Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-08-26

Председателствал: председателят Георги Пирински 

Секретари: Райна Йовчева и Митхат Метин

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Откривам заседанието на Народното събрание.
Преди да пристъпим към дневния ред за днешното заседание, позволете да направя едно съобщение:
На 26 август, петък, тоест днес, от 10,30 ч. Временната анкетна комисия, която проучва дейността на правителството във връзка с обгазяването на Стара Загора през 2004-2005 г., ще проведе заседание в зала “Изток”.
Уважаеми колеги, ако няма въпроси, които да бъдат повдигнати от пленарната зала, предлагам да преминем към точката:
ИЗБИРАНЕ НА НАБЛЮДАТЕЛИ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ.
Както си спомняте, тази точка я включихме вчера в програмата ни за седмицата. В края на вчерашното заседание се уточнихме днес да започнем с този избор.
Получих от парламентарните групи персоналните предложения за евронаблюдатели.
Позволете да ви представя за разглеждане и приемане проекта за решение, внесен на основание чл. 86, ал. 1 от конституцията и чл. 71, ал. 1 от правилника, от народния представител Атанас Мерджанов и регистриран на 24 август в Деловодството на Народното събрание.
“Проект
РЕШЕНИЕ
за избиране на наблюдатели от Република България
в Европейския парламент
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, Раздел ІІІ от Заключителния акт по присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз към Договора за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, подписан на 25 април 2005 г., и Резолюция на Европейския парламент, приветстваща парламентарните наблюдатели от България и Румъния, гласувана на 7 юни 2005 г.
РЕШИ:
Избира 18 народни представители за наблюдатели от Република България в Европейския парламент, от които: 6 от ПГ на Коалиция за България, 4 от ПГ на НДСВ, 3 от ПГ на ДПС, 2 от ПГ на ОДС и по 1 от парламентарните групи на Коалиция “Атака”, ДСБ и БНС, както следва:
- от Коалиция за България: Александър Арабаджиев, Атанас Папаризов, Георги Близнашки, Евгени Кирилов, Иглика Иванова, Кристиан Вигенин;
- от НДСВ: Антония Първанова, Христина Христова, Лидия Шулева, Станимир Илчев;
- от ДПС: Филиз Хюсменова, Четин Казак, Неджми Али;
- от ОДС: Мария Капон, Мартин Димитров;
- от Коалиция “Атака”: Димитър Стоянов;
- от ДСБ: Димитър Абаджиев;
- от БНС: Стефан Софиянски.”
Уважаеми народни представители, имате ли коментари по представения проект за решение за избор на евронаблюдатели за Европейския парламент?
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вчерашното заседание Комисията по европейска интеграция подготви своите вътрешни правила за работа и обсъди едно предложение към пленарната зала във връзка с избора на евронаблюдателите.
Доколкото е известно, и всички разполагат с документите относно статута на евронаблюдателите, този статут не е уреждан в повечето страни по някакъв специален начин, извън статута на всеки един командирован народен представител на съответната страна. Възниква обаче въпросът: къде евронаблюдателите периодично информират Народното събрание за това, което се обсъжда в Европейския парламент и особено за въпросите, свързани с присъединяването на България към Европейския съюз?
Има различна практика в различните страни, такива периодични изслушвания да се извършват в Комисията по европейска интеграция. Затова ние предлагаме на вашето внимание един такъв текст в рамките на решението за избор, а именно: “Комисията по европейска интеграция изслушва наблюдателите в Европейския парламент по важни въпроси, свързани с членството на Република България в Европейския съюз и с цялостната дейност на Европейския парламент и предоставя информации и становища по тези въпроси на другите парламентарни комисии”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, в хода на разискването по това проекторешение господин Папаризов предлага да се включи и текст, който се предлага от Комисията по европейска интеграция. Ще го прочета отново, за да може да го прецените и вие, и да го включим като т. 2 в това решение, след т. 1, която е за избирането на 18-те наблюдатели.
Текстът гласи: “Комисията по европейска интеграция изслушва наблюдателите в Европейския парламент по важни въпроси, свързани с членството на Република България в Европейския съюз и с цялостната дейност на Европейския парламент и предоставя информация и становища по тези въпроси на другите парламентарни комисии”.
Ремзи Осман (ДПС, от място): По тази логика в другите комисии няма да ги изслушват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това не пречи разбира се и други комисии по тяхно решение да изслушват евронаблюдателите, особено ако предоставената информация предполага допълнителни въпроси. Както знаете по правилник всяка комисия има възможност да предлага да бъдат изслушвани.
Господин Ремзи Осман желае да вземе думата. Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На пръв поглед този проект за решение на комисията е добър, но тогава възниква въпросът: евронаблюдателите могат ли да бъдат поканени в другите парламентарни комисии? Според мен когато сме създавали комисиите, сме преценили, че не само Комисията по европейска интеграция има отношение с този процес и ми се струва, че няма да е правилно само една постоянна комисия да изслушва нашите колеги, които след малко ще изберем. Би било правилно тази възможност да има всяка парламентарна комисия, защото ние не знаем какви проблеми ще възникнат в този процес. Надали Комисията по европейска интеграция ще има възможност адекватно да реагира по всички въпроси.
Молбата ми е да се помисли по този въпрос, защото има възможност, не е чак толкова спешен – дали е правилно само Комисията по европейска интеграция да има тези правомощия.
Господин председател, предлагам, ако е възможно да се отложи разглеждането на тази точка на този проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да се отложи приемането на този текст.
Има ли противно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Ремзи Осман разглеждането и приемането на текста, предложен от господин Папаризов като добавка в проекторешението, да бъде отложено. Това означава, че ние ще гласуваме проекта за решение, както ви го предложих. В комисиите ще се разгледа този текст, който предлага господин Папаризов, може да бъде внесен като предложение и да бъде гласуван на следващото заседание, като се съгласува и с другите парламентарни групи.
Гласували 176 народни представители: за 94, против 44, въздържали се 38.
Предложението се приема.
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам да се прегласува току-що извършеното гласуване, защото е много лесно в рамките на обсъждането да се намери този текст и винаги след “Комисията по европейски въпроси” може да се добави “и другите заинтересовани комисии изслушват”. Това може да стане сега, в момента, текстът не е чак толкова сложен. Ще добавим още две думи и спокойно можем да направим решението докрай.
Аз щях да направя противно предложение за това гласуване, защото предложението на господин Осман можеше да бъде допълнено веднага след “Комисията по европейски въпроси” да се добави “и други заинтересовани комисии” или “компетентн изслушват” и проблемът щеше да бъде решен.
Мисля, че е добре все пак да оформим това задължение на евронаблюдателите да откликват на желанието на комисиите да бъдат изслушвани. В крайна сметка всеки един от тях трябва да се чувства ангажиран и с българския парламент, а не само със статут на наблюдател. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Папаризов.
Аз ще подложа на прегласуване процедурното предложение на господин Осман, но се обръщам и към господин Папаризов със следното предложение. Начинът, по който беше внесено Вашето предложение, господин Папаризов, в най-добрия случай е покрай правилника. Редно е да има възможност всеки народен представител да прецени този режим, който Вие днес предлагате. Навярно би могло да се доуточни в движение един или друг текст, но според мен предложението на господин Осман за отлагане е напълно правомерно и той има право да го направи. Извинявам се за този малък коментар.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Осман текстът, който господин Папаризов предложи, да бъде отложен и да бъде внесен на следващо заседание.
Гласували 191 народни представители: за 78, против 69, въздържали се 44.
Предложението на господин Осман не се приема.
В такъв случай предлагам господин Папаризов да предложи своето допълнение към този текст.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря, господин председател.
Действително този текст по същество ще запълни една празнина в Правилника на Народното събрание във връзка с евронаблюдателите и бихме могли да добавим едно второ изречение, за да могат и другите комисии да го прилагат. След това, което предлагам и представям: “Другите парламентарни комисии, специализираните или...
Ремзи Осман (ДПС, от място): Има постоянни комисии.
Атанас Папаризов: Има всякакви комисии – постоянни, временни.
“Другите парламентарни комисии могат да поканят наблюдатели в Европейския парламент да представят становища и информации по въпроси от тяхната компетентност”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чета още веднъж текста, представен от господин Папаризов.
“Другите парламентарни комисии могат да поканят наблюдатели в Европейския парламент да представят становища и информация по въпроси от тяхната компетентност.”
Имате ли желание за изказвания?
Ако няма други предложения и изказвания, преминаваме към гласуване на проекторешението.
Подлагам на гласуване текста и състава на наблюдателите, така както бяха представени пред вас двете точки и състава. Целия проект на решение - преамбюлната част; т. 1 – изборът на евронаблюдатели и съставът, както беше представен, и т. 2 – двете изречения, както бяха представени на пленарната зала.
Гласували 192 народни представители: за 191, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Българският парламент има излъчени наблюдатели в Европейския парламент.

Преминаваме към следващата точка от нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ – продължение.
Вчера дискусията започна с изказване на народния представител Христо Кирчев. Почувствах, че в залата има желание да бъдат направени реплики на господин Кирчев.
Ако представителите на Министерството на транспорта, които вчера гласувахме да присъстват в пленарната зала, са тук, моля квесторите да ги поканят да влязат в залата.
Имате думата, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Кирчев! Моята реплика се състои само в това, че в доклада на комисията е казано много ясно, че въпроса за годините на автомобилите не е евроинтеграционен, а е вътрешен въпрос. Въпреки това цялата комисия, с гласуване от всички парламентарни групи, се обедини около предложеното Ви вчера становище, защото има разбиране, че в България постепенно трябва да се приемат мерки за обновяване на обществения транспорт, на неговия автомобилен парк и за повишаване на неговата сигурност.
Разбира се, ние очакваме да бъде определен срокът в специализираната комисия. Не мислим, че създаваме проблем и на малките частни превозвачи, защото сроковете, които се предлагат, важат само за първата регистрация на съответното превозно средство за момента на регистрацията – 4 или 5 години, които ще бъдат избрани и то, разбира се, след това ще може да бъде експлоатирана, докато е техническо годно и безопасно и отговаря на българските стандарти, а тези за международните превози – на международните стандарти в това отношение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за други реплики?
Заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Моята реплика е не толкова към господин Кирчев, но да се обърна и към следващите, които ще вземат отношение, че този законопроект урежда въпроса само за обществената транспортна услуга, която се предоставя за пътнически вътрешни и международни превози, товарни превози и таксиметровите превози. Да не намесваме вноса на коли втора употреба, което не е предмет на този законопроект, а ще бъде тема, която вероятно ще дискутираме в други закони – по Закона за околната среда, Закона за движение по пътищата, защото България е единствената страна не само в Европа, а и в региона, която не е въвела такива ограничителни мерки срещу вноса на коли втора употреба. Нека да се съсредоточим само върху предмета на този законопроект и да не намесваме това, което господин Кирчев каза в своето изказване – въпросите с вноса, определянето на години за внос или първоначална регистрация в структурите на МВР за коли за превози за собствена сметка или за леки коли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Папаризов, уважаеми господин Мирчев! За съжаление тук – в мотивите, се цитират директиви на Европейския съюз. И ако тези вносители на закона са направили някаква грешка в повествователната част на мотивите, моля да бъда извинен, не ми е упрекът към Комисията по европейска интеграция.
Що се отнася до възрастта на автомобилите, най-малко правя някаква връзка между вноса на употребявани автомобили и първата регистрация на автомобили за таксиметров превоз.
Съжалявам, че господин Мирчев в момента води разговор с представителите на Министерството на транспорта, по тази наредба има решение на Върховния административен съд на Република България и то, забележете, в петчленен състав и решението сигурно е в ръцете на представителите на Министерството на транспорта – 63-88, те знаят, от 7 юни т.г., в което се казва, че когато се поставя условието да се регистрира автомобил за таксиметров превоз до 4-годишна възраст за първа регистрация, много добре е описано в мотивите на отхвърлянето на тази наредба, че по този начин се нарушава принципът на равнопоставеност и социална справедливост. Казва се във въведението – чл. 10а нов: изисква се за първата регистрация на автомобилите да не са изтекли повече от 4 години. Това би поставило превозвачите с автомобили над тази възраст в съотношение на неравностойност с извършването на дейност с нови автомобили. Тоест, те с това решение отхвърлят това условие в наредбата и е вярно, че пишат в заключение, че това трябва да се постави в закон, но го отхвърлят и като неконституционно. И за в бъдеще тези превозвачи ще атакуват в Конституционния съд този закон, ако той бъде приет от Народното събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Кирчев.
Дали представителите на Министерството на транспорта биха желали да вземат отношение по този въпрос?
Заповядайте, господин Точев.
НИКОЛАЙ ТОЧЕВ: Казвам се Николай Точев и съм изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, бих искал да внеса яснота по някои от моментите на изказването на господин Кирчев и също така за ваша информация да обясня как се е стигнало до предложението за този проект. Преди всичко следва да се има предвид, че изискването таксиметровите автомобили да не бъдат по-възрастни от десет години, е заложено преди пет години в Наредба 34. До този момент не е имало дебати по целесъобразността на това решение от 2000 г. и едва след като приложихме механизъм за привеждане в изпълнение на този механизъм за обновяване на таксиметровия парк, това изискване, заложено в Наредба 34, заедно с новото – автомобилите при първоначална регистрация като таксиметрови да не бъдат по-стари от четири години, бе обжалвано пред Върховния съд. Разбира се, решението на Върховния съд беше отмяна на това изискване, но единственият мотив, с който Върховният съд отмени това изискване, беше, че за него не е било предвидено законово основание. Точно този проблем бихме искали да бъде решен сега. Едва ли има някой в България, който да не е убеден, че автомобилният парк у нас и в частност този, който ни интересува нас – автомобилите, с които се превозват гражданите на България – пътниците в автобусите и таксиметровите автомобили, спешно трябва да бъде обновен.
Едно сравнение между евтини и скъпи, между лоши и хубави автомобили не е коректно и никъде в специализираните издания или в специализираните, професионалните дебати не се сравняват автомобилите по марки, по цена. Следва да се има предвид, че екологичните норми, а също така и нормите за сигурност в Европейския съюз се актуализират през няколко години. Един автомобил, който е произведен преди 4-5 години, е много по-сигурен пасивно и активно, а също така има многократно по-ниски вредни емисии, отколкото един какъвто и да е автомобил, произведен преди 15-20 години. Затова след дълги дебати и в крайна сметка след като няколко месеца това изискване действаше, немалка част от старите автомобили изчезнаха от таксиметровия пазар. Тук говорим за възможността таксиметровите превозвачи, които инвестират и имат намерение да инвестират в таксиметровия бизнес, да не бъдат притискани от възможността таксиметрови превози да се извършват с почти нулеви инвестиции. Затова считаме, че е необходимо тези изисквания да влязат в Закона за автомобилните превози, има и такава европейска практика. Освен това едни такива изисквания не се регламентират, не противоречат на изискванията на Европейския съюз, освен това са еднакво валидни за всички - както за малки и големи превозвачи, така и за превозвачите от София и от провинцията и в никакъв случай не може да се твърди, че нарушават по някакъв начин Закона за конкуренцията или създават предпоставки за нереална конкуренция, а обратно. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Николай Точев.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, основните текстове в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози са текстовете, които хармонизират постановките от европейските директиви. Има обаче един текст, който заслужава подкрепа и аз искам тук да изразя мнение, диаметрално противоположно на мнението на господин Кирчев. Това са текстовете, които въвеждат максимален експлоатационен срок и изискване за определена възраст от първата регистрация за превозни средства, които извършват международен превоз на пътници и товари. Това не са лични превозни средства, това са превозни средства, с които се извършват, категорично подчертано, превози на пътници и таксиметрови превози. Тези ограничения са въведени във връзка с повишения риск от техническа неизправност на моторни превозни средства, което заплашва сигурността на движението по пътищата. Аз се надявам, че никой не иска да се повтори трагедията с децата. Това е на първо място.
На второ място се въвеждат ограничения заради изискванията да се спазват нормите за опазване на околната среда.
И на трето място, без да подценяваме този проблем, е въпросът за обезвреждането на старите автомобили. Независимо, че това се отнася за една малка част от автомобилния парк на България, не трябва да забравяме, че България се е превърнала в автомобилното сметище на Европа. Няма държава от страните от Източна Европа, която да не е въвела ограничения за стари автомобили. Единствената страна, която няма такива ограничения, е България, и у нас се внасят ежегодно около 10 000 стари автомобила, една част от които никога няма да влязат в движение и отиват директно на сметището. С това ние не само се превръщаме в сметище, което има предимно екологични характеристики, но натоварваме всички българи с огромни плащания за обезвреждането на тези автомобили.
Аз ще ви напомня числата. Тук може би преди една година ставаше дума какво е състоянието на автомобилния парк в България. Тридесет и шест процента от автомобилите в България са на възраст над 20 г., 22% са на възраст от 16 до 20 г. и 26% са на възраст от 11 до 15 г. Както и да се поддържат тези автомобили, това са превозни средства, които създават рискове поради възможности за техническа неизправност както за безопасността на движението по пътя, така и сериозни екологични рискове.
Интересно е, че винаги, когато през тези години сме се опитвали да въведем ограничения за старите автомобили, да регулираме този поток, хората, които са свързани с бизнеса за внос на стари автомобили, яростно са се противопоставяли и за съжаление досега са успявали да предотвратят налагането на каквито и да било ограничения. Затова мисля, че сега е моментът най-после да си отворим очите и да подкрепим тези текстове, защото, подчертавам още веднъж, макар че това се отнася до една малка част от автомобилите, това е първата крачка да регулираме потока от стари автомобили към България. Затова ви предлагам да подкрепите този текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към госпожа Манева?
Заповядайте, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Искам само да кажа, че този проблем не е въпрос на законодателството, а на изпълнението на вече готовото законодателство. Старите автомобили, технически неизправните, технически несигурните автомобили си има ред, по който те се оценяват от държавата. Това са годишните прегледи пред КАТ. Всички знаете как се минава през КАТ, през частни фирми и гаражи и колко слабо се изпълняват тези технически изисквания. Тоест всеки автомобил, внесен или невнесен скоро, на 20 или на 5 г., 20-годишен автомобил, който е каран 30-40 000 км, може да бъде много добър, а произведен преди 5 г. на 500 000 км пробег да бъде съвсем разсипан – и как ще се оценят тези критерии в едни такива правила, които се опитваме да въвеждаме?! Просто държавата трябва да си отиде на мястото и всички тези технически прегледи стриктно да се изпълняват и стриктно да се оценяват автомобилите. И тези, които са ненадеждни, които са технически неизправни, които са технически изостанали, просто да бъдат спирани от движение, а не ние тук постоянно да поправяме законите и да се занимаваме с подобни проблеми. Това е моето мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Кирчев, заповядайте.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаема госпожо Манева! Едва ли в тази зала има човек, който да не е съгласен с екологичните изисквания за автомобилите, които са в движение в България. Едва ли има човек, който да не вижда в какво се превръщат наистина пътищата в България. Те са се превърнали на музеи за стари автомобили!
Но става дума, че с приемането на този закон аз съм напълно съгласен примерно таксиметровите шофьори да са водачи на автомобили до 10 г. Но бихте ли ми казали, уважаеми представители на Министерството на транспорта, госпожа Манева сигурно също се интересува, че в момента за голяма част от внасяните автомобили в България, за да се занижат цените, не съществуват изискванията, които имат производителите за автомобилите, произвеждани в Западна Европа. За нас се произвежда съвсем друг клас автомобили, с други изисквания. Не може цените в България да са с 50-60-70 на сто по-ниски, например автомобили "Фабия" във Великобритания са по 12-13 000 лири, а в България са 18 000 лв. Това не ви ли говори, че има голяма разлика в стандартите?
Второ, искам да кажа на госпожа Манева следното. Съгласна ли сте, че един тригодишен румънски автомобил, който няма никакъв каталик, или руска "Лада", е равна на едно петгодишно "Ауди" или на един "Фолксваген", който сигурно има каталик? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че трябва да обърнем много сериозно внимание на изказването на госпожа Манева. Тя поставя един изключително важен въпрос и то в правилната посока. Действително, ние не можем да решим въпроса с коли втора употреба или с въвеждането на години за първоначална регистрация и години за първоначално вписване.
Тук искам да кажа, господин Станилов, че Вие объркахте първоначалната регистрация пред пунктовете на КАТ с годишните прегледи, които се извършват в други лицензирани от Министерството на транспорта фирми. Действително този въпрос ние ще го разглеждаме – за периодичните прегледи. Но ако искаме да подходим отговорно, трябва да решим въпроса както в Закона за околната среда, който ще върви на второ четене и за голямо съжаление в него няма нито един написан ред как транспортът влияе на околната среда, така също и в Закона за шума и т.н.
Аз моля да обърнете сериозно внимание на тези предложения, защото те са много важни. Може би госпожа Манева ще ги внесе между първо и второ четене и те ще бъдат обсъдени. С тях ще сложим началото и ще разглеждаме въпросите за модернизацията на автомобилния парк във връзка с опазване на околната среда, безопасността, качеството на услугата и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Мирчев, Вие направихте изказване, а не реплика, така че няма да мога да Ви дам думата след това, ако пожелаете да се изкажете.
Има думата госпожа Манева да направи своята дуплика.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, аз мисля, че възраженията бяха несериозни. Не можете да говорите за 20 годишен автомобил, който е по-добър от един нов автомобил. Мисля, че е абсолютно безсмислено тук да влизаме в каквито и да е технически спорове.
Господин Кирчев сравнява тригодишен с петгодишен автомобил. Много ясно в законопроекта е казано, че става дума за четири години от първоначалната регистрация на автомобила. Значи, той вече е четиригодишен и оттогава тече срокът на експлоатация. Но не можете да регистрирате за международни превози автомобил, който е на 20 години, и след това да го експлоатирате още 10 години и да се случват нещата, съжалявам, че още веднъж трябва да използвам този трагичен пример, нещата, случили се с децата, при многобройните катастрофи с маршрутки и с какви ли не други превозни средства.
Така че, ако ние сме на нивото на отговорността, която ни е вменена като народни представители, трябва да се погрижим не за хората, които правят бизнес на гърба на другите и излагат на риск живота им, а да се загрижим за всички хора, които страдат от тази недалновидна досегашна политика. Необходимо е политическо решение, политическа воля, за да може този въпрос да бъде веднъж завинаги решен и пак подчертавам, това е първата стъпка в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Ремзи Осман за изказване.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене. Разбира се, за второ четене ще направим своите предложения за изменение и допълнение.
Ако искаме да видим нещата, които се появяват за първи път в закона, те са във връзка със задължителните почивки за таксиметровите шофьори. Досега това нещо убягваше от погледа на законодателя. В момента се внасят вече текстове както за водачите на камиони и автобуси, международните водачи в страната и навън, така също и за таксиметровите шофьори.
Това е един много важен момент, който е пропуск от наша страна за тези години. В края на краищата всеки от нас може, когато се качи в един лек автомобил, да не знае, че водачът е работил 24 часа, както се случва понякога, и да се случи много тежко произшествие. И изискването за тях е 21-годишна възраст, което мисля, че изобщо не подлежи на коментар. Това е нещо, което досега не сме направили. Този, който иска да бъде водач на таксиметров автомобил, трябва да има навършени 21 години. Ние сега въведохме тази възраст дори и за по-мощните мотоциклети.
Мен лично донякъде ме притеснява и нещо друго, а и дискусията върви в тази посока – на колко години могат да бъдат пътните моторни превозни средства за първоначална регистрация. Абсолютно съм съгласен, когато става въпрос за международни превози за 4 години. Но трябва да се помисли дали 5 години при извършване на превози на пътници и товари в Република България е най-правилната. Струва ми се, че това е един много строг, малко трудно изпълним срок при наши условия. Ако вие погледнете извън големите компании и фирми-превозвачи в страната, които извършват вътрешни превози по основните линии между градовете в страната, това е така. Но ако излезем извън областните центрове, навсякъде в страната ще видим, че автобусите се нуждаят от подмяна на парка. Собственикът на компанията обикновено има по един-два автобуса. И надали той може да си позволи да намери автобус на пет години. Това е предимно в региони, слабо населени, това, пак повтарям, е в цялата страна.
А в големите компании наблюдавам един процес, освен доходоносните линии, въпреки че общините донякъде ги задължават, когато си правят транспортната схема, почти отбягват и не обслужват крайните села извън областните и общинските центрове.
Моето виждане е, че специално за вътрешни превози може да се помисли на второ четене този срок да го увеличим от пет години нагоре, но да се намери някакъв баланс. Тук е права госпожа Евдокия Манева – все пак да не се стига до крайност, например автобус на 20 години. При това не можем да очакваме безопасен превоз, примерно безопасен ученически превоз.
Друг въпрос във връзка с вътрешните превози е за основното изискване, заложено в проекта. Досегашното изискване в закона беше, че за ръководител на транспортна компания може да бъде назначен човек най-малко със средно образование. Дай Боже, най-добре би било да е и с висше образование!
Но давам пример с превозвачите в Рила, Пирин, Трънско, в добруджанските села или в Родопите, с един автобус. Такива са основните превозвачи до слабо населените места. И те са принудени да назначат изкуствено, фиктивно да назначат такъв човек. Досега текстът беше, че ръководителят на вътрешните превози може да бъде и с основно образование. В края на краищата, той е един търговец, ако спазва законите, човекът има основно образование, знае четмо и писмо, спазва сроковете за технически прегледи, има си и органи, които ще проверяват, прави медицинските прегледи, които трябва да се направят, но той ще бъде принуден изкуствено да назначи и да плаща на някого някаква заплата. И в момента го прави. Това е предимно в слабо населените места. Изкуствено някой си получава осигуровката, без да работи. Те са принудени да го направят.
Аз разбирам, че е хубаво ние да стимулираме всички да имат високо образование, но това, че човекът е с основно образование, не означава, че е по-малко кадърен от този, който е със средно образование. Какво променя този, който е със средно образование, ако има подобно изискване за вътрешните превози? Това нищо няма да промени! Каква е голямата разлика?
В същият момент аз познавам десетки хора с основно образование по цялата страна и са чудесни превозвачи. Имат по два-три автобуса и обслужват много населени места в областите. Това е поради простата причина, че в предишния парламент, работейки в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, съм провеждал много разговори с кметове на общини. Превозвачите са предимно такъв тип.
Това са моите забележки към законопроекта, уважаеми колеги. Аз ще подкрепя законопроекта и, разбира се, ще направя своите предложения за второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Осман?
Заповядайте за реплика, господин Георгиев.
Георги Георгиев (КА): Господин председател, уважаеми колеги! Аз не мога да се съглася с твърдението на колегата, за целта ще си послужа с една народна приказка: “Най-хубавата кола е новата кола”.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): Това не е народна приказка.
Георги Георгиев: Репликирам Ви, не за да се заяждам.
Вие обърнахте внимание върху обществения транспорт, тоест върху превоза с автобуси и големи товарни автомобили. Вие знаете, че когато запали и тръгне, се вдига такава пушилка, че са необходими минути, за да може да се разнесе. Тези големи автобуси и товарни коли са едни от най-големите замърсители на околната среда. Те също са и източник на шум и то надвишаващ много пъти границите на нормите.
Ако допуснем, че трябва да ги оставим да работят, тогава трябва да се предвиди възможността тези превозни средства да могат да бъдат технически препрограмирани или ремонтирани, за да може поне определен процент от вредностите, които носят, да се съкратят.
Ние просто не можем с оправданието, че това са отдалечени райони да кажем, нека там да вървят такива автобуси. Трябва да бъде поставено някакво изискване, макар и трудно, и тежко финансово, все пак е хубаво водачът да има необходимите години и да има технически изправни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други реплики?
Господин Радославов, заповядайте.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз съм машинен инженер. Предлагам на вашето внимание този казус: не може да се отъждествяват годините на един автомобил с неговата техническа годност. Има автомобили, които са на повечко години, които се поддържат в идеално състояние. Тоест аз предлагам в този закон или в друг закон, където е по-подходящо, да се сложат много по-ограничителни изисквания към състоянието на автомобила, може би да се съкрати срокът – да не е само едногодишен, а на шест месеца да има проверка на техническите състояния. Аз мисля, че няма защо да си затваряме очите – в България, в по-малките населени места няма начин как да си представим, че тези дребни в момента фирми с по един-два автобуса едва ли не ще ликвидират и ще си купят нови автобуси, защото примерно техните возила са над 5 години. Още повече трябва да се направи една преценка за колко години може да се възстанови фактически разходът за закупуване на един автобус. Аз не мисля, че там, където са ограничени – не става въпрос за големите градове, където трафикът е усилен, а там, където превозите са на малки разстояния и сравнително за доста години трябва да се навърти определено число километри - на тези хора никога не могат да им се изплатят вложените средства, на тези по-малки фирми. Така че трябва действително да търсим един баланс, един разум - когато се говори, ограничението не може да бъде само в годината на производство на даденото превозно средство. Аз мисля, че трябва да се въведат по-строги ограничения по отношение на проверката на годността и техническото състояние, там е разковничето. Дали е на 5, 6 или 7 години, не е толкова съществено според мен за тези неща, за които говорим – за запазване на околната среда.
Моля действително при второто четене да се прецизират текстовете – говоря за вътрешните превози, вероятно този срок от 5 години може би не е най-удачният, но да се засили възможността за контрол на техническото състояние на превозните средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Господин Осман, заповядайте за дуплика.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Георгиев! По принцип моето желание е да видя само нови коли по нашите пътища, но може би оттук нататък лека-полека желанието ще се сбъдне.
Големият въпрос е дали реалностите днес в България позволяват, пак повтарям, в тези райони, те са пръснати в цялата страна – предимно извън областните центрове, превозвачи с по един, по два автобуса могат ли да си позволят и може ли населението да получи тази услуга, ако има такова изискване? Аз заявявам от тази трибуна, че ако има такова изискване, населението няма да може да получи тази услуга в крайните населени места – за вътрешни превози. За техническите прегледи аз напълно съм съгласен с Вас. И днес се провеждат технически прегледи, в края на краищата има си органи, които проверяват дали един автомобил е годен или не. Реално този процес като контрол над превозните средства днес го има.
Друг е въпросът дали контролът е на съответното равнище или не. Това е големият въпрос. Аз имам 10-годишно “Ауди” А4, никога не бих го сменил с автомобил, може да е нов, от Шри Ланка примерно. Не е вярно, че новият автомобил е най-добър. Тук има автомобилисти в залата, аз смятам себе си за човек, който се занимава с автомобилни превози и с мотоциклетизъм – невинаги новият автомобил е най-добрият, зависи какъв автомобил е. Даже на 20 години един автомобил може да е много, много по-хубав от автомобил, който е новопроизведен в Африка.
Тоест възприемам Вашата реплика в такъв смисъл – да, всички желаем, но дали можем да си позволим това да стане. Големият въпрос е техническите прегледи на тези, населението не бива да бъде оставено без тази услуга. С такива изисквания населението ще бъде лишено от тази услуга.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давам думата на господин Аталай.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, може би от последните четири години за пръв път ни се предлага един законопроект, където мотивите не започват с изречението – предлагаме ви законопроект само заради това, че трябва да уеднаквим нашите закони с европейските. Започва с това, че е необходимо да обновим автомобилния парк за осигуряване безопасност на движението по пътищата и повишаване качеството на автомобилните превози, не на последно място е и опазването на околната среда.
Изхождайки от тези мотиви, аз ще се върна към законопроекта в § 3, към ал. 6, където се дебатира от сутринта дали да има ограничение на автобусните или таксиметровите превози, които трябва да се движат по пътищата на България, в зависимост от възрастта. Разбира се, че да поради простата причина, че по Закона за автомобилните превози ние сме натоварили министъра на транспорта и съобщенията да анализира и прогнозира функционирането на транспортния пазар. За съжаление през последните четири години не се намери министър, който да седне да анализира и да ни каже как прогнозира и как функционира този пазар.
Във връзка с този пазар, за да имаме предвид, че автобусите, които се движат по пътищата на България, не са в онова техническо състояние и не са на онези години, на които би трябвало да бъдат, и по тази причина Министерският съвет ни предлага този законопроект. Затова ние ще подкрепим законопроекта: автобусни превози, които трябва да извършва нашата страна към Европейския съюз, към европейските държави, при първа регистрация да бъдат четири години, а бих предложил дори за вътрешния пазар също да бъдат от 4 години, защото след една година, когато влезем вече в Европейския съюз, ще има ли разлика автобусът, който се движи към Европейския съюз, няма ли да вози същите европейци от България към Европа? Разбира се, убеден съм, че тогава ще отпадне пет години за вътрешния пазар – за извършване на превози на пътници и товари в Република България и ще останат четири години.
За какво става въпрос, господин Мирчев и госпожо Евдокия Манева, за което спорим в момента? Разбира се, че в България не би трябвало да се допуснат технически неизправни автобуси и автомобили, особено тези автомобили, които замърсяват околната среда. Техническото състояние на автомобилите, които се внасят в момента в България, както казаха и другите колеги, не зависи от годините на производство, а зависи от тяхната експлоатация и експлоатационната им годност. В България в последните години направихме всичко възможно тези технически прегледи да минат и в ръцете на хора, които се занимават с техническата годност на тези автомобили, а не само в КАТ, където се чакаше денонощно на опашки, за да мине съответният автомобил на технически преглед.
Има ли пропуски в тези фирми, които правят в момента технически прегледи? Има. Обаче в този закон мерките, които бяхме предложили в последните дни на предишното Народно събрание с цел налагане на по-стриктен контрол на тези фирми – ако се въведат в този закон, смятам, че тогава няма да има възможност да се движат автобуси и автомобили, които не са технически изправни, които са излезли от пунктовете за регистрация и технически прегледи в онова състояние, в което не е необходимо да се движат по пътищата на България. Трябва да направим всичко възможно автомобилите, автобусите да се движат технически изправни и съответно да отговарят на всички изисквания за опазване на околната среда.
Именно затова освен годините, които предлага този законопроект, има и още няколко параграфа в изменението и допълнението на този закон, които ние също ще подкрепим. Не сме съгласни с това, което каза колегата Ремзи Осман – в чл. 7 да се постави: хора, които са придобили знания чрез посещаване на курсове за обучение или усвояване на транспортна практика и успешно са положили писмен изпит, могат да бъдат управители на фирми, а не сега изведнъж да изискваме някакъв образователен ценз само за тези, които ще обслужват външни превози. Защо да не поставим и за тези, които трябва да обслужват и вътрешни превози? Или оттам вече се връщаме обратно на онова, което казахме преди. Човек, който има технически изправни автобуси или автомобили, необходимо ли му е да има средно образование, за да може да ги управлява?
Колеги, между първо и второ четене ние ще дадем нашите предложения за отпадане на тези текстове, но искам да обърна внимание и на § 24, където в чл. 106 изведнъж като че ли даваме пак възможност на администрацията, права на администрацията, при които, както казаха вчера колеги по повод разглеждането на новия НПК, обратната страна - жертвата да може да обжалва тази ситуация, в която е изпаднала. Именно в чл. 160 се разглежда това, че ако един автобус се движи без разрешително, което се изисква по двустранни и многостранни международни договори, по които е страна и България, да бъде принудително или временно спиран от движение.
Колеги, има и такива случаи, когато съответните фирми си изискват разрешително в рамките на 7 дни. След 7 дни автобусът тръгва, а на тях все още не им се издава разрешителното. И тогава кой носи отговорността? Кой ще отсече и ще реши въпроса точно в този момент, когато автобусът е спрян, защото няма разрешително, а фирмата е направила всичко възможно да получи разрешителното, но в администрацията или някой е бил в отпуска, или някой там нехае.
Именно затова аз предлагам в този член да има сериозни промени, да се постави някакъв срок – еднодневен, двудневен. Аз смятам, че колегите от “Автомобилна администрация” ще намерят точния текст, ще подобрим този текст. Надявам се, че ще намерим точното решение, за да няма нарушаване на спогодбите между България и другите страни и същевременно да не се дават онези права на автомобилната администрация – Дирекция “ДАИ”, които са и сега достатъчно много. За тях често се говори в страната. Нека да им дадем още една възможност да реагират.
Аз искам да поставя и друг въпрос. Сегашният министър на транспорта беше член на Комисията по транспорт и телекомуникации при предишния мандат на Народното събрание. С него често сме дебатирали за незаконните автомобилни превози и за незаконните таксиметрови превози в страната. Колеги, аз предишния път се усъмних, но като че ли се извършват незаконни международни превози с микробуси и те надвишават законните превози, при които хората си плащат данъците, плащат си за разрешителните, за които стана въпрос тук, а микробусите на ден излизат от България в рамките на 100 до 500 и нито си плащат данъците, нито продават билети. Досега в рамките на четири години Министерството на транспорта и съобщенията не намери възможност да ни предложи разрешението на този въпрос. По същия начин стои и въпросът с незаконните таксиметрови превози.
Разбира се, имаме достатъчно на брой служители на ДАИ, които трябва да проверяват и да санкционират тези превози, но имам чувството, че в повечето случаи те се толерират от тях, в повечето случаи те са в една комбинация, която не прави добро впечатление.
Смятам, че би било добре най-после министърът на транспорта и всички колеги, които сме явни свидетели на този процес, да намерим начин да въведем в Закона за автомобилните превози ограничения. Сигурен съм обаче, че не можем да премахнем докрай възможността за незаконните превози в страната и извън страната.
И на изказалия се преди мен колега от БСП - аз разбрах, че Вие сте машинен инженер, но искам да Ви кажа, че предложението в момента за закупуването на автобуси на 4 години ще важи от влизането в сила на закона. Това е за автобуси, които от тази година нататък, след влизането на този закон в сила ще се закупуват. Това означава, че онези автобуси, онези автомобили, които са купени в България и са в законната система на превозите, на пазара са, те ще останат. Онези, които имат по 1-2 автобуса, които са 10-15-годишни или 20-годишни единственото нещо, което остава като задължение за тях е да си ги приведат в техническа изправност, не да намалят, а както каза колегата от “Атака”, да влязат в рамките и изискванията на екологичните норми при изпускането на съответните газове, за да могат да се движат в страната. Независимо от това, че един автобус може да е и на 20 години, той трябва да бъде технически изправен, да бъде така оборудван, че да опазва околната среда.
За автомобилите втора употреба искам да кажа, че имахме сериозни дебати в предишния парламент. От тези дебати стигнахме до извода, че щом като в Германия могат да се движат леки коли над 10-12, на 15 години, ние не можем да ограничим тези коли да се движат в България щом са технически изправни.
Имаше предложение да се въведат ограничения и оттук нататък да се купуват автомобили втора употреба само с Евросертификат-3. Тогава щяхме да минем на режима на всички европейски държави и в България щяхме да започнем да караме само нови коли с Евросертификат-3. Но пък аз виждам, че в Германия се движат все още онези черни дизели, товарни коли и автобуси, които отговарят на изискването за опазване на екологичната обстановка в страната.
Именно с тези забележки, господин председател, ние подкрепяме този законопроект. Ще направим и съответните предложения между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Аталай.
За реплика има думата госпожа Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин Аталай, това, което казахте за Германия не е вярно. Германия има програма, в която са определени годините, до които съответните автомобили, които отговарят на стандартите евро с по-нисък клас, могат да се движат. Има категорично ограничение в годините. След максималната година, която изтича, нито едно такова превозно средство не може да се движи по пътищата на Германия.
Вие пледирате за поставяне в основата на контрола на пътните превозни средства техническите прегледи. Да, те са изключително важни, но крайно недостатъчни. И неслучайно абсолютно във всички страни има съчетание на мерки – технически прегледи с ограничение в години и със стимули за закупуване на нови автомобили. Защото не можете да построявате една система на управление на база на изключенията, че има някакъв автомобил случайно на 20 години и толкова добре поддържан, че да отговаря на всички стандарти. Ограниченията в годините се създават на база на средни показатели за състоянието на автомобилите. Един 20-годишен автомобил след технически преглед може да изглежда много добре и отговарящ на изискванията и още на следващия ден да направи катастрофа поради техническа неизправност, което не можете да предвидите и не можете да забележите при техническия преглед. На база на теория на риска и практиката са определени тези години, затова мисля, че след като топлата вода е открита преди нас, няма защо да се съпротивляваме срещу нещо, което има добра практика и добър опит във всички страни. Това е съчетание на три мерки – повишаване качеството на техническия контрол, въвеждане на ограничение за възраст на автомобилите. Тук специалистите ще си кажат думата. Има предложение и може да има и евентуална корекция, но това ще бъде съобразено с практиката в другите страни. Добре е да помислим и за стимули за закупуване на нови автомобили. Това направи Гърция и Гърция в момента има един автомобилен парк, който не създава тези проблеми, които създава нашия автомобилен парк. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика има ли към господин Аталай? Няма.
Заповядайте, господин Аталай, за дуплика.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Манева, аз не вярвам сега да пътуваме чак до Германия, за да видим и уточним дали има такива автомобили и дали такива автомобили се движат по пътищата на тази страна или не се движат, но аз точно затова пледирах - ние трябва да намерим онзи баланс, където нашите превозни средства при движението си из страната да бъдат технически изправни, използваеми, екологично годни да се движат по пътищата ни, но същевременно да не ограничаваме възможността 8-годишен лек автомобил да може да се движи по пътищата на България и да го спираме само заради това, защото не отговарял на сертификат евро-3, а отговаря на сертификат евро-2.
Аз подкрепям всичко това, което казахте, но апелирам към колегите специално в този законопроект тези правила, които се предлагат за подновяване на автомобилния и таксиметровия превоз да са достатъчно ясни, точни и приемливи. Ние бихме подкрепили едно такова предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Давам думата на господин Иван Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Преди да изкажа мнението си по темата, която така усилено се разисква, а именно § 3, искам да направя две други забележки. На първо място, този Закон за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози беше включен в групата закони, които трябва да хармонизират българското законодателство съобразно изискванията на Европейския съюз. В същото време 80% от текстовете, които тук се разглеждат, нямат никаква връзка с директиви на Европейския съюз. Затова, ако сте обърнали внимание, когато председателят на Комисията по европейски въпроси даде заключение, той единствено се спря на изпълнението на изискванията на Директива 96/26, която е допълнена с Директива 98/76. И всъщност изпълнението на тази директива чрез текстовете на закона дава отговор на господин Аталай, който зададе въпрос: защо трябва да се изисква средно образование от ръководителите на фирми, които извършват обществени превози на хора и услуги? Защото това е изискването на Европейската директива. Естествено, че това е един полезен и необходим текст.
Преди да премина към § 3, искам да отбележа, главно, за да бъда чут и от вносителите, че не приемам и част от § 6, където се дава един 14-дневен срок, в който, ако превозвачът не подаде заявление за настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза, лицензът се прекратява. Като имате предвид, че това са превозвачи, които извършват обществена услуга – обслужват често пъти автобусни линии, трябва да има режим, който да позволи този превозвач да бъде съответно заместен от друг, защото иначе вие ще лишите гражданите от възможността да се придвижват между две населени места.
Имам и други забележки, на които обаче няма да се спра, защото те са с вторично естество и ще ги кажа в комисията между първо и второ четене. Имам обаче една по-обща забележка, а тя е, че всички колеги, народни представители, трябва стриктно да спазват чл. 103, който гласи, че при внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк интерес от обсъждания проблем е длъжен да разкрие този интерес. Хора, които са се изказали, или ще се изкажат, които имат интерес в този бизнес, трябва да го разкрият. Това е задължение съгласно нашия правилник. (Реплика от залата.) Считам, че господин Рамадан Аталай е от тези, които до момента са се изказали.
Продължавам по § 3. Така както е разписан от вносителите, той не отговаря на изискването, което беше представено от по-голямата част от изказалите се в пленарната зала. Нека ясно да разберем, че ако се приеме § 3 в този му вид, той по никакъв начин няма да спре превозването на българските граждани с автобуси на 12-15 и 16 години от всички фирми, които досега съществуват, и са направили своето вписване. Мисля, господин Точев, че съм точен в своето изказване.
Какво беше разискването в комисията, защото този законопроект беше гледан вече в комисията? Да бъде спряно движението на стари автобуси и средства за таксиметров превоз. Това обаче, така записано, нарушава Закона за конкуренцията, нещо точно обратно на това, което Вие казахте. Защото при влизането на този текст, за да се регистрират нови, превозвачите могат да впишат само автобуси, които са на не повече от четири години от датата на производството им. Така е записано: “при вписване за първи път в списъка от датата на първата регистрация”. Чета текста на закона. За мен това, което трябва да бъде записано, е ограничение на възрастта на автобусите и таксиметровия превоз в България, които са в експлоатация. Така както междупрочем е записано и в мотивите: да се извърши недопускане извършване на обществени превози на пътници и товари с автомобили с определен срок от датата на първата регистрация. Това ще бъде именно и равнопоставеност на съществуващи в момента фирми-превозвачи и тези, които искат да се регистрират. И тогава, ако този срок бъде фиксиран, да приемем например шест години, тогава превозвачът, ако желае, ще си купи нов автобус, ще плати, разбира се, доста повече, но ще го експлоатира шест години. Ако някой желае да купи на втора ръка автобус, който е четиригодишен, ще плати по-малко, но ще може да го експлоатира само две години. Това е принцип, който наистина ще равнопостави всички превозвачи, тези, които се регистрират, или тези, които са в момента на пазара, и от друга страна, ще отговори на обществените очаквания да се намали движението на стари и износени превозни средства в обществения транспорт на страната за превоз на хора и товари.
От друга страна, нещо, което също беше настойчиво казано, е да се засилят изискванията при осъществяване на техническия контрол. В много европейски страни техническият контрол на превозни средства за обществен превоз се извършва на срок по-малък от една година – на шест месеца. Има случаи и на още по-малки срокове. И второ, когато се извършва техническият преглед, не както сега масово се прави - да се проверяват само спирачките, светлините и мигачите, а да се извършва истински, така както е заложено по нормативните документи. Да се извършва съответен контрол върху фирмите, които извършват технически прегледи, и да им се отнема лиценз тогава, когато те го извършват по този повърхностен начин. Защото, извършвайки така техническия преглед, те реално вредят на цялото общество и на здравето на българските граждани.
Като считам, че между първо и второ четене в специализираната вече Комисия по транспорт и съобщения тези проблеми ще могат да бъдат изяснени и да се поднесат качествени текстове, аз ще подкрепя на първо четене този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплика към господин Иванов?
Господин Паница, заповядайте за процедурен въпрос.
Васил Паница (ДСБ): Господин председател, съгласно чл. 103 от нашия правилник народен представител, който има личен интерес от обсъжданата тема, е длъжен да обяви този интерес. Преди малко чух, че се споменава името на господин Рамадан Аталай, бихте ли призовали господин Аталай да обяви има ли личен интерес във връзка с обсъжданата тема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Паница, като процедура не съм съвсем сигурен къде попада Вашето предложение по смисъла на текстовете в правилника, които регламентират процедурата.(Реплика на Иван Костов.) Именно това се мъча да направя, господин Костов, да изпълнявам правилника. Не знам дали съм оправомощен да изпитвам народни представители в тази връзка.
Има направено процедурно предложение от господин Паница, народният представител господин Аталай да се отзове на изискването на чл. 103 от правилника. Член 103 от правилника Вие го цитирахте не съвсем точно, той гласи следното: “При внасяне на законопроекти и изказване в пленарно заседание или в комисия народен представител с пряк финансов”, а не с личен “интерес от обсъждания проблем“ – не въпрос “е длъжен да разкрие този интерес.” Смисълът е този, редакцията е различна.
Има ли противно мнение на онова, което изказа господин Паница във вид на процедурно предложение? Не виждам.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Ако има интерес, ако няма, не е длъжен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ако има, ако няма…
Иван Костов (ДСБ, от място): Изискване на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ако няма противно предложение, моля, гласувайте предложението на господин Паница.
Гласували 111 народни представители: за 52, против 11, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Господин Паница, заповядайте.
Васил Паница (ДСБ): Господин председател, мисля, че неправилно ни накарахте чрез гласуване да тълкуваме правилника. Затова моля за прегласуване, тъй като по същество това, което предлагате, е коментар на правилника, тоест Вие трябваше да го приложите. И мисля, че колегите не разбраха за какво точно става дума, но така или иначе, тъй като наложихте едно гласуване, моля за прегласуване. Освен това тук има и други заинтересовани лица от други парламентарни групи в това отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Паница, това е Вашето мнение. Мнението на по-голямата част от пленарната зала не съвпада с Вашето.
Подлагам на прегласуване предложението на господин Паница.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 60, против 20, въздържали се 56.
Предложението не се приема.
Следващото изказване, което е заявено, е на господин Георги Петърнейчев. Тъй като остават две минути до почивката, предлагам да дадем почивка, след което да продължим с парламентарен контрол, но след това ще продължим с първото четене на Закона за автомобилните превози и с второто четене на следващите законопроекти, така че моля народните представители да имат готовност да работят до 14,00 ч.
Обявявам 30 минути почивка.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заседанието продължава.
За процедурен въпрос има думата господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Взимам думата по процедура, свързана с провеждането на заседанието. Господин председателю, непосредствено преди закриване на първата част на заседанието в 10,30 ч. поисках думата, но очевидно Вие тогава не ме видяхте, затова поисках думата за процедурен въпрос в момента.
Считам, господин председателю, че Вие нарушихте Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Касае се за нарушаване на чл. 103, по който моят колега господин Паница поиска господин Рамадан Аталай да декларира дали има пряк финансов интерес от обсъждания проблем – Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
Господин председателю, този член има пряко действие. Вие подложихте на гласуване дали това да бъде заявено или не. Реално такава процедура няма и чл. 103 не може да бъде тълкуван в никакъв случай по този начин. Такова поведение създава прецедент, господин председателю, защото реално означава, че чл. 103 не може да бъде прилаган по отношение на депутатите от управляващото мнозинство, независимо дали това е 40-ото или следващото Народно събрание, защото чрез гласуване депутатите очевидно ще отхвърлят техен представител да декларира това от трибуната. Съгласно чл. 103 беше редно Вие да призовете господин Аталай, а той ще каже дали има или няма такъв интерес с всички произтичащи от това последици.
Затова, господин председателю, аз считам, че макар и със закъснение, това действие трябва да бъде извършено и е в Вашите прерогативи да призовете господин Рамадан Аталай на трибуната. Това ще позволи в бъдеще да бъде спазван Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание. В противен случай Вие като пръв между равни нарушавате правилника и създавате една наистина лоша практика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Противно мнение – господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че преди малко ние станахме свидетели на едно явно превратно или много свободно, широко тълкуване на текста на чл. 103. Член 103 гласи, че който има материален интерес от даден въпрос, е длъжен да го декларира. Тоест оставено е на неговата воля – ако той прецени, че има материален интерес, ако той има материален интерес, той е длъжен да го декларира. Но никой, било чрез гласуване, било от страна на председателя на Народното събрание не може да задължава народен представител да декларира дали има или няма материален интерес от даден въпрос или от даден законопроект. Народният представител, ако той вътрешно знае, че има материален интерес, е длъжен да го декларира. Повтарям, текстът на чл. 103 не може да задължи Народното събрание или председателя да задължи определен народен представител да декларира дали има или няма материален интерес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Иванов, преди почивката господин Паница направи процедурно предложение господин Аталай да декларира такъв интерес. Подложих на гласуване това процедурно предложение и то беше отклонено от пленарната зала, така че не мога да поставя отново на гласуване този въпрос.
Преминаваме към декларации на парламентарните групи.
Има думата господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“Декларация
от името на Парламентарната група на
Български Народен Съюз
В България на 25 август бе извършен поредният публичен разстрел. Това е 59-ото за последните четири години зрелищно убийство. Всички тези убийства бяха извършени на места, където се съсредоточават големи групи от хора и създават опасност за живота на гражданите, които нямат отношение към конкретното престъпление. Последните няколко от тях преминаха всякакви граници на човешкото, като на публично място в разгара на туристическия сезон бяха взривени млада жена с двегодишното й дете, а в центъра на София бяха разстреляни трима човека.
Настоящото убийство на Георги Илиев отново потвърждава, че е създадена ситуация, застрашаваща живота на невинни граждани. Гражданите на Република България живеят под страх, че могат да станат жертва на войната на лицата от подземния свят.
Всички тези тежки престъпления останаха неразкрити, а общественото мнение през последните години умишлено бе насочвано в грешна посока, за да бъде оправдано безсилието на ръководството на МВР, като част от него отново е в изпълнителната власт.
Като отчита всички негативи от работата на Министерството на вътрешните работи и старото правителство, Парламентарната група на Български Народен Съюз заявява, че са необходими спешни мерки за извършване на кадрови промени в Министерството на вътрешните работи, като в него намерят място лица, доказали своя професионализъм и лоялно отношение към системата.
Парламентарната група на Българския народен съюз смята, че е необходимо незабавно предприемане на законодателни мерки, които да бъдат разгледани приоритетно от Народното събрание, касаещи работата на органите на полицията. Считаме, че е необходимо спешно приемане на закон за обществения ред и закон за организираната престъпност.
Всички ние, народните представители от 40-ото Народно събрание, както и новото българско правителство трябва да направим необходимото дори и с извънредни мерки, за да върнем спокойствието на българските граждани и тяхното доверие в институциите. Крайно време е да отвоюваме България от бандитизма!” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата госпожа Стела Банкова за декларация от името на Парламентарна група.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Варна, Бургас, Ловеч, София, Русе, Пазарджик, Добрич, Смолян, Ямбол раждат новото българско опълчение. Пресата съобщи, че Република България отхвърля етническата антиконституционна партия ДПС, народът се вдига на бунт срещу олигархията в ДПС. Няма област в България, която да не протестира срещу валиите, наложени от ДПС.
Факт са хилядите писма, гражданските протести – видно е, че се ражда единение на българите! Та нима присъствието на валия за областен управител на Ловеч не е поругаване на историческата памет на ловчанлии, носещи Левски в българските си души. Убедени сме, че гражданите на Ловеч няма да допуснат областен управител, наложен от ДПС.
Патриотичните общности в Русе в гневно писмо до премиера Станишев протестират срещу силовото налагане на валия за Русе: “Такъв акт би доказал пълната неангажираност относно защитата на националните ни интереси. Европейският облик на Русе ще бъде заменен с азиатски”. Дали премиерът Станишев е прочел тези гневни редове?! Дали премиерът Станишев е чул острото предупреждение на Инициативния комитет от Панагюрище, Батак, Пещера и Брацигово?! Хората от тези изконно български градове призовават господин Станишев да прочете заповедта за назначаването на областния управител от ДПС в църквата-костница в Батак. Ще отидете ли в това българско светилище, господин министър-председател?
Над 15 партии и неправителствени организации от Бургас изразяват категорично несъгласие за управител на Бургаска област да бъде наложен етнически турчин или българин, напуснал народността си и преминал в ДПС за пари и служба. Бургазлии гневно припомнят, че Бургас и Черноморието и Черноморското ни крайбрежие са визитната картичка на България и силовото налагане на валия ще представлява противобългарски акт.
Варна протестира, подкрепена и от Българската православна църква.
Заради васалната политика на НДСВ и БСП спрямо ДПС и Ахмед Доган, турският лидер започва силово да налага непомерните си амбиции за власт и пари. НДСВ и БСП поднесоха в краката му три министерски кресла, един вицепремиер, десетки зам.-министри и заместник-областни управители.
И най-голямото национално унижение от последните дни – комисията за българското, родното, национално образование също бе поднесена в дар на Ахмед Доган.
Всички дарове дотук бяха направени без грам българско национално достойнство от страна на НДСВ и БСП. Това се разиграва на фона на небивала политическа арогантност от страна на господин Ахмед Доган. Предизборно той обеща на циганите в Столипиново безплатен ток. После ги забрави така, както отдавна е забравил своя мизерстващ електорат.
Тук отново ще припомня, че българи и турци са живели и ще живеят в мир и сговор и занапред.
Платени от ДПС автобуси с изселници обикаляха смесените райони и гласуваха по няколко пъти.
Ще цитирам някои от гневните коментари в родната преса през последните дни: “Този ламтеж за власт и тази арогантност на Ахмед Доган и послушната върхушка от аристократи около него е на път да разруши прословутия български етнически модел, за чийто архитект се самопровъзгласи самият Ахмед Доган и за който в крайна сметка президентът Първанов го награди с орден “Стара планина”.”
