Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-20

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова
Секретари: Митхат Метин и Светослав Малинов
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Откривам заседанието.
От името на парламентарна група има думата народният представител Стела Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, за информация на тройната коалиция, която управлява България, трети български гражданин съди държавата за това, че българската държава съзнателно лишава от живот онкоболните!
Обръщам внимание, събуждам заспалите съвести - не само на коалицията, но и на целия български парламент, пет пари не струват вълненията ви за кметовете, пет пари не струват вълненията ви за назначенията и кой повече ще откъсне от държавната баница за шефове на агенции и т.н., след като в България в момента трети български гражданин съди държавата за съзнателен геноцид спрямо онкоболните български граждани!
Вчера отново бях в Министерството на здравеопазването. Съзнателно се крият протоколите на болните от рак над 50 години! Лъжа е изреченото от здравния министър в началото на неговия мандат, че има лекарства за онкоболните! До този момент първото правителство на Кобургготски и второто правителство на Станишев продължават българоубийствената политика по отношение на онкоболните! Прочетете информацията в днешната преса – трети български гражданин съди България! Недопустимо е! С какво се гордее управляващата коалиция в момента?!
Още веднъж искам да кажа, че съм информирала Европейския съюз за ситуацията, която в момента се разиграва в България. Десет месеца 230 хил. души са лишени от лекарства! Казвам го съвсем отговорно!
Ако управляващата коалиция не направи необходимото и не започне да работи за интереса на българските граждани, за опазването на тяхното здраве, аз съм убедена, че българските граждани не само ще продължат да съдят българската държава, но най-после ще станат и ще потърсят сметка на едно управление, което осъжда българските граждани на смърт! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за процедурно предложение народният представител Йордан Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, правя процедурно предложение след приключване на второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за търговското корабоплаване да преминем към първо четене на законопроекта за Кодекс за застраховането – точка десета да започне след точка шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за обратно процедурно предложение народният представител Атанас Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря, господин председател.
Все пак ние бяхме уж разговаряли с господин Цонев становището на Комисията по европейска интеграция да може да се приеме днес следобед и утре да започнем с този кодекс като точка първа. Сега аз мога да прочета проекта за становище, но имаме твърде много бележки по този кодекс. Вчера за това информирах и Комисията по икономическата политика и мисля, че няма да загубим от това да изчакаме да се проведе заседанието и да започне тази точка утре сутринта все пак с едно становище и на още една комисия. Става дума за европейското съответствие на този законопроект.
Затова правя обратно предложение: заседанието утре да започне с тази точка като първа точка от дневния ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте процедурното предложение и възраженията срещу него.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Йордан Цонев т. 10 да започне след т. 6.
Гласували 158 народни представители: за 67, против 65, въздържали се 26.
Предложението не се приема. Следователно към този момент вървим по програмата.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ – продължение.
Има думата народният представител Георги Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Продължаваме с § 62.
Параграф 62 от доклада на вносителя гласи: “Изменя Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1” и текстът на вносителя е даден на 13 страници. След този обемист текст, представен в таблична форма – от стр. 20 до стр. 33 от доклада, следва предложение на народните представители Златко Златев и Георги Божинов също за изменение на § 62 относно Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1.
Комисията приема предложението на народните представители за текста на § 62, който да стане § 64, и този обемист текст, който следва, ако вие го подкрепите,  предлагам да влезе в стенографския протокол на заседанието по формата, вида и съдържанието в доклада на комисията, който ви е раздаден. Това са латински текстове в таблична форма, които няма как да се възпроизведат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 62, както е пред вас? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 136, против 6, въздържали се 4.
Параграф 62, който става § 64, е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Следващият параграф, по последователността на вносителя, е 63. С него се прави предложение за изменение и допълнение на Приложение № 2.
Има предложение от народните представители Златко Златев и Георги Божинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 63, който става § 65, и предлага окончателна редакция за § 65, който се отнася до Приложение № 2 към чл. 63, ал. 1, т. 2 – да се направят изменения и допълнения, както е отразено в доклада на комисията. Така да бъдат отразени и в стенограмата на нашето заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 63, който става § 65.
Гласували 139 народни представители: за 133, против 2, въздържали се 4.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 64 вносителят предлага изменение и допълнение в Приложение № 3 към чл. 37.
По този параграф има предложение от народните представители Златко Златев и Георги Божинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията, като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 64, който става § 66, предлага следната окончателна редакция за § 66:
“§ 66. В Приложение № 3 към чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:”, както следва.
Ако ги подкрепите, да бъдат включени в протокола на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 64, който става § 66.
Гласували 142 народни представители: за 133, против 3, въздържали се 6.
Параграф 64, който става § 66, е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 65 вносителят предлага изменение в Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1.
По този параграф има предложение от народните представители Златев и Божинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията, като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 65, който става § 67, предлага окончателна редакция на § 67 в Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1, така както е в доклада, да бъде предложен и в стенограмата, ако го подкрепите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 65, който става § 67.
Гласували 135 народни представители: за 134, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 66 вносителят предлага изменение и допълнение в Приложение № 5.
Има предложение на народните представители Златев и Божинов, което е подкрепено от комисията.
Комисията,  като подкрепя по принцип текста на вносителя за § 66, който става § 68, предлага следната окончателна редакция, която, господин председател, за разлика от предишните, ще трябва да прочета, тъй като има две думи техническа грешка в текста, който е раздаден. За да я отстраним, ще прочета този параграф.
“§ 68. В Приложение № 5 към чл. 44, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Навсякъде думата “затвор” се заменя с “магазин”.
2. В част “Бозайници” накрая се добавя:
“- умрели животни или части от тях за стръв в местообитания на мечки;
-         лов с хищни птици.”
3. В частта “Птици” се правят следните изменения и допълнения:
а) в текста на първото тире думата “вкл.” се заменя с “които са”;
б) накрая се добавят:
“- използването на трайни съоръжения – гюмета за лов на водолюбиви птици;
-         лов с хищни птици;
- моторни лодки, движещи се със скорост над 5 км/ч, а в Черно море – над  18 км/ч”.
4. В част “Риби” се правят следните допълнения:
а) пред думата “зашеметяващи” се добавя “електрически ток и други”;
б) накрая се добавя:
“- улов с кърмаци;
- тралиращи и драгиращи средства”.
5. В част “Транспортни средства” думите “лодки, движещи се със скорост над 5 км/ч, а в Черно море – над 18 км/ч” се заличават.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Всъщност с тази добавка.
Предполагам, че няма желаещи народни представители да се изкажат.
Подлагам на гласуване § 66, който става § 68.
Гласували 138 народни представители: за 135, против 1, въздържали се 2.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: С § 67 вносителят предлага да се създаде ново Приложение № 8 към чл. 78, ал. 1.
Приложение № 8 към чл. 78, ал. 1 е формата на документ, който комисията подкрепя и предлага § 67 да стане § 69.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 125, против няма, въздържал се 1.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Вносителят предлага да има "Преходни разпоредби",  а  комисията предлага наименованието "Преходни разпоредби" да се замени с "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68, който става § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте предложението на комисията  "Преходни и заключителни разпоредби" и § 68 на вносителя.
Гласували  124 народни представители: за 122, против 1, въздържал се 1.
Текстовете  са приети.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Има две предложения на народните представители Златев и Божинов, които комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Петър Берон, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага в резултат на тези предложения да се създадат следните нови параграфи в Преходни и заключителни разпоредби:
"§ 71. Параграф 14 относно чл. 31 влиза в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 72. (1) До влизането в сила на § 14 относно чл. 31 при провеждане на процедури по ОВОС на инвестиционни предложения и по екологична оценка на планове и програми, съгласно Закона за опазване на околната среда, засягащи потенциални защитени зони, за които в Министерството на околната среда и водите е внесена документация по чл. 8, ал. 1, компетентният орган може да поставя на възложителя и други специфични изисквания към обхвата на информацията, свързана с предмета и целите на съответната защитена зона.
(2) В случаите по ал. 1, когато информацията относно степента на увреждане на потенциалната защитена зона е недостатъчна или противоречива, компетентният орган по Закона за опазване на околната среда прекратява процедурата по ОВОС или екологична оценка, за което уведомява възложителя.
§ 73. В случаите, когато планът, програмата или инвестиционното предложение засягат територия, която има статут едновременно на защитена територия по Закона за защитените територии и на защитена зона по Закона за биологичното разнообразие, се  прилага чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.
§ 74. В срок до една година от обнародване на списъка по чл. 10, ал. 4 в "Държавен вестник", министърът на околната среда и водите издава заповедите по чл. 12, ал. 6 за обявяване на защитените зони, които са с предмет на опазване – местообитания на птици, включени в Приложение № 1.
§ 75. Забраните по чл. 38 за видовете европейска дива коза и дива котка влизат в сила от датата на влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
§ 76. (1) Забраната за притежаване, превозване, пренасяне, излагане на публични места и размяна на екземпляри по чл. 38, ал. 1, т. 7 не се прилага за екземплярите, придобити преди влизането в сила на Закона за биологичното разнообразие, които са част от музейни и учебни сбирки.
(2) Размяна на екземпляри по ал. 1 може да се извършва само между музеи, научни организации или училища.
(3) Екземплярите по ал. 1, както и новопостъпилите екземпляри, се маркират и водят на отчет от съответния музей, научна организация или училище.
§ 77.  Наредбата по чл. 31а, ал. 1 се издава в срок до една година от влизането в сила на този закон.
§ 78. (1) В срок една година от влизането в сила на този закон всички буферни зони, обявени по Закона за биологичното разнообразие и по Закона за защита на природата, се прекатегоризират като защитени местности по Закона за защитените територии, като запазват своя обхват, граници и режими. Прекатегоризацията се извършва със заповед на министъра на околната среда и водите без съгласуване по реда на чл. 42, ал. 2 на Закона за защитените територии.
(2) До прекатегоризацията по ал. 1 за нарушения на режимите на буферните зони нарушителите се наказват по реда на Закона за защитените територии.
(3) Процедурите за обявяване на нови буферни зони, които не са приключили към датата на влизане в сила на този закон, се довършват по реда на Глава трета от Закона за защитените територии, като обектите се обявяват за защитени местности.
§ 79. В чл. 8, т. 4 на Закона за устройството на територията (обн. ДВ…),  думите "буферни зони" се заличават.
§ 80. В Приложение № 1 на Закона за лова и опазване на дивеча (обн. ДВ…),  се правят следните изменения и допълнения:
1. Видовете "дива котка" и "европейска дива коза" се обозначават със знака "+".
2. Отдолу под черта се добавя: "+  в случаите на изключения по чл. 48 и 49 от Закона за биологичното разнообразие".
§ 81. В чл. 278в на Наказателния кодекс (обн. ДВ…),  се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "защитена територия или" се добавя "защитена зона или", а думите "от сто до триста лева" се заменят с "от петстотин до две хиляди лева".
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3 след думите "скални образувания" се заличава запетаята, добавя се съюзът "и", а думите "екземпляри от  европейски или световно застрашени диви растения и животни" се заличават.
4. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, без необходимото за това разрешение,  се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с покриване на нанесените щети."
§ 82. В чл. 118, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (обн. ДВ…), след думите "Нарушенията по чл. 104, ал. 1, 2 и 3" се поставя запетая и се добавя "чл. 104а"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Благодаря.
Господин председател, в § 74 е допусната техническа грешка. Приложение № 1 е всъщност Приложение № 2. Става дума за “Местообитание на птици”.
А като имам предвид спора от вчерашния ден, ако господин Олимпи Кътев е в залата, да прочете § 81 и ще получи отговор на въпросите, които го вълнуваха.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: То и аз си знам, че не може с такъв закон да се променя Наказателен кодекс, ама си мълча.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА: Не, не е това. Аз го подкрепям, защото става дума за бракониери.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, добре.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Батилов.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Моите въпроси са редакционни. В проекта, който ни е предоставен, в § 78, ал. 1 е посочена една година цифрово, а не с думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Думите “срок една година” да бъде с думи, а не с цифри.
Тодор Батилов: Според мен е недопустимо и по практиката, и по Закона за нормативните актове.
И една бележка към господин Божинов, не знам дали добре чух, но в ал. 3 беше казано, че се обявяват за “защитени места”. В проекта е “местности” и ми се струва, че това е правилното.
И един редакционен въпрос към вносителите. В § 81, ал. 4 към промените на Наказателния кодекс се употребява един израз, който го няма в практиката, в последно време се появи и в гражданското, и в наказателното право при възмездяване на вреди. Тук се използва изразът “покриване на нанесените щети”, терминът “покриване”. Въпросът ми е и към вносителите: считате ли, че е най-удачният, а не е по-удачен “възстановяване” или “обезпечаване”? Благодаря.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Може би Вие сте съвършено прав от чисто юридическа гледна точка, но когато става дума за унищожаването на уникални екземпляри, да запишем “възстановяване” е безпредметно. И затова текстът е “покриване на щетата”, вероятно с глоба и т.н., както е предвидено. Но след като е убит рядък вид, няма как да го възстановиш.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не, глобата е отделно наказание.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Нека да остане “покриване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Има ли други народни представители, желаещи да се изкажат?
Заповядайте за дуплика, господин Батилов.
Тодор Батилов (КА): Уважаеми колеги, става дума за промяна на Наказателния кодекс и трябва да има единство на терминологията. В правото няма никакво колебание, че при възстановяване става дума за възстановяване чрез обезщетяване. Правилната дума е “възстановяване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предлагате ли замяна, господин Батилов, за да го подложа на гласуване?
Тодор Батилов: Да, предлагам. Бележката е редакционна.
В никакъв случай не трябва да бъде “покриване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Петър Берон.
Петър Берон (КА): Може евентуално да се използва думата “компенсиране”, ако това е приемливо за юристите, тъй като не може да се възстанови нанесената щета. Когато животното е убито, убито е. Повече не може да се възстанови. Щетата може да се компенсира със заплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, пишем “компенсира”.
Други предложения има ли? Не виждам.
Все пак да подложим на гласуване, уважаеми народни представители, предложението на Евдокия Манева за § 74 – Приложение № 1 да стане Приложение № 2, което вероятно е техническа грешка.
Моля, гласувайте, уважаеми народни представители.
Гласували 118 народни представители: за 113, против няма, въздържали се  5.
Предложението се приема.
Следователно в § 74 ще бъде Приложение № 2, а не № 1, както пише сега.
Господин Батилов има предложение в § 78 вместо цифрата “1” да бъде написано с думи “една”.
Гласувайте предложеното от господин Батилов.
Гласували 90 народни представители: за 87, против 1, въздържали се  2.
Предложението на народния представител Батилов се приема.
Преминаваме към § 81.
Първо подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Батилов – вместо думата “покриване” да стане “възстановяване”.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 55, против 33, въздържали се  15.
Предложението се приема.
Петър Берон (КА): Предлагам прегласуване, защото някои хора спят още.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е предложение за прегласуване.
Още веднъж подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Батилов думата “покриване” да се замени с думата “възстановяване”.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 50, против 70, въздържали се  17.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Берон – думата “покриване” да се замени с “компенсиране”.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 126 народни представители: за 109, против 11, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Петър Берон се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията от § 71 до края - § 82.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети, а с това е приет изцяло и Законът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма, а тя е точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Професор Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Имам процедурно предложение – в пленарната зала да влязат заместник-министърът на транспорта госпожа Красимира Мартинова и директорът на Здравната дирекция в Министерството на транспорта госпожа Красимира Стоянова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на представителите на изпълнителната власт.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на изпълнителната власт да заповядат в пленарната зала.
Имате думата, проф. Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване”.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната подобрена редакция:
“§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 7 думата “лицензиран” се заличава.
2. В ал. 8 думата “лицензирания” се заличава.
3. В ал. 9 след думите “дейностите по ал. 1” запетаята и думите “включително за сключване на договор за обществена услуга” се заличават.
4. Създава се ал. 10:
“(10) Условията и редът за сключване на договор за обществена услуга за превоз на пътници по вътрешни водни пътища се определят с наредба на Министерския съвет.”
Следващите текстове, господин председател, са от § 2 до § 12. Няма да ги чета, тъй като комисията изцяло е приела текстовете на вносителя - Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект – от заглавието до § 12 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и параграфи от 1 до 12 включително.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 13 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, като предлага следната подобрена редакция:
“§ 13. В чл. 381 се създава ал. 3:
“(3) Който наруши подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон и за нарушението не е предвидено друго наказание, се наказва с глоба или имуществена санкция от 400 до 2000 лв.”
“Заключителни разпоредби”.
Комисията предлага да се създаде нов § 14 със следното съдържание:
“§ 14. Навсякъде в закона думите “министърът на транспорта и съобщенията”, “министъра на транспорта и съобщенията” се заменят съответно с “министърът на транспорта”, “министъра на транспорта”, думите “Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят с “Министерството на транспорта”, а думата “лицензия” се заменя с “лиценз”.
По § 14 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 15.
По § 15 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 16.
По § 17 комисията подкрепя текста на вносителя за параграфа, който става § 18.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети, а с това е приет изцяло и Законът за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
Преминаваме към следващата точка седма от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Разбрах, че снощи комисията е заседавала до късно и докладът ще бъде раздаден тази сутрин.
За да не губим време, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛЕКАРСТВАТА И АПТЕКИТЕ В ХУМАННАТА МЕДИЦИНА.
Има думата председателят на комисията д-р Китов.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов:
ДОКЛАД
за второ гласуване на законопроект за изменение
на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина № 554-01-30, внесен от Радослав Гайдарски и група народни представители на 11 август 2005 г.
“Закон за изменение на Закона за лекарствата и аптеките
в хуманната медицина”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за наименование на закона и предлага следната окончателна редакция:
“Закон за допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина”.
По § 1 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. В чл. 65 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 след думите “както и” се добавя изразът “добавки към храненето”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Аптеките могат да предлагат добавки към храненето, определени в списъка по ал. 1, без да се регистрират по реда на Закона за храните.”
Няма направени предложения и допълнения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат думата? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на законопроекта и текстът на § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: За Преходните и заключителни разпоредби комисията не подкрепя предложението на вносителя за създаване на § 2, който гласи:
“§ 2. В Допълнителните разпоредби на Закона за храните в т. 26 думата “храненето” се заменя с “храните”.”
Комисията предлага § 2 да отпадне, по този начин да отпаднат Преходните и заключителни разпоредби като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи народни представители да вземат отношение и по това предложение на комисията.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 2, а с това и заглавието “Преходни и заключителни разпоредби”.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията за отпадане на “Преходни и заключителни разпоредби” е прието, а с това приехме на второ четене Закона за допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
Преминаваме към следващата точка:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА И РАЗВИТИЕ НА КУЛТУРАТА.
Водеща е Комисията по културата.
Заповядайте, господин Станилов, да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Станислав Станилов: “На свое редовно заседание, проведено на 12 октомври 2005 г., Комисията по културата разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет на 6.10.2005 г. законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 502-01-39. На заседанието присъстваха представители на Министерството на културата: господин Иван Токаджиев – заместник-министър на културата, госпожа Бонка Александрова – директор на дирекция “Правна”, господин Юрий Вълковски – преподавател в Нов български университет и Софийския университет, и госпожа Нина Георгиева от Национално обединение за граждански контрол върху институциите.
От страна на вносителите законопроектът бе представен от заместник-министъра на културата господин Токаджиев.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата регламентира материя, свързана с ангажиментите по преговорната позиция в глава трета “Свободно предоставяне на услуги”. Освен това промените са свързани с ангажиментите на нашата страна съгласно Европейското споразумение за асоцииране между европейските общности и техните страни-членки, от една страна, и Република България, от друга страна. Предлаганите изменения и допълнения на закона целят премахване на ограничения пред правото на установяване и свободно предоставяне на услуги от гражданите и компаниите на държавите-членки на Европейската общност, а именно:
Първо, чуждестранни лица, учредени и регистрирани в държава-членка на Европейския съюз, да осъществяват дейност в сферата на културата на територията на нашата страна, без  да се регистрират повторно като юридически лица съгласно нашето законодателство.
Второ, тези организации трябва да предоставят в Министерството на културата единствено оригинален превод на документа, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване, от който е видно, че същите имат право да осъществяват дейност в сферата на културата.
Трето, всички културни институции, които осъществяват дейност на територията на страната, се вписват въз основа на заявления в Информационния регистър на Министерството на културата.
С посочените изменения се дава възможност на лица от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, независимо от правната им форма, да осъществяват дейност на територията на Република България при равни условия с българските културни организации, като се премахнат съществуващите ограничения пред правото на установяване. Освен това законопроектът предвижда и прецизиране на понятието “културна организация”, както и терминологични изменения в действащия закон с оглед промяната в наименованието на министерството, съответно на министъра.
След разглеждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: за – 13 народни представители, против и въздържали се – няма.
Членовете на комисията единодушно решиха, че между първо и второ гласуване ще се прецизира редакцията на текста, свързана със срока на вписване в регистъра на Министерството на културата.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата № 502-01-39, внесен от Министерския съвет на 6 октомври 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Станилов.
Този законопроект е разпределен и на Комисията по европейска интеграция. Няма становище на Комисията по европейска интеграция, но това не е пречка да разгледаме този законопроект на първо четене.
Откривам дебатите по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата с вносител Министерския съвет.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги! Очевиден е смисълът на поправката. Едва ли някой има да каже нещо срещу нея. Имаме само една забележка към вносителите, която е чисто редакционна. Става дума за новата ал. 2, където се казва, че се регистрират тези лица по ал. 1, т. 2, като предварително представят в Министерството на културата оригинал и превод на документи, издаден от компетентен орган в държавата на тяхното учредяване и така нататък. Става дума за така наречения оригинал на такъв документ. Това е доста сложно нещо в повечето държави. Например на посредническа или продуцентска компания, която се занимава с привличане на актьори за международни продукции и води каталози във всяка страна, много трудно може да представи някакъв оригинал за своя предмет на дейност или еквивалент на съдебното решение, в което изрично да се подчертава, че се занимава с културна дейност.
Тоест предлагам чисто редакционно вносителите да помислят за това, което обикновено се използва, както и това, което искат на българските институции – така наречения консулски заверен документ или нотариално заверен превод на предмета на дейност от съответните търговски регистри. Тоест в много от държавите няма специален сертификат, който да удостоверява с какво се занимава някаква компания. Още повече че във века на Интернет такъв тип хартиени носители са напълно излишни. В този смисъл може би трябва да се прецизира, защото би се превърнало в реална пречка пред лесната регистрация на чуждестранни юридически лица, които се занимават с различни дейности в областта на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четете.
Гласували 103 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Преминаваме към следваща точка от нашата седмична програма, а именно първо четене на проекта за Кодекс за застраховането. Вносител е Министерският съвет.
Комисията по икономическата политика има становище.
Господин Йордан Цонев, който сутринта направи предложение тази точка да мине напред в седмичната програма, ето – сега му дойде редът.
Моля квесторите да поканят господин Цонев, за да докладва становището на комисията по проекта за Кодекс за застраховането. (Шум и реплики в залата.) 
Има ли в залата заместник-председател на Комисията по икономическата политика, за да докладва той становището на комисията? Няма.
Има ли поне член на Комисията по икономическата политика в залата, за да докладва той? Няма.
Питам: за честта на тази комисия има ли някой член на комисията в залата? Няма.
Отиваме на точка единадесета от програмата:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.
Господин Мерджанов, заповядайте, за да представите становището на Комисията по културата.
ДОКЛАДЧИК Атанас Мерджанов:
“ДОКЛАД
по законопроект № 502-01-33 от 17.09.2005 г. за изменение
и допълнение на Закона за авторското право и сродните му
права, внесен от Министерския съвет
На свое редовно заседание, проведено на 21 септември 2005 г., Комисията по културата разгледа и обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права бе представен от заместник-министъра на културата госпожа Ина Килева.
Предлаганите изменения и допълнения в Закона за авторското право и сродните му права имат за цел да хармонизират националното законодателство в областта на авторските и сродните им права с правото на Европейския съюз, а именно въвеждането на разпоредбите на Директива 2001/84/ЕО, относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството и Директива 2004/48/ЕО от 29 април 2004 г., относно изпълнението на права върху интелектуална собственост.
С първата директива се въвеждат разпоредби, гарантиращи на авторите на произведения на графичното и пластичното изкуство, фотографски произведения и някои изрично посочени произведения на приложните изкуства (гоблени, керамики, произведения от стъкло) възнаграждения, изразени в процент от продажната цена, получена при препродажбата на оригинала, евентуално последвало първо прехвърляне на собствеността от автора на първия преобретател. Това право е регламентирано и досега в чл. 20 на закона, но регламентацията от директивата е много по-обстойна,  като съдържа императивно и размерите на процентното  отчисление от цената на продажбата, които авторът на произведението има право да получи. Единственото, което държавата може да регламентира е долната граница на продажната цена, под която отчисление не се прави. В законопроекта този праг е левовата равностойност на 300 евро.
Втората директива се отнася до мерките и процедурите, прилагани в хода на гражданското производство с цел да се осигури по-ефективно правоприлагане и защита на правата върху интелектуалната собственост, в това число авторското и сродните му права.
Със законопроекта се правят и някои уточнения, свързани с прилагането на други, по-стари директиви на Европейския съюз в тази област, а именно въпросите, свързани с препредаването чрез спътник, препредаването по кабел, отдаването на звуко- и видеоносители под наем или в заем и други.
След разглеждане на законопроекта в Комисията по културата се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Комисията по европейска интеграция е представила становище по този законопроект.
Моля председателят или заместник-председател на комисията да представи това становище. (Шум и реплики в залата.)
Моля квесторите да поканят народните представители да заповядат в пленарната зала, все пак се разглеждат важни законопроекти.
Заповядайте, господин Стоянов. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Димитър Стоянов:
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция, относно проект на
закон за изменение и допълнение на Закона за авторското
право и сродните му права № 502-01-33, внесен от
Министерския съвет на 17.09.2005 г.
На свое заседание, проведено на 29 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права.
На заседанието на комисията присъстваха представители на Министерството на културата, експерти, парламентарният секретар.
Предложеният проект на закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права регламентира материя, която се отнася към глава V – “Дружествено право”, сектор “Интелектуална собственост”.
С горепосочения законопроект се цели въвеждане в Закона за авторското право и сродните му права на разпоредбите на две директиви на Европейската общност в областта на интелектуалната собственост, а именно:
- Директива 2001/84/ЕО от 27.09.2001 г. на Европейския парламент и на Съвета, относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството;
- Директива 2004/48/ЕО от 29.04.2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, относно изпълнението на права върху интелектуалната собственост.
І. Първата директива относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството цели да уреди в полза на авторите на оригинални произведения “право на препродажба”, което да е неотчуждимо и непрехвърлимо, освен чрез наследяване. Това право осигурява възможност на авторите да получават възнаграждение въз основа на продажната цена, получена при всяка препродажба на произведение след първото му прехвърляне от неговия автор. Възнаграждението се изчислява като процентни отчисления от продажната цена. Правото на препродажба без да е детайлизирано е регламентирано в сега действащия Закон за авторското право и сродните му права. Уредбата на това право в директивата е в няколко насоки:
1. дефинирано е понятието “оригинално произведение на изкуството”, като са включени произведения от разширен кръг творчески сфери;
2. регламентирано е правото на препродажба да се прилага към всички препродажби, в които участват като купувачи, продавачи или посредници, търговци на произведения на изкуството;
3. посочени са начините на изплащане на автора на дължащото му се възнаграждение, допуска се солидарна отговорност за изплащането му;
4. изисква се определяне на минимална цена на препродажбите, към които ще се прилага правото на препродажба, като е поставена горна граница на тази минимална цена в размер на 3000 евро. В зависимост от размера на продажната цена са посочени размерите на процентните отчисления, съставляващи възнаграждението на автора при препродажба. Предвидена е и горна граница на размера на отчислението за един обект в размер на 12 500 евро. Посочено е също така, че продажните цени при препродажба, върху които се начисляват процентни отчисления, не включват данъци;
5. посочени са лицата, които имат право на възнаграждение под формата на процент от продажната цена,  както и е указано правото им да получават повече информация относно дължащото им се възнаграждение при следващи препродажби;
6. определен е срокът за защита на правото на препродажба;
7. предвидена е възможност за получаване на информация от лицата, имащи право на възнаграждение под формата на процентни отчисления, с цел улесняване получаването на това възнаграждение.
Тези изисквания на директивата са въведени в законопроекта чрез текстовете на чл. 20, чл. 20а, чл. 26 ал. 8, чл. 99а и други.
ІІ. Директива 2004/48/ЕО от 29.04.2004 г., относно изпълнението на права върху интелектуалната собственост, цели да уреди по-пълно и изчерпателно мерките, процедурите и средствата за защита, необходими за осигуряване на изпълнението на правата върху интелектуална собственост, без тези мерки да засягат наказателноправните процедури, съществуващи в законодателствата на съответните държави. Директивата набляга върху ефикасността, бързината, прекратителния и превантивен характер на новите мерки, средства и процедури. Регламентацията им е детайлизирана в следните насоки:
1. подробно са изброени лицата, които могат да искат прилагане на мерките, процедурите и средствата за защита;
2. предвидена е презумпция за авторство, която да обхване и всички категории титуляри на сродни права и да улесни ищците при доказването на активната им легитимация. Въведени са по-гъвкави начини за определяне размера на обезщетенията, с оглед по-трудното доказване на нарушения,  чиито обект са нематериални блага;
3. посочен е широк спектър мерки, способстващи за по-бързото и ефективно набавяне на доказателства, мерки за съхраняването на тези доказателства, както и временни предпазни и поправителни мерки, целящи прекратяване и предотвратяване на нарушения – в това число глоби, възбрани и парични обезщетения;
4. разширен е кръгът на лицата, които носят отговорност за нарушенията, като в този кръг се включват не само  лица, които пряко са нарушили права на интелектуална собственост, но и лица,  които с действията си непряко са спомогнали за извършването на нарушения. По този начин се улеснява реализирането на отговорността;
5. с превантивна цел е предвидено широко обществено разгласяване на  осъдителните решения.
Разпоредбите на тази директива също са инкорпорирани в подробната уредба, предлагана от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права чрез текстовете на чл. 6, чл. 72б, чл.40, чл. 94, чл. 94а, чл. 95, чл. 95а-95г и други.
ІІІ. Законопроектът предвижда и изменения в действащия закон във връзка с прилагането на по-стари директиви на Европейската общност в областта на интелектуалната собственост, в това число Директива 93/83/ЕИО от 27.09.1993 г. относно координацията на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права,  приложими при излъчването чрез спътник и препредаването чрез кабел,  Директива 92/100/ЕИО от 19.11.1992 г. относно правото на наем и правото на заем и някои сродни права на авторските в областта на интелектуалната собственост и Директива 2001/29/ЕО от 22.05.2001 г. за хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.
Корекциите, предлагани в законопроекта, се отнасят до прецизиране на понятия, като например "препредаване по кабел", "излъчване на произведение по безжичен път" и други. Изменението на закона в тази насока е продиктувано от технологическото развитие.
От съществено значение са и следните изменения:
1. въвеждане на дефинициите за "заем" и "наем" на обекти на интелектуална собственост;
2. предвиждане на  възнаграждение в полза на автора при заем. За да се приведе текстът на действащия закон в съответствие с изискванията на Директивата, правото на заем е заличено като вид изключително право на разпространение и е регламентирано само като право на автора да получи възнаграждение. Тези изменения съответстват на разпоредбите на споменатите директиви и довеждат до пълното им транспониране във вътрешното законодателство.
ІV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта може да бъде направена следната бележка:
В текста на законопроекта е предвидено, че разпоредбите му, в частност тези, които се отнасят до правото на препродажба, "ще се прилагат и по отношение на всички автори и техни наследници, които са граждани или имат постоянен адрес в държави-членки на Европейския съюз". С оглед необходимостта от прилагането на закона спрямо гражданите на държавите от Европейското икономическо пространство в закона трябва да се предвиди и действието му спрямо авторите и техните наследници, които са граждани или имат постоянен адрес не само в държави-членки на Европейския съюз, а и спрямо авторите и техните наследници, които "са граждани или имат постоянен адрес в други държави-членки на Европейското икономическо пространство."
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че е налице съответствие на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права с посочените директиви, а констатираната непълнота може да бъде преодоляна от водещата комисия, която следва да се съобрази с направената бележка.
С оглед гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа "за",  предлага на Народното събрание да приеме на първо  гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 502-01-33, внесен от Министерския съвет на 17.09.2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Благодаря Ви, господин Стоянов.
След този подробен доклад на Комисията по европейска интеграция,  както, разбира се, и доклада на Комисията по култура, има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Явно няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права на първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували  128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Връщаме се към точка десета:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО. Вносител – Министерският съвет.
Господин Цонев, заповядайте да представите становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по проект на Кодекс за застраховането № 502-01-34,
внесен от Министерския съвет на 28.09.2005 г.
На заседание, проведено на 18 октомври 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа проекта на Кодекс за застраховането.
На заседанието присъстваха председателят на Комисията за финансов надзор господин Апостол Апостолов и госпожа Ралица Агайн-Гури – заместник-председател, ръководеща управление "Застрахователен надзор".
Законопроектът бе представен от госпожа Ралица Агайн-Гури.
Проектът на Кодекс за застраховането е в изпълнение на поетите от Република България ангажименти да хармонизира до края на 2005 г. националното си законодателство с правото на Европейския съюз в тази област.
Основните моменти в проекта на Кодекс за застраховането са следните:
- регламентира се материята за застрахователното предприятие, застрахователния договор, защитата на потребителите на застрахователни услуги, задължителното застраховане и държавния надзор върху застраховането;
- уреден е статусът на застрахователното предприятие  – правноорганизационна форма, капитал, минимален брой член-кооператори, предмет на дейност, правен режим на придобиване на квалифицирано акционерно/дялово участие, основни принципи за осъществяване на корпоративното управление и вътрешен контрол;
- уредени са по-подробно преобразуването, ликвидацията и несъстоятелността на застрахователите, като е очертано мястото на надзорните органи и са предвидени механизми за защита на потребителите в рамките на тези производства;
- премахнат е системният предварителен надзор върху общите условия по застраховките и върху тарифите на застрахователите, като е предвиден адекватен механизъм за защита на интересите на потребителите и за гарантиране финансовата стабилност на застрахователите;
- съществена част от проекта на Кодекс за застраховането е правната уредба на отношенията, свързани със застрахователния договор – преддоговорни отношения, сключване на застрахователните договори, задължения на страните при изпълнение на сключените договори, в това число и след настъпване на застрахователното събитие;
- регламентирана е материята за защита на потребителите, която включва застрахователната тайна, правото на получаване на информация преди сключването на застрахователния договор и в хода на неговото изпълнение, специфични императивни разпоредби, осигуряващи засилена защита на потребителите;
- отразени са специфичните правомощия на надзорните органи, процедурите, сроковете, актовете, редът за защита срещу тях;
- усъвършенствана е системата на принудителните административни мерки, като е уредена и процедурата за тяхното налагане;
- включена е правната уредба на задължителното застраховане, определени са кръгът и начинът на въвеждане на задължителните застраховки, посочени са адресатите на задълженията, размерите на минималните застрахователни суми, фиксирани са императивни правила, които гарантират сключването на застраховките от задължените лица, както и интересите на оправомощените да получат обезщетение.
След представяне на проекта на Кодекс за застраховането се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно прецизирането на някои разпоредби на кодекса с оглед на европейското законодателство, свързани с въведения принцип за необжалваемост на актовете на Комисията за финансов надзор, границите на платежоспособност на застрахователите, въвеждане на изискване за огласяване на принудителните административни мерки, по-точно дефиниране на някои понятия като “застрахователен агент”, “застрахователен брокер” и др.
Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: “за” – 15 народни представители, без “против”, “въздържали се” – 2 народни представители.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проекта на Кодекс за застраховането, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Цонев.
Този законопроект е разпределен и на Комисията по европейска интеграция, но както чухте сутринта, пък и сега ще съобщя за тези, които не са били тук, че комисията няма становище. Това обаче не е пречка за разглеждането на този законопроект на първо четене, тъй като водеща е Комисията по икономическата политика.
Откривам дискусията. Имате думата.
Давам думата за процедурно предложение на господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
Във връзка с първото четене на проекта на Кодекс за застраховането предлагам в пленарната зала да бъдат поканени господин Апостол Апостолов – председател на Комисията за финансов надзор, господин Николай Петков и господин Стефан Стоилков от Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 111, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля квесторите да поканят представителите на Комисията за финансов надзор в пленарната зала.
Заповядайте за изказване, господин Кузов.
Владимир Кузов (КА): Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, ние няма да подкрепим този Кодекс за застраховането и най-вече в частта му за автомобилното застраховане, в който прозират лобистки интереси. Ако се замислим, в редиците на социалистическата партия имаме един от най-крупните застрахователи. Вероятно оттам тръгва тази лобистка ситуация, в която по никакъв начин не се гледа с интерес и не се защитават правата на ползвателите. Свидетели сме на безпрецедентни премии, непосилни за българския данъкоплатец – потребител на тази услуга, суми. Това е така, защото вероятно се търси начин по някакъв вариант да се напълнят касите на тези застрахователи в България, които вероятно в момента изпитват някакви финансови затруднения.
Не може несъвършенството на този Кодекс за застраховането да бъде нашият вариант за евроинтеграция, в който ние ще изпаднем в една неудобна ситуация. Вероятно ние ще сме единствената страна в Европейския съюз, която ще репресира шофьорите. Вътре се посочват суми, които са огромни – 2 млн. лв. застрахователна премия за щета. Аз бих попитал господин Гущеров, който кара една от най-скъпите коли: дали неговата кола струва толкова? Трябва да се замислим – ако има щета, дали моторното превозно средство, което е унищожено, има такава стойност. Два милиона лева е доста висока щета.
Вътре се говори за едногодишна задължителност. Има хора, които нямат възможност да плащат едногодишна застраховка. Тоест те трябва да платят застраховка в размер, в който смятат, че ще употребяват своето моторно превозно средство. Не можем да задължаваме българския гражданин, българския водач да плаща една година застраховка, ако употребява моторното си превозно средство 3 или 6 месеца.
Смятам, че това трябва да се преразгледа в интерес на потребителите. В никакъв случай не бива да се превръщаме в репресивен орган. Този закон не трябва да има репресивни функции!
Затова моля народните представители в никакъв случай да не гледат така повърхностно на нещата, а да се замислят, защото и те са водачи. И ако днес имат възможност да поемат тази застраховка като финансово бреме, може би утре няма да могат! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Кузов.
Давам думата на господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Ние много се колебаехме дали ще подкрепим на първо четене този закон или не. Все пак Демократи за силна България ще го подкрепят, защото считаме, че между първо и второ четене могат да бъдат направени необходимите промени, за да може няколкото неща, които ни притесняват, да бъдат коригирани.
На първо място, да отпадне фиксираната минимална рискова премия. Това, за което говори преди малко представителят на “Атака”, общо взето, не е вярно. Ако ние направим реален пазарен принцип, застрахователната премия ще варира в зависимост от това какво е поведението на шофьора, какво е било това поведение в различен период от времето, какъв автомобил кара, в кой район на страната го кара. Тоест премията ще бъде различна и няма да бъде непосилна, въпреки че ще покрива този голям риск, който се изисква в кодекса и който наистина е свързан с нашата европейска интеграция. Трябва много ясно и категорично и без отлагателни срокове да се въведе реалният пазарен принцип, на който всяка от фирмите-застрахователи ще могат да предлагат индивидуално премия за различните видове застраховки в зависимост от качествата, които показва конкретният шофьор.
Само ще кажа, че в Германия формирането е започнало от 16 критерия, в момента има 53 критерия, по които се формира тази диференциация.
Това ще създаде и реална конкуренция на пазара – нещо, за което всъщност Европейският съюз настоява. Тоест ако ние се спрем и много ясно и категорично поправим тази част от кодекса, ще сме изпълнили наистина изискванията на Европейския съюз.
Аз няма да се спирам в подробности на другите неща, които са по-дребни, но като цяло това ще бъде нашето предложение между първо и второ четене и ако то залегне, ще подкрепим и на второ четене кодекса. В противен случай, разбира се, ще бъдем против.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димов.
Давам думата на народния представител Атанас Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законът има безспорно отношение към всеки един от нас, но също така и към хармонизацията на българското законодателство с европейските норми. Въпреки че законът минава днес преди да можем да приемем становището си като комисия, то ние на следобедното си заседание ще формализираме това становище.
Аз бих искал все пак да отбележа основните въпроси по този законопроект от гледна точка на европейската интеграция, тъй като това, че законът минава днес формално без становище, няма да освободи водещата комисия от необходимостта да го приведе в съответствие с европейските директиви. Те съществуват и едва ли могат да изчезнат между днешния и утрешния ден. Затова бих се спрял на тези въпроси, които имат отношение към тази материя. Материята, която се урежда от законопроекта, попада в глава трета “Свободно движение на услуги” и глава четвърта “Свободно движение на капитали”.
В редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г. за напредъка на България в процеса на присъединяване е отбелязано, че значителна част от правото на Европейския съюз в тази област следва да бъде въведено в националното законодателство. Това е именно една от областите, по които България получи редица критични бележки и затова е необходим такъв цялостен нов кодекс.
В изпълнение на посочената бележка от редовния доклад в проекта на Кодекса за застраховането се въвеждат 23 директиви, към които се отнасят Първа Директива 73/239 на ЕИО по общо застраховане, Директива 72/166 на ЕИО относно застраховка “Зелена карта”, Директива 2002/83 на ЕО относно животозастраховането, Директива 84/5 на ЕИО за сближаване на законите на държавите-членки по отношение на застраховка “Гражданска отговорност” във връзка с използването на моторни превозни средства, Директива 2002/92 на Европейската общност за застрахователното посредничество, Директива 2001/17 на Европейската общност относно оздравяването и ликвидацията на застрахователните дружества, Директива 90/232 на ЕИО за сближаване на законите по отношение на застраховка “Гражданска отговорност” във връзка с използването на моторните превозни средства, Директива 90/618 на ЕИО, изменяща директиви 73/239 и 88/357 на ЕИО по отношение на застраховка “Гражданска отговорност” във връзка с използването на моторни превозни средства, Директива 2026 на ЕС на Европейския парламент и Съвета за сближаването на законите на държавите-членки, свързани със застраховка “Гражданска отговорност” във връзка с използването на моторни превозни средства и изменяща Директива 73/239 на ЕИО и Директива 88/357 на ЕИО, Директива 2005/14 ЕС на Европейския парламент и на Съвета, изменяща директиви 72/166 ЕИО, 84/5 ЕИО, 88/357 ЕИО и 90/232 ЕИО и Директива 2026 на ЕС на Европейския парламент и съвета относно застраховка “Гражданска отговорност” във връзка с използването на моторни превозни средства и други директиви.
От направеното сравнение на законопроекта с тези директиви може да се направи изводът, че като цяло е налице съответствие  между разпоредбите на законопроекта с изискванията на европейските актове, ако обаче се вземат предвид и следните бележки.
Първо. Директива 2002/83 на Европейските общности относно животозастраховането изисква всички актове на компетентните административни органи, засягащи застрахователите, да подлежат на съдебно обжалване – това е чл. 9 и чл. 67 от директивата. Проектът на Кодекс за застраховането не съдържа съответната разпоредба, въвеждаща възможност тези актове да бъдат предмет на обжалване по съдебен ред.
Законът за Комисията за финансов надзор изрично изключва от кръга на актовете, подлежащи на съдебно обжалване, отказите за издаване на лицензия на застраховател и нейното отнемане – чл. 13, ал. 3 от закона. Видно от текста на законовата разпоредба, налице е несъответствие между изискването на директивата и действащата нормативна уредба, което може да бъде преодоляно с бъдеща отмяна на визираните в чл. 13, ал. 3 изключения от общия принцип за обжалваемост на актовете на Комисията за финансов надзор.
Доколкото към момента на присъединяването на България към Европейския съюз е необходимо изискванията на Директива 2002/83 да бъдат изцяло въведени в българското законодателство, Законът за Комисията за финансов надзор следва да бъде изменен преди датата на присъединяването. Затова е препоръчително в Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Кодекса за застраховането водещата комисия да предвиди изменение в чл. 13 от Закона за Комисията за финансов надзор, което да влезе в сила от 1 януари 2007 г.
Второ. Не са въведени разпоредбите на чл. 27, ал. 3, буква “а”, т. V и чл. 27, ал. 3, буква “б”, точки ІІ и ІV от Директива 2002/83 на ЕИО, свързани с правилата за покритие на границата на платежоспособност на застрахователите.
С оглед постигане на пълно съответствие с изискванията на директивата би било удачно да бъде направено изменение в Наредбата за собствените средства и границата на платежоспособност на застрахователите и застрахователните дружества, с което да бъдат транспонирани посочените разпоредби, доколкото този проблем не е влязъл в закона, а досега се третират с поднормативни актове.
Трето. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Първа Директива 73/239 ЕИО по общо застраховане предвижда възможност за съдебно обжалване на акта на компетентния орган, с който се отказва издаването на лиценз за извършване на застрахователна дейност. Тази разпоредба е аналогична на изискването на Директива 2002/83 за обжалване по съдебен ред актовете, засягащи застрахователите.
Предложеното по-горе изменение на чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор ще отрази изискването и на тази директива.
Четвърто. Член 2, ал. 3 от Директива 2002/92 ЕИО за застрахователното посредничество дава дефиницията на понятието “застрахователно посредничество”, от което е видно, че застрахователното посредничество невинаги е професия, а може да се извършва от физически и юридически лица наред с други дейности, извършвани от тези лица.
Застрахователно посредничество е налице, когато физическо или юридическо лице извършва тази дейност с цел заплащане, независимо дали посредничеството е или не е основна професия на лицето.
Член 5, ал. 1 от проекта на Кодекса за застраховането дефинира застрахователното и презастрахователно посредничество в съответствие с директивата. Въпреки че чл. 5, ал. 1 от проекта урежда застрахователното посредничество като дейност, извършвана по занятие, тази формулировка не е в противоречие с изискването на чл. 2, ал. 3 от директивата. Терминът “по занятие” не е равнозначен с термина “професия”, тъй като има специфично значение на българския език, а именно “извършване редовно на вид дейност с цел заплащане”.
Освен това законопроектът не съдържа разпоредба, която да ограничава дейността по застрахователно и презастрахователно посредничество по дейност, извършвана единствено и само на професионална основа. Разбира се, всички тези разсъждения в полза на законопроекта следва да се прилагат и в практиката, за да не би органите да прилагат закона ограничително и да превърнат израза “по занятие” в изискване за професия.
От друга страна обаче, има такива примери в закона, които следва да бъдат уточнени, за да може тази теза да бъде защитима. Следва да се има предвид обстоятелството, че чл. 164, ал. 2 от законопроекта предвижда, че упражняването на дейност като застрахователен агент е свободна професия, забележете! Възможно е тази формулировка също да бъде счетена за смущаваща относно характера на застрахователното посредничество, което невинаги се извършва на професионална основа, както беше посочено по-горе.
Ето защо е препоръчително текстът на чл. 164, ал. 2 от законопроекта да бъде прецизиран, като се предвиди, че упражняването на дейност по застрахователно посредничество като свободна професия е само една от правните възможности.
Пето. Член 2, ал. 7 от Директива 2002/92 ЕИО за застрахователното посредничество дефинира понятието “обвързан застрахователен посредник” по следния начин. Това е всяко лице, което се занимава със застрахователно посредничество за сметка и от името на едно или повече застрахователни предприятия за застрахователни продукти, които не се намират във взаимна конкуренция, но не събират застрахователни вноски и суми, предназначени за клиента, и което действа на пълната отговорност на тези застрахователни предприятия за продуктите, които съответно се отнасят за тях.
В законопроекта тази дефиниция е отразена в чл. 164, ал. 1. От редакцията на този текст обаче не става ясно, че застрахователното посредничество може да се извършва от името и за сметка на едно или повече застрахователни предприятия и относно застрахователни продукти, които не се намират във взаимна конкуренция.
На практика посочените условия отсъстват в текста на чл. 164, ал. 1 от законопроекта и следва да бъдат допълнени в него с оглед изискванията на директивата.
Шесто. Във връзка с предприемането на принудителни административни мерки, считани за оздравителни мерки, в чл. 6 от Директива 2001/17 ЕИО относно оздравяването и ликвидацията на застрахователните дружества е посочено, че тези мерки следва да се огласят публично, когато те са обжалваеми по вътрешното законодателство. В предложения законопроект не е предвидено изискване за огласяване на предприетите оздравителни мерки.
От друга страна, никъде в законопроекта не е посочено, че принудителните административни мерки, считани за оздравителни мерки, са необжалваеми. Ето защо е необходимо в законопроекта да се посочи изрично, че предприетите принудителни административни мерки, считани за оздравителни мерки, подлежат на публично огласяване.
Въз основа на направения анализ се налага заключението, че има съответствие на законопроекта за Кодекс за застраховането с изискванията на европейското законодателство, а констатирането в няколко разпоредби на непълно или неточно въвеждане на тези изисквания може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените бележки, доколкото те съответстват на директивите и биха хармонизирали закона изцяло с европейското право.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо гласуване и се надявам, че в подготовката за второ гласуване тези бележки ще бъдат преодолени. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика има думата господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Вземам думата за реплика към господин Папаризов не във връзка със състава на изложението, което той направи. Ние категорично го чухме в Комисията по икономическата политика и, разбира се, това са важни неща, които ще бъдат отразени. Но във връзка с това, че в началото на своето изказване той отправи бележка, че въпреки че не е готово становището на Комисията по евроинтеграция, водещата комисия ще бъде длъжна все пак да се съобрази с тези изисквания на директивите.
Значи, господин Папаризов, всяка една от комисиите в Народното събрание, когато е водеща по даден законопроект, има задължението да следи за правилното хармонизиране и не е нужно друга комисия да й вменява това задължение. Добре е, че когато сте втора комисия, ни помагате и ни давате тези бележки. Те са много ценни и ние ви благодарим! Но аз Ви моля да не вменявате задължения от името на вашата комисия на други комисии, не само на Комисията по икономическата политика, защото това не е редно нито по правилник, нито по закон. Това първо.
И второ, аз искрено съжалявам, че не бяхте готов със становището. Законопроектът е разпределен на 29 септември т.г.
Пак казвам, с удоволствие ще се съобразим с всички тези бележки, но не приемам първите две изречения от Вашето изказване просто защото според мен не са правилни – законопроектът тръгна да се чете, защото му дойде ред в дневния ред на парламента. Това са моите бележки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика – заповядайте, господин Кузов.
Владимир Кузов (КА): Благодаря, господин председател.
Господин Папаризов, Вие ни изсипахте цял чувал с директиви, но няма нито една директива, в която да се казва за увеличение на дохода на тези хора. Нали не смятате, че човек, който има “Трабант” или “Москвич” за 200 лв., трябва да плаща 180 лв. гражданска отговорност? Това, господин Папаризов, няма да се случи! И по тази причина аз отново напомням и моля народното представителство да се замисли за обикновения човек – при тези доходи не може да се иска такава застрахователна премия! Трябва да се помисли в тази посока. В никакъв случай не бива да се репресира българският гражданин, българският водач!
Къде остана идеята за стимул на добросъвестните водачи – тези, които не правят произшествия? Те също са поставени под общ знаменател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Не виждам.
Има думата за дуплика господин Атанас Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кузов! Това че аз изтъкнах броя, а те са още повече - директивите, които регулират застраховането. Това е една много чувствителна материя в Европейския съюз, тъй като застраховането е свързано и с необходимостта от конкуренция, и с необходимостта да бъдат защитени интересите на всички участници в движението – на тези, които управляват моторни превозни средства, и на тези, които се движат по улиците. Затова е и толкова широка тази законодателна рамка.
Но аз не смятам, че което и да е от това, което казах, противоречи на Вашето намерение да внесете предложение за второ четене в съответствие с това, което Вие предлагате, а мисля, че никой не може да Ви откаже това право и в този смисъл аз не Ви правя дуплика, а се съгласявам с Вас, че имате пълното право да поставите въпросите си така, както ги виждате, и те да се отразят в хода на обсъждането. Не виждам по какъв начин бих могъл да не се съглася с Вас?!
Първата част от репликата на господин Цонев приемам за сведение. Нека си остане за него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Мариана Костадинова.
Мариана Костадинова (НДСВ):  Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин председател,  уважаеми колеги! Философията на самото застраховане не е да защитаваме бедния или богатия. Философията на същността на застраховането е всеки да осъзнае, че има нужда от носенето на отговорност и от поемането на определени ангажименти от застрахователя срещу една малка сума и това нещо се нарича застрахователна премия. А тази голяма сума, която поема застрахователят, се нарича застрахователно покритие. И за това покритие, уважаеми господин Кузов, Вие говорите. Но това застрахователно покритие се носи от застрахователя и той поема съответните рискове и ангажименти, които в Кодекса за застраховане, който сега ни е предоставен на първо четене, са много добре и всеобхватно разработени.
Този Кодекс на застраховането, който днес най-вероятно ние ще приемем в тази зала, е плод на един дългогодишен труд,  плод на много промени в самия Закон за застраховането. Доколкото аз си спомням, от миналото Народно събрание те бяха три, предполагам, че е имало и преди това. Но в крайна сметка новият Кодекс за застраховането действително е съобразен с европейските изисквания. Тук господин  Папаризов много добре защити всички ангажименти, които сме поели към Европейската комисия, и са залегнали в новия Кодекс за застраховане.
Лично аз смятам, че в кодекса има един-два пропуска,  за които ще направим своите предложения между първо и второ четене, а те са именно в дейността на актюерите. Актюерската дейност е една  от висшите пилотажи в застраховането. Там работят много сериозни професионалисти и на мен ми се струва, че това,  което е като предложение в новия Кодекс за застраховането, специално за главния актюер, е малко пресилено. Там ще бъдат направени съответните предложения от Национално движение Симеон Втори.
Втората ми забележка е към контрола на гражданската отговорност, и то най-вече към чуждите моторни превозни средства, които влизат в нашата държава, и който контрол не е уреден в този кодекс. Доколкото можах да разбера, там има някакви защити от колегите от Комисията за финансов надзор.
В крайна сметка искам да кажа пред всички вас, че ние ще подкрепим Кодекса за застраховане  на първо четене и ще направим своите предложения между първо и второ четене, които се надяваме, че съвсем ще допринесат за неговото по-цялостно изпълнение и за по-добрата синхронизация съответно между застрахован и застраховател, което в крайна сметка  е и целта на този кодекс, който ние днес ще приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Заповядайте за реплика, господин Кузов.
Владимир Кузов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Костадинова, ако за Вас 180 лв. е дребна сумичка, за болшинството от българския народ въобще не е дребна сумичка. Длъжен съм и Ви убеждавам в това.
Що се касае до щетите, които ще поеме застрахователят, 2 млн. лв. имуществена вреда, нека да направим една справка колко коли в България струват 2 млн. лв. и 10 млн. лв. е неимуществена вреда. Тук няма да направя коментар колко струва един човек, но искам да Ви кажа, че това може да се превърне в бизнес за някои прослойки от българското население.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Има ли желаещ за втора реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, ако желаете, госпожо Костадинова.
Мариана Костадинова (НДСВ):  Благодаря Ви, господин председател.
То е бизнес. Застраховането е бизнес, един от най-добрите бизнеси и това трябва да е ясно на всички ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Зависи в чии ръце е.
Мариана Костадинова: Но с Кодекса за застраховане ние уреждаме този бизнес и той може да се разглежда, разбира се, и от тази страна, за която Вие говорите.
Аз искам да Ви подчертая, че точно за това са законите и точно за това е тази Комисия  за финансов надзор – за да не прави това, което Вие тук някак си хипотетично ни представяте. Разбира се, че във всеки бизнес, не само в застраховането – в бизнеса с маратонки сигурно има някакви измами. Но ние тук сме законодатели и затова са ни избрали – може би и Вашите избиратели са същите, каквито са и моите,  и те по тези причини са ни гласували доверие, за да може този бизнес да бъде такъв, какъвто те го искат. И този бизнес е уреден със създаването на Комисията  за финансов надзор,  която ще наблюдава, ще регулира този бизнес.
Що се отнася  до това дали 180 лв. за мен са малка или голяма сума, това също е в хипотетичните разсъждения и можем да го обсъдим в кулоарите. Но няма как тази сума да се пренебрегне и застраховането да бъде безплатно. След като някой носи отговорност за 2 млн. лв., ти трябва да платиш за това. Но това е уредено вече в задължителен характер и нашите колеги, и всички ние  като народни представители сме го приели много, много отдавна.
Сега, ако искате да връщаме задължителността на гражданската отговорност отново в препоръчителна, ми се струва много сериозно връщане назад в цялото ни развитие.
Съжалявам, не мога да разбера какво предлагате Вие, но в крайна сметка това са неща, които съществуват доста отдавна,  от ХVІІІ век. От съществуването на света застраховането е един от най-добре развитите бизнеси. И ние, ако ще се развиваме, ако ще вървим по пътя на развитието и по пътя  на увеличаването на доходите, трябва да правим тоя бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Заповядайте,  господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, ще бъда съвсем кратък.
От името на Парламентарната група на ОДС искам да кажа, че ще подкрепим на първо четене Кодекса за застраховането. Имаме много бележки по самите текстове. Няма да се спирам толкова подробно като господин Папаризов, но искам да кажа нещо, на което ще държим в ОДС – това е да се премахне тази необжалваемост на актовете на Комисията по финансов надзор. Естествено и другите предложения за изменение ще оформим по съответния ред и ще ги представим във времето между първо и второ четене. Надявам се тези бележки да бъдат приети и в комисията, а впоследствие и на заседание на Народното събрание.
В заключение,  пак повтарям, ОДС ще подкрепи проекта на Кодекс за застраховането.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Благодаря на господин Попвасилев.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този  проект? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване на първо четене Кодекса за застраховането.
Гласували  171 народни представители: за 155, против 13, въздържали се 3.
Проектът на Кодекс за застраховането е приет на първо четене.
Съобщение: по време на почивката в Клуба на народния представител ще бъде отбелязан 20 октомври – Международен ден за борба с остеопорозата.
Каним всички народни представители.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Регистрирали са се 137 народни представители. Имаме необходимия кворум. Заседанието продължава.
Длъжен съм да ви направя едно съобщение и да ви прочета следното:
“Уважаеми господин председател, уведомяваме Ви, че на 14 октомври 2005 г. на заседание на Парламентарната група на ОДС бе избран нов председател на Парламентарната група на ОДС – господин Петър Стефанов Стоянов.
Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да регистрирате в Народното събрание новия председател и да съобщите това на пленарната зала.”
Това и направих в момента.
За процедура думата има господин Юруков.
Георги Юруков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предлагам в седмичната програма да бъде включена следната точка - второ четене на законопроекта за националната стандартизация. Водеща е Комисията по икономическата политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По силата на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание единствено председателят на Народното събрание, след изтичане, разбира се, на срока по ал. 1, може да прави промени, включително и по негово предложение да се включват нови точки.
Така че това, което каза господин Юруков, е предложение на председателя. В момента това е мое предложение – в седмичната програма да се включи и точката: второ четене на законопроекта за националната стандартизация.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за включване на тази точка, след Закона за далекосъобщенията, който ще започне след малко.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.
Още едно съобщение. Народните представители Георги Божинов, Димитър Гъндев и Пламен Ранчев на основание чл. 72 от нашия правилник оттеглят внесения от тях законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА.
Думата има председателят на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати: госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, госпожа Мартина Стоянова – директор на Правната дирекция, господин Пламен Вачков – председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, господин Стойчо Стойков – заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.
Моля поканете представителите на Министерството на транспорта да заемат местата си в пленарната зала.
Имате думата, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙРОДАН МИРЧЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други предложения? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона и § 1.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на закона и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Има предложение от народния представител Иван Иванов, което беше оттеглено в комисията. По-нататък в текстовете той ще защити по същество това свое предложение.
Господин председател, от § 2 до § 5 включително по вносител са подкрепени от комисията и предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 6, където е ключовият момент, има предложение от народния представител Иван Иванов:
1. В чл. 14, ал. 1 т. 1 да отпадне.
2. В т. 2 думата “издаване” се заменя с “предлагане на Министерски съвет” и думата “приема” се заменя с “отразява в проекта”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 със следното съдържание:
“§ 6. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) думите “Министърът на транспорта” се заменят с “Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”;
б) в т. 1 след думите “съобразно своята компетентност” се поставя запетая и се добавя “които се обнародват в “Държавен вестник”;
в) точка 6 се отменя;
г) точка 8 се изменя така:
“8. осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват, за нуждите на националната сигурност и отбраната;”
д) точка 9 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Председателят на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения преди издаване на подзаконовите нормативни актове, предвидени в този закон, публикува съобщение в национален ежедневник и на страницата на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения в Интернет за изготвените проекти, в което посочва мястото, откъдето заинтересуваните лица могат да ги получат, и определя срок не по-кратък от 30 дни, в който могат да представят писмени становища по тях. Председателят проучва становищата и ги приема или писмено мотивира неприемането им.”
Както казах, комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, заповядайте да защитите Вашето предложение.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето предложение, което междувпрочем след това ще бъде повторено и по други параграфи от законопроекта на вносителя, касае същностната част на законопроекта, а именно – какви правомощия да бъдат дадени на председателя на новосформираната държавна агенция.
Първо, искам да подчертая, че в Конституцията на Република България министрите и правителството по отношение на други органи за управление, в т.ч. агенции и комисии, се различават в голяма степен съгласно членове 114 и 115 от  Конституцията на Република България по възможността министрите и правителството – в чл. 114 – правителството да приема подзаконови нормативни актове, а в чл. 115 – министрите да издават подзаконови нормативни актове – нещо, което не е разписано за останалите органи на управление. Това нещо се потвърждава и от Закона за администрацията, членове 19, 20 и 25.
Съгласно чл. 2 от Закона за нормативните актове се дава възможност подзаконови нормативни актове да бъдат издавани от органи, които са създадени или предвидени чрез Конституцията, чрез закон или указ. С други думи, забрана няма.
Но нека да видим каква е практиката в страната? Практиката чрез действащите в момента държавни агенции показва, че на тях като правило не им се дава тази възможност – техните председатели да издават подзаконови нормативни актове. Нещо повече, има два случая – такива са Българската народна банка и Комисията за финансов надзор, където тази възможност е създадена, но е излишно да убеждавам, че Българската народна банка поради своята специфика и независимост на действията си естествено трябва да има такава възможност, още повече това право се упражнява от колективния орган – Управителния съвет на банката, а не от гуверньора на банката. Също от колективен орган е издаването на подзаконови нормативни актове от Комисията за финансов надзор, те също притежават такава специфика.
С предложението за структурни промени в Министерския съвет – предложение, което беше направено от министър-председателя Сергей Станишев и прието в залата, реално се създават три нови държавни агенции – по туризма, по спорта и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, така както е разписана тук. По същество единствено за Държавната агенция по информационни технологии и съобщения се иска Народното събрание да даде разширени правомощия за издаване на подзаконови нормативни актове.
От дискусиите в комисията излезе, че единственият сериозен аргумент, поне така, както се твърдеше, е обстоятелството, че поради динамиката на развитие на този сектор имало много наредби, които трябвало да бъдат приети.
Уважаеми колеги, аз не считам, че такъв аргумент може да бъде действително валиден, за да се подмени една практика в българското Народно събрание – да се дава единствено право на председателите на държавни агенции да издават индивидуални административни актове.
В противен случай се отваря една врата, когато по правомощия председателят на агенцията плътно се доближава до министъра и правителството. Казвам “доближава”, а не “съвпада”, защото освен чрез издаването на подзаконови нормативни актове има и друга разлика и тя е в това, че министерствата са първостепенни разпоредители с бюджета, докато държавните агенции са второстепенни.
Аргументите, които изложих дотук, имат за цел да ви убедят, че за да се запази стабилността и до голяма степен традициите, които са разписани по определен начин в Конституцията на Република България, аз настоявам и пледирам пред вас за това да подкрепите моето предложение – Държавната агенция по информационни технологии и съобщения практически да има правата на всички останали агенции. Няма сериозен аргумент тя да има превишени права спрямо другите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Виждам, че народният представител Мая Манолова се подготвя и отправя към трибуната.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Спорът има две страни – относно законосъобразността на текста, който предвижда издаването на подзаконови нормативни актове да става от председателя на държавна агенция, в случая председателя на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, и относно целесъобразността на предлаганото законово решение.
Относно законосъобразността на това решение искам да ви цитирам чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове, който урежда издателите на подзаконовите нормативни актове. Там се казва, че “нормативни актове могат да издават само органите, които са предвидени в Конституцията, в закон или в указ”. Тоест, ако ние приемем този текст така, както го предлага комисията, а именно – подзаконовите нормативни актове да се издават от председателя на тази държавна агенция, няма никаква пречка това да бъде извършвано от него.
В случая искам да кажа, че колегата Иванов некоректно цитира текста на чл. 115 от  Конституцията, където няма изчерпателно изброяване на органите, които следва да издават подзаконови нормативни актове. Там просто е казано какви актове издават министрите. Това би ли означавало едно подобно тълкуване, че инструкции могат да се издават само от министрите?! Същото се отнася и до цитирания от колегата текст от Закона за администрацията, където просто са посочени какви поднормативни актове могат да издават министрите.
Искам да отбележа също така, че към настоящия момент практиката показва, че подзаконови нормативни актове, а именно наредби, инструкции и правилници, издават и редица други органи на изпълнителната власт, които са различни от министрите. Освен посочения от колегата Иванов пример и с Комисията по финансов надзор тук следва да се посочи и Комисията за регулиране на съобщенията и други органи, които издават подзаконови нормативни актове. Прегледът на съдебната практика на Върховния административен съд, който е органът, който проверява законосъобразността на издадените подзаконови нормативни актове, посочва, че липсват такива случаи, в които една или друга наредба да е отменена от Върховния административен съд поради причина, че нейният автор и издател не е министър, а съответен орган на изпълнителната власт. В Закона за администрацията е казано, че председателите на държавни агенции са органи на изпълнителната власт по същия начин, по който органи на изпълнителната власт са съответните министри.
Освен това по отношение на контрола подзаконовите нормативни актове подлежат на съдебен контрол, който се осъществява по Закона за Върховния административен съд от Върховния административен съд. Тоест актовете, които ще издава председателят на тази държавна агенция, ще подлежат по същия начин на съдебен контрол за тяхната законосъобразност, както и актовете, ако биха били издавани от съответния министър, в случая от министъра на транспорта или от Министерския съвет.
Що се касае за целесъобразността на предложението на колегата Иванов, с решението на Народното събрание, което всички ние си спомняме, от август 2005 г., беше приета нова структура на Министерския съвет. С Постановление от м. септември на Министерския съвет беше създадена Държавната агенция по информационни технологии и съобщения. Каква е идеята на тези промени? Каква е идеята на проекта за Закон за изменение на Закона за съобщенията, който приемаме днес, а именно правомощията на министъра на транспорта и съобщенията, който впрочем с предишно изменение вече не е министър на транспорта и съобщенията, а само министър на транспорта, в областта на далекосъобщенията, на пощенските услуги и на информационните технологии да преминат към председателя на Държавната агенция по информационни технологии. Тоест това е целта на този законопроект и след като всички правомощия, с които разполага министърът на транспорта, с които разполагаше министърът на транспорта и съобщенията в тези сфери, преминават към председателя на тази държавна агенция, е абсолютно нормално на него да бъдат вменени правомощията по издаването на съответните подзаконови нормативни актове.
А що се отнася до идеята тези актове да бъдат издавани от Министерския съвет, искам просто да цитирам текста на чл. 6 от Закона за нормативните актове, който гласи, че Министерският съвет издава постановления, когато урежда, съобразно законите и указите, неуредени от тях обществени отношения. И законодателната практика е, че Министерският съвет издава постановления, с които се утвърждават в наредби в случаите, в които се касае до глобалното прилагане на един цял закон, но не и отделни законови текстове. Така че абсолютно в синхрон със съществуващата до момента законодателна практика е издател на наредбите, които касаят и другите подзаконови нормативни актове, които касаят сферата на далекосъобщенията, пощенските услуги и информационните технологии, да става с актове на съответния министър, на съответната държавна агенция. В случая тази на съобщенията и информационните технологии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаема колежке Манолова! Когато Вие казахте, че това е съществуващата практика, аз очаквах да чуя кои са тези досега съществуващи държавни агенции, те са шест и ще станат девет, изключая Комисията за финансов надзор, които се подчиняват на тази практика. Когато казваме, че едно нещо е практика, трябва да има примери, които да доказват практиката. Аз говоря за държавните агенции. Изключая Комисията за финансов надзор, нито една от другите осем няма такава практика.
На второ място, когато говорите за контрол и осъществяването на контрол, Вие споменахте единствено съдебния контрол. По принцип Конституционният съд се произнася под формата на контрол и за законите. Съдебният контрол в една държава, която е демократична и има разделение на властите, съществува за всичко, не само за подзаконовите нормативни актове. Но аз питам: няма ли парламентарен контрол и ние като парламент не трябва ли да отстояваме правото на парламентарен контрол, защото Вие знаете много добре, че председателите на държавните агенции, както и други представители на изпълнителната власт, ако не са министри, не подлежат на парламентарен контрол. Това, че има заместник министър-председатели, които отговарят за определени ресори, твърде скоро ще видите как парламентарният контрол показва неподготвеност да се отговаря конкретно и точно на някои въпроси.
По отношение на целесъобразността, след като говорите за законосъобразност, аз не чух никакъв аргумент, освен че, както вие казахте, е напълно нормално да се прехвърлят правомощия. Питам за останалите осем държавни агенции не е ли нормално да се предявят правомощия? Ако е така, да въведем една практика за всички държавни агенции.
И това, което е най-смущаващо, е, че ще се дадат права, които реално бащите на Конституцията не са предвидили. Не са забранили, но не са предвидили. По-нататък, когато се окаже, че това не е целесъобразно и се злоупотребява с тези права, нямам предвид конкретни имена и държавни агенции, но трудно се отнемат след това веднъж дадени права. Нека съхраним българския парламент да бъде достоен орган, който да контролира всички действия, които се издават като подзаконов нормативен акт с подписа на Министерския съвет или на министрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Не виждам.
Имате право на дуплика, госпожо Манолова. Заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колега Иванов, аз откровено не разбирам Вашето притеснение от бащите на Конституцията, доколкото, както казах и преди малко, Вие съвсем превратно цитирате и тълкувате текста на чл. 115 от Конституцията. Неговата цел не е изчерпателно да уреди органите, които могат да издават наредби и инструкции, защото не е нормално инструкции да могат да издават само съответните министри. И не такава е била идеята на авторите на Конституцията, създавайки текстовете на чл. 115 от нея.
Що се касае до практиката, искам да кажа, че внимателният прочит на самия законопроект показва, че той предвижда създаването на около 28 подзаконови нормативни акта. По-важните от тях, които уреждат по-глобални обществени отношения в тази сфера, е предвидено да бъдат уреждани с наредби, приети от Министерския съвет. Тези, които касаят само отделни текстове на Закона за далекосъобщенията, тоест по-ограничен кръг, по конкретни обществени отношения, е предвидено да бъдат издавани, съгласно измененията, от председателя на Държавната агенция по информационни технология и съобщения. Искам да отбележа, че до този момент тези наредби и тези подзаконови нормативни актове се издаваха от министъра на транспорта и далекосъобщенията.
Освен това искам да ви припомня, че до 1998 г. поднормативните актове в сферата на съобщенията, съгласно съществуващата структура и към този момент, са издавани от председателя на Комитета по пощите и далекосъобщенията. Тоест в тази сфера не се касае за една нова практика, която да изважда правомощия от съответния министър.
Що се отнася до това, че ние с този законопроект за първи път ще въведем практиката подзаконови нормативни актове да бъдат издавани от съответния председател на съответната държавна агенция, извинете ме, но това просто не е аргумент. След като на председателя на съответната държавна агенция като орган на изпълнителната власт се дава правомощието да провежда държавната политика в управлението на тези обществени отношения, е съвсем нормално и нему да бъде вменена отговорността за създаването на съответните актове. Иначе не би имало смисъл от създаването на тези органи на изпълнителната власт.
И още нещо. Що се касае до парламентарния контрол, разбира се, в съответствие с парламентарната практика съответните въпроси ще бъдат задавани на съответния ресорен министър, както беше и досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение?
Давам думата на народния представител Александър Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги! Темата, която разискваме, е доста интересна и аз затова си позволих да взема отношение, защото тя има доста важни конституционни измерения.
Преди това, ако ми позволите, един исторически ракурс. Познавачите на конституционното право сигурно помнят или знаят, че в своя първоначален вариант първата българска Конституция на Третата българска държава – Търновската конституция, е установявала в разпоредба структурата на Министерския съвет, броя на министерствата и техния вид. Това постепенно се оказало доста нецелесъобразно и тази разпоредба е била отменена. Това е не само интересен исторически факт, а и като довод в подкрепа на едно мое твърдение, че въпросът коя дейност трябва да бъде регулирана, управлявана от министерство и коя чрез някаква друга структура на администрацията, не е изрично предвиден, не е изрично разрешен,  не е изрично регулиран от българската Конституция.
Съгласен съм с аргумента, че когато една дейност бъде предоставена на държавна агенция, както говорим в случая, парламентарният контрол се опосредства. Казвам “опосредства”, защото очевидно тя не излиза извън пределите на парламентарния контрол, той се осъществява не пряко по отношение на председателя на агенцията, а по отношение на председателя на Министерския съвет или на съответния министър, ако има такъв. Така че аргумент от това не бива да се прави.
Бих добавил едно съображение, основано на решение на Конституционния съд от 90-те години, когато по старата терминология подобен вид административни формирования се наричаха комитети и тук мисля, че госпожа Манолова напомни, че и съобщенията бяха Комитет по съобщенията. Пред Конституционния съд беше поставен въпросът дали е допустимо да се създават такива комитети, защото наистина от гледна точка на парламентарния контрол и от гледна точка на съображения, които могат да бъдат значими в тази зала или на тази трибуна, понякога се поражда съмнението дали чрез възлагането на една дейност на такъв орган – не министерство, не се търси заобикаляне на парламентарния контрол. Очевидно това не може да бъде и не е съображението. А още по-малко от него не може да бъде изваден конституционноправен аргумент. В този смисъл аз лично смятам, че е допустимо от конституционноправна гледна точка, от гледна точка на действащата българска Конституция предоставянето или извършването на тази дейност, или изпълняването на тази дейност на една държавна агенция.
Тук вече стана дума, че по силата на Закона за администрацията, аз правя аргумент от това, доколкото използвам израз или положение, че председателите на държавните агенции също са органи на изпълнителната власт, в този смисъл председателят на държавната агенция е орган от еднакъв порядък, в този смисъл, казвам, както и министърът. От тази гледна точка възможността този орган да издава подзаконови нормативни актове не може да бъде преклудирана пер се, сама по себе си.
Член 114 и 115 от Конституцията на Република България, посочени от вносителя на предложението, което обсъждаме – народния представител Иван Иванов, уреждат правомощията на Министерския съвет и на отделните министри да издават такива актове. Посочват ги като номенклатура, като видове, но с това те не предопределят или не преклудират възможността други органи на изпълнителната власт да издават такива нормативни актове. И аз искам да обърна внимание и на редакцията на текста, който обсъждаме – чл. 14, ал. 1, т. 1. Ние заменяме израза “министър на транспорта и съобщенията” с “председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения”, но текстът има и друго съдържание, което носи всъщност нормативния заряд – “в рамките на предоставената му компетентност”. Значи в рамките на предоставената му  компетентност, а не нормативни актове въобще.
Понеже времето ми изтече, аз мисля, че ако се ограничим в чисто конституционноправните измерения на въпроса, не само в това каква е една практика, защото не става дума за практика, която е годна да формира конституционноправни положения, и в един следващ по значимост нормативен акт, какъвто е Законът за нормативните актове, ние трябва да допуснем тази възможност, както е предложена от вносителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов – реплика.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Арабаджиев, при цялото ми уважение към Вас като бивш конституционен съдия, искам все пак да уточня и това ще си проличи в стенограмата на днешното заседание, аз не съм казал, че е незаконно да се прехвърлят тези права за издаване на подзаконови нормативни актове. Аз даже се учудвам, че и Вие, и госпожа Манолова изцяло на това наблягате, едва ли не убеждавайки залата, че аз твърдя, че е незаконно.
Не, аз повтарям, за да се чуе ясно: законно е допустимо, съгласно чл. 2 от Закона за нормативните актове. Да, така е, аз цитирах Конституцията, за да спомена изрично кои органи – правителството и министрите, са изрично посочени там. Тоест на тях това им е вменено като абсолютно право съгласно основния закон.
Въпросът обаче е целесъобразно ли е, въпросът, на който Вие не се спряхте. Кажете ми с какво се отличават подзаконовите нормативни актове например на Държавната агенция по туризма, по отношение на подзаконовите нормативни актове на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения? Може ли някой да ми каже по какво се отличават? По нищо. Ако се отличават по брой, бъдете предпазливи. Може изведнъж да се окаже, че с промените в Закона за туризма броят на наредбите, които трябва да бъдат внесени в областта на туризма, са повече от тези в Агенцията по съобщенията.
Така че аз не чух ясен аргумент за целесъобразност. А когато няма ясен аргумент, господин Арабаджиев, когато няма логика, има някаква друга логика. Ние може би ще я разберем в следващите месеци, може би свързана със специфичната област на далекосъобщенията и на интересите там. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика? Няма.
Право на дуплика, ако искате да се възползвате, господин Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Иванов, с едно изречение: целесъобразността се състои в самия факт или произтича от това, че се прибягва до създаването на такава структура на администрацията, тоест държавна агенция, тъй като се предпоставя или се излиза от динамиката на управленския процес, от динамиката на процесите в тази област, която сама по себе си е много динамична, съжалявам за тази тафтология, и оттам необходимостта този орган да има известни регулативни функции. Според мен това е очевидно и аз мисля, че тук няма сериозни аргументи срещу предложението на вносителите. (Реплики на Иван Иванов от място.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте двете становища и аргументите, които поддържат едното или другото мнение. Все пак, ако има типично правни въпроси, имате думата.
Има ли желаещи? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов за § 6.
Гласували 153 народни представители: за 44, против 97, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 6, което е и по вносител.
Моля, гласувайте.
Гласували 163 народни представители: за 128, против 31, въздържали се 4.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, предлагам ан блок да гласуваме параграфи 7, 8, 9, 10, 11 и 12, без да ги чета. Това са текстове на вносителя, подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които да желаят да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме от § 7 до § 12 включително.
Гласували 132 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, оттук нататък в много от текстовете фигурира за пореден път предложението на господин Иванов по § 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Виждам, че господин Иванов иска думата. Заповядайте.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително по-нататък в § 14 и следващите аз правя предложения, които са по същество аналогични на предложението, което бях направил по § 12. Аз виждам какво е съотношението при гласуването в залата. По тази причина наистина считам за неуместно да се извършат близо 20-ина гласувания, когато пленарната зала няма волята да приеме предложението. Ето защо аз оттеглям предложенията. В самия край на законопроекта – в Преходните и заключителните разпоредби, има три или четири мои предложения, които са приети от комисията. Надявам се, че те ще минат на гласуване - смятам, с благоприятен резултат, но преди да напусна трибуната, искам все пак да ви кажа, че често пъти вземането на подобни решения, прехвърляне на правомощия, без това да е ясно видяно като необходимост, създава прецедент, при който след това, както ви предупредих, трудно ще бъдат отнети дадени права и да не се окаже, че в следващото правителство хората, които сега дават правомощия, след това ще правят отчаяни опити да ги отнемат. Те просто няма да могат да изкупят грешката си, която съм убеден, че днес правят с гласуването си в залата.
Оттеглям предложенията си, които не са приети от комисията – както това по § 14, така и следващите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов, но все пак Вашето предложение беше подкрепено от 44 народни представители. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: И аз благодаря на господин Иванов.
При тази ситуация ви предлагам от § 13 до § 39 включително да гласуваме текстовете без да ги чета, тъй като това са предложения на вносителя. Те са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, които желаят да вземат отношение по тези параграфи? Няма.
Гласуваме текстовете до § 39 включително.
Гласували 135 народни представители: за 131, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Господин председател, искам да дам една предварителна информация. Касае се за промяна на няколко закона, в които вместо “Министерство на транспорта и съобщенията” да стане “Министерство на транспорта” или “министъра на транспорта”.
В предложението на Министерския съвет беше записана едва ли не промяна във всички закони, приети от Народното събрание в съответствие с новата структура. Комисията взе принципното решение, че ще променим само текстовете, отнасящи се до Министерството на транспорта и съобщенията.
В § 40 – за промяна в Закона за пощенските услуги, има предложение на господин Иван Иванов. Комисията не го подкрепя. То е оттеглено, но тъй като междувременно от времето на внасянето на законопроекта досега са настъпили известни промени, комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, като предлага т. 18 да придобие следното съдържание:
“18. Създава се Преходна разпоредба:
“Преходна разпоредба
Параграф единствен. 
(1) Подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на транспорта и съобщенията, запазват действието си.
(2) Подзаконовите нормативни актове по ал. 1 се привеждат в съответствие с този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила”.
Всички останали предложения по текста на вносителя са подкрепени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване § 40, както е по вносител и затова няма да се чете и т. 18 в новата й редакция, която е предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 123, против няма, въздържал се 1.
Параграф 40 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Текстът на § 41, така както е предложен от вносителя, се подкрепя от комисията. Да го гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е за Закона за отбраната и въоръжените сили и също са технически поправки.
Има ли желаещи народни представители, които да искат да изразят отношение по § 41? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържал се 1.
Параграф 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 42, който е за промени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия, има предложение на народния представител Иван Иванов:
В § 42 т. 1 и т. 2 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
В Закона за далекосъобщенията са сложени текстове, с които да променим задълженията към Министерството на икономиката и енергетиката. Считаме, че това трябва да се извърши от компетентната комисия.
Комисията подкрепя предложението на господин Иванов и предлага § 42 да придобие следното съдържание:
“§ 42. В Закона за безопасно използване на ядрената енергия навсякъде думите “министъра на транспорта и съобщенията” се заменят с “министъра на транспорта”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ясно е. Гласувайте за § 42.
Гласували 134 народни представители: за 134, против и въздържали се няма.
Текстът на § 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Текстовете на вносителя по § 43 и § 44 са подкрепени от комисията. Моля да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте тези два параграфа.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 45 има предложение на народния представител Иван Иванов – т. 2 да отпадне:
2. В чл. 111 думите “Министерството на икономиката” се заменят с “Министерството на икономиката и енергетиката”.
Текстът на § 45 по вносител е следният:
“§ 45. В Закона за генетично модифицирани организми се правят следните изменения:
1. В чл. 7, ал. 5, т. 1, букви “г” и “д” думите “Министерството на икономиката” и “Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят съответно с “Министерството на икономиката и енергетиката” и “Министерството на транспорта”.”
И т. 2 по текста на вносителя да отпадне. Това е предложението на господин Иванов, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 45 да придобие следното съдържание:
“§ 45. В Закона за генетично модифицирани организми (ДВ, бр. 27 от 2005 г.) в чл. 7, ал. 5, т. 1, буква “д” думите “Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят с “Министерството на транспорта”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 45, така както го предлага комисията.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Параграф 45 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията подкрепя текста на вносителя от § 46 до § 54 включително. Предлагам да ги гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, комисията предлага § 49 да отпадне.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 114 народни представители: за 114, против и въздържали се няма.
Параграф 49 отпада.
Моля, гласувайте до § 54 включително.
Гласували 120 народни представители: за 120, против и въздържали се няма.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 55 има предложение на народния представител Иван Иванов – т. 2 и т. 3 да отпаднат.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага § 55, който става § 54, да придобие следната редакция:
“§ 54. В Закона за здравето в чл. 5, ал. 4 думите “Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят с “Министерството на транспорта”.”
Комисията подкрепя § 56, който става § 55, със следното съдържание:
“§ 55. В Закона за измерванията в чл. 10, ал. 3 думите “Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят с “Министерството на транспорта, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”.”
Параграф 57 е подкрепен от комисията изцяло, както и текстовете на вносителя до §  61 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Комисията предлага § 62, който става § 61, да придобие следното съдържание:
“§ 61. В Закона за регионалното развитие  се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 4 думите “Министерството на транспорта и съобщенията” се заменят с “Министерството на транспорта”, а след думите “определени от съответния министър” се поставя запетая и се добавя “представител на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”.
2. В чл. 24, ал. 2 думите “министъра на транспорта и съобщенията” се заменят с “министъра на транспорта”.”
Параграфи 63 и 64 са по текста на вносителя.
Комисията предлага § 65, който става § 64, да придобие следното съдържание:
“§ 64. В Закона за статистиката в чл. 14, ал. 2 след думата “министерствата” се добавят думите “Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”.
Параграфи 66 и 67 са по текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 121, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: В § 68 по текста на вносителя има предложение на народния представител Иван Иванов – точки 2 и 3 да отпаднат.
Комисията подкрепи това предложение, тъй като смята, че в Закона за далекосъобщенията не е мястото да се разглеждат въпроси, свързани с лицензирана търговска дейност за отпадъци от черни и цветни метали, което е предмет на друг закон и на друго министерство.
Комисията предлага § 68, който става § 67, да придобие следното съдържание:
“§ 67. В Закона за управление на отпадъците в чл. 20, ал. 3 думите “министъра на транспорта и съобщенията” се заменят с “министъра на транспорта”.”
Параграфи от 69 до 71 са по текста на вносителя и можем да ги гласуваме като цяло.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 123, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и изцяло Законът за изменение и допълнение на Закона за далекосъобщенията.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Едно изречение, господин председател. Благодаря на всички за бурните дебати снощи до късно в Комисията по транспорт и съобщения. Изключително много благодаря на госпожа Мая Манолова и на господин Арабаджиев за компетентното изказване относно законосъобразността и целесъобразността на основния възлов текст, който даде шанс така бързо законът да се приеме. Благодаря и на господин Иванов.  Пожелавам успех на ръководството на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, които присъстваха и снощи, и днес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: И аз благодаря на всички, уважаеми колеги.
С това всъщност ние изпълнихме седмичната си програма, но преди малко гласувахме да разгледаме Закона за националната стандартизация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Цонев, заповядайте да представите доклада на  комисията, но преди това процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение – във връзка с второто четене на Законопроекта за Националната стандартизация да поканим в пленарната зала господин Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Мая Станева – заместник-председател на Българския институт по стандартизация, и госпожа Камелия Стоянова – директор на дирекция “Правна” в Министерството на икономиката и енергетиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до пленарната зала на господин Борисов, госпожа Станева и госпожа Стоянова.
Гласували 92 народни представители: за 91, против 1, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Борисов, госпожа Станева и госпожа Стоянова да заповядат в залата.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Закон за националната стандартизация”.
Няма предложения относно заглавието на закона.
“Глава първа – Общи положения”.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на глава първа.
По чл. 1 няма предложения.
Предложението на комисията е чл. 1 да се измени така:
“Чл. 1. (1) Този закон урежда осъществяването на дейността по националната стандартизация и реда за създаването, устройството и дейността на Българския институт за стандартизация, наричан по-нататък БИС.
(2) Този закон не се прилага за стандарти, разработвани и одобрявани в предприятия, ведомства и отраслови организации.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Гласуваме наименованието на законопроекта и на глава първа, както и съдържанието на чл. 1 в редакцията на комисията.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага да се създадат нови чл. 2 и 3:
“Чл. 2. Този закон определя взаимодействието на органите на изпълнителната власт и БИС във връзка с  процедурата за обявяване в областта на стандартите за премахване на техническите пречки пред търговията.
Чл.3. Дейността по националната стандартизация включва:
1. разработването на български стандарти на национално ниво, приемането, одобряването, публикуването, издаването и разпространяването им;
2. участие в разработването и гласуването на стандарти на европейско и международно ниво, въвеждането им като български стандарти, тяхното публикуване, издаване и разпространяване.”
Комисията предлага чл. 2 на вносителя да стане чл. 7, но на това ще се спра по-нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласуваме чл. 2 и 3 – нови текстове, предложени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 77, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Както казах, чл. 2 на вносителя ще стане чл. 7, но с нова редакция. Ще го прочета, когато му дойде систематичното място.
Член 3 е включен  като ал. 1 на приетия вече чл. 1, затова отпада като повод за гласуване.
Комисията предлага чл. 4 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по чл. 4? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 4 по предложение на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против няма, въздържал се 1.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Член 5 на вносителя става чл. 4 и по предложение на комисията се изменя така:
“Чл. 4. (1) Българските стандарти се идентифицират с буквено и цифрово означение. Буквеното означение се състои от буквите БДС или комбинация от буквите БДС и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандарти. Цифровото означение се състои от номера на стандарта и годината на одобряване или въвеждане.
(2) Означенията по ал. 1 не могат да се използват за други стандарти освен за българските.
(3) Наличието на сертификатна марка за съответствие върху опаковката и/или етикета на продукта удостоверява съответствието му с българските стандарти.
(4) Наличието само на означенията по ал. 1, без сертификатната марка по ал. 3, не е доказателство за съответствие на продукта със стандарта.”
Комисията предлага чл. 6 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля, гласуваме чл. 4 в редакцията, предложена от комисията, и отпадането на чл. 6 – номерация на вносителя, по предложение на комисията.
Гласували 73 народни представители: за 72, против 1, въздържали се няма.
Член 4 е приет, а чл. 6 по вносител отпада.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Член 7 на вносителя по предложение на комисията става чл. 5 и се изменя така:
“Чл. 5. (1) Българските стандарти се прилагат доброволно.
(2) В нормативен акт, който съдържа технически изисквания, могат да се правят препращания към български стандарти и/или части от български стандарти, само когато с нормативния акт се въвежда европейско право.
(3) Органите на изпълнителната власт, които разработват нормативни актове, в които има препращане към български стандарти и/или части от тях, разработени на национално ниво, съгласуват проектите на нормативните актове с БИС.
(4) Българският институт за стандартизация извършва обявяване на стандартите по ал. 3 в съответствие с чл. 35-38.
(5) Нормативен акт може да препраща към български стандарти, които въвеждат европейски или международни стандарти, само когато са въведени и издадени в превод на български език и при спазване изискванията на чл. 57.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по чл. 7? Няма.
Гласуваме чл. 7, който става чл. 5, в редакцията на комисията.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава втора – Устройство на Българския институт за стандартизация”.
Комисията предлага наименованието на глава втора да се измени така: “Устройство и управление на Българския институт за стандартизация”.
Комисията е обединила алинеи 3 и 4 на чл. 1 на вносителя и създава нов чл. 6 в следната редакция:
“Чл. 6. (1) Българският институт за стандартизация е националният орган за стандартизация в Република България.
(2) Българският институт за стандартизация е юридическо лице със седалище София.
(3) Българският институт за стандартизация не разпределя печалба.”
Комисията предлага нов чл. 7:
“Чл. 7. (1) Българският институт за стандартизация осъществява своята дейност въз основа на законите, устава и правилата за работа по националната стандартизация.
(2) Уставът на БИС урежда неговото устройство и управление, условията за възникване и прекратяване на членството, правата и задълженията на членовете, както и други въпроси, свързани с предмета на дейност на БИС.
(3) Уставът на БИС се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на глава втора и членове 6 и 7 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага чл. 8 да се измени така:
“Чл. 8. Членове на БИС могат да бъдат лица, които желаят да подкрепят дейността по националната стандартизация и са съгласни да спазват устава на БИС от следните групи:
1. сдружения на работодатели, браншови камари, производители и търговци;
2. министерства, агенции, комисии и административни структури на изпълнителната власт, създадени със закон или постановление на Министерския съвет;
3. научни организации, институти и висши училища;
4. лица за оценяване на съответствието органи за контрол, органи за сертификация, лаборатории за изпитване и/или калибриране;
5. сдружения на застрахователите, сдружения на потребителите, професионални организации и съюзи.”
Предложение на комисията за нов чл. 9:
“Чл. 9. Органи на БИС са:
1. общото събрание;
2. управителният съвет;
3. контролният съвет;
4. изпълнителният директор;
5. техническите съвети;
6. техническите комитети.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 8 в редакцията на комисията и чл. 9, създаден по предложение на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага текстът на настоящия чл. 9 да стане чл. 10, а чл. 10 да стане чл. 11 със следната редакция:
“Чл. 11. (1) В общото събрание участват представители на всички членове на БИС. Редът за определяне на представителите се урежда в устава.
(2) Всеки член на БИС има право на един глас в общото събрание.”
Член 11 става чл. 12 със следната редакция:
“Чл. 12. (1) Общото събрание е редовно и извънредно. Редовното общо събрание се провежда ежегодно в седалището на БИС.
(2) Редовното общо събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на БИС.
(3) Извънредно общо събрание се свиква по решение на управителния съвет или по писмено искане на една трета от членовете на общото събрание.
(4) В случая по ал. 3 управителният съвет свиква извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпване на искането. Ако управителният съвет не свика извънредно общо събрание в посочения срок, то се свиква от Софийския градски съд.
(5) Поканата за редовно или извънредно общо събрание съдържа дневния ред, датата, часа и мястото за провеждането му и по чия инициатива то се свиква.
(6) Поканата се обнародва в “Държавен вестник” най-малко един месец преди насрочения ден.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 9, който става чл. 10, и членове 11 и 12 в редакцията на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага чл. 12 да стане чл. 13, а чл. 13 да стане чл. 14 със следното съдържание:
“Чл. 14. Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите членове, освен ако за решаването на отделни въпроси в устава е предвидено друго.”
По предложение на комисията текстът на чл. 14 става чл. 15 със следната редакция:
“Чл. 15. (1) Органи на управление на БИС са управителният съвет и изпълнителният директор.
(2) Управителният съвет се състои от 15 членове, в това число председател.
(3) Всяка група по чл. 11, ал. 1, има по трима представители в управителния съвет. Представителите на групите по чл. 11, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5, които са членове на управителния съвет, не могат да бъдат служители в държавната администрация.
(4) За членове на управителния съвет на БИС се избират лица, които:
1. не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
2. не са съпрузи или роднини по права или по съребрена линия до трета степен включително или по сватовство до трета степен включително на друг член на управителния съвет;
3. не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер.
(5) Председателят на управителния съвет не може да извършва друга платена дейност освен научноизследователска и преподавателска.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 12 на вносителя, който става чл. 13, и членове 14 и 15 в редакцията на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага следната окончателна редакция за чл. 15, който става чл. 16:
“Чл. 16.           (1) Мандатът на управителния съвет е пет години. Членовете на управителния съвет могат да бъдат преизбирани без ограничение.
(2) Мандатът на член на управителния съвет се прекратява предсрочно:
1. при подаване на оставка;
2. ако престане да отговаря на изискване по чл. 15, ал.4;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си в продължение на повече от шест месеца;
4. ако не участва без основателна причина в повече от две последователни заседания на управителния съвет.
(3) При предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет, на негово място се избира друго лице, като представител на същата група в общото събрание, за остатъка от мандата.”
За чл. 16 комисията предлага да стане чл. 17, т. 5 и т. 9 от текста на вносителя да отпаднат.
Комисията предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 17:
“Чл.17. Управителният съвет:
1. предлага на общото събрание промени в устава на БИС;
2. приема правилата за работа по националната стандартизация по предложение на изпълнителния директор;
3. избира изпълнителния директор и определя размера на възнаграждението му;
4. организира извършването на дейността на БИС и определя приоритетите за работа по националната стандартизация;
5. предлага на общото събрание проекта на бюджет на БИС и отчета за изпълнението му;
6. разпорежда се с недвижимите имоти на БИС при спазване на изискванията на устава;
7. предлага на общото събрание отчета за дейността на БИС;
8. избира и освобождава членовете на техническите съвети;
9. приема правила за финансиране дейността на техническите комитети;
10. приема системата за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти;
11. взема решения за участие и прекратяване на участие на БИС в други организации;
12. одобрява програмата по стандартизация;
13. определя възнаграждението на председателя на управителния съвет;
14. взема и други решения, предвидени в устава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 15, който става чл. 16 в редакцията на комисията и новата редакция на чл. 16, който става чл. 17.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се  1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 17, 18, 19 и 20. По тях няма предложения на комисията, само се преномерират.
Член 20 става чл. 21 и по предложение на комисията се изменя така:
“Чл. 21.   (1) Управителният съвет избира от своя състав председател на управителния съвет за срок пет години.
(2) Председателят на управителния съвет:
1. представлява БИС;
2. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на управителния съвет;
3. свиква и ръководи заседанията на управителния съвет и предлага дневния им ред;
4. сключва договора за управление с изпълнителния директор;
5. посочва член на управителния съвет, който при негово отсъствие да ръководи заседанията на съвета;
6. решава и други въпроси, предвидени в устава.
(3) При отсъствие председателят на управителния съвет упълномощава член на УС, който да го замества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте чл. 17, 18 и 19 - текстовете са на вносителя, само се преномерират, и чл. 20, който става чл. 21 с нова редакция, предложена от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се  1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По предложение на комисията чл. 21 става чл. 22 и се изменя така:
“Чл. 22. Изпълнителният директор се избира от управителния съвет по предложение на членовете му за срок пет години.”
Член 22 на вносителя става чл. 23 и се изменя така:
“Чл. 23. Изпълнителният директор:
1. организира, управлява и ръководи текущата дейност на БИС в съответствие с решенията на управителните органи и устава;
2. разпорежда се с движимото имущество на БИС;
3. сключва и прекратява трудовите договори със служителите на БИС;
4. изготвя годишен отчет за дейността на БИС пред управителния съвет;
5. представя отчет за изпълнението на бюджета пред управителния съвет след становище на контролния съвет;
6. одобрява процедурите за работа по националната стандартизация;
7. одобрява националните стандарти;
8. одобрява националните стандартизационни документи;
9. решава и други въпроси, предвидени в устава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Има предложение на комисията за нов чл. 24:
“Чл. 24.   (1) Контролният съвет е орган за контрол на финансовата дейност на БИС.
(2) Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат членове на управителния съвет или служители на БИС.
(3) Двама от членовете на контролния съвет се избират пряко от общото събрание. Тези членове не могат да бъдат служители в държавната администрация.
(4) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на финансите и се определя от министъра на финансите.”
Има предложение на комисията за нов чл. 25:
“Чл. 25. Контролният съвет:
1. следи за изпълнението на бюджета на БИС;
2. следи за спазването на правилата за финансиране дейността на техническите комитети;
3. следи за законосъобразността на извършваните разходи и при констатиране на нарушения уведомява управителния съвет и изпълнителния директор;
4. дава становище по бюджета на БИС и по отчета за изпълнението му;
5. предлага на общото събрание размера на членския внос на членовете на БИС;
6. решава и други въпроси, предвидени в устава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказване по тези два текста – чл. 24 и чл. 25? Няма.
Моля, гласувайте чл. 24 и 25 на комисията.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се  1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Следващите текстове са предложения за нови членове – нов чл. 26:
“Чл. 26. Членовете на контролния съвет получават възнаграждение за участие в заседание, равно на минималната месечна работна заплата за страната.”
Предложение на комисията за нов чл. 27:
“Чл.27. Редът за свикване, кворум, гласуване и вземане на решения от контролния съвет се уреждат в устава.”
Предложение на комисията за нов чл. 28:
“Чл. 28.   (1) Управлението на дейността по стандартизация се осъществява от:
1. технически съвет за стандартизация в неелектротехническата област на дейност;
2. технически съвет за стандартизация в областта на електротехниката, електрониката, информационните технологии и телекомуникациите;
3. технически съвет за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти.
(2) Броят на членовете на всеки технически съвет се определя в устава.
(3) Членовете на техническите съвети се избират от управителния съвет измежду признати експерти в областта на стандартизацията по предложение на секторни съвети, на технически комитети и на членовете на БИС.
(4) Всеки технически съвет избира от своя състав председател, който организира и ръководи работата му.
(5) Техническите съвети могат да създават секторни съвети за определени сектори на икономиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
Гласуваме чл. 26, 27 и 28 – нови текстове, създадени по предложение на комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се  1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага нов чл. 29:
“Чл. 29. (1) Техническите съвети:
1. вземат решения за разработване, приемане и одобряване или въвеждане на български стандарти;
2. вземат решения за разработване, приемане и одобряване или въвеждане на български стандартизационни документи;
3. създават работни групи за разработване и приемане или въвеждане на български стандарти или български стандартизационни документи;
4. вземат решения за създаването и закриването на технически комитети;
5. произнасят се по разногласия, възникнали между техническите комитети по технически въпроси.
(2) Техническите съвети по чл. 28, ал. 1, т. 1 и 2 одобряват Програмата по стандартизация на БИС, която включва взетите решения по ал. 1, т. 1 и 2 и следят за нейното изпълнение.
(3) Техническият съвет по чл. 28, ал. 1, т. 3 разработва и поддържа система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти.”
Предложение на комисията за нов чл. 30 – това е всъщност текста на чл. 31:
“Чл. 30. Правилата за работа и процедурите за работа на техническите съвети са уредени съответно в Правилата за работа по чл. 7, ал. 1 и в Процедурите за работа по чл. 23, т. 6.”
Предложение на комисията за нов чл. 31:
“Чл. 31. (1) Техническите комитети по стандартизация са работни органи на БИС, които отговарят за определени области на стандартизацията.
(2) Техническите комитети се създават и закриват от техническите съвети.
(3) Участието в техническите комитети е доброволно.”
Предложение на комисията за нов чл. 32:
“Чл. 32. (1) Техническите комитети:
1. разработват и приемат проекти на български стандарти и стандартизационни документи;
2. предлагат на изпълнителния директор одобряването на проектите на българските стандарти и стандартизационни документи;
3. участват в разработването на европейските и международните стандарти и стандартизационни документи в съответната област и във въвеждането им като български стандарти.
(2) Правилата за работа и процедурите за работата на техническите комитети са уредени съответно в Правилата за работа по чл. 7, ал. 1 и в Процедурите за работа по чл. 23, т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на членове от 29 до 32 включително в редакция на комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава трета – Организация на дейността по националната стандартизация”.
Комисията подкрепя наименованието на глава трета.
“Раздел І – Предмет на дейност на Българския институт за стандартизация”.
Комисията подкрепя наименованието на глава трета и на раздел І.
Комисията подкрепя текста на чл. 23, който става чл. 33 – този, който е на вносителя.
Член 24 става чл. 34 със следния текст:
“Чл. 34. Българският институт за стандартизация представлява Република България в Международната организация за стандартизация (ISO), Международната електротехническа комисия (IEC), Европейския комитет за стандартизация (CEN) и Европейския комитет за стандартизация в електротехниката (CENELEC).”
Предложение на комисията за чл. 35:
“Чл. 35. Българският институт за стандартизация изготвя нотификациите, които са предвидени в Приложение № 3 към Споразумението за техническите пречки в търговията, ратифицирано и влязло в сила за Република България и ги представя в Информационния център на ISO/IEC в град Женева, Швейцария.”
Предложение на комисията за чл. 36:
“Чл. 36. Българският институт за стандартизация, чрез информационния си център, отговаря на запитвания от заинтересовани лица от държави-членки на Световната търговска организация, както и предоставя информация за стандарти, които са приети или предложени за приемане.”
Предложение на комисията за чл. 37:
“Чл. 37. (1) Българският институт за стандартизация информира Комисията на Европейския съюз, Европейските организации по стандартизация и националните органи по стандартизация на държавите-членки на Европейския съюз и при поискване предоставя частта от Програмата си по стандартизация, която се отнася за приемане и изменение на национални стандарти или на международни стандарти, които не се въвеждат еквивалентно.
(2) Българският институт за стандартизация предоставя на Комисията на Европейския съюз, Европейските организации по стандартизация и националните органи по стандартизация на държавите-членки на Европейския съюз при поискване проектите на стандартите по ал. 1 и осигурява възможност за даване на становища и коментари.”
Текстът на чл. 28 на вносителя става нов чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на глава трета, наименованието на раздел І, чл. 23 в редакция на комисията и новите членове от 34 до 38 включително.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Текстът на чл. 23 е новият чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Гласуваме текстовете от чл. 33 до чл. 38 включително.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Тук всъщност няма да четем раздел ІІ, раздел ІІІ и раздел ІV, защото те вече са приети като чл. 24-32.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Раздел ІІ, раздел ІІІ и раздел ІV вече ги приехме като нова номерация.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Точно така.
Те станаха текстове на членове от 24 до 32 в друга редакция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това са вече приети текстове.
Преминаваме към раздел V.
ДОКЛАДЧИК  Йордан Цонев: Раздел V става раздел ІІ и заглавието се изменя така: "Разработване, приемане и одобряване на български стандарти".
Текстът на вносителя за чл. 38 става чл. 39 и се изменя така:
"Чл. 39. Физическо и/или юридическо лице може да направи пред БИС обосновано предложение за разработване и одобряване на български стандарт."
Член 39 става чл. 40.
Текстът на настоящия чл. 40 става чл. 41, като комисията предлага следната редакция:
"Чл. 41. (1) Изпълнителният директор на БИС предоставя на съответния технически съвет постъпилото за разглеждане предложение по чл. 39.
(2) След вземане на решение за разработване на български стандарт техническият съвет възлага разработването му на технически комитет от съответната област на  стандартизация.
(3) В случай, че предложеният за разработване стандарт е от област на стандартизация, в която няма регистриран технически комитет, техническият съвет определя работна група от експерти, която разработва и приема с общо съгласие проекта на български стандарт."
Член 41 става чл. 42 и се изменя така:
"Чл. 42. (1) Техническите комитети приемат проектите на българските стандарти след постигане на общо съгласие и ги предлагат на изпълнителния директор за одобряване.
(2) Общо съгласие се постига при липса на възражения по съществени въпроси от заинтересованите лица и чрез процедура, стремяща се да отчете становищата на всички страни и да сближи несъвпадащите гледни точки."
Член 42 става чл. 43 със следната редакция:
"Чл. 43. Разработеният и приет проект на български стандарт се представя за одобряване от изпълнителния директор."
Член 43 става чл. 44 и се изменя така:
"Чл. 44. Българските стандарти влизат в сила след публикуване на означенията по чл. 4, ал. 1 и наименованията им в официалния бюлетин на БИС."
Член 44 става чл. 45 и се изменя така:
"Чл. 45. Редът за разработването, приемането и одобряването на българските стандарти се уреждат в правилата за работа и в процедурите за работа по националната стандартизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме раздел V, който става раздел ІІ, и текстовете от  38 до 44 включително по номерация на вносителя, които респективно стават – 39-45.
Гласували  102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК  Йордан Цонев: Раздел VІ става раздел ІІІ, като наименованието се запазва.
Част от чл. 45 ще бъде инкорпориран в предложение на комисията за нов чл. 47.
Така че чета направо новото предложение за чл. 46 на комисията:
"Чл. 46. Европейските и международните стандарти се въвеждат в Република България само като български стандарти."
Комисията предлага чл. 46 да отпадне.
Комисията предлага следната редакция на чл. 47:
"Чл. 47. (1) Европейските стандарти се въвеждат идентично като български стандарти:
1. чрез приемане, одобряване и издаване на идентичен текст на стандарта на български език или на официалните езици на европейските организации за стандартизация; или
2. чрез потвърждаване  за прилагане като български стандарти.
(2) Потвърждаването за прилагане като български стандарти се извършва чрез издаване на национална страница за потвърждаване или чрез обявяване в официалния бюлетин на БИС.
(3) С въвеждането на европейски стандарти се отменят противоречащите им български стандарти, одобрени на национално ниво."
Текстът на чл. 47 става чл. 48 със следната редакция:
"Чл. 48. Международен стандарт се въвежда по инициатива на техническите комитети за стандартизация, по предложение на физически и/или юридически лица."
Комисията предлага чл. 48 да отпадне.
Комисията предлага чл. 49 да се измени така:
"Чл. 49. Редът за въвеждането на европейските и международните стандарти като български стандарти се урежда в правилата за работа и в процедурите за работа по националната стандартизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по тези текстове има ли? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на раздел VІ, който става раздел ІІІ, чл. 46 на комисията, чл. 46 на вносителя, който отпада, чл. 47 и 48 на комисията; чл. 48 по номерация на вносителя, който да отпадне, и чл. 49 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК  Йордан Цонев: Раздел VІІ става раздел VІ, като наименованието се запазва.
Комисията предлага чл. 50 да се измени така:
"Чл. 50. (1) Български стандартизациони документи са стандартизационни документи, които са разработени и одобрени или въведени от БИС.
(2) Българските стандартизационни документи се идентифицират с буквено и цифрово означение. Буквеното означение се състои от буквите СД или комбинация от буквите СД и други буквени означения в случаите на въвеждане на европейски или международни стандартизационни документи. Цифровото означение се състои от номера на стандартизационните документи и годината на одобряването или въвеждането им.
(3) Означенията по ал. 2 не могат да се използват за други стандартизационни документи освен за българските.
(4) Българските  стандартизационни документи се разработват и одобряват или въвеждат по реда на раздели ІІ и ІІІ, без да се спазва принципът на общото съгласие по чл. 42, ал. 2."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по този текст от раздел VІІ има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на раздел VІІ, който става раздел ІV, и редакцията на чл. 50, предложена от комисията.
Гласували  98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК  Йордан Цонев: Раздел VІІІ става раздел V, като наименованието се запазва.
Комисията предлага следната редакция на чл. 51:
"Чл. 51. (1) Българският институт за стандартизация извършва периодичен преглед за актуалността на българските стандарти.
(2) Изменянето, преработването или отменянето на български стандарт или български стандартизационен документ се извършва в съответствие с правилата за работа по националната стандартизация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова:  Изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на раздел VІІІ, който става раздел V, и чл. 51 с новата редакция на комисията.
Гласували  100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Раздел ІХ става раздел VІ. По чл. 52 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52.
По чл. 53 – също.
По чл. 54 – също.
Целият раздел, както е даден от вносителя, се приема от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на раздел ІХ, който става раздел VІ, членове 52, 53 и 54, чиито текстове са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По глава четвърта “Имущества и финансиране”  комисията подкрепя наименованието на главата, както и текстовете на чл. 55 на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
“Чл. 56. Субсидията от държавния бюджет по чл. 55, т. 1 се разходва за:
1. дейности по административно и техническо обслужване на техническите комитети за стандартизация, по прилагане на процедурата по обявяване на стандарти, по създаване и поддържане на база данни за стандарти и стандартизационни документи, по създаване и поддържане на фонд от национални, международни, европейски и чуждестранни национални стандарти и специализирана библиотека, по осъществяване на обмен на стандарти и по създаване на система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти;
2. заплащане на членския внос в европейските и международните организации по стандартизация (CEN, CENELEC, ISO и IEC), в които БИС представлява Република България;
3. подпомагане изпълнението на всички дейности на БИС, свързани със задълженията като пълноправен член в европейските (CEN и CENELEC) и международните (ISO и IEC) организации по стандартизация.”
По чл. 57 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете  от глава четвърта.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на глава четвърта, чл. 55 на вносителя, чл. 56 в редакция на комисията и чл. 57 с редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Допълнителни разпоредби”.
Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя за § 1 на Допълнителните разпоредби със следната окончателна редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Стандарт” е документ, който е съставен чрез общо съгласие и определя за общо и повтарящо се прилагане правила, основни насоки или характеристики за дейности или техните резултати, за да се постигне оптимален ред в дадена съвкупност от обстоятелства.
2. “Български стандарт” е стандарт, който е разработен, приет и одобрен от БИС и е общодостъпен.
3. “Национален орган за стандартизация” е орган за стандартизация, признат на национално ниво, определен да бъде член в международните и европейските организации по стандартизация.
4. “Чуждестранен национален стандарт” е национален стандарт, който е одобрен от чуждестранна национална организация по стандартизация и е общодостъпен.
5. “Европейски стандарт” е стандарт, който е одобрен от европейска организация по стандартизация (CEN, CENELEC, ETSI) и е общодостъпен.
6. “Международен стандарт” е стандарт, който е одобрен от международна организация по стандартизация (ISO, IEC, ITU) и е общодостъпен.
7. “Стандартизационни документи” са документи, приети от европейските и международните организации по стандартизация, като технически спецификации, технически доклади, ръководства и работни споразумения, които са общодостъпни.
8.”Област на стандартизация” е съвкупност от взаимно свързани продукти, процеси или услуги, които могат да бъдат стандартизирани.
9. “Идентично въвеждане” е въвеждане на европейски или международни стандарти, при което задължително се спазват формата и съдържанието на въвеждания стандарт.
10. “Процедура за работа по националната стандартизация” е определен начин за извършване на дейността по националната стандартизация в съответствие с  правилата за работа по националната стандартизация.
11. “Система за оценяване на съответствието с изискванията на българските стандарти” е система, която има собствени правила за работа и управление, предназначена за извършване на доброволно оценяване на съответствието на продукти с изискванията на българските стандарти.
12. “Сертификатна марка за съответствие с българските стандарти” е сертификатна марка по смисъла на Закона за марките и географските означения за съответствието на продукти с изискванията на българските стандарти.
13. “Споразумението за техническите пречки в търговията” е приложение към  Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, по което Република България е страна, съгласно Протокол за присъединяването на Република България към Маракешкото споразумение за създаване на Световната търговска организация, ратифициран със закон, обнародван в “Държавен вестник”, бр. 93 от 1996 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цонев.
Имате думата за изказвания по § 1 от Допълнителните разпоредби на законопроекта.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителни разпоредби” и съдържанието на § 1 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието.
По параграфи 2 и 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
Параграфи 4 и 5 комисията ги обединява в § 4 със следната редакция:
“§ 4. (1) Първото общо събрание за учредяване на БИС се провежда не по-късно от датата на влизане в сила на този закон.
(2) Председателят на Българския институт по стандартизация, съществуващ към деня на обнародването на този закон в “Държавен вестник”, съобщава насрочването на първото общо събрание като публикува в поне един национален ежедневник покана за участие на заинтересованите лица по чл. 8 не по-малко от 30 дни преди датата на провеждане.
(3) В поканата се посочват мястото, датата и часа на провеждане на общото събрание и изискванията за легитимация на заинтересованите лица.
(4) Първото общо събрание има следния дневен ред:
1. Приемане на Устав на Българския институт за стандартизация;
2. Избор на управителните органи.
(5) Общото събрание може да реши в дневния ред да бъдат включени и други въпроси.”
Комисията предлага § 6 да стане § 5 и да се измени така:
“§ 5. (1) Закрива се Българският институт по стандартизация, създаден по силата на Закона за националната стандартизация („Държавен вестник”, бр. 55 от 1999 г., изм. и доп. ДВ, бр. 108 и 112 от 2001 г., посл. изм. ДВ, бр. 13 от 2002 г.).
(2)  Министерският съвет до влизането в сила на закона по предложение на министъра на икономиката и енергетиката определя комисия, която да извърши необходимите действия по ликвидацията на Българския институт по стандартизация в срок от два месеца след влизането в сила на закона.
(3) Разходите по ликвидацията са за сметка на бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката, в т.ч. на Българския институт за стандартизация за съответната година.
(4) Трудовите и служебните правоотношения със служителите от закрития Български институт по стандартизация се уреждат при условията на чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, съответно чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за държавния служител.
(5) Архивът, включително ведомостите за заплати,  на ликвидирания Български институт по стандартизация се предават на Българския институт за стандартизация.
(6) Министърът на финансите по предложение на министъра на икономиката и енергетиката извършва произтичащата от закона корекция на бюджета на Министерство на икономиката и енергетиката за 2005 г. на основание чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет."
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, като той става § 6.
Същото се отнася за § 8, който става § 7.
Комисията предлага § 9 да стане § 8 със следното съдържание:
"§ 8. Членове 37 и 38 влизат в сила от датата на присъединяването на Република България към Европейския съюз."
Комисията подкрепя текста на вносителя по § 10, който става § 9.
Комисията предлага § 11 да стане § 10 със следния текст:
"§ 10. Този закон влиза в сила шест месеца след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 4, § 5, § 6, ал. 2 и 3, § 7 и § 8, които влизат в сила от деня на обнародването му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цонев.
Имате думата за изказване по тези текстове от Преходните и заключителни разпоредби. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието "Преходни и заключителни разпоредби” и от § 2 до § 11, който става § 10, включително – това са всички текстове от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували  113 народни представители: за 112, против няма, въздържал  се 1.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
Днес с много бързата си работа успяхме да изчерпим изцяло програмата за седмицата, което е основание да ви направя съобщенията и да прекратим пленарното заседание за днес.
Комисията по европейска интеграция ще заседава на 20 октомври 2005 г. от 14,30 ч. в зала 134.
Временната комисия по искането на главния прокурор за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски ще проведе заседание днес от 17,00 ч. в зала 232 на пл.  "Батенберг".
Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 13,33 ч.)
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Секретари:
Митхат Метин
Светослав Малинов