Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2006-11-22

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова 

Секретари: Метин Сюлейманов и Станчо Тодоров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Разполагаме с необходимия кворум, откривам днешното пленарно заседание.
Предстои да разгледаме и приемем програмата за работа на Народното събрание за пленарната седмица 22-24 ноември 2006 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. Вносител – Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. Вносител – Министерският съвет.
3. Повторно гласуване на оспорения § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г. и върнат с Указ № 396 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
4. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Вносител – Министерският съвет.
5. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносители – Младен Червеняков и група народни представители.
6. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета. Вносител – Министерският съвет.
7. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух.
8. Второ четене на Законопроекта за защита при бедствия.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление при кризи - продължение.
10. Второ четене на Законопроекта за устройството на българското Черноморско крайбрежие – продължение.
11. Второ четене на Законопроекта за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
12. Парламентарен контрол.
Обръщам ви внимание, уважаеми колеги, че в днешното пленарно заседание в 10,00 ч. предстои да изслушаме изказване на председателя на парламента на Кралство Дания господин Кристиян Мейдал пред Народното събрание, така че ще прекъснем разглеждането на точките от програмата за известно време.
Няма предложения по този проект за програма.
Моля, гласувайте програмата.
Гласували 158 народни представители: за 156, против няма, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Има предложение за точки към дневния ред.
Първото предложение е на народния представител Ваньо Шарков за включване в дневния ред на точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Заповядайте, господин Шарков, да обосновете своето предложение.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Преди повече от седем месеца внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, с което целяхме въвеждане на забрана за транспорт на деца през нощта при ученически екскурзии. Същият бе разпределен в две комисии - Комисията по икономическата политика и Комисията по транспорт и съобщения, но техни становища липсват и до ден-днешен, което считам за, меко казано, малко некоректно.
С този законопроект целяхме няколко неща. На първо място, да се гарантира поне малко сигурността на българските деца, за да не се повтарят трагични инциденти, като този край р. Лим, когато дванадесет български деца от Свищов загубиха своя живот. Дори и днес продължава практиката туроператори, превозвачи, дори училища да организират или да участват в организирането на такива ученически екскурзии с нощни преходи и с автобуси в недобро техническо състояние.
На второ място, с този законопроект ние целяхме да се отговори на категоричното настояване на родителите, които загубиха своите деца в р. Лим. Две и половина години вече те настояват за такава промяна в закона. Целяхме да се отговори на очакванията на всички онези български граждани, които бяха съпричастни с трагедията и с мъката на родителите и гражданите от Свищов. Целяхме да опитаме да намалим поне малко притесненията на онези родители, които днес изпращат своите деца на такива екскурзии, тъй като без да обвинявам никой, някак си най-висшият законодателен орган на страната остана малко встрани от възможностите, които имаше по този въпрос.
Не на последно място, внесохме този законопроект, за да бъдат предвидени по-тежки наказания за всички онези, които поставят печалбата пред живота на децата. Ако туроператорите или превозвачите организират екскурзии за възрастни и осигуряват добри условия за тях, то при децата тези условията трябва да бъдат перфектни.
Уважаеми дами и господа, молбата ми е да подкрепите влизането в дневния ред на този законопроект, ако ли пък не, кажете го ясно на родителите на децата, които загинаха. Само, моля ви, не се крийте зад „въздържал се”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 123 народни представители: за 58, против 15, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Господин председател, за съжаление пак има петдесет човека „въздържали се”.
Уважаеми дами и господа, всъщност безкрайно лошо е, когато такива трагични инциденти стават повод за внасяне на законопроекти за промяна в действащите закони, тъй като те показват, че някъде някога сме сгрешили и не сме направили достатъчно добър един законопроект. Лошо е, когато потърпевши или техни роднини настояват за промените в такива законопроекти. Но безкрайно лошо, безпринципно и безотговорно е, ако ние не искаме да чуем това.
Ако след такива инциденти има възникнал повод за промяна в такъв закон и когато дванадесет български деца са загинали, ние не искаме да променим, е наистина лошо и безотговорно. Моля ви, не се въздържайте, гласувайте така, както ви казва съвестта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Аз ще подложа на прегласуване предложението Ви, господин Шарков. Но, струва ми се, че залата е неподготвена за Вашето предложение, а не че по принцип има против аргументацията, която развивате. И тъй като колегите не са сигурни какво точно се съдържа в законопроекта, затова се въздържат. Така че нека всеки гласува така, както намери за уместно.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 68, против 4, въздържали се 68.
Вашето предложение отново с малко не се приема.
Очевидно е, колеги, че въпросът, който поставя господин Шарков, не може да бъде отминат. Така че аз бих помолил парламентарните групи да погледнат предложението, което се прави, и да преценят да се върнем към този въпрос може би в следващата пленарна седмица.
Следващото предложение е на народния представител Павел Шопов за включване на точка в дневния ред – Законопроект за одържавяване на приватизирани обекти от отрасъл „Енергетика”.
Заповядайте, господин Шопов.
Георги Юруков (КБ, от място): Как ще стане това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов ще обясни как.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Как ще стане това – с акт на Народното събрание. Най-после трябва да започнат да се признават грешките, които са направени. Те трябва да се поправят, а не нещата да останат да тежат върху българското общество. Започва процес, ние сме в началото му, на стихиен протест на българското население против тези така наречени електроразпределителни чужди дружества. Темата тепърва стартира. Ние – от “Атака”, няма да я оставим.
Тези протести водят вече и до ексцесии – виждате го. Във всички случаи българският парламент трябва да влезе най-после в ролята си и да каже: край на това разграбване, на тази откровена кражба. Има пълните основания Народното събрание да се произнесе по начина, по който сме поискали с този законопроект, защото е нарушен акт на българското Народно събрание от 2002 г., който представлява стратегия за раздържавяването в областта на енергоразпределението, изобщо на тези дружества, които влизат в енергийната система на България.
В крайна сметка е въпрос на политическа воля, която българският парламент трябва да прояви. Въпреки че не са изминали сроковете съгласно правилника – този наш законопроект да мине и през комисиите, става въпрос за спешни мерки, които трябва да се вземат. Който от вас застане на гишетата за плащане на тока, ще чуе какво говорят българските граждани на тези опашки, които са безкрайни, при все по-лошо обслужване на гражданите.
Колеги, имайте предвид, че нещата са много актуални в тази насока, защото така наречените електроразпределителни дружества и собствениците им подготвят дългосрочните активи за продажба, подготвят за продажба големите, хубави сгради в центровете на големите градове. Да не стане като с “Балкан” – после да ни съдят да плащаме милиони за това, че са ни ограбили милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ясно е предложението Ви.
Моля, гласувайте направеното предложение.
Гласували 113 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Други предложения за точки няма.
Да ви съобщя постъпилите законопроекти и проекторешения от 15 до 21 ноември т.г.:
Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2007 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по здравеопазването.
Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на комисиите по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и по транспорт и съобщения.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Вносител е Даут Осман. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Вносители са Минчо Христов и Стела Банкова. Разпределен е на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата. Вносители са Йордан Мирчев и Тодор Костурски. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения, разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Вносител е Митко Димитров. Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, разпределен е и на Комисията по външна политика.
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика, разпределен е на комисиите по културата и по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси, разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по православие. Вносители са Кристиан Вигенин, Борислав Великов и Лютви Местан.
Предстои да преминем към точка първа от нашата седмична програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА ЮНЕСКО ЗА ОПАЗВАНЕ И НАСЪРЧАВАНЕ НА МНОГООБРАЗИЕТО ОТ ФОРМИ НА КУЛТУРНО ИЗРАЗЯВАНЕ.
Има доклад на Комисията по културата.
Давам думата на госпожа Чилова – председател на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, № 602-02-53, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по културата разгледа внесения от Министерския съвет Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, № 602-02-53, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на културата и на Министерството на външните работи.
Законопроектът беше представен от заместник-министъра на културата госпожа Ина Килева.
Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване е приета на 20 октомври 2005 г. в Париж от Генералната конференция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура.
Клаузите на конвенцията са резултат от разбирането на международната общност, че културното многообразие представлява общо наследство на човечеството, което трябва да бъде уважавано и запазено в полза на всички, и е необходимо за мира и безопасността в местен, национален и международен мащаб. В Конвенцията са отчетени както значението на културното многообразие за цялостната реализация на човешките права и основни свободи, провъзгласени във Всеобщата декларация за правата на човека, така и значението на правото на интелектуална собственост за оказване подкрепа на лицата, които участват в културното творчество. В Конвенцията е отразена необходимостта от интегриране на културата като стратегически елемент в националните и международни политики на развитие в светлината на Декларацията на хилядолетието на ООН от 2000 г., включително в областта устойчиво развитие; отразени са и разпоредби на Всеобщата декларация за културното многообразие от 2001 г., приета от ЮНЕСКО.
Целите на Конвенцията, визирани в чл. 1, са:
- опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване;
- създаване на условия за разцвет, свободно взаимодействие и диалог на различните култури с оглед установяване на култура на мира и изграждане на мостове между народите;
- поощряване на уважението към многообразните форми на културно изразяване и осъзнаване на тяхната стойност на местно, национално и международно равнище;
- потвърждаване значението на връзката между културата и развитието за всички развиващи се страни;
- признаване на специфичното естество на културните дейности, продукти и услуги като носители на самобитност, ценности и смисъл;
- утвърждаване на суверенното право на държавите да запазват, приемат и прилагат политики и мерки за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване на тяхна територия;
- укрепване на международното сътрудничество и солидарност в дух на партньорство, с цел разширяване на възможностите на развиващите се страни да съхранят многообразието от форми на културно изразяване.
В чл. 2 от Конвенцията са предвидени основните ръководни принципи – зачитане правата на човека и основните свободи, суверенитет, равно достойнство и уважение на всички култури, международна солидарност и сътрудничество, взаимно допълване на икономическите и културните аспекти на развитието, устойчиво развитие, равностоен достъп, откритост и балансираност.
Конвенцията ще се прилага по отношение на политиките и мерките, предприети от държавите страни, за съхраняване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, като в чл. 4 се дефинират основни понятия като “културно многообразие”, “културно съдържание”, “културно изразяване”, “културни дейности, продукти и услуги”, “културни индустрии”, “културни политики и мерки”, “опазване” и “междукултурно взаимодействие”.
В правни норми специално внимание е отделено на преференциална система за развиващите се страни, както и на международно сътрудничество в случай на сериозна заплаха за формите на културно изразяване. Предвидени са и разпоредби относно обмен, анализ и разпространение на информацията.
За постигане целите на Конвенцията в чл. 18 е регламентирано учредяване на Международен фонд за културно многообразие, който е целеви съгласно разпоредбите на финансовия правилник на ЮНЕСКО. Използването на средствата на Фонда ще се решава от Междуправителствен комитет, създаден съгласно чл. 23 на Конвенцията, въз основа на ръководни насоки, приети от Конференцията на държавите – страни по Конвенцията.
След проведеното обсъждане Комисията по културата, приемайки за основателни мотивите на правителството, единодушно с 10 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, № 602-02-53, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по външна политика.
Госпожо Гегова, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК Петя Гегова: Господин председател!
„СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 602-02-53 за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 8 ноември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г. в Париж.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация. Предметът на конвенцията е достатъчно сериозен и актуален за България. Има ли някой, който желае да вземе думата? Такъв не се обозначава или колежка, поради което трябва да преминем към гласуването на законопроекта.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, № 602-02-53, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Госпожо Чилова, заповядайте за процедурно предложение.
Нина Чилова (НДСВ): Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение на основание чл. 67, ал. 2 от правилника законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за преминаване към второ гласуване на законопроекта.
Гласували 98 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Заповядайте да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова:
„Проект
ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване
Член единствен. Ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г. в Париж."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
На вашето внимание са заглавието на законопроекта и член единствен. Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте заглавието и член единствен на законопроекта, както е предложен от вносителя – Министерския съвет, и подкрепен единодушно от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 1 КЪМ ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ И ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ – ФРАНКФУРТ НА МАЙН, ОТ 26 АВГУСТ 2004 г. И НА ДОПЪЛНИТЕЛНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ КЪМ ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ И ФИНАНСИРАНЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРЕДИТАНЩАЛТ ФЮР ВИДЕРАУФБАУ – ФРАНКФУРТ НА МАЙН, ОТ 26 АВГУСТ 2004 г.
Докладът е на Комисията по бюджет и финанси.
Давам думата на председателя на комисията господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Ако позволите, един процедурен въпрос. Предлагам в залата да бъде допусната госпожа Весела Господинова – заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министър Господинова.
Гласували 102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Поканете заместник-министър Господинова.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
"На извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15 ноември 2006 г., беше разгледан Законопроектът за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн.
На заседанието присъстваха представители на Министерството на транспорта и Министерството на финансите.
Законопроектът беше представен от госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта.
Договорът за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. е част от финансовата рамка за изграждане на нов мост над р. Дунав при Видин-Калафат. Той е на обща стойност 20 млн. евро (заем от 18 млн. евро и безвъзмездна помощ от 2,045 млн. евро) и е ратифициран от Народното събрание със закон.
Съгласно договора процедурата по отпускане на средствата, документацията за удостоверяване целесъобразността на разходване на средствата, взаимовръзките при изпълнение и управление на проекта, отчетността и други конкретни въпроси, свързани с проекта, се уреждат от Допълнителното споразумение между страните. Това споразумение е договорено и подписано на 1.11.2005 г., но не е влязло в сила.
В хода на съгласуването между финансиращите проекта институции е установено, че условията по договора Кредитанщалт фюр Видерауфбау, изискващи представянето на гаранции от агенции за експортно кредитиране, влизат в противоречие с условията на Европейската комисия за равнопоставеност при провеждането на търговете и са неподходящи за финансиране на проектиране и строителство, какъвто е проектът за изграждане на моста при Видин – Калафат. Представянето на гаранции от агенции за експортно кредитиране би довело до необоснована намеса в договорните отношения на главния изпълнител на моста, забавяне на плащанията по извършените работи и излишно оскъпяване на проекта.
По тези причини някои от условията в договора от 26 август 2004 г. са предоговорени. Изменение № 1 към договора предвижда експортното финансиране да се промени в проектно, както и да отпадне изискването за представяне на гаранции от агенции за експортно кредитиране. На тази база е изготвено съответното ново допълнително споразумение, което отменя предходното, подписано на 1.11.2005 г. Предвидено е усвояването на средствата по договора да започне през 2007 г.
След представянето на законопроекта се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: “за” – 9, без “против” и 1 – “въздържал се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да разгледа и приеме Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г., внесен от Министерския съвет на 6.11.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Госпожо Гегова, заповядайте да представите становището на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Петя Гегова:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика относно Законопроект № 602-02-54 за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г., внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2006 г.
На редовно заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 8, и ал. 3 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г., сключени на 11 септември 2006 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми колеги, предстои да преминем към гласуване. Навярно ще има предложение и за преминаване към гласуване на второ четене.
Преди обаче да преминем към гласуване, се обръщам към парламентарните групи да осигурят присъствие на достатъчен брой народни представители от своите групи в пленарната зала. След тази точка, като точка трета, предстои да разгледаме Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания и на предложенията на комисията във връзка с наложеното от президента отлагателно вето. Сами разбирате, че такъв законопроект, който изисква поначало мнозинство от повече от половината от всички народни представители, е с особена отговорност. Затова ще подам знак и сигнал за предстоящо гласуване, но няма да преминем към гласуване, преди залата да покаже, че на практика има достатъчен брой народни представители, които да проведат отговорно гласуване.
Специално се обръщам към дясната част на залата, която засега е лишена от народно представителство почти в пълен обем. Има изобилие на столове, които обаче са празни. Както също съзнавате, навярно няма да можем до 10,00 ч. да изчерпим третата точка. Ще прекъснем за известно време, за да изслушаме изложението на председателя на датския парламент, но след това ще продължим именно със закона, на който президентът наложи отлагателно вето.
Уважаеми народни представители, аз се обръщам към онези колеги от парламентарните групи на десницата, които в единичен брой представляват групите си, да ги приканят да заемат местата си в пленарната зала.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към този договор за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г., № 602-02-54, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2006 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене единодушно.
Заповядайте, господин Димитров, за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Предвид особената важност на закона и пълното единодушие при неговото приемане на първо гласуване, предлагам да преминем към второ гласуване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направено е процедурно предложение за преминаване към второ гласуване.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Димитров, да представите законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря.
“ЗАКОН
за ратифициране на Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г. и на Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г.
Чл. 1. Ратифицира Изменение № 1 към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г., сключено на 11 септември 2006 г.
Чл. 2. Ратифицира Допълнителното споразумение към Договора за заем и финансиране между Република България и Кредитанщалт фюр Видерауфбау – Франкфурт на Майн, от 26 август 2004 г., сключено на 11 септември 2006 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Има ли изказвания по текстовете на законопроекта?
Има думата господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам да Ви помоля, когато се публикува този законопроект, който безспорно е важен и който ще подкрепим и на второ четене, да се проверят възможностите, които съществуват, за да се използват и български думи в публикуваните текстове, вместо немските, тъй като Кредитанщалт фюр Видерауфбау на български означава Кредитна банка за възстановяване. Както Европейската банка за възстановяване и развитие превеждаме на български, така бихме могли да преведем на български и Кредитанщалт фюр Видерауфбау, като евентуално в скоби сложим немското название, ако това е важно по някакви международни или други практики. Струва ми се, че все пак сме в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата за изказване господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, става въпрос за промяна в нещо, което няколко пъти е ратифицирано в последните 6-7 години в този вид като наименование на кредитната институция от Германия. В момента става дума за изменение на акт, който е ратифициран, а има поне още един такъв. Така че в този момент да обсъждаме този принципен въпрос мисля, че не бива да се свързва с този конкретен случай. Смятам, че господин Великов това има предвид.
Затова настоявам изменението на договора, който е ратифициран може би от предишното Народно събрание или от това, или от по-предишното, да се ратифицира по този начин. Пак казвам, че отношенията с тази институция вървят от 7-8 години. Става въпрос за проекта за изграждане на втори мост на р. Дунав. Така че нека да ратифицираме сега в този вид, а принципно да обсъдим въпроса за чуждиците в българския език и в нормативните актове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Фактически господин Великов не направи редакционно предложение за изменение на самия текст, който ще гласуваме днес. Той прави пожелание по-нататък да се провери дали при публикуването не е възможно употребяването на български изрази. Така че тази проверка може да се направи. Едва ли можем да променим текста, какъвто е гласуван.
Поставям на гласуване на второ четене законопроекта за ратификация – заглавието на закона, чл. 1, чл. 2 и Заключителната разпоредба ан блок.
Моля, гласувайте едновременно тези текстове.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ гласуване.
Преминаваме към разглеждането на точка трета:
ПОВТОРНО ГЛАСУВАНЕ НА ОСПОРЕНИЯ § 2 ОТ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИНТЕГРАЦИЯ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 14.09.2006 Г. И ВЪРНАТ С УКАЗ № 396 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА ПО ЧЛ. 101 ОТ КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Разбираме, че в най-добрия случай можем да започнем нейното разглеждане.
Бих предложил да постъпим по следния начин: да дам думата на господин Адемов да представи становището на Комисията по труда и социалната политика.
Господин Адемов, имате думата да представите становището на комисията по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря.
Преди това ми позволете да направя едно процедурно предложение във връзка с обсъждане на оспорения с Указа на президента § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания – в залата да бъдат допуснати госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, госпожа Силвия Цанова и госпожа Мария Томова от Министерството на труда и социалната политика – респективно директор на дирекция и заместник-директор на Агенцията за социално подпомагане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Христова и други представители на министерството и Агенцията за социално подпомагане, свързани с проблематиката на закона.
Моля, гласувайте това процедурно предложение, но с разбирането, че при успешно гласуване и допускане до залата представителите ще останат да изслушат и изложението на председателя на Датския парламент.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Моля да поканите гостите в пленарната зала.
Колеги, гостите от Дания са в сградата на Народното събрание. Предлагам да прекъснем за момент разглеждането на тази точка и да се подготвим да приветстваме в пленарната зала и да дадем думата за изслушване на изложението на председателя на парламента на Кралство Дания господин Кристиян Мейдал.
Моля да поканите господин Мейдал в залата. (Господин Кристиян Мейдал влиза в залата, посрещнат с ръкопляскания. Всички стават прави.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, наш гост днес в пленарната зала на Народното събрание е председателят на парламента на Кралство Дания господин Кристиян Мейдал. За мен е чест и се радвам на тази възможност да приветствам с “Добре дошли!” в българския парламент господин Мейдал, както и членовете на делегацията на парламента на Кралство Дания – двама заместник-председатели на парламента – господин Хелге Адам Мьолер и господин Нийлс Хелвег Петерсен. Наш гост е и главният секретар на Фолкетинга господин Хенрик Тварньо, както и още народни представители от датския парламент.
Господин Мейдал е роден на 31 декември 1939 г. в малкото селище Тверо на Фарьорските острови. Има дългогодишна впечатляваща политическа кариера. Той е утвърдена централна фигура в Либералната партия. Избран е за първи път за член на парламента през 1987 г. Заема поста заместник-председател на Парламентарната група на Либералната партия от 1990 до 2001 г. и председател на парламентарната група от 2001 до 2003 г. През 2003 г. е избран за председател на Фолкетинга. Господин Мейдал се ползва със заслужен авторитет и в своята страна, и в европейските парламентарни среди. Радвам се, че неговата визита съвпада със знаменателно и дългоочаквано от всички нас събитие – вчерашната ратификация от датския парламент – Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.
Бих искал да изкажа нашата благодарност на господин Мейдал за визитата, която той осъществява в нашата страна през тези дни. Разглеждаме го като акт на приятелство и с интерес очакваме да чуем онова, което той би желал да сподели с нас.
Имате думата, господин председател.
КРИСТИЯН МЕЙДАЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми депутати на Националното събрание, за мен е голяма чест да се обърна към Националното събрание от името на Президиума на Фолкетинга.
Позволете ми да започна, като изразя уважението си към резултатите, които България постигна през последните години, когато страната премина през широкообхватни икономически, политически и административни реформи.
На политическо равнище резултатите се виждат най-добре във впечатляващото неимоверно усилие, което България и българите сториха, за да се присъединят към Европейския съюз.
Вчера датският парламент – Фолкетингът, реши въпроса за ратифицирането за приемането на България, а също и Румъния в Европейския съюз. (Ръкопляскания.) Точно след 40 дни България напълно заслужено може да заеме мястото си в европейското семейство след около 7-годишни преговори. Очаквам този момент.
Убеден съм, че България може много да предложи на Европейския съюз. А Европа наистина има нужда от приток на нов въздух, на нов дух, когато през следващата година в кръга на Европейския съюз ще подновим обсъждането за общото ни европейско бъдеще. Европейското бъдеще и свързаната с него роля на парламентите е тема, която много ме вълнува. След малко отново ще се върна на тази тема.
Искам за момент да се спра на историческия аспект, който е от голямо значение за правилното разбиране на европейското сътрудничество. Изграждането на Европейския съюз никога не е било съществуваща даденост. Никъде не беше написано в началото как да изглежда европейският дом и колко да са обитателите му. Римският договор, който догодина ще празнува 50-та си годишнина, положи основата за едно по-тясно сътрудничество между Германия, Франция, Италия и страните от Бенелюкс. Европейският дом, в който България скоро ще влезе, е резултатът от хилядите малки стъпки, дългогодишни преговори и не на последно място – от решимостта на визионери и смели политици.
Преди 16 години в България се извърши смяна на системата и бе приета нова демократична Конституция. Въвеждането на класическото триделно разпределение на властта, политическият плурализъм и осигурените от Конституцията граждански свободи бяха първата голяма крачка на България към Европа. Този процес се засили особено през последните години, когато България зае курс към Европейския съюз. Промените се виждат навсякъде и заслужават уважение. Преходът от планова икономика към пазарна икономика предстои да приключи. Задълбочените икономически промени подготвиха България за европейския пазар. Стокообменът между България и страните от Европейския съюз значително се е повишил. Всичко това нямаше да е възможно без вашата и на вашите сънародници усилена работа и всеотдайност, независимо дали става дума за политици, служители или за все още изграждащото се гражданско общество.
Приемането на България и Румъния означава, че Европейският съюз за 15-и път ще увеличи членовете си. След 1 януари 2007 г. ние ще бъдем 27 страни. Това е голямо историческо начинание, с което ние, европейците, можем да се гордеем и от което би трябвало да очакваме много. Но предстои още много сериозна работа. Важно е да помним историята, но също толкова важно е да се съсредоточим върху изграждането на едно по-добро бъдеще.
Тук мисля не само за бъдещето на България и Дания, а най-вече за бъдещето на Европейския съюз след негативния вот на французи и холандци по договора за Конституцията. Трябва да сме сигурни, че Европейският съюз и в бъдеще ще може да взема решения, така че сътрудничеството да дава практически резултати за нашите граждани.
Освен това съюзът трябва да има здрави демократични устои. Тук на нас като на национални парламентаристи се пада една специална отговорност. Според мен въпросът за ролята на националните парламенти е най-важната тема, когато става дума за развитието на Европейския съюз в тази насока. Отчасти това е национална отговорност по отношение на съответните правителства, отчасти – на европейско равнище, където сътрудничеството с европейските институции трябва да се подобри.
На национално ниво е важно да се съхрани демократичното влияние върху решенията на Европейския съюз. Това се отнася до голяма част от въпросите и решенията, които биха се вземали в националните парламенти, ако не бяхме членове на Европейския съюз.
В Дания още от началото на членството ни в Европейския съюз, Комисията по европейски въпроси във Фолкетинга се стараеше да има винаги съответствия между решенията, вземани в Европейския съвет на министрите и тези във Фолкетинга. Както може би някои от вас знаят, датското правителство не може да се присъедини към изпълнението на нови правила от Съвета на министрите без мандат от Комисията по европейски въпроси, но тази разпоредба означава също така, че Дания може по-лесно да транспонира решение на Съвета на министрите в националното законодателство, защото винаги датската политика е подкрепяна от мнозинството, но и на европейско равнище. Националните парламенти трябва да станат по-активни.
И днес парламентите в Европейския съюз осъществяват формално сътрудничество на парламентарно равнище, както и комисиите по европейски въпроси си сътрудничат в рамките на Конференцията на комисиите по европейски въпроси (COSAC), но има нужда демократичният елемент да продължи да се развива. Това поставя големи изисквания пред националните парламенти, които заедно могат да намерят нови пътища.
Много добри предложения бяха направени по време на Годишната конференция на председателите на парламентите на страните – членки на Европейския съюз, на която самият аз бях домакин в Копенхаген миналата година. Едно предложение на Европейския съюз през юни тази година подканяше националните парламенти да се включат по-активно в контрола на принципа на добросъседство. Това е предложение, което на мен лично ми харесва.
Освен това трябва да се засили връзката между националните парламенти и Комисията. Сътрудничеството вече се изгражда. Комисията вече започна да изпраща всички европейски предложения и документи за обсъждане на националните парламенти.
Като нещо ново комисията прикани националните парламенти да дадат мнения по тези предложения. Освен това между парламентите на страните членки започна дебат за това как да засилим сътрудничеството си по европейските въпроси в рамките например на Конференцията на председателите на парламентите КОСАК и нашите специализирани комисии.
Трябва да мислим творчески, ако искаме да развием тези идеи в бъдеще. За това ще има възможност, когато парламентите се срещат в работна група, създадена от председателите на европейските парламенти в Копенхаген за уточнение на някои от тези въпроси. Работната група трябва да изготви доклад, който ще бъде представен на годишната конференция на председателите на европейските парламенти в Братислава следващата година. С нетърпение очаквам приноса на България към този дебат.
Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми депутати! В заключение искам да пожелая много щастие на България в новото й битие в Европейския съюз и да изразя надеждата си, че добрите отношения между България и Дания ще се развиват и занапред. С тези думи искам още веднъж да ви благодаря за любезната покана да посетя вашата прекрасна страна. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми господин председател, вярвам, че се убедихте във вниманието, с което бяха изслушани Вашите думи, че засегнахте редица теми, които са в центъра на вниманието и на българския парламент в навечерието на членството на България в Европейския съюз.
Искам от името на моите колеги заместник-председатели и на всички народни представители да Ви благодаря за онова, което споделихте с нас. Ние действително си поставяме за цел да намерим точното приложение на принципа на субсидиарността, така че, както Вие изтъкнахте, демократичният контрол върху работата на европейските институции да бъде осигурен и, разбира се, да допринесем за развитието на Европейския съюз като наш общ дом.
Радвам се, че Вашето посещение оставя у Вас добри впечатления от България и мога да Ви уверя, че българският парламент ще бъде активен фактор в развитието на двустранните отношения между България и Дания. Още веднъж Ви благодаря! (Ръкопляскания.)
(Председателят Кристиян Мейдал и председателят Георги Пирински, напускат пленарната зала, изпратени с продължителни ръкопляскания от народните представители, станали прави.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми колеги, да продължим нашата работа.
Доктор Адемов, моля да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Указ № 396 от 21 септември 2006 г. на президента на Република България за връщане за ново обсъждане на § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на14 септември 2006 г. и неполучил необходимото мнозинство при повторното гласуване, проведено на 10 ноември 2006 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания (относно § 2, оспорен с указа на президента)"
Господин председател, по предложение на Правната дирекция е изписан § 2 със създадените нови членове от 42а до 42ж. Това е с цел да се припомнят приетите и оспорени от президента текстове на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Параграф 2, единственият, който е оспорен с указа на президента, има членове от 42а до 42ж. Това са седем члена в рамките на § 2. По всеки от членовете са направени предложения на народните представители и има окончателно предложение на комисията за текст на § 2, които предложения са в края на доклада.
Възможностите са две. Едната възможност е да прочета всички предложения и след това да има дискусия по целия параграф, другата възможност е да чета член по член и накрая окончателната редакция на комисията. Това трябва да решите Вие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За процедура има думата господин Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Сутринта на Председателския съвет останах с впечатлението, че автоматично, в смисъл по силата на правилника, предложенията на депутатите отпадат и не могат да бъдат разглеждани. Така ли е или не е така? Депутатите не могат да правят предложения, след като е върнат законът. Това се дискутира сутринта и се каза, че само предложенията на комисията могат да бъдат прочетени, а не на народните представители. Така ли е?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Софиянски, не знам дали аз трябва да давам разяснение. Ние сме в хипотезата на чл. 73, ал. 6: Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата на чл. 71, като се гласуват само текстовете, които са оспорени. Това е хипотезата. Към този момент Вие не можете да правите предложения, това е естествено. Ние се намираме на второ четене.
Стефан Софиянски: Останах с впечатление, че няма нужда да бъдат четени предложенията на народните представители, а само на комисията. Но основното, което предлагам, е следното.
Уважаеми колеги, имам впечатлението, че подхождаме изключително несериозно към този закон. Става въпрос за хора, които имат далеч по-големи проблеми в ежедневието си от тези, които имаме ние. Липсва всякаква готовност. Президентът го връща, ние приемаме че го връща, а сега ще чуете предложенията и ще видите, че нищо не променяме. Оттук нататък оставаме в пълната възможност законът да бъде атакуван, защото законът го връща за неконституционност. Ние първо казваме, да, президентът е прав с нашето гласуване миналия път, а сега с това, което ще се предложи, казваме, че той не е прав и ние правим само някакви козметични промени. В крайна сметка оставяме открит терена за една атака в Конституционния съд – дали от народни представители, дали по друг начин.
Затова моето предложение е да се подготвим много по-сериозно и тогава да разглеждаме този закон. Предложението ми е за отлагане на разглеждането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за отлагане на разглеждането на т. 3 от седмичната ни програма. Обратно процедурно предложение – заповядайте, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Софиянски! Когато се правят такива предложения, най-малкото нещо, което трябва да направи един народен представител, е да се справи с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, където е записано, че след като отделен член от оспорения с указа на президента, в случая отделен параграф, е върнат, тъй като не са набрани необходимите 121 гласа, процедурата продължава, така както се приемат закони на второ четене с предложения на народните представители. Оттам нататък, никъде в правилника, нито в Конституцията е казано, че трябва да се приема нов закон.
Това, което комисията предлага на вниманието на Народното събрание, са текстовете с предложенията на народните представители, с предложения на комисията да бъдат разгледани, обсъдени и гласувани в Народното събрание. Това е процедурата и аз не виждам никаква причина да се отлага на формално или не знам на какво основание.
Ако искате да има промени в закона, всеки народен представител има право на законодателна инициатива, може да внесе нов законопроект, който да бъде обсъден по съответния ред.
Сега са изпълнени всички процедурни възможности, изпълнени са изискванията на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Така че не виждам причина да се отлага гласуването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте становището за отлагане и противното мнение.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски за отлагане на разглеждането на тази точка от седмичната ни програма.
Гласували 114 народни представители: за 12, против 92, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Доктор Адемов, докладвайте текстовете като за второ четене, като казвате всички предложения.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Предложения по чл. 42а:
Предложение на народния представител Антонела Понева – чл. 42а да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Николай Камов – в чл. 42а:
„1. Точка 1 се изменя така:
1. хората с увреждания с трайно намалена работоспособност”;
2. точка 2 отпада;
3. точка 3 става т. 2.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения по чл. 42б:
Предложение на народния представител Антонела Понева – чл. 42б да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Николай Камов – в чл. 42б т. 1 се изменя така:
„1. хората с трайни увреждания със 71 на сто и над 71 на сто трайно намалена работоспособност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения по чл. 42в:
Предложение на народния представител Антонела Понева – чл. 42в да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение от народния представител Николай Камов – в чл. 42в думата „лица” се заменя с „хора с трайни увреждания”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения по чл. 42г:
Предложение от народния представител Антонела Понева – чл. 42г да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Петър Мръцков и група народни представители, което се подкрепя от комисията за ал. 1, а предложението за ал. 2 е оттеглено в хода на дискусията.
Предложение на народния представител Николай Камов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 относно ал. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2 относно ал. 2:
„В чл. 42г:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. хора с трайни увреждания със 71 на сто и над 71 на сто трайно намалена работоспособност.”
б) точка 3 отпада.”
Предложения по чл. 42д:
Предложение на народния представител Антонела Понева – чл. 42д да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Николай Камов – чл. 42д се изменя така:
„Чл. 42д. Месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 5 се предоставя на хора с трайни слухови, зрителни и/или ментални увреждания със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност и на деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения по чл. 42е:
Предложение на народния представител Антонела Понева – в чл. 42е да отпаднат думите „самотни” и „ако договорът за наем е сключен с тях”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Николай Камов – в чл. 42е отпада думата „самотни”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложения по чл. 42ж:
Предложение на народния представител Антонела Понева – чл. 42ж да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Мръцков и група народни представители. Предложението е подкрепено от комисията.
Предложение на народния представител Николай Камов – чл. 42ж се изменя така:
„Чл. 42ж. Месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя при наличие на медицинско предписание от лекар специалист на хора с трайни увреждания или деца с трайно намалена възможност за социална адаптация.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 2:
„§ 2. Създават се чл. 42а- чл. 42ж:
„Чл. 42а. Право на месечна добавка съобразно вида на увреждането имат:
1. лицата със затруднения в придвижването с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – по чл. 42, ал. 2, т. 1;
2. лицата с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто – по чл. 42, ал. 2, т. 5.
Чл. 42б. Право на месечна добавка съобразно степента на намалена работоспособност имат:
1. лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на сто – по чл. 42, ал. 2, т. 3;
2. лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност – по чл. 42, ал. 2, т. 1;
3. лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност с определена чужда помощ – по чл. 42, ал. 2, т. 2.
Чл. 42в. Децата с намалена възможност за социална адаптация имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1, 3 и 5.
Чл. 42г. (1) Лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с намалена възможност за социална адаптация и военноинвалидите имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар-специалист.
(2) Лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ, получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв.
Чл. 42д. Децата със 71 и над 71 на сто намалена възможност за социална адаптация имат право и на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2.
Чл. 42е. Лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на сто имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 6, ако са самотни и договорът за наем е сключен с тях.
Чл. 42ж. Лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и децата с намалена възможност за социална адаптация, имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Камов, заповядайте.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за великодушието на комисията, която приема половината от моите предложения, направени пред нея, но дотук свършвам с благодарностите. Защото моята преценка е, че в този вариант, ако се приемат тези предложения, законопроектът ще бъде по-лош, отколкото беше върнат, когато президентът приложи своето вето.
Понеже дискусията е обща, не искам да навлизам в детайли – предложенията не са мои, те са формулирани от тези, за които е предназначен законопроектът и в името на които уж всичко правим. Не мога да разбера тази упоритост на социалния министър, на администрацията да откажат да вникнат в проблема!
Не вникнахме в същината на проблемите, когато дискутирахме законопроекта, не вникнахме, когато президентът ни накара да го направим. И сега изглежда не се очертава такава възможност.
Огромните средства, уважаеми колеги, моля това да се разбере – огромните средства, които са предназначени в това направление, голяма част от тях – искам да кажа огромната част от тях, те не са чак толкова големи, не отиват за интеграция на хората с увреждания. Те отиват за социални помощи. Самата структура на администрацията у нас показва, че се защитава този подход, който не е европейски, който е от минало време - той е от ХVІІІ, хайде да не обиждам, може би от ХХ век.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Това не е вярно.
Николай Камов: Агенцията за хората с увреждания има щат от 25 души. Агенцията за социално подпомагане има щат от 5500 души! Само това е достатъчно да ви покаже за какво става въпрос.
Впрочем аз не знам дали в дискусиите по този въпрос изобщо е питана Агенцията за хората с увреждания – уж специализираното звено, което е създадено да се занимава с тези проблеми. Но това е администрацията.
Сега думата има парламентът! Колеги, вие ще решавате! Моля ви да не забравяте, че утре ще дойдат избори и вие отново ще застанете пред хората в инвалидни колички, незрящи и нечуващи и ще искате техния глас. Вие решавате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплика - д-р Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да започна своята реплика в частта за великодушието на Комисията по труда и социалната политика. Комисията по труда и социалната политика беше великодушна, въпреки че Вие представяте предложенията на хората с увреждания, без да дойдете в залата да ги защитите, без да си направите труда да присъствате на заседанието, а сега тук да развивате някаква дискусия и да се опитвате да предизвиквате някакъв дебат от гледна точка на интереса на хората с уреждания, като че ли всички останали в тази държава и в този парламент са против техните интереси. Това най-малкото звучи нелепо, господин Камов. Защото в тази сфера, в която Вие изненадващо защо през последната година започнахте да защитавате, в което няма нищо лошо, колкото повече пари се наливат, толкова повече бенефициентите на тази система стават все повече и повече. Красноречив е следният факт – над 500 хил. хора с увреждания са получили интеграционни добавки на базата на социалната оценка, която е направена в Дирекция “Социално подпомагане”.
Що се отнася до това дали парите за социално подпомагане и парите за интеграция на хората с увреждания са така, както Вие ги казахте, трябва да направите справка с бюджета, който обсъдихме миналата седмица. Защото, първо, парите, които са за интеграция на хората с увреждания за 2005 г., са увеличени от 76 на 105 млн. Какъв е ефектът от това увеличение, Вие самият може да кажете!
На следващо място, по-важното в една такава дискусия е да видим какъв е ефектът и по какъв начин се изразходват тези немалко отпуснати средства, а не какъв точно е техният размер.
Що се отнася до това дали парите за социално подпомагане са повече или по-малко, Вие може да прецените. През последните години от 420 хил. хората на социално подпомагане през последната година са 130 хил. Така че Вашата теза за увеличаване на социалното подпомагане не издържа на фактите, които Ви казах.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Право на дуплика – господин Камов, заповядайте.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин Адемов, и в комисията казах, че Вашият навик…
Хасан Адемов (ДПС): Не сте казали – Вас Ви нямаше!
Николай Камов: … да квалифицирате Вашите колеги е недопустим от гледна точка на всякакви писани и неписани етични кодекси и на претенцията ни да бъдем в Европа. Но това е Ваш, не мой проблем.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Ваш проблем е, че не присъствате на заседание.
Николай Камов: Тук Вие можете да оборите тезите, които предложих – казвам, че това не са моите тези, а тезите на хората с увреждания. Аз изразявам тяхното мнение и заявих от тази трибуна, че съм лобист с аргументи.
Хасан Адемов: Къде са те?
Николай Камов: Господин Адемов, не аргументирайте лошо направените предложения по този закон с бюджета. Това е друг закон – ако не знаете, да Ви го кажа.
Хасан Адемов: Благодаря Ви.
Николай Камов: Това е друг закон. А това, че парите, предназначени за хората с увреждания, отиват за социални помощи, ако не си спомняте това, и това да Ви припомня, че Вие записахте становището на комисията по повод на...
Хасан Адемов: Това не е вярно!
Николай Камов: Прочетете си становището на комисията, там пише точно това.
Съжалявам, не приемам репликата на господин Адемов, както и опитът да представи лошо свършената работа без аргументи и да мотивира гласуване, което ще бъде грешка в българския парламент – втора грешка, след предишните, които сме допускали.
Хасан Адемов: Популизъм – гол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат думата? Няма.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване.
Ще подложа на гласуване предложенията на народните представители, както беше докладвано тук, които не са подкрепени от комисията.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева по чл. 42а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 149 народни представители: за 26, против 98, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Антонела Понева по чл. 42а не се приема.
Поставям на гласуване по същия текст чл. 42а предложението на народния представител Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 14, против 89, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Преминаваме към гласуване на предложенията по чл. 42б.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 22, против 102, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 12, против 90, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Преминаваме към гласуване на неприетите предложения по чл. 42в.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 20, против 94, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Камов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 13, против 81, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Преминаваме към гласуване на неприетите предложения по чл. 42г.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 21, против 98, въздържали се 21.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
По чл. 42г комисията не подкрепя предложението, направено от народния представител Николай Камов, по т. 1 относно ал. 1 и подкрепя по принцип предложението по т. 2 относно ал. 2.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов само в неприетата му от комисията част.
Гласували 134 народни представители: за 16, против 92, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Николай Камов в тази му част не се приема.
Преминаваме към гласуване на неприетите предложения по чл. 42д.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 21, против 92, въздържали се 24.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 14, против 85, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Преминаваме към гласуване на неприетите предложения по чл. 42е.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 18, против 95, въздържали се 26.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 11, против 90, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Преминаваме към последното гласуване на неприетите предложения, касаещи чл. 42ж.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Антонела Понева, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 20, против 91, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Антонела Понева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Николай Камов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 12, против 100, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Николай Камов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за окончателната редакция на целия § 2 – от чл. 42а до чл. 42ж.
Гласували 154 народни представители: за 132, против 20, въздържали се 2.
Параграф 2 – от чл. 42а до чл. 42ж, е приет, а с това и законът изцяло.
За отрицателен вот има думата народният представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, тежко и горко на такава държава, която посяга на хората с увреждания, за да може да осигури пари за военните си мисии в чужбина, за да може този 1 милиард в Ирак да продължава да расте! Тежко и горко на такава държава, в която партията на господин президента се обявява срещу него! Тежко и горко на такава държава, в която болните започнаха да съдят Здравното министерство и държавата!
Уверявам ви, уважаеми колеги, че вероятно по примера на Теодора Захариева, която осъди Здравното министерство заради политиката на геноцид и която е последвана от 12 онкоболни, и хората с увреждания ще започнат да съдят Здравното министерство и българската държава.
Ум не ми побира как гласувахте като една строена армия и лишихте хората с увреждания, хората, които са може би най-безпомощни, за това защото са с увреждания в този тежък социален момент за България! Хората с увреждания няма да забравят, когато гласувахте вие, уважаеми колеги, и сложихте Данък добавена стойност на пособията за инвалиди. Тогава също показахте такава липса на хуманност и човеколюбие. Тогава те ви гонеха в кулоарите на парламента и ви молеха да не слагате ДДС именно на пособията за инвалиди. Наистина хората ще ни съдят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друг желаещ народен представител, гласувал "против" да изрази становище? Няма.
Остават шест минути до времето за почивка. Следващата точка от дневния ред е първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети. Има три комисии, които трябва да докладват своето становище. За да не разкъсваме нещата, предлагам това да стане след почивката.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието.
Преминаваме към точка четвърта:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКИТЕ БЮДЖЕТИ.
Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси.
Думата има господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, моля в залата да бъдат допуснати госпожа Гергана Беремска, която е държавен съкровищник, и Валентина Грозданова – директор на Дирекция „Финансиране на общините”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 602-01-92, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.
На редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси, проведено на 15.11.2006 г., беше разгледан Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Валентина Грозданова – директор на Дирекция „Финанси на общините” в Министерството на финансите. Законопроектът беше представен от господин Ананиев и госпожа Грозданова.
Той се внася с цел премахване на дискриминационните разпоредби пред правото на установяване. Съгласно действащата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от Закона за общинските бюджети касовото обслужване на общинския бюджет се извършва от Българската народна банка чрез български търговски банки. Това изискване се приема за дискриминация по смисъла на европейското право по отношение на търговски банки от държави – членки на Европейската общност. С предложеното изменение на ал. 1 на чл. 21 се премахва неравното третиране на българските търговски банки и банките на Общността.
Във връзка с новата редакция на ал. 1 на чл. 21 е предложено допълнение на разпоредбата на чл. 42, ал. 5 с оглед унифициране на двете разпоредби.
Предвижда се измененията и допълненията на Закона за общинските бюджети да влязат в сила от 1 януари 2007 г.
След приключване на обсъждането се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” – 11 гласа, без „против” и „въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет на 31.10.2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има и становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Не виждам председателя Ремзи Осман.
Господин Кирчев, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Христо Кирчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети № 602-01-92, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 8 ноември 2006 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
В заседанието на комисията взеха участие господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и госпожа Валентина Грозданова – директор на Дирекция „Финансиране на общините” в Министерството на финансите.
Предложените изменения и допълнения са в съответствие с поетите ангажименти по Глава 3 „Свободно предоставяне на услуги” и Плана за действие за 2006 г. – мярка 208 по Глава 3. Изискването, съдържащо се в действащата редакция на част от разпоредбите на закона – касовото обслужване на общинския бюджет да се извършва от Българската народна банка чрез български търговски банки, се приема за дискриминация по смисъла на европейското право по отношение на търговски банки от държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство. Предложените нови редакции целят премахване на неравното третиране на българските търговски банки и банките на Общността.
Народните представители подкрепиха предложените промени в законопроекта.
В резултат на гласуването с 10 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има и становище на Комисията по европейска интеграция.
Има ли заместник-председател, член на Комисията по европейска интеграция?
Господин Казак, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря, господин председател.
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, № 602-01-92, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет.
1. Предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети цели да приведе българското законодателство относно бюджета на общините в съответствие с принципите на общностното първично законодателство в областта на свободата за предоставяне на услуги.
2. Законопроектът урежда материя, която попада в обхвата на Преговорна глава 3 „Свободно предоставяне на услуги”. С предложените промени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 5 от Закона за общинските бюджети се привеждат в съответствие с изискванията на Договора за създаване на Европейската общност, като премахват дискриминационното изискване съгласно действащата нормативна уредба за предоставяне на касово обслужване на общинския бюджет от Българската народна банка чрез български търговски банки. С предложените промени се осигурява възможност посочените услуги да се извършват и от търговски банки от други държави – членки на Европейския съюз или от Европейското икономическо пространство.
Предвижда се предложените със законопроекта промени да влязат в сила от 1 януари 2007 г.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети привежда в съответствие националното законодателство с общностното право в областта на свободното предоставяне на услуги, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от 9 гласа „за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, чухме становището на три комисии.
Откривам дискусията по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Кирчев, заповядайте.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи тази промяна в Закона за общинските бюджети, не само заради възможността да се хармонизира нашето законодателство с европейското, но и защото досега съществуваше твърде порочната практика за общините всяко правителство да дойде и със свое разпореждане да определя банките, които да обслужват общинските бюджети. Законопроектът е крачка напред общините свободно да могат да правят конкурси и банките да обслужват по най-добрия начин не само общината, но и гражданите, които имат взаимоотношения с администрацията.
Приканвам всички колеги, независимо че законопроектът е внесен от Министерския съвет, от мнозинството, да подкрепят тази промяна, която е само в полза за общините. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Тъй като текстовете са само хармонизиращи, няма политическо противопоставяне, предлагам да минем към второ гласуване, тъй като няма и предложения – целият законопроект е от половин страница. Затова предложението ми е да го гласуваме и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да докладвате законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
„ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за общинските бюджети
§ 1. В чл. 21 ал. 1 се изменя така:
„(1) Банковото обслужване на бюджета и бюджетните сметки на общината, както и отчитането на операциите и средствата по тях се извършват по реда, определен със Закона за устройството на държавния бюджет и със Закона за държавния бюджет за съответната година.
§ 2. В чл. 42, ал. 5 накрая се добавя „и Закона за държавния бюджет за съответната година”.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 3. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за общинските бюджети е приет на второ четене.
Преминаваме към точка пета от седмичната ни програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Вносител е Младен Червеняков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Заповядайте, господин Милтенов, за да го представите.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Благодаря, господин председател.
„ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Младен Червеняков и група народни представители
На заседание, проведено на 15 ноември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
На заседанието присъства председателят на Висшия адвокатски съвет господин Траян Марковски.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Борислав Ралчев.
Необходимостта от внасянето на промени в Закона за адвокатурата се налага от действащата разпоредба на чл. 81, ал. 1 от закона, съгласно която последната събота и неделя на м. януари следва да се проведат избори за органи на адвокатските колегии в Република България. Стриктното изпълнение на разпоредбите на закона, отнасящи се до реда и условията за провеждане на избори, чл. 89, т. 14, чл. 103 и чл. 107 от Закона за адвокатурата удължава тяхното провеждане и излиза извън предвидените срокове. Това налага предлаганата промяна в реда и сроковете за провеждането на избори.
В последвалата дискусия участие взеха народните представители Мая Манолова и Филип Димитров, както и председателят на Висшия адвокатски съвет Траян Марковски.
Народните представители представиха изцяло законопроекта, като изтъкнаха необходимостта от навременното му приемане с оглед безпрепятственото провеждане на избори за органи на адвокатските колегии.
След приключване на дискусията Комисията по правни въпроси единодушно реши да предложи на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 654-01-140 от 2 ноември 2006 г., внесен от Младен Червеняков и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Милтенов.
Има ли някой от вносителите, който да представи законопроекта?
Господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мотивацията на внесения от нас законопроект е много кратка и мисля, че не би трябвало да събуди някакви сериозни коментари. По силата на чл. 85, ал. 1 от Закона за адвокатурата, последната събота и неделя на м. януари следва да се проведат избори за органи на адвокатските колегии в Република България.
Буквалното спазване на разпоредбите на Закона за адвокатурата, коментиращи провеждането на изборите – чл. 89, т. 14, чл. 103 и чл. 107 прави невъзможно провеждането на тези избори и ще блокира дейността на българската адвокатура. Горното е недопустимо, поради което се налагат незабавни изменения в закона.
Уважаеми колеги, явно е допуснато недоглеждане при приемането на Закона за адвокатурата, при съгласуването на отделните срокове за провеждането на конкретните събрания, което заплашва да блокира цялостния процес. Мисля, че адвокатурата в България, която вече е доста многобройна, няма нужда от подобни сътресения. Мисля, че трябва да направим всичко възможно да се коригират тези неточности, за да се проведат гладко тези събрания и да се изберат нови ръководства на адвокатските колегии в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Имате думата, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, винаги, когато се пристъпва към изменение на Закона за адвокатурата, това предизвиква интерес у колегите с оглед настроенията, които съществуват по отношение на съществуването на адвокатско лоби в парламента. Искам да ви уверя от тази трибуна, че в случая изобщо не стана дума даже за намек за нещо подобно. Ще го обясня по-популярно на колегите, които не следят процесите, които касаят адвокатите.
През 2004 г. беше приет нов Закон за адвокатурата, който уреди по един нов начин избирането на членове на ръководствата на адвокатските колегии. За първи път избори се провеждат през тази година при условията на новия закон и там е предвидено изборът да се ръководи от една нарочна избирателна комисия, пред която се правят предложения и която проверява дали предложените кандидати за членове на адвокатските ръководства отговарят на условията и на изискванията на Закона за адвокатурата. Тази комисия представя пред съответната адвокатска колегия окончателен списък на предложенията и тези списъци в различните фази на този процес на избори могат да бъдат обжалвани. Има едно недоглеждане в сроковете на това обжалване, тъй като по стара традиция изборите за органи на адвокатурата се провеждат последната събота и неделя на м. януари, което е записано в чл. 81 на този закон. С оглед на тези обжалвания се оказва, че ако се развие докрай тази процедура, общото събрание на съответната адвокатска колегия ще може да се проведе чак към края на м. февруари.
За да бъде отстранено това противоречие в сроковете в случаите, в които се реализират всички възможности за обжалване, е направено настоящото предложение.
Също така се правят предложения да се прецизират и други текстове, които касаят действителността на бюлетините и начина, по който се избират резервните членове на адвокатските съвети. Текстовете са по-скоро технически, така че аз лично не виждам никакви пречки и никакви основания за подозрение и призовавам всички колеги, които са в залата, да подкрепят този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, правя предложение за скъсяване на срока за предложения между първо и второ четене при условията на чл. 70, ал. 1 от правилника, а именно той да бъде скъсен от 7 на 5 дни. Смятам, че не би било уместно да пристъпваме в едно пленарно заседание към гласуване на първо и на второ четене, макар като цяло да няма възражения. Все пак да се огледат текстовете, тъй като има седем цялостни предложения за промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте направеното предложение срокът за предложения да бъде 5 дни.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА.
Заповядайте, госпожо Любчева, да представите доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Маруся Любчева: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета № 602-01-95, внесен от Министерски съвет на 1.11.2006 г.
На заседание, проведено на 15 ноември 2006 г. Комисията по образованието и науката обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 602-01-95, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2006 г. В заседанието взеха участие Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката, и представители на синдикати и неправителствени организации.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета бе представен от Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката. Той подчерта, че проектът е разработен в изпълнение на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.), Националната програма за защита на детето за 2006 г., Концепцията за деинституциализация на специализираните институции за деца и социалните институции за възрастни хора с увреждания, Плана за намаляване броя на децата в специализираните институции в Република България през 2003‑2005 г., както и на Програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация (2006-2009 г.). Предложеният проект транспонира Директива 77/486 на Съвета на Европейските общности за обучение на деца на работници мигранти.
Измененията и допълненията в Закона за народната просвета се отнасят до:
- ограничаването на броя на предметите, между които зрелостниците правят избор за полагане на държавни зрелостни изпити;
- дипломата за средно образование на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование;
- теста като форма на изпит за прием на ученици в държавните и общинските училища след VІІ клас.
Разпоредбите на Директива 77/486 на Съвета на Европейските общности ще се прилагат за учениците в задължителна училищна възраст съгласно законодателството на Република България, като на тях ще се осигурява безплатно обучение по български език и по майчин език.
Законопроектът предвижда преобразуване на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в специализирани институции за предоставяне на социални услуги (домове за деца) по смисъла на Закона за социалното подпомагане и преминаването им от обслужващи звена в системата на народната просвета към общините като делегирана услуга в съответствие с Програмата за изпълнение на Стратегията за децентрализация.
При обсъждането на законопроекта народните представители подкрепиха предложените изменения и допълнения на Закона за народната просвета. Те изразиха увереност, че преобразуването на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, в специализирани институции ще подобри качеството на социалните услуги в тях. Преминаването им като делегирана услуга към общините е в отговор на европейската практика за деинституционализация на специализираните институции за деца, която позволява на местните власти да провеждат ефективна политика за децата в неравностойно социално положение.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката единодушно подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 602-01-95, внесен от Министерския съвет на 1.11.2006 г., и предлага да бъде приет на първо гласуване от Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Комисия по европейска интеграция.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Филиз Хюсменова:
„СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, № 602-01-95, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 9 ноември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет.
От страна на вносителя законопроектът бе представен от госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието и науката. На заседанието на комисията присъстваха още госпожа Росица Велинова – директор на Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество” в Министерството на образованието и науката, и госпожа Лилия Николова – съветник на министъра на образованието и науката.
Предложените с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета промени имат за цел децентрализация на домовете за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа, и преобразуването им в специализирани институции за предоставяне на социални услуги по смисъла на Закона за социално подпомагане, ограничаване на броя на предметите за полагане на държавни зрелостни изпити, законово определяне на тестовете като форма за текущ контрол и за проверка на възможностите за приемане на ученици в различните видове училища след VІІ клас, хармонизиране на българското законодателство с изискванията на Директива 77/486 ЕИО за обучение на деца на работници мигранти.
Приемането на настоящия законопроект е в изпълнение на препоръки, отправени към Република България с мониторинговите доклади на Европейската комисия и в рамките на партньорски проверки за предприемане на мерки в областта на социалното включване и антидискриминацията и за хармонизиране на българското законодателство до датата за присъединяване на България към Европейския съюз с Директива 77/486 за обучението на деца на работници мигранти.
Директивата цели интегриране на децата на работници мигранти в образователната система на приемащата държава членка и осигуряване на възможност за тяхната реинтеграция при завръщането им в страната по произход.
Параграфи 5 и 6 от предложения законопроект въвеждат изискванията на директивата, като предвиждат безплатно обучение по български език и по майчин език и култура в сътрудничество с държавите по произход на децата в задължителна училищна възраст на работници мигранти от държавите – членки на Европейския съюз, или от държавите – членки на Европейското икономическо пространство и Швейцария, пребиваващи заедно с родителите, настойниците или попечителите си в България. Предвижда се тези разпоредби да влязат в сила от датата на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз.
Законопроектът предвижда правно основание за приемане на подзаконова нормативна уредба, с която изискванията, посочени в директивата, ще бъдат детайлно уредени.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета е в съответствие с изискванията на Директива 77/486, поради което следва да бъде подкрепен.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с 9 гласа „за” и 1 глас „въздържал се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета, внесен от Министерския съвет на 1 ноември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Хюсменова.
Комисията по труда и социалната политика не е представила своето становище, но тя не е водеща комисия, така че няма процедурна пречка да преминем към разисквания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте.
Донка Михайлова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Вземам думата, за да изразя своето отношение по една от основните промени, която се предлага със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета – тази, предложена с § 7. Тя касае преобразуването на обслужващите звена в системата на народната просвета в специализирани институции за предоставяне на социални услуги – домове за деца, финансирани от общината.
Считам, че тази промяна е стъпка в решаването на проблем, към който има повишено обществено очакване, най-вече от страна на местната власт, от страна на хората, свързани с децата, отглеждани в институциите за деца, лишени от родителски грижи, и от самите деца, които са отглеждани в тези институции.
Тази стъпка на практика води до децентрализиране на услуги. Освен това тя е шанс за деинституционализирането на институциите, на превръщането им в социални услуги, чиято цел в крайна сметка е отглеждането на децата в семейна среда или в среда, максимално близка до семейната.
Какви възможности на практика предлага едно такова преобразуване?
На първо място, това е възможността да се повиши качеството на грижа за децата, защото социалната услуга, която ще бъде разкрита чрез общините като алтернатива на досегашния тип институции, предлага ново качество на грижа за децата. Тя предлага създаване на услуги, които са регламентирани в правилника към Закона за социално подпомагане от типа дневен център, семеен център, кризисен център, приемна грижа – услуги, които в максимална степен могат да отговарят на индивидуалните проблеми, на които децата в тези досега съществуващи институции са подложени.
На второ място, една такава промяна на практика предоставя възможност по силата на Закона за социално подпомагане и правилника за неговото прилагане тези услуги да бъдат предоставени на юридически лица в общините след провеждането на конкурс. Това е шанс за децата да се грижат юридически лица с нестопанска цел или юридически лица, регистрирани по силата на други закони, които са доказали в местните общности своята съпричастност към проблемите на децата, които са максимално мотивирани да предложат на децата максимално добра грижа.
Друга възможност е по този начин чрез управлението на услугите от общините да бъдат предоставени по-сериозни възможности за финансиране на грижата за децата чрез общинските бюджети. Нещо, което и сега се вършеше в една или друга степен, но то нямаше характера на един официален ангажимент от страна на общината.
И нещо много важно. Този тип организация на грижата за децата, предоставя на практика възможност да бъде привлечен сериозен финансов ресурс по линията на оперативните програми, по линията на частните външни донори или по линията на държавния бюджет от общините или друг тип юридически лица, най-вече юридически лица с нестопанска цел, които са потенциални бенефициенти за привличане на такъв тип дарения чрез оперативните програми или други външни донори.
Проблемите. Деинституционализацията е процес, който изисква много пари. Той в целия свят изисква много пари. В затруднено положение ще бъдат тези общини, които разполагат с ограничен финансов ресурс, малките общини, които и сега имат затруднения в своите бюджети.
На второ място, чрез предложения ни текст не се решава въпросът за финансовата децентрализация, като се предполага, че институционалната децентрализация на практика автоматично означава и финансова. Текстът буди за мен един въпрос: защо в него е записано, че финансирането става от общината, а не чрез общината? Разбирам, че идеята е средствата, които в момента се намират в бюджета на Министерството на образованието и науката, след приемането на промените автоматично да бъдат пренесени към бюджетите на общините, в които има институции за деца, лишени от родителска грижа.
Това обаче събужда един друг проблем. Различна е методологията на съставяне на бюджета в системата на народната просвета и в системата на социалните услуги. В социалните услуги финансирането става чрез стандарти, които в себе си включват средствата за заплати на персонала, за издръжка на услугите, за издръжка на едно дете. Не така точно е бюджетирането в системата на Министерството на образованието и науката и вероятно автоматичното прехвърляне на средства ще предизвика и определени финансови дисхармонии във финансирането на този тип услуги.
И нещо, което е сериозен проблем. След като тази грижа бъде осъществявана под формата на услуги, остава въпросът кой финансира капиталовата компонента в домовете? За всички е ясно, че в момента домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, са настанени като цяло в много стари, амортизирани сгради. Чрез стандартите не се предвиждат средства за строителство на нови сгради или за ремонт на съществуващите. Очакването вероятно е финансирането на капиталовата компонента да дойде от общините. Тук отново стои въпросът в състояние ли са всички домове, в които ще съществува такава услуга, да осигурят едно такова нормално финансиране?
Въпреки отворените въпроси аз искам да изразя своето убеждение, че това е стъпка в правилната посока. Тя създава предпоставки за въвеждане в българската практика на един европейски модел за грижа към децата, лишени от родителска грижа, и Коалиция за България поради тази причина ще подкрепи предложените ни промени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на народния представител Маруся Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, господин председател.
Преди да започна изказването си, бих помолила да се гласува разрешение за влизане в залата на заместник-министъра на образованието и науката Кирчо Атанасов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля заместник-министърът на образованието и науката да заповяда в пленарната зала.
Госпожо Любчева, имате думата.
Маруся Любчева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Пред нас е едно предложение за промяна на Закона за народната просвета, който има няколко измерения. Две от измеренията са свързани с приложение на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, която програма ние заедно с вас обсъждахме и дискутирахме доста сериозно. В рамките на реализацията на тази програма беше необходимо да се конкретизират няколко от нещата във връзка с дипломите за професионалното образование и във връзка с тестовете за приемане след VІІ клас. Едно сериозно достижение е синхронизацията за обучението на децата на емигранти, които пребивават в страната ни. Смятам, че тези три основни промени, които се предлагат, са безспорни, поради което ние всички ще подкрепим.
Разбира се, ще подкрепим и другата промяна, която третира преобразуването на домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, тъй като тази промяна се съотнася с всички политики, които правителството ни организира и провежда по отношение на децата с общо-взето проблеми в социално, в здравословно отношение, без родители, с един родител и така нататък.
Тук все пак е необходимо да кажем, че у нас – в страната, до момента тези домове за отглеждане на децата, лишени от родителска грижа, се отнасят и са към Министерството на образованието и науката като обслужващи звена. В по-голямата част от домовете има една добра традиция по отглеждане и възпитание на децата в тези домове, които допреди няколко години имаха и определено организирани училища в тези домове, където се осъществяваше абсолютно всичко – учение и пребиваване, живот и грижа за тези деца.
Европейските и световните тенденции в тези процеси, разбира се, предопределиха едно ново виждане по отношение на тези домове и тяхното привеждане в съответствие с тези тенденции. Това налага и тази промяна, и прехвърлянето, тоест преобразуването на тези домове като домове за социална грижа.
Тук обаче е необходимо да си кажем няколко важни неща. В тези домове децата пребивават целодневно, те могат да пребивават дневно, могат да пребивават седмично, но могат да пребивават и постоянно, тъй като има различни случаи, които не биха били решени без съществуването на постоянна грижа в тези домове. Така че това е нещо, което непременно трябва да се осмисли.
На второ място, в тези домове децата освен че пребивават, живеят и се осъществява грижа за тях, децата се възпитават. Това се съотнася много сериозно с тяхното образование и обучение. Те се обучават, разбира се, в други училища, но в домовете във времето, когато те не са на училище, на тях им се помага. Осъществява се такава помощ – те да бъдат подготвени за училище, да могат наистина да получат това развитие, което ще им даде шанс след излизането от домовете да могат да се реализират и да могат да получат своето личностно развитие.
Грижата за тези деца в момента в тези домове се полага от педагогически специалисти. Това са възпитатели, които полагат грижи за тяхното подготвяне по математика, физика, абсолютно по всички предмети, от които имат нужда и по които те се образоват. Следователно е много важно да се помисли и да не се допусне откъсването на тези домове от Министерството на образованието и науката, което по принцип определя и има водеща роля в процеса на подготовка на всички деца в ученическа възраст, в тяхната реализация, обучение и подготовка. Още повече, че в тези домове децата трябва да получат полагащото се възпитание, за да могат да реализират както в дома, така и извън дома поведение, подходящо за тяхното развитие и за обществото, тъй като те имат достатъчно проблеми.
За никого не е тайна, че в момента домовете у нас са достатъчно на брой. В една част от тях проблемите са достатъчно много – както в материално отношение, така и от гледна точка на това, че там се приемат деца, без да е нужно да бъдат в тези домове, защото са приети по една или друга причина, само да имат къде да пребивават и да живеят, но това не е решение и достатъчно необходима грижа за тях.
Следователно преобразувайки тези домове като домове за социална грижа, ние трябва да направим добро съвместителство между Министерството на образованието и науката, което считам, че трябва да запази водещата си роля в тези домове, но и с Министерството на труда и социалната политика, тъй като тогава тези домове ще имат друг характер, и разбира се – с местната власт, тъй като с тази промяна реализираме трета важна задача – децентрализацията.
Задължително чрез децентрализацията ние трябва да запазим делегираната дейност за тези домове от държавата, тоест тя трябва да остава държавна отговорност, тъй като в противен случай домовете рискуват да бъдат в недобро състояние поради недоброто финансово състояние на редица общини, в които се намират те. Домовете, които се намират в големи общини с достатъчно финанси, ще бъдат добре, но трябва да помислим и за тези в по-малките общини. Ето защо трябва да се прецизира достатъчно добре текстът и да се запази държавно-делегираната дейност.
В такъв синхрон между тези институции може да се постигне необходимото съответствие и да се реализира добра политика, която съчетава децентрализацията, деинституционализацията и добрата грижа за децата, така че едновременно с тяхното обучение извън домовете, те да бъдат достатъчно подготвени в домовете, за да могат да реализират своя потенциал и да бъдат граждани на Европейския съюз, както повеляват новата политика и новите тенденции в Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Неочаквано – председателят на Комисията по образование и наука господин Местан – реплика.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, госпожо Любчева, колеги! Възползвам се от процедурата да правя реплика, защото няма да правя изказване.
Първо, съжалявам, че разглеждаме този законопроект в толкова рехав състав на парламента.
Второ, госпожо Любчева, Вие казахте, че споделяте три от измененията, а четвъртото изменение ще подкрепите с резерви или с необходимост от уточнения. Ще кажа, че според мен е безспорно и четвъртото изменение, което не означава, че не споделям необходимостта между първо и второ гласуване да прецизираме тези текстове. Мисля, че е излишно да спорим дали домовете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, са социални или образователни. Те са преобладаващо социални институции, в които се провежда и образователна политика. Когато разглеждахме законопроекта в Комисията по образованието и науката, казахме, че тази функция на домовете трябва да се запази, да се запази методическият контрол на Министерството на образованието и науката за педагогическите дейности в тези домове. Смятам, че ще намерим решение и на този въпрос.
Иначе децентрализацията е безалтернативна. Законът прави реална крачка по посока на децентрализацията и това предложение наистина трябва да се подкрепи убедено. Наша отговорност с вас като членове на тази комисия е да преодолеем всички тези съмнения, които артикулирахте днес, за да внесем успокоение сред децата и сред кметовете на общините, които ще поемат тази изключително отговорна функция от началото на следващата календарна година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нещо като реплика, нещо като изказване, а сега нещо като дуплика.
Има думата госпожа Любчева.
Лютви Местан (ДПС, от място): Все пак имаше елемент на реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има, има. Затова се изразих така.
Заповядайте, господин Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, господин председател.
Наистина имаше елемент на реплика.
Аз нямам резерви по отношение на приемането на този закон. Всички ние сме убедени, че добрата грижа за децата трябва да се организира и чрез децентрализацията. Най-малко аз трябва да бъда убеждавана в това, защото преди да бъда народен представител, съм била заместник-кмет на община, която имаше единствения в страната дом, който се финансираше чрез общината, тоест общински дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа. Добре съм запозната какво трябва да прави една община в този смисъл.
Така че по принцип подкрепям законопроекта.
Въпросът обаче действително ми направи впечатление, което изразих по време на заседанието на комисията. В предложението е записано, че се финансират от общините. Може би това поражда известно съмнение. Ние проведохме много сериозен дебат с колективите на няколко домове, включително и на един от големите домове в София – “Петко Славейков”, на който също се дискутираше този въпрос. Смятам, че прецизирането в най-общ смисъл, без да претендирам, че моето мнение е най-важно и най-съществено, ще внесе успокоение и сигурност, че това никога няма да бъде подлагано на съмнение – да бъде прехвърлено като дейност с местна отговорност, което би създало проблеми някъде. Не навсякъде, но за определен период би могло да създаде проблеми.
Моля моето становище и изказване да се счита “за”. То беше изразено и като позиция на Коалиция за България от моята колежка. Така че нямаме притеснение. Въпросът е за добър синхрон, методично ръководство и важност по отношение на образователните функции, които са една добра традиция в тези домове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Давам думата на проф. Камбуров. Заповядайте.
Димитър Камбуров (ДСБ): Господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всички в комисията гласувахме положително, но трябва да се спрем върху някои особености на предложените изменения и допълнения към Закона за народната просвета.
Първо, поредното изменение и допълнение на Закона за народната просвета ни кара да се замислим дали след приемането ни в Европейския съюз след 1 януари 2007 г. не е редно да се изработи един нов закон предвид новите възможности и новата среда, в която ще се развива българското образование. В това отношение намерихме положителен отклик от министъра на образованието и науката.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за народната просвета съдържа в себе си три важни проблема и една по-скоро козметична промяна, която имплантира Директива 486 на Европейския съюз за обучение на деца на емигранти.
Първото изменение. То засяга статута и функциите на домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи. Това касае институции, които, от една страна, са обслужващи звена на Министерството на образованието и науката, а отсега нататък се превръщат в общински центрове за социални услуги. Макар това да е в съзвучие с политиката за децентрализация, както е казано в мотивите на законопроекта, съвсем естествено възникват няколко въпроса.
Първият – съдбата на тези институции в бъдеще и доколко общините, както преждеговорившите казаха и особено госпожа Михайлова, с която аз се солидаризирам, са в състояние да ги издържат. Тоест, издръжката им да се реализира не от общините, а чрез общините. Не е тайна, че повечето от тези институции са разположени в малки селища и без финансовото осигуряване от страна на държавата тяхната дейност не може да се осъществи. Но въпреки това е необходимо едно широко обсъждане, една експертна оценка, в която да се намесят както регионалните инспекторати, така и социалните служби, така и Агенцията за закрила на детето, за да се отчетат рисковете и перспективите за развитието им. Всъщност е необходима стратегия за постепенно закриване на част от тези домове и подмяната им с други институции, най-вече приемните семейства, както е в целия свят. Но преди да преминем към този начин, те трябва да се окрупнят и да се насочат в по-големите градове, където децата имат възможност за социални контакти и интеграция.
Необходимо е също така още отсега общините и заинтересованите ведомства да подготвят предварителни проекти за преструктуриране и финансиране от структурните фондове, които след м. септември догодина ще влязат в България.
Второто изменение. Предвижда се да се ограничи броят на предметите за полагане на държавен изпит, което безспорно трябва да бъде подкрепено, но то си остава за съжаление само едно намерение, тъй като България ще е единствената страна от 1 януари 2007 г., която не е въвела всеобщата матура.
Третата поправка. Тя определя вида на изпитите за прием в училищата след седми клас като изпити под формата на тест. Намерението на Министерството на образованието и науката да въведе теста като форма на изпитване е правилно. За да бъде обаче ефективна една такава форма на изпитване, са необходими две неща. Първо, да е апробирана преди изпита и второ, тя трябва да бъде обичайна за учениците от седми клас. На практика това означава, че тестовото изпитване трябва да се прилага заедно с други форми на изпитване през целия период на обучение на учениците в началния и средния курс, за да бъдат обективни резултатите, а не само за прием в горния курс.
Проблемът на българското училище, уважаеми госпожи и господа, не е приемният изпит след седми клас, а липсата на обективни критерии и методи за оценяване на знанията и уменията на учениците. Без цялостна концепция за оценяване на ученическите постижения чрез тестове и други форми на изпитване всеки такъв опит е обречен на неуспех.
В заключение, въвеждането на Директива 486 безспорно е необходимо. Но логичният въпрос е дали системата в средното образование в България има капацитет да осигури на децата на мигриращите обучение по роден език и литература, като се има предвид недостигът на учители по езиково обучение в средното училище, в потвърждение на което е отмяната на задължителното изучаване на втори чужд език, която ми е известна от няколко месеца.
В този смисъл е необходимо отсега да се помисли за обучението по роден език и литература на мигриращите семейства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Има ли реплики към господин Камбуров? Няма.
Има ли желаещи за изказване народни представители? Няма.
С това дискусията по законопроекта на първо четене е изчерпана.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следващата точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Господин Божинов, заповядайте да представите доклада на Комисията по околната среда и водите.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Предлагам във връзка с разглеждането на тази точка от дневния ред в залата да бъдат допуснати следните специалисти и експерти. Първо, господин Ангел Костов – директор на Дирекция „Опазване чистотата на въздуха” в Министерството на околната среда и водите, второ, господин Стефан Дишовски – младши експерт в Отдел „Политика по изменение на климата”, и трето, Силвия Андреева – Държавна агенция за метрология и технически надзор.
Моля да подложите на гласуване това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на гласуване процедурното предложение за достъп до залата на изброените лица.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов:
„ДОКЛАД
за второ гласуване относно Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух,
№ 602-01-85,
внесен от Министерския съвет на 29 септември 2006 г.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на
Закона за чистотата на атмосферния въздух”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
По § 1 не са постъпили предложения от народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
По § 2 също не са постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Божинов.
Има ли изказвания по тези два параграфа? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на законопроекта и § 1 и 2 от него по текста на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 3 има предложение на народния представител Евдокия Манева - в § 3, ал. 2 от текста да отпаднат думите "някое от".
На едно от заседанията си комисията беше склонна да подкрепи това предложение. По-късно, след консултации с експерти, ние решихме да не подкрепим това предложение. Госпожа Манева остана на своята позиция. Може би по този въпрос ще се проведе дебат, но предложението на комисията е да не подкрепи това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Госпожо Манева, заповядайте за изказване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Не за първи път приемаме закон, в който препращаме към подзаконов акт, в който са дефинирани изисквания. Обикновено това са многобройни изисквания. Няма никакви причини да казваме "някое от изискванията". Достатъчно е да кажем "не отговаря на изискванията". Това означава както на едно отделно изискване, така и на всички изисквания, така и на всички възможни комбинации от изисквания в един нормативен акт.
Така че не е резонно също този текст да се обвързва с диференциация на наказателната политика. Както в много други случаи, когато имаме предвидена глоба от-до в съответните подзаконови нормативни актове, ако се налага да се препоръчва, на каква база, в съответствие с какви принципи се диференцира глобата, това става в подзаконовите актове. "Някое от" е абсолютно паразитно и ненужно в случая. Това бяха моите съображения. То не е най-важното, но аз оставам на своето схващане, защото досега много такива закони сме приемали и този текст е бил стандартен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Заповядайте за реплика, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Вярно е, че в комисията този въпрос го разглеждахме, но аз искам тук да кажа и на колегите, които не са присъствали на заседанието, че действително ние приехме да не се съобразяваме с предложението на народния представител Евдокия Манева, макар че с повечето други предложения се съобразихме. Очевидно е, даже от лингвистична гледна точка, че когато ние махнем "някое от", ще излезе, че се забранява пускането на пазара на течни горива, които не отговарят на комплекс от изискванията за качество. А тук идеята на законодателя е дори на едно от изискванията на качество да не отговаря, да имаме възможност за тази забрана, респективно за тези наказания, за които тя спомена.
Така че по-добре е да не оставяме възможност на някой, който дори не е спазил едно от изискванията за качество, а пуска на пазара някакво гориво, което не отговаря поне на едно изискване, след това да се измъкне примерно при някакъв си съдебен процес, тъй като там, ако съдиите четат буквално закона, а те това правят – буквално го четат, ще си кажат, че ако го няма "някое от", които не отговарят на изискването за качество, а то само на едно изискване не отговаря, а не на изискванията общо, следователно човекът не е виновен и може би няма да бъде и наказан от съда. Така че по-правилно е действително да не отпада "някое от", както е по комисия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Аз допусках, че колегата Великов е чел други закони, които ние приемаме в тази зала. Мога да ви посоча много закони, свързани с различни ограничения, свързани с качеството на храните, десетки закони, в които препращаме към изисквания, дефинирани в подзаконов акт. Винаги това са много изисквания и никога не пишем някое от изискванията. Защото има практика в съда и е толкова логично, че може да има комбинация и от всички, и едно. Ако започвате да разсъждавате лингвистично, излиза, че само ако е някое от изискванията, ако обаче са всички, не може.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Не е така.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Ами да, защото се хващате за думата, което е просто смешно! Но, разбира се, при спора всеки ще гласува според своите представи затова как трябва да изглежда един нормативен акт.
Аз си мисля, че може би юристите от Правния отдел можеха да кажат нещо, но това не е чак толкова съществен спор. Във всеки случай няма да се случи нищо от това, което Вие казвахте, ако няма "някое от". Защото не се е случвало.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Това вече се е случвало.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не се е случвало.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Госпожо председател, поканете експертите да дойдат и да обяснят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Манева.
Моля представителите на агенцията да вземат отношение.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Аз моля да обърнат внимание и да не пропуснат този аргумент, който изложиха пред комисията, че става дума за различни качества и наказанието за едно, друго или трето качество на горивата е различно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата госпожа Сивляна Андрова – главен юрисконсулт на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
СИВЛЯНА АНДРОВА: Уважаеми дами и господа народни представители, в продължение на три години прилагаме текста, както е в досега действащия нормативен акт – когато не отговарят на изискванията за качеството, се забранява тяхното разпространение. За трите години в агенцията са издадени 300 наказателни постановления. Практиката показва, че в по-голямата си част отклоненията са само по един показател. За съжаление, съдебната система в лицето на районните и окръжните съдилища приема, че след като материалноправната разпоредба на чл. 8, ал. 1 има "и изискванията" за качеството, се приема, че следва на всички многобройни изисквания да не отговарят, за да се пристъпи към санкциониране.
Трябва да ви е ясно, че различните показатели за качество влияят по различен начин както на моторните превозни средства, така и на чистотата на атмосферния въздух, така и на здравето на потребителите, поради което и след съгласуване с експертите по Програма ФАР предложихме да се въведе и в материалноправната разпоредба, и в санкциониращата разпоредба "някое от изискванията за качество", като в санкциониращата разпоредба приложихме нова алинея – че съобразно броя на отклоненията от качеството ще се налагат диференцирани санкции.
Обръщам ви внимание, че за производителите и вносителите санкциите започват от 50 000 и растат до 500 000 лв., а за разпространителите и използващите санкциите са намалели с този проект - от 10 до 100 000 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване по § 3? Не виждам.
Господин Божинов, желаете ли да направите някакво уточнение?
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Искам да предложа да подложите на гласуване предложението на госпожа Манева. Предлагам да подкрепите становището на комисията и да гласуваме текста на вносителя, така както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Манева, което не е подкрепено от Комисията по околната среда и водите.
Гласували 89 народни представители: за 22, против 41, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 3, който е подкрепен от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 73, против 6, въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 4 се създават членове 9а и 9б.
Няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 4. Създават се чл. 9а и 9б:
„Чл. 9а. Нови и действащи инсталации, определени в Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употреба на разтворители в определени инсталации се експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии и свързаните с тях изисквания, съгласно наредбата.
Чл. 9б. Съоръженията и инсталациите за зареждане, товарене, разтоварване и съхранение на бензини в терминалите, бензиностанциите и подвижните цистерни за превоз на бензини се проектират (конструират), оборудват и експлоатират при спазване на нормите за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух, и техническите изисквания, определени в Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини (ДВ, бр. 75 от 24.08.1999 г.).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по редакцията на комисията за § 4? Няма.
Подлагам на гласуване текста така, както е предложен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 5 няма предложения от народни представители.
Комисията предлага да бъде подкрепен текста на вносителя за § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по § 5? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 5.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 6 вносителят предлага създаването на чл. 11а.
Има постъпило предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Олег Попов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 6. Създава се чл. 11а:
„Чл. 11а. (1) Министерският съвет приема наредба за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени бои, лакове и авторепаратурни продукти с цел предотвратяване и намаляване замърсяването на атмосферния въздух.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят:
1. категоризацията на боите, лаковете и авторепаратурните продукти, попадащи в нейния обхват;
2. нормите за допустимо съдържание на летливи органични съединения в продуктите по т. 1;
3. редът за издаване на разрешителни за употреба в съответни количества на продукти със съдържание на летливи органични съединения по-високо от установените норми по т. 2;
4. правилата за етикетиране на продуктите по т. 1.
(3) Пускането на пазара на продукти, несъответстващи на нормите за допустимо съдържание на летливи органични съединения, определени с наредбата по ал. 1, се допуска само ако те се използват:
1. в инсталации, които отговарят на изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации;
2. в ограничени количества - за целите на възстановяването и поддръжката на обекти, определени като паметници на културата съгласно чл. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите, за които министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице са издали разрешение.
(4) За издаване на разрешение по ал. 3, т. 2 лицата подават заявление по образец, посочен в наредбата по ал. 1, до министъра на околната среда и водите или до оправомощено от него длъжностно лице.
(5) При констатиране на грешки или непълнота в представеното заявление по ал. 4 и документите, удостоверяващи статута на обекта по чл. 4 от Закона за паметниците на културата и музеите, заявителят се уведомява в 14-дневен срок от получаването им. Заявителят е длъжен да ги отстрани в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
(6) Разрешението е със срок до 6 месеца от датата на издаване и е валидно само за посочените в него категории и количества продукти и за възстановяване и поддръжка на обекта, за който е издадено.
(7) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице издава разрешението в 30-дневен срок от датата на подаване на заявлението или от получаването на необходимата информация по образец, посочен в наредбата по ал. 1, или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(8) Редът за издаване на разрешението се урежда с наредбата по ал. 1.
(9) При писмено поискване Агенция “Митници” и Националната агенция за приходите предоставят на Министерството на околната среда и водите информация за продукти, определени с наредбата по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този текст на комисията има ли? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 6.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 7 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народния представител Олег Попов, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, отчита двете подкрепени предложения на двамата народни представители и предлага следната окончателна редакция на § 7:
“§ 7. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) В съответствие с Регламент (ЕС) 2037/2000 изискванията за производството, вноса, износа, пускането на пазара, използването, събирането и съхраняването, рециклирането, регенерирането и обезвреждането на веществата, които нарушават озоновия слой, и на продукти и съоръжения, които съдържат, използват или са изработени от тези вещества, както и за контрола и управлението им, се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) В съответствие с Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове с наредба на Министерския съвет се определят изискванията за:
1. ограничаване на емисиите от продукти и съоръжения, съдържащи флуорирани парникови газове;
2. използването, събирането, съхраняването и обезвреждането на флуорирани парникови газове;
3. контрола и управлението на флуорирани парникови газове и на продукти и съоръжения, които съдържат, използват или са изработени от тези вещества;
4. етикетиране на продукти и съоръжения, които съдържат, използват или са изработени с флуорирани парникови газове;
5. обучение и сертификация на персонала, зает с монтирането, поддържането или обслужването на съоръжения.
(3) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице контролира спазването на изискванията на наредбите по ал. 1 и 2.
(4) Във връзка с упражняването на контрола за спазване изискванията на регламентите и наредбите по ал. 1 и 2 контролните органи по ал. 3 имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните обекти;
2. да изискват информация и документи и да предприемат действия с цел установяване съответствието на веществата, съоръженията и продуктите, посочени в регламентите и наредбите по ал. 1 и 2;
3. да предприемат действия и/или да издават задължителни предписания за ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне от пазара на вещества, съоръжения и продукти и ограничаване на емисии при констатирани несъответствия с установените изисквания;
4. да налагат глоби и имуществени санкции на лицата, които внасят, изнасят, пускат на пазара или използват вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове, както и продукти и съоръжения, които съдържат, използват или са изработени от тези вещества в противоречие с изискванията на регламентите и наредбите по ал. 1 и 2.
(5) Контролните органи по ал. 3 са длъжни да не разгласяват информация, която представлява производствена или търговска тайна, станала им известна при или по повод упражняване на контрола.
(6) Лицата, които извършват дейности, свързани с:
1. проверки за херметичност, събиране и съхраняване на вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове от хладилни или климатични инсталации, топлинни помпи, пожарогасителни инсталации и пожарогасители с цел рециклиране и повторно използване на тези вещества, са длъжни да притежават документ за квалификация съгласно изискванията по наредбите на ал. 1 и 2;
2. събиране и съхраняване на вещества, които нарушават озоновия слой или флуорирани парникови газове с цел регенериране и обезвреждане, предават веществата на лица, притежаващи разрешение по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците или комплексно разрешително в съответствие с чл. 117 от Закона за опазване на околната среда.
(7) Вносът и износът на вещества, които нарушават озоновия слой, както и на продукти и съоръжения, които съдържат, използват или са изработени от тези вещества, се осъществява само през определените в наредбата по ал. 1 митнически учреждения.
(8) Агенция “Митници” предоставя ежегодно на Министерството на околната среда и водите информация в съответствие с изискванията по наредбите на ал. 1 и 2.
(9) Контролът по прилагане изискванията на Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой се осъществява от:
1. министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице по отношение на използването на хлорфлуорвъглеводороди, бромохлорвъглеводороди и хидрохлорфлуорвъглеводороди;
2. министъра на земеделието и горите или оправомощено от него длъжностно лице по отношение на използването на метилбромид за карантина и обработка на пратки преди износ и/или за критични нужди;
3. министъра на отбраната или министъра на транспорта или оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на използването на халони за критични нужди.
(10) Критичните нужди по ал. 9, т. 1 и т. 3 се определят в чл. 3, ал. 2 (ii) и чл. 4, ал. 4 (iv) на Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой.
(11) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице е компетентен орган по прилагане изискванията на Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой, и Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове.
(12) Министърът на околната среда и водите е компетентен орган за подготовка на докладите по Регламент (ЕС) 2037/2000 за веществата, които нарушават озоновия слой, и Регламент (ЕС) 842/2006 за определени флуорирани парникови газове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Божинов.
Имате думата за изказвания по § 7.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Аз съм силно разтревожена за правомощията на контролните органи на Министерството на околната среда и водите. Ако използваме логиката на § 3, която преди малко приехме, излиза, че сега в текста, който сме записали, в ал. 4, т. 3 и 4 контролните органи ще могат да предприемат действия да забраняват да се пускат на пазара или да се изтеглят от пазара вещества, съоръжения и продукти, ако не отговарят на всички установени изисквания. Ако ние тук също не залепим някое “от”, по логиката на това, което приехме в § 3, се оказва, че ако има нарушено едно изискване, контролният орган не може да предприема тези действия. Нашият запис е “несъответствие с установените изисквания”, тоест по логиката на разсъжденията на господин Великов – на всички изисквания.
Ако трябва да обезобразим целия закон, трябва и тук да запишем някое “от”. Това се отнася както за т. 3, така и за т. 4. Абсолютно еднакво е разсъждението и за § 3, и за тези текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Тези бележки да ги подложа ли на гласуване?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Аз използвах правото си да взема отношение по въпроса, за да покажа абсурдността на това, което направихме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По § 3?
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Защото сега във всички текстове, а ние и по-нататък имаме такива текстове, свързани с функциите на контролните органи, записваме едно абсурдно изречение.
Сигурна съм, че колежката, която разказваше как са им върнати наказателни постановления, защото съдът правел не знам какво, не е, защото са казали само по един параграф, а защото са направили нескопосно наказателните постановления. Ще бъде добре да ни покаже такива доказателства за съда, който е върнал документите, заради това, че било написано “всички изисквания”, а не “някои от изискванията” и е върнал наказателните постановления. Това твърдение е просто абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Манева.
Има ли реплики на госпожа Манева? Няма.
Моля да гласуваме § 7 в редакцията на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 8 вносителят предлага изменение и допълнение в чл. 18а.
По този текст не са постъпили предложения от народни представители.
Комисията предлага на народните представители да подкрепят текста на вносителя за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 8? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 8, подкрепен от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 9 вносителят предлага да се измени чл. 18б.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 9. Чл. 18б се изменя така:
“Чл. 18б. (1) Лицата, които разпространяват течни горива, са:
1. отговорни за съответствието на разпространяваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
2. длъжни да предоставят за последващо разпространение или използване копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида течно гориво, върху което посочват количеството течно гориво, лицето, на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция, и да вписват номера и датата на декларацията за съответствие на партидата течно гориво във всички други документи, които го придружават;
3. длъжни да предоставят на контролните органи по чл. 30б заверено копие от декларацията за съответствие по т. 2;
4. длъжни да съхраняват копието от декларацията за съответствие по т. 2 за срок една година от датата на издаване.
(2) Лицата, които транспортират течни горива, са длъжни при поискване да представят на контролните органи по чл. 30б завереното копие на декларацията за съответствие по ал.1, т. 2 и документите, придружаващи транспортираното от тях гориво.
(3) Лицата, които използват течни горива по смисъла на този закон или са техен краен разпространител, са:
1. отговорни за съответствието на разпространяваните или използваните от тях течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
2. длъжни да предоставят на контролните органи по чл. 30б заверено копие от декларацията за съответствие по ал. 1, т. 2 на проверяваното гориво и копие от документа за експедиция.
(4) Лицата по чл. 18а, ал. 1, лицата по ал. 1 и крайните разпространители са длъжни да поставят на местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 маркировка съгласно § 1, т. 25 от Допълнителните разпоредби на видно място със следната информация:
1. вид на горивото;
2. изисквания за качество, регламентирани в наредбата по чл. 8, ал. 1;
3. декларация за съответствие за разпространяваната партида.
(5) Лицата по чл. 18а, ал. 1 и по ал. 1, 2 и 3 са длъжни:
1. в едномесечен срок от промените в предмета на дейност, в наименованието на собственика на обекта, в адреса на управление на фирмата или в данъчния адрес да уведомят контролните органи;
2. да осигуряват неограничен достъп на контролните органи по чл. 30б до обектите по чл. 3, ал. 1, т. 5;
3. да уведомяват незабавно контролните органи по чл. 30б за извършените действия по изтегляне на течното гориво в резултат на принудителна мярка по чл. 30г, ал. 1, т. 2;
4. да предоставят на контролните органи по чл. 30б счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до фирмената регистрация, БУЛСТАТ, адрес на управление и данъчен номер на проверяваното лице, както и лични данни и друга информация за установяване на административнонаказателното нарушение по чл. 34–34г;
5. да извършват редовни проверки на съоръженията за съхраняване, товарене/разтоварване и зареждане, както и да изготвят и изпълняват програма за техническата им поддръжка за осигуряване спазването на установените изисквания за качество на течните горива;
6. незабавно да предприемат мерки за отстраняване на настъпилите производствени аварии и други инциденти, които могат да доведат до влошаване качеството на течните горива, както и да предприемат мерки съгласно нормативната уредба, регламентираща действията при промишлени аварии и бедствия;
7. да оказват съдействие на контролните органи по чл. 30б при изпълнение на техните функции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 9? Няма.
Моля да гласуваме § 9 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 10 вносителят създава нови алинеи в чл. 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 10. В чл. 23 се създават ал. 4-7:
“(4) При документирани сигнали на лица за нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух контролните органи извършват проверка и оценка на качеството на атмосферния въздух чрез:
1. изчисляване (моделиране) на разсейването на емисиите и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой;
2. данни от измервания от наличните стационарни пунктове и станции за мониторинг при отчитане на техния обхват и представителност.
(5) В случаите, когато изчисленията и данните по ал. 4 не позволяват извършването на достоверна оценка на качеството на атмосферния въздух, се извършват измервания с мобилни автоматични станции или друга апаратура.
(6) В случаите, когато при извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух по ал. 4 се установи спазване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и лицето оспори резултатите, се извършват допълнителни измервания с мобилни автоматични станции или друга апаратура. При потвърждаване на резултатите от оценката, разходите са за сметка на лицето.
(7) Разходите по ал. 6 се определят и заплащат от лицата съгласно тарифата по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по § 10? Няма.
Моля да гласуваме § 10 в редакция на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 11 вносителят предлага изменение на чл. 30а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по § 11? Няма.
Моля, гласувайте § 11 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 12 вносителят предлага изменение на чл. 30б.
По този текст има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип това предложение и предлага следната окончателна редакция:
„§ 12. Член 30б се изменя така:
„Чл. 30б. (1) Длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1, т. 2, наричани по-нататък контролни органи, имат право:
1. на неограничен достъп до местата по чл. 3, ал. 1, т. 5;
2. да изискват декларация за съответствие и придружаващите я документи, както и да изземват заверено копие от тях;
3. да изискват оригинални счетоводни, търговски или други книги и документи, както и документи, отнасящи се до фирмената регистрация, БУЛСТАТ, адрес на управление и данъчен номер на проверяваното лице, лични данни и друга информация за установяване на административнонаказателното нарушение по чл. 34-34г и да изземват заверени копия от тях;
4. да изискват и получават от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване контрола на качеството на течните горива и/или за установяване на административнонаказателни нарушения по чл. 34-34г;
5. да вземат безвъзмездно необходимите за контролната дейност количества проби от течни горива съгласно наредбата по чл. 8, ал. 1;
6. да изпитват пробите от течни горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или стационарни лаборатории;
7. въз основа на протокола от изпитване в подвижна лаборатория да съставят експертно заключение за съответствие на изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
8. въз основа на протокола от изпитване в стационарна лаборатория да съставят констативен протокол за съответствие на изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1;
9. да извършват проверки и при констатиране на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;
10. да получават съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, общините и кметствата при или по повод изпълнение на служебните си задължения съгласно този закон;
11. да бъдат застраховани за сметка на бюджета на Държавната агенция по метрология и технически надзор срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения.
(2) Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация” имат право при осъществяване на контрола на борда на корабите да вземат безвъзмездно необходимите за контролната дейност количества проби от течни горива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 12 от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 12 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: По § 13 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
„§ 13. Член 30в се изменя така:
„Чл. 30в. (1) Контролните органи вземат проба от течното гориво за изпитване в присъствието на собственика или ръководителя на контролирания обект, или на служител на контролирания обект, като:
1. в зависимост от предназначението пробата се разделя на арбитражна и контролна;
2. една част от контролната проба се предава за изпитване;
3. в случаите на оспорване на резултатите от изпитването заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването и констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни;
4. резултатите от изпитванията на пробите по т. 2 и 3 служат за доказателствено средство при съдебно решаване на спора.
(2) Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Морска администрация” вземат проби от корабното гориво за изпитване в присъствието на капитана на кораба и/или корабния агент при спазване изискванията на ал. 1, като изпитванията се извършат от контролните органи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Божинов.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 13 в редакция на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 14 вносителят предлага изменение на чл. 30г.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чрез гласуване и залата да го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по § 14? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 15 вносителят предлага създаването на членове 30д-30з.
По този текст има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 и предлага следната окончателна редакция:
„§ 15. Създават се чл. 30д – 30з:
„Чл. 30д. Контролните органи са длъжни:
1. да не разгласяват служебната и търговската тайна, които са им станали известни при и по повод осъществяването на контролната дейност, както и да не използват информацията от тях извън предназначението й;
2. да се легитимират със служебна карта при извършването на контролната си дейност.
Чл. 30е. (1) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни горива без декларация за съответствие са за сметка на лицата по чл. 18а, ал. 1 и чл. 18б, ал. 1, 2 и 3, независимо от получените резултати от изпитването.
(2) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни горива, когато те не съответстват поне на едно от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, са за сметка на лицата по чл. 18а и 18б.
(3) Разходите по ал. 1 и 2 се определят на базата на фактически направените разходи съгласно чл. 25, ал. 3 от Тарифа № 11, утвърдена с Постановление № 97 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. ....), за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрология и технически надзор по Закона за държавните такси.
(4) Когато течните горива съответстват на изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на бюджета на Държавната агенция за метрология и технически надзор.
Чл. 30ж. Изпитването на течните горива в случаите по чл. 30б, ал. 1, т. 6 не може да се извършва в лаборатории, извършили изпитването по чл. 18а, ал. 3.
Чл. 30з. (1) Министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1, включително спрямо лицата, които пускат на пазара продукти, определени с наредбата.
(2) Във връзка с упражняването на контрола за спазване изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1, на Наредба № 7 от 2003 г. за норми за допустими емисии на летливи органични съединения, изпускани в атмосферния въздух в резултат на употребата на разтворители в определени инсталации и на Наредба № 16 от 1999 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при съхранение, товарене или разтоварване и превоз на бензини контролните органи имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните обекти;
2. да изискват информация, документи и протоколи от изпитването на проби от продуктите в акредитирана лаборатория за определяне на съответствието им с нормите за допустими емисии и/или допустимо съдържание на летливи органични съединения и на свързаните с тях изисквания;
3. да вземат проби от продуктите за лабораторни изпитвания с цел установяване на съответствието им с изискванията на наредбата по чл. 11а, ал. 1;
4. да предприемат действия и/или да издават задължителни предписания за ограничаване, забрана за пускане на пазара, разпространение, използване или за изтегляне от пазара на продукти от обхвата на наредбата по чл. 11а, ал. 1 при констатирани несъответствия с установените изисквания;
5. да налагат глоби и имуществени санкции на лицата, пускащи на пазара продукти, несъответстващи на определените изисквания по наредбата по чл. 11а, ал. 1.
(3) Периодичността на вземане на проби от продукти и изпитванията им съгласно ал. 2, т. 2 и 3 се определя с наредбата по чл. 11а, ал. 1.
(4) Контролните органи по ал. 1 са длъжни да не разгласяват информация, която представлява производствена или търговска тайна, станала им известна при или по повод упражняване на контрола.”
Колеги, това е текстът. Ако го гласуваме така, както ви го предлагам, няма да стане достояние на публиката онази голяма дискусия, която доведе до едно много съществено решение, което засилва стимула на хората, лицата и институциите да искат проверка за качеството на горивата, без да са задължени да заплащат цената на съответния анализ. Мисля, че това беше една сериозна и полезна дискусия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по § 15. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 15 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
Утре вероятно ще продължим със същия законопроект.
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 13,55 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Метин Сюлейманов
Станчо Тодоров