Заради прекомерните властови амбиции на ДПС днес много партии и граждански формации наистина протестират. За всичко това “Атака” би тревожна камбана далеч преди изборите. Сега дойдоха спонтанните протести. Те са израз на категоричното несъгласие на българския лъв да преглътне прекомерните властови амбиции на етническата антиконституционна партия ДПС. Българският лъв няма да приеме обръча от фирми около Ахмед Доган като норма на политическо поведение, няма да допусне валиите на Доган да управляват половината от фондовете на Европейския съюз.
Призовавам НДСВ и БСП да реагират най-напред като българи и на втори план да оставят васалното си послушание пред Ахмед Доган. Всъщност проблемът не е етнически. Проблемът е икономически. Проблемът е политически. Решението му зависи от волята на НДСВ и БСП, които днес имат шанса да защитят не партийните си интереси, а българската национална кауза, за да продължат и занапред българи и турци да живеят в мир и сговор. Благодаря. (Реплики от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Отново обръщам внимание на госпожа Банкова и на изложенията от името на Парламентарната група на Коалиция "Атака”, че в техните изложения се съдържат обосновки на етническа основа.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Точно обратното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Във Вашето изложение, госпожо Банкова, се съдържа едно вътрешно противоречие. Вие, в заключение заявихте, че проблемът е икономически, а през цялото време обосновавахте своята теза с чисто етнически причини. Обръщам Ви отново внимание на това.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Нямате право на коментар за моето изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Напротив, длъжен съм да го направя и по правилник, и по Конституция.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Парламентарната група на Демократи за Силна България за преодоляване на междуетническото напрежение, създадено от социалистическото правителство на БСП, ДПС и НДСВ

Коалиционното споразумение между БСП, ДПС и НДСВ създаде остро обществено недоволство. Непосредственият повод за него е назначаването на областни и заместник-областни управители от ДПС. Напрежението произтича от задълбочаващия се провал на така наречения български етнически модел.
Според ДСБ дълбоката причина за недоволството е, че нови области в страната ще попаднат в обръча от фирми на Ахмед Доган. В тази връзка Демократи за Силна България:
Първо, призовават министър-председателя Сергей Станишев да спре приложението на коалиционното споразумение между БСП, ДПС и НДСВ в тази му част.
Второ, настояват в името на етническия мир в страната и единството на нацията, Движението за права и свободи да преустанови натиска си за назначаване на свои областни управители.
Трето, предлагат на управляващото мнозинство спешно да внесе в Народното събрание законопроект за промяна на Конституцията на Република България. С конституционното изменение да се въведе второ ниво на местно самоуправление. По този начин българските граждани ще избират пряко областни управители. Демократи за Силна България ще подкрепи такъв законопроект, тъй като той е част и от нашата предизборна програма.
Ако управляващите не внесат такъв законопроект, ще започнем консултации с опозицията за съвместно внасяне и приемане на такова изменение на Конституцията. Само по този начин партията на етническия вот Движението за права и свободи не би могла да претендира за властови позиции в местната власт на основание на парламентарния вот.” Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ и “Атака”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давам думата на господин Христо Кирчев от името на парламентарна група – господин Кирчев е заместник-председател на групата.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!

“ДЕКЛАРАЦИЯ
на Обединените демократични сили за назначаване
на областни управители

Обединените демократични сили сме силно обезпокоени от разпалването на междуетническо напрежение следствие на опитите на управляващата коалиция на БСП, ДПС и НДСВ да парцелира страната, водена единствено от тясно партийните си интереси. Политическите назначения на областни управители без оглед на компетентност, способни единствено в услуга на безпринципната коалиция, не обслужва интереси на българските граждани и носи опасност за етническия мир в страната.
Цялата отговорност за безпрецедентната ситуация е на президента Първанов, който е вдъхновител и архитект на това управление. Още на 21 октомври 2002 г. една от 24-те идеи за промяна на Конституцията СДС се обяви за пряк избор на областни съвети и областни управители, при които областта получава силна местна власт, излъчена от избирателите. Областните съвети се избират с мажоритарен и пропорционален вот на избирателите по модела на Народното събрание. Само така може да увеличи самостоятелността на регионите и тяхната грижа и отговорност за собственото им развитие.
Тази наша позиция е в пълно съответствие с Хартата за местно самоуправление, която България ратифицира през 1995 г., и с препоръките на ПАСЕ от 2000 г. Тя следователно би трябвало да се сподели от всички, които подкрепят европейския проект за България.
Вчерашният дебат върху Наказателнопроцесуалния кодекс показа, че съществува обща убеденост от необходимост за конституционна промяна поне в рамките на отправени пред Конституционния съд въпроси. Следователно би следвало да се очаква готовност от всички политически сили за извършването на такива промени. Двадесет и четирите идеи, които председателят на СДС внесе за развитието на страната през 2002 г., бяха посрещнати с надменност и безотговорност от бившите и днешни управляващи. Тогава всеки реагира съобразно институцията, която контролира.
Ситуацията в страната днес показа правилността на идеите на СДС, тяхната навременност и принципност. Обединените демократични сили настояват спешно да се сформира работна група, която да подготви за одобрение от конституционния необходим брой народни представители следните належащи изменения в Конституцията:
1. въвеждане на представителния принцип в управление на областите и избор на областни управители;
2. уточняване на мястото и функциите на прокуратурата и следствието.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Четири от седемте парламентарни групи направиха днес изявления.
Уважаеми народни представители, има ли желание от други парламентарни групи?
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи се чувствам задължен да заявя, че напоследък сме свидетели на опити за активиране на рецидиви, които целят да върнат развитието на демократичния процес в страната с 15 години назад. За съжаление тези тенденции получиха своята политическа подкрепа с първите две декларации, които чухме днес в пленарната зала.
Ще припомня, че в началото на 90-те години бяхме свидетели на организирани опити народни представители, избрани с листата на Движението за права и свободи, да не бъдат допуснати в сградата на Народното събрание. Сега наблюдаваме същото по отношение на областните управители, с петнадесет години разлика обаче.
Времето не е без значение, защото преди петнадесет години подобни явления може би имаха някакво обяснение. Но днес, когато страната е на прага на Европейския съюз, те звучат като опасна архаика, за която авторите и тези, които имат идеята да продължават да инспирират подобни протести, трябва да поемат своята отговорност.
Свидетели сме на опити, които по своята същност целят дискредитиране и, ако е възможно, обезсмисляне на демократичната процедура. Говоря преди всичко за смисъла на мандатността като основен принцип на функциониране на демокрацията и говоря за смисъла на изборите, на демократичните избори.
Ще припомня конституционния принцип, че българските граждани имат равно избирателно право и този принцип освен равно право на участие в изборите означава още нещо – че гласът на всеки един български гражданин е с еднаква тежест, независимо от неговия социален статус, ако щете, независимо от това дали иде реч за гласа на един редови селскостопански труженик или за гласа на един академик. Ще продължа, че е равен гласът и има еднаква тежест гласът на всеки един български гражданин независимо и от неговата етническа и религиозна принадлежност. И ако сме съгласни с този конституционен принцип, и ако с 82 мандата Коалиция за България има право да предложи за назначаване 14 областни управители и с 53 мандата партньорите ни от НДСВ имат право да назначат своите 8 областни управители, над 500 000 реално получени гласове за ДПС, които пратиха в българския парламент 34 народни представители, дават право на Движението за права и свободи да посочи своите 6 областни управители. И ще кажа, че който не приема тези правила, всъщност казва, че не е съгласен с Конституцията, че не е съгласен с върховенството на закона.
И още нещо, уважаеми госпожи и господа. Съзнавате ли, че с призива за единение на българите всъщност вие поставяте под съмнение основния принцип в Конституцията, че България е еднонационална държава?
Завършвам с това, че опитът за етнизиране на проблема с назначението на областните управители по своята дълбока същност дискредитира конституционния принцип за еднонационалната българска държава.
И още нещо в заключение. Уважаеми госпожи и господа, каква ще бъде структурата на властта, го решаваме не ние в тази зала, решава го избирателят. И ако той преди осем години е изпратил в този парламент 137 народни представители с лидер господин Иван Костов, той, съвършено основателно, именно на тази база получи цялата власт в тази държава – всичките областни управители и всички министри, всички заместник-министри, цялата държавна власт. Ако преди четири години същото се случи с Национално движение Симеон Втори, то днес българският избирател реши този парламент да е шарен и коалицията също да бъде шарена, в която всеки да намери своето място, пропорционално на получения вот от страна на българските граждани. Не ние сме виновни, че тези, които имаха 137, сега имат само 17 – два пъти по-малко от Движението за права и свободи. Съжалявам, това са неумолимите правила на демокрацията и който не ги приема, всъщност казва, че не е съгласен и с българската Конституция. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желание от други парламентарни групи? (Народен представител от Коалиция "Атака" иска думата.)
Вашата парламентарна група вече взе думата и няма право на второ изказване.
Новопостъпили питания в периода от 19 до 25 август 2005 г.:
Постъпило е питане от народния представител Иван Йорданов Костов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно преодоляване на рисковете пред европейското ни членство. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Петър Мутафчиев – министър на транспорта, относно голямото изоставане в изграждането на приоритетните за България инфраструктурни обекти. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември т.г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно стратегията на правителството и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за защита на българските национални интереси във връзка с готвената промяна на трасето на Европейски коридор № 4. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов - министър на регионалното развитие и благоустройството, относно концесията на автомагистрала "Тракия" като заплаха за членството на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември т.г.
Питане от народния представител Васил Калинов към Радослав Гайдарски – министър на здравеопазването, относно мерките, предприети от Министерството на здравеопазването за гарантиране на хранителната сигурност и спазване на санитарно-хигиенните изисквания в курортите и граничните контролно-пропускателни пунктове. Следва да се отговори в пленарното заседание на 2 септември т.г.
Постъпили са писмени отговори, които следва да връча на народния представител Евгени Жеков, от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил.
Преминаваме към отговор на зададените въпроси.
Първо заместник министър-председателят и министър на образованието и науката Даниел Вълчев ще отговори на въпрос от народния представител Иван Славов Иванов относно сделки между Министерството на образованието и науката – “Ученически отдих и туризъм” ООД и частни търговски дружества.
Господин Славов, имате думата да развиете своя въпрос.
ИВАН СЛАВОВ ИВАНОВ (КБ, от място): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, ползвам се от възможността да Ви поздравя с встъпването във високоотговорната длъжност. Изразявам моята и на много колеги увереност, че Вашите усилия, наред с тези на хилядите професионалисти, учители, научни работници и експерти ще допринесат за нови успешни резултати за развитие на тенденцията от последните две-три години – възстановяване и утвърждаване авторитета на българското образование и наука.
Проблемът, който поставям в своя въпрос към Вас обаче потвърждава, че трудностите в работата на Министерството на образованието и науката съвсем не са в материалното, финансовото, кадровото и програмното осигуряване, не са само в социалната стратификация, в демографския срив. Те са преди всичко в начина на функциониране на ръководената от Вас сега система, уважаеми господин министър.
В края на миналата година правителството на Република България е взело решение да деактува от публична в държавна частна собственост над 160 бивши пионерски лагери. Променен е и статутът на земята с мотив да се привлекат частни инвеститори за по-доброто стопанисване на обектите. За целта Агенцията за ученически отдих и спорт – функция на Министерството на образованието и науката, се пререгистрира в търговско дружество със 100% държавна собственост. След няколкомесечно забавяне се предприемат последващи радикални действия. На 12, 14 и 20 юли и на 3 август т.г. са регистрирани смесени търговски дружества – ББП, “Бултур” и “Мегатур 2005”, “Блу стар холидей” и “Херон билдинг” ООД. Във визираните новосъздадени дружества са апортирани атрактивни бази и терени – в Кранево, Созопол, Шабла, Сарафово, Панчарево. За да ги подготвят по-добре, малко преди това Министерството на образованието и науката осигурява някакви си 160 хил. лв. на Агенцията за ученически отдих за текущ ремонт и само за тях.
Оценките, които “Ученически отдих” ЕООД възлага за тези държавни имоти, според експерти са от три до пет пъти по-ниски от пазарните цени. Но пък така по-лесно се осигурява мажоритарният дял на всеки от едноличните частни партньори в новите дружества.
Извършената операция напомня за познати практики на бивши министри, както и на известни и злополучни органи на местната власт. Считам я обаче за несъвместима с ценностите и отговорностите, които ръководеното от Вас министерство има към българския народ.
Уважаеми господин министър, като подкрепям по принцип привличането на частни капитали за по-доброто стопанисване и управление на зле експлоатираната държавна собственост, но и като държа да бъдат по най-добрия начин защитени интересите на българската държава, защото са интереси за българския народ, аз ви питам: спазени ли са изискванията за откритост, щото максимален брой хора да могат да научат за инициативата на министерството, за конкурентност, за да се състезават на търг множество кандидат-купувачи чрез предлагане на най-високи цени и за прозрачност, за оптимална защита на националните и на личните интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Славов.
Заповядайте, господин министър, разполагате с до три минути, за да развиете своя отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Славов! Министърът на образованието и науката упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на следните търговски дружества: първо “Образование и наука” ЕАД, създадено през 1992 г.; второ – “Студентски столове и общежития” ЕАД, създадено през 1995 г.; трето – “Академика 2000” ЕООД, създадено през 1999 г.; четвърто – “Академика спорт” ЕООД, създадено през 2004 г.; пето – “Уникални прибори и системи” ЕООД, създадено през 2001 г.; шесто – визираното от Вас “Ученически отдих и спорт” ЕООД, създадено през 2005 г.
“Ученически отдих и спорт” е създадено с решение от 27 януари 2005 г. по Дело 14-26-8 по описа на Софийски градски съд. Дружеството е участвало в учредяването на нови търговски дружества чрез непарични вноски, представляващи правото на собственост върху следните обекти: почивна база “Созопол”, състояща се от земя и сгради с обща площ 2000 кв. м, апортирана в дружество “Мегатур” ООД; почивка база “Шабла” – Разград, състояща се от две сгради, 13 бунгала и две постройки, апортирана в дружество “Тератур” АД; почивна база “Сарафово”, състояща се от земя и сгради с обща площ 24 дка и 850 кв. м, апортирана в дружество “Бултур” АД; почивна база “Панчарево”, състояща се от незававършено строителство на масивна стоманобетонна конструкция – 642 кв. м, апортирана в дружество “Херонбилдинг” ООД и почивна база “Кранево” с обща площ 111 000 кв. м, апортирана на дружество “Блу стар холидей” ООД. По-голямата част от базите са неработещи. Уверенията, които получих, са, че новите търговски дружества са учредени при спазване на условията и реда на Търговския закон и правилника за реда и упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала.
Поради високия обществен интерес ... (Реплики от КБ.)
Казвам какви уверения съм получил, господин Божинов.
Поради високия обществен интерес към извършените сделки обаче след встъпването ми в длъжност като министър на образованието и науката в качеството на упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на търговските дружества, съм предприел следните действия.
Първо, на 17 август разпоредих да се преустановят всички разпоредителни действия с дълготрайни материални активи, собственост не само на “Ученически отдих и спорт” ЕОД, но и на всички изброени по-горе дружества.
Второ, на 24 август с мое писмо поисках от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол да се извърши извънпланов финансов одит на всички изброени търговски дружества. След приключване на проверките и в зависимост от техния резултат ще предприема и необходимите действия.
Ползвам се от конкретния случай и въпроса на господин Славов, за да засегна една по-голяма тема.
Към настоящия момент за съжаление липсва принципно виждане за бъдещето на търговските дружества към Министерството на образованието и науката и стопанисваното от тях имущество, по-голямата част от което е в недобро състояние.
След анализ на дейността на дружествата и след приключване на работата на контролните органи ще бъде изготвена концепция за управлението им, която ще бъде оповестена публично. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин министъра.
Заповядайте за реплика, господин Славов, в рамките на две минути.
Иван Иванов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин министър, за изчерпателния отговор, но трябва да призная, че не получих конкретния, очакван от мен отговор на конкретните въпроси относно условията, при които е организирана процедурата.
И като уважаван юрист Вие добре си давате сметка, че това не е отговорът, от който се нуждае българската общественост, а и аз в този ден.
И тъй като, смея да кажа, знам какъв трябва да бъде отговорът, в тази връзка очаквам наистина да отмените сделката заради несъмнено заобиколилата законите процедура, второ, да предприемете реални действия, които да отразят Вашата и на Министерството на образованието и науката концепция за осигуряване на здравето, обучението и възпитанието на българските деца и младежи и на трето място, очаквам от вас действия по отношение на нравствените качества на хората, чиито работодател имате чест да сте Вие, уважаеми господин министър.
Би било обидно за българското образование, ако сред първите клиенти на комисията, която вчера конституирахме – Комисията за борба с корупцията, бъдат представители на Министерството на образованието, а предпоставка за това вече има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желаете ли дуплика, господин министър?
Имате две минути по правилника за нашата работа, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Уважаеми господин Славов, аз вземам думата не за да Ви репликирам, а за да кажа следното: за мен е много лесно да направя няколко оценъчни съждения и да кажа – това е справедливо, това не е справедливо, това е законно, това не е законно, но истината е, че има все пак в една демократична държава съответни контролни органи, които трябва да направят това по официален ред. Уверявам Ви, че веднага, след като приключи проверката на цитираната институция, аз ще Ви запозная с резултатите от това и тогава ще бъда в състояние действително, стъпил върху съответна документация, върху съответни и фактически, и правни изводи, да кажа съвсем конкретно това, което Вие искате. Към момента се въздържам, не защото не разбирам смисъла на въпроса, а защото според мен това ще бъде едно празно твърдение, без да бъде подкрепено от съответните и фактически данни, и правни аргументи. Това е единствената причина, за да представя нещата по този начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Филип Димитров към заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
Заповядайте, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър и вицепремиер на България! Въпросът ми към Вас съдържа няколко елемента, но Вие виждате, че същественият е третият подвъпрос. Бедствията и драмата на хората в резултат на наводненията е нещо, което едва ли има смисъл да се коментира. Опитахме се да създадем един екип, който наистина да помогне в Елинпелинската община, в резултат на което лицензиран експерт успя да оформи едно заключение и оценка на щетите, претърпени в рамките на Елинпелинската община, на обектите, които по същество са под юрисдикцията на общината. Сумата е сериозна, Вие сте се запознали с нея, надявам се.
Проблемът, който се поставя в момента, е: имате ли вече технология, по която да се потърси решение за обезщетението на тези вреди? Фактически има три категории вреди. Едната от тях -вредите, нанесени върху инфраструктурата, която, доколкото разбирам, е основният обект на Вашите усилия и се надявам, че Вие ще ни разясните това в момента с отпуснатите от Министерство на финансите средства.
Има един колосален проблем, който е свързан с щетите, нанесени на гражданите – там попадат във връзка с чл. 76а от закона и щетите върху едноличните търговци, юридическите лица, тоест хората, чиято частна собственост е пострадала, чийто живот, дейност са в драматично състояние и за нормализацията на който ние внесохме един законопроект, надявам се той да бъде гледан и с може би значителни корекции, които ще могат да бъдат реализирани от мнозинството, в крайна сметка възприет.
Но остава въпросът за това как инициативата на общините може да бъде впрегната във всичко това? Това е впечатлението, което се създава, простете ми, че го формулирам по този начин, но впечатлението е, че се гледа какви са щетите, търси се малко панически някакъв изход, след това се мисли, че ще дойде нова вълна от заявки, по които пак ще се търси някакъв изход – нещо, което като че ли не изглежда най-ефикасният способ за решаване на въпроса.
Този мой трети подвъпрос във въпросите към Вас, именно каква технология за усвояването на евентуалните средства предлага Вашата институция, е свързан с това:
Първо, ще дадете ли възможност да проявят своята инициатива хората, които отговарят непосредствено за живота на общините, сиреч кметовете, да предприемат действия за обезщетяване, респективно компенсиране на тези щети или поправка на нанесените увреждания и след това да ги възмездите, давайки им гаранцията за това, защото иначе те няма откъде да вземат тези средства? Мислите ли за форма, с която да бъдат развързани техните ръце да извършат това и по какъв начин ги разграничавате от останалите дейности, които са свързани с национално значимата инфраструктура, по която вие ще трябва да работите, и с обезщетенията за частната собственост на хората в България, които са пострадали и чийто живот в момента трябва също да се нормализира?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров. Използвахте една минутка повече.
Заповядайте, госпожо Етем. Имате възможност да отговорите в рамките на три минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, господин министър, уважаеми господин Димитров! Встъпвайки в длъжността вицепремиер и министър на държавната политика при бедствия и аварии, ситуацията в страната бе следната:
В резултат от последните интензивни валежи са разрушени стотици обекти от инфраструктурата на страната – 125 моста, 129 водопровода, 109 диги, 6 скъсани язовирни стени, 650 активирани свлачища, наводнени са 14 хил. 500 обществени и частни сгради, има 185 разрушени къщи и стотици други негодни за обитаване. Въведено бе бедствено положение в две области и 24 общини. Поради краткото време, с което разполагам, не бих могла така детайлно и подробно да отговоря на въпросите, които поставяте и които са безспорно жизненонеобходими така както за хората, които са пострадали, но и за ведомствата и структурите, които трябва да отстранят повредите при тези бедствия и аварии. Ще си позволя една кратка справка, като обстойната ще Ви предам лично да се запознаете, и съм готова на среща с Вас.
В отговор на актуалния Ви въпрос за община Елин Пелин, господин Димитров, бих искала да кажа следното: относно община Елин Пелин отводняването на жилищните сгради е приключило на 15 август. Водоснабдяването в общината е възстановено, с изключение на аварията по водопровода за селата Голяма Раковица и Огняново. За с. Голяма Раковица са осигурени две водоноски. Напълно е възстановено нарушеното електроснабдяване. Мостът, свързващ гр. Елин Пелин с гара Елин Пелин, е възстановен на 8 август. Възстановен е мостът, свързващ гара Елин Пелин със с. Лесново, почистен е каналът, минаващ през гр. Елин Пелин. В момента се работи по коритото на р. Матица, вливаща се в р. Лесновска. Почистват се селата Чурек, Голяма Раковица и Доганово. Продължава разчистването на улиците от наноси в града и засегнатите села. Започна почистването и възстановяването на диги по р. Лесновска.
От Министерството на отбраната ще бъдат изградени диги, както следва: с. Равно поле – 500 м, гара Елин Пелин – 400 м, с. Долни Богров – 100 м и с. Доганово – 500. С решение на Постоянната комисия към Министерския съвет са предоставени финансови средства на общината в размер на 780 хил. лв., от които 80 хил. лв. за възстановяване на път и устои на мост на р. Матица на път Елин Пелин – Мусачево и 700 хил. лв. за преодоляване на последиците от наводненията в периода 4-9 август. С предоставените до момента финансови средства се дава възможност на община Елин Пелин да покрие направените аварийни разходи и да започне неотложни възстановителни работи.
Постъпилите в Постоянната комисия към Министерския съвет искания от общините за възстановяване на обектите се разглеждат и финансират в най-кратки срокове. Уверявам Ви в това. Редът за предоставяне на средства от републиканския бюджет за предотвратяване и ликвидиране на последствията от бедствията е регламентиран в Постановление на Министерския съвет № 18 от 1998 г. и аз съм убедена, че Вие сте запознат с този ред. Усвояването на средствата от общините се извършва по реда на незабавно инкасо от сметка на републиканския бюджет, което намалява максимално сроковете за получаване на финансови средства. Както преди малко казах, подготвила съм Ви подробна справка и информация по всички въпроси, които писмено бяхте задали и които преди малко устно добавихте с оглед на това информацията да бъде пълна, защото знам, че има огромен интерес не само от община Елин Пелин, но и от всички останали 80, които са потърпевши, и от всички останали 180, които със свито сърце наблюдаваха тези процеси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров. Разполагате с две минути, моля да ги спазите.
Филип Димитров (ОДС): Господин председател! Госпожо вицепремиер, благодаря Ви за отговора и съм много удовлетворен от това, че Вие отдавате такова голямо значение на община Елин Пелин и така добре сте разгледали този случай.
Аз, разбира се, съм запознат с всички тези събития, за които споменахте, но въпросът е в технологията, при всичкото разбиране за големите трудности, които срещате и с уважение към усилията, които лично Вие трябва да положите в този момент. Въпросът за технологията съдържа в крайна сметка това, което не представляват нови въпроси, а пояснението на този въпрос на днешното заседание в пленарната зала, а именно – мислите ли за отпушване на инициативата? Зад представените Ви документи от община Елин Пелин стои едно голямо количество труд на хора, които в крайна сметка се намериха там и поеха инициативата. Разбира се, не навсякъде хората биха били готови за това, ако нямат ясните индикации, че това ще бъде оценено. И, за съжаление, тъкмо това аз не можах да чуя във Вашите думи. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо министър, желаете ли да направите дуплика? Имате възможност да я направите за 2 мин.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Димитров, това е тема на един много дълъг разговор и аз ще се опитам в рамките на двете минути, с които разполагам, да дам отговор на част от въпросите Ви, но съм убедена, че и в много други петъци аз ще бъда пред вас и ще мога да допълвам всичко това, което ви интересува.
Още в първия ден от работата на новия кабинет бе сформиран Кризисен щаб. Съгласно заповед на премиера в качеството си на заместник министър-председател поех председателството му. Членовете на щаба са представители на всички ведомства и организации, имащи отношение към проблема - не само правителствени, но дори и неправителствени, и активно участват представителите на Националното сдружение на общините в Република България.
Създаден бе оперативен щаб, който включва представители на деветте най-ангажирани с въпроса ведомства, за вземане на спешни решения по възникващите проблеми.
Сформирахме секретариат, който осъществява координационни функции между институциите. За оперативен и ефективен обмен на данни между членовете на щаба и съвместно ползване на общия поток от информация бе създаден самостоятелен електроен сайт. На основата на подробни доклади направихме цялостна оценка на обстановката в страната и набелязахме най-неотложните мерки.
Изводът за работата на оглавявания от предишния вицепремиер Николай Василев щаб показа, че не е изграден единен координационен център, информацията на отделните ведомства е била непълна, не се е реагирало с необходимата бързина.
Определени бяха приоритетите, съгласно които ще се финансират и възстановяват засегнатите обекти както по Програмата за публични инвестиционни проекти, така и от постоянната комисия към Министерския съвет.
На свое заседание от 22 август комисията предостави 7 млн. 258 хил.597 лв. Средствата са предвидени за най-неотложните дейности по ликвидиране на бедствията по линия на комисията – подчертавам. На десетте най-засегнати области бяха предоставени авансово по 100 хил. лв. за почистване на коритата на реките.
В изпълнение на решение на Министерския съвет бе разработен оперативен план за действие, състоящ се от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки.
От 24 август т.г. в 17 области, които са потърпевши от първата до четвъртата вълна включително, работят 13 комисии вместо 1, както това беше досега. Те се състоят от експерти към постоянната комисия, които съвместно със специалисти от общините уточняват всички обекти, които подлежат на финансиране и до 1 септември т.г. ви уверявам, че ние ще имаме един пълен списък на необходимите средства и броя на обектите, които трябва да бъдат възстановени.
Също на 24 август т.г. по моя инициатива се проведе среща с кметовете на 38 от засегнатите общини, в която участие взе и министър-председателят. В резултат на тази среща беше постигната договореност по най-важните проблеми – това, което касае и технологията, за която Вие говорите – да се облекчи режимът за подготовка на документите за финансиране на общините, да се разработят списъци на дългосрочните обекти, които целево да бъдат финансирани и включени в Бюджет 2006.
Министерството на финансите изготви проект на решение за реализиране на предоставените 120 млн. лв. по програмата "Публични инвестиционни проекти". С предложена промяна в това решение се облекчи процедурата за кандидатстване, господин Димитров, и от изискваните 11 документа, те бяха сведени до 4. Предоставят се 30% авансов финансов ресурс.
За да осигурим нормалното започване на учебната година, постоянната комисия към Министерския съвет в понеделник ще заседава и ще разгледа подадените заявления от всички училища – общински и държавни, които имат нужда от ремонт вследствие на наводненията или градушките.
Държа да подчертая, че всичко, казано дотук, бе направено само в рамките на една седмица. Предстои структуриране на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Това налага промени в нормативната уредба с оглед подобряване на координацията и осигуряване на превенция.
Ето защо приветствам ангажираността към проблема, която вие, народните представители от Четиридесетия парламент, проявихте, като съставихте постоянна комисия. Убедена съм, че съвместно с вас ще имаме много работа, защото се оказа, че държавата ни не е подготвена нито законодателно, нито институционално и населението ни също, за едно такова предизвикателство. Налагат се промени в редица нормативни документи, а също и правилна координация и превенция на мерките. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо министър.
Преминаваме към въпроса, отправен от народния представител Минчо Христов към министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Заповядайте, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин министър, уважаеми колеги! В периода преди изборите БСП официално и нееднократно е заявявала, че отдаването на концесия на автомагистрала "Тракия" е изключително неизгодна за България сделка. Вие също, господин министър, сте споделяли това мнение.
След като станахте министър обаче изведнъж променихте своята позиция. На въпрос дали ще развалите този криминален договор Вие обяснявате, че "се нуждаете от повече информация за тези неща".
Започнахте да увъртате, че нова процедура щяла да ни забави и да ни отдалечи от времето, “когато хората щели да пътуват спокойно до морето".
Вместо да бъде спряна тази престъпна сделка, както например препоръчва Вашият колега господин Паскалев, Вие заговорихте за одит на досега извършената работа по концесията.
Господин министър, обръщам Ви внимание, че на българите въобще няма да им е спокойно, когато ги накарате да плащат догодина около 50 лв. магистрална такса, за да отидат на море. Подчертавам също, че концесията е дадена без търг на няколко неизвестни португалски фирми, които ще изсмучат от нас, нашите деца и внуци вероятно около 8 млрд. лв. в продължение на 35 г.
Моят конкретен въпрос е: защо променихте така внезапно своето мнение за концесията за автомагистрала "Тракия"? Изгодна ли е според Вас тази концесия за българската държава? И още: защо една построена вече магистрала трябва да бъде отдадена на концесия, а не примерно липсващите около 160 км да бъдат построени с пари от Европейския съюз и от Европейската инвестиционна банка? Такива преговори са водени от бившите министри Евгени Чачев и Вашия колега Костадин Паскалев. И двамата твърдят, че това е по-изгодно за българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата, господин министър, за Вашия отговор в рамките на 3 мин.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Само няколко думи като начало на отговора дотолкова, доколкото въпросът, който аз получих, беше в малко по-различен вид и беше значително по-общ.
Искам първо да кажа няколко думи за процеса на концесиониране на автомагистрала "Тракия", затова защото се счита, че нашето общество е достатъчно добре информирано по него, включително и политическите сили. Аз лично считам, че не е така и затова от 1 септември т.г. ще снема секретността на договора. Ще можете да се запознаете с него и ако някой счита, че един договор, колкото и да е лош, колкото и да е хубав, по който е работено приблизително три години, може за три дни да бъде преоценен, за който са изразходвани значителни средства от концесионерите, т.е. от хората, които искаха да получат тази концесия, при това те са ползвали стотици специалисти, а аз бих могъл да го направя за три дни, сами разбирате, че това не е възможно
Прокуратурата, както знаете, оспорва законността на подписания договор и въпросът е отнесен във Висшия административен съд. Той трябва да се произнесе по въпроса дали процедурата е законосъобразна или не е законосъобразна. И не съм аз човекът, който може да даде такова решение, сами разбирате, вие сте депутати. Въпросът е как би трябвало да процедираме, ако съдът произнесе едно или друго решение? Разсъждавайки заедно с вас на глас, мога да ви кажа следното: ако съдът се произнесе, че процедурата е незаконна, няма никакъв проблем, договорът не влиза в сила, продължаваме процедура, обсъждаме и решаваме дали ще се концесионира или няма да се концесионира по принцип и каква да бъде процедурата за отдаване на концесия. При всички случаи тя ще бъде с търг, ако има следваща концесия.
Разсъждавайки за това дали трябва да се концесионира или да се изгражда със средства от европейски фондове и с участието на съфинансираща банка, трябва да ви кажа следното: да, господин Чачев е имал такова виждане, когато е бил министър, но това е било преди доста години. Всички меморандуми от тези фондове, имам предвид ФАР и ИСПА, вече не могат да бъдат допълвани и няма да се подписват нови. Така че финансирането на автомагистрала “Тракия” би могло да стане единствено от структурните фондове или кохезионния фонд. И това би могло да стане след 2007 г. - да започнем процедура, по която да искаме включването на автомагистралата, и като се имат предвид процедурите, които се спазват във взаимоотношенията ни с Европейския съюз, евентуалното започване и изграждане на магистралата би могло да стане след 2011-2012 г. Ако решим, че ще продължава финансирането с концесия, пак ви казвам, ще се обяви търг, ще се обяви процедура, ще се даде минимум 6-месечен срок, за да имат възможност, това което се изисква от потенциалните концесионери, те да си направят съответните изследвания, да предложат своите условия и съответната комисия да прецени кои от тях са най-добрите. Казвам всичко това, защото тук са депутати, тук са хора, които трябва да вземат решения заедно с правителството, защото този проблем от чисто транспортен се превърна в политически и аз лично считам, че такива проблеми не би трябвало да се решават на тъмно, не би трябвало да се решават непрозрачно, както е правено досега. Затова моят ангажимент и респективно ангажиментът, който аз ще предложа като решение на правителството, ще бъде такъв. Всичко зависи от това какво решение ще се вземе. И в края на краищата въпросът опира до това: искаме ли да имаме магистрала в скоро време или искаме по принцип да имаме магистрала и тя да стане примерно след десет години? Този въпрос, ако попитате мен, аз бих могъл, с всичките варианти за неговото решаване, да предложа да бъде внесен в Народното събрание и всички вие да вземете решение по този въпрос, въпреки че това е работа на правителството, а не на Народното събрание. Но тъй като изключително много се политизира този проблем, за него се говори в публикации във вестниците, пак казвам, ще имате достъп до цялата информация, която е по него, и съответно ще можете да си изработите и собствено мнение, а не това, което се чува или това, което се прочита.
Само няколко думи да ви кажа какво не е довършено по сегашния договор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин министър, само накратко, тъй като времето Ви отдавна изтече.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Секунда само, ако е възможно, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Въпросът е важен, така че заповядайте.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Не са завършени преговорите с Европейската инвестиционна банка за участието й в кредитирането на отделните лотове от магистралата. Не е завършена процедурата за получаване на съгласие от Евростат. Не са завършени разговорите между концесионера и Министерството на финансите по кредитното споразумение. Така че този договор на практика не може да влезе в сила в сегашния си вид. Освен всичко друго разбрах, че по него има и чисто технически грешки, които при всички случаи, дори той да е най-изрядният, предполагат повторно внасяне в Министерския съвет. Така че този договор в този си вид не може да стартира и аз бих искал по този начин да Ви отговоря. А какво е говорено преди предизборната кампания и какво е поместено от това, което аз съм казал, никога не съм си променял мнението, може би това ще го разберете и по-нататък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Христов, заповядайте за реплика.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин министър, позволете ми да не се съглася с Вас. Сделката не е политически въпрос, а е един чисто криминален въпрос. Не разбрах от Вас изгодна ли е според Вас тази сделка за българската държава? Аз това Ви попитах в моя въпрос.
Преди няколко седмици от тази трибуна попитах Вашия предшественик – господин Церовски, защо договорената цена на отсечките на магистрала “Тракия” е три пъти по-висока, отколкото на построените досега участъци? Попитах го защо се дава на концесия една магистрала, две трети от която вече е построена с пари на българската държава? Попитах го не го ли притесняват жестоките критики на еврокомисаря по разширяването – Оли Рен, че не препоръчва на никоя страна, кандидатстваща за Европейския съюз, да следва процедурите, избрани от българското правителство? Отговор, разбира се, не последва.
Ще Ви кажа и друго, господин министър. Заедно със Стела Банкова вече сме внесли законопроект за отпадане на скандалния чл. 3б от Закона за концесиите, позволяващ отдаване на обекти без публичен търг, това което беше използвано за магистрала “Тракия”. Надявам се, че колегите от парламента ще го гласуват бързо и така ще намалим изкушенията пред вашето правителство и лично пред Вас, в определен мащаб.
Аз прекрасно разбирам нежеланието Ви да разследвате престъпленията на днешните си коалиционни партньори – НДСВ и ДПС – като сделките с външния дълг; продажбата на БТК; енергоразпределителните дружества, криминално придобитите имоти на господин Симеон Борисов Кобургготски. Как обаче ще обясните на своите симпатизанти, на който вече сте обещали всички тези неща?
Колкото до магистрала “Тракия” най-официално и в качеството си на заместник-председател на Комисията за борба с корупцията Ви моля да ни предоставите договора за концесионирането на автомагистрала “Тракия”. Мисля, че това би било едно добро начало за нашата комисия, а защо не и за 40-ия парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин министър, заповядайте за дуплика.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин Христов, питате ме дали е изгодна за българската държава тази концесия и аз се опитах да Ви кажа, че това, което са го правили три години специалисти, аз не мога за три дни да кажа изгодна ли е или не е изгодна. И какво от това ако е изгодна, и какво от това, ако не е изгодна? Самият начин за отдаване на концесията се оспорва и той не е най-добрият начин, по който е трябвало това да стане. И аз не поддържам този начин. Дали е изгодна? Ще Ви кажа само няколко цифри, това са мои съждения, това са данни, според които се привлича 700 млн. частен капитал със сравнително ниска лихва, при добри условия, с 5-годишен гратисен период и срок за връщане 20 години от страна на концесионера. Сега ще ме попитате: ама, това добре ли е или е зле? Не мога да Ви кажа, защото не е имало конкурс, не е имало търг. Можело е да има и по-добри условия от тези, които са дадени тук. Как да Ви отговоря дали е изгодна или не е изгодна? Според мен самият начин за отдаване на концесия на пътищата или по-точно на магистралите и на други обекти е един от способите, който най-вероятно ще ползваме. Това не е въпрос, който аз ще реша, но така или иначе ще го ползваме, защото той привлича допълнителни капитали.
В България трябва да се ремонтират и обновят над 20 хил. км пътища. И ако всички средства, които на този етап от Европейския съюз се насочат само за това, те пак няма да стигнат. Затова една от сравнително модерните форми е именно привличане на така нареченото публично частно участие в различни обекти. А това, че концесията не е направена както трябва, че тя не получи подкрепата както на политическите сили, така и на голяма част от хората, това е факт и аз само поради тази причина считам, че тя трябва да бъде преразгледана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин министъра.
Преминаваме към последния въпрос от днешния парламентарен контрол. Той е зададен от народния представител Евдокия Манева към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Нерекултивираното депо за отпадъци в Долни Богров е една огромна екологична язва, която създава сериозни опасности за населението и за околната среда. Депото в Долни Богров е закрито през 1996 г. след 25-годишна експлоатация като единствено сметище по това време. На него са натрупани хиляди тонове отпадъци. Напомням, че в София ежедневно се отделят между 900 и 1000 т отпадъци, можете да си представите за 25 години какъв е обемът на отпадъците в този район! Замърсени са повече от 360 дка с различни отпадъци. През този период в тази огромна територия протичат какви ли не процеси, които водят до отделянето на токсични вещества.
Въпреки изискванията на закона повече от десет години не е предприето нищо за рекултивацията на сметището. Извършено е едно натрупване, запръстяване, което е с височина около 30 см и което изобщо не представлява рекултивация на сметището. Има различни проекти и намерения в тази област, но досега нищо не е направено, което създава, отново подчертавам, огромни рискове, които бяха реализирани по време на наводнението.
При наводнението на Долни Богров огромни маси вода са преминали през сметището и са замърсили значителни територии в района. Хората и околната среда в района са изложени на сериозна опасност. Вина за това носи кметът на района.
Ще напомня, че съгласно Закона за околната среда кметът носи пълна отговорност за събирането, оползотворяването на битовите отпадъци и за закриване на сметищата. Общият контрол обаче по спазването на разпоредбите на закона се извършва от министъра на околната среда. Предвидена е в чл. 107 и една голяма санкция – между 3500 и 10 хил. лв., за лицето, за кмета или друго виновно лице в общината, което не е взело мерки, за да се извърши рекултивация на съответното сметище.
Именно по тази причина, господин министър, аз искам да попитам, тъй като Вие сте в момента министър, независимо че това са неща, натрупани от години, каква отговорност ще потърсите от кмета на гр. София за отлаганата с години рекултивация на сметището в Долни Богров и създадената по тази причина опасност от екологична катастрофа при наводненията в района? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Матева! Сметището при с. Долни Богров, където са били депонирани битовите отпадъци на гр. София през периода 1972-1997 г., попада изцяло на територията на стари отработени кариери за инертни материали на Завод за стоманобетонни конструкции “Кремиковци” АД.
Площадката условно е разделена на старо сметище, разположено в южната част, и ново сметище, разположено в северната част. Експлоатацията на старото сметище е преустановена през 1982 г., а на новото – през 1997 г. Депонирането е спряно след Решение № 38 от 27 септември 1997 г. на Столичния общински съвет, с което кметът на общината е задължен да преустанови извозването на битови отпадъци на сметището, както и да изготви проект за поетапната му рекултивация.
С Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 12-3 от 2001 г. на директора на РИОС в София е разрешено реализирането на разработения проект от Техническия съвет на Столична община през 1998 г. – Проект “Саниране и рекултивация на сметоразтоварище при с. Долни Богров”.
Независимо от наличието на такъв проект в рамките на едногодишния срок на валидност на решението по ОВОС от 6 април 2002 г. инвеститорът, Столична община, не е предприел действия за реализацията му, като основната причина, която изтъква, е липсата на финансови средства. С цел осигуряване на финансови средства за проекта по Програма ИСПА на Европейския съюз в средата на 2003 г. Столична община е внесла в Министерството по опазване на околната среда и водите резюме на инвестиционните си намерения по отношение на Проект “Управление на отпадъците на гр. София”, в обхвата на който е включено и рекултивирането на сметището при с. Долни Богров.
Поради невъзможността от страна на Столична община да представи исканото от Европейската комисия цялостно решение, подчертавам, за интегрирано управление на отпадъците, както и да подготви необходимата проектна документация съобразно изискванията и правилата за финансиране по Програма ИСПА, проектът не е бил представен за одобрение.
Междувременно върху южната част на кариерата, тоест така нареченото старо сметище, е извършена ограничена техническа рекултивация и с течение на времето сметището се е самозатревило.
На 12 август 2005 г. и на 15 август 2005 г. представители на Министерството на околната среда и водите, в частност на РИОС – София, и на Басейнова дирекция “Дунавски район” са извършили проверки в района на находище “Челопечене”, на сметището в Долни Богров и прилежащите към него територии. При проверките е установено, че поради падналите интензивни валежи р. Лесновска е скъсала дигата в северната част на сметището, която защитава територията от наводняване при високи води. В резултат на това е повишено водното ниво на езерото, формирано от добивната дейност на кариера “Челопечене”, и част от сметището е под кота водно ниво, като в залетите участъци се наблюдават битови отпадъци. Дигата на р. Лесновска от страната на хвостохранилище, което е собственост на “Кремиковци” АД, също е разрушена.
По предварителна оценка разрушените участъци на дигата на р. Лесновска от страна на хвостохранилището са с дължина около 900 м, а на тези откъм сметището – около 1200 м.
В тази връзка на 16 август 2005 г., в Министерството на околната среда и водите е организирана среща с представители на антикризисния щаб и представители на всички други институции. На срещата е взето решение за незабавно изграждане и възстановяване на дигите по р. Лесновска до моста при с. Челопечене. При извършената на 23 август 2005 г. нова проверка е констатирано, че се извършва насипване на шлака по сухия откос на хвостохранилището и нивото на водата е намаляло значително след прокопаване на отводнителен канал.
В рамките на системата за мониторинг на водите, обслужвани от Министерството на околната среда и водите, регулярно се следи качеството на повърхностните и подземните води, като най-близките пунктове за мониторинг на водите на р. Лесновска са до моста на с. Долни Богров и пунктовете за мониторинг на подземните води при с. Кремиковци, с. Чепинци, гара Яна, с. Равно поле и гр. Елин Пелин.
След създалата се кризисна ситуация ще бъдат взети, подчертавам, извънредни проби и ще се извършат анализи на качеството на водите от страна на лабораториите при Изпълнителната агенция по околна среда. Всичко това е разпоредено, изпълнява се и се проследява от страна на Министерството на околната среда и водите.
Уважаема госпожо Манева, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 3, т. 4 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината наистина отговаря за избора на площадка, изграждане, поддържане и експлоатация, както и за закриване и мониторинг на депата за битови или строителни отпадъци или на други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови или строителни отпадъци. Това задължение на кмета кореспондира с чл. 66, ал. 1, т. 3 от Закона за местните данъци и такси, според който план-сметката на всяка община следва да включва и разходи за закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
Цялата законова разпоредба и подзаконови нормативни актове наистина вменяват в задължение на кмета на общината да следи всички тези процеси по отношение на закриването и рекултивацията на депата на територията на съответната община. В случая и до настоящия момент от страна на кмета на Столична община не е представен план и в РИОС, и в Министерството на околната среда и водите за закриване на депото. Във връзка с това Министерството на околната среда и водите ще предприеме необходимите административни наказания, предвидени в законовата уредба. Това ще бъде реализирано.
Но по-важното, което искам да кажа на всички граждани - и на Вас, госпожо Манева, и на уважаемите народни представители, е, че Министерството на околната среда и водите заедно с всички други институции и под ръководството на антикризисния щаб работят усилено за укрепване на дигите с оглед на превенция при една нова вълна от валежи, за да не се предизвика, както и Вие посочихте, екологична катастрофа. В момента вървят укрепителни действия и се възстановяват дигите по р. Лесновска.
Искам също да уведомя всички граждани, уважаемите народни представители и Вас, че се извършва мониторинг на всички комплексни значими язовири. Мониторингът е засилен, ежедневно се получава информация за нивото на водите във всички язовири и, ако е необходимо, има готовност от страна на Министерството на околната среда и водите и в мое лице да бъде актуализиран и адекватно регулиран изпускателният режим на съответните язовири.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря Ви, господин министър. Вие всъщност потвърдихте казаното от мен. Потвърдихте пълното безхаберие на Столичната община и пълното неглижиране на проблема с отпадъците. Това е от много години.
Аз искам да ви предложа освен това, което Вие съобщихте, че в момента правите, и още няколко неща:
Първо, настоявам да бъде потърсена отговорност на кмета. Имате възможност - това е чл. 107. Споменах вече за размера на санкцията, която може да бъде наложена, защото наистина нещата, които се случват в Столичната община в областта на отпадъците, е нещо недопустимо. Това е последната община, която представи план за управление. Вие споменахте, че това е причината, за да не могат да се вземат европейски средства за рекултивация на сметищата.
Искам обаче да Ви помоля да предприемете мерки да се извършат наблюдения, проверки и проби за състоянието на почвите в района и хората там да бъдат информирани за състоянието на техните земи; да им бъдат препоръчани мерки за предотвратяване и недопускане на неблагоприятни последици от замърсяванията, в случай че се констатира такова, а аз мисля, че то ще бъде констатирано, и като крайна мярка аз Ви предлагам да задължите кмета във възможно най-кратък срок да представи проект за рекултивация на това сметище, тъй като чл. 34 от закона дава право на министъра на околната среда при ежегодното разработване на държавния бюджет да предлага проекти, които се финансират от държавния бюджет.
Имайки предвид ситуацията в София, аз мисля, че е наложително рекултивацията на Долни Богров да се извади като самостоятелно мероприятие, което да се финансира от държавния бюджет. Затова, разбира се, трябва да се направи предписание на кмета да си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви и за спазеното време от две минути.
Заповядайте за дуплика, господин минисър.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Видно е, че Министерството на околната среда и водите има изключително адекватни и законосъобразни действия, които са предприети.
С оглед на това, което Вие казахте - с препоръките да се търси отговорност, естествено това може да бъде направено. Това, което е вменено като задължение от страна на законите в нашата страна, всичко това ще бъде проследено, както и тяхното изпълнение и спазване.
Това, което бих искал да кажа тук днес, е, че действително е редно да се извърши необходимата рекултивация на това сметище, още повече, че има доста сериозни проблеми по отношение на сметосъбирането и на другите депа, които се експлоатират и предстои да бъдат отредени на Столичната община и на всички столичани. Ние сме загрижени както за всички наши граждани, така и за столичани.
Затова аз си позволявам да изразя готовност от страна на Министерството на околната среда и водите да има изключително активна позиция и да предприеме необходимите действия и мерки за най-скоростно решаване на тези проблеми, но те наистина да бъдат решени фундаментално, а не на парче - да бъдат предложени адекватни технологии, да бъдат предложени площадки, които ще решат проблемите на София с оглед депонирането на отпадъците на София. Всичко това трябва да се предприеме, да се поставят основите и да се решават проблемите адекватно във времето. В това отношение ние ще положим необходимите усилия. От страна на екипа на министерството и лично от мен има готовност, така че ние ще работим за тяхното решаване в името действително на осигуряване на по-добри условия.
Всички вие, уважаеми народни представители, знаете, че ние като страна сме поели определени ангажименти в преговорния процес, не само с оглед на това, че трябва да бъдат приложени, а имаме и поети ангажименти за реализация на разделно сметосъбиране. Ако досега беше стартирало разделното сметосъбиране в София, всички много добре си даваме сметка, че един много голям процент от тези отпадъци щяха да отидат за рециклиране и в технологичен порядък те нямаше да бъдат насочени към съответните депа. Това е едно от нещата, които ние като правителство и като министерство изразявам готовност да стартираме и да се приложи в нашата страна – първо, заради нашите граждани, за да бъде страната ни чиста и приветлива в големите си градове и във всички населени места, така и с оглед на покриването на ангажиментите, които сме поели в преговорния процес и критериите, които трябва да постигнем. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин министъра.
С неговия отговор приключва и днешният парламентарен контрол.
Продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ.
Имаше заявени изказвания от народни представители по този законопроект. Господин Филип Димитров оттегли своята заявка за изказване.
Има думата господин Петърнейчев. Заповядайте, господин Петърнейчев.
ДОКЛАДЧИК Георги Петърнейчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Преди да започна своето изложение, искам да се представя, защото тук беше поставен въпросът да се представи всеки, който има отношение в тази област.
Аз съм председател на Съюза на българските автомобилни превозвачи в продължение на десет години. Голяма част от съзнателния ми живот е минала в транспорта – като директор, а след това и в частния бизнес съм се занимавал и продължавам да се занимавам с автомобилен транспорт; заслужил майстор на спорта по автомобилизъм. Претендирам, че разбирам добре тази материя.
Защо ще подкрепя закона? Беше съгласуван с всички браншови организации и бих казал, че голяма част при изработването на закона беше внесена и предложена от браншовите организации, които имат отношение.
Аз смятам – всички сме радетели, че въпросите, отнасящи се до отделен бранш, трябва да се свеждат до него и да се вземе неговото становище. Те активно участваха, тук могат да го потвърдят и господин Мирчев, и господин Иванов, в разработката на този законопроект и го приеха. Аз смятам, че всяко отклонение от това, което се прие от бранша, ще бъде грешка, защото те са хората, които са компетентни; те са хората, които ежедневно се сблъскват с тези проблеми и всичко онова, което е заложено в закона, ще улесни тяхната работа.
По отношение на четири и пет години от първата регистрация, което е заложено, искам да ви приведа един пример – че в някои от съседните ни държави, една Румъния, там няма четири години, там е само нови автомобили и автобуси. В пътническия и товарния трафик в страната може да влезе, да се регистрира и лицензира само нов автомобил. Аз съм дълбоко убеден, че тук, в тази зала, след година или две този въпрос ще се постави отново – тези години да се намалят, защото и изказващите се преди мен го казаха. Не може с тази техника – автобуси на 15-20 години, ние да рискуваме и да возим пътници в тях и то извън пределите на страната. Знаем какви бяха последиците миналата година. Но има една подробност, че всички онези автомобили, които са внесени до този момент, остават да съществуват в лицензите на превозвачите до тяхното напълно амортизиране или бракуване.
Поставям още един въпрос: защо трябва да изнасяме валута извън страната и да внасяме стари автомобили над 10 години, когато тези автомобили, които са на повече години, повече амортизирани, може да се препродават вътрешно и да отиват за вътрешни превози? Тези пари да не излизат от държавата, а да останат вътре в държавата. Всичко това е заложено в закона и ще стане. Затова браншовите организации, които бяха 12 на брой, положиха своите подписи и това предложение с подпис и печат на всяка браншова организация беше предадено при председателя на комисията проф. Мирчев. Чак тогава комисията се съгласи да започне да работи по промяната на този закон, който днес обсъждаме.
Аз няма да се впускам в детайли за всеки поотделно, но смятам, че този закон е добър. Може да има някакви промени между първо и второ четене, но те ще бъдат козметични. Добре е да се приеме и да се вслушаме в самите браншовици, в хората, които ще използват този закон в бъдеще. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Георги Петърнейчев? Не виждам.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Мирчев.
Струва ми се, че Вие разширихте малко тематиката на репликата, но доколкото сте централен участник в тази дискусия, нека да чуем и Вас.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател, прав сте.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да мотивирам необходимостта от приемането на този законопроект със следните аргументи.
Какви цели си поставихме? Първо, напълно подкрепям господин Петърнейчев, че може би това е рядкост, когато един законопроект се разработва от тези, които ще трябва да го ползват – Асоциацията на българските превозвачи. Действително мога да покажа, че 12 асоциации разработиха този закон. Ролята ми в предишното Народно събрание беше в работен порядък просто да организираме подготовката и разработването на такъв законопроект.
Какви цели ще постигнем с приемането на този законопроект?
Първо, особено важно е конкурентоспособността на българските превозвачи. Повтарям, на българските превозвачи. За да бъдат конкурентни, особено след година-две, ние трябва да модернизираме транспортните средства и това е една от задачите и начин българските превозвачи не само да запазят, а и да развиват участието си в разпределението на международните товарни и пътнически превози. Не е тайна, че някои превозвачи заеха една значителна част от международните пътнически превози. За да запазим и да съхраним интересите на България, на българските превозвачи в областта на международните превози – преди всичко товари и пътници, трябва да дадем знак и да сложим началото за модернизацията на транспортните средства.
Втората цел, която си поставяме, е да подобрим качеството на транспортната услуга по отношение на пътническите превози и в международно и вътрешно отношение, особено на таксиметровите услуги.
Всички знаем, че транспортният капацитет на регистрираните таксиметрови превозвачи – преди година променихме лицензионния режим с разрешителен, значително надвишава потребността от тези превози. Тук е въпрос и на контрол от страна на Държавната автомобилна инспекция, но нашата задача е да подобрим качеството на тази услуга. Те да бъдат лоялни не само помежду си, а и към градския електрически транспорт. За голямо съжаление тролейбусният транспорт, който е развит в 15 големи центрове на България, постепенно започва да изчезва като инфраструктура и забравяме, че той е екологичен вид транспорт. Лошо влияние върху това оказаха и таксиметровите превозвачи, които, от една страна, не се контролират от страна на автомобилната администрация и, второ, ние въведохме един много либерален режим, като премахнахме и изискването за финансова стабилност.
Третата задача, която си поставяме и която за съжаление все още не намира решение, това е опазването на околната среда. В Европейската стратегия за развитието на транспорта до 2010 г. наред с модернизацията на транспортната инфраструктура и модернизацията на транспортни средства особено внимание се отделя на ролята на транспорта за опазването на околната среда и безопасността на движението.
Приемайки този законопроект, го разглеждаме като първа стъпка в бъдеще, в скоро време в Закона за опазване на околната среда да предложим текстове или може би цял раздел, който също така да постави началото на отношението между транспорта и околната среда. Разбира се, тук е много важна и модернизацията на транспорта.
Не на последно място е, че с този законопроект искаме да поставим ясни правила по отношение на някои пътнически превози – автобусни и таксиметрови. Знаем, че има много несъвършени неща в Закона за автомобилните превози – по така наречените “случайни превози”, защото всеки, който пътува, ако срещне десет автомобила, на девет пише “случаен превоз”. Има и редица други проблеми, които ще обсъждаме по-нататък. Но една добре уредена рамка със закона и след това с наредбите ще даде възможност всички тези, които продават пътническа услуга, да бъдат така добри да се отчитат пред държавата по всички правила – за приходи, за данъци и т.н.
Приканвам всички народни представители да подкрепим този законопроект. Той е много важна първа стъпка. Разбира се, по-нататък може би ще се наложи да поработим по него между първо и второ четене, за да го доразвием и усъвършенстваме. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Мирчев.
Други заявили се за изказвания няма. Не виждам и новозаявени желания.
Обявявам разискванията за приключени.
Подлагам на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 502-01-16, внесен от Министерския съвет на 10 август тази година.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 9.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Оживените разисквания върху текстовете от предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози показват, че има действително работа, която трябва да бъде сторена между първо и второ четене, да се уточнят някои позиции, да се направят подходящи предложения.
По тази причина, господин председателю, правя предложение да подложите на гласуване удължаване на срока между първо и второ четене с една седмица, т.е. интегралният срок да бъде две седмици. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте удължаване на срока за внасяне на предложения по второто четене на законопроекта с една седмица.
Гласували 91 народни представители: за 72, против 13, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АДМИНИСТРАТИВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО И ТЪРГОВИЯТА С ОПТИЧНИ ДИСКОВЕ, МАТРИЦИ И ДРУГИ НОСИТЕЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОБЕКТИ НА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ ПРАВА.
Обръщам се към господин Папаризов и към колегите с въпрос и напомняне. Както знаете, в новия правилник, който е в действие, чл. 71, ал. 1 предвижда, че когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
Господин Папаризов, така ли сте подготвил доклада си?
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря, господин председател.
За съжаление при нас почти по всеки текст има предложения, така че ще бъде трудно да приложа…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Може би за щастие, тъй като така ще бъде пълноценна дискусията.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Ще ми разрешите ли преди това, господин председателю, да направя едно процедурно предложение – в залата да бъдат поканени господин Валентин Първанов – заместник-министър в оставка на Министерството на икономиката, господин Цачо Деянов – началник отдел в дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол" в Министерството на икономиката и енергетиката, и господин Григорий Динев – държавен експерт в същата дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбира се, господин Папаризов.
Уважаеми колеги, чухте предложението да бъдат допуснати в залата трима представители на Министерството на икономиката и енергетиката – заместник-министърът Валентин Първанов и двама началници на структурни звена.
Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам такова.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Моля, поканете представителите на министерството.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: "Глава трета".
Комисията подкрепя по принцип предложението за заглавието на главата на вносителя.
Има предложение на Михаил Миков, което се приема по принцип.
Предложение на комисията за наименование на Глава трета: “Лицензионен режим при производство и уведомяване при внасяне и изнасяне”.
Комисията предлага създаването на раздел І на глава трета със следното наименование: "Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство".
“Чл. 30. Изисквания за издаване на лиценз.”
По чл. 30 има предложение на вносителя, което се приема по принцип.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което в голямата си част се приема по принцип, но не се приема предложението на господин Миков по т. 4 "б" и "в".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В такъв случай, господин Папаризов, да гласуваме заглавието и новия Раздел І, след това да преминем към чл. 30.
Моля, уважаеми народни представители, да гласувате заглавието на глава трета, така както е предложено от комисията, а именно "Лицензионен режим при производство и уведомяване при внасяне и изнасяне" и новосъздадения раздел І на тази глава трета "Лицензиране на производителите на оптични дискове и матрици за тяхното производство".
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Заглавията са приети.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: От предложенията на господин Миков по чл. 30, които не са приети, едното очевидно има технически характер и е свързано с номерирането на членовете, но другото предложение е съществено, а именно предложението в т. 4 подточка "б":
"б) в т. 9 да се заличат думите "и за налична готова продукция към датата на подаване на заявлението"."
Както казах, това предложение не се приема от комисията.
Предложение на комисията за редакция на чл. 30:
"Изисквания за издаване на лиценз
Чл. 30. (1) Производството на оптични дискове или матрици за тяхното производство може да се извършва само от търговци, притежаващи лиценз за тази дейност, издаден от министъра на икономиката и енергетиката или от оправомощен от него заместник-министър.
(2) Лицензът се издава с цел осигуряване закрилата на авторското право и сродните му права.
(3) За издаване на лиценз за производство на оптични дискове или матрици в Министерството на икономиката и енергетиката се подава заявление по образец, утвърден от министъра на икономиката и енергетиката.
(4) Към заявлението се прилагат:
1. оригинал или нотариално заверено копие от съдебно удостоверение за актуално състояние на търговеца, издадено до два месеца преди подаване на заявлението;
2. оригинал или нотариално заверено копие от удостоверение за данъчна регистрация, удостоверение от териториалната данъчна дирекция за липса на данъчни задължения и декларация от лицето за липса на други публични задължения;
3. нотариално заверено копие на карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
4. свидетелство за съдимост на физическото лице, представляващо заявителя съгласно съдебната регистрация, и удостоверение от следствените служби за липса на образувани досъдебни производства срещу него;
5. документи, удостоверяващи собствеността или правото за ползване на предвидените за пускане в експлоатация мощности за производство на оптични дискове;
6. справка за производствените мощности по т. 5, съдържаща технологичната схема на производството, производителя, марката, модела, фабричния номер (описват се всички машини и устройства, включително и периферните), както и техническите данни за оборудването, включително производствен капацитет, разходни норми и данни за технологичния брак по техническа документация;
7. бизнес план за дейността;
8. удостоверение за регистрация на получен код за идентификация на източника (SID-код);
9. нотариално заверено копие на договор за наем или нотариален акт за собственост, придружени със скица или друг удостоверителен документ за разположението на производствените, складовите и служебните помещения в имота, в който са инсталирани мощностите за производство на оптични дискове или матрици;
10. справка за наличните количества суровини за производство на оптични дискове или матрици и за налична готова продукция към датата на подаване на заявлението;
11. документи за митническото оформяне на внесеното оборудване;
12. нотариално заверена от лицата по т. 4 декларация, че не са санкционирани през годината преди подаване на заявлението с влязло в сила наказателно постановление за нарушение по този закон и че не са свързани лица по смисъла на Търговския закон с лице, на което е отнет лицензът или му е отказано издаването на лиценз;
13. декларация, че производствените мощности по т. 5 са инсталирани;
14. документ за платена такса за разглеждане на заявлението.
(5) За производството на всеки отделен вид оптичен диск и за производството на матрици за тяхното производство от едно и също лице се издават отделни лицензи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли желания за изказвания? Не виждам.
Има предложение на господин Миков – единствено същественото, отклонено от комисията – в досегашната т. 9 на досегашната ал. 3, което е включено като т. 10 в новата ал. 4. Редакцията е за наличната готова продукция към датата на подаване на заявлението, което е включено в предложението на комисията и което господин Миков предлага да отпадне.
Моля, гласувайте първото предложение на господин Миков, което не се приема от комисията – да отпадне т. 4б “и за налична готова продукция”.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 85 народни представители: за 14, против 22, въздържали се 49.
Предложението на господин Миков не се приема.
Моля, гласувайте предложения от комисията текст на чл. 30.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Уважаеми господин председател, следват текстове от чл. 31 до чл. 36, където има предложения на господин Миков, но те са приети от комисията.
Предложенията на комисията са възприели по принцип текстовете на вносителя и някои промени в тях са чисто редакционни.
Как ще предложите – дали да ги изчитаме, или да приложим тази част от правилника, която ни позволява поне в тази част да приложим доклада на комисията по чл. 31 до чл. 36 включително?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Папаризов, виждам, че по чл. 31 поне в текста на доклада пише, че комисията не приема предложението.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Да, но по същество това е редакционна промяна на думата “правила” с “правилник”. Обикновено в комисиите има правила. Ние не го предлагаме, защото го считаме за техническо предложение. Не мисля, че това е съществено. Практиката на всички междуведомствени комисии е да имат правила, както и нашите комисии, а не правилници. Тук няма никакво съществено отличие в предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За народните представители, които не разполагат в момента с текста пред себе си, текстът на вносителя предвижда организацията на дейността на междуведомствената комисия да се урежда с правила, утвърдени от министъра на икономиката. Господин Миков предлага да се урежда с правилник, утвърден от министъра на икономиката. Очевидно това е еднороден характер на документа.
Господин Папаризов отправи под формата на въпрос едно предложение – дали пленарната зала би се съгласила текстовете от чл. 31 до чл. 36 включително така, както са редактирани от комисията, да бъдат разглеждани като текстове, по които няма направени предложения за промени, неприети от комисията, и да не бъдат четени в пленарната зала, а да бъдат включени в стенограмата от заседанието така, както са редактирани от комисията.
Моля пленарната зала да гласува това предложение за процедиране съгласно текста на ал. 1 от чл. 71 на нашия нов правилник.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Господин Папаризов, продължаваме с чл. 37.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: След чл. 37 нататък до чл. 40 няма съществени предложения, които комисията не е приела, с изключение на едно на господин Миков, което по същество беше грешка и при вносителя. Ние навсякъде го отхвърлихме, че решенията действат занапред. Очевидно във всички български нормативни актове даден лиценз или документ, или решение, действат занапред. Това е единственото, което ние не приемаме в този раздел.
Мисля, че такъв беше и случаят “действието на отнемането на лицензията е занапред” и в предишни текстове. Проблемът за неприемането е, че така е по силата на нормативните документи в България и няма нужда да казваме, че маслото е маслено, примерно.
Ако прецените, че тази промяна е несъществена, аз бих предложил да гласуваме членовете от 37 до 39 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Бих предложил на пленарната зала следната процедура. Да гласуваме все пак предложението на господин Миков, което не е прието от комисията, и което е по отношение на чл. 37. На стр. 12 господин Миков предлага в чл. 37 да се създаде нова ал. 6 със следния текст: “Действието на отнемането на лицензията е занапред”.
Както обясни господин Папаризов, счита се, че такъв текст се разминава с действащата нормативна уредба, но тъй като все пак този текст е включен в доклада, той е представен на пленарната зала, моля пленарната зала да вземе отношение по този текст.
Моля, който е за предложението на господин Миков за включване в законопроекта на такъв текст, да гласува “за”, който е против такъв текст, да гласува “против”.
Гласували 91 народни представители: за 36, против 13, въздържали се 42.
Предложението на господин Миков не се приема.
В такъв случай предлагам да гласуваме предложението на господин Папаризов. Още веднъж ще помоля залата да вземе отношение в този случай по действието на ал. 1 на чл. 71, тъй като все пак има направени предложения, които, макар че ние отклонихме, бяха предмет на разглеждане в пленарната зала. За непрочитане на текстовете, предложени от комисията – става дума за текстовете на три члена – чл. 37, чл. 38 и чл. 39, които, без да бъдат четени и гласувани в пленарната зала, да бъдат включени в стенограмата, а оттам и в текста на окончателния закон.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 88 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
“Задължения на лицензирания производител” – чл. 40. Има предложение на вносителя, което се приема по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Михаил Миков, което се приема по принцип от комисията, с изключение на т. 7, която гласи:
“7. Алинея 8 става ал. 9 и в нея след думите “контролните органи” се добавя “и придружаващите ги лица”. “
Има и предложение на народния представител Стефан Данаилов:
В чл. 40 ал. 2 да отпадне.
Предложение на комисията за чл. 40:
“Задължения на лицензирания производител
Чл. 40. (1) В мощностите за производство на матрици или оптични дискове задължително се инсталира кодът по чл. 30, ал. 4, т. 8.
(2) Кодът по ал. 1 се вгражда по начин, по който не може да бъде променен, и се поставя върху всеки произведен оптичен диск или матрица за производство на оптичен диск съгласно инструкция на министъра на икономиката и енергетиката.
(3) Всеки производител на оптични дискове без запис е длъжен да води регистър съгласно приложение № 1, съдържащ информация за количествата суровини за производство, данни за броя на произведените оптични дискове и вложения в тях материал, технологичния брак за всяка партида по действително отчетени стойности, както и имената на съответните възложители или купувачи.
(4) Всеки производител на оптични дискове, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, е длъжен да води регистър съгласно приложение № 2, съдържащ освен данните по ал. 3 и информация за заглавията на дисковете и номера на издаденото удостоверение по чл. 17.
(5) Всеки производител на матрици за производство на оптични дискове е длъжен да води регистър съгласно приложение № 3, съдържащ информация за броя на произведените матрици, технологичния брак, имената на възложителите и номера на издаденото удостоверение по чл. 17.
(6) Информацията по ал. 3, 4 и 5 се вписва във водените регистри ежедневно.
(7) Регистрите, водени от лицензиран производител, трябва да бъдат прономеровани, прошнуровани и заверени в Министерството на икономиката и енергетиката. Производителят представя регистрите за заверка в Министерството на икономиката и енергетиката до 15 януари на текущата година.
(8) Справки от водените регистри се представят за проверка в Министерството на икономиката и енергетиката на всеки три месеца и при поискване от междуведомствената комисия по чл. 31.
(9) В 7-дневен срок преди въвеждане в експлоатация на производствени мощности за производство на оптични дискове или матрици за тяхното производство, както и при унищожаване на технологичен брак, лицензираният производител писмено уведомява за това министъра на икономиката и енергетиката и министъра на вътрешните работи.
(10) Всеки производител е длъжен да съхранява регистрите по ал. 3, 4 и 5 и всички документи, удостоверяващи вписаната в тях информация, както и по един образец от всички произведени от него оптични дискове, в продължение на три години от започване на съответното производство, като при поискване ги представя на контролните органи по този закон за проверка, изследване или сравнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Папаризов.
Има две предложения, които не са приети от комисията.
Първото е на господин Михаил Миков по ал. 8 от разглеждания чл. 40 в редакцията на вносителя. Тя звучи така:
“(8) Производителят е длъжен да осигурява достъп на контролните органи до служебните, производствените...” и други помещения. Господин Миков предлага след “контролните органи” да се добави “и придружаващите ги лица”. Достъп не само на контролните органи, а и придружаващите ги лица до помещенията, където се осъществява дейността.
Комисията не подкрепя това предложение, в представената от нея редакция отсъства този текст.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Ако си спомняте, този текст отпадна доста по-рано в предишни текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението на господин Миков.
Гласували 91 народни представители: за 5, против 36, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Второто неприето предложение от комисията е на народния представител Стефан Данаилов, който предлага текстът на ал. 2 от текста на вносителя да отпадне – текст, който третира вграждането на кода по определен начин.
Който е за отпадането на ал. 2, гласува за, който е за оставането й – гласува против.
Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 8, против 33, въздържали се 46.
Предложението не се приема.
Преминаваме към гласуване текста на комисията за чл. 40 с подзаглавие “Задължения на лицензирания производител” и десет алинеи.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 7.
Член 40 е приет.
Заповядайте, господин Папаризов, да обясните ситуацията със следващия раздел и чл. 41.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
По предложение на господин Миков се създава нов “Раздел ІІ – Уведомления за вноса и износа на суровини и на оборудване за производството на оптични дискове и на матрици за тях”.
Този раздел се състои от чл. 41, чл. 42 и чл. 43, които изцяло са възприети от комисията.
Направена е една грешка и в предложението, и от незнание, в раздел ІІ, както е записан, е: “Уведомяване за внасяне и изнасяне на суровини за производство на оптични дискове и матрици за производството им”. Изразът “и матрици за производството им” не е коректен, тъй като матриците за производството не се правят от поликарбонати, в каквото е смисълът на целия този уведомителен режим. Той е свързан с поликарбонатите. Те се правят въобще от друг материал и просто този текст “и/или матрици за тяхното производство” трябва да отпадне от предлагания от комисията текст. Трябва да попадне също така и в чл. 1, ал. 2, който вече сме приели, както и в чл. 5. Ние съобразихме всички текстове преди това с предложенията на господин Миков.
Преди да обсъждаме може би и да приемем раздел ІІ като цяло, аз предлагам да отпадне изразът “и матрици за производството им”, както тук - в раздел ІІ, така и в чл. 1, ал. 2 и чл. 5, където ние бяхме включили това допълнение, неправомерно от чисто технологична гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам предложението, господин Папаризов. Въпросът ми е в самия текст на разглеждания сега чл. 41 колко пъти се употребява този израз?
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: В заглавието на раздел ІІ, както и в чл. 41, ал. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: “и/или матрици за тяхното производство” е казано, така ли?
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Някъде отпада само “и матрици”, защото следва текстът “или за внасяне и изнасяне на оборудване”, където има само “и”. Където има “и/или” отпада само “и”, защото “или” ще се отнася по-нататък по текста за другите думи.
Трябва да отпаднат изрази “и матрици за производството им”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам, господин Папаризов, но за да разбере пленарната зала, ще изчета двата текста така поправени, както предлага комисията:
“Раздел ІІ
Уведомяваме за внасяне и изнасяне на суровини за производство на оптични дискове или за внасяне и изнасяне на оборудване за производството на оптични дискове, матрици за производството им и други носители
Уведомление за внасяне или изнасяне на суровини
Чл. 41. (1) Лице, осъществило внасяне или изнасяне на суровини за производството на оптични дискове или матрици за тяхното производство, подава уведомление в Министерството на икономиката и енергетиката”.
Алинея 1 на чл. 41 я изчетох без израза, който е технически несъстоятелен. Виждате, господин Папаризов, че се получава нонсенс и трябва да отпадне “или”. Чета отново ал. 1:
“Чл. 41. (1) Лице, осъществило внасяне или изнасяне на суровини за производство на оптични дискове подава уведомление в Министерство на икономиката и енергетиката, което съдържа”.
Надолу се върви по съответния текст.
Предлагам първо да гласуваме отпадането на неточно от технологична гледна точка употребения израз “и матрици за производството им”, а в случая на ал. 1 “и/или матрици за тяхното производство”.
Моля, гласувайте за отпадането на тези два текста така както предлага комисията.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 4, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на този текст в чл. 41 и в заглавието е прието.
Моля сега да гласуваме и отпадането на същия израз “матрици за производството им” в чл. 1, ал. 2 и изразът съответно в чл. 5 – “и матрици за производството им”.
Гласувайте отпадането на тези два текста в, за съжаление, вече гласувани текстове, поради чисто фактологическа неточност.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.
Тези изрази отпадат във вече гласуваните текстове.
Връщаме се на Раздел ІІ, чл. 41.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Аз предлагам да гласуваме със съгласие на залата целия раздел ІІ “Уведомяване за внасяне и изнасяне на суровини за производство на оптични дискове или за внасяне и изнасяне на оборудване за производството на оптични дискове, матрици за производството им и други носители”, да гласуваме чл. 41, чл. 42, чл. 43 така, както се предлагат от комисията, на основата на приетото предложение за нов раздел, направено от господин Михаил Миков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Без да го изчитате в пленарната зала – за трети и последен път, уважаеми колеги, ще подложа това процедурно предложение на гласуване, след което ще процедираме, без да гласуваме, към отразяване в стенограмата на текстове без спор, но тъй като тук все пак имаше един израз, който отпадна, моля, гласувайте процедурното предложение да не се изчитат текстовете на трите члена – чл. 41, чл. 42 и чл. 43, а те да бъдат включени в стенограмата така, както се предлагат от комисията с поправката, която гласувахме, тоест отпадането на неточния текст.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете се включват в стенограмата.
Продължаваме с глава четвърта.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
Следва “Глава четвърта – Контрол”.
По нея има текстове на вносителя, които се подкрепят от комисията, има предложение от господин Миков за тяхното изменение, които също така се подкрепят. Това се отнася за текстовете до “проверка на място” – до чл. 48. То е за членове 41, 42, 43, 44, 45, 46 и 47 в редакцията на комисията, защото в отделни случаи се създават и допълнителни нови членове в резултат на предложения на господин Миков.
Комисията изцяло приема и текста на вносителите, и текстовете на господин Миков до чл. 46, включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Папаризов, гледайки точно редакцията на новия правилник, тя буквално гласи така: “Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат”.
Тук, в случая има направени и досега имаше направени, разбира се, ние гласувахме в пленарна зала да не се изчитат направените предложения от комисията, но доколкото предложенията на господин Миков са доста разгърнати тук, а те са приети по принцип от комисията, аз все пак предлагам Вие да изчетете текстовете на комисията, които не са толкова дълги, за да няма основание за оспорване на резултата и да гласуваме текстовете на комисията без да четем и да гласуваме предложенията на господин Миков, доколкото те, както пише в доклада, по принцип се приемат и никой не оспорва тази констатация на комисията.
Моля да изчетете съответните заглавия и текстове.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:
“Глава четвърта
Контрол
Лица, които подлежат на контрол
Чл. 44. (1) Всяко лице, което извършва сделки или дейности, за които се изисква лиценз, регистрация, удостоверяване или уведомяване по този закон, подлежи на административен контрол.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигуряват достъп на контролните органи до служебните, производствените и складовите помещения, където осъществяват дейността си, както и до водената документация.
Контролни органи
Чл. 45. (1) Контрол по този закон се осъществява от:
1. длъжностни лица, определени от министъра на икономиката и енергетиката – за дейностите по глава трета;
2. длъжностни лица, определени от министъра на културата – за дейностите по глава втора.
(2) Длъжностните лица по ал. 1 осъществяват контрола със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
Видове проверки
Чл. 46. Контролните органи могат да извършват внезапни или периодични проверки по документи и проверки на място.
Проверка по документи
Чл. 47. Проверката по документи обхваща проверка на документите, свързани със заявленията за лицензиране, за регистрация и за издаване на удостоверение или с подадените уведомления, както и последващи проверки на документите във връзка с извършваната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са текстовете на Глава четвърта – “Контрол”, предложени от комисията, която е отразила приетите от нея по принцип предложения на народния представител Михаил Миков. Това са новите членове 44, 45, 46 и 47.
Има ли изказвания по тези четири текста? Не виждам. Няма предложения, които не са приети от комисията.
Моля, гласувайте четирите текста, така както са предложени в редакцията на Комисията по европейски въпроси.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: “Проверки на място”.
Комисията предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 48. По него има предложение на вносителя, което се приема по принцип от комисията, и предложения на господин Михаил Миков, които се приемат по принцип в по-голямата си част, но не се приемат предложенията по т. 1, т. 2 и т. 4.
Какво гласи това? По т. 1, то е чисто редакционно: думите “по чл. 41” се заменят с думите “по чл. 44”. Очевидно тук има грешка, защото това предложение се приема, но то е чисто систематичното място, него не трябва да чета. Важни са предложенията по т. 2 и т. 4, които не се приемат от комисията, и бих желал да ги прочета изцяло:
“2. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Носители на авторско право или на сродно на него право, както и представители на техните организации, могат да присъстват при извършването на проверките, ако те се предприемат по техен сигнал или ако контролните органи ги поканят за това.”
“4. Създават се нови ал. 4 и 5 със следното съдържание:
“(4) В случаите, когато се касае за проверка на помещения по ал. 1, служещи за жилище, проверките се извършват от длъжностните лица по чл. 45, съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, при спазване разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
(5) Когато в хода на извършената проверка бъде установено наличието на достатъчно данни и основателни предположения, че извършваното правонарушение съставлява престъпление от общ характер, длъжностните лица по чл. 45 незабавно уведомяват за това органите на Министерството на вътрешните работи, като полагат всички усилия и вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.”
Член 48 в редакция на комисията:
“Проверка на място
Чл. 48. (1) Проверката на място се извършва в служебните, производствените и складовите помещения на лицата, които подлежат на контрол по този закон, в присъствието на лицето, което ги представлява, съгласно съдебната регистрация, или на лица, които работят за тях. При отсъствие на тези лица проверката се извършва в присъствието на поне един свидетел.
(2) Длъжностните лица, осъществяващи проверката на място, имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните помещения;
2. да проверяват превозните средства, които влизат или излизат от производствените и складовите помещения на проверяваните обекти;
3. да изискват предоставянето на документи във връзка с контролираната дейност;
4. да проверяват екземпляри от произвеждани и произведени носители в производствените и складовите помещения;
5. да изискват писмени и устни обяснения от работници, служители, контрагенти на проверяваното лице и от всички лица, които се намират в проверяваните помещения в момента на проверката;
6. да изискват от трети лица документи, сведения и съдействие, необходими за проверките;
7. да извършват насрещни проверки на място в служебните помещения на трети лица по въпроси, свързани с проверката.
(3) Когато проверката е сложна и изисква специални знания, контролните органи могат да привличат експерти в съответната област.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Папаризов.
Уважаеми колеги, имате три текста, предложени от господин Миков, които комисията не е приела, освен първото, касаещо техническото уточнение.
Господин Папаризов желае да вземе отношение.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Бих искал да обясня мотивите на комисията, тъй като господин Миков го няма, и това, разбира се, ще направя само от свое име. Не приемаме предложението по ал. 2: представители на заинтересованите организации да присъстват на проверките, и с това се съгласи господин Миков, че все пак контролните органи са тези, които могат да вършат своята работа изцяло и не е редно в процеса на контрола, заинтересовани лица да влизат в конфликт. Това би било едно недоверие към съответния контролен орган. В компенсация обаче на това, за сигурност на тези, които са поставили въпроса за проверката, според нас е изключително важно, когато една проверка завърши с яснота, че има нарушение на този закон, на авторското право и сродните му права, когато се реши да бъде унищожаван, предметът на нарушението да бъде унищожаван в присъствието на заинтересованите лица.
Това добавихме в този закон и в Закона за авторското право и сродните му права, дотолкова доколкото сме имали подобни случаи в Закона за търговските марки. Тази възможност за обективно присъствие на заинтересованите лица според нас е важна именно там, когато завърши проверката, установи се нарушението и е необходимо да се унищожат предметите на нарушението на авторското право.
Имаше едно съгласие да постъпим така, но господин Миков не е в момента в залата, за да го потвърди.
Що се отнася до ал. 4 и 5, тук ние доста се затруднихме да ги приемем, защото все пак става дума за работни помещения, които се използват за жилища. Не ни беше ясно кога това е възможно. И второ, съгласно наказателното право такава проверка не може да се извърши без разрешението на съдия, ако това е лично жилище. По тази причина не можахме да приемем ал. 4.
Алинея 5 според нас навлиза в област на наказателното право и съдържа текстове, на които очевидно систематичното място не би могло да бъде в този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Папаризов. Той изчете пред вас текстовете на предложението на господин Миков, сподели и мотивите на комисията те да не бъдат приети.
Има ли други изказвания по предложението на господин Миков, което не е прието от комисията? Не виждам.
Моля, гласувайте предложението на господин Миков за включване на три нови текста – предложение, което не е прието от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 21, против 28, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Пристъпваме към гласуване на предложението на комисията за новия чл. 48.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Член 46 на вносителите е приет по принцип. След това обаче следва предложение на господин Миков за чл. 49, който би разписал взаимоотношенията между длъжностните лица и присъстващите на проверката представители на заинтересованите лица, които току-що не приехме, и аз не зная дали да го чета или просто да го гласуваме, тъй като току-що отхвърлихме предложението по време на проверките да присъстват заинтересовани лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля все пак да ги прочетете.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов:
“ Чл. 49. (1) Когато лицата по чл. 48, ал. 2, не са присъствали при извършването на проверка по чл. 46, контролните органи ги уведомяват за проверката и им дават възможност да се запознаят с цялата документация по нея.
(2) Длъжностните лица, които извършват проверките, както и лицата, които са придобили достъп до документацията по проверките, са задължени да опазват търговската тайна и да не разгласяват данни за проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверките, съставляваща търговска тайна, извън предназначението й.
(3) Когато по предварително подаден сигнал от лицата по чл. 48, ал. 2, не са предприети контролни действия по чл. 46, контролните органи са длъжни да предоставят мотивиран отказ или информация относно причините, поради които проверката не е извършена.
(4) Лицата по чл. 44 са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.”
Комисията не приема предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 49:
“Опазване на търговска тайна
Чл. 49. Длъжностните лица, които извършват проверките, както и лицата по чл. 48, ал. 3, са длъжни да пазят търговската тайна и да не разгласяват данни за проверките преди тяхното приключване, както и да не използват информацията от проверките, съставляваща търговска тайна, извън предназначението й.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Папаризов, доколкото мога да проследя текстовете на предложението на господин Миков, то не се отнася само до онези лица, които изключихме току-що от редакцията на чл. 48.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Неговата ал. 2 съвпада с оригиналния чл. 46 и в тази му част тя е приета, защото съвпада с текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, имате пред вас предложението на господин Миков, което не е прието от комисията и текста на комисията. Имате ли желание за изказвания? Не виждам.
Подлагам на гласуване първо предложението на народния представител Михаил Миков за редакцията на чл. 49, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 7, против 31, въздържали се 64.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 49 така, както е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: По чл. 47 има предложение от народния представител Михаил Миков – чл. 47 да стане чл. 50.
Комисията приема предложението.
“Контрол при въвеждане в експлоатация и
при унищожаване на брак
Чл. 50. При въвеждане в експлоатация или в пробен пуск на производствени мощности за производство на оптични дискове и/или матрици за тяхното производство, както и при унищожаване на технологичния брак, задължително присъстват длъжностни лица от Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, искам да ви дам една информация. Този текст е последният текст, включен в доклада на Комисията по европейска интеграция по част втора от законопроекта, който четем. Очевидно ще има и част трета. Но следващата точка от нашия дневен ред е второто четене на Законопроекта за защита от шума в околната среда. Водеща е Комисията по околната среда, така че след гласуването на последния текст, ще продължим с този законопроект.
Подлагам на гласуване чл. 50 така както е предложен от комисията.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстът се приема единодушно.
Преминаваме към последната точка девета от нашата програма за работа:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА ОТ ШУМА В ОКОЛНАТА СРЕДА.
Давам думата на народния представител Георги Божинов, който да представи доклада на Временната комисия по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Представям ви доклад относно второ гласуване на общ Законопроект за защита от шума в околната среда, внесен от народния представител Георги Божинов и група народни представители и от народния представител Борислав Великов и Долорес Арсенова.
Уважаеми господин председател, на свои заседания Временната комисия по околната среда и водите разгледа общ Законопроект за защита от шума в околната среда, постъпилите писмени предложения на народни представители и направените предложения по време на заседанията.
Комисията предлага на Народното събрание следният Законопроект за защита от шума в околната среда.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона и ви моля да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложения от комисията текст за наименование на закона: “Закон за защита от шума в околната среда”.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: “Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Член 1 на този закон е представен на народните представители. По него има предложение на народната представителка Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията, и комисията предлага на народните представители да гласуват следната редакция на чл. 1:
“Чл. 1. Този закон урежда:
1. оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, и от локални източници на шум;
2. определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда и разработването на стратегически карти за шум;
3. акустичното планиране чрез разработването на плановете за действие въз основа на резултатите от картотекирането с оглед предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи, при които превишаването на стойностите на даден показател на шум може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, или за запазване стойностите на показателите на шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени;
4. достъпа и предоставянето на информация на обществеността за шума в околната среда и неговото въздействие;
5. компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.”
По чл. 2 е постъпило предложение от народната представителка Евдокия Манева, което е редакционно и комисията го подкрепя.
Комисията подкрепа по принцип текста на вносителя за чл. 2 и предлага на народните представители да го подкрепят в следната окончателна редакция:
“Чл. 2. Целите на този закон за създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум се постигат чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.”
По чл. 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 3. (1) Този закон се прилага се прилага за шума в околната среда, на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и научноизследователски организации.
(2) Този закон не се прилага за шума:
1. предизвикан от лицето, подложено на неговото въздействие;
2. предизвикан от домашни дейности;
3. предизвикан от съседи в жилищни сгради;
4. на работните места;
5. в транспортните средства;
6. в зони на военни действия.
(3) Оценката, управлението и контролът на шума в работната среда се осъществяват в съответствие със Закона за здравословни и безопасни условия на труд и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4) Оценката, управлението и контролът на шума в жилищните и обществените сгради се осъществяват в съответствие със Закона за здравето, както и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(5) Изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
(6) Изискванията за ограничаване на вредния шум при проектирането и изпълнението на строежите се определят в съответствие със Закона за устройството на територията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Божинов.
На вашето внимание са текстовете на глава първа – Общи положения и текстовете на трите члена към тази глава.
Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте глава първа и трите члена, както са предложени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: “Глава втора – Стратегически карти за шум и планове за действие”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава втора.
По чл. 4 е постъпило предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя и, отчитайки това предложение, предлага следния текст:
“Чл. 4. (1) За агломерациите, основните пътища, основните железопътни линии и основните летища на територията на страната се разработват и одобряват стратегически карти за шум в околната среда.
(2) В рамките на стратегическите карти за агломерациите се разработват отделни стратегически карти за шум от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, от промишлени дейности и други, при наличие на такива източници на шум в съответната агломерация.
(3) Стратегическите карти за шум по ал. 1 съдържат текстова и графична информация за:
1. предходна, настояща и очаквана шумова ситуация, определена чрез стойностите на показателите за шум;
2. надвишаване на граничните стойности на показателите за шум;
3. броят на жилищата, детските и лечебните заведения, училищата и научноизследователските организации в определен район, които са изложени на завишени стойности на показателите за шум;
4. броят на хората, обитаващи район изложен на шум.
(4) Стратегическите карти за шум по ал. 1 определят районите с констатирано превишаване на стойностите на даден показател на шум, което може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората и за които се прилагат планове за действие по чл. 6.
(5) Стратегическите карти за шум по ал. 1 се преразглеждат и при необходимост се актуализират най-малко веднъж на всеки пет години от датата на одобряването им от компетентните органи по чл. 5, ал. 6."
По чл. 5 има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 5 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 5. (1) Стратегическите карти за шум се възлагат за разработване от:
1. кметовете на общини – за агломерациите;
2. министъра на транспорта и съобщенията – за основните железопътни линии и основните летища;
3. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за основните пътища.
(2) Кметовете на общини представят проектите на стратегическите карти за шум за становище на министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите най-късно 4 месеца преди крайната дата за одобряването им по § 2.
(3) Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите в двумесечен срок от представянето на проекта на стратегическа карта за шум изпращат становище до кметовете на общини, което се отразява при подготовката на окончателен проект на стратегическа карта за шум.
(4) Извън случаите по ал. 1, т. 1 стратегически карти за шум могат да се възлагат за разработване от кмета на съответната община по негова инициатива, като се одобряват от съответния общински съвет.
(5) Министърът на транспорта и съобщенията и министърът на регионалното развитие и благоустройството представят проектите на стратегически карти за шум за одобряване от министъра на здравеопазването най-късно четири месеца преди крайната дата за одобряването им по § 2.
(6) Стратегическите карти за шум по ал. 1 се одобряват от:
1. общинските съвети – за агломерациите;
2. министъра на здравеопазването – за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища по предложение на експертен съвет към него.
(7) Функциите и съставът на експертния съвет по ал. 6, т. 2 се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Председателят на експертния съвет се определя от министъра на здравеопазването, а заместник-председателят – от министъра на околната среда и водите. Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите определят по равен брой членове на експертния съвет."
По чл. 6, който е обект на вашето внимание, няма направени предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 6 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 6. (1) С цел управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда в агломерациите и в районите по чл. 3, ал. 1 в непосредствена близост до основните пътища, основните железопътни линии и основните летища, до промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, както и до локални източници на шум се разработват планове за действие.
(2) Плановете за действие по ал. 1 съдържат анализи на текущото състояние, прогнози и мерки за намаляване и предотвратяване на шума, свързани с превишаване на граничните стойности на даден показател на шума в околната среда в районите на агломерациите и в близост до основните пътища, основните железопътни линии и основните летища на територията на страната.
(3) Плановете за действие по ал. 1 се преразглеждат и при необходимост се актуализират най-малко веднъж на всеки пет години от датата на одобряването им от компетентните органи по чл. 8, ал. 2.
(4) Мерките за намаляване и предотвратяване на шума в околната среда, предвидени в плановете за действие, се осъществяват в посочените в тях срокове и се финансират от собствениците на обектите и съоръженията – източници на шум в околната среда, а в случаите на сключени концесионни договори – от концесионерите.
(5) Мерките за намаляване и за предотвратяване на шума в околната среда от промишлени инсталации и съоръжения в категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, са част от условията на комплексното разрешително. “
“Чл. 7. Изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум по чл. 4 и към плановете за действие по чл. 6 се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
"Чл. 8. (1) План за действие се възлага за разработване от:
1. кмета на съответната община – за агломерациите по реда на разработването, одобряването, отчета и контрола на общинските програми за опазване на околната среда по Глава пета от Закона за опазване на околната среда;
2. министъра на транспорта и съобщенията – за основните железопътни линии и основните летища;
3. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за основните пътища.
(2) Плановете за действие по ал. 1 се одобряват от:
1. общинските съвети – за агломерациите;
2. министъра на здравеопазването – за основните железопътни линии, основните летища и основните пътища по предложение на експертния съвет по чл. 5, ал. 6, т. 2.
(3) Мерките от плановете за действие са неразделна част от съответната общинска програма за опазване на околната среда.
(4) Извън случаите по ал. 1, т. 1 планове за действие могат да се възлагат за разработване от кмета на съответната община и по негова инициатива, като се одобряват от съответния общински съвет."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, точно в 14,00 ч. господин Божинов завърши докладването на последния текст от глава втора на законопроекта. На вашето внимание е заглавието на Глава втора – "Стратегически карти за шум и планове за действие" и текстовете на членове 4, 5, 6, 7 и 8, така както са предложени от комисията.
Не виждам желание за изказвания по тези текстове.
Моля, гласувайте заглавието на Глава втора и текстовете на съответните членове, предложени от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Благодаря на господин Божинов.
Благодаря на колегите, които са в пленарната зала.
Уважаеми колеги, преди да закрия заседанието, ще направя две съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще проведе първото си заседание на 31 август 2005 г., сряда, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1.
На 31 август 2005 г., сряда, от 14,15 ч. в зала "Запад" на Народното събрание Комисията по правни въпроси ще проведе заседание.
Следващото заседание ще бъде на 31 август, сряда, от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,03 ч.)



Председател: Георги Пирински

Секретари: Райна Йовчева
Митхат Метин