Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-11-24

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Кристиан Вигенин и Мирослав Мурджов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Сто шестдесет и четири регистрирани – имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Преди да продължим работата си по законопроекта за защита на потребителите, моля ви да обърнете внимание на едно съобщение.
Днес в 10,30 ч. предстои в пленарната зала пред Народното събрание да говори президентът на Словашката република. Моля ви да бъдете в залата към 10,30 ч. Той ще бъде в Народното събрание около 10,00-10,10 ч., ще проведем една среща в моя кабинет и към 10,30 ч. ще се обърне към Народното събрание с едно свое изказване, със своя реч.
Знаете, че Словакия беше първата от страните-членки на Европейския съюз, която ратифицира Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Знаете, че между двата парламента има много активни контакти, размяна на посещения между председателите на парламентите, посещения на наша, на тяхна делегация, мисля, че за последно госпожа Касабова е била през м. март тази година в Братислава. Така че моля да изслушаме с внимание президента на Словакия.
Ако няма други предварителни въпроси, моля да продължим нашата работа с точка пета от нашата програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, продължение.
Приети са до 161 параграф включително, предстои докладване на Глава осма и чл. 162 по справката, която ми е подготвена от Дирекция “Законодателна дейност и европейско право”.
Господин Цонев, заповядайте да продължите докладването.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, стигнахме до Глава осма – “Институционална структура за защита на потребителите”.
Комисията предлага следното наименование на Глава осма – “Органи и организации за защита на потребителите”.
“Раздел І – Административни органи за защита на потребителите.”
Господин председателю, искате ли да гласуваме наименованието на Глава осма, предложена от комисията, или да представя и следващите 3-4 члена, по които няма предложения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Въпросът е дали да се премине и към текстовете на съответните членове, или да се гласува само заглавието на главата и раздела.
Предлагам да чуем и текстовете на самите членове дотам, докъдето няма предложения.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел І – Административни органи за защита на потребителите”.
Комисията предлага да се запази това наименование на раздела.
По членове 162, 163 и 164 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
Ако позволите, моля да гласуваме наименованието на Глава осма, Раздел І и текстовете на тези три члена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли възражения по предложението на господин Цонев за гласуване ан блок? Няма.
Моля да ги гласуваме.
Гласували 136 народни представители: за 134, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 165 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната окончателна редакция:
“Чл. 165. (1) Комисията за защита на потребителите е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити със седалище София. Тя е колегиален орган към министъра на икономиката и енергетиката с регионални звена на територията на страната.
(2) Комисията за защита на потребителите се състои от петима членове, в това число председател, които се определят за срок пет години с решение на Министерския съвет и се назначават от министър-председателя. От членовете на комисията поне един е юрист и един е икономист.
(3) Комисията за защита на потребителите:
1. приема годишна план-програма и периодични планове за извършване на контролна дейност;
2. осъществява контрол върху заблуждаващата, непочтената и неразрешената сравнителна реклама;
3. предявява искове за колективна защита на потребителите;
4. изготвя насоки и препоръки във връзка с конкретни неравноправни клаузи в договорите;
5. осъществява контрол за безопасност на стоките и услугите в съответствие с изискванията на този закон.
(4) Председателят на Комисията за защита на потребителите:
1. представлява комисията и упълномощава лица, които да я представляват;
2. ръководи заседанията на комисията;
3. ръководи, координира и контролира осъществяването на цялостната дейност на администрацията на комисията;
4. упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и на работодател по отношение на служителите, работещи по трудови правоотношения;
5. сключва договори, необходими за дейността на комисията и на нейната администрация, или упълномощава лица за тяхното сключване;
6. издава индивидуални административни актове, наказателни постановления и налага принудителни административни мерки и оправомощава длъжностни лица за издаването на наказателни постановления в предвидените в нормативни актове случаи.
(5) Председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите трябва да отговарят на следните условия:
1. да са български граждани;
2. да имат висше образование със степен “магистър”;
3. да имат най-малко пет години трудов стаж;
4. да не са еднолични търговци, собственици, съдружници, акционери, управители (прокуристи), консултанти или членове на органи на управление на търговски дружества, държавни предприятия и юридически лица с нестопанска цел.
(6) Всеки член на комисията е длъжен да разкрие писмено пред комисията всеки съществен търговски, финансов или друг делови интерес, който той и/или членове на семейството му имат при вземане на конкретно решение, и да не участва в обсъждането и гласуването му.
(7) Съществен търговски, финансов или друг делови интерес е налице винаги за лицата по ал. 6, както и за лицата, с които всяко от тях е икономически свързано, когато подлежи на контрол по този закон.
(8) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват при смърт или предсрочно:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон;
3. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
4. при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца.
(9) При прекратяване на правомощията на член на комисията в срок до един месец от деня на прекратяване на правомощията компетентният орган определя и назначава нов член до изтичане на съответния мандат.
(10) Дейността, структурата и организацията на работа и численият състав на Комисията за защита на потребителите и на нейната администрация се определят с Устройствен правилник, приет от Министерския съвет."
Ще прочета и чл. 166, защото това е целият Раздел І.
По чл. 166 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 166. Кметът на общината създава в общинската администрация звено за защита на потребителите, чрез което:
1. осъществява контрол по Глава втора, по Глава четвърта, Раздел ІІІ и по Глава пета, раздели ІІ и ІІІ;
2. консултира потребителите относно правата им по този закон;
3. предоставя на Комисията за защита на потребителите информация за опасни стоки;
4. сезира компетентните органи при установяване нарушения на други нормативни актове, засягащи правата и интересите на потребителите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цонев.
Има ли желаещи за изказвания по тези два текста? Няма.
Моля да гласуваме чл. 165 и чл. 166 в редакция на комисията.
Гласували  116 народни представители: за 113, против 1, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: "Раздел ІІ – Сдружения на потребителите."
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
По чл. 167 няма направени предложения.
Комисията предлага следната редакция:
"Чл. 167. (1) Гражданите могат да се сдружават с цел защита на правата и интересите на потребителите.
(2) Не могат да заемат ръководни длъжности в управителните органи на сдруженията на потребителите:
1. служители в държавните органи и в органите на местното самоуправление и местната администрация, които осъществяват функции по защита на потребителите;
2. производители, вносители, търговци и доставчици;
3. лица, които заемат ръководна или контролна длъжност в търговско дружество или кооперация;
4. лица, които заемат ръководна длъжност в политическа партия или организация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на Раздел ІІ и чл. 167 в редакция на комисията.
Гласували  110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 168 има направено предложение от колегите Димов и Агов:
В чл. 168, ал. 1 т. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 168 със следната редакция:
"Чл. 168. (1) Сдруженията на потребителите са сдружения с нестопанска цел, които:
1. действат изключително в интерес на потребителите;
2. не са свързани с определена политическа партия;
3. са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици;
4. са регистрирани в Министерството на правосъдието като сдружения с нестопанска цел, определени за извършване на общественополезна дейност.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3 се доказват с декларация."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по текста на чл. 168?
Господин Агов, заповядайте да защитите предложението си.
Асен Агов (ДСБ): Уважаеми народни представители, струва ми се, че трябва да помислим много сериозно дали т. 2 не трябва да отпадне.
Аз си представям следната ситуация: господин Ремзи Осман, който сега си говори с господин Четин Казак, утре е предложен за председател на едно от сдруженията. Бидейки предложен за това място,  няма как да не се породят съмнения просто заради името на господин Осман, че той по някаква причина е привърженик на Движението за права и свободи. Това е един начин за дискриминация.
Не можем да си позволим принадлежността или убеждението към дадена политическа партия да заляга като забранителна функция за това да се оглавяват или въобще да се действа активно в потребителски организации.
Давам този пример, защото той е много характерен. Същото важи и за всички останали политически партии, представени в парламента. Няма как убежденията на един човек да бъдат вписвани в закон като запретителна мярка за оглавяване на една неправителствена организация.
Затова казвам, че този закон може да бъде приведен в действие, ако т. 2 остане в сила, когато трябва да се извърши саморазправа с някои от водещите личности в една потребителска организация. Това, ако щете, противоречи на всички европейски норми, противоречи и на българската Конституция.
Затова моето предложение, уважаеми народни представители, е т. 2 да отпадне, защото не може да има дискриминация към някой заради политическите му убеждения. Ние можем да се различаваме в своите политически убеждения, можем да се различаваме в принадлежността си към партии, които изповядват нашите политически убеждения, но в никакъв случай не можем да вписваме в закон забрани да участваме в неправителствени организации, защото едно потребителско сдружение е точно такава неправителствена организация.
Моят апел към всички народни представители е да подкрепят предложението за отпадане на т. 2. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Агов.
Има ли реплики, изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували  130 народни представители: за 30, против 70, въздържали се 30.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 168.
Гласували  96 народни представители: за 82, против 8, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169 с една поправка:
В ал. 1 т. 1 да се измени така:
"1. да получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на потребителите и да дават становища по тях;".
По чл. 170 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Чл. 170. (1) Представително е това сдружение на потребителите, което отговаря на следните условия:
1. извършва ефективна обществена дейност за защита на интересите на потребителите, което се преценява в зависимост от:
а) извършените и разпространените публикации за защита на потребителите;
б) проведените информационни кампании за запознаване на потребителите с техните права;
в) предприетите действия за защита на колективните интереси на потребителите;
2. изградените приемни за предоставяне на съвети и информация на потребителите,  които трябва да са най-малко в една трета от областните градове.
(2) Сдруженията на потребителите доказват обстоятелствата по ал. 1 пред министъра на икономиката и енергетиката чрез представяне на отчет за извършената дейност за защита на потребителите през предходната година, който се представя до 31 януари на следващата година.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката изготвя ежегодно списък на представителните сдружения на потребителите, отговарящи на изискванията на ал. 1, който се публикува в Интернет-страницата на Министерството на икономиката и енергетиката."
За чл. 171 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
За чл. 172 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 172.    (1) Държавата може да финансира сдружение на потребителите по реда на чл. 196, съобразно обема и общественото значение на извършената работа в интерес на потребителите.
(2) Средствата по ал. 1 се разпределят от министъра на икономиката и енергетиката по негова преценка, съобразно дейността и при спазване принципите на обективност, прозрачност и безпристрастност.
(3) Министърът на икономиката и енергетиката, съгласувано с министъра на финансите, издава наредба за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези няколко текста от законопроекта? Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете от чл. 169 до чл. 172, включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 2, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел ІІІ – Национален съвет за защита на потребителите.”
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
По чл. 173 има направено предложение от колегите Димов и Агов, което е подкрепено по принцип от комисията, и е отразено в текста на чл. 173, който комисията предлага в следната редакция:
“Чл. 173.    (1) Националният съвет за защита на потребителите е консултативен орган към министъра на икономиката и енергетиката.
(2) Националният съвет за защита на потребителите се състои от председател, заместник-председател и 12 членове.
(3) Председател на Националния съвет за защита на потребителите е министърът на икономиката и енергетиката, а заместник-председател е заместник-министърът на икономиката и енергетиката, отговарящ за политиката за защита на потребителите.
(4) Националният съвет за защита на потребителите включва по един представител на Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на транспорта, Министерството на финансите и на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката, определени от съответните министри, и шестима представители на представителните сдружения на потребителите.
(5) Представителите на представителните сдружения на потребителите се определят въз основа на мотивирано предложение до министъра на икономиката и енергетиката, подписано най-малко от две трети от сдруженията по чл. 170.
(6) Поименният състав на Националния съвет за защита на потребителите се определя със заповед на министъра на икономиката и енергетиката.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 174, 175, 176 и 177.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези няколко текста? Няма.
Моля, гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и текстовете от чл. 173 до 177 включително.
Гласували 113 народни представители: за 109, против 2, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава девета – Способи за уреждане на потребителски спорове.”
Комисията предлага наименованието на тази глава да бъде “Потребителски спорове”.
Ще прочета целия Раздел І, ако ми позволите.
“Раздел І – Потребителски жалби и сигнали.”
Комисията подкрепя заглавието на Раздел І.
По членове 178, 179, 180 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 181 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага следната редакция:
“Чл. 181.    (1) Сигнали, жалби и молби, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнението на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) Сигналите, жалбите и молбите, които не се разглеждат, се връщат на подателя, като му се съобщават и основанията за това.
(3) На сигнали, жалби и молби по въпроси, на които е отговорено по ал. 2, но съдържащи нови обстоятелства, се отговаря само на тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Няма желаещи за изказвания по текстовете на Раздел І.
Гласуваме наименованието на Глава девета, наименованието на Раздел І и текстовете от чл. 178 до чл. 181 включително.
Гласували 107 народни представители: за 105, против няма, въздържали се  2.
Текстовете на членове 178-181 са приети.
Моля да представите Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел ІІ – Помирителни комисии.”
По чл. 182 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 182.    (1) Министърът на икономиката и енергетиката създава помирителни комисии, които съдействат за разрешаването на спорове между потребители и търговци, включително във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки или услуги и неравноправните клаузи в договори, с търговските практики и договорите, сключвани с потребители.
(2) Министърът на икономиката и енергетиката определя със заповед седалището и района на действие на комисиите и одобрява списък на членовете им, които ще съдействат за постигането на споразумение между потребители и търговци. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.
(3) Съдействието по ал. 1 се осъществява по искане на потребител с местоживеене или седалище в района на действие на съответната помирителна комисия.
(4) Производството пред помирителна комисия не е задължителна предпоставка за предявяване на иск пред съда.”
По чл. 183 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Чл. 183.    (1) Помирителната комисия включва по един представител на Комисията за защита на потребителите, определен от ръководителя й, представител на Сдружение на търговците и представител на Сдружение на потребителите. Последните двама представители се определят от одобрения списък по чл. 182, ал. 2 по предложение на съответните сдружения, съобразно предмета на искането.
(2) Ако помирителна комисия не може да се образува поради липса на представител на Сдружение на търговците или Сдружение на потребителите, министърът на икономиката и енергетиката определя със заповед помирителната комисия, която ще съдейства за разрешаването на споровете в района, в който не може да се създаде помирителна комисия.”
По чл. 184 комисията подкрепя текста на вносителя, както и за чл. 185.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цонев.
Изказвания по тези текстове няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и текстовете на чл. 182-185.
Гласували 110 народни представители: за 108, против няма, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
Моля, господин Цонев, да представите Раздел ІІІ.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел ІІІ – Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетения на потребителите.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По чл. 186 има направено едно предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 186 като предлага следната редакция:
“Чл. 186.    (1) Сдруженията за защита на потребителите могат да предявят иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите.
(2) Нарушение на колективните интереси на потребителите е всяко действие, което уврежда колективни интереси на потребителите и противоречи на разпоредбите на:
1. Глава трета, Раздел ІІ “Заблуждаваща реклама” и Раздел ІІІ “Непочтена реклама”; Глава четвърта, Раздел І “Договори, сключени извън търговския обект” и Раздел ІІ “Договори за продажба от разстояние”; Глава пета, Раздел ІІ “Гаранции на потребителските стоки”; Глава шеста “Неравноправни клаузи в потребителски договори” и Глава седма “Договори за придобиване частично право на ползване на недвижим имот за определен период”;
2. Глава четвърта, Раздел ІІ “Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена” от Закона за туризма;
3. Глава четвърта “Реклама, радио- и телевизионен пазар и спонсорство” от Закона за радиото и телевизията;
4. Глава десета “Реклама на лекарства, предназначени за човешка употреба” от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина или
5. други закони, имащи отношение към защитата на потребителите.
(3) Искове по ал. 1 може да предявява и Комисията за защита на потребителите с изключение на искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите по Глава трета, Раздел ІІ “Заблуждаваща реклама” и Раздел ІІІ “Непочтена реклама”.”
За чл. 187, 188, 189 и 190 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и чл. 186 до чл. 190 включително.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се  2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава десета – Контрол.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава десета.
Комисията предлага следната редакция за чл. 191:
“Чл. 191.    (1) Контролът по този закон се осъществява от Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и енергетиката.
(2) Контролът по Глава пета, Раздел І “Обща безопасност на стоките и услугите” се осъществява от органите по чл. 82.
(3) Контролът по Глава втора, по Глава четвърта, Раздел ІІІ и по Глава пета, раздели ІІ и ІІІ се осъществява и от звената за защита на потребителите в общинските администрации.”
По чл. 192 има направено предложение от колегите Димов и Агов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Агов, заповядайте за изказване.
Асен Агов (ДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Нашето възражение е принципно. Какво значи “свободен достъп”? Значи ли, че контрольорите или контролните органи могат да влизат когато си поискат и както си поискат, без да посрещат каквито и да било възражения от производителите в съответните обекти? Според мен свободният достъп означава възможност за саморазправа отново. Затова ние предлагаме “осигурява достъп до съответните обекти”. Това е нашето предложение.
Свободният достъп е твърде разтегливо понятие. Струва ми се, че юристите тук биха могли да ме подкрепят и да се замислят, защото с този свободен достъп ние на практика лишаваме от каквато и да било защита производители и търговци. Това значи, че във всяко време на денонощието може да се влиза в съответните обекти и при отказ съответният производител и търговец да бъде санкциониран по този закон. Това може да бъде използвано и за недобросъвестни цели. Една такава недобросъвестна цел е изнудване, рекет, покана за подкупи. Ние по този начин даваме възможност на недобросъвестни контрольори да могат да произвеждат корупционни практики. Защитата срещу това, наличието на свидетели, наличието на адвокат, ако щете, наличието на защита под каквато и да било форма на защитник е нещо, което е изключително важно. Затова ми се струва, че достъпът трябва да бъде определен само като достъп, а не като свободен достъп. Това е нещо, което във всички случаи ще бъде една покана за недобросъвестни практики.
Затова моят апел към всички народни представители е да гласуват думата “свободен” да отпадне. Това няма да промени закона, нито ще затрудни контролните функции на контролните органи, просто ще ги направи добросъвестни контролни органи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Агов.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на господин Агов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 36, против 44, въздържали се  28.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на Глава десета, чл. 191 и чл. 192, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против 1, въздържали се  3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 193 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 194 комисията също подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 194. Специализираните органи за контрол, предвидени в други нормативни актове, чиито контролни функции са свързани пряко или косвено със защитата на потребителите, съдействат на Комисията за защита на потребителите, като:
1. я уведомяват за случаите, в които считат, че е налице нарушение на този закон;
2. участват в извършването на съвместни проверки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 193 и чл. 194.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 195 има направено предложение от колегите Димов и Агов, което комисията не е подкрепила.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 195.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Агов, заповядайте за изказване по чл. 195.
Асен Агов (ДСБ): Госпожо председател, с този текст ние се отклоняваме от нормалната практика – глобите да са работа на фиска. Глобите отиват във фиска, в републиканския бюджет. Така е с всички глоби.
Уважаеми народни представители, замислете се! Един път ние фиксираме тук заради сегашната структура на Министерския съвет министъра на икономиката и енергетиката – не знам защо министърът на икономиката и енергетиката трябва да се занимава и с делата на потребителите – но втори път ние правим отклонение от нормалната практика в България: пращаме приходите от глобите в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Помислете малко, уважаеми народни представители, какво означава това. Утре друго министерство ще иска да събира глоби по друга линия. Така прецедираме правителството и на практика републиканският бюджет остава безучастен към една наказателна дейност, която е типична за Министерството на финансите. Помислете си, че квитанциите за глобите – обърнете внимание на това – са на Министерството на финансите.
Нещо повече, в този закон не пише как ще бъдат изразходвани средствата, набрани по глобите, т.е. как ще се управлява този бюджет. А не знаем ли как се управлява този бюджет, това означава, че ще бъде по усмотрение на министъра на икономиката и енергетиката. Тоест министърът на икономиката и енергетиката господин Овчаров ще си събира глоби и ще си ги харчи както си иска. Затова трябва да има контрол, трябва да има баланс, както е във всички свободни и демократични страни - Министерството на финансите, тоест фискът, републиканският бюджет прибира приходите от глобите, защото Министерството на финансите и правителството отпускат бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Няма как министерството да образува свои бюджетни приходи, и то точно от глоби. Практиката абсолютно не е типична за България.
Затова призовавам народните представители да не се отклоняват от нормалната практика в републиката и да оставят прихода от глобите в ръцете на Министерството на финансите, на републиканския бюджет. Инак ние ще стимулираме и други министерства да се занимават със същата такава дейност. Това значи парцелиране на наказателната дейност – всеки може да се превръща в собствен феодал в собственото си министерство и да извършва произволна практика с гражданите.
Моят апел е: подкрепете приходите от глобите да отиват в републиканския бюджет, а не в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Впрочем в този закон няма инструкция как да се харчат тези пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Агов.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов и на господин Агов по чл. 195, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 36, против 61, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Асен Агов (ДСБ, от място): Искам прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Агов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Господин Агов, тази практика я има и с други министерства, и с други закони. Просто ти го спестих.
Асен Агов (ДСБ): Господин Цонев ми спестява нещо. Той казва, че е практика и на други министерства да събират глоби по други закони. Мисля, че тази практика е грешна, защото тя създава парцелиране в управлението на страната. По тази причина аз искам прегласуване и апелирам към разума на народните представители. Дайте да не парцелираме страната, дайте да не разпарчетосваме тази дейност. Помислете малко за интереса на гражданите. Този интерес би трябвало да бъде отстояван в тази зала.
Затова, госпожо председател, аз искам прегласуване, за да може приходите от глобите да отиват в републиканския бюджет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има предложение за прегласуване. Още веднъж ще гласуваме предложението на господин Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 61, против 63, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 195, подкрепен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 87, против 10, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 196 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение от колегите Димов и Агов, което не е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Агов, заповядайте. Имате възможност да обосновете Вашето предложение по чл. 196.
Асен Агов (ДСБ):  Госпожо председател, мнозинството си отваря вратата за финансов разгул. Това е целта на чл. 196. Обърнете внимание – ал. 2 казва: “Служителите на контролните органи по този закон имат право на материално стимулиране”. Алинея 3 гласи: “Сумите за материално стимулиране на едно лице по ал. 2 за една календарна година не могат да превишават осем негови основни месечни работни заплати”, но не пише колко пъти в годината, в месеца или в седмицата може да бъде стимулирано лицето с осем работни заплати, защото нали не си правите илюзии, че ще бъде стимулирано с по-малко от осем заплати?!
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: В ал. 3 пише: “за една календарна година”.
Асен Агов: Къде пише? Да, добре. Това е моя грешка. Моля за извинение.
Във всички случаи обаче свързвам нещата с предишната теза за глобите. Значи си събираме глоби, за да се стимулираме материално. Това е начин да се корумпира работата по защитата на потребителите. Ще събираме повече глоби и след това ще си ги раздаваме като осем месечни работни заплати. Извинете, но това е начин да се обогатяват служителите и контрольорите – начин за узаконена правителствена корупция! Предупредих ви при гласуването на предишния член, когато поисках и прегласуване, че правим точно това – покана за финансов разгул.
Ето затова ние казваме, че целият чл. 196 е свързан с предишния. Нашето предложение е съвсем конкретно. В т. 13 на ал. 1 пише: “други разходи, свързани със защита на потребителите”. Тоест така се оформя бюджетът. Добре, ама тези други разходи в какъв размер са – 100%, 10%, 15% от бюджета? Колко? В “Други разходи” можем да включим абсолютно всичко, включително и покупката на луксозни автомобили за контрольорите. Включително и това! Тоест ние осигуряваме в момента с този закон една възможност на управляващото мнозинство да раздава привилегии по линията на защитата на потребителите или под чадъра на защитата на потребителите. Ето, такива привилегии не би трябвало да се създават от никой закон в България.
Затова с господин Димов предлагаме нещо съвсем ясно – другите разходи да не надхвърлят 1% от общия бюджет на комисията. Така че моят апел е: нека да сложим тази граница, нека наистина да спрем възможността под формата на други разходи да се харчат средства на данъкоплатците за абсолютно неконтролируеми цели. Защото няма контрол – един път слагаме глобите при Министерството на икономиката и енергетиката, където не можем да контролираме събирането на тези глоби, защото няма как да се контролира изпълнението му през републиканския бюджет, на второ място, даваме възможност под формата на други разходи да се харчат пари кой както си иска. Затова предлагаме 1% граница за другите разходи по т. 13. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов и на господин Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 34, против 57, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 196.
Гласували 103 народни представители: за 80, против 18, въздържали се 5.
Текстът се приема.
Преди да пристъпим към Глава единадесета, тъй като текстовете са дълги и не знаем колко ще продължи представянето им, моля да гласуваме процедурното предложение словото на словашкия президент в 10,30 ч. да се излъчва пряко по Българската национална телевизия и Българското национално радио.
Гласували 102 народни представители: за 100, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Цонев, моля да започнете с представянето на текстовете на Глава единадесета.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава единадесета – Административнонаказателни разпоредби.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 197, чл. 198 и чл. 199.
По чл. 200 също подкрепя текста и дава следната окончателна редакция:
“Чл. 200. За нарушение на разпоредбите по чл. 15, 16, 17, 19, 20, ал. 1 и чл. 21-29 и на наредбите по чл. 31 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.”
По чл. 201 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 202:
“Чл. 202.    (1) За нарушаване на разпоредбите на чл. 33, ал. 2, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 1000 до 15 000 лв.
(2) Който не изпълни разпореждане на комисията за защита на потребителите по чл. 35, ал. 1 и 3, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 25 000 лв.”
По чл. 203 и чл. 204 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 205 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 205. За нарушение на разпоредбата на чл. 51 виновните лица се наказват с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 15 000 лв.”
По чл. 206, 207 и 208 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция за чл. 209:
“Чл. 209. За нарушение на чл. 63, чл. 63а, чл. 64, ал. 1, чл. 65 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.”
По чл. 210, 211, 212, 213 и 214 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага следната редакция на чл. 215:
“Чл. 215. Който не изпълни разпореждане или задължително предписание на контролен орган за предприемане на мерки за осигуряване безопасността на стоките и услугите по чл. 75, ал. 3, чл. 84, чл. 85, чл. 86, ал. 1, чл. 87, чл. 88, ал. 1, чл. 89, ал. 1, 2 и 3, чл. 92, чл. 93 и чл. 100, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 15 000 лв.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 216, 217, 218, 219, 220 и 221.
Комисията предлага следната редакция на чл. 222:
“Чл. 222. За неизпълнение на разпоредбите на чл. 123, ал. 2, и чл. 127 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 223:
“Чл. 223. Който  не  изпълни  задълженията си по чл. 151, ал. 1-4, чл. 152 и чл. 153, се наказва с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.”
По чл. 224, 225 и 226 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава единадесета и членове от 197 до 226 включително.
Гласували 108 народни представители: за 105, против 3, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 227 има предложение от колегите Димов и Агов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя предложението на вносителя със следната редакция:
“Чл. 227. Длъжностно лице, което не изпълни задължения по този закон, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Агов и господин Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 38, против 46, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на вносителя за чл. 227.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 228 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 228. За нарушения на този закон, извън посочените в тази глава, виновните  лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 100 до 500 лв."
По чл. 229 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 229. За нарушение на наредбите и другите нормативни актове по прилагането на този закон, за които  не са предвидени санкции по тази глава, на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 50 до 500 лв."
По чл. 230, 231, 232 и 233 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 228 до чл. 233 включително.
Гласували  90 народни представители: за 84, против 6, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Госпожо председател, от § 1 до § 12 включително на Допълнителни разпоредби няма направени предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието "Допълнителни разпоредби" и § 1 до § 12 включително.   Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували  90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Господин Агов, по § 13 и следващите параграфи имате направено предложение, което на практика сте  оттеглили в законопроекта.
Асен Агов  (ДСБ, от място):   Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Госпожо председател, в такъв случай ще прочета предложението на комисията за § 13:
"§ 13. По смисъла на този закон:
1. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
2. "Търговец" е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност независимо дали в публичния или в частния сектор.
3. "Производител" е всяко физическо или юридическо лице, което:
а) по занятие произвежда стоки в завършен вид или съществено променя, или преправя стока с оглед пускането й на пазара;
б) се представя за производител, като поставя върху стоката, опаковката й или върху техническата или търговската документация за нея своето име или фирма, свой производствен или друг отличителен знак.
4. "Доставчик" е всяко физическо или юридическо лице по веригата на доставката на стоката, което по занятие прехвърля собствеността или учредява, или прехвърля други вещни права върху стока в полза на друг доставчик или търговец или което сключва договор с потребител независимо дали в публичния или в частния сектор.
5. "Вносител" е всяко физическо или юридическо лице, което внася стока на територията на Република България като част от своята търговска или професионална дейност с цел стоката да бъде разпространена на територията на страната.
6. "Пускане на пазара" е първото поставяне на стока или услуга на разположение на потребителите срещу заплащане или безплатно с цел нейното използване или употреба.
7. "Опаковка" са съдове и всякакви други приспособления или материали, които са годни да изпълняват функцията да съдържат и съхраняват различни стоки, предлагани пряко на потребителите.
8. "Продажна цена" е крайната цена за бройка или за определено количество стока или за услуга, включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси.
9. "Цена за единица мярка" е крайната цена, включваща ДДС и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка за стоки, търгувани в зависимост от обема им, е 1 литър или 1 кубически метър, при стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм, при стоки, търгувани на дължина – 1 метър, а  при стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър.
10. "Стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя.
11. "Аукцион" е процедура за организиране продажбата на стоки, при която на проявилите интерес към стоката лица се предоставя възможност да се запознаят с нея и да предложат цена.
12. "Финансова услуга" е всяка услуга, свързана с дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни фирми, като:
а) приемане на депозит и други платими средства;
б) отпускане на кредит, в това число потребителски кредит или кредит, обезпечен с ипотека;
в) финансов лизинг;
г) паричен трансфер, издаване и управление на платежни средства;
д) обмен на валута;
е) предоставяне на гаранция и поемане на задължения;
ж) приемане, предаване и/или изпълнение на поръчка и предоставяне на услуга за следните финансови продукти: инструменти на паричния пазар, прехвърляне на  ценни книжа, финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутните курсове и с лихвения процент;
з) управление на портфейлни инвестиции и предоставяне на съвети за инвестиране относно инструментите по буква "ж";
и) съхраняване и управление на ценни книжа;
к) предоставяне на банкови касетки;
л) застраховка "Живот";
м) всички останали застраховки извън тази по буква "л";
н) застраховка, свързана с инвестиционен фонд;
о) здравна осигуровка;
п) индивидуална пенсионна схема.
13. "Стока" е продукт на трудова дейност, който е предназначен за потребление или може да бъде използван от потребителя, дори и да не е предназначен за него, и който се доставя или предоставя при извършването на търговска дейност, независимо дали се предлага срещу заплащане, или безвъзмездно и дали е нов, използван или обновен.
14. "Услуга" е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.
15. "Сериозен риск" е всяка сериозна опасност за здравето и безопасността на потребителите, която изисква  бърза намеса на контролните органи, в това число тази, чиито ефекти не настъпват незабавно.
16. "Изземване на стока" е всяка мярка, която има за цел да осигури връщането на опасна стока, доставена от производител или дистрибутор.
17. "Изтегляне на стока" е всяка мярка, която има за цел да предотврати разпространението, излагането на опасна стока за продажба, както и нейното предлагане на потребителите.
18. "Професионална тайна" е всяка информация, която контролните органи придобиват за целите на контрола за безопасност или във връзка с него и чието разгласяване може да застраши търговския интерес или престижа на производителя, дистрибутора, доставчика на услуги или на трето лице. Професионалната тайна не представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.
19."Увредено лице" е всяко физическо лице, претърпяло имуществени вреди от дефект на стока.
20. "Пускане в обръщение" е предоставянето на стока на доставчик или търговец безплатно или срещу заплащане за първи път, при което тя преминава от етапа на производство или внос към етапа на разпространение по веригата на доставката, включително съхраняване на стоката с цел продажба или дистрибуция.
21. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Имате думата за изказвания по § 13. Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 13 в редакцията на комисията.
Гласували  106 народни представители: за 103, против 1, въздържали се 2.
Параграф 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По § 14, 15 и 16 комисията подкрепя текста на вносителя.
За § 17 комисията предлага следната редакция:
“§ 17.     (1) Министерският съвет приема наредбите по чл. 12, чл. 79 и чл. 99 в 6-месечен срок от обнародването на закона в “Държавен вестник”.
(2) До приемането на наредбите по чл. 12 се прилагат подзаконовите нормативни актове, издадени за прилагане на чл. 7 от отменения Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, доколкото не противоречат на този закон.”
По § 18 комисията предлага следната редакция:
“§ 18. Министърът на икономиката и енергетиката издава подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в 6-месечен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.”
По § 19 комисията предлага следната редакция:
“§ 19.     (1) Съществуващата до влизането в сила на този закон Комисия по търговия и защита на потребителите запазва статута си под наименованието “Комисия за защита на потребителите”.
(2) Устройственият правилник на Комисията по търговия и защита на потребителите се привежда в съответствие с изискванията на този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.”
По § 20 и 21 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага § 22 да отпадне.
По § 23 комисията предлага следната редакция:
“§ 23. В Закона за храните (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1.       В чл. 4 думите “стоки, имитиращи храни” се заличават.
2. В чл. 34, ал. 3 думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.”
Комисията предлага § 24 да отпадне.
По § 25 комисията предлага следната редакция:
“§ 25. В чл. 66, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (обн., ДВ. бр. ...) думите “на основание чл. 59, ал. 3 от Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия” се заличават.”
Комисията предлага да се създадат следните нови параграфи – от 25а до 25л:
“§ 25а. В чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от Закона за занаятите (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25б. В чл. 79, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25в. В Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 16, ал. 4 думите “Закона за защита на потребителите и правилата за търговия” се заменят със “Закона за защита на потребителите”.
2. В чл. 69 думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25г. В Закона за туризма (обн., ДВ. бр. ...) се правят следните изменения:
1. В чл. 31 думите “неравноправни клаузи по смисъла на чл. 35 и следващите от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия” се заменят с “неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите”.
2. В чл. 59, ал. 3 думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25д. В чл. 112, ал. 2 и 3 от Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25е. В чл. 34, ал. 3 от Закона за храните (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25ж. В чл. 152 от Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25з. В чл. 7, ал. 5, т. 1, буква “ж” от Закона за генетично модифицираните организми (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25и. В чл. 52, ал. 1, т. 6 и чл. 52а, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25к. В чл. 166а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (обн., ДВ. бр. ...) думите “Комисията по търговия и защита на потребителите” се заменят с “Комисията за защита на потребителите”.
§ 25л. В чл. 75, ал. 2 от Закона за измерванията (обн., ДВ. бр. ...) думите “Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия” се заменят със “Закон за защита на потребителите”.”
По § 26 и § 27 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Цонев.
Имате думата за изказвания по тези текстове от Преходните и заключителните разпоредби. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстовете от § 14 до § 27 включително, както и отпадането на § 22 и § 24 по предложение на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 101, против 1, въздържали се 4.
Текстовете са приети, а с това и целият Закон за защита на потребителите. Това е един закон, който ни приближава към Европейския съюз.
Моля, народните представители да влязат в пленарната зала. Имаме няколко минути докато словашкият президент влезе в пленарната зала.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Господин Цонев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, комисията подкрепя наименованието на кодекса – “Кодекс за застраховането”.
Комисията подкрепя наименованието  на Част първа – “Общи положения”.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по чл. 1, 2, 3, 4, 5, 6 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на законопроекта, Част първа, членове от 1 до 6 включително. Текстовете са на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Наименованието на чл. 7 е: “Надзор върху застраховането и презастраховането”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7, но предлага наименованието да се измени така: “Застрахователен надзор”.
По чл. 8 и чл. 9 до Част втора комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 7 в редакцията на комисията, чл. 8 и чл. 9 по текста на вносителя.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Част втора – Застраховане и презастраховане”.
Комисията подкрепя наименованието на Част втора.
“Дял първи – Условия за извършване на дейност.”
Комисията подкрепя наименованието на Дял първи.
“Глава първа – Застрахователи и презастрахователи със седалище в Република България.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава първа.
“Раздел І – Застрахователно акционерно дружество.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
Член 10 със заглавие “Общи изисквания” и чл. 11 със заглавие “Фирма”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и чл. 11.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованията на Част втора, Дял първи, Глава първа, Раздел І и текстовете на чл. 10 и чл. 11 – на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 127, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Уважаеми дами и господа, току-що на балкона в пленарната зала влезе президентът на Република България. Моля да го поздравим. (Ръкопляскания.)
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 12 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 12:
“Капитал и акции
Чл. 12. (1) Размерът на вписания капитал на застрахователното акционерно дружество не може да бъде по-малък от минималния размер на гаранционния капитал по чл. 82, ал. 1 или 3.
(2) Капиталът по ал. 1 трябва да бъде изцяло записан и внесен към датата на подаване на заявление за получаване на лиценз.
(3) Вноските в капитала на застрахователното акционерно дружество са само парични и не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат от незаконна дейност.
(4) Застрахователното акционерно дружество издава само поименни безналични акции с право на един глас всяка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване чл. 12 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 121, против няма, въздържал се 1.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 13 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 13:
“Изисквания за професионална квалификация, опит и добра репутация
Чл. 13. (1) Всеки член на управителен или контролен орган на застрахователното акционерно дружество, както и всяко лице, оправомощено да управлява или да представлява застрахователното акционерно дружество, трябва:
1. да има висше образование и да притежава подходяща професионална квалификация, необходима за управление на дейността на застрахователното акционерно дружество;
2. да притежава професионален опит в сферата на икономиката или финансите;
3. да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
4. да не е било през последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничен отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
5. да не е обявявано в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
6. да не е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до трета степен с друг член на управителен или контролен орган на дружеството;
7. да не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност;
8. да не е било през последната една година преди акта на съответния компетентен орган член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, на което е бил отнет лиценз за извършване на дейност, подлежаща на лицензионен режим, освен в случаите когато лицензът е бил отнет по искане на дружеството, както и ако актът за отнемане на издадения лиценз е бил отменен по надлежния ред;
9. да не е било освобождавано от длъжност в управителен или контролен орган на търговско дружество въз основа на приложена принудителна административна мярка освен в случаите, когато актът на компетентния орган е бил отменен по надлежния ред.
(2) Изискванията на ал. 1 се отнасят и за физическите лица, които представляват юридически лица – членове на управителните и контролните органи на застрахователното акционерно дружество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Цонев. Прекъсваме до ал. 3 и ще продължим след това.
(Всички стават и с ръкопляскания посрещат президента на Словашката република Иван Гашпарович, придружен от председателя на Народното събрание господин Георги Пирински.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, уважаеми колеги.
Уважаеми господин президент на Република България, Ваше Превъзходителство господин президент Гашпарович, уважаеми колеги народни представители, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости!
Днес гост на 40-ото Народно събрание е президентът на Република Словакия Негово Превъзходителство доц. д-р Иван Гашпарович. (Ръкопляскания.)
Господин президентът е роден през м. март 1941 г. По професия е юрист. Дългогодишен преподавател, учен с много публикации в областта на наказателното право, на криминалистиката, на криминологията. През последните години – десетилетие и половина, има богат политически опит като член на парламента на Словашката република. Шест от тези години той е председателствал словашкия парламент. През голяма част от останалите години е бил активен участник в комисиите по имунитета, по мандатите, по процедурите и, разбира се, от година и половина господин Гашпарович е президент на Словашката република.
Без повече представяне, бих помолил господин Гашпарович, Негово Превъзходителство президента, да заповяда на трибуната да сподели с нас своите мисли и съображения.
Уверен съм, че неговият богат политически опит и опит на учен ще направи изложението му особено интересно и актуално за нас днес.
Заповядайте, господин президент. (Ръкопляскания.)
ИВАН ГАШПАРОВИЧ: Уважаеми господин президент, уважаеми председателю на парламента, Ваши Превъзходителства, госпожи и господа депутати! За мен наистина е голяма чест и същевременно радост, че ме поканихте вие, избраниците на българския народ, и ми дадохте възможност да говоря пред вас. Ценя високо тази възможност, защото и аз няколко години бях председател на словашкия парламент и затова мога да оценя и да уважавам работата на депутатите.
Не мога да започна словото си по друг начин, освен с усещането, че от първия момент на своето пребиваване в България се чувствам наистина между истински приятели. Използвам тази възможност, за да ви благодаря за сърдечното посрещане, което ми се оказва във вашата страна. Чувствам разбиране и приятелско отношение. Смятам това за символ и потвърждение на двустранния интерес на нашите страни по-нататък да изграждат сътрудничеството и да укрепват съзнанието за близост.
В нашите отношения можем да се гордеем с това, че съществуват исторически свидетелства за взаимните отношения между словаците и българите от зората на нашите национални истории. В началото заедно черпехме сили от словото и вярата, които ни донесоха Солунските братя Кирил и Методий. Идеята за славянска взаимност, чиито основи положиха със своята дейност тези славянски апостоли, беше съществена опора и вдъхновение в тежките времена на робството и в процеса на национално възраждане, на културна и политическа еманципация на българите и словаците.
Олицетворение на взаимните културни контакти в словашката страна през този период са били Ян Колар, Павел Йозеф Шафарик, по-късно поетите и писателите от щуровското поколение, но също така Самуел Ярослав Захей – педагог, публицист, преводач и софийски търговец. Този инициатор на словашкия културен и обществен живот в България на границата на ХІХ и ХХ век припомня факта, че много словаци са намерили своята родина във вашата страна. Също така и много българи намират своя нова родина в Словакия още преди повече от 100 години.
Най-напред при нас идват преди всичко необразовани, но работни хора, които обаче в относително кратко време са успели да се наложат и да достигнат общо признание. По-късно много от техните потомци се прославят като специалисти в науката, културата или спорта. От всички бих споменал поне една от най-известните словашки актриси Божидара Турзонова, футболистът, лекарят Божин Ласков, когото лично познавах, който представяше както България, така и бивша Чехословакия.
Уважаеми дами и господа депутати, знам, че европейската интеграция е тема, с която вашата страна в момента интензивно живее. Със сигурност и вие, депутатите от парламента, през тези дни посвещавате много време и дебати именно на подготовката за приемането на европейските закони. Затова ми позволете да се спра и на тази тема.
В живата си памет имам еуфория, чувство за гордост и изключителни моменти, които преживявахме в Словакия, когато влизахме в Европейския съюз. Спомням си обаче и въпросите, които си поставяха нашите граждани. Това бяха и страхове от това членство - дали членството ни в Европейския съюз ще изпълни очакванията, какви промени в живота ще донесе, дали ще успеят да се адаптират към новите условия.
Макар че от 1 май миналата година не е изминало дълго време, имаме възможност за определена рефлексия. За обективността смятам неизбежно споменаването както на изгодите, така на неизгодите от членството в Европейския съюз. Изгода например е това, че новата страна-членка става и получател на средства от финансовия бюджет на Европейския съюз, което дава възможност да се оживят някои региони и клонове на икономиката. Същевременно валутата се превръща в стабилна, изгледите за стопански растеж са по-сигурни и ясни.
Като първи успех в Словакия смятам, че се отваря за инвестиции. Предприемачите са разбрали политическия и икономическия стабилитет на Словакия и са дошли да инвестират.
До изграждането на автомобилен завод Словакия ще бъде най-големият производител на автомобили в света, ако става въпрос на брой население. В Словакия фабрики като “Фолксваген”, “Ситроен”, “Пежо”, “Киа” са предприятия, които дават работа на огромно количество граждани. Това са изгодите.
Разбира се, тези инвестиции не са безплатно. Всеки предприемач, който идва в такава страна, иска и определени стимули. Днес мога да кажа, че Словакия е в такава позиция, когато може и да откаже инвестиции. Днес ние самите можем да инвестираме в чужбина и това е голямото поле за нашето сътрудничество в бъдеще. Имаме и общи инвестиции. Доверието, което спечелихме от инвеститорите, ще увеличи ръста на инвестициите. Проблем е, че тези изгоди се проявяват много по-късно, отколкото неизгодите. Тук могат да се споменат финансовият натиск на конкуренцията, която безмилостно ликвидира домашните производители и търговци. В наши условия това се проявява най-вече в търговията на дребно, където много магазини се ликвидират и евтините стоки, които идват, заплашват домашната селскостопанска продукция. Трябва да се спомене, че това създава натиск и за увеличаване на конкурентоспособността, което, без съмнение, ще допринесе за повишаване на качеството на производството. Но има нужда от трансформиране на много предприятия. Ако има недостиг на финансови средства, те ще фалират.
От неизгодния ни опит можем да споменем и някои непопулярни мерки от центъра на Европейския съюз. Например Словакия не успя да защити своята ядрена електроцентрала “Яславски Бохунице” и трябва да я спре по-рано, отколкото се предполагаше първоначално. Това ще доведе до увеличаване на цените на електроенергията и търсене на енергийни източници другаде, например в чужбина. Макар че още днес в Европейския съюз се говори за това, че енергетиката ще зависи и ще се изгражда именно въз основа на ядрената енергетика, а ние започваме ликвидацията на ядрената електроцентрала. Това ви чака и вас. Съветвам ви да се възползвате от нашия опит. Трябва да реализирате своите реформи, но ги извършвайте в собствен интерес, а не под натиск от Брюксел или някоя друга страна-членка. (Ръкопляскания.)
Въпреки споменатите негативи при влизането в Европейския съюз си позволявам да констатирам, че европейската интеграция наистина е един уникален проект – уникален със своя мащаб и амбициозност. Мисля, че никой сериозно не мисли за това, че това е успешен проект, който достатъчно е доказал своята жизнеспособност и е успял да докаже съвместните действия като разумни, като алтернатива на разделението и конфронтацията, конфликтите на нашия континент.
Във връзка с това бих искал да кажа, че европейската интеграция не може да се смята за приключен процес. Поне ние в Словакия няма да смятаме петата най-обширна вълна за пълна без напълното присъединяване на България и Румъния. И, разбира се, по-късно на Хърватия и другите страни.
Искам да ви уверя от тази трибуна, че влизането на България в Европейския съюз има нашите симпатии, което вашите колеги – словашките депутати еднозначно изразиха чрез гласуването си за влизането на България в Европейския съюз. (Ръкопляскания.)
Такава позиция се опира на широка подкрепа в словашката общественост. Според проучванията на общественото мнение тя е една от най-големите в рамките на Европейския съюз. Естествено е, че обединяването на Европа не само по отношение на мащабите не може да мине без тежести и проблеми. Говори се за криза в интеграцията, което засилва позицията на евроскептиците. Осъзнаваме, че реформата ще означава също така и нови неизгоди за много от нейните  членове, например за финансовите средства. Всеки нов член обаче трябва да се подготви, че от първоначалния чист приемник на финансова помощ става човек, който помага. Може би затова знаците на кризата водят Евросъюза към известна умора от разширяването. Спадането на първоначалния ентусиазъм поставя пред нас и бъдещите членове на съюза нови въпроси и предизвикателства – как да бъде постигната евроинтеграция без нейните граждани. Как да се достигне дотам, че да бъде по-демократична и същевременно по-действена и по-ефективна, справедливостта да се уважава, да се уважават и интересите на регионите и националните интереси. Лесни отговори на тези въпроси не съществуват. Не трябва обаче да се подчиняване на скептицизма и да губим мотивацията си. И ние – новите членки, трябва да се включим в решаването по оптимален начин. Убеден съм, че европейският проект си струва усилията.
Уважаеми дами и господа депутати, по време на едногодишното членство на Словакия в Европейския съюз се потвърди, че когато сме взискателни към себе си - по време на подготовката си на членството се държахме като страна-член, най-много получават подготвените и активните. Инвестирахме много усилия и енергия да си подготвим институциите, координационните механизми и преди всичко способните хора, които трябваше да осигурят конвертируемост и конкурентоспособност на държавата в рамките на общността. Нашият път в Европейския съюз беше облекчен от факта, че се достигна - и това е ценно в политиката – до политически и обществен консенсус, който облекчи присъединяването, реалностите като икономическата стабилност, доверие в институциите и правната система, координирани с европейското законодателство, конкурентоспособността, социалноотговорно стопанство, отнасящо се към общността.
Вашата държава през април завърши една голяма част от интеграционния процес. Същевременно обаче навлезе в нов етап, който е не по-малко важен, а може би по-труден и по-отговорен, защото през него трябва сложното съдържание на преговорите да се реализира в живота.
Тук искам да изкажа своята признателност за всичко, което сте направили по пътя към европейската си интеграция.
Знам, че съзнавате, че достигането на тази цел на 1 януари 2007 г. изисква повече усилия. Затова искам да ви подкрепя, да ви дам импулс, за да завършите подготовката си за пълноправно членство. Ключът към вратите на Европейския съюз е във вашите ръце. Отваря се единствен шанс. Искрено желая на вас и на вашата страна рационалното му използване.
За всичко това, което можем да спечелим от членството си, и  какво можем да загубим, не може да се каже в такова кратко слово.
В разговора с вашия председател преди да дойда в заседателната зала говорихме вече тези неща и му казах колко съм благодарен, че мога да говоря пред вас, колко бих се радвал, ако бих могъл да комуникирам с вас и да чуя вашите забележки, вашите възгледи. За съжаление времето няма да ни позволи.
Затова още веднъж ми позволете да благодаря за възможността да се срещна с вас, за вашето внимание и да ви пожелая много успехи в работата и най-вече, което е важно, задоволството на вашите избиратели. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми господин президент, позволете ми само с няколко думи да изразя благодарността, която, уверен съм, споделят всички народни представители в залата днес, за онова, което споделихте с нас. И във Вашето изложение, и в неговия ход, Вие почувствахте реакцията на народните представители, подкрепата и разбирането, което изразиха за заявеното пред нас.
Бих искал също специално да отбележа благодарността ни, признанието ни за Вашата оценка за извършеното от българския парламент, от България в този, както казахте, най-отговорен етап от присъединяването ни към Европейския съюз.
Господин президент, уверявам Ви, че Вашата реч днес в Народното събрание поставя редица въпроси и отправя към нас редица послания, които са особено актуални и които наистина са в центъра на вниманието на дебатите в парламента, на дискусиите в българското общество.
Благодаря за подкрепата от страна на Словашката република, на словашкото общество, на словашкия парламент, за усилията, които полага нашата страна.
Искам да Ви уверя, че диалогът между парламентите и обществата ще продължи и онези мисли, които споделихме с Вас, сигурен съм, ще бъдат предмет на интензивни контакти.
Нека да си пожелаем нови срещи и в София, и в Братислава по общия ни път към обединена Европа. Още веднъж Ви благодаря. (Всички народни представители стават и с ръкопляскания изпращат госта.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Продължаваме заседанието с
ВТОРОТО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО.
Има думата господин Цонев за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Господин председателю, имам процедурно предложение. Във връзка с второто четене на Кодекса за застраховането да поканим в залата госпожа Ралица Агайн – член на Комисията за финансов надзор, господин Стефан Стоилков – директор на дирекция, и господин Николай Петков – началник на отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 109 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 7.
Процедурното предложение се приема.
Моля квесторите да поканят господата в залата.
За второ процедурно предложение има думата господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес изтича срокът за предложенията за второ четене по законопроекта за управление на водите. Предлагам той да бъде удължен с още седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Колко дни беше срокът?
Георги Божинов: Беше седем дни, удължихме го с още седем и сега – с още седем. И това е последната възможност за удължаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 8, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Няма повече процедурни предложения.
Продължаваме с ал. 3 на чл. 13 от Кодекса за застраховането.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“Чл. 13. (3) Член на управителен или контролен орган на застрахователно акционерно дружество, както и лице, оправомощено да го управлява или представлява, трябва да бъде лице, което се ползва с добра репутация и не застрашава управлението на застрахователя, интересите на потребителите и не възпрепятства застрахователния надзор.
(4) Изпълнителен директор или друго лице, което е оправомощено да управлява и представлява застрахователното акционерно дружество, трябва да има висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен “магистър” или образователна и научна степен “доктор” и да не заема другаде платена длъжност по трудово правоотношение освен като сътрудник в научен институт или преподавател във висше училище. Физическите лица – граждани на трета държава, трябва да имат и разрешение за продължително пребиваване в Република България.
(5) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват за български граждани със свидетелство за съдимост и декларация за липса на осъждане извън Република България, а за лицата, които не са български граждани – с декларация за липса на осъждане, когато в държавата по обичайното им местопребиваване не се издава официален документ за удостоверяване липса на предходно осъждане. Обстоятелствата по ал. 1, т. 4-9 се удостоверяват с декларация. Документите по изречение първо и второ се признават, в случай че са представени до три месеца от датата на издаването им.
(6) Лицата по ал. 1 и ал. 2 подлежат на одобряване от заместник-председателя преди вписването в Търговския регистър, съответно преди назначаването на длъжност, за която вписване не се изисква. Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от подаване на заявлението.
(7) При констатиране на непълноти или противоречия със законовите изисквания и документите към заявлението по ал. 6 заместник-председателят изисква от заявителя отстраняването на нередовностите в едномесечен срок. Срокът за произнасянето по ал. 6 спира да тече в периода от изпращане на съобщението за отстраняване на нередовностите до получаването на допълнителните документи.”
По чл. 14 комисията предлага следната редакция:
“Професионален опит
Чл. 14. (1) Лице по чл. 13, ал. 4 притежава професионален опит, ако:
1. в продължение на не по-малко от три години е заемало длъжност в управителен орган на застраховател, презастраховател, здравноосигурително или пенсионносигурително дружество;
2. в продължение на не по-малко от пет години е заемало длъжност в контролен орган или друга ръководна длъжност в застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество или банка;
3. в продължение на не по-малко от пет години е заемало длъжност като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ръководещ дейността по застрахователно посредничество, когато дейността на брокера по застрахователни сделки е съизмерима с дейността на застрахователя;
4. в продължение на не по-малко от десет години е заемало ръководна длъжност в държавна институция в сферата на икономиката и финансите, а ако лицето е с икономическо или юридическо образование – не по-малко от пет години;
5. е хабилитирано лице в областта на икономиката или правото.
(2) Член на управителен или контролен орган на застрахователно акционерно дружество, извън случаите по ал. 1, може да бъде лице, което е работило поне три години на друга ръководна длъжност в застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, банка, държавна институция или като представляващ застрахователен брокер, непосредствено ангажиран с дейността по застрахователно посредничество.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, като предлага заглавието да се измени така: “Преценка на професионалната квалификация и опит”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Няма желаещи.
Моля да гласуваме членове 13, 14 и 15 включително с тази поправка в заглавието на чл. 15.
Гласували 95 народни представители: за 91, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 16 има направени две предложения от народните представители Агов и Димов,  Цонев и Костадинова. И двете предложения са приети.
Комисията предлага следната редакция:
“Квалифицирано участие
Чл.16. (1) Лице, което пряко, заедно с или чрез свързани лица притежава 10 или повече от 10 на сто от гласовете от общото събрание на едно застрахователно акционерно дружество или друго участие, което му дава възможност да го контролира, трябва да бъде безспорно установено и:
1. да отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 3, 4, 5, 7, 8 и 9 и ал. 3, както и да има подходяща квалификация и опит, които да гарантират благоразумното управление на застрахователя – ако е физическо лице;
2. да отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 4 и 5 – ако е юридическо лице.
(2) Изискванията на ал. 1, т. 1 се отнасят и за физическите лица – членове на управителен или контролен орган на юридическо лице по ал. 1, както и за физическите лица, които представляват юридическо лице по ал. 1.
(3) Лице, което възнамерява да придобие участие в капитала на застрахователно акционерно дружество при условията на ал. 1, както и да увеличи впоследствие участието си, така че да придобие пряко заедно с или чрез свързани лица 20, 33, 50 или повече от 50 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователно акционерно дружество, уведомява писмено за това заместник-председателя преди придобиването.
(4) Когато придобиването по ал. 1 и 3 става при търговия на акции на фондова борса или на друг регулиран пазар на ценни книжа, уведомлението се извършва след сключването на сделката. Приобретателите не могат да упражняват правото си на глас, преди  да е изтекъл срокът по ал. 6, освен ако заместник-председателят разпореди по-рано вписването на промяната на акционерното участие в регистрите на комисията. Преди да е изтекъл срокът по ал. 6, акциите, придобити по реда на тази алинея, не се вземат предвид при определяне на кворума на общото събрание на акционерите, освен ако е налице обстоятелството по изречение второ.
(5) Уведомяването по алинеи 1, 3 и 4 се извършва чрез подаване на заявление, към което се прилагат следните документи:
1. декларация по образец, утвърден от заместник-председателя, относно произхода на средствата, с които са направени вноските срещу записани акции, и че те не са заемни;
2. декларация за свързани лица по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби;
3. за липса на предходно осъждане по чл. 13, ал. 5 за лицата по ал. 1, т. 1 и по ал. 2;
4. копие на документ за самоличност на физическо лице или удостоверение за актуално правно състояние на юридическо лице;
5. за професионалната квалификация и опита на физическото лице или на членовете на управителния орган на юридическото лице;
6. устав или други аналогични учредителни документи за юридическите лица;
7. заверен препис от решението на компетентния орган съгласно закона, устава или учредителния договор за участие на лицето в капитала на застрахователното акционерно дружество;
8. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, точки 4, 5, 7, 8 и 9;
9. за платени данъци за последните три години и за липса на задължения към държавата и общините от съответните органи по постоянния адрес, седалището и мястото на стопанска дейност на лицето;
10. одитираните финансови отчети за последните три години, ако лицето е било длъжно да ги изготвя;
11. референция от компетентен орган, осъществяващ финансов надзор по постоянния адрес или седалището на лицето.
(6) В тримесечен срок от уведомяването по ал. 1, 3 или 4 заместник-председателят издава забрана за придобиване на заявеното участие, ако прецени, че лицето застрашава стабилността на застрахователя или интересите на застрахованите или не отговаря на изискванията на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(7) В срока по ал. 6 заместник-председателят може да одобри извършването на промяната на акционерното участие, както и да определи максимален срок, в който да бъде извършено придобиването по ал. 3.
(8) Лицата по алинеи 1 и 3, придобили участие, без да са подали уведомление, преди изтичането на срока по ал. 6 или в нарушение на забрана на заместник-председателя, не могат да упражняват правото си на глас. Правото на глас на лицата по изречение първо не се взема предвид при определяне наличието на кворум за провеждане на общото събрание.
(9) Ако заместник-председателят не издаде забрана в срока по ал. 6, лицето има право да придобие заявеното от него участие.
(10) Лице, което възнамерява да намали участието си под 50, 33, 20 или 10 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователно акционерно дружество или по друга причина престава да упражнява контрол върху застрахователното акционерно дружество, предварително уведомява за това заместник-председателя.
(11) Застрахователното акционерно дружество и Централният депозитар уведомяват заместник-председателя за всяко придобиване на участие по ал. 3, съответно за намаляване на участие по ал. 10, в тридневен срок от узнаването.
(12) Лице, което придобива едно или повече на сто от акциите на застрахователно акционерно дружество или увеличава участието си така, че то надхвърля 1 на сто от акциите на дружеството, е длъжно да се идентифицира пред заместник-председателя и да представи декларациите по ал. 5, т. 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините.
(13) Застрахователното акционерно дружество представя в комисията ежегодно до 31 март справка по утвърден образец за лицата, които притежават пряко, заедно с или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание на застрахователното дружество."
Раздел ІІ – комисията подкрепя наименованието.
Комисията подкрепя текста на вносителя за членове 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25. Член 26 – само заглавието се променя: "Изисквания за професионална квалификация, опит и добра репутация".
До Раздел ІV текстовете са по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до чл. 26 включително.
Гласували  101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Наименованието на Раздел ІV се подкрепя.
Член 27 се подкрепя със следната редакция:
"Застрахователен холдинг
Чл. 27. (1) Застрахователен холдинг е контролиращо дружество, чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия изключително или предимно в контролирани дружества, които са застрахователи или презастрахователи, включително застрахователи или презастрахователи от държава-членка, или застрахователи от трета държава, като поне едно от контролираните от него дружества е застраховател със седалище в Република България.
(2) Член на управителен или контролен орган или друго лице, което по същество участва в управлението на дейността на застрахователен холдинг със седалище в страната, трябва да отговаря на изискванията по чл. 13, ал. 1, точки 3-9. Прилагат се чл. 13, ал. 3, 6 и 7, чл. 14, ал. 2 и чл. 15."
За чл. 28 комисията подкрепя текста по вносител.
Следва Глава втора, наименованието е по вносител, Раздел І – също.
Член 29 е също по вносител.
По чл. 30 има две предложения – на колегите Агов и Димов, и на Цонев и Костадинова, които са приети.
Комисията предлага следната редакция на чл. 30:
"Чл. 30. (1) За издаване на лиценз за извършване на застраховане от акционерно дружество се подава заявление, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни документи;
2. списък на акционерите и размерът на участието им;
3. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски за сметка на записаните акции;
4. заявленията заедно с приложенията по чл. 16, ал. 5 – за лицата, които придобиват участие по чл. 16, ал. 1;
5. декларациите по чл. 16, ал. 5, точки 1 и 2 и декларация за липса на задължения към държавата и общините – за лицата, които придобиват едно или повече на сто от акциите на застрахователното акционерно дружество;
6. списък на лицата по чл. 13, ал. 1 и 2 заедно с доказателствата за спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14;
7. данни за отговорния актюер и доказателства за спазване изискванията на чл. 96, ал. 1;
8. програмата за дейността на застрахователя;
9. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) При издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от Раздел ІІ, буква "А" на Приложение № 1 застрахователят може да започне да извършва дейността  по предлагане на тази застраховка, след като представи в комисията и в Гаранционния фонд списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите-членки.
(3) За издаване на лиценз за извършване на застраховане от взаимозастрахователна кооперация се подава заявление, към което се прилагат:
1. уставът и другите учредителни документи;
2. списък на член-кооператорите и размерът на дяловата им вноска;
3. документ, издаден от банка, която има право да извършва банкова дейност на територията на Република България, удостоверяващ извършените парични вноски в капитала на кооперацията;
4. декларациите по чл. 16, ал. 12 – за лицата, които правят допълнителна или целева вноска, която надхвърля 1 на сто от минималния гаранционен капитал на кооперацията;
5. списък на членовете на управителните и контролните органи и на лицата, които представляват кооперацията, и доказателства за спазване на изискванията по чл. 22;
6. данни за отговорния актюер и доказателства за спазване изискванията на чл. 96, ал. 1;
7. програмата за дейността на застрахователя;
8. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(4) По заявление за издаване на лиценз за презастраховане се прилага ал. 1."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете на чл. 27 до чл. 30 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 31 има две предложения. Първото предложение е на народните представители Агов и Димов, а второто е на Цонев и Костадинова.
Комисията подкрепя предложенията.
Окончателният текст на комисията за редакцията на чл. 31 е следният:
“Документи за разширяване обхвата на лиценза
Чл. 31. (1) За издаване на допълнителен лиценз за разширяване предмета на дейност на застрахователно акционерно дружество с дейност по презастраховане или на презастраховател с дейност по застраховане, се подава заявление, към което се прилагат:
1. препис от протокола на Общото събрание с взетите решения за допълване предмета на дейност, увеличаване размера на капитала, когато това се налага, и начина на увеличаване на капитала;
2. устав;
3. при увеличаване на капитала:
а) справка за промените в акционерното участие и за промените в състава на акционерите, ако такива са настъпили;
б) документи, удостоверяващи внасянето на увеличението на капитала;
в) документите по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 5;
4. изменената и допълнената програма за дейността;
5. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) За издаване на допълнителен лиценз за нов вид застраховка или за допълване на лиценза по вид застраховка с нови рискове по смисъла на Приложение № 1 се подава заявление, към което се прилагат:
1. изменената и допълнената програма за дейността;
2. доказателства, че застрахователят разполага със собствени средства, достатъчни за покриването на гаранцията на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал;
3. при увеличаване на капитала, когато минималният гаранционен капитал по съответния вид застраховка е по-висока от собствените средства на дружеството:
а) справка за промените в акционерното участие и за промените в състава на акционерите, ако такива са настъпили;
б) документи, удостоверяващи внасянето на увеличението на капитала;
в) документите по чл. 30, ал. 1, точки 4 и 5;
4. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(3) При издаване на допълнителен лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от Раздел ІІ, буква “А” на Приложение № 1, застрахователят може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка след като представи на комисията и в Гаранционния фонд и списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите-членки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 31 имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на чл. 31.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Гласували 98 народни представители: за 96, против 1, въздържал се 1.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 32 има също две предложения – на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията, и предложение на Цонев и Костадинова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен вариант на чл. 32:
“Програма за дейността
Чл. 32. (1) Програмата за дейността на застрахователя съдържа:
1. организационната структура, включваща дейността на отделните организационни единици, разпределението на функциите и правомощията между изпълнителните директори и другите ръководни длъжности, организацията и управлението на информационната система за застрахователя и механизма за защита на информацията;
2. видове застраховки, които застрахователят възнамерява да сключва и рисковете по Приложение № 1, които възнамерява да покрива;
3. презастрахователна политика и програма;
4. методи за образуване на техническите резерви;
5. прогноза за разходите за организиране и започване на дейността, финансовите ресурси за покриване на тези разходи, а за застраховка по т. 18 от Раздел ІІ, буква “А” на Приложение № 1 – и финансовите, и техническите ресурси, предвидени за предоставяне на помощта;
6. финансова прогноза за дейността на застрахователя за първите три години, съдържаща:
а) прогноза за приходите и разходите, включваща очаквания размер на премийния приход, очакваните претенции за застрахователни плащания, както и очакваните разходи за комисионни на застрахователни или презастрахователни посредници, аквизиционните, административните и други разходи;
б) прогнозен баланс, включващ очакван размер на техническите резерви и тяхното покритие с активи, както и границата на платежоспособност и покритието й със собствени средства;
7. източника, размера и разпределението на собствените средства, включително начините на финансиране в случай на недостиг за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал;
8. мерки за прогнозиране, избягване и преодоляване на неблагоприятно развитие на рисковете, на които застрахователят е изложен и които могат да се предвидят на основата на благоразумна преценка;
9. описание на системата за вътрешен контрол.
(2) Програмата за дейността следва да отразява реалистично особеностите на пазара и тяхното влияние върху дейността на застрахователя, обема на извършваната дейност, финансовите, трудовите и другите ресурси, както и другите фактори, които имат отношение към нейното изпълнение в поставените срокове.
(3) В случаите по чл. 31 програмата за дейността се отнася само до новия вид дейност или застраховка, с която застрахователят иска да разшири обхвата на лиценза си.”
По чл. 33 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по чл. 33.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате думата по така прочетения текст. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте прочетения текст на чл. 32 и чл. 33 съответно със заглавие “Програма за дейността” и “Издаване и отказ за издаване на лиценз”.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 34 има предложение на народните представители Агов и Димов, и предложение на Цонев и Костадинова, които са подкрепени от комисията.
Окончателният текст на чл. 34 е следният:
“Основания за отказ
Чл. 34. (1) Комисията отказва издаването на лиценз или на допълнителен лиценз за разширяване на обхвата на лиценза с дейност по презастраховане, когато:
1. капиталът на заявителя не отговаря на изискванията на този кодекс;
2. членовете на управителния и контролния орган на заявителя или лицата, оправомощени да го управляват и представляват, не отговарят на изискванията на този кодекс;
3. лицата, които притежават пряко заедно с или чрез свързани лица 10 на сто или повече от 10 на сто от гласовете в Общото събрание или капитала на заявителя, или могат да го контролират:
а) не отговарят на изискванията на този кодекс;
б) с дейността или квалификацията си, или с влиянието си върху вземането на решения могат да навредят на дейността на заявителя или
в) не могат да бъдат идентифицирани;
4. направените вноски в капитала не отговарят на изискванията на чл. 12, ал. 3;
5. заявителят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание;
6. заявителят е свързано лице с физическо или юридическо лице и тази свързаност създава пречки за ефективно упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя;
7. са налице пречки за ефективното упражняване на надзорните функции на комисията или на заместник-председателя, произтичащи от или във връзка с прилагането на нормативен или административен акт на трета държава, регулиращ дейността на едно или повече лица, с които заявителят се явява свързано лице;
8. не е представена програма за дейността или представената програма не съответства на изискванията на чл. 32 или не гарантира в достатъчна степен интересите на потребителите на застрахователни услуги;
9. не са изпълнени други изисквания на този кодекс и на актовете по прилагането му.
(2) В случаите по ал. 1, точки 1, 2, 4, 5, 8 и 9 комисията отказва издаването на лиценз, само ако заявителят не е отстранил нередностите или не е представил допълнителната информация в определения срок.
(3) Отказът на комисията да издаде лиценз се мотивира писмено.
(4) Ново заявление за издаване на лиценз може да се подаде не по-рано от 6 месеца от влизането в сила на решението за отказ.
(5) Комисията отказва издаването на допълнителен лиценз за нов вид застраховка на основанията по ал. 1, точки 1, 3, 4, 5, 8 и 9. Прилагат се ал. 2 и 3.”
По чл. 35 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Колеги, имате пред вас текстовете на чл. 34 и чл. 35 и съответно техните заглавия. Ако няма коментар по тази материя, моля да гласуваме.
Гласували 99 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 3.
Целият Раздел І е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел ІІ – Отнемане на лицензи.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 36:
“Отнемане на лиценз
Чл.36.        (1) Комисията отнема лиценза за застраховане, презастраховане или за застраховане и презастраховане, ако:
1. застрахователят е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за издаване на лиценза;
2. застрахователят не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от издаването на лиценза;
3. броят на членовете на взаимозастрахователната кооперация спадне под установения минимум и до 6 месеца съставът не се попълни или ако са нарушени чл. 19, ал. 2 или чл. 20, ал. 1;
4. застрахователят престане да отговаря на условията, при които е издаден лицензът му;
5. застрахователят извършва друга търговска дейност освен дейността, за която е получил лиценз;
6. общата стойност на задълженията на застрахователя, в това число техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи;
7. застрахователят или негов акционер не изпълни приложена принудителна административна мярка по този кодекс;
8. застрахователят нарушава доброволността на застраховането;
9. има искане на застрахователя и са спазени изискванията на този кодекс.
(2) Комисията може да отнеме лиценза за застраховане, ако:
1. застрахователят престане да извършва дейност за повече от 6 месеца;
2. е налице основанието за прекратяване на акционерното дружество по чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон;
3. застрахователят и/или лица по чл. 13, съответно по чл. 22 са извършили и/или са допуснали извършването на груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
4. планът по чл. 86, ал. 1 или 2 не е представен в определения срок, не е одобрен или не се изпълнява;
5. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни парични задължения.
(3) Когато нарушенията, съставляващи основание за отнемане на лиценз, се отнасят до част от дейността на застрахователя, комисията може да отнеме отделно лиценза за застраховане или за презастраховане, или за отделен вид застраховка.
(4) Комисията се произнася с мотивирано решение и уведомява писмено застрахователя за взетото решение в 7-дневен срок.
(5) С решението за отнемане на лиценза, с изключение на случаите по ал. 3, комисията назначава един или няколко квестори до назначаването на ликвидатор или синдик.”
Член 37 – “Задължения на застрахователя след отнемане на лиценза”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.
Комисията подкрепя текста на вносителя и за чл. 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има ли изказвания по текстовете на членове 36, 37 и 38? Не виждам.
Подлагам на гласуване тези три члена със заглавията им.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се  3.
Глава втора е приета.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава трета – Извършване на дейност в трета държава от застраховател със седалище в Република България. Извършване на дейност в Република България от застраховател със седалище в трета държава.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава трета.
“Раздел І – Извършване на дейност в трета държава от застраховател със седалище в Република България.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 39 – “Издаване на лиценз”, има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Цонев и Костадинова, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 39:
“Издаване на лиценз
Чл. 39.   (1) За издаване на лиценз на застраховател със седалище в Република България за извършване на застрахователна дейност в трета държава чрез клон се подава заявление в комисията, в което се посочват:
1. държавата, в която застрахователят възнамерява да открие клон, и неговият адрес;
2. видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в третата държава.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. програма за дейността с измененията и допълненията във връзка с откриването на клона;
2. документи, установяващи спазването на изискванията на чл. 13 и 14 за управителя на клона.
(3) Когато между компетентния орган в държавата по седалището на клона и комисията няма сключено споразумение за сътрудничество и обмен на информация, комисията може да поиска заявителят да удостовери изискванията, които законодателството на третата държава поставя във връзка с извършването на застрахователна дейност чрез клон.
(4) По предложение на заместник-председателя комисията се произнася в срок два месеца от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(5) Комисията отказва да издаде лиценз, когато:
1. откриването на клон в трета държава би застрашило финансовото състояние на застрахователя;
2. в представената програма за дейността се предвижда извършване на застрахователна дейност в съответната държава, която е извън обхвата на лиценза на застрахователя;
3. предлаганата организационна структура на клона не осигурява неговото надеждно и стабилно управление;
4. съществуват правни или административни пречки за осъществяване на надзор върху дейността на клона от страна на комисията или на заместник-председателя;
5. застрахователят е в процедура по изпълнение на план по чл. 86, ал. 1 или 2, или по чл. 87;
6. не са спазени други изисквания на този кодекс или на актовете по прилагането му.”
Член 40 – “Уведомяване на комисията”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря.
Колеги, имате думата по чл. 39 и  40, както и по заглавието на Глава трета и на Раздел І.
Ако няма желаещи за изказване, моля да гласуваме наименованието на Глава трета и на Раздел І, както и текстовете на чл. 39 и 40.
Гласували  97 народни представители: за 97, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: "Раздел ІІ – Извършване на дейност в Република България от застраховател със седалище в трета държава".
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
По чл. 41 – "Условия за извършване на дейност", комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Условия за извършване на дейност
Чл. 41. (1) Застраховател със седалище в трета държава (застраховател от трета държава) има право да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, регистриран по Търговския закон, след получаване на лиценз от комисията при условията и по реда на този кодекс и на актовете по прилагането му. Лицензът може да обхваща застраховане само по видовете застраховки, за които застрахователят е получил разрешение за извършване на застрахователна дейност в държавата по седалището си.
(2) Комисията може да издаде лиценз по ал. 1 при условие, че:
1. лицето има право по националното си законодателство да извършва застрахователна дейност;
2. клонът на застрахователя разполага с активи в Република България в размер на не по-малко от половината от минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1 или 3;
3. е внесен депозит в размер една четвърт от размера на минималния гаранционен капитал по чл. 82, ал. 1 или 3 в банка, която извършва банкова дейност в Република България;
4. е избран управител на клона, който отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, 3 и 4 и чл. 14, разполагащ с представителна власт в обем, който му позволява да поема задълженията на застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България;
5. е представена програма за дейността, която съдържа съответно информацията по чл. 32.
(3) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, застрахователят от трета държава има правата и задълженията на застраховател със седалище в Република България и за дейността си в страната подлежи на държавния застрахователен надзор, осъществяван от комисията и от заместник-председателя спрямо застрахователите със седалище в страната. Когато застраховател от трета държава е избрал компетентните органи на Република България по реда на чл. 47, ал. 3, комисията и заместник-председателят осъществяват надзора за платежоспособност относно дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо  пространство, и налагат принудителните мерки по този кодекс.
(4) Когато с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, са предвидени други правила за започване или извършване на дейност от застрахователи от трета държава в страната, комисията прилага тези правила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря.
Ако няма кой да се изкаже, моля, гласувайте чл. 41.
Гласували  92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 41 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 42 – "Издаване на лиценз", има предложение на народните представители Асен Агов и Нено Димов.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3, а не го подкрепя по т. 2. Ще я прочета:
"2. В чл. 42, ал. 1,  т. 7 изразът "както и правилата относно организацията и управлението на информационната система и относно организацията и дейността на службата за вътрешен контрол" се заличава."
Има и предложение на народните представители Цонев и Костадинова, което е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Господин Димов, поддържате ли т. 2 от Вашето предложение?
Нено Димов  (ДСБ, от място):  Засега я поддържам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Добре, после ще гласуваме Вашето предложение по тази точка.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Окончателният текст на чл. 42 е следният:
"Издаване на лиценз
Чл. 42. (1) За издаване на лиценз за извършване на застрахователна дейност чрез клон застрахователят от трета държава подава заявление, към което прилага:
1. заверен препис от акта за регистрация на застрахователя и документ от органа по регистрация с актуални данни за седалището и адреса на управление, предмета на дейност, размера на записания капитал, системата на управление и лицата, които го управляват и/или представляват;
2. заверен препис от лиценза за извършване на застрахователна дейност, издаден от компетентния орган по седалището на застрахователя, включващ и описание на видовете застраховки, за които е получил лиценз;
3. заверен препис от акта на компетентния управителен орган на застрахователя за откриване на клон на територията на Република България и за избор на управител на клона;
4. удостоверение, издадено от органа, осъществяващ застрахователен надзор в държавата по седалището на застрахователя, че български застраховател може да открие и да извършва дейност в тази държава по общия ред, установен за чуждестранните застрахователи;
5. документ, издаден от банка, която извършва банкова дейност в Република България, удостоверяващ внасянето на депозит съгласно чл. 41, ал. 2, т. 3, и документи, удостоверяващи размера на активите по чл. 41, ал. 2, т. 2;
6. данни за управителя на клона;
7. програмата за дейността, както и правилата относно организацията и управлението на информационната система и относно организацията и дейността на службата за вътрешен контрол;
8. писмена декларация на компетентния управителен орган на застрахователя, че ще представя годишните отчети;
9. годишните финансови отчети на застрахователя за последните три години, съответно за периода на съществуване на застрахователя, ако той съществува от по-кратък срок;
10. данни за лицата, които притежават пряко или чрез свързани лица 10 или над 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя, или друго участие, което им дава възможност да го контролират;
11. името и адреса на представителя за уреждане на претенции по застраховка по Раздел ІІ, т. 10.1 от Приложение № 1 във всяка от държавите-членки, когато се иска лиценз за застраховане, което обхваща този вид застраховка;
12. техническите основи за калкулация на премийните ставки и застрахователните резерви;
13. документ за платена такса за разглеждане на документи.
(2) Комисията се произнася в 4-месечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) При издаване на лиценз за извършване на застраховане по застраховка по т. 10.1 от Раздел ІІ, буква "А" на Приложение № 1 клонът на застраховател от трета държава може да започне да извършва дейността по предлагане на тази застраховка след като представи в комисията и в Гаранционния фонд и списък с имената и адресите на представителите за уреждане на претенции във всяка от държавите-членки."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон:  Благодаря.
Колеги, имате думата по чл. 42.
Ако няма коментари, моля, гласувайте предложението на господата Агов и Димов – в чл. 42, ал. 1,  т. 7 да се заличи изразът, както беше прочетен. Това е т. 2 от предложението на народните представители Агов и Димов, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  97 народни представители: за 21, против 53, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 42, предложен от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 85, против 1, въздържал се 1.
Член 42 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43 и чл. 44.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 45 и предлага следната окончателна редакция:
“Отнемане на лиценз
Чл. 45. (1) Комисията отнема лиценза на застрахователя от трета държава при условията и по реда на чл. 36. Прилагат се и чл. 37 и чл. 38.
(2) Комисията отнема лиценза на застрахователя от трета държава съгласно ал. 1 и в случаите, когато разрешението му за извършване на застрахователна дейност е отнето от компетентния орган в държавата по седалището му, а също така от компетентния орган по чл. 47, ал. 3 на основание на неизпълнение на изискванията за платежоспособност. Когато органът по чл. 47, ал. 3 е уведомил комисията за отнемане на лиценза на застрахователя от трета държава на друго основание, комисията взема необходимите мерки за защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(3) Когато комисията в качеството си на орган по чл. 47, ал. 3 е отнела лиценза на застраховател от трета държава, тя незабавно уведомява компетентните органи на държавите-членки, дали съгласие по реда на чл. 47, ал. 4, като посочва съображенията за взетото решение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя на чл. 46.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 47, като предлага следната окончателна редакция:
“Предимства за чуждестранни застрахователи
Чл. 47. (1) Застраховател от трета държава, който иска или е получил лиценз за извършване на застрахователна дейност в Република България и в една или повече държави-членки, може да поиска от комисията да се ползва със следните предимства, които могат да се предоставят само заедно:
1. границата му на платежоспособност да се изчислява спрямо целия обем на дейността, извършвана в държавите-членки;
2. депозитът по чл. 41, ал. 2, т. 3 да бъде внесен само в една от държавите-членки, в които извършва дейност;
3. активите, представляващи средствата в размер на гаранционния капитал, да се намират в една от държавите-членки, в които застрахователият извършват дейност.
(2) За да се ползва от предимствата по ал. 1, застрахователят от трета държава подава заявление до комисията и до компетентните органи на останалите държави-членки, в които иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност.
(3) В заявлението застрахователят от трета държава посочва компетентен орган на една от държавите-членки, в която иска да извършва или е получил лиценз да извършва дейност, който да осъществява надзор върху платежоспособността му във връзка с дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, както и мотивите за избор на този орган. Депозитът по ал. 1, т. 2 се внася в държавата по изречение първо.
(4) Предимствата по ал. 1 се предоставят само при съгласие на компетентните органи на всички държави-членки, до които е подадено заявление по ал. 2. Комисията дава своето съгласие с решение след преценка на финансовото състояние на застрахователя от трета държава, включително неговата платежоспособност.
(5) Застрахователят от трета държава може да се ползва от предимствата по ал. 1, след като компетентният орган по ал. 3 уведоми останалите компетентни органи, че ще осъществява надзор върху платежоспособността на застрахователя относно дейността на всички негови клонове, създадени в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство.
(6) Комисията предоставя на съответния компетентен орган по ал. 3 цялата информация, необходима за осъществяване на надзор, с която разполага.
(7) Предоставените предимства се отнемат едновременно във всички държави-членки, в които застрахователят от трета държава извършва дейност, по предложение на компетентния орган на някоя от тези държави-членки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има ли коментари по членове 43 до 47? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Глава трета е приета.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава четвърта – Извършване на дейност в друга държава-членка от застраховател със седалище в Република България. Извършване на дейност в Република България от застраховател със седалище в друга държава-членка.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава четвърта.
“Раздел І
Извършване на дейност в друга държава-членка от застраховател със седалище в Република България”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 48 – “Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги”.
По чл. 49 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Цонев и Костадинова – също подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния окончателен вариант за чл. 49:
“Извършване на дейност при условията
на правото на установяване
Чл. 49. (1) Застраховател със седалище в Република България, който възнамерява да създаде клон на територията на друга държава-членка, трябва предварително да уведоми за това комисията.
(2) Уведомлението по ал. 1 съдържа:
1. посочване на държавата-членка, в която застрахователят възнамерява да създаде клон, както и неговия адрес;
2. програма за дейността, включваща информация за видовете застраховки, по които застрахователят ще извършва дейност в държавата-членка на клона, както и организационната структура на клона;
3. името на упълномощения представител на клона, който трябва да притежава представителна власт с обем, който му позволява да поеме задължения за застрахователя към трети лица и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на държавата-членка на клона;
4. доказателства за членство в съответното национално бюро и национален гаранционен фонд на държавата-членка на клона, ако застрахователят възнамерява да извършва дейност по застраховки по т. 10.1 от Раздел ІІ, буква “А” от Приложение № 1.
(3) Комисията предоставя на съответния компетентен орган на държавата-членка на клона информацията по ал. 2 в срок три месеца от уведомяването по ал. 1, а когато са били поискани допълнителни документи и информация – в срок един месец от получаването им, както и удостоверение, че застрахователят разполага с достатъчно собствени средства за покритие на границата на платежоспособност и на минималния гаранционен капитал. Комисията уведомява незабавно застрахователя за предоставянето на информацията по изречение първо.
(4) Комисията може да откаже в срока по ал. 3 да предостави информацията по ал. 2 на съответния компетентен орган на държавата-членка на клона с мотивирано решение, ако административната структура на застрахователя, неговото финансово състояние или професионалната квалификация и опит на лицата, които го управляват и представляват, или на упълномощения представител на клона са неподходящи или недостатъчни с оглед застраховките, по които застрахователят възнамерява да извършва дейност в държавата-членка, както и в случаите, когато застрахователят прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени. Комисията уведомява незабавно застрахователя за решението по изречение първо.
(5) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на държавата-членка след получаване на уведомление от съответния компетентен орган на тази държава, съответно след изтичане на два месеца от уведомяването по ал. 3 на съответния компетентен орган, ако в този срок не е получил уведомление.
(6) Застрахователят уведомява писмено комисията, както и съответния компетентен орган на държавата-членка на клона, за всяка промяна в данните и документите по ал. 2 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. Алинея 4 се прилага съответно.
(7) Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на държавата-членка на клона за отнемане на лиценза на застрахователя. Когато е приложила принудителна административна мярка по чл. 302, ал. 2, т. 11, комисията предлага на съответния компетентен орган на държавата-членка на клона да приложи същата мярка.”
“Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 50.
По чл. 51 има предложение на народните представители Агов и Димов, подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Цонев и Костадинова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция на чл. 51:
“Предоставяне на информация
Чл. 51.     (1) Застраховател със седалище в Република България, който извършва дейност в друга държава-членка при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, представя по реда на чл. 99 тримесечни и годишни справки в комисията поотделно за сключените сделки и за размера на застрахователните премии, включващи частта на презастрахователя, посочени по държава-членка и по видове застраховки.
(2) Комисията предоставя получената информация по ал. 1 в обобщен вид на компетентните органи на съответните държави-членки по тяхно искане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи за изказване по наименованието на Глава четвърта, Раздел І и съдържанието на прочетените членове от 48 до 51 включително? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел ІІ – Извършване на дейност в Република България от застраховател със седалище в друга държава-членка.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
“Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция на чл. 52:
“Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги
Чл. 52. Застраховател със седалище в друга държава-членка, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност, може да извършва дейността, за която му е издадено разрешението, на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 53:
“Извършване на дейност при условията на правото на установяване
Чл. 53.     (1) В двумесечен срок от получаване на информацията по чл. 49, ал. 2 от съответния компетентен орган относно застраховател от друга държава-членка, който възнамерява да създаде клон на територията на Република България, комисията уведомява застрахователя за получената информация.
(2) В срока по ал. 1 комисията, ако е необходимо, предоставя на съответния компетентен орган на държавата-членка по произход на застрахователя информация за условията, при които се извършва застрахователна дейност в Република България, с оглед защитата на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
(3) Застрахователят може да създаде клон и да започне да извършва дейност на територията на Република България след получаване на уведомление от комисията съгласно ал. 1, съответно след изтичане на срока по ал. 1, ако в този срок не получи уведомление.
(4) Застрахователят уведомява писмено комисията за всяка промяна в информацията по ал. 1 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната. Алинея 3 се прилага съответно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 54:
“Извършване на дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги
Чл. 54.     (1) Застраховател от друга държава-членка, който възнамерява да извършва застрахователна дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, без да открива клон, може да започне да извършва дейност от датата на която е уведомен от съответния компетентен орган на държавата-членка по произход, че на комисията е предоставена информация относно рисковете, които застрахователят възнамерява да покрива в Република България, видовете застраховки, по които има право да извършва дейност в държавата-членка по произход, както и удостоверение, че застрахователят разполага със собствени средства за покриване на граница на платежоспособност и гаранциония капитал.
(2) Застрахователят, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, уведомява писмено комисията за всяка промяна в информацията по ал. 1 в срок не по-кратък от един месец преди осъществяване на промяната.”
По чл. 55 народните представители Агов и Димов имат предложение, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има подкрепено предложение към чл. 55 от народните представители Цонев и Мариана Костадинова, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 55:
“Изисквания към застрахователите със седалище в друга държава-членка
Чл. 55.     (1) Застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги е длъжен:
1. да предоставя в комисията и да публикува на български език в Република България всички документи и информация в сроковете, в които ги публикува в държавата-членка по произход;
2. да публикува друга информация, която се изисква по този кодекс и актовете по прилагането му.
(2) Застрахователят по ал. 1, който покрива рискове по застраховка по т. 10.1 от Раздел ІІ, буква “А” от Приложение № 1, е длъжен да членува в Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и да участва във финансирането на Гаранционния фонд.
(3) Застраховател, който извършва в Република България дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги, назначава лице с постоянен адрес или седалище в Република България, което да го представлява в отношенията му със застраховани лица или увредени лица по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, които пребивават или имат седалище в страната. Представителят трябва да разполага с достатъчно правомощия да събира всички необходими сведения за уреждане на претенции на такива лица, както и да извършва плащания и да представлява застрахователя в съдебни и административни производства във връзка с уреждането на претенциите. Представителят е длъжен да удостоверява пред комисията и други компетентни органи наличието и валидността на застрахователни полици по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
(4) Назначаването на представителя по ал. 3 не се счита за установяване на застрахователя от държавата-членка. Когато обаче този застраховател е установил и клон на територията на Република България, този клон може да осъществява функциите по представителството във връзка със задължителните застраховки “Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключени при условията на свободата на предоставяне на услуги.
(5) С одобрението на комисията застрахователят, който предлага задължително застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в страната при условията на свободата на предоставяне на услуги може да възложи дейностите по ал. 3 на представителя за уреждане на претенции в Република България по реда на чл. 269.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Подлагам на гласуване текстовете на членове от 52 до 55 включително.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел ІІІ – Предоставяне на информация на Европейската комисия.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 56.
“Дял втори – Изисквания към дейността на застрахователи и презастрахователи.”
Комисията подкрепя наименованието на Дял втори.
“Глава пета – Управление, структура и организация на дейността. Вътрешен контрол.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава пета.
“Раздел І – Управление, структура и организация на дейността на застрахователя и презастрахователя.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 57 има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 57:
“Общи изисквания
Чл. 57.       (1) Управителният орган на застрахователя или презастрахователя приема:
1. управленска и организационна структура на застрахователя или презастрахователя, определяща включително ръководните длъжности извън длъжностите по чл. 13, ал. 1 и техните функции и правомощия;
2. програма за дейността на застрахователя или презастрахователя за срок 3 години, която актуализира ежегодно;
3. правила за организация на оперативния контрол, включително правила и процедури за изпълнение и отчитане дейността на отделните организационни звена.
(2) Управителният орган на застрахователя или презастрахователя представя пред общото събрание на акционерите или член-кооператорите годишен отчет за изпълнението на програмите, правилата и процедурите по ал. 1.
(3) В седемдневен срок от тяхното приемане застрахователят или презастрахователят представя в комисията документите по ал. 1, техните последващи изменения и допълнения, както и отчета по ал. 2.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 58 със заглавие “Изисквания за лицата на ръководни длъжности”.
По чл. 59 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов, което е подкрепено по принцип.
Има предложение от народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 59:
“Информационна система
Чл. 59.       (1) Застрахователят или презастрахователят трябва да създаде и да поддържа в актуално състояние информационна система, в която информацията може да бъде обработвана, оформяна, съхранявана и архивирана на хартиен и/или на друг траен носител съобразно вътрешните актове на застрахователя и която следва да съдържа:
1. устава и другите вътрешни актове;
2. книгата на член-кооператорите;
3. протоколите от заседанията на Общото събрание на акционерите, съответно от Общото събрание на член-кооператорите и на органите на управление;
4. счетоводна информация, отразяваща точно и ясно вида, размера и основанието на сключените сделки, отражението им върху резултатите и финансовото състояние на застрахователя;
5. актюерска информация, отразяваща точно и ясно методите и изходните данни, послужили за определяне на размера на премиите, техническите резерви и границата на платежоспособност, с изключение на премиите по застраховка на големи рискове.
(2) Застрахователите, които подлежат на допълнителен надзор по реда на чл. 299, ал. 1, поддържат информационна система, която дава възможност да предоставят цялата информация, необходима за осъществяване на допълнителен надзор. В случаите на обмен на информация между застрахователи, които подлежат на допълнителен надзор по чл. 299, ал. 1, и свързаните с тях дружества, и участващите в тях дружества ограниченията за обмен на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор, не се прилагат, ако такъв обмен на данни е необходим за целите на допълнителния надзор и поне едно от тези дружества е със седалище в държава-членка. Комисията може да ограничи обмена на информация с лица със седалище в трета държава.
(3) Застрахователят или презастрахователят приема вътрешни правила за организацията на информационната система. Правилата и техните последващи изменения и допълнения се предоставят в комисията в седемдневен срок от тяхното приемане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 56 до 59, включително.
Гласували 99 народни представители: за 98, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел ІІ – Прехвърляне на дейност от застраховател на трети лица.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 60 и предлага следната окончателна редакция:
“Определение
Чл. 60.       (1) Прехвърлянето на дейност от застраховател представлява трайно възлагане на отделни дейности, включени в обхвата на дейността по застраховане, за извършване от трети лица, които не са застрахователи и чиято дейност по занятие включва дейности по чл. 3, т. 1-7.
(2) Застрахователят отговаря за дейността на лицата, на които е прехвърлил част от дейността си по чл. 3, т. 1-7, като за свои действия.
(3) Прехвърляне на дейност се извършва на основата на писмен договор”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 61 със заглавие “Извършване на прехвърлените действия. Контрол. Държавен надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІ и текстовете на членове 60 и 61.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел ІІІ – Вътрешен контрол.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ.
По чл. 62 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов – в чл. 62, ал. 4, изречение второ се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя като предлага следната окончателна редакция за чл. 62:
“Специализирана служба за вътрешен контрол
Чл. 62.       (1) Застрахователят създава специализирана служба за вътрешен контрол, чийто ръководител се избира от Общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите. Ръководителят на специализираната служба за вътрешен контрол по Търговския закон на застраховател от трета държава се назначава от органа, компетентен да назначи управителя на клона.
(2) Службата за вътрешен контрол подпомага органите на управление на застрахователя при вземане на решения във връзка с дейността и следи за тяхното изпълнение.
(3) При извършване на своята дейност службата за вътрешен контрол проверява и оценява:
1. спазването на закона и вътрешните актове при извършване дейността на застрахователя;
2. системата за отчетност и информация;
3. точността, пълнотата и навремеността на изготвяните счетоводни и други документи и отчети;
4. системите за управление и методите за оценка на риска;
5. защитата на активите на застрахователя от безстопанственост и злоупотреби;
6. адекватността и спазването на вътрешните процедури за сключване на застрахователни и презастрахователни договори, за приемане и разглеждане на претенции и за определяне на плащанията по тях;
7. извършването и отчитането на всички прехвърлени от застрахователя дейности.
(4) Ръководителят на Службата за вътрешен контрол трябва да отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 и 3 и чл. 14, ал. 2. Прилага се и чл. 13, ал. 6 и 7.
(5) Ръководителят на Службата за вътрешен контрол информира незабавно управителните органи за установените от него нарушения в дейността на застрахователя.
(6) Ръководителят на Службата за вътрешен контрол изготвя годишен отчет за дейността на службата и го представя пред управителния орган и пред общото събрание на акционерите, съответно на членовете на кооперацията.
(7) Ръководителят на Службата за вътрешен контрол незабавно информира заместник-председателя в случаите, когато в резултат на извършена проверка са констатирани нарушения и слабости в управлението на застрахователя, които са довели или могат да доведат до съществени вреди и за които се счита, че не са предприети достатъчни мерки от управителния орган за тяхното отстраняване.
(8) Застрахователят приема вътрешни правила за организацията и дейността на Службата за вътрешен контрол. Правилата и техните последващи изменения и допълнения се предоставят в комисията в 7-дневен срок от тяхното приемане.
(9) Комисията приема наредба, с която определя изискванията към организацията и дейността на Службата за вътрешен контрол на застрахователя и на лицата, включени в застрахователна група.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Димов, поддържате ли Вашето предложение?
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Уважаеми господин председател, имам чувството, че в работната група тук нещо не е доразбрано. Ще се върна към това какво всъщност е чл. 13 и какви са тези точки, които предлагаме да отпаднат.
Член 13, ал. 1 казва какви са изискванията към хората, които ще управляват или ще бъдат оправомощавани, което тук се цитира и си остава.
Алинея 6 и 7 казват, че лицата по ал. 1 и 2 подлежат на одобрение от заместник-председател преди вписването в Търговския регистър и така нататък.
Дали го цитираме отново сега или не, няма никакъв смисъл. Просто текстът е значително по-изчистен, ако това изречение отпадне.
Затова сме го предложили, не че не може да остане и така, но просто започваме да разхождаме напред-назад по материята този, който чете Кодекса за застраховането.
Така че предложението ни остава и ви молим да го подкрепите, защото то по същество не променя нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Госпожо Костадинова, имате ли коментар?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Асен Агов в чл. 62, ал. 4, изречение второ да се заличи. Това предложение не е подкрепено от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 48, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 62.
Гласували 99 народни представители: за 90, против 4, въздържали се 5.
Член 62 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава шеста – Изисквания към финансовото състояние.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шеста.
“Раздел І – Изисквания за платежоспособност на застрахователя и презастрахователя.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 63 с наименование: “Общи положения”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 64 с наименование: “Преизчисляване на финансови показатели за надзорни цели”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 65 с наименование: “Застрахователни премии”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 66 с наименование: “Видове резерви”.
“Раздел ІІ – Технически резерви.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 67 с наименование: “Определение”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 68 с наименование “Видове технически резерви”, като предлага следната окончателна редакция за чл. 68:
“Видове технически резерви
Чл. 68.     (1) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по Раздел І от Приложение № 1, образува технически резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. математически резерв;
5. капитализирана стойност на пенсиите;
6. резерв за бъдещо участие в дохода;
7. резерви по застраховки “Живот”, свързани с инвестиционния фонд;
8. резерв за бонуси и отстъпки;
9. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.
(2) Застраховател, получил лиценз за застраховане по видове застраховки по Раздел ІІ от Приложение № 1 образува технически резерви, както следва:
1. запасен фонд;
2. резерв за предстоящи плащания;
3. пренос-премиен резерв;
4. резерви за неизтекли рискове;
5. резерв за бонуси и отстъпки;
6. други резерви, одобрени от заместник-председателя или образувани по негово предписание.
(3) Клон на застраховател от трета държава, получил лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Република България, образува технически резерви по ал. 1 или 2, които да покриват задълженията му по сключените застрахователни и презастрахователни договори в Република България.
(4) Редът и методиката за образуване на техническите резерви, принципите, които се прилагат за изчисляване на размера им, правилата за определяне и оценката на активите за покритие на техническите резерви, както и максималният размер на техническата лихва за застраховките по Раздел І от Приложение № 1 се определят с наредба.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 63 до чл. 68 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 69 с наименование “Общи правила за образуване на техническите резерви” има предложение на народния представител Атанас Папаризов:
Член 69, ал. 1 се изменя така:
“Чл. 69.   (1) Техническите резерви се изчисляват по видовете застраховки, за които е получен лиценз, съобразно Приложение № 1 към този кодекс. Частта на презастрахователите не се приспада.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 69:
“Общи правила за образуване на техническите резерви
Чл. 69.     (1) Техническите резерви се изчисляват по всеки вид застраховка, за която е получен лиценз, като частта на презастрахователите не се приспада.
(2) Застрахователят поддържа достатъчни по размер технически резерви по чл. 68 в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.
(3) Основата и методите за изчисляване на техническите резерви по застраховките по Раздел І от Приложение № 1 са публични. Застрахователят е длъжен да ги предостави на всяко заинтересовано лице при поискване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Папаризов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 9, против 43, въздържали се 48.
Предложението на народния представител Атанас Папаризов не се приема.
Моля, гласувайте чл. 69 така, както е по вносител и подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Член 69 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 70 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 71 комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел трети – Покритие на технически резерви.”
Комисията подкрепя наименованието на раздела.
По чл. 72 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По тези текстове  - от чл. 70 до чл. 72, които са по вносител и се подкрепят от комисията, има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте ги.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 73 има предложения на народните представители Агов и Димов, подкрепени от комисията.
Има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 73:
 
“Видове активи за покритие на технически резерви
Чл. 73.     (1) За покритие на техническите резерви могат да се използват само следните активи:
1. ценни книжа, приети за търговия на регулиран пазар на ценни книжа в Република България или в държава-членка, както и акции, квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа, приети за търговия на международно признати и ликвидни регулирани пазари на ценни книжа в трета държава;
2. ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или от държава-членка, както и квалифицирани дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от трети държави, техните централни банки или международни организации, в които членува Република България или държава-членка;
3. акции и дялове, издадени от инвестиционни дружества и договорни фондове, които извършват дейност при условията и по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, както и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, чието седалище се намира в държава-членка;
4. право на собственост върху земя и сгради;
5. вземания към презастрахователи, включително дела на презастрахователите в технически резерви;
6. депозити и вземания към цеденти;
7. вземания от застраховани лица и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни договори;
8. вземания по заеми срещу застраховки “Живот”;
9. парични средства на каса и по разплащателни сметки или депозити в банки, които имат право да извършват банкова дейност в Република България или в държава-членка;
10. отложени аквизиционни разходи;
11. безспорно установени вземания във връзка с възстановяване на данъци.
(2) Квалифицирани дългови ценни книжа по смисъла на ал. 1 са дългови ценни книжа с инвестиционен рейтинг от международно призната рейтингова агенция.
(3) Всички активи се оценяват в съответствие с принципа за предпазливост, като се отчита рискът от невъзможност за тяхното осребряване. Стойността на вземанията, признати за покритие на техническите резерви, се изчислява при спазване на принципа за предпазливост, като се отчита рискът от възможното им неудовлетворяване.
(4) Деривати на ценни книжа, включително опции, фючърси и суапове, свързани с активи за покритие на технически резерви, се признават за покритие на техническите резерви, само ако допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефективното управление на портфейла. Те се оценяват при спазване на принципа за предпазливост и могат да се вземат предвид при оценката на базовите активи.
(5) Вземания към трети лица се признават за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат всички насрещни задължения към третите лица.
(6) Не се признават за покритие на техническите резерви:
1. имуществени права, обременени със залог, ипотека или други тежести;
2. инвестиции в контролирано дружество;
3. вземания, които са просрочени с повече от три месеца след датата на падежа.
(7) При извънредни обстоятелства и по мотивирано предварително искане на застрахователя комисията може временно да допусне използването на други видове активи за покритие на техническите резерви, ако са спазени изискванията на чл. 72, ал. 3.”
По чл. 74 има предложение на народните представители Агов и Димов, което не е подкрепено от комисията. То звучи така:
В чл. 74, ал. 3 изречение второ и трето се заличават.
Има предложение на народния представител Атанас Папаризов.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението звучи така:
Член 74 се изменя така:
1.      В ал. 1 се създават нови т. 8 и т. 9:
“8. до 5 на сто във вземания по обезпечени заеми;
9. до 5 на сто във вземания по необезпечени заеми, но не повече от 1 на сто в един необезпечен заем.”
2. В ал. 3 изречение второ и трето се заличават.
3. Създава се нова ал. 7:
“(7) Обезпечението на заемите като активи по чл. 73 трябва да покрива лихвите и главниците им.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 74:
“Общи правила за диверсификация
Чл. 74. (1) Застрахователят инвестира брутния размер на образуваните технически резерви в активи по чл. 73 при спазване на следните ограничения:
1. до 20 на сто в недвижими имоти, но не повече от 10 на сто в отделен недвижим имот или в група недвижими имоти, които по своето местоположение могат да се считат за една инвестиция;
2. до 80 на сто в ценни книжа по чл. 73, ал. 1, т. 1 и 3, но не повече от 30 на сто в други активи, различни от квалифицирани облигации и други квалифицирани дългови ценни книжа;
3. неограничено в активи по чл. 73, ал. 1, т. 2;
4. до 5 на сто в ценни книжа, издадени от един емитент, като ограничението не се прилага за активите по чл. 73, ал. 1, т. 2;
5. до 50 на сто в банкови депозити, но не повече от 25 на сто от брутния размер в една банка;
6. до 3 на сто в парични средства на каса и по разплащателни сметки.
(2) Максималният размер на инвестициите в недвижими имоти по ал. 1, т. 1 не може да надвишава 30 на сто от разликата между брутния размер на образуваните технически резерви и вземанията от презастрахователи, преобразувани по реда на чл. 75, ал. 1 и 2.
(3) Максималният размер по ал. 1, т. 4 може да бъде 10 на сто, в случай че застрахователят инвестира не повече от 40 на сто от брутния размер на техническите резерви в ценни книжа на емитенти, към всеки от които има експозиция над 5 на сто от активите си. Максималният размер по ал. 1, т. 4 може да бъде 20 на сто, в случай че застрахователят инвестира техническите резерви в дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция със седалище в държава-членка и подлежаща на специален надзор по смисъла на закона с цел защита на държателите на такива ценни книжа. По-специално, вноските получени срещу издаване на ценни книжа по изречение второ, следва да се инвестират съгласно разпоредбите на закона в активи, които през целия период на валидност на ценните книжа могат да покриват вземанията по тези ценни книжа и които в случай на неплатежоспособност на емитента ще се използват за предпочтително удовлетворяване на вземанията за главницата и натрупаните лихви.
(4) Активите по ал. 1 не могат да се залагат, да се ипотекират и да се обременяват с други тежести.
(5) Активите за покритие на техническите резерви се диверсифицират и разпределят, така че нито една категория активи, инвестиционен пазар или отделна инвестиция да не е със значителен дял.
(6) Инвестиция в категория активи, които са с висока степен на риск поради същността си или характеристиките на емитента, както и делът на активите за покритие на техническите резерви, които имат ниска ликвидност, трябва да бъдат ограничени до благоразумни равнища.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Понеже няколко пъти се поставя въпросът, искам да прочета чл. 71 за колегите, които са тук:
“Чл. 71. (1)  Народното събрание обсъжда и приема законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.”
Всъщност това е нововъведението, което направихме в нашия правилник и което много ни улеснява. Може би следващата крачка е да направим това, което виждаме тук, че е по-рационално. Надали е най-рационално да се чете текстът, когато е подкрепен от комисията, макар по него да има предложения, но това е друга тема.
Има ли желаещи по двата текста? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 75, въздържали се 16.
Предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Атанас Папаризов, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 14, против 41, въздържали се 41.
Предложението на народния представител Атанас Папаризов не се приема.
Поставям на гласуване чл. 73 и чл. 74, така както се предлагат от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 86, против 9, въздържали се 3.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 75 има предложение на народния представител Ариф Агуш и то звучи така:
1. Член 75, ал. 1 придобива следната редакция:
“Чл. 75. (1) Вземане от презастраховател може да се признае за покритие на технически резерви, след като се приспаднат задължителните депозити и задължения към съответния презастраховател.”
2. Алинея 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Петър Кънев, което е следното:
Член 75 се изменя така:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Вземане от презастраховател може да се признае за покритие  на техническите резерви, след като се приспаднат задържаните депозити и задълженията към съответния презастраховател.”
2. Алинея 2 да отпадне.
3. Алинеи 3-6 стават съответно ал. 2-5.
Комисията не подкрепя предложението на народния представител.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 75, който звучи така:
“Инвестиции във вземания
Чл. 75. (1) Вземане към презастраховател, включително делът на презастраховател в техническите резерви, може да се признае за покритие на техническите резерви, след като се приспаднат задържаните депозити и задълженията към съответния презастраховател.
(2) Вземане, съответно дял по ал. 1, се признава за покритие на технически резерви до:
1. 80 на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако презастрахователят има инвестиционен кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции, определени с решение на комисията;
2. 50 на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако презастрахователят има кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по т. 1 извън инвестиционния клас;
3. 20 на сто от преобразуваната по ал. 1 стойност, ако презастрахователят няма кредитен рейтинг поне от една от рейтинговите агенции по т. 1.
(3) Застрахователите обявяват пред заместник-председателя презастрахователите, с които са сключили презастрахователни договори, както и сведения за кредитния им рейтинг в 7-дневен срок от сключване на договора. Заместник-председателят има право да определи по-ниски размери от определените по ал. 2 за признаване на вземане към определен презастраховател или на дял на определен презастраховател в техническите резерви за покритие на техническите резерви, ако са налице обстоятелства, които поставят под съмнение стабилността на презастрахователя.
(4) Депозити в цеденти и вземания към цеденти се признават за покритие на техническите резерви до размера на образуваните технически резерви във връзка със сключени презастрахователни договори със съответния цедент.
(5) Вземания към застраховани или застрахователни и презастрахователни посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни договори, се признават за покритие на техническите резерви на стойност до 20 на сто от разликата между брутния размер на образуваните пренос-премиен резерв, математически резерв и капитализирана стойност на пенсиите и дела на презастрахователя в тях, преобразувани по реда на ал. 1 и 2.
(6) Вземания по заеми, отпуснати по полици по застраховки “Живот”, се признават за покритие на техническите резерви до размера на откупната стойност по съответните полици, по които са отпуснати заемите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ариф Агуш, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 18, против 37, въздържали се 29.
Предложението на народния представител Ариф Агуш не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Петър Кънев, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 6, против 43, въздържали се 35.
Предложението на народния представител Петър Кънев не се приема.
Поставям на гласуване чл. 75, така както е по вносител, и се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 2.
Член 75 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 76 няма предложения и комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 77 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“Правила за териториално разпределение
Чл. 77. (1) Техническите резерви по застрахователни договори, покриващи рискове в Република България или в държава-членка, се покриват с активи, разположени на територията на Република България или на територията на държава-членка. С разрешение на заместник-председателя, издадено за всеки отделен случай, техническите резерви по договори по изречение първо могат да се покриват и с активи, разположени на територията на трета държава.
(2) Изискването за териториално разпределение на активите по ал. 1 не се отнася за случаите, когато техническите резерви са покрити от инвестиции във вземания към презастрахователи в съотношението, определено в чл. 75.
(3) Активите, покриващи техническите резерви, образувани от клон на застраховател от трета държава, който не се ползва от предимствата по чл. 47, ал. 1, покриващи рискове в страната, трябва да бъдат разположени на територията на Република България.
(4) Местоположението на активите е:
1. за правото на собственост върху недвижим имот – местоположението на недвижимия имот;
2. за ценните книжа:
а) седалището на емитента;
б) седалището на банката – когато ценните книжа са гарантирани от банка;
в) седалището на депозитария – когато ценните книжа са безналични;
3. за депозитите – мястото, където е сключен договорът за влог;
4. за останалите вземания – седалището на длъжника;
5. за дяловете в инвестиционни фондове – местоположението на активите с преобладаващ дял, включени във фонда, определени съгласно условията на т. 1-4.
(5) В случаите на съзастраховане застрахователят може да инвестира техническите резерви, създадени по съзастрахователните договори със застрахователи, получили лиценз за извършване на застрахователна дейност от компетентния орган на държавата-членка, в активи по чл. 73, разположени в Република България или в държавата-членка по седалището на водещия съзастраховател.”
По чл. 78 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 79 комисията също подкрепя текста на вносителя.
"Раздел ІV – Собствени средства. Граница на платежоспособност. Гаранционен капитал.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІV.
Член 80 е приет от комисията с текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 81.
По чл. 82 има предложение на народните представители Агов и Димов:
В чл. 82, ал. 1,  т. 1 сумата се увеличава от 4 млн. лв. на 10 млн. лв., а в т. 2 от 6 млн. лв. на 15 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Агов и Димов.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който звучи така:
"Чл. 82. (1) Гаранционният капитал съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от:
1. 4 млн. лв. за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща видове застраховки по Раздел ІІ, буква "А", т. 1-9,  16-18 от Приложение № 1;
2. 6 млн. лв. за застраховател, получил лиценз за застраховане, който обхваща видове застраховки по Раздел І и Раздел ІІ, буква "А", точки 10-15 от Приложение № 1.
(2) Когато застраховател извършва застраховане по няколко вида застраховки по Раздел ІІ от Приложение № 1, за размер на гаранционния капитал се приема по-голямата стойност.
(3) Когато застрахователят е получил лиценз за активно презастраховане, както и когато презастраховател е получил лиценз за застраховане, минималният размер на гаранционния капитал, определен съгласно ал. 1, се увеличава с  една трета.
(4) Взаимозастрахователната кооперация по чл. 80, ал. 3 поддържа минимален гаранционен капитал, съгласно Приложение № 2.
(5) Гаранционният капитал на клон на застраховател от трета държава съставлява една трета от границата на платежоспособност, но не може да бъде по-малък от половината от размера по ал. 1, т. 1 или 2, съобразно получения от комисията лиценз.  Част от гаранционния капитал е депозитът по чл. 41, ал. 2, т. 3".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Имате думата, уважаеми народни представители.
Давам думата на народния представител Нено Димов.
Нено Димов (ДСБ):  Благодаря, господин председател.
Това, което правим с този Кодекс за застраховането, е нещо много добро. Ние отваряме възможността българските граждани и фирми те да са поставени в конкурентни условия и по този начин при всички положения ще има възможност застраховките да бъдат определяни индивидуално. Когато обаче застраховките са определени индивидуално, това крие риск една застрахователна фирма да се превърне в неплатежоспособна в един определен момент.
Този гаранционен фонд, който е предвиден – от 4 и от 6 млн. лв. съответно, или ще ги преведа в евро – 2 и 3 млн.евро, означава, че ще могат да покрият до две застраховки в най-тежкия случай – застраховка при смърт, например.
Не може с толкова нисък гаранционен фонд ние да гарантираме защитата на потребителите на застраховка. Предложението, което сме направили, е това да се завиши 2,5 пъти, което аз не съм убеден, че е достатъчно, но при всички положения е по-добро от това ниско ниво, което искаме от застрахователите.
В момента една от застрахователните фирми има такъв проблем. Текат съдебни дела. Текат милион проблеми. Хората седят и чакат какво ще получат от парите си и какво няма да получат. Затова нашето предложение е гаранционният фонд да бъде сериозно увеличен, въпреки че, пак повтарям, това увеличение не е онова, което би трябвало да бъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Благодаря, господин Димов.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители  Асен Агов и Нено Димов, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували  86 народни представители: за 16, против 56, въздържали се 14.
Предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов не се приема.
Заповядайте, за да направите единствено възможната процедура.
Нено Димов (ДСБ):  Точно за единствената процедура става дума.
Притеснява ме и искам прегласуване, защото на практика ние в момента поставяме основата на едни нови пирамиди. Вие, от Българската социалистическа партия, би трябвало добре да си спомняте какво се случи през 1995-1996 г. с едни пирамиди. Нека да не правим нови пирамиди.
Спомняте си след това какво се направи с банките и с гаранциите, които искат банките.
Това, което ви предлагаме в момента, е нещо, което би трябвало да осмислите на фона на тези два примера от миналото и да гласувате в подкрепа на предложението. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов:  Поставям отново на гласуване предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов.
Моля, гласувайте.
Гласували  90 народни представители: за 14, против 44, въздържали се 32.
И при второто гласуване предложението на Асен Агов и Нено Димов не се подкрепя от залата.
Поставям на гласуване текстовете на чл. 76 до чл. 82 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували  88 народни представители: за 84, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Заглавието на Раздел V, текстовете на вносителя за чл. 83, 84 и 85 са приети от комисията.
Преминаваме направо към чл. 86.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 86 има предложение на народните представители Агов и Димов, както и на народните представители Цонев и Костадинова.
Комисията подкрепя предложенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 86:
"План за възстановяване на платежоспособността и краткосрочен план
Чл. 86. (1) Когато собствените средства на застрахователя паднат под размера на границата на платежоспособност, застрахователят е длъжен да изготви план за достигане на платежоспособността и  да го представи за одобряване от заместник-председателя.
(2) Когато собствените средства на застрахователя спаднат под размера на гаранционния капитал, застрахователят е длъжен да изготви краткосрочен план за допълнително набиране на собствени средства и да го представи за одобряване от заместник-председателя.
(3) При настъпване на обстоятелствата по ал. 1 или ал. 2, застрахователят е длъжен в 3-дневен срок да уведоми комисията, а в 30-дневен срок да представи съответния план.
(4) Когато обстоятелствата по ал. 1 или ал. 2 са установени от заместник-председателя, той разпорежда незабавно на застрахователя изготвянето на съответния план и определя срок за изготвянето му, който не може да бъде по-дълъг от 30 дни.
(5) В плановете по ал. 1 и ал. 2 се посочват срокът, в който застрахователят ще осигури собствени средства за покритие на границата на платежоспособност, съответно на гаранционния капитал, конкретните мерки за привеждането им в съответствие с изискванията на кодекса, както и източниците на средствата за изпълнението им. Срокът за  покриване на гаранционния капитал не може да бъде по-дълъг от 6 месеца, а за достигане на границата на платежоспособност – от 12 месеца.
(6) Заместник-председателят се произнася в срок 30 дни от представянето на плана, като отказва да го одобри, когато предлаганите мерки не гарантират в достатъчна степен платежоспособността на застрахователя или интересите на застрахованите."
По чл. 87 има предложение на народните представители Агов и Димов и на народните представители Цонев и Костадинова, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 87:
“План за оздравяване
Чл.87.        (1) Заместник-председателят може да задължи застрахователя да изготви план за оздравяване, когато прецени, че с оглед финансовото му състояние са застрашени интересите на застрахованите.
(2) Планът за оздравяване обхваща дейността за три години, считано от датата на изготвянето му, и съдържа най-малко:
1. оценка на разходите за управление и комисионните;
2. детайлна прогноза за приходите и разходите от основната дейност, активното и пасивното презастраховане;
3. прогнозен баланс;
4. оценка на финансовите средства, които трябва да покрият предстоящите задължения, и границата на платежоспособност;
5. обща презастрахователна програма.
(3) Заместник-председателят може да приложи мерките по чл. 302, ал. 2, както и:
1. да определи увеличен размер на границата на платежоспособност на застрахователя въз основа на данните по представения план;
2. да преизчисли размера на техническите резерви, както и да преоцени всички елементи на собствените средства, особено в случаите, когато е налице значителна промяна на пазарната оценка на тези елементи в сравнение с предходната финансова година;
3. да понижи нормата на намаление, основаваща се на презастраховането, при определяне границата на платежоспособност, когато надеждността на презастрахователното покритие е променена значително за последната финансова година или чрез презастрахователните договори не се прехвърля или се прехвърля незначителен риск.”
Членове от 88 до 93 са по вносител.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция за чл. 94:
“Разкриване на застрахователна тайна
Чл. 94. Освен на комисията, на заместник-председателя и на оправомощените служители от администрацията на комисията информацията по чл. 93, ал. 1 може да се разкрива само:
1. с изричното писмено съгласие на лицето, за което се отнася;
2. пред органите на съда, прокуратурата, разследващите органи и полицейските органи по установения в закона ред;
3. пред Агенцията за финансово разузнаване при условията и по реда, определени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;
4. пред Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с дейността им по този кодекс;
5. за целите на създаването на информационни системи за предотвратяване на застрахователни измами.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители от чл. 83 до чл. 94 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава осма – Актюерско обслужване. Отчетност.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава осма.
По чл. 95 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Цонев и Костадинова, което също е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция за чл. 95:
“Отговорен актюер
Чл. 95.       (1) Актюерското обслужване на застраховател или презастраховател се извършва от отговорен актюер. Отговорен актюер е физическо лице с призната правоспособност, което организира, ръководи и отговаря за актюерското обслужване на застрахователя или презастрахователя.
(2) Отговорният актюер трябва:
1. да не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
2. да не е бил в последните три години преди определената от съда начална дата на неплатежоспособността член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
3. да не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност;
4. да не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. да има висше образование с присъдена образователно-квалификационна степен “магистър” или образователна и научна степен “доктор” с покрит хорариум по висша математика съгласно изискванията, определени в наредба на комисията;
6. да има поне тригодишен опит като актюер на застраховател, презастраховател, здравноосигурително дружество, пенсионноосигурително дружество, в органи, осъществяващи надзор върху дейността на тези лица, или като хабилитиран преподавател по застраховане или актюерство;
7. да е с призната правоспособност на отговорен актюер от комисията след успешно полагане на изпит.
(3) Условията и редът за провеждането на изпита и признаване на правоспособността по ал. 2, т. 7, както и за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, се определя с наредба на комисията. За целите на този кодекс се признава правоспособността на отговорния актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване или по Закона за здравното осигуряване, когато положеният изпит за правоспособност включва преценка на знанията в областта на застраховането.
(4) По предложение на заместник-председателя комисията отнема правоспособността на отговорен актюер, ако се установи, че той:
1. е престанал да отговаря на изискванията на ал. 2, т. 1-4;
2. при извършване на дейност по актюерско обслужване на застраховател или презастраховател е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, въз основа на които е била призната правоспособността му.
(5) В случаите на отнемане на правоспособност по ал. 4 лицето може да иска признаване правоспособност на отговорен актюер не по-рано от три години от влизането в сила на решението. С отнемането на правоспособност на някое от основанията по ал. 4 се счита за отнета и правоспособността на лицето като отговорен актюер, призната по реда на Кодекса за социално осигуряване или по Закона за здравното осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Член 96 е по вносител.
Моля да прочетете чл. 97.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 97 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“Актюерско обслужване
Чл. 97. (1) Отговорният актюер отговаря за:
1. разработване на достатъчни по размер премии с изключение на премиите по застраховки на големи рискове;
2. образуване на достатъчни по размер технически резерви, за правилното изчисляване на границата на платежоспособност, както и за коректното използване на актюерските методи в практиката на застрахователя или презастрахователя;
3. коректността на схемата за разпределение на дохода от инвестиции на активите между застрахования и застрахователя в животозастраховането.
(2) Във връзка с дейността по ал. 1 отговорният актюер:
1. изготвя и заверява справките на застрахователя във връзка с актюерската дейност;
2. изготвя годишен актюерски доклад – до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася докладът.
(3) При изпълнение на задълженията си отговорният актюер има достъп до цялата необходима информация, а управителните органи и служителите на застрахователя или презастрахователя са длъжни да му оказват съдействие.
(4) Актюерът уведомява незабавно комисията за всяко обстоятелство, което му е станало известно при изпълнение на неговите функции и което се отнася до застрахователя или презастрахователя и съставлява съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя или презастрахователя.
(5) В случаите по ал. 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Отговорният актюер не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 4 пред комисията и заместник-председателя.
(6) Формата на актюерската заверка и формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките, които отговорният актюер заверява, се определят с наредба на комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 95 до чл. 97 включително.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Понеже комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, можете да прочетете чл. 99.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 99:
“Годишни и периодични отчети на
застрахователи
Чл. 99. (1) Застрахователят представя за целите на финансовия надзор в комисията:
1. годишен финансов отчет – до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът;
2. годишни справки, доклади и приложения – до 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят;
3. тримесечни отчети, справки, доклади и приложения – до края на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят;
4. месечни справки – до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
(2) Застраховател от трета държава, който е получил лиценз да открие клон в Република България, представя също така и консолидираните годишни отчети, които е длъжен да изготвя съгласно закона по своето седалище заедно с превод на български език, извършен от заклет преводач.
(3) Минималните изисквания за организацията на счетоводната отчетност на застрахователите, както и формата и съдържанието на отчетите, справките, докладите и приложенията по ал. 1 се определят с наредба.
(4) Комисията и заместник-председателят обменят документи и сведения във връзка с осъществявания надзор върху застраховането с компетентните органи, осъществяващи застрахователния надзор в държавите-членки.”
Член 100 има нова редакция:
“Отчетност на застрахователна група
Чл. 100. Застрахователите, които са част от застрахователна група по чл. 299, ал. 1, изготвят консолидираните си финансови отчети в съответствие с изискванията на закона и ги представят за целите на финансовия надзор в комисията до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят.”
По чл. 101 има предложение на народните представители Асен Агов и Нено Димов – в чл. 101, ал. 1, т. 3 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101:
“Уведомления
Чл. 101. (1) Застрахователят е длъжен да уведомява комисията за:
1. нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;
2. промени на вписаните в Търговския регистър обстоятелства;
3. други обстоятелства, определени с наредбата по чл. 99, ал. 3.
(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в Търговския регистър – в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 34, против 57, въздържали се 17.
Предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията от чл. 98 до чл. 101 включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
Има думата за процедурно предложение господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, съгласувано с председателя на Комисията по околната среда и водите господин Божинов предлагам срокът за даване на предложения между първо и второ четене по законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и препарати да бъде пет дни, а не седем дни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Продължаваме със закона.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 102 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“Одит и заверка на годишния финансов отчет
Чл. 102. (1) Годишният финансов отчет по чл. 99, ал. 1, т. 1 се заверява от двама регистрирани одитори, включени в списък, утвърден от заместник-председателя.
(2) Одиторите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 3, 4, 5, 7, 8 и 9, както и най-малко на едно от следните изисквания:
1. да имат не по-малко от три години опит в одитирането на застраховател, презастраховател, банка или друга финансова институция;
2. да имат не по-малко от три години професионален опит като счетоводител или служител от службата за вътрешен контрол на застраховател или презастраховател, или като хабилитиран преподавател в областта на застрахователното счетоводство;
3. да са били членове на управителен или контролен орган на застраховател или презастраховател в продължение на не по-малко от три години.
(3) Одиторите по ал. 1 уведомяват незабавно комисията за всяко обстоятелство, което им е станало известно при извършване на одита и което се отнася до застрахователя или до лице по чл. 299, ал. 1 или 2, когато застрахователят е част от застрахователна група и съставлява съществено нарушение на този кодекс или на актовете по прилагането му, или може да повлияе неблагоприятно върху осъществяването на дейността на застрахователя, или представлява основание за отказ за изразяване на мнение, основание за изразяване на резерви или основание за изразяване на отрицателно мнение.
(4) Одиторите по ал. 1 уведомяват комисията и за всяко обстоятелство по ал. 3, което им е станало известно при извършване на одит на свързано лице със застрахователя.
(5) В случаите по ал. 3 и 4 не се прилагат ограниченията за разкриване на информация, предвидени в закон, подзаконов нормативен акт или договор. Одиторът не носи отговорност за добросъвестното разкриване на информация по ал. 3 и 4 пред комисията и заместник-председателя.”
По чл. 103 няма предложения. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Утвърждаване на одитори
Чл. 103. (1) За включване в списъка по чл. 102, ал. 1 регистрираният одитор подава до комисията писмено заявление по образец, към което прилага необходимите документи.
(2) Заместник-председателят се произнася в едномесечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) Заместник-председателят отказва включване в списъка по чл. 102, ал. 1, ако заявителят:
1. не отговаря на изискванията на чл. 102, ал. 2;
2. не е отстранил констатираните непълноти или несъответствия или не е представил поисканата допълнителна информация и документи в определения срок;
3. е представил неверни данни или документи с невярно съдържание.
(4) Заместник-председателят публикува на страницата на комисията в Интернет актуален списък на лицата, които могат да бъдат одитори на застраховател.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 104 и предлага следната окончателна редакция:
“Вътрешни правила
Чл. 104. (1) Управителният съвет, съответно Съветът на директорите на застрахователя, приема вътрешни правила за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори. Правилата не се прилагат за уреждане на претенции за застраховки на големи рискове, освен ако в тях е предвидено друго.
(2) Правилата уреждат процедурите, по които застрахователят приема претенциите по застрахователните договори, събират доказателствата за установяване на техните основания и размер, извършва оценка на причинените вреди, определя размерите на обезщетенията, извършва разплащанията с потребителите и разглежда жалби, подадени от тях.
(3) Правилата не могат да противоречат на закона и трябва да гарантират правата на потребителите за бързо, прозрачно и справедливо уреждане на техните претенции.
(4) Правилата заедно с последващите им изменения и допълнения се предоставят на комисията в 7-дневен срок от приемането им. Заместник-председателят може да дава задължителни предписания за отстраняване на противоречия със закона, както и в случаите на необосновано ограничаване правата на потребителите.
(5) Правилата са публични. Застрахователят ги публикува на страницата си в Интернет и осигурява безплатно достъп до тях в местата, където се извършва дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 100, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 105 има предложение на народните представители Агов и Димов – чл. 105 да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 105:
“Завеждане на застрахователни претенции.
Доказателства
Чл. 105. (1) Застрахователните претенции се завеждат по реда и в сроковете, предвидени в застрахователния договор пред застрахователя.
(2) Застрахователят удостоверява всяка заведена претенция.
(3) Когато потребителят на застрахователната услуга е увредено лице по застраховки “Гражданска отговорност” или трето ползващо се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които то следва да представи за установяване на основанието и размера на претенцията си. Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай, че необходимостта от тях не е можела да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждане по изречение първо.
(4) Когато потребителят на застрахователната услуга е страна по застрахователния договор, застрахователят го уведомява за допълнителните доказателства най-късно в срок 45 дни от представянето на доказателствата, определени с договора и правилата по чл. 104, които не са били предвидени в застрахователния договор при сключването му и които са необходими за установяване на основанието и размера на неговата претенция.
(5) Не се допуска изискване на доказателства, с които потребителят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията.
(6) Алинеи 3 и 4 не се прилагат в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.”
По чл. 106 има предложение на народните представители Агов и Димов – в ал. 1, изречение второ, думата “разрешава” да се замени с израза “може да разреши”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 106:
“Съдействие от държавни органи и
трети лица
Чл. 106. (1) За нуждите на установяване на застрахователното събитие и на вредите, причинени от него, застрахователят, лицето което търси обезщетение, Гаранционният фонд или Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравни заведения и лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. Когато изисканата информация е част от материалите по предварителното производство, прокурорът разрешава достъпа до нея.
(2) Когато информацията по ал. 1 представлява защитена от закона тайна, при предоставянето й на лицата писмено и срещу подпис се разясняват задълженията им да не я разгласяват, както и последиците от нейното нерегламентирано разгласяване.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 107:
“Заключение на застрахователя. Плащане.
Чл. 107. (1) В срок 15 дни от представянето на всички доказателства по чл. 105 застрахователят трябва:
1. да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или
2. мотивирано да откаже плащането.
(2) Срокът по ал. 1 не се прилага в дейността по уреждане на претенции по застраховки на големи рискове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Агов и Димов за отпадане на чл. 105, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 11, против 68, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов по чл. 106, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 18, против 79, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване чл. 105, чл. 106 с една добавка в ал. 1 – към лечебните заведения да се добавят и здравните, и чл. 107.
Моля, гласувайте.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това и Част първа от Кодекса за застраховането.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Господин председател, позволете да благодаря на Вас и на всички колеги, които така самоотвержено гласуваха кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря особено на колегите, които останаха до край и изпълниха задължението си.
Уважаеми колеги, утре е петък и има парламентарен контрол. Ще отговарят министрите Даниел Вълчев, Петър Мутафчиев, Емилия Масларова, Румен Петков, Георги Петканов и Асен Гагаузов.
Във всяка една парламентарна група има списъка и поредността на министрите, които ще отговарят на вашите питания и въпроси.
Няколко съобщения:
- Комисията по икономическата политика ще заседава на 29 ноември, вторник.
- Временната комисия по искането на Никола Филчев – главен прокурор на Република България, за даване на разрешение за възбуждане на наказателно преследване на Стефан Софиянски ще заседава на 24 ноември, четвъртък, от 17,00 ч.
- Комисията по околната среда и водите ще заседава на 1 декември, четвъртък, от 15,00 ч.
Утре заседанието е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
 
(Закрито в 14,08 ч.)
 
 
Председател:
Георги Пирински
 
Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
 
Петър Берон
Секретари:
Кристиан Вигенин
Мирослав Мурджов