Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-11-23

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Камелия Касабова, Юнал Лютфи и Петър Берон
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирали са се 167 народни представители, имаме необходимия кворум, откривам заседанието.
Уважаеми дами и господа, имате раздаден проект за работата на Народното събрание за 23-25 ноември – десет точки и парламентарен контрол.
Моля да обърнете внимание на проекта, който е пред вас. Той беше консултиран на Председателския съвет. Това е проектът, който представяме на вашето внимание.
Ще изчета точките и ако няма съображения, да ги гласуваме:
“Програма
за работата на Народното събрание за
23‑25 ноември 2005 г.
1. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г. (Вносител – Министерският съвет.)
2. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. (Вносител – Министерският съвет.)
3. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. (Вносители – Борислав Великов, Георги Божинов и Росен Владимиров.)
4. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии. (Вносители – Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.)
5. Второ четене на законопроекта за защита на потребителите – продължение.
6. Второ четене на проекта за Кодекс за застраховането – първа част. (Приет на първо четене на 20 октомври 2005 г.)
7. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. (Приет на първо четене на 20 октомври 2005 г.)
8. Второ четене на законопроекта за акредитация. (Приет на първо четене на 15 септември 2005 г.)
9. Второ четене на проекта за Данъчноосигурителен процесуален кодекс – първа част.
10. Първо четене на законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията – продължение.
11. Парламентарен контрол.”
Имате ли съображения по този проект? Не виждам.
Моля, гласувайте проекта за програма.
Гласували 154 народни представители: за 147, против 3, въздържали се 4.
Програмата е приета.
Има три предложения за включване на точки в дневния ред по реда на ал. 3 на чл. 40.
Първото предложение е от Парламентарната група на Коалиция “Атака” за включване на точка в дневния ред: проект за Решение за незабавно изтегляне на българския пехотен батальон от Ирак.
С дата 10 септември ви е раздаден доклад на двете комисии по този въпрос – на Комисията по външна политика и на Комисията по отбрана.
Имате ли съображения по него? Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, с това предложение продължаваме нашата битка за изтегляне на България от Ирак, която става все по-актуална на фона на изключителната обърканост и неадекватни действия и послания към обществото от страна на управляващата коалиция.
Що се касае до съдбата на българския военен контингент в Ирак, времето и датата, когато той евентуално ще се изтегли, новите форми, под които България ще присъства, отново искам да подчертая, че приказката на управляващите за това, че българският военен контингент ще присъства под нова форма – военно-хуманитарна или какво ли там друго общо, по никакъв начин не отменя пагубните последствия за България от присъствието ни в иракската война.
Този 1 млрд. 200 млн. лв. – сума, която е съобщена от ген. Любен Петров, включваща преките и косвените разходи в Ирак, продължава да тежи на българския бюджет. Като прибавим бъдещите ни ангажименти в Ирак и в Афганистан, които освен човешки жертви, не дай Боже, ще включват и финансова тежест върху българското общество, като прибавим, че в момента бедната България прави своя изнемощял бюджет и управляващите продължават да ни показват двоен стандарт, тоест за иракската война безпроблемно, консенсусно от всички политически сили се отделят милионите за Ирак, аз продължавам да настоявам българското правителство, българският парламент да вземе адекватно решение за изтегляне на българския военен контингент от  Ирак. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Подлагам на гласуване предложението на Парламентарната група на Коалиция “Атака”.
Моля, гласувайте включването като точка в дневния ред на проект за Решение за изтегляне от Ирак.
Гласували 140 народни представители: за 18, против 76, въздържали се  46.
Предложението не се приема.
Второ предложение по ал. 3, внесено вчера – 22 ноември  2005 г.  в 15,00 ч. – отново проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия относно окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с програмата  "Петрол срещу храни",  което е внесено от Константин Димитров – народен представител от Парламентарната група на Демократи за силна България.
Заповядайте, господин Димитров.
Константин Димитров (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник внасям предложение за включване като т. 1 в дневния ред на Народното събрание за седмицата от 23 до 25 ноември 2005 г. проект за Решение за създаване на Временна анкетна комисия относно окончателния доклад на независимата комисия, назначена от генералния секретар на ООН, разследваща машинациите с програмата "Петрол срещу храни" по времето на режима на Саддам Хюсеин.
Впрочем, внасям това предложение от името на три парламентарни групи, а именно Парламентарната група на Демократи за силна България, на Обединените демократични сили и на Българския народен съюз.
Актуалността на това предложение се подсилва и от призива на министър-председателя Сергей Станишев и лидер на Социалистическата партия от петък миналата седмица, когато той каза, цитирам почти по памет, че: "Тази анкета трябва да стигне до дъното на истината за участието на български партии, респективно български фирми в действия, сделки, които нарушават международното право и българското законодателство".
Необходимостта от създаването на такава комисия се диктува и от решението на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, което задължава всички държави-членки, една от които е и България, да съдействат за постигане целите на разследването, осъществено от тази комисия.
В допълнение бих казал, че държави – уважавани демокрации, като Германия, Франция, Индия, започнаха свои разследвания със съответните юридически и политически последствия в името на изясняване на истината и за да може, разбира се, веднъж завинаги от репутацията, от имиджа на демократична България да бъде премахнато това неприятно петно. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин  Димитров.
Проектът за решение, който е представен, е оформен именно като предложение на господин Димитров, затова така го съобщих. Самият проект е внесен в деловодството на Народното събрание на 15 ноември т.г. в 15,00 ч. следобед. Той не е минал през съответните процедури за изготвяне на становище.
Ако няма други съображения, моля, гласувайте проекта за решение, представен от господин Димитров, за включване като точка в дневния ред.
Гласували  164 народни представители: за 46, против 51, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
И третото последно предложение за  включване като точка от дневния ред за седмицата от 23 до 25 ноември 2005 г. е от госпожа Евдокия Манева – народен представител от Парламентарната група на Демократи за силна България, за включване на точка законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нашето предложение за законопроект за изменение на Закона за опазване на околната среда е изключително кратко. То се състои само от едно изречение. Вярвам, че народните представители няма да бъдат затруднени да преценят неговата важност.
Ние предлагаме в списъка на обектите, които се подлагат на оценка за въздействието върху околната среда, да се запишат "площадки за временно складиране и съхранение на отпадъци".
Аргументите за това предложение са както професионални, така и политически.
На първо място, преди да се вземе решение за местоположението на площадката, трябва да се преценят много професионално редица екологични рискове, а това са рискове, свързани със замърсяване на почвите и водите, рискове, свързани с образуване на токсични инфилтрати, свързани с депониране в тези депа за опасни отпадъци, за които няма създадени системи за събиране и специализирано третиране.
Освен това по-важните политически аргументи са, че се възстановява правото на хората да имат достъп до екологична информация, че преди да се вземат решения за едно или друго място за складиране на отпадъци, те своевременно ще бъдат професионално уведомени за решенията и ще се изключат всякакви необосновани безпокойства.
Аз смятам, че тази тема е изключително актуална и е дълг на Народното събрание да създаде такива норми, които да дават право на обществеността да бъде своевременно информирана.
Убедена съм, че това изречение няма да ви затрудни. Всички ние сме граждани на България и всеки от нас може да бъде поставен в тази ситуация. Мисля, че вие ще подкрепите това решение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Законопроектът е внесен на 19 октомври. Навярно е бил предмет на вниманието на Комисията по околната среда и водите. Не зная дали  господин Божинов би желал да даде кратко пояснение и на пленарната зала.
Заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ):  Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Няма никакви други причини освен тази, че досега комисията е работила непрекъснато върху петте законопроекта, които бяха предмет на договореностите на  България с Европейския съюз. Благодарение на вас те вече са приети. В момента се работи по законопроекта за водите  и по ратификацията на две важни  конвенции. Веднага след приключване на работата по тези законопроекти този законопроект ще бъде включен в дневния ред на комисията, разгледан и надлежно  представен пред вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Манева, както сама разбирате, не сме в процес на обсъждане и едва ли има реплики. (Шум и реплики от ДСБ.)
Това беше пояснение. Аз поканих господин Божинов за известна ориентация на пленарната зала.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА  (ДСБ, от място):  Аз също искам да поясня.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Добре, бихте могли, заповядайте, ще го допусна – да чуем и Вашето мнение по становището на комисията. Повтарям, без това да е дискусия и без да го считате като реплика-дуплика.
Заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председател. Съжалявам, но обясненията на господин Божинов са неприемливи, тъй като по Закона за водите ще се работи най-малко два месеца. Това е изключително голям и много спорен законопроект.
Тук става дума за един много важен, много кратък и много ясен текст. И аз очаквах, че господин Божинов като специалист ще застане пред вас и ще каже, че няма никакви възражения този текст да бъде включен в Закона за  опазване на околната среда. Точка "м"  в списъка на обектите, които се подлагат на оценка на въздействието върху околната среда,  звучи така: "площадки за временно складиране и съхраняване на битови отпадъци". Аз вярвам, че всеки от вас би се заинтересувал и би искал, ако в населеното място, където той живее, се предвижда да се направи такава площадка, да получи съответната професионална информация. Това е предложението.
Няма защо да го отлагаме с месеци, още повече че тази тема е изключително актуална в София и ако навреме бяхме включили този текст, сега в София нямаше да има това напрежение в различни населени места, само затова, защото хората не са информирани. Благодаря ви.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви. Няма повече изказвания. На пленарната зала са ясни съображенията около предложението на госпожа Манева.
Моля, гласувайте за или против включването на точката за изменение на Закона за околната среда и водите в дневния ред на нашата работа за 23-25 ноември 2005 г. Както разбирате, становище на комисията няма засега, тъй като тя не е разглеждала на свое заседание този проект.
Гласували 179 народни представители: за 62, против 37, въздържали се 80.
Предложението не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте да направите предложение за прегласуване.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми колеги, аз ви призовавам да гласуваме още веднъж и този път да подкрепите предложението, защото наистина не разбирам аргументите ви да сте против.
Аз ще си позволя да взема имената на всички, които гласуват против, защото за това не може да има нормални аргументи и те да бъдат направени достояние на софийската общественост и на всеки, който се интересува от тази тема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуванията са достатъчно публични. Неуместно е да се отправят такива предупреждения.
Моля, прегласуваме.
Гласували 158 народни представители: за 46, против 26, въздържали се 86.
Предложението не се приема.
Моля, изслушайте съобщението за новопостъпилите законопроекти и проекти за решения от 16 до 22 ноември 2005 г.:
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители. Вносители са Владимир Кузов, Минчо Хрисов и Ваню Хърков. Водеща е Комисията по правни въпроси. По него работи и Комисията по гражданското общество и медии;
- Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Вносител е Любен Корнезов. Разпределен е на Комисията по правни въпроси;
- Проект на Декларация относно недопустимата намеса на посланика на САЩ в България Джон Байърли във вътрешните работи на страната с вносител Волен Сидеров и група народни представители. Разпределен е на Комисията по външна политика;
- Проект за решение по Доклада на Временната комисия за проучване и ликвидиране на щетите от наводненията и за изготвяне на предложения за оптимизиране на модела на действия на държавните органи по управление при кризи. Вносител – Йордан Цонев;
- Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е на Комисията по икономическата политика и Комисията по европейска интеграция;
- Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на Република България в програмата на Общността за взаимно предоставяне на паневропейски електронно-правителствени услуги за публични администрации, стопански предприятия и граждани (ІDABC). Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на държавната администрация. Работят и Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика;
- Законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на заетостта. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по труда и социалната политика. Разпределен е и на Комисията по европейска интеграция.
Това са постъпилите законопроекти за периода, за който става дума.
Пристъпваме към точка първа от нашата програма за седмицата:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ДЪМПИНГ НА ОТПАДЪЦИ И ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ОТ 1972 Г., КАКТО Е ИЗМЕНЕНА, И ПРОТОКОЛА КЪМ НЕЯ ОТ 1996 Г.
За да представите доклада на Комисията по околната среда и водите, заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Ще ви представя доклада на Комисията по околната среда и водите относно законопроект за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., и протокола към нея от 1996 г. № 502-02-13, внесен от Министерския съвет на 31.10.2005 г.
Уважаеми господин председател, позволете ми, преди да премина към самия доклад, да ви предложа да бъдат допуснати в залата следните експерти: Чавдар Георгиев – заместник-министър в Министерството на околната среда и водите, Стефан Стефанов – държавен експерт в дирекция “Управление на отпадъците”, Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта, Силвия Рангелова – юрисконсулт в дирекция “Правна”, Владимир Дончев – началник на отдел “Опазване на водните обекти”, Сийка Терзиева – началник на отдел “Управление на отпадъците”, и Надя Александрова – юрисконсулт в дирекция  “Правна”.
Моля да подложите предложението ми на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 117, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля да поканите представителите на държавните институции да заемат местата си в залата.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: “На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2005 г. Комисията по околната среда и водите разгледа внесения от Министерския съвет законопроект за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., и Протокола към нея от 1996 г.
На заседанието присъстваха експерти от Министерството на околната среда и водите, Министерството на транспорта, Министерството на външните работи, Министерството на здравеопазването, Българската академия на науките и неправителствени организации.
От името на вносителя законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта.
Освен че ратифицирането на тази Конвенция е поето като ангажимент във връзка с преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз, този акт ще бъде в унисон с поетите ангажименти от шестте черноморски държави за опазване на Черно море от замърсяване чрез действащата Конвенция за опазване на Черно море от замърсяване и Протокола за преднамерено изхвърляне в морето, като неделима част от нея.
Прилагането на Конвенцията обхваща Световния океан и е част от глобалните мерки на Организацията на обединените нации и Европейския съюз за упражняване на контрол и опазване на морската среда от замърсяване. Тя забранява преднамереното изхвърляне на определени типове много опасни вещества, упоменати в така наречения “черен списък” и изисква при много специални условия и точен анализ предварително разрешение за преднамерено изхвърляне на някои вещества, заложени в друг списък, от компетентна държавна институция. Съгласно Конвенцията “дъмпинг” означава преднамерено изхвърляне на отпадъци и отровни вещества.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Божинов,  дали преценявате, че бихте могли да запознаете пленарната зала с финалната част от становището?
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Аз бих могъл да я запозная с финалната част, но ако направя това, бих пропуснал да подчертая оня момент от дискусията в комисията, около който ние се обединихме, че България с ратифицирането на тази конвенция става една от първите страни в света и Европейския съюз, която поема толкова сериозни ангажименти. И понеже ние твърде често се самобичуваме и самоунижаваме, по този повод трябва да знаем, че България е била инициатор през 1992 г. в Букурещ да бъде приета Конвенцията за опазване на Черно море, а сега преди много други страни поема сериозни ангажименти.
Преминавам към заключението, за да подчертая, че: "В хода на състоялата се дискусия членовете на комисията настояха изпълнителната власт да предприеме своевременно необходимите стъпки за промени в специализираното законодателство с цел установяване на ред и определяне на компетентни органи за издаване на предвидените в конвенцията разрешителни, както и за осъществяването на контрола.
Беше отправена препоръка за по-конкретен и по-коректен превод на Конвенцията по отношение на специализираната терминология, използвана в нея. Бяха посочени термини, като "дъмпинг", "слъдж", "водна колона" и други, които е необходимо да бъдат заменени със съответните български изрази. За целта комисията предлага законопроектът за ратификация на конвенцията да бъде разгледан отделно на второ четене както в комисията, така и в пленарната зала.
Според проведените разисквания и след тях, членовете на комисията подкрепиха законопроекта единодушно и предлагат на Народното събрание следното становище:
Да приеме за основателни мотивите на вносителя и да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Божинов. Основателно той открои в своя доклад активната ангажираност на България с изпълнението и на предходната, и на тази конвенция.
Има становище и на Комисията по външна политика.
Господин Берон, заповядайте да представите становището.
ДОКЛАДЧИК Петър Берон:
"СТАНОВИЩЕ
относно законопроект № 502-02-13 за
ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на
замърсяването на морската среда от дъмпинг
на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и
Протокола към нея от 1996 г., внесен от
Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и Протокола към нея от 1996 г.
Становището беше прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Берон.
Преминаваме към обсъждане на законопроекта, доколкото в пленарната зала няма представител на вносителя, тоест на Министерския съвет. Тук са представители на министерството, те са на разположение предполагам за изясняване на отделни въпроси, които народните представители биха поставили.
Господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ):  Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, безспорно това е една важна конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали. Дори и по-важен изглежда Протоколът към нея от 1996 г., тъй като той е с по-строги клаузи, по-ограничителен е в сравнение с конвенцията, и ние ги приемаме за ратификация заедно.
Искам да се спра освен на въпросите, които бяха повдигнати, разбира се, свързани с някои допълнителни уточнявания в законодателната база във връзка с компетентните институции в България и техните правомощия от тази конвенция и протокола към нея, да обърна внимание на колегите, че това може би, поне за това Народно събрание – Четиридесетото, със сигурност е единствената конвенция, която няма да бъде приета автоматически на първо и второ четене в един и същи ден. И една от причините е повдигнатият въпрос от мен и от други колеги в комисията, свързан с коректността, както беше отбелязано и в доклада на председателя Божинов, при превода. Подтекстът на становището на комисията в крайна сметка е, че - да,  ние трябва да опазим морската среда от замърсяване с отпадъци и други вещества, но също така е важно да опазим българския език и законодателството от замърсяване с чуждици. Тъй като очевидно е, че вместо "дъмпинг" чудесно може да се използва преднамереното "изхвърляне", "изпускане", "потапяне", "отстраняване", "погребване" или дори "депониране", което не е направено. На стр. 19 дори има количества, които се дъмпират. Нека да оставим думата дъмпинг в икономическата сфера, там тази дума е навлязла, но да не я допускаме в околната среда и сродните области на живота. За "слъдж" от канализации, очевидно тези утайки са се промъкнали във втората част, тъй като явно двама преводачи са се занимавали с конвенцията и с протокола. Вместо "анекси" бихме могли да използваме "приложение"  или вместо да се съдържат "de minimis" нива, най-малко някакви минимални нива или стойности. Дори "нутриентите", "субстанциите", "индексите",  "генерираните отпадъци" също имат български еквиваленти. Да не говорим за изрази,  които бяха изтъкнати и в комисията – "водна колона". Очевидно, че специалният термин е "воден стълб". Качеството на морската вода вследствие  изхвърлянето на отпадъци ще се влоши, а няма да се намали, обикновено казваме влошаване на качеството и т.н.
Така че очевидно в случая комисията всъщност представлява и един орган, който бди за чистотата на българския език в законодателството,  и в този смисъл призовавам колегите днес, както бе и становището на комисията, да подкрепим конвенцията и протокола само на първо четене. А между първо и второ четене, ако в съответните ведомства няма способни преводачи, които да преведат точно на български език текстовете на чуждестранните документи, конвенции и протоколи, то ние ще им помогнем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Великов.
Заповядайте, господин Берон.
Петър Берон (КА):  Просто искам да подкрепя господин Великов изцяло в това, което каза. И в Комисията по външна политика, и в Комисията по околната среда и водите стана дума за този дъмпинг. Някои просто много силно са се привързали към тази дума и смятат, че трябва на всяка цена да се употреби понеже била употребена и в текста на конвенцията на английски. Обаче  думата дъмпинг има няколко значения, едно от които е влязлото в българския език в икономическата област, и нека си остане там, а тук да се използва "преднамерено изхвърляне". Защото наистина днес допускаме едно, утре друго и така се замърсява нашият език и нашето законодателство. Изцяло подкрепям господин Великов и настоявам да се променят тези думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Берон.
Заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Господин председател, обръщам се към Вас не само поради установената добра почитателна практика към председателя, а защото когато провеждахме това сериозно заседание на комисията, имах съзнанието, че в последните десет години Вие бяхте може би единственият народен представител, който понякога, когато разглеждахме такива конвенции, вземаше задълбочено отношение и предлагаше на заинтересованите държавни органи, натоварени със съблюдаването на тези конвенции, да се отнасят много сериозно към тези ангажименти. Така направихме и ние в своето заседание и в края на становището, ако забелязахте, освен редакционните препоръки ние категорично настояхме изпълнителната власт да предприеме своевременно необходимите стъпки за промени в специалното законодателство на страната с цел установяване на ред и определяне на компетентни органи за издаване на предвидените в конвенцията разрешения и съответния контрол. Това стана на 16-и. На 17-и, на следващия ден, в Министерството на транспорта се състоя среща, на която министърът на транспорта, министърът на околната среда и водите и министърът на външните работи изпратиха свои експерти и беше обсъдено становището на комисията. Пред мен е протоколът от този сериозен и отговорен форум, който показва едно друго отношение на изпълнителната власт към препоръките на парламента. От този протокол личи, че е постигнато пълно съгласие относно първата препоръка, за която говори и господин Великов. Ние имаме съзнанието, че ще имаме конвенция на английски и конвенция на добър български и експертите са отговорили на всички препоръки и забележки с конкретни алтернативни, чисто български становища, които аз няма да чета.
По-важно е друго – необходимостта от промени в националното законодателство и определяне на компетентна институция по конвенцията и протокола към нея. Дебатът беше сериозен и на едното, и на другото място. Без да ви запознавам с противоположните становища и пътя за сближаване на мненията, след разискванията и анализа двете спорещи министерства стигат до извода, че компетентният орган не може да бъде само министърът на околната среда и водите, защото вменените му задължения по Закона за управление на отпадъците и наредбата за неговото приложение трябва да бъдат доразвити с правомощията на министъра на транспорта, които са му вменени според законите за вътрешните морски води и териториалното море и предотвратяване на замърсяванията в тези зони, както и други закони, по които той има задължения.
Затова тази среща завършва с компетентното становище, че е необходимо, след като ратифицираме конвенцията и протокола към нея, да настъпят промени в националното законодателство, чрез които ще бъде определен оправомощеният компетентен орган във връзка с прилагането на конвенцията и протокола.
Направих това изказване, за да подчертая новия сериозен и компетентен подход, който приляга на една страна, която желае да бъде истински партньор в своите международни отношения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И аз Ви благодаря, господин Божинов, за изказването.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Конвенцията за предотвратяване замърсяването на морската среда и Протокола към нея са два изключително важни международни документи, които имат пряко отношение към опазването на чистота на Черно море и затова е много важно те да бъдат подкрепени на първо четене. Няма принципни неща в самите конвенции, по които бихме могли да възразим, освен тези редакционни поправки, за които стана дума.
Проблемът обаче е в друго – проблемът е в това, че няма национални механизми за прилагане на конвенцията. И аз не прочитам толкова оптимистично протокола, който е съставен за срещата между представителите на Министерството на околната среда и водите и Министерството на транспорта. В крайна сметка това, че е необходима промяна в националното законодателство беше казано от почти всички народни представители, които се изказаха на заседанието на комисията. Трябваше обаче, ако има воля това да стане, много ясно да се посочат компетенциите на двете министерства да има принципно съгласие по този въпрос и да се прецени кои закони трябва да бъдат променени. Защото ми се вижда твърде странно за прилагането на една процедура, която кореспондира с два закона в областта на околната среда и един закон в областта на водния транспорт, да се прави нов закон. Такова споразумение обаче няма. Няма и категорично становище коя е компетентната институция и това много ясно си личи от текстовете, които са записани в протокола. Заключителната фраза е, че трябва да бъдат определени правомощията на компетентните органи във връзка с прилагането на Конвенцията и Протокола към нея, а в текста преди това има подробни описания защо Законът за управление на отпадъците, защо Законът за водите, защо Законът за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата в Република България не могат да бъдат тези закони, в които да се разпишат еднозначно правомощията на изпълнителната власт.
Затова аз смятам, че това е един от най-важните проблеми  и ние трябва да поискаме между първо и второ четене еднозначно двете министерства да кажат как ще решат този проблем и как ще се споразумеят за правомощията на двете министерства и кой ще бъде законът, в който ще се вградят тези изменения. На мен ми се струва, че най-близко до материята е Законът за управление на отпадъците.
Така че това е едно задължително обстоятелство, без което не би трябвало да преминаваме към второ четене на конвенцията. И аз мисля, че комисията беше права, като прецени, че трябва да нарушим обичайната процедура при ратификации на конвенции и да предвидим само гласуване на първо четене.
Има още едно съображение, което е много сериозно. В аргументите за ратификация на конвенцията е записано, че няма финансови тежести, свързани с прилагането на конвенцията, което не е вярно. Няма вноски, които се изискват, за да се присъединим към конвенцията, но положително ще има финансови разходи, свързани най-малкото със създаването на структура, която ще прилага тази конвенция. Да не говорим, че и самото изпълнение на мерките за прилагане на конвенцията налага да се правят съответни инвестиции.
Така че има две много важни съображения, които много задълбочено трябва отново да бъдат обсъдени в Комисията по околната среда и водите с всички подробни аргументи от вносителите, за да може да се премине на второ четене. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Не виждам реплики.
Заповядайте, госпожо Любчева.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа колеги народни представители, считам, че всички тук, в тази зала, се обединяваме около предложението на комисията, което беше изказано от господин Божинов, да подкрепим на първо четене конвенцията.
Очевидно е и нещо друго обаче, че ние разглеждаме тази конвенция като малко по-различна от всички останали, които сме  ратифицирали до момента, и искаме да имаме време, за да направим своите предложения между първо и второ четене, защото аргументите в защита на тази конвенция са много.
Първо, че ние сме черноморска държава. Второ, че сме подписали Конвенцията за защита на чистотата на Черно море, а тази конвенция се явява в допълнение и предопределя за България много нови ангажименти, за да можем ние да я изпълним, след като сме я приели.
От една страна, приемането на конвенцията е задължително, защото Черно море граничи с цялата територия на страната и аз като представител на черноморска община считам за много важно това да бъде направено, но от друга страна, чистотата на Черно море изисква изключително сериозен мониторинг. За да изпълним конвенцията и за да осъществяваме контрол по изпълнението на тази конвенция, ние имаме нужда от разработване не само на допълнително законодателство или промяна на съществуващото законодателство. За да се определят отговорностите на всички институции, освен на министерствата, които тук бяха цитирани, аз считам, че и в регионален план общините също имат определени задължения и ангажименти в това отношение.
Освен ангажиментите на институциите трябва да се определи механизмът за мониторинг, защото има много съвременни механизми за мониторинг, които ще дадат възможност наистина на съвременно ниво и по съвременен начин ние да отговорим на ангажиментите си за опазване чистотата на Световния океан и в това число за опазване на чистотата на Черно море, което е една уникална екосистема и която уникална екосистема отговаря и за чистотата на крайбрежието, и за развитието на туризма по нашето крайбрежие. Разбира се ние трябва да обърнем много сериозно внимание на това – какви води от какви производства и от какви отпадъци се вливат в Черно море.
Ние имаме един изключително важен документ и аз тук подкрепям всички свои колеги, които се изказаха, че не бива в бързината да ратифицираме тази конвенция, ние да не направим необходимите промени освен останалите промени, включително и тези по терминологията. Тук не е най-важното да се направи точен превод на термините. Важно е специалистите в областта на опазване на околната среда да определят точните термини, които наистина не само от преводно значение, а от същностно значение ще бъдат включени в тази конвенция.
Така че аргументите “за” подкрепа на конвенцията са много. Аз също ще подкрепя и призовавам всички да подкрепим ратификацията и да дадем достатъчно време на специалистите, за да направим своите следващи стъпки, за да бъдем тази държава, която ще изпълни добре своите ангажименти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Любчева.
Госпожо Мозер, заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! И аз от името на нашата парламентарна група бих искала да изразя нашата подкрепа за ратификацията на тази конвенция, защото от това, което чухме досега, се разбира колко важна е тя, но не само по себе си – на книга, а с допълнителните предложения, които бяха направени тук, и специално за мониторинга и за следенето на това, което трябва да направим, защото в една държава, която иска да развива туризъм, в една държава, която търси децентрализация и отговорността на държавата, и на местното самоуправление за поддържане на чистотата, която в момента на нашето Черноморие не е на завидна висота, за да не кажа нещо по-лошо в тази насока, защото всички сме били там и сме видели замърсяванията, които евентуално отиват в това наше море, на което ние обаче разчитаме да донесе на България доходи във връзка с туризма, във връзка и с изискванията на Европейския съюз за екологичното състояние на нашата държава.
Така че подкрепям предложенията, направени за това нещата да станат така, както беше казано между първо и второ четене. Ние ще подкрепим конвенцията на първо четене, но с условието, че и предложенията, направени допълнително, ще влязат в работата и на комисията, и на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Не виждам други желаещи народни представители за изказване.
Биха ли желали представителите на Министерството на околната среда и водите да вземат отношение по някои от въпросите, които бяха повдигнати? Няма такива.
Доколкото разбирам, няма желаещи за изказване и от представителите на Министерството на транспорта.
В такъв случай поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от дъмпинг на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена, и протокола към нея от 1996 г., внесени от Министерския съвет на 31 октомври т.г.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се  няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Както разбрахме, няма предложения за гласуване за второ четене.
Да благодарим на комисията за сериозната работа, която е извършена, както докладва господин Божинов, и същевременно да се обединим около разбирането, че и в самото заглавие думата “дъмпинг” ще трябва да намери друго изражение и, разбира се, всички други въпроси, които бяха поставени, ще бъдат предмет на вниманието на комисията.
Преминаваме към точка втора от нашата програма, уважаеми колеги:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
Господин Китов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Борислав Китов: Господин председател,
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по здравеопазване относно
законопроект за изменение на Закона за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.,
№ 502-01-47, внесен от Министерския съвет на
31 октомври 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 10.11.2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа законопроекта за изменение на Закона за бюджета на каса за 2005 г.
На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването проф. д-р Радослав Гайдарски, директорът на НЗОК д-р Иван Букарев, председателят на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов, председателят на Съюза на стоматолозите в България д‑р Николай Шарков.
Законопроектът беше представен от директора на НЗОК д‑р Иван Букарев. В изложението си той обоснова необходимостта от предлаганите промени с очертаващия се недостиг на средствата за здравноосигурителни плащания в частта на болничната помощ в размер на 88 млн. лв. Недостигащите средства се предлага да бъдат взети от преизпълнението на приходите на НЗОК. Доктор Букарев подчерта, че съгласно действащата законова уредба Управителният съвет на НЗОК има право да разпредели за здравноосигурителни плащания не повече от 50 на сто от преизпълнението на приходите, а исканата актуализация на бюджета на НЗОК фактически ще позволи изразходване на цялата сума от преизпълнението на приходната част на бюджета за разплащане с болничните лечебни заведения.
Народните представители бяха запознати със становищата на Министерството на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, които подкрепят внесения законопроект.
Въз основа на проведеното обсъждане и единодушно гласуване Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. № 502-01-47, внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Китов.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Молбата ми е в пленарната зала да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите, Емил Райнов - заместник-министър на здравеопазването, и Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на трима представители на съответните държавни институции.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля поканете съответните дами и господа.
Заповядайте, господин Димитров, да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
по законопроекта за изменение на Закона за бюджета
на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
На заседание, проведено на 15 ноември 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха Кирил Ананиев - заместник-министър на финансите и председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса, и Жени Начева – директор на дирекция “Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса.
Проектът на закон за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. беше представен от Кирил Ананиев, който изтъкна, че законопроектът е изготвен и приет в съответствие с чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса и от Събранието на представителите с решение от 21 октомври 2005 г.
Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. беше приет от Народното събрание и обнародван в “Държавен вестник” на 30 декември 2004 г.
Изпълнението на приходите на бюджета към 30 септември 2005 г. и направеното въз основа на него очаквано изпълнение до края на годината показват, че приходите ще се изпълнят на 961 млн. лв. или с 88 млн. лв. повече. Това общо преизпълнение ще е резултат от преизпълнението на здравноосигурителните вноски с 80 млн. лв. и на глоби, санкции и наказателни лихви с 8 млн. лв.
Преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски се дължи на нарасналата събираемост вследствие на предприетите мерки по регистрация на трудовите договори, увеличение равнището на трудовите възнаграждения, считано от 1 юни 2005 г., анализа и оценката на ритмичността на постъпленията от здравноосигурителни вноски.
Във връзка с горното нарастване на приходите се иска и увеличение на разходите от 983 млн. лв. на 1 млрд. 71 млн. лв. или ръст с 88 млн. лв. Тази сума се разпределя за увеличаване на здравноосигурителни плащания за болнична помощ с 80 млн. лв. и за увеличаване на резерва за непредвидени и неотложни нужди с 8 млн. лв. съгласно чл. 27 от Закона за здравното осигуряване.
В рамките на общото очаквано изпълнение на разходите за 2005 г. за болнична помощ са разчетени 478 млн. лв. или в повече със 183 млн. лв. от Закона за бюджета на Касата за 2005 г. Тази сума ще бъде покрита:
- от резерва за непредвидени и неотложни разходи в размер на 85 млн. лв.;
- с предлаганото увеличение на здравноосигурителните разходи за болнична помощ с изменението на бюджета за 2005 г. в размер на 80 млн. лв.;
- с резерва за непредвидени и неотложни разходи в размер на 8 млн. лв.;
- с вътрешни компенсирани промени на кредитите между елементите на разходите в размер на 10 млн. лв.
Недостигът на средства за болничната медицинска помощ се дължи на наблюдаваните тенденции за повишаване на средната цена на клинични пътеки, тоест изпреварващо увеличение на броя на случаите по скъпоструващи клинични пътеки спрямо общото увеличение на броя на хоспитализациите. Наблюдава се и ежемесечно увеличение на броя на хоспитализациите поради отпадане на териториалните ограничения при достъпа до болнична помощ, считано от 1 януари 2004 г. Тези фактори налагат увеличаване на здравноосигурителните плащания за болнична помощ.
С промяната на приходната и разходната част на бюджета на Националната здравноосигурителна каса не се променя дефицитът по Закона за бюджета на Касата за 2005 г.
След представянето на законопроекта се премина към гласуване, което приключи със следните резултати: “за” – 12 народни представители, 2 - “против”, без “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., внесен от Министерския съвет на 31 октомври 2005 г.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Други доклади на комисии няма. Предстои ни да пристъпим към обсъждане на предложения законопроект. От страна на министрите няма представители на вносителите, а в залата сме допуснали представители на ведомствата, които могат да вземат отношение по представения законопроект.
Господин Ананиев, предлагам да изчакате някои от изказванията и тогава да вземете отношение.
Ще напомня времето, тъй като е възможно да има и по-дълги изказвания. Както знаете, по групи, с удължението: Коалиция за България – 40 минути; НДСВ – 32 минути; ДПС – 26 минути; ОДС – 22 минути; “Атака” – 21 минути; ДСБ – 21 минути; БНС – 20 минути; независимите – 15 минути.
Има ли желаещи за изказване? Господин Борислав Китов желае думата.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има ли спор по този законопроект? Категорично няма. Предполагам, че всички ще го подкрепят единодушно. Въпросът обаче е внимателно да разгледаме законопроекта, защото той крие в себе си някои отговори, които трябваше да имаме предвид вчера. И неслучайно вчера аз заявих, че би било по-добре, ако гледахме най-напред актуализацията на бюджета за 2005 г., за да можем да направим някои изводи, за да можем да ги имаме предвид при бюджета за 2006 г. Така или иначе това не стана, но в крайна сметка предстои второ четене и затова смисълът днес е да видим какво е реалното състояние на нещата, за да можем да предвидим какво ще се случи следващата година.
Както отбеляза в своя доклад господин Димитров, средствата, увеличени за болнична помощ в бюджета на Националната здравноосигурителна каса, са увеличени с около 180 млн. лв. Защо обаче това става и защо вече втора година ние актуализираме бюджета на Касата? Защо? Аз задавам въпроса след като две години имаме възможност да анализираме, че парите не стигат, не ги залагаме първоначално в бюджета, за да може оттам насетне, първо, да осигурим едно по-достатъчно финансиране, за да можем да приложим и необходимите мерки на контрол.
Съществува ли качествен анализ, уважаеми колеги, на различните видове клинични пътеки и защо наистина определен брой пътеки са увеличени многократно, до десет пъти – става въпрос за заложените обеми на заболявания? Вие сами разбирате, без дори да сте специалисти, че няма как заболяемостта по определени заболявания да е скочила десет пъти. В същото време има други пътеки, по които са изпълнени значително по-малки обеми.
Това, от една страна, какво показва? Показва, че не всички клинични пътеки са добре заложени, така че да не позволяват влизане в техния обем на хора, които безспорно не касаят съответната клинична пътека. От друга страна, защо има клинични пътеки, които  не могат да позволят изпълнение на обема? Значи там има много по-малка заболеваемост от тази, която е заложена. Това само по себе си говори за две неща. По отношение на клиничните пътеки в Националния рамков договор, от една страна, поради фиксираните цени обемът или изкуствено се намалява, за да се вдигне цената на клиничната пътека, или има близки заболявания, които позволяват болни от различни клинични пътеки да влизат в една клинична пътека, за да може да се събира ресурсът, или, на последно място, има недобър контрол от страна на Касата, която позволява дадени болни от едно и също заболяване да преминават през три пътеки за едно и също заболяване – било то през терапевтичната, хирургичната и възстановителната, ако има такава. Това ясно говори, че състоянието на нещата по отношение на точното разпределение на клиничните пътеки, по отношение на договарянето и по отношение на контрола не са  на онази висота, която да не позволи такива резки деформации на обема клинични пътеки.
Другият важен въпрос е: в състояние ли е Касата да прецени реалните нужди на болничната помощ? Ако допуснем, че след толкова време тя вече е в състояние до голяма степен да го направи, възниква въпросът: защо след като за следващата 2006 г. те бяха заложили 815 милиона, на тях им се дават 614  милиона, или 200 млн. лв. разлика. Те пак ще вземат тези 100 милиона, които  са като резерв, и да се надяваме, че пак ще има някакво преизпълнение на приходите и отново ще актуализираме бюджета. Това обаче не играе роля на дисциплиниращ ефект. Защото в крайна сметка всички колеги ще се надяват да се увеличат средствата, да се актуализира бюджетът и тогава стигаме до другия парадокс, който малко е против духа на самото здравно осигуряване, както беше заявено вчера, фиксиране на определени обеми. Беше заявено, че тези обеми ще бъдат такива, каквито са били през миналата година. Но не става ясно с дълговете или без дълговете?
Защото, ако приемем, господин Ананиев, че по някои пътеки има изкуствено завишение на обемите,  бих казал, ако изключим, че обемът е занижен, а не е реален, тогава следва, че ние ще узаконим изкуственото завишаване на обемите. Ако приемем, че обемите са такива, каквито са, защото това е втората възможност, би следвало ясно да се заяви, че те са били неправомерно заложени толкова ниски в бюджета на Касата за 2005 г.
Колеги, това в най-общи линии са част от нещата, които трябваше да дискутираме преди приемането на бюджет 2006 г.,  или поне сега да се опитаме да отговорим, за да може наистина на второ четене за бюджета на Касата за 2006 г. да заложим някакви по-реални цифри.
Липсва анализ, който Касата ни дължи, анализ на  степента усложнени болни, които попадат в болничната помощ. Липсва анализ защо това е така. Може би има такъв анализ и на мен не ми е известен, но изключително важно е да се види дали по всички клинични пътеки строго се изпълняват договореностите и дали няма по някой път, за да бъдат изпълнени пътеките, уважаеми колеги, неколкократни повторения на определени изследвания, ако щете, на определени манипулации, ако щете, които оскъпяват болничната помощ.
Така че ми се струва, че ние пристъпихме към приемане на бюджета на Касата, без да направим един отчет на Касата, да чуем един добър анализ, който са задължени по закон да ни представят. Между другото,  те са го предали, това трябва да им признаем. Но мисля, че Народното събрание е длъжно да направи един по-задълбочен анализ на състоянието на Касата, на дейността на Касата, за да можем да преценим утре ефективността на парите, които днес залагаме както за 2005 г., а и средствата за 2006 г., за да не допуснем догодина по същото време да изпаднем в същото състояние – нещо, което при тези заложени средства е твърде, твърде вероятно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За реплика думата има господин Кумчев.
Тодор Кумчев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми  госпожи и господа народни представители, уважаеми доц. Китов! Ние вчера надълго и нашироко говорихме за здравеопазване и няма да повтарям нито една дума от това, което казахме вчера. Във Вашето експозе Вие засегнахте нещо, което аз искам да оборя, а това е за анализа в структурата на заболеваемостта на населението в нашата страна.
Аз искам да ви кажа, че Националният център по здравна информация има абсолютно точни и коректни данни във всяко едно отношение, по отношение структурата на заболеваемостта.
Уважаеми колеги народни представители, какво прави впечатление? Прави впечатление, че в нашите болнични заведения постъпват болни, които са все по-тежко болни, което означава, че нещо куца в профилактика, което означава,  че връзката между общопрактикуващите лекари, медицинските центрове и болничните заведения не е оптимална и не е такава, каквато трябва да бъде. Защото още веднъж искам да повторя, че пациентите, които постъпват за болнично лечение, са в по-тежко състояние откогато и да е било.
На следващо място, преди да завърша, доц.  Китов, искам  да Ви кажа, че с ликвидирането на фелдшерските здравни пунктове в планинските и полупланинските райони се получи също голямо откъсване от търсенето на медицинска помощ и реално оказваната такава в болниците.  Искам да ви уверя, че в планинските райони в болничните заведения пристигат в изключително тежко състояние пациенти, които изискват прекалено много средства. При така фиксираните цени в момента по това финансиране по клинични пътеки се оказва един луфт, една инсуфициенция, която трябва да преодолеем, според мен.
Завършвайки, искам да ви призова през 2006 г. да вкараме във вече готов пилотен проект така наречената апробация за плащане по диагностично свързани групи, при което, уважаеми колеги народни представители, болниците ще получават толкова за лекуван пациент при тях, колкото пациентът струва. Разбира се, аз не фетишизирам системата, но тя във всички случаи ще бъде по-добра. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Кумчев.
За дуплика думата има д-р Китов.
Борислав Китов (БНС):  Благодаря Ви, уважаеми доц. Кумчев. В крайна сметка Вашата реплика изцяло подкрепя това, което казах.
Първо, ако приемем, че в Националния статистически институт има точна информация, трябва да се каже, че тя е от  хартиените носители. Второ, ако има точна информация, защо не са заложени точни обеми?
Второто нещо, което казах и Вие го подчертахте, е, че няма добър анализ за състоянието на болните, когато те постъпват на болнично лечение, и каква е връзката между болничната помощ и доболничната помощ. Това, което аз казвам, е, че наистина се наблюдава едно утежняване на пациентите, което оскъпява.
Третото нещо, което казах и Вие потвърдихте, е, че безспорно има едно хронично недофинансиране по тези пътеки.
Що се отнася до последното, бих искал да кажа, че трябва да се прави всичко възможно за тези пилотни проекти за диагностично свързани групи. Но това не е панацея, първо,  както и Вие много правилно отбелязахте, и още повече, ако "груперът", който се използва, не е съобразен с нашата действителност, бъдете сигурни, че от трън, та на глог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Китов.
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Вчера разглеждахме Закона за Здравноосигурителната каса за 2006 г., днес разглеждаме изменение на Закона за бюджета на Здравноосигурителната каса за 2005 г. И двата законопроекта са чисто докторски законопроекти, по които най-много се изказват лекари, което е съвсем нормално.
Аз ще поставя проблема обаче от друга гледна точка и  тя е принципна. Просто системата е сбъркана. Това е една от темите, по  които много български политици и лекари се упражняват години наред. Но когато приемаме този законопроект, както трябваше да го направим вчера, трябваше ясно и категорично да го кажем и да го признаем и да не продължаваме оттук нататък да поставяме въпроси и да разглеждаме всеки бюджет за всяка година и за следващата година от презумпцията, че, видите ли, такава е системата и тя не подлежи на промени.
Пороците в тази система бяха заложени по времето на управлението на ОДС – 1998 г. или 1999 г., когато господин Костов и партията му управляваха.
Господин Костов сега си гледа сеир и гледа как тук с титанични усилия се мъчим да създаваме нещо, да оправяме нещо, да коригираме нещо, което в основата си е порочно и грешно. Нека да не се лъжем – тогава господин Костов, който имаше намерение да управлява от 1997 до 2017 г., и изглеждаше толкова непоклатим, че всички мислехме, че това ще бъде така – нещо като другаря Тодор Живков някога, създаде система държава в държавата – Здравноосигурителна каса. Неслучайно тя беше с отделен бюджет, по отделен закон, като че ли това перо е по-различно от всички други пера в разходите на държавата, за да бъде с отделен закон. Тази Здравна каса започна да хрантути сините негови номенклатурчици, или по-скоро посинелите му номенклатурчици. Започнаха да се изливат големи пари. Спомняте си големите пари за сградите отначало, за скъпите коли и това продължава и досега. Много мошеници и крадци се опитват да се докопат до тази система и това продължава като тенденция и сега – да влязат вътре.
Сега не е проблемът в клиничните пътеки, не е проблемът в планинското здравеопазване, одеве ставаше въпрос за това или как да се харчат парите. Проблемът е, че тази Каса и тази система са Бермудски триъгълник. Каквото попадне вътре, се краде, изчезва. И капитанът – ние сме капитанът, би трябвало да каже: внимание, влизаме в Бермудския триъгълник и вътре не отговаряме за изчезнали пари и вещи.
И сега въпросът е не в тези 88 млн., които трябва да се дадат – ще ги гласуваме, ще влязат в Здравноосигурителната каса, но няма да спасят системата, тя е порочна в своята същност, в основата си.
Ние от “Атака” заявяваме, че ако е имало много здравноосигурителни системи през 1998-1999 г., когато системата беше направена така, че върху нея имаше влияние и тогава с така създадения одиозен шеф Единен лекарски съюз изцяло под контрола на тази политическа сила тогава, ако тогава това беше направено, то беше направено, за да хвърли тези проблеми, които в момента съществуват и текат и които трябва да решаваме. И всяка година оттук нататък ще бъде така. В един момент в годината предвид окрадените пари, идиотските разходи, ненормално разходените средства, които не са отишли за здравеопазване, ще се поставя въпросът: дайте още пари за Здравната каса, за да се запушат дупките, защото, видите ли, болниците нямали пари, нямат пари, не може да се изкара до края на годината, болните умират и ние всяка година някъде по това време ще гласуваме изменения в Закона за Здравноосигурителната каса, за да дадем и догодина пари по един подобен начин. За да не се стига дотук и за да не спорим излишно е нужна адекватна нова здравноосигурителна система и без да се залъгваме, колкото по-скоро това стане, ще бъде по-полезно за българските граждани и за българските болни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Давам думата на господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Има съществена разлика между дебата, който водихме снощи, и дебата, който водим сега по проектозакона за изменение на бюджета на Здравната каса за 2005 г. Ключовата дума в дебата снощи беше “няма” и около тази дума се завъртя политически дебат, напълно оправдан и разбираем. Но сега ключовата дума е “има” и най-важното, което трябва да кажем, е да благодарим на Касата и на осигурителния институт, че тези средства са осигурени и имаме какво да разпределим, така че да намалим тежестта върху болниците, които и без това имат други задължения и ако ги нямаше тези средства, които да им прибавим  сега като възможност 100 процента да бъдат платени пътеките, тази тежест от 40 или 88 млн. щеше да бъде прибавена към другите 200 млн. Сега нашите разсъждения са върху това справедливо ли е тези 88 млн. да ги дадем за покриване на този недостиг за заплащане на 100% на изпълнените клинични пътеки за месеците октомври, ноември и декември.
Аз твърдя, че това е справедливо и че в крайна сметка средствата, които са събрани от здравноосигурените лица, е съвсем уместно да кажем “да” на този законопроект, за да покрият тези разходи и нужди, които са направени в болничното здравеопазване.
Затова смятам да не задълбаваме повече в тази разбираема политическа игра, която няма отношение към законопроекта в момента.
Ако все пак бих могъл да поставя нещо като детайл на вашето внимание, просто като тема за размисъл, това е единствено върху сумите, които са заложени като приходи за 2006 г. в бюджета на Касата. Заедно с глобите и лихвите сумата е от 1 млрд. 61 млн. за 2006 г., а сега отчитаме една събираемост, която ще бъде изразходвана от 1 млрд. 72 млн. 749  хил. лв.  Това е една разлика от близо 12 млн. лв., в които няма равнение между парите, които сега получаваме като приходи от здравноосигурителни вноски, глоби, лихви и т.н., и парите, които очакваме за 2006 г.
Отправих този въпрос към председателя на Управителния съвет на Касата и заместник-министър Ананиев, който даде един много удовлетворителен отговор. Тъй или иначе става дума за загуба от лихви, които ще изтеглим от резерви,  става дума и за едни допълнителни постъпления, които са получени тази година във връзка с вземания със стара дата от здравноосигурени лица, но въпреки всичко смятам, че имаме поле за разсъждения на базата на това, че се очакват по-големи доходи през следващата година, дали тази заложена сума за приходи от милиард и 61 млн. за 2006 г. е реална и дали там също нямаме възможност да разсъждаваме върху приходната част на бюджета за Касата за 2006 г.
С тези малки отпратки към бъдещето и още една за финал. Много е важно да споменем, че ръководството на Националния осигурителен институт, за да събере тези милиард и повече лева е изразходвало само 1 млн. 700 хил. лв., тоест само 0,2% от общата сума, което е повод да бъде поздравено, независимо от всички упреци, които са отправени – за лукс и така нататък, средствата, които Касата харчи за издръжка на дейностите си са по-малко от 3%, някъде около 2,5 – 2,6%.
За обслужването на тези огромни пари за 2006 г. също е заложено нарастване само от 60 и няколко души на персонала, при положение че тройно нарастват дейностите по обслужване на клиничните пътеки. Това са важни неща, които е редно да отчетем и да отдадем дължимото на положителните неща, които се вършат в Касата, с всичкото внимание обаче, което трябва да обръщаме върху дейността й и върху основното ни задължение: парите на данъкоплатеца, парите на здравноосигурения да произвеждат здравен ефект, а не чиновническо благоденствие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Реплики няма. Заповядайте, господин Иванов.
Лъчезар Иванов (НДСВ): Уважаеми господин председател, колеги! Ние ще подкрепим промяната на Законопроекта за изменение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, но в същото време бих искал да изкажа някои съображения, които е крайно време да бъдат чути, а именно това е отчетността на Националната здравноосигурителна каса и контролът. Става въпрос, че от години не може да бъде създадена единна информационна система, която да даде по-точна представа и по-голяма яснота за обема на работа и съответно за финансирането.
В тази връзка искам да споделя, че минаването от следващата година на единно финансиране на болниците може да доведе до стария изпитан метод за финансиране на един пациент по няколко клинични пътеки. А това ще доведе до източване на средства, за един пациент да бъде заплащано по няколко пъти. Това задължително трябва да се има предвид за следващата година, тъй като има болници, които ще се опрат на този метод.
Второто нещо, което искам да спомена, това е връзката на доболничната помощ с болничната, тъй като е нарушен синхронът, особено в провинциалните градове.
Бюджетът ще бъде подкрепен от Национално движение Симеон Втори с тези според мен основателни забележки, които трябва да бъдат взети предвид. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Иванов.
Заповядайте, господин Георгиев.
Георги Георгиев (КА): Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, искам да продължа в духа на изказването на доц. Китов.
Да, наистина болничната помощ на този етап трябва да бъде засилена, трябва да бъдат намерени пари за увеличаване на бюджета за болничната помощ. Защо? В момента българското население е застаряващо и е подложено на много както остри, така и задълбочаващи се хронични заболявания. Става въпрос не само за онкоболните. Тук става въпрос и за болните с бъбречна недостатъчност, с белодробна недостатъчност, за диабетно болни и редица такива хронични заболявания, които застрашават живота на българина.
Ако тези пари не бъдат намерени, ще се подкрепи твърдението, че българският народ е подложен на геноцид и злите езици, които казват, че България след определени години – 15 или 20, трябва да остане 4 милиона, защото нейният бюджет не може да храни повече, ще се окажат прави. Ако ние не намерим тези пари, не засилим болничната помощ, на практика се оказваме хора, които подкрепят това твърдение.
Другото, което искам да кажа, е по отношение на контрола. Ако тук има представители на Здравната каса, се обръщам към тях: да, контрол на всички нива, по всяко време, от всеки служител. Но контролът понякога се разбира погрешно, създават се максимално много затруднения в доболничната и в болничната помощ. Тоест започва да се въвеждат разни бумажки, книжки, изчисления, записвания и така нататък. Това са неща, които пречат на ефективната медицинска дейност. Нека Касата да помисли, смятам,  че има достатъчно умни хора, също от Министерството на здравеопазването, да измислят един по-опростен начин на контрол. А такъв има и съществува. Не да се създават и вменяват  на лекарите един куп административни и писарски, бих ги нарекъл, задължения. Те трябва да станат компютърни специалисти, трябва да станат икономисти, счетоводители и не знам какви още. Казвам  го, защото идвам от този сектор и знам какво е затруднението, знам колко пречи. Дават по 20 минути на пациент, а всъщност за 20 минути той не може да изпише всички тези бумаги.
Другото, на което искам да обърна внимание: да се спрат така наречените лимити в направления и други неща, за да може по този начин да се подпомогне връзката между доболничната и болничната помощ. Тоест личният лекар или както е известен – джипи, да може спокойно да се ползва от специалистите в доболничната и болничната помощ. Мисля, че ако това нещо се свърши на този етап, все пак ще отговорим на нуждите на българските граждани. Друг е въпросът, че тази система, вчера го споменах, е порочна и трябва да се промени. Има много световни практики, които са доказали ефективността си в много по-опростен модел. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики? Няма. Желания за изказвания? Няма.
Господин Ананиев, дали бихте желали да вземете думата? Или може би госпожа Начева? Имаше въпроси към Касата, госпожо Начева, затова се обръщам и към Вас.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! След изказването на двамата председатели – на Комисията по бюджет и финанси и на Комисията по здравеопазването, където детайлно бяха посочените мотивите за предложеното изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., мисля, че не е необходимо отново да повтарям пред вас тези мотиви. Може би по-добре ще бъде да кажа няколко думи по някои от поставените от тази трибуна въпроси във връзка с актуализацията на бюджета на Касата.
Един от основните мотиви за актуализацията на бюджета на Касата, това беше споменато и от говорещите от тази трибуна, е увеличеният обем на хоспитализираните болни. Това е факт и мога да съобщя, че през 2005 г. спрямо 2004 г. този брой на хоспитализациите е нараснал с 11%.
Безспорно може да се направи един много задълбочен анализ на факторите и причините, които са довели до това увеличение, сигурно има много обективни и много субективни причини, но в крайна сметка искам да съобщя пред вас един факт, който страшно много ни притеснява вече няколко години.
Знаете, че в Закона за здравното осигуряване е предвидено между Националната здравноосигурителна каса и двата съюза да се договарят обеми и цени. Въпреки нашето огромно настояване в тези години, включително и Националният рамков договор за 2005 г. не предвижда официално одобрени обеми на дейност в болничната помощ. Естествено можем лесно да се досетим защо е това нежелание да се договарят обемите, тъй като едно предложение за по-високи цени, което се приеме на това договаряне и което не е обвързано с обема дейност, може да бъде много по-лесно защитено, отколкото когато бъде договорено и уточнено в Националния рамков договор.
За следващата година в Националния рамков договор за 2006 г. ние категорично сме застанали на позицията и няма да отстъпим, че за първи път ще посочим и конкретните обеми на болнична дейност, за да може предвиденият ресурс за тази дейност да бъде обвързан с тези два показателя – цени и обеми.
Другият фактор, който има съществено значение. Беше отправен упрек към Националната здравноосигурителна каса, не беше казано точно така, но излиза, че няма капацитет да определи тези обеми, затова някъде има много голямо преизпълнение, другаде има неизпълнение. Искам да ви кажа, че през 2005 г. имаме 39 нови клинични пътеки – от 81 пътеките стават 120. Някои от тях са съвършено нови – около 15 броя. Естествено, в ЗОК като една млада институция, която в момента изгражда информационната си система, е възможно да се допуснат такива отклонения, но това е в компетенциите на Управителния съвет на НЗОК – да взима съответни решения, с които да пренасочва ресурса от една клинична пътека към друга клинична пътека на базата на отчета на натурите, които са изпълнени.
За контрола бяха казани някои констатации, че имало много бумащина, че лекарят си губел по-голямата част от времето, за което трябва да преглежда, с бумащината. Искам да кажа, че вторият  проблем, който вече не можем да решим няколко години при преговорите с Българския лекарски съюз и със Съюза на стоматолозите в България, е електронното отчитане или представянето на отчета на електронен носител. Тогава, повярвайте ми, няма да има тази бумащина и много по-бързо ще се извършва тази чисто техническа дейност и много повече време лекарят ще може да отделя за същинската си дейност.
Беше поставен въпрос и от господин Китов за достатъчност на финансирането – това е проблем, който беше дискутиран и вчера. Според мен той трябва да се гледа в контекста на общите макроикономически и бюджетни параметри, тоест в контекста на онова, което обществото може да си позволи да разходва през следващата година за здравеопазването като една от основните дейности, свързани с грижата за здравето на човека. Мисля, че в контекста на постигнатото споразумение за 40% общ максимален размер на разходите, може да се констатира, че здравеопазването е определено като приоритет, тъй като много малко са сферите, в които има макар и минимално увеличаване на частта от брутния вътрешен продукт за съответната дейност. Разбира се, проблемът за достатъчност на финансирането може да се разглежда и в контекста на реформата, която е необходимо да се извърши в системата на здравеопазването и най-вече в системата на болничната помощ, тъй като ние всички сме убедени и аз съм сигурен, че е така – налага се да се вземат спешни мерки както по отношение структурата на болничната помощ, така и по отношение на механизмите за финансиране на болниците.
В крайна сметка, с предложението за актуализация на бюджета на НЗОК за следващата година ние предвиждаме едно балансирано изменение на размера на допълнителните разходи – да не превишават размера на допълнителните приходи, които ние ще реализираме в резултат на тази контролна дейност, за която ние говорихме преди малко, защото ние правим съществени крачки и в тази посока. И в същото време няма да нарушим и предвидения дефицит, гласуван от вас тук, в пленарната зала. В случай че тези обеми дейност не се изпълнят така, както сме ги предвидили, остатъкът от средствата ще отидат в резерва на НЗОК и ние ще подобрим гласувания от вас дефицит. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Ананиев, за отношението по повдигнатите въпроси.
Има ли други желаещи от представителите на НЗОК или от Министерство на здравеопазването? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене предложения законопроект за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. Вносител е Министерският съвет. Законопроектът е внесен на 31 октомври т.г.
Гласували 118 народни представители: за 111, против няма, въздържали се  7.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря на уважаемите заместник-министри и директорката на дирекция.
Преминаваме към следващата точка от нашата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ОТ ВРЕДНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ХИМИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕПАРАТИ.
Има доклад на Комисията по околната среда и водите.
Заповядайте, господин Божинов.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов: Ето по тази причина не сме стигнали до законопроекта на госпожа Манева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Много е натоварена програмата на комисията.
ДОКЛАДЧИК Георги Божинов:
“ДОКЛАД
на Комисията по околната среда и водите,
относно законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита от вредното въздействие на
химичните вещества и препарати № 554-01-78,
внесен от народните представители Борислав Великов,
Георги Божинов и Росен Владимиров
На свое редовно заседание, проведено на 16 ноември 2005 г., Комисията по околната среда и водите разгледа на първо четене внесения от народните представители Великов, Божинов и Владимиров законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
На заседанието на комисията присъстваха експерти от Министерство на околната среда и водите, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на здравеопазването и представители на браншови и неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът и мотивите за неговото внасяне бяха представени от доц. Борислав Великов.
Предлаганите промени в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати предвиждат създаването на нормативни условия за въвеждане на новото европейско законодателство по детергентите, това е по-точно Регламент 648/2004. Регламентът кодифицира Директива 73/404 на Европейския съюз, 73/405, 82/242 и Препоръка 89/542, които бяха въведени с Наредбата за специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите, издадена на основание чл. 5а от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати. С регламента се правят редица изменения и допълнения, свързани с промяна на съществуващата дефиниция за детергентите, като към тях се добавят и продуктите с еквивалентна употреба. Той въвежда също специфични изисквания за пускане на пазара освен на детергентите и на повърхностно-активните вещества, предназначени за детергенти. Специфичните изисквания се отнасят до биологичната им разградимост и методите за нейното изпитване, етикетирането на детергентите и информацията, която производителите трябва да предоставят на разположение.
Въвеждането на тези изисквания налага приемането на нова наредба към Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати, условия за което се създават с настоящия законопроект.
От Камарата на химическата промишленост подкрепиха законопроекта, като изтъкнаха, че предлаганите промени са навременни и ще дадат възможност за регламентиране на неуредените до момента въпроси, свързани с изискванията за пускането на пазара на детергенти.
Основен акцент в състоялата се дискусия бяха предлаганите със законопроекта дефиниции. От Министерството на икономиката и енергетиката и Министерството на здравеопазването изразиха мнение, че дефинициите трябва да съответстват напълно на определенията, дадени в Регламент 648/2004, докато членовете на комисията застанаха на позицията, че е важно дефинициите да бъдат издържани от научна гледна точка и да са максимално ясни с оглед на правоприлагането.
След проведените разисквания законопроектът беше подкрепен единодушно с 11 гласа “за”, в резултат на което Комисията по околната среда и водите изразява следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати, внесен от народните представители Великов, Божинов и Владимиров.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Божинов.
Господин Великов, заповядайте в качеството си на вносител да представите законопроекта.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Действително с колегите Божинов и Владимиров сме вносители. Основната част от работата беше свършена от работна група към съответните министерства, основно от Министерството на икономиката и енергетиката.
Целта на този законопроект е да даде възможност за подобряване на нормативната уредба, по-точно да може една наредба, свързана с изискванията за пускане на пазара на детергенти и повърхностно-активни вещества, да бъде създадена и утвърдена от Министерския съвет. Към тези специфични изисквания, както беше споменато в доклада, се отнася и много важният въпрос за методите на изследване на биологичната разградимост на повърхностно-активните вещества като основна съставка на детергентите. Дотолкова доколкото в съвременните технологии и оценката им, свързана с опазване на околната среда, се налага производството на такива повърхностно-активни вещества, които се характеризират със сравнително малка устойчивост, тоест след като те си свършат работата, така да се каже, спомогнат да се подобри очистващото действие на водата или евентуално някакви други разтвори, да имат едно малко презполовително време, за да може сравнително бързо да се разградят на безвредни метаболити, след което да не представляват никаква опасност за здравето на хората или за околната среда.
В този смисъл ние сме подпомогнали усилията на експертната група и това, което спомена в доклада си председателят Божинов, също трябва да бъде доизяснено тук, тъй като това доизясняване може да стане между първо и второ четене. В крайна сметка дали дефиницията на повърхностно-активното вещество ще бъде свързана само с това, че то намалява повърхностното напрежение на фазовата граница вода-въздух или трябва да има още някакви други елементи, свързани с механизма, по който това намаляване на повърхностното напрежение или образуване на някакви стабилни емулсии или микроемулсии става, не е толкова съществено. Има и доста от другите дефиниции, които ние на практика вземаме наготово от Регламента 648 от 2004 г. на Европейския парламент и буквално превеждаме, макар и малко по-точно, отколкото това беше направено в Конвенцията за защита на морската вода от изхвърляне на отпадъци. Все пак и тук има някои определения, които биха могли да се доуточнят.
Аз лично не смятам, че уточняването, което ние започнахме да правим и което може да се донаправи между първо и второ четене, би могло по някакъв начин да хвърли сянка на съмнение върху волята на парламента, изобщо на институциите в България да хармонизират законодателството с европейското.
В този смисъл аз, като вносител и като колега на всички вас, включително като колега, който разбира от чисто природо-научната част на тези дефиниции, призовавам да подкрепим законопроекта на първо четене, като поемам ангажимент между първо и второ четене да пооправим още малко някои дефиниции, така че те да бъдат вероятно по-обхватни, по-общи и по-съответстващи на един закон. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Великов.
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Отново сме поставени пред необходимостта да гласуваме един проект на закон. На първо място, искам да напомня, че тази тема беше поставена още през 2003 г., когато приемахме базовия закон за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати, когато в резултат на съпротивата на Министерство на здравеопазването и някои колеги детергентите и повърхностно-активните вещества за тях не  бяха включени в този закон. Сега, след две години, осъзнахме необходимостта това изменение да бъде направено и аз смятам, че задължително трябва да бъде направено. Това е първото ми съображение.
Второто съображение за това, че трябва да се подкрепи с определени резерви, е, че базовите текстове са точни, обаче всички разпоредби, които са включени в раздела за допълнителни разпоредби, тоест определенията на използваните понятия са под всякаква критика. Тук не става дума за частично изменение и малко подобрение на тези определения, а за цялостно преработване, за да приличат те на изречения, казани на български език, да звучат професионално и наистина да са текстове, които имат своята законова приложимост.
Аз ще ви приведа само няколко примера:
Оказва се, че сапуни са тези вещества, които се използват за домашни, учрежденски и промишлени цели. Ако използвате сапуна в селското стопанство например, той вече не е сапун. Освен това сапуни са тези твърди форми, които са калъпи или блокчета, като че ли калъпи и блокчета са нещо различно, лети форми или заготовки. Ако има някаква друга форма, това вече не е  сапун.
Казано е, че накисване и предпране е едно и също. Казано е, че почистващи препарати са тези, които служат за домакинско почистване и/или за почистване на различни повърхности, тоест в домакинството не се почистват повърхности, а става дума за нещо друго.
Да не говорим за определението на повърхностно-активни вещества, в което подробно ви е разказано колко отделни хидрофилни или хидрофобни групи се съдържат в съответното вещество и как те действат по химически път. Оставаше да имаме изписани химически формули.
Ако погледнете обема на закона, по-голямата част от половината трябва много сериозно да се преработи. В никакъв случай да не приемаме, че един нескопосен превод на определени текстове може да се защитава с твърдението, че трябва да следваме прецизно определенията, дадени в съответните регламенти. Да, по обхват и съдържание – да, но звучащи на български без наистина непонятни неща, каквито се съдържат в този закон.
Смятам, че отново сме в една деликатна ситуация, но въпреки това, което казах, смятам, че тези текстове трябва да бъдат включени в закона. Тоест поправката е необходима след много сериозна преработка между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Госпожо Любчева, ако Ви е кратко изказването, заповядайте. В противен случай ще Ви дам думата след почивката.
Маруся Любчева (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Ще бъда много кратка.
Очевидно сме изправени пред една необходимост да приемем този законопроект. Считам, че той е важен не само защото синхронизира нашето законодателство с европейското и изпълнява една директива, но и защото той има едно много ежедневно и социално значение за хора, които употребяват непрекъснато в ежедневието си тези препарати, за които става дума.
Очевидно е обаче и нещо друго, че тук, съобразявайки се с директивата, ние освен механизмите за контрол и наредбата, за която говори господин Божинов, че тя трябва да съпътства този законопроект, трябва да обърнем много сериозно внимание на нашето отношение към изразите, които употребяваме и които съпътстват нашата законодателна дейност.
Много сериозно между първо и второ четене, от една страна, да се съобразим с научните постижения и научните определения на термините, които тук се употребяват, от друга страна, да звучат те точно и ясно на български, като защитим точния изказ в нашето законодателство. Затова аз подкрепям предложението. Ще подкрепя законопроекта, но се обръщам към комисията – нека да се поканят специалисти, които наистина биха могли да помогнат този закон да звучи много по-добре, а неговата необходимост е очевидна.
Искам да кажа само още една дума, макар че тя не е свързана точно с този законопроект, но е свързана също със защита на населението от вредни химически вещества и да обърна внимание като помоля комисията заедно със специалисти от Министерството на околната среда и водите да погледнат производството на дървени въглища, което произвежда изключително вредни токсични вещества. На тях също трябва да се обърне внимание и да се приеме съответното законодателство и контрол.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Няма реплики на госпожа Любчева.
Има ли други желаещи за изказване? Господин Владимиров, заповядайте, ако сте кратък. Заповядайте.
Росен Владимиров (ДПС): Уважаема госпожо председател, скъпи колеги! Аз се присъединявам към това, че безспорно трябва да подкрепим днес внесения законопроект на първо гласуване, именно защото бяха изказани много съображения, но и защото част от критиките на Европейския съюз са именно насочени в тази посока – чистотата на въздуха и околната среда. И в контекста на цялостното ни желание да се присъединим част по-скоро и да хармонизираме законодателството си и усилията ни в работата по предложения законопроект.
Безспорно се съгласявам с критиките, които бяха отправени относно редакцията на текстовете. Аз смятам, че това не е проблем, който може да попречи днес на приемането на първо четене на законопроекта. В рамките до второто четене разбира се, ще направим необходимото. Разбира се, че това не е лесна задача от гледна точка и на това, което казахте вие, че това са едни химически вещества с изключително широка приложимост в ежедневието и много трудно чисто юридически би могъл да се формулира текстът, така че да бъде изчерпателен по начина, по който ни се иска. Разбира се, техниките в правото позволяват в такива случаи да бъдем по-рационални и ние ще го направим това при гледането на второ четене и в комисията. Със сигурност това, което ще предложим в залата ще бъде вече един наистина хармонизиран и приведен в съответствие с българските стандарти и практики законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Владимиров.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
 
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Обявявам 30-минутна почивка – до 11,35 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с точка четвърта от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Госпожа Мозер е вносител на този законопроект.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Господин Ралчев, заповядайте да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Борислав Ралчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
"ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси
относно законопроект за изменение и
допълнение на Закона за политическите партии,
внесен от Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и
Красимир Каракачанов
На редовно заседание, проведено на 16.11.2005 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 554-01-81/09.11.2005 г., внесен от Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов.
Председателят на комисията Янаки Стоилов запозна членовете на комисията с мотивите на законопроекта.
С изменението от 1 април 2005 г. на Закона за политическите партии беше създадена забрана те да повтарят с допълнение наименование на преди съществуващи политически партии и да ползват техни абревиатури. Партии, засегнати от абревиатурата, трябваше да внесат съответни изменения на уставите си до 31 декември 2005 г. За изменение на устава е необходимо съответната партия да свика конгрес или друг равностоен нему форум. През 2005 г. бяха проведени парламентарни избори и през м. октомври местни частични избори в София и в редица други градове. Това насочи вниманието на засегнатите от разпоредбата политически партии към организиране на изборната борба и им попречи своевременно да предприемат дългата процедура по организиране на конгрес.
С оглед на това е целесъобразно срокът по § 4, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за политическите партии да бъде удължен с една година.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси реши с 12 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се" да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от Анастасия Мозер, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Господин Каракачанов, заповядайте да представите законопроекта от името на вносителите,.
КРАСИМИР  КАРАКАЧАНОВ (БНС):  Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Логиката на нашето предложение за поправка към Закона за политическите партии е много ясна. Тя касае удължаване на срока за пререгистрация на политическите партии. Помните, че този закон беше приет в Тридесет и деветото Народно събрание почти непосредствено преди провеждането на парламентарните избори и между другото, това удължаване не е първото. В първоначалния срок  бяха заложени само три месеца, впоследствие бяха удължени до края на 2005 г.
Логиката на нашето предложение е да се удължи срокът за пререгистрация, тъй като възникват няколко колизии. Първата е, че някои политически формации, които са трайно представени в българския парламент, като например БЗНС – Народен съюз, и то в редица народни събрания, може би в последните 12 години, сега са принудени да сменят своето наименование по силата на този закон. В същото време около местните избори, около парламентарните избори, след това съставянето на новото правителство парламентът беше изключително ангажиран и част от политическите партии не успяха да подготвят промените, които са необходими по изискванията на новия закон.
За да не се пришпорват нещата и да не се стигне до това, че наред с онези политически формации, които въобще не присъстват в политическия живот на страната – само формално имат регистрация,   не участват на избори или пък не спазват изискванията на закона относно отчетност към Сметната палата и т.н., да бъдат ощетени и политически формации, които със своята дейност през последните 15 години са показали не само сериозно политическо присъствие, но и полезност в своята политическа и парламентарна работа. Именно заради това ние предлагаме този срок да бъде удължен с още една година, всъщност това са мотивите.  Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Каракачанов.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта на първо четене.
Госпожо Мозер, имате думата. Заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (БНС):  Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както знаете, ние съвместно сме предложили тази поправка в Закона за политическите партии. Защото, нека не забравяме, че този закон, както каза един от моите колеги от Движението за права и свободи по време на Председателски съвет,  беше приет под натиска до голяма степен на една формация, която днес не е в парламента. И това ми дава надежда, че може би, отлагайки срока, ние бихме могли да разгледаме и въпроса за имената, особено на парламентарно представените, защото ние като организация сме се явявали на избори под това име и една такава промяна ще подмени и вота на избирателите. Защото те вече няма да виждат в списъка на парламентарно представените партии това име, за което са гласували вече на няколко избори.
Искам да напомня, че ако ние като законодатели държим в тази държава да се спазват правилата,  да се спазват процедурите, всички си даваме много ясно сметка, че след парламентарни и след местни избори почти не остава време да се проследи тази процедура за провеждане на един истински легитимен конгрес,  който да направи необходимите промени. А тук ще бъде някакво подобие на подобно действие, което не би говорило добре за нашите организации. И тъй като не предстоят в скоро време никакви избори, не виждам причина защо срокът да не бъде отложен, пък и се надявам, че след това ще погледнем отново сериозно на въпроса за преименуването, защото в този смисъл - аз се обръщам и към нашите колеги от ДПС,  правилно отбеляза един друг наш колега, че има нещо възродително в този закон – това да бъдеш принуден да си сменяш името. Навремето, когато Българската комунистическа партия си направи своя казионна организация в земеделските среди, тогава Никола Петков, който е седял ето там, е могъл да регистрира БЗНС "Никола Петков". При нашите демократични обстоятелства това вече няма да бъде възможно.  Освен това всички си даваме сметка, говорейки в перспектива, че това няма да намали броя на политическите партии. Аз мисля, че трябва да намерим начин – нормален и много по-ефективен, да ограничим това безразборно представяне само по време на избори, защото, знаете, че повечето от тях се явяват само по време на избори и след това изчезват, като, разбира се, получават  средствата. Има начини и това да се направи и ако ние всички обединим усилията си и доброто си желание, това можем да го постигнем.
Но аз се надявам, че вие ще подкрепите сега предложената промяна за отлагане на срока за тези пререгистрации, защото те се отнасят до много други партии и организации, за да може да се направи необходимото, така както трябва. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, госпожо Мозер.
Господин Величков, заповядайте за изказване.
Йордан Величков (независим): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Напълно основателно е искането на колегите за отлагане на срока за пререгистрация на политическите партии. Аз бих казал, че всички аргументи, които бяха изтъкнати, са, че това ще бъде от полза и за политическите партии, и за решаването на един изключително важен въпрос, свързан с имената. Няма нито един аргумент, който да налага  срокът да бъде до края на тази година. Естествено, както се каза, партиите няма да бъдат намалени, но в същото време на тези основни политически сили, които участват, във всички случаи ще  бъде дадена възможност да направят една необходима и по-качествена пререгистрация. Времето, което беше дадено от април, се оказа крайно недостатъчно. На всички е известно, както и на нас - аз бих искал да съобщя като председател на партия “Защита”, че готвим конгрес - един конгрес се готви няколко месеца, ако искаме да бъде сериозен конгрес.
В тази връзка аз не само ще подкрепя заедно с депутатите от “Защита”, които са трима души, но бих приканил всички вас да подкрепите това разумно предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Величков.
Има думата за изказване господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз няма да се спирам на предългата одисея на този законопроект и промените, които бяха внесени в него, тъй като срокът между първото и второто четене продължи една година. На първо четене беше приет на 23 март 2004 г., а окончателно, след като беше върнат от президента, тези промени бяха приети на 23 март през настоящата година.
Но нека бъда конкретен.
Когато в Народното събрание се внася законопроект, аргументите в мотивите, които го придружават, трябва да бъдат перфектни. Ще употребя по-точния  евфемизъм, трябва да бъдат коректни. Аз твърдя, че мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесен от госпожа Мозер заедно с нейните коалиционни партньори Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов, са, меко казано, несъстоятелни.
Първо, защото когато окончателно бяха гласувани тези промени в Закона за партиите, а това стана на 23 март тази година, народните представители внесоха ясно уточнение, че срокът за пререгистрация на всички партии, които трябва да си приведат уставите в съответствие с изискванията на Закона за политическите партии е до 31 декември на настоящата 2005 г. Даден бе предостатъчен срок от девет месеца, уважаеми колеги, цели девет месеца!
Второ, наистина мотивите към законопроекта са несъстоятелни. Вносителите и най-вече госпожа Мозер твърдят, че поради парламенарните и извънредните местни избори, политическите партии не разполагали с време и с възможности да свикат своите висши събрания – национални конференции или конгреси, за да вземат необходимите решения по изпълнението на изискванията на Закона за политическите партии. Това твърдение се опровергава от случващото се в живота на партиите през този деветмесечен период, за който стана реч. Например такава сериозна политическа сила като Националното движение Симеон Втори си проведе своя висш форум преди около два месеца и нито парламентарните, нито извънредните местни избори попречиха да направи това нещо. Съюзът на свободните демократи направи същото и преизбра господин Стефан Софиянски за свой лидер. Ясно е, че от коалиционна солидарност към тревогите на госпожа Мозер той е подписал този законопроект, защото партията му, въпреки мотивите в законопроекта, си проведе конгреса. Партия Национално сдружение “Българско земеделско национално сдружение” също си е взела решение на 11 декември тази година да проведе своя конгрес за смяна на името. Това не е никакъв проблем и за представената с най-много депутати партия в Четиридесетото Народното събрание – Българската социалистическа партия, която, както е известно, следващия месец ще си проведе своя Четиридесет и шести по ред конгрес, въпреки толкова голямата си ангажираност като участие и в парламентарните, и в извънредните местни избори.
Най-интересното е обаче това, че собствената партия на госпожа Мозер опровергава 100-процентово мотивите в този законопроект, защото това са мотиви на госпожа Мозер. Тази партия и нейният управителен съвет взе преди около месец решение против волята на своя ръководител да се проведе извънреден конгрес, за да се приведе уставът в съответствие с изискванията на Закона за партиите. И тъй като се интересувам като земеделец какво става при тях, в момента текат заключителните събрания. Значи нито парламентарните избори, нито извънредните местни избори попречиха на управителното тяло на тази партия да си  вземе своето решение и само след две седмици, уважаеми колеги от всички парламентарни групи, този форум ще бъде проведен. Тогава защо по инициатива на госпожа Мозер е внесен този законопроект? Единствено за да й се помогне от Четиридесетото обикновено Народно събрание в борбата й срещу нейните опоненти в партията й след две седмици. Да каже тя на делегатите по време на този форум: Видяхте ли, бях права, че не трябваше да се свиква този конгрес!
Разбираеми са опасенията на многоуважемата госпожа Мозер, но защо в тази игра трябва да бъдат въвличани и народните представители? Когато в дадена политическа сила се разрешават спорове да се обновява или да не се обновява ръководството, българското Народно събрание няма никакво място в тази игра.
Съжалявам, че лидерът на Парламентарната група на Българската социалистическа партия, уважаваният от мен господин Михаил Миков не е тук, за да слуша истините, които най-отговорно изричам от тази висока трибуна. Защото аз ще кажа и някои други неща. За сведение на уважаемите колеги депутати от Парламентарната група на Българската социалистическа партия те не трябва да позволяват да бъдат въвличани в тази история. Защото в момента с приемането на едно такова решение за удължаване на срока, вие, уважаеми колеги, подпомагате госпожа Мозер в борбата й срещу нейните опоненти. А тези нейни опоненти през м. юли дадоха рамо на вашите опити, на опитите на БСП и на ДПС за съставяне на онова първо правителство. И сега вас ви въвличат в една твърде неблагодарна игра. Помислете си!
Мисля, че Народното събрание трябва да стои далече от такива истории и да не удължава срока за пререгистрация на партиите с дублетни имена с още една година. Защото ще станат цели две години – един безпрецедентен срок за отлагане на определено действие във вече приет закон. Аз не знам, не ми е известен такъв пример в цялата история на българското Народно събрание досега! Иначе няма смисъл да приемаме закони.
Аз обаче мисля, че можем, въпреки решението на Комисията по правни въпроси, в която хората може би не са знаели много неща, да вземем едно друго, по-мъдро, компромисно решение, а именно независимо от аргументите, които изтъкнах срокът за привеждане на уставите на партиите в съответствие със Закона за политическите партии да бъде все пак удължен, но до края на м. юли следващата година. Аз мисля, че това е златното решение, компромисното решение, към което трябва да се ориентираме. Така хем вълкът ще бъде сит, хем агнето ще бъде цяло!
Апелирам парламентарните групи на управляващата коалиция, както и всички колеги от останалите парламентарни групи, да се ориентират към един такъв компромисен вариант. Аз лично ще се въздържа при първо четене, с надеждата, че това умно решение ще го вземем, надявам се и колегите от нашата парламентарна група да се въздържат, и много вярвам, че между първо и второ четене ще бъде внесен необходим текст за поправка в духа, в който предложих. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пинчев.
Има ли реплика? Господин Върбанов, заповядайте.
Венцислав Върбанов (БНС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги!
Господин Пинчев, аз Ви благодаря за това, че обяснихте кой на кого е помогнал досега и кой на кого ще помогне отсега нататък.
Аз обаче не можах да разбера Вие като лидер на Вашата партия ще успеете ли до края на годината да приведете устава спрямо изискванията на закона? И отговорът според мен е – не! Така че не виждам никакъв смисъл защо повече трябва да спорим за нещо, което е очевадно!
Само няколко от политическите партии са подготвили конгреси и ще могат на тези форуми да приведат уставите си съгласно изискванията на закона, а дали ще бъде с шест месеца или  с една година ще решим когато се разглежда законът на второ четене и тогава предполагам пленарната зала ще каже своето мнение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за дуплика, господин Пинчев.
ГЕОРГИ ПИНЧЕВ (ОДС): Многоуважаеми господин Върбанов, уважаеми колеги! Аз искам да ви кажа, че уставът на нашата организация се намира в пълно съответствие с изискванията, които са вписани в Закона за политическите партии. Всеки, който е малко повече любопитен, може да се убеди в това, като направи справка във Фирмено отделение на Софийския градски съд. Съжалявам – говоря ви искрено, преди малко го носех в джоба си, наложи се да отида в Съюзния дом и там го оставих, без да ми дойде наум, че така ще бъда репликиран.
Аз съжалявам обаче, че вносителката на закона не излезе да ме репликира, за да мога да бъда по-обстоен в моята дуплика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата за изказване господин Павел Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, госпожо председателстващ.
Уважаеми колеги, “Атака” ще гласува против този законопроект и то не е затова, защото “Атака” има някакъв интерес и има някакви проблеми във връзка с този закон. “Атака” е първата партия, която беше учредена и регистрирана по сега действащия нов Закон за политическите партии.
“Атака” ще гласува против този законопроект не затова, защото лично госпожа Мозер има изключително неблагоприятно, бих казал, злостно отношение към партия “Атака” и нейните действия, а защото “Атака” просто има принципното становище по въпроса, че даденият срок до края на годината от м. април е абсолютно достатъчен, за да се направят, да се извършат съответните промени в уставите и в регистрациите на всички политически партии, които уважават себе си и считат себе си за значими и сериозни. Този срок е съвсем достатъчен, за да се направи това от тяхна страна.
В тази връзка господин Пинчев изрази много съображения и доводи, които изцяло и напълно подкрепяме. Той изнесе съображения, които мисля, че са и политически, и юридически издържани, но едно от тях е, че в момента се иска от българския парламент да стане едва ли не арбитър по отношение на споровете и проблемите, които исторически винаги са съществували между земеделските партии и формации и техните крилца и перца, защото тази формация – земеделската идея е била единна в крайна сметка в един много кратък период от време, по времето на Александър Стамболийски. Просто е нечестно и неправилно и абсолютно противопоказно за развитието на българската политическа система тези въпроси между земеделските формации да бъдат решавани в пленарната зала от българския парламент така, както се предлагат те да бъдат решени сега.
Аз бих казал нещо повече – въпросът е въпрос не толкова дори между земеделските формации, а между самата земеделска формация на госпожа Мозер, където, известно ни е на всички, има изключително тежки и остри противоречия и това би било некоректно спрямо дори опонентите на госпожа Мозер в нейната формация. Аз съм сигурен, че другите две съставни части на Български народен съюз също не са съгласни с този закон, но го правят от гледна точка на коалиционна съпричастност и затова просто от кумова срама подкрепят този законопроект.
Ето защо ние заявяваме, че Парламентарната група на партия “Атака” ще бъде принципна в тази връзка по този важен закон за развитието на политическата система в България и ще гласува против. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Шопов.
Има ли реплика на господин Шопов? Няма.
Господин Дилов, заповядайте.
Любен Дилов (ОДС): Госпожо председател, почитаеми колеги! Преди малко бай Пинчев каза, че едно удължаване с шест месеца на срока на този договор би бил разумната среда или както се казва по народному: “И вълкът сит, и агнето цяло!”, но една гергьовска мъдрост гласи, че обикновено когато и вълкът е сит, и агнето е цяло, най-вероятно е изяден овчарят. И аз ви призовавам съвсем откровено и сериозно, понеже се чуха и реплики на тема, че може би трябва и някои и други неща в Закона за политическите партии да се пипнат, защото, виждате ли, била вносител една политическа формация “Новото време”, която вече не е тук. Искам да ви кажа, че като човек, който гледаше този парламент отвън в миналия му сезон, че това беше един от малкото закони, които изглеждаха изключително добре, тоест отговаряха на една обществена необходимост с всичките си рестриктивни части спрямо партиите и при последвалия дебат, ако се изкушим да пипаме и други негови части без сериозна аргументация, смятам, че отново ще отворим едно голямо и разлюляно поле на обществен дебат, което изобщо не ни трябва в момента. Обществото би трябвало да използва енергията си за някои други важни неща.
В този смисъл аз подкрепям логиката, че може би шест месеца е едно разумно увеличение. То по никакъв начин не засяга повечето политически формации тук, включително и Гергьовден. Но се притеснявам, че по-голямо увеличение вече ще доведе до едно безпрецедентно продължаване на срока за отлагане на действието на един закон, който не знам дали въобще има друг аналог в парламентарната ни история. След като е така, значи по-добре да го махнем закона! Затова аз си мисля сериозно да помислите между първо и второ четене за предложението на господин Пинчев за шестте месеца. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дилов.
Има ли други желаещи за изказвания по този законопроект? Няма.
Поставям на първо гласуване законопроекта за изменение на Закона за политическите партии.
Гласували 159 народни представители: за 120, против 15, въздържали се 24.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли процедурно предложение от вносителите?
Господин Каракачанов, имате ли процедурно предложение? Няма.
Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ – продължение.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Ако ми разрешите, да направя процедурно предложение във връзка с второто четене на законопроекта, да разрешим достъп до пленарната зала на госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетиката, и господин Дамян Лазаров – председател на Комисията по търговия и защита на потребителите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в пленарната зала на госпожа Нина Радева и другите отговорни представители на Министерството на икономиката и енергетиката.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Имате думата, господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Стигнахме до “Глава пета – Качество и безопасност на стоките и услугите” и “Раздел І – Обща безопасност на стоките и услугите”.
Комисията предлага следното наименование на глава пета и раздел І:
“Глава пета – Безопасност и качество на стоките и услугите”.
“Раздел І – Обща безопасност на стоките и услугите”.
Има промяна само в наименованието на глава пета.
По чл. 69 има направено предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната редакция на чл. 69:
“Чл. 69. (1) Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, са длъжни да предлагат на потребителите само безопасни стоки и услуги.
(2) Производител по ал. 1 е:
1. всяко лице, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго лице, което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак;
2. представителят на производителя, когато производителят не е установен на територията на Република България, или вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Република България;
3. всяко друго лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност може да окаже влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) Лице, предоставящо услуга е всяко лице, което в рамките на своята професионална дейност предоставя или извършва услуги срещу заплащане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване наименованията на глава пета и на раздел І и текста на чл. 69, както бяха предложени от председателя на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Наименованията на глава пета, раздел І и текста на чл. 69 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 70 има предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Тук ще си позволя да поясня защо комисията не е подкрепила предложението, тъй като нататък в текста има аналогични предложения на същите двама колеги, които също не са приети. По принцип те предлагат там, където има някакъв вид определения в тялото на закона, да минат в Допълнителната разпоредба, каквато е обичайната практика. Искам да ви поясня, че по този закон множеството европейски директиви предлагат различни определения на едни и същи понятия за целите на отделните директиви, тоест както тук са инкорпорирани в закона за целите на отделните глави. Затова, заедно с работната група и комисията, счетохме, че би било по-правилно, всъщност единствено възможно е определенията да бъдат в тялото на закона, защото касаят различна материя. Поради това не сме приели предложението на колегите.
За чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 70. (1) Безопасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която при нормални и разумно предвидими условия за употреба, включително продължителността на нейното използване, привеждането й в експлоатация, инсталирането (монтирането) и поддръжката й, не представлява риск за живота и здравето на потребителите или той е минимален и съвместим с употребата на стоката или услугата и е считан като приемлив за осигуряване високо ниво на защита на потребителите, като се вземат предвид:
1. характеристиките на стоката, включително нейният състав, опаковката, указанията за сглобяване, монтажът и поддръжката, както и други указания, дадени от производителя;
2. характеристиките на услугата и указанията за ползване, дадени от лицето, предоставящо услугата;
3. въздействието на стоката върху други стоки, когато може да се очаква съвместното използване на стоките;
4. представянето на стоката или услугата, етикетирането на стоката, евентуалните предупреждения и указанията за употреба или за изваждане от употреба, както и всяко друго указание или информация за стоката или услугата, дадени от производителя или лицето, предоставящо услуга;
5. рисковите групи потребители по отношение на използването на стоката или услугата, като деца, възрастни хора, бременни и кърмещи жени.
(2) Наличието на пазара на стоки или услуги, които се характеризират с по-висока степен на безопасност, или на стоки или услуги, съдържащи по-малък риск, не е основание за определянето на друга стока или услуга като опасна.
(3) Опасна стока или услуга е всяка стока или услуга, която не е безопасна по смисъла на ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Колегите Нено Димов и Асен Агов ги няма, но аз ще подложа тяхното предложение на гласуване, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 24.
Предложението на народните представители Нено Димов и Асен Агов не се приема.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 70.
Гласували 94 народни представители: за 83, против 5, въздържали се 6.
Член 70 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Господин председател, ще Ви помоля да ми разрешите да прочета членове от 71 до 75, тъй като няма предложения на народни представители. Има само редакционни изменения от страна на комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 71, като предлага следната редакция:
“Чл. 71. (1) Стоката или услугата се счита за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара.
(2) Стоката или услугата се счита за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в “Официален вестник” на Европейския съюз.
(3) При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид:
1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2;
2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво -  при липса на стандарти по т. 1;
3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2;
4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3;
5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правилата за добра практика по т. 4;
6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката.
(4) Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1-3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 72:
“Чл. 72. Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 73 и предлага следната редакция:
“Чл. 73. (1) В рамките на дейността си производителят на стоки и лицето, предоставящо услуги, предоставят на потребителите необходимата информация, позволяваща им да преценяват  рисковете, присъщи на стоката или услугата през времето на нейния нормален или разумно предвидим период на употреба, когато тези рискове не са непосредствено очевидни без съответните предупреждения от страна на производителя или лицето, предоставящо услуги. Наличието на подобно предупреждение не освобождава производителя на стоки или лицето, предоставящо услуги, от другите задължения, предвидени по този раздел.
(2) По искане на контролния орган производителят на стоки или лицето, предоставящо услуги, са длъжни да докажат, че преди пускане стоката или услугата на пазара, са извършили оценка на рисковете, които те могат да съдържат за безопасността на потребителите.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 74:
“Чл. 74. (1) Производителят на стоки или лицето, предоставящо услуги, в рамките на дейността си е длъжен да предприема необходимите превантивни мерки за осигуряване безопасността на стоката или услугата.
(2) Мерките по ал. 1 трябва да са пропорционални на характеристиките на стоката или услугата и да дават възможност на производителя и стоки и лицето, предоставящо услуги:
1. да бъде информиран за рисковете, които тази стока или услуга може да представлява за здравето и безопасността на потребителите;
2. да може да предприема подходящи действия, включително, ако е необходимо за предотвратяване на рисковете: изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, предупреждаване на потребителите по подходящ и ефективен начин, изземване на стоката от потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли желаещи народни представители да се изкажат? Не виждам.
Моля, гласувайте членове от 71 до 74 включително.
Гласували 94 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 5.
Текстовете на членове от 71 до 74 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 75 има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 75 и предлага следната редакция:
“Чл. 75. (1) Когато е подходящо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуги, предприема по собствена инициатива превантивни мерки, като:
1. вземане на проби и анализ на мостри на стоките, пуснати на пазара;
2. анализ на рекламации на потребителите.
(2) Когато е необходимо, производителят на стоки или лицето, предоставящо услуги, предприема по собствена инициатива мерки, като:
1. поддържане регистър на рекламации на потребителите;
2. информиране на дистрибуторите за предприетите по ал. 1 и по т. 1 мерки за проследяване безопасността на стоките.
(3) Контролните органи могат да разпоредят на производителя на стоки или лицето, предоставящо услуги, да предприеме мерките по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Нено Димов и Асен Агов.
Гласували 79 народни представители: за 18, против 39, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на чл. 75 в новата му редакция.
Гласували 82 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 4.
Член 75 е приет.
 
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 76 има предложение на колегите Нено Димов и Асен Агов, което комисията подкрепя по принцип и предлага следната редакция:
“Чл. 76. Производителят е длъжен да осигури условия за проследяване на стоката по цялата верига на доставката, като за тази цел:
1. маркира стоката по начин, който позволява тя да бъде идентифицирана, като постави обозначение върху стоката или опаковката й, съдържащо името на производителя, друга информация за него или за партидата от стоки, към които тя принадлежи;
2. съхранява и предоставя при поискване от контролните органи цялата документация, необходима за проследяване на произхода на стоката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 77 със следната редакция:
“Чл. 77.   (1) Дистрибуторът е длъжен да действа с необходимата грижа, така че да допринася за спазване на задължението за обща безопасност, по-конкретно като не доставя стока, за която знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага и в качеството му на търговец, че не отговаря на изискването за обща безопасност.
(2) Дистрибутор е всяко лице, което участва в процеса на реализация на стоката, чиято дейност не оказва влияние върху характеристиките за безопасност на стоката.
(3) В рамките на своята дейност дистрибуторът участва в проследяване на безопасността на стоките, пуснати на пазара, като:
1. предоставя информация за рисковете, свързани с употребата на стоките;
2. води и предоставя документи, необходими за проследяване произхода на стоките;
3. сътрудничи на производителя и на контролните органи в предприетите от тях мерки за предотвратяване на рисковете;
4. предприема други подходящи мерки.”
По чл. 78 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 79 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 79.   (1) Когато производител, дистрибутор или лице, предоставящо услуги знае или би трябвало да знае въз основа на информацията, с която разполага, че стоките или услугите, които е пуснало на пазара, съдържат риск за здравето и безопасността на потребителите, той уведомява незабавно за това съответния контролен орган и му предоставя подробна информация за предприетите действия за предотвратяване и преустановяване на рисковете за здравето и безопасността на потребителите.
Информацията трябва да съдържа най-малко елементите по чл. 80.
(2) Условията и редът за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 80 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80 със следната редакция:
“Чл. 80. При възникване на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги предоставят на контролните органи:
1. информация, даваща възможност за точното идентифициране на стоката или услугата, или партидата от стоки, които не отговарят на изискванията за безопасност;
2. пълно описание на риска, който представляват опасните стоки или услуги;
3. цялата налична информация, необходима за проследяване на стоката.
4. описание на действията, предприети за предотвратяване на рисковете за потребителите.”
По чл. 81 също няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81 и предлага следната редакция:
“Чл. 81.   (1) В рамките на дейността си производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, си сътрудничат взаимно и са длъжни да оказват съдействие на контролните органи за предотвратяване или преустановяване на рисковете, предизвикани от стоки или услуги, които те доставят или са доставили.
(2) Редът за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите, лицата, предоставящи услуги и контролните органи по отношение на обмена на информация за безопасността на стоките и услугите се урежда с наредба на Министерския съвет.”
По чл. 82 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82 със следната редакция:
“Чл. 82.   (1) Контролни органи по този раздел са:
1. Комисията за защита на потребителите – по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите;
2. контролните органи по Закона за храните – по отношение на безопасността на хранителните стоки;
3. контролните органи по Закона за здравето – по отношение на безопасността на козметичните средства и продукти;
4. органите за надзор на пазара по Закона за техническите изисквания към продуктите – по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон.
(2) Комисията за защита на потребителите координира дейността на контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 във връзка с безопасността на нехранителните стоки и услугите, а Министерството на здравеопазването – във връзка с безопасността на храните, козметичните средства и продукти. 
(3) Комисията за защита на потребителите и Министерството на здравеопазването създават и поддържат в Интернет страница с информация за опасните стоки и услуги, която съдържа най-малко данните по чл. 80.
(4) Контролните органи по ал. 1, т. 2, 3 и 4 оказват съдействие и сътрудничат на Комисията за защита на потребителите и на Министерството на здравеопазването, включително като:
1. им предоставят информация за опасните стоки и услуги, намерени на пазара;
2. ги информират за предприетите от тях мерки за предотвратяване на сериозна и непосредствена опасност за здравето на потребителите, с които:
а) допускат реализацията на стоката или услугата при спазване на определени условия;
б) разпореждат на производителите и дистрибуторите обозначаване на стоката с предупреждение за наличието на риск;
в) задължават производителите и дистрибуторите да информират потребителите за наличието на риск;
г) издават предписания за временно спиране на доставката на стоката или предоставянето на услугата;
д) забраняват доставката на стоката или предоставянето на услугата;
е) изтеглят стоката от пазара или разпореждат на производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услугите, да изтеглят стоката от пазара или да преустановят предлагането на услугата;
ж) изземват стоката от потребителите или разпореждат на производителите и дистрибуторите да изземат стоката от потребителите.
(5) Митническите органи оказват съдействие на контролните органи по ал. 1 по отношение на стоките от внос, съгласно правомощията си по чл. 78а от Закона за митниците.
По чл. 83 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 83. Независимо от вида и характера на стоката или услугата, съответният контролен орган по чл. 82 има право да:
1. организира извършването на подходящи проверки на характеристиките на стоката или услугата за безопасност в подходящ мащаб и на всеки етап от реализацията й, включително след пускането й на пазара като безопасна и използването или употребата й от потребителя;
2. взема мостри на стоката за извършване на анализ за безопасност;
3. изисква от лицата цялата необходима информация;
4. събира доказателства.”
По чл. 84 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 84. Когато при определени условия стоката или услугата може да съдържа риск за здравето и безопасността на потребителите, контролният орган има право да:
1. разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да направи предупреждения за рисковете, които стоката или услугата може да съдържа. Предупрежденията трябва да бъдат ясни и лесно разбираеми за потребителите;
2. да обвърже пускането на стоката или услугата на пазара с предварителни условия, чието изпълнение ще я направи безопасна;
3. изисква от производителя или дистрибутора да маркира стоката с ясно формулирани и лесно разбираеми предупредителни текстове на български език за възможните рискове, свързани с нейната употреба."
Господин председател, предлагам в т. 2 “да” да отпадне, защото е грешка.
 
По чл. 85 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 85. Когато има вероятност стоката или услугата да съдържа риск за определена категория потребители, съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да предупреди своевременно и по подходящ начин тази категория потребители за риска, включително чрез публикуването на специални предупреждения.”
По чл. 86 комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 86.           (1) За всяка стока или услуга, която може да бъде опасна, съответният контролен орган по чл. 82 може временно да забрани нейното пускане на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й.
(2) Когато в резултат на проверката за безопасност на стоката или услугата се установи, че тя е безопасна за потребителите, контролният орган отменя забраната по ал. 1 в срок 24 часа от доказване безопасността на стоката. В този случай разходите за проверка и оценка на безопасността на стоката или услугата са за сметка на контролния орган.”
По чл. 87 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 87. Когато се установи, че стоката, услугата или партидата стоки е опасна за потребителите, контролният орган забранява пускането й на пазара и предприема съпътстващи мерки, осигуряващи спазването на забраната.”
По чл. 88 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 88.   (1) Когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки:
1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й. В срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара;
2. да разпореди или организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа;
3. да разпореди или да координира, или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване.
(2) Производителят или дистрибуторът може да докаже чрез извършване на оценка за съответствие, че част от стоките в партидата не са опасни за здравето и безопасността на потребителите и че могат да бъдат пуснати на пазара. Разходите по доказването са за сметка на производителя или дистрибутора.
(3) Всеки производител или дистрибутор, който е доставил или придобил една или повече стоки от партидата и знае, че е издадено разпореждане за преустановяване пускането на стоката на пазара, за нейното изтегляне или за изземването й от потребителите, е длъжен да уведоми за това разпореждане лицата, на които е доставил стоката, или лицето, от което е придобил стоката.”
По чл. 89 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 89.   (1) Съответният контролен орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, да приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност.
(2) Контролният орган може да разпореди на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, след като приведе стоките или услугите в съответствие с изискванията за безопасност, да ги подложи на изпитване от независим, компетентен и безпристрастен орган в определен от контролните органи срок.
(3) Когато една стока или услуга не е подложена на изпитване по ал. 1, счита се, че тя не отговаря на изискванията за безопасност, освен ако се докаже обратното.
(4) Ако привеждането на стоката в съответствие с изискванията за безопасност не е възможно, контролният орган може да разпореди използването на стоката за други цели, връщането й в страната на произход или унищожаването й в определен срок.”
По чл. 90 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По чл. 91 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 91. Когато стоките или услугите представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, контролните органи предприемат необходимите действия за бързо и ефективно прилагане на мерките, предвидени в този закон.”
По чл. 92 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 92.   (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган може да забрани със заповед производството, вноса, износа, възмездното или безвъзмездното пускане на пазара на стоката и да пристъпи към изтеглянето й от всички търговски обекти, в които се намира, или към унищожаването й, когато това е единствената възможност за преустановяване на опасността. Заповедта за налагане на забраната се обнародва в “Държавен вестник”.
(2) В случаите по ал. 1 контролният орган може да разпореди на производителите и дистрибуторите да направят предупреждения до потребителите, да дадат указания за употреба на стоката или да я изземат от потребителите, като я заменят, поправят или ги обезщетят.
(3) При условията по ал. 1 съответният контролен орган разпорежда със заповед преустановяване предоставянето на определена услуга на потребителите.
(4) Когато се докаже, че стоката или услугата съответства на изискванията за безопасност, контролният орган отменя съответната заповед по ал. 1. Отмяната на заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.
(5) В заповедта по алинеи 1 и 3 задължително се посочва за чия сметка са разходите за складиране, транспорт, унищожаване и други, свързани с осигуряване безопасността на стоките и услугите.”
По чл. 93 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 93. Когато поради неспазване изискванията на този раздел условията за работа или съхранение при производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услугата, са такива, че стоките или услугите, произвеждани, съхранявани, предоставяни или пуснати на пазара, представляват или могат да представляват опасност за здравето или за безопасността на потребителите, съответният контролен орган може да разпореди предприемането на мерки, като:
1. засилване на самоконтрола от страна на производителя, доставчика или дистрибутора;
2. обучение на персонала;
3. извършване на строителни работи;
4. почистване и др.”
По чл. 94 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 94. Съответните контролни органи имат право на достъп до помещенията, използвани за производствена, търговска и складова дейност, и до помещенията, в които се предоставят услуги, в присъствието на лицето, което извършва дейност в обекта, или на негов представител.”
По чл. 95 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 95. Мерките, предвидени в този раздел, се налагат чрез издаване на заповеди от ръководителите на контролните органи по чл. 82 или от оправомощени от тях длъжностни лица, които могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да спрем дотук.
Има ли изказвания по текстовете от чл. 76 до чл. 95 включително? Не виждам желаещи.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте текстовете от чл. 76 до чл. 95 включително.
Гласували 91 народни представители: за 88, против няма, въздържали се  3.
Текстовете от чл. 76 до чл. 95, включително, са приети. Продължаваме с чл. 96.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: За чл. 96 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 96. (1) Предприетите от контролните органи мерки по този раздел трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който стоката  или услугата съдържа, и да имат за цел единствено предотвратяване или преустановяване на опасността за потребителите.
(2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към:
1. производителя и лицето, предоставящо услуги;
2. дистрибутора и по-точно към лицето, което отговаря за първото пускане на стоката или услугата на пазара;
3. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на контролните органи за изпълнение на предприетите от тях действия за предотвратяване на рисковете, които стоката или услугата съдържа.”
По чл. 97 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 97. (1) Преди налагането на мерките по чл. 96 контролните органи са длъжни да предоставят възможност на заинтересованото лице да представи своите възражения.
(2) Когато поради спешния характер на наложената мярка заинтересованото лице не е имало възможност да направи възражения преди налагане на мярката,  контролният орган е длъжен да му предостави тази възможност веднага след прилагането й.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98.
Същото важи и за чл. 99.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, има ли изказвания от чл. 96 до чл. 99 включително? Някакви бележки? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези четири члена.
Гласували 76 народни представители: за 72, против 1, въздържали се 3.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 100 има предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов.
Нено Димов (ДСБ, от място): Оттегляме го.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията предлага следната редакция на чл. 100:
“Чл. 100. (1) В случай на сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите съответният контролен орган разпорежда със заповед затварянето на обекта или на част от него или временно спиране на дейността на производителя, дистрибутора или лицето, предоставящо услуги.
(2) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административното производство. Обжалването не спира изпълнението й, освен ако съдът разпореди друго.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 101:
“Чл. 101. (1) Информацията за опасните стоки и услуги, с която контролните органи разполагат, е публична. Контролните органи са длъжни да предоставят тази информация на заинтересованите лица, доколкото това не е пречка за извършване на контролната дейност.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:  
1. идентификация на стоката или услугата;
2. описание на характера на риска;
3. предприетите от контролните органи мерки за предотвратяване на опасността.
(3) Длъжностните лица нямат право да  разпространяват информация, станала им известна или получена във връзка с изпълнението на разпоредбите на този раздел, която по своето естество представлява професионална тайна.
(4) Алинея 3 не се прилага относно характеристиките за безопасност на стоките или услугите, ако обстоятелствата изискват тази информация да бъде направена публично достояние, за да се гарантират здравето и безопасността на потребителите.
(5) Запазването на професионалната тайна не може да възпрепятства предоставянето на необходимата информация на контролните органи за гарантиране ефективност на контролната дейност за безопасност на стоките или на услугите.
(6) Контролните органи, които получават информация, представляваща професионална тайна, са длъжни да осигурят нейната защита.”
За чл. 102 комисията подкрепя текста на вносителя.
За чл. 103 – също.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, има ли някакъв коментар от чл. 100 до чл. 103? Не виждам.
Моля, гласувайте тези четири члена – от чл. 100 до чл. 103 включително.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Членове от 100 до 103 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел II - Гаранция на потребителската стока.”
Комисията подкрепя наименованието на раздел ІІ.
За чл. 104 комисията подкрепя текста на вносителя. Ще трябва да го прочета, тъй като има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов, освен ако не го оттеглят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Димов желае да защити своето предложение или да го оттегли – това е негово право.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря.
Господин председател, ние сме направили много такива предложения. Според нас е редно дефинициите да бъдат на едно място. Ясно е, че в европейското право, поне това което аз разбирам, един път дефинициите се слагат отпред, един път – отзад, един път – по средата. За нас те трябваше да са на едно и също място. Дотолкова доколкото вече подобен случай е разглеждан, председателят на комисията и комисията не са го приели, аз искам да оттегля не само за чл. 104, а и за всички следващи членове, в които са правени подобни предложения, защото очевидно няма смисъл в това. Същевременно да оттегля и предложението по чл. 105. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Така че тези предложения, които са за § 13, се оттеглят. Благодаря.
Подкрепено е предложението на вносителя за чл. 104.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Същото важи и за чл. 105.
За чл. 104 комисията подкрепя текста на вносителя.
За чл. 105 – също текста на вносителя.
За чл. 106 комисията също подкрепя текста на вносителя, но има предложение на народните представители Нено Димов и Асен Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това предложение поддържа ли се? Пада.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: За чл. 106 – също.
За чл. 107 също се подкрепя текстът на вносителя.
За чл. 108 също се подкрепя текстът на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, изказвания по заглавието на раздел ІІ – “Гаранция на потребителската стока” и  членове от 104 до 108 включително? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на раздел ІІ и членове от 104 до 108 включително.
Гласували 85 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 8.
Тези членове са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 109 има направено предложение от народния представител Йордан Цонев. Аз съм оттеглил предложението пред комисията, оттеглям го и пред залата.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 109 и предлага следната редакция:
“Чл. 109. Потребителят не може да оспори съответствието на потребителската стока с договора за продажбата й, когато:
1. при сключването на договора е знаел или не е могъл да не знае за несъответствието;
2. несъответствието се дължи на материали, предоставени от потребителя.”
За чл. 110 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 111, но предлага следната редакция:
“Чл. 111. (1) Всяко споразумение или договор, сключени с продавач преди появата на несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, което ограничава или изключва отговорността на продавача по този раздел, е нищожно.
(2) Всяко споразумение, с което потребителят заявява, че знае за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба преди неговото сключване, в което не е посочено естеството на несъответствието, е нищожно.”
По чл. 112 комисията също подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 112. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия.
(2) Счита се, че даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид:
1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие;
2. значимостта на несъответствието;
3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него.”
По чл. 113 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, има ли изказвания по тези текстове на членове от 109 до 113, включително? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на членове от 109 до 113 включително.
Гласували 76 народни представители: за 65, против няма, въздържали се 11.
Текстовете до чл. 113 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 114 има едно предложение, което е направено от мен и аз съм го оттеглил на заседанието на комисията. Оттеглям го и тук, пред вас в залата.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 114 и предлага следната редакция:
“Чл. 114. (1) При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има право на избор между една от следните възможности:
1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;
2. намаляване на цената.
(2) Потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията на потребителя.
(3) Потребителят не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително.”
По чл. 115 има предложение на колегите Нено Димов и Асен Агов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 115. (1) Потребителят може да упражни правото си по този раздел в срок до две години, считано от доставянето на потребителската стока.
(2) Срокът по ал. 1 спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.
(3) Упражняването на правото на потребителя по ал. 1 не е обвързано с никакъв друг срок  за предявяване на иск, различен от срока по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Агов има думата.
Асен Агов (ДСБ):  Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, моето процедурно предложение е да спрем на текстовете на чл. 114 и 115. Ще се мотивирам със следното: там има пропуснато предложение на Нено Димов и Асен Агов. То не е включено в доклада.
Отгоре на всичко ал. 2 в окончателната редакция на чл. 114 също според мен буди известни недоумения. Аз ще се мотивирам, ако имам възможност да се изкажа, тоест да пуснете дебата по чл. 114 и 115 и след това да продължим с чл. 116.
Моето предложение, за да изчистим чл. 114, е да спрем дотук, за да не влезем в друга процедура и след това до чл. 119 няма никакви възможности за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре. Всъщност, Вие правите изказване по тези членове.
Асен Агов: Не, не! Аз правя процедура да спрем на чл. 114, до чл. 115. Да разгледаме чл. 114 и чл. 115 в дебати, без да продължаваме с чл. 116 и нататък. Ето това е, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Цонев, тези текстове са прочетени.
Първо, гласуваме процедурното предложение на господин Агов. (Реплики.)
Всъщност това не е процедурно предложение. Това си е просто дебат по тези членове, които вървят, така че ние ще ги обсъдим.
Господин Цонев, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
Ние четем по няколко члена, когато няма изказвания или предложения. Сега има желание за изказване. Спираме и започваме да дебатираме по този член, по който има изказване, така че според мен няма нужда от това да гласуваме процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Агов има думата за изказване. Дебатираме чл. 114 и чл. 115.
Асен Агов (ДСБ):  Благодаря за това разбиране, господин председател.
Аз няма да чета текстовете, но ще се спра на философията на чл. 114, защото той е много важен за защита на правата на потребителите. Очевидно тук става въпрос, уважаеми народни представители, за това, когато си купил една стока и тя е негодна или не отговаря по някакъв начин на договора, да можеш да я рекламираш, тоест да направиш рекламация и в замяна на тази рекламация да се получи или стока от същия вид, която да е нова, или да бъде възстановена цената на стоката, ако няма такава стока, или да бъде извършен ремонт.
От тази гледна точка ние с господин Димов сме направили предложение за ал. 2, което не беше прочетено, но което би трябвало да се подразбира, че влиза във философията на окончателната редакция на ал. 2.
И тук въпросът ми е към председателя на комисията, който е бил в работната група. Ето какво гласи ал. 2: “Потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума”. Според мен е, че “не може да претендира”. Ето къде е логиката на нещата.
Нашето предложение за чл. 114 е тогава, когато ти заменят стоката, когато на практика удовлетворят ползването на тази стока по всичките характеристики на стоката, тогава да не можеш да си искаш обратно парите. Ето в това е смисълът на този член.
И затова аз предлагам да минем това като редакционна поправка, макар че смисълът е точно противоположен. Трябва да го минем като редакционна поправка, че “потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума”.
Трябва така да гласи окончателната редакция на ал. 2 и в такъв случай ние смятаме нашето предложение за прието, което не фигурира в доклада. По този начин се решава въпросът. Аз предлагам да постигнем това малко споразумение в тази зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Наистина, това може да се приеме за редакционна поправка, ако се съгласи с това председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря, господин председател.
Струва ми се, господин Агов има право.
Първо, искам да се извиня на двамата колеги – действително има такова направено предложение. То е под № 24. Вероятно, тъй като по някакъв начин ние сме го отразили в ал. 2, според мен пропускът е технически. Пропуснато е “не може”. Като четем и ал. 3 смисълът е, че очевидно става въпрос за това, че не може при положение, че му бъдат изпълнени другите условия.
Благодаря на господин Агов за това, че внимателно следи текста и съм съгласен с това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, прочетете отново ал. 2 на чл. 114.
 
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Алинея 2 на чл. 114 в този случай ще има следния вид:
“(2) Потребителят не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията на потребителя.”
Всъщност технически е изпуснато едно “не”, така че сме напълно в рамките на процедурата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, ако няма повече изказвания, подлагам на гласуване редакционната поправка, която беше нанесена.
Моля, гласувайте.
Гласували 72 народни представители: за 67, против няма, въздържали се  5.
Поправката е приета.
Моля, гласувайте чл. 114 с редакционната поправка, чл. 115 и чл. 116.
Гласували 77 народни представители: за 72, против няма, въздържали се  5.
Членовете до 116 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 117 колегите Димов и Агов оттеглиха предложението си.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118.
По чл. 119 колегите Димов и Агов оттеглят своето предложение.
Комисията също подкрепя текста на вносителя за чл. 119.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120 със следната редакция:
“Чл. 120. В заявлението за предоставяне на търговска гаранция да се посочва, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно този закон.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121 и предлага следната редакция:
“Чл. 121. Неспазването на някои от изискванията на членове 118, 119 и 120 не води до недействителност на търговската гаранция и потребителят може да се позове на нея и да претендира за изпълнение на посоченото в заявлението за предоставяне на търговска гаранция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Обсъждаме членове от 117 до 121 включително. Моля, кажете си мнението. Очевидно мнението ви съвпада с това на комисията и нищо друго не остава освен да го гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 66, против няма, въздържали се  9.
Членовете до началото на раздел ІІІ са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел ІІІ – Право на рекламация.”
Комисията не подкрепя, а предлага наименование на раздел ІІІ – “Рекламации”.
По чл. 122 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, предлага се заглавие на раздел ІІІ – “Рекламации”, и чл. 122, където комисията подкрепя предложението на вносителя.
Ако няма изказвания, моля гласувайте заглавието и чл. 122.
Гласували 80 народни представители: за 73, против 1, въздържали се  6.
Прието е заглавието на раздел ІІІ и чл. 122.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 123 има предложение на народната представителка Мариана Костадинова, което е подкрепено.
Има предложение и на народните представители Нено Димов и Асен Агов, което не е подкрепено. (Реплика на Нено Димов.)
Всъщност е прието, защото се включва гаранцията, така както Вие предлагате за отделни части, а тя е за цялото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Пише, че не е подкрепено, но то е подкрепено.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Подкрепено е, така че чета предложението на комисията за редакция на чл. 123 с приетите предложения:
“Чл.123.     (1) Потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката или услугата.
(2) Когато производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя първоначалните гаранционни условия. Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок.”
По чл. 124 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 124.    (1) При предявяване на рекламацията на стока  потребителят може да претендира за възстановяване на заплатената сума, за заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното, за отбив от цената или за безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на членове 113 и 114.
(2) При предявяване на рекламацията за услугата потребителят може да претендира за извършване на услугата в съответствие с договора, за отбив от цената или за възстановяване на заплатената сума.”
Комисията предлага следната редакция за чл. 125:
“Чл. 125.    (1) Рекламацията се предявява пред търговеца или пред упълномощено от него лице.
(2) Рекламацията се подава устно или писмено.
(3) При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума и адрес за контакт.
(4) При подаване на рекламация потребителят задължително прилага и документите, на които се основава претенцията:
1. касова бележка или фактура;
2. протоколи, актове или други документи, установяващи несъответствието на стоката или услугата с договореното;
3. други документи, установяващи претенцията по основание и размер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: От чл. 123 до чл. 125 включително имате ли бележки? Не виждам.
Моля, гласувайте тези три члена.
Гласували 90 народни представители: за 81, против няма, въздържали се  9.
Членове от 123 до 125 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 126 има предложение на господин Нено Димов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 126.
По чл. 127 има предложение от Йордан Цонев, също оттеглено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 127:
"Чл. 127. (1) Търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да поддържат регистър на предявените рекламации.
(3) При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително я описват в регистъра.
(4) Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, или на адреса на управление на търговеца, освен ако в договора или в документа за гаранция е определено друго."
Комисията предлага следната редакция за чл. 128:
"Чл. 128. (1) Ако търговецът е приел, че рекламацията е основателна,  е длъжен да я удовлетвори съгласно членове 113 и 114.
(2) Когато търговецът удовлетвори рекламацията, той издава акт за това, който се съставя в два екземпляра и предоставя задължително един екземпляр на потребителя."
По чл. 129 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 129. Предявяването на рекламация пред търговеца не е пречка за предявяване на иск."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря.
Бележки по представените членове? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 10.
Раздел ІІІ е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: "Раздел ІV – Отговорност за вреди, причинени от дефект на стока".
Комисията подкрепя наименованието на раздел ІV.
По чл. 130 има предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов. Искам да поясня, че точки 1 и 2 от тяхното предложение са приети.
Предложението на комисията за чл. 130 е следното:
"Чл. 130. (1) Този раздел се прилага за отговорността на производителите, дистрибуторите и търговците за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока.
(2) Стока е всяка движима вещ независимо дали е част от друга движима или недвижима вещ, включително следните селскостопански суровини и продукти, които не са преминали през първична обработка или преработка: земеделски култури, продукти и суровини от животновъдство, лов и риболов. Стока е и електричеството.
(3) Производител е всяко лице, което по занятие произвежда стоки в завършен вид, суровини и съставни части, включени в производството на други стоки, или което се представя за производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг отличителен знак. Производител  е също всяко лице, което по занятие внася на територията на Република България стоки с цел продажба, отдаване под наем или на лизинг или използва всяка друга форма на разпространение на стоките на територията на страната.
(4) Дистрибутор или търговец е всяко лице, различно от производител, което пуска стока в обращение. Стоката е пусната в обращение, когато производителят се е освободил от нея доброволно. Стоката може да бъде пусната в обращение само веднъж.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Моля, гласувайте заглавието на раздел ІV и чл. 130.
Гласували  87 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 7.
Заглавието на раздел ІV и член 130 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 131 има предложение на колегите Димов и Агов, което не е прието. Аз ще си позволя да дам пояснение защо не го приехме. В директивата е казано 500 евро и затова се спряхме на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Господин Димов има думата.
Нено Димов (ДСБ):  Съгласен съм, сигурно в директивата е казано 500 евро, само че в момента по-скоро 500 лв. се доближават до техните 500 евро, да не кажа, че по-скоро 100 или 50 български лева от гледна точка на доходите, които имаме ние, и доходите, които имат те.
Така че  по никакъв начин не противоречи на европейската ни интеграция,   ако дадем по-строги условия от тези, които имат те. Ние предлагаме сумата да бъде намалена на 500 лв. Нещо повече, това са множество вещи в българския дом, които могат да бъдат увредени. Да не говорим, че думите когато вещта е предназначена предимно за лична употреба, мен лично също ме смущават. Какво значи вещта да е за лична употреба? Ако ми счупят телевизора, той за каква употреба е? Той не е за лична моя употреба, а за употреба на цялата останала част от семейството. Тоест по този начин се отваря според мен една врата, която позволява на производителя, дистрибутора или търговеца да избегне възмездяването.
Затова настояваме на това предложение и моля да бъде подложено на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Има думата господин  Цонев за коментар.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Съвсем кратък коментар, господин  председател. Първо, искам да обърнете внимание на факта, че става въпрос за, ако мога така да се изразя, вреди на трети стоки, причинени от вреди на други стоки. Примерно, ако ви гръмне телевизорът и той унищожи вещ, която е за лична употреба на стойност над 1000 лв. Не самият телевизор. Затова приехме тяхното равнище. Освен това те са доста педантични, когато след това става въпрос за нотификация на законодателството. Аз доста спорих с работната група и с вносителите по тази тема и защитавах това предложение, което Вие  сте направили, но в крайна сметка мен лично успяха да ме убедят. Нека да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  За изказване има думата господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Искам да убедя тази оредяла, но многоръка компания в този парламент …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Как, екранът показва 90 души!
Асен Агов: Аз ги преброих – 39 са, господин председателю. Общо взето, ние тук сме като бог Шива - с много ръце!
Искам обаче да обърна внимание, да ви подтикна към размисъл - помислете, огледайте се в дома си и вижте колко стоки имате с цена над 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Някои имат, някои нямат – различно е.
Асен Агов: Помислете! Вземете дори, че имате една семейна хубава картина в дома си – една добра картина, която вие цените много и трябва да извикате вещо лице, за да ви я оцени над 1000 лв. Идете в галерията и ще видите, че повечето картини, дори на големи наши съвременни художници, се продават по 800 лв. Тоест една скъпа на сърцето ви вещ и една скъпа вещ поначало може да остане необезщетена от един, да речем, недобросъвестен производител, който е произвел тенджера под налягане, която избухва. Взимам този банален пример.
Помислете си - дали границата е 1000 лв., само защото е заложено от европейците така, и е разумна за днешния български стандарт! Накарайте ръцете си да гласуват по съвест за българския потребител, обикновения български гражданин, който не си позволява да има къща в Драгалевци или в Бояна, който не си позволява скъпа мебелировка или покупка на скъпи вещи. Във всички случаи трябва да помислим и за него – за онзи, който живее в панелите.
Приемете нашата поправка. Аз апелирам много силно – приемете тази поправка! “За личната употреба” тук можем дълго да тълкуваме, но във всички случаи числото е много важно. Затова аз апелирам: проявете разум! А утре, когато ни се изравни стандартът с европейския, благодарение на БСП, ДПС и НДСВ, което няма да стане, тогава вероятно можем да променим закона с една минимална поправка и да въведем сумата от 1000 лв. Оставете шегата настрана!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Агов, Вие изземвате грижата за бедните от левицата! Какво чувам аз?
Асен Агов: Искам да кажа, че левицата се грижи само за своите бедни. Ние се грижим за всички бедни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Добре.
Ако няма повече изказвания, подлагам на гласуване предложението на господин Агов и господин Нено Димов - числото “1000” да се замени с “500”, а думите “предназначена предимно за лична употреба” да се заличат, което не е подкрепено от комисията, но силно подкрепено от залата.
Моля, гласувайте.
Гласували 141 народни представители: за 108, против 25, въздържали се 8.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Предлагам да гласуваме целия текст на чл. 131.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, гласувайте чл. 131 с поправките.
Гласували 106 народни представители: за 84, против 2, въздържали се 20.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 132 има направено предложение от същите колеги, което е прието по принцип от комисията.
Комисията подкрепя това предложение и предложението на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 132.    (1) Стоката е дефектна, когато не отговаря на общоприетите очаквания за обичайна употреба, като се вземат предвид всички обстоятелства, свързани с:
1. представянето на стоката по отношение на следните елементи: качество, количество, наименование, вид, състав, произход, трайност, отличителни черти, обичайна и възможна употреба на стоката, рекламата на стоката и предоставената информация за нея, и
2. момента на пускане на стоката в обращение.
(2) Стоката не се счита за дефектна поради единствената причина, че впоследствие е пусната в обръщение друга стока с по-добри показатели.”
По чл. 133 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 134 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 134.    (1) Когато производителят на стоката, произведена на територията на Република България, или лицето, внесло стоката, не могат да бъдат установени, отговорността по чл. 133 се носи от всеки дистрибутор или търговец на стоката.
(2) Алинея 1 не се прилага, когато дистрибуторът или търговецът представи в 14-дневен срок информация за името и адреса на производителя, вносителя или лицето, доставило стоката.
                               (3) Дистрибуторът или търговецът не може да насочи увреденото лице към лице извън пределите на Република България.”
По чл. 135 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 136 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 136. Увреденото лице доказва вредата, дефекта и причинната връзка между тях”.
По чл. 137 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 138 и по чл. 139 комисията подкрепа текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: От чл. 132 до чл. 139 няма предложения.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 8.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 140 има предложение на колегите Димов и Агов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Предложението се оттегля.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 140 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 141 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 142 предлага следната редакция:
“Чл. 142. Разпоредбите на този раздел не лишават увреденото лице от правото му на обезщетение по друг закон;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли бележки? Няма.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 140 до чл. 142 включително.
Гласували 102 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 9.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава шеста – Неравноправни клаузи в потребителски договори при общи условия”.
Комисията предлага следното наименование на глава шеста: “Неравноправни клаузи в потребителски договори”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, гласувайте заглавието на глава шеста.
Гласували 100 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 3.
Заглавието на глава шеста е прието.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 143 има направено предложение от народните представители Нено Димов и Асен Агов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 143 и предлага следната редакция:
“Чл. 143. Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;
2. изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане, което има спрямо него;
3. предоставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика, в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика;
5. задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;
6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора;
7. позволява на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;
8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя;
9. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;
10. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;
11. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно и без основание характеристиките на стоката или услугата;
12. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;
13. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;
14. задължава потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите;
15. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;
16. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на другата страна по договора;
17. ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя  неговите задължения  в зависимост от спазването на определено условие;
18. поставя други подобни условия.”
По чл. 144 има предложение от народния представител Йордан Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 144 и предлага следната редакция:
“Чл. 144.    (1) Разпоредбата на чл. 143, т. 7 не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина едностранно и без предизвестие да прекрати договор, сключен за неопределен срок, при условие, че доставчикът на финансовите услуги се е задължил да извести незабавно другата страна/страни по договора за неговото прекратяване.
(2) Разпоредбата на чл. 143, т. 10 не се прилага за клаузи, при които:
1. доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при положение, че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да прекрати договора;
2. търговецът или доставчикът на финансовите услуги си запазва правото да промени едностранно условията на безсрочен договор, при условие че се е задължил в 3-дневен срок да информира потребителя за промените и потребителят има правото да прекрати договора.
(3) Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на:
1. сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги;
2. договорите за покупка или продажба на чужда валута, пътнически чекове или международни парични преводи в чужда валута.
(4) Разпоредбата на чл. 143, т. 12 не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при положение, че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан подробно и ясно в договора.”
По чл. 145 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 145.    (1) Неравноправната клауза в договор, сключван с потребителя, се преценява, като се вземе под внимание видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
(2) Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при положение че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.”
Комисията предлага следната редакция за чл. 146:
“Чл. 146.    (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
(2) Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
(3) Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от договора.
(4) Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването е негова.
(5) Наличията на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 147.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 148 и предлага следната редакция:
“Чл. 148. Комисията за защита на потребителите:
1. изготвя насоки или препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договори с общи условия или в договори, използвани в определени отрасли или сектори на дейност;
2. препоръчва  използването на определени клаузи в договорите, използвани в определени специфични отрасли/сектори на дейност;
3. води преговори с представители на сдружения на търговците относно  изготвянето на примерни договори, приложими за определени отрасли или сектори на дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Цонев.
Обсъждаме членовете от 143 до 148 включително, които се съдържат в глава шеста.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 10.
Цялата глава шеста е приета.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Господин председател, ще прочета цялата глава седма, защото няма предложения, а има само редакция на комисията.
“Глава седма - Договор за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период.”
Комисията подкрепя наименованието на глава седма.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 149 със следната редакция:
“Чл. 149. Договор за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период е всеки договор или група договори, сключен за срок не по-малък от 3 години, въз основа на който продавачът в рамките на своята професионална дейност срещу заплащане на обща цена предоставя на потребителя пряко или чрез посредник правото на ползване на един или няколко недвижими имота за определен период или за период в годината, който може да бъде определен и който не е по-малък от една седмица.”
По чл. 150 има предложение от колегите Димов и Агов, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 150.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 151 и предлага следната редакция:
“Чл. 151. (1) При сключване на договор за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период продавачът представя писмена информация, която съдържа:
1. описание на недвижимия имот или на недвижимите имоти, предлагани за ползване за определен период;
2. данни за обстоятелствата по чл. 152, ал. 2, т. 2-9 и  т. 11-14 с изключение на тези, засягащи потребителя;
3. указания за възможностите за получаване на допълнителна информация.
(2) Информацията по ал. 1 съставлява неразделна част от договора за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период.
(3) Информацията по ал. 1 може да бъде променена единствено в следните случаи:
1. по взаимно съгласие между продавача и потребителя;
2. когато промените се дължат на причини, независещи от продавача. В този случай потребителят трябва да бъде уведомен писмено за направените промени преди сключването на договора.
(4) Договорът за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период посочва изрично направените промени в информацията по ал. 1.
(5) Всяка реклама на недвижим имот, който е предмет на договор за придобиване частично право на ползване за определен период, посочва наличието на възможност за получаване на информацията по ал. 1, както и мястото, където тя може да се получи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152 и предлага следната редакция:
“Чл. 152. (1) Договорът за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период се сключва в писмена форма и екземпляр от него се предоставя на потребителя.
(2) Договорът трябва да съдържа най-малко следните елементи:
1. дата и място на сключване;
2. данни за страните по договора - трите имена, единния граждански номер и постоянния адрес на физическите лица и наименованието, БУЛСТАТ, адреса на управление и правноорганизационната форма на юридическите  лица по време на сключването на договора;
3. данни за собственика на недвижимия имот и/или на посредника, ако има такъв, които съдържат информацията по т. 2;
4. вида и естеството на правото на частното ползване - предмет на договора; условия за упражняване правото на ползване на недвижимия имот за определен период в страната, където се намира имотът; период в годината, през който може да се ползва имотът, в т. ч. считано от коя дата; информация за законовите изисквания за ползване на недвижимия имот за определен период; в случай че тези изисквания не са изпълнени - информация за условията, които трябва да бъдат изпълнени за придобиване право на ползване на имота;  
5. точно описание на недвижимия имот и неговото местоположение;
6. при незавършено строителство:
а) степен на завършеност на недвижимия имот;
б) реален срок за завършване на строителните работи;
в) данни за наличието на разрешително за строеж, номер на разрешителното, име и адрес на органа, извършващ строителния надзор; когато за строителството на недвижимия имот не се изисква разрешително, посочва  се датата на започване на строителството;
г) степен на завършване присъединяването на имота към обществената инфраструктура (електричество, ТЕЦ, ВиК, телефон и др.);
д) предоставени гаранции за своевременното завършване на строителството и за възстановяването на потребителя на извършените от него плащания при неспазване на срока за завършване на строителството, както и информация за практическото прилагане на гаранциите;
7. данни за обществените услуги, до които потребителят ще има достъп, и при какви условия (електричество, вода, поддръжка, смет и др.);
8. общи съоръжения и оборудване в недвижимия имот, до които потребителят ще има достъп, като басейн, сауна и др., както и условията, при които потребителят ще има достъп до тези съоръжения, и на каква цена;
9. начин на организиране на поддръжката, ремонта, стопанисването и управлението на имота;
10. периода, през който потребителят може да упражни правото си на ползване на недвижимия имот; продължителност и честота на периода, дата, от която потребителят може да упражни правото си по договора;
11. цената, която потребителят следва да заплати за придобиване правото на ползване на недвижимия имот за определен период;
12. приблизителен размер на сумата, която потребителят трябва да заплати за ползването на общите съоръжения и услуги в имота; начин на изчисляване стойността на разходите, свързани с ползването на недвижимия имот от потребителя; финансови задължения за потребителя (данъци, такси), както и допълнителните административни разходи за управление, поддръжка и ремонт на имота;
13. реда, по който потребителят може да прекрати и да се откаже от сключения договор; информация за лицето, което трябва да бъде уведомено при прекратяване или при отказ на потребителя от договора, и за начина, по който да бъде извършено уведомяването; информация за естеството и размера на разходите, които в този случай са за сметка на потребителя, съгласно чл. 155, ал. 2;
14. реда за прекратяване на договора за кредит, свързан с договора за придобиване право на ползване на недвижим имот за определен период, при прекратяване или отказ на потребителя от основния договор;
15. потвърждение, че придобиването на право за ползване на недвижим имот за определен период не е свързано с други разходи, тежести и задължения освен посочените в договора;
16. наличие или липса на възможност за замяна или продажба на правото за ползване на недвижим имот за определен период, както и за разходите, свързани със замяната и/или продажбата на правото по договора, когато замяната или продажбата на това право е организирана от продавача или от трето лице, посочено от него в договора.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 153, като предлага следната редакция:
“Чл. 153. (1) Когато потребителят живее на територията на Република България или недвижимият имот или един от недвижимите имоти се намира на територията й, договорът за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период и информацията по чл. 151 за сключване на договор се съставят на български език.
(2) Когато потребителят живее на територията на Република България или на територията на държава-членка на Европейския съюз, договорът и информацията за сключване на договор за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период се съставят на български език или на езика на държавата от Европейския съюз, в която живее потребителят или на която той е гражданин, по негов избор.
(3) Когато договорът по чл. 152 е съставен на български и на друг език, потребителят подписва един от двата варианта на договор на избрания от него език.
(4) Когато недвижимият имот или един от недвижимите имоти се намират на територията на държава-членка на Европейския съюз, и договорът не е изготвен на езика на тази държава, продавачът предоставя на потребителя легализиран превод на договора на езика на държавата, в която се намира недвижимият имот.”
 
По членове 154, 155, 156 и 157 комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Комисията предлага следната редакция за чл. 158:
"Чл. 158. Всяко споразумение между продавач и потребител, което противоречи на разпоредбите на този закон и което води до увреждане интересите на потребителя или до ограничаване отговорността на продавача по този закон, е нищожно."
По чл. 159 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 159. (1) Когато недвижимият имот се намира на територията на държава-членка на Европейския съюз, и приложимото право към договора не съдържа разпоредби за защита на потребителя, съответстващи на изискванията на Директива 94/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, прилага се законодателството на държава-членка на Европейския съюз, на чиято територия се намира недвижимият имот."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Какъв е този Съвет?
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Такава е терминологията, така е в директивата.
"(2) Когато законодателството на държава-членка на Европейския съюз по ал. 1 не съответства на изискванията на Директива 94/47/ЕС или няма такова законодателство, прилагат се разпоредбите на този закон."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 160 със следната редакция:
"Чл. 160. Когато недвижимият имот се намира на територията на държава, която не е членка на Европейския съюз и потребителят живее на територията на Република България или на територията на държава-членка на Европейския съюз, той не може да бъде лишен от защитата, предоставена му по този закон, или от защитата, предоставена му от законодателството на държавата-членка на Европейския съюз, независимо от приложимото право към договора, при положение, че са спазени следните условия:
1. договорът е сключен в държавата, в  която живее потребителят;
2. договорът е предшестван от специално изготвена оферта или реклама, в резултат на които потребителят е предприел действия за сключване на договора;
3. договорът е сключен в държавата, в която потребителят е отишъл в резултат на предложение за пътуване, направено от продавача, с цел сключване на договора."
По чл. 161 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 161. (1) При неспазване изискванията на чл. 152 и 153 договорът за придобиване на частично право на ползване на недвижим имот за определен период е недействителен.
(2) За неуредени по този раздел случаи се прилагат разпоредбите на Закона за задълженията и договорите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря, господин Цонев.
Това беше героично прочитане на огромен текст – на цялата глава седма.
Колеги, ако желаете, поканени сте да коментирате тази глава, заедно със заглавието й.
Ако няма такова желание, подлагам на гласуване цялата глава седма до чл. 161 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували  113 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 12.
Приехме седем глави от този голям закон.
Комисията по правни въпроси ще проведе редовно заседание днес, 23 ноември, от 14,30 ч. в зала 356.
Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство ще проведе редовно заседание днес, 23 ноември, в зала 132.
Комисията по труда и социалната политика ще проведе редовно заседание днес от 15,00 ч. в зала 134.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 13,58 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
 
Заместник-председатели:
Камелия Касабова
Юнал Лютфи
Петър Берон
 
 
Секретари:
Метин Сюлейманов
Светослав Малинов