Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-09-21

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Борис Николов и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание.
Уважаеми колеги народни представители, както споменах и вчера при откриването на заседанието, днес, преди да продължим с точките от програмата за работата ни през седмицата, следва да обърнем внимание, да отдадем оценка на настъпващия Ден на независимостта на България – 22 септември.
Вчера в хода на деня бяха осъществени контакти между ръководствата на парламентарните групи, в резултат на които беше внесен и трябва да е в материалите, които сте получили тази сутрин, Проект за декларация на Народното събрание. Тя е внесена с писмо, подписана от ръководствата на всички парламентарни групи в Народното събрание и има подпис от името на независимите народни представители.
Предлагам да включим в днешния дневен ред като т. 1 този проект за декларация по процедурата на ал. 5 на чл. 40. Така че правя формално процедурно предложение за включване на точка в дневния ред, а именно разглеждане на проект за декларация във връзка с 98-ата годишнина от обявяването на независимостта на България.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 144 народни представители: за 143, против няма, въздържал се 1.
Предложението се приема.

Това е точка първа за днешния пленарен ден:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ВЪВ ВРЪЗКА С 98-АТА ГОДИШНИНА ОТ ОБЯВЯВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ.
Предлагам един от участвалите народни представители в съгласуването да представи текста на декларацията. Ако желае с няколко думи да я мотивира. Мотивите се съдържат в самото придружително писмо, както виждате.
Давам думата на господин Атанас Мерджанов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
На 22 септември 1908 г. с обявяването на независимостта на България тя се утвърди като равноправна и суверенна държава със свое самостоятелно място и роля на Балканите, в Европа и в света.
През 1998 г. Тридесет и осмото Народно събрание единодушно взе решение за обявяването на 22 септември за официален празник в Република България.
В тази връзка след проведени консултации между парламентарните групи и независимите народни представители предлагам на вашето внимание следния проект за декларация:

“ДЕКЛАРАЦИЯ

На основание чл. 86, ал. 1 на Конституцията на Република България и във връзка с 98-та годишнина от обявяването на независимостта на България Народното събрание на Република България

ДЕКЛАРИРА:

1. Подчертава значението за обявяването на независимостта на 22 септември 1908 г. като акт на окончателното утвърждаване на България като равноправна и суверенна европейска държава. С този акт бе официално признат авторитетът на държавните институции на страната, статутът на България като фактор със свое самостоятелно място и роля в регионалните и европейските процеси.
2. Припомня, че успехът на делото на независимостта е резултат на вековния стремеж на българския народ за свободно развитие, за равноправие и справедливост. Датата на нейното прогласяване увенча многолетната му борба за освобождение, разгърнала се в периода на българското Възраждане.
3. Подчертава, че на прага на присъединяването към Европейския съюз парламентарната република и конституционната демокрация придобиват ново значение и съдържание като основни фактори за пълноправното и отговорно членство на страната ни в Европейския съюз. Призовава всички държавни институции, структурите на гражданското общество, гражданите на Република България и в новите условия на членство да работят и допринасят за по-нататъшното осъществяване на свещените идеали и делото на независимостта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Уважаеми колеги, това е текстът на декларацията, който се предлага. Както виждате, той е съгласуван с всички парламентарни групи.
Има ли желаещи да вземат думата по повод на 22 септември? Ако няма такова желание, предлагам да гласуваме тази декларация.
Моля, гласувайте текста на декларацията.
Гласували 156 народни представители: за 155, против няма, въздържал се 1.
Декларацията е приета.
Преди да преминем към редовните точки от дневния ред, позволете само едно съобщение.
В писмо до председателя на Народното събрание на основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народните представители Юнал Тасим и Юксел Хатиб оттеглят подписите си като съвносители на внесения от Васил Калинов и група народни представители Законопроект за горите с мотиви към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ГРАЖДАНСКАТА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ ЛИЦА.
Законопроектът е приет на първо четене на 29 юни 2006 г. Има доклад на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Проф. Огнян Герджиков – председател на тази комисия, е подписал доклада, но не го виждам в залата. Има ли заместник-председател на комисията в залата?
Господин Юсеин е тук. Макар и да е вносител на законопроекта, няма юридическа пречка да бъде и докладчик, макар че не е много прието.
Няма пречка господин Юсеин да докладва становището на комисията, но той е и вносител, ще участва като изрази становище по един или друг текст, различно от комисията или да го защити. Затова, ако има член на комисията...
Не ме поставяйте в неловко положение – знаeм, че следващата точка е този законопроект и от цялата комисия да няма кой да докладва!
Заповядайте, госпожо Любчева.
ДОКЛАДЧИК Маруся Любчева: „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица № 654-01-66, внесен от Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов на 17 май 2006 г.”
Наименованието на закона е: „Закон за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате ли желание да вземете отношение по наименованието на закона, което вероятно не може да бъде друго? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Маруся Любчева: Параграф 1 е оттеглен от вносителя.
Има предложение от народните представители Петър Стоянов и Георги Пинчев, което не е обсъдено по същество на основание чл. 71, ал. 2 изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тъй като то противоречи на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров. Комисията не обсъди по същество предложението, тъй като то противоречи на принципите и обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага той да отпадне:
„§ 2. В чл. 4 ал. 3 след думите „която се състои от представители” се добавя „на администрацията”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Няма да се изказвам по същество. Искам да обърна внимание, че това, което става в тази зала за пореден път, е един неблагоприятен за българското законодателство прецедент. Предложения, които са свързани логически със закони и изменения в закони на първо четене, се отхвърлят от разглеждане на второто четене, защото не били съществено свързани със съдържанието на това, което законопроектът първоначално е предвиждал.
Струва ми се, че настоящият случай е един великолепен пример за това, как всъщност в ръцете на комисията остава – или по-скоро в ръцете на мнозинството на комисията, едно вето върху законодателната инициатива.
Апелирам към вас да помислите за възможността да променим това правило, защото е очевидно, че то е обект на злоупотреба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, господин Димитров! Не мога да разбера репликата, която въведохте, защото става въпрос за мое предложение, което е по чл. 3, а колеги от вашата парламентарна група правят предложения по чл. 1, а това не е обсъдено на първо четене. Много се извинявам, че аз, който съм направил два ремонта на този закон, се оправдавам вместо цялата комисия и нейния председател от тази трибуна. Най-добре разбирам, може би съм солидарен с вас относно проблемите на репресираните, но правилникът гласи така: има предложения по чл. 3, а колегите без това да бъде обсъдено на първо четене, без да имат отделен проект, предлагат да има промени в чл. 1. Тъй като и по-нататък има два-три такива случаи, за да не се получи пак разясняване на ситуацията, много ви моля да бъдем добре разбрани като комисия – комисията имаше волята да ги обсъди, обсъди ги, обаче по правилник това не е позволено. Какъв е изводът? Колеги, които са направили същите предложения, могат да направят утре или днес пак промени в този закон и да ги обсъдим в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми колеги, нека да се съсредоточим върху § 2, защото дискусията се измести върху предния параграф и предложения.
Заповядайте, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, вярно е, че нямаше предварително направено писмено предложение, но уважаваният от мен господин Ахмед Юсеин моля да ме извини. Това беше обсъждано. Поне аз направих изказване и казах, че между първо и второ четене ще внесем наше предложение, което ние с господин Петър Стоянов направихме. Друг е въпросът, че в комисията съвсем тенденциозно беше прокарано едно положение, че щом като това не е било гласувано на първо четене, не може да се направят предложения между първо и второ четене в същия законопроект.
Колеги, става въпрос за нещо много важно – за това, че българските граждани, и това го знаем всички, са равни пред Конституцията на Република България. Сега обаче с приемането на това, което е предложено официално и е гласувано от комисията, една категория български граждани ще получат обезщетение в пълния размер, а други, които са били много по-жестоко репресирани, които са престояли повече от едно десетилетие в затворите за „този дето духа” – мога да ви го кажа съвсем отговорно, няма да получат нищо. И аз говорих за това, че имаме драстични примери – над 400 месеца лежане по затворите, над 220 месеца, човекът е жив. Този човек е получил пари само за 32 месеца. Направете разликата колко е между 32 месеца и 220 месеца и си представете какво означава това страдание в човешкия живот.
Затова миналия път аз направих това изказване тук и после с господин Петър Стоянов предложихме да се приеме нещо съвсем разумно в този законопроект. Защото или сме равни пред основния закон на страната, или не сме равни. Аз не искам да конкретизирам, да се занимавам с конфронтации, защото искам нещата да станат по един много човечен начин. Просто тук става въпрос за справедливостта, а тя не може да бъде съотнасяна – да я има към едни, да я няма към други. За това става въпрос.
Искам да запитам: защо са тогава внасянията на предложения между първо и второ четене, уважаеми колеги?
Моля народните представители, колкото и да сме малко днес в тази зала, да се отнесат с разбиране към този проблем, защото или сме равни, или не сме равни. Недопустимо е когато сега ще ставаме уж членове на Европейския съюз, да продължаваме да правим обструкции едни на други и да даваме преференции и бонуси на едни български граждани, а други да бъдат ощетявани. Защото няма такова парично измерение, с което да се заплатят човешките страдания. Аз съм бил там и мога да ви кажа, колеги от Парламентарната група на БСП, знаете ли колко трайчокостовисти страдаха там за „тоя дето духа”. Благодаря ви, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплики?
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега, не можах да разбера по същество за какви репресии става въпрос, за кои хора става въпрос? Защото след като миналия мандат направихме и втория ремонт на закона, получихме благодарствени писма от ръководството на репресираните. За какво говорите сега в момента, не мога да разбера?!
Аз предлагам варианта: да ви напиша предложенията, Вие да ги подпишете и да ги внесете, за да може комисията да обсъди тези болни въпроси, за които Вие говорите. Малко нетактична става цялата тази работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Пинчев, имате право на дуплика. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаеми колеги, многоуважаеми господин Юсеин! Вие знаете, че в комисията дойдоха представители на репресираните и те си излязоха дълбоко огорчени, че предложенията не бяха приети.
Аз ви моля, когато застанем на тази трибуна, да бъдем достатъчно обективни и с уважение към останалите хора, които ни слушат в залата.
Има три съюза на репресираните в България. Представителите и на трите бяха на това заседание на комисията и си отидоха дълбоко огорчени. Така че, когато говорите, че сте им давали не знам какво и те са одобрявали, в дадения случай истината е такава и Вие много добре знаете, че аз я казвам такава каквато е. Дайте да бъдем обективни.
Сега Вие ме принуждавате да кажа нещо, което не исках да кажа, но ще го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ами, не го казвайте.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ: Вие заявихте там, господин Ахмед Юсеин, че няма да създавате нови активни борци. Не може едни да бъдат активни борци, а други да не бъдат активни борци. Но аз не съм за активните борци. (Реплика на Ахмед Юсеин.) Нека да се разберем, исках да го избегна това. Вие просто ме принуждавате. Така не бива. И трите съюза на репресираните са огорчени от това, което бе направено от комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Още веднъж се обръщам към уважаемите народни представители: ние сме на § 2, и дискусията трябва да върви по § 2, а ние превръщаме § 2 в първо четене на законопроекта. Недопустимо е и моля още веднъж добре да бъда разбран. Ако продължаваме по този начин, ще бъда принуден да прекъсна дискусията и да преминем към гласуване.
Господин Димитров, имате думата за процедура.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Господин председател, Вас известно време не Ви виждах в нашия парламент, вероятно сте имали някакви проблеми. Но, когато е имало такива случаи за предложения, които твърдя, че са извън обхвата на промените в даден закон, в последните месеци се наложи следната практика. Ако комисията изрично не е гласувала на свое заседание те да не бъдат разглеждани, парламентът гласува все пак дали тези текстове да бъдат подложени на гласуване. Аз Ви предлагам, ако имате съмнение в тези мои думи, да питате Вашия колега господин Пирински, който сам наложи тази практика.
Господин Юсеин, с такава увереност говорихте тук за правилника на Народното събрание, неговото значение и, разбира се, неговата приложимост, но аз искам да Ви напомня един малък пример, който напълно обезцени този правилник и той вече няма никаква стойност. А именно, този парламент, господин Юсеин, освободи адвокатите от ДДС с гласуване. Няколко седмици по-късно този текст беше подложен на повторно гласуване, не знам по каква процедура, господин Юсеин, което беше тотално нарушение на този правилник.
След като правилникът се погазва по този начин, изведнъж да кажете: той е свещен, е направо странно. Това исках да Ви кажа.
Моля Ви, господин председател, ако комисията изрично не е гласувала тези предложения да не се подлагат на гласуване в залата, парламентът да вземе отношение, както го е правил по всеки един такъв текст досега. (Реплика от КБ.) Тоест нека поне правилата да бъдат ...
Извинявайте, господине, ако имате да кажете нещо, заповядайте на трибуната. Някак си не е подходящо да подвиквате оттам.
Така че се надявам тази практика да бъде спазена и в този случай. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тъй като е направено процедурно предложение по начина на водене на заседанието, така го разбирам, съм длъжен да отговоря. Въз основа на чл. 88 от Конституцията законите се обсъждат и приемат на две гласувания, а не на едно гласуване.
Продължение на този конституционен принцип е чл. 71, ал. 2, където е казано: „При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 70, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.”
Конституцията и правилникът са задължителни за всички нас. Така че предложенията, които са направени от народните представители господин Сотиров, господин Стоянов и господин Пинчев са извън обхвата на приетия на първо четене законопроект.
Преминаваме, както вече беше докладвано, към § 2.
Има ли изказвания по § 2? Няма.
Предлагам да гласуваме предложението на комисията, която не подкрепя § 2, или § 2 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 92, против 17, въздържали се 3.
Предложението на комисията за отпадане на § 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК Маруся Любчева: По § 3 има текст на вносителя.
Има предложение на народните представители Петър Стоянов и Георги Пинчев.
Комисията не обсъди по същество предложението, тъй като то противоречи на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, т. 1, който става § 1:
„§ 1. В чл. 5, ал. 1 думите „постоянния адрес на правоимащото лице” се заменят с „последния постоянен адрес на репресираното лице”.”
Комисията смята, че систематичното място на т. 2 от § 3 е в чл. 9, поради което предлага следната редакция на § 3, т. 2, който става § 2:
„§ 2. В чл. 9 се създава ал. 4:
„(4) Добавката на лицата по ал. 1, т. 23 се отпуска по реда на ал. 3 след представяне на документ, издаден от Централната комисия по искане на лицето, за установяване качеството „правоимащо лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 1 и § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Параграфи 1 и 2 са приети.
ДОКЛАДЧИК Маруся Любчева: Параграф 4 е оттеглен от вносителя.
По § 5 има текст на вносителя.
Има предложение на народния представител Иван Сотиров.
Комисията не обсъди по същество предложението, тъй като то противоречи на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 3:
„§ 3. В § 3а от Допълнителните и заключителни разпоредби се създава т. 4:
„4. Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са и членовете на семейството (включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца), когато в удостоверение образец № 3 на Министерството на вътрешните работи или с решение на Централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство.”
Комисията предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В § 11 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица думите „една година от влизането в сила на този закон” се заменят с „до 31 декември 2007г.”
Комисията предлага да се създаде Заключителна разпоредба с нов § 5:
„ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 5. Параграф 4 влиза в сила от 9 април 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Юсеин, заповядайте.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги! По същество нашето предложение е следното: много от семействата, които са били изселени и заселени в други населени места от мястото, където живее това семейство, някои от тях са били изселени и заселени с децата си, а някои не са били с децата си. Тъй като контингентът на тези хора е много голям, по региони областните управи имат затруднение да дадат документ, че цялото семейство е репресирано. Затова ние предлагаме да се произнесе Централната комисия, като се вземе предвид удостоверение № 3, което трябва да се издаде от архива на Министерството на вътрешните работи, за да се разбере дали е било цялото семейство или е било част от семейството. По същество това е нашето предложение.
Относно активните борци. Аз съм бил против онези активни борци, които бяха преди години. Защото съм от един край, където на 9 септември не е пукнала нито една пушка, но имаше бая активни борци, защото си бяха свидетели един на друг.
Сега колегите от ОДС какво предлагат? Най-ниската пенсия, уважаеми колеги, в момента е 86 лв. Средната пенсия в страната е 160 лв. С последното изменение на закона дадохме на тези, които са били по затвори и по лагери, проценти – добавки върху пенсиите им. И най-голямата добавка е 50% от средната пенсия в страната. Това значи човек, който е лежал десет години в затвора – неоснователно, несправедливо, получава 86 или 90 лв. върху пенсията си. Колегите от ОДС предлагат те да получат 110% добавка върху пенсията си. Какво по-видно от това, че това е някаква пенсия на активен борец. Защото, ако този човек получава в момента 200 лв. пенсия, ще получи още 170 лв. добавка за това, че е лежал в затвора. Аз съжалявам тези хора, които са лежали по затворите - имал съм роднини и знам какво са търпели. Но да критикуваме едни, че са били активни борци, пък да предлагаме нашите пак да бъдат активни борци, не мога да се съглася. И такава беше моята позиция по време на обсъждането, макар че тези предложения бяха вкарани неоснователно в дневния ред на комисията, защото не бяха по правилника на Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Димитров, заповядайте за реплика.
Георги Димитров (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Хюсеин, искрено си мисля, че това, което говорите, не е така. Всички тези хора, които са лежали по затворите, са оставили най-хубавите си години там. Гниели са им костите по 10, по 15 години.
Това, което предлага Съюзът на демократичните сили, дори е малко в сравнение с това, което е минало през тях. Аз знам, защото баща ми е такъв.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): А за тези, дето са от 1923 г., какво да кажем?
Георги Димитров: Тук става една явна дискриминация на репресирани. Само това мога да ви кажа. Просто вземете необходимите мерки това да не се случва. Тук е българският парламент!
Александър Паунов (КБ, от място): И криминални, и политически…
Георги Димитров: Не говорим за криминални. Много добре знаете, че говорим за политически затворници. За това говореше и господин Пинчев. Не позволявайте тук да се получи дискриминация на думата “репресиран”, защото точно това правите в този момент!
Александър Паунов (КБ, от място): А какво да кажем за тези от 1941 до 1944 г., за тези от 1923 г.?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Няма.
Господин Юсеин, имате право на дуплика.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, четири години Съюзът на демократичните сили, като беше на власт, тези компенсации не се сети да ги направи. Да са живи и здрави колегите от НДСВ в миналия мандат и тогавашният наш министър, който се съгласи, защото става въпрос за пари. Всеки народен представител – колега в това Народно събрание, има право да направи предложение за промени в законите. Предложете Вашият баща да получава 200% или 300%. Аз нямам нищо против, залата да го подкрепи и той да не се смята за активен борец.
Знам какво са търпели тези хора и знам какво си търпял ти, когато той е бил в затвора. Но вижте положението на страната ни относно пенсионния фонд и след това помислете дали всичко това е справедливо или не.
Колега, вашата партия дойде с някаква друга визия за тези неща в живота. С това, което сега правите, малко изкривявате линията на вашата партия.
Георги Димитров (КА, от място): Господин председател, имам право на дуплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как дуплика? Дуплика на дупликата не се прави, колега, трябваше да знаете!
Момент, ще Ви дам думата.
Първо има думата госпожа Мозер - заместник-председател на Народното събрание, която поиска думата за изказване.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вие знаете много добре, че въпросът за репресираните още от самото начало се постави по един много неморален начин. В други държави, където е имало репресивни режими, опропастили бъдещето, живота и така нататък на много хора, самите правителства и държави подеха инициативата да направят нещо, за да поправят тези срамни действия през годините, когато не е имало демокрация в техните страни.
Вие знаете много добре какво направи Германия, какво направи Франция и всички държави, където е имало репресии по политически причини. Там нямаше нужда, защото аз много добре си спомням, да правят каквото и да било. Тук репресираните трябваше да ходят, да искат, да говорят, за да се сети държавата да направи нещо по този въпрос.
Господин Юсеин е съвсем прав, че това, което се направи по времето на управлението на ОДС от СДС, беше дори срамно, това е моето мнение, защото те уж би трябвало да разбират тези неща и доброволно да поемат тази инициатива, за да поправят, както твърдяха, някои грозни неща от миналото. За жалост това не стана.
Но аз също така мисля, че дори това, което сега се прави, е пак нещо, което става като че ли насила, с огромно нежелание. И аз не се учудвам, но въпреки това ми е странно отношението на някои колеги от БСП по този въпрос, защото ми се струва, че от морална гледна точка те би трябвало поне малко повече да мълчат, да слушат и да направят повече, защото от тази партия са причинени нещата, които станаха преди това.
И нека отново да напомня, че БКП не се разпусна, тя само се преименува. Така че, колкото и да не искат, те все пак носят негативи от това, което е ставало преди. И мизерните добавки, които се дадоха на репресираните по едното, второто и третото време не отговарят на това, което се прави по света. Нали ние ще се вписваме в някакъв европейски ред, да не кажа световен? Нека да го държим тук, в Европа, но не се вписваме. Защото отношението към репресираните никога не е било такова, каквото трябва.
И тук нека също така да спомена нещо, което не би трябвало да ви учудва. Първо, аз съм свидетел до голяма степен на тези времена, а и имам много познати. Както тук беше подхвърлено, че били криминални престъпници и така нататък, вие много добре знаете, които си спомнят това време, че много от политическите затворници, лагеристи и така нататък седяха по лагери и затвори без присъди дълго време. Освен това се опитваха да ги изкарват – Мирчо Спасов и така нататък, че са криминални престъпници, а не политически дисиденти, както те са били.
Така че и там няма абсолютна справедливост, защото аз имам съученичка, която е била в лагер, и не може да си вземе удостоверение от Министерството на вътрешните работи какво точно е било, защото фактите тогава, в една недемократична държава, могат да се изопачават и се изопачаваха, така както и аз на собствения си гръб съм ги изпитвала.
А колкото до децата, дали цялото семейство е било изселено или само родителите, ами, вие давате ли си сметка какво става с тези деца, които са оставяни? Къде са живеели те? Какво е било тяхното бъдеще? И така нататък.
