Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-11

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Силвия Стойчева и Димитър Стоянов
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Откривам пленарното заседание.
Днешното заседание е извънредно и дневният ред не се гласува, тъй като той предварително е обявен и гласуван в петък.
Позволете ми да направя няколко съобщения.
С Решение № 798 Министерският съвет оттегля: законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта; законопроекта за корпоративните данъци; законопроекта за данък върху добавената стойност; отменят се няколко решения, които не касаят пряко парламента.
С Решение № 761 Министерският съвет оттегля законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
На основание чл. 72 от нашия правилник народните представители Мръцков, Гандев, Божинов, Даков, Манолова, Панева оттеглят внесения Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.
Има думата председателят на комисията д-р Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-напред правя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати д-р Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването, госпожа Людмила Василева – главен експерт в Дирекция “Правна” на Министерството на здравеопазването, и господин Раймонд Сапарев – директор на Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” в Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Министерство на здравеопазването да заповядат в пленарната зала.
Д-р Китов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов:
ДОКЛАД
на Комисията по здравеопазване относно второ
гласуване на общия проект на Закона за изменение
и допълнение на Закона за здравето, № 553-10-7,
внесен на 30 септември 2005 г.
“ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
Няма постъпили други предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи народни представители за изказване.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Заглавието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. В чл. 167, ал. 1, т. 2 думите “Обществено здраве” се заменят със “Здравни грижи”.”
Няма направени предложения.
По § 2 имаше направено предложение от народния представител Маруся Любчева, която го оттегли в хода на дебата.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 175 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен “бакалавър” по специалностите от професионално направление “Обществено здраве” и по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” от професионално направление “Здравни грижи” се организира и провежда във факултети и/или филиали на висши училища, получили акредитация по реда на Закона за висшето образование.”
2. В ал. 3 думите “професионални направления “Стоматология”, “Фармация” и “Обществено здраве” се заменят с “професионално направление “Здравни грижи” и се създава изречение второ: “Подготовката по образователно-квалификационната степен “специалист” не се извършва по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка”.”
И по този параграф няма направени предложения и допълнения.
Комисията предлага да се създаде нов § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 176, ал. 2 след думите “Европейски съюз” се добавя “другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария”.”
Няма направени предложения и изменения за § 3.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 3, който става § 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 5 със следната редакция:
“§ 5. В чл. 178, ал. 2, т. 2 думата “образование” се заменя с “обучение”.
“§ 4. В чл. 182, ал. 1 се изменя така:
“(1) Съсловните организации на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско образование на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и по ред, определени в договори с висшите медицински училища и Военномедицинската академия.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 6:
“§ 6. В чл. 182, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Съсловните организации на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински сепциалисти организират, координират, провеждат и регистрират продължаващото медицинско обучение на лекарите, на стоматолозите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти при условия и по ред, определени в договори с висшите училища, Българския Червен кръст и Военномедицинската академия.”
2. В ал. 2 “медицински” се заличава, а думата “образование” се заменя с “обучение”.
3. В ал. 3 думата “образование” се заменя с “обучение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, д-р Паница.
Васил Паница (ДСБ): Уважаеми господин председател! Много теми се нахвърляха, много членове и параграфи.
Най-напред по предложението медицинските сестри и акушерките да се именуват бакалаври. Естествено това е изискване на Европейската комисия, тъй като съобразно нашите закони няма такава титла за медицински сестри и акушерки. При нас титлата е специалист. В Европа думата специалист не означава нищо и с основание от Европейската комисия изискват да се преименуват медицинските сестри и акушерките с титла бакалавър.
Само че, както казах в комисията, това е “закон кръщене”. Това е закон опаковка, той няма нищо общо със субстрата. Само преименуването в този закон не означава нищо. Когато се срещнем с представители на Европейската комисия и кажем: да, нашите медицински сестри и  акушерки се наричат вече бакалаври, естественият им въпрос ще бъде: какъв е хорариумът. Там се интересуват от това и от нищо друго, а не кой как се казва. И естествено най-вече от хорариума. Хорариумът на българските медицински сестри и акушерките в момента е около 2600 часа. Слагаме 200 часа свободно избираеми – 2800, в най-добрия случай 3000 часа. По европейските стандарти, за да бъдеш бакалавър, трябва да имаш 4650 часа.
Гласувайки за този закон, както казах “кръщене”, трябва да знаем, че същността на този закон е в Закона за висшето образование и ако незабавно този закон не се коригира в смисъл – медицинските сестри и акушерките да имат този хорариум, това кръщаване на тези две професии с титлата бакалавър няма абсолютно никаква стойност. Това е по чл. 1, ако не се лъжа.
В чл. 4, който става чл. 6, в оригиналния текст, се казва, че съсловните организации на лекарите и стоматолозите, на медицинските сестри и акушерките, асоциираните медицински специалисти организират, координират, провеждат и регистрират продължаващо медицинско обучение, не образование, по договори с висшите медицински училища и Военномедицинската академия. Така беше в оригинала.
Внезапно нечий порив в комисията включи към висшите медицински училища и Военномедицинска академия, незнайно защо и БЧК.
Уважаеми госпожи и господа, БЧК е съвсем друга организация, тя не е висше учебно заведение, тя има съвсем други функции. Доколкото има функции като обучаваща структура, тя обучава немедицински лица. Представете си – как БЧК ще направи курс по акушерство и гинекология? Как БЧК ще направи един курс по стоматология? Как БЧК ще направи един курс по неврохирургия? Така че този спонтанен порив за включването на БЧК между висшите медицински училища и Военномедицинска академия е абсолютно излишен. БЧК си има свои функции и да не му вменяваме функции, които не са му по силите, само и само да се нареди сред тези висши медицински училища и Военномедицинска академия, което не е негова функция. Така че предлагам в този текст БЧК да отпадне - това, което спонтанно влезе в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Доктор Паница, само Българският червен кръст ли да отпадне, защото казахте и Военномедицинска академия? Да.
Д-р Китов, заповядайте.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моята реплика е по двете забележки от доц. Паница.
Що се отнася до първата забележка, да, изискванията са именно за хорариума и именно затова те стават бакалаври, защото ще учат по програма от 4600 часа и това е категорично залегнало в тяхното образование. Така че никакви притеснения по този въпрос не бива да има.
Що се отнася до втората му забележка, ако прочете стария член на закона, досегашния, ще види, че по отношение на медицинските сестри и акушерките и досега БЧК има право да прави това. Това е т. 2 на съответния член, вие ще видите, че именно БЧК е получил право по закон, който съществува, да провежда продължаващо медицинско обучение на медицински сестри и акушерки. В този аспект фактически нищо ново не се прави, просто се вмъква там, където му е мястото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Моята реплика се отнася до втората част от изказването на колегата Паница – в смисъл за Българския червен кръст. Както променихме ал. 1 в комисията, това би означавало, че Българският червен кръст не би могъл да извършва обучение именно на тези медицински сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти, което не би било редно. Естествено е, че те няма да провеждат някакво допълнително обучение на лекари или стоматолози, но когато се сключват съответни договори, тогава естествено че Българският червен кръст би могъл да сключва със съответната асоциация, примерно на акушерките и асоциираните медицински специалисти, а не, да кажем, на лекарите и стоматолозите. Нека да дадем възможност на Българския червен кръст, който действително има практика в обучаването на медицински сестри, акушерки, асоциирани медицински специалисти, да го прави и занапред. Ако ние не променим, както го направихме в комисията, тогава ал. 2 от досегашния закон, която фактически продължава да съществува, ще се обезсмисли. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Д-р Адемов, заповядайте за трета реплика.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми господин Паница! Моята реплика е по първата част на Вашето изказване. Вие правилно отбелязахте, че Европейската комисия се интересува от качеството на нашето образование и в частта, в която Вие говорите за хорариума от 4600 часа, сте абсолютно прав. Прав сте и за това, че в България бакалаврите по Закона за висшето образование трябва да имат такъв хорариум от четири години. Друг е въпросът, че в Европа има бакалаври, които завършват за три години. Там е големият проблем – да се промени Законът за висшето образование, тук пак сте прав.
По отношение на това какво става със сега действащи колежи, там е големият проблем. Вие прекрасно знаете за това. Бакалаври, образователно-квалификационна степен по съответната дисциплина, могат да завършват единствено и само в медицински университети и в техните филиали, за които има изискване да бъдат акредитирани по Закона за висшето образование. Оттам нататък обаче ако медицинските сестри и акушерките ги изтеглим и ги вкараме в медицински университети, в техните филиали, сегашните колежи ще останат само с десетина или с петнадесет студенти, което ще обезсмисли тяхното съществуване. Тъкмо затова в комисията, вероятно добре си спомняте, ние коментирахме тезата, че е добре, че този закон влиза в сила след една година. Да се надяваме, че в това време всички народни представители ще намерим възможността да приемем необходимите промени в Закона за висшето образование, тъй като само с тези промени въпросите не се решават. Нещо повече, пораждат се други проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на дуплика, господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря на колегите, които потвърдиха моите аргументи в по-голямата им част. Естествено, този дебат е въпрос на Закона за висшето образование. Наистина трябва там да се дискутира.
Що се касае до това, че в Западна Европа някои получават степента “бакалавър” за три години – да, това е вярно, но е още по-вярно, че в тези три години трябва да имат 4650 часа и нито час по-малко, нямат значение годините за тях.
Що се касае до включването на Българския червен кръст в системата на следдипломното обучение, колеги, трябва да ви кажа, че е смешно! Наистина е смешно! Това, че го е имало в някакъв закон, това, че вменяваме функции на БЧК на висше учебно заведение наистина е смешно, и ако в западните страни, в Европейския съюз научат за това, че при нас БЧК изпълнява функции на висше учебно заведение наистина ще ви се смеят. БЧК си има функции в своята над 100-годишна история и функциите му на институция, която обучава във всички западноевропейски страни, в целия Европейски съюз се свежда само до обучение на немедицински лица. Повтарям – никога на медицински лица, дори на медицински сестри и акушерки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Проф. Камбуров, заповядайте. Имате думата.
Димитър Камбуров (ДСБ): Уважаеми господин председател, благодаря Ви.
Колеги, характерен стана за тази зала нашият законотворчески стил, който е едно стремглаво препускане, когато става дума за законопроекти и особено когато става дума за изменение и допълнение на законите.
Аз ще взема отношение по два въпроса – въпросът, който се поставя, че сестрите и акушерките се предлага да станат бакалаври, да получат образователно-квалификационна степен “бакалавър”. И, второ, във връзка с дадените възможности на Българския червен кръст чрез закона да участва в повишаване на квалификацията, в специализацията, усъвършенстването и т.н. на кадрите.
Ще започна от втория въпрос. Не може да става въпрос, че Българският червен кръст има това право, защото единствено правото е на Националната агенция по оценка и акредитация да възлага на висши училища и академии да провеждат такава дейност. Щом те не са акредитирани от Националната агенция по оценка и акредитация, няма какво да дискутираме по този въпрос.
А сега – по същество. Никъде в Европа сестрите и акушерките не са с висше образование. Когато миналата година ние застанахме тук и 4-5 месеца господин Щерев предлагаше на комисията новия закон в съзвучие с това, което беше предложено от Европейската комисия, в никакъв случай не ставаше въпрос за това, за което говорим. Тук има и тогавашни заместник-председатели на комисията. Бедата беше още тогава, когато Законът за висшето образование  се прие – през м. декември 1995 г. Тогава се създаде особената категория “специалист”. И тогава не бяха съгласни с това сестрите и акушерките да бъдат бакалаври и намериха някакъв компромисен вариант, който в никакъв случай не удовлетворяваше никого.
Особено важно е, че при единните държавни изисквания за бакалавър се изисква определена подготовка по часове. Това нещо на този етап не може да стане без промяната на Закона за висшето образование, защото обучението за образователно-квалификационна степен “бакалавър” е четири години. Сега акушерките и сестрите учат три години. Това значи, че при един минимум стандарт в образователната система, касаещ специалистите от 1620 часа за акушерките и 1650 часа за сестрите, или обратното, в никакъв случай този минимум не може да бъде покрит.
Ще стане въпрос още по-нататък в този законопроект за изменение и допълнение – забележете – въпроса за удостояването, който е още по-тежък. Тук не можем да не споменем и няколко неща, които са свързани безспорно и с това, което остана като наследство. За останалите осем специалности - това са помощник-фармацевтите, това са санитарните инспектори, това са рехабилитаторите, това са редица специалисти като клинични лаборанти, рентгенови лаборанти - осем специалности, които в края на краищата остават в едно висящо положение. И това те безспорно ще го повдигнат като въпрос, особено рехабилитаторите, при търсенето на реализация на професията по-нататък в Европа.
В заключение трябва да кажа, че това е необмислено много добре и смятам, че когато се подхождаше към разглеждането на този въпрос трябва да се направи една справка със Закона за професионалното обучение и образование, който трябваше да бъде свързан със статута на акушерките и на сестрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
За реплика има думата д-р Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми проф. Камбуров! Явно има някакво недоразбиране на нещата. Именно Европейският съюз изисква за специалностите медицинска сестра и акушерка, които са регулирани, изисква определен хорариум – 4600 часа. Досега те са учили не 1600, учили са 2600 и както каза доц. Паница с някои свободно избираеми, достигат до 3000 часа. Оттук насетне обаче по нашето законодателство, когато някой учи 4600 часа, Бога ми, той става бакалавър и реално не титлата приравняваме, ние приравняваме хорариума!
Що се отнася до останалите специалисти, колеги, не бива да има спекулации, защото останалите специалности – рехабилитатори, рентгенови лаборанти и други, те не са регулирани и за да работят в Европейския съюз те имат изпълнение на хорариума. Те и сега могат да работят там, така че нека да не се прави спекулацията, че ние ги приравняваме като бакалаври, а напротив, ние гоним хорариума и понеже при този хорариум вече може да им се даде тази титла, получават и бакалавърската титла.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Не виждам.
Проф. Камбуров се отказва от дуплика.
Д-р Щерев, заповядайте.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Аз разбирам много добре, че е болезнена тази промяна, която се изисква – нашите специалисти да станат бакалаври. Разбирам, че не всичко е наред, но ние просто гоним едни други критерии, защото вие знаете много добре – и доц. Паница, и проф. Камбуров – че нашите сестри и акушерки досега изпълняваха определени функции и те са съвсем различни от тези на такива специалисти в европейските страни.
Нашите медицински сестри и акушерки, които само раздават хапчета, поставят инжекции и не участват въобще в този процес на лечение, би трябвало да придобият нова роля, но това е въпрос, който тепърва ще се обсъжда и ще се променя съответното законодателство. Точно затова те трябва да придобият определена степен, и, разбира се, че това е болезнено, защото трябва да се реши междувременно какво ще стане с тези колежи, които остават, какво ще стане с тези, които са започнали образованието си, а да не говорим вече за сложността на положението на тези, които вече са получили образование и работят продължителен период от време.
Аз смятам, че всички разбираме, че не всичко тук е точно, но ние просто сме принудени да приемем тази промяна. Аз съм дълбоко убеден, че тя е за добро.
И един втори въпрос, който поставяте – за Българския червен кръст. Вие поставяте неправилно въпроса, затова защото това не е случайно възникнало, а това е уточнение на една алинея, която е записана по-късно в чл. 182. Тя е свързана с промяната на ал. 1. Алинея 1 гласи, че съсловните организации на лекари и стоматолози – преди беше така, а сега вече и на медицинските сестри, акушерки и асоциирани медицински специалисти - организират, координират, провеждат и т.н., допълнителното или продължаващото медицинско обучение по договори с висшите училища, Военномедицинската академия и Българския червен кръст.
Извинете, проф. Камбуров, но за да има такива договори не е необходимо, както при придобиване на определена квалификационна степен да има акредитационна оценка съответното лечебно заведение. И Вие разбирате много добре това нещо, защото когато една личност става бакалавър или магистър по дадена специалност, той може да получи тази степен само в заведение, което е получило акредитационна оценка, но тук става въпрос за продължаващо обучение, с договори, и ние трябва да предвидим всички възможности, когато могат да бъдат сключени такива договори. И затова Ви моля да оттеглите това свое предложение. Оставете Българския червен кръст, който има съществено място в обучението на сестри, акушерки и съответно и други медицински специалисти. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Първа реплика – проф. Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Доц. Щерев, Вие казахте, че българските медицински сестри раздавали хапчета. Мислите ли, че като ги направим бакалаври, те ще гледат болните така, както ги гледат на Запад, тоест до болен не се допира санитар?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика?
Заповядайте, господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): На апела на доц. Щерев – да оттегля предложението си – категорично не го оттеглям. Поддържам моето предложение, защото изтъкнах много доводи, няма да ги повтарям. Ставаме за смях наистина – БЧК да обучава медицински кадри! Искам някой да ми каже една страна в Европейския съюз, в която Червеният кръст обучава, забележете, медицински кадри. Няма такава страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Д-р Щерев, заповядайте за дуплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм затруднен с няколко думи да ви отговоря, защото съм сигурен, че вие разбирате същината на въпроса. Това, че вие двамата уважавани специалисти, влизате в една клиника в Германия, във Франция, във Великобритания и виждате какво означава медицинската сестра с различни степени на обучение, как участва в лечебния процес, как се грижи за болните и всичкото това не можете да го видите в България означава, че в стремежа си да го направим така както е в цяла Европа, ние трябва да променим законодателството.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: И да им плащаме.
Атанас Щерев: Разбира се, и да им плащаме също. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Методиев, заповядайте. Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Това, което призовават колегите от Демократи за силна България, според мен не е това, което каза д-р Щерев. Естествено, че всички желаем да видим това, което вие, българските лекари, успявате да наблюдавате в клиниките в Западна Европа.
Проблемът се състои в нещо друго. Никой от нас не оспорва и необходимостта да се направи акт по посока на евроинтеграцията и изпълняването на изискванията. Когато обаче се приравняват такива степени във висшето образование, те са свързани с две неща: едното е пазарът на труда, второто е самият образователен процес. Опасното в случая е следното: ние, по думите на д-р Паница, ще кръстим сега бакалаври един персонал, който е бил с полувисше образование, както нашето поколение е свикнало да ги нарича. Оттук насетне обаче осигуряването на това образование, създаването на учебни програми, акредитирането им в Националната агенция по оценяване и акредитация не е лесен процес. И тук към колегата от ДПС, който се изказа, не е лесно да се направи за една година такава промяна в Закона за висшето образование, след като в момента няма никаква готовност. Защото извършването на такъв процес за акредитация съдържа в себе си риска, ако е прибързан, да бъде с ниско качество. И в българската практика, за съжаление и не само в българската, има такива случаи. Това от една страна.
От друга страна, институциите, които са създадени, за да изграждат образователен процес, също носят в себе си акредитация. Продължаващо образование е това, което е свързано с основното, това, което надгражда основното образование. Ако имате утвърдена бакалавърска програма и върху нея надграждате продължаващо обучение, нещата ще бъдат в ред. Но вие нямате в момента такава бакалавърска програма, тя трябва тепърва да бъде изградена, защото да се отиде от 2600 на 4600 часа, ей Богу, не е проста работа. Това не е въпрос само да се измислят предмети, да се напишат 30 часа упражнения, 30 часа лекции – това се прави лесно, това се прави за един ден, особено когато на компютъра има екселна таблица, може да се направи много бързо. Но запълването със съдържание, хората, които застават пред тези студенти, всичкото това наистина е трудна и сложна задача. Няма в момента убеденост, това казват колегите и затова излязох и аз да го потвърдя, че съществува такава готовност. Има убеденост, че съществува необходимост в момента да се извърши интеграционна крачка. Нищо повече от това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Китов, заповядайте за реплика.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Методиев! Дайте да се разберем за какво идва реч. Първо, това ще става във висши медицински училища, които сега подготвят лекари. Става въпрос за един хорариум с ясна бройка на предметите, които трябва да се изучат, и техните обеми. Става въпрос, че това ще става само и единствено във висшите медицински училища, които, забележете, обучават лекари и не само че имат готовност, а и не е никакъв проблем. Затова то няма да става в колежите, затова колежите си остават същите. Разбира се, впоследствие това може да става и във факултет, който да се направи, ако вече ще изисква акредитация, но може да става и във Факултета по медицина. Така че готовност има и това не е никакъв проблем, що се отнася до акушерките и медицинските сестри.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика?
Проф. Камбуров, заповядайте.
Димитър Камбуров (ДСБ): Господин председател, аз искам да добавя нещо към това, което каза господин Методиев. Когато се увеличава обучението с една година, то се оскъпява. Искам да запитам по какъв начин, тъй като това трябва да задейства от септември догодина и то ще влезе в бюджета на държавата, ще се осигурят средствата за увеличаване на хорариума по преподаване четвърта година, бакалавърска степен – сестри и акушерки?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, проф. Камбуров.
Не виждам други реплики.
Давам думата на министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Заставам пред вас с раздвоено сърце, тъй като мисля, че и едните, и другите изказващи се досега са прави. Трябва обаче да стане ясно на всеки един от вас, понеже вие ще гласувате и ще вземете решението – прав е проф. Камбуров като казва, че има не само сестри и акушерки, а и останали групи с полувисше образование – около 8 групи други полувисши кадри в нашата страна, но изискването на Европейския съюз е само за акушерките и медицинските сестри. Само те трябва да придобият степента “бакалавър”.
Истината е, че голямата част от нашите медицински сестри са надхвърлили вече 3000 часа. Знаете, че голяма част от тях след като бяха завършили двегодишното си образование, имаха още по две години обучение и са придобили голям хорариум, който надхвърля 3000 часа. Така че няма нищо страшно в това, че ще получат допълнително обучение – ако приемем условна бройка 3000 часа – от още 1600 часа. Доцент Китов подчерта, че тук не става въпрос за обучение в колежи или както са наричани досега - полувисши училища, а става въпрос за обучение в медицинските факултети. Знаете, че в нашата страна има пет медицински факултета – във Варна, Пловдив, Плевен, Стара Загора и София. Така нашите медицински сестри и акушерки имат възможност да придобият степента “бакалавър”. Иначе ако оставим нашите сестри и акушерки с това образование, което имат в момента, те няма да бъдат приети в Европа. Какво правим тогава?! Затова ви моля – гласувайте тази точка!
Има действително затруднение. Разбирам загрижеността на проф. Камбуров и на доц. Паница, но положението е такова. Ние трябва да гласуваме и да приемем, че нашите сестри и акушерки трябва да придобият степента “бакалавър” с допълнително обучение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Васил Паница – в § 6 ал. 1 думите “Български Червен кръст” да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 26, против 84, въздържали се 25.
Предложението на народния представител Васил Паница не се приема.
Поставям на гласуване  текстовете от § 1 до § 6, както ги предлага комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 108, против 2, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: По § 5 на вносителя има предложение от народния представител Борислав Китов, което се подкрепя по принцип; от народния представител Лютви Местан, което се подкрепя по принцип; и предложение от народния представител Маруся Любчева, което беше оттеглено в хода на дебата.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя, както и на двамата народни представители и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
“§ 7. В чл. 183 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Медицинска професия се упражнява от лица, притежаващи диплома за завършено висше образование по специалности от професионални направления “Медицина”, “Стоматология”, “Фармация” и “Здравни грижи”.”
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Дипломата по ал. 1 удостоверява придобитото висше образование по съответната специалност и образователно-квалификационна степен, както и придобитата професионална квалификация, определени в държавните изисквания по чл. 177.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Създава се ал. 4:
“(4) Медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти упражняват медицинска професия при условията на Глава втора от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти.”
Няма направени други предложения.
По § 6 на вносителя е имало направено предложение от народния представител Маруся Любчева, което е оттеглено в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за § 6, който става § 8:
“§ 6. Член 184 се отменя.”
По § 7 на вносителя е направено предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията не подкрепя, а именно:
“В чл. 185 ал. 1 се изменя както следва:
1. “(1) Министерството на здравеопазването служебно издава и поддържа списък на лицата по чл. 183, ал. 1.”
2. Алинеи 2 и 3 се отменят, а настоящата ал. 4 става ал. 2.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 7, което става § 9 със следната редакция:
“§ 9. В чл. 185 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Министерството на здравеопазването създава и поддържа списък на лицата, които имат право да упражняват медицинска професия в Република България.”
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
“3. обстоятелства по чл. 191, 192 и 193.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Редът за вписване на обстоятелствата в списъка се определя с наредба на министъра на здравеопазването.”
4. В ал. 4 думата “регистъра” се заменя със “списъка”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Днес в нашето извънредно заседание са налице усилията на всички нас да адаптираме редица норми от законодателството в унисон с тези на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
Поради  това, че в тези минути говорим за здравеопазване, надявам се, че на всички ни е абсолютно ясно, че реформата в здравеопазването в нашата страна е необходима поради факта, че много често напоследък са изказвани недоволство  и разочарования в нашето общество от работата на всички подсистеми в здравеопазването на този етап. Не е тайна, че това недоволство е както сред изпълнителите, тоест медицинските специалисти, така също и сред населението на страната.
Уважаеми госпожи и господа, скоро стана известен един “Анализ на политиката по отношение на реформата на болничната помощ в България” – доклад, подготвен по поръчка на Американската агенция за международно развитие. Днес не е време да се спираме на тези изводи, но ще ми позволите да цитирам от тях само два факта, които имат отношение към настоящия дебат.
Законодателната рамка, която лежи в основата на болничната помощ, съгласно авторите на анализа е противоречива и остаряла.
На следващо място, забележете, сътрудничеството между ключовите партньори в здравно-политическия процес е силно ограничено и комуникацията не е адекватна.
Уважаеми колеги, последното заседание на  Комисията по здравеопазване, което имаше за цел разглеждане на представения пред вас на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравеопазването, беше публично, открито, и надявам се – ползотворно. Емоциите и  напрежението в определен период от работата на комисията бяха най-силни при разглеждане на настоящия параграф – чл. 185, ал. 1, а именно: “Министерството на здравеопазването създава и поддържа списък на лицата, които имат право да упражняват медицинска помощ в Република България”.
Във връзка с това през последните дни в средствата за масова информация в страната се появиха публикации и изказвания по радиото на представители на Българския лекарски съюз, на Съюза на стоматолозите в България, които разглеждаха обаче, забележете, едната гледна точка. Позволете ми отговорно да споделя с вас, че с този текст в законопроекта никой по никакъв начин не засяга интересите на тези съюзи поради факта, че по сега действащия закон съюзите водят регистър на лицата, които, забележете, вече упражняват своята професия - нещо, което е по-различно от медицинските специалисти, имащи право да упражняват медицинска професия.
Ще ми позволите и няколко думи в контекста на това, без да повтарям всичко дотук - мисля, че не е редно да се защитава една теза в обществото, без да се споделя и втората. На какво основание държавата в лицето на Министерството на здравеопазването ще трябва да се лиши от списък, касаещ възможностите за информация, координация и контрол на медицинските специалисти, имащи право на работа? Защо се забравя фактът, че държавата в лицето на Министерството на здравеопазването обезпечава със своите висши медицински училища това образование?
На следващо място, коя е тази институция, която ще координира и контролира системата – говоря за здравеопазване разбира се – по време на стихийни бедствия, аварии и катастрофи? В момента фактите са следните. Общопрактикуващите лекари действат, образно казано, в своя писта, медицинските центрове със своите специалисти - по втора, болничната помощ – по трета. Вие отлично разбирате, че в момента тези системи практически работят сами за себе си. Има ли разумно обяснение в условия на кризи да се лиши Министерството на здравеопазването от информационния си масив, касаещ числеността и специфичността на своите кадри? Извинете ме, но такава практика дори има в момента във военните регистри на нашата страна. Факт е, че докато в миналото се отчиташе известно пренасищане на специалисти в страната, то ще дойде време в някои специалности, в които, както и в момента, ще  имаме недостиг.
Ще споделя нещо от анализа на американската агенция, за който стана дума по-горе. Според нейните и нашите експерти, работещи по проблема, след 10-15 години няма да има медицински специалисти, тъй като въпросът с човешките ресурси не се дискутира правилно от политиците, някои от които са автори на съвременната здравна реформа в Република България.
Уважаеми колеги, стана дума, че през м. юни 2005 г. бе приета нова Директива 2005/36 на Европейския съюз. Тази директива  отразява целите на държавите-членки на Европейския съюз да се постигне добър ефект на единния пазар.
Уважаеми народни представители, тъй като времето ми изтече, бих искал специално да отбележа, че не е необходимо да имаме конфронтация. Нека да бъдем ясно и точно разбрани! Нека всеки да получи това, което трябва, от системите на нашето здравеопазване, за да може да координира тази система. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Кумчев.
Господин Щерев, заповядайте за реплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми доц. Кумчев! Не е необходимо и не трябва да има конфронтация – съгласен съм напълно, но Вашите думи идват от едно друго време, доц. Кумчев.
Искам това да разберете. Искам да разберете, че ние направихме в продължение на два мандата, на две народни събрания друг тип здравеопазване у нас и вървим в друга посока! Не Министерство на здравеопазването да поддържа информационни масиви и да прави всички разпореждания със заповеди, наредби и закони, а да има разпределение на функциите между един държавен орган, който е изпълнителната власт, със създаването на определена политика и законодателна инициатива, каквото е министерството, с една институция, каквато е Националната каса и доброволните фондове, които държат парите, и съсловните организации, които са водещи при определяне на начина, по който ще се осъществява медицинската дейност.
Вие говорите за Министерство на здравеопазването със своите висши медицински училища – доц. Кумчев, висшите медицински училища не са подчинени на министъра на здравеопазването! Ние имаме академична автономия и Министерството на здравеопазването няма свои университети!
Вие искате с този текст на практика да изземете правото на Българския лекарски съюз, на Стоматологичния съюз да водят един регистър и по този начин да следят и да упражняват едно право, което им е дадено от закона, да го върнете отново и да го прехвърлите на Министерство на здравеопазването. Това е истината! И затова са тези дебати тук! Не става дума за проста конфронтация, а става въпрос за различни виждания! Просто различни виждания! Вие отстоявате една теза, ние отстояваме съвсем друга теза. Надявам се, че по-късно в дискусията ще имам възможност да обоснова това, което искам да защитя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа, колеги, доц. Щерев! Още веднъж искам да потвърдя пред вас – нещата са различни! Едно е да имаш списък на лекарите, които имат право да упражняват своята професия, друго е да имаш регистър на упражняващите тази професия. Ние не сме деца и е абсолютно ясно, че нещата са различни. Тази година завършват 100 лекари. От тези 100 лекари, 90 отиват да упражняват своята професия и съгласно действащите нормативи и закони те се регистрират в структурите на Българския лекарски съюз. Останалите 10 лекари отиват да работят нещо друго – имат свой собствен бизнес.
Затова настояваме в Министерство на здравеопазването да има контрол върху системата, защото, повтарям, при станалите тази година стихийни бедствия се получи ситуация, в която в определен момент да няма възможност за координация на медицинските сили при ликвидиране на тези стихийни бедствия. Това е ясно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на проф. Камбуров за изказване.
Димитър Камбуров (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще взема отношение във връзка с лекарската правоспособност и с медицинското висше образование. Миналата година в един модерен Закон за здравето ние разграничихме тези две понятия – висше медицинско образование и лекарска правоспособност. Това беше правилно.
Изхождайки от указанията на Европейския съюз, които са пред мен, това беше направено по този начин. В тях, в Глава четвърта, се казва: “Необходимата клинична практика, проведена в болнично заведение при подходящо наблюдение, след което лекарят се явява пред комисия, която му дава правото да практикува”.
Сега с лека ръка ние отменяме това нещо и казваме, че получаването на диплома е равносилно с правоспособност. Нищо подобно! В Европа, в  която ние се стремим да отидем, въобще не е така!
Още повече, че, уважаеми госпожи и господа депутати, преди три седмици вие приехте едно изменение на Закона за професионалното образование и обучение, в което в § 7 четем дословно: “Регулираната професия, която е медицината, заедно с правото, архитектурата, стоматологията, ветеринарната медицина и фармацията е професията за упражняването, на която се иска придобита степен на образование и професионална квалификация и за която съществува нормативно установен режим за придобиване, отнемане или признаване на правоспособността” и, завършвам, “правото за упражняване на регулирана професия се утвърждава със свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност”.
Аз казвам: защо приемаме едно преди един месец, едно ни дава възможност Европейският съюз да ползваме, а ние се отказваме от тази отговорна, бих казал, възможност на държавата да предяви към новозавършилите лекари своите по-високи изисквания. В края на краищата аз имам и няколко практически наблюдения, които набързо излизат пред мен. В момента за специализация, уважаеми госпожи и господа, третият тип на специализация е платеното обучение. Един лекар, който завърши м. ноември, може да се яви м. декември и да започне специализация, забележете, по тясна специалност, не говорим за четирите основни специалности. И второто, което е, че той може да отиде спокойно след като завърши и вземе дипломата, на втория месец да стане асистент по клинична дисциплина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за реплика, д-р Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Професор Камбуров, моите най-големи уважения към Вас, обаче трябва да прочета абсолютно точно едно изречение, за да няма разминаване:
“Отпадането на правоспособността в Закона за здравето се налага поради несъответствие между техническите адаптации, които са част от договора ни за присъединяване, и съответна част от европейското право - уважаеми проф. Камбуров - и записаните текстове в Закона за здравето по отношение на този документ". Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за втора реплика? Не виждам.
Проф. Камбуров, имате право на дуплика.
Димитър Камбуров (ДСБ): Уважаеми д-р Кумчев, какво значи "техническите адаптации"? Законът е в действие от 1 януари 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за изказване доц. Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа! Действително този § 9 възбуди много прения в комисията и аз затова мисля, че наистина е ясно за какво става въпрос – регистърът да бъде в съсловните организации или да бъде в Министерство на здравеопазването. Точно затова искам да прочета предложение за текст, който на практика повтаря предложението на народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията, но съдържа както досегашния текст, така и неговото предложение. Мисля, че имам право да го направя и то е следното:
“В чл. 185 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Министерството на здравеопазването служебно създава и поддържа списък на лицата, завършили висше образование по специалностите от професионални направления медицина, стоматология, фармация, обществено здраве и здравни грижи.”
2. Алинеи 2 и 3 се отменят.
3. Настоящата ал. 4 става ал. 2 като се изменя така:
“(2) Данните от списъка са достъпни за ползване от всички лица при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация.”
Алинея 4 си е била в предишния текст. Остава служебно създаване и поддържане в този списък, и то става въпрос за всички направления, и по този начин се изпълнява изискването, от една страна, да има такъв списък в Министерството на здравеопазването, който се създава служебно, но от друга страна, регистърът за тези, които изпълняват професията, си остава в съсловните организации.
Смятам, че това е едно разумно разрешение на спора. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за реплика господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С предложението за регистър към Министерството на здравеопазването се променя една основна философия, която съществува в Закона за здравето, който приехме само преди няколко месеца. Така или иначе този закон беше гласуван. Сега отиваме на промяна. В този Закон за здравето, който действа до момента, на съсловните организации бяха вменени определени задължения, които досега бяха задължение на държавата. Сега пак се връщаме обратно – това, което беше вменено като функция на съсловните организации, се прехвърля отново на държавата чрез Министерството на здравеопазването. Трябва да се знае, че клаузата за водене на регистъра към съсловните организации и редът за вписване на обстоятелствата и по сегашния закон се определя с наредба на министъра на здравеопазването.
Освен това Министерството на здравеопазването и в момента има списък на лицата, които завършват висше медицинско образование, така че дублирането с втори регистър има само една-единствена цел и тя беше казана от заместник-министър Валери Цеков по време на заседанието на комисията. Цитирам дословно:
“Освен всичко друго ние имаме твърд ангажимент, който сме поели пред Европейската комисия, че в Министерството на здравеопазването ще се поддържа такъв списък за целите на обмяна на права за упражняване на професия във всички страни в  Европейския съюз".
Аз си направих труда да проверя кой представлява лекарите в този обмен и стигнах до 17 страни от Европейския съюз. В 15 страни го представляват съответните камари, съответните съсловни организации. В две страни има дублиране – съответната лекарска камара и съответното министерство. Само в две страни. Никъде не видях само министерството да представлява дадена съсловна организация.
Затова предложението, което направи доц. Щерев, което всъщност е предложение в текста на доц. Китов, мисля, че решава въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи за реплики.
Заповядайте за изказване, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нека наистина се опитаме да погледнем нещата по същество. Безспорно е, че открай време винаги именно гилдията е тази, която вписва в своя регистър тези, които упражняват професията. Това в никакъв случай не може и не бива да им бъде изземвано, защото в противен случай тя губи своята същина на гилдия по дадено направление, по дадена специалност.
Аз разбирам, че безспорно и министерството трябва да има и данните, с които да разполага както по отношение обмена на кадри и на свободното движение на хора, но спокойно това биха могли да бъдат наистина тези, които са завършили медицина, които, както предлага и доц. Щерев, да бъдат в по-широкия обмен. Категорично считам, че и двата регистъра трябва да бъдат публични. Той затова е регистър. Регистърът е публичен, въпреки че в справката, която аз направих в Правния отдел, няма разлика между списък и регистър. Но така или иначе, това ще доведе до едно объркване. Беше казано и от д-р Първанова на миналото заседание, след това в част от вижданията на министерството се изразиха опасения, че, видите ли, в регистъра, който бил воден от Лекарския съюз, не се вписвали най-точно някои особености. Но той е публичен регистър и аз не виждам защо публичният регистър не може да бъде ползван.
Второ, нека министерството да си има свой списък или регистър, или както иска да го нарече, но в никакъв случай той не бива да дублира регистъра на Лекарския съюз, който дава правото, така да се каже, да се упражнява професия. Защото регистъра, който създава Лекарският съюз, го създава на членовете си. От друга страна, по Закона за съсловните организации не можеш да упражняваш професията, ако не членуваш в Лекарския съюз. Разбира се, има и доброволно, доц. Кумчев, и тук тези, които не упражняват медицинска професия, могат доброволно да членуват. Така че самата гилдия може да поддържа регистър на тези, които упражняват, и на тези, които не упражняват, стига те да искат това.
Ако е въпрос да направим по-перфектен регистъра на Лекарския съюз, нека да пипнем там, нека да вменим какво точно трябва да се вписва, кой да следи, нека министерството по своя линия също да следи, но не виждам особен смисъл да се създават два регистъра, дори единият да бъде малко по-широк. Нека тези, които са обмен, като свободно движение на хора, какви са специалностите, да има обмен на данни, но не виждам защо трябва да създаваме два регистъра, които, ако не еднакви, са много сходни. Защото и в регистъра на Лекарския съюз може да има и хора, които не упражняват професията си, и да искат доброволно да членуват. Това е в един от членовете, но точно кой не бих могъл да ви кажа сега.
Това, което аз съм предложил, е да има списък, който да се издава служебно. Ако думата “служебно” не разкрива публичността, нека да я сменим, но въпросът е да има един публичен списък, публичен регистър, който да се взема като част или да се допълва нещо, но като основа да служи регистърът на Лекарския съюз, който да се поддържа. Единствено това ми е било мотивацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Д-р Адемов има думата за изказване.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Действително това беше текст, около който имаше изключителни дискусии и спорове в Комисията по здравеопазване, имаше спорове преди този текст да бъде внесен в окончателния си вид в доклада на Комисията по здравеопазване, тъй като той беше внесен от народните представители Антония Първанова и д-р Кумчев.
Може би трябва да се върна малко към философията на реформата, господин председател, много накратко, където ясно са очертани правата и задълженията на отделните гилдии. Става въпрос за това, че Лекарският съюз и Съюзът на стоматолозите в България имат определени права и задължения по закон. Едно от техните задължения е да поддържат този публичен регистър. Забележете, този публичен регистър се публикува в “Държавен вестник”. Всяка година всички промени задължително се публикуват в “Държавен вестник”.
По сега действащия закон няма никаква пречка в Министерството на здравеопазването да има такъв списък или регистър, или както искате го наречете. По-важното обаче е друго. По-важни са страховете на колегите от Лекарския съюз, на съсловните организации, че ще се отнемат техни правомощия, които държавата веднъж вече ги е делегирала към съсловните организации, тоест функции на държавата са делегирани към съсловните организации. Това ясно е разписано в Закона за съсловните организации.
Нещо повече, има и още един проблем, който споделих преди малко с доц. Щерев. Лекарският съюз е този, който издава препоръка за разрешаване упражняване на професията. Въпросът, който възниква и той е съвсем естествен и на който Министерството на здравеопазването трябва да даде ясен отговор, за да разсее съмненията на колегите от съсловните организации, е дали Министерството на здравеопазването отнема тази функция, защото тук е казано, че наредба трябва да регламентира това, което ще последва от публикуването на този списък. Това е основното притеснение според мен на колегите от Лекарския съюз.
Освен това, има едно такова разбиране, че медицинската професия е свободна професия, не само разбиране, а законодателно е закрепен този текст. Ако този регистър е в Министерството на здравеопазването, колегите от съсловните организации имат притесненията, че саморегулацията на медицинската професия вече минава в държавни ръце. Тоест саморегулацията от гледна точка на спазването на етичния кодекс, от гледна точка на спазването на нормите на поведение и т.н., и т.н., неща, които са разписани в Закона за съсловните организации, от прерогатив на съсловието отива към Министерството на здравеопазването. Ако има яснота по всички тези въпроси, няма проблем да подкрепим наличието на един такъв списък, регистър или както искате да се казва.
В този смисъл това, което каза доц. Щерев, малко се различава, господин председател, от традиционните начини за предложение, но мисля, че е текстът, който разрешава възникналите противоречия. Нека да не създаваме, както каза доц. Кумчев, напрежение в съсловието, защото Лекарският съюз е една сериозна институция, не че Министерството на здравеопазването е несериозна, но Министерството на здравеопазването, както във всяка една държава, определя стандартите и правилата, а останалите функции са делегирани на съсловните организации. Това е философията, която отдавна е възприета. Ако сега я променим, това ще бъде крачка назад според мен.
Аз мисля, че трябва да направим всичко възможно да приемем един текст, който да бъде достатъчно балансиран.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, като се съгласявам с всичко, което казва д-р Адемов, искам да кажа, че в моето предложение има само една редакционна поправка на предложението на доц. Китов. Тя е само редакционна и тя съдържа: “Списък на лицата, завършили висше образование по специалностите от професионално направление медицина...”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, ще преценим дали това е допустимо.
За реплика думата има господин Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, господин министър, уважаеми колеги! Още веднъж искам да подчертая много точно и внимателно, че това са две различни неща. Регистърът на Българския лекарски съюз никой по никакъв повод не го закача. Този закон за неговите права и задължения са си закон и никой, повтарям, никакви интереси не закача.
Така че ви моля точно и ясно да се разбере, че не може държавата в лицето на Министерството на здравеопазването да не може да планира своите кадри. Друг е проблемът за професионално съсловните организации.
Аз искам да попитам: например, ако председателят на една районна лекарска колегия откаже на колега да работи, какво ще стане? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Иванов.
Лъчезар Иванов (НДСВ): Искам да се изкажа в подкрепа на предложения закон от доц. Китов. Този регистър е абсолютно необходим, допълвам аргументите на преждеговорившия, че държавата трябва да има точен регистър за наличието на бройката на лекарите, първо, когато се прави планиране за броя на приемите във висшите учебни заведения, и, второ, никой от присъстващите тук не постави темата във военновременна мобилизация лекарските съсловни организации ли ще дават списъците на господин министъра. Затова е абсолютно необходима тази регистрация, тъй като във военно време се правят така наречените разчети и държавата трябва да знае с какъв ресурс разполага, за да може, ако се наложи, да бъдат построени военновременни болници и така нататък.
Абсолютно подкрепям и предлагам на колегите да се обединим около проекта, който беше предложен от доц. Китов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: С допълнението на доц. Щерев или без него? Не можахме да разберем Вашето становище.
Лъчезар Иванов: Още веднъж: подкрепям становището на комисията и това, което прочете доцент Китов. Мисля, че е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той го прочете, но има друго предложение.
Лъчезар Иванов: Предложението, което е на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбрах, благодаря Ви.
Господин министър, може ли да ни поясните? Много ми е трудно, още отсега го казвам, да приема, че предложението на д-р Китов е редакционно или поправка.
Ако няма спор, бих го подложил на гласуване, но все пак Вие кажете.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати! Искрено съжалявам, че в публичното пространство в последните дни възникна една такава натегната обстановка във връзка с искането за този регистър, който е абсолютно необходим за Министерството на здравеопазването. Не знам по какви причини, не знам защо се нагнетяваше в публичното пространство, че едва ли не министерството иска да изземе функциите на Лекарския съюз и със създаването на този регистър, за който Министерството на здравеопазването настоява, ще се изземат някакви функции на Лекарския съюз. Нищо подобно, никой не е мислил за такова нещо. Лекарският съюз си има регистър на упражняващите професията медицински лица и ние изобщо нямаме никакви претенции към регистъра, който си остава и си работи.
Но си представете как може едно министерството да не разполага със списък или регистър, поне аз не съм правист и не знам точно има ли голяма разлика между списък и регистър. Вижте каква ситуация се получава: не можем да знаем по всяко време колко са лекарите в България, колко са специалистите в дадена професия. Мога да ви дам един пример. Връщам се от Австрия, където бяхме на конференция, имахме среща с няколко от министрите и знаете ли какво се е получило в Ирландия? Благодарение на такава псевдодемокрация те са стигнали до това, че в момента имат девет души лекари невролози. Не са знаели, че голямата част от лекарите се насочват към професии, които са по-доходоносни. Знаете, че в медицината има професии, които са по-облагодетелствани, там се взимат много повече пари, и други професии, където няма такова голямо желание и натиск за упражняване на професията. Благодарение на това в Ирландия има девет души невролози! Ето такова нещо може да се получи и в България.
Сега например мога да ви кажа няколко професии, при които преди имаше добро регулиране, но в момента няма интерес, например при патологоанатомията няма. Лекарите не желаят да отидат в паталогоанатомичните отделения. По същия начин е в професията психиатрия и т.н. Когато министерството разполага с такава възможност за регулиране, можем да насочваме, защото специалистите, които министерството определя за дадена година, могат да бъдат регулирани.
Освен това съм привърженик на допълнението, което даде доц. Щерев, че трябва да има действително такъв списък и за стоматолозите, за фармацевтите и за завършващи бакалаври по професията здравни грижи.
Не виждам защо трябва да се вдига такъв шум и не виждам нищо лошо, което правим в момента с този списък или регистър. Даже кой би могъл да забрани на едно министерство да си направи такъв списък и да знае с какви кадри разполага?
Хасан Адемов (ДПС, от място): И сега има законово право да го прави.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: А сега законово, да. Но става въпрос, че и без закон никой не може да ни забрани да направим такъв списък. Но понеже сме стигнали вече до закона, това ви предлагам – да бъде този текст, който предложи доц. Щерев. Става въпрос за медицинските дейности, за медицинските специалисти, стоматолози, фармацевти и здравни грижи. Благодаря ви. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обединяваме ли се около това, което господин Щерев предложи? Чухте и становището на министъра, което е въз основа на предложението на д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Не възразявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Щом е за добро и щом Вие казвате, че това е текстът…
Моля, гласувайте § 7 и § 8, без спорния § 9.
Гласували 124 народни представители: за 118, против 5, въздържал се 1.
Тези два параграфи са приети.
Уважаеми колеги, сега ще подложа на гласуване предложението на народния представител Борислав Китов с малко или повече фантазия, както го пише, с редакционните поправки на   д-р Щерев:
“Министерството на здравеопазването служебно създава и поддържа списък на лицата, завършили висше образование по специалности от професионално направление медицина, стоматология, фармация, обществено здраве и здравни грижи.”
Другото е както е по текста.
Гласували 119 народни представители: за 115, против 3, въздържал се 1.
Текстът на § 9 е приет, така както го гласувахме ние.
Няма да подложа на гласуване предложението на комисията, след като сме приели предложението на д-р Китов и редакционните поправки на д-р Щерев.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: В § 8 на вносителите комисията подкрепя предложението по т. 1, уважаеми господин председател, и не подкрепя предложението по т. 2.
Затова аз ще прочета т. 2, която комисията не подкрепя, преди да прочета окончателния текст, който предлагаме.
“2. В чл. 186, ал. 1 думите “придобиване на правоспособност по реда на този закон и” се заличават.
Чета предложението на комисията за § 10.
“§ 10. Член 186 се изменя така:
“Чл. 186.   (1) Гражданите на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария упражняват медицинска професия в Република България при условията на чл. 194, ал. 1 и 2 и чл. 195, алинеи 1 и 2.
(2) Министерство на здравеопазването и висшите медицински училища осигуряват на лицата по ал. 1 условия за придобиването на необходимите езикови познания и професионална терминология на български език за упражняване на професията им в Република България, при необходимост и когато това е в техен интерес и в интерес на техните пациенти.
(3) Чужденците, извън тези по ал. 1, упражняват медицинска професия в Република България при условията на чл. 194, ал. 3 и 4 и чл. 195, ал. 3 и ако владеят български език и професионална терминология на български език, установено по ред, определен с наредба на министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването.
(4) Извън случаите по предходните алинеи медицинска професия могат да упражняват и чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(5) Гражданите по ал. 1 могат да оказват еднократно или временно медицинска помощ на територията на Република България при условия и по ред, определен с наредбата по ал. 4.”
Тук искам да направя едно уточнение, уважаеми господин председател. В ал. 2, където са висшите медицински училища, в целия закон беше възприето да отпадне думата “медицински”, а да бъде само “висши училища”. Просто това е общата терминология. Пропуснато е технически.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 9, който става § 11.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 10, който става § 12.
По § 11 има предложение на народния представител Борислав Китов, което е подкрепено от комисията, комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 11, който става § 13:
“§ 13. В чл. 191 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “медицинска правоспособност” се заменят с “медицинско образование”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Лицата с висше медицинско образование, които заемат длъжности или извършват дейност в областта на общественото здравеопазване, не губят правото си да упражняват медицинска професия.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) Лицата по ал. 1 възстановяват правата си след полагане на изпит при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 12, който става § 14, и предлага следната редакция:
“§ 14. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и/или правоспособност” се заличават и накрая се добавя “другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария”.
2. В ал. 2 накрая се добавя “другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария”.
3. В ал. 3 и ал. 4 думата “правоспособност” се заменя с “медицинско образование”.”
Комисията подкрепя предложението на вносителя за § 13, който става § 15.
Комисията предлага да се създаде нов § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл. 195, алинеи 1 и 2 след думите “Европейски съюз” се добавя “другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата д-р Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, искам да взема отношение по предложението на народния представител Борислав Китов във връзка с чл. 191:
“Лицата с висше медицинско образование, които заемат длъжност или извършват дейност в областта на общественото здравеопазване, не губят правото си да упражняват медицинска професия.”
Мисля, че този член в Закона за здравето изисква упражняването на професията непрекъснато. Когато се прекъсне упражняването на професията, то се прекъсва заради заемането на някаква друга длъжност в общественото здравеопазване от този лекар – бил той депутат, бил министър, бил какъвто и да е друг.
Но след това, ако той се върне и започне да упражнява професията си в рамките на закона, може да стане и опасен за пациентите. Защото съгласно Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите и съгласно Закона за здравето, той трябва  да поддържа съответната квалификация с продължаващо обучение. Ние тук го изключваме от тази квалификация. И затова си мисля, че този текст не е съвсем прецизен. И си мисля: ако позволим това нещо, да се отклони лекар от, примерно една хирургическа специалност, ако спре да оперира за известен период от време и след това иска да се върне, той трябва най-малкото да е поддържал продължаващото обучение. По този въпрос господин министърът най-добре знае и по-добре от мен би могъл да прецени какво трябва да се направи и какво не.
Така или иначе това предложение съдържа опасност за деквалификация и оттам опасност за пациентите, които ще бъдат лекувани от този специалист.
Предлагам към този текст: “Лицата с висше медицинско образование … не губят правото си да упражняват медицинска професия”, да се добави “при условията на чл. 192 от Закона за съсловните организации на лекари и стоматолози”, което представлява продължаващо обучение. Сега ще го намеря точно кой член беше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Какво означава “продължаващо обучение”? Защото Вие си говорите с министъра, но тук не са само лекари.
Атанас Щерев: Това нещо ще бъде съвсем ясно прецизирано с наредба на министъра на здравеопазването, но то представлява в рамките на пет години един лекар да придобива определени точки по дадена точкова система, така както е в цяла Европа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защото един професор какво може да се дообучава?
Атанас Щерев: Продължаващо обучение е в ход и за всеки конгрес, за всяка публикация, за всяко друго събитие, което е свързано с квалификацията на един лекар, се дават съответно точки. Той трябва да набере определен брой точки за даден период от време и това означава, че поддържа своята квалификация. Това е едно задължително продължаващо обучение и упражняване на професията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ама ако пък той само пише, за пет години ще забрави как се прави операция. Обяснете ни какво става тук!
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ако човек се е занимавал повече от пет години с обществено здравеопазване, едва ли той сам ще допусне да стане опасен за здравето на хората.
В закона по-рано беше казано, че след повече от пет години, ако не е заемал някаква длъжност и не е работил нещо, свързано с изискването на медицинска правоспособност, той губи своята медицинска професия. А и в социалната медицина, и немалко преподаватели, анатоми, които са лекари и цял живот, дето се казва, не са лекували, не губят своята медицинска правоспособност. Това е разликата.
Безспорно е, че един човек, който не е оперирал дълги  години или се е откъснал, той няма да се върне никога, доц. Щерев, особено когато се е занимавал с проблемите на здравепазването,  и да стане опасен за пациентите. Мисля, че Вие сам сте убеден в това.
Но не може да губи правото си да упражнява професия, в която се изисква като специалност, за която се изисква такава правоспособност,например социална медицина - това е разликата.
Иначе съм напълно съгласен с Вас. Не мисля, че ще има човек, който, без да е сигурен в себе си, след като се е занимавал години наред с обществено здравеопазване, да стане опасен за пациента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За следваща реплика има думата д-р Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, колеги, доц. Щерев! Искам да се извиня, Вие имате голям опит в парламентаризма, но в ал. 2 е записано точно, бих искал да го прочета, за да няма разминаване по текста, по това, което Вие казахте, като искам да го акцентирам още веднъж:
“(2) Лицата с висше медицинско образование, които заемат длъжност или извършват дейност в областта на общественото здравеопазване, не губят правото си да упражняват медицинска професия.”
С тази категория “медицинска професия” нещата се изчистват докрай, защото директорът на една болница, ако е началник на АГ-отделение или на хирургия, той може да оперира един или два пъти седмично, може да оперира своите близки. Не може, ако той е бил пет години директор, вие да го лишите от това му право. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма трета реплика.
Д-р Щерев, имате право на дуплика.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние правим нов тип отношения в здравеопазването и този нов тип отношения изискват съответно и нов законодателен ред. Защото, ако в миналото всичко това не беше уредено и ако в миналото един човек можеше да не прочете една книга през живота си след като вземе специалност, а такива случаи лично аз съм наблюдавал, и продължаваше да лекува и дори да оперира, това нещо вече не може да става. Това нещо вече не е възможно, защото вече имаме нови условия! Ние приехме продължаващо обучение по най-мекия му вариант. В Съединените щати всеки пет години искат ревалидизация на дипломата и лекарите се явяват на изпити отново и отново, затова защото обществото е разбрало, че след като минат 10-15 години стаж, лекарите започват да се занимават с акции и с недвижими имоти и не обръщат внимание на професионалната си квалификация и оттам страдат пациентите.
Точно заради това – един човек може да стане министър или какъвто и да е, но той би трябвало по граждански договор да продължи да упражнява професията си.
Например, когато съм станал депутат в предишни народни събрания, аз съм заявил, че никога няма да спра да упражнявам професията си. Ако се приеме такъв правилник на Народното събрание, просто ще напусна – точно заради това, защото искам да продължа да упражнявам професията си. И искам това нещо да бъде вписано в този текст. Един специалист може да стане опасен за пациентите си, когато за известен период от време не упражнява своята специалност – това искам да кажа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Щерев.
Заповядайте, проф. Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател. Аз няма да се изказвам по въпроса, който засегна доц. Щерев, защото го споделям, аз съм против либералния режим в това отношение, това го изисква съвременната медицина.
Искам да направим някои подобрения в текстовете. Доцент Китов, имам предвид по-специално чл. 186, ал. 1, думите “придобиване на правоспособност по реда на този закон” се заличават”.
Ще прочета текста:
“Чужденците упражняват медицинска професия в Република България след придобиването на правоспособност по реда на този закон и изпит по специалност, ако владеят български език…”.
Те са придобили специалност, придобили са правоспособност, така са дошли тук. И ние, като нямаме никакво виждане по въпроса за правоспособността на лекарите, тя отпада, както виждате, по какъв начин ще съдим за тях? За тях правоспособността е задължителна. Те полагат изпит, наречен Ригорозо, който е задължителен за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Какво предлагате?
Димитър Камбуров: Аз предлагам този текст да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Точка 2 да остане?
Димитър Камбуров: Да, защото е за чужденците, тя не е за нас.
И второ, в ал. 2 на чл. 191, думите “по чл. 184, ал. 5” да се заменят с “по чл. 185, ал. 3”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие какво четете?
Димитър Камбуров: Чета последните два реда на § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но промените в чл. 191 са в § 13? Това е § 11, който става § 13, и няма такова нещо. (Уточнения между председателя Любен Корнезов и народния представител Димитър Камбуров. Шум и реплики.)
Вие четете нещо друго, проф.  Камбуров.
Ще го подложа на гласуване, но ако подлежи на гласуване.
Димитър Камбуров: Господин председател, “За явяване на държавен изпит за придобиване на правоспособност лицата по ал. 1 представят диплома за завършено висше образование и документ за проведен стаж”. Това е по чл. 184.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нали ставаше въпрос за чл. 191?
Член 184 отпадна. Ние вече гласувахме това. Говорим за различни неща.
Преминаваме към гласуване.
Първо, моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на т. 2 от § 8, който става § 10.
Гласували 117 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 7.
Предложението на комисията за отпадане на  т. 2 се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов в § 10, ал. 2 думата “медицински” да отпадне.
Гласували 107 народни представители: за 100, против 3, въздържали се 4.
Думата “медицински” в § 10, ал. 2 отпада.
Виждам, че до последния момент се водят консултации.
Заповядайте, доц. Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Аз приемам направеното предложение от доц. Щерев в ал. 2 да се добави “не губят правото си да упражняват медицинска професия при условията на продължаващо обучение и професия”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дайте конкретния текст. Вероятно имате предвид § 13 – чл. 191, ал. 2.
Поставям на гласуване редакционното допълнение в § 13 т. 2 – в ал. 2 след думата “професия” да се добави “при продължаващо обучение и упражняване на професията”.
Моля, гласувайте това допълнение, което е уточняващо.
Гласували 121 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 2.
Това допълнение към § 13, т. 2 в ал. 2 се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията с уточняващите гласувания от § 10 до § 16 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 116, против няма, въздържали се 4.
Параграфите се приемат.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Комисията предлага да отпадне Допълнителната разпоредба, защото това беше разписано в съответните членове:
“Допълнителна разпоредба
§ 14. В чл. 176, ал. 2, чл. 194, ал. 1 и 2 и чл. 195, ал. 1 и 2 думите “Европейски съюз” се заменят с “Европейско икономическо пространство и Швейцария”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте за отпадането на този параграф.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 2, въздържали се няма.
Допълнителната разпоредба отпада.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за създаване на Преходни и заключителни разпоредби.
По § 15 има направено предложение от народния представител Маруся Любчева, която го оттегля в хода на дискусията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 15, който става § 17:
“§ 17. (1) Висшите училища осигуряват подготовката и придобиването на образователно-квалификационната степен “бакалавър” по специалности от професионално направление “Здравни грижи” по реда на Закона за висшето образование до началото на учебната 2006/2007 г.
(2) Лицата, които са започнали обучението си по специалностите “медицинска сестра” и “акушерка” от професионално направление “Обществено здраве” на образователно-квалификационна степен “специалист” и до 1 септември 2006 г. не са завършили образованието си, продължават обучението си във факултет или филиал на висши училища през следващата учебна година по съответната специалност от професионално направление “Здравни грижи” за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър”, без да полагат конкурсни изпити.
(3) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен “специалист” по специалностите по ал. 2, имат правата на лицата с образователно-квалификационна степен “бакалавър” след издаване на удостоверение за приравняване от министъра на здравеопазването. Удостоверението се издава при наличие на стаж по специалността, придобит през последните пет години при условия и ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.
(4) Лицата, които са започнали обучението си по специалностите “рехабилитатор”, “медицински лаборант”, “рентгенов лаборант”, “санитарен инспектор” и “масажист” от професионално направление “Обществено здраве”, по специалността “зъботехник” от професионално направление “Стоматология” и по специалността “помощник-фарамацевт” от професионално направление “Фармация” на образователно-квалификационна степен “специалист”, продължават обучението си по същите специалности за придобиване на същата образователна степен в професионално направление “Здравни грижи”.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 16, който става § 18:
“§ 18. В Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти (обн., ДВ, ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 5, ал. 1 думите “или специалист” се заличават.
2. В чл. 5, ал. 1 и в чл. 6, ал. 1 думите “удостоверение за правоспособност, издадено по реда на Закона за здравето” се заличават.
3. В чл. 35, ал. 3 се изменя така:
“(3) Към заявлението по ал. 2 се прилага: диплома за придобито висше образование; диплома за специалности или за научна степен и звание – при наличие на такава; документ, удостоверяващ местоработата и стажа на лицето; справка от регистъра по чл. 185 от Закона за здравето за обстоятелствата по чл. 191-193 от Закона за здравето; извлечение от регистъра за наложено наказание при подновяване на членството; разрешение за дългосрочно пребиваване и работа в страната – за чужденци; медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост в срок на валидност.”
4. В чл. 37, ал. 1, т. 7 се отменя.
5. В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби думите “както и правоспособност” по § 2 от Преходните и заключителни разпоредби от Закона за здравето” се заличават.
По § 17 комисията подкрепя предложението на вносителя, който става § 19.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 20:
“§ 20. В чл. 68, ал. 6 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ, бр. ...) т. 1 се изменя така:
“1. да са дееспособни български граждани, граждани на държава-членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария”.”
Комисията предлага да се създаде нов § 21 със следната редакция:
“§ 21. В чл. 86, ал. 2 и чл. 91 от Закона за лечебните заведения думата “образование” се заменя с “обучение”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 22:
“§ 22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 2 и § 18, т. 1, които влизат в сила от 1 септември 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 132, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това и изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето.
Да благодарим на Комисията по здравеопазването, на Министерството на здравеопазването и на министъра за законопроекта, както и на всички народни представители, които участваха в работата по изработването и гласуването му.
Почивка до 16,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Продължаваме по нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
“Раздел ІІІ – Частен тъжител”, чл. 82.
Заповядайте за процедура, госпожо Манолова. Изненадващо.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нищо изненадващо – предлагам ви при условията на чл. 36, ал. 2 да допуснем до участие в заседанието заместник-министъра на правосъдието Ана Караиванова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предложение заместник-министърът Караиванова да бъде допусната в залата.
Обратно предложение имате ли? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против 4, въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят заместник-министъра Ана Караиванова – виждам, че тя влиза в залата.
Господин Стоилов, да продължим.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, продължаваме с “Раздел ІІІ – Частен тъжител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.
Член 82 е: “Лице, което може да участва като частен тъжител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 80.
По чл. 83 има предложение на господин Яни Янев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 83, който става чл. 81 със следната редакция:
“Тъжба
Чл. 81. (1) Тъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса.
(2) Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.
(3) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.”
Член 84 е “Права на частния тъжител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84, който става чл. 82.
Член 85 – “Съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи”.
По него има предложение от госпожа Дончева и господин Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 83 със следната редакция:
“Съдействие от органите
на Министерството на вътрешните работи
Чл. 83. Пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да спрем дотук.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): В чл. 84, ал. 2 не сменихме ли думата “да се установи”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ралчев, ако искате, вземете думата. И аз виждам някои неща около текста, но няма как да ги коментираме тук сега, вероятно е късно.
Тъжителят в тъжбата си няма да квалифицира деянието. Така поне го разбирам.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 117, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Раздел ІV – Граждански ищец”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.
Член 86 е: “Лице, което може да участва като граждански ищец”.
По него има предложение на господата Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 86, ал. 1 след израза “могат да предявят в” да се добави “досъдебното производство, а когато е пропуснато”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на госпожа Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 86, който става чл. 84 със следната редакция:
“Лице, което може да участва като граждански ищец
Чл. 84. (1) Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
Член 87 - “Молба за предявяване на граждански иск”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 85.
Член 88 - “Лица, срещу които може да се предяви граждански иск”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88, който става чл. 86.
Член 89 - “Права на гражданския ищец”.
Има предложение от Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 89, ал. 1 изразът “съдебното производство” да се замени с “досъдебното производство”.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трябва да прочетем чл. 89 като текст, тъй като има предложение по него.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“Права на гражданския ищец
Чл. 89. (1) Гражданският ищец има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 89, който става чл. 87.
Член 90 – “Ред за разглеждане на гражданския иск”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 88.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин  Берон ми подсказа за една редакционна бележка.
Заповядайте, господин Берон.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, не искам да се пиша голям граматик, но изразът “обезщетение на вредите” в чл. 84, ал. 1 не ми се струва правилен. Смятам, че трябва да бъде “обезщетение за вредите”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов за чл. 86, ал. 1, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 19, против 92, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов са направили предложение за чл. 89, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 3, против 98, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Берон – в чл. 84 вместо “обезщетение на” да стане “обезщетение за”.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 32, против 54, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за Раздел ІV – “Граждански ищец”, до чл. 90, който става чл. 88.
Гласували 123 народни представители: за 120, против 2, въздържал се 1.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Глава девета – Граждански ответник”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието на Глава девета.
Член 91 е със заглавие: “Лица, които участват като граждански ответници”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91, който става чл. 89.
Член 92 е със заглавие: “Права на гражданския ответник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92, който става чл. 90.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласувайте “Глава девета – Граждански ответник”, чл. 91 и чл. 92.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Глава десета – Правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава десета.
“Раздел І – Защитник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздела.
Член 93 е със заглавие: “Лица, които могат да участват като защитници”.
По чл. 93 има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Борислав Българинов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Валентин Милтенов:
“Чл. 93. (4) Когато участват двама или повече защитници, официалното уведомление на един от тях е валидно и за останалите. Явяването на един от защитниците е достатъчно за извършване на съответното процесуално действие.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Трифон Митев, което е подкрепено, то е аналогично на предишните предложения.
Има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Комисията подкрепя предложението, което е отразено на друго систематично място.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 93, който става чл. 91 със следната редакция:
“Лица, които могат да участват като защитници
Чл. 91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия.
(3) Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата, която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;
4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;
5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган по делото.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Милтенов, оттегляте ли предложението си?
Валентин Милтенов (НДСВ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да се отрази в протокола, че народният представител Валентин Милтенов оттегля своето предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 113, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 94 е със заглавие: “Отвеждане на защитника”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94, който става чл. 92.
Член 95 е със заглавие: “Упълномощаване на защитника”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95, който става чл. 93.
Член 96 е със заглавие: “Задължително участие на защитник”.
По него има предложение на народния представител Валентин Милтенов – чл. 96, ал. 1, т. 3, изречение второ да бъде променено така: “или лишаване от свобода не по-малко от 10 години”, което е досегашният текст на НПК.
Комисията не е подкрепила предложението.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова:
“В чл. 96 ал. 1 се изменя така:
“Делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от 10 години.”
Точки 6 и 7 на чл. 96 да отпаднат.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мая Манолова.
Предложението е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 96, който става чл. 94 със следната редакция:
“Задължително участие на защитник
Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от пет години или друго по-тежко наказание;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. когато е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан под стража;
7. производството е пред Върховния касационен съд;
8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
(2) В случаите на ал. 1, т. 4 и 5 участието на защитник не е задължително, ако обвиняемият заяви, че не желае да има защитник.
(3) Когато участието на защитник е задължително, съответният орган назначава за защитник адвокат.
(4) Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.”
Искам да дам разяснение по съдържанието на т. 3. В нея комисията е приела, че за всяко престъпление, което се наказва с лишаване от свобода пет и повече години, трябва да бъде назначена задължителна защита. В тази проблематика има две предложения, които не са подкрепени, но мисля, че заслужават внимание. Вярно е, че намаляването на границата на наказанието за задължителна защита е част от развитието на наказателния процес и гарантирането на правото на защита. Това е едно от изискванията, които са отправени от европейските експерти.
В същото време трябва да се има предвид, че при наказателната политика, провеждана в България през последните години, според мен в много случаи неоправдано са завишени значително санкциите за много от престъпленията. По този начин ще се окаже, че за преобладаващия брой престъпления по нашия Наказателен кодекс се предвижда задължителна защита. От своя страна това допълнително ще увеличи разходите на правосъдието в частта им за осигуряване на заплащането на тази защита. Искам да подчертая, че няма пречка обвиняемият всякога, когато пожелае, да може да си осигури защита. Това е много сериозен проблем, с който предвид предстоящото скорошно обсъждане на бюджета на съдебната власт ще се сблъскаме и може да се превърне в едно от препятствията за ускорено развитие на наказателния процес. Длъжен съм да предупредя и това да се има предвид в хода на дискусията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ралчев, Вие заявихте желание да вземете отношение. Заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ):  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Въпросът наистина е принципен. Когато в един Наказателен кодекс се върви към увеличаване на наказанията и по смисъла на чл. 93, т. 7 се определя кое е тежко престъпление – а знаете, че по този въпрос през последно време се говори твърде много – и когато в същия Наказателен кодекс е определено, че тежко престъпление е онова, за което е предвидено наказание повече от пет години лишаване от свобода, съвсем резонно е адекватното наличие на необходима, тоест задължителна защита – точно със същия аршин, както се казва. От наша гледна точка съображения от фискален характер, от бюджет на съдебната система и пр. не могат да бъдат противопоставяни на правото на защита. Поддържам тезата за задължителна защита, когато наказанието е над пет години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Николова. Вероятно ще защитите Вашето предложение.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми колеги, предложението, което ние сме направили, е задължителното участие на защитник да обхване случаите, когато делото е за престъпление, за което се предвижда доживотен затвор или лишаване от свобода не по-малко от десет години.
Аз влизам в полемика с господин Ралчев, но искам да съобразите и наскоро приетия от нас Закон за правната помощ. Няма кражба, която да не предвижда наказание лишаване от свобода над пет години. Най-банални престъпления по нашия Наказателен кодекс имат твърде висока степен на наказание, което предполага, че огромният брой от извършени деяния ще се нуждаят от задължителна защита. Хубав е принципът на осигуряване на защита на гражданите. Много е добър и нашият Закон за правната помощ, който приехме, но нека да си дадем сметка, че по силата на този текст ние ще назначим на почти 90% от извършителите на престъпления служебен защитник. Това сме имали предвид, като сме поискали да се дефинира по-висока граница за участие на защитника.
Разбира се, другата техника, която може да се приложи, другата политическа воля, която можем да изразим, е промяна на Наказателния кодекс, където да се предефинира понятието “тежко престъпление”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Или да започнем да намаляваме наказанията, предвидени в специалната част, което няма как да стане.
Заповядайте за реплика, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега, Вие много добре си спомняте генезиса на тази норма. Имаше един министър на вътрешните работи, който беше казал: “Смъкнете ми тежкото престъпление на пет години и аз ще унищожа тежката престъпност”. Мисля, че това беше някъде около средата на 90-те години. За съжаление в същия ден се случиха събитията в “Белите брези”.
Къде е аргументът ми? Той е, че задържането под стража е свързано със същия текст. Когато законодателят е приел, че това престъпление е тежко, че за него трябва да предвидим мярката задържане под стража, трябва да дадем възможност на всеки да получи адекватна защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика? Не виждам.
Госпожо Николова, желаете ли дуплика? Не желаете.
Заповядайте за изказване, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председател.
Аз ще говоря от мое име. В “Атака” нямаме единна позиция по този въпрос. Това е въпрос на съвест и правни виждания. Моето становище е, че правото на защита е велико достояние на човечеството и в тази връзка сме против това либерално виждане – да се вдигат годините, от които подсъдимият да има право на защита. Затова моята позиция и това, за което ще гласувам, е правото на защита да бъде за престъпления с наказание над пет години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Колеги, аз подкрепям тезата да запазим този минимум за участието на защитник като задължителна защита – петте години, с допълнителен аргумент: притесненията, че ще утежним бюджета на съдебната система, е проблем, който не би трябвало да обсъждаме тук. Още повече, че преди малко и от други колеги бе споменато, че приехме Закона за правната помощ. Именно този закон предвижда средствата, които ще гарантират правната помощ на българските граждани, които нямат възможност да се защитят. Те ще бъдат отделни от бюджета на съдебната система. Такъв беше и смисълът на Закона за правната помощ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Откъде ще дойдат тези средства?
Яни Янев: Ние не можем да кажем, че всички, които ще имат право на задължителен защита, ще се ползват от правна помощ. Това означава да слагаме знак на равенство, което не е вярно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Заповядайте, господин Чернев.
Павел Чернев (КА): Благодаря, господин председател
Уважаеми колеги, ще изразя второ становище от Парламентарната група на “Атака” – солидаризирам се със становището, че правото на задължителна защита трябва да бъде упражнено за престъпления наказуеми с над 10 години. Обяснявам защо.
Редица престъпления по Наказателния кодекс са от групата на така наречените битови престъпления – взломните кражби, са наказуеми в редица случаи с това. Това ще утежни наказателния процес във времето, ще увреди правата предимно на пострадалите. Предимно!
По този начин получаваме един тежък наказателен процес във вреда на пострадалия и до голяма степен в полза на извършителя и то за сметка на данъкоплатеца. Логиката тук ще бъде доста странна, така че аз застъпвам това становище и ще гласувам за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Чернев.
За първа реплика имате думата, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Само да илюстрирам за народните представители предишното си изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но, репликата е несъгласие, господин Ралчев!
Борислав Ралчев: Несъгласието с предложението на колегите за десетте години се основава на това, че мярката задържане под стража – забележете, се взема тогава, когато обвинението е за тежко умишлено престъпление. Помислете малко по-сериозно по този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всички мислим сериозно, господин Ралчев!
Борислав Ралчев: Тук трябва да насоча вниманието на народното представителство върху характерните моменти, свързани с пеналното право и ценностите, които в крайна сметка са обект на защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Николова, и Вие ли не сте съгласна с господин Чернев? Нека да видим с какво не сте съгласни, а пък той Ви подкрепя.
Елеонора Николова (ОДС): Господин председател, ще се възползвам от техниката на право на реплика, за да уверя народните представители, че 80% от престъпленията, които се разследват в България, са за кражби и че всяка кражба е по някакъв начин квалифицирана – било заради това, че е взломна, било поради това, че е оставено без постоянен надзор и т.н., и т.н., всичките кражби се наказват с от 1 до 10 години. Няма по-банално престъпление от кражбата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, то е класическо.
Господин Шопов има думата за трета реплика.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Доводите, че тук се защитават правата на пострадалия за мен не са съществени, защото знаем всички, че същината на наказателният процес е да накаже извършителя, да накаже подсъдимия, ако за това бъде намерено основание.
В тази връзка, по този начин, с тези доводи се измества всъщност същината. Това е центърът, около който се върти наказателния процес, това е смисълът на наказателния процес. Другите функции на наказателния процес имат странично, вторично, съпътстващо значение. Защитата на правата на подсъдимия също има второстепенно, съпътстващо значение, но генералната превенция, голямото нещо, големият смисъл на наказателния процес е да се накаже подсъдимия. И тук, около тази тема, около този въпрос се върти целият наказателен процес. Пак повтарям – велико достижение на цивилизацията е не друго, а именно защитата на подсъдимия, неговото право на защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Чернев, Вие имате право на дуплика. Няма да се възползвате от него, добре.
Госпожа Манолова, ако желаете, заповядайте за изказване. След това преминаваме към гласуване.
Мая Манолова (КБ): Повечето от нещата, които исках да кажа, вече се казаха, но искам да се присъединя към основните аргументи, които изложи госпожа Николова.
Тук считам, че не трябва да се бърка правото на защита със задължителното участие на защитник в наказателното производство. В случаите, в които обвиняемият не е в състояние да заплати на адвокат, той може да ползва правилата и разпоредбите на Закона за правната помощ. Що се касае до случаите, в които обвиняемият е задържан под стража, искам да кажа, че те са уредени в т. 6 на същия чл. 96, който обсъждаме в момента, тоест задължително е участието на защитник в случаите, в които обвиняемият е задържан под стража.
Ние, приемайки тази разпоредба, няма как да не се съобразим с това, че над 80% от делата, които се гледат в съдилищата в България, наистина са за кражби и че по този начин прекомерно ще се натовари бюджетът на правната помощ. Ако съществува в този вид този текст това ще означава, че всеки, който е обвинен за престъпление, което се наказва за повече от пет години, ще иска безплатна защита, защото ще има право на нея и по този начин ще се натовари прекомерно бюджетът на правната помощ.
Мисля, че е по-резонно с оглед състоянието и на разпоредбите в Наказателния кодекс, и със състоянието на престъпността в България, текстът да е: “задължителна защита в случаите, които предвиждат лишаване от свобода над 10 години”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вие сте за 10 години, добре.
Господин Янаки Стоилов има думата за едно разяснение.
Янаки Стоилов (КБ): Само едно разяснение имам, за да не е останал някой с погрешно впечатление от дискусията. Никой не оспорва правото на защита. Дискусията се води за това дали това наистина да бъде право, което се упражнява по преценка на обвиняемия, или да говорим за задължителна защита, така че нека в тази аргументация това да бъде много ясно.
Другият аргумент вече беше от финансово естество. Той също беше споменат, така че всеки има възможност да определи своята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Милтенов. То е пред вас. Всъщност, той предлага същото – за 10 години.
Гласували 137 народни представители: за 71, против 34, въздържали се  32.
Предложението се приема.
И ще стане: участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато – т. 3 – делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от 10 години или друго по-тежко наказание. Така ли е?
Това е предложението на комисията, само че в т. 3 вместо 5 – стават 10 години. Така е.
В същата насока е и предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, затова няма да го подложа на гласуване.
Уважаеми народни представители, вие имате и друго предложение – т. 6 и 7 на чл. 96 да отпаднат. Поддържате ли това свое второ предложение, след като първото е прието? Поддържате го.
Поставям на гласуване предложението на тези трима народни представители.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Моля ви да гласувате поотделно двете точки на предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, може и поотделно.
Нека да се ориентираме – народните представители предлагат т. 6 да отпадне: когато е направено искане по чл. 64 или обвиняемият е задържан под стража. Това предлагате да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 17, против 112, въздържали се  11.
Това предложение не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова т. 7 да отпадне. Припомням, че т. 7 е – задължителна защита при производство пред Върховния касационен съд. Предлага се да отпадне и това задължително участие на защита, практически на адвокат. Това означава, че по всяко дело пред Върховния касационен съд, ако не се приеме, трябва да има адвокат. Нали така?
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 22, против 100, въздържали се  12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението за чл. 94, както го е предложила комисията, с вече гласуваната промяна на годините по т. 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 123, против 3, въздържали се 8.
Член 94 е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97 – “Отказ на защитника от приетата защита”, който става чл. 95.
По чл. 98 – “Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника”, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 96 със следната редакция:
“Отказ на обвиняемия от защитник и замяна на защитника”
Чл. 96. (1) Обвиняемият може във всеки момент на производството да се откаже от защитник, освен в случаите на чл. 94, ал. 1, т. 1-3 и 6.
(2) Замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия.”
По чл. 99 – “Встъпване на защитника в наказателното производство” има предложение на господин Валентин Милтенов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение на госпожа Татяна Дончева и господин Христо Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 97 със следната редакция:
“Встъпване на защитника в наказателното производство
Чл. 97. (1) Защитникът може да участва в наказателното производство от момента на задържането на лицето или на привличането му в качеството на обвиняем.
(2) Органът на досъдебното производство е длъжен да разясни на обвиняемия, че има право на защитник, и му осигурява възможност незабавно да се свърже с него. Той не може да извършва никакви действия по разследването и други процесуални действия с участието на обвиняемия, докато не изпълни това си задължение.”
По чл. 100 – “Задължения на защитника” комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100, който става чл. 98.
“Права на защитника”
Член 101, ал. 2 – предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 101, който става чл. 99 със следната редакция:
“Права на защитника
Чл. 99. (1) Защитникът има следните права: да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия. Защитникът има право да участва на всички действия по разследването с участие на обвиняемия, като неявяването му не възпрепятства тяхното извършване.
(2) Участието на защитника не е пречка обвиняемият да упражнява лично правата си по чл. 55.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преди да преминем, уважаеми народни представители, към разискване на тези текстове, сме пропуснали може би чл. 94 и чл. 95, които стават съответно чл. 94 става чл. 92, а чл. 95 става чл. 93. Тези текстове не сме ги гласували, затова моля да гласуваме тези текстове по вносител. По тях няма предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Сега започваме разискванията, становищата по чл. 97 – до чл. 99, тоест до края на този раздел.
Имате думата! Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ – “Повереник и особен представител”.
По чл. 102 има предложение от народните представители Христо Величко, Йордан Величков и Петър Манолов – в чл. 102 да се създаде нова алинея, номерирана като ал. 2 със следния текст:
“(2) Повереникът има следните права: да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на упълномощилия го.
Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно 3 и 4.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Яни Янев – в чл. 102, ал. 3, с оглед на предложените допълнения на предишни текстове, се предлага номерация, която е посочена в случая.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 102, който става чл. 100 със следната редакция:
“Повереник
Чл. 100. (1) Частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и гражданският ответник могат да упълномощават повереник.
(2) Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изискват това, съдът, който разглежда делото като първа инстанция, му назначава повереник.
(3) Разпоредбите на чл. 91, 92 и 93 се прилагат съответно и за повереника.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители!
Яни Янев (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Янев оттегля предложението си.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, преди 15 минути завършихме тезата за задължителната защита. Сега ние единодушно ще гласуваме без да разберем всъщност за какво става въпрос и без да можем да направим аналогия с това, което мина, следния текст: “Когато частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец или гражданският ответник представи доказателства, че не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има повереник и интересите на правосъдието изисква това, съдът... му назначава...”. Вие виждате, че категорията тежко престъпление тук не съществува. Нали разбирате, че тук попадат всички тези кражби, на които толкова много се врекохме, че са основата в нашето наказателно правораздаване? Нали тук няма никакво съображение досежно бюджета на съдебната система и всичко останало?
Значи интересите на повереника, тоест на пострадалия, ние противопоставихме по един неравностоен начин на интересите на защитата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И предлагате втора алинея да отпадне!
Борислав Ралчев: Нищо не предлагам!
Аз не оспорвам основателността на един такъв текст, защото за едно наказателно правораздаване е абсолютно задължително участието или правото, или възможността на лицето да получи адекватна професионална защита и този текст е правилният! Но онова, което гласувахме преди 15 минути не държи сметка за основни принципи на правото!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Свършило е вече, господин Ралчев. Не може да се прегласува.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Да се замислим малко.
Янаки Стоилов (КБ): Мисля, че няма основание за смущение. Тези текстове не са напълно симетрични, защото в този случай се изисква наличието едновременно на две условия: едното е, частният обвинител, тъжител и т.н., да не е в състояние да заплати адвокатското възнаграждение и съдът да прецени, че назначаването на такъв защитник е в интерес на правосъдието. Тоест тук преценката е оставена на съда, а тя не е автоматична. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Можеше. Там дори, според мен, ще се отиде по-далеко с гласуването на текста, че пред Върховния касационен съд лицето не може да се яви, ако няма задължително защитник. По този начин се оказва, че ние допълнително финансово натоварваме този, който иска да обжалва пред Върховния касационен съд.
Така че мисля, че този текст не предизвиква някакви смущения и може да бъде убедено гласуван от народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Колега Ралчев, Вие не сте съвсем коректен. Има аналогичен текст в чл. 96, който приехме преди малко, а именно, че участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато обвиняемият не е в състояние да заплати на адвокат, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. Аналогичен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Заповядайте, господин Чернев.
Павел Чернев (КА): Благодаря, господин председател.
Присъединявайки се към казаното от колегите Манолова и Стоилов, отново изтъквам, че правим Наказателно-процесуален кодекс, който да не е само в защита на извършителите на престъпления, а пострадалите от престъпления да имат адекватните инструменти по НПК, с които да защитят своите права. Основна цел на Наказателния закон не е опазване интересите на извършилия престъплението, а опазване на обществените отношения, свързани със собственост, лична неприкосновеност и т.н., и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 6, против 87, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Господин Янев си оттегли предложението.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 100.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Стигнахме до чл. 103 по вносител – “Особен представител”.
По него има направено предложение от Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 103, който става чл. 101 със следната редакция:
“Особен представител
Чл. 101. (1) Когато интересите на малолетния или непълнолетния пострадал и неговия родител, настойник или попечител са противоречиви, съответният орган му назначава особен представител-адвокат.
(2) Особен представител-адвокат се назначава и на пострадалия, когато той е недееспособен или ограничено дееспособен и интересите му противоречат на интересите на неговия настойник или попечител.
(3) Особеният представител участва в наказателното производство като повереник.
(4) Разпоредбите на чл. 91, ал. З и чл. 92 се прилагат съответно и за особения представител.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по този текст. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 101.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
Ще помоля господин Берон да продължи воденето на заседанието.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Част втора – “Доказване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Част втора.
“Глава единадесета – “Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава единадесета.
Член 104 – “Предмет на доказване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 104, който става чл. 102.
Член 105 – “Тежест на доказването”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105, който става чл. 103.
Член 106 – “Доказателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 106, който става чл. 104.
Член 107 – “Доказателствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 107, който става чл. 105.
Член 108 – “Способи на доказване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 108, който става чл. 106.
Чл. 109 – “Събиране и проверка на доказателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109, който става чл. 107.
Чл. 110 – “Действия по разследването и съдебни следствени действия по делегация или в друг район”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 110, който става чл. 108.
Чл. 111 – “Мерки за обезпечаване на доказателства”.
По чл. 111 има предложение на госпожа Дончева и Христо Бисеров – чл. 111 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 111 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате възможност да се изкажете по прочетените няколко доста безспорни членове – от чл. 104 до чл. 111, който се предлага да отпадне. Не виждам желаещи.
Подлагам най-напред на гласуване предложението за отпадане на чл. 111.
Гласували 114 народни представители: за 112, против 1, въздържал се 1.
Член 111 отпада.
Подлагам на гласуване заглавието на Част втора, заглавието на Глава единадесета и текстовете на членове от 102 до 108 по предложението на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Глава дванадесета – Доказателства”.
Народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров предлагат заглавието на Глава дванадесета да се измени така: “Веществени доказателства”.
Комисията подкрепя предложението и предлага заглавието на Глава дванадесета да се измени така: “Глава дванадесета – Веществени доказателства”.
Член 112 със заглавие “Видове доказателства”.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров чл. 112 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов – в чл. 112 към доказателствата би следвало да се добавят “смекчаващи” и “отекчаващи”, защото те не се поглъщат от обвинителни и оправдателни и кореспондират с чл. 109, ал. 3.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 112 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Величков, поддържате ли предложението си?
Йордан Величков (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Предложението е оттеглено.
Моля да гласуваме предложението на комисията чл. 112 да отпадне плюс заглавието на главата.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Член 112 отпада.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 113 е със заглавие “Веществени доказателства”.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 113, който става чл. 109 със следната редакция:
“Видове веществени доказателства
Чл. 109. Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото.”
Член 114 е със заглавие “Описване, фотографиране и прилагане на веществени доказателства към делото”.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
1. В чл. 114, ал. 1 след “фотографират” да се добави “и запечатат”.
2. В чл. 114, ал. 2 след “повредят” да се добави “изменят или подменят”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114, който става чл. 110.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Стоилов.
Господин Величков, оттегляте ли предложението си?
Йордан Величков (независим, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Да, оттегля го.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 113 и чл. 114, които стават чл. 109 и чл. 110.
Гласували 118 народни представители: за 116, против 2, въздържали се няма.
Членове 109 и 110 са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 115 е със заглавие “Пазене на веществените доказателства”.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 115, ал. 1 след “пазят” да се добави изразът “от съответните органи на досъдебното и съдебното производство”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Валентин Милтенов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 115, който става чл. 111 със следната редакция:
“Пазене на веществените доказателства
Чл. 111. (1) Веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство.
(2) Предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора могат да бъдат върнати на правоимащите от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение.
(3) Отказът на прокурора по ал. 2 може да бъде обжалван от правоимащото лице пред съответния първоинстанционен съд. Съдът се произнася по жалбата в тридневен срок от постъпването й еднолично в закрито заседание с определение, което е окончателно.
(4) Предметите, иззети като веществени доказателства, които подлежат на бързо разваляне и не могат да се върнат на правоимащите, от които са отнети, с разрешение на прокурора се предават на съответните учреждения и юридически лица за ползване според предназначението им или се продават и получената сума се внася в търговска банка, обслужваща държавния бюджет.
(5) Наркотичните вещества, прекурсорите и растенията, съдържащи наркотични вещества, могат да бъдат унищожени преди приключване на наказателното производство по реда и при условията на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този случай до приключване на производството се пазят само иззетите представителни проби.”
Член 116 е със заглавие “Разпореждане с веществени доказателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 116, който става чл. 112.
Член 117 е със заглавие “Спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117, който става чл. 113.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви.
Оттегляте ли предложението си, господин Величков?
Йордан Величков (независим, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Оттегля се.
По прочетените членове няма никакъв спор. Има ли някакъв коментар? Не виждам желаещи да коментират.
Моля, гласувайте чл. 115, чл. 116 и чл. 117, които стават чл. 111, чл. 112 и чл. 113.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Глава дванадесета е приета.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Глава тринадесета – Доказателствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава тринадесета.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Член 118 е със заглавие “Видове доказателствени средства”.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 118 е целесъобразно да се разшифроват съответните видове доказателствени средства в самостоятелни алинеи 2, 3 и 4.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като то има характер на препоръка.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118, който става чл. 114.
“Раздел ІІ – Гласни доказателствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
Член 119 е със заглавие “Обяснения на обвиняемия”.
Има предложение на Мая Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на Татяна Дончева и Христо Бисеров, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 119, който става чл. 115 със следната редакция:
“Обяснения на обвиняемия
Чл. 115. (1) Обвиняемият дава обясненията си устно и непосредствено пред съответния орган. Обясненията се дават в присъствието на защитник, когато обвиняемият поиска това. Искането се вписва в протокола и защитникът се призовава за разпита.
(2) Обвиняемият не може да бъде разпитван по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина.
(3) Обвиняемият може да дава обяснение във всеки момент на разследването и на съдебното следствие.
(4) Обвиняемият има право да откаже да дава обяснения.”
Член 120 е със заглавие “Доказателствена сила на самопризнанието на обвиняемия”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120, който става чл. 116.
Член 121 е със заглавие “Показания на свидетеля”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121, който става чл. 117.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Стоилов.
Предложението на господин Величков и още двама народни представители всъщност не се гласува, тъй като е препоръка, а не е формулиран текст.
Изказвания по прочетените членове на Глава тринадесета има ли? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте от чл. 118 до чл. 121, които стават съответно чл. 114-117 плюс заглавията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, в “Обяснения на обвиняемия” пише: “Обясненията се дават в присъствието на защитник, когато обвиняемият поиска това”. Когато говорехме за права на обвиняемия, формулировката беше: “Обвиняемият има право защитникът да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това”.
Важна е формата. Едната форма е ако искаш, а другата – ако се откажеш. Това беше един от проблемите, които най-сериозно и продължително обсъждахме в комисията. Изненадан съм, че във втория текст е останала тази формулировка. Дебатът беше много продължителен и си има съдържателно значение. Едно е да се отрази в надлежния протокол изричният отказ... (Реплики.)
Ще поиска във всички случаи, но каква е разликата? В случая трябва да бъде направено искането, ето го текста: “когато обвиняемият поиска това”, а в текста “Права на обвиняемия” имаме задължение и за изричен отказ. Разликата е от небето до земята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Съжалявам, че пропуснахте момента на гласуването.
Борислав Ралчев: Аз също съжалявам и с оглед на това ще искам прегласуване на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Дайте точен текст, който желаете да бъде прегласуван.
Борислав Ралчев: Формулировката трябва да бъде идентична с тази, която е в чл. 55, който е приет отдавна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това не е много редакционна поправка.
Борислав Ралчев: Това си е същностно право и е от изключително значение.
Затова Ви моля, съжалявам, че така на прима виста ще дам може би неточна трактовка: “Обясненията се дават в присъствието на защитник, освен когато обвиняемият изрично се откаже от това”. Това е в чл. 115, ал. 1.
Частта от изречението “когато обвиняемият поиска това” се заменя с “освен когато изрично се откаже от това право”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Стоилов, тази поправка ми се вижда доста по същество.
Ако обичате, да дадете малко пояснение.
Янаки Стоилов (КБ): Господин Ралчев е забелязал наличието на тази разлика. Това е така, но тя се получава, защото имаше много оживена дискусия по чл. 55 за правата на обвиняемия и тогава в комисията, ако използваме израза, някои се оказаха по-големи католици от Папата, защото текстът беше ревизиран спрямо текста на вносителя. По вносителя се казва, че по искане на обвиняемия защитникът му присъства на действията по разследването. Това беше принципът – ако обвиняемият поиска и тези текстове следват нататък логиката, че във всяко едно действие на предварителното производство, когато обвиняемият желае, може да участва защитникът. Но в комисията се прие една друга формулировка в основния текст, за която господин Ралчев каза, че по принцип защитникът винаги участва, но обвиняемият може да се откаже защитникът му да не участва в определени действия.
Нов чл. 115 се е движил в първоначалната логика, която съответства по вносителя и затова тук наистина има разминаване на принципа по отношение на някои от конкретните действия, само че тук вече е въпрос на избор какво ще се приеме, защото е явно, че не става дума за редакционна поправка, а за промяна в инициативата дали обвиняемият винаги ще иска присъствието на защитника или той винаги ще трябва да се отказва при определени...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, с ваше съгласие да насилим малко правилника и да унифицираме положението в едната и в другите части на закона, защото иначе се получава разминаване.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Не, иначе няма проблем в това разминаване. Наистина има промяна в правилото, но няма разминаване, защото в чл. 55 е общият текст за правата на обвиняемия, а всички други текстове са специални. Специалният текст може да се отклонява от общия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: За този израз става въпрос.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Затова казвам, че преценката е по същество, тя не е само на езикова симетрия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Димитров, внесете малко светлина в този казус.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Става въпрос наистина за редакция, макар че тя звучи доста остро. Вярно е това, което господин Стоилов изтъква, че това е съотношението между общия и специалния текст, а също така абсолютно очевидно е за всеки юрист, че това е конструкцията, която е най-близо до общата и ако бихме могли да допуснем отклонения от този принцип, бихме могли теоретически да го обсъждаме другаде, но не и в тази специална хипотеза.
В известен смисъл би било абсурдно, ако си позволим да допуснем в текста на закона две тези, които по същество си противоречат, защото, пак повтарям, това са отношения специален –общ текст. В случая сме изправени пред хипотезата, която е най-близко до общата, но другаде бихме могли да го допуснем. А щом не сме го допуснали другаде, вече действа аргументът за по-силното основание. При това положение мисля, че следва да приемем, че наистина се касае за една в крайна сметка редакционна грешка, принципът в чл. 55 е вече приет. Следователно не ни остава нищо друго, освен да възприемем редакцията на господин Ралчев, толкова повече, че фактически в практиката това, което означава настоящият случай, е, че там, където не е задължителна защитата, обвиняемият ще трябва да каже: е, аз не мога да си намеря защитник или не искам, но по тази причина съм готов да бъда изслушан сам. Съществената разлика е по-скоро в правните принципи, отколкото в някакви драматични практически последици, затова мисля, че може да мине към категорията редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Чернев.
Павел Чернев (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Съотношението общ към специален закон е така, но нека практически да разгледаме ситуацията, в която се касае за даване на обяснения на обвиняемия. В тази ситуация цененето на тези обяснения по-нататък като доказателства по делото лежи върху кого – чак върху съда. Едва на съдебна фаза едни обяснения, дадени в опорочен вид, а именно без присъствието на защитник, когато това е задължително, ще бъдат отхвърлени и ще има отново протакане на процеса.
По-скоро би трябвало редакционно да се съобрази общата със специалната разпоредба, за да има пълна яснота в закона, все пак това е наказателен закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Чернев.
Заповядайте, госпожо Караиванова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че текстът на чл. 115 е коректно даден. И действително, освен за общ и специален текст, в чл. 55 е посочено какви права има обвиняемият, когато има защитник, когато вече той се е упълномощил и защитата е задължителна и е назначена, той има право да иска защитникът да участва освен при разпитите, и в други действия с негово участие, каквито са например разпознаването или следственият експеримент, или изрично трябва да откаже това, за да не го призовават.
А тук, в чл. 115, става въпрос за разпита. При първоначалния разпит той още няма защитник, той може да каже “Искам защитник” и съответният орган е длъжен да отбележи това в протокола и да не извършва този разпит, докато не се назначи защитник. Но той може да каже “Аз не желая защитник”. Ако обърнем текста така, че да съответства на чл. 55, ще направим фактически задължителна защитата при разпита.
Мисля, че текстът тук е коректно приет и той действително е съотношение на специален към общ текст по отношение на правата и би трябвало да остане в тази си редакция, в която го е предложила комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря за това пояснение.
Това ни облекчава да не влизаме в по-нататъшни усложнения.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, аз предлагам да гласуваме текста, тъй като може да се иска прегласуване, както се и направи. Ако той се приеме, дискусията по-нататък става излишна, при прегласуването. Ако не се приеме, тогава вече да се подлага на гласуване другата редакция, защото ние сега влизаме в една несъществуваща процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Тоест Вие сега искате да се потвърди първоначалният вариант?
Янаки Стоилов: Ние формално нищо друго не можем да направим. Ако не се приеме текстът при прегласуването, тогава вече можем да гласуваме някакви новопредложени текстове било при прередакция, било по същество. (Реплики на народния представител Борислав  Ралчев).
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Ралчев, след процедура не можем да продължим дискусията. Трябва да уважим процедурното искане.
Борислав Ралчев (НДСВ): Разбира се.
Господин председател, благодаря.
Уважаеми колеги, моето скромно мнение е, че въобще не става въпрос за отношение на специален към общ текст, а става въпрос за извършване в определена фаза на едно процесуално действие. Така че, когато ясно и точно имаме един принцип, пак повтарям, в работната група и в заседанието на комисията на този текст се отдели достатъчно време и записът в чл. 115 е некоректен. От моя страна, аз, разбира се, приемам съответната вина, че не сме реагирали по съответния начин в съответното време. Но не можем в правата на обвиняемия да имаш право, което е посочено, и което, забележете, има същностна характеристика. Едно е еди-кой си в цялата му характеристика - на престъплението, на субекта, на образованието, на правата му, на страха му, когато е задържан, да поиска, а друго е да се откаже. Разликата е от небето до земята. Ако ние приемем по този начин текста, опорочаваме въобще правото на защита.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Ралчев.
Вие искате прегласуване, давам Ви прегласуване.
Моля да прегласуваме ал. 1 на чл. 115, тъй като това е искането.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място):  С каква редакция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Гласуваме същия текст, ал. 1 на чл. 115, със същата редакция. Ако тя не се приеме, тогава ще внасяме поправки.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 68, против 47, въздържали се  5.
Членът се приема в този вид. (Реплики на народния представител Борислав Ралчев.)
Повече прегласувания не може да има, тъй като едно беше направено. Съжалявам много.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Ние сега правим искане за прегласуване. Това са различни процесуални действия.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, беше минала цялата глава. Достатъчно толерантно ние се върнахме дори един текст по-назад, тъй като се повдигна въпросът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Преди половин час пропуснахме да обсъдим този случай.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Сега бяхме в хипотеза на това гласуване.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Сега вече сме в хипотезата на следващите текстове. (Реплики на народния представител Борислав Ралчев.)
Мисля, че можем да преминем по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Внимавайте в текстовете, когато вървят.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Достатъчно коректно проведохме дискусията. Ако предложението беше се приело, тук дори щяхме да го гласуваме отново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Ако се върна отново, тук наистина ще наруша правилника. Съжалявам.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Тук имаме едно самостоятелно гласуване. Всяко самостоятелно гласуване е възможно да бъде прегласувано. Иначе Вие нямаше да го подложите на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Всичко вече свърши, господин Ралчев, съжалявам. (Шум и реплики.)
Минаваме към по-нататъшните текстове.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Ние сме гласували до чл. 121, който става чл. 117.
Сега сме на чл. 122 – “Лица, които не могат да бъдат свидетели”. Аз го прочетох.
Има предложение на госпожа Манолова, което е оттеглено.
Има предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 122, който става чл. 118, със следната редакция:
“Лица, които не могат да бъдат свидетели
Чл. 118.  (1) Не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен:
1. обвиняемият, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда;
2. пострадалият, частният обвинител, гражданският ищец, гражданският ответник;
3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи или на Военната полиция, присъствали при извършване на оглед и свързаните с него претърсване и изземване.
(2) Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
(3) Не могат да бъдат свидетели и лицата, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото, или да дават достоверни показания за тях.”
По чл. 123 “Лица, които могат да откажат да свидетелстват” има предложение на госпожа Манолова.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение на госпожа Дончева и господин Бисеров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 123, който става чл. 119 със следната редакция:
“Лица, които могат да откажат да свидетелстват
Чл. 119. Съпругът, възходящите, низходящите, братята и сестрите на обвиняемия и лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, могат да откажат да свидетелстват.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, нека да гласуваме прочетеното дотук. (Реплики на народния представител Борислав Ралчев.)
Заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ):  Съжалявам, но след като работим на галоп, нека да спазваме процедурата – текст по текст, предложение по предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Така и правим.
Борислав Ралчев: Не правим така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Заповядайте, господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Господин председател, предлагам да гласуваме отмяна на гласуванията по чл. 115. Моля да отменим гласуването по чл. 115. Правим сериозна грешка. Не може заради процедурите и бързината да правим грешки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Не се ядосвайте, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Как да не се ядосвам, като това е целият Наказателно-процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре, а защо тогава заместник-министър Караиванова е на противоположното мнение?
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Това си е нейна работа.
Христо Бисеров (ДПС): Господин председател, моля да подложите на гласуване предложението ми да отменим гласуването по чл. 115.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре.
Христо Бисеров: Добре би било да дадем възможност този текст да се върне в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Явно, че текстът е спорен. Добре.
Христо Бисеров: Нека да го върнем в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре, връщаме текста в комисията, господин Ралчев, ако се съгласи залата.
Ставаше въпрос само за ал. 1 на чл. 115? (Реплики на народния представител Борислав Ралчев.)
Не ми се карайте, господин Ралчев.
Колеги, моля да гласуваме за отмяна на гласуването по чл. 115 и връщането му в комисията за доработване.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 101, против 44, въздържали се  5.
Текстът на чл. 115 е върнат за доработка в комисията, господин Ралчев.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Не искам да правя коментар по тази тема, защото мисля, че така трудно ще реформираме наказателния процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Текстовете на чл. 118 и чл. 119 бяха прочетени от господин Стоилов.
Имате думата за коментари. Не виждам желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 3, въздържали се няма.
Членове 118 и 119 са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 124 на вносителя е с наименование “Задължение на свидетеля”.
Има предложение на госпожа Мая Манолова, което е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 124, който става чл. 120 със следната редакция:
“Задължение на свидетеля
Чл. 120. (1) Свидетелят е длъжен: да се яви пред съответния орган, когато бъде призован; да изложи всичко, което знае по делото, и да отговаря на поставените му въпроси, както и да остане на разположение на органа, който го е призовал, докато това е необходимо.
(2) Свидетел, който не може да се яви поради болест или инвалидност, може да бъде разпитан там, където се намира.
(3) Свидетел, който не се яви на определеното място и време да даде показания, се наказва с глоба до сто лева и се довежда принудително за разпит по реда на чл. 71. Ако свидетелят посочи уважителни причини за неявяването си, глобата и принудителното довеждане се отменят.
(4) Свидетел, който извън случаите по чл. 119 и чл. 121 откажа да свидетелства, се наказва с глоба до петстотин лева.”
Член 125 е с наименование “Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен да дава показания”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 125, който става чл. 121 със следната редакция:
“Обстоятелства, по които свидетелят не е длъжен
да дава показания
Чл. 121. (1) Свидетелят не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което той се намира във фактическо съжителство.
                (2) Свидетелят не може да бъде разпитван относно обстоятелствата, които са му били поверени като защитник или повереник.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате думата по новите текстове на чл. 120 и чл. 121. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези два текста.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 126 е с наименование “Права на свидетели”.
Предложение на Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – в чл. 126 се създава нова ал. 2, както следва:
“(2) Свидетелят има право да се консултира с адвокат, ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 125 от НПК. При направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 126, който става чл. 122 със следната редакция:
“Права на свидетеля
Чл. 122. Свидетелят има следните права: да си служи с бележки за цифри, дати и други, които се намират у него и се отнасят до неговите показания; да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил, както и да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Димитров, поддържате ли предложението си?
Заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Практическият смисъл на този текст е следният – ако едно лице в качеството си на свидетел има гарантираното право да избегне собственото си поставяне в положение на застрашен от уличаване или набедяване, или изобщо да се постави в неблагоприятна правна ситуация, благодарение на своите показания и това право вече му е гарантирано, то оттам нататък неговото право да се консултира с адвокат, за да прецени дали да говори по темата или не, е нещо, което следва само по себе си. Без тази възможност да получи квалифициран правен съвет в момент, в който трябва да направи този драматичен избор, свидетелят все едно че няма правото по предходния текст. Ето защо смятаме, че е въпрос на здрав разум, след като сме приели това, че свидетелят не следва да бъде поставен в положението да се отличава сам, той да може да се консултира с човека, който знае ли прави ли той това или не го прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Димитров.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Това предложение го отхвърлихме не защото няма възможност свидетелят да се консултира. Той получава призовка за това, че е свидетел. Ако наистина има опасение, че ако чрез своите показания може да се уличи в извършване на престъпление, нека да се консултира с когото желае преди да отиде и да даде своите показания. Но ако той ще трябва да направи в качеството си на свидетел това едва когато отиде при органа по разследването и реши, че е по-добре тогава да се консултира, тогава трябва да се отложат тези действия и да бъдат насрочени за друго време. Една от основните цели на тази промяна е да ускорим процеса. Ние дадохме в някои случаи много съкратени срокове за провеждане на предварителното производство. И това беше основанието да не се подкрепи предложението, което е направил господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Има думата господин Чернев.
ПЕТЪР ЧЕРНЕВ (КА): Благодаря, господин председател.
Такова право на свидетеля е визирано в досегашния НПК – чл. 97, ал. 7, който препраща към общите разпоредбите за разпит на обвиняемия – чл. 87, ал. 1, чл. 88, ал. 4 и 5, и чл. 90. Тоест такова право досега съществуваше за свидетеля. Защо да го лишаваме сега? В крайна сметка това кореспондира и с едно основно конституционно право, че никой не може да свидетелства против себе си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Чернев.
Заповядайте, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Въпросът е изключително сериозен, уважаеми колеги, и той има своята история. Ако отворим текста на чл. 97, на който колегата се позова, в редакцията от 1999 г. той има звучене, каквото сега се предлага. Но в редакцията от 1999 г. точно беше отнета възможността на свидетеля да ползва правата, тоест да има право на съответна защита и предварително. Тогава ще бъде избегнато опасението, което господин председателят на комисията изложи пред вас – той да се консултира предварително. Защото осъществяването на процесуалните права основно се извършват там и тогава - на досъдебното производство или оттам нататък. В този смисъл има много разум в това, което е предложено като права на свидетеля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Ралчев.
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Безспорно проблемът е правен, той е на специалистите, но като на евентуални потърпевши, потенциални всички тук, да ви обърна внимание върху факта, че много често, когато ви викат в качеството на свидетели, въобще дори не знаете по какъв повод ви викат и какъв е характерът на това привикване. Съвсем естествено е свидетелят да има възможността да ползва адвокатски услуги точно в този процес.
Ако желаете, за да внеса един по-весел елемент, да ви припомня 1946 г.. Понеже моята специалност е “История на журналистиката”, съм запазил едни много очарователни повиквателни точно в такъв смисъл и характер, на които пише: “Явете се за справка.” Върху тях с голям лилав печат – “Носете си одеяло”. Да не се връщаме чак тогава, да приемем това, което предлага господин Филип Димитров. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Дилов като бивш общинар явно тренира за клиент на правосъдието. (Весело оживление.)
Аз смятам, че дискусията е на път да завърши горе-долу.
Ако няма други желаещи да се изкажат, да гласуваме предложението на господин Филип Димитров, госпожа Елеонора Николова и госпожа Ася Михайлова.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 48, против 46, въздържали се 10.
Не се приема предложението.
Някой иска ли прегласуване?
Господин Димитров, заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Господин председател, моля да подложите текста на прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, прегласуване.
Гласували 129 народни представители: за 72, против 48, въздържали се 9.
Приема се предложението на господин Филип Димитров и на двете дами.
Господин Стоилов, стават две алинеи и сега гласуваме прочетения текст на комисията, който става ал. 2. Тъй като господин Димитров и двете народни представителки са дали предложението като ал. 2, значи предложението на комисията става ал. 1.
Моля, гласувайте за него.
Гласували 122 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 25.
Целият чл. 122 се приема с две алинеи.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Член 127 – “Защита на свидетеля”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 127, който става чл. 123 със следната редакция:
“Защита на свидетеля
Чл. 123. (1) Прокурорът, съдията-докладчик или съдът по искане на свидетеля или с неговото съгласие вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения.
(2) Защитата на свидетеля е временна и се осъществява чрез:
1. осигуряване на лична физическа охрана от органите на Министерството на вътрешните работи;
2. запазване в тайна на неговата самоличност.
(3) Лична физическа охрана може да се осигури и по отношение на възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които свидетелят се намира в особено близки отношения, с тяхно съгласие или със съгласие на законните им представители.
(4) В акта на съответния орган за осигуряване защита на свидетеля се посочва:
1. органът, който  го издава;
2. датата, часът и мястото на издаване;
3. обстоятелствата, които налагат осигуряването на защита;
4. видът на взетата мярка;
5. данните за самоличността на лицето, чиято защита се осигурява;
6. идентификационният номер, който се дава на лицето, чиято самоличност се запазва в тайна;
7. подписите на органа и на лицето.
(5) Непосредствен достъп до защитения свидетел имат съответните органи на досъдебното производство и  съдът, а защитникът и повереникът – ако свидетелят е посочен от тях.
(6) Мерките за защита по ал. 2 се отменят по молба на лицето, по отношение на което са взети, или при отпадане на необходимостта от прилагането им с акт на органа по ал. 1.
(7) За опазване на живота, здравето или имуществото на лицата по ал. 1, които са дали писмено съгласие за това, могат да се използват и специални разузнавателни средства.
(8) В срок до тридесет дни от вземането на мярка по ал. 2 прокурорът или съдията-докладчик може да предложи включването на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, в програмата за защита при условията и по реда на Закона за защита на лица, защитени във връзка с наказателното производство.”
Член 128 - “Доказателствена сила на показанията на свидетеля с тайна самоличност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128, който става чл. 124.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
За тези два члена има ли някакви съображения? Не виждам.
Моля, гласувайте членове 127 и 128, които стават чл. 123 и чл. 124.
Гласували 111 народни представители: за 108, против 3, въздържали се няма.
Членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Раздел ІІІ – Веществени доказателствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Член 129 – “Изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства”.
Има предложение на Татяна Дончева и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129, който става чл. 125.
Член 130 – “Лица, които изготвят веществени доказателствени средства”.
Има предложение на Трифон Митев.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има предложение на Татяна Дончева и Христо Бисеров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 130, който става чл. 126.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Дотук, господин Стоилов.
Дотук всичко е подкрепено от комисията и моля да бъде коментирано – от заглавието на Раздел ІІІ – “Веществени доказателствени средства” до чл. 130 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието, Раздел ІІІ и членове 129 и 130, които стават чл. 125 и чл. 126.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 3, въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Веществени доказателствени средства, изготвяни при използване на специални разузнавателни средства”.
По този член има предложение на Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова:
В чл. 131, ал. 1 да се добави “справки”. Нека да не чета текста, който е същият, както е на вносителя.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
1. В чл. 131, ал. 3 следва изчерпателно да се изброят престъпленията, при разследването на които може да бъде разрешено използването на специални разузнавателни средства. Наличието на определение в чл. 93 от Наказателния кодекс за “тежко престъпление” също е недостатъчно, понеже в различно време, по различни причини списъкът на тези престъпления може да бъде увеличаван или намаляван, което автоматически довежда и до изменения в Закона за специалните разузнавателни средства.
2. В чл. 131, ал. 3 в последното изречение изразът “ако необходимите данни” да се замени с “ако необходимите доказателствени средства”, защото става въпрос не за събиране на данни, а за събиране на доказателства и документиране на извършено престъпление.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено от комисията.
Комисията  предлага чл. 131 да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Тук е малко сложно – чл. 131 не се предлага да отпадне съвършено, а просто да се премести на систематичното му място, но към него има и неподкрепени предложения, които съм длъжен да предложа за гласуване.
Господин Димитров изчезна, от вносителите няма кой да оттегли предложението, така че трябва да го гласуваме. Гласуваме предложението на Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 11, против 101, въздържали се  няма.
Предложението не се приема.
Господата Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов също не са тук, за да си оттеглят предложението, затова ще трябва да гласуваме и него.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за няма, против 104, въздържали се  10.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на комисията чл. 131 да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се  няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Искане за използване на специални разузнавателни средства”.
По този член има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 132, ал. 1 би следвало да се посочи рангът на съда – окръжен или апелативен, защото районният съд е изключен.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 132 да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли някакъв коментар по така прочетения текст? Няма.
Господата, които предлагат изменението, отсъстват, така че трябва да предложа да гласуваме неподкрепеното от комисията, предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 8, против 92, въздържали се  14.
Предложението не се приема.
Предложението на комисията е чл. 132 да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се  няма.
Тук ми направиха забележка, че първо се гласува отпадането, но всъщност тук нямаме истинско отпадане на този член, а просто се прехвърля на друго систематично място.
Продължете, господин Стоилов.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, аз ще прочета текстовете до края на раздела, тъй като после общо може да се гласува прехвърлянето им в друга част като се гласуват само предложенията на народните представители.
Член 133 е: “Разрешение за използване на специални разузнавателни средства”.
Има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
В чл. 133 е целесъобразно да се добави нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Органите на досъдебното производство връчват препис от разпореждането на ръководителя на съответната дирекция на Министерството на вътрешните работи, използваща специални разузнавателни средства”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 133 да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
Член 134: “Ред и срок за прилагане на специални разузнавателни средства за нуждите на наказателното производство”.
Предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
Член 134, ал. 3 да придобие следната редакция:
“(3) По изключение след отчет и доказана необходимост, срокът по ал. 2 може да бъде продължаван по реда на чл. 133 до два пъти с по два месеца”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 134 да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
Член 135 е: “Изготвяне на веществените доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства”.
Предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага чл. 135 тук да отпадне и да се прехвърли в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
Член 136: “Доказателствена сила на данните, получени при използване на специалните разузнавателни средства”.
Комисията предлага чл. 136 тук да отпадне, тъй като систематично е поставен в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Тук имаме фактически две неподкрепени предложения, които гласуваме по ред.
Първо – неподкрепеното предложение на господин Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов за чл. 132.
Моля, гласувайте, ако няма някакво желание за обсъждане. Не виждам такова.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 20, против 74, въздържали се  9.
Предложението не се приема.
Второто предложение е пак на същите господа по чл. 133. Ако няма кой да го коментира, моля гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 25, против 73, въздържали се  4.
Това предложение не се приема.
Сега гласуваме членове 132, 133, 134, 135 и 136 – не да отпаднат, а да бъдат преместени на друго систематично място – в Раздел VІІІ на Глава четиринадесета. По това преместване фактически нямаше коментар, така че го подлагам на гласуване.
Моля, гласувайте членове от 132 до 136.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се  няма.
Преминаваме към Раздел ІV.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Раздел ІV – Писмени доказателствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV.
Член 137 е със заглавие: “Същност на писмените доказателствени средства”.
Има предложение на народните представители Татяна Дончева и Христо Бисеров, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 137, който става чл. 127 със следната редакция:
“Видове писмени доказателствени средства
Чл. 127. Писмени доказателствени средства са протоколите за действията по разследване, съдебните следствени и другите процесуални действия, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства и други документи.”
Член 138 е със заглавие: “Съставяне на протокол за действия по разследването и други процесуални действия”.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 138, който става чл. 128 със следната редакция:
“Съставяне на протокол
Чл. 128. За всяко действие по разследване и съдебно- следствено действие се съставя протокол на мястото, където то е извършено.”
Член 139 е със заглавие: “Съдържание на протокола”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139, който става чл. 129.
Член 140 е със заглавие: “Поправки, изменения и допълнения в протокола”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140, който става чл. 130.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 141, който става чл. 131 със следната редакция:
“Протоколите като доказателствено средство
Чл. 131. Протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните доказателства.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 142, който става чл. 132 със следната редакция:
“Протокол за изготвяне на веществени
доказателствени средства
Чл. 132.  (1) Изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста – технически помощник.
(2) Изготвянето на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, се отразява в протокол, подписан от ръководителя на службата, изготвила вещественото доказателствено средство, в който се посочват:
1. времето и мястото на прилагане на специалното разузнавателно средство и изготвянето на съответните веществени доказателствени средства;
2. самоличността на контролираното лице;
3. използваните оперативни способи и технически средства;
4. текстово възпроизвеждане на съдържанието на вещественото доказателствено средство.
(3) Към протокола по ал. 2 се прилагат искането за използване на специалното разузнавателно средство, писменото съгласие на лицата по чл. 123, ал. 8, разрешението за използването му и разпореждането на министъра на вътрешните работи или на упълномощен от него заместник-министър на вътрешните работи по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.
(4) Неразделна част от протокола по ал. 2 са веществените доказателствени средства, които се прилагат към делото.”
Член 143 е със заглавие: “Снабдяване с документи”.
Има предложение на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 143, който става чл. 133 със следната редакция:
“Снабдяване с документи
Чл. 133.  (1) По искане на заинтересованото лице съдът или органът на досъдебното производство му издава удостоверение, по силата на което държавните и общинските органи, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да го снабдят с необходимите документи в рамките на тяхната компетентност.
(2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 без уважителни причини, на съответното длъжностно лице се налага глоба от 100 до 1000 лв.”
Член 144 е със заглавие: “Документ на чужд език”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 144, който става чл. 134.
Член 145 е със заглавие: “Хартиен носител на компютърни информационни данни”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 145, който става чл. 135.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Стоилов.
Тук няма някакви особени конфликти и предложения, които не са приети.
Моля, коментирайте Раздел ІV – “Писмени доказателствени средства”. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте целия Раздел ІV, така както беше прочетен от господин Стоилов.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се  няма.
Разделът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Глава четиринадесета – Способи на доказване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава четиринадесета.
“Раздел І – Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.
Член 146 е със заглавие: “Видове способи на доказване”.
Има предложение на народния представител Трифон Митев – в чл. 146 ал. 2 да отпадне изцяло.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 146, който става чл. 136 със следната редакция:
“Видове способи на доказване
Чл. 136.  (1) Способи на доказване в наказателното производство са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване на лица и предмети и специални разузнавателни средства.
(2) При прилагане на способите по ал. 1 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
Член 147 е със заглавие: “Поемни лица”.
Има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов – в чл. 147, ал. 5 след “… правата им по ал. 4” да се добави “и осигурява възможност да присъстват непосредствено при осъществяване на действията по ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147, който става чл. 137.
Искам само да разясня, че този институт на поемните лица създава понякога доста големи затруднения и практически трудно се изпълнява. Ще посоча само един пример – ако едни лица са хванати в гората да извършват някакви действия, които попадат в обсега на Наказателния кодекс, трудно е съответните органи да направят изземване на инструменти, на оръжие и пр. Налага се понякога тези действия да бъдат извършени на друго място, което всъщност подменя реалния им смисъл и така се оказва за необходимо едва ли не органите на полицията да си ангажират охранителни фирми, на които да плащат, за да си осигурят поемни лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, гласувайте предложението на народния представител Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 12, против 76, въздържали се  24.
Предложението не се подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 3, против 85, въздържали се  19.
Не се приема и това предложение.
Моля, гласувайте текста на вносителя за заглавията и текстовете на чл. 146 и 147, които стават чл. 136 и 137.
Гласували 113 народни представители: за 112, против 1, въздържали се няма.
Заглавията и текстовете на чл. 146 и 147, които стават чл. 136 и 137, са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Раздел ІІ – “Разпит”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
По чл. 148 – “Разпит на обвиняемия”, има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
“В чл. 148 да се създаде нова ал. 6 със следното съдържание:
“Защитникът и повереникът имат право да задават въпроси на обвиняемия с разрешение на разследващия орган”.
Алинеи 6 и 7 стават съответно ал. 7 и ал. 8.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148, който става чл. 138.
По чл. 149 – “Разпит на свидетел”, има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
“В чл. 149 да се създаде нова ал. 7 със следното съдържание:
“(7) Защитникът на обвиняемия и повереникът на пострадалия от престъплението имат право да задават въпроси на свидетеля с разрешение на разследващия орган.”
Алинея 7 става ал. 8.”
Става дума за едно и също предложение, отнесено към разпита на обвиняемия и свидетеля.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149, който става чл. 139.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Господин Манолов, Вие сте един от тримата вносители. По първото предложение за чл. 148 поддържате ли предложението? Поддържате го.
Ако няма желаещи да го коментират, подлагам на гласуване предложението на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов – в чл. 148 да се създаде нова ал. 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 5, против 86, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Когато съм пред съдията, как няма да задавам въпроси на подсъдимия?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има още едно предложение на същите господа – в чл. 149 да се създаде нова ал. 7, а ал. 7 да стане ал. 8. Предложението не е подкрепено от комисията.
Поддържате ли го, господин Манолов? Поддържате го.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 102 народни представители: за 5, против 86, въздържали се 11.
И това предложение не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за чл. 148, който става чл. 138, и за чл. 149, който става чл. 139.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 2, въздържал се 1.
И двата члена са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По чл. 150 – “Разпит на пострадалия”, има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов:
“В чл. 150 да се създаде нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) При разпита може да присъства адвокат, който има право да задава въпроси с разрешение на разследващия орган”.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага чл. 150 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: При положение, че тук се предлага пълното отпадане на този член, а не преместването му, ще гласуваме първо това.
Ако няма желаещи да се изкажат, гласуваме предложението на комисията за отпадането на чл. 150.
Моля, гласувайте това предложение. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Господин Ралчев, защо не “издялкате” тези неща в комисията?
Гласували 97 народни представители: за 84, против 8, въздържали се 5.
Член 150 отпада. Предложението на тримата народни представители няма да бъде гласувано, тъй като такъв член вече няма.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Преминаваме към чл. 151 – “Разпит на малолетен и непълнолетен свидетел”. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151, който става чл. 140.
По чл. 152 – “Разпит на свидетел с тайна самоличност”, комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 152, който става чл. 141 със следната редакция:
“Разпит на свидетел с тайна самоличност
Чл. 141. (1) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват свидетеля с тайна самоличност и вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция.
(2) Преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство – на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля.
(3) По реда на ал. 1 и 2 се извършва разпит на служител под прикритие, както и на лицата, по отношение на които е взета мярка за защита по чл. 6, ал. 1, т. 3, 4 и 5 на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство.”
По чл. 153 – “Разпит с преводач и тълковник”, комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153, който става чл. 142.
По чл. 154 – “Очна ставка”, комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154, който става чл. 143.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Тук няма някакви конфликти. Има ли някой желаещ да коментира прочетените текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 151-154, които стават чл. 140-143.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Раздел ІІІ – “Експертиза”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІІ.
Член 155 – “Случаи, в които се назначава експертиза”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 155, който става чл. 144.
По чл. 156 – “Съдържание на акта за назначаване на експертиза”, има предложение на Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов. Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 156, който става чл. 145.
Последният текст, който ще докладвам, е “Вземане на образци за сравнително изследване” – чл. 157, по който има предложение на народните представители Христо Величков, Йордан Величков и Петър Манолов.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 157, който става чл. 146 със следната редакция:
“Вземане на образци за сравнително изследване
Чл. 146. (1) Органът, който назначава експертизата, може да изисква от обвиняемия образци за сравнително изследване, когато не е възможно да се набавят по друг начин.
(2) Алинея 1 се прилага и спрямо свидетелите, когато е необходимо да се провери дали те са оставили следи на местопрестъплението или върху веществените доказателства.
(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително с разрешение на съответния първоинстанционен съд.
(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, вземането на образците се извършва от лекар по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицето.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Стоилов.
В така прочетения текст има едно неподкрепено предложение.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Само поставям въпроса дали да не бъде от лице с медицинска правоспособност, защото кръвта по-често се взeма от лаборанти, а не от лекари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Защо не сте го направили?
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Правя го като редакционна бележка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Тя също трябва да бъде гласувана.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “… се извършва от лице с медицинска правоспособност по правилата…” – “медицинската практика” си остава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Първо, господин Манолов, оттегляте ли предложението си?
Петър Манолов (независим, от място): Да, оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Да.
Няма конфликти тук, поради което ще подложа на гласуване редакционната поправка в ал. 4 на чл. 146.
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ако господин Стоилов приеме тук да запишем “под наблюдението на лекар”.
Идеята ви за самата манипулация - очевидно да не изискваме лекарят да я извърши, но присъствието на лекар е гаранцията за медицинската точност на действието.
Христо Бисеров (ДПС, от място): Тогава може и от милиционер!
Борислав Ралчев: Не, от медицинско лице с медицинска квалификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: В присъствие на лекар.
Борислав Ралчев: “…под наблюдението…”, да не караме самия доктор да боде...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: В такъв случай ще редактираме така: “Взимането на образци се извършва от лице с медицинска правоспособност под наблюдението на лекар”.
Моля, гласувайте тази редакционна поправка.
Гласували 115 народни представители: за 107, против 4, въздържали се 4.
Поправката е приета.
Моля, гласувайте всички прочетени дотук текстове от Раздел ІІІ – “Експертиза”, както са редактирани от комисията. Това включва заглавието на Раздел ІІІ, чл. 155 до чл. 157, които стават съответно от чл. 144 до чл. 146.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Членове от 144 до 146 са приети.
С това приключваме наша работата за днес. Благодаря ви.
Утре заседанието ще започне в 9,00 ч., а от 8,30 ч. -  Председателски съвет.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 18,55 ч.)
 
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Петър Берон
 
Секретари:
Силвия Стойчева
Димитър Стоянов