Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-09-20

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Юнал Лютфи и Петър Берон 
Секретари: Силвия Стойчева и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирали са се общо 182 народни представители. Разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, както знаете, в петък на 16 септември беше гласуван дневният ред за днешното извънредно заседание. Бих искал да ви го прочета още веднъж, за да го имаме предвид:
1. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето.
2. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
3. Първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
4. Първо четене на Законопроект за акцизите.
5. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата.
6. Второ четене на Законопроект за правната помощ.
7. Второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
8. Второ четене на Законопроект за ветеринарномедицинската дейност.
 
Предлагам да преминем към първа точка на нашия днешен дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що господин Местан с основание постави въпроса, че това са три важни законопроекта, касаещи три министерства. Не считам, че е редно отсъствието на техни представители. Оставям Председателството да реши този проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате предвид съответните министри ли?
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Да, съответните министри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Както знаете, господин Китов, винаги съм споделял разбирането, че министрите по съответните законопроекти трябва да бъдат тук. Веднага ще помоля колегите от администрацията да се обадят в кабинетите на уважаемите министри и до 15 минути да получим информация кои от тях ще присъстват и какво ще направят в случай, че лично не могат да вземат участие в заседанието. Евентуалният заместник-министър, който ще изпратят, би трябвало изцяло да бъде в курса по съответния законопроект, за да може да вземе отношение в залата.
Съгласен съм с Вас, господин Китов, и с господин Местан и оттук нататък ще имам специално грижата преди заседанието да изяснявам въпроса и да мога да информирам пленарната зала за участието на министрите.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Правя процедурното предложение господин Раймонд Сапарев – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на труда и социалната политика, да присъства в залата по тази точка от дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложението, направено от господин Китов, е господин Раймонд Сапарев – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на труда и социалната политика, да бъде в залата за първото четене на Закона за здравето.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 2.
Моля господин Сапарев да бъде поканен в пленарната зала.
Заповядайте, господин Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов:
“ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазването за първо гласуване на
законопроекти за изменение и допълнение на Закона за
здравето: законопроект № 554-01-40, внесен от Христина Христова
и група народни представители на 31.08.2005 г.; законопроект
№ 554-01-43, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев на
7.09.2005 г.; и законопроект № 554-01-48, внесен от Борислав Китов
на 14.09.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 септември 2005 г., Комисията по здравеопазването разгледа законопроектите за изменение и допълнение Закона за здравето: № 554-01-40, внесен от Христина Христова и група народни  представители; № 554-01-43, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев; и № 554-01-48, внесен от Борислав Китов.
На заседанието присъстваха вносителите на законопроектите, министърът на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски, министърът по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева, заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков, заместник-министрите на образованието и науката госпожа Ваня Добрева и госпожа Екатерина Виткова, председателят на Съвета на ректорите на медицинските вузове проф. Овчаров, председателят на Българското сдружение на специалистите по здравни грижи проф. Маркова, както и представители на двете съсловни организации.
Народните представители бяха информирани за проведените дискусии и работната среща относно законопроектите, внесени от народния представител Христина Христова и група народни представители и от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев, както и за постигнатото съгласие за внасянето от народния представител Борислав Китов на законопроект, съдържащ съгласувани текстове, уреждащи изискванията на Европейския съюз относно образованието и квалификацията на медицинските сестри и акушерките.
Мотивите относно необходимостта от предложените изменения и допълнения в Закона за здравето във връзка със синхронизацията на българското законодателство с правото на Европейските общности бяха представени от министъра по европейските въпроси госпожа Меглена Кунева. Тя информира народните представители относно техническите адаптации към Присъединителния договор на Република България, в които е определено изискването за притежаване на образователно-квалификационната степен “бакалавър” от медицинските сестри и акушерките.
В хода на дискусията членовете на дискусията се обединиха около становището за необходимостта от цялостна реформа на колежанското медицинско образование впоследствие с цел уреждане на въпросите за образованието и квалификацията на останалите медицински специалисти, обучаващи се в медицинските колежи.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето: законопроект № 554-01-40, внесен от Христина Христова и група народни  представители; законопроект № 554-01-43, внесен от Антония Първанова и Тодор Кумчев; и законопроект № 554-01-48, внесен от Борислав Китов.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Китов.
Има доклад и Комисията по образованието и науката. Давам думата на господин Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
“ДОКЛАД
относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за
здравето № 554-01-40 от 31 август 2005 г., внесен от народния представител Христина Христова; законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-43 от 7 септември 2005 г., внесен от народния представител Антония Първанова и народния представител Тодор Кумчев; и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-48 от 14 септември 2005 г., внесен от народния представител Борислав Китов
На заседание от 8 септември 2005 г. Комисията по образованието и науката съвместно с Комисия по здравеопазването разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-40 от 31 август 2005 г., внесен от народния представител Христина Христова.
На заседание от 14 септември 2005 г. Комисията по образованието и науката разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев, и законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-48 от 14 септември 2005 г., внесен от народния представител Борислав Китов.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на труда и социалната политика, ректори на висши медицински училища, както и представители на неправителствени организации.
В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител народния представител Христина Христова и група народни представители се правят промени в глава 7 “Медицинско образование”, “Медицинска професия”, “Медицински научни изследвания върху хора”, “Медицинска наука”. С изменението се цели да се постигне съответствие с преговорните ангажименти на Република България с Европейския съюз по глава 2 “Свободно движение на хора” и да се премахнат дискриминационни изисквания спрямо граждани на държави-членки на Европейския съюз, които ще упражняват медицинска професия в Република България. С предложението за отмяна на ал. 3 от чл. 175 се премахва възможността за придобиване на образователно-квалификационната степен “специалист по…” по специалности от професионални направления “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве”, осъществявано в медицинските колежи. С промяната ще се постигне хармонизиране на обучението по тези специалности с европейските директиви. Създава се възможност медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти да придобиват образователно-квалификационна степен “бакалавър” във факултети или филиали на висшите училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование. Предвижда се съществуващите медицински колежи в структурите на висшите училища да се преобразуват според изискванията на Закона за висшето образование. В законопроекта се приравняват правата на лицата, които притежават дипломи за завършено висше образование “специалист по…”, с правата на лицата, получили дипломи за образователно-квалификационната степен “бакалавър”.
В проведената дискусия бе подчертано, че медицинските колежи в системата на висшето образование в България не отговарят на духа и философията на Болонския процес. Получаването на образователно-квалификационната степен “специалист по…” като степен на професионално висше образование не съществува в страните на Европейския съюз. Пълноценното участие на висшите училища в Европейското образователно пространство с неговото двустепенно висше образование – бакалавър и магистър, поставя императива българската образователна система да приведе своята структура и степени на обучение в съответствие с Болонската декларация. Предложеният законопроект е начална стъпка за реформа на колежанското образование и за разкриване на перспективи за реализация на европейския трудов пазар. Изказано бе мнение, че предвиденият срок за преобразуване на съществуващите колежи е кратък и следва да се удължи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Извинете за момент, господин Местан.
Уважаеми колеги, очевидно между вас имате много какво да си споделите – върви един оживен процес на разговори в залата. Аз бих предложил да се обърне внимание на трите законопроекта, които сега разглеждаме, те са внесени от наши колеги народни представители и засягат твърде съществени въпроси на квалификационните степени в системата на здравеопазването и образованието в тази сфера. Разбира се, онзи разговор, който не търпи отлагане, би могъл да се проведе и в кулоара. Но, уверявам ви, това, което се чува оттук, е един шум, който не говори, че в залата се работи.
Заповядайте, господин Местан.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Благодаря Ви, господин председател.
“Законопроектът на народния представител Антония Първанова и народния представител Тодор Кумчев е в резултат на поетите ангажименти на Република България по глава 2 “Свободно движение на хора” и по-конкретно в областта на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации. Предложените промени имат за цел да транспонират разпоредбите на Директива на Съвета 93/16 ЕИО от 5 април 1995 г. за улесняване на свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, свидетелства и други удостоверения за професионална квалификация. Предвидените текстове в законопроекта ще утвърдят дипломите за завършено висше образование по медицина, стоматология, фармация и обществено здраве като единствен документ, с който ще се удостоверява пълната правоспособност за упражняване на тези регулирани професии.
В дискусията бе акцентирано, че с предложението за отмяна на чл. 184 няма яснота дали само с дипломата като единствен документ са гарантирани необходимите изисквания за упражняване на регулирани професии. Заявеният от българското правителство ангажимент за разграничения на академичното признаване от признаването на професионална квалификация за упражняване на регулирана професия налага разпоредбите на законопроекта да се съобразят с Директива 93/16 ЕИО. Член 23 от директивата предвижда дипломата за професионална квалификация “лекар” да гарантира, че титулярът е придобил по време на пълния курс на обучение необходимите знания и е преминал необходимата клинична практика. От дипломата трябва да е видно, че пълният курс на обучение е с най-малко шест години продължителност или 5500 часа теоретическа и практическа подготовка. При спазването на тези изисквания дипломата ще съответства на Техническите адаптации към Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и ще е единствен документ, който ще удостоверява едновременно академичната и професионалната квалификация, съответно “магистър по медицина” и “магистър-лекар”.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето с вносител народния представител Борислав Китов урежда статута на медицинските колежи и обучението в тях в съответствие с изискванията на Европейския съюз. Предвижда се обучението за придобиване на образователно-квалификационната степен “бакалавър” да се провежда във факултети или филиали на висшите медицински училища, преобразувани съгласно Закона за висшето образование. Според мотивите на вносителя с предлагания законопроект се създава професионално направление “Здравни грижи”, което ще включва обучение по специалностите медицински сестри, акушерки и другите асоциирани медицински специалисти. В настоящия момент тези специалности са в професионалното направление “Обществено здраве”, което не отговаря на секторните европейски директиви за медицинските професии. Медицински сестри и акушерки, които не са завършили обучението си до 1 септември 2006 г., ще могат да продължат обучението си без приемен изпит и да придобият образователно-квалификационна степен “бакалавър”, а завършилите ще имат възможност да упражняват професията си в страната без придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” след приравняване на дипломите им по ред и начин, уредени от министъра на здравеопазването.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно предлага и трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето да бъдат приети на първо гласуване.” Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И аз Ви благодаря.
Има становище на Комисията по европейска интеграция по двата законопроекта.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На две отделни заседания ние разгледахме на 1 септември т.г. законопроекта, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители, и на 15 септември т. г. законопроекта, внесен от народния представител Антония Първанова и група народни представители.
Ние имахме готовност да разгледаме и законопроекта, внесен от д-р Китов, но той не се яви на заседанието - действително в същото време вървеше и заседание на Комисията по здравеопазването, така че в отсъствието на вносителя не можахме да вземем становище, въпреки че сигурно щяхме да го подкрепим. Все пак третият законопроект не се отнася в такава степен до регулираните професии. Той решава принципни въпроси, които тук бяха отбелязани от колегите. Най-пряко отношение към регулираните професии и взаимното признаване на дипломите имат първите два законопроекта. Затова ще ми позволите да прочета съответните становища на Комисията по европейска интеграция.
Първо, относно законопроекта на народния представител Христина Христова и група народни представители. На заседанието на 1 септември т.г. законопроектът бе представен от народния представител Атанас Щерев. На това заседание присъства господин Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, господин Любомир Гайдов – директор на дирекция “Правна” в Министерството на здравеопазването, и господин Трифон Нешков – експерт в дирекция “Европейска интеграция” в същото министерство.
Няма да чета първата част на становището, което съвпада с това, което отбелязаха и колегите. Само ще отбележа това, което се предлага в т. 2, че със законопроекта се въвеждат изменения, които касаят съобразяване на Закона за здравето с вътрешноправни изисквания, а именно Решение № 10827 от 2003 г. на Върховния административен съд. В съответствие с решението се предлага изменение на чл. 188 относно наименованието на специалността “Кинезитерапия”.
В хода на дискусията по законопроекта бе изразено становище, което бе подкрепено от членове на комисията, съгласно което при второ четене във водещата комисия следва да се обърне внимание на § 2 от законопроекта с оглед приемането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите понятието “Стоматолог” ще се замени с понятието “Лекар по дентална медицина”, което трябва да се отрази и в настоящия законопроект.
Второ, при преценка относно съответствието на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето с изискванията на Европейския съюз в областта на взаимното признаване на професионална квалификация се налага изводът, че законопроектът отразява изискванията на правото на Европейския съюз, поетите ангажименти по преговорна глава 2 “Свободно движение на хора”, както и техническите адаптации към Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз.
След проведената дискусия Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че приемането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето е важно условие за присъединяването ни към Европейския съюз и свободното упражняване на медицинска и здравна професия у нас, в страните от Европейския съюз и от Европейското икономическо пространство, поради което подкрепя законопроекта.
Въз основа на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от 17 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-40, внесен от народния представител Христина Христова и група народни представители.
Основната част от становището по законопроекта  № 554‑01‑43, внесен от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев на 7 септември 2005 г., бе представена в комисията от госпожа Антония Първанова. На заседанието присъстваха д-р Емил Райнов – заместник-министър на здравеопазването, господин Трифон Нешков – началник-отдел дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”, госпожа Людмила Василева – държавен експерт в дирекция “Правна”, и д-р Ангел Москов – главен експерт в дирекция “Международно сътрудничество и европейска интеграция”.
Ще премина към т. 2 от становището и специално към  въпросите, които не са отразени в другите становища и в хода на дискусията бяха повдигнати от народният представител Антония Първанова, която е и вносител на законопроекта.
При разглеждането на законопроекта на второ гласуване трябва да се има предвид и приетото вече изменение, което отбелязахме и в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, което предвижда понятието “стоматология” да се замени с “дентална медицина” от 1 януари 2007 г., което би следвало да се отрази в този законопроект.
В хода на дискусията по законопроекта във връзка с изискванията за упражняване на медицинска професия от вносителя народния представител Антония Първанова бе поставен въпросът дали изискването на чл. 183, ал. 2 от Закона за здравето във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите, а именно лекарите и стоматолозите, които упражняват медицинска професия, да бъдат задължително членове на съответните съсловни организации. Аналогично изискване има и в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, дали това изискване поставя проблеми във връзка със съответствието на националното право с европейското законодателство в областта на взаимното признаване на професионалната квалификация.
В европейското законодателство чл. 17 от Директива 93/16  ЕИО относно лекарите, чл. 17 от Директива 77/452 относно медицинските сестри и чл. 13 от Директива 80/154 относно акушерките, както и чл. 15 от Директива 78/686 относно денталните лекари се предвижда, “че когато държава-членка на Европейския съюз изисква от гражданите си за достъпа или за упражняването на съответните дейности разрешително, регистрация или членство в професионална организация или сдружение, такава държава-членка освобождава от това изискване гражданите на останалите държави-членки в случай на предоставяне на услуги. Заинтересованото лице, което предоставя услуги, има същите права и задължения, както и гражданите на приемащата държава-членка. В това число по отношение на него се прилагат дисциплинарни разпоредби от професионален или административен характер, предвидени в правото на приемащата страна”. За тази цел съгласно посочените разпоредби от директивите “държавите-членки могат да предвидят или временна регистрация, влизаща автоматично в сила, или проформа членство в съсловна организация или сдружение, или вписване в регистър при условие, че това по никакъв начин няма да забави или затрудни предоставянето на услугите, или няма да доведе до допълнителни разходи за този, който ги предоставя”.
От разпоредбите на директивите може да се направи извод, че изискването за членство в съсловна организация в държава-членка е въпрос на вътрешно законодателно решение. То не противоречи на посочените директиви, стига да не създават в приемащата държава-членка затруднения пред упражняването на професията от граждани на други държави–членки или да не води до допълнителни разходи за тях.
Би могло да се препоръча посочените по-горе изисквания на директивите за автоматично или проформа членство в съсловна организация или вписване в регистър да се въведат в националното законодателство. Доколкото обаче тази материя не е засегната в настоящия законопроект, а и в другите два законопроекта, това би могло да се извърши при една бъдеща реформа на съответните закони и/или подзаконови нормативни актове.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че приемането на законопроекта представлява необходим етап от процеса на присъединяването на Република България към Европейския съюз, като забавянето му би могло да доведе до отлагане на присъединяването на България към Европейския съюз.
С оглед на изложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето № 554-01-43, внесен от народните представители Антония Първанова и Тодор Кумчев на 7 септември 2005 г.”
Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Папаризов.
Уважаеми колеги, господин Папаризов ви спести по две трети от текста на докладите, които са подготвени, и обърна внимание върху дискусионните въпроси.
Имат ли желание вносителите да вземат отношение?
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз напълно споделям забележката, която беше направена одеве от господин председателя, защото става въпрос за две изключително важни направления в българското общество. Едното, което е генерално, става въпрос за това какво води след себе си синхронизацията на нашето законодателство във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз. Подготвена ли е България и съответните ведомства за тези промени. А по другото направление става въпрос за цялото така наречено колежанско образование, макар че в момента се третират само медицинските колежи, но касае безспорно и останалите колежи.
Тук бих искал да кажа следното. На пръв поглед се оказва невероятно един много лесен проблем, който става една голяма дилема и за българското образование, и за стотици хиляди хора. В България има 14 медицински колежа, уважаеми дами и господа, които обаче, за да се  преобразуват във факултети, би могло да стане само в пет от тях, които се намират в градове, където се намират вузовете, при условие че се намерят достатъчно хабилитирани преподаватели. Това е все пак по-изпълнимо.
Що се отнася до възможността да станат филиали, то е възможно според Закона за образованието само там, където няма висши учебни заведения, което значи, че деветте колежа висят.
От друга страна, един, бих казал, добър колеж обучава около десет вида специалисти. Сега обаче изискванията са само за медицинските сестри и акушерките. Оттам насетне в останалите специалисти възниква въпросът има ли смисъл да бъдат бакалаври или не. Вторият въпрос, който възниква: добре, ако аз съм бакалавър, би следвало да мога след това да продължа образованието си за магистърска степен. Добре, но по този начин помощник-фармацевтите и зъботехниците няма ли да заобиколят закона, който казва как се става стоматолог и фармацевт в България?
Виждате, че проблемите са изключително големи.
Не на последно място възниква и въпросът: добре, какво става с тези около 100,  130, 140 хил. души специалисти, които в момента работят и се водят за специалисти? Как те ще могат да  приравнят, така да се каже, статуса си, дали това може да стане само и единствено в страната, дали техните дипломи, дори и приравнени, ще бъдат признавани, за да могат те също да имат възможността за свободно движение?
За съжаление се оказва, уважаеми дами и господа, че голяма част от тези въпроси, които набързо нахвърлям пред вас, не са решени. Нещо повече, предишното правителство, което е договаряло нещата, така или иначе не се е подготвило за решаването на тези въпроси, най-вероятно, защото просто е убегнало от техния поглед.
Така или иначе, от друга страна, ние трябва да синхронизираме нещо, което сме поели като ангажименти. С предлагания законопроект се дава едно временно решение. Временно решение, което удовлетворява факта, че ние сме ратифицирали договора за присъединяване, но, от друга страна, поставя една невероятна задача не само на Министерството на здравеопазването, преди всичко и на Министерството на образованието да се постараят и наистина в бъдеще да решат въпроса за колежанското образование – нещо, което касае стотици хиляди млади хора, които днес и утре ще учат, както и тези, които вече са го завършили.
В тази връзка бих искал да кажа, че законопроекта, който внесохме, е потърсил това временно решение. Аз благодаря и на Министерството на труда и социалната политика, което направи една дискусия по този въпрос, въпреки че на пръв поглед то е най-отдалечено от проблема. Но така или иначе въз основа на тази дискусия се намериха, пак казвам, временни решения, които решават проблема за етапа, но ако не бъдат решени генерално утре, аз ви уверявам, България и българските младежи ще имат нови проблеми. Проблеми, които могат наистина да доведат до сътресение в държавата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Китов.
Госпожо Първанова, заповядайте.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Бих искала да взема отношение по законопроекта, който сме внесли с колегата Кумчев. Този законопроект в известен смисъл допълва законопроекта, който преди малко представи председателят на Комисията по здравеопазване, тъй като има отношение към атрибутите на дипломата, която се получава в медицинските университети и по-специално по направление “Медицина”, “Стоматология” или “Дентална медицина”, както оттук-нататък ще се нарича, и “Фармация”. Промяната се налага поради това, че в миналото Народно събрание беше направено разделение между образователно-квалификационната степен и връчването на дипломата и пълната правоспособност, като се предвиждаше дипломата да се получи след семестриалното завършване на образованието, а впоследствие да бъде положен практически стаж и след това да бъде положен държавен изпит. Тъй като това не отговаря на изискванията на Европейския съюз се налага практическият стаж и държавният изпит да бъдат атрибути на дипломата, тоест дипломата да дава пълната правоспособност. Именно заради това се налага ние да уеднаквим критериите, по които ще се получава дипломата и съответно образованието да завършва след шестте години или петте години, респективно за дентална медицина и фармация, с получаване на диплома за завършено висше образование, която дава възможност да се практикува медицинската професия.
И още един момент, който предвижда законопроектът. Това е създаването на регистър на регулираните професии към Министерството на здравеопазването. Макар че такъв регистър съществува към съсловните организации до този момент, то наложително е такъв да бъде създаден и към Министерство на здравеопазването, тъй като е много трудно за тези много специфични и обществено значими професии да бъде правено планиране с цел предвиждане на брой студенти, които трябва да завършат по тези специалности, за да могат да обезпечат здравеопазването в държавата. Налага се Министерството на здравеопазването да има възможност, въз основа на този регистър, да прави това планиране.
В най-общи линии това са двата основни момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Не виждам в пленарната зала госпожа Христова.
Би ли желал някой от съвносителите на законопроекта, внесен от тях, да вземе отношение? Става дума за госпожа Маргарита Кънева, Долорес Арсенова, Тодор Костурски. Няма.
В такъв случай предлагам да минем към обсъждане в пленарната  зала  на първо четене на законопроектите. Само искам да напомня времето на парламентарните групи по чл. 45, ал. 1: Коалиция за България – 30 мин.; НДСВ – 24 мин.; ДПС – 20 мин.; ОДС  –  17  мин.;  Коалиция  “Атака”  –  16 мин.; ДСБ – 15 мин.; БНС - 15 мин.; независимите до 15 минути.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Доколкото това са много важни законопроекти за цялата система на здравеопазването, бих предложил отговорен представител на министерството да вземе отношение по тези три важни законопроекта, преди да започнем да се изказваме. Нормално е те да се внасят от Министерския съвет и ние така ги внесохме тук, заради времето, европейската интеграция, но това според мен изисква най-малкото в дискусията едно отговорно отношение на представител на правителството по тези законопроекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Папаризов, имате основание.
Уважаеми колеги, за ваша информация искам да кажа, че още в самото начало на заседанието по повдигнатия въпрос и от господин Китов, и от господин Местан влязохме във връзка чрез администрацията с кабинета на министър Гайдарски. Тук трябва да отправим  критика и към нашата организация на работата, тъй като министърът не беше известен, че като точка първа тази сутрин ще се гледат тези три законопроекта. Беше ми отговорено, че ще дойде заместник-министърът Валери Цеков. Това ми беше съобщено преди петнадесетина минути.
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Господин Цеков е на път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: На път бил, всеки момент ще дойде, така че предлагам да преминем към дискусията.
Имате думата, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, от мотивите на вносителите и от докладите на комисиите – по здравеопазването и образованието и науката, стана ясно, че трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето целят да дадат адекватен отговор на необходимостта България да транспонира редица европейски директиви, които уреждат обществените отношения, свързани със свободното движение на хора и капитали, и за взаимно признаване на сертификатите за завършено медицинско образование. Важно е да се подчертае обаче, че във връзка с тези три законопроекта е важно не само какви въпроси решават те, но и какви нови въпроси пораждат трите законопроекта: първо, по отношение на частния проблем, свързан с българското медицинско колежанско образование и, второ, и това е големият въпрос, който на пръв поглед не е свързан с тези три законопроекта, но според нас е пряко свързан, това е въпросът за мястото на колежанското образование в системата на българското образование въобще.
По отношение на частния въпрос – медицинското колежанско образование. Господин Борислав Китов вече каза, че двата законопроекта засягат съдбата на 14 медицински колежа в България. Медицинските колежи в България произвеждат кадри с образователна степен “специалист по” – били те медицински сестри, акушерки, клинични лаборанти, медицински лаборанти, рентгенови лаборанти, рехабилитатори и т.н., и т.н., която образователна степен “специалист по” няма аналог в страните-членки на Европейския съюз и на европейското икономическо пространство. Ясно е, че този въпрос трябва да бъде решен. Въпросът е как следва да бъде решен този проблем? Директивите засягат преди всичко обучението на медицински сестри и акушерки. Явно такава е била целта и на вносителите – да решат въпроса с медицинските сестри и акушерки, защото днес Европейският съюз се интересува именно от този въпрос.
Първият въпрос обаче, който вече се породи, е какво ще стане с другите специалности, по които се провежда обучение в медицинските колежи?  Те са общо 9. Освен за медицински сестри и акушерки, вече изредих още 7 специалности. Госпожа Първанова ми подсказва, че са 10. Нарочно не споменавам за десетата, защото тя няма аналог в страните-членки на Европейския съюз – става въпрос за масажист за слепи. Затова се ограничих само със споменаването на 9 от специалностите, по които се провежда обучение.
Определено смятаме, че ние нямаме право да дискриминираме българските младежи, които завършват по останалите 7 специалности своето колежанско образование. И ако медицинските сестри и акушерките вече като бакалаври ще имат по-големи възможности за реализация в общоевропейския пазар на труда, същото това право ние следва да признаем и на клиничните медицински и рентгенови лаборанти, и на рехабилитаторите, и на санитарните инспектори, и пр. специалисти, които завършват медицинските ни колежи. Затова, ако обучението им вече ще се провежда в медицински факултети, те трябва да включат целия спектър специалности, по които се провежда обучение в медицинските колежи днес. Другото би било недопустимо дискриминиране на част от обучаващите се в българските медицински колежи.
Това е първият голям въпрос.
Вторият и може би най-същественият – в Европа обучението на медицински сестри и акушерки, на клинични лаборанти и т.н. от тези 9 специалности се провежда не само в медицински факултети, това е само една от възможните форми, обучението им се извършва и в специализирани висши училища и, забележете, извършва се и в колежи към медицински университети или в самостоятелни колежи. Големият въпрос е: защо ние свеждаме тази възможност до една-единствена – обучение в медицински факултет?
Поставям въпроса, защото, ако прочетем внимателно определението за факултет, което сме дали в Закона за висшето образование, ще видим, че медицинският факултет е възможно най-трудната форма, в която биха могли да се преобразуват медицинските колежи.
Изискванията за факултет са много по-тежки, отколкото изискванията за медицински колеж например. Има изискване за 40-членен академичен състав на основен трудов договор, като 70% от лекционните курсове трябва да се четат от хабилитирани преподаватели. Съмнявам се, че с изключение на Пловдив и София...
Анелия Атанасова (НДСВ, от място): И на Варна.
Лютви Местан: Може би и Варна, но се съмнявам дали е възможно да се покрият тези качествени критерии.
Имам предвид не дали във Варненския медицински университет има достатъчно на брой хабилитирани преподаватели, говоря за такива, които ще провеждат обучение по специалностите, по които се провежда обучение днес в медицинските колежи. Не въобще обучение по медицина, говорим вече за обучение в новия Факултет по обществено здраве и здравни грижи. Това е специализирано обучение и следва да бъдат на основен трудов договор.
Уважаеми госпожи и господа, може би трябва да се замислим дали няма по-удачно решение на този въпрос. Решение трябва да има, но говорим за по-удачно решение. Според нас би трябвало да се даде възможност медицинските колежи да провеждат обучение в образователна степен “бакалавър”, така както е навсякъде в Европа. Тоест проблемът не е в наименованието и във формата, наречена колеж. Проблемът е в съдържанието на българското колежанско образование. От нас се иска не да променим формата, от нас се иска да променим съдържанието на колежанското образование, така щото то да произвежда не “специалист по”, а да произвежда “бакалавър”. И най-удачното решение на този въпрос е да дадем шанс на българските медицински колежи да покрият качествените критерии за обучение на медицински сестри, акушерки и пр. в образователна степен “бакалавър”, да им се даде срок не по-дълъг от срока, който ще им се признае за преобразуването им в медицински факултет. Тоест никой няма да затрудни процеса на транспониране на директивите, никой няма да затрудни покриването на европейските критерии, никой няма затрудни по този конкретен въпрос присъединяването на България към Европейския съюз. Напротив, ще се улесни! Защото покриването на критериите за обучение на специалисти в образователна степен “бакалавър” от страна на медицинските колежи следва да стане в същия срок, който им се дава за преобразуването им в медицински факултет. Тоест факторът време тук няма значение.
Става още по-актуален въпросът коя форма е по-удачната. Аз вече ви казах, че е много трудно те да бъдат преобразувани в медицински факултети, защото изискванията, заложени в българския Закон за висшето образование, са много по-тежки, непосилни, аз твърдя, за 12 от 14-те медицински колежа. И някой трябва да поеме и политическата отговорност за това. Именно затова аз съм изумен от факта, че тези столове тук, предвидени за представители на изпълнителната власт, продължават да стоят празни, след като имаме да решаваме толкова важен въпрос. Ние трябва да чуем становището и на министъра на здравеопазването, и на министъра на образованието и науката по този въпрос.
Уважаеми колеги, въпросът със съдържанието на медицинското колежанско образование в България е само един елемент от огромния проблем за мястото на колежанското образование в системата на българското образование. Този въпрос, който сега решаваме като палиатив по отношение на медицинските колежи, предстои да го решим генерално. Защото, ако България иска да бъде част от Болонския процес, следва да възприемем разбирането, че Болонският процес е много по-широк от конкретните директиви, съдържащи екзистенц минимума критерии, които България трябва да покрие. Но ние трябва да покрием пълния обем критерии, които са застъпени като дух и философия в Болонската декларация, ако искаме да бъдем част от общоевропейското образователно пространство, част от общата европейска зона за висше образование.
Освен медицински колежи ние имаме и икономически колежи, имаме и други колежи, които произвеждат специалисти в образователна степен “специалист по”. Няма да се връщам назад, за да си припомним защо се появи тази неизвестна в Европа странна степен преди бакалавърската. Знаете, че става въпрос за опит да помирим интересите на полувисшите училища, които следва да бъдат закрити със Закона за висшето образование от 1995 г. и да ги включим по някакъв начин в системата на висшето образование. Но ако това бе допустимо за една страна, която тогава само имаше идеята да бъде член на Европейския съюз, това състояние на нещата не може да остане в страна, която има амбицията след година и три месеца да бъде член на Европейския съюз.
Затова радикалното, генералното решение, което предлагам – да се признае на колежите правото да обучават бакалаври, ако, разбира се, успеят да покрият критериите за обучаване на бакалаври, е правилният подход. Разбира се, който не успее да покрие тези качествени критерии, ще отпадне от системата за висше образование. Но има разлика дали с административен акт ще закрием един колеж, защото аз считам, че императива да се преобразуват непременно в медицински факултети означава административното закриване на 12 колежа, и това дали ще им дадем шанс да покрият новите критерии, и ако успеят – да останат в образователния пазар, ако не могат - сами ще понесат отговорността, че не са успели да покрият качествените критерии.
Бях длъжен да поставя тези въпроси, свързани в частност с медицинското колежанско образование, но въпроси, които засягат проблема с колежанското образование в България в неговата цялост и ви благодаря за вниманието. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Местан.
Реплика – господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Местан! Вие поставихте наистина важни въпроси. Моята реплика е в следното направление: според изискванията бакалавърска степен трябва да бъде издавана само от висше учебно заведение. Това само по себе си ясно говори, че 14-те колежа да станат 14 висши учебни заведения е някак си много трудно за една страна като България.
От друга страна, въпросът е следният и там трябва да се търси решението, това е и моята реплика по същество: в крайна сметка Европейският съюз иска изравняване на хорариума, иска общо образование, което да гарантира ниво на здравни грижи.
Дали след подобен хорариум те ще бъдат бакалаври или не, не е най-важното. И тук въпросът, на който също би следвало да се отговори, е за част от тези асоциирани медицински специалисти, за които няма изисквания за хорариум, има ли смисъл да се учи 4600 часа или четири години, за да стане човек един добър рентгенов лаборант? Това е въпросът и това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли друга реплика към господин Местан? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Китов! Колежите съгласно Закона за висшето образование са или основно звено на висшето училище, или са самостоятелно висше училище, ако са самостоятелни колежи, които не са основни звена към висшите училища. Те могат да обучават в образователна степен “бакалавър” и това ще бъде обучение или в основно звено на висше училище, или във висше училище.
Аз не съм пледирал четиринадесетте колежа да бъдат преобразувани в самостоятелни колежи-висши училища. Аз пледирам за това те да си останат основно звено на висшето училище, но под формата колежи да произвеждат бакалаври, в частност за медицинските колежи, а другите – икономическите и други, в това число и частните колежи, каквито се създадоха множество през последните години, специалистите, които завършват тези колежи, няма да могат да се реализират на пазара на труда на Европа, защото Европа не познава такова животно, наречено “специалист по”.
Трето, пледирам по всички специалности от медицинските колежи по професионални направления “Обществено здраве” и “Здравни грижи” обучението да е в бакалавърска степен, защото така е в Европа, защото нашият рентгенов лаборант като “специалист по” няма никакви шансове в конкуренцията на пазара на труда с рентгенов лаборант – бакалавър от Дания, Швеция или Австрия. Ето за това става въпрос – нямаме право на тази дискриминация.
Мисля, че отговорих на въпросите, които поставихте, и мисля, че трябва да Ви благодаря, защото тезата ми стана по-ясна като дуплика, която си позволих да отправя на Вашата реплика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Местан.
Колеги, моля да гласуваме процедурното предложение господин Валери Цеков да бъде в залата по време на дискусията на първо четене на тези законопроекти.
Моля, гласувайте заместник-министърът на здравеопазването да присъства в пленарната зала.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господин Цеков в пленарната зала.
Има думата госпожа Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, дами и господа! Предложените на вниманието ни законопроекти, изключително важни за подготовката на България за присъединяването й към Европейския съюз,  вероятно ще окажат и силно влияние върху характера на мониторинговия доклад, който предстои да чуем в най-близко време, са много важни.
Определено във връзка с директивите на Европейската комисия, както и във връзка с препоръките по глава “Свободно движение на хора” ние трябва да приведем в съответствие обучението, придобиването на квалификационно-образователни степени и правоспособност за упражняване на професия в медицинските направления в съответствие с европейското законодателство.
Предложените законопроекти правят това за направление “Медицинско образование” в глава “Медицинско образование”, “Медицинска професия”, “Медицински научни изследвания върху хора”, “Медицинска наука” в Закона за здравето. И трите законопроекта третират една материя по близък, но в същото време много различен индивидуален начин. Очевидно ние трябва да дадем ход на тези законопроекти, защото те синхронизират обучението по няколко медицински направления с европейските модели и регулират правоспособността за упражняването на професия.
Трите законопроекта коригират и отхвърлят придобиването на образователно-квалификационна степен “специалист по”. С това очевидно се признава и една грешка, която беше допусната при изменението на Закона за висшето образование с нейното въвеждане преди години. Този правилен акт обаче действително е свързан с някои проблеми, които ще се създадат за съществуващите самостоятелни медицински колежи, в които в момента се осъществява подготовката на “специалисти по” в предложените и третирани в законопроектите специалности на колежи, присъединени като структури към различни немедицински университети и висши учебни заведения. Проблемите ще дойдат, свързани със Закона за висшето образование, от невъзможността те да се преобразуват във факултети поради ограниченията, които съществуват за създаването на факултети – чл. 26 от Закона за висшето образование. Това означава закриването на тези колежи и осигуряването на обучение в съответствие с предложените законопроекти във факултети или филиали единствено на медицински университети.
Предложените законопроекти и информацията, която са получили ректорите на заседание на Съвета на ректорите на университетите, засегнати от тях, вече са създали известно напрежение по места. Споделям това единствено и само, за да се има предвид, че решавайки проблема за синхронизиране на придобиването на образователно-квалификационна степен “бакалавър” вместо “специалист по”, ние трябва да потърсим точното решение на създаващия се проблем, за да могат да се обезпечат нужният брой специалисти, да се сведат до минимум сътресенията в различните университети, както и да се решат проблемите с невключените в трите законопроекта специалности в медицинските направления. Едновременно с това трябва да се разработят и утвърдят нови учебни планове и програми, които да съответстват на обучението за степен “бакалавър” по специалностите, за които става дума, в новообразуваните факултети, ако такива ще се правят.
Аз няма да разширявам изказването си в направлението, за което говори господин Местан – председател на Комисията по образованието и науката, защото считам, че и дискусията, която ние проведохме в Комисията по образованието и науката, потвърждава това, което той каза тук – проблемът е много сериозен, но той трябва да се отнесе към една друга дискусия и към промяна на Закона за висшето образование, разбира се, съгласувано с всички засегнати останали министерства и ведомства.
Не по-малък е и проблемът, който впоследствие трябва да се доработи – за придобиването на магистърска степен за лекари и стоматолози, поради изискването дипломата за висше образование да дава и правоспособност за упражняване на професия. Това изисква сериозна промяна на  сега съществуващата у нас система, според която университетът дава диплома за завършено образование, но правоспособността и специалността се придобиват и удостоверяват по друг ред в съответствие със Закона за здравето.
Приемайки по принцип направените предложения със законопроектите за изменение и допълнение на Закона за здравето, считам, че ние трябва да  ги подкрепим на първо четене. Смятам обаче, че непосредствено след тяхното приемане следва да се започне сериозна дискусия и да се предвидят всички мерки, които следва да предприемат Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика за синхронизиране и решаване на всички отворени след днешната дискусия проблеми.
От името на Коалиция за България предлагам да бъдат приети и  подкрепени  законопроектите на   първо четене и да се определи 3-дневен срок за предложения за допълнения. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Любчева.
Има думата господин Георгиев. Заповядайте.
Георги Георгиев (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз също бих се присъединил към призива да се подкрепят законопроектите, но с едни малки корекции – да се огледат добре законопроектите, да се извади рационалното от тях и да се обединят в един общ законопроект. Като най-успешен преценявам законопроекта на доц. Китов. Защо? Ставаше въпрос за колежите за бакалавърска степен. Според мен и според Парламентарната група на партия “Атака” това трябва да се извършва изключително и само под ръководството на вузовете по медицина. Ще попитате защо. Не може един частен  колеж или един колеж, който няма връзки в преподавателска, ако щете и в лечебна работа, защото това е твърде специфично – не математика, не физика и т.н., това е както научно, така и  много дълбоко свързано специално с практиката им. Би следвало тези обучения, тези колежи да се разкриват, както Вие споменахте, господин Местан, като основни училища към висшите училища.
Лютви Местан (ДПС, от място): Като основно звено.
Георги Георгиев: Да, като основно звено, но да са под егидата, под ръководството на медицинския ВУЗ. Защото знаете, както във всички направления на обществения живот, така и в медицината има доктрина. Доктрина, която трябва да се следва. Защото не е изключен вариантът в едни такива колежи за бакалаври да се провежда друга доктрина. Тоест когато специалистът излезе оттам и влезе в реалната практика, да се получи разминаване с това, което изисква медицинската практика и това, което той е научил в този колеж.
Тук чух споменаване, че трябва да има политическа отговорност. Не, колеги, когато трябва да  говорим за професионализъм, политиката трябва да отстъпи място на професионализма, така да бъде ситуиран законът, че медицинското учебно заведение трябва да отговаря морално за подготовката и извършването на медицинската дейност.
Само едно нещо малко ме безспокои. Бакалавър – да, наистина това е изискване и в световната практика, но тук трябва да се доуточнят някои въпроси. Не можем да кажем “бакалавър по медицинска сестра”.
Борислав Великов (НДСВ, от място): По “здравни грижи” ще бъде.
Георги Георгиев: Става едно несъответствие между отделните думи. Трябва да се помисли.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Никъде не е казано такова нещо.
Георги Георгиев: Не е  казано, но един завършва като рентгенов лаборант, друг завършва като медицинска сестра, трети завършва като акушер, като зъботехник и т.н. Трябва да се определи точно как ще звучи цялото това нещо.
Що се отнася до обучението, пак се връщам на това, че тези колежи трябва да бъдат към ВУЗ. Защото ВУЗ би определил норматива, необходимите часове, съответната материя и възможността как да протече това обучение, за да се получи приемственост. Иначе още един път ви казвам от името на Парламентарна група партия “Атака”, че ние ще подкрепим законопроектите при едно ново дооглеждане и събиране в един основен проект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Георгиев.
Нека уточним процедурните въпроси, които бяха повдигнати от госпожа Любчева и от господин Георгиев.
Първо, господин Георгиев, както сигурно знаете, правилникът предвижда, когато се приемат на първо четене повече от един законопроект, да се изготви общ законопроект и той се разпределя на народните представители. И тук е въпросът ми към господин Китов – ал. 2 на чл. 68 предвижда това да става в срок от 14 дни. Господин Китов, преценявате ли, че този срок би могъл да бъде 7 или 10 дни? Законопроектите не са толкова обемисти и най-малкото би могло да се опитате да съкратите срока без формално да го гласуваме в пленарната зала.
Във връзка с това е и предложението на госпожа Любчева, която в своето изказване направи предложение за 3-дневен срок за предложение за второ четене. Ще трябва да направите това свое предложение  когато бъде внесен обобщеният текст на законопроекта, за да може то да бъде гласувано.
Давам думата на господин Адемов.
Господин Адемов, разполагате с 3 минути.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Мога и за по-малко от 3 мин. да кажа това, което исках да кажа.
Първо, по отношение на процедурата. Аз, без да съм разговарял с доц. Китов, мога да ви кажа, че този обобщен законопроект може да бъде направен за 2 мин. Няма никакъв проблем технически това да бъде направено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Китов запази неутралитет по отношение на моето предложение.
Хасан Адемов: Господин председател, първо, по отношение на процедурата. Вие казахте в началото, че този законопроект е изключително важен и това е точно така. Трябва да присъстват представители на Министерството на здравеопазването. Към това аз допълвам, понеже става въпрос за една една сериозна реформа на колежанското образование, при обсъждането на този законопроект задължително трябва да присъстват и представители на Министерството на образованието. Нещо повече – този проблем е свързан с преговорна глава 2 “Свободно движение на хора”, а за преговорна глава 2 отговаря Министерство на труда и социалната политика. И неслучайно в дискусиите, предхождащи обсъждането на тези три законопроекта, междувпрочем третият законопроект се роди благодарение на дискусията, която се проведе в Министерството на труда и социалната политика, трябва да присъстват и вече е тук директорът на дирекция в Министерството на труда и социалната политика господин Раймонд Сапарев. Така че не е излишно да присъства на тази дискусия представител на Министерството на образованието.
Искам да кажа и няколко по-различни неща от тези, които бяха казани дотук. Аз напълно ги споделям. Имаше няколко срещи, няколко дискусии при обсъждането на този проблем. Очевидно е, че и трите законопроекта трябва да бъдат приети на първо четене. Нашата парламентарна група ще подкрепи и трите законопроекта с надеждата да можем да излезем от ситуацията, в която сме.
По отношение на това какъв е предметният обхват на настоящия законопроект, аз искам да ви приведа информация от Националния статистически институт. Става въпрос за 46 037 специалисти със средно специално образование и образователно-квалификационна степен “специалист по” и бакалаври, които са медицински сестри и акушерки.  Това е предметният обхват на законопроекта. Нещо повече – главата “Свободно движение на хора” предвижда не само движение на българските специалисти, на българските бакалаври, а и обратно движение на представители от Европейския съюз. Тоест нашето законодателство не бива да дискриминира хората, които работят в Европейския съюз, да имат правото да работят и в България.
Още един въпрос, на който искам да се спра, е въпросът, свързан с това какво става с 14-те колежа. Няма и не може да има административен акт, който да закрие тези 14 колежа или част от тях – тези, които не могат да бъдат преобразувани във филиали или в основни звена на медицински университети. И точно от тази гледна точка моето мнение е, че не бива, не трябва и не се прави с административен акт закриване на тези съществуващи медицински колежи.
За другия въпрос, господин председател, очевидно нямам време. Колегите бяха ясни. Това, което искам да кажа накрая е, както казва министър Меглена Кунева, очевидно е, че тези законопроекти трябва да се придвижат по бързата писта, за да можем да синхронизираме нашето законодателство с европейското такова. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Китов.
Борислав Китов (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще се опитам да не повтарям казани неща. Бих искал обаче да заявя, че по време на дебатите в комисията стана съвсем ясно и от министъра на европейската интеграция, че по въпроса за останалите медицински специалисти няма изисквания. Така че българските рентгенови лаборанти сега могат да работят в чужбина.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Има общи изисквания, а не директивни.
Борислав Китов: Има общи изисквания, но те отговарят на тях и за тях няма специални изисквания. Така че те и сега биха могли да си намерят работа и да работят в чужбина. Или, с две думи казано, попадат във възможността за свободно движение.
Оказва се, че в изискванията по отношение на медицинските сестри и акушерките, пак казвам, не е въпросът на степента чак толкова, а е въпросът за един хорариум, който изисква обучение по специална програма, което става за 4600 часа. Безспорно е, че Европейският съюз налага това и е възприел това за себе си, за да даде една висота на здравните грижи, защото не е тайна за тези, които познават добре проблема, че основните здравни грижи в европейските болници са обект именно на медицинските сестри. Докато колегите назначават лечение, оперират, лекуват, медицинските грижи като такива изцяло са в ръцете на тези хора. Затова има изисквания към тях, които все пак да им позволяват наистина да имат едни познания.
Въпросът е къде трябва да се обучават и когато говорим за бакалавърска степен, наистина  става въпрос: може ли след завършване, придобиване на тази бакалавърска степен човек да няма възможността да продължи магистърска степен? Защото ако това е възможното крайно звено, което той завършва, би могъл да бъде бакалавър, би могъл да бъде, така както беше досега, специалист. Не е тайна за по-възрастните, че имаше един период, в който медицинските сестри завършваха УПК, бяха полувисши, бяха училища, но в крайна сметка винаги са били тези, които всички вие познавате – българските медицински сестри, които общо взето добре си гледат работата.
Въпросът е друг: за придобиване на определени умения трябва ли винаги, задължително да караме българските родители да плащат четири години, за да може детето им да придобие специалността масажист, рентгенов лаборант или рехабилитатор? Трябва ли непременно да се учи толкова за степента “бакалавър”, за да може да върши тази работа? Една от добрите ни черти е всеки българин да иска да придобива знания, наука, но трябва ли да имаме длъжности за бакалавър, който се занимава като масажист?  Няма ли да девалвираме името бакалавър, ако наистина дадем възможност на 14-15 места, а защо не и повече утре, да се придобиват тези степени в тези училища? Дали те ще бъдат към висшите медицински училища или самостоятелни е въпрос в крайна сметка не само на един хорариум, възможност и на хора, които да могат да преподават тази наука. Да я преподават така, че наистина да се заслужи и степента “бакалавър”.
Вие виждате, уважаеми колеги, че това е една огромна дискусия, която няма да решим днес, нито предлаганите законопроекти се стремят да я решат днес. По-скоро това е една дискусия, която предстои на Министерство на здравеопазването, на Министерство на образованието и науката преди всичко. Най-парадоксалното е, че към този момент и двете министерства са неподготвени за решаване на този така жизненоважен проблем.
Що се отнася до втория законопроект – законопроекта на госпожа Първанова и д-р Кумчев, той също поставя някои важни въпроси. Аз съм съгласен, че дипломата трябва да бъде тази, която да дава възможност за упражняване на степента “магистър”, но така или иначе трябва да отговорим на въпроса: на днешния етап дали придобиването на диплома е напълно достатъчно, за да може веднага, спокойно да започне упражняването на тази професия? Дали не бива да има и в рамките на самия ВУЗ известна възможност за проверка и удостоверяване на тази правоспособност, защото не е тайна, че в един и същи ВУЗ има хора, които безспорно много добре се учат и са готови, бих казал, завършени млади специалисти, които могат да работят навсякъде по света, но има и други, които просто са го карали проформа и въпреки това са взели диплома? Така че преди получаването на диплома може би трябва да се помисли за възможност за проверка на придобитите знания.
Не съм съгласен със законопроекта на госпожа Първанова по отношение на това, че не виждам нуждата да се мести регистърът, който досега според закона се води от Българския лекарски съюз и се публикува в “Държавен вестник”, да се прехвърля в Министерство на здравеопазването. В крайна сметка една от придобивките на българското лекарско съсловие беше Законът за съсловната им организация, която им дава възможност да се саморегулират като гражданско общество. Те водят и досега този регистър, той много стриктно се публикува в “Държавен вестник”, така че не може да се твърди, че имат пропуски по този въпрос, за да създаваме втори или паралелен регистър.
От друга гледна точка, в крайна сметка съсловната организация е тази, която трябва да следи този регистър, на нея би трябвало да се даде възможността, защото именно съсловната организация не може и не би трябвало да упражнява какъвто и да е политически натиск на професията. Макар и формално, можем да приемем, че ако се прехвърли служебно в Министерство на здравеопазването, то такъв натиск би могъл да бъде упражняван. Аз мисля обаче, че това в никакъв случай не е изискване на Европейския съюз, защото Европейският съюз няма изисквания по този въпрос и не мисля, че тези текстове са направени с цел синхронизиране на нашето законодателство, не мисля, че го подобряват. Струва ми се, че текстове, които касаят особено съсловната организация на лекарите и стоматолозите, преди да се внесат, би следвало да се съгласуват с тях. Те твърдят, че тези текстове не са съгласувани с тях, те имат своето становище, което в крайна сметка съвпада и с моето, но аз се надявам, че и двамата вносители – уважаемата госпожа Първанова и доц. Кумчев ще бъдат склонни за една дискусия, която да реши нещата, така че и съсловните организации да бъдат удовлетворени, и за по-доброто наистина на професията.
Завършвайки, мисля, че още другата седмица ще има един обобщен законопроект, така че може да бъде скъсен срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Китов.
Има ли реплики към господин Китов?
Заповядайте, госпожо Първанова.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми д-р Китов! Аз бих искала да ви обърна внимание, че предложението в този законопроект не е регистърът на съсловната организация да бъде преместен в Министерство на здравеопазването. Всяка съсловна организация или въобще всяка организация има право да си прави какъвто иска регистър. Това обаче, че го обявява в “Държавен вестник”, не прави автоматично този регистър държавен.
Освен това бих искала да ви обърна внимание, че регистърът на съсловната организация изобилства с огромно количество дублирани данни и грешки. Също така в Република България работят много лекари, които не практикуват лекарска професия, но упражняват професия, която е свързана с придобиването на дипломата им “магистър по медицина”, включително фармация и стоматология, там където се касае за Стоматологичния съюз. Макар че фармацевтичен съюз все още няма, знаете, че има предложение за законопроект.
Тези лекари, не практикувайки 5 и повече години, би трябвало да са загубили правата си като лекари. Те продължават да членуват в Лекарския съюз, а в същото време упражняват професия, която няма нищо общо с клиничната медицина.
Тогава аз ви питам: въз основа на какво те фигурират в регистъра на съсловната организация на лекарите, след като работят примерно във фармацевтична компания или в областта на управление на здравеопазването и, работейки 5 и повече години в тази система, би трябвало да са загубили правата си да практикуват клинична медицина?
В същото време обаче бидейки член на Лекарския съюз те очевидно запазват тези свои права. И тогава аз ви питам как ще бъде възможно, кое от двете да се приложи – те са загубили или не са загубили правата си само защото не практикуват, а членуват?
Следващият ми аргумент е: моите уважения към съсловната организация на лекарите, но тя не е организацията, която може да прави планирането на кадрите в държавата по простата причина, че университетите в България са държавни и не виждам как може да се извърши това планиране от съсловна организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Първанова.
Има ли други реплики към д-р Китов? Няма.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Първанова, когато един списък се публикува в “Държавен вестник”, той става държавен. Той става уникален, единствен за държавата.
Що се отнася до другия въпрос, аз не мисля, че тези колеги, които се занимават с управление на здравеопазването, трябва да губят правата си. Много наши уважаеми колеги, наши преподаватели по социална медицина – на мен и на вас, винаги са си оставали и ще си останат лекари, без никога да са работили и един ден по клинична медицина. В крайна сметка управлението на здравеопазването също е един важен за здравето на хората процес. Считам, че това е професия, която би следвало да пази правата.
Въпросът за изгубването и запазването на правата е един въпрос също на закон, който за съжаление засега не е добре разписан. Аз съм съгласен тук с Вас и може би наше задължение е да го конкретизираме, да го направим по-явен, но не мисля, че това е основание да се води регистър, да се прехвърля или да се дублира регистъра на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Китов.
Заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, искам да изложа своята позиция по предлаганите законопроекти. Естествено е да се присъединя към подкрепата, която се изказа по принцип на тези законопроекти, но имам резерви към тези детайли, на които обърна внимание уважаемият доц. Китов и по които тръгна вече един сериозен дебат.
