Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-14

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Откривам пленарното заседание.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС.
Господин Стоилов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Стигнахме до глава двадесет и девета – “Специални производства”.
Комисията предлага глава двадесет и девета да стане глава тридесет и шеста със следното заглавие:
“Глава тридесет и шеста – Производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела”.
“Раздел І – Трансфер на осъдени лица”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 453, 454, 455, 456 и 457, по които няма предложения.
За чл. 458 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Изпълнение на решение на чуждестранен съд
за отмяна или изменение на присъдата
Чл. 458. (1) Решението за изменяне на присъдата, постановено от съда на друга държава след трансфера на осъдения, се приема за изпълнение по реда на чл. 457.
(2) Решението за отмяна на присъдата, постановено от съда на друга държава след трансфера на осъдения, се изпълнява незабавно по нареждане на главния прокурор.
(3) Когато присъдата на чуждестранния съд е отменена и е постановено ново разследване или разглеждане на делото, въпросът за образуване на наказателно производство по отношение на лицето, предадено за изтърпяване на наказанието, се решава от главния прокурор в съответствие със законите на Република България.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 459:
“Проверка на присъдата
Чл. 459. (1) Присъдата по отношение на лице, предадено или прието по реда на този раздел за изтърпяване на наказанието, подлежи на проверка само от компетентните органи на държавата, в която е постановена.
(2) Когато присъдата по отношение на лице, предадено за изтърпяване на наказанието в друга държава, бъде отменена или изменена, Върховната касационна прокуратура изпраща препис от съдебното решение на компетентния орган на тази държава. Ако е постановено ново разследване или разглеждане на делото, изпращат се и необходимите за това материали.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 460, по който няма предложения. Същото се отнася и за чл. 461 и чл. 462.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте раздел І от чл. 453 до чл. 462 включително.
Гласували 149 народни представители: за 145, против няма, въздържали се  4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Раздел ІІ – Признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 463:
“Условия за признаване и изпълнение на
присъда на чуждестранен съд
Чл. 463. Влязлата в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато:
1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;
2. деецът е наказателноотговорен по българския закон;
3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна;
4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление, или за военно престъпление;
5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;
6. присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 464 и предлага следната редакция:
“Условия за отказ за признаване и изпълнение на
присъда на чуждестранен съд
Чл. 464. Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от неин съд, се отхвърля, когато:
1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на предвидената в българския Наказателен кодекс давност;
2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е могло да бъде започнато наказателно производство в Република България;
3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото;
4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;
5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република България;
6. престъплението е извършено извън нейната територия.”
Член 465 – “Процедура за признаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 466 – “Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 467 – “Задържане под стража”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 468 – “Процедура за изпълнение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 469 – “Признаване и изпълнение на други съдебни актове”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 470 – “Условия за искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 470.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте от чл. 463 до чл. 470 включително.
Гласували 127 народни представители: за 123, против 1, въздържали се  3.
Текстовете са приети.
 
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Раздел ІІІ – “Международна правна помощ по наказателни дела”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІІ.
Член 471 – “Основание и съдържание на международната правна помощ”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 471.
Член 472 – “Отказ на международна правна помощ”.
Текстът е подкрепен от комисията.
Член 473 – “Явяване на свидетел и вещо лице пред чуждестранен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 474 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Разпит на лица чрез видеоконференция или
телефонна конференция
Чл. 474. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или вещо лице в наказателно производство и се намира в Република България, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на основни принципи на българското право.
(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени:
1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно;
2. наименованието на съдебния орган на другата държава;
3. данните за лицата, които ще проведат разпита;
4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или вещо лице чрез телефонна конференция;
5. съгласието на обвиняемия, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция.
(3) Българските компетентни органи в наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебното производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция – от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата страна да осигури техническите средства за разпит.
(4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещта държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.
(5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват:
1. датата и мястото на провеждането му;
2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;
3. данните за участвалите от българска страна лица;
4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.
(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит.
(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство – от съда.
(8) Разпоредбите на ал. 1-5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6.”
Член 475 – “Ред за подаване на поръчка за друга държава или международен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 476 – “Изпълнение на поръчка на друга държава или международен съд”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 477 – “Разноски по изпълнението на поръчката”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата, ако желаете да вземете отношение по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 471 до чл. 477, включително и заглавието на раздела.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Раздел ІV – “Трансфер на наказателно производство”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІV.
Член 478 – “Трансфер на наказателно производство от друга държава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 479 – “Трансфер на наказателно производство в друга държава”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 480 – “Решение по субсидиарна компетентност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 109 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, ще прочета Допълнителната разпоредба и предлагам след това, преди да преминем към Преходните и заключителните разпоредби, да гласуваме отложени текстове от част втора на доклада.
Предлагам сега да гласуваме Допълнителната разпоредба, § 1, т. 1 и 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст.
Моля, гласувайте Допълнителната разпоредба.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Допълнителната разпоредба е приета.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: А сега да се върнем към част втора на доклада, чл. 68. Искам да припомня, че дискусията беше за случаите, при които може да се наложи забрана за напускане пределите на страната. Това е на страниците от 17 до 19. Текстът на комисията е на страници 19 и 20. Имаше дискусия около предложението на господин Димитров, госпожа Николова и госпожа Михайлова, тъй като те предлагаха тази забрана да се разшири и за престъпления по непредпазливост, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над 5 години. Тоест по текстовете за забрана за напускане на страната дискусията се проведе, остава да гласуваме предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към гласуване по чл. 69. Уточнихме се, че предложението на господин Четин Казак е било отхвърлено.
Сега ще гласуваме предложението на народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова.
Моля, гласувайте това предложение на тримата народни представители.
Гласували 127 народни представители: за 18, против 84, въздържали се 25.
Предложението се приема.
 
Гласуваме предложението за чл. 69, който става чл. 68, в редакцията на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 114, против 3, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Следващият отложен текст е в същата част, на страница 47 – “Обяснения на обвиняемия”. Това е чл. 115 по предложението на комисията.
Комисията предлага изречения второ и трето от ал. 1 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване предложението на комисията в чл. 115, ал. 1, изречения второ и трето да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Моля, гласувайте чл. 115 с неговите четири алинеи и заглавието.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
“§ 2. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този кодекс, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.
(2) Неприключените досъдебни производства се довършват по досегашния ред.”
Предложение на Яни Янев – подкрепено по принцип от комисията.
Предложение на Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова – в § 2 на Преходните и заключителни разпоредби се създава нова ал. 3:
“(3) Делата за престъпления, извършени от лица, работещи в структурите на МВР, са подсъдни по общия ред, предвиден в настоящия закон.”
Този въпрос го разисквахме вчера и го решихме, така че мисля, че гласуването му е безпредметно.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 3:
“§ 3. (1) Неприключените наказателни дела, чиято подсъдност се променя с този кодекс, се разглеждат от съдилищата, в които са били образувани.
(2) Неприключените досъдебни производства се довършват от органите, пред които са висящи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на комисията за § 2, който става § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Милтенов оттегля предложението си. Господин Кузов – също.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, няма да чета всички тези изменения в Наказателния кодекс, това са правно-технически въпроси.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 5:
“§ 5. В Наказателния кодекс (изброяват се съответните изменения, допълнения и поправки) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 78а:
а) в ал. 1, буква “а”, думите “до две години” се заменят с “до три години”, а думите “до три години” – с “до пет години”;
б) създава се ал. 6:
“(6) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност. В този случай съдът налага на дееца административно наказание обществено порицание, ако е навършил 16 години, или възпитателна мярка, ако не е навършил 16 години.”
2. В чл. 343, ал. 2, думите “деецът не се наказва” се заменят с “наказателното производство се прекратява”.
3. В чл. 343а, ал. 2, думите “деецът не се наказва” се заменят с “наказателното производство се прекратява”.
4. В чл. 406:
а) алинеи 3 и 4 се отменят;
б) алинея 6 се изменя така:
“(6) По отношение на военнослужещите, както и офицерите и сержантите и редовия състав от други ведомства, административните наказания, предвидени в този кодекс, се налагат от съответните командири и началници, имащи право да им налагат дисциплинарни наказания. В този случай жалбите срещу наказателните постановления се разглеждат от военен съд.”
в) алинея 7 се отменя.
5. В Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в § 90 думите “чл. 304” се заменят с “чл. 306”.
6. В Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс в § 44 думите “чл. 304” се заменят с “чл. 306”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 137, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: По § 5 комисията подкрепя предложението на вносителя.
Има предложение на Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което комисията подкрепя по принцип, но то вече е отнесено към Закона за съдебната власт. Така че в този случай чета редакцията на комисията за § 5, който става § 6.
“§ 6. В Гражданския процесуален кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 63, ал. 1:
а) в буква “б” съюзът “и” след думата “разноските” се заличава;
б) създава се буква “д”:
“д) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;”
2. В чл. 65, ал. 2 накрая се добавя “освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква “д”.”
3. В чл. 97, ал. 4 думите “чл. 21, ал. 1, т. 2-5 се заменят с “чл. 24, ал. 1, т. 2-5.”, а думите “чл. 22, т. 2 и чл. 22а” се заменят с “чл. 25, т. 2 и чл. 26”.
4. В чл. 126а:
а) в ал. 1 се създава буква “с”:
“с) по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда;”;
б) в ал. 2 думите “буква “м” и изменението” се заменят с “букви “м” и “с” и при изменение”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Димитров, заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ние нямаме коментар по предложението на комисията.
Проблемът е, че сме направили предложение, което има два дефекта. Първият е, че не е коректно записан, въпреки направените уточнения в комисията, и вторият, че той наистина не е за тук. Съгласно направеното уточнение в комисията е предложено  създаване на нов текст чл. 188ф от Закона за съдебната власт, само че в свитъка, който ни е предложен, то не е отразено. Затова моля да се има предвид, че то би трябвало да бъде разгледано към частта за изменение на Закона за съдебната власт.
По отношение на останалите текстове в ГПК нямаме други коментари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по текста? Няма.
Моля, гласувайте § 6.
Гласували 142 народни представители: за 138, против 1, въздържали се  3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
“§ 7. В Данъчния процесуален кодекс в чл. 91 думите “чл. 97а” се заменят с “чл. 123”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 8 със следната редакция:
“§ 8. В Закона за специалните разузнавателни средства се правят следните допълнения:
1. В чл. 2, ал. 3 след думата “информация” се поставя запетая и се добавя “контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие”.
2. Създават се чл. 10а, 10б и 10в:
“Чл. 10а. Контролираната доставка се прилага от разузнавателния орган и се използва от разследващия орган в кръга на компетентността му при непрекъснат контрол на територията на Република България или друга държава в рамките на международното сътрудничество и се изразява във внасяне, изнасяне, пренасяне или транзитно превозване през територията на Република България от контролираното лице на вещ–предмет на престъпление, за да се разкрият участниците в трансгранично престъпление.
Чл. 10б. Доверителната сделка се използва от служителя под прикритие и се изразява в сключването на привидна продажба или друг вид сделка с вещ, с цел да се спечели доверието на другата страна, която участва в сделката.
Чл. 10в. Служителят под прикритие е служител от компетентните служби по Закона за МВР, Закона за отбраната и въоръжените сили или от Националната разузнавателна служба, оправомощен да установи или поддържа контакти с контролирано лице, за да получи или разкрие информация за извършването на тежко умишлено престъпление и за организацията на престъпната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 138, против няма, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията предлага да се създаде нов § 9 със следната редакция:
“§ 9. В Закона за изпълнение на наказанията се правят следните изменения:
1. В чл. 100, буква “е” думите “чл. 361, ал. 2” се заменят с “чл. 420, ал. 3”, а думите “чл. 362а, ал. 2” се заменят с “чл. 423, ал. 2”.
2. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията в § 54 думите “чл. 304” се заменят с “чл. 306”.”
Комисията предлага да се създадат нови параграфи 10, 11, 12, 13 и 14 със следната редакция:
“§ 10. В Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест се правят следните изменения:
1. В чл. 13:
а) в ал. 7 думите “чл. 152а, ал. 5 и 8” се заменят с “чл. 64, ал. 3 и 5”;
б) в ал. 10 думите “чл. 152б” се заменят с “чл. 65”.
2. В чл. 15, ал. 1 думите “чл. 152а, ал. 5 и 8” се заменят с “чл. 64, ал. 3 и 5”.
3. В чл. 43:
а) в ал. 2 думите “чл. 152а” се заменят с “чл. 64”;
б) в ал. 4 думите “чл. 152б” се заменят с “чл. 65”.
§ 11. В Закона за Министерството на вътрешните работи се правят следните изменения:
1. В чл. 181а, ал. 2, т. 2 думите “чл. 21 ал. 3” се заменят с “чл. 24, ал. 3”.
2. В чл. 259 думите “чл. 154 и чл. 392” се заменят с ”чл. 69 и 403”.
§ 12. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, в чл. 3, ал. 2, т. 3 думите “чл. 22” се заменят с “чл. 25”.
§ 13. В Закона за борба с трафика на хора в чл. 31 думите “чл. 97а” се заменят с “чл. 123”.
§ 14. В Закона за българските документи за самоличност в чл. 75, т. 3 думите “чл. 153а” се заменят с “чл. 68”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 144, против и въздържали се  няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“§ 7. В двумесечен срок от датата на обнародване на този кодекс Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме специалния закон по чл. 423, ал. 4.”
По § 7 има предложение на Стоян Иванов - § 7 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 7 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този параграф? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стоян Иванов, което е подкрепено и възприето от комисията, § 7 да отпадне.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се  няма.
Параграф 7 отпада.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Има предложение на народните представители Минчо Спасов и Илко Димитров, което подробно разисквахме в Комисията по правни въпроси. В него има редица идеи, които заслужават внимание, но сметнахме, че в по-голямата си част това предложение е неотносимо към тези промени в други закони, които пряко се отнасят до Наказателнопроцесуалния кодекс. Поради тази причина не знам дали е необходимо да го докладвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не е необходимо, защото не подлежи на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Тяхното предложение, което е по т. 4 – за промени в чл. 168, мисля, че по принцип частично е прието, така че може да бъде докладвано вече направо в текста на комисията.
Има предложение от народните представители Филип Димитров, Елеонора Николова и Ася Михайлова, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията предлага да се създаде § 15 със следната редакция:
“§ 15. В Закона за съдебната власт се правят следните допълнения:
1. Създава се чл. 118а:
“Чл. 118а. (1) В изпълнение на функцията по чл. 118, т. 1 прокурорът ръководи разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане като наблюдаващ прокурор.
(2) Когато участието на наблюдаващия прокурор при разглеждане на делото в съдебно заседание е невъзможно поради уважителни причини, по-горестоящият прокурор определя друг прокурор, който да го замести.”
2. В чл. 168, ал. 1 след думите “както и” се добавя “за системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуалните закони, за извършване на действия, които неоправдано забавят производството им”.”
Сега ще прочета допълнителната редакция, която направи комисията на предложението на господин Димитров, госпожа Николова и госпожа Михайлова, така че народните представители могат да проследят съдържанието на този текст, което е на страница 6.
Промяната, която сега чета, е само редакционна:
“Създава се нова т. 3:
“Чл. 188ф. (1) Когато е възможно всички актове и документи по делата се изготвят и на електронен носител.
(2) Когато висящото дело или преписка следва да се приложат към друго дело, се прави препис, пълно заснемане на материалите, които се заверяват от органа, пред който производството е висящо и копието се изпраща за прилагане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Искам да обърна вниманието на почитаемите народни представители върху две неща. Първото от тях е този допълнителен текст в Закона за съдебната власт, който беше прочетен току-що и който всъщност решава един сериозен проблем в съдопроизводството, свързан с шиканирането на страни, които искат физическо прилагане на висящи дела или преписки, с оглед да бъде забавена тяхната дейност, дори по преписки, които биха могли да нямат никаква надежда за успех, но просто за да бъдат използвани като способ за отклоняване от работата по съответното дело или преписка. Струва ми се, че възприемането на този текст би било една гаранция за това, че процедурата няма да бъде забавена неоснователно и няма да бъде извършена злоупотреба с процесуални права, поради което бих призовал почитаемите народни представители да гласуват в подкрепа на този текст.
Второто нещо, което искам да изтъкна, е свързано с това на пръв поглед едва забележимо изменение в чл. 168, ал. 1, в който се добавят думите “системно нарушаване на сроковете, предвидени в процесуални закони”.
Уважаеми дами и господа, вие приехте с гласа си една голяма част от дейността на органите по наказателното производство както досъдебни, така и съдебни, да бъдат ограничени със срокове, които естествено поради своя характер не могат да бъдат друго освен инструктивни. Това са срокове, които не могат да се отразят на самата процедура и неспазването им да се третира като процесуално нарушение, респективно да рефлектира върху законността и правилността на присъдата или друго действие.
Ето защо въвеждането на разпоредба, която предвижда санкции за тяхното неспазване, е практически единствената гаранция за българските граждани, че тези срокове ще бъдат спазвани.
Предвиден е вариант на системно нарушаване, което на правен език означава три или повече пъти. Което означава, че е допустимо в някакви изключителни случаи да има дори и еднократно отклонение от такъв срок от страна на някой магистрат, но това не би могло да бъде толерирано повече.
Възприетата от комисията форма на изменение е доста по-ограничена от направеното от нас предложение, но ние няма да поддържаме предложението си по две причини.
Първо, отпаднал е срокът на Висшия съдебен съвет да се произнесе. Приемаме, че практиката не разкрива множество случаи на прекомерна забава. Следователно бихме могли да възприемем този срок поне засега да отпадне.
Второ, предвидили сме инициатива изключително на министъра на правосъдието, докато в съществуващия текст инициативата може да бъде и на ръководителя, ако става въпрос за съда – съответния съд, респективно шефа на съответното прокурорско звено. Не смятаме, че това е по-ефикасната форма, но тъй като поне на вид тя изглежда по-широка, сме готови да възприемем и това отклонение.
Третото нещо е, че ние сме предложили санкциите да бъдат концентрирани само върху две от възможните санкции, предвидени по Закона за съдебната власт. Така, както комисията предлага текста, той се разпростира и върху четирите предвидени санкции, някои от които по наше убеждение нямат сериозно отношение към характера на нарушението, за което говорим.
При все това, с надеждата, че в практиката ще бъдат прилагани само тези две, които наистина имат отношение към въпроса, ние приемаме, че на този етап едно такова изменение е достатъчна гаранция за защита правата на гражданите от гледна точка на това да не бъде разтакавана и забавяна съдебната процедура, поради което подкрепяме предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 15.
Гласували 125 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Комисията предлага да се създаде § 16 със следната редакция:
“§ 16. В Закона за митниците в чл. 15, ал. 2 т. 9 се отменя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма желаещи народни представители за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“§ 8. Този кодекс влиза в сила шест месеца след обнародването му в “Държавен вестник”, с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародване на кодекса в “Държавен вестник”.”
Предложение на Стоян Иванов:
Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби да придобие следното съдържание:
“§ 8. Този закон влиза в сила една година след обнародването му в “Държавен вестник”, освен за случаите, в които наказателното производство подлежи на прекратяване. Когато са предвидени нови основания за прекратяване на наказателното производство, прилагат се процедурите и сроковете по този закон.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 18 със следната редакция:
“§ 18. Този кодекс влиза в сила шест месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Стоян Иванов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 30, против 80, въздържали се  24.
Предложението на народния представител Стоян Иванов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 18.
Гласували 115 народни представители: за 110, против 2, въздържали се  3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов:
“§ 9. Отменя се Наказателнопроцесуалният кодекс, който действа в момента.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 9 да стане § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам, че тук надали ще има изказвания или предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се  няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Преминаваме към последния § 10.
Предложение на Трифон Митев:
В текстовете изцяло в НПК, където е записан “Съдът назначава защитник”, да се добави изразът “служебен, ако осъденият не си е ангажирал защитник”.
Това предложение не е относимо точно към този параграф, но е дадено накрая.
Комисията не подкрепя предложението.
Тук е пропуснато, има едно допълнение спрямо текста на вносителя, което беше прието на последното заседание:
Комисията подкрепя частично текста на вносителя за § 10, който става § 17 със следното съдържание:
“§ 17. Изпълнението на кодекса се възлага на министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Трифон Митев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 44, против 45, въздържали се  40.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението за § 10, както беше прочетено тук от председателя на комисията Янаки Стоилов, който става § 17.
Гласували 133 народни представители: за 129, против 4, въздържали се  няма.
Текстът на § 17 е приет, а с това изцяло и новият Наказателно-процесуален кодекс! (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК Янаки Стоилов: Господин председател, господа народни представители! Поради приетите многобройни промени в систематиката на текстовете се налага окончателно уточняване на номерацията на законовите разпоредби, както и на съответните препратки към тях, което ще бъде извършено от Правната дирекция. Така че вече в съдържанието не можем да нанасяме никакви промени, но в тези неколкостотин текста в окончателната номерация ще бъдат направени тези уточнения.
Накрая ми позволете да благодаря за активната и сериозната работа, която беше извършена по приемането на този много важен закон.
Първо да отправя благодарност към членовете на работната група, които извършиха огромна работа под ръководството на госпожа Дончева, в която имаше народни представители, експерти. По-нататък в Правната комисия, чиито членове също с голяма отговорност и напрегната работа извършиха това, което беше необходимо, за да стигне пред вас в пленарната зала. И, разбира се, на всички народни представители, които дадоха своята подкрепа било чрез участие в дискусиите, а също и с гласуването на текстовете. Оттук нататък предстои по-трудното и моят апел към изпълнителната власт, към съдебната власт е да направят така, че да използват максимално предстоящите шест месеца за подготовка за прилагане на новия закон и нека да има необходимата компетентност и воля, защото без тях само с текстовете на закона няма да постигнем промяната, която ни е необходима.
Искам също да подкрепим усилията на всички магистрати. Знам, че този закон предизвиква не само очаквания, но и много напрежение. Нека да направим така, че всички магистрати, подчертавам, от съда, прокуратурата и следствието, било в сегашното или в ново качество, да могат да намерят своето място и да докажат, че са в състояние да постигнат значителна промяна в противодействието на престъпността и корупцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Давам думата на министъра на правосъдието господин Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес Народното събрание приключи една изключителна по своята важност дейност, а именно приемането на новия Наказателнопроцесуален кодекс. Смея да твърдя, че това беше едно сериозно изпитание за Народното събрание.
Приемането премина с много дискусии, с много спорове, с различни противоречиви аргументи. Според мен в крайна сметка беше намерен един добър баланс на различните интереси.
Като вносители ние отчитаме неимоверните усилия, които Народното събрание положи, за да стане приемането на НПК факт. И аз лично смятам, че този факт ще бъде отчетен както от българската общественост, така също и от всички европейски структури. Благодаря ви за положените усилия. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожа Мая Манолова, вероятно за процедура.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, предлагам на основание чл. 42, ал. 2 от правилника разместване на точки в дневния ред, а именно като точка шеста да разгледаме на второ четене законопроектите за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията и на основание чл. 35, ал. 1 предлагам днешното заседание да бъде удължено до разглеждането на този законопроект, а формално, според изискванията на ал. 1 – с един час, до 15,00 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте, уважаеми колеги, това процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение!
Господин Димитров, заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): С особено интензивното уважение, което изпитвам към госпожа Манолова, мисля, че това не е реалистично предложение по следните причини.
Първо, в момента виси над главите ни с необходимостта да приключим някъде до вторник и е ясно, че има такава индикация, Законът за ветеринарномедицинската дейност. Неговото отлагане нататък би могло да ни постави в едно деликатно положение.
Що се отнася до възможността заседанието да бъде удължено, опасявам се, че това няма да може да стане предвид вече оповестените заседания на комисии, а и няма смисъл да блокираме работата на парламента за следващата седмица. Законът за радиото и телевизията наистина е важен закон и ние сигурно ще имаме възможност да се произнесем и по него, но може би все пак е по-реалистично да го оставим за следващата седмица. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте едното предложение, чухте обратното становище.
Моля, гласувайте предложението да се премине към Закона за радиото и телевизията, а и за удължаване на пленарното заседание от 14,00 до 15,00 ч. Вярно е, че предложенията са две, но мисля, че са свързани. Можем да гласуваме и поотделно, ако смятате, че е нужно. Но няма смисъл.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мая Манолова.
Гласували 155 народни представители: за 100, против 46, въздържали се  9.
Предложението е прието.
Господин Михаил Миков – за процедура.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Абсолютно е прав господин Филип Димитров и затова предлагам във вторник – извънредно заседание от 14,00 ч. при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Рамковата конвенция за контрол на тютюна.
2. Второ четене на законопроекта за ватеринарномедицинската дейност.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Това също е един закон, произтичащ от европейската ни интеграция. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение има ли? Не виждам желаещи народни представители  да вземат становище, следователно преминаваме към гласуване за извънредно заседание във вторник.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 117, против 13, въздържали се  9.
Това процедурно предложение е прието.
Следователно, уважаеми колеги, заседание във вторник от 14,00 ч. с дневен ред, какъвто преди малко гласувахме.
За днес гласувахме да работим до 15,00 ч. и продължаваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ  НА ЗАКОНА ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА.
Заповядайте за процедура, госпожо Драганова.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Във връзка със законопроектите за радиото и телевизията предлагам в залата да бъде поканена госпожа Ина Килева – заместник-министър на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам, нямате обратно процедурно предложение.
Гласувайте заместник-министърът на културата да заповяда в пленарна зала.
Гласували 112 народни представители: за 109, против 1, въздържали се  2.
Процедурното предложение е прието.
Моля, поканете заместник-министърът да заповяда в пленарната зала.
И така, започваме с първото четене на тези законопроекти. Те са с вносители Министерският съвет и народните представители Весела Драганова и Яни Янев.
Тук ли е председателят на Комисията по гражданското общество и медиите? Няма го.
Моля заместник-председателят госпожа Весела Драганова да прочете докладите и по двата законопроекта.
ДОКЛАДЧИК ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 502-01-37 за изменение на Закона за радиото и телевизията, внесен от Министерския съвет на 3.10.2005 г.
Проблемът с таксите за средствата във фонд “Радио и телевизия” е решен в ЗРТ с членове 102, 103 и 104. В чл. 102 същевременно е възложено на Министерския съвет да определи с тарифа таксите за радио- и телевизионна дейност по предложение на Съвета за електронни медии.
Приетата на основание чл. 102, ал. 2 от закона Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност беше обжалвана пред Върховния административен съд, който с решение № 90-28 от 2004 г. на практика отмени всички такси, като обяви едни от тях за незаконосъобразни – първоначалните такси за издаване на лицензия и за регистрация, а други, за нищожни – годишните такси за контрол върху дейността на лицензираните и регистрираните оператори. Съдът прие, че ЗРТ не съдържа специални разпоредби, които да определят размера на таксите, поради което следва да се прилагат разпоредбите на Закона за държавните такси.
Във връзка с отмяната на тарифата бе създадена работна група от Министерството на културата и СЕМ, която да подготви нова тарифа. В хода на работата беше преценено, че законовата уредба, според която следва да се определят таксите за радио- и телевизионната дейност е непълна и за да бъде изготвена работеща тарифа, са необходими промени в чл. 102 от Закона за радиото и телевизията. В тези промени трябваше да се определят ясно действията, за извършването на които се дължат такси, както и критериите, въз основа на които ще се определи размерът им. Без такива промени всяка тарифа може да бъде атакувана с успех в съда.
Проблемът с таксите е част от цялостния процес на лицензирането на радио- и телевизионните оператори, който беше блокиран близо три години. С приемането на Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване от Четиридесетото Народно събрание правно този процес беше уреден. Сега с определянето и прецизирането на частта от Закона за радиото и телевизията, която урежда събирането на средства във фонд “Радио и телевизия” се прави нова, изключително важна крачка по изпълнение на препоръките по отделните раздели на глава “Култура и аудиовизия” в преговорния процес по присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
В резултат на разискванията и на основание чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по гражданско общество и медии прие следното становище:
Подкрепя законопроект за изменение  на Закона за радиото и телевизията № 502-01-37, внесен от Министерския съвет.
Становището е прието с 13 гласа “за”, против няма и 1 “въздържал се”.”
Следва:
“ДОКЛАД
относно законопроект № 554-01-61/05.10.2005 г. за
изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,
внесен от Весела Драганова и Яни Янев на 05.10.2005 г.
Със законопроекта се уреждат отношенията с физическите и юридическите лица – лицензирани оператори, и разпределянето на печалбата между собствениците им. Включени са допълнителни изисквания както за лицензия, така и за регистрация на търговските дружества - радио- и телевизионни оператори.
По действащия закон търговските електронни медии могат да излъчват само при издадена лицензия, но не и при регистрация.  Новите текстове към досегашния чл. 19 на Закона за радиото и телевизията задължават радио- и телевизионните оператори при поискване да представят доказателства пред Съвета за електронни медии за търговските и отстъпените авторски права за защитени произведения в своите програми. Гарантират се и отстъпените сродни права за предоставяните за разпространение чужди програми на всеки шест месеца. Съветът за електронни медии ще може да санкционира оператори, които не предоставят поисканата им информация.
Законодателната промяна преодолява нормативната непълнота, подсилва правните инструменти и стандарти в областта на авторско-правната закрила на излъчените програми, което е утвърдена практика в европейските държави. Информацията ще постъпва в СЕМ, който в 14-дневен срок от получаването й ще я изпраща на длъжностните лица по Закона за авторското право и сродните му права, съобразено с чл. 127, ал. 4 от Закона за радиото и телевизията.
Разширен е съставът за налагане на имуществена санкция по определени членове от Закона за радиото и телевизията. Допълненията подпомагат и осигуряват дейността на СЕМ при определянето на събитията с важно обществено значение по смисъла на чл. 32, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията.
Със законопроекта се дава възможност на медийния регулаторен орган да изпълнява по-ефективно своите задължения към постоянния Комитет по трансгранична телевизия, осъществява хармонизация с някои разпоредби в законите,  подзаконовите и административните актове на държавите-членки на Европейския съюз по извършването на телевизионната дейност, известна като Директива “Телевизия без граници”.
Законопроектът гарантира институционалната сигурност и независимост на регулатора. С предлаганата промяна в § 51 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията се предвижда инструментариум, осигуряващ предсказуемост, последователност и устойчивост на специализирания надзорен орган СЕМ.
С предлаганите изменения в Закона за радиото и телевизията се дава юридическа формула за извършване обновяването на състава на СЕМ. Използван е моделът, приложен при обновяването на състава на Конституционния съд на Република България. Конкретизирана е правната същност на ротацията в регулаторния орган.
С приемането на законопроекта ще се постигне:
1. засилване на координацията и сътрудничеството между СЕМ и Министерството на културата по закрилата на интелектуалната собственост при осъществяване на радио- и телевизионната дейност от операторите в България;
2. изпълва се със съдържание принципът за гарантиране на авторското право и сродните му права при излъчване на радио- и телевизионните програми, заложени в Закона за радиото и телевизията;
3. СЕМ ще бъде подпомогнат в усилията си да изпълнява ангажиментите, които произтичат от европейската Конвенция за трансгранична телевизия и Директива 97/36 на Европейския съюз.
В резултат на разискванията и на основание чл. 65 от ПОДНС Комисията по гражданско общество и медии прие следното становище:
Подкрепя законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 554-01-61, внесен от Весела Драганова и Яни Янев.
Становището е прието с 12 гласа “за”, 2 “против”, въздържали се няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има думата Нина Чилова – председател на Комисията по култура.
Моля, докладвайте становището на вашата комисия.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Уважаеми господин председател, ще направя само едно уточнение, Комисията по култура е разгледала на заседание само законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народните представители Весела Драганова и Яни Янев.
По отношение на законопроекта, внесен от Министерския съвет, ние не сме подкомисия и в такъв смисъл не сме го разглеждали.
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за радиото и телевизията № 554-01-61, внесен от
народните представители Весела Драганова и Яни Янев
на 05.10.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 октомври 2005 г., Комисията по културата разгледа и обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията № 554-01-61, внесен от народните представители госпожа Драганова и господин Яни Янев.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от госпожа Драганова - народен представител. На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на културата – господин Иван Токаджиев - заместник-министър на културата, госпожа Полка Александрова – директор на дирекция ”Правна”, както и представители на Съвета за електронни медии – господин Райков и госпожа Николова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията е внесен по повод закрилата на авторското право и сродните му права при осъществяването на радио- и телевизионната дейност, както и с оглед критиката на европейските експерти относно независимостта на регулаторния орган и във връзка с оценка по глава двадесета от представителите на Европейската комисия, както и относно стриктно спазване и засилване на правните механизми, свързани със закрилата на интелектуалната собственост. Законопроектът цели постигане на по-добра координация в дейността на Съвета за електронни медии.
Предлаганото изменение визира гарантиране на авторските и сродните им права в предаванията и програмите, като всъщност на практика ще се осъществи реално прилагане на този принцип в сферата на радио- и телевизионната дейност. Освен това целта е да се подкрепят надзорните правомощия на Министерството на културата по закрилата на интелектуалната собственост, свързана с радио- и телевизионните програми. Въз основа на утвърдената практика на водещите европейски страни националното ни законодателство чрез това изменение ще осигури по-добри правни инструменти в областта на авторско-правната закрила.
По време на дискусията представителят на Министерството на културата - заместник-министър Иван Токаджиев, подкрепи за първо гласуване разглеждания законопроект.
След проведеното обсъждане на законопроект в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” 12 народни представители, “против” 1, въздържали се няма.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народните представители госпожа Весела Драганова и господин Яни Янев.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Чилова.
Комисиите по бюджет и финанси и по европейска интеграция не са представили свои становища по тези два законопроекта, но те не са водещи комисии, така че от гледна точка на нашия правилник няма пречка да преминем към разискване и респективно към гласуване, независимо че те не са дали своите доклади.
Ако желаят, вносителите могат да представят своите законопроекти. Вносителите няма да докладват своите законопроекти.
Преминаваме към дискусия.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение чрез изказване по двата законопроекта?
Господин Дилов, заповядайте.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моето предложение е да подкрепим двата законопроекта. Няма дълго да разсъждавам по европейската ефективност на защитата на авторските права, което е изключително важно нещо.
Бих искал обаче да обърна внимание на управляващото мнозинство върху чл. 101, ал. 1, т. 1 от проекта на Министерския съвет. Казва се, че средствата във фонд “Радио и телевизия” се набират от... и следва едно изброяване. Първата точка: събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми – искам да ви обясня, че тук става дума за получилия печална известност проект за събиране на такси като електромерна такса.
Аз ви предлагам да подкрепим законопроекта под условие, в смисъл да изразим мнение и вие да изразите мнение пред Министерския съвет, че очакваме в най-скоро време Министерският съвет да предложи поне два или три различни варианта какво се случва с тази такса, как се събира, въобще събира ли се, има ли смисъл.
Беше обяснено и мисля основателно, че този запис има смисъл да съществува, само защото той дава законовата възможност да се мисли по въпроса. Тоест, ако ние още сега го махнем, каквото примерно би било моето желание при един дебат по същество, той не дава възможност да бъдат предлагани форми и различни варианти за събиране на тази такса.
Въпрос на сложен спор според мен е трябва ли българите да плащат такса за това, че приемат ефирната радио и телевизия, да ги наречем обществени, може би по-правилно е да кажем държавни, и дали това става чрез пряка такса, било чрез специален данък или завишение на цените на радиоприемниците и телевизорите, което е практика в някои страни, било чрез някакво друго вземане, предложено от Министерския съвет.
Моето предложение по законопроекта на правителството, който ни е представен, е да го подкрепим, като поставим такова условие, че в най-къс срок е хубаво да получим тяхното виждане тази такса събира ли се изобщо или не.
По втория законопроект знаете, че там драмата е начинът на ротация на членовете на СЕМ. Дълго мислихме дали вариантът, който е предложен, е справедлив или не е справедлив. Общо взето, без да ви влияя, шеговито казано, може би най-справедливо е, ако те се ротират чрез руска рулетка, но понеже няма как да приемем такъв текст, предлагам ви да подкрепим и този вариант, защото той е бил предложен от вносителите, като е взет от практиката на Конституционния съд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Михайлов.
Николай Михайлов (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Аз гласувах в Комисията по културата срещу втория законопроект, доколкото той съдържа една идея за ротация на членовете на СЕМ, която от моя гледна точка и, което е още по-важно, от гледна точка на компетентни хора от медийната гилдия е напълно неприемлива. Тази ротация на членовете на СЕМ е започнала процедура. С идеята на този закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията се цели няколко души, това трябва да бъде казано в прав текст и за ваше сведение, да бъдат освободени от рисковете на тази ротация. С други думи, той е идея за абониране за членство в СЕМ. Аз ще се въздържа да кажа имената на тези хора, защото те са известни на част от внимателната публика и защото не ми се струва коректно да го направя. Ще допълня само, че председателят на СЕМ е заинтересован тази ротация да не се случи. Това допълнение на закона цели основно да бъде заобиколен този риск на ротацията. Това е неприемливо. Пак ще повторя, ротацията е започнала процедура, справедливо е да бъде завършена. Не е добре един закон да се променя заради персони.
Второ, не е добре да се променя закон, който се нуждае от цялостна ревизия – една сфера, която се нуждае от дълбока и радикална реформа, да бъде санирана, палеативно да бъде търсен такъв тип корекции, основно свързани със статута на отделни личности. Хвърля се сянка върху регулаторния орган, разбира се. В един етап непосредствено преди процеса на лицензиране това ще хвърли сянка и върху този процес.
От името на Парламентарната група на ДСБ и, разбира се, от името на тези многобройни и, както казах, компетентни хора, които възразяват енергично, но, за съжаление, безсилно срещу този неприемлив вариант на поправка на закона, аз казвам отново: гласувах срещу него. Няма да подкрепя този закон и в парламента днес. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта?
Госпожо Драганова, заповядайте.
ВЕСЕЛА ДРАГАНОВА (НДСВ): Тъй като съм длъжна като един от вносителите да дам отговор на преждеизказващия се, трябва да заявя тук, че като вносители сме се водили единствено от евроинтеграционните текстове. В случая става въпрос за стабилност и предсказуемост на органа. Все някога някой от членовете на този орган трябва да има начален мандат.
Тук заявявам, че никакви лобистки интереси не са подхващани и това не е била нашата основна идея. По-скоро, когато влезе тарифата от Министерския съвет, за да спестим време на Народното събрание, решихме едновременно да бъдат гледани текстовете и да може част от другите евроинтеграционни текстове да бъдат съобразени и уточнени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи? Ако има други желаещи, дискусията ще продължи след 14,00 ч. Ако няма, можем да преминем към гласуване. Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение.
Поставям на гласуване, първо, законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията с вносител – Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 117, против 11, въздържали се 8.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от народните представители Весела Драганова и Яни Янев.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 108, против 15, въздържали се 12.
И този законопроект е приет.
Следователно по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от двата законопроекта трябва да бъде изготвен един законопроект и след като бъде раздаден на народните представители, тогава те могат да правят предложения по текстовете.
Когато се изготви общият законопроект и се раздаде  на  народните  представители,  оттогава започва да тече 7-дневният срок и тогава може да се направи предложение за неговото удължаване или намаляване.
Това означава също, че днес няма да удължаваме работното си време до 15,00 ч.
Тридесет минути почивка, точно в 11,00 ч. започваме с парламентарния контрол. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Виждам, че в системата са регистрирани 128 народни представители – има необходимия кворум. Заседанието продължава.
Господин Пинчев, заповядайте. Искате изказване от името на парламентарна група ли? Сега ще чуем.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): И от името на парламентарна група, и от името на всички, които се радват на голямото постижение на българския интелект. Тази нощ в далечна Аржентина, уважаеми колеги, Веселин Топалов стана световен шампион по шахмат за мъже! (Бурни ръкопляскания.) Благодаря ви.
Миналата година световен шампион по шахмат за жени стана госпожица Антоанета Стефанова. (Ръкопляскания.)
И още нещо да ви кажа като бивш шахматист – ние държим световното първенство по шахмат и за мъже. Спечели го преди десет дни гросмайсторът Любен Спасов. Ние държим и световното първенство по шахматна композиция, където световен шампион е Петко Петков, така че около името на България в тези мигове се излъчва интелектуална аура в цял свят. Световните агенции разнасят славата на нашата държава, на българския ум, на майка България по света! (Бурни ръкопляскания.)
Господин Корнезов, аз искам да Ви помоля да предадете на уважаемия председател на парламента господин Пирински моето предложение да поканим господин Топалов в Клуба на народния представител след завръщането му, заедно със световната шампионка, за да им отдадем необходимото признание. Това подобава на българския парламент като изразител на народната воля. Благодаря ви. (Бурни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Пинчев.
Ръкоплясканията са достатъчно красноречиви. Нашият световен гросмайстор ще бъде поканен в българския парламент.
 
Да продължим нашата работа с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Нека да ви информирам за новопостъпилите питания от:
- народния представител Иван Костов към Сергей Станишев относно противодействието на корупцията на високите етажи на властта. Следва да се отговори на пленарното заседание на 21 октомври 2005 г.;
- народния представител Константин Димитров към Ивайло Калфин относно политиката на българското правителство, относно бъдещето на Косово. Следва да се отговори също на 21 октомври т.г.;
- народния представител Мартин Димитров към Румен Овчаров относно стратегията на правителството по отношение на “Булгартабак холдинг”. Следва да се отговори на 21 октомври 2005 г.
Постъпили са и писмени отговори от:
- министър-председателя Сергей Станишев на въпрос на народния представител Веселин Методиев и на въпрос на народния представител Евдокия Манева;
- заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов;
- министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров на въпрос на народния представител Иван Костов;
- министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос на народния представител Любен Корнезов и на въпрос на народния представител Антонела Понева;
- министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос на народния представител Иван Николаев Иванов.
Пред вас е програмата за парламентарния контрол.
Ще ви прочета едно писмо, което има отношение към парламентарния контрол:
“Уважаеми господин Пирински, поради ангажимент с еврокомисаря по разширяването господин Оли Рен на 14 октомври 2005 г., петък, министър-председателят господин Сергей Станишев ще има готовност да се включи в парламентарния контрол около 12,45 ч.”.
Следователно, министър-председателят ще отговаря на питанията, които са отправени към него, но няма да започнем така както е по програма, а когато дойде – около 12,45 ч., когато ще имаме възможност да чуем отговорите на министър-председателя.
Следователно, започваме с въпроса на народния представител Антонела Понева относно мерки за преодоляване на щетите от наводненията, зададен към Емел Етем – заместник министър-председател и министър на държавната политика при бедствия и аварии.
Госпожо Понева, заповядайте, за да развитие Вашия въпрос към министър Емел Етем.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Етем, съжалявам, че отложихте отговора на моя въпрос с една седмица, защото с всеки изминал ден положението на хората от наводнените райони се влошава все повече и повече.
Тези хора, госпожо министър, какво да отлагат – живота си ли? Не могат! Те имат право да живеят, а не отчаяно да се опитват да оцеляват, каквото правят в момента.
Всички пострадали общини са в изключително тежко положение. Аз посетих населени места в Софийска област, но това, което видях в с. Голяма Раковица, наистина надмина и най-лошите ми представи. Там наводнението е взело особено големи размери на щети. Водата след време все пак се е оттеглила, но какво е останало след водата, знаете ли? Тонове, тонове пясък и баластра. В дворовете на и без това неизползваемите жилища са се образували огромни могили от пясък. Височината им е между 1,50 м и 2,00 м. Едва преди 20 дни хората успяха да направят проходи, за да достигнат до съсипаните си жилища. Тези количества пясък не могат да бъдат изнесени от жителите на селото. Трябва техника, а нищо не се предприема. Дигите са разрушени. Водопреносната мрежа е повредена. Коритото на реката е затлачено с дървета и наноси, а само един багер, и то отпреди две седмици премества дърветата от левия бряг към десния – абсолютно неефективно и излишно занимание. Не драматизирам, госпожо министър! Положението наистина е трагично.
Знаете ли, че месец преди най-голямото наводнение хората от селото са предупредили Общинската комисия по бедствия и аварии, поискали са помощ, като точно са посочили какво трябва да се направи, казали са своята молба, че при следващ по-силен дъжд ще се случи нещо страшно. И то се случи. Същото писмо има и от инициативен комитет за с. Лесново.
Есента по природните закони е дъждовен сезон. Какво ще стане с тези градове и села, които чакат помощ, защото е невъзможно да се справят сами? В с. Раковица, госпожо министър, видях тъжна гледка. На тези огромни пясъчни могили хората са забили дървени кръстове. Те са погребали символично селото си, кварталите си и себе си сякаш. Страшно е!
Моят въпрос към Вас е: кога и какви мерки ще предприемете, за да се преодолеят възможно най-бързо последиците от тежкото наводнение и какво ще направите като превенция на риска от следващи бедствия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър, госпожо Понева!
Въпросът, който сте ми задали, не звучи точно така, както току-що от трибуната го прочетохте, но преди всичко бих искала да благодаря за поставения въпрос. За съжаление така поставен, той звучи твърде общо – какви действия предвижда Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, за да възстанови нормалния ритъм на живот в районите, в които положението е все още критично?
В рамките на краткото време за парламентарен контрол не бих могла да изложа всички мерки и действия, които сме предприели за справяне с последиците от наводненията.
Фактът, че това е поредният въпрос относно ситуацията след наводненията, показва ангажираност на народите представители и политическа воля за справяне с кризисната ситуация. Това ме кара да бъда оптимист с оглед на предстоящите законодателни промени и да разчитам на вашата подкрепа при реализирането им.
Вие знаете, че от поройните дъждове бяха засегнати над 300 населени места от 27 области, а нанесените щети са на стойност над  872 млн. лв.!
Няма да се спирам на поредицата от мерки, предприети от правителството до момента. Те бяха оповестявани многократно.
Конкретно на въпроса – до началото на отоплителния сезон се предприемат мерки, свързани с осигуряването на подслон за лицата и семействата, чиито жилища са доведени до негодност; завършване на възстановителните работи при дигите, които осигуряват най-критичните участъци; работа по възлови участъци на пътната мрежа; възстановяване на останалите инфраструктури; предоставяне на допълнителни средства за ремонт на училища, болници, къщи и други обекти.
На базата на така посочените приоритети, министерствата и ведомствата изготвиха оперативни планове за своята дейност. За преодоляването на последствията от наводненията бе отправено искане за международна помощ от страните-членки на Евроатлантическия съвет за партньорство чрез Евроатлантическия координационен център за реагиране при бедствия към Главната квартира на НАТО и до дирекция “Гражданска защита” към Генерална дирекция “Околна среда” на Европейската комисия посредством Центъра за мониторинг и информация на Европейския съюз.
В тази връзка следва да отбележа, че по време на посещението ми миналата седмица в петък, поради което не можах да отговоря на Вашия въпрос, в Главната квартира на НАТО изключително високо бяха оценени българските усилия и принос в развитието на общата политика и приоритетите на НАТО в областта на гражданско-аварийното планиране. На отправеното искане за помощ се отзоваха 16 страни и организации, които предоставиха техника, консумативи, стоки от първа необходимост и финансови средства на обща стойност 2 млн. 971 хил. 443 евро. Българските фирми също се отзоваха и предоставиха помощи на стойност над 80 хил. евро.
От постъпилите отчети в кризисния щаб е направено обобщение за извършената работа по преодоляване на кризисната  ситуация в страната към 10.10.2005 г. Трябва да отбележа, че като цяло обстановката в страната е нормализирана, учебната година започна навсякъде, осигурено е водоснабдяването във всички пострадали селища, осигурена е нормална работа на лечебните заведения, пътната инфраструктура също функционира и не е отменено бедственото положение само в 9 общини, пострадали от последната вълна. В рамките на краткото време очертах предприетите действия. Те са много по обем и в различни насоки, тъй като и щетите, които понесе България, са в огромни размери.
Уважаема госпожо Понева, въпреки липсата на конкретика в поставения въпрос, предоставям на Вашето внимание справка, специално за Софийска област, която е получила средства по линия на постоянната комисия в размер на 12 млн. 394 хил. лв. и по линия на Предприятието за инвестиционни проекти в размер на 29 млн. 873 хил. лв. Така че това е моето пряко доказателство за направеното от страна на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Понева, имате право на реплика в рамките на 2 минути.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, госпожо министър.
Тези числа сме ги чували неведнъж, отпуснати са както и държавни средства, така и помощи явно, но аз питам къде са те?! Жителите на с. Раковица са зарити от пясъчни могили и аз не знам как бих могла да формулирам по-конкретно въпроса си. Тези хора, както казват, искат да живеят. Тези числа аз също ги видях, направих своята справка, знам, че са отпуснати тези пари, но питам къде са?
Не пропускайте контрола като Ваше задължение. Работата не се върши само от министерското кресло, а се проверява какво се случва с тези средства, които са отпуснати за помощ. Отидете в с. Раковица, моля Ви! Там, както хората казват, управленски крак не е стъпвал. Тези хора са забравени и единственото, което им остава, е да се молят да не са забравени от Бога. Нека да се направи нещо за тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо министър, имате право на дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Понева, уважаеми народни представители! Моята молба е, ако очаквате от нас, министрите, да Ви дадем конкретна информация, моля да си задавате и конкретно въпросите, защото при така поставения общ въпрос, получавате и общ отговор.
Но що се касае, госпожо Понева, за контрола, бъдете сигурни, че ние осъществяваме контрол за разходването на средствата. Те се намират при тези, които съответно са подали тези искания – дали е агенция “Пътища” за възстановяване, дали е кмет или някоя друга структура, те са при тях. Бих помолила и Вие в качеството си на народен представител също да осъществите този контрол. Това е част и от Вашите задължения, и аз разчитам на едно добро партньорство.
Уверявам Ви, че ще направя необходимото лично аз да посетя селото, за което говорите. Но за съжаление не бих имала тази физическа възможност да върша пряко и задълженията, с които сте ме натоварили, и ежедневно да бъда в населените места, които са пострадали. Тази грижа обаче имат всички останали представители на властта, които са оторизирани да я изпълняват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да благодарим на заместник министър-председателя и министър на държавната политика при бедствия и аварии госпожа Емел Етем за днешното й участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпрос, зададен от народните представители Атанас Атанасов, Екатерина Михайлова и Елиана Масева към министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Госпожо Михайлова, заповядайте да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, колеги! На 10 октомври т.г. около 9,00 ч. в центъра на София бе извършено демонстративно убийство на висш държавен служител – третия в йерархията на агенция “Митници”. След убийството на прокурора Николай Колев това е поредното дръзко посегателство към държавен служител, и то във високите етажи на властта. След убийството на 10 октомври чухме и още неща. Чухме от трима представители на властта, а именно – Цвятко Цветков, който е член на Висшия съвет на БСП, председател на Комисията по сигурност на БСП и бивш заместник-началник на Шесто управление на Държавна сигурност, че предстоят политически убийства. Чухме и от депутата от НДСВ Борислав Ралчев, че такава вероятност има. Чухме това и от бившия ревизор Емил Димитров, който беше в листата на БСП на тези избори в Плевенския избирателен район. Искам да напомня, че единственото политическо убийство в новата ни история стана по време на управлението на Българската социалистическа партия – това на Андрей Луканов.
Моят въпрос към Вас, господин министър, във връзка с убийствата на длъжностни лица, а и въобще с убийствата, които стават, откакто Вие сте на власт – вече 7 на брой, е следният. При положение че са съществували данни, така поне излезе в медиите, че има незаконна дейност, какви мерки е предприело Министерството на вътрешните работи за предотвратяването на такава незаконна дейност на служители в митниците и въобще за висшите държавни служители? И освен това, господин министър, какви мерки ще предприеме МВР в защита на държавните служители, които изпълняват важни държавни функции, и изпълняват, разбира се, почтено и отговорно своите задължения?
Искам да добавя още нещо. Тези, които извършват незаконни действия, трябва да бъдат уволнявани и предавани на съд, а не да бъдат разстрелвани. Борбата с престъпността и с организираната престъпност изисква специални мерки, изисква обаче на първо място политическа воля, нещо, за което чухме, че липсва в момента, и от американския посланик в България в последните дни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Румен Петков.
Господин министър, разполагате с 3 минути.
МИНИСТЪР Румен Петков: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа, уважаема госпожо Михайлова! Във връзка с поставения от Вас въпрос относно убийството на Шинка Манова, директор на последващ контрол в Централно митническо управление, разпоредих проверка, резултатите от която сочат следното: специализираните  служби на МВР са работили по сигнали за организиране и подпомагане на контрабандни канали за внос и износ, осъществяван от фирми, близки до бившата групировка ВИС, Константин Димитров Самоковеца и други лица. Един от приоритетите в дейността на министерството е противодействието на организираната престъпност. Службите на МВР работят целенасочено за ограничаване и разкриване на престъпления, свързани с взривявания, убийства и др.
Шинка Манова е попадала в полезрението на специализираните служби на МВР през 1998 г. Делото е свалено от отчет през 2003 г. Лицето е представлявало интерес за  службите по информационно дело “Сателит”, когато се установяват зачестили злоупотреби от страна на митнически служители от митническо бюро “Горубляне”.
Работи се по версията за съпричастност на Манова като началник на митническото бюро за периода 1998-2002 г. и не е била придобита информация, която категорично да доказва тази версия.
От задаващите въпроса – Вие, господин Атанасов, като бивш директор на Националната служба “Сигурност” сте най-добре наясно с работата по информационните и оперативни дела. Много добре се знае, че Вие лично, господин Атанасов, сте изпълнили задълженията си за извършената дейност и сте информирали тогавашното ръководство на Министерството на вътрешните работи, което прави чест на Вас и на ръководената от Вас служба. То обаче не е взело отношение по предоставената информация. Това Вие също много добре знаете. Този факт осуетява възможността още през 1998-1999 г. на специализираните оперативни служби за събиране на доказателства относно повдигнатите тогава версии.
По втория въпрос – относно мерките на МВР за защита от посегателство на висши държавни служители, мога само да заявя, че се предприемат адекватни на установените в Закона за Министерството на вътрешните работи мерки за защита на българските граждани, съответно на държавни служители при изпълнение на служебните им задължения. Действащият към момента Закон за МВР не е променян в това отношение. Министерството на вътрешните работи е насочило своите усилия в посока за ефективна, целенасочена и конкретна работа в борба с организираната престъпност.
Задаващите въпроса много добре знаят, че една част от информацията, която без съмнение интересува цялото ни общество и на първо място депутатите, е класифицирана. Аз съм готов при съответно решение на Народното събрание да изнеса този обем класифицирана информация, както Народното събрание се разпореди. Искрено ви уверявам, че от тази класифицирана информация въодушевени ще бъдат една част от обществото и във всички случаи ще има незарадвани народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на госпожа Елиана Масева – право на реплика.
Елиана Масева (ДСБ): Уважаеми господин министре, искам веднага да се обърна към Вас и да Ви кажа, че Ви стана навик да си служите с инсинуации и всеки въпрос, зададен от Демократи за силна България, да превръщате в бумеранг. Но това е безсилие, господин министре.
Задаваме Ви този въпрос не защото се е случило нещо необичайно в България. Това е нашата тревога, защото именно Вие от тази трибуна и преждеуправляващите внушавате, че това е естествен процес, че убийствата - това е банален процес в България.
Задаваме Ви въпроса, защото стана нещо много странно. Дори когато убиват служител от висшия ешелон на властта, и то най-държавната власт – митниците, никой от изпълнителната власт не коментира този процес като участие на организираната престъпност в изпълнителната власт, за проникване на мафията в МВР, в прокуратурата и в следствието, за това, че организираната престъпност вече не е в коридорите, а е в кухнята на властта. Не може един висш служител, който е разработван и през 2003 г. е бил уволняван и снеман – както се помъчихте чрез реторика да внушите тук, че е ставала някаква бъркотия по този въпрос – да бъде убит и след убийството да се заявява, че той е бил свързан с ВИС, с Косьо Самоковеца и т.н. Явлението – това убийство, говори, че Вие открито трябва да започнете да поставяте въпроса за борбата срещу организираната престъпност и срастването й с властта. Погледнете анкетата в Dir.bg – един от най-популярните портали. Ще Ви дам да видите: на въпроса, който се задава по повод становището на американския посланик, че в България няма воля да се води битка срещу организираната престъпност, 80% от анкетираните над 5000 души отговарят: “Да, властта е в комбина с мутрите!”.
Не сме доволни, господин министре. Не поставяте темата, не я дефинирате, което означава, че не можете да се борите с престъпността. (Ръкопляскания от блока на ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Румен Петков – право на дуплика.
Асен Агов (ДСБ, от място): Много сте усмихнат, господин министре.
МИНИСТЪР Румен Петков: Винаги, когато Ви видя, се усмихвам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: В парламента се говори само от микрофоните.
МИНИСТЪР Румен Петков: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Госпожо Масева, Вие сте в много голяма степен права. Действително в годините 1997-1998-1999 започва едно срастване на определени държавни структури с мафиотски тип образувания в България. (Ръкопляскания от блока на КБ.) Разбирам Вашия патос и лична болка.
Още веднъж заявявам абсолютно категорично: аз съм готов със съответното решение на Народното събрание да предоставя на вашето внимание целия обем класифицирана информация, от който се интересувате. Тук не става дума за опити за връщане на бумеранг към ДСБ. Става дума за това, че вие задавате въпроси, които злепоставят вас самите. Затова с нетърпение очаквам всеки петък… (Реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
Защото вие сте сложили основите на тези процеси! (Ръкопляскания от КБ.) Разбирам напълно вашата радост. В случая обаче някой от вас рискува да се смее самичък.
Още веднъж казвам: аз съм готов да предоставя целия обем класифицирана информация, за да може – а това е въпрос и на възпитание понякога, затова няма да се спирам на тази посока от работата на Народното събрание и на някои негови народни представители - целият или необходимият обем класифицирана информация за работата на митниците, за структурирането на определени канали, по които работим и по които ще има резултат…
Екатерина Михайлова (ДСБ, от място): И за миналите години!
МИНИСТЪР Румен Петков: …да бъде изваден тук, когато Народното събрание се разпореди. Периода го решава Народното събрание. Аз нямам притеснения. Това ще бъде знак за политическа воля. Не е и не може да бъде само Министерството на вътрешните работи институцията, която ще се пребори с престъпността и корупцията. И вие добре го знаете! Защото в периода 1997-2001 г. Националната служба “Сигурност”, както и миналия път казах, е предоставила поредица информации на министър-председателя, на президента и на председателя на парламента за определени стъпки и действия, в това число приватизационни сделки. И тогава казах за авиокомпания “Балкан”. И резултатът от действията на правителството тогава е известен – позорът с авиокомпания “Балкан”.
Така че когато вие решите, аз съм готов да предоставя обема информация.
И още веднъж казвам, че от този обем информация вероятно служителите на Министерството на вътрешните работи, в това число негови бивши професионални ръководители, ще изпитат удовлетворение, обществото ще изпита удовлетворение, ако се прецени тази информация да му бъде предоставена. Всички посланици, както и 8 млн. български граждани, които добре разбират, че през последните години няма еднозначна политическа воля за борба срещу престъпността и корупцията, ще се почувстват удовлетворени от предоставянето на този обем информация, и ще има един малък кръг хора в тази зала, които няма да се чувстват добре. Но това не е въпрос на българското общество, не е въпрос и на Министерството на вътрешните работи. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от блока на КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
Първият зададен въпрос е от народните представители Васил Паница и Димитър Камбуров относно разходи за болничната помощ на НЗОК.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми господин министър, през 2004 г. в отчета на Националната здравноосигурителна каса разходите за болнична помощ са нараснали с 53,9%. Това са близо 115 млн. лв. вповече в сравнение с 2003 г. Това нарастване, забележете, е при действието на един и същи регулативен механизъм – Национален рамков договор 2003 г. Както е добре известно, за първи път нямаше Национален рамков договор през 2004 г.
За 2005 г. тенденциите са в посока на чувствително увеличение на разходите за болнична помощ.
Освен това тази година от страна на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса е поискано до момента да бъдат извършени осем корекции на бюджета. Имайки предвид това, очевидно е, че разходите за болнична помощ за тази година значително ще превишат тези за 2004 г.
Тъй като предстои приемане на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г., нашият въпрос към Вас е следният. Имайки предвид огромните преразходи за болнична помощ както за 2004 г., така и за 2005 г., какво ще предприемете чрез дирекция “Здравноосигурителен надзор” за прекратяване на тази негативна тенденция?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Гайдарски.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми д-р Паница и проф. Камбуров! За 2004 г., както вие казахте, утвърденият бюджет за болнична помощ на Националната здравноосигурителна каса е 245 млн. лв. За изпълнение на договорените медицински дейности Касата е изплатила на лечебните заведения обаче 328 милиона или това е с около 83 млн. лв. повече от планираното. В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. за разходи за болнична помощ са заложени 295 млн. лв. За първите шест месеца на годината обаче са извършени дейности за 268 милиона, а според разчетите на ръководството на НЗОК се очаква разходите да бъдат 480 милиона.
Анализът на посоченото високо преизпълнение на планирания бюджет и на причините, довели до него, показва следното.
На първо място, увеличените разходи се дължат на увеличения обем дейност, заплащана от НЗОК през последните две години. През 2004 г. Касата е финансирала болничната помощ по 81 клинични пътеки. Това са 1500 диагнози. За 2005 г. пътеките стават 120 при 2950 диагнози.
Второ. За ръста на разходите допринася и увеличението на цените на клиничните пътеки, които са много по-високи, отколкото през 2004 г. В същото време в предвидения бюджет през двете години няма значителен ръст. Увеличението е от 245 милиона на 295 милиона, при положение че за предната година са разходвани 328 млн. лв.
Трето. Един от очерталите се проблеми, допринесли за свръхизпълнението на Касата, е фактът, че заложеният за 2005 г. обем болнична дейност – това е броят на случаите, преминали през болниците – е бил 557 хиляди пациенти при планувани около 738 за 2004 г. Разбира се, че обемът за тази година е почти изпълнен.
На четвърто, но не на последно място като причина за преразхода ще посоча и установените нарушения при отчитането на случаи на някои от клиничните пътеки. Вие чухте вече, че има пътеки, които са преизпълнени с 1000-1200%. Правете сметка за какво става въпрос. Вие сте лекари и разбирате какво значи една пътека да бъде преизпълнена с 1200%. Тези данни дават основание за съмнение от източване на Касата по отделни пътеки и отчитане на неизвършена дейност.
Отчитайки тези причини и изискването за спазването на строга финансова дисциплина, през м. септември предприехме проверки, които текат в момента. Такива са направени на 13 от 15-те болници и ако се интересувате от резултатите, мога да ви ги дам след завършване на дискусията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Васил Паница за реплика.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз не чух задоволителен отговор на моя въпрос какво ще предприемете за това, което констатирате в момента, и за това, което изнесохте. Вие казвате, че основните причини са повишеният обем дейности, увеличените цени на клиничните пътеки, но, господин министър, това са слабости в планирането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, които слабости продължават вече 3-4 години най-малко. Няма реална оценка и няма капацитет за планирането на приходите и разходите, което рефлектира и в болничната помощ.
Колкото до планирания за тази година в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса дефицит, той е в абсолютно противоречие със Закона за здравното осигуряване, според който, както знаете, размерът на разходите трябва да е абсолютно равен на приходите за съответната финансова година.
Така че основната причина са грешките в планирането.
Поисканите осем корекции в бюджета на Касата за 2004 г. показват още веднъж слабост в планирането. Казвате, че преразходите за болнична помощ са в резултат на чувствително нарастване на отчетени случаи по някои клинични пътеки. Това трябва да се докаже. Че има отделни нарушения, не означава, че всички лекари лъжат. И не можем да ги обвиняваме в това.
Основната причина, господин министър, която не изтъкнахте и която знаете много добре че съществува, е липсата на информационна система в Националната здравноосигурителна каса. Тази информационна система беше готова в 2001 г., подготвена от правителството на господин Иван Костов, и беше подложена на два одита – единият одит при министър Велчев, вторият одит беше словенски. Няма никакъв резултат! Четири години в България няма информационна система, която да е интегрирана с тази на Националноосигурителния институт. Това е една от основните причини за тези преразходи и за това, че не може да се следи нищо в Националната здравноосигурителна каса. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика. Заповядайте.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Благодаря, господин председателю.
Мисля, че няма никакво разминаване във виждането ни по отношение на причините, които са довели до тези преразходи. Аз нямах време. Задавайте питане, защото за три минути аз не мога да ви прочета и половината от това, което съм написал в отговора си.
Истината е, че ние нямаме информационна система, но причината за това, че нямаме информационна система не е нито в Касата, нито в Министерството на здравеопазването, причините са много по-големи и по-дълбоки. Вие знаете каква битка се водеше най-напред за “АремисСофт”. От близо две години върви една битка между различните организации кой да направи новата информационна система.
Ние искаме да има здравна електронна карта, искаме да има здравно медицинско досие и информационна система, която действително ще ограничи възможностите за източване на Касата. Причините обаче не са само в източването на Касата, причините са многостранни. И ако трябва да говоря, трябва да ми дадете поне 30 минути, за да ви обясня. Не мога за две минути да ви обясня какво точно става там.
Анелия Атанасова (НДСВ, от място): По-добре е да направим една работна среща.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Разбира се, че можем да направим една работна среща.
Но аз не Ви отговорих на втория въпрос. Вие питате какво прави медицинският надзор. Ами вие сте гласували медицинският надзор да осъществява само надзор върху качеството на работата, а не върху финансовите дейности на Касата и на другите организации, които се занимават с финансиране. Вие сте гласували този закон. А това е дело само на Сметната палата. Това е положението. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Васил Паница, към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Господин Паница, заповядайте.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, състоянието на българското здравеопазване в момента не е тайна за никого. То не е добро. Всяка реформа в тази сфера изисква точна преценка и своевременна корекция на проблемите. За съжаление през последните четири години бяхме свидетели на абсолютно неадекватно поведение на управляващите в сферата на здравеопазването.
Задълженията на болниците в момента надвишават 179 млн. лв. Това са вече хронични и умишлени банкрути, които се повтарят с нарастващ процент всяка година. Това касае болните, тъй като трябва да плащат от джоба си всичко, което не достига на болниците. Особено във втората половина на годината. Още повече че Националната здравноосигурителна каса реши да намали с 10% плащането на болниците по клиничните пътеки. Компенсирането на намалените приходи неминуемо ще увеличи дълговете на болниците.
В момента не е напълно ясно също ще продължи ли финансирането на болниците – по досегашната формула от НЗОК и Министерство на здравеопазването или по друг начин.
Темата за приватизацията на лечебните заведения беше заглушавана и  стопирана за последните четири години с упорита прилежност. Това е един от най-важните моменти в структурната реформа. В страната особено остро стои липсата на кръв за  кръводаряване. Съществува черен пазар на кръв и кръвни продукти. Налице е хроничен недостиг на лекарства за онкологично болните и болните на хемодиализа. Реформата предвиждаше разделяне на спешната от неотложната помощ, като втората по правило е задължение на общопрактикуващите лекари.  Това не бе реализирано. Този проблем пряко кореспондира с ограничения достъп на хората, особено за неотложната помощ.
Господин министър, това е една малка част от многото проблеми, които Вие и Вашият екип трябва да разрешавате. Моето питане към Вас е: каква е визията на Министерския съвет, респективно на Министерството на здравеопазването относно развитието на здравеопазването по време на Вашия мандат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Гайдарски.
Господин министър, моля да отговорите на питането в рамките на 5 минути.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми д-р Паница! Неблагоприятните икономически условия, и донякъде и политическите такива, в страната през последните 15 години донякъде засилиха негативното въздействие на нездравословния начин на живот на населението – алкохолизъм, тютюнопушене, наркомании и т.н., нараснаха с проценти, и то с високи проценти. Големи рискови фактори като хипертония, диабет, затлъстяване и т.н., нарушиха общественото здраве. Най-силно изложени на тези въздействия са децата, младите хора,  социално слабите, децата с увреждания, както и някои етнически общности. Тази ситуация усложнява реформата на българското здравеопазване, която се извършва вече много години на фона на хроничен недостиг - подчертавам, недостиг на финансови ресурси. Налице са значителни диспропорции в териториалното разпределение на здравните ресурси. Не е еднакво осигурено здравното обслужване в различните региони.
Нерешените проблеми със здравноосигурителните вноски на голяма част от населението натоварва значително службите за спешната помощ. Съществуват и хронично се задълбочават редица проблеми, свързани с организацията, функционирането на лечебните заведения. Недобрата приемственост и недостатъчната свобода в движението на пациентите между различните звена на здравната система поражда негативно отношение на обществото към сегашното състояние.
Като резултат от всичко това здравното състояние на населението продължава да се влошава, раждаемостта е ниска, общата смъртност е 11,06 на 1000, смъртността от сърдечно-съдови заболявания е 7,24%, от ракови заболявания – 15,4%. В европейските страни тези показатели са съответно: 6,65% или два пъти по-малко, 2,49% и 8,11%. Като имам предвид тежката икономическа ситуация, състоянието на здраве на населението, състоянието на здравната система, а от друга страна опитът на редица страни в региона в развитието на здравеопазването и новата стратегия на СЗО “Здраве за всички”, министерството си поставя в основата политиката за по-добро здраве и си поставя следните ключови принципи: равнопоставеност на всички граждани на страната, справедливост по отношение на здравето, солидарност в заплащането за здравеопазването, активно участие на населението в дейностите за здраве, развитие на междуотраслови стратегии за здраве и инвестиране за повлияване на детерминатите на здравеопазване, поемане на отговорност от всеки сектор в нашата страна за последствията, които неговата дейност оказва за здравето на хората.
Основен приоритет на Министерство на здравеопазването ще бъде:
Първо, да осигурим гарантирано и достъпно здравеопазване на всички хора в страната.
Второ, профилактиката на болниците да стане фокус в дейността на здравната система и другите ведомства и структури. Ще се постави акцент на главните фактори на риска. Страната закъснява значително в инвестирането на  здраве в сравнение с другите страни в региона. За това ще са необходими усилията на всички ведомства, повишена отговорност на всяко едно от тях в тази насока, повишена отговорност на всички хора в страната.
Считаме, че така ще постигнем ограничаване на хроничните заболявания, основните причини за умиране на населението и редица други негативни последици за обществото.
Трето, ще направим необходимото ограничаване разпространението на социално-значимите заболявания като туберкулоза, СПИН, полово предаваните болести, наркомании, алкохолизъм, тютюнопушене. Така ще минимизиране и предотвратим рисковете за  човешкото здраве.
Особен акцент се поставя върху подобряване на психичното здраве на населението с въвеждане на съвременни принципи за профилактика и лечение на тези заболявания.
Пето, наша приоритетна цел е намаляване нивото на детската смъртност, подобряване на детското и майчино здравеопазване, здравето на жените във фертилна възраст и възстановяване системата на училищното здравеопазване.
Шесто, ще усъвършенстваме организацията, финансирането и управлението на системата за здравеопазване.
Седмо, необходимо е да се улесни достъпа на населението до здравни услуги и оптимизиране на основния здравен пакет. Въвеждането на правилата за добра медицинска практика и принципите на рационална лекарствена терапия в нашите лечебни заведения, ще подобри качеството и резултатите в здравната система.
Осмо, преструктурирането на здравната мрежа и финансирането от един източник ще повиши достъпността до редица нейни звена – финансова стабилност и икономическа ефективност на лечебните заведения. (Председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтичане на времето.)
Завършвам, има изложени още два принципа, прекъсвам ги, защото пак няма време.
Изложените основни направления във визията на настоящия ръководен екип са главният фундамент в подготовката на системата за здравеопазване за успешно интегриране на страната в Европейския съюз и подобряване здравния статус на населението в нашата страна. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Паница, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на 2 минути.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря,  господин председател.
Господин министър, аз чух статистика и обтекаеми фрази, които имат повече пожелателен характер за това какво би трябвало да стане с нашето здравеопазване и как би трябвало да се подобри здравето на нацията.
Не чух конкретни отговори на някои много важни въпроси. Този въпрос, за който искам да спомена, е дълговете на болниците.
Дълговете на болниците в момента надвишава 179 млн. лв. Има болници с 20 млн. лв. дълг, тоест повече отколкото е бюджетът. Има болници с 18 млн. дълг. И това нещо продължава безнаказано! Няма наказан изпълнителен директор! Няма санкционирани хора от борда на директорите на съответната болница! Съмнявам се, че ще се справите и Вие! Защото около Вас, както и около последните двама здравни министри има един особен ажиотаж на  хора, щъкащи около министъра, които няма да позволят това!
Схемата е много проста. Натрупват се редовно умишлено дългове в края на всяка година, които се изплащат.
Господин министър, за изплащането на тези дългове около 60% за лекарства се плащат тлъсти комисиони. Това е причината да не спрат тези дългове.
Надявам се, че Вие ще се справите, въпреки че искрено се съмнявам все пак!
Приватизацията е другият важен въпрос на лечебните заведения. На 29 септември т.г. ние внесохме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. Виждам с радост от наша страна, че Вие много добре реагирахте пет дни след това във в. “Труд”, като заявихте почти същото, че ще има приватизация на болниците. Искам да Ви благодаря, че следвате нашата програма, тъй като в програмата на БСП, на НДСВ и на ДПС това нещо не съществува.
Друг фундаментален проблем е начинът на финансирането на болниците. Вие казахте, че ще има финансиране от един източник, само че пак цитирате програмата на Демократи за силна България, защото в нито една от трите програми, които споменах, не съществува такова нещо.
Моите два уточняващи въпроса са следните:
1. Познавате ли прословутата Стратегия за преструктуриране на болничната помощ, която вашият коалиционен партньор днес – НДСВ, разработи през 2003 г., и какво е Вашето отношение към нея?
2. Познавате ли Националната здравна стратегия “По-добро здраве за по-добро бъдеще на България за периода 2001-2010 г.”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаеми господин председател, благодаря Ви за отново предоставената ми дума.
Благодаря на господин Паница за уточняващия въпрос, тъй като той ми дава възможност да отговоря по-обширно. Разбира се, че познавам поставените от Вас последни два въпроса и никога не съм твърдял, че започваме да правим някаква реформа, съвсем нова, без да се позоваваме на това, което е направено дотук. Естествено е, че се стремим да подобрим показателите, по които се извършва реформата.
Тук Вие ми зададохте един много болен въпрос, а болният въпрос в нашата здравеопазна система е финансирането и аз държа да отговоря на този въпрос. Вие знаете, че финансирането на болниците досега и в цялата здравеопазна система не е и никога не е почивало на някаква реална основа. Просто определяме една сума, един процент – 4.3, и той се движи в рамките на няколко години, и винаги с недостиг, и винаги накрая се дават някакви суми, които достигат някакъв процент, примерно около 4.9 или 5%. Ние сега искаме точно това – този процент да бъде даден за здравеопазването.
Вие сте абсолютно прав. Щом цитирате тези цифри, научили сте ги отнякъде, знаете ги. Действително има изтекла информация отнякъде, но тя не е скрита. Напротив, аз ще дам тази информация на всички, включително и на Народното събрание, за задълженията на болницата. Действително има болници, които са надхвърлили 20 млн. лв. задължения. Има 18 и 14 млн. лв., и т.н., и това са основните болници, които проверявахме досега. Имам резултатите, мога вече да ги дам, но изчакваме още, за да не стане някъде грешка, защото минава още една проверка. Бъдете сигурен, че няма да се случи това, за което Вие казвате, че се съмнявате. Не се съмнявайте! Бъдете абсолютно сигурен, че това, което правим в момента, ще бъде приложено на практика и аз ще го предложа на вас – на парламента и на Министерския съвет, вие да вземете решение какво да правим оттук нататък с тези хора, които непрекъснато са били финансирани и които непрекъснато са натрупвали дългове. Аз и миналия път казах и това го публикуваха във вестниците, че 75% точно тези болници, които проверяваме, са натрупали тези дългове. Сега ужасното е, че не са 75, а са 83% от техните дългове. Аз ви моля да бъдете така добри да кажете какво ще правим оттук нататък. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Васил Паница в рамките на две минути да изрази своето отношение към отговора на министъра.
Васил Паница (ДСБ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, не напразно Ви зададох тези два въпроса, защото Вие отговорихте, че ще следвате и Стратегията за преструктурирането на болничната помощ, която не е официален документ – за наша и ваша радост, и тази Национална здравна стратегия “Здраве за всички през ХХІ век”. Нарочно Ви зададох тези два въпроса, защото Стратегията за преструктуриране на болничната помощ е нещо срамно и позорно, и което в никакъв случай не трябва да използвате във Вашата работа. Тя не бе и публикувана, нямаше публичност, тъй като в нея има невероятни предложения и абсурдни клаузи. В нея се предвиждаше закриване на някои малки районни болници, без абсолютно никаква обосновка, с една куха фраза за нисък обем на дейността. Но, което беше по-страшното, и вероятно много малко хора го знаят, във връзка с това закриване на болници се предвиждаше, забележете: “някои лекари да придобият нова професионална квалификация”. Тоест, да станат автотенекеджии, да станат бояджии и нещо от този род. Това го има в писмен документ. Този резил Вие не трябва да продължавате. Затова Ви зададох този допълнителен въпрос. Само острият отпор на медицинската общественост не даде възможност този срамен документ на миналото правителство да добие публичност.
Специално за Националната здравна стратегия “Здраве за всички през ХХІ век”, разбрах, че в детайли вероятно не я познавате, но ще я прилагате, което е много добро. Надявам се да направите това, тъй като тя е оценена по достойнство от всички международни институции. Тя е финансирана от Световната банка, от Банката за развитие към Съвета на Европа, Международния фонд за развитие, правителствата на Холандия, Испания, Великобритания и Япония. Тази здравна стратегия получи позитивна оценка от господин Марк Данзон – генерален директор на Европейското бюро, както знаете, на Световната здравна организация. Тази здравна стратегия от началото на 2001 г. не е денонсирана с друг последващ правителствен акт.
Господин министър, подарявам Ви тази Здравна стратегия и Ви съветвам да я научите, да я прочетете и да я прилагате за здравето на всички българи. (Народният представител Васил Паница дава Националната здравна стратегия на министър Гайдарски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към питането на народния представител Стела Банкова към министъра на здравеопазването проф. Гайдарски.
Госпожо Банкова, моля да развиете Вашето питане в рамките до три минути.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас се отнася за Гълъбово, наречено “мъртвата зона” и за “Черното езеро”, което поглъща град Гълъбово,  и за отношението на оглавяваното от Вас Министерство на здравеопазването към все по-болните жители на град Гълъбово.
Заради системните замърсявания, застрашаващи живота на хората от града напоследък са се изселили над 6 хил. жители, но нито един депутат не живее и не желае да живее в този град. Защо? Защото тонове токсична прах от фабрика “Брикел” се изсипват върху жителите на Гълъбово. Най-малко 5-6 пъти на месец отровен облак от “Черното езеро” покрива града. Към праха се прибавя серен диоксид, който надвишава 42 пъти допустимите норми. Местните хора дишат азбест от 40 години насам. Според специалистите, острите финни иглички на азбеста при вдишване буквално разрушават дихателната система. Подчертавам, че азбестовите отпадъци са силно канцерогенни. В Германия например, пък и в други западноевропейски страни, събориха цели жилищни сгради, облицовани с азбестови плочи в името на здравето на техните граждани.
Медиците в Гълъбово са категорични, че в последните 20 години заболяванията нарастват всяка година. Според статистиката всяко шесто момченце в община Гълъбово е родено с един тестис. Хроничните белодробни заболявания са се увеличили над пет пъти. Рязко е скочил процентът на абортите и преждевременните раждания – от началото на 2005 г. има над 50 аборта. Десет на сто от децата се раждат недоносени, средната тежест на новородените е 2,5 кг. Всяко второ дете в града е болно. Деца се раждат с аномалии на опорно-двигателния и сърдечно-съдовия апарат и, което е особено тревожно, деца се раждат със заболявания като Синдрома на Даун. Всеки четвърти жител има очно заболяване,  всеки десети в Гълъбово е болен от туберкулоза.
В Гълъбово менопаузата на повечето от жените настъпва между 35 и 40 години. Жителите на Гълъбово масово боледуват от рак, астма, пневмонии, бронхити.
Господин министър, знаете ли, че дилемата пред хората от най-болния регион в България е да умрат от глад или от болести? Сега, в ХХІ век, един град в България има тази дилема – да умре от глад или от болести!
Господин министър, какви конкретни действия ще предприеме ръководеното от Вас Министерство на здравеопазването, за да опазите здравето на децата и на всички жители на град Гълъбово? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля да отговорите на питането на народния представител Стела Банкова.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги депутати, уважаема госпожо Банкова! Тази апокалиптична картина, която Вие описахте, действително навява страхотен ужас и ако хората ни слушат навън, не знам каква реакция ще имат, може би ще получат и някои психически отклонения от това, което Вие описвате като възможно, тъй като аз казвам, че това е възможна картина, според Вас. Не зная откъде сте взела тези данни, защото когато се говори пред такава отговорна трибуна, каквато е Народното събрание и пред целия български народ, защото предполагам, че това се излъчва, би следвало да има точна документация с точни данни. Точно това ни задължи да направим една такава проверка. Тази проверка по Вашето питане продължи повече от 10 дни. Съжалявам, може и аз да сгреша, не казвам, че 100% от това, което казвам, е... Не съм го проверявал, това са данни, които сме взели от източници – Военно окръжие гр. Стара Загора, тъй като Вие твърдите, че там всяко шесто дете се ражда с един тестис, а това са данни от прегледите на донаборниците и директни данни от Междуобластния диспансер за окнологични заболявания в Стара Загора. Тези данни се водят и са много точни.
Освен това в общините Гълъбово, Раднево и Гурково през  2005 г. е проведен масов скрининг за белодробната патология сред децата и учениците и са налице реални изводи от него. След като това, което аз казвам, е реално, проверено, документирано, много Ви моля, когато Вие изнасяте такива данни, кажете откъде ги черпите. Ето, аз казвам откъде черпя тези данни.
И какво се установява? Хоспитализираната или това е болничната заболеваемост в Многопрофилната болница за активно лечение – болница в Гълъбово, по клас ІІ – това са новообразуванията, за които твърдите, че са най-високи в страната, е 14,2 на хиляда, при 15,48 за страната. Това означава, че те имат по-ниска заболеваемост, отколкото в страната.
Второ, болничната заболеваемост в МБАЛ - Гълъбово по клас VІІІ – болести на дихателната система, действително има по-висок процент – 44 срещу 26 на хиляда. Обаче какво се оказва? Това са децата предимно от 0 до 17 години и това са заболявания на горната дихателна система. Става въпрос за ларингити, фарингити и други заболявания. Това са обикновено заболявания, които не се хоспитализират, а се дават лекарства. Но преди малко говорихме по тези въпроси – голяма част от тези деца от 0 до 17 години се хоспитализират и по такъв начин се увеличава болничната заболеваемост. Това са данни от анкетното проучване. Ето, те са дадени: 51% от тези 1000, тук не става въпрос за 100 или 200 деца, а за 1782 деца, са боледували с дихателни смущения в горната част – фарингити, ринити и т.н., и само 11,9 са на долните дихателни пътища, тоест бронхопневмониите.
Трето, хоспитализираната заболеваемост в МБАЛ - Гълъбово по клас ХІV – вродените аномалии, за които Вие твърдите, че всяко шесто дете се ражда с един тестис, ето какви са данните: при 75 на 100 000 за страната за 2003-2004 г. в Гълъбово няма нито едно родено дете с такова нещо. Не знам откъде вземате тези данни.
Това означава, че там няма такива деца, каквито твърдите, с такива вродени аномалии.
Четвърто, данните от Военното окръжие – знаете, че всяка година се правят такива прегледи на донаборниците, и това са данни от Военното окръжие, ако се съмнявате в тях – отидете и проверете там, показват, че няма обезпокояващи факти за по-голям процент заболеваемост от вродените заболявания в този регион.
Проведеният скрининг за дихателните заболявания сред децата от 0 до 17 години обаче показва, че действително тук има нещо по-тревожно и ние вземаме мерки там. Знаете, че профилактичните прегледи са регламентирани нормативно, но биха били по-ефективни, ако самото население се убеди. Съгласен съм с Вас, че трябва да се води превантивна, профилактична пропаганда за по-често преминаване на децата в тази област... Там действително има такива застрашаващи белодробната система моменти, там трябва да бъде мобилизирана цялата общественост – майките, бащите, близките на тези деца, училището, болничното заведение и т.н. Не виждам такива тревожни факти, каквито Вие изнасяте, поне по това, което ми е подадено оттам. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Банкова, имате възможност за два уточняващи въпроса.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин проф. Гайдарски! От лекаря и от министъра на здравеопазването очаквах не да бъда оборена и да водим пазарлъци колко точни са процентите, очаквах да чуя какво ще направи Министерството на здравеопазването, за да подпомогне наистина изключително тежкото здравословно състояние на жителите на гр. Гълъбово. Неслучайно споменах, че 6000 души са се изселили оттам. Не са се изселили оттам заради чиста екологична среда. Защо, уважаеми колеги депутати, не си направите един почивен дом – профилакториум в гр. Гълъбово, за да докажем на дело, че там екологичната обстановка е чиста и няма от какво да се страхуваме?
Повтарям, със загриженост очаквахме от министъра на здравеопазването не да оборва процентите, а да се спомене какво наистина трябва да се направи, за да се помогне на населението на гр. Гълъбово, защото то едва ли не по няколко пъти, по 5-6 пъти на месец е обгазявано, засипвано с прах от фабрика “Брикел”.
Не чух нищо за профилактиката на раковите заболявания, които се появяват там заради азбеста и ред други неща, които би трябвало Вие да споменете.
Би било добре, за да бъдем напълно обективни, да поискаме и да Ви помолим да инициирате една среща в Гълъбово с министъра на екологията с министъра на енергетиката, с министъра на здравеопазването и на място тримата отговорни министри да обсъдят и да видят, че наистина там става дума за тежка екологична обстановка. Най-малкото е наистина лично човек да посети тези места.
Очаквам да ми отговорите отново на моите настоятелни въпроси: какво на дело ще се направи? Разликата в някои проценти не е толкова важна, важно е хората в Гълъбово да чуят, че са забелязани от министъра на здравеопазването и ще бъдат лекувани така, както всички български граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, ще Ви дам думата, но аз не можах да чуя ясно формулирани допълнителни въпроси.
МИНИСТЪР Радослав Гайдарски: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Госпожо Банкова, не Ви оборвам, но понеже Вие давате едни такива страшни... Разберете го, когато прочетох тези данни, се потресох. Вие казвате, че всяко шесто дете... Представяте ли си какво значи това? Не Ви оборвам, а просто Ви давам доказателства, че такова нещо няма. Как може да твърдите...
Това е нещо опасно за обществото, за страната ни – всяко шесто дете без тестис. Боже Господи, че ние тогава какво ще направим с нашите мъже в България? Това е младото ни поколение.
По другите неща, разбира се, че вземаме мерки. Недейте да смятате, че ние не сме загрижени за децата. Напротив, там се провеждат редица профилактични мероприятия и ние имаме грижата за това нещо. Но Вие ме поставяте в положение да отговарям на въпроси, които засягат цялото общество. И това тревожи цялата страна. Недейте да изнасяте такива апокалиптични резултати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Според Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, госпожо Банкова, както Ви е известно, имате възможност да изразите своето отношение към отговорите на министър Гайдарски.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател. Аз ще опитам да поднеса информация направо от извора за здравословното състояние на хората от гр. Гълъбово, защото пак ще повторя, не е въпрос да се обвиняваме един друг в манипулация на данните, а наистина да има една специална програма, едно по-специално отношение към здравето на българските граждани в районите, в които има опасно влошена екологична среда.
Аз също бих искала да попитам дали Министерството на здравеопазването има намерение да направи такава специална програма за екологично застрашените райони в България, които, впрочем, не са малко.
Тук ние може би ще продължаваме битката за тези райони, така както междупрочем продължава битката и за онкоболните български граждани.
Използвам трибуната, за да благодаря на проф. Гайдарски, че след миналия ми въпрос, когато аз внесох при проф. Гайдарски имената на шест онкоболни български граждани, които нямаха лекарства, проф. Гайдарски направи всичко възможно и до края на петъка тези граждани получиха своите лекарства.
Така, както аз обещах на проф. Гайдарски, ще давам имената на всеки български гражданин, който е част от тези 230 хил. българи, които все още нямат лекарства и нямат шанса от трибуната на парламента да бъдат представени техните имена, ще продължаваме да водим битката за осигуряване на тези лекарства. Затова поднасям на проф. Гайдарски още едно име – на господин Илиев от Монтана, който е регистриран в Онкодиспансера във Враца. Убедена съм, че той ще постъпи така хуманно, както и миналия път, и този български гражданин също ще има лекарства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете да благодаря на проф. Гайдарски за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси и питания към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Питане от народния представител Екатерина Михайлова и народния представител Николай Михайлов към министъра на културата Стефан Данаилов.
Има думата госпожа Михайлова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! През последните няколко месеца приватизацията на “Бояна филм” е непрекъснато във фокуса на обществения интерес. След избора на купувач, оповестен с Решение № 3018 от 24 юни 2005 г. на Агенцията за приватизация, класираният на второ място участник в публично оповестения конкурс за приватизация “Бавария филм” ООД подаде жалба в съда. Тези дни стана ясно обаче, че “Бавария филм” ООД е оттеглила своята жалба от съда и е постигнала съгласие за съвместна работа след приватизацията на дружеството със спечелилата конкурса “Ню имидж”.
Междувременно Съюзът на филмовите дейци оповести публично свое становище, че изборът на купувача е бил определен само с оглед на финансовите параметри на офертите на кандидатите и не отчита важността на Стратегията за развитие на националната ни култура и поиска разваляне на сделката.
Асоциацията на филмовите продуценти и кинорежисьори в писмо до премиера Станишев и до Вас, господин министър, и до изпълнителния директор на Агенцията за приватизация също поиска преразглеждане или спиране на  сделката с мотив, че тя не защитава интереса на българското кино.
От Ваше изявление пред медиите от 20 септември 2005 г. разбрахме, че Вие сте “за” приватизация на “Бояна филм”, но при процедура, която гарантира националния интерес за запазване на българската киноиндустрия. На 21 септември заявявате пред “Медиапул”: “Аз съм за раздържавяване, но настоявам това да стане по друг начин. При тази процедура за приватизация има прекалено много въпросителни и е по-добре тя да се прекрати и да се търси по-скоро концесионер на дружеството.”
В свое интервю пред БТА от 1 октомври т.г. Вие отново заявявате позиция, че е по-добре да се започне нова процедура с по-големи гаранции, като в същото време подчертавате, че това не бива да означава, че в България не вървят процесите на приватизация.
Всичко това създава известна неяснота относно позицията Ви и позицията на Министерството на културата относно развитието на “Бояна филм”.
Вярно е, че сделката беше направена при предишното правителство в нощта, преди да бъде избрано новото правителство.
Въпросът ми към Вас, господин министър, с оглед актуалността на обществения дебат и на реакциите на редица съсловни организации, занимаващи се с кинопродукция, е каква ще бъде съдбата на “Бояна филм”? Смятате ли да прекратите договора и да предприемете други действия? Смятате ли да оставите сключването на тази сделка в ръцете на Агенцията по приватизация? И въобще какво е виждането Ви за развитието на българската кинопродукция? Как ще бъде защитен националният интерес? Това е питането ни. Очакваме Вашия отговор. И искам да Ви кажа, че не само ние го очакваме, очакват го всички хора, които имат искрен интерес, а не бизнесинтерес, защото много бизнесинтереси са забъркани в тази сделка и въобще при решението на този въпрос, но българските дейци на културата и въобще кинодейците очакват с интерес отговора Ви, тъй като поне за нас двамата с д-р Михайлов, докато чакахме отговора, ни се обадиха както съсловни организации, така и отделни дейци на българската култура с благодарност, че този въпрос е повдигнат, и с очакване да чуят яснота в позицията на Министерството на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Михайлова, уважаеми господин Михайлов! Вие казахте много неща от фактологията, но аз ще опитам все пак да я повторя в друг ред.
Оценявам Вашето питане относно виждането на Министерството на културата за бъдещето на “Бояна филм” като много навременно и важно.
За мен като министър на културата, като бивш председател на Комисията по културата към Тридесет и деветото Народно събрание и като творец, изключително тясно свързан с развитието на българското кино, съдбата на Киноцентъра винаги ми е била особено близка. Намирането на най-доброто решение за неговото запазване и успешното развитие е било за мен винаги от първостепенно значение.
Съгласявайки се с Вашите констатации, че през последните месеци в медиите се появяват различни, често напълно противоположни становища относно “Бояна филм”, Вие намекнахте и за мои изявления, бих искал да допълня и да уточня, че нейната приватизация вълнува българската общественост вече близо седем години.
“Бояна филм” ЕАД е дружество със 100% държавно участие в капитала. То е формирано с решение на Министерския съвет от 18.01.1995 г. чрез обединяването на Студия за игрални филми “Бояна”, Студия за анимационни филми “София” и Държавното предприятие “Обработка на филми”. Процедурата за приватизация на държавното участие в капитала на “Бояна филм” ЕАД е открита с Решение № 883 от 05.02.1999 г. на Агенцията за приватизация, а стратегията за нейното осъществяване е от Министерския съвет с Решение № 527 от 04.07.2001 г. Агенцията за приватизация с решение от 23.07.2004 г. предвижда продажбата на 446 хил. 426 броя акции или 95% от капитала на “Бояна филм” ЕАД да се извърши чрез публично оповестен конкурс по условия и критерии, определени съвместно от Агенцията за приватизация, Министерството на културата и представители на филмовата гилдия.
До крайния срок – 25 февруари 2005 г. оферти за участие в конкурса са подадени от “Бавария филм” ООД, “Ню Имидж България” ЕООД, “Илинг студиос интърпрайс лимитед” и “Драгон Интернешънъл студиос България”.
Четири месеца по-късно Агенцията за приватизация с Решение № 3018-П на 24 юни 2005 г. определя за победител в конкурса за продажбата на “Бояна филм” ЕАД “Ню Имидж България” ЕООД с общо набрани 76 точки по критериите за класация и предложена цена 6 млн. и 250 хил. евро. На 16 август 2005 г. проектът на договора за това бе парафиран.
Реакциите, както Вие казахте, на участниците в конкурса, на общественото мнение и на филмовата общност след оповестяването на решението бяха остри и противоречиви. Няколко дни след неговото вземане бе сменено ръководството на Агенцията за приватизация. Първото решение.
Две от участвалите в конкурса фирми подадоха жалби във Върховния административен съд. В края на м. юли т.г. тричленен състав на Върховния административен съд остави без последствие една от жалбите. По другата жалба тричленен, а след това и петчленен състав спря решението за предварителното изпълнение на договора за продажба, който беше подписан на 16 август.
Асоциацията на филмовите продуценти в България, Българската асоциация на кинорежисьорите, включвам и Съюза на филмовите дейци, и много хора, които не са в тези структури, свързани с киното, наистина настояха за спиране на настоящата и откриване на нова приватизационна процедура.
Междувременно на 05.10.2005 г. с писмо до Агенцията за приватизация и медиите “Ню Имидж България” ООД уведомява за постигнато споразумение с “Бавария филм” ООД за оттегляне на подадената от последната жалба във ВАС срещу решението на Агенцията за приватизация, което все още не е потвърдено официално обаче.
Ръководството на Агенцията за приватизация смята, че няма достатъчно законови основания за ревизиране избора на спечелилия конкурса участник. Всички по-нататъшни действия по сделката следва да се предприемат в съответствие с приключване на производството във Върховния административен съд и решението на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация, който следва да прецени законността на сделката и да одобри окончателния вариант на договора за приватизация на “Бояна филм”.
В тази връзка трябва да отбележим, че от откриването на приватизационната процедура през 1999 г. до днес условията за развитието на филмовата индустрия в България и в Европа се промениха значително. Приетата през 2001 г. Стратегия за приватизация на “Бояна филм” е вече остаряла, като се вземе предвид, че през м. декември 2003 г. влезе в сила приетият от Тридесет и деветото Народно събрание Закон за филмовата индустрия.
Ето защо Министерството на културата и професионалните гилдии на киното настояват да продължи търсенето на възможните по-добри решения за бъдещето на “Бояна филм”. Според нас в приватизационния договор следва да бъдат включени допълнителни условия и гаранции: запазване предмета на дейност на “Бояна филм”, запазване целостта на терена, запазване на филмопроизводствения комплекс “Киноцентър”. Предвидените в проекта на договора задължения за купувача в тази посока според нас не са достатъчни. Десетгодишният забранителен срок за промяна на предмета на дейност на дружеството, за разпореждане с недвижими имоти и сградите, построени върху него, е твърде кратък, за да се гарантира наистина оцеляването и развитието на “Бояна филм”.  Затова подготвих доклад до Министерския съвет, и днес се внася, за обсъждане и решаване на проблема в Министерския съвет.
В заключение искам да заявя ясно и категорично, че Министерството на културата е за приватизация на “Бояна филм”, но така че да бъдат наистина защитени националните интереси и доброто бъдеще на българското кино, особено сега пред предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Михайлов, имате възможност за два уточняващи въпроса.
Николай Михайлов (ДСБ): Господин председател, уважаеми депутати, господин министър! От това, което прочетохте, разбирам две неща. Първо, че реакцията Ви сякаш е закъсняла. Второ, че Вие сте загрижен за съдбата на “Бояна филм” и за перспективата на българската филмова култура. Това е разбираемо.
Това, което искам да Ви запитам все пак за по-голяма яснота, е: Вие как конкретно си представяте съдбата на тази приватизационна процедура в ход? Какво ще направите Вие като министър на културата, веднъж? Втори път, по-конкретно: ако в този приватизационен договор, който, струва ми се, се очертава с всички шансове да бъде финализиран, с бъдещ купувач, който е все пак “Ню Имидж” изглежда, бъде определен мораториум, гарантиращ 10-годишен срок за запазване на дейността на “Бояна филм” и непродажба на земята на Киноцентъра, това няма ли да застраши, доколкото срокът е малък, ограничен, развитието на “Бояна филм” като снимачна база, а следователно и развитието на българското кино? Това е първият въпрос.
Второ, какво се случва с идеята в приватизационния договор да се включи клауза, гарантираща правото на министъра на културата на златна акция с цел осигуряване баланс на интереси при вземане на особено важни решения за съдбата на “Бояна филм” и следователно на българското кино?
Тези два въпроса ми се струват ключови. Аз настоявам за много конкретен отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Михайлов.
Заповядайте, господин министър, разполагате с три минути за конкретен отговор.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин Михайлов, какво мога да направя като министър? Има хора, които са били в Министерския съвет и добре знаят кой може да даде нареждане на Агенцията по приватизация. Цялата сделка се извършва от Агенцията по приватизация. В моите права няма, за съжаление, такава клауза или член, който да забрани.
Откровено казано, в разговорите, които съм водил с всичките гилдии и колеги, за които и госпожа Михайлова спомена, тъй като това са разговори, които са водени години наред и в Комисията по култура, нашата идея и настояване беше да намерим стратегически инвеститор. И неслучайно цената на земята, която е посочена в този договор, е смешно ниска. Няма да остане време да цитирам, но те са любопитни като факти. Защото идеята наистина беше да намерим стратегическия инвеститор, който да инвестира във възпроизвеждането на Киноцентъра, в обновяването на неговата функция, а не толкова държавата да печели средства. И затова се получи този абсурд с 6 млн. евро да се закупи тази територия, студия и земя от 320 дка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Боянчани ще Ви убият с камъни! (Оживление.)
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Само искам да кажа, че ако по днешната цена тази земя се оцени, тя е към 70 млн. лв., това ще рече 35 млн. евро.
Вие сте прав. Моите разсъждения бяха, както и разговорите с колегите, че в съдебната зала по искането на “Бавария филм”, там може да се открие и сблъсък на интереси, за които вече се чу. Вие сте ги чули и от пресата, и в разговорите.
За съжаление аз не бях в България. Аз бях на 5 октомври, когато беше съобщено, че се оттегля “Бавария филм”, не бях в България и затова закъснях с няколко дни с моите действия. Разговарял съм и с министъра на икономиката господин Овчаров, затова и предложението е този голям проблем, който е действително голям проблем, да бъде обсъден на заседание на Министерския съвет. И аз се надявам през следващата седмица това заседание да се състои.
По втория въпрос – наистина 10-те години са абсолютно недостатъчни. По какви причини? Очакваме в по-дълъг срок, първо, да имаме гаранция, че там ще се развива киноиндустрия. Второ – алтернативни филмови къщи да могат да изградят свои бази, за да има и друг вариант. Вътре има поредица – съжалявам, че пак ми бие камбанката, понеже времето за отговора на въпроса ми е свършило – има поредица от проблеми, които ни задължават да искаме най-малкото увеличаване на срока, което да ни даде тази гаранция.
Вие сте юрист, госпожа Михайлова, и ако бръкнете там, ще кажете, че това е атакуемо. Но аз съм длъжен да го направя, защото сам не мога да спра тази приватизационна сделка. Сигурно, ако беше отложено подписването, можехме да се намесим, когато са се водили диалозите със съответната фирма, така че притесненията са наистина големи. Аз се надявам наистина Министерският съвет добре да разбере проблема на всички нас и на обществото и да реши правилно въпроса.
Разбира се, пак казвам, атакуемо е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин министър.
Желаете ли две минути, за да изразите отношение към казаното от господин министъра?
Заповядайте, господин Михайлов.
Николай Михайлов (ДСБ): Благодаря, господин министър, за отговора.
Ще повторя още веднъж, че нямам никакво съмнение във Вашата добронамереност, искрен интерес да решите този въпрос.
Ще си позволя обаче да кажа следното – очаквах да коментирате по-агресивно политиката на културното министерство от предишния кабинет Кобургготски. Това е една проточена сделка, една приватизационна процедура с много ярък конфликт на интереси. И което е още по-лошо – с една липсваща стратегия за развитието на “Бояна филм” като национален филмов институт. Това трябваше да намери адекватна реакция на всички етапи на тази проточила се приватизационна сага, иначе аз се надявам Вие, въпреки закъснението, което сам констатирате, да направите много енергични стъпки за спасяване на положението и за решаване на този въпрос. Благодаря ви още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Михайлов.
Прехвърлям председателството отново на господин Корнезов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, както ви съобщихме в началото на парламентарния контрол, ще започнем сега с отговори на питания към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Първото питане е на народния представител Минчо Христов относно разполагане на американски бази на българска територия.
Ако има време, ще продължим с въпросите към министъра на културата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, през м. декември 2003 г. Народното събрание прие декларация, чрез която се подкрепят консултациите между България и САЩ за разполагането на американски военни бази. Подчертавам: американски, а не натовски, както някои политици се опитват да внушават днес.
Господин Станишев, Вие подкрепихте тази декларация. Както казва днес вашият коалиционен партньор господин Соломон Паси – тези нови българо-американски военни съоръжения ще бъдат една качествено нова гаранция за сигурността не само на България, но и за сигурността на Балканите, а може би и на света – край на цитата.
Вашият съпартиец Ангел Найденов също твърди, че тези бази не са заплаха и не са насочени срещу трети страни, а – цитирам – съдържат възможността за повече и по-гъвкава оперативна свобода, каквото и да е искал да каже господин Найденов с това.
Външният министър господин Калфин пък обяви, че е поставил изискване България да бъде информирана при евентуално нападение от наша територия срещу друга държава. Забележете: няма да сме питани, нито ще сме консултирани, а просто – информирани.
Какъв е смисълът от това, господин премиер, при условие че ние така и така ще го разберем от новините?
Според Вас, господин премиер, става дума за – цитирам – временни бази? Според посланик Робърт Лофтис обаче това не са бази, а – цитирам – военно-технически съоръжения. Последно какво са – бази, съоръжения, лагери, клубове или нещо друго? Ще служат ли тези съоръжения за нападение над трети страни? Ще бъде ли разполагано там ядрено, химическо или бактериолично оръжие? Какви оръжия ще има там? Ще имат ли американските военни имунитет, както настоява посланик Лофтис? Ще плащат ли наем? Ще важат ли българските закони на тяхна територия – на територията на базите? Ще се изпробват ли там оръжия и муниции, включително и с обеднен уран? Говоря за полигона “Ново село”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! В своя декларация от 19 декември 2003 г. Народното събрание заяви принципната подкрепа на Република България за предприетия от правителството на Съединените американски щати процес за преразглеждане на разположението на американските въоръжени сили в чужбина и привеждането му в съответствие с новите реалности на сигурността като част от укрепването и цялостната трансформация и адаптация на НАТО.
 
Народното събрание изрази и подкрепа за започналите консултации по конкретните параметри на процеса между правителството на САЩ и НАТО с Република България, както и с правителствата на други съюзници и партньори.
Конкретните предложения за трансформация на Въоръжените сили и командването на САЩ в Европа са за  създаването на бригада на ротационен принцип, която да бъде разположена в България и Румъния, и за изграждането на обекти и съоръжения за осъществяване на съвместни дейности по обучение на силите. Планира се  българските обекти да служат главно за учения, но също така с възможност за бъдещо използване в операции или като отправна точка за разполагане в други места. Важен елемент от американските предложения е, че се предвижда използване на обектите в България както за съвместни учения с подразделения на Българската армия, така и с подразделения на страни-членки на НАТО или страни-партньори на Алианса.
На началните политически консултации с България през м. декември 2003 г., в съответствие с декларацията на Народното събрание, е бил заявен принципният интерес на страната ни за разполагане на американски сили и съоръжения на  българска територия, както и готовност да бъдат предоставени подходящи възможности и условия за тяхното ефективно функциониране. В последващия период са осъществени редица експертни разговори на военнотехническо равнище. В периода 16-17 май и 6-7 октомври т.г. в София са проведени консултации с екип от Държавния департамент и Департамента по отбраната на Съединените щати. Последният кръг от преговорите е проведен на база на одобрени от Министерския съвет параметри на преговорни позиции. По време на разговорите са били обсъдени основно правнотехническите аспекти на статута на Американските въоръжени сили на българска територия.
Двете преговарящи страни са оценили високо постигнатия напредък, включително в областта на данъчното облагане, митническата обработка, режима на влизане и излизане от страната и наказателната юрисдикция. И двете страни са отчели необходимостта по редица въпроси да се осъществи допълнителна, междуведомствена координация за формулиране на общ, юридически, точен език, отчитащ максимално интересите и законодателните практики на двете страни. По време на разговорите не е бил обсъждан краен срок за приключване на преговорите. Стремежът е бил да се постигнат договорености, отразяващи интересите и на двете страни, и да се постави стабилна основа за дълготрайно, взаимноизгодно сътрудничество. Следващите разговори вероятно ще се проведат през м. ноември тази година.
Разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия и  съвместното използване на обекти е в интерес на България както във външнополитически, така и във вътрешен план. То ще допринесе за сигурността на страната и на региона и ще утвърди и разшири позициите на България като надежден и близък партньор на САЩ в борбата срещу тероризма. Подобна стъпка ще бъде адекватна и на новите реалности в международната среда за сигурност и нарастващата роля на Черноморско-Кавказкия регион от гледна точка на новите асиметрични заплахи за сигурността – като тероризма. В този смисъл, географското разположение на страната ни, наличната инфраструктура, както и активната роля на България в борбата срещу тероризма до момента, представляват изключително добри предпоставки за подобно засилване на практическото сътрудничество със САЩ чрез разполагане на сили и съоръжения на българска територия.
Разполагането на американски сили и съоръжения на българска територия ще подпомогне модернизацията на Българските въоръжени сили. Възможността за съвместна работа, съвместните тренировки и учения ще способстват в най-голяма степен за постигането на пълна оперативна съвместимост, а като резултат от това ще увеличат способностите за действие в рамките на НАТО и възможностите за противодействие на рисковете и заплахите, пред които е изправена нашата страна. Същевременно разполагането на сили и съоръжения на САЩ на територията на Република България следва да се разглежда като отделна и конкретна област, на по-засилено двустранно сътрудничество, също така и в контекста на едно по-широко и по-всеобхватно сътрудничество между България и САЩ. За българската страна подобно сътрудничество е стратегическо и очакванията ни са то да се осъществи чрез постигане на договорености в една по-широка политическа рамка, включваща и други конкретни области на сътрудничество, като например в сферата на отбраната, военната индустрия и регионалното сътрудничество. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Христов.
Господин Христов, имате възможност в рамките на 2 минути да зададете още до два уточняващи въпроса.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря,  господин председател.
Господин премиер, Вие твърдите, че това са временни бази. Знаете добре, че аз съм живял в Куба. Там има една такава временна база от 1902 г. Близо половин век кубинското правителство се опитва да се освободи от присъствието на това, както би казал господин Паси “временно съоръжение”.
И така, първо, ще повишат ли сигурността на България американските бази? В Косово например беше построена една огромна американска база “Бонстил”. Днес според ООН Косово е превърнато в депо за наркотици и е наричано “Балканската Колумбия”. Там днес ежедневно се стреля и се убиват хора. Посред бял ден в Прищина бе застрелян един наш съгражданин, служител на ООН. Всички знаете това.
Второ, през 1951 г. Чърчил написа: “Като създаваме американски бази у нас, ние се превръщаме в мишена, а може би в център на мишената.” Какво ще стане, ако САЩ нападнат трета страна от България? Няма ли да станем съучастник с всичките последици от това? А какво да кажем за ответни терористични действия? Няма ли те да бъдат насочени не  към силно охраняваните бази, а към граждански и цивилни обекти? Мадрид и Лондон доказаха това.
Моля да ми отговорите ще проведете ли, господин министър-председател, референдум за разполагането на американските бази и ще се вслушате ли в гласа на българския народ? Ако той реши да има бази, нека да ги има. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Станишев, разполагате с 3 минути за отговор на допълнителните въпроси.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Благодаря Ви за допълнителните въпроси. В тях по-скоро се съдържаха констатации и тези. Искам да Ви обърна внимание, като човек, който също достатъчно добре познава историята, че един от начините да се изопачават фактите е да се правят паралели, алюзии, които отговарят на съвършено различни обстоятелства, отношения и моменти в историята. Трудно може да се сравнява отношението между Съединените американски щати и Куба – и в този момент, и в миналото, с отношенията между Съединените щати и България, които са съюзници и партньори в общ военнополитически съюз – НАТО. И този съюз се основава на принципа на равноправието и взаимното уважение на партньорите в съюза.
Темата за Косово и присъствието на американската база “Бонстил” там и паралелът с вътрешната ситуация в Косово също така не е особено коректна, защото ситуацията в една страна зависи преди всичко от правителството на тази страна. Това дали има трафик на наркотици и организирана престъпност, и изобщо престъпност, не е пряка функция и няма връзка с присъствието на американски въоръжени сили в Косово, които са част от мисията на КФОР, и изпълняват важна, стабилизираща роля в този нестабилен регион, в който участват и български съединения.
 
И това е в общ интерес – Косово да бъде стабилно, демократично и мултиетническо – цел, която трудно се постига и за която са необходими огромни дипломатически, икономически и други усилия.
И трето, по отношение на преговорите и параметрите на евентуалното споразумение между Република България и Съединените американски щати – като човек, който има интерес към външната политика и достатъчно познания, трябва да знаете, че хода на преговорите всяка страна започва със свои позиции, за да се срещнат някъде по средата, и пълномощията и мандатът на преговарящия екип от българска страна е формулиран по начин, който в максимална степен да защити българските национални интереси, в това число и по отношение на начина на ползване на тези съображения, които ще се използват съвместно от въоръжените сили на САЩ и Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител господин Христов.
Господин Христов, имате възможност да изразите Вашето отношение към отговорите на министър-председателя.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря.
Господин премиер, когато американците разполагат базата в Гуантанамо, Куба и Съединените американски щати също са били много верни съюзници.
Господин премиер, няма да коментирам Вашия отговор. Познаваме се. Затова ще Ви кажа нещо съвсем добронамерено. Големият политик е не онзи, който послушно изпълнява всичко, наредено му от някакви чужди държави. Големият политик е онзи, който се грижи за интересите на своя народ и своята страна. Защо днес трябва да повтаряме грешките от Ирак? Там потънаха над 1 млрд. долара. Според журналиста Велизар Енчев те са над 1 млрд. 200 млн. долара. Дадохме и многобройни човешки жертви. Срещу това получихме 18 млн. долара военна помощ от Съединените американски щати.
През м. април т.г. генерал Любен Петров на Вашия партиен конгрес предупреди, че между ръководството на БСП и нейните членове, цитирам: “се открива огромна пропаст”. Той посочи разполагането на американските бази, войната в Ирак, продажбата на земя на чужденци, затварянето на Трети и Четвърти блок АЕЦ “Козлодуй”. “Не е ли време да проумеем – попита генерал Любен Петров, – че зад усуканите декларации на партийния елит се прикриват интересите на отделни личности и групи? Подчертавам – продължава генерал Петров, – че всичко това обслужва чужди интереси и че политиката ни се определя извън партията.”
Искрено Ви пожелавам да се вслушате в тези думи, господин премиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Станислав Станилов, към министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
Господин Станилов, моля да развиете Вашия въпрос. Разполагате с две минути.
Станислав Станилов (КА): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Уважаеми господин министър-председател, според Концепцията за национална сигурност, приета от Народното събрание и обнародвана в “Държавен вестник” – т. 53, цитирам: “Министерският съвет на основата на тази концепция и в изпълнение на възложените му от Конституцията на Република България отговорности в областта на сигурността, с доклад пред Народното събрание ежегодно посочва рисковете за страната и дава оценка за степента на защита на националните интереси”. Последният доклад за състоянието на националната сигурност на Република България е за 1999 г., представен през м. юни 2000 г. Оттогава насам такъв доклад няма.
Господин министър-председател, от това следва, че предишното правителство на страната е подценявало системно необходимостта да обсъжда с Народното събрание вътрешните и външните опасности за България и необходимите мерки срещу тях. Подценена е също възможността в това отношение да бъде информирано цялото българско общество – нещо недопустимо в съвременните модерни държави.
В тази връзка моят въпрос към Вас е следният: одобрявате ли подобно поведение на Министерския съвет и лично на министър-председателя на предишното правителство? Смятате ли тези доклади за съществена страна от задълженията на Министерския съвет, произтичащи от решенията на Народното събрание, и ще представите ли доклад за състоянието на националната сигурност за 2005 г.? Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на Сергей Станишев – министър-председател на Република България.
Господин министър-председател, разполагате с три минути за отговор на въпроса.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Станилов, благодаря Ви, че поставяте този въпрос, защото изработването и приемането на Годишния доклад за сигурността на Република България засяга съществена страна от работата на Министерския съвет и Народното събрание и има пряко отношение към отговорностите им за укрепването на българската държавност и за сигурността на България. За процедурата и етапите на подготовката на доклада, за неговото обсъждане и приемане е изградена и функционира необходимата нормативна база. Определен е и компетентният орган, който има отговорностите за организацията на този процес. Това е Съветът по сигурност към Министерския съвет. Той е създаден с Постановление № 216 на Министерския съвет от 29 септември 1998 г. В неговия Правилник за функциите, задачите и организацията на работа всичко това е регламентирано. Според Концепцията за национална сигурност Министерският съвет ежегодно внася доклад за състоянието на националната сигурност пред Народното събрание, като посочва рисковете за страната и дава оценка за степента на защита на националните интереси.
Действително през м. юни 2000 г. в Народното събрание е представен единственият досега доклад и той е за 1999 г. След него докладът за 2000 г. е приет от Министерския съвет през м. април 2001 г., но не е внасян в Народното събрание. Докладът за 2001 г. е подготвен в работен вариант, но не е разглеждан в Министерския съвет и не е внасян в Народното събрание.
Водено от разбирането за значимостта и сериозността на този въпрос, правителството има политическата воля стриктно да изпълнява произтичащите от нормативната база задължения за неговото разработване, приемане и внасяне за обсъждане в Народното събрание.
Както знаете, Съветът по сигурността направи своето първо съвещание на 4 октомври т.г., като наред с другите въпроси бе решено в края на годината да се проведат още две съвещания. Планирано е на последното заседание за 2005 г. Съветът да приеме програма за работата си през 2006 г. Предвидени са и необходимите организационни мерки за подготовката и изработването на Годишния доклад за националната сигурност за 2005 г. Разчетите ни са, че до края на м. март 2006 г. трябва да приключи процедурата по неговото изготвяне и приемане от Министерския съвет и след това докладът да бъде внесен за разглеждане от Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител господин Станилов за реплика.
Станислав Станилов (КА): Господин министър-председателю, аз съм удовлетворен от Вашия отговор и се надявам, че този доклад, който ще представите в Народното събрание, изработен от Министерския съвет на Република България за изминалата година, ще отразява истината за националната сигурност. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Станилов.
Желаете ли дуплика, господин министър-председател? Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към питане, зададено от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов, към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Заповядайте, господин Батилов. Разполагате с три минути.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! Тази поредица от въпроси, която се опитваме да формулираме в едно общо питане, бихме отправили към всеки български министър-председател, който стои на това място, но ще го обърнем във времето към тези, които досега са били. Защото се засяга страшно тежък проблем, вече почти нерешим. Докато всички проблеми, които обсъждаме тук, могат да бъдат решени във времето, това, за което ние отправяме нашето питане, е необратимо.
В последните години, противно на българското и международното законодателство, се извършва същински погром срещу българската природа и културно-историческото ни наследство в Южното Черноморие. Можем да кажем, че може би и в по-голямата част от страната е така. Безогледно се застрояват морският ни бряг, плажните ивици, рушат се и се изравняват дюните. Заедно с тях изчезват редки видове от флората и фауната. Почти напълно са застроени и се провежда остатъчно строителство по бреговата ивица от нос Емине до граничната река Резовска. Примери – повече от страшни! Например бившия живописен морски залив Лагуна – уникално европейско образувание. Там през 1959 г. върху пясъчните дюни беше започнат курортният комплекс “Слънчев бряг”, което беше търпимо, но той днес има вид на пренаселен градски жилищен комплекс. Само един конкретен пример: продължава строителството, до ресторант “Фрегата” в същия комплекс, на самия пясък се строи жилищен блок. Почти е застроен за няколко години брегът до гр. Созопол – един от най-живописните български брегове, къмпинг “Каваците”, като е унищожен уникалният Райски залив. Горски фонд срещу къмпинг “Златна рибка” по неведоми пътища е изсечен и е превърнат в строителна площадка.
Застроена е почти цялата брегова ивица в Приморско, Китен, Варвара, Ахтопол, Синеморец, Черноморец, Равда, Несебър, Влас. Застроява се бреговата ивица и в остатъчните места в Бургас - кв. “Крайморие”, местността Отманли.
Очаква се строителство на нов бетонен курортен комплекс в последното кътче на Европа, където цялостно е запазено уникалното Аркутино.
В градовете Бургас, Созопол, Поморие, Несебър, Царево, Ахтопол, в много други крайбрежни селища освен посоченото страшно строителство са разрушени стотици паметници на културно-историческото ни наследство. Един страшен пример: през 30-те години е открито едно от редките светилища на бог Аполон на най-високия връх в селището, включено в община Бургас, Шилото. Там след вандалите военни, които са строили ракетна площадка, вече пета година работи мощна каменна кариера.
Вие наследявате всичко това от предишните правителства, но Ви питаме имате ли обективна и ясна представа какъв е мащабът на разрухата и последиците от нея? Каква ще е Вашата политика за незабавно спиране на унищожаването на природата и на културно-историческото наследство в нашето Южно Черноморие? Какви мерки ще вземете за незабавното спиране на вандализма и наказване на виновните, независимо кои са те и на какви постове, и ще ги научили българската общественост? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! Изцяло споделям Вашата загриженост за бъдещето на нашето Черноморско крайбрежие. Процесите на стихийно и агресивно застрояване на някои части от Южното Черноморие, протичащи през последните няколко години, са видни за всички. Инвестиционният интерес към сферата на туристическия бизнес е силно изразен поради няколко причини – чудесни природни дадености, нарастваща популярност на нашите черноморски курорти, ниските цени на земеделските земи и относително бързите печалби, без да са необходими нови крупни инвестиции в близко време.
Ръководейки се от собствените си финансови интереси, голяма част от инвеститорите се стремят така да застрояват имотите си, че да развият максимална застроена площ и етажност и максимален брой легла. Резултатът от това е пред очите на всички ни – прекомерно застрояване и архитектура, които превърнаха някои от емблематичните български курорти в гъсто населени градски квартали, със силно понижени възможности за отдих и унищожена атмосфера, с която бяха известни.
Състоянието на Българското Черноморско крайбрежие днес е аналогично на положението на европейските страни от преди години. Създадени са екологични конфликти и е нарушена природната среда в обширни райони на крайбрежието. Не са регламентирани условията за рационално използване, опазване и възпроизводство на морските курорти. Част от крайбрежието е свръхурбанизирано. Незаконно са застроени защитени територии, дюни и пясъчни плажове. Не са регламентирани всички територии, изискващи специална защита. Повечето от населените места по крайбрежието нямат пречиствателни съоръжения за отпадъчните си води.
Остри проблеми пораждат и трудностите във водоснабдяването, електрозахранването, пътната и далекосъобщителната инфраструктура. Поради финансови затруднения не се реализират в достатъчна степен и мероприятия за укрепване на брега и България губи безвъзвратно част от своята земя.
Със Закона за устройството на територията се уреждат обществените условия, свързани с устройството на територията, ограниченията върху собствеността за устройствени цели, инвестиционното проектиране и строителството на територията на страната. Инструмент за постигане на тези цели са устройствените схеми и планове, които трябва да се създават задължително на територии със засилен инвестиционен интерес, каквато е територията на Черноморското крайбрежие. Чрез тяхното изработване и прилагане може да се провежда политика с дългосрочна визия за устройственото планиране на крайбрежието, с грижата за опазване и подобряване на природния капацитет за днешното и за следващите поколения.
Поради ограничените средства в общинските бюджети в последните години не са предвиждани достатъчно средства за изработване на цялостни общи и подробни устройствени планове. Ето защо правителството се ангажира с финансово осигуряване на част от необходимите средства за това. На този проблем е отделено възлово място и в проекта на Закона за Черноморското крайбрежие – една от най-дискусионните теми в нашето законотворчество.
Всичко казано дотук по никакъв начин не оправдава допуснатото незаконно строителство. Колкото и да е парадоксално, то се дължи в голяма степен и на противоречия в законовата уредба, несъгласуваността в разрешителните и забранителните режими, липсата на синхрон и съвместимост в действията на компетентните органи.
Сега задължение на общините е да констатират незаконното строителство, а на Дирекцията за национален строителен контрол да предприеме последващите действия по издаване на заповеди за спиране на строителството, прекъсване на захранванията с ток и вода, включително заповеди за премахване. Практиката сочи, че това е тромава и неефективна схема, която изисква промени в Закона за устройството на територията, с които местните изпълнителни органи да получат повече правомощия срещу незаконното строителство.
Уважаеми господа, навярно ще се съгласите с мен, че всички ние – и в Народното събрание, и в правителството - сме в дълг пред обществото за решаването на проблемите на българското Черноморско крайбрежие. Те се натрупват с години и никой вече не може, а и няма право да не ги вижда. Те изискват пълна мобилизация на усилията и добра воля на правителството и парламента за тяхното решаване.
Всичко това ни мотивира да започнем принципно нова политика и да подготвим адекватна на нея правова уредба, съответстваща на европейската и световната практика. За осигуряването на законовата рамка нашето правителство ще приеме и ще предложи на Народното събрание проект на Закон за устройството и опазването на Черноморското крайбрежие. Със заповед от 9 септември 2005 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е определена работна група, която вече е изготвила проекта. След провеждане на необходимите обсъждания и съгласувателни процедури законопроектът ще бъде внесен за обсъждане в Министерския съвет, а след това – в Народното събрание.
Друга важна стъпка за овладяването на прекомерната урбанизация на курортите и унищожаването на зелените площи е одобреното от министъра на регионалното развитие и благоустройството изменение и допълнение към Наредба № 7 за правилата и нормите за застрояване на отделните видове територии и устройствени зони, публикувана в “Държавен вестник” бр. 10 от 2005 г., за обявяване на съществуващи селищни образования като селищни образования с национално значение.
Това са две от важните мерки, които правителството предприема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Тодор Батилов за два уточняващи въпроса.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми господин министър-председателю, ако това, което знам, Вие, като бивш народен представител от нашия Бургаски многомандатен район, отлично познавате проблемите. Ако говорехте, като народен представител може би щеше да бъде по-конкретно, по-ясно и по-тревожно.
Проблемът е свързан с това, че тези които току-що посочихме – общините, крайбрежните градове, че те ще решават проблема, а тъкмо от тях идва опасността. Отговорът на нашия конкретен въпрос към министъра на културата, вероятно ще го получим за последващото, може би последното, унищожаване в гр. Несебър, където ще бъде строен огромен делфинариум с още други обекти в  стария град.
Проблемът е следният. Държавна политика има ли, за да може да има съгласуване между отделните държавни институции и общините, защото министърът на регионалното развитие и благоустройството на петъчното питане за Несебър, каза, че това не е от неговата компетентност.
Ние Ви питаме с последното уточнение – Вие ще разпоредите ли комплексна проверка за исторически, хронологически да се знае в България - обществеността и държавата, кой е виновен за сегашното състояние? Това е нашият един-единствен уточняващ въпрос.  Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България господин Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Станилов, уважаеми господин Батилов! Изцяло споделям повечето от Вашите констатации, за това че през последните доста дълги години не е имало цялостна държавна политика по отношение на перспективата, бих казал, и на българския туризъм, и на Българското Черноморие. Именно липсата на такава политика и противоречията в различни законови и подзаконови актове създаде възможността чрез отворените вратички да минават конкретни частни краткосрочни интереси, които в много случаи увредиха перспективата на българския туризъм и запазването на екологичния баланс на Българското Черноморие, а също така културната среда, която е изключително важна за дългосрочната перспектива на развитието на този регион.
Именно поради тази причина правителството се нае да подготвя Закон за устройството и опазването на Черноморското крайбрежие, за да можем макар и с голямо закъснение на държавата, да прекратим тази тенденция, тази геометрична прогресия на нерегламентирано, недобре балансирано строителство, което действително превръща нашите курорти и крайбрежни зони в райони на големи населени градове, което не създава добра перспектива. Това е важен ангажимент, който ще бъде изпълняван.
Що се отнася до евентуални незаконни действия, това е действително въпрос на съответните органи, които би трябвало да се заемат с него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител господин Станилов, за да изрази своето отношение и това на господин Батилов към отговорите.
Имате думата, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Уважаеми господин министър-председател, не сме удовлетворени напълно от Вашия отговор, независимо че в него бяха дадени конкретни намерения за конкретни действия на правителството и за една нова организация на контрол и идващи след контрола действия спрямо нарушения.
Вие обаче нищо не казахте, господин министър-председателю, за разрушаване на културното наследство, защото Вие може да разрушите хотелите, да възстановите донякъде плажните ивици, да възстановите горския фонд, но разрушените паметници на историческото наследство вие не може да възстановите по никакъв начин. Те са необратими!
Искам само да напомня на Вас и на залата какъв е един от критериите за разликата между цивилизовани и нецивилизовани нации. Цивилизованите нации пазят културното си наследство, а нецивилизованите нации го разрушават. Ние към кои принадлежим, стана ясно веднага или към кое се стремим да принадлежим и като тръгваме към тази Европа трябва наистина да се отнасяме по европейски към този проблем.
Аз пак ще спомена, както колегата Батилов, министър Гагаузов, който миналия път не само, че ни препрати към общините, ами неговият отговор беше изцяло подготвен в духа на отговора, който вероятно ние днес ще получим от министъра на културата. Той започна да ни занимава с Националния институт за паметниците на културата, със задължителни режими, а ние му зададохме ясно въпроса: е ли плажната ивица изключителна държавна собственост по чл. 18 от Конституцията? Е ли отвоюваната територия от морето изключителна държавна собственост пак по същия член? И е ли територията на Националния резерват “Старинен Несебър” под закрилата на ЮНЕСКО изключителна държавна собственост, която общината просто е присвоила и е продала на “Веста холдинг” – местен холдинг, много известен на много хора тук, за да строи увеселителен парк, делфинариум, амфитеатър, кафенета и пр., и пр.? Това е цялата северна крайбрежна ивица. (Председателят Любен Корнезов дава сигнал за изтичане на времето.) Завършвам, господин председателю.
И в тази връзка искам да ви кажа, че непременно би трябвало да се създаде съответният орган към Министерство на културата, а аз предлагам даже към Министерство на вътрешните работи, който да разследва тези чудовищни престъпления срещу българското наследство. В края на краищата ние с моя колега и приятел Тодор Батилов се обръщаме към Вас даже не като опозиционни депутати от радикална опозиционна група (оживление в ДСБ), каквито сме. Ние се обръщаме като двама българи към българския министър-председател. (Реплика от КБ.)
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към питането, зададено от народния представител Иван Костов към министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
Господин Костов, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на 3 минути.
Иван Костов (ДСБ): Уважаеми господин председател, колеги народни представители, господин министър-председател! От времето на задаването на моя въпрос се промениха някои обстоятелства, между другото – съществени. Затова се надявам, че ще промените и отговорите съответно с промяната на тези обстоятелства.
Не знам дали познавате стопанската история на България добре, но Вие сте първият министър-председател, който заварва широки финансови възможности за провеждане на политика. Те ще се изразят приблизително в 42-43% преразпределен брутен вътрешен продукт при планирани 40 или 41%. Тоест ще разполагате с един излишък от около 2 млрд. лв. вероятно в края на годината!
РЕПЛИКА ОТ  КБ: Сериозно!
Иван Костов: Същевременно от действията, които предприемате през последните месеци, се вижда, че настъпва сериозна дезорганизация в няколко процеса, които са изключително важни. Единият е обявяване на правителствената икономическа програма. Във връзка с нея и след нея – след нея, а не преди нея, трябва да се подадат законите за изменения на данъците, с които да се проведе съответната правителствена политика, и накрая да се направи бюджетният закон.
Всичко това се забавя много силно. Процесът е дезорганизиран. Дезорганизацията нараства предвид изтеглянето на данъчните закони, което стана тези дни.
Затова аз Ви моля, тъй като пък на вратата на българските граждани, фирми и община чука един ценови скок, който може да се превърне в ценови шок, да отговорите и като министър-председател социалист, и като човек, който трябва да има повишена чувствителност по тази тема - как ще помогне Вашето правителство на българските фирми да запазят своята конкурентоспособност и добро финансово състояние? Как ще подкрепите социално слабите граждани да посрещнат ценовия шок? Как ще подпомогнете общините да посрещнат допълнителните разходи? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя на Република България Сергей Станишев.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костов, въпросите, които отправяте към мен, наистина са продиктувани от тревожното състояние, в което са поставени българската икономика и гражданите. Аз искам да подчертая моята солидарност с тях и да ги уверя, че правителството полага сериозни усилия, за да компенсира, доколкото е възможно, негативното въздействие на рисковите фактори, които Вие съвсем правилно отчитате.
В последните две години се формира глобална тенденция за нарастване на цените на суровия петрол, чието равнище достигна рекордни нива. За една година те се повишиха повече от два пъти. Същата обективна тенденция е и при природния газ, мазута, промишления газьол, дизеловото гориво и газ пропан-бутан. Същевременно сравнителните данни за доставните цени на природния газ по дългосрочни договори по отношение на покупко-продажба на българския и европейския пазар показват, че “Булгаргаз” ЕАД оперира с най-ниските доставни цени в сравнение с цените за купувачи като Германия, Франция, Италия, Белгия, Австрия и Испания. Въпреки това поскъпването на природния газ с 18% от 1 октомври т.г. ще ощети предприятията в металургията, химическата и циментовата промишленост, производството на торове и оранжерийното производство. Увеличението на цените на природния газ ще води до увеличаване на определяните от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране цени на топлинната енергия, тъй като разходите за горива са 65-75% от разходите на топлофикационните дружества. Тези цени следва да се съобразят с необходимия баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, като се осигурява равнопоставеност между отделните категории предприятия и между групите потребители.
Само ще отбележа, че през периода, част от който ви е добре познат, уважаеми господин Костов, а именно 1992-2002 г. Държавната комисия за енергийно регулиране беше изолирана от управлението на енергетиката и цените бяха замразявани като се отлагаха непопулярните решения. Тези погрешни сигнали повлияха негативно върху инвеститорите и производителите и последващото преодоляване на изоставането доведе до поетапно увеличаване на цените в периода 2002-2005 г. Сега усилията на комисията са насочени към регулиране на вътрешносистемните цени на електроенергията.
Към изключително неблагоприятната за българската икономика ситуация е и фактът, че тя изразходва два пъти повече енергия за производство на единица брутен вътрешен продукт в сравнение с повечето страни от Европейския съюз, което намалява силно нейната конкурентоспособност, както и възможностите за ускоряване на икономическия растеж.
Действията, които правителството предприема в краткосрочен аспект за намаляване на ефекта на високите цени на горивата и електроенергията върху икономиката, бизнеса и крайните потребители, са ограничени. Намаляването на акциза върху горивата е невъзможно поради ангажиментите, които България е поела в преговорите с Европейския съюз – изравняване на акцизите с минималните за Европейския съюз до 1 януари 2007 г. Намаляването на ДДС, начисляван върху нефтопродуктите, заедно с акцизите, може да се окаже рисковано като се има предвид големият размер средства, които ще бъдат разходвани през настоящата година за покриване щетите от наводненията и нуждата от допълнителни постъпления в бюджета. Изходът за бизнеса в сегашната ситуация е да намали разходите и маржа си на печалба. Така, по този начин, да се вмести в нарасналите разходи за горива и те да бъдат отчетени в крайната производствена цена без да я увеличават. Очакванията са в бъдеще цените на горивата да останат високи и то в дългосрочен аспект. От първостепенна важност за страната е да оптимизира енергийната ефективност на икономиката. Ето защо имаме амбициозната програма да реализираме политика, която да насърчава инвестирането в енергоспестяващи технологии и използването на горива и енергия като биомаса и дървесина, соларна, водна енергия и др.
Второ, социалната защита на уязвимите групи от населението е сред основните приоритети на правителствто и се реализира чрез различни програми. Промените в цените на енергоносителите засягат най-много социално слабите граждани. В Програмата за целево енергийно подпомагане е гарантирано отоплението на една стая за хора в най-тежко положение, като те самите ще определят как и какво да бъде използвано за отопление. За да се избегнат спекулативните цени на твърдото гориво през зимата се даде възможност молби-декларации да се подават до 30 септември. До 26 септември в Агенцията за социално подпомагане са подадени 403 хил. молби и са издадени 349 хил. заповеди за отпускане на твърдо гориво, което може да се получи до края на годината.
За целевите помощи за отопление с електроенергия и топлоенергия Министерството на труда и социалната политика е подготвило разчетите и са осигурени необходимите средства. Отпадането на 50 квтч нощна електроенергия ще бъде компенсирано с увеличение размера на целевата помощ, който ще се определи от новите цени, които Държавната комисия за енергийно и водно регулиране предстои да утвърди.
Увеличението на гарантирания минимален доход и помощите се насочиха приоритетно към възрастните самотни хора, хората с увреждания и самотните родители. При тях границата за подпомагане ще се увеличи между 15 и 13 лв. Разбира се, че това е изключително малко в сравнение с реалните потребности, но това са възможностите, които сегашният бюджет позволява. Правителството ще търси и други допълнителни мерки и в рамките на този и следващия бюджет допълнително да подпомогне хората да преодолеят увеличаването на цените.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов.
Господин Костов, заповядайте, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
Иван Костов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, изглежда, Вие прочетохте някакъв стар отговор. В него се казва, че ще бъдат обявени мерките, когато бъдат обявени цените на енергийните услуги. Всъщност цените са вече обявени. Вие ми отговаряте днес, а отговаряте като човек, на който отговорът е писан преди една седмица.
За да Ви поясня в каква ситуацията сте. В самото начало на месеца госпожа Масларова получи задача да разработи нови компенсационни мерки, а не да прочитате тези стари неща, и да ги обяви пред обществеността, когато излязат новите цени. Новите цени излязоха, мерките ги няма.
В този смисъл аз се питам дали сте информиран за това, че тя и министърът на икономиката Румен Овчаров трябваше някъде около 7-и – 10-и да предложат програмите за компенсация както за фирмите, така и за гражданите. Освен това не казахте нищо за общините, а има много хора от общините, които слушат.
Аз повтарям  като допълнителен въпрос, защото Вие пропуснахте моя трети въпрос: как ще подкрепите общините, защото те неминуемо ще увеличат разходите си за издръжка на детски градини, старчески домове, болници, училища и т.н.?
Вие признавате тук увеличаването на цената на енергоресурсите, на енергоносителите. Общините остават в много тежко състояние и ще поемат част от зимата. Какво ще направите за тях? Това е единият ми допълнителен въпрос, на който Вие не обърнахте внимание и трябва да го повторя.
Другият е, отново повтарям, изглежда стар отговор, вече има цените, госпожа Масларова трябваше да обяви програмата за компенсация още на 10-и, а сега сме 14 октомври. Трябваше да имате програмата и да кажете: “Ще бъдат защитени домакинствата по следния начин”. Това трябваше да кажете сега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър-председателя Сергей Станишев.
Господин министър-председател, разполагате с три минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Уважаеми господин Костов, Вие започнахте Вашия въпрос с тезата, стъпвайки на стопанската история на България, че това ще бъде първото правителство, което разполага със значим излишък и финансов ресурс за своите действия. Вие като човек, който добре познава стопанската история на България, в това число и модерната, отлично познавате отношенията с Международния валутен фонд, в това число действащото споразумение между българското правителство и МВФ, което налага много конкретни ограничения по отношение на използването на излишъка, който ще бъде формиран в държавния бюджет, и сте добре запознат с тези данни и от медиите, и от изявленията на министър Орешарски, който ги представи съвсем коректно. Добре сте запознати с размерите на щетите, които засегнаха 75% от територията на България и повечето общини и с размера на тези щети. Всичко това значително ограничава свободата на действията на правителството във всички теми, които Вие посочихте справедливо.
По отношение на общините за целта да се преодолеят щетите и ефектите върху тях правителството предприема редица мерки. За безплатния транспорт на учениците до 16 години в населени места, където няма училища, в Министерството на финансите е подготвен Законопроект за постановление за предоставяне на допълнителни средства и увеличаване с 10-12% на нормативите за транспортни разходи, които ще се финансират от общините. По този начин няма да се допусне прекъсване на учебния процес. Предвижда се да бъдат предоставени допълнителни средства на общините от преизпълнението на прихода от данъка по Закона за облагане на доходите на физическите лица на два етапа. Първият пренос ще бъде направен на базата на отчета на изпълнение на приходите към 30 септември 2005 г., а вторият на базата на отчета за изпълнение на приходите към 30 ноември 2005 г. Обсъжда се възможността за предоставяне на останалите 10 на сто или 32 млн. лв. от утвърдения държавен бюджет за 2005 г. в размер на общата допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности в сферите на образованието, здравеопазването, социалните грижи и културата, финансирани чрез бюджетите на общините.
С Решение № 273 и Решение № 728 на Министерския съвет през тази година е предвидено да се финансират общински инфраструктурни проекти чрез “Публични инвестиционни проекти” ЕАД – София. Одобрени са и се финансират проекти за строеж и текущи ремонти на общински пътища, изграждане на колектори и канализационни системи, както и след м. май – обекти за аварийно възстановяване на общински пътища и редица други инфраструктурни обекти. Общата им стойност е около 135 млн. лв. Към 30 септември 2005 г. данните показват наличности в общините в размер на 246 млн. лв. Част от тези средства имат строго целеви характер, но останалите могат да бъдат насочени от общинските съвети за покриване на най-неотложните нужди.
И накрая искам да обърна вашето внимание на това, че вчера голяма част от кабинета присъства на годишното събрание на общините, на местната власт, на която имаше близо 1000 кмета, председатели на общински съвети, главни секретари и там по време на тази среща, която продължава и днес, и на среща с Управителния съвет на Националното сдружение на общините бяха обсъждани нови допълнителни мерки, а също така взаимодействието с общинската власт. Едно от нещата, за които общините помолиха българското правителство и получиха уверенията, беше да не се прилага практиката на селективен партийно оцветен подход към различните общини, който беше характерен за периода на Вашето управление. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Костов, за да изрази своето отношение към отговора на министър-председателя.
Иван Костов (ДСБ): Виждам, господин председател, как спада ентусиазмът на клакьорите вляво. (Шум и реплики от КБ.)
Не мога да съм доволен от Вашия отговор. Не мога да съм доволен, защото просто не казвате нищо конкретно. Единственото конкретно нещо, което казахте, е за допълнителното подпомагане на превоза на учениците в общините. Въобще очевидно не сте наясно с ефекта, който ще произведе върху общините покачването на цената на енергоресурсите и на отоплението, което е много опасно.
Вижте, господин министър-председател, Вие сте министър-председател социалист, при това човек със завишена чувствителност към проблемите на обикновените хора. Не можете да се оправдавате с Международния валутен фонд. Не може да казвате “Международният валутен фонд е направил това и това и аз заради това не мога да реагирам”. Като министър-председател Вие можете да направите много неща, стига да знаете какво трябва да направите.
За съжаление, така както вървите – без програма, без яснота, че самият Вие трябва да получите програми за допълнителна компенсация от министър Овчаров и от госпожа Масларова за обикновените граждани…
Опасявам се, че трябва да си зададете въпроса, лично за себе си, дали искате Вашето фамилно име да стане прилагателно пред съществителното “зима”, както фамилните имена на господин Луканов и господин Виденов. (Оживление.)
Трябва да бързате много с действията си като министър-председател, защото изтеглените данъчни закони предвиждат нарастване на хаоса, който ще настъпва все повече в управлението ви. Трябва да овладеете критичната ситуация, в която се намирате. Вие дори не разбирате, че се намирате в критична ситуация. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да благодарим на министър-председателя на Република България Сергей Станишев за участието му в днешния парламентарен контрол.
Продължаваме с въпросите към министър Данаилов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: С извинение към министър Данаилов, че прекъснахме серията от три въпроса към него, преминаваме към въпроса от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов относно строеж на аквапарк – делфинариум на територията на Националния резерват “Старинен Несебър”.
Заповядайте, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Уважаеми господин председателю, колеги народни представители! Уважаеми господин министър на културата! Територията на “Стария град” – Несебър е архитектурно-археологически резерват от национално и световно значение, включен в листата на паметниците на световното културно наследство на ЮНЕСКО към ООН. Според българското и международно законодателство резерватът се намира под особен режим на градоустройство и застрояване и е подчинен на специални изисквания с оглед на запазване на автентичността на отделните паметници и културната агломерация като цяло.
От граждани на община Несебър знам, че в Националния резерват “Стария Несебър” ще се строи аквапарк и делфинариум. През м. март 2005 г. община Несебър обявява конкурс за продажба на около 29 дка общински терен за посочената цел. Теренът се е състоял от няколко парцела, при това нерегулирани, в северната крайбрежна ивица и плажна зона, в която се включва и част от така наречената “отвоювана от морето територия”. Последната е изключително държавна собственост, а не общинска, за каквато е била представена. През м. май 2005 г. новите собственици подават за съгласуване в Националния институт за паметниците на културата проект за строеж на атракциона. На този етап институтът отказва да одобри строителството. В тази връзка Ви напомняме, че само в Несебър и в Бургаския регион бе извършено и продължава строителство, което унищожи природната среда, морския бряг и стотици паметници на културата.
Ръководеното от Вас министерство и Вие лично имате ли ясна, конкретна позиция по случая? Каква е била досега реакцията на Вашето министерство по новото строителство в резервата и какви мерки възнамерявате да вземете за в бъдеще? Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте, министър Данаилов.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми проф. Станилов, уважаеми господин Батилов! На 7 октомври т.г. министър Асен Гагаузов отговори от гледна точка на правомощията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Вашия въпрос относно строежа на аквапарк и делфинариум на територията на архитектурно-градоустройствения и археологически резерват “Старинен Несебър”.
Същият въпрос поставяте и към мен като министър на културата. Ще Ви предам подробния му писмен отговор, който нося тук, подготвен от специалистите на Националния институт за паметниците на културата при Министерството на културата. В него ще намерите подробности по цитираното от господин Гагаузов решение на Националния институт за паметниците на културата от 6 юни 2005 г., в което се отказва съгласуване на проекта за подробния устройствен план на имот 9047, квадрат 18а, гр. Несебър, предвиждащ ситуиране на делфинариум на територията на резерват “Старинен Несебър”.
Без да представям подробно съдържанието му, ще ви цитирам най-същественото от него, а именно:
“Високата културно-историческа стойност на резервата, която изисква опазването му чрез консервация, реставрация и експониране уникалните археологически, архитектурни, художествени и исторически паметници на културата на територията му чрез определен режим не позволява ситуирането на аквапарк и делфинариум на територията на старинен Несебър.
Атракционното заведение с неговите изисквания за съоръжения и застройки, създава опасност да наруши традиционно изградения мащаб на резервата и да уплътни недопустимо застрояването на полуострова.”
Господин Станилов, господин Батилов, Вашият въпрос е действително много актуален и обществено значим. По време на моите неотдавнашни разговори в централата на ЮНЕСКО в Париж получих не само подкрепа, включително и финансова, за нашите усилия за опазване на културно-историческото ни наследство, но и критични бележки за състоянието, в което се намират някои от тях, за недопустимо навлизане на тяхната територия на търговски и други подобни съоръжения и дейности.
Поради това възнамерявам в сътрудничество с други компетентни централни ведомства, с областните управители, кметовете и общинските съвети да предизвиквам целеви дискусии и практически действия за действително опазване на богатото ни наследство и най-доброто му използване в интерес на населените места и техните жители, за създаване на възможно най-добри условия за развитието на културния туризъм.
На първо място в този смисъл планирам среща с кмета на Несебър, с председателя на Общинския съвет и с управителя на Бургаска област. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Те ще Ви отговорят най-вероятно уклончиво. Благодаря, господин министър.
Имате възможност за реплика в рамките на 2 минути. Заповядайте, господин Батилов.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми господин министър, втората част на Вашия отговор беше по-близко до това, което искахме да чуем – тревогата и намеренията. Несебър не е на община Несебър. Аз имам уважение към Несебър като община, като население, но нямам уважение към последните ръководства, общински съвети и кметове, които за 15 години въведоха челен опит в разрушаване на цялата крайбрежна ивица и на паметниците на културата от Емине включително до Равда. Затова не можем просто да правим съвещания. В Административнонаказателното право опитът винаги се наказва. Налице е почти довършен опит за последно разрушаване на Несебър в противоречие с всички международни и на вътрешното ни законодателство норми, които защитават Несебър.
Моля Ви, разпоредете, и това е нашата реплика, искаме да чуем: има ли виновни хора в тази държава? Кои са те? И ако са нарушили закона, дайте ги на компетентните органи. Бийте тревога в Министерския съвет! Ние ще Ви подкрепяме и ще Ви помагаме, надявам се, всички, които сме в залата и извън нея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря на господин Батилов.
Господин министър, имате 2 минути за дуплика на репликата.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Аз не исках да кажа в изявлението си и нещо, което може да се случи, ако продължаваме по този начин в отношението си към паметниците на културата, особено със световно значение, какъвто е случаят с Несебър. Ние можем да се окажем първата държава в света, която има записани в списъка на ЮНЕСКО световни паметници на културата и такъв паметник на културата да бъде изваден. Лично аз не бих могъл да преглътна такова нещо.
Искам да уведомя уважаемото депутатство, че ние кандидатстваме в същото време и за следващата година ще бъде гласувано за стария Пловдив, за Александрово, и имаме всички шансове. Но понеже чух и изявлението на  министър-председателя, в документите, които ще ви предоставя, за да се запознаете наистина подробно със становището на Института за паметниците на културата, има нещо странно относно собствеността. Как НИПК не може да се произнася по собствеността на паметниците на културата! Това е решение на Конституционния съд от 1996 г.
Значи ръцете са достатъчно вързани и аз затова съм принуден да започна нормалните разговори. Разбира се, съобразявайки се с обстановката в страната и нашите паметници на културата – не само от световно значение, а и тези, които искаме да отидат в този списък, за тях в края на краищата трябва да се търси, както и Вие казахте, решение на Министерския съвет. Но така просто не може!
Получили са се редица писма и в посолството ни в Париж, и в ЮНЕСКО за случки от Несебър. Писма от чужди граждани, които по описание, по пътека отиват, за да видят този световен паметник на културата и заварват продажба на шапки и ред работи, които вие добре знаете, след като сигнализирахте. Аз ви благодаря наистина за тревогата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин министър.
Надявам се, че донякъде стана ясен проблемът с Несебър.
И следва последният въпрос за днес: от народните представители Йордан Величков, Станчо Тодоров и Христо Величков относно нефункционирането на Българския културно-информационен център в гр. Скопие, Република Македония.
Заповядайте, господин Величков, да развиете своя въпрос в продължение на 2 минути.
Йордан Величков (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, макар и в доста ограничен състав!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Двадесет и шест души.
Йордан Величков: Уважаеми господин министър! Бих искал малко да излезем от вътрешните проблеми и да се насочим и към някои външни важни въпроси, тъй като България не е изолирана. Проблемите от вътрешен характер са много важни, но има външнополитически, културни и всякакви проблеми, които също заслужават нашето внимание.
Уважаеми господин министър, на 10 март 2005 г. в Скопие в присъствието на президентите на Република България и на Република Македония господата Георги Първанов и Бранко Цървенковски тържествено беше открит Българският културно-информационен център. Формално този център съществува, но той е в сградата на посолството, доколкото имам информация, и то от Република Македония. Но тъй като той е в посолството, не функционира, защото предубежденията и крайно острата, дългогодишна, жлъчна и мащабна антибългарска пропаганда създават такава психологическа обстановка, която го обрича на изолация.
Колко са тези македонски граждани, които биха си позволили да влязат в една дипломатическа сграда, след като се знае, че за изявено българско национално съзнание и дори изявени симпатии към  България, в Република Македония все още се наказва? Само на 6-и  този месец има издадени две присъди на лица с българско национално съзнание и присъда от по три месеца. Това са Иван Стояновски и Александър Марковски.
В тази връзка, тъй като  само на 20 м от Народната библиотека “Кирил и Методий” функционира Македонският културно-информационен център, на 100 м от Софийския университет, който развива активна дейност в центъра на София и се използва, според изявленията дори на посланика на Република Македония, за защита на македонското национално малцинство в България и за подпомагане на дейността на ОМО “Илинден”, бих искал да зная каква е готовността на Вас, на ръководеното от Вас министерство и на българската страна да преодолее липсата на реципрочност в културно-информационното сътрудничество между Република България и Република Македония? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Величков. Значително просрочихте времето, но въпросът наистина е важен.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Йордан Величков, господин Тодоров, господин Христо Величков! Малко данни.
Със Спогодба между правителството на Република България и правителството на Република Македония е създаден Културно-информационен център на Република България в Скопие и Културно-информационен център на Република Македония в София. Тази спогодба е подписана на 18 април 2003 г.
В Скопие е влязла в сила от 14 февруари 2005 г., след получаването на втората нота, в случая македонската, с която договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнили всички изисквания, предвидени в националното им законодателство за влизането на спогодбата в сила.
Културно-информационният център на Република България в Скопие бе открит на 10 март 2005 г. от президентите на Република България Георги Първанов и на Република Македония Бранко Цървенковски.
За фактическото създаване на Българския културно-информационен център в Скопие, по-нататък ще го съобщавам само като центъра, и неговото нормално функциониране е необходимо осигуряването на подходяща сграда и назначаването на екип. Засега центърът е организиран, както Вие казахте, в сградата на посолството на Република България в Скопие, но това е временно решение, до намирането на отделни помещения, които са подходящи за нуждите на центъра и ще представляват  свободен достъп на македонската общественост до организираните прояви.
Предвидено е екипът на центъра ни в Скопие да бъде сформиран от трима щатни служители – директор, сътрудник по културните въпроси и финансист. В утвърденото щатно разписание на българските културни институти в чужбина за 2004-2005 г. не са били предвидени необходимите бройки поради отказ тогава от Министерството на финансите да увеличи общата численост на служителите в българските културни институти в чужбина и да осигури допълнително финансиране за издръжката на центъра ни в Скопие. Това наложи да бъдат предприети действия за допълнение на Постановление № 204 на Министерския съвет от 11 ноември 1999 г. за определяне на второстепенни разпределители на бюджетните кредити на министъра на културата и за преобразуване и закриване на държавни културни институти.
На 16 май 2005 г. с Постановление № 88 на Министерския съвет официално е създаден Български културно-информационен център в Скопие, а общата численост на служителите…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин министър, няма да има време за пространно обяснение.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Това трябва да го кажа.
Със заповед на министъра на културата и туризма са утвърдени щатните бройки, като се намерят резерви от бюджета. От началото на 2006 г. попълването на екипа ще бъде с останалите две бройки.
Съгласно закона директорите на българските културни институти в чужбина се назначават след провеждане на конкурс. Процедурата по обявяването и провеждането на конкурси и съответно за назначаване от министъра на културата отнема два месеца. Поради провеждане през лятото на 2005 г. на парламентарни избори и последната смяна на правителството, обявяването на конкурса за длъжност директор на Българския културно-информационен център е забавено по обективни причини.
На 10 октомври 2005 г. издадох заповед за обявяване на конкурса и утвърдих условията, на които следва да отговарят кандидатите за заемане на длъжността. Процедурата ще се извърши съгласно предвиденото в Кодекса на труда. През м. декември т.г. вече трябва да имаме избран директор на центъра.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин министър.
Господин Величков, имате 2 минути за реплика.
Йордан Величков (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз съм доволен от Вашия отговор. Виждам, че Вие проявявате необходимото разбиране и мисля, че това, което ние можем да направим в областта на културата, е много важно, тъй като нашите южни съседи проникват икономически, нашите други съседи от Запад проникват информационно, албанският етнически елемент създава сериозни проблеми и единственият начин да проникнем, да влияем и да отстояваме нашите интереси, историческата истина – това е по културен път. В това отношение мисля, че Вашето разбиране, готовността и задвиженият механизъм в скоро време ще преодолеят тази аномалия – липса на реципрочност, поради което аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря, господин Величков.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Стефан Данаилов: Уважаеми господин Величков, искам да  кажа, че Културният център в  Скопие действително е много важен. Имайки впечатление от работата на нашите културни институти, които имаме в Европа, ще кажа, че те вършат много сериозна работа за разпространяване на българската култура, на българската идентичност.
Аз проведох разговор и с новия български посланик в Скопие. Даже го помолих, докато дойде назначеният директор, да се заинтересува за сграда, която да бъде извън посолството и да бъде подходяща за нашия Културен център. И от контактите, които имам с министъра на културата на Македония, надявам се там в най-скоро време да започне нашата културна дейност. Напълно съм съгласен с Вас, че тя е много важна.
Благодаря Ви за питането.
Ако желаете и се интересувате, мога да Ви предам и списъка, от който да видите условията, които поставяме за това какъв човек да бъде избран за директор на този център. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това е прекрасно. Благодаря, господин министър. Желая Ви успех във всички направления! (Ръкопляскания.)
С това парламентарният контрол завърши.
Колеги, сега е 14,00 ч. Вече вероятно заседава Комисията по бюджет и финанси в зала “Изток”.
Комисията по искането на главния прокурор Никола Филчев ще проведе заседание във вторник, 18 октомври, от 12,00 ч. в зала “Запад” на Народното събрание.
Ще се видим във вторник, 14,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,01 ч.)
 
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Петър Берон
 
Секретари:
Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов