Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-09-21

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирани са 196 народни представители, разполагаме с необходимия кворум. Откривам заседанието.
Първо, уважаеми колеги, ще приемем програмата за днешното ни заседание, ще направя съобщенията, които съм длъжен да направя по силата на правилника, след това ще преминем към изпълнение на дневния ред, ако няма желание от парламентарни групи за вземане на думата.
Разполагате с проект за програма за работата на Народното събрание на 21 септември, днес, сряда. Моля за вашето внимание. Програмата е от седем точки. Тя беше предмет на дискусия в Председателския съвет тази сутрин.
По т. 1 се оформи споделено мнение за необходимостта от допълнителни консултации между парламентарните групи за досъгласуване на състава – и като структура, и като численост на делегациите на Народното събрание в парламентарните асамблеи. Във връзка с това предложението, което ви правя, е т. 1 да бъде точка последна от нашия дневен ред днес, след почивката, за да може в почивката от 11,00 ч. да бъдат проведени допълнителни консултации с парламентарните групи.
Намерението е евентуално в последната точка от днешния дневен ред да се избере само нашия състав за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, тъй като първата пленарна сесия, в която трябва да участваме, е 1 октомври и е хубаво Четиридесетото Народно събрание да бъде представено в тази сесия с новоизбран състав, а не със състава, който е сега упълномощен, от Тридесет и деветото Народно събрание. За останалите шест делегации, за които имате сега с материалите, които са ви раздадени, проекторешения, предложението е да останат за т. 1 от дневния ред за сряда, 28 септември, като допълнителните консултации и днес, а ако трябва и в следващите дни, доведат до максимално възможното съгласие между парламентарните групи.
Тоест т. 1 да стане, ако се приеме това предложение, т. 7.
И второто предложение, което постъпи от Парламентарната група на Коалиция за България, беше т. 5 – второ четене на Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, да бъде т. 1.
Ще ви прочета предложението за програма за днес с тези предложения, отразени в това, което ще ви съобщя, и ще помоля, ако няма съображения, да бъде гласувана.
1. Второ четене на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, продължение.
2. Второ четене на законопроекта за правната помощ.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
4. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.
5. Проект за решение за приемане на стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
6. Избиране на членове и ръководства на постоянните делегации на Народното събрание в международните парламентарни институции.
Преди да подложа на гласуване това предложение се обръщам и към Коалиция за България, и към другите парламентарни групи със следния въпрос: при положение че т. 5 стане т. 1, а този доклад е доста обемист, това означава, че днес няма да продължи второто четене на Законопроекта за правна помощ и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
Четин Казак (ДПС, от място): Ще го прекъснем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вие имате решение по този въпрос? Добре. Тоест ще се започне с законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, ще се прекъсне и ще се продължи със законопроекта за правната помощ и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания. Благодаря ви.
В такъв случай, който е съгласен с този проект за програма, моля да гласува.
Гласували 192 народни представители: за 179, против 12, въздържал се 1.
Програмата за днешното заседание е приета.
Има съобщения, които съм длъжен да ви направя, уважаеми народни представители.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 14 до 20 септември 2005 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите. Вносители – Петър Димитров и Андрей Пантев. Водеща - Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водещи - Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, заедно с Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Вносител – Валентин Милтенов. Водещи - Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето. Вносител – Борислав Китов. Водещи - Комисия по здравеопазването, Комисията по образованието и науката и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните избори. Вносители – Иван Костов и група народни представители. Водеща - Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за занаятите. Вносители – Кръстанка Шаклиян, Лидия Шулева и Енчо Малев. Водещи - Комисията по правни въпроси и Комисията по икономическата политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на растенията. Вносители – Васил Калинов и група народни представители. Водещи - Комисията по земеделието и горите, Комисията по околната среда и водите, Комисията по европейска интеграция.
Постъпило е и проекторешение за попълване на състава на две комисии – по жалбите и по правата на човека. Тези решения бяха приети, промените в състава са направени.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата за социално осигуряване между Република България и Кралство Белгия. Вносител - Министерският съвет. Водещи - Комисията по труда и социалната политика и Комисията по външна политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители – Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов. Водеща - Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Проект за решение за приемане на Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване. Вносители – Иво Атанасов и група народни представители. Водеща – Комисията по гражданското общество и медиите.
Законопроект за защита на потребителите. Вносител - Министерският съвет. Водещи - Комисията по икономическата политика, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Вносител - Министерският съвет. Водещи - Комисията по културата, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Проект за решение за избиране на постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарното измерение на Централноевропейската инициатива.
Това са няколко решения, които са предмет на вниманието ни и днес, и в сряда. Вносител на тези проекти е господин Атанас Мерджанов. Те са за избиране на делегации в Парламентарното измерение на ЦЕИ, Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество, на Постоянна делегация в Парламентарната асамблея на НАТО, Постоянна делегация в Асамблеята на Западноевропейския съюз, Постоянна делегация в Съвместния парламентарен комитет “България - Европейски съюз”, Постоянна делегация в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Постоянна делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която по наше решение следва да изберем до края на днешния пленарен ден.
Това са съобщенията, които имам да ви направя. Точката за избиране на делегации остава последна с разбирането, че ПАСЕ ще бъде предмет на разглеждане в края на днешния ден.
Преди да преминем към точките от дневния ред има ли желание за вземане на думата от името на парламентарна група? Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Павел Шопов, 16. Многомандатен Пловдивски избирателен район, Парламентарна група на Партия “Атака”.
Излизам от името на Парламентарната група на “Атака” да направя това изявление и то е във връзка със суверенното право, съгласно чл. 12 и следващите от нашия правилник, всяка парламентарна група да се променя, видоизменя, самоконституира или променя името си така, както намери за добре. По въпроса Председателският съвет се занима няколко пъти. Пред мен са протоколите от Председателския съвет, но ние считаме, че Председателският съвет няма достатъчно пълномощия, а председателят на Народното събрание господин Пирински няма волята не да направи друго, а просто да огласи това суверенно право на Парламентарната група на партия “Атака” и да го изрази по полагаемия се начин, както го прави в съобщения в началото на всяко пленарно заседание. Това не стана и днес.
Ето защо ние поставяме много остро този въпрос и оттук нататък ще предприемем една поредица от действия. Тези действия в тази насока и в тази връзка вече са в ход. Но с няколко думи да запозная с историята на случая уважаемите колеги народни представители.
На 19 август 2005 г. ние сме направили това изявление и според нашия правилник в прерогативите на председателя на Народното събрание стои единствено възможността да огласи това наше решение. Тук става въпрос за декларативност от негова страна. Правопораждащият факт е заседанието на парламентарната група, което е взело своето решение и то следва да бъде изразено, изказано от уважаемия господин председател на Народното събрание. С това случаят би следвало да приключи. И тъй като на Председателския съвет са се поставили някои въпроси относно неясноти в нашето изявление, на 24 август 2005 г. сме представили уточняване на нашето искане, с което изрично сме заявили, че прекратяваме досегашната парламентарна група на Коалиция “Атака” и образуваме друга парламентарна група с наименование “Партия “Атака”.
В тази връзка ние уведомяваме уважаемите колеги от Народното събрание. Считаме, че дотук, с неогласяването на това наше суверенно решение, господин председателят за пореден път прави нарушение и то флагрантно нарушение на Правилника на Народното събрание, такива каквито вече е направил доста, и ние ще вземем съответните мерки в тази насока, които постепенно ще огласим.
Заявяваме също, че ще направим опит на Председателски съвет, доколкото това е възможно и има надежда в тази насока да бъде решен въпросът, но ние няма да оставим нашето искане без да бъде огласено.
Заявяваме също, че оттук нататък членовете на Парламентарната група на Партия “Атака”, която съществува в обективната действителност, ще се представят и ще излизат от тази трибуна и изобщо като членове на Парламентарната група на Партия “Атака”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, във връзка с казаното от господин Шопов, на този етап за ваша информация няколко съображения.
Председателят на Народното събрание, съгласно нашия правилник, има една поредица от задължения, фиксирани в Глава трета – “Ръководство на Народното събрание”, по-специално в чл. 8, ал. 1. Точка 9 от тази алинея първа повелява на председателя да осигурява и следи за спазването на този правилник. Член 14 от този правилник гласи буквално следното:
“Името на парламентарна група не може да повтаря име на организация, партия или коалиция, която вече се е регистрирала по съответния ред.”
Това е текстът, който беше предмет на дискусия във връзка с искането  на  Коалиция “Атака” за пререгистрация. На 20 август 2005 г. на заседанието на Председателския съвет, за което говори господин Шопов, тогава мненията се разделиха – дали е правомерно искането на Коалиция “Атака” за пререгистрация с името, което беше споменато, или не.
На 24 август 2005 г. постъпи допълнително писмо от председателя на Коалиция “Атака” с повторно искане. Отново нямаше единство на мненията. Аз прецених, от гледна точка на това да има едно споделено становище на компетентен орган на Народното събрание, да отправя този въпрос на вниманието на Комисията по правни въпроси. Комисията се беше занимала с този въпрос, ако не се лъжа на 8 или 9 септември. Беше ми препратен протокола от заседанието на комисията, от който еднозначно личи мнението на членовете на комисията, че този въпрос не е от компетентността на Комисията по правни въпроси и следва да бъде решен от председателя на Народното събрание.
На последвалото заседание на Председателския съвет, ако не се лъжа на 14 или 15  септември 2005 г., аз заявих еднозначно своето решение да не огласявам такава регистрация, защото по моя преценка и по мое убеждение тя е в пряко нарушение на чл. 14. Така че тук онази част от изказването на господин Шопов, че аз самият нямам ясно мнение по въпроса, е несъстоятелно. Напротив, имам еднозначно мнение.
Ето защо аз няма да направя това огласяване. Разбира се, всяка парламентарна група е свободна да действа така, както намери за добре, разбира се, в рамките на правилника, на закона и на Конституцията. Това – за ваше сведение.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ – втора част.
Моля да започне доклада за второто четене. Давам думата на господин Васил Калинов.
Васил Калинов (КБ): Господин председател, моля да гласуваме процедурното предложение за допускане на господин Байчев и господин Кръстев от Националната ветеринарномедицинска служба в пленарната зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлага се в пленарната зала да бъдат допуснати господата Байчев и Кръстев от Националната ветеринарномедицинска служба.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 144, против 4, въздържали се 4.
С подавляващо мнозинство каним господата Байчев и Кръстев в пленарната зала.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Благодаря.
Уважаеми колеги, продължаваме по законопроекта за ветеринарномедицинската дейност от Глава 4 .
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава 4 – “Ветеринарномедицинска практика”.
По чл. 25, ал. 1 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов и група народни представители, което беше оттеглено.
Има предложение от народния представител Пламен Моллов, което също беше оттеглено.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница със следната редакция:
“Чл. 25, ал. 3 да се редактира: “Кодексът за добра медицинска практика се приема на общо събрание на Националната съсловна организация и се представя на министъра на земеделието и горите за утвърждаване”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция за чл. 25:
“Чл. 25 (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява от ветеринарни лекари, регистрирани от РВМС, на чиято територия практикуват.
(2) Изискванията за ветеринарномедицинска практика се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Калинов.
Уважаеми народни представители, първо ще гласуваме заглавието на Глава 4 и заглавието “Ветеринарномедицинска практика”.
Моля, гласувайте текста на Глава 4 и заглавието “Ветеринарномедицинска практика”.
Гласували 138 народни представители: за 138, против и въздържали се няма.
Глава 4 и заглавието й са приети.
Сега подлагам на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница за редакцията на чл. 25, ал. 3, което не е подкрепено от комисията.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Паница, заповядайте.
Васил Паница (ДСБ): Уважаеми господин председател, моят въпрос към този чл. 25 е най-напред насочен към Вас. Оригиналният текст на вносителя казва, че “се създава Национална съсловна организация на практикуващите ветеринарни лекари, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел”. Това е ал. 1 и след това - как ветеринарномедицинската практика се осъществява съобразно изискванията на добра ветеринарномедицинска практика.
След като между първо и второ четене от тези предложения, които виждате вписани в текста, няма нито едно, което да променя смисъла на чл. 25, тоест, че се създава Национална съсловна организация, в крайният текст на редакцията не виждаме нищо такова. Моят въпрос е: допустимо ли е това, когато на първо четене е приет този текст, между първо и второ четене се внасят промени, които променят изцяло смисъла на цитирания текст.
Относно нашето предложение, че “Кодексът за добрата медицинска практика се приема на общо събрание на съсловна организация и се  представя на министъра на земеделието и горите за утвърждаване”. Това е практика в целия цивилизован свят в противоречие с оригиналния текст на чл. 25, ал. 3, където пише, забележете, че “изискванията за добра ветеринарномедицинска практика се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите”.
Уважаеми господа, такова положение няма никъде в света - изискванията за добра практика на определена гилдия да се определят от административният орган, а не от съсловната организация.
При разискванията, които имахме, се взе решение, което както казахме е в противоречие с нашия правилник, да се създаде нов закон за Националната съсловната организация и тогава да влязат тези елементи, които ние визираме в нашето предложение. Все пак настоявам, че този текст, който е като окончателен, е в противоречие с правилника, тъй като променя изцяло между първо и второ четене смисъла на предложението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин  Паница.
Господин Моллов, заповядайте. Очевидно има нужда от малка дискусия по тези два въпроса.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам под формата на реплика да изразя едно различно становище в смисъл, че по принцип господин Паница е прав, затова, че кодексите за добра практика се правят от съсловните организации, но в конкретния случай ние нямаме легитимна такава. Тъй като сега действащия закон не урежда този въпрос и го урежда чрез текстове, които делегират възможностите на министъра на земеделието и горите да разпише правилата за съответната практика, това е запазено като статукво в предложението, което прави комисията. Идеята на този текст е да се съхрани сега действащата система, тъй като нямайки на лице легитимна съсловна организация ние не бихме могли да приемем онези промени, които биха променили системата без да има така да се каже юридически носител на тези промени.
В същото време бих искал да подчертая, че цялата тази глава не е в онази сфера на законопроекта, която ние наричаме интеграционна. Тоест, тази част от ветеринарния закон може да се уреди в съответствие с нашите национални особености. На заседанието на комисията и преди това на работна група ние се обединихме около виждането, че ще се даде тримесечен срок, в който съответно, ще се предложи законопроект, който да урежда цялата частна практика на ветеринарните лекари, в това число и на кодекса за добра практика, в това число и на съответните изисквания, по които тази организация ще функционира и ще й бъдат делегирани съответни правомощия и отговорности.
В този смисъл господин Паница не е прав, защото ние просто нямаме как да отнесем текста за добра практика за кодекса, който да го съставя някаква съсловна организация, която не съществува.
Що се отнася до това дали текстовете, които са предложени от работната група и съответно, от комисията, са били приети, дали те съответстват на духа на законопроекта на  първо четене, видно е от текстът на законопроекта, който е внесъл вносителят също има текстове, които са свързани с ветеринарномедицинската практика. Така че аз не виждам тук някакво противоречие по същество, нито от процедурна гледна точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Моллов.
Господин Паница, заповядайте.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз разбирам мотивите на господин Моллов, но моите възражения срещу това, което току-що каза, се състоят в два пункта.
Първият ми въпрос е: защо в оригиналния текст на първичното предложение пише за национална съсловна организация, след като няма легитимна национална съсловна организация?
Второ, защо в дебатите на комисията беше поканен д-р Исмаил Мустафов, който е председател на Камарата на ветеринарномедицинските лекари в България, след като няма легитимна национална съсловна организация? Не зная дали тя е легитимна или не, но този човек беше поканен на дебатите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! До новата редакция на чл. 25 от Закона за ветеринарномедицинската дейност се стигна след бурни дебати в работната група и в Комисията по земеделието и горите. Промяната съвсем не означава отказ за създаване на съсловна организация на ветеринарните лекари. Но така както беше формулиран текстът на вносителя и предвид сериозните правомощия, които се вменяваха на тази организация, включително и членството в нея да бъде условие за упражняване на ветеринарномедицинска практика, беше несериозно от правна гледна точка да бъде предвидено същата да се регистрира по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
Аз изказвам своето задоволство, че в крайна сметка Комисията по земеделието и горите възприе тезите на юристите, че по този начин ще се затрудни изобщо функционирането на цялата система, свързано с ветеринарномедицинската практика. Възприе се една друга теза, която е намерила своето място при уреждането на съсловните организации на други професии, а именно, че е необходимо създаването на отделен закон, който да уреди както правилата на съсловната организация, така и правилата за упражняване на добра ветеринарномедицинска практика. В Преходните и заключителни разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност ще бъде предвиден срок, в който да бъде приет този закон по инициатива на министъра на земеделието и горите.
Нормално е, че след като със законопроекта не се въвежда създаването на съсловната организация, не може и Кодексът за упражняване на ветеринарномедицинската практика и за изискванията за упражняване на добра медицинска практика да бъдат разписани в този кодекс. Всъщност поднормативният акт, каквато е наредбата на министъра, има и своите преимущества, тъй като в нея могат да бъдат разписани евентуално конкретни ангажименти, може по-лесно да бъде търсена административно-наказателна отговорност при евентуални нарушения на правилата за упражняване на добра ветеринарномедицинската практика.
Така че лично моето мнение е, че това е един добър вариант на текста на чл. 25.
Що се касае до промените в духа на закона в тази му част, смятам, че няма такива, доколкото разделът регламентира ветеринарномедицинската практика и начините на нейното упражняване. В самия диспут във връзка с първото четене на този законопроект един от основните спорни моменти беше именно начинът, по който ще се регистрират ветеринарномедицинските специалисти и по който ще бъде създадена съсловната организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Манолова.
Има ли други желаещи? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница за редакция на ал. 2 на чл. 25, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 24, против 90, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 25 в редакцията на комисията, представена от председателя на комисията господин Калинов.
Гласували 126 народни представители: за 113, против 11, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 26 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 26:
“Чл. 26. (1) Ветеринарномедицинска практика се осъществява на територията на един ветеринарен участък във:
1. ветеринарна клиника (лечебница);
2. ветеринарна амбулатория (кабинет);
3. ветеринарна лаборатория.
(2) За лечение на животни-компаньони, спортни коне, ловни кучета и декоративни животни не се прилага изискването за осъществяване на ветеринарномедицинска практика в един ветеринарен участък.
(3) Изискванията към обектите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 25, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по чл. 26. Няма желаещи.
Гласуваме чл. 26 в редакцията на комисията.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 27 предложенията са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 27:
“Чл. 27. (1) Министърът на земеделието и горите по предложение на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба със заповед утвърждава списък на ветеринарните участъци.
(2) Списъкът по ал. 1 съдържа областта, седалището на ветеринарния участък и включените в него населени места.
(3) Данните по ал. 2, данните на ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика и данните от личните им щемпели се вписват в регистър на НВМС.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по чл. 27 няма.
Моля, гласувайте чл. 27 в редакцията на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 28 има предложения, които са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 28:
“Чл. 28. (1) Ветеринарните лекари, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска практика, подават заявление до директора на съответната РВМС, което съдържа име на ветеринарния лекар, данните от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта по чл. 26, ал. 1 и седалището на ветеринарния участък.
(2) Към заявлението се прилагат:
1. диплома за ветеринарномедицинско образование;
2. декларация, че лицето не е лишено от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;
3. копие от документа за право на собственост или право на ползване на обекта;
4. копие от акта за въвеждане в експлоатация на обекта, издаден по реда на Закона за устройство на територията.
(3) Чужденци от трети страни, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска практика в страната, прилагат към документите по ал. 2 и копие от документа, с който им е разрешено пребиваване в Република България, както и документ по чл. 18, ал. 4.
(4) Директорът на РВМС в тридневен срок от подаване на заявлението определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението, с ветеринарномедицинските изисквания, определени с наредбата по чл. 25, ал. 2.
(5) В комисията по ал. 4 се включват и представители на професионалните организации на практикуващите ветеринарни лекари.
(6) В случай на непълноти в представените документи и/или несъответствие на обекта с ветеринарномедицинските изисквания, комисията писмено уведомява заявителя и определя срок за отстраняването им.
(7) Комисията представя на директора на РВМС становище за резултатите за извършената проверка с предложение за регистрация или за отказ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по чл. 28? Не виждам.
Току-що научих вестта, че господин Михаил Миков има дъщеря, която току-що се е родила. Да го поздравим (Ръкопляскания) и да му пожелаем да бъде здрава, умна и красива!
Благодаря ви.
Моля, гласувайте чл. 28 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 29.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте чл. 29 в редакцията на вносителя. Няма направени предложения по него.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 30 има направени предложения, които бяха оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 30:
“Чл. 30. (1) В 14-дневен срок от подаване на заявлението, директорът на РВМС вписва лицето в регистър и издава удостоверение за регистрация по образец. Срокът спира да тече в случаите по чл. 28, ал. 6.
(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:
1. име на лицето и постоянен адрес;
2. наименование на ветеринарния участък, адрес и вид на обекта, в който се осъществява ветеринарномедицинската практика;
3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;
4. уникален регистрационен номер на ветеринарния лекар;
5. промени във вписаните обстоятелства по точки 1 и 2;
6. дата на заличаване на регистрацията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по чл. 30? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за чл. 30 от законопроекта.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 31 има направени предложения, които са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 31:
“Чл. 31. (1) В централното управление на НВМС се води национален регистър, който съдържа данните от регистрите на РВМС.
(2) Промените в регистъра се извършват в 7-дневен срок от настъпването им.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 32:
“Чл. 32. При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 1 ветеринарният лекар в 7-дневен срок писмено уведомява директора на РВМС, който отразява промяната в регистъра, обезсилва издаденото и издава ново удостоверение за регистрация.”
“Чл. 33. (1) При промяна на обстоятелство по чл. 30, ал. 2, т. 2 ветеринарният лекар в едномесечен срок подава заявление за извършване на нова регистрация по реда на чл. 28, като прилага издаденото удостоверение.
(2) Когато промяната по ал. 1 не е свързана с регистрация в друга РВМС, директорът обезсилва удостоверението, издава ново и отразява промяната в регистъра.
(3) Когато промяната по ал. 1 води до регистрация в друга РВМС, директорът уведомява директора на РВМС, където е извършена предходната регистрация, за обезсилване на удостоверението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи по тези три текста? Няма.
Моля, гласувайте членове 31, 32 и 33 в редакцията на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов:
“Чл. 34. (1) Извън случаите по чл. 32 и чл. 33 регистрацията се заличава и удостоверението се обезсилва:
1. по писмено искане на ветеринарния лекар;
2. при смърт на лицето;
3. при поставяне под запрещение;
4. при лишаване на лицето от право да упражнява ветеринарномедицинска професия;
5. при трайна невъзможност на лицето да осъществява дейността по предписание на здравните органи;
6. при груби или системни нарушения на изискванията на този закон.
(2) В случаите по ал. 1, т. 6 заповедта може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте чл. 34 в редакцията на комисията.
Гласували 108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 35 има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което е оттеглено, и от господин Моллов, което също е оттеглено.
Предложение от народния представител Иван Костов:
В чл. 35 се създава нова алинея със следния текст:
“(2) Ветеринарният лекар получава специализирани рецепти за хуманно-медицински препарати от регионалните центрове по здравеопазване.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Мария Капон:
В чл. 35, ал. 1, т. 4 след думите “собственици на животни” се добавят думите “както собственици на преработвателни предприятия”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Евдокия Манева и Васил Паница беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 35:
“Чл. 35. (1) Изпълнението на мерките по държавната профилактична програма по чл. 118, ал. 1 и издаването на ветеринарномедицински документи за придвижване на животни на територията на страната се осъществява от регистрираните във ветеринарния участък ветеринарни лекари.
(2) За извършване на дейностите по ал. 1 директорът на РВМС ежегодно сключва договори с регистрираните ветеринарни лекари.
(3) Контрола върху дейността на ветеринарните лекари по ал. 1 се осъществява от ветеринарни лекари от НВМС, определени със заповед на генералния директор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания?
Господин Паница, заповядайте за изказване по чл. 35.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, виждате, че до момента, а и по-нататък почти всички предложения с изключение на нашите са оттеглени, но така ще поддържаме живеца на дебата по този закон, за да не заспи пленарната зала.
Предложението на господин Костов е ветеринарният лекар да получава специализирани рецепти за хуманни медицински препарати от регионалните центрове по здравеопазване. Всеизвестна истина е, че във ветеринарномедицинската практика масово се ползват препарати за хуманна употреба. Това е особено валидно за градовете, където трябва да кажа, че почти 50%, може би и над 50% от лекарствата, които се ползват от ветеринарните лекари, обслужващи предимно животни-компаньони, кучета и т.н., са от хуманната медицина. По сега действащите закони всички тези лекарства, които, повтарям, се употребяват в момента, всички тези лекарства се използват незаконно, извън закона, те се използват контрабанда. Те се изписват в болници, изписват се в здравни заведения, дори в частни здравни заведения, те се изписват от хуманни лекари, но така или иначе се използват. Какво лошо има да впишем в този текст, който ще позволи след надлежно разрешение от регионалните центрове по здравеопазване ветеринарните лекари да използват тези лекарства легално, с което ще изключим една нелегална практика до момента, като на рецептата отгоре се изпише “За ветеринарномедицинска употреба”. Нищо лошо, няма да имат против и дистрибуторите, тези, които търгуват с лекарства, няма да имат против и самите аптекари, няма да има противоречие.
Опасенията, че ще се създадат възможности за злоупотреби, са абсолютно излишни, защото един злонамерен човек, когато иска да използва лекарства за хуманна медицина за цели, които не са съвсем легални, той може да ги изпише по същия начин, за който ви казах и преди малко. Така че предложението е съвсем резонно и облекчава самите ветеринарни лекари, нарушава една нелегална практика до момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли реплика на господин Паница? Няма.
Господин Моллов, заповядайте за изказване.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател. Не от любов към спорта се изказвам,  както каза господин Паница – да има тръпка в разглеждането на този законопроект. Аз няма да взема отношение по предложението на господин Костов, което господин Паница обоснова, но може би доц. Байчев, който е в пленарната зала, ще изкаже съображенията на ветеринарномедицинската служба.
Искам обаче да изкажа съображение по чл. 35, който е ключовият в тази глава, и да кажа две думи по повод на това, че с промените, които първоначално бяха направени по всички предложения по тази глава, замисълът беше да се прехвърли една по-голяма отговорност на частно практикуващите лекари и да се постигне по-голяма разкрепостеност на пазара на избор на ветеринарен лекар за съответните участъци. Тъй като този подход не беше приет от комисията, аз оттеглих всичките си предложения. Но съм удовлетворен от това, че в текста на чл. 35 влезе една корекция по отношение на първоначалния текст, който беше предложен от вносителя на законопроекта, а именно – да се сключват договори с регистрираните ветеринарни лекари, а не с регистрирани ветеринарни лекари, което означава, че всъщност договори трябва да се сключат с всички лекари, които отговарят на условията за регистрация. Това е една много важна стъпка напред в посока на отваряне на пазара на избор на ветеринарни лекари, които упражняват частна практика.
Всъщност с този текст на практика отпадна и сега действащият лицензионен режим, тоест с влизането на този законопроект в сила ще отпадне лицензионният режим по отношение на ветеринарните лекари, който също създава сериозни пречки в упражняването на ветеринарномедицинската практика, и е в съответствие с политиката, възприета още в Тридесет и деветото Народно събрание, за облекчаване на условията в съответните гилдии, при които те практикуват и осъществяват своята дейност.
В този смисъл аз искам да призова колегите да подкрепят този текст, както и да призова доц. Байчев да вземе отношение по предложението на господин Костов, което беше коментирано и тук, тъй като в работната група и в комисията ние не успяхме може би да преценим достатъчно добре целесъобразността на това предложение. В този смисъл е важно да се чуе експертното становище в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Байчев, ще вземете ли отношение?
Има думата господин Жеко Байчев – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
ЖЕКО БАЙЧЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Паница! Становището на Националната ветеринарномедицинска служба по въпроса за това дали трябва да разполагат ветеринарните лекари с рецепти от хуманната медицина, е изключително отрицателно. Ще се мотивирам защо.
Първо, защото това ще създаде някаква корупционна практика и ще даде възможност на ветеринарните лекари да изписват медикаменти и за лечение на хора.
Второ, съгласувано с Министерство на здравеопазването те отхвърлят този въпрос. Моите уважения към доц. Паница – хуманен лекар, но без да считам, че хуманните лекари проявяват някакъв професионален шовинизъм,  аз считам, че те са много прави. Търговията на едро на медикаменти разрешава на складовете, разрешава и на ветеринарните аптеки, които в страната са около 800 бр., да въведат в списъка и в наличност медикаменти от хуманната медицина, които могат да бъдат доставени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Паница, заповядайте за реплика на господин Моллов.
Васил Паница (ДСБ): Аз наистина не разбрах мотивите на уважавания от мен доц. Байчев. Така или иначе, не можахме да видим официално мнение на Министерство на здравеопазването. Може би това е в някакви лични разговори, които едва ли имат стойност тук при разглеждането на този въпрос.
Що се отнася до  възможността за злоупотреби – това е абсолютно алогично, тъй като злоупотреби могат да се извършват и в момента, и се извършват в известна степен. Но да обвинявате собствената си гилдия, че може да извършва злоупотреби, наистина не е логично и не е коректно към собствената ви гилдия.
Аз виждам, че това предложение е насочено главно към облекчаване на вашата дейност и към пресичане на една порочна нелегална практика, каквато има в момента. Но е явно, че мнозинството има желание тази практика да продължи. Щом такова е желанието ви, наистина много съжалявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Иван Костов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 123 народни представители: за 26, против 86, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 6, против 102, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакцията на чл. 35.
Гласували 115 народни представители: за 105, против 10, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 36 предложенията са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 36:
“Чл. 36. (1) Ветеринарните лекари, които осъществяват ветеринарномедицинска практика, трябва да имат личен щемпел по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.
(2) Ветеринарният лекар представя отпечатък от личния щемпел в РВМС.”
По чл. 37 предложенията също бяха оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 37:
“Чл. 37. (1) Ветеринарните лекари, които упражняват ветеринарномедицинска практика:
1. предприемат ограничителни мерки и уведомяват незабавно РВМС и кмета на общината и кметството при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;
2. изпълняват разпорежданията на НВМС за профилактика, ограничаване и ликвидиране на епизоотии и други масови болести;
3. вписват в дневника на животновъдния обект:
а) дата на извършените манипулации с ВМП;
б) наименования, партиден номер, срок на годност и карентен срок на ВМП;
4. уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на ВМП или на медикаментозни фуражи за здравните последици при неспазването им;
5. водят амбулаторен дневник по образец;
6. изпращат периодично до РВМС сведения и протоколи по образци;
7. представят при поискване на ветеринарните лекари от НВМС водената от тях документация;
8. представят в НВМС доклад по образец за предполагаеми и сериозни или неочаквани неблагоприятни реакции и неблагоприятни реакции при хора и животни след употреба на ВМП;
9. поставят на видно място в обектите по чл. 26, ал. 1 ценоразпис за ветеринарномедицинските услуги и работно време;
10. уведомяват незабавно кмета на общината, кметството и РВМС за установени нарушения при трупосъбиране и загробване на животни;
11. спазват изискванията при употреба на  хормонални продукти, бета-агонисти и тиреостатици и/или други ВМП и субстанции върху продуктивни животни за терапевтични и зоотехнически цели;
12. извършват аутопсии на животни и изпращат материали за лабораторни изследвания при необходимост от уточняване на диагноза;
13. използват като помощници при осъществяване на ветеринарномедицинската си практика само лица с ветеринарномедицинско образование;
14. издават предписания;
15. водят регистър по образец, утвърден от генералния директор на НВМС на обслужваните от тях животновъдни обекти;
16. спазват изискванията на ветеринарномедицинска практика.
(2) Данните от регистъра по ал. 1, т. 15 се предоставят на НВМС.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
По тези два текста има ли желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Моля да гласуваме членове 36 и 37 в редакцията на комисията.
Гласували 107 народни представители: за 103, против 3, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 38 предложенията са оттеглени.
Комисията предлага следната редакция на чл. 38:
“Чл. 38. (1) Ветеринарните техници упражняват ветеринарномедицинска практика само под контрола на ветеринарен лекар.
(2) Ветеринарните техници имат право да извършват:
1. манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;
2. вземане на проби за лабораторно изследване;
3. нормално и ортопедично подковаване;
4. изкуствено осеменяване на животни;
5. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и дезодорация на обекти и девастация на пасища и терени – след завършен специализиран курс.
(3) Ветеринарните техници:
1. уведомяват незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол работят или съответната РВМС при съмнение или възникване на епизоотии и/или при поява на масова смъртност на животни;
2. спазват и изпълняват указанията на контролните органи в областта на селекцията и репродукцията при извършване на изкуствено осеменяване на селскостопански животни.”
Предложение на комисията за чл. 39:
“Чл. 39. Директорът на РВМС писмено уведомява  кметовете на общините за ветеринарните лекари, регистрирани за упражняване на ветеринарномедицинска дейност на територията на общината.”
Предложение на комисията за редакция на чл. 40:
“Чл. 40. При отсъствие регистрираният ветеринарен лекар е длъжен да постави уведомление на видно място за периода на отсъствието си и за регистрирания ветеринарен лекар, който го замества.”
Предложение на комисията за чл. 41:
“Чл. 41. (1) Когато във ветеринарен участък няма регистриран ветеринарен лекар, генералният директор на НВМС сключва граждански договор с ветеринарен лекар или ветеринарен техник за осъществяване на ветеринарномедицинска дейност в този участък.
(2) Когато в участъка по ал. 1 се регистрира ветеринарен лекар, гражданският договор се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 38, 39, 40 и 41 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 42 има направено предложение от народния представител Пламен Моллов, което е оттеглено.
Предложение на народните представители Евдокия Манева и Васил Паница – в чл. 42, ал. 1 изразът “генерален директор на НВМС” да се замени с “директора на РВМС”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 42:
“Чл. 42. При прилагане на задължителните мерки по чл. 118, ал. 1, НВМС осигурява необходимите средства за тяхното изпълнение в рамките на утвърдените за целта средства по бюджета.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 42?
Заповядайте, господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Уважаема госпожо председател, текстът във връзка с предишни текстове е дебатиран. Този текст от нашето предложение е отхвърлен, така че ние оттегляме предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря. Предложението се оттегля.
Има ли желаещи за изказване по чл. 42? Няма.
Гласуваме чл. 42 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 98, против 5, въздържали се 2.
Член 42 е приет.
Моля, представете следващите три текста, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов:
“Чл. 43. (1) Когато ветеринарните лекари по чл. 35, ал. 3 установят нарушения на регистрирания ветеринарен лекар в зависимост от вида и тежестта им, предприемат заедно или поотделно следните мерки:
1. дават предписания;
2. спират временно осъществяването на ветеринарномедицинската практика до отстраняване на нарушенията.
(2) Актът, с който е наложена мярка по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението.
Чл. 44. След изтичане на една година от влизане в сила на акта за заличаване на регистрацията, ветеринарният лекар има право да подаде заявление за регистрация по общия ред.
Чл. 45. Националната ветеринарномедицинска служба може да възлага на ветеринарните лекари извън системата й изпълнението на определени функции за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болести по животните и за оказване на ветеринарномедицинска помощ при кризи.
Чл. 46. Ветеринарните лекари членуват в национална съсловна организация, която се урежда с отделен закон.”
Това са текстове, предложени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме членове 43, 44, 45 и 46 в редакцията на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 111, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: “Глава пета – Ветеринарномедицински изследвания за животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход и странични животински продукти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава пета.
“Раздел І – Ветеринарномедицински изисквания за животни и зародишни продукти”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
Комисията предлага следната редакция на чл. 47:
“Чл. 47. (1) Националната ветеринарномедицинска служба прилага мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието и горите.
(2) Мерките по ал. 1 се налагат със заповед на генералния директор на НВМС и включват умъртвяване на животни, забрани за придвижване на хора, животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки, премикси и предмети, чрез които може да бъдат пренесени заразни причинители.
(3) Мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по ал. 1, както и условията и редът за прилагането им, се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.
(4) Генералният директор на НВМС извън случаите по ал. 2 със заповед забранява придвижването на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, комбинирани фуражи, фуражни добавки и премикси на част или цялата територия на страната, когато съществува опасност за здравето на хората и животните от поява и разпространение на заразна болест или за замърсяване на околната среда.
(5) Генералният директор на НВМС отменя със заповед наложените забрани по ал. 2 и ал. 4.
(6) Заповедите по алинеи 2, 4 и 5 се обнародват в “Държавен вестник”.
(7) Заповедите по алинеи 2 и 4 не подлежат на обжалване.
Чл. 48. Националната ветиринарномедицинска служба изготвя план за действие (контингенс план), който се прилага при съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1”.
Член 49 на вносителя е подкрепен от комисията.
По чл. 50 има предложение, което беше оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета, Раздел І, членове 47 и 48 в редакцията на комисията и чл. 49 и 50 – в редакцията на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 117, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 51 предложението на вносителя е подкрепено по принцип:
“Чл. 51. (1) Животните подлежат на идентификация, а животновъдните обекти – на регистрация в НВМС.
(2) На едрите преживни и еднокопитни животни след идентификацията се издава ветеринарномедицински паспорт.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба е официалната компетентна служба за идентификацията на животните, която поддържа компютъризирана информационна система за въвеждане на данни за идентифицираните животни и регистрираните животновъдни обекти.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява достъп до базата данни по ал. 3 на представител на Европейската комисия при поискване.
(5) Условията и редът за идентификация на животните, регистрация на животновъдните обекти и възможностите за достъп до информацията по ал. 3 се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите”.
Членове 52, 53, 54, 55 и 56 са подкрепени като текстове на вносителя, затова моля да бъдат подкрепени и в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове? Не виждам.
Моля да гласуваме чл. 51 в редакцията, предложена от комисията и чл. 52 до 56 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията и затова не се представят в залата.
Моля да гласуваме тези текстове.
Гласували 121 народни представители: за 116, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 57.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове няма.
Гласуваме наименованието на Раздел ІІ и чл. 57 на вносителя.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По чл. 58 има направено предложение от народния представител Мария Капон – в чл. 58, ал. 1 се добавя изречение второ със следното съдържание: “Когато в предприятието има въведени ДПП, НАССР и други нормативни изисквания за самоконтрол, маркировката се поставя от специалист на предприятието.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което по принцип се подкрепя, и затова няма да го чета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста на чл. 58? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 124 народни представители: за 34, против 81, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 58.
Гласували 104 народни представители: за 102, против 2, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов:
“Чл. 59. (1) Общите изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на храните се уреждат с наредбата по чл. 17, ал. 2 от Закона за храните.
(2) Специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход се уреждат с наредби на министъра на земеделието и горите.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 60 и чл. 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 59, чл. 60 и чл. 61 на вносителя.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: “Раздел ІІІ – Общи ветеринарномедицински изисквания към обектите на контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ.
Комисията предлага следната редакция на чл. 62:
“Чл. 62. (1) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол на:
1. замърсителите от околната среда в животни, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми;
2. остатъците от ВМП в суровини и храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.
(2) Мерките за контрол на обектите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.
(3) За осъществяване на контрола по ал. 1 НВМС ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба представя програмата по ал. 3 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 63, чл. 64 и чл. 65.
Комисията предлага следната редакция на чл. 66:
“Чл. 66. (1) Странични животински продукти и продукти, получени от тях, се събират, транспортират, съхраняват, обработват, преработват или обезвреждат по начин, който гарантира пълна безопасност на крайния продукт и предотвратява възникването на опасност за здравето на хората и животните и за замърсяване на околната среда.
(2) Изискванията за извършване на дейностите по ал. 1, както и за употреба, пускане на пазара и транзитно преминаване на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове от Раздел ІІІ на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ, чл. 62 в редакция на комисията, чл. 63, чл. 64 и чл. 65 на вносителя и чл. 66 в редакция на комисията.
Гласували 136 народни представители: за 136, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов:
“Раздел ІV – Ветеринарномедицински проверки, свързани с обмена със страни-членки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях”.
По Раздел ІV има предложение от народните представители Евдокия Манева и Васил Паница, което е подкрепено.
Комисията предлага следното наименование на Раздел ІV:
“Раздел ІV – Ветеринарномедицински проверки, свързани с обмена на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, с държавите-членки на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67.
Комисията предлага следната редакция на чл. 68:
“Чл. 68. (1) Когато при проверка, извършена на мястото на пристигане на пратката или по време на транспортирането й се установи болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, или е замърсена със заразни причинители, органите на НВМС извършват епизоотологично проучване и могат да разпоредят унищожаване на обектите по чл. 67, ал. 1 или тяхното оползотворяване след обезвреждане.
(2) Разходите по унищожаване на пратката са за сметка на изпращача или негов представител.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява компетентните ветеринарни власти на държавите-членки и Европейската комисия за констатациите по ал. 1 и предприетите мерки.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 69 и чл. 70.
Комисията предлага следната редакция на чл. 71:
“Чл. 71. (1) Търговци, които получават пратки животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях от държави-членки, се регистрират в РВМС.
(2) Търговците по ал. 1 подават в РВМС заявление за регистрация по образец, към което прилагат:
1. удостоверение за актуално състояние;
2. копие от удостоверението за регистрация на обекта, в който се осъществява дейността;
3. документ за платена такса в размер, определен с тарифата по чл. 14, ал. 2.
(3) В 7-дневен срок от подаване на заявлението директорът на РВМС вписва лицето в съответния регистър по чл. 7, ал. 2, т. 2-4 и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията.
(4) В случай на непълноти в документите по ал. 2 директорът на РВМС в 7-дневен срок писмено уведомява заявителя за отстраняването им.
(5) До отстраняване на непълнотите срокът по ал. 3 спира да тече.
(6) Отказът по ал. 3 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.”
По чл. 72 – комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 73 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 74 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 75 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на Раздел ІV от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІV в редакция на комисията, чл. 67 на вносителя, чл. 68 в редакция на комисията, чл. 69 и 70 в редакция на вносителя, чл. 71 в редакцията на комисията и чл. 72-75 включително – текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте текстовете от Раздел ІV
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Господин Моллов, можете да представите целия Раздел V.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По Раздел V комисията е подкрепила по принцип предложението на вносителя за наименование и е предложила наименование: “Ветеринарномедицински проверки при търговия със суровини и храни от животински произход с държавите-членки на Европейския съюз”.
По чл. 76, 77, 78, 79, 80, 81 и 82 комисията подкрепя текста на вносителя за съдържание на тези членове.
Комисията предлага следната редакция на чл. 83:
“Чл. 83 (1). Физически или юридически лица, които получават пратки суровини и храни от животински произход от друга държава, предназначени за пускане на пазара и за търговия или които разпределят такива пратки, се вписват в списък, който се води в РВМС, на чиято територия се намира обектът.
(2) За вписване в списъка лицата по ал. 1 подават заявление по образец до директора на РВМС.
(3) Списъкът по ал. 1 съдържа:
1. наименование, адрес на управление и седалище на заявителя;
2. ветеринарен регистрационен номер на обекта;
3. номер и дата на издаване на удостоверението за регистрация;
4. номер и дата на акта за заличаване на регистрацията;
5. промени по вписани обстоятелства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, 85, 86, 87, 88, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 98, 99 и 100.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по текстовете на Раздел V? Няма.
Колеги, моля да гласуваме наименованието на Раздел V, членове от 76 до 82 на вносителя, подкрепени от комисията, чл. 83 в редакцията на комисията и членове от 84 до 100 включително на вносителя.
Моля, гласувайте текстовете от Раздел V.
Гласували 123 народни представители: за 122, против 1,  въздържали се няма.
Текстовете на Раздел V са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По Раздел VІ комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздела. Тя подкрепя текста на вносителя за съдържанието на чл. 101. Комисията подкрепя по принцип предложението по чл. 102 на народните представители Манева и Паница и предлага следната редакция на чл. 102:
“Чл. 102. Официалните ветеринарни лекари могат да издават ветеринарни документи въз основа на информация, получена от ветеринарни лекари или ветеринарни техници, които:
1. отговарят на изискванията по чл. 101, ал. 2, т. 3 и 4;
2. могат да удостоверят чрез издадени от тях документи достоверността на предоставената информация.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 103, 104, 105, 106 и 107.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Раздел VІ? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Раздел VІ, предложено от комисията, чл. 101 на вносителя, чл. 102 в редакция на комисията и чл. 103-107 включително на вносителя, подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По Раздел VІІ има предложение от народните представители Манева и Паница, което, надявам се, те ще оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Те оттеглиха предложението.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията предлага следното наименование на Раздел VІІ: “Финансиране на дейности за обезпечаване на епизоотични рискове”.
За чл. 108 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 108 (1) Средствата за покриване на разходите, свързани с епизоотични рискове, ежегодно се осигуряват целево от държавния бюджет.
(2)  Средствата по ал. 1 се разходват за:
1. обезщетяване на собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;
2. оборудване на лаборатории за диагностика на болестите по чл. 47, ал. 1 и чл. 120, ал. 1;
3. разработване и изпълнение на национални програми за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.
4. прилагане на мерките по чл. 120, ал. 3 и чл. 123, ал. 1;
5. прилагане на мерките от държавната профилактична програма;
6. поддръжка и развитие на компютризираната информационна система по чл. 51, ал. 3;
7. прилагане на мерките по чл. 117, ал. 1, т. 11;
8. обезвреждане на странични животински продукти при ограничаване и ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 109:
“Чл. 109. Условията и редът за разходване на средствата по чл. 108, ал. 1 се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по текстовете на Раздел VІІ? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Раздел VІІ, чл. 108 и 109 – всичките в редакция на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете на Раздел VІІ са приети.
Господин Върбанов, преди да почнем представянето на Раздел VІІІ, поддържате ли предложенията си?
Венцислав Върбанов (БНС, от място): Оттеглям ги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Попитах Ви, за да знаем как да ги представим. Благодаря.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: По Раздел VІІІ комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел VІІІ “Финансиране на ветеринарномедицинските проверки и инспекции”.
Комисията предлага следната редакция на чл. 110:
“Чл. 110. Таксите, определени в тарифата по чл. 14, ал. 2, се  събират за извършване на ветеринарномедицински проверки, инспекции и лабораторни изследвания:
1. на животни и зародишни продукти;
2. на суровини и храни от животински произход;
3. свързани с изпълнението на националната мониторингова програма за контрол на остатъци от ВМП и замърсители от околната среда;
4. на фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи;
5. на ВМП.”
По чл. 111 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 112 има направено предложение от госпожа Капон, което по принцип е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 112:
“Чл. 112. (1) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за размера на събираните такси и методите за тяхното изчисляване.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява заинтересованите националнопредставителни браншови организации за методите за изчисляване на таксите по чл. 110.”
По чл. 113 от текста на вносителя има направено предложение от госпожа Капон, което не е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 113.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 114.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Раздел VІІІ? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон по чл. 113, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 36, против 77, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел VІІІ на вносителя, чл. 110 в редакция на комисията, чл. 111 в редакцията на вносителя, чл. 112 в редакцията на комисията, чл. 113 и чл. 114 по текстовете на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІХ.
Също така подкрепя текстовете на вносителя за чл. 115 и 116.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова:  Имате думата за изказвания по Раздел ІХ. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІХ и чл. 115 и 116 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста, както подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
По чл. 117 има направено предложение на господин Върбанов и група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Манева и Паница – в чл. 117, ал. 1 след “НВМС” се добавя текстът “чрез своите регионални органи”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на чл. 117:
“Чл. 117. (1) При осъществяване на контрол по здравеопазването на животните НВМС прилага следните мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестите по животните:
1. клинични прегледи, диагностични изследвания и епизоотологични проучвания;
2. лабораторни изследвания;
3. имунопрофилактика и химиопрофилактика;
4. химиотерапия и имунотерапия;
5. карантина;
6. изолация;
7. възбрана;
8. унищожаване на животни и зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, който не може да бъде дезинфектиран;
9. обезвреждане или унищожаване на странични животински продукти;
10. диагностично клане;
11. санитарно клане;
12. дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
13. създаване на предпазни зони за ограничаване разпространението на болести по животните;
14. санитарен отстрел на диви животни.
(2) Условията и редът за прилагане на мерките за отделните болести се определят с наредби на министъра на земеделието и горите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване, господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Госпожо председател, уважаеми колеги! Нашето предложение с нищо не променя  смисъла на текста, само го доуточнява и уплътнява. Смятаме, че наистина НВМС упражнява всички тези своите функции чрез своите регионални органи. Никой в тази зала не може да отрече това. Естествено е, че упражнява тези функции чрез своите органи. Не разбирам защо се отхвърля. Ясно е, че НВМС е една цялостна структура, която води по същество тези функции и ги направлява. Но има отделни текстове, ако забележите по-нататък в закона, като текста на чл. 117, ал. 1, т. 9, където пише дословно, че тези функции – обезвреждане, унищожаване на странични животински продукти се осъществява от РВМС - това, което предлагаме ние. Не виждаме никакъв проблем да се направи тази добавка, че НВМС упражнява всички тези функции чрез своите регионални органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паница. Всяко юридическо лице така или иначе се управлява и представлява от своите органи. Така че това следва от логиката на нещата.
Заповядайте, господин Пенчев.
Ясен Пенчев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да направя реплика към уважаемия господин Паница. РВМС не изчерпва органите на Националната ветеринарномедицинска служба. Има лаборатории и не всички мерки могат да бъдат реализирани чрез регионалните ветеринарномедицински служби. Например лабораторни изследвания Националната служба поръчва на лабораториите и след това може да възложи или да взема решения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Аз смятам, че репликата няма това основание, което има за цел. Но трябва да ви кажа, че всички тези лаборатории са или към НВМС, или към регионалните служби. Голяма част от тях са към РВМС. Така че ясно е, че има функции, които не се осъществяват от РВМС. Но след като има текстове по-нататък, които, както ви казах, визират тази материя, и текстове, които показват, че те се осъществяват и са вписани и са одобрени от комисията, че се осъществяват от РВМС, аз не виждам каква е причината да се отхвърля този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Паница.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Паница в чл. 117, ал. 1 да се добавят думите “чрез своите регионални органи”, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 13, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава шеста, на Раздел І и на чл. 117 в редакцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Продължаваме заседанието на Народното събрание.
Има думата за  процедурно предложение господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Предлагам да преминем към втора точка от програмата – второ четене на законопроекта за правната помощ, за да може днес да завърши обсъждането и приемането му, след което според точките в дневния ред да продължи работата на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение. Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Поставям на гласуване направеното процедурно предложение да се премине към т. 2, а именно второ четене на Законопроекта за правната помощ.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Господин Милтенов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Уважаеми колеги, продължаваме с Глава седма – “Заплащане на правната помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители за изказване по заглавието на Глава седма? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава седма с наименование “Заплащане на правната помощ”.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Господин председател, предлагам всички текстове по тази глава да бъдат гласувани анблок, тъй като са приети от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Първото предложение по чл. 37 не е прието.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Направеното предложение по чл. 37 от колегите Стоилов и Манолова е оттеглено.
Комисията  подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В доклада не е отразено, че предложението е оттеглено.
Господин Стоилов, оттегляте ли предложението?
Янаки Стоилов (КБ, от място): Ние сме го оттеглили.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната редакция за чл. 37:
“Чл. 37 (1) Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ.
(2) За недобросъвестно или некомпетентно извършена правна помощ, независимо от други санкции, адвокатът не поучава възнаграждение по конкретния случай.”
По чл. 38 има направено предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
“Чл. 38 (1) Видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от Националното бюро за правна  помощ.
(2) Адвокатският съвет проверява и заверява отчета на адвоката, предоставил правната помощ и предлага размер на възнаграждението съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ, в рамките на Наредбата по чл. 37.
(3) На назначения адвокат се възстановяват и средствата за необходими разходи по защитата за посещения на местата за лишаване от свобода или задържане в друго населено място.”
По чл. 39 няма направено предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39.
По чл. 40 има направено предложение от колегата Димитров. Комисията подкрепя предложението, което е отразено в чл. 33, 35 и 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Текстовете на чл. 39 и чл. 40 са по вносителя.
По чл. 41 има предложение от народния представител Филип Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: То е подкрепено от комисията.
Господин председател, моля да гласуваме текстовете, които прочетох.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете на чл. 37, 38, 39 и 40. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Едно уточнение - по чл. 41 има предложение от колегата Филип Димитров, което е подкрепено по принцип и е намерило своето отражение в текстовете, които вече гласувахме по чл. 33, 35 и 37. По тази причина залата не следва да го гласува.
Глава 8 – “Особености  при предоставянето на правна  помощ при международни спорове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 41:
“Чл. 41 (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат при предоставяне на правна помощ по международни спорове по граждански и търговски дела пред всички съдебни инстанции. Те не се отнасят за наказателни и административни дела.
(2) Международен спор по смисъла на ал. 1 е спор, при който страната, кандидатстваща за правна помощ е гражданин на държава-членка на Европейския съюз или лице, законно пребиваващо в държава-членка на Европейския съюз и спорът се решава от компетентен орган в друга държава-членка на Европейския съюз.
(3) Разпоредбите на този закон се прилагат при предоставяне на правна помощ при международни спорове, доколкото няма особени разпоредби в тази глава.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 42 и предлага следната редакция:
“Чл. 42 (1) На гражданите на Европейския съюз или на законно пребиваващите лица в държава-членка на Европейския съюз се предоставя правна помощ, ако имотното им състояние не превишава социалното равнище, установено в чл. 22, ал. 1.
(2) Когато имотното състояние на лицата по ал. 1 превишава социалното равнище, установено в чл. 22, ал. 1, но те нямат възможност да заплатят разноските по делото, Националното бюро за  правна помощ преценява дали кандидатът може да ги заплати. При преценката се вземат предвид обстоятелствата по чл. 23, ал. 4, както и разликата в необходимите минимални средства за живот в държавата-членка и в България.”
По чл. 43 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 43 (1) Органът на Република България, който приема молби за правна помощ при международни спорове от компетентните органи на държави-членки на Европейския съюз е Министерството на правосъдието.
(2) Органът на Република България, който изпраща молби за предоставяне на правна помощ при международни спорове до компетентните органи на държави-членки на Европейския съюз е Министерството на правосъдието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 44 и предлага следната редакция:
“Чл. 44. (1) Кандидатът има право да подаде молба за предоставяне на правна помощ или до компетентния орган на държавата-членка на Европейския съюз, в която той пребивава постоянно или обичайно, или пряко до Министерството на правосъдието на Република България, в случай че делото предстои да се гледа от съдебна инстанция в Република България или в случай, че съдебното решение трябва да се изпълни в Република България.
(2) Молбата за предоставяне на правна помощ и  документите, доказващи, че лицето отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ, подадени до Министерството на правосъдието, се  превеждат на български език или на друг официален език на институциите на европейската общност, който Република България е посочила като приемлив пред Европейската комисия. Не е необходимо документите да са легализирани.
(3) При получаване на молба за предоставяне на правна помощ от компетентен орган на друга държава-членка на Европейския съюз, Министерството на правосъдието на Република България извършва проверка относно комплектуването и преводът на документите. Ако документите отговарят на тези изисквания, молбата незабавно се изпраща на Националното бюро за правна помощ за вземане на решение.
(4) В случай че молбата на отговаря на изискванията на този член, тя се връща на компетентния изпращащ орган на чуждата държава-членка на Европейския съюз, за отстраняване на констатираните нередовности.
(5) Националното бюро за правна помощ изпраща решението си по молбата за предоставяне на  правна помощ на Министерството на правосъдието, което го препраща на компетентния орган на другата държава-членка на Европейския съюз, за връчване на кандидата.
(6) Отказът на Националното бюро за правна помощ за предоставяне на правна помощ се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
“Чл. 45. (1) В случай, че делото се гледа пред съда на друга държава-членка на Европейския съюз, или съдебното решение трябва да се изпълни в друга държава-членка на Европейския съюз, кандидатът - български гражданин, който живее на територията на Република България, чужд гражданин или лице без гражданство, на което е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, или лице с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище на територията на Република България може да подаде молбата си заедно с документите, доказващи, че отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ, пряко до компетентния орган на съответната държава-членка на Европейския съюз, или чрез Министерството на правосъдието на Република България.
(2) Документите по ал. 1 се превеждат на официалния език или на един от официалните езици на другата държава-членка на Европейския съюз или на друг официален език на институциите на европейската общност, който държавата е посочила като приемлив пред Европейската комисия.
(3) Министерството на правосъдието на Република България има право да откаже да предаде молбата, в случай че тя не отговаря на изискванията на тази глава. В този случай Министерството на правосъдието на Република България уведомява кандидата за мотивите за отказа.
(4) Министерството на правосъдието на Република България информира кандидата за документите, които са необходими, за да бъде приета молбата за правна помощ в другата държава-членка на Европейския съюз, и осигурява превод на молбата и на документите, доказващи, че лицето отговаря на изискванията за предоставяне на правна помощ.
(5) Министерството на правосъдието на Република България е задължено да предаде молбата заедно с документите към нея на компетентния орган на другата държава-членка на Европейския съюз, в срок 15 дни от деня на превода на молбата и на документите.
(6) В случай че компетентният орган на другата държава-членка на Европейския съюз, не уважи молбата за правна помощ, кандидатът възстановява на Министерството на правосъдието на Република България направените разноски за превод на молбата и на документите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предлагам да спрем до тук.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по текстовете на Глава осма - от чл. 41 до чл. 45 включително? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете.
Гласували 114 народни представители: за 113, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Господин председател, в чл. 46 и 47 се налага една редакционна поправка – където е записано “Комисията на Европейските общности” да се чете “Европейската комисия”, тъй като в предходните текстове става въпрос за Европейската комисия. Предложението е редакционно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да вземат отношение по тази редакционна поправка? Не виждам.
Подлагам на гласуване тази редакционна поправка в чл. 46 и чл. 47.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Тази редакционна поправка е приета.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: По членове 46, 47, 48 и 49 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на членове от 46 до 49 включително с току-що приетата редакционна поправка в членове 46 и 47.
Гласували 108 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 2.
Текстовете до чл. 49 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: “Допълнителни разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тук е в единствено число.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Чисто редакционно е в множествено число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да гласувате редакционната поправка “Допълнителни разпоредби”. 
Гласували 112 народни представители: за 111, против 1, въздържали се няма.
Тази редакционна поправка е приета.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията предлага да се създаде нов § 1:
“§ 1. Системно нарушение по смисъла на този закон е извършването на три или повече нарушения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителни разпоредби”, § 1 и § 2.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
Преходни и заключителни разпоредби.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 5:
“§ 5. В Гражданския процесуален кодекс (обн., ...) в чл. 64 се създава ал. 6:
“(6) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ, съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 7, като предлага следната редакция на § 7, който става § 8:
“§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на Глава осма, която влиза в сила от датата на влизане в сила на
Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по Преходни и заключителни разпоредби - от § 2, който става § 3, до § 8 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 9:
“§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Националното бюро за правна помощ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Този последен параграф е приет, а с това е приет изцяло и Законът за правната помощ.
Да благодарим на Комисията по правни въпроси и на всички народни представители, които участваха активно чрез гласуване и изказвания по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Валентин Милтенов: Аз благодаря, господин председателю, на народното представителство, че приехме така важния Закон за правната помощ.
Благодаря специално и на колегите, които взеха активно участие – господин Стоилов, госпожа Мая Манолова, господин Димитров...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Е, спрете, да не изброяваме всички членове на комисията.
Приключихме с правната помощ.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ.
Имате думата, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, госпожи и господа народни представители, продължаваме с още един законопроект, който има пряко отношение, освен към нашите вътрешни проблеми, и към европейското ни членство.
Представям ви доклада на Комисията по правни въпроси относно обсъждането на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, внесен от Анелия Мингова и група народни представители.
Заглавието на закона е: “Закон за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания”.
“§ 1. Наименованието на Глава четвърта се изменя така: “Административно-наказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци”.
По § 1 има предложение на Мая Манолова, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за изказване по наименованието на закона и § 1? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона и § 1 се приемат.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 2 има предложение на народния представител Мая Манолова, което се отнася към съответните членове и техните букви, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя отчасти текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В Глава четвърта след чл. 83 се създават чл. 83а, 83б, 83в, 83г, 83д и 83е:
“Чл. 83а. (1) На юридическо лице, което се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл. 108а, 109, 110 (приготовление към тероризъм), 142-143а, 159-159в, 209-212а, 213а, 214, 215, 225в, 242, 250, 252, 253, 254, 254б, 256, 257, 280, 283, 301-307, 319а-319е, 320-321а и 354а-354в от Наказателния кодекс, както и от всички престъпления, извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група, когато са извършени от:
1. лице, овластено да формира волята на юридическото лице;
2. лице, представляващо юридическото лице;
3. лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице или
4. работник или служител, на които юридическото лице е възложило определена работа, когато престъплението е извършено при или по повод изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 млн. лв., но не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена, а когато облагата няма имуществен характер или размерът й не може да се установи, санкцията е от 5000 до 100 000 лв.
