Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-19

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия КасабоваЮнал Лютфи и Петър Берон
Секретари:  Светослав Спасов и Мартин Димитров
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Имаме кворум. Откривам днешното пленарно заседание.
Програмата за работата на Народното събрание за 19-21 октомври 2005 г. ви е раздадена, но съм длъжен да ви я прочета. Тя беше одобрена и на Председателския съвет тази сутрин.
1. Първо четене на законопроекта за защита на потребителите. Вносител – Министерският съвет.
2. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносители Евгени Чачев и Иван Иванов; Костадин Паскалев, Марко Мечев и Йовко Йовков.
3. Второ четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
4. Първо четене на проекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие – продължение.
6. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
8. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата.
10. Първо четене на проекта за Кодекс за застраховането. Вносител – Министерският съвет.
11. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
12. Парламентарен контрол.
Моля, уважаеми народни представители, гласувайте предложената програма.
Гласували 145 народни представители: за 139, против 3, въздържали се 3.
Седмичната програма е приета.
Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов – на основание чл. 40, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правят предложение да бъде включен като точка в дневния ред на Народното събрание проект на решение за незабавно изтегляне на българския пехотен батальон от Ирак.
Няма да подложа на гласуване това предложение, тъй като на основание чл. 40, ал. 3, чета: “Предложение за включване на точки в предстоящата програма могат да се правят писмено до председателя на Народното събрание от народни представители и парламентарни групи до 18,00 ч. на деня, предшестващ пленарното заседание.” Това предложение е внесено днес в 8,22 ч., следователно след изтичане на срока вчера в 18,00 ч. така че не мога да го подложа на гласуване.
От името на парламентарна група – господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Въпросът, който поставям, го поставяме от Парламентарната група на партия “Атака” за четвърти път - първият път – на Председателски съвет миналата сряда, втори път в пленарната зала, трети път днес на Председателския съвет и четвърти път сега. Въпросът е относно действието на Правилника на Четиридесетото Народното събрание и работата по подготовка на законопроектите за внасяне в пленарната зала, а именно, внесли сме още в първия ден на работата на Четиридесетото Народното събрание, той е и първият законопроект, внесен в българския парламент, Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията и по-точно един-единствен текст в този закон с цел предаванията на Българската национална телевизия да бъдат само на официалния български език. Това е смисълът на нашето предложение и на внесената от нас поправка в закона.
Излагам фактическата обстановка на казуса. На 26 август, непосредствено след създаването на съответната комисия, на която председател е господин Иво Атанасов, председателят е разпределил законопроекта за гледане в съответната комисия. Тоест оттогава са изминали шест седмици. На 12 октомври обаче е минал вече 3-месечният срок, тъй като чл. 65, ал. 2 от нашия правилник е изричен, ясен, категоричен и безспорен – че законопроектите се внасят с доклади не по-късно от три месеца от тяхното постъпване.
По-нататък във връзка с фактическата обстановка на казуса и на проблема. Далеч след нашия законопроект в месеците септември и октомври са внесени два други законопроекта по същата тема, пак във връзка със Закона за радиото и телевизията, които – интересно защо – толкова бързо са внесени в комисията, разгледани са докладите и вчера на извънредното заседание стана дума и се постави въпросът за внасяне на предложения за гледането, като беше определен един срок – не знам защо – се промени срокът, който по правилник е седем дни, на шест дни.
И така, ние считаме, че е налице отново едно нарушение на правилника след отнемането на думата на нашия лидер и прекъсване на неговото изказване, след едно друго нарушение, което продължава да виси и да дискредитира българския парламент като демократично и съответно своя правилник работеща институция, а именно нежеланието и неглижирането на въпроса за огласяването суверенното право на Парламентарната група на партия “Атака” да се нарича Парламентарна група на партия “Атака”, а не както се започна от началото на работата на това Народното събрание.
Затова аз с голямо безпокойство от името на Парламентарната група на партия “Атака” поставям този въпрос и ние изрично и категорично настояваме и имаме формула за това да бъде незабавно разпоредено от уважаемия председател на българското Народно събрание на председателя на съответната комисия господин Иво Атанасов да внесе да се разгледа нашият законопроект, да се излезе със съответното становище, доклад и трите законопроекта, както повелява нашият правилник, да бъдат гледани заедно, така както това е ставало винаги досега, а не нашият законопроект да бъде дискредитиран. Ако не бъде направено това, ще следва да се счита, че българското Народно събрание не работи съобразно своя правилник, а се води от съвсем конюнктурни и ясно под диктовката и по желание на коя политическа сила от политическите сили в Четиридесетото Народно събрание диктовка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Новопостъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносител Светослав Спасов и група народни представители. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта.
Законопроект за изменение на Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по отбраната.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на българския Фонд за енергийна ефективност. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Полша за социално осигуряване. Вносител е Министерският съвет.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол. Вносител е Министерският съвет.
Уважаеми колеги, преминаваме към точка първа:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ.
Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика.
Господин Цонев, заповядайте да докладвате становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги,
“ДОКЛАД
по Законопроект за защита на потребителите, № 502-01-32, внесен на 16.09.2005 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 28 септември 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за защита на потребителите.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева.
Новите моменти в законопроекта са: основните права на потребителите, регламентирани в Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, се разширяват съобразно препоръките, съдържащи се в Резолюцията на Икономическия и социален съвет на ООН от 1984 г.;
за пръв път правна уредба получават сравнителната реклама, съвместните оферти, договори за придобиване право на ползване върху недвижим имот за определен срок и изискванията към указанията за употреба на стоките, предлагани на потребителите;
подобрява се правната регламентация на гаранциите и рекламациите на потребителите;
въвеждат се изискванията на чл. 153 от Договора от Амстердам, което ще допринесе за по-добро  отчитане на политиката за защита на потребителите при провеждането на другите политики;
ясно се разграничават функциите на контролните органи, имащи отношение към надзора на пазара, и се създават условия за координация в работата на контролните органи, съдържащи надзор за обща безопасност на стоките, и контролните органи, отговарящи за прилагане на вертикалното законодателство за безопасност на стоките;
регламентират се взаимоотношенията между администрацията и сдруженията на потребителите, с което се създават условия за активно участие на потребителите и на техните представители в прилагането на законодателството и в процеса на вземане на решения по въпроси, които ги засягат;
преодолява се ограничителният характер на разпоредбата на § 2 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия от 1999 г., като се възприема точно обратният подход, а че именно разпоредбите на специалните закони, имащи отношение към защитата на потребителите, се прилагат по отношение на необхванатите от този закон въпроси.
След представяне на законопроекта се проведе дискусия, при която се появиха въпроси относно прецизиране на разпоредбите на чл. 26, ал. 1; чл. 122; чл. 123 и др. Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 19 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за защита на потребителите, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Цонев.
Давам думата на председателя на Комисията по европейска интеграция.
Господин Папаризов, Вашето становище е раздадено на народните представители. То е много подробно и много обосновано, затова ще Ви помоля да се спрете на сърцевината.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря, господин председател.
Все пак това становище отразява редица моменти от законопроекта, които следва да се имат предвид на второ гласуване, затова ще се спра именно на тази част, която е свързана с препоръките на комисията.
Комисията разгледа законопроекта на 20 септември 2005 г. В заседанието участваха заместник-министър Радева и Дамян Лазаров – председател на Комисията по търговия и защита на потребителите.
Няма да изчета всички директиви, които законопроектът има за цел да отрази, след като Вие държите да съм кратък, но по отделните директиви и по необходимостта от допълнения към законопроекта, бих изложил нашето становище.
Досега част от европейското законодателство е транспонирано в действащия Закон за защита на потребителите и правилата за търговия. Необходимостта от приемане на нов Закон за защита на потребителите се налага с оглед въвеждането в българското законодателство на редица други директиви, които са приети след 1999 г. – годината на приемането на действащия закон.
По въвеждането на Директива 2001/95 на Европейската общност за общата безопасност на стоките, чл. 3, ал. 2 от директивата предвижда презумпция за безопасност на стоката, ако тя съответства на националните стандарти, въвеждащи европейски стандарти, справки за които са публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз. Държавите-членки от своя страна са длъжни да публикуват справки за националните си стандарти. Публикуването на такива справки относно националните стандарти обаче не е предвидено в чл. 71, ал. 2 на Законопроекта за защита на потребителите, поради което текстът на разпоредбата следва да се допълни.
По въвеждането на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в договорите с потребители:
Първо, Глава шеста на законопроекта, озаглавена “Неравноправни клаузи в потребителски договори при общи условия”, има за цел да въведе изискванията на Директива 93/13 ЕИО в българското законодателство. Заглавието на главата не съответства на изискванията на директивата и на текста на разпоредбите от законопроекта, включени в нея – чл. 146. Според чл. 3, ал. 2 от директивата, не се счита за индивидуално уговорена договорна клауза, когато е била изготвена предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху нейното съдържание, особено в контекста на договорите при общи условия. Видно от цитирания текст договорите при общи условия не изчерпват всички хипотези, при които клаузите не са индивидуално договорени. Самото понятие “договор при общи условия” не обхваща хипотезите на изготвени предварително от едната страна договорни клаузи, върху които другата страна не е имала възможност да влияе, които  обаче са предназначени за сключването на единични, а не на множество сделки с неограничен кръг лица. С оглед на изложеното е уместно отпадането на израза “при общи условия” в заглавието на Глава шеста.
Второ, според чл. 5 от директивата, при съмнение относно смисъла на дадена клауза, трябва да се предпочете онова значение, което е по-благоприятно за потребителя. Това правило не се прилага в процесите по искове, предявени от сдружения на потребителите, имащи за предмет установяването на неравноправния характер на клаузата и осъждането на търговеца да преустанови използването й – чл. 5 във връзка с чл. 7, ал. 2 на директивата. Разпоредбата на чл. 147 от Законопроекта за защита на потребителите не съдържа това изключение от принципа за благоприятно тълкуване по отношение на сдруженията на потребителите и следва да се допълни.
Трето, директивата предвижда задължение за държавите да приемат в законодателството си разпоредби, даващи възможност на потребителските сдружения да предприемат надлежни действия пред съдебни или административни органи с оглед установяването на неравноправния характер на общи договорни условия и предотвратяване на използването им – чл. 7, ал. 2 от директивата. Член 7, ал. 3 от директивата разглежда частна хипотеза, при която тези действия могат да бъдат насочени и срещу сдружения на търговците, които използват или препоръчват използването на такива клаузи. С решение по дело С-372/99 – Комисията срещу Италия, съдът на Европейския съюз приема, че Италия частично не е изпуснала задължението за въвеждане на Директива 93/13 на Европейския съюз, доколкото законодателството й не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че сдруженията на потребители могат да предявяват иск срещу асоциация на търговци, които препоръчват използването на неравноправни клаузи.  Законопроектът за защита на потребителите не съдържа разпоредба, предвиждаща, че потребителските сдружения могат да предявят иск срещу организациите на търговци, които препоръчват използването на неравноправни клаузи. С оглед на практиката на съда на Европейската общност е необходимо създаването на такова правило в законопроекта, което да предвиди изрично тази възможност за сдруженията на потребителите.
По въвеждането на Директива 1999/44/ЕО за някои аспекти на продажбата на стоки на потребители и свързаните с тях гаранции.
1. Член 4 на Директивата предвижда, че когато последният продавач отговаря спрямо потребителя, той може от своя страна да предяви иск към производителя или предходен доставчик по търговската верига, отговорен за липсата на  съответствие на стоката. Лицата, срещу които може да се предяви този иск и предпоставките за възникването му,  се определят според вътрешното право на държавите-членки.
Законопроектът за защита на потребителите цели да въведе тази разпоредба на Директивата с разпоредбата на чл. 116, предвиждаща нищожност на всяка клауза, която ограничава възможността на продавача да предяви регресен иск срещу производителя или предходен посредник по търговската верига. Според българското гражданско право продавачът може да предяви подобни претенции само срещу своя доставчик на основание договора между тях, а спрямо трети лица, доколкото е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
Що се отнася до отговорността за недостатъци (които са една от формите на несъответствие на стоката) на предходния доставчик към последния продавач, тя ще възниква при условията на чл. 193-197 от Закона за задълженията и договорите. Следва да се има предвид, че исковете на продавача към предходен продавач се погасяват  по принцип с изтичане на шестмесечен срок от предаването на вещта (чл. 197, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите). В същото време съгласно чл. 5 от Директивата давностният срок за упражняване на правата на потребителя спрямо продавача е две години. Така в много случаи претенцията на последния продавач в търговската верига към предходния продавач ще се окаже погасена. Това състояние няма да е в противоречие с Директивата, но водещата комисия може да прецени дали не е уместно да се даде изрична и позитивна уредба на това право на продавача и в частност на погасителната давност и сроковете за уведомяване за недостатъка (чл. 194 от Закона за задълженията и договорите).
По въвеждането на Директива 94/47/ЕО за защита на потребителите по отношение на някои аспекти на договорите за придобиване на право на временно ползване на недвижими имоти  (таймшеъринг).
1. Директива 94/47/ЕО има за цел да хармонизира уредбата на защитата на потребителите при сключване на договори, които пряко или непряко са свързани с придобиване на право да се ползва недвижим имот през определен период от годината (чл. 1). Според определението на чл. 2 от Директивата, това е договор (или група договори), който е сключен за срок не по-малък от три години срещу заплащане на обща цена, пораждащ пряко или непряко право на ползване на недвижим имот или имоти през определен период от годината, който не е по-малък от седмица. Законопроектът в чл. 149 определя този вид съглашения като договор или група от договори, сключени за срок не по-малък от три години, въз основа на който продавачът,  в рамките на своята професионална дейност,  срещу заплащане на обща цена предоставя на потребителя пряко или чрез посредник правото на ползване върху един или няколко недвижими имота за определен период от годината или за период  от година, който  може да се определи, но не е  по-малък от една седмица.
Изразът "пряко или непряко", употребен в чл. 1 и чл. 2 на Директивата,  не се отнася до това дали договорът се сключва чрез посредник  или не, а до характера на договора и неговите последици. Той може да поражда права, имащи различна правна природа. Изразът "пряко или чрез посредник", използван в чл. 149 в Законопроекта за защита на потребителите, не може да изрази идеята на Директивата да се обхванат различните видове права, които могат да имат за икономически ефект възможността да се използва един недвижим имот през определен период от годината. Водещата комисия следва да прецени, отчитайки изискванията на законодателната техника, как точно да бъде отразена идеята на Директивата в закона.
2. Член 3, ал. 1 от Директивата изисква от държавите-членки да приемат разпоредби, в които да предвидят задължение за търговеца (лицето, което прехвърля, учредява или се задължава да осигури право на ползване), да предоставя в писмен вид информацията, посочена в т. "а" до "ж" включително "и" и "л" от нейното приложение.
Член 151 на Законопроекта за защита на потребителите предвижда, че при сключване на договор за придобиване на  право на ползване на недвижим имот за определен период, продавачът представя писмена оферта с определено съдържание. Изразът "при сключване на договора"  и терминът "оферта", използвани в чл. 151 на законопроекта, указват че това задължение за търговеца възниква едва към момента на отправяне на предложение по смисъла на чл. 13 от Закона за задълженията и договорите. Изискването на Директивата е още преди този момент всяко заинтересовано лице да може да получи в писмен вид определена информация, даваща му възможност да вземе информирано решение дали да сключи договор или не. Затова е по-подходящо в закона да се уреди не съдържанието на предложението (офертата), доколкото тя се предопределя от необходимото съдържание на договора (чл. 152), а да се предвиди задължение за търговеца да разполага в писмен вид (например под формата на проспект или брошура) с информацията, посочена в чл. 151, ал. 1, т. 1-3 от Законопроекта за защита на потребителите и да я предоставя на всяко заинтересовано лице.
3. Според чл. 5, ал. 3 от Директивата в тежест на потребителя са разходите, направени от търговеца във връзка   със сключването или отказа от договора и които е било необходимо да бъдат извършени в 10-дневен срок от сключването му с оглед на спазването на определени законови изисквания.
Член 155, ал. 2 от Законопроекта за защита на потребителите предвижда, че купувач (потребител),  който упражни правото на отказ от договора по чл. 154, ал. 1 от законопроекта, дължи единствено разходите, свързани със сключването или отказа от договора за действия, извършени преди изтичането на 10-дневния срок от сключване на договора. Редакцията на чл. 155, ал. 2 от законопроекта позволява да бъдат възложени на потребителя задължения, които са с по-голям размер в сравнение с размера, предвиден в разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Директивата. Затова е необходимо текстът на чл. 152, ал. 2 от Законопроекта за защита на потребителите да се прецизира, като се предвиди, че ако е уговорено в договора, в тежест на потребителя са разходите, направени от търговеца във връзка със сключването или отказа от договора и които е било необходимо да бъдат извършени в 10-дневен срок от сключването на договора с оглед на спазването на определени законови изисквания.
4. Според чл. 161 от Закона за защита на потребителите противоречието на договора с нормите на членове 151, 153 и 154 от законопроекта има за последица неговата недействителност. Тази последица не винаги съответства на целта на директивата, а и на законопроекта, да се даде засилена защита на потребителя.  Член 154 от Законопроекта за защита на потребителите регулира правото на потребителя да прекрати договора. Уредбата е императивна и ако договорна клауза е в противоречие с нея, тя ще бъде заместена по право от императивната норма по силата на чл. 26, ал. 4 от Закона за задълженията и договорите.
Предвидената в проекта пълна (вместо частична) нищожност е излишна, тъй като би лишила потребителя от облагите на сключения договор. Член 151 от Законопроекта за защита на потребителите регулира различни аспекти на  преддоговорните задължения на търговеца – задължение за предоставяне на информация в писмена форма (чл. 151, ал. 1), съдържанието на рекламата за този вид договори (чл. 151, ал. 5) и други. Предвиждането на нищожност на договора при неспазването на тези изисквания по-скоро е във вреда на потребителя, отколкото в негова полза. Оправдано е предвиждането на нищожност само в случаите на противоречие на договора с изискванията на чл. 153 от Законопроекта за защита на потребителите, а за нарушаването на останалите правила е достатъчно да се предвижда административно-наказателна отговорност.
Въз основа на изложеното може да се направи извод, че предложеният Законопроект за защита на потребителите въвежда изискванията на европейското законодателство в областта на защита на потребителите, поради което Комисията по европейска интеграция го подкрепя. Направените бележки целят по-прецизно въвеждане на достиженията на правото на Европейския съюз, с оглед на което може да се препоръча на водещата комисия да ги вземе предвид при разглеждане на законопроекта между първо и второ четене.
С оглед на гореизложеното  Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за защита на потребителите № 502-01-32, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Благодаря Ви.
Комисията по правни въпроси не е дала своето становище, но няма пречка, както ви е известно, законопроектът да бъде разискван, респективно приет, тъй като Комисията по правни въпроси не е водеща комисия.
За процедура думата има господин Кузов.
Владимир Кузов (КА): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! От името на парламентарна група и във връзка с чл. 36, ал. 2 моля да поканим в залата инж. Павел Кърлев – изпълнителен секретар на Федерацията на потребителите и да чуем неговото мнение относно Законопроекта за защита на потребителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:   Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте в пленарната зала да бъде поканен господин Павел Кърлев.
Гласували  127 народни представители: за 105, против 13, въздържали се 9.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят господин Павел Кърлев в залата.
Заповядайте за процедура, господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС):  Благодаря, господин председател.
Моето процедурно предложение е сходно. Във връзка с първото четене на Законопроекта за защита на потребителите да поканим в залата госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Камелия Стоянова – директор на  Правна дирекция в  министерството,  и господин Емил Алексиев – началник отдел "Защита на потребителите".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували  109 народни представители: за 103, против 4, въздържали се 2.
Предложението се приема.
Моля квесторите да поканят госпожа Нина Радева и другите представители на министерството в пленарната зала.
Откривам дискусията по този законопроект.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
От Демократи за силна България ще подкрепим на първо четене този законопроект, въпреки че в него има някои неща, които ни притесняват, но смятаме, че те могат да бъдат оправени между първо и второ четене.
Има редица неточности в текстовете и по-специално много срокове са записани като "кратък срок" – нещо, което е неясно и би трябвало да бъде прецизирано.
Значително по-сериозен е проблемът, че в закона има текстове, които вменяват на търговците и на хората, които предоставят услуги, задължения, които по принцип не могат да бъдат изпълнени. Мисля, че и тези текстове могат да отпаднат между първо и второ четене. Ние ще направим конкретни предложения.
Достига се може би до най-тежките неща – не са предвидени адекватни санкции за администрацията, която ще прилага този закон в случаите, когато наруши тайната, а  няма право на това – тайната на производителя, тайната на търговеца. Това са текстове, които също могат да бъдат предложени между първо и второ четене. Ние ще го направим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Благодаря, господин Димов.
Други желаещи да вземат отношение по този законопроект има ли?
Заповядайте, госпожо Костадинова.
Мариана Костадинова (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, Национално движение Симеон Втори също ще подкрепи този законопроект. Законопроектът беше представен и гледан още в Тридесет и деветото Народно събрание на първо четене. Тогава народните представители имаха възможност да дадат своите предложения и много от моите настоящи и бивши колеги бяха взели отношение тогава. И мисля, господин председател, че с Вас гледахме първото четене на този законопроект.
Въпросът е, че между тези разстояния от време, които бяха направени, част от нещата, които бяха смущаващи, се коригираха. Имам предвид чл. 105 и чл. 108, които са променени. Бих желала да маркирам неща, които са учудващи, и неща, които ми се струва, както каза и господин Димов,  че между първо и второ четене трябва да бъдат коригирани и евентуално приети от народните представители.
Става въпрос за чл. 26. Когато един потребител желае една определена услуга, той трябва да получи оферта. Това е нещо, което не е добре изяснено. Ако аз съм производител на трактори и на мен ми се поиска оферта за климатик, дали трябва аз да направя тази оферта? А разходите, които ще направи този производител за подобна оферта,  от кой ще бъдат платени? Това са неща, които ми се струва, че трябва да бъдат коригирани в законопроекта.
Когато става въпрос за гаранционните условия, бих желала да взема отношение по чл. 123. Този член е за удовлетворяване на рекламацията чрез заменяне на стока или чрез даване на нова стока. Там става едно малко разминаване: когато върнеш стоката, започва да ти тече отново първоначална гаранция, да приемем, примерно, от 12 месеца. Това ми се струва малко нереално, тъй като този потребител вече си е използвал стоката определено време и смятам, че гаранцията трябва да бъде взета от датата на връщане на стоката.
Що се отнася до контрола на пазара за структуриране на надзорните органи, това е в Раздел ІІІ, струва ми се, че трябва да поговорим малко и да разискваме въпроса за представителността на тези организации, които защитават потребителите. В България, доколкото знам, те са 5-6, но ние трябва да бъдем наясно като потребители тези 5-6 организации каква част от потребителите обхващат. Защото една организация може да обхваща 20% от потребителите, а другата обхваща 0,2%. И в този смисъл организациите трябва да ни бъдат предоставени много ясно и категорично, за да може наистина да се контролира така добре пазарът, както е в духа на Закона за защита на потребителите.
Много е интересно, че Европейският съюз не поставя изисквания относно структурирането точно на тези надзорни органи и ми се струва, че тук ние може би трябва да решим този въпрос.
По принцип законът е много навременен, той е европейски, с много интересни начини на взаимоотношения производител-потребител и между първо и второ четене Национално движение Симеон Втори ще направи своите предложения и се надяваме те да бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Костадинова.
То и сега имаме Закон за потребителите, приет през 1999 г., даже през тази година сме го и променяли. И все европейски бяха. Извинявайте за коментара.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! С този закон действително се осигурява едно високо ниво на защита на здравето, безопасността и интересите на потребителите. Поради това ОДС ще подкрепи закона на първо четене. Естествено, както и колегите, ние имаме свои забележки, те касаят конкретни членове от закона и ще се възползваме от правото си между първо и второ четене да направим своите предложения.
Какво имаме предвид? Според нас трябва да се прецизират сроковете в чл. 108, 126 и 140 от закона.
Освен това трябва много внимателно да се огледат административните наказания, които касаят 35 члена от целия закон. Глобите, които са предвидени, според нас в много случаи са прекомерни, особено когато имаме предвид, че в крайна сметка на нашите производители ще им трябва време, за да се подготвят за прилагането на този закон.
Смятаме също така, че текстовете в административно-наказателните разпоредби трябва да се прецизират. В тях само един член касае отговорността на контролните органи. Смятаме, че апаратът, който ще контролира прилагането на закона, има прекалено много права и много малко задължения и това също трябва да се отстрани между първо и второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Попвасилев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект?
Ако няма, ще преминем към гласуване.
Има думата Павел Кърлев от Федерацията на потребителите.
ПАВЕЛ КЪРЛЕВ: Уважаемо председателство, уважаеми дами и господа народни представители!
Преди всичко искам да благодаря за възможността от позицията на неправителствена организация да споделим с вас някои мнения по новия законопроект за защита на потребителите.
Ще бъда съвсем кратък. Наистина този закон е прекалено нужен. Господин Корнезов, в действащия до момента закон имаше един § 2, това сме го говорили много пъти, който на практика зачеркваше цялата потребителска защита. В него се говореше, че законът не се отнася за стоки и услуги, за които има други специализирани закони, тоест храни, вода, спиртни напитки и така нататък, не искам да изброявам всичко.
Това, което ми се струва, че е важно да споделя пред вас, са два недостатъка на този законопроект за защита на потребителите, наред с многото добри неща, които той урежда и които до този момент не бяха уредени със законодателство.
Първото нещо, съвсем обща забележка, че в този закон не е отразен един ангажимент на Република България с подписването на Амстердамския договор – в чл. 153, за интегрирането на политиката за защита на потребителите във всички държавни политики. В този закон на практика липса ясен регламент как тази политика за защита на потребителите можем да я следим в останалите закони. Имаме едно предложение, което не решава въпроса изцяло, но в голяма степен: в главата за представителност на сдруженията – чл. 171 и 172, изрично да се запише представителността на потребителите във всички съвети, национални, регулаторни органи, както и в онези страни, към които сме се упътили. И ако имаше едно такова представителство на тези потребителски интереси в регулаторните органи, много от злободневните и дискусионните теми щяха да отпаднат.
Другото нещо, което си струва да споделя пред вас, е, че в момента този закон запазва съществуващото статукво за надзора на пазара. От тези многобройни контролни органи, които уж защитават потребителите, в крайна сметка като резултат не вярвам никой в тази зала да е доволен.
Това, което сме си направили труда и беше раздадено на всички парламентарни групи и на техните представители в Комисията по икономическата политика, е една разработка на Федерацията на потребителите. Всички раздели, свързани с надзора на пазара в отделните закони, да бъдат извадени и наистина да се създаде една обща структура по отношение провеждането на тази дейност. Това е нещо, което е записано в стратегията за развитие на потребителската защита – 2004-2007 г., но както обикновено става в България, стратегиите след няколко месеца ги забравяме. Там е разписано изрично създаването на единен орган за защита на потребителите, който да поеме единната отговорност и да може да отговаря на най-различни потребителски проблеми, а не както в момента – единият контролен орган да отпраща потребителя към следващия, и така нататък в един затворен кръг.
В тази връзка изрично искам да подчертая повторно, че за нас е много важно, за да не остане този закон само хубави записи на книга, наистина да се намери решение за привеждането му във форма на единен надзорен орган на пазара. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кърлев.
Има думата госпожа Нина Радева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Благодаря, че се обръща сериозно внимание и се прави опит да се разгърне съдържателна дискусия по Закона за защита на потребителите, защото мисля, че той е един от много важните закони, с които ние се превръщаме в една част от европейското законодателство, особено в такава чувствителна област, каквато е защитата на потребителите, където въпреки че има закон от 1999 г., практиката е на много ниско равнище.
Функционирането на пазарната икономика и новите правила, новата законова уредба при всички случаи предполага и усъвършенстване на механизма, който регулира отношенията между гражданина и съответно органите в целия този непрекъснат процес, в който той участва в покупко-продажбата на различни видове стоки. В това отношение мисля, че законопроектът не просто имплементира съдържанието на нови единадесет европейски директиви, но и се опитва да направи нещо работещо в условията на българската практика и да осигури за първи път една надеждна защита на българския потребител.
Ще се спра на основните нови моменти в законопроекта, защото независимо от докладите на председателите на комисиите мисля, че те трябва да бъдат подчертани.
Новото е, че законопроектът потвърждава основанията и конституционните основи на политиката за защита на потребителите, тоест тук ние се спираме на една принципно нова философия, която ще бъде отразена може би не само в този закон, но и в други закони.
Второ, този законопроект утвърждава автономния характер на политиката за защита на потребителя, съдържа дефиниции, принципи и разпоредби, приложими за всички стоки и услуги, предназначени за потребление. Той предоставя комбинирана и обща институционална структура за провеждане на политиката на защита на потребителите.
Въвеждат се изискванията на чл. 153 на Договора от Амстердам на Европейския съюз за отчитане на съображенията за защита на потребителите при провеждане на другите секторни и хоризонтални политики.
Законопроектът възприема хоризонтален подход при провеждането на политиката на защита на потребителите и отчитане на нейната специфика при провеждане на другите политики, например в сферата на земеделието, на транспорта, на енергетиката, на обществените услуги, на конкуренцията и др.
Разширен е кръгът на основните права на потребителите, така че те да обхващат препоръките относно правата на потребителите, съдържащи се в Резолюцията на Икономическия и социален съвет на ООН от 1984 г.
Законопроектът провъзгласява правото на образование и обучение на потребителите по въпроси, отнасящи се до потребителската защита.
Освен това този законопроект за първи път включва в своето съдържание и услугите, в това число и частта за безопасност на услугите.
За първи път правна регламентация получават обществените отношения, свързани със сравнителната реклама, съвместните оферти, съобщенията за намаляване на цените, договорите за придобиване на право на ползване на недвижими имоти за определен отрязък от време.
Подобрява се правната регламентация на гаранциите на потребителските стоки и рекламациите на потребителите.
Преодолян е ограничителният характер на разпоредбите на § 2 от Закона за защита на потребителите и на правилата за търговията от 1999 г., съгласно които законът не се прилага за търговска дейност със стоки и услуги, условията и редът за осъществяването на които са уредени в друг нормативен акт.
Законопроектът възприема принципа за защита на потребителя, според който при противоречие между разпоредбите на двата закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите.
Аз благодаря на изказалите се. Смятам, че във всяко едно от изказванията има проблеми, на които трябва да обърнем внимание. Ние с интерес ще очакваме предложенията от народните представители между първо и второ четене.
Но все пак държа да отбележа, че част от забележките, които бяха направени, имат и своето уреждане в законопроекта, който е на вашето внимание.
Ще отговоря в несистематизиран вид, но в последователността, в която бяха зададени въпросите.
По критериите за представителност на сдруженията. Мисля, че тук трябва да обърнем внимание на членове 169 и 170, където тези критерии са ясно регламентирани.
По отношение забележките на господин Кърлев за това доколко защитата на потребителите е интегрирана в общата икономическа политика. Мисля, че това е едно от основните предимства на законопроекта и не бих се съгласила, че това не е достатъчно ясно описано с текстовете, които се съдържат в законопроекта. Още с чл. 2, господин Кърлев, политиката за защита на потребителите е обявена и не само е обявена, но с последващите текстове в закона е неразривно имплементирана в общата икономическа политика.
Затова, разбира се, значение има и това, че основният административен орган, на когото е възложено изпълнението на закона, е министърът на икономиката. Министърът на икономиката провежда и координира държавната политика в областта на защита на потребителите, предприема мерки – това също изрично е указано – за интегриране на политиката за защита на потребителите при провеждане на другите политики.
Министърът на икономиката ръководи работата на Националния съвет за защита на потребителите, координира дейността на другите административни органи, имащи отношение към потребителската защита. Комисията по търговия и защита на потребителите осъществява общ контрол за спазване на разпоредбите на закона и на подзаконовите нормативни актове за защита на потребителите.
Много важно е да се отбележи, че тук контролни правомощия имат също звена за защита на потребителите, които се намират към съответната общинска администрация, тоест ние имаме една система, която може да оказва контрол върху правата на потребителите не само на най-високо административно равнище.
Ще имаме предвид забележките, направени от госпожа Костадинова. Бих искала да отбележа, че режимът на гаранции на стоките е съгласно Директива 99-44, която има императивни изисквания за продажбите на стоки и на свързаните с тях гаранции. Текстовете в законопроекта са съобразени с текстовете и съдържанието на тази директива.
По отношение на санкциите. Бих искала да кажа, че философията на този законопроект е свързана не толкова с еднократното санкциониране на определени нарушения, а със създаването на механизъм за спирането на лошите търговски практики, защото ефектът е не толкова в това да бъде санкциониран един отделен нарушител, а примерно спирането на една разпространяваща се реклама, която за определен период може да стигне до десетки или стотици потребители, е много по-важно, ако тя съдържа некоректна информация за потребителя, отколкото санкционирането на отделния акт на нарушение на закона.
В заключение, бих искала да кажа, че очакваме с интерес предложенията на народните представители, с които се надявам, че общото съдържание на законопроекта ще бъде подобрено.
А по отношение на спора, който се повдигна за това какъв да бъде и трябва ли да има единен орган, който да контролира всички звена, занимаващи се със защита на потребителя, това също е един спор, който смятам, че може да намери своето решение в Комисията по икономическата политика. За сведение на народните представители искам да кажа, че от петнадесет европейски държави само в две има такъв единен орган. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Чухме и представителя на министерството, чухме и становището на отделни парламентарни групи. Ако няма народни представители, които желаят да вземат отношение по този законопроект, можем да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за защита на потребителите.
Гласували 159 народни представители: за 148, против 1, въздържали се 10.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към втора точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Имате думата, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! На свое редовно заседание, проведено на 5 октомври 2005 г., Комисията по регионална политика и благоустройство обсъди внесените от народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов, и от Костадин Паскалев, Марко Мечев и Йовко Йовков законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, господин Иван Симидчиев – началник на Дирекцията за национален строителен контрол, представители на Камарата на архитектите в България и на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
В предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройство на територията се цели нарастване на ролята и отговорността на кметовете на общини за ограничаване и успешна борба с незаконното строителство. И в двата законопроекта се предлага кметовете, като представители на местната власт и познаващи най-добре своята територия и узнаващи първи за появата на незаконно строителство, първи да реагират и на нарушенията. С предложението да имат право да спират временно незаконното строителство няма намеса в работата на териториалните дирекции за национален строителен контрол, тъй като последното решение остава в компетенциите на ДНСК.
Дава се и нова законова регламентация на условията и правилата за премахване на неправомерно поставени и преместваеми обекти и рекламни съоръжения в зависимост от тяхното разположение и наличие на известен или неизвестен собственик, с което се внася повече яснота и уеднаквяване на практиката при прилагане на закона в тези случаи. Предвидена е възможност кметовете на общините да разпореждат спиране на захранването с вода и енергия за такива обекти, както и за налагане на санкции при неизпълнение на разпорежданията от страна на дружествата-доставчици.
Наред с визираните по-горе предложения, които в двата законопроекта са сходни по съдържание, в законопроекта, внесен от народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов се предлага и промяна в режима за одобряване на проектите и разрешаване на строителството на мрежите на обществените далекосъобщителни оператори с национален обхват на лиценза, включително и промяна на категорията на този тип строежи, като се цели ускоряване на процеса за тяхното изграждане.
В хода на разискванията всички участници в дискусията оцениха направените предложения като целесъобразни и своевременни и с оглед на съществуващите сериозни проблеми в практиката по контрола и предотвратяване на незаконното строителство подкрепиха единодушно необходимостта от тяхното приемане. Наред с това преобладаващата част от изказалите се в заседанието обърнаха внимание на някои от слабостите и на двата законопроекта, в това число и от правно-технически и редакционен характер, като същевременно направиха полезни предложения за прецизиране и доразвитие на отделните разпоредби, които ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване, ако бъде подкрепено от залата.
В резултат на гласуването със 17 гласа “за”, 0 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се”, комисията подкрепи и двата законопроекта и предлага на Народното събрание да бъдат подкрепени от народните представители и двата законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Осман.
Вносителите имат възможност да представят своите законопроекти.
Давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги, преди всичко искам да направя уточнението, че нашият законопроект беше внесен и преди малко повече от една година в Тридесет и деветото Народно събрание. Преди изборите мина на първо четене, но не успя да мине на второ четене, тъй като не беше внесен в залата.
Нарастване ролята и отговорността на кметовете за ограничаване и успешна борба с незаконното строителство – това е основната цел на законопроекта. Дава се възможност на местната власт, познаваща най-добре своята територия и узнаваща първа за появата на незаконно строителство, да може и първа да реагира на нарушенията. Кметовете да имат право да спират временно незаконно строителство, без това да води до намеса в работата на териториалните инспекции за строителен контрол, тъй като последното решение остава на Държавната национална инспекция за строителен контрол по смисъла на чл. 225, ал. 2 на Закона за устройство на територията. По този начин по-прецизно и ефикасно се разпределят правомощията на централната и местната власт в процеса на контрола върху действията на участниците в строителния процес.
Установяване на цялостен и навременен, в това число и превантивен контрол за недопускане на незаконно строителство, както и за по-бързи действия по констатиране и отстраняване на нарушенията, които са всекидневни. Дава се и нова редакция на правилата за премахване на преместваеми обекти с цел по-бързото решаване на този много болен проблем, особено в големите градове на България, а така също и възможност за налагане на имуществени санкции на нарушителите.
С предлаганата в законопроекта промяна на категоризацията на строежите, свързани с осигуряване на далекосъобщителните услуги, ще се опрости процесът, ще се съкратят процедурите, ще се избегне необходимостта за всеки отделен, повтарящ се десетки и стотици пъти проект, засягащ цялата територия на страната, да се прилагат сегашните дълги и сложни процедури, изискващи съгласуване от кметове, областни управители и други. Това ще спомогне за стимулиране на инвестицията и ускоряване на възвращаемостта на капиталните вложения в далекосъобщенията, насърчаване на конкуренцията, повишаване на възможностите на българското общество да ползва услугите на информационното общество, електронното правителство, електронния достъп, въвеждането на Интернет във всички български училища.
Във връзка с това призовавам всички народни представители да подкрепите и двата законопроекта, тъй като и в проекта, внесен от господин Паскалев, са заложени същите постановки, както и в нашия законопроект. Ние ще подкрепим и двата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Чачев.
Давам думата на народния представител Марко Мечев – един от вносителите на втория законопроект.
Марко Мечев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! С внесеното предложение ние искаме да доближим проблемите – такива каквито са в строителството и особено в незаконната му част – до тези, които пряко отговарят за териториите, които ги ръководят, а това са именно кметовете на общините.
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за устройство на територията се визира постигането на две групи цели – първо, по-прецизно, ефикасно и прагматично разпределение на правомощията на централната и местната власт в процеса на контрола върху действията на участниците в строителството; установяване на по-всеобхватен и навременен превантивен контрол за недопускане на незаконно строителство, както и за по-бързи действия на компетентните органи по констатиране и отстраняване на нарушения в строителството, както и по прекратяване на незаконосъобразно ползване на строежите.
Предлагаме да бъдат централизирани в общинските администрации всички дейности, свързани с констатиране на нарушения в строителството, както и с установяване на незаконосъобразно ползване на сгради, постройки, съоръжения и инсталации. Предлагаме да се даде право на  кметовете на общини със свои мотивирани заповеди да спират строителството на обекти, което се осъществява в противоречие със закона, както и да прекратяват достъпа и ползването на строителните обекти, на които са констатирани нарушения.
Правомощията по чл. 125, ал. 2 от Закона за устройство на територията предлагаме да останат за Държавния национален строителен контрол. В тази връзка предлагаме и промени в текстовете на Закона за устройство на територията с цел постигане на по-точни дефиниции на понятията “нарушения в строителството” и “незаконно строителство”. Така чрез провеждане на една умерена децентрализация на контролни правомощия ще се постигне по-бърза и ефективна реакция от страна на местните власти за недопускане на нарушенията на Закона за устройството на територията, а от друга страна държавният контролен орган ще концентрира своите усилия по контрол върху издадените разрешения за строеж, както и върху премахването на незаконните строежи.
И, второ, предлагаме и допълване на законовите разпоредби, свързани с преместваемите обекти като се дадат по-широки правомощия на кметовете на общини, свързани с премахването на незаконосъобразно поставени обекти, както и възможност да налагат имуществени санкции на нарушителите.
От моята практика като кмет искам да споделя, че за този процес – от установяване на незаконно строителство до евентуално издаване на заповед за премахване и до пристъпване към конкретни действия, трябваше да мине много дълъг период. В крайна сметка незаконните строежи продължаваха да съществуват, продължаваха да функционират, а в ръцете на кметовете няма правомощия за тяхното премахване. С това, което ние предлагаме, искаме това нещо да се даде в ръцете на кметовете. Разбира се, за констатации, които излизат извън рамките на тези правомощия съответно Дирекцията за национален строителен контрол да има също възможност за действия при по-нататъшното развитие на процесите.
Искам да ви призова да подкрепим двата законопроекта и до второ четене да обединим двете предложения в един закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Мечев.
Откривам дискусията по законопроектите.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Двата законопроекта бяха разгледани в Парламентарната група на ОДС обстойно. Въпреки че има известна прилика между тях, има и съществени различия.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията на господин Чачев и на господин Иванов касае само чл. 57, който се отнася за рекламни елементи, за информационни, за монументални – нещо, с което много често кметовете се сблъскват, особено в големите градове. Там непозволено се поставят хиляди такива без някой да иска разрешение от общината. Редно е по най-бърза процедура съответната общинска управа да отреагира и да ги премахва, защото с това е абсурд да се занимава Дирекцията за национален строителен контрол.
В този аспект ние ще подкрепим това предложение. То е напълно логично. Естествено, ние имаме някои дребни забележки. Моите  колеги ги знаят, защото аз ги изразих на заседание на комисията.
Първо, смятаме, че глобата, която ще бъде налагана – до 5000 лв., за институциите, които трябва да спрат захранванията е ниска. Особено в големите градове за реклама, за поставяне на големи пана се плащат невероятно големи суми. Създава се по този начин един удобен корупционен подход. Виждал съм го във Варна. Рекламата струва 10-15 хил. евро на месец. Трябва да й се спре тока. Естествено, служителите забравят да отидат и тя работи два-три месеца повече. Тази реклама е от голяма полза на този, който я е монтирал и съответно не си е уредил отношенията. Смятам, че тази глоба трябва да бъде завишена.
По-нататък. Това, което прави впечатление, е, че в заключителната част на тези предложения, направени от господин Чачев и господин Иванов, не знам защо нещата сбъркват посоката. Тези документи се предават като жалба на съответното лице към Дирекция за национален строителен контрол и тази дирекция изведнъж става арбитър, отнема ролята на съда. Това е нещо, което мисля, че винаги може да бъде оспорвано и от двете страни по-късно.
Другото нещо, което прави впечатление, е, че в 30-дневен срок трябва да се потвърди или отмени тази заповед. Всички строители тук знаят много добре, че бетонът след 28 дни получава своята най-голяма якост. След това върви, събаряй, някакво такова монументално съоръжение, тоест ако се търси някаква справедливост и някакво решение, този срок трябва да бъде скъсен много повече. Това е моето предложение към колегите. За да проработи това предложение, ОДС ще подкрепи Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от господата Чачев и Иванов.
Съвсем различно стоят нещата обаче в предложението, направено от господин Паскалев и неговите колеги. Аз разбирам много добре тяхната тегоба, че кметовете най-добре познават проблемите и знаят най-добре какво става на територията на своите общини. Това е така особено за по-малките общини. Обаче има нещо друго. Уважаемите колеги-кметове много добре знаят, че събарянето, вземането на мерки срещу някакво незаконно строителство с неуредени документи и т.н., създава една много голяма конфронтация между кметовете и големия бизнес особено в големите градове. Аз трябва да ви кажа, че във Варна съм видял изумителни случаи: в петък започват да се изливат основите на някакъв напълно незаконен строеж, което вие предлагате по чл. 225 – тези решения да се отнасят пак до Дирекцията за национален строителен контрол, но в понеделник-вторник, когато вече се правят констатациите, нещата са отишли твърде далеч. Тук кметовете постоянно са изправени пред една битка с тези големи строителни фирми.
Преди години имаше идеята да се защитават кметовете именно от посегателството на тези фирми, които станаха твърде мощни и хвърлят твърде големи пари срещу кметовете като се започне от негативна PR-кампания и се стигне до директни заплахи. Знаете, че има вече посегателства върху живота на доста кметове. Държавата не трябва да се оттегля от ангажиментите с незаконното строителство.
В частта на рекламата – напълно съм съгласен с Вас, що се отнася до чл. 57. По-нататък има същите такива елементи на, бих казал, недоглеждане в законопроекта на господин Паскалев. Той също предлага институциите, които са задължени да спират захранването с вода и електричество и т.н. да бъдат наказвани с глоба до 5 хил. лв. Преди малко се аргументирах за това.
Искам да обърна особено внимание на чл. 56, където се разглежда въпроса с преместваемите обекти. Трябва да ви кажа, уважаеми народни представители, че цялото българско крайбрежие, най-вече Варненското, е застроено с такива преместваеми обекти, които са масивни дискотеки. Дадено е разрешение за преместваем обект, даже имаме такива случаи, че е разрешена масичка, а в момента е дискотека за 400 човека!
И вижте – това е Черноморското крайбрежие, за което отговаря МРРБ и правителството. Вие искате да стоварите – извинявам се за грубата дума – действията на мутрите върху кметовете ли?! И то за това, за което отговаря правителството и най-вече министърът на регионалното развитие и благоустройството, защото там се вземат решенията за отдаване на концесиите?! И вие искате кметовете да влязат в открита война със съответните групировки?! Не ви завиждам! Влезте тогава! Не искам да си обидя колегите, може да са били кметове на по-малки населени места, където не е проблем да се махне един павилион за скара-бира, но елате махнете обект по крайбрежието! Колкото пъти съм отишъл да ги видя, казват: “Къде отиваш бе, Кирчев?! Този обект е на еди-кой си прокурор от София, другият обект е на еди-кой се от НСС! Не гледай, че там стои Данчо Копчето и къса билетчетата!” Имайте предвид, колеги, че не трябва да се премахва ролята на държавата като най-могъщата изпълнителна власт в България! Знам го от личен опит. Предполагам, че и господин Софиянски има на територията си такива обекти, които е разрешавал като някакъв временен обект, а днес са превърнати в могъщи заведения и сигурно половината от нападките към него идват от тези, които стоят зад заведенията. Знам ги тези неща, господин Софиянски. Не съм Ви адвокат, тъй като някои казват, че съм Ви адвокат. Този “филм” много често е прожектиран в големите градове и го знаем до болка. Който не е бил кмет, на него не му е ясно какво става!
По-нататък се прави предложение с чл. 225 с напълно неодобрени обекти, с напълно незаконни обекти да се занимава Дирекцията за начален строителен контрол. Мисля, че това е доста голяма грешка. Хвърлят се в доста жестока битка кметове, които нямат поддръжка на редица институции. Ще кажа, че по Закона за месното самоуправление и месната администрация полицията трябва да съдейства. Аз съм имал случаи, когато полицията е наредена пред мен, пред такъв “важен” обект, който е техен, да речем, и те не изпълняват моята заповед. Сетне какво ще направите?! Ще се сбиете с полицията ли? Ще се оплачете на прокурора ли, който пък е техен човек?! В България нещата са толкова изкривени, че ако се мъчите да премахнете ролята на държавата и вие да я поемете, ще стоварите върху главите на кметовете много бой. Нека все още държавата да не бяга от някои задължения, и то при тази държава, която се е оттеглила от държавността.
Мисля, че това се предлага от страна на управляващото мнозинство и най-вече от Българската социалистическа партия, понеже в момента министърът е от тяхната политическа сила. При цялото ми уважение към него, те искат да се оттеглят тези задължения от МРРБ към Дирекцията за национален строителен контрол и целия бой да го изядат по места кметовете. (Реплика от народния представител Георги Божинов.)
Господин Божинов, не ме репликирайте. Вие разбирате от околна среда, а аз знам за боя, който ядат кметовете. Сега Вие ме слушайте малко, както аз Ви слушам за други неща.
Ще ви кажа и нещо друго. Териториалните енергоснабдителни единици, които съществуват в момента – нека кметът да си издава колкото ще заповеди към този шеф, той си е държавен служител. По същия начин много от “ВиК”-тата са все още на държавно разпореждане, а общинското е съвсем нищожно. Така е и с други институции.
Закарал си багерите, закарал си булдозерите и чакаш този от отдела да дойде, но той вече е забравил, че трябва да се яви в понеделник, смятал, че е за вторник. Като организираш цялата тази история – отново да спираш и събаряш обектите, тежко ти и горко ти. Един път полицията няма да дойде, друг път няма да дойдат от ел. снабдяването, трети път няма да дойдат от ВиК, четвъртият път ще забрави да дойде ХЕИ и т.н. И ще има да чакате, колеги, да си свършите работата, но само ще оберете негативите.
Затова ние от ОДС не подкрепяме закона на господин Паскалев, въпреки че казвате, че е с добри намерения. Нека МРРБ не бяга от задълженията си. За това те му бяха прехвърлени навремето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам реплики.
Давам думата на господин Стефан Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Българският народен съюз ще подкрепи и двата законопроекта. Те третират обща материя и мога да кажа, че се допълват до известна степен взаимно. За да можем да влезем в логиката на законопроектите, трябва да погледнем в историята. До известна степен те възстановяват положението до 1998 г. и дават възможност да се постигне по-добър баланс между местната власт и ДНСК.
За да могат обаче да бъдат достатъчно ефективни, трябва да се направят две допълнителни неща.
Едното влиза в нашите пълномощия. Уважаеми колеги, скоро ще влезе за гласуване бюджетът за следващата година. Ако ги приемем – аз смятам за логично да приемем тези законопроекти – това означава допълнителни разходи за общинската администрация. Съгласно договореност, която има между общините и тя е логична, прехвърлянето на функциите към общините води и до прехвърлянето на допълнителни средства. Така че всички ние ще трябва да имаме предвид, че приемането на този законопроект трябва да бъде обезпечено финансово, за да може да бъде реализиран. Той може да бъде обезпечен финансово чрез бюджета – държавна издръжка на общините.
Вторият проблем, който е далеч по-същественият и е въпрос на доста сериозна законодателна инициатива, това е ролята на инвеститорския контрол. Сега с тези промени на Закона за устройството на територията се съсредоточаваме върху незаконното строителство, но не лекуваме причината от проекта, който е приет, до незаконното строителство. Защо се получава така? И на инвеститорския контрол трябва да се дадат много по-сериозни пълномощия, да му се възложат по-високи изисквания, за да може незаконното строителство да бъде колкото е възможно по-малко. Това е въпрос и на наш ангажимент, и на наша инициатива. Ние говорехме по този въпрос в комисията. Мисля, че можем да го постигнем.
Двата законопроекта са много добра основа като първа стъпка за изменението и условия за по-добър баланс между местната власт и ДНСК. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Не виждам желаещи за реплика.
Заповядайте за изказване, госпожо Алексиева.
Силвия Алексиева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Пред нас са два проекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Безспорно с тези предложения не се решават всички противоречия в действащия Закон за устройство на територията, особено с отговорностите на всички участници в процеса на инвестициите и строителството. Естествено, то явно ще е задача на следващи наши решения и действия.
В двата проекта са засегнати предложения в три групи дейности: преместваемите обекти, безспорно и рекламата в това число; второ – комуникационни мрежи и свързани с тях изменения; и трето – законосъобразността на действията в целия строителен процес. Мисля, че двата проекта имат взаимно допълнение, като си позволявам да кажа, че вторият е малко по-систематизиран, по-ясен, по-прецизен в последователността на регламентациите.
С проектите се предлагат диференцирани правомощия на централните и местни власти за установяване на навременен и комплексен превантивен контрол, целящ ефикасност в действията.
И тук не мога да не кажа, че не съм съгласна с Вас, господин Кирчев, защото смущаващо Вие искате местните власти в лицето и на кмета да се оттеглят от процеса на контрол.
Христо Кирчев (ОДС, от място):  Това не е така.
Силвия Алексиева: Мисля, че това не е допустимо. Най-малкото, когато един кмет се кандидатира, знае всичко като следствие от този процес. Трябва да е ясно, че и с тези предложения не са регламентирани всички действия, които трябва да провеждаме, за да няма анархия, беззаконие и властие на различни нива, тоест всички ние ще сме равни пред закона и пред държавата. И ако не се опитаме да го направим, безобразията и беззаконията ще продължат да властват.
По същността на предложенията – аз приемам философията им, защото тя е необходима и навременна. Безспорно необходимо е да се конкретизират, изяснят и ясно да се формулират някои професионални терминологии в предложенията, което има възможност да стане между първо и второ четене, както и да се допълнят няколко члена от Закона за устройство на територията, които са следствие от тези предложения: например чл. 217, чл. 225 и някои други.
В заключение, ние от Коалиция за България подкрепяме и двата проекта и смятаме, че с прецизността на действията между първо и второ четене може да се получи една първа добра стъпка с едно допълнение и изменение на Закона за устройство на територията. Колеги, предлагам ви да го подкрепим всички заедно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи:  Благодаря Ви.
За реплика – заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС):  Уважаеми господин председател, уважаема госпожа Стойчева! Никой не казва,   че в момента кметовете се оттеглят от контрола. Естествено контролът и в момента се извършва от кметовете, като констатациите се изпращат в ДНСК. Така че да ми кажете "как може да говори един кмет такива неща", аз се чудя пък Вие как ги говорите тези неща. Много добре знаем как в момента се процедира, така че  да се правят такива изказвания просто не е коректно.
Но аз искам нещо друго да Ви запитам. Понеже Вие сте от гр. Силистра, не знам при вас дали има такава атака по вашето дунавско крайбрежие, но по черноморското елате да видите как са разрешавани масички на тези тъй наречени арендатори и в момента в какво се е превърнало. И ако Вие смятате, че ще победите национални герои от типа на Георги Илиев,  за когото медиите от един месец описват как е загинал този толкова полезен българин и как жалкият кмет се бори с такъв национален герой, не ви препоръчвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други реплики?
Заповядайте за дуплика.
Силвия Алексиева (КБ): Уважаеми господин Кирчев, колежката Стойчева е по-млада и приемам да ме сбъркате с нея, защото за мен това е комплимент. Аз съм от Русе и мисля, че познавам добре Черноморието и знам какво къде и как става. И ако трябва да бъде откровена докрай, мисля, че и с тези предложения не се регламентират достатъчно ясно някои други действия, например ако един кмет не изпълни разпоредбите на закона. А такива примери също има. Така че аз ще спра до тук. Нека да е ясно, че като архитект  процесът ми е доста добре познат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи:  Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Ремзи Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Още в самото начало искам да кажа, че Парламентарната група на  ДПС ще подкрепи и двата законопроекта. Разбира се, ние имаме забележки, които се надявам да бъдат взети предвид и от самите вносители.
Трябва да кажем, че и двата законопроекта са близки по съдържание и са насочени към прецизиране и оптимизиране режима по отношение на предотвратяване на незаконното строителство. Преждеговорившите казаха много подробно за какво се касае. Не че ДНСК не е работила, напротив. Видяхме обаче, че този подход не е съвсем правилен и ми се струва, а това е мнението и на парламентарната ни група, че тези правомощия трябва да бъдат отнесени към кметовете на общини. Ако приемем за целесъобразно регламентирането на законовото равнище, на основанията за премахване на преместваемите обекти и рекламни съоръжения с оглед създаване на единна практика в тази област, не трябва да забравяме, че и досега, колеги, този въпрос бе предоставен  в изключителната компетентност на общинските съвети за уреждането им чрез тяхна наредба. Искам да ви кажа, че има общински съвети,  които не са приели наредба по чл. 56, ал. 2. Това е много неприятно и може би това е един от основните мотиви на  колегите. Обикаляйки страната, те са забелязали, че една част от общинските съвети в нашата страна не са изпълнили своите задължения.
В този смисъл би било целесъобразно, ако допуснем наред с предвидените в закона основания, същите да бъдат доразвити и допълнени с други хипотези, разписани в наредбите на общините, по такъв начин ние ще запазим възможността за отчитане на специфичните особености на всяка община и същевременно няма да ограничим досега съществуващите компетенции на общинските съвети.
Наред с това обаче трябва много внимателно да обсъдим регламентацията за изискванията за естетика, които са посочени и в двата законопроекта. Имаше много дълга дискусия в комисията по това какво означава естетика на обектите, което с основание предизвика реакцията на комисията, че по такъв начин може да се постави началото на един субективизъм при взимане на решенията, защото това е много относително понятие.
В същото време, уважаеми колеги, трябва да се опитаме да подобрим и досега съществуващите доста  спорни дефиниции по отношение на самите преместваеми обекти. Тоест по един недвусмислен начин да определим кръга от обекти, към които ще се прилагат нормите за разполагане, респективно за премахването по предвидения в закона ред.
Беше повдигнато от преждеговорившите колеги за дружествата, които дават възможност да захранват с  електричество или с вода, кметът на общината да има възможност със своя заповед да наложи необходимата санкция. Аз също мисля, че тези 5000 лв. са недостатъчни. Уважаеми колеги, ако погледнем в Закона за движение по пътищата, ще видим, че за някои много дребни нарушения има много високи наказания даже и за нарушения на правилата за движение. Ако ние не увеличим санкцията по отношение на тези дружества, които не изпълняват заповедите на кмета, аз мисля, че предварително обричаме на неуспех тези промени в закона.
Всеки от нас, когато се движи из страната, вижда незаконни строежи, включително и покрай главните пътища, а не само покрай Черноморието. И в същия момент виждаме, че електроснабдителните дружества предоставят възможността да  захранват с енергия незаконното строителство. Не можем да говорим за борба с незаконното строителство, ако не отнесем този проблем и като поведение на тези дружества.
По отношение на правата за спиране на строежи, които се извършват в отклонение от нормите на закона, ясно трябва да разграничим хипотезите,  при които правомощията ще бъдат на кметовете на общини, от правомощията, които ще бъдат на ДНСК.
На следващо място трябва да преценим какви следва да бъдат по-нататъшните действия след издаване на заповедите от кметовете на общини за спиране на строителството. В тази част двата законопроекта не предлагат еднозначен подход и се нуждаят, според нас, от прецизиране.
Ако възприемем, дами и господа, съдебен контрол върху заповедта на кмета, ми се струва, че е по-добре като следваща стъпка ДНСК да действа съобразно съдебното решение върху тази заповед, а само в случаите, когато заповедта на кмета не е обжалвана по съдебен ред, само тогава ДНСК да извършва допълнителна проверка на фактите и обстоятелствата, констатирани от общинските органи.
Другата хипотеза, която е възможно да се обсъди, предполага изключването на съдебния контрол върху заповедта на кмета – веднага искам да подчертая, че не става дума изобщо да се изключи тази възможност.  Говорим за осъществени по такъв ред действия от ДНСК, а съдебният контрол да бъде върху актовете на ДНСК.
Разбира се, това е един сложен въпрос, който всички заедно трябва да преценим, ако бъдат приети за второ четене. Преди малко мисля, че господин Стефан Софиянски повдигна този въпрос и казахме за санкциите от 5000 лв., че са много ниски. Но друг важен въпрос е, че ако не бъдат осигурени финанси на общините във връзка с новите им правомощия, които ще бъдат делегирани на общините, аз лично и моята парламентарна група смятаме, че това е правилният подход, защото дали ще бъде представител на ДНСК или представител на общината, като поведение - заплахи винаги съществуват, риск винаги има и някой трябва да поеме този риск, но без финансови средства, а само със закон да делегираме правомощия на общините, не може да има никакъв успех. Просто общината няма да може да си позволи да отдели необходимите специалисти, които всеки ден да обикалят и да следят дали има незаконно строителство или не.
Големият въпрос е, когато обсъждаме наистина бюджета, това нещо да се вземе предвид и след това всички заедно да подкрепим според нас и двата законопроекта, а на второ четене да изчистим неточностите.
Още едно изречение – освен тези правомощия, живот и здраве, ако бъдат приети, текст по текст, когато ги приемаме, ще видим, че има и други моменти, които са много важни – особено в законопроекта, който е внесен от група народни представители – от господин Паскалев и други наши колеги от ДПС за правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството във втората част, не само незаконното строителство в първата си част. Но ако бъдат подкрепени, когато дойде времето и тези въпроси ще бъдат разгледани много подробно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има думата за изказване народният представител Елеонора Николова.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Безспорно доусъвършенстването на разпоредбите на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ е напредък в правомощията на местните власти – създаване на ред що се касае до градски интериор.
Особено удачна виждам, че е разпоредбата на чл. 57а, ал. 7 в Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУТ на народните представители Евгени Чачев и Иван Иванов, където е дадена възможност жалбите срещу заповедите по ал. 1 да не спират изпълнението. Тоест, става въпрос за едно ефективно действие на местната администрация по отношение на тези елементи на градския дизайн, които са извършени или без разрешение, или пък създават дискомфорт на живущите в града и на добрия вид на един град.
За мен обаче буди недоумение текстът на предлагания чл. 223, ал. 9, където началникът на съответната регионална дирекция за национален строителен надзор със заповед да потвърждава или да отменя заповедите на кмета по ал. 4 в 30-дневен срок от получаването, а ако той не се произнесе, тази заповед да се счита за обезсилена. Мисля, че между първо и второ четене трябва да се помисли по тази редакция, защото буди недоумение в каква корелация се поставят два много различни органа – кметът, като пряко избран от гражданите, и назначеният началник на съответната регионална дирекция, който без ясни критерии може да отмени една заповед или да я потвърди.
Фактически така, както е написан текстът, е едно пожелание за корупция, защото след като общинската администрация е извършила съответните констатации, стигнало се е до издаване на заповед на кмета, след това изведнъж от един момент директорът на РДНСК може да отмени тази заповед. Съвършено ясно е, че ще се постарае заинтересованото лице в допълнителни мотиви, а характерът и видът на тези мотиви вече ги знаем. Гледам, че днес народните представители, като четат вестници в пленарната зала, виждат, че отново се казва, че корупцията в България се увеличава. Така моята препоръка е този текст да бъде доогледан.
Що се касае до законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, създаден от колегите Паскалев, Мечев и Йовков, тук всъщност е избран един подход на разпределение на ангажиментите на незаконното строителство между общината, между общинската власт и между ДНСК и РДНСК, съответно, като първите спират, а вторите премахват незаконното строителство. Мисля, че между първо и второ четене отново трябва да се помисли за връзката между тези две действия, така че да не се получи пак едно противопоставяне на общинската администрация, на общинска власт с едни назначени чиновници в РДНСК и практически първата част от работата да се свърши, а втората – най-конфликтната част от работата, да не се свърши.
Аз съм много изненадана от препоръките на новия текст – чл. 221, ал. 6, с който моделът на Закона за защита на потребителите дава възможност 25% от така събраните глоби да се разпределят за материално стимулиране на служителите от РДНСК. Мисля, че трябва да се помисли глобите, които се налагат от местната администрация, да остават в нея.
Господин Осман кима – той най-добре знае как всички глоби отиват в бездънния държавен бюджет, а тук става въпрос за една действително конфликтна и много отговорна дейност, така че е редно всички глоби, които местната администрация в лицето на кмета налага да могат да влизат в приход на местния бюджет, за да могат да се укрепят и тези структури за незаконно строителство –  отделите, които се създадоха, да имат самочувствие и местната администрация да работи по един много конфликтен закон.
Аз донякъде споделям становището на господин Кирчев, че с доразвитието на текстовете на чл. 224, се създават изключително големи правомощия на местната администрация, но пак казвам, с оглед на разпределението на тази много конфликтна дейност между два органа, мисля, че между първо и второ четене панацеята е в разработването на тяхното взаимодействие и да се направи законът такъв, че да не доведе до едно взаимно блокиране на два съвършено различни по характера си органи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, госпожо Николова.
Има ли реплики? Няма.
Има думата народният представител Борислав Владимиров.
Борислав Владимиров (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! Наистина тези промени в закона възбудиха много големи дебати в залата, но явно това е тема, по която има проблем в цялата страна. Не искам да повтарям всички тези, които бяха развити от тази трибуна – мисля, че всички имат почва, и това още веднъж доказва необходимостта от промени в този закон и в тази му част.
Това, което обаче мен ме притеснява, е, че за да може да се борим адекватно с незаконното строителство и да престанем да коментираме, че то се разраства, въпреки всички законови мерки, които взима правителството и предишното Народно събрание, а и сега с тези промени, са важни две неща.
Едното е финансиране на тази дейност. Това е финансиране на общините към техническите служби и другото – финансиране на ДНСК по отношение контрола и върху истинските строежи. Тази дейност в момента се финансира от бюджета на държавата в много малки размери и е абсолютно недостатъчна, за да бъдат премахнати всички обекти, които са констатирани като незаконни.
Втората причина е контрола върху органите, които не изпълняват своите задължения, били те на ниво ДНСК, били те на ниво община.
НДСВ ще подкрепи и двата законопроекта, тъй като там е необходима промяна в тази област. Но искам да ви кажа, колеги, че това се налага и господин Осман беше изключително точен като дефинира част от проблема, а той е, че общинските бюджети не са гласували наредбите по чл. 56, ал. 2. Това е мястото, където законодателят беше предвидил да бъде организиран целият този процес и всяка община, в зависимост от своето управление и своята специфика, да направи целия механизъм за тези преместваеми обекти.
Много от вас, колеги, говориха изцяло за строежи. Искам да кажа, че в момента ние коментираме само преместваеми обекти. Това са обекти, които не са трайно свързани с терена, което е категорично различно от дефиницията за строеж. Ако там има проблеми, а то е ясно, че има такива, хубаво е да бъдат предмет на друг законопроект, който да третира по-пълна промяна и изчистване на всички текстове, които са се оказали, че не работят в процеса на времето и на работата на промените.
Още един път искам да кажа, че НДСВ ще подкрепи и двата законопроекта, като ще направи промените.
Категорично не подкрепяме текстовете, които са свързани с обществените далекосъобщителни мрежи. Мисля, че те са бегло засегнати и не отговарят на реалността в България в момента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има ли други желаещи да вземат участие в дискусията по двата законопроекта на първо четене? Не виждам.
Ще подложа на гласуване законопроектите по реда на тяхното постъпване, съгласно правилника.
Пръв в канцеларията е постъпил законопроекта на народните представители Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов.
Моля, гласувайте този законопроект.
Гласували 140 народни представители: за 136, против няма, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, внесен от народните представители Костадин Паскалев, Марко Мечев и Йовко Йовков.
Гласували 128 народни представители: за 116, против 8, въздържали се 4.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това и точка втора от програмата за работа на Народното събрание е приключила.
Преди да дам почивка, уважаеми народни представители, позволете ми да направя едно съобщение:
В 11,00 ч. в северното фоайе на Народното събрание ще бъде представена първата персонална изложба на големия поет, преводач и художник, бележит общественик и държавник Константин Величков.
Изложбата е част от националното честване на годишнината от рождението на Константин Величков и ще бъде открита от министъра на културата проф. Стефан Данаилов.
Заповядайте на откриването.
Тридесет минути почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с трета точка от приетия дневен ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ.
Заповядайте, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, моля да подложите на гласуване, ако обичате, в пленарната зала да бъдат допуснати Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, Добрин Пинджуров – директор на Дирекция “Бюджет” в министерството, и Светослав Миков – началник отдел “Бюджетна методология”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на господата Дацов, Пинджуров и Миков.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля квесторите да поканят господата в пленарната зала.
Господин Димитров, имате думата да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона – “Закон за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет”.
По параграфи 1, 2 и 3 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Така че, госпожо председател, предлагам заедно със заглавието на закона да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстовете от законопроекта има ли? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграфи 1, 2 и 3 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията предлага да се създаде нов § 4:
“§ 4. В чл. 20 ал. 4 се изменя така:
“(4) Проектът на държавния бюджет се придружава от консолидирана фискална програма.”
Досега нямаше такова предложение, затова комисията предлага да се промени така съдържанието на члена.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези два параграфа има ли? Няма.
Моля да гласуваме новия § 4, предложен от комисията, и § 4 на вносителя, който става § 5.
Гласували 65 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 5 на вносителя има предложение от народните представители Алиосман Имамов, Йордан Цонев и Илкер Мустафов – "допълнителните бюджетни кредити да бъдат в размер до 1% от предвидените в бюджета за съответната година данъчни приходи".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Милен Велчев и Лидия Шулева – "допълнителните бюджетни кредити да бъдат в размер до 1,5 на сто от размера на утвърдените с годишния Закон за държавния бюджет приходи".
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 5, който става § 6:
“§ 6. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити в размер до 1,5 на сто от разчета на приходите по консолидираната фискална програма за съответната година, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) Алинея 2 се прилага, без да се влошава балансът на консолидираната фискална програма по чл. 20, ал. 4.”
3. Създават се ал. 4 и 5:
“(4) Допълнителни бюджетни кредити над размера по ал. 2 се одобряват от Народното събрание по предложение на Министерския съвет, когато те са покрити от преизпълнение на собствени приходи и/или от разкриване на нови приходоизточници, без да се влошава балансът на консолидираната фискална програма.
(5) Министърът на финансите може да одобри допълнителни бюджетни кредити за средствата от дарения, помощи и други безвъзмездно получени суми.”
4. Досегашната ал. 3 става ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по § 6 от законопроекта.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, в доста намален състав трябва да вземем важни решения, но това не ни пречи поне в момента да помислим за какво става въпрос.
Вероятно с решението, което ще бъде взето от вас, ако спазите предложението на комисията, което аз не подкрепям, както и голяма част от опозицията не подкрепя, говоря най-вече за ОДС, не се ангажирам с други партии, ще се получи така, че Министерският съвет ще разполага с 250 млн. лв. сега, а след всяка година повече, който може да харчи дискреционно без санкцията на Народното събрание.
Комисията по бюджет и финанси имахме среща с Международния валутен фонд и аз приех техните аргументи. Те бяха много добре обосновани. Аз смятам, че при добре аргументирани становища всички ние трябва дори да си променяме мнението, трябва да приемаме аргументите на други страни и хора, разбира се. Става въпрос за следното. Добрата световна и европейска практика, която ние трябва да следваме, е парламентът да одобрява, парламентът да санкционира допълнителните разходи на правителството. Така наречената гъвкавост, с която се оправдава наличието на 1,5% от консолидираните приходи, които могат да бъдат харчени допълнително от Министерския съвет, се обосновава с това, че възникват извънредни разходи. Но помислете си – наличието на преизпълнение на приходите трябва ли да бъде основание за повече разходи на правителството? Дали това е достатъчно правителството да харчи повече? Допълнителните разходи са резултат от случка, от бедствие, да речем от някакви проблеми, които се случват в държавата. Те не са резултат от това просто едни пари да се вземат и да бъдат изхарчени.
Така че санкцията на парламента и нашата роля в тези случаи е много важна и тя трябва да бъде изпълнена. Не трябва да оставаме правителството без наше участие да взема подобни много важни решения.
Предложението, което беше направено от мен и госпожа Капон, не знам по каква причина не е посочено тук. То беше: правителството да не може да харчи средства над одобрените от парламента. По някаква причина не е попаднало, но това е нещо, към което ние всички трябва да се стремим. Надявам се на този много важен въпрос да обърнем необходимото внимание, а не просто механично да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
За изказване думата има господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Моето изказване няма да се различава много от това, което току-що беше направено. Ние от Демократи за силна България направихме предложение на първо четене със законопроект, който да ограничава харченето, което правителството може да си позволи в рамките на процента от преизпълнението – една много ясна величина.
В конкретния случай ние приемаме, че правителството трябва да има някаква гъвкавост. Приемаме тези аргументи, въпреки че когато се прави бюджетът правителството предвижда достатъчно много възможности за тази гъвкавост. Но след като има необходимост, то нека тя да бъде сведена до този 1%, който предлагат господата Имамов, Цонев и Мустафов – 1% от съответните годишни данъчни приходи, както са били изчислени в бюджета. Това е много ясна цифра и един процент от нея е много ясна цифра.
Докато това, което се предлага в § 6, както е предложен от комисията, в края на краищата не е така ясно какво точно ще представлява. В комисията имахме този дебат и аз там не бях убеден, сега също не съм убеден, че това е правилният текст. И доколкото текстът на господа народните представители, които цитирах, е най-близък до предложението на Демократи за силна България, ние ще подкрепим именно него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димов.
Господин Шопов – за изказване. Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
В парламентарната Комисия по бюджет и финанси този въпрос беше най-дискутираният. По него се представиха най-противоположни и различни становища и колизията е най-ясно очертана предвид всички гледани до този момент други въпроси в тази комисия и по други закони. И това не е случайно. Проблемът е политически, пак повтарям, абсолютно политически и той съпътства всички Народния събрания след началото на прехода.
За всички трябва да стане ясно, че управляващите във всички случаи, при съставянето на всеки бюджет са целели средствата в тази връзка, които да могат безразборно и безконтролно да се харчат от изпълнителната власт, да бъдат колкото се може по-големи, докато опозицията е имала другото, обратното становище – да бъдат ограничени тези средства.
Коалиция “Атака” взима принципно становище и позиция против направеното предложение. Не защото е опозиция, а защото практиката показа, че с това безразборно харчене на средства, особено в предизборни периоди, както беше миналата година, много средства отиват не целево, биват неправилно изразходвани и се касае за много големи суми.
Ние имахме предложение в Комисията по бюджет и финанси и мисля, че то беше най-радикалното и най-ясното – тогава, когато се натрупат средства в един бюджет, няма нищо лошо, само в тази връзка, по този повод и по тази причина да бъдат внасяни поправки в държавния бюджет.
А съображенията относно гъвкавост, че трябвало да остават средства, че трябвало да има пари, които да бъдат използвани за непредвидени случаи, както това става тази година с наводненията или с някакви бедствия, за мен са несъстоятелни. Става въпрос за една отделна каса, една отделна възможност на министъра на финансите да се разпорежда с тези средства без участието на българския парламент – практика, която до този момент е вървяла, явно и за в бъдеще с тези изменения, които правим в Закона за държавния бюджет, няма да бъде прекратена. Поне ако може да бъде минимализирана до 1% от събираните данъчни приходи, каквото предложение има дори от представители на управляващата коалиция, ние и него бихме подкрепили, но поначало това предложение на комисията, което се внася по § 6 – такова каквото е, с тези неясни критерии, с тези произволни и предварително далеч неопределени суми, които биха постъпили, ние няма да подкрепим и не сме съгласни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Шопов.
Други желаещи за изказване по този параграф? Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Искам да изтъкна още един аргумент в посока на това, че няма да подкрепим това предложение, което се прави от Комисията по бюджет и финанси.
А когато говорим за гъвкавост искам да кажа, че средствата, необходими за гъвкавост на правителството, могат да бъдат предвидени в бюджета, така че те да влязат в консолидирания бюджет и при възникване на обстоятелства да бъдат използвани, от една страна. От друга страна, в крайна сметка защо трябва да има един принцип, според който първостепенните и второстепенните разпоредители с бюджетни средства трябва да имат определени санкции по отношение на това как да променят своя бюджет, а това да не става с бюджета на държавата?
Конкретно мога да дам пример с общините. Всяка община, когато иска изменение на своя бюджет, в крайна сметка трябва да иска санкциите на общинския съвет. С какво е по-различна държавата от една община? Когато това касае само едно решение на Народното събрание, каква е пречката това реално да става?
Имаме конкретни поводи за промяна на самия бюджет или имаме излишък от средства, в крайна сметка се взима едно решение, предлага се проект за решение на Народното събрание, което го гласува и с това одобрява изразходването на тези средства. А преди да бъдат изразходвани тези средства Народното събрание ще бъде запознато за какво ще бъдат изразходвани.
Така че смятам, че се нарушава един основен принцип – за прозрачност при изразходването на бюджетните средства, и както аз, така и останалите колеги от ОДС няма да подкрепим това предложение за решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Попвасилев.
Други желаещи за изказване?
Господин Софиянски, заповядайте.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Ще подкрепим предложените изменения и искам да се аргументирам. В случая става въпрос за една много по-голяма оперативност на министъра на финансите.
Кога възникват такива ситуации, които са визирани в бюджета? Веднъж, когато има извънредни обстоятелства. Идете обяснете на хората, които чакаха да им се приведат пари за къщите, че Народното събрание трябва да утвърди този разход. Знаете, минаха 5-6 месеца. Ако няма оперативност, хората остават излъгани. Значи първата възможност за създаване на по-голяма оперативност, това е, когато имаме извънредни ситуации.
Втората възможност и  често срещани случаи, може би най-типичният случай, когато се правят такива разходи, това е краят на годината. В края на годината обикновено постъпленията са доста по-големи от очакваните и от това се формира излишъкът. Друг е въпросът дали трябва да се прогнозира по-добре и дали да има по-добра система за редовно постъпление на приходите. Много по-важното е в такива моменти, при приключването на годината, в един чисто оперативен порядък да разместиш определени кредити, за да можеш по най-благоприятен начин да тушираш задълженията си.
Какво означава това? Ако аз трябва да вляза в Народното събрание, а имам падеж в края на годината, няма сесия на Народното събрание, имам две различни задължения с различна тежест, ако нямам оперативната възможност да погася задължението, което има по-голяма тежест, а съм задължен по закон да погася задължението с по-малка тежест, тогава значи аз ощетявам бюджета. Много просто.
Затова, поради тези два наистина сериозни момента, които всеки финансист е изпитвал в практиката си, смятам, че трябва да подкрепим една по-голяма свобода на министъра на финансите.
Връщам се обаче назад – къде е проблемът? Проблемът е в отчетността. Наистина ние трябва да намерим този механизъм, в който достатъчно прозрачно след това да санкционираме в пленарната зала направените разходи. Това вече е и въпрос на организация и на наша депутатска и гражданска съвест. Ние трябва да дадем възможност за по-голяма оперативност, което го правим с тези изменения. От друга страна, да наложим този добър контрол, с който да се аргументираме пред обществото и да се защитим, ако са направени неправилно разходите, или да се противопоставим, ако са направени правилно разходите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Имате думата за реплики? Има думата господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Господин Софиянски разгледа ситуацията някак си едностранчиво. Естеството на проблема е малко по-голямо всъщност. Добрата европейска практика всъщност е гъвкавостта да  бъде част от бюджета, тоест да има преливане от едно перо в друго, което съществува като възможност, да има специални фондове, които да покриват наличието на рискове и сключването на различни видове рискове.
Друг много важен момент, върху който ние трябва да се замислим, е следният. Ако правителството и Министерският съвет могат да харчат допълнително 250 млн. лв. над това, което ние като парламент одобрим, със сигурност винаги ще има такива средства, със сигурност винаги ще има преизпълнение на приходите, за да могат да бъдат харчени без нашето съгласие.
Впоследствие, каквато и отчетност да има, ако парламентът смята, че има някакъв приоритет, за който трябва да бъдат харчени тези пари, нашето мнение няма да бъде чуто. Така изложено, становището горе-долу звучи по следния начин: ако ние като парламент участваме в тази процедура, едва ли не ще спрем правителството да има гъвкавост. Аз не съм съгласен с това. Първо, управляващото мнозинство е доста голямо, за да гласува, каквото реши. Единствената разлика, ако тези решения минават през парламента, е да могат да се чуят различни мнения, да имат дебат по приоритетите за какво се харчат тези пари в крайна сметка.
Затова ви моля отново да се замислим и да не гласуваме механично по този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Господин Софиянски, Вие говорите за това, че в края на годината правителството няма да си е свършило добре планирането през годината и ще има някакъв проблем. Мен, честно казано, ме интересува то да е работило така, че да няма такъв проблем. Мен ме интересува значително повече от това, че правителството няма свои пари. То разполага с парите на българските данъкоплатци. И ние трябва да сме тези, които да се грижат то да харчи само онези средства, които има нужда действително да бъдат изхарчени. И ние сме тук точно за това. Ние сме представителите на българските данъкоплатци и на българските граждани, за да пазим техните интереси, а не интересите на изпълнителната власт.
От тази гледна точка Вашият втори основен мотив за мен е абсолютно несъстоятелен. Не може да искате заради това, че правителството не си е свършило работата, друг да му плаща вината. Нека то да намери начин да се оправя, както може, но не и за сметка на българските данъкоплатци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За трета реплика има думата господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Тук е въпрос на принципност – суверенът е българският народ, а той може да осъществява контрола върху средствата и да решава как ще се използват те - единствено чрез Народното събрание и никой друг. Тук става въпрос за стотици милиони левове всяка година, които се маскират под тази благовидна формула за гъвкавост. Оправданието, че правителството нямало да си свърши работата, е абсолютно несъстоятелно. Точно по този начин правителството ще си свърши работата, когато планира и внесе такъв бюджет, който ще бъде най-добрият, да осъществи най-добре целта да се изхарчат парите правилно и по предназначение.
Затова няма нищо лошо в тази идея. Аз продължавам да твърдя, че при едно бъдещо изменение, ако сега не се приеме такова изменение на устройствения Закон за държавния бюджет, трябва да залегне правилото и принципът Народното събрание да има абсолютно върховенство при решаването на въпроса за изразходването на абсолютно всички средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Шопов.
Ще се възползвате ли от правото на дуплика, господин Софиянски? Заповядайте.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Първо, когато говорим за планиране, едно нещо не трябва да забравяте, че ние приемаме бюджета. Това, което е планирало правителството и е дадено под формата на бюджет, го приемаме ние тук, в тази зала. Ние задаваме финансовата рамка на правителството, така че не можем да кажем в чисто оперативен порядък, ако има проблеми, че ние не сме задали тази финансова рамка. Това е категорично.
Второ, отново ще подчертая периода, в който се случва обикновено това нещо. Това е краят на годината. И това го знае всеки практикуващ финансист. Аз бих се съгласил с вас, ако ние приемем един режим на работа така, както  го има министърът на финансите, както го има всеки кмет - в края на годината, на 31 декември да седи до 24,00 ч., да не е до 24,00 ч., защото ведомствата се затварят на 31 декември, но да седим ние тук в парламента и да дебатираме дали е правилно да се направят тези разходи или не е правилно.
Отново подчертавам, проблемът е принципен. Много важен за нас е контролът на изразходването и да дадем възможност  не на конкретното правителство, а на който и да е министър на финансите свободата, за да може да решава проблемите на страната. Ако ние го рамкираме по този начин, ако ние закъснеем с една седмица и не се съберем, за да потвърдим това, което той ни предлага, тогава, господин Димов, ще нанесем на данъкоплатците много по-тежък удар, отколкото ако той вземе доброто оперативно решение. Затова лично аз ще подкрепя текста на този законопроект. И отново подчертавам – за което и да е правителство, за който и да е финансов министър. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Софиянски.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този параграф?
Заповядайте, господин Димитров, да внесете пояснение по този параграф.
Петър Димитров (КБ): Само две думи искам да кажа, тъй като очевидно представителят на министерството няма да вземе думата.
Движим се между двете крайности – нула и без таван, без контрол. Признавам си, че за част от народните представители абсолютната нула звучи добре. Това са пълномощниците на народа, това са хората, които имат право да кажат как да се харчат парите на хората. Върху тази принципна и вярна позиция обаче аз се съгласявам с това, което каза господин Софиянски, тъй като този орган поради редица особености на нашата Конституцията и на нашата демократична система има периоди, в които не работи. Знаете, че има периоди на избори, има лятна и Коледна ваканции и т.н. Правителство за щастие обаче има във всеки един момент. Парламентът не работи във всеки момент. Сещайки се за тази година, знаете, че наводненията се случиха точно в период, в който или нямаше парламент, или не беше структуриран и той на практика нямаше органи, чрез които да работи.
От тази гледна точка аз ви припомням, колеги, че доста години изкарахме в другата крайност – без никакво ограничение и без таван. И в общи линии държавата не загина и не можем да кажем, че това, което се е случвало с бюджета, е продукт на липсата на такъв таван.
Сега правим решителна крачка. Искането на Министерски съвет е за 1,5 процента върху брутния вътрешен продукт. Изчислено това върху база 2005 г., прави 620 млн. лв. Предложението на Йордан Цонев и група народни представители на практика осигурява ресурс от 88 млн. лв. Аз си признавам, че чрез натиск върху Министерството на финансите търсехме отговор на въпроса каква е сумата, която действително е нужна за такава необходимост. Трябва да кажа, че и 88 млн. звучи толкоз необосновано, колкото и 620 млн. Тоест, това са проценти, изведени от някаква абстрактна представа, но те не отговарят на потребностите.
И търсейки някаква реална сума, признавам си, грешна е и не е кой-знае колко обоснована, но пак споменавам господин Софиянски. Ще дойде краят на годината, сещам се за така наречената Коледна добавка. Дай, Боже, да я има, да няма забрана върху тази Коледна добавка, защото парламентът сигурно ще е във ваканция. Само добавката върху работните заплати е от порядъка на 220 млн. лв.
Затова този 1,5 процент, който се дава върху тазгодишна база, е 241 млн. лв. Нека да опитаме, уважаеми народни представители. Падаме от липса на таван, отиваме на 241 млн. лв. Всичко е в ръцете на парламента. Смятам, че ако това е сума, която е прекалена и не може да се контролира от парламента, може допълнително да се внесе корекция в това, което се прави.
Моят призив е да подкрепим този 1,5 процента от консолидираните приходи. Смятам, че сумата е реалистична и отговаря на оперативните потребности на българското правителство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика има думата господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги! С цялото ми уважение към Вас, господин Димитров, искам само да отбележа, че парламентът, както виждате, може да заседава и извънредно. Тоест, ако е толкова тежко положението, ще се съберем извънредно и ще вземем това решение. Така че не подценявайте нашата институция. Ние сме готови да работим допълнително тогава, когато това се иска от нас. И го правим с удоволствие.
Другото нещо, което искам да отбележа, е, че така наречената гъвкавост, за която говори господин Петър Димитров и която е нещо важно, може да бъде част от бюджета. Тя трябва да бъде заложена вътре в самия бюджет. Няма нужда да се одобрява накрая на годината. Ако има решение да се дава тринадесета заплата, тринадесета пенсия или добавка към пенсията, добавка към заплатата, нека това да бъде част от бюджета. Няма причина това да се случва в края на годината под някакви странни форми. Така че участието на парламента в този процес безусловно е много важно. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика има думата господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Димитров, Вие изтъкнахте два аргумента и аз съвсем накратко искам да взема отношение по двата аргумента, започвайки от стария. Вие казахте, че ще давате надбавка, ще давате тринадесета заплата при положение, че бъдат събрани допълнителни приходи. Тоест ние събираме от всички данъкоплатци и даваме на една част от данъкоплатците. Това ли е справедливостта, която предлагате?
И второто по първата точка. Вие казахте, че правителство има винаги. Ние видяхме, че при бедствията, които се случиха тази година, въпреки че има правителство, това правителство на практика нищо не направи. Тест гаранцията, че има правителство, в случая е несъстоятелно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Искате ли дуплика, господин Димитров? Заповядайте.
Петър Димитров (КБ): Аргументите на господин Мартин Димитров действително са сериозни. Господин Димитров, аз не говоря за това, че народните представители няма да имат готовност да заседават, за да вземат решения, макар че днешният случай не е доказателство в тази посока. Говоря за периодите, в които няма Народно събрание. Просто го няма. Има период в демократичната процедура, в който няма Народно събрание.
Господин Димов, може би Вие знаете друг механизъм, освен да съберем от всички и да дадем на друга част. Бюджетът е преразпределителен механизъм и досега всяка година някъде около 42 до 44% са преразпределяни през бюджета по споменатия от вас механизъм. Разбира се, има и друг механизъм, който най-вероятно ще реализираме тази година. Събрани са тези пари и те ще влязат във фискалния резерв. Така че на Коледа вместо да има коледна добавка към пенсиите и заплатите, ще има пари във фискалния резерв.
От тази гледна точка аз си мисля, че една оперативност е напълно допустима и желана. Дори човешкият мозък знаете, че ползва само 4-5% от човешките клетки, като гледам някои колеги ползват и по-малко. (Оживление.) Така че трябва да има някакви резерви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря на господин Димитров.
Има думата господин Любомир Дацов – заместник-министър на финансите.
Заповядайте да представите отношението на Министерството на финансите по този проблем.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБОМИР ДАЦОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, бих искал да споделя с вас няколко съображения. Първо, ще кажа, че международната практика е много различна по този въпрос. Има бюджети в света, които са с доста по-голяма гъвкавост от нашия, който съществува в момента. Има и бюджетни практики, които са силно рестриктивни. Обикновено това са практиките на Австралия, Нова Зеландия и т.н., където изрично има текстове, забраняващи допълнително преразпределение. Но дори в Европа съществуват бюджетни практики и законодателство, което позволява правителството оперативно да управлява евентуалното преизпълнение на приходите.
Искам да споделя с вас, че когато се говори за българската практика трябва да се отчита фактът на какъв етап от развитието си е България, каква държава сме. Преди всичко министърът на финансите е отговорен за цялостната макроикономическа стабилност на страната и на бюджета, но той не контролира всички публични разходи. Той контролира държавния бюджет, преразпределя между 55 до 60% от всички публични разходи. Останалите неща са извън неговата оторизация, извън неговата воля да управляват тези финанси. Това са бюджетите на общините, това са бюджетите на различните социалноосигурителни фондове и независими институции.
Вие обикновено дискутирате и разглеждате въпроса от гледна точка на консолидираните финанси, а факт е, че различните приходи, например, се влияят от различните фактори в икономиката. И ако има, например, неизпълнение на приходите в Националния осигурителен институт, те обикновено могат да бъдат покрити от данъци, които не са базирани на базата на доходите. Затова трябва да има, например, една такава гъвкавост точно в държавния бюджет, за да може министърът на финансите при евентуални изменения в макроикономическите показатели да може да реагира и да има ефективен инструмент точно за подкрепата на макроикономическата стабилност.
Освен това много силно е дискутируем въпросът каква може да бъде грешката при прогнозирането. Аз съжалявам, но едва ли някой може да направи прогноза, която да е в рамките на един процент и половина, каква точно ще бъде сумата в джоба му след една седмица или след седмица и половина. Още повече, че основно преизпълнението на приходите през последните години се дължи на много добрите икономически резултати, които имаше страната – по-високия растеж и относително стабилната инфлация, което не означава, че винаги ще има преизпълнение, тъй като икономическият цикъл в края на краищата рано или късно ще се обърне и може в рамките на една година да има неизпълнение на приходите, при което трябва да има друга вътрешна възможност за реакции.
Освен това не по-маловажен е доводът, че ние се намираме във валутен борд. Никой не може да каже каква ще бъде точно тенденцията и какъв ще бъде резултатът в текущата сметка. А в края на краищата знаете, че в повечето страни условията за управление на публичните финанси и стабилността е да има консолидиран баланс на Националната банка, която почти няма ефективни инструменти да упражнява първичната политика или баланса на публичните финанси. Тоест единствено в условията на валутен борд може да се реагира при изменение на макроикономическите показатели и стабилността на страната чрез промяна в баланса на бюджета. Именно затова е необходима и тази гъвкавост на министъра на финансите, за да може да взима оперативни решения.
Може би трябва да кажа, че всички знаем, че в много от секторите структурните реформи и реалният сектор, и в публичния сектор не са приключили. Тоест отново има едно условие, което изисква да има известна оперативност, макар и минимална. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дацов.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Имамов, Йордан Цонев и Мустафов по § 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 39, против 65, въздържали се  35.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на § 5, който става § 6.
Гласували 156 народни представители: за 118, против 33, въздържали се  5.
Параграфът се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:  По § 6 има предложение на народния представител Петър Димитров. То дава възможност за финансиране на данък добавена стойност по европейските проекти. Комисията е направила съответната редакция.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага окончателния вид на § 6, който става § 7:
“§ 7. В чл. 43 се създават ал. 4 и 5:
“(4) При недостиг на средства по бюджетите на общините могат да се отпускат безлихвени заеми за финансиране на разходи, в това число и за данък върху добавената стойност, до възстановяването им по одобрени проекти и програми, съфинансирани от Европейския съюз.
(5) Безлихвените заеми по ал. 4 се отпускат и възстановяват при условия, по ред и в срокове, определени с акт на Министерския съвет.”
По тези текстове не е имало спорове в комисията.
Комисията предлага да се създаде нов § 8:
“§ 8. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава т. 14:
“14. “Консолидираната фискална програма” включва държавния бюджет, бюджета на Държавното обществено осигуряване, бюджета на Националната здравноосигурителна каса, бюджетите на общините, бюджетите на Българската национална телевизия, Българското национално радио, държавните висши училища, Българската академия на науките, извънбюджетните сметки и фондове и другите бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за счетоводството”.”
По § 7 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя като параграфът става § 9.
По § 8 има предложение на народния представител Петър Димитров.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде Заключителна разпоредба с § 10 със следната редакция:
“Заключителна разпоредба
§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме редакцията на § 6, който става § 7 на комисията, нов § 8 по предложение на комисията, § 7 на вносителя и § 10 по предложение на комисията. Моля, гласуваме.
Гласували 139 народни представители: за 119, против 13, въздържали се 7.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
Следващата точка от дневния ред е:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
Петър Димитров (КБ): Госпожо председател, моля Ви най-напред да направя процедурно предложение.
Моля да допуснем в пленарна зала Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, Иван Мавров - заместник-изпълнителен директор на Националната агенция по приходите, Росен Иванов – началник на отдел “Данъчно-осигурителна методология и обжалване” в Националната агенция по приходите и господин Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата на господата Кадиев, Мавров, Иванов и Христосков по тази точка от дневния ред.
Гласували 108 народни представители: за 103, против 3, въздържали се 2.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят господата в залата.
Заповядайте, господин Димитров, за да представите доклада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми колеги, това е един от безпрецедентните случаи. Въпросният проектозакон беше приет от миналото Народно събрание на първо четене, но не беше приет на второ четене. Сега новият парламент ще трябва да повтори процедурата, за да може през следващата година да стартира работата на Националната агенция по приходите. Затова народните представители, които бяха и в миналия парламент, очевидно са запознати със съдържанието на текстовете на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс при дългите обсъждания около неговото обсъждане.
“ДОКЛАД
по проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, № 502-01-9, внесен от Министерски съвет на 10.08.2005 г.
На извънредно заседание, проведено на 14 октомври 2005 г. Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт и Иван Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса.
Проектът беше представен от господин Кадиев. В изказването си той направи анализ на извършеното по изграждането на Националната агенция за приходите и предстоящите действия по структурирането й. След приемането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се очертават още две основни затруднения. Това са изработването на софтуера, който изостава с месеци от приетия график. В тази връзка е договорено с Международния валутен фонд временно да бъде използван софтуерът на Националния осигурителен институт. Другото затруднение е свързано със сградата, където се помещава Националната агенция за приходите, която няма да бъде готова до 1 януари 2006 г. Това ще наложи част от служителите да останат на досегашните си работни места, съответно в сградата на Главна данъчна дирекция и в сградата на Националния осигурителен институт.
Като членове на Управителния съвет на Националната агенция за приходите отношение по проекта взеха господин Христосков – управител на Националния осигурителен институт и господин Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса. Те изразиха съгласие с извършената подготовка за преминаване изцяло към новата организационна структура. В експозето си господин Христосков отбеляза, че предстоящите промени ще затруднят дейността на Националния осигурителен институт по отношение фондовата организация за събиране и разпределяне на осигурителните вноски, както и по отношение спазването на сроковете за ревизии, обезпечаване и разсрочване на осигурителните задължения.
В изказването на господин Букарев беше поставен основен акцент на завишаването на цената, която ще плаща Националната здравноосигурителна каса за обслужването от Националната агенция за приходите от 10 на 25 процента. При това положение разходите за издръжка на Националната агенция за приходите от Националната здравноосигурителна каса се качват от 4 млн. лв. на 8 или дори 10 млн. лв.  Това съпоставимо с бюджета на Националната здравноосигурителна каса е твърде съществена сума.
Проектът на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс има за цел да уреди производствата по регистрация, обслужване, установяване и обжалване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, извършвани от Националната агенция за приходите, както и събирането на публичните вземания.
По-съществените моменти в проекта са:
1. Проектът обединява данъчното облагане и събирането на задължителните осигурителни вноски единствено в Националната агенция за приходите, което до момента е извършвано от данъчната администрация и Националния осигурителен институт.
2. Предлага се изцяло служебен принцип на регистрация въз основа на данните, подадени в регистър БУЛСТАТ, без да е необходимо лицата да подават декларации за регистрация и да декларират промени.
3. В проекта са предвидени по-кратки срокове за издаване на исканите удостоверения и документи.
4. Предложени са единни правила за подаването, приемането и обработването на подаваните от лицата декларации, както за данъчни, така и за осигурителни задължения.
5. Предлагат се единни процесуални правила за извършване на контролно-ревизионната дейност на данъчното облагане и на задължителните осигурителни вноски.
6. Предвижда се издаването на един общ административен акт, с който се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
7. Предвижда се органите на Националната агенция за приходите да издават следните актове: ревизионен доклад и ревизионен акт.
8. Уеднаквяват се режимите, по които ще се извършва обжалване на данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски.
9. За първи път с този кодекс се въвежда възможност за сключване на споразумение между администрацията и ревизираното лице в рамките на производството по административното обжалване.
10. Предлага се запазване на общите принципи за съдебно обжалване на административните актове пред съответния окръжен съд и Върховния административен съд по реда на Закона за административното производство и Гражданския процесуален кодекс.
11. В проекта за кодекс се урежда действията по принудително събиране да могат да бъдат обжалвани пред окръжните съдилища като втора и последна инстанция.
12. Предлага се запазването на възможността за предварително обезпечаване на данъчните и осигурителни задължения.
13. Въвежда се като основен принцип безкасовото изпълнение на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски и се урежда възможността за касово изпълнение само на задълженията по Закона за местните данъци и такси.
По законопроекта се проведе дискусия.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 7 гласа “за”, 2 “против” и 1 “въздържал се”.
С оглед на гореизложеното и резултатите от проведеното гласуване Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
От името на вносителите желае ли някой да представи законопроекта? Няма желаещи.
Преминаваме към дискусия. Имате думата за изказвания от името на парламентарни групи.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Това, което бих казал в случая, е, че ние няма да приемем очевидно данъчно-процесуален кодекс, а кодекс на административните произвол и рекет. Това, което се формира в тези 280 члена, е точно такъв произвол и такъв рекет.
Ще формулирам само четири момента от този кодекс, които според мен са абсолютно неприемливи и дават достатъчно основание той да не бъде приет на първо четене. Ще започна с това, че се удължава двойно срокът на данъчните ревизии. Те достигат до шест месеца с възможност за още шест месеца. Няма фирма в света, която да изкара ревизия в продължение на шест месеца, без да фалира. Ако случайно има такава, то за следващите шест месеца сигурно ще бъде фалирана.
На първо място този срок обаче отваря много широка врата за корупция и рекет. Как ще продължи проверката? В зависимост от това кой колко плати, тя ще бъде по-бърза или по-бавна. Ще рекетирам, защото само забавяйки ДДС за шест месеца, то ще бъде около 40% от оборота на една фирма, особено ако то не може да бъде прихващано, ако фирмата изнася, а ние се стремим уж да стимулираме фирмите, които изнасят. Разбира се, ще ударим силно конкурентоспособността на фирмите. Докато техните пари са блокирани, те ще трябва да вземат заеми, за да могат по някакъв начин да оцелеят, само че тези заеми имат лихви, докато от друга страна държавата няма по никакъв начин да покрие това, че виновно е причинила загуба на фирмите, след като не е открила нищо в ревизията. Разбира се, ниската конкурентоспособност ще продължи да пада надолу и накрая ще доведе до фалит на фирмите, а когато ги няма фирмите, няма да има кой да плаща вашите заплати, господа народни представители, защото те са тези, които пълнят бюджета.
Второто притеснително нещо е, че се продължава практиката да бъде наказван онзи във веригата, който е редовен данъкоплатец, за сметка на онзи, който някъде по веригата е укрил нещо. Тоест държавата абдикира от своето задължение да извършва контрол и наказва този, който може да хване, който обикновено е изправният. Защо фирмите ще плащат данъци за тази администрация и за тази държава, която се грижи да наказва тези, които не трябва да бъдат наказвани, и обратно – да не наказва и да не преследва тези, които трябва да бъдат наказани?!
По никакъв начин в този кодекс не е изчистена хипотезата с източването на търговските дружества чрез продажбата на активи, след което се прехвърлят на т.нар. “сламени хора”, най-вече от ромски произход, и след това няма кой да си събере вземанията. Това не е фиксирано и като че ли не е обект на този кодекс.
И последното, няма никакъв вътрешен орган, въпреки че създаваме цяла нова администрация, който да контролира тази администрация. Нормалните страни в света имат такива вътрешни органи, които извършват вътрешната проверка и вътре в себе си контролират администрацията по приходите, данъчната администрация и пр. Тук това отсъства. Ние препращаме директно към съда, само че знаем много добре, че съдът е този, който бави делата 2-3-4 години. Представете си: шест месеца ревизия, още шест месеца удължаване и четири години дело! Ако ми кажете кой може да издържи на това, здраве му кажете! Затова казвам, че това е кодекс за рекет и за произвол на администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димов.
Има ли реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа, аз предлагам да започнем с по-глобалния поглед върху този кодекс. От началото на 2006 г. трябва да се случи нещо много важно – да започне да работи Националната агенция за приходите, да събира данъци и осигурителни вноски. Въпросът е дали това ще се случи. И ако не се случи, какви са рисковете за държавата? Рисковете са много големи. Аз ще ви кажа какви са проблемите.
Както беше казано в доклада на Комисията по бюджет и финанси, софтуерът, който трябва да бъде направен от една френска фирма в тази връзка, не е направен и ще бъде готов чак през м. август догодина евентуално. Няма сграда, в която тази Агенция по приходите да работи. До момента са разхвърляни някъде служители с неясна връзка между тях.
Също така тези служители не са обучени, а и няма как да бъдат обучени, защото този кодекс още не е приет и той дълго време ще бъде обсъждан. Между другото, изказванията на господин Христосков и на негови колеги, посочиха явни проблеми, които трябва да бъдат решавани, като например разделянето на данъците от осигурителните вноски, събирането им в различни фондове, което е много важно. Такива проблеми ще забавят окончателното приемане на този кодекс.
Всъщност проблемите са много. Ако Националната агенция за приходите не заработи от догодина или не заработи както трябва, може да се окаже, че държавата събира много по-малко данъци и осигурителни вноски от това, което е планирано. Това може да се окаже много по-голям проблем от отказа на правителството да намали данъците и осигурителните вноски, което ние предлагаме.
По време на последното заседание на Комисията по бюджет и финанси предложих правителството да поиска от Световната банка и от Международния валутен фонд още веднъж отсрочка, така че тази агенция да започне работа реално през м. март-април следващата година. Ако се прибегне към такъв ход, рисковете ще намалеят. Първо, защото личните данъци за 2005 г. вече ще бъдат платени, ако работата започне към края на м. април, а освен това ще има и време за обучение на администрацията, която, уверявам ви, не е подготвена да работи в рамките на Националната агенция за приходите.
Ако се приеме такава отсрочка, която според мен трябва да бъде най-малко 3-4 месеца, т. нар. “софтуерна програма” току виж знаем кога ще бъде готова. Това също е голям проблем, който не можем да не отчитаме.
Това, за което говори господин Димов, е другият проблем, който също е непосредствен. А именно, че администрацията ще налага все по-големи разходи върху бизнеса във връзка с ревизии, които могат да бъдат удължавани. Ще има, бих казал, че наистина думата рекет е подходяща, ще се увеличи корупцията в България, ще се увеличи и сенчестата икономика в България.
Всички тези проблеми трябва да ги гледаме заедно. Въпросният Данъчнопроцесуален кодекс предполага много проблеми, които ние трябва да се опитаме да решим. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Господин Шопов, имате думата за изказване. Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Няма спор, че този закон, наименуван всъщност кодекс, не знам защо, е необходим и ние не сме против неговото приемане. Но отново работим урбулешки, работим бързо, работим стахановски, работим по поръчка и под диктат и, бих казал, наблюдение. И този път работим както по НПК – трябваше да приемем НПК скоростно и много бързо до еди-коя си дата, защото нашите европейски партньори и една легендарна, така и не можах да разбера точно коя госпожа беше, госпожа Чернота, искаше и казваше. Сега сме се юрнали да приемем този кодекс, защото Международният валутен фонд и Световната банка го искали. Те толкова искали да го приемем, че трябва веднага да го приемем. Но ние и сега да приемем самия закон, няма никакви гаранции, никакви готови институции и никакви готови създадени релации, за да може той да заработи от 1 януари 2006 г.
Така че за мен е изключително странно и бих казал несъстоятелно това бързане, след като законът няма да започне да работи в новата финансова 2006 г. Така както го виждам във времето, той няма да може да започне да действа по-рано от лятото на следващата година, когато ще бъде и твърде безпредметно, тъй като смисълът му е да започне да действа за новата финансова година. Това е едно на ръка.
Друго. Така както е формулиран законът, се създават възможности и условия отново за диктат, за произвол на изпълнителната власт. И това е разбираемо. От останалите представители на опозицията тук бяха изложени доста аргументи в тази насока и това е очевадно. За мен е странно, че това не беше подложено на обществен дебат, не беше дискутирано и не беше направено нищо в тази насока. Във въздуха витае въпросът с Данъчната полиция. В едно минало Народно събрание този въпрос беше стигнал много напред, нещата се бяха задвижили много сериозно. Въпросът е, че сега такъв орган беше възможен и систематически – няма спор – мястото на Данъчната полиция беше в този закон. Има такъв закон, внесен в деловодството на предишното Народно събрание, и можехме всички политически сили да помислим в тази връзка.
Затова Парламентарната група на партия “Атака” ще подкрепи този закон на първо четене, но считам, че не трябва да се бърза за второ четене и трябва да се направят много предложения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Шопов.
За изказване – заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Като представител на ОДС искам да кажа своето мнение и да кажа, че няма да подкрепим на първо четене ДПК. За мен е неразбираемо да се гласува един толкова важен закон в края на годината, когато предстои новата отчетна година, новата данъчна година, ако щете, когато ще се събират приходи и когато започват да текат срокове по деклариране, без да има необходимата подготовка. Вярвайте ми, работил съм в администрацията през 2000 г., когато се прие Данъчнопроцесуалният кодекс, но за разлика от сега подготовката на нас, служителите за влизането в действие на ДПК беше съвсем различна. Сега говорим за липса на материална база, говорим за липса на софтуер, говорим за липса на подготовка на служителите и то в период преди да започне новата година, когато в крайна сметка ние ще декларираме доходите си за 2005 г.
Освен това искам да отбележа, че в новия ДПК не е отбелязана и структурата. Частично се говори за структура, като се говори за правомощията на териториалната данъчна дирекция, но само толкова. Говори се, че орган за обжалване вече няма да е регионалната данъчна дирекция. Но в крайна сметка не е ясно от закона поради липсата на структура какво става със служителите.
В предишния Данъчнопроцесуален кодекс имаше един основен принцип – обжалването от този, който ти прави ревизията, да е пред друга инстанция. Затова ги има тези пет регионални данъчни дирекции, с оглед на това този, който ти е правил ревизията и ако е установил нещо субективно, в крайна сметка да не може да потвърждава решението по данъчно-ревизионния акт. Това според мен е един много важен принцип, който се избягва. Да не говорим за срока на ревизиите, както казаха колегите. Това е безумие. Това е, меко казано, безумие – шест, още шест, след това изпълнителният директор още шест. През цялото време са ти обезпечени дълготрайни активи, движими и недвижими и реално се възпрепятства стопанската дейност. Само да добавя, че няма и синхронизиране между Закона за облагане доходите на физическите лица и осигурителния кодекс на данъчната основа. Да не говорим за процедурите, за делегирането на правата примерно от изпълнителния директор надолу, за промяната на формуляри, ако щете, за смяната на печатите! Не знам дали имате представа за какъв обем от работа става дума. Ако се гласува и кодексът влезе от 1 януари, смятайте, предупреждавам управляващите, че ще предизвикате един хаос в държавата. Може да има проблеми с приходната част на бюджета и съответно тези, които гласуват “за”, ви предупреждавам, че след това ще носите последствията си. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Попвасилев.
Има ли други желаещи за изказвания по законопроекта? Не виждам.
Поставям на първо гласуване законопроекта за Данъчнопроцесуален кодекс с вносител Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 80, против 27, въздържали се  7.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение има думата господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаема госпожо председател, тъй като критиките, които се отправят към закона, в немалка част са основателни, то предлагам срока за внасяне на предложения да бъде две седмици, а не една седмица, като признавам, че вероятно и това ще е кратък срок. Но като имате предвид датата 1 януари и призива да работим на благо роду, ви предлагам в рамките на две седмици тези позитивни предложения, които бяха обещани от опозицията, да бъдат внесени, за да можем действително да направим закон в интерес на данъкоплатеца, а не закон в интерес на администрацията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моля да  гласуваме процедурното предложение за този срок за писмените предложения по законопроекта между първо и второ четене.
Гласували  103 народни представители: за 100, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ, продължение.
Вчера стигнахме до § 31, втора част от доклада.
Господин Божинов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 31 комисията предлага в чл. 81, ал. 2, т. 1 да бъде отменена.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 30.
С § 32 вносителят предлага създаването на алинеи 4 и 5 в чл. 82.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, който става § 31 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 31. В чл. 82 се създава ал. 4:
"(4) За видове от приложение № 4 обозначени със знак (І) към заявлението по ал. 1 се прилагат копия от следните документи:
1. разрешително за лов на името на ловеца;
2. разплащателен протокол по Закона за лова и опазване на дивеча,  заверен от съответната регионална инспекция по околната среда и водите"."
С § 33 вносителят предлага в чл. 83 да се направят изменения и допълнения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 32.
С § 34 вносителят предлага изменения и допълнения в чл. 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за този параграф, който става § 33.
С § 35 вносителят предлага изменения на чл. 90.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35, който става § 34.
С § 36 вносителят предлага изменения и допълнения в чл. 91.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 35.
Параграф 37 гласи, че в чл. 92, ал. 1 след думата "екземпляра" се добавя "или в 40-дневен срок от получаване на поколение от видове по чл. 70, т. 1 и 2".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37, който става § 36.
С § 38 вносителят предлага изменения в чл. 93.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 37.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Уважаеми народни представители, смятам, че тези текстове не будят особени възражения.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте редакцията на комисията за § 31 и текстовете на вносителя до § 38 включително, подкрепени от комисията.
Гласували  76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, вчера гласувахме в пленарната зала да бъдат допуснати двама експерти. Днес предлагам да ги поканим отново без да гласуваме за тях. Освен това да гласуваме в пленарната зала да бъдат поканени господин Христо Божинов и господин Валери Георгиев от Националната служба за защита на природата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Моля, гласувайте в пленарната зала да бъдат поканени експертите.
Гласували  67 народни представители: за 66, против няма, въздържал се 1.
Моля експертите от министерството да бъдат поканени в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 39 вносителят предлага изменения в чл. 94.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 39, който става § 38 и предлага следната своя окончателна редакция:
"§ 38. В чл. 94 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите "15-дневен срок" се заличават;
б) т. 1 се изменя така:
"1. промяна на обстоятелствата, свързани с екземпляра – смяна на собственика, смяна на адреса на отглеждане, смърт, унищожаване, кражба или изгубване на екземпляра."
2. В ал. 2:
а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "и в документа за регистрация по чл. 91";
б) в т. 2 след думата "ал. 1" се добавя "т. 1 и"."
С § 40 вносителят предлага допълнения в чл. 96.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 40, който става § 39 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 39. В чл. 96 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата “водите” се добавя “и съответната регионална инспекция по околната среда и водите”.
2. Създават се ал. 3 и 4:
“(3) Списъкът по ал. 2 съдържа:
1. вида на животното или растението, посочен на български и латински език;
2. данни за екземпляра – вид и състояние (жив, мъртъв, препариран, хербаризиран, част или продукт от растение или животно);
3. начина на придобиване – внесен, закупен, разменен, дарен, размножен на затворено, оставен по разпореждане съгласно чл. 39, ал. 2;
4. номера и вида на документа, с който е придобит екземплярът;
5. номера на регистрационната карта в случай на регистрация по чл. 91.
(4) Не се издава разрешително по чл. 75, ал. 1 или етикет по чл. 78, ал. 1 на лицата по ал. 1, които не спазват разпоредбите на ал. 2.”
С § 41 вносителят предлага изменение и допълнение на чл. 97, ал. 2.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41, който става § 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате ли бележки по тези три параграфа? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 80, против 1, въздържал се 1.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 42 вносителят прави предложение за заличаване на текст от чл. 99.
По този параграф предложение прави и народният представител Евдокия Манева.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 41.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Гласуваме да отпадне, нали така?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Предложението на госпожа Манева е думите “в 15-дневен срок” да се заменят с “в едномесечен срок”, което не е подкрепено.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 13, против 60, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на вносителя за § 42, който става § 41.
Гласували 67 народни представители: за 64, против 2, въздържал се 1.
Този параграф се приема.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 43 вносителят предлага промени в чл. 100.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 43, който става § 42.
Комисията предлага следната окончателна редакция:
“§ 42. В чл. 100 след думите “предлагането с цел продажба” предлогът “на” се заличава, поставя се запетая и се добавя “даряването, замяната и други разпоредителни сделки с”.”
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който да бъде § 43:
“§ 43. В чл. 101, т. 4 накрая се поставя запетая и се добавя “както и за нуждите на музеите, зоологическите градини и научните институти”.”
С § 44 вносителят предлага изменение и допълнение в чл. 102.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44.
С § 45 вносителят предлага създаването на чл. 102а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45.
С § 46 се предлагат изменения в чл. 104, ал. 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46.
С § 47 се правят изменения в чл. 106.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47.
С § 48 се правят изменения в чл. 109, ал. 2.
Тук има предложение на народния представител Евдокия Манева, която предлага от текста на § 48 да се заличи думата “кметство”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 48 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на § 48.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграф 48 отпада.
Моля, гласувайте параграфи от 43 до 47 включително.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 49 вносителят предлага изменение и допълнение на чл. 111.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 48 на мястото на отпадналия преди малко.
С § 50 вносителят предлага изменение и допълнение на чл. 115.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 49.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли някой да коментира тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме тези два параграфа – 49 и 50, които стават съответно § 48 и § 49.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 51 вносителят предлага изменения в чл. 119, ал. 2.
Предложение по този текст са направили народните представители Попов и Златев, което комисията подкрепя.
Предложение е направил и народният представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 51, който става § 50, и предлага следната окончателна редакция:
“§ 50. В чл. 119 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата “Собствениците” се добавя “на колекции от видове по чл. 37 и чл. 70, както и собствениците”.
2. Създава се ал. 3:
“(3) Министерството на околната среда и водите може да предоставя на неправителствените и други организации и сдружения правото да организират поддържащи, направляващи, регулиращи, възстановителни и други природозащитни дейности в защитените зони и по отношение на защитените видове по ред, определен с наредба на министъра на околната среда и водите.”
“§ 51а. Наименованието на Глава седма се изменя така: “Глава седма – Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51а, който става § 51.
По § 52 комисията подкрепя текста на вносителя.
Чрез § 53 вносителят предлага допълнения в чл. 122.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 53 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 53. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 думите “и буферни зони” се заличават;
б) в т. 2 думите “и буферни” се заличават;
в) в т. 3 след думата “лесничейства” се поставя запетая и се добавя “държавните дивечовъдни станции, директорите на природни паркове.”
2. В ал. 3 след думата “лесничейства” се поставя запетая и се добавя “държавните дивечовъдни станции и директорите на природни паркове”, а думите “предоставени за ползване” се заличават.”
Следващият § 54 е относно изменения в чл. 123.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Божинов.
Предстои да гласуваме от § 51, който става § 50, до § 54 включително с така прочетените текстове и с непрочетените текстове на вносителя, които се подкрепят от комисията.
Има ли някой да каже нещо по тези параграфи? Няма.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 55 вносителят предлага изменения и допълнения в чл. 124.
Предложения по този параграф правят народните представители Олег Попов и Златко Златев.
Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 55 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 55. Член 124 се изменя така:
“Чл. 124. (1) За нарушения на забраните и ограниченията, определени по реда на чл. 12, ал. 6, чл. 19 и чл. 29, както и за неспазване на режимите и условията, определени в заповедите по чл. 42, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5000 лв.
(2) За неспазване на условията в разрешително, издадено по реда на този закон, доколкото деянието не съставлява друго административно нарушение, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 300 до 6000 лв.
(3) За неспазване на принудителните административни мерки по чл. 122 физическите лица се наказват с глоба от 100 до 1000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 200 до 5000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Ако няма коментар по § 55, моля да гласуваме параграфа така, както беше прочетен.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Параграф 55 е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 56 вносителят предлага изменение на чл. 125.
Предложение са направили народните представители Попов и Златев, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя  по принцип текста на вносителя за § 56 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 56. Член 125 се изменя така:
“Чл. 125. (1) За нарушение по чл. 38, чл. 39, ал. 1, чл. 40, чл. 41, ал. 3, чл. 44, чл. 46, чл. 47, ал. 1, чл. 60, ал. 2 и 3, чл. 100, чл. 102, ал. 1 и чл. 111, физическите лица се наказват с глоба от 100 до 5000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 500 до 10 000 лв.
(2) Правоспособен ловец, извършил нарушение по чл. 38, чл. 41, ал. 3 и чл. 44 по време на лов се наказва с глоба по ал. 1 и се лишава от право на ловуване за срок от една до две години.
(3) В случаите по ал. 2, когато нарушението е спрямо световно или европейски застрашен вид, лишаването от право на ловуване е за срок от три години.
(4) За нарушения по чл. 38, чл. 41, ал. 3, чл. 44 и чл. 46, извършени в защитени територии или засягащи световно застрашени видове животни, глобите по ал. 1 се налагат в двоен размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има думата народния представител Евдокия Манева, за да защити своето предложение.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, предложението ми е свързано с необходимостта от въвеждане на по-строги санкции, когато нарушенията при ловуване се отнасят за световно застрашени или европейски застрашени видове. Знаете, че в последните години драстично е намаляла популацията на ловни видове и особено сериозно е положението със застрашените европейски и световни видове. Затова моето предложение е санкцията да бъде респектираща. Три години санкция отнемане на правото на ловуване е нещо, което не респектира. Затова моето предложение е санкцията да бъде от  пет до десет години. Ако преценяваме, че трябва да е точно определена годината, за да няма възможност контролният орган да преценява и да имаме предпоставки за въздействие върху контролните органи, минималният срок, който предлагам, е да бъде пет години. Тоест  от три години да го заменим с пет години. Това е нещо, което дължим като хора, които имат отношение към природата. И само по този начин можем да въведем ред в тази сфера, в която през последните години има сериозно отстъпление. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Манева.
Някой от представителите на министерството ще коментира ли?
Заповядайте, господин Михайлов.
МИХАИЛ  МИХАЙЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Ние много внимателно обсъждахме тези текстове, свързани с отнемане правото на ловуването, заедно с експерти от Националното управление на горите и с неправителствени организации, като естествени бяхме склонни да приемем това тежко наказание, предложено от госпожа Евдокия Манева. Обаче се оказа, че съгласно Закона за лова и опазване на дивеча, при отнемане право на ловуване за срок три години, то автоматически губи правото на лов въобще. Просто не може да се наложи такова наказание, той просто вече не е ловец.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Тогава защо не го напишете така – лишаване от право?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: По процедурата по Закона за лова и опазване на дивеча на него въобще му се отнемат правата за ловуване. Това е максималният срок, който значи, че му отнемат въобще правото за ловуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това обяснение беше ценно, господин Михайлов.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, в такъв случай можем да го решим много лесно – просто в този закон записваме, че се отнема правото на ловуване и толкова. Няма наказание три години, просто има отнемане правото повече да ловува. След като го има в закон, нищо не пречи тук да го кажем категорично. Още повече, че това е лов на защитени видове животни и птици. Само по себе си това според мен е достатъчно, за да бъде отнето правото въобще без право на обжалване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Заповядайте, господин Димитров.
Георги Димитров (КА): Аз изцяло заставам зад позицията на колегата Димов и искам да добавя нещо – без право повече на възстановяване на ловджийски права за такива ловджии. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря. Така е, обаче, колеги, тези предложения е трябвало да бъдат направени когато е било времето. Сега можем да гласуваме само това, което е вписано в официалния документ, който ни е представен.
По предложението на госпожа Манева с обясненията, които даде господин Михайлов излиза, че не може да бъде направено, тъй като при това положение се лишава от право на лов.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Не е вярно това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Фактически предложението на госпожа Манева се трансформира в това да бъде лишен по-нататък от право на лов. Това е едното предложение.
Другото предложение е предложението на комисията да бъде лишен за три години от право да ловува.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Господин председател, разликата е само привидна. В текста на комисията под скрита форма се съдържа и най-радикалното изказване, направено от тази трибуна. Когато казваме три години, това означава, че този човек практически престава да бъде ловец.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Нищо подобно, господин Божинов. След три години продължава да си стреля пак по защитени видове.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Е, как ще стреля? По другия закон не е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Реплика към господин Божинов от госпожа Евдокия Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, ако в един друг закон е записано три години, няма абсолютно никаква пречка да се промени годината, да стане пет, десет или колкото предполагат ловците да се защитят и фактически нашата мярка да остане да виси. И никаква правозащитна клауза няма да има в случая. Затова най-правилно е не да се обвързваме със срок от три или пет години, а да кажем, че в случай, когато нарушението е спрямо европейски или световно застрашен вид правото на ловуване се отменя. Категорично и ясно без да го обвързваме с никакви години. И това е достойно за хора, които седят в парламента и мислят за българската природа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Манева.
Има думата господин Руденко Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Аз съм силно смутен от идеята да се прекара един водораздел между ловци и неловци, като ловците са лошите, а всички останали са добрите. А децата с въздушните пушки? А тази масова продажба на други видове оръжия, с които също може да бъдат засегнати защитени видове? Моля ви, не прекалявайте и не преигравайте. Това, което предлага комисията, е едно разумно предложение. И то в достатъчна степен санкционира хората, които, имайки ловен билет и притежавайки ловно оръжие и непознавайки в определени случаи, което е тяхна грешка, а в други случаи съзнателно нарушавайки правилата, отстрелват такива защитени видове.
Възразявам срещу подобен водораздел, срещу подобно разделяне, в което всички, притежаващи права за ловец и притежаващи ловно оръжие, са поставени в положение да бъдат санкционирани, а всички останали са някак си встрани, в периферията и мерките срещу тях и начините за провеждане на такива репресивни мерки са твърде неясни и твърде спорни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Йорданов.
Заповядайте, госпожо Янкова.
Надка Янкова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, с цялата отговорност и съпричастност към защитата на защитените видове искам да ви помоля да си припомним нещо друго. Лишаването от човешки живот е най-тежкото престъпление. Дори там се предвижда амнистия след изтичането на един определен срок от време, а ние тук поставяме наистина ловците или се опитваме да ги поставим в много по-неблагоприятна обстановка и затова мисля, че предложението, което е направено от комисията, е разумно, още повече че се преценява с оглед на тежестта и в друг специален закон са уредени тези неща. Нека просто да не променяме сега текстовете и да не спорим, да го караме на пазарлък пет години ли ще бъдат, шест или осем ще бъдат. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Госпожа Манева има реплика, господин Олимпи Кътев също… (Шум и реплики в залата.)
Просто нещата станаха едно през друго. Хайде, направете реплика на госпожа Манева. Госпожа Манева след това ще направи още едно изказване. Имайте предвид, че 170 хил. ловджии в момента са почти един милион гласоподаватели!
Олимпи Кътев (НДСВ):  Господин председател, точно за тези 170 хил. ловци, които в момента госпожа Манева се мъчи по някакъв начин да бъдат дискриминирани или да бъдат наречени убийци на животни и защитени от закона, аз възразявам срещу това, защото именно организираните ловци в България са тези, които са най-големите защитници на защитените видове. И не само на защитените видове, а на всички видове животни в България. Те са хората, които ги хранят през зимата. Те са хората, които се грижат за тях, преброяват ги и т.н. И не бива в рамките на изключенията, които ги има – наличието на бракониери, всички тези над 170 хил. човека да бъдат сложени под един общ знаменател.
Пак казвам, че организираните ловци са хората, които имат законно притежавано оръжие. Тези, които бракониерстват и отстрелват тези защитени видове в по-голямата си част си служат и с други видове оръжие – арбалети, картечници и какво ли не още друго, за да избиват тези животни. Предлагам на залата да се обедини около предложението на комисията и да се гласува това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Кътев, извинете, но аз не чух някой тук да поставя всичките ловци под общ знаменател. Говорим за изключенията, които нарушават закона, както и за тези автомобилисти, които карат пияни, например.
Заповядайте, госпожо Манева. Имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Колеги, които опонирате – прочетете закона и ще видите, че когато става дума за бракониери си има съответните наказания. В случая говорим за хора, които са обучени, които имат задължение – прав сте, господин Кътев, и точно защото те са обучени, защото трябва да се грижат за животните, когато един от тях убива застрашен вид трябва да носи сериозна отговорност. Предложението на комисията за три години фактически съдържа най-строгата санкция – отнемане на правото на лов в индиректен вид като се позовава на тест от друг закон.
Моето предложение е категорично да се запише, че се отнема правото на ловуване – това, което е било презумпцията на комисията. Предложението на комисията не е щадяща санкция. Тя е категорична санкция, защото тези хора са отговорни за състоянието на ловните популации. И точно защото знаят те трябва да носят голяма отговорност. И за никаква амнистия в случая не можем да говорим. Защото какво значи амнистия за хора, които имат функция да опазват животните? Още веднъж настоявам текстът да бъде: “отнемане правото на лов”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Манева.
Искрено се надявам, че няма да има повече изказвания. И понеже наистина не виждам такова желание предлагам да гласуваме най-отдалеченото предложение, а то е на госпожа Манева – да се отнеме правото на лов на тези, които убиват защитени видове от европейско или световно значение. Гласуваме отнемане правото на лов в този случай.
Плюс това е казано: игноранцио легис нон ес аргументум – непознаването на закона не е аргумент.
Моля, гласувайте. (Шум и реплики в залата.)
Гласуваме да се отнеме правото на лов на тези, които убиват защитени видове от европейско и световно значение. Това е предложението на госпожа Манева.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 74, въздържали се  6.
Предложението не се приема.
Госпожа Манева иска прегласуване, така ли? Нека да го поиска от трибуната.
Ловците са много чувствителни, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, направо съм поразена! Става дума за световно и европейски защитени видове – видове, които са ограничени, които фигурират в червени книги и други документи, за които ние трябва да създадем специални правила за защита. Ние сме една от малкото страни, която е запазила своята дива природа. Ние сме задължени да въведем такива мерки и такива ограничения, които да опазят тази природа. Мярката, която е предложена от комисията, практически означава отнемане на правото за ловуване. Нека да го запишем в прав текст, за да не може някой друг да изменя тази норма. За това става дума.
Затова много моля да прегласуваме този текст и се надявам на подкрепа и поне на чувства към българската природа и защитените й видове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, обявявам прегласуване на предложението на госпожа Манева за отнемане на правото на лов на недобросъвестни ловджии, които убиват диви животни.
Моля, гласуваме.
Гласували 118 народни представители: за 26, против 82, въздържали се  10.
Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията на такива лица да се отнема до три години правото на ловуване. Гласувайте!
Гласували 106 народни представители: за 79, против 18, въздържали се  9.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 57 вносителят предлага да се създаде чл. 125а.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 57 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Моля, гласувайте предложението на комисията да отпадне § 57.
Гласували  88 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 5.
Параграф 57 отпада.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Народните представители Олег Попов и Златко Златев правят предложение за създаването на нов § 57а:
"§ 57а. В чл. 126 след думите "чл. 62, ал. 1" се поставя запетая и се добавя "в нарушение на чл. 62а и чл. 67, ал. 4"."
Комисията подкрепя предложението за създаване на нов § 57а, който става § 57 при отпадането на предишния член.
С § 58 вносителят предлага изменение и допълнение на чл. 128.
По този параграф има предложение на народните представители Златко Златев и Георги Божинов – § 58 се изменя така:
"§ 58. Член 128 се изменя така:
"Чл. 128. За нарушение на чл. 76, ал. 4, т. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 94, ал. 1, физическите лица се наказват с глоба от 50 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 100 до 5000 лв."
Комисията подкрепя предложението, което съдържа и текста на вносителя и предлага това да бъде окончателната редакция на § 58.
Има предложение на народните представители Златко Златев и Георги Божинов за създаването на нов § 58а.
Комисията подкрепя по принцип предложението за създаване на нов § 58а, който става § 59, и предлага следната окончателна редакция:
"§ 59. Създават се чл. 128а, чл. 128б и чл. 128в:
"Чл. 128а. За нарушение на чл. 43а, ал. 1 и 3, чл. 73, ал. 2, чл. 90, ал. 1, чл. 102, ал. 2, чл. 102а, ал. 1 и чл. 119, ал. 2, физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.
Чл. 128б. (1) За нарушение на чл. 31, ал. 9 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 10 000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.
(2) За нарушение на чл. 31, ал. 9 и 10 длъжностните лица се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв.
Чл. 128в. За други нарушения на този закон, ако извършеното не съставлява престъпление, физическите лица се наказват с глоба от 50 до 2000 лв., а на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция от 100 до 5000 лв."
С § 59 вносителят предлага изменение в чл. 129, ал. 1.
Има предложение на народните представители Златев и Божинов.
Комисията подкрепя по принцип тяхното предложение и като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 59, отчитайки и подкрепата, която е дала на предложението на народните представители, предлага § 59 да стане § 60 и да има следната окончателна редакция:
"§60. В чл. 129 се правят следните допълнения:
1.  В ал. 1 след думата "Вещите" се поставя запетая и се добавя "включително живите животни", а след думите "в полза на държавата" се поставя запетая и се добавя "независимо чия собственост са".
2. Създава се ал. 3:
"(3) Алинея 2 не се прилага в случаи на отнети в полза на държавата екземпляри от видове по чл. 37 и чл. 70, т. 1, букви "а" и "б" - предмет на нарушението. В тези случаи разпореждането се осъществява съответно по реда на чл. 39, ал. 2 и 3 или на Глава четвърта, Раздел VІ."
Има предложение на народните представители Златко Златев и Георги Божинов за създаването на нов § 59а:
"§ 59а. Създава се чл. 129а:
"Чл. 129а. (1) За щети, нанесени на определени видове растения и животни, включени в приложение № 3, виновните лица заплащат обезщетение.
(2) Размерът на обезщетението се определя с тарифа, приета от Министерския съвет."
Комисията подкрепя предложението за създаването на нов § 59а, който става § 61.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Мисля, че текстовете, които бяха прочетени, не възбуждат такива страсти като ловджийските.
Не виждам желаещи да се изказват. Моля да гласуваме текстовете  включително до § 59а, който става § 61.
Гласували  101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 60 вносителят предлага създаването  на нови алинеи 5 и 6 в чл. 130.
По този параграф има предложение на народните представители Златко Златев и Георги Божинов, подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Петър Берон, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 60, който става § 62, и след като отчита подкрепените предложения на народните представители, ви предлага следната окончателна редакция:
“§ 62. В чл. 130 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “чл. 124 и 125” се заменят с “чл. 124, ал. 1 и ал. 3, чл. 125 и чл. 128в”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Нарушенията по чл. 124, ал. 2, се установяват с акт на длъжностно лице, определено от органа, издал разрешителното, а наказателните постановления се издават от съответния орган, издал разрешителното, или от упълномощено от него лице.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4, като след думите “чл. 127” съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а след числото “128” се поставят запетая и се добавя “128а и чл. 128б”.
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
6. Създават се алинеи 6 и 7:
“(6) Органът, издал наказателното постановление, с което е наложено наказание по чл. 125, ал. 2 и 3, е длъжен в тридневен срок от влизането му в сила да уведоми Националното управление по горите.
(7) Наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително, не подлежат на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Ако няма коментари по този текст, да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте § 60, който става § 62.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Параграф 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 61 вносителят предлага в Допълнителните разпоредби на § 1 от действащия закон да се направят допълнения.
Народните представители Златко Златев и Георги Божинов също имат предложение по този параграф.
Комисията подкрепя предложенията по точки 2, 3 и 4 и не подкрепя предложението по точки 1 и 5.
Има предложение и от народния представител Евдокия Манева по § 61. Комисията не подкрепя предложението и по т. 1, подкрепя го по т. 2, изречение първо, и подкрепя по принцип предложенията по точки 3, 4, 5 и 6, които са отразени смислово в предходни текстове от законопроекта.
Има и много обстойно предложение от народния представител Петър Берон, което комисията подкрепя по принцип. Тези текстове са отразени смислово в предходни текстове от законопроекта.
Комисията, като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 61, който става § 63, предлага следната окончателна редакция:
“§ 63. В § 1 на Допълнителната разпоредба се правят следните допълнения:
1. Създава се т. 14а:
“14а. “Дребни кожени изделия” са дребни промишлени изделия от кожа, като колани, ремъци, седалки за велосипеди, калъфи за документи, обеци, джобчета за ключове, тефтери, калъфи за тютюн, табакери, портфейли и каишки за часовници и други от подобен вид.”
2. Създава се т. 16а:
“16а. “Екземпляр в безпомощно състояние” е жив екземпляр от животински вид, ранен, физически слаб или обездвижен вследствие на продължително гладуване или опаразитяване.”
3. Създава се т. 25а:
“25а. “Инуитски народи” са етнически групи, населяващи крайните северни територии на Канада, Аляска, Скандинавия и Сибир, познати още като ескимоси, част от основния поминък на които е ловът на тюлени.”
4. Създават се точки 26а до 26в:
“26а. “Неизбирателни капани” са стъпните, стръвните, премазващите капани и примките.
26б. “Музей” е научна и културно-просветна институция, създадена съгласно Закона за паметниците на културата и музеите.
26в. “Мутация” е естествена или получена чрез селекция промяна на характеристиките на индивидите от даден биологичен вид, при който се променя окраската или формата на тялото.”
5. Създава се т. 31а:
“31а. “Предмет на защитените зони” са природните местообитания и местообитания на видове, които се опазват в дадената защитена зона.”
6. Създава се т. 36а:
“36а. “Световно застрашен вид” е вид, включен в категориите “изчезнал в природата”, “критично застрашен”, “застрашен” и “уязвим” на актуалния Червен лист на Международния съюз за защита на природата.
7. Създава се т. 38а:
“38а. “Учебна сбирка” е колекция от препарати, хербарии и препарирани животни в училища, която служи за обучение на ученици, студенти и докторанти.”
8. Създава се т. 41:
“41. “Флористично важно място” е територия от международна значимост за опазване на растителни видове, описана по стандартна методика на Плант Лайф Интернешънал.” 
Връщам се на отклонените предложения. Аз оттеглям точки 1 и 5 от предложенията ни със Златко Златев и предлагам да не ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Госпожо Манева, имате думата.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): С пълното съзнание, че предложенията ми няма да бъдат подкрепени, искам да обърна внимание, че в текстовете, които сме предложили, а виждам, че аналогични предложения има и господин Петър Берон, става дума за изясняване на понятия, които се използват в закона, като значително отрицателно въздействие върху защитена зона, значително увреждане на защитена зона, алтернативни начини за достигане принцип на предпазливостта – все термини, които се използват в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Става дума само за т. 1, другите точки са приети.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Всъщност те не са приети, защото какво означава смислово се намират в предходните алинеи, след като тук става дума за ясно определение на определена категория? Такова нещо не може да се случи – смислово да е вградено предишни текстове.
Така че, както първа точка, така и тези точки аз мисля, че трябваше да намерят съвсем ясно отражение в закона. Затова настоявам поне т. 1 да остане така, както е предложена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Ако може господин Божинов да ни поясни за какво става въпрос.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Господин председател, аз съм сигурен, че сме гласували категорията “увреждане”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Не, става въпрос за дефиницията на всички тези термини.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: В предложението на госпожа Манева се подкрепя изречение първо. Коя част не се подкрепя? Не се подкрепя: “Списъкът на  световнозастрашените видове се обявява със заповед на министъра на околната среда и водите в съответствие с Червения лист”. Ние цитираме самия Червен лист и това е причината.
Предлагам и експертите да вземат отношение по въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Михайлов, заповядайте.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Тези няколко определения, които бяха предложени от госпожа Манева и от господин Берон, бяха обсъдени много подробно в работната група, включително с неправителствени организации, чието предложение са всъщност, и се намери за най-подходящо и най-целесъобразно да не се дават като определения, а да бъдат вмъкнати като текстове в основния закон.
Давам ви един пример с определението за принципа на предпазливостта, който след съгласуване с всички бе счетено, че е най-подходящо да бъде вмъкнато именно в чл. 31, който беше приет вчера, като ал. 8. Разбира се, малко преформулирано. Тъй като самото определение е изключително ясно и не води до никакви последствия може да бъде предмет само на най-различни спорове примерно при обжалване на някакви решения.
Чета ви ал. 8 на приетия вече чл. 31: “При обективна невъзможност за събиране на достатъчно информация за извършване на оценката по ал. 4 или при неяснота относно степента на увреждане на защитената зона, компетентният орган по ал. 6 прекратява процедурата, за което уведомява възложителя”. Тоест, този текст на принципа, даден в Преходните разпоредби, всъщност е имплементиран в  самия закон като пряка норма с конкретни последствия от това.
По същия начин е подходено и по останалите няколко предложения и  нямаме никакви проблеми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Става дума за това, господин Михайлов, какво е “световнозащитен вид”, като дефиниция? Какво е “значително отрицателно въздействие”?
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Значителното отрицателно въздействие беше също нашироко коментирано и се отчете, че това определение е абсолютно неточно, защото не може да се определи, че над 5% от площта на защитената зона, ако се унищожи, това ще бъде значително въздействие. Напротив, и в методиките на Европейската комисия – първо, няма определение за значително въздействие, а изрично се коментира, че това зависи от самата конкретна защитена зона и какво се опазва в нея. Тоест, в едни случаи 5% наистина може да е значително, но в други случаи може да е абсолютно незначително.
Затова този проблем беше оставен по-подробно да бъде развит в детайли в предвидената наредба в Закона за извършване на оценката, като беше посочен и един текст в чл. 32, ал. 1, който вчера вие приехте, където се казва, че компетентният орган съгласува инвестиционното предложение, само когато се установи, че предметът на опазване в защитената зона няма да бъде значително увреден. И се дава в ал. 2 един малък критерий, че задължително степента на увреждане се оценява най-малко като отношение на площта на местообитанията – предмет на опазване, което ще се увреди, спрямо тяхната обща площ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Михайлов, Вие обещавате в наредбата да дадете пояснение за всички тези терминологични неща, които се предлагат тук.
МИХАИЛ МИХАЙЛОВ: Да, специално за това, тъй като това е много сложен въпрос. Не става въпрос за понятия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: В такъв случай трябва да подложа на гласуване това, което е предложено от госпожа Манева, а до голяма степен и от мен, но се тълкува по друг начин от работната група и от комисията. Тук става въпрос за една поредица от термини, които трябва да се пояснят някъде. Нашето предложение е да се пояснят в закона, а предложението на колегите от министерството е да намерят място в съответната наредба. Те са влезли в закона под друга форма, но не са така ясно дефинирани, както ние тук сме ги дефинирали.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева – с всички точки, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 33, против 58, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 113 народни представители: за 103, против 7, въздържали се 3.
Параграф 61 е приет.
Благодаря на господин Божинов.
Преди да закрия заседанието, трябва да направя няколко съобщения:
Комисията по бюджет и финанси ще заседава на 19 октомври т.г., сряда, от 16,00 ч. и на 20 октомври т.г., четвъртък, от 14,30 ч., в зала № 248.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе заседание на 19 октомври т.г., сряда, от 15,00 ч. в зала № 134.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе заседание на 19 октомври т.г., сряда, от 15,00 ч. в зала № 248.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе редовно заседание на 19 октомври т.г., сряда, от 16,00 ч. в зала № 130.
Закривам заседанието и ви желая приятна работа в комисиите. (Звъни.)

 
(Закрито в 14,01 ч.)


 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Петър Берон
 
Секретари:
Светослав Спасов
Мартин Димитров