Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-10-27

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Секретари: Светослав Спасов и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирани са общо 140 народни представители, имаме онзи кворум, който се счита за необходим.
Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, постъпил е проект за решение за удължаване на срока на действие на Временната комисия по искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител в Четиридесетото Народно събрание.
Предлагам по реда на ал. 5 на чл. 40 този проект за решение да бъде разгледан като точка първа от днешното ни заседание.
Има ли противно предложение? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 129, против 14, въздържали се 3.
Преминаваме към разглеждането на този проект за решение.
Давам думата на господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Главният прокурор на Република България Никола Филчев е отправил до Народното събрание три нови искания за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване по отношение на народния представител Стефан Антонов Софиянски. Срокът на временната комисия по искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Софиянски – народен представител от Четиридесетото Народно събрание, определен от Народното събрание, е от един месец – както знаете, от 7 октомври до 7 ноември. С оглед на направените три нови искания и за да бъдат те разгледани, необходимо е да бъде удължен с още два месеца срокът на мандата на Временната анкетна комисия.
Предлагаме да бъде попълнен съставът на комисията с народни представители от ОДС, ДСБ и "Атака" с по един представител, поради което тези три групи следва, ако желаят, да представят свои представители.
Чета проекта за решение:
"РЕШЕНИЕ
за удължаване на срока на действие на Временната комисия по искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител от Четиридесетото Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание реши:
1. Възлага на Временната комисия по искането на Никола Филчев - главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител от Четиридесетото Народно събрание, да проучи новопостъпилите искания от главния прокурор.
2. Удължава срока на действие на Временната комисия по искането на Никола Филчев - главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски – народен представител от Четиридесетото Народно събрание, с два месеца.
3. Попълва състава на комисията с представители на парламентарните групи на ОДС, ДСБ и "Атака"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Ранчев, ако обичате да изясните един въпрос на пленарната зала.
Както е известно, на 7 ноември изтича едномесечният срок за предложения на комисията по първото искане. Как предлагате да процедираме по него?
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Има два варианта.
По първото искане да се произнесем в срока на мандата на комисията с доклад, който да внесем в пленарната зала.
Вторият вариант е с оглед на постъпилите три нови искания и с необходимостта да ги съобразим с първото искане, така че да не се създава предпоставка за предубеждение в комисията, да ги разгледаме заедно и да се произнесем в срока, който евентуално днес Народното събрание ще ни определи с удължаване с още два месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
По този въпрос при всички случаи, ако се стигне до приемане на това решение, трябва да бъде записано ясно в окончателния текст на решението – как се постъпва по първото искане.
Но аз предлагам, уважаеми дами и господа народни представители, да преминем към обсъждане на така предложения проект за решение.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Изразявам принципната позиция на партия "Атака" и нейната Парламентарна група, която поддържахме още при първото разглеждане на внесеното предложение на главния прокурор за снемането на депутатския имунитет на господин Софиянски, а то е, че и в пленарната зала може веднага да се внесе предложението и да бъде разгледано още сега, още днес, ако има политическа воля за това.
Казвам политическа воля, защото проблемът става все повече явно политически. От една страна се очертава управляващото мнозинство, което има своите задкулисни игри и сметки, предвиждания за бъдещи развития в политически план в българския парламент, а от друга страна се очертава опозицията, която изрази ясно становище за бързото и ясно решаване на въпроса.
Повтарям, можем да считаме, че българското Народно събрание е в състояние и е оторизирано при висящо дело в български съд веднага в пленарно заседание да вземе своето становище и да снеме депутатския имунитет на господин Софиянски.
А другото – ако толкова се държи да мине искането на главния прокурор през комисия, бих казал някаква комисия, каквато и да е комисия, защото стара истина е, че когато искаш да не свършиш работа, едно нещо го хвърляш в комисия - типичен пример за това е, че комисията, на която случаят беше даден за разглеждане, има едномесечен срок, а сега се иска с това решение удължаване на срока с още два месеца, то тогава бихме могли да внесем предложението в една специализирана комисия в това Народно събрание, която е постоянно действаща, която има по-висок статут от една временна комисия, каквато беше създадена ад хок в случая и това е Комисията по етика. Ако толкова много се държи от управляващото мнозинство, което се явява защитник на господин Софиянски на практика, да бъде разгледан въпросът в Комисията по етика.
Що се касае до искането за попълване на комисията с нови членове от "Атака", ДСБ и ОДС изразявам принципната позиция на партия "Атака", а тя е, че няма да посочим член за такава комисия, защото считаме, че тази комисия няма да свърши работа – едно, а друго – не искаме да ставаме по този начин – с представянето и участието на член на "Атака", в съучастник в това умишлено бавене, в това отлагане на проблема и в тези задкулисни сделки, които ще бъдат осъществени и направени на първо четене и ще видите, че това така ще стане, в една такава комисия, каквато беше насрочена и назначена. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Шопов.
Господин Шопов, моля Ви да оформите и писмено онова, което прозвуча като предложение във Вашето изказване – евентуално за насочване на част от исканията в Комисията по етика, и, доколкото разбирам, за отпадането на т. 3 от проекторешението, за да можем в хода на дискусията накрая при гласуването да ги имаме предвид.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Считам, че е уместно искането за удължаване на срока.
Бих искал да припомня, че преди четири години в тази зала беше свален имунитетът на един друг наш колега – господин Венцислав Върбанов. В продължение на четири години съдът няколко пъти връща делото за доразследване, следствието заявява, че няма данни за извършено престъпление и въпреки всичко той не е изчистил своето име.
Искам да ви кажа честно, че ако и преди четири години внимателно бяха проучени причините, може би нямаше да се стигне до това четиригодишно разтакаване на един човек, който загуби много, много нерви за това, че в крайна сметка може би беше неправилно обвинен. Не правя аналогия, но тя се налага. Затова ми се струва, че една специализирана комисия има своите основания да проучи всичките възможни обвинения така, както са предоставени от Главната прокуратура. Не е тайна, че – пак връщам случая към Венцислав Върбанов – въпреки че следствието казва, че няма данни, въпреки че съдът казва, че няма данни, прокуратурата продължава да иска нещата да влязат в съда.
И в крайна сметка докога ще продължава някой да злоупотребява с нашето търпение? Защото аз разбирам, като има съмнения, да влезе за една година, за две години и да се реши този проблем. Не може четири години да те влачат! И сега случаят се влачи също две години.
Затова съвсем уместно е и аз мисля, че комисията постъпва правилно, като иска да удължи този срок, за да може да се проучат внимателно нещата и в крайна сметка нашата съвест утре да е чиста. Защото не бих искал да бъда на мястото на хората, които преди четири години, може би с малко повече емоции, гласуваха да бъде свален имунитетът на господин Венцислав Върбанов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожо Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа, че Демократи за силна България ще гласуват против това решение и няма да участват във временната комисия.
Позицията ни е последователна, тя е заявена още първия път, когато беше внесено искане от главния прокурор за снемане на имунитета на народния представител Стефан Софиянски, а именно ние сме срещу това народните представители да имат имунитет. Поради това не смятаме, че е необходимо създаването на тази временна комисия, която играе ролята на другарски съд в българския парламент и която се вживява в съвсем друго качество и служи за политически машинации и сделки, вместо да се занимаваме с необходимата законодателна дейност.
Второто нещо обаче, господин председател и колеги, което искам да отбележа, е, че за мен това решение създава чисто юридически проблем. Какво ни е предложено? Предложено ни е едно решение на временната комисия, която сме създали по конкретен повод, по конкретно искане от главния прокурор, за конкретно съмнение за извършено престъпление, да й удължим срока и тя да се занимава с въпроса въобще за имунитета на народния представител Стефан Софиянски.
Искам да напомня нещо, което е известно на юристите. В наказателното право има конкретна отговорност на конкретно лице за конкретно деяние, а не всичко наведнъж.
Така както е предложено това проекторешение, повдига много юридически въпроси. Защото наистина българският парламент досега не е имал такъв казус. И съвсем основателно следва въпросът: ако Народното събрание реши да свали имунитета на народен представител за едно деяние, следва ли след това да се произнася всеки път поотделно? Разбира се, че не.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Естествено, че да.
Екатерина Михайлова: Свален имунитет отваря възможност за наказателно преследване. Защо тогава в този проект за решение, господин Ралчев, погледнете, няма никаква конкретизация: по кое дело, по кое искане на главния прокурор ще работи тази временна комисия? Изобщо за Стефан Софиянски? Това е проекторешението, което ни е предложено.
Затова на две основания, първо, политически ние сме срещу имунитета на народните представители, ние сме срещу това имунитетите да се ползват за политически сделки, ще гласуваме против. А второто основание е, че проекторешението е негодно юридически да произведе действия в този си вид. Или най-малкото създава много сериозни въпроси какво би означавала работата на тази комисия, по кой случай ще работи и какво ще стане, ако след това се появи ново искане на главния прокурор срещу същия народен представител? Присъединява ли се към това решение или не?
Просто е написано по начин, който наистина създава много сериозен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Реплика – господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Искам да внеса едно пояснение. Решението е в този вид, тъй като трите направени нови искания са раздадени още вчера на народните представители. И е известно за какво точно става въпрос.
Второ, съгласно конституционно решение от 1992 г. на Конституционния съд искането за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се прави за конкретно извършено деяние. Свалянето на имунитета не се отнася за други извършени престъпни деяния. Тоест за всяко следващо престъпно деяние следва да се прави ново искане за сваляне на имунитета. В това отношение Конституционният съд в своето решение е категоричен. Важи също и за заварените такива престъпления.
Следователно комисията следва да се произнесе по всяко конкретно искане и да го обсъди поотделно. Няма общо обсъждане, няма общо сваляне на имунитета. Има сваляне на имунитета за конкретно извършено деяние. За другите е възможно да не се свали и да не важи. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Втора реплика – господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, струва ми се, в момента губим парламентарно време. Нещата са решени в досегашната парламентарна практика. Ако си спомняте, в предишното Народно събрание имаше такива искания срещу господин Върбанов и господин Николов. И двете бяха конструирани за по 8, 10 или 12 отделни пункта с твърдяно престъпление.
Особеностите на настоящия случай са тези, че когато вече беше сформирана комисията, постъпват още три предложения. Аз съм съгласен, че би трябвало в проекторешението да бъде дадена сигнатурата за всяко едно от следващите искания, за да бъдем прецизни, но мисля, че това е по-скоро техническа характеристика на проблема, отколкото правна.
Не може да има никакъв спор, че имунитетът е за всяко искане, за всяко деяние поотделно. Впрочем и в досегашната практика добре си спомням, че в отделни пунктове се даде съгласие, а в други пунктове не се даде съгласие. На езика на настоящия момент това означава, че при четири искания, ако се даде за едно, а за трите не се даде, не може да има производство по тези пунктове, в които не е дадено съответното разрешение.
Що се касае до политическата характеристика на въпроса, аз не бих искал да я коментирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Репликите много ме улесниха за това, което имам да кажа.
Това, че са постъпили искания, не означава, че решението е годно. Някакви новопостъпили искания! Решението е документ на Народното събрание. То произвежда действия, то е задължително за всички български граждани, а не само за народните представители. Това проекторешение е негодно и не е технически въпрос, а е най-малкото юридически и издава некомпетентност и невъзможност да се справите дори и с такава задача.
Второто нещо обаче, което имам да кажа като дуплика на направените ми реплики, е: защо комисията, след като е готова за първото искане на главния прокурор за сваляне на имунитет, това го чувахме в продължение на няколко дни, не докладва пред пленарната зала и ние не вземем решение? Защо всичко се обединява в едно и срокът се удължава? Отговорът е прост: политически сделки между НДСВ, ДПС и БСП с хора, които се обявиха за опозиция и които по време на съставянето на правителството изиграха поддържаща роля, за да подпомогнат създаването на това социалистическо управление. Това е истината. Защото, ако следвахте логиката на конституционното решение и постъпвахте коректно, трябваше да изпълните това, което поехте като ангажимент и обявихте публично – че днес ще има доклад на комисията със становище от събраните данни по повод първото искане на главния прокурор.
Днес обаче това не се прави, а всичко се отлага във времето. Защото това дава възможност за политически сделки. Това е истината, излязла и от репликите, които направихте по повод моето изказване. (Единични ръкопляскания в ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, считам, че тези разисквания, които правим в пленарната зала, могат да продължат, докато съществува това Народно събрание. Пристигна едно искане от главния прокурор – един месец. Пристигна второ искане – още два месеца. След два месеца, когато дойде техният ред, ново искане – още три месеца, и цялото Народно събрание ще чакаме.
Деянията, които е извършил нашият колега, вероятно са много и ще получаваме непрекъснато искания. Затова ми се струва, че не е необходимо много да протакаме. Всеки има някакво мнение. Комисията би трябвало да се произнесе за първото, защото вероятно ще следват много искания. Не е необходимо да заблуждаваме цялата зала и обществото. Така или иначе, деянията са извършени от господин Софиянски преди да влезе в парламента, знаят се от всички, съдът и прокуратурата ги знаят, гледат се, не са постъпили сега в момента, когато господин Софиянски е станал народен представител. Струва ми се, че не е необходимо да протакаме, а предлагам направо да гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други изказвания?
Господин Ранчев, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Само едно пояснение, господин Тодоров. Моето лично мнение, предполагам, споделено от всички членове на комисията, е, че по първото искане ние ще се произнесем в срока на мандата на комисията, тоест по първото решение – до 7 ноември. А по другите, които са постъпили сега – в този двумесечен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Тодоров, желаете ли дуплика? Не.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Понеже няма възможност да взема реплика към господин Ранчев, господин председател, искам да кажа следното.
Конструкцията на новото предложение, господин Ранчев, не съдържа такъв извод – за произнасяне досежно първия казус. Нека да изчистим този въпрос, който е чисто процедурен. По смисъла на Вашето предложение и на другите три предложения се възлага на комисията, разбира се, трябва да бъдат отразени с надлежна сигнатура, дава се срок на комисията или се прави нова комисия за новите три случая с нов срок. Двата принципа не могат да съществуват успоредно. Или има една комисия с един срок, или има две комисии с различни срокове и с различен предмет на обследване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, господин Дилов.
Любен Дилов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Губим парламентарно време, обиждаме и наш колега-парламентарист, обиждаме и себе си с това, което в момента се случва. Специално ние от ОДС не виждаме в момента никакво основание да преразглеждаме позицията си по новопостъпилия случай.
Искам да направя едно предложение. Видимо е, че вносителите не са съвсем наясно какво искат да се случи. Приемете това като процедурно предложение, не като изказване.
Ако искате, нека да отложим това гледане. Те да си направят нов проект за решение, в което да е ясно чисто правно какво, кога, до коя дата и да го предложат на нашето внимание. Така или иначе ние по политическия и моралния смисъл на това деяние вече сме се изказали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Както разбирам, господин Дилов направи процедурно предложение по чл. 42, ал. 2, т. 4 – отлагане на разискванията.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 160 народни представители: за 30, против 107, въздържали се 23.
Предложението не се приема. Продължаваме разискванията.
Има ли желаещи за изказване?
Господин Ранчев, заповядайте за изказване.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Искам да поясня, че решението, както и в мотивите сме заложили, касае удължаването на срока само по отношение на новите три искания. И в мотивите изрично е казано, че за да бъдат разгледани новите искания, е необходимо да бъде удължен срокът с още два месеца. По отношение на първото искане имаме решение на Народното събрание с конкретно определен мандат и е повече от ясно, че по първото искане ние се произнасяме в срока, определен в първото решение на Народното събрание, тоест 7 ноември 2005 г.
Не виждам никаква неяснота, но ако е необходимо, можем да го напишем и конкретно в решението, но това не променя нищо. Мотивите са ясни. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Ранчев?
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Моята реплика, господин председател, е следната. Народното събрание приема решения, не приема мотиви. И това, което е записано в решението, то е правната норма, то действа. От това проекторешение отникъде не става ясно, че има различни срокове за едното или за другото повдигнато обвинение от страна на главния прокурор. Говори се за удължаване на срока на действието на временната комисията за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски - народен представител в Четиридесетото Народно събрание, с два месеца. Въобще не се говори за кой случай се удължава, за кой случай приключва срокът. Всичкото е едно. В мотивите може да имате разказ, но това няма отношение към решението, което ще гласува Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте за втора реплика.
Павел Шопов (КА): Господин председателю, изпадаме в задънена улица. Явно е, че всички сме затруднени и въпросът е как да излезем от това положение на нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Насочете въпроса си към господин Ранчев, ако обичате.
Павел Шопов: Господин Ранчев, за всеки ли конкретен случай би следвало да се излиза с отделно решение, което да бъде внесено, за всяко ли предложение на главния прокурор? Това е моят въпрос.
И давам отговор, че за всеки конкретен случай на главния прокурор и сега, за тези нови предложения ние трябва да излезем с отделни решения. И това говори за несъстоятелността и неефективността на това решение. Значи, трябва да търсим друг път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли трета реплика?
За трета реплика има думата народният представител Иван Костов.
Иван Костов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Ранчев, Вие не можете да напишете едно решение! Как ще сте компетентен да определите вината на Стефан Софиянски? (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Отговарям подред на репликите.
Госпожо Михайлова, едно решение следва да се чете систематично от първа, втора и трета точка, а не от втората точка назад.
В първата точка ясно е описано какъв мандат се възлага на комисията. Във втората точка се определя срокът. В първата точка е написано по отношение на кои искания, така че е повече от ясно, че срокът се удължава само с тези искания.
Господин Костов, решението така, както е написано, е напълно в изискванията и духа на това, което върши комисията. Ако не Ви е известно, комисията няма за цел да установява вина, тъй като тя не е съд. На комисията ясно й е възложено да установи дали са налице достатъчно данни за извършено тежко престъпление, а вината ще установява българският съд, господин Костов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Желаещи за изказване?
Има думата народният представител Петър Берон.
Петър Берон (КА): Колеги, въпросът е, че за всяко обвинение се прави отделна комисия, отделно решение. Аз предлагам като процедурно предложение да изчакаме тази комисия по това обвинение да си каже думата. Ако бъде свален имунитетът по него, тогава да се пристъпи към правене на нова комисия или тази стара комисия да бъде обявена за нова комисия за разглеждане на новите искания. Това са съвсем различни неща и за никакво удължаване на срока тук не може да става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към господин Берон? Няма.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги народни представители, по време на изказванията бяха поставени доста въпроси и бяха направени предложения за изменение и допълнение в текста на проекторешението, които трябва да бъдат представени на пленарната зала в писмен вид достатъчно ясно формулирани, за да могат да бъдат проведени гласувания по ясни и алтернативни предложения. Сегашният текст на проекторешението не позволява да се направи такъв избор.
Аз правя процедурното предложение за отлагане на гласуването до след почивката, като заседанието след почивката започне с гласуване по този проект за решение въз основа на писмени предложения, които да ни представи господин Ранчев, заедно с господин Миков като съвносители на този проект в контакт и консултации с парламентарните групи, които са пожелали да се отразят техните мнения в проекта за решение.
При всички случаи смятам за наложително в съответните текстове да бъдат посочени с входящите им номера исканията, за които става дума в съответните точки, и да бъде записано съвършено ясно алтернативното решение по отношение на първото искане. Както каза господин Ранчев, има два варианта и те трябва да бъдат ясно формулирани.
Има ли противоположно на това процедурно предложение, което правя? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 133, против 4, въздържали се 13.
Предложението е прието.
Моля, господин Ранчев, да влезете в контакт със своите колеги и да представите в началото на заседанието след почивката проектите за текст.
Заповядайте за процедурен въпрос, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Господин председателю, искам да Ви благодаря. Това е процедурата, за да покажете на господин Ранчев, че наистина беше некомпетентно това, което беше извършил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Методиев, обръщам Ви внимание, че нарушавате правилника. Такава процедура няма. (Оживление в ДСБ.)
Преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ГЕОДЕЗИЯТА И КАРТОГРАФИЯТА – продължение.
Както си спомняте в края на вчерашното ни заседание ние отложихме продължаването на разискванията по този текст във връзка с необходимостта да получим информация от министъра на вътрешните работи. Сега продължаваме разискванията по тази точка. Последен се изказа господин Ремзи Осман. Имаше заявени и други желаещи за изказване. Имате думата.
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, приемането на Закон за геодезията и картографията е крайно необходимо. Бих казал, че този закон е много закъснял. Стремежът ни към устройство по европейски тип изисква геодезическите дейности да бъдат поставени на качествено ново ниво. Липсата на държавна стратегия за развитие на геодезията доведе до занемаряване на основни и задължителни дейности като поддържането на едромащабните топографски карти, държавната нивелация, поддържането и развитието на триангулацията и много други. За съжаление, липсата на геодезически дейности има забавено, но много сериозно отрицателно икономическо въздействие. Работата в тази област не може да се изпълнява на парче или отвреме-навреме. Проблемът е, че при възникване на нужда от актуална информация тя не може да се набави в рамките на няколко дни, седмици, месеци, даже и година. Във връзка с това единственият път за изпълнение на геодезическите дейности е систематичната работа.
Основните дейности бяха възстановяване на земеделските земи и през последните четири години беше занемарена основната цел на геодезията и картографията в България. Затова ние ще приемем на първо четене предлагания ни законопроект, обаче искам да отбележа, че в него липсва Българската академия на науките.
Законът третира въпроси, свързани с определяне и осъвременяване на българската геодезическа система и определянето и поддържането на държавната геодезическа мрежа, въпроси, имащи фундаментален научен характер, които могат да бъдат решени само с участието на специалисти от Българската академия на науките. Още повече, по дефиниция геодезическата система на Република България се определя въз основа на европейската и световни системи, ползващи последните научни постижения в областта на висшата геодезия. В европейската и световна практика тези въпроси се решават с участието на съответните научни звена. За България това е Централната лаборатория по висша геодезия към Българската академия на науките.
Въпросът за мареографските станции по брега на Черно море. Също имат задача да следят и отчитат измененията на морското ниво – да се използва за задаване на кота нула на височинната система в България. Тъй като височинната мрежа на Република България е привързана към европейската височинна система, така наречения амстердамски мареограф преди две години, мареографските измервания в България представляват в момента чисто научен интерес. Те ще се използват за поддържането и унифицирането на европейската височинна система и мястото им е в Българската академия на науките, а не към създаващата се със закона Агенция по кадастър, геодезия и картография.
Ние ще подкрепим законопроекта на първо четене и между двете четения ще направим съответните промени в него в тази насока. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Чачев.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
От името на Парламентарната група на партия “Атака” заявяваме, че ще подкрепим този законопроект. Този законопроект е един, така да се каже, от устройствените в техническо отношение в българското общество и българската държава. Един необходим закон, в който няма нито грам политика, един закон, който е наистина твърде закъснял, защото старата българска държава има уникални традиции в геодезията и картографията. Това е част от нейната прекрасна уредба, това е част от това, с което ние се гордеем. Когато попаднем в който и да е български град, ще видим, че благодарение на точно тази чудесно уредена за онова време – преди 50, 60, 70 години материя в българското градостроителство, в българската геодезия и картография е имало уникални образци и възможности.
Този закон дава най-после възможността, с много голямо закъснение, да се върнем именно там, където сме били.
Затова, пак повтарям, Парламентарната група на партия “Атака” ще подкрепи този законопроект, така както е внесен на първо четене. Считам, че без особени поправки той може да мине по този начин и на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Появата на този закон е от изключително важно значение за създаването на известен ред в картографската и геодезическа дейност в България. За съжаление, при моите разговори с експертите, които се занимават с тази дейност, ми беше разяснено, че тази изключително важна за страната ни в момента дейност – създаване на кадастър, развитието на геодезията, картографията – е била занемарена и виждаме изключително негативната роля на това занемаряване днес в редица дейности на нашия икономически живот, като започнем от земеразделяне и усвояване на нови терени с оглед промяна на статут и т.н.
За съжаление, този закон ни предлага решения във времето преди около пет години. Описаните в текстовете дейности не се спират на модерните технологии, които вече съществуват на пазара. Не са описани дейностите на лазерните сканиращи системи, дигитални аерокамери, система за сканиране на земна повърхност, лазерна алтиметрия, джипиес технологии и т.н. Някои от описаните технологии се нуждаят от подробно описание по отношение правилата на изпълнение и контрол, но в текста на закона не е предвидено създаването на наредби за тях. Такъв е случаят с фотограметрията, прилагането на джипи-ес измерения, заснемането на подземните проводи и съоръжения и т.н. Някои от текстовете на закона противоречат на лицензионните споразумения на компаниите доставчици на изходна информация.
Законът предвижда при изработването на карти от сателитни изображения самите сателитни изображения да се предоставят в Геокартфонда и тези изисквания противоречат на лицензионните споразумения за използване на спътници с най-висока разделителна способност.
За съжаление, в последните години държавата поради материални затруднения не може да инвестира в геодезията и картографията, но пък за сметка на това в този закон се създават и пречки за частни инвестиции. Съгласно сегашния текст на закона инвестициите от частния сектор се обезсмислят напълно.
Според чл. 5, ал. 1 материалите и данните, създадени в резултат на изпълнените дейности в областта на геодезическата и картографска дейност, са публични, с изключение на тези, които съставляват класифицирана информация по Закона за защита на класифицираната информация.
Член 21 пък ни поднася, че материалите и данните, съхранявани в Геокартфонда, са държавна собственост. Тоест фирмите ще разработят нещо, ще го продадат на държавата и държавата в края на краищата е тази институция, която ще определи на кого да даде информация и на кого не. По този начин частният бизнес не е заинтересован да участва в тази дейност, тъй като те ще инвестират средства, а в края на краищата някой ще прибере плодовете на техния труд.
Така с тези текстове този тип инвестиции се превръщат в невъзвратими и е редно на второ четене да бъдат нанесени съответните поправки. Също така се въвежда нов вид сертификация – правоспособност на професионалните геодезисти. В момента съществува лицензионен режим за дейностите по кадастъра по Закона за кадастър и имотна регистрация и за инженерите в инвестиционното проектиране по Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране.
С настоящия закон пък се появява една трета регистрация и правоспособност. Пак според Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране вече съществува Камара на инженерите със секция по геодезия.
В настоящия закон – колегите, които се запознаха с него, знаят, че се създава нова камара. Така вместо правната рамка да води до унифициране на видовете близки дейности, се стига до дублиране и повтаряне на едни и същи задължения от различни субекти.
С въвеждането на нова правоспособност се осъществява рестриктивен режим при картоиздаването по отношение на специалисти-картографи, които, например, са завършили Софийския университет, а не изцяло да се признава дейността на специалисти, които са завършили Висшия институт за архитектура и строителство.
В законопроекта също така се предвижда създаването на един Съвет по кадастър като съвещателен орган. Начинът, по който се дефинират неговите задължения го превръща в един празен от съдържание и лишен от смисъл орган. Освен да обсъжда основните проблеми и да дава препоръки, Съветът би трябвало да координира интересите на ведомствата и на отделните личности, също така да контролира изпълнението на своите решения.
Като цяло, за съжаление, духът на закона е възстановяване на държавното начало в дейността по геодезия и картография, обаче България в продължение на 15 години върви по пътя на създаването на някаква частна инициатива. И този път е доказал своите предимства в развития свят.
Аз видях при моите посещения още на времето – през 1992 г., когато ходих на специализация по местно самоуправление в Съединените щати, че всички фирми, които създаваха кадастъра бяха частни. На тези частни фирми се възлагаше създаването на кадастъра. Такива държавни агенции, съвети и така нататък – такова чудо не съществува в тази държава. Мисля, че предимствата на тези модерни технологии, които използват в Съединените американски щати днес много добре се виждат по света.
Виждайки тези несъвършенства на законопроекта, на второ четене ОДС ще внесе съответните поправки и се надявам, че с общи усилия ние ще ги приемем в полза на развитието на тази изключително важна дейност за развитието и на икономиката на България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Желаещи за изказване няма.
Моля квесторите да поканят народните представители да влязат в залата – предстои гласуване на първо четене на законопроекта, който разглеждаме. Ще дадем 2-3 минути на колегите, които са повечето в кулоарите отколкото в залата, да могат да заемат местата си, за да упражнят правото си на глас.
Извинявам се за прекъсването на колегите, които са в залата, но би трябвало да осигурим автентичност на вота.
Уважаеми народни представители, поставям на първо гласуване проекта за Закон за геодезията и картографията, № 502-01-5, внесен от Министерския съвет на 9 август т.г.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 135, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Уважаеми колеги, преминаваме към следващата точка от нашия дневен ред, която е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ.
Така е по програмата, която вчера утвърдихме.
Процедура би желал да предложи господин Петър Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, тъй като законопроектът освен Министерството на финансите засяга данъчните и митническите органи, молбата ми е в залата да бъдат допуснати Георги Кадиев - заместник-министър на финансите, Людмила Елхова – директор “Данъчна политика”, Калина Златанова – Дирекция “Данъци и нормативни актове”, Георги Григоров - заместник-директор на Агенция “Митници”, Александър Ранков - Агенция “Митници”, Венетка Тодорова - заместник-директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за допускане в залата на шест представители на Министерство на финансите и Дирекция “Митници” - заместник-министър Георги Кадиев, Людмила Елхова, госпожа Златкова, господин Григоров, господин Ранков, госпожа Тодорова. Явно ще се почувства влизането на тези дами и господа в залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да бъдат поканени представителите на министерството и на агенцията в залата.
Господин Димитров, ако няма други предварителни разяснения, моля да пристъпите към доклада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, уважаеми колеги!
“Доклад относно Закон за акцизите, № 502-01-6 от 10.08.2005 г., внесен от Министерския съвет”.
Първото предложение на комисията е да се смени заглавието на закона и от Закон за акцизите да се казва Закон за акцизите и данъчните складове.
Причината е съвсем тривиална – през първите шест месеца на следващата година ще действа старият Закон за акцизите в някои свои части и ще действа и новият Закон за акцизите и данъчните складове, затова предложението е за промяна в наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Уважаеми колеги, има съществено предложение за промяна на заглавието на законопроекта.
Има ли съображения по това предложение на комисията?
Господин Берон има противно предложение. Нека да му дадем възможност да го обоснове.
Петър Берон (КА): Без да съм особен специалист смятам, че изразът “данъчни складове” е напълно непонятен и предлагам да си остане старото заглавие - Закон за акцизите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Берон по-скоро постави въпрос, господин Димитров. Вие ли бихте желали да отговорите? Може би някой от вносителите да изясни този въпрос.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Всички очакваме с надежда датата 1 януари 2007 г. и си признаваме, че и за членовете на Комисията по бюджет и финанси беше откритие, че в Европейския съюз акцизните складове не са акцизни, а са данъчни складове и това е част от хармонизацията със законодателството на Европейския съюз. Само това е аргументът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ако няма други уточняващи въпроси или желания за допълнително осмисляне на предложението за заглавие, предлагам да го подложим на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за ново заглавие на предлагания закон - Закон за акцизите и данъчните складове.
Гласували 108 народни представители: за 106, против 1, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Глава първа – “Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, моля да гласуваме наименованието на Глава първа – “Общи положения”, по предложение на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми колеги, предлагам да чета само предложенията на Работната група. Разбира се, там където има друга воля, ще се съобразявам с нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, това означава ли, че няма да четете текстовете на онези предложения, които не са приети от комисията? Ако не се лъжа, имаше изрично изискване в правилника за четенето на тези текстове. Струва ми се, че там, където комисията не се е съгласила с предложенията на едни или други народни представители, следва да ги прочетете и да дадете възможност на предложилите текстовете да ги обосноват и те да се гласуват.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Раздел І – “Приложно поле”.
За чл. 1 ще прочета редакцията на Работната група, понеже няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ние обсъждаме не предложения на Работната група, а предложенията на комисията.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Чл. 1. Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлага се следният текст:
“Раздел І
Приложно поле
Чл. 1. Този закон урежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз.”
В момента на предложението на този текст сякаш възниква въпросът къде остават данъчните складове. Може би си заслужава по този въпрос да чуем вносителите. Бих поканил господин Кадиев или негови колеги да вземат отношение. Тъй като чл. 1 урежда приложното поле на закона, ние гласувахме заглавие на закона, което включва и данъчните складове. Какво считат вносителите?
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, това не отразено, тъй като заглавието на закона беше изменено на последното заседание на Работната група и след това на комисията. В този смисъл считам, че трябва да бъде отразено сега в пленарната зала.
Другият вариант е да се върнем обратно към името на закона и той да остане само “Закон за акцизите”. Заглавието обаче вече е прието. При това положение това трябва да бъде отразено сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Тъй като очевидно в хода на работата по законопроекта е възникнала необходимостта, призната от комисията, законът да обхване и режима на данъчните складове, а това е станало в последните часове от работата на комисията, възниква въпросът дали не само в чл. 1, а и в другите текстове е отразена тази промяна на обхвата на закона, или не.
Може би бихме могли да дадем възможност на комисията да прецени внимателно на едно заседание днес следобед дали този текст на законопроекта е докрай обработен от гледна точка на обхвата му и да започнем утрешния ден с четене като първа точка на този доклад за второ четене.
По-скоро поставям въпрос, по който бих желал да се произнесе тук господин Димитров, може би в консултация с господин Кадиев. Сами разбираме, че това е закон, по който не бива да се импровизира и не бива пленарната зала да бъде поставяна в затруднено положение.
Господин Берон изявява готовност да повтори своето предложение – от заглавието да отпадне “данъчни складове” и да считаме, че обхватът е “Закон за акцизите” като там, където е необходимо, тестовете за данъчните складове бъдат третирани в закона като режим, който се налага от гледна точка на упражняването на Закона за акцизите.
Има думата господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз смятам, че текстът на чл. 1 е изчерпателен. В крайна сметка става дума за облагане на стоки. Текстовете на целия закон са насочени именно към това, така че дали в чл. 1 ще ги има акцизните складове като термин или не, смятам за маловажно и че можем да приемем текста такъв, какъвто е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Попвасилев, разбирам, че основание за Вашето мнение е и думата “складиране”, която се съдържа в сегашния текст, което би могло да се разбира като включване на пълния обхват на заглавието.
Уважаеми колеги, поставям въпроса от гледна точка на това дали по-нататък в текстовете е отчетен този обхват на законопроекта, а именно складовете.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Да, отчетен е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В такъв случай, с това разбиране аз поставям на гласуване предложения от председателя на комисията текст за Раздел І – “Приложно поле”, и текста на чл. 1, както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря на залата за разбирането по отношение на заглавието на закона.
Раздел ІІ – “Предмет на облагане с акциз и данъчно задължени лица”.
Няма предложение на комисията.
Предлагам да гласуваме и чл. 2 заедно със заглавието на раздела.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон. Предложението е кафето и екстрактите от кафе да отпаднат като подлежащи на облагане с акциз.
Комисията не подкрепя предложението, а подкрепя текста на вносителя. Така че по заглавието и по чл. 2 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има думата господин Мартин Димитров .
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, аз смятам, че е много важно това, което правим като политика, да бъде добре аргументирано и добре обяснено на българските граждани. В Закона за акцизите, който сега се приема, основната цел е хармонизиране с европейското законодателство. Само че в европейската практика в повечето страни кафето не се облага с акциз.
Нека да си припомним каква е логиката на акцизното облагане. С акциз се облагат стоки или които са луксозни, да речем, като много скъпи коли, или такива, които са много вредни за здравето, да речем, като алкохола, или такива, които са вредни за природата, да речем, като горивата. При това положение защо да облагаме кафето с акциз? Или по друг начин зададен въпросът, защо българските граждани, за разлика от повечето европейци, да плащат акциз върху кафето? Няма логика за това. По никакъв начин тази политика не може да бъде аргументирана и обяснена.
Именно затова аз и моите колеги от Обединените демократични сили предложихме да отпадне облагането с акциз на кафето. Ако си спомняте, в миналото Народно събрание това дори е било гласувано, впоследствие обаче е било отменено.
Така че моето предложение е въпреки мнението на комисията ние да подкрепим отпадането на облагането на кафето с акциз, което е напълно логична стъпка, която ще доведе до това, че кафето не е, разбира се, луксозна стока, всяко противно мислене би било направо несериозно. Това е по-скоро остатък от един минал период, от едни минали разбирания и съвременната логика показва, че то не бива да бъде облагано с акциз. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Има ли реплики или други изказвания по този въпрос?
Заповядайте, господин Димов, за изказване.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз просто искам да дам още един аргумент в посока на това да отпадне т. 4. По данни на Министерството на финансите от акциза за кафе се получават около 20 млн. лв. в бюджета. Тези 20 млн. лв. са нищо на фона на това, което се събира от акцизите, особено при предвидените нови цени на акцизите. Особено отчитайки това, че държавата непрекъснато събира повече пари от гражданите, отколкото има нужда – говорихме за излишъка няколко пъти в този парламент – това е един от начините част от тези пари да ги оставим обратно. Нещо повече, аз почти не знам български гражданин, който да не пие кафе. Това ще бъде едно, да го кажем, честно оставяне на средства в българските граждани. Да не говорим, че за тях това ще е много, а за държавата ще е нищо.
Затова моето предложение е също т. 4 да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Шопов за изказване.
Междувременно бих се обърнал и към вносителите с въпрос биха ли желали да обосноват своето предложение.
Павел Шопов (КА): Парламентарната група на партия “Атака” също е за отпадането на акциза от кафето.Такава е тенденцията във всички западни страни, към които се стремим. Беше въпрос на време, защото в крайна сметка това щеше да стане или догодина, или по-догодина. В разискванията в Комисията по бюджет и финанси стана ясно, че това е така. Ако имахме някакви задръжки до този момент, те бяха да не става рязко с този бюджет, но се вижда, че наистина моментът настъпва и кафето като стока, която не влиза в категорията нито на луксозните, нито на вредните, нито на замърсяващите околната среда стоки е нелогично да влече след себе си плащането на акциз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Шопов.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата за една малка реплика по отношение на преждеговорившите.
Колеги, бих искала да се чуе другата гледна точка по отношение на предложението на някои от колегите за отпадане на акциза върху кафето. Когато уважаемите депутати вземат решение по този въпрос, моля да съобразят обстоятелството, че от акциз в хазната постъпват 20 млн. лв. до момента.
На второ място, няма никакви гаранции, че ако акцизът върху кафето отпадне, това ще повлияе върху цената на кафето за хората, които го употребяват.
И накрая искам да кажа едно съображение не само от гледна точка на фиска, но и от макроикономически съображения. Както всички от нас знаят, има дисбаланс по текущата сметка, което означава освен всичко, че стоките от внос в България преобладават. Кафето е точно такава стока. И аз смятам, че ние трябва да помислим разумно, когато поощряваме и не поощряваме собственото производство и стоките от вноса.
Това е, колеги, другата гледна точка в полза на съществуващия до момента акциз върху кафето. И аз ви моля да я имате предвид, когато формирате собственото си мнение по въпроса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика на госпожа Антонова – господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Антонова, Вие току-що отрекохте цял дял от икономиката – той казва, че косвените данъци се плащат основно от потребителите. Не искам да навлизаме в този дебат, но пак ви повтарям, ако не можем да обясним защо хората плащат един данък, тоест ако една стока по дефиниция не е акцизна, няма логика тя да бъде облагана. И аргументът, че бюджетът събира някакви пари от тази дейност не е достатъчен. Ако не можем да обясним на хората защо те ще плащат акциз върху кафето, те не трябва да плащат. Аз ви казах, това не е луксозна стока, това не е стока, която вреди на здравето, това не е стока, която замърсява природата.
При това положение, ако не можем да обясним политиката на парламента, по-добре е да не водим такава политика.
И друго нещо. Имайте предвид, че приходът в бюджета е около 20 млн. лв. Действително това е така, даже може би ще бъде по-малко тази година, 16 млн., а разходът по администрирането на този данък не е ясно колко ще е голям и току-виж е по-голям от прихода в бюджета. Тези неща не се смятат, не се отчитат, но това също трябва да бъде разгледано като възглед.
Отново повтарям – ако не можем да обясним на българските граждани дадена политика, то тя не трябва да бъде прилагана. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Аз благодаря на Българската социалистическа партия, че винаги мери по различен начин в зависимост от точките в законите. Давам си сметка, че наистина може би 20-те милиона са много в момента за това правителство. Но когато говорим за гаранции, какви са гаранциите, че с ускорения акциз, който искате да въведете за цигарите, ще вкарате 200 млн.?
И аз си мисля, че ние трябва да знаем, че ако не премахнем акциза на кафето, ще има покачване в цената на кафето. И ще ви кажа защо – заради транспортните разходи, поради покачването акциза на горивата. Така че това е начинът ако не да намалим цената за българските граждани, то поне да се запази същата.
Друг е въпросът, че от икономическа гледна точка на борсата на третия месец цената ще се регулира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Госпожо Антонова, от изказването Ви все повече се уверявам, че въпросът е да се събират колкото се може повече пари – 20 млн., ама и те да не се изпуснат! Като че ли е много драматично дали да влязат или да не влязат още 20 млн. в бюджета на страната. И това все повече ме навежда на мисълта, че съображенията за това драстично вдигане изобщо на акцизите са именно, както се говори, тези 300 или 400 млн., които непременно трябва да влязат в хазната, а не други съображения, които общо-взето са официалните – че трябва да догонваме ставките и размерите според европейските директиви и Европейския съюз на спиртните напитки, на цигарите и на горивата.
И когато става въпрос за тези 20 млн., нека да гледаме по този начин – всички акцизи отвсякъде се вдигат. И когато се вдигат акцизите, няма никъде сваляне на акцизите. Дайте да помислим и където може да ги намалим. В този смисъл дайте да направим един жест към потребителите и този жест се състои точно в това най-малко действие – 20 млн. на фона на 300-400 млн., с които натоварваме потребителя. Защото този потребител е същият, който потребява горива, който потребява алкохола. Той потребява и това много малко и дребно по размер на приходи перо от 20 млн. лв. Нали сме пазарна икономика? Това на Вашия довод, дали ще намалят цените за потребителите - да, пак казвам и повтарям, нали сме пазарна икономика? Логично е, ако наистина сме действаща пазарна икономика, за каквато се бием в гърдите и каквато се надявам, че сме и наистина аз считам, че сме, то в такъв случай с намаляване на акцизите пазарът сам ще намали и цените на потребителя. Така че това е логично и нека да направим един жест към потребителите.
Преди 8-9 години имаше аналогичен случай в тази зала що се отнасяше до бирата. Беше въпросът за едни 5 процента. И с господин Венци Димитров, който сега го няма тук, водихме една люта битка по времето на управлението на господин Виденов за тези 5% и нищо страшно не стана тогава, а всички заедно решихме с консенсус с тези 5% да се намали акциза на бирата и това беше добре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата народният представител госпожа Надя Антонова за дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря и на колегите, които направиха реплика, тъй като по този начин съображенията стават все по-ясни и уважаемите депутати ще могат да добият по-пълна представа за дълбочината на проблема.
Уважаеми господин Димитров, във Вашето изказване прозвуча причината според Вас за отмяна на акциза върху кафето. Доколкото аз успях да разбера и се постарах да Ви разбера, според Вас причината за отмяна на акциза е, че акцизът върху кафето било отживелица. Искам да Ви кажа, че ако това наистина е отживелица в някои европейски държава такава отживелица съществува и смятам, че също може да преживеем и това. Отделен е въпросът, че това е един действащ въпрос, а не е част от миналото.
Уважаеми господин Шопов, премахването на акцизната ставка върху кафето аз много бих искала да бъде жест към потребителите и в това отношение Вие добросъвестно смятате, че е така, но Ви моля да чуете и моето мнение. Няма никакви гаранции, че ако се приеме нулева ставка върху акциза на кафето, цената ще бъде намалена. Тук не прозвуча нито един убедителен аргумент, подкрепен и обоснован, както му е редно, за да приемем, че тези 20 млн., които влизат във фиска ще са за сметка на цената на кафето. Тоест, ще бъдат облекчени потребителите. Тук се постави основателният въпрос, след като цената не може да бъде намалена и няма гаранции за това, какво става с тези 20 млн., които фискът пропуска да получи? А както споменах преди малко, освен от фискални съображения, ние трябва да разсъждаваме и от макроикономическа гледна точка и е редно ние да поощряваме или да не поощряваме стоките от внос?
Накрая, госпожо Капон, уважавам Вашето мнение, но много Ви моля да не политизираме въпроса и становището на БСП “за” и “против” кафето. Извинявайте, но това е тема, която е демоде. Моля Ви да не поставяме политика, когато говорим за макроикономически интереси на държавата, защото ако започнем да си говорим за политика кой, какъв интерес има от акциза върху кафето непременно ще стигнем до икономически интереси, а то просто не е полезно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Антонова.
Има думата господин Берон.
Петър Берон (КА): Поощряването или непоощряването на внос в страната или закрилата на собственото производство е разбира се политика и няма нищо лошо в нея, а просто това е нашата работа. Но в случая аз бих помолил някой от присъстващите експерти да ми поясни защо има акциз на кафето, а няма акциз на чая примерно, или на какаото – неща, които също се внасят на същото основание, както кафето, и неща, които не растат, не се произвеждат у нас и не могат да бъдат конкуренция на нашето производство? Ако ние примерно наложим някакви ограничения върху вноса на домати или краставици или на някои неща, с които можем да защитим родното производство е едно, но когато третираме вносни стоки, трябва да го правим по един и същи начин. Аз съм за отмяна на акциза върху кафето. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам реплики към господин Берон.
Господин Имамов, имате думата. Заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще си позволя преди да кажа своето мнение, да изразя моето притеснение, че в залата присъстват толкова малко народни представители при обсъждането на толкова важен закон, свързан с бюджета на държавата!
Акцизите, уважаеми колеги, и законът, който обсъждаме, носи на държавата около 2,5 млрд. лв. – достатъчно да покрие всички разходи поотделно за здравеопазване, образование, отбрана и сигурност. В момента интересът наистина е достоен за съжаление. Това е между другото, може да ми направите забележка, че не спазвам правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Тук ще се въздържа, господин Имамов.
Алиосман Имамов: Аз ще се спра направо на въпроса на господин Берон.
Господин Берон, акцизна стока не е тази, която е луксозна. Това е твърде ограничена интерпретация и тълкуване. Акцизната стока е специфична стока и всяка държава решава коя стока е специфична и коя – да облага с акциз. Чаят се облагаше преди известно време. Чаят сега не се облага с акциз, защото потреблението е твърде малко в България, за да се покрият разходите, свързани с обслужването на този акциз. Това е основната причина.
Що се отнася до резултата от премахването на акциза върху кафето, то е следният. Наивно е да се смята, че това ще се отрази върху цената на кафето. Това е икономически наивизъм. Сега, уважаеми колеги, вие трябва да изберете следното. Дали да гласувате 20 млн. лв. да отидат в държавния бюджет или 20 млн. лв. да отидат в джобовете на търговците на кафе, с което да увеличите вноса на кафе в България. Решавайте! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Имамов.
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Имамов, Вие ме карате да вляза в икономически дебати, което за мен е удоволствие. Искам да Ви кажа, че когато въведете един данък не трябва да мерите ефекта от него само с приходите в бюджета.
Когато има акциз и фирмите го плащат, това означава, че те имат административни разходи за целта. Това означава наемане на хора, които да боравят с определени функции. Това означава плащане на заплати за тези хора. Тоест, разходът за бизнеса е много по-голям от тези 20 млн. лв., които Вие виждате.
Ние като парламент не трябва да гледаме само приходите в бюджета, а теглото, което държавата налага върху фирмите. Заслужава ли си заради тези 20 млн. лв., които ако ги съпоставим с 2,5 млрд. лв., което Вие казахте, става въпрос действително за една нищожна сума, да наложим още един данък върху бизнеса, който води до много по-големи загуби от 20-те милиона лв., за които Вие говорите?
Различни изследвания на световни икономисти показват, че загубата за бизнеса е поне толкова голяма, като персонал, като административни разходи, колкото са и приходите за бюджета. При това положение ние трябва да гледаме благосъстоянието за държавата и въобще за гражданите и за икономиката. Тоест, ние не можем да гледаме само така частично и да гледаме само бюджета.
Колкото до това, че държавата си избира стоки и казва, че са специфични и ги облага с акциз – на мен това ми се струва наивно. Ако говорим за наивност, това именно е наивно. Държавата би трябвало да обясни и да каже: “Да, избрахме тази стока, защото…”.
Въпросът на господин Берон беше добър. Кажете защо да не е чаят, а кафето? Как да го обясним това? Не може обяснението да бъде – държавата днес седна и избрахме кафето! Трябва да има някаква логика. За всяко нещо трябва да има логика и обяснение. Ако престане да има логика, то при това положение функцията на парламента се обезсмисля и работата на правителството се обезсмисля до голяма степен. Трябва да могат да бъдат обяснявани нещата. Аргументът за специфичност за мен е абсолютно несериозен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Истина е това, че ние сега трябва да вземем решение какво да гласуваме – дали за икономически растеж и за индиректното покачване цената на кафето. Тоест, отново растеж върху цените! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Трета реплика – господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Имамов! Когато търсим оправдание за едно свое поведение, обикновено вкарваме такива термини като “специфични стоки”, “особени случаи” и т.н. От изказванията на Вас и госпожа Антонова, аз не чух разумни аргументи освен един, че в крайна сметка искате да преразпределяте повече от бюджета като взимате повече акцизи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Дуплика – господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Въпреки огромното ви желание, господин председателят да влиза в подобни дискусии.
Господин Димитров, искам да кажа само, че това е определено лобистки текст. Ние трябва да изберем кое е важно за нас – интересът на фиска или интересът на търговците, които внасят кафе, при тази изключително влошена ситуация, свързана с платежния баланс, въпреки че става дума за няколко милиона лева. Значи ние трябва да стимулираме вноса на кафе, да дадем допълнителни финансови ресурси на тези, които внасят кафето, да влошим този платежен баланс и текущата сметка, което е изключително тревожен проблем на този етап, а в същото време да загърбим интересите на фиска, макар че става дума за 20 млн. лв.
Цената на кафето, уважаеми колеги, в България ще расте. Тя е ненормално ниска, независимо от това дали ще има акциз, дали ще я облагаме с ДДС, дали ще я облагаме с каквито и да е данъци.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За изказване има думата господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Това, което говорим в тази зала, ме кара да се замислям много сериозно. Думите на господин Имамов, че този текст за кафето бил лобистки, за мен са шокиращи. Напротив, според мен въпросът, който обсъждаме в момента, е по-скоро философски и политически. Проблемът е, че в тази зала има един център, от който би трябвало да се очаква да се взимат решения в друга посока от тази, която наблюдаваме. Аз не се учудвам, че левицата, представена от госпожата, на която й пише едно име на таблото, а ние трябва да се обръщаме към нея с друго…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не, пише госпожа Антонова Кочева, и тя предпочита да се обръщате към нея като към госпожа Антонова.
Филип Димитров: Моите извинения към госпожата.
Така или иначе аз не се учудвам от философията, която левицата проповядва. Това, което левицата ни казва е: не е важно дали стоката по естеството си е акцизна или не, важното е можем ли да вземем парите на хората. Това е логиката на левицата. Левицата разсъждава с понятията на това, че хората не знаят какво да правят с парите си, ние знаем какво да правим, затова ако може някак си да ги излъжем. Тоест да им кажем, че ще им вземе акциз и от кафето, минавайки го я за луксозна, я за буржоазна, я за вредна стока за тяхното собствено здраве, то важното е да можем да ги излъжем и да им вземем парите, понеже е важен интереса на фиска. Това е логиката на левицата. Аз не се учудвам много от нея. Тази логика съществува по цял свят. Според мен, тя е лоша логика. И понеже хората са свикнали на нея, затова гледат на българската държава с тези очи, защото по повод на подобно поведение, те знаят, че тя иска някак си да ги излъже и да им вземе парите.
Логиката, която ние защитаваме като десница, е друга. Тя е, че държавата, за да взима пари от хората, трябва да обоснове по някакъв начин това, ако щете и на морално основание, да има защо да ги взима. И затова ние казваме: ако няма защо да взимаме акциз от кафето… Вярно, че 20 млн. не са малко пари, но в крайна сметка задачата на държавата не е да лъже хората, за да вкара 20 млн. в бюджета. Няма никаква гаранция, че една държава може да похарчи тези 20 млн. по-добре от човеците, които ще харчат парите. Стимулирайте ги по някакъв друг начин да ги похарчат по-добре. Но цялата тази логика, пак повтарям, е логика на левица и десница и тя за мен е разбираема, не ме учудва чак толкова.
Това, което мен ме учудва, е че аз не виждам ясна позиция, изразена от тези, които поддържат една либерална доктрина и смятат, че либералният подход би трябвало да бъде в основата и на определянето на данъците. Тук аз вече наистина съм смутен, защото да си обясняваме как търговският дефицит на страната налагал ние да поставяме акциз върху кафето, е нещо, което няма абсолютно нищо общо с либералната логика. Това минава, така, за социализъм, горе-долу става да се твърди, че бюджетът се нуждае от 20 млн. и затова ние трябва да вземем тези пари от хората. Независимо дали са толкова акцизни или не, няма нищо общо с либералната логика. За социализъм, окей, върви. Така че проблемът за мен е този дали ние ще решим философския и политически въпрос, а не някакъв друг за това налагаме ли акциз върху кафето или не.
В този смисъл аз призовавам всички, които не се чувстват по сърце социалисти в тази зала или комунисти, тоест всички тези, които не смятат да разиграват позицията на една чиста левица, да се замислят допустимо ли е ние да кажем в очите на българския гражданин: стока, която не трябва да бъде облагана с акциз, ние ще я обложим, за да ви вземем парите, понеже по-добре от вас знаем какво да правим с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
За реплика има думата господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Господин Димитров, в момента защитаваме една и съща кауза, но ние бихме подходили по различен начин. Тук Вие много усложнихте спора като внесохте едва ли не идеологеми, понятия, едва ли не либерализъм, ляво – дясно, едва ли не бихте казали и център. Това е много сложно. Въпросът е много по-елементарен и много по-прост, бих казал. Въпросът е, че управляващите желаят да попълнят бюджета с още 20 млн. лв. и нищо друго. Сега въпросът е в това дали тези 20 млн. лв. да влязат като допълнително натоварени потребителите или не. Тук да го решим.
Аз за това пледирам и поставям нещата чисто прагматично и много просто към управляващите: дайте с тези 20 млн. лв., тук е начинът, тук е възможността ни да компенсираме потребителите за целия тоя огромен акциз по другите пера, с който го натоварваме от стотици милиони лева. И както преди 8-9 години, когато беше въпросът за биричката, господин Димитров тогава пледира и каза: “На българския народ му е останала една биричка”, по същия начин бих казал: едно от малкото удоволствия, които са останали на българския народ, е едно кафенце. Срамно е, недостойно е да посягаме и в тази насока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте за втора реплика, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Димитров, дали да има акциз върху кафето или не, аз смятам, че не е въпрос на това дали мислим ляво или дясно, а в случая проблемът е много по-прост. Проблемът е следният: дали при този казус да защитим интересите на фиска, тоест на държавата, или интересите на група търговци, чийто основен бизнес е да внасят стоки в България, а не да произвеждат български стоки. Това е основният казус в момента.
Що се отнася до либералната концепция, господин Димитров, на нас ни е ясно, че икономическата свобода е фундамента на либералната концепция. Но икономическата свобода не означава икономически фалове, защото дефицитът в текущата сметка на България вече не е дупка, а е пропаст – 14-15%, което може да срине цялата ни икономика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
За трета реплика – господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете ли, аз се замислих, че държавата наистина трябва да събира бюджет. Това е много важна тема. Тя може да събира пари в бюджета си, ако данъчните инспектори стоят пред парламента и на първия, когото срещнат, му вземат всичките пари. Това също е начин за събиране на пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, недейте да правите второ изказване. Моля Ви да направите реплика.
Мартин Димитров: Извинявайте, господин Пирински, това е реплика към господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Каква Ви е репликата?
Мартин Димитров: Господин Димитров засегна темата по събиране на данъци, аз я разширявам, това е реплика към него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разширението е полуреплика.
Мартин Димитров: Така че събирането на данъци може да бъде по различни начини. Друг начин на събиране на данъци е, ако господин Пирински каже сега всеки един от нас да си извади парите и да ги сложи тук на масата и господин Кадиев ги занесе в бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не ми приписвайте намерения, каквито нямам.
Мартин Димитров: Така че въпросът е, че събирането на данъци трябва да изразява някаква икономическа логика, да бъде направено така, че да има най-малка тежест за бизнеса и гражданите. Тя трябва да бъде аргументирана, тя трябва да бъде обоснована. Не може просто да се казва, че събирането на данъци може да става по какъвто и да е начин. Интересите на фиска са нещо имагинерно, което е над всичко останало. Такава логика не приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
За дуплика думата има господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател! Евтино е да се твърди, че снемането на акциза от една стока ще възползва само търговците и да се пренебрегва обстоятелството как то ще се отрази върху потребителите.
В крайна сметка тези, които плащат за кафето, уважаеми господин Имамов, са българските граждани, които го пият.
Второ, твърдението за търговския дефицит е интересно твърдение, но логиката, която развивате Вие, господин Имамов, е странна за мен. Тя означава, че ние трябва да затворим границите и да въведем протекционистични мита вероятно и въобще някаква форма на икономическа политика на протекционизъм, която няма абсолютно нищо общо и която драматично противоречи на цялата идея на нашето влизане в Европейския съюз. Така че в коя епоха живеете и с параметрите на коя епоха мислите? Извинявайте, ама да си говорим тези неща и да си прехвърляме през залата обвинения в лобизъм е, меко казано, несериозно. Защото ние ще стигнем и до други стоки, по които също ще спорим, и вероятно за тях ще казвате същото нещо. Не може да продължавате да си представяте фиска като една ламя, която си е отворила устата и иска да налапа хората. Това нещо минава в епохата на комунизма. Това нещо е под много силно ограничение дори и при левите управления в демократичните страни. И това е нещо, от което центристките и десноцентристките управления се мъчат да се отърват. Затова, ако си правите избора, направете си избора с оглед на това, което се предполага, че би трябвало да мислите, за да твърдите, че сте либерали. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
За изказване думата има господин Димитър Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Имамов, търговският дефицит на България не е 10-15%, както казахте Вие. България внася в десетки пъти повече, отколкото изнася. Ако трябва за всяка една стока, която се внася, да се въведе акциз, това означава, че върху една огромна част от потреблението, може би 70-80% от стоките трябва да бъдат обложени с акциз по Вашата логика.
Така че не намирам Вашите мотиви за много убедителни за налагане на акциз върху кафето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желаещи за изказване има ли?
Господин Петър Димитров има думата.
Петър Димитров (КБ): Уважаеми колеги, аз си мисля, че прекалено усложнихме нещата и ги превърнахме във философски спор. Става въпрос за реална ситуация към момента. Реалната ситуация е годината на бедствията. И явно е, че точно в тази година да вземем такава мярка може би е популярно, популистки, но 20 милиона никак не са малко. За екопроекти държавата се готви да отпусне 40 милиона. Така че 20 милиона никак не са малко. От тази гледна точка всяко популистко желание в тази ситуация – дайте да намалим приходите в бюджета, може би звучат добре, но те не отговарят. Не можем да разчитаме на кампаниите на телевизиите, за да съберем някой и друг лев и да помогнем на хората. Знаете какъв е размерът на щетите, които бяха нанесени.
Аз мисля, че ако ситуацията след една година е друга, и аз ще съм един от хората, които ще гласуват да падне акцизът върху кафето. Но при тази ситуация да утежняваме нещата, мисля, че не е здравословно.
Има още един резултат. Вие виждате, че мисията на фонда прекара прекалено дълго в България и то не за това, че върви циганското лято в България, а защото нещата с текущата сметка са драматични. Песимистичната прогноза на фонда беше, че дефицитът по текущата сметка, или за да ни разбират хората, ще кажа – недостигът на пари в джоба на държавата ще достигне в най-лошия случай 8% от брутния вътрешен продукт, а сега отиваме към 14% от брутния вътрешен продукт. Умножете тези 6% по брутния вътрешен продукт – около 40 милиарда – и ще разберете за какви пари става въпрос, които липсват в джоба на държавата, така че да се разплати. От тази гледна точка аз съм за призива да стимулираме растежа, но едва ли ще го стимулираме чрез вноса на кафе. Това е потребителска стока. Това не е инвестиционна стока – не са машини, не са съоръжения, не са технологии. Аз като заклет кафеджия съм за това акцизът да падне, но в дадената ситуация няма такива условия. Не говорим за българско производство, не говорим за акциз върху леблебията, говорим за акциз върху кафето.
Още един аргумент. Тук сме хора с икономическо образование. Нормата на печалбата в тази сфера е фантастична. Понеже казахте, че ще падне цената, минете през външни линии на летището и вижте, че кафето е със скромната цена от евро и половина – 3 лева. Какво общо има това с акциза и с вносната цена на кафето? Тоест, уеднаквявайки с Европейския съюз, тази цена сигурно ще расте навсякъде. И да очакваме, че цената ще падне, като махнем акциза, е нереалистично, ако си говорим като реалисти, а не говорим като политици популисти. В тази ситуация този бизнес би могъл да задели част от средствата за подкрепа на хората, които пострадаха от бедствието.
Тук господин Филип Димитров каза, че фискът е като ламя, която иска да изяде хората. Много образно изглежда.
Господин Димитров, къде беше вашата партия, която вкара ДДС на лекарствата? На лекарствата, на здравето! Тогава не беше ламя. Тогава беше обосновано и трябваше да бъде 20% върху лекарствата, макар че облагаме с данък здравето на хората, облагаме живота на хората. Отнемаме шанса на онзи, който не може да си купи лекарства, да бъде жив. Значи там е справедливо да сложим 20%, а тук е драма за тези 20 милиона.
Иска ми се, когато говорим за фиска като за ламя, все пак да си представим и други образи. Например, фискът като лекар, фискът като учител. Тъй като няма ли фиск, няма заплати за тези хора, няма обществени услуги.
Та от тази гледна точка си мисля да не драматизираме нещата, да видим как ще върви и вносът, и износът през следващата година, надявам се, че ще сме в този състав през октомври и следващата година и като има създадени икономически условия да падне акцизът на кафето. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чуха се възможно най-широк кръг аргументи “за” и “против” и вярвам, че пленарната зала е наясно с аргументите за едната и другата позиция.
Думата за реплика има господин Петър Берон.
Петър Берон (КА): Явно е, че управляващите искат на всяка цена да получат тези 20 милиона, защото им трябват. Дайте да им ги дадем, като се обложат с по-висок акциз цигарите, които наистина са вредни, да удушат пушачите, да намалят пушенето и да си остане кафенцето по 30-40 стотинки. Защо трябва да се изравнява цената с Европейския съюз? Да не са ни изравнени заплатите?
Аргументи, че на летището било толкова, господин Димитров, нямат никакво значение. На летището аз кафе не пия. Просто кафенцето трябва – напълно съм съгласен, да остане едно от малкото удоволствия, които са по джоба на хората. Никак не е необходимо да расте цената му. Дали ще растат тези цени или не – не сме се събрали в дом за гадаене. В края на краищата аргументът за повишаване на различните цени е: защото ни туриха акциз върху тях. Сега поне за кафето няма да го има този аргумент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Берон.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, с цялото ми уважение към господин Димитров искам да отбележа, че не става въпрос за популизъм. Знаете ли, повечето световни икономически изследвания в момента показват, че е необходимо опростяване на данъчното облагане – това означава там, където може да се махне данъкът, да бъде махнат. А когато има натрупване на различни видове данъци, това води до усложняване, до много сериозни разходи за бизнеса, до това, че бизнесът наистина събира някакви пари, но разходите за бизнеса са много повече от това, което събира фискът.
Става въпрос за философия, в крайна сметка. Ако държавата не може да обясни защо дадена стока трябва да бъде обложена с данък, то тя не трябва да я облага. А за всеки данък ние като Народно събрание трябва да питаме защо държавата реши да го въведе и колко пари ще събере, и какъв е разходът за икономиката като цяло. Този въпрос винаги трябва да го задаваме, не можем да го оставим без отговор при никакви положения. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте, господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Господин Димитров, много странна логика намерихте между качването на акциза и наводненията. Честно казано се стига до абсурдизма който няма цветен телевизор не трябва да яде халва. Дайте хората като няма къде да живеят, да не могат и едно кафе да изпият.
И друго нещо. Вие много добре си признахте, че не искате да вземете тези 20 милиона, за да ги дадете на хората и да им помогнете, искате да ги вземете, за да ги подарите на Международния валутен фонд и господин Фликеншилд. Това е вашата цел. И фондът е този, който в момента ви нарежда да качвате акцизите, за да може да прибира повече пари от България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Димитров.
Петър Димитров (КБ): Господин Стоянов, има една мисъл на Айнщайн, която аз цитирам поне за втори път от тази трибуна, че всяко нещо трябва да се прави максимално просто, но не по-просто. Няма да Ви отговарям.
По отношение на това, което каза проф. Берон... (Шум и реплики.)
В моите разбирания сте поне професор. (Оживление в залата.)
Споделям тази логика, тъй като съм непушач, но разрязването на нацията на две части и наказването на една с по-високи данъци за сметка на другите едва ли също може да бъде обяснено, но ви повтарям, че мен лично ме мъчи и съм за това да се намерят драстични мерки да се реши.
А това, което каза господин Димитров – прав сте, господин Димитров, това усложнява данъчната система, това ражда допълнителна потребност от бюрокрация и от административни процедури. В идеалния случай махаме данъците. Тогава няма да има бюрокрация, няма да има сложни процедури, няма да има лекари и учители или всички те ще са частни. Обществото трябва да реши, да прекара границата. Или трябва да изпълнява тези услуги по отношение на обществото и да събира пари... Ние сме органът, който ще реши откъде да се вземе. Затова плачът колко са зле вносителите на кафе и дайте да им помогнем в сравнение с другите проблеми, които има нацията – само за това казвам че не бива да ги слагаме на един кантар. Просто тези два проблема са несъпоставими и затова дайте като законодатели да решим – това е органът, който ще реши. Като решим, можем да махнем акциза и всички акцизи въпреки ангажиментите към Европейския съюз, но ви казвам: с това ще заплашим социалните ангажименти на българската държава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Вярвам, че залата вече е готова да се произнесе по този спор.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон в чл. 2 т. 4 да отпадне.
Който е за това, кафето да се облага, гласува “против”.
Гласували 165 народни представители: за 38, против 118, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, объркахте хората! Казахте им какво да гласуват, това някак си не е редно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нямам впечатления от резултата, че са объркани.
Нено Димов: Напротив.
Искам да се обърна за прегласуване по два повода.
Първият е, че само преди пет месеца в същата тази зала същото това мнозинство на НДСВ, БСП и ДПС е приело подобно нещо. Това не е признак на последователност и предвидимост в политиката.
От друга страна, за мен е много странно, хайде, за Българската социалистическа партия това е очевидно, но явно днес се оформи по начин на мислене още една социалистическа или лява партия и това е НДСВ. По начина, по който гласуват, виждаме, че лявото пространство в България набъбна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, прегласуваме направеното от двамата народни представители предложение.
Гласували 171 народни представители: за 48, против 116, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на Раздел ІІ – "Предмет на облагане с акциз и данъчно задължени лица", и текста на вносителя за чл. 2, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 122, против 38, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Отрицателен вот - госпожа Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Току-що вдигнахме цената на кафето! Това трябва да е ясно. И Българската социалистическа партия има наистина един нормален ляв партньор, това е НДСВ плюс ДПС.
Единственото нещо, което искам да ви кажа, е, че оттук нататък с този закон, след цялостното му гласуване, тъй като е ясно, че мнозинството е изключително силно и няма никаква воля поне за едно нещо да намали цената на потребителите, от утре цените на кафето така или иначе ще са по-високи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други обяснения на отрицателен вот?
Господин Шопов, Вие се изказахте, така че Вашата гледна точка е ясна.
Обявявам почивка до 11,30 ч., когато ще продължим с проекта за решение.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Има 124 народни представители.
Продължаваме заседанието.
Информираха ме, че са необходими 10 минути за постъпването на текста в пленарната зала.
Предлагам да продължим с още един текст от Закона за акцизите, след което да имаме възможност спокойно да преценим проекта за решение.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 109 народни представители: за 107, против 1, въздържал се 1.
Предложението е прието.
Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Продължаваме с този законопроект до постъпването на проекта за решение на Временната комисия, който да бъде раздаден на народните представители.
Господин Димитров, заповядайте. Продължаваме с чл. 3 на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател и уважаеми народни представители! По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има една малка промяна, тъй като първоначално в текста имаше названието “акцизен склад”, а сега е променено на “данъчен склад” и това е разликата, в резултат на която чл. 3 звучи така:
“Чл. 3. Данъчно задължени лица са:
1. лицензираните складодържатели и регистрираните по закона лица;
2. лицата, за които е възникнало задължение по Закона за митниците по отношение на акцизни стоки;
3. лица, които в нарушение на този закон са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз;
4. освободените от акциз крайни потребители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Има ли желание за изказване по този текст? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на този член.
Гласували 112 народни представители: за 110, против и въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел ІІІ – Понятия”.
Предлагам наименованието на раздела да гласуваме заедно с текста на чл. 4, където комисията по принцип подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от народния представител Надя Антонова.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, моля да прочетете текста на предложението, защото то ще трябва да бъде гласувано.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Госпожа Антонова предлага в Глава първа Раздел ІІІ и чл. 4 да се заличат. Съдържанието на тази глава да се включи в “Допълнителни разпоредби” на законопроекта.
В резултат на дебата в комисията се установи, че европейската практика е друга и от тази гледна точка комисията подкрепи предложението на вносителя.
“Чл. 4. По смисъла на този закон:
1. “Акцизни стоки” са стоките, посочени в чл. 2.
2. “Лицензиран складодържател” е търговец по смисъла на Търговския закон, който е получил лиценз да произвежда, складира, получава и изпраща акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз.”
Сега следва различието в т. 3:
“3. “Данъчен склад” е място, където се произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател в съответствие с разпоредбите на този закон.
4. “Режим отложено плащане на акциз” е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза.
5. “Код по КН” са тарифни позиции, подпозиции и тарифни номера по Комбинираната номенклатура на Република България.
6. “Продажна цена” е цената, изписана върху бандерола, по която тютюневите изделия се продават на дребно на краен потребител, в която са включени разходите за производство и реализация на производителя (вносителя), дължимите митни сборове, вноски, такси, акциз и данък върху добавената стойност.
7. “Бандерол” е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка.
8. “Специализиран малък обект за дестилиране” е обект за дестилиране, в който се произвежда етилов алкохол (ракия) в размер до 10 хектолитра чист алкохол годишно от грозде и плодове – собствено производство на физически лица, за тяхно лично и семейно потребление до 30 литра годишно на семейство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, в текста пред мен няма “на семейство”.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Ще обясня. Допусната е техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля колегите народни представители да имат предвид, че в т. 8 след думите “до 30 литра годишно” текстът продължава с “на семейство”.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Това е договорено с Европейския съюз.
“9. Обект за винопроизводство на малък винопроизводител” е обект, в който се произвеждат не повече от 1000 хектолитра вино на година.
10. “Енергиен продукт с двойно предназначение” е продукт, който се използва както за гориво за отопление, така и за други цели.
11. “Маркиране” е действие, при което към газьола и керосина се прибавя маркер, който отговаря на изискванията, определени с Правилника за прилагане на закона.
12. “Денатуриране” е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят отровни или неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене.
13. “Техническа спецификация” е документ на производителя, съдържащ описание на стоката относно технологията на производство и предназначението й, техническите изисквания, нормираните стойности на определени показатели и методите за изпитването им, опаковката и означаването, съхраняването и транспорта й.
14. “Освободен от акциз краен потребител” е едноличен търговец или юридическо лице, което има право да получава под режим отложено плащане на акциз енергийни продукти, които не се облагат с акциз или се използват за освободени от акциз цели, въз основа на получено удостоверение за освобождаване от акциз.
15. “Частни развлекателни полети и плаване” е използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство от неговия собственик или от физическото или юридическо лице за цели, различни от транспортирането на пътници или стоки, или предоставяне на услуги срещу заплащане, или за нуждите на държавни органи.
16. “Нов автомобил” е автомобил, за който едновременно са налице следните условия:”
Дефиницията на нов автомобил осигурява хармонизация със Закона за ДДС, чл. 20.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Извинявам се, господин Димитров, но моля докато четете самия текст, го четете мот-а-мо, а след това бихте могъл да дадете пояснения.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“а) не е имал постоянна пътна регистрация до вноса му в страната или са изтекли не повече от шест месеца от датата на първата му регистрация (включително в чужбина);
б) изминал е не повече от 6000 км.
17. “Повторно” е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
18. “Тежко” е нарушението, за което има влязло в сила наказателно постановление с наложена имуществена санкция над 5000 лв.
19.”Действително алкохолно съдържание по обем (алкохолно съдържание)” са обемите чист етилов алкохол, съдържащи се при температура 20 градуса целзий в 100 обема продукт при същата температура.
20. “% vol” е означение за алкохолното съдържание по обем.
21. “Чист алкохол” е етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем 100 % vol (абсолютен алкохол).
22. “Биодизел” е метилов естер, произведен от растителни масла или животински мазнини, с качество на дизелово гориво, предназначено за използване като моторно гориво за дизелови двигатели, произведен от биологично разградими фракции от продукти, отпадъци и остатъци от селското стопанство (включително растителни или животински субстанции), от горското стопанство, както и биоразградими фракции от индустриални или битови отпадъци.”
Това е текстът, предлаган от комисията, като принципно нови са т. 18 за това какво е “тежко” нарушение и добавката за “биодизел”, тъй като те също ползват преференции при вноса на биодизел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Госпожо Антонова, бихте ли желали да обосновете предложението си? Заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря, господин председател.
Колеги, бих искала съвсем накратко да обоснова своето предложение. Това, което съм имала предвид, е да бъде променено структурното място на Раздел ІІІ “Понятия” в законопроекта. По принцип аз подкрепям съдържанието на чл. 4 така, както е поднесен пред вас от работната група и както ви го прочете господин Димитров. Съдържанието не е спорно.
Става дума за това, че в чл. 4 се обясняват думи и понятия, срещани често в Закона за акцизите, и съгласно Закона за нормативните актове и правилника за неговото приложение тези обяснения на понятията в закона следва да се включат в Допълнителните разпоредби към същия закон. Както виждате, става дума за промяна на структурното място на този чл. 4.
В хода на дискусията в работната група специалистите по евроинтеграция обясниха, че практиката в Европейския съюз е понятията, употребени в закона, да намират своето структурно място в началото на същия закон. Нашият парламент вече има такава практика. Така е и в Закона за данък върху добавената стойност.
Сега пред народните представители стои въпросът да решат структурното място на този чл. 4, като веднага искам да кажа, че това няма никакво значение, няма отношение към неговата конституционност или несъобразяване с Конституцията. В този случай предоставям на вашата преценка.
Искам да дам пояснение за моето предложение, като повторя, че по принцип подкрепям съдържанието на чл. 4, а въпросът е за неговото структурно място в съдържанието на същия закон. Специалистите по евроинтеграция обясниха, че част от хармонизацията на нашето законодателство е и структурно съдържанието на нашите закони да съответства на тези изисквания в Европейския съюз. Това е накратко моето становище, колеги. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, госпожо Антонова.
Фактически формулировката, отразена в доклада, навярно би трябвало да звучи не че се заличават текстовете на Раздел ІІІ и чл. 4, а че се пренасят в “Допълнителни разпоредби”. Това е предложението на госпожа Антонова.
Господин Шопов иска да вземе отношение по него. Заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председателю. Става въпрос за един сериозен юридически въпрос – въпрос, който следва от досега съществуващата правна теория и практика и произтича непосредствено от Закона за нормативните актове такъв, какъвто е той.
Ние от “Атака” повдигнахме проблема в заседанието на Комисията по бюджет и финанси предвид внесеното предложение от Министерския съвет и колегите от комисията си спомнят, че се обосновахме в тази връзка. Това ми се струва твърде опасно и че влиза в противоречие и асинхрон с всички досега гласувани в България стотици законови нормативни актове от всички парламенти и народни събрания съобразно и в съзвучие със Закона за нормативните актове.
Много е странно предложението, внесено от Министерския съвет. Въпросните текстове бяха вкарани в отделна глава, с несъществуващо и за първи път внесено заглавие “Понятия” - бих казал изключително нелепо и в явно несъответствие, с абсолютно непознаване на основните нормативни актове, които визират тази правна материя.
В Комисията по бюджет и финанси винаги е съществувал този проблем, аз съм го повдигал и друг път и пред уважаемия господин председател на комисията, че има малко юристи и тези малко юристи много често се налага да коригират и поправят от юридическа гледна точка някои бих казал правни безумия, които се правят от иначе прекрасни български финансисти и икономисти. В тази връзка е съвсем навременно и изложеното от госпожа Антонова становище преди малко, което и ние напълно подкрепяме.
Затова аз пледирам тук, в пленарната зала да бъде решен този въпрос, още повече че и след направената забележка в заседанието на Комисията по бюджет и финанси, тя не беше взета предвид. И както се вижда, законопроектът се внася в такъв вид тук.
Наистина, в пленарната зала ни беше обяснено от специалисти от Министерство на финансите, че това е било в съответствие с европейската практика, че това било въпрос, който бил решен от законодателството на европейските държави по подобен начин, но докато българският Закон за нормативните актове не бъде променен в нова насока, различна от досегашната, ние в чисто юридически план, чисто формално, чисто систематически нямаме право да правим такива изменения в този законопроект, който в момента е на дневен ред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Шопов? Не виждам.
Има думата господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители, моята бележка е редакционна и я правя от позицията на лекар и член на Комисията по здравеопазването. Редакционната ми бележка е свързана с текста на чл. 4, т. 12, където е уредено понятието “денатуриране”. Силно съм смутен от текста, чрез който ние даваме право при денатурирането на етиловия алкохол да се прибавят отровни вещества. Силно съм смутен да приема такъв текст и ви предлагам текстът да звучи:
"12. “Денатуриране" е действие, при което към етиловия алкохол се прибавят неприятни за вкуса или за обонянието вещества (примеси), което го прави опасен за здравето или негоден за пиене."
Тоест, ние пак поставяме принципа, който прави алкохола непригоден за пиене, но с отпадане на думата "отровен", защото не ми се иска да гласуваме закон, в който ние вкарваме правото да бъдат вмесвани отрови в етиловия алкохол. Защото по някой път проблемът не е толкова във вида на алкохола, а в неговото количество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Йорданов? Няма.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, относно мястото на понятията, за които говорихме, според нас точно тук е мястото, не защото това е изискване на Европейския съюз, а защото тези понятия са същността на закона. Тези понятия обясняват всичко, което се случва по-нататък и е нормално те да бъдат отпред и да не бъдат тълкувани по някакъв начин. Но аз искам да кажа нещо много по-съществено. Когато от администрацията ни предлагат закони – това беше защитата и на комисията – за това, което й е изгодно, тя казва: "Тук има европейски изисквания". А за там, където не й е изгодно, забравя, че има европейски изисквания. Например случая с правилника за прилагане на закона. Ясно е, че в Европейския съюз няма правилници за прилагане на закона. Ясно е, че на този етап ние не можем да се справим с този казус тук, но дали ще бъде върнат Законът за акцизите, за да бъде доработен. Но при всички положения трябва да бъдем внимателни и да не ни правят смешни тук с това, че има европейска норма или няма европейска норма. Или ще съблюдаваме европейското право и няма да имаме правилници за прилагане и понятията ще са отпред, или ще съблюдаваме българското законодателство, ще има правилници за прилагане и понятията ще са отзад. Аз лично мисля, че първият вариант е по-добрият, ако наистина искаме след няколко месеца или година и няколко месеца, което е по-вероятното, да бъдем членове на Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има думата за реплика господин Петър Берон.
Петър Берон (КА): Доколкото си спомням, гласувахме вече няколко закона, в които тези понятия бяха в Допълнителните разпоредби. Такъв беше Законът за биоразнообразието, където се казва що е застрашен вид, що е застрашена територия и т.н., и т.н. Този въпрос изобщо не възникна. Понятията наистина трябва да си бъдат накрая на закона като пояснителен апарат. Това, че било някъде си и другояче, няма, колеги, никакво значение. Понятие европейско право няма, тъй като правото на Беларус или на Молдова е също европейско право. Има право на Европейския съюз. Ако нещо е задължително – задължително е. Ако не е – ще го правим по наш образец тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика от господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Господин Димов, искам да Ви поправя, да внеса едно уточнение. Тук не става въпрос да се правят нови правилници. Правилникът е съвсем друго нещо. Той е за прилагане на нормативни акт. Тук става въпрос, че в българското законодателство, Вие не сте юрист, съществуват във всеки закон така наречените Допълнителни и преходни разпоредби, които съпътстват закона и са част от закона. И тук не става въпрос за някаква опозиционност. Въпросът повдигнахме ние от "Атака" за първи път в Комисията по бюджет и финанси. Тук сега госпожа Антонова от управляващото мнозинство го постави закономерно и чисто юридически. Тук става въпрос за чисто юридически понятия. Тук става въпрос за чисто юридическо създаване, съставяне на тези закони, които стоят пред нас.
Този закон би бил, грубо казано, като бяла врана сред всички останали. Стотици други закони по тази систематика са създадени и сега правим един закон, в който нещата са обърнати отзад напред, сложена е каруцата пред коня. Допълнителните разпоредби, Преходните разпоредби, който и български закон да вземете и видите, господин Димов, са на определено място и това е съобразно Закона за нормативните актове, който е действащ. И тук не можем да говорим и да се оправдаваме с някаква европейска практика в това отношение, за да се обосновем за нещо противно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам трета реплика.
Заповядайте за дуплика, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Моето изказване не беше по същество дали трябва да са отпред или отзад. В края на краищата за мен това не е толкова важно. Те трябва да бъдат там, където реши пленарната зала. Моето изказване беше, че не може в едни случаи да действат европейските оправдания, а в други случаи те да бъдат скрити, тоест да използваме друг подход. Или ще използваме единия подход, или ще използваме другия подход. Така че в края на краищата къде ще се намират тези понятия, за мен е по-логично да бъдат отпред и когато човек отвори закона и започне да чете, да види за какво става дума, кои са понятията, какви са дефинициите. Нищо не пречи да ги отвори и отзад, съгласен съм. Но съм против това да се дават там, където ни е изгодно, европейски примери, както беше случаят с кафето преди малко. Да казват: "Има и такива страни". От двадесет страни-членки на Европейския съюз има в една или в две акциз и те се дават за пример, защото това ни е изгодно. Много често точно това прави администрацията – взима си една отделна страна, казва това го има там, тя е страна-членка на Европейския съюз, значи това става в Европейския съюз. Ето това е нещото, против което аз се изказвам и мисля, че е редно да го имаме предвид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи? Ако няма, да пристъпим към гласуване.
Имаме направени две предложения – едно редакционно от господин Йорданов и едно симпатично от госпожа Антонова.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Само две думи по т. 12 за денатурирането. С огромно притеснение, но отново ще се позова на европейските директиви. Всички дефиниции са взети оттам. Но тук има и друг логически въпрос – ако не са отровни, те не могат да бъдат опасни за здравето. Така че от тази гледна точка всички определения са заимствани. Срамувам се от това, че нашият парламент заимства от европейските директиви, но очевидно това ще бъде практиката в тази посока.
Господин председателю, рискуваме да вкараме текст, който няма да е работещ след това и затова предлагам да запазим предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам.
Господин Йорданов, поддържате ли предложението си? Тъй като ëîãèêàòà íà т. 12 е, че денатурирането е добавяне на неща, които правят етиловия алкохол опасен за здравето и негоден за пиене.
Руденко Йорданов (КБ): Поддържам предложението си и предлагам на господин Димитров да опита с литър и половина, за да разбере разликата между отровната доза и половината доза.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Своеобразен начин за приложение на нормата чрез експериментиране върху себе си.
Подлагам на гласуване предложението на господин Йорданов, което е редакционно.
Моля да гласувате предложението за отпадане в т. 12 на думата "отровни".
Гласували 104 народни представители: за 47, против 22, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Предложението на госпожа Антонова е текстът на Раздел ІІІ, съответно на чл. 4 да бъде пренесен към Допълнителните разпоредби.
Госпожо Антонова, поддържате ли предложението си?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, който е съгласен за това пренасяне на текста на чл. 4, да гласува.
Гласували 111 народни представители: за 61, против 38, въздържали се 12.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми колеги, предлагам прегласуване по една проста причина: ако това е волята на парламента, ще трябва да прекъснем обсъждането на закона, тъй като всичко се сменя – логиката, преномерирането, тоест трябва да върнем закона в комисията за доработка. Затова си мисля да не подлагаме на такова изпитание здравия разум на бързането на нашия парламент.
Призовавам ви да отхвърлим това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте отново предложението на госпожа Антонова за пренасяне на текста на Раздел ІІІ.
Гласували 136 народни представители: за 31, против 66, въздържали се 39.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която подкрепя по принцип текста на вносителя, и предлага текст, който беше прочетен от господин Димитров.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 101, против 5, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Сега съгласно нашето процедурно решение, което гласувахме, прекъсваме разискванията по законопроекта за акцизите.
Връщаме се към точката:
РЕШЕНИЕ ЗА УДЪЛЖАВАНЕ СРОКА НА ДЕЙСТВИЕ НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ПО ИСКАНЕТО НА НИКОЛА ФИЛЧЕВ, ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ЗА ДАВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ВЪЗБУЖДАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ СРЕЩУ СТЕФАН АНТОНОВ СОФИЯНСКИ, НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ В 40-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.
Моля народните представители да останат в залата.
Текстът е раздаден, разполагате с него.
Моля господин Ранчев да го представи на пленарната зала.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Вносителите, като отчетохме направените предложения, предлагаме на пленарна зала следния проект за решение:
“Проект
РЕШЕНИЕ
за удължаване срока на действие на Временната комисия по искането на Никола Филчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски, народен представител в 40-то Народно събрание
Народното събрание на основание чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
1. Възлага на Временната комисия по искането на Никола Филчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски, народен представител в 40-то Народно събрание, да проучи и новопостъпилите искания от главния прокурор, а именно:
- искането на Никола Филчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски, народен представител в 40-то Народно събрание, с вх. № 527-00-4 от 24.10.2005 г.;
- искането на Никола Филчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски, народен представител в 40-то Народно събрание, с вх. № 527-00-5 от 25.10.2005 г. и
- искането на Никола Филчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски, народен представител в 40-то Народно събрание, с вх. № 527-00-6 от 25.10.2005 г.
2. Удължава срока на действие на Временната комисия по искането на Никола Филчев, главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Стефан Антонов Софиянски, народен представител в 40-то Народно събрание, с два месеца.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Един въпрос: в т. 2 говорите за искането за даване на разрешение за възбуждане, без да сочите кое е то. Има се предвид първата комисия?
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Първата комисия – просто й се удължава срокът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Комисията е една, исканията са четири. Точка първа третира три от тях, т. 2 третира първото от четирите, по което Вие предлагате удължаване с два месеца, тоест не 7 ноември, а началото на м. януари 2006 г. Това е предложението.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Бих искал да кажа, преди да дам думата на господин Шарков, че ще извършим поименна проверка, тъй като е очевидно, че две трети от залата е празна, една трета е заета от народни представители, така че имайте готовност за поименна проверка.
Заповядайте, господин Шарков.
Ваньо Шарков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Парламентарната група на Обединените демократични сили настоява създадената вече Временна анкетна комисия по искането на главния прокурор на Република България да се произнесе в най-кратък срок и спазвайки предишното решение на Народното събрание.
Уважаеми дами и господа, искането за удължаване срока на действие на тази комисия с още два месеца единствено създава впечатление у всички български граждани, че тук, в тази пленарна зала, всички народни представители със зъби и нокти, с всички сили се борят за това свое преимущество – този имунитет. Забележете, че това нещо се прави само ден след като излезе докладът на Европейската комисия.
Преди малко един представител на левицата от тази трибуна казваше, че е срамно да се заимства от Европейския съюз. Не е, другарки и другари, срамно да се заимства от Европейския съюз, срамно е това, което вие се опитвате да направите, заедно с дамите и господата от НДСВ.
Парламентарната група на Обединените демократични сили е против всякакви имунитети, освен медицинските. Затова ние сме против удължаването срока на действие на тази комисия.
Накрая искам да благодаря на господин Ранчев и господин Миков за това, че разбраха, че Парламентарната група на ОДС няма да участва в тази комисия и махнаха най-после тази точка от предложеното решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Преминаваме към поименна проверка.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - тук
Александър Стоянов Арабаджиев - îòñúñòâà
Алиосман Ибраим Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Ася Величкова Михайлова - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Петров Атанасов - отсъства
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - тук
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Николов Боев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Стефанов Николов - тук
Борис Янков Ячев - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Иванов Българинов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - тук
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Миланов Антонов - тук
Васил Минчев Иванов-Лучано - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Венелин Димитров Узунов - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - тук
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Николов Дамгов - тук
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров - отсъства
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - отсъства
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - отсъства
Десислав Славов Чуколов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Димитров - отсъства
Димитър Кинов Стоянов - тук
Димитър Николов Гъндев - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Добромир Христов Гущеров - отсъства
Долорес Борисова Арсенова - отсъства
Донка Иванова Михайлова - тук
Дончо Стефанов Цончев - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Гинев Жеков - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева-Бабулкова - тук
Евтим Костадинов Костадинов - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елеонора Николаева Николова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Емил Константинов Георгиев - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Ердинч Илияз Хаджиев - тук
Ердоан Мустафов Ахмедов - отсъства
Жори Йорданов Алексиев - тук
Захари Димитров Георгиев - тук
Златко Тонев Златев - тук
Ива Петрова Станкова - тук
Иван Атанасов Колчаков - отсъства
Иван Георгиев Сотиров - отсъства
Иван Георгиев Стаматов - тук
Иван Добромиров Гороломов - тук
Иван Желев Илчев - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Матеев Иванов - отсъства
Иван Николаев Иванов - отсъства
Иван Николов Гризанов - отсъства
Иван Петков Даков - отсъства
Иван Славов Иванов - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Иглика Димитрова Иванова - отсъства
Илиян Вълев Илиев - тук
Илияна Малинова Йотова - тук
Илкер Ахмедов Мустафов - тук
Илко Димитров Димитров - отсъства
Йовко Христов Йовков - тук
Йордан Димитров Костадинов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Кирилов Цонев - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Петров Величков - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Костов Костадинов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кирил Николаев Добрев - тук
Константин Стефанов Димитров - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Костадин Александров Кобаков - тук
Костадин Стоянов Паскалев - тук
Красимир Дончев Каракачанов - тук
Кристиан Иванов Вигенин - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Лидия Сантова Шулева - отсъства
Лъчезар Богомилов Иванов - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Любенов Дилов - тук
Лютви Ахмед Местан - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Маргарита Спасова Панева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марина Борисова Дикова - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мария Василева Капон - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Станчева Вълканова - тук
Марко Николов Мечев - тук
Мартин Димитров Димитров - тук
Маруся Иванова Любчева - тук
Мая Божидарова Манолова - отсъства
Метин Мехмедов Сюлейманов - тук
Милен Емилов Велчев - отсъства
Мима Тодорова Василева - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Минчо Христов Куминев - тук
Мирослав Димитров Мурджов - тук
Митко Иванов Димитров - тук
Митхат Сабри Метин - тук
Михаил Райков Миков - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Муса Джемал Палев - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Балева Янкова - тук
Надя Антонова Кочева - тук
Неджми Ниязи Али - отсъства
Ненко Викторов Темелков - тук
Нено Ненов Димов - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Нигяр Сахлим Джафер - тук
Николай Аврамов Свинаров - тук
Николай Боянов Михайлов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Петров Кънчев - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Олег Григоров Попов - тук
Олимпи Стоянов Кътев - тук
Павел Димитров Шопов - тук
Павел Михайлов Чернев - отсъства
Пенко Атанасов Атанасов - тук
Петър Александров Симеонов - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Георгиев Кънев - отсъства
Петър Георгиев Мръцков - тук
Петър Кирилов Берон - тук
Петър Станиславов Манолов - отсъства
Петър Стефанов Стоянов - отсъства
Петя Илиева Гегова - тук
Пламен Александров Панайотов - отсъства
Пламен Василев Славов - тук
Пламен Георгиев Ранчев - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Рейхан Ибадула Аблеким - тук
Ремзи Дурмуш Осман - тук
Росен Златанов Владимиров - тук
Росица Йорданова Янакиева-Костадинова - тук
Руденко Радев Йорданов - тук
Румен Асенов Ангелов - тук
Румен Иванов Такоров - тук
Рупен Оханес Крикорян - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Светослав Христов Малинов - тук
Силвия Николаева Алексиева - тук
Силвия Тодорова Стойчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Соломон Исак Паси - отсъства
Станимир Янков Илчев - отсъства
Станислав Тодоров Станилов - тук
Станчо Николов Тодоров - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Антонов Софиянски - отсъства
Стойко Илиев Танков - тук
Стоян Витанов Витанов - тук
Стоян Проданов Иванов - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Тодор Михайлов Кумчев - тук
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тодор Николов Батилов - тук
Тома Янков Томов - тук
Трифон Димитров Митев - тук
Фатме Муса Илияз - тук
Фидел Димитров Беев - отсъства
Фикрет Хюдаетов Шабанов - отсъства
Филиз Хакъева Хюсменова - отсъства
Филип Димитров Димитров - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Христова Велчева - тук
Христо Боянов Величков - тук
Христо Дамянов Бисеров - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юксел Али Хатиб - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Юсеин Аптула Джемил - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Яне Георгиев Янев - отсъства
Яни Димитров Янев - тук
Янко Александров Янков - тук
Ясен Георгиев Янев - отсъства
Ясен Димитров Попвасилев - тук
Ясен Стоянов Пенчев - тук
В залата присъстват 152 народни представители. Можем да продължим своята работа.
Имате думата за изказвания по проекта за решение.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, аз имам по-скоро въпрос, а не изказване. Господин Ранчев тази сутрин заяви – и това най-вероятно го има в стенограмите – че комисията ще се произнесе в едномесечния срок по първото искане на главния прокурор господин Филчев, което по никакъв начин не е отразено в т. 2 и въобще в цялостното решение до момента. Така че за мен остава този въпрос.
Чета т. 2: “Удължаването на срока на действие на Временната комисия по искането”, но за кое искане става въпрос? Може би тук трябва да кажем “по исканията от т. 1”, а що се отнася до предишното – на седми да бъде обявен резултатът.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Четете го граматически. Има съюзът “и”.
Нено Димов: Аз прочетох много добре, че пише: “Народното събрание да проучи и ...”, но волята сутринта беше на седми да има обявяване на резултат и това го каза господин Ранчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Димов?
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господа! Господин Димов, предложеното решение като проект е ясно и точно и то отразява състоянието в момента, когато го предлагаме. Предлагаме срокът на комисията по искането – защото така вече съществува и е създадена с предходно решение – да се удължи с два месеца с оглед т. 1, тоест да проучи новите три искания и да се произнесе и по тях – на седми няма да се произнесе по първото, а общо по четирите в срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други реплики към господин Димов? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря.
Става вече съвсем ясно, че управляващото мнозинство на НДСВ, ДПС и БСП иска да протака във времето и да разтакава максимално другарския съд, който си сформираха. Затова ние няма да подкрепим това решение. Както беше ясно – няма и да участваме в тази комисия. Много жалко е, че в днешния ден за втори път НДСВ явно ще продължи пътя си наляво.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата за изказване господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Господин председател, лошо е, че този дебат се накъса – преди почивката и след почивката. Лошо е това, че присъстващите депутати се смениха. Малко има от тези, които бяха в началото на дебата по един и същи въпрос.
Друго прави още по-лошо впечатление – няма го главният виновник за това тържество – така да го наречем. Няма го главното действащо лице. Няма го господин Софиянски.
Действие първо – господин Софиянски се изсули, изчезна от кметския пост и сега в момента се водят тези предизборни войни. И това струва толкова много на държавата! Правим избори по никое време!
Друго, почти няма хора от неговата парламентарна група. Те мълчат и не изказват становище и позиция по този въпрос. На мен и на народните представители от “Атака” ще ни бъде интересно да знаем общо взето какви са причините, поради които господин Софиянски го няма в пленарната зала. Дали той изобщо е в България?! Разискваме, коментираме, но това не е наказателен процес. Когато пренасяме принципите и нормите на наказателния процес в пленарната зала, присъствието на подсъдимия е задължително. За елементарна коректност би следвало господин Софиянски да бъде в залата и да вземе становище. Ние не сме чули от него дали е съгласен да бъде снет депутатският му имунитет. Защото в тази зала са правени изказвания, давани са становища, имало е позиции от страна на лица, на които е искано снемането на имунитета, че самите те са съгласни да им бъде снет имунитетът. Дори от Демократи за силна България, когато е ставало дума за техен представител – член на парламентарната им група, в тази връзка те са били съгласни имунитетът да бъде снет, без тези баталии, които водим от няколко дни насам, от няколко заседания, и губим толкова време!
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Как ще прецениш данните бе, Шопов?!
Павел Шопов: Така че къде е господин Софиянски?! Нека бъде отговорено на този въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Прав е господин Шопов, че е жалко, дето се накъса дискусията, поради което пропуснах, че той вече се беше изказал. Това не е прецедент. Няма да има повторение на подобна практика. Към него дуплики няма да допусна, тъй като това изказване е свръх правомощията в правилника, които има отделният народен представител.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Аз не мога да задоволя упоритото любопитство на господин Шопов къде е господин Софиянски. Вие от “Атака” имате организации и структури. Поинтересувайте се къде е. Ние не обсъждаме къде е господин Софиянски, а един технологичен въпрос – обсъждаме един случай, какъвто не е имало в практиката на парламента. Става въпрос за това, че в продължение на месец постъпват няколко поредни искания по отношение на едно и също лице за сваляне на имунитет на различни основания. Ние стоим на базата на това, че имунитетите се свалят след нарочна комисия, в която се обсъждат основанията. Много ми е интересно как народни представители от политически партии, които в предишни парламенти са уважавали тази практика, тоест те са гласували за комисии, комисиите са изследвали искането, правено е предложение и т.н. – това са различни ситуации, един път имунитетът е свалян, друг път не е свалян, но сега казват, че няма нужда от комисия.
Още по-интересно е, че тези, които не искат да участват в комисията, дебатират най-подробно начина на действие на комисията. Това е още по-интересно, защото те априорно отричат въобще нуждата от комисия, но с удоволствие участват в дебатите как да работи комисията и да си свърши работата.
Всичко това навява на опит за политическа употреба на тази процедура.
В нашата парламентарна група даже се обсъжда въпросът дали да бъде два месеца или един месец. Понеже са три искания, нарочно сме предложили да са два месеца, за да има достатъчно време. Аз съм убеден, че комисията много по-рано ще се произнесе и по първото, и по другите искания. Те имат готовност, работят, вършат си работата, така че това ще се случи. Само че употребата за политически нужди на един иначе рутинен парламентарен казус, колкото и да е митологизирана фигурата на господин Софиянски, е твърде малка дъвка за политиците.
Господин Димов каза НДСВ какво било, другите какви били.
Господин председател, предлагам да подложим въпроса на гласуване, защото чувствам голяма изчерпаност на мотивите и аргументите по един твърде технологичен въпрос, като оставим комисията да си върши работата и да предложи на пленарната зала резултатите от тази работа, но с апел към нея – колкото се може по-бързо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики?
Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Миков, мисля, че всички ние знаем къде е господин Софиянски. Предния път той каза, че прави кметска кампания. Не знам дали Вие си спомняте, но аз си спомням, че прави кампанията на Минко Герджиков. Най-вероятно е там. А по повод на това дали опозицията ще участва или не в комисия, ние решихме, че няма да участваме.
Тук отново искам да ви припомня нашия основен аргумент – ние няма да участваме, защото не искаме да бъдем част от вашето алиби – алибито да удължите максимално срока, така че да няма решение за спазването на имунитета на господин Софиянски.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Накрая нали ще има решение! Това са глупости!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За втора реплика има думата господин Кузов.
Владимир Кузов (КА): Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че не е необходимо да се интересуваме къде е господин Софиянски. Евентуално след като комисията вземе решение, ще разберем къде ще отиде, ако отиде.
Тук Социалистическата партия действително постави политически въпрос. И той е такъв. Вече и за децата е ясно, че той е резервният вариант за бъдещ ремонт на кабинета, така че те трябва да пазят това яйчице, за да може след това да се роди новият кабинет. Ясно е и за децата! И в тази посока на всички ни е ясно, че тази комисия ще продължава да се размотава и разтакава, ще търси – както има една народна приказка – под вола теле, за да оправдае господин Софиянски.
Надявам се, че здравият разум и бъдещето биха показали други резултати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Кузов.
Заповядайте за трета реплика, господин Ангелов.
Румен Ангелов (БНС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, едва ли господин Софиянски е човекът, който може да бъде обвинен в това, че се крие. Най-малко той, колега Шопов! Никога не го е правил. Господин Софиянски не прави кметска кампания в момента, най-вероятно не се е прибрал от Страсбург. Някои се прибират по-бързо, други – по-бавно.
Що се отнася до становището на Парламентарната група на Българския народен съюз, то е ясно и въобще не е свързано с отлагане или подкрепа на отлагане. Отлагане ще бъде, ако по четирите казуса гледаме четири пъти в четири комисии. Това, което става в момента, не е отлагане. Напротив, четирите дела се гледат едновременно, докладват се на Народното събрание и ние взимаме решение. Всяко друго действие е отлагане и всяко друго действие е нелогично и не е работа на Народното събрание. Не може господин Филчев за четири дела да иска четири пъти имунитета на един народен представител, без значение кой е той. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За дуплика – господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Шопов, госпожа Капон Ви отговори къде е господин Софиянски, но от господин Кузов разбрах, че пък вече не се интересувате къде е.
Кое е интересното? Че всички тези партии и формации, които сте подкрепяли този човек на предишни избори пред български софийски избиратели да го избират за кмет, сега сте се юрнали да го осъждате. Да, парламентът ще вземе своето решение спокойно, не в еуфорията от ранния преход “Кожите – по стените!”, а с оглед на доказателствата, господа от “Атака”.
Затова, уважаеми господин председател, аз Ви моля като процедура, макар че има заявка за изказване от господин Каракачанов, след това изказване да прекратим дискусията и да не губим повече време с тази технология.
Аз мисля, че комисията ще си свърши навреме работата и ще предложи на пленарната зала своята представа за фактите каквито са, пък тя ще реши в крайна сметка, както винаги е ставало при такава процедура, която, пак казвам, е рутинна, няма ново нищо в процедурата по сваляне на имунитета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Миков, както знаете, процедурното Ви предложение е в разрез с правилника, така че не мога да го уважа.
Заповядайте, господин Каракачанов.
Красимир Каракачанов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз мисля, че отново по казуса “Софиянски” се води една предизборна кампания.
Уважаема госпожо Капон, знам “добрите” отношения на вашата партия към господин Софиянски, но правете разлика, че не се намираме на мегдана, където правим предизборна кампания, а се намираме в българския парламент, където личните чувства и отношенията между лидерите на някои партии в дясното пространство не са предмет на дейност на българското Народно събрание.
Вие много добре знаете, че господин Софиянски не прави кампанията на Минко Герджиков, за разлика от вас, които правите кампанията на господин Гаврийски, и е недопустимо да използвате тези микрофони и тази трибуна за предизборна кампания на който и да е кандидат. Най-малкото, това е непочтено!
А господин Софиянски е в Страсбург, както много добре знаете, и затова го няма днес в залата.
Така че аз подкрепям процедурното предложение на господин Миков да спрем разискванията и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплики към господин Каракачанов? Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (ОДС): Господин Каракачанов, вярвайте ми, и аз бях в Страсбург до снощи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други реплики? Няма.
Господин Каракачанов не желае думата за дуплика.
Има ли желаещи за изказвания? Не виждам.
В такъв случай обявявам за приключени изказванията по тази точка от дневния ред. Преминаваме към гласуване.
Предложеният проект за решение е с две точки. Той беше прочетен в пленарната зала от един от вносителите – господин Ранчев. Ще гласуваме поотделно първа точка и втора точка и тогава цялото решение ан блок.
Моля, гласувайте първа точка от решението, така както е представена пред вас.
Гласували 173 народни представители: за 134, против 36, въздържали се 3.
Точка първа от проекторешението е приета.
Преминаваме към гласуване на точка втора от проекта за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 172 народни представители: за 117, против 44, въздържали се 11.
Точка втора е приета.
Моля, гласувайте цялото решение ан блок – заглавието с преамбюла, с позоваването на чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и самия текст.
Гласували 172 народни представители: за 126, против 39, въздържали се 17.
Решението е прието.
За обяснение на отрицателен вот има думата госпожа Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Явно е, че управляващото мнозинство не си взе поука от Доклада на Европейската комисия, където България основно е критикувана за корупцията по високите етажи на властта. И това е факт с вашето гласуване да удължите с още два месеца. Европа иска от нас промяна, а вие явно искате да я забавите. И е явно каква е коалицията – за съжаление и БНС е в тази коалиция! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Гласувах против, защото приемам аргументите, които се казаха в залата, и имамe позиция в нашата парламентарна група, която вие познавате, но днес имах още един аргумент и това е, че удължаването на срока – може би ще кажат “случайно” от мнозинството, господин Миков например може да каже, че съвсем случайно съвпада с гласуването по бюджета.
Михаил Миков (КБ, от място): Не, нарочно е.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз не съм убеден, че в Четиридесетото Народно събрание имате мнозинство, с което да сте толкова сигурни, включително за приемането на най-важния закон за бюджета. Затова нашите аргументи срещу вас са само политически по тази тема. Ще бъдем заедно надявам се до Коледа и ще видим резултатите от дейността на комисията и от гласуването за бюджета. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата за процедурно предложение господин Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми господин председател, възползвам се от това, че така или иначе беше прекъсната дискусията по Закона за акцизите.
На основание чл. 70, ал. 1, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам да бъде удължен с пет дни до 1 ноември т.г., вторник, срокът за предложения за приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, с № 502-01-31/07.09.2005 г. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Текстът, на който господин Костадинов се позовава, е следният: “По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици.” Това ли имате предвид?
Камен Костадинов (ДПС, от място): Да, това имам предвид – с още пет дни до 1 ноември т.г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Още една седмица до вторник, 1 ноември т.г. Това е процедурното предложение за срока за внасяне на предложения за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Моля, гласувайте.
Гласували 127 народни представители: за 121, против 2, въздържали се 4.
Предложението е прието.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Моля в пленарната зала да заповядат представителите на Министерство на финансите и на Агенция “Митници”.
Господин Имамов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Глава втора – Видове акцизни стоки.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на Глава втора: “Акцизни стоки”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Другите текстове, които са по вносител, може само да ги докладвате, без да ги четете.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел І – Алкохол и алкохолни напитки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 5.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 6.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 7.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 8.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 92, против 12, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІІ – Тютюневи изделия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 10.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 11.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІІІ – Енергийни продукти.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ.
По чл. 13 комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 13. “Енергийни продукти” са продуктите:
1. включени в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
2. включени в кодове по КН от 2705 до 2715 от КН;
3. включени в кодове по КН от 2901 и 2902;
4. включени в код по КН 2905 11 00 0, които не са от синтетичен произход, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво;
5. включени в код по КН 3403;
6. включени в код по КН 3811;
7. включени в код по КН 3817;
8. включени в код по КН 3824 90 99 0, включително биодизел, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или за моторно гориво.”
По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага текст със следното съдържание:
“Чл. 14. Разпоредбите на Глава четвърта, раздел VІ и на Глава осма се прилагат само по отношение на следните енергийни продукти:”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Може да не казвате тези дълги, предълги числа, които за нас нищо не говорят, включително кодовете по КН. Ако нямате нищо против, уважаеми народни представители, поне числата да не четем.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Нямам нищо против, ако протоколът се справи с допълненията.
“1. включените в кодове по КН от 1507 до 1518, ако са предназначени за употреба като гориво за отопление и за моторно гориво;
2. включените в кодове по КН от 2707 10, 2707 20; 2707 30 и 2707 50;
3. включените в кодове по КН от 2710 11 до 2710 19 69 0; за енергийните продукти с кодове по КН 2710 11 21 0, 2710 11 25 0 и 2710 19 29 0 разпоредбите на закона относно движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и контрола върху тях се прилагат само когато са в наливно състояние;
4. включените в кодове по КН 2711 с изключение на кодове по КН 2711 11 00 0, 2711 21 00 0 и 2711 11 29 0;
5. включените в кодове по КН 2901 10;
6. включените в код по КН 2902 20, 2902 30, 2902 41, 2902 42, 2902 43 и 2902 44;
7. включените в код по КН 2905 11 00 0, които не са от синтетичен произход ако са предназначени за употреба като гориво за отопление или моторно гориво;
8. включените в код по КН 3824 90 99 0, ако са предназначени за използване като гориво за отопление или за моторно гориво.”
Уважаеми господин председател, към т. 8 добавям: “включително и дизел”. В текстовете, които са раздадени, тази добавка я няма. Тя се налага в съответствие с Директива 30/2003 г. на Европейския съюз и в съответствие с останалите текстове в закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 13 и чл. 14.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІV – Кафе”.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон – Раздел ІV “Кафе” да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІV.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за чл. 15, 16 и 17.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря, господин председател.
Ние водихме основния дебат за кафето. Аз обаче ще се върна на повишението на кафето. С покачването на акциза на горива, покачваме транспортната услуга; с покачването на енергийните носители, покачваме разходите на фирмите. Като не премахнем акциза на кафе, няма как да компенсираме 7, 8, 10 до 12% увеличение на цените. Тоест управляващото мнозинство е взело политическо решение за увеличаване цената на кафето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по Раздел ІV? Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон – Раздел ІV “Кафе” да отпадне.
Гласували 102 народни представители: за 28, против 68, въздържали се 6.
Предложението на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за наименованието на Раздел ІV.
Гласували 90 народни представители: за 79, против 8, въздържали се 3.
Раздел ІV - “Кафе”, е приет.
Подлагам на гласуване чл. 15, 16 и 17 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 74, против 19, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел V – Автомобили”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел V.
По чл. 18 комисията предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 18. “Автомобили” са новите и употребяваните пътнически, товаро-пътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица, включително водачът, с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата (kW) по система DIN или 126 киловата (kW) по системата SAE, включени в код по КН 8703.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел V и текста на чл. 18.
Гласували 89 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Глава трета – Данъчно задължение”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава трета.
“Раздел І – Възникване на задължение за заплащане на акциз”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Подлагам на гласуване наименованието на Глава трета, наименованието на Раздел І и текста на чл. 19, предложени от вносителя.
Гласували 88 народни представители: за 87, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 20 и предлага следната редакция:
Чл. 20. (1) Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.
(2) Освобождаване за потребление е:
1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз;
2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане на акциз;
5. внасянето, включително в нарушение на митническото законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим отложено плащане на акциз;
6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с бандерол;
7. изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите за стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание;
8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз;
9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.
(3) В случаите, в които моментът на освобождаване за потребление не може да бъде установен, за такава се приема датата на установяване от контролните органи на действията, фактите или обстоятелствата по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 20 има ли желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 20.
Гласували 89 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 6.
Член 20 е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Раздел ІІ – "Освобождаване и възстановяване".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Има предложение от народния представител Надя Антонова в чл. 21 ал. 2 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 21:
"Чл. 21. (1) От плащане на акциз се освобождават:
1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и консулски представителства и представителства на международни организации и членове на техния персонал;
2. акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
3. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на всяка друга държава, която е страна по Организацията на Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на техните офицерски трапезарии или столови;
4. акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други пратки, както и с личния багаж на пътниците в рамките на разрешения безмитен внос съгласно Закона за митниците и правилника за прилагането му.
(2) Редът за прилагане на ал. 1 се определя, както следва:
1. по т. 1 – с наредба на министъра на финансите и министъра на външните работи;
2. по т. 2 – с правилника за прилагане на закона;
3. по т. 3 – с наредба на министъра на финансите и министъра на отбраната.
(3) Не се дължи акциз или платеният акциз се възстановява за моторни превозни средства, които са противозаконно отнети или откраднати и дължимите вносни митни сборове за тях са възстановени или опростени по реда на Закона за митниците и правилника за прилагането му."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата.
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз бях направила предложение по текста на вносителя на чл. 21 цялата ал. 2 да отпадне. Съображенията ми накратко са следните.
Колеги, виждате, че в чл. 21 са визирани стоките, които се освобождават от акциз. Същевременно, така както беше предложено от вносителя в ал. 2, условията и редът за освобождаване от акциз се определяха с подзаконови нормативни актове. Аз смятам, че условията за освобождаване от акциз следва да бъдат регламентирани със закон, като аргументът ми е чл. 80 от Конституцията на Република България. В същия данъчните задължения, както и освобождаване от данъчни задължения следва да бъдат регламентирани със закон. Затова аз направих предложението си, като смятах и продължавам да смятам, че условията за освобождаване от акциз трябва да бъдат регламентирани със закон, а не с подзаконови актове, с актове от по-нисък ранг.
В хода на дискусията обаче в работната група се постигна разбирането и вие виждате, че работната група и постоянната комисия правят предложение в чл. 21, ал. 2, така както го прочете господин Имамов, думата "условия" да отпадне. Следователно данъчните облекчения ще се регламентират с настоящия закон, а за подзаконовите нормативни актове, като наредбите и правилниците, остава да визират процесуалния ред, по който ще става освобождаването от акциз.
Аз смятам, че това е напълно законосъобразно и е съгласно изискванията на Конституцията. Смятам се удовлетворена от предложението на постоянната комисия, която е възприела частично моето предложение, ако може така да се каже, затова оттеглям предложението си. Моля, господин председател, да не го подлагате на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст има ли? Няма.
Моля, гласувайте чл. 21 в редакцията на комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
"Чл. 22. (1) Не се облага с акциз денатурираният етилов алкохол.
(2) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в производството на:
1. оцет с код по КН 2209;
2. лекарствата по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина;
3. ароматични продукти за добавки към хранителни стоки и безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2% vol;
4. полуготови продукти за производството на хранителни стоки (чрез пряко влагане или като съставка, като пълнеж или по друг начин), при условие, че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол на 100 кг от полуготовия продукт – за шоколадови изделия, и 5 литра чист алкохол на 100 кг от полуготовия продукт – за други изделия.
(3) Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, когато те са използвани:
1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;
2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания или за научни цели;
3. за научни изследвания;
4. в производствен процес, при условие, че крайният продукт не съдържа алкохол.
(4) Платеният акциз по ал. 2 и 3 се възстановява след реализацията на произведените стоки по ал. 2, съответно след използването им по ал. 3."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 23.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
"Чл. 24. (1) Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:
1. за въздухоплавателни и плавателни средства, освен когато се използват за частни развлекателни полети и плаване;
2. в нормалните резервоари на моторните превозни средства и в контейнерите за специална употреба по смисъла на Закона за митниците – при влизането им на митническата територия на страната.
(2) Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:
1. с двойно предназначение, когато не се използват като моторни горива или горива за отопление;
2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно гориво;
3. използвани при производство на топлинна или електрическа енергия.
(3) Освобождаването по ал. 1, т. 1 и ал. 2 се прилага само за освободени от акциз крайни потребители.
(4) Редът за освобождаване и за издаване на удостоверение на крайните потребители се определя с правилника за прилагане на закона.
(5) За издадените удостоверения по ал. 4 Агенция “Митници” води регистър.
(6) Формата и съдържанието на регистъра по ал. 5 се определя с правилника за прилагане на закона.”
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 26 има предложение на народния представител Надя Антонова.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на чл. 26:
“Чл. 26. В случаите на износ на акцизни стоки по смисъла на чл. 163 от Закона за митниците, внесеният в републиканския бюджет акциз се възстановява.”
По чл. 27 има отново предложение на народния представител Надя Антонова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следния окончателен текст за чл. 27:
“Чл. 27. (1) Недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождение на данъчния склад, в случаите когато лицето е лицензиран складодържател.
(2) Към искането се прилагат документите, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Органът по ал. 1 в 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането – изцяло или частично. Срокът за произнасяне в случаите по чл. 26 е 14 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
(4) Решението или отказът по ал. 3 може да се обжалва пред директора на регионалната митническа дирекция, който се произнася по жалбата в 14-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за потвърждение изцяло на решението в обжалваната част. Решението или непроизнасянето на директора на регионалната митническа дирекция се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(5) Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от влизане в сила на акта за възстановяване.
(6) Заявените и получени бандероли от лицата по чл. 64, ал. 1 и 2 могат да бъдат върнати на съответното компетентно митническо учреждение само в случаите, когато с тях не са облепвани бутилирани напитки или тютюневи изделия, като се съставя констативен протокол, в който се отразяват видът, емисията или серията, общият брой, поредността на номерацията, както и други характерни белези за съответните бандероли.
(7) Акцизът по ал. 6 се прихваща или възстановява по реда на този член, не по-късно от 30 дни от датата на съставяне на констативния протокол по ал. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По текстовете на членовете от 22 до 27 включително има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІІІ – Данъчна основа.”
Комисията подкрепя текста за наименование на Раздел ІІІ.
Има предложение от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон в чл. 28 да отпадне т. 9.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
“Чл. 28. Данъчната основа за облагане с акциз е, както следва:
1. за бирата - количеството хектолитри за градусите Плато;
2. за виното - количеството хектолитри завършен продукт;
3. за другите ферментирали напитки - количеството хектолитри завършен продукт;
4. за междинните продукти - количеството хектолитри завършен продукт;
5. за етиловия алкохол - количеството хектолитри чист алкохол, измерено при температура 200 С;
6. за бензина, газьола и керосина - количеството литри, приведени към сравнителна температура 150 С.
7. за тежкото гориво и втечнения нефтен газ (LPG) - количеството тежко гориво и втечнен нефтен газ (LPG), измерени в тонове;
8. за природния газ – топлотворна способност, измерена в гигаджаула;
9. за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси със съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто - количеството, измерено в килограми;
10. за пурите и пуретите - количеството късове;
11. за биодизел – количеството литри, приведени към сравнителна температура 150 С.”
По чл. 29 няма предложения и промени.
По чл. 30 няма предложения и промени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Имаме заглавието “Раздел ІІІ – Данъчна основа”, което е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 94, против 2, въздържали се 6.
Заглавието на Раздел ІІІ е прието.
По чл. 28 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон да отпадне т. 9 за кафето и прахообразните смеси.
Има ли някой да каже нещо по въпроса?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон в чл. 28 да отпадне т. 9, която третира кафето, екстрактите от кафе и пр.
Гласували 125 народни представители: за 22, против 100, въздържали се 3.
Не се приема.
Моля, гласувайте съдържанието на чл. 28 в редакцията на комисията и членове 29 и 30 по вносителя, ако няма кой да ги коментира.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 2.
Членове 28, 29 и 30 са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІV – Акцизна ставка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІV.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, гласувайте наименованието на раздела “Акцизна ставка”.
Гласували 98 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 3.
Заглавието “Акцизна ставка” е прието.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 31 има предложение на народния представител Петър Димитров, което е прието по принцип от комисията.
Окончателният текст на чл. 31 е следният:
“Чл. 31. Акцизната ставка за алкохола и алкохолните напитки е, както следва:
1. за бира – 1,50 лв. за 1 хектолитър за градус Плато;
2. за вино – 0 лв. за 1 хектолитър;
3. за други ферментирали напитки – 0 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
4. за междинни продукти – 90 лв. за 1 хектолитър завършен продукт;
5. за етилов алкохол – 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол;
6. за етилов алкохол (ракия), произведен в специализиран малък обект за дестилиране – 0 лв. за 1 хектолитър чист алкохол.”
По чл. 32, господин председател, има предложение на народния представител Петър Димитров, което е прието по принцип от комисията.
Член 32 придобива следния окончателен вид:
“Чл. 32. (1) Акцизните ставки върху моторните горива са, както следва:
1. за оловосъдържащ бензин с кодове по КН 2710 11 31 0, 2710 11 51 0 и 2710 11 59 0 – 670 лв. за 1000 литра;
2. за безоловен бензин с кодове по КН 2710 11 31 0, 2710 11 41 0 и 2710 11 45 0 и 2710 11 49 0 – 530 лв. за 1000 литра;
3. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 0 до 2710 19 49 0 – 430 лв. за 1000 литра;
4. за керосин с кодове по КН 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0 – 430 лв. за 1000 литра;
5. за втечнен нефтен газ (LPG) с кодове по КН от 2711 12 11 0 до 2711 19 00 0 – 340 лв. за 1000 килограма;
6. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 0 и 2711 21 00 0 – 0 лв. за 1 гигаджаул;
7. за биодизел – 0 лв. за 1000 литра.
(2) Акцизните ставки върху моторните горива, използвани за селско и горско стопанство, за овощарски дейности, за рибовъдни дейности, за стационарни мотори и за извънпътни превозни средства са, както следва:
1. за газьол с кодове по КН от 2710 19 41 0 до 2710 19 49 0 – 50 лв. за 1000 литра;
2. за керосин с кодове по КН от 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0 – 50 лв. за 1000 литра;
3. за природен газ с кодове по КН 2711 11 00 0 и 2711 21 00 0 – 0 лв. за гигаджаул;
4. за биодизел – 0 лева за литър.”
По т. 4, господин председател, предлагам една редакция – за 1000 литра, вместо за литър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Разбира се.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Въпреки че това няма съдържателно значение, понеже акцизът е нулев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Заповядайте, госпожо Капон.
Мария Капон (ОДС): Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание на залата на база на внесеното предложение от председателя на Комисията по бюджет и финанси за ускорена ставка, тоест предложение в чл. 31 т. 5 числото “750” да се замени с числото “1100”. Това е ускорена ставка на акциза за алкохола. Аз смятам, че в такава зала ние не можем да го решаваме и трябва да направим дебат. Така че моето предложение е да водим дебат.
Извинявам се на господин Имамов, но за мен е абсурдно да гласуваме всичко накуп. Така че ние сме против ускорената ставка на алкохола. Смятаме че така, както е планирана – 750 за 2006 г., трябва да остане и да си дойде до 2008 г. - 1100.
Искам само да кажа на управляващото мнозинство, че бутилка ракия ще бъде 7 лв. и те носят личната отговорност за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Какво е вашето предложение? Срещу какво сте?
Мария Капон: Една по една да вървят точките.
Няма как да гледаме и горива, и всичко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре, няма нищо лошо в това. По двете точки – 31 и 32, давам възможност за дискусия. Обаче не разбрах госпожа Капон какво предлага да фигурира в т. 5? И ако предлага нещо, защо не го е предложила когато му е било времето.
Мария Капон: Господин председател, когато ние получихме законопроекта, в срока беше оставен акциз 750. Това предложение е от народен представител. Разбира се, че ние сме за запазване на предложението на вносителите, а не за предложението на вносителя Петър Димитров. Мисля, че е ясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Ясно е.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна вашето внимание защо ние от Обединените демократични сили не подкрепяме предварителното увеличаване на ставката за алкохола, също така и за предварителното увеличаване на ставката за цигарите.
Във връзка с европейската интеграция нарастват акцизните ставки по горивата. Това е част от достигането на минималните нива на Европейския съюз. Това е нещо, което подкрепяме. Това не можем да го избегнем.
Но ако освен това увеличим предсрочно, забележете, ставките за алкохола и цигарите, за които ще говорим по-късно, ще има отделен дебат, който също е много важен, ще получите много сериозен евроскептицизъм в България, защото хората си мислят, че заради Европейския съюз става все по-лошо. И аз ще ви кажа защо.
На първо място, за горивата ясното обяснение - Европейския съюз. За цигарите и алкохола обяснението на Министерството на финансите е отново за Европейския съюз. То е следното: поради това, че преди въвеждането на еврото за двегодишен период трябва да се поддържа ниска инфлация е хубаво сега предсрочно да повишим ставките, за да може тогава да не ги повишаваме и така инфлацията две години преди въвеждане на еврото да бъде ниска. А негативните ефекти от това решение, което днес може би ще вземем, аз се надявам да не вземем, ще бъдат следните.
Първо, ще имате много сериозна контрабанда с алкохол и цигари. За цигарите по-късно ще говорим.
На второ място, ако искаме две години да имаме ниска инфлация, извинявайте, но има и други инструменти за това. Не е необходимо да прескачаме плана, който е даден на гражданите и бизнеса и да ги увеличаваме сега. Можем да понижим тогава ставката по ДДС. Пак ще имаме ниска инфлация. По този начин разрушаваме изцяло доверието на гражданите и бизнеса, което е създавано досега. Предишните две правителства даваха една таблица с години и казваха по години какви са ставките. Сега изведнъж идва новото правителство и казва: само че – не, това няма да се спази, ние ще ги увеличим предварително. Нищо че от пет години имате график за нарастване на ставките по акцизите, ние това няма да го гледаме и сега имаме наши съображения, така че това няма да се спазва, вдигаме ги веднага. Това срива всякакво доверие в институциите, не само в правителството, но и доверието в парламента, ако ние подкрепим едно такова решение. Трябва да има някаква предвидимост на средата за бизнес. Не може един ден да идваме тук и да кажем, че това, което преди пет години е обещано, и това, което преди две години е обещано, няма да бъде спазвано. Трябва да има някакво отношение на доверие между нас и хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Димитров.
Има ли някой друг да коментира чл. 31 от този закон?
За реплика на господин Димитров има думата госпожа Капон.
Мария Капон (ОДС): Ще направя реплика.
Господин Димитров, на управляващото мнозинство не му е ясно защо иска да въведе ускорен акциз. Министър-председателят каза, че било за да напълни хазната и заради наводненията.
Както ние с вас чухме в работна група, това е заради намаление на инфлацията. Така че аз просто добавям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Репликата обикновено е отрицание, но както и да е.
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председателстващ.
Това е, как да ви кажа, нечувано – почти едновременно да правим изменение в досегашния Закон за акцизите и да приемаме Закон за акцизите с нови, още по-високи ставки. Такава практика в българския парламент като че ли не е имало. Даже мисля, че първо да приемем новия Закон за акцизите и после да приемем измененията на досега съществуващия Закон за акцизите е, меко казано, странно. Всякакви могат да бъдат съображенията на управляващите, но за мен това е абсолютен шок за потребителите и за българските граждани. Това се прави в една полупразна зала, което още повече прави нещата някак си криминални.
От “Атака” не можем да се съгласим с такъв подход. Просто считаме, че ще дойде времето да се преразгледат новите ставки – бъдещите в Закона за акцизите, който приемаме сега, и тези текстове могат изцяло да отпаднат, да не се приемат сега, да бъдат приети принципните становища, принципните понятия, основните положения за един бъдещ Закон за акцизите, който естествено има място и трябва да бъде приет, неговите общи рамки.
Тогава, когато му дойде моментът, когато тези ставки съобразно европараметрите следва да заработят, да си бъдат приети.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, но в очакване на това време – все пак в момента сме на второ четене.
Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): За да се възползвам от дадената ми дума, исках да попитам мнозинството: на аргументите на госпожа Капон от другата страна нямаше нито един аргумент, който да ни убеди в необходимостта от повишаването на ставката за етиловия алкохол. Хубаво е или мълчанието означава знак на съгласие с аргументите на госпожа Капон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Не, господин Попвасилев. Аргументът на мнозинството на латински се казва аргументум бакуринум, аргумент на тоягата.
Господин Имамов, заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, многократно сме изтъквали нашите аргументи и прекалено много ценим времето на народните представители, за да го губим в такива моменти. Не чух контрааргумента на това предложение. Никакви основателни и съдържателни контрааргументи или отговор на въпроса защо не трябва да се повишават акцизите сега и защо трябва да се повишават след две години. Аргументите на управляващите са ясни. Това е опит да се абсорбира евентуална инфлация, породена от по-високите цени след две години, защото точно тогава нямаме нужда от тази инфлация. Вярно е, че инфлацията като едно сложно икономическо явление зависи от множество разнопосочни и противоречиви фактори, но цените на тези продукти също оказват влияние върху инфлацията. Те имат висока ценова маса, така наречената кошница на потреблението. Това е основната цел на управляващите.
Когато ние след две години решим, ако решим, разбира се, да въведем еврото в България вместо лева, там има така наречените маастрихтски критерии, един от които има строги изисквания по отношение на инфлацията. Трябва ли да повтаряме всичко това на опозицията, за да ни разбере ясно и да използва поне съдържателни аргументи, когато оспорва нашите предложения? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Имамов.
Часът е 13,55, хайде да приключим с този член. Чухме мнението на всички ви. Тук се получава следното: комисията направи... (Реплики на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров.) Вие ако искате гласувайте, аз ще обявя гласуване, а като не искате – не гласувайте.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Извинявам се, господин Берон, Вие като представител на опозицията не трябва да ми отнемате така лековато правото на реплика. Смятам, че това е доста неправилно и трябва да отчитаме това, което е записано в правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Вие, ако не сте се изказвали днес, господин Димитров...
Мартин Димитров: Реплика към господин Имамов: господин Имамов, с цялото си уважение към Вас искам да Ви кажа нещо, което е много важно. Както в отношенията с Вашата и моята съпруга, така и в отношението на парламента към хората, това, което е обещано, е важно да се спазва. В противен случай няма доверие. В развитите страни използват обещанията и въобще изказванията на парламента и правителството като начин за влияние върху икономиката. Ако ги лъжем постоянно тези хора, те никога няма да ни слушат. А ние постоянно ги лъжем.
Обещали сме преди пет години определено нарастване на акцизите, а днес какво казваме? Няма да бъде спазено, защото днес ни хрумна, че държавата има друга идея. Държавата сега смята да приложи друга политика. Ако така я караме, никой няма да ни вярва.
Ако очакваме някой да слуша това, което казва правителството, и да внимава какво казва правителството – това няма да се случи, само искам да ви предупредя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Димитров.
Господин Имамов има право на дуплика. Госпожа Капон току-що се изказа, преди една минута.
Реплика на госпожа Капон към господин Имамов.
Мария Капон (ОДС): Няма да го гласуваме до 14,00 ч. Господин председател, тук въпросът е наистина ясно да знаем защо е необходима ускорената ставка. Не е инфлацията – пълненето на хазната, защото го няма икономическия тигър в България. Това е истината. Трябват ви пари в хазната – кажете го най-после. Това го каза и министър-председателят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря Ви, госпожо Капон.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Само едно изречение, господин председател. Все пак имам право на дуплика.
Този график и тази хронограма са приети от едно дясно правителство преди няколко години. Ние не сме го обещали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон, което не е включено в текста. Само от симпатии към госпожа Капон го подлагам на гласуване – да остане текстът на вносителя за т. 5, да не се изменя. (Реплики.)
Тъй като има възражения, то не е включено в този текст, няма да го гласуваме, съжалявам. (Весело оживление.)
Поради което подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 31, както беше прочетен.
Гласували 126 народни представители: за 99, против 25, въздържали се 2.
Съобщение. На 27 октомври т.г. ще се връчи на Негово Превъзходителство Славомир Даброва – посланик на Полша, почетен плакет в 14,00 ч. в Клуба на народния представител.
Други съобщения:
- Комисията по земеделието и горите ще има заседание в четвъртък от 14,15 ч. в зала "Изток";
- Комисията по бюджет и финанси ще заседава от 14,30 ч., четвъртък, в зала 248;
- Комисията за борба с корупцията ще има заседание в зала 132 в сградата на Народното събрание на пл." Батенберг";
- Комисията по околната среда и водите ще има заседание в четвъртък от 16,30 ч. в зала 142;
- Комисията по бедствията ще заседава на 28 октомври т.г., петък, от 14,00 ч.;
- Комисията по околната среда и водите ще заседава и в сряда от 16,30 ч., зала 134.
Във времето за парламентарен контрол – утре, петък, ще отговарят заместник министър-председателят Ивайло Калфин, министърът на земеделието и горите Нихат Кабил, министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова, министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски, министърът на финансите Пламен Орешарски, министърът на вътрешните работи Румен Петков, министърът на отбраната Веселин Близнаков, министърът на икономиката Румен Овчаров, министърът на транспорта Петър Мутафчиев и министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,02 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Петър Берон

Секретари:
Светослав Спасов

Мартин Димитров