(2) Имуществената санкция се налага на юридическото лице и когато лицата по ал. 1, т. 1, 2 и 3 са подбудили или подпомогнали извършването на посочените деяния, както и когато деянията са спрели на стадия на опита.
(3) Имуществената санкция се налага независимо от осъществяването на наказателната отговорност на извършителя на престъпното деяние по ал. 1.
(4) Облагата или нейната равностойност се отнема в полза на държавата, ако не подлежи на връщане или на възстановяване, или на отнемане по реда на Наказателния кодекс.
(5) На държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление, както и на международните организации не се налага имуществена санкция по ал. 1.
Чл. 83б. (1) Производството по чл. 83а се образува по мотивирано предложение на съответния прокурор до окръжния съд:
1. след внасяне на обвинителния акт;
2. когато наказателното производство не може да се образува или образуването е прекратено на основание, че:
а) деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия;
б) наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност;
в) деецът е починал;
г)  след извършването на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
(2) Предложението трябва да съдържа:
1. описание на престъплението, обстоятелствата, при които е било извършено и наличието на причинна връзка между него и облагата за юридическото лице;
2. вид и размер на облагата;
3. наименование, предмет на дейност, седалище и адрес на управление на юридическото лице;
4. лични данни на лицата, представляващи юридическото лице;
5. лични данни на обвиняемите или осъдените за престъплението лица;
6. опис на писмените материали или заверени копия от тях, които установяват обстоятелствата по т. 1 и 2;
7. списък на лицата за призоваване;
8. датата и мястото на съставянето му, името, длъжността и подписа на прокурора.
(3) Към предложението се прилага и препис за юридическото лице.
Чл. 83в. Прокурорът може да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на имуществената санкция на юридическото лице по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 83г. (1) Съдът разглежда предложението в открито заседание с участието на прокурора.
Чл. 83д. Съдът разглежда делото в рамките на обстоятелствата, посочени в предложението и въз основа на събраните доказателства преценява:
1. получило ли е юридическото лице неправомерна облага;
2. има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;
3. има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
4. какъв е размерът на облагата, ако е имуществена.
Чл. 83е. (1) След влизане в сила на осъдителна присъда или решение по чл. 97, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс, съдът се произнася с мотивирано решение, с което налага имуществена санкция или отхвърля предложението на прокурора.
(2) Решението трябва да съдържа данните за юридическото лице, произхода, вида и размера на облагата, размера на наложената имуществена санкция.
(3) По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 15 дни.
(4) Срещу решението може да се подаде въззивна жалба или протест пред съответния въззивен съд в 14-дневен срок от съобщаване на решението.
(5) Въззивният съд разглежда жалбата по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс. Решението му е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да се изкажат по § 2?
Заповядайте, госпожо Николова.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Току-що прочетените от председателя на Правната комисия текстове фактически са плод на един пълен консенсус на работещите в комисията. Искам да обърна внимание само на два същностни въпроса, по които обединихме своите усилия.
Единият проблем, който спря нашето внимание, беше обстоятелството, че имаше един много неясен подход от вносителя по отношение на момента, в който трябва да се образува това производство, и по-специално на характера му. Вносителят предлагаше да се образува това паралелно административно производство както в случаите на внасяне на обвинителен акт, така и в случаите, когато вече е постановена присъда. Това във всички случаи поставяше в неблагоприятна позиция втория – административния съд, поради което позицията, която се предлага в този текст, е съвършено ясна. Внасянето на обвинителния акт или окончателното препятствие пред реализиране на наказателната отговорност на лицето ангажират административния съд със започване на производство. Именно този момент е много важен, защото дава възможност на административния съд да ангажира с едни предварителни обезпечителни мерки имуществената отговорност на юридическото лице, което е всъщност есенцията на този закон.
Разбира се, че имаше и дебат по това дали мястото на тези санкционни текстове е точно в Закона за административните нарушения и наказания. Това би могло да стане в един наказателен процес.
Моето лично виждане е, че мястото е намерено правилно, защото тук се развива едно цяло ново производство, което трябва да събира редица нови доказателства. Евентуалното ново производство би затруднило изключително наказателния процес и съм сигурна, че всеки един съдия би отказал да разгледа тези въпроси наред с въпросите, които касаят чисто наказателния процес с ангажиране и уточняване на наказателната отговорност за физическото лице.
По консенсуса, обстоятелството и намирането на точния съд, който трябва да разгледа и събере тази отговорност, е обща  преценката, че районните съдилища като първа инстанция не биха могли да се справят с една изключително тежка задача, която вменяваме на българските съдилища. Поради това подкрепям това, което е факт в последната редакция – окръжните съдилища да работят като първа инстанция.
Мисля, че това е един интересен и по същество много труден за приложение закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще видим как ще се прилага в практиката.
Народният представител Елиана Масева има думата.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Това е един опасен закон! На първо четене Демократи за силна България предупредиха, че този закон може да доведе до произвол,  че той не дава гаранции за юридическите лица, които имат правомерно поведение, и че текстовете на вносителя – основният текст по съставите на престъплението, могат да не бъдат осъществени и производството по наказателното дело може да не завърши с осъдителна присъда.
Затова аз още веднъж на второ четене искам да отправя молба към народното представителство и към всички юристи в залата да съсредоточат вниманието си върху текстовете, които са и антиконституционни. Имаме институт за санкционна мярка по отношение на юридическите лица. За това обаче са необходими две предпоставки: да е извършено престъпление от лицата, които са овластени от контролните органи, от работниците и служителите, както са изброени и в резултат на това престъпление юридическото лице да се е обогатило.
Забележете обаче, че актът на извършване на престъплението трябва да бъде санкциониран с осъдителна присъда. Никой орган до този момент – нито прокурор, нито съд, няма право да преценява, че престъплението е извършено с факта на внасянето на обвинителния акт. Този закон предвижда с внасянето на обвинителния акт без доказване на вина, без визиране на обективна истина, без да има наказани, без да е произнесена присъда да се развие едно административно-наказателно производство. И двете производства са наказателни. В това административно-наказателно производство друг съд – не този, който се произнася по осъдителната присъда, събира съдебни доказателства и извършва съдебно дирене.
Вярно е, че по този закон направихме един компромис, че административно-наказателният съд ще се произнесе с решение едва след издаване на присъдата, но какво става всъщност? Ние правим поправки в един закон, в който не са очертани ясно процедурите по събиране на доказателства. Но това е по-малката беда.
Административният съд ще събира доказателства за връзката на обогатяването и извършеното престъпление, без да е наясно изобщо дали има такова извършено престъпление. И представете си какъв хаос ще настъпи в съдебната система в България. Не че критикуваме този институт, напротив, той е належащ, европейската практика е добра, но не може за едно и също извършено престъпление два съда да се произнасят и при това с различни мотиви, защото административният съд може при събирането на доказателства да открие съвършено различни мотиви и доказателства за престъплението и да имаме два процеса, които целят едно и също, с различна мотивировка. Представете си какво става, ако наказателният съд се произнесе с оправдателна присъда? Тогава всички съдебни действия в административния съд остават във въздуха, този съд не се произнася, няма право, макар че е събрал доказателства за вина. Нашето твърдение беше, че това производство е най-справедливо да се развие в наказателния процес.
Разбираме аргумента за икономия, но той не може никога да бъде за сметка на справедливостта и гаранциите, защото ако е възможно да се развие отделен административен процес и прокурорът да иска обезпечителна мярка в този процес по отношение на юридическото лице, това означава, че много от юридическите лица, които длъжностни лица не са извършили престъпление, могат да бъдат поставени в една изключителна опасност – за месец-два с това обезпечение дейността на техните фирми може да бъде ликвидирана и то даже при наличието на оправдателна присъда. Това са прекомерни рискове, които нито един законодател не може да си позволи.
При това, казах: това решение, с тези поправки е антиконституционно. Никой не може да открива втори репресивен наказателен процес, без да е доказано, че има вина и че има извършено престъпление.
Затова, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, предлагам в текста на чл. 83б, ал. 1 т. 1 да отпадне – “1. след внасяне на обвинителния акт;”. Да няма право прокурорът след внасяне на обвинителния акт да развие второ наказателно производство с налагане на обезпечителна мярка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Янев, Вие искахте думата.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, действително въпросите, които повдигна народният представител госпожа Масева, са важни и ние ги обсъждахме в Комисията по правни въпроси.
Ще се опитам пред вас да обрисувам с няколко думи защо все пак приемаме това решение. Забележете, ако изходим от аргумента, че ако не се вземат обезпечителни мерки, по този начин ние не засягаме правната сфера на дейност на фирмите или на гражданите, тогава, общо взето, отиваме към една друга крайност – невъзможността да обезпечаваме евентуалната санкция. А забележете, че това е една процедура, при която ние в гражданския процес не казваме нищо, въпреки че възможностите за обезпечение на бъдещ иск и в гражданския процес са достатъчно радикални. И ако те бъдат приложени в тяхната пълна сила, също могат да спрат функционирането и да затормозят възможността на едно търговско дружество да работи. Аз не виждам защо в наказателния процес, когато има сериозни данни и когато сме стигнали до фазата на внасяне на обвинителния акт, да няма възможност прокурорът да предизвика едно обезпечително производство с оглед налагането на тези санкционни мерки, предвидени в законопроекта, който сега се предлага и обсъжда.
Забележете, в този законопроект ние правим едно сериозно разграничение между времето на образуването на производството, мерките, които могат да бъдат направени във връзка с образуването на административното производство, и момента, в който са налице фактическите обстоятелства, при които съдът вече може да се произнесе със своето решение. Ние казваме, че началото на производството може да бъде поставено след внасяне на обвинителния акт или когато наказателното производство не може да се образува, или когато образуваното е прекратено. Деецът не носи наказателна отговорност, наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената от закона давност, деецът е починал. След извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието.
Най-впечатляващото и може би притесняващото в конкретния случай е това, че след внасянето на обвинителния акт, преди още да има присъда, ние започваме да правим обезпечителните мерки. По отношение на останалите хипотези, заложени в чл. 83б, ал. 1, т. 2, е очевидно, че там трябва да има едно друго производство, за което в рамките на работата на комисията ние се съгласихме, че то трябва да бъде производство по чл. 97, ал. 4 на ГПК, в което да установим извършването на престъплението, но със способите на гражданския процес, за да има произнасяне на съд за това, че е извършено престъпление.
Това са началните моменти от започването на производството. Но забележете, ние отиваме към чл. 83е, когато съдът ще постанови решението си в административно-наказателното производство, едва след като има присъда по наказателното производство, и едва след като има влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК. Тоест в никакъв случай ние не можем да кажем, че в момента имаме паралелно развитие на два процеса със санкционен характер – тоест, от едната страна имаме наказателното производство, което трябва да установи престъплението и вината на дееца, от друга страна, имаме още едно административно-наказателно производство, но което забележете, има друго съдържание. Основното съдържание на това административно-наказателно производство и за което съдът е абсолютно задължен да даде отговор в решението си, е установяването на причинната връзка между извършеното престъпление, констатирано с присъда или с решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК, и облагата, която е настъпила за юридическото лице. Тоест, ако административно-наказателният съд не констатира тази причинно следствена връзка, той не може да постанови и своето решение. От тази гледна точка  начинът, по който конструирахме законопроекта и с допълненията, които направихме в рамките на обсъждането на Комисията по правни въпроси, смятам, че той може да бъде един функциониращ закон и може да постигне онези цели, които ние се стремим да постигнем с неговото приемане.
Нещо, което вероятно в рамките на приложението на този закон би повдигнало въпрос, е кой би бил активната страна по воденето на иска по чл. 97, ал. 4 от ГПК, за констатирането на извършеното престъпление, на престъпното обстоятелство. Считаме, че в тази насока ние не слагаме ограниченията за легитимната страна. Това би могъл да направи самият пострадал, а за прокурора оставаме правната възможност той да бъде предложител, той да внесе предложението, с което не променяме логиката и на другите нормативни актове, в които изрично се стремим да ограничим възможността прокуратурата да има активност в гражданския процес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители?
Има думата госпожа Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): В подкрепа на казаното от колегата Янев искам да обърна внимание на формулировката на текста на чл. 83в, тоест прокурорът може, но не е длъжен да поиска от съда да вземе мерки за обезпечаване на събирането на имуществената санкция. Самият факт, че това производство върви по ГПК, предполага, че съдът само при наличие на определени предпоставки ще наложи тези обезпечителни мерки, и че тук може да бъде приложена процедурата по ГПК, която включва евентуално замяна на едни обезпечителни мерки с други и пр., тоест все възможности, които гарантират правата на юридическото лице.
Освен това ние въведохме още един принцип, който представлява отклонение от стандартното развитие на административно-наказателното производство по ЗАНН, който също работи в защита на юридическото лице, а това е принципът, че  обжалването и производството по обжалването на това решение ще върви по реда на въззивното обжалване и по реда на НПК. Знаем, че стандартната процедура по ЗАНН е касационно обжалване на решенето на първоинстанционния съд и това е така, доколкото преди него се развива едно производство пред административно наказващия орган, пред който също могат да бъдат събирани доказателства. В случая, като предвиждаме двуинстанционно производство, което има въззивен характер, допускаме възможността на следващата въззивна фаза юридическото лице пак да събира доказателства евентуално в подкрепа на оборване на твърденията и на констатираните обстоятелства по чл. 83д, така, както е предложено от комисията.
И освен това, нещо друго, което е логично и което касае начина на  събиране на доказателства в специалното административно производство. Естествено е, че в случаите, в които основното преюдициално наказателно производство върви по-бавно, специалното производство ще бъде спряно до произнасяне на наказателния съд за това дали има извършено престъпление и дали то е по някоя от хипотезите, визирани в чл. 83а.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата за реплика, госпожо Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми колега Манолова, Вие, понеже сте юрист, Вас не Ви ли тревожи това, че може да няма извършено престъпление и в същото време да тече административно-наказателен процес, който да анализира връзката между извършеното престъпление и обогатяването на юридическото лице и това, че прокурорът има правна възможност да поиска обезпечение по своя преценка? Не Ви ли тревожи това, че юридическото лице може да получи своята физическа смърт в рамките на един месец и то по избор на прокурор? За едно юридическо лице и той ще поиска обезпечителна мярка, за друго няма да поиска обезпечителна мярка. И смятате ли, че в правото би могло да се развие такъв паралелен процес, без да е изпълнено самото условие на закона, който днес ще гласуваме – да има извършено престъпление? За един месец това юридическо лице ще бъде разбито, даже под давление на конкуренцията. Няма какво да крием тук, защото това са много големи рискове. И ние като юристи и народни представители не може за тези, които ги поставяме в такава рискова ситуация, да не предвидим нужните гаранции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Имате право на дуплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Разбира се, че има основание във всички изложени от Вас аргументи, госпожо Масева. Мисля, че именно в дебата, който протече в Правната комисия, и с окончателния вариант на предложението на комисията се постарахме да въведем гаранции за защита правата на юридическото лице и за нестигане до злоупотреби. Но, както каза и колегата Янев, ще се наложи да се повторя. По принцип самият характер на обезпечителното производство такова, каквото то съществува и в гражданския процес, такова, каквото го въвеждаме сега с новия Наказателно-процесуален кодекс, където също предвиждаме едно обезпечително производство, което да гарантира събирането на глобите и разноските още преди да е постановена съответната наказателна присъда, показва, че това е тенденцията и тя има своя смисъл в необходимостта държавата да защити своя интерес.
Съгласете се също така, че доколкото се касае до едно двуинстанционно производство, което при това трябва да изчака развитието на основното наказателно производство в случаите, в които се окаже основателно налагането на имуществената санкция, след един период от две, три, четири години събирането на тази имуществена санкция вече ще бъде невъзможно, ако не бъдат наложени съответните обезпечителни мерки. Гаранциите се съдържат в самия характер на обезпечителното производство по ГПК и може би ние трябва да съсредоточим нашите усилия при предстоящи промени в Гражданскопроцесуалния кодекс и евентуално да направим това производство по-гарантиращо правата на лицата, върху които се налагат тези мерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Едно наказателно производство понякога продължава 7, 8 и повече години.
Има думата господин Филип Димитров за изказване.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Давам си сметка, че този закон предизвиква доста притеснения в мнозина и имах честта да говоря на тази тема по време на първото четене. Фактически след изложените съображения от последните няколко изказващи се остава доста малко да бъде привнесено към тях. Но бих се опитал да ги сумирам отново.
Да, съществува риска от злоупотреба с право. Да, съществува риска от това съдебните органи, както и всички институции в държавата, да извършат действия, които са неправомерни, незаконни и за които са предвидени съответни санкции. Това нещо е възможно на всички равнища на държавната власт откакто държавата съществува и дотогава, докато тя ще продължава да съществува.
Въпрос на начин на мислене е, естествено, когато човек живее под властта на един престъпен режим, нормално е да мисли за държавните институции като такива, които ще съгрешават във всеки момент. Ако обаче приемем, че демокрацията представлява някаква гаранция за това те да функционират що-годе нормално, тогава мислим не как да отхвърлим всяка възможност държавните институции да вземат решения, защото априори не ги приемаме за погрешни, а се опитваме да създадем  гаранция срещу подобно тяхно поведение.
Има ли такива гаранции в предложените текстове?
Първо, съществува темата за обезпечението на иск като тема, която е обща тема на нашето право в момента. Така, както са формулирани разпоредбите на този закон за обезпечението, предвидено да бъде наложено в онзи частен, но всъщност най-всеобхватен случай измежду всички възможности да бъде водена една такава процедура, а именно при започване на наказателно производство пред съда с обвинителен акт, то предвидено е това да става по правилата на Гражданскопроцесуалния кодекс такъв, какъвто е за всички фирми в България. Възможно е в неговите рамки да бъдат поставени в неблагоприятно положение определена категория юридически лица  само в случай, че законът бъде нарушен. Можем да помислим действително за въвеждането на повече гаранции, но така или иначе това е правило, което важи за всички.
Би било някак си абсурдно, ако ние кажем, че една фирма, в чиято добросъвестност сме сигурни, и  която по някакви причини има неуредени отношения с друга, може да бъде обект на налагане на обезпечение по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс заради тези вземания и евентуално изправяне през риска недобросъвестен съд да я обрече на гибел, но да кажем, че този риск няма да бъде приложен по отношение на фирма, за която е започнато производство, свързано с извличане на облага от престъпно деяние. И моля да ме извините, но в това има нещо малко нелепо. Нека да оправяме ГПК, нямам нищо против, но да използваме това като аргумент срещу този закон ми се вижда общо казано странно.
Второто нещо е, цялата процедура, която в крайна сметка обуславя това обезпечение като част от нея, цялата процедура по този закон е вкарана в крайна сметка в рамките на процедурата на НПК. Давам си сметка, че голямо напрежение би могло да създаде сред немалко юристи обстоятелството, че в този Закон за административните нарушения и наказания, който по принцип има една специфична процедура, която предполага един административен акт, предхождащ го и изглеждащ едва ли не като двуинстанционна по отношение на него, ние изведнъж създаваме нещо съвършено различно и на практика прилагаме разпоредбите на НПК. Но като гаранция това е нещо, което трябва да бъде възприето. Оттам нататък всички съображения за правна симетрия, за точното название на нещата, които обсъждахме на първото четене, са въпрос вече на минало.
Струва ми се, че от тази гледна точка ние трябва да приемем, че избраният подход в рамките на реалистичната ситуация, възприета във всички страни в Европа и отвъд Атлантика, според която в подобни случаи следва да се взимат мерки срещу незаконно поведение на юридически лица, които се обогатяват от престъпна дейност, то онова, което предлагаме в този контекст, е реалистичното и възможното. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата за реплика на народния представител Елиана Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми колега Димитров, това е практика европейска, това е практика американска. Проучили сме тази практика, но няма такъв прецедент в практиката тази имуществена отговорност на юридически лица да се осъществява, без да е констатирано, че има извършена престъпна дейност.
Още веднъж, колеги, искам да ви призова съвсем внимателно да огледате текстовете и да си дадете сметка, защото най-важното задължение на народните представители е да създават гаранции за правосъдие, за правилно приложение на закона и за справедливост. Това нещо може да ликвидира юридически лица, които не са се обогатили, защото не е извършена престъпна дейност.
Затова ви моля паралелното развитие на процеса да бъде санкционирано чрез нашето гласуване като отпадне възможността прокурорът паралелно да осъществява административно-наказателен процес с наказателното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Димитров, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се.
Има думата народния представител Анелия Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Действително, уважаеми колеги, опасенията, които тук бяха изложени от трибуната, имат основания, но те биха имали основание във всяка една хипотеза на водено дело, едно гражданско дело, например, в което се налага обезпечителна мярка, за да може да бъде реализирана отговорността, която се търси. А пък за разлика от наказателните производства, при гражданските дела никога не е ясен краят и нямаме при самото образуване на делото никаква гаранция, че то може да приключи с осъдително решение, което да оправдае наложената обезпечителна мярка. Тук ние сме се опитали да минимизираме риска от налагането на обезпечителна мярка, което може да се окаже неоснователно, обуславяйки образуването на второто производство по ЗАНН от едни обстоятелства, които в достатъчна степен можем да кажем, че определят вероятността да бъде постановена осъдителна присъда или пък с решението по чл. 97, ал. 4 от ГПК да се установи, че престъпление е извършено.
В този смисъл мисля, че това е гаранция за обстоятелството, че можем да обусловим възможността тези две производства да се развиват в един период от време паралелно, но второто производство, което е предмет на настоящото изменение на ЗАНН да започне в такъв момент, който съдържа в себе си по-голямата вероятност да се оправдае неговото започване.
От друга страна, аз искам да обърна внимание на още нещо. Действително може да приключи с налагане на имуществена санкция това производство само ако влезе в сила една осъдителна присъда или с решението по гражданското дело се установи извършването на престъпното деяние. Но нека да не забравяме нещо, на което тук колегите струва ми се, че не обърнаха достатъчно внимание, въпреки че то стана ясно по време на разглеждане на законопроекта в комисията, а именно, че наказателното производство срещу физическото лице, което е обуславящо и има преюдициален характер за отговорността по настоящия законопроект, е различно както по предмет, така и по страни. И точно затова има и преюдициален характер. В този смисъл такава преюдициалност и гражданското, и наказателното производство познава. Възможно е и законът допуска да се водят паралелни производства, едното от които е обуславящо спрямо другото, т.е. обуславя неговия изход. Но точно затова законът абстрактно предвижда възможността да се спират тези производства, които са обусловени от изхода на другото. И за тази възможност за спиране госпожа Манолова говори преди малко от трибуната.
И още нещо, ако обърнете внимание предложението на комисията, в чл. 83д всъщност част от предмета, който отличава настоящото производство от наказателното обуславящо производство, посочва тези моменти, които независимо от изхода по наказателното дело или по иска по чл. 97, ал. 4 от ГПК, трябва да бъдат установени. И обърнете внимание – това са самостоятелните основания, които независимо от изхода по наказателното дело биха обусловили осъдително решение и налагане на имуществена санкция. Тоест тези допълнителни обстоятелства, ако се установи, че не са налице, всъщност това е типичният предмет на това производство, могат да доведат до отхвърлящо решение, независимо дали би се постановила осъдителна присъда, защото няма да се установи връзката между престъплението и неправомерно получена облага от юридическото лице.
И затова аз си мисля, че дори не е необходимо във всички случаи да се изчаква наказателното производство да приключи с осъдителна присъда, ако в рамките на образуваното по този закон производство по ЗАНН се установи, че не са налице обстоятелствата по чл. 83д. Така че дори не е необходимо това, което беше казано, непременно да се наложи обезпечителна мярка. По ГПК такава мярка се налага само ако има опасност, а това не във всички случаи ще е така, да не се реализира имуществената санкция, или пък ако тези обстоятелства са налице.
Затова аз приключвам това изказване, господин председател, но искам да ми позволите да си направя редакционното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте.
Анелия Мингова: В чл. 83е  махнем края на изречението в ал. 1 “или отхвърля предложението на прокурора”. Ще обясня защо. Всъщност идеята ми е, че не би трябвало непременно решение да се постановява само когато имаме и в момента, в който имаме присъда. Да кажем кога се налага имуществена санкция, само когато има осъдителна присъда или решение по чл. 97, ал. 4, вместо края на изречението да добавим “и при наличие на обстоятелствата по чл. 83д”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Какво предлагате? Предлагате да отпадне в чл. 83е “или отхвърля предложението на прокурора”? Така ли?
Анелия Мингова: Да отпадне, защото отхвърлянето на предложението на прокурора може да бъде направено и в един по-ранен момент. Това ми е идеята. Да не се изчаква непременно.
Искам да съобразя всички опасения и да направим нещо, което действително да бъде разумно. Ако искате нека да помислим сега как да го редактираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не е възможно.
Анелия Мингова: Възможно е, господин председател. Това Народно събрание, не е комисия. Дайте ни възможност да помислим и да направим нещо действително съобразено с всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители! Благодаря на членове на Комисията  по правни въпроси, които привлякоха вашето внимание върху основните дискусионни въпроси в този законопроект и представиха аргументите в подкрепа на своите позиции.
Позволете ми в края на тази дискусия да я направя по-достъпна за по-широката аудитория в пленарната зала и за широката ни гражданска аудитория.
В какво се състои тази същност, която беше подробно юридически разяснена в предходните изказвания? В случая ние въвеждаме производство, което е отклонение от класическите правила на наказателната отговорност и наказателния процес. Вярно е, че в този случай се развиват успоредно две наказателни производства. Едното е за личната отговорност на извършителя на престъплението по реда на наказателно-процесуалния кодекс, а другото е за наказателна отговорност на юридическото лице, в случая включена в изменението на Закона за административните нарушения и наказания.
Възраженията, които направи госпожа Масева, можеха да бъдат споделени, ако те се отнасяха към законопроекта във вида, представен от вносителя, защото там се допуска възможност за налагане на юридическа отговорност вследствие на предположението за вина, която евентуално ще се установи по реда на наказателния процес. В случая обаче това е изключено, защото ние предвиждаме тази административна отговорност на юридическото лице да бъде ангажирана само след като наказателният съд установи отговорността за посочените конкретни престъпления.
Другото възражение, което се прави, е: “Да, но вие предвиждате възможност за налагане на обезпечителни мерки, които могат да предизвикат значителни имуществени вреди за юридическото лице”.             Това потенциално съществува, но тук вече бяха казани мотивите, че това е риск, който е налице не само в това производство.
Забележете друго. Крайното средство срещу злоупотреби от страна на компетентните държавни органи е възможността на едно юридическо лице, което неправомерно е претърпяло вреди, да търси по-нататък тяхното обезщетяване чрез позоваване на Закона за вреди, причинени от държавата. Така че ако в рамките на този процес се установи, че искът е бил воден неоснователно и юридическото лице е претърпяло вреди, то може след това да търси съответната отговорност от държавата.
Ние трябва да съчетаем тези институти, колкото и сложно да е това, защото забележете за какви престъпления става дума: за трафик на хора, за измами, за изнудвания, за нарушения на валутното законодателство, за финансови престъпления, за подкупи и контрабанда. И нима не е ясно, че в много случаи лицата, които извършват такива престъпления или дори които в организирани престъпни групи съдействат за тяхното осъществяване, развиват и широкомащабна икономическа дейност, която в някои случаи е правомерна, но в други случаи стопанската им дейност обслужва или е подпомагана от извършването на едно или повече от тези престъпления. Стана ясно, че това допълнително наказателно производство е необходимо, защото след внасянето на обвинителния акт съдът по него няма да може да се произнесе с окончателно решение, но ще може първо да установява дали има причинна връзка между предполагаемото престъпление и извлечената имуществена облага; и на второ място – да установява връзките на лицата, извършили това престъпление, със самото юридическо лице.
Мисля, че това са основните мотиви, за да подкрепим текста, до който е стигнала Комисията по правни въпроси. Смятам, че този баланс в случая е трудно атакуем. Бих казал, че по-големи от рисковете от злоупотреби с този закон са рисковете дали той наистина ще бъде използван така, че да се превърне в ефективно средство за противодействие срещу престъпността и корупцията. Призовавам точно към това – органите, които ще го прилагат, да го използват добросъвестно като такова ефективно средство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухме аргументи “за” и “против”.
Заповядайте за реплика, господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, помислете върху хипотезата: имаме досъдебно производство, което завършва с обвинително заключение. Прокурорът внася обвинителен акт – така решил. Успоредно с това упражнява своите правомощия по този закон. След блокиране на имуществото на едно юридическо лице, то престава да осъществява своята дейност. Няма как! То спира да работи. Процесът се влачи 4-5-6 години и накрая приключва с оправдателна присъда, обаче дейността на юридическото лице е приключила. То е свършило! Този риск е много сериозен, господин Стоилов. Съгласен съм, че трябва да се борим с престъпността, но да даваме възможност да се злоупотребява по този начин е много опасно, особено като имаме предвид сегашния момент, когато досъдебното производство минава в ръцете на дознателския апарат. Няма никакъв проблем конкуренцията да потърси тази възможност за ликвидиране на една конкурентна фирма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Има думата за дуплика господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Атанасов, говорихме за този риск, но ние все пак трябва да приемем като преобладаващо предположението за добросъвестност на държавните органи - това, че те действат в рамките на своята компетентност. Ако приемем за преобладаваща презумпцията, от която Вие извеждате Вашите опасения, тогава ще трябва да закрием държавата и да помислим за нейното ново учредяване. Мисля, че това е все пак една отправна точка.
Какви са другите мотиви да отстоявам позицията, която аргументирам? В този случай аз казах, че е възможно впоследствие държавата да носи отговорност, макар че тя едва ли би компенсирала всички щети, които реално ще се причинят. Но ние тук говорим за нов Наказателно-процесуален кодекс и ако не направим така като законодатели и като приложение процесът да бъде сведен до месеци или до година-две, наистина ще продължаваме да се позоваваме на това, че един наказателен процес може да се развива 2-3 години в досъдебната фаза, 3-4 години в съдебната и тогава да казваме, че не можем да се справим с проблема. Ако тази практика не бъде променена по законодателен път и чрез практиката на правозащитната система, тогава няма да имаме решение нито на въпросите, които поставяте, нито на останалите, които засягат правата на пострадалия и лицата, които са обвиняеми в наказателния процес.
И не на последно място, да не забравяме, че понякога фирмите, за които говорите, са цяла мрежа от фирми на лица, които се занимават с престъпна дейност. Така че дори и рисковете за една от тези фирми не разрушават устоите на една икономическа империя, ако тя наистина е изградена главно чрез престъпна дейност.
Затова смятам, че всички тези въпроси трябва да се имат предвид и когато накланяме везната, трябва да преценяваме какъв е крайният резултат. В никакъв случай ние не искаме да се засегнат неправомерно интересите на лица. Не подценяваме практиката, че се използват различни юридически средства за налагане на конкурентни интереси, но те се използват и в гражданския процес, и в охранителните производства.
Така че този риск изисква да се преодолява недобросъвестността в правната система и да не се толерират действия от страна на магистрати и други лица, когато те не са предизвикани от мотивите за законосъобразно поведение и за действие по съвест на магистрати и на други органи, които имат отношение към този процес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина се разгоря доста разгорещен дебат. Текстовете са много съществени и проблемът, който те имат претенцията да решат, е сериозен.
Аз мисля, че в крайна сметка Правната комисия още веднъж се е опитала да намери един подходящ баланс, така както се постарахме да го направим в предишното Народно събрание по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Тогава се поставяха същите въпроси, изказаха се същите опасения и в крайна сметка законът се прие. Вече е съставен и органът, да видим как той ще започне да прилага този закон.
По същия начин трябва да се подходи и тук. Нека да не размахваме такива плашила преди да бъде приет законът, преди да видим как ще действа. Защото ако изхождаме от презумпцията, че с всяка норма, която се приема, може да се злоупотреби, то тогава ние трябва да се откажем въобще да приемаме нови норми в нашето законодателство. Аз мисля, че тук е направен добър опит да се намери подходящият баланс, като изрично е записано в чл. 83д какви са обстоятелствата, с които задължително трябва да се съобразява съдът при преценката на искането на прокурора. Аз мисля, че с тези обстоятелства трябва да се съобразява съдът не само при разглеждане на делото по същество, но и конкретно - в отговор на опасенията, които изказа господин Атанасов – когато съдът разглежда искането за налагане на обезпечителни мерки по чл. 83в. И ако не възразявате, господин председател, може дори да се добави в чл. 83д “съдът разглежда делото, включително искането по чл. 83в”. Тоест, когато разглежда делото, той трябва да прецени всички тези изброени обстоятелства, включително и когато разглежда искането за налагане на обезпечителни мерки. И само и единствено ако се отговори положително на тези четири точки, се преценява. По този начин при искането за налагане обезпечителни мерки – това, което изказа като опасение господин Атанасов – съдът трябва да предвиди внимателно преди да наложи такива обезпечителни мерки дали има достатъчно данни за престъплението, за връзката между престъплението, дали юридическото лице е получило облага и т.н., а не да налага автоматично обезпечителни мерки при едно просто поискване, което би породило наистина основателни опасения, каквито господин Атанасов изказа, след това да бъдат безвъзвратно загубени за това юридическо лице, ако евентуално то бъде оправдано.
Мисля, че по този начин ще се намери балансът между интересите и ние бихме могли да подкрепим тези текстове. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика – господин Атанасов.
Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин Казак, много внимателно Ви слушах, разбирам Ви, ние сме колеги. Но, вижте, в текста наистина е казано “прокурорът може”. В началото на процеса е внесен само един обвинителен акт, може ли съдът в самото начало да вземе една мярка? Ами то предрешава процеса! Това исках да Ви кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика има думата госпожа Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин Казак, тук не става дум за добросъвестност, за недобросъвестност, за това как човешкият потенциал ще изпълни нормите на този закон. Става дума за това, че ние като юристи, като народни представители обективираме текстове, които дават възможност да бъдат нарушени основни права и свободи на гражданите – развитието на наказателен процес, без да има осъдителна присъда. И ние не можем да си позволим да правим проба да видим как ще заработи този закон, за да осъществим изводите за неговия ефект. Защото във всеки един момент той може да проработи и може да проработи именно поради нелоялност и злоупотреба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Няма.
Господин Казак, заповядайте за дуплика.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, господин председател. Аз мисля, че тезата, която изказа господин Атанасов, е неприемлива. Самият институт на налагане на обезпечителни мерки съществува не от вчера и в гражданския процес и той се използва много активно. Една теза, която би дошла да каже, че налагането на дадена обезпечителна мярка представлява предрешаване на делото по същество, мисля, че е абсурдна за всеки юрист. Иначе няма да има смисъл въобще от налагане на обезпечителни мерки.
Така че не бива да се обвързва налагането на обезпечителни мерки с някакво предрешаване на процеса, на делото по същество. Напротив, именно затова аз предлагам съдът дори на този етап да прецени дали има достатъчно основателно данни въобще да се решава това дело, да прецени дали си заслужава налагането на обезпечителни мерки с такива сериозни последствия, изхождайки именно от опасенията, които изказахте. Мисля, че съдът прави това по принцип, когато въобще се занимава с налагането на обезпечителни мерки.
А на госпожа Масева искам да кажа, че естествено ние трябва да се стремим и ние го правим максимално да защитим правата и интересите на гражданите и да приемем такива разпоредби, с които максимално ще се решат проблемите на обществото и да избегнем максимално възможностите за злоупотреба. Но ние не можем да гарантираме сто процента, никой не може да гарантира, че с дадената разпоредба няма да може да се злоупотребява.
И още един път казвам, ако ние изхождам от презумпцията, че, видите ли, ние първо трябва да видим дали с дадена норма няма да се злоупотреби и тогава да я приемем, ние трябва да спрем въобще да приемаме норми, тъй като априори с всяка норма, с всяка разпоредба може да се злоупотреби, когато има желание за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
За изказване има думата господин Милтенов.
Валентин Милтенов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Искам само да обърна внимание на колегите във връзка с наличието и налагането на обезпечителното производство, което се налага в крайна сметка от съда по искане на прокурора.
Искам да обърна внимание на това, че все пак съдът преценява ред обстоятелства, за да наложи едно такова обезпечение и ако те не са налице съдът може да откаже. В следващ момент самото обезпечително производство, всички актове, които се налагат по него, подлежат на съдебен контрол и когато част от тези актове са незаконосъобразни, те могат да паднат и да бъдат отменени. Така че това е една допълнителна гаранция за самите юридически лица, които имат възможност да се защитават и от действията на органите, които ги извършват по обезпечителното производство.
В тази връзка аз изтъквам още един аргумент, който дава възможност на юридическите лица, при тези случаи, при които е наложено определено обезпечение да търсят своите права, ако считат, че те са нарушени. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този § 2, който е законопроекта като цяло?
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, ще Ви предложа текстовете, които трябва да гласуваме.
Господин Казак предложи допълнение в чл. 83д, което може да допуснем, че е редакционно, уточняващо предложение, тъй като препраща към друг текст – “Съдът разглежда делото включително искането по чл. 83в”.
Поради изказаните мотиви смятам, че не е необходимо включването на това предложение, защото преценките се правят с оглед на предявения иск от прокурора. Тук те се обвързват с една материално-правна преценка на други обстоятелства и това може да породи рискове за момента, в който съдът ще наложи обезпечението, но в крайна сметка нека да преценят народните представители.
Редакцията по чл. 83е, ал. 1, за която стана дума, въпреки че словоредът е различен, но смисълът е вложеният от Правната комисия. Смятам, че е по-добре изразен и ви представям окончателната редакция на тази ал. 1.
“Чл. 83е. (1) Съдът се произнася с решение за налагане на имуществената санкция след влизане в сила на осъдителната присъда или решение по чл. 97, ал. 4 от ГПК и при доказване на обстоятелствата по чл. 83д."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В такъв случай народният представител Анелия Мингова оттегля ли предложението си за отпадане?
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Да.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Това е въз основа на нейното предложение, но в друга форма.
Имаше предложение на госпожа Масева за отпадане на т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми колеги, моля за внимание.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Елиана Масева в чл. 83б, ал. 1, т. 1 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 10, против 99, въздържали се 21.
Предложението на госпожа Елиана Масева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Четин Казак в чл. 83д след думата “дело” да се включат думите “включително и искането по чл. 83в”.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 21, против 38, въздържали се 66.
Предложението на господин Четин Казак не се приема.
Поставям на гласуване предложението на председателя на Комисията по правни въпроси Янаки Стоилов съчетано с предложението на народния представител Анелия Мингова чл. 83е, ал. 1 да бъде в редакцията, която преди малко чухте от господин Стоилов.
Моля, гласувайте.
Гласували 130 народни представители: за 122, против 7, въздържал се 1.
Предложението за редакцията на чл. 83е, ал. 1 се приема.
Поставям на гласуване целия § 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“§ 3. Създава се Глава пета “Особени разпоредби”, в която се включват чл. 84, 85, 86 и 87.”
Има предложение на госпожа Мая Манолова:
“§ 8. В § 3 думата “пета” се заменя с думата “шеста”.”
Това предложение не е подкрепено от комисията, тъй като то съответства на поредността, в която са включени текстовете от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Господин председател, предлагам да гласуваме заглавието на Глава пета “Особени разпоредби”. В нея ще бъдат изписани текстовете, които цитирах.
Наименованието на главата е “Особени разпоредби”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А това, което включват чл. 84, 85, 86 и 87?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Предлагам да гласуваме цялото, защото е изменителен параграф, а вече когато се включат текстовете в действащия закон там ще фигурира самото наименование на главата. В изменителния закон нека да включим и текста след запетаята. Затова го прочетох целия, защото става дума за прехвърляне на текстове от една глава в друга и с изменителния закон това е редакцията, която предлагаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по този последен § 3? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 107, против 11, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет, а с това и Законът за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, надявам се, че ще мога да благодаря на всички народни представители, особено на членовете на Правната комисия и на тези от тях, които най-активно участваха в обсъждането на този законопроект, включително и за съществените промени, които бяха направени. Това наистина е един закон, който въвежда нови правила в нашето законодателство, някои от тях некласически. Да се надяваме, че е постигнат сполучлив краен резултат и очакваме тези, от които зависи неговото приложение, да го използват в противодействието срещу престъпността и корупцията.
С това ние приключихме и приемането на още един от законите, които са свързани с членството на България в Европейския съюз. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Благодаря Ви, господин председател.
Позволете ми преди да започна с доклада на комисията да направя едно процедурно предложение: в пленарната зала да бъдат допуснати господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, Гергана Царева – директор на Дирекция “Регистриране, лицензиране и контрол” в Министерство на икономиката и енергетиката, Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, Димитрина Апостолова и Весела Караиванова  от Правния отдел на Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят в залата представителите на изпълнителната власт.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов:
“ДОКЛАД
относно второ гласуване на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
 
Уважаеми господин председател, на две свои заседания, проведени на 1 и 7 септември 2005 г.,  Комисията по здравеопазване обсъди на второ четене приетия на първо гласуване законопроект, направените по него писмени предложения и предложенията, направени по време на заседанието.
След проведените разисквания и на основание чл. 70, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по здравеопазване реши да предложи на Народното събрание за второ четене следния проект: “Закон за изменение и допълнение на Закона за наркотичните вещества и прекурсорите”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование на закона.
“§ 1. В чл. 1 т. 1 се изменя така:
“1. организацията, правомощията и задачите на държавните органи, осъществяващи контрол върху производството, преработването, търговията, употребата, съхраняването, вноса, износа, транзита, пренасянето, превозването и отчетността на наркотични вещества, както и върху вноса, износа, реекспорта, транзита и отчетността на прекурсори и пускането на пазара на прекурсори от първа и втора категория на Приложение N 4;”.
Комисията приема предложението на вносителя.  Няма направени предложения и възражения по текста.
По § 2 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 комисията приема по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 3. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата “разрешителни” съюзът “и” се заменя със запетая и след думата “регистрация” се добавя “и промяна на удостоверенията за регистрация”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“Приходите от таксите, администратор на които е министърът на икономиката и енергетиката, се разходват и за съхраняване и унищожаване на отнети в полза на държавата прекурсори, предадени за разпореждане на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите.”
И по този текст няма възражения.
По § 4 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 5 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по наименованието на законопроекта и текстовете от § 1 до § 5 включително? Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Наименованието на законопроекта и текстовете до § 5 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: По § 6 имаше направени две предложения: от народните представители Маруся Любчева, Донка Михайлова и Йовко Йовков, впоследствие - от народния представител доц. Тодор Кумчев, които в хода на дебатите бяха оттеглени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, както и някои от предложенията, направени от колегите, и предлага следната окончателна редакция на § 6:
“§ 6. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“Чл. 15. (1) Създават се областни съвети по наркотичните вещества в общините, чиито административни центрове са административни центрове на области. Организацията и дейността на съветите се определя с  Правилника за организацията и дейността на Националния съвет по наркотичните вещества.”
2. В ал. 2 т. 2 се изменя така:
“2. създават превантивни информационни центрове, които осъществяват  превантивни дейности и програми, както и събират, съхраняват и анализират информацията, необходима за осъществяването, координирането и изготвянето на програмите по т. 1.”
3. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Съветите по наркотичните вещества по ал. 1 се финансират със средства от държавния бюджет.
(4) Общинските съвети на общините, различни от общините по ал. 1, могат да създават общински съвети по наркотични вещества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Всъщност бих искал да кажа само няколко думи по отношение на чл. 15. Защо е необходимо да се създадат, по наше предложение, такива областни съвети за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите?
Първо, необходимостта от съществуване на областни съвети по наркотични вещества се обуславя от факта, че досега общинските съвети могат да разпростират своята дейност единствено и само на територията на съответната община. Записаният в първия вариант на вносителя текст не различава тези създадени общински съвети – община на административен център на област от община, която е на обикновен общински съвет, независимо в кой град се намира. Адекватно с това такъв общински съвет не може да изпълнява координираща функция по отношение на другите общини в дадена област и по този начин да осъществява съответна регионална политика.
Второ, убедени сме, че наличието на областни съвети ще подобри работата на териториите на областите и ще прецизира необходимостта или отсъствието на такива, когато се определя в кои общини и какви съвети по наркотични вещества трябва да се учредяват. Той, областният съвет, ще бъде гарант за създаване на съвети по наркотични вещества и в същото време може да окаже натиск в общини, в които очевидно проблемът съществува, но няма воля да се работи за преодоляването му.
Трето, областният съвет с делегирани по неговия правилник права ще работи и координира работата в региона, също ще бъде гарант за работата на ведомствата, които по силата на субординацията си, уважаеми дами и господа, с централната власт не са подвластни на кмета, независимо дали кметът работи в град, център или област или не. По този начин се създава според нас стабилност и устойчивост на взаимодействие между отговорните за борбата с трафика, разпространението и употребата на наркотични вещества, като районна дирекция на вътрешните работи, митниците, регионалните инспекторати и т.н.
Четвърто, областните съвети според нас ще улеснят субординацията с Националния съвет по наркотични вещества, особено когато в повече общини, например по-голям брой от тези на общините – областни центрове, се създадат по необходимост такива съвети за наркотични вещества.
Пето, областните съвети ще поддържат една по-сериозна информационна база данни и ще участват съществено в подготовката, поддържането на профилите на регионите, което ще улесни разработването и прилагането на различните дейности, свързани най-вече със стратегията за борба с разпространението и употребата на наркотични вещества.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, нека с този акт, като променим структурата и организацията за борба и контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, нашето Народно събрание постави един съществен според нас етап за развитието не, а за борбата срещу наркоманията в тази държава, която е бич за младите хора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други желаещи народни представители да вземат отношение по § 6 има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 100 народни представители: за 96, против 3, въздържал се 1.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: По § 7 комисията приема текста на вносителите, няма предложения и възражения.
По § 8 комисията приема текста на вносителя, няма изменения и допълнения, няма предложения.
По § 9 комисията приема текста на вносителя, без изменения и допълнения.
По § 10 комисията приема текста на вносителя, без възражения и предложения.
По § 11 комисията приема текста на вносителя, без възражения и предложения.
По § 12 комисията приема текста на вносителя, няма изменения, допълнения и възражения.
По § 13 комисията приема текста на вносителя, без възражения, предложения и други подобни.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 14:
“§ 14. Член 35 се изменя така:
“Чл. 35. (1) Пускането на пазара, вносът, износът, реекспортът и транзитът на прекурсори от първа категория на Приложение № 4 се извършват с лицензия, издадена от министъра на икономиката и енергетиката или от упълномощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите при министъра на икономиката и енергетиката.
(2) Дейностите по ал. 1 с прекурсори от втора категория на Приложение № 4 се извършват след регистрация, за която министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите издава удостоверение в срок до един месец. На регистрация подлежат лицето, дейността, прекурсорите, мощностите и условията за съхраняване.
(3) Износът, реекспортът и транзитът на прекурсори от трета категория на Приложение № 4 в количества над определените в Приложение № 5 за период една календарна година се извършват въз основа на регистрация по реда на ал. 2.
(4) Организацията и дейността на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите, условията и редът за регистриране, издаване на лицензии и промени в издадените лицензии и удостоверения за регистрация се определят с наредба на Министерския съвет.
(5) От лицензия и задължение за регистриране се освобождават митнически агенти, спедитори и превозвачи, действащи само в това си качество.
(6) Операторите, които пускат на пазара прекурсори от втора категория на Приложение № 4 в количества до посочените в Приложение № 6 за една календарна година, се освобождават от задължението за регистриране по ал. 2.”
Няма възражения и предложения.
По § 15 комисията приема текста на вносителя, няма предложения и възражения.
По § 16 комисията приема текста на вносителя, без да има възражения по него.
Комисията приема и предложението за § 17 на вносителя, без предложения и възражения.
По § 18 комисията приема текста на вносителя, без възражения и предложения.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 19 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 19. В чл. 40 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата “молба” се заменя със “заявление”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите издава допълнение към издадената лицензия, в което се вписват промените по ал. 1.”
3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
4. В ал. 3 след думите “по чл. 35, ал. 2” се добавя “и 3”, думите “едноличните търговци и юридическите лица” се заменят с “операторите” и се създава изречение второ:
“Министърът на икономиката и енергетиката или упълномощен от него заместник-министър по предложение на Междуведомствената комисия за контрол на прекурсорите издава в срок до един месец допълнение към издаденото удостоверение, в което се вписват настъпилите промени.”
Няма възражения.
По § 20 комисията приема текста на вносителя, без нови предложения и възражения.
По § 21 комисията приема текста на вносителя, без възражения и допълнения.
По § 22 комисията приема текста на вносителя, без изменения и допълнения.
По § 23 комисията приема текста на вносителя, без предложения и допълнения.
По § 24 комисията приема текста на вносителя, без предложения и възражения.
По § 25 комисията приема текста на вносителя, няма направени предложения и възражения.
Комисията приема по принцип текста на вносителя за § 26 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 26. В чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “вносът и износът” се заменят с “вносът, износът и реекспортът”.
2. В ал. 3 думите “вносът и износът” се заменят с “вносът, износът и реекспортът”.
3. В ал. 6 думите “както и срокът на действие на разрешителното по ал. 2” се заличават, а думата “им” се заменя с “му”.
4. Създава се ал. 7:
“(7) Срокът на действие на разрешителните за износ и внос на прекурсори е шест месеца, считано от датата на издаването им”.”
Няма направени предложения и възражения.
По § 27 комисията приема текста на вносителя, без допълнения и възражения.
По § 28 комисията приема текста на вносителя, няма направени предложения и изменения.
По § 29 комисията приема текста на вносителя, без предложения и възражения.
По § 30 комисията приема текста на вносителя, без изменения, допълнения и възражения.
Комисията приема по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 31:
“§ 31. В чл. 63, ал. 1 се изменя така:
“(1) Начинът за водене на регистъра на наркотичните вещества от приложения № 2 и № 3 и техните препарати и видът на специалните формуляри се определят от министъра на здравеопазването, а начинът за водене на регистър за пускане на пазара, внос, износ, реекспорт и транзит на прекурсори и специфичната информация, която трябва да съдържат търговските, транспортните, административните, митническите и другите документи, свързани със сделки, водещи до пускането на пазара, и с внос, износ, реекспорт и транзит на прекурсори от първа и втора категория на Приложение № 4, както и със сделки за износ, реекспорт и транзит на прекурсори от трета категория на Приложение № 4, се определя с наредба по чл. 35, ал. 4.”
Няма направени предложения и възражения.
По § 32 комисията приема предложението на вносителите, без забележки, възражения и допълнения.
По § 33 подобно комисията приема предложението на вносителите, без допълнения, възражения и забележки.
По § 34 идентично комисията приема предложението на вносителите, без забележки.
По § 35 комисията приема предложението на вносителя, без забележки и възражения.
По § 36 комисията приема предложението на вносителя, без забележки и възражения.
По § 37 комисията приема предложението на вносителя, без забележки и възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: От § 7 до § 37 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 120, против няма, въздържали се 2.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Параграф 38 беше отложен, господин председател.
Комисията предлага следната нова редакция за § 38:
“§ 38. В чл. 89 се създава ал. 3:
“(3) Рехабилитационните програми за лица, които са били зависими или са злоупотребявали с наркотични вещества, се осъществяват в:
1. от институциите и лицата по чл. 18 от Закона за социалното подпомагане;
2. в амбулатория за специализирана медицинска помощ – индивидуална практика за специализирана медицинска психиатрична помощ и групова практика за специализирана медицинска психиатрична помощ, медицински център и диагностично-консултативен център, когато се провеждат в домашна среда;
3. лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и в диспансери за психиатрична помощ, когато се провеждат в извъндомашна среда.”
Няма направени възражения и допълнения.
По § 39 комисията приема предложението на вносителя, без предложения, възражения и допълнения.
По § 40, 41, 42, 43 и 44 комисията приема предложението на вносителя, без направени възражения и промени.
Комисията предлага да се създаде нов § 45 със следното съдържание, а останалите съответно да се преномерират:
“§ 45. В Приложение № 3 към чл. 3, ал. 2 думата “Гама-хидроксибурат” се заменя с “Гама-хидроксибутират”.”
Комисията приема предложението на вносителя за текстовете на § 45 до § 47 включително, които стават съответно § 46 до § 48, без възражения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграфите до 47 са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: “Допълнителна разпоредба”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование “Допълнителна разпоредба”.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 48, който става § 49:
“§ 49. (1) Навсякъде в закона думите “вещества/веществата от Приложение № 4” се заменят съответно с “прекурсори/прекурсорите”.
(2) Навсякъде в закона думите “вещества/веществата от първа и втора категория на Приложение № 4” се заменят съответно с “прекурсори/прекурсорите от първа и втора категория на Приложение № 4”.
(3) Навсякъде в закона думите “Веществата от първа и втора категория на Приложение № 4, както и смесите, в които те се съдържат”, “Вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и смеси, в които се съдържат”, “Вещества от първа и втора категория на Приложение № 4 и смеси, в които се съдържат”, “Вещества от първа и втора категория на Приложение № 4, както и на смеси, в които се съдържат” се заменят съответно с “Прекурсорите/прекурсори от първа и втора категория на Приложение № 4”.
(4) Навсякъде в закона думите “вещества от трета категория на Приложение № 4” се заменят с “прекурсори от трета категория на Приложение № 4”.
(5) Навсякъде в закона думите “Министерство на икономиката”, “Министърът на икономиката”, “министърът на икономиката” и “министъра на икономиката” се заменят съответно с “Министерство на икономиката и енергетиката”, “Министърът на икономиката и енергетиката”, “министърът на икономиката и енергетиката” и “министъра на икономиката и енергетиката”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма желаещи да се изкажат народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Параграф 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията приема предложението на вносителя за наименование “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията приема предложението на вносителя за текстовете на § 49 и § 50, които стават съответно § 50 и § 51.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Комисията предлага § 51 да отпадне. Това беше съгласувано както с вносителите, така и с Правния отдел на Народното събрание.
Комисията предлага § 51 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласувайте отпадането на § 51.
Гласували 117 народни представители: за 116, против 1, въздържали се няма.
Последният параграф отпада.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Благодаря на всички народни представители, че ни изтърпяха тагъдъка, но приехме закона! (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За процедурно предложение има думата народният представител Мая Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, на основание чл. 42, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам разместване и изменение в приетия дневен ред, а именно сега да разгледаме точката за избиране на членове и ръководство на постоянните делегации на Народното събрание в международните парламентарни институции и по-конкретно нашата постоянна делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Няма обратно процедурно предложение.
Моля, нека гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 139 народни представители: за 137, против 2, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Кой ще докладва решението за делегацията?
Има думата народният представител Татяна Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Съставът на делегацията в ПАСЕ е от 6 редовни и 6 заместващи членове, разпределени както следва:
- за КБ – 2+2;
- за НДСВ – 1+2;
- за ДПС – 1+1;
- за ОДС – 1 основен;
- за Коалиция “Атака” – 1 заместващ;
- за ДСБ – 1 основен;
- БНС – без представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Бройките са определени, какво да гласуваме бройките?!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Бройките са определени съгласно проведените консултации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие предлагате първо да гласуваме съотношението, а после имената. Благодаря.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря. От името на Парламентарната група на Партия “Атака” заявяваме, че не сме доволни от това разпределение. От Парламентарната група на “Атака” завчера беше представено друго разпределение, според което ние имаме основен член на делегацията. Нас не ни удовлетворява факта, че кой знае по какви съображения и причини ни е дадено заместващо място за заместващ член.
В тази връзка ние изразяваме нашето остро недоволство и възмущението си от тези контактни групи, които изобщо е най-добре да се наричат не контактни групи в българския парламент, а контактни групи на управляващите, в които ние от опозицията участваме символично и без никакви права. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по така предложеното съотношение?
Има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Големият проблем при разпределянето на местата в различните постоянни парламентарни делегации идва от извънредно големия брой парламентарни групи, което не позволява на  представителите на опозицията да имат представители във всички постоянни парламентарни делегации. Това е наложило да има едно разумно разпределяне между постоянните членове и заместващите членове, като се спазва приблизително съотношението на гласовете.
“Атака” не е ощетена с нищо, тя получава постоянно място в друга много авторитетна парламентарна делегация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Коя е тя? Всички са авторитетни, както се подсказва.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В случая е надделяло сред всички останали членове в групата за консултации обстоятелството, че другите парламентарно представени политически сили имат аналози в ПАСЕ, за разлика от “Атака”, която не считаме за най-добре за България да седне до Жириновски и да коментираме в Страсбург този въпрос. Нищо лично и нищо не в интерес на страната.
Затова предлагам да гласуваме това разпределение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз мислех, че всичко е съгласувано за тази комисия и всичко ще мине за минути.
Заповядайте за реплика.
Димитър Стоянов (КА): Госпожо Дончева, много се извинявам, че има толкова много парламентарни групи. Съжалявам, но ние не сме виновни.
Иначе, “нищо лично” казвате Вие, а в същото време казвате, “ние не намираме за редно “Атака” да седне до Жириновски”. Как така – “нищо лично”, като Вие не намирате за редно “Атака” да седне до Жириновски? Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Добре, гласуваме, няма проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на дуплика? Госпожа Дончева не желае.
Уважаеми народни представители, поставям на гласуване предложението за съотношението вътре в тази делегация.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ДПС, от място): Това е проект за решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е проект за решение, но Вие не ми го давате.
Моля, гласувайте този проект.
Гласували 170 народни представители: за 159, против 11, въздържали се няма.
Това решение за съотношението на парламентарните групи в делегацията се приема.
Моля парламентарните групи да представят своите поименни предложения.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): От името на Коалиция за България предлагаме Илиана Йотова – за основен представител и заместник-ръководител, Евгени Кирилов – за основен представител, Андрей Пантев – за заместващ представител и Александър Арабаджиев – за заместващ представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля тези предложения да бъдат представени  писмено.
Господин Местан, заповядайте.
ЛЮТФИ МЕСТАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Парламентарната група на Движението за права и свободи предлага господин Юнал Лютфи за основен член, той  и ръководител на делегацията и госпожа Фатме Илияз – за заместващ член. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение от Демократи за силна България в писмена форма за Иван Николаев Иванов - за основен представител.
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): От името на Парламентарната група на Партия “Атака” предлагаме предложения и избран от нас за основен, както беше в  първото разпределение, а сега след този протест и несъгласие, които изразихме,  наш член Десислав Славов Чуколов – за заместващ представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Тагарински.
Марио Тагарински (ОДС): От името на Парламентарната група на ОДС предлагаме, съгласно споразумението, госпожа Надежда Михайлова - за основен член.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля и представителите на НДСВ да дадат своето предложение.
Минчо Спасов (НДСВ): От името на НДСВ предлагаме за основен представител госпожа Даринка Станчева, за заместващ – Анелия Атанасова, и заместващ – Лъчезар Иванов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли парламентарни групи, които имат да направят предложения?
За да не направим някаква грешка, тъй като се докладва ту устно, ту писмено, да повторим: Коалиция за България е предложила двама основни и двама заместващи членове; НДСВ предложи, това го чухме, един основен и двама заместващи; Движението за права и свободи е предложило един основен и един заместващ; ОДС е предложил един основен член, Коалиция “Атака” предложиха, Демократи за силна България – един основен ... (Шум и реплики в залата.)
Кажете го на микрофоните, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ДСБ): Уточняваме: от Демократи за силна България – Иван Николаев Иванов за основен член, и съгласно съгласуването, което се направи от контактната група, и заместник-ръководител на делегацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това съгласувано ли е? Съгласувано е.
Аз мисля, че така изпълнихме това решение.
Моля народните представители да гласуват делегацията за Парламентарната асамблея на Съвета на Европа поименно с длъжностите.
Моля, гласувайте така, както се докладва. Дано стенографският протокол да бъде точен, в което не се и съмнявам.
Моля, гласувайте, включително и ръководството.
Гласували 167 народни представители: за 159, против 2, въздържали се 6.
Решението за българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа е прието.
Часът е 13,57, следователно, уважаеми народни представители, можем да приключим днешното пленарно заседание дотук.
Следващото пленарно заседание е следващата сряда от 9,00 ч.
Благодаря на всички народни представители, които днес участваха в пленарното заседание. Нека да ви пожелая приятни почивни дни.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 13,58 ч.)             
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов