Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-09-28

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
 
Секретари: Светослав Спасов и Десислав Чуколов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги народни представители, както очаквахме и вчера в началото на пленарния ден, програмата, която гласувахме, се оказа достатъчна, за да запълни по-малко от един редовен пленарен ден. Затова се надявам, че сте получили съобщението, което разпространих вчера, с предложение по реда на ал. 5 да включим четири нови точки в дневния ред на програмата ни за днес.
Предстои да гласуваме това предложение, което правя. То е за включване в днешния дневен ред на следните четири точки:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за 5-годишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 г. между правителството на Република България и правителството на Република Гърция. Вносител е Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Договор между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите. Вносител е Министерският съвет.
3. Първо четене на Законопроект за държавните помощи. Вносител е Министерският съвет.
4. Доклад на Комисията за борба с корупцията. Става дума за комисията на Народното събрание.
Моля, гласувайте тези четири точки.
Гласували 158 народни представители: за 153, против 3, въздържали се 2.
Предложението е прието.
От името на парламентарна група има думата господин Димитров. Заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Би било погрешно да се създава впечатлението, че няма законопроекти, с които настоящият парламент е готов да се заеме. И ако ние избягваме обсъждането на теми, които вече са годни за дискусия, това би имало определен политически смисъл.
Не съществува процедурна форма, в която ние бихме могли да предложим днес включването на нова точка в дневния ред, но господин председателят вече се възползва от своето право да направи това. Аз апелирам към него от името на Съюза на демократичните сили и Парламентарната група на Обединените демократични сили да стори това и по-нататък.
Веднага ще ви дам пример за законопроект, който би могъл да бъде обсъден още в тази минута от залата. В продължение на месеци над българския парламент виси въпросът за уреждане на проблема, свързан с конфликта на интереси – един въпрос, който има пряко отношение към всички възражения, които са ни отправени от Европейския съюз и които включително могат да бъдат прочетени и в смисъла на доклада на комисията.
Уважаеми дами и господа, в продължение на три или четири дебата тук, в залата, са коментирани възможните изменения в тази насока. Комисията по правни въпроси и Комисията по въпросите на държавната администрация са се произнесли с решения по други поводи във връзка с повдигането на подобна тематика. Обстоятелството, че по процедурни причини, каквито, разбира се, биха могли да бъдат обосновани за онези случаи, темата е била сваляна от дискусия, не означава, че народното представителство не е отлично запознато с тематиката, че въпросите, които засягат детайлите на тази тематика, не са напълно и изчерпателно обсъдени и че по нея не би могло да се вземе становище от Народното събрание.
Ето защо, уважаеми господин председател, аз апелирам към Вас, предвид на факта, че този път като самостоятелен законопроект, след като беше внесен на два пъти като законопроект за изменение и допълнение в действащи закони, които са разгледани на първо четене, беше представен текст на законопроект преди повече от пет месеца, който визира въпроса за преодоляването на конфликта на интереси по отношение на висши администратори, висши магистрати и депутати, ето защо, уважаеми господин председателю, ако тази тема представлява някакъв интерес за българското Народно събрание, ние апелираме към Вас да имате добрината да влезете в правата си на председател на Народното събрание, да предложите за разглеждане в днешния дневен ред този законопроект, пък ако народните представители толкова много не го харесват, те могат и да го отхвърлят. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Уважаеми колеги, въпросът, който повдига господин Филип Димитров, е свързан с това състояние на готовността ни да обсъждаме на първо и второ четене законопроекти, което маркираме тази седмица. Тази готовност е далеч под минимално необходимата. Не е нормално Народното събрание да трябва по извънредна процедура да включва в дневния си ред точки, които да не са ясни от самото начало на пленарната седмица и да не са подготвени за дискусия.
Господин Димитров поставя въпроса сега, в момента да използвам правото си по ал. 5 и да предложа законопроекта, който той спомена, за разглеждане в пленарната зала.
Господин Димитров, няма да го направя, защото ми се струва, че залата не е подготвена за тази дискусия. Вие само бихте могъл да бъдете така настроен, за да се ангажирате със сериозно обсъждане по законопроекта.
Може би, ако вчера бяхме провели този разговор, бих могъл да го включа в съобщението, което разпространих вчера, и днес да имаме готовност за такава дискусия.
Обръщам се към председателите на постоянни комисии и към ръководствата на парламентарни групи. Създава се впечатление, че едни или други председатели на постоянни комисии считат за възможно да задържат внасянето на първо или на второ четене на законопроекти, поради едни или други свои съображения, едва ли не накърнено чувство за разбиране кое трябва да е първо и кое трябва да е второ. Освен това се забелязва едно задържане в ритъма на работата на комисиите, може би във връзка с пътувания и с други ангажименти. Този месец парламентът изпитва влиянието и на една президентска предизборна кампания.
И второ, към ръководствата на парламентарните групи, които в хода на консултации помежду си често пъти маркират липса на достатъчно съгласувано разбиране за това кои законопроекти в какъв план да се разглеждат и се стига до един блокаж, който води до това, за което стана дума – безспорно важен въпрос, конфликт на интереси да остава без разглеждане в продължение на дълго време.
Без да отнемам повече време, уважаеми колеги, аз ще положа всички усилия да излезем от това положение, но апелирам към вас за съдействие и за активност.
Преминаваме към първа точка от нашето пленарно заседание днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПЕТГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В РАЗВИТИЕТО 2002-2006 МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ.
Водеща е Комисията по икономическата политика. Вчера тя положи усилия да подготви доклада, който ви е представен днес.
Давам думата на председателя на комисията господин Цонев да го представи.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Уважаеми господин председател, ако ми позволите, преди това едно процедурно предложение.
Във връзка с първо четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 между правителството на Република България и правителството на Република Гърция, моля да поканим в залата господин Димитър Ивановски – заместник-министър на финансите, и господин Пламен Василев – директор на дирекция в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Ивановски и господин Василев – директор на дирекция, в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 9.
Решението е прието.
Моля поканете господата в залата.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Споразумението
за изменение и допълнение на Споразумението за
петгодишна програма за сътрудничество в развитието
2002-2006 между правителството на Република България
и правителството на Република Гърция № 602-02-44,
внесен от Министерския съвет на 18 септември 2006 г.
На заседание, проведено на 27 септември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 между правителството на Република България и правителството на Република Гърция. Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски.
Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 между правителството на Република България и правителството на Република Гърция е подписано на 28 август 2002 г. Общата сума на финансовата помощ за страната ни е 54 млн. 290 хил. евро. От тази сума 10 млн. 858 хил. евро са отделени за инвестиране в частния сектор, 542 900 евро се предоставят на гръцкото посолство в София за създаване на Фонд за финансиране на малки проекти, а останалата сума – 42 млн. 889 хил. 100 евро ще се използват за финансиране на проекти в публичния сектор.
Настоящото изменение има за цел да удължи периода на действие на основното споразумение с нов петгодишен период (2007-2011 г.). Предвижда се проектите, изпълнявани и финансирани по програмата, да бъдат освободени от плащане на всякакви преки и косвени данъци, с изключение на акциз, дължим в Република България. Удължава се периодът за извършване на окончателните плащания в срок до 30 юни 2012 г. Приемането на настоящото изменение ще създаде условия за одобряване и финансиране от гръцка страна на вече представени проекти, както и на потенциални нови проекти в публичния и в частния сектор.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 между правителството на Република България и правителството на Република Гърция, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Цонев.
Този Законопроект за ратификация беше разпределен и на Комисията по бюджет и финанси, и на Комисията по външна политика. Комисиите не са представили свои доклади. Интересно е мнението на Комисията по бюджет и финанси, тъй като се предвиждат доста сериозни данъчни облекчения. Не виждам представители на комисията, които да ни кажат дали са се занимавали с този въпрос.
Бих се обърнал към господин Ивановски като представител на вносителя да ни запознае накратко с мотивите.
Всички ратификации се разпределят и на Комисията по външна политика, но за жалост не разполагаме с доклада на комисията.
Заповядайте, господин Ивановски.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, конкретно на въпроса на председателя на Народното събрание всъщност предвиждането за освобождаване на преки и косвени данъци е в рамките на договореността, която постигна Министерство на финансите в контекста на удължаването на срока на спогодбата с петгодишен период. В този смисъл експертите в Министерство на финансите, занимаващи се с преходната част на бюджета, са отчели ефект от това освобождаване. Самият мотив е, тъй като при такъв род спогодби плащанията, доколкото 90% от стойността на всеки един проект се финансират от средствата, които ще постъпят в гръцката страна, обикновено става за сметка на самата донорска помощ и всъщност самата гръцка страна настоя при съответните изчисления и разчети от страна на българските финансови власти, да бъдат освободени бенифициентите по тези плащания от преки и косвени данъци с изключение на акциза. Така че в този смисъл, въпреки че няма становището на Комисията по бюджет и финанси, този въпрос е комуникиран и е взето становището на приходната администрация, занимаваща се с тези въпроси в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми колеги, по предлагания законопроект. Има ли желаещи? Става дума за няколко десетки милиона евро и за достатъчно сериозни проекти.
Има ли желаещи да вземат думата? Очевидно няма. Преминаваме към гласуване.
Поставям на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 между правителството на Република България и правителството на Република Гърция, № 602-02-44, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 между правителството на Република България и правителството на Република Гърция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 101 народни представители: за 96, против 4, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение и допълнение
на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество
в развитието 2002-2006 г. между правителството на Република България и правителството на Република Гърция
Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение и допълнение на Споразумението за петгодишна програма за сътрудничество в развитието 2002-2006 г. между правителството на Република България и правителството на Република Гърция, сключено чрез размяна на ноти."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да вземат думата по заглавието и член единствен на законопроекта? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на законопроекта и член единствен.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КОРЕЯ ЗА ВЗАИМНО НАСЪРЧАВАНЕ И ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ.
Следва доклад на Комисията по икономическата политика.
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Договора между
правителството на Република България и правителството на
Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
№ 602-02-43, внесен от Министерския съвет на
12 септември 2006 г.
На заседание, проведено на 27 септември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за ратифициране  на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски.
Договорът между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите е подписан на 12 юни 2006 г. Той урежда отношенията във връзка с инвестиционната дейност на територията на двете страни на основата на равнопоставеност и ще допринесе за насърчаване на деловите контакти в инвестиционната сфера. Договорът третира въпросите, свързани с насърчаване и защита на инвестициите, отчуждаването и превода на инвестициите, обезщетенията за загуби, разрешаване на инвестиционните спорове и прилагането на други специфични разпоредби.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 13 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Цонев.
Уважаеми колеги, и по тази точка представител на вносителя е господин Ивановски. Не гласувахме изрично присъствието му в залата по нея, но предлагам да приемем с общо съгласие неговото присъствие по тази точка, както и по следващата – Закона за държавните помощи.
По този законопроект разполагаме със становище на Комисията по външна политика.
Кой представител на комисията би  предложил становището? Има ли член на ръководството? Няма.
Госпожо Мозер, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК АНАСТАСИЯ МОЗЕР:
"СТАНОВИЩE
относно Законопроект № 602-02-43 за ратифициране на
Договора между правителството на Република България и
правителството на Република Корея за взаимно насърчаване
и защита на инвестициите, внесен от Министерския съвет на
12 септември 2006 г.
На редовно заседание,  проведено на 20 септември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Договора между правителството на Република България  и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
Становището бе прието единодушно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Господин Ивановски, бих Ви помолил да представите накратко мотивите на вносителя.
Инвестициите с Република Корея поначало са интересна тема. До каква степен е чисто теоретична?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР ИВАНОВСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! По същество Договорът за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между Република България  и Република Корея е изключително важен елемент за насърчаване на взаимните икономически отношения между двете страни. Този договор се сключва в рамките на традиционните инвестиционни договори, като тук са отчетени всичките елементи и изисквания на Европейския съюз в контекста на пълноправното присъединяване на Република България към Съюза от 1 януари 2007 г. Може би за народните представители ще бъде интересно да посоча някои конкретни цифри от стокообмена между двете страни за последните няколко години.
За периода 2003-2005 г. износът от България към Република Корея се увеличи от 14 млн. до 20 млн. щ. долара за 2005 г. Търговското ни салдо в търговията с Корея е отрицателно. Имаме внос за периода 2003-2005 г. в динамика: 73 млн. щ. долара за 2003, за 2005 г. – 144 млн. щ. долара. Именно в контекста на тази сериозна активност от страна на корейските компании към българския пазар смятаме, че с този договор ще се даде възможност за по-сериозен приток в контекста на разкриване на конкретни инвестиционни проекти от корейски компании в Република България, в контекста на пълноправното присъединяване на страната към Европейския съюз и въобще интереса на азиатските икономики към Република България именно в контекста на пълноправното присъединяване към Съюза след три месеца. Ако има някакви конкретни въпроси, съм готов да отговоря. 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Ивановски.
Имате думата за изказвания, колеги. Желае ли някой да вземе думата по предлагания законопроект? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратификация на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение да преминем към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля председателя на комисията господин Цонев да докладва законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
"ЗАКОН
за ратифициране на Договора между правителството на
Република България и правителството
на Република Корея
за взаимно насърчаване и защита на инвестициите
Член единствен. Ратифицира Договора между правителството на Република България и правителството на Република Корея за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 12 юни 2006 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте наименованието на закона и член единствен.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.
Преминаваме към следваща точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ.
Отново водеща комисия е Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
по Законопроект за държавните помощи № 602-01-80,
внесен от Министерския съвет на 07.09.2006 г.
На заседание, проведено на 27 септември 2006 г., Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за държавните помощи.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите Димитър Ивановски.
Приемането на нов Закон за държавните помощи се налага с оглед предстоящото пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и произтичащото от това пряко прилагане у нас на европейското право в областта на държавните помощи, както и изменените компетенции в тази област. След датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, контролът и разрешаването на държавните помощи у нас ще се извършва единствено от Европейската комисия.
Република България ще има задължението чрез министъра на финансите и министъра на земеделието и горите да изпраща официално всички уведомления за държавни помощи до Европейската комисия. Едновременно с това министърът на финансите ще осъществява цялостната координация на дейността по държавните помощи у нас с изключение на държавните помощи в областта на земеделието. Това се налага поради факта, че държавните помощи по своята икономическа същност представляват държавен или общински ресурс и влияят както върху разходната, така и върху приходната част на бюджета. В този смисъл политиката за държавните помощи е неразделна част от общата фискална и бюджетна политика, които са в правомощията на министъра на финансите.
Основните моменти в законопроекта са:
- в Глава първа са уредени предметът и обхватът на закона, условията, редът и процедурите по уведомяване, категориите държавни помощи, задължението за докладване, събиране и съхраняване на данни, както и преценката за съответствието на онези държавни помощи, за които не е задължително да бъде уведомявана Европейската комисия;
- в Глава втора се уреждат правомощията на министъра на финансите и на министъра на земеделието и горите. Министърът на финансите приема, разглежда и оценява уведомленията за държавна помощ за съответствие със законодателството по държавните помощи преди тяхното изпращане до Европейската комисия. Министърът на земеделието и горите осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия по отношение на държавните помощи, предоставяни в земеделието;
- в Глава трета се регламентират процедурите по наблюдението, осигуряването на прозрачност и докладването на държавните помощи;
- в Глава четвърта са предвидени административнонаказателни разпоредби в случаите на неизпълнение на задълженията по този закон.
С предлагания законопроект ще се създадат условия за интегриране на страната ни в Европейския съюз и ще се гарантира стриктното спазване на правилата на Европейския съюз за държавните помощи. С възложените на министъра на финансите и на министъра на земеделието и горите функции се създава правна основа за повишаване на ефективността от предоставените държавни помощи и за ограничаване на неефективните и незаконосъобразните разходи в бюджета под формата на държавна помощ.
След представяне и обсъждане на законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 13 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за държавните помощи, внесен от Министерският съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Давам думата на господин Атанас Папаризов, председател на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"На свое редовно заседание, проведено на 21 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за държавните помощи, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от страна на вносителя от господин Любомир Дацов, заместник-министър на финансите.
Проектът на Закон за държавните помощи се налага с оглед на предстоящото пълноправно членство на Република България в Европейския съюз. Той ще позволи на Република България да изпълнява задълженията си в областта на държавните помощи като пълноправен член на Европейския съюз. В съответствие с Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз ще се отменят правомощията на Комисията за защита на конкуренцията като контролът, оценката и разрешаването на държавните помощи ще се извършват от Европейската комисия.
Националните органи, които изпълняват задълженията на Република България във връзка с държавните помощи, са министърът на финансите и министърът на земеделието и горите.
Законопроектът урежда условията, редът и процедурите по уведомяване, съгласно Регламента на Съвета № 659/1999 от 22 март 1999 г., установяващ подробни правила за прилагането на чл. 93 от Договора за Европейската общност, категориите държавни помощи, съвместими с Общия пазар, задължението за докладване, събиране и съхраняване на данни, както и преценката за съответствието на онези държавни помощи, за които не е задължително да бъде уведомявана Европейската комисия.  
В законопроекта се уреждат правомощията на министъра на финансите и на министъра на земеделието и горите.
Министърът на финансите: приема, разглежда и оценява уведомленията за държавна помощ за съответствие със законодателството; изготвя становища относно държавните помощи, които представляват групово освобождаване от задължението за уведомяване, както и относно помощи,  отговарящи на правилата за минимална помощ; събира, обработва и съхранява информацията от всички администратори на държавни помощи; оценява максималния интензитет на регионалната помощ, предварително съгласувана с министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По отношение на държавните помощи, предоставяни в земеделието, министърът на земеделието и горите осъществява наблюдението, координацията и взаимодействието с Европейската комисия.
Законопроектът урежда процедурите по наблюдението, осигуряването на прозрачност и докладването на държавните помощи, както и задължението на всеки администратор на помощ да предоставя на министъра на финансите цялата необходима информация за администрираните от него помощи. В съответствие с чл. 6 от Регламент на комисията (ЕС) № 794/2004 от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент на Съвета (ЕС) № 659/1999 за  установяване на подробни правила за прилагането на чл. 93 от Договора за Европейската общност той изготвя годишен доклад за предоставените държавни помощи в Република България за предходната  година, с изключение на предоставените помощи в отрасъл „Земеделие”, за които се изготвя доклад от министъра на земеделието и горите.
Урежда се задължение за администраторите на помощ да уведомяват предварително министъра на финансите за всяко намерение за предоставяне на нова държавна помощ.
Министърът на финансите съгласува, разглежда, оценява и предоставя становища за държавни помощи преди тяхното предоставяне от съответния администратор.
Уредените в Допълнителната разпоредба на законопроекта легални дефиниции съответстват на чл. 88, ал. 1 от Договора за създаване на Европейската общност, Регламент № 659/1999, Регламент на Съвета № 994 от 7 май 1998 г., Регламент № 69/2001 на комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност относно минималната помощ и Регламент № 1860/2004 на  комисията относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност относно минималната помощ в отрасъл „Земеделие” и отрасъл „Рибарство”.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният Законопроект за държавните помощи съответства на членове 87-89 от Договора за създаване на Европейската общност и на вторичното законодателство на Европейския съюз по прилагането на членове 87-89 от Договора за създаване на Европейската общност.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие (7 гласа „за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавните помощи № 602-01-80, внесен от Министерския съвет на 7 септември 2006 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря  Ви, господин Папаризов.
Вносител на този законопроект е Министерският съвет. От името на вносителя, ако желаят, могат да представят законопроекта. Не желаят.
Давам думата на народния представител Мария Капон.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Законопроектът, който бе представен, за мен създава притеснения в частта „прозрачност” и искам да цитирам, като смятам, че в краткия срок, който ще получим,  ще трябва да направим преглед на тази глава. Въз основа на информацията, предоставена от администратора на помощ, министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и горите, въвежда, обработва и съхранява обобщена информация за предоставените държавни помощи.
За осигуряване на прозрачност и докладване на държавните помощи министърът на финансите, съответно министърът на земеделието и горите, поддържат регистри и архиви, които съхраняват информацията. И тук да сме наясно какво се случва в законопроекта по-нататък. Администраторът на помощ поддържа собствени регистри на държавните и минимални помощи, които отговарят за достоверността на данните в тях, и при поискване  осигуряват достъп на представител на Министерството на финансите и съответно на министъра на земеделието и горите.
Смятам, че в законопроекта, въпреки че ще го подкрепя поради неговата необходимост, трябва ясно да е разписано, че опира до средства, които са  било на общините, било  на държавата, тоест средства на данъкоплатеца, и трябва да има публичен регистър по тях - да е ясно при какви условия, кога е било отказано или на кого са били отпуснати. Това ще са промените, които аз лично ще внеса по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви,  госпожо Капон.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ):  Благодаря, господин председател.
В този законопроект има още нещо, което трябва да бъде изчистено, и то е свързано с информация. Аз очаквам вносителите да предоставят тази информация, затова се обръщам именно към тях в момента.
В § 2 на Преходните и заключителните разпоредби се казва, че всички схеми на помощи или индивидуални помощи, с изключение на съществуващите, спират своето действие и т.н. Въпросът е за тези съществуващи помощи, които не спират своето действие с приемането ни в Европейския съюз. Много е важно да се знае има ли актуална информация какви държавни помощи ще действат към 1 януари 2007 г., какъв е срокът на това действие, защо ще действат и защо не спира тяхното действие? Тоест има една мотивировка за това изключение, която трябва да бъде добре обоснована и трябва да бъде  предоставена като информация. Разбира се, това няма да стане вероятно днес, трябва да стане между първо и второ четене, но за мен е един ключов момент дали може да се подкрепи или не този законопроект. Доколкото става дума за един параграф, ние ще го подкрепим на първо четене, но очаквам подробна информация от Министерството на финансите по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за държавните помощи с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Цонев, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Господин председател, правя процедурно предложение срокът между първо и второ четене да бъде три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за тридневен срок за внасяне на предложения.
Гласували 97 народни представители: за 85, против 11, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващата и последна точка:
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА.
Давам думата на председателя на Комисията за борба с корупцията господин Бойко Великов.
ДОКЛАДЧИК Бойко Великов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще ви представя Доклада на Комисията за борба с корупцията за едногодишната й дейност.
“ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията
Комисията за борба с корупцията към 40-то Народно събрание  внася своя първи доклад, отразяващ нейната дейност от структурирането й на 24 август 2005 г.
Комисията използва опита на идентични комисии от 36-то, 38-то и 39-то НС в набелязването на целите и задачите си в изключително важния за страната ни период на присъединяване към Европейския съюз. Формираните корупционни условия и критиките на Европейската комисия по проблемите на корупцията наложиха активизирането в работата на парламентарната комисия и значително разшириха кръга на нейната дейност. Изграждането на добро взаимодействие с държавните институции и гражданските сдружения потвърди волята за противодействие и ограничаване на корупцията, както и за обединяване на усилията за изпълнение на Националната стратегия за борба с корупцията и ангажиментите, поети пред Европейския съюз.
1. Нормативна основа на дейността на комисията.
Комисията за борба с корупцията осъществява своята дейност въз основа на Конституцията и законите на Република България,  Правилника за организацията и дейността на Народното събрание  и приетите с решение  Вътрешни правила за работа, които регламентират предмета на дейността на комисията, нейната организация и процедурите при провеждане на заседания.
В процеса на работа на комисията се наложиха допълнения към приетите вътрешни правила, свързани със самосезирането и възможността на народните представители да разполагат с цялостната информация по постъпилите сигнали.
Основен предмет на дейността на комисията е противодействие и ограничаване на корупцията чрез превенция и преодоляване на корупционните практики.
Като орган на Народното събрание комисията няма извънредни правомощия. Тя съдейства за координация между различните власти - законодателна, изпълнителна и съдебна – в тяхната дейност в областта на противодействие и ограничаване на корупцията и изпълнението на Националната стратегия за борба с корупцията.
Основна задача на комисията е да анализира и оценява ефективността и изпълнението на действащото законодателство и да констататира причините и условията за  корупционни прояви, като на тази база изготвя мотивирани становища с предложения за изменения и допълнения или за правно-техническо усъвършенстване на действащите нормативни актове.
Комисията се ангажира с:
- разглеждане на законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения, като изготвя съответните доклади, становища и предложения по тях при преценка, че нормите създават условия за прояви на корупция;
- изготвяне на становища и предложения по законопроекти, свързани с борбата срещу корупцията;
- упражняване на парламентарен контрол върху дейността на органите на изпълнителната власт по въпроси, засягащи държавни и обществени интереси, при информация за формиране на корупционна среда и корупционни условия;
- разглеждане на сигнали за корупционни действия и констатирани данни за нарушения и престъпления. Комисията се произнася, като ги квалифицира и сезира съответните органи на изпълнителната и съдебната власт за предприемане на конкретни действия;
- извършване на анкети и проучвания, разработване на анализи, препоръки и стратегии за противодействие и ограничаване на корупцията.
Дейността на комисията се подчинява на три основни принципа, които са особено важни, както с оглед на нейния предмет, така и с оглед на нейното функциониране. Тези принципи са:
- публичност, откритост и прозрачност в дейността, които се осигуряват чрез открития характер на заседанията, с изключение на тези, на които се разглежда класифицирана информация, както и с публикуването на пълните стенограми и решенията от заседанията на страницата на Народното събрание. Допълнително условие за реализиране на този принцип е формирането на Гражданския консултативен съвет към комисията;
- неполитичност при участие на народните представители в дискусиите, защото корупцията няма политически цвят;
- консенсус при вземане на решения от народните представители относно корупционни действия и практики.
В настоящия момент представителството в Комисията по парламентарни групи се разпределя както следва: КБ – 6;  НДСВ- 4; ДПС – 2; ОДС - 1; ДСБ – 1; БНС – 1; Коалиция  „Атака”  - 1; независим - 1.
Специално трябва да отбележим високата оценка за дейността на специалистите и експертите, работещи отговорно по многобройните сигнали, по подготовката за провеждания парламентарен контрол и законодателни инициативи, с които е ангажирана комисията.
Утвърдената система за работа създаде необходимите условия и работна атмосфера, базирани на  отговорност и коректност, както от страна на народните представители, така и от страна на специалистите и експертите.
Сезиране на комисията.
Комисията за борба с корупцията може да бъде сезирана от всеки пълнолетен гражданин или група граждани със сигнал в писмен или устен вид за прояви на корупция. В изпълнение на вътрешните си правила, комисията  не разглежда сигнали от анонимни автори, освен в случаите, когато към тях са приложени документи, предполагащи и показващи  извършването на корупционно деяние или наличието на корупционни условия. За всеки анонимен сигнал с приложени документи комисията взема отделно решение дали да се сезира или не.   
Имайки предвид големия обществен интерес към сигнали, изнасяни в средствата за масова информация с конкретни факти, аргументи и доказателства за корупция, комисията реши да се самосезира по такива сигнали за корупционни деяния, засягащи държавния и обществения интерес. Решението за самосезиране е за актуални въпроси или за такива, които се поставят отново на обществено внимание. Комисията реши да се самосезира и по значими теми, за които са формирани обществени настроения и са посочени данни за корупция. Такива теми се приемат и за парламентарен контрол.
Основания за самосезиране са и доклади на Сметната палата, които получаваме в комисията. За примери могат да бъдат посочени одитният доклад за дейността на Държавната комисия по хазарта, одитният доклад на бюджетната сметка и имуществото на Софийски районен съд.
Основни направления в дейността
На основата на определените цели и задачи комисията е изградила система за своето функциониране, която е в съответствие с нейните правомощия. Тази система включва работа по три основни направления:
Промени в нормативната уредба – законодателство и подзаконови нормативни актове, включени в законодателната програма, изработена от комисията.
Парламентарен контрол по проблеми, свързани с корупционни условия и корупционни действия в изпълнителната власт. Темите на парламентарен контрол се определят от комисията в зависимост от постъпилите сигнали.
Работа по конкретни сигнали, за които комисията взема решение относно начина, по който ще се разглеждат. Сигнали с обществена значимост се обсъждат на заседания на комисията, а сигнали от частен характер са предмет на конкретна дейност на експертно равнище.
Взаимодействие с държавни институции и неправителствени организации. Граждански консултативен съвет.
Във взаимодействието с институциите на изпълнителната и съдебната власт и сътрудничеството с неправителствените организации, ангажирани с противодействие на корупцията, комисията вижда начин за изграждане на по-ефективна система за защита на интересите на държавата и гражданите.
Комисията проведе поредица от срещи с представители на държавното управление и обществените организации, посветени на проблеми, свързани с противодействието на корупцията. В кръга на тази инициатива се проведоха срещи с:
- бившия главен прокурор г-н Никола Филчев, а по-късно и с новоизбрания главен прокурор Борис Велчев и представители на Върховна касационна прокуратура. Комисията обсъди възможностите за взаимодействие и координация с прокуратурата на всички равнища, както и законодателни инициативи, свързани с противодействие на корупцията, които да бъдат реализирани от Народното събрание;
- министъра на вътрешните работи и председател на комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерски съвет г-н Румен Петков и част от ръководството на Министерството на вътрешните работи. Разгледани бяха възможности за взаимодействие и координация по проблеми, свързани с противодействието на корупцията на експертно равнище;
- председателя на Комисията за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет г-н Румен Ненков.  Взето бе решение за актуализиране на споразумението от 39-то НС за съвместна работа на двете комисии.
В резултат на проведените срещи с представители на изпълнителната и съдебната власт и след предложение на Гражданския консултативен съвет комисията прецени необходимостта от изграждането на Съвет за координация между антикорупционните комисии към Народното събрание, Министерския съвет и Висшия съдебен съвет. Възникнаха проблеми, свързани с неговия статут и легитимност, както и по отношение на неговата организация и функции. Това наложи допълнително искане към председателя на Народното събрание и Консултативния съвет по законодателството към него за отговор по възникналите проблеми. В резултат на проведените консултации и становището на Консултативния съвет бяха изработени Правила за координация и взаимодействие в дейността на трите комисии. Първите заседания показаха, че Съветът може да работи по проблеми, които са на вниманието на трите комисии, за да не дублират дейност и функции и за да решават значително по-бързо и по-ефективно поставените пред тях въпроси. Разгледани бяха възможности за по-интензивна законодателна дейност, координация между институциите по изпълнение на Националната стратегия за борба с корупцията и Плана за действие на Министерския съвет, информация за сигнали, постъпили в комисиите, и възможности за по-бързото им решаване.
След многобройни срещи с представители на неправителствени организации по проблеми, свързани с противодействието на корупцията, комисията взе решение за формиране на Граждански консултативен съвет.  Създаването на този съвет бе наложено от няколко причини – възможност за граждански контрол върху работата на комисията; осъществяване на по-голяма прозрачност и публичност; генериране на идеи за антикорупционни действия; поставяне на проблеми за корупционна среда и условия; експертна помощ по въпроси от дейността на комисията и пряко участие в работата й.
Гражданският консултативен съвет прие статут за своята организация и дейност, който бе утвърден и от комисията. Според този статут в Гражданския консултативен съвет  членуват 11 организации.
Основният критерий при формиране на Гражданския консултативен съвет бе антикорупционна дейност и конкретни резултати в противодействието на корупцията, доказани през последните години.
Дейността на Гражданския консултативен съвет е насочена към координация на работата между комисията и структурите на гражданското общество в областта на противодействие на корупцията. Гражданският консултативен съвет прие редица инициативи и успя да ги реализира през този период от почти една година от неговото функциониране.
От структурирането си до момента Комисията за борба с корупцията е провела 37 заседания. Присъствието и участието на народните представители е редовно и отговорно.
От проведените заседания 15 са посветени на законодателна дейност, формиране и изпълнение на законодателна програма; 16 - на парламентарен контрол по теми, избрани от комисията, и на 33 заседания са разглеждани конкретни сигнали, постъпили в комисията. Общият брой надхвърля посочените 36 заседания, защото в отделни заседания е разглеждано повече от едно направление от дейността. 
Комисията е взела 192 решения, които са резултат на предварителната подготовка и активното участие на народните представители в заседанията, както и на специалистите и експертите. Решенията комисията е вземала с консенсус на основата на приетите принципи, с единични изключения.
Комисията изгради система за провеждане на приемни с гражданите, чрез които се осъществява пряк диалог и контакт по конкретни сигнали, които се внасят за обсъждане. Преценено бе, че са необходими два подхода при приема на гражданите с оглед на по-голямата ефективност от тях: свободен прием на граждани и тематични приемни по определена проблематика. Оценявайки активността и гражданската позиция, израз на която са сигналите, постъпващи от цялата страна, комисията реши да разшири обхвата на приемните и извън Народното събрание – в областните центрове.
От решението на комисията за организиране на приемни с граждани са проведени:
- за свободен прием - шест приемни, четири от които в Народното събрание и две изнесени - в Добрич и Благоевград. Резултатите от проведените приемни са показателни относно ефективността на този подход, особено по отношение на приемните извън столицата;
- за тематичен прием – две приемни: първата бе по проблеми, свързани с корупционни схеми и източване на ДДС,  а втората бе по проблеми на лекарствената политика - корупционни практики и мерки, които следва да се предприемат за тяхното отстраняване.
Основни направления в дейността на Комисията за борба с корупцията
Законодателна дейност.
Като водещ свой приоритет Комисията за борба с корупцията определи работата си по идентифицирането на корупционни условия в действащото законодателство и разработване на предложения за тяхното преодоляване.
Този водещ приоритет наложи разработването на законодателна програма в партньорство с държавни институции и неправителствени организации, които са ангажирани пряко с противодействие на корупцията – Върховна касационна прокуратура, Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Българската стопанска камара,  Неправителствената организация „Прозрачност без граници” и др. Законодателната програма включва 39 предложения за изменения и допълнения в общо 8 закона. През последната седмица постъпиха допълнителни предложения от неправителствени организации по още няколко закона, които ще бъдат включени на следващите заседания в законодателната програма на комисията.
Реализацията на тези законодателни инициативи комисията ориентира в рамките на 2006 и 2007 г. За изпълнението на Законодателната програма бяха предприети конкретни действия от страна на комисията – на експертно ниво и чрез становища на съответните министерства и Министерския съвет и становища на Консултативния съвет по законодателство.
Програмата е отворена и за други предложения, които се обсъждат и се включват допълнително в нея.
Кои са проблемите, които комисията среща в своята законодателна дейност?
Недостатъчна е ангажираността на различни държавни институции, които могат и трябва да инициират законодателни промени, необходими за преодоляване на формираща се корупционна среда.
Отхвърлят се конкретни изменения и допълнения, предлагани за обсъждане в комисията без насрещни предложения.
Правят се опити за запазване на действащото законодателство, въпреки установените и доказани от прокуратурата и други държавни институции корупционни условия.
За преодоляването на тези проблеми е необходимо изработване на система за по-цялостен преглед на действащото законодателство, както и по отношение на законодателни проекти, които предстои да бъдат гласувани в Народното събрание; по-тясно взаимодействие със специализираните комисии в Народното събрание, съответните министерства и агенции, Съвета по законодателството и неправителствени организации; контрол за действията на изпълнителната власт, свързани със законодателни инициативи и  своевременната им реализация.
Парламентарен контрол.
Комисията предприе инициативи за парламентарен контрол по няколко теми, за които прецени, че в съответните области има създадени корупционни условия и се налага промяна в нормативната уредба.
Корупционни схеми и измами с ДДС.
Основание за провеждането на парламентарен контрол по тази тема бе докладът на Временната анкетна комисия за разследване на измами с ДДС при 39-то Народно събрание. Проведени бяха три заседания, на които бяха обсъдени, както предложените административни мерки, така и съответните законодателни инициативи.  След началната неудовлетворителна оценка от действията на изпълнителната власт настъпиха съществени промени в дейността на държавните институции, ангажирани пряко по този важен проблем. На последното заседание бяха отчетени действията, предприети от Министерството на финансите, съответно Националната агенция за приходите, и резултатите от първите шест месеца на тази година. Положителната оценка на комисията бе показателна за промените, които са настъпили след проведения парламентарен контрол. Независимо от нея бе взето решение по преценка този контрол да продължи и темата за корупционните схеми и измами с ДДС да остане на вниманието на комисията.
Друга тема беше по проблеми, свързани с приватизацията и следприватизационния контрол. Отчитайки постъпилите сигнали за нарушения на приватизационни договори и тяхното неизпълнение, комисията предложи обсъждането на този важен въпрос. Проведеният парламентарен контрол показа редица нерешени въпроси, свързани с нормативната уредба – от неизпълнението на договорите за приватизация до съдебните процедури, които се бавят с години, чийто резултат се изразява в преки и косвени загуби за държавата в особено големи размери – над 800 млн. лв., които са несъбираеми на този етап. Направено бе предложение  Агенцията за следприватизационен контрол да разработи и предложи конкретни законодателни промени, осигуряващи условия за по-ефективен следприватизационен контрол, които да намерят място в законодателната програма на Народното събрание.
Антикорупционни мерки по отношение на лекарствата и лекарствените средства. Парламентарният контрол по този проблем е от изключително обществено значение. Той има за цел: изработване на прозрачни процедури, премахване на изкуствените дефицити и осъществяване на контрол от страна на държавата, който да осигури  нормални цени на лекарствата и лекарствените средства. Работата по проблеми с търговията  с лекарства и лекарственото ценообразуване е ориентирана и към промени в законодателството.
Проведеният парламентарен контрол категорично показа, че този въпрос налага промени в нормативната уредба. Проблемът ще остане на вниманието на комисията до представяне на целия комплекс от мерки – административни  и законодателни,  и тяхното реализиране.
Допуснати нарушения от Държавната комисия по хазарта.
Основавайки се на Доклада на Сметната палата за извършен одит на дейността на Държавната комисия по хазарта, комисията се  самосезира относно допуснатите нарушения, отразени в този доклад. Началото на парламентарния контрол доказа необходимостта от допълнителна контролна проверка на Сметната палата за предприетите действия по изпълнение на установените нарушения и направените препоръки.  След контролната проверка комисията установи изпълнение на административните мерки,  посочени от Сметната палата, но   констатира, че не са предприети действия за иницииране на законодателни промени. Препоръчано бе на Министерството на финансите, съобразявайки се с направените предложения, да предприеме действия за промени в Закона за хазарта.  Парламентарният контрол по този въпрос ще приключи след реализирането на комплекса от предложения, които ще преодолеят възможностите за формиране на корупционна среда в хазарта.
Усвояване на финансови средства от европейските фондове.
Основание за парламентарен контрол по този въпрос бяха сигналите, получени в комисията, показващи недвусмислено формиращите се корупционни условия при усвояване на европейските фондове и в частност - прозрачността на предоставяната информация относно условията за участие в процедурите по отпусканите европейски проекти; процедурите по които се осъществява усвояването на европейските фондове, както и контролът по изпълнението на съответните проекти.
Комисията се ангажира да продължи парламентарния контрол по усвояването на средства от европейските фондове с преглед на нормативната уредба и оценка на необходимостта от промени. Членството на България в Европейския съюз налага да се направи максималното по отношение на публичността, откритостта и прозрачността в участието на всички субекти при усвояване на европейските фондове. Явно се налага и необходимостта от значително повишаване на критериите за контрол  върху усвояването на тези средства.
Замяна на земеделски земи и гори от Държавния поземлен и горски фонд със земи,  собственост на физически и юридически лица.
Комисията се самосезира по този проблем, основавайки се на големия брой случаи на такива замени и възможностите за формиране на корупционна среда. Министерството на земеделието  и горите предостави комплексна информация относно направените замени през 2004 и 2005 г. Обсъжданията в комисията показаха, че е необходимо разширяване на проблематиката и с извършените продажби на земи от  Държавния поземлен и горски фонд, както и необходимостта от законодателни промени за ограничаване на тази практика и по-ясното й регламентиране. Посочени бяха конкретни примери в райони, обявени за резервати, в които се извършват такива замени и е започнато незаконно строителство. Парламентарният контрол ще продължи след експертен анализ на получената информация и установяване на възможностите за формиране на корупционна среда и представяне на конкретни предложения за промени в нормативната уредба.
Какви изводи могат да бъдат направени от парламентарния контрол на ниво комисия:
- преодоляно е първоначалното подценяване на този парламентарен механизъм и се наблюдава по-отговорно отношение на държавните институции и техните представители;
- все още е недостатъчно високо равнището на подготовка и участие в парламентарния контрол на отделни представители на изпълнителната власт на различни равнища;
- правят се опити да се представя само позитивната страна в дейността на съответните ведомства, без да се очертаят ясно конкретните корупционни проблеми;
- предлаганите мерки за преодоляване на корупционна среда и условия са недостатъчни и в не малко случаи  решават частично или не решават възникналите проблеми;
- ограничени са възможностите за контрол по изпълнение на посочените и изведени в хода на парламентарния контрол мерки.
За да бъде по-ефективен и по-резултатен парламентарният контрол, е необходимо:
- по-задълбочена подготовка от страна на народните представители, специалистите и експертите от комисията, както и от представителите на изпълнителната власт, които са задължени да участват на достатъчно високо равнище, съответстващо на нивото на парламентарна комисия;
- задълбочаване на анализа и оценката по разглежданите теми и решенията за конкретни действия чрез административни мерки и законодателни инициативи;
- усъвършенстване на системата за контрол по изпълнение на решенията, приети от комисията в резултат на проведения парламентарен контрол.
Работа по конкретни сигнали.
За работата по сигналите,  постъпващи в комисията, бе изградена цялостна система, която включва:
- специализиран регистър, отчитащ всички сигнали, които са постъпили;
- седмична информация за народните представители за постъпилите сигнали, съдържаща кратка анотация и направление за решаване на поставените въпроси. Окончателното решение  се взема с решение на комисията;
- сигнали с обществена значимост след решение на комисията се разглеждат на нейни заседания;
- седмична справка за постъпилите отговори от съответните институции, ангажирани с конкретните сигнали;
- контрол по действията на изпълнителната власт и други органи относно изпълнението на решенията на комисията.
Сигналите от голямо обществено значение, показващи корупционни условия, действия и практики, се разглеждат на заседания на комисията, на които се канят както сигнализаторите, така и институциите, които имат отношение. Съществуват случаи, по които мнения и становища изказват независими експерти, поканени да участват в заседанията. По всеки един сигнал се вземат конкретни решения, свързани с работата на държавните институции и местните власти като периодично се прави преглед по взетите решения и тяхното изпълнение.
В началните месеци от работата на комисията се наблюдаваше известно забавяне на отговорите от изпълнителната власт, което затрудни работата на комисията и приключването в законовия срок на постъпилите сигнали. Комисията сигнализира министър-председателя и председателя на Народното събрание относно реакциите на изпълнителната власт. Настъпиха съществени положителни промени и можем да отчетем, че с незначителни изключения изпълнителната власт се отнася отговорно и реагира своевременно на изпратените сигнали и исканата информация. Специално трябва да отбележим доброто взаимодействие с Върховна касационна прокуратура, което намира израз в своевременната информация за действията на прокуратурата по сигнали, постъпили в комисията. 
Изградената система на работа, регламентирана от Вътрешните правила на комисията, създава добри условия и възможности за  разглеждането, анализа и ефективното решаване на голям брой от постъпващите сигнали.
Прозрачността в работата по отделните сигнали  се осъществява чрез седмичните справки, които се изготвят за членовете на комисията, от които те се запознават с новопостъпилите сигнали. Народните представители имат възможност допълнително да проучат всеки един от тези сигнали, както и отговорите, изпратени до гражданите. В много случаи народните представители са инициатори на разглеждането на сигнали в заседания на комисията.
За едногодишния период в комисията са постъпили 570 сигнала. След внасянето на доклада имаше още 60 сигнала или общо 630 постъпили досега,  по 40 от които комисията се е самосезирала. Приключена е работата по 267 сигнала. Изцяло или частично са потвърдени 53. В процес на контрол са 38 сигнала. Продължава работата по 353 сигнала.
Обработените сигнали са обобщени в следните тематични групи:
-  по отношение на съдебната власт – 101 ; за местната власт – 98; за органи на изпълнителна власт – 53; за  градската среда – 35; за земеделие – 33; за  бизнес – 33; за органите на МВР – 28; за здравеопазване  - 20; за образование  - 16;  за данъчни органи - 12; за митници – 12; за нарушения при усвояване на средства от европейски фондове – 4; за  политически партии и политици – 2;  други  - 32 сигнала.
От особено значение за комисията като цяло е, че досега не е допуснато политизиране при обсъждане на постъпилите сигнали. Решенията по сигналите, разглеждани на заседания на комисията, са вземани с консенсус, с единични изключения.
За едногодишния период от работата на комисията на нейни заседания били разгледани и взети конкретни решения по следните 16 сигнала:
Рехабилитация на водопровод в община Генерал Тошево - нарушение на процедурата по възлагане и изпълнение на поръчка по реда на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. След изслушването на експертните становища и проведената дискусия, комисията констатира наличието на корупционна практика и реши да предостави материалите на главния прокурор.
Сигнал за закононарушения в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министерството на земеделието и горите. Комисията констатира, че в получените материали се съдържат данни за корупционно поведение в дейността на изпълнителния директор на ИАРА, както и събраните материали да се изпратят на Софийската градска прокуратура. След повече от 6 месеца изпълнителният директор на ИАРА бе освободен от длъжност-
За Параходство “Български морски флот” ЕАД. След изслушването на министъра на транспорта Петър Мутафчиев, проведената дискусия и изразените становища, комисията реши да проведе ново заседание след приключване на финансовия одит на ПБМФ и комплектоване на цялата информация по постъпилия сигнал. Забавянето на финансовия одит предизвика ново разглеждане, на което бяха поставени допълнителни въпроси както към министерството, така и към ръководството на БМФ. Междувременно се получи втори сигнал от синдикати в БМФ, поставящ идентични проблеми. На третото заключително заседание на основание изводите и заключенията във финансовия одит, както и на постъпилите материали в комисията бе решено цялата документация да бъде предоставена на главния прокурор за проверка по изнесените  факти и данни.
Извършени нарушения в Национална служба “Гранична полиция”. Комисията се ангажира с този сигнал на две свои заседания, за да осигури цялостната информация по повдигнатите въпроси. Взети бяха решения: за формирана корупционна среда по отношение на издаването на държавни таксови марки за чужденци, преминаващи през страната; за необходимостта от административни наказания, съответстващи на допуснатите нарушения; за предоставяне на материалите по сигнала за допуснати закононарушения в Национална служба “Гранична полиция” на главния прокурор;
Разпределение на захарните квоти и условията, които създават корупционна практика. Комисията препоръча на Министерството на земеделието и горите да се произнесе официално относно законосъобразността на действията, които са предприети по случая и необходимостта от промени в нормативната уредба. Взе се решение комисията да се произнесе окончателно създава ли се или не корупционна среда по проблема и доколко разпределението на захарните квоти е съобразено с пазарния дял на производителите и бъдещето на отрасъла в членството ни в Европейския съюз.
Сигнал от български спортисти относно стопанисването и използването на зала “Универсиада” и терена под нея. След обсъждане на материалите по случая комисията реши да предложи на Министерския съвет промени в Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала – промени, които бяха направени с изменението на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Комисията поиска становище от Агенцията за следприватизационен контрол относно методите и стандартите за оценка на съответната държавна собственост и необходимостта от тяхната промяна, защото разминаването на тези оценки от пазарните цени бе значителна.
Допуснати закононарушения в Митница – Варна (класифицирана информация). Комисията бе информирана от директора на Агенция “Митници” г-н Асен Асенов за действията, предприети по сигнал за контрабанда и създадени корупционни условия.
Сигнал относно продажба на гориво в свободната зона на ГКПП-та на пътя Е-80 София – Истанбул. В сигнала бяха посочени нарушения в безмитната търговия, свързани с ощетяване на държавата със 140 млн. лева годишно. Въпреки сериозното забавяне, Министерството на финансите взе отношение по сигнала и запозна комисията с подготвения законопроект за безмитната търговия с горива, който е в съгласувателна процедура и предстои да влезе в Народното събрание.
Извършена цесия между “НЕК” ЕАД и частни дружества за дълг на „БДЖ” ЕАД. На две свои заседания комисията обсъди постъпилия сигнал и подложи на оценка целесъобразността и законността на извършената цесия. Преценено бе, че е необходима допълнителна информация от съответните държавни институции, ангажирани с проблема, за да се произнесе комисията окончателно относно това дали е формирана корупционна среда и доколко подобни цесии са изгодни за държавата. Окончателното решение ще бъде взето след комплектоване на целия пакет от документи и обсъждане в комисията.
Неизпълнение на концесионния договор от страна на “Софийска вода” АД. Комисията констатира след предоставените материали и проведената дискусия, че сключеният договор за концесия между Столична община и “Софийска вода” АД е неизгоден. Комисията заяви пред представителите на Столична община необходимостта от предоговаряне или прекратяване на договора в зависимост от икономическите показатели вследствие на тези действия. Предстои окончателното произнасяне на комисията на основание действията на Столична община по отношение на договора – информация, която все още не е предоставена.
Наличие на корупционна среда при създаването и управлението на “Столичен медицински холдинг” ЕАД. Обществената значимост на сигнала наложи разглеждането му от комисията, имайки предвид обединяването на здравните заведения в София в една структура. Обсъждането показа, че въпреки аргументите за създаването на холдинга са формирани предпоставки за корупционна среда и действия в отделни медицински заведения.
Нарушения в Центъра за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) към Министерството на образованието и науката.  В резултат на острата намеса и искане на комисията, след получаването на сигнала за свързани фирми в ЦРЧР и злоупотреби с финансови средства от европейските фондове, бе спряно подписването на проекти към ЦРЧР. Специално внимание заслужава бързата реакция на МОН и последвалата проверка, в която са потвърдиха голяма част от нарушенията, посочени в сигнала. Предприети са съответните административни мерки от страна на МОН – търсене на дисциплинарна отговорност от директора на ЦРЧР, извършване на одит на дейността на ЦРЧР, обсъждане на варианти за по-ефективно управление на средствата и избягване на конфликти на интереси. Действията по този сигнал показаха, че при координация между институциите могат да бъдат постигани добри резултати в противодействието на корупцията.
Сигнал от “Газтрейд” АД – София, относно бездействие от страна на Окръжния съд и Окръжната прокуратура – Варна. Работата по този сигнал потвърди нуждата от взаимодействие между антикорупционните комисии, каквато на практика се реализира в рамките на изградения Съвет за координация. Благодарение на бързата проверка от страна на Висшия съдебен съвет, бяха предприети необходимите законови действия.  Сигнал относно заявена корупционна среда в енергетиката. Комисията се самосезира по материали в медиите относно енергийния сектор. Сигналът предизвика необходимостта от отговор на въпроси, свързани с цената на електроенергията; консултантските фирми; износа на електроенергия и вноса на ядрено гориво; средствата за модернизация на АЕЦ “Козлодуй”. Получените отговори и равнището на представителите на държавните институции не удовлетвори комисията, която прецени, че е необходима по-пълна и цялостна информация относно поставените и други възникнали в хода на дискусията проблеми. Комисията подготви допълнителни въпроси към Министерството на икономиката и енергетиката, Националната електрическа компания и Държавната комисия по енергийно и водно регулиране, отговорите на които ще бъдат анализирани и дискутирани на необходимото представително равнище.
Слабости в процедурите при усвояването на средства и изпълнението на ФАР Проект BG 0104.01 – „Интеграция на ромското население”. Проведено бе първо обсъждане на сигнала за посочения проект по ФАР, който е на стойност от 1 800 000 евро. Констатирани бяха някои нарушения, което наложи комисията да отложи окончателното си произнасяне по случая до получаване от Министерство на финансите на цялостната информация, както относно изразходването на средствата по проекта, така и относно проектите за интеграция на ромското население през последните години. Прието бе предложение до Сметната палата за извършване на цялостен одит, свързан с целесъобразността на изразходваните средства по тези проекти.
Какви изводи могат да се направят на основа извършеното относно постъпилите сигнали в комисията?
В редица случаи отговорността на държавни служители не съответства на степента на допуснатите нарушения.
Значителен е броят на сигналите, които се отнасят до корупция в съдебната система, където комисията няма възможности  и правомощия да се намесва.
Повърхностни и непълни са някои от проверките, които се извършват по сигнали, особено при тези от частен характер.
Забавя се разглеждането и съответните действия по сигнали, по които изпълнителната власт не реагира своевременно.
За усъвършенстване на работата по постъпващите сигнали е необходимо:
- по-задълбочено мотивиране на сигнали, които са с широка обществена значимост, подлежащи на обсъждане на заседания на комисията;
- своевременно предоставяне на необходимите материали и по-задълбочена подготовка по сигнали, които се обсъждат както от народните представители, така и от участващите представители на изпълнителната власт;
- завишаване изискванията към писмените отговори от изпълнителната власт, както и към участието на нейни представители;
- усъвършенстване на системата за контрол по взетите от комисията решения по отделните сигнали;
- недопускане на конфликт на интереси при обсъждане на сигнали в комисията и на неявни опити за въздействие върху отделни членове на комисията и върху вземане на решения от нея.
Анализът и оценката от работата на комисията по трите основни направления показват някои изводи относно корупционните процеси в страната и ефективността на борбата срещу тях:
- недостатъчно e доверието към институциите и тези, които ги представляват. Липсва необходимия респект от антикорупционните структури и техните действия;
- не работят достатъчно ефективно системите за вътрешен контрол в различните институции, което води до ниска степен на разкриваемост на корупционните действия в съответните ведомства;
- недостатъчна е координацията и взаимодействието между отделните структури, които имат отговорности в борбата с корупцията;
- корупцията се приема като средство и начин за решаването на определени проблеми на всички нива във властта – от най-ниските нива на държавните служители до нейните представители във високите етажи;
- утвърждава се обществена оценка за безнаказаност на корупционните действия, които са публично достояние.
Формираната корупционна среда в различни сфери на икономическия и обществения живот, както и основателните критики, които България получава от европейските структури, налагат все по-безкомпромисни действия и изграждането на цялостна система за преодоляване на корупционните условия и значително ограничаване на корупционните действия:
- укрепване на административния и професионален капацитет на институциите;
- ясна нормативна регламентация - публичност, откритост и прозрачност на всички процедури за търгове, конкурси, концесии и др.;
- координация и взаимодействие между всички институции, ангажирани пряко с противодействие на корупцията;
- приемане на етични кодекси на изпълнителната, законодателната, местната и съдебната власт;
- регламентиране на проблема за конфликта на интереси във властта;
- публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности;
- прозрачност и контрол на финансирането на политическите партии и завишаване на санкциите за тези, които не спазват закона;
- изграждане на специализирана структура за борба с корупцията във високите етажи на законодателната, изпълнителната, съдебната и местната власт.
В своята едногодишна дейност комисията положи сериозни усилия за изграждане на система за конкретна работа по законодателството, парламентарния контрол и постъпващите сигнали. Основавайки се на натрупания опит от идентични комисии в 36-то, 38-то, 39-то Народно събрание, комисията въведе и нови практики в своята дейност, които доведоха и до конкретни резултати. Най-общият анализ на дейността й показва, че и по трите направления е необходимо усъвършенстване на системата за работа и промени, които могат да я направят по-ефективна и по-резултатна.”
Уважаеми господин председател, след направени консултации комисията изтегли внесеното решение и предлага за решение на Народното събрание една-единствена точка.
„РЕШЕНИЕ
по годишния доклад на Комисията за борба с корупцията
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 29, ал. 1 и 2 и чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на 40-то Народно събрание
Р Е Ш И:
Приема годишния доклад на Комисията за борба с корупцията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Великов.
Уважаеми народни представители, чухте доклада на Комисията за борба с корупцията.
Имате думата по съдържанието на доклада и проекта за решение.
Даут Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма да се спирам в детайли на дейността на Комисията за борба с корупцията през последната една година. Представеният пред вас доклад много точно и ясно очертава не само акцентите в нашата работа, но и успехите, които постигнахме, трудностите, с които се сблъскахме, предизвикателствата, които ни очакват в бъдеше.
След публикуването на последния мониторингов доклад на Европейската комисия за напредъка на страната ни в процеса на присъединяване към Европейския съюз от 26 септември стана ясно, че една от областите, която ще се следи с повишено внимание и която ще изисква нашите последователни и решителни действия, е именно борбата с корупцията.
Корупцията, особено по високите етажи на властта, остава един от сериозните проблеми пред България на самия праг на членството й в Европейския съюз. Търсейки правилните решения трябва да имаме предвид, че потенциалът на така наречените „меки” мерки срещу корупцията, като например разработване на етични кодекси, антикорупционни кампании и кампании за повишаване на общественото съзнание, обучение на държавните служители и др., вече започва да се изчерпва.
Все още незасегната в достатъчна степен остава и политическата корупция.
С наближаването на 1 януари 2007 г. фокусът от приватизационните сделки вече се измести към такива области, като обществените поръчки, използването на предприсъединителните и структурните фондове, концесиите. Необходимо е и продължаване на реформите в съдебната система и правоохранителните органи. Един от основните показатели при оценката на държавната политика за противодействие на корупцията е именно ефективността на органите на съдебната власт и на правоохранителните органи. Липсата на единна статистика за образуването и хода на наказателните дела за корупционни престъпления е още един от въпросите, който затруднява идентификацията на проблемите, а оттук и търсене на адекватни решения.
Казаното дотук предпоставя не само необходимостта от въвеждане в практиката на ефективни мерки за борба с корупцията на политическо и институционално ниво, но и нуждата от разработване и прилагане на механизми за мониторинг и оценка на постигнатите резултати.
Като успешен инструмент в борбата с корупцията бих могъл да посоча утвърждаването на публично частните партньорства. Гражданският консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията е прекрасен пример за това  как с общи усилия на различните държавни институции бизнесът и гражданското общество могат да се постигат конкретни резултати.
Като народен представител дълбоко се вълнувам какво може още да направи българският парламент, как в рамките на определените му от Конституцията правомощия можем да бъде двигатели, а не наблюдатели на процесите.
Приоритет в нашата работа и през следващите месеци трябва да стане прегледът на действащото законодателство за съществуването на корупционните условия и разработването на предложенията за тяхното преодоляване. Вниманието ни трябва да е насочено към приемането на новия Граждански процесуален кодекс и ускоряването на производството по граждански дела, чиято продължителност сега създава предпоставки за корупция, ускоряване на работата по създаване на правна рамка на лобистката дейност в съответствие с добрите практики в страните от Европейския съюз, преглед на правната уредба за предотвратяване на конфликти на интереси и въвеждане на унифицирани правила за народните представители, държавните служители, лицата, които са членове на регулаторни и контролни органи, съдебната система, органите на местното самоуправление и местната администрация, цялостна оценка на наказателното законодателство и в частност преглед и при необходимост промяна на разпоредбите в Наказателния кодекс относно престъпленията по служба дотолкова, доколкото те са създадени при едни други икономически условия и вече са загубили в голяма степен първоначалното си предназначение.
На следващо място искам да посоча, че макар и доста закъсняло във времето, приемането на етични правила за поведението на народните представители е абсолютно наложително и би се разглеждало като доказателство за нашата решимост и непреклонност в борбата срещу корупцията.
Уважаеми колеги, тук става дума за огромна по обем експертна работа. В тази връзка напълно подкрепям изброените в доклада за нашата дейност проблеми, с които се сблъскахме в своята законодателна дейност. Недоумение у мен буди например констатираното в някои случаи нежелание на представителите на изпълнителната власт да инициират или застанат зад законодателни промени, необходими за преодоляване на създалата се корупционна среда. Именно затова усилията ни като членове на Комисията за борба с корупцията трябва да се насочат и към разработване и прилагане на ефективен механизъм на контрол на законодателната инициатива на изпълнителната власт и тяхната своевременна реализация.
На следващо място бих искал да се обърна към всички народни представители с апел за установяване на по-тясно сътрудничество между нашата и останалите постоянни комисии в парламента. За мен привличането на съответните парламентарни комисии в процеса на разработване на законодателни промени или при упражняването на парламентарен контрол гарантира провеждането на отворен диалог, по-голяма чуваемост на мненията и в крайна сметка намиране на възможно най-добрите решения в борбата срещу корупцията. Нито за миг не трябва да забравяме, че споделената отговорност при вземане на решения ни прави едновременно по-внимателни, но и по-активни и по-критични.
Говорейки за упражняване на парламентарен контрол, не мога да не отбележа, че той е все още недостатъчно добре развит и даже подценяван на практика. Причините могат да се открият както в недостатъчната експертиза у народните представители, така и в някои опити на изпълнителната власт за принизяването на значението на този инструмент на демокрацията.
Не на последно място искам да се спра на сигналите, които са постъпили през изтеклия период в комисията. Става дума за 570 сигнала – една сериозна цифра. Макар близо 200 от тях да са постъпили от региона на София град, това е както показател за активността на гражданското общество, така и знак за постепенно повишаване на доверието в българския парламент. А да отговорим на така високите обществени очаквания е не само предизвикателство, но и основен приоритет в работата ни.
От така обработените сигнали, 101 могат да се отнесат към съдебната система, 98 – към местната власт. Според мен това би следвало да е отправната точка в нашата работа през следващите месеци. Независимостта на властите, провъзгласена с Конституцията, в никакъв случай не означава безконтролност, липса на прозрачност и безотчетност. Необходимо е допълнително да се задълбочи сътрудничеството и взаимодействието с представителите на съда, прокуратурата и следствието.
По отношение на сигналите за корупция на местно ниво и въпреки голямата натовареност както на народните представители, така и на експертите, смятам за целесъобразно редовното провеждане на приемни в различните градове на страната да се превърне в наша практика.
В заключение, искам отново да подчертая огромния обем работа, извършен само за една година от Комисията за борба с корупцията както по линия на законодателната дейност, така и по линията на парламентарния контрол. Макар постигнатото от нас да не е малко, скоростта на законодателните и институционалните реформи не трябва да намалява. Предстои ни още много работа, която, уверен съм, ще доведем докрай. Нека не забравяме, че само със съвместни и целенасочени действия можем да постигнем реални успехи в борбата срещу корупцията, защото изборът между лесното и правилното е избор, който трябва да направи всеки един от нас. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Осман.
Не виждам желаещи за реплики.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разглежданата тема?
Заповядайте, госпожо Гроздилова.
Снежана Гроздилова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Фактът, че залата мълчи, е показателен, че работата на Комисията за борба с корупцията в този период се приема положително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е Ваш извод.
Снежана Гроздилова: И не можем да не изразим своето удовлетворение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, ще го изразим с гласуването.
Снежана Гроздилова: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! На фона на приемствеността в дейността на аналогичните комисии в предишните парламенти и критиките, които бяха отправени към управлението на държавата в последните години в областта на проблемите с корупцията в различните сектори, се наложи конструираната в 40-ото Народно събрание Комисия за борба с корупцията да активизира своята дейност, да я разшири в по-голям аспект. Естествено вие видяхте трите направления, в които по-активно работехме в този едногодишен период.
Чухте основните акценти от експозето на нашия председател господин Великов. Позволете ми да кажа няколко думи само за едно от направленията, което считам за особено важно в работата не само на нашата комисия, а и на всички парламентарни комисии – това е парламентарният контрол.
Комисията се ангажира с упражняването на такъв контрол върху дейността на органите на изпълнителната власт по въпроси, засягащи държавни и обществени интереси при наличие на информация за формиране на корупционна среда и използване на корупционни практики.
Водени от амбицията за постигане на максимална отчетност – както вертикална, така и хоризонтална, положихме немалко усилия да установим тясно взаимодействие както с държавните институции, така и с граждански сдружения и с медии.
Темите на парламентарния контрол определяме на заседания на комисията в зависимост от постъпилите сигнали. В отчетния период 16 от проведените 36 заседания са посветени на него.
Като основен инструмент за осъществяването на парламентарния контрол в комисията използваме изслушване на министри и предоставяне на информация за конкретни дейности на правителството. Господин Великов посочи някои теми, позволете ми и аз да съобщя отново, защото те заслужават нашето внимание. Те представляват изключителен обществен интерес от страна на гражданското общество: корупционни схеми и измами с ДДС, приватизация и следприватизационен контрол, лекарства и лекарствени средства, допуснати нарушения в Държавната комисия по хазарта, усвояване на финансови средства от европейските фондове, замяна на държавни земеделски земи и горски фонд със земи, собственост на физически и юридически лица и др.
Ефективността от този парламентарен контрол в комисията се изразява в незабавни административни мерки за отстраняване на допуснатите нарушения, промяна в нормативната уредба за преодоляване на проблемите и необходимост от законодателни инициативи, както и такива, които да допринесат за въвеждане на нови текстове в нашето законодателство, които да отстранят възможността за възникване на условия за корупционни действия. Независимо от постигнатия ефект обаче във всички случаи комисията приема решение за продължаващ контрол.
При осъществяване на парламентарния контрол изпитваме сериозни затруднения като подценяване на този парламентарен механизъм, стремеж в информацията да се представят само добрите практики и резултати, премълчавайки основни слабости и проблеми, постигане на частично решаване на проблемите чрез предлаганите мерки за преодоляване на корупционната среда и не на последно място, ограничени възможности за контрол по изпълнение на предприетите мерки в хода на парламентарния контрол.
Уважаеми колеги, резултатите от парламентарния контрол са безспорни. Трябва обаче да признаем, че все още незадълбочено се осъществява подготовката на всички участници в процеса - както народни представители, така и експерти и представители на изпълнителната власт. Мисля, че при едно по-задълбочено проучване на сигналите и материалите, и предложените мерки, и последващият контрол ще бъдат с по-добри резултати.
Необходимо е да усъвършенстваме и системата за контрол по изпълнение на решенията на самата комисия. Тук също ни куцат нещата.
Трябва обаче да отбележа и друго – изключително важни в тази дейност според мен са и ведомствата за държавен контрол, като Сметната палата, Омбудсманът, държавният финансов контрол и др., с които ние сътрудничихме в този едногодишен период. И накрая, нека не забравяме, че откритият, ефективен и прозрачен парламентарен контрол е от съществено значение както за доброто управление, така и за борбата с корупцията като цяло. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Гроздилова.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по разискваната тема – корупцията? Тишина.
Още веднъж се обръщам към уважаемите народни представители – има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по доклада на Комисията за борба с корупцията?
След като няма желаещи, не остава нищо друго, освен да гласуваме решението.
Моля, гласувайте решението така, както го предложи председателят на комисията господин Бойко Великов. То е приложено към доклада, но само т. 1.
Гласували 108 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 3.
Решението е прието.
Уважаеми народни представители, изчерпахме днешния дневен ред.
Позволете ми да направя няколко съобщения.
Първо, Комисията за борба с корупцията има заседание днес от 14,30 ч. при обявения дневен ред.
Комисията по европейска интеграция също ще има заседание днес от 11,00 ч. в зала “Запад” на Народното събрание.
Утре, уважаеми дами и господа, както ви е известно, парламентарният контрол ще започне от 9,00 ч., още веднъж напомням. Ще отговарят министрите: Ивайло Калфин, Даниел Вълчев, Георги Петканов, Николай Василев, Румен Овчаров, Петър Мутафчиев, Радослав Гайдарски, Джевдет Чакъров, Пламен Орешарски, Румен Петков.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)
 

(Закрито в 10,54 ч.)
 
  
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председател:
Любен Корнезов
 
Секретари:
Светослав Спасов
Десислав Чуколов