Аз смятам, че така съществуващия регистър в един от субектите в системата на здравеопазването – Българския лекарски съюз, е едно достояние, което не бива да бъде намалявано като ефект и присъствие и не бива да се създава повод за напрежение, да не казвам и ревност, между евентуално създадения нов регистър на регулираните професии към Министерство на здравеопазването.
Без да влизам в подробности, моля уважаемия председател на комисията да бъдат поканени между първо и второ четене на законопроекта представители на Българския лекарски съюз и да бъде проведена една съгласувателна процедура с Министерството на здравеопазването, защото режимът за създаване, водене и ползване евентуално на двата регистъра крие източници на напрежение, които е по-добре да бъдат намалени или изгладени предварително, отколкото това напрежение да се създаде след като бъде приет законопроекта и да чудим как да го променяме, така че да угодим след това и на Лекарския съюз. Аз съм далеч от мисълта да угаждаме на когото и да е. Наше задължение е да търсим възможност да намаляваме източниците на напрежение между заинтересуваните субекти и това да стане между първо и второ четене.
Последното, върху което искам да спра вашето внимание, е възможността при преобразуването на сега съществуващи медицински колежи отново да се плъзнем в плоскостта на ползване на преподаватели, хабилитирани лица – гастрольори, които така или иначе в последните години доказаха, а и начина на тяхното ползване доказа, че изсипването в рамките на няколко часа на материал, който предполага едно системно преподаване, невъзможността този материал да бъде осмислен води до едно намаляване на нивото на учебния процес. По принцип заявявам своето несъгласие ние да се изтегляме от диапазона на действие на Закона за висшето образование, създавайки някакви особени преференциални условия при преобразуване на колежите така, че да търсим социалния ефект от тяхното запазване, а да не мислим за ефекта – ниво на обучение, което те предлагат.
Като ви благодаря за вниманието, надявам се, че моите съображения ще бъдат взети предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики към господин Йорданов? Не виждам.
Заповядайте, господин Щерев. Имате думата.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Внесените три законопроекта за промяна на Закона за здравето третират два вида въпроси. Едните са въпросите на европейската интеграция. Точно затова тези законопроекти би трябвало да бъдат разгледани и приети.
Вторият аспект и на трите законопроекта третира наши, чисто български проблеми, които нямат нищо общо с европейската интеграция. Точно тези нашенски проблеми събуждат и дискусиите, а не това, което трябва да се направи за европейската интеграция.
Когато говорим за двата законопроекта – на госпожа Христина Христова и група народни представители и на доц. Китов, то виждаме там, че освен въпросите за европейската интеграция се поставя още един въпрос – изискването за бакалаври на досегашните медицински специалисти - един въпрос от изключително важно значение за българското медицинско образование. Това е въпросът дали тези 14 колежа ще бъдат закрити, преобразувани, по какъв начин ще работят, с какви изисквания ще работят. Това засяга точно българското общество и в никакъв случай не засяга европейската интеграция. Точно това са болезнените точки, които събуждат споровете. И аз искам, знаейки, че няма проблем по текстовете за европейската интеграция, да се изкажа точно по този въпрос.
Не бива да разсъждаваме по този начин, че виждате ли, ние в тази зала или някой друг административен орган има правото да преобразува определени колежи, има правото да ги закрива или има правото да казва да се разкриват. В българското образование трябва да се следват принципи и тези принципи трябва да се следват и в българското медицинско образование. Това означава,  че ако приемем принципа на магистър и бакалавър, тези досегашни колежи, ако искат да съществуват, ние трябва да заложим определени принципи и то не само за акушерки и за сестри, а както говори господин Местан – за всички медицински специалисти. И който досегашен колеж може да покрие тези принципи, ще може да съществува – било самостоятелно, било под шапката на един от медицинските университети.
Залагането на принципи, а не администрирането на учебни заведения е печеливша стратегия за това защото не може да се каже при условията на конкуренция, пред която е изправена страната, че най-добър ще бъде, че с най-добри кадри ще бъде, че най-добри бакалаври ще произвежда учебното заведение, което е в София. Може учебното заведение, което е разположено в Златоград да произвежда най-добрите кадри. Това е възможно и това европейската практика го показва. Точно затова трябва да се следват принципи, а не да се толерират негласно определени, сега съществуващи учебни заведения и да се загърбват други учебни заведения.
Аз подкрепям това, което каза господин Местан, че трябва да говорим за бакалаври за всички специалности. Трябва да имаме принципите, по които ще става обучението, а ако едно учебно заведение не може да ги покрие, то няма да може да произвежда точно тези специалисти със степен “бакалавър”.
Третият законопроект – на госпожа Първанова и на господин Кумчев, третира един друг въпрос, на пръв поглед отново въпрос на европейската интеграция, но той пак третира нашенски неща и нашенски проблеми. Той има много по-малко общо с Европейската интеграция, а тук става въпрос действително за дублиране на регистъра на Българския лекарски съюз и създаването на един държавен регистър в Министерството на здравеопазването. И пак повтарям, че това няма нищо общо  с европейската интеграция, затова защото техническите адаптации по Глава “Свободно движение на хора” – квалификациите, по мнението на Съвета на европейската интеграция следва да се тълкуват и прилагат стриктно без внасянето на допълнителни разпоредби на някакви други основания. Тези технически адаптации не съдържат никакви мярки за изграждане на регистър на лицата, които практикуват лекарската професия. Там е уточнено, че условие за признаване на квалификация е дипломът за висше образование на образователно-квалификационна степен “магистър по медицина”. Това отговаря на изискванията на съответната директива. Техническите адаптации и Директива 93/16 не коментират и не съдържат мярка по създаване и поддържане на регистъра към Министерството на здравеопазването на лицата, които имат право да упражняват професия, тъй като подобна регулация няма отношение към взаимното признаване на дипломи и може да влезе в противоречие с принципа, че в областта на медицинската професия регулацията на упражняването на професията в отделните държави-членки на Европейския съюз е различна. В мнозинството от държавите-членки на Европейския съюз, членството на лекарите в съответните национални съсловни организации е задължителна предпоставка за практикуване на медицинската професия на територията на държавата. И в тези страни се изисква задължително членство в националната съсловна организация и препоръка от последната за разрешаване за упражняване на професията.
Това, което казва доктор Първанова, че това било някакъв регистър, който нищо не означавал и той не е официален, не е вярно. Затова защото със Закона за здравето и Закона за съсловната организация, както отбелязаха д-р Йорданов и доц. Китов, са прехвърлени делегирани права от държавата на съсловна организация, създадена със закон за изпълнение на определени държавни функции. Публикуването в “Държавен вестник” не е личен и частен акт, а това е акт на една съсловна организация, създадена със закон, която поддържа регулацията на медицинската професия в България. Дублирането на такъв регистър ще доведе до множество последействия, които предполагам, че не подозират д‑р Първанова и д-р Кумчев.
Искам да кажа, че внасянето на този законопроект и искането за този регистър не само не е съгласувано със съсловните организации, а не е разглеждано и във Висшия медицински съвет. И аз съм дълбоко убеден, че приемането на такива текстове ще доведе до обсъждане на този въпрос в европейски структури, които няма да вземат страната на вносителите на законопроекта в никакъв случай. И пак повтарям: това не е въпрос на европейска интеграция, това е друг нашенски акт да се принизи ролята на съсловната организация, да се доведе до други съотношения на възможностите на Министерството на здравеопазването и неговите органи и съсловните организации с техните органи, каквито са изработването на стандартите за добрата практика, каквито са работата на етичните комисии, каквото е договорното начало и т.н., и т.н.
Призовавам колегите в тази зала, когато се прави общият законопроект и когато се гласуват тези текстове, текстът за създаването на нов регистър към Министерството на здравеопазването на отпадне. Защото приемането на такъв текст означава нови и множество противоречия, които няма да ни приближат към европейската страна.
Като съм съгласен с първите два законопроекта – на госпожа Христина Христова и доц. Китов, и съм съгласен с изложените становища от доц. Китов и д-р Йорданов в тази зала, призовавам колегите да гласуват за приемане на първо четене на първите два законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Щерев.
Има ли реплики към изказването на господин Щерев?
Господин Кумчев, заповядайте за реплика.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Щерев! Поисках думата малко да успокоя нещата, за да кажа следните свои съображения.
Първо, напълно съм съгласен с вас, че когато обсъждаме най-важните закони за промяна на обучението в сферата на здравеопазването, тук трябва да бъде и министърът на здравеопазването, тук трябва да има представители и от Министерството на образованието и науката. Искам да кажа, че има една гледна точка, която, уважаеми колеги, е много важна. Ние говорим за дипломи, за образование, за структури – колежи или факултети, но ми се струва, че между първо и второ четене трябва да обърнем изключително сериозно внимание върху качеството на професионалната подготовка на хората, които ние ще правим. Защото дали един колеж е добър, дали един колеж е среден или лош, това не зависи от тук, от обективни неща, това зависи от подготовката и възможностите на този колеж да подготви добре професионално подготвени медицински сестри и акушерки. И ако ние сега сме принудени по обективни причини да се спрем на част от медицинското образование, а именно тази на медицинските сестри и акушерките, то аз съм убеден и съм напълно съгласен с моите колеги, за които стана дума вече, че е необходимо много здраво да натиснем педалите през следващия период от време и да решим проблема с медицинското колежанско образование, така както са изискванията на Европа. Защото дали ще се съкратят колежите или ще продължат да се развиват, това зависи само от тях - от подготовката и от професионалната кариера на завършилите тези колежи.
Колкото до спорния абзац, за който стана дума по нашия законопроект с госпожа д-р Първанова, искам да споделя следното. Приемам анонса между първо и второ четене да чуем мнението на Управителния съвет на Българския лекарски съюз, но и да чуем мнението на представителите на Министерството на здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на доктор Кумчев.
Има ли втора реплика към д-р Щерев?
Госпожо Първанова, заповядайте за втора реплика.
Антония Първанова (НДСВ): Уважаеми доктор Щерев, очевидно Вашата емоционалност в известен смисъл Ви заблуждава и Ви пречи да осъзнаете възможността на народния представител да прави предложения както за текстове, които касаят европейската интеграция, така и други текстове. Така че никой не е твърдял, че въпросът за регистъра има отношение към европейската интеграция. Тук само ще допълня, че след като все пак дипломите са държавни, то няма нищо лошо да има и държавен регистър, в случая издаден от Министерството на здравеопазването. Това не пречи на никого, тъй като досега в България винаги е имало такъв регистър и не е имало напрежение.
А що се отнася до първата част, до евроинтеграционната, искам да Ви напомня, че тя се налага като промяна, а именно отпадането на чл. 184, благодарение на Ваше предложение, което предизвика това недоразумение и изричното ултимативно становище на Европейската комисия, че този член трябва да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на доктор Първанова.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте, доктор Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Доктор Кумчев, нямам нищо против всичко това, което казахте.
Искам да кажа на д-р Първанова, че ние не трябва да смесваме емоциите с нашата работа като народни представители, защото една справка – а тя е много лесно да се направи – показва, че в парламента от всички лекари само Вие не сте член на Българския лекарски съюз. Това е Ваше право. Вие не упражнявате тази професия, не сте я упражнявали и имате право да не сте член на Лекарския съюз. Но говорейки за Лекарския съюз и като член на Лекарския съюз, аз съм длъжен да защитавам определени позиции, защото Лекарският съюз – това сме всички ние, упражняващи професията в България, включително д-р Раденко Йорданов, с който имаме много големи противоречия. Независимо от всичко това обективно ние защитаваме едни и същи принципи – както с него, така и с другите колеги в България. Ние можем да имаме различни противоречия, но трябва да се защитават принципите на професията. Точно това правим сега в момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на доктор Щерев.
Думата поиска господин Шарков. Заповядайте.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, уважаеми колеги! Промените, които се предлагат в Закона за здравето, са доста сериозни, за да се занимаваме с това кой е член и кой не е член на Лекарския съюз, а и основният дебат да бъде за това къде да бъде регистърът. Парламентарната група на Обединените демократични сили ще подкрепи предложените законопроекти с ясното съзнание, че това е наполовина свършена работа, с ясното съзнание, че само промяната в наименованието на образователно-квалификационната степен “бакалавър” за медицинските сестри и акушерките не им осигурява автоматично възможност да работят в страните-членки на Европейския съюз, с ясното съзнание, че има страшно много работа, която трябва да се свърши в медицинските колежи, за да могат тези медицински сестри и акушерки да имат достатъчно хорариум, за да могат да работят в страните-членки на Европейския съюз.
Мисля, че всички останалите теми нямат толкова голямо значение за възможността на медицинските сестри и акушерките.
Последно искам да кажа, че на проведените досега дебати в Комисията по здравеопазването винаги присъстваха представители на Министерството на здравеопазването, на Лекарския съюз, ръководители на висшите учебни заведения по медицина и всеки, който излизаше да се изказва от тази трибуна, казваше, че тук трябва да присъстват представители на Министерството на здравеопазването. Благодаря единствено на заместник-министъра, който все пак успя да дойде. А два часа в тази зала все се повтаряше, че те трябва да бъдат тук, в тази зала. В крайна сметка за два часа никой от тях, освен един заместник-министър, не дойде! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Шарков.
Не виждам желания за реплики.
Давам думата на господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз с голямо внимание следях днешната дискусия, която по същество отразява съдържанието на трите законопроекта, които в момента излизат далеч от проблемите на европейската интеграция. Искам да напомня, че тези законопроекти тръгнаха от тези три проблема, които трябваше да бъдат решени: дипломата да бъде основание да се признае професията на лекаря; медицинската сестра и акушерката да имат възможност да бъдат бакалаври, след като получат необходимите часове допълнително обучение; третият въпрос беше незнанието на езика да не бъде пречка пред практикуване на професията.
Очевидно в хода на дискусията и трите законопроекта поставят въпроси, които са изключително сериозни както от гледна точка на лекарската професия и свързаните с нея професии, така и от гледна точка на образователната система – въпроси, които засегнаха всички изказали се колеги и които са много навътре и дълбоко в проблемите.
Аз искам само да призова д-р Китов: ако прави обобщен законопроект, трите вносителя да се ограничат на този етап с безспорните въпроси. Според мен ще бъде трудно сега да се направи вторият регистър и законът да излезе бързо или всички да задължим извънрегулираните професии да станат бакалаври. Струва ми се, че ако днес си поставим такива цели, трудно можем да решим въпроса в срок до края на м. септември. Затова моята молба е обобщеният законопроект да третира тези три най-важни въпроса.
Бих помолил, ако има възможност и желание в оставащите до почивката две минути д-р Цеков – заместник-министър на здравеопазването, да вземе отношение към тези най-важни въпроси, като изрази мнението на министерството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Папаризов?
Ако няма, ще направя предложение как да продължим с нашата работа. Виждам заявка за изказване от господин Методиев. Господин Валери Цеков също желае да вземе отношение.
Ако няма други заявки, бих предложил да изслушаме двете изказвания и след това да гласуваме. Ако се появи трето желание, тогава ще дам обичайната почивка и ще продължим след 11,30 ч.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз в някаква степен ще продължа това, което чух от господин Папаризов. И аз слушах много внимателно дебата. Мисля, че всички народни представители трябва да сме наясно в момента, че става дума за нещо конкретно и то е свързано с медицинските сестри и акушерките. Ако се напусне тази територия, опасността да не се стигне до съгласие, дори и за това, което е необходимо в момента като част от интеграционния процес, е много голяма. Най-малкото работата ще се проточи.
На второ място, искам да кажа, тъй като обсъждането е по принцип, опити да се правят регистри по образователни дейности в различни министерства не бих приветствал. Има Министерство на образованието и науката, което е функционално. Иначе утре архитектите ще трябва да направят същото нещо в Министерството на регионалното развитие и благоустройството или пък някои други професии към някои други министерства.
Практиката, за която спомена тук д-р Първанова, е била действаща практика в България, когато държавата се е ангажирала да назначава хората, завършващи определено образование, тоест, когато имаше разпределение. Помним го всички, които имаме бели коси по главите си. Сега има пазар на дейности и професии. Той не е само български, национален. Той става европейски пазар и би следвало да се ориентираме натам.
На трето място – въпросът с колежите е много тежък. Аз самият идвам да свидетелствам тук, на тази трибуна, че това, което каза господин Местан, от м. декември 1995 г. до ден-днешен е открит и отворен въпрос. Моля ви обаче да го върнем назад, а не да го сложим тук като препятствие, за да го прескачаме. Това е отделна тема. Ако има такава инициатива, тогава ще се проведе дебат.
С други думи, бих подкрепил само един-единствен законопроект, и то на второ четене, който решава един-единствен въпрос – свързан с акушерките и сестрите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Методиев.
Не виждам реплики.
Заповядайте, господин Цеков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Министерство на здравеопазването бих искал най-напред да приветствам изключително изказванията на господин Папаризов и на господин Методиев именно поради това, защото те визират един много тежък проблем, който очевидно трябва да се опитаме да решим в най-кратък срок. Това е проблемът с просрочието на близо 20 мерки, свързани с тези промени в Закона за здравето, които 20 мерки представляват визираните корекции в Закона за здравето, и още около 15 наредби, свързани с тези промени – наредби, които трябва да приемем през съгласувателната процедура на Министерския съвет, за да бъдат одобрени окончателно от него. Всичко това, разбира се, трябва да стане до края на този месец.
Ето защо аз искам горещо да помоля от тази трибуна от името на Министерството на здравеопазването, ако, разбира се, е възможно, уважаемите народни представители да се фокусират именно върху тези три проблема, които за щастие намират еднакво решение и в трите законопроекта. Затова и Министерството на здравеопазването подкрепя трите законопроекта и се произнася именно по тези въпроси в своето становище. А това е, най-напред категоричното изискване на Европейската комисия, записано е и в Техническите изисквания към договора за присъединяване, дипломата за степен “магистър” за специалностите: “Медицина”, “Фармакология” и “Стоматология” да означава автоматично признаване на правоспособност.
Втората бележка, вторият проблем, съществуващ в Закона за здравето, който се решава и в трите законопроекта по един и същи начин, е степента “бакалавър” за медицинските сестри и акушерките, което е също категорично изискване, записано в Техническите изисквания към договора, да се взима във висшите медицински училища и тази диплома да бъде издадена от тях. В Техническите изисквания е записано дословно: “медицински университети”.
Както виждам, няма противоречия в трите законопроекта и по този въпрос.
Третото условие, което е визирано в законопроекта на госпожа Христова, е владеенето на български език да не представлява препятствие за признаване на правоспособност за гражданите на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Швейцария, като последните две, разбира се, не са изисквания на Европейската комисия.
Във връзка с това аз действително бих помолил, ако има такава възможност, когато се изготвя обобщеният доклад на Комисията по здравеопазване, който ще се депозира в Народното събрание, разбира се, след като законопроектите се гласуват сега на първо четене, този обобщен доклад да бъде максимално фокусиран върху тези три основни проблема.
Тук се разискваха теми, които действително са изключително сериозни и тяхното решение би трябвало да бъде намерено в Закона за здравето. Но аз предлагам това да стане на един по-късен етап, ако е възможно.
Уважаеми колеги, ако това се постигне, аз съм убеден, че до края на м. септември ние бихме могли да изпълним всички тези близо 20 мерки, по които имаме остро възражение от страна на Европейската комисия и, разбира се, очакване от нейна страна да успеем да се справим с тази задача. Много ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Цеков.
Няма други желаещи за изказвания.
Преминаваме към гласуване на трите законопроекта на първо четене.
Преди да включим системата за гласуване, уважаеми народни представители, искам да помоля в заседанията на Комисията по здравеопазване да вземат активно участие представителите на другите министерства, които бяха назовани от изказващите се - Министерството на образованието и Министерството на труда и социалната политика, тъй като е очевидно, че трябва да се осигури разграничаване на въпросите, които пряко са свързани с изпълнение на Договора за присъединяване от поредица други въпроси, които очевидно са твърде съществени, предизвикват дискусия и се нуждаят от специално внимание, но трябва да бъдат решавани в други законодателни актове на Народното събрание. Поне това е едно мнение, което беше изразено достатъчно ясно. Разбира се, въпросът е на волята на съответната комисия и на пленарната зала.
В тази връзка си позволявам да отнема още една минута от времето ви, защото във връзка с обсъждането на първо четене на тези три законопроекта пред мен, като председател, възникна въпросът по коя алинея на чл. 45 да се развие днешната дискусия? Знаете, че ал. 2 предвижда по 10 минути изказвания само от един представител на парламентарна група. Тук бих помолил господин Папаризов и господин Цеков да обърнат внимание.
Господин Папаризов, става дума за следното. Ние днес бяхме изправени пред въпроса дали по ал. 2 или по ал. 1 да се развие днешната дискусия, което означава дали всяка парламентарна група да има по тези минути, които обявих, или само по 10 мин. Ако наистина проблематиката на законопроекта е само по европейската интеграция и има позитивно становище от Комисията по европейска интеграция, ние би трябвало да имаме днес само по 10 минути на парламентарна група. Тъй като обаче на практика очевидно законопроектите включват доста проблеми извън тази проблематика, аз предпочетох да дам възможност дискусията да се развие по ал. 1. Но съгласете се, че ако искаме да вървим напред по европейската тематика, ние ще трябва да я отсяваме в отделни законодателни актове, да се изказваме по 10 минути и да ги приемаме, и да отделяме достатъчно сериозно време в отделна дискусия на тези проблеми, които са от първостепенен вътрешен интерес, но които не можем да решим едновременно с хармонизацията.
Затова ви моля да обърнете внимание на този аспект и при следващи законопроекти, които ще гледаме, и в комисиите още преди първо четене в пленарната зала да се прави този опит за разграничаване на двете групи проблеми.
Пристъпваме към гласуване на трите законопроекта в поредността, в която те са внесени в Народното събрание.
Подлагам на гласуване законопроекта, внесен от госпожа Христина Христова и група народни представители на 31 август 2005 г., № 554-01-40.
Гласували 168 народни представители: за 153, против 9, въздържали се 6.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от госпожа Антония Първанова и господин Тодор Кумчев на 7 септември 2005 г., под № 554-01-43.
Гласували 161 народни представители: за 139, против 9, въздържали се 13.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта, внесен от господин Борислав Китов на 14 септември 2005 г., с № 554-01-48.
Гласували 164 народни представители: за 148, против 8, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Обявявам почивка до 11,40 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Уважаеми народни представители, продължаваме нашата работа с втора точка от дневния ред на днешното извънредно заседание:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Преди да премина към четене на доклада на комисията, позволете ми да направя процедурно предложение в залата да бъде допуснат господин Гълъб Донев – директор на дирекция в Министерството на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте за допускане в залата на господин Донев.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 2, въздържали се няма.
Моля господин Донев да заеме мястото си в пленарната зала.
Господин Адемов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
за първо четене по законопроекта за изменение и
допълнение на Кодекса на труда № 554-01-41 от
31 август 2005 г., внесен от Христина Христова и
група народни представители
Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 7 септември 2005 г., разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-41 от 31 август 2005 г.
На заседанието присъстваха господин Емил Райнов - заместник-министър на здравеопазването, господин Гълъб Донев – директор на дирекция “Условия на труд, управление при кризи и алтернативна служба” в Министерството на труда и социалната политика, господин Емил Мирославов – директор на дирекция “Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, господин Чавдар Христов – изпълнителен секретар на КНСБ, и др.
Бяха представени становищата на Министерството на труда и социалната политика, на Министерството на здравеопазването и на КНСБ, които подкрепят законопроекта.
Законопроектът е насочен към осигуряване на безопасността и здравето при работа като част от организацията на трудовата дейност и по изграждането и функционирането на съвременна превантивна система за управление на безопасността и здравето при работа, осъществявана на основата на оценката на риска. Замяната на принципа на компенсациите за вреден труд, несъвместим с правото на Европейския съюз, с подход на превенция на здравните рискове е по препоръка на Европейската комисия от 2000 г. към правителството, национално представените организации на работодателите и на синдикатите.
От представителите на Министерството на труда и социалната политика бе изразена готовност след второто гласуване на законопроекта от Народното събрание да бъдат подготвени в оптимални срокове поднормативните актове по неговото приложение. Народните представители и участниците в заседанието се обединиха около становището за съответствие на предлаганите промени в чл. 137, чл. 156, чл. 284 и чл. 285 от Кодекса на труда с принципите, заложени в националното законодателство в областта на безопасността и здравето при работа, с поетите задължения за пълноправно членство в Европейския съюз.
След проведено гласуване и резултати “за” – 16 гласа, без “против” и “въздържали се” Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-41 от 31 август 2005 г., внесен от Христина Христова и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция.
Заповядайте, господин Папаризов.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое извънредно заседание, проведено на 7 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-41, внесен от Христина Христова и група народни представители.
На заседанието присъства господин Гълъб Донев – директор на дирекция “Условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика, госпожа Зинаида Велева – директор на дирекция “Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции” в Министерския съвет, и служители в дирекцията.
Основна цел на законопроекта е да подобри съществуващата система за предоставяне компенсации за работа във вредни и специфични условия на труд и хармонизира националното законодателство в тази област с изискванията на правото на Европейския съюз.
Второ, разглежданата материя попада в обхвата на глава 13 “Социална политика и заетост”. Въпросът за съответствието на съществуващата у нас система за компенсации за работа във вредни и специфични условия на труд с изискванията на правото на Европейския съюз е поставен за първи път от Европейската комисия през 2000 г. Оттогава този въпрос се поставя във всеки редовен доклад на Европейската комисия, включително и в последния доклад в 2004 г., както и по време на всяко работно мероприятие в преговорния процес по въпросите на преговорното законодателство. За пореден път на този въпрос се обръща приоритетно внимание в заключенията на Подкомитет 7 по въпросите на регионалното развитие, заетостта и социалната политика, приети на 26 май 2005 г. Заключенията посочват като ангажимент на българската държава да извърши необходимите промени в съществуващата правна уредба до края на 2005 г. На европейско равнище въпросите за компенсация за работа във вредни и специфични условия на труд се регулират от няколко основни акта: Европейската социална карта, Директива на Съвета на Европейския съюз 89/391 за въвеждане на мерки за подобряване на сигурността и здравето на работниците по време на работа, решение на Съвета на Европейския съюз от 18 декември 1979 г. за работното време и Решение на Съвета на Европейския съюз от 3 юни 2002 г. за нова стратегия на общността за здравето и сигурността на работниците.
Предложените изменения следва да приложат основни принципи на правото на Европейския съюз в областта на безопасността и здравето при работа, целящи основно превенция, а не компенсация на здравните рискове. Те въвеждат изискванията на Европейската социална харта, съгласно които държавите са длъжни да предоставят компенсации за вредни и специфични условия на труд, като осигурят допълнително възнаграждение, намалено работно време, допълнителен платен годишен отпуск и безплатна предпазна храна в случаите, когато обективно не е възможно да се предотвратят напълно или да се намалят значително рисковете за живота и здравето им.
Следва да се посочи, че законопроектът дава само обща формулировка на посочените принципи за компенсиране на работата във вредни и специфични условия на труд. Предлаганите текстове създават правно основание за приемане на подзаконови нормативни актове от Министерския съвет, които да определят конкретните мерки за компенсиране, както и редът и условията за практическото приложение на тези принципи.
След проведеното обсъждане на законопроекта Комисията по европейска интеграция се обедини около необходимостта от приемането му на първо гласуване от Народното събрание.
Комисията по европейска интеграция предлага Народното събрание да подкрепи  законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда № 554-01-41, внесен от Христина Христова и група народни представители на 31 август 2005 г. с единодушние от 12 гласа “за”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря на господин Папаризов.
Преди да открия дискусията на първо четене, госпожо Христова, желаете ли да направите изказване като вносител? Заповядайте.
ХРИСТИНА ХРИСТОВА (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Днес ние работим извънредно, защото трябва да приемем още редица закони, които са свързани с хармонизацията с правото на Европейския съюз. Едно от тези неща е законопроектът за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Това, което основно искам да кажа, е, че предложенията, направени още от екипа на Министерството на труда и социалната политика заедно с Националната работна група по глава 13 “Заетост и социална политика”, касаят права, които са задължителни за работниците в европейския пазар на труда и ние не можем да не се присъединим към това, защото се приема, че принципът на компенсация на вредни за здравето условия на труд не е съвместим с правата на хората, но има условия на труд, при които работодателят може да направи инвестиции. Работодателят може да има добра воля да подобри тези условия на труд, но това не е възможно. Специалистите, които работят в тази област, знаят, че това са работата под водата, под земята, във въздуха и в радиационна среда. Ето защо при тези случаи европейското право и европейските правила изискват да се направи нещо повече за тези работници. Това, което ние заедно с колегите народни представители предлагаме в законопроекта, е да има допълнителен годишен платен отпуск не по-малко от 5 работни дни, да има намален работен ден и всичко това да може да отделя за известно време работниците, които обективно постоянно са подложени на вредното въздействие на тези условия на труд.
Също така е предвидено да се дава безплатна предпазна храна на работниците. Разбира се, изключително много ще се следи за риска и комплексното оценяване на тези условия на труд.
Това, което е много важно за народните представители в процеса на обмисляне на гласуването, е, че този законопроект е съгласуван, коментиран много обстойно и много дълго със социалните партньори, включително със синдикатите и работодателите. Те го подкрепят и аз мисля, че е моментът и ние наистина да приведем в съответствие своето трудово законодателство с правата на гражданите в Европейския съюз.
Предлагам да подкрепим законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Христова.
Уважаеми народни представители, както преди почивката председателят на парламента ви напомни, че първите четири законопроекта от дневния ред касаят хармонизирането на българското законодателство с европейското и съгласно приетите от нас правила на първо четене би следвало всяка парламентарна група да разполага с 10 минути. Ето защо призовавам да приложим това правило при дискусията на първо четене на настоящия законопроект и откривам дискусията.
Имате думата,  госпожо Понева. Заповядайте.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Парламентарната група на Демократи за силна България ще подкрепи на първо четене този законопроект, като между първо и второ четене ще направим следните бележки.
В чл. 285 там, където на базата на мотивите и обосновката за внасяне на законопроекта се казва, че “принципът за компенсации за вреден труд е несъвместим с правото на Европейската общност и е недопустимо заплащане или компенсиране на работещите под каквато и да е форма за работа в условия на вреден труд”. Това, което прави впечатление, е, че в мотивите пише, че “безплатната предпазна храна няма профилактичен характер”. Европейските директиви сочат превенция на здравето, а не  компенсация. Това е точно така, но безплатната храна няма профилактичен характер, но предпазната храна има такъв характер, като под предпазна храна се разбира единствено кисело и прясно мляко. Това са хранителните продукти, които имат наистина профилактичен характер при работа във вредни условия на труд, тъй като там, където се работи с химически вещества, които увреждат флората на стомаха, млякото наистина е един незаменим продукт.
Безплатната храна обикновено се дава под формата на ваучери, с които се закупуват хранителни продукти, като кренвирши, салам, а там където имат връзки и контакти със съответните собственици на магазини, могат да се закупят и цигари и алкохол. Това вече не е профилактика.
Понятие “безплатно” и “безплатна храна” няма и не бива да съществува в едно законодателство, което се хармонизира с европейското. Винаги някой някъде плаща, така че безплатен обяд, както всички ние знаем – няма. Ако работодателят смятат, че могат да си позволят такова нещо, това са някакъв вид социални добавки. Увеличаване на заплатите е едно, но компенсация под форма на парични средства или безплатна храна са недопустими и не са в съответствие с европейското законодателство. Така че “предпазна храна” да остане е добре, но “безплатна храна” според нас трябва да отпадне като задължение на работодателите. Още повече, че господин Папаризов спомена, че безплатна храна ще се предоставя там, където обективно не могат да бъдат отстранени напълно вредните условия на труд.
В чл. 285, в текста липсват именно тези изречения, а той остава по начина, по който е написан сега в Кодекса на труда - за работниците и служителите със специфичен характер и организация на труда работодателят осигурява безплатна храна. Единствено в чл. 137 е вмъкнато това изречение, че “компенсациите с намаляване продължителността на труда ще бъдат давани там, където обективно не могат да бъдат отстранени напълно вредните условия на труд”. А тези вредни условия са, разбира се, под водата, под земята, във въздуха и там, където има радиационно излъчване и, разбира се, там, където се работи с радиоактивни източници, се взимат най-сериозни мерки и вредата върху човешкото здраве е много по-занижена, отколкото в едно химическо производство или дори в научни химически лаборатории, където служителите имат постоянен контакт с вредни химически вещества.
Това ще са нашите забележки на второ четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Понева.
Господин Иванов, имате думата.
Лъчезар Иванов (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам реплика към госпожа Понева. В чл. 285, ал. 2 е написано: “Условията и редът, при които се осигурява безплатна храна и добавки към нея по ал. 1, се определят от наредба на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването.” Тоест в специална разпоредба ще се определи видът.
Второто нещо, което искам да репликирам, е, че в Закона за здравето са определени точно кои професии и какъв тип вредности и съответно в Закона за здравеопазване е написано и какъв тип храни трябва да бъдат давани. Така че да се опростяват нещата с прясно и кисело мляко е несериозно, тъй като за един авиатор прясното и киселото мляко по никакъв начин не компенсират, защото при тях примерно трябва да бъде даван шоколад, просто казано.
Другото, което искам да репликирам, е, че с думата “безплатни” се влага смисъл, че се осигуряват от работодателя. Така че не би трябвало да се спекулира с думата “безплатни”. Тоест работодателят дава тип храна, която е преценена, пак казвам, от съответните органи и инстанции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожа Понева има думата за дуплика.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Разбира се, че има такова допълнение, че тези условия ще се определят с акт на Министерския съвет. Това важи и за чл. 137, където е вмъкнато изречението “Там, където обективно не могат да бъдат променени условията за труд.”, и след това отново има допълнение, че “редът за прилагане на намаленото работно време”, така че нищо не костваше и в чл. 285 да се напише по същия този начин. Така написано, води именно към разсъжденията, които аз направих преди малко.
Не говорим за авиаторите, когато става дума за прясно и кисело мляко. Казвам за химически производства и химически институти, където и сега се получава такова. С премахването на думата “предпазна храна” за тях отпада тази възможност. Продължавам да твърдя, че киселото мляко е превенция на здравето. Хората ще бъдат лишени от възможността да получават кисело мляко. В кулоарите чух реплики, че ще ни се смеят от Европа, ако говорим за кисело мляко. Бъдете сигурни, че няма да ни смеят, защото това наистина е една грижа за здравето на хората, които работят във вредни условия на труд. Биха ни се посмели наистина, когато видят, че във все още действащия Кодекс на труда работодателите отговарят за културния отдих и културни мероприятия, които трябва да осигуряват на служителите. Това наистина е повод да се посмеят, но не и киселото мляко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Думата има народният представител Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днес разглеждаме един много кратък законопроект – три члена от Кодекса на труда, които трябва да променим и да хармонизираме нашето законодателство с европейското такова. Веднага след тази обща формулировка ще кажа, че конкретната цел на тези изменения и сякаш по-важната цел е замяната на компенсационната система и практика за вредни условия на труд с относително по-справедливата система на превенция на здравните рискове. Тук визирам чл. 137, чл. 156 и чл. 285.
Както преди малко в изложението си по представянето на законопроекта госпожа Христина Христова заяви, този законопроект е плод на усилията както на екипа на Министерството на труда и социалната политика, така и на социалните партньори. Той е разгледан и дискутиран във Фонд “Условия на труд”, където са представени отново тристранните партньори, така че е постигнат относителен консенсус по предлаганите текстове. Мисля, че няма никакъв проблем този законопроект да бъде придвижен, както госпожа Меглена Кунева обича да се изразява, по бързата писта, тъй като това е един от евроинтеграционните закони и ние сме задължени да синхронизираме нашето законодателство.
Пак повтарям, най-важното е да се замени подходът, целящ превенция на здравните рискове, тоест да се въведе подходът, целящ превенция на здравните рискове, вместо компенсаторния подход. Защото подходът на компенсации и на компенсирани предполага, че ние априори приемаме като даденост вредните условия на труд, а основната задача, основната философия на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е превенцията, тоест духът на превенция е превалиращия в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а Кодексът на труда е този, който урежда индустриалните отношения, които се простират извън изискванията на специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд.
Що се отнася до дискусията, свързана с безплатната предпазна храна, не бива да изпускаме факта, че има следващо допълнение “или добавки към храната”. Прословутото кисело мляко, за което госпожа Понева говори, може да се включи в понятието “добавка към храната”. Вие знаете, че навремето говорихме за предпазно професионално хранене, а към този момент, към днешна дата на практика ние трябва да се съобразим с европейските изисквания и да възприемем по-широката формула, която казва: работодателят осигурява безплатна храна или добавки към храната.
Знаете, че има изрична допълнителна ал. 3, мисля, че беше, където е казано, че не е разрешено паричният еквивалент на тази предпазна храна да се дава на работниците.
От проверките, които Министерството на труда и социалната политика е извършило в 1500 предприятия, са установени масови нарушения. Задачата на законодателството е да регулира тази материя, да даде възможност на работодателите да наложат подхода на превенция пред подхода, пак повтарям, на компенсации.
Наредбата, за която стана въпрос преди малко в изказванията на колегите, е прословутата Наредба № 322 от 1987 г., забележете, и там се съдържат пет диети – А, В, С, Д и Е, които съдържат съответните противоотрови, съдържат съответните антидоти, съдържат съответните микроелементи, белтъчини, въглехидрати, мазнини, които да подготвят организма на работещия при вредни условия. Пак повтарям, този подход предполага вредни условия, а идеята на законодателството е да обърнем нещата, да направим така, че да не допускаме вредни условия. Но там, където не е възможно да бъдат напълно ликвидирани вредните условия на труд, да дадем такъв вид превенция, за да можем да защитим работещите при тези условия.
Аз съм убеден, че на второ четене няма да имаме никакъв проблем при решаването на тази проблематика. Призовавам всички колеги да подкрепим така предложения законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Адемов.
Има ли други народни представители, които желаят думата?
Думата има госпожа Маргарита Панева.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! От името на Коалиция за България искам да кажа, че ние подкрепяме предложението за внесените промени в Кодекса на труда. По време на дебата в комисията застанахме зад идеята наистина да се промени философията – от това да се дават компенсации на хората, които работят при тежки и нездравословни условия на труд и са изложени всеки ден на някакъв каприз, към това да се създават превантивни мерки, условия и предпоставки да се ограничава вредата върху тяхното здраве и живот и те да могат по-лесно да се справят и да преодоляват трудностите, които стоят пред тях.
Наред с това обаче при дебата в комисията, хубаво беше, че там присъстваха представители на всички социални структури, които подкрепят внесените промени, и преди това при дебата по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд стана дума, че законът трудно проработва. Ние още тогава предложихме да се търсят съответните механизми, които да дадат шанс да има по-засилен контрол при реализацията на закона. Затова ние ще предложим на второ четене приемането на наредбата да стане в срок до шест месеца, тъй като в такива случаи този процес може да се проточи и отново законът да остане неработещ. Това ще направим на второ четене, а иначе ще подкрепим внесения законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Панева.
Има ли други народни представители, които желаят да участват в дискусията по законопроекта на първо четене? Не виждам.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда.
Гласували 133 народни представители: за 132, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Адемов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател. Предвид консенсусния характер на предложените текстове и малкия обем на законопроекта, правя процедурно предложение срокът за предложения да бъде намален на три дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има направено процедурно предложение срокът за предложения между първо и второ четене да бъде намален на три дни.
Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 130 народни представители: за 130, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Срокът за предложения между първо и второ четене на този законопроект е три дни.
 
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ХАЗАРТА.
Има думата господин Петър Димитров – председател на Комисията по бюджет и финанси. Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
 
“ДОКЛАД
по законопроект за изменение и допълнение на
Закона за хазарта № 554-01-33, внесен от Атанас Атанасов
Папаризов и група народни представители на 18 август 2005 г.
 
На редовно заседание, проведено на 15 септември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, внесен от Атанас Атанасов Папаризов и група народни представители.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Мария Капон.
В мотивите към законопроекта и в изложението на народния представител Мария Капон беше подчертано, че с внесения законопроект Република България изпълнява своя ангажимент по чл. 45, ал. 2 от Европейското споразумение за асоцииране. В този текст от Споразумението за асоцииране се предвижда, че България трябва да предостави на гражданите и компаниите (търговските дружества) от държавите-членки на Европейския съюз до края на преходния период (1.02.2005 г.) – тоест закъснели сме с около осем месеца, третиране не по-малко благоприятно от предоставеното на собствените й граждани и компании по отношение на организирането на хазартни игри.
В годишните доклади на Европейската комисия също се обръща внимание на необходимостта от промяна в Закона за хазарта, на дискриминационните изисквания спрямо участието на чуждестранни лица и дружества в организирането на хазартни игри на територията на България.
С преговорната позиция по глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” Република България е поела ангажимент да извърши законодателни промени до края на 2004 г., с които да предостави национално третиране на гражданите и търговските дружества от Европейския съюз по отношение на организирането на хазартни игри.
В изпълнение на посочените ангажименти се предлагат изменения в Закона за хазарта, които са съобразени с изискванията на Договора за създаване на Европейската общност, в частта, отнасяща се до правото на установяване.
По време на дискусията беше изразено мнението, че при второто четене на законопроекта в комисията следва да бъде обсъдена предоставената възможност на юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска дейност, да организират хазартни игри.
С оглед на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси с 18 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта № 554-01-33, внесен от Атанас Папаризов и група народни представители на 18.08.2005 г.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата председателят на Комисията по европейска интеграция господин Атанас Папаризов да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На 7 септември т.г. Комисията по европейска интеграция разгледа този законопроект и законопроекта, внесен от Министерския съвет, но оттеглен междувременно, така че аз няма да чета цялото становище на комисията, а само частта, отнасяща се до законопроекта, който сме внесли с група народни представители и който урежда именно тези въпроси, които бяха изтъкнати в становището на водещата комисия – ангажиментите, поети по глава 3 “Свободно предоставяне на услуги” (KONF-BG-23/1), който гласи, че до края на 2004 г. България трябва да извърши необходимите законодателни промени по отношение на рестрикциите в чл. 7 от Закона за хазарта.
Именно за да се изпълнят тези ангажименти със законопроекта се предлагат промени в чл. 6, ал. 1 от съществуващия закон. В сегашната редакция се предвижда само български търговски дружества да имат право да организират хазартни игри. В законопроекта се предлага създаването на нова точка втора, която разрешава организирането на хазартни игри и дейности и от търговски дружества, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, отговаряща на изискванията на Закона за хазарта.
Аналогично е уреден и въпросът при юридическите лица с нестопанска цел. Предлага се създаване на нова т. 5 към чл. 6, с която се дава възможност юридически лица с нестопанска цел от държавите-членки на Европейския съюз, когато е спазен Законът за хазарта, да организират хазартни игри и дейности чрез клон, определен за осъществяване на общополезна дейност.
Предлага се изменение в чл. 7 от действащия Закон за хазарта. Изхождайки от споменатите вече ангажименти на страната към Европейския съюз, и в двата законопроекта се предлага лицата от държавите-членки на Европейския съюз да бъдат изключени от кръга на засегнатите лица по този рестриктивен режим.
Фактически оттегленият законопроект на Министерския съвет предлагаше и други  промени, които сме отхвърлили в Комисията по европейска интеграция и които сега няма да чета.
Комисията предлага да бъде подкрепен законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хазарта № 554-01-33, внесен от народния представител Атанас Папаризов и група народни представители на 18.08.2005 г. с 9 гласа “за”, 0 “против”  и “въздържали се”.” Това е записано в становището, тоест единодушно подкрепяме законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Чухте становището на двете комисии.
Тук също ще приложим процедурата по 10 мин. на парламентарна група.
Заповядайте, имате думата.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам да взема отношение по § 2, по-точно т. 3, която става т. 4. Според мен юридическите лица с нестопанска цел не трябва да извършват дейности по Закона за хазарта. Причината за това по мое виждане е, че в крайна сметка юридическите лица с нестопанска цел, както знаете, се учредяват по друг начин, не като търговските дружества. Тоест нямат уставен капитал и при нарушение на закона държавният интерес ще бъде накърнен. Някои от юридическите лица могат да ползват преференции по Закона за корпоративното облагане и аз смятам, че пак ще бъде нарушен интересът на държавата, тоест интересът на фиска. Затова не приемам така предложените промени юридическите лица с нестопанска цел да осъществяват дейности по Закона за хазарта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Да, това е § 3, т. 4.
Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, в случая става дума само за разширяване на тези права, които имат българските юридически лица с нестопанска цел по отношение и на тези юридически лица, които са от страни-членки на Европейския съюз, и от други страни-членки на Европейското икономическо пространство. Така че ние не въвеждаме нов принцип, само последователно премахваме дискриминационните норми в този закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 107, против 5, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председателю, преди малко госпожа Христова напомни, че имаме скоростна писта за Европейския съюз. Аз напомням, че пистите са две. Едната е свръхскоростна и сроковете са до 30 септември. А втората, по-бавна писта, е до 31 декември. Този закон, затова, че не сме си изпълнили ангажимента навреме, е на свръхскоростната писта и срокът е до 30 септември. Аз съм малко учуден от резултата от гласуването, тъй като виждате, че вносители са представители на всички парламентарни групи. Той няма политически характер. Всички лобистки текстове бяха изчистени и са останали само интеграционните или хармонизационни текстове.
От тази гледна точка, ако няма съществени възражения, предлагам да минем към второ четене. Могат да се появят лобистки текстове, каквито имаше и в оттегления закон, но не мисля, че това е задачата на парламента в момента. Пак повтарям – останали са само хармонизационни текстове и ако някой го оспорва, това ще е  силен аргумент, но не мисля, че има такива.
Затова предлагам да минем към второ четене на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Не виждам противоположно мнение.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласуваме направеното процедурно предложение днес на това заседание да гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта и на второ четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 99, против 13, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта.
Имате думата за изказвания на второ четене.
Има думата господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Имам процедурно предложение, господин председател.
Първо, предлагам, ако няма възражения, заместник-министърът господин Зия да влезе в залата, ако има някакви въпроси, на които той би трябвало да отговори.
И второто ми предложение – ние модернизирахме правилника на нашия парламент и тогава, когато няма промени в текста от първо четене, бихме могли да гласуваме по същия начин, както гласувахме при първо четене. Затова, ако няма такива съществени промени, предлагам да гласуваме по същия начин, както гласувахме и на първо четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Второто Ви предложение не мога да поставя на гласуване.
Дискусията за второ четене е отворена.
Преди това ще поставя на гласуване процедурното предложение заместник-министърът на финансите Нахит Зия да влезе в пленарната зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 103, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете заместник-министър Зия в пленарната зала.
Уважаеми народни представители, започваме дискусията по второ четене на закона. Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Най-напред наименованието – “Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте наименованието на законопроекта – “Закон за изменение и допълнение на Закона за хазарта”.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона е прието.
Предлагам да четем и да гласуваме текстовете параграф по параграф. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров
“§ 1. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите “чл. 6, ал. 1, т. 1, 2 и 3” се заменят с “чл. 6, ал. 1, т. 1-5”.
2. В ал. 4 думите “чл. 6, ал. 1, т. 2” се заменят с “чл. 6, ал. 1, т. 3”, а думите “чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3” се заменят с “чл. 6, ал. 1, т. 1-5”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 1? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на § 1, така както беше представен от председателя на комисията.
Гласували 99 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“§ 2. В чл. 6, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
“2. търговски дружества, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, както и в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство, отговарящи на изискванията на този закон;”.
2. Досегашната т. 2 става т. 3.
3. Досегашната т. 3 става т. 4 и се изменя така:
“4. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел – в случаите, предвидени в този закон.”
4. Досегашната т. 4 става т. 6.
5. Създава се т. 5:
“5. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, както и в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство – чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност – в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата по § 2? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 2.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 3, въздържали се 4.
Текстът на § 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“§ 3. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, както и в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство, или са граждани на такава държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за изказване по § 3. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на § 3.
Гласували 108 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 5.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“§ 4. В чл. 8, ал. 1 думите “Сдруженията с нестопанска цел и фондациите” се заменят с “Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 4 и 5”.
§ 5. В чл. 9, ал. 3, т. 2 думите “по чл. 6, ал. 1, т. 4” се заменят с “по чл. 6, ал. 1, т. 6”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания, уважаеми народни представители, по текстовете на параграфи 4 и 5? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на § 4 и § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 5.
Текстовете на § 4 и § 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“Допълнителна разпоредба
§ 6. Навсякъде в закона думите “Държавната агенция по стандартизация и метрология” се заменят с “Държавната агенция за метрология и технически надзор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по Допълнителната разпоредба? Няма.
Моля, гласувайте текста на § 6.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 4.
Допълнителната разпоредба и § 6 са приети и по този начин законът е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председателю. Да ни е честит хармонизираният Закон за хазарта!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме по-нататък по нашата програма.
Следва:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров има думата.
Моля да представите становището на водещата комисия - Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
“ДОКЛАД
по законопроект за акцизите № 502-01-6, внесен от
Министерския съвет на 10 август 2005 г.
На редовно заседание, проведено на 15 септември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроект за акцизите, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Георги Кадиев - заместник-министър на финансите.
Както в мотивите към законопроекта, така и в изказването на господин Кадиев се изтъкна, че основна цел на законопроекта е хармонизиране с правото на Европейския съюз на законодателството ни в областта на облагането  с акциз и въвеждането на системата на акцизни складове.
В законопроекта се уреждат: общите принципи на акцизно облагане, видовете акцизни стоки, възникване на задължение за плащане на акциз, данъчно задължените лица, данъчната основа, акцизните ставки, режимите за възстановяване на акциз, контролът и санкциите. Предвижда се вместо акциз за съоръженията за хазартни игри да се заплаща данък, уреден със Закона за корпоративното подоходно облагане.
В законопроекта се предлага към групата на енергийните продукти, които подлежат на облагане с акциз, да се добави и природният газ.
Предвиждат се диференцирани ставки за енергийните продукти, които се използват като гориво за отопление, битови нужди, в селското и горското стопанство и са изброени подробно в законопроекта. С цел подобряване на контрола се въвежда задължително маркиране на течните горива, които се облагат с намалени ставки. Отпадат от обхвата на акцизните стоки специалните бензини и бензиновите фракции за преработка и производство на автомобилни бензини, толуол и други, защото те не се ползват като моторни горива и горива за отопление.
Предвидено е освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти с двойно предназначение, използвани за впръскване в доменни пещи, когато е получено удостоверение от митническата администрация. Предвижда се запазване на акцизните ставки, които са в сила от 1 януари 2005 г. като беше заявено от вносителя, че допълнително ще бъдат предложени нови размери на ставките, които комисията да обсъди между първо и второ четене.
Запазва се редът за възстановяване на платения акциз в производството на хранителни продукти и лекарства. Разширява се кръгът от случаи, при които се възстановява акцизът за алкохол и алкохолни напитки, използвани за медицински цели, анализи, научни изследвания и други.
С цел хармонизиране с изискванията на европейското право в законопроекта се предвижда акциз да се заплаща при производството на акцизни стоки, а не както досега – в момента на реализацията им.
Запазва се редът за плащането на акциз при внос с изключение на акцизните стоки, поставени под режим “Отложено плащане на акциз”. Този режим включва правила, подробно разписани в законопроекта, които се прилагат при производството, складирането и движението на акцизни стоки, за които временно се отлага плащането на акциз. Предвижда се режимът “Отложено плащане на акциз” да се прилага само от лицензирани складодържатели. Акцизни складодържатели могат да бъдат лица, които произвеждат акцизни стоки и търговци, отговарящи на условията, посочени в проекта. Посочва се, че дължимият акциз на стоките, поставени под режим “Отложено плащане на акциз” ще бъде гарантиран с обезпечение под формата на депозит или банкова гаранция. Съобразно европейската практика се предлага алкохол и алкохолни напитки, енергийни продукти и тютюневи изделия да се произвеждат само в акцизен склад.
В глава четвърта, раздел ІІІ на законопроекта се предвижда регистрация на малки обекти за дестилация и винопроизводство като са наречени “специализирани малки обекти за дестилиране” и “обекти за винопроизводство на малки винопроизводители”.
Правителството на Република България е договорило произведените в тези обекти продукти да се облагат с акциз, който е с 50 на сто по-нисък от стандартната акцизна ставка като произведената ракия за семейна консумация през 2006 г. ще се облага с нулева ставка.
Законопроектът предвижда акцизът да се администрира от митническата администрация, а не от данъчните органи, което е в съответствие с европейската практика.
С приемането на законопроекта се отменя действащият Закон за акцизите.
По време на дискусията народните представители зададоха въпроси и изразиха становище. Въпросите, които бяха поставени, се отнасяха до мястото и ролята на Националната агенция за приходите в контекста на този закон; необходимостта от структурни промени; допълнителни щатни бройки и средства за ефективното прилагане на предложения законопроект от агенция “Митници”. Изтъкнато беше, че предлаганата редакция на чл. 21, ал. 2 от законопроекта противоречи на чл. 60 от Конституцията на Република България, тъй като данъци и такси се определят само със закон. Поискано беше от вносителя да представи данни относно очакваното влияние на закона в бюджета за 2006 г.
С оглед гореизложеното, Комисията по бюджет и финанси с 15 гласа “за”, 1 “против” и 2  - “въздържали се”, предлага на Народното събрание да приеме на първо четене законопроекта за акцизите № 502-01-6, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата господин Папаризов – председател на Комисията по европейска интеграция, да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители!
“На 7 септември 2005 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за акцизите, внесен от Министерския съвет. Той беше представен от господин Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, а така също и от представители на агенция “Митници” – господин Георги Григоров, заместник-директор на агенция “Митници”, и господин Борислав Борисов, директор на дирекция “Митнически режими и процедури”.
Първо. Основната цел на проекта за нов Закон за акцизите е хармонизирането на българското законодателство с правото на Европейския съюз.
Второ. В контекста на преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз той отговаря на ангажиментите по преговорна глава 10 “Данъчна политика”.
Основните актове на Европейския съюз, по които се извършва хармонизирането, са Директива 92/12 на ЕИО, Директива 2003/96 на ЕИО, Директива 92/83 на ЕИО, Директива 92/80 на ЕИО и Директива 92/79 на ЕИО.
Законодателството на Европейския съюз в областта на акцизния данък е прието основно в контекста на изграждането на вътрешния пазар. То засяга предимно три групи въпроси: първо, структурата на данъка по отношение на определена група акцизни стоки и хипотезите на освобождаване от акциз; второ, минималните размери на акцизните ставки; и трето, производството, съхранението и движението на акцизни стоки между държавите-членки. Задължително подлежат на облагане с акциз алкохолните, тютюневите и енергийните продукти. По отношение на други видове стоки и услуги отделните държави-членки са свободни да преценят дали те да се облагат или не с акцизен данък.
Трето. Законопроектът за акцизите като цяло е в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз. С него се отговаря на препоръката от последния редовен годишен доклад на Европейската комисия за необходимостта от по-скорошно създаване на правна уредба на акцизните складове и движението на акцизни стоки под режим на отложено плащане.
По отношение на размера на акцизната ставка съответствието е частично, но следва да се има предвид, че към момента Република България спазва Програмата за постепенно повишаване на акцизните ставки до достигане на минималните за Общността, съгласувана с Европейската комисия. Договорен е преходен период относно ставката на цигарите за достигане на минималния акциз за Общността до 31.12.2009 г. (CONF-BG 26/02).
Към отделните актове на проекта за нов Закон за акцизите могат да се направят някои бележки и препоръки.
Първо, чл. 6 от Директива 92/12 на ЕИО за общите правила относно стоките, подлежащи на облагане с акциз и складирането, движението и контрола върху такива стоки има за цел създаването на идентични правила за всички държави-членки относно настъпването на изискуемостта на акциза - § 4 от преамбюла на директивата. Изискуемостта настъпва в момента на освобождаване на акцизната стока за потребление или в момента на установяването на липси – чл. 6, ал. 1, като “освобождаване за потребление” – чл. 6, ал. 1, определя хипотези на: първо – всяко отклонение на стоките от режим “отложено плащане”; второ – производство на акцизни стоки извън режим “отложено плащане”; и трето – внос на акцизни стоки, които не са поставени под режим “отложено плащане”.
Член 21 от Директивата предвижда възможност за държавите-членки да изискват поставянето върху акцизните стоки на данъчен знак (бандерол) или национален идентификационен знак, без по този начин да се засяга приложението на чл. 6, ал. 1.
Законопроектът предвижда като една от хипотезите на изискуемост на данъка изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите, ако акцизът вече не е станал дължим на друго основание – чл. 20, ал. 2, т. 7. Тази уредба може да се окаже в противоречие с изискванията на директивата, доколкото предвижда възможност данъкът в някои случаи да стане изискуем преди освобождаване на стоката за потребление, поради което препоръчваме на водещата комисия да обсъди нейната наложителност.
Второ, чл. 19, ал. 2, предложение 2 от Директива 92/12 на ЕИО предоставя възможност за държавите-членки да предвидят задължение на получателя на акцизна стока в допълнение към задължението му в 15-дневен срок да върне един от екземплярите на придружителния административен документ, да изпрати незабавно и копие по факс на изпращача с оглед по-бързо освобождаване на предоставената гаранция от последния. Въпреки че разпоредбата не е задължителна за държавите, може да се препоръча на водещата комисия да обсъди дали не е уместно нейното закрепване в законопроекта с оглед по-бързото възстановяване на гаранциите.
Трето, по отношение на структурата на законопроекта следва да се отбележи, че е необходимо тя да се съобрази с изискванията на Закона за нормативните актове и указа за неговото прилагане като обясненията на значението на използваните термини се обособят в Допълнителните разпоредби.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция със 7 гласа “за” и 2 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Закон за акцизите № 502-01-6, внесен от Министерския съвет като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Димитров, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, предвид характера на обсъждания закон, предлагам в залата да бъдат допуснати директорът на агенция “Митници” – Асен Асенов, неговият заместник – Георги Григоров,  главният данъчен инспектор – Николай Попов, и Людмила Елкова, която е директор на “Данъчна политика” в Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме допускане в залата на представените лица.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Предложените от председателя на Комисията по бюджет и финанси отговорни представители на министерствата, да заповядат в пленарната зала.
Господин министър, тъй като Министерският съвет е вносител на този закон, желаете ли да кажете няколко думи за духа и философията на закона?
Заповядайте да представите закона.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, представеният законопроект напълно хармонизира акцизното облагане с изискванията на Европейския съюз и по-конкретно той се основава на модерната практика на акцизни складове. Всички производители на акцизни стоки, лицензират съответни складове. Вносителите на такива стоки могат да лицензират складове по избор или направо да реализират тези стоки, като си заплатят акциза.
В закона се уреждат условията и редът за лицензиране на акцизните складове, регламентират се общите принципи на акцизното облагане, видовете акцизни стоки. Извършена е пълна хармонизация на дефинициите на акцизни стоки и в съответствие с принципа на акцизните складове се въвежда и принципът на отложеното плащане, тоест докато стоките са на акцизни складове, върху тях не се дължи акциз. В момента, в който напуснат тези складове, акцизът става изискуем. Бих могъл да вляза и в детайли, но струва ми се, че това са основните принципи върху които е построен законът. В обобщение ще кажа, че на вашето внимание е един напълно хармонизиран с европейските изисквания Закон за акцизите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията на първо четене на законопроекта за акцизите. Законът е от групата хармонизиращи законопроекти. Всяка парламентарна група има по 10 мин. Имате думата.
Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да се възползвам от това, че министърът на финансите е тук, и да задам един конкретен въпрос във връзка с предложения Закон за акцизите.
Въпросът ми е следният: както Вие сам казахте, се предвижда лицензиране на складове, от една страна, а, от друга страна, се променя субектът, който ще упражнява контрол върху събирането на акциза. Имам предвид, че в новия закон това вече ще се извършва от митническата администрация.
В тази връзка искам да Ви попитам готова ли е администрацията, имам предвид като материална база, като възможност да се прехвърли цялата информация от данъчната администрация в митническата, готова ли е митническата администрация да спази изискванията на закона, тоест има ли необходимата квалификация по отношение както подготовка, съгласно изискванията на закона, така и по контрола и събирането на акциза? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Имамов, заповядайте. Имате думата.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Това е един от важните закони, които осигуряват на бюджета приблизително около 1,5-2 млрд. лв. ежегодно – един от важните косвени данъци се регулира чрез този закон. Това представлява около 4,5-5% от брутния вътрешен продукт. Господин министърът спомена най-важното, че това е един изцяло хармонизиран закон, изцяло нов закон, който отменя стария, който е съобразен с изискванията на Европейския съюз. Въведени са някои практики, които се прилагат в Европейския съюз, които се предполага, че ще изиграят и ще имат положителна роля в нашата данъчна практика.
По отношение на горивата. Известно е на всички или ако не е известно, трябва да бъде известно, че ние спазваме определен график, съгласно който трябва да доближим нашите акцизи до минималните за Европейския съюз. През последните няколко години този график редува увеличението на акцизите на горива и тютюни, това е тази година, следващата година ще има корекция на акцизите на алкохола, така както миналата година бяха извършени увеличения на акцизите на алкохола. Този временен график трябва да се спазва, защото ние след няколко години трябва да отговаряме на условията за съответствие на нашите акцизи с минималните за Европейския съюз.  Това, уважаеми дами и  господа, много често предизвиква социално напрежение, понеже увеличението на акцизите при всички положения води до увеличение на цените на стоките и ние трябва да отчитаме социалната цена на това увеличение на акцизите.
Що се отнася до горивата, трябва да се има предвид, аз споменах в комисията, че газьолът е социалното гориво - с газьол се движат по-голямата част от транспортните средства, които произвеждат материален продукт в страната; с газьол се произвежда хляб; газьол използват почти по-голямата част от промишлените предприятия, нямам данни да ви цитирам, но това е така. Добра е новината, че по отношение на газьола Европейският съюз е удължил сроковете за доближаване до минималните акцизи, защото в този момент акцизът на газьола е около 34% от минималния за Европейския съюз. Какво означава това? За да стигнем 100% , цените на газьола трябва да скочат значително, което ще окаже сериозен ефект върху цените на произвежданите с помощта на газьола стоки и услуги в нашата страна.
По отношение на акциза на цигарите. Изключително важен проблем по отношение на акциза на цигарите е структурата на този акциз, отношението между адвалорния и специфичния акциз. Тези, които са били в тази зала през миналия мандат, знаят, че се водеше една сериозна дискусия по отношение на този проблем, защото увеличението на адвалорния акциз за сметка на специфичния оскъпява цигарите от по-високия ценови клас за сметка на цигарите от по-ниския ценови клас. Така че в това отношение ще има дискусия, ние ще подкрепим предложението, но си запазваме правото да участваме в тази дискусия, като отчитаме социалния ефект от подобно увеличение на цените на цигарите.
Що се отнася до администрирането на този акциз, това е съвършено нов елемент в нашата практика, а именно митниците да извършват събирането и администрирането изцяло на този акциз. Тук също ще възникнат дискусии. Това вярно е европейска практика, но при нас има или ще има национална агенция, която ще се занимава с приходите. Трябва да имаме ясни отговори на въпросите защо именно митницата трябва да се занимава с този проблем и с този процес, а не тази Национална агенция по приходите?
Има много сериозни аргументи “за” и “против”. В момента аз не съм в състояние да дам категоричен отговор. Това е дискусионен въпрос, който трябва да намери вярното решение. Като се има предвид, че приходите от акцизи от вътрешно производство са пет пъти по-големи от приходите от акциза от внос, то каква е ролята на митниците в този процес? Всичко това трябва да бъде обсъдено в комисията и да се вземе правилно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Имамов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата, за да спомена нещо, което беше прочетено от председателя на комисията господин Димитров. В комисията наред с добрите думи, които бяха казани за закона, се подчертаха и известни слабости. За да не би колегите да останат със заблуждението, че законът няма слабости, уважаеми господин министър, те се побират в три групи:
Първата група е, че законопроектът не съдържа част от акцизните ставки и те са допълнени с писмо на господин министъра впоследствие – нещо, което е в разрез с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и което беше преглътнато – както се изрази председателят на комисията – в името на това законът да върви напред. В този кръг от проблеми за различните ставки бяха посочени и въпроси, които засегна господин Имамов – за газьола и за пропан-бутана. Те остават в някаква степен неясни. Аз ще кажа този, който не беше представен дотук – ставката за пропан-бутан за битови нужди – възможността й да бъде нулева на първо равнище и впоследствие да се търси приближението, за което говори председателят на комисията. Тоест наред с газьола, пропан-бутанът е другата масова акцизна стока, която засяга много хора в страната и за която мнозинството в комисията пожела да има преходен период – мнение и на правителството, доколкото разбрахме, тоест през 2006 г. тези неща да влизат плавно, за да не се получи шоково повдигане на цените на масови продукти.
Вторият кръг от проблеми беше свързан с това коя администрация ще събира приходите. Предвидена е митническата администрация. Бяха изказани мнения, че след като има специална институция за събираемостта на приходите, това е отворен въпрос и по тази тема дискусията не е завършена, както разбрахме от представителите на Министерството на финансите. Тоест това е все още място, свободно за дискусия и няма крайно решение. От тази гледна точка законът има и този минус, че не е уредил този въпрос.
На трето място – с това обосновавам двата вота “въздържал се” и 1 “против” в комисията – част от понятията, с които работи законът, могат да бъдат тълкувани от администрацията. Почти нямаше изказал се колега в комисията, който да не предупреди, че това е възможност за отваряне на корупционни дейности, тъй като законът не е категоричен, в понятийната му част са изпуснати базови понятия, особено в сферата на енергийните продукти, включително за алкохола. Европейският съюз има дефиниции и директиви, в които дефинира алкохола през химически състав. Нашият законопроект няма такова нещо в себе си. Това създава възможности тълкуванията да слязат на следващо равнище – там, където всички знаем, че са скрити много големи опасности при недобросъвестно поведение на администрацията.
Тези три елемента отслабват възможностите на законопроекта да бъде подкрепен единодушно, с каквото впечатление се остава, и както господин председателят, водещ заседанието, също остана с това впечатление. Поради тази причина аз исках да обоснова и тези слабости на законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Методиев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене законопроекта за акцизите.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 103, против 6, въздържали се 16.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурни предложения? Няма.
 
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДВИЖЕНИЕ ПО ПЪТИЩАТА.
Професор Мирчев, заповядайте да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати заместник-министърът на транспорта Красимира Мартинова и директорите на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” господин Николай Точев, Красимира Стоянова и Светла Чаушева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 112 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 9.
Това процедурно предложение е прието. Моля да поканите представителите на Министерството на транспорта да заповядат в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Този законопроект включва само интеграционни текстове. Той е общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата, тъй като имаше предложение на Министерския съвет и предложение на група народни представители.
“Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата”.
От § 1 до § 4 комисията единодушно подкрепи текстовете на вносителите. Предлагам да не ги четем съгласно новия Правилник за организацията и дейността на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По § 1, 2, 3 и 4 няма постъпили предложения. Текстовете са по вносителя и на комисията. Все пак, ако има народни представители, които желаят да вземат отношение по тези първи четири параграфа, имат думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на закона и параграфи 1, 2, 3 и 4 по вносителя.
Гласували 119 народни представители: за 113, против няма, въздържали се 6.
Наименованието на закона заедно с параграфи от 1 до 4 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В Народното събрание е внесен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите и след съгласуване и с Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката и енергетиката, комисията предлага да се създадат нови параграфи 5, 6 и 7:
“§ 5. Създават се чл. 166а и чл. 166б:
“Чл. 166а. (1) Комисията по търговия и защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката, нейните регионални структури и звената за защита на потребителите към общинската администрация контролират спазването на изискванията за наличието на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип при пускането на пазара и извършването на търговия с:
1. нови моторни превозни средства и техните ремаркета;
2. нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства и техните ремаркета.
(2) При осъществяване на контролната си дейност органите по ал. 1 имат право:
1. на свободен достъп до обектите, в които се пускат на пазара и се извършва търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях;
2. да изискват валиден сертификат за съответствие с одобрения тип;
3. да проверяват за наличие на необходимите маркировки и обозначения върху компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства;
4. да вземат образци и мостри от системи, компоненти или отделни технически възли, предназначени за монтиране в моторни превозни средства и ремаркета, за извършване на лабораторни изследвания за проверка на съответствието с одобрения тип;
5. да привличат при необходимост експерти в съответната област;
6. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нормативни нарушения;
7. да съставят актове за установяване на нарушения.
(3) Органите по ал. 1 са длъжни:
1. да установяват точно фактите при извършвания от тях контрол;
2. да опазват служебната, производствената и търговската тайна и да не разгласяват данни от проверките преди тяхното приключване, както и да не използват получената при проверките информация извън предназначението й;
3. да уведомяват Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, когато са констатирани нарушения при пускането на пазара и извършването на търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти и/или отделни технически възли за тях;
4. да уведомяват Контролно-техническата инспекция към Министерството на земеделието и горите, когато е констатирано нарушение на изискванията към нови системи, компоненти или отделни технически възли за колесни трактори;
5. да ползват акредитирани лаборатории или да привличат при констатиране на нарушения и извършване на проверки органите за контрол за изследване на съответствието на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип.
(4) Органите по ал. 1 осъществяват контрол върху търговията с употребявани резервни части за моторни превозни средства съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 166б. (1) Когато въз основа на резултатите от проведени изпитвания са констатирани несъответствия на пуснати на пазара нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип, разходите за изпитванията, както и взетите образци и мостри са за сметка на неизправната страна.
(2) Когато резултатите от проведени изпитвания на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства са удовлетворителни и не са констатирани техни несъответствия с изискванията за одобрения тип, разходите за изпитванията, както и взетите образци и мостри са за сметка на Комисията по търговия и защита на потребителите.
(3) В 7-дневен срок от приключване на изпитвания за съответствие на нови системи, компоненти или отделни технически възли за моторни превозни средства с одобрения тип Комисията по търговия и защита на потребителите уведомява писмено лицето – обект на контрол, за резултатите, като му предоставя и копие от издадения протокол.
(4) Плащанията по ал. 1 се извършват в 14-дневен срок от датата на уведомлението по ал. 3.
§ 6. Създава се чл. 173а:
Чл. 173а. (1) При констатиране на пускане на пазара или търговия с нови моторни превозни средства, ремаркета, системи, компоненти или отделни технически възли за тях в нарушение на чл. 138, ал. 2 и 3 председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията им до предоставяне на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип.
(2) Когато в резултат на проведени проверки и/или изпитвания се установи, че нова система, компонент или отделен технически възел за моторно превозно средство, пуснати на пазара, не отговарят на изискванията на наредбите по чл. 138, ал. 4, председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите, съответно кметът на общината, със заповед нарежда забрана за реализацията на новата система, компонент или отделен технически възел или партида от тях и ако е необходимо, нарежда изтеглянето им от пазара за сметка на съответния търговец.
§ 7. В § 6 от Допълнителните разпоредби в т. 9 думите “и 5” се заличават.”
Само да добавя, че тези текстове бяха напълно синхронизирани и със Закона за контрол на стопанска и горска техника, така както беше дискутирано още при първото четене на двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези три параграфа.
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Аз нямам възражения по начина, по който комисията реши да въведе тези текстове. Имам две предложения и те са изцяло в съответствие с това, което може да бъде направено на второ четене директно при разискванията в залата.
Първото е в § 5, т. 1 на ал. 1, когато се казва за изискванията за наличието на валиден сертификат за съответствие с одобрения тип при пускането на пазара и извършването на търговия с нови моторни превозни средства и техните ремаркета – считам, че думата “техните” трябва да отпадне. Да остане само нови превозни средства и ремаркета, защото ремаркетата имат съвсем самостоятелна стойност. Човек може да си купи отделно ремарке, то не върви непременно с моторното превозно средство. Моторното превозно средство може да се купи без ремарке, а отделно може да се купи и ремарке към моторното превозно средство. Затова не може да се разглежда непременно като съвкупност.
И второ, в чл. 166а, ал. 3, т. 1 се казва, че органите по ал. 1 са длъжни да установяват точно факти при извършвания от тях контрол. Предлагам да отпадне думата “точно”, защото фактите се установяват, няма алтернатива – да се установяват неточно фактите. Тоест да установяват фактите при извършения от тях контрол. Ако е анализ, може да се каже да се извършва точен анализ, но когато става дума за факти, те могат да бъдат само точни.
Затова, господин председателю, предлагам да подложите на гласуване двете ми предложения:
Първо, в § 5, чл. 166а, ал. 1, т. 1, да отпадне думата “техните”, а в ал. 3, т. 1, да отпадне думата “точно”.
По същия начин и в т. 2 на ал. 1 да отпадне думата “техните”.
А по-нататък, в ал. 2, т. 4 вече се говори за системите, монтирани в моторни превозни средства и ремаркета, което си е нормално. Думата “техните” е неподходящо използвана в случая.
Това са моите две предложения. Те не надхвърлят възможностите за предложение между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези три параграфа? Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Колеги,  предлагам да подкрепим предложението на господин Иванов. В Закона за движението по пътищата навсякъде се говори за моторни превозни средства или пътни транспортни средства и когато говорим за моторни превозни средства казваме “и ремаркета”, така че думата “техните” действително е излишна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов в § 5, чл. 166а, ал. 1, т. 1 и т. 2 думата “техните” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Иван Иванов се приема.
Поставям на гласуване отново предложение на народния представител Иван Иванов относно § 5, чл. 166а, ал. 3, т. 1 думата “точно” да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 3.
Предложението на народният представител Иван Иванов е прието.
Поставям на гласуване § 5, 6 и 7, така както бяха докладвани от председателя на комисия, с вече приетите предложения на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 2.
Параграфи 5, 6 и 7 са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата.
 
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Господин Милтенов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Благодаря Ви, господин председател.
Продължаваме със законопроекта за правната помощ, внесен от народния представител Анелия Мингова и група народни представители.
Има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова чл. 19 да се заличи.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 19 да отпадне.
Направено е предложение от колегите Стоилов и Манолова да се създаде нов чл. 19.
Комисията подкрепя предложението като предлага да се създаде нов чл. 19 със следната редакция:
“Чл. 19. За осъществената дейност по администриране на правната помощ адвокатските съвети получават възнаграждение от бюджета на Националното бюро за правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Новият текст е предложен от мен и от колегата Янаки Стоилов. Изхождаме от това, че се касае за една голяма по обем работа, която ще извършват адвокатските съвети, а именно която касае както изготвянето и поддържането на списък на дежурните адвокати, така и изготвяне на становища по заявленията на адвокатите, които ще бъдат вписани в националния регистър, така и определяне на адвокати във всеки отделен случай, които ще оказват правна помощ, също така ще заверяват и отчетите, които ще изготвя всеки един адвокат по повод оказаната от него правна помощ. Тоест, това е една голяма по обем работа, която ще ангажира голяма част от времето на адвокатските съвети и която те към настоящия момент  в един по-ограничен обем извършват съвършено безплатно. Редно е това да бъдат дейности, които да бъдат платени от бюджета на правната помощ. Доколкото адвокатските съвети имат статут на един равнопоставен съществен субект в системата на правната помощ, е нормално това да бъде дейност, за която получават определено възнаграждение. Ние предвиждаме в Правилника за прилагане на Закона за правната помощ да бъдат определени принципите и механизмите за определяне на това възнаграждение, което ще получават адвокатските съвети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Хубаво, но тези пари идват от бюджета.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 19, както е по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 4.
Член 19 по вносител отпада.
Поставям на гласуване чл. 19, както е предложен от Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Член 19, както е предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 20 има предложение от народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова. Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция за чл. 20:
“Чл. 20 (1) Националното бюро за правна помощ взаимодейства с Висшия адвокатски съвет, с адвокатските съвети, с органите на съдебната власт и на дознанието и с Министерството на правосъдието във връзка с предоставянето на правната помощ.
(2) При осъществяване на правомощията си Националното бюро за правна помощ може да изисква устна и писмена информация, свързана с предоставянето на правна помощ от адвокатите, от адвокатските колегии, от органите на съдебната власт и на дознанието и от органите за социално подпомагане, които са длъжни да предоставят незабавно и безплатно необходимата информация.
(3) При осъществяване на правомощията си по този закон органът по чл. 25, ал. 1 може да изисква информация от Националното бюро за правна помощ, адвокатските съвети, данъчните органи, органите на Националния осигурителен институт и социалното подпомагане, Бюрото по труда и други държавни и общински органи, които са длъжни да предоставят исканата информация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 20 по предложението на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 2.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: “Глава трета – Вид и обхват на правната помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.
По чл. 21 и 22 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя и по двата текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Затова не е необходимо да бъдат четени. Те са пред вас, уважаеми народни представители. Все пак, ако имате желание, можете да вземете отношение по наименованието на глава трета и членове 21 и 22. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованието на глава трета и  текстовете на чл. 21 и 22.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 23 има предложение на колегите Стоилов и Манолова.
Комисията подкрепя предложението като т. 2 от него е отразена в § 5 от Преходните и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
“Чл. 23. (1) Системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство.
(2) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато заподозреният, обвиняемият, уличеният, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско и административно дело не разполагат със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.
(3) По наказателни дела преценката, че заподозреният, обвиняемият, уличеният или подсъдимият нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия, въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело.
(4) По граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи  съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Преценката си за това съдът формира, като вземе предвид:
1. доходите на лицето или семейството;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта и
7. други констатирани обстоятелства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата народният представител Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Предложението ни касае субективните предпоставки за предоставяне на правна помощ. В първоначалния вариант на вносителя липсваха обективни критерии, въз основа на които съдът да направи преценка за предоставяне на правна помощ. Липсваше и съответното изискване за представяне на доказателства, които да удостоверяват имущественото състояние на лицето, което кандидатства за правна помощ, а липсваше и механизъм, чрез който органът да провери дали декларираните в декларацията данни са верни, което създаваше предпоставки да се злоупотребява с правото за предоставяне на правна помощ.
С предложението, което въвеждаме в тази разпоредба, постигаме три неща. На първо място се фиксират критериите, въз основа на които съдът ще прави преценката за това дали да предостави правна помощ. На второ място се въвежда изискването за представяне на доказателства, които да удостоверяват имущественото състояние на лицето, което моли за такава, без, разбира се, това да бъде абсолютизирано, защото се допуска и представянето на декларация. Освен това с предложението ни по  чл. 20, ал. 3 се създава и възможност да се извърши проверка на декларираните в тази нарочна декларация данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Други желаещи да вземат отношение по чл. 23? Не виждам желаещи.
Поставям на гласуване чл. 23 така, както се предлага от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 23 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 24 има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова, което е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от колежката Иглика Иванова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
“Чл. 24. Правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя:
1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ;
2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима;
3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате думата по така прочетената редакция на чл. 24. Не виждам желаещи за изказвания.
Подлагам на гласуване чл. 24, както беше прочетен.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Член 24 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: “Глава четвърта – Достъп до системата за правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четвърта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на глава четвърта? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на глава четвърта.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Наименованието на глава четвърта е прието.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 25 има предложение на Иглика Иванова.
Комисията подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 е отразено във вече приетия чл. 18, т. 3.
Има предложение и на народния представител Филип Димитров по чл. 25, което се подкрепя по принцип от комисията и е отразено в чл. 28.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
“Чл. 25. (1) В случаите по чл. 21, т. 3 и 4 решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, по молба на заинтересованото лице или по силата на закона. Отказът за предоставяне на правна помощ се мотивира.
(2) В случаите по чл. 21, т. 1 и 2 решението за предоставяне на правна помощ се взема от председателя на Националното бюро за правна помощ в 14-дневен срок след представяне на заповедта, съдебното решение или удостоверението по чл. 22, ал. 3. Отказът се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(3) Актът за предоставяне на правна помощ се издава в писмена форма и съдържа:
1. наименование на акта;
2. наименование на органа, който го издава;
3. фактически и правни основания за издаването на акта;
4. лицето, на което се предоставя правна помощ;
5. вида на правната помощ, като в случаите по чл. 21, т. 3 – и делото, по което тя се предоставя;
6. начин на обжалване на акта;
7. дата на издаване, длъжност и подпис на лицето, издало акта.
(4) Актът за предоставяне на правна помощ се изпраща незабавно на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ.
(5) При възможност адвокатският съвет определя адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Милтенов.
Има ли някой, който желае да изрази отношение към така прочетения текст на чл. 25? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 25, така както беше прочетен.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Член 25 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Има предложение от колегите Стоилов и Манолова, което комисията подкрепя по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
Има направено още едно предложение от колежката Иглика Иванова, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
“Чл. 26. (1) Адвокатският съвет уведомява органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за определения адвокат.
(2) Органът по чл. 25, ал. 1 или 2 назначава определения адвокат за повереник, защитник или особен представител за всички съдебни инстанции, освен ако има възражение за това.
(3) Назначеният адвокат може да преупълномощи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ.
(4) В изключителни случаи, когато не може да се осигури квалифицирана адвокатска помощ по съответно дело, адвокатският съвет може да определи адвокат от друг съдебен район със съгласие на адвоката.
(5) Назначеният повереник, защитник или особен представител може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 или 2 по реда, по който е назначен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има ли някой, който желае да вземе отношение по така прочетеното? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 26, както ни беше прочетен.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Член 26 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 27:
“Чл. 27. (1) Лицето, на което е предоставена правна помощ, е длъжно да уведоми незабавно органа по чл. 25, ал. 1 или 2 за промени в обстоятелствата, на които се основава предоставянето на помощта.
(2) Органът, взел решението за предоставяне на правна помощ, може да я прекрати от момента на настъпване на промяната. Препис от акта се изпраща незабавно на Националното бюро за правна помощ.
(3) В случай, че лицето не уведоми своевременно за промяната в обстоятелствата по ал. 1, въз основа на решение по чл. 8, т. 10, то възстановява на Националното бюро за правна помощ направените разноски от момента на промяната. Вземането се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Някакъв коментар по прочетения текст има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 27.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Член 27 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: “Глава пета – Дежурни адвокати”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Гласуваме наименованието на глава пета.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 28 има предложение от народния представител Филип Димитров, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
“Чл. 28. (1) В неотложни случаи по дела за мерки за процесуална принуда и разпити пред съдия в досъдебното производство секретарят на адвокатския съвет определя дежурен адвокат, ако обвиняемият, уличеният или заподозреният сам не си е упълномощил защитник.
(2) Дежурен адвокат се определя по реда на ал. 1 и на задържания в  случаите по чл. 70, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, когато сам не може да упълномощи адвокат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли бележки по този текст?
Заповядайте, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Текстът е съществен, защото в крайна сметка опира, както и следващите от същата глава, до един добре познат проблем, свързан със създаването на симбиотична връзка между определен представител на предварителното производство и, от друга страна, адвокат, което в никакъв случай не е в полза на обвиняемите лица и не би представлявало способ за защита на техните човешки права, а също така, разбира се, и на конституционните им права.
Ето защо въпросът беше подложен на сериозна дискусия. Аз съм оттеглил част от предложението си. Обединихме се около една теза, която в крайна сметка беше защитена от хората, които са най-близо до въпроса – представителите на адвокатурата, които изтъкнаха, че вариантът на жребий сигурно няма да бъде най-удачен, тъй като провеждането на жребия е трудно технически изпълнимо в подобни ситуации. От друга страна, абсурдът, който съществуваше досега, да бъде определян адвокат от органа на предварителното производство, е нещо, което би  го поставило в положение да рискува да се превърне в жертва на професионалната амбиция или прекомерно старание на някой недокрай компетентен магистрат.
Задачата на закона е да защитава човешките права, затова и този  текст беше възприет от цялата комисия. Апелирам към вас във вида, в който е, независимо от вариациите, които всички ние обсъждахме, да бъде приет. Това е, което практически би могло да се приложи най-ефикасно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други бележки към така прочетения чл. 28? Няма.
Моля, гласувайте чл. 28.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Член 28 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По следващия текст на чл. 29 няма направено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли някой да коментира чл. 29? Няма.
По него няма изменения, съгласувани в комисията.
Моля, гласувайте чл. 29.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Член 29 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 30 има направено предложение на колегата Филип Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
“Чл. 30 (1). Искането за определяне на дежурен адвокат в случаите по чл. 28, ал. 1 се прави от органа, ръководещ процесуалните действия, до адвокатския съвет писмено или по телефона не по-късно от три часа преди определения за съответното производство час.
(2) Органът по чл. 25, ал. 1 незабавно след задържането разяснява на задържания правото на дежурен адвокат и уведомява адвокатския съвет за необходимостта от назначаване на адвокатска защита. Избраният от списъка адвокат веднага пристъпва към изпълнение на задълженията си по правната помощ.
(3) Задълженията по ал. 2 се изпълняват чрез връчване срещу подпис на задържания на копие от формуляр, съдържащ правото на упълномощен или дежурен адвокат от момента на задържането.
(4) Дежурният адвокат продължава да осъществява правната помощ във всички стадии на процеса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има ли някой да се изкаже по чл. 30? Не виждам.
Моля, гласувайте този член.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: “Глава 6 – Национален регистър за правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на главата.
По чл. 31 и чл. 32 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 31 и 32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли изказвания по наименованието на главата, чл. 31 и чл. 32? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава 6, членове 31 и 32.
Гласували 119 народни представители: за 119, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава 6, членове 31 и 32 са приети.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 33 има предложение на народните представители Янаки Стоилов и Мая Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 33:
“Чл. 33 (1).  За вписване в Националния регистър за правна помощ кандидатът подава заявление до Националното бюро за правна помощ чрез съответния адвокатски съвет.
(2) Заявлението по ал. 1 се попълва по образец, утвърден от Националното бюро за правна помощ.
(3) Адвокатският съвет изготвя становище по полученото заявление и го изпраща на Националното бюро за  правна помощ.
(4) Вписването на адвоката в Националния регистър за правна помощ се извършва по решение на Националното бюро за правна помощ.
(5) Националното бюро за правна помощ мотивирано отказва да впише в регистъра или заличава вписан адвокат, в случаите на:
1. наложено дисциплинарно наказание;
2. повдигнато обвинение за престъпление от общ характер;
3. констатирано нарушение по този закон или лошо качество на предоставената правна помощ, установена от адвокатския съвет или Националното бюро за правна помощ.”
Има една чисто техническа корекция в ал. 6:
“(6) Заличаването се налага от Националното бюро за правна помощ за срок от една година, а при повторност -  за срок от три години.
(7) Отказът на Националното бюро за правна помощ за вписване, както и заличаването на адвокат от Националния регистър за правна помощ подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
(8) Заличаването се обявява в Интернет-страницата на националното бюро за правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи да коментират този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 33 така, както беше прочетен.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 34 няма направено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли изказвания по този член? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 34.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По чл. 35 няма направено предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на члена:
“Чл. 35 (1). Националното бюро за правна помощ може да извършва проверки за предоставената правна помощ по чл. 21. То може да изисква справка от съответния орган, ръководещ производството, за удостоверяване на обема и вида на предоставената правна помощ.
(2) За разглеждане на нарушения, извършени от адвокати, осъществяващи правна помощ, доверителят, подзащитният или органите по чл. 25, ал. 1 могат да сезират Националното бюро за правна помощ.
(3) Констатациите от проверките могат да са основание за заличаване на адвоката от Националния регистър за правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли коментар по така прочетеният текст? Няма.
Моля, гласувайте чл. 35.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов:  По чл. 36 има направено предложение от колегите Стоилов и Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната редакция на чл. 36:
“Чл. 36. (1) Адвокатският съвет съставя и поддържа на хартиен или на електронен носител списък на назначените да осъществяват правна помощ адвокати, който се изпраща периодично на Националното бюро за правна помощ. За всяка промяна в назначението Адвокатският съвет уведомява Националното бюро за правна помощ.
(2) Списъкът се изготвя по образец, утвърден от Националното бюро за правна помощ и се публикува в Интернет-страницата на Националното бюро за правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 36 от законопроекта за правната помощ.
Гласували 126 народни представители: за 126, против и въздържали се няма.
Приема се.
Съобщения:
Комисията по земеделието и горите ще има заседание днес от 16,00 ч. в зала 130. Ще се обсъжда законопроектът за ветеринарномедицинската дейност.
Комисията по околната среда и водите ще проведе извънредно заседание на 20 септември от 16,30 ч. в зала 248. Ще се разглежда законопроектът за биологичното разнообразие.
На 21 септември, сряда, в зала 132  на Народното събрание Комисията по културата ще проведе заседание по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 

(Закрито в 14,03 ч.) 
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Юнал Лютфи
Петър Берон
 
Секретари:
Силвия Стойчева
Светослав Малинов