Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-08-12

Председателствали: председателят Георги Пирински и
заместник-председателят Камелия Касабова
 
Секретари: Райна Йовчева и Мирослав Мурджов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, днес беше проведено заседание на Председателския съвет. В съответствие със споделеното мнение на заседанието, правя предложение за две нови точки, които да включим в нашата програма за работата днес, а те са:
Проект за Решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.
Разполагате с този проект за решение и с мотивите към него.
Предлага се и нова втора точка за днешния ден, а иначе те са седма и осма в програмата:
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г., внесен от Министерския съвет на 10 август т.г.
Разполагате и с този законопроект.
Това са съвсем кратки точки, които да включим, да вземем необходимите решения по тях и след това да продължим с нашата работа по проектоправилника за дейността на нашето Народно събрание.
Имате ли съображения по тези две предложения? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 184 народни представители: за 184, против и въздържали се няма.
Двете точки са включени като начални за нашата работа тази сутрин.
Моля да изслушате също две съобщения ­ едното кратко, другото ­ малко по-дълго.
На 11 август, вчера, постъпи и ви бе раздаден в пленарната зала общ проект на законопроектите за опазване на околната среда, приети на първо четене на 21 юли т.г.
Общият законопроект е изготвен от Временната комисия по околната среда и водите на основание чл. 68, ал. 2 от досега прилагания правилник за нашата работа.
Съобщението правя с оглед 7-дневния срок за писмени предложения за второ четене. Срокът тече от вчера ­ 11 август 2005 г.
Второто съобщение е за постъпили законопроекти и проекторешения на 10 август. Правя го днес, тъй като вчера не остана време за съобщения. То е доста обширно, тъй като има цял пакет от законопроекти, внесени от Министерския съвет. Някои от тях са разпределени на водещи комисии и моля да ги изслушате.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Вносител ­ Министерският съвет, разпределен е на Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за акцизите. Министерският съвет, неразпределен.
Законопроект за корпоративните данъци. Министерският съвет, неразпределен.
Законопроект за данък върху добавената стойност. Министерският съвет, неразпределен.
Проект на Данъчноосигурителен процесуален кодекс. Министерският съвет, неразпределен.
Законопроект за управление на водите. Министерският съвет, Временната комисия по околната среда и водите.
Проект на Наказателнопроцесуален кодекс. Министерският съвет, Временната комисия по правни въпроси.
Проект на Административнопроцесуален кодекс. Министерският съвет, Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Министерският съвет, Временна комисия по правни въпроси.
Законопроект за избиране на народни представители в Европейския парламент. Министерският съвет, Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение на Закона за концесиите. Минчо Христов и Стела Банкова, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за акредитацията. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие. Министерският съвет, Временната комисия по околната среда и водите.
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България за участие на Република България в Програмата за действия на Общността за насърчаване на активно европейско гражданство (гражданско участие). Министерският съвет, Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Министерският съвет, Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за статистиката. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за националната стандартизация. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията. Министерският съвет, Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата. Йордан Мирчев и група народни представители, Временната комисия по европейски въпроси.
Законопроект за правната помощ. Анелия Мингова и група народни представители, Временната комисия по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията. Министерският съвет, Временната комисия по европейски въпроси.
Уважаеми колеги, преди да пристъпим към първата точка, която включихме в дневния ред за днес, позволете и едно процедурно предложение. Доколкото се очертава парламентарният контрол да приключи за не повече от час, час и тридесет минути, предлагам след приключването на парламентарния контрол работата на Народното събрание на това заседание да продължи с включените точки в програмата за седмицата, в зависимост от това дали е завършила работата по правилника, ако не е, да продължим с правилника, ако е ­ с последните две точки по дневния ред: законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност и първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Нужно ли е да гласуваме това предложение? Не виждам такава необходимост. Така организираме работата си ­ да продължим след парламентарния контрол с оставащите ни точки от седмичната програма, за да я изпълним изцяло.
Продължаваме с:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА АНКЕТНА КОМИСИЯ, КОЯТО ДА ПРОУЧИ ДЕЙНОСТТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБГАЗЯВАНЕТО НА СТАРА ЗАГОРА ПРЕЗ 2004 И 2005 Г.
Има думата господин Дамгов, който да предложи проекта на решение на комисията за обгазяването на Стара Загора.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дамгов: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! На вашето внимание е:
“РЕШЕНИЕ
относно удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г.
Народното събрание, на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание,
Р Е Ш И :
Удължава срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004 и 2005 г. с 10 дни.”
На вашето внимание ­ мотивите.
Удължаването на срока на действие на Временната анкетна комисия, която да проучи дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004-2005 г., е свързано, от една страна, с необходимостта от задълбочен анализ и оценка на значителния по обем фактологичен материал по дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора и района през 2004-2005 г., в това число изисканите допълнителни данни и, от друга страна, с известно удължаване на сроковете за предоставяне на информация от Министерския съвет, определени с решение на Народното събрание от 15 юли 2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Дамгов.
Предложението е за удължаване на срока с 10 дни, уважаеми колеги.
Въпросът ми към господин Дамгов е следният. Десет дни достатъчни ли са от гледна точка и на мотивите? Вие заменихте напечатания израз “огромния фактологичен материал” със “значителен”. Стигат ли ви десет дни?
ДОКЛАДЧИК Владимир Дамгов: Материалът действително е значителен. Проблемът е в неговата оценка. Имаме да решим две групи въпроси. Първо, да анализираме наличния материал от 2004-2005 г. Втората група въпроси са за формиране на предложение за ефективни действия отсега нататък за решаване на въпроса с обгазяването. И понеже това е един нетърпящ отлагане въпрос, обществеността на Стара Загора, пък и на цялата страна очаква нашето решение, затова ние решихме, ако трябва, буквално така се изразихме в комисията, ден и нощ да работим, но за десет дни след срока, който изтича скоро, да успеем да подготвим заключителния документ и да предложим в пленарната зала решения по дейността на Временната анкетна комисия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви. Сегашният срок е до 15 август плюс 10 дни ­ 25 август? Добре, до 26 август да бъде срокът.
До 26 август ще очакваме резултата.
Моля, гласувайте предложения проект за решение.
Гласували 176 народни представители: за 175, против няма, въздържал се 1.
Решението е прието.
Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМАТА “КУЛТУРА 2000” ПРЕЗ 2005 и 2006 Г .
Моля господин Папаризов да представи законопроекта за ратификация.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое заседание, проведено на 11 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г., № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 10 август т.г.
На проведеното заседание законопроектът бе представен от страна на вносителите от госпожа Анда Палиева ­ заместник-министър в Министерството на културата и туризма.
С внесения законопроект Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира подписания на 23 март 2005 г. в Брюксел Меморандум за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г. Рамковата програма на Европейската общност “Култура 2000” е приета от Европейския парламент и Съвета на министрите с Решение № 508 от 14 февруари 2000 г. за период от пет години до 31 декември 2004 г. С Решение № 626 на Европейския парламент и Съвета на министрите от 31 март 2004 г. срокът на действие на програмата е удължен с още две години до 31 декември 2006 г.
Основната цел на програмата “Култура 2000” е осигуряване на финансова подкрепа за съвместни културни проекти във всички сектори на културата и изкуствата, както и установяване на партньорска мрежа чрез насърчаване на креативността и движението на артисти, разпространяването на културни продукти, развитието на културен диалог и познаването на културната история на европейските народи.
В съответствие с Решение № 603 от 2001 г. на Министерския съвет и Решение № 4 от 2001 г. на Съвета за асоцииране Република България взе участие в изпълнение на Рамковата програма “Култура 2000” на европейските общности през периода 2001-2004 г. След удължаване срока на действие на програмата с още две години страната ни отново е поканена за участие поради нееднократно изразено от нея желание да участва в културните програми на общността. Съгласно условията на меморандума, финансовото участие на Република България за 2005 и 2006 г. възлиза на 441 хил. 426 евро, платими на две вноски. От посочената сума 138 хил. 476 евро ще бъдат платени със средства по програмата ФАР.
Предложеният законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005-2006 г. ще позволи на българските творци и културни организации да изявят творческия си потенциал на европейска сцена, да усвоят необходимите умения за участие в партньорските програми на общността, ще окаже подкрепа за художествените и културни проекти с европейско измерение.
След проведената дискусия Временната комисия по европейски въпроси, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г., № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Имате думата за изказвания по предложения законопроект. Има ли желаещи? Не виждам.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 139, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на комисията предлагам още днес да бъде извършено второ гласуване на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 139 народни представители: за 138, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ гласуване на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря.
“З А К О Н
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г., № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 10.08.2005 г.
Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата “Култура 2000” през 2005 и 2006 г., № 502-01-20, внесен от Министерския съвет на 10.08.2005 г., подписан на 23 март 2005 г. в Брюксел.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Имате ли изказвания по текста на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте законопроекта, който е на вашето внимание.
Гласували 150 народни представители: за 149, против няма, въздържал се 1.
Законът за ратификация е приет.
Продължаваме със следващата точка от нашата програма:
ПРОЕКТ ЗА ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ­ продължение.
Моля господин Корнезов да продължи със своя доклад.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин председателю.
“§ 4. Под “присъстващи” при тайно гласуване се разбира участвалите в гласуването народни представители. Под “присъстващи” при явно гласуване се разбира броят на народните представители, които се намират в пленарната зала в момента на гласуване.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 5. Когато мандатът на Народното събрание е изтекъл или е предсрочно прекратен, правомощията на председателя по чл. 8, ал. 1, т. 6 се осъществяват от главния секретар на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по § 4 и § 5. Има ли желаещи? Няма.
Моля да гласуваме параграфи 4 и 5 по текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов:
“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 6. Този правилник се приема на основание чл. 73 от Конституцията на Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 7. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по тези два параграфа. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и параграфи 6 и 7 от тях.
Гласували 146 народни представители: за 146, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов:
“Финансови правила
по бюджета на Народното събрание
Чл. 1. Бюджетът на Народното събрание включва всички административни и стопански разходи, разходите на комисиите, на народните представители, интерпарламентарната група и издръжката на парламентарните групи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 2. (1) Бюджетът на Народното събрание се предлага от председателя на Народното събрание и се приема със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(2) Отчетът за изпълнението на бюджета се приема от Народното събрание по доклад на председателя не по-късно от шест месеца след приключване на годината.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 3. Народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Тези текстове са традиционни, няма промяна в тях, включително и по начина на изчисляване заплатата на народния представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на приложението “Финансови правила по бюджета на Народното събрание” и членове 1, 2 и 3 от тях.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: По чл. 4 има предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков. Както виждате в доклада, предложението се подкрепя по т. 1 и не се подкрепя по т. 2.
Точка 2 гласи: “В чл. 4 след “заместник-председателите на комисии” се добавя “заместник-председателите на парламентарните групи и председателя на Съвета за административен и финансов контрол”, а след “членовете на постоянна комисия” се добавя “и членовете на Съвета за административен и финансов контрол”.
Комисията по принцип подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който също касае възнаграждението на народните представители:
“Чл. 4. Председателят на Народното събрание получава месечно възнаграждение с 50 на сто по-високо от основното месечно възнаграждение по чл. 3, заместник-председателите на Народното събрание ­ с 40 на сто, председателите на постоянните парламентарни комисии и председателите на парламентарните групи по чл. 9 ­ с 30 на сто, заместник-председателите на комисии ­ с 20 на сто, парламентарните секретари ­ с 10 на сто, и членовете на постоянна комисия ­ с 10 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по чл. 4 от финансовите правила.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Тук също сме спазили традицията. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.) Когато обсъждахме в парламентарната комисия, решихме предложението на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков да се включи с тези по-високи възнаграждения ­ добавките с процентите ­ “и други лица извън традиционните ­ председателя и заместник-председателите”. Комисията реши, че това не е целесъобразно, предложението беше за заместник-председатели на ръководството на парламентарни групи. Идеята обаче според нас е неприемлива, защото никъде в правилника не се казва ръководството на една парламентарна група от колко души може да се състои. Може да се състои от двама, може да се състои от 20. Разбирате ли? Затова отхвърлихме това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Все пак вътре има и едно предложение за членовете на Съвета за административен и финансов контрол ­ текст, който е отложен, така че вероятно господин Ралчев ще предложи това.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Това имам предвид.
Уважаеми колеги, струва ми се, че не може да гласуваме така предложеното, поради това че има предложение, което е свързано, в чл. 4 да се добави “и членовете на Съвета за административен и финансов контрол”. Това е главата, която е отложена и по нея нямаме становище, поради което и това предложение няма как да бъде възприето или да не бъде възприето, защото то е свързано с другото, въз основа на което...
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Свързано е и с пари.
Борислав Ралчев: Естествено, че е свързано с пари. Но сигурно един или двамата членове на тази комисия няма да направят бюджета на Народното събрание невъзможен. Въпросът е в процедурата. Ние не можем да вземаме становище, след като нямаме становище по това дали ще има такъв институт или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други желаещи за изказване по чл. 4? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Ралчев: в чл. 4, втората част, която принципно не е подкрепена от комисията, и по-точно “и членовете на Съвета за административен и финансов контрол” да се отложи и да се гледа текстът заедно с разглеждането на отложения текст за този съвет.
Моля да гласуваме първо, отлагането на тази част от предложението по чл. 4 на Анелия Мингова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 56, против 95, въздържали се 3.
Процедурното предложение за отлагане не се приема.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Анелия Мингова и група народни представители по т. 2, в частта която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 38, против 97, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 4 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 128, против 1, въздържали се 14.
Член 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов:
“Чл. 5.(1) Към основните месечни възнаграждения, определени в чл. 3 и 4, се начисляват допълнителни месечни възнаграждения за прослужено време (клас) и за научна степен “доктор” ­ 10 на сто, и “доктор на науките”- 15 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител, съгласно чл. 5 от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения.”
По ал. 2 има редакционна поправка:
“(2) От начислените възнаграждения се правят удръжки, съгласно чл. 38 от Закона за облагане доходите на физическите лица, както и осигурителни вноски по Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване, както и други удръжки, определени със закон, които са за сметка на осигурените.”
“Чл. 6. Народните представители се осигуряват за всички осигурителни случаи с процент на трета категория труд и се застраховат по рискова застраховка “Живот”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 7. Всички допълнителни разходи на народен представител за придружител и помощник поради инвалидност се поемат от бюджета на Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 8. Народният представител не може в това си качество да получава подаръци на стойност над една пета от основното му месечно възнаграждение за съответния месец. Подаръците над тази стойност се предават в Народното събрание.”
Такъв случай няма засега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези текстове.
Заповядайте, господин Бисеров, за изказване.
Христо Бисеров (ДПС): Госпожо председател, колеги! Председателят на Комисията по социална политика в миналия парламент ­ господин Хасан Адемов, ми обърна внимание, че един от законите, посочен в ал. 2 на чл. 5, е записан неправилно.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Аз го прочетох коригиран.
Христо Бисеров: Коригирахте ли го?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, с корекцията го прочете.
Христо Бисеров: Благодаря Ви. Извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме чл. 5 с корекцията на ал. 2, която господин Корнезов направи при представянето й, 6-и, 7-и и 8-и, подкрепени от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов:
“Чл. 9.(1) Народният представител има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния и водния транспорт ­ първа гласа, и спално място за цялата вътрешна мрежа.
(2) Признават се транспортните разходи на народните представители по частни автобусни линии във връзка с дейността им като народни представители.
(3) Признават се транспортните разходи на народните представители, избрани в райони, намиращи се в области, с които има самолетна връзка и отстоящи на повече от 250 км от София, до 40 самолетни билета годишно ­ отиване и връщане, а на останалите ­ до 12 самолетни билета годишно ­ отиване и връщане, във връзка с дейността им като народни представители.
(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на Столичната община, се осигурява жилище в София, като разходите по основен ремонт, обзавеждане, охрана, данъци и такси по Закона за местните данъци и такси се поемат от Народното събрание.
(5) Народните представители имат право на квартирни и дневни за сметка на Народното събрание при посещение в избирателните райони. Размерът на квартирните и лимитът на пътните, когато се пътува със собствен автомобил, се определят от председателя на Народното събрание. Този въпрос се регламентира от вътрешен акт, издаден от председателя на Народното събрание.
(6) Народният представител има право на работно помещение в София, осигурено от Народното събрание с необходимите технически и комуникационни средства, както и на лична Уеб-страница в Интернет до 15 мeгабайта, поддържана на сървъра на Народното събрание.”
Предложение на народните представители Елиана Масева, Димитър Абаджиев, Екатерина Михайлова и Иван Иванов ­ в чл. 9 ал. 1 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители, комисията подкрепя текста на вносителя.
Госпожо председател, може ли да направя едно предложение, за да не вземам след това думата?
Ал. 4 на чл. 9 гласи, че на народните представители, които не разполагат със семейно жилище, Народното събрание им осигурява жилище. Направихме справка с администрацията, включително и със Сметната палата, и предлагаме подобряване на текста, като смисълът му въобще не се изменя. Ако позволите, ще направя пред вас редакционно предложение по текста на ал. 4:
“(4) На народните представители, които не притежават семейно жилище на територията на столичната община, безвъзмездно се осигурява жилище в София от мандатния жилищен фонд на Народното събрание, като разходите по основен ремонт, типово обзавеждане, охрана чрез сигнална охранителна техника или по друг начин, данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси се поемат от бюджета на Народното събрание.”
Както виждате, смисълът е абсолютно същият, както е и досега утвърдената практика, но формулировката е по-прецизна, за да нямаме проблеми при евентуални ревизии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Изказвания по чл. 9? Госпожо Масева, заповядайте.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Съвсем накратко искам да обоснова нашето предложение да отпадне текстът, който предвижда народният представител да има право на безплатно пътуване по държавния и общинския вътрешноградски транспорт, железопътния, автомобилния, водния и то първа класа и спално място за цялата вътрешна мрежа.
Мисля, че това е оскърбителен текст за народните представители и една ненужна привилегия, която е и неразумна, и зловредна. Нека да направим едно добро, като този текст отпадне. И понеже комисията не се съгласи по неразбираеми за мен причини, може би имаше гласове, че няма текст, който да признава транспортните разходи, ако ал. 1 отпадне, предлагам в ал. 2 изразът “по частни автобусни линии” също да отпадне. Това означава, че се признават транспортни разходи за народните представители във връзка с дейността им като народни представители. Считам, че това е напълно достатъчно и ви призовавам наистина да съберем сили и да отхвърли този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Масева.
Други желаещи за изказване по чл. 9? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Масева да отпадне ал. 1 от чл. 9. Ако отпадне ал. 1, в ал. 2 трябва да отпаднат думите “по частни автобусни линии”, което означава, че на всички народни представители се възстановяват транспортните разходи, направени във връзка с дейността им. Това е логиката.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 47, против 74, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
За прегласуване ­ господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за прегласуване, защото след уточнението, което направи госпожа Елиана Масева за отпадане на част от текста в ал. 2, реално всеки народен представител може да използва изброените видове държавен и обществен транспорт и след представяне на документ ­ билет, очевидно ще му бъдат признати и възстановени транспортните разходи. Това е много по-коректно, отколкото да бъде натоварван бюджетът, например на Български държавни железници, които и без това са с огромни загуби, и да се записва, че народните представители имат привилегията безплатно пътуване. Нека постъпим така, както се прави поначало и в други органи на държавната администрация ­ признават се транспортните разходи.
По тази причина, уважаеми колеги, апелирам да подкрепите предложението на госпожа Масева както за отпадането на ал. 1, така и ал. 2 да придобие вида: “Признават се транспортните разходи на народните представители във връзка с дейността им като народни представители”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Моля, още веднъж гласуваме предложението на госпожа Масева да отпадне ал. 1 на чл. 9 с уговорката, че ако предложението се приеме, ще се гласува по нов начин съдържанието на ал. 2.
Гласували 161 народни представители: за 60, против 76, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме новата редакция на ал. 4 на чл. 9, така както беше представена от господин Корнезов.
Гласували 128 народни представители: за 121, против 1, въздържали се 6.
Член 9 е приет.
Моля да гласуваме целия чл. 9 в редакцията, подкрепена от комисията, заедно с току-що гласуваната редакция на ал. 4.
Гласували 138 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов:
“Чл. 10. Народното събрание поема допълнителни разходи на народните представители и парламентарните групи, свързани с тяхната дейност, в размер на 2/3 от основното месечно възнаграждение на народните представители по чл. 3. Сумата се предоставя на парламентарните групи, които определят начина на разпределението й. Тези средства се използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи, кантори и други дейности, свързани с работата на народните представители в Народното събрание и избирателните им райони.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Чл. 11. Бюджетът на Народното събрание включва средства за представителни разходи на председателя и заместник-председателите на Народното събрание, на председателите на парламентарните групи, на председателите на постоянните комисии, както и средства за посрещане на гости, поканени от Народното събрание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези два текста ­ чл. 10 и чл. 11? Няма.
Моля да гласуваме чл. 10 и чл. 11, подкрепени от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: По чл. 12 има предложение, направено от народния представител Петър Димитров, което се подкрепя по принцип от комисията.
Има още едно предложение от народния представител Петър Димитров:
В чл. 12, ал. 2, изречение второ да отпадне изцяло.
Комисията не подкрепя това предложение на народния представител Петър Димитров.
Комисията предлага следната редакция на чл. 12:
“Чл. 12.(1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на 2/3 от дневното му възнаграждение.
(2) При неоправдано отсъствие от заседание на комисия на народния представител се удържа сума, равна на добавката му за участие в съответното заседание на комисията.
(3) Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието се удържа 2/3 от дневното им възнаграждение. Когато заседанието е възобновено по реда на чл. 39, ал. 4 и народния представител е бил в пленарната зала при проверка на кворума, се удържа 1/3 от дневното му възнаграждение.
(4) Данните за удръжки по ал. 1 и 2 се вземат от разпечатките за регистрация и гласуване, справки от председателите на постоянните комисии и от стенографските протоколи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване по чл. 12, заповядайте господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, колеги! Аз поддържам и двете предложения, които съм направил.
По първото ми предложение комисията обяви, че по принцип го подкрепя, но на практика то е модифицирано. Какво се получава? На един народен представител, който отсъства неоправдано ще му удържаме само 2/3, при това фиксирано, неоправдано, а другата една трета за какво му я плащаме? Ако някой може разумно да обясни за какво му я плащаме, аз с удоволствие бих го приел, но той отсъства неоправдано ­ няма го месеци, няма го години и ние му даваме по една трета от заплатата. Значи, ако това смятате, че можем да го обясним на хората, много ми е интересно да чуя обяснението.
Второто предложение беше да се удържа за комисия по 100 лв. За цял месец ти дават 90 лв., средно има по четири заседания комисията, а за едно отсъствие ти удържат 100 лв. Разбира се, както е Комисията по бюджет и финанси, която има извънредни заседания, могат да ти удържат за един месец повече от заплатата! Това също е несериозно. Значи не можеш да отнемеш онова, което не си дал и което не се полага. В тази санкция е вложено едно унижение към народния представител, че това е един нарушител като при Закона за движение по пътищата, трябва да има катаджии и да има глоби, когато катаджията те хване, че си в нарушение. Това според мен не е сериозно.
Текстът, който комисията е отхвърлила категорично, според мен съдържа парадокс. Нямало те при проверка на кворума. Съвсем закономерно, аз дори съм да се удържа на 100%, добре ­ 2/3 е приела комисията, но възобновено е заседанието и ако ти присъстваш, ти удържат 1/3. Вижте парадокса! Онези, които ги няма на второто заседание, но са били на първото, не им се удържа нищо.
Не може законодателят да приема текстове, които, меко казано, предизвикват смях, така че народният представител ­ аз го казах по друг повод, но пак повтарям ­ ето, и в председателството обикновено седи само един човек, той не седи за това, че си почива. Той седи за това, че има ангажименти като председател или заместник-председател на Народното събрание. Дайте да не елементаризираме нещата и ако народният представител не е в залата, да обявяваме, че той не върши нищо и че това е един нарушител, който трябва да го санкционираме и да има катаджии, които да санкционират. Това не е сериозно!
Принципът тук е да не се провалят заседания на Народното събрание. Провалено е заседанието, дайте да санкционираме онези, които са виновни за провала, но не е провалено ­ дайте сериозни текстове.
Аз настоявам и в двете части предложението ми да бъде подкрепено. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Вие предлагате отделно да гласуваме предложението Ви за ал. 1 за ал. 2, господин Димитров.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Колеги, аз ще продължа тезата на господин Димитров, защото вижте ­ този текст работи само при положение, че заседанието бъде възобновено. Ами, ако не бъде възобновено и ти си бил на първата проверка, но на втората те е нямало? Колко ще му удържим на човека, господин Корнезов. (Реплики.)
Е, как 2/3? На единия ­ 1/3, а на другия ­ 2/3? И двамата са еднакво виновни, защото ги е нямало при проверката на по един кворум. Така че аз също пледирам този текст да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Кой текст да отпадне, господин Такоров? (Шум и реплики в залата.) Да отпадне от редакцията на комисията кой текст? Предлагате да отпадне второто изречение на ал. 3, добре.
Господин Иванов има думата.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, правя предложение за отпадане на ал. 3, предложена ни от комисията в пленарната зала. Причината е очевидна ­ в първото изречение на ал. 3 се третира въпросът, който е решен в ал. 1, защото е записано: “Когато поради липса на кворум заседанието на Народното събрание бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието се удържат 2/3 от дневното му възнаграждение”.
Алинея 1 е:
“Чл. 12.(1) При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се удържа сума, равна на 2/3 от дневното му възнаграждение.” (Реплики.)
Не е така, а как е?
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Не е така! По първата алинея е, че като не дойдеш на работа, ще ти удържа, независимо дали има кворум или не.
Иван Иванов: Добре, тогава приемам предложението, което току-що беше направено, че трябва поне да отпадне второто изречение на ал. 3, защото това действително е една неравнопоставеност. Някой може да дойде на първото заседание, а след един час, когато бъде подновено заседанието, него да го няма, но няма да му се удържа нищо, докато на този, който е отсъствал, ще му се удържа 1/3. По тази причина наистина считам, че в ал. 3 трябва единствено да остане първото изречение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Предлагате да отпадне изречение второ на ал. 3, господин Иванов. Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Ще преминем към гласуване.
Господин Димитров, искате да гласуваме отделно предложението Ви по ал. 2, нали? (Реплики.) То е по принцип, но понеже настоявахте, да гласуваме, затова Ви питам. Добре.
 След това има предложение на господин Димитров ­ ал. 2 на чл. 12 да отпадне изцяло. Нека да гласуваме това предложение ­ в редакцията на комисията за чл. 12, в ал. 3 изречение второ да отпадне. Това е предложение на трима народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 114, против 29, въздържали се 6.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Правя процедурно предложение за прегласуване. В чл. 39 ние въведохме ново правило, което го нямаше досега ­ че се прави проверка на кворум и ако няма такъв, председателят след един час може да възобнови заседанието и да направи втора проверка. Нали трябва да стимулираме народните представители, които не са били при първата проверка, да дойдат след час, за да може работата на Народното събрание да продължи! Това е идеята за спадане на санкцията от една трета ...
Борислав Великов (НДСВ, от място): Това не е ясно.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Как да не е ясно! Много ясно е казано! Ако искате, ще ви прочета сегашния текст. Сега, когато има проверка на кворум и няма кворум, на тези, които не са били в пленарната зала, им се удържат две трети. Сега с новия вариант на чл. 39, ако народният представител дойде, ще му удържим само една трета. Това е стимулът.
Затова моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Берон реши спора, като каза народните представители да стоят тук, нямало къде другаде да ходят.
Прегласуваме предложението на господин Димитров, господин Иванов и господин Токарев ­ изречение второ на ал. 3 да отпадне.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Много си пазим джобовете!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте.
Гласували 155 народни представители: за 93 против 45, въздържали се 17.
Изречение второ отпада.
Моля да гласуваме чл. 12 в редакцията, предложена от комисията и с току-що гласуваното отпадане на изречение второ на ал. 3.
Гласували 132 народни представители: за 126, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: “Чл. 13. Сумите, набирани по чл. 12 (тоест санкциите, които преди малко приехме), се отнасят в икономия на бюджета на Народното събрание.”
Има предложение на народните представители Мингова, Касабова и Герджиков ­ чл. 13 да има следната редакция:
“Чл. 13. Сумите, набрани по чл. 12, се отнасят към центъра “Фонд за лечение на деца”.”
Комисията не подкрепя предложението на тези трима народни представители, а подкрепя текста на вносителя, тоест сумите да се отнасят като икономии в бюджета на Народното събрание.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Защо комисията не го е приела? Това е хубаво предложение.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Разбира се, че идеята е много благородна, но сумите, които се набират в бюджета на Народното събрание, са във фонд “Икономии” и обикновено Председателският съвет решава къде е най-целесъобразно за конкретния случай да бъдат отпуснати тези средства. Например за наводненията, които станаха. Именно от този фонд, от санкциите, наложени на народните представители, 25 хил. лв. бяха отпуснати на нуждаещите се общини и граждани вследствие на наводненията. Това се наложи, без да знаем предварително, че ще има такива събития. Разбира се, че парите могат да бъдат дадени и за деца, и за лечение. От този фонд сме подпомагали деца от Босилеградско, от Западните покрайнини и т.н. Това е практика на Народното събрание от десетки години насам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по този текст? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Мингова и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 46, против 51, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 13 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: “Чл. 14. Възнагражденията по чл. 3 и 5 се начисляват от изборния ден, а за встъпилите допълнително народни представители ­ от деня, в който народният представител е обявен за избран от Централната избирателна комисия. По чл. 4 възнагражденията се начисляват от датата на избирането на народните представители на съответните длъжности и за членове на комисии.
Чл. 15. При необходимост настоящото приложение, отнасящо се до финансовите правила по бюджета на Народното събрание, се актуализира ежегодно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14 и 15, подкрепени от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
Останаха само отложените текстове от правилника за другата седмица.
ДОКЛАДЧИК Любен Корнезов: Останаха основно два въпроса ­ за комисиите и за Съвета за административен и финансов контрол. Убеден съм, че комисията ще има възможност да реши тези въпроси, но на следващия ден, ако парламентът избере правителство.
Още веднъж благодаря!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Преминаваме към осма точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.
Господин Стоилов, моля да представите доклада на Временната комисия по правни въпроси по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, господа народни представители, представям на вашето внимание
“СТАНОВИЩЕ
на Временната комисия по правни въпроси относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност № 554-01-23, внесен от Евгения Тодорова Живкова и група народни представители
На свое заседание, проведено на 10 август 2005 г., Временната комисия по правни въпроси разгледа на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, с цитирания номер и посочените вносители.
От името на вносителите народният представител Владимир Дончев изложи целите и мотивите на законопроекта. Целта на законопроекта е синхронизиране на вътрешното законодателство с международните стандарти и подобряване защитата на правата на децата-жертви, и в частност ­ превенция на феномена “деца без придружител в чужбина”. През последните години се увеличават случаите на репатриране на малолетни и непълнолетни български граждани от други държави и особено от страни-членки на Европейския съюз, поради причини, свързани с тяхно неправомерно поведение в тези страни. Въвличането и използването на деца за подобни действия застрашава тяхното физическо, психическо и нравствено развитие и изисква предприемането на адекватни законодателни мерки за закрила от страна на компетентните органи.
Към момента чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност урежда правната възможност да не бъде разрешено напускането на страната от малолетни и непълнолетни деца единствено при липса на изрично съгласие за пътуване в чужбина от родителите, настойниците или попечителите. Тази мярка е неприложима, тъй като децата, въвлечени в застрашаващи развитието им дейности, в повечето случаи напускат страната заедно със своите родители или с тяхното писмено съгласие.
Предложените изменения и допълнения в Закона за българските документи за самоличност предвиждат ограничаване напускането на страната от малолетни или непълнолетни лица въз основа на получени данни от български или чужд компетентен орган. Предложението за обособяване на мярката за закрила на детето в отделен чл. 76а от Закона за българските документи за самоличност цели ясното є отграничаване от административните принудителни мерки по чл. 75 и чл. 76 от Закона за българските документи за самоличност. Конкретният механизъм за прилагане на мярката за закрила по чл. 76а ще бъде разработен в съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и Държавната агенция за закрила на детето.
В последващите разисквания участие взеха госпожа Весела Банова ­ заместник-председател на Държавната агенция за защита на детето, господин Бойко Коцев ­ заместник-министър на вътрешните работи, които подкрепиха законопроекта и подчертаха, че той въвежда общ подход при разрешаване на проблемите, свързани с защитата на малолетни и непълнолетни български граждани. Същевременно законопроектът е в изпълнение на чл. 19 от Конвенцията за правата на детето, приета от ООН, като дава законови гаранции за защита на малолетните и непълнолетните лица. В последващите дискусии участие взеха народните представители Елиана Масева, Младен Червеняков, Павел Чернев, Мая Манолова, Яни Янев, Четин Казак, Янаки Стоилов, които също подкрепиха законопроекта, като подчертаха, че той се нуждае от редакционни промени между първо и второ четене.
След проведените разисквания Временната комисия единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо разглеждане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските граждани за самоличност № 554-01-23, внесен от Евгения Тодорова Живкова и група народни представители.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Стоилов.
Има ли желание от вносителя на законопроекта да го представи или да преминем към дискусия по него на първо четене? Всяка парламентарна група има право в рамките на десет минути да изрази позицията си по законопроекта. Има ли желаещи да вземат отношение ­ той е вероятно безспорен? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност с вносители Евгения Живкова и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност е приет на първо гласуване.
Господин Стоилов, заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Госпожо председател, господа народни представители! Поради това, че законопроектът е кратък и по принцип това не предизвика разногласия във Временната комисия по правни въпроси, предлагам срокът за предложенията за второ четене да бъде четири дни, за да може през следващата седмица да бъде разгледан за второ четене в комисията и евентуално в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме направеното процедурно предложение срокът за писмените предложения да бъде съкратен на четири дни.
Гласували 118 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневният ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ.
Вносители са госпожа Христина Христова и група народни представители.
Моля, господин Папаризов, да представите доклада на Временната комисия по европейски въпроси.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое заседание, проведено на 11 август 2005 г., Временната комисия по европейски въпроси разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение № 554-01-24, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители.
На проведеното заседание законопроектът бе представен от страна на вносителите от народният представител Христина Христова. На заседанието присъстваха представители на Министерството на труда и социалната политика ­ Ася Чулашка ­ директор на дирекция “Европейска интеграция”, представители на Министерството на образованието и науката ­ Юлиян Наков ­ заместник-министър, Пенка Ганова ­ началник на отдел в дирекция “Професионално образование”. На заседанието бяха представени и Рангел Чолаков ­ председател на Националната занаятчийска камара, и Йосиф Аврамов ­ председател на Националната предприемаческа и занаятчийска камара, както и Лилия Христова ­ главен секретар на Националния център по професионално обучение към Българската търговско-промишлена палата.
Целта на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение е пълното транспониране на общосистемните директиви от сектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” от областта “Свободно движение на хора”.
Във връзка с успешното прилагане на правото на Общността в посочената област е необходимо въвеждането в националното ни законодателство на Директива 89/48/ЕЕС за общата система за признаване на дипломи за висше образование, издавани за завършено професионално образование и обучение с минимален период на продължителност три години и Директива 92/51/ЕЕС за втората обща система за признаване на професионално образование и обучение в допълнение на Директива 89/48/ЕЕС.
1. В законопроекта е въведено понятието “регулирана професия” (§ 7), което възпроизвежда основните изисквания на чл. 1 от Директива 92/51/ЕЕС. Изменено е понятието и в § 4в от Закона за висшето образование (§ 8 от законопроекта), в духа на чл. 1 на Директива 89/48/ЕЕС.
Съгласно дефиницията, дадена в § 7, регулираната професия е професия, за упражняването на която се изисква кумулативното наличие на степен на образование и професионална квалификация и нормативно установен ред за придобиване, отнемане или признаване на правоспособност. Правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност или със съответен документ, издаден от призната от държавата професионална организация.
1.1. В дефиницията не е напълно изяснен критерият членство в професионална (съсловна) организация. Когато за упражняването на професия националното законодателство не съдържа изискване за определена степен на образование, професионална квалификация и правоспособност, професията се счита за регулирана според членството в професионална организация (чл. 1 от Директива 89/48/ЕЕС). Съгласно директивата професионалната организация е асоциация или сдружение, което има за цел създаване и поддържане на високо ниво на професионализъм в съответната област, за която цел е призната от държавата. Това признаване от страна на държавата се изразява в правомощието на организацията да издава на членовете си удостоверения за образование, квалификация и правоспособност, да контролира спазването на създадените от нея правила за професионално поведение, да осигурява на членовете си правото да използват звания.
Наред с това се изисква държавите да уведомят Европейската комисия за професионалните организации, на които възлагат посочените правомощия, и информацията за тях се публикува в официалния вестник на Общността. Предложеното изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение не въвежда такива правомощия за професионалните организации, а същевременно в § 7 се посочва, че правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност или със съответен документ, издаден от такава организация.
2. Създадената ал. 2 на чл. 7 предвижда в списъка на професиите за професионално образование и обучение да се посочат кои са регулираните професии, правното основание за установяването им като такива, както и компетентните органи за даване или признаване на правоспособност за упражняване на съответната регулирана професия (§ 2 от законопроекта).
3. Със законопроекта се създават правните основания за издаване или допълване на подзаконови актове, уреждащи условията и реда за даване или признаване на правоспособност за упражняване на регулирана професия. С тях ще се въведат процедурите по признаване на такава правоспособност, придобита в държави-членки на Европейския съюз.
4. Законопроектът предвижда промени и в други закони, уреждащи процедури по даване или признаване на правоспособност за упражняване на регулирана професия. Целта е до приемането на Република България в Европейския съюз да бъде постигнато пълно транспониране на двете общосистемни директиви в българското законодателство.
4.1. В § 13, с който се изменя чл. 11 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, се въвежда понятието “Европейска икономическа зона”. С оглед терминологично уеднаквяване на законодателството ни по-подходящо би било понятието “Европейско икономическо пространство”, което вече се среща и в други закони. В Закона за чужденците в Република България бе въведена т. 7а в § 1, ал. 2, в която се дава и легална дефиниция на Европейско икономическо пространство.
След проведеното обсъждане на законопроекта, Временната комисия по европейски въпроси се обедини около необходимостта от приемане на предложените изменения и допълнения на Закона за професионалното образование и обучение, като се вземат предвид и направените в доклада бележки.
Временната комисия по европейски въпроси предлага на Народното събрание да подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, № 554-01-24, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители, с единодушие ­ 13 гласа “за”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли желаещи за изказване по този законопроект?
Димитър Камбуров (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Тъй като наближава почивката, господин Камбуров, след парламентарния контрол ще продължим със законопроекта.
Обявявам 30 мин. почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Продължаваме с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Имате думата за процедурен въпрос, господин Калинов.
Васил Калинов (КБ): Уважаеми колеги, господин председател, господин министър-председател! Правя процедурно предложение да бъде намален срокът за предложения за второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите на 3 дни, предвид на това, че законопроектът трябва да бъде гледан ускорено по програмата на парламента и не изисква да бъдат направени особени предложения по предмета, който има този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за съкращаване на 3 дни на срока за внасяне на писмени предложения на второ четене на законопроекта, срок, който изтича в понеделник включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 151 народни представители: за 134, против 15, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Преди да дам думата за изказване от името на парламентарна група във връзка с парламентарния контрол, искам да ви направя едно допълнително съобщение.
Във вчерашния ден след 16,00 ч. в деловодството е постъпило писмо от министъра на здравеопазването в оставка господин Славчо Богоев, че поради заболяване не може да участва в заседанието по време на парламентарния контрол на 12 август ­ днес. Това е поправката в сравнение с раздаденото ви съобщение за парламентарен контрол днес.
Давам думата на председателя на Парламентарната група на коалиция Атака.
Волен Сидеров (КА): Волен Сидеров ­ 25. Софийски многомандатен избирателен район.
Колеги, след една невиждана 45-дневна политическа агония виждам странно успокояване в българския парламент. Политически сили и лидери, които се обвиняваха до вчера в антиконституционност и фашизъм, имам предвид нападките на БСП към НДСВ заради окупирането на трибуната, днес си гукат любовно в нездрава прегръдка. Лидери на десни формации, които до вчера обясняваха, че никога няма да се коалират с политическия си опонент БСП, сега са готови да се включат в кабинет със същия министър-председател, който вече веднъж беше отхвърлен от този парламент.
Виждам патриотични формации, които са изтъквали етническия характер на ДПС, да подготвят общ кабинет със същата етническа формация.
И аз питам: какво става в България? Къде изчезнаха остатъците от политическия морал? Наводнението ли ги отнесе?
Ние, българските националисти от Атака, недоумяваме как е възможно толкова бързо политическите партии и коалиции да сменят мнението си. Изглежда, избирателите у нас са вкарали в парламента формации, които не са наясно с идеологическата си основа. Защото кабинетът, който се подготвя в съглашателство между БСП, НДСВ, БНС и ДПС, е всичко друго, но не и кабинет на националното съгласие.
Аз съм убеден, че във всички политически партии ­ и в левицата, и в десницата сред симпатизантите и членовете преобладават почтените българи-патриоти. Те обаче едва ли са съгласни с ходовете на партийните си ръководства. Едва ли и мнозинството от българите искат кабинет, в който да намерят убежище хора от досегашното управление от коалицията НДСВ ­ ДПС ­ хора, които са участвали в ограбването на България цели четири години и сега се готвят пак да заемат министерски кресла. По този начин ще се заличат следите от криминални сделки като тези с магистрала “Тракия”, БТК, електроразпределителните дружества, облигациите по външния дълг, източването на държавния резерв и доста други афери на досегашния кабинет.
Тук се обръщам към ръководството на левицата с въпрос: как ще обяснят на своите избиратели, че влизат в коалиция с хората, които се заканваха да разследват по време на предизборната си кампания? Как ще направят политически съвет с господин Кобургготски, за когото искаха да се преразгледа въпросът с неговите имоти? Няма логичен отговор на тези въпроси.
Имам усещането, че в момента политическите сили, които се договарят за кабинет, са играчи под свирката на президента. Президентът Първанов от самото начало на следизборния период прави комбинации, изгодни само за самия него. Той по всякакви начини се старае да поддържа една неестествена симбиоза между ДПС и БСП, въпреки огромната вина на турската партия за ограбването на България и десетките факти за корупция по време на депесарското управление, на нарушаване на човешки права на българи в районите под властта на ДПС и изборните нарушения, с които тази партия наду чрез фалшификации своя процент. Всичко това се знае от господин президента, но той се интересува само от едно: догодина пак да бъде избран с гласовете на мюсюлмани и други малцинства. Заради това президентът Първанов е готов да пренебрегне интересите на 6 млн. българи християни. Лошото е, че в тази егоистична и опасна игра на президента Първанов взимат участие и ръководствата на политическите сили в парламента, от които зависи съставянето на мнозинството. Всяко мнозинство, което поддържа депесарски кабинет и става параван за турцизирането на България, върши национално предателство.
Ние, българските националисти, заявяваме категорично, че допускането на виновниците за геноцида над българите през последните четири години от ДПС и НДСВ във властта ще доведе до нов етап на криминална приватизация, до прикриване на досегашни престъпления и уронване на престижа на България пред света. Защото въпреки патетичните изказвания на представителите на НДСВ и ДПС за бленуваната от тях евроинтеграция, сделките, които извършиха и вършат тези партии, са далеч от прозрачността и правилата на развитите европейски държави.
Лъжа е твърдението, че Евросъюзът иска някакъв кабинет у нас на всяка цена. Истината е, че и Европейският съюз, и останалият свят искат България да се управлява от хора, които не крадат собствения си народ. Сега подготвеният кабинет зад кадър обаче ще предложи точно такива хора. Отново ще има министерства, в които ще се говори само на турски и българите там ще бъдат наричани “гяури”. Отново България ще се разглежда като една територия, която подлежи само на концесия и на нищо друго.
Призоваваме българския президент да помисли добре, преди да извърши акт на национално предателство, възлагайки мандат на етническата партия ДПС или на някакъв неин параван!
България над всичко, България на българите! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля народните представители Евдокия Манева, Тодор Кумчев, Евгения Живкова и Петър Димитров да дойдат до трибуната да получат своите писмени отговори.
Госпожа Евдокия Манева има писмен отговор от министъра на вътрешните работи в оставка господин Георги Петканов и от министъра в оставка Филиз Хюсменова.
Господин Тодор Кумчев има писмен отговор от министъра на държавната администрация в оставка Димитър Калчев.
Господин Димитров има писмен отговор от министъра на образованието и науката в оставка господин Игор Дамянов.
Пристъпваме към отговор на актуални въпроси. Няма постъпили питания, длъжен съм и това да съобщя, в периода от последния парламентарен контрол.
Първият актуален въпрос е до господин Симеон Сакскобургготски ­ министър-председател на Република България в оставка, от проф. Владимир Дамгов и Златко Златев ­ народни представители от ПГ на Коалиция за България.
Заповядайте, господин Дамгов.
Владимир Дамгов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател в оставка, господин министър в оставка, уважаеми госпожи и господа народни представители! На 15 юли 2005 г. Народното събрание реши Министерския съвет в 7-дневен срок да представи информация за точните източници и причини за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г. От формална гледна точка исканата подобна информация за точните източници и причини за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г. постъпи в Народното събрание на 9 август 2005 г. с 18-дневно закъснение. Закъснението не е по технически причини, тъй като използваните в информацията данни са Ви били известни отдавна, което означава, че причините са други и са довели отново до липса във Вашата информация на еднозначно посочване на точните източници и причини за обгазяване на Стара Загора и региона през м. юли т.г. Ето защо нашият актуален въпрос, формиран и изпратен до Вас още на 2 август т.г., остава в сила и той гласи: какви са причините, поради които ръководеният от Вас Министерски съвет в оставка все още не е изпълнил т. 2 от решението на Народното събрание относно обгазяването на жителите на Стара Загора и региона през м. юли 2005 г., прието на 15 юли 2005 г.?
Следва да отбележа, че Вие, господин министър-председател, предоставихте на Временната анкетна комисия наистина един сериозен обем от информация, но в същото време е необходимо да подчертая, че упорито се внушава косвеният извод, че обгазяването е единствено със серен диоксид поради лесното обяснение, че основният му източник са ТЕЦ-овете от Източномаришкия басейн, без това да е доказано еднозначно и без да са анализирани данните и за останалите атмосферни замърсители ­ фин прах, тежки метали, азотен оксид, метан и други въглеводороди. По същество правителството не е изпълнило и решението още на Тридесет и деветото Народно събрание от 24 септември 2004 г. в основния му пункт ­ предотвратяване на замърсяването на Старозагорския регион. Липсват системни данни от изследване на отражението на обгазяването ­ предмет на повече фактори, освен серен диоксид, върху всички компоненти на околната среда ­ водите и почвите, върху хората, флората и фауната. Това, както и противоречивите изявления на ваши министри и техни служители по места по тези въпроси, липсата на контрол в неработно време върху дейностите, извършвани в т.ч. и върху териториите на военни обекти, всява недоверие сред засегнатата общественост и Вие є дължите, както и на народните представители, много по-сериозна от представената в Народното събрание на 9 август т.г. информация. Това не е личен проблем на старозагорци, а проблем на цялата държава, в т.ч. в светлината на предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Дамгов, уважаеми господин Златев! Първо бих искал да отбележа, че решението на Народното събрание от 15 юли т.г., с което бе възложено на Министерския съвет да предостави информация, свързана с източниците и причините за обгазяването на Стара Загора и региона през миналия месец, е изпълнено. По т. 1 от решението исканата информация бе изпратена в посочения 3-дневен срок. В качеството Ви на председател на Временната анкетна комисия, която проучва дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през миналата година и тази година също, Ви предоставихме и допълнителна информация, за което намекнахте сега, от Министерството на околната среда и водите, Министерството на отбраната и Министерството на енергетиката.
По отношение на т. 2 от решението на Народното събрание разпоредих изготвянето на съвместния доклад, който бе изпратен на вниманието на народните представители. Ще цитирам двата основни извода от този доклад.
Първо, най-големият източник на серен диоксид в атмосферния въздух на регионално и национално ниво е енергийният комплекс “Марица-изток”, който емитира около 73% от емисиите на серен диоксид в страната. При неблагоприятни метеорологически условия, тихо време и инверсия е възможно натрупването на по-високи концентрации на серен диоксид от обичайните, които впоследствие да се разнесат към населени места.
Второ, изключва се армейският полигон “Змеево” да е източник на регистрираното замърсяване. Причините за този извод са, че от една страна при взривяване или изгаряне на боеприпаси се отделят основно, както знаете, професоре, азотни оксиди, хлороводород и също въгледоред оксид на височина от само 10 м.
От друга страна, полигонът е достатъчно отдалечен от неселените места, в които са регистрани високите концентрации на серен диоксид ­ 30-40 км от Гълъбово и също така Раднево.
Това се потвърждава и от проведените измервания на качеството на атмосферния въздух със станциите на Министерството на околната среда и водите в района на полигона през 2004 и 2005 г.
Министерството на околната среда и водите и Министерството на енергетиката са предприели редица мерки за намаляване на вредните емисии от енергийния комплекс “Марица-изток”.
Както знаете, уважаеми народни представители, сред тях се предвиждат инвестиции в размер от 480 млн. лв., в резултат на което емисиите на серен диоксид ще намалеят с 90 на сто до 2009 г.
Междувременно се предвижда още през септември т.г. да заработи първата сероочистваща инсталация в енергийния комплекс “Марица-изток 3”. Това ще доведе до намаляване на половината от емисиите от серен диоксид от тази централа.
Уверяват ме също така от друга страна, че до края на годината ще бъде изградена и система за предизвестяване на неблагоприятни метеорологични условия, с цел временното ограничаване на вредните емисии и осигуряване на нормите за качеството на атмосферния въздух.
В заключение ще отбележа само, че съм разпоредил министрите на енергетиката и енергийните ресурси, на околната среда и водите и на отбраната да продължат да оказват пълно съдействие на комисията, която оглавявате. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Имате право на реплика, господин Златев, заповядайте.
Златко Златев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател! Представената с 18-дневно закъснение и резюмирана току-що информация по т. 2 на решението на Народното събрание от 15 юли т.г. е на път да нанесе втори мощен удар върху работещата част от българската енергетика след случилото се с мощностите в АЕЦ “Козлодуй”.
Не познавам друг район в България, където се осъществяват проекти за реконструкция и модернизация в съответствие със съвременните екологични норми на стойност около 1 милиард евро, освен в енергийния комплекс “Марица-изток”, който използва над 85 на сто от въглищните запаси на страната. Дори да се поддадем на внушението, че обгазяванията са само продукт от серен диоксид с източник тецовете от “Марица-изток”, се налага да отбележа обстоятелството, че там работят три термични електроцентрали и информацията от стр. 4, която ни предоставихте, че “Брикела” е работила със 95 на сто от мощностите си по време на обгазяването, ТЕЦ-2 - с 61 на сто, ТЕЦ-3 ­ със 73 на сто, е некоректно анализирана, тъй като “Брикела” е с инсталирана мощност от 200 мегавата, ТЕЦ “Марица-изток ­ 2” ­ с 1450 мегавата, 840 мегавата са инсталираната мощност на ТЕЦ “Марица-изток ­ 3”.
Погледнете, уважаеми господин министър-председател, данните от стр. 3 на тази информация, за средночасовата прагова стойност на серен диоксид. Показанията на пункта в Полски градец, отстоящ на 5 км по въздушна линия от ТЕЦ “Марица-изток ­ 2”, са стотици пъти по-малки от измерените за Раднево, Гълъбово и Стара Загора. Никъде не отчитате наличието на ТЕЦ “Марица-изток ­ 3”, Димитровград, отстоящ на съизмеримо разстояние от обгазявания район. Информацията Ви е, съжалявам, че трябва да го кажа, свободно съчинение.
В същото време три текста от Закона за опазване на околната среда правят практически непроверими военните обекти, свързани с националната сигурност. И аз, и такива като мен не могат да вярват на информация от райони, които не се охраняват от държавни охранители. Не забравяйте, че много хора от засегнатия район са свързани или работят в “Марица-изток” и е много трудно да бъдат убедени с подобни едностранчиви доклади, още повече такива като мен, израснали на 1 км от брикетната фабрика и ТЕЦ “Марица-изток ­ 1”, с родители и близки, живеещи там от 1960 г. Правителството е длъжник на това население и причините за обгазяването трябва да се търсят във взаимодействието на серния диоксид със смес от азотни оксиди и въглеводородни съединения, продукти на нововъзникнали през последните години дейности в региона. Приемам отговора Ви с голяма загриженост за състоянието на централната изпълнителна власт и с огромно притеснение за бъдещето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате ли желание за дуплика, господин министър-председател? Не.
Преминаваме към следващия актуален въпрос. Той е до господин Николай Свинаров ­ министър на отбраната в оставка. Въпросът е зададен от народните представители Емилия Масларова, Трифон Митев, Петър Мръцков и Златко Златев.
Моля господин Митев да развие въпроса.
Трифон Митев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател в оставка и господин министър на отбраната в оставка! Зачестилите обгазявания на Старозагорския район създават обяснима тревога, както и обясним интерес към дейностите, извършвани на военните обекти, поради невъзможността да се получи оттам информация.
Продажбата на военни имоти, засилената частна инициатива във военната област, трудно осъществяваният контрол, както се оказа напоследък, върху дейности на военния полигон, пример ­ с. Змеево, където дори неговият началник не знае какво става там след 16,30 ч. по негови собствени признания, както и противоречивите изявления на различни институции само засилват тази тревога. Затова сме сезирали и прокуратурата.
Аз няма да ви занимавам с всички проблеми по обгазяването на Стара Загора, Старозагорския регион и всички предположения, че то е от тецовете и че в това няма принос полигонът от Змеево. Това ще изясним допълнително. Но е необяснимо наскоро обгазяването в района на с. Ръжина и Мъглиж. И може би диоксидът от тецовете трябва да премине първо през Средна гора. Това поражда нови въпроси, нови тревоги и предположения.
Затова от името на госпожа Емилия Масларова, на Петър Мръцков, Златко Златев и от свое име като народни представители от 27. Старозагорски избирателен район, Коалиция за България, поставяме следния въпрос, уважаеми господин министър. Моля да информирате извършена ли е покупко-продажба на стрелбище край Завод-10, бивше поделение на “Арсенал” АД? Имате ли връзка с фирми-участници в евентуалната сделка? И какви са дейностите, които се извършват на споменатото стрелбище сега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Митев.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Масларова, господин Митев, господин Мръцков и господин Златев! Така общо формулираният въпрос, без да е конкретизирано местонахождението на стрелбището, ме насочва към територия, наистина принадлежаща на “Арсенал” АД. Същата се намира южно от гр. Казанлък и представлява поземлен имот 00003 по картата на възстановената собственост на землището на града. Площта му е от 3710 кв. м. Тази територия е придобита от държавата за изграждане на военни бази на бившето Министерство на войната на основание укази от 1924, 1926, 1932 и последният указ от 1934 г. за разширяване на военната фабрика.
На основание Постановление № 28 от 1948 г. военните заводи с № 25 ­ София, 21 ­ Казанлък, 23 ­ Сопот, 31 ­ Ловеч, 33 ­ Карлово, 35 ­ Казанлък, се предават от Министерство на народната отбрана на Министерство на индустрията. След това разделяне за ползване от Българската армия остава само терен с площ от 164 дка, застроена със 79 бр. сгради, граничещ на юг и запад с терен на “Арсенал” АД. Същият до 2001 г. е бил действащ войскови район, след което необходимостта от войсковия район за Българската армия отпада.
Към момента имотът се ползва за излишно за Българската армия имущество, освободено в процеса на реформата, от Изпълнителна агенция “Държавна собственост” към Министерство на отбраната. На тази територия обаче няма изградено стрелбище. Поради статута на имота ­ публична държавна собственост, няма законова възможност със същия или с част от него да бъдат извършвани разпоредителни действия. Предвид сегашното му предназначение и неговата необходимост за нуждите на Министерството на отбраната войсковият район не е включван в списъци за видове разпоредителни действия и не предстои организиране на такива процедури. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Митев.
Трифон Митев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, благодаря Ви за разказаната история за военните обекти в този район. Неудовлетворен съм от това какво се извършва в тези военни обекти. Мисля, че те също трябва да бъдат под вниманието на комисията и на специализираните органи, когато се разсъждава и се изследват процесите по обгазяването на Старозагорския район.
Недостигът на информация е лошо, но по-лошо е, ако е скрита информация. Това създава винаги подобни тревоги и около военните обекти и около действията в тях. За съжаление те често се потвърждават от различни действия както например беше със сградата на бившата организация за съдействие на отбраната, която продадохте на цената на апартамент, а тя струва не по-малко от 1,5 милиона!
В крайна сметка всички неща могат да се изясняват и тук с въпроси към Вас и пред народното представителство, но отговорът е непълен и вярвам, че с времето ще се докажат всички подробности около него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За дуплика заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря Ви, господин председател.
Длъжен съм да взема думата, за да уточня съвсем ясно и за Вас, които задавате въпроса, и за Вашите избиратели, за всички български избиратели ­ когато задавате въпрос за разпореждане с недвижими имоти и такова не се е състояло искам да ви уведомя, че по никакъв начин контрол и достъп на депутати от българския парламент не съм отказвал. Вие всички ще имате възможност за пълен достъп до всички войскови обекти и имоти, за които желаете. Искам това да бъде публично известно.
Когато за пореден път се опитвате да обяснявате, че аз съм се разпоредил с едно стрелбище искам да обясня, че министърът на отбраната няма разпореждане с този имот. Той не е бил негов. Този имот е на търговско дружество и нека за разпореждането с този имот да отговарят тези, които са се разпоредили с него.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов (КБ, от място): Той не се разпорежда с него, обаче хората там са назначени от него!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към актуални въпроси отправени към министъра на вътрешните работи в оставка господин Георги Петканов. Има четири отправени към господин Петканов въпроси.
Има една молба, отправена от народния представител Георги Юруков да зададе своя актуален въпрос пръв. Мисля, че няма възражения от другите задали въпроси и моля да уважим този молба на колегата Георги Юруков.
Заповядайте, господин Юруков.
Георги Юруков (КБ): Благодаря, господин председател.
Извинявайте колеги, но помолих ръководството да ми даде думата пръв.
Уважаеми господин министър в оставка, актуалния въпрос е представен пред Вас в писмен вид. Проблемите са очертани. Въпросите са зададени.
С оглед тежестта на проблема, който съществува в България години наред, ще ми позволите да направя едно допълнително встъпление, а то е следното.
Известни са ви данните за тежки пътнотранспортни произшествия за периода от 1990 г. до 2001 г., когато са загинали 13 940 български граждани и са били ранени близо 100 хил. граждани. От загиналите 5249 са водачи, 4400 ­ пътници, и 4688 са пешеходци.
Съотнесено с редица европейски държави аварийността у нас е до три пъти по-висока.
Не само статистически, но и без особени доказателства, съдейки по ежедневната информация за пътнотранспортната обстановка в страната се убеждаваме за пореден път, че през лятото тежките пътнотранспортни произшествия се увеличават значително. Допълнителна причина за тяхното нарастване могат да са и пораженията, които бяха нанесени на редица пътища и пътни съоръжения вследствие на небивалите наводнения.
Господин министър, моля да отговорите каква е реалната картина за тежкия травматизъм и смъртните случаи през последните 3-4 години. Утежнява ли се обстановката и какви са тенденциите за профилактиране, оптимизиране, контролиране и в крайна сметка за ефективно намаляване на пътнотранспортните произшествия? Не смятате ли, че основната причина е в субективния фактор и се крие в ниската култура на всички участници в движението?
Смея да твърдя, че преди всичко това означава недостатъчна отговорност на органите, призвани да организират и контролират движението. Допълнена с корумпираност на редица длъжностни лица, безотговорността прераства в съзнателно толериране на чувството за безнаказаност и на престъпна небрежност.
Надявам се, че Вашият отговор ще бъде мотивиран от гледна точка на безопасността на движението и ще предизвика своевременната реакция на всички органи в интерес на българските граждани. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте за отговор, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юруков!
Темата, която поставяте на вниманието на Народното събрание чрез Вашия актуален въпрос, е изключително значима. Проблемът съществува. Това ни задължава да подходим към нея достатъчно сериозно и отговорно, да избягваме всякакъв популизъм и тенденциозност. Затова най-напред ще коригирам две съществени, нека ги нарека неточности във Вашето експозе, уважаеми господин Юруков, за да бъде нашето общуване на необходимата професионална висота.
Не отговаря на истината твърдението Ви, че България е сред държавите, в които има най-много пътнотранспортни произшествия и че пътнотранспортните произшествия с летален изход в България са два пъти повече от тези в Европейския съюз.
При сравнение на България с аналогични по територия и население европейски държави резултатите са следните: за 10 последователни години в резултат на пътнотранспортни произшествия в България са загинали общо 12 хил. 382 души, в Австрия ­ 12 хил. 893, в Гърция ­ 23 хил. 585, в Португалия ­ 27 хил. 167 човека.
Ако използваме стандартното съотношение на загиналите към броя на моторните превозни средства или население по статистика на ООН България се нарежда с по-добри показатели пред страни като Гърция, Португалия, Чехия, Унгария, Словакия и др. По тези показатели сме на нивото на Австрия, Франция, Испания.
Изнесените данни показват безспорно, че нивото на пътнотранспортния травматизъм в България съответства на това в Европейския съюз. Бих могъл да посоча и данни от статистиката само за България в ретроспективен план.
През 1968 г. загиналите при пътнотранспортни произшествия са 1062 човека, през 1990 г. ­ 1527, през 2004 г. ­ 943. От началото на тази година до 10 август включително загиналите при пътнотранспортни произшествия са по-малко с 31 човека в сравнение със същия период за 2004 г.
Това са данни на фона на увеличението с пъти на моторните превозни средства и водачите в сраната. През 1968 г. моторните превозни средства в България са били 49 хиляди, а сега са над 3 млн. 100 хил. бройки. Водачите са били 890 хиляди, а сега са над 4 милиона.
С изнасянето на тези данни и съответните изводи пред Вас не целя да Ви убеждавам, че основания за тревога няма. Напротив, желанието ми е да не се спекулира с фактите, за да има реален ефект от подобни публични дискусии по тази тема. А темата действително е значима.
Министерството на вътрешните работи счита, че са необходими още по-енергични и по-ефективни усилия на всички компетентни държавни органи и обществени организации за подобряване на обстановката по безопасността на движението. Безспорно това не е свързано единствено с осъществявания контрол от страна на МВР, а още и със състоянието на пътната инфраструктура, подготовката на водачите на моторни превозни средства, техническите прегледи на моторните превозни средства и състоянието на автомобилния парк, възпитанието на подрастващите и повишаване пътната култура на участниците в движението и редица други причини. Затова Министерският съвет на Република България със свое Решение № 542 от 7 юни 2005 г. е ангажирал в работата по безопасността на движението редица ведомства.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Юруков, заповядайте за дуплика.
Георги Юруков (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, наистина и аз нямам намерение да влизам в спор относно статистическите данни в България и в Европа. За да бъда коректен и към залата, и към българските граждани, аз искам да повторя въпроса, на който Вие не ми отговорихте:
Моля да ми отговорите какво се прави за наложителната радикална промяна, какво се прави за пътната обстановка, повишаване културата на движение и за ефективните контролни функции на полицията и КАТ?
Вие ми цитирахте решение на Министерския съвет от 7.06.2005 г., тоест само преди два месеца. Къде бяхте четири години? Какво се прави? Нямам никакво намерение нито за популизъм, нито за влизане в спор със статистическите данни, изнесени от мен и от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Юруков! Цитирах последното решение на Министерския съвет. По време на мандата е направено немалко за безопасността на движението.
Първото нещо, което искам да спомена пред Вас, е, че беше възстановена дейността на Комисията по безопасността на движението. В нея има представители на редица министерства и ведомства и тя осъществява регулярно своята дейност.
Дейността на МВР при решаването на тези задачи е следната:
Съвместно с Министерство на образованието и науката за обучението и опазването живота и здравето на подрастващите се прави немалко. Вероятно знаете за редица от проявите, които се провеждат в много от окръзите.
Съвместно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на отбраната са предприети мерки за активизиране на контрола за спазване на скоростните режими, шофиране в нетрезво състояние, ползване на обезопасителни колани, каски и други подобни.
Съвместно с Министерство на регионалното развитие и благоустройството са предприети мерки за подобряване на пътната инфраструктура и своевременното обезопасяване на местата с концентрация на пътнотранспортни произшествия.
Съвместно с Министерство на околната среда и водите и областните управители са предприети мерки за подобряване условията на движение на велосипедистите.
С Министерство на земеделието и горите са предприети мерки за ограничаване на пътнотранспортните произшествия със земеделска техника.
Това са само част от нещата, които ние правим. Аз мисля, че резултат от тази дейност има. Още веднъж ще повторя цифрите (сигнал от председателя за изтичане на времето): през 1990 г. има 1527 смъртни случая, сега те са 943. Разбира се, проблеми има, причините са много и различни, работата, която трябва да се свърши, е наложително да бъде свършена, културата на поведение на водачите на моторни превозни средства също трябва да бъде подобрена, техническите прегледи, пътнотранспортната инфраструктура ­ това са все неща, които излизат извън компетентността на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен на министъра на вътрешните работи в оставка от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева.
Господин Атанасов, имате думата.
Атанас Атанасов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър! Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредствено ръководство на министерството, като провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред. Каква беше политиката на българското правителство в тази област през изтеклите четири години и кой я осъществяваше и ръководеше българските граждани така и не разбраха. Много често хората се питаха кой всъщност е министърът на вътрешните работи, защото от всички медии течеше образът на главния секретар на МВР.
Дали Вие, господин министър, осъществявахте общото и непосредствено ръководство на силите и средствата на МВР или Вашата роля беше декоративна, а правомощията Ви по закон се осъществяваха от Борисов ­ така и няма да се разбере. Очевидно стана, че демонстративните убийства с общоопасни средства на публични места по всяко време на денонощието станаха емблема на периода, през който Вие управлявахте. Тук, господин министър, стъкмистиките как общият брой на убийствата през изтеклия период намалявал просто нямат значение, защото нещата наистина са очевидни.
Остана обаче да виси във въздуха един въпрос: защо премиерът заяви в Народното събрание, че тези гангстерски убийства не засягали обикновените български граждани? Да не би да става въпрос за някаква специфична форма на борба с криминално проявените, въведена от Бойко Борисов, за която Вие да не сте били уведомен, както и за много други неща, които стават в министерството.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от закона главният секретар на МВР е висшата професионална длъжност в министерството. Изрично е уредено, че той не е част от политическия кабинет, а неговите правомощия се свеждат до координация на дейностите между отделните оперативни служби на министерството. Както всички останали служители, той е длъжен да бъде лоялен към институциите на политическата система в страната. Нещо повече, за да се гарантира еднаквото приложение на правилата за вътрешен ред към всички граждани в страната, Законът за МВР е въвел специфично изискване с текста на чл. 196, ал. 2, а именно, че служителите на МВР не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет. (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)
Както е известно, главният секретар на МВР, който също е служител на министерството, има същите задължения като другите служители, беше регистриран за кандидат за народен представител в партийната листа на партия НДСВ. Като водач на листата в два района той участва в предизборната кампания, осъществяваше агитация в полза на политическата сила, която представляваше.
На базата на резултатите от изборите ЦИК обяви свое решение, че Борисов е избран за народен представител от партия НДСВ едновременно в два района.
В тази връзка Ви питам, господин министър: участието на главния секретар на МВР в изборите като кандидат за народен представител от листата на конкретна политическа партия представлява ли участие в организирана политическа дейност по смисъла на закона? Не представлява ли това участие в политическата кампания на една политическа партия дейност, с която се нарушава политическият неутралитет на служители на МВР?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: С над минута надхвърляте времето, господин Атанасов.
Атанас Атанасов: В тази връзка последният въпрос: какви са причините при това грубо нарушаване на закона и наличие на несъвместимост със службата в МВР Вие да не изпълнявате задълженията си по чл. 27 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, като не внасяте проект за решение на правителството за освобождаване от служба на Бойко Борисов? Благодаря ви и прощавайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да спазвате времето.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Масева, уважаеми господин Атанасов! От начина, по който сте ми задали въпроса, без да сочите никакви примери за нарушения от страна на главния секретар на МВР, приемам, че това е поредният опит, за последните четири години, да се създава изкуствено напрежение в ръководството на министерството.
Категорично мога да заявя, че нито един от многократните опити през този период, чрез подобни манипулативни похвати да се провокират междуличностни конфликти и да се създават трудности в работата на МВР, не са завършили с успех. Не виждам никакви основания да се съмнявам, че и настоящият ще има по-различна съдба.
Искам да отбележа, че на абсолютно същия въпрос и то отново зададен от госпожа Масева, вече съм отговарял и не считам, че има основание да променям отговора си. А той е: генерал Борисов според мен не е нарушавал принципа за политическа неутралност на държавните служители на МВР. Той е бил в законоустановен отпуск, като кандидат за народен представител, за периода от регистрирането му до обявяване на резултатите от изборите, така както изисква чл. 52 от Закона за избиране на народни представители. След това е продължил отпуската си до момента на прекратяване на пълномощията му като народен представител с решение на Народното събрание от 14 юли 2005 г. Поради това, струва ми се, не съществува законово основание да предприема някакви мерки спрямо генерал Борисов за действия по нарушаване на политическата неутралност на държавните служители от системата на МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожо Масева, заповядайте за реплика.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин Петканов! Естествено е да не сме доволни от този отговор. Уважаваме Вашата титла на професор по право и Вие много добре знаете, че Законът за МВР е нарушен и ударът е точно в сърцето на Закона за МВР ­ неутралитет, че е нарушена Конституцията и че господин Бойко Борисов едновременно е бил народен представител и главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Няма да давам повече примери, но искам да споделя пред Вас, че през целия период на управлението на Симеон Сакскобургготски ние сме твърдели, че най-зловредните последици от некадърното управление са свързани с разграждане основите на правовата държава, липсата на държавност и институционалната криза.
Българските граждани не се чувстват сигурни и защитени. Всяко нарушение на Конституцията и законите, уважаеми господин Петканов, особено от висшите ешелони на властта, засилва усещането за хаос, недосегаемост, безнаказаност. Поведението на вашия премиер, лично Вашето поведение, на правителството и на президента със случая Бойко Борисов е показателен за това, че вие грубо пренебрегвате законите, инвестирате в нарушителите и превръщате неправомерността в правило. Този пример обаче не е пример на правилата на демократичната държава. Не може хора, които не се съобразяват с тях, да ни представляват и да ни управляват.
Хората треперят в момента да не бъдат ограбени, бити, пребити, взривени, убити на улици и площади - в държава прогизнала от престъпност. И вместо това, като пазители на законността и обществения ред да давате пример на обществото и сили в най-тежката битка с престъпността, вие обезсилвате най-важното правило на демокрацията ­ че пред закона са равни всички, че няма недосегаеми и няма привилегировани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Следват два актуални въпроса по една и съща тема до министъра на вътрешните работи в оставка от народните представители Димитър Абаджиев и Младен Червеняков. Съгласно установената практика се задават двата въпроса последователно един след друг, след което следва един отговор на министъра.
Вярвам, че господин Червеняков ще прояви разбиране, за да дадем думата първо на господин Абаджиев
Господин Абаджиев, заповядайте.
Димитър Абаджиев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър Петканов, моят въпрос е свързан със следното. Преди около две седмици в центъра на София на публично място беше извършено поредното показно, брутално, тройно убийство на Антон Милтенов с прякор Клюна и на още две лица. Известно е, че по време на Вашето управление в централната част на София бяха извършени над 50 показни убийства.
Моят актуален въпрос е свързан с това какви мерки, независимо, че сте в оставка, предприемате в този момент и тъй като многократно Вие сте използвали стъкмистиките и едни и същи отговори, имайте предвид при отговора на въпроса, още няколко неща. Министър-председателят Симеон Сакскобургготски преди около една година направи следната констатация ­ че нямало нищо лошо България да бъде обявена за една от страните, в която организираната престъпност властва, тъй като това е оценката на много международни институции и, че тази организирана престъпност не засягала живота на обикновените граждани.
Имайте предвид при отговора си и констатацията, която е очевадна, че по време на вашето управление, независимо от опита си да стъкмявате статистиките, в България се върна срастването на организираната престъпност с властта. Тя се върна, защото вие вкарахте отново представители на бившата комунистическа партия в силовите структури и това е констатация, която многократно е правена. Тя се върна, защото вашето министерство стана част от борбата за разпределение на сфери на влияние в организираната престъпност. Неслучайно вашето правителство ­ на Националното движение Симеон Втори, вкара през задния вход Българската социалистическа партия във властта и точно заради това неслучайно сега вие, като политическа партия, подсмърчате и се молите на Българската социалистическа партия обратно да ви вкара във властта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Абаджиев, придържайте се към темата на въпроса, ако обичате.
Димитър Абаджиев: Тази размяна на позиции продължи само и единствено заради вашето желание да продължите това статукво на организираната престъпност. Имайте предвид и тези констатации във Вашия отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Червеняков, заповядайте да зададете Вашия въпрос.
Младен Червеняков (КБ): Благодаря, господин председател, за проявеното разбиране.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Успешното противодействие на организираната престъпност и на корупцията е едно от най-важните изисквания по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, касаеща нашето членство в Европейския съюз. Независимо от тази задача, която стои пред цялото българско общество, през последните четири години ние не бяхме свидетели на ефективно противодействие на организираната престъпност и особено на показните убийства, които по някои статистики вече надхвърлят 62. Разбира се, в този период от време правителството предприе редица мерки, прие Национална стратегия за борба с престъпността, Актуализирана стратегия за противодействие на престъпността, главно под натиска на опозицията.
Моите въпроси са свързани: по какъв начин се изпълняват тези документи и дали те не останаха само на хартия, по какъв начин главно професионалното ръководство на министерството изпълнява онова, което е записано в т. 4 ­ ограничаване на организираната престъпност, а именно ограничаване и неутрализиране действията на организираните престъпни групи в страната, свързани с взривявания, убийства и тежки криминални престъпления, използване на целия ресурс на Министерството на вътрешните работи по предотвратяване извършването на организираните взривявания и умишлени убийства, организиране на оперативно-издирвателната работа по организирани престъпни групи в страната, като особено внимание се обърне на групите на територията на столицата и големите градове, и особено важно ­ бързо разкриване на извършителите на организирани и тежки престъпления, след това ­ завеждане на национален отчет на лицата от организирани престъпни групи и пълноценно използване на възможностите на Закона за изземване на оръжията?
С тази програма бяха приети и мерки за гарантиране на сигурността и спокойствието на българските граждани. Там има също определени задължения като активизиране на оперативно-издирвателната дейност по организираните престъпни групи в страната, като особено внимание се обърне на територията на столицата и големите градове. Като приоритет за 2004 г. да се изведе работата по намаляване броя на престъпленията на територията на съответните региони, свързани с наркопрестъпления, наркоразпространение, грабежи и убийства. Особено е посочено националните служби да изведат като приоритет в работата си ограничаването, разкриването и доказването на престъпления, извършвани от организирани престъпни групи и свързани с поръчкови убийства и други тежки престъпления.
Благодаря ви. Бих желал да получа отговор на тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Червеняков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Абаджиев, уважаеми господин Червеняков, преди всичко искам да акцентирам върху един изключително важен принцип, с който мисля, че ще се съгласите, а той е: за да се води успешна борба с организираната престъпност, мерки трябва да бъдат предприети не само от страна на МВР. Такива трябва да бъдат предприети и от страна на съдебната и законодателната власт. Считам за неудачно в качеството си на министър на вътрешните работи да изразявам становище по отношение на това действията на коя власт обезсмислят действията на другата, както твърди господин Червеняков.
Ще си позволя обаче да посоча, че според мен пакетът от приетите през последните години мерки от страна на МВР срещу организираната престъпност е във висока степен ефективен и многопосочен като спектър на действие. Извършените убийства на ключови фигури от подземния свят са индикация именно за постигнат успех в противодействието на организираната престъпност.
Тук е мястото да ви напомня становището на италианския криминолог господин Савона, дадено на първата конференция по въпросите на борбата с организираната престъпност през 1992 г., цитирам: “Елиминиращите убийства на ключови фигури от престъпния свят е белег по-скоро за фрагментарност на криминалното пространство и за липсата на доминираща престъпна организация със стабилна структура, а това от своя страна е индикация по-скоро за силни държавни институции, за противодействие на престъпността и за тяхната все по-ясно очертаваща се ефективна дейност.”
Поради това категорично не съм съгласен с подхода ви като единствен ­ повтарям ­ единствен критерий за ефективността на противодействието на организираната престъпност да се използва извършването на едно или няколко поръчкови убийства. В основата на една обективна оценка за провежданата политика в това отношение следва да бъдат поставени постигнатите реални резултати от дейността на всички компетентни държавни институции, в това число и на МВР, но повтарям ­ не само на МВР! Всякакви опити за свеждането и единствено до един или няколко конкретни случая представлява откровена манипулация. От тази гледна точка бих могъл да ви посоча всевъзможни данни, както господин Абаджиев се изрази ­ стъкмистики, и то безспорни, които да илюстрират високата ефективност на дейността на МВР срещу организираната престъпност. За съжаление времето за отговор на актуален въпрос е ограничено, поради което ще се спра само на някои от по-важните данни.
За умишлените убийства, уважаеми господин Червеняков ­ в 15-годишния ни период назад във времето най-много убийства има през 1995 г., когато Вие бяхте министър на правосъдието, и те са 461. От тях са разкрити 321 ­ близо 70%. Най-малък е броят на умишлените убийства през 2004 г. ­ 225.
Атанас Атанасов (ДСБ, от място): Но качествени!
МИНИСТЪР Георги Петканов: От началото на годината до 30 юни в страната има 98 умишлени убийства, от които са разкрити 81, което прави над 80% разкриваемост.
Второ, за взривяванията. През 2001 г. има 153, през 2002 г. ­ 111, през 2003 г. ­ 78, през 2004 г. ­ 53, тоест три пъти по-малко отколкото в началото на мандата.
За поръчковите убийства. Делът им, доколкото може да се твърди, че има такива, на фона на общия брой умишлени убийства е близо 5 на сто. Има ниска разкриваемост. Тук сте прав. Това се дължи на следното, и Вие добре го знаете: по дефиниция това са планирани престъпления, организирани и осъществявани, за да не бъдат разкрити. В тях участват две или повече лица. При опасност от провал се стига до ликвидиране на преките извършители и редица други причини.
В заключение, ще се върна там, откъдето започнах. Считам, че един от основните фактори, възпрепятстващи успешното противодействие на организираната престъпност, е липсата на наказуемост. Тя създава чувство за безнаказаност в подземния свят, което води до генериране на престъпност и обезверява обществото. Вярно е, че и МВР има отношение към този проблем и ние многократно показахме през последните четири години, че се стараем всячески да допринасяме за неговото решаване ­ например внесените от МВР изменения в НПК, в НК, приемане на Закона за конфискацията и т.н. Но е пределно ясно, че ключовата роля в този процес не принадлежи на МВР.
На допълнителните въпроси, които господин Абаджиев постави ­ за връщането на хора от Държавна сигурност ­ този въпрос ми е бил задаван и аз съм отговарял на него. Мисля, че сега не е необходимо да давам допълнителен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин министър.
Има възможност за реплики.
Заповядайте, господин Червеняков.
Младен Червеняков (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не мога да бъда доволен по никакъв начин от отговора, даден от Вас. Тежко и горко на онова правителство, което счита за основен успех в противодействието на престъпността увеличаването на публичните убийства. Много добре си спомням какво каза проф. Савона през 1992 г. Той чертаеше това не само като единствен метод, а като основна дейност на всяко правителство ­ повишената разкриваемост и откъсване на организираната престъпност от финансовите средства, които обуславят нейното съществуване.
Не мога да бъда доволен и от тези сравнения с данни, защото когато работех в прокуратурата, ако вземете данните, ще видите, че тогава убийствата са били с пъти по-малко, отколкото сега.
Така че това къде аз съм работил едва ли е пряко свързано с броя на убийствата, които се извършват в България.
Не мога да разбера по какъв начин Вие считате, че липсата на наказуемост е основната причина за нарастването на поръчковите убийства, след като дълбокото мое убеждение, а предполагам че и на цялата българска общественост, е липсата на разкриваемост. Именно това е основното задължение на Министерството на вътрешните работи и никой не може да се скрие от него. Независимо как ще прехвърляме топката на съдебната система, на законодателната власт ­ това е проблемът, който стои в българската държава по отношение на тези поръчкови убийства и това ние очакваме от Министерството на вътрешните работи да свърши. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз Ви благодаря за Вашата откровеност, макар и цинична откровеност. Изумително е, че Вие признахте следното: показните убийства в центъра на една столица били признак за това, че държавата се справя с организираната престъпност. Това наистина е изумително и наистина човек си задава въпроса кой е здравомислещ в една държава и кой ­ не, кой е нормален и кой ­ не е. Аз си мислех до този момент, че когато в столицата на една държава има много показни убийства, това е признак, че в нея властва организираната престъпност, че има сблъсък между престъпни групи и че държавата взема участие в този сблъсък. И обратното ­ когато няма такъв сблъсък, държавата е много по-стабилна. Оказа се точно обратното.
Аз изпаднах в поредния унес, господин министър, когато Ви слушах, така както човек изпада в унес, когато гледа фантастичен филм, в една нереалност, която е много хубава, много сладка, но е много по-различна от реалния живот. С тези статистики, с които Вие ни заляхте за пореден път, отново ни вкарахте в един виртуален свят, който обаче няма нищо общо с реалния.
И един принцип, с който считам, че ще се съгласите ­ за борбата с организираната престъпност и за ефективността с тази борба е важно не да участват отделните власти, а това дали държавата е срасната с организираната престъпност. Вие доведохте държавата отново до срастване с организираната престъпност и оставката, която си подадохте в рамките на общата оставка на правителството, трябваше да я подадете много по-отдавна. Но този въпрос вече е свързан с едно човешко качество, което се нарича достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин министър, имате възможност за дуплика.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Червеняков, уважаеми господин Абаджиев! За разкриваемостта. По времето, когато Вие бяхте министър, а то има значение кой е бил министър, разкриваемостта беше по-ниска от 70%.
Емилия Масларова (КБ, от място): Той беше министър на правосъдието, а не на вътрешните работи.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Сега тази разкриваемост е над 80%. Мисля, че има значение.
Не съм споменал, че увеличението на убийствата е признак за качество на работата. 461 ­ 225! Повече от това ми се струва, че трудно може да бъде посочено.
Младен Червеняков (КБ, от място): 156 в 1989 г.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Вие бяхте част от съдебната власт като министър на правосъдието. Вие трябваше да подготвите мерките.
Младен Червеняков (КБ, от място): Съдебната власт и Министерството на правосъдието нямат нищо общо.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Добре знаете като криминолог, че няма държава в света, където да няма престъпност. Въпросът е тя да бъде ограничена и сведена до поносими граници. И аз мисля, че за 4-5 години, когато умишлените убийства са спаднали с 50%, това е критерий за добра работа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря и аз.
Преминаваме към актуален въпрос към министъра на правосъдието в оставка от народните представители Йордан Величков и Станчо Тодоров.
Има думата народният представител Йордан Величков да представи актуалния въпрос.
Йордан Величков (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министър Станков! България е известна със своята непоследователна и безлична политика по отношение на българите, живеещи в чужбина от десетилетия. Резултатите от тази политика са известни ­ близо 3 млн. брутално асимилирани и денационализирани българи. И нещо повече, участие на български правителства в най-мащабния за цялата европейска история еничарски акт, а именно македонизирането на 1,5 млн. българи.
За съжаление тази непоследователна и неадекватна политика на България към нашите сънародници през последните години остана факт. България не можа да откликне на един изключително важен въпрос, вълнуващ хиляди наши сънародници зад граница, а именно въпросът с предоставяне на българско гражданство на тези лица.
Факт е, господин министър, че въпросът с придобиване на българско гражданство по натурализация за лица от български произход не е решен сполучливо. Ненужната бюрокрация, а именно повечето от 15 документа, които са необходими, огромните опашки, които се създават, огромното време, което се губи за набавяне на документи, разкарване на хората и то не в рамките на България, а често пъти пътуване извън България, неподходящите условия за самото подаване на документи се използва от мафиотски групи, които са над 30, които използват тази обстановка, за да се облагодетелстват, получавайки между 1000 и 2000 лева на кандидат за българско гражданство, а понякога и повече. И само те най-често успяват да получат българско гражданство в рамките на посочения от закона срок.
Господин министър, Вие сте в края на Вашия мандат. Този въпрос е поставян не един път досега. Вероятно са полагани някакви усилия според мен и според многото българи, които са се обърнали към мен, засега несполучливо. Те смятат, че този въпрос с българското гражданство е превърнат в една сергийна търговия за покупка едва ли не на зеленчук и други стоки. Смятат, че това подронва името и авторитета на България и смятат, че трябва да се сложи край на един изключително важен национален акт ­ получаване на българско гражданство.
Аз бих искал да Ви попитам какво смятате да препоръчате и какви мерки бихте препоръчали на следващия Ваш колега, който ще заеме този пост? Това е изключително важно за чакащите хиляди ­ хиляди българи от чужбина. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Величков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР АНТОН СТАНКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа Тодоров и Величков! Във връзка с поставения от вас актуален въпрос относно системни нарушения на Закона за българското гражданство мога да ви информирам за следното.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Доразвивайки този конституционен принцип в Закона за българското гражданство са регламентирани условията и редът за придобиване на българско гражданство от лица с български произход. По отношение на тях има много по-малко изисквания, на които следва да отговарят, отколкото са изискванията за лица от небългарски произход.
За лицата от български произход се изисква да имат разрешено постоянно пребиваване в Република България и доход или занятие, което им дава възможност да се издържат, да владеят български език и да се освободят от досегашното си гражданство, каквито са изискванията за лица от небългарски произход. След отпадането на визовите ограничения за българските граждани за пътуване в страните-членки на Европейския съюз нарасна интересът от придобиване на българско гражданство и броят на желаещите да станат български граждани значително се увеличи. За справка броят на подадените молби за придобиване на българско гражданство през последните години е, както следва: през 2000 г. ­ 3334, 2001 г. ­ 5495, 2002 г. ­ 7438, 2003 г. ­ 14 306, 2004 г. ­ 29 493. Към 1 август 2005 г. ­ 14 500.
Преобладаващата част от желаещите да получат българско гражданство са граждани на Молдова, Македония, Украйна, Русия, Сърбия и Черна гора. По-голямата част от кандидатите не живеят и нямат намерение да се установят трайно в България. Тенденцията е до приемането на България в Европейския съюз да продължи интересът на лицата от български произход за придобиване на българско гражданство.
Процедурата по придобиване на българско гражданство е продължителна и включва няколко етапа.
След подаването на молбата и документите към нея, те задължително се изпращат за съгласуване със заинтересованите институции. Съгласуването е в съответствие с разпоредбата на чл. 19 от Закона за българското гражданство, съгласно която молбата на лице, което отговаря на условията за придобиване на българско гражданство по натурализация се отхвърля, ако с оглед на поведението му съществуват сериозни причини да се смята, че молителят представлява заплаха за обществения ред, обществения морал, общественото здраве или националната сигурност.
Когато се върнат обратно в Министерството на правосъдието, молбите се включват за разглеждане на заседание на Съвета по гражданство, който дава мнение за всяка една от тях.
Съветът по гражданство е консултативен орган при Министерството на правосъдието и се състои от председател, който е заместник-министър на правосъдието и осем члена, които са представители на различни ведомства. Съгласно чл. 8 от Правилника за дейността на Съвета по гражданство, молбите се разглеждат по реда на постъпването им.
Въз основа на мнението на Съвета по гражданство, министърът на правосъдието прави предложение до президента за издаване на указ или за отказ от издаване на указ за придобиване на българско гражданство, както и за отмяна на натурализация. Предложението на министъра на правосъдието, което се изпраща с мотивиран писмен доклад до президента, не е финалната фаза на производството във връзка с българско гражданство. След изпращането на доклада на министъра на правосъдието е необходимо технологично и физическо време за издаването на самия указ, както и за обработването му от служители на Министерството на правосъдието.
С влизане в сила на Закона за българското гражданство през 1999 г. Министерството на правосъдието е обработило за същата година 2474 молби, а както подчертах по-горе само през изминалата 2004 г. техният брой е 29 493, което е над 11 пъти повече.
Бих искал да отбележа, че поради непрекъснатото увеличаване на броя на постъпващите молби за придобиване на българско гражданство, възможностите от човешки ресурси на административната структура, която ги обработва и компенсиране изоставането от предишни години, не можем да говорим за системни нарушения на Закона за българското гражданство, в частта относно сроковете, предвидени в чл. 35 от същия закон, а затова, че тези срокове са реално неизпълними.
В заключение бих искал да добавя, че с измененията в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието от миналата седмица, щатната численост на административната структура е увеличена с три бройки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Величков, имате думата за реплика.
Йордан Величков (независим): Уважаеми министър Станков, очаквах този отговор. Вие обстойно обяснихте за поток от молби за кандидати за българско гражданство, причините, за който са известни. Да, вярно е това нещо ­ 11 пъти са нараснали кандидатите за българско гражданство, но е очевидно, че това затруднява. От това затруднение може да се излезе само по един-единствен начин ­ увеличаване съставът на хората, на щата, който е необходимо да бъде предвиден да поеме този голям поток.
Две неща бих искал да добавя в тази връзка. Трябва да се погледне малко по-реално върху някои документи, тъй като не може да се иска от някои държави документ за български произход, защото само преди няколко години тези държави можеха да дадат такъв документ, но срещу куршум в главата, както знаем. Така че да се иска такъв документ е просто един анахронизъм.
На второ място, има държави, които предоставят гражданство на свои сънародници в максимално кратки срокове, даже някои предоставят такова гражданство в срок от една-две седмици. И аз мисля, че е полезно Министерство на правосъдието и Вашите подопечни да проучат и тази практика, която е много важна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Величков.
Следващият актуален въпрос е до министъра на образованието в оставка господин Игор Дамянов. Той е отправен от народния представител Валентина Богданова.
Имате думата, госпожо Богданова, да развиете своя въпрос.
Валентина Богданова (КБ): Господин председателю, госпожи и господа народни представители, господин министър! В програмите на всички политически партии, представени днес в българския парламент, проблемите на българското образование са разглеждани с особена сериозност. Вярно е обаче, че учебният процес е съпътстван с редица трудности ­ и в началото и в хода на учебната година, и една част от тях могат спокойно да бъдат определени като традиционни. Затова и моят днешен актуален въпрос е свързан с един традиционен проблем. Става дума за осигуряването на учебници за всички български ученици в началото на учебната година, поради което ви питам: каква е организацията на конкурсите и отпечатването на необходимите количества учебници? Ще бъдат ли осигурени те до началото на учебната година, в това число безплатните учебници за учениците до четвърти клас и за учениците от социално слаби семейства, и ще бъде ли гарантирано успешното начало на новата учебна година?
 Надявам се обаче, в рамките на отговора си, да ни информирате екипът на Министерството на образованието, смята ли за необходимо да предприеме и допълнителни мерки в тази насока, като се отчита бедственото положение на много български семейства след последните две наводнения, които очевидно не могат да бъдат преодолени с действащите към момента критерии и законова уредба? Благодаря ви предварително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Богданова! Един кратък преглед на ситуацията през последните години показва, че вече не може да се говори за традиционни затруднения в снабдяването с учебници и учебни помагала в началото на всяка учебна година. Доказателство за това е нормалното започване на изминалата вече 2004-2005 учебна година. Безплатните учебници за учениците от първи клас бяха доставени в началото на месец септември до регионалните инспекторати по образованието чрез доставка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки. В първият учебен ден първокласниците получиха своите учебници. Предсрочно беше приключена процедурата по оценяване и одобряване на новите учебници и учебни помагала за трети клас с цел да се осигури достатъчно време на издателя да ги отпечата и разпространи в търговската мрежа, в резултат на което затруднения в снабдяването с учебници нямаше.
По график се движи тази дейност и за новата учебна 2005-2006 г. Беше утвърден списък на одобрените учебници от 1 до 12 клас, които ще се издават и разпространяват в системата на народната просвета за новата учебна година. Списъкът е изготвен въз основа на подадени заявки от страна на издателствата, че ще издават и разпространяват през следващата учебна година посочените заглавия и този списък е публикуван във в. “Азбуки” още в началото на м. юни. Този списък е предоставен на вниманието на всички заинтересовани и чрез Интернет-сайта на Министерството на образованието и науката.
Предприети са също така всички необходими действия за изпълнението на националната програма и плана за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, приета с решение на Тридесет и деветото Народно събрание от 25 февруари 2005 г., по отношение на модулно осигуряване с учебници и учебни помагала за учениците от 1 до 4 клас на държавните и общинските училища.
Изменено беше Постановление № 104 на Министерския съвет от 2003 г. за безвъзмездно осигуряване на учениците от 1 до 4 клас с учебници и учебни помагала. Във връзка с това всички учители, преподаващи в началния етап на основната образователна степен, са направили чрез заявки своя избор на учебните комплекти, по които ще извършват обучението на учениците. Заявките са обобщени от регионалните инспекторати по образованието и представени в министерството за окончателно формиране на тиражите.
При условията и по реда на Закона за обществените поръчки са проведени процедури за доставка от издателствата на учебниците и учебните помагала за 1-3 клас до регионалните инспекторати на образованието. Процедурите приключиха със сключване на договори с 11 издателства за разпространението на 93 заглавия на учебници и 101 заглавия на учебни помагала за учениците от 1 до 3 клас. Срокът за разпространение на учебниците и учебните помагала е от 22 август до 14 септември 2005 г. Регионалните инспекторати по образованието са създали необходимата организация за приемането на учебниците и учебните помагала от издателствата, както и за доставката им до всяко училище.
В началото на м. юли приключи процедурата по оценяване и одобряване на новите учебници и учебните помагала към тях за 4 клас. В ход е процедурата за договаряне с издателствата на 36 заглавия на учебници и 38 заглавия на учебни помагала, като Министерството на образованието и науката прави всичко необходимо да осигури учебниците и помагалата за началото на учебната година. Стартирането на тази процедура, специално за 4 клас ­ за отпечатването, започва от следващата седмица. До началото на учебната година учебниците ще бъдат осигурени.
Предвидена е възможност учениците от прогимназиалния и гимназиалния етап, чийто месечен доход на член от семейството е под установения за страната минимум, да ползват учебници от училищните библиотеки до края на учебните занятия при условия и ред, определени с правилника на конкретното училище.
Всичко това според мен е доказателство за желанието и готовността на нашето министерство за създаване на необходимите условия за нормално стартиране на новата учебна година.
По отношение на това, което се случи през последните дни ­ природните бедствия, като министерство имаме готовност да реагираме при необходимост, за да бъдат подпомогнати социално слаби или пострадали семейства във връзка с тези събития. Не са малко училищните сгради, които са пострадали, общият им брой е някъде от порядъка на 130-140. Мога да кажа, че са взети всички необходими мерки по отношение първо на държавните училища. Там всички държавни училища са застраховани, така че застрахователните дружества поемат щетите, които са нанесени от природните бедствия. По отношение на общинските училища ­ също сме готови като министерство да окажем съдействие за своевременното изчистване на проблемите, за да може да започне учебната година нормално на 15 септември. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Дамянов.
Заповядайте, госпожо Богданова.
Валентина Богданова (КБ): Благодаря Ви, господин министър. Надявам се си давате сметка, че задавам въпроса си в началото на м. август, твърде рано, и то не за да получа рутинен отговор. Вярвам, че всички тези процедурни действия, за които Вие говорите, са извършени, вярвам в добрата Ви воля учебната година да започне осигурена с учебници, обаче имам изключително сериозни притеснения по втория въпрос, който наистина не беше заложен предварително в писмения актуален въпрос. Аз не знам доколко Вие разполагате и може бързо да бъде събрана информация за това с колко задел могат да разполагат училищата, за които говорим. Една част от тези училища вече са наводнени. Една друга част от семействата трудно могат да влязат в тези критерии, които предполага инструкцията, по която могат да се определят желаещите или имащите право да получат безплатни учебници.
Така че мисля, че е много важно бързо да съберем тази необходима информация, за да може до началото на учебната година да има адекватни действия точно за тези семейства, чийто социален статут и социални възможности очевидно много бързо претърпяха сериозна промяна. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: С това се изчерпа програмата на парламентарния контрол за днешния ден, който е съответната точка от програмата ни за седмицата.
Уважаеми народни представители, както си спомняте, ние решихме да продължим работата си след парламентарния контрол с последната точка от програмата, а именно законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Преди почивката чухме доклада на комисията, който беше представен от господин Папаризов. Постъпи заявка за изказване от народния представител от Демократи за силна България господин Димитър Камбуров.
Преминаваме към тази точка.
Заповядайте, господин Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми да представя някои виждания във връзка с предложението за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Предложенията за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение са насочени към уреждане на получаването и признаването на професионалната квалификация и правоспособността за упражняване на така наречените регулирани професии. Основната цел на вносителите е да се дефинира понятието “регулирана професия” и такъв опит е направен в § 7, който гласи: “Регулирана професия” е професията, за упражняването на която се изискват придобита степен на образование и професионална квалификация и за която съществува нормативно установен режим за придобиване, отнемане или признаване на правоспособност. Правото за упражняване на регулирана професия се удостоверява със свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност или със съответен документ, издаден от призната от държавата професионална организация.”
Разпоредбите на този параграф обаче се отнасят за повечето професии, за които се изисква каквато и да е било професионална квалификация и степен на образование, като изключим професиите, където се прилага нискоквалифициран труд. По този начин всяка една професия в крайна сметка може да придобие статут на регулирана професия, защото в предложения акт никъде не се посочва друго основание за регулиране, освен изискването за образователна степен и професионална квалификация и правоспособност.
Като се има предвид, че според Закона за народната просвета Министерството на образованието и науката изработва и утвърждава държавните образователни изисквания за придобиване на професия ­ чл. 16, т. 7, не е ясно каква ще е ролята на професионалните организации, на които в този параграф е дадено правото да издават документи за правоспособност. Още повече че в § 4, т. 2, където се говори за признаване на професионалната квалификация, придобита в държава-членка на Европейския съюз, се позовава на същия член от Закона за народната просвета и дава изключително право за признаване на професионалната квалификация от Министерството на образованието и науката.
В § 6 от предложенията още веднъж се потвърждава ролята на Министерството на образованието и науката като единствен национален координатор на дейностите по признаване на професионалната квалификация и правоспособност. Значи ли това, че Министерството на образованието и науката ще е органът, който определя коя професия е регулирана и коя не е? И на какво основание, след като вече посочихме, че само неквалифицираният труд, който намира все по-слаб пазар в рамките на съвременното общество, не отговаря на определението за регулирана професия? За да се отговори на този въпрос, трябва да се предвиди процедура за съвместно участие на Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика и на професионалните организации, която да гарантира, че със статут на регулиране ще се ползват ограничен брой професии, като се изброяват ясни критерии за това.
Не е ясно и защо Министерството на образованието и науката е задължено с § 8, т. 2 да поддържа списък на професиите и специалностите, за които се изисква висше образование, в което се посочва кои от тях са регулирани и т.н. Първо, поддържането на списък на професиите е работа на Министерството на труда и социалната политика и този списък съвсем наскоро беше осъвременен.
Второ, през 2002 г. Министерството на образованието и науката отмени регистъра на специалностите за висше образование, като издаде Национален класификатор на областите на образование и професионалните направления, целейки по този начин не само да хармонизира нормативната ни база с тази на Европейския съюз, но преди всичко да създаде условия за предлагането на нови и по-гъвкави форми на обучение, в които названието на специалността не е фиксирано веднъж завинаги, както това беше преди. Идеята е да се отвори повече пространство за прилагането на образование с добра база и широк профил, като се преодолее тясната специализация от първите години на следването, наследена от съветския модел на висше образование. И сега тази разпоредба отново ни връща към регистъра. Всъщност европейската практика е точно обратната.
Създават се стандарти за професионалните квалификации и те се проверяват от независими органи ­ агенции, професионални камари и т.н., а тяхната образователна специализация няма значение, ако кандидатът за тясна образователна специализация и придобиването є притежава съответно образователно равнище. За жалост България е все още далеч от тази европейска практика и засилването на ролята на Министерството на образованието и науката в изработването на държавните изисквания и признаването на квалификациите още повече ни отдалечава от нея. Излиза, че предложенията само формално дават права на професионалните организации, които при липсата на стандарт, защото такива стандарти специално за професиите с висше образование няма, на практика не могат да ги приложат. Липсата на стандарти е фактор, който може да създаде една изключително корупционна среда при признаването на професионалната квалификация и правоспособност, като решенията на институциите ще се бият от гилдийни, кланови и други интереси.
Затова предлагам определението за регулирана професия да се прецизира или ако пък регулираните професии ще се отнасят за същите професионални области, както в Европейския съюз, това просто да се каже, за да се избегне възможността всички професии да се регулират.
Възможен е и трети вариант: към европейските професионални направления за регулирани професии да се прибавят и някои други. Така например в редица страни предвид важността си учителството е регулирана професия. Впрочем, според определението на този акт и в България то отговаря на определението за регулирана професия, защото изисква определено равнище на образование и признаване на правоспособност, която се получава по установен нормативен ред. Трябва да се засили и ролята на професионалните организации при изработването на държавните изисквания за придобиване на професия и в дейностите по признаването на професионалните квалификации, като Министерството на образованието и науката се разтовари от тази функция.
Друг пропуск на закона е, че той не търси ролята на Националната агенция по оценка и акредитация на висшето образование и на Националната агенция за професионално образование и обучение, които би трябвало активно да се включат в този процес.
В заключение ще направим необходимите предложения и корекции при второ четене на закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Камбуров повдигна твърде съществен въпрос.
Заповядайте, госпожо Христова.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Камбуров, благодаря Ви за направените бележки и за Вашето становище по този толкова важен европейски закон, който трябва доста бързичко да придвижим, защото ще изпуснем срока за него. Благодаря Ви и мисля, че трябва да се усъвършенства определението на регулирана професия, макар че бързам да ви кажа, че не можем кой знае колко повече от това, което е дадено в европейските директиви, да се придвижваме нито в списъка на регулираните професии, просто трябва да имаме своите регулирани професии, трябва да имаме списък и определение на това и компетентни органи, които създават стандарти, напълно съм съгласна. Трябва да имаме и критерии кои са и на какви критерии трябва да отговарят браншовите и професионалните организации. Иначе това са две директиви, Вие сте запознат много добре, както виждам от изказването Ви, две директиви, които определят регулираните професии. Първата директива засяга въвеждането на общата система за признаване на дипломи и други документи, която е много важна за нашите специалисти, особено за нашите работници и специалисти да могат да работят на общоевропейския пазар. Втората група включва конкретните правни актове, отнасящи се до конкретна сфера или направление на професионална квалификация от областта на регулираните професии.
Отдавна в Европейския съюз регулираните професии са ясни и точно записани ­ това са адвокатите, архитектите, лекарите, стоматолозите, медицинските сестри, акушерките, фармацевтите и ветеринарите.
Лично бих искала да поема ангажимент като вносител заедно с колегите народни представители, с които внасяме този закон, между първо и второ четене най-активно да съдействаме и да привлечем най-широк кръг експерти, включително от браншовите организации, за да можем наистина, както казвате, не да се отдалечаваме от европейската практика, а да сме близо до нея. Но и по европейските директиви, по двете директиви най-важният институт в крайна сметка си остава държавният орган, който определя всички критерии и стандарти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Христова.
Не виждам други заявки за изказвания.
Уважаеми народни представители, пристъпваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Ще направя едно съобщение, преди да закрия заседанието:
На 17 август ­ сряда, от 14,30 ч. в зала “Запад” на Народното събрание ще се проведе заседание на Временната комисия по правни въпроси.
Следващото заседание е в сряда, 17 август, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 12,50 ч.)
 

Председател: Георги Пирински
Заместник-председатели: Камелия Касабова
 
Секретари: Райна Йовчева
Мирослав Мурджов
Росица Димитрова
Стойка Белова