с общи усилия да подкрепим предложения проект на Граждански процесуален кодекс и да дадем шанс наистина да се осъществи една реална реформа в гражданското съдопроизводство.
Ето защо апелирам да подкрепите законопроекта на първо четене. Разчитам на вашите предложения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат участие в дискусията?
Народният представител Елиана Масева има думата.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, кодифицирането в правната материя е наистина изкуство. Това е един от най-дългите процеси, който се състои от сериозен анализ, сериозно обсъждане, докато се материализира в правна норма.
Гражданският немски законник е готвен 25 години, за да има вида, в който успешно се прилага в Германия. Такива примери могат да се дадат много.
Ние имаме амбицията да внесем значителни поправки, според вносителя и в кавички, в действащия Гражданско-процесуален кодекс в изключително кратки срокове без да е осъществена дискусия, без да има обсъждане във връзка с необходимостта от приемането на нов Граждански процесуален кодекс.
Да оставим настрана, че това е и законово задължение. Има Закон за нормативните актове, който според значимостта на нормативния акт предвижда той да бъде обсъждан, както с професионалните гилдии, така с доктрината, така с всички граждани и фирми, които са потърпевши или зависят от разпоредбите на този закон.
Гражданският процесуален кодекс беше обгърнат в тайнство. Само слушахме, че сме имали препоръка от Европейската комисия на всяка цена да приемем нов Граждански процесуален кодекс. Обаче в нито един от мониторинговите доклади нямаше такъв цитат. Цитирайки тези неща не искам да засиля съмнението ви, че това е плод на нечие хрумване, но искам да споделя с вас, че важни процедури, фрагменти от важни разговори и обещания не бяха доведени до знанието и на Правната комисия, до българското народно представителство. Това е много важно, когато се твърди, че се променя една концепция и трябва да се приема нов Граждански процесуален кодекс. Така за първи път ние видяхме този изцяло нов проект в Народното събрание.
Кое прави впечатление и кое правило на закона също е нарушено? Това, че нов нормативен акт се приема само, ако две трети от неговите разпоредби са променени, допълнени или изменени. Такова условие в този Граждански процесуален кодекс наистина не съществува. Даже, напротив. Имате цели глави, в които нито един текст не е променен, част от текстовете, примерно от Глава първа и от Глава трета – от Глава трета са преместени текстове в Глава пета, подменена е подредбата на принципите на гражданския процес, така както беше направено и в Наказателнопроцесуалния кодекс с цел да се увеличи обемът на поправките. От опитните юристи това не може да бъде скрито.
Поздравявам госпожа Надка Атанасова за това, че цитира фрагмент от така наречената кардинална поправка, наречена бързо производство, в също така наречения гръбнак на съдопроизводството – районен съд, че дословно е преписана от досега действащите правила, както и за така наречените нови институти. Преждеговорившите потвърдиха това,
Връщам се отново на основния въпрос: необходим ли е в действителност нов Граждански процесуален кодекс, като 80% от неговите норми се съдържат в стария и като всички нови институти, аргументирани много обилно от всички преждеговоривши – нямаше говорител по този кодекс, който да не прояви критика към новите институти за това, че или са в много суров вид или че са концептуално сбъркани, а и просто недовършени. Тези нови институти ще объркат и съда, ще объркат и гражданите, ще нарушат правата и на фирмите.
При това положение би следвало от всички изказвания да се направи логичният извод, че този граждански процесуален кодекс не трябва да се приема. С това може би щяхме да покажем сила, че Народното събрание не е нито манифактура, нито ремонтна работилница на некачествени закони, които идват от изпълнителната власт.
Действително искам да споделя с вас моето лично мнение, че в Правната комисия се извършват неистови усилия за ремонт и поправка на калпавите закони. Така беше с Наказателнопроцесуалния кодекс, така беше с Наказателния кодекс, така беше със Закона за фирмената регистрация, да не изброявам другите закони.
Връщам се на израза “порочна практика”. Искам да ви кажа, че Народното събрание в качеството му на законодател не може и не бива да подменя концепциите, да влага нови идеи. Тогава когато то констатира това, трябва просто да върне законопроекта на изпълнителната власт, чието задължение е да внася тези законопроекти и чиято администрация работи и й се плаща именно за това – да подпомага органите на държавната власт при изпълнение на конституционното им задължение. Нека те да бъдат така добри да си свършат задачата, да си изпълнят задълженията. Разбирам, и то от медиите, че в някакви последни разговори ние сме поели някакви ангажименти все пак да има нов Граждански процесуален кодекс.
Искам отново да се върна на аргументите на Демократи за силна България по това защо в този момент нов Граждански процесуален кодекс е излишен.
Първо, заради съдилищата и заради гражданите – претрупани са от материално-правни закони, които можем да ги наречем, че са десетки, които транспонираха регламенти, директиви, създадохме нов Административнопроцесуален кодекс, нов данъчно-осигурителен процес, нов Наказателнопроцесуален кодекс. Още в комисията депутат от Коалиция за България повдигна този въпрос: ще имат ли сили правоприлагащите органи да усвояват и да прилагат тази материя?
Извън тази материя, която тук законодателно е уредена, остават и десетките регламенти, които съдиите също трябва да изучават, да четат и прилагат. Явно е, че моментът, който сме избрали, не е подходящ.
За техническите затруднения, които бяха коментирани от уважаваните юристи в Комисията по правни въпроси, за това, че по всеки текст от разместените в сегашния нов проект има съответна практика и че това ще затрудни неистово както адвокатурата, така и практикуващите юристи, не искам да споменавам, защото на някои това им се струва много дребен проблем. Но нека днес да го поставим в графата на съществените проблеми.
Искам да се върна на новите институти, които се прокламират в този кодекс. Ако някой направи извода, че те са антиконституционни и вредни, това ще бъде напълно вярно. За сметка на това повдигнати теми като медиации и други модерни европейски институти въобще не се споменават в този законопроект.
Ще споделя, че един нов Гражданско-процесуален кодекс трябва да има за цел обещанието ни пред Европейската комисия и предверието на европейското ни членство за бързина и ефективност на процесите.
Какво се постига с новите институти? Да вземем първата регламентация, за която беше говорено. Имам опасението, че ще се повтарям, но ще се стремя да избегна това. Това е двойната размяна на книжата. Някои от колегите и аз изчислихме, че с двойната размяна на книжата всъщност процесът се увеличава с два месеца и половина, достигайки до първото заседание в първоинстанционния окръжен съд по тези нови процедури след два месеца и половина.
Друг нов институт е заповедното производство – нещо, което е абсолютно несъвършено, погрешно, недоизпипано, препратено към министъра на правосъдието, който трябва да одобрява молби, да одобрява някакви образци.
Институтът на преклузията също така е изключително голям проблем. Текстовете, които будят недоумение и сред първокурсници от Юридическия факултет, са примерно тези, че преписът от заповедта на съдията служел като изпълнително основание и така нататък. Това са изключително недопустими неща.
По отношение на призоваването – също. Това е институт, който също трябва да бъде променен. Критиките са унищожителни. Предоставя се на една частна фирма, без да са регламентирани нито гаранции, нито условия за това, че задълженията ще бъдат изпълнени добросъвестно.
Изпълнителният процес също бил реформиран. Реформата обаче е довела до изключителна опасност за длъжниците. Присъстващите тук юристи много добре го разбират, защото длъжникът по никакъв начин сега с оглед на бързината, забравяйки, че процесът трябва да осигури и справедливост, не дава възможност за каквито и да е възражения. Но дали това е осигурена бързина, тъй като невъзможността длъжникът да възрази по време на изпълнителното производство ще породи необходимостта от верижна реакция, от следващи искове и нови съдебни процеси?
Най-голямото недоразумение обаче е касационното обжалване. Аз съм напълно съгласна, че триинстанционното производство влияе и пречи на бързината на процеса, че има дела, които могат да бъдат разглеждани двуинстанционно. Това е в услуга и на бързината на процеса, и в услуга на мъките на гражданите, които за елементарни дела се влачат по съдилищата в продължение на 15 години. А има и случаи, които могат да бъдат цитирани конкретно – в продължение на 20 години! Но няма нищо по-необосновано като този текст на авторите на проекта, включен в касационното обжалване. Няма нито критерии в този текст за това обжалване, нито конкретни основания. Има само субективизъм. Не може след като и Конституционният съд многократно се е произнасял, че това обжалване може да бъде ограничено, но само по предмета на делата - само преди няколко месеца ние се съобразихме с това в Наказателно-процесуалния кодекс, вносителите (може би са били извън пределите на страната) са счели, че не предметът, а формалното начало – поотделно трима касационни съдии ще решават дали тази жалба е допустима, дали отговаря на техните решения, на техните обобщения. Но понеже нищо конкретно не е казано, могат да преценяват и с оглед на философията. И ако само един от тях каже “да”, тогава отива в нов тричленен състав. Мисля, че това е най-голямата вреда, която можем да нанесем в правните институти и в правото.
С това изказване искам да подчертая, че Демократи за силна България са против приемането на този Гражданско-процесуален кодекс, защото неговите вреди са много по-големи от ползите. За него трябва да се поработи дълго. Срокът по правилника е 3-седмичен. Всички пледират за максимално дълъг срок, но при тези пороци и недостатъци е смешно да говорим, че за три седмици ще бъдат коригирани антиконституционните текстове, ще бъдат измислени съвършените процедури, ще бъде осигурено равенството на страните и всички скрити и прикрити тайни и явни недостатъци на този проект. Най-добре е той да бъде отхвърлен, а експертите, които са работили, и най-вече заинтересованото Министерството на правосъдието да седнат в спокойна среда и имайки предвид нашите бележки, вместо безразсъден проект и хаос в съдопроизводството, да предложат на нашето внимание разумен Гражданско-процесуален кодекс, от който действително ще имаме интерес и полза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, госпожо Масева.
Уважаеми колеги, вероятно сме към края на дебата на първо четене за нов Гражданско-процесуален кодекс. Нека да ви запозная с времето, с което ще разполагат парламентарните групи до края на дискусията: Коалиция за България – няма повече време, тя е използвала 40 минути; НДСВ разполага с 9 минути; ДПС – 26 минути; ОДС – 12 минути, ДСБ – 6 минути, “Атака” – 20 минути, Български народен съюз – 20 минути и независимите депутати от общо 15 минути разполагат с 9 минути.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Обявявам дискусията за закрита.
Преминаваме към гласуване на първо четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 108, против 26, въздържали се 3.
Проектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, във връзка с коментарите, които направихме с обсъждането по проекта за нов ГПК, предлагам срокът за предложенията да бъде максимално допустимият по правилника.
Моля да бъде гласувано това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: С колко време да бъде удължен срокът?
Яни Янев: Максималният срок, който е допустим по правилника – 28 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Максимално допустимият срок е 28 дни или четири седмици.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение за удължаване срока за изготвяне на предложения между първо и второ четене на проекта за ГПК на четири седмици.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Предложението е прието. Срокът за подаване на предложения между първо и второ четене ще бъде четири седмици.
Преминаваме към следващата точка от приетата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ЦЕНТРАЛНА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е Мая Манолова.
Госпожо Манолова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мая Манолова: Уважаеми колеги, поради допуснати технически грешки в решенията на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, изразяваща се в неправилно изписване на имената на членове на комисията, съм направила предложението за поправка на фактическите грешки, които са допуснати в първоначалното решение.
Предложението ми за решение е внесено на 22 август 2006 г. След неговото внасяне на 23 август е постъпила допълнителна молба от Централната избирателна комисия, адресирана до председателя на Народното събрание, в което сочат още две допуснати грешки, които също касаят имена на членове на Централната избирателна комисия. Така че аз, независимо от качеството си на вносител, ще си позволя да направя предложение във внесения от мен проект за решение и ще ви прочета окончателно предложения проект за решение, тъй като решението от 22 август е раздадено на народните представители.
“РЕШЕНИЕ
за изменение Решението на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България (обн., ДВ, бр. 67 от 2006 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
В Решението на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, прието на 10 август 2006 г., се правят следните изменения:
1. Името Цветана Найденова Чуклева се променя на Цветана Иванова Чуклева.
2. Името Румяна Кирилова Стоева се променя на Румяна Кирилова Стоева-Сидерова.
3. Името Сабрие Тайфи Георгиева се променя на Сабрие Тайфи Сапунджиева.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е проектът за решение, който Вие предлагате на вниманието на Народното събрание. Допуснати са фактически грешки в три от имената на членовете на Централната избирателна комисия за избор на президент и вицепрезидент.
Уважаеми народни представители, съгласно правилника трябва да попитам има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на Решението за изменение на Решението на Народното събрание за избиране на Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЦЕНТРАЛНАТА ИЗБИРАТЕЛНА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ПРЕЗИДЕНТ И ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Вносител е народният представител Мая Манолова.
Заповядайте, госпожо Манолова, да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Мая Манолова: Текстът на предложеното решение е следният:
“РЕШЕНИЕ
за допълнение на Решението на Народното събрание за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България
(обн., ДВ, бр.67 от 2006 г.)
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 10л, ал. 2 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката
РЕШИ:
В Решението на Народното събрание за определяне възнагражденията на членовете на Централната избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, прието на 11 август 2006 г., се прави следното допълнение:
В т. 2 след думите “неплатен служебен отпуск” се прибавят думите “или за полагащия им се платен годишен отпуск”.”
Предложеното изменение в проекта за решение е въз основа на допусната грешка при изготвянето на този проект за решение, поради което той не кореспондира с текста на чл. 10л, ал. 2, който ще си позволя да ви прочета и който гласи:
“(2) Лицата, включени в състава на избирателните комисии, се освобождават от служебните им задължения за времето, необходимо за работа в съответните комисии. За това време те имат право да ползват неплатен служебен отпуск, който се зачита за трудов стаж по специалността, или полагащия им се платен годишен отпуск.”
По начина, по който е формулирано решението, в което предлагам да се направи промяната, се отнема възможността на членовете на ЦИК да ползват полагащия им се платен годишен отпуск. Тоест ние въвеждаме ограничение извън предвиденото в закона, така че предлагам тази грешка да бъде отстранена с предложения проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Отново има едно доуточняване на вече прието решение от Народното събрание, което касае възнагражденията на председателя, секретаря и членовете на Централната избирателна комисия. Това всъщност е прецизиране на текста.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване проекта за решение, който беше представен от народния представител Мая Манолова.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Преминаваме към точка осма от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Има думата председателят на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2006 г.
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 2 август 2006 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.
В заседанието участваха госпожа Искра Лазова – директор на дирекция в МВР, господин Емил Мирославов – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът беше представен от госпожа Искра Лазова от Министерството на вътрешните работи. Тя посочи, че вносителите на законопроекта са били мотивирани от настъпилите промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. С него е обособена нова структура на министерството и е регламентирано отпадането на званията за служителите му. Вносителите предлагат да се променят с цел терминологично синхронизиране няколко текста от Кодекса за социално осигуряване, най-важните от които са свързани с регламентиране на правото на пенсия при уволнение – в изменената ал. 2 на чл. 69 и регламентиране на осигурителния стаж със създаването на нова ал. 4 в § 3 на Преходните и заключителните разпоредби. Предвижда се терминологично синхронизиране и в над 38 действащи в момента закона.
В хода на проведените разисквания беше представено становище на Националния осигурителен институт. В него беше подчертано, че промените са приемливи, защото с тях се уеднаквяват текстовете и терминологията на Кодекса за социално осигуряване с действащия Закон за Министерството на вътрешните работи. Освен това корекциите са наложителни във връзка с новия статут на служителите в МВР – офицери, сержанти и граждански лица, които придобиват еднакъв статут на държавни служители.
Народните представители се обединиха около становището, че тази промяна на Кодекса за социално осигуряване е навременна. В дискусията беше припомнено, че някои от параграфите – 1, 4 и 10, трябва да отпаднат от законопроекта, тъй като вече са приети в последното изменение на Кодекса за социално осигуряване. Народните представители намериха за основателни аргументите и мотивите на вносителите на законопроекта.
След приключване на обсъждането и проведено гласуване с резултати: “за” – 16 гласа, без “против” и “въздържал се” – 1 глас, Комисията по труда социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Министерския съвет.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има думата господин Гороломов да ни запознае с доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Иван Гороломов: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 9 август 2006 г.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване е изготвен в изпълнение на § 22 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., изм., бр. 30 от 11 април 2006 г.), съгласно който Министерският съвет се задължава да внесе в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с новата структура на МВР и с новото правно положение на служителите в министерството.
В рамките на дискусията народните представители се обединиха около становището, че предложените промени в близо 30 закона са необходими и навременни, като по този начин ще се осигури пълното и непротиворечиво прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи. За постигане на изчерпателност, обаче се налага разпоредбите на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (чл. 72, ал. 1, т. 4), на Закона за гражданската регистрация (§ 21) и на Закона за горите (чл. 25, ал. 6) също да бъдат приведени в съответствие със Закона за МВР.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 602-01-62, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2006 г.
Становището на комисията е прието на 9 август 2006 г. с 15 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Няма други становища на комисии.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията за първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Имате думата.
Има ли желаещи народни представители да вземат участие в дискусията? Не виждам.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с вносител Министерския съвет, е приет на първо четене.
Преминаваме към следващата точка от програмата за работа на Народното събрание:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Господин Паскалев, заповядайте да докладвате.
ДОКЛАДЧИК Костадин Паскалев: Благодаря.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме наименованието на законопроекта.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК Костадин Паскалев: По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 1. В чл. 57а, ал. 1, т. 4 думите „и шест” се заменят с „пет и ал. 3, т. 1”.”
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
„§ 2. Член 169 се изменя така:
„Чл. 169. (1) Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове и техническите спецификации за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок съществените изисквания за:
1. носимоспособност – механично съпротивление, устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и наземната основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания;
2. безопасност при пожар;
3. хигиена, опазване на здравето и живота на хората;
4. безопасна експлоатация;
5. защита от шум и опазване на околната среда;
6. енергийна ефективност – икономия на енергия и топлосъхранение.
(2) Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна за населението, включително за хората с увреждания, среда. Министерският съвет ежегодно одобрява списък на обектите, които се привеждат в съответствие с изискванията за достъпна среда по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията на нормативните актове за:
1. опазване на защитените зони, на защитените територии и на другите защитени обекти и на недвижимите паметници на културата;
2. инженерно-техническите правила за защита при бедствия и аварии;
3. физическа защита на строежите.
(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с компетентните министри, издава наредби за определяне на изискванията по ал. 1 и 2 и по ал. 3, т. 1 и 3, свързани с проектирането, изпълнението, контрола и въвеждането в експлоатация на строежите, дълготрайността на строителните конструкции, устойчивостта на земната основа, както и други изисквания за безопасност при отчитане влиянието на географските, климатичните и сеизмичните въздействия.
(5) Министерският съвет приема наредба за инженерно-технически правила за защита на строежите при бедствия и аварии по предложение на министъра на държавната политика при бедствия и аварии.”
По § 3 има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на параграфа:
„§ 3. Създават се чл. 169а и 169б:
„Чл. 169а. (1) В строежите се влагат само строителни продукти, които осигуряват изпълнението на съществените изисквания към строежите и отговарят на техническите спецификации, определени със Закона за техническите изисквания към продуктите.
(2) Министерският съвет приема наредба за определяне на реда за издаване на разрешения за оценяване на съответствието на строителните продукти с техническите спецификации по ал. 1 и на разрешение за издаване на български технически одобрения по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(3) В наредбата по ал. 2 се определят редът за оценяване на съответствието и за издаване на български технически одобрения, както и редът за влагане в строежите на строителни продукти, които отговарят на техническите спецификации по ал. 1.
(4) За издаване на разрешенията по ал. 2 се събират такси в размер, определен с тарифа, приета от Министерския съвет.
(5) Лицата, получили разрешения за извършване на дейностите по ал. 2, са длъжни:
1. да представят на министъра на регионалното развитие и благоустройството годишен доклад с информация за извършените оценки на съответствието на продуктите, за издадените български технически одобрения, за предявените рекламации и за предприетите действия по отстраняването им;
2. да уведомяват министъра на регионалното развитие и благоустройството в 7-дневен срок от настъпването на промени в правния статут, в структурата и персонала, в обхвата на дейност, при смяна на подизпълнителите, в случай че се ползват такива, както и при промени в обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за техническите изисквания към продуктите.
(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството или оправомощени от него длъжностни лица упражняват контрол върху дейността на лицата, получили разрешение за оценяване на съответствието на строителните продукти или за издаване на европейски или български технически одобрения.
Чл. 169б. (1) Контролът на строителните продукти по чл. 169а, ал. 1 се осъществява от консултанта при извършване на оценката на съответствието на инвестиционните проекти и при упражняване на строителен надзор.
(2) Административният контрол на строителните продукти по чл. 169а, ал. 1 при проектирането и строителството се осъществява от органите по чл. 220-223.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Паскалев, в § 3 вносителят предлага създаване на чл. 169а-г. А във Вашата нова редакция има само чл. 169а и 169б?
ДОКЛАДЧИК Костадин Паскалев: Това е вярното, защото чл. 169в и 169г са инкорпорирани в чл. 169а и 169б. Изчистени са текстово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, разбрах.
Моля да минем към § 4.
ДОКЛАДЧИК Костадин Паскалев: По § 4 има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
„§ 4. Създават се чл. 176а, 176б и 176в:
„Чл. 176а. (1) След завършване на нов строеж, както и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващ строеж, се съставя технически паспорт на строежа.
(2) В техническия паспорт на строежа се определят сроковете за извършване на основните и текущите ремонти на строежа и съдържат данни за всички издадени сертификати на строежа, изискващи се от други нормативни актове.
(3) В техническия паспорт на строежа се посочват всички извършени реконструкции, основни ремонти и преустройства, съответствието на характеристиките на строежа с изискванията на действащите нормативни актове и документи и необходимите мерки за тяхното подобряване.
(4) Техническият паспорт на строежа се съставя в два оригинални екземпляра – по един за възложителя и за органа, издал разрешението за строеж, а когато разрешението за строеж е издадено от орган по чл. 5, ал. 7, екземпляр от техническия паспорт на строежа се предава и на органа по чл. 5, ал. 5. Възложителят предоставя заверено копие от техническия паспорт на строежа на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
(5) Органите по чл. 5, ал. 5 и 7 поддържат архив на издадените технически паспорти и водят регистър за тях.
(6) Министърът на регионалното развитие и благоустройството издава наредба, с която се определя обхватът и съдържанието на техническите паспорти, както и редът за тяхното съставяне, предоставяне, регистриране и съхраняване.
Чл. 176б. (1) Техническият паспорт на нов строеж се съставя от лицето, упражняващо строителен надзор, или от техническия ръководител - за строежите от пета категория, преди въвеждането му в експлоатация от компетентния орган.
(2) Техническият паспорт на съществуващ строеж се съставя след обследване на строежа за установяване на характеристиките му, свързани с изискванията на чл. 169, ал. 1-3 от лицата, извършили обследването.
Чл. 176в. (1) Обследването на строежите се извършва от консултант, получил лиценз от министъра на регионалното развитие и благоустройството по реда на наредбата по чл. 166, ал. 2, или от проектанти от различни специалности с пълна проектантска правоспособност.
(2) Когато обследването се извършва от консултант, в състава му се включват физически лица, упражняващи технически контрол по част „Конструктивна” и включени в списък, изготвен от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, който се обнародва в „Държавен вестник”.
(3) Когато обследването се извършва от проектанти, в състава им се включват физически лица, упражняващи технически контрол по част „Конструктивна”, както и проектанти от различни специалности с пълна проектантска правоспособност за оценка на останалите характеристики на строежите по чл. 169, ал. 1-3.
(4) Обследването за енергийна ефективност е част от общото обследване на строежите и се извършва от физически или юридически лица, които отговарят на изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност.
(5) Редът за извършване обследването на строежите се определя с наредбата по чл. 176а, ал. 6.”
По § 5 има предложение на народния представител Борислав Владимиров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага да се създаде § 4а, който става § 5.
„§ 5. В чл. 222, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „и извършва проверки в местата за производство на строителни продукти”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 и предлага следната редакция на параграфа, който става § 6:
„§ 6. В § 5 от Допълнителните разпоредби се създават точки 64, 65 и 66:
„64. „Техническият паспорт на строеж” е документ, който включва техническите характеристики на елементите на строежа, свързани с изпълнението на съществените изисквания по чл. 169, алинеи 1-3, инструкции за експлоатация, обслужване, обследване, поддържане и ремонт и отразява всички извършени строителни и монтажни работи след въвеждането на строежа в експлоатация.
65. „Икономически обоснован експлоатационен срок” е периодът, през който строежът трябва да бъде поддържан на необходимото ниво за изпълнение на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1, с отчитане на всички разходи за проектиране, строителство и експлоатация, на рисковете и последствията от аварии по време на експлоатацията и на покриващите тези рискове застраховки, на разходите за инспектиране, за текуща поддръжка, обслужване и ремонт, както и отчитане на местоположението и въздействието на околната среда върху строежа.
66. „Основно обновяване” на строеж е комплекс от строителни и монтажни работи, свързани с изпълнението на съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-3, които се извършват по време на експлоатацията и засягат конструктивните елементи на строежа, включително ограждащите конструкции и елементи на сгради, съоръжения и елементи на техническата инфраструктура - отоплителни, вентилационни, климатични, електрически, водоснабдителни, канализационни и други инсталации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текстовете от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията от § 1 до § 6 включително по новата номерация. Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и текстовете на параграфи от 1 до 6 включително по новата номерация са приети.
ДОКЛАДЧИК Костадин Паскалев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага да се създадат Преходни и заключителни разпоредби със следната редакция на § 6, който става § 7:
„Преходни и заключителни разпоредби
§ 7. В Закона за техническите изисквания към продуктите (обн., ДВ, бр. 86 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 63 и 93 от 2002 г., бр. 18 и 107 от 2003 г., бр. 45, 77, 88, 95 и 105 от 2005 г. и бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1.В чл. 5:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
„(2) Строителните продукти съответстват на съществените изисквания към строежите, ако са проектирани и произведени при спазване изискванията на една от следните технически спецификации:
1. българските стандарти, с които се въвеждат хармонизирани европейски стандарти;
2. европейските технически одобрения;
3. българските стандарти и българските стандарти, с които се въвеждат европейски и международни стандарти;
4. българските технически одобрения;
5. признати национални технически спецификации.”
2. В чл. 8:
а) създава се нова ал. 2:
„(2) С наредбата по чл. 7 за съществените изисквания към строежите и оценяване на съответствието на строителните продукти се определя редът за издаване на Европейски технически одобрения и за въвеждане на Ръководствата за Европейски технически одобрения.”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3.
3. В чл. 9:
а) алинея 2 се изменя така:
„(2) Министърът на регионалното развитие и благоустройството:
1. издава, отказва издаването или отнема разрешенията на лица за извършване на оценяване на съответствието на строителните продукти и за издаване на Европейски технически одобрения по реда на тази глава;
2. извършва проверки на лицата по т. 1 по реда на чл. 14в.”
б) създава се ал. 4:
„(4) Министърът на регионалното развитие и благоустройството уведомява Европейската комисия и държавите – членки на Европейския съюз за издадените и отнети разрешения за оценяване на съответствието на строителните продукти, както и за издадените и отнетите разрешения за издаване на Европейски технически одобрения.”
4. В чл. 10 се създава ал. 3:
„(3) Лицата, които кандидатстват за получаване на разрешение за издаване на Европейски технически одобрения, трябва да отговарят на изискванията на ал. 1 и на специфичните критерии, определени с наредбата по чл. 7.”
5. В чл. 17 след думите „оценяване на съответствието” се добавя „и за издаване на Европейски технически одобрения”.
6. Създава се чл. 30и:
„Чл. 30и. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор издава заповед за временно преустановяване или за забрана за пускането на пазара или за пускането в действие или за изтегляне от пазара на продукти с нанесена маркировка за съответствие, които са правилно инсталирани, поддържани и се използват по предназначение, но за които е доказано, че могат да застрашат здравето или безопасността на потребителите или на трети лица.
(2) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор незабавно уведомява Европейската комисия за заповедта по ал. 1 и за предприетите мерки, като посочва причините за несъответствието на продуктите с изискванията на този закон и на актовете по прилагането му, които могат да се дължат на:
1. неизпълнение на съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7;
2. неправилно прилагане на стандартите по чл. 5;
3. недостатъци в стандартите по чл. 5.”
7. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните допълнения:
а) в ал. 1 се създават т. 2а и 2б:
„2а. „Европейско техническо одобрение” е положителна техническа оценка на годността за употреба на даден строителен продукт по предназначението му, която се основава на съществените изисквания към строежите, за които продуктът се използва. Европейското техническо одобрение се издава от орган - член на Европейската организация за технически одобрения.
2б. “Призната национална техническа спецификация” е национален стандарт, за който след съгласуване с държавите – членки на Европейския съюз пред Европейската комисия е доказано, че произведените в съответствие с него продукти отговарят на съществените изисквания към строежите.”;
б) в ал. 2:
аа) в т. 4 накрая се добавя “с изключение за разрешенията за строителни продукти”;
бб) създава се т. 5:
“5. Европейски технически одобрения се издават от нотифицирани пред Европейската комисия лица за издаване на европейски технически одобрения – членове на Европейската организация за технически одобрения”.
Комисията подкрепя по принцип предложенията и предлага да се създадат параграфи 8, 9 и 10:
“§ 8. Техническите паспорти на съществуващите строежи в експлоатация – държавна и общинска собственост, извън случаите по чл. 176а, ал. 1, се съставят до 31 декември 2011 г. Сроковете за съставяне на техническите паспорти за отделните категории строежи се определят в наредбата по чл. 176а, ал. 6.
§ 9. Наредбите по този закон се издават или приемат до 31 декември 2006 г.
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-председател на комисията.
Уважаеми народни представители, чухте § 6, който касае някои промени в Заключителните разпоредби. Имате думата.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте последния § 6, който се подкрепя от комисията и съответно е направена редакция по номерацията на вносителя.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет, с това и изменението и допълнението на Закона за устройството на територията № 602-01-55, внесен от Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: С това се изчерпва точка девета от програмата за дневния ред на Народното събрание.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЛИЗАНЕТО И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът е разпределен на Комисията по правни въпроси, на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейска интеграция.
Искам да се обърна към залата да има присъстващи представители на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по европейска интеграция, за да докладват другите становища.
Заповядайте, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Благодаря, госпожо председател.
Господа народни представители, представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно цитирания законопроект.
На заседание, проведено на 24 август 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.
На заседанието присъстваха господин Румен Андреев – заместник-министър на вътрешните работи, госпожа Габриела Киофанова и Красимир Чипов – юрисконсулт в Дирекция “Международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Румен Андреев.
Проектът на Закон за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България въвежда в българското законодателство изискванията на Директива 2004/38 на Европейския съюз на Европейския парламент и съвета относно правото на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки.
Във връзка с транспонирането на директивата в националните законодателства на Европейската комисия изрично препоръчва създаването на специален закон, който да урежда свободното движение и свободното пребиваване на гражданите на Европейския съюз на територията на държавите членки, както и ограниченията на тези права на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве.
Предложеният законопроект следва изцяло структурата на Директива 2004/38 на Европейските общности, като са взети предвид и изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за прилагането му във връзка с правната техника при изготвянето на законопроекти.
В Глава първа от законопроекта се определят обществените отношения, които се уреждат и кръгът лица, спрямо които се прилага той, както и техните права и задължения.
В Глава втора се урежда режимът за влизане и пребиваване на лицата, както и документите, с които те удостоверяват правото си на свободно движение на територията на Република България.
В Глава трета от законопроекта са деференцирани видовете пребиваване – продължително и постоянно. Изчерпателно са посочени условията, на които следва да отговарят лицата, за да придобият съответния статут, както и процедурата по издаване на документите, които удостоверяват правото им на свободно движение на наша територия. Проектът прави разграничение на видовете документи в зависимост от гражданството на лицето. На гражданите на Европейския съюз, на държавите страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария се издава удостоверение за продължително, респективно постоянно пребиваване. На членовете на техните семейства, които не са граждани на изброените държави, се издава карта за пребиваване или за постоянно пребиваване.
В съответствие с изискванията на директивата законопроектът предвижда ограничаване на правото на свободно движение и свободно пребиваване в случаите, когато има основания, свързани с националната сигурност, обществения ред или общественото здраве.
В Глава четвърта са предвидени и принудителните административни мерки, които Република България може да вземе, когато установи наличието на съответното основание.
В Допълнителната разпоредба се съдържат легални дефиниции на понятията: член на семейство на гражданин на Европейския съюз, удостоверение за продължително, респективно постоянно пребиваване, карта за пребиваване, карта за постоянно пребиваване и други, които законопроектът използва.
В хода на обсъждането на законопроекта се поставиха следните дискусионни въпроси:
Относно обсега на лицата по отношение на които ще се прилага законопроектът, народните представители Мая Манолова, Надка Балева и Янаки Стоилов обърнаха внимание, че законопроектът въвежда непознатата за българското право фигура на “регистрирано пратньорство”. Според Янаки Стоилов признаване на правата по този закон на такива лица на територията на Република България означава чрез въвеждане на европейското законодателство да се създаде разминаване с националното, като се признае нова форма на съжителство. Член 2, т. 2, буква “б” от Директива 2004/38 на Европейската общност транспонирането, която е предмет на предложения законопроект, изрично предвижда, че правата, които директивата предоставя, могат да се упражняват от тази група лица, когато “законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното партньорство като равносилно на брак и в съответствие с условията, посочени в приложимото за случая законодателство на приемащата държава”. Предвид на това предложеният законопроект следва да намери приложение само по отношение на лица, на които и според българското право се признава, че фактическите отношения са равносилни на брачни.
Относно реда за влизане в страната народните представители се обединиха около становището, че законопроектът следва да даде по-подробна уредба на процедурата за издаване на визите на членовете на семействата на граждани на Европейския съюз, които не са граждани на Европейския съюз или да предвиди препращаща норма към Закона за чужденците в Република България, където се съдържа такава уредба. В противен случай възниква празнота в регламентацията по съществен за законопроекта въпрос.
Относно режима за напускане на страната прави впечатление, че липсва уредба относно ограничаване на правото на напускане на страната, каквато се съдържа например в Закона за чужденците в Република България. Въпреки че целта на законопроекта е да уреди свободното движение на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, възможно е да се проявят основания, въз основа на които следва правото на напускане да се ограничи и които не са свързани с наложена мярка на процесуална принуда “забрана за напускане на страната” по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. В тази връзка народните представители изразиха становище, че следва законопроектът да се развие в посочената му част.
Относно изискването гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства да притежават необходимите финансови средства за покриване на разходите по тяхното пребиваване, без да са в тежест на системата за социално подпомагане в Република България, каквото е и изричното изискване на директивата, народният представител Надка Балева обърна внимание, че законопроектът не определя в какъв размер следва да бъдат те. Във връзка с този въпрос народните представители се обединиха около становището, че законопроектът може да възприеме разрешението, което се съдържа в Закона за чужденците в Република България и да възложи на Министерския съвет да определи сумата с подзаконов нормативен акт.
В края на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи предложения Законопроект за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, внесен от Министерския съвет, и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Стоилов.
Заповядайте, господин Свинаров, да ни запознаете с доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Николай Свинаров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
относно Законопроект за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 10.08.2006 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 23 август 2006 г.
Законопроектът за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България бе представен от заместник-министъра на вътрешните работи господин Цонко Киров. Посочено бе, че с проекта в българското законодателство се въвеждат изискванията на Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Европейския съюз и на членове на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите членки. Господин Киров изрично подчерта, че уреждането в специален закон на обществените отношения, свързани със свободното движение на гражданите на Европейския съюз на територията на Съюза, следва препоръката на Европейската комисия към държавите членки. В законопроекта правна уредба са намерили условията и редът за упражняване правото на гражданите на Европейския съюз и на членовете на техните семейства на свободно движение и свободно пребиваване на територията на нашата страна. Подробно са уредени видовете пребиваване – допустимо, продължително и постоянно – и техните правни последици. В своето изложение господин Киров се спря и на предвидените със законопроекта ограничения на правото на влизане и пребиваване на основания, свързани с националната сигурност, обществения ред и общественото здраве. Принудителните административни мерки, които могат да бъдат налагани, са отнемане правото на пребиваване в Република България, експулсиране и забрана за влизане в страната.
В хода на дискусията госпожа Надка Балева отправи следните бележки по предложените текстове. От една страна е необходимо в законопроекта да намери място разпоредбата на чл. 8, § 4 от директивата, а, от друга, въведеното понятие „регистрирано партньорство”, което като форма на семейни отношения не е познато на българското законодателство, или да отпадне от Допълнителната разпоредба на проекта, или да бъде уредено с допълнение на Семейния кодекс.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.
Становището на комисията е прието на 23 август 2006 г. с консенсус.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Заповядайте, госпожо Ангелиева, да ни запознаете със становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Мария Ангелиева-Колева:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г.
На свое заседание, проведено на 17 август 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от господин Цонко Киров – заместник-министър на вътрешните работи. На заседанието присъстваха: госпожа Габриела Киофанова и господин Красимир Ципов – юрисконсулти в дирекция „Международно сътрудничество” в Министерството на вътрешните работи.
Предложеният законопроект има за цел да уреди условията и реда за влизане, пребиваване и напускане пределите на Република България от гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Законопроектът регламентира видовете и сроковете за допустимо пребиваване на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства на територията на Република България. Проектът създава условия за продължителен престой в страната на лица, които искат да пребивават в България за повече от три месеца и определя процедурата и условията за това. В законопроекта се предвижда възможност по заявление, подадено от заинтересуваните лица, да се издава документ за престой в България. Предвижда се документът за престой да бъде различен, в зависимост от националността на искателя. Създава се възможност на гражданите на Европейския съюз при определени условия да се издава така нареченото удостоверение за продължително пребиваване, а на членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, да се издава „карта за продължително пребиваване”. В проекта се определят условията, на които трябва да отговарят лицата, желаещи да пребивават продължително в България.
Предложеният законопроект урежда и условията за постоянно пребиваване на територията на страната на граждани на Европейския съюз и на членове на техните семейства. Условие за получаване на такъв статут от лицата е те да са пребивавали на територията на България непрекъснато в продължение на пет години. Статутът си на постоянно пребиваващ в България гражданите на Европейския съюз ще доказват с „удостоверение за постоянно пребиваване”, а членовете на семействата им, които нямат гражданство на държава – членка на Европейския съюз, с „карта за постоянно пребиваване”.
В законопроекта е намерил правно решение и въпросът за ограничаване правото на влизане и пребиваване в страната от граждани на Европейския съюз и членове на техните семейства. Предвижда се при сериозни основания, когато има данни, че дадено лице или лица създават сериозна опасност за националната сигурност, обществения ред и общественото здраве, спрямо такива лица да бъдат прилагани следните принудителни административни мерки – отнемане правото на пребиваване в Република България, експулсиране и забрана за влизане в страната. В законопроекта е посочено, че налагането на тези мерки може да се основава само на личното поведение на лицето, като във всеки отделен случай се преценява и степента, в която лицето е застрашило националната сигурност, обществения ред или общественото здраве. При налагане на принудителните административни мерки трябва да се вземат предвид и продължителността на пребиваване на лицето в Република България, неговата възраст, здравословното му състояние, икономическото и семейното му положение, социалната и културната интеграция и степента на връзка със страната по произход. Законопроектът създава и възможност за съдебна защита на тези лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
С предложения законопроект се изпълнява отправената от Европейската комисия до България препоръка за уреждане чрез специален закон на реда за свободно движение на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства на територията на България. Законопроектът за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България транспонира в националното ни законодателство Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Европейския съюз и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
Предложеният законопроект въвежда изцяло директивата, следвайки нейната структура, с изключение на изискванията, свързани със социалното осигуряване, с териториалния обхват на правото на пребиваване, еднаквото третиране на всички граждани на Европейския съюз, гласността относно правата и задълженията на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
Република България има задължението да въведе посочените изисквания в националното законодателство след присъединяване на страната към Европейския съюз.
С оглед съответствието на законопроекта с Директива 2004/38 могат да бъдат направени следните бележки:
Първо, в законопроекта не отразена разпоредбата на чл. 8, § 4 от директивата, който определя примерни параметри на понятието “достатъчни средства”. Препоръчително е такава разпоредба да бъде въведена.
Второ, в чл. 2, буква “б” от директивата е предвидено, че държавите членки по своя преценка могат да включат в кръга на членовете на семейството и партньора, с който гражданин на Европейския съюз е сключил регистрирано съжителство. Тъй като тази форма на семейни отношения не е уредена в българското законодателство е препоръчано изразът “регистрираното партньорство с гражданин на Европейския съюз” да отпадне от § 1, т. 1, буква “а”. В Допълнителната разпоредба на законопроекта или в Преходните и заключителни разпоредби да се предвидят съответните изменения в Семейния кодекс.
Въз основа на изложеното може да се направи заключението, че предложеният проект на Закон за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България е в съответствие с Директива 2004/38.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа “за”, предлага на Народното събрание на приеме на първо гласуване проект на Закон за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, № 602-01-73, внесен от Министерския съвет на 10 август 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Сега имат думата народните представители, които имат желание да вземат отношение към законопроекта.
Госпожа Надка Балева желае да вземе отношение по внесения законопроект, заповядайте.
НАДКА БАЛЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Внесеният законопроект е интеграционен. Безспорно той има своите достойнства – регламентира детайлно въпросите с влизането и пребиваването на чуждестранни лица от посочената в закона категория у нас.
Имам обаче някои възражения, които при обсъждането в комисията поставих на вниманието и те се свеждат главно в две насоки.
Едното е, че на много места в законопроекта се предоставя възможност за пребиваване у нас освен на членове на семействата и на лица, с които е налице регистрирано партньорство. С оглед на националните ни традиции и с оглед на действащата нормативна уредба у нас такова понятие и такава форма на съжителство не съществува. Още повече, че в директивата не е изискването императивно да се предостави възможност и на тези лица, а е споменато, че приемащата страна, съобразно собственото си национално законодателство може да предвиди такава възможност. И тъй като и в проекта за нов Семеен кодекс се предвижда уреждането на фактическото съжителство, но не и на регистрираното партньорство смятам, че в окончателния текст на този закон следва да отпадне въобще като основание за пребиваване това регистрирано партньорство, което, казвам, че не е типично и за нашето законодателство.
С оглед премахване възможността за субективна преценка на лицето, което издава удостоверение за пребиваване следва да се рамкират достатъчното средства, необходими за пребиваването. Казвам, че според един това може да бъде сума в един размер, според друг – в друг размер. Още повече, че в директивата, на която ние се позоваваме, има такива параметри на достатъчно средства.
В крайна сметка с изясняването на тези въпроси, които са проблемни смятам, и ние от Коалиция за България, смятаме да подкрепим на първо четене предложения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Има ли реплики към изказването на госпожа Балева? Няма.
Има ли други желаещи народни представители, да вземат отношение към предложения законопроект? Не виждам.
В такъв случай обявявам разискванията за приключени и ще преминем към първо гласуване на законопроекта.
Моля народните представители да заемат местата си в пленарната зала.
Поставям на първо гласуване Законопроект за влизането и пребиваването на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства в Република България, № 602-01-73, вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
С това изчерпихме точка десета от програмата на Народното събрание.
Преминаваме към точка единадесета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ.
Законопроектът е разпределен на Комисията по транспорт и съобщения като водеща комисия, както и на Комисията по европейска интеграция.
Не виждам господин Мирчев, но сигурно има кой да представи становището на Комисията по транспорт и съобщения.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Уважаема госпожо председател, първо имам едно процедурно предложение – да бъдат допуснати до залата госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и господин Георги Николов – директор на дирекция в министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Има ли противно становище? Няма.
В такъв случай нека да гласуваме по направената процедура за допускане в пленарната зала на посочените лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Моля да поканите заместник-министъра и експерта в пленарната зала.
Заповядайте, господин Илиевски.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Представям на вашето внимание доклад на Комисията по транспорт и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.:
“На две редовни заседания, проведени на 3 и 10 август 2006 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.
На заседанията присъстваха господин Петър Мутафчиев – министър на транспорта, госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, госпожа Красимира Стоянова – директор на Дирекция “Правна” към Министерството на транспорта и експерти от Министерството на транспорта.
Законопроектът беше представен от вносителите.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт е изготвен с цел постигане на цялостно съответствие с европейските изисквания в областта на железопътния транспорт и необходимостта от повишаване на безопасността и подобряване на ефективността на железопътния транспорт.
Голяма част от промените са свързани с въвеждане изискванията на Директива 2004/49 на Европейския съюз, свързана с безопасността на железопътния транспорт в Общността, чиято основна цел е създаването на обща регулаторна рамка за безопасност на железопътния транспорт в Европейския съюз.
Член 6, ал. 2 определя националния орган по безопасността на железопътния транспорт в Република България – Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”. Безопасността в железопътния транспорт се осигурява чрез прилагане на общоприложими изисквания за безопасност към участниците в железопътния транспорт.
Управителят на инфраструктурата и железопътните превозвачи се задължават да поддържат функциониращи системи за управление на безопасността, които обхващат вътрешните правила на службите и звената, отговорни за безопасността, анализи и оценка на нивото на риска на безопасността, контрол по спазване на технологичните процеси, контрол по обучение, квалификация и компетентност на персонала, контрол по спазване на нормативната уредба и др. Отговорността за безопасната експлоатация на железопътната система е възложена на управителя на инфраструктурата и на железопътните превозвачи, а контролът върху системите за управление на безопасността, на управителя на инфраструктурата и на железопътните превозвачи се осъществява от Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
За гарантиране на високо ниво на безопасността в железопътния транспорт и в съответствие с Директива 2004/49 на Европейския съюз се въвежда изискването управителят на инфраструктурата и железопътните превозвачи да притежават удостоверение за безопасност, издавано от Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” за срок от пет години. Създадено е правно основание за издаване на наредба на министъра на транспорта, в която ще се въведат в цялост изискванията на Директива 2004/49 на Европейския съюз.
Друга част от измененията регламентират материята за разследване на произшествията в железопътния транспорт, транспониращи останалата част от разпоредбите на Директива 2004/49. Предвижда се извършване на независимо от съдебното следствие техническо разследване, чиято цел е да установи причините за железопътните произшествия, без да се определя вина. Разследването се осъществява от специализирано звено в Министерството на транспорта, чиито служители имат право на достъп до мястото на произшествието, до всяка информация, съоръжение и подвижен състав, свързани с него, и до всички доказателства, свързани с разследването. Органите на държавната власт, чиито функции по компетентност са свързани с разследването на произшествия, се задължават да оказват съдействие на служителите от звеното. В съответствие с изискванията на европейското законодателство за прозрачност и обществена достъпност на информацията, се предвижда изготвяне на окончателен доклад за всяко произшествие, който се публикува на страницата на Министерството на транспорта в Интернет.
Важна част от измененията и допълненията в законопроекта са свързани с въвеждане на изискванията за оперативна съвместимост. Транспонират се нормите на Директива 1996/48 на Европейския съюз относно взаимодействието и оперативността на трансевропейската железопътната система за високоскоростни влакове, изменена и допълнена с Директива 2004/50 на Европейския съюз, Директива 2001/16 за оперативна съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система, изменена и допълнена с Директива 2004/50 на Европейския съюз. Новата Глава шеста “а” – “Оценяване и проверка на съответствието на железопътната система” създава законовата рамка за поетапно оперативно и техническо съвместяване на националната железопътна система с трансевропейската система, като се създава организация за оценяване и проверка на съответствието на железопътната инфраструктура и подвижния състав със съществените изисквания към тях.
За осъществяване на оперативната съвместимост, националната железопътна система, включваща железопътната инфраструктура и подвижния състав, се разделя на подсистеми, обединяващи отделни съставни елементи, като за всяка една се определят специфични съществени изисквания. Оценяването на съответствието на съставните елементи и проверката на подсистемите се извършва от лица, получили разрешение от министъра на транспорта или от упълномощено от него длъжностно лице.
Раздел І “Лицензиране” от Глава трета “Железопътни превози на пътници и товари” се допълва с нови текстове, изцяло съобразени с разпоредбите на Директива 95/18 за лицензиране на железопътните предприятия, изменена и допълнена с Директива 2001/13 и с Директива 2004/49. Прецизира се обхватът на лицензията. Лицензията за извършване на железопътни превози на пътници предоставя правото да се превозват пътници, техният ръчен багаж, багажни пратки и колетни пратки, а лицензията за извършване на железопътни превози на товари предоставя правото да се превозват товари.
Допълват се правомощията на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация” с оглед упражняване на контрол за спазване на изискванията за безопасност и за оперативна съвместимост.
При обсъждането на законопроекта беше отбелязано, че той не дава отговор на въпросите, поставени в Доклада на Европейската комисия за България през м. юни 2006 г. в частта “Икономически критерии”, отнасящи се до финансовото състояние, преструктурирането на железопътния сектор и капацитета на регулаторния орган.
Беше отбелязана необходимостта от разработването на нов Закон за железопътния транспорт. Около това становище се обединиха членовете на комисията и представителите на Министерството на транспорта.
Сегашният закон е неработещ, не дава и не спомага за прилагане по-ефективни мерки за финансово оздравяване на железниците, за по-ефективно управление на железопътната услуга, за по-добра инвестиционна политика.
След проведените дебати и изказаните мнения по представения законопроект, Комисията по транспорт и съобщения с 10 гласа “за” и 1 глас “въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 19.07.2006 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, господин Илиевски.
Моля госпожа Мария Ангелиева да ни запознае със становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 654-01-100, внесен от Йордан Мирчев Митев
на 19 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 27 юли 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от Министерския съвет, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, внесен от народния представител Йордан Мирчев.
Законопроектът на Министерския съвет беше представен пред членовете на комисията от господин Георги Петърнейчев – заместник-министър на транспорта. В обсъждането взеха участие господин Йордан Мирчев и господин Георги Николов – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Железопътна администрация”.
Предложеният от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт е изготвен с оглед постигането на цялостно хармонизиране с европейските изисквания в областта на железопътния транспорт. Една част от промените са свързани с въвеждане изискванията на Директива 2004/49 относно безопасността на железопътния транспорт в Общността. Важна част от измененията и допълненията в закона са свързани с транспониране на Директива 1996/48 относно взаимодействието и оперативността на трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове, изменена и допълнена с Директива 2004/50, Директива 2001/16 за оперативната съвместимост на трансевропейската конвенционална железопътна система, изменена и допълнена с Директива 2004/50.
В съответствие с изискванията на Директива 95/19 се предоставя възможност на концесионера – управител на железопътната инфраструктура, да събира инфраструктурните такси за използването й. Правилата за лицензиране се допълват с нови текстове, изцяло съобразени с разпоредбите на Директива 95/18 за лицензиране на железопътните предприятия, изменена и допълнена с Директива 2001/13 и с Директива 2004/49.
Законопроектът на народния представител Йордан Мирчев в съответствие с Директива 2004/49 също предвижда, че Изпълнителна агенция „Железопътна администрация” изпълнява функциите на национален орган по безопасността в железопътния транспорт и регулаторен орган в железопътния транспорт.
В представения от Министерския съвет законопроект:
- се определя регулаторният орган, както и националният орган по безопасността на железопътния транспорт в Република България, а именно – Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”, като се уреждат техните правомощия и задължения във връзка с безопасността;
- се въвежда изискването управителят на инфраструктурата и железопътните превозвачи да притежават удостоверение за безопасност;
- се регламентира материята относно разследване на произшествията в железопътния транспорт;
- се въвеждат изисквания за оперативна съвместимост, включително относно трансевропейската железопътна система за високоскоростни влакове;
- се прецизират текстовете относно предоставянето на концесия на обекти от железопътната инфраструктура;
- се усъвършенства режимът за лицензиране на железопътните предприятия;
- се допълват правомощията на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”;
- се допълват и лицензират легалните дефиниции.
Предлаганите от народния представител Йордан Митев изменения и допълнения в Закона за железопътния транспорт са насочени към:
- подобряване модела за управление на железниците и железопътната услуга;
- уреждане на интегрираната транспортна услуга, която се основава на участието на железниците във взаимодействие с пристанищата, автомобилните превозвачи и операторите на комбинирани превози;
- създаване на механизъм за финансиране на системите за безопасност;
- повишаване изискванията за лицензиране на превозвачите;
- повишаване отговорността на управителните органи за ефективното управление на железниците.
Би могло да се направи препоръка в чл. 37, ал. 3, изречение второ от предложения от Министерския съвет законопроект лицензията да се преразглежда и в случай на значителна промяна или разширяване сферата на дейност на железопътния превозвач, както предвижда чл. 11, ал. 6 от Директива 95/18.
В законопроекта на народния представител Йордан Мирчев е предвидено, че концесия не може да се предоставя за експлоатацията на железопътна инфраструктура. Подобно ограничение не съществува в актовете на органите на Европейския съюз и по-специално в Директива 95/19, поради което не би следвало да се въвежда в Закона за железопътния транспорт.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 602-01-58 въвежда изцяло изискванията на Директива 2004/49, Директива 19996/48, изменена и допълнена с Директива 2004/50, Директива 2001/16, изменена и допълнена с Директива 2004/50, Директива 95/19, Директива 95/18, изменена и допълнена с Директива 2001/13 и с Директива 2004/49, Директива 2003/6, Директива 2003/124, Директива 2001/125 и Директива 2004/72 във вътрешното законодателство, а законопроектът на народния представител Йордан Мирчев Митев съответства на Директива 2004/49.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие – 11 гласа „за”, на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 602-01-58, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 654-01-100, внесен от Йордан Мирчев Митев на 19 юли 2006 г., като направени предложения бъдат взети предвид от водещата комисия при изготвяне на обединен законопроект между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Преди да продължим нататък, ще помоля вносителите от Министерския съвет, ако желаят, да вземат отношение.
Преди това да направя едно уточнение за яснота на народните представители. Разглеждан е и е приет в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносител Министерският съвет. Старият законопроект, за който има становище Комисията по европейска интеграция, който е внесен от господин Йордан Мирчев, не е в дневния ред. По него няма и становище на водещата комисия. Тоест, предмет на разискванията е само законопроектът с вносител Министерския съвет.
Желаят ли някои от вносителите да вземат отношение? Не.
Преминаваме към разисквания от народните представители.
Има ли желаещи за изказвания по този законопроект?
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Преди всичко искам да Ви благодаря, госпожо председател, че в краткото въведение преди разискванията Вие съобщихте, че съгласно дневния ред за настоящата парламентарна седмица, на първо четене се разглежда единствено Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт с вносител Министерският съвет. В същото време в деловодството на Народното събрание на всички народни представители са раздадени два законопроекта. Единият, който току-що беше цитиран, и вторият – законопроектът с вносител председателят на Комисията по транспорт и съобщения господин Йордан Мирчев, който е депозиран на 20 юли 2006 г.
По време на разискванията, които бяха проведени в комисията, в крайна сметка, макар че господин Мирчев не заяви ясно, че иска да продължи разискването по неговия законопроект, вие знаете, че единственият документ, който позволява да се разглежда само единият законопроект, е официално оттегляне на другия законопроект от неговия вносител. Смятам, че следя внимателно разискванията през последните две седмици и не съм чул председателя на Народното събрание да е съобщил за оттегляне на законопроекта на господин Йордан Мирчев. Нещо повече, Комисията по европейска интеграция прави предложение да бъдат приети двата законопроекта и на тази база да бъде изработен общ законопроект за второ четене. В противен случай ние влизаме в директно нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който правилник в чл. 68 категорично повелява, че тези законопроекти – има се предвид уреждащи една и съща материя – се обсъждат едновременно от Народното събрание и се гласуват поотделно. Искам да разбера в каква процедура всъщност ние се намираме и имаме ли правно основание да разглеждаме само единия законопроект, а другият сякаш е мушнат някъде под килима и не може да се разбере къде е.
Аз моля Правния отдел на Народното събрание да направи незабавно справка, за да се знае какво е състоянието на втория законопроект, внесен от господин Йордан Мирчев. Отново твърдя, че ако този законопроект не е оттеглен, ние нямаме право да го разглеждаме.
Радослав Илиевски (КБ, от място): Оттеглен е.
Иван Иванов: Оттеглянето става с официално прочитане от председателя на Народното събрание.
Радослав Илиевски (КБ, от място): Виж стенограмата.
Иван Иванов: Няма стенограма. В правилника е записано как се извършва оттеглянето на един законопроект. Още повече, че само преди три дни имаше интервю на господин Йордан Мирчев на цяла страница във вестник „Дневник”, в което на въпрос на журналистката дали е оттеглил законопроекта си, той казва: „Не, аз не съм си оттеглил законопроекта”. И ние трябва да имаме яснота, господин Илиевски. Мисля, че и Вие сте съгласен с мен, че яснотата трябва да доминира при разискванията в Народното събрание. Затова аз не казвам, че той не е оттеглен, просто искам да разбера и ще изчакам какво ще съобщи госпожа Михайлова. Ако има съобщение за оттеглянето, това е дефинитивно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Иванов, нямаме информация да е оттеглен законопроекта, но още докато се докладваха становищата на комисиите, поисках информация от Правния отдел какво имаме в дневния ред, какво е гласувала залата, за да имаме яснота какъв е дневният ни ред. Информацията, която получих от Правен отдел е, че парламентът е приел в дневния ред да бъде включен единствено и само законопроекта с вносител Министерският съвет. Именно затова дадох тази информация още преди да започне разискването.
Иван Иванов: Госпожо председател, аз все пак считам, че Правният отдел не си е свършил коректно работата, защото той знае, че има два законопроекта. За да поиска да се гледа само един законопроект, това може да бъде направено само, ако другият законопроект е оттеглен. Иначе се оказваме в една ситуация, в която не знаем можем ли изобщо да вземем отношение по другия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Той не е в дневния ред.
Иван Иванов: Би трябвало да е в дневния ред, ако е спазен Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, в който е казано, че законопроекти се обсъждат едновременно в Народното събрание. Ако законопроектът е оттеглен, нещата се изясняват. Нямам нищо против. Ако не, трябва да питате господин Мирчев дали е оттеглил законопроекта си или не, господин Илиевски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Господин Иванов, макар че влязохме в момента в някаква странна процедура, това, което имаме като информация е, че законопроектът с вносител Йордан Мирчев не е оттеглен. Той не е гласуван от пленарния състав на Народното събрание като точка в дневната програма на Народното събрание. Внесен е на 19 юли 2006 г. Не е разглеждан. Аз не мога да кажа дали са една и съща материя в момента, защото не съм прочела и двата законопроекта.
Иван Иванов: Един и същи законопроект е, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Знаете, че макар и изменения на едни и същи законопроекти, възможно е да се разглеждат поотделно. Това, което имаме като информация, е решение на парламента да разглежда единствено и само законопроекта с вносител Министерският съвет.
Иван Иванов: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да продължавам този спор и оставам на мнението си, че Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание е нарушен, защото това не е прецедент – да се получат два законопроекта, които са депозирани, и се разглежда единия, когато другият е оттеглен, или се разглеждат и двата, като се взима становище поотделно по единия и по другия.
Извън този спор, относно коректността в обсъждането на единия от двата законопроекта, аз все пак ще изразя моето становище по законопроекта на Министерския съвет, защото другият очевидно не е в ход на обсъждане.
Аз ще гласувам за законопроекта, който се внася от Министерския съвет като изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт. Ще гласувам, защото този законопроект наистина отговаря на една необходимост от хармонизиране на нашето законодателство, има се предвид директно Закона за железопътния транспорт, с директиви на Европейския съюз, едната от които е 2004/49, която касае безопасността на железопътния транспорт в страните – членки на Европейския съюз, и очевидно се залагат именно тези изисквания към безопасността, които са доминиращи в страните – членки на Европейския съюз.
Втората насока на хармонизирането, която е в съответствие с няколко други директиви – последната от които е 2004/50 и която директива касае оперативната съвместимост на железопътните дружества в рамките на Европейския съюз и, бих казал, Европейската транспортна инфраструктура в областта на железопътния транспорт.
И двете направления на хармонизация считам, че са наложителни и ще ги подкрепя.
Вън от всичко това, няма да пропусна да заявя следното: че реално проблемите на българския железопътен транспорт са не само големи, ще кажа – те са огромни, защото железопътният транспорт в момента се намира в изключително тежко състояние, не само финансово. Той се намира в тежко финансово състояние и това е безспорен факт. Но той се намира в много тежко състояние на ниско качество на предлаганата услуга; на липса на потребители на тази услуга – както пътници, така и товари; напълно несъответствие на нашия железопътен транспорт по отношение на основни показатели като: точност на извършване на услугата; скорост на извършване на услугата; комфорт на извършване на услугата. Единствено, може би по цени, железопътният транспорт се явява наистина напълно достъпен, но до голяма степен той по никакъв начин не отговаря на високите изисквания, които се предявяват в момента в страните – членки на Европейския съюз.
Аз знам отговора, който ще ми бъде даден от представителите на вносителя – това са представителите на Министерството на транспорта, а то е, че се разработва нов Закон за железопътния транспорт, който ще отчете, бих казал, всички негативни тенденции към момента и евентуално ще посочи пътища за излизането от това състояние. Считам, че този закон вече трябваше да бъде разгледан от пленарната зала.
Макар че министър Мутафчиев от една година е в министерския кабинет на Министерството на транспорта, искам да заявя, че поради неговата професионална пристрастеност към проблемите на железопътния транспорт, познаването на тези проблеми поради това, че самият той, преди това като депутат, а още преди това като представител на едно от сравнително големите предприятия в тази област в страната, можеше да представи този нов законопроект в рамките на тази една година. Защото разглеждането сега на тази рамка на хармонизация с две конкретни директиви, извинете, но ми прилича на оркестъра на „Титаник”, когато ние свирим и считаме, че всичко върви нормално, а в същото време корабът, в случая говоря за железопътния транспорт, много бързо потъва.
Финансовите задължения, които бяха санирани през 2002 г. на БДЖ – една от двете части на фирмите, представляващи основно железопътния транспорт, сега са натрупани в още по-голям размер. Проблемите и качеството на железопътната инфраструктура, редица други дейности, които са обрасли с корупция в областта на железопътната инфраструктура, ме карат да мисля, че ние сме в голямо закъснение. И знаейки, че това, което казвам в момента, няма пряко отношение към закона, който ще гласуваме, аз считам, че е крайно необходимо и максимално спешно трябва да бъде предложен нов закон, в който по съвсем друг начин да бъде структурирана както Компанията, отговаряща за железопътната инфраструктура, така и “Български държавни железници”, които отговарят за превози, пътници и товари. Това трябва да бъде приоритет на министерството в тази област.
Законите за хармонизация с определени директиви ще бъдат много добри за Доклада на Европейската комисия, който трябва да получим в края на м. септември. Да, България хармонизира по отношение на съвместимост с трансевропейската мрежа и по отношение на безопасност на железопътния транспорт своето законодателство с европейското. Това обаче е една глазура върху, бих казал, една дълбоко загнояла рана. Отново повтарям, към момента ние бягаме от истинските проблеми в железопътния транспорт или ги говорим, без реално да се предприеме каквото и да било. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата за процедура народният представител Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Колеги, предлагам да удължим работното време на днешното пленарно заседание до изчерпване на точката, която разглеждаме в момента – проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт и неговото приемане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Подлагам на гласуване направената процедура за удължаване на времето до изчерпване на точката, в която сме в момента.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 95, против 9, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема – удължаваме заседанието до приключване на разискванията и приемане на този законопроект.
Преди това обаче по повод на процедурните въпроси, които се разискваха, искам да кажа, че грешката, господин Иванов, ако е такава, относно това кой законопроект да се разглежда или е трябвало и двата, е допусната още при приемането на дневния ред на Народното събрание.
Има думата заместник-министър Красимира Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Първоначално не счетох, но сега ми се струва, че е целесъобразно да поднеса малко информация и да хвърля яснота по отношение на това какво е положението в железопътната система в страната като фактическо състояние и каква е правната страна на този въпрос досежно необходимостта да хармонизираме българското законодателство с изискванията на Европейския съюз. В действащия закон, включително с предложените в момента от Министерския съвет изменения и допълнения изцяло се оформя юридическата рамка за развитие на железопътния транспорт в страната досежно необходимостта да имаме лицензирани и съответни процедури, досежно това да проверяваме дали лицензираната структура отговаря на изискванията, дали спазва необходимите процедури, правила и стандарти, изисквания за наличие на сертификати, изисквания за заплащане на инфраструктурни такси и съответни контролиращи административни организации и структури. Това е един закон, който ще бъде усъвършенстван с изменението и отговаря на изискванията, които ни поставя Европейският съюз. Въпросът за тежкото финансово състояние и на нашия превозвач, и на инфраструктурното предприятие стои на друга плоскост и тя е самият факт, че е конкретна реалност, докато законът дава изискванията и не визира конкретното финансово състояние или конкретните проблеми, които трябва да се решат на съответен превозвач или конкретно инфраструктурно предприятие. Поради тази причина, макар че проблематиката естествено е пряко свързана с това как се осъществява транспортът, в този действащ в момента закон и в законопроекта в действителност не се решава наистина – но и това не му е задачата, проблемът за финансовото възстановяване и оздравяване на фирмите. Ще дам един пример: ако си спомняте, преди повече от десет години имаше един закон за финансово оздравяване на държавните предприятия, но той беше отделен закон, който имаше такава цел и това беше основното му предназначение – да възроди, доколкото това е възможно с юридически мерки, финансовото състояние, да възвърне добрия финансов имидж на държавните предприятия. Той обаче не е един и същ със закона, който урежда как ще се осъществи видът дейност в транспортната сфера. По същия начин не може един такъв закон за финансово оздравяване да се идентифицира и да бъде обобщен заедно с един друг закон, който регламентира как ще се осъществи транспортният процес. Именно поради тази причина говорим за различни обхвати, за различни сфери на регулиране на материята. В настоящия законопроект, който представяме от името на Министерския съвет, транспортът се е постарал да отрази и да отговори на онова изискване на Европейския съюз по отношение на конкретните нормативни текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ангелов.
Румен Ангелов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не съм съгласен, госпожо заместник-министър, че законът няма отношение към финансовото състояние на железниците в България. Услугата се регулира от закона. Каквато е услугата – такава е конкурентоспособността на което и да е предприятие, а това е пряко свързано с финансовото състояние. Финансовото състояние на Български държавни железници е ужасно. Вие казахте – тежко, то е ужасно. Услугата е ужасна. Цялата работа е ужасна.
Не разбирам защо Министерството на транспорта постоянно отлага внасянето на нов законопроект, който постоянно твърдите, че ще бъде направен някога – декември, януари, март, има различна информация. Изцяло съм съгласен с колегата Иван Иванов, че другият законопроект, внесен от господин Мирчев, решаваше в голяма степен и въпросите по европрисъединяването и по синхронизацията със законодателството на Европейския съюз.
Законопроектът на господин Мирчев не беше оттеглен. Аз също смятам, че е извършено нарушение на правилника. Не искам да влизам в спор с председателя на заседанието, но това, което ще направим, страда от това, че поради някакви сблъсъци – не знам между кои хора, партии или коалиции, този законопроект не беше подложен за разглеждане заедно със законопроекта на Министерския съвет.
Българският народен съюз ще подкрепи на първо четене законопроекта на Министерския съвет. Той не е само синхронизационен. В голямата си част е синхронизационен, но там има и текстове, които касаят чисто работата на БДЖ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Екатерина Михайлова: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Илиевски.
Радослав Илиевски (КБ): Уважаема госпожо председател! Репликата им е по-скоро свързана с процедурата по внасянето на законопроекта на господин Мирчев.
Че има достойнства внесеният от него законопроект – има, но че самият господин Мирчев наруши процедурата по внасянето му, е факт. Не бива да го драматизираме тук и да блокираме приемането на единия законопроект за сметка на другия. На самото заседание на комисията, ръководено от господин Мирчев, той не пожела да бъде обсъждан неговият законопроект – процедура, която я няма никъде в правилника, но на практика не е минало по надлежния ред, утвърден от българския парламент за обсъждане на законопроект. Това стана с единственото условие, че той ще бъде обсъждан, когато бъде внесен новият Закон за железопътния транспорт от Министерството на транспорта. Затова няма и становище. Становището, което прочетох по този законопроект, е подписано от господин Мирчев и от никой друг. И няма споменат ред относно неговия законопроект.
Не виждам защо влизаме в един друг глух коловоз по този законопроект в момента. Той не е предмет на обсъждане – нито е в дневния ред, нито е минал в комисия, нито нищо. И това е воля на самия вносител. Може би него трябва да питаме, когато му дойде времето, а не сега да драматизираме нещата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Желаете ли дуплика, господин Ангелов? Не желаете.
Има ли други народни представители да желаят да вземат отношение? Не виждам желаещи да се изкажат около спора със законопроекта на господин Мирчев. Виждам, че самият господин Мирчев отсъства, така че няма как да го питаме – имаше такова изказване – и той да вземе отношение.
Обявявам разискванията за приключени.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт под вх. № 602-01-58, внесен от Министерския съвет.
Гласували 128 народни представители: за 124, против 3, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това гласуване приключваме законодателната работа на парламента за днешния ден. От приетия дневен ред на Народното събрание остана само една точка в законодателната програма – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Искам да съобщя на народните представители, че в утрешния ден във връзка със законодателната част на пленарното заседание на основание чл. 50, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от председателя ще бъдат предложени следните точки за включване в дневния ред на заседанието – още отсега народните представители да имат информация, а именно:
Първо четене на Законопроекта за корпоративното подоходно облагане, с вносител – Министерския съвет и
Първо четене на Законопроекта за данъците върху доходите на физическите лица, с вносител – Министерския съвет.
Другите съобщения, които имам да отправя към Народното събрание, са следните:
Комисията по правни въпроси ще проведе заседание на 31 август, четвъртък, от 16,00 ч. в зала 356.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 31 август, четвъртък, от 15,00 ч. в зала „Изток” на Народното събрание.
В Народното събрание е постъпила публикация от Българската народна банка „Парична статистика – юли 2006 г. и брутен външен дълг на България – юни 2006 г.”
Утре в парламентарния контрол ще участват: министърът на транспорта Петър Мутафчиев, министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски, министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на правосъдието Георги Петканов.
С това изчерпваме днешното пленарно заседание.
Утре – петък, 1 септември 2006 г., заседанието започва в 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,14 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Екатерина Михайлова

Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов