Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-21

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имаме кворум. Откривам заседанието. (Звъни.)
Заповядайте за процедура, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, вчера с госпожа Мария Капон внесохме проект за декларация, която е раздадена на всички, за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България. Тя е основана на текстове и проект за декларация, който ще се приеме в Европейския парламент следващата седмица. В качеството си и на евронаблюдатели внесохме този проект и считаме, че Народното събрание в този момент е важно изпреварващо да вземе отношение и да покаже, че има волята да тласне другите държавни институции за по-координирани и по-успешни мерки.
Мисля, че това е проект, който е консенсусен. Естествено, по него могат да се направят и предложения.
Процедурата ми е да го включим днес в дневния ред. Няма да отнеме време, а това ще бъде един добър знак от името на Народното събрание.
Моля Ви да подложите на гласуване това мое процедурно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Както ви е известно, уважаеми народни представители, по силата на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание председателят на Народното събрание може да прави промени и респективно допълнения в дневния ред, като, разбира се, това негово предложение подлежи на гласуване и одобрение от пленарната зала.
Тъй като вчера е изчерпана седмичната ни програма, предлагам за днес, петък, да включим:
1. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
Предложението на господин Абаджиев е процедура и не може да се гласува, но от мое име правя предложение за включване в дневния ред като т. 4 проекта на тази декларация, но обръщам внимание, че с разпореждане на председателя декларацията е разпределена на Комисията по здравеопазване и на Комисията по земеделието и горите, тъй като по силата на чл. 75, ал. 2 от правилника проектите за декларации се разпределят от председателя на Народното събрание на съответните постоянни комисии.
Добре би било, ако е възможно, тези комисии да се произнесат по декларацията, за да можем евентуално да я гласуваме. Но така или иначе като т. 4 от мое име предлагам и тази декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространение на птичи грип на територията на Република България.
Уважаеми народни представители, предлагам да гласуваме тези четири точки, по силата на чл. 40, ал. 5 от правилника, като програма за днешния ден до 10,30 ч., тъй като от 11,00 ч. ще има парламентарен контрол.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 174, против няма, въздържал се 1.
Предложението е прието.

Преминаваме към точка първа от днешната програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА.
Господин Цонев, моля да докладвате становището на ръководената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги!
“ДОКЛАД
по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
туризма № 502-01-36, внесен от Министерския съвет на
30 септември 2005 г.
На заседание, проведено на 19 октомври 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма.
Законопроектът бе представен от господин Иво Симеонов – директор на дирекция “Национална туристическа политика” в Министерството на културата.
Предложените промени в Закона за туризма са във връзка с приетото Решение на Народното събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) и необходимостта от уреждането в текстовете на закона съществуването на новата административна структура – Държавна агенция по туризъм, която ще провежда държавната политика в областта на туризма.
Основните моменти в законопроекта са следните:
1. Преобразуване на Изпълнителната агенция по туризъм към министъра на културата и туризма и на дирекция “Национална туристическа политика” на Министерството на културата и туризма чрез сливане в Държавна агенция по туризъм.
2. Възлагане на последващия контрол по Закона за туризма на Комисията по търговия и защита на потребителите, както и на предварителния и последващия контрол на кметовете на общини за категоризираните от тях обекти.
3. Извеждането на туристическите хижи и заведенията за хранене, прилежащи към тях, в самостоятелни туристически обекти по чл. 3, ал. 3 от закона със собствена категорийна символика.
4. Прецизирането на уредбата на плажовете и ски-пистите в частта подаване на заявление за категоризиране и прилагане на необходимите към него документи.
5. Въвеждането на текстовете, които забраняват обявяването на т.нар. “двойни цени” за българи и чужденци при предоставянето на туристически услуги във всички туристически обекти по чл. 3, ал. 3 от закона, с което се цели да се избегне дискриминационно третиране на туристите по някои от признаците по чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията.
По законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно органа, който следва да утвърждава подзаконовите нормативни актове - Министерският съвет или председателят на Държавната агенция по туризъм, липсата на критерии за представителност на браншовите организации в Националния съвет по туризъм, необходимостта от по-големи законодателни промени за цялостно решаване на проблемите в областта на туризма и други.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 13 народни представители, “против” – 2 народни представители, и “въздържал се” – 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Цонев.
Чухте становището на водещата комисия.
Следващата комисия, на която е разпределен законопроектът, е Комисията по европейска интеграция. Тя не е представила своето становище, но не е водеща комисия и, както ви е известно, няма пречка да разгледаме на първо четене този законопроект без становище на Комисията по европейска интеграция.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
Аз по-скоро ще се опитам да обясня на залата каква беше дискусията в комисията, защото в комисията наистина имаше дискусия по темата. Туризмът очевидно е български приоритет, приоритет на българската икономика. В това няма никакво съмнение – самият ръст на развитие на туризма в последните години е доста фрапиращ. Мисля, че около 12% от брутния вътрешен продукт вече се произвеждат в този сектор. За съжаление обаче този законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма не очертава българския туризъм като приоритет на държавната политика в тази област. Ние приехме това за нормално, тъй като този законопроект има преди всичко за цел да уреди правната рамка за съществуването на новата агенция, тъй като има структурна промяна в Министерския съвет, и покрай това и някои други по-маловажни текстове.
Общо взето всички в комисията се обединиха около становището, че българският туризъм има много проблеми за решаване и повечето от тях са в компетенциите на държавата – като започнем от устройството на териториите, върху които се развива българският туризъм; като минем през регулаторните функции, през лицензионни режими и т.н., и т.н., и стигнем до най-тежкия проблем на българския туризъм – липсата на достатъчно качествена инфраструктура, върху която той да се развива.

По мое лично мнение, това е изцяло в компетенциите на българската държава и ние сме длъжни, може би в един по-следващ законопроект или в изменение на няколко законопроекта, които регулират тези проблеми, наистина да се опитаме да покажем, че туризмът е приоритет на българската икономика не само на думи, не само на декларации и не само, когато ходим в съответните избирателни райони, които развиват туризъм, да декларираме, че за нас туризмът е приоритет. Защото при сегашното развитие на инфраструктурата – аз, уважаеми колеги, съм дълбоко убеден, че това е таванът на туризма в България. Той е постигнат, дори не тази година, а още миналата година. При положение, че няма нормални пътища до основните туристически комплекси, при положение, че водопроводната и канализационна мрежа е в ужасно състояние, че няма пречиствателна станция, че няма достатъчно мощности за електрозахранване, при положение, че всички комуникационни възможности са крайно ограничени, ние не можем да искаме българският и чуждият предприемач да инвестират във вече рискова за него област.
Освен това много пъти съм чувал и от тази трибуна, и от медиите различни отговорни служители на изпълнителната власт, основно примерно от еко министерството, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а и от колеги народни представители да изразяват своята позиция относно тежките застроителни проблеми, които има основно в двата големи комплекса по Черноморието – “Златни пясъци” и “Слънчев бряг”. Колеги, не бива да се учудваме на това, което става там. При положение, че извън тези комплекси няма никаква инфраструктура, а само до тях и в тях има изградена някаква сносна, съвсем нормално е целият инвеститорски интерес – и на българския предприемач, и на чуждестранния, да се съсредоточи именно в тези две територии. Ако ние искаме проблема с тези две територии да се реши, трябва да решим проблема с инфраструктурата в останалите територии по Черноморието, а и не само.
Мисля, че проблемът със зимните курорти е същият. Никакъв “Супер Боровец” и никакви “супер курорти” не могат да станат, докато не бъде изградена съответната инфраструктура, защото няма как да возиш туристите на 50 километра час и половина. Няма как да поканиш чуждите инвеститори да дойдат на инвестират, когато не си направил пречиствателни станции и така нататък, и така нататък.
Аз лично смятам, че това трябва да бъде основен приоритет и на държавния бюджет в следващите години – публична инвестиционна програма, насочена към изграждане на инфраструктурата в туризма. Въпреки че този законопроект не третира тези неща, аз използвам повода, че все пак разглеждаме законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, за да кажа на всички колеги в залата, че лично аз ще настоявам това да стане национална политика и в този, и в следващите бюджети. И най-малкото се обръщам към колегите, които са от съответните райони, да бъдат по-активни поне от останалите колеги, защото, уверявам ви, туризма има още много какво да даде на България, а и на света. И ако ние искаме устойчив темп на икономически растеж, това е един от лостовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Цонев.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Цонев, аз съм напълно съгласен, че една държава трябва да има стратегия в приоритетите си и не както в миналото външни, бих казал, съюзи, икономически обединени и така нататък да ни го налагат, а ние да видим ясно мястото си в света. Естествено, след като нашето селско стопанство толкова изостана, което можеше да бъде важен приоритет на нашата икономика, в момента се очертава към туризма да има голям интерес.
За съжаление, аз виждам, че в залата няма никакъв интерес към туризма – всеки си говори и си чете вестничета. Това е хубаво. В понеделник човек е с друго настроение, а в петък чака уикенда. Но става дума, че направата на инфраструктурата, което Вие казахте, господин Цонев, не трябва да бъде само задължение на държавата.
За съжаление, в България частната собственост стана над 70%. Държавата стана изключително слаба в сравнение с комунистическата държава, която държеше цялата собственост, и българският народ, не знам защо, по някаква инерция чака държавата да му свърши всичко. Създадоха се цели комплекси, които имат вече едва ли не политика на някакви собствени селищни заграждения. Тук, в предния парламент, се обсъждаше даже идеята да бъдат населени места. Спомням си госпожа Дикова и редица някои други колеги как се борехме срещу това в края на краищата тези места като “Златни пясъци”, такива курорти от типа на “Албена”, на “Слънчев бряг” да не станат едни компаунди в българското общество, а все пак да са асоциирани към съответните населени места.
Така че аз мисля, че на публично частното партньорство трябва да се обърне голямо внимание, а не да слагаме приоритет на държавата, едва ли не, да прави инфраструктурата на туризма. Никъде по света държавата не се занимава с инфраструктурата до частния хотел.
Например „Златни пясъци” е едно дружество, което приватизира инфраструктурата. За тази инфраструктура никой не се грижи, а в края на краищата само се събират наемите. Хотелиерите вдигат страшно много шум за тази работа и същевременно чакаме МРРБ да реши проблема с пречиствателната станция. Строят се много хотели и в края на краищата пясъчната ивица не достига да побере тези туристи, които трябва да се настанят в хотелската база. Никой не пита дали тази пясъчна ивица може да обслужи туристите. Никой не попита дали инфраструктурата може да обслужи тези туристи. Дали пречиствателната станция, водоснабдяването, електроснабдяването може да обслужи тези хотели. Ние докога ще чакаме държавата да решава тези проблеми, след като това е едно изцяло частно сдружение? Същото е и „Албена”.
Аз мисля, че господин Ралчев, който познава тези проблеми, ще вземе думата. Господин Ралчев, мисълта ми е, че държавата не може изцяло да се занимава с частни сдружения в туризма и да им оправя инфраструктурата. Защото, ако това стане приоритет на държавата, то значи нищо друго да не се направи.
Също така нещото, което много липсва на България, е някаква стратегия за развитие на туризма. Никой в България не е помислил, а и тези, които се занимават с туризъм и имат някакво отношение, да направи във времето едни проучвания, да види какъв е туристическият поток към България и да разбере България какъв тип туризъм трябва да развива – селски ли, за туристи с по-ниски възможности ли, или пък с по-високи възможности?
Има много примери. Дошъл виден български бизнесмен в областта на рекламата и решил да прави край Шабла голф игрище. Обаче пита ли кой ще дойде в него? Създаден ли е маркетингът на това игрище? Давам такива примери. Решил някой и направил суперхотел, сложил му пет звезди, но не може да намери туристи да го посетят и за две звезди.
Всички знаят, че в България се продават над 300 хотела, защото някой бил виден търговец на лагери или вносител на бяла техника, посъбрал нещо, не искам да говоря за другите пари, че не е удобно – от проституцията и наркотрафика, решил да стовари един голям хотел на брега, без да разбере дали има ниша в туристическия пазар.
Ако ние сме загрижени за туризма в България, ще видим, че проблемът не е само инфраструктурата. Вижте в съседна Хърватия какво стана. Суперкурорти, засмукаха всичко наоколо. За Словения не говоря. Тя поначало се откъсна към Австроунгарската империя, съвсем в друг свят е. Та, ако ние искаме на Балканите да станем някакъв притегателен център, първо стратегия, ангажираност на тези наши така наречени бизнесмени в туризма. Защото тези, които се занимават с туризъм, а и седящите експерти на министерството в залата знаят много добре, че от туризъм разбират един процент от тях. Това са хора, които са натрупали пари, стоварват нещо на брега, но нито има създаване на кадри за този туризъм, нито има начин да се задържат тези кадри след като се създадат. Това са много по-големи проблеми на туризма, отколкото инфраструктурата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Кирчев.
За реплика думата има господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Аз съм съгласен с основната част от нещата, които казахте, господин Кирчев. Очевидно или аз съм се изразил неправилно, или Вие не сте разбрали какво искам да кажа. Инфраструктурата не е основният проблем, единственият проблем. Не е проблем само на държавата. Разбира се, че има регулаторни проблеми, разбира се, че има проблеми в самия бизнес, разбира се, че има нужда от стратегия. С всичко, което казахте, съм съгласен. Но през цялото време казвахте: не е инфраструктурата, не е това и останах с впечатлението, че за Вас този проблем не е основен. Аз Ви казвам, че е основен. Основен е, и то не тази инфраструктура, която е вътре в комплексите и която е основно проблем на частните дружества, които са вътре.
Господин Кирчев, проблем е един нормален път от Варна до Дуранкулак. Между "Албена" и "Златни пясъци" ще изникнат сто хотела, а и от "Албена" нагоре също сто, където няма достатъчно изградена такава инфраструктура. От Бургас до Резово са 100 км – нищо за държавата да направи един път, един нормален път. Ще изникнат още 200 хотела, защото има хиляди декари частна земя, оформени като парцели. Има вече готови проекти за ваканционни селища, райски кътчета и единственият проблем, поради който не се строят, е това, че държавата не си свършва работата. Може това да не е основният проблем, но е основен проблем да стартира развитието на туризма в области, които – не притегателен център, няма такива в Европа. Ходил съм навсякъде в Европа и ви казвам, че такива райски кътчета няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За дуплика думата има господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев! Явно има някакво неразбиране. Разбира се, че инфраструктурата за една държава е най-важното нещо. Това всеки го знае и едва ли някой в тази зала и в най-отдалеченото село не го разбира. Но трябва да е ясно какво да се прави, да се развива нещо като стратегия в туризма.
Преди малко моята колежка Капон ме реплекира, че как държавата можела да се меси. Не може да няма стратегия за нещо, само да инвестираш и накрая да искаш от държавата да ти оправи пътищата. Например пита ли някой в "Св. Влас", като се стоварва толкова много хотелиерско строителство, кой ще оправи тази инфраструктура? Какви са възможностите на държавата? Защото знаем много добре колко струва в момента един километър линеен път. Не говоря за магистрала, за която са нужни няколко милиона евро. Да оправиш един нормален път излиза 250 лв. на квадратен метър. Много просто – умножаваме по ширината и дължината и виждаме това във възможностите на държавата е ли? Естествено всеки иска да има блестящи летища, пристанища, пътища – това, което стана в Хърватия. Хърватия води една война и за десет години оправи всичко. Разбира се, тук трябва да има огромна намеса и на държавата. Господин Цонев, в България става точно обратното - създава се селището и някой сетне започва да се тюхка къде е водата, къде е каналът, къде е електричеството, къде са пътищата. Ние винаги връзваме каруцата пред коня.
Затова казвам, че трябва да има стратегия. Някой забогатял, взел малко парици или намерил от чужбина много пари и ще прави еди какво си. След време открива, че то не е ефективно. Ние трябва да имаме едно виждане в държавата какво можем да обслужваме и какво можем да правим, иначе само ще си мечтаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Мария Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, явно с господин Кирчев нещо не се разбрахме. Държавата трябва да се намесва дотолкова, че да създава добри условия за бизнес, ниски данъци, а не да казва дали един инвеститор ще прави голф игрище или хотел. Той сам ще реши за какво да си даде парите и няма нужда държавата да му прави специално проучване. Той ще го направи със сигурност, когато инвестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Кътев.

Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, по отношение на закона искам да кажа, че измененията са в две части. От една страна, това е свързано със създаването на новата Държавна агенция по туризма и с нейното структуриране и бъдеща дейност и, от втора страна, с някои промени в същността на закона.
Нашето становище, на Парламентарната група на НДСВ, е, че приемането на този закон е наложително и ние ще го подкрепим. Но в самия дебат, който се разгаря тук, първо бих искал да напомня на колегите от ОДС да си изяснят теоретично виждането за собствеността и за собствеността на гражданите в България – дали да бъде тя държавна или частна. Тук се сблъскаха две неща, които са несъвместими. От една страна, господин Кирчев казваше: трябва да бъде държавна и държавата да се намесва, от друга страна, госпожа Капон казва за частната, но този теоретичен спор би следвало да се разреши в групата им.
По отношение на това как да се развива туризмът, действително в този законопроект не се изяснява и не може да даде отговор на това дали той е приоритетен като отрасъл в България, а то се наложи от само себе си и от развитието на българската икономика, че това е приоритетът на България – туризмът.
Но искам да напомня на всички в тази зала, че туризмът не е само черноморският туризъм. Не е само “Златни пясъци”, господин Кирчев, “Албена” и “Слънчев бряг”. Туризмът в България е и зимният туризъм, и балнеоложкият туризъм, и селският туризъм, и културният туризъм, и ловният туризъм, и какво ли не още. Така че нека да не отбиваме само за местни интереси и да говорим само за морския туризъм.
Мога да дам един добър пример за това как държавата съвместно с обществени организации и местни власти тръгна да прави един проект. Провокира ме думата на уважавания от мен господин председател на Комисията по икономическа политика, който каза, че “Супер Боровец” не може да бъде модел. Напротив, господин Цонев, “Супер Боровец” е моделът за развитието на българския туризъм. И ще Ви кажа защо.
Йордан Цонев (ДПС, от място): Казвам, че няма да стане без инфраструктурата.
Олимпи Кътев: Той ще стане, той върви да стане и ще ви кажа защо. Защото Министерският съвет прие стратегия за развитието на този курорт, след това тръгнахме по най-нормалния път – да се изградят общи устройствени планове и понеже курортът е национален, те бяха утвърдени от Министерство на регионалното развитие. След това вече, след като се направиха нещата, се даде възможност на местната власт в лицето на общината и на частните инвеститори да започнат строежа на този курорт, който сега стартира. Сигурно това ще го потвърди и госпожа Стойчева, моята колежка.
А що се отнася до ангажимента на държавата, тя не бяга. Напомням на всички, че има Закон за насърчаване на инвестициите и там, в тези курорти, където се докаже, че инвестициите са в размери над 50 или над 100 млн. лв., те влизат в съответните класации, държавата може активно да се намеси, тоест да финансира изграждането на инфраструктурни обекти и именно такава ще бъде магистралата, за която господин Цонев споменава. Тоест вместо да се ходи до Боровец за един час, ще се ходи за 40 минути.
Така че това е моделът, който трябва да се приложи, но, разбира се, трябва да има стратегия, господин Цонев, съгласен съм с Вас, стратегия за развитието на туризма.
Всяка година 12% от брутния национален продукт се дават от туризма, всяка година има ръст над 4,5% в приходите, така че на туризма трябва да се отдели значително внимание. Разбира се, пак повтарям, ние ще подкрепим законопроекта, но той не решава основните проблеми в туризма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Кътев.
Господин Берон има думата за изказване.
Петър Берон (КА): Господин Кътев, да, за съжаление “Супер Боровец” ще стане и за съжаление четиридесет и няколко километра писти ще ги изсечете през рилските гори. Но, както и да е.
От многото изказвания тук всъщност според мен във всяко едно има по нещо вярно. Наистина основните, големите пътища трябва да бъдат държавна грижа. Но това, което с такъв възторг каза господин Цонев – че като се направи пътят, край него ще изникнат още 200 хотела, което би било прекрасно, защото има много райски кътчета, аз, господин Цонев, съм точно на обратното мнение. За съжаление наистина ще изникнат тези 200 хотела и ще бастисат всичките тези райски кътчета, нищо няма да остане от тях.
Защото в края на краищата този живот не е само печалби и не е само пълнене на гушите на мошениците, които са успели да заграбят много пари и да издигнат тези подобия на Хонконг край морето.
Ролята на държавата до голяма степен трябва да бъде в регулиране на това строителство. Регулиране, защото вие знаете много добре, че испанците събарят вече част от хотелите в Майорка. Защото си има норми на застрояване на даден участък, има си отстояние между сградите, има си процент на зелените площи, има си и други неща, които са регулирани от закона. И когато тези норми се нарушат, се постига обратният ефект, крайбрежието се урбанизира прекалено много, господин Цонев, получава се една гъстота от стотици хотели. Наистина държавата ще вземе някакви пари, разбира се, собствениците на тези хотели ще вземат още повече пари, обаче накрая това крайбрежие има някакъв капацитет, който не може да се надхвърля.
Така че аз бих казал, че наистина туризмът като приоритет на нашата държава заслужава едно подробно обсъждане, но ролята на държавата трябва да се съсредоточи, първо, в регулация на застрояването. Да не се допусне срещу рушвети, срещу пари, които се дават на определени органи, много пари, изграждането на тези чудовища, които са направени сега по нашето Черноморие.
Плюс това да не се допусне едно хаотично господстване на определени групировки върху това Черноморие и недопускане на български граждани да стъпят на плажа. Сега предстои да бъде приет закон за Черноморското крайбрежие и, слава Богу, в него, доколкото знам, има такова положение, че плажната ивица е изключителна държавна собственост и ще бъде достъпна за всички български граждани, както е в Гърция, както е в други страни. Приоритетите в туризма заслужават един национален разговор и той наистина трябва да се проведе. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Берон.
Има думата за реплика господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председателю, господин Берон като виден еколог ме хвана в един мой пропуск, за което се извинявам. Но сега искам да му напомня, че когато правехме проекта “Супер Боровец”, уважаеми господин Берон, моите най-дълбоки уважения към Вашата професионална дейност, ние направихме ОВОС, в който участваха над тридесет от най-изявените български специалисти в областта на екологията, над тридесет професори, доценти, специалисти, екологични организации. И всички те след много сериозни разисквания подкрепиха този проект. Така че не може да се каже, че с лека ръка ще изсечем тридесет-четиридесет декара и край. Напротив, всичко е много добре обмислено, много добре претеглено и ще бъде направено с минимални или почти без поражения върху природата. Защото ние също искаме да бъде запазено екологичното равновесие, което съществува в Рила планина. (Реплика на Петър Берон.)
Точно така е, господин Берон. Мога с удоволствие да Ви запозная с проекта. Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чакайте, после ще Ви дадем думата за дуплика. Ще имате право.
Господин Цонев, заповядайте.

ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
Очевидно ние излизаме извън конкретната тема на законопроекта и открихме дискусия за бъдещето на българския туризъм. Но аз не намирам, че това не е полезно.
Конкретната ми реплика към господин Берон. Господин Берон, като казвам хотели, аз нямам предвид мастодонтите от 20 етажа и това, което става на “Слънчев бряг” и на “Златни пясъци”. В цял свят в развитите държави е намерена необходимата хармония между интересите на бизнеса и околната среда. Аз говоря за тази хармония, която държавата трябва да създаде, веднъж по линия на своята регулаторна функция, втори път по линия на инвестициите, там, където публичният сектор не може да направи инвестиции, защото не са доходоносни.
Ще Ви дам два примера за крайности. Единият пример за крайност в ущърб на околната среда са “Слънчев бряг” и “Златни пясъци”. Другият пример е онова, което се опитват да ни наложат чрез различните закони, в т.ч. и за Черноморското крайбрежие – да не се строи примерно на 50, 100 или 200 метра от брега. Да не се строи на плажа е правилно. Разбира се, обаче, че ще се строи на първа линия, защото за бизнеса няма друга линия. В цял свят не можеш да правиш хотели на 200 метра от брега. Никъде ги няма. Не можеш да направиш дори едно селище, което не е в хармония с околната среда. Това е друг един пример, в който криворазбрано е заложен проблемът за хармония с околната среда.
Аз съм за това да има хармония между двете. И ние можем да намерим правилното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Берон, просто аз Ви моля от тази парламентарна трибуна да не наричате “мошеници” бизнеса. Смятам, че това е безобразно. Има други органи, които се занимават с това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Берон, имате право на дуплика.
Петър Берон (КА): Уважаема госпожо Капон! Посипвам си главата с пепел и наричам всички строители по Черноморието прекрасни и добросъвестни хора! Доволна ли сте?! (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Маруся Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Мисля, че всеки един от тук присъстващите в залата представлява един туристически район в България, защото България като цяло има много дадености и много обекти, които могат да се нарекат не само “Супер Боровец”, не само “Супер Слънчев бряг”, не само “Супер Златни пясъци” и т.н., но мисля, че не това е целта на днешното обсъждане с предложения ни законопроект. Той се опитва да реши няколко по-конкретни цели - да установи мястото на Държавната агенция по туризъм и да синхронизира някои от необходимостите за изпълнение на препоръките на Европейския съюз по повод на присъединяването ни към Европейския съюз.
Много ми се иска, независимо че тук се развива една дискусия има ли или не стратегия, каква да бъде тази стратегия, да кажа, че първата задача на държавната агенция е да развива, т.е. да предложи краткосрочни, дългосрочни планове и стратегия за развитие на туризма. Следователно това трябва да се направи по принцип. Естествено, че тя трябва да се обсъжда и да бъде така структурирана за България, че да създаде баланс между държавата, местните власти, бизнеса, да създаде такива публично-частни партньорства, които да дадат среда за работа на туризма, но при всички случаи при запазване на културно-историческите дадености, природните дадености на България, за да имаме тази стратегия и този туризъм за много дълги времена. В противен случай ние наистина бихме загубили много от това, което България притежава.
Смятам, че дискусията днес не трябва да е в посока дали има или няма стратегия за туризма. Много общини вече имат стратегия за туризъм. Смятам, че е редно да прекратим дискусията и да пристъпим към приемането на законопроекта на първо четене и впоследствие да направим своите конкретни предложения, ако имаме такива, по второто четене на законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не мога да подложа на гласуване процедурното предложение на народния представител Маруся Любчева, тъй като това е първо четене на законопроекта и всяка парламентарна група има съответното време. Докато не го изчерпи, дискусията не може да бъде прекъсвана.
Заявление за изказване е направил господин Ясен Пенчев. Заповядайте.
Ясен Пенчев (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Мисля, че част от дискусията се прехвърли не по същността на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма, а по общи приказки и разсъждения във връзка с туризма.
Не упреквам никого, тъй като темата за развитието на туризма в България като приоритетен икономически отрасъл има своето значение и важност.
Но аз бих искал да се изкажа по същество, подкрепяйки законопроекта. Смятам, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за туризма отговаря на съвременните изисквания и потребности на туристическия бранш. Той дава възможност за разширяване представителството на браншовите организации в Националния съвет по туризъм. Това се включва точно в Закона за изменение и допълнение – нещо, което изискваха туристическите организации. Критериите, включени в законопроекта, дават възможност на повече браншови организации да участват във формирането на Националната стратегия за развитие на туризма.
Премахва се двойният стандарт на цените за българи и чужденци, което също е в съзвучие с европейските изисквания. Независимо че Агенцията по туризъм е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, считам, че така, както са заложени правомощията и пълномощията на агенцията, те също отговарят на потребностите на туризма и тя ще успее да изпълни онези задачи, които има на този етап.
Лично аз призовавам да подкрепим законопроекта с нашия глас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам реплики.
Господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Уважаеми колеги, не мислех да вземам отношение по темата, но дискусията стана доста интересна.
Цялото подозрение, с което се отнасяме към бизнеса, бих казал, е много погрешна концепция и не трябва да го правим. Помислете си колко хора в България получават ниски доходи – най-големият проблем в България е бедността и как ще излезем от него. Какво е решението? Решението е повече бизнес! Друго решение няма. Дори да изберем най-добрия министър на финансите, той дава заплати само на държавната администрация, въобще - на държавните служители. Но той не дава заплатите на частния сектор. В България основната част от брутния вътрешен продукт се създава от частния сектор. Така че това, към което трябва да се стремим, е създаване на по-добра бизнессреда в България.
Искам да ви кажа, че тук в дебата малко се абсолютизира значението на стратегията, която се прави за развитие на туризма. Разбира се, има място за такава стратегия. Но аз ще ви кажа други по-важни неща, които ние пропускаме. Ние пропускаме, че Румъния сериозно намали своите данъци. Пропускаме, че и Сърбия сериозно намали своите данъци. И двете страни са туристически, и двете страни вече имат по-добра среда за инвеститорите, отколкото България.
Така че дори най-добрата стратегия да направим, в крайна сметка значение имат разходите за правене на бизнес върху една територия. А ние започваме да изоставаме. Започваме да изоставаме, затова защото данъчните намаления в България спряха. И това, което се предлага от сегашното правителство, не е достатъчно.
Просто искам да ви обърна внимание, че този дебат трябва да го има. Повечето бизнес, конкурентната икономика е пътят за излизане от бедността, друг път няма. Колкото и да размишляваме тук, няма как да измислим друго решение. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Станилов, заповядайте.


Станислав Станилов (КА): Не мога да разбера защо опитите да се защити Черноморието се възприемат като атака срещу бизнеса. Всеки почтен бизнесмен, който наруши закона в строителството на хотели по Черноморието, се превръща в мошеник. По това няма спор. По Черноморието са издигнати стотици незаконни сгради – по това също няма спор. Това е въпросът.
Второ, Христо Кирчев спомена тук за Хърватска. Бил съм там и познавам няколко души хотелиери и бизнесмени в тази област – имайте предвид, че в Хърватска строителството беше държавна стратегия. Наистина никой не казваше на бизнесмените, госпожо Капон, къде да се построи игрище за голф или къде да се построи хотел, но всеки от тях получаваше указания какъв трябва да бъде хотелът и колко хотелиерски места трябва да има за тази зона, за тази плажна ивица, която е наблизо. Освен това получаваше от държавата безлихвен заем. Затова в Хърватска наистина условията за туризъм са прекрасни.
При нас големи части от Черноморието са напълно претоварени. Няма да ви напомням, че има сграда, построена на плажа на “Слънчев бряг”, която е от апартаменти, продавани за обитаване, за живеене, а не за почивка. И така нататък, и така нататък. Ако се вземат от държавната администрация данните за нарушенията на това строителство, те наистина са фрапиращи и нямат нищо общо с почтеността – плач за бизнеса. Бизнесът, само ако му се даде възможност и му се сложат определени рамки, които трябва да се спазват, сам по себе си ще си свърши работата. Черноморието не бива да се претоварва. Всички знаете елементарната истина: защо идват чужденците при нас – за морето или за хотелите? Ако ние унищожим морето и унищожим средата, няма да идват заради чудовищните постройки там, защото е все едно да си стоят вкъщи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Кирчев – право на реплика.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като виждам, че ударихме една реминисценция кой къде ходил, какво видял и какво чул, аз искам да се върнем на основната цел на закона. Навремето, за да назначат госпожа Чилова за министър и за да освободят господин Абрашев, сляха Министерството на културата с туризма. Сега се прави обратният ход, нали? Мисля, че целта на закона е да се оправят едни чисто административни грешки на предишното управление. Мисля, че да продължаваме дебатите кой къде ходил, къде кацнал, какво видял, какво чул – радвам се, че всички обичаме туризма и виждаме неговото развитие, но, както каза господин Цонев, законът е да гласуваме равнопоставеност на туристите и отново да разделим агенцията от министерството, да си свършим работата и да оправим грешките на предното управление, ако можем да ги оправим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам друга реплика.
Имате право на дуплика, ако желаете, господин Станилов. Отказвате се от това Ваше право.
Давам думата на народния представител Фатме Илияз.
Фатме Илияз (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Тук дискусията се разви по-скоро в посока как да се подобри развитието на масовия туризъм по българското Черноморие. Така да се каже, много малко внимание се обърна на потенциала за развитието на алтернативния туризъм в България. Имам предвид екотуризма, балнеотуризма и така нататък. Това е нормално, защото тук се каза, че 12% от брутния вътрешен продукт на страната се генерира от приходите от туризма, но аз считам, че заслужено внимание трябва да обърнем и на развитието на алтернативния туризъм. През 2004 г. българското правителство прие Национална стратегия за развитието на екотуризма и план за действие за следващите пет години. Считам, че заслужено внимание в едно изменение на Закона за туризма трябва да се обърне на развитието на алтернативния туризъм и да се инкорпорира тази стратегия в Закона за туризма. България има прекрасна природа, има природни дадености, защитени територии, релефни особености, така че заслужено България може да се превърне в една желана дестинация в европейската карта за развитие на алтернативния туризъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Илияз.
Господин Агов, заповядайте.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Демократи за силна България няма да подкрепят този законопроект и ще кажа защо. Когато законопроектът за изменение и допълнение тази седмица се разглеждаше в Комисията по икономическата политика, възникнаха много въпроси от браншовите организации. Възникнаха въпроси, които изискват да бъдат адресирани с решения за цялостно уреждане на туристическата дейност в България. Това не минава през този закон, който има много тясно поле на действие. Той поправя една грешка на миналото правителство, което премести туризма от Министерството на икономиката в Министерството на културата, за да могат да бъдат удовлетворени някакви интереси. Впрочем двете партии в предишното правителство, които извършиха това, днес отново са в правителството, сиреч трябва да разбираме, че те може би са разбрали своята грешка.
Остават нерешени въпросите на инфраструктурата в туризма. Остават нерешени въпросите с изключително интензивното, за да не го нарека с други думи, строителство в българските курорти, изобщо в центровете на българския туризъм.
Затова този законопроект за изменение и допълнение не решава нито един от проблемите на туризма.
Част от браншовите организации поставиха въпроса за това, че по този начин се определя държавният орган. Това е Държавната агенция по туризма. На туризма е необходима много по-сериозна политика, тази политика минава през работата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, през Министерството на околната среда и водите, през всички онези държавни органи, които най-накрая трябва да урегулират този бурен и, бих казал, безконтролен растеж в строителството и услугите в българския туризъм.
Ако бъде запазена тази тенденция, а тя по никакъв начин не се ликвидира с днешния законопроект, в скоро време онова, което наричаме приоритетен отрасъл на българската икономика, а именно туризмът, ще бъде закъсал отрасъл на българската икономика. Българските курорти ще се напълнят с бетон,...
Анелия Атанасова (НДСВ, от място): Те са вече напълнени.
Асен Агов: ... с хотели, които няма да имат достатъчно инфраструктура като канализация и водопровод, всичкото това нещо ще доведе в крайна сметка до сериозен отлив на туристи, до загуба на работни места и, разбира се, до намалени приходи в бюджета на държавата.
Ето защо мярката, която днес се взема, законопроектът, който днес се гласува на първо четене, би трябвало да се приеме единствено и само като технически детайл, който обаче не променя досегашната политика на правителството в областта на туризма, изобщо ако има такава политика.
Затова моят призив, господин председателю, уважаеми народни представители, е да приемем, че днешното гласуване е абсолютно ненужно за българския туризъм. Затова ви призовавам – не подкрепяйте този законопроект. Този законопроект не решава нищо. Той решава разместванията и пазарлъците между тройната комбинация на БСП, НДСВ и ДПС – кой как ще си разпредели местата в туризма, в крайна сметка не решава функционалните въпроси на този изключително важен, някои го наричат приоритетен отрасъл.
Дори ще цитирам председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров от Българската социалистическа партия. Той зададе много простичък въпрос в комисията – попита какво определя в този законопроект, че туризмът е приоритетен отрасъл. Отговорът беше мълчание, защото нищо не определя в този законопроект туризма като приоритетен отрасъл.
Ето това са нашите мотиви, уважаеми народни представители, ние да не го подкрепим. Българският туризъм иска цялостна стратегия, политика, която да бъде водена така, че да може той да просперира, а не след време да се окажем в състояние да поправяме грешките на няколко правителства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
За реплика има думата господин Кътев.
Олимпи Кътев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Агов! Вие явно сега се включвате в дискусията – доста късно. Голяма част от нещата, които казахте, бяха споделени в залата, бяха дебатирани. Всички се обединяваме около мнението, че действително трябва да има една нова стратегия за развитието на туризма.
Що се отнася до това дали Държавната агенция по туризъм трябва да бъде структурирана като такава, сигурно и това не знаете, искам да ви напомня, че в последните 15-20 дори 30 години туризмът е може би отрасълът, който е минал през най-много промени. Той е бил министерство, и е бил агенция, и е бил комитет, и е бил изпълнителна агенция, и е бил в структурата на министерство, и мина от Министерството на икономиката в Министерството на културата. Сега става държавна агенция. Може би не правите разлика между държавна и изпълнителна агенция, но разликата е голяма. Може би това ще бъде сполучливият ход, с който туризмът на този етап на развитие ще намери своята административна форма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи за друга реплика.
Господин Агов, заповядайте. Имате право на дуплика.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Кътев, всички знаем, че Вие сте заинтересован точно от едно такова решение, защото сте замесен в най-интересните, да ги нарека в кавички - проекти, свързани с развитието на Боровец. Този проект е интересен не само с това, че вероятно ще развие туризма в Боровец, а е интересен с това, че има странни имотни сделки около него. Знам, че с Вашия подпис като областен управител на Софийска област тези сделки получиха своята зелена улица. Естествено е, че Вие ще бъдете заинтересован от такова решение, само че питайте хората в Самоков, а не питайте само началниците. Питайте ги дали те са съгласни с всичко това, което Вие правите. Питайте ги дали искат друга стратегия. Дали са готови да приемат цялостното устройство, примерно, на един туристически комплекс като Боровец или предлагането само от Вас?
Вие се опитвате отгоре да наложите една стратегия именно чрез инструментите на Държавната агенция по туризма, именно чрез този инструмент, просто да бъдете началници на туризма и с това да можете да решавате частните си проблеми по развитието на "Супер Боровец". (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Стефан Софиянски за изказване. Предполагам, че това ще бъде последното изказване по този законопроект, за да преминем към гласуване.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз затова взех думата, за да кажа, че много лесно щяхме да минем, ако бяхме гласували веднага, докато се колебаехме, но Вие ни провокирахте и стана тази дълга дискусия.
Аз ще прибавя само една позиция към нея – подкрепям законопроекта, без да съм адвокат на господин Кътев. Като скиор ще кажа на господин Агов, че аз държа да се развие "Супер Боровец", защото обичам да карам ски на Боровец. Засега съоръженията не са в подходящото състояние, в което трябва да бъдат.
По отношение на инфраструктурата – подчертавам, че подкрепям проекта. Ние пропуснахме още в началото на 90-те години при приватизацията на комплексите да направим от тях акционерни дружества.
Има два начина, по които ние можем да осигурим едно по-добро развитие на големите курорти. Те са изцяло от нашите компетенции и ние трябва да помислим как да решим този въпрос в бъдеще. Едното е създаване на акционерно дружество, което да стопанисва инфраструктурата, в което всеки собственик в района на един от комплексите, да бъде задължен да купи акции и да участва в управлението, а другият начин е да бъдат направени те на кметства. Големите курорти да станат кметства, за да може да има човек – кмет, администрация, които да стопанисват и развиват инфраструктурата.
Къде са проблемите? Казвам, че въпросът е и административен, и политически, и законодателен. Проблемите при акционерните дружества са основно в това, че вече сме закъснели. Това трябваше да стане при приватизацията – да се отдели инфраструктурата и в момента, в който се приватизира всеки хотел, да бъде задължен собственикът да купува акции. Сега тук има известна трудност от законодателна гледна точка. По отношение на кметствата трудността е, че там няма постоянно живущи, тоест не може лесно да бъде намерен начинът, по който да бъде избран кметът.
Уважаеми колеги, по един от тези два пътя рано или късно трябва да тръгнем.
Надявам се и аз, че това е последното изказване, освен ако няма реплики. Ние ще подкрепим закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на реплика, господин Агов. Заповядайте.
Асен Агов (ДСБ): Уважаеми господин Софиянски, ние се познаваме от години. Знам, че обичате да карате ски, но защо трябва да ходите на Боровец, като можете да го направите на Витоша, като подкрепите тези проекти? Вижте как изглежда парк Витоша. Той има чудесни условия за ски. Това беше абсолютно във Вашите възможности, а Вие гледате към "Супер Боровец" и обяснявате задълженията на кмета. Нека да погледнем около себе си. Нищо не беше направено там. Ето това е моята реплика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Сега – дуплика.
Заповядайте, господин Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Господин Агов, ако не бяхте се обърнали лично към мен, нямаше да направя дуплика.
Просто искам да Ви информирам – съжалявам, че толкова години сте народен представител, а не знаете това нещо – че инфраструктурата на Витоша е изцяло държавна собственост. Държавата приватизира въпреки моите възражения, въпреки … (Шум и реплики в залата.)
Да не коментираме кой е приватизирал. Въпреки моите възражения се приватизираха хотелите и съоръженията, лифтовете бяха продадени от държавата по време на последните две правителства, нека така да го кажа. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Павел Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председател.
И аз ще започна от последните думи на господин Софиянски, че хотелите в България бяха продадени по времето на последните две правителства. Това е същественото. Това е отправната точка при разглеждането на този законопроект.
Тази дискусия, всички виждаме, че е ялова. Тя ще доведе до един ялов закон. Такъв е той и не може да бъде друг, защото всички тук присъстващи в залата знаем, че много от изказалите се по тази тема са лично заинтересовани. Лично те са собственици, някои от тях на хотели, получени по времето на управлението на последните две правителства и особено на по-предишното – по време на управлението на господин Костов. Тогава хотелите по българското Черноморие се разпределяха, продаваха или по-точно раздаваха, или харизваха, на активисти, хранени люде. Знаем как ставаше това. И сега тук се провежда тази, точно казано, ялова дискусия, подготвяща този ялов закон, който нищо няма да реши и нищо няма да промени от вече свършеното до този момент, а то е много ужасно. Знаем всички неговите параметри. Знаем онова, което стана.
И тук, с тези шеги и закачки за това кой е скиор, кой обича морето, общо взето, можем само да се ориентираме за това кой лично в каква сфера е имал интереси и къде лично в момента има активи, бивши държавни активи и бивша държавна собственост – хотели, взети не дори за жълти стотинки, ами харизани. Така че "Атака" няма да подкрепи този закон, защото този закон нищо няма да реши и нищо няма да промени. Той е ненужен при това положение на нещата, когато туризмът – ще видим може би в скоро време – ще започне да бележи регрес, но този регрес ще е заложен от предишни управления. Тежко му и горко на онова правителство, при което този регрес ще започне да се усеща и това връщане назад ще стане факт! То е заложено от късогледа политика, от лошо стопанисвани държавни активи, от престъпна приватизация. Ето това е част от многото други неща, които искам да кажа във връзка с този закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кътев, имате право на реплика. Заповядайте.
Олимпи Кътев (НДСВ): Господин председателю, ще бъда много кратък.
Уважаеми господин Шопов, една малка корекция – приватизацията на туризма в България се извърши в по-предходното правителство. А що се отнася до правителството на НДСВ, не е извършвана приватизация, защото всичко беше приватизирано от съответните РМД-та. Ако искате да ви съобщя кое беше по-предишното правителство, ще ви кажа, че това беше правителството на Обединените демократични сили – министър-председател господин Иван Костов, министър на търговията – господин Василев, и заместник-министър Михайловски.
А що се отнася до кой какви интереси има – не карам ски, а плувам само във ваната в къщи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Шопов, заповядайте, но Ви моля да се съсредоточим върху закона.
Павел Шопов (КА): Господин Кътев, започва се спор кой е по-виновен – дали предишното управление, или по-предишното? Аз съм абсолютно съгласен с Вас, че е така - че по-предишното управление е много по-виновно за това, за което говорим. И на всички тук в залата е ясно за какво става въпрос. Така че "Атака" затова идва – да се започне дискусия по тези въпроси и да се види кой е виновен, кой е по-виновен и кой е най-виновен?!
И ние ви уверяваме, че "Атака" затова идва на политическата сцена, за да задава тези въпроси и да намери техния отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, тъй като няма вече желаещи и дискусията се изчерпи, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за туризма с вносител Министерският съвет – първо четене.
Моля, гласувайте.
Гласували 176 народни представители: за 135, против 36, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващата точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Има становище на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейска интеграция.
Господин Свинаров, заповядайте.
Николай Свинаров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Най-напред ще Ви помоля да бъдат допуснати в залата господин Атанас Добрев – директор на дирекция "Европейска интеграция" към Министерството на финансите, и госпожа Снежана Колева – държавен експерт в същата дирекция на Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, гласувайте за допускане в залата на споменатите служители.
Гласували 133 народни представители: за 133, против и въздържали се няма.
Поканете в залата споменатите служители.
Заповядайте, господин Свинаров.
ДОКЛАДЧИК Николай Свинаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на три свои поредни заседания, проведени на 5, 12 и 19 октомври 2005 г.
В заседанията взеха участие министърът по европейските въпроси, представители на Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи, Комисията по защита на личните данни и Фондацията "Програма достъп до информация".
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на финансите господин Любомир Дацов. Посочено бе, че с така предложения проект се постига пълно съответствие с изискванията на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни и по-специално с Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и свободното движение на тези данни. Според представителите на Министерството на финансите и Министерството на вътрешните работи с проекта се преодоляват и отправените в последния Редовен доклад на Европейската комисия от 2004 г. критики в областта на защитата на личните данни.
Предложените изменения обхващат приложното поле на закона, дефиницията за "лични данни", задълженията на администраторите на лични данни, правата на физическите лица и тяхната защита при обработването на личните им данни, информацията, която физическите лица могат да получават във връзка с обработването на личните им данни, режима на предоставяне на лични данни в други държави.
Министър Кунева изрично подчерта, че с внесения законопроект се преодоляват съществуващите празноти по глава трета "Свободно предоставяне на услуги" и глава двадесет и четвърта "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи", както и че е постигната много висока степен на хармонизиране на българското с европейското законодателство в областта на защитата на личните данни.
Становището на Комисията за защита на личните данни по законопроекта бе представено от нейния заместник-председател господин Красимир Димитров. Според него проектът се нуждае от преработване, тъй като в него не са отразени много от проблемите в практиката. Господин Димитров се обяви против буквалното и механично пренасяне на разпоредбите на Директивата в законопроекта, без те да бъдат "преведени" на правен език и съобразени със съществуващата правна техника и терминология. Всичко това, според него, прави проекта трудно разбираем, а това, от друга страна, ще затрудни чувствително прилагането му в практиката. Като допълнителен аргумент бе посочено, че законопроектът в този му вид противоречи на чл. 11, ал. 1 от Закона за нормативните актове, според който при многобройни и важни промени се изисква отмяна на действащия закон и замяната му с нов. Отчитайки важността на законопроекта обаче, становището на Комисията за защита на личните данни е той да бъде приет, а между първо и второ четене да бъде преработен съобразно препоръките.
На вниманието на народните представители бе представено и становището на Фондация "Програма достъп до информация" по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. В него като основни слабости на проекта са посочени липсата на ясно определяне на целта на закона; отпадане възможността за предоставяне на лични данни на трети лица, в случаите когато източниците на данни са публични регистри или документи, съдържащи обществена информация, както и некоректното въвеждане на чл. 8 от Директивата в предложения текст на § 6, касаещ обработването на така наречените чувствителни данни.
В хода на обсъждането на законопроекта и като взеха под внимание всички изразени позиции, народните представители се обединиха около становището, че неговото приемане се налага с оглед предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз и постигането на пълно съответствие с изискванията на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обаче счита за необходимо между първо и второ гласуване да бъдат основно преработени част от текстовете с цел привеждането им в съответствие с възприетата законодателна техника и създаването на условия за ефективно прилагане закона на практика.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни № 502-01-23, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
Становището на комисията е прието на 19 октомври 2005 г. с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 0 гласа “въздържали се”.” Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Свинаров.
Кой ще представи становището на Комисията по европейска интеграция? Не виждам господин Папаризов. Има ли кой да представи становището на Комисията по европейска интеграция?
Госпожо Ангелиева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК МАРИЯ АНГЕЛИЕВА:
“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за защита на личните данни № 502-01-23,
внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
На свое заседание, проведено на 20 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
На заседанието на комисията присъстваха Лъчезар Стефанов – директор на дирекция “Външни финанси” в Министерството на финансите, госпожа Цветанка Михайлова – юрисконсулт в дирекция “Европейска интеграция и мониторинг” в Министерството на финансите, госпожа Жозефина Иванова – главен експерт в същата дирекция, госпожа Снежана Малеева – началник отдел в дирекция “Международно сътрудничество” в МВР, господин Иво Стефанов – председател на Комисията за защита на личните данни, и господин Калоян Симеонов – главен експерт в дирекция “Европейска интеграция”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от господин Калоян Симеонов.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни е изготвен във връзка с поетите ангажименти по глава 3 “Свободно предоставяне на услуги”. Съгласно преговорната позиция по глава 3 Република България следва да постигне пълна хармонизация на законодателството си в областта на защитата на личните данни.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни е изготвен въз основа на подробни бележки и коментари от страна на Европейската комисия, предоставени през месец февруари 2004 г. относно съответствието на настоящия закон с Директива 95/46 на Европейския парламент и на Съвета за защита на физическите лица при обработването на личните данни и за свободното движение на тези данни.
Съгласно Редовния доклад на Европейската комисия от 2004 г. за напредъка на България в процеса на присъединяване Законът за защита на личните данни все още не е напълно хармонизиран с достиженията на правото на Европейския съюз и по-специално неговата структура, дефинициите и критериите, които въвежда, в много случаи са различни от тези в достиженията на правото на Европейския съюз.
В писмото на генералния директор на Генерална дирекция “Разширяване” в Европейската комисия от 9 юни 2005 г. глава 3 и в частност областта на личните данни са посочени като сфери, където е необходимо да се предприемат спешни действия.
Основната цел на законопроекта е да се постигне пълно съответствие с изискванията на достиженията на правото на Европейския съюз в сферата на личните данни и по-специално с Директива 95/46 на Европейския парламент и Съвета. Настоящият Закон за защита на личните данни съответства в голяма степен на някои от основните принципи и правила на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни. Етапът, в който се намира Република България в процеса на подготовка за членство в Европейския съюз, както и критиките от страна на Европейската комисия обаче изискват пълното въвеждане на всички изисквания в сферата на личните данни.
Законопроектът предлага изменения на основните дефиниции и добавя нови дефиниции с цел постигане на пълно съответствие с дефинициите в Директива 95/46, в това число дефинициите за “лични данни”, “обработване на лични данни”, “администратор”, “обработващ лични данни”, “регистър на лични данни”.
В законопроекта се предлагат изменения по отношение на приложното поле в съответствие с Директива 95/46, като детайлно се регламентират случаите на обработването на личните данни, за които се прилага законът.
В съответствие с изискванията на директивата се въвеждат по-прецизно основните принципи по отношение на качеството на данните, в това число необходимостта личните данни да се обработват добросъвестно и законосъобразно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели, да бъдат адекватни, свързани и да не надхвърлят по обхват целите, за които се събират и/или обработват допълнително, да бъдат точни и когато е необходимо да се актуализират, и други.
В законопроекта се дефинират по-точно критериите за законосъобразност на обработването на личните данни, като се регламентира, че обработването на личните данни е допустимо само в определени условия, в това число когато е необходимо за изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни, физическото лице е дало съгласие и други.
В законопроекта се предлагат изменения и допълнения и по отношение на специалните категории лични данни и на случаите, в които могат да бъдат обработвани подобни данни с цел постигане на пълно съответствие с разпоредбите на Директива 95/46.
Предлаганите изменения и допълнения засягат също така задълженията на администраторите на лични данни да уведомяват Комисията за защита на личните данни, включително съдържанието на заявленията, подавани до комисията – предлаганите изменения в чл. 15 от Закона за защита на личните данни.
Съобразно достиженията на правото на Европейския съюз се прави по-детайлно разграничение на случаите и видовете информация, която съответното физическо лице следва да получава във връзка с обработването на неговите лични данни. Регламентира се както информацията при събиране на данни от съответното физическо лице, така и информацията в случаите, когато данните не са били получени от съответното физическо лице.
Законопроектът допълва и прецизира правата на физическите лица при обработването на личните им данни, включително по отношение на достъпа на тези лица до личните им данни и правото им на възражение, както и защитата на физическите лица при нарушаване на правата им, регламентирани в Закона за защита на личните данни.
В съответствие с изискванията на Директива 95/46 е и предложеният режим на предоставяне на лични данни в други държави, като се въвежда диференциран режим за предоставянето на лични данни в държави-членки на Европейския съюз и предоставянето на лични данни в трети страни.
Като цяло законопроектът е в съответствие с Директива 95/46. Към отделни текстове могат да се направят някои бележки и препоръки с оглед по-прецизното въвеждане на изискванията на директивата.
Първо, влизането в сила на разпоредбата на чл. 36, ал. 1, следва да се отложи от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, тъй като свободното предоставяне на лични данни в рамките на Европейския съюз може да се осъществява само между държави-членки.
Второ, разпоредбата на чл. 36, ал. 3 следва да се прецизира, като се добави, че при преценка за адекватността на защитата на лични данни в трета държава Комисията за защита на личните данни отчита и характера на данните, целта и продължителността на обработването им, нормативната им уредба и мерките за сигурност, осигурени в третата държава. По този начин се постига пълно съответствие с изискванията на чл. 25, т. 2 от директивата.
Трето, дефиницията за обработване на лични данни съдържа списък на действията, които представляват обработване на лични данни по смисъла на закона. За да се прецизира дефиницията и за да се приведе в пълно съответствие с чл. 2, буква "б" от директивата следва действието "предоставяне" трябва да се посочи "или разкриване по друг начин".
Четвърто, като обща забележка към законопроекта може да се посочи следното. Със законопроекта се изменя дефиницията за "лични данни" с цел привеждането й в пълно съответствие с понятието за лични данни, посочено в директивата. Доколкото това понятие се използва и в други закони, например в Закона за достъп до обществена информация, в Преходните и заключителни разпоредби на настоящия законопроект би могло да се предвиди съответно изменение и в тях.
Пето, разпоредбата на чл. 14, буква "б" от директивата предвижда задължение за държавите-членки да осигурят право на физическите лица, за които се отнасят данните, на възражение при обработване на данните за целите на директен маркетинг. Тази разпоредба е въведена коректно в чл. 34а, ал. 1 от закона. С оглед по-голяма яснота на закона обаче може да се препоръча дефинирането на понятието за "директен маркетинг" в Допълнителните разпоредби на закона.
След проведеното обсъждане, Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че предложеният законопроект е в съответствие с европейското законодателство в областта на личните данни, поради което следва да бъде подкрепен. Направените бележки следва да бъдат взети предвид от водещата комисия при разглеждане на законопроекта между първо и второ гласуване. С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие – 9 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за личните данни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Ангелиева.
Колеги, ще дам думата за изказвания след почивката.
Обявявам почивка до 11,00 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия кворум. Продължаваме заседанието, уважаеми колеги, с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Преди всичко съм длъжен да направя съобщение за новопостъпилите питания в периода от 14 до 20 октомври 2005 г.:
Питане от народния представител Филип Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно действия, които дават опасни антиевроатлантически сигнали. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народния представител Мария Капон към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно социалната политика на правителството. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно изпълнение на Решението на парламента от 2 октомври 2002 г., относно срока на експлоатация на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народните представители Веселин Методиев и Нено Димов към министъра на финансите Пламен Орешарски относно отразяването на ценовия шок върху българските граждани, фирми и общини. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народния представител Атанас Атанасов към министъра на вътрешните работи Румен Петков, относно мерки за подобряване на граничния и паспортно-визовия контрол и режим на Република България. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народните представители Нено Димов и Иван Николаев Иванов към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно отразяване въздействието на ценовия шок върху българската икономика. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народните представители Евдокия Манева и Антоанета Понева към Румен Овчаров – министър на икономиката и енергетиката, относно концесия на подземни богатства от находище “Чукурово”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народния представител Антоанета Понева към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно отразяване на ценовия шок върху българските граждани. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народните представители Станислав Станилов и Тодор Батилов към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно имотите на тракийските българи изселници на територията на Република Турция. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Питане от народния представител Минчо Христов към Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи, относно политиката на правителството в енергийния сектор. Следва да се отговори в пленарното заседание на 28 октомври 2005 г.
Едно съобщение за оттеглено питане:
На основание чл. 84 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Стела Банкова оттегля внесеното питане към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров под № 554-05-45 от 5 октомври 2005 г., относно влошената екологична обстановка в гр. Гълъбово.
С това можем да пристъпим към парламентарния контрол.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ, от място): Има ли писмени отговори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има няколко писмени отговора, но нека да чуем господин Сидеров и ще ги връча.
Заповядайте, господин Сидеров, от името на парламентарна група.
Волен Сидеров (КА): Изказване от името на Парламентарна група “Атака”.
Искам да обърна внимание на народните представители върху един много важен въпрос за българската нация. Това е въпросът как живее българската нация в момента и как се оправят във всекидневието българските граждани? Този въпрос е най-важният в момента, по-важен от него не може да има. Нито измислените евроатлантически ценности, нито пък мнението на американското посолство могат да стоят над този въпрос. А в момента българските граждани живеят зле. Въпреки оптимистичните рапорти, които дават представителите на изпълнителната власт пред еврочиновниците, на които видяхме, че изобщо не им пука за България, животът на българина става все по-непосилен. Такъв го правят не природните явления, с които понякога се оправдаваме, а реални хора от изпълнителната власт.
Става дума за нещо, зависещо изцяло от правителството, от кабинета, става дума за непрекъснато повишаващите се цени на ток, на парно, на вода. Става дума за един зловещ експеримент, на който е поставен българският етнос от страна на управляващата тройна коалиция с мандата на етническа турска партия.
От 1 ноември т.г. се повишават цените на парното с около 30%. Цените на тока не са спрели да се покачват през периода на управлението на кабинета “ДПС-НДСВ”, както и при днешното управление. Сега, вече под шапката и съуправлението на уж социалната партия БСП, цените на енергията за бита и фирмите продължават да растат. Нещата са докарани до такъв абсурд, че министърът на енергетиката и министър-председателят се оправдават за това повишение на цените на енергията с Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Излиза, че тази комисия е над всички власти и се явява най-върховният орган на властта в България, че една комисия може да определя какъв да е стандартът на българите. Това, освен че е чист абсурд, е бягство от отговорност от страна на правителството, най-вече в лицето на премиера и министъра на енергетиката.
Ако една подобна комисия решава тези въпроси, тогава за какво е кабинетът, за какво е министър-председателят? Защо беше целият този напън на господин Станишев да стане премиер непременно? Отговорността за ценовия шок е единствено и само на това правителство, на това тройно правителство, направено с една сделка, за която вече съм говорил тук, от тази трибуна, макар и с изключване на микрофоните.
Според лидера на управляващата днес партия Аамед Дуан, това, което направи правителството, било летящ старт. Той така се изрази наскоро в пресата. Ако този геноцид срещу българите, този скок на цените и качване на акцизи, горива и стоки от първа необходимост, от ежедневието е летящ старт, то тогава можем да наречем спокойно изнасилването любовна игра. По такава логика разсъждава явно днешният лидер на ДПС, с чийто мандат се управлява България.
Българите днес са поставени пред избора да се греят с дърва и да си светят със свещи. Това става през ХХІ век, когато приемаме закони за лицензиране на софтуера и говорим за супер високи технологии. До този абсурд се стигна след една последователна политика на поднасяне на тепсия на българската енергетика на чужди съмнителни фирми. Бившето правителство на ДПС-НДСВ подготви покачването на цените на тока, за да поднесе на три чуждестранни съмнителни компании нашето електроразпределение. Електроразпределителните дружества бяха дадени под пазарната цена на три чужди съмнителни фирми.
Предварително обаче предишното правителство, а и сегашното действа в тази посока, подготви покачването на цените на тока така, че да поднесе на тепсия едни доста добри за печалба цени на тока. Всичко това се прави в ущърб на българските граждани, в ущърб на българската нация.
Това поведение продължава и днес и се прикрива зад извинения, че такава била международната ситуация, пазарната международна ситуация. Но какво налага покачването на цената на природния газ например, след като няма промени в договора за доставки на газ от Русия? И след като 90% от тока в България се произвежда от ядрената централа “Козлодуй”, от тецовете и от вецовете. Те нямат общо с природния газ.
Тук ключът се крие обаче в едно друго национално предателство, което беше подготвено през годините и извършено от два кабинета поред – това е закриването на АЕЦ “Козлодуй”, което предстои да стане окончателно съвсем скоро. Това предателство беше започнато от кабинета Костов и завършено успешно за чужди интереси, но не и за България, при кабинета Доган – Симеон.
Въпреки общественото мнение “против”, въпреки десетките мнения на чуждестранни експерти от най-авторитетно ниво, както проф. Маисьо и пр., въпреки 500-хилядната подписка на български граждани, която бившият председател на парламента укри. В резултат на тази верига от предателства на българските национални интереси беше доведен до геноцид днес българският народ. И днес българите умират от липса на лекарства, от липса на топло, от липса на медицински грижи. Продължават да умират хора от липса на лекарства за хроничноболни, за онкоболни. Тези дни отново имаше дело срещу държавата от съпруг на починала от рак жена поради липса на лекарства. За всичко това е виновно българското правителство, не Ватиканът, разбира се.
Ето защо преди повече от два месеца аз казах от тази трибуна, че правителство като сегашното ще струва много по-скъпо от едни предсрочни избори. Днес виждам, че съм бил прав. Но цената на тази вярна прогноза е невероятно тежка – една цена, която плаща българският народ, българският етнос. Затова още по-актуален днес е бойкотът на това управление за спасяването на каквото е останало от България, защото България е над всичко. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други желаещи от име на парламентарна група не виждам да вземат думата.
Трябва да връча постъпили писмени отговори:
- на народния представител Иван Костов от министъра на здравеопазването Радослав Гайдарски;
- на народния представител Евдокия Манева от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров;
- на народния представител Евдокия Манева от министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Гагаузов;
- на народния представител Иван Николаев Иванов от министъра на транспорта Петър Мутафчиев;
- на народния представител Иван Николаев Иванов от господин Гагаузов;
- на народния представител Иван Славов Иванов от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова.
Пристъпваме към въпросите и питанията към господин Даниел Вълчев – заместник министър-председател и министър на образованието и науката.
Първото питане е от народния представител Димитър Камбуров относно равносметка на предишния управленски мандат.
Имате думата, господин Камбуров. Заповядайте.
Димитър Камбуров (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Господин министър, вече 15 години нашето образование се намира в процес на реформиране, който цели да ни превърне в част от общото европейско образователно пространство. Следващите четири години са период, в който България ще стане пълноправен член на Европейския съюз и нашите образователни институции, както и кадрите, които подготвят, ще трябва да са конкурентоспособни както на националния, така и на европейския пазар. Затова от образователната политика, която Вие ще приложите през този период, до голяма степен ще зависи не само съдбата и конкурентоспособността на българското образование, но и мястото на България в образователното европейско семейство. Всяка политика на ново правителство започва с равносметка на направеното до този момент и моето актуално питане цели именно да провокира една зряла управленска рефлексия върху постигнатото досега.
При приемането на министерския пост Вашият предшественик представи ли Ви стратегия за развитието на образованието и науката? Още повече, господин министър, че Вие поемате Министерството на образованието и науката от представител на собствената си политическа сила. По-конкретно бих искал да узная Вашето мнение по следните проблеми:
1. Доколко предишният екип е прилагал последователна политика за оптимизация на образователната мрежа с цел осигуряване на качествен учебен процес и гарантиране на равен достъп до училище?
2. Каква е причината за закъснението с въвеждането на всеобща матура, която би следвало да заличи разликата в качеството на образованието в различните училища? Ще има ли изпит след седми клас? Не е ли време да се помисли най-после за проверка на качеството на учениците и студентите не на входа на съответното образователно равнище, а на изхода?
3. Последователна ли беше политиката на екипа на МОН за децентрализация на управлението на средното образование и утвърждаване на финансовата самостоятелност на училищата с цел повишаване качеството на образованието? Създаде ли се специализиран софтуерен модел за планиране на оптимална училищна мрежа по общини и има ли още какво да се прави в това отношение?
4. Как преценявате провала на проекта по линия на Световната банка, който беше изработен в периода 1998-2000 г.? Специално бих искал да разбера, господин министър, какво ще предприемете за оползотворяване на резултатите от онези компоненти на проекта, които бяха разработени успешно най-вече в областта на финансирането и управлението на висшето образование, които предишният екип просто игнорира?
И накрая, смятате ли, че сега действащите процедури за одобряване на учебници отговарят на нуждите на системата и са в полза на учениците и на техните семейства?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря ви.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Уважаеми проф. Камбуров, сигурен съм, че си давате сметка, че не бих могъл във времето, което ми е предоставено, да отговоря дори само и с по няколко изречения на всички тези въпроси, които задавате, тъй като те са твърде разнообразни и повечето от тях концептуални. Ще припомня само: оптимизацията на образователната мрежа – един много сериозен самостоятелен въпрос; въпросът за държавните зрелостни изпити, въвеждането им, аргументите “за” и “против”, времевият хоризонт на това; проблемът за формата, вероятно става въпрос, на изпитите след седми клас; въпросът за финансовата самостоятелност и, разбира се, въпросът за учебниците. Що се отнася до проекта за Световната банка, той е конкретен въпрос и аз бих могъл да отговоря, но истината е, че всеки един от поставените въпроси е достоен според мен за самостоятелно питане.
Затова ще си позволя да кажа няколко неща, съзнавайки, че няма да удовлетворя Вашите очаквания.
Първо, бих си позволил да кажа, че на 26 октомври, сряда, в Комисията по образованието и науката, на която Вие сте заместник-председател, съм поканен и по повечето от тези въпроси ще взема отношение, включително и в биологичен режим, така че ние ще ги изясним.
Сега ми разрешете в рамките на възможното да направя някои общи съображения, след което да дам информация поне по един от тези въпроси, но изчерпателно, и то по въпроса, който според мен най-малко е дискутиран в тази зала. Това е Вашият трети въпрос, свързан с политиката на Министерството на образованието и науката за децентрализация на управлението на средното образование и утвърждаване на финансовата самостоятелност на училищата.
Решенията, които се вземат и предстои да се вземат в сферата на образованието, уважаеми проф. Камбуров, са много важни, както Вие с основание отбелязвате, за предстоящото членство на България в Европейския съюз. Ние тук нямаме никакви различия. Аз съм сигурен, че няма да имаме различия и ако продължим още малко тази тема и кажем, че преди всичко тези промени са необходими за самото българско общество, за самите нас, тъй като всички ние сме родители, били сме деца, и си даваме сметка за какво става въпрос в областта на образованието.

Искам да Ви уверя, че като министър на образованието и науката напълно осъзнавам отговорността на действията, които е необходимо да бъдат предприети за намиране на най-оптимални решения на съществуващите проблеми. И при това, бих искал да кажа – не само през следващите четири години в рамките на един нормален управленски мандат, а по мое мнение и в рамките на следващите 10-12 години, тоест цял един цикъл от време, в който едно дете би започнало първи клас и би приключило своето средно образование. Такава е и амбицията на Министерството на образованието и науката – ние да представим на българския парламент една програма за развитие на българското образование през следващите десет години, която да бъде достатъчно принципна, но същевременно с достатъчно конкретни мерки и с достатъчно изяснен времеви хоризонт и нормативна обезпеченост, така че не само настоящето, но и всяко следващо българско правителство да бъде обвързано в определени параметри.
Известно е, че обществото е твърде чувствително към проблемите на образованието. И това, което Вие споменахте за тези постоянни промени през последните 15 години – една от неблагоприятните страни на тези промени е постоянното очакване на българските граждани, че нещо особено драматично ще се случи в образованието и те отново ще бъдат изненадани, така че да не могат да направят своите нормални житейски планове.
Искам да ви уверя също така, че ние сме водени от необходимостта за намиране на верния управленски подход. И в този смисъл считаме, че отмина времето, когато новите политически екипи трябва да защитават и доказват своя управленски потенциал, като го базират преди всичко върху отрицание на досегашните управленски екипи. Ние предпочитаме да градим авторитета си върху това, което правим, а не отричайки това, което другите са направили. В този смисъл, вместо да анализираме наследството на предходните екипи, ние предпочитаме да изхождаме от принципа на приемствеността.
Но Вие сте прав, разбира се, че биха могли да се отправят критики не само към предходния, а към всеки един от управленските екипи. Нямам никакво съмнение, че такива могат да бъдат отправени един ден и към сегашния екип на Министерството на образованието и науката. И причината за това, позволете да кажа, е следната.
Има поне две системи във всяка една модерна държава, от които обществото никога не е доволно – това са най-малко съдебната и образователната система. И при всички случаи гражданите очакват повече от тези две системи. И при всички случаи критиките към тях основателно никога няма да престанат.
Ако имам повече време, аз бих искал да отговоря конкретно поне на един от въпросите, за да не останете с впечатление, че говоря общи приказки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Остават ви 1-2 минути, господин министър, тъй като петте изтекоха.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Много е важен въпросът за децентрализацията и за финансовата самостоятелност. Мисля, че той е най-малко дискутиран в тази зала и затова ще си позволя да кажа по него няколко конкретни неща.
Системата на образованието заема значителен дял от публичните разходи. Това не е тайна за никого. Документите, с които стартира този процес в страната, и за които питате, са концепцията за финансова децентрализация и програмата за финансова децентрализация, приети от Министерския съвет през 2002 г.
С тях като първа област на промяна се приема определяне и разграничаване на разходните отговорности на държавата и общините при предоставяне на публични услуги. С Решение № 612 на Министерския съвет от 2002 г. се определя разделението на дейностите и отговорностите по осигуряване на ресурса за предоставяне на образователни услуги от общините, както следва: първо, разделение на финансираните чрез бюджетите на общините дейности на държавни и общински при организирането и предоставянето на публични услуги. Знаете, че сега условно ние наричаме училищата държавни и общински не в зависимост от друго, а в зависимост от това по какъв начин става тяхното финансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Извинете, господин министър, опасявам се, че няма да имате време да завършите изложението си, има доста въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: И аз се извинявам на господин Камбуров още веднъж, но съм готов да ги дам в писмена форма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вие имахте така добрата воля и в комисията да продължите отговора си. Надявам се, че и господин Камбуров ще се съгласи с това нещо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Камбуров.
Димитър Камбуров (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, за мен е от изключително значение в качеството Ви на министър на образованието имате ли ясно изградена визия за това как ще изглежда средното и висшето образование? Човек, който да се постарае да наложи параметрите, в името на които става министър, не да бъде длъжностно лице, което по определен начин трябва да закърпи положението, да изтече един мандат и той да напусне ведомството.
Искам да ми кажете ясно и недвусмислено: ще има ли матури или няма да има? И Вие ли като Вашите двама предшественици ще променяте на година по два-три пъти Закона за народната просвета, за да избягате от отговорността да дадете ясен и категоричен отговор, който вълнува хиляди деца, семейства и учители? Ще има ли или не матури?
Повод за този въпрос ми даде и изказването на 19 октомври тази година на Вашия заместник Кирил Атанасов. Той заяви следното, господин министър: “Нямахме и в момента нямаме Стратегия за развитие на образованието”.
Второ, дословно чета по-нататък: “По закон държавни зрелостни изпити трябва да има през 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Имате възможност за отговор в рамките на три минути, господин Вълчев. Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Благодаря на господин Камбуров за уточняващите въпроси. По същество те бяха два. Първо, относно концепцията или програмата за развитие на образованието. Даваме ли си сметка, че това е необходимо. Имаме ли готовност да предложим такава.
На второ място, въпросът относно държавните зрелостни изпити.
Започвам с първия въпрос. Да, ние имаме концепция за развитие на българското образование. Но веднага бих искал да кажа, за да няма някакви недоразумения, че тук не става въпрос за такава концепция, която ще притесни отново всички български родители. В България, както е добре известно, има две школи. Едната твърди, че българската образователна система е чудесна. Вярно, през последните 10-15 години нещо се е объркала, но като цяло това е една чудесна система, тя има дългогодишни традиции и нищо не бива да се променя в нея.
Другата школа казва тъкмо обратното: напротив, в България много отдавна е остаряла образователната система и в нея няма почти нищо положително, нищо съвременно. Трябва така, както учат класиците на едно определено учение, тя да се разруши и да се изгради наново.
Искам да Ви кажа, че балансът между тези две виждания е много деликатно нещо.
Във всеки случай моето лично виждане е, че образованието е една много консервативна система, засягаща твърде много хора, за да могат всеки 2-3 години да се правят сериозни социални експерименти на гърба на децата и на техните родители.
Ние ще представим основните параметри на нашето виждане още следващата сряда на заседание на Комисията по образованието и науката. Надявам се, ако получим принципно разбиране, да можем да я представим и публично в рамките на един период след няколко седмици.
Веднага искам да кажа, че в нея има няколко неща. Мога да ги кажа отсега. На първо място, да се изясни коя е основната ценност в образованието, тъй като в България продължава да има голяма неяснота по този въпрос. Това не е учителят, това не е кметът! Да повторя, това не е учителят, това не е кметът, това не са, още по-малко, отделните политически сили. Ако някой случайно има колебания какво е това, по мое лично виждане това са децата! И това съвсем не е толкова очевидно.
На следващо място, по отношение на държавните зрелостни изпити. Министърът на образованието и науката не може да променя Закона за народната просвета, така че да решава дали да има или да няма държавни зрелостни изпити. Както е добре известно, в момента има изрична разпоредба, която установява, че през 2006 г. трябва да бъдат проведени държавни зрелостни изпити. Искам да Ви уверя, че Министерството на образованието и науката има готовност – техническа и организационна, да проведе държавни зрелостни изпити през 2006 г. И ако законът не бъде променен, искам да Ви уверя, че ние ще проведем такива изпити, тоест, ще спазим закона.
Друг е въпросът, че има редица причини, поради които тази дискусия аз лично считам за неприключила. Уверявам ви, че в рамките на новата програма, която бихме предложили, за развитие на българското образование през следващите десет години въпросът за държавните зрелостни изпити е принципно поставен, тъй като аргументите за тяхното провеждане или непровеждане по принцип или в рамките на следващата година не са някакъв въпрос, който може да има чисто експертно решение. Твърде много са моделите в Европа, твърде различни са моделите в света, за да можем да кажем, че еднозначно веднъж завинаги този въпрос е установен.
Аз ще си позволя в сряда на заседанието на Комисията по образованието и науката подробно и в един дискусионен, надявам се, вид да обсъдим този въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин Камбуров, за Вашето отношение в рамките на две минути.
Димитър Камбуров (ДСБ): Уважаеми господин министър, аз ще помоля да ми отговорите писмено на четирите въпроса, на които не ми дадохте отговор.
Ще си позволя една сентенция на Хораций, която казва, че тишината и мълчанието са шумът на забравата. Така че да не отминем по същия начин с мълчание това, което очакваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате възможност за високо равнище на писмен отговор на равнището на въпроса на господин Камбуров.
Въпрос от народния представител Евдокия Манева относно нарушаване на обществения ред от ученици от Специалното училище “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Керека, област Габрово.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! От 2002 г. досега жителите на с. Керека вече три пъти се обръщат към Министерството на образованието и науката с молба да бъдат прекратени безобразията от учениците във Възпитателното училище-интернат “Св. Св. Кирил и Методий”. Последната жалба е отпреди два месеца: кражби, рушене на имущество в десетки къщи, откраднати и разбити двадесет коли, насилие над малките ученици и какво ли още не.
Извършена е една проверка, неизвестно защо с представител на областната организация на ДПС, но проверката е без резултат. Нарушенията продължават. Директорката Даниела Василева демонстрира пълна безотговорност и допуска както отсъствие на учениците от учебните занятия – през това време те се разхождат из селото, освен това им разрешава да работят по строежите, въпреки че детският труд, както ви е известно, е забранен. Всичко това при персонал, по-голям от числеността на учениците.
Очевидно е, че за да се преустановят безобразията, е необходима преди всичко намесата на директорката, но при създалата се обстановка това може да стане само с помощ от страна на Министерство на образованието и науката. Необходима е специална грижа и внимание към тези деца, необходимо е с тях да работят психолози и квалифицирани специалисти. Решението очевидно е от Ваша компетентност.
Затова моят въпрос към Вас е: какви мерки ще предприемете, за да не нарушават учениците обществения ред в селото и каква ще бъде Вашата реакция на многобройните жалби от жителите на селото към Министерство на образованието и науката?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Специалното училище в с. Керека, област Габрово, е възпитателно училище-интернат, в което се обучават ученици, настанени съгласно Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Всички ученици в него са настанени със съдебни решения на съответните районни съдилища след предложение на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Настаняването, както е известно, е вид възпитателна мярка спрямо извършителите на различни по характер противообществени прояви.
Във връзка с жалбата на инициативния комитет, която се цитира във Вашия актуален въпрос, наречена “Общество и ред” – с. Керека, община Дряново, началникът на Регионалния инспекторат по образование в гр. Габрово е издал заповед от 9 август 2005 г. за извършване на проверка на посочените факти и обстоятелства. Комисията, извършила проверката, е представила доклад и констативен протокол за резултатите от нея и е изпратила отговор до господин Константинов, който е лидер на инициативния комитет в с. Керека.
Комисията е установила, че изнесената от комитета информация за напускане на района на училището от ученици и извършване на неправомерни действия в района на селото отговаря на истината. Същото е потвърдено и от Регионалната дирекция на вътрешните работи – гр. Габрово, установено е и от дирекция “Контрол по правата на детето” в гр. Русе.
Във връзка с тази констатация към момента са предприети следните мерки на равнище Възпитателно училище-интернат – с. Керека, а именно:
Издадени са заповеди за наказания на учениците, напуснали самоволно района на училището и участвали в извършването на противообществени прояви. Наложени са наказания на дежурните възпитатели, допуснали бягството на учениците. Предприети са мерки за подобряване на реда в училището, променен е графикът на дежурствата с оглед засилване на контрола от страна на педагогическия персонал, особено след 19,00 ч., разработени са и планове за индивидуална корекционно-възпитателна работа с учениците. Отдел “Закрила на детето” в гр. Дряново, съгласувано с директора на Възпитателното училище-интернат, е разработил програма за работа с децата през учебната година.
Втората част на въпроса. Комисията от Регионалния инспекторат по образование в гр. Габрово е на мнение: твърденията, че ученици от училището работят извън училището срещу заплащане, са неоснователни. Мнението на комисията е изпратено и на жалбоподателите. Освен това в отговор на твърдението в жалбата, че всички живущи в селото желаят преместването на училището в друго населено място, в Регионалния инспекторат по образование – гр. Габрово, е изпратена подписка пък в подкрепа на Възпитателното училище-интернат в с. Керека от жителите на самото село. Още през м. юни 2005 г. е извършена тематична проверка във Възпитателното училище от дирекция "Контрол по правата на детето".
С две думи искам да кажа: госпожо Манева, твърденията по първия въпрос са основателни – така считат и органите. По втория въпрос – не, но така или иначе искам да Ви уведомя, че днес съм разпоредил нова проверка, този път извършвана от Инспектората към министъра на образованието и науката, и своевременно ще Ви уведомя за резултата от тази проверка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, аз искам да Ви призова да не оставяте проблема в ръцете на Районната инспекция, защото очевидно вече три години тя не е в състояние да се справи с проблема. Още повече обществеността не е уведомена за мерките, които Вие изредихте, за съжаление. Аз разговарях вчера с хората, които бяха в моята приемна, и вероятно ще останат на хартия, ако няма по-сериозна проверка и намеса от страна на Министерство на образованието и науката.
Една от логично налагащите се мерки е уволнението на тази директорка, която вече три години, въпреки проверки и сигнали на хората от селото, очевидно не може да се справи с проблема, очевидно това не е квалифицираният специалист, който може да се занимава с тези деца с по-специален статут – деца, към които е необходима по-специална грижа. Вероятно там е необходимо определено взаимоотношение с хората от селото, за да няма негативна реакция към тези деца, за да могат да се преодолеят всички проблеми, които съществуват.
Така че аз настоявам пред вас отново за сериозна проверка от страна на Министерство на образованието и науката и освобождаване на всички възпитатели и директорката, които не са се справили с проблема досега. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Въпрос на народния представител Маргарита Панева относно осигуряването на възможност за обучение на ученици и студенти от Западните покрайнини в учебни заведения на Република България.
Заповядайте, госпожо Панева.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! От няколко години деца и студенти от Западните покрайнини се опитват при равни условия, които засега не съм им осигурени, да продължават образованието си в Република България. Ще дам конкретен пример с община Дупница, за да се позова на него за това какво настоявам като народен представител и какво очаквам от Вас като министър да сторите, за да облекчим условията за прием на тези деца в учебните заведения на Република България.
В момента в Дупница се обучават 26 деца от Босилеград – 15 от тях в средни учебни заведения, а останалите в колежа “Св. Иван Рилски”. За съжаление, тези деца по никакъв начин не могат да ползват нито стипендии, нито общежития, плащат три пъти по-скъпо за общежитие, въпреки опитите на общинския съвет, на кмета на община Дупница, на общинската администрация да облекчат по някакъв начин положението на тези деца. Това не може да се случи, а част от тях имат и документ за българска самоличност. И това не може да се случи, защото, естествено, законодателството не го позволява. Наред с това част от тези деца са от социално слаби семейства или са без родители, което още повече утежнява тяхното положение.
Господин министър, готов ли сте да подкрепите промяна в чл. 68, ал. 3 от Закона за висшето образование, с която да се даде възможност на тези деца да кандидатстват и да учат при облекчени условия и режим и каква е перспективата за тях в следващите години? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожа Панева! Първо, аз бих искал с едно изречение да кажа, че се солидаризирам с Вас по отношение на това, че нашата политика – политиката на Република България към българите, живеещи извън границите на Отечеството, трябва непрестанно да се развива.
Конкретно по темата. Гражданите на Република Сърбия и Черна гора от българска народност могат да се обучават в български висши и средни училища при облекчен ред и условия като към настоящия момент този въпрос е уреден по следния начин.
Първо, съгласно членове 9 и 10 от Закона за българите, живеещи извън Република България, тези лица, които пребивават трайно или постоянно на територията на други държави, имат право да придобиват основно, средно и висше образование в български училища при условията, предвидени за български граждани. Това е принципът.
Министерският съвет утвърждава ежегодно броя на приеманите за обучение студенти и докторанти – българи, живеещи в чужбина, за висши училища и специалности и определя облекчен ред за тяхното приемане.
Второ, общият брой на местата за субсидирано обучение на ученици, студенти, докторанти и специализанти – чуждестранни граждани от български произход, включително и тези от Западните покрайнини, е определен с Постановление № 103 от 1993 г. на Министерския съвет за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина. В чл. 9, ал. 2 от постановлението се определя правото на стипендии и ползване на студентски и ученически общежития и столове, субсидирани от държавата.
Въпросът за предоставянето на стипендии на студентите, докторантите и специализантите е решен пък с Постановление № 90 от 2000 г. на Министерския съвет за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. Тези студенти получават през първата учебна година стипендия за 12 месеца независимо от успеха, докато такъв ред за български граждани не съществува.
По отношение на ползване на общежития облекчението се изразява в ползване на право, а не чрез класиране, какъвто е случаят с българските граждани. Освен това студентите от Западните покрайнини, както и другите българи по произход, живеещи в чужбина, ползват общежитието ежегодно, тоест за целите 12 месеца, а не както това правят българските граждани – за 10 месеца.
Студентите, докторантите и специализантите, които се обучават по места, субсидирани от държавата заплащат такса за обучението си в размер, определен за български граждани, които са значително по-ниски от таксите за обучение на чуждестранни граждани.
С Постановление № 103 на Министерския съвет е създадена и възможност за несубсидираното обучение срещу заплащане на 30% от таксата за обучение на чужденци.
По отношение на чл. 68, ал. 3 от Закона за висшето образование, където се визират облекчени условия и ред, разписани в правилниците на висшите училища, се отнасят до местата за обучение на български граждани. Облекчените условия и ред за приемане на чуждестранни граждани от български произход са уредени, както стана ясно, в акт на Министерски съвет и също с такъв акт се определят и местата за тях. По тази причина аз не съм сигурен дали точно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 трябва да бъде евентуално променяна.
В заключение искам да кажа следното – проблемът не е, че не съществуват такива условия, а че тези условия съществуват за един твърде лимитиран брой лица от български произход, живеещи в чужбина. А ако трябва да бъда откровен – въпросът е главно финансов, а не толкова на желание от страна на българската държава. Аз съм сигурен, че при добри финансови възможности тази практика трябва да се разшири по простата причина, че, първо, това е въпрос на културна идентификация – нещо много важно за бъдещето на нашата нация, и на второ място, поради причина, че има много голям, засилен интерес, както Западните покрайнини, така и от граждани на Република Македония, от Молдова, и от други държави.
Аз съм готов при възможности, декларирани от страна на Министерството на финансите, ние заедно да се опитаме да създадем такава разпоредба в законодателството, но пак бих искал да кажа, че трябва ясно да си даваме сметка за финансовите експликации на това, което ще приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, госпожо Панева.
Маргарита Панева (КБ): Уважаеми господин министър, искам да благодаря за Вашия отговор.
Да, наистина, ние всичко много добре сме разписали, но тази година още 33 деца постъпиха в учебни заведения в България и сигурно всички те, тъй като са постъпили чрез тези допълнителни разпоредби, ще срещнат редица трудности. Затова аз съм убедена, че като наш коалиционен партньор и като министър, но преди всичко като българин, ще можем да направим заедно с Вас така, че да не са толкова горчиви плодовете на учението за тези деца, защото засега те са много горчиви. Вярата у тях, че обичат своята родина, защото не е голяма, а е тяхна, да бъде запазена. Казвам го и заради един достоен българин, който живее в Босилеград – господин Иван Николов, който непрекъснато се опитва да помогне на тези деца.
Очаквам от Вас да ни съдействате.
Благодаря за отговора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Панева.
Преминаваме към въпроса на народния представител Димитър Абаджиев относно предоставяне на училищни автобуси на община Свищов.
Заповядайте, господин Абаджиев.
Димитър Абаджиев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в община Свищов, която е в моя избирателен район – Великотърновски, ми беше поставен един от болезнените въпроси, свързан с училищните автобуси.
Както знаете, с Решение № 82 от 9.02.2005 г. на предишното правителство, беше одобрена така наречена Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст, в която се включва и оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз на ученици в основната образователна степен, когато се намират извън населеното място, където има училище и пътуват повече от 10 ученици. Седем училища в община Свищов, включително и училището, което беше свързано с голямата трагедия в р. Лим, и които са назовани средищни поради това, че в тях се обучават над 20 ученици от близки села и от други общини, кандидатстваха за автобуси пред Министерството на образованието и науката чрез Регионалния инспекторат, гр. Велико Търново. Свищовската община на първия етап не получи такова одобрение, въпреки че общини, които бяха с по-занижени критерии получиха такива.
Защо за община Свищов е важно да се реагира и да се предоставят такива автобуси? Не само защото основен приоритет на общината е изграждането й като модерен, конкурентен културно-образователен и промишлен център, но защото общината е с голяма територия, частните превозвачи, към които е нормално в днешно време при оптимизиране на училищната мрежа да се обърне общината, отказват да предоставят автобуси поради изключително тежкото състояние на пътната мрежа, поради това, че предишното правителство на Симеон Сакскобургготски не намери сили и възможност да продължи дори и с един метър започнатото от правителството на Иван Костов в община Свищов и изградените пътища.
Затова моят въпрос е: какви са критериите за предоставяне на автобуси и може ли община Свищов да разчита на такива автобуси, още повече, че Вие сте министър от едно социалистическо ляво правителство, за което това трябва да бъде един от основните приоритети?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Аз ще се спра главно на въпроса, а не на последната Ви аргументация, още повече че ако правителството на господин Костов беше изградило пътната мрежа в община Свищов, така както твърдите, тя днес нямаше да бъде чак в такова състояние. Но бих искал да се обърна към конкретния въпрос.
Националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст всъщност е приета с решение на Народното събрание от 25 февруари 2005 г. въз основа на една разпоредба от Закона за държавния бюджет. Специално за един от трите модула, за които Вие основателно споменавате във Вашия въпрос – оптимизиране на училищната мрежа чрез осигуряване на превоз до държавните и общински училища, Министерството на образованието и науката е реализирало няколко неща.
На първо място, направен е опит да се определи обхватът на пътуващите ученици чрез изготвяне на справки за броя на тези деца по училища, населено място, община и област.
На второ място, събрани, обобщени и предоставени от регионалните инспекторати по образованието до Министерството на образованието и науката са предложения за закупуване на такива автобуси.
И на трето място, проведени са съответните процедури и е извършена за по-голямата част от тези автобуси доставката.
С писмо от 2 март 2005 г. Регионалният инспекторат по образованието в гр. Велико Търново е направил десет предложения за област Велико Търново, в това число две предложения за доставка на автобуси за община Свищов, както следва: за СОУ “Димитър Благоев”, гр. Свищов, което е с 654 деца, в т.ч. 51 пътуващи деца, и за училище “Св.св. Кирил и Методий”, с. Овча могила, което е със 194 деца, в т.ч. 40 пътуващи деца.
Предвид ограничения брой на автобусите, да припомня, че със средствата, отпуснати от бюджета, бяха закупени 219 автобуса за цялата страна, разпределението е направено след анализ на получените предложения от регионалните инспекторати по образованието, като са взимани предвид няколко критерия.
На първо място, броят на учениците в задължителната 16-годишна възраст, които пътуват; относителният дял на пътуващите ученици извън населеното място към общия брой на учениците; степента на разпокъсаност на селищата и изграждането на селищата, тоест дължината на пътната мрежа, която трябва да бъде покрита; и изграждането на средищни училища в съответния район. При този подбор училищата от община Свищов не попадат в групата с най-неотложни нужди и това лесно може да се види дори от картата на България.
С проектобюджета за 2006 г. обаче Министерството на образованието и науката е направило предложение за продължаване на националната програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст, в т.ч. сме поискали, и тук ще моля за една ваша много силна подкрепа, 20 млн. 750 хил. лв. за закупуване на нови автобуси. В зависимост от броя на местата, тъй като са различни нуждите на различните общини, това би могло да прави между 200 и 250 автобуса в зависимост от структурата на поръчката.
За ваше сведение искам да кажа, че в България в момента има 780 средищни училища, тоест училища, в които има ученици, които всекидневно пътуват. Това са възможностите. Ако получим тази подкрепа, ние сме готови да огледаме още веднъж критериите, по които се разпределят автобусите. Аз съм се ангажирал през миналата седмица пред Националното сдружение на общините в Република България да поканим и техни представители, които да участват в комисията за разпределянето на автобусите, за да няма наистина никакви недоразумения, за това че една община е предпочетена пред друга община. Но за да се случи всичкото това, ще бъде необходимо в бюджета за 2006 г. все пак такъв разход да бъде предвиден. Нашето мнение е, че това е една много добра идея, това се почувства в общините, и мисля, че това е един от начините да се оптимизира училищната мрежа, за която пита и проф. Камбуров. Родителите трябва да бъдат спокойни, особено за малките деца между 1 и 4 клас, че ги пускат на топло, на сигурно и че няма да има никакви проблеми по пътя. Това ще ни разреши, според мен, допълнително да оптимизираме училищната мрежа, там където това е необходимо. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Абаджиев, заповядайте за реплика в рамките на 2 минути.
Димитър Абаджиев (ДСБ): Уважаеми господин министър, първо, по отношение на пътищата аз Ви предлагам да попътуваме в община Свищов с Вас и много ясно да видите докъде са правени пътищата до средата на 2001 г. по време на правителството на Иван Костов и откъде е спряно да се прави каквото и да било. Много ясно се вижда, просто настилката е толкова очертана – като с нож е разликата между 2001 и периодът след 2001 г.
Що се отнася до отговора Ви, аз мисля, че е добре и като министър да помислите за промяна на критериите и методиката, защото едва ли тези формални критерии могат да отчетат всички приоритети, свързани с общините, и община Свищов, според мен, е един такъв типичен пример. Иначе Ви уверявам, че ще получите моята подкрепа за тези пари, които са необходими за продължаване на програмата. И ако не получите подкрепата в правителството, в което участвате, ще внесем тези предложения тук в Народното събрание, но тази подкрепа ще я имате задължително. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин министър, заповядайте за дуплика.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Даниел Вълчев:
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Абаджиев! Благодаря за готовността за такава подкрепа.
Бих искал обаче да взема отношение по това, което казвате, за гъвкавостта на критериите. Това е един много сериозен въпрос и искам да Ви уверя, че едно от нещата, което мен много ме смущава в системата на средното образование в Република България, е именно това – на министъра са предоставени твърде големи възможности той да прави преценка. Моето лично виждане е, че съвременните административни практики изискват по-скоро да има формализирани критерии. Давам си сметка, че е много различно положението в една община, в друга община, в пета община. Но имайте предвид, че ако вие ми възложите аз да имам гъвкавостта да променям критериите или да давам своето интуитивно персонално виждане върху това кой да получи автобус, ще ми създадете голям проблем. Не бих искал да решавам този въпрос еднолично. Напротив, затова казвам, че за мен ще бъде наистина най-правилно, ако представители на различни институции се съберат в една комисия, нека те да изработят критериите, аз нямам претенции, че ще предложа най-добрите критерии, но все пак трябва да има едни строго формализирани критерии. В противен случай, както е добре известно, и по стар славянски обичай, ще започне в последния момент едно невероятно разместване на това, което сме решили. Според мен това не е правилно. Тук става въпрос за деца, става въпрос за тяхната сигурност, за това да са на топло и като че ли формалният критерий, колкото и той да не е съвършен, трябва все пак да бъде спазен. А какви да бъдат тези критерии, готов съм да приема всяко едно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да благодарим на заместник министър-председателя и министър на образованието и науката господин Даниел Вълчев за днешното му участие в парламентарния контрол. С това се изчерпаха въпросите и питанията към министър Вълчев.
Преминаваме към въпрос, зададен от народната представителка Стела Банкова, към министъра на вътрешните работи Румен Петков.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! В продължение на години няколко цигански семейства извършват вандалски набези във вилната зона в местността Табакова чешма край Плевен. Кражбите и пораженията, нанесени на лозята, градините и вилите, са всекидневни. Може да се видят съборени до основите постройки с цел присвояване на метал, разрушени стени, липсващи метални стълби, поголовно разбити външни метални врати, унищожени вътрешни врати и прозорци, изгорени като дървен материал.

За кражбите, унищоженото имущество и ограбените градини пострадалите собственици от вилната зона години наред са писали жалби до Второ РПУ-Плевен, до кмета, областния управител на Плевен, до министъра на вътрешните работи, до премиера, до президента.
Ще цитирам част от жалбата на потърпевшите граждани до областния управител, до кмета и до окръжния прокурор на Плевен от 5 април 2005 г.: “Защо на пунктовете за изкупуване на метални отпадъци няма държавен контрол повече от 15 години? Защо се нанасят на държавата и на обикновените граждани данъкоплатци колосални щети? Обществена тайна е, че пунктовете за вторични суровини се държат или контролират от настоящи или бивши служители на МВР. Защо се обсъжда в гр. Плевен, че заинтересовани лица от така наречения тъмен бизнес плащат на самоволно настанилите се цигани да грабят и рушат с цел изкупуване на бъдещите апетитни парцели, влизащи в регулационния план на Плевен, на символични цени?” Край на цитата.
Господин министър, въпреки че господин Бисер Иванов – директор на РДВР-Плевен, на 20 юни 2005 г. е уверил гражданите, че, цитирам, “Ръководството на РДВР-Плевен, предприема необходимите мерки за недопускане извършването на престъпления и разкриването на извършителите”, всъщност резултат няма. Кражбите продължават, набезите и терорът също продължават, а преди двадесетина дни в местността Табакова чешма бе изнасилена и жена.
Господин министър, тъй като в случая става дума за неколкогодишен терор, побоища, кражби и заплахи спрямо притежателите на вилни имоти в местността Табакова чешма, както и в редица квартали в Плевен и села в Плевенска област, Ви питам какви радикални, ефективни и своевременни действия ще предприемете като министър на вътрешните работи за опазване на живота и собствеността на гражданите, за осигуряване на ред, законност и сигурност за всички жители на Плевенска област? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
МИНИСТЪР Румен Петков: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаема госпожо Банкова, за Вас Плевен е един нов регион и е естествен стремежът Ви да откривате неговите плюсове и минуси. Този път обаче не случихме на парламентарно време - попаднахте в новините и няма кой да Ви чуе.
Във връзка с поставения от Вас въпрос относно престъпления, извършени от самонастанили се роми във вилната зона Табакова чешма на Плевен и други райони в Плевенска област предоставям на вниманието Ви следната информация. За периода м. януари-септември т.г. във Второ РПУ в Плевен са регистрирани 20 жалби на граждани за извършени закононарушения в местността Табакова чешма. По18 от тези жалби проверките са приключили, а по 2 от тях работата продължава.
Във връзка с жалби за извършени престъпления от самонастанили се ромски семейства във вилните зони на Плевен е проведена среща между директора на Регионалната дирекция, окръжния прокурор и кмета на общината и е взето решение за извършване на съвместни проверки. По повод на постъпила жалба от инициативен граждански комитет в Окръжна прокуратура в Плевен през м. август и септември 2005 г. във вилните зони на Плевен са проведени 10 специализирани полицейски операции с участието на служители на Първо и Второ РПУ-Плевен, жандармерийското подразделение на Плевен и община Плевен. При съвместните проверки от служителите на кадастъра на общините не са установени самонастанили се лица в имоти във вилните зони. Установено е, че лица от ромски произход обитават вилни имоти със съгласие на собствениците им или ползвателите им.
Тук бих желал да отбележа, че не е от компетентността на органите на МВР да се намесват и да предприемат действия по гражданскоправни отношения между собствените или ползвателите на имоти или обитаващите ги лица.
Съгласно Гражданския процесуален кодекс, когато едно лице е лишено от владението си на недвижим имот, то може да подаде молба до районния съд по административен ред. По силата на ал. 4 от чл. 126, само когато има издадена съдебна заповед за възстановяване на владението, тя се изпълнява от органите на полицията.
С оглед обстановката в района и извършваните престъпления органите на министерството предприемат мерки за тяхното ограничаване, за недопускане на нарушения на обществения ред и осигуряване на спокойствието на жителите. Провеждат се съвместни мероприятия от полицейски служители с жандармерийско подразделение – Плевен, във вилните зони са определени места за контролно-пропускателни пунктове за залавяне на извършители на престъпления и закононарушения. За осигуряване на спокойствието на хората в селските райони с компактни маси от ромско население се осигурява засилено полицейско присъствие през тъмните часове на денонощието. В селата Ясен, Търмина и Дисевица от началото на тази година е излъчен постоянен наряд за патрулна дейност през нощта. В останалите села от района въз основа на анализ на оперативната обстановка се провеждат периодично специализирани полицейски операции, като в някои от тях участва и жандармерийското подразделение в Плевен. Ежеседмично се извършват проверки в пунктовете за изкупуване на черни и цветни метали за установяване на метални вещи обект на престъпление.
Много моля от трибуната да не се правят внушения, че бивши служители на Министерството на вътрешните работи са овладели като цяло тази дейност, защото това, първо, не е вярно и, второ, аз го възприемам като клевета срещу служителите, независимо от това дали са бивши или настоящи, на Министерството на вътрешните работи. Този опит да се прави популизъм на гърба на органите на реда, на гърба на хората, които честно и почтено, с много лични лишения се опитват да ни осигурят спокойствието, не приемам и категорично отхвърлям!
Към Общинския съвет в Плевен е създадена Комисия за обществен ред и сигурност с участието на органите на местната власт и управление и структурите на гражданското общество за подпомагане решаването на проблемите на гражданите и окуражаване към съпричастност и взаимодействие. Разпространени са различни по тематика материали за повишаване вниманието на гражданите, излъчени са рекламни материали по местните медии. Началниците на РПУ-та са инициирали шест срещи с ромски лидери съвместно с главния експерт по етническо-демографските въпроси при Областната администрация на Плевен. От инспекторите на Детската педагогическа стая и представителите на неправителствени организации е разработена програма за работа с родителите и децата за намаляване на агресията сред децата и подрастващите.
Във връзка с извършеното изнасилване на 25 септември т.г. във вила в местността Табакова чешма Ви уведомявам, госпожо Банкова, че още същия ден е задържан извършителят на престъплението. Вследствие на събраните доказателства Плевенският районен съд е наложил на уличеното лице, което не е от ромски произход, постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.
При отговора на Вашия въпрос относно обстоятелствата в с. Мечка Ви уверих, че ние добре разбираме всяко престъпление срещу българския гражданин и неслучайно като основен приоритет в работата на Министерството на вътрешните работи и главно на полицейските служби съм извел реализация ефективна на стратегията “Полицията в близост до обществото”, тоест реално присъствие на полицейски служители в отделните квартали, в малките населени места, което е видно и от информацията, която изнасям в резултат на Вашия актуален въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Стела Банкова за реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Уважаеми господин министър, аз добре си давам сметка за клопката, която сте ми приготвили – да вляза в новините. Добре че я огласихте, тоест моето изказване да не бъде озвучено, да не стигне до избирателите в Плевен, защото в момента има новини. Но за мен е много по-важно, че аз ще дам разпечатката на плевенските граждани и те сами ще преценят дали са доволни от отговорите, които Вие давате.
Бих искала да Ви кажа, че не е вярна констатацията Ви, че няма самонастанили. Хората не смеят да реагират и насила, под заплаха и терор, казват, че официално са преотстъпили вилите си. Кой нормален човек ще си преотстъпи къщичката, градината, лозето? Моля Ви!
Важна е преценката на хората на Вашия отговор. Бих искала да Ви припомня, че в началото на м. август 2005 г. над 10 или може би по-малко фамилии са получили предупреждение да напуснат незаконно обитаваните от тях имоти в местността Табакова чешма в срок от 10 дни. Оттогава минаха повече от два месеца, циганите продължават да живеят във вилите на плевенските граждани, всеки ден грабят и малтретират хората.
Собствениците на разрушените и опожарени вили се организират в граждански комитет и са твърдо решени да заставят държавата, отговорните институции да защитят собствеността и живота им. В качеството ми на народен представител от Плевен изцяло подкрепям протестите им.
А що се отнася до това, че съм нов народен представител, нов съм, но вече два пъти поставям въпроса за тази тема в Плевен, а в предишния парламент бях свидетел, че никой от колегите от Плевен не постави тази толкова вълнуваща тема. Обиколих опустошените градини, видяла съм всичко с очите си, ограбените, полуразрушени и на места запалени сгради. Жителите на Плевен са убедени, че в случая държавата е абдикирала от своите задължения, независимо от това, което Вие уверихте, господин министър, тъй като кражбите продължават. Аз съм била там миналата седмица – продължават да се рушат вилите, продължават да се крадат домашни животни, селскостопанска продукция, дърва на хората. Аз съм разговаряла лично с тях. Те не могат да констатират, че има напредък, такъв какъвто Вие обявявате.
Господин министър, ще пожелаете ли със собствените си очи да видите руините и опустошенията в Табакова чешма? Там също живеят Ваши избиратели, добре е с очите си да се види. Собствениците на разрушените къщи настояват Вие в качеството си на министър на вътрешните работи да предприемете незабавни действия, за да сложите край на неколкогодишния цигански терор, побоища, кражби спрямо притежателите на вилни имоти в Табакова чешма.
И бих искала да уточня, тези констатации са от писмо на този инициативен граждански комитет за бездействието на служителите, те не са мои констатации и тук няма клевета. Това е констатация на хората от Плевен, на пострадалите. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За да разсея съмнението на госпожа Банкова – няма никаква клопка, защото примерно, ако нямаше изявление от Парламентарната група на “Атака”, щеше да попадне преди новините, тоест, щеше да има пряко излъчване.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР Румен Петков: Аз, тази трагедия на госпожа Банкова, че въпросът не попадна в новините, я изживявам също по своему, но какво да направим, господин председател, такава е реалността днес.
Госпожо Банкова, аз отхвърлям опита Ви да внушите, че тези имоти са на ненормални граждани. Вие казахте, че нормален гражданин няма да се съгласи на такова нещо! И Ви моля да не обиждате плевенските граждани – плевенчани сме с особено чувство за чест и достойнство и когато някой се опитва ни обясни, че не сме съвсем нормални, той получава съответната реакция.
Второ, два пъти Ви е канил директорът на Регионалната дирекция на вътрешните работи и Вие два пъти не сте се отзовали на неговата покана, за да Ви бъдат разяснени тези неща.
Вие като народен представител грубо погазвате институционализма и искате да спекулирате на гърба на органите на реда в Плевен. Да, и с този пръст имам предвид да Ви подсетя, че в България има институции и че органите на реда и тяхната работа са концентрирани в регионалните дирекции на вътрешните работи. Вие очевидно не желаете да се срещнете с регионалния директор.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Ходила съм в Плевен два пъти.
МИНИСТЪР Румен Петков: Тези подвиквания, съжалявам, че не могат да се видят по новините, защото са израз на едно друго душевно състояние!
Извинявам се, господин председател! Извинявам се, госпожо Банкова! Да завърша – аз Ви моля да приемете поканата на регионалния директор на вътрешните работи, да Ви запознае той с реалната ситуация такава, каквато е. Аз на Табаковата чешма съм бил много пъти. Аз ще отида пак. Аз ще ходя на Табаковата чешма и в Плевен, докато съм жив! Аз съм си в Плевен. Аз съм от Плевен. И в това е разликата между мен и Вас - аз не искам да спекулирам на гърба на плевенските полицаи, на гърба на полицаите в България, за да търся евтини политически дивиденти. Не ги защитавам, а казвам какво са свършили и мисля, че това трябва да се знае от всички! Благодаря ви. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да благодарим на министъра на вътрешните работи господин Румен Петков за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане, зададено от народния представител Николай Камов, към министъра на държавната администрация и административната реформа господин Николай Василев.
Господин Камов, заповядайте, за да развиете Вашето питане, разполагате с 3 минути.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин министър, в моето питане към Вас са формулирани четири конкретни въпроса, а именно:
Първо, колко и какви транспортни средства - леки коли, джипове, бусове и други, има във ведомствата и предприятията на бюджетна издръжка и кои висши и средни държавни чиновници имат право да ги ползват?
Второ, колко и за кои длъжности са персоналните служебни автомобили в предприятията и ведомствата на бюджетна издръжка?
Трето, колко е цялостната годишна издръжка на автомобилния парк на ведомствата и предприятията на бюджетна издръжка?
И четвърто, каква е съизмеримата европейска практика за ползване на транспортни средства от висши държавни служители и от народните представители?
Обикновено, когато се поставят такива въпроси, веднага се казва: “популизъм!”, а аз казвам друго: “стандарти”. Моето питане към Вас е мотивирано в по-широк контекст - за привилегиите на властта, затова, което хората преживяха от наводненията и от други несгоди, не само тази година, а и през изминалите години.
Не само така съм формулирал питането, но и предоставих един комплект материали, любезно представени на една група български депутати през пролетта на тази година от Британската асоциация за Централна и Източна Европа. Комплектът е предоставен на председателя на Народното събрание, в кабинета на министър-председателя и на Вас, господин министър. Аз съм донесъл и тук, за да могат народните представители да видят с очите си – ето, това са материалите, част от тях, в които е въпросът за служебните автомобили, за които данъкоплатците плащат и лично министър-председателят на Великобритания Тони Блеър се разпорежда за режима.
Тук е и Етичният кодекс. Надявам се с това съм допринесъл за това, което буквално Министерският съвет в момента разработва, но очаквам именно Вашия отговор да бъде поставен в този по-широк контекст – за привилегиите, по-скоро за ненужните привилегии на една млада демокрация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Николай Василев, за да отговори на питането на народния представител Николай Камов.
Господин министър, разполагате с 5 минути.
МИНИСТЪР Николай Василев: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Камов! Най-напред чест Ви прави според мен, че задавате този въпрос и всъщност не за първи път се вълнувате от обществено значими проблеми и поставяте въпроса за обществения интерес в случая.
Да Ви призная, че специално този въпрос би затруднил не само министъра на държавната администрация със съвсем ново министерство, а и всеки един министър да отговори абсолютно изчерпателно и точно. Вие бихте се съгласили, че по принцип този въпрос вероятно не може да се зададе стриктно към министъра на държавната администрация и административната реформа, а просто засягаме една принципна, една обща тема, която се отнася за всяко едно ведомство, във всеки един период.
Положихме много усилия, за да намерим обобщена информация и си признавам, че успяхме в този ограничен период да съберем само частична информация, която ни показва до известна степен каква е картината в държавата.
Специално за търговските дружества с мажоритарно държавно участие пък е съвсем невъзможно за нас за кратко време да съберем тази информация. Освен това на нейна база в суров вид не бихме могли да направим конкретни изводи, защото търговските дружества са стотици, пръснати са в различни министерства в цялата страна. Освен това някои имат специфичен вид дейност, която предполага използването на повече служебни автомобили. Ако вземем “Български пощи” например, там има стотици автомобили, поради естеството на тяхната дейност и това е нещо напълно нормално и очаквано.
В бъдеще, ако желаете разбира се, може да зададете конкретни въпроси на конкретни ведомства, но все пак информацията, която събрахме, ни накара да направим следните изводи. Има някои от по-малките министерства, които са съвсем скромни по отношение на използването на служебни автомобили. Най-нисък е броят на автомобилите в Министерство на културата. Това е традиционно – те са шест, имам предвид централното управление. В Министерство на земеделието и горите те са над 3000, но, разбира се, става дума за огромен брой автомобили по регионите, вследствие огромните регионални структури. И това е очаквано и нормално.
Някои министерства не можаха да обобщят или по-скоро нямат право да обобщят такава информация в този вид, която да бъде съобщена от парламентарната трибуна - например по отношение на служебните автомобили за ползване от полицията или за някое подразделение в българската армия. Те се позовават на елементи на националната сигурност или на Закона за защита на класифицираната информация.

Ако обаче разширим малко темата с Вас, което вероятно Вие бихте подкрепили, съм съгласен, че би следвало с поглед към бъдещето да се вземат всякакви мерки за ограничаване на държавните разходи по различни начини. Например, да не се прекалява с броя служебни автомобили във всички ведомства. Личното ми мнение в тази област съвпада горе-долу с практиката в момента, която е, че служебен автомобил могат да използват министрите и членовете на политическите им кабинети, имам предвид заместник-министрите. Трябва да се контролира таванът на всички държавни разходи по ведомства и също така да не се прекалява и с щатните бройки, тоест безкрайно да не се раздува държавната администрация.
Ще споделя с вас и личен опит от последните четири години вече в трето министерство. Още в първото министерство счетох, че е правилно силно да се редуцира броят на всички автомобили, които бяха над 50 в началото, по неизвестни за мен причини. Може би просто заварена ситуация. Също така през тези четири години никога не съм позволявал никой, включително и министърът, и служители на тези министерства, да пътува със самолет с бизнес- или първа класа, защото това са излишно скъпи билети. Затова принципът е, че всички, включително и министърът, пътуват само с икономична класа. Не съм поискал нито една щатна бройка за четири години на предишния мандат в двете министерства по никакъв повод. Принцип, който съм спазвал винаги.
Винаги съм следял стриктно да се спазва Законът за обществените поръчки с цел пестеливото изразходване на бюджетни средства. И всяка година тези министерства имаха преизпълнени приходи и неизпълнени разходи, част от които връщахме обратно в бюджета.
Уважаеми господин Камов, уважаеми госпожи и господа народни представители, надявам се да се съгласите, че не трябва една държава да изпада и в другата крайност. Според мен не е подходящо министри съвсем да не използват служебни автомобили, защото естеството на тяхната работа предполага дълги часове напрегната работа, свързана с много пътувания, понякога и непланирани.
Специално бих искал да завърша своето изложение с благодарност към Националната служба за охрана, която в моите очи е една от най-добре работещите служби в държавата. Специално съм много доволен и благодарен на своите шофьори – служители на НСО, за техния професионализъм и всеотдайност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Камов, имате възможност да зададете до два уточняващи въпроса.
Николай Камов (КБ): Благодаря Ви за отговора, уважаеми господин министър. Надявам се, че конкретната справка, която Вие сте направили, ще мога да получа в писмен вид. Това е моят въпрос.
Що се отнася до реакцията ми. Мисля, че за тези 15 години демокрация, вместо власт на народа, много хора у нас чувстват пропаст между властта и гражданите. Затова и не гласуват. Не гласуват за никого. Съществена причина за това са привилегиите. Казах необоснованите привилегии.
За демокрация като българската те трябва да бъдат ограничени в пъти по-малко, отколкото при развитите демокрации. Надявам се, че Вие ще се съгласите с това. Затова днес поставям съвсем конкретно предложение чрез Вас до Министерския съвет: да прегледа и отмени правото на ползване на всички служебни персонални автомобили, които за цял ден ангажират шофьор и кола за един човек.
Същото предложение, уважаеми народни представители, отправям и към Председателския съвет на нашия парламент. Провел съм предварителен разговор с председателя, но тъй като Председателският съвет решава тези въпроси, предлагам единствено председателят на парламента да разполага с персонален автомобил. Всички коли, които в момента са предоставени за персонално ползване и които са платени от данъкоплатците, предлагам да се предоставят в общия гараж, както е в много европейски държави. Мога да цитирам конкретни примери. Така възможността на българския парламент да пътува до избирателите ще се увеличи. Ефективността ще се увеличи и много по-рационално ще може да се организира работата.
Позволявам си да напомня, че като председател на комисия в този парламент, по времето на управлението на левицата, аз и всички останали председатели не сме ползвали персонални автомобили. Въпреки това могли сме да си вършим работата.
Надявам се, че тези предложения ще намерят и отзвук в конкретни практически стъпки на тези, от които зависят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Николай Василев: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Камов! Въпреки че нямаше конкретно формулиран въпрос, бих отговорил, че най-напред съм готов да Ви предоставя голямото количество информация, която сме обобщили в този процес и също така да се съглася с Вас, че всички тези теми, които повдигате, са важни. Те са въпрос на решение на всяко едно управление, на един Министерски съвет или на Народно събрание. Не са толкова по възможностите или в сферата на действие на един определен министър, бил той и на държавната администрация, на финасите или някой друг. Но по принцип идеите, които повдигате, заслужават внимание. Убеден съм, че на всички нива те ще бъдат обсъждани.
Бих искал да Ви благодаря и за Вашата подкрепа по отношение на разработването на етичните кодекси. Предстои изработването на няколко такива кодекса и те са много важни за бъдещето на българската демокрация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Камов, имате възможност да вземете отношение относно отговорите на министъра.
Николай Камов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз се радвам, че тръгваме, макар и със закъснение, към други стандарти. В тези материали, които съм предоставил и които знам, че се превеждат в момента, или вече са преведени, е записано като мотив на министър-председателя на една държава точно на другия край на Европа, че с този кодекс иска да доближи британските граждани до тяхното правителство. Ще се радвам, ако тези мерки, отново подчертавам, че това не е никакъв популизъм, накарат повече българи да говорят за своето правителство като за “моето правителство”. Мисля, че от министъра на държавната администрация това зависи много. Още повече, че ние сме пред прага на Европа и да говорим, че покриваме стандарти, които се изискват от нас, а не предприемаме абсолютно нищо по въпроси, по които няма такива формални изисквания, но има стандарти, е необяснимо.
В този смисъл аз очаквам, вече направих предложението пред парламента, това е практика в много държави, може да се провери, Министерският съвет да бъде така добър да предприеме съответните практически действия и освободените средства от бюджетни разходи за тези ненужни привилегии да бъдат предоставени, както съм формулирал в моето питане, на хората, пострадали от наводненията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, позволете ми да благодаря на министър Николай Василев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към въпроси, зададени към министъра на транспорта Петър Мутафчиев.
Първият въпрос е зададен от народния представител Евгени Чачев.
Господин Чачев, моля да развиете Вашия актуален въпрос към министър Мутафчиев.
Евгени Чачев (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, от началото на месец септември, когато зададох своя въпрос, се промениха някои обстоятелства – между другото, съществени.
Със заповед на изпълнителния директор на летище София от 9 октомври е спрян скандалният конкурс за закупуване за трети път на скенер за новия пътнически терминал на летище София.
Спирането е по искане на Агенцията за обществени поръчки заради неточности в документацията на три от четирите фирми, участнички в търга. Не са представени доказателства за произход на техниката, няма декларации за наличието на задължения към държавата, НОИ и други подобни.
Скандалното обаче в този конкурс, господин министър, и Вие го знаете много добре, е, че летище София купува техника, каквато вече е взета за новия терминал – скенер за проверка на регистриран свръхбагаж. Това оборудване вече е закупено и фигурира в техническите спецификации на договора с фирмата изпълнител – австрийската фирма "Щрабак".
В тази връзка е и моят въпрос към Вас, а именно: ще спрете ли този и други подобни драстични опити за ограбване на държавата? Какви действия ще предприемете като министър на транспорта за пресичане на порочната практика на правителството през последните четири години при изграждането на новия терминал на летище София? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин министър, както Ви е известно, по силата на правилника разполагате с три минути.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Благодаря Ви за предупреждението, господин председател.
Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Разбирам Вашите сериозни притеснения относно изграждането на новия терминал на летище София и искам да Ви уверя, че аз също съм достатъчно съпричастен към тях. Но малко съм озадачен от начина, по който искате да изведете отговора на един доста сериозен и доста по-общ въпрос, каквато е практиката на предишното правителство при изграждането на терминала на летище София на базата на един конкретен случай, разбира се, също важен, какъвто е закупуването на скенерите за новото летище.
А сега накратко и конкретно ще отговоря на Вашия въпрос.
Със Заповед № 169 от 6 юли 2005 г. на изпълнителния директор на летище София е била открита такава обществена поръчка по Закона за обществените поръчки за закупуване на рентген за регистриране на извънгабаритен багаж за новия терминал.
В раздел "Техническа спецификация", договорена с "Щрабак", е била предвидена доставка, която е извършена вече междупрочем, на един брой рентгенов апарат за извънгабаритен багаж на стойност 70 866 евро, който обаче ще се използва от служителите на Агенция "Митници" в терминал "Международни линии – пристигане".
В същия раздел от договора няма предвидена доставка за рентген за извънгабаритен багаж на терминал "Заминаване". Това от своя страна е довело до обявяването на цитираната от Вас обществена поръчка, с която обаче не се дублира доставеното по договора с "Щрабак" оборудване.
С писмо на Агенцията за обществени поръчки е спряна процедурата, както споменахте преди малко, в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Закона за обществените поръчки. Този член урежда въпроси, свързани с подготовката на документацията по възлагането на обществените поръчки и изискванията, на които следва да отговаря техническата спецификация на всяка една конкретна поръчка. Трябва да е осигурена възможност за равен достъп на кандидатите за участие в процедурата и да не се създават необосновани пречки пред конкуренцията. Явно това не е било направено така, затова е отменена и обществената поръчка.
Предвид гореизложеното агенцията е счела, че изискването за страна на произход на рентгеновия апарат за проверката на регистрирани извънгабаритни багажи при невключена уговорка или еквивалентност е ограничително условие и е в нарушение на горецитирания чл. 32.
На базата на това писмо има издадена Заповед № 237 на изпълнителния директор на летище София за прекратяване на процедурата.
Искам да подчертая, че наличието на такъв рентгенов апарат е задължително за международните летища, като важна част от мерките за сигурност. Това ще наложи откриването на нова процедура по Закона за обществените поръчки.
Уверявам Ви, господин Чачев, в заключение на отговора и на Вашия въпрос, бих искал да кажа, че смятам да пресека всякаква създадена отпреди порочна практика при организирането на обществените поръчки. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Евгени Чачев за реплика.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мутафчиев, Вие с право сте загрижен за сигурността на българските летища и това е действително така. Аз обаче ще Ви връча две странички от действителното положение на летището. На практика в момента летище София разполага с три подобни скенера.
И аз не съм доволен от Вашия отговор, тъй като на 2 септември т.г. Вие отговаряхте на мое питане от тази трибуна и заявихте, че ще пресечете всички подобни опити за изтичане на държавни средства при изграждането на големите инфраструктурни проекти, наблюдавани от Министерството на транспорта.
Използвам случая, господин министър, да изразя съмнение, че ще успеете да направите това, изхождайки от факта, че вчера Вие сте назначили за шеф на Борда на директорите на летище София Юджел Атила и, господин министър, ако това е вярно, не се ли включва обръчът от фирми на Ахмед Доган и в изграждането на голямата инфраструктура на България? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин Чачев, ще започна от последната Ви реплика и ще Ви кажа, че е практика във важни обекти и предприятия, където принципал е Министерството на транспорта, те да бъдат оглавявани от заместник-министри. Господин Атила е заместник-министър от Движението за права и свободи. Ако имате някакви съмнения относно негови финансови интереси, това е друг въпрос, който можете да зададете на друго място.
А що се касае до това, че има достатъчно рентгени на летище София, да, има такъв рентген, но на стария терминал. Не мога да прима предложението, че, виждате ли, в този момент трябва да местим рентгена от единия терминал в другия. Имайте предвид, че този терминал също ще се използва, така че нека, когато правим предложения, да седнем, добре да ги обсъдим и да видим дали те ще доведат до ефективността, за която говорим.
Не забравяйте и нещо друго, то не се отнася само за този тип рентген, че рентгените, с които разполага старият терминал, са доста стари и искат много повече ангажирани хора за проверка на багажите, което също е едно от предписанията, направени към летище София за увеличаване сигурността на полетите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Иван Иванов към министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, на 24 май 2004 г., тоест преди година и половина, влезе в действие Наредба № 40 за реда и условията за превоз на опасни товари. Оттогава досега наредбата остава неприложима и това създава хаос при издаването на удостоверения за превоз на опасни товари. Причината за това се крие в чл. 37 от наредбата, съгласно която лицата, които извършват ежегодните прегледи на моторните превозни средства за превоз на опасни товари, странно защо, но не се акредитират по европейската норма 45004. И поради това българската служба за акредитация отказва да изпълнява своите правомощия съгласно наредбата.
Стига се до една наистина абсурдна ситуация – за година и половина след влизане в сила на Наредба № 40 няма акредитирани лица по нея. Това обаче не пречи, господин министър, на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” да признава протоколи, но забележете, от една-единствена лаборатория, която е с отнета акредитация. Това се върши на всичко отгоре от едно-единствено лице, упълномощено директно от доскорошния изпълнителен директор на Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация” и именно това лице издава удостоверенията въз основа на протоколи от тази фирма с отнета акредитация. По тази причина обаче издадените удостоверения от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”, доколкото има такива през тази година и половина, са издадени неправомерно, въз основа на нередовни първични документи.
По тази причина, господин министър, отправям към Вас следния въпрос. Колко и кои са акредитираните фирми, чиито протоколи за извършените прегледи се приемат от упълномощеното лице – от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация”? Кой има правомощието да одобрява методиката за контрол върху моторните превозни средства, превозващи опасни товари? И в кои страни от Европейския съюз издаването на удостоверения от този вид се извършва от един-единствен служител за цялата територия на страната? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Иванов, ще Ви моля следващия път, когато задавате въпроса, тези твърдения, които направихте в експозето, да ги има и в писмения въпрос, за да мога да Ви дам за скромните три минути, с които разполагам, все пак добър отговор, защото Вие задавате толкова много въпроси, че надали за три минути мога да им отговоря. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител има право да зададе един въпрос. Той зададе няколко. (Реплики от народния представител Иван Николаев Иванов.)
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Като за начало, бих искал да уточня общите условия и реда за извършване на автомобилните превози на опасни товари. С решение на Министерския съвет Министерството на транспорта е определено за компетентен орган по прилагането на Европейската спогодба за международни превози на опасни товари по шосе. Съгласно Закона за автомобилните превози и Наредба № 40 за условията и реда за извършването на автомобилни превози на опасни товари тези функции наистина са възложени на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. С Европейската спогодба се определят общите изисквания, на които трябва да отговарят пътните превозни средства и цистерните, както и задълженията за извършване на техническите периодични прегледи и проверки. В спогодбата няма посочени конкретни изисквания към лицата, извършващи тези периодични прегледи и проверки. Това задължение е оставено на договарящите се страни.
В българското законодателство тези конкретни изисквания са определени в Наредба № 40, където е уточнено, че периодичните прегледи се извършват от акредитирани лица. Дейностите по акредитация са възложени на Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” към Министерство на икономиката и енергетиката. Към момента на влизане в сила на Наредба № 40 през 2004 г. в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” са били представени акредитирани две лица – “Технотест” АД, София, вероятно за тази фирма Вие говорите, и второто е ЕТ “Славчо Дулев”, Белене. След проведените разговори между Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” и ЕТ “Славчо Дулев” последният сам оттегля подаденото заявление за признаване на издаваните от него протоколи за преглед на пътно-превозни средства. Това се е наложило, тъй като те не са отговаряли на изискванията на Наредба № 40.
Впоследствие в нарушение на закона и на чл. 38 от Наредба № 40, Славчо Дулев започва да издава удостоверения за одобрение на пътни превозни средства, които превозват опасни товари, което обаче е в правомощията само на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”. В момента единствено “Технотест” АД издава и извършва ежегодните прегледи на автомобили, превозващи опасни товари, и издава протоколите за тях.
Тук обаче следва да отбележа нещо друго, че от месец януари 2005 г. със заповед на изпълнителния директор на “Българска служба за акредитация” тяхната акредитация също е била отнета. Предвид на необходимостта от извършване на превози на опасни товари, както и на задълженията на България по различни международни спогодби, в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” е било решено до издаването на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 40, което е необходимо поради създалата се ситуация, протоколите на “Технотест” АД да бъдат признавани.
След запитване, отправено от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” получихме отговор, че в момента са в ход процедури по акредитация на други две организации в страната. Едната ще бъде акредитирана в началото на 2006 г., другата ще бъде акредитирана към края на 2006 г.
Уважаеми господин Иванов, с поставения от Вас въпрос много точно засягате един много отдавна съществуващ проблем. Уверявам Ви, че в момента промените в Наредба № 40 са в Министерския съвет и скоро ще извършим необходимите промени, така че да не възникват такива проблеми.
Категорично обаче искам да заявя, че ако имате данни за това, че са извършвани нарушения в “Автомобилна администрация” по отношение на издаваните протоколи, моля да ни ги представите, за да вземем съответните мерки. Засега поне такава информация при нас не е пристигала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, както Ви е известно, имате право на реплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги!
Уважаеми господин министър, всъщност Вие с Вашия отговор признахте това, за което говоря и аз – че всъщност тази фирма “Технотест” АД, София, от 10 януари 2005 г. е с отнета акредитация. И не мога да разбера как тогава се нарушава наредбата и реално законът, като се дава възможност на фирма с отнета регистрация да й бъдат признавани протоколите. Това е един абсурд, това е нарушаване на законовата база, защото акредитацията е отнета по причини, които налагат Вие да не признавате протоколи, издавани от тази фирма.
Вие обаче избягахте от третия ми въпрос, който аз считам за особено важен. Вярно е и съм напълно съгласен с Вас, че компетентният орган е Министерство на транспорта, който е делегирал права на изпълнителната агенция за издаване на тези удостоверения. Но това, че е компетентен орган именно Министерството на транспорта, не означава, че трябва едно-единствено лице, което личи от едно писмо от Николай Точев, и това лице е именно господин Стефан Павлов, и без неговия подпис няма да бъде признато нито едно удостоверение, тази практика да продължи да съществува. Това е същото като годишните технически прегледи. Тук упълномощеното лице е отново Министерството на транспорта, но то е делегирало тези права и практически във всеки областен град има фирми, които извършват тези прегледи.
Господин министър, искам да Ви кажа следното. Първо, трябва да се спре издаването на незаконни удостоверения, които наистина злепоставят министерството и вече Вас лично като министър, защото трябва да вземете мерки. Променете наредбата, което трябва да бъде извършено буквално в рамките на няколко дни, децентрализирайте дейността, създайте конкуренция и за Министерство на транспорта остава единствено да упражнява контролни функции, че упълномощените фирми не превишават правата си. И тогава ще разбера, че Вие наистина ще пресечете една порочна практика във вашето министерство, нещо, което заявихте и в отговор на господин Чачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин Иванов, самият факт, че сме предприели действия за промяна на наредбите и в момента върви съгласуване между министерствата точно по тази наредба, още в началото на нашия мандат, означава, че ние сме видели този проблем. Ясно ни е какви са последствията за България в международен план.
Но не забравяйте едно, наистина практиката е била порочна.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ, от място): Корупционна.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Много Ви моля!
Първо, Агенцията за акредитация не приема и отнема акредитацията на “Технотест”, след като Агенция “Автомобилна администрация” не признава на господин Дулев, който е втората фирма, която има право да извършва съответно тези проверки. И това е по няколко основателни причини, като искам да Ви кажа само едната от тях. Тя е, че прегледите са извършвани в местността “Петолъчката”, където не е имало никакви условия за тяхното извършване. Това, разбира се, са твърдения, аз съм разпоредил да ги проверят.
Но България в момента няма акредитирано лице, което да даде възможност да се издаде едно удостоверение, за което може да се каже, че е 100% законосъобразно.
Затова по принцип се е приело, разбира се, след това се установява, че е отнет лицензът, че “Технотест” е фирмата, за която не съществуват условията, говоря за тогава, и е възприето тази фирма да издава документите като акредитирано лице. За това става дума.
Надявам се, че до две седмици наредбата ще мине и ще изчистим всички тези неща.
Въпреки всичко, надявам се, че акредитацията ще мине към агенцията, за да няма разправии между две организации. И тогава може би няма да има проблем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към въпроса, зададен от народния представител Иван Иванов отново към министър Петър Мутафчиев.
Господин Иванов, заповядайте да развиете Вашия въпрос.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! В последните месеци на 2004 г. тогавашният министър на транспорта и съобщенията Николай Василев подписа договор за доставка на 25 дизелови мотрисни влака "Дезиро" от "Сименс", всъщност "Сименс транспортейшънс системс", което е дъщерна фирма на "Сименс".
Първите два мотрисни влака пристигнаха през м. януари т.г. и направиха няколко демонстрационни предизборни пътувания из цялата страна, включително с участието на министри и на тогавашния министър-председател Симеон Сакскобугготски. После Министерството на транспорта и съобщенията обяви, че временно преустановява тяхната редовна експлоатация. Беше казано, че повод за това са наводненията, които бяха в някои части на страната. Нямам сведение експлоатацията да е била възстановена. Междувременно бяха доставени още 12 мотрисни влака от "Сименс".
Съгласно информацията обаче, с която разполагам, и до момента те не обслужват 9-те губещи линии, заради които бяха закупени тези мотрисни влака – линии, по които ежедневно се движат над седем хиляди български пътници.
Нещо повече, господин министър, научавам, че поради недобрите параметри и лошото състояние на железния път в страната са възникнали сериозни технически проблеми в ходовата част на мотрисните вагони и на някои от тях предстои съответно спешен ремонт. Не е ясно ремонтните дейности и резервните части дали са включени в двата милиона евро, които са предвидени по договора за допълнително техническо оборудване.
По тази причина отправям към Вас следния въпрос: колко мотриси към момента са доставени от "Сименс", по кои жп линии са въведени в експлоатация, има ли възникнали технически проблеми, изискващи ремонт на някои от мотрисите и на какво се дължат те? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля да отговорите на въпроса на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Както вече споменахте, през 2005 г. "БДЖ " ЕАД, България и "Сименс" АГ, Германия сключват договор за доставка и окончателна окомплектовка, последващ ремонт и поддръжка на 25 броя двувагонни дизелови мотриси тип "Дезиро".
Към днешна дата по горецитирания договор са доставени общо 14 броя дизелови мотриси.
Първият влак е бил пуснат в редовна експлоатация на 25 април, вероятно предизборно, както казвате Вие. До настоящия момент в редовна търговска експлоатация са 9 влака, които са преминали съответните технически изпитания и проби и са зачислени към трите предприятия за пътнически превози в София, в Пловдив и в Горна Оряховица.
Освен тези 9 дизелови мотриси на българска територия, в Локомотивно депо Варна, което е депото за окомплектовка и ремонт, се намират още 2 дизелови мотрисни влака, които очакват митническо оформяне и окомплектоване от "Сименс". Три други дизелови мотрисни влака вече са напълно окомплектовани и са в процедура по окончателно изпитание и приемане.
Деветте дизелови мотриси обслужват пътниците по следните неелектрифицирани участъци. Казвам неелектрифицирани, защото в началото тези влакове се пускаха на дълги разстояния, а те не са за това и може да се създадат тогава технически причини. Те са за къси разстояния и там, където не е електрифицирана линията. Това са Варна – Кардам, Повеляново – Добрич, Самуил – Силистра, Пловдив – Пещера, Пловдив – Свиленград, Пловдив – Димитровград, Пловдив – Първомай, Пловдив – Момчилград.
Тук искам да обърна вашето внимание към един важен въпрос, а именно на това – какъв ще бъде ефектът от въвеждането на дизеловите мотриси. Влаковете с дизелова мотриса представляват така нареченият подвижен състав. Знаете го това нещо. Ефектът от неговото използване се състои в намаляването на трафичната и експлоатационна работа в резултат на по-ниското тегло на състава, премахване на маневрената дейност, улесняване на екипирането, почистването и техническото обслужване на тези влакове.
Само искам да Ви цитирам: намаляването на разходите за дизелово гориво е 4,2 пъти, намаляването на инфраструктурните такси – приблизително ще бъде около 25% и намаляване на разходите за почистване и екипиране – около 80%, което води до общо намаляване на разходите на 1,3 пъти. Това е ефектът от въвеждането на новия, така наречен подвижен състав.
Съдейки по коментарите в пресата, господин Иванов, искам да Ви кажа, че подобни сериозни технически проблеми с мотрисите в момента няма. При движението по инфраструктурата във всеки един подвижен състав - и локомотив, и вагон, и мотрисен влак, могат да възникнат съответни промени в ходовата част по бандажите, което в никакъв случай не може да се счита като една сериозна авария. Напротив – това е ежедневен момент, в който с лесна техническа намеса се отстраняват тези проблеми.
Затова мисля, че наистина е ефективно закупуването на мотрисите, но те трябва и ефективно да се използват. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Право на реплика – народният представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Всъщност в последното изречение, което казахте, изразихте моите опасения – да, мотрисите като показатели действително са много ефективни подвижни жп състави, но тяхната експлоатация особено в първите месеци на дълги разстояния по неподходящ начин, но с много снимки във вестниците и предизборни цели, създаде определени технически проблеми, които можеха да бъдат избегнати.
Това всъщност беше моята основна забележка по отношение въвеждането в експлоатация на мотрисите. В крайна сметка за тях са дадени 67 млн. лв. и те трябва да послужат в неелектрифицираните участъци, в губещите линии, за да може населението в тези части на страната, които и без това са лишени от добра инфраструктура поради ужасното състояние на пътищата, да има поне една сигурна и навременна жп връзка с областните градове.
Все пак ще кажа: необходимо е за Вас самия да потърсите в крайна сметка ако не отговорност, то поне обяснение от хората, които отначало пуснаха мотрисите по начин, по който са възникнали някои технически проблеми, защо са го направили. Дали от некомпетентност или от сервилност, защото това нанася вреда на министерството, а чрез бюджета – и на всеки български избирател. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Мутафчиев – право на дуплика.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Господин Иванов, аз Ви благодаря за разбирането, което винаги проявявате след моите отговори на актуални питания.
Да, това е така. Дори трябва да се помисли сериозно и за губещи линии, къси линии, къси разстояния, които са електрифицирани – да се вземат електрически мотриси, примерно такава е ситуацията със София – Перник. Само с тях железопътният транспорт може да стане конкурентоспособен на автомобилния транспорт.
Разбира се, понякога се допускат и грешки. Честно да Ви кажа, не смятам да правя проверка, защото ми е ясно защо влаковете пътуваха от София до Варна примерно. Имаше едно по-дълго разстояние даже – от Кюстендил до Варна и от Кюстендил, струва ми се, до Бургас – нещо такова. Може би е било по политически причини.
Искам пред вас да кажа, че в Български държавни железници няма специалисти, които да не знаят за какво могат да бъдат използвани, какви са параметрите на подвижния състав, с който разполагат, и съответно на какви разстояния той трябва да бъде експлоатиран.
Искам да ви уверя в още нещо: с новото разписание ръководството на "БДЖ" ЕАД ще направи всичко възможно да увеличи повечето пътувания на мотрисните влакове, така че да има едно по-добро обслужване на пътниците. По този начин обаче трябва да помислим как ще променим таксите за железопътната инфраструктура, така че да не натоварваме "БДЖ" ЕАД и да не оказва точно обратното влияние поскъпването на транспорта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Георги Божинов към министър Мутафчиев.
Господин Божинов, моля да развиете Вашия актуален въпрос.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин Мутафчиев! Моят въпрос е относно практическата ликвидация на жп линията Червен бряг-Оряхово.
Днес, господин министър, Вие отговаряте на въпроси за неща, които са сътворени преди да станете министър. Такъв е и моят въпрос и той гласи: решението за закриването на жп линия Червен бряг-Оряхово е взето преди години, а от няколко месеца организирано се вдигат релсите и траверсите. Железопътната линия пресича първокласни и други пътища на десетки места. Само на първокласния път Враца-Мизия-Оряхово-Козлодуй има над 6 прелеза. Там вече няма бариери и пътни знаци. На места от двете страни на пътя прилежно са вдигнати релсите, но точно върху платното те си стоят, а дупките покрай тях растат и са реална заплаха за живота и здравето на хиляди пътници.
Начинът, по който започна практическата ликвидация на линията ми даде основание да запитам Вашия предшественик Николай Василев кога, как, с кого и при какви условия е сключен договора и предвидено ли е комплексно решение на проблемите или просто някой е проявил много настойчив интерес само към ценната стомана. Отговор не получих, затова се обръщам с въпрос към Вас: след като се запознаете с този случай ще разпоредите ли проверка и анализ, ще отстраните ли това, според мен, очевидно безобразие и ще направите ли изводи за решителна промяна в действията на ръководеното от Вас ведомство?
И последно, уважаеми господин министър, искам да Ви попитам: в близките две седмици след Вашия отговор ще намерите ли време да минете по този път без да имате каквото и да било основание да се срамувате?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Георги Божинов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Петър Мутафчиев: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Преди да започна своя отговор искам да кажа, че ние с Вас бяхме най-големите противници за унищожаването на линията Червен бряг-Оряхово, но за съжаление, понякога политиката се определя от тези, които управляват, а не от тези, които са в опозиция.
През 2005 г., господин Божинов, Управителният съвет на Национална компания “Железопътна инфраструктура” взема решение за демонтиране и бракуване на железопътния път и съоръженията по жп линията, като бракуваните материали се продават по реда на Наредба № 7 от 1997 г. за продажба на движими вещи, частна държавна собственост, издадена от министъра на финансите.
За целта е била направена икономическа обосновка, след което е бил организиран търг по Закона за обществените поръчки за демонтаж и изкупуване на метала. Участници в търга са две фирми “Кроу” ООД и ЕТ “Бойко Бонев”. Търгът печели ЕТ “Бойко Бонев” с постигната цена 183 лв. за тон. С него на 30 май 2005 г. е бил сключен договор и интересуващият Ви договор за продажба е за 11 хил. 386 тона бракувани железопътни материали чрез търг с явно наддаване.
Уважаеми господин Божинов, това накратко са фактите относно това как е започнала практически ликвидацията на железопътната линия Червен бряг-Оряхово. За съжаление, бързината и експедитивността на по-горе описаните действия по организация и продажба на бракуваните железопътни материали не са намерили своето продължение, тоест да се изчисти всичко това, което е останало и също да се изнесе от бившия терен на железопътната линия.
За съжаление, господин Божинов, аз искам пред Вас да спомена, че в договора не е заложено, че пътищата там, където са били прелезите, трябва да се възстановят от фирмата, която е спечелила търга и това остава като задължение на пътните управления в отделните области.
Оттук нататък аз съм възложил на “Железопътна инфраструктура”, на ръководството да се направи проверка. Те вчера са обиколили навсякъде. Веднага ще поискат изпълнение от страна на фирмата по договора с конкретните ангажименти. Аз ще опитам да направя всичко възможно и заедно с пътните управления, надявам се и със съдействието на министър Гагаузов, тези участъци да бъдат наистина възстановени, но това е въпрос, който наистина не е бил осмислен в самия договор, което според мен е недопустимо да се извършва и за в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Георги Божинов. Той има право на реплика.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря Ви за отговора и за вметката, която направихте в началото, защото наистина беше така.
Моята интуиция не ме е излъгала, но въз основа на нея аз нарекох във въпроса си очевидно безобразие това, което са сътворили Вашите предшественици. Сега го квалифицирам като престъпление!
Значи, да вземеш решение да ликвидираш линията, да я бракуваш и да обявиш търг, за да продадеш само стоманата, а да не те интересува този чукан камък, който е подложен, че след това се е разпилял по нивите, да не правиш сметка, че ще оставиш релсите по първокласните пътища, когато те не се поддържат и с това ще създадеш опасности и сега след като те са продали стоманата на очевидно близки фирми сега ще го прехвърлите на другото ведомство и то някога да намери средства, за да санира пътищата и никога – нивите, това е безобразие, господин министър!
Аз ви призовавам тези хора, които са вършили работа – може да са държавни и всякакви служители, отстранете ги, за да отстраните тези практики, защото те са порочни и имат много тежки измерения за хората, които страдат и бездруго. Действайте радикално, ако искате да се поздравите с успех! Впишете ли се в тази практика, за която Ви пита и Чачев, и Иван Иванов, за която Ви питам и аз, няма да се отграничите от това, с което трябва да скъсаме. А елате след десетина дни, минете по този път, вижте се с хората и наистина да нямате основание да се срамувате! Благодаря Ви! (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика.
Господин министърът се отказва от своето право на дуплика.
Позволете ми и от Ваше име да благодаря на министъра на транспорта господин Петър Мутафчиев за днешното му участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питането, зададено от народния представител Мартин Димитров към министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров.
Господин Димитров, моля да развиете Вашето питане.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! АЕЦ “Белене” като проект беше възстановен. Става въпрос за огромни инвестиции по различни оценки за над 2 милиарда евро.
Моят въпрос към министъра на енергетиката и икономиката господин Овчаров е: каква ще бъде стратегията на правителството по отношение на този проект, тоест какво ще бъде държавното участие? Дали става въпрос само за държавни гаранции или държавата ще инвестира средства в този проект?
Това, което мен също ме вълнува, е, че аз и мои колеги добре познаваме разработените досега анализи по този проект. В тях няма нищо за икономическата му ефективност. Бяха направени няколко анализа на тема ОВОС, но те не са достатъчни. Няма анализ, който да представи всички разходи и ползи от един такъв проект. Още повече, че смятаме, че либерализирането на пазара на електроенергия в България ще промени структурата на търсенето и предлагането и ефективността на една нова атомна електроцентрала за нас остава неясно. Ние сме много обезпокоени и затова търсим отговор от господин Овчаров по всички тези въпроси.
Също така се интересуваме от това защо тази централа да не бъде изградена с частни капитали? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, за да отговорите на питането на народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за Вашето питане и за интереса към тази важна тема. Очевидно е, че отговорите и на трите въпроса до голяма степен са достъпни от публични информационни източници, но въпреки това ще направя възможното да Ви информирам максимално изчерпателно за тях.
Малко странен ми се вижда въпросът каква е стратегията на българското правителство за АЕЦ “Белене”? Странен, защото към такъв стратегически проект, от такъв мащаб – с инвестиции, малко надхвърлящи числото, което Вие казахте, не може да се говори за стратегия на отделни правителства. Става дума за стратегия на Република България. Всички възможни, към настоящия момент, стратегически решения по проекта АЕЦ “Белене” са взети в периода декември 2002 г. – януари 2005 г., включително след публично обсъждане на основни моменти в тях. Искам да ви напомня, че в момента е в ход процедура по избор на изпълнител на проекта за изграждане на новата ядрена мощност. Съгласете се, че би изглеждало малко странно на този доста напреднал етап на проекта ние изведнъж да започнем да пишем нови стратегии.
Необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност е обоснована и доказана многократно. Съгласно Закона за енергетиката операторът на електроенергийната система е разработил план за развитие на електроенергийния сектор на Република България с минимални разходи за периода до 2020 г. Планът е разработен като е взета предвид прогнозата за очакваното електропотребление, Стратегията за енергийна ефективност и поетите ангажименти на Република България по отношение на опазване на околната среда. Планът доказва необходимостта от изграждане на нови ядрени мощности с капацитет от 1000 мгвт в периода след 2010 г.
Вторият Ви въпрос. Питате ме дали ще поръчам подробен и изчерпателен анализ на разходите и приходите от проекта? Надявам се, не смятате, че проект от такъв мащаб досега се прави и се стартира без наличието на подобен анализ. Ако мнението Ви наистина е такова, то би следвало незабавно да сезирате прокуратурата за драстични нарушения на процедурата, която трябва да бъде реализирана при реализиране на такива големи проекти.
Още в мандата на предишното правителство бяха изготвени технико-икономически и финансово-икономически анализи. Двата анализа съдържат всички реални и прогнозни данни, които биха могли да се съберат към съответния момент на изготвянето им. Изключение правят тези данни, които по дефиниция ще бъдат ясни едва след представяне и одобрение на ценовата оферта на изпълнителя. Знаете, че срокът за представяне на тези оферти е средата на м. декември.
С Решение № 853 от 20 декември 2002 г. Министерският съвет на Република България упълномощи министъра на енергетиката и енергийните ресурси да организира изготвянето на актуални оценки на ядрената безопасност и радиационната защита, оценка на въздействието върху околната среда и физическата защита, оценка на социално-икономическото значение от изграждането на централната ядрена площадка на “Белене” и оценки на отработеното ядрено гориво, радиоактивните отпадъци и тяхното управление в съответствие със Закона за безопасно използване на ядрената енергия. В резултат на решението на Министерския съвет е разработен Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционните предложения за изграждане на АЕЦ “Белене” и е изготвен технико-икономически анализ, включващ актуални оценки за ядрената безопасност и радиационната защита, физическата защита, социално-икономическото значение, оценки за отработеното ядрено гориво, радиоактивните отпадъци и тяхното управление. Допълнително е изготвен финансово-икономически анализ за изграждането на АЕЦ “Белене”. В изпълнение на чл. 45 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия в края на 2004 г. беше подготвено обществено обсъждане на технико-икономическия анализ относно възможността за изграждане на нова ядрена мощност, което се проведе на 7 януари 2005 г.
Технико-икономическият анализ отново доказва необходимостта от построяване на нови ядрени мощности от 1000 мгвт, като е взел предвид и очакваното преструктуриране на електроенергийния сектор и либерализирането на енергийния пазар. Това между другото е една тема, която може би си струва да дискутираме съвсем отделно и не в контекста на изграждането на АЕЦ “Белене”, ако, разбира се, имате интерес към нея.
От третия Ви въпрос с радост научавам, че споделяте моето виждане, че частните инвестиции в АЕЦ “Белене” биха били отличен атестат за икономическата целесъобразност на проекта. За да бъде взето решение за предоставяне на държавна гаранция, е необходимо да се знае размерът на средствата, за които ще бъде необходима такава гаранция. За целта е необходимо да бъде приключена процедурата за избор на изпълнител на проекта за изграждане на новата ядрена мощност. Потенциалният изпълнител ще изготви проект, който ще бъде санкциониран от Агенцията за ядрено регулиране. След изработването на проекта ще бъдат подготвени спецификациите на оборудването, което ще бъде доставено с отчитане на вече доставеното на площадката, услугите с последващото остойностяване. Необходимите средства ще бъдат определени след провеждане на преговори и договаряне на финансовите условия с изпълнителя. В проекта се очаква да бъдат определени и средствата за управление на радиоактивни отпадъци, съхранение на отработеното ядрено гориво, извеждано от експлоатация.
Анализът относно реалността на разходите за изграждане, експлоатация и управление на радиоактивните отпадъци и всичко останало, за което току-що говорих, ще бъде извършен на етап -оценка на инвестиционните предложения за изграждане. По преценка на Министерството на икономиката и енергетиката при главния инвеститор в тази оценка могат да бъдат привлечени и външни експерти. Осъществяването на проекта най-вероятно ще стане чрез създаване на публично частно сдружение с използване на финансиране от публичния и от частния сектор, като на този етап на създаване на сдружението, държавата следва да вземе решение дали да запази мажоритарен дял в него или не. Не е обаче логично да се очаква от съдружника от частния сектор да осигури значително финансиране без да му бъде дадена гаранция за защита на тази инвестиция.
След отчитане на средствата, които могат да бъдат привлечени, провеждане на преговори с финансови институции и евентуални кредитори и постигане на финансови споразумения, може да бъде взето решение за осигуряване на държавна гаранция, ако такава е необходима, която да бъде внесена за гласуване в Народното събрание на Република България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Мартин Димитров.
Господин Димитров, както Ви е известно, в рамките на две минути може да зададете до два допълнителни въпроса.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви.
Господин Овчаров, това, което мен много сериозно ме притеснява, е, че въпросният финансово-икономически анализ ми е добре познат и той не е издържан. Това е моята оценка. Интересува ме каква е Вашата оценка за този финансово-икономически доклад? В него е направена, бих казал, една детинска презумпция и тя е, че в момента маргиналните разходи на България са някъде около средното ниво, спрямо страните от Югоизточна Европа, и за следващите десет години тези на другите страни ще нарастват или ще останат такива, а само тези на България ще намаляват. И въз основа на тази, повтарям детинска презумпция, се предполага, че България ще изнася електроенергия за всички други страни, които само ще внасят. Но освен България и съседните страни развиват своите пазари, така че подобен начин на разсъждение ми се струва опасен.
Това, което искам да Ви кажа, е, че на Ваше място, и моята препоръка е, да се направи нов анализ на разходите и ползите от този проект, тъй като също и възможната цена за 1 квтч, която беше направена от международен консултант, беше доста неясно зададена. Така че за мен, независимо че Вие наследявате този проект, който е започнат безспорно от предишното правителство, наследявате много сериозни проблеми. За мен етапът на анализи още не е завършен и той трябва да бъде продължен от Вас, иначе в противен случай може да се окаже, че, както чухте, държавата вероятно ще инвестира много пари, вероятно ще бъде мажоритарен собственик на АЕЦ “Белене”, а може да се окаже, че този проект не е ефективен, тоест, че разходите са повече от ползите, тъй като това не е доказано. Единственият подробен анализ до момента е на тема “Екологични ефекти”.
Също така на мен ми се искаше по-ясно да кажете какво ще бъде държавното участие. Вие споменахте няколко опции – дали става въпрос за държавни гаранции, или става въпрос за пряко финансиране? Това също е много важно за мен.
Удовлетворен съм от Вашето становище, че привличането на частни капитали е основно. Да, така е, но аз смятам, че в условията на либерализиран пазар може частните капитали да бъдат самостоятелно инвестирани, тоест държавното участие да бъде изключително ограничено и това трябва да бъде целта, според мен, на един такъв проект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров, за да отговори на допълнителните въпроси, зададени от народния представител Мартин Димитров.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Уважаеми господин Димитров, честно да си призная се чувствам затруднен точно на кои въпроси да отговоря, защото Вие по-скоро направихте коментар, отколкото да ми зададете въпроси. Но все пак, дали е издържан или не е издържан анализът едва ли ние с вас двамата, точно тук и в този момент, ще се разберем. Искам обаче да Ви кажа, че тези анализи за АЕЦ “Белене” ги правим вече сигурно повече от десет години. И винаги се намира някой, който ни доказва, че този анализ е неиздържан и трябва да започнем отново.
Последният такъв, който спря проекта, беше през 1997 г., когато беше започнала отново процедурата. Ако ние тогава бяхме започнали и продължили процедурата по изграждане на АЕЦ “Белене”, днес нямаше да се чудим с какво да заместваме първи, втори, трети и четвърти блок в “Козлодуй”, а щяхме да имаме една работеща мощност. И нямаше да се чудим какво ще правим през 2007 и 2008 г., когато трети и четвърти блок няма да работят, когато закъснялата реконструкция на “Марица-Изток 3” и “Марица-Изток 2” ще ни постави в състояние не да изнасяме електроенергия, която между другото тази година ще бъде 7 млрд. квтч., даже повече от 7 млрд. квтч. изнесена електроенергия – Вие сте икономист, можете да направите сметка колко и какво означава това за икономика като на България, за една текуща сметка, чийто дефицит ще надмине 10% през тази година – и може би тогава нямаше непрекъснато да се подканяме “дайте да правим анализ”. Може би най-после е време да излезем от ситуацията да правим анализи и да започнем да правим нещо, някой да си поеме отговорността за това.
А по отношение на втория Ви въпрос – за държавното участие, в момента възможните варианти на държавно участие се простират от 25 до 100% в зависимост от това какво ще покажат офертите на двата консорциума, които евентуално ще представят офертата си за изпълнение на АЕЦ “Белене”.
Аз отново повтарям, привърженик съм на максимално широко частно участие в един такъв проект. Защото само по себе си частното участие е доказателство за ефективност. Но от друга страна, държавата трябва да гарантира своята роля и своето право, трябва да гарантира, че това, което вече е построено в АЕЦ “Белене”, че това, което е доставено вече като оборудване, което по най-минималните оценки е над 500 млн. евро, също ще влезе в действие и ще бъде рационално използвано при изграждането на атомната електроцентрала.
Що се отнася до екологичните проблеми на АЕЦ “Белене”, тъй като и тази тема е много шумно коментирана в публичното пространство, искам, господин Димитров, да Ви дам един пример. Ето тази чаша с тази вода вътре – това са радиоактивните отпадъци, които вашето семейство, ако е 5-членно, ще отдели, ако задоволява всичките си енергийни потребности от ядрена енергетика за 50-годишен период от време. Сравнете това с милионите и хиляди тонове, които изхвърляме и изгаряме в останалите източници на електроенергия. Така че когато спекулираме с тези теми, нека все пак да имаме една реална представа за действителните мащаби на проблемите. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител господин Димитров да вземе отношение към отговорите на министър Румен Овчаров.
Мартин Димитров (ДСБ): Господин Овчаров, има нещо, с което аз смятам, че не само аз, не само моята партия, но и всички партии тук сега няма да се съгласят с Вас, и то е следното нещо. Ако Вие не сте убеден в качеството на този анализ, как така продължавате проекта? Вие трябва да сте твърдо убеден. Аз очаквах от тази трибуна твърдо да кажете “да, анализите са великолепни и ние затова продължаваме този проект”. Но Вие казахте едва ли не, че проектът сам по себе си е стойностен, така че анализи не са необходими, което аз по никакъв начин не мога да приема и смятам, че депутатите от всички партии днес не могат да приемат.
МИНИСТЪР Румен Овчаров: Ще го спрем.
Мартин Димитров: Не трябва да се действа по този начин, емоционално. Това е доста повърхностен начин на разсъждение, който не трябва да бъде част от един проект, в който става въпрос за милиарди левове, които ще бъдат инвестирани.
Така че времето на анализите, господин Овчаров, не е преминало. И ако Вие не сте твърдо убеден, че досега направените анализи обезпечават, осмислят един такъв проект, по-добре е действително да не го правим. Милиардите левове на данъкоплатците трябва да бъдат оправдани.
Аз отново ви приканвам, ако продължите – а Вие очевидно продължавате реализацията на този проект – финансово-икономическата обосновка, пак Ви повтарям, не е достатъчна. Имаше дебат в обществото по темата, аз участвах в тези дебати, това не е само мое мнение, това е мнение на много икономисти. Така че аз лично виждам една недоказана огромна инвестиция. Вие казахте държавно участие между 25 и 100%. Това означава между 500 млн. евро, забележете, колеги, и 2 млрд. евро! Смятате ли, че ако не сме убедени в икономическата ефективност на един такъв проект, трябва да даваме тези пари!
Освен това, смятате ли, че можем да се доверим или да приемем анализи отпреди 10 години и да кажем, да, тогава на някого му се е струвало рационално, значи е рационално и сега? Аз смятам, че това е много отговорен въпрос, на който не трябва да гледаме толкова лековато и трябва да се поеме пълна отговорност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Позволете ми, уважаеми народни представители, от ваше име да благодаря на министъра на икономиката и енергетиката господин Румен Овчаров за днешното му участие в парламентарния контрол и да преминем към въпросите, зададени от народни представители към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Първият въпрос е зададен от господин Стойко Танков.
Господин Танков, имате думата.
Стойко Танков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! В началото на този месец в град Бургас беше открит молитвен и ритуален дом на вероизповеданието Свидетели на Йехова, строен под прикритието на офис сграда. Това предизвика справедливите протести на гражданите от комплекс “Славейков”.
Бургаската общественост не е против вероизповеданията и те да имат своите молитвени домове, но когато обектът се намира в близост до три детски градини, три училища и университета “Асен Златаров”, това поражда справедливо безпокойство.
В целия процес на одобряването на проекта, общественото обсъждане и разрешаване на строителството на въпросната офис сграда стои невярна, измамна и подвеждаща информация, подадена от собствениците на имота.
На 18 юли 2003 г. зададох същия въпрос със същите мотиви към тогавашния министър на регионалното развитие господин Валентин Церовски, но тогава сградата беше на нулев цикъл, той отговори, че не може да се предполага, че това ще прерасне от офис сграда в молитвен дом, но още тогава собствениците не отричаха това свое действие. Молитвеният дом вече е факт, в него се провеждат проповеди. Съжалявам че Вие трябва да отговаряте сега на този въпрос, когато сградата вече е факт и затова моят въпрос е кой допусна под прикритието на офис сграда съществуването на този ритуален дом в среда с много учебни заведения и какви мерки в сегашната ситуация е възможно да предприеме вашето министерство, за да отстрани съществуващите несъответствия между проект, строително разрешение и фактическо функциониране на сградата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Танков! Бих могъл да отговоря с едно изречение, но ще ви отговоря малко по-подробно.
Във връзка с отправения сигнал от програмния директор на телевизия “Скат” – Бургас, до началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Бургас, и кмета на община Бургас за използването на горецитираната сграда, намираща се до бл. 40 в комплекс “Славейков” като молитвен дом на Свидетелите на Йехова, както и поставен въпрос за спазване изискванията на чл. 178, ал. 4 от Закона за устройството на територията, от посочените институции са извършени проверки, при които е констатирано следното.
Първо, строежът, който се казва офис сграда с домови ВиК и ел.отклонения, е реализиран в регулиран поземлен имот 5-117 в кв. 12 по плана на жилищен комплекс “Славейков” с възложители Светослав Вълков Воденичаров, Любомир Стефанов Ганчев и Николай Стойков Стоилов.
Съгласно чл. 137, ал. 1 от Закона за устройството на територията същият е определен като строеж шеста категория и е въведен в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 3 от Закона за устройството на територията с удостоверение за въвеждане в експлоатация № 238 от 17 август 2005 г., издадено от община Бургас.
Второ, с инвестиционните проекти на строежа се определя съдържанието, предназначението на сградата и отделните помещения, архитектурно-художественият образ на бъдещия обект, конструктивната система, инсталациите и мрежите на техническата инфраструктура, необходими за нейното функциониране.
При така определеното предназначение на сградата, като офис сграда, е допустимо в нея да се извършват административни, стопански и обслужващи дейности при свободен достъп на служители и външни лица.
При извършената от община Бургас на 6.10.2005 г. проверка на офис сградата не са констатирани промени в разпределението, обзавеждането и предназначението на помещенията, съгласно условията за въвеждане в експлоатация, поради което не могат да се предприемат действия за забрана на ползването й по реда на Закона за устройство на територията – казвам, по реда на Закона за устройство на територията!
Законосъобразността на дейността на религиозната организация “Свидетели на Йехова” – отговаря ли на българското законодателство, регистрирана ли е по съответния ред и има ли право да извършва такава дейност, следва да бъде преценена от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет?
Казах, че бих могъл да Ви отговоря с едно изречение – да се пита Министерството на регионалното развитие и благоустройството защо и как се експлоатира сграда, която е продадена, за която е издадено строително разрешение и е въведена в експлоатация от община Бургас, считам, че не е достатъчно справедливо! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин министър.
Господин Танков, имате възможност за реплика в рамките на 2 минути.
Стойко Танков (КБ): Съжалявам, че отново Вие трябва да отговаряте, защото аз споменах още в началото, но, когато сградата беше на нулев цикъл и беше отправено запитване към Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съответната Дирекция за строителен надзор, беше ясно, че в цялостния ход на проектиране на сградата, в заповедта, която е обявена от общината за обществено обсъждане, се крие невярна информация за функционирането на тази сграда. Ако знаеха, че ще се строи молитвен дом, гражданите нямаше да дадат съгласието си за строителството на подобна сграда! И в тази връзка, аз мисля, че строителният надзор е в качеството си на етапа на строителството да окаже съответния контрол. Затова аз мисля, че този въпрос стои и оттук нататък трябва да бъде отправен към Прокуратурата, защото по самия подход за невярна информация – съществува един молитвен дом в един район, в който не е правомерно, според мен, да съществуват подобни култови сгради, защото е гъсто населен с учебни заведения. Аз разбира се, ще отнеса този въпрос към Прокуратурата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Танков.
Господин министър, имате право на дуплика в рамките на 2 минути.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми колеги, аз затова няколко пъти подчертах, цитирайки отделни членове от Закона за устройство на територията, че не е възможно с действията на нашите колеги от Строителния контрол нито да се спре сграда, която по документи се изпълнява точно и както е приета, нито да се преустанови нейната дейност, след като вече е експлоатирана по определен начин.
Има други закони, с които трябва да се справите както Вие, така община Бургас и обществеността, но не и по Закона за устройство на територията, който не позволява такива действия спрямо обект, който отговаря на всички изисквания, предварително предвидени в неговите документи, и по които той е изграден. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин министър.
Наистина може би въпросът трябва другаде да бъде отнесен, но той никак не е маловажен.
Следва въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов относно транзитния обходен път в кв.7 “Княжево”.
Заповядайте, господин Иванов, за да развиете Вашия въпрос в рамките на 2 минути.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първокласният път Е79, който е част от еврокоридор № 4, минава понастоящем през кв. “Княжево”. Този път създава един от най-тежките транспортни проблеми на София. От една страна, той е част от международен път, от друга страна е с изключително натоварен трафик и на трето място, уви, през последните години има инциденти с човешки жертви при движението по този път на тежки моторни превозни средства.
Какво е решението на проблема? Бързият отговор е този, който Вашият предшественик Валентин Церовски даваше, а той е построяването на автомагистрала “Люлин”, с което ще се разтовари движението през кв. “Княжево”. Това обаче не е така!
Първо, автомагистрала “Люлин”, при най-оптимистичния график на строителство, самото строитество ще започне в средата на следващата 2006 г. и строителството ще продължи, по Ваше собствено изявление по радио “Дарик”, не по-малко от три години, и то, ако няма забавяне. А Вие знаете, че в големите структурни проекти, поне това наблюдаваме в момента, непрекъснато има забавяне с половин, една и повече години. С други думи ситуацията ще си остане същата поне още четири години и с опасност от нови човешки жертви и тежки катастрофи.
На второ място, изследванията показват, че 85% от влизащия трафик от Перник към София, се насочва или към южната дъга на околовръстния път, или към центъра на София. Тоест, самата автомагистрала "Люлин” няма да разтовари съществено движението през Княжево. Затова истинското решение на проблема, не само за княжевци, но за жителите на София и изобщо за решаването на транспортния проблем, е построяването на обходен път на кв. “Княжево”.
По този повод отправям към Вас следния въпрос: предвиждате ли изграждане на транзитен обход на Княжево, в какъв срок и кога бихте обявили търг за изпълнител? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин министър, за отговор в рамките на 3 минути.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! На въпроса Ви за транзитния обход на Княжево може да се търси решение през следните две възможности.
Първата, която Вие вече цитирахте – като част от Националната пътна мрежа, която е изцяло в компетенциите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тази възможност означава единствено ускоряване на строителството на магистрала “Люлин” – един изключително важен въпрос, по който ние полагаме ежедневни грижи и както знаете в момента върви процедурата по приемане на документацията и стартиране на нейното строителство. А знаете, че тази магистрала се забави по различни причини и последното, което беше, е, че Върховният административен съд отхвърли поредната жалба на няколко неправителствени организации, чиято цел беше да оспорят и осуетят законно проведената от нас подготовка на тази инвестиционна инициатива.
Втора възможност за обход през Княжево е като ново трасе в градска територия, като част от градската улична мрежа. Това вече е в компетенциите на Столична община. Длъжен съм да отбележа, че нито в досега действащия общ устройствен план, нито във внесения проект за одобрение от Народното събрание на новия общ устройствен план на София, не са предвидени такива трасета.
Въпреки че не сме отговорни за проучването на такава възможност, ние се интересуваме от нейното развитие и знаем, че на свое заседание Столичният общински съвет с Решение № 214/31.03.2005 г. е възложил проучване и проектиране на две нови алтернативни трасета за обход, а именно: отклонение при Черния кос, насочено на изток до свързването му с панорамния път и друг вариант – отклонение на Черния кос на запад над жп линията покрай терена на танковата бригада до свързването му с околовръстния път под Горна баня.
След завършването на тези проучвания, което се очаква да стане до края на годината и след съответното решение на Столичния общински съвет за избор на окончателното трасе и отразяването му в новия план, Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще окаже пълно съдействие в рамките на финансовите и нормативни възможности, това да бъде ускорено и реализирано.
Уважаеми дами и господа, в заключение искам да отбележа, че освен търсенето на обход в кв. “Княжево”, смятам че е необходимо да се извърши ремонт и обезопасяване на съществуващия булевард, като се направи корекция на трамвайния път от предпоследна до последна спирка в източна посока – без пресичане на автомобилното движение, за постигане на нормални габарити. Необходимо е да се поставят липсващите парапети и еластична ограда, да се подобри организацията чрез недопускане на нерегламентирани спирания, паркирания и т.н.
Такива мерки се надявам да обсъдим с новия кмет на София и да му окажем в случай на нужда необходимото съдействие. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има думата за реплика господин Иванов. Заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Искам все пак да напомня, че съгласно публикувания в "Държавен вестник" списък на републиканските пътища в София - първи клас, под № 6 е записан пътят, който от границата с Македония последователно преминава Радомир – Перник – Перник – околовръстния път на София, което означава, че маршрутът до околовръстния път на София е част от републиканската пътна мрежа. По тази причина министерството има пряко отношение за решаване на този проблем.
Имам и друг мотив. Аз съм народен представител именно от този 23.избирателен район. В същото време съм доволен, че Вие изтъкнахте, че има вече депозирани предложения за строителството на обходния път. От друга страна, самото строителство по експертна оценка ще отнеме между 6 и 8 месеца, по-специално, ако се избере по-удачният вариант – до танковата бригада, защото там и трасето е много по-лесно за строеж. Този обход ще струва не повече от 15 млн. лв.
Бих казал, че ако Министерството на регионалното развитие и благоустройството прояви инициатива, може да потърси и финансова подкрепа от фондовете на Европейския съюз за строителството на този обходен път. Ще напомня нещо, което Вие отлично знаете, господин министър, но ще го кажа за хората, които ни слушат и гледат. Само преди няколко дни Вие се срещнахте с господин Волфганг Рот и във Ваше присъствие след срещата той заяви, че през 1998 г. при правителството на Иван Костов банката е отпуснала кредити 250 млн. евро. През 2004 г. е отпуснала само 40 млн. евро – шест пъти по-малко. По каква причина? Поради липса на подготвени проекти.
Във Ваши ръце, господин министър, е да потърсите екипи, които да подготвят тези проекти, да ги защитят, за да може да се развие инфраструктурата на района. Имайте предвид, че не само гражданите на Княжево, и не само софиянци, но хората, които пътуват през този натоварен участък, ще изпитат облекчение, ако бъде реализиран този обходен маршрут. Проявете инициатива и не чакайте само Столична голяма община да си свърши работата. Вашата е не по-малка. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Асен Гагаузов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да подчертая, че все пак наред с всички други неща мислим и по този въпрос, искам да кажа, че съществува и друга идея – за широк далечен южен обход на София, който да свързва южната ни магистрала с магистрала "Марица". Това са проекти, които според възможностите си придвижваме напред. Да не забравяме, че най-голямата сума досега се инвестира за магистрала "Люлин", за да се облекчи и този проблем.
Аз пак казвам, ние сме готови да окажем пълно съдействие, след като получим вариантно решение от Столичния общински съвет. Аз съм привърженик на това, че тези заеми, които досега сме ползвали от Европейската инвестиционна банка, могат да станат доста по-големи, условията са добри и се учудвам, че досега наистина не са се ползвали в достатъчен размер. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин министър, и за днешното Ви участие в парламентарния контрол.
Преминаваме към питане на народния представител Евдокия Манева към министър Джевдет Чакъров относно достъпа до екологична информация за площадките за балиране и съхраняване на битови отпадъци в София.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вече една година продължава сагата за софийските отпадъци. Станахме свидетели на изключителна некомпетентност на кметската управа и на кмета, на неумението да се водят преговори с хората, на упорито и последователно прокарване на интересите на определени бизнес кръгове на всяка цена. В резултат на това преждевременно беше закрито сметището в Суходол. Без разрешение се въведоха в експлоатация площадки за балиране по неприемлива от екологична гледна точка технология. Предстои на територията на две мини, които не отговарят на екологичните изисквания, да бъдат депонирани за съхранение балираните отпадъци. Всичко това е при пълно пренебрегване на правото на обществеността за достъп до информация.
Особено неприемливо е, че по тази изключително чувствителна тема Министерството на околната среда и водите по време на мандата на министър Арсенова, въпреки изричните разпоредби на чл. 93, ал. 4, т. 5 от Закона за опазване на околната среда, разрешава всички тези дейности за софийските отпадъци да се извършват без оценка на въздействието върху околната среда, тоест без обществеността да бъде информирана за взети решения и да бъде гарантирано, че е изключен всякакъв риск за околната среда и за хората. Именно тази позиция на Министерството на околната среда и водите и практиката на общината да взема решения задкулисно провокира огромното напрежение в София.
Сега, когато Вие сте министър и който в Тридесет и деветото Народно събрание винаги сте отстоявали правото обществеността да бъде информирана, искам да ми отговорите на следния въпрос:
Как Министерството на околната среда и водите ще осигури своевременно информиране на столичната общественост за своите решения във връзка с експлоатацията на площадките за балиране и съхраняване на битови отпадъци в София и как ще гарантирате изключването на екологични рискове в тези обекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин министър, заповядайте за отговор на това важно питане.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! Преди да пристъпя да отговарям по същество на Вашия въпрос, бих искал да кажа, че сагата за софийските отпадъци не е само от една година. Действията, които е било редно да се предприемат от страна на всяка една община, включително и от страна на Софийска община, са визирани много ясно в Закона за управление на отпадъците. Тоест две години преди изчерпване на капацитета на всяка една площадка за обезвреждане и депониране на отпадъците е било редно да се предприемат съответни действия. За съжаление това не е сторено. Всичко това, което се случва, е на нашето внимание. От една година се търси изход на ситуацията.
По повод на Вашето питане: по какъв начин ще се осигури своевременно информиране на столичната общественост относно решенията на Министерството на околната среда и водите по въпросите, свързани с предстоящата експлоатация на площадките за балиране, някои от които вече са действащи, и съхраняване на битовите отпадъци в София и как ще се гарантира изключването на екологични рискове от тези обекти, Ви уведомявам за следното.
Гаранции по отношение достъпа на обществеността до информация, касаеща околната среда, се съдържат в Закона за опазване на околната среда, както и в специалните законови и подзаконови нормативни актове по прилагането му. Както Вие посочихте, ние заедно с Вас и всички членове на Комисията по околната среда и водите в Тридесет и деветото Народно събрание сме приели тази макрорамков закон и впоследствие подзаконовите нормативни актове. Те са в сила и ние всички трябва да ги съблюдаваме и спазваме.
Относно информирането на обществеността по повод на решенията, издадени от Министерството на околната среда и водите за площадките за балиране и съхраняване на отпадъци, ще бъдат стриктно спазени всички нормативни определения и задължения за предоставяне на информация съгласно Закона за управление на отпадъците във връзка с издаване на съответния документ по чл. 12 от същия закон. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците предвижда задължение за органа, издал разрешението за дейности по отпадъци, да информира по подходящ начин обществеността за издаденото разрешение, както и за направените изменения и/или допълнения в 10-дневен срок от издаването им.
По въпроса за изключване на екологични рискове от обекти, на които са разположени площадки за балиране или съхраняване на отпадъци. Екологичните рискове от площадките за временно съхраняване на битови отпадъци ще бъдат избегнати и чрез извършване на периодични проверки, които са в хипотезата на чл. 97 във връзка с чл. 93, ал. 1 от Закона за управление на отпадъци от страна на РИОСВ – София, за спазване на изискванията за третиране на отпадъците на тези площадки. Този контрол, освен от страна на РИОСВ, естествено ще се упражнява, надяваме се, и от страна на Столичната община, респективно от кмета.
Съгласно чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 97 от същия закон кметът на общината следва да контролира дейности, свързани с образуване, събиране, включително разделно, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци.
Едновременно с това следва да се има предвид, подчертавам, че дори в условията на обявена криза или кризисно положение, операторите на площадките за временно съхраняване не се освобождават от задълженията за спазване на изискванията, на които трябва да отговарят тези площадки, съгласно Наредба № 7 за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци.
Аналогично на горепосоченото по отношение на площадките за временно съхраняване и на площадките за пакетиране и балиране е предвиден контрол от страна на РИОСВ – София, и от страна на кмета на общината. Още повече, че за площадките за пакетиране се издава разрешение по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците за предварително третиране и временно съхраняване на отпадъците.
Съгласно чл. 42, ал. 2 от същия закон разрешението включва и условия, при които ще се извършват дейности по предварително третиране и временно съхраняване.
В съответствие с чл. 97 във връзка с чл. 93, ал. 1 от същия закон директорът на РИОСВ или упълномощено от него длъжностно лице извършват проверки за спазването на тези условия.
Операторите на площадките за предварително третиране и временно съхраняване на отпадъците също не се освобождават от задължението за спазване на изискването на цитираната Наредба № 7, както и на Наредба № 8 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.
В тази връзка, в условията на обявена криза по смисъла на Закона за управление при кризи по отношение на площадките, експлоатацията на инсталациите за пакетиране трябва да бъде извършена при спазване на всички изисквания за експлоатация, съгласно Наредба № 8 от 2004 г.
Законът за управление при кризи изисква централните и териториалните органи на изпълнителната власт в рамките на своята компетентност и упълномощените от тях длъжностни лица да осъществяват постоянен контрол върху обектите на юридическите лица и едноличните търговци, на които е възложено да изпълняват функции по планиране, подготовка и провеждане на дейности при кризи.
Следователно операторите на инсталациите за пакетиране на площадките за временно съхраняване на пакетираните отпадъци трябва да изградят и експлоатират инсталациите в съответствие с нормативните изисквания и предписанията на контролните органи. Неспазването на горепосочените изисквания е основание контролните органи да наложат санкции и принудителни административни мерки в хипотезата и контекста на всичко това, което казах. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин министър. То си беше цяла лекция, но да видим дали госпожа Манева няма да Ви зададе и два допълнителни въпроса в двете минути, в които има.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин министър, Вие в своя отговор акцентирахте върху последващия контрол. Това, разбира се, е задължение на контролните органи, но безпокойството на населението идва от неспазването на изискванията за предварително информиране на обществеността и възможност тя да изрази своите тревоги във връзка с определена информация за екологичните рискове.
Затова преди да коментирам отговора Ви, искам да Ви задам два въпроса и те са свързани с изискването да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда на два обекта. Затова аз ще Ви попитам: ще разрешите ли складирането на отпадъци в мина “Чукурово”, като смятам, че Вие знаете, че тя се намира във водосбора на язовир “Искър”, че е отдадена на концесия без право за промяна на дейността й, че през 2000 г. е отхвърлена възможността в мината да бъдат складирани отпадъците на Елин Пелин и започва изграждането на районното депо в Горна Малина.
И вторият ми въпрос, аналогичен на първия, е: ще разрешите ли без ОВОС ползването на табаните в землището на Локорско, след като тази площадка също е била отхвърлена през 2001 г. от италианските експерти като възможност за използване за депониране на отпадъци? Как всъщност за тези два обекта, за които общината е взела решение да използва по-нататък при решаването на въпросите с отпадъците, ще бъдат спазени разпоредбите на Закона за достъп до информация? Защото всъщност това е възможността: всичките рискове и всичките възможни негативни последици да бъдат огласени навреме, а ако такива няма, обществеността да бъде успокоена. Защото никой не вярва, че когато се вземе погрешно решение, след това с последващ контрол то може да бъде по някакъв начин коригирано. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Манева.
Следващите пет минути ще разделя точно на три минути за господин министъра и две минути на госпожа Манева и приключваме за тази седмица. Ако желаят, разбира се, да използват цялото време.
МИНИСТЪР Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Манева! На въпроса Ви дали столичната общественост ще бъде информирана аз още веднъж мога да Ви кажа, че тя ще бъде информирана, след като бъдат издадени съответни разрешителни, например в хипотезата на чл. 37 от Закона за управление на отпадъците, веднага чрез публикуването им в Интернет-страницата на МОСВ и предоставяне на информация по всички медии.
А относно въпроса Ви дали коя да е площадка или инвестиционно намерение може да се реализира без извършване на оценка за въздействие върху околната среда, аз Ви отговарям, че регламентацията на настоящия етап, законовата рамка предвижда във всички случаи извършването на ОВОС и не само за Чукурово, а и за всички други, които са предвидени. Вие знаете, че има извършена геолого-проучвателна дейност от страна на Министерство на околната среда и водите, като акт на добронамереност и с оглед на това да се подпомогне намирането на изход от ситуацията, така че да има поливариантност относно избора на съответна площадка, къде на първо време да се съхраняват или да се обезвреждат отпадъците. От страна на Столична община трябва да има ясна визия, изборът да е техен, да се посочи на коя площадка да се извършват всички тези дейности, така както е регламентирано в Закона за управление на отпадъците и така както би следвало да бъде заложено в плановете и програмите за управление на отпадъците от страна на всяка една община, подчертавам, от страна и на Столичната община.
Така че нашата позиция е ясна и точна, всички инвестиционни намерения, всички площадки подлежат на ОВОС и тя трябва да бъде реализирана с активното участие на обществеността. Ние ще съблюдаваме всичко това да се случва. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин министър.
Последни думи на госпожа Манева за тази седмица.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Искам да Ви благодаря, господин министър, за Вашата готовност във всички случаи, когато става дума за площадки за отпадъци да прилагате процедурите по ОВОС, защото, убедена съм, вероятно и Вие, че само така можем да намерим най-правилното решение и да успокоим хората във връзка с изключителните им тревоги. Това означава, че нито мина “Чукурово”, нито Локорско ще бъдат използвани за площадки без да бъде извършена оценка за въздействието върху околната среда.
Аз Ви призовавам към прилагане на чл. 93, ал. 4, т. 5, която изисква във всички случаи, дори когато обектът не е предмет на специалните приложения № 1 и 2, дори в тези случаи да се извършва оценка на въздействието върху околната среда, ако има обществено напрежение, а такова напрежение в София има.
Затова аз изразявам известни резерви към отговора Ви, че след издаване на разрешение на трите балиращи площадки Вие ще дадете информация в Интернет-страницата и в медиите. Това е крайно недостатъчно. Достойното поведение на Министерството на околната среда и водите ще бъде да изпратите Вашите специалисти да се срещнат лице с лице с хората, които протестират, и да обосноват своите решения. Ако в момента е късно да се провежда процедура по оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че Вие знаете, че Върховният административен съд се произнесе, че такава процедура трябва да бъде проведена и аз не виждам основания държавните институции да не изпълнят решението на съда, то една компенсираща мярка към този случай ще бъде специалистите от Министерството на околната среда и водите сами да защитят решението си пред хората от тези региони. Аз се надявам, че това ще стане, за да можем да се придвижим крачка напред в брънката от проблеми, които стоят за решаване във връзка с отпадъците на София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви много, госпожо Манева.
С това завърши парламентарният контрол.
Комисията по правни въпроси ще се срещне в сряда от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по транспорт и съобщения ще проведе заседание на 25 октомври, вторник, от 16,00 ч. в зала 130.
Комисията по икономическа политика ще има извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. в зала “Запад”.
Във вторник няма да има извънредно заседание.
Следващото заседание на парламента е в сряда, 26 октомври, от 9,00 ч.
Закривам заседанието. Приятна почивка! (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Петър Берон

Секретари:
Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов