Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-06-13

Председателствали: председателят Михаил Миков и заместник-председателите Мая Манолова и Христо Бисеров

Секретари: Александър Ненков и Деница Златева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Откривам пленарното заседание. (Звъни.)
Уважаеми колеги, преминаваме към точката от дневния ред, която вчера е приета в седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СВЕТОВНАТА БАНКА ЗА ПАРТНЬОРСТВО И ОКАЗВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКА ПОДКРЕПА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРУКТУРНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Вносител – Министерският съвет.
С доклада на комисията ще ни запознае господин Четин Казак.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Процедура за допускане в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение на основание чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в пленарната зала на господин Александър Мемов – началник-отдел в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Гласуваме.
Гласували 194 народни представители: за 187, против 6, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Поканете господин Мемов в залата.
Заповядайте, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2013 г.
На свое заседание, проведено на 11 юни 2013 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2013 г.
Законопроектът беше представен от господин Александър Мемов – началник-отдел в дирекция „Програмиране на средствата от Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви по-тихо в залата.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Меморандумът за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз е одобрен като основа за преговори. Той е подписан на 22 януари 2012 г., одобрен е окончателно от Министерския съвет и е ратифициран със закон.
Целта на настоящото изменение е да се даде възможност за по-пълно използване от българска страна на капацитета за консултантски услуги от Световната банка във връзка с разширяване източниците на финансиране по меморандума с добавяне на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и, респективно, Програмата за развитие на селските райони, като съответно се допълват сферите на предоставяни услуги със сектора на селското стопанство.
Областите за техническа помощ се запазват, валидни са и за новия сектор, и са както следва:
1. Подкрепа в разработването на секторни стратегии в ключови области за инвестиции. Те ще съдържат стратегическите цели за период 5-10 години и ще обхващат политиките, институционалното развитие, както и правни и регулаторни въпроси.
2. Подкрепа при подготовката и реализацията на вече идентифицирани проекти, които следва да бъдат финансирани в рамките на програмен период 2007-2013 г., включително идентификация на потребностите от консултантска помощ, от оперативна подкрепа на отговорните за изпълнението на Структурните инструменти и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони органи за повишаване на техния капацитет за подготовка и управление на проекти.
3. Подкрепа при идентифицирането на секторни инвестиционни програми за предстоящия Програмен период 2014-2020 г. за прилагане на съответните секторни стратегии.
4. Идентификация на проблеми на управлението, засягащи публичните институции в сектора и подкрепа при осъществяването на управленски реформи.
5. Изграждане и повишаване капацитета на публичната администрация и секторните институции, което ще се осъществява чрез обучение и развитие на персонала в дадения сектор, а също и чрез предоставяне на допълнителен капацитет на министерствата и публичните институции и компании.
6. Подкрепа при провеждането на мониторинг и оценката на програми и проекти, реализирани със средства от Структурните инструменти и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
След проведената дискусия и обсъждане, Временната комисия по правни въпроси с 5 гласа „за”, без „против” и „въздържал се”, предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране Изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на Структурните инструменти на Европейския съюз, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания по обсъждания законопроект.
Заповядайте, господин Горанов.
Владислав Горанов (ГЕРБ): Уважаема госпожо председателстваща, госпожи и господа народни представители! Това не е първият път, когато подобен документ влиза в пленарната зала, има още един законопроект, внесен от Министерския съвет – от служебното правителството, който чака за разглеждане в залата. Преди да преминем към гласуване на всеки един от тези законопроекти трябва да получим отговор кое налага, при какви условия и по какви цени за услуга, без конкурс, да възлагаме на една или друга институция, била тя дори Световната банка за консултации, управлението на проектите.
Затова аз искам да попитам вносителите – представителите на Министерския съвет, които са в тази зала, да дадат отговор на въпроса как се стигна до решението, че трябва без конкурс, без ЗОП да се възлага техническата помощ, как се гарантира максимална защита на държавния интерес и постигането на справедлива цена за тази услуга? И в края на краищата, понеже в документа не става ясно, по какви цени ще заплащаме за тези консултантски услуги? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Горанов.
Господин Мемов, желаете ли да отговорите на зададения от народния представител въпрос?
Има думата от името на вносителя господин Александър Мемов.
АЛЕКСАНДЪР МЕМОВ: Уважаема госпожо председателстваща, уважаеми дами и господа народни представители! Това, което искам да кажа, е, че този меморандум не определя цените, по които ще бъдат сключени споразуменията с отделните министерства. Меморандумът дава възможност министерствата да се възползват от експертизата на Световната банка. На базата на този меморандум след това министерствата сключват индивидуални споразумения, където точно и конкретно се определя сферата, в която ще получат подкрепа от Световната банка, сроковете за това и нашите ангажименти. След като бъде подписано такова индивидуално споразумение, то отново влиза в Народното събрание за ратификация, така че тогава народните представители също ще имат възможност да вземат отношение по този въпрос.
Що се отнася до отправения въпрос защо можем да избираме международните финансови институции без да използваме Закона за обществените поръчки, ще си позволя да прочета мотиви към приетия меморандум и ратифициран от Народното събрание още миналата 2012 г.: „Ключов въпрос за изпълнението на този ангажимент е начинът, по който съответните бенефициенти или правителствата на Република България ще могат да възлагат директно изпълнение на услуги на международни финансови институции без да бъдат нарушавани изискванията на Директива 2004/18 ЕС за възлагане на обществени поръчки”. В тази връзка беше отправено запитване до Европейската комисия и от получения официален отговор е видно, че тези институции, в случая международните финансови институции, а това са Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейска инвестиционна банка попадат в категорията на международни организации по смисъла на чл. 15ц на Директива 2004/18 ЕС. В него е предвидено изключение за прилагане на процедурни правила на директивата, тъй като основната същност на мисията и институционалната им дейност не са свързани с извличането на икономическа облага, а са насочени към дейности за подобряване на публичната инфраструктура. Тоест отпускане на ниско лихвени кредити за финансиране на инфраструктурни проекти, изготвяне на стратегии, предложения за реформи и други.
По този начин предоставянето на услуги от страна на Световната банка може да се възложи без да се следват стандартните процедури на възлагане по силата на чл. 15ц на Директива 2004/18 ЕС. Базирайки се на тези, получени от Европейската комисия утвърдителни, отговори миналата година бяха предприети стъпки за промяна в Закона за обществените поръчки с оглед създаването на условия за директно възлагане на изпълнението на обществени поръчки за услуги на международните организации, каквато възможност дава именно Директива 2004/18 ЕС. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Заповядайте за изказване, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми колеги! Обикновено когато става дума за ратификации, Парламентът е единодушен при вземането на подобни решения, защото в повечето случаи става дума за дейност, полезна за България, особено, когато е свързана с участието на Световната банка.
Аз съм притеснен от реакциите на дясната страна на залата, защото от това, което ни представиха вносителите, ясно е записано – пак ще го повторя отново – този меморандум е подписан на 22 януари 2012 г., одобрен окончателно от Министерския съвет и е ратифициран със закон. Тоест, по време на тяхното управление. По меморандума са посочени всички основни изисквания и условия, при които може да се подпише този договор.
Освен това в случая става дума за допълнение към този меморандум.
Уважаеми колеги, ако трябва да бъде опозицията конструктивна, нека да не се занимаваме с въпроси, които по традициите на Народното събрание са били в общата полза и са обединявали народното представителство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Имамов.
Има ли желаещи за реплики към изказването на господин Имамов?
Реплика – господин Горанов.
Владислав Горанов (ГЕРБ): Господин Имамов, традициите са нещо хубаво. Разликата между повечето ратификации обаче и тази, и моята принципна позиция, независимо че вътре стои подписът на моя колега бивш министър Дончев, винаги е била, че когато държавата харчи свои пари, тя трябва максимално добре да гарантира защитата на своя интерес. Ако това, което каза представителят на Министерския съвет, е вярно, аз не се съмнявам, че не е задължително възлагането през обществена поръчка, питам какво прави този документ тогава в пленарната зала? Тъй като взаимоотношенията между отделните институции за възлагане или за договори за определени услуги не са прерогатив на ратификация от страна на Народното събрание.
Аз отново оставам на принципната позиция, както по тази ратификация, така и по няколко други, с които Министерският съвет занимава и ще занимава Народното събрание. Когато ние ползваме консултант, били те международни финансови институции, ние си плащаме, и то на доста висока за българските стандарти цена. В този смисъл ние трябва да имаме поне информация и надеждна гаранция, че българският данъкоплатец, било то и за сметка на техническата помощ на Европейския съюз, плаща справедливата цена. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря.
Има ли други реплики?
Господин Павел Шопов – реплика.
Павел Шопов (Атака): Господин Имамов, сигурно не бих забелязал нищо значимо и съществено в изказването Ви, ако не ме беше подразнило папагалското говорене в смисъл, в който казахте, че щом отношенията били със Световната банка, това било като че ли по презумпцията за доброто на България. Така го казахте и ми напомня за едни времена, когато всичко, което беше в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ – малките не знаят какво е това, не са и чували, и не подозират, че е имало такова нещо – всичко е за доброто и благото на Народна република България.
Не може така да се презумира! Сам по себе си този дебат тук е много стойностен. Всъщност от ГЕРБ работиха през целия техен мандат на този принцип – щом нареждат от Брюксел, щом казват от Вашингтон, щом е с Международния валутен фонд или някои институции оттам, от нашите западни партньори, всичко е наред и няма какво толкова да мислим – то е за доброто на България.
Тук същественото е, че от ГЕРБ опонират – за мен е много важно и изключително ценно, защото това е корективът. Не може да се говори на ангро – ей-така се казва „Световната банка” и ние автоматично да натиснем копчето и да кажем „Браво, готови сме!”, пък и в нарушение на основни начала и разпоредби в нашето законодателство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Имамов, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
Алиосман Имамов (ДПС): Господин Горанов, аз съм съгласен с Вашите общи приказки, но пак повтарям – с подписването на този меморандум на 22 януари 2012 г. Вие сте осигурили всички тези условия, за които говорите. Защо изобщо повдигате този въпрос тук, а тогава не сте го поставяли? Защо тогава не сте казали – ето, видите ли интересът на държавата е защитен, меморандумът е подписан, България има полза от всичко това. И точка. А сега Вие говорите общи работи – дали държавата има полза, дали са спазени всички изисквания по отношение на това и така нататък.
Господин Шопов, отричането на ролята на Световната банка в развитието на България в никакъв случай не е патриотичен акт. (Реплики от народните представители Павел Шопов и Станислав Станилов.) Не е патриотичен акт! Защото без Световната банка България нямаше да бъде това, което е в момента. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Томислав Дончев първи пожела да се изкаже – все пак неговият подпис стои под меморандума, който ще ратифицираме днес.
Томислав Дончев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Човек в живота и в политиката не бива да си сменя често идеите, лицето и не бива да се отказва от подписа си. В този смисъл аз ще бъда напълно последователен. Ще се опитам да внеса малко яснота по темата, доколкото въпреки добросъвестните пояснения по точката, има опасност да се попадне в буквата и да не се схване цялата идея.
Става дума за идея, възможност, стартирана преди повече от две години заедно с комисар Хан не само по отношение на България, но може би България беше една от първите държави, която се възползва от тази възможност. Става дума за мобилизиране на експертизата на международните финансови институции – не само ползването й като източник на евтин кредит, както е било в годините, но в тези сфери, където международните финансови институции – Световна банка, Европейска инвестиционна банка имат натрупана експертиза и тя може да бъде използвана от държавите членки по повод усвояването на средствата от Европейския съюз, това да става чрез надлежна процедура. Такава процедура беше разработена. Господин Имамов беше абсолютно коректен, цитирайки нормативната база.
В допълнение е редно да се знае, че има изрично разрешение от три дирекции на Европейската комисия за въпросните услуги, които се предоставят от Европейска инвестиционна банка и Световна банка, да се заплаща по одобрени от одиторите ставки с европейски пари. Тук основание за каквото и да било формално или нормативно напрежение няма.
Колкото до позицията на господин Горанов, тя е абсолютно принципна. Дълбоката истина е, че с него повече от година и половина водим точно същия спор по темата, който в момента се разразява и в пленарната зала. Едно много важно уточнение, защото господин Горанов не беше прав. Не става дума международна финансова институция, в това число и Световната банка да управлява проекти в България. Считам, че българските институции отдавна са натрупали необходимия опит, да могат да управляват сами проектите си. Ако сте обърнали внимание на нюанса в текста, става дума за подкрепа за провеждане на реформи в сфери, където повече от десетилетия реформите стартират трудно или се движат бавно. Става дума за реформа в сектор „Води”, в транспортния сектор. В конкретния случай – по отношение на тази ратификация, става дума за Програма за развитие на селските райони и за реформа в сектора на хидромелиорациите. Изключително важно уточнение: Световна банка в някои от тези сектори има безспорно натрупана експертиза в годините.
Една тема с продължение. Лично аз считам, че подобни услуги би следвало да бъдат ползвани с мяра, за да не атрофира рефлексът на българските институции сами да кроят политики и да ги провеждат.
Искам да призова всички колеги в залата да подкрепят тази точка. Лично мога да гарантирам, че заедно с Европейската комисия всеки детайл от нея е оглеждан и тя е от полза за България. Благодаря. (Единични ръкопляскания и възгласи „Браво” от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Дончев.
Има ли реплики към изказването на народния представител Томислав Дончев?
Заповядайте, господин Горанов. (Шум, оживление.)
Владислав Горанов (ГЕРБ): Уважаеми господин Дончев, аз ще се въздържа, така както се въздържах и по време на дебатите в Министерския съвет.
Кажете ми една реформа в България, направена от международна финансова институция, доведена до успешен край!
Наскоро имаше коментар на друга международна финансова институция, която отчете, че е пренатегнала ситуацията в близка до нас страна и по този начин е повлияла съществено върху темповете на нейното възстановяване. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Горанов.
Господин Дончев – за дуплика.
Томислав Дончев (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Горанов, реформа не може да бъде проведена от международна финансова институция. Реформата трябва да бъде проведена от българските институции, но няма нищо лошо да се ползва опитът и експертизата на някоя международна финансова институция. (Възгласи „Браво”, силни ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря.
Желаещи за други изказвания?
Господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Дори ми стана забавно от този спор между двама колеги от ГЕРБ, явно спор, воден в предишни времена, когато те са били в изпълнителната власт.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Плурализъм бе!
Четин Казак: Аз бих призовал председателят на партията да дойде тук и да арбитрира този спор, за да не ставаме всички ние тук, в пленарната зала, арбитри на този спор.
Явно се видя, че в крайна сметка спорът е безсмислен. Касае се за меморандум, подписан от предишното правителство. Тогава всички условия в него са дефинирани и уговорени. Има ясна позиция на Европейската комисия по този въпрос - че няма нищо незаконно или нещо, което да противоречи на европейските норми.
В момента тук има просто изменение на меморандума, разширяване на обхвата, на възможността за предоставяне на консултантски услуги от Световната банка и по отношение на Програмата за развитие на селските райони за следващия програмен период.
Искам да задам само един реторичен въпрос и да приключа с изказването си.
Уважаеми колеги от ГЕРБ, Вие съмнявате ли се в експертизата на Световната банка, при условие че четири години вицепремиер и министър на финансите беше именно експерт от Световната банка?! Благодаря. (Единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря.
Желаещи да отговарят на риторичния въпрос?
Желаещи за реплика?
Господин Московски, заповядайте.
Ивайло Московски (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Казак! Винаги трябва да се съмняваме, когато става въпрос за разход на държавни средства. Ще Ви дам конкретен пример.
По същия начин държавата имаше ангажимент с една международна финансова институция от Далечния Изток – Японската банка за развитие. Между другото, ако това продължи да се случва, ще нанесе дефект в системата и затова искаме да обърнем внимание – да не се получава, защото много често експертизата не идва от самата международна финансова институция, а те превъзлагат на определени подизпълнители експертизата. Много често това става на изключително високи цени и в крайна сметка в много от случаите се оказва, че не може да се извърши качествена услуга.
Давам Ви конкретен пример: Международната банка за развитие, Японската банка за развитие – заем за пристанище Бургас за насипни товари. Подизпълнител на тази услуга беше холандска компания. Има факт, има протоколи, че работата е изключително некачествена, абсолютно нищо съществено не е свършено, на много висока цена – бяха похарчени над 100 млн. лв. Това стана с тогавашното съдействие до голяма степен на тройната коалиция.
Винаги трябва да бъдем внимателни, предпазливи и разумни, когато се харчат държавни средства. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Други реплики към изказването на господин Казак? Няма.
Господин Казак – за дуплика.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми колеги! Уважаеми господин Московски, съгласен съм, че винаги трябва да бъдем много внимателни, когато харчим държавни ресурси. Още повече трябва да бъдем внимателни, когато поверяваме основни държавни ресори и най-вече такъв основен държавен ресор, като Министерството на финансите, на хора, които уж са подготвени, но видяхме докъде докараха икономиката ни. (Оживление.)
Трябва много да се внимава. Меморандумът създава само условия, само предпоставки за сключване на конкретни споразумения, както стана ясно. Съответните институции обаче трябва много да внимават, да преценяват, преди да сключват консултантски договори, дори със Световната банка, да внимават за експертизата, за да не се получават такива трагични случаи, каквито имахме с бивш експерт на Световната банка, който четири години управлява държавните ни финанси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Желаещи за други изказвания? Има ли желаещи за още изказвания? Няма.
Закривам дебатите.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка.
Моля, гласувайте.
Гласували 193 народни представители: за 184, против 4, въздържали се 5.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, господин Казак.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Въпреки разгорещените дебати не чухме някакво принципно възражение по параметрите на Законопроекта за изменение на Меморандума за разбирателство между Република България и Световната банка.
Заради това на основание чл. 70, ал. 2 от правилника правя предложение законопроектът да бъде подложен и на второ гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Уважаеми колеги, ще прочета все пак текста на чл. 70, ал. 2, за да преценим основателността на направеното искане, а той гласи, че по изключение Народното събрание може да подложи на две гласувания в едно заседание един законопроект само ако по време на обсъждането „не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта”.
В случая е относима и разпоредбата на чл. 77, който казва, че по законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян.
Мисля, че няма пречка да бъде подложено на гласуване процедурното предложение на господин Казак за преминаване към второ гласуване на предложения законопроект.
Подлагам на гласуване процедурното предложение.
Гласували 187 народни представители: за 180, против 3, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Процедурното предложение на господин Казак е прието.
Моля, господин Казак, да докладвате законопроекта за второ гласуване.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!
„ЗАКОН
за ратифициране изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз
Член единствен. Ратифицира изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка, за партньорство и оказване на техническа подкрепа във връзка с изпълнението на структурните инструменти на Европейския съюз, сключено на 8 март 2013 г.
Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Има ли изказвания за второ гласуване на същия законопроект? Има ли желаещи да се включат в дебата? Няма.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Моля, гласувайте!
Гласували 191 народни представители: за 183, против 4, въздържали се 4.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
С това Законът за ратифициране на изменението на Меморандума за разбирателство между правителството на Република България и Световната банка е приет.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА.
Кой ще представи доклада на комисията? Заповядайте, господин Казак.
(По-голямата част от Парламентарната група на ГЕРБ напуска залата.)
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Изчакайте малко да спре движението в залата.
Заповядайте да запознаете пленарната зала с доклада на комисията.
Моля Ви, колеги, които остават в пленарната зала, моля Ви да седнете, ако обичате.
Румен Иванов (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Искате процедура? Заповядайте. Вече бях дал думата.
Румен Иванов (ГЕРБ, от място): Не можах да чуя.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вие участвахте в шума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Казак, моля Ви за извинение да изчакате.
Заповядайте за процедура, господин Иванов.
Румен Иванов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение при разискването на законопроекта да бъдат поканени министър-председателят на Република България, министърът на вътрешните работи и министърът на финансите и ще аргументирам моето предложение.
На първо място, този законопроект се предлага от група народни представители, не знаем мнението на Министерския съвет.
На второ място, никъде в законопроекта не е коментирано как ще бъде извършено самото преместване, фактическото преместване на службата, колко ще струва това. Това е и поводът да поискаме да бъде поканен министърът на финансите. Колко ще се проточи във времето и как ще работи в това време това звено? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря.
Тези въпроси ще можете да ги поставите по същество в дискусията, господин Иванов.
Заповядайте, господин Казак, за доклада.
ДОКЛАДЧИК Четин Казак: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, включително колеги от ГЕРБ!
„ДОКЛАД
на Временната комисия по правни въпроси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 4 юни 2013 г.
На свое заседание, проведено на 6 юни 2013 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 4 юни 2013 г.
На заседанието присъства Николай Нанков – началник отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност” в Министерството на вътрешните работи.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – народният представител Христо Бисеров.
Настоящият законопроект има за цел да пресече безконтролното подслушване и проследяване, да възстанови и изгради ефективен и незаобиколим контрол.
Предлага се специализираната структура, която основно прилага специални разузнавателни средства, а именно Специализирана дирекция „Оперативни технически операции” (СДОТО) да бъде изведена от структурата на Министерството на вътрешните работи и се обособи в самостоятелна държавна агенция към Министерския съвет. Държавна агенция „Технически операции” (ДАТО) ще бъде юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в град София. Подробно се уреждат нейните правомощия, структура и дейност.
Изваждането на органа, който осигурява и прилага специални разузнавателни средства, от Министерството на вътрешните работи и разделянето на заявителя от прилагащия специални разузнавателни средства ще гарантира неговата независимост и невъзможност за злоупотреба.
Високият статут на агенцията ще се гарантира и от начина на избиране на нейния председател. Предлага се това да става с решение на Народното събрание, по предложение на министър-председателя.
Предложената промяна ще осигури независимост на агенцията, от една страна, и възможност за завишен парламентарен контрол, от друга страна, включително и чрез изграждане на качествено нова постоянна парламентарна комисия за контрол над дейността на службите за сигурност, използването и прилагането на специални разузнавателни средства и достъпа до трафични данни по Закона за електронните съобщения.
Предвижда се възстановяването на Националното бюро за независим и действен контрол над цялата дейност по използването и прилагането на специални разузнавателни средства. Националното бюро ще се състои от петима членове, в това число председател и един заместник-председател, които ще се избират от Народното събрание по подробно разписани в закона процедури. Ежегодно до 31 май ще внася доклад в Народното събрание за своята дейност и състоянието на сектора, включително и за това как се спазват и защитават правата и свободите на гражданите срещу незаконно използване на специални разузнавателни средства.
Важен момент в закона е въвеждането за първи път на механизма на контрол чрез бюджета. Предвижда се закрепването на принципа на финансовата обвързаност. Само през бюджета ще се дисциплинират органите, които заявяват специални разузнавателни средства и ще се намери балансът между нуждата от използването им, гражданските права и финансовите възможности на държавата. Предлага се Министерският съвет да регламентира подробно реда и начина на прилагане на този нов принцип, като се въвежда от началото на следващата календарна и финансова година.
Новата агенция – ДАТО, е предвидено да е правоприемник на всички активи и пасиви на СДОТО, в едно с материална база и техника, а така също и на информационния фонд и архива.
По време на дискусията народният представител Янаки Стоилов изрази подкрепата си към законопроекта. Заяви, че същият е положителна стъпка в организацията на дейността по използване и прилагане на специални разузнавателни средства, за да се повиши ефективността от прилагането им и да се ограничи злоупотребата с тях.
Акцентира, че дейността по осигуряване, прилагане и контрол върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати е била централизирана в Министерството на вътрешните работи, а в законопроекта са предвидени няколко органи, които да се занимават с тази дейност.
Постави въпроса: целесъобразно ли е Народното събрание да избира както председателя на специализираната агенция, така и състава на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и няма ли това да доведе до размиване на личната отговорност?
Заяви, че би могло оперативният орган за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства да се назначава по предложение на министър-председателя от Министерския съвет. По този начин отговорността за дейността му ще бъде на изпълнителната власт, а Народното събрание чрез Националното бюро и специализираната постоянна комисия ще разполага с достатъчно възможности за наблюдение и контрол на тази дейност.
Народният представител Явор Нотев изложи, че подкрепя законопроекта, който е в съответствие с констатациите, изводите и препоръките, направени в доклада на постоянно действащата подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява предвидения в чл. 34б от Закона за специалните разузнавателни средства и чл. 261б от Закона за електронните съобщения парламентарен контрол. Между първо и второ четене трябва да бъде намерена точната мярка за определяне на отговорността по използване, прилагане и контрол върху специалните разузнавателни средства и при наличието на три институции, които ще отговарят за тази дейност, не трябва да има съмнение кой е отговорният субект за всяко конкретно действие.
След проведената дискусия и обсъждане Временната комисия по правни въпроси със 7 гласа „за”, без „против” и „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства, внесен от Сергей Станишев и група народни представители на 4 юни 2013 г.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Казак.
От името на вносителите – заповядайте, уважаеми господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа! След като чухме доклада на комисията, аз съм значително облекчен в представянето на законопроекта от името на вносителите.
Трябва само да припомня, маркирайки основните причини, които доведоха до внасянето на този законопроект, че през 2008 г. разрешенията за прилагане на специални разузнавателни средства бяха шест хиляди. Само за две години те нараснаха на 16 хиляди. А по отношение на контрола върху трафични данни разрешенията нараснаха до колосалните около 55 хиляди. Над 100 милиона се харчеха годишно срещу минимален брой веществени доказателствени средства.
Към тази картина трябва да добавим скандалите при подслушването на шефа на Агенция „Митници”, скандалите при подслушването на лекари и четенето на техни показания тук, от трибуната.
Държа да припомня, че в началото на 2011 г. подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства към Правната комисия в Парламента излезе с един доклад, в който заяви, че е констатирала трайна, порочна, незаконна практика при прилагането на специални разузнавателни средства. За първи път орган на Народното събрание зае толкова ясна и категорична позиция – „че събраните данни от специалните разузнавателни средства не се използват единствено и само за целите на закона” – това са цитати от доклада на подкомисията, „че се използват за обслужване на политически и бизнес интереси и че отговорност за това състояние на нещата носят преките ръководители на сектор „Сигурност”.
Естествено, визирахме вицепремиера и министър-председателя. Стигна се дотам бившият вицепремиер днес да е със снет имунитет и с връчено обвинение.
Искам да Ви обърна внимание, че това обвинение не е за непредпазливо поведение! Текстът в Наказателния кодекс говори за умишлено поведение! Нашият колега не е обвинен за непредпазливост! За това умишлено престъпление законът предвижда наказание от една до осем години, ако не се лъжа.
Наличието на долна граница на наказанието означава, че не може да се разчита на условна присъда. Законът не позволява, когато има долна граница, да има условна присъда. Виждате колко са сериозни нещата.
Припомням тези неща на фона на общата институционална и обществена подкрепа на този законопроект.
Днес от медиите научаваме, че Президентът го подкрепя.
Аз считам, че много по-ценна е подкрепата на главния прокурор, защото тя, в едно писмо до председателя на Парламента, е много мотивирана, много професионална, с много допълнителни предложения, които аз вероятно ще изложа по време на дебата.
Всички неправителствени обществени организации, които имат отношение по такава тематика, намериха начин да изкажат своята подкрепа в тази посока.
Знаем и мнението на министъра на вътрешните работи, въпреки че той днес отсъства, вероятно ще дойде в залата.
Трите парламентарно представени партии изразиха подкрепа. Четвъртата вероятно няма да го направи, но тя генерира този проблем. Тя генерира престъпност в сектора „Сигурност”. Затова става въпрос, а не става въпрос, че някой нещо злоупотребява и че прави нещо, което не е много редно. Става въпрос за престъпност в сектора „Сигурност”. Това трябва да пресечем.
Това трябва да направим: три неща – структурата излиза от МВР, най-важното – възстановяваме Бюрото за контрол, ежедневния и оперативен контрол, който ГЕРБ унищожи. Една от първите стъпки на ГЕРБ, когато дойде на власт, беше да ликвидира току-що създаденото Бюро за независим контрол, създадено по препоръка на европейските институции, защото имаме редица негативни решения по тази тема от Европейския съд за защита правата на човека.
И третата мярка е въвеждането на нов принцип, който не е разписан в детайли, защото изпълнителната власт е тази, която трябва да намери формата му – на финансовата обвързаност. Всички знаем, че контролът през парите е здравият контрол, най-ефикасният – през бюджета. Който харчи пари трябва да се знае колко харчи. Не можеш да харчиш 100 милиона за шепа доказателства. Държавата ни няма тези ресурси.
Това е, което имам да кажа, като представяне на законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Уважаеми народни представители, чухте доклада на комисията, чухте изложението на вносителя.
Откривам разискванията.
Парламентарната група на ГЕРБ има 30 минути, Коалиция за България – 27, Движението за права и свободи – 18, Парламентарната група на „Атака” – 15 минути. Разбира се, имате правата по втората алинея на чл. 48, да поискате удължаване.
Имате думата за изказвания по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Има думата народният представител Младен Червеняков.
Младен Червеняков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, пред нас е вторият законопроект в сектора „Сигурност”, който сме направили в това Народно събрание. И може би за разлика от първия, който предизвика доста широки дискусии, често пъти и противоречиви мнения в тази зала, настоящият законопроект аз считам, че ще бъде подкрепен от всички парламентарни групи. И даже присъствието на доста депутати от ГЕРБ в тази зала (в залата присъстват девет депутати от ПГ на ГЕРБ) говори, че може би по разглеждания законопроект ние ще постигнем необходимия за нашата система за национална сигурност консенсус.
Искам да кажа, че такъв консенсус в обществото вече съществува. Той беше изразен както от страна на изпълнителната власт, така и във вчерашното изявление на Президента на Република България, а така също и в специалното писмо, което е изпратено до Народното събрание от главния прокурор на Република България, в което изрично се казва, че той изразява силно одобрение от страна на Прокуратурата по отношение на законопроекта.
Струва ми се, че законите за националната сигурност трябва да бъдат приемани именно с такъв консенсус, защото националната сигурност е проблем, който стои пред всички парламентарни групи, пред всички народни представители и пред всички български граждани.
Веднага искам да подчертая, че предлаганият законопроект отговаря на една отдавна възникнала обществена потребност от Закон за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
И аз тук няма да се спирам на многобройните случаи за противозаконно използване на тези средства в последните години. Няма да се спирам на конкретиката на този тежък за обществото проблем, но искам да посоча, че още в решението на Европейския съд за защита правата на човека беше посочена необходимостта от приемането на изменение и допълнение в Закона за специалните разузнавателни средства, за друг режим за тяхното използване и контролиране.
Такава необходимост беше посочена и от Европейската комисия, когато този въпрос беше поставен на нейното внимание, а също така и при обсъжданията в Европейския парламент.
Такава потребност беше посочена и от постоянната подкомисия в предишното Народно събрание, която в своите констатации посочи значителни, стряскащи факти за използването на специалните разузнавателни средства. И тук става въпрос не само за тройното или четворното увеличение на броя на тези средства, но и за резкия спад на тяхната ефективност, която беше констатирана в рамките на 5% използвани като веществени доказателствени средства.
Тази необходимост беше посочена и от бившия министър-председател, когато заяви, че са необходими промени в Закона за специалните разузнавателни средства, които, за съжаление, не бяха направени в рамките на миналото Народно събрание.
В крайна сметка тази необходимост беше посочена и в специален Законопроект за изменение на Закона за специалните разузнавателни средства, който депутати от Парламентарната група на Коалиция за България внесоха в предишното Народно събрание. Ето защо считам, че този законопроект е изключително навременен, изключително подходящ и ще срещне подкрепа от всички парламентарни групи.
Какви са основните изменения? Както посочи господин Бисеров, те са три.
Първото е създаването на самостоятелната Държавна агенция за технически операции, като първостепенен разпоредител с бюджета, като самостоятелно юридическо лице извън системата на Министерството на вътрешните работи. Тази агенция ще бъде към Министерския съвет. Тя ще се ръководи от председател, избиран от Народното събрание по подробно описана процедура, и от двама заместник-председатели. Тази агенция ще изпълнява всички онези функции, които досега е изпълнявала дирекцията в Министерството на вътрешните работи и са подробно разписани в 18 точки на законопроекта.
На второ място – изключително важно е възстановяването на Националното бюро за контрол върху използването на специалните разузнавателни средства. Закриването на това бюро ни докара до редица проблеми в рамките на предишния мандат. И ми се струва, че тази прибързана първа мярка на тогавашното мнозинство не оправда своята ефективност.
Касае се до възстановяване на една обществена потребност, която, вярвам, в своята бъдеща дейност, ще докаже ефективността си за контрол върху специалните разузнавателни средства. Това Национално бюро, както беше предвидено и в предишния закон, ще бъде също самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, ще се ръководи от председател и заместник-председател, общо петима членове, които ще бъдат избирани от Народното събрание. Вярвам, че ефективността на това бюро ще бъде безспорна.
Разбира се, възниква въпросът по какъв начин ще си взаимодействат при контрол постоянната парламентарна Комисия за контрол върху ДАНС, специалните служби и за използване на специалните разузнавателни средства, и това национално бюро.
Струва ми се, че един от основните проблеми е технологията за използването на специалните разузнавателни средства, не документацията, която се създава. Естествено е, че една парламентарна комисия не може да контролира тези технология, предвид множеството възможности, които съществуват в настоящия момент и в системата на специалните служби, а и извън тях за използване на такива средства.
Именно върху тази технология трябва да съсредоточи своята дейност Националното бюро, а цялостният контрол – документален и по отношение на прекия контрол върху изпълнителите, тоест на лицата, които използват специални разузнавателни средства, трябва да бъде осъществяван от постоянната комисия на Народното събрание.
Третият момент, който ми се струва изключително важен, е въведеният принцип – специалните разузнавателни средства ще следват парите.
Разбира се, и в предложенията на прокуратурата, и в редица други бележки, които бяха направени, се съдържат идеи, които биха могли да бъдат обмислени между първо и второ четене.
Прокуратурата предлага да има утвърден лимит за използването на тези средства и при надхвърлянето на този лимит да се заплаща от бюджета. Изтъкват се съображения, че в противен случай няма да има средства за заплащането на всяко искане за използването на специални разузнавателни средства. Такъв бюджет може да бъде отделен и в Държавната агенция, и в съответните потребители на специални разузнавателни средства, като при неговото надхвърляне да се мине на принципа, въведен от закона.
Разбира се, стои въпросът и кои специални разузнавателни средства ще бъдат в обсега на тази агенция. Съгласно чл. 172, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс са изброени подробно специалните разузнавателни средства, които се използват в нашата страна. На последно място е посочено „служител под прикритие”. Очевидно е, че тази дейност трябва да бъде оставена в съответните служби, за да може да се осъществи връзка между оперативния работник и тези служители под прикритие, така че тази агенция да съсредоточи своята дейност върху останалите специални разузнавателни средства, които се използват в нашата страна.
Като първа крачка ми се струва, че предлаганият законопроект дава изключително рационални решения, преодолява съществуващи и създадени слабости в използването на СРС и отговаря на обществените потребности на страната.
На фона на това, което разтърси съвременния свят преди два дни – за масово подслушване и следене от страна на службите на една друга, голяма страна, и за мащабите на това подслушване, струва ми се, че този законопроект е още по-актуален в настоящия момент за нашата страна.
Вярвам, че Народното събрание ще подкрепи законопроекта на първо четене и ще направим необходимите доуточнения между първо и второ четене, за да изгладим малкото въпроси, които стоят пред него. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, уважаеми господин Червеняков.
Има ли реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, уважаеми господин Вучков.
Веселин Вучков (ГЕРБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Ето, веднага възникват въпроси във връзка с това бързане по такава важна тема. Има писмо, доколкото разбрах – становище от Върховната касационна прокуратура. Имам информация, че такива становища ще изпратят някои представители на окръжни съдилища. Затова ми се струва, че по тази важна тема, по отношение на която е необходима задълбочена реформа, все пак може да изчакаме конституирането на постоянните парламентарни комисии, да обсъдим тази тема в няколко парламентарни комисии – на открити и закрити заседания, когато е необходимо, и след това да пристъпим към обсъждане в пленарната зала. Това е първата ми критична бележка – липсата на каквито и да било обществени обсъждания по темата. Те са много важни. Не е необходимо всичко да се прави в някакви условия на секретност, защита на класифицирана информация. Все пак това е тема, която е достатъчно публична, освен всичко друго.
Искам да напомня един много важен исторически факт. В началото на 2010 г. за първи път в институционалната история на България, подчертавам – за първи път се подписа и огласи официален доклад, в който се съдържа пълна статистика по темата „Специални разузнавателни средства”. Това беше много добър положителен пробив, защото дотогава, до началото на 2010 г., никой, в никаква официална статистика не можеше да прочете какъв е броят на специалните разузнавателни средства, какъв е броят на контролираните лица, какви са съотношенията между СРС-тата и веществените доказателствени средства. Държа да отбележа това, защото то е постижение на предишното правителство и парламентарно мнозинство. Това се отнася между другото и по отношение на щатната численост на Вътрешното министерство.
Всичко останало като цифри, които се споменаваха дотогава, отново подчертавам – до началото на 2010 г., когато за пръв път се публикува докладът, приет от Парламента, дотогава всичко бяха предположения и никой не можеше да борави със съответна статистика. Може би след малко ще стане по-подробно в дебатите, но в мотивите ми се струва, че отново по отношение на статистиката или по скоро на емпиричната база не сме стъпили както трябва.
Обръщам се към вносителите и към Вас, господин Бисеров: лансирате цифри, които аз не знам откъде се завъртяха в публичното пространство. Те трябва да са точни и по отношение на цената на специалните разузнавателни средства. Броят на СРС-тата не е тайна за никого и няма да издадем класифицирана информация. Пак казвам – през последните 3-4 години има официални доклади по тази тема. Но не е важно само какъв е броят на специалните разузнавателни средства. По-важен е друг факт – какъв е броят на контролираните лица, по отношение на които има издадено съдебно разрешение за подслушване, проследяване и всички видове специални разузнавателни средства. Този брой е между пет хиляди и седем хиляди и няколко човека физически лица годишно. Всеки може да си направи сметка дали това е голям брой или малък. Това е официалната статистика, която се съдържа в тези доклади.
Имам съвсем конкретна критична бележка, че се създава нова Държавна агенция „Технически операции”. Между другото аз по принцип съм склонен да подкрепя създаването на нова държавна агенция, която непосредствено да притежава и прилага техническите средства, но тук особено важно е да отбележим в критичен тон, че става дума само за една от службите, която притежава такава специализирана техника – тази служба, която е в МВР. Изваждате СДОТО от МВР и създавате нова държавна агенция. Отново искам да кажа – особено след 2008 г., когато бе създадена ДАНС, настъпи роене на технически служби за подслушване и физическо проследяване на лица. Не само СДОТО от МВР подслушва и проследява. Почти идентична структура има и в ДАНС. Това беше голям проблем и на чисто техническо ниво – отделяне на кадри, на техника, разделяне. Така че ако трябва да се мисли за предподчиняване на техническа служба за проследяване и подслушване, това трябва да се предхожда от нейното окрупняване. Категорично! По закон, макар на практика това да не е съвсем точно и да не се прави по ред причини, такива подслушвателни техники, изобщо звена, могат да имат Министерството на отбраната, Военна полиция и Военно разузнаване, както и НРС.
Отново подчертавам, с изваждането само на службата от МВР (а Вие в законопроекта сте оставили старото положение – в ДАНС дирекция „Технически операции” да си остане без никаква промяна), няма да постигне абсолютно нищо. Затова е по-важно преди това да се помисли за окрупняване на тези служби.
Това, че липсва финансова обосновка, също е голям проблем – и в мотивите, и в конкретните текстове. Промяната, която предлагате, съдържа много проблеми от финансово естество. Тук трябва да има подробна финансова обосновка. Между другото това, че парите ще следват СРС-тата, също трябва да подлежи на подробен коментар и да се чуе внимателно мнението на финансисти от правителството, от министъра на вътрешните работи, а и от правосъдния министър – дали има осигурени такива средства.
Между другото съм против това да се насочва към много подзаконови нормативни актове, когато става дума за такава изключително важна сфера, която засяга основни човешки права и свободи, които се защитават от Конституцията, Европейската конвенция за правата на човека и много други актове. Тоест критичен съм точно към тази разпоредба, с която, господин Бисеров, Вие преди малко обяснихте, че трябва с подзаконов акт в тримесечен или шестмесечен срок, доколкото виждам – от 1 януари догодина, да се реши как точно парите ще следват СРС-тата. Това е много деликатна тема и ще хвърлите в голямо напрежение точно тези, които трябва да подготвят подзаконовия нормативен акт – новата парламентарна комисия, която Вие ще конституирате, или вече сме конституирани, след като вече има приет нов Правилник вчера.
Също така не смятам, че е добър ход закриването на предишната подкомисия към Правната комисия. Това беше постижение на предишния Парламент. На паритетен принцип се създаде Постоянна подкомисия към Правната комисия, която контролираше процедурите по СРС-тата, и изключително важно – правеше годишните доклади, въз основа на които сега цитирам съответни данни. Вие закривате тази комисия. Не смятам, че това е правилно. Прехвърляте целия проблем, включително и по контрола, но само с едно изречение мога да прочета текста, който сте внесли - върху една мегакомисия, която ще контролира всички служби и наред с това ще се занимава и с контрола върху специалните разузнавателни средства, и така наречените „разпечатки”.
Във висша степен специалните разузнавателни средства са правосъден и правозащитен проблем. Затова според мен задължително трябва да има подкомисия към Правната комисия, а не към една по-милитаризирана структура, като тази мегакомисия, която ще контролира всичко в сферата на сигурността. Това няма да доведе до добри резултати. Запомнете ми думата! Неслучайно предишното бюро, което беше създадено през 2009 г., беше към Министерството на правосъдието, но липсват други, много ключови аспекти в темата специални разузнавателни средства. Те отсъстват от законопроекта. Ако те отсъстват, механичното вадене на една служба от МВР и превръщането й в агенция към Министерския съвет, няма само по себе си да доведе до ограничаване на броя, в никакъв случай, нито ще увеличи броя на веществените доказателствени средства. Това многократно беше коментирано на много кръгли маси през последните няколко години и в Парламента, и извън него.
Ще маркирам съвсем накратко, за не повече от минута, много важни неща, които липсват.
Искам да обърна внимание върху едно обстоятелство, което сега се съдържа в Закона за СРС и в Наказателно-процесуалния кодекс. Специални разузнавателни средства се прилагат и се разрешават, по-точно, само ако информацията не може да бъде събрана по друг начин. Затова способът се нарича изключителен или субсидиарен. Това се изследва от съдията, който дава разрешение. И тъй като практиката очевидно не е добра, трябва изрично да посочим в самия Закон за СРС и в Наказателно-процесуалния кодекс, че съдията ще е длъжен с мотивиран процесуален акт да изследва точно това обстоятелство, иначе абсолютно нищо няма да променим. Трябва да се ограничи кръгът на заявителите, а това не се прави със законопроект. Можем да помислим за ограничаване на кръга на съставите на престъпления, по отношение на които е допустимо специално разузнавателно средство.
Друго нещо, което отсъства: да помислим за достъп на съдията до цялото досъдебно наказателно производство, когато наблюдаващият прокурор е поискал специални разузнавателни средства преди да направи преценка дали да даде разрешение, и ако е необходимо до части или цялото оперативно дело, именно за да може да изследва този факт, това обстоятелство - дали информацията може да се събере по друг начин.
Днес, между другото, отвън в кулоарите на Парламента ни раздадоха интересна информация по отношение на състоянието на достъпа до информация в България за миналата година. Наистина там има изключително важни констатации, включително и по темата „специални разузнавателни средства”. Ето например: да се стесни обхватът на списъка по ЗЗКИ, така че информацията, събрана чрез СРС по наказателни производства, както и доклади и обобщени данни за приложени използвани СРС да не подлежат на класифициране като държавна тайна.
Има и един друг изключително важен въпрос, който се съдържа в осъдителното решение на България в Страсбург от 2008 г. по отношение на това в какъв обем и кога трябва да се уведомяват лица, спрямо които неуспешно е прилагано специално разузнавателно средство. В законопроекта Вие този въпрос изобщо не сте го коментирали. Изобщо! Там отново е записано, че при незаконно използване на СРС, лицата трябва да се уведомяват, и то пак при известни ограничения.
Между другото отново си задавам въпроса: все пак какво ще върши новото бюро, което Вие предлагате, и класическата парламентарна комисия, която ще контролира секретните служби? Тук неколкократно се заяви, че бюрото беше закрито в края на 2009 г. Искам да напомня, че едно към едно, с копи-пейст правомощията на това бюро бяха пренесени към новата подкомисия към Правната комисия – едно към едно! Нищо различно нямаше в това, което имаше към бюрото и в това, което правеше парламентарната подкомисия, която имаше административен апарат.
В момента не мога да разбера какво ще бъде разграничението на функциите между парламентарната комисия, която Вие предлагате и новото бюро, което изграждате, наред с новата държавна агенция. Тоест отново има опасност зад многото думи и мотиви, които са преди всичко политически, и многото норми, които влагате в текстовете на законопроекта, да не постигнем никакъв положителен ефект. Именно заради това няма да подкрепя този законопроект, но в същото време ще предложа в края на днешния дебат удължаване на срока между първо и второ четене, за да можем да се опитаме да направим дискусия, да поканим представители на Прокуратурата и съдилищата, които дават разрешение на неправителствения сектор, на службите от МВР и другите служби, защото наистина това препускане през такива важни законопроекти без класически постоянни парламентарни комисии, бързо през пленарната зала, през една постоянна комисия, макар и наречена „юридическа”, според мен не вещае нищо добро, включително и по тази тема. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Вучков.
Имате думата за реплики.
Господин Червеняков, господин Бисеров и господин Ципов са дали заявки. Не виждам други. Няма конкуренция.
Младен Червеняков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Вучков, струва ми се, че днес Вие пропуснахте възможността да докажете, че сте една конструктивна опозиция, както твърдяхте в изявленията в началото на този Парламент.
На първо място, започвате с едни неправилни твърдения, които по никакъв начин не се подкрепят от материалите, с които разполагам. В писмото на главния прокурор изрично се казва: „Създаването на специализирана структура, която основно прилага специалните разузнавателни средства, е положителна мярка”. Казва се: „Същата оценка следва да бъде дадена за създаването на независим постоянно действащ държавен орган, чиито членове се избират от Народното събрание като контролен орган”.
Така че оценката, която се получава, не е противоречива, тя е абсолютно еднозначна. Еднозначна е във всички представители на институции в България и в този Парламент, с изключение може би на Вашата парламентарна група. Така сте решили да се държите – това е Ваше право. Но казвам, че Вие днес изпуснахте един шанс.
Второ, казвате, че трябва да се регламентира материята и за съществуването на други структури – ДАНС, НРС, служба „Военна информация”. Да, трябва да се обмисли и режимът за използването на специални разузнавателни средства за нуждите на националната сигурност и за нуждите на противодействието на престъпността. Може би трябва да се помисли и за различни режими, но това не е предмет на този законопроект. Този законопроект има целта да отговори на една такава необходимост, която вече четири години чука на нашите врати. Това, което се случи, сами знаете, че не беше подкрепено от нито един български гражданин, от нито една европейска институция.
Ако искате, нека да удължим времето, направете Вашите предложения, ще ги обсъдим между първо и второ четене, ще направим корекции в законопроекта, ако са удачни. Но, така или иначе, Вие изпуснахте Вашия шанс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Червеняков.
Заповядайте, господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Вучков, Вие говорихте за пропуск, когато казахте, че вносителите не са направили никакви промени по отношение на заличаването в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” на специализираната дирекция „Технически операции”. Искам да Ви кажа, че не сте прав. Това не е пропуск, това е умишлено деяние! Защо, господин Вучков, това е умишлено деяние? Защото целта на тези промени е да бъде създадена една такава държавна агенция „Технически операции”, голяма част от оборудването, с което разполага сегашната специализирана дирекция, ще бъде прехвърлено в държавната агенция, но немалка част ще отиде в специализираната дирекция на ДАНС.
С преместването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в Държавната агенция „Национална сигурност” ще станем свидетели на една свръхконцентрация на власт. Нека това да стане ясно от тази парламентарна трибуна. Затова Ви моля, когато излизате да правите реплика или изказване, наричайте нещата с истинските им имена, господин Вучков. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Ципов.
За реплика има думата господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Вучков, вземам реплика, защото ми споменахте името, иначе нямаше да я взема. Аз не цитирам цифри, както би казал един колега, аз цитирам числа и са верни – защото числото 15 864 за 2010 г., е вярно число, защото числото 54 162 за същата година, е вярно число. И ако искахте да кажете нещо по бъдещата комисия за контрол върху службите в това Народно събрание – защо не участвахте вчера в дебата, когато разисквахме комисиите? Защо не участвате в дебатите?! Вие не участвате в дебатите, разбирате ли! Защо не участвате във временната комисия? Искате дебат, ами няма! Тази комисия няма да е милитаризирана, както се изразихте, защото в парламента няма милитаризирани структури, ако не знаете. В МВР може би все още има, не знам?!
Също и това, което казахте: защо не се направи това, защо не се направи това? Изброихте пет, шест неща. Ами Вие, защо не ги направихте четири години?! Защо отхвърлихте проекта за промени на закона, който внесе Михаил Миков и група народни представители от БСП – не Вие лично, а Вашата парламентарна група? Защо отхвърлихте законопроекта на Движението за права и свободи за изменение на този закон по времето на миналия мандат? Не само че не ги направихте, а отхвърлихте нашите инициативи. Защо сега се изказвате с добри думи за подкомисията, а не приехте на практика нито една от нейните препоръки, които аз Ви цитирах преди малко? С какви очи ги говорите тези неща?
Споменавате нещо за Форума на съдилищата, нали? Ето сега ще Ви кажа какво ми казаха: „През 2012 г. изготвихме предложение за законодателни изменения в редица закони, които представихме. Министърът на правосъдието Ковачева разбираемо не пое каквато и да било инициатива, но от МВР категорично отказаха промяна в закона. Лице за контакт беше Веселин Вучков, но и Цветанов беше официално запознат и категорично против.”
Така че не се позовавайте на тези становища, Вие вече веднъж сте ги отхвърлили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Господин Вучков, имате думата за дуплика.
Заповядайте.
Веселин Вучков (ГЕРБ): Ще бъда кратък. Не съм споменавал никога, господин Бисеров, за Форум на съдилищата и не знам какво писмо цитирате тук, че МВР се е противопоставило на някаква инициатива. Наистина съм учуден откъде ги имате тези данни. Ние сме участвали пълноценно във всички дебати по темата: Специални разузнавателни средства, включително и един Форум на съдилищата, но не само на него.
Какво означава: МВР са били против. Не си спомням случай, когато МВР да са били против и сме се изказвали подробно, имаме публикации по тази тема: Специални разузнавателни средства. Така че според мен това, което цитирате, просто не е вярно. Не знам кой Ви го е изпратил. Още повече, доколкото знам, такъв институционализиран орган като Форум на съдилищата няма, но сме участвали в такива дебати неколкократно.
Господин Червеняков, мисля, че именно в Закона за СРС е материята, която регламентира точно преподчиняването на тези звена, за които говорим днес, защото този закон съдържа както устройствата и техническите служби, които прилагат СРС, които ги притежават, така и процедурата. Така че може да се каже, че той е устройствено функционален закон. Отново не чух отговор на този важен аргумент, който изтъкнах преди малко: защо не обединим всичките технически служби в една структура ДАТО, а в момента правим едно-единствено нещо – изваждаме СДОТО от МВР и правим нова държавна агенция към Министерския съвет? На този въпрос, независимо от всичко, ще държим да чуем отговор, защото досега не сме чули никакъв отговор. (Реплика от народния представител Красимир Ципов.) А това е много важно.
В момента министърът на вътрешните работи дава просто разпореждане за техническото прилагане на сересетата. Същото го прави и председателят на ДАНС или изрично упълномощени техни заместници. Изведнъж службата СДОТО от МВР се извежда, прави се нова самостоятелна агенция, а в ДАНС остава непокътната.
Трябва да се отговори на този въпрос и не трябва да се допуска, ако ще се преминава към нова агенция, която според мен не трябва да бъде самостоятелна дирекция, както и новото самостоятелно бюро на бюджетна издръжка към Министерския съвет. По-добре да й се намери място към Министерството на правосъдието, защото това наистина е правозащитен и правосъден проблем.
Господин Бисеров, не съм съгласен, че една такава парламентарна комисия, която контролира специалните служби, наред с всичко друго трябва да контролира и въпроса с електронните съобщения и специалните разузнавателни средства. Отново подчертавам, това е правозащитен и правосъден проблем. Тук мнението на министъра на правосъдието дори е по-важно, отколкото мнението на един министър на вътрешните работи или шеф на една секретна служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина съм изумена от безочливите изказвания по предложения законопроект, които слушаме от представители на Политическа партия ГЕРБ, от представители на бившето МВР, защото злоупотребата със специални разузнавателни средства, незаконното подслушване беше една от най-срамните язви на предишната власт; защото беше публична тайна как вместо за борба с организираната престъпност и за защита на националната сигурност специалните разузнавателни средства се използват за подслушване на политически опоненти, на бизнес с цел рекет, изнудване и политически цели.
Сагата със злоупотреба със СРС наистина започна като водевил в предишното управление, но завърши като хорър след установяването на ужасяващата истина за това как МВР е злоупотребявало с подслушвателна техника и с незаконно подслушване. Всъщност не е без основания, а напротив, и започването на няколко наказателни производства срещу висши служители на МВР, включително и срещу бившия вътрешен министър именно по този повод – за незаконно послушване и за неупражнен контрол върху използването на злоупотребата и използването на специални разузнавателни средства.
Аз няма да изреждам многобройните скандални случаи, с които е осеяна съзнателната целенасочена политика на ГЕРБ за злоупотреба със СРС. Ще припомня, разбира се, случая „Ало, Ваньо – Тановгейт”, случая с четенето на специални разузнавателни средства по отношение на лекарите в Горна Оряховица от парламентарната трибуна и ще посоча последния скандал, завършил с мащабна проверка на прокуратурата и с разкриване на сериозни злоупотреби със СРС.
Уважаеми колеги, хората са настръхнали срещу нарушаването на правата им чрез злоупотреба със специални разузнавателни средства.
Какви числа, господин Вучков, трябва да Ви бъдат представени? Докладите на парламентарната комисия са пълни с числа.
Господин Бисеров цитира тези от 2011 г., а аз ще Ви цитирам тези от 2012 г.: брой искания за прилагане на специални разузнавателни средства – 13 846; брой разрешения – 13 624; брой откази – 116; брой веществени доказателствени средства, използвани в съдебно производство – 747. Какви данни искате още да Ви представим?
Три пъти нарасна употребата на СРС-та по време на Вашето управление, докато Вие, господин Вучков, бяхте в МВР спрямо 2008 г. Говорите за парламентарната Комисия за контрол върху специалните разузнавателни средства. Вие се подигравахте с тази комисия – Вие и мнозинството от ГЕРБ. Всяка година парламентарната Подкомисия за контрол върху специалните разузнавателни средства излизаше с доклад, в който повтаряше едно и също, едни и същи препоръки за промени в законодателната база.
Ще припомня на господин Цветанов, че той и господин Борисов тук, в Парламента, през февруари 2011 г., подчертавам, сметнете преди колко време, обещаха законодателни промени в използването на специални разузнавателни средства по повод на скандала с подслушването на шефа на Митниците и изтеклите скандални записи. Тогава същата тази комисия, за която Вие плачете... Господин Ципов излезе, но аз ще му припомня констатациите на парламентарната комисия. (Народният представител Красимир Ципов влиза в залата.) Господин Ципов, аз ще Ви припомня какво каза парламентарната комисия в прав текст на Българския парламент и на българските граждани.
Изводи:
1. През месец февруари 2011 г., господин Ципов, е установена порочна практика при прилагане на специални разузнавателни средства. Липсва регламент, който подробно да урежда този метод. Решенията, намерени при прилагането му водят до намаляване на гаранциите за законосъобразно ползване, съхраняване и унищожаване на събраната със специални разузнавателни средства информация.
2. Предвидените в закона гаранции за основателността на исканията за прилагане на специални разузнавателни средства са неефективни и лесно преодолими посредством шаблонно и безсъдържателно мотивиране на искането за прилагане на специални разузнавателни средства.
3. Информацията, придобита от специални разузнавателни средства не се използва единствено и само в рамките на досъдебното производство, както е по закон.
4. На оперативните работници е предоставена, без това да намира основание в закона, възможността да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите органи.
5. Защитата срещу изтичането на информация фактически е недостатъчна и не гарантира опазването й и защитата на гражданските права.
6. Необходимо е да се разграничат процедурите и правилата за използване на специални разузнавателни средства. Липсата на това разграничение създава предпоставки, обърнете внимание, за използване на информация придобита от специални разузнавателни средства с политически цели.
Да Ви чета ли 7, 8, 9, 10?
Красимир Ципов (ГЕРБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Без реплики от залата и без Вие да им отговаряте. Има правилник.
Мая Манолова: Десето. Отговорността за посочените слабости е на изпълнителите на закона. Отговорността, това сте го подписали от ГЕРБ, на посочените слабости е на изпълнителите на закона – преките ръководители на сектор „Сигурност”. Това го казва парламентарната комисия през февруари 2011 г.
Забележете, господин Вучков: 11. „Подкомисията за контрол на СРС кани ръководителите на институциите от съдебната и изпълнителната власти за изработването на нови законови процедури и правила за преодоляване на посочените слабости”.
Именно МВР беше институцията, която препятстваше законодателната инициатива на правителството за промени в специалните разузнавателни средства.
Ние изработихме такъв законопроект, точно по препоръките на парламентарната подкомисия и по обещанията, които дадоха пред Парламента господин Борисов и господин Цветанов. Изготвихме този законопроект и той беше отхвърлен от мнозинството от ГЕРБ през месец юни 2011 г.
И Вие сега имате очи да твърдите, че видите ли сега ще се централизира използването на специални разузнавателни средства и че досегашният режим, както слушам от господин Ципов, никак не бил лош.
Според мен специално по тази тема трябва да се засрамите и изобщо да не говорите от парламентарната трибуна, защото това, което се случваше със злоупотребата със специални разузнавателни средства, наистина е позорящо за демократична, нормална европейска държава.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, госпожо Манолова.
Заповядайте за реплика, господин Ципов.
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Манолова, нека да припомним за други случаи от 2007 и 2008 г., когато имаше сериозни съмнения за нерегламентирано и незаконно използване на специални разузнавателни средства. Спомняте си, че през 2007 г. гръмна скандал с един заместник-директор на Главна дирекция „Борба с организирана престъпност”. Спомняте си, че през 2008 г. гръмна друг още по-сериозен скандал – в Държавна агенция „Национална сигурност” бяха подслушвани председателят и заместник-председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Така ли беше, госпожо Манолова?
Борави се тук с лека ръка с едни цифри, но нека ги кажем, макар че аз не съм много склонен да вярвам на статистиката от периода 2005-2008 г. През 2007 г. – брой на използвани специални разузнавателни средства – 8843, ако не се лъжа. Да, през 2008 г. бяха намалени, но такова намаление наблюдаваме и през тази година, с повече от 3500 броя.
Въпреки че на тази статистика, уважаеми дами и господа, отново ще повторя, едва ли може да й се даде кредит на доверие, защото наистина нямаше никакъв реален и ефективен парламентарен контрол през периода 2005-2009 г. Все пак нека да обърнем внимание на тези цифри, уважаема госпожо Манолова.
През 2008 г. въз основа на Решението на Съда в Страсбург Вие приехте едни промени създадохте Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, но десет месеца то дори не заработи. Нека това да стане ясно на всички в тази пленарна зала. Промените бяха от декември 2008 г. до октомври 2009 г., когато беше закрито, то не функционираше. Защо? Защо не функционираше? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Ципов.
Заповядайте, господин Радев.
Емил Радев (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Манолова, това, че Вие живеете в постоянен филм на ужасите си е Ваш проблем, но нека като говорите тези цифри, защо не кажем, че през последните три години и половина Четиридесет и първото Народно събрание прие редица промени в Наказателния кодекс, НПК, Закона за електронните съобщения, които разшириха кръга на възможностите за използване на специални разузнавателни средства. Оттам именно се получава това покачване на данните и цифрите за използваните специални разузнавателни средства, включително и в началото на тази година ние допуснахме да се използват специални разузнавателни средства за престъпления, свързани с изборния процес. Такива промени бяха правени периодично през изминалите три години и половина и е логично да се покачи броят на използваните специални разузнавателни средства именно поради приетите законови промени.
Второ, да не забравяме, че при използването на специалните разузнавателни средства има съдебен контрол и ако критиката трябва да се насочи към някого, то е как се допуска и как се използва този контрол, ефективен ли е той и трябва ли да има промяна точно в този вид контрол на специалните разузнавателни средства?
Що се касае до твърденията за злоупотреби, аз в работата си по време на Четиридесет и първото Народно събрание съм се сблъскал с такава и това беше случаят „Бесоолу”. Доказаните злоупотреби са именно в мандата на Тройната коалиция, всичко друго в момента са твърдения.
Тези препоръки, които прочетохте в докладите, спокойно в последните 20 години можем да ги приложим за всяко правителство, което е прилагало специални разузнавателни средства. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Радев – бяхте много точен с времето си.
Госпожо Манолова, желаете ли дуплика?
Заповядайте!
Мая Манолова (КБ): Репликиращите ме наистина бяха точни с времето, но не бяха точни с данните. Аз няма да влизам в спорове за числа. Аз продължавам да се изумявам наистина за липсата на всякакъв усет към Вас, уважаеми колеги от ГЕРБ, които бяхте депутати и в предния Парламент, и за липсата на какъвто и да е срам и неудобство пред българските граждани, защото за безобразията със незаконното подслушване своя вина имаше и парламентарното мнозинство на ГЕРБ. Като лъсна истината за фрапантното увеличаване на броя на специалните разузнавателни средства, като изтекоха записите по „Тановгейт”, като се четоха от парламентарната трибуна специални разузнавателни средства, като обещаха Вашите лидери промени в законодателния режим, именно депутатите от ГЕРБ бяха хората, които натиснаха копчетата и при внесен законопроект не допуснаха промени в регламентацията за специалните разузнавателни средства.
Образувани са няколко наказателни производства именно за злоупотреба със специални разузнавателни средства от страна на МВР, но в морален смисъл Вие сте съучастници за извършването на тези престъпления. Защото не проявихте никаква воля, никакъв характер за законодателен регламент върху използването на СРС – врата в полето.
От кумова срама днес трябва да замълчите! Защото, за да се случват тези безобразия с незаконното подслушване вина има парламентарната мнозинство на ГЕРБ в предишния Парламент, защото Вие отказахте да въведете контрол, защото Вие отказахте да въведете и съдебен, и истински парламентарен, и независим контрол. Какво говорите за контрол на съдиите? (Реплики от ГЕРБ.) Те подписват по-лесно от селските кметове, защото нямат ангажимент да се запознават с основанията на съответното оперативно дело. Много добре знаете. И това, за да е така, вината е и Ваша, господин Радев, и на депутатите от ГЕРБ, защото не променихте правилата. За всички нас беше ясно, беше ясна срамната тайна на предишната власт, че се слуша безразборно, безконтролно, незаконно и въпреки това не направихте нищо да спрете това безобразие. (Реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Тихо, господин Радев!
Мая Манолова: Не пречете сега да бъдат създадени законодателни правила, законови правила за ред в специалните разузнавателни средства. Защото всяка власт, независимо че сега има правителство, което е подкрепено от Коалиция за България – всяка власт трябва да бъде озаптявана от изкушението да слуша незаконно когото и да било, да използва СРС-та не за нуждите на наказателните производства. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Госпожа Манолова!
Мая Манолова: Този регламент трябва да бъде създаден от Парламента. Не препятствайте този изключително важен закон!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Има ли желаещи за изказвания?
Има думата народният представител Цветан Цветанов – заповядайте, уважаеми господин Цветанов.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Смятам, че законопроектът, който се обсъжда, е изключително важен както за Българския парламент, за българското общество, но преди всичко той е важен и за националната сигурност на България.
За голямо съжаление в Четиридесет и второто Народно събрание сме свидетели да се приемат важни, основополагащи законопроекти в сферата на сигурността от временна комисия, а не от постоянна, в отсъствието на дебат, на експертиза и, разбира се, при липсата и отсъствието на представители от Министерския съвет, които реално трябва да изпълнят тази реформа, след като бъде приета в Четиридесет и второто Народно събрание.
За голямо съжаление, от днешния дебат отсъстват и основните вносители. Споменахме за министър-председател, споменахме за министъра на вътрешните работи, но те не са вносители, а основният вносител е Сергей Станишев и Лютви Местан. Защо ги няма? Защо, след като те са вносители на такъв важен законопроект?
Когато се говори за твърдения, и то от уважаваната от мен госпожа Мая Манолова, аз мога да кажа, че тя за пореден път може само да прави внушения, но не да има достатъчно доказателства за това.
Нека да Ви припомня какво се случи на 11 май, когато всичко, което беше в деня за размисъл, беше под нейния сигнал, който беше входиран. Виждате, че и до ден-днешен няма нито един обвинен и нищо, което да потвърждава твърденията, изнесени в този сигнал, който е бил написан по всяка вероятност в някаква стаичка, свободно съчинение, което изигра съществена роля за резултата на изборите. (Реплики от КБ.)
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Вие така ли правите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви, господин Кутев!
Господин Цветанов, нека все пак по това, което е в закона и преди Вас също така беше.
Цветан Цветанов: Твърди се, че през последните четири години има злоупотреба и използване на незаконни подслушвания. Засега това са само твърдения на определени политици (реплики от ДПС), но не и на компетентните органи. Вие знаете за внесения в началото на изборната кампания анонимен сигнал от Сергей Станишев и през цялата кампания се говореше за незаконно подслушване. А два месеца по-късно – вчера, когато бях в Прокуратурата, Вие видяхте, че всъщност не се говори за незаконно подслушване, а за някакво предполагаемо обвинение за неупражнен контрол. Но подобно престъпление не е доказано.
Във връзка с това искам да Ви припомня два случая, които бяха визирани от колегата Краси Ципов.
Случаят „Галерия”. Това беше случай, който беше на новосъздадената важна служба на Държавната агенция за национална сигурност. Нека да Ви припомня, че законодателната инициатива пак беше по същия начин – от 5 6 депутати, без абсолютно никакви дебати при отсъствието на изпълнителната власт, както наблюдаваме и днес. Нека Ви припомня, че в случая „Галерия” основните, които тогава бяха дискутирани в публичното пространство и от политици, и от проверките, които бяха осъществени, са днешните, които управляват както Министерството на вътрешните работи, така също и Държавната агенция „Национална сигурност”.
Другото, което също трябва да знаете, е случаят „Иван Рилски”, за който беше споменато от колегата Ципов. Само ще Ви припомня, че тогава по този мегаскандал, който стана, Вие знаете, че тогава беше задържан тогавашният главен секретар Илия Илиев. Тогава беше повдигнато обвинение, в общи линии идентично, както сега, на тогавашния директор на тази дирекция Цветан Иванов. Знаете ли какъв беше резултатът? След като приключи всичко, нямаше абсолютно никакви доказателства за обвиненията, които бяха отправени към висшата професионална фигура ген. Илиев, също така към Цветан Иванов. Това, което се направи, е че ген. Илиев преди няколко седмици успя да осъди Прокуратурата, да му плати обезщетение в размер на 10 хил. лв., доколкото бях запознат от медиите. А това, което се случи към колегата Цветан Иванов, който е пенсионер – пенсионирах го в моя мандат поради придобиване на пределна възраст, само ще Ви кажа, че с тези Ваши политически игри му причинихте здравословни проблеми и той мина на хемодиализа.
Това всъщност е политиката, която правите Вие. Но не и да говорите със съдържателната част на ясните мотиви.
Нека да Ви припомня това, което се случи с Бесооглу. Знаете, че всъщност тогавашният вътрешен министър, сега председател на Народното събрание, е нарушил закона. Никой не търси от него наказателна отговорност, защото той е Вашият коалиционен партньор. А това беше установено в проверката, която беше проведена тук, в Българския парламент.
Нека да говорим за доказателства, които всъщност имаше през всички тези години. Това, което мога да кажа, че по Вашата логика, както сте изложили в мотивите си – това не отговаря на истината, кой и по какъв начин направи разбивка за разходите, които прави СДОТО годишно? Кой говори за тези 100 милиона – това, което някой пусна в публичното пространство и политиците веднага го захапаха, защото знаят, че това е угодната тема. И никой от политическата класа на България не иска да има стабилна правоохранителна система, защото, за голямо съжаление, в немалко от случаите тя е сраснала точно с тази организирана престъпност.
Това, което мога да Ви кажа за незаконните подслушвания: Няма установени такива незаконни подслушвания.
Това, което мога да Ви кажа за данните, които цитирате. Защо никой, когато излиза да говори, не си направи труда да каже колко са били исканията на съответните институции? Когато бяха изнесени публични данни и бяха предоставени тук, в Парламента, в една от годините имаше осем хиляди искания на прокуратурата. Те бяха много повече от сумарно взетите на Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност”.
Госпожо Манолова, защо не казахте, че всъщност цифрата от 2012 г. е намаляла с две хиляди искания годишно, съпоставима с предишния период? Никой не говори за тези неща – за предприетите мерки в тази посока.
Мога да кажа, че законодателството на България е едно от най-рестриктивните. Ако се запознаете със законодателството на държавите от Европейския съюз, ще видите, че там дори има възможност министърът административно да дава разрешение. В България ние не сме допуснали такова нещо. Имаме рестриктивен закон, който трябва постоянно да усъвършенстваме. Давам Ви още един момент, в който правителството и Парламентарната група на ГЕРБ винаги защитаваха националния и обществен интерес, за да отпаднат всякакви съмнения за каквато и да е било злоупотреба.
Когато внесохме предложение за така наречените „разпечатки” да могат да бъдат правени с изградения интерфейс между мобилните оператори и СДОТО, знаете, че тогава се породиха съмнения в обществото. Тогава бяха много активни някои представители на политически партии. Това ни предизвика да преосмислим предложението, което беше входирано от Министерството на вътрешните работи, респективно чрез Министерския съвет. Знаете, че ние направихме обществени обсъждания, множество срещи с мобилните оператори. Имахме проблем при тежки престъпления, когато исканите от нас разпечатки от мобилните оператори за убийство бяха предоставяни на 160-ия ден. Разбирате сами, че това не може да бъде нормално правораздаване или нормално събиране на доказателства, за да разкрием тежки престъпления!
Ние направихме взаимен компромис – преустановихме възможността да има директна връзка с интерфейса между мобилните оператори и Министерството на вътрешните работи. Заложихме срокове – за тежки престъпления в рамките на два часа да се дават резултати. Мога да кажа, че беше изградена изключително добра организация за работа с мобилните оператори, за което искам да им благодаря. Това натовари бюджетите им с дежурства, които трябва да бъдат осъществявани.
Защо никой не говори и по това, което каза и колегата Вучков – Дирекция „Технически операции” в ДАНС, защо?! Колеги, нали искаме по някакъв начин да оптимизираме средствата, да създадем по някакъв начин по-добра организация на работа?! Всъщност с преливането на ГДБОП към ДАНС ние се лишаваме от възможност да правим петъчен парламентарен контрол на изпълнителната власт, респективно на министрите.
Какво правите Вие? В момента искате да прокарате неща, които са поредна стъпка за поети ангажименти от Вас към организираната престъпност. (Силен шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля за тишина в залата!
Цветан Цветанов: Нека да говорим реални неща.
Виждате каква е статистиката на Столичната дирекция на вътрешните работи за последните пет месеца, съпоставима със същия период на миналата година. (Продължаващи шум и реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина!
Цветан Цветанов: Всичко това е демотивация в системата на МВР, ДАНС и на цялата правоохранителна система. С тези законодателни промени Вие влагате умисъл.
Седемнадесет процента е увеличена престъпността, съпоставима с миналата година, на територията на столицата за първите пет месеца. Хиляда и триста нови престъпления повече има като статистика.
Понеже казвате, че трябва да цитираме цифри – длъжни сме да го направим.
Защо обаче никой не говори за това, което трябва да направим заедно?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Цветанов, понеже времето изтича, искате ли удължаване?
Цветан Цветанов: Искам удължаване, естествено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря.
Продължете нататък.
Цветан Цветанов: Колеги, когато твърдите „сто милиона”, искам да кажа, че сумата е под 20 милиона. Ако имате необходимите възможности, а Вие имате, направете си разбивка. Нека да имаме финансов разчет какво се случва с тази дирекция. Защо никой не казва какво се случи с преминаването на ГДБОП към ДАНС? Кой осигурява бюджетите на тези министерства, които трябва да платят обезщетенията при прекратяване на правоотношенията? За преминаването от едно министерство или от една институция в друга е необходим финансов ресурс, за да се платят тези обезщетения. Никой не говори за този разчет.
Някой взе ли предвид всички обсъждания, правени през последните години?! Имаше предложения както на парламентарната подкомисия, но имаше и обществени дискусии, направени от съответните професионални общности в съдебната система и от граждански организации. Направихте ли някъде такъв дебат?! Заложихте ли го като визия в стратегията за сектора за сигурност в предизборната си кампания? Не! Обедини Ви само едно: да разрушите нещо градено.
Не знам защо пишете в мотивите, че всичко това е заради вицепремиера и министъра на вътрешните работи, под чието ръководство е механизмът за незаконно подслушване. Господа, бъдете сериозни! Как може това да бъде мотив и аргумент в законопроект?! В момента Вие управлявате, Вие управлявате в момента! Първо докажете незаконното подслушване и дайте да оптимизираме нещата, но да бъдат юридически издържани и да са в интерес на държавата.
Пишете тук също, че отстраняването на Станимир Цолов е мотив за внасянето на тези законопроекти. Нали в момента Вие назначавате всички тези ръководители?! Не разваляйте една конструкция, която е надграждана през всичките тези години, защото много трудно се гради, но много лесно се руши.
Вие го доказвате и с кадровите си решения в сектора за сигурност – със смяната на директори, дори с вчерашната смяна, за която разбрах от медиите – на директора на Областна дирекция – Варна. Той е честен и достоен човек, който по време на протестите беше човекът, поел личен ангажимент и разпоредил на служителите да бъдат свалени всички защитни средства, носени от полицейските служители. Това беше възприето много добре от гражданите, които искаха да изразят гражданската си позиция.
Искате ли да знаете защо този човек беше освободен? Ще Ви го кажа много ясно. Мотивите са това, което направи правоохранителната система, за да бъде неутрализирана схемата за купуване на гласове от една партия, която днес е в коалиция с БСП и „Атака”. Това всъщност е причината, поради която беше махнат този човек. Така се говори както в Областната дирекция, така и сред всички, които знаят за какво става въпрос.
Затова, уважаеми дами и господа народни представители, Парламентарната група на ГЕРБ няма да подкрепи този законопроект.
Това, което беше споменато от Христо Бисеров, че всъщност ние сме отсъствали от дебата, дебат да водим с Вас, когато нямате никакви аргументи и мотиви нито финансово, нито юридически и нищо, което ще се случи занапред.
Защо не възприехме модела да приемем закони, които са минали на първо четене в Четиридесет и първото Народно събрание и закони, които всъщност са минали през обществено обсъждане и са били обсъждани при Консултативния съвет при Президента? Това са закони за сектора за сигурност. Знаете, че там дори ние сме предвидили засилване на парламентарния контрол и възможности със създаването на подкомисия към Бюджетната комисия, която действително да контролира и да може аргументирано да се защитават бюджетите, необходими за сектора за сигурност, при определени обстоятелства, при които се налага да се търси такова финансиране.
Моля Ви, прочетете ги тези законопроекти. Моля Ви, нека да следваме логиката за търсенето на обществен и политически консенсус. Секторът за сигурност не е секторът за сигурност на „Атака”, ДПС и БСП. Секторът за сигурност е националната сигурност на държавата и това е, което обществото очаква от нас – да бъдем ефективни.
Защо никой не говори за образуваните повече досъдебни производства, които бяха на база прилагането и увеличаването на тези специални разузнавателни средства? Защо никой не цитира данните, на прокуратурата и на съда за това как реформите, които бяха извършени през последните четири години с промените, които бяха в Наказателно-процесуалния кодекс от май 2010 г.? Вие знаете каква е статистиката и тя беше отчетена изключително положително и от Европейската комисия за успешните реформи и за подобряване на дейността на разследващите полицаи.
Когато сме изградили една основа, недейте да бутате, за да правите нестабилна къща на пясъчна основа, защото времето минава много бързо и когато Вие сте управляващи, правете реформи, които да бъдат реформи и занапред. Политическа партия ГЕРБ нито веднъж не предложи законопроект, който да не бъде достатъчно мотивиран и обоснован. (Оживление в КБ, ДПС и „Атака”.) И не предложи законопроект в сектора за сигурност, който да не бъде подложен на обществено обсъждане и не беше качен на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи и на Министерския съвет.
Това е, което трябва и Вие да вземете предвид въпреки критиките, които имате към политическа партия ГЕРБ и всички тези безпочвени обвинения, които правите през всички тези седмици и месеци. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви и аз, уважаеми господин Цветанов.
Поне трима са дали заявки за реплики. Само че преди да Ви дам думата, уважаеми народни представители, господин Цветанов и говорещите преди Вас от други парламентарни групи – чл. 47, ал. 1 на правилника дава право на председателя, че когато народен представител се отклонява от обсъждания въпрос, председателят го предупреждава и ако нарушението продължи или се повтори, му отнема думата. Аз няма да прилагам това право, само че моля в дискусията и Вас, и говорещите преди Вас …
Цветан Цветанов (ГЕРБ, от място): За мен или за Христо Бисеров?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не водя диалог с Вас, само чета на залата.
Моля народните представители особено в изказванията да се придържат към този текст от правилника.
Имате думата за реплики.
Господин Камен Костадинов.
Мая Манолова (КБ, от място): Аз искам да направя лично обяснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: След дупликата ще бъдат личните обяснения. Сега не им е времето.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Цветанов! Дебатът по Закона за изменение и допълнение на Закона за ДАНС беше миналата седмица, понеже Вие днес голяма част от изказването си посветихте на тази тема. Тогава нито един от Вашата парламентарна група не беше в залата. Имаше няколко съгледвачи, изпратени горе на балкона. Вие не участвахте по никакъв начин в този дебат. Вашата парламентарна група не изпрати хора във Временната комисия по правни въпроси, където да дадете своя принос в обсъждането на тази толкова важна материя, както Вие казвате.
Днес приемаме на първо гласуване и обсъждаме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства. За мен няма никакво съмнение, че общественото настроение в началото на тази година, което доведе до оставка на Вашето правителство и предсрочните парламентарни избори, беше по две теми. Едната тема беше изключително ниските доходи и бедността. И втората тема в обществото беше подслушванията и сересетата. Защо Вие сте създали условия през тези четири години обществото да бъде толкова чувствително и всеки български гражданин да говори на темата сересета, хората да си оставят телефоните в другите стаи и да се върне репликата: „Абе, това не е за телефона”, Вие сам си отговорете на въпроса.
Няма никакво съмнение, че обществото има изключително голяма потребност този въпрос да бъде дискутиран и да бъде коригиран, съобразно обществените очаквания. Това е причината толкова бързо да се приема този закон, за да отговорим на обществените очаквания.
А по темата, че не сте променяли никога закони без обществено обсъждане и без да има дебат, това просто не е вярно. Спомнете си как беше закрито Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства, как беше променян закона за ДАНС, как бяха орязани правомощията на ДАНС. Спомнете си какво беше в началото на Вашия мандат по темата „Сигурност” и ще разберете, че това, което казвате, просто не е вярно.
А по темата за това, че в някои други държави министрите можели да разрешават ад хок сересетата, те очевадно имат правосъзнание, за разлика от някои други.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Господин Антон Кутев – за втора реплика.
Антон Кутев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, аз ще взема думата да Ви направя реплика с ясното съзнание, че това ще доведе до дуплика, което ще Ви даде повече възможност да говорите. Правя го обаче от гледна точка на човек, който от вътрешни работи не разбира, но разбира нещо от PR и това ми дава възможността да съм сигурен, че колкото повече говорите, това е по-добре за нас. Така че продължавайте в същия дух.
По отношение на увеличената престъпност – пълно нахалство! Четири години се увеличава. Наистина битовата престъпност четири години се увеличава. И Вие, който бяхте отговорен за това четири години, който доведохте до това със собствените си действия, да излезете на втората седмица на правителството, когато още няма избрани заместник-министри и да кажете, че, видите ли, ние носим отговорност за увеличаващата се престъпност, това е нахалство, което само Вие владеете. Вие в едно нещо сте уникален – в това нещо Вие сте уникален, няма друг такъв! Признавам Ви го.
И още нещо – лъжите, които изрекохте, са характерни за Вас, може би и за Вашия лидер, защото общо взето Вие ги владеете тези неща най-много. Но една от тях – това, че, примерно, не се злоупотребявало със специални разузнавателни средства, особено много ме радва в момента. Вчера излезе едно интервю на Ваш колега – министър на земеделието във Вашето правителство, който твърдеше, че Вие сте надничали даже под чаршафите на министрите. Сега аз имам въпрос: ако Вие не сте го правили със специални разузнавателни средства, как точно надничахте под чаршафа на Найденов? (Смях и ръкопляскания в КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Кутев.
Господин Кутев, към всички народни представители – общественият език отдавна е надхвърлил рамките на културната дискусия. Моля Ви поне парламентарният да тръгне малко-малко да отива към нея.
Заповядайте, господин Мерджанов.
Атанас Мерджанов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Цветанов, Вие бяхте силовият вицепремиер на миналото правителство. Вие създадохте най-голямата бъркотия и безредици в сектор „Сигурност”. По Ваше време се допуснаха няколко пробива в националната сигурност. За каква национална сигурност имате наглостта да говорите тук? По Ваша вина беше уволнен и секретарят на Съвета по сигурността. По негова инициатива бяха направени въпросните законопроекти. И понеже Ви се изтегли черджето от къщата, веднага задействахте механизмите и той беше дискредитиран. За ген. Румен Миланов става въпрос.
Искате данни. Официален доклад на подкомисията за периода 20 април 2011 – 20 април 2012 г. Констатациите на комисията:
„При органите на МВР броят на исканията за използване на специални разузнавателни средства се наблюдава сериозен ръст. През 2011 г. е отчетено увеличение от 26% спрямо 2010 г. Наблюдава се трайна тенденция на увеличаване на прилагането на СРС по брой лица. През 2011 г. сересетата са приложени спрямо 7881 български граждани. Спрямо 2010 г., през 2011 г. се наблюдава ръст от 30%. Увеличава се и прилагането на подслушваните като оперативен способ с 20% спрямо 2010 г.”
Господин Цветанов, 2011 г. беше изборната година за избора на Президент и за местни органи на властта. Вие използвахте специалните разузнавателни средства единствено за политически натиск срещу Вашия политически опонент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Мерджанов.
Господин Цветанов, желаете ли дуплика? Заповядайте.
Има думата народният представител господин Цветан Цветанов за дуплика.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо искам да спомена, че няма да отговарям на господин Кутев. Само ще му припомня, че при тях заразата от СПИН се разнася по партийна линия, доколкото това беше публично оповестено от него.
Вие самият, господин Кутев, говорехте за нелицеприятни разговори за Вашата колежка Корнелия Нинова, която седи на първия ред. Вие самият лансирахте тази тема – този дебат, който е имало във Вашето управление. Нека и това да си го припомните – да го знаете.
Към господин Камен Костадинов. Радвам се, че и господин Лютви Местан е тук, за да Ви припомня – във връзка с това, което твърдите за някаква политическа репресия: Вие бяхте политиците, които идваха при мен и ми казваха, че не трябва да имам отношение към Бесоолу. Аз отговорих, че той вече е във фаза, която е в съда и нито имам някаква компетентност...
Господин Местан, спомняте ли си, когато ме поканихте във Вашата стая – имаше журналистически интерес по тази тема? Не споменахме нищо, защото исках да запазим този конфиденциален разговор. Аз Ви казах, че не мога да поема подобни ангажименти.
Лютви Местан (ДПС, от място): Дори няма да ти отговоря!
Цветан Цветанов: Господин Камен Костадинов.
Господин Костадинов, Вие бяхте представител на Комисията за контрол на ДАНС. Нали така? Идвали сте много пъти при мен – съвсем нормално и съвсем разбираемо. Вие не бяхте ли човекът, който дойде да ме пита за един бизнесмен – дали има някакви мероприятия, прилагани спрямо него? Не бяхте ли човекът, който дойде при мен? Тогава не Ви отговорих, защото няма как да Ви споделям подобна информация.
За да Ви покажа, че няма избирателен подход, мога да припомня един член на Партия ГЕРБ, към когото бяха прилагани специални разузнавателни средства и тогава лицето беше задържано. Това, което направиха Парламентарната група на ГЕРБ и представителите от Старозагорския регион – пуснаха предложение за изключването му от партията, защото неговият брат беше задържан в Белгия за източване на кредитни карти – превеждаше парите по съответния банков път към България. Това е разликата между ГЕРБ и всички Вас, които в момента управлявате страната.
Ние винаги сме се старали да бъдем принципни. Бъдете и Вие искрени, когато разговаряте с Вашите избиратели – говорете за това, което действително сме правили и за това, което Вие в момента правите.
Много бързо обществото ще разбере, че всичко, което твърдите, са долни инсинуации и спекулации. Хората го разбират!
За съжаление, трябваше да минат изборите, за да разберат за внушенията, които направихте в деня за размисъл,...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: След третата минута сте.
Цветан Цветанов:...за всички тези подслушвания, за които говорихте и тиражирахте през цялото време.
Дори днес продължавате да говорите за незаконните подслушвания (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), които са били в Министерството на вътрешните работи (реплики от КБ и ДПС: „Времето изтече!”), а забравихте за случаите във Вашето управление, които са много ясни! Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Цветанов.
Честото споменаване на имена води до следващата процедура – лично обяснение.
Госпожо Манолова, заповядайте за лично обяснение.
Мая Манолова (КБ): Господин Цветанов, странно чувство за хумор сте придобили след парламентарните избори и може би вчера, след разходките из прокуратурата. Няма как другояче, освен като виц да бъдат възприемани Вашите изявления, че по време на управлението на ГЕРБ броят на СРС-тата бил намалял, че не се злоупотребявало с подслушване, че ГЕРБ обсъждали законопроекти или че ГЕРБ постъпвали принципно.
Аз очаквах от Вас нещо друго – да отговорите на директно зададения от мен въпрос от тази трибуна: защо не изпълнихте поетия от Вас ангажимент да промените Закона за специалните разузнавателни средства? Защо това, което обещахте през февруари...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Госпожо Манолова, това не е парламентарен контрол, а лично обяснение! После господин Цветанов ще иска думата, а вече сме на петнадесетата минута.
Мая Манолова: Лично обяснение на лично обяснение няма, господин Миков – прилагайте правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Няма, но не задавайте въпроси.
Мая Манолова: Ние сега, господин Цветанов, дами и господа от ГЕРБ, вършим Вашата работа, изпълняваме Вашия ангажимент, който поехте през февруари 2011 г. – да наложите законодателен регламент за използването на специалните разузнавателни средства, така че със СРС-та да не се злоупотребява!
Вършим го вместо Вас, бивайки в друга позиция. Сега ние подкрепяме правителството, а Вие сте опозиция. Правим го от принципното разбиране, че не трябва да се злоупотребява със СРС та нито спрямо опозицията, нито спрямо политическите опоненти, нито спрямо бизнеса, нито спрямо който и да е български гражданин! Правим го заради Вас, защото не сме като Вас.
Господин Цветанов, за разлика от Вас, няма да кажа от тази трибуна, че четиримата обвиняеми, включително и Вие, за подслушванията в МВР сте престъпници или сте извършили престъпления! Това ще го каже прокуратурата – няма да го кажа аз.
Няма да кажа също така, че откритите 480 хил. бюлетини са в резултат на извършено престъпление!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Времето – приключвайте.
Мая Манолова: Само ще кажа, че изборната измама, подготвяна от ГЕРБ, беше осуетена и че колкото и да Ви боли, повече няма да печелите с измама. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаема госпожо Манолова.
Заповядайте, уважаеми господин Костадинов.
Камен Костадинов (ДПС): Уважаеми господин Цветанов, опитахте се според мен да направите едно невярно внушение, без да казвате лъжа, на зрителите и на останалите колеги.
Да, аз съм идвал много пъти при Вас в качеството си на председател на Комисията за контрол на ДАНС, включително и с господин Местан по „случая Бесоолу”. Но нито веднъж – нито в този случай, нито в който и да е друг, сме идвали при Вас да търсим закрила или политически чадър за някого! Всички разговори, които са водени, включително по адрес на бизнесмени, на когото и да е, са били да поискаме Ваша гаранция, че не се злоупотребява, че няма рекет от представители на Министерството на вътрешните работи, ...
Лютви Местан (ДПС, от място): И че не се подслушва!
Камен Костадинов: ...какъвто беше случаят с директора в Стара Загора; да търсим от Вас, като политическо лице, което оглавява министерството, гаранция, че законът се прилага такъв, какъвто е написан.
Ако Вие твърдите нещо друго, то това е лъжа и ще Ви призова да говорите конкретно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Костадинов. Това беше лично обяснение.
Заповядайте, господин Местан.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, първоначално реших да отговоря сериозно на закачките на господин Цветанов. Дори се сетих за една култова реплика от много хубав американски филм, в който главната роля е на Джак Лемън. Филмът е „Апартаментът” – всички сме го гледали, култов е филмът. Дори няма да спомена репликата, защото не си струва. Бих казал – ресто. Този Парламент трябва да се занимава с далеч по-полезни неща, а не с лицето Цветан Генчев Цветанов.
Оттук нататък искам да кажа на това лице – Цветан Генчев Цветанов, че може да говори за мен, за господин Камен Костадинов, за моите колеги каквото си иска. Всяка атака на лицето Цветан Генчев Цветанов по мой адрес, по адрес на който и да е мой колега е истински комплимент за нас.
Колеги, бъдете горди, ако това лице Ви напада. То има други проблеми и аз Ви предлагам повече да не се занимавате с него – има други органи, които ще се занимават с него оттук нататък. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Местан.
За лично обяснение – заповядайте, уважаеми господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Защо ми споменавате името, господин Цветанов? (Смях от ДПС.) Нямам никакво намерение да споря с Вас.
Тъй като нито аз съм идвал някога при Вас, нито Вие при мен, да Ви питам: сега боли ли? (Смях от ДПС.) Боли ли? Боли, като Ви вадят зъбите! Така ще бъде.
Да знаете как се чувстваха хората, които мачкахте, на които откраднахте бизнеса: политици – не на национално, на регионално ниво, общински съветници, заместник-кметове, кметове, които разхождахте по полиция, съдилища, специални съдилища!
Сега, като Ви вадят зъбите, боли.
Разбрах, че добър адвокат сте си хванали. Братя Галеви от ГЕРБ са хванали адвоката на братя Галеви от Дупница – това е добре. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Впрочем той е добър адвокат – аз го познавам, и може да Ви помогне. Но най ще Ви помогнат самопризнанията! (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Бисеров.
Обявявам почивка до 12,05 часа.

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Уважаеми народни представители, заемете местата си в залата – продължава заседанието.
Времето, което остава на парламентарните групи, е съответно: на ГЕРБ остават 3,19 минути от удълженото време, на Коалиция за България – 12,38 минути от удълженото време, на Движението за права и свободи – 18,45 минути от удълженото време, на „Атака” – 20 минути, неизползвано време в разискванията по Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства.
Имате думата за изказвания.
Кой желае да участва в разискванията и да вземе отношение?
Заповядайте, уважаеми господин Бисеров.
Христо Бисеров (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тъй като в хода на бурните дебати бяха направени изказвания и бележки и бяха поставени въпроси, които са сериозни, искам да дам и отговор, и да подскажа в каква посока разбираме ние развитието на регламентацията.
Намираме се между първо и второ четене и вече постъпиха, макар и не писмено, добри предложения от народни представители.
Например аз смятам, че предложението на господин Янаки Стоилов да се преразгледа това кой назначава, кой е органът, който назначава ръководителя на агенцията, е разумно предложение с оглед обстоятелството, че Народното събрание ще избира контролния орган. И така, ако Народното събрание избира контролния орган, може би наистина изпълнителната власт трябва да назначава изпълнителския орган.
Знаете – някои, които се интересуват от темата, че Българският Хелзинкски комитет лансира идеята още в тази промяна на закона да направим запис, че когато органът, заявителят, подава своето заявление, независимо дали той е орган от оперативните служби или е от Прокуратурата, да представя пред съдията всички материали по делото, тоест или цялото оперативно дело, или респективно досъдебното производство.
Такова предложение прави и главният прокурор и по линия на съдии и магистрати от различни съдилища има готовност и желание да се направи тази промяна, тази добавка.
Господин главният прокурор дава идеята как точно да функционира принципът за финансова обвързаност, който Вие малко прибързано започнахте да критикувате.
Много е ясно, че разписването на прилагането на този принцип трябва да стане от изпълнителната власт.
Главният прокурор предлага в самия бюджет на агенцията да са предвидени квоти на отделните заявители и когато заявителите подават своите заявления да могат сами да си контролират как се разходват квотите. Разбира се, да е абсолютно сигурно, че когато има истинска остра нужда по въпроси на сигурността, по въпроси на тежката криминална престъпност, конкретни деяния, ще е ясно и сигурно, че бюджетът няма да пречи, обаче да е ясно, че Бюрото веднага ще реагира, когато някой заявител започне да надвишава своите квоти и лимити. Ето едно добро предложение, което смятам, че трябва да намери запис.
Има още 6-7 предложения на главния прокурор. Те са например: специалните разузнавателни средства да се регламентира как се прилагат по отношение на защитените свидетели. Това е едно много ценно предложение.
Друго предложение – по 172, по срока на използване.
Въобще пет-шест са, сега да не ги разказвам. Правя анонс, че ще ги внесем между първо и второ четене. Още отсега казвам, че ако има упреци, че излизаме извън обхвата на закона, те няма да бъдат основателни.
Целта на този закон е да повиши контрола. Предложенията на господин Цацаров са в духа на закона и ние, като народни представители, ще ги реализираме между първо и второ четене, така също и предложенията на неправителствени организации. Специално каня експертите от ГЕРБ, народните представители от ГЕРБ да заповядат в комисията и да участват в обсъжданията на тези предложения на главния прокурор, на съдии и на неправителствени организации.
Има предложение през преходна разпоредба да се промени Законът за защита на класифицираната информация.
Господин Вучков, господин Ципов, да не пропусна и други – правя Ви покана да участвате в тази работа между двете четения. Ние имаме готовност, ще го реализираме и изобщо не смятам, че има нужда от удължаване на срока. Който е готов по темата, му трябват буквално три дни. Няма да бъде три дни, разбира се, ще си бъде нормалният срок. Затова в рамките на това мое изказване се опитвам да задам посоката между двете четения. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин Бисеров.
Има ли реплики?
Заповядайте, господин Ципов. (Шум и реплики.)
Моля Ви, там – вляво, заемете местата си и по-тихичко!
Красимир Ципов (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Бисеров, всъщност тези промени, на които и Вие сте вносител, по никакъв начин не ограничават използването на специалните разузнавателни средства.
Да, предвижда се един засилен контрол на две нива, но ще видим какви ще бъдат резултатите от това единствено и само в бъдеще.
Хубаво е всъщност да помислите за други мерки, като например специалните разузнавателни средства да се използват само за случаи на тежки умишлени престъпления, а не както е сега „тежки престъпления”, а именно когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по никакъв друг начин.
Хубаво е да помислим и за ограничаване на броя на искателите, които трябва да искат специални разузнавателни средства.
Хубаво би било да помислим и за мотивиране на съдебното разрешение, както и на един потенциален отказ за издаване на специални разузнавателни средства.
Хубаво е да помислим специалните разузнавателни средства да се предоставят на органа, направил искането, на различни видове носители, които ще облекчат много работата на новата Държавна агенция „Технически операции”.
Хубаво би било да помислим и съдържанието на информацията, която ще залегне във вещественото доказателствено средство, да съответства на искането за съответното лице и обект – нещо, което, уважаеми дами и господа и уважаеми господин Бисеров, не виждаме във Вашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, уважаеми господин Ципов.
Има ли други желаещи за реплика, изразявайки несъгласие с господин Бисеров? Не виждам.
Господин Бисеров, имате думата за дуплика.
Христо Бисеров (ДПС): Господин Ципов, хубаво е да помислим. Четири години мислихте, ние сега ще действаме.
Красимир Ципов (ГЕРБ, от място): Действайте така, както трябва!
Христо Бисеров: Промените ще бъдат факт.
Господин Вучков, пропуснах да Ви кажа: въпросът, че законът разрешава съответни структури в другите звена – в разузнаването, при военните, в ДАНС – е основателен въпрос. Аз имам отговор на него. Той се крие в това, че на нас ни предстои да намерим решението на един много труден въпрос – как да разделим използването на СРС, когато става въпрос за нуждите на националната сигурност и когато става въпрос за нуждите на борбата с престъпността. И когато намерим това решение – впрочем то съществува, в Германия е така – тогава ще стане ясно дали ДАНС ще има нужда от такава структура или няма да има. Съгласете се, че за нуждите на сигурността информацията може би трябва да се пази десетки години, докато за борбата с престъпността не е така. Вашите въпроси имат отговори. Но не „хубаво би било да помислим”. Елате и го кажете в комисията. Това са речи, това не са действия от Ваша страна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Бисеров.
Има ли други желаещи за участие в разискванията? Заповядайте, господин Монов.
Христо Монов (КБ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Не знам дали обърнахте внимание на един факт – че денят, в който се появиха разкритията на Едуард Слоутън, е денят, в който през 1949 г. в Лондон е издадена книгата на Джордж Оруел – „1984”. Този факт сигурно е случайност, но закономерност е, че ентропията на Джордж Оруел се случи. Случи се по такъв начин, че всички ние бяхме лишени от своята идентичност. Ние, психолозите, спорим от 150 години що е личност и имаме различни становища, но сме сигурни в едно – че човешката идентичност се гради върху ядро от интимни ценности, отношения, чувства, които човек не иска да споделя с никого. И това прави човека човек. Както някои анализатори – на Изток и на Запад, отбелязаха в най-четените издания (може да проверите – в „Индипендънт”, „Файненшълтаймс”), всъщност с това, което беше направено през 2001 г. ...
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА (ГЕРБ, от място): Това какво общо има?!
Христо Монов: Сега ще Ви кажа. Слушайте малко и четете повечко. (Шум и възгласи в ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Колегата има право да се изкаже. Недейте да подвиквате. Ако искате нещо да му кажете или да възразите, имате право на реплика.
Общото с темата е подслушването, госпожо Павлова, ако не Ви е ясно. И Оруел е също много близък до тази тема. (Шум и възгласи в ГЕРБ. Реплика на народния представител Лиляна Павлова.)
Христо Монов: Благодаря, господин председателю.
Та това, което те направиха като извод, е, че вследствие на тоталното подслушване, на което е било подложено модерното общество, в крайна сметка се е случило така, че Осама бин Ладен ни е победил. И то защо? Защото е атакувал и разградил основната ценност на модерното общество – свободният човек. Ако това не сте разбрали, жалко, че сте учили паркостроителство в тази държава.
Та за това аз ще приветствам този закон, защото той дава по големи сигурности на всеки един от нас, от това, че интимното ядро на неговата личност няма да бъде подлагано на въздействия, които да доведат до нейното разрушаване.
За мен не стои дилемата свобода или сигурност. В нормалните държави тя е решена отдавна – и едното, и другото. В последните четири години ние залагахме на сигурността за сметка на свободата и видяхме какво се случи.
Ще Ви дам само един пример – когато се разрушава човешката личност, колко неефективно е самото общество. Един Министерски съвет, който казваше, че няма нищо против подслушването, не довърши мандата си. Ето Ви пример!
Затова моля всички, които държат на най-основополагащата ценност на съвременното общество – свободният човек, да подкрепят този закон. Благодаря. (Ръкопляскания в КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря, господин Монов.
Има ли реплики към господин Монов, изразяващи несъгласие с казаното от него?
Цветомир Михов (ГЕРБ, от място): Може съгласие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не може съгласие, Михов. С репликата се изразява несъгласие.
Не виждам желаещи за реплики.
Други желаещи за изказване, или да се ориентираме към приключване на разискванията? Не виждам желаещи.
Обявявам разискванията по първото четене на този законопроект за приключени.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства .
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 115, против 81, въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)
Отрицателен вот? Не виждам. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Господин Велчев, искате ли да кажете нещо от трибуната? Не. (Голяма част от народните представители от ГЕРБ напускат залата.)
Предлагам с гласуване да направим промяна в дневния ред и да отидем към разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Има два законопроекта. Единият е внесен от господин Янаки Стоилов и госпожа Мая Манолова, вторият е внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.
Моля, гласувайте разместването на точките от дневния ред... Всъщност то не е необходимо, господин Бисеров. Единственото, което трябва да решим, е дали да разглеждаме точката сега и да не е точка първа за петък.
Моля, гласувайте да започнем разглеждане на точка пета.
Гласували 101 народни представители: за 98, против 2, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ.
Давам думата на народния представител Хамид Хамид да представи доклада на Временната комисия по правни въпроси по двата внесени законопроекта, предвидени в точка пета от нашия дневен ред, а именно Първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
ДОКЛАДЧИК Хамид Хамид: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение на Закона за политическите партии № 354-01-18, внесен от Янаки Стоилов и Мая Манолова на 4 юни 2013 г.
На свое заседание, проведено на 5 юни 2013 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-18, внесен от Янаки Стоилов и Мая Манолова на 04 юни 2013 г.
Законопроектът беше представен от един от вносителите – народния представител Янаки Стоилов. С него се цели запазване на духа на закона и принципа за разпределение на държавната субсидия, съобразно получените резултати от партиите и коалициите, които са участвали на избори. При проведени избори чрез пропорционална избирателна система следва средствата, отпускани от държавния бюджет, да се ползват от политическите партии и коалиции, от партии, чиято платформа е била подкрепена от техните избиратели, а не парите да следват народния представител. С приемането на законопроекта ще се преустанови практиката за субсидиране на отделни народни представители и на политически партии чрез тяхното присъединяване към други парламентарни групи. По този начин ще се избегнат злоупотребите и няма да се подменя вотът на избирателите.
Членовете на комисията се обединиха около становището, че законът се нуждае от още промени, но трябва да бъде извършен внимателен анализ на нормите, единодушно подкрепиха предложената промяна, която си кореспондира с предложените разпоредби в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
След проведена дискусия и обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 9 гласа „за”, без „против” и „въздържали се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-18, внесен от Янаки Стоилов и Мая Манолова на 4 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Ако обичате, представете и доклада по втория внесен законопроект.
ДОКЛАДЧИК Хамид Хамид:
„ДОКЛАД
за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.
На свое заседание, проведено на 11 юни 2013 г., Временната комисия по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.
Законопроектът беше представен от единия от вносителите – народният представител Павел Шопов. Уредбата за отпускането и разпределянето на държавната субсидия за политическите партии в Закона за политическите партии поражда възможност за неправилно тълкуване. През мандата на Четиридесет и първото Народно събрание се стигна до нарушение на принципа, че държавната субсидия се предоставя на партиите и коалициите за осъществяване на тяхната дейност и подмяната му с практиката парите да се дават на депутати, които са изключени или напуснали парламентарните си групи. Следва законодателната регламентация да бъде приведена във вид, в който такива правонарушения да не могат да бъдат правени.
От друга страна, изразходваните средства от държавата за финансирането на политическите партии са в размери, които не съответстват на възможностите на държавния бюджет, особено при тежката финансова и икономическа криза на страната.
Практиката е показала, че определени политически партии участват на изборите не за постигането на политически цели и за осъществяване на обществено полезни каузи, а именно за да получат държавна субсидия. Ето защо се предлага държавната субсидия да се получава от парламентарно представените политически партии и коалиции, които на последните избори са прескочили законовата 4 процентова бариера. По този начин с прекратяване на субсидията, отпускана досега за извън парламентарните политически сили, ще бъде направено драстично съкращение на отпусканите суми в полза на държавния бюджет и използването им за общественополезни нужди. Предвижда се да отпадне възможността да се предоставят помещения за нуждите на извънпарламентарно представените политически партии. Известно е, че множество помещения и недвижими имоти не се използват и стоят заключени от политически партии, престанали да бъдат парламентарно представени или със затихващи функции в политическия живот, или пък се отдават под наем и действително осъществяват стопанска функция.
В хода на дискусията народният представител Христо Бисеров изказа позицията на Парламентарната група на Движението за права и свободи. Заяви, че подкрепят законопроекта в частта, в която се слага край на наложилата се практика парите от субсидията да следват депутата. Другата част от предложените промени, с които се предвижда отпадане на възможността партиите и коалициите от партии, получили по-малко от 4% от действителните гласове на парламентарните избори, да получават държавна субсидия, няма да бъде подкрепена, тъй като по този начин се препятства развитие на нови политически субекти. Заяви, че ще се въздържат по предложените промени в закона.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България, народният представител Мая Манолова акцентира, че основният мотив за подкрепа на законопроекта е, че се слага край на практиката „парите следват депутата”. Поставя се началото на дебата за размера на държавната субсидия, която се определя със Закона за държавния бюджет. Според нея е необходимо да се проведе публичен дебат и с извънпарламентарно представените партии и коалиции от партии, и с гражданското общество относно определянето на прага за получаване на държавна субсидия.
След проведената дискусия и обсъждане Временната комисия по правни въпроси с 3 гласа „за”, без „против” и 3 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии № 354-01-20, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 6 юни 2013 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Хамид.
Чухте докладите на комисията по двата законопроекта.
Имат думата вносителите.
Заповядайте, уважаеми господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Благодаря, господин председател.
Госпожи и господа народни представители! Нашият законопроект е много кратък и много ясен. В него се предлага в чл. 25, ал. 3 от Закона за политическите партии да отпадне последната възможност – когато става дума за народни представители, които не принадлежат към парламентарни групи, както беше записано в правилника, те да не могат да декларират принадлежност по отношение на получаването на част от субсидията за дейността на политическите партии, защото от сегашната редакция е казано, че независими народни представители могат да декларират принадлежност, което е в някаква степен необичайна ситуация, че народният представител остава извън партията или нейната парламентарна група, но само по отношение на финансовите взаимоотношения той принадлежи към тази парламентарна група. С оглед на обществения характер на политическата дейност е недопустимо да има личности, политици, които принадлежат към партиите само по финансови причини. Тази практика беше масово прилагана, особено в миналото Народно събрание.
С оглед обществения характер на политическата дейност е недопустимо да има личности, политици, които принадлежат към партиите само по финансови причини. Тази практика беше масово прилагана особено в миналото Народно събрание. Трябва самокритично да отбележа, че тази възможност беше създадена по времето на Четиридесетото – по-предишното Народно събрание, с оглед също на сложни конфигурации, които се оформиха в него. Но това показва за пореден път, че когато законодателството търси решение на определени казуси, които трябва да решат проблемни ситуации, но нямат устойчив и принципен характер, в един момент се стига до решения, които трябва да бъдат ревизирани. Поради тази причина ние предлагаме да отпадне посочената възможност и така да се ограничи рязко злоупотребата с политически права.
Освен това в същия текст е посочено, че субсидията се получава от политическите партии – тя не се получава нито от парламентарните им групи пряко, още по-малко от народните представители. Народните представители, съгласно правилника, получават неголеми по размер допълнителни средства за осигуряване на своята дейност, те имат спомагателен характер. Така че това са средства, които се получават на основание на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Те могат да се ползват от тях както в състава на парламентарните групи, така и като народни представители, нечленуващи в групите. Но когато говорим за партийни субсидии, става дума именно за осигуряване от държавата, тоест от цялото общество, на средства, които са необходими за самостоятелното функциониране на политическите партии, така че те да не бъдат подвластни на финансово-икономически и други интереси, тоест да се намали степента на зависимост, в която могат да изпадат политическите партии поради необходимостта да осигуряват средства за своята дейност.
Това е предложението, което правим. Благодарим за неговата подкрепа. Убедени сме, че то ще бъде подкрепено и от цялото Народно събрание.
Използвам случая да изразя наша позиция и по отношение на другия законопроект, защото той се застъпва частично с темата, която представих пред Вас. В него също се предлага отпадане на посочената възможност, но там се прави и предложение да отпаднат субсидиите за извънпарламентарните партии. Смятам, че имаме основание да подкрепим принципно и този законопроект, но между първо и второ четене да бъде обсъден въпросът за начина, по който да бъдат финансирани както парламентарните, така и извънпарламентарните партии. Това е една по-важна и по-тежка дискусия, защото в момент, когато обществото изпитва допълнителни затруднения не можем да заобиколим темата за средствата, които получават политическите партии.
Така че от наша страна има готовност да се обсъжда въпросът за известно намаление на субсидията на всички партии, включително на парламентарните. Разбира се, това не трябва да бъде в размери, които значително да затруднят тяхната дейност. Мисля, че това може да стане в рамките на около 15% и една такава стъпка ще бъде израз на солидарността на политическите партии с проблемите, които има цялото ни общество.
Този въпрос може да бъде отнесен към началото на бюджетната година, защото именно в Закона за бюджета се определя конкретният размер на субсидията според броя на получените от политическите партии гласове. Той не е предмет на Закона за политическите партии, който дава само принципното решение на въпроса, критериите по които се получава това финансиране.
Що се отнася до възможността определени извънпарламентарни партии, по сегашната уредба, които са получили поне 1% от гласовете на последните парламентарни избори, да получават финансиране: смятам, че този подход не е сполучлив, защото той стимулира участието на редица партии не с оглед на реалния стремеж те да получат представителство в Парламента, прескачайки 4-процентната бариера, а домогвайки се до това да използват всякакви средства да наберат определен брой привърженици. Понякога те могат да бъдат само няколко десетки хиляди, за да могат да получат 1% от гласовете и по същите критерии да се ползват с размер на част от средствата, предназначени за субсидии на политическите партии.
Затова ние, без да отхвърляме възможността и правото на извънпарламентарни партии да получават субсидии от държавния бюджет, този процент трябва да бъде 2 или 3%. Нека това да бъде обсъдено, да се намери границата, която наистина да покаже, че партии, които имат все пак осезаема обществена представителност, но не са могли да достигнат до Парламента, имат обществено значение и трябва да получават определени средства.
Ние ще се опитаме да насочим дискусията в тази насока и смятаме, че и по двата въпроса могат да бъдат намерени решения, които имат своите обществени аргументи, които да бъдат приети от голяма част от българските граждани и без да ограничават възможността за дейност на политическите партии да поставят на по-здрава основа политическия живот. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Стоилов.
От името на вносителите – господин Волен Сидеров и група народни представители, законопроектът ще бъде представен, виждам, от Вас господин Шопов, от името на вносител.
Заповядайте, уважаеми господин Шопов.
Павел Шопов (Атака): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Дебатът не е нов поне по отношение на въпроса за партийната субсидия, с която се стимулира парламентарното номадство – още по-грозно явление, отколкото самото парламентарно номадство, каквото ни е известно от самото начало на прехода в България. Аз се учудвам, че колегите от ГЕРБ ги няма, за да чуем и тяхното мнение, при положение, в което те са опозиция, да разберем от тях дали са си променили най-после позицията, която те твърдо отстояваха в рамките на цялото предишно Народно събрание.
Въпросът е, че те правиха флагрантно нарушение на сега съществуващия закон – този, който в момента желаем да променим. И досега министърът на финансите, издавайки своите актове, можеше да не стимулира това явление, да не прави така, че с парите от държавната субсидия да се купуват депутати. И той на това най-високо ниво – на ниво министерство, разбира се, подтикван от своите партийни шефове, правеше това нарушение по най-грозния начин.
Мен ме учудва, че ГЕРБ в момента ги няма, че не желаят да участват в дискусията – те трябваше да вземат отношение по въпроса. Това е една от темите, които ние засягаме в предлаганите от нас промени.
Друга тема е въпросът с партийната субсидия за извънпарламентарните политически сили. Известно Ви е на всички, че досега над 1% от получилите партии и коалиции на избори получават партийна субсидия. Този критерий, възприет преди десетина години с въвеждането на партийната субсидия, е крайно произволен.
Защо един процент, защо не повече или не по-малко? Това е било време, когато в държавната хазна, в бюджета е имало значителни средства, свободни пари и тогава се е давало на едро и с лека ръка. В момента нещата в държавата са съвсем различни, парите са по-малко и оттук следва да се помисли за едно сериозно намаляване на парите, които хазната дължи на партиите, с оглед на техните нужди. По мои изчисления парите за партиите, които са извънпарламентарни – под 4%, се касае за едни шест милиона. Другите пари са 38 милиона за парламентарните партии.
Ще посоча практиката от една друга европейска страна – Германия. В Германия парите, които се дават за извънпарламентарни партии, защото и там се дават пари, са само 5% от общата дължима сума, а парите, които се дават в България за извънпарламентарни партии и политически сили, са повече от 15%. Виждате едно несъответствие.
По въпроса за парламентарната субсидия в предизборната кампания се изрекоха много приказки. Някои политически партии и политически сили основаха цялата своя кампания на говорене срещу партийните субсидии.
Факт е, че същите претендират, протягат високо ръце и се „борят за правата си”, правят протести и инсинуации. Вярвайте ми, всички сме наясно, че се страхуват за това, че тази субсидия може да им бъде спряна. Наясно сме какви са нуждите на парламентарно представена партия и политическа сила и какви са нуждите на такава, която не е парламентарно представена – те са значително по-малки, естествено е. Да се поддържа партия по интернет е изключително по-евтино, отколкото парламентарно представена партия или коалиция, която трябва да осъществява своята дейност и това е факт.
Нашият законопроект, може на някой да се стори радикален, но считаме, че това трябва да бъде критерият, е единствено обективен и реален. Парламентарно и извънпарламентарно представени политически сили – едните получават субсидия, другите не получават субсидия. Ако не е така: защо други партии, които са извънпарламентарни, също получават субсидия? В България има повече от 400 партии. Тук се говори за плурализъм в партийния живот. С партийната субсидия искаме да стимулираме да се нароят и да се създадат в България още партии ли, че те са малко и в настоящия момент? Няма никакво съмнение, че тази материя, регламентация трябва да бъде трансформирана и да настъпят промени.
Нашият законопроект е база, на която между двете четения трябва сериозно да се помисли по въпроса. Давам идея между двете четения да помислим за редукция на размера на парламентарната субсидия на извънпарламентарно представените политически сили. Не е справедливо субсидията да бъде еднаква за едните и за другите. Това е насока, но е възможно да стане само, ако нашият законопроект бъде одобрен, за него бъде гласувано със „за”, за да може между двете четения да се помисли и по тази тема.
Ние може би предлагаме най-радикалното решение. За нас то е най-справедливо, най-правилно, най-обществено необходимо, но може да бъде намерен и някакъв компромис. Ако не бъде гласуван нашият законопроект тази възможност ще бъде изпусната и точно в най-ключовия момент, когато се създава и изгражда държавния бюджет, това няма да може да стане за следващата финансова година. Ние ще настояваме за това.
Има едно друго положение в нашия законопроект. Тук не става въпрос за пари, но става въпрос пак за активи във вид на недвижими имоти – това са безбройните клубове, централи на партии, които са извънпарламентарни, останали от минали народни събрания такива, които са били, но отдавна не са партии, които бих нарекъл със затихващи функции, напълно изчезнали. Обикновено помещения и сгради в големите градове, които стоят заключени, рушат се или с тях се спекулира се отдават под наем за стопански нужди на стопански лица. Знаете, че това е една вечна тема и с този наш текст решаваме и този въпрос.
Така, както сме направили формулировката в законопроекта, се дава възможност на министъра на финансите всяка година да определя размера на държавната субсидия за политическите партии съобразно състоянието на хазната, възможностите за отпускане на средства. Това положение е запазено и се надяваме, че има възможности и средства за намаляване изобщо на партийната субсидия, за което няма каквото и да е съмнение. По този начин ще отговорим на гласа на протестиращите в предизборния период, които настояваха изключително по тази тема да бъдат взети мерки, да бъдат направени промени.
Настояваме нашият законопроект да бъде приет, за да послужи за база между двете четения за един сериозен дебат по всички тези въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Това беше представяне на законопроекта.
Сега можем да преминем към разискванията на двата законопроекта.
Откривам дебатите.
Колеги, имате думата.
Заповядайте за изказване, господин Хамид.
Хамид Хамид (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Народните представители от Движението за права и свободи ще подкрепят внесения закон от Янаки Стоилов и Мая Манолова. Всички в тази зала сме убедени, че политическото номадство най-после трябва да бъде прекратено и това е пътят парите да останат в партията, от която е избран напускащия или изгонен народен представител. Обществото очаква това от нас.
Колкото до законопроекта на господин Волен Сидеров и групата народни представители аз съм съгласен с господин Шопов, че 1% е много ниска бариера. Съгласен съм, че има партии, които се борят само за този 1% и бих подкрепил идеята този размер да бъде увеличен, но ще се съглася и с другите Ваши думи, господин Шопов, че предложението е прекалено радикално. По този начин ще бъдем обвинени, че защитаваме статуквото и затръшваме завинаги вратата за нови политически субекти. Именно по тези подбуди ще се въздържим при гласуването. Аргументите ги изложихме. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Има ли реплики? Не.
Заповядайте, господин Кадиев.
Георги Кадиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Натискът от обществото наистина е изключително силен и е хубаво, че се захванахме с този въпрос достатъчно бързо. Мисля, че имаме съгласие по две неща.
Първото съгласие, което е последователна позиция и на Българската социалистическа партия, е, че изобщо има нужда от партийни субсидии. В Европейския съюз има само две държави, в които няма партийни субсидии и това се счита за основно демократично право на всяка политическа система, да дава възможност на политическите партии да извършват политическа дейност.
Второто съгласие, което току-що чух, изразено от Българската социалистическа партия, от ДПС и от „Атака” беше за това, че системата „парите следват депутата” се превърна в система за разбиване на парламентарни групи и ние трябва да я спрем, така че прекратяваме партийното номадство.
Оттук нататък обаче има няколко различия. На мен не ми е позната и няма такава световна практика да се дават партийни субсидии само и единствено на парламентарни партии. Господин Шопов цитира няколко от данните колко получават парламентарните и извънпарламентарните партии в България, в Германия и в други държави. Практиката в Германия е, че – да, само до 5% от общата партийна субсидия отива за извънпарламентарни партии, но там прагът е 0,5%, и в момента 10 извънпарламентарни партии в Германия получават партийна субсидия. В държави, като Португалия примерно е 0,6%.
Единствените държави с по-висок процент, които съм срещнал, са Канада – с 2%, Япония – с 2%, Швеция – с 2,5%, като лимит, под който не се получава партийна субсидия.
България е някъде в златната среда – около 1%. Моето лично мнение тук е, че това не би трябвало да се променя.
Аз обаче имам и между първо и второ четене ще направя предложение за промяна на методиката. Има един основен проблем и това е размерът на партийната субсидия, който коренно се различава от практиката в Европа. В Германия е 0,80 евро на действителен глас, в Канада – 1 канадски долар, което приблизително е 1,45 лв. на един действителен глас, в България – 12 лв. Това е изключително голяма разлика и аз считам, че обществото очаква от нас да направим някаква промяна в тази посока.
Тъй като прегледах основно практиките на други държави, възползвам се от случая да Ви представя практики на държави като Франция, Швеция и други подобни, които използват следната методика. Партийната субсидия е комбинация не само от броя действителни гласове, които една политическа партия е спечелила, а и от броя мандати, които е спечелила. По този начин основната тежест на партийната субсидия се прехвърля към парламентарните партии без обаче да се зачеркват извънпарламентарните партии.
Какво означава това на практика? Ако ние направим промяна, при която вместо 12 лв. на глас, даваме 6 лв. на глас, плюс 50 хил. лв. на спечелен мандат на една политическа партия, тогава субсидията за извънпарламентарните партии, примерно, които нямат мандати от 12 лв. – ще стане 6 лв., тоест 50% намаление, а парламентарните партии съответно ще получат бонус, че имат мандати в парламента. Това на практика е едно просто изчисление и го давам като пример, за да следвате логиката. Това означава, че ако в момента спрямо сегашната система – 37 млн. лв., ще отидат за партийни субсидии, една такава методика би променила сумата на около 30 милиона, тоест 7 млн. лв. ще бъдат спестени за държавния бюджет. От тези 7 милиона 3 млн. лв. ще са „загубите” на извънпарламентарни партии и 4 млн. лв. ще се „загубите”, на парламентарни партии, най-голямата, разбира се, е на партия ГЕРБ, като партия с най-много действителни гласове на изборите.
Логиката на това предложение, още веднъж повтарям, е, че Вие просто стимулирате не просто преминаването на дадена граница – 1, 2 или 3%, няма значение, а стимулирането на влизането в парламента, печеленето на депутатски мандати и съответно тези партии, които са в парламента, имат нужда от повече средства. Защо? Защото те имат срещи с избиратели, имат офиси, имат международна дейност. Логично е те да имат по-голяма тежест на партийната субсидия, от която имат нужда.
И едно предложение, което искам да предложа на Вашето внимание и ще направя между първо и второ четене, е политическите партии, които не са изразходвали партийната си субсидия в рамките на годината, да я възстановят на държавния бюджет към края на годината – в рамките на 80% от това, което не са изразходвали, като 20% останат за преходен остатък.
Логиката на това е, че парите, които получаваме като политически партии и като субсидия, не са 12 лв. от гласовете на гласувалите за ГЕРБ или 12 лв. от гласовете на гласувалите за БСП, или „Атака”, или ДПС. Това са гласове от държавния бюджет, събрани от данъците на целия български народ. Те са дадени целево на една политическа партия и тя трябва да ги изхарчи целево. След като не ги е изхарчила, в края на годината да бъде така добра вместо да си ги сложи на сметка и да ги държи там или да си организира полети и да гледа мачове на „Реал Мадрид” и Барселона някъде по света, да ги възстанови на държавния бюджет, като 20% има право да си запази преходен остатък с идеята, ако догодина е изборна, тази година да може да спести малко, за да може в изборната година тези 20% да ги ползва допълнително за избори.
Надявам се да срещна подкрепа. Текстовете ще бъдат готови между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря Ви.
Първа реплика – господин Местан, втора реплика – господин Шопов.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Кадиев, разбирам логиката на предложението Ви, ще направя възражение само по последния пункт, свързан с предложението Ви, ако през съответната година политическите сили не са изразходвали държавната субсидия, 80% от нея да се върне в бюджета. Смятам, че това е по-скоро една счетоводна логика, свързана с разполагането на разходите на един или друг орган, на едно или друго предприятие, които се датират времево в рамките на календарната година.
Що се отнася до политическите партии обаче, моля да имате предвид, че неслучайно тази субсидия се предоставя за мандата на съответното Народно събрание. В този смисъл би трябвало да бъде съвършено естествено правото на политическите сили да разполагат с преходния остатък от една година във втора, дори в трета, защото няма съмнение, че най-големите разходи на политическите сили са свързани с подготовката, имам предвид организацията и провеждането, на следващите избори. Това не може да не се вземе предвид като специфика на дейността на политическите сили.
Бих подкрепил обаче друго – много по-ясно разписани механизми за контрол за целесъобразното изразходване на средствата, които се предоставят като държавна субсидия на политическите партии. Ето, бихте срещнали нашата подкрепа несъмнено. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Господин Шопов – няма да прави реплика.
Господин Паунов иска думата за реплика.
Александър Паунов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Има една специфика, когато се получава субсидията, защото последната четвърт се получава някъде около 27-28 декември. Ако се приеме предложението на колегата Кадиев, ние в рамките на 2-3 дни трябва да изхарчим тази една четвърт от субсидията. Съвсем естествено следващата субсидия се получава някъде около 31 март.
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Април!
Александър Паунов: Да, 30 април. Защото дотогава трябва да се подадат документите и в Министерството на финансите. Така че тези политически партии няма как да функционират четири месеца.
Затова считам, че в предложението на господин Кадиев има доста и логика, но е необходимо да отпадне последното предложение, което е да няма преходен остатък за следващата финансова година.
Освен това много пъти партиите си правят сметка когато в едната година няма избори, спестяват част от финансовите средства, защото в следващата година, в която има избори, средствата да са много по-големи. Затова предлагам последната част от предложението, което направи господин Кадиев, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Трета реплика – господин Дъбов.
Димитър Дъбов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо бих искал да отбележа, че се намираме на първо четене на законопроекта и предложенията, които колегата Кадиев направи, очевидно биха могли да бъдат внесени на второто четене, тъй като носят конкретен характер и не се отнасят до общите постановки на Закона за политическите партии и промените, които се предлагат в него.
Както вече беше отбелязано, тъй като все пак правя реплика, тази година например управляващата в предишния мандат партия ГЕРБ преведе полагащата се субсидия на 30 април, тоест на четвъртия месец след 28 декември, когато е другият транш. Така че не може да се говори за 20% – за една пета от едната четвърт, която политическите партии получават. Това е абсурдно, това е финансов колапс.
Биха могли да се предвидят други мерки, например недопускане политически партии да държат средства на депозит и получаване на лихви. Това вече е нещо друго. С изключение на една партия, това е партия ГЕРБ, други партии не са имали, доколкото на мен ми е известно, пари на депозит и излишък от пари, и дори получаване на средства от лихви.
Аз смятам, че тези въпроси трябва да се обсъдят между първо и второ четене и много добре трябва да се преценят. За мен поне в тази му част предложението, което беше направено от колегата Кадиев, е неработещо. Другите неща, които той каза, бяха основателни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: За дуплика – господин Кадиев.
Георги Кадиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Наистина не е времето сега да влизаме в такива детайли. Надявам се, че между първо и второ четене ще имаме достатъчно време да ги обсъждаме в комисиите, които вече са съставени.
Логиката обаче беше съвсем ясна. Ние винаги можем да променим сроковете. Така или иначе, това нещо ще влезе в сила от следващата година. Според мен да се получава субсидия на 27 декември наистина е безсмислена годишна субсидия. Следователно и тези дати трябва да се пипнат.
Логиката беше съвсем ясна: една политическа партия получава субсидия, за да извършва политическа дейност, не за да държи парите си на сметка и след това да обяснява колко лихви е спечелила за мандата и колко пари има вътре в сметките си. Тези пари не са на тази политическа партия, те са от държавния бюджет за извършване на политическа дейност и са взети от данъците на всички нас, а не само от данъците на избирателите на съответната политическа партия. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Сега господин Сидеров има думата за изказване.
Волен Сидеров (Атака): Господин председател, дами и господа народни представители! Темата за партийните субсидии е много остра тема в българското общество. Вие знаете много добре, че когато стане дума за партийните субсидии, се срещаме с отрицателната обществена нагласа. Убеден съм, че ако се направи допитване до народа, мнението на народа ще бъде категорично против изобщо да има партийни субсидии.
Казахте, че нашето предложение е радикално, защото предлагаме извънпарламентарните партии да не получават субсидии. Това ще спести на бюджета 8 млн. 300 хил. лв. Всеки от Вас може да пресметне за какво по-полезно дело могат да отидат тези пари. Те не са малко пари. На фона на бюджета не са и голяма сума, но могат да бъдат употребени по-полезно, за по-полезни неща.
Друг е въпросът дали наистина да има партийни субсидии. Не изключвам и тази тема да бъде обсъждана между първо и второ четене. Получава се едно голямо лицемерие: партии извън парламента започват да афишират мнението си, че не трябва да има партийни субсидии и те трябва да се премахнат изобщо. В същото време партиите, преминали единия процент на избори, мълчаливо вземат тези субсидии и ги ползват, най-често и без всякакъв контрол. Действително се получава така, че се създават партии само с цел да минат единия процент и да започнат да получават държавни пари.
Много правилно беше казано тук от господин Кадиев, че това не са пари на партийни активисти или симпатизанти. Това са парите на всички данъкоплатци. Много от тях не са съгласни техните пари да отиват за тази или онази партия, която те не подкрепят или дори са против нея.
Затова нека се замислим върху варианта дали въобще да има партийни субсидии. Веднага обаче казвам, че това е свързано и с медиите, защото какво представлява една предизборна кампания? Основните телевизии, електронни медии слагат на тезгяха тарифи и Вие ги знаете много добре, по които партиите, за да имат въобще участие или трибуна, започват да плащат по 10-12-15 хил. лв. за една минута. Тези тарифи се поставят включително от обществените медии, които получават субсидия от държавния бюджет. За да направим сравнение, ще Ви кажа само, че сега, в момента общо цялата субсидия за парламентарни и извънпарламентарни партии е 41 млн. лв. Само Българското национално радио има бюджет от 50 млн. лв. от парите на данъкоплатците. Българската национална телевизия има близо 100 млн. лв. субсидия, тоест два пъти повече отколкото всички партии, взети заедно. И въпреки това поставят тарифи за участие, когато дойдат избори.
Следователно, ако ние решим и тръгнем да мислим за премахване на партийните субсидии, то това трябва да бъде свързано с промени в Закона за електронните медии и вероятно в други закони, които да премахнат тарифите и въобще плащането по време на изборите, включително и за частните медии. Много се извинявам, но те не могат да вземат и от търговска реклама, да взимат и от партиите пари на базата на търговска реклама и от това да се определя кой може и кой не може да участва в дебата.
Въпросът за субсидиите на партиите, който е много болезнен за българските граждани, е свързан и с проблема за финансирането на медиите, защото политиката се прави през медиите – това е ясно на всички. Ако се обсъждат промени в Закона за политическите партии по посока на намаляване на субсидиите, това е добре.
Аз обаче пак предлагам да помислим върху идеята да се премахнат партийните субсидии изобщо. Да, чух, че това го нямало в почти всички страни, може би само в две от Европа, но какво от това?! Да сравняваме България с Швеция, с Канада или с някоя друга държава, която има много, много по-висок стандарт на живот, не е правилно. В момента България е в много остра криза, има страхотен недоимък и мизерия. Хората гледат с много отворени очи към всеки лев, който отива по посока на партиите. Те по принцип не обичат партиите. Съжалявам, че е така, защото партиите са инструмент на демокрацията, няма друг начин. Има обаче нагласа у хората партиите да се издържат сами – с пари на своите членове, с дарения.
Защо да не помислим в тази посока: да се премахнат ограниченията за дарение или за донорство от страна на физически лица и фирми и това да не тежи на държавния бюджет? Не знам, аз предлагам, защото виждам, че общественото настроение е отрицателно. Ако ние сега приемем тези поправки, с които само леко козметично да променим надолу субсидиите за партиите, това няма да предизвика добър обществен ефект. Хората ще кажат: „Тези пак се уредиха да вземат субсидии, а за нас – за бедните, за пенсиите няма повишение”.
Нека да помислим в тази посока: Ако дадем пример, ако премахнем сега изобщо партийните субсидии и за парламентарни, и за извънпарламентарни партии, това ще бъде един много, много силен знак за хората, че ние мислим за тях. Четиридесет и един милиона – четиридесет и един милиона могат да отидат за много силно нуждаещи се хора.
Да помислим също така дали да го има, или не държавния бюджет за обществените радио и телевизия. Ако всички са на еднакви начала, то нека да се издържат от реклами. Ако не, тогава държавните радио и телевизия да дават безплатна трибуна за политическите дебати и по време на кампания, и извън кампания, без да се плаща. Тогава единствено ще имаме равнопоставеност. Иначе една сега създадена партия, която тръгне да налага своите идеи, има един-единствен път – през медиите. Нали така? Ако медиите изискват пари, тази партия няма да успее.
Ще дам веднага пример за това с Партия „Атака”. Ние нямахме субсидия нито при създаването си, нито след влизането си в Парламента. Влязохме без партийна субсидия в Парламента през 2005 г. По причини на лошо направения закон не получихме цели четири години нито лев субсидия като партия. Въпреки това съществувахме, развивахме се и дори увеличавахме своето влияние. Следователно не е толкова фатално, ако партиите не получават държавна субсидия. Ако те са истински партии, ако имат идеология и се борят за нея, ще намерят начин. (Шум и реплики.)
Нека не превръщаме партийната дейност в чиновничество или в служба, в някакво службогонство, при което се знае, че там ще дойдат готови пари, а за какво ще отидат, не е много ясно, защото контролът може да бъде много по-строг. Например съм категорично против парите, които се държат на депозит. Това е абсолютно перверзното положение с Партия ГЕРБ – да държат на депозит такива пари. Те трябва да се отнемат категорично и да влизат обратно в държавния бюджет. Не можеш да държиш пари на депозит и да трупаш лихви. Това означава, че тези пари не ти трябват за партийната работа. По същия начин е и с еврофондовете. Когато не ги употребите, в следващия период не Ви дават тези еврофондове, спират ги и казват: „Не сте ги усвоили, следователно нямате нужда от тях”. Защо да не приложим този принцип и към партийните субсидии? Що за перверзия е партия да държи 20 млн. лв. на сметка, да трупа лихви и да се хвали с това, а в същото време да прави черни каси, да краде чужди субсидии и какво ли не? Можем да прекратим много лесно тази практика – с предложеното от нас да се връща в държавния бюджет неизразходваната субсидия.
Другото, което предлагаме, е клубове и имоти, които са държавни или общински, да не се дават на извънпарламентарни партии пак по същата логика – нека да се борят, нека малко да положат усилия. Иначе се научават много наготово – получават се пари и клубове с един процент, с процент и половина, а някои от тези партии, пак казвам, са създадени само и единствено с цел политическо инженерство или пък отклоняване на гласове.
Така че моето предложение не е радикално, а свръхрадикално – да премахнем партийните субсидии, да станат безплатни участията в медиите по време на предизборната кампания и държавни, и частни. По този начин да дадем равен старт на всички и който се пребори – да се пребори за Парламента. Който не може и да му дадеш субсидия, пак няма да може.
Нека тези въпроси да ги премислим през периода между първо и второ четене и наистина да стигнем да резултат, който ще удовлетвори общественото мнение, което ще покаже, че ние започваме в този Парламент с един нов знак, че се отказваме от държавни пари за нашата партийна работа. Депутатите имат достатъчно приходи и като заплати, и като добавъчни средства, ако искат да развиват дейност. Ще дадем много, много добър знак, ако се откажем изобщо от партийните субсидии. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики към изказването? Няма.
Има думата господин Имамов за изказване.
Алиосман Имамов (ДПС): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, действително темата е изключително актуална и е ангажирала вниманието на обществото в много голяма степен. Народното събрание трябва да вземе решение, което да бъде приемливо в обществото. В същото време обаче аз смятам, че проблемът с държавната субсидия е частен случай на по-големия въпрос – финансирането на политическата дейност. Защото сравнение за това колко дава държавата България на отделен глас с европейски и други страни са най-малкото некоректни не само поради обстоятелството, което спомена и господин Сидеров, че там стандартът на живот наистина е висок, значително по-висок, а и поради друго обстоятелство, че там, примерно, една партия се вкарва в Парламента с десетки, стотици хиляди, понякога десетки милиони гласове. Така че, когато правим подобни сравнения, ние трябва да сме наясно с обстоятелствата, при които се формира тази държавна субсидия.
Не бива и грешка ще бъде да бъде ликвидирана изцяло държавната субсидия. Аз мога да го докажа и то веднага. Защо? Държавната субсидия може да бъде разглеждана като административно определена цена на един глас, който плаща държавата на политическите партии затова, че е ангажирала даден гражданин да участва активно в политическата система.
Трябва да знаем, че при едно такова сравнение с пазара държавата се явява абсолютният монополист. Само тя има право да дава пари затова че някаква партия извършва политическа дейност. Всички изключения от това правило вече са в една друга сфера – една сфера, която представлява нарушение на законите и която ражда такива явления като купуването на гласове.
Административно определената цена, ако мога така да я определя, която дава държавата, е в правопропорционална връзка с цената на черно при купуването на гласове по време на изборите. Колкото по-голяма е държавната субсидия, толкова по-висока е цената, с която се купуват гласове по време на изборите. Това е факт, уважаеми дами и господа.
Аз казвам, че трябва да има субсидия, но много е важно какъв критерии ще използваме, за да определим точния размер на тази субсидия. Трябва ясно и точно да бъде мотивирано защо 12 лева на глас, защо 10 лева на глас, защо 6 лева и така нататък. Това трябва да бъде аргументирано ясно и точно, и пак казвам – приемливо от обществото.
Вярно е, че това са част от данъците, но това са средства, с които разполага държавата и тя решава къде да ги харчи. На всички е ясно, че тези данъци формират бюджета на държавата и че той се разпределя не целево. Тоест тя решава, независимо от това, откъде ги е събрала тези данъци – от мен, от Вас и така нататък, къде да изразходва тези средства.
Що се отнася до предложението на господин Кадиев, в него има две части. Първо, той казва, че ще предложи методика за изчисляването на тази субсидия, която според мен е с два компонента. Тази схема, доколкото аз разбирам от това, което той каза, прилича на схемата за акцизите при цигарите с двукомпонентните елементи на акциз. Може би до известна степен тя ще бъде по-справедлива, тоест ще отчита степента на политическа активност, което може да се използва като някакъв критерии за определяне размера на средствата, с които държавата може да подпомага политическите партии.
По отношение на преходния остатък има логика, но това е трудно реализируемо. Знаете, че в стопанския живот – там, където има задължение за прехвърляне или връщане обратно на средствата в бюджета, настъпва едно яко харчене в края на годината, така че ефектът според няма да се случи. Тоест идеята е добра, но няма практически условия тя да се реализира.
Мисля, че на второ четене бихме могли да обсъдим такава подобна методика, която ще бъде в по-голяма степен приемлива, но в никакъв случай ние не бива да мислим, че държавата не трябва да подпомага политическите партии. Знаем, че в други страни политическата дейност предполага различни системи и форми на финансиране, знаем как президентът на Съединените щати – една огромна държава, е станал президент и как финансира своята политическа работа. Основният въпрос е дали само физически лица могат да подпомагат тази дейност, дали юридически лица, в какъв размер, как, по какъв начин, но основният проблем си остава отчетността и контролът на тези средства. Там, според мен трябва да вкараме текстове, които категорично да засилят ролята на държавата при отчитане и контрола на изразходването на тези средства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Благодаря.
Има ли реплики? Не виждам.
Други изказвания, колеги, имате ли?
Госпожа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, темата за парите на партиите наистина е една от най-дразнещите българските граждани теми. Особено в условията на криза, особено в условията на предизборна кампания, в която се включиха повече от 45 отделни политически субекта, у хората се създаде подозрението – и в голяма степен основателно, – че една част от политическите партии участват в изборите не за друго, а за да получат държавно финансиране, да получат пари от българските данъкоплатци, с които да си осигурят съществуването до следващия парламентарен вот. В крайна сметка в резултат на това се разпиляха достатъчен брой гласове на българските граждани и 25% от хората, които участваха в изборите, останаха непредставени, защото партиите, които не влязоха в Парламента, на практика получиха близо 25% от вота на българите.
Всичко това поставя с голяма острота въпроса: как да бъдат финансирани политическите партии? Аз лично съм доволна, че в дебата се включиха толкова много народни представители.
Искам да Ви обърна внимание, че всички, които се изказахме до този момент, в определена степен сме в конфликт на интереси, защото партиите, които сме в Парламента, ще трябва да вземем едно решение, което освен че се отнася до финансирането на нашите партии, се отнася и до партии, които не са прескочили 4-процентната бариера, в крайна сметка се отнася и до парите на българските данъкоплатци.
Това не са просто някакви пари от държавния бюджет, не са някакви пари на избирателите и симпатизантите на партиите, които получават субсидии. Това са пари на всички български данъкоплатци, на всички български граждани, за които ние тук ще трябва да вземем решение.
Макар че Коалиция за България, както заявиха всички изказали се от нашата парламентарна група, ще подкрепи законопроекта на „Атака” на първо гласуване, нашето мнение е, че е необходим широк обществен дебат по тази тема. Затова с Янаки Стоилов, внасяйки нашия законопроект, с който ще прекратим принципа „парите следват депутата”, се въздържахме от законодателни предложения как да бъдат регулирани парите на партиите.
Не че не разбираме колко е важно да дадем знак към хората, че в условията на криза и партиите ще трябва да се съобразяват с икономиите, на които се подлагат всички българи; защото едно такова решение не може да бъде взето просто така в пленарната зала, след седем дни срок за предложения между първо и второ гласуване.
Тук трябва да се включат всички български политически партии, всички неправителствени организации, гражданските движения и всички български граждани – решението, което вземем, да има широка подкрепа и да не бъдем укорявани впоследствие за това, което сме решили.
И крайният популизъм е също толкова вреден, колкото и позицията на пилеене на пари. Нека си го кажем честно: може ли да съществува сериозна политическа партия без финансиране? Може ли да съществува? Може ли да съществува сериозна политическа партия, която развива дейност и в кампания, която поддържа структури, която участва в медиите, без пари? Който го твърди, заявявам, че ще бъде лицемерен по отношение на залата и на хората, които ни слушат.
По-добре ли е партиите да се финансират от неясни икономически субекти, на които след това партиите да бъдат длъжни?!
Мисля, че като сложихме ред в даренията на политическите партии чрез промяна в Закона за политическите партии, направихме важна стъпка. Следващата важна стъпка трябва да бъде по отношение на намаляване на партийните субсидии, като знак на съпричастност към положението на българските граждани в условията на криза. Също така е ясно, че този въпрос ще го решим с приемането на следващия държавен бюджет, защото размерът на партийната субсидия се определя в Закона за бюджета, а не в Закона за политическите партии.
Ние от Коалиция за България правим едно парламентарно проучване на всички европейски държави – как е решен въпросът със субсидирането на политическите партии.
Предлагам Ви да дадем максимално дълъг срок за предложения между първо и второ гласуване по този законопроект, за да можем, от една страна, детайлно да се запознаем с практиката на всички останали европейски държави – между другото, има различни законодателни решения, част от които са интересни и биха могли да бъдат приложени; от друга страна, да дадем достатъчен срок и на гражданските организации и движения, и на гражданите, и на останалите политически партии да депозират своите идеи, да предложат промени между първо и второ гласуване – всички да се включат в този дебат. Да е ясно, че Четиридесет и вторият парламент ще се вслушва в гласа на хората, в гласа на неправителствените организации, когато се вземат решения по теми, които вълнуват обществото. Тази тема е точно такава.
Важно е също така, че нямаме разминаване по законодателното предложение да се затвори парламентарната сергия и да спрат възможностите за купуване на депутати. Да, според парламентарния правилник вече ще може да се сформират нови парламентарни групи, ще може депутати да напускат своите групи или да бъдат изключвани от тях, но при всички случаи това няма да бъде икономически мотивирано, няма да бъде по финансови съображения, няма да бъде в резултат на пазарлък от партийно-политически или от друг характер.
Правя и формално предложение – след като бъде приет законопроектът на първо четене, да приемем максимален срок за предложенията между първо и второ гласуване; всички да отправим покана към партиите, които са извън Парламента, към неправителствените организации да дадат своя принос към изработването на правила, които ще удовлетворяват и хората, и демократичния процес в България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Христо Бисеров: Има ли реплики? Няма.
Изказвания има ли? Няма.
Закривам дебата. Имаме готовност да пристъпим към гласуване.
Моля, режим на гласуване по законопроекта, внесен от господин Стоилов и госпожа Манолова.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът е приет на първо четене.
Сега гласуваме законопроекта, внесен от господин Волен Сидеров и група народни представители.
Гласували 106 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 26.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Законопроектът е приет.
Колеги, следващата точка от нашия дневен ред е „Отчет за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.” Той е внесен на два пъти през миналия мандат.
С оглед и на оставащото време, и на готовността на вносителите нямаме възможност да пристъпим към тази точка.
Затова Ви предлагам процедурно да гласуваме прекратяване на днешното заседание. Няма обратно становище.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Сега ще Ви направя съобщение за парламентарния контрол за утрешния ден:
- заместник министър-председателят и министър на правосъдието Зинаида Златанова ще отговори на два въпроса на народните представители Джевдет Чакъров и Димчо Михалевски;
- министърът на финансите Петър Чобанов ще отговори на питане от народния представител Борис Цветков;
- министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов ще отговори на питане от народния представител Антон Кутев;
- министърът на околната среда и водите Искра Михайлова ще отговори на въпрос от народния представител Калина Балабанова;
- министърът на здравеопазването Таня Андреева ще отговори на три въпроса от народните представители Джема Грозданова, Десислава Атанасова – два въпроса, и на питане от народния представител Нигяр Джафер.
На основание чл. 83, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, отлагане на отговори със седем дни са поискали:
- министър-председателят на Република България Пламен Орешарски – на въпрос от народния представител Делян Добрев;
- министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев – на два въпроса от народните представители Жельо Бойчев и Димитър Димов;
- министърът на земеделието и храните Димитър Греков – на въпрос от народния представител Спас Панчев;
- министърът на образованието, науката Анелия Клисарова – на пет въпроса от народните представители Милена Дамянова – два въпроса, Цвета Караянчева, и Ваня Добрева – два въпроса;
- министърът на външните работи Кристиан Вигенин – на въпрос от народния представител Цветан Цветанов;
- министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева – на въпрос от народния представител Борис Цветков;
- министърът на здравеопазването Таня Андреева – на пет въпроса от народните представители Десислава Атанасова – два въпроса, Димитър Димов, и Мая Манолова – два въпроса;
- министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов – на три въпроса от народните представители Ивайло Московски – два въпроса, и Кирил Колев.
Утрешното заседание – петък, 9,00 ч., по програмата, която сме приели. Благодаря Ви.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,38 ч.)


Председател:
Михаил Миков

Заместник-председатели:
Мая Манолова
Христо Бисеров

Секретари:
Александър Ненков
Деница Златева