Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-11-02

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова 
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирали са се 156 народни представители. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате раздаден проект за програма за работата на Народното събрание за периода 2-4 ноември 2005 г. Както виждате, в нея са включени няколко предложения за включване в дневния ред и обсъждане на законопроекти от парламентарни групи по силата на ал. 7 на чл. 40 от нашия правилник. Алинея 7 гласи, че законопроекти и проекти, които се включват на първото редовно пленарно заседание за всеки месец, се предлагат от парламентарните групи. Това се прави до 18,00 ч. Всяка парламентарна група има право на предложение за една точка. Това става според големината на парламентарните групи.
Пред вас е подредбата именно по големината на парламентарните групи на законопроектите, които се предлагат, като ще пристъпим към обсъждане, когато започне нашата работа.
Преди това обаче има две предложения, направени по ал. 3 от правилника. Те подлежат на гласуване. Едното е от Парламентарната група на Обединените демократични сили, другото е от Парламентарната група на Демократи за силна България. Би трябвало да разполагате с тях.
Първо, обръщам се към представителите от Парламентарната група на ОДС да представят своето предложение за изслушване на министър-председателя относно Доклада на Европейската комисия от 25 октомври т.г.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагаме да се проведе изслушване на министър-председателя относно Доклада на Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. за степента на подготвеност на България и Румъния за членството в Европейския съюз и приложеното към него Комюнике на комисията.
В Глава ІV, т. 3 на цитираното комюнике се посочва, че “без незабавни мерки България и Румъния не биха били в състояние да изпълнят техните задължения в тези специфични области до 1 януари 2007 г.”. Става въпрос за области, за които Европейският съюз изявява своето сериозно безпокойство.
Молим министър-председателят да извести пред Народното събрание какви точно незабавни мерки правителството възнамерява да предприеме в изпълнение на препоръките на Европейската комисия за осъществяване на най-важните ни национални приоритети – приемане на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г.
На основание чл. 40, ал. 5 във връзка с ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и предвид изключителния характер на случая да предложите изслушването да се включи като точка в действащия дневен ред от програмата на Народното събрание при завръщането на министър-председателя, той е вече тук. Молим за вашата подкрепа. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Кирчев, молбата ми е да уточните Вашето предложение: кога предлагате да стане това изслушване?
Христо Кирчев: С оглед на натоварения ни дневен ред ние предлагаме това да стане най-добре в петък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате предвид по време на парламентарния контрол ли?
Христо Кирчев: Да, по време на парламентарния контрол, за да не обременяваме програмата, която е изключително тежка, както тази сутрин се разбра на Председателския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това означава, че няма да имаме време за други въпроси от парламентарния контрол. (Шум и реплики. Реплика на народния представител Михаил Миков.)
Христо Кирчев: Аз не искам да влизам в диалог с пленарната зала.
Ако предложим да започне в 9,00 ч., ние нямаме нищо против, но преди малко точно на Председателския съвет се говореше за изключително тежката програма на Народното събрание.
В такъв случай, след като от залата има реплики за това, че другите парламентарни групи трябва да упражнят своя парламентарен контрол, то Парламентарната група на ОДС предлага това изслушване да започне от 9,00 ч. сутринта. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, предложението на парламентарната група е изслушването да бъде в петък – 4 ноември 2005 г., от 9,00 ч. сутринта в началото на пленарния ден.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 184 народни представители: за 82, против 67, въздържали се 35.
Предложението не се приема.
Господин Кирчев, заповядайте.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Може би поради това, че не се обърна достатъчно внимание на изложеното от Парламентарната група на ОДС с оглед изключително важния приоритет, а именно приемането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и заплахата да бъде отложено това членство, предлагам да бъде прегласувано предложението за изслушване на министър-председателя с оглед забележките, направени от Европейската комисия. Моля за вашата подкрепа и за вашето внимание. Виждам, че сутринта всеки си говори, каквото има да обсъди от своя дневен ред, а това е изключително важно. Моля за прегласуване, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Кирчев.
Уважаеми народни представители, моля за Вашето внимание!
Моля да прегласуваме предложението на Парламентарната група на ОДС за изслушване на министър-председателя.
Моля, гласувайте.
Гласували 195 народни представители: за 98, против 75, въздържали се 22.
Предложението се приема с един глас. (Ръкопляскания от ОДС.)
Следователно в петък, 4 ноември 2005 г., от 9,00 ч. сутринта точка първа от дневния ред този ден ще бъде изслушване на министър-председателя относно Доклада на Европейската комисия от 25.10.2005 г. и Комюникето на комисията по този въпрос.
Навярно трябва да се предложат някакви процедурни правила? Господин Кирчев, моля за Вашето внимание сега. Ваша отговорност е до края на пленарния ден до 18,00 ч. да внесете в деловодството предложение за процедурни правила за осъществяване на изслушването. Добре е да ги консултирате с ръководствата на другите парламентарни групи. Става дума за брой изказвания, време за изказванията, време за изслушването на министър-председателя, може би ще има интерес да бъдат изслушани в тази връзка и някои от министрите, а не само министър-председателя. Така че моля и с помощта на Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”, и на другите колеги да внесете такова предложение, за да могат утре сутринта народните представители да имат този проект за процедурни правила, за да се осъществи изслушването.
Второто предложение по ал. 3, уважаеми колеги, е предложението на колегите от Демократи за силна България за включване в дневния ред на проект за декларация относно опасността от разпространение на птичи грип. Проявихме известна толерантност в Председателския съвет и доколкото господин Абаджиев, вносителят на предложението, е ангажиран с важна среща, бих помолил госпожа Екатерина Михайлова да представи предложението.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Обръщам се към вас да подкрепите предложението за включване в дневния ред за четвъртък от 9,00 ч. на декларация на Народното събрание относно мерките, които ще се вземат или се взимат от страна на правителството за предотвратяване на заболявания от птичи грип.
Трета седмица правим опит тази декларация да влезе във вниманието на пленарната зала на Народното събрание. Текстовете на тази декларация са буквално текстове, пренесени от декларация, приета от Европейския парламент. Затова е внесен този проект за декларация от двама от наблюдателите в Европейския парламент, а именно госпожа Мария Капон и господин Димитър Абаджиев. Необяснимо за нас този проект се забавя. Забавя се и се отхвърля дори от Комисията по здравеопазване, а този проект за декларация не предвижда нищо друго, освен съответните органи и власти да действат адекватно на ситуацията, която имаме в момента.
Виждаме, че мерки се вземат от страна на съседните нам държави, вземат се мерки от институциите на Европа, в това число и Европейския парламент. В момента се срещат представители на институциите с докладчика Джефри ван Орден, буквално и в тази минута, а българският парламент отказва да приеме един такъв акт като декларация относно мерките, които ще трябва да направи страната за предотвратяване на епидемия от птичи грип.
Ето защо се обръщам към вас направо в пленарна зала да подкрепите влизането в дневния ред на този проект за декларация за утре от 9,00 ч., което е отговорното поведение на парламента за грижата за българските граждани. Моля ви да гласувате “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, само няколко пояснения във връзка с това.
На 20 октомври господин Корнезов е разпределил проекта за декларация до две комисии – по здравеопазването и по земеделието и горите. Комисията по здравеопазването е изготвила становище, което е внесла на 28 октомври, в което се отбелязва, че в хода на дискусията членовете на комисията са приели, че като цяло предлаганите в проекта за декларация мерки са вече предприети от компетентните институции или са в процес на реализиране. И затова с гласуване са предложили с голямото болшинство на гласувалите в комисията да не се отива към приемане на декларация в пленарна зала.
Имаше известни съображения в Председателския съвет, че по такъв въпрос дали декларацията е адекватната форма за реакция на Народното събрание, с което не искам да хвърля съмнение върху съображенията, изказани от госпожа Михайлова по съществото на въпроса. Вие имате проекта на тази декларация, той ви е бил раздаден преди десетина дни, и ваша е преценката дали все пак Народното събрание, да не изрази едно такова отношение към проблема, каквото спомена госпожа Михайлова.
Аз ще подложа на гласуване предложението за включване в дневния ред на този проект.
Моля, гласувайте.
Гласували 186 народни представители: за 42, против 66, въздържали се 78.
Предложението е отклонено.
Заповядайте за процедура, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моята процедура е свързана с взетото преди малко решение за изслушване на министър-председателя в петък. Обръщам се към колегите, които ще подготвят процедурните правила. Има внесено решение от името на Демократи за силна България в Деловодството на Народното събрание, което е свързано с доклада и е проекторешение на българския парламент. Тъй като процедурните правила, както Вие сам споменахте, могат да завършат с решение, бих помолил колегите, които ще ги подготвят, да имат предвид, че има внесено такова проекторешение в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е въпрос, който бихте могли да уточните в контакт с групите, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ, от място): Исках да го съобщя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбрах Вашия замисъл, господин Методиев.
Има ли други процедурни или предварителни въпроси?
За процедура ли, господин Кумчев?
Тодор Кумчев (КБ, от място): Обяснение на отрицателен вот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По процедурен въпрос, какъвто е включването на точка в дневния ред, не се предвижда такава процедура.
Моля да гласуваме така уточнената програма за седмицата.
Гласували 178 народни представители: за 170, против няма, въздържали се 2.
Програмата е приета.
Преминаваме към разглеждане на законопроектите, включени в нашата програма по силата на ал. 7 на чл. 40.
Първото предложение е внесен от Парламентарната група на Коалиция за България и предвижда продължаване на второто четене на проекта за акцизите.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА АКЦИЗИТЕ – продължение.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, уважаеми народни представители, предлагам в залата да бъдат допуснати: заместник-министърът на финансите Георги Кадиев, Людмила Елкова – директор Дирекция “Данъчна полиция”, Венетка Тодорова – началник-отдел “Фискална интеграция”, Калина Златанова – началник-отдел “Данъчно-нормативни актове”, Александър Раков – заместник-директор на Агенция “Митници” и Георги Григоров – заместник-директор Агенция “Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да гласувате процедурното предложение, направено от господин Димитров за допускане в пленарна зала.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 123, против 1, въздържали се 4.
Приема се.
Моля, поканете представителите на Министерство на финансите.
Господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 40 има предложение на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон:
В чл. 40, ал. 1 в последните точки се правят следните изменения:
1. 25 лв. за 1 kW – за автомобили с мощност над 120 kW до 150 kW по системата DIN.
2. 40 лв. за 1 kW – за автомобилите с мощност на двигателя над 150 kW по DIN.
3. 23,8 лв. за 1 kW – за автомобили с мощност на двигателя над 126 kW до 157,5 kW по системата SAE.
4. 38,1 лв. за 1 kW – за автомобили с мощност на двигателя над 157,5 kW по системата SAE.
В чл. 40, ал. 2 се правят следните изменения:
1. 500 лв. плюс 60 лв. за 1 kW за разликата над 120 kW по системата DIN.
2. 500 лв. плюс 57,14 лв. за 1 kW за разликата над 126 kW по системата SAE.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, чл. 40 с предложение на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон, изчетено пред вас от господин Димитров, комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Желаят ли госпожа Капон или господин Димитров да обосноват своето предложение? Не ги виждам в пленарната зала – те са на среща, това прави невъзможно да обосноват предложението си.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Димов по чл. 40 от Законопроекта за акцизите и данъчните складове.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, това предложение е стъпка в правилната посока. По принцип по дефиницията, която приехме, в момента колите на шест месеца без един ден ще плащат висок акциз, а колите на шест месеца плюс един ден ще плащат по-нисък акциз. Просто това разграничаване няма особена логика, няма особен смисъл. Нещо повече, доколкото съм запознат, този тип акциз ще отпадне може би след една година по принцип, само че не виждам логиката, включително и в това предложение, да се прави разлика между старите и новите автомобили, но дотолкова доколкото по същество между първо и второ четене не могат да се правят промени, предлагам да подкрепим това предложение. Пак ви казвам: два дни разлика в една кола не прави реално акцизът й да бъде 1500 лв. разлика. По дефиницията, която сме приели, шест месеца без един ден – ще имаме висок акциз, за шест месеца плюс един ден – по-нисък акциз. Няма логика в това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Други изказвания по направеното предложение и по текста на вносителя?
Има ли желание от вносителите да вземат отношение по въпроса, който постави господин Димов за колите до шест месеца и след шест месеца?
Господин Кадиев е готов да даде разяснение.
Заповядайте, господин Кадиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на финансите поддържа тезата да бъде запазена ставката на акциза за новите и за старите автомобили. Причината е основно фискална. В периода януари-септември тази година събраните пари от акцизи за нови автомобили е 15 млн. лв. и очакваме до края на годината да стигне 20 млн. лв. При това намаление, което е предложено от народните представители Мария Капон и господин Димитров, загубата за бюджета ще бъде около 7 млн. лв. към края на тази година – така предвиждаме и считаме, че трябва да се запазят сегашните ставки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Кадиев.
Има ли други желаещи? Не виждам други желаещи за изказвания. Чухте обяснението на господин Димов.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 39, против 100, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на вносителя за чл. 40 – предложението на Министерския съвет за чл. 40, подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 105, против 15, въздържали се 9.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел V – Определяне и заплащане на акциза”.
По чл. 41 няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 42 няма предложения на народни представители. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По тази причина предлагам да се гласуват заедно заглавието на раздела и членове 41 и 42.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване Раздел V, заглавието на Раздел V и текстовете на чл. 41 и чл. 42, по които няма предложения и които комисията подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 10.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 43 няма предложения на народни представители. Има леки редакционни промени.
Затова комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 43:
“Чл. 43. (1) Извън случаите по чл. 42 акцизът се начислява от лицензирания складодържател или регистрираното лице на датата, на която е станал дължим, с издаване на данъчен документ по чл. 84, ал. 1.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да декларират начисления за данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.
(3) Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
(4) Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или регистрацията.
(5) Последният данъчен период обхваща времето от началото на календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до датата на прекратяването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е новата редакция на чл. 43, който комисията по принцип подкрепя като текст на вносителя с някои редакционни промени, които бяха прочетени от господин Димитров. Той е на вашето внимание с окончателния си текст.
Не виждам желаещи за изказвания по чл. 43.
Моля, гласувайте текста на комисията по чл. 43.
Гласували 137 народни представители: за 126, против 1, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, колеги, по чл. 44 ситуацията е аналогична – комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 44:
"Чл. 44. (1) Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет, както следва:
1. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметката или в брой на касата на компетентното митническо учреждение от длъжника за заплащане на вносното митническо задължение в сроковете, определени в Закона за митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен търговец;
2. в случаите по чл. 20, ал. 2, т. 5 – по сметката на компетентното митническо учреждение от длъжника за заплащане на вносното митническо задължение в сроковете, определени в Закона за митниците;
3. във всички останали случаи – по сметката на компетентното митническо учреждение от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация.
(2) Акцизът може да бъде заплатен и от друго лице, различно от това по ал. 1, с писмено съгласие на длъжника.
(3) Акцизът се счита за внесен в републиканския бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1.
(4) Когато акцизът не е внесен в републиканския бюджет в сроковете по този член, задължено за заплащането му е лицето по ал. 1.
(5) Митническите органи разрешават вдигането на стоките след заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за митническото задължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Димитров.
На вашето внимание, уважаеми колеги, е текстът на чл. 44.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция, такава каквато господин Димитров предложи на вашето внимание.
Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 44.
Гласували 116 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 45 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 45.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме чл. 45, както е предложен от вносителя. По него няма предложения и няма редакционни уточнения на комисията.
Не виждам желание за изказване.
Моля да гласуваме текста на чл. 45, така както е предложен от вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: "Глава четвърта – Режим на отложено плащане на акциз".
Няма предложения за промени.
"Раздел І – Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
По чл. 46 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
"Чл. 46. (1) При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство на територията на страната или при внасянето им на тази територия.
(2) Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран складодържател при:
1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
3. движението на акцизни стоки.
(3) Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчно задълженото лице."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: На вашето внимание е текстът на Глава четвърта, Раздел І "Общи положения" и текстът на чл. 46 – единствен в този раздел в окончателната редакция, предложена от комисията.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Моля, гласуваме Раздел І на Глава четвърта и текста на чл. 46 в редакцията на комисията.
Гласували 97 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: "Раздел ІІ – Лицензиране".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 47 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 47. Лицензиран складодържател може да бъде лице, което:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон – в случаите, когато лицето е производител на акцизни стоки или капиталово търговско дружество с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 000 лв. – в случаите, когато лицето не е производител на акцизни стоки;
2. не е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
3. се представлява от лица, които:
а) не са осъждани за престъпление от общ характер;
б) не са били членове на управителен или контролен орган или неограничено отговорни съдружници в дружество, прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
4. няма ликвидни и изискуеми митнически задължения, данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. не е извършило тежко или повторно нарушение на данъчното или митническото законодателство;
6. притежава лиценз или разрешение или е регистрирано за осъществяване на дейността, когато това е предвидено с друг закон;
7. разполага със собствени или наети помещения за извършване на дейностите по чл. 46, ал. 2, които отговарят на изискванията за сигурност и контрол, определени с правилника за прилагане на закона;
8. използва автоматизирани системи за отчетност, които позволяват извършването в реално време на контрол на суровините, произведените или складираните акцизни стоки и гарантират, че лицето ще е в състояние да изпълнява изискванията за режима."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, предлагам на вашето внимание Раздел ІІ и текста на чл. 47 в окончателната редакция на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя. Не виждам желаещи за изказване.
Моля, гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 48 има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което е подкрепено от комисията по принцип и е включено в окончателната редакция.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 48:
"Чл. 48. (1) За издаване на лиценз за управление на данъчен склад се подава писмено заявление до директора на Агенция "Митници", което съдържа:
1. описание на операциите, които ще се извършват в данъчния склад;
2. вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или складират;
3. годишния прогнозен обем за произвежданите и/или складираните акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, съгласно бизнес плана по ал. 2, т. 13;
4. годишния прогнозен обем за движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз;
5. описание на системите по чл. 47, т. 8;
6. точно местонахождение, описание и предназначение на помещенията на данъчния склад;
7. вида на обезпечението, което ще бъде предоставено;
8. имената на служителите, упълномощени да подписват придружителни административни документи.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:
1. удостоверение за актуално съдебно състояние;
2. свидетелство за съдимост за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "а", а ако лицата не са български граждани – декларация;
3. декларация за обстоятелствата по чл. 47, т. 3, буква "б";
4. удостоверение за наличие или липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски;
5. декларации за обстоятелствата по чл. 47, т. 5;
6. лиценз, разрешение или регистрация за осъществяване на дейност, когато това се изисква по закон;
7. документ за собственост или договор за наем на помещенията на данъчния склад;
8. скица на недвижимия имот;
9. план на помещенията на данъчния склад;
10. годишните финансови отчети за предходните три години, заверени от регистриран одитор или от специализирано одиторско предприятие по смисъла на Закона за независимия финансов одит, в случай че лицето осъществява дейност повече от две години, и междинен финансов отчет, съставен към края на месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението;
11. техническа документация за използваните автоматизирани системи за отчетност;
12. технологична схема на производствения процес, разходни норми, максимални стойности на технологични загуби, техническа спецификация;
13. бизнес план, който съдържа информация за:
а) вида на акцизните стоки, които ще се произвеждат или съхраняват в данъчния склад;
б) средномесечното прогнозно количество на акцизните стоки, които ще се складират – по видове стоки и акцизни ставки;
в) максималното прогнозно количество на акцизните стоки, които в един и същ момент ще бъдат в движение под режим на отложено плащане – по видове стоки и акцизни ставки;
г) производствения капацитет за акцизни стоки и максималния складов капацитет за съхраняване на акцизни стоки – по видове стоки и акцизни ставки;
д) средномесечния прогнозен размер на дължимия акциз – по видове стоки и акцизни ставки;
14. спесимени на подписите на лицата по ал. 1, т. 8.
(3) С едно заявление може да се поиска издаването на лицензии за управление на повече от един данъчен склад."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чухме текста на чл. 48, който окончателно се предлага от комисията, която подкрепя текста на вносителя по принцип.
Заповядайте, господин Атанасов.
Пенко Атанасов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В контактната група, когато разглеждахме този член и по принцип следващите поправки, които са от мое име и са свързани с издаване на лицензите, стигнахме до общото мнение, че когато в съответното предприятие производствата са свързани в един единен технологичен процес, лицензът да бъде един.
По принцип комисията подкрепя текста, но реално се получава, че за всеки данъчен склад ще се изисква лиценз. Аз предлагам все пак моето предложение да бъде гласувано. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Атанасов.
Господин Димитров, моля да представите това предложение или да припомните конкретната редакция, за да е достатъчно ясно на пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Предложението от народния представител Пенко Атанасов за чл. 48 е следното:
"1. В чл. 48, ал. 1 да се премахнат думите "акцизен склад", като на тяхно място се поставят думите "акцизен/акцизни склад/складове"."
Точно идеята – един лиценз за много складове.
"2. В чл. 48, ал. 1, т. 1 да се премахнат думите "в акцизния склад", като на тяхно място се добавят думите "във всеки отделен акцизен склад".
3. В чл. 48, ал. 1, т. 2 да се добавят думите "във всеки отделен акцизен склад".
4. В чл. 48, ал. 1, т. 3 да се добавят думите "за всеки отделен акцизен склад".
5. В чл. 48, ал. 1, т. 4 да се добавят думите "за всеки отделен акцизен склад".
6. В чл. 48, ал. 1, т. 6 да се премахнат думите "акцизния склад", като на тяхно място се поставят думите "акцизните складове".
7. В чл. 48, ал. 1, т. 8 да се добавят думите "за всеки отделен акцизен склад".
8. Да се премахнат т. 12 и т. 13. на ал. 2 на чл. 48."
Предполагам, че вносителят ще изкаже съображения в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Виждам, че в окончателния текст терминът не е "акцизен склад", а "данъчен склад", така че навярно това предложение вече не е съвсем актуално.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, справките, които бяха направени с директивите на Европейския съюз, показват, че няма такъв термин "акцизен склад" и затова в целия закон навсякъде, където пише "акцизен", е "данъчен склад". Но това не променя нещата по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По същество, доколкото разбирам, предложението е да се говори за отделни складове, а не за общо разрешение за няколко склада. Смятам, че е достатъчно ясно на пленарната зала.
Господин Кадиев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Благодаря, господин председател.
Първо, бих искал да кажа, че наистина навсякъде става въпрос за данъчни складове. Взет от директивата, изразът на английски език е "taxwаrе hоuses" и решихме, въпреки че това всъщност са "акцизни складове", да се придържаме към директивата и да ги наричаме "данъчни складове".
По предложенията на господин Атанасов. Аз разбирам добрите му намерения, които са – фирма, която притежава няколко такива склада, да може с едно искане да получи лиценз за всички тези складове. Но има изрично изискване от Европейската комисия всеки склад да има свой собствен номер и да бъде лицензиран отделно. Поради това аз и Министерството на финансите не подкрепяме предложението на господин Атанасов.
Също така искам да ви обърна внимание, че вместо да изпишем вежди, можем да изкараме очи по този начин. Тъй като, ако приемем неговото предложение, и фирма кандидатства за няколко склада и единият от тях не е както трябва, ние трябва да откажем лиценз за всички тях, което считаме, че не е правилно. Поради тази причина подкрепяме текста на работната група. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Чухме становището и на господин Кадиев.
Господин Атанасов, поддържате ли предложението си или го оттегляте?
Пенко Атанасов (КБ, от място): Поддържам го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Поддържате го.
В такъв случай подлагам на гласуване предложението на господин Атанасов за промени в текста, предложен от комисията, за чл. 48.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 25, против 50, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 48 в редакцията, предложена от комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 112, против 1, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 49 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
“Чл. 49. (1) Когато представените документи по чл. 48, ал. 2 не отговарят на изискванията или предоставената информация е недостатъчна, органът по чл. 48, ал. 1 в 14-дневен срок от получаване на заявлението уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовностите или предоставяне на допълнителна информация от 14 дни, смятан от получаването на уведомлението.
(2) В срока, определен по ал. 1, заявителят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение органът по чл. 48, ал. 1 отказва искания лиценз.
(3) След отстраняването на нередовностите или предоставянето на исканата допълнителна информация, органът по чл. 48, ал. 1 разглежда заявлението и приложените към него документи и се произнася по искането в срок до два месеца от датата на подаването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, в последния ред на ал. 1 – “информация от 14 дни...”, струва ми се, че липсва думата “срок”, за да стане изразът “информация в срок от 14 дни”. Навярно чисто технически е изпаднало. Така че в последния ред на ал. 1 след думата “информация” трябва да се впише “в срок”.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 49 с редакционното уточнение в края на ал. 1.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 9.
Член 49 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, уважаеми народни представители, вината е изцяло моя – оказа се, че изразът “в срок” се съдържа в четвъртия ред на алинеята. Затова предлагам прегласуване, като остане текстът, предложен от комисията. Тоест думата “срок” я има, но тя е на друго място. Поемам вината върху себе си и ви моля за прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е искане за прегласуване. Гласувайте пак същото, само че с това уточнение, което направи председателят на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 9.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 50 на законопроекта има предложение от народния представител Пенко Атанасов.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Има и предложение от народния представител Надя Антонова.
Комисията също подкрепя предложението по принцип и отчитайки тези предложения, е предложила следната окончателна редакция на чл. 50:
“Чл. 50. (1) В срока по чл. 49, ал. 3 директорът на Агенция “Митници” издава лиценз за управление на данъчен склад за производство и/или за складиране на акцизни стоки или мотивиран отказ.
(2) За всеки данъчен склад се издава отделен лиценз.
(3) Издаденият лиценз или отказът за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство. Непроизнасянето в срок се смята за отказ за издаване на лиценз.”
По чл. 51 има предложение от народния представител Пенко Атанасов.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 51. (1) Лицензът съдържа:
1. наименованието на органа, който го издава;
2. идентификационния номер на лицензирания складодържател;
3. идентификационните номера на данъчния склад;
4. фактическите и правните основания за издаването му;
5. фирмата, седалището и адреса на управление, БУЛСТАТ и данъчния номер на лицензирания складодържател;
6. адреса на данъчния склад;
7. описание на дейностите, които ще се осъществяват в данъчния склад, и вида на акцизните стоки;
8. вида и размера на обезпечението;
9. трите имена и ЕГН на лицата, представляващи лицензирания складодържател, както и на други лица, упълномощени да подписват придружителните административни документи;
10. датата на издаване и подпис на лицето, издало лиценза.
(2) Лицензът за управление на данъчен склад поражда действие след представяне на обезпечението.
(3) Правото за прилагане на режим отложено плащане на акциз възниква от датата на връчване на лиценза.”
По чл. 52 има предложение на народния представител Пенко Атанасов, което се подкрепя по принцип от комисията и тя предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 52. Лицензираният складодържател е длъжен:
1. да не допуска пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режима отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение;
2. да уведомява митническите органи за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът за управление на данъчния склад, в 14-дневен срок от настъпването им, като представя необходимите документи;
3. да осигурява безпрепятствен достъп на митническите органи до всички помещения и цялата територия на данъчния склад и да им осигури помещение за извършването на проверките;
4. да спазва всички специфични изисквания за производството, складирането и движението на акцизните стоки;
5. да води отделна документална отчетност по видове дейности и по видове акцизни стоки.”
По чл. 53 има предложение на народния представител Пенко Атанасов.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следния окончателен текст:
“Чл. 53. (1) Действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява:
1. при прекратяване на юридическото лице или при смърт на физическото лице – едноличен търговец;
2. по писмено искане на лицензирания складодържател;
3. при отнемане на лиценза.
(2) Лицензът за управление на данъчен склад се отнема, когато:
1. лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47, или
2. в определените срокове не се представи ново обезпечение, изисквано в случаите, когато е определен нов размер на обезпечението или когато обезпечението е престанало да бъде валидно.
(3) Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция “Митници”, което подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 54:
“Чл. 54. (1) В Агенция “Митници” се води регистър на лицензираните складодържатели и на данъчните складове.
(2) Регистърът съдържа:
1. идентификационен номер на лицензирания складодържател;
2. идентификационен номер на данъчния склад;
3. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ и данъчен номер на лицензирания складодържател;
4. адрес на данъчния склад;
5. видовете акцизни стоки, които могат да бъдат произвеждани и/или съхранявани в данъчния склад;
6. дата на издаване на лиценза;
7. дата на прекратяване действието на лиценза.
(3) На вписване в регистъра подлежат и всички настъпили последващи промени в обстоятелствата по ал. 2.
(4) Формата на регистъра по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по текстовете от чл. 50 до чл. 55 включително. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 50 до чл. 55 включително.
Гласували 116 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел ІІІ – Регистрация на специализирани малки обекти за дестилиране и на обекти за винопроизводство на малки винопроизводители”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.56.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 57:
“Чл. 57. (1) Собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите.
(2) Лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността.
(3) Към искането по ал. 2 се прилагат:
1. оригинал или нотариално заверено копие на решението за съдебна регистрация и на удостоверението за актуално съдебно състояние;
2. техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете, техния обем и техническото средство за измерване;
3. оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията;
4. оригинал или нотариално заверено копие на санитарното разрешение за въвеждане в редовна експлоатация на производствения обект, издадено от директора на съответната регионална хигиенно-епидемиологична инспекция;
5. заверени от лицето копия на картата за идентификация по регистъра БУЛСТАТ и на удостоверението за данъчна регистрация;
6. лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон;
7. декларация, че обектът отговаря на изискванията по чл. 4, т. 8 и 9;
8. списък с трите имена и ЕГН на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му.
(4) Въз основа на искането и приложените документи по ал. 3 началникът на митницата в срок 14 дни от подаването на документите, съответно от отстраняването на непълнотите по тях, издава удостоверение за регистрация или отказва с мотивирано решение издаването му. Непроизнасянето в срок се смята за изричен отказ за издаването на акта.
(5) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено началника на митницата за всяка промяна на данните в искането в 14-дневен срок от настъпването й.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 58:
“Чл. 58. Органът по чл. 57, ал. 2 прекратява регистрацията:
1. по молба на регистрираното лице;
2. при прекратяване или ликвидация на регистрираното лице;
3. по своя инициатива, когато регистрираното лице не отговаря на изискванията по този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по Раздел ІІІ – текстовете от чл. 56 до 58 включително.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Тук ухото ми долови и виждам в чл. 57, ал. 3, т. 4, че фигурира все още “регионална хигиенно-епидемиологична инспекция”, а по Закона за здравето още миналата година приехме да се нарича “регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве”, съкратено РИОКОЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители?
Заповядайте, господин Моллов.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам да направя две редакционни корекции към текста на чл. 57. Първата корекция касае ал. 1, където е записано, че собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само лица, регистрирани по съответните закони. Смятам, че трябва да се запише изрично, че това не трябва да бъдат свързани лица, тоест текстът да гласи: “само несвързани лица, регистрирани…” по съответните закони.
В подкрепа на това, което предлагам, ще цитирам директивата, която е в основата на този текст – Директива 92/83, в която ясно е разписано, че терминът “малки дестилерии” означава дестилерии, които са икономически и юридически независими от каквато и да е друга дестилерия.
Съображението ми от гледна точка на корекцията, която предлагам, е това, че така разписан текстът ще даде възможност големи дестилерии да наемат малки дестилерии и да използват режима на облекчената ставка и по този начин да не се постигне ефектът от това, което е замислено в този законопроект. Това, от една страна.
Второто ми предложение за редакционна промяна е свързано с т. 2 на ал. 3, където предлагам след думите “и техническото средство за измерване” да се запише: “на произведеното количество и алкохолно съдържание по обем”. Това е техническото средство, което има отношение към този законопроект, тъй като техническо средство може да бъде един влагомер в помещението, който няма никакво отношение към събирането на данъка.
Смятам, че тези предложения са в смисъла и контекста на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Борислав Великов – в чл. 57, т. 4, изразът “регионална хигиенно-епидемиологична инспекция” да се замени с “регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве”.
Гласували 112 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 8.
Предложението на народния представител Борислав Великов се приема.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител Пламен Моллов в чл. 57, ал. 1 след думата “само” да се запише “несвързани лица” и нататък текстът продължава.
Гласували 114 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 7.
Предложението на народния представител Пламен Моллов се приема.
Трето, поставям на гласуване предложението на господин Моллов – в чл. 57, ал. 3, т. 2 след думата “измерване” текстът да продължи с: “на произведеното количество и алкохолно съдържание по обем”.
Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
Това предложение се приема.
Поставям на гласуване целия Раздел ІІІ с неговото наименование и текстовете от чл. 56 до чл. 58 включително.
Гласували 103 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІV “Производство на акцизни стоки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 59. Няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 60:
“Чл. 60. (1) Производство на стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 се извършва само в данъчен склад.
(2) Алкохолни напитки с код по КН 2208 (ракии) могат да се произвеждат и в регистрирани специализирани малки обекти за дестилиране.
(3) Вино може да се произвежда и в регистрирани обекти за винопроизводство на малки винопроизводители.
(4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат за производство на вино и други ферментирали напитки от плодове и грозде – собствено производство, предназначени само за лично потребление на физическото лице или на неговото семейство.
(5) Алинея 1 не се прилага за енергийните продукти по чл. 13, за които в чл. 32 и 33 не са определени акцизни ставки.
(6) Видът на продуктите по ал. 5 и допустимите обработки се определят в Правилника за прилагане на закона.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 62.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 64:
“Чл. 64. (1) Производителите на тютюневи изделия и на бутилирани алкохолни напитки с код по КН 2208 и с алкохолно съдържание, превишаващо 15% vol, предназначени за реализация на вътрешния пазар, са длъжни да поставят бандерол върху потребителската опаковка. Поставянето на бандерола се извършва в данъчен склад на производителя.
(2) Лицата, които внасят на територията на страната стоки по ал. 1, са длъжни да осигурят поставянето на бандерол върху потребителската опаковка по един от следните начини:
1. при производителя – извън територията на страната, или
2. в данъчен склад, или
3. в склад под митнически контрол.
(3) Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване.
(4) Върху бандерола са обозначени серията, номерът, други трайни знаци и символи. Върху бандерола на тютюневите изделия се обозначава и продажната цена.
(5) Образците на бандерол се утвърждават със заповед на министъра на финансите, която се обнародва в “Държавен вестник”.
(6) Бандеролите се заявяват, отпечатват, закупуват, разпространяват и поставят по ред и начин, определени от министъра на финансите.
(7) Лицата по ал. 1 и 2 заявяват необходимото количество бандероли пред компетентното митническо учреждение, което предава бандеролите на заявителите в срок 30 дни от заявяването им.
(8) Бандеролите за тютюневите изделия се заявяват по последната цена, регистрирана по установения ред.”
Господин председател, искам да Ви информирам, че във връзка с направена промяна в Преходните и заключителни разпоредби вносителят предлага ал. 8 да добие следния вид, редакционна поправка:
“(8) Бандеролите за тютюневите изделия се заявяват по определената цена от Министерския съвет съответно по последната регистрирана цена съгласно установения ред.”
Ако има възражения в пленарната зала, може би трябва да се върнем към този текст след гласуване на Преходните и заключителни разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Димитров, разбирам, че Вие правите предложение за редакционна поправка на ал. 8 на чл. 64, което трябва да гласуваме допълнително.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Петър Димитров за редакционна поправка на ал. 8 на чл. 64: “Бандеролите за тютюневите изделия се заявяват по определена цена от Министерския съвет съответно по последната регистрирана цена съгласно установения ред.”
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Петър Димитров е прието.
Моля, гласувайте Раздел ІV със съответното наименование и членове от 59 до 64 включително.
Гласували 104 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел V “Складиране на акцизни стоки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на чл. 65:
“Чл. 65. (1) Складирането на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва поставянето и съхраняването на акцизни стоки в данъчен склад.
(2) В данъчен склад могат да бъдат складирани акцизни стоки, които:
1. са произведени в същия данъчен склад;
2. са внесени и придобили митнически статут на местни стоки;
3. са транспортирани под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад.
(3) Складиране се допуска само за акцизни стоки:
1. собственост на лицензиран складодържател, или
2. собственост на лице (вложител), регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.”
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 66:
“Чл. 66. (1) Лицензираният складодържател е длъжен да складира стоките, като ги разграничава по видове и вложители, включително разграничение на стоките, за които е заплатен или не е заплатен акциз.
(2) Складиране в данъчен склад на акцизни стоки, които не са предмет на облагане с акциз, не се допуска, с изключение на получените при производство на енергийни продукти.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете на членове 65 и 66 от Раздел V? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 99, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел VІ – Движение на акцизни стоки.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел VІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 67:
“Чл. 67. Движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз включва:
1. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад до друг данъчен склад или до освободен от акциз краен потребител;
2. транспортирането на акцизни стоки от данъчен склад до гранично митническо учреждение с цел износ;
3. транспортирането на акцизни стоки под митнически режим “допускане за свободно обращение” до данъчен склад.”
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 68:
“Чл. 68. (1) При движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз стоките задължително се съпровождат от придружителен административен документ.
(2) Придружителният административен документ се издава в 5 екземпляра, както следва:
1. при извеждането на стоките от данъчния склад към друг данъчен склад или към освободен от акциз краен потребител – от лицензирания складодържател – изпращач;
2. при извеждането на стоките от данъчния склад към гранично митническо учреждение с цел износ – от лицензирания складодържател – изпращач;
3. при поставянето на стоките под митнически режим “допускане за свободно обращение” – от лицензирания складодържател - титуляр на режима “допускане за свободно обращение”.”
По чл. 69 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 71 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 72 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 73 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 74 комисията предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 74. Лицензираният складодържател – изпращач или титуляр на режима “допускане за свободно обращение”, е задължен за дължимия акциз за изпратените или внесените стоки, посочени в придружителния административен документ, с изключение на следните случаи:
1. при преместване на стоките в друг данъчен склад или до освободен от акциз краен потребител - когато в 15-дневен срок, включително датата на напускане на склада, складодържателят е получил третия екземпляр на придружителния административен документ, заверен от складодържателя – получател, или освободения от акциз краен потребител, придружен със заверено от освободения от акциз краен потребител копие на удостоверението за освобождаване от акциз;
2. при извеждане на стоките от данъчния склад към гранично митническо учреждение с цел износ - когато в 15-дневен срок, включително датата на напускане на склада, четвъртият екземпляр е получен в компетентното митническо учреждение по местонахождението на склада;
3. при поставяне на стоките под митнически режим “допускане за свободно обращение” - когато в 15-дневен срок, включително датата на оформяне на режима, третият екземпляр е получен в митническо учреждение, оформило режима.”
По чл. 75 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 76 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По Раздел VІ от чл. 67 до чл. 76 имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава пета – Обезпечения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
“Раздел І – Обезпечение при режима отложено плащане на акциз.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 77 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 78 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 78. (1) Размерът на обезпечението по чл. 77 се определя като сума от:
1. тридесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки – по видове стоки; десет на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки:
а) за количествата съхраняван суров дестилат, включен в код по КН 2208 20 40 0, произведен в същия склад, или
б) за задължителните количества по Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти, складирани в лицензиран данъчен склад;
2. сто и петдесет на сто от размера на акциза, дължим за средномесечното количество на освободените за потребление стоки;
3. двадесет на сто от размера на акциза за средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз.

(2) Показателите “средномесечното количество на складираните стоки”, “средномесечното количество на освободените за потребление стоки” и “средномесечното количество стоки в движение под режим отложено плащане на акциз” се изчисляват по ред, определен в правилника за прилагане на закона.
(3) По искане на лицензирания складодържател може да бъде определен размер на обезпечението по-висок от този по ал. 1.”
По чл. 79 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 80 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 81 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 81:
“Чл. 81. (1) Промяна на вида или размера на обезпечението се извършва с решение на директора на регионалната митническа дирекция по местонахождението на данъчния склад, което е неразделна част от издадения лиценз за управление на данъчния склад.
(2) Лицензираният складодържател е длъжен в 30-дневен срок от връчването на решението по ал. 1 да предостави новото обезпечение.
(3) Обезпечението се освобождава с решение на директора на регионалната митническа дирекция по местонахождението на данъчния склад, след като задължението за заплащане на акциз е погасено или е отпаднало.
(4) В 3-дневен срок от подаване на искането за освобождаване на обезпечението органът по ал. 1 издава или мотивирано отказва да издаде решението по ал. 3.”
Искам да информирам уважаемите народни представители, че вносителят сега предлага да се направи редакционна промяна и “директора на регионалната митническа дирекция по местонахождението на данъчния склад” да се замени с “директора на Агенция “Митници” както в ал. 1, така и в ал. 3.
Предполагам, че вносителят ще обоснове това си предложение.
Предложението не е обсъждано в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Вносителят не може да прави предложения.
Вие правите ли го от името на народен представител? Само народни представители могат да правят предложение тук, в залата.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, правя това предложение, при условие че вносителят обоснове предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте.
Има думата господин Александър Раков – директор на Агенция “Митници”.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! От името на вносителя поддържаме текста на чл. 81, ал. 1, съгласно който компетенциите във връзка с промяната на вида и размера на обезпечението се предоставят на директора на Агенция “Митници”.
В пленарната зала вече бяха приети предходни текстове, които дават такива компетенции на директора на Агенция “Митници” относно издаването на лицензи. В този текст се казва, че със самия лиценз се определят видът и размерът на обезпечението.
С предложението на комисията по отношение промяната на вида на обезпечението да бъде предоставена на директорите на регионалните митнически дирекции по местонахождение на данъчния склад на практика ще се въведе една смесена компетентност при прилагането на тези процедури, което според нас е недопустимо. Поради това поддържаме предложението, което се направи в момента, думите "директора на регионалната митническа дирекция по местонахождението на данъчния склад” да бъдат заменени с “директора на Агенция “Митници” както в ал. 1, така и в ал. 3.
С тази промяна текстовете ще се прецизират и ще бъдат в синхрон с вече приетите до момента. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как да разбираме - че Вие приемате текста на комисията с тази поправка или поддържате текста на вносителя за чл. 81?
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Приемаме текста на комисията с поправката в ал. 1 и в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбрах, благодаря Ви.
Господин Моллов, заповядайте.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. Може би е ясно за председателя на комисията и за колегите - членове на комисията, но аз бих искал да предложа в т. 1 на чл. 78 текстът “10 на сто” и т.н. да се изведе в отделна точка, като мотивите ми за това са следните. В ал. 1, в т. 1 има два текста, които по същество касаят различни стоки. В едната група са видове стоки, които са по някакъв списък. Аз не познавам тази материя. Но частта, която касае 10 на сто облагане, касае стоки, които по своята същност са суровини. Става дума за сурови дестилати, за запаси от нефт и т.н. Моето предложение е този текст “10 на сто” и т.н. да влезе в т. 2, а точки 2 и 3 съответно да се преномерират. Така ще стане ясно, че всъщност става дума за отделни режими.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да уточним, за да стане ясно и на мен, и на народните представители.
В т. 1, където има “10 на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки” да стане т. 2?
Пламен Моллов: Да, точно така, а точки 2 и 3 на вносителя да се преномерират. Те касаят различни по смисъл стоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А букви “а” и “б”?
Пламен Моллов: Нека те да си останат в т. 2, тъй като те се отнасят до този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не, те се отнасят до цялата т. 1 на вносителя, като изведем “10 на сто от размера на акциза за средномесечното количество на складираните стоки”, няма ли да има точки “а” и “б”?
Пламен Моллов: Смисълът на текста за “10 на сто”, доколкото аз разбирам, е да има облекчен режим, поради това, че всъщност става дума за суровини. За суровия дестилат аз мога да твърдя, че това е суровина. Суровият дестилат представлява грозде, преработено и доведено до течност, която впоследствие под някаква форма старее. С такива резерви всички винзаводи в България разполагат в огромни количества. Доколкото разбирам, становището на комисията е те да ползват облекчен режим на обезпечение. Смятам, че това е правилно решение на комисията. И предлагам, тъй като този тип стоки всъщност представляват суровини, те да бъдат изведени в отделна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, господин Моллов, разбрахме Ви, поне аз, но става въпрос, извеждайки като точка 2 това, което Вие предлагате, това, което са подточки “а” и “б” да останат ли към т. 1, или към т. 2?
Пламен Моллов: Да останат към т. 2, защото суровият дестилат е това, за което говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря. Следователно в т. 1 няма да има букви “а” и “б”? Нали така?
Пламен Моллов: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Има думата господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, първо, по предложението, което формално направи господин Димитров. Аз се съмнявам, че ако всичко отиде при директора на Агенция “Митници”, той ще може в рамките на 3-дневен срок, както се иска в ал. 4, да се справи. Той ще се превърне в човек, който ще трябва да се занимава само с това.
Аз обаче имам редакционно предложение в ал. 3 на чл. 81, в началото да се добави “в 30-дневен срок”. Алинея 3 гласи:
“(3) Обезпечението се освобождава…”.
Предлагам текстът да стане:
“(3) В 30-дневен срок обезпечението се освобождава…”.
В ал. 2 ние даваме срок на този, който дължи на държавата, мисля, че същият срок трябва да бъде даден и тогава, когато държавата дължи на някого. Ние сме казали в какъв срок лицензираният складодържател трябва да предостави новото обезпечение, но не сме казали в какъв срок ще бъде извършено връщането, освобождаването на обезщетението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Извинявайте, аз не мога да го разбера.
“(3) Обезпечаването се освобождава в 30-дневен срок с решение на директора…”?
Нено Димов: Алинея 3 да започне с израза “в 30-дневен срок”.
“(3) В 30-дневен срок обезпечението се освобождава…”.
Просто да определим срока, в който трябва да се върнат парите на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще го приемем като уточняващо, редакционно предложение.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Димитров, съгласувано с вносителя – в чл. 81 както в ал. 1, така и в ал. 3 да стане “директор на Агенция “Митници”, а не “директора на Регионална митническа дирекция”.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 82, против 4, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Петър Димитров е прието.
Второ, поставям на гласуване предложението на народния представител господин Моллов в чл. 78, ал. 1, т. 1 продължаването на изречението “10 на сто от размера на акциза за средно месечното количество на складираните стоки”, както букви “а” и “б” да станат т. 2, а точки 2 и 3 да се преномерират в точки 3 и 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 3, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Нено Димов в чл. 81 ал. 3 да започва с думите “В 30-дневен срок...” и продължава по текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 3.
И това предложение на народния представител Нено Димов се приема.
Поставям на гласуване Глава V със съответното наименование, Раздел І с наименованието и от чл. 77 до чл. 81 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 100, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел ІІ - “Други обезпечения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 82 комисията предлага текста и предлага окончателна редакция:
“Чл. 82. (1) При поставяне на стоки под митнически режим с отложено плащане или при временно складиране на стоки пълният размер на дължимия акциз се обезпечава с депозит в пари или с банкова гаранция по определения със Закона за митниците и Правилника за прилагането му ред за обезпечаване на митните сборове.
(2) При транзит на стоките акцизът се обезпечава в размерите и по реда за обезпечаване на митните сборове.
(3) Лицето, получило разрешение за откриване и управление на склад под митнически контрол (складодържател), по смисъла на Закона за митниците, е солидарно отговорно с вложителя на стоките в склада за дължимия акциз при отклонение на стоките от митническия режим по време на тяхното съхраняване в склада.”
По чл. 83 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете на Раздел ІІ?
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
По аналогия на предложението, което направих преди малко, предлагам в чл. 83 ал. 7 също да започва със срок: “В 30-дневен срок обезпечението по ал. 1 се освобождава при заплащане на ...” и така нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, ще го подложа на гласуване.
Вносителите имат ли възражения по предложението на господин Димов? То беше свързано и с предишния текст. Нямате възражения.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов в чл. 83 ал. 7 да започне с “В 30-дневен срок”.
Гласували 104 народни представители: за 98, против 3, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Нено Димов е прието.
Поставям на гласуване Раздел ІІ с наименованието, чл. 82 и чл. 83 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 91, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава шеста – Документация и отчетност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел І – Данъчни документи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По членове 84, 85 и 86 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове на тази глава. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава шеста и Раздел І със съответните наименования, чл. 84 до чл. 86 включително.
Гласували 95 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел ІІ – Други документи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 87 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция:
“Чл. 87. (1) Акцизната декларация е документ, в който лицензираният складодържател или регистрираното лице декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения.
(2) Декларацията по ал. 1 се подава за всеки данъчен склад, съответно за всеки специализиран малък обект за дестилиране или обект за винопроизводство на малък винопроизводител, в компетентното митническо учреждение по местонахождение на склада/обекта в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася.
(3) Лицензираните складодържатели и регистрираните лица подават акцизна декларация и в случаите, когато не е начислен акциз за данъчния период.
(4) При наличие на извънредни обстоятелства и по искане на лицензирания складодържател или регистрираното лице компетентното митническо учреждение може да удължи срока за подаване на акцизната декларация до изтичането на следващия данъчен период.”
По чл. 88, чл. 89 и чл. 90 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Сега е 10,59 ч. Едно съобщение:
В 11,00 ч. в северното фоайе ще бъде открита изложба “Човекът от миналото” на Института по морфология и антропология, с музеи към БАН. Народните представители, разбира се, са поканени да участват при откриването на тази интересна изложба. Вероятно мнозина от вас вече са я разгледали.
Госпожо Дикова, заповядайте за процедура.
Марина Дикова (НДСВ): Господин председател, уважаеми колеги! На основание чл. 70, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Ви моля да гласувате удължаване на срока за подаване на предложения по Законопроекта за геодезия и картография с още 7 дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте с още 7 дни да удължим срока за предложенията между първо и второ четене, за да могат всички народни представители да се запознаят със законопроекта и ако желаят, да направят своите предложения.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Заповядайте за откриването на изложбата.
В 11,30 ч. продължаваме пленарното заседание. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Заседанието продължава. Поне като число, изписано на монитора, имаме кворум.
Давам думата на народния представител Екатерина Михайлова вероятно от името на парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, господин председател.
От името на Парламентарната група на ДСБ – изявление относно доклада за машинациите с програмата “Петрол срещу храни”.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, на 27 октомври 2005 г. бе публикуван окончателния доклад на независимата комисия за машинациите с програмата “Петрол срещу храни” по време на режима на Саддам Хюсеин. Тази комисия, назначена от генералния секретар на ООН Кофи Анан беше подкрепена единодушно от Съвета за сигурност на ООН. С Резолюция № 1538 Съветът призова институциите на всички държави-членки да оказват пълно съдействие на разследването.
Докладът уличава БСП, че се финансира от терористичен режим и свидетелства за корупция във високите етажи на властта. Отговорни за финансирането и международните връзки на БСП по това време са нейният бивш председател и сега президент на страната Георги Първанов и бившият завеждащ нейния международен отдел и сега премиер – Сергей Станишев.
Президентът се отнесе с безотговорно пренебрежение към доклада, а ръководството на БСП потърси доказателства за неговата истинност извън своите архиви. Това поведение вреди на авторитета на България. Президентът и БСП трябва да отговорят на обвинението, че са на власт с парите на иракския диктатор.
Народните представители на ДСБ сезирахме главния прокурор. Призовахме го да извърши проверка за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление в доклада за машинациите с програмата “Петрол срещу храни”.
Днес предлагаме да се създаде Временна анкетна комисия, която да разследва незаконно финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин. Призоваваме народните представители да създадем такава комисия на паритетни начала и да изберем за неин председател депутат от опозицията. Разкриването на истината е в интерес на нашата страна. Бързите и ефикасни действия на отговорните институции ще покажат, че България е правова европейска държава. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи да вземат отношение от името на парламентарни групи. Следователно, продължаваме с разглеждането на Закона за акцизите и данъчните складове.
Моля, господин Димитров, продължете с докладването на текстовете по Глава седма.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
“Глава седма – Органичения и забрани”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 91 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 91. Забранява се производството на акцизните стоки по чл. 2, т. 1, 2 и 3 извън данъчен склад, освен когато този закон предвижда друго.”
По чл. 92 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 92. (1) Забранява се продажбата на дребно на акцизни стоки от данъчен склад.
(2) Алинея 1 не се прилага за лицензирани складодържатели, които извършват зареждане на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки, различни от бутилките за газови уредби на автомобили.”
По чл. 93 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 93. (1) Лицензираните складодържатели на енергийни продукти са длъжни да маркират всички видове газьол с кодове по КН от 2710 19 41 0 до 2710 19 49 0 и керосин с кодове по КН 2710 19 21 0 и 2710 19 25 0, които се облагат със ставка по-ниска от тази за моторно гориво.
(2) Маркирането по ал. 1 на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад в присъствието на митническия орган при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.”
По чл. 94 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 94. (1) Забранява се тежки горива и маркиран газьол и керосин да се съдържат в:
1. резервоара за гориво на моторни превозни средства, на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства;
2. резервоари на станции за зареждане с горива, помпи за зареждане на моторни превозни средства или на частни плавателни съдове и частни въздухоплавателни средства.
(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага за станции, които са за зареждане само на моторни превозни средства, използвани за селско и горско стопанство, за овощарски и рибовъдни дейности, за стационарни мотори и за извънпътни превозни средства”.
По чл. 95 комисията подкрепя текста на вносителя без нова редакция.
По чл. 96 комисията подкрепя текста на вносителя без друга редакция.
По чл. 97 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 97. (1) Денатурирането на етилов алкохол на митническата територия на страната се извършва само в данъчен склад.
(2) Денатурирането на по ал. 1 се извършва в присъствието на митническия орган при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на закона.
(3) Видът и количеството на веществата за денатуриране се определят с Правилника за прилагането на закона”.
По чл. 98, чл. 99, чл. 100 и чл. 101 няма предложения за промени. По тези членове комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
В такъв случай, поставям на гласуване Глава седма със съответното наименование от чл. 91 до чл. 101 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Глава осма – “Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава осма.
По чл. 102 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 103 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 104 комисията подкрепя предложението на вносителя по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 104. (1) За установяването и събирането на дължимия акциз, както и за производството по издаване, обжалване и изпълнение на съответните актове, както и по издаване на другите данъчни актове, включително и по издаване на удостоверения за наличието или липсата на задължения по този закон, се прилага Данъчният процесуален кодекс, доколкото друго не е предвидено в този закон.
(2) При осъществяване на правомощията по ал. 1 митническите органи имат правата и задълженията на данъчни органи.
(3) Директорът на Агенция “Митници”, директорите на регионалните митнически дирекции и началниците на митниците имат правомощията съответно на главен, регионален и териториален данъчен директор.”
По чл. 105 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 106 комисията подкрепя текста и предлага следната редакция:
“Чл. 106. (1) Митническата администрация има право да използва информация от данъчна или митническа администрация на друга страна, получена в резултат на официално запитване, при определяне задълженията на лицата, извършващи дейности с акцизни стоки, както и да използва тази информация като доказателство в административни и съдебни производства.
(2) Събраната по реда на ал. 1 информация се счита за ново обстоятелство при определянето на правата и задълженията на данъчно задължените по този закон лица и може да послужи за преразглеждане на влезли в сила акцизни данъчни задължения, когато не са изтекли сроковете за образуване на производството по издаване на данъчните ревизионни актове, предвидени в Данъчния процесуален кодекс.”
По чл. 107 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава осма от чл. 102 до чл. 107 включително.
Гласували 98 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Глава девета – “Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава девета.
По чл. 108 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 109 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 110 комисията подкрепя текста и предлага следната редакция:
“Чл. 110. (1) Лице, което не подаде акцизна декларация в срока по чл. 87, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2500 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер от 1000 до 5000 лв.
(3) Лице, което не спази срока за уведомяване по чл. 57, ал. 5 се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв.
(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 600 до 4000 лв.”
Членове 111, 112, 113, 114, 115, 116, 117, 118, 119, 120, 121, 122, 123, 124, 125 и 126 се подкрепят от комисията. По тях няма предложения от народни представители.
Комисията предлага създаването на нов чл. 127 със следното съдържание:
“Чл. 127. (1) Митнически орган, който наруши или не изпълни в срок служебните си задължения по този закон, се наказва с глоба от 20 до 500 лв., а при повторно нарушение – от 500 до 1000 лв.
(2) Митнически орган, който не издаде в 7-дневен срок удостоверение за наличие или липса на задължения по този закон, се наказва с глоба до 250 лв., а при повторно нарушение – до 500 лв.
(3) Актовете за нарушения се съставят от длъжностните лица от Инспектората към министъра на финансите, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 127 и предлага той да стане чл. 128.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по Глава девета до чл. 127, който става чл. 128.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, моето предложение е по чл. 127, който е новият член, предложен от комисията, а не по стария чл. 127.
В ал. 1, пак да мотивирам предложението си, то е с оглед да има някаква равнопоставеност, когато говорим за държавата, от една страна, и за частния предприемач, от друга страна. Въпреки че това, което предлагам, далеч не е истинска равнопоставеност.
Първото ми предложение е глобата, която е в размер “от 20 до 500 лв.” да бъде “от 200 до 500 лв.”, а при повторно нарушение – “от 1000 до 5000 лв.”.
При повторни нарушения в предходните алинеи стигаме до 10 000, даже до 20 000 лв. в определени случаи. Като след това се добави ново изречение: ощетеният лицензиран складодържател има право на граждански иск за пропуснати ползи и нанесени вреди от забавянето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако не го пише, няма ли пак право на иск?
Нено Димов: Не е ясно.
За втората част – от 1000 до 5000 лв., а длъжностното лице се наказва и с административно наказание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, дайте другото допълнително изречение. Напишете го така, че да мога да го прочета.
Нено Димов: "Ощетеният лицензиран складодържател…".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ох, как да го приемем като редакционно?!
Имате и предложение за втората алинея.
Нено Димов: За втората алинея беше същото, както за първата – при повторно нарушение да има и административно наказание, тоест "и се налага административно наказание".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Берон, имате думата.
Петър Берон (КА): Колеги, аз искам да подкрепя предложението на господин Димов с цел да предотвратим смъртни случаи сред органите на митницата, тъй като те след като прочетат за тази глоба от 20 лв., могат да си умрат от смях, а някои от тях могат да загинат наистина. От тази гледна точка смятам, че наказание на митничар от 20 лв. не ни представя много добре като законодателен орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Искате да кажете, че е хуманно да се увеличи наказанието, доколкото разбрах?
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Е, две наказания за едно нарушение…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи?
Давам думата на заместник-директора на Агенция "Митници" господин Раков.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, от името на вносителя категорично възразявам срещу приемането на ал. 1 на новия чл. 127. Приемането на тази алинея ще бъде прецедент в българското законодателство. Недопустимо ще се смесят административнонаказателна и дисциплинарна отговорност. Такъв текст няма в действащото законодателство по отношение на органи, които упражняват определени правомощия по отделните закони.
За конкретни нарушения могат да се изведат, както в ал. 2, административнонаказателни санкции. За неизпълнение на служебните задължения всички служители, макар и от митническата администрация, носят дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда, съответно служебна отговорност по Закона за държавния служител.
Възразявам и срещу предложението, което беше направено току-що – за увеличаване на размера, за искове и т.н. Не знам кой може да работи в такава администрация при такива драконовски мерки, без да има точни правила. Ние не възразяваме за конкретни действия, свързани с прилагането на закона, да има някаква отговорност, както е уредено в Данъчнопроцесуалния кодекс, но най-общо да говорим за неизпълнение на служебните задължения и за това да се носи административнонаказателна отговорност – ние сме против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ако правилно съм Ви разбрал, Вие възразявате по новия чл. 127, ал. 1. За ал. 2 и 3 не възразявате, нали?
АЛЕКСАНДЪР РАНКОВ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това всъщност е нов текст. Него го няма и по вносителите.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Той е вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Член 127 е нов текст. Приканвам юристите да вземат отношение по този текст.
Господин Димов, успяхте ли да напишете Вашето предложение? (Народният представител Нено Димов връчва на председателя Любен Корнезов лист с текст.)
Щом няма желаещи, ще преминем към гласуване.
Приемете, че и аз съм направил това предложение, защото по вносител няма как да направя предложенията.
Предложението е в чл. 127 ал. 1 да отпадне. Чухте го от представителя на Министерството на финансите. Ако не отпадне, тогава ще гласуваме това, което господин Димов предлага.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 82, против 33, въздържали се 2.
Предложението за отпадне на ал. 1 на чл. 127 е прието. Следователно чл. 127 остава с две алинеи, като ал. 2 става ал. 1, а ал. 3 става ал. 2.
Господин Димов, заповядайте за процедурно предложение.
Нено Димов (ДСБ): Предполагам, че след като в комисията сме преценили, че трябва да има някакво наказание, не можем сега да махнем изцяло наказанието, още повече, че според мен наказанието трябва да бъде по-тежко от това, което предвидихме. Когато държавата е нередовна, наказание няма. Когато гражданинът или предприемачът е нередовен, той ще плаща толкова, колкото държавата си реши. Каква е тази равнопоставеност?! В какво качество се явява тук държавата – на партньор или на екзекутор?! Нормално е да има наказание и да може да се търси съответна отговорност от държавата, когато не си гледа работата. Днес приехме в тази зала, че в 30-дневен срок трябва да се върнат определени гаранции. А ако не бъдат върнати, как частният предприемач ще си търси пропуснатите ползи от това, че не му се връща? Ами не му се връща! Една година не му се връща. Какво от това?! В същото това време обаче, ако той забави към държавата, ще има наказателни лихви, ще има всякакви санкции.
Затова предлагам да се прегласува и да не махаме с лека ръка, господин председателю и господа народни представители, санкцията към държавата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Следователно поставям на гласуване втори път чл. 127 – ал. 1 да отпадне. Това е предложението.
Гласували 129 народни представители: за 68, против 56, въздържали се 5.
Предложението е прието. Алинея 1 отпада.
Господин Димитров, имате думата за отрицателен вот.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин Корнезов.
Това, което се случи току-що, е много странно. Имаше Бюджетна комисия, която се събира, взимахмe решения и изведнъж сега решихме разпоредбите, които касаят отговорността на митническата администрация, да бъдат отстранени. Чакайте малко, Вие бяхте по време на заседанията на Бюджетната комисия. Защо това предложение не беше направено тогава? Някак си сега тихомълком сваляме отговорността на държавата, а един от най-големите проблеми на страната за бизнес в България е, че се протакат процедурите и това носи огромни загуби за бизнеса. Тия предложения трябваше да бъдат направени тогава и да бъдат обсъдени в Бюджетната комисия. Ние правим изключително ключови промени абсолютно необмислено. Всички ние бяхме заедно и обсъждахме тези неща, но тогава се мълчеше и нямаше коментари.
Смятам, че тази практика е много опасна и решението, което взехме току-що, е напълно в противоречие на правилника. Ако говорим за противоречие на правилника, именно това е едно сериозно противоречие. Сега трябва да се правят само редакционни поправки, а не по същество и то толкоз фундаментални. Току-що снехме отговорността на държавата в това отношение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За да отговоря, тук освен редакционни поправки могат да се правят и са правени предложения в продължение вече на 15 години за отпадане на една дума, текст, алинея, така че правилникът …
Мартин Димитров (ОДС, от място): Ама цял текст?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласувано е.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Нено Димов в ал. 2, която всъщност става ал. 1, след израза “500 лв.”, с който свършва изречението, се добавя: “и се налага административно наказание”.
Гласували 120 народни представители: за 48, против 20, въздържали се 52.
Предложението на народния представител Нено Димов не се приема.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, става ясно, че се допуска грешка, която може би след три или след шест месеца ще трябва да бъде поправена. Става ясно, че на България се правят сериозни критики именно за допускането на прекалено много власт на администрацията, което след себе си води до корупционни практики. В момента говорим за това да има санкция и към чиновничеството, което е ангажирано в този процес. Толкова ли е трудно да се приеме дори тази палиативна мярка, която предлага колегата Димов, - с една запетайка да се появи административната санкция поне като някаква възможност при решаване на спорен проблем между администрацията и бизнеса да има санкция върху администрацията? Какво я пазим толкова тази администрация? Там работят хора, които никога не бъркат ли? Не е вярно.
Моля да прегласуваме да остане поне тази палиативна мярка, защото иначе в текста няма нищо, което да може да засегне администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има направено процедурно предложение за прегласуване предложението на народния представител Нено Димов - в ал. 2, която става ал. 1, да се добавят думите: “и се налага административно наказание”.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 64, против 9, въздържали се 58.
Предложението на господин Димов и този път не се приема.
Поставям на гласуване чл. 127, така както е предложен от комисията, но само относно ал. 2, която става ал. 1, и ал. 3, която става ал. 2.
Гласували 113 народни представители: за 89, против 22, въздържали се 2.
Член 127 е приет.
Поставям на гласуване Глава девета – “Административнонаказателни разпоредби” от чл. 108 до чл. 127, който става чл. 128, без вече, разбира се, гласувания член преди малко.
Гласували 105 народни представители: за 85, против 14, въздържали се 6.
Текстовете са приети до чл. 128 включително.
Направено е предложение от народния представител Надя Антонова за Допълнителна разпоредба. Тази Допълнителна разпоредба е пред вас и виждате – “Глава първа, Раздел ІІІ, чл. 4 от законопроекта да отиде в Допълнителните разпоредби”. Това нейно предложение вече е гласувано в пленарната зала и беше отхвърлено, така че не мога да поставя на гласуване още веднъж предложението на народния представител Надя Антонова.
Продължаваме с Част втора.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Минаваме към “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 1 има предложение от народния представител Юнал Тасим и група народни представители, което е подкрепено от комисията по принцип.
Има предложение от народния представител Стойко Танков, което комисията е подкрепила по принцип.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. (1) Този закон отменя Закона за акцизите с изключение на чл. 11, ал. 9 и 10, чл. 12в, чл. 17а, ал. 10, § 2, т. 25 от Допълнителните разпоредби, § 26 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите и § 20 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите, които се прилагат до приемането на Закон за безмитната търговия.
(2) Лицата по § 20, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за акцизите с разрешения, чийто срок е изтекъл след 31 юли 2005 г., продължават дейността си на безмитни оператори до приемането на Закон за безмитната търговия.
(3) Продажбата на стоки в обектите по чл. 12в от Закона за акцизите и § 3а от Преходните и заключителните разпоредби на Указ № 2242 за свободните зони се смята за износ и обезпеченият, съответно платеният акциз се възстановява в срок до 30 дни, считано от датата, на която е подадена справката-декларация за възстановяване на акциз, заедно с документите, удостоверяващи износа по реда на правилника за прилагане на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване § 1 от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 101 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 6.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 2 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 2. (1) За задълженията и сроковете за внасяне на акциз, начислен до 30 юни 2006 г. включително, както и за започналите до тази дата производства по възстановяване на акциз, се прилагат разпоредбите на Закона за акцизите.
(2) До 1 юли 2006 г. контролът върху акцизните стоки се осъществява от данъчната администрация по реда на Закона за акцизите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. Министърът на финансите:
1. определя със заповед информацията от регистрите по чл. 24, ал. 5, чл. 54, ал. 1 и чл. 56, ал. 2, която е публична;
2. може да определи съвместно с управителя на Българската народна банка специален ред за внасяне на данъка.”
Има предложение от народния представител Стойко Танков за нов § 6а, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в § 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 8. В Закона за митниците се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 8 се създава изречение второ:
“Длъжностните лица от Инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.”
2. В чл. 17, ал. 1, т. 6, изречение първо след думите “предвидено със закон” се добавя “по искане на длъжностните лица от Инспектората към министъра на финансите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете от § 2 до § 8 включително.
Гласували 89 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 9 и предлага той да отпадне:
“§ 9. В Данъчния процесуален кодекс в чл. 232, ал. 1 се създава изречение второ:
“Министърът на финансите може да възлага на Инспектората, създаден на негово подчинение, извършването на проверки на дейността на данъчната администрация.”
Комисията предлага да се създаде нов параграф, който да стане § 9:
“§ 9. До влизане в сила на акта за издаването на лиценза за управление на данъчен склад или на отказа за неговото издаване, заварените към 1 януари 2006 г. производители на акцизни стоки, които подадат до 1 март 2006 г. искане за лицензиране, продължават дейността си по реда на този закон като лицензирани складодържатели.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Ще подложа на гласуване § 9, както е по вносител, но бих искам да знам дали вносителите подкрепят § 9 така, както е внесен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Подкрепяме предложението на комисията за § 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 9, предложен от вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 11.
Параграф 9, предложен от вносителя, отпада.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за § 9.
Гласували 92 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 6.
Параграф 9, предложен от комисията, е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 10 има направено предложение от народния представител Петър Димитров и група народни представители.
Тъй като комисията не го е подкрепила, аз оттеглям предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който да стане § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Подлагам на гласуване § 10 да стане § 11 със съдържанието:
“§ 11. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.”
Гласували 101 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има предложение за създаване на нов § 10 със следното съдържание:
“§ 10. В Закона за тютюна и тютюневите изделия се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 29 се изменя така:
“Чл. 29. (1) Цигари местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар по цени, условия и ред, определени от Министерския съвет.
(2) Условията и редът за регистриране на цените на тютюневите изделия, освен тези по ал. 1, местно производство и от внос, търговията с тютюневи изделия и контролът върху тях се определят с наредба на Министерския съвет.”
2. В Преходните и заключителни разпоредби се създава § 3а:
“§ 3а. Министерският съвет в срок до 1 януари 2006 г. приема необходимите изменения и допълнения в подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Господин Корнезов, щом стане въпрос за въвеждане на централно планиране в един отрасъл, това предизвиква бурни изказвания и винаги ще предизвиква бурни изказвания.
Уважаеми колеги, ние вече обсъждахме тази тема и сега дойде времето за нейното конкретно гласуване. Ние предупредихме правителството, че повишаването на акцизите върху тютюна ще доведе до това, че ще има много сериозна контрабанда и “Булгартабак” ще пострада.
Решението, което предлага правителството на този казус, е въвеждане на централно планиране в търговията с тютюневи изделия. Тоест Министерският съвет ще определя цената на всеки вид цигари в България. Това е типичен случай и пример за централно планиране. Ефектите от това ще бъдат следните. Никой вече няма да желае да купи “Булгартабак” или цената на предприятието ще падне още. Защото: вие бихте ли си купили фабрика някъде, където правителството определя цените на цигарите? Освен това, възможно е определени търговци да имат специални отношения с правителството, което да доведе до техни цени, които да бъдат по-конкурентни в сравнение с други търговци в България. Тоест пазар там няма да има, няма да се конкурират ценово или качествено, или по някакви други критерии. Така че този отрасъл вече можем да го отпишем.
Последствията ще бъдат много тежки. Това, което може да се направи, е следното – това да бъде отхвърлено от всички нас сега и вместо него правителството да приеме стратегия за бърза продажба на “Булгартабак” – в началото на 2006 г.
Имайте предвид, че световната практика показва, че протекционизмът, комбиниран с централно планиране, никъде не е спасил даден отрасъл. Той просто се обрича на бавна смърт. Може би няма да загине сега, но неговото финансово състояние ще стане много по-лошо още след шест месеца. Тази мярка е, бих казал, много наивна. Това е връщане назад. Градим в момента пазарна икономика, четем препоръките на Европейската комисия, а в един момент се връщаме здраво назад към централното планиране.
Моята препоръка, ако искате молба, към всички партии е да гласуваме сега “против” и това разпореждане да отпадне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, преди малко гласувахме държавата да продължи да бъде мащеха, тоест да става все по-голяма мащеха към българските бизнесмени, към българските граждани, защото държавата ще си прави какъвто си иска произвол, администрацията ще си прави каквото си иска и няма да подлежи на наказание. Както си иска, така ще си работи. Днес на същата тази администрация, която по никакъв начин няма да бъде контролирана, даваме правото да определя цени. Да определя цени както на нея й скимне, грубо казано. По този начин липсата на контрол и прекомерните права са си жив комунизъм.
Това не е връщане назад, това е връщане в годините на Тодор Живков. Това, което избираме днес да гласуваме, е - какъв ще е пътят на България, който ще следваме? Пътят обратно към онази империя, от която едвам се отскубнахме, или пътят към Европейския съюз?
Днес вие в ляво и в центъра, които претендирате, че сте проевропейски настроени, покажете това на практика с гласуване. Покажете, че не искате планова икономика и безнаказана администрация.
Второто вече го отказахте, сега да видим какво става с плановата икономика и с налагането на цени от администрацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Димов.
Поставям на гласуване § 10.
Гласували 136 народни представители: за 102, против 30, въздържали се 4.
Параграф 10 е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Важността на това решение, което току-що бе взето от Народното събрание, е толкова голяма, че аз искам прегласуване.
Това ще бъде пагубно за България дотолкова, доколкото ако ще изграждаме пазарна икономика в тази страна, дайте да го правим. Ако няма да го правим, да си го кажем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване.
Поставям за втори път на гласуване § 10 от Преходните и заключителни разпоредби на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 105, против 43, въздържали се 5.
Параграф 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, колеги! На практика § 11 вече го имаме при новата номерация.
Остава § 12 след преномерирането.
Има предложения от Стойко Танков, Петър Димитров и група народни представители, които се подкрепят по принцип от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция на § 11, който става § 12:
“§ 12. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. разпоредбите на чл. 1 - чл. 46 и чл. 59 - чл. 128, и § 1, ал.1 относно отмяната на Закона за акцизите, както и § 1, ал. 3, които влизат в сила от 1 юли 2006 г.;
2. разпоредбите на § 1, ал. 2, § 4 и § 10, т. 2, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
Гласуването на § 10 преди малко има отражение във вече гласувани текстове. Моля председателя на комисията да докладва към кои текстове е този чл. 29.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! След приетите промени във вече гласувания § 10 от Преходните и заключителни разпоредби в текстовете на приетия чл. 29 навсякъде трябва да се добави по отношение на продажната цена изразът “определената от Министерския съвет”.
Ще прочета текста на ал. 3:
“(3) Продажната цена по ал. 1 и 2 е:
1. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната по установения ред...;
3. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната по установения ред...;
4. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната по установения ред...;
6. определената от Министерския съвет, съответно регистрираната, ...”
Навсякъде добавяме “определената от Министерския съвет” и нататък се продължава по текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 29 явно е необходимо прегласуване, но все пак имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията, всъщност предложението на председателя на комисията по чл. 29 – това уточняване в ал. 3 на чл. 29, т. 1, 3, 4 и 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 108, против 1, въздържали се 9.
Текстът на чл. 29, ал. 3 със съответните точки е приет, а с това е приет изцяло и Законът за акцизите и данъчните складове.
Господин Димитров, искахте да се обърнете с нещо към народните представители?
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! С това завърши пълната хармонизация на Закона за акцизите и данъчните складове с изискванията на европейското законодателство. Благодарност към огромното напрежение, с което работехме за създаването действително на един модерен закон, с който спокойно можем да влезем в Европейския съюз. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРЕНЗОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Госпожо председател, имам процедурно предложение.
Ако обичате, моля да подложите на гласуване в залата да бъдат допуснати господин Йордан Абазов – заместник-министър на земеделието и горите, господин Ермен Занков – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарството и аквакултурите, и господин Димитър Димитров – от същата агенция, които имат отношение по законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение за достъп до пленарната зала.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: “Закон за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на законопроекта.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта и § 1 от него.
Гласували 81 народни представители: за 80, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 2 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя по принцип.
Има предложение от народния представител Димитър Дъбов и група народни представители, което е идентично с предложението на народния представител Дончо Цончев.
Комисията ги подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 запетаята и думата “рибовъдство” се заличават.
2. В ал. 2:
а) точка 2 след думата “канали” се добавя “и хидропарковете”, а думите “и определените зони по чл. 15” се заличават;
б) точка 3 се изменя така:
“3. обектите по ал. 1, т. 2 и 3 се ползват за стопански риболов и аквакултури; същите обекти могат да се ползват и за любителски риболов при условия и по ред, определени от лицето, което притежава разрешителното за стопански риболов, или от регистрираните по чл. 25 лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
По § 2 има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте редакцията, предложена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против 2, въздържали се няма.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 3 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено впоследствие.
Комисията по принцип го обсъди и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “и съобщенията” се заличават.
2. В ал. 2, т. 3 буква “а” се изменя така:
“а) технологично и техническо обслужване и оборудване;”
3. В ал. 4 думите “и съобщенията” се заличават.
4. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Националната програма за рибарството и аквакултурите по ал. 1 се приема за период до 7 години.
(6) Изпълнението на Националната програма за рибарството и аквакултурите се отчита ежегодно до м. март пред Министерския съвет от министъра на земеделието и горите, министъра на околната среда и водите и министъра на транспорта.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма.
Предложението на госпожа Манева е оттеглено, въпреки че в доклада е отразено, че не се подкрепя, няма да го гласуваме.
Моля, гласувайте § 3 в редакцията, предложена от комисията и § 4 на вносителя.
Гласували 72 народни представители: за 69, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 5 има направено предложение от народния представител Васил Паница:
В § 5, в чл. 6, т. 1, ал. 1 се създава нова подточка “б”:
“б) Точка 2 се прередактира както следва:
“2. опазване на рибните ресурси и контрола върху рибностопанските дейности.”
Останалите подточки се пренареждат, като подточка “б” става подточка “в”, а подточка “в” става подточка “г”.
В подточка “в” т. 7 след израза “частна държавна собственост” се добавя изразът “във водоемите, определени за стопански риболов по реда на чл. 15, ал. 1”.
В подточка “в” отпада новосъздадената т. 8.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на т. 8 в чл. 6, ал. 1, а в останалата част предложението не се подкрепя.
Предложението на народния представител Димитър Дъбов и група народни представители е идентично и позицията на комисията е същата.
Предложението на народния представител Дончо Цончев е идентично и предложението на комисията е същото.
Комисията подкрепя предложението на народния представител Захари Георгиев по принцип.
Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Евдокия Манева.
Комисията предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 1 след думите “съвместно с” се добавя “Министерството на околната среда и водите и”, а думите “и съобщенията” се заличават;
б) създават се нова т. 5 и точки 6 и 7:
“5. представяне на Република България в международните организации;
6. разпределяне на квотите на Република България за улов на риба, предоставени по международни споразумения и договори;
7. предоставяне на правото на ползване върху рибните ресурси – частна държавна собственост;
в) досегашната т. 5 става т. 8 и накрая се добавят думите “или с решение на Министерския съвет”.
2. В ал. 2 думите “сключват договор за” се заменят с “осъществяват” и се добавя второ изречение:
“Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури води регистър на риболовните кораби.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява съвместна дейност с Национална служба “Гранична полиция” за контрол на чуждестранните риболовни кораби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Има ли желаещи за изказване по § 5? Няма.
Господин Паница, поддържате ли предложението си?
Оттегляте го.
Моля да гласуваме предложенията на народните представители господин Дъбов и господин Цончев в частта, в която не са подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 15, против 35, въздържали се 30.
Предложенията не се приемат.
Моля, гласувайте текста на комисията за редакция на § 5.
Гласували 80 народни представители: за 77, против 1, въздържали се 2.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 6 има направени предложения, които са приети по принцип и са отразени на систематичното им място, предложението на господин Паница беше оттеглено.
Предлагам да бъде гласуван текстът на вносителя за § 6, за да може в систематичното място да коментираме другите въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по § 6? Няма.
Моля, гласувайте § 6 на вносителя, който е подкрепен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 7, ал. 2 има направено предложение от народния представител Захари Георгиев:
В член 8, ал. 2 да се допълни след “... Изпълнителна агенция “Морска администрация”, Институт по рибарство и аквакултури – Варна и други научни организации...”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната редакция на § 7:
“§ 7. В чл. 8, ал. 2 се изменя така:
“(2) Министърът на земеделието и горите определя със заповед състава на Научнотехническия съвет по рибарство и аквакултури, в който се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на здравеопазването, Министерството на икономиката и енергетиката, Националната ветеринарномедицинска служба, Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, Националното управление по горите, Изпълнителна агенция “Морска администрация”, научни организации в областта на рибарството и аквакултурите, организациите по чл. 10, признати за представителни и Националното риболовно сдружение по чл. 11, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да привлека вашето внимание върху текста, който бях предложил да се включи в текста на чл. 8, ал. 2. За съжаление не бях поканен на обсъждането в комисията и в работната група на този текст и нямах възможност да чуя аргументите защо не се приема. Касае се за изричното упоменаване на може би единствения, най-съществения научен институт в държавата ни по отношение на рибарството и аквакултурите. Носи същото наименование, както и закона. Включването му под общия параграф “и други научни организации” говори за едно неуважение към тази държавна институция, в която е съсредоточен целият научен потенциал и не само това, защото той има своето практическо значение. Към него се обръщат за съвет и почти всички частни рибопроизводители.
Затова аз апелирам към вас – да добавим този текст след “Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Да се добави: “Институт по рибарство и аквакултури – Варна” и да продължи “и други научни организации в областта на рибарството и аквакултурите”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Георгиев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 42, против 30, въздържали се 10.
Предложението се приема.
Заповядайте, господин Калинов.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: Ще направя предложение за прегласуване, тъй като единственото ни съображение беше свързано с факта, че под “други научни институти” наистина разбираме всички, които имат отношение към тази материя. В никакъв случай не сме искали да пренебрегваме един или друг институт. По-скоро за нас е важно да има трайност на нормата, защото утре или вдругиден този институт може да бъде разформирован, да бъде направено нещо съвършено друго в реорганизацията на целия Център за аграрни науки, което предстои. От тези съображения не желаехме да бъдат упоменавани институции, които евентуално могат да бъдат предмет на реорганизационни действия в науката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И да доведат до промяна на закона след това по необходимост.
Още веднъж гласуваме предложението на господин Захари Георгиев, което не е подкрепено от комисията по съображенията, които господин Калинов току-що изложи.
Гласували 103 народни представители: за 40, против 45, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за редакция на § 7.
Гласували 78 народни представители: за 70, против 8, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 8 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 9 има направено предложение, което беше оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на § 9:
“§ 9. Член 10 се изменя така:
“Чл. 10. (1) Министърът на земеделието и горите признава организации на производители на риба и други водни организми, които могат да бъдат кооперации, с изключение на кооперативните съюзи по чл. 54, ал. 3 от Закона за кооперациите, събирателни дружества или дружества с ограничена отговорност, учредени от група производители на един или няколко вида риба или други водни организми.
(2) Организациите по ал. 1 се признават, когато са достатъчно икономически активни и са създадени с цел:
1. насърчаване планирането на производството чрез въвеждането на планиран улов;
2. концентриране на предлагането;
3. стабилизиране на цените;
4. насърчаване на риболовни методи, поддържащи устойчив риболов.
(3) Организациите по ал. 1 се признават въз основа на заявление до ИАРА, в което се посочват наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:
1. копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на организацията;
2. учредителният акт;
3. вътрешният правилник за дейността на организацията;
4. доказателства за икономическата активност;
5. документ за регистрация по БУЛСТАТ и данъчна регистрация;
6. последният счетоводен отчет с всички приложения към него или начален счетоводен баланс;
7. доказателства за способността да осъществява заложените в правилника дейности;
8. декларация, че организацията няма господстващо положение на пазара по смисъла на чл. 17 от Закона за защита на конкуренцията.
(4) Изискванията относно съдържанието на правилника за дейността и организацията на производители, доказателствата за достатъчна икономическа активност и за способността да осъществяват заложените в правилника дейности се уреждат с наредбата по ал. 11.
(5) При установени непълноти или неточности в представените документи, в срок до 14 дни от получаването на заявлението, на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако в определения срок от получаване на съобщението заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане.
(6) В двумесечен срок от подаването на заявлението ИАРА изпраща представените документи на министъра на земеделието и горите с предложение за признаване или отказ за признаване на организацията на производителите. В едномесечен срок от получаването на документите министърът на земеделието и горите със заповед признава организацията или прави мотивиран отказ, който може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.
(7) Министърът на земеделието и горите прави мотивиран отказ, когато не са представени достатъчно доказателства за икономическа активност и способност да осъществява заложените в правилника дейности, съгласно изискванията на наредбата по ал. 11.
(8) Министърът на земеделието и горите отменя със заповед признаването по ал. 6, в случаите когато:
1. организацията не изпълнява изискванията по ал. 2;
2. признаването на организацията се основава на неверни данни;
3. организацията използва полученото признаване за цели, различни от посочените в нейния правилник.
(9) При промяна на обстоятелствата по ал. 3, в 14-дневен срок организацията на производителите подава заявление до ИАРА и документи, удостоверяващи промяната.
(10) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява контрол за признатите организации на производители за спазване на условията за признаване.
(11) Министърът на земеделието и горите приема наредба за условията и реда за признаване на организациите на производители.”
По § 10 има направено предложение, което се подкрепя по принцип и комисията предлага следната редакция на § 10:
“§ 10. Създават се чл. 10а – 10г:
“Чл. 10а. (1) Организацията на производители по чл. 10, ал. 1, която е представителна за производството и предлагането на пазара на риба и други водни организми в един или няколко района може да подаде писмено искане до ИАРА относно производителите, които не са нейни членове и предлагат продукцията си в района, за който организацията е представителна, да спазват:
1. правилата за производство и търговия с риба и други водни организми, предвидени в правилника на организацията на производители;
2. правилата за изтегляне от пазара и правилата за преработка и съхранение за по-късна продажба на пресни и охладени риби и други водни организми.
(2) Условията и редът за прилагане на определените в правилника за организацията на производители правила за производство, търговия и изтегляне от пазара на риба и други водни организми от производители, които не са нейни членове и критериите за определянето на дадена организация на производители като представителна за определен район, се урежда с наредбата по чл. 10, ал. 11.
Чл. 10б. (1) Ежегодно до края на м. януари организациите на производители изготвят годишни оперативни програми. Оперативните програми се одобряват от ИАРА.
(2) Организации на производители, които изготвят и представят за одобрение от ИАРА планове за подобряване качеството на продукти от риболов, за които са приети общи норми за продажба, съгласно наредбата по чл. 46, ал. 4 или на продукти от аквакултури, могат да получат специално признаване.
(3) Условията и редът за получаване на специално признаване и съдържанието на оперативните програми и планове за подобряване качеството на продукти от риболов се определят с наредбата по чл. 10, ал. 11.
Чл. 10в. (1) Министърът на земеделието и горите признава браншови организации, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, създадени от физически и юридически лица, които произвеждат, търгуват или преработват риба и други водни организми, както и от организации на производители на риба и други водни организми.
(2) Браншовите организации по ал. 1 трябва да отговарят на следните изисквания:
1. представляват значителен дял от производството, търговията или преработката на риба и водни организми и продукти от тях в район или райони, за които могат да докажат ниво на представителност;
2. не извършват дейности по производство, търговия или преработка на риба и водни организми и продукти от тях;
3. извършват две или повече от следните дейности:
а) подпомагане на координацията при пускането на пазара на риба и други водни организми чрез извършването на пазарни проучвания;
б) проучване и разработване на техники за оптимизиране функционирането на пазара, включително използването на информационни и комуникационни технологии;
в) съставяне на стандартни договори;
г) проучване, предоставяне на информация и стимулиране на производството на продукти, които съответстват на изискванията на потребителите по отношение на качеството и допринасят за устойчивото използване на ресурсите;
д) разработване на методи и схеми за обучение, насочено към подобряване качеството на продуктите;
е) защита на наименованията за произход и географските означения;
ж) установяване на по-строги от нормативно определените изисквания при улов или пускане на пазара на риба и други водни организми;
з) насърчаване на по-пълното използване на потенциала на рибата и другите водни организми;
и) подпомагане на разпространението на риба и други водни организми.
(3) Браншовите организации нямат право да:
а) налагат на членовете си задължение за прилагане на предварително определени цени;
б) извършват дейности за разпределение на пазара;
в) поставят отделни търговски партньори в неизгодно положение чрез прилагане по отношение на тях на различни условия за едни и същи вид сделки;
г) извършват действия, насочени към премахване или ограничаване на конкуренцията.
(4) Браншовите организации се признават въз основа на заявление до изпълнителния директор на ИАРА, в което се посочват наименование, седалище и адрес на организацията. Към заявлението се прилагат:
1. копие от съдебното решение за регистрация и удостоверение за актуално състояние на организацията;
2. учредителният акт;
3. документ за регистрация по БУЛСТАТ и данъчна регистрация;
4. вътрешният правилник за дейността на организацията;
5. доказателства за представителност на организацията;
6. информация относно дейността на членовете на организацията;
7. информация за района, в който организацията ще осъществява своята дейност.
(5) При установени непълноти или неточности в представените документи, в срок до 14 дни от получаването на заявлението, на заявителя се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му. Ако в определения срок от получаване на съобщението заявителят не отстрани нередовностите, заявлението се оставя без разглеждане.
(6) В двумесечен срок от подаването на заявлението ИАРА изпраща представените документи на министъра на земеделието и горите с предложение за признаване или отказ за признаване на браншовата организация. В едномесечен срок от получаването на документите министърът на земеделието и горите със заповед признава организацията или прави мотивиран отказ.
(7) Министърът на земеделието и горите прави мотивиран отказ когато не са представени достатъчно доказателства за представителност на браншовата организация, съгласно изискванията на наредбата по чл. 10, ал. 11.
(8) Министърът на земеделието и горите може да отмени признаването по ал. 6 в случаите, когато:
1. браншовата организация не спазва условията на признаването;
2. браншовата организация не спазва изискванията по ал. 2;
3. признаването на браншовата организация се основава на неверни данни.
(9) При промяна на обстоятелствата по ал. 4 в 14-дневен срок браншовата организация подава заявление до ИАРА и документи, удостоверяващи промяната.
(10) ИАРА осъществява контрол на признатите браншови организации за спазване на условията на признаване.
(11) Условията и редът за признаване на браншовите организации, изискванията относно съдържанието на правилника по ал. 4, т. 4 и доказателствата за представителност по ал. 4, т. 5 се уреждат с наредбата по чл. 10, ал. 11.
Чл. 10г. (1) Браншова организация, която е представителна за производството, търговията или преработката на риба и други водни организми и продукти от тях в един или няколко района може да подаде писмено искане до ИАРА някои от споразуменията, решенията или практиките, приети от нея, да са задължителни за определен период от време за производителите и търговците от района, които не са нейни членове.
(2) Условията и редът за приемане като задължителни споразуменията, решенията или практиките на определена браншова организация за производители и търговци, които не са нейни членове, се уреждат в наредбата по чл. 10, ал. 11.
(3) Приетите за задължителни споразумения, решения и практики на определени браншови организации се публикуват в Интернет-страницата на ИАРА и в един ежедневник.”
Правя малка редакционна корекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Правите редакция: “в един ежедневник” вместо “в местната преса”. Благодаря, господин Калинов.
Имате думата за изказване по тези три параграфа от законопроекта. Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 8 на вносителя и параграфи 9 и 10 в редакция, предложена от комисията, с редакционната бележка в ал. 3 на чл. 10г, която господин Калинов направи – “в местната преса” да се замени с “в един ежедневник”.
Гласували 80 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
Заповядайте за процедурно предложение.
Владимир Кузов (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, тъй като е 13,06 ч., ако е верен този часовник, не виждам начин предложението на “Атака” да мине в дневния ред. Моля да прекратим дебатите по второто четене на законопроекта и да преминем към точката на “Атака”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение да се прекрати разглеждането на тази точка от дневния ред – законопроекта за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите - и да се премине към следващата точка от дневния ред – проекта за решение с вносител Парламентарната група на Коалиция “Атака”.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 112 народни представители: за 22, против 84, въздържали се 6.
Процедурното предложение не се приема.
Госпожо Банкова, заповядайте за друго процедурно предложение.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, искам да изговоря същината на нашето предложение. Първо, за незабавно изтегляне на България от войната в Ирак. Второ, в залата няма 112 народни представители.
Продължава практиката, толерирана от ръководството на Народното събрание, да се гласува с чужди карти.
Аз моля госпожа Касабова да предложи народните представители да гласуват проверка, тъй като, пак повтарям, недопустимо е пред очите на цяла България – продължава гласуването с чужди карти. В залата няма 112 души.
Моля за проверка от името на парламентарна група!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Госпожо Банкова, ако сте се запознали подробно с новия правилник, който гласувахме, подобно процедурно предложение вече не съществува…
СТЕЛА БАНКОВА (КА, встрани от микрофоните): Ами, разбира се! За да може това да става!…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви! Недейте да крещите извън микрофона и въобще в залата.
Заповядайте, господин Калинов.
Нямаше предложение за прегласуване. Продължаваме с § 11.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 11 има направени предложения от господин Паница – то е подкрепено; от господин Дъбов – също подкрепено от комисията; от господин Цончев – подкрепено. Има предложение на народния представител Олег Попов, което не се подкрепя от комисията. Аз съм длъжен да го прочета:
“§ 1. В чл. 11 се правят следните промени:
Алинея 3 придобива следната редакция:
“(3) Национално риболовно сдружение е това, в което членуват повече от една трета от общия брой на лицата в България, притежаващи билет за любителски риболов. Признатото за национално сдружение ежегодно предоставя доказателства за изпълнение на изискванията по тази алинея пред министъра на земеделието и горите”.
В ал. 4 в началото на изречението изразът “Националното риболовно сдружение представлява” се заменя с израза “риболовните сдружения представляват”.
Алинея 7 придобива следната редакция:
“(7) Министърът на земеделието и горите отменя със заповед признаването на сдружение, което не изпълнява условията по ал. 3”.
Създава се нова ал. 8 със следното съдържание:
“(8) Условията и редът за признаване на представителност на сдруженията на любителите риболовци се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите”.
Има предложение на народния представител Румен Ангелов, което също не се подкрепя от комисията:
“§ 9. Член 11 се изменя така:
“Чл. 11. (1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Сдруженията по ал. 1 могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални и национални сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Национално риболовно сдружение е това, в което членуват повече от една трета от общия брой на лицата в България, притежаващи билет за любителски риболов. Признатото за национално сдружение ежегодно предоставя доказателства за изпълнение на изискванията по тази алинея пред министъра на земеделието и горите.
(4) Риболовните сдружения представляват риболовците, сдружени при условията на ал. 3, защитават техните интереси на национално и международно равнище, както и осъществяват дейности във връзка с обучението, повишаване на риболовната култура на своите членове, популяризиране на риболовния спорт, работят за устойчивото развитие на водните екосистеми и обогатяване на рибните запаси.
(5) Сдруженията по ал. 1 и 2 не могат да участват в търговски дружества.
(6) Сдруженията по ал. 1 и 2 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в устава цели на риболовните сдружения.
(7) Министърът на земеделието и горите отменя със заповед признаването на сдружение, което не изпълнява условията по ал. 3.
(8) Условията и редът за признаване на представителност на сдруженията на любителите риболовци се уреждат с наредба на министъра на земеделието и горите”.
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Комисията предлага следната редакция на § 11:
“§ 11. Член 11 се изменя така:
“Чл. 11. (1) Лицата, упражняващи любителски риболов, могат да се сдружават на основание на общността на техните интереси в териториални риболовни сдружения, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(2) Сдруженията по ал. 1 могат да се сдружават на доброволен принцип в регионални и национално сдружение, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Национално риболовно сдружение е това, което обединява риболовни сдружения, в които броят на членуващите любители риболовци, притежаващи годишен билет за любителски риболов, е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната любители риболовци.
(4) Националното риболовно сдружение представлява риболовците, сдружени при условията на ал. 3 и защитава техните интереси на национално и международно равнище, както и осъществява дейности във връзка с обучението, повишаване на риболовната култура на своите членове, популяризиране на риболовния спорт, съдействие за запазване на екосистемите и обогатяване на рибните запаси.
(5) Сдруженията по ал. 1 и ал. 2 не могат да участват в търговски дружества.
(6) Сдруженията по ал. 1 и ал. 2 могат да учредяват търговски дружества без право на непарична вноска в тях. Реализираната печалба от дейността на търговските дружества се разпределя за постигане на определените в устава цели на риболовните сдружения.
(7) Лицата по ал. 1 и ал. 2 могат да се сдружават с лицата по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказвания по текста на § 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Калинов.
Имате думата за изказвания по текста на § 11.
Заповядайте за изказване, господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Тук искам да променя редакционно ал. 3 на чл. 11. В смисъла, в който е записано това предложение за ал. 3 – национална риболовна организация няма да има въобще в България. За да може да се изпълни това условие – повече от половината, притежаващи годишен билет за риболов, хората, притежаващи билети за три или за шест месеца, ще видите това по-нататък, трябва да са много по-малко. Логично е, съвсем логично е около 70-80% от риболовците да се снабдят с билети за три и за шест месеца, пък дори и за девет месеца. При това положение няма да може да има национална риболовна организация. Ние тук сравняваме всички риболовци в страната, общо… Тези, които ще имат годишен билет, ще са много малко.
Моята молба е да направим една редакция и да сравняваме тези, които имат годишен билет за риболов. В никакъв случай не може да се приеме това, тъй като просто няма да има национална риболовна организация. Такава няма да има!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: В закона се използва “Национално риболовно сдружение”. Това ли искате да кажете? (Шум и реплики в залата.)
Васил Паница: Такава няма да има по този текст: е повече от половината от тези, притежаващи годишен билет за риболов. (Реплики.)
Вашето предложение е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната любители риболовци, а в това число влизат и тези с билети от три, шест или девет месеца. (Шум и реплики в залата.)
Общият брой на регистрираните в страната няма да бъде на тези, притежаващи само годишен билет. Общият брой на регистрираните ще бъде и на тези с билети от три и шест месеца.
Предлагам текстът да завърши на: “любители риболовци, притежаващи годишен билет за риболов” – тези, които плащат целогодишно членски внос, иначе е невъзможно да има национална риболовна организация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека още веднъж, господин Паница, да уточним какво искате да направим в ал. 3.
Васил Паница: В ал. 3: “Национално риболовно сдружение е това, което обединява риболовни сдружения, в които броят на членуващите любители риболовци, притежаващи годишен билет за риболов, е повече от половината от общия брой на регистрираните в страната любители риболовци, притежаващи годишен билет за риболов”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Значи остава: “притежаващи годишен билет за риболов”. (Реплики.)
Господин Калинов, нямате възражения по тази редакция: “притежаващи годишен билет за риболов” да се добави накрая на изречението в ал. 3.
Има ли други изказвания по чл. 11? Няма.
Гласуваме предложението на господин Попов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 22, против 79, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Румен Ангелов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 12, против 83, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на § 11 заедно с направеното редакционно предложение на господин Васил Паница в ал. 3, в края на изречението.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 12 има направено предложение от народния представител Евдокия Манева, което се подкрепя.
Комисията предлага следната редакция на § 12:
"Чл. 11а. (1) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 участват в изпълнение на мероприятия за разселване на генетичен материал в обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 – държавна собственост, предназначени за любителски риболов, като осигуряват не по-малко от 10 на сто от финансирането, а останалата част се осигурява от средствата по чл. 53, ал. 2, т. 3.
(2) Организациите по чл. 11, ал. 1 и 2 осъществяват охраната на обектите, определени само за любителски риболов на териториите на действие на съответните сдружения, където управлението на рибните ресурси им е възложено по реда на чл. 15а и съдействат за опазване на рибните ресурси."
Комисията подкрепя текстовете на вносителя за § 13, § 14 и § 15.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи? Няма.
Моля да гласуваме § 12, в редакция на комисията, и параграфи 13, 14 и 15 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Васил Калинов: По § 16 има направени предложения, които се подкрепят по принцип.
Комисията предлага следната редакция за § 16:
"§ 16. Член 15 се изменя така:
"Чл. 15. (1) Министърът на земеделието и горите и министърът на околната среда и водите определят с наредба ползването на язовирите – държавна собственост – само за любителски риболов, само за стопански риболов или само за аквакултури.
(2) В язовирите – държавна собственост, определени само за любителски или само за стопански риболов, могат да бъдат определяни зони за аквакултури по ред, определен с наредбата по ал. 1.
(3) С наредбата по ал. 1 се определят и правилата за извършване на стопански, любителски риболов и аквакултури в язовирите – държавна собственост, Черно море и р. Дунав.
(4) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури публикува в национален ежедневник списък на язовирите – държавна собственост, определени за стопански и любителски риболов и за аквакултури."
По § 17 има направени предложения, които се подкрепят по принцип. Те са идентични.
Има и едно предложение на народния представител Евдокия Манева, което не се подкрепя в едната му част, затова ще го прочета цялото:
В чл. 17 – от текста на ал. 2 да отпадне "и членска карта на сдружението".
В ал. 3 да се добави в края на текста "и министъра на околната среда и водите". (Изисква се разрешение за ползване на воден обект.)
Комисията не подкрепя предложението по ал. 2, а го подкрепя по ал. 3.
Комисията предлага следната редакция на § 17:
"§ 17. Създава се чл. 15а:
"Чл. 15а. (1) Министърът на земеделието и горите възлага на сдруженията по чл. 11 управлението на рибните ресурси във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 – държавна собственост, определени само за любителски риболов.
(2) Сдружение, на което е възложено управлението на рибните ресурси по реда на ал. 1 за извършване на любителски риболов в съответния обект, изисква билет за любителски риболов и членска карта на сдружението.
(3) Редът за предоставяне управлението на рибните ресурси по ал. 1 се определя с наредба на министъра на земеделието и горите и министъра на околната среда и водите.
(4) Общинските съвети могат да възлагат управлението на рибните ресурси във водни обекти – общинска собственост, за любителски риболов на сдруженията по чл. 11 за осъществяване на общественополезна дейност.
(5) За извършване на любителски риболов в обект по ал. 4 се изисква членска карта на съответното сдружение по чл. 11."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказване по тези два текста от законопроекта.
Заповядайте, господин Джемил.
Юсеин Джемил (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите, който в момента разглеждаме, постави няколко принципно нови момента при управлението на рибните ресурси в Република България. Един от тези принципни моменти се урежда именно в § 17, чл. 15а. Чрез разпоредбата на чл. 15а, с проекта се въвежда един нов подход в Закона за рибарството и аквакултурите, а именно: министърът на земеделието и горите по ред, определен с наредба, възлага на сдруженията по чл. 11 управлението на рибните ресурси във водни обекти – държавна собственост.
Въпреки принципното одобрение на това предложение, което ще даде възможност на сдруженията да се грижат за ресурсите в определени обекти - като зарибяват, следят за спазване на правилата и съставят актове за нарушения, в Комисията по земеделието и горите именно по този член имаше най-сериозни дебати.
Работната група заседава 4-5 пъти. На всяко заседание се връщахме към този член и трудно постигнахме съгласие. На заседанието на комисията също след бурни дебати имаше разнопосочни възгледи и мнения и не се постигна консенсус.
Мотивите за неодобрението на този текст са следните:
Първо, с приемането на подобен текст се предоставя възможността чрез подзаконов нормативен акт да се управлява огромният рибен ресурс във вътрешните водоеми и водни обекти на Република България, в което число влизат комплексните и значими язовири – Приложение № 1 от Закона за водите.
Второ, във водните обекти, на които е делегирано управлението на рибните ресурси, любителският риболов се извършва само след представяне на членска карта на съответното сдружение. Представете си – любител риболовец, който не е член на сдружението, няма да може да посещава обществено значими и най-добрите язовири в Република България.
По-нататък в закона се предвижда (чл. 66, ал. 5) тези, които нямат членска карта, да бъдат глобявани от 100 до 300 лв. Представете си какво се получава!
Трето, с приемането на това предложение законодателят ще отиде от едната в другата крайност. Със забраната за стопански риболов в комплексните и значими язовири сега предоставяме на друг субект да властва над всички вътрешни обекти и да управлява ресурса без ясни гаранции за това.
Поради изложеното дотук считам, че приемайки този закон, ние трябва да създадем нормативна уредба и да защитим правата на потенциалните любители риболовци, гарантирайки възможността им спокойно да могат да упражняват своето хоби в големите вътрешни водни обекти на страната, където грижата за това ще бъде задължение на отговорните за това държавни институции.
Затова предлагам по чл. 15а да подкрепим предложението на вносителя, а именно след думите “любителски риболов” в ал. 1 да се постави запетая и да се добави изразът “с изключение на тези по Приложение № 1 от Закона за водите”.
Тук е мястото да отбележа, че по време на дебатите имаше опасение от представителите на сдруженията, че няма да има язовири, които да им бъдат възлагани. След справката, направена от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, се оказа, че от 219 язовира 110 държавни язовира са свободни и няма кой да ги стопанисва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Джемил.
Има думата народният представител Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам само с няколко думи да подкрепя преждеговорившия. Тук става въпрос, че в комисията по незнайни причини е отхвърлен текстът на вносителя, който е напълно разумен, отговаря на реалната ситуация на управлението на рибните ресурси в момента и който текст урежда въпроса с контрола върху управлението на рибните ресурси, както това е било досега от съответните компетентни органи, най-вече в лицето на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.
Ако това предложение бъде отхвърлено и бъде одобрено предложението, до което са стигнали след дълги дискусии членовете на Комисията по земеделието и горите, това означава най-големите наши язовири да бъдат поети под контрола - що се отнася до управлението на рибните ресурси - на сдружение с нестопанска цел, каквито са ловно-рибарските сдружения, и не се знае оттам нататък кой ще носи отговорността за експлоатацията на рибните ресурси. И в момента те управляват доста голяма част от по-малките язовири, но ако поемат и големите водни обекти като най-големите наши язовири, първо, не знам дали ще могат да се справят с подобна задача; и второ, има риск там да се подхожда от други критерии, специално за допуска до тези водни обекти – разрешенията за риболов, тоест държавата ще бъде отстранена от свои изконни права за контрол върху управлението на рибните ресурси в най-големите наши вътрешни водни обекти.
Мисля, че трябва да подходим разумно и да подкрепим текста на вносителя, както е бил обсъден и одобрен от Министерския съвет, а не да се подхлъзваме по някаква плоскост, която ни води към решения, които не са добре обмислени, и чието гласуване е минало не по най-нормалния начин. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Казак.
Има думата господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Искам да кажа на колегите, че комисията прие предложението както е формулирано тук и настоявам то да се приеме така.
Ще обясня философията на този закон, защото тя се съдържа най-вече в този член. Разбирам афинитета на колегите от ДПС, които държат съответния ресор. В този член трябва да решим: ние даваме риболова на 120 хил. души любители риболовци или на 200 души арендатори. Предишната теза я чухте преди малко – дайте да дадем водоемите за стопанска експлоатация на 200 души. Останалите 120 000-150 000 души да останат встрани, да нямат своите свободни занимания, своя отдих и да не упражняват своето хоби. Това е философията на този член.
С това гласуване вие трябва да решите – дали голяма част от най-значимите водоеми се отдават на 200-250 човека, или на 120 хил. души, примерно, въпреки че и това не изчерпва въпроса. Няма никакъв страх, че няма да има контрол. Напротив, функциите по контрола по водоемите на територията на цялата страна си остават. Дават се контролни функции на риболовните и ловните надзиратели по Закона за лова и опазване на дивеча, които имат съответна квалификация, да помагат на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Така че няма никакво опасение, че няма да има контрол.
Още нещо, в цял свят се дава възможност на неправителствени организации да подпомагат държавата. Тук очевидно тенденцията е обратна – да не се дава тази възможност.
Освен това сдружените организации по риболовство, както и да се наричат съгласно закона, ще участват със своите сили в зарибяването и опазването на водоемите, които са наели. Как ще се изисква членска карта на сдружението? Когато наемеш водоем, когато платиш за него на държавата, когато го охраняваш, когато го зарибяваш, не можеш да не искаш членска карта на собственото си сдружение. Няма такава логика. Така че и тази опасност е малко агравирана според мен.
Най-важното от всичко това е, че хората, които циркулират в този закон като свободни любители – риболовци, те нямат абсолютно никакъв ангажимент към природата, освен в даден момент да си платят за 3, за 6 или за 12 месеца билета и да отидат да черпят от природата. Сдруженията имат ангажимента да зарибяват, да пазят, да подпомагат Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в охраната.
Така че предлагам онова, което е приела комисията в § 17 за чл. 15а, да остане и да бъде гласувано в този му вид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика думата има господин Джемил.
Юсеин Джемил (ДПС): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Току-що господин Паница жестоко манипулира целия парламент. Той каза, че ние сега ще решим дали тези язовири да ги отдадем на 120 хиляди любители риболовци или на 200 за стопански риболов. В закона се казва, че точно тези язовири са определени само за любителски риболов. Манипулацията е налице. Моите уважения към господин Паница, днес за първи път вземам думата в парламента, но не можах да се сдържа, съжалявам, че му направих реплика, но просто се опита да манипулира парламента.
Нещо повече, по време на дебатите в комисията някои от членовете на комисията си задаваха въпроса – Закон за рибарството и аквакултурите ли правим или Закон за сдружения? Деветдесет и девет цяло и деветдесет и девет процента от предложенията на сдруженията бяха приети. Единствено за тези обществено значими язовири мисля, че държавата трябва да има уважение преди всичко към себе си.
Предлагам да уважим държавността и да гласуваме в подкрепа на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Джемил.
За втора реплика думата има господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Паница, според Вас тези сдружения за риболовците как ще си организират целия контрол по използването на рибните ресурси в тези големи и водни обекти, обществено значими язовири? Това не е някакво малко селско язовирче, където можеш да сложиш един член на сдружението, да се редуват, да дежурят и т.н. Как ще заместите държавните контролни органи в лицето на Изпълнителната агенция по рибарството и аквакултурите специално в контрола по експлоатацията на тези рибни ресурси? Тук не става въпрос въобще за отдаване под аренда. Тук става въпрос, както стана дума, за организация на любителския риболов и за контрол.
Тук става въпрос за опит, уважаеми колеги, държавата да бъде отстранена от една от своите присъщи функции – държавният контрол върху експлоатацията на този ресурс, който не е съвсем неограничен и който трябва да се поддържа.
Така че нека да подходим отговорно и да не се впускаме в подобни манипулации на народните представители, които не са запознати с проблема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За трета реплика думата има господин Ноев.
Борислав Ноев (КА): Господин председател, дами и господа! В подкрепа на закона, както е предложен от комисията, искам да кажа, че тук не става въпрос за контрол. Тук става въпрос за някакво обсебване. Не може сдружението на любителите риболовци да зарибяват, да хвърлят маса пари за грижи за язовира, а съвсем друг да контролира и да черпи от ресурсите.
Така че призовавам ви да гласувате чл. 15а, както е предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Както е известно, репликата е несъгласие с изказването.
За дуплика думата има господин Паница.
Васил Паница (ДСБ): Господин Джемил, който казва, че съм манипулирал Народното събрание, си личи, че за първи път става да говори от тази трибуна.
Господин Джемил, искам да Ви кажа, че нашият закон е изключение от подобните закони в цяла Европа. Няма държавна структура, еквивалент на нашето Министерство на земеделието и горите и неговите подразделения, в Европа, която да се занимава с любителски риболов. Ние направихме това изключение. Няма такава в Европа. На Вас това ще Ви е дълбоко неизвестно, аз разбирам, но ние направихме това изключение.
Що се касае до контрола, мисля, че колегата Казак не е запознат с малката подробност, че Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури разполага цифром и словом, заедно с целия персонал, с около 500 човека, от които повече от половината са администрация. Колко души ще охраняват цялата страна? От 120 хиляди души има по-голяма възможност да се включат хора в охраната, отколкото от 500 души.
Освен това, както казах, една част от тези хора са в общи сдружения – съсловните сдружения. Тези сдружения имат лицензирани охранители по Закона за лова и опазването на дивеча, които са преминали курсове през МВР, през Министерството на земеделието и горите, и те ще осъществяват този контрол. Те ще бъдат само в помощ на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Така че проблемът за контрола е напълно излишен. Този плач за контрола е излишен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи?
Господин Найденов има думата за процедура.
Ангел Найденов (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, днес изтича срокът за предложения по второ четене на законопроекта за преминаване и пребиваване през и на територията на Република България на съюзнически и на чужди войски. Процедурното ми предложение е да удължим този срок с една седмица. По този начин ще уеднаквим сроковете за постъпване на предложения както по този законопроект, така и по законопроекта, който беше приет миналата сряда, за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
Моля да подкрепите това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за удължаване на срока с една седмица, с други думи – седем дни.
Гласували 144 народни представители: за 137, против 1, въздържали се 6.
Процедурното предложение се приема.
За процедура думата има господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Господин председател, колеги! Правя процедурно предложение за удължаване на времето на това заседание до изчерпване на предложенията по чл. 40, ал. 7 от правилника.
Искам да ви напомня, че ако отхвърлите предложението, това означава, че директно блокирате законодателните инициативи на опозицията за пореден път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за удължаване на работното време след 14,00 ч., докато не се изчерпят трите точки по чл. 40, ал. 7, но не повече от два часа.
Гласували 130 народни представители: за 18, против 83, въздържали се 29.
Процедурното предложение не се приема.
Продължаваме с разискванията по § 16 и § 17.
Господин Моллов, заповядайте.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Нямах намерение да се изказвам по този доста дискусионен член в законопроекта за рибарството и аквакултурите, но понеже дискусията се връща в залата, реших, че трябва да изразя позицията на нашата политическа сила, а тя е в смисъл, че текстът в редакцията на комисията е по-добре написан от текста, който сега е разписан в законопроекта. Ние поддържаме този текст и ще обясня защо.
В чл. 15 ясно са разписани всички правомощия, които има Министерството на земеделието и горите, респективно Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, да определи онези язовири, които са за стопански риболов, онези, които са за любителски риболов, да ги разграничи, да публикува списъци и да прецени в зависимост от тяхната значимост кой язовир да се използва за стопански и кой за любителски риболов. Това ясно е разписано в текста, който току-що приехме. В него всъщност отговорността за това дали един язовир ще бъде отдаден за любителски или за стопански риболов изцяло отива в изпълнителната власт и ние смятаме, че това е справедливо, защото най-добрата информация за това какво е състоянието на всеки един от язовирите, как те се стопанисват от една или друга организация, респективно фирма, която я e наела за стопански риболов, е събрана в Министерството на земеделието и горите. Когато заложим допълнително условие, с което въвеждаме списък, всъщност делегираме тази отговорност от изпълнителната в законодателната власт. Ние сме против този принцип, защото на основание на § 16, който току-що гласувахме, министърът на земеделието е в пълни правомощия да прецени кои язовири да отдаде за единия или за другия вид риболов. Мисля, че това е принципната позиция, която трябва да се защитава в тази зала.
От друга страна е ясно, че двете функции – стопански и любителски риболов, се съвместяват трудно. Очевидно е, че там винаги ще има конфликт на интереси, каквато е и сега практиката в някои язовири, които са отдадени на концесия, където не може да се извърши на практика любителски риболов, където има бракониерство и други дейности, които не са редни, но така или иначе начинът това да се отстрани, е като се разграничи по някакъв начин стопанисването на тези обекти. Това разграничение би следвало да го направи изпълнителната власт, в частност министърът на земеделието и горите, съответно Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Тоест, даваме пълната свобода да се вземе това решение, но да се вземе на правилното място. Затова ще подкрепим текста на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Остават 5 минути до края на пленарното заседание. Няма.
Поставям на гласуване § 16, така както е предложен от комисията.
Гласували 147 народни представители: за 121, против 26, въздържали се няма.
Параграф 16 е приет.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева в частта, която не е подкрепена от комисията – комисията не подкрепя предложението на народния представител Евдокия Манева по ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 134 народни представители: за 15, против 82, въздържали се 37.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 17, с който се създава чл. 15а.
Гласували 130 народни представители: за 81, против 47, въздържали се 2.
Параграф 17 е приет.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, правя предложение за прегласуване. Обръщам се още веднъж към колегите, специално от Коалиция за България.
С този текст, уважаеми колеги, държавата се лишава от едно свое основно правомощие и се преотстъпва на сдружения, които оттам нататък вече ще диктуват самостоятелно условията за риболова в най-големите наши язовири в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за прегласуване на § 17.
Поставям за втори път предложението на комисията за § 17, с който се създава чл. 15а.
Гласували 162 народни представители: за 127, против 35, въздържали се няма.
Параграф 17 е приет.
Сега часът е 13,39,37 ч., следователно сме дотук.
Няколко съобщения:
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава днес от 14,30 ч.
Комисията по културата ще заседава днес от 15,30 ч.
Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес от 16,00 ч.
Комисията по труда и социална политика ще заседава днес от 16,30 ч.
Комисията за борба с корупцията ще заседава на 3 ноември от 14,30 ч.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава на 3 ноември 2005 г.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава утре от 14,30 ч.
Комисията по външна политика ще проведе извънредно заседание в четвъртък от 15,30 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)


Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова

Секретари:
Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов