Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-12-01

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Светослав Спасов и Мирослав Мурджов
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Регистрирали са се 131 народни представители. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Днес е 1 декември, следователно има предложения по чл. 40, ал. 7 от нашия правилник.
Ред е на Националното движение Симеон Втори. Те са предложили второ четене на проекта за Кодекс за застраховането. Както ви е известно, това не се гласува.
И така, преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО – продължение.
От справката виждам, че са приети членовете до 107 включително.
Моля председателят на Комисията по икономическата политика да представи чл. 108 и 109.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Стигнахме до:
“Глава десета – Прехвърляне на застрахователен портфейл”.
Комисията подкрепя наименованието на Глава десета.
По чл. 108 комисията подкрепя текста на вносителя, няма и направени предложения.
По чл. 109 комисията също подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, има ли желаещи да вземат отношение по наименованието на Глава десета и по текстовете на вносителя за чл. 108 и 109? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Глава десета и чл. 108 и 109 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Предлагам да прочета текстовете до Дял трети, тъй като дотам има само редакционни поправки.
“За чл. 110 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Уведомяване на заинтересованите лица.
Право на прекратяване на договора
Чл. 110.    (1) Поемащият застраховател уведомява писмено застрахованите за прехвърлянето на застрахователния портфейл и за неговите условия в 14-дневен срок от прехвърлянето.
(2) Застрахованият има право да прекрати договора, като писмено уведоми поемащия застраховател в срок 60 дни от получаване на уведомлението.
(3) Застрахованите по застраховки “Живот” имат право да получат премийния резерв, който съответства на застрахователния договор към деня на прехвърлянето, а застрахованите по други застраховки – съответна част от премията за неизтеклия срок на договора, при условие, че не е платено или не предстои плащане на застрахователно обезщетение.”
По чл. 111 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 112 няма предложения и комисията предлага следната редакция:
“Прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките
на Европейския съюз и Европейското икономическо
пространство
Чл. 112.    (1) Застраховател може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли от договори, сключени при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, на поемащ застраховател със седалище в друга държава членка след разрешение от заместник-председателя. Прилагат се чл. 108-111.
(2) Заместник-председателят издава разрешение след получаване от компетентния орган на държавата членка по произход на поемащия застраховател на документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност.
(3) Когато застрахователят прехвърля застрахователни договори, сключени чрез негов клон, заместник-председателят иска становището на компетентния орган на държавата членка на клона.
(4) В случаите по ал. 1 и 3 заместник-председателят издава разрешение след получаване съгласието на компетентните органи на държавите членки, където е разположен рискът.
(5) Ако в 3-месечен срок заместник-председателят не е получил отговор от компетентните отговори по ал. 2-4, счита се, че е дадено положително становище, съответно мълчаливо съгласие.
(6) В случаите по ал. 1 и 3 поемащият застраховател публикува съобщение за прехвърлянето на застрахователния портфейл съгласно законодателството на държавата членка, където е разположен рискът.”
По чл. 113 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Прехвърляне на застрахователен портфейл от клон на застраховател от трета държава в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство
Чл. 113.    (1) Клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, може да прехвърли всички или част от застрахователните си портфейли на поемащ застраховател със седалище в Република България или в друга държава членка след разрешение от заместник-председателя. Прилагат се чл. 108-111.
(2) При прехвърляне на застрахователен портфейл на поемащ застраховател от друга държава членка заместник-председателят издава разрешение след получаване от компетентния орган на държавата членка по произход на поемащия застраховател на документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето застрахователят ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност.
(3) В случаите, когато застрахователният портфейл се прехвърля на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран на територията на Република България, ако е необходимо, заместник-председателят издава разрешение след получаване на документ от компетентния орган по чл. 47, ал. 3, удостоверяващ, че след прехвърлянето застрахователят ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност. В случаите, когато застрахователният портфейл се прехвърля на клон на застраховател от трета държава, създаден на територията на друга държава членка, заместник-председателят издава разрешение след получаване на документ от компетентния орган на държавата членка на клона, или ако е необходимо, от компетентния орган по чл. 47, ал. 3, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, които съответстват на границата на платежоспособност, че законодателството на държавата членка на клона позволява такова прехвърляне и компетентният орган е съгласен то да бъде извършено.
(4) В случаите по ал. 1-3 заместник-председателят издава разрешение след получаване на съгласие на компетентния орган на държавата членка, където е разположен рискът, когато тази държава не е Република България.
(5) Ако в 3-месечен срок заместник-председателят не е получил отговор от компетентните органи по ал. 2-4, счита се, че е дадено положително становище, съответно мълчаливо съгласие.
(6) В случаите по ал. 1-3 поемащият застраховател публикува съобщение за прехвърлянето на застрахователния портфейл съгласно законодателството на държавата членка, където е разположен рискът.”
По чл. 114 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Даване на съгласие при прехвърляне на застрахователен
портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското
икономическо пространство
Чл. 114. (1) При прехвърляне на застрахователен портфейл в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включващ договори, по които Република България е държавата-членка, където е разположен рискът, заместник-председателят дават съгласие за прехвърлянето в тримесечен срок от получаването на искането на компетентния да издаде разрешение за прехвърлянето орган, ако са защитени интересите на застрахованите лица.
(2) При непроизнасяне в срока по ал. 1 се счита, че е налице мълчаливо съгласие.”
По чл. 115 комисията подкрепя текста на вносителя в следната редакция:
“Удостоверяване границата на платежоспособност на
застраховател със седалище в Република България при
прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател от
трета държава със седалище в държава членка
Чл. 115.  (1) В тримесечен срок от получаване на искане от съответния компетентен орган на държавата членка по произход на прехвърлящия застраховател, който възнамерява да прехвърли застрахователен портфейл от договори, сключени при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги на застраховател със седалище в Република България, заместник-председателят издава документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
(2) Заместник-председателят отказва издаването на документ по ал. 1, ако след прехвърлянето поемащият застраховател няма да разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспобност, както и когато поемащият застраховател прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.”
По чл. 116 комисията предлага следната редакция:
“Удостоверяване границата на платежоспособност на
застраховател със седалище в Република България при
прехвърляне на застрахователен портфейл от застраховател
от трета държава, установен в държава членка
Чл. 116   (1) В тримесечен срок от получаване на искането на съответния компетентен орган на държавата-членка на клона на застраховател от трета държава, който възнамерява да прехвърли застрахователен портфейл на застраховател със седалище в Република България или на клон по Търговския закон на застраховател от трета държава, регистриран в Република България, както и в случаите, когато комисията е компетентен орган по чл. 47, ал. 3, заместник-председателят издава документ, удостоверяващ, че след прехвърлянето поемащият застраховател ще разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност.
(2) Заместник-председателят отказва издаването на документ по ал. 1, ако след прехвърлянето поемащият застраховател няма да разполага със собствени средства, съответстващи на границата на платежоспособност, както и в случаите, когато негов клон прилага план за оздравяване и в тази връзка интересите на застрахованите са застрашени.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по текстовете на членове от 110 до 116 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“Дял трети
Преобразуване и прекратяване на застраховател
Глава единадесета
Преобразуване на застраховател”
Комисията подкрепя наименованията и текста на чл. 117, предложени от вносителя.
По чл. 118 комисията предлага следната редакция:
“Разрешение за преобразуване на застраховател
Чл. 118.  (1) За издаване на разрешение по чл. 117, ал. 1, се подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. решението на компетентния орган на всяко от преобразуващите се дружества за осъществяване на преобразуването;
2. договор или план за преобразуване;
3. доклад на управителния орган на всяко от преобразуващите се и приемащите дружества, посочващ и причините, поради които се налага преобразуването;
4. други документи, определени с наредба.
(2) Комисията се произнася по заявлението за преобразуване в 4-месечен срок от постъпване на заявлението. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилагат чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(3) Комисията издава разрешението за преобразуване едновременно с издаването на лиценз за извършване на застрахователна дейност на новоучредените дружества.
(4) Комисията отказва да издаде разрешение, ако не са спазени изискванията на кодекса или не са защитени интересите на застрахованите лица.
(5) Застрахователите, участващи в преобразуването, са длъжни да уведомят застрахованите лица за осъщественото преобразуване. Прилага се съответно чл. 110.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 117 и чл. 118.
Гласували 105 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 6.
Членове 117 и 118 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“Глава дванадесета
ЛИКВИДАЦИЯ И НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Раздел I
Ликвидация”
Комисията предлага следната редакция на чл. 119:
“Прекратяване на застраховател
Чл. 119. Застрахователят се прекратява:
1. доброволно – само по решение на Общото събрание и при спазване разпоредбата на чл. 120 и 121;
2. принудително – при отнемане на лиценз по чл. 36, ал. 1, т. 1-5, 7 и 8 и ал. 2, т. 1-3;
3. при обявяване в несъстоятелност.”
По чл. 120 има направени предложения на народните представители Асен Агов и Нено Димов, както и на народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова. И двете предложения са приети.
Комисията предлага следната редакция за чл. 120:
“Доброволно прекратяване
Чл. 120. (1) Доброволно прекратяване се извършва по решение на Общото събрание и след получаване на разрешение на комисията. За издаване на разрешение за прекратяване застрахователят подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. протокол от Общото събрание, на което е взето решение за доброволно прекратяване, и предложение за назначаване на ликвидатор от съда;
2. план за ликвидация, приет от Общото събрание, със съдържание, определено с наредбата;
3. договор с друг застраховател за прехвърляне на застрахователния портфейл;
4. документите по чл. 109, ал. 1, т. 2-5.
(2) Договорът за прехвърляне на застрахователен портфейл по ал. 1, т. 3 може да бъде сключен с повече от един застраховател и предвижда прехвърляне на всички застрахователни договори, включително договорите, по които са заведени претенции за плащане, както и на активите за покритие на техническите резерви.
(3) След вземане на решението по чл. 119, т. 1 застрахователят е длъжен да преустанови сключването на нови договори, както и продължаването на срока и разширяването на покритието на действащите застрахователни договори.”
По чл. 121 има направени предложения от колегите Асен Агов и Нено Димов, които са приети.
Има предложение и от колегите Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което също е прието.
На база на текста на вносителите и тези предложения, комисията предлага следната редакция:
“Издаване на разрешение за доброволно прекратяване
Чл. 121. (1) Комисията се произнася в двумесечен срок от постъпване на заявлението по чл. 120, ал. 1. При констатиране на нередовности или ако е необходима допълнителна информация, съответно се прилага чл. 33, ал. 2, 4 и 5, като срокът за отстраняване на нередовностите или предоставянето на допълнителна информация е не по-кратък от 15 дни.
(2) Едновременно с разрешението за прекратяване комисията отнема лиценза на застрахователя.
(3) Последващи изменения в плана за ликвидация се извършват по реда на неговото приемане и последващо одобрение.”
По чл. 122 няма постъпили предложения.
Комисията предлага следната редакция за чл. 122:
“Решение на съда
Чл. 122. (1) Застрахователят представя в съда необходимите документи за вписване на прекратяването и за образуване на производство по ликвидация в срок три работни дни след получаване на разрешението по чл. 121, ал. 2, като прилага и заверен препис от решението на комисията.
(2) Застрахователят е длъжен да представи в комисията препис от решението на съда за откриване на производство по ликвидация в срок три работни дни от вписването му.”
По чл. 123 също няма предложения.
Комисията предлага следната редакция за чл. 123:
“Принудително прекратяване
Чл. 123. (1) В случаите по чл. 119, т. 2 производството по ликвидация се образува по искане на комисията от окръжния съд по седалището на застрахователя. Искането съдържа основанието за отнемане на лиценза и предложение за назначаване на ликвидатор от съда, като към него се прилага заверен препис от решението за отнемане на лиценза.
(2) Въз основа на искането съдът образува производство по ликвидация на застрахователя и назначава ликвидатор. Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по ликвидация или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.
(3) В тримесечен срок от назначаването му ликвидаторът изготвя и представя на заместник-председателя план за ликвидация по чл. 120, ал. 1, т. 2. Планът може да предвижда прехвърляне на застрахователния портфейл.
(4) В едномесечен срок от получаването на плана за ликвидация заместник-председателят се произнася с решение, с което одобрява плана или определя други условия в него.”
По чл. 124 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 124:
“Ликвидатор
Чл. 124. (1) Ликвидатор е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1 и не е свързано лице със застрахователя по смисъла на Търговския закон.
(2) Когато с действията си ликвидаторът нарушава разпоредбите на този кодекс, актовете по прилагането му, одобрения план за ликвидация или застрашава правата на застрахованите лица, заместник-председателят издава задължителни предписания на ликвидатора във връзка с дейността му, които подлежат на незабавно изпълнение.
(3) В случаите по ал. 2 заместник-председателят може да поиска от съда освобождаване на ликвидатора.”
По чл. 125 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 126 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 127 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 128 има направено предложение, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 128.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, от чл. 119 до чл. 128 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 118 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел II – Несъстоятелност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 129 и предлага окончателната редакция:
“Основания за откриване на производство
по несъстоятелност
Чл. 129. (1) Производство по несъстоятелност се открива, когато комисията е отнела лиценза на основание чл. 36, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 и 5 поради неплатежоспособност на застрахователя.
(2) Застрахователят е неплатежоспособен, когато общата стойност на задълженията му, в т.ч. техническите резерви, изчислени съгласно този кодекс и актовете по прилагането му, надвишава общата стойност на неговите активи.
(3) Неплатежоспособността се предполага, когато:
1. планът по чл. 86, ал. 1 или 2 не е представен в определения срок, не е одобрен или не се изпълнява;
2. застрахователят неправомерно отказва плащане, плаща със закъснение или частично изискуеми и ликвидни парични задължения.
(4) Производство по несъстоятелност се открива и когато в хода на производство по ликвидация се установи някое от обстоятелствата по ал. 2 или по ал. 3, т. 2.
(5) Застраховател, който стане неплатежоспособен, е длъжен в 15-дневен срок да уведоми заместник-председателя.
(6) Уведомлението по ал. 5 се подава от управителния орган, съответно от квестора или ликвидатора, на застрахователя.”
По чл. 130 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 131 има направено предложение от народните представители Марияна Костадинова и Йордан Цонев, което е прието.
Комисията предлага следната редакция на чл. 131:
“Решение на съда за откриване на производството
по несъстоятелност
Чл. 131. (1) Ако искането на комисията отговаря на изискванията на чл. 130, ал. 2, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността и определя началната й дата;
2. открива производство по несъстоятелност;
3. обявява застрахователя в несъстоятелност;
4. прекратява правомощията на органите на застрахователя;
5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на застрахователя;
6. лишава застрахователя от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включително в масата на несъстоятелността;
7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределяне на осребреното имущество;
8. назначава синдик.
(2) От датата на постановяване на решението по ал. 1 се считат прекратени застрахователните договори със срок на действие повече от една година. Когато по договора няма право на откупна стойност, застрахователят дължи връщането на частта от премията, съответстваща на неизтеклия срок, след приспадане на аквизиционните разноски. Когато според договора е възникнало право на откупна стойност, застрахователят връща откупната стойност.
(3) Съдът е длъжен в деня на постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден да изпрати препис от решението на комисията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 132:
"Синдик
Чл. 132. (1) Синдикът е физическо лице, което отговаря на изискванията на чл. 655 от Търговския закон и:
1. има висше икономическо или юридическо образование и стаж по специалността не по-малко от 5 години, от които поне 3 години в областта на застраховането, счетоводството или финансите;
2. не е бил член на управителен или контролен орган на застрахователя през последните 5 години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
3. не е лишен от право да заема материалноотговорна длъжност;
4. не е временен синдик или синдик на друг търговец;
5. не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, когато то е прекратено поради несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. е включен в утвърден от комисията списък на лицата, които могат да бъдат синдици на застраховател.
(2) Освен на основанията по чл. 657 от Търговския закон съдът освобождава синдика и в случай че престане да отговаря на изискванията на ал. 1, т. 2-6.
(3) Освобождаване на синдик може да иска и комисията в случаите, когато синдикът не изпълнява задълженията си и с действията си застрашава правата на застрахованите."
Комисията предлага следната редакция на чл. 133:
"Отчети на синдика
Чл. 133. Синдикът уведомява съда и комисията за хода на производството и представя писмен отчет за всяко тримесечие не по-късно от 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася. При поискване от комисията синдикът е длъжен незабавно да предостави информация за дейността си и за хода на производството по несъстоятелност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 134 и чл. 135.
Господин председател, чл. 136 го отложихме при работата в комисията, тъй като т. 4 касае приемането на чл. 332, който още не сме приели в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предлагате чл. 136 да го отложим?
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Да, само заради т. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 137.
Комисията предлага следната редакция за чл. 138:
"Приложимост на Търговския закон
Чл. 138. Доколкото в този раздел и в Раздел III не е предвидено друго, прилагат се разпоредбите на Търговския закон с изключение на чл. 607, 608, 610, 611, 614, ал. 2-4, чл. 615, 625, чл. 629, ал. 1, чл. 631, 631а, 635, 656, чл. 658, ал. 1, т. 3, 11 и 12, чл. 666-684, 696-709, 734, 740, 741 и 743."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да вземат отношение? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване текстовете от чл. 129 до чл. 138 включително без чл. 136, който допълнително ще бъде приет.
Гласували 109 народни представители: за 101, против 3, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: "Раздел III – Особени правила за производствата по ликвидация и несъстоятелност."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 139 със следната редакция:
"Действие на решението за откриване на
производство по ликвидация или по несъстоятелност
Чл. 139. (1) Решението на съда за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател със седалище в Република България има действие за всички негови клонове на територията на другите държави членки и третите държави.
(2) Едновременно с обнародването в "Държавен вестник" на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност съдът публикува извлечение от решението в "Официален вестник на Европейския съюз", както и информация за приложимия закон, компетентния съд и назначения ликвидатор, съответно синдик.
(3) Комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи на другите държави членки за решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застрахователя и за неговите правни последици."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 140.
Комисията предлага следната редакция за чл. 141:
"Правомощия на ликвидатора или синдика
Чл. 141. (1) Назначаването на ликвидатор или синдик на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, се доказва чрез представяне на заверен препис на решението на съответния компетентен орган за назначаването му, придружен с превод на български език, който не се легализира.
(2) Ликвидаторът или синдикът по ал. 1 може да упражнява на територията на Република България всички правомощия, с които разполага съгласно законодателството на държавата членка, където застрахователят е получил лиценз, освен използване на принуда и произнасяне по правни спорове.
(3) При упражняване на правомощията си ликвидаторът или синдикът по ал. 1 спазва законодателството на Република България."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 142, 143, 144, 145 и 146.
Комисията предлага следната редакция за чл. 147:
"Последици от откриването на производството по
ликвидация или несъстоятелност
Чл. 147. (1) Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност не засяга вещните и обезпечителните права на кредиторите или на третите лица по отношение на имущество на застрахователя, включващо материални или нематериални активи, недвижими или движими вещи, поотделно или в съвкупност, което към датата на откриване на производството се намира на територията на друга държава членка.
(2) Правата по ал. 1 включват:
1. правото на разпореждане с това имущество и удовлетворяване на цената или от доходите от него по силата на залог или ипотека;
2. правото на предпочтително удовлетворение по силата на залог върху вземането или по силата на прехвърляне на вземането като обезпечение;
3. правото да се иска връщане и/или възстановяване на имуществото от всяко трето лице, което го владее или ползва без правно основание;
4. правото на ползване на имуществото;
5. всяко вписано в публичен регистър и противопоставимо на трети лица право, по силата на което може да се придобие вещно или обезпечително право по т. 1-4.
(3) Откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател не засяга:
1. правата на продавача по сключен със застрахователя договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;
2. правото на купувача да придобие собствеността върху продадената от застрахователя вещ и не е основание за прекратяване или разваляне на договора за продажба, ако вещта е предадена на купувача, когато към датата на откриване на производството вещта се намира на територията на друга държава членка;
3. правото на прихващане на кредиторите на застрахователя, когато прихващането е допустимо по закона, приложим към вземането на застрахователя.
(4) Извън случаите по ал. 1 и 2 последиците от откриването на производството по ликвидация или по несъстоятелност върху правата и задълженията по сделки, сключени на регулиран пазар, се уреждат от правото, приложимо към този регулиран пазар.
(5) Когато след откриване на производството по ликвидация или по несъстоятелност застрахователят се е разпоредил възмездно с недвижим имот, кораб или самолет, които подлежат на вписване в публичен регистър, както и с прехвърлими или други ценни книжа, чието съществуване или прехвърляне предполага вписване в регистър или сметка, водени на законно основание, или които са включени в централна депозитарна система, регулирана от закона на друга държава членка, действителността на сделката или действието се урежда от правото на държавата членка, на чиято територия се намира недвижимият имот, съответно в която се води регистърът, сметката или депозитарната система.
(6) Действието на откритото производство по ликвидация или несъстоятелност върху висящо съдебно производство относно вещ или право, отнето от застрахователя, се урежда от закона на държавата членка по седалището на съда, пред който се разглежда делото."
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 148:
“Права на ликвидатора, синдика и кредиторите
за запазване имуществото на застрахователя
Чл. 148.  (1) Член 147, ал. 1 и 3 не ограничават правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност на действия или сделки по отношение на кредиторите.
(2) Член 147, ал. 4 не ограничава правата на ликвидатора, синдика или кредиторите съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки, сключени на регулиран пазар съгласно приложимото към него право.
(3) Ликвидаторът, синдикът или кредиторите не могат да се позовават на нищожност или да искат обявяване на унищожаемост или на недействителност по отношение на кредиторите на действия или сделки съгласно Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, ако трето лице, което е придобило права по тях, докаже, че действието или сделката се уреждат по правото на друга държава-членка и че съгласно него те са действителни.”
По чл. 149 има предложение от народните представители Костадинова и Цонев, което е прието от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 149:
“Прилагане на правилата за ликвидация и несъстоятелност
при изпълнение на принудителни административни мерки
Чл. 149.  (1) Член 139, ал. 1 и 3, чл. 140, 146 и 147 се прилагат съответно при прилагане на принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 2, т. 3 и 11.
(2) Решение за прилагане на мярка по ал. 1 се обнародва в “Държавен вестник” и в “Официален вестник” на Европейския съюз заедно с информация за приложимия закон, компетентния орган, който осъществява надзор върху прилагането на оздравителната мярка и за назначения квестор, ако такъв е бил назначен.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по членове от 139 до 149. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 139 до 149.
Гласували 95 народни представители: за 92, против 2, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“Част трета
ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ПОСРЕДНИЦИ
Глава тринадесета
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ”
По чл. 150 има предложение от колегите Агов и Димов, което е прието по принцип и е отразено в чл. 164.
По чл. 150 има предложение от колегата Папаризов, което е прието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150:
“Определение
Чл. 150.  (1) Застрахователни и презастрахователни посредници са застрахователните брокери и застрахователните агенти, които срещу възнаграждение извършват застрахователно и/или презастрахователно посредничество.
(2) Застрахователните и презастрахователни посредници могат да извършват и друга търговска дейност, доколкото в този кодекс или в друг закон не е предвидено друго.
(3) Не са застрахователни и презастрахователни посредници лицата, които предоставят услуги по посредничество във връзка със застрахователни договори, ако едновременно са налице следните условия:
1. застрахователният договор изисква само познаването на предоставяното застрахователно покритие;
2. застрахователният договор не покрива рискове по застраховка “Живот”;
3. застрахователният договор не покрива рискове по т. 10-13 от Раздел II, буква “А” на Приложение № 1;
4. основната професионална дейност на лицето не е застрахователно посредничество;
5. застраховката е допълнение към предоставен продукт или услуга и покрива:
а) риска от погиване, загуба или повреда на предоставена стока, или
б) повреда или загуба на багаж и други рискове, свързани с пътуване, включително когато застраховката покрива рискове по т. 2 или 3, при условие че това покритие е спомагателно по отношение на основното покритие, свързано с пътуването;
6. размерът на годишната премия не надхвърля 1000 лв. и общата продължителност на застрахователния договор, включително след подновяването му, е не повече от пет години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151:
“Изключения
Чл. 151. (1) Разпоредбите на тази част не се прилагат по отношение на извършвано застрахователно и презастрахователно посредничество относно рискове, разположени в трети държави.
(2) Разпоредбите на тази част не се прилагат относно дейността на застрахователите и презастрахователите, осъществявана чрез застрахователни и презастрахователни посредници, разположени в трети държави.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 152.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по членове от 150 до 152 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 150 до 152.
Гласували 92 народни представители: за 88, против 2, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“Глава четиринадесета
ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ”
По чл. 153 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Костадинова и Цонев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 153:
“Определение
Чл. 153.    (1) Застрахователният брокер е търговско дружество или едноличен търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу възнаграждение по възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва презастрахователно посредничество.
(2) Отношенията между потребителя на застрахователни услуги, съответно застрахователя или презастрахователя, и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор освен при посредничество във връзка със задължителните застраховки по чл. 249, т. 1 и 2.
(3) При извършване на застрахователно посредничество, възнаграждението на застрахователния брокер се включва в застрахователната премия и се дължи от застрахователя, освен ако не е уговорено друго в договора по ал. 2.
(4) При осъществяване на дейността си застрахователният брокер извършва пълен анализ на застрахователните рискове, на предложенията за застрахователно или презастрахователно покритие, предоставя консултантски услуги, администрира сключването на застрахователния или презастрахователния договор, следи сроковете за подновяване на договорите и съдейства на потребителя на застрахователни услуги при уреждането на претенциите при настъпване на застрахователно събитие.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 154.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По чл. 153 и чл. 154 имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 153 и чл. 154.
Гласували 82 народни представители: за 77, против 3, въздържали се 2.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: "Раздел – Условия за извършване на дейност като застрахователен брокер."
По чл. 155 има направено предложение от народните представители Агов и Димов, подкрепено от комисията.
Има предложение от Атанас Папаризов, подкрепено от комисията.
Има предложение на Костадинова и Цонев, също подкрепено от комисията.
Въз основа на тези предложения и текстове на вносителя комисията предлага следната окончателна редакция:
"Гаранция за дейността на застрахователния брокер
Чл. 155. (1) Застрахователният брокер е длъжен да гарантира изпълнението на задълженията си да прехвърля платена на него застрахователна премия, предназначена за застрахователя, или да прехвърли на потребителя на застрахователни услуги платено от застрахователя застрахователно обезщетение или парична сума по един от следните начини:
1. като поддържа постоянно собствени средства в размер 4 на сто от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от 30 000 лв., или
2. като създаде специална клиентска сметка, по която да се превеждат застрахователните премии за застрахователя и застрахователните обезщетения или парични суми за потребителя на застрахователни услуги.
(2) Когато застрахователният брокер не е създал условия за гарантиране изпълнението на задълженията си по начините по ал. 1, паричните средства, които са му били платени от потребителите на застрахователни услуги, се считат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния брокер от застрахователя, не се считат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи, освен ако те са изплатени на застрахователния брокер от застрахователя по изричното упълномощаване за това, дадено от потребителя на застрахователната услуга с пълномощно с нотариална заверка на подписа.
(3) Паричните средства по ал. 1, т. 2 не са част от имуществото на застрахователния брокер, не подлежат на запориране и не влизат в масата на несъстоятелността при откриване на производство по несъстоятелност за застрахователния брокер.
(4) Застрахователният брокер уведомява заместник-председателя кой от начините за гарантиране изпълнението на задълженията по ал. 1 ще прилага в своята дейност, за неговата последваща промяна, както и за начина, по който ще се гарантират правата на потребителите в процеса на промяна на този начин. Заместник-председателят може да дава допълнителни предписания за защита на интересите на потребителите при преминаване от един начин за гарантиране изпълнението на задълженията по ал. 1 към друг."
По чл. 156 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
"Поддържане на задължителна застраховка
"Професионална отговорност"
Чл. 156. (1) Застрахователният брокер е длъжен постоянно да поддържа задължителна застраховка "Професионална отговорност", валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно и/или презастрахователно посредничество вследствие на негово виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума е 2 млн. лв. за всяко застрахователно събитие и 3 млн. лв. за всички застрахователни събития за една година.
(2) Застраховката по ал. 1 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на служители на застрахователния брокер при или по повод извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове 155 и 156.
Гласували 99 народни представители: за 95, против 2, въздържали се 2.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 157 – "Изисквания към застрахователния брокер", има направени предложения от колегите Агов и Димов.
Комисията подкрепя техните предложения по точки 2 и 3 и не подкрепя по точки 1 и 4.
Ще прочета точки 1 и 4:
"1. В чл. 157, ал. 1, т. 2 изразът "или да е преминал успешно изпит за професионална квалификация, организирана от комисията" се заличава.
4. В чл. 157, ал. 7 изразът "и редът за провеждане на изпит за" се заличава и се заменя с израза "за признаване на"."
Има предложение на народните представители Костадинова и Цонев, което е прието.
Комисията подкрепя текста на вносителя и приетите предложения и предлага следната редакция:
"Изисквания към застрахователния брокер
Чл. 157. (1) Когато застрахователният брокер е физическо лице – едноличен търговец, трябва:
1. да има висше образование;
2. да има професионален опит в областта на застраховането или да е преминал успешно изпит за професионална квалификация, организиран от комисията;
3. да не е осъждан на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, освен ако е реабилитиран;
4. да не е лишаван от право да заема материалноотговорна длъжност;
5. да не е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, ако са останали неудовлетворени кредитори;
6. да не е обявяван в несъстоятелност и да не се намира в производство по несъстоятелност.
(2) Когато застрахователният брокер е юридическо лице, членовете на неговия управителен орган и всички други лица, оправомощени да го управляват или представляват, трябва да отговарят на изискванията по ал. 1.
(3) Когато член на управителен или контролен орган на застрахователния брокер е юридическо лице, изискванията по ал. 1 се отнасят за физическите лица, които ги представляват в тези органи.
(4) Служителите на застрахователния брокер, непосредствено заети с извършването на застрахователно или презастрахователно посредничество, трябва да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на ал. 1, т. 3-6.
(5) Професионален опит по ал. 1, т. 2 означава най-малко две последователни години на ръководна длъжност или на длъжност, непосредствено свързана със сключването и изпълнението на застрахователни договори в застраховател, презастраховател, застрахователен брокер или застрахователен агент.
(6) Застрахователният брокер е длъжен да осигури обучение на служителите по ал. 4.
(7) Условията и редът за провеждане на изпит за професионална квалификация по ал. 1, т. 2, както и за признаване на квалификация, придобита в държава членка, се определя от комисията с наредба.
(8) Професионалните изисквания по този член към застрахователните брокери - физически лица, или еднолични търговци, членовете на техните органи на управление и техните служители, когато са юридически лица, са задължителни."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Виждам народния представител Нено Димов, който вероятно желае да защити своето предложение.
Заповядайте, господин Димов, дано да ни убедите.
Нено Димов (ДСБ): Знам, че много трудно се убеждава в залата на второ четене, господин председател, но все пак ще се опитам.
Двете неща са свързани, така че ще мотивирам само първото – предложението по ал. 1, т. 2 – текстът "или да е преминал успешно изпит за професионална квалификация, организиран от комисията", да отпадне.
Защо да отпадне? Ясно е, че застрахователният брокер трябва да докаже, че има опит. Само че на мен не ми е ясно защо трябва да преминава квалификационен курс и изпит от комисията, която след това ще го регистрира. Тоест ние даваме две функции на една и съща комисия: хем ще провежда курсовете, хем ще регистрира. Това дава пълното основание на тази комисия да не регистрира никой, който не е преминал през съответния курс. Просто ще каже: това е положението! Ако той докаже професионален опит, за какво му е курсът? Ако не докаже професионален опит, нима ще го направи с един курс?
Затова ние считаме, че този текст трябва да отпадне. Успоредно с това, разбира се, ако текстът остане, четвъртото ни предложение се обезсмисля, защото там е казано, че трябва да се премахне и редът за провеждане на изпит. Ако има изпит, безспорно трябва да има такъв ред. Дотолкова, доколкото ние предлагаме да няма такъв изпит, предлагаме да падне и редът. Те основно са свързани с чл. 1, ал. 2. Ако там намерим подкрепа, другото става автоматично. Ако там не намерим подкрепа, пак автоматично отпада другото предложение. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 157? Няма.
Първо, гласувайте предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов по т. 1 и 4, които не се подкрепят от комисията. Чухме защитата и аргументите на един от вносителите.
Гласували 93 народни представители: за 31, против 40, въздържали се 22.
Предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов по точки 1 и 4 не се приема.
Моля, гласувайте чл. 157 така, както се предлага от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 84, против 7, въздържали се 4.
Член 157 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел III – Регистрация на застрахователен брокер.”
По чл. 158 комисията предлага следната редакция:
“Необходими документи за вписване в регистъра
Чл. 158. За вписване на застрахователен брокер в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор се подава заявление по образец, определен от заместник-председателя, към което се прилагат:
1. уставът или дружественият договор – ако е юридическо лице;
2. данни за лицата по чл. 157, алинеи 2 и 3 – ако е юридическо лице, и документи, удостоверяващи спазването на изискванията на чл. 157, ал. 1 – ако е физическо лице-едноличен търговец;
3. данни за адреса на офиса или клона, където ще се извършва дейността по застрахователно посредничество;
4. удостоверение за актуално правно състояние;
5. доказателства за притежаване на собствени средства по чл. 155, ал. 1, т. 1, когато заявителят е избрал този начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си;
6. удостоверение от банка, извършваща дейност в Република България, за разкриване на клиентска сметка по чл. 155, ал. 1, т. 2, когато заявителят е избрал този начин за гарантиране на изпълнението на задълженията си.”
По чл. 159 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 160 има направено предложение от колегите Агов и Димов, което е прието от комисията.
Комисията предлага следната редакция:
“Удостоверение за регистрация
Чл. 160.  (1) След вписването на застрахователния брокер в регистъра комисията му издава удостоверение за регистрация по образец, определен от заместник-председателя, който съдържа фирмата, седалището и адреса на управление на застрахователния брокер, регистъра, в който е вписан, начините, по които вписването може да се удостовери, както и имената на лицата, оправомощени да управляват и представляват застрахователния брокер.
(2) Удостоверението за регистрация се предоставя на застрахователния брокер след представяне в Комисията за финансов надзор на заверено копие от сключена задължителна застраховка “Професионална отговорност” съгласно изискванията на чл. 156.
(3) Удостоверението за регистрация по ал. 1 се прилага към искането за вписване на брокера, съответно за вписване на промяна на предмета на дейност и на фирмата на брокера в търговския регистър и е условие за разглеждането му от съда.”
По чл. 161 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 162 комисията предлага следната редакция:
“Уведомления
Чл. 162.  (1) Застрахователният брокер е длъжен да уведомява комисията за:
1. нововъзникнали факти и обстоятелства, които подлежат на вписване в регистъра на комисията;
2. промени на вписаните в търговския регистър обстоятелства.
(2) Задължението по ал. 1 се изпълнява в 7-дневен срок от настъпването или узнаването на съответния факт или обстоятелство, а когато то подлежи на вписване в търговския регистър, в 7-дневен срок от вписването. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.”
По чл. 163 няма предложения и комисията предлага следната окончателна редакция:
“Основания за заличаване от регистъра
Чл. 163.  (1) Заместник-председателят заличава с решение застрахователния брокер от регистъра:
1. когато е представил неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за вписването му в регистъра;
2. когато не е започнал да извършва дейност по застрахователно посредничество в срок една година от вписването му в регистъра;
3. когато е престанал да извършва дейността си за повече от шест месеца;
4. когато е престанал да отговаря на условията за извършване на дейност като застрахователен брокер;
5. когато срещу него бъде открито производство по обявяване в несъстоятелност или ликвидация;
6. когато е извършил груби или системни нарушения на този кодекс или на актовете по прилагането му;
7. при смърт на физическо лице-едноличен търговец;
8. по искане на застрахователния брокер.
(2) След заличаването от регистъра застрахователният брокер не може да извършва застрахователно и презастрахователно посредничество. Застрахователният брокер е длъжен да върне издаденото от комисията удостоверение за регистрация в 7-дневен срок от датата, на която е уведомен за заличаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по членове от 158 до 163 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 158 до 163 включително.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава петнадесета – Застрахователен агент.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава петнадесета.
“Раздел I – Общи положения.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел I.
По чл. 164 има направено предложение от колегите Агов и Димов, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народните представители Цонев и Костадинова, което също е подкрепено по принцип.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 164:
“Определение. Видове
Чл. 164.  (1) Застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател, извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. Застрахователните агенти биват обвързани и необвързани.
(2) Обвързаният застрахователен агент не може да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги.
(3) Отношенията между застрахователя и застрахователния агент се уреждат с писмен договор (“Договор за застрахователно агентство”). Видът на агента задължително се указва в застрахователния договор.”
По чл. 165 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 166 има направено предложение от народния представител Атанас Папаризов, което е подкрепено по принцип от комисията и е отразено в чл. 167.
Има предложение на народните представители Костадинова и Цонев, което също е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 166:
“Особени ограничения
Чл. 166.  (1) Застрахователният агент може да посредничи за един застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане, обхващащо застраховки по Раздел I от Приложение № 1, и за един застраховател, получил лиценз за извършване на застраховане, обхващащо застраховки по Раздел II от Приложение № 1.
(2) Със съгласието на лицата по ал. 1 застрахователният агент може да извършва застрахователно посредничество и за други застрахователи, ако извършва посредничество по застраховки, различни от вида на застраховките, за които е упълномощен от застрахователите по ал. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате думата по заглавието на Глава петнадесета и членове 164-166 включително.
Има ли желаещи? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Раздел II – Условия за извършване на дейност като застрахователен агент”.
По чл. 167 има предложение на народните представители Агов и Димов.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1, а по т. 2 го подкрепя по принцип.
Предложението по т. 1 е следното: в чл. 167, ал. 2 отпада.
Има предложение на народните представители Костадинова и Цонев, подкрепено по принцип от комисията.
Въз основа на това комисията предлага следната редакция на чл. 167:
“Гаранции за дейността на застрахователния агент
Чл. 167.  (1) Застрахователният агент – физическо лице, или лицата, които управляват и представляват застрахователния агент – юридическо лице, трябва да се ползват с добро име, да имат поне средно образование и да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 1, т. 3-6. Служителите на застрахователния агент, непосредствено заети със застрахователно посредничество, трябва да отговарят на изискванията на чл. 157, ал. 4.
(2) Застрахователният агент е длъжен да поддържа задължителна застраховка “Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, която да покрива отговорността за вреди, настъпили на територията на държава членка при извършване на дейност по застрахователно посредничество вследствие на неговото виновно действие или бездействие. Минималната застрахователна сума на застраховката е 2 млн. лв. за всяко застрахователно събитие и 3 млн. лв. за всички застрахователни събития за една година.
(3) Застраховката по ал. 2 покрива отговорността за вреди, причинени и от виновно действие или бездействие на застрахователен агент – физическо лице, или на негови служители, ако той е юридическо лице, по повод извършването на застрахователно посредничество.
(4) Задължението по ал. 2 и 3 се счита за изпълнено, ако застрахователният агент представи декларация от застрахователя/застрахователите, които са го упълномощили да извършва застрахователно посредничество, за поемане на пълна отговорност на неговите действия като посредник.
(5) За застрахователния агент – юридическо лице или едноличен търговец, се прилагат разпоредбите на чл. 155. Застрахователният агент – юридическо лице, декларира обстоятелствата по чл. 155, ал. 4, пред застрахователя.
(6) За застрахователния агент – физическо лице, се прилагат разпоредбите на чл. 155, ал. 1, т. 2 и ал. 3, освен ако е налице декларация по ал. 4.
(7) Паричните средства, платени на застрахователния агент от потребителите на застрахователни услуги, се считат за изплатени на застрахователя, а паричните средства, платени на застрахователния агент от застрахователя, не се считат за изплатени на потребителя на застрахователни услуги, докато последният не ги получи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Цонев.
Господин Димов ще защити предложението за отпадане на ал. 2 на чл. 167.
Заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз искам да обърна внимание на присъстващите уважаеми господа и дами народни представители, че това на практика означава закриване на агентската мрежа. Представете си един агент, който получава около 500 лв. брутна заплата, как може да даде гаранция за 2 млн. или за 3 млн. лева! Тази гаранция е безкрайно голяма! На практика никой няма да може да я плати. И какво ще направят тези хора? Просто няма да бъдат застрахователни агенти, тоест няма да има мрежа. Ние лишаваме от възможността тези застрахователни агенти да работят. Лишаваме от възможността застрахователите да ги наемат. Просто това е непосилно. Два милиона лева при 500 лв. заплата! Нещо повече, това не е изискване на нито едно европейско законодателство – не говоря за страна членка, говоря за Европейския съюз като съюз.
Така че според мен трябва да помислим много преди да решим какво да гласуваме. Аз предлагам този член да отпадне или ако не отпадне, то много категорично да бъдат намалени тези суми. Много са високи, непосилни са. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Димов.
Заповядайте, господин председател на комисията, да обосновете защо не трябва да отпада ал. 2, а също и дали трябва да се намалят тези суми.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря, господин председател.
Първо, колегата Димов съвсем съзнателно прави една грешка. Агентът, както и преди това брокерът не трябва да даде гаранция за тази сума, а просто трябва да сключи такава застраховка. Разликата е много голяма. Ако трябва да даде гаранция, наистина трябва да има два милиона лева. Ако трябва да се сключи застраховка, като се има предвид, че застрахователят има интерес от агентска мрежа, той би могъл при същия застраховател и при условията на презастраховане, разбира се, тази застрахователна сума едва ли ще бъде такава, че да не е по силите му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Не е ли много висока премията?
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Не е висока, господин председател, защото това е защита на потребителя. Потребителят трябва да бъде защитен от всеки, който му предлага такива услуги и до този момент нещастният потребител в Република България не е защитен от нищо. И в Закона за защита на потребителите, и в Европейския съюз, навсякъде има норми, които категорично защитават потребителя. Не е задължително, ако някой не разполага с необходимата сума, да бъде застрахователен агент. Може да си намери и друго препитание. Но при положение, че предлага на потребителя такъв вид услуги, същият вид услуги, какъвто предлага самият застраховател, какъвто предлага самият застрахователен брокер, той трябва да отговаря на изискванията, на които отговарят те, или поне да бъде покрит с такава отговорност. Иначе оставяме потребителя на действията на всякакви – и добросъвестни, и много недобросъвестни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: А предложението за намаляване на сумите?
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Не го приемам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Аз съм съгласен, че съм допуснал грешка. Но приемете, че на 2 млн. лв. застраховката, която ще направите, е примерно 200 хил. лв. или 100 хил. лв. Нима тази сума е малка? Това нещо само по себе си, аз пак ви казвам, е много утежняващо условие. Има Закон за защита на потребителите, ние приехме този закон, господин Цонев беше докладчик по него. Тук да вменяваме такива задължения, това означава да намалим силно, ако не изцяло, агентската мрежа. Аз съм съгласен, че трябва да има някаква защита, но е много висока отговорността, която искаме от тях. Нещо повече, застрахователят така или иначе носи отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има думата за изказване господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Искам да обясня докрай коректно нещата, за да не остане залата с впечатление, че искаме нещо срещу агентите. При покриване на риск от 620 хил. лв. за гражданска отговорност – толкова беше до този момент – минималната цена беше 180 лв. на застрахователната премия. На 620 хил. лв. – 180 лв., господин Димов. Направете сметка, не са съизмерими рисковете. Но да говорите за 100 хил. лв. такава премия просто няма. Премията ще бъде от порядъка на, предполагам 1000-1500 лв., нещо такова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Госпожа Костадинова има възможност да поясни. Заповядайте.
Мариана Костадинова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
В застраховането има застрахователно покритие, за което става дума, господин Димов. Това застрахователно покритие е 2 млн. лв. за всички онези агенти или брокери, които ще се занимават със сключване на застрахователни полици. Обаче след като сключат тази застрахователна полица и нейното покритие е 2 млн. лв., самият застрахован трябва да плати застрахователна премия, която е процент от застрахователното покритие. В този случай тяхната премия ще бъде може би в рамките най-много до 100 лв. Струва ми се, че един застрахователен агент, брокер или всеки, който се занимава със сключване на застрахователни полици, трябва да има тази отговорност. Първо, защото той предлага застрахователна услуга и ако той самият не е застрахован, някак си става едно разминаване в начина на мислене и това, с което се занимава в момента. Не би бил достатъчно убедителен, за да сключва застрахователни полици, след като самият той не се възползва от това, което предлага. Това е моралното задължение на всеки един, който се занимава с тази дейност.
Що се отнася до служебното му задължение, той трябва да има някакви отговорности, които носи и които се покриват, за да може ако евентуално сгреши, нашите клиенти, всички ние да бъдем достатъчно добре обезпечени чрез тези покрития, за които става въпрос. Това е практика в застраховането от дълго време. Хубавото е, че тя сега навлиза в България. Професионалните отговорности в общата им част са много изгодни застрахователни полици само поради една-единствена причина – защото някой друг носи твоята отговорност, а това в днешно време е великолепно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Костадинова.
Има ли други спецове по застраховането, които желаят да изразят отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте първо неподкрепеното от комисията предложение на народните представители Асен Агов и Нено Димов за отпадане на ал. 2 на чл. 167.
Гласували 115 народни представители: за 23, против 72, въздържали се 20.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията, така както беше прочетено от господин Йордан Цонев.
Гласували 110 народни представители: за 88, против 17, въздържали се 5.
Член 167 е приет в редакцията на комисията.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: За чл. 168 е подкрепен по принцип текста на вносителя и комисията предлага следната окончателна редакция:
"Обучение на застрахователните агенти
Чл.168. (1) Застрахователите са длъжни да осигурят обучение на застрахователните агенти, с които са сключили договор за застрахователно агентство, както и на техните служители, непосредствено заети с извършването на застрахователно посредничество. Обучението трябва да съответства на изискванията, свързани с предлаганите от застрахователните агенти застраховки.
(2) Застрахователят е длъжен да проведе изпит накрая на обучението и да издаде удостоверение на успешно издържалите изпита застрахователни агенти, което да удостоверява наличието на професионална квалификация, свързана с познаването и предлагането на застраховките, както и правото да предлага посочените в удостоверението видове застраховки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Нека да гласуваме чл. 168 и го коментираме съответно, защото по следващия член има неприето предложение.
Колеги, има ли бележки по чл. 168? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 168, така както беше прочетен.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 169 има направено предложение от народните представители Агов и Димов:
Член 169, ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Поддържате ли го, господин Димов? (Реплика от народния представител Нено Димов.) Добре, оттегляте го.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 169.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 170:
“Вписване в регистъра
Чл. 170. (1) Застрахователят води списък на лицата, с които има сключени договори за застрахователно агентство, по образец, определен от заместник-председателя. Към списъка се прилагат съответните документи по чл. 158, ал. 1.
(2) Застрахователят подава заявление до комисията за вписване в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор на лицата, включени в списъка по ал. 1.
(3) Застрахователят отразява всяка промяна във фактите и обстоятелствата в списъка по ал. 1 и уведомява за това комисията.
(4) Задължението по ал. 3 се изпълнява в 7-дневен срок от узнаването на съответния факт или обстоятелство. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи извършената промяна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи за изказване по двата члена – 169 и 170? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 169 и чл. 170.
Гласували 99 народни представители: за 96, против 1, въздържали се 2.
Двата члена са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 171 има предложение на народните представители Агов и Димов:
В чл. 171, т. 2 изразът “изключителния район на действие на агента и” се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Поддържате ли го, господин Димов?
Нено Димов (ДСБ, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 171.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, става въпрос за изключителния район на действие. Агентът ще действа в “Красно село” и няма да действа в “Овча купел”. Аз виждам как народните представители си четат вестници и се прозяват, въобще не искат да видят и да чуят за какво става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Моля, внимавайте.
Нено Димов: Какво значи изключителен район на действие и пазарни условия? Това са две несъвместими неща. Аз съм застраховател и имам право да действам само на територията на “Красно село”. На територията на “Овча купел” не мога да действам. Или мога само в София да действам, във Варна не мога да действам. Що за подход е това?
Аз мога да действам там, където ще намеря клиент. Това е битката за клиенти, това е битката за предлагане на услуги. В тази битка не може да ме ограничите в някакъв изключителен район, в който аз имам право да действам, и по някакви причини, незнайно защо, не мога да действам, дори да намеря много голям клиент. Каква е тази конкуренция между агентите? Защо ги затваряме на едно определено място? Ще помоля от комисията да ми дадат един нормален критерий, по който ще кажем кой е изключителният район на действие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Аз ще помоля госпожа Костадинова да поясни.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Ралица Агайн е вносител.
Нено Димов: Ако комисията не може да ми каже, аз ще помоля някой народен представител да ми каже. Как така ще имам изключителен район на действие? Защо ме ограничавате? Най-нормалното нещо е да действам, където мога да действам, където съм конкурентен, където съм по-добър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Вносителят госпожа Агайн ще даде ли някакво пояснение? Съмнявам се, което означава, че ще го подложим на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Ако може, господин председател, да взема отношение. Аз не съм от вносителя, но предполагам, че това е правото на хората, които са на трудов договор.
Ето я, госпожа Агайн идва, нека да обясни тя, но нека да си кажа и моето мнение.
Това е правото на хората, които са на трудов договор да действат без райониране, но когато става въпрос най-вероятно, както е тук в случая, дума за агенти ми се струва, че това е право на застрахователя да създаде такива условия. Съответно тези агенти, на които са им подадени подобни условия да се съгласят или да не се съгласят. Това е моето мнение, но госпожа Агайн ще обясни по-подробно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Да, нека да обясни. (Шум и реплики в залата.)
Горе-долу го обяснихте, господин Димов.
Госпожа Агайн тука ли е? (Реплики.)
Добре, заповядайте за реплика, за да стане ясна тази материя. Тук някой път не внимаваме и ще пропуснем някой израз, който определя важни неща.
Нено Димов (ДСБ): Госпожа Агайн ще може да обясни още нещо, което ще кажа в репликата.
Ако някой застраховател иска да го направи, той може да го направи. Ние в момента го задължаваме да го направи. Ние не му казваме: по твое желание.
Ако аз съм застраховател и искам да си районирам по някакъв начин територията, за да си привлека хора, ще го направя, обаче ако искам моите агенти да се конкурират, което също е нормално, просто няма да го направя. Това е решение на самия застраховател. Това не трябва да бъде част от закона.
Аз разбирам, че тук “изключителен район на действие” в края на краищата може да бъде територията на цяла България, само че защо трябва да го има като даваме тази свобода. Това е просто един излишен текст. Това е просто нещо, което може да се тълкува повратно. Защо да го правим, ако не е необходимо по някакви много сериозни критерии?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Заповядайте, госпожо Агайн. Имате думата като заместник-председател на Комисията по финансов надзор.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
Този текст е във връзка със защита на потребителите, но също така и във връзка със защита интересите на застрахователите.
Преди малко настана дискусия по отношение на застраховката “Професионална отговорност на агентите”. Има предвиден текст, според който тази застраховка не е задължителна за агентите, когато техният застраховател, с който те са подписали договор, поема отговорността за тяхната дейност. Именно поради тази причина смятаме, че е необходимо да има известни възможности за ограничение в дейността на застрахователите точно заради интересите на потребителите.
Текстът е записан достатъчно широко, за да може да се тълкува, че районът, в който действа един агент, е цялата държава, така че смятаме, че не представлява ограничение, което да наруши интересите на агентите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Все пак е малко ограничителен наистина. Остава народните представители да преценят кое от двете виждания да подкрепят.
Подлагам на гласуване предложението да отпадне изразът “изключителния район на действие на агента” от т. 2 на чл. 171.
Моля, гласувайте. Който е за отпадане на този израз подкрепя неподкрепеното от комисията предложение на господата Агов и Димов.
Гласували 120 народни представители: за 49, против 35, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Господин Димов, сигурно ще искате думата за прегласуване, тъй като има много въздържали се.
Нено Димов (ДСБ): Да, господин председател, защото на мен ми звучи малко така, че този закон ще действа в изключителни райони на страната. Накрая в Преходни и заключителни разпоредби може това да запишем: законът има действие в изключителни райони на страната. Защо да не го запишем? И тогава ще кажем, че той може да действа на територията на цялата страна.
Нека да помислим малко с главите си, защото това е безумие! Ние вкарваме някакъв безумен текст, който обаче ще стане прецедент и ще започне да се разпространява занапред. На мен ми е ясно, че вносителите казват: да, може и върху цяла България да действа. Може! След като може, защо ни е този текст? Просто това е един излишен текст, но е прецедент. И този прецедент утре може да се използва някъде, където да има реално ограничение.
Аз затова не искам да допуснем този прецедент. И затова ви призовавам още веднъж да го подкрепите, нищо, че идва от страна на опозицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това е процедура. (Шум и реплики в залата.)
В момента сме в процедура на прегласуване. Значи, 36-те въздържали се да си помислят дали няма да гласуват по друг начин.
Моля, прегласуване на предложението да отпадне този ограничителен текст.
Гласували 127 народни представители: за 67, против 48, въздържали се 12.
Предложението се приема. (Ръкопляскания.)
Текстът “изключителния район на действие на агента и” – това отпада.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Сега трябва да изчета чл. 171.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Не, той е подкрепен като текст на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Не е изчетен, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това е текст на вносителя, няма какво да го четем! Няма нужда да се чете текстът на вносителя, просто отпада това парче от текста.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Щом това отпада, да продължим с чл. 172.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Не, гласуваме чл. 171 без отпадналия текст: “изключителния район на действие на агента и”. Това нещо отпада, а останалото го гласуваме.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 75, против 1, въздържали се 20.
Член 171 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 172 има предложение на народните представители Агов и Димов:
В чл. 172, ал. 1, изречение второ след думата “регистъра” се заличава изразът “и при” и се заменя с израза “при уведомяване от застрахователя за”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 172.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Димов има думата. Той получи нова енергия от подкрепата на неговото предложение.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, първо ми разрешете да благодаря на всички, които подкрепиха нещо разумно.
Тук логиката е следната: когато се вписва в регистъра – застрахователят заявява вписване. Нормално е застрахователят да поиска и отписването – който заявява, той да иска и следващото. Това е всъщност по същество предложението, което ние сме направили – който иска вписване, той да иска и отписване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли някакви съображения против казаното? Не виждам.
Налага се да подложим на гласуване предложението на народните представители Агов и Димов, неподкрепено от комисията, но доста логично.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 40, против 40, въздържали се 25.
Предложението не е подкрепено.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 172.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 77, против 18, въздържали се 2.
Член 172 е приет с текста на вносителя.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава шестнадесета – Изисквания към дейността на застрахователните посредници.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава шестнадесета.
Член 173 – “Принципи”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 174:
“Опазване на тайна
Чл. 174. При осъществяване на дейността си застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни да пазят търговската тайна и доброто име на застрахователя и презастрахователя, както и застрахователната тайна, като не използват получената информация за други цели, освен във връзка с упражняване на правата и за изпълнение на задълженията по застрахователното правоотношение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 175 – “Отчетност и контрол на застрахователния агент”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 176.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли изказвания по названието на Глава шестнадесета и членове от 173 до 176 включително? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Названието на Глава шестнадесета и членове от 173 до 176 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 177 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция:
“Предоставяне на информация на потребители на
застрахователни услуги
Чл. 177. (1) При сключване на застрахователен договор и, ако е необходимо, при неговото изменение или подновяване застрахователният брокер и застрахователният агент предоставят на потребителя на застрахователни услуги най-малко следната информация:
1. името и адреса си, съответно фирмата, седалището и адреса на управление;
2. регистъра, в който са вписани, и начините, по които вписването може да се удостовери;
3. дали притежават пряко или чрез свързани лица повече от 10 на сто от гласовете в Общото събрание или от капитала на застраховател;
4. дали застраховател или контролиращо дружество на застраховател притежава пряко или чрез свързани лица акции или дялове, представляващи повече от 10 на сто от гласовете в Общото събрание или от капитала на застрахователния брокер, или застрахователния агент;
5. реда, по който могат да се подават жалби от потребители на застрахователни услуги и други заинтересовани лица срещу застрахователния брокер или застрахователния агент, както и реда за извънсъдебно уреждане на спорове между тях.
(2) При сключване на застрахователния договор застрахователният брокер и застрахователният агент уведомяват потребителя на застрахователни услуги и за това, дали във връзка с предлагания договор:
1. дават съветите си въз основа на задължението по ал. 3, или
2. имат договорно задължение да извършват застрахователно посредничество изключително за един или повече застрахователи; в този случай по искане на потребителя на застрахователни услуги застрахователният брокер или застрахователният агент му предоставят имената на тези застрахователи, или
3. нямат договорно задължение да извършват застрахователно посредничество изключително за един или повече застрахователи и не дават съветите си въз основа на задължението по ал. 3; в този случай по искане на потребителя на застрахователни услуги застрахователният брокер или застрахователният агент му предоставят имената на застрахователите, за които може да извършва и извършва застрахователно посредничество.
(3) Когато застрахователният брокер или застрахователният агент уведомяват потребителя на застрахователни услуги, че дава съветите си въз основа на справедлив анализ, той е длъжен да дава тези съвети след анализ на достатъчно голям брой застраховки, за да бъде в състояние да направи професионална препоръка относно застраховката, която ще бъде най-подходяща с оглед нуждите на потребителя на застрахователни услуги.
(4) Преди сключване на конкретен застрахователен договор застрахователният брокер и застрахователният агент са длъжни въз основа на писмено предоставена от потребителя на застрахователни услуги информация да определят неговите изисквания и потребности, както и основанията си за дадените на потребителя съвети относно конкретна застраховка.
(5) Изискванията за предоставяне на информация по ал. 1-4 не се прилагат, когато застрахователният брокер или застрахователният агент извършват застрахователно посредничество по застраховането на големи рискове, както и при извършване на презастрахователно посредничество.”
По чл. 178 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция:
“Изисквания към предоставяната информация
Чл. 178. (1) Информацията по чл. 177 се предоставя на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя на застрахователни услуги, на официалния език на държавата членка, където е разположен рискът, или на друг език, за който страните са се договорили, и трябва да бъде ясна, точна и разбираема за потребителя на застрахователни услуги.
(2) Информацията по чл. 177 може да бъде предоставена устно по искане на потребителя на застрахователни услуги и когато е необходимо незабавно покритие. В тези случаи информацията се предоставя на потребителя на застрахователни услуги по реда на ал. 1 незабавно след сключването на застрахователния договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Разискваме членове 177 и 178. Моля, заповядайте. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте чл. 177 и чл. 178.
Гласували 87 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 4.
Членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава седемнадесета – Извършване на дейност от застрахователен брокер и застрахователен агент от Република България в друга държава членка. Извършване на дейност в Република България от застрахователен брокер и застрахователен агент от друга държава членка.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава седемнадесета.
“Раздел I – Извършване на дейност от застрахователен брокер и застрахователен агент от Република България в друга държава членка.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 179:
“Право на установяване и свобода на
предоставяне на услуги
Чл. 179. Застрахователен брокер и застрахователен агент, регистрирани при условията и по реда на Глава четиринадесета, съответно Глава петнадесета, могат да извършват дейност на територията на друга държава членка при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги.”
По чл. 180 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Уведомяване и започване на дейност
Чл. 180. (1) Застрахователният брокер или застрахователният агент, регистриран в Република България, който възнамерява да извършва дейност в една или повече приемащи държави членки при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, предварително уведомява за това комисията.
(2) В едномесечен срок от получаване на уведомлението по ал. 1 комисията уведомява съответния компетентен орган на приемащата държава членка, ако тя желае да бъде уведомявана, за намерението на застрахователния брокер или застрахователния агент да извършва дейност на територията й. Комисията незабавно уведомява застрахователния брокер, съответно застрахователния агент, за уведомяването на компетентния орган на приемащата държава членка
(3) Застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може да започне да извършва дейност на територията на приемащата държава членка след изтичането на един месец от уведомяването му по реда на ал. 2. Ако приемащата държава членка не желае да бъде уведомявана, застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, може незабавно да започне да извършва дейността си при спазване на закона на приемащата държава държава членка.
(4) Комисията уведомява незабавно съответния компетентен орган на приемащата държава в случай, че застрахователният брокер, съответно застрахователният агент, бъде заличен от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, госпожо Костадинова.
Колеги, има ли коментари по заглавието на Глава седемнадесета, на Раздел I и на членове 179 и 180, както бяха прочетени от госпожа Костадинова? Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези две заглавия и тези два члена, които споменах.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Заглавието на Глава седемнадесета и на Раздел I, както и текстовете на чл. 179 и 180 са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел II – Извършване на дейност в Република България от застрахователни посредници от друга държава членка.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел II.
По чл. 181 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Право на установяване и свобода на предоставяне на услуги
Чл. 181. Застрахователен посредник, регистриран в държава членка, може да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги.”
По чл. 182 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Започване на дейност
Чл. 182. Застрахователен посредник по чл. 181 може да започне да извършва дейност на територията на Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги след изтичане на един месец от уведомяването на комисията от съответния компетентен орган на държавата по произход за намерението на застрахователния посредник да извършва дейност в Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Колеги, има ли желаещи за изказване по названието на Раздел II и по съдържанието на така прочетените чл. 181 и 182? Не виждам желаещи.
Моля да ги благословим така, както бяха прочетени.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Заглавието на Раздел II и текстовете на чл. 181 и 182 са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Част четвърта – Застрахователен договор”.
Комисията подкрепя наименованието на Част четвърта.
“Глава осемнадесета – Обща част.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава осемнадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 183 – Определение.
По чл. 184 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Форма
Чл. 184. (1) Застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователят издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователят задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон.
(2) Писменото предложение или искане до застрахователя за сключване на застрахователен договор или писмените отговори на застрахования на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелства, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния договор.
(3) Застрахователният договор съдържа:
1. имената, съответно наименованията и адресите на страните;
2. предмета на договора;
3. покритите застрахователни рискове;
4. срока на договора, включително началото и края на периода на застрахователното покритие;
5. застрахователната сума или начина на определянето й;
6. застрахователната премия или начина на определянето й, както и сроковете и реда за нейното плащане;
7. размера на самоучастието, ако такова е уговорено между страните;
8. имената и адреса на застрахователния посредник, ако договорът е сключен чрез посредник, а за застрахователните агенти – и номера на легитимационния им документ;
9. датата и мястото на сключване на договора;
10. подписите на страните.
(4) При сключването на застрахователен договор в полза на трето лице договорът трябва да съдържа и имената, съответно наименованието и адреса на ползващото се лице или начина, по който то може да бъде определено.
(5) Когато договорът се сключва със застраховател, който извършва дейност в Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в договора се вписват и името (фирмата) и адресът на представителя по чл. 55, ал. 3, съответно на клона или на представителя по чл. 269, ал. 7, натоварени с изпълнение на неговите функции.
(6) Писмената форма на застрахователния договор се счита за спазена и когато той е съставен във формата на електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
(7) Застрахователният договор може да бъде сключен и чрез средства за дистанционна комуникация при спазване разпоредбите на този кодекс, когато това е предвидено в закон.
(8) Застрахователят е длъжен в 7-дневен срок от поискването да снабди застрахования със заверено копие от писмения документ по ал. 1. Липсата на оригинален екземпляр не е основание за отказ или намаляване на застрахователното плащане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли желаещи за изказване?
Заповядайте, проф. Герджиков.
Огнян Герджиков (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми народни представители, неприятно ми е това, което ще кажа, но не мога да не го кажа. За мен цялата Част четвърта – “Застрахователен договор”, е провал за вносителите, защото очевидно те са направили много сериозна грешка в подхода. Това е материята на застрахователния договор и като търговска сделка тя е уредена в Търговския закон. Тук вносителите всъщност идват да ни възпроизведат една част от текстовете мот-а-мо, както са в Търговския закон, като се започне от “Определението” – чл. 183, което е абсолютно буква по буква преписано от Търговския закон. Това не се отнася само за този текст, а и за много следващи текстове, включително за имущественото застраховане, надзастраховането, подзастраховането. Това са текстове, абсолютно преписани от Търговския закон. Това се нарича “нормативен плеоназъм”. Кому е необходимо да се повтарят едни и същи текстове в различни закони, на мен не ми е ясно.
Затова моето предложение е цялата Част четвърта – “Застрахователен договор”, да се върне в комисията и да се отложи нейното гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Герджиков.
Това, което казвате, е много сериозно. Има ли някой от комисията, който да възрази?
Заповядайте, госпожо Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
Част четвърта “Застрахователен договор” не преписва Търговския закон, а заменя текстовете, които са в Търговския закон, и ги внася в Кодекса за застраховането. Отменя се тази част от Търговския закон, която касае застрахователен договор, и всички текстове, касаещи застрахователния договор, се внасят в Кодекса за застраховането, за да може тази информация да бъде събрана на едно място. Всички текстове, третиращи застрахователни правоотношения, защита на потребителите при сключване на застрахователен договор да бъдат включени в един законов акт, който да улесни потребителите и всички страни, които го прилагат.
Именно поради това тази част от Търговския закон, която третира застрахователен договор, е предложено да бъде включена в Кодекса за застраховането и да бъде извадена от Търговския закон.
Една голяма част от текстовете остават непроменени. Има промени в случаите, в които се налага промяна във връзка с известни изменения, наложени от прилагането на Европейските директиви и също така във връзка с проблеми, които Комисията за финансов надзор е забелязала при третирането потребителите от страна на застрахователите, както и някои предложения, направени от Асоциацията на българските застрахователи във връзка с тяхната практика през последните години.
Измененията спрямо Търговския закон може да се каже, че не се значителни и са в голямата си част уточняващи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Къде пише, че тези части се изваждат от Търговския закон?
РАЛИЦА АГАЙН: В Преходните разпоредби.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Приемате ли това обяснение, проф. Герджиков?
Огнян Герджиков (НДСВ): Ако това наистина е така, а ние няма как да знаем, че е така, защото в доклада ги няма Преходните и заключителните разпоредби, тогава за мен е много странна ал. 2 на чл. 183, където е казано: “За застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.” Кои общи правила се имат предвид? Все пак нека вносителите да са наясно и много внимателно да боравят с тази материя, за да не станат недоразумения.
Аз, докато не видя Преходните и заключителните разпоредби, не мога да подкрепя тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, проф. Герджиков.
Това е много съществен спор, който може да се обсъди през почивката. Сега няма да гласуваме.
Половин час почивка. (Звъни.)
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с второ четене на Кодекса за застраховане.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря, госпожо председател. Стигнахме до текстовете на чл. 183 и 184, които са прочетени. Имаше дебати по текста на чл. 184 и не е подлаган на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Доколкото разбрах господин Герджиков направи процедурно предложение за отлагане на разглеждането на цялата Част четвърта от законопроекта, което не беше подложено на гласуване със съображенията, които той изложи в залата.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение - да се отложи разглеждането на Част четвърта от законопроекта, да се огледат съответствията с Преходните и заключителните разпоредби и едва след това да бъде подложена на гласуване.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 109 народни представители: за 62, против 23, въздържали се 24.
Предложението се приема.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Правя процедурно предложение за прегласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за прегласуване на процедурното предложение за отлагане на Част четвърта от законопроекта.
Моля, гласувайте още веднъж предложението на господин Герджиков да се отложи разглеждането на Част четвърта, посветена на застрахователния договор.
Гласували 139 народни представители: за 60, против 55, въздържали се 24.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли изказвания по чл. 183 и чл. 184? Няма желаещи за изказвания.
Моля, гласувайте наименованието на Част четвърта, Глава осемнадесета, чл. 183 по текста на вносителя и чл. 184 в редакцията на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 89, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 185 има предложение, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 185:
“Информация за потребителите на застрахователни услуги
Чл. 185. (1) Застрахователят е длъжен да предоставя на всеки потребител на застрахователни услуги преди сключването на застрахователен договор по Раздел I от Приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа:
1. фирмата (наименованието) на застрахователя и правно-организационната му форма;
2. седалището, адреса на управление на застрахователя, както и на клона, посредством който се сключва застраховката;
3. покритите и изключените рискове, възможностите за изменение на застрахователния договор съобразно общите условия;
4. срока и начините за прекратяване на договора;
5. начина за определяне на премиите, срока и начините за плащането им, и последиците от неплащането, както и размера на премията, който съответства на основното и допълнителното покритие;
6. предпоставките и срока за плащане на застрахователно обезщетение или парична сума;
7. начините за калкулиране и разпределяне на бонуси, ако такива са предвидени;
8. начина на изчисляване на откупната стойност и на намалената застрахователна сума в случай на предсрочно прекратяване на плащанията, както и размера, до който те са гарантирани – при договорите за застраховки по Раздел I, т. 1, 2, 3 и 5 от Приложение № 1;
9. изчерпателно посочване на конкретните фондове, в които могат да бъдат инвестирани средствата при договор за застраховка “Живот”, свързана с инвестиционен фонд по Раздел I, т. 3 от Приложение № 1, и характеристика на активите, от които фондовете се състоят;
10. процедурите за уреждане на спорове между страните по застрахователния договор съгласно вътрешните правила на застрахователя, без да се засяга правото на иск по съдебен ред;
11. условията, при които е възможно едностранно прекратяване на договора;
12. обща информация относно данъците и таксите във връзка с договора;
13. приложимия закон към договора, когато страните нямат право на свободен избор на приложимо право, съответно предлагания от застрахователя приложим закон, когато страните имат право на свободен избор.
(2) Застрахователят по ал. 1 е длъжен по време на действие на договора да предоставя на застрахованото лице:
1. информация за всяка промяна в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2;
2. информацията по ал. 1, т. 3-9 – в случай на промяна на общите условия или на закона, приложим към застрахователния договор, и
3. ежегодна информация за състоянието на бонусите.
(3) Застрахователят е длъжен да предоставя на всеки потребител на застрахователни услуги – физическо лице, преди сключването на застрахователен договор по Раздел II от Приложение № 1 информация в подходяща писмена форма за съответния вид застраховка, която да съдържа обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2, 10 и 13. Информацията по ал. 1, т. 1 и 2 се посочва във всеки документи, който се изпраща на застрахованото лице.
(4) Когато застрахователният договор се сключва чрез застрахователен брокер или застрахователен агент, информацията по ал. 1 или 3 се предоставя от тях.
(5) Разпоредбите на ал. 1-4 не се прилагат при договори за застраховка на големи рискове.”
По чл. 186 – “Общи условия” има предложение на народните представители Асен Агов и Нено Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение и на народните представители Йордан Цонев и Мариана Костадинова, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 186:
“Общи условия
Чл. 186. (1) Общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застрахования общи условия са неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
(2) Общите условия на застрахователя се приемат от неговия управителен орган, като датата на приемането и на последващите им изменения и допълнения задължително се посочва в тях.
(3) Застрахователят е длъжен да даде на потребителя на застрахователни услуги общите условия по застраховката преди сключването на застрахователния договор. Когато по застраховката има изготвен въпросник, общите условия се дават заедно с него.
(4) Изменението или замяната на общите условия с нови по време на действието на застрахователния договор има сила за застрахования само ако измененията или новите общи условия са му били дадени и застрахованият писмено ги е потвърдил.
(5) Общите условия трябва да определят ясно и недвусмислено:
1. покритите рискове и изключенията от покритие;
2. условията за плащане на премиите от страна на застрахования и последиците от неплащане или от неточно плащане;
3. задълженията на застрахователя, срока за плащане и начина за определяне размера на плащанията;
4. задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и за неговото доказване;
5. обстоятелствата, свързани с промени в застрахователното правоотношение;
6. условията и размера на предварителните плащания или заеми срещу застрахователни полици “Живот” и откупуването им.”
По чл. 187 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 188 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Задължение за обявяване
Чл. 188. (1) При сключването на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска.
(2) За съществени по ал. 1 се смятат само обстоятелствата, за които застрахователят писмено е поставил въпрос.
(3) Неотговарянето на въпрос, без да има укриване на съществено за риска обстоятелство, не е основание за едностранно прекратяване на застрахователния договор, за искане на неговото изменяне или за отказ за плащане на обезщетение по чл. 189.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 189 и чл. 190.
Комисията предлага следната редакция на чл. 191:
“Обявяване на новопостъпили обстоятелства
“Чл. 191. (1) По време на действие на застрахователния договор застрахованият е длъжен да обявява пред застрахователя всички новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос. Обявяването на обстоятелствата трябва да се извърши незабавно след узнаването им.
(2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 се прилагат чл. 189 и 190.
(3) Застрахованият е длъжен незабавно писмено да уведоми застрахователя за промяна на указания в застрахователния договор, адрес и да съобщи на застрахователя новия си адрес. До получаване на съобщението за промяна на адреса от страна на застрахователя, съобщенията, изпратени от него на адреса на застрахования, обявен в застрахователния договор, се считат за връчени и получени от застрахования с всички предвидени в закона или договора правни последици.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 192, 193, 194 и 195.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 185 до чл. 195 включително.
Гласували 99 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 196 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов – в чл. 196, ал. 1 се добавя текста “или в застрахователния договор”, а ал. 2 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 196.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по чл. 196? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народните представители Асен Агов и Нено Димов.
Гласували 104 народни представители: за 19, против 64, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 196.
Гласували 108 народни представители: за 87, против 15, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 197:
“Давност
Чл. 197. Правата по застрахователния договор се погасяват с
3-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки “Живот” и “Злополука” и при застраховки “Гражданска отговорност” по т. 10 – 13 на раздел II, буква „А” от Приложение 
№ 1 - с 5-годишна давност от датата на настъпване на събитието.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 198.
По чл. 199 има предложение от народните представители Агов и Димов – чл. 199 се заличава, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 199:
“Съзастрахователен договор
Чл. 199. (1) Със съзастрахователния договор двама или повече застрахователи разпределят помежду си отговорността по вече сключен от един от тях застрахователен договор или по договор, който предстои да бъде сключен.
(2) В съзастрахователния договор страните задължително определят:
а) водещият застраховател;
б) съотношението, в което застрахователите поемат отговорността;
в) разпределението на застрахователната премия;
г) приложимите общи условия.
(3) Отношенията със застрахования по застрахователния договор се осъществяват от водещия застраховател, ако друго не е уговорено.
(4) В 7-дневен срок от сключването на застрахователния договор водещият съзастраховател уведомява застрахования за обстоятелствата по ал. 2, ако те не са видни от застрахователния договор. Когато застрахованият е физическо лице, уведомяването става по реда на чл. 185.
(5) Застрахованият има право да прекрати застрахователния договор с писмено предизвестие, отправено до водещия съзастраховател в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 4.
(6) Когато застрахованият е бил уведомен по ал. 4 съзастрахователите отговарят към него всеки за своята част съобразно съотношението, в което са поели отговорността, освен ако в застрахователния договор е уговорено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Димов, заповядайте да представите Вашето предложение по чл. 199.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Направили сме това предложение, защото на практика видовете застраховки и броят застраховки са толкова разнообразни в това, което се предлага, че те не могат да бъдат описани в кодекса. Не е и необходимо да бъдат описани в кодекса. От тази гледна точка считаме напълно излишно да се дефинира специално какво трябва да прави съзастрахователният договор, дотолкова доколкото практиката е доказала, че и без да е дефинирано в кодекс или в закон, договорите могат да се сключват.
Считаме, че този текст е излишен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димов и Агов за отпадане на чл. 199.
Гласували 111 народни представители: за 29, против 48, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете от чл. 197 до чл. 199 включително.
Гласували 94 народни представители: за 87, против 6, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава деветнадесета – Имуществено застраховане. Раздел I – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованията на Глава деветнадесета и Раздел I.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 200.
По чл. 201 има направено предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов – в чл. 201 ал. 2 добива следната редакция: “Договорът за застраховка на чуждо имущество има сила, ако е налице изричното съгласие на собственика на имуществото”, а ал. 3 се заличава, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 201.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези два текста? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димов и Агов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 24, против 59, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване наименованията на Глава деветнадесета и Раздел I и текстовете на чл. 200 и 201 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 6, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 202:
"Разсрочено плащане на застрахователната премия
Чл. 202. (1) В случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати.
(2) Застрахователят може да упражни правата по ал. 1 не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено предупреждение. Писменото предупреждение ще се счита връчено и когато в застрахователната полица застрахователят изрично е посочил кое от правата по ал. 1 ще упражни след изтичането на 15-дневния срок от датата на падежа на разсрочената вноска.
(3) Когато застрахователно събитие е настъпило преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застрахования, застрахователят може да удържи размера на неиздължената премия от размера на застрахователното обезщетение.
(4) Ако е уговорено застрахователното покритие да започне, без да е платена цялата премия или първата вноска при разсрочено плащане, застрахователят има право да иска плащането й със законната лихва от деня на забавата."
По чл. 203 има предложение на народните представители Агов и Димов:
В чл. 203, ал. 1 накрая се добавя текстът: "към датата на сключване на застрахователния договор".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203 със заглавие "Застрахователна сума".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, искам да ви попитам: сумата кога? Това не е фиксирана цена за дълъг период от време. Това е стойност, която се мени. Вие не може да кажете, че стойността на имуществото днес е същата, каквато е била вчера или каквато ще бъде утре. Това може да има висока степен на вероятност, но не е даденост. По този начин ние предлагаме да се фиксира определен момент, към който имуществото е оценено и стойността не може да го надвишава. В следващия момент може да настъпи промяна.
Така че нека да се отправим към определена конкретна дата, да видим на тази дата каква е била стойността, в противен случай имаме недефинираност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов по чл. 202, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 16, против 61, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 202 и чл. 203.
Гласували 86 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 205.
По чл. 206 има предложение от народните представители Агов и Димов:
1. В чл. 206, ал. 1 отпада думата "подходящ" в края на изречението.
2. В чл. 206, ал. 3 думите "ако застрахованият е нарушил задълженията си по ал. 1 и 2 с цел да попречи" се заместват с "неуведомяването в сроковете по ал. 1 и 2 е попречило", а след думата "събитието" се добавя "или размера на вредите".
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 206:
"Задължение за съобщаване
Чл. 206. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя, освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок.
(2) Срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от три дни от узнаването. При застраховки срещу рисковете от кражба или грабеж срокът за уведомяване по договора не може да бъде по-кратък от 24 часа от узнаването.
(3) Застрахователят има право да откаже плащането, ако застрахованият не е изпълнил задълженията си в сроковете по ал. 1 и 2 с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Преди почивката се борихме за потребителите, сега не искаме да ги защитаваме.
Каква е идеята на предложението, което сме направили с колегата Агов? Предлагаме да не се казва, че "застрахователят няма да изплати, ако застрахованият е нарушил задълженията си". Той може да е нарушил тези задължения и въпреки това да получи застраховката, ако е ясно, че неуведомяването в сроковете не е попречило на застрахователя да установи щетите. Тоест може и в по-късен момент от тези няколко дни да може да се осъществи проверката и застрахователят все пак да може да възстанови средствата. Тоест застрахователят да не прави това, да не плаща само ако закъснението реално е попречило на застрахователя да оцени щетите.
Първото ми предложение - думата "подходящ" е чисто излишна дума, дори мога да го оттегля, за да не се гласува.
Що се отнася до "събитието", става дума не само за събитие, а и за размера на вредите. Защото освен самото събитие могат да бъдат и различни размерите на събитието. Може да имате един размер, който не сте успели да докажете.
Ако текстът се предложи по този начин, в определен момент може да получите по-малко, а в друг момент повече, в зависимост от това как защитите закъснението си. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания по тези текстове има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Димов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 29, против 58, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте членове от 204 до 206, подкрепени от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 82, против 12, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Член 207 е подкрепен от комисията.
По чл. 208 има предложение от народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Застрахователно обезщетение
Чл. 208. (1) При настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.
(2) Застрахователят обезщетява застрахования отделно за разходите, които е направил за ограничаване на вредите, когато е действал с необходимата за случая грижа, дори ако усилията му са останали безрезултатни. В този случай застрахователят може да бъде задължаван и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в изпълнение на неговите указания.
(3) Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.
(4) Когато за едно имуществено право са сключени два или повече застрахователни договора при еднакви покрития и застрахователни рискове, като сборът на отделните застрахователни суми надвишава действителната стойност на застрахованото имущество, всеки застраховател отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по сключената с него застраховка се отнася към общата застрахователна сума на всички застраховки. Застрахованият е длъжен да уведоми всеки от застрахователите за наличието и на други застрахователни договори, като посочи другите застрахователи и застрахователните суми по сключените с тях договори.
(5) Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество бъде намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай, че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Гласуваме текстовете на чл. 207 и 208.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 209 има предложение на народните представители Агов и Димов.
Комисията не подкрепя предложението за отпадане на ал. 2 и го подкрепя в останалата му част.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 209:
“Възстановяване на вреди
Чл. 209. (1) При настъпване на застрахователно събитие застрахователят може със съгласието на застрахования да възстанови претърпените от него вреди и в натура.
(2) Срокът за възстановяване на вреди не може да бъде по-дълъг от 45 дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по чл. 209.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Аз разбирам много добре, че с този текст на ал. 2 се цели защита на потребителя. Само че искам да ви попитам наистина това така ли е? Да не вземем вместо да изпишем вежди, да извадим очи.
Нека да си представим, че на 25 юли една кола катастрофира. В рамките на три дни се отива в съответното застрахователно дружество, след което отивам в сервиза, в който съм поискал, за да си дам колата на ремонт. Оказва се, че частите ги няма, през август месец е затворен примерно централният склад за части, защото почиват - масова практика.
Става 1 септември, изписват ми частта, която идва нормално за поне 15 дни, няма как да дойде по-бързо, става 15 септември и факири да са – още една седмица за ремонт, ето ви ги 45 дни изтекоха и застрахователят не е платил. Той не е платил, но не е виновен, защото аз съм поискал този сервиз, август месец е почивка. Как ще се спази този срок от 45 дни?
Затова аз не съм принципно против да има някакъв срок за защита, но трябва да се даде възможност в такива случаи, когато не е по вина на застрахователя и е по желанието на клиента, на застрахования, да може срокът да бъде по-дълъг. Защото в противен случай застрахователят трябва да го извика, да му изсипе някакви пари на 45-ия ден и да каже: това е! В другия случай сервизът си дава бележката и застрахователят плаща по нея.
Така че нека да помислим дали не трябва да има някакъв друг текст или просто този текст трябва да отпадне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по този текст?
Госпожо Костадинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря, госпожо председател.
Господин Димов, Вие може би не сте разбрали. Това е от датата на представяне на всички необходими документи. Този сервиз като Ви издаде фактурата в край на август месец, Вие тогава ще я представите на застрахователя. Това е срокът.
Тя не е доставена, след което Ви се доставя и тогава Вие предоставяте на застрахователя всички необходими документи за изплащане на застрахователно обезщетение. Добре, нека да бъде и краят на октомври, въпросът е принципен. Тук е записано, че когато представите всички необходими документи, фактурата е един от необходимите документи за обезщетението. Вие сте още в процес на набиране на необходимите документи. Благодаря.
Нено Димов (ДСБ, встрани от микрофоните): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, оттегляте го.
Моля да гласуваме чл. 209 в редакция, предложена от комисията. Господин Димов оттегля своето предложение.
Гласували 82 народни представители: за 79, против 2, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 210 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Цонев и Костадинова – също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 210:
“Частично погиване
Чл. 210. При частично погиване на застрахованото имущество то се смята за застраховано до изтичане срока на застрахователния договор в размер, равен на разликата между първоначалната застрахователна сума и изплатеното застрахователно обезщетение, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор.”
По чл. 211 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 212 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 213 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено по т. 1 и не е подкрепено по т. 2 и 3.
Има предложение на Мариана Костадинова и Йордан Цонев.
Комисията е подкрепила това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 213:
“Встъпване в правата на застрахования
Чл. 213. (1) С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вреда има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по “Гражданска отговорност”.
(2) Ако лицето, причинило вредата, е възходящ, низходящ или негов съпруг, както и ако принадлежи към домакинството на застрахования, застрахователят има правата по ал. 1, ако то е действало умишлено.
(3) Застрахованият е длъжен да съдейства на застрахователя при упражняване на правата му срещу причинителя на вредата.
(4) Ако имуществото на причинителя на вредата е недостатъчно, застрахователят се удовлетворява след застрахования.
(5) В случай, че причинителят на вредата е обезщетил застрахования в пълен размер, застрахователят се освобождава от задължението си да плати застрахователно обезщетение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Агов и Димов, което не е подкрепено от комисията – по т. 2 и 3.
Гласували 83 народни представители: за 16, против 43, въздържали се 24.
Предложението не се подкрепя.
Моля, гласувайте текстовете на членове от 210 до 213 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 75 народни представители: за 70, против 5, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 214 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 215 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 216 комисията подкрепя текста на вносителя.
“Раздел II – Застраховане на правни разноски.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 217.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 218.
По чл. 219 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Право на избор
Чл. 219. (1) Застрахованият има право по свой избор да упълномощи адвокат или друго лице, което да дава юридически съвети или да осъществява процесуално представителство в производство по чл. 217, ал. 1 в съответствие със закона по седалището на органа, пред който се развива производството.
(2) Застрахованият има правото по ал. 1 и в случай на конфликт на интереси в отношенията със застрахователя.
(3) Лицата, упълномощени от застрахования в съответствие с ал. 1 или 2, не могат да получават указания във връзка с дейността си от застрахователя.”
По чл. 220 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 221 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Уведомяване на застрахованото лице
Чл. 221. Застрахователят, съответно лицето за уреждане на претенции по чл. 92, т. 2 са длъжни да уведомят застрахования за правата му по членове 219 и 220 във всеки случай на конфликт на интереси или на разногласие със застрахования.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове от 214 до 221 включително и наименованието на Раздел II.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Раздел III – Застраховка “Помощ при пътуване”.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 222.
“Глава двадесета – Застраховане на гражданска отговорност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на Глава двадесета.
По чл. 223 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 223:
“Определение
Чл. 223. (1) С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. С договора за застраховка “Гражданска отговорност” застрахователят може да се задължи да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение.
(2) Застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1.
(3) За отговорност за пропуснати ползи в резултат на неизпълнение на договорно задължение застрахователят може да осигури покритие срещу заплащане на допълнителна премия, освен ако е уговорено друго.
(4) Застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса.” Това е допълнителен текст, който е отложен от комисията и това е окончателната редакция на чл. 223.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказвания по тези текстове има ли желаещи?
Нено Димов (ДСБ, от място): Аз ще оттегля предложението си по чл. 224, тъй като принципно вече се гласува срещу него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
Господин Димов оттегли предложението си по чл. 224.
Моля, представете по-нататъшните текстове.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По чл. 224 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция:
“Съобщаване и привличане. Представителство
Чл. 224. (1) Застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да съобщава на застрахователя обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен да уведоми застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е извършил.
(2) При предявен иск от увредения застрахованият е длъжен да иска привличане на застрахователя в процеса, когато това е допустимо от закона.
(3) Застрахователят или определено от него лице може по упълномощаване от страна на застрахования да го представлява в съдебни производства или при извънсъдебно уреждане на претенции във връзка с гражданската му отговорност, когато това е в интерес и на застрахователя. Разноските във връзка с упълномощаването и представителството са за сметка на застрахователя до размера на застрахователната сума. Обстоятелствата, установени в актовете на съда, постановени при участието на лица по изречение първо, обвързват застрахователя.”
По чл. 225 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 226 имаше отложен текст, който предоставям на вашето внимание със следната окончателна редакция:
“Пряк иск
Чл. 226. (1) Увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
(2) Застрахователят може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл. 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1. Когато застраховката “Гражданска отговорност” е задължителна по закон, застрахователят не може да прави възраженията за самоучастие на застрахования.
(3) По застраховка “Гражданска отговорност”, която е задължителна, застрахователят отговаря спрямо увредения и когато застрахованият го е увредил умишлено.”
По чл. 227 има предложение на народните представители Агов и Димов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Костадинова и Цонев, което също е подкрепено.
Окончателният текст на чл. 227 е следният:
“Регресен иск
Чл. 227. Застрахователят има право на регресен иск срещу застрахования:
1. за всичко платено на увредения – в случаите по чл. 226, ал. 3;
2. за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл. 226, ал. 1, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина;
3. за размера на договореното самоучастие в случаите по чл. 226, ал. 2, изречение второ.”
По чл. 228 има предложение на народните представители Агов и Димов, което не е подкрепено от комисията – чл. 228, ал. 2, се заличава.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228.
По чл. 229 няма предложение и комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези текстове, които бяха представени? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Агов и Димов по чл. 228, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 31, против 43, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 222 до чл. 229, както и наименованието на Раздел III и Глава двадесета.
Гласували 72 народни представители: за 65, против 4, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Глава Двадесет и първа – Застраховки “Живот” и “Злополука”.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и първа.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 230:
“Предмет на застрахователния договор
Чл. 230. (1) Договорите за застраховки “Живот” и “Злополука” се сключват срещу събития, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическото лице.
(2) Договорът за застраховка “Живот” може да бъде с покритие за случай на смърт или за случай на доживяване на определена възраст, или да бъде със смесено покритие.
(3) Недействителен е договор за застраховка “Живот” или “Злополука” с покритие за случай на смърт на малолетно или на лице, поставено под пълно запрещение, както и с покритие на рисковете от аборт или раждане на мъртво дете. Застрахователят е длъжен да върне застрахователните премии, получени в изпълнение на договор за застраховка “Живот” или “Злополука” с покритие на тези рискове. Когато застрахованият съзнателно е укрил информация относно лицата по изречение първо, чийто живот е предмет на договор за застраховка “Живот” или “Злополука”, застрахователят има право да прихване стойността на направените разходи за сключване на договора за застраховка от размера на премията, която подлежи на връщане.”
По чл. 231 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 232 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага окончателна редакция:
“Взаимно застраховане
Чл. 232. (1) Договор за взаимно застраховане могат да сключат съпрузи, лица, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, лица в родствена връзка, съдружници в дружество по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите, както и съдружници в събирателно, командитно или адвокатско дружество.
(2) При развод на съпрузи взаимните застраховки се разделят. Това правило не се прилага, ако договорът е сключен в полза на дете от прекратения брак.
(3) При прекратяване на дружествата по ал. 1 взаимните застраховки се разделят.
(4) При прекратяване на връзката между лицата, живеещи във фактическо извънбрачно съжителство, те могат да поискат разделяне на застраховките, освен ако договорът е сключен в полза на дете, родено и припознато от тези лица.”
По чл. 233 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 234 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Имате възможност да се изкажете по текстовете на членове от 230 до 236 включително. Заповядайте, колеги. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на Глава двадесет и първа и текстовете на членове от 230 до 236 включително.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава двадесет и първа и текстовете на членове от 230 до 236 са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 237 има направено предложение от колегите Агов и Димов, което се оттегли току-що.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на чл. 237:
“Право на едностранно прекратяване на договора
Чл. 237. (1) Физическо лице, сключило индивидуален застрахователен договор по застраховка “Живот” със срок повече от шест месеца, има право едностранно да прекрати договора в срок 30 дни от датата, на която е било уведомено за сключване на застрахователния договор.
(2) Лицето по ал. 1 упражнява правото си на прекратяване на договора с едностранно писмено съобщение, отправено до застрахователя. От датата на уведомяване на застрахователя застрахователният договор се прекратява, като застрахованият се освобождава от задълженията си по него и има право да получи заплатената застрахователна премия с изключение на частта, съответстваща на времето, през което застрахователят е носил риск, ако е настъпило застрахователно събитие. Застрахователят връща частта от премията в 30-дневен срок от получаване на съобщението.”
По чл. 238 има подкрепено предложение на народните представители Агов и Димов.
Има също подкрепено предложение на народните представители Цонев и Костадинова.
Комисията подкрепя тези две предложения и на тяхно основание и на текста на вносителя предлага следната окончателна редакция:
“Застрахователна сума
Чл. 238. (1) При настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея, определена в застрахователния договор.
(2) Застрахователната сума се изплаща и в случаите, когато този, който е причинил вредата, е длъжен да обезщети застрахования или вече го е обезщетил, както и ако застрахованият е получил плащане по друг застрахователен договор.
(3) Застрахователят извършва плащането в срок 15 дни от датата, на която са представени поисканите доказателства за установяване на застрахователното събитие и на размера на плащането.
(4) При определяне размера на плащането за неработоспособност, причинена от застрахователно събитие, освен в случаите на загуба на крайници или други човешки органи, застрахователят може да предвиди срок за стабилизиране на неработоспособността, който не може да надхвърля една година от датата на настъпване на застрахователното събитие. В този случай застрахователят определя и изплаща в срока по ал. 3 предварителен размер, който не може да бъде по-малък от минималния безспорен размер на плащането.
(5) Застрахователната сума се изплаща на застрахования или на третите ползващи се лица.
(6) В случай на смърт на застрахования, ако застраховката не е сключена в полза на трети лица, застрахователната сума се изплаща на наследниците на застрахования, а ако няма такива – на лицата, живели в едно домакинство със застрахования.
(7) При договори по застраховка “Живот” или застраховка “Злополука” застрахователят, който е платил застрахователната сума, не може да встъпи в правата на застрахования срещу лицето, причинило събитието.”
По чл. 239 комисията предлага следната редакция:
“Изключени рискове
Чл. 23 (1) Доколкото не е уговорено друго, застрахователят се освобождава от задълженията си по застрахователния договор, ако:
1. преди да е изтекла една година от сключването на договора, застрахованият съзнателно причини собствената си смърт;
2. нараняването, увреждането на телесната цялост, загубата на работоспособността или смъртта последва при извършване от застрахования на престъпление от общ характер;
3. смъртта е настъпила вследствие на изпълнение на смъртно наказание, наложено с влязла в сила присъда;
4. смъртта е настъпила при война, военни действия или вследствие на терористичен акт.
(2) Страните могат да договорят и други изключени рискове.
(3) При застраховка “Живот”, ако текущите премии са платени най-малко за две пълни години, застрахователят плаща на наследниците на застрахования или на други трети ползващи се лица математическия резерв по застраховката.”
По чл. 240 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 241 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията предлага да се създаде чл. 242 със следната редакция:
"Застраховка за обезпечаване на задължение
Чл. 242. (1) Когато застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
(2) Застрахователят може да прави всички възражения, произтичащи от застрахователния договор.
(3) Когато лицето по ал. 1 не е страна по застрахователния договор, то има право да го получи, заедно с общите условия и сведенията, предоставени на застрахователя във връзка с осигуряване на покритието."
По чл. 243 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате думата по текстовете на чл. 237 до чл. 243 включително, както са прочетени от господин Цонев. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 71 народни представители: за 70, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: "Глава двадесет и втора – Приложимо право към застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство".
Комисията подкрепя наименованието на главата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 244 със следната редакция:
"Приложимо право към застрахователни договори
за имуществено застраховане
Чл. 244. (1) Приложимото право към застрахователни договори за имуществено застраховане, покриващи рискове, разположени на територията на държави членки, се определя, както следва:
1. когато рискът е разположен на територията на Република България и застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище на територията на страната, приложимо право е правото на Република България;
2. когато рискът е разположен на територията на Република България и застрахованият няма обичайно местопребиваване или седалище на територията на страната, страните могат да изберат като приложимо правото на Република България или правото на държавата членка, в която застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище; страните по договора могат да определят приложимото право в съответствие с изречение първо и когато рискът е разположен в друга държава членка и застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България;
3. когато застрахованият извършва търговска дейност или упражнява свободна професия и договорът покрива два или повече риска, свързани с тази дейност или професия, и рисковете са разположени на територията на Република България и в една или повече държави членки, страните по договора могат да определят като приложимо правото на държава членка, в която е разположен един от рисковете, или правото на държава членка, в която застрахованият има обичайно местопребиваване или седалище;
4. когато съответната държава членка по точки 2 и 3 предоставя по-голяма свобода на избор на приложимо право, страните могат да определят за приложимо правото на друга държава в съответствие с предоставената възможност за избор;
5. когато рисковете, покрити от договора, са ограничени до застрахователни събития, които могат да настъпят в държава членка, различна от държавите по точки 1, 2 или 3, страните по договора могат да изберат правото на държавата членка по настъпване на застрахователното събитие;
6. когато със застрахователния договор се покриват големи рискове, страните могат свободно да изберат приложимото право.
(2) В случай по ал. 1, т. 6 обстоятелството, че страните по договора са избрали за приложимо правото на държава, различна от Република България, не засяга прилагането на повелителните разпоредби на правото на Република България, ако всички други елементи на застрахователния договор в момента на избора са свързани само с Република България.
(3) Изборът на приложимо право към застрахователния договор трябва да бъде изричен и да следва ясно от клаузите на договора. Ако условието по изречение първо не е изпълнено приложимото спрямо договора право ще е правото на тази държава членка по ал. 1, с която договорът е най-тясно свързан.
(4) Когато част от застрахователния договор може да бъде обособен от останалите му части и тази част има по-тясна връзка с друга държава членка, различна от съответните държави по ал. 1, към нея може да се прилага по изключение правото на тази друга държава членка. Предполага се, че застрахователният договор е най-тясно свързан с държавата членка, в която е разположен рискът.
(5) Когато дадена държава се състои от повече от една териториална единица, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно тази глава.
(6) Разпоредбите на тази глава не засягат прилагането на разпоредбите на правото на Република България, които повелително уреждат случая, независимо от приложимото към застрахователния договор право.
(7) Доколкото правото на Република България предвижда повелителните разпоредби на правото на държавата членка, в която е разположен рискът, или на държавата членка, чието право предвижда задължение за застраховане, могат да се приложат, ако в съответствие с правото на тези държави членки посочените повелителни разпоредби се прилагат задължително, независимо от приложимото към застрахователния договор право.
(8) Когато застрахователният договор покрива рискове, разположени в повече от една държава членка, за целите на ал. 6 и 7 се счита, че са налице няколко договора, всеки от които е свързан само с една държава членка."
По чл. 245 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 246:
"Приложимо право към застрахователни договори
за застраховка "Живот" и "Злополука"
Чл. 246. Приложимото право към застрахователни договори за застраховка "Живот" и "Злополука" се определя, както следва:
1. когато рискът е разположен в Република България, приложимо е българското право, а когато рискът е разположен в държава членка, приложимо е правото на тази държава членка;
2. когато страна по договора е гражданин на Република България, който има обичайно местопребиваване в държава членка, страните по договора могат да определят като приложимо правото на Република България; когато страна по договора е гражданин на държава членка, който има обичайно местопребиваване в Република България, страните по договора могат да определят като приложимо правото на тази държава членка;
3. когато дадена държава се състои от повече от една териториална единица, всяка от които има свои правни норми за договорите, всяка териториална единица се смята за държава при определяне на приложимото право съгласно тази глава;
4. независимо от приложимото към застрахователния договор право разпоредбите на точки 1, 2 и 3 не засягат прилагането на повелителните разпоредби на правото на Република България, които уреждат случая;
5. доколкото правото на Република България предвижда, повелителните разпоредби на правото на държавата членка, в която е разположен рискът, или на държавата членка, чието право предвижда задължение за застраховане, могат да се приложат, ако в съответствие с правото на тези държави членки посочените повелителни разпоредби се прилагат задължително, независимо от приложимото към договора право."
По чл. 247 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 248 и предлага следната окончателна редакция:
"Прилагане на Кодекса за международно
частно право
Чл. 248. Доколкото не е предвидено друго в тази глава, за застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство се прилагат разпоредбите на Кодекса за международно частно право."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Цонев.
Колеги, имате възможност да коментирате заглавието на Глава двадесет и втора и съдържанието на текстовете на чл. 244 до чл. 248 включително, както бяха прочетени.
Не виждам желаещи.
Моля да гласувате заглавието на Глава двадесет и втора и текстовете до чл. 248 включително.
Гласували 83 народни представители: за 82, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Част пета – Задължително застраховане. Глава двадесет и трета – Общи положения.”
Комисията подкрепя текста на вносителя както за наименованието на Част пета и Глава двадесет и трета, така и за чл. 249, като предлага следната редакция:
“Видове задължителни застраховки
Чл. 249. Задължителни застраховки са:
1. “Гражданска отговорност” на автомобилистите по Раздел II, буква “А”, т. 10.1 от Приложение № 1, наричана по-нататък “задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите”;
2. “Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз по Раздел II, буква “А”, т. 1 от Приложение № 1, наричана по-нататък “задължителна застраховка “Злополука” на пътниците”;
3. други застраховки, установени със закон или с международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 250.
За чл. 251 комисията предлага следната редакция:
“Срок на задължителните застраховки
Чл. 251. (1) Срокът на задължителните застраховки се определя от страните по договора, освен ако в нормативен акт е предвидено друго.
(2) Договорът за задължително застраховане се подновява преди изтичането на срока му, освен в случаите, когато е отпаднал застрахователният интерес.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 252.
За чл. 253 – също, но със следната редакция:
“Контрол за сключването на договори за задължителни застраховки
Чл. 253. (1) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка се упражнява от органите, на които това е възложено със закон.
(2) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка от вида “Злополука” на служителите в държавни учреждения се осъществява от по-горестоящия държавен орган на съответното учреждение, а когато няма такъв – от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол.
(3) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите спрямо моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България или на територията на трета държава, се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Контролът за наличието на сключен договор за задължителна застраховка “Злополука” на пътниците се осъществява от Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.”
За чл. 254 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Особени правила за контрола на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
Чл. 254.    (1) Контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите като част от държавния граничен контрол се извършва по отношение на:
1. моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава и влизат на територията на Република България от трета държава, както и в случаите, когато такива моторни превозни средства напускат територията на Република България;
2. моторните превозни средства със специален регистрационен режим, освободени от задължението за сключване на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” съгласно законодателството на съответната държава членка и включени в списък, изготвен от тази държава членка и предоставен на Република България.
(2) Не се осъществява контрол за наличието на сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава членка или на Република Хърватия, Конфедерация Швейцария и Княжество Андора, както и по отношение на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на трета държава, когато влизат на територията на Република България от територията на друга държава членка. Това не се отнася за инцидентните проверки от оправомощените контролни органи, които се извършват на друго основание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, има ли някакво мнение по членове 249-254 включително? Няма.
Моля, гласувайте членове от 249 до 254 включително.
Гласували 85 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 2.
Членове до 254 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 255 има предложение на колегите Христов и Кузов.
Комисията не подкрепя предложението, но искам да внеса едно пояснение, че тук става въпрос комисията да няма право да определя минимален праг на задължителното ниво по “Гражданска отговорност”. Това всъщност е предвидено в кодекса, в края и становището на комисията, въпреки че не сме стигнали дотам, е да подкрепим текста на вносителя, тоест да няма минимално ниво, да се либерализира пазарът. Просто не му е тук мястото, затова сме го отхвърлили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Значи тук се оттегля, добре.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 255:
“Делегация
Чл. 255.  (1) Комисията издава наредба за реда и условията за извършване на задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2, както и за реда на неговото отчитане.
(2) С наредбата по ал. 1 се определя и редът за въвеждане на унифицирана номерация на полиците по задължителните застраховки и тяхното минимално съдържание.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Да гласуваме тези два члена, ако няма коментар по тях.
Моля, гласувайте чл. 255 и чл. 256.
Гласували 77 народни представители: за 76, против няма, въздържал се 1.
Членовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: “Глава двадесет и четвърта – Задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.”
Комисията подкрепя наименованието.
По чл. 257 има предложение на народните представители Агов и Димов, подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Христов и Кузов, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 257, ал. 2 думите “на законно основание” да се заменят с думите “обект на застрахователен договор”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Ще се гласува ли това нещо или се оттегля, господин Кузов?
Владимир Кузов (КА, от място): Не.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Има и предложение на народните представители Костадинова и Цонев, което е подкрепено от комисията.
На тази основа комисията предлага следната редакция на чл. 257:
“Обект на застраховане и застрахователно покритие
Чл. 257.  (1) Обект на застраховане по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
(2) Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.
(3) За трети лица се считат всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
(4) Не се допуска уговорка за изключване от покритие на гражданската отговорност за вреди, причинени на трето лице, което е знаело или е било длъжно да знае, че водачът на моторното превозно средство е бил в пияно състояние или под въздействието на друго упойващо вещество по време на пътнотранспортното произшествие.
(5) Застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования като превозвач на товари.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Тук има едно предложение, което господин Кузов евентуално ще обоснове. (Реплики.)
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Аз не знам защо сме писали, че то не е подкрепено, след като на законно основание в ал. 2 е записано. То е подкрепено и вижте какво гласи ал. 2:
“(2) Застраховани лица са собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Значи, включено е.
Владимир Кузов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Цонев, тук идеята ни е била друга – обект на застрахователен договор. Тъй като се опитва по някакъв начин да се вкарат всички, които управляват моторно превозно средство да бъдат посочени в застрахователната полица. Това крие в себе си рискове, тъй като ако човек утре предложи на свой близък или приятел да му кара колата и настъпи някакво застрахователно събитие може, господин Цонев, от тази гледна точка застрахователят да не уважи застрахователната полица по гражданска отговорност. Това е, когато някой роднина, близък, комшия се наложи да кара колата. Тук е големият препъникамък според нас. Разбирате ли? Тоест аз съм пиян – аз лично не мога да съм пиян, защото не пия, но давам на мой комшия да кара колата, настъпва застрахователно събитие и в този случай застрахователят може да не уважи полицата. Затова ние смятаме, че е добър вариантът, в който вместо “на законно основание” се запише “обект на застрахователен договор”. Тук е проблемът кого застраховаме – гражданина, тоест водача, или моторното превозно средство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Какво става, господин Цонев, прието ли е или не е прието от комисията?
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: В този смисъл не е прието. Ако ми позволите, мога да направя коментар.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Един коментар на господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Аз искам само за протокола да кажа нещо. Може би господин Цонев ще вземе отношение.
На практика предложението, което тук сме направили с колегата Агов, е прието в три члена. Това са чл. 257, чл. 267 и чл. 275, но е отразено само в чл. 267. Затова за протокола искам да кажа, че просто в окончателния текст… (Шум и реплики в залата.) Ще повторя членовете – 257, 267 и 275. Това са трите члена, по които е направено това предложение. То е прието, но моля да се отбележи в протокола, че не е отбелязано в окончателните текстове. Най-вероятно в бързината е допусната печатна грешка и ако може нека да се отрази.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Какво става сега, господин Цонев?
Вносителят, ако може, да вземе отношение.
Заповядайте, и се представете за протокола, моля.
НИКОЛАЙ ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Николай Петков, Комисия за финансов надзор, управление “Застрахователен надзор”.
Застраховка “Гражданска отговорност” на моторните превозни средства и директивите във връзка с нейното налагане в рамките на Европейския съюз поставят изрично изискване да бъдат застраховани всички лица, които на законно основание употребяват моторното превозно средство независимо от факта дали са включени в застрахователната полица или не.
Има разпоредба в Директива 84/5 на Европейския съюз, която казва, че държавите членки ще трябва да предвидят недействителност на всякаква договорна клауза или законова разпоредба, която изключва от застрахователно покритие лицата, които управляват автомобила при условие, че те го управляват на законно основание. С други думи, автомобилът не е откраднат или отнет с престъпление.
Това е, което е заложено в основата на този текст. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, господин Петков.
Господин Кузов, смятам, че с това пояснение става ясно, че трябва да оттеглите предложението си. Не можете да правите реплика, обаче можете да си оттеглите предложението.
Владимир Кузов (КА): Най-лесното е, господин председател, да си оттегля предложението. Идеята ми е да защитим потребителите, тоест ползвателите на застраховката. Нека в новите полици или по някакъв начин в закона, може би после ще внесем едно изменение и допълнение, в което да се обосноват какво е това “законно основание”, за да няма спекулации.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Мисля, че беше пояснено, че всички, които карат без да са откраднали колата, са на законно основание. (Шум и реплики в залата.)
Оттегляте го, благодаря.
Господин Димов, Вие казахте, че имате редакционно предложение.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: За протокола само искам да кажа, господин председател, че на господин Димов предложението не е отразено в ал. 1. Добавяме “и/или”. В ал. 4 е отразено. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, при тези пояснения всъщност ние трябва да гласуваме по прочетения текст на чл. 257 в редакцията на комисията.
Има ли някой да каже нещо? Няма.
Гласувайте така изясненият чл. 257, ако обичате.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Член 257 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 258 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 259 комисията подкрепя текста на вносителя, но дава следната окончателна редакция:
“Задължение за сключване на договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите
Чл. 259.         (1) Договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:
1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение;
2. управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка.
(2) Лицето по ал. 1, т. 2 сключва гранична застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите до напускането на територията на Република България.
(3) Лицето по ал. 1, т. 2 не е длъжно да сключва договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при влизане на територията на Република България при условие, че:
1. притежава валиден сертификат “Зелена карта”, или
2. изплащането на обезщетение във връзка с гражданската му отговорност е гарантирано от компетентна институция на държава членка и водачът е включен в списък, изготвен от компетентния орган на държавата членка, посочващ освободените лица от задължението за сключване на задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, и предоставен на Република България.
(4) Условията и редът за сключване и отчитане на граничната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите по ал. 2 се определят в наредбата по чл. 255.”
По чл. 260 има направени две предложения – от колегите Агов и Димов, което е подкрепено от комисията, и от Костадинова и Цонев, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 260:
“Разсрочено плащане на премията по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
Чл. 260.         (1) В случаите на разсрочено плащане разсрочените вноски от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния договор.
(2) При неплащането на разсрочена вноска от застрахователната премия застрахователят може да прекрати договора по реда на чл. 202, ал. 2, като се прилага и ал. 4.”
По чл. 261 комисията подкрепя текста на вносителя със следната редакция:
“Удостоверяване сключването на застрахователен договор
Чл. 261.         (1) Наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се удостоверява със застрахователна полица и знак, който се издава от Гаранционния фонд. Застрахователната полица по изречение първо е бланка под отчет с поредна номерация, която се отпечатва по реда, установен от Министерския съвет за отпечатване на ценни книжа.
(2) При разсрочено плащане на премия, знакът по ал. 1 удостоверява и срока, за който е платена застрахователната премия.
(3) Със застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите може срещу заплащане на допълнителна премия да се предостави покритие и за трети държави, участващи в системата “Зелена карта”, за което застрахователят издава сертификат “Зелена карта”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по членове от 258 до 261. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
По чл. 262 има неприети предложения от народни представители.
Виждам, че председателят на комисията е ангажиран, затова ще ги прочета.
Има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов:
В чл. 262 се създава нова т. 6, както следва:
“6. при сключване на застраховка на исторически моторни превозни средства”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов:
В чл. 262 думите “Срокът на застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите е една година” се заличават и се добавят думите: “Минималният срок на застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилите е 90 дни”.
Комисията не подкрепя предложението на тези народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 262.
Предоставям възможността на председателя на комисията да прочете текста на чл. 262.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
"Срок на задължителната застраховка
"Гражданска отговорност"на автомобилистите
Чл. 262. Срокът на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е една година. Сключването на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за по-кратък срок, но за не по-малко от 30 дни, се допуска в следните случаи:
1. при сключване на застраховка на моторни превозни средства, които имат временна или транзитна регистрация съгласно действащото българско законодателство;
2. при сключване на гранична застраховка;
3. при сключване на застраховка от фирми, извършващи внос и продажба на моторни превозни средства;
4. при сключване на застраховка на бавнодвижещи се моторни превозни средства;
5. при сключване на застраховка на самоходни машини."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Уважаеми дами и господа народни представители! Идеята тук е, че временна застраховка трябва да могат да сключват и онези автомобили, които излизат от гаражите примерно веднъж в годината за определено събитие.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Сватба, примерно.
Нено Димов: Примерно сватба, както казва господин Цонев. Представете си, че имате един мерцедес, който е произведен миналия век и той излиза, когато се прави някаква изложба. Защо трябва да се прави застраховка за цялата година, когато излиза в рамките на 10 дни?! Той излиза за някакъв кратък период, през останалото време има по-скоро антикварна стойност, отколкото стойност на лек автомобил. Но той трябва да има застраховка за времето, когато е излязъл. Например излиза веднъж в годината за някое рали – нали правят такива ралита, и тогава той трябва да има застраховка. Защо му е застраховка през останалото време?
Това е нашето предложение: да попаднат в онази група коли, които могат да бъдат застраховани и за 30 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Кузов, заповядайте да обосновете Вашето предложение.
Владимир Кузов (КА): Благодаря, господин председател.
Тук ни е весело сега, но на гражданите никак няма да им стане весело с новия проект за закон, в който им казваме, че една година те са задължително с една и съща застраховка.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Нали има директиви?
Владимир Кузов: Да, господин Цонев. Но тези директиви малко ми звучат като "Приказки под шипковия храст" и ние само се оправдаваме с тях. Дайте да погледнем за гражданите. Има граждани, които, според господин Димов, имат исторически автомобили с антикварна стойност, които излизали един път в годината. Обаче има и граждани, които карат един месец в годината колите си. И не може да принудим тези граждани да плащат една година застраховка, било към една или друга застрахователна компания. Защото в такъв случай на мен ми се върти една мисъл, че някой работи в интерес на застрахователните компании.
Затова моето предложение, уважаеми колеги, е само за трезвомислещите в тази зала и за тези, които се интересуват от съдбата на българския автомобилист – да намалим задължителното действие на тази едногодишна задължителна застраховка на 90 дни. Това е един много разумен срок и той обслужва голяма част от българския потребител на тази застраховка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Господин Цонев, заповядайте за изказване.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колега Кузов, не е като "Приказки под шипковия храст", защото след това ни предстои нотификация на законодателството в Европейския съюз. Просто по този текст, ако бъде пренесен, както Вие искате - да може да се сключва не за една година, е абсолютно императивно изискването на директивите по отношение срока за сключване на застраховката. Затова има отделна глава как разсрочено може да се плаща, но срокът е едногодишен – това е категорично. Някак си в Европейския съюз не приемат техните граждани да пътуват по пътища, по които вървят коли, които само веднъж в годината са застраховани и не е ясно за колко. Случва се нещо на техните граждани и няма кой да поеме отговорността, защото примерно точно преди три дни на това МПС е изтекла едномесечната застраховка.
Абсолютно споделям Вашата загриженост за гражданите, които нямат достатъчно средства, които изкарват колата си само когато берат грозде, за да напълнят багажника си. Така или иначе, приемаме да влизаме в Европейския съюз и трябва да приемем техните правила. Това, от една страна.
Да Ви кажа какво ще стане, ако приемем Вашия текст. Аз си направих труда за няколко часа да отида до Брюксел специално по този закон, затова казвам за няколко часа, да се срещна с шефовете на дирекция "Застраховане" на Европейската комисия. Просто ни очаква задействане на клаузата "граничен контрол" за всички моторни превозни средства на български граждани, независимо от това дали ще станем член или не. Може би ще бъдем единствената държава, която, като членка на Европейския съюз, ще има унижението гражданите й да бъдат спирани по границите на Европейския съюз. Затова всички онези неща, които в директивите са императивни, ние сме ги пренесли в закона, независимо от това дали като Вас ги споделяме или не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кузов, имате право на реплика.
Владимир Кузов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Ето тук Народното събрание може да изправи тази кривинка и аз да отида до Брюксел и да видя какво е. Но това е в кръга на шегата.
Искам да Ви кажа, господин Цонев, ако с някой водач, който няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", настъпи такова събитие дори и с по-тежък край – смърт, има закони в България, има съд, пострадалият ще заведе дело. Но аз все пак мисля, че влизайки в Европейския съюз, трябва да влезем като едни достойни граждани и да помислим и за себе си. Нямам предвид народното представителство, а обикновените граждани, които, категорично заявявам, нямат финансова възможност да покриват тази непосилна премия "Гражданска отговорност". Затова отново апелирам към тези, които смятат, че е важен и интересът на обществото - нека намалим този срок на 90 дни, а който управлява моторно превозно средство без валидна застраховка "Гражданска отговорност" ще има проблем с правораздавателните органи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора реплика има думата Александър Радославов.
Александър Радославов (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Аз споделям грижата, че голяма част от българските граждани трудно ще могат да намерят пари, особено за по-старите автомобили, за да плащат премия за цяла година. Изходът е намаляване, както се предлага.
Има ли начин да приемем отлагателно влизане на част от тези разпоредби, тъй като на мен лично ми е ясно, че ако това влезе в сила, голяма част от сегашните собственици на автомобили ще бъдат принудени да ги спрат и продадат, тоест ще се отвори голям пазар на купуване втора ръка на автомобили от внос? Аз също споделям тази тревога. Тя е абсолютно реална. Аз съм един от тези от вас, които подкрепят интеграцията на България в Европейския съюз, но ми се струва, че нашето дередже не е такова, което да може веднага да отговори на всичките тези норми.
Второ, скоро в Комисията по транспорта разглеждахме влизането на ТОЛ-таксата по магистралите. Всеки български гражданин ще трябва да си плаща освен винетката и тази допълнителна такса, ако трябва да минава по магистралите. Като вдигнем и Гражданската отговорност за цяла година с тези високи премии, на практика ще обречем голяма част от българските граждани да не могат да се движат с автомобилите си, още повече, че алтернативни пътища на магистралите няма. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За трета реплика има думата господин Георгиев.
Захари Георгиев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Цонев, госпожи и господа! Моята реплика се изразява в следното. Убеден съм, че казаното от вас за императивността на директивата по отношение на едногодишния срок е факт. Репликата ми е под формата на въпрос: Императивно ли е изискването за уеднаквяване на размера на Гражданската отговорност за автомобилисти и шофиращи в страната и за автомобилисти, излизащи в страни от Европейския съюз? По мое проучване страни, присъединили се вече в Европейския съюз като Латвия, Естония, Полша, възприемат двоен стандарт в тази връзка. Тези, които искат да пътуват зад граница, плащат унифицираната такса, а тези, които пътуват само в страната, се ползват от възможността да плащат по-ниски стойности на Гражданската отговорност. Това в голяма степен би намалило всичките тежнения, за които говориха колегите преди това.
Затова моля да ми отговорите – това така ли е и считате ли за възможно този двоен аршин да се приложи и в нашето законодателство?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Право на дуплика – господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря, господин председател.
Споделям социалната загриженост на колегите, но ще ви помоля да гласувате текста на вносителя.
Второто е по отношение на колегата, който ми зададе въпрос в третата реплика – това не е диференциран подход. Страните, които се присъединяват от поредните вълни, получават правото няколко години да имат гратисен период, в който да достигат нивата на отговорност. Ние също ще ползваме такъв до 2012 г. Така че плавно ще гоним нивата на отговорност, които са за Европейския съюз. Иначе няма двоен подход. Просто се ползват правата за плавно достигане равнищата на отговорност в Европейския съюз. Затова все още има разлики. Ние също ще ползваме този подход. Предвидено е в кодекса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Димов, виждам, че вдигате ръка, но се съмнявам дали имате право.
Нено Димов (ДСБ, от място): Аз съм вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не е въпрос до вносител. Съгласно чл. 71, ал. 3 по даден текст народен представител може да се изкаже до 5 минути. Дали сте вносител или не на предложението, Вие имате право да говорите 5 минути. Вие говорихте по-малко от 5 минути, нека да не правим прецеденти, но заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Аз искам да се изкажа по втората част на това, което господин Цонев не каза. Той каза половината от аргументите.
Втората половина от аргументите е, че ние правим много важна стъпка в посока либерализация на Гражданската отговорност, тоест няма минимален праг. Това означава, че тези хора, за които в момента колегата се притеснява, стойността няма да бъде такава, каквато плащат при фиксиран праг. Тяхната оценка ще бъде много по-ниска и най-вероятно те ще плащат много по-малка Гражданска отговорност, защото карат колата си примерно само до полето, за да съберат гроздето, за което господин Цонев говори. Така че няма да има този проблем. Ние правим по-голямата стъпка от тези 90 дни – ние даваме възможност те да плащат много по-ниска отговорност за цяла година. Това е по-голямото, което правим. Нека да не си губим времето с по-малкото. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 262? Няма.
Първо, поставям на гласуване предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов, което не се подкрепя от комисията. Те предлагат нова т. 6, която ще ви прочета пак:
“6. при изключване на застраховка на исторически моторни превозни средства”.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 27, против 54, въздържали се 18.
Предложението на народните представители Асен Агов и Нено Димов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 64, въздържали се 22.
Предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията по вносител за чл. 262.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 87, против 7, въздържали се 8.
Член 262 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 263 има предложение от народните представители Христов и Кузов, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя:
“Промяна на собствеността
Чл. 263.  (1) В случай на промяна в собствеността на застрахованото моторно превозно средство договорът за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не се прекратява. Прехвърлителят е длъжен да предаде на приобретателя всички документи, удостоверяващи сключената задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Прехвърлителят и приобретателят са длъжни в 7-дневен срок да уведомят писмено застрахователя за прехвърлянето.
(2) Преиобретателят е солидарно отговорен за неплатената част от премията до прехвърлянето.
(3) Застрахователят има право да иска премията от прехвърлителя, докато не бъде уведомен за прехвърлянето.
(4) Застрахователят има право да преизчисли застрахователната премия в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1, като уведоми за това приобретателя в 3-дневен срок.
(5) В случай на несъгласие с преизчислената премия приобретателят има право да прекрати договора в 7-дневен срок от получаване на уведомлението за промяната в премията.
(6) В срока по ал. 1 приобретателят може едностранно да прекрати договора и без да посочва основания.”
Предложението на колегите Христов и Кузов е в чл. 263, ал. 5 да се допълни с “като застрахователят изплаща остатъчната част на сумата за времето на действие на договора”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Кузов.
Владимир Кузов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Цонев, уважаеми дами и господа! Тук има един много сложен казус, който ние сме решили по някакъв начин да опростим. В случай на несъгласие с преизчислената премия приобретателят има право да прекрати договора в 7-дневен срок от получаване на уведомлението за промяна на премията. Искаме да се допълни “като застрахователят изплаща остатъчната част на сумата за времето на действие на договора”. Защото в такъв случай застрахователят нищо няма да изплати и приобретателят в много случаи няма да пожелае да прекрати договора. Тоест отново влизаме в тази сфера на крепостничеството, на зависимостта.
Господин Ралчев пита какво значи “преизчисли”. Това е интересно. Но отново искам да ви кажа, че този, който прекрати, в случая приобретателят, договора, може да не получи нищо дори и в началото на действие на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз всъщност имам едно питане към вносителя: какво означава думата “преизчисли”? Ние приехме, че застраховката има стабилен едногодишен срок, приехме, че прехвърлянето на собствеността и правата върху застраховката преминават автоматично, приехме, че е коректно застрахователят да бъде уведомен за това кой е новият сайбия. И тогава питам: на шестия месец аз съм прехвърлил застраховката на автомобила си, съвсем ясно приемам всички условия на този договор, какво означава казаното в ал. 3 “преизчисление”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да се изкажат или да зададат въпрос? Няма. Има думата госпожа Агайн.
РАЛИЦА АГАЙН: Благодаря, господин председател.
Въпросът на господин Ралчев е съвсем уместен. В случая, тъй като приобретателят на автомобила, на моторното превозно средство може да има различни рискови характеристики при един либерализиран пазар, където цената, дължимата премия се определя въз основа на специфични характеристики на собственика на моторното превозно средство, е необходимо да бъде дадена възможност на застрахователя да прецени. При определяне на премията по гражданска отговорност от голямо значение за в бъдеще при либерализирания пазар ще имат значение специфичните характеристики на собственика на моторното превозно средство, който се приема, че е и негов основен водач и поради тази причина не е нормално да бъде запазена една и съща цена, една и съща премия за различни собственици на моторното превозно средство. Възможно е новият собственик на моторното превозно средство да бъде от по-ниска рискова категория и в този случай застрахователят има право да намали премията. Ако е налице обратният случай, в който застрахователят прецени, че равнището на риск е по-високо, той може да преизчисли и да увеличи цената на застраховката. Това е смисълът на либерализирането – застраховката да може да струва 20 лв. примерно за един водач и 200 или 2000 – за друг.
По отношение на предложението на народните представители Христов и Кузов. Разбира се, че е дължимо връщане на остатъчната част от премията, тъй като това и в момента се урежда в Наредбата за задължителното застраховане. Въпросът е сложен, не може да бъде уточнен само с едно изречение, тъй като е необходимо да бъдат дадени уточнения за основата за преизчисляване, затова смятаме, че е по-уместно да бъде конкретизирано в наредбата с всички детайли, които са необходими, но не възразяваме, разбира се, и конкретизиране в случая.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ралчев, разбрахте ли? Да си призная, аз не можах да го разбера.
Има думата господин Цонев.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Благодаря Ви, господин председател.
Аз предлагам да отпаднат ал. 4 и 5. Когато пазарът достигне равнището, на което ще има достатъчно ясни правила и за индивидуални застраховки, тогава законодателят ще има възможност да ги въведе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата за реплика господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
На мен нещо изначално не ми е ясно, господин Цонев, за което съжалявам. Пак се включвам когато не трябва и по начин, по който не трябва.
Първо, застраховка “Гражданска отговорност” е договор в полза на трето лице.
След като този, който е в автомобила, е на законно основание – намираме текста, който не го е крал, най-общо казано, без да детайлизираме трите възможни хипотези, как застрахователят ще прецени характеристиката на всички тези, на които аз вадя ключовете си и казвам: “Заповядай, върви да ми купиш хляб.”? Няма резон в цялата тази история.
Второ, още отсега ще кажа, за да не вземам пак думата, бих искал ясно и точно да конкретизирате обхвата на застраховката “Гражданска отговорност”. Класическият й вид поне досега в законодателството означаваше ”трети лица са тези, които са извън моторното превозно средство”. По тези текстове, които сега са формулирани, както на увредено лице, така и на пострадало лице, не става ясна характеристиката на ползващото лице.
Кое е третото лице? Защото знаете, че има застрахователни договори, които са доброволни и които касаят застраховката на лицата, които са вътре в автомобила. Не намерих такъв текст. Сигурно причината е в мен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Господин Кузов, имате право на реплика.
Владимир Кузов (КА): Благодаря, господин председател.
От всички изказани досега неща нашето предложение е вероятно най-доброто. Господин Цонев се чуди защо е така. Но тук се изрази едно мнение по една точка, което ние преди това искахме – за законното основание и обект на застрахователен договор, което е много опасно, а вие не го приехте. Нищо, какво да се прави – демокрация!
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Аз изразих много аргументи, но Вие не приемате аргументи.
Владимир Кузов: Ако либерализацията на пазара води със себе си това, че ще бъде преизчислявана премията от гледна точка на това дали един водач е рисков или не е толкова рисков и оттам се посочва различие в сумата, най-добрият вариант е когато застрахователят изплаща – да се допълни и нашето предложение е – “изплаща остатъчната част за времето на действие на договора”. И той отива и си сключва “Гражданска отговорност” с друга застрахователна компания. Мисля, че това е доста удачно. Пак ще се върнем може би след време на това да помислим, ако някой открадне кола и удари друга кола, кой ще плаща щетата.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Ние не се слушаме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика?
Имате право на дуплика, господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви.
Ще започна с казаното от колегата Кузов – ние просто не се слушаме в пленарната зала! Значи, това, което приехме във връзка с Вашето предложение, колега Кузов, беше по-широкият вариант, по-широката хипотеза, но сега непрекъснато се връщаме към това, което вече сме приели.
За сведение на господин Ралчев – да, третите лица са точно определени в чл. 257, ал. 3. Може да ги видите веднага и ако имате нещо – да ни кажете.
Отпадането на ал. 4 и ал. 5 дава възможност фактически да не може да се предоговаря застраховката в рамките на една година, независимо от цената на моторното превозно средство – това, което искате всички! Всъщност казвате: Не е ясно кой е водачът, какъв е водачът, какъв му е рискът, защо да ходи при застрахователя, защо да не ходи при застрахователя – как ще се определи? Няма тогава такова нещо. Сключва се договор за една година, продава се колата и с нея си върви застраховката. Нито застрахователят има право да промени условията, нито този, който е преобретател на колата.
Ето това ви предложихме с отпадането – по-широката хипотеза, но да защитим потребителя застрахователят да не му променя условията и т.н. Това ви предложихме!
Нека да се слушаме, за да спестим време.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Това е добро.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин Янев.
Яни Янев (НДСВ): Господин председател, колеги! Все пак се изложи една теза по отношение възможността и във връзка с развитието и либерализацията на пазара. Аз бих бил склонен и искам да ви предложа един такъв вариант. Когато ние говорим за изменение на договори, когато имаме едно трето лице, което ще встъпи в правата по този договор вследствие прехвърлянето на собствеността на автомобила, ние ще гарантираме неговите права, ако в самия застрахователен договор са фиксирани условията, при които той може да бъде променен, тоест застрахователната премия може да бъде променена. Но за съжаление текстовете по съдържанието на договора ние вече ги гласувахме, но ако ние включим като елемент в този текст – в чл. 263, ал. 4, че застрахователят има право да преизчисли застрахователната премия, при положение че условията за преизчисление са вписани в самия договор, практически ние защитаваме правата на потребителя, защото той знае при какви условия може да встъпи или да не встъпи, да приеме или да не приеме тази застраховка, освен чистият размер на една сума, която би била различна от първоначалната застрахователна премия.
В този аспект аз лично приемам предложението на колегите Минчо Христов и Владимир Кузов, защото във всички случаи, ако договорът е заплатен, застрахователната премия е платена 100 процента при сключването на договора, ако той бъде прекратен предварително, нормално и естествено е да бъде върнат остатъкът от премията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи за реплика.
Има ли изказвания?
Господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм против отпадането на ал. 4 и ал. 5 дотолкова, доколкото, ако застраховката при един либерализиран пазар трябва да отразява индивидуалните характеристики на водача на превозното средство - нормално е тя да бъде преизчислена. Но това не пречи предложението на господата Кузов и Христов да бъде прието все пак. Аз не виждам такова противоречие, господин Цонев. Според мен и в двете предложения, и в клаузите на ал. 4 и 5, и в предложенията на господата от “Атака” виждам основания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други изказвания? Няма.
Първо поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Цонев за отпадане на ал. 4 и ал. 5 от чл. 263.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 85, против 27, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Йордан Цонев се приема. Следователно няма ал. 4 и ал. 5.
В такъв случай не мога да поставя на гласуване предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов, тъй като тяхното предложение е по ал. 5, а тя отпадна.
Поставям на гласуване текста на вносителя за чл. 263 – наименованието и ал. 1, 2, 3 и 6, която ще стане ал. 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 95, против 1, въздържали се 6.
Текстът на чл. 263 е приет.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: По чл. 264 няма постъпили предложения. Комисията предлага следната редакция за чл. 264:
“Моторно превозно средство
Чл. 264. (1) За целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен двигател и снабдено с държавен регистрационен номер, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника, регистрирана съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника. За моторни превозни средства се считат и ремаркетата и полуремаркетата.
(2) За целите на задължителното застраховане по тази глава не се считат за моторни превозни средства:
1. релсовите превозни средства с изключение на трамваите;
2. самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника с мощност на двигателя до 10 Kw.
(3) Не се допуска движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, без водачът да е застрахован по реда на този кодекс.”
По чл. 265 има предложение от народните представители Асен Агов и Нено Димов, което комисията е подкрепила.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 265:
“Пострадало лице. Увредено лице
Чл. 265. (1) Пострадало е лицето, което е починало или е претърпяло телесни увреждания, причинени от моторни превозни средства.
(2) Увредено е лицето, включително пострадалото лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторни превозни средства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване чл. 264 и 265, както са предложени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев:
“Застрахователна сума
Чл. 266. (1) Задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:
1. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт:
а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице;
б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица;
2. за вреди на имущество (вещи) – 2 000 000 лв. за всяко събитие.”
Има предложение от народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов – в чл. 266, ал. 1 се правят следните промени:
1. В т. 1, буква “а” сумата 2 000 000 лв.” се заменя с “500 000 лв.”;
2. В т. 1, буква “б” сумата “10 000 000 лв.” се заменя с “2 500 000 лв.”;
3. В т. 2 сумата “2 000 000 лв.” се заменя с “350 000 лв.”.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 266.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Владимир Кузов.
Владимир Кузов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, това е едно писмо от действащия министър на финансите Пламен Орешарски. (Показва писмото.) Госпожица Агайн е тук и беше така любезна да ни го изпрати вчера, за което й благодаря. От него е видно, че приходът за 2004 г. е 135 млн. лв., разходът е 41 млн. лв. Приходът за тази година до м. септември е 120 млн. лв., а разходът е 32 млн. лв. Тоест приходите се увеличават, а разходите намаляват. Тук не виждам господин Гущеров, но той кара една от най-скъпите коли в България. Бих го попитал колко струва неговата кола, дали струва 2 млн. лв., така както предлага вносителят да струва един автомобил. Тоест, ако някой удари москвича, който е 500 лв., дали застрахователят ще му даде остатъка до 2 млн. лв., за да покрие …
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Е, не е така. За всяко пострадало лице става дума.
Владимир Кузов: Не говорим за пострадалото лице, господин Ралчев. Пострадалото лице е друга бира. Аз говоря за имуществените вреди. Имуществените вреди на кое? Имуществените вреди са на автомобил и евентуално на някаква сграда. Два милиона лева за автомобил, все още в България не се движи такъв автомобил, господин Цонев. Можем да попитаме господин Гущеров и някой друг от ДПС, които имат скъпи коли, колко струват колите им.
Затова мисля, че нашето предложение е и във връзка с това, което ни е представил министъра на финансите, че разходите не се увеличават, а се увеличават приходите. Ако от управляващите искат, да излязат и да заявят ясно и категорично в крайна сметка за кого лобират – за гражданите или за застрахователите. Не виждам господин Миков, но може би някой друг ще излезе и ще каже.
Уважаеми колеги, много ви моля да помислим още един път не за последен, но за пореден път за потребителите. В никой случай няма такъв автомобил, който в момента се движи на територията на Република България и да струва 2 млн. лв.
Румен Такоров (КБ, от място): След време може да има.
Владимир Кузов: Да, след време, след 30 години може да има такъв, но дотогава този закон ще го изменим поне още десет пъти. Затова нека да гледаме какво се движи днес. Утре и вдруги ден също няма да се движи такава скъпа кола. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря, господин председател.
Може би трябваше по-ясно да проведем някакъв семинар или обучение по тази застраховка, защото очевидно до края на приемане на кодекса ще имаме доста сериозни въпроси, породени главно от неразбиране и главно от това, че нещата не се четат в контекста на целия кодекс.
Първо, ще се опитам да ви дам яснота по това, за което питахте. Пета автомобилна директива на Европейския съюз предвижда до 2010 г. да достигнем една втора от равнищата на отговорност в Европейския съюз. Искам да ви припомня, когато казвате за автомобили и давате пример за скъпи автомобили, че става въпрос все пак за вреди, които нанасяте на други лица и на друга кола. Можеш да удариш десет коли едновременно, можеш да удариш пет.
Владимир Кузов (КА, от място): Десет москвича са 5 хил. лв.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Оставете москвичите! Влизате в Европейския съюз и хората изобщо не ги интересува какви коли караме. Хората казват и са прави, защото не те искат ние да влезем в Европейския съюз, а ние искаме. И когато искаме, трябва да изпълним техните закони и да ги приемем като наши. Тук, в залата, това правим, господин Кузов. Ако ние сме приели и имаме консенсус, че отиваме там и искаме, и полагаме тук сизифовски усилия да стигнем дотам, значи трябва да четем директивите. Ето, казвам ви: Пета автомобилна директива – до 2010 г. ни дават правото да достигнем една втора от равнището, не 100 процента. И тази една втора е отразена в ал. 2 на § 28, където е казано, че за имуществени и т.н. вреди, за всяко събитие при едно пострадало лице – 1 млн. лв.; за едно събитие при повече пострадали са 5 млн. лв.
Алинея 2 – до 1 януари 2010 г. минималната застрахователна сума по “Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя, както следва: за всяко събитие при пострадало лице 700 хил. лв., а не 2 млн. лв. – до 2010 г. и т.н. Казах ви да четете целия кодекс. Той е раздаден на народните представители. Накрая в § 28 е дадено. Преди малко в изказването си казах, че ползваме тази преференция до 2010 г. и по-нататък да достигнем тези нива. Това, което четете тук, е общият план, който ще достигнем изобщо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи да вземат отношение?
За изказване има думата народният представител Минчо Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Господин Цонев, не става дума за никакъв популизъм, а става дума за защита на интересите на българските граждани. Мисля, че едва ли има съмнение по този въпрос.
Вие говорите за Пета автомобилна директива на Европейския съюз, която до 2010 г. трябва да има определена цена. До 2010 г. има над 3 години, господин Цонев. Това – първо.
Второ, при сегашната ситуация все повече експерти изразяват скептицизъм, че въобще ще влезем в Европейския съюз. Защо трябва да поставяме тези, как да ви кажа...
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Защото има такова политическо решение на управляващото мнозинство.
МИНЧО ХРИСТОВ: Господин Ралчев, не ме прекъсвайте. Моля Ви.
Мисля, че трябва да стане ясно за кого лобира мнозинството – за интересите на българските граждани или за интересите на застрахователната мафия? Мисля, че го казвам ясно и точно.
Това, което искам да ви представя, колегата Кузов го каза. Има един документ, подписан от министъра на финансите, той е в мен и аз ще ви го предоставя, където пише, че от 1 януари до 30 септември 2005 г. премийният приход на застрахователите е над 120 млн. лв. Изплатените обезщетения, колеги, са близо 33 млн. лв. Ако ние увеличим сега застраховките два пъти, тези 120 милиона ще станат 240 милиона. Изплатените премии няма да нараснат. Тоест ние ще обогатим една шепа застрахователи с около 200 млн. лв., грубо казано. Не виждам защо трябва да го правим, колеги.
Господин Цонев и господин Ралчев, обръщам се към вас. За това става дума. Ето го документа, аз ще го размножа и ще го предоставя на всички вас.
Обръщам се главно към представителите на левицата, които имат най-голямо представителство в това мнозинство: нека да помислят чии интереси ще защитят – на българските граждани или, отново повтарям, на застрахователната мафия? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика думата има господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Господин Христов, то бива, бива незнание, но чак толкова! То бива, бива неслушане, ама чак пък толкова.
Искам да се обърна към колегите от “Атака”: моля ви, слушайте. Разбирам, че нямате опит, но слушайте. Четох ви § 28 от въпросния кодекс, който приемаме, в който в ал. 2 се казва: “До 1 януари 2010 г. остават сегашните равнища на отговорност.” Господин Христов, за втори път го казвам. Да, точно така, казах го: до 1 януари 2010 г. В този смисъл ние защитаваме правата на потребителя. Понеже се обърнахте към тях, те и ние защитаваме правата на потребителя. Много искрено се извинявам, че нямате възможност вие да ги защитите. Но друг път искам да четете. Моля ви да четете целия закон, защото правите предложения, изказвате се, губите законодателно време, което струва пари.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За реплика думата има господин Ангелов.
Румен Ангелов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ви моля за конструктивност. Този параграф, който се разисква, и тези предложения, които слушаме, с цялото си уважение към колегите ми, са безсмислени в момента. Никой не защитава никакви корпоративни или застрахователни интереси.
В Комисията по икономическата политика не знам колко часа го гледахме и колко говорихме по този закон.
Господин Христов, уверявам Ви, че с тези текстове, които обсъждаме в момента и си губим времето, не защитаваме никакви интереси на никаква мафия. Точно с тези текстове защитаваме интересите на българските граждани.
Моля Народното събрание да вземе предвид тази ми реплика и да гласуваме текстовете. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата за трета реплика на народния представител Нено Димов.
Нено Димов (ДСБ): Не мога да не възразя срещу обръщението “застрахователна мафия”. Ако в един кодекс, в който правим нормални пазарни условия, наречем пазарните играчи мафия, то отиваме твърде далеч. Трябва да си мерим езика, когато говорим за мафия и когато говорим за пазарни принципи. Те са несъвместими. Мафия има, когато няма пазарни принципи.
С този Кодекс за застраховането ние правим крачката всички части на застраховането да станат пазарни. Тоест няма да се пълнят гушите на някаква мафия, а ще има пазар, който е най-добрият регулатор.
Господа от “Атака”, искам да ви кажа следното. Когато казахме в началото, че вие сте много близко до най-лявата част – тази, която е от Илияна нататък, това е подходът – когато за пазара говорите като за мафия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За дуплика думата има господин Христов.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Колеги, извинявам се, ако съм обидил някой в тази зала, или ако някой се е почувствал обиден, че защитава интересите, пак ще го повторя, на застрахователната мафия. Какво друго, освен мафия, е една група от хора, която иска да прибере над 200 млн. лв. за една година? Аз ви го доказах с цифри – едно писмо от министъра на финансите Пламен Орешарски. Ето го. Ще ви го раздам, ще го раздам и на журналистите, ако имат интерес.
Господин Димов, в каква част сме – дясна, лява, център, оставете тези неща. Тук става дума за интересите на българските граждани.
А колкото за пазарните принципи, ще Ви кажа следното. Те са ясни. Става дума за драстично увеличение на застраховките, които трябва да плащат българските граждани за следващата година.
ДОКЛАДЧИК Йордан Цонев: Това не е вярно.
МИНЧО ХРИСТОВ: Точно за това става дума, господин Цонев. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли по този текст още изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Минчо Христов и Владимир Кузов.
Гласували 138 народни представители: за 9, против 106, въздържали се 23.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 266, така както е по вносител и подкрепен от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 4, въздържали се 3.
Член 266 е приет.
С това приключваме за днес.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще има заседание днес от 15,30 ч. в зала “Запад”.
Уважаеми народни представители, утре, както е известно, има парламентарен контрол от 11,00 ч.
Ще обявя министрите, които ще отговарят: заместник министър-председателят и министър на държавната политика - на един въпрос на народния представител Марина Дикова; министърът на отбраната Веселин Близнаков; министърът на държавната администрация Николай Василев; министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров; министърът на транспорта Петър Мутафчиев; министърът на земеделието и горите Нихат Кабил; министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски; министърът на културата Стефан Данаилов и министърът по европейските въпроси Меглена Кунева.
Утре заседанието е от 9,00 ч.
Закривам днешното заседание. (Звъни.)


(Закрито в 14,05 ч.)


Заместник-председатели:
Любен Корнезов
Камелия Касабова
Петър Берон

Секретари:
Светослав Спасов
Мирослав Мурджов