Нека не търсим такива подробности, защото не прави чест на България като държава да не се опита веднъж завинаги да поправи нещо, от което може да се срамува всеки народ, а не само българският. И някои го заявяват. За жалост в България още не е направено и аз считам това за особено неморално отношение. Съжалявам, че в този закон не се направиха навреме и както трябва тези предложения, и че не се постъпи по-сериозно. За жалост тук трябва да призная, че това отношение датира от много отдавна. Ние се занимаваме с много неща, държим реч тук и там, а когато дойде въпрос да си направим домашното, да направим предложения, които да са солидни и да не бъдат отхвърлени, някак си не го правим както трябва.
И пак казвам, нека да проявим разбиране по този въпрос, защото дължим много на тези хора, на техните семейства и дори на няколко поколения, защото много добре знаете какво се казваше в биографиите, които те трябваше да дават, как ако имаше нещо подобно, то вече пречеше за бъдещето на цялото семейство. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Разбира се, ще Ви дам думата, но ние започнахме да говорим като на първо четене. Вижте § 3 и § 4. Дайте да говорим по тях!
Заповядайте, госпожо Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, господин председател.
Точно това исках да споделя, уважаеми колеги народни представители – че този закон има в момента своята четвърта поправка. И да се говори за моралност на закона, да се дават оценки на политически сили – дали са морални или не са, просто не си струва днес. Защото смятам, че обществото ни е подхождало достатъчно зряло и подхожда, включително и Българската социалистическа партия, за да политизираме днес и тук въпроса.
В този смисъл смятам, че трябваше много коректно да обсъдим предложенията, които са направени по един конкретен повод, тъй като има и несъответствие в сроковете, необходими да се спазват за изпълнение на последните поправки на този закон, и в този смисъл наистина считам, че трябва да се ориентираме само към текстовете, които са предложени от вносителя и подкрепени от комисията, без да политизираме и да обсъждаме друг казус, който няма място днес и тук. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте параграфи 3, 4, както и Заключителната разпоредба така, както се предлагат от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети, а с това е приет и Законът за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЕЗМИТНАТА ТЪРГОВИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси да представи доклада на комисията по законопроекта.
Господин Димитров, заповядайте преди това за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Предлагам в залата да бъдат допуснати господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Людмила Елкова – директор на Дирекция „Данъчна политика” от Министерството на финансите, Калина Златанова – началник отдел „Данъчнонормативни актове” в Министерството на финансите, и Борислав Борисов – директор на Дирекция „Митнически режими и процедури” в Агенция „Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Госпожо председател!
„ДОКЛАД
по Законопроект за безмитната търговия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 08.06.2005 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 29.06.2006 г., беше разгледан Законопроектът за безмитната търговия, внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя на заседанието присъстваха: господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Георги Григоров – заместник-директор на Агенция „Митници”, и Борислав Борисов – директор на Дирекция „Митнически режими и процедури” към Агенция „Митници”.
Законопроектът беше представен от господин Кадиев.
Понастоящем сферата на безмитната търговия няма цялостна законова уредба. Основните положения по отношение на дейността „безмитна търговия” бяха уредени в Закона за акцизите и правилника за неговото прилагане. С влизането в сила на Закона за акцизите и данъчните складова се отмени Законът за акцизите, а заедно с това и регламентираният ред за извършване на дейност в обектите за безмитната търговия на територията на свободните зони. С внесения от Министерския съвет Законопроект за безмитната търговия се предлага цялостна подробна законова уредба на условията и реда за разрешаване и организиране на безмитната търговия и осъществяване на дейност в безмитните магазини и в обектите за зареждане с горива на територията на свободните зони.
Със законопроекта се цели регламентиране на специфичните условия при извършването на безмитна търговия, изискванията към търговските обекти за безмитна търговия и бензиностанциите в свободните зони, както и контрола върху тях. Дава се дефиниция на понятието „безмитна търговия”, което обхваща продажбата на стоки в посочените в законопроекта търговски обекти на лица, заминаващи за и пристигащи от чужбина, както и на лица, преминаващи транзит през Република България.
Изискванията за издаване на лиценз, основанията за отказ, производството по издаване, прекратяване и отнемане на лиценза за осъществяване на безмитна търговия, изискванията към операторите, условията и редът за провеждане на конкурси са подробно регламентирани в законопроекта.
С оглед постигане на оптимален контрол от митническите и данъчните органи в обхвата на законопроекта освен търговските обекти за безмитна търговия са включени и бензиностанциите в свободните зони, като са уеднаквени редът за извършване и удостоверяване на продажбите и условията за обезпечаване и възстановяване на акциза в двата вида обекти.
Законопроектът предвижда ограничение на продажбите в търговските обекти в съответствие с нормите на безмитен внос по смисъла на Закона за митниците, а също така и забрана за зареждане с безмитни горива на влизащите в страната леки автомобили и автобуси, като за товарните автомобили се въвежда ограничение до 500 литра.
По отношение на обезпечаването на данъка върху добавената стойност и акциза при постъпването в търговските обекти за безмитна търговия и в бензиностанциите на спиртни напитки, тютюневи изделия и течни горива се въвежда специфичен ред за обезпечаване – пред съответното митническо учреждение с депозит или с банкова гаранция в пълен размер.
Законопроектът предвижда бутилираните спиртни напитки, предназначени за продажба в търговските обекти за безмитна търговия, да се продават само с поставен върху потребителската опаковка бандерол „Duty free”, а цигарите и тютюневите изделия – само с поставен върху потребителската опаковка надпис, който задължително съдържа думите „Duty free”.
В административнонаказателните разпоредби на законопроекта са предвидени редица санкции за лицата, които не спазват или нарушават разпоредбите на закона.
След приключването на представянето и обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: 16 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за безмитната търговия, № 602-01-44, внесен от Министерския съвет на 08.06.2006 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
По законопроекта има и кратко становище на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие предлага на Народното събрание да го приеме.
Имате думата за изказвания по законопроекта.
Не виждам представители на вносителите, затова преминаваме директно към дискусия.
Има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за безмитната търговия.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Тасим.
Юнал Тасим (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, моето процедурно предложение е свързано със закона, който току-що приехме на първо четене. Аз предлагам срокът за предложенията за второ четене да се удължи с максималния срок от три седмици. Тоест, една по правилник и още три. Предвид на това, че след 26-и ще имаме окончателния доклад на Европейската комисия и тази материя вероятно там ще бъде отразена много ясно, за да бъдем гъвкави, за да не се налага да се занимаваме народните представители повторно с тази материя, предлагам след добро прочитане на доклада на Европейската комисия съответно да отразим тези неща и в този закон.
В такъв смисъл, колеги, предлагам с 3 седмици удължаване на срока за предложенията за второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте процедурното предложение срокът за писмените предложения по този законопроект между първо и второ четене да бъде три седмици.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Следваща точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Госпожо председател, аз отново започвам с процедурно предложение, макар че след присъствието по предходния закон съм смутен, но съм длъжен да го направя.
Предлагам отново същите хора – Георги Кадиев, Людмила Елкова, Калина Златанова и Борислав Борисов да бъдат допуснати, може би по-точният израз е да бъдат доведени в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Мисля, господин Димитров, да не го гласуваме, тъй като вече сме гласували техния достъп до залата.
Да заповядат в залата, ако се намират в кулоарите.
Моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Общ законопроект на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от приетите на първо гласуване законопроекти, внесени от Добромир Гущеров и група народни представители на 25.07.2006 г. и от Михаил Миков и група народни представители, внесен на 26.07.2006 г.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове”.
Комисията подкрепя наименованието.
По § 1 има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1, като предлага следната редакция на т. 2 във връзка с предложението на народния представител Захари Георгиев:
“2. Създава се т. 23 със следното съдържание:
“23. “Биоетанол” е етанол, произведен от биомаса и/или биологично разграждащата се част от отпадъците, който е предназначен за използване като биогориво.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 1 от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да представите следващия параграф, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 28, т. 11, след думата “биодизел” се добавя “и биоетанол”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по новия § 2? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, § 1 в редакция на комисията и новия § 2, създаден по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 2 на вносителя има предложение от народния представител Захари Георгиев, което не беше подкрепено от комисията – в чл. 32, ал. 1 се създава нова т. 8 със следното съдържание:
“8. за безоловни бензини по т. 2, смесени с добавки на основата на биоетанола, съдържанието на който е над 5 обемни процента – 300 лв. за 1000 литра.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2, който става § 3, като предлага следната редакция:
“§ 3. В чл. 32 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата “биодизел” се добавя “и биоетанол с код по КН 2207 20 00 0”.
2. В ал. 2, т. 4 след думата “биодизел” се добавя “и биоетанол с код по КН 2207 20 00 0”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 2? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Георгиев, което не подкрепено от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 7, против 40, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакцията на § 2.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 3, който става § 4, има предложение от народния представител Захари Георгиев, което е оттеглено – затова няма да го чета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който да стане § 4.
С това предложенията по законопроекта са изчерпани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме § 3 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Текстът е приет, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Господин Кумчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по здравеопазването.
ДОКЛАДЧИК Тодор Кумчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Позволете да ви запозная с
„ДОКЛАД
за първо гласуване
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-99, внесен от народния представител Борислав Китов на 18 юли 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 27 юли 2006 г., Комисията по здравеопазването разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-99, внесен от народния представител Борислав Китов на 18 юли 2006 г.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на здравеопазването д-р Валери Цеков и д-р Емил Райнов, експерти от Дирекция „Правна” на Министерството на здравеопазването, представители на съсловните организации в здравеопазването и Националната асоциация на българските оптометристи и оптици.
Народните представители бяха запознати с подкрепящо законопроекта становище на Министерството на здравеопазването и становището на Комисията по европейска интеграция.
Професиите очен оптик и оптик-оптометрист към момента са определени като занаяти съгласно Закона за занаятите, въпреки че преди това тези две професионални дейности, наред със зъботехниците, са били в обхвата на здравните професии. Дейността на очните оптици и оптици-оптометристи включва работа с пациенти със зрителни нарушения и здравни консултации по проблемите на зрителната система и съответно практикуващите ги лица трябва да притежават професионалните компетенции от медицинско естество.
По силата на Директива 93/42 за медицинските продукти рамките за очила, контактните лещи и корекционните лещи за очила са медицински продукти, следователно пряко свързани с очната корекция и превенция на зрението. В списъка на професиите на Националната агенция по професионално образование и обучение тези две професии са включени в направление „Медицинска диагностика и технологии”.
Комисията счита, че практикуването на професиите очен оптик и оптик-оптометрист пряко кореспондира с очното здраве на хората, поради което следва да бъде регламентирано в Закона за здравето и да се осъществява под контрола на Министерството на здравеопазването.
Въз основа на проведената дискусия и единодушно гласуване Комисията по здравеопазването прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-99, внесен от народния представител Борислав Китов на 18 юли 2006 г.
2. Предлага на Народното събрание на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предвид единодушно подкрепените от Комисията по здравеопазването текстове на законопроекта и липсата на направени предложения за изменение и допълнение по време на обсъждането, да приеме в същото заседание на второ гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 654-01-99, внесен от народния представител Борислав Китов на 18 юли 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кумчев.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие предлага Народното събрание да подкрепи този законопроект.
Господин Китов, в качеството си на вносител желаете ли да вземете думата и да представите законопроекта?
Заповядайте.
Борислав Китов (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Едва ли някой от вас, дори без да е медицинско лице, се съмнява, че корекцията на зрението има отношение към здравето на човека. Не е тайна, че голяма част от главоболието се дължи именно на неточно коригирано зрение, което безспорно прави оптичните магазини и хората, които работят в тях, отговорни за здравето на българските граждани.
Най-интересното е, че през годините този процес се регулира от Закона за здравето. Имало е наредба, която горе-долу идентично на предложението е регулирала нещата. Уважаеми колеги, съществуват и специалности, както оптик и оптикометрист – това е средно специално, може би малко след средното образование, което дава необходимата квалификация тези хора да се справят със своите задължения.
Може би във времето беше допусната малка грешка – тези хора бяха прехвърлени към Закона за занаятите, имайки предвид, че все пак има и такъв елемент – аз не мога да го отрека. Но по Закона за занаятите контролът е съвсем друг, образованието е друго. Тези, които познават закона, знаят, че там може да се придобие правоспособност при явяване на изпит, в който много често не участват дори специалисти от подобната специалност. Още повече, това е и европейска практика.
Считам, че беше съвсем редно да има известна регулация от страна на Министерството на здравеопазването, в която да регламентираме кой да работи, как да се работи, какво да се изпълнява. Имаше спорове дали оптикът или оптикоместристът може да дава консултации по отношение на зрението. Мисля, че е съвсем нормално, както е в европейската практика, те да изпълняват прескрипциите на лекар офталмолог. Мисля, че синхронизираме нашето законодателство не толкова като някакво изискване на Европейския съюз, а по-скоро като европейска практика и поправяме един дребен пропуск в нашето законодателство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Китов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител народният представител Борислав Китов.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение имате думата, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаема госпожо председател, моята процедура произтича и от предложението, което уважаемият господин Кумчев прочете. Това е предложение и на комисията. Наистина това е един консенсусен законопроект. По него няма никакви забележки и предлагам да бъде разгледан и гласуван и на второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение законопроектът, поради неговата безспорност, да бъде приет на две гласувания в едно пленарно заседание.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Китов, моля да изчетете съдържанието на законопроекта и да преминем към гласуване на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
По § 1 комисията подкрепя предложението на вносителя.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по § 2.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3 и § 4.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за това наименование.
Комисията подкрепя предложението на вносителя по параграфи 5, 6 и 7. Те са подкрепени единодушно от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли изказвания по текстовете от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта, параграфи от 1 до 4 включително, наименованието „Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи от 5 до 7 включително. Текстовете са на вносителя и са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преди да минем към следващата т. 10 от дневния ред, във връзка с изчерпването й с нея на програмата на Народното събрание за днес предлагам, за да запълним пленарния ден до края, да бъдат включени следните ратификации и кратки законопроекти в дневния ред на заседанието, а те са:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море с измененията, одобрени съответно от Конференцията и от Съвета на обединените нации по прехрана и земеделие през декември 1963 г.; декември 1976 г. и ноември 1997 г.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси.
3. Първо четене на Законопроекта за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Тези точки от дневния ред допълват днешната ни програма.
Уважаеми дами и господа, тъй като следващата точка от дневния ред представлява обсъждане на документи, представляващи класифицирана информация по смисъла на закона, на основание чл. 37, ал. 2 от правилника, правя процедурното предложение по тази точка от дневния ред днешното пленарно заседание да бъде закрито.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да осигурят в тази част от кулоарите на парламента да няма служители и външни лица, както и изключването на камерите на Българската национална телевизия и излъчването, ако евентуално има такова, на Българското национално радио да бъде преустановено.
(Следва закрито заседание.)

(След закритото заседание.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Уважаеми дами и господа, напомням ви, че на основание чл. 37, ал. 3 от правилника решенията, които Народното събрание приема при условията на закрито заседание, са публични. Затова моля да преминем към режим на открито заседание. Излъчването на заседанието може да се включи.
Обявявам, че решението по тази точка от дневния ред е прието.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА ГЕНЕРАЛНАТА КОМИСИЯ ПО РИБАРСТВО ЗА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ С ИЗМЕНЕНИЯТА, ОДОБРЕНИ СЪОТВЕТНО ОТ КОНФЕРЕНЦИЯТА И ОТ СЪВЕТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ ПО ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ 1963 Г., ДЕКЕМВРИ 1976 Г. И НОЕМВРИ 1997 Г.
Вносител на този законопроект е Министерският съвет.
По законопроекта за ратификации има становище на Комисията по земеделието и горите.
Господин Калинов ще представи доклада на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Госпожо председател, уважаеми колеги! Ще ви представя доклада на комисията по този законопроект.
„Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 13 септември 2006 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море с измененията, одобрени съответно от Конференцията и от Съвета на Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие през декември 1963 г., декември 1976 г. и ноември 1997 г.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова, експерти и заинтересовани лица.
Законопроектът беше представен от главния секретар на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури господин Владимир Филипов.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море с измененията, одобрени съответно от Конференцията и от Съвета на Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие през декември 1963 г., декември 1976 г. и ноември 1997 г.
Това становище е гласувано с 15 гласа „за”, без „против” и „въздържали се”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има и становище на Комисията по външна политика.
Има ли заместник-председател на комисията или член, който да представи тяхното становище? Няма.
Становището на Комисията по външна политика е прието с единодушие.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратифициране.
Има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратификация на споразумението.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура думата има господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Госпожо председател, колеги! Предлагам законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът за ратифициране на споразуменията да бъде приет и на второ четене в това пленарно заседание.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Госпожо председател, колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море с измененията, одобрени съответно от Конференцията и от Съвета на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие през декември 1963 г., декември 1976 г. и ноември 1997 г.
Член единствен. Ратифицира Споразумението за създаване на Генерална комисия по рибарство за Средиземно море с измененията, одобрени съответно от Конференцията и от Съвета на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие през декември 1963 г., декември 1976 г. и ноември 1997 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по съдържанието на законопроекта има ли? Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА РАЗПОРЕДБИ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ООН ПО МОРСКО ПРАВО ОТ 10 ДЕКЕМВРИ 1982 Г., СВЪРЗАНИ С ОПАЗВАНЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ТРАНСГРАНИЧНО ПРЕМИНАВАЩИТЕ И ДАЛЕКОМИГРИРАЩИТЕ РИБНИ ЗАПАСИ.
Има доклад на Комисията по земеделието и горите, който ще бъде представен от господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: “Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 13 септември 2006 г., на което обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бъчварова и експерти.
Законопроектът беше представен от главния секретар на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури Владимир Филипов.
Той изтъкна, че разпоредбите на споразумението са в съответствие с желанието на Република България и на останалите черноморски държави за създаване на регионална структура, свързана със съхраняването на живите морски организми и тяхното разумно оползотворяване, както и с прилагането на общата политика по рибарство на Европейския съюз в Черноморския басейн.
След проведените разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, внесен от Министерския съвет.
Това становище е гласувано с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Мозер, да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАСИЯ МОЗЕР:
“СТАНОВИЩЕ
по Законопроект № 602-02-36 за ратифициране на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, внесен от Министерския съвет на 21 август 2006 г.
На 30 август 2006 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 2, 4, 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението относно прилагането на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, прието на 4 август 1995 г. в Ню Йорк с предложената декларация по чл. 47.
Становището бе прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по Законопроекта за ратифициране на Споразумението на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Правя процедурно предложение за гледане на законопроекта на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Госпожо председател, колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението относно прилагане на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси

Член единствен. Ратифицира Споразумението относно прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, приета на 4 август 1995 г. в Ню Йорк със следната декларация.
Декларация по чл. 47:
„Чл. 47. Република България заявява, че декларациите, направени от Европейската общност при ратифициране Споразумението относно прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси от 1995 г. относно прехвърлянето на компетентност от държавите членки към Общността по определени въпроси, регламентирани от Споразумението, ще се отнасят и за Република България от датата на нейното присъединяване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Калинов.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам го на второ гласуване.
Моля, гласувайте.
Докато тече гласуването, уважаеми дами и господа, искам да уведомя, че оставащата последна точка от дневния ред вероятно също ще приключи доста бързо, в рамките на десетина минутки, поради което няма да дам почивка, а след изчерпването й ще закрием заседанието.
Дори допълнителните точки, които бяха приети днес и включени в програмата, за много кратко време изчерпахме и приехме.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Последната точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА СВРЪХЗАПАСИТЕ ОТ ЗЕМЕДЕЛСКИ И ЗАХАРНИ ПРОДУКТИ.
Кой ще представи становището на Комисията по земеделието и горите?
Господин Тасим, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Юнал Тасим: Ще ви прочета доклада на Комисията относно Законопроект за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 02.08.2006 г.
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 13 септември 2006 г., на което обсъди Законопроекта за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите госпожа Светла Бачарова и експерти.
С Договора за присъединяване към Европейския съюз България е поела ангажимент за провеждане на целесъобразна политика за избягване натрупването на свръхзапаси от земеделски продукти, които могат да повлияят негативно върху търговията със земеделски стоки на вътрешния пазар на общността. Законопроектът се основава на опита на десетте новоприети държави членки през 2004 г. и на приетите от Европейския съюз регламенти относно стоковите запази на земеделски и захарни продукти. Целта на законопроекта е предотвратяване на спекулативното натрупване на свръхзапаси. По този начин производителите и търговците на земеделски и захарни продукти ще бъдат информирани за политиката на Европейския съюз и ще могат да рационализират пазарното си поведение.
Със законопроекта се регламентират два основни момента: наблюдение и инвентаризация на земеделските и захарните продукти, при които може да бъде отчетено евентуално натрупване на запаси и заплащането на вноски от производителите и търговците, които са натрупали свръхзапасите.
С проекта се създава задължение за производителите и търговците да декларират запасите от земеделски и захарни продукти за периода 2003-2006 г., а заинтересованите ведомства да предоставят на Министерството на земеделието и горите статистическа информация за производството, вноса, износа и потреблението на земеделски и захарни продукти. Така ще се определи наличието на свръхзапаси на национално и индивидуално ниво.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти, № 602-01-71, внесен от Министерския съвет на 2.08.2006 г.
Това становище е прието с 15 гласа „за”, „против” и „въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Тасим.
По законопроекта има и становище на Комисията по европейска интеграция, която с единодушие предлага на пленарната зала да подкрепи законопроекта.
Имате думата за изказвания. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми дами и господа, поради изчерпване на дневния ред, заедно с допълнително включените днес точки, се налага да закрия днешното пленарно заседание.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда от 9,00 ч. Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 11,06 ч.)




Председател:
Георги Пирински



Заместник-председатели:

Любен Корнезов


Камелия Касабова





Секретари:
Борис Николов

Мирослав Мурджов