Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-26

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова и Петър Берон
 
Секретари: Силвия Стойчева  и Димитър Стоянов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирали са се 146 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, на току-що завършилия Председателски съвет съгласувахме проекта за работата на Народното събрание в периода 26-28 октомври. Преди да го поставя на гласуване, моля да вашето внимание.
Днес имаме малко нестандартен пленарен ден и ще ви обясня защо.
Трябва да отбележим, макар и с няколко думи от моя страна, 60-годишнината от създаването на Организацията на обединените нации. На 24 октомври т.г., понеделник, тази годишнина беше отбелязана във всички страни, включително и у нас с едно тържествено събрание в операта, организирано от ПРООН. На 14 декември т.г. ще имаме отбелязване на 50 години от членството на България в ООН, когато Народното събрание ще приеме и съответна декларация, която ще съгласуваме.
Позволете ми сега с няколко думи да отбележим 60-ата годишнина на ООН, като споделим следните мисли.
На 24 октомври, преди 60 години, беше създадена Организацията на обединените нации. Този исторически юбилей бе отбелязан в 191 държави-членки на организацията, включително и в България.
Учредяването на ООН бе изстрадан и мъдър отговор на човечеството на бедствията на Втората световна война, най-опустошителната. През изминалите шест десетилетия, белязани с безспорни успехи, но и със сериозни неудачи в нейната дейност, Организацията на обединените нации все пак се утвърди като необходима и незаменима институция на съвременното човечество, призвана да бъде център за съгласуване на усилията на държавите-членки за отстояване на универсалните ценности, залегнали в нейния устав - международния мир и сигурност, правата и свободите на човека, икономическия и социалния напредък.
Както всички съзнаваме, днешният свят е много различен от онзи преди 60 години и все пак днес Организацията на обединените нации си поставя така наречените цели на хилядолетието, които и за днешното човечество се явяват безспорен приоритет, който мобилизира усилията на много държави, на много хора за изпълнението им. Искам да ги припомня, за да се убедим, че те са приоритет и за нас:
първа цел – намаляване на бедността;
втора цел – по-добро образование;
трета цел – равенство между жените и мъжете;
четвърта цел – подобряване здравето на децата;
пета цел – подобряване здравето на бременните жени и майките;
шеста цел – ограничаване разпространението на СПИН, сифилис, туберкулоза;
седма цел – чиста околна среда;
осма цел – партньорство за развитие между държавите и хората.
Нека пожелаем на Организацията на обединените нации да успее да постигне онези реформи в своята дейност, които да затвърдят авторитета й на многостранния междудържавен форум, призван да осигури мирно и устойчиво бъдеще на планетата. Нека имаме съзнанието, че днес тази организация в още по-голяма степен се нуждае от партньорство от страна на парламентите.
Искам да споделя с вас, че и на специалната сесия на Обединените нации, и на последвалата я 113-та сесия на Интерпарламентарния съюз отново беше подчертана ролята на националните парламенти, тоест и на нашия парламент, в постигането на тези ценности, цели и идеали, които и тогава, преди 60 години, са вдъхновили създателите на ООН, които и днес я правят необходима и желана организация като форум за реализиране на тези високи цели.
Благодаря ви за вниманието, колеги.
Позволете да ви съобщя и следното. Парламентарната група “Атака” е внесла проект за решение на Народното събрание, свързан с предстоящото посещение, струва ми се утре, в страната на американския гражданин Муун. Текстът на решението предвижда Народното събрание да забрани влизането на този гражданин и престоя му в страната.
На заседание на Председателския съвет съгласувахме становището проектът за решение да бъде пратен на Комисията по вътрешен ред и сигурност с настоятелно предложение комисията днес след обяд да проведе извънредно заседание. На него да покани отговорни представители на държавните органи, отговорни за прилагането на съответните норми на българското законодателство, и да проведат заседание с оглед да се осигури строгото спазване и съблюдаване и на нормите на обществения морал, и на нормите на българското законодателство, така щото такова едно посещение по никой начин да не ги накърни.
Това за информация и за сведение на членовете на Комисията по вътрешен ред и сигурност.
Моля господин Свинаров, да се запознаете с проекта за решение. Той е в деловодството.
Уважаеми колеги, следващото съобщение е свързано с посрещането днес в Народното събрание на световния шампион по шахмат Веселин Топалов и на още трима български световни призьори на различни видове шахматни дисциплини и онова, което Народното събрание трябва да направи за достойното приемане на тези хора.
Уважаеми колеги, предложението е следното. Към 10,45 ч. в Народното събрание ще дойде групата, начело с господин Топалов. Аз ще ги посрещна на южния вход. Предлагам следната процедура. Да прекъснем заседанието на Народното събрание в 10,45 ч., да останем в залата, да поканим господин Топалов, и това ще го подложа на гласуване, тъй като за това се изисква гласуване, да заеме място отляво на трибуната пред народните представители, другите придружаващи го лица да ги поканим на балкона, да се обърна към него и към тях с няколко приветствени думи. След това да дадем възможност на господин Топалов с няколко думи да изрази своята благодарност, след което да отидем в Клуба на народния представител, където той би могъл малко по-подробно да сподели свои мисли, впечатления във връзка с извоюването на това невероятно високо постижение и да дадем по един знак на него и на колегите му за спомен от посещението им в Народното събрание, и, ако не възразявате, да се почерпим с чаша шампанско. Молбата ми е, разбира се, народните представители да бъдат на срещата с господин Топалов.
Има ли възражения? Няма.
Моля, гласувайте тази процедура.
Гласували 140 народни представители: за 140, против и въздържали се няма.
Благодаря ви, колеги.
Едно съобщение, което трябва да направя, преди да гласуваме програмата.
Както вече стана известно и от средствата за масова информация, в Народното събрание са постъпили нови три искания на главния прокурор на Република България за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски. Известни са случаите, които бяха огласени. Делата са описани с техните номера, не бих искал да отегчавам пленарната зала с подробностите от гледна точка на дати и текстове в съответните наказателни норми. Имайте го като съобщение за ваше сведение. Тези искания са заведени в деловодството. Материалите, които са приложени към исканията, отново са на разположение в библиотеката, както беше постъпено и миналия път.
Постъпили законопроекти и проекторешения:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда с вносители Екатерина Михайлова, Антонела Понева и Евдокия Манева. Водеща е Комисията по околната среда и водите.
Проект на Декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България с вносители Димитър Абаджиев и Мария Капон.
Проект за Решение относно разполагането на американски военни бази на територията на Република България с вносители Минчо Христов, Стела Банкова, Владимир Кузов. Разпределен е на Комисията по отбраната, на Комисията по външна политика и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Законопроект за меценатството с вносители Нина Чилова и група народни представители. Водеща е Комисията по културата.
Проект за Решение относно недопускане на територията на Република България на американския гражданин Сан Миънг Муун с вносители Волен Сидеров и група народни представители. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, чуйте програмата и да я гласуваме.
Програма за работата на Народното събрание за                     26-28 октомври 2005 г.:
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората.
2. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни.
4. Първо четене на законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
5. Първо четене на законопроекта за преминаването и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
6. Първо четене на законопроекта за геодезия и картография.
7. Законопроект за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявана от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия, представлявана от Федералното министерство на финансите, по отношение на Български фонд за енергийна ефективност.
8. Второ четене на законопроекта за акцизите.
9. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози.
10. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.
11. Проект за Декларация за спешни мерки срещу опасността от разпространяване на птичи грип на територията на Република България.
12. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта.
13. Първо четене на законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите.
14. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите.
15. Парламентарен контрол.
Не виждам желаещи да вземат отношение.
Моля, гласувайте.
Гласували 145 народни представители: за 144, против няма, въздържал се 1.
Заповядайте, господин Аталай, за процедурно предложение за разместване в дневния ред.
Рамадан Аталай (ДПС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, предлагам т. 7 от дневния ред да стане т. 8. Мотивите ми са, че Комисията по енергетиката днес ще разглежда законопроекта за ратифициране на Споразумението за дарение между Република България, представлявано от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, и Република Австрия. Поради това днес няма да имаме готовност, а виждам, че днес ще стигнем до този ред. Затова предлагам т. 8 да стане т. 7, а т. 7 – т. 8, и по този начин утре ще сме готови.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам, господин Аталай. Имахме предвид това и я преместихме от т. 2 на т. 7.
Единственият ми въпрос е към Комисията по бюджет и финанси дали техният доклад за второ четене на законопроекта за акцизите…
Борислав Великов (НДСВ, от място): Раздаден е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате го. В такъв случай няма проблем, след като имаме доклада пред нас, да гласуваме замяната на т. 7 и т. 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 138, против 3, въздържали се няма.
Промяната е направена.
Преминаваме към точка първа от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНСТИТУТ  ЗА ГОРАТА.
Законопроектът е разпределен на Комисията по земеделието и горите.
Заповядайте, господин Попов.
ДОКЛАДЧИК Олег Попов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! От името на Комисията по земеделието и горите ще ви представя доклада за първо гласуване относно законопроект за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 26.09.2005 г.
“Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 12 октомври 2005 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт, внесен от Министерския съвет.
В работата на комисията взеха участие заместник-министрите на земеделието и горите господин Стефан Юруков и господин Бюрхан Абазов, заместник-министърът на околната среда и водите господин Йордан Дардов и експерти.
Законопроектът беше представен от господин Юруков. Той изтъкна, че Европейският институт за гората е създаден като сдружение в съответствие с финландските закони през 1993 г. и има статут на международно юридическо лице.
С предложената за ратификация конвенция се определят задачите, структурата, функциите и условията за членство на бъдещия Институт за гората.
Институтът се създава като международна организация, чиято задача е да предприеме изследователска работа на общоевропейско равнище по горскостопанска политика с цел подпомагане на опазването и устойчивото управление на горите. С членството си България ще бъде интегрирана в общоевропейските научноизследователски програми, като ще има възможност за по-ефективно сътрудничество с европейските страни при провеждането на научни изследвания в областта на устойчивото управление на горите, както и да се ползва от резултатите от такива научни изследвания.
В началото на м. юли 2005 г. вече осем страни са ратифицирали конвенцията. Тя ще влезе в сила за България два месеца след ратификацията на законопроекта.
След станалите разисквания и на основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората, внесен от Министерския съвет на 26.09.2005 г.
Това становище е прието с 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Попов.
Има думата господин Папаризов за становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“На свое заседание, проведено на 6 октомври 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 26.09.2005 г.
На заседанието законопроектът беше представен от доц. Стефан Юруков – заместник-министър. В заседанието взеха участие и господин Димитър Баталов – главен секретар на Националното управление на горите, и други експерти.
Европейският институт за гората е създаден от 12 европейски организации през 1993 г. като сдружение в съответствие с финландските закони. Впоследствие негови членове стават близо 140 организации от 39 страни – университети, научни институти, промишлени и неправителствени организации. Дейността на института обхваща различни области, свързани с изучаването на горското стопанство, горите и опазването им на европейско ниво.
От 2003 г. е изготвен текстът на конвенцията. Тя цели да уреди  създаването на международно юридическо лице – “Европейски институт за гората”, и да определи неговите задачи, дейности, членство, начин на финансиране и др.
Задачите и функциите на института в качеството му на международна организация са извършване на общоевропейско равнище на изследователска дейност по горската политика и свързаните с нея аспекти на околната среда, екологията, ресурсите, здравословното състояние на европейските гори, търсенето и предлагането на дървесина и други горскостопански продукти и услуги. Изброените функции се упражняват с цел подпомагане на опазването и стопанисването на горите.
Ставайки страна по конвенцията, България придобива статут на член на института. Статут на асоциирани членове на института добиват Институтът за гората към Българската академия на науките и Лесотехническият университет, които преди влизането в сила на конвенцията са били членове на сдружението Европейски институт за гората. В рамките на конвенцията Република България ще подпомага работата на института, предоставяйки специфична информация във връзка с българските гори, ако тя не е достъпна от други източници.
Новият правен статус на Европейския институт за гората дава възможност да се постави на международна основа сътрудничеството между страните по конвенцията в областта на горското стопанство и свързаната с горите изследователска дейност. Република България ще има възможност активно да се включи в обмена на информация, да участва в научните изследвания и дискусии между европейските държави по въпроси на устойчивото управление и стопанисване на горите и да използва достигнатите научни резултати. Присъединяването на българската държава към конвенцията може да бъде отчетено като принос към европейското сътрудничество в областта на горскостопанската политика.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 26.09.2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Папаризов.
Други становища няма. Имате думата за изказвания по този законопроект. Има ли желаещи? Не виждам.
Тогава моля да пристъпим към гласуване на първо четене на законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се  няма.
Госпожо Манолова, желаете ли думата? Заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Доколкото по законопроекта не бяха направени предложения за изменение или допълнение, ви предлагам на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да проведем гласуването му на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за преминаване към второ гласуване на законопроекта.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 99 народни представители: за 99, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Преминаваме към второ четене.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Ще прочета решението по становището.
“Предлага законопроектът за ратифициране на Конвенцията за Европейския институт за гората № 502-02-6, внесен от Министерския съвет на 29.09.2005 г., да бъде гласуван на второ четене в Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чета текста на законопроекта:
“ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията за
Европейския институт за гората
Член единствен. Ратифицира Конвенцията за Европейския институт за гората, приета на 28 август 2003 г. в Йоенсуу, Финландия.”
Има ли изказвания по заглавието и член единствен на законопроекта? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на законопроекта.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА. Внесен е от Министерския съвет на 10 август 2005 г.
Това е един важен и сложен законопроект.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика господин Йордан Цонев. Заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател. Правя процедурно предложение във връзка с първото четене на този законопроект да поканим в залата госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” в същото министерство, и госпожа Аня Тодорова – изпълнителен директор на Държавната агенция по метрология и технически надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за допускане на заместник-министъра на икономиката и енергетиката госпожа Нина Радева и на още две представителки на ведомствата, ангажирани с този законопроект, в пленарната зала.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Моля поканете длъжностните лица да заемат местата си в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“ДОКЛАД
по законопроект № 502-01-19/10.08.2005 г. за
изменение и допълнение на Закона за измерванията,
внесен от Министерския съвет
На заседание, проведено на 31 август 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: заместник-министърът на икономиката и енергетиката Евгения Колданова, Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” и Олга Манасова – заместник-председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор.
Заместник-министър Колданова представи основните акценти в законопроекта, които са следните:
Създадената от Закона за измерванията правна рамка в областта на метрологията и предварителното пакетиране бе изцяло във връзка с хармонизирането на националното ни законодателство с европейското.
Съществен момент е разделянето на функциите по оценяване на съответствието – разрешения за оценяване на съответствието и надзора на пазара. Това ще бъде постигнато чрез създаването на Български институт по метрология, който се създава като специализиран орган в областта на метрологията. Българският институт по метрология се създава на базата на главна дирекция “Национален център по метрология” и главна дирекция “Национален център по метрология” в Държавната агенция по метрология и технически надзор.
От друга страна, функцията по надзора, която до момента се осъществяваше от Държавната агенция за метрология и технически надзор, ще се осъществява от Агенцията за метрология и технически надзор.
Държавната политика в областта на измерванията ще се осъществява от Министерския съвет.
Нов момент в законопроекта е изграждането на Научен съвет по метрология към председателя на Българския институт по метрология, който ще цели развитието и усъвършенстването на научноизследователската дейност в института.
В процеса на прилагането на закона е установено, че либерализирането на режима на лицата, които ремонтират средства за измерване, води до неспазване на изискванията от тези субекти. Във връзка с това законопроектът предвижда да им бъде вменено задължението да съставят и съхраняват документите от извършения от тях ремонт с цел проверка на извършените действия и установяване дали те са довели по промяна на съответствието на средството за измерване с одобрен тип.
Законопроектът отменя режима за лицата, които произвеждат или внасят предварително опаковани продукти. За тези субекти остава задължението да уведомяват за дейността си.
В изпълнение на изискванията на Европейските директиви се запазва регистрационният режим за лицата, които произвеждат и внасят бутилки, тъй като това е свързано с одобряване на уникален идентификационен знак, за който в бъдеще ще бъдат уведомявани компетентните органи на останалите държави-членки на Европейския съюз.
С осигуряването на условия за свободно движение на стоки се предлага вносът на предварително опаковани продукти да се осъществява при условия, че продуктите са произведени в държава-членка на Европейския съюз и отговарят на изискванията, установени в тези държави.
След дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: “за” 18 народни представители, “против” и “въздържали” се няма.
Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Цонев.
Господин Папаризов, заповядайте за становището на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Атанас Папаризов: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
“СТАНОВИЩЕ
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за измерванията
На свое редовно заседание, проведено на 1 септември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа законопроект за изменение и допълнение на Закона за измерванията № 502-01-19, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: госпожа Олга Манафова – заместник-председател на Държавната агенция по метрология и технически надзор, госпожа Силвана Любенова – директор на дирекция “Европейска интеграция” в Министерството на икономиката и енергетиката, госпожа Живка Станева – началник на отдел в дирекция “Европейска интеграция” на Министерския съвет, господин Ивелин Буров – председател на българския Институт по стандартизация, и господин Георги Шиваров – заместник-председател на Българската стопанска камара.
1. Основна цел на предлагания законопроект е да създаде Български институт по метрология като специализиран орган в областта на метрологията, като по този начин да разреши потенциален конфликт на интереси между функциите на одобряване на средствата за измерване и осъществяване на контрол върху тези средства. Това се постига, като се разпределят тези функции между Държавната агенция за метрология и технически надзор и новия Български институт по метрология. Законопроектът премахва регистрационния режим за лицата, които произвеждат или внасят предварително опаковани продукти, и предвижда изменения, целящи прецизиране на текстовете на действащия закон.
Второ, частта от законопроекта, свързана с неговото хармонизиране с правото на Европейския съюз, попада в обхвата на глава 1 “Свободно движение на стоки” и следва да бъде отнесена основно към ангажиментите на българската държава за създаване на административен капацитет за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството в Европейския съюз. Създаването на Институт по метрология съответства на Плана за изпълнение на Стратегията за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране 2003 -2006 и конкретно в частта относно укрепване на административния капацитет и участие на Република България в структурните фондове и Кохезионния фонд.
Същевременно, разделянето на функциите по одобряване на средствата за измерване и по осъществяване на контрола върху тези средства следва да постигне по-висока степен на съответствие с Протокола за оценяване на съответствието и приемането на промишлените стоки към Европейското споразумение за асоцииране. Следва да се отбележи също, че със създаването на Български институт по метрология се очаква постигане на съответствие на националния модел със сходните организации на страните-членки на Европейския съюз и въвеждане на добрите европейски практики в областта на метрологията. Също така предвиденото отпадане на изискването за регистрация на лицата, които внасят предварително опаковани продукти, ще улесни свободното движение на стоки.
Комисията по европейска интеграция проведе задълбочена дискусия, при която се повдигна въпросът за цялостното виждане на правителството за системата на оценка на качеството и сертификацията. Бе отбелязано, че в законопроектите по стандартизация, метрология и акредитация съществуват редица моменти, които могат да бъдат решени по различен начин, без това да противоречи на хармонизацията на нашето законодателство с европейското право. Отбелязано бе също, че в разглеждания Проект за измерванията не съществува достатъчна яснота за липсата на конфликт на интереси при осъществяване на функциите по одобряване на средствата за измерване и последващ контрол върху тях, което се цели със създаването на Българския институт по метрология.
С 8 гласа “за”, 1 “против” и 4 “въздържали се” Комисията по европейска интеграция предлага разглеждането на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин председател.
Други доклади и становища няма.
Има ли желаещи за изказвания по този законопроект? Има ли въпроси към представителите на Министерството на икономиката и енергетиката? Виждаме, че в Комисията по европейска интеграция е имало различни мнения. Комисията по икономическата политика е единодушна, но в другата комисия е имало и въздържали се и против.
Както виждаме, законопроектът е от онези, които определят, така да се каже, поглъщателния капацитет на България – до каква степен сме способни да отстояваме средствата, които потенциално биха били на наше разположение. Това се изтъква в становището на комисиите. Онова, което днес и до края на седмицата ще се дискутира в обществото, отчасти е свързано и с този законопроект.
Мариана Костадинова (НДСВ, от място): Вие направихте изказване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожа Костадинова казва, че съм направил изказване. По-скоро се стремя да възбудя интереса в залата, макар и да ми се възрази, че нарушавам правилника.
Мариана Костадинова (НДСВ, от място): Чудесно беше. Да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи колеги? Не виждам желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за измерванията, внесен от Министерския съвет на 10 август, с две становища на комисиите за приемане на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет, няма процедурни предложения. Спазваме нормалния срок за предложенията за второ четене.
Преминаваме към трета точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ.
Както си спомняме, на заседанието на 21 октомври бяха представени докладите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по европейска интеграция. Струва ми се, че тогава господин Берон даде възможност тези два доклада по законопроекта да бъдат представени и прекъсна заседанието преди началото на разискванията по законопроекта.
Уважаеми колеги, преминаваме към разисквания, към изказвания по този законопроект.
Има ли желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Искам предварително да кажа, че Парламентарната група на ДПС ще подкрепи предложените изменения в Закона за защита на личните данни. Обаче като член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред искам да си кажа мнението относно този закон. Като комисия – два, три пъти отлагахме разглеждането на измененията поради следните причини, господин председател. Законът е приет 2002 г. и той ми е заприличал на закона за връщането на земеделските земи в България. От 2002 г. на този закон са направени четири ремонта. А директивата, според която се подготвя Законът за защита на личните данни, е от 1995 г. Иде реч, че нашите представители, които от името на Министерския съвет подготвят някакъв закон, чули-недочули, подготвили-неподготвили, ни пласират някакъв проект в някоя комисия и ние в продължение на няколко заседания разглеждаме този закон в пленарната зала, губим си времето и след това в Редовния доклад от 2002 г. и в Редовния доклад от 2004 г. ни се правят критики относно този закон. И ние пак започваме поединично да правим ремонт или изменение на закона.
Във връзка с това, господин председател, много моля председателството, когато разглежда дневния ред на Народното събрание, когато вижда, че на даден законопроект много често се прави ремонт, този законопроект да не бъде допуснат до пленарната зала, ако тя няма нужната експертиза от Съвета на Европа. Ето сега този проект е изпратен на експертиза, ние не знаем какъв ще бъде резултатът и какво ще бъде мнението, имайки предвид тези изменения, които предлагаме. Може би ще се наложи след един-два месеца пак да правим ремонт на този закон или изменение и допълнение.
Във връзка с това, тъй като всички парламентарни групи от българския парламент и всички политически сили извън парламента, очакваме с голямо нетърпение какъв ще бъде докладът, който ще ни се връчи тази вечер, тези закони, които засягат нашето членство, и ремонтите, които се правят често на тях, обезателно трябва да бъдат придружени с експертиза.
За да не се торпилира нашето очакване за добър изход от положението, в което сме като страна и като парламент, ние като парламентарна група ще подкрепим тези изменения.
Благодаря ви, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Юсеин.
Ако ми позволите, във връзка с въпроса, който повдигнахте, Вие сам разбирате, господин Юсеин, че ако председателството или председателят си позволи да не включи в дневния ред законопроекти в установените с правилника срокове при представени доклади, то тогава ние нарушаваме своя правилник. Въпросът, който повдигате, е съществен от гледна точка на мнения, които би трябвало да се отчитат и в работата на комисиите, и на пленарната зала евентуално. Така че аз приемам Вашето настояване така да се организира работата на парламента, че той да е наясно с меродавни и важни становища на институции, когато се разглежда даден законопроект. Ще се постарая да отчетем това в организацията на работата, която предстои да подобряваме.
Има ли други желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Изправени сме пред една типична картина на нездравословно поведение на българския парламент. Ако вие бихте имали грижата да отворите и внимателно да прочетете доклада на Комисията по правни въпроси, ще видите, че Комисията по правни въпроси в крайна сметка е излязла с един никакъв доклад, защото след известни коментари при наличие на процедурни и, бих казал, чисто технически неуредици най-накрая последва едно пилатовско умиване на ръцете, в резултат на което по същество комисията не се произнесе по законопроекта и вместо да бъде внесен за ново разглеждане при спазване на съответните процедурни правила, той пристига в пленарната зала.
Вярно е, че законът е изключително важен. Вярно е, че в документа, за който сега всички говорят, има раздел, посветен на тази тема. Вярно е, че Европейската комисия отчита нашето изоставане в решаване на въпроса за личните данни. Следователно приемането на такъв закон е изключително важно. Вярно е също така, че България като една от държавите, които имат лоша биография, комунистическа биография имам предвид, а това означава проблеми на всички нейни партньори, свързани с тайни служби, с КГБ, ДС и т.н. конструкции, има особено деликатно положение, както и всички други подобни държави, по отношение на темата за класифицираната информация. Тоест важно е текстът на този закон да държи сметка за необходимостта истината в България, както и във всички тези държави, да не бъде покривана, за да не изпадаме в глуповатите положения, в които вече ни вкара настоящото правителство с действията на вътрешния министър, който назначаваше едни крайно негативни знакови фигури в някакъв измислен от него съвет.
За да избегнем подобни, вредни за българската кауза излагания, е важно този закон да държи сметка именно за защитата на личните данни по начин, който да накърнява изнасянето на истината за дейността на бившите специални служби.
На базата на всичко това сериозността, с която трябва да се отнесем към този закон, е много голяма. Намирам, че начинът, по който се процедира с него, е израз или на едно незряло прибързване, за да се решат въпроси на европейската интеграция, без да се държи сметка за съдържателната страна на нещата, или пък представлява опит за хвърляне на прах в очите и съзнателно да се търси, вероятно с изменение на второ четене, защото ако трябва да бъдем честни, в първото четене една голяма част от тези въпроси не остават добре уредени, но те поне не са вредно формулирани. Представям си обаче какво би станало с промяната на десет думи на второ четене, при което законът би могъл да се превърне в диаметрална противоположност на онова, което цели.
Така че ако искаме да вземаме решение по тези въпроси, трябва да имаме едно ясно, информирано и политическо поведение, а не да правим нещо, не смея да употребя термини, които биха могли да унизят достойнството на тази камара, но във всеки случай не представлява сериозно парламентарно поведение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи от Комисията по правни въпроси да вземат отношение по законопроекта?
Има ли желаещи за изказване, уважаеми дами и господа? Не виждам.
В такъв случай преминаваме към гласуване на първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, внесен от Министерския съвет също на 10 август т.г.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Не виждам предложение за второ четене.
Заповядайте, господин Шопов – искате да обосновете отрицателен вот.
Павел Шопов (КА): Уважаеми колеги, изказвам отрицателно становище и обосновавам отрицателния си вот не по съществото на закона, а защото отново, както много пъти до този момент в Четиридесетото Народно събрание, не беше спазена истински процедурата. Не беше дадена възможност най-важната комисия, която следваше да се произнесе във връзка с този закон – Комисията по правни въпроси, да вземе становище и да се обоснове.
Ето защо считам, че отново се касае до прибързана и урбулешка работа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин  Свинаров, заповядайте за процедура.
Николай Свинаров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам процедура за допускане между първо и второ четене на максималния срок. Както говорихме при представяне на законопроекта, част от възраженията бяха основателни. Аз се надявам да успеем и правно да ги изчистим между двете четения, затова правя искане за максимален срок между първо и второ четене – три седмици. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Прави се предложение за срок за внасяне на предложения за изменения в одобрения на първо четене законопроект три седмици от днешната дата – 26 октомври. Не виждам възражения.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 3.
Три седмици срок за предложения между първо и второ четене.
Господин Иван Костов има процедурно предложение.
Иван Костов (ДСБ): Господин председател, предлагам процедура да прекъснем заседанието и да извикаме министъра на вътрешните работи господин Румен Петков, защото се предава информация, че преди малко е убит Емил Кюлев, който е най-големият български банкер и застраховател. Ако това е вярно, поне да дойде тук да обясни за какво става въпрос, защото убийствата станаха нещо като пандемия в България.
Предлагам да прекъснем и да извикаме Румен Петков да даде обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преди да подложа на гласуване това предложение, да съобщя, че преди 2 мин. ми беше внесено съобщение от отдел “Пресцентър”, което ще ви прочета:
“Банкерът Емил Кюлев е прострелян в 9,15 ч. тази сутрин близо до кръстовището на булевардите “България” и “Димитър Несторов”. Той е бил в джипа си, когато са  стреляли по него, съобщи МВР. Състоянието на банкера е изключително тежко.
Емил Кюлев е собственик на “Росексимбанк” и от създаването на банката е неин главен прокурист, председател е на Съвета на директорите и изпълнителен директор на ДЗИ от 10.10.2002 г.”
Предложението да прекъснем заседанието  - аз изразявам противно становище – в момента считам за необосновано. Предлагам отново председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да влезе във връзка с министъра на вътрешните работи, да се постарае да осигури от него последна информация, която да огласи пред Народното събрание при първа възможност. Едновременно с това в момента и да прекъснем своята работа, не можем да разчитаме на присъствие в пленарната зала в близките минути на отговорен представител с отговорна информация.
В такъв случай, господин Костов, обръщам се преди всичко към Вас, дали бихте приели Вашето процедурно предложение да гласи: при първа възможност министърът на вътрешните работи да бъде поканен до края на днешното заседание – до 14,00 ч., да прекъснем редовното протичане на пленарния ден и да му дадем думата за меродавна, последна информация, с каквато разполага Министерството на вътрешните работи по това изключително тежко произшествие?
Виждам, че  господин Костов е съгласен. Правя това предложение на пленарната зала, считам, че и с неговата подкрепа.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 132 народни представители: за 127, против няма, въздържали се 5.
Предложението е прието.
Продължаваме с нашата програма.
Уважаеми дами и господа, преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗПРАЩАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Законопроектът е внесен от Министерския съвет на 22 юли 2005 г.
Моля залата да съсредоточи вниманието си към предстоящото гледане на този законопроект. Не би могло да има по-отговорен законопроект.
Давам думата на господин Найденов да представи доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю.
Пристъпвам към процедурно предложение и представяне на доклада на комисията със съзнанието за цялата тревожност, която носи и Вашето съобщение. Същевременно и аз апелирам за внимание към двата законопроекта, които пленарната зала предстои да разгледа.
Първо, процедурното предложение. Във връзка с разглеждането на двата законопроекта, предлагам да бъде допусната в залата госпожа Соня Янкулова – заместник-министър на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на госпожа Соня Янкулова.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Моля госпожа Янкулова да бъде поканена в пленарната зала.
Заповядайте, господин Найденов.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Комисията по отбрана предлага следния
“Д О К Л А Д
относно   законопроект  за  изпращане  и  използване  на  български въоръжени  сили  извън  територията  на  Република  България № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 22.07.2005 г.
На извънредно заседание, проведено на 27 септември 2005 г., Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от госпожа Соня Янкулова, заместник-министър на отбраната, в присъствието на представители на Генералния щаб на Българската армия и Министерството на външните работи.
Едно от съществените задължения за страната ни, произтичащи от членството в Евроатлантическата система за сигурност, е свързано с използване на въоръжени сили извън територията на страната. Действащата към момента правна уредба на тези отношения е установена при различни от сегашните условия, особено в международен план. Това налага предприемането на адекватни нормативни мерки по осигуряване на своевременното изпълнение на поетите с международен договор по чл. 85, ал. 1,  т. 1 от Конституцията ангажименти.
Предоставеният за разглеждане законопроект има за цел да преодолее несъвършенството и непълнотата на съществуващата нормативна база по отношение условията и реда за изпращане на български въоръжени сили извън територията на Република България. Задачата е установяване на правен режим, който да  гарантира националния суверенитет и  сигурност при изпълнение на международните задължения на страната.
Законопроектът се основава на чл. 84, т. 11 от Конституцията и е в съответствие с тълкувателните решения на Конституционния съд № 6 по КД № 6 от 1994 г., № 23 по КД  № 20 от 1995 г., № 6 по КД № 5 от 1999 г. и № 1 по КД № 1 от 2003 г. Изпълнена е препоръката на съда уредбата на тези отношения да бъде уредена в специален закон.
Проектът за закон извежда принципа за изключителна компетентност на Народното събрание да разрешава изпращане на български сили извън територията на страната, когато операцията има военнополитически характер. В останалите случаи разрешаващите органи са съответно Министерският съвет въз основа на правомощията му, установени в чл. 105 от Конституцията или министърът на отбраната, предвид специалната му компетентност по чл. 34 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
При определяне характера на действията, за които Български въоръжени сили се изпращат и използват извън територията на Република България е необходимо компетентните органи да направят адекватна преценка и да отчетат действителните мотиви и цели, средствата за постигане на тези цели, реда и организацията на участващите въоръжени сили, както и стратегическата среда в национален и международен план. Гаранция за прозрачността при вземането на решенията и защитата на националния интерес е условието Народното събрание да се произнася винаги, когато обстоятелствата водят до извода, че макар и косвено, вследствие участието на страната ни в определена операция, може да бъде застрашена националната сигурност или друг държавен интерес.
В резултат на проведените разисквания и поставените въпроси Комисията по отбрана прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 22.07.2005 г.
Становището е единодушно прието на 27  септември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на  господин Найденов.
Има доклад и на Комисията по външна политика.
Заповядайте, господин Паси.
ДОКЛАДЧИК Соломон Паси: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми народни представители!
“На редовно заседание, проведено на 15.09.2005 г., Комисията по външна политика разгледа законопроект за изпращане и използване на Български въоръжени сили извън територията на Република България. Мотивите към законопроекта бяха защитени от представители на Министерството на отбраната и Генералния щаб на Българската армия.
Задачата на предлагания законопроект е установяване на правен режим, който да гарантира националния суверенитет и сигурност при изпълнение на международни ангажименти на държавата. Понастоящем Република България е поела такива задължения в качеството си на член на НАТО, като очакваме аналогични ангажименти да възникнат и след приемането ни в Европейския съюз, съответно в неговата Обща политика за отбрана и сигурност. Това налага предприемане на своевременни нормативни мерки за осигуряване на адекватното им изпълнение.
Основният действащ източник на право е разпоредбата на Конституцията, чл. 84, т. 11, формулираща принципа на изключителната компетентност на Народното събрание относно въоръжените сили и участието в международни военни операции.
Освен нея, в редица свои решения Конституционният съд е дал тълкувание за определяне на компетентен орган за всеки конкретен случай. Вследствие на тези решения са приети редица разпоредби в няколко закона – за отбраната и въоръжените сили, за гражданското въздухоплаване и за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България.
Законопроектът урежда отношения, свързани с необходимостта от координация в национален план и с правомощията на посочени в него държавни органи по осигуряването на Българските въоръжени сили. Той отразява принципи, изложени в Концепцията за участие на Република България с военни контингенти в операции зад граница, приета от Народното събрание на 29 март 2005 г.
Заложените в законопроекта изменения и допълнения на действащата нормативна база в тази област, която понастоящем е разпръсната, цели систематизирането и хармонизирането й.
Въз основа на проведеното обсъждане на предложения от Министерския съвет законопроект за изпращане и използване на Български въоръжени сили извън територията на Република България и излагането на позициите на представителите на различните парламентарни групи в нея, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2005 г.
Становището бе прието след гласуване от членовете на комисията с 8 гласа “за”, 2 гласа “против” и 1 “въздържал се”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Паси.
Имате думата за изказване.
Заповядайте, господин Берон.
Петър Берон (КА): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Пожелавам ви този законопроект да не минава както някои от предишните – при сравнително безразличие и между другото. Това е много важен законопроект. Аз бях един от тези двама, които гласуваха “против” на заседанието на Комисията по външна политика. Ще гласувам “против” и сега.
Колеги, аз намирам, че е истинска гавра казаното тук, че този закон ще осигури суверенитета на България в тези действия, които са описани. Точно обратното! Този закон напълно ще унищожи какъвто и да е суверенитет от наша страна.
Казано е, че българската Конституция е била създадена при други условия и сега трябвало с измененията на условията 6-7 души от Конституционния съд да променят направеното от 400 души народни представители във Великото Народно събрание. Аз съм съвършено несъгласен! Конституцията е напълно ясна в това отношение – както чл. 9 за задачите на Българските въоръжени сили, така  чл. 84, т. 11 с това, че решение за изпращане на Български въоръжени сили зад граница се взема от Народното събрание.
Колеги, има една изключително опасна тенденция, която се мъчат да ни натрапят – това е Българската армия да се превърне в наемна експедиционна част, в експедиционен корпус от някакви 3000 души, които сега подготвят за изпращане в пустините, в джендемите на другия край на света, където тя няма никаква работа. Вече имаме примера с позорното участие в окупацията на Ирак с окупационен корпус, който се чудим как да изкараме оттам. Следващите стъпки са известни – български части ще обучават иракски органи за сигурност на марионетното правителство в тази страна. Български части ще бъдат пратени в Кандахар да се сражават с талибаните в пустинята и да осигуряват на наркобароните, които са в момента в афганистанския парламент, възможност да изнасят дрогата си свободно. Български части ще се изпратят къде ли не за неща, които нямат нищо общо с интересите на страната. Ако някой си има налудничави идеи за свободно господство, за нов световен ред и т.н., ние нямаме нищо общо с това. Ние нямаме глобални интереси. Ние имаме интереси, свързани с нашата страна и със ситуацията на Балканите.
Така че исканията да се разреши на министъра на отбраната да праща въоръжени сили тук и там са абсолютно неприемливи.
Аз искам да обърна внимание на някои други неща. Казано е и се прави някаква тънка разлика между военно-политически цели на изпращането и други цели на изпращането. Аз лично не мога да направя такава тънка разлика и да разбера как една българска въоръжена част с оръжие може да бъде изпратена в чужбина за други цели освен за военно-политически?! Ако се пращат български военнослужещи да помагат на някоя страна, пострадала от наводнение или земетресение, да разчистват развалини или да правят нещо от този род, е едно, обаче пратиш ли ги с оръжие, с тяхната екипировка и т.н., целите на това изпращане могат да бъдат единствено военно-политически.
Чух по едно време от един заместник-министър на отбраната едно безумно изречение по радиото – че България няма опит и колониална култура, няма опит във водене на войни с експедиционни корпуси в чужбина. Това е точно така – България няма такъв опит, но България няма нужда да придобива такъв опит! Случаите, когато български части са изпращани в чужбина, не красят знамената на Българската армия! България няма лоша биография като страна. България е страна със славна история. Случаят, когато в Чехословакия през 1968 г. бяха изпратени български части, беше позор за Българската армия, но тогава това ни беше наложено. Сега изпратиха части в Ирак, което също беше позор за Българската армия. Тези действия не красят българските бойни знамена!
Ще задам един последен въпрос на тези, които са съчинили този лакейски и позорен закон: защо, господа, желаете на всяка цена да заобиколите Народното събрание? По каква причина? Казва се – за оперативност при действия за изпращане на тези войски. Каква оперативност?! Знае се, че за да се подготви за изпращане в чужбина една част, трябват седмици и месеци. Това не става за от днес за утре. Винаги има време това решение да се прокара през Народното събрание. Вие, господа управляващи, имате 169 гласа. Имате мнозинство и винаги можете да вземете каквото си искате решение и да изпратите ако искате и цялата Българска армия да гине из пустинята. Нека обаче за това да носи отговорност Народното събрание, което наистина има някаква суверенна власт, което е върховният управляващ орган у нас. Защо трябва един ефимерен министър на отбраната – днес един, а утре друг, да взима някакво решение, което е толкова отговорно за страната?!
Аз съм напълно против този закон. Нямам пълномощия да говоря от името на “Атака”, защото не съм член на ръководството на парламентарната група, но смятам, че всичките мои колеги също са съгласни, че този закон, а и следващият, който ще ни предложат – за приемането на чужди войски тук, напълно противоречи на българските национални интереси, той е против интересите на българския парламент и на българската държава и не трябва да бъде гласуван, т.е. трябва да бъде гласуван “против”! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики? Заповядайте, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Репликата ми е израз на несъгласие с редица положения, които бяха визирани в изказването на господин Берон. В този закон ясно са разписани за пръв път – аз ще си позволя да взема отношение към това и в изказването си по-късно – правата на Народното събрание, на Министерския съвет и на министъра на отбраната. По никакъв начин компетенцията на Народното събрание  не е дезавоирана. Напротив, текстът, който визира правомощията на Народното събрание, е въплътен във всички текстове от този закон.
Позволявам си да обърна внимание на чл. 14 от него, който визира задължението за преосмисляне характера на мисията и взимане на отношение в друг контекст при съмнение относно характера, изпращането и използването на военнослужещи извън територията на страната.
Обръщам внимание хората, които не са запознати детайлно с тези текстове, на една тънка разлика - че именно министърът на отбраната има правомощия, които са визирани в чл. 12. Там изрично се посочва, че се изпращат определен брой военнослужещи без оръжие – в т. 1, и в т. 2 – военна техника.
И много моля, когато четем този закон, да имаме предвид само едно нещо: бидейки съюзник на НАТО, ние сме в състояние, в задължение и в необходимост да стиковаме нашите отношения с тези задължения, към които сме се присъединили нееднозначно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Втора реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Берон.
Петър Берон (КА): Понеже се оказа, че нищо не разбирам, все пак някой по-сведущ да ми обясни каква мисия могат да имат български въоръжени сили в чужбина, която да не е от военно-политически характер? Като имате предвид, че от края на Втората световна война насам почти никой на никого не е обявявал война и всички тези истории могат да бъдат наречени конфликти, могат да бъдат обявени като конфликти от невоенен характер, като операции и прочие, и прочие. Но всеки знае, че това в Югославия си беше война и че това в Ирак е война. И че мисиите там са изключително от военнополитически характер! Просто да ми каже някой за какво ще се   изпрати българска военна част с въоръжението и техниката й в мисия с невоенно-политически характер?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински:  Има думата за изказване господин Константин Димитров.
Константин Димитров (ДСБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Този закон е безспорно необходим, но в неговите  текстове би трябвало да има една прецизна доработка. Аз не зная дали госпожа заместник-министър Янкулова е в залата, защото е много важно да работим в режим с представител на министъра на отбраната или със самия министър. Тези въпроси поставих в комисията, но предвид отсъствието на представител на политическото ръководство те бяха без всякакъв отзвук, хората не бяха особено подготвени. За мое съжаление.
Става дума за следното. В чл. 11 се казва, че Министерският съвет ще разреши изпращането и използването на Български въоръжени сили "за изпълнение на съюзнически задължения". Би трябвало представителите на правителството да дефинират по-точно какво е това съюзнически задължения, които налагат действия на изпълнителната власт без знанието и по-точно без одобрението на парламента. Оставянето на понятието "съюзнически задължения" без последващо прецизиране и дефиниране би ни изправило в  ситуация Министерският съвет да има твърде широко тълкуване на това, което се нарича съюзнически задължения, и или да не ги изпълнява, или пък да навлезе в правомощията на Народното събрание.
Ето защо аз призовавам вносителите да проведат отново дискусия, включително и в компетентните комисии, по това кои са съюзническите задължения, чието изпълнение може да се очаква да бъде разрешавано от Министерския съвет, и кои са тези задължения, които неминуемо трябва да преминат през санкцията на Народното събрание.
Неубедително е разделението между т. 2 и т. 3. Трябва да има т. 2 и т. 3 на чл. 11, където се говори, от една страна, за хуманитарни мисии, от друга страна, за участие в дейности, които нямат политико-военен характер, но очевидно не са хуманитарни мисии.
Тук отново Министерският съвет има своите ексклузивни правомощия, но не е ясно какъв тип мисии могат да се квалифицират като нехуманитарни и същевременно неполитико-военни, за да бъдат причислени към съдържанието на чл. 11, т. 3.
И последната ми съществена забележка към законопроекта в сегашния му вид е за ролята на министъра на отбраната. Предвид неустойчивостта на сегашния кабинет от гледна точка на неговата идеологическа нехомогенност оставянето на министъра на отбраната да бъде фигурата, която да може да разрешава участие в тези безспорно невоенни по своя характер мисии, би оставило такова важно външнополитическо и военнополитическо действие в някои отношения извън вниманието на целия Министерски съвет, да не говорим, че би останало извън вниманието на Народното събрание като цяло.
Ето защо аз предлагам правомощията на министъра на отбраната да бъдат преосмислени и при определени условия да бъдат превърнати в правомощия на Министерския съвет. Тоест да настъпи съществена промяна в чл. 12, дори и с евентуалната крайна цел чл. 12 да отпадне и тези правомощия да се аташират към правомощията на Министерския съвет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
За реплика – заповядайте, господин Берон.
Петър Берон (КА):  Искам да подкрепя господин Димитров за предложението чл. 12 да отпадне – министърът на отбраната да няма никакви правомощия да изпраща български въоръжени сили където и да било. Ако се наложи, Министерският съвет да взима решение. Въпреки че аз съм изобщо против този закон, но съм особено против това да се делегират на министъра на отбраната каквито и да е права за изпращане на въоръжени сили. Това е абсолютно изключено. То няма връзка с характера на сегашното правителство. Този закон не се прави за сегашното тристранно правителство, нито за следващото, той се прави за българското правителство, българския парламент и българския министър на отбраната, които и да са те. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви. Това не беше реплика, а по-скоро продължение на изказването на господин Димитров.
За изказване има думата господин Илко Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори изразявам подкрепа на този законопроект.
Искам да започна с това, че за пръв път в последните години този закон е изграден на основата не само на  предхождаща законова уредба, но и на концептуална такава. Преди месеци беше приета – за което благодаря на част от колегите – Концепцията за мисии зад граница. Тази концепция зададе политическите принципи и параметри, в които би трябвало да се разписват и законовите разрешения, които са от особено важно значение, когато решаваме тези проблеми.
След приемане на България в НАТО ние по необходимост се изправяме пред задачата да преориентираме, стиковаме нашата законова уредба, така че тя да прави адекватно нашето участие в съответните операции.
Като правна каскада нещата се развиват в следния план. Разбира се, основният източник на право е чл. 84, т. 11 от Конституцията, който беше развит като концепция в Решение № 1 на Конституционния съд от 2003 г., давайки тълкувание в контекста на определени актуални събития на термина “съюзнически сили и съюзническа държава”.
Особено важно е да се подчертае и наистина приветствам логиката на изграждане на конструкцията на този закон, че за първи път се дава толкова ясно и толкова дефинитивно целта на закона, принципите на закона и каскадата от права и задължения, които съответните органи имат, изпълнявайки тези задължения.
Моля ви да обърнете внимание на чл. 7, който решавайки така проблемите, неминуемо поставя съответните органи пред изключителната необходимост да се съобразяват с всички елементи на легитимност, съвместимост, прозрачност, обществен контрол и сигурност. Забележете, дефиницията на легитимност, която препраща към Устава на ООН и законодателството на Република България. Тези стълбове са единствените, които безспорно биха могли да определят една операция, едно участие като легитимно и това е визирано като първи принцип, на който лежат нормите, които след това детайлизират правата и задълженията на съответните органи.
На второ място, това бих искал да бъде като реплика на колегите Димитров и Берон, много ясно са разписани правата и задълженията на Народното събрание, Министерския съвет и министъра на отбраната. Трябва веднага да кажа, че това не е в контекста и това бих помолил да бъде възприето наистина по подобаващ начин – не е възприето като денонсиране, дезавоалиране, пак казвам, на правомощията на Народното събрание. Това са практически проблеми, с които страната се сблъска след приема в Алианса и които по необходимост предполагат адекватна подготовка, адекватна реакция на заплахите, които всички ние  вече многократно повтаряме, че са асиметрични, трудно предвидими и трудно предсказуеми.
В този смисъл чл. 10 реферира, преповтаряйки конституционното решение от 1984 г., към използване на войските по договори с политико-военен характер. Министерският съвет разрешава изпращането на въоръжени сили за дефинитивно изброените случаи. Впрочем изпълнението на съюзническите задължения е дефинирано, обръщам внимание по повод изказването на господин Димитров, в Допълнителната разпоредба § 1, т. 2 и т. 3, които преповтарят разрешението по Конституционно дело № 1 от 2003 г.
По отношение на така дискутирания чл. 12 не знам дали знаете, но голям обем, разбира се не преобладаващия, но много  голям обем от участието на български военнослужещи зад граница, са в контекста на обучение, тренировки и спортни дейности. Съгласете се, че изглежда доста дискутируемо разрешението за изпращането на военнослужещи без оръжие за участие в олимпиада по лека атлетика в Мадрид да бъде от Народното събрание. В крайна сметка става дума за административна лекота при вземане на тези процедури и съотнасяне с нещата от живота, които налагат наистина една адекватна и бърза реакция в случаите, когато се иска участие на лекоатлети-военнослужещи без оръжие. Струва ми се доста несериозно да се поддържа тезата, че в такива случаи ние трябва да занимаваме Народното събрание! И това, бих си позволил да обърна внимание, е доста добре разписано в чл. 12.
Отново обръщам внимание на разпоредбата на чл. 14, която визира необходимостта и задължението на съответните органи, тоест отворила се е широко вратата на това при всяко съмнение в характера на мисията, въпросът да бъде обсъждан и решаван в Народното събрание, който отново става легитимният орган в контекста на чл. 84, който в случаите на тези съмнения ще решава спор, ако има такъв, по отношение на участие на военнослужещи в съответните операции.
Връщам се в началото на разпоредбите на този закон – чл. 2, коментирайки целта на закона във връзка с гарантирането суверенитета, независимостта и сигурността на страната, не е куха норма. Не е куха норма! Това е норма, която адекватно предпоставя ангажирането на България като достоен и предвидим противник в процесите на утвърждаване на демокрацията в съответните точки на света, когато нашите задължения го налагат.
Много пъти е коментирано и си позволявам да припомня едно изречение, което никога не мога да забравя, бидейки в Ирак, когато един от военнослужещите каза: “Ние тук в Ирак защитаваме България! Границите между страните са тук!”. Значи нашите военнослужещи знаят какво правят в Ирак. Те знаят много по-добре от част от хората, които са тук, защото участват не само в Ирак, в Афганистан, а и на много други места и изпълнявайки своите задължения защитават суверенитета, независимостта и сигурността на страната. Защото азбучна истина и повече от популизъм е да се повтаря, че суверенитетът и независимостта се защитават в границите на страната. Тази независимост и тази сигурност се защитават там, където са застрашени. Застрашени са там, където има тероризъм и където този тероризъм може да реализира своите действия в Ирак и да сметне, че може и трябва да свърши работата и в България.
Така че позволявам си още веднъж да подчертая – стратегическият тероризъм, защото ние сме изправени пред стратегически тероризъм, а не пред тактически тероризъм, който има конкретно определени цели и обекти, стратегическият тероризъм има за цел не определена държава, не определени хора, не определени обекти. Стратегическият тероризъм, който е в действие сега, има предвид атакуване, денонсиране на общоприети демократични ценности. Тези ценности се намират в България, в Ирак, в Ирландия и в други страни. Когато те се нарушават там, бидейки членове на определени алианси, ние сме задължени да бъдем адекватни на нашето задължение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Господин Станилов, заповядайте за реплика.
Станислав Станилов (КА): След като сте отишли да защитавате демократичните ценности в Ирак, питахте ли иракчаните дали искат да им защитавате тези ценности? След като беше окупирана страната и след като се води съпротивително движение –  партизанско, в градски условия, подобно на виетнамското в джунглата, и след като гинат хиляди хора там, смятате ли, че това е много демократично? Отиваш в чужда страна и започваш да си налагаш собствените ценности, собствените мерки, без да попиташ те дали искат?! Оказва се, че не искат!
Какво значи “тероризъм”? Какво значи “глобален тероризъм”?
Аз ще ви напомня какво значи държавен тероризъм! Ето, това, което става в Ирак, и сега тази апология, която чух тук, на колониалните войни, в които България с хилядагодишната си история най-после трябвало да влезе, понеже там имала интереси и  там минавала българската граница, са просто смешни и  представляват един водевил. И всички вие, привърженици на тази теза, ви напомням да се върнете малко назад в историята и да си спомните как беше обявена война на Съединените щати и на Англия. Как в тази война, обявена на Съединените щати и Англия от България в помощ на нацистка Германия, загинаха над 3600 българи, разрушена беше половината София, България беше запратена сред победените държави и настъпи третата национална катастрофа!  Точно по тези причини! Когато се присъединявахме към Оста през 1940 г. имаше 26 души депутати – 26 души депутати, които бяха против! Сега, когато се присъединяваме към губещата страна, и това е сигурно, защото, ако тя беше печелившата страна, Франция, Германия и Испания щяха да са там. Но те не са! И няма да бъдат, защото знаят какво ще следва – това, което последва във Виетнам, което ще последва в Иран, което ще последва един ден в Китай и в Индия. И вие ще го узнаете, когато ние бъдем запратени пак към  четвърта национална катастрофа. Защото това е губещата страна! Запомнете го! Ще трябва да отговаряте пред народния съд! Вие ще видите какво ще стане и това нещо ще остане в протоколите! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания в КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Втора реплика – господин Берон, заповядайте.
 
Петър Берон (КА): Аз няма да плаша никого, разбира се, с народен съд, само ще обърна внимание, че нашите части в Афганистан, които ще отидат да защитават сегашното демократично афганистанско правителство, трябва да знаят, че братът на сегашния афганистански ръководител – господин Харзай, е един от най-големите наркотрафиканти на страната и беше избран току-що за депутат в Афганистанския демократичен парламент, който ще бъде защитаван от нашите части. Така че приказките, че там ние защитаваме суверенитета и независимостта на България, са абсолютно празни приказки. Ние защитаваме интересите на наркотрафика от Афганистан и на петролния поток от Ирак.
Въпросът за суверенитета е по-добре да не го разискваме много, тъй като суверенитетът е телефонно обаждане от едно определено посолство в София. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Илко Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дупликата ми е следната. Господин Станилов, нещата стоят много просто и много прагматично. Ние говорим за възможността на една страна да защитава сама своя суверенитет. Може би не е трудно да се пресметне с какви точно сили и възможности България ще защитава своя суверенитет и независимост и срещу кого.
Когато Вие твърдите, че се присъединяваме към губеща или печеливша кауза, кажете ми към коя кауза да се присъединим, защото няма неутрални държави.
Станислав Станилов (КА, от място): Към собствената си.
Илко Димитров: В този свят няма неутралност. Неутралността значи престъпление да не виждаш заплахите, които са те заобиколили. А заплахите, които са те заобиколили, са такива, че те нямат граници. България е с това въоръжение и техника, и това ще е предмет на обсъждане в близките дни, което е с 30-годишна давност. Ние сме неспособни да защитаваме адекватно нашият суверенитет, независимост и т.н., и това вие много добре го знаете, Това е единият проблем.
Независимостта, дистанцирането от демократичните процеси е нарушаване на суверенитета и независимостта. Това е моята дублика към Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Ще продължим след почивката със заявените за изказвания, включително и Вие, господин Пантев.
Господин председателят влиза, за да поздрави нашите гости.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми дами и господа народни представители, съгласно решението ни от тази сутрин да прекратим заседанието към 10,45 ч., сега обявявам прекъсване на пленарното заседание и ще го продължим след почивката.
Сега ви моля да останете по местата си в пленарната зала, да пуснем сигнала, който понякога пускаме народните представители от кулоарите да влязат в пленарната зала.
Предстои ни една необикновена за Народното събрание среща с господин Веселин Топалов, със световния шампион по шахмат.
Моля да бъде поканен в пленарната зала. (Всички стават и с бурни и продължителни ръкопляскания посрещат господин Веселин Топалов.)
Уважаеми госпожи и господа народни представители, имаме възможност днес да приветстваме в Народното събрание преди всичко изключителният шахматист, големият спортист, големият гражданин – господин Веселин Топалов. (Ръкопляскания.)
Сред нас тук са и заместник-председателят на Българската федерация по шахмат и главен треньор на господин Топалов – господин Силвио Данаилов (ръкопляскания), председателят на Българската федерация по шахмат – господин Стефан Сергиев (ръкопляскания), треньорът на Веселин Топалов – Иван Чепаринов (ръкопляскания), и, моля обърнете внимание, световният шампион по шахмат за ветерани господин Любо Спасов (ръкопляскания), и трикратният световен шампион и първи в ранглистата за всички времена по шахматна композиция, както и олимпийски шампион за 1990 г. – господин Петко Петков (ръкопляскания).
Уважаеми господин Топалов, преди всичко бих искал още веднъж да Ви предам лично на Вас тук изключителната радост и бурните аплодисменти, с които на 14 октомври т.г. в пленарната зала беше посрещната вестта за това, че Вие сте световен шампион. (Ръкопляскания.)
В българския парламент има много различни настроения, голяма амплитуда на емоции, но мога да Ви кажа, че този момент беше един от върховите изживявания в пленарната зала.
Днес, във Ваше присъствие, уважаеми господин Топалов, отново бих искал да изразя изключителната радост и дълбоката признателност не само на нас, народните представители, но и на цялото ни общество за Вашата наистина, няма да се поколебая да употребя тази дума, историческа победа.
Убеден съм, че всеки наш сънародник днес изпитва напълно основателна гордост от Вашия забележителен успех, защото с победата Ви в този най-елитен световен турнир Вие затвърждавате една позиция на България, която е извоювана от не един български шахматист и която Вие увенчахте с короната на световен шампион.
Едва ли може да има по-убедително доказателство за нивото, за традициите, за професионализма в националната ни шахматна школа от това, че именно българин е световен шампион по шахмат, затова, че вече имаме, както споменах, световен шампион по шахмат за ветерани, абсолютен световен шампион по шахматна композиция и т.н. Но съвсем не на последно място бих искал да подчертая, че, макар и днес да не е сред нас, световна шампионка за жени също е българка, също е наша сънародничка. (Ръкопляскания.)
Преди да Ви дам думата, господин Топалов, бих искал лично от свое име да изразя особеното си възхищение от това съчетание, което демонстрирахте, на изключително шахматно умение, невероятна упоритост, плод на очевидно дълги години подготовка, съчетани с нова агресивност, добре пресметната, калкулирана, разпределена във времето, нов стил, който демонстрирахте на този турнир, който зашемети Вашите опоненти и Ви направи абсолютен и безспорен шампион, и, разбира се, психическата нагласа, която Ви помагаше в този турнир благодарение на особената целева подготовка.
Както Вие казвате, помогнал Ви е и шансът. Но шансът помага на онези, които са готови и достойни за него.
Заповядайте, имате думата. (Ръкопляскания.)
ВЕСЕЛИН ТОПАЛОВ: Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми народни представители, дами и господа! Най-сърдечно ви благодаря за поздравленията, за добрите думи, които казахте за мен и моя екип. Това е голямо признание. Благодаря ви за предоставената възможност да говоря пред вас от тази висока трибуна и че мога да се обърна към всички мои сънародници, които ме подкрепяха в тежката борба за шахматната титла, и да им благодаря за това. (Ръкопляскания.) Макар и далеч от родината, аз чувствах тяхната подкрепа, знаех, че ми стискат палци и желаят от все сърце моя успех.
Да ви кажа честно, не очаквах, че спечелването на световната шахматна корона ще предизвика такава радост у хората. Тяхната радост за нас е най-голямата награда, която можем да получим, оценка за това, което постигнахме. Шахматната титла е била мечта на стотици хиляди шахматисти от няколко поколения, но само 18 от тях са успели да я спечелят. Горд съм, че съм българин, че България се нареди сред най-големите шахматни страни в света. (Ръкопляскания.)
Шахматът не е само спорт, той е нещо много повече, защото съчетава в себе си елементи на науката и културата, на спорта и изкуството, че притежава тайнственото средство да прави хората щастливи.
Уважаеми народни представители, като ви благодаря за оказаната чест и внимание, искам да се обърна с молба към вас – да направите всичко необходимо шахматът в България да се популяризира още повече, да се развива, за да се даде възможност на хилядите млади деца да се усъвършенстват. За развитието на шахмата не се изискват много средства. В сравнение с другите спортове той е един от най-евтините – иска се само положително отношение.
Като световен шампион, наред с участията ми в състезания, аз ще работя и за пропагандиране и разширяване на влиянието на шахмата, защото съм убеден, че който се занимава с шахмат, той е полезен на обществото. Искам моята страна да бъде сред първите в това отношение. В България има много шахматни таланти, длъжни сме да им създадем условия да растат, да се развиват и усъвършенстват, за да има България и утре световни шампиони.
И на последно място, бих искал да кажа, че вие сте в това Народно събрание, защото милиони други българи са гласували за вас и бих искал да се опитате да не ги разочаровате.
Много ви благодаря! (Бурни и продължителни ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми господин Топалов, искрено Ви благодаря за думите, които споделихте с нас. Вярвам, че усетихте, че народните представители обърнаха внимание и на последната фраза, която произнесохте.
Бих искал да Ви уверя, че специализираната Комисия по младежта и спорта на Народното събрание ще проведе специално заседание, на което ще разгледа всички конкретни въпроси, които са свързани с развитието на шахматния спорт. Уверен съм, че и пленарната зала ще подкрепи всяко разумно и конструктивно предложение.
Уважаеми колеги, предлагам в по-малко формална обстановка да се пренесем в Клуба на народния представител, където ще можем да поговорим с господин Топалов и още малко да пообщуваме с него.
Много ви благодаря. (Ръкопляскания.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с разисквания по Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
Заповядайте за изказване, господин Ноев.
Борислав Ноев (КА): Госпожо председател, дами и господа! С този закон се дават големи правомощия на министъра на отбраната и реално  Народното събрание не може да се произнася по изпращане на наши военни части на чужда територия. Член 10 практически отпада поради наличието на ал. 3 от чл. 11 за изпращането на наши части от министъра на отбраната. В чл. 12 се казва, че може да изпрати до един военен кораб тип фрегата, три военни въздухоплавателни средства и с наслагването от ал. 2 – три кораба тип фрегата и пет военни въздухоплавателни средства. На практика излиза, че целият ударен флот и цялата ударна авиация могат да бъдат изпратени от министъра на отбраната. При сформиране на 300 плюс 200 кадрови военнослужещи и осемте процента - това са около  4000 човека, които ще бъдат зад граница по изискванията на партньорите от НАТО, на практика министърът на отбраната може да изпрати около половината от въоръжените сили зад граница.
Следват някакви мъгляви обяснения. В случай на съмнения относно характера на изпращането се произнася Народното събрание или ако приемем, че в петък вечерта  се изпратят тези въоръжени сили, това е половината българска армия, то в понеделник ще се получи някакво уведомяване на Народното събрание, оттам нататък ще започне съставянето на комисии, които ще решават дали това е правилно или не и на практика правомощията на Народното събрание се ограничават.
Всъщност в този закон  чл. 11 и 14 съдържат тези опасности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте за изказване, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Една от страните, които влязоха в първите вълни на разширение на НАТО, пази в историята си един анекдот или по-скоро анекдотична случка. Два месеца, след като вече са пълноправни членове на НАТО,  се случва събитие,  по повод на което парламентът решава да реагира и в крайна сметка е на път да гласува декларация, в която категорично и безрезервно подкрепя действията на НАТО.
Разказвам ви това,  защото си мисля, че този анекдотичен случай показва, че не само в България за хората понякога е трудно да разберат как се е променил животът им.
Законът, който се предлага в момента, не противоречи на Конституцията и това е вън от всякакво съмнение. Разпоредбата на конституционния текст на чл. 84, т. 11 е текст, който съвършено широко регулира въпроса и дава възможността да бъде решен в някои случаи и със закон. Нещо повече, Конституцията предвижда,  че международните договори, по които България е страна, имат директно правно действие. Така че нямаме проблеми с конституционосъобразността на този текст. Имаме проблем с манталитета и начина на мислене на хората, които тук, в тази зала и извън нея,  се опитват да се държат така, като че ли в България през последните петнадесет години не се е случило нищо. Примерът с приятелската, подобна на нас страна показва, че действително нашето мислене е уязвимо. Ние носим мрачни спомени от миналото си и затова тези петнадесет години се наричат преход, защото през тях ние се махаме от нещо лошо, нещо срамно, което неизбежно оставя в нашите глави съответните дефекти. Това важи и за нас, това важи и за другите страни, които споделят нашата участ. Затова  хората, които се противопоставят на това, да разберем реалното положение, в което България се намира,  обикновено спадат към две категории. Едната категория са хора, които мислят с манталитета отпреди петнадесет години, тоест по комунистически.
Другата категория са хора,  които мислят с понятия, които доста предхождат този период от време, някои от които нагло заявяваха по време на предизборната кампания, че не харесвали Европа, освен само една държава в нея, но не така, както изглеждала сега, а както била преди войната – Германия. Тоест, комунистическото и нацисткото мислене са  тези, които днес, събрани в едно, имат сериозни възражения срещу това България да бъде част от цивилизования свят, от запада, към който е заявила, че иска да принадлежи.
Дами и господа, разбираемо е затруднението, което такива хора изпитват. В тази камара обаче би трябвало да са събрани людете, които, решили да определят пътя на България за в бъдеще, държат сметка за това, което тя е постигнала през последните 15 години.
Чувствайки се един от хората, които са лично отговорни за това България да поеме пътя на страна-член на НАТО и на Европейския съюз, искам да обърна внимание от тази трибуна, че законът, който разглеждаме в момента, е на първо четене. Затова едва ли ще се спирам на детайлите на два или три текста, които наистина заслужават да бъдат малко по-внимателно прецизирани при коментара в комисиите преди второто четене,  и в частност този текст на разпоредбата на т. 3 от чл. 11, който беше посочен и в предишните изказвания, но така или иначе всичко това е въпрос за второто четене.
Връщайки се към първото четене на закона аз бих апелирал да имаме предвид следните съображения:
Първо, България е част от съвременния свят. Тя може да се опита да разсъждава по различен начин, но тогава тя просто ще изпадне от него. Ако слушаме разказите за това какво се било случило през 1941 г., ако слушаме спомените за любимите наши приятели от 1962 г., в цялата тази ситуация ние няма да постигнем нищо друго, освен да обречем България на изолация. Аз предполагам, че и след мен, ако съдя по заявките за изказвания, ще има хора, които ще станат, за да ни разказват колко лошо нещо е НАТО, колко хубаво нещо е българският неутралитет и колко важно било България да бъде съюзник самата на себе си. Глупост,  очевидна от всяка гледна точка, която служи за хвърляне на прах в очите на широката публика!
Собствените интереси на България са това тя да принадлежи там, където нейната нация е избрала, че иска да принадлежи. А нейната нация всеки ден поставя въпроса за това, че в България й тежи корупцията, че в България й тежат ниските доходи, че в България й тежат феодалните стандарти на разни люде, които заграждат парчета от страната със съгласието на правителството, получавано не знам как, или поне без да им се пречи, и по този начин изправят хората в неравностойно положение, че в България не важат правила, тоест всички онези белези и характеристики на Третия свят или на подкомунистическите страни, от които ние искаме да се отървем.
Тези хора, избирайки това, по някакъв начин са задължили своите представители на базата на малко повече знания, които се предполагат те да имат, да извършат необходимите действия, за да не бъде България такава държава, сиреч за да бъде една от държавите, които принадлежат на НАТО и на Европейския съюз. Няма такава игра, дами и господа, като ние искаме да бъдем богати, щастливи и сигурни, обаче да не сме част от тези държави. Ако много ви харесва съдбата на някои страни, които бяха цитирани дори и в тази зала, раздирани от вътрешни противоречия, страдащи от бедност, липса на сигурност и на правила, то тогава продължавайте да размахвате вашите изолационистки и по същество червено-кафяви лозунги. С тези червено-кафяви лозунги България няма да стигне доникъде.
Затова избраните в тази камара представители би трябвало да си дават сметка и да помагат на нацията да разбере, а не да й пречат за това, че щом нацията иска едно – сигурност, заможност, правила и спокойствие, то тя неизбежно трябва да даде и другото – лоялност, сериозни ангажименти и партньорско отношение към онези, които гарантират такъв тип правила в света.
Оттам нататък всичко останало се свежда до това ще спазва ли българската държава изискванията, които ангажиментите й към НАТО поставят. Всичко това, което пише в този закон, дами и господа, представлява елементарно повторение, казах, с някои малки корекции, които трябва да бъдат направени така или иначе, но в същината си то представлява елементарно повторение на възприетото от всички други държави-членки на алианса.
Говоренето против принципа затова да могат оперативно да бъдат изпращани въоръжени сили по силата на международния договор, който  сме сключили за членство в НАТО, означава по същество говорене против нашето членство в НАТО. Аз разбирам, че за някои от вас тук, в тази зала, това е неизбежно. Давам си сметка, че онези, които само преди пет години манифестираха по улиците и викаха, че НАТО е враг, агресор, престъпник и други такива неща, които обясняваха, че няма нищо по-лошо за България от това да стане член на НАТО, за тях сигурно е трудно да превключат достатъчно бързо. Вземете пример от президента обаче – господин Първанов, който водеше тези митинги и ругаеше НАТО, успя да превключи. Пък поучете се от колегата си!
Що се отнася до онези, които вдигат лозунгите за Германия отпреди войната, те вероятно няма да се научат, защото играят същата тази антинатовска карта с други средства, които на тях им се виждат по-убедителни. Разбира се, че лъжат българската нация, защото по пътя на Германия отпреди войната те не могат да видят нито зрънце сигурност, нито зрънце богатство и нито зрънце щастие. Но те са избрали да лъжат, нека да лъжат! Важното е, че мнозинството в тази камара не може да не си дава сметка, че ако България иска да бъде съвременна, модерна западна държава, нейната съпричастност към усилията на държавите от НАТО и Европейския съюз е задължителна. За да бъде тя осъществявана, трябва да се спазват договорите. За да се спазват договорите, това трябва да става в оперативен и ефикасен порядък. Това е принципът, защитен от този закон. А на второто четене нека да оправим онези детайли в него, които куцат. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Реплика – господин Петър Берон.
Петър Берон (КА): Госпожо председател, не разбрах към коя категория ме пречислява господин Филип Димитров. Дали към хората с комунистическо мислене, или към хората с фашистко мислене. Това не ми стана ясно.
Господин Димитров, най-важният признак на една държава е суверенитетът. Няма по-важен признак! Загуби ли една държава своя суверенитет, тя престава да бъде държава. Става територия, каквато може би е и целта. Това е моята реплика към Вас с добавката, че аз не съм против участието на България в НАТО, защото след като разсипаха нашите Въоръжени сили ние нямаме никаква възможност да се отбраняваме сами, ако не участваме в НАТО. Обаче участието в НАТО има различни форми и не изисква абсолютно подчинение на всеки диктат от всеки съюзник. Иска координиране с решенията на ръководствата на НАТО. Но в закона изобщо не става въпрос за НАТО, господин Димитров, а става въпрос за съюзнически задължения. И ако присъединяването към американските части в Ирак се води за съюзническо задължение, каквото всъщност не е, това е съвсем различно от нашето участие в НАТО. Трябва да имаме суверенната способност и възможност да взимаме сами решения, така както взимат решения нашите съседи – гърците, които не участваха в бомбардировките срещу Югославия и които не изпратиха войски в Ирак. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Втора реплика – господин Сидеров.
Волен Сидеров (КА): Искам да се опитам от цялата словесна плява, която беше нахвърляна тук от господин Филип Димитров, това е типично за бракоразводните адвокати отпреди 10 ноември 1989 г., когато господин Димитров е служил добре на комунистическия режим, който сега му е толкова противен, кой знае защо, искам от тази словесна плява, която той нахвърля тук обилно, да извадя няколко съществени момента, защото ние спорим и дебатираме по един закон, който трябва да разреши на българското правителство да има повече правомощия, отколкото трябва и без съгласието на парламента, казано просто, да изпраща български войски зад граница.
Първо, това няма общо или почти няма общо с нашето членство в НАТО, защото участието на българския батальон в Ирак, господин Димитров, не беше ангажимент към НАТО. Това беше ангажимент към Вашата любима държава Съединените американски щати, ангажимент, постигнат в резултат на задкулисни сделки, който ангажимент струваше човешки животи на българските войници и струваше над 1 млрд. лв. разходи на българския бюджет, които пари можеха да отидат за много по-полезни цели, например спасяване на човешки животи, а не погубване на човешки животи. Доколкото знам, Вие сте християнин или поне за такъв се заявявате. Смятам, че би трябвало човешкият живот като ценност да е номер едно за Вас.
За разлика от Вас, който изглеждате доста военнолюбив и настроен така кръвожадно и искате да участваме в някакви мисии, където загиват български момчета, за разлика от Вас ние от “Атака” сме миролюбиви хора и искаме, ако може, да не загиват български войници някъде далеч зад границите на родината ни за чужди каузи – дали за петролните интереси на компанията на Чейни или Ръмсвел, дали заради израелските геополитически интереси или някакви други, но не и за българските интереси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Времето изтече.
Волен Сидеров: В момента българските момчета загиват за чужди каузи. Точно срещу това ние въставаме, точно заради това искаме този законопроект да не бъде приет и призоваваме всички народни представители да се вслушат в своето българско съзнание, в своята българска съвест и да не стават марионетки в ръцете на чужди интереси! Това е нашата молба и призив към вас, уважаеми колеги.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, господин Сидеров, да се съобразявате с времето за реплика, което е две минути.
За трета реплика има думата господин Ноев.
Борислав Ноев (КА): Госпожо председател, дами и господа! Да уточня за господин Филип Димитров, че ние тук не приказваме приказки за НАТО, комунистическо минало, съюзници  и т.н. Тук става въпрос за елементарна аритметика. Според този законопроект министърът на отбраната самоволно може да изпрати на чужда територия целия ударен флот, половината ударна авиация и над една трета от сухопътните войски. Моля, вземете, прочетете и си направете тази сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димитров, имате право на дуплика. Заповядайте.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Не можеше да се намери по-добра илюстрация на това, което казах, от тези реплики. Като изключим персоналния въпрос на господин Берон, на когото ще отговоря пак така – персонално, останалите две реплики бяха един наниз от илюстрации на това как се лъже и как се инсинуира.
На инсинуациите няма да се спирам. Те са евтина работа и затова няма да се занимавам с тях.
Но лъжа е, че с този закон се предвижда възможност да бъдат изпращани по друг начин, освен във връзка със съюзнически задължения или хуманитарни мисии от администрацията войски в чужбина. Този, който не е прочел закона или не е разбрал за какво става дума, не би трябвало да приказва! А ако има за цел да излъже събраните тук народни представители или общественото мнение изобщо, той би могъл да използва за това някоя телевизия. Но няма смисъл да го прави от трибуната. Това, пак повтарям, е лъжа!
Също така лъжа е твърдението, че изпращането на войски от администрацията има някакво отношение към случая с българското присъствие в Ирак. Както знаете, българското военно присъствие в Ирак е решено от тази камара и съобразно разпоредбите на този закон по подобни случаи, ако възникнат такива, пак ще трябва да се взема решение от Народното събрание. Случаят, който урежда глава втора от закона, е нещо съвършено различно и е елементарна лъжа да се твърди противното. (Шум и реплики от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля за тишина в залата! Не се обаждайте от място, моля!
Филип Димитров: Също така лъжа е да се интерпретира чл. 12, в който се говори за министъра на отбраната, извън разпоредбата на т. 3 по чл. 11, които изрично говорят за дейности, които нямат военнополитически характер. Тук става въпрос за онези няколко технически ситуации на използване на сили за обучение, за някакви допълнителни, свързани с хуманитарните мисии неща, които нека да бъдат прецизирани. Аз приемам предложението на господин Димитров, те трябва да са изградени номинос куалдос, за да няма никакви колебания. Но пак повтарям, елементарно е да се говори по този начин.
А дали аз съм кръвожаден, а представителите на “Атака” са пацифисти, не знам, но ако ще има армия, тази армия трябва да участва в някакви действия. Спекулирането с идеята за българските войници е чиста спекула, затова защото, първо, тук се говори за професионална армия, а не за обучение.
И второ, във всички тези случаи се изпращат лица,  които са доброволци. При промяна на армията в един състав от чисто професионален характер, тогава, разбира се, може би някои от тези права ще бъдат изменени, но и тогава няма да става дума за опълчение, а за хора, които са направили своя избор. Така че, моля ви, недейте да плачете над техния избор. Оставете хората да решават сами живота си, колкото и непривично да е това за тоталитарните учения и доктрини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров. Благодаря Ви, че се вместихте във времето на дупликата, което, госпожо Банкова, трябва да знаете, че е три, а не две минути.
Господин Минчо Христов има думата за изказване. Моля да се съобразите с обстоятелството, че вашата Парламентарна група разполага с две минути заедно с удължението, така че ще Ви отнема думата на втората минута.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Не се и съмнявам, че ще ми отнемете думата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Такъв е правилникът, господин Христов, заедно сме го гласували, не аз.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Димитров, нямам нищо против това, което казахте. Нека всеки сам да решава съдбата си, само че не за това българските данъкоплатци да плащат милиони и милиарди левове! Нека американското посолство да си направи един център, то е достатъчно голямо, и да си събира наемници, колкото иска.
Искам да кажа няколко конкретни неща. Член 9 от Конституцията: “Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост”. Никъде в тази Конституция няма изпращане на въоръжени сили в чужбина.
За участието в Ирак няма да говоря – над 1 млрд. лв., продължаваме да ги даваме и ще продължим да ги даваме, само че в друг формат, както каза премиерът Станишев.
Участието ни в Афганистан, какъв е резултатът? От 185 т производство на суров опиум днес Афганистан произвежда над 5 хил. т! Това е резултатът от нашето и от участието на въоръжените сили в Афганистан.
Заплахата от тероризъм, тук сме щели да се борим с тероризма. А бе, хора, как можем да се борим с тероризма с въоръжени сили, ракети, подводници, фрегати и т.н.?! Тук има военни.
Държавният департамент на САЩ изрично направи едно изследване и се оказа, че тероризмът в световен мащаб се е увеличил два пъти от началото на войната в Ирак.
Съюзническите задължения, отново един абсурд. Нека господин Димитров и всички тук да прочетат чл. 5 на Вашингтонския договор, където пише, че “всяка държава определя сама формите на своето участие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изтече времето за изказване, господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ: Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли реплика на изказването на господин Христов? Няма.
За изказване има думата господин Кирчев. Вие разполагате с 12 минути, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители! Аз лично не предполагах, че този законопроект за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България ще поляризира толкова много парламента.
Естествено, подготовката на този законопроект – харесван или не, определя нашата атлантическа солидарност и атлантическо партньорство.
Преди малко уважаваният от мен господин Берон каза, че участието на български войски в чужбина нито ще допринесе за българския авторитет, нито ще има някаква полза за България.
Връщам се малко назад в историята. След малко тук ще говори един известен български историк Андрей Пантев, който сигурно е чел страшно много книги около историята в края на миналия век, развитието на войните, участието на съответните демократични и тоталитарни държави в събитията, и ще си спомня една книга на Пол Джонсън, която много се радвам, че преведоха в България “Съвремието”, където може би най-добре се описват тези събития. Там твърде много се говори за една държава Полша, която, видите ли, се оказа във времето ябълката на раздора в Европа със започването на Втората световна война. Сигурно Полша понесе страшно много загуби, но и спечели невероятен авторитет, защото тя беше отбранявана от демокрацията, тя участва в международните експедиции по-късно във Втората световна война, участваше активно в шпионажа срещу Варшавския договор, за да бъде по-късно Полша в 1980 г. стълб на демокрацията в Европа и оттам да започнат събитията, за да стоим всички ние днес в този парламент. Защото нито моите колеги от “Атака”, нито голяма част от БСП, нито тези, които са в средата, щяха да са в този парламент.
Ние трябва, колеги, до отдаваме дължимото на западните демокрации. Тук забелязвам един изплувал антиамериканизъм, който си спомням по времето на Вълко Червенков, когато се напиваха американците с “Кока-кола”. В съвремието и глобализацията днес се явиха много, много други нови процеси. Съжалявам, че в залата не е господин Малинов, човек, който доста добре се е занимавал със Самюел Хънтингтън. Той е прочут харвардски професор, който твърде добре описва, като започнем от книгата му от 1996 г. “Сблъсъкът на цивилизациите”, та до ден-днешен това, което се случва в света.
Може ли малка България да остане изолирана от процесите на света? Съгласен съм с моите колеги от “Атака” и аз искам да бъдем Швейцария, да събираме парите на света у нас, да имаме страхотен военно-промишлен и индустриален комплекс, невероятна армия, невероятна сигурност и целият свят да се върти около нас. Но все пак трябва да видим реалностите. Сигурно имат голямо право изказващите се народни представители от “Атака” за ползата на България и че България много добре трябва да си направи равносметката какво губи и какво печели от тези наши акции в чужбина. Нека наистина, изпращайки тези войски, много добре да си направим сметката какво бихме поискали от западните демокрации за тази подкрепа. Това е вярно и тук съм съгласен, защото специално в Съединените щати капиталът наистина доминира във взаимоотношенията.
Ние от тези наши участия също трябва да печелим политически, икономически най-вече да спечелим нашия авторитет. Никой, скъпи колеги, на този свята, не уважава страхливия. Никой не уважава това дребно еснафско тщеславие да се скрием на Балканите и видите ли да чакаме на “Орлов мост” един път Съветската армия, един път американската, един път може би китайската и така нататък. Ние наистина трябва да дадем своя принос в този съвременен сблъсък на цивилизациите, които описва Хънтингтън. Защото, когато говорим тук за тероризъм и за нашето участие в Ирак, в момента правя това отклонение, се събраха всички терористични групировки в Ирак и там се водят военните действия. Не демократите, не Америка започна тази война първа. Не Америка започна Първата световна война, не Америка започна Втората световна война, не Америка започна атаката в Корея. Америка винаги е стояла на страната на демокрацията и колкото и да дюдюкате, и колкото и да викате “У-у-у-у”, за съжаление демокрацията в този свят така или иначе, харесвана или нехаресвана, се защитава от Америка. Други страни нямат нито ръста, нито политическия, нито военния, нито икономическия. Така че тук отговарям на обвиненията на господин Станилов за губещата и за печелещата страна.
Естествено Съединените щати дълго време изчакваха ударите върху себе си. Дойде доктрината Буш. Съгласен съм, те минаха в атака, но трябва да видим наистина, когато говорим за равносметката дали ние ще стоим в глобалните процеси на страната на американския фундаментализъм. И много се учудвам на моите колеги от “Атака”, които денонощно атакуват ДПС за какви ли не неща, но, интересно, аз не съм видял ДПС да са радикална организация. Все още не са взривили някой, не са убили някой. В хиляди други неща можем да ги обвиняваме, същевременно денонощно тук има декларации срещу нашето участие в Иран. Има нещо гнило в цялата работа. Има нещо непоследователно.
Тази война, която в момента се води, много е прав господин Берон като каза,  че ние нямаме никакви исторически дадености и някакъв опит в участието ни в тези експедиции навън. Нямаме така наречения колониален опит. Съгласен съм, но в края на краищата глобалните действия, които в момента стават в света, едва ли ще наложат нашето участие на българската ни армия в този състав, в който е на българска територия да се водят само бойни действия. Опит трябва да се трупа. Този опит се трупа от доброволци – повтарям думите – “от доброволци”. Никой не отива насила. И ако се търсят някакви корекции в закона, ако се търси баланс между участието на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на отбраната, то нека да се потърси на второ четене. Напълно съм съгласен, че може би не е необходимо да се дават толкова големи правомощия на министъра на отбраната да изпраща едва ли не цялата жива част, да кажа постарому, на Българската армия. Защото знаем много добре, че Българската армия в момента разполага с пет бойни самолета, които могат да излетят, има една корвета, която докарахме онзи ден, има още една “Смелий”. Знаем танковите поделения в какъв състав са, не е редно да говорим тези неща от трибуната на парламента.
Уважаеми колеги, набирането на опит също е нещо много важно. Защото днес ако не се говори за загуба на британските войски, забелязвате ли, това е благодарение на това, че от времето на Лоранс Арабски и преди това те имат опит. Защото ние говорим за големите загуби на българските момчета. Добре, защо не говорим, че всеки ден 5-6 човека биват убивани, блъснати, смазани. Не говоря в болниците поради лекарски грешки и липса на медицинско обслужване колко загиват. Постоянно тук се говори за нашите загуби. Аз искам тук наистина компетентните органи да се изкажат от страна на Министерството на отбраната какви са реалните разходи на България в тези експедиции по всички горещи точки в света, където сме участвали. Нека да се даде точен и ясен отговор от тази трибуна. Защото спекулациите с евтин популизъм как народът гладувал, пък ние сме изпращали войски, аз не зная колко ще гладува този народ един ден, ако България трябва да се отбранява сама. Не знам тогава колко ще гладува. Но знам, че всеки ден, отваряйки вестниците, виждам, че има 5-6 загинали от автокатастрофи. Никой не говори на тази тема. Ние говорим, че на няколко месеца един бива убит в Дивания и така нататък. Да, това са свидни жертви, никой не иска да ги дава. Сигурно и американците страшно много съжаляват за тези 2000 убити. Всеки ден в CNN само това се експонира. Но в края на краищата трябва да се разбере каква е крайната цена. Неучастието на нашите войски в международни, бих казал отбранителни прояви, защото Българската армия едва ли е готова за някакви наистина реални бойни действия, тъй като тя не е технологически все още съоръжена, няма да донесе престиж на България. Отново на България ще се гледа като на дребна еснафска държавица, сгушила се на Балканите, която чака на съответния мост в съответното време някой да я спаси. Вечният молител. В края на краищата трябва да имаме и достойнство. Когато сме в алианси, когато искаме да имаме своята атлантическа съпричастност, ние трябва да дадем, иначе в противен случай винаги ще бъдем третирани като този треторазряден народ, над който трябва да спрат американсите самолети, да изтърсят няколко чувала пшеница, няколко чувала царевица, няколко чувала медикаменти и ние да се сбием да ги вземем. Аз не искам България да изживява това унижение. Искам да се чувствам българин в съвременните глобални процеси. Подчертавам – съвременните глобални процеси. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин  Кирчев.
Господин Шопов, заповядайте за процедура.
“Атака” изчерпа времето си за говорене от трибуната, само за процедура може.
Павел Шопов (КА): Точно в тази връзка, господин председателю, от името на Парламентарната група на партия “Атака” на основание чл. 45, ал. 3 искаме удължаване на времето ни, предоставено за дебати, както е отбелязано.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: То беше удължено, с удължаването се изчерпи времето.
Господин Пантев, заповядайте.
Андрей Пантев (КБ): Има нещо трогателно, господин председателю. Има нещо наистина трогателно в тези усърдни и поривисти престаравания да се покрие един тест за благонадеждност, който явно че се търси и се наблюдава отнякъде. Ако не беше толкова често повтаряно това, щеше да предизвика гняв и усещане за позор, но понеже е казвано вече толкова често, толкова банализирано, толкова автоматизирано, толкова покорно и послушно, може да буде само смях. При това не зная дали този смях е оздравителен.
Аз зная, господин председателю, че ако някой индийски махараджа се появи в столицата достатъчно могъщ, силен, богат и покровителстващ, ще се намерят много интелектуалци, политици и депутати, които ще обяснят колко е хубаво да направим един траен политически съюз с Пенджап, защото това било индикация за цивилизованост, справедливост и просперитет.
Аз зная, че винаги ще има ескимоси, които ще поучават някое племе в Централна Африка как да се предпазва от слънчев удар.
Всъщност става дума за нещо толкова банално, че за това всичките ви словесни усуквания да го защитите е така комично.
Аз няма да се спирам на един повече теоретичен въпрос, който обаче стои преднамерено пренебрегван. Дали това, което наричаме световен тероризъм, е дело само на шепа фанатизирани идиоти, които ги лъжат с това, че ще дадат 10 хил. долара на жените и сестрите им; които ги лъжат, че ги чакат 10 хил. жени в небесните висоти и затова те жертват живота си от името и ръководени само от зли намерения? В такъв случай прекалено много зли хора има на тази планета.
Не е ли причина за съвременния тероризъм едно друго състояние, не е ли причина за съвременния тероризъм един брутален марш на насилието, който твърди, че изнася демокрация? Къде се намират тези, които са обект на тероризъм, на чия територия? И ако днес стават подобни актове в сърцето на цивилизованите страни, всяка една от тях повече или по-малко има едно присъствие там, което не е благотворително.
Трябва да ме убедите, че в Каспичан или в Брезник има дълбоко законспириран щаб на “Ал Кайда”, за да се убедя, че трябва да отидем там да ги ударим в сърцето, анонимно в  топографско отношение пространство.
Има и нещо друго, всяка вечер плачем и пеем за нашите земи от Тулча до Кукуш и от Струга града до Цариброд. Плачем за нашите несбъднати идеали. Плачем, че заслужаваме много повече държавно пространство, отколкото са ни дали или имаме.
Смятате, че това е най-добрият начин в пущинаците на Афганистан и в пясъците на Ирак, или навсякъде на друго място, че ще осъществим този несбъднат блян, както се казва в политическия фолклор. Смятате, че така ще се възвиси нашето име? Няма защо да крием, господа. Нашето име невинаги е толкова позитивно, както го представяме на учениците. Нас са ни наричали “нацисткия бастион на Балканите”. Нас ни наричаха “най-съветизираната и покорна страна от съветската система”. Сега висш дипломат казва, че това е най-американофилската страна в Югоизточна Европа.
Не е ли малко подозрително това внезапно и категорично напластяване? Когато са ни казвали “прусаци на Балканите”, те не са имали предвид само нашата храброст при Одринската крепост, а и това, че следваме един принцип, също пруски – покорни са силните и жестоки са слабите.
Аз не зная това означава ли деформирано мислене, не може да има неправилно мислене. Деформирано мислене е тогава, когато то е психопатично и обикновено се усеща чрез самонаблюдение.
В този смисъл аз не мога да разбера как може да обясните на бъдещите поколения, които ще четат тези дневници и ще прочитат, че ние сме дискутирали да пращаме войски, при положение че беше казано, че нямаме тук, за да се защитаваме.
Аз не мога да си обясня как ще обясните това императивно положение, че който не е с онези там, той не е цивилизован, не е демократ, той е символ и носител на ретроградност. Че откъде накъде? Ами три четвърти от световната, включително и американската интелигенция, не одобрява това.
Нобеловият носител Харолд Пинтър, който беше освиркан в Софийския университет от бивши марксисти, които смятаха, че употребява лява фразеология, той употребява думите “кръвожаден звяр”, без това, разбира се, да бъде споделено от мен и от всички останали. Но той е Харолд Пинтър, не е Зюганов.
В това отношение трябва да ви е ясно, че ние няма да позволим да ни лепите епитети, може би носени от самите вас преди двайсетина  години, на нас, които сме сериозно загрижени, че с това позорно разпространение далеч, на хиляди километри от нас, и с това позорно раболепие вътре в нас, че отричайки го, ние не сме като вас, ние сме хора от времето на броненосеца “Патьомкин”.  Ние това няма да ви позволим, защото поразбираме от тези работи и малко повече от някои от вас, дявол да го вземе, малко повече! Тук се говори за Америка от моя приятел Христо Кирчев, към когото изпитвам симпатии. Да направя една бележка – не упреквам никого от вас, който мисли по друг начин.
В последните 250 години Америка имаше обаяние, очарование и наистина необичайно влияние за една малка и далечна страна не благодарение на това, че беше силна, а затова, че носеше книжовност, светски мисии, беше образец на демокрация и затова нито едно име на американски държавник, политик, книжовник не беше премахнато дори когато падаха бомбите над София, включително над тази сграда.
Тогава, когато в аргументацията на нашата американофилия ми вкарвате банки, подводници и изтребители, това за мен не е никакъв аргумент. Не ми казвайте, че това са реалностите. Всички идиотски решения в това Събрание и в Министерския съвет в продължение на 150 години или по-малко са взети под влияние именно на победилите реалности. Но тези победили реалности са се оказали временни. В светлината на добрия разум всички катастрофални решения са били правилни за кратко време, строени върху идиотизирания израз и аргумент – няма избор.
Но ние славим онези, които са решили, че има избор. Всичките ни герои са се проявили тогава, когато всички други са смятали, че няма избор. В това отношение трябва да си дадем сметка какво не е истина. Ще прочетат нашите потомци, ако изобщо се интересуват от нас. Дано поне да се смеят, сигурен съм, че няма да ни ненавиждат, защото е прекалено дребнаво всичко това, което става, което решаваме.
Така казвам на моя приятел  Христо Кирчев – може би точно в този момент е предложението на онзи емблематичен виц за стоящия с букет цветя на Орлов мост.
На новопокръстените американофили ще кажа, че те може би са обичани от политическите дейци, но ние, които почитаме една друга Америка, се радваме на друга почит. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ и от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, проф. Пантев.
Колеги, Парламентарната група на Коалиция за България има още много минути - ако желаят, могат да вземат думата. Обединените демократични сили нямат повече време, а Демократи за силна България имат 17 минути.
Господин Агов, заповядайте.
Аз не мога да дам гласуване, без да чуя мнението на господин Агов, който все пак е най-замесеният в тези работи.
Асен Агов (ДСБ):  Благодаря, господин председателю.
Аз не съм замесен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Оттеглям думите си, господин Агов.
Асен Агов: Аз вярвам в солидарността на демократите и на хората, които обичат свободата, и съм готов да съдействам на всеки един, който търси свободата за своя народ.
Но аз вземам думата, не защото Демократи за силна България имат 17 минути и непременно трябва да използват тези минути, а за да се опитам да разбера каква е позицията на управляващото мнозинство. За мен е неясна! Чухме Обединените демократични сили, които са в опозиция, да защитават този закон много силно. Обаче от Коалиция за България чух само интересното есе на проф. Пантев. Наистина забележително есе, с което не съм длъжен да се съглася. Но Коалиция за България не декларира тук какво е отношението й към този закон. Не чухме също така и отношението на Движението за права и свободи. Като изключим докладчика на Комисията по отбраната, не чухме и отношението на третия партньор в коалицията - Националното движение Симеон Втори.
И аз питам – има ли управляващо мнозинство, което застава зад този закон? Има ли мнозинство? Има ли Българска социалистическа партия, която застава зад този закон? Това е моят въпрос: мнозинството, БСП стоят ли зад този закон? Ако съдя по думите на проф. Пантев, БСП не стои зад този закон, т.е. влизаме в една изключително сложна ситуация. Предлага ни се опозицията или част от опозицията пламенно да защитава един законопроект, а управляващите, които са вносители на този законопроект, мълчат. И моят апел е това мълчание най-накрая да бъде нарушено. Нека да си поемат отговорността и да заявят тук - Коалиция за България, Движението за права и свободи, Националното движение Симеон Втори, че те стоят зад този закон и настояват този закон да бъде гласуван сега, в тази сесия, в това заседание на Народното събрание. Инак, уважаеми госпожи и господа народни представители, ние ще се окажем в една ситуация, в която се оказахме и с проблема с американските бази. Президентът Първанов отива и се покланя на президента Буш, казал му, че да, ще има бази, обаче на българския народ не казва, че ще има. Защото някак си се бои да каже, че ще има бази.
По същия начин се отнасяме и към мисията в Ирак. Всички знаем, що-годе политически и отбранително грамотни, че нашите войски няма да се изтеглят на 31 декември 2005 г. Всички го знаем! Само че нито президентът Първанов, нито министър-председателят Станишев, нито външният министър Калфин съумяват да кажат на българското общество, че това нещо ще се случи.
И затова, господин председателю, аз настоявам Българската социалистическа партия да си поеме отговорността и да заяви ясно от тази трибуна, че подкрепя този закон. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Агов.
Това е много силна точка, която направихте. Аз подкрепям изцяло Вашето изказване, макар че не мога оттук. Не мога да ги накарам обаче насила да вземат думата - ако желаят, ще говорят.
Господин Димитров, заповядайте за реплика.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Агов, аз се изказах дори малко повече отколкото трябва - един път с изказване, изразявайки категоричната подкрепа на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори за този законопроект, и с няколко реплики, дуплики и т.н.
Едно изречение само на изказването на господин Пантев. Има една приказка: “Когато мечката играе при съседа, готви се да ти влезе в двора!”. Господин Пантев, в нашия свят няма дворове. Това е проблемът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Някои страни са особено разградени.
Господин Агов, заповядайте за дуплика.
Асен Агов (ДСБ):  Господин Димитров, очевидно моят призив не е бил към Вас. Позицията на НДСВ е пределно ясна, така че не е необходимо да спорим с Вас. Аз продължавам обаче, използвайки правото си на дуплика, да поддържам своя апел към Българската социалистическа партия и към Движението за права и свободи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Агов.
Заповядайте, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Имам чувството, че някои хора в тази зала вземат думата да четат лекции, само че не знаят по каква тема. Имаме строго определена тема и смятам, че колегите народни представители, взимайки думата, би трябвало да се придържат към тази тема, а не да приказват приказки, врели-некипели и да отнемат централно време по точно определен въпрос.
В същото това направление искам да споделя един такъв въпрос. Може би и предшестващите парламенти, когато вземаха решение за унищожаването на Българската армия, са били в такъв състав – около 50-60 човека от наличните 240. Струва ми се, че пак ще се вземе едно решение от 50 души, по един много важен въпрос за страната – да бъде “да” или “не”.
Аз съм възмутен от тези неща, тъй като въпросът по изпращането и използването на българските войски извън територията на страната е много отговорен момент.
Имайте предвид, че когато предшестващите парламенти взимаха решение да бъде унищожена Българската армия и въоръжените сили, нашите съюзници демонстративно ни натрапиха, че в момента България не е в състояние да изпълни т. 9 от Конституцията, която моят колега Минчо Христов преди малко съобщи тук, в залата – че българските въоръжени сили трябва да бъдат в състояние да защитят териториалната цялост и националната сигурност на страната.
Така ли е в действителност? Нищо подобно! Като военен мога да кажа, че българските въоръжени сили нямат никаква възможност. Струва ми се, че ако този закон бъде приет – аз  изказах моето мнение в комисията и бях категорично против – би трябвало българските въоръжени сили да изпълняват само тази задача – да изпращат някъде по някакъв ред сили зад граница. На въпроса ми към началника на Генералния щаб "Колко души имаме право?", той каза "Около 1000-1200". Това значи, че нашите въоръжени сили подготвят контингент само за такива мисии. Не защитаваме нашата национална сигурност, нашата териториална цялост, а трябва да поддържаме някакъв контингент в чужбина. В момента това правят Въоръжените сили! Това го заявявам най-отговорно, тъй като началникът на Генералния щаб, който е летец,  каза, че от 245 бойни самолета в момента има 5, от 2450 танка имаме 150, и то не се знае дали могат да се движат.
Аз питам колегите в парламента: не е ли време да поставим въпроса дали трябва с тези въоръжени сили да клекнем на някой друг, да храним чужди армии, или да храним собствена армия, да си гласуваме бюджет на наша армия, която да защитава нашите интереси?!
Много ви моля, господа, когато вземаме решение по такъв важен въпрос, да се замислим много точно. Категорично заявявам като военен, че в момента ние нямаме въоръжени сили, а готвим сили за чужбина – да ги изпращаме и да ги връщаме. "Как ще ги изпратим и как ще ги върнем?" – питам началника на Генералния щаб. Той не можа да ми отговори. Вие сте взели решение през м. май да изтеглим контингента си от Ирак. И му зададох въпроса: "Господин генерал, кажете ми с какви сили и средства вие ще изтеглите този контингент?" Господа, 31 декември ще дойде.
Аз съм категоричен, че ако господата американци кажат, ние ще стоим още два-три месеца. Те са направили писма за три месеца удължаване. Да, ще стоим, защото нямаме сили и средства да изтеглим нашия контингент и той ще стои там, докогато кажат господата американци! Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  И аз благодаря.
Има думата за изказване господин Пламен Ранчев.
Пламен Ранчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз искам да се спра на един аспект, който считам за основен в този законопроект – че с него се решават преди всичко въпросите на правната регламентация на участието на българските въоръжени сили зад граница,  тъй като задачата на законопроекта е да регламентира прецизно всички проблеми, които стоят пред нашите въоръжени сили, когато се налага участието им извън  територията на Република България.  Сегашната правна уредба е изключително бегла. Залегнала е единствено в текста на чл. 84 от Конституцията – един принцип за изключителната компетентност, която има Народното събрание когато дава разрешение за участие на въоръжени сили извън територията на страната. Предвид многобройните случаи и хипотези, които са възниквали за разрешаване, има редица тълкувателни решения на Конституционния съд.
Както казах, целта на този законопроект е да прецизира правната уредба, да даде ясни критерии и да преформулира това, което представлява регламентацията във връзка с тези проблеми.
Тук не намирам място да коментирам чисто политическите аргументи, които колегите изложиха, тъй като считам, че те касаят по-скоро други проблеми и евентуално други закони, а не настоящия законопроект, който обсъждаме.
Във връзка с това искам да кажа и друго. Този законопроект може да претърпи известни изменения предвид изложените аргументи, в частност във връзка с регламентацията по даването на разрешения от различните органи и институции според правния режим, даден в законопроекта. Но това може да стане между първо и второ четене,  когато могат да се правят предложения.
Становището ми е, че законопроектът е необходим,  тъй като дава ясна представа  за това, което трябва да се извърши във връзка с нашите ангажименти по участието на нашите въоръжени сили по международни договори, понеже сегашната регламентация е недостатъчна и непрецизна.
Считам, че на първо четене той следва да бъде приет, а всички възражения и резерви, които имаме, можем да ги предложим на второ четене или между двете четения за промени в законопроекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря, господин Ранчев.
Ето, господин Агов, мнението на един отговорен член на групата отляво – заместник-председател на Комисията по външната политика.
Има думата  председателят на комисията за обобщително изказване.
Заповядайте, господин  Найденов.
Ангел Найденов (КБ):  Благодаря, господин председателю.
Вземам думата не за да отговарям на въпросите на господин Агов, тъй като не само аз, а и моите колеги и всички народни представители сме убедени, че право на всяка парламентарна група е да избере времето, в което тя ще изрази позицията си по един или друг законопроект, както и начина, по който това ще стане. Не го считам за провокация в този смисъл на думата, но веднага ще кажа, че Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи внесения законопроект.
Второ, бих искал да кажа, господин Агов, че българският президент Георги Първанов има достатъчно достойнство, за да не се покланя никому, независимо от начина и от темата, която разисква или съответно представя – своята или българската позиция.
Уважаеми дами и господа народни представители, законопроектът беше натоварен с излишна емоционалност, на моменти със свръхподозрителност,  които по никакъв начин не черпят своите основания от  конкретните текстове на законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на страната.
Парламентарната ми практика показва, че много често, дори и на пръв поглед при безспорни законопроекти или проекти за решения се случва този сблъсък на различни мнения и позиции. Това вероятно не може да бъде избегнато и то е характерно за начина, по който протичат дискусии и представяне на позиции на различните парламентарни групи по всеки един въпрос, типично за всяко Народно събрание или парламент. В това се отразяват и различията в гледните точки и принципите на всяка парламентарна група или политическа сила. Това е нормално и обичайно.
По отношение  на този законопроект бяха смесени различни хипотези - за изпращането и използването на българските Въоръжени сили, като се забравя, че в основата на тези хипотези или поне в по-голямата част от тях стои изричен акт на Народното събрание. Внимателният прочит на законопроекта би показал на всеки от народните представители – оспорващи или отричащи този законопроект – че това е точно така. Аз не искам да допусна, че не се познава конкретният законопроект, тъй като това би било много лош атестат за народните представители. Аз по никакъв начин не искам да накърнявам достойнството на всеки народен представител, независимо от неговата принадлежност към една или друга парламентарна група.
Едновременно с познаването на текста на конкретния законопроект би следвало да се познават, поне в основни линии, тези четири тълкувателни решения на Конституционния съд по дела, които са образувани в един вече 12-годишен период от време. В тях изчерпателно са представени както различните хипотези, така и тълкувателни становища по отношение на използвани понятия, така че те са част от аргументите, които служат за разработването и внасянето на този законопроект.
Факт е, разбира се, че не всички текстове на законопроекта са перфектни. И тук аз ще се съглася с критиката, която прозвуча от отделни народни представители. Но това едва ли може да бъде причина, за да се отрича целият законопроект, тъй като ние запазваме възможността в рамките на времето между първо и второ четене да направим съответните промени, за да изчистим двусмислието или недоразумението, което се появява в резултат на неперфектните текстове.
Междувпрочем, аз ще направя процедурно предложение, господин председател, за удължаване на срока за постъпване на предложения за второ четене в рамките на две седмици. Моля това да се счита като процедурно предложение.
Що се отнася до политическата риторика, която ни връща в миналото или която ни праща далеч в бъдещето, изразявам личното си мнение, считам я за неуместна и за излишна. Тя очевидно също не може да бъде избягната, но не ни помага особено при намиране на необходимото – ще подчертая – разумното и полезното решение. И това е решение, уважаеми дами и господа народни представители, при което, разбира се, трябва да бъде съхранено върховенството на Народното събрание, изричната компетентност на Народното събрание в случаи, свързани с военнополитически характер на операциите, или основният акт, въз основа на който следват другите решения. Тъй като и в законопроекта, и в тълкувателните решения ясно е посочена необходимостта от предварително определяне на целите, мотивите, средствата за постигане на тези цели, условията, времетраенето, въз основа на които по-нататък следват решения на другите органи, които са посочени в раздела за компетентност при вземане на решения.
Освен изричната компетентност на парламента следва да се намери по-високата оперативност и съответно по-прецизната регламентация на начина, по който се вземат решенията за изпращане и използване на българските въоръжени сили, за организацията за изпращане и използване и съответно, обръщам внимание на това, за изпълнение на кадровата военна служба.
Аз разбирам, че за някои от народните представители е далеч по-занимателно да се занимават с коментар на едни или други решения, свързани с участието на български въоръжени сили в операции, които и в момента се провеждат при вземане на решения от предишни състави или на Народното събрание, или при хипотези, които не се вместват в този законопроект. Но това едва ли е част от аргументите, които би следвало да се използват при коментара на законопроекта.
В заключение, подновявам процедурното си предложение, господин председател, срокът за постъпване на предложения за второ четене да бъде в рамките на две седмици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Найденов. Както виждате, и Вие не можете да се освободите от емоции, говорейки по този въпрос. Въпросът е толкова важен, че без емоции и без риторика просто нямаше как да мине.
Ангел Найденов: Не виждам основания за Вашата забележка, но приемам, че е така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: То не е забележка, а приятелски коментар.
За процедурно предложение има думата господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Уважаеми господин Берон, поради изключителната важност на законопроекта, поради това че стана ясно, че и управляващите не са особено ясни в своите позиции и становища като цели парламентарни групи, поради това че за българския народ ще бъде изключително важно да види кой от българските депутати ще е готов да изпраща български момчета в различни точки на света за чужди интереси, предлагаме от Парламентарната група на партия “Атака” гласуването да стане на основание чл. 53, ал. 2, т. 3, а именно със ставане от място при поименно извикване по азбучен ред и отговаряне с “да”, “не” и “въздържал се”.
Считам, че това е отговорното поведение на всеки един от нас като депутати. Считаме, че това е отговорното поведение пред българските избиратели – тези, които са ни изпратили тук. И напомням, че според чл. 54 предложението се поставя на гласуване без разисквания. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Шопов за начина на гласуване.
Моля, гласувайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Обръщам внимание, че в залата няма 150 души!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Гласували 154 народни представители: за 21, против 124, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
РЕПЛИКИ ОТ КА: Това не се гласува!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Гласува се, гласува се!
Павел Шопов (КА): Разбира се, че не се гласува, господин Берон. Затова напомних чл. 54, предложение второ: че предложението по ал. 2, 3 и 4 се поставят на гласуване без разисквания. Изслушва се само по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с направеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Шопов, аз точно това и направих! Нямаше разисквания, поставих го на гласуване.
Поставям на гласуване процедурното предложение на господин Найденов. (Шум и реплики от залата: “Първо трябва да гласуваме закона.”)
За обратно процедурно предложение – господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Аз не възразявам на предложението, но най-напред трябва да гласуваме закона, да видим дали ще се приеме и тогава да гласуваме колко ще бъде времето между първо и второ четене.
Затова предлагам или да продължим дискусията, или да преминем към гласуване на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Китов. Това беше много добре казано.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 165 народни представители: за 139, против 21, въздържали се 5.
Законопроектът е приет на първо четене.
Гласуваме процедурното предложение на господин Найденов срокът за писмени предложения между първо и второ гласуване да бъде две седмици.
Гласували 145 народни представители: за 134, против 9, въздържали се  2.
Приема се.
Продължаваме с:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.
Има думата председателят на Комисията по отбраната господин Ангел Найденов.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателстващ.
“ДОКЛАД
на Комисията по отбрана
относно законопроект за преминаването през и
пребиваването на територията на Република България
на съюзнически и на чужди въоръжени сили
№ 502-01-4, внесен от Министерския съвет на
22 юли 2005 г.
На извънредно заседание, проведено на 27 септември 2005 г., Комисията по отбрана разгледа законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и Генералния щаб на Българската армия. От името на вносителя заместник-министърът на отбраната госпожа Соня Янкулова изложи мотивите към законопроекта.
Пълноправното членство на страната ни в НАТО, както и предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз наложиха необходимостта от разработването на подробна регламентация на условията и реда за преминаване през и пребиваване на българска територия на чужди и съюзнически сили, както и за изпращане на български въоръжени сили извън територията на страната. Представеният за обсъждане законопроект заедно със законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България имат за цел преодоляване на съществуващата непълнота в правната уредба по отношение на статута на българските и чуждите въоръжени сили при гарантиране на суверенитета, независимостта и сигурността на страната.
Законопроектът за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е изцяло в съответствие с тълкувателните решения на Конституционния съд – Решение № 6/1994 г., Решение № 6/1999 г. и Решение № 1 от 2003 г. Изпълнена е и препоръката на съда уредбата на тези отношения да намери своето място в специален закон.
Законопроектът установява различен правен режим с оглед характера на въоръжените сили. Използваното понятие “съюзнически въоръжени сили” указва онези хипотези, когато по силата на ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България международен договор с политически или военен характер преминаването и пребиваването им на територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения.
В законопроекта са регламентирани условията на преминаването и на пребиваването, както и на статута и поддръжката на съюзнически и на чужди въоръжени сили на българска територия. Въвежда се режим, позволяващ по-голяма оперативност при вземане на съответните решения. Като основен принцип обаче е изведена изключителната компетентност на Народното събрание да разрешава преминаването през и пребиваването на територията на България на съюзнически и на чужди въоръжени сили с военнополитически характер. В останалите хипотези компетентен е Министерският съвет в границите на правомощията му по чл. 105 от Конституцията или министърът на отбраната съгласно чл. 34 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Принципът на гражданския контрол над въоръжените сили намира проявление и в хипотезата на възникнало съмнение относно характера на преминаването през или на пребиваването на българска територия, когато съгласно закона компетентен орган е Народното събрание.
Въз основа на проведеното обсъждане, Комисията по отбрана прие становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и на основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за преминаването  през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2005 г.
Становището бе прието единодушно от членовете на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Найденов.
Има думата Николай Свинаров, за да изрази становището на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Николай Свинаров: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
“ДОКЛАД
относно законопроект за преминаването през и
пребиваването на територията на Република България
на съюзнически и на чужди въоръжени сили
№ 502-01-4, внесен от Министерския съвет на
22 юли 2005 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на свое заседание, проведено на 7 септември 2005 г.
В заседанието взеха участие представители на Министерството на отбраната.
Пълноправното членство на страната ни в НАТО, както и предстоящото ни присъединяване към Европейския съюз наложиха необходимостта от разработването на подробна регламентация на условията и реда за преминаване през и пребиваване на българска територия на чужди и съюзнически сили, както и за изпращане на български въоръжени сили извън територията на страната.
Представеният за обсъждане законопроект, заедно със законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България има за цел преодоляване на съществуващата непълнота в правната уредба по отношение на статута на българските и чуждите въоръжени сили при гарантиране суверенитета, независимостта и сигурността на страната.
Законопроектът за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили е изцяло в съответствие с тълкувателните решения на Конституционния съд – Решение № 6/1994 г., Решение № 6/1999 г. и Решение № 1/2003 г. Изпълнена е и препоръката на съда уредбата на тези отношения да намери своето място в специален закон.
Законопроектът установява различен правен режим с оглед характера на въоръжените сили. Използваното понятие “съюзнически въоръжени сили” указва онези хипотези, когато по силата на ратифициран, обнародван и влязъл  в сила за България международен договор с политически или военен характер преминаване при пребиваването им на територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения.
В законопроекта се регламентирани условията на преминаването и на пребиваването, както и на статута и поддръжката на съюзнически и на чужди въоръжени сили на българска територия. Като основен принцип е изведена изключителната компетентност на Народното събрание да разрешава преминаването през и пребиваването на територията на България на съюзнически и на чужди въоръжени сили с военнополитически характер. В останалите хипотези компетентен е Министерският съвет в границите на правомощията му по чл. 105 от Конституцията или министърът на отбраната съгласно чл. 34 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Принципът на гражданския контрол над въоръжените сили намира проявление в хипотезата на възникнало съмнение относно  характера на преминаването през или на пребиваването на българска територия, когато съгласно закона компетентен орган е Народното събрание.
В резултат на проведените разисквания и като приема за основателни мотивите на вносителя, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното  събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2005 г.
Становището на комисията е прието на 7 септември 2005 г. с 15 гласа “за”, без “против” и 1 глас “въздържал се”.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Имате думата за изказвания, господа народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа народни представители, от името на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори заявявам подкрепа за законопроекта.
В този законопроект достатъчно изчерпателно и добре са разписани както целта на закона, така и механизмите за съгласуване на действията на съответните ведомства при изпълнение на задълженията, предмет на уреждане на този закон, и на информираност на обществото. Бих искал да обърна особено внимание на този проблем, който, разбира се, е предмет на специално внимание на обществеността, дори в самото начало на закона това е изведено като едно основно задължение на компетентните органи да информират, разбира се, своевременно обществеността за всяко разрешение за преминаване. Всяко действие е свързано с изпълнението на този закон. Разписани са, и това е изключително преимущество на тоя закон, компетенциите на съответните органи, в случая Народното събрание, Министерския съвет, министъра на отбраната, за извършване на действията, разрешенията, свързани с преминаването и пребиваването на територията на България на чужди въоръжени сили.
Особено важно е, че са направени ясни дефиниции както на преминаването на съюзническите войски, така и на пребиваването, за да няма дискусия доколко преминаването може да прелее в пребиваване. Това е едно от големите преимущества на този закон.
Тъй като предполагам, че това ще бъде предмет на дискусия, специално внимание обръщам на чл. 12, т. 2. Моля да бъде обърнато внимание, че правната фигура по т. 2 е буквално отражение на правното разрешение, което е визирано в Решение № 1 на Конституционния съд от 2003 г., което именно визира, че не е необходимо решение на Народното събрание, когато се касае за преминаване и пребиваване на територията на Република България на съюзнически въоръжени сили за изпълнение на съюзнически задължения. Така че този въпрос е решен с акт от по-висок ранг.
Също така искам да обърна внимание и на разрешението по чл. 13, т. 3 – пребиваване на невоенен характер на територията на Република България на съюзнически въоръжени сили в състав до 400 военнослужещи, което, разбира се, касае изпълнението на ангажиментите по провеждащи се съвместни учения и обучения на територията на България. От особено значение е съгласувателният режим, който е визиран в ал. 2 на чл. 13, който изключва волунтаризма и решаването ад хок на тези сериозни въпроси само в контекста на едно ведомство. Проблемите, които не са само от техническо естество, а и от правно, финансово и т.н., са предмет на институционално обсъждане на визираните в този текст органи, което, разбира се, предполага единна позиция, предвидимост в позицията и стабилност в правните решения.
За мен е от особено значение и разрешението по чл. 16 от този закон, което визира, че компетентните органи по чл. 10, тоест Народното събрание, специално Министерският съвет и министърът на отбраната, определят изпълнението на отделните елементи на този закон, свързани с преминаване и пребиваване на чужди въоръжени сили. Определят характера и при съмнение за отклонения от буквата и духа на тоя закон въпросът се решава при хипотезата на ал. 2, тоест с произнасяне на Народното събрание. Така че това е още един път подчертаване първенстващата роля на Народното събрание, но по никакъв начин тази роля не е дерогирана, но същевременно е дадена свобода на съответните компетентни органи, тоест Министерският съвет и министърът на отбраната, във визираните, изчерпателно изброени случаи, когато тези органи трябва да осигурят адекватност, своевременност и бързина на реакция, въпросите да се решават от тях, а не да бъдат  пренасяни в дебат в Народното събрание. Разбира се, ал. 2 именно подчертава възможността при съмнение относно характера на мисията този дебат да бъде пренесен към Народното събрание. Така се подчертава още един път двупосочно свободата на дискреция на тези органи при необходимост от бърза реакция и възможността във всеки един момент Народното събрание да изпълни своята първенстваща роля.
Когато се обсъжда тоя закон, моля също да имате предвид целта на закона, която е визирана в част втора. Според мен е достатъчно добре регламентирана и закрепена с разпоредби, които са разписани в следващите разпоредби и които предпоставят тази цел да бъде реализирана не на хартия, а да бъде наистина действаща норма. Това е чл. 20, който прокламира изрично необходимостта и задължението на съюзническите войски и свързаните с тях структури и изричното спазване на Конституцията и на законите на Република България.
Аз считам, че това е един изключително важен закон, тъй като регламентира въпроси от първенстващо значение. Особено в момента, дава ред в отношенията както в контекста на правно-техническото им разрешение, така и на институционалното им разрешение. Това е едно от големите преимущества на този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за процедурно предложение, господин  Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Моята процедура е свързана с решение на пленарната зала в българския парламент отпреди няколко часа тук да присъства министърът на вътрешните работи. Тъй като до края на редовното време остават 50 мин., моля Ви да ни информирате ще прекъснем ли заседанието, ще дойде ли министърът, след като има решение на парламента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ще направя необходимото да Ви информирам, господин Методиев.
Заповядайте за изказване, господин Берон.
Петър Берон (КА): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Няма да се разпростирам върху целия законопроект. Каквото имах да кажа, го казах по предишния като характеристика. Не трябва да се спекулира с тези съюзнически задължения, защото това малко ми напомня за интернационалния дълг, който имахме по силата на доктрината Брежнев. Когато питаха Добри Джуров по едно време защо са изпратили войски през 1968 г. в Чехословакия, отговорът беше: такова беше времето. Предполагам, че такъв отговор ще получим и ние след години или ще трябва да дадем след години, когато ни поставят този въпрос.
Конкретното, което искам да кажа за този закон, е, че отново съм против даването на каквито и да било пълномощия на министъра по отношение разрешаване на влизането в страната на каквито и да е небългарски войски. Ако трябва да се дава разрешение на някакви много, много близки на нас съюзнически войски, нека поне да си носи отговорността Министерският съвет, а не министърът, който днес го има, утре го няма.
Това се отнася както за предишния закон, така и за този. Аз смятам, че ние трябва да се отнасяме с необходимото чувство за суверенитет и към единия закон, и към другия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Берон.
За реплика думата има господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Берон, Вие сигурно сте наблюдавали онези срамни сцени, които се развиваха в този парламент навремето, когато така наречените водоноски, тръгнали за Македония – страната, в която трябваше да бъде осигурена гаранция за това, че няма да стане обект на агресия, бяха препятствани от подобни разсъждения в този парламент. Радвам се, че сте стигнали до извода за това, че администрацията трябва да може да решава този въпрос. В този смисъл отчитам прогреса, за което се радвам.
Оттам нататък се опасявам, че казаното във връзка с Чехословакия, представлява отговор на един въпрос, който в предишните дебати Вие повдигнахте и ми дава възможност да Ви отвърна.
Господин Берон, аз не Ви обвинявам нито в нацизъм, нито в комунизъм, Вас лично. Проблемът е, че нацизмът и комунизмът са братя близнаци. И да мислиш по единия начин е равносилно на това да мислиш по другия. Хитлер и Сталин може да са се мразили, но те са като две капки вода. Този начин на мислене е останал у мнозина от нас и затова е възможно дори при един достоен човек като Вас, господин Берон, да дава своите остатъчни явления от всичко това, което ние всички сме търпели през тези години, и да Ви кара, когато мислите за защитата на човешките права и на демократичните институции, да си представяте това по начина, по който се развиваха събитията, в смисъл на инвазията на Варшавския договор в Чехия. Крайно време е всички ние да проумеем, че не сме направили просто едно завъртане от едната страна на другата, че НАТО не е реплика на Варшавския договор, че западният свят не представлява същото, каквото представляваше империята на комунизма. Докато не разберем това, има опасност винаги и достойни хора като Вас да стават жертва на червено-кафявия, сиреч комунисто-нацисткия, или най-общо да го наречем единния тоталитарен синдром, който наблюдаваме днес в света.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Стоянов има думата от името на парламентарна група.
Петър Стоянов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Законът, който разглеждаме, е изключително важен. Само след половин час вниманието ни ще бъде фокусирано най-вероятно върху първия доклад, който министърът на вътрешните работи ще даде, във връзка с неотдавнашното убийство на господин Кюлев.
Струва ми се обаче, че днес трябва да обърнем достатъчно внимание на един факт, който има изключително голямо значение за бъдещото развитие и бъдещата перспектива на България. Днес беше огласен мониторинговият доклад на Европейската комисия и в тази връзка аз искам да кажа няколко думи от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили.
На това правителство се падна историческата отговорност, в известен смисъл и историческата привилегия да финализира процеса на европейска интеграция на България. Това не е въпрос, от който зависи успехът или неуспехът на това правителство, защото това не е въпрос на обикновена политика. Това е въпрос на цялостна историческа перспектива. Това е въпрос, чието начало беше започнато от други правителства, подкрепено от други политически сили, продължено от втора генерация политици. И от тази гледна точка въпросът за навременното членство на България в Европейския съюз се превръща от политически в исторически въпрос.
В днешния доклад, разбира се, има твърде много положителни акценти, които трябва да доведат до даване на една висока оценка на всички правителствени институции, дали възможност да получим тези оценки в доклада. Вниманието на всички ни обаче е насочено главно към онези области, за които Европейската комисия изразява особена загриженост. Тези области са много важни, защото те не представляват само механични критерии, съобразно които ще се присъединим или не към Европейския съюз. Част от тези загрижености представляват онези най-важни условия, от които зависи дали България ще спечели веднага след членството си в Европейския съюз или точно обратното. След членство в Европейския съюз отново сред българското общество ще има негативни настроения, негативни тенденции и въпроси от типа: какъв беше смисълът да ставаме членове на Европейския съюз? Така че от това дали ще изпълним тези сериозни загрижености в доклада зависи не просто успехът или неуспехът на едно българско правителство, зависи успехът или неуспехът на цялата българска политическа класа. Защото ние всички свързахме своята политическа съдба с членството на България в Европейския съюз, постигайки този забележителен консенсус по това членство.
Оттук нататък всички ние ще трябва да отговаряме на въпроси на българските граждани: след влизането ни в Европейския съюз защо ние като земеделски стопани не живеем по-добре? Отговорът ще бъде: защото ние не сме достатъчно подготвени да използваме както трябва структурните фондове, предназначени за българското земеделие. Няма да сме достатъчно подготвени да използваме така наречените кохизионни фондове, когато вече станем членове на Европейския съюз. Всички тези загрижености ги има в доклада. На всичко отгоре в края на доклада, там, където са основните заключения, има едно изречение на голяма загриженост, което според мен би трябвало да фокусира вниманието на българските медии, но също така и вниманието на българските политици. Това изречение казва: “Без незабавни акции България и Румъния най-вероятно не биха били в състояние да изпълнят техните задължения в тези специфични области.”
Затова, уважаеми госпожи и господа, искам да ви уведомя, че днес до 18,00 ч. от името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще внесем предложение за изслушване на българския министър-председател с един единствен въпрос, чийто отговор за нас е изключително важен: какви ще бъдат тези незабавни мерки, които Европейската комисия казва, че трябва да бъдат предприети? За нас е изключително важно да разберем как министър-председателят и неговото правителство са разчели сериозната загриженост, която изразява Европейската комисия в този доклад. Ние искаме да знаем политически добре ли са преведени посланията на Европейската комисия.
И най-накрая, искаме да чуем от устата на министър-председателя какво точно ще бъде направено, щото по време на следващия мониторингов доклад – април-май следващата година – България да получи зелена светлина и да стане член на Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Уважаеми дами и господа, имате думата по законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
Заповядайте за изказване, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Считам, че двата поредни закона, които разглеждаме – предшестващия и този, са неразривно свързани. Гласувахме предния закон, ако повторим същото гласуване и сега ще доведем нещата в междинното второ четене с такива поправки, които няма да имат кой знае какво изменение, а тези закони са особено важни, подчертах и в предшестващото си изказване, с такова количество хора да приемаме такива важни закони.
Първият закон касае и втория, защото трябваше да изпращаме войски, а по този закон трябва да приемаме чужди войски. Нашите ги изпращаме, а приемаме чужди! Представете си тази логика – не само преминаване, а и пребиваване. Какво означава това? Това означава, че даваме разрешение на някой – “и на чужди”, не само на съюзнически, а и на чужди войски. А то всички са чужди, като не са български. Настаняват се и по военните закони няма напускане. Този, който се е настанил на чужда територия, трудно излиза. Така е по военните закони. Ще си дадем територията. Мисля, че Народното събрание нямаме право да вземаме такива решения – да даваме територия, да пребивават на нея чужди войски, на чужди въоръжени сили и тя да става тяхна територия.
Казах го и предния път – народът трябва да се произнесе, защото тази територия не е на 240 депутати, а тя е на целия народ! И ако българският народ се произнесе и каже: да, ще дадем тази територия на турци, гърци и какви да са други чужди войски, да я дава, но ние нямаме право да я даваме!
Много се извинявам, нека да наблегнем на тези въпроси, защото тук по-нататък ще стане въпрос и за така наречените “чужди бази”. Чужди бази – това означава, че си даваме територията на чужди държави, вече сме под окупация, нямаме право на мнение, ще правят каквото си искат.
Предният път искаха да ме убедят, че са за съвместно ползване. Какво съвместно ползване, когато ние нямаме войска, а те имат? Те ще докарат войската, а ние ще осигурим проститутките за съвместно ползване. Това е чистата логика.
Това, което гласуваме, е безобразие! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Тодоров.
Заповядайте, господин Методиев, за изказване.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има моменти, в които човек наистина взима думата изведнъж, за което съжалявам и се извинявам. Човек трябва да се подготвя, когато излиза на това място, тъй като то е достатъчно отговорно.
Но слушайки изказванията, се сетих да припомня един епизод от българската политическа история и да кажа мнението си по темата, която се разисква във връзка с въоръжените сили, с присъствието на войски и пр. Епизодът е следният.
На тази трибуна в края на ХІХ в. министър-председателят на страната Константин Стоилов произнася реч, в която казва какъв е българският интерес, движейки се България към Европа по онова време:
“Една малка държава се уважава тогава, когато има блестящо и образцово вътрешно устройство, когато може да решава вътрешните се проблеми. България е една малка държава.”
Да имаме претенции, че сме велика сила, а да разсъждаваме върху българския политически и национален интерес като грандомани е най-малкото глупаво. Да се разсъждава за българския интерес означава да се спазва тази максима на Стоилов, завещана на българските политици, а именно – да имаш блестящо държавно устройство, да можеш да се справяш с вътрешните проблеми, за да те уважават отвън.
България не е заплашена от външен военен удар, а българският интерес е заплашен тук, вътре, в страната. Българският интерес е заплашен и във връзка с това, което се разисква днес в доклада на Европейската комисия, по простата причина, че не решаваме собствените си проблеми сами. От тази трибуна да има призив да се гласува против закона, защото той ще създаде опасност за българските интереси, и то военна опасност, забележете, означава да не знаем, че се намираме в началото на ХХІ в. и да не знаем къде са реалните опасности в България. Реалната опасност на България е в това, че може по улиците на страната да се убиват хора, да не се дава отговор как се случва това, да се убива примерно банкер - най-богатият и най-големият български банкер, доколкото разбрах от медиите днес, е убит и да няма отговор какво прави държавата в това време. Когато се наблюдава България отвън, това, което се научава, е, че България и нейните институции не могат да се справят с нещата, които са предписани по законите за тяхното функциониране. Това е националният интерес на България днес. Националният интерес на България не се нарича Охридското езеро, както са го разбирали българите примерно в края на ХІХ в. Националният интерес е ние, българите, да живеем тук, в страната си, сигурно и стабилно – нещо, което днес не е факт. И всякакви призиви, отправени към Европейския съюз, че той ще свърши някаква работа вместо нас, означава ние да се лъжем помежду си. Всякакви призиви, че ние сме заплашени едва ли не от военен конфликт на Балканите, означава пак да се лъжем помежду си. Истината трябва да бъде погледната от нас – от дейците на българската политика днес – там, където е проблемът, там, където е заплахата. Заплахата е вътрешната стабилност и сигурност на страната ни, на обществото ни, на нас всички като граждани. Затова дискусията, която вървеше по тези законопроекти, днес подсказва, че сме готови да отидем в някакви стереотипи в миналото. Нека да вземем от миналото онова, което е ценно и непреходно. Мисля, че думите, с които започнах, са непреходни – ние трябва да се стараем да направим всичко, за да имаме образцово вътрешно устройство. Тогава ще бъдем уважавани и отвън. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Методиев.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
С това обявявам дискусията по законопроекта на първо четене за приключена.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили с вносител Министерският съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 114, против 8, въздържал се  1.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Следва преминаване към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА.
Има становище на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Заповядайте, господин Осман.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман: Госпожо председател, позволете да направя процедурно предложение да бъде допуснат в залата заместник-министърът на регионалното развитие господин Калин Рогачев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте това процедурно предложение за достъп до пленарната зала на господин Рогачев.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 1, въздържал се  1.
Процедурното предложение е прието.
Моля господин Рогачев да влезе в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Ремзи Осман:
"СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за геодезията и картографията
На свое редовно заседание, проведено на 14 септември 2005 г., Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство обсъди внесения от Министерския съвет законопроект за геодезията и картографията.
В заседанието на комисията взеха участие заместник-министрите на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев и господин Калин Рогачев, господин Цветан Боев – изпълнителен директор на Агенцията по кадастър, представители на неправителствените организации и на научните среди, работещи в областта на геодезията и картографията.
От името на вносителите законопроектът бе представен от господин Калин Рогачев – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството.
С предлагания законопроект се създава необходимата законова уредба, липсваща досега в българското законодателство, с която се уреждат обществените отношения, свързани с осъществяване на дейностите в областта на геодезията и картографията.
Предлаганият законопроект систематизира основните държавни и специализирани геодезически и картографски дейности и определя функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи при тяхното осъществяване. Създадената със Закона за кадастъра и имотния регистър  Агенция по кадастър се преименува в Агенция по кадастър, геодезия и картография, като се регламентират правомощията й в областта на геодезията и картографията.
Предлага се да се създаде Съвет по  кадастър, геодезия и картография като съвещателен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството, като се регламентират неговите функции и състав. Регламентират се също така и дейността и съставът на Съвета по стандартизация на географските имена.
Със законопроекта се създава публичен регистър на геодезическите и картографските материали и данни,  създадени чрез специализирани дейности, които не се финансират от държавния бюджет.
Въвеждат се и изисквания за придобиване на правоспособност за извършване на геодезическите и картографските дейности от физически и юридически лица.
Предлага се да се създаде Камара на инженерите по геодезия, като се определят целите и задачите, органите, начинът на финансиране и условията за членство в нея.
В хода на дискусията всички народни представители и гости подкрепиха необходимостта от приемането на законопроекта, като подчертаха, че по този начин ще се създаде крайно необходимата регламентация на реда и правилата за осъществяване на дейностите в областта на геодезията и картографията и същевременно ще се хармонизира нормативната уредба на страната с тази на повечето от страните-членки на Европейския съюз. Прилагането на закона ще осигури необходимата актуална информация за територията на страната за нуждите на устройственото планиране, инвестиционното проучване и проектиране, строителството и опазването на околната среда.
Наред с това преобладаващата част от изказалите се в заседанието обърнаха внимание на някои от слабостите на законопроекта и същевременно направиха полезни предложения за прецизиране и доразвитие на отделните разпоредби, които ще бъдат взети предвид при подготовката на законопроекта за второ гласуване.
В резултат на гласуването със 17 гласа "за", "против" и "въздържали се" няма,  Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство реши да предложи на Народното събрание законопроектът за геодезията и картографията, внесен от Министерския съвет, да бъде приет на първо гласуване." Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин председател.
Има становище на Комисията по икономическата политика.
Господин Йордан Цонев не е тук. Има ли друг член от комисията?
Заповядайте, господин Метин.
ДОКЛАДЧИК Митхат Метин: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
"СТАНОВИЩЕ
по законопроект за геодезията и картографията
№ 502-01-5, внесен на 09.08.2005 г. от Министерския съвет
На заседание, проведено на 20 септември 2005 г., Комисията по икономическата политика разгледа законопроекта за геодезията и картографията.
На заседанието присъстваха заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Калин Рогачев и изпълнителният директор на Агенцията по кадастъра Цветан Боев.
Законопроектът беше представен от господин Калин Рогачев.
Мотивите за приемането на Закона за геодезията и картографията са следните:
- обществените отношения у нас в областта на геодезията и картографията не са законово уредени;
- съществува необходимост от хармонизиране на нормативната уредба на Република България с тази на повечето страни от Европейския съюз;
- осигуряване на актуална геоинформация за територията на страната за нуждите на устройственото планиране, инвестиционното проучване и проектиране, строителството, опазването на околната среда  и други.
Основните положения в законопроекта за геодезията и картографията са следните:
1. Систематизират се геодезическите и картографските дейности, като се подразделят на основни държавни и специализирани.
2. Определят се функциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи в областта на държавните геодезически и картографски дейности.
3. Създадената със Закона за кадастъра и имотния регистър Агенция по кадастър се преименува в Агенция по кадастър, геодезия и картография, като към отговорностите и функциите й се добавят и тези в областта на геодезията и картографията.
4. Определя се финансирането на отделните видове геодезически и картографски дейности.
5. Предлага се да се създаде Съвет по кадастър, геодезия и картография като съвещателен орган към министъра на регионалното развитие и благоустройството, който ще обсъжда основните проблеми и ще прави препоръки по дейностите в областта на геодезията, картографията и кадастъра.
6. Регламентират се дейността и съставът на Съвета по стандартизация на географските имена.
7. Предлага се Агенцията по кадастър, геодезия и картография да води регистър на геодезическите и картографските материали и данни, създадени чрез специализирани дейности, които не се финансират от държавния бюджет.
8. Въвежда се изискване за извършване на геодезическите и картографските дейности от физически и юридически правоспособни лица.
9. Предлага се да се създаде Камара на инженерите по геодезия, като се определят целите, функциите и задачите на камарата, условията за членство в нея, органите и бюджетът й.
След представянето на законопроекта се проведе дискусия, при която се поставиха въпроси относно функциите на Камарата на инженерите по геодезия и условията за членство в нея, механизма за контрол от страна на държавата при осъществяване на специализираните дейности съгласно закона,  действието на Закона за геодезията и картографията спрямо Закона за кадастъра и други. Дискусията приключи с гласуване при следните резултати: "за" 11 народни представители, "против" и "въздържали се" няма.
Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по икономическата политика  предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за геодезията и картографията, внесен от Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Метин.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по предложения законопроект.
Заповядайте, господин Тюркеджиев.
Ангел Тюркеджиев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! С предложения законопроект от Министерски съвет обществените отношения в областта на геодезията и картографията получават дългоочакваната законова уредба. През изминалия мандат на Тридесет и деветото Народно събрание бяха предложени няколко законопроекта в тази област, но, за съжаление, те не стигнаха до дневен ред в предишното Народно събрание.
Предложеният законопроект от Министерския съвет, който днес гледаме на първо четене, е професионално изработен. С него всички дейности в областта на геодезията и картографията ще преустановят да се уреждат с инструкции, указания, постановления и по подобие на европейските модели се регулират процесите на организация, управление, финансиране, контрол и координация.
Законопроектът разграничава добре отговорностите между основните държавни дейности в тази област, между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на отбраната и Министерство на вътрешните работи.
Създаването на Съвета по кадастър, геодезия и картография като съвещателен орган към Министерство на регионалното развитие и благоустройството дава възможност да се обсъждат основно проблеми в тази област и да се дават препоръки относно изпълнението на дейностите по кадастър, геодезия и картография.
В законопроекта се предвижда и създаване на Камара на геодезистите, инженерите по геодезия. Цели се защита на професионалните права и интереси на нейните членове в съответствие с интересите на обществото, недопускане на нелоялна конкуренция, спазване на минималните цени за изпълнение на геодезическите работи.
Разбира се, като първи законопроект в областта на геодезията и картографията има въпроси, които трябва да намерят ясен отговор при второто четене на законопроекта, като някои от тях са:
- по отношение на контролните функции на Съвета по геодезия, разрешението за правоспособност на инженерите-геодезисти дали да остане в Камарата на геодезистите или в Агенцията по кадастър, геодезия и картография;
- изчистване на функции от Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране;
- унифициране на надземния кадастър в урбанизираните зони със земеделския кадастър.
Основни дялове на геодезията не са намерили място в закона. Така стоят нещата със заснемането и отразяването на подземната инфраструктура.
Необходимо е в закона да намери място и научната дейност в областта на геодезията, картографията и кадастъра.
В геодезическите институции самата геодезическа гилдия има нагласа за професионални предложения между първо и второ четене, след което да се поздравим с първия Закон за геодезия и картография, приет от Четиридесетото Народно събрание. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Тюркеджиев.
Заповядайте, господин Берон.
Петър Берон (КА): Това е един важен закон, без съмнение трябва да бъде приет.
Аз искам да направя един малък коментар на чл. 19, където става въпрос за стандартизацията на географските имена. Там е казано, че този Съвет по стандартизация на географските имена ще приема транскрипцията на чужди географски имена и техния правопис, който ще бъде задължителен за всички в България. По-нататък се казва, че при изпълнение на тези функции съветът взема под внимание и препоръките на международните организации по географски имена. Това е много хубаво, но всеки от нас е виждал най-разнообразни карти. Примерно на една карта пише Марсилия, на друга пише Марсей – български карти. На една пише Кайро, на друга пише Ал Кахира; на една пише Ница, на друга пише Нис и т.н., да не говорим за Сан Диегоу и Сан Антоуниоу - картата на Щатите. Това са разнообразни творения, които не отчитат традиционното писане в българския език и в българската географска литература на имената. Иначе ако тръгнем по тази линия, ще трябва да пишем Пари, Рома и всичко останало по-нататък.
Няма някакво единно решение или директива, или някакво съвсем строго постановено писане на географските имена и транслитерирането им в света.
Да не говорим за по-сложните имена от рода на китайски, корейски и т.н. Да не говорим за имената на държавите. Иначе трябва да пишем, както някои атласи вече правят, Елаз, трябва да пишем Чон Куо за Китай, трябва да пишем Шкиперия за Албания и т.н., както се наричат тези страни. Или Суоми за Финландия.
Затова бих предложил, когато се уточняват тези неща, да се добави един край на изречението, в смисъл: “При изпълнение на функциите по ал. 2 Съветът взема под внимание препоръките на международните организации по географски имена, както и българската традиция в тяхното изписване”. Защото не може 100 години да се пише едно нещо по един начин, след това някакъв съвет от някакви хора да те накара да го пишеш по друг.
Ако вземем за пример пак чужбина, виждате, че в Русия си пишат Лейпциг и не знам какви такива форми, които са приети в техния език. Докато ние се мъчим да бъдем по-съзвучни с местното писане и ставаме смешни в някои отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Берон.
Заповядайте, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Убеден съм, че господин Петър Берон ще допринесе да се развие законопроектът за второ четене.
Аз ще бъда много кратък, по три пункта ще взема отношение, колеги.
Първият пункт е въпросът с придобиването на правоспособност за осъществяване на дейностите по геодезия и картография, участие на физически и юридически лица. Когато създаваме една камара, няма значение в каква област – в случая на геодезистите, по всяка вероятност тенденцията е държавата да делегира правомощия на тези камари – както на лекарите, така стои въпросът с инженерите в инвестиционното проектиране или Камарата на архитектите.
В случая тази правоспособност няма да се придобива с регистрацията в Камарата на геодезистите, а си остава сегашният ред – от Агенцията по кадастър.
Трябва да си зададем въпроса дали е възможно това правомощие да бъде предоставено на камарата, както е направено с другите професионални организации.
Във връзка с това трябва да си зададем въпроса, наистина една много специфична дейност е картографията и геодезията: на този етап възможно ли е това правомощие да отиде в Камарата на геодезистите?
Другият въпрос, който бих искал да повдигна, е, че в законопроекта има доста членове, които препращат към Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, и то по основни въпроси – какви правомощия имат органите, Камарата на геодезистите и по какъв начин се осъществяват правомощията на различните органи на камарата. Мисля, че не е много правилно, когато говорим за създаването на една нова камара, да се вземат правилата от една друга камара. Няма значение, че те са близки – Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, донякъде и Камарата на архитектите. По този въпрос получихме уверението на вносителя, че между първо и второ четене тези правомощия ще бъдат изписани в закона, както се подобава.
Парламентарната група на ДПС ще подкрепи законопроекта.
Аз също ви призовавам, колеги, да подкрепим законопроекта. За първи път  с този закон ще имаме Камара на геодезистите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Осман.
Уважаеми колеги, сега обявявам отлагане на по-нататъшните разисквания по законопроекта по геодезия и картография.
Съгласно решението, което гласувахме процедурно тази сутрин, предстои да изслушаме информация от министъра на вътрешните работи господин Румен Петков.
Господин Методиев има процедурно предложение.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моето процедурно предложение се отнася точката с изслушването на министъра на вътрешните работи да се предава  пряко по Националното радио и Националната телевизия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли противно предложение? Няма такова.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 144 народни представители: за 133, против 8, въздържали се  3.
Има решение за пряко предаване.
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР Румен Петков: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Първо, бих искал да предоставя на вашето внимание справката, която е подготвена по повод убийството на Емил Александров Кюлев, извършено на 26.10.2005 г. в 9,14 ч.
Около 9,14 ч. е получен сигнал от граждани на телефон 166, че на бул. “България”, в близост с кръстовището с ул. “Нишава”, се стреля по движещ се лек автомобил. На местопроизшествието са изпратени екипи от Столичната дирекция и Четвърто районно полицейско управление, извършен е оглед на местопроизшествието, при който на пътното платно са намерени и иззети 12 гилзи – 9-и калибър, и един проектил, един куршум, също 9-и калибър. Установена е следната фактическа обстановка: лек автомобил “БМВ Х 5” с регистрационен номер С 79 97 НК се е движел по бул. “България”, посока от бул. “Емил Марков” към бул. “Димитър Несторов” и на около 300 м преди светофара с бул. “Димитър Несторов” е спрял на пътното платно поради изчакване на образувалото се задръстване и светофарна уредба. След произведени изстрели от страната на возещия се до шофьора, тоест от дясната страна на автомобила, автомобилът е потеглил и се е ударил   в   предходния   автомобил   “Ауди”  с  регистрационен   № С 12 32 РР. С помощта на шофьора на същия автомобил и шофьора  на   друг   лек   автомобил   със  софийска  регистрация  42 81 РР возещите се в лекия автомобил “БМВ” са извадени на пътното платно.
На местопроизшествието е пристигнал екип на Бърза медицинска помощ, който установява смъртта на возещия се в автомобила Емил Кюлев, а шофьорът на автомобила – Евгени Цачев Петков, е откаран за оказване на медицинска помощ в институт “Пирогов”.
По установяване на свидетели за извършеното престъпление се работи и до момента. Предприети са мерки за заграждения в  квартала, претърсване на целия квартал за следи. Целият маршрут, по който се е движил автомобилът, и наличните камери, както и камерите в района, в който пеша се е оттеглил убиецът, се проверяват.
В резултат на тази получена информация и взетите мерки от ръководството на министерството и от Гранична полиция за засилен оглед и стриктен контрол на границите на страната, в т.ч. и на летищата, на аерогара София е открит автомобил със следи от куршуми.  Собственикът на автомобила е отведен в Столичната дирекция на вътрешните работи, където се провеждат съответните действия с него.
В 10,00 ч. сформирахме кризисен щаб с участието на представители на Министерството на вътрешните работи и Главна прокуратура.
Какви са предприетите мерки? Както вече казах, засилен режим по границите и летищата, с особено заостроено внимание към критичния, криминалния контингент както на изхода, така и на входа, с проверяване на влизащите в страната и излизащите от страната за период от седмица, десет дни назад.
Второ, засилен режим в населените места, като за целта извеждаме служба “Жандармерия” и ще използваме ресурса на Специализирания отряд за борба с организираната престъпност.
Пристъпваме към тази мярка, защото това убийство няма нищо общо с убийствата досега. При досега извършваните убийства очевидно ставаше дума за разправа между различни престъпни групи, за тежки саморазправи в сферата на организираната престъпност. Към Емил Кюлев не е имало заплахи, той самият не се е чувствал застрашен – от години не ползва охрана, в много голяма степен през деня обикновено е управлявал автомобила  си сам. Неговият бизнес не е от тази категория, която обикновено се свързва с досега извършваните показни, демонстративни убийства. Това сочи анализът, който е направен в службите на Министерството на вътрешните работи.
И тук очевидно се налага изводът, че това убийство, бидейки качествено различно от всички досега, преследва други цели. Тук не става дума за разправа, водена от икономически подбуди, от стремеж за запазване или завземане на нов пазар. Това, разбира се, е една от версиите, по които ще работят службите на министерството и Главна прокуратура, но във всички случаи тук става дума за друг  тип посегателство.
В момент, в който се връчва докладът на Европейската комисия, в момент, в  който е особено изострена чувствителността на българското общество, на първо място, разбира се, и очакванията на нашите европейски партньори, това нагло, демонстративно убийство има съвършено различен характер. Това убийство по много сериозни наши анализи, правени в рамките, разбира се, на този кратък период от време, цели дестабилизация на страната, цели удар по държавата и държавността и очевидно кръговете, които стоят зад това убийство, не приемат европейската ориентация на България и с това убийство се цели възпрепятстване на пътя на Република България, на българските граждани към Европейския съюз.
Бих искал да заявя, че целият ресурс на Министерството на вътрешните работи ще бъде използван в изключително активни действия  в рамките на закона срещу криминалния контингент и срещу идентифициран престъпен контингент. Без всякакво колебание, в рамките на закона, заедно с Главна прокуратура всички сили на МВР ще бъдат извадени и хвърлени за сериозни проверки, за много категорична намеса, буквално за обявяване на война на престъпността.
В няколко поредни доклада, впрочем убийствата от 2000 г. досега, които могат да бъдат квалифицирани като демонстративни, като публични, така или иначе в обществото се е наложил терминът “поръчкови”,  това е много трудно да бъде заявено еднозначно и категорично, са 155. Днес ние сме изправени пред необходимостта и задължението, с цялата отговорност на Министерството на вътрешните работи и на българското правителство, да изправим и органите на министерството, и Главна прокуратура, и Министерството на финансите, и цялото общество на война с организираната престъпност.
Искам да уверя вас, като народни представители, искам да уверя зрителите и  слушателите на това изслушване за обстановката около убийството на Емил Кюлев, че ресурсът на МВР ще бъде хвърлен и използван в рамките на закона с цялата му категоричност и безапелационност.
В резултат на реалната ситуация, в която се намираме, заедно с кризисния щаб преценихме, че се нуждаем от извънредни мерки – не толкова за това, че европейските ни партньори поставят като много сериозен въпроса за ефективната борба с организираната престъпност, колкото водени от амбицията да защитим сигурността на българските граждани, сигурността на обществото, да защитим сигурността на държавността. Предложихме на вниманието на правителството Закон за борба с организираната престъпност. Много се надявам този закон да бъде разгледан в най-скоро време от правителството – получих това уверение от целия състав на Министерския съвет – и да бъде представен на парламента за обсъждане. Такива закони впрочем има в редица страни-членки на Европейския съюз. Това не би било нещо необичайно, нито нещо непознато. (Неразбираема реплика от блока на ОДС.) 
Не, не сме го писали в тези четири часа. Този закон е коментиран в продължение на немалко време в обществото. Той е готвен в продължение на две години. Имахме възможност да го обсъждаме през тези два месеца с Главната прокуратура. Аз съм дълбоко убеден, че той е необходим и полезен в този вид, в който днес е предложен на българското правителство. Това в крайна сметка ще реши парламентът. Но такъв закон, който да разрешава оперативност и категоричност в работата на съдебните институции, на органите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите – в такава ситуация, в каквато сме, съм дълбоко убеден, че е необходим. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин министъра.
Уважаеми колеги, считам, че и от ваше име мога да изразя благодарност за информацията, която министърът на вътрешните работи предостави на Народното събрание и на обществото. Това беше и нашето решение – да изслушаме информация от него. Очевидно е, че и на Народното събрание предстои много и сериозна работа във връзка с въпросите, които бяха поставени. Да се постараем да се организираме така, че Народното събрание изцяло да бъде включено в тези усилия, които правителството предприема.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,02 ч.)             
 

Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Петър Берон
 
Секретари:
Силвия Стойчева
Димитър Стоянов