Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-12-06

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Любен Корнезов
Секретари: Светослав Спасов и Мартин Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Регистрирали са се 144 народни представители – имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, предстои ни да пристъпим към дневния ред, гласуван за извънредното заседание на последното пленарно заседание миналия петък. Знаете дневния ред. Ще го оглася отново за информация:
1. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица – продължение.
2. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане.
3. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
4. Второ четене на законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г.
5. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
6. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса 2006 г.
Да споделя с вас – разбирам, че днешният ден ще бъде изпълнен в усложнени условия, в добрия смисъл на думата, имайки предвид, че днес е Никулден. Преди всичко вярвам, че от името на всички не-Николаевци, не-Николети и не-Николини, ще ми разрешите да честитя имения ден на всички онези, които празнуват своя имен ден днес! (Ръкопляскания.)
Същевременно ме уверяват, че ще изразя мнението на широките народни маси, ако ви предложа да спестим почивката, да работим без половинчасова почивка, но да се ориентираме към приключване на работния ден не по-късно от 18,00 ч., за да може да се пристъпи към изпълнение на съществената част от програмата за деня след 18,00 ч.
Така че без да подлагам на гласуване това разбиране, приемайки оживлението в залата за съгласие, предлагам да се ориентираме по този начин и това би означавало навярно, че проблематиката на Закона за Националната здравноосигурителна каса ще спечели, ако го пренасрочим за следващо заседание.
Независимо от това мое изказване, колегата Руденко Йорданов настоява да вземе думата за процедурно предложение. Допускам, че има нещо общо с последните ми мисли.
Заповядайте, господин Йорданов.
Руденко Йорданов (КБ): Благодаря, господин председател. Вие се оказахте пророк. Връзката с последните Ви мисли е и моя мисъл, която е свързана с молбата ми т. 5 – корекция на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г., да стане т. 1 с един-единствен мотив – тази поредица от спестявания, към която ние се насочваме по отношение на дневния ред, може да направи така, че тази точка да не бъде гледана. Много от болниците очакват плащания, които не са осъществени именно по причина, че Касата не е получила своето правно основание да разполага с тези средства и отправям най-горещата си молба ние да гледаме най-напред корекцията на бюджета на Касата, за да може след като това стане факт, болниците, които очакват тези средства – да ги получат, защото това са средствата за извършени дейности за м. октомври и м. ноември. А, живот и здраве, по този начин ще им помогнем и за м. декември.
Това, което Вие казахте за т. 6, хипотезата, че тя вероятно ще отпадне, на мен не ми се иска това да бъде чисто формален акт. Той трябва да бъде утвърден и от залата, защото когато в петък настоявах ние да гледаме и бюджета на Касата за 2006 г., имах предвид възможността за извънредно заседание на Комисията по здравеопазването. За съжаление по различни причини, най-много технически, то не се състоя, а без становището на Комисията по здравеопазване бюджетът на Касата за 2006 г. не би стоял добре в пленарната зала, защото има доста спорни моменти, които са по-скоро обект на едно експертно становище преди да станат обект на политически тези, изнесени и изказани в тази зала. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има две процедурни предложения на господин Йорданов. Едното е т. 5 да стане т. 1 от дневния ред и второто предложение е т. 6 да бъде отложена за следващо пленарно заседание. Те трябва да бъдат гласувани поотделно.
Има ли противно мнение по първото предложение – второто четене на законопроекта за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. да стане т. 1? Няма противно предложение.
Моля, гласувайте т. 5 да стане т. 1 в дневния ред.
Гласували 162 народни представители: за 56, против 5, въздържал се 1.
Предложението на господин Йорданов е прието.
Второто предложение е т. 6 да отпадне от днешния дневен ред, за да се даде възможност на Комисията по здравеопазване да гледа предложението.
Виждам, че господин Китов желае думата.
Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (БНС): Уважаеми господин председател, аз по принцип не възразявам, но ние не сме водеща комисия и практика неводеща комисия на второ четене да дава становище, Вие знаете, че няма. Дори да го разгледаме като становище, то няма своето значение, защото не е за пленарната зала. В крайна сметка Комисията по бюджет и финанси е тази, която е водеща. Затова няма становище на Комисията по здравеопазване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Така е. Аз зададох същия въпрос във връзка с това предложение, господин Китов. Доколкото получих обяснение, ставало е дума за отделно предложение, което е имало договорка да бъде гледано в комисията преди да бъде утвърдено от Комисията по бюджет и финанси и т.н., и т.н.
Може би господин Димитров би желал да даде допълнително обяснение.
Петър Димитров (КБ): Господин председател, в законопроекта има предложения, които нямат финансов характер и засягат здравната реформа в България. От тази гледна точка Комисията по бюджет и финанси не би могла да се произнесе по същество, тъй като въпросът не е от компетенциите на тази комисия. Затова ние оставихме да се произнесе съответната комисия и тогава бихме могли да го приемем или да го отхвърлим. Но при създалата се ситуация то не е предмет на дейност на Комисията по бюджет и финанси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Доколкото господин Китов не възрази този закон да се гледа в Здравната комисия и доколкото той не е стриктно бюджетен, а по-скоро от гледна точка на функционирането на здравната система, нека Здравната комисия да проведе утре заседание, да излезе със становище и да насрочим в четвъртък сутрин законопроекта за 2006 г.
Поставям на гласуване предложението т. 6 да отпадне от дневния ред за днес, с разбирането, че ще бъде включена в седмичната програма в светлината и на заседание и становище на Комисията по здравеопазването.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 119, против 8, въздържали се 13.
Точка шеста отпада.
Има думата господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, явно е, че днес в залата цари един конструктивен дух, има едно добро настроение. Предложенията за промяна в дневния ред се приемат и ние правим още едно предложение за промяна в дневния ред, което се надяваме да бъде прието, както другите две предложения, за които Парламентарната група на партия “Атака” гласува “за”.
Всички ние помним, че преди четири седмици беше поставен и разгледан законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията, тоест, популярно казано, за отпадане на новините на турски език по емисиите “Новини”.
Ето защо ние от Парламентарната група на партия “Атака”, за да се реши този въпрос с най-добро желание и водени от добра воля, предлагаме, за да не виси пред Народното събрание този проблем, още повече, че при първото разглеждане се стигна почти до гласуване, останаха най-много едно или две изказвания, ще минат за много кратко време, като считаме, че това няма да навреди на парламентарната програма и приемането на другите законопроекти на Народното събрание, предлагаме при тази така пълна и представителна зала за решаването на този въпрос това ще бъде много добре, да има повече депутати, които да гласуват за този законопроект, законопроектът за изменение на Закона за радиото и телевизията, предложен от партия “Атака” в първия ден на работата на Народното събрание, и при положение че и другите подобни закони вече минаха, включително и на второ четене, да бъде поставен като точка първа в дневния ред днес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Шопов. Вие сам разбирате, че колкото и голям да е конструктивизмът и висок градусът на настроението, правилникът не позволява да се отиде по-далеч от разместването на точки, вече включени в дневния ред, подчертавам, в дневния ред, а не в проекта за дневен ред, или в краен случай отпадането на точка. Но включването на нова точка по начина, по който предлагате, е просто невъзможно.
Така че не мога да подложа на гласуване Вашето предложение.
Пристъпваме към изпълнението на утвърдения още в петък дневен ред, уважаеми колеги, а именно:
Точка първа:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА ЗА 2005 Г.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Най-напред правя процедурно предложение по точка първа в залата да бъдат допуснати господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, господин Иван Букарев – директор на Националната здравноосигурителна каса, и госпожа Жени Начева – директор на Дирекция “Бюджет и финансови параметри” на Националната здравноосигурителна каса, с ясното разбиране, че ще им бъде необходимо физическо време да стигнат до залата, тъй като те имаха ангажимент да дойдат за пета точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата на господата Ананиев и Букарев и на госпожа Начева.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Моля, поканете господата Ананиев и Букарев и госпожа Начева в залата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Закон за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция:
“§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) в текста и в “1. Приходи” числото “873 080 000” се заменя с “961 080 000”;
б) в т. 1 числото “850 000 000” се заменя с “930 000 000”;
в) в т. 3 числото “10 000 000” се заменя с “18 000 000”.
2. В ал. 2:
а) в текста числото “984 289 690” се заменя с “1 072 289 690”;
б) в “ІІ. Разходи” числото “982 889 690” се заменя с “1 070 889 690”;
в) в т. 1 числото “892 889 690” се заменя с “972 889 690”;
г) в т. 1.5. числото “863 600 000” се заменя с “943 600 000”;
д) в т. 1.5.6. числото “295 100 000” се заменя с “375 100 000”;
е) в т. 3. числото “85 000 000” се заменя с “93 000 000”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: На вашето внимание, уважаеми колеги, е заглавието на законопроекта и § 1, с който се уреждат промените за 2005 г.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме заглавието на закона и § 1, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя:
“§ 2. В § 7 от Заключителните разпоредби думите “но не повече от 50 на сто” се заличават.”
Комисията подкрепя текста за наименованието “Заключителна разпоредба” и § 3.
“Заключителна разпоредба
§ 3. Законът влиза в сила от 1 декември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте § 2 и § 3 на вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 111, против 5, въздържали се 2.
Текстовете са приети, с което е приет и Законът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г.
Преминаваме към втора точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЛАГАНЕ ДОХОДИТЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение по точки 2 и 3, тъй като съставът е един и същи, да гласуваме за допускане в залата на господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите, госпожа Людмила Елкова – директор на дирекция “Данъчна политика” на Министерството на финансите, господин Велин Филипов – началник на отдел “Счетоводна практика”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Противно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Моля, поканете господата и госпожа Елкова в залата.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
По законопроекта за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица пленарната зала отложи текстовете по два параграфа - § 4 и § 5.
По § 4 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което комисията не подкрепя – добавя се нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Лицата, упражняващи дейности по чл. 31, ал. 1, т. 7, включително, когато отговарят на изискванията по ал. 1, могат по свой избор да бъдат облагани по общия ред на закона вместо с патентен данък.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за нова ал. 4 в разглеждания текст на § 4, третиращ чл. 30.
Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, патентните данъци през последните години не бяха намалявани и за малкия и средния бизнес те се превръщат в един много сериозен проблем. Това, което ние предлагаме като мярка, е алтернативност – ако желае малкият бизнес да може да се облага или по патентен данък, или по реда на корпоративен данък. Това е нашето предложение.
Аз смятам, че вашите срещи с избиратели са показали, че патентните данъци в момента са, бих казал, много сериозен проблем. И това не е случайно. Чули сте оплакванията на хората по места. Въпросът е дали в този парламент има воля да се вземат мерки в този аспект. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И аз благодаря.
Има ли реплики към господин Димитров?
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за нова ал. 4 в разглеждания текст, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 47, против 51, въздържали се 16.
Текстът не е приет.
Предложение за прегласуване? Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, резултатът от гласуването ми показва, че сме много близко до приемането на едно такова решение. Само още един допълнителен аргумент към това, което казах преди малко. Представете си една малка фирма, която е на загуба. Въпреки че тя е на загуба, все пак се плаща патентен данък. Аз смятам, че всеки от вас подкрепя малкия и среден бизнес в България на думи. Нека сега да го подкрепим и на дела. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров, който обоснова предложението си за прегласуване.
Моля, гласувайте отново това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 129 народни представители: за 32, против 68, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 4 по вносител, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 128 народни представители: за 108, против 18, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 8.
Имаше предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което е оттеглено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване § 5 от законопроекта така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 3.
Параграф 5 е приет, с което и Законът за изменение и допълнение на Закона за облагане на доходите на физическите лица.
Преминаваме към точка трета от нашия дневен ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОРПОРАТИВНОТО ПОДОХОДНО ОБЛАГАНЕ.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие на закона.
По § 1 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. В чл. 11б се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “автобояджийски и автотенекеджийски” се заменят с “бояджийски и тенекеджийски”, думата “автомобилна” се заличава, а думите “леките автомобили” и “леки автомобили” се заменят съответно с “превозните средства” и “превозни средства”.
2. В ал. 2:
а) в текста думите “леки автомобили” се заменят с “превозни средства”, а думите “административно-управленска” се заменят с “управленска”;
б) в т. 1 думите “административно-управленската” се заменят с “управленската”;
в) в т. 2 думите “съответния автомобил” се заменят с “съответното превозно средство”, а думите “административно-управленската” се заменят с “управленската”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
На вашето внимание е заглавието на законопроекта и § 1 в окончателната редакция на комисията по предложението на вносителя.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на закона и § 1 по предложение на комисията.
Гласували 101 народни представители: за 93, против 4, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 2 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров – в § 2, чл. 12 се правят следните промени:
1. В ал. 2 да се добави т. 7 със следното съдържание:
“7. разходите за комисиони;”.
2. В ал. 3 думите “продажбата на” се заменят с “разпоредителни действия с”.
3. Министерството на финансите в предложенията за изменения на Закона за корпоративното подоходно облагане предлага навсякъде думите “административно-управленска” да се заменят с “управленска дейност”. В мотивите е обяснено, че административната дейност е необходимо присъща дейност, без която не е възможно да се осъществява даден бизнес.
Върви мотивация, която, явно, не е член от закона.
4. В ал. 4 – да остане досегашният текст.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, всъщност първата част от нашето предложение е подкрепена от комисията, въпреки че тук е записано, че не е подкрепена. Разписана е в друг текст. Става въпрос за изрично упоменаване, че разходите за комисиони не се облагат с данък. Това и в момента е така. Ние държахме да има отделен текст, който да регламентира ясно това положение.
По отношение на административно-управленските разходи. Нашата идея беше, че трудно може да бъде направено разграничение кой разход е административен и кой – управленски. Едно такова разграничение е много трудно приложимо и ще има много спекулации от страна на данъчната администрация. Затова нашата идея беше по принцип и двата вида разходи да не се облагат. В крайна сметка това, което предложи Министерството на финансите и одобри Комисията по бюджет и финанси, е да не се облагат само управленските разходи. В крайна сметка ефектът ще бъде близък, но личното усмотрение на данъчната администрация в този случай ще бъде по-високо да определи кой разход е управленски и кой – административен.
За мен, нашето предложение е доста обосновано. Повтарям още веднъж, административните разходи трудно се разделят от управленските и е хубаво режимът за едните и другите да е един и същ. Надявам се на вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За изказване има думата господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин Пирински.
Ние ще подкрепим всички тези предложения по причина, че това са детайли в закона, които с годините трябва да бъдат пипвани, да бъдат усъвършенствани и по този начин законът да става все по-добър. Стига се до положение, когато един закон, който вече работи, който в правния мир произвежда своя положителен ефект, трябва да бъде детайлизиран, трябва да бъде постепенно прецизиран. Това са именно тези неща. С тези поправки става точно това детайлизиране и прецизиране на закона, който става все по-добър. Тук няма политичност, тук просто има опит и стремеж законът да стане по-добър.
Типичен пример в това отношение са разходите за комисиони. За всички юристи е ясно, точно каква природа и какъв смисъл има комисионният договор и от самата елементарна правна теория и практика се сочи, че във връзка с комисионния договор и прекомисионните договори от фирмите се правят съответните разходи. Хубаво е те да бъдат извадени от облагане. Ето, това е типичен пример.
Ето защо Партия “Атака” ще подкрепи тези изменения и аз мисля, че в комисията имаше едно неразбиране, едно механично отхвърляне на всички тези предложения и текстове. Нека сега в пленарната зала да го поправим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Шопов.
Подлагам на гласуване предложението на госпожа Капон и господин Димитров по § 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 39, против 61, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 2 на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 84, против 13, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 3 има предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова – думите “отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва” се заменят с “превишаващ с повече от една четвърт законната лихва”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което е подкрепено по принцип и е отразено в § 31, поради което няма да го чета.
Предложение от народните представители Кънев, Витанов, Йовков и Мечев – думите “отличаващ се с повече или по-малко от една четвърт от законната лихва” се заменят с “превишаващ с повече от една четвърт законната лихва”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има три предложения от народни представители по § 3, едното от които е отразено в § 31.
Желае ли някой да вземе отношение по другите две? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението, направено от народния представител Лидия Шулева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 16, против 56, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров не го подлагам на гласуване, тъй като е отразено на друго място.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Петър Кънев и група народни представители, което не е подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 16, против 53, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 3 в редакцията на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 68, против 8, въздържали се 10.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 4 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров – в § 4, чл. 22 се правят следните промени:
1. В ал. 1 – предлагаме да остане действащият текст и отпадне предложението на вносителя.
2. Алинея 10 отпада.
3. В ал. 13 т. “а” и “б” текстът трябва да се прецизира в съответствие с изискванията на МСС 16 Имоти, машини, съоръжения и оборудване.
4. Алинея 14 отпада.
Комисията не подкрепя предложението. То не е оформено и във вид за гласуване в пленарната зала.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определя данъчно признат размер на разходите за амортизации.”
2. В ал. 10 се създава изречение пето:
“Този ред се прилага и в случаите на коригиране на стойността на дарение, обвързано с амортизируем актив, който е включен в данъчния амортизационен план с амортизируема стойност, определена по реда на § 1, т. 57, б. “г” от Допълнителните разпоредби.”
3. В ал. 13:
а) изречение първо се изменя така:
“Активите, заведени в данъчния амортизационен план, не се отписват от него, но се преустановява начисляването на данъчни амортизации за тях за периода, през който не се употребяват или данъчно задълженото лице е прекратено, когато: временно не се употребяват в обичайната дейност (не носят икономическа изгода) за период повече от 12 месеца; са изведени от употреба и няма да носят бъдеща икономическа изгода от използване в дейността; са класифицирани като държани за продажба или са част от група за освобождаване, класифицирана като държана за продажба; данъчно задълженото лице е прекратено поради ликвидация или несъстоятелност.”;
б) създава се ново изречение второ:
“Не се преустановява начисляването на данъчни амортизации за активи, които са отписани от счетоводния амортизационен план поради факта, че данъчно задълженото лице не очаква икономическа изгода от тях, в това число случаите на брак.”;
в) досегашните изречения второ и трето стават съответно изречения трето и четвърто.
4. Създава се ал. 14:
“(14) Амортизируеми активи, които не се използват изцяло само за дейност, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба/доход по реда на тази глава, се завеждат и отчитат в данъчния амортизационен план по общия ред на закона, като се водят с пълната стойност на данъчните показатели, определени в ал. 6. Финансовият резултат за текущия данъчен период се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 с частта от годишната данъчна амортизационна квота, съответстваща на дейността, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба/доход по реда на тази глава. Частта по изречение второ се определя на базата на възприетия счетоводен подход за разпределяне на разходите за амортизация за съответния амортизируем актив по видове дейности, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице. При отписване на амортизируем актив от данъчния амортизационен план, който не се използва изцяло само за дейност, за която данъчно задълженото лице формира облагаема печалба/доход по реда на тази глава, финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 12 с частта от данъчната му балансова стойност, определена пропорционално на признатите за данъчни цели разходи за амортизация при определяне на облагаемата печалба през текущия и предходни периоди към данъчно признатия размер на разходите за амортизация за амортизируем актив, определен по реда на § 1, т. 60 от Допълнителните разпоредби.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има предложение на народните представители Капон и Димитров, което не е подкрепено от комисията. Няма желаещи да се изкажат по него.
Моля, гласувайте предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 14, против 48, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на § 4 в редакцията на комисията, съгласно предложението на вносителя.
Гласували 85 народни представители: за 72, против 8, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 5 има предложение от госпожа Шулева и група народни представители, което е подкрепено и е отразено в § 31, т. 3, поради което го пропускам.
Има предложение от народните представители Капон и Димитров, което не е подкрепено от комисията:
В § 5, чл. 23 се правят следните промени:
1. В ал. 2, “а”, т. 3 – текстът отпада.
2. В ал. 2, “б”, т. 6 – думата “непреодолима сила” се заменя с “бедствие”.
3. В ал. 2 “в”, т. 7 и “г”, т. 8 – предлагаме т. 8 да не се отменя, а да се прецизира и определи понятието “скрито разпределение на печалбата”.
4. В ал. 2, “е”, т. 16г – “16г” – “0,1 на сто” се заменя с “3 на сто”.
5. В ал. 2, “е”, т. 16д – текстът отпада.
6. В чл. 23, “и”, т. 24 – текстът отпада.
7. В ал. 3, “б”, т. 6 – текстът отпада.
8. В ал. 12 – предлагаме ал. 12 да остане в досегашния вариант, а измененията в ал. 12 да се направят в ал. 11, като се допълнят случаите, при които липсва градски или междуградски транспорт до местоработата и се осъществява от работодателя – свързаните с това разходи да се признават за данъчни цели. Да се определи понятието “допълнителни автобусни линии”.
Комисията не подкрепя предложението по точки 2-7, а подкрепя по принцип предложението по т. 1 и 8, което е отразено в § 31.
Има предложение от Петър Кънев и група народни представители, което комисията е подкрепила и е отразила в § 31, т. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
“§ 5. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 3 след думата “дейността” се добавя “включително и разходите”;
б) в т. 6, буква “г” думата “бедствия” се заменя с “непреодолима сила”;
в) в т. 7 думата “бедствие” се заменя с “непреодолима сила”;
г) в т. 8 думите “в полза на акционерите, съдружниците, едноличните собственици или на трети лица” се заличават;
д) точка 12 се отменя;
е) създава се т. 16г:
“16г. разходите, отчетени в резултат на коригиране стойността на дарение, обвързано с амортизируем актив, който е включен в данъчния амортизационен план с амортизируема стойност, определена по реда на § 1, т. 57, буква “г” от Допълнителните разпоредби, в случай че дарението стане възстановимо”;
ж) в т. 17 думите “акции на публични дружества и търгуеми права на акции” се заменят с “акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми”;
з) в т. 21 се създава нова буква “а”:
“а) намаление на стойността вследствие на преоценка или обезценка на неамортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи и неамортизируеми инвестиционни имоти;”;
и) в т. 24 се създава буква “и”:
“и) при отписване от данъчния амортизационен план на амортизируеми активи по чл. 22, ал. 14 – частта от преоценъчния резерв (резерва от последваща оценка), която е следвало да бъде включена в данъчния амортизационен план съгласно чл. 22, съответстваща на намалението на облагаемата печалба през текущия и предходните данъчни периоди чрез увеличение на данъчно признатия размер на разходите за амортизации и данъчната балансова стойност;”;
к) в т. 28 думите “в случаите на заличаване на лицата по чл. 41 – към датата на заличаване” се заменят с “в случаите на ликвидация – към датата на подаване на искането за заличаване, и в случаите на несъстоятелност – към датата на заличаване”.
2. В ал. 3:
а) в т. 3 думите “акции на публични дружества и търгуеми права на акции” се заменят с “акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и дялове на колективни инвестиционни схеми”;
б) в т. 6 думата “бедствие” се заменя с “непреодолима сила”;
в) в т. 10е се създава изречение второ:
”Прилагането на разпоредбата е по избор на данъчно задълженото лице.”;
г) създава се т. 10ж:
“10ж. приходите от финансиране по повод на дарения, обвързани с амортизируеми активи, които са включени в данъчния амортизационен план с амортизируема стойност, определена по реда на § 1, т. 57, буква “г” от Допълнителните разпоредби”;
д) в т. 13 се създава нова буква “а”:
“а) приходи след обезценка или увеличение на стойността на неамортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи и неамортизируеми инвестиционни имоти;”;
е) в т. 22 думите “в случаите на заличаване на лицата по чл. 41 – към датата на заличаване” се заменят с “в случаите на ликвидация – към датата на подаване на искането за заличаване, и в случаите на несъстоятелност – към датата на заличаване”.
3. В ал. 8 се създава изречение второ:
"Разходите се доказват документално по реда на действащото законодателство."
4. Ал. 12 се изменя така:
"(12) Отчетените разходи за транспортно обслужване на персонала, включително на наетите по договор за управление и контрол, от местоживеене до месторабота и обратно, осъществено чрез железопътния транспорт и чрез трамвайния, тролейбусния, градския и междуселищния автобусен транспорт по утвърдена транспортна схема, с изключение на допълнителните автобусни линии, не се регулират за данъчни цели и не подлежат на облагане по реда на чл. 36. Разходите се доказват документално по реда на действащото законодателство."
5. В ал. 16:
а) в т. 1 след думите "данъчен кредит" се добавя "по Закона за данък върху добавената стойност";
б) т. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Единственото предложение, което подлежи на гласуване преди да гласуваме основния текст, е предложението на народните представители Капон и Димитров в тяхната част от т. 2 до т. 7, тъй като т. 1 и т. 8 са отразени в § 31, наред с другите предложения, направени по този параграф.
Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Капон и Димитров в точки 2-7 включително, неподкрепено от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 15, против 64, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване § 5 в редакцията на комисията по вносител.
Гласували 89 народни представители: за 77, против 11, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, Вие ще решите дали ще подложите на гласуване предложенията, извън логиката на първото четене.
Има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев:
Създава се нов чл. 25б със следното съдържание:
"Чл. 25б. Отчетната печалба преди облагането с данък по този закон се намалява с частта от нея, която е инвестирана през отчетния период."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ново предложение на народните представители Димов и Методиев, което е включено в доклада на комисията.
В този смисъл, господин Димитров, сте ме лишил от възможността за преценка. Явно е, че ще трябва да се гласува, но господин Димов желае да обоснове предложението преди това.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че председателят на комисията ще бъде така стриктен извън логиката по ДПК, например да не се внасят неща на второ четене, или пък може би извън логиката е само когато се внасят от опозицията.
С колегата Веселин Методиев правя едно предложение, с което искам да видя дали мнозинството наистина се интересува от дефицита по текущата сметка или не се интересува и това е поредното алиби, което си е измислило мнозинството, за да остави българските граждани по-бедни през следващата година, а българските фирми по-малко конкурентоспособни.
Каква е идеята на това предложение – когато реинвестирате пари, те да се приспадат от разхода в края на годината, тоест да не се облагат с данък. Ясно е, че българските фирми в момента плащат между два и четири пъти повече за електроенергия на единица брутен вътрешен продукт. За да могат фирмите да инвестират им трябват пари. За да освободят тези пари, не трябва да плащат данъци. Ясно е, че за да могат българските фирми да изнасят стоки навън или да продават повече стоки в България, трябва да бъдат по-конкурентоспособни, а по-конкурентоспособни се става пак с инвестиции, а за тези инвестиции отново трябват пари. Ясно е, че за да бъде оправен в основата си проблемът с дефицита по текущата сметка, трябва да насърчим износа и продажбата на български стоки в България. Ако намаляваме потреблението на българските граждани, тоест, ако държим българските граждани по-бедни, за да не могат да купуват, лекуваме следствието, а не причината. Причината се лекува с това предложение, което Демократи за силна България правим. Това е лечението на причината. Оставете повече пари на българските фирми точно за инвестиране, точно да могат да обновяват своя парк, своята технология, за да могат да бъдат по-конкурентни. В противен случай ще продължат по същия начин – бавно, бавно и догодина по това време дефицитът по текущата сметка ще бъде по-лош въпреки рестриктивните мерки, държейки българските граждани по-бедни, за да не могат да купуват. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предложение – изпитание, както се разбра от мотивировката.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ОДС ще подкрепи това предложение, най-малкото защото по-нататък в този закон имаме подобно предложение. Изкушавам се да кажа няколко думи за страна, която е въвела тази мярка.
През 1994 г. Естония въвежда нулева ставка за реинвестираната печалба. Само три години по-късно чуждестранните инвестиции в тази страна стават четири пъти повече.
В момента Естония, която стартира с еднакви позиции с България, тоест, декапитализирана икономика в началото на 90-те и много проблеми, е със средна заплата три пъти по-висока от тази в България. Нулевата ставка върху реинвестираната печалба е една от важните причини за това.
Въпросът е какво искаме ние за България – искаме ли бързо развитие, конкурентна икономика и високи доходи или смятаме да не правим нищо и да оставим икономиката да се развива по инерцията, която досега я има?
Да ви кажа още няколко неща.
Съседна на България Сърбия вече въведе 10-процентен данък върху печалбата, по-малката Черна гора вече въведе 9-процентен данък върху печалбата. Голямата икономика за мащабите на Балканите – Румъния, има 16-процентен данък върху печалбата. Румъния доста бързо напредва с реформите, предупреждавам ви няколко пъти от тази трибуна. В Румъния ще отиват много голяма част от чуждите инвестиции. Там има много по-голям мащаб на икономиката и по-бързи реформи от България.
Нулевата ставка върху реинвестираната печалба е един добър инструмент за насърчаване на инвестициите.
Текущата сметка означава засилен внос, но за България не е важна само текущата сметка, за България е важен общият баланс по платежния баланс, а той се формира от дефицита по текущата сметка и излишъка по финансовата. Въпросът е докога излишъкът по финансовата – притокът на чужди инвестиции, ще покрива дефицита по текущата. Това е големият въпрос.
Тоест, не трябва да гледаме само дефицита по текущата сметка. Опасността е следната: темпото на привличане на чужди инвестиции може да спадне, защото не предприемаме необходимите мерки да поддържаме притока на чужди инвестиции в България. Сега е моментът българският парламент да направи една много важна крачка в тази насока – крачка, обещана между другото от БСП в предизборната кампания, а именно въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба. Не приехте нашето предложение на първо четене за по-нисък корпоративен данък. Ето това е така нареченото "секънд бест решение" – второ най-добро. Поне това трябва да приеме българският парламент, ако искаме да подкрепим българския бизнес и хората постепенно да излизат от бедността в България. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Кадиев, да споделите Вашето становище.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Георги Кадиев: Благодаря, господин председател.
Исках само да обясня финансовия аспект на тази промяна.
Въвеждането на нулев процент върху реинвестираната печалба ще струва около 500 млн. лв. Министерството на финансите прекрасно знае, че това е едно от задълженията на най-голямата партия в управляващата коалиция. Също така прекрасно осъзнаваме, че всички хубави неща не стават изведнъж. Тази година решихме да се съсредоточим върху социалните осигуровки и мислим в посока въвеждане на нулев процент на реинвестираната печалба в по-късен етап от управлението.
Искам също така да опровергая господин Димов, че това не е мярка за намаляване на дефицита по текущата сметка и Естония е точно примерът, който трябва да гледате. В момента в Естония дефицитът по текущата сметка е 12,9%, доскоро беше преди България, сега вече е след нас, за жалост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Съжалявам, че трябва да изкажа нещо, което доста драстично ще противоречи на казаното от господин Кадиев, но аз съм силно притеснен от този тип аргументи, които непрекъснато изобилстват в тази зала.
Значи ние се държим така, като че ли в България няма да се правят радикални промени. Ние се държим така, като че ли всичко е наред, закърпваме някакви дупки, днес ще бъде малко по-добре, утре, живот и здраве, да успеем да го направим малко по-хубаво, при пълното неразбиране, че България не е отбелязала напредък, а изоставане.
Дами и господа, в тази зала не е прилично да се споменава, че тогава, когато България започваше да отговаря на изисквания за асоциирането в Европейския съюз, Чехия, Словакия, Словения и балтийските републики не бяха още на терена. Чехия и Словакия бяха изостанали заради разделението, останалите просто ги нямаше. Говоря за времето, когато България беше асоциирана, тя парафира споразумението за асоцииране през м. декември 1992 г. и е асоцииран член от м. март 1993 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И все пак, господин Димитров, второ четене е.
Филип Димитров: Това изоставане изисква друг вид философия. Не може, когато говорим за 2 милиарда излишък в момента, когато се очертава същото нещо да се получи следващата година, наполовина да е, пак стига и хартисва, ние да си говорим за това, че едната година сме щели да направим само едното, а едва другата година – другото.
Като експерти вие не можете да не знаете, вие сте длъжни да знаете, че решителните мерки водят до решителни резултати и обратно. Това, което ни предлагате на час по лъжичка, всъщност не е разумност, не е предпазливост, това е просто избягване да се свърши работа. И най-ужасното е мотивът зад нея. Защото тогава, когато става ясно, че тези средства могат да бъдат поставени на масата, когато те бъдат съхранявани, за да бъдат използвани от правителството за някакви много благородни цели, но Конституцията все пак казва, че подобно благородство от страна на правителството не е допустимо, тогава у нас остава впечатлението, че мотивите съвсем не са толкова благородни.
Ето защо, връщайки се към казаното дотук, на въпроса има ли България ресурса да си позволи такава стъпка, отговорът е: да, тя го има. На въпроса може ли той да доведе до някакви по-решителни резултати, които в крайна сметка са в полза на джоба на българския гражданин, защото означават повече работни места и повече заплата, отговорът е: да, може.
И на трето място, ако все пак на въпроса: а искаме ли това, отговорът е: не искаме, това може само да означава, че в момента защитаваме интереси, различни от тези на българските граждани, различни от тези на българската икономика изобщо, различни от тенденциите, които твърдим, че следваме. Затова става дума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Реплика на господин Петър Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин Димитров, тъй като е минало първото четене на Закона за бюджета, разбирате, че сме в друга фаза, би трябвало да обосновете искането да паднат 500 милиона от приходната част. Кое да се намали? Тъй като знаете, че исканията на учителите в момента са за 46 милиона и там става въпрос за същия проблем. Трябва нещо да се намали. Така че какво е Вашето предложение, кое да бъде намалено в разходната част, тъй като там трябва да паднат тези 500 милиона, и залата евентуално да Ви подкрепи. Но иначе това се превърна в политически лозунг на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте за Вашата дуплика, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Ние все пак обсъждаме Закона за данъците.
Първо, не мисля, че бележката е коректна, защото тя смесва два закона. Ние в момента обсъждаме друг закон.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Този осигурява приходите.
Филип Димитров: Този осигурява приходите, но в крайна сметка разбирам, че вие до такава степен се чувствате объркани в решаването на бюджетните въпроси, че искате опозицията и бюджета да ви напише. Но ние сме готови и на това.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР ДИМТИРОВ: Вие се опитвате да го задраскате.
Филип Димитров: Всъщност в своето изказване аз доста ясно, струва ми се, обясних за какво става дума. Ние повтаряме от твърде дълго време насам, че така както е формулиран бюджетният ви проект, макар и минал на първо четене, съдържа в себе си един скрит излишък. Това го повтаряме непрекъснато и посочваме защо е така. Това е един излишък, очертаващ се за следващата година да бъде двойно по-голям от размера на сумата, която би зейнала като страшна дупка в приходната част на българския бюджет, ако направим тази стъпка, която да развърже ръцете на тези, които откриват работни места, и в крайна сметка да гарантира бъдещето на хората, които чакат на тези работни места.
Така че, ако това е единственото ви съображение, ако го правите само от немай къде, а разбирате колко полезна е такава стъпка, дайте да вземем да я направим! Има мегдан за нея, и като обсъждаме бюджета на второ четене ще видите как лесно ще могат да се коригират тези неща – първо в приходната част, след това в разходната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други изказвания?
Господин Имамов, заповядайте.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин председател, мисля, че Вие основателно определихте своето предложение като предложение-изкушение, защото то очевидно има много рационални елементи и част от мотивите му са основателни. Не само защото НДСВ в своите програми е записало въвеждането на нулева ставка в реинвестирана печалба, не само поради това, че Движението за права и свободи в своята програма има сериозни ангажименти в тази посока, а заради логиката на корпоративния данък, че по принцип това е данък, който трябва да облага само разпределената печалба. Това е всъщност логиката на самия данък. Това е така.
Само че ние, уважаеми колеги, забравяме логиката на бюджетирането и основните функции на бюджета. Основната функция на бюджета е да осигури финансови средства и финансови условия за функционирането на държавата като един огромен, важен социален организъм. Неслучайно заместник-министърът спомена, че, ако това се въведе, ние ще трябва да търсим финансов ресурс и източник за 500 млн. лв. Имайки предвид основната функция на бюджета, ние не можем да пренебрегнем това обстоятелство. Очевидно става дума за приоритети. Някой ще каже: е, добре, отрежете, да речем, от тази бюджетна система, там ще намерим малко по-големи резерви, тук ще намерим малко по-големи резерви и т.н.
И наистина понякога е не само необходимо, а здравословно за икономиката да се пускат нещата лъжичка по лъжичка, защото трябва да се отчитат нейните възможности за растеж. На всички е известно, че в момента опасенията по отношение на българската икономика са да се регулират темповете на изменение на нарастването. Това е основната цел при приемането на мерки, свързани с кредитирането. Тоест да не се стига до позиция, при която малкото дете, развиващата се икономика, да се препъва в своя възход, в своето развитие. Трябва да има умерени темпове на развитие. Разбира се, този въпрос има отношение към приоритетите.
И още нещо. Уважаеми колеги, не бива да продължаваме да спекулираме с виртуалния и очакван излишък в бъдещия бюджет. Не бива да правим това, защото не може да се предполага, че в бъдещия бюджет ще има излишък, само и само защото в предходния е имало такъв голям излишък.
Филип Димитров (ОДС, от място): И не само заради това.
Алиосман Имамов: Аз смятам, че е несериозно да се правят такива исторически предположения, защото едва ли някой ще играе ролята на пророк, за да каже с достатъчна точност какво ще се случи през следващата година, по какъв начин ще влияят факторите, особено външните, екзогенните фактори, върху икономиката на България и дали наистина ще има толкова голям излишък. И в края на краищата, дори и да има толкова голям излишък, има вече законови ограничения, които не дават възможност на правителството да го харчи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Първа реплика – господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин Имамов, аз ще започна отзад напред. Вие казвате, че не трябва да гледаме исторически, тоест че текущата година има излишък. Аз ще Ви кажа: последните пет години има излишък. Има излишък в нарастващ тренд, нарастваща перспектива. Предполагам сте учил някога математика в университета, който сте завършил, и би трябвало да знаете, че, базирайки се на подобно нещо, можете да вадите предпоставки, когато граничните условия не се променят. Мисля, че имахте “Избрани глави на математиката”, там би трябвало да го пише това нещо.
Ние с голяма степен на вероятност можем да говорим за излишък, но аз няма да се спра върху този излишък. Отново ще се върна назад във времето и ще Ви кажа, че през текущата година се надвземат – преизпълнението само по корпоративния данък е 103,4 %, предходната година – 113,7%, тоест вие надвземате и от корпоративен данък. Това е едно перо, от което се взема повече извън данък добавена стойност, извън другите данъци, за които вече сме говорили. Вие казвате: някъде от бюджета трябва да бъдат отнети 500 млн. лв. Не е необходимо да бъдат отнемани отникъде. Достатъчно е просто да си кажете реално това, което сте скрили за договорките с Международния валутен фонд, че за следващата година искате да има 3% излишък. Заявете от тази зала, че няма да бъде 3% излишъкът. Заявете го, сметнали сме го – няма да бъде 3%, ще бъде 2% или 1, защото това иска Международният валутен фонд.
Да правите оправдание в момента, че не можем да гледаме нещо, което се повтаря пет години със засилващ темп, какъвто е излишъкът, просто звучи несериозно. Аз разбирам Вашата позиция – Вие трябва да защитите такава теза. Не го правете по този начин, не звучи сериозно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика – господин Попвасилев, заповядайте.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да кажа на господин Имамов само това, че тук не става дума въобще за виртуален излишък. При планиран бюджет за 2005 г. в размер на 16 млрд. лв. излишъкът, който се формира, е 2 млрд. лв. Вие сметнете колко са очакваните постъпления от приходи в хазната. Така че за 2006 г. въобще не става дума за виртуален излишък. Като имаме предвид ставките за акциза, като имаме предвид акцизните ставки за цигарите, като имаме предвид нарастването цената на петрола, всичко това в 2006 г. ще доведе реално до един потенциален излишък, който може да покрие това, което в момента се предлага от ДСБ. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Трета реплика – господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господин Имамов! В изказването си Вие подкрепихте по принцип тази мярка, но ми се искаше да поемете ангажимент като част от управляващото мнозинство - кога и дали въобще смятате да въведете? Вие казвате: ДПС, НДСВ, БСП подкрепят тази мярка, смятат я по принцип за ценна, но за нас като опозиция, въобще за българското общество, за българския бизнес, за българския гражданин ще бъде ценно да знаем дали смятате в този мандат въобще да я въвеждате и кога да я въведете. В самата предвидимост на средата и в това има полза, господин Имамов, то е ценност – да знаем кога ще се случи дадено събитие, защото имате 169 гласа, може би повече в този парламент.
При това положение имате пълната възможност отсега да кажете ще има ли нулева ставка върху реинвестираната печалба и, ако да, кога? Да знаем, да се подготви българският бизнес, да направи своя план, да се знае какво се случва в България.
Другият принципен въпрос, който исках да отправя към Вас, е следният: България е в процес на присъединяване към Европейския съюз, но е най-бедната. Вижте брутния вътрешен продукт на глава от населението. Тази бедност трябва да бъде стимул към правене на реформи, а не обратното. Ние не трябва да догонваме постоянно страните от Източна Европа, които са ни изпреварили с реформите - това е истината. Ние изостанахме спрямо основните страни от Източна Европа. В момента трябва да ги догонваме, колкото можем. Това, което се прави в България, е години по-късно да се вземат подобни мерки. Тази пропусната възможност я плащат българските граждани под формата на ниски заплати, вземете и ниски пенсии. Най-бедният трябва да бъде най-активен, трябва да мисли какво може да се направи и да взема всички стъпки навреме.
Аз много държа да ми отговорите, господин Имамов, като част от управляващото мнозинство дали смятате и кога да поемете ангажимент за въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба? С цялото ми уважение към Вас Ви моля да поемете този ангажимент пред своите колеги в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вашата дуплика, господин Имамов.
Алиосман Имамов (ДПС): Уважаеми господин председател, повечето от въпросите, които бяха повдигнати в репликите, касаят дискусията дали ще има излишък и какъв ще бъде този излишък. Бих се радвал, разбира се, да има излишък и естествено такава трябва да бъде реакцията на всеки народен представител и на всеки гражданин, който живее в тази страна, защото на всички е ясно каква е алтернативата, ако няма излишък. Аз бих се радвал да има излишък този бюджет, което означава, че ние сме подходили разумно, подходили сме предпазливо, подходили сме така, че страната да не бъде подлагана на рискови фактори през следващата година.
Що се отнася до темповете, уважаеми господин Димов, аз искам да Ви кажа, че понятието “засилващ темп” не е толкова важно в случая, но ще Ви препоръчам да прочетете един от моите учебници по прогнозиране – там има други понятия като нарастващ, намаляващ темп, ускоряващ темп, линеен, нелинеен тренд и редица неща, на които не им е мястото да ги дискутираме. В случая обаче именно засилващият темп може да бъде риск за българската икономика. Засилващият, неразумният темп в развитието на българската икономика.
Тези, които ни дават акъл от Международния валутен фонд, не го правят просто ей така, заради кефа на някои международни експерти, а заради обстоятелството, че съществува риск, ако наистина темповете не бъдат регулирани в развитието на българската икономика.
Резултатите в текущата сметка, тези изключително тревожни резултати са именно достатъчен повод ние да бъдем изключително внимателни в тази посока.
Господин Димитров, аз се надявам, че по време на този мандат нулевата ставка върху реинвестираната печалба ще бъде въведена. Кога и как ще стане това ще решат коалиционните партньори. Ние, от Движението за права и свободи, ще настояваме това да стане и да стане така, че да се ускори икономическият растеж и така че да бъде полезно за цялостното икономическо развитие, да има съответното отражение върху социалното положение и жизнения стандарт на хората.
Само Ви моля да не спекулирате с понятието “бедност”, защото много добре знаете, че бедността като събирателно понятие е функция от действията на много правителства досега и, че нашата бедност е лагова функция от икономическата политика на всички, които са управлявали страната през последните 15 години.
Наивно е да се говори, че, видите ли, тези, които днес управляват, направиха хората бедни. Тези, които вчера са управлявали, също са действали в тази посока и т.н. Сегашната бедност в България е в резултат на сгрешените икономически реформи, за които имат вина всички, които управляваха страната през така наречения преходен период. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване на предложението, направено от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, обсъждано достатъчно обстойно, което обаче не е подкрепено от Комисията по бюджет и финанси.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 45, против 62, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Господин Димов желае да направи процедурно предложение.
Нено Димов (ДСБ): Точно така, господин председател, желая да направя процедурно предложение за прегласуване.
Ще се опитам да го мотивирам още веднъж.
Господин Имамов току-що отново спомена дефицита по текущата сметка. Има едно нещо, което е ясно, ако българските фирми не изнасят повече, ако българските фирми не продават повече, дефицитът по текущата сметка няма да се оправи. А това, което каза господин Кадиев, е спорно, затова няма да го коментирам. Там ще има аргументи в едната посока, в другата, то е ясно. Но това, което аз ви казвам, със сигурност е така – колкото и да ограничите потреблението, ако българските фирми не са по-конкурентоспособни, ако не продават повече на вътрешния пазар и не изнасят повече, дефицитът по текущата сметка няма да се подобри.
И от тази гледна точка, ако наистина сте заинтересовани от този дефицит, ако наистина сте заинтересовани, а не го използвате като алиби, за да държите българските граждани по-бедни, трябва да приемете тази мярка. Нещо повече, няма никакъв проблем с Бюджет 2006. Пари ще останат повече, отколкото иска Международния валутен фонд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте.
Прегласуваме предложението на двамата народните представители, отхвърлено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 43, против 72, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 6 има предложение от народните представители Капон и Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:
“§ 6. В чл. 26, ал. 5 се изменя така:
“(5) Алинеи 1-4 не се прилагат за разходите за лихви, с които следва да се преобразува финансовият резултат за данъчни цели на друго основание по реда на чл. 23.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме § 6 в редакцията на комисията, отразяваща предложението на вносителя и на народните представители Капон и Димитров.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 7 има предложение на Мария Капон и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:
“§ 7. Наименованието на Раздел ІІІ от Глава втора се изменя така:
“Раздел ІІІ – Данъчно третиране на грешки от минали отчетни периоди и промени в счетоводната политика.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване § 7 в редакцията на комисията, съответстваща на текста на вносителя и на смисъла на направеното предложение от двамата народни представители.
Гласували 98 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: От § 8 до § 15 включително, няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя всички текстове на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване параграфи от 8 до 15 включително, така както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 86, против 1, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 16 има предложение от народния представител Хасан Адемов, което не беше подкрепено от комисията, а именно:
Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
“(6) Не се облагат разходите за безплатна храна на работниците и служителите, предоставена по реда на чл. 285 от Кодекса на труда, непревишаваща 6,50 лв. за всеки работник или служител.”
Има предложение на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров:
1. В ал. 2 думите “леки автомобили” се заменят с “превозни средства”.
Предложението е облагането на тези доходи да отпадне.
2. Изменението на ал. 5 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване, за да обосноват направените предложения, които не са подкрепени от комисията? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Адемов. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 15, против 42, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Капон и Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 29, против 67, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 16 така, както е предложен от вносителя и подкрепен от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 88, против 6, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: От § 17 до § 19 включително, няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя по всички параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за изказване по параграфи 17, 18 и 19.
Моля, гласуваме трите параграфа така, както са предложени от вносителя, подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против 6, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 20 има предложение от три групи народни представители: Шулева и група народни представители, Мария Капон и Мартин Димитров, както и от Петър Кънев и група народни представители.
Комисията приема и трите предложения по принцип.
Комисията приема по принцип и предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 20. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинея 1 се изменя така:
“(1) Данъкът по чл. 35, ал. 1 и по чл. 36, ал. 2 е в размер 10 на сто.”
2. В ал. 3 думите “ал. 1, 2 и 4” се заменят с “ал. 1”, а числото “17” се заменя с “15”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Данъкът по чл. 36, ал. 1 за социалните разходи по чл. 294, т. 1 и 4 от Кодекса на труда, предоставени в натура, и данъкът по чл. 36, ал. 4, в размер 12 на сто.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме обобщаващата редакция на комисията от предложението на вносителя и трите предложения, направени от народни представители.
По този текст няма желаещи за изказване.
Моля, гласуваме текстът, предложен от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 3, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 21 има предложение от народните представители Капон и Димитров:
Параграф 21 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за отпадане на § 21, което не е подкрепено от комисията.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласуваме предложението на народните представители Капон и Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 21, против 72, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на вносителя за § 21, който е подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 80, против 12, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 22 има предложение от Мария Капон и Мартин Димитров.
Комисията подкрепя предложението и предлага окончателна редакция на § 22:
“§ 22. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така:
“(5) Данъчната декларация по чл. 55, ал. 4 се подава в сроковете за внасяне на данъците по чл. 55, ал. 1 и 3.
(6) Данъчната декларация за данъчния период по чл. 41, ал. 10 се подава на датата на подаване на искането за заличаване заедно с копие от него.
(7) В случаите по чл. 41, ал. 11 и 12 лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, подава данъчна декларация за периода от по-късната от двете дати - началото на календарната година, в която е извършено заличаването, или датата на подаване на искането за заличаване до датата на заличаване на данъчно задълженото лице, в 30-дневен срок от датата на заличаването заедно с копие от съдебното решение за заличаване. В случай, че датата на заличаването е преди 31 март и годишната данъчна декларация за предходната данъчна година не е подадена, лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, подава годишната данъчната декларация за предходната данъчна година в 30-дневен срок от датата на заличаването.”
2. В ал. 8 се създава изречение четвърто:
“В случаите, когато сумата на месечните данъчни основи за календарната година се различава от годишната данъчна основа, определена по реда на чл. 11а, разликата се посочва като корекция в годишната данъчна декларация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря. Това е предложение на комисията, което отразява текста на вносителя и направеното предложение от двама народни представители. По него няма желаещи за изказване.
Моля, гласуваме предложението на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 112, против 2, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: От § 23 до § 26 включително, няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Предлагам да гласуваме текстовете общо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 23 до 26 включително така, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“§ 27. В чл. 61 ал. 2 се изменя така:
“(2) Сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на лечебните заведения – търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, и на Българския Червен кръст.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 27 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на комисията за отпадане на § 27.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме предложението на комисията § 27 да отпадне от законопроекта.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 109 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 5.
Параграф 27 отпада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Съобщавам, че извън логиката на първо четене просто, за да знаете защо нарушаваме номерацията, господин Димов, а не, за да подчертая, че някой нарушава правилника на парламента, че има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров – създава се нов параграф, който изменя чл. 61а:
“Петдесет на сто от корпоративния данък се преотстъпват на юридически лица като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в срок до края на календарната година следваща годината, за която се ползва преотстъпването.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, заповядайте. Имате думата.
Мартин Димитров (ДОС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това предложение е в логиката на обсъждането, което обсъждахме днес – нулева ставка върху реинвестираната печалба.
Ние сме предложили до 50% от печалбата да може да се реинвестира с нулева ставка точно с идеята да се правят нещата поетапно и тази година да бъде предприета някаква мярка. И ако господин Кадиев е прав, аз смятам, че тези 500 млн., за които говори той, са леко раздути, става въпрос за 250 млн. лв. по-малко за бюджета, ако бъде приета една такава мярка, а по наши изчисления – под 200 млн. лв.
Искам да обърна внимание на един момент, който днес ни се изплъзна и някак си ние не го отчетохме в дебата.
През 2005 г. корпоративният данък е намален от 19,5% на 15. Данъкът върху дивидентите също е намален, но забележете – въпреки това приходите в бюджета от двата данъка нарастват, тоест данъкът е по-нисък, а приходите нарастват, така че една от най-големите заблуди на този парламент по данъчните дебати, които въобще водим, е, че намаляването на данъците води до по-ниски приходи в бюджета. Това не е вярно. Големият излишък се формира в резултат на по-ниските данъци, които водят до по-висока събираемост. Досега практиката на Министерството на финансите и моите уважавани колеги там е следната – всяко данъчно намаление веднага се отчита като потенциална загуба за бюджета. Практиката показва, че има обратната логика. Въпреки по-ниските данъци, приходите в бюджета нарастват.
В това наше предложение освен това, което ви казах като логика, има и едно друго съображение, че печалбата е събитие, което се случва в една година, а реинвестирането – обикновено в следващата, затова сме използвали тази формулировка, така че, ако сред нас в днешния парламент има колеги, които желаят да направят по-конкурентен бизнеса и въобще да се върви към нулева ставка за реинвестираната печалба, днес можем да направим първата си стъпка, а именно това да важи за 50% от печалбата.
Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики или изказвания? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров за нов параграф, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 115 народни представители: за 30, против 66, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, господа народни представители! Комисията в разрез с логиката на първо четене предлага да се създаде нов § 27:
“§ 27. В чл. 61г, ал. 1 думите “2005 г.” се заменят с “2010 г.”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на комисията по силата на диалектическата, а не на формалната логика навярно. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за нов § 27.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 77, против 2, въздържали се 17.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По параграфи 28, 29 и 30 включително няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания по параграфи 28, 29 и 30? Няма.
Моля, гласувайте текстовете по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 31 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което не се подкрепя от комисията:
“В § 31 се правят следните промени:
1. В § 1 от Допълнителните разпоредби да се даде определение на понятието “разпореждане с недвижима собственост”.”
Извинявам се, че не е законодателна формулировката, но това е предложението.
“2. В § 31 в § 1 от Допълнителните разпоредби да останат от действащото законодателство: 8. т. 29, 9. т. 33 и 10. т. 41.
3. В § 31 в § от Допълнителни разпоредби: 14. Предложеното второ изречение в т. 60 предлагаме да отпадне.
4. В § 31 в § от Допълнителни разпоредби: 16 изречение в т. 76 – предлагаме да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип за § 31 със следната окончателна редакция:
“§ 31. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1.В т. 5 думата “дълготрайни” се заличава, а думите “продажба на недвижими имоти” се заменят с “разпореждане с недвижима собственост”.
2. В т. 6, буква “в” накрая се поставя запетая и се добавя “вследствие на което намалява собственият капитал на юридическото лице”.
3. В т. 9 се създава изречение второ: “Отчетените разходи за обучение и професионална квалификация по реда и при условията на Глава единадесета от Кодекса на труда не се смятат за възнаграждения за технически услуги.”
4. В т. 14:
а) думите “и предоставени на персонала” се заменят с “и достъпни за всички работници и служители”;
б) създава се изречение второ:
“Не е налице предоставяне на социални разходи в натура в случаите на възстановяване на разходи на лицата под каквато и да е форма;”.
5. В т. 15 думите “подлежащи на плащане както в брой, така и в натура, направени” се заличават.
6. В т. 18 думите “и начислени” се заличават.
7. Точка 26 се отменя.
8. В т. 27 думите “леките автомобили” се заменят с “превозните средства” и думите “административно-управленска” се заменят с “управленска”.
9. Точка 29 се изменя така:
“29. “Пазарна лихва” е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката – форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитния риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя/лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.”
10. Точка 33 се отменя.
11. Точка 41 се отменя.
12. В т. 45, буква “б” думите “инвестиционни дружества от отворен тип по реда на глава шестнадесета” се заменят с “колективни инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България по реда”.
13. В т. 47 думите “инвестиционни и” се заменят с “колективни инвестиционни схеми, които са допуснати за публично предлагане в Република България, лицензирани инвестиционни дружества от затворен тип,”.
14. В т. 57 се създава буква “г”:
“г) амортизируемата стойност се намалява със стойността на даренията, обвързани с актива;”.
15. В т. 60 се създава изречение второ:
“В данъчно признатия размер на разходите за амортизации се включва и начислената съгласно счетоводното законодателство амортизация за периода, през който амортизируеми активи се използват изцяло за дейност, за която данъчно задължено лице не формира облагаема печалба/облагаем доход по реда на Глава втора.”
16. В т. 72, буква “б” думите “повече от половината им собствен капитал по счетоводни данни, намалее и” се заменят със “собственият им капитал намалее с повече от 50 на сто, като”.
17. Създават се т. 75, 76 и 77:
“75. “Загуба от източник извън България” за целите на чл. 40 е сумата от загубите от всички източници от съответната чужда държава.
76. “Превозни средства” за целите на чл. 36, ал. 2 са тези, посочени в Глава втора, Раздел ІV от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство.
77. “Допълнителни автобусни линии” са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по § 31 – предложение на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, неподкрепено от комисията? Няма.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 23, против 51, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция, съответстваща на текста на вносителя и на редица предложения на народни представители в предходни параграфи.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 2.
Текстът е приет.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: "Преходни и заключителни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздела.
По § 32 и § 33 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя по двата параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и текстовете на параграфи 32 и 33, както са предложени.
Гласували 93 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 34 има предложение на народните представители Капон и Димитров, неподкрепено от комисията. Те предлагат § 34 да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 34:
"§ 34. В Закона за счетоводството се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 се създава ал. 4:
"(4) При стопански операции, отнасящи се до задължения към бюджетни предприятия, възникнали на основание и по реда на нормативен акт, първичният счетоводен документ по ал. 1 е съответният платежен документ за извършено плащане."
2. В чл. 15 ал. 2 се отменя.
3. В § 1 от Допълнителната разпоредба т. 15 се изменя така:
"15. "Малки и средни предприятия" са предприятията, които отговарят едновременно на следните два критерия:
а) средна численост на персонала за предходната година – до 250 души (според мен – човека);
б) нетен размер на приходите от обичайната дейност за предходната година – до 15 млн. лв., или балансова стойност на дълготрайните материални активи към 31 декември на предходната година – до 8 млн. лв.
Новообразуваните предприятия се определят като малки и средни през годината на възникването им.
Предприятие престава да се определя като малко и средно само в случай, че през две последователни години не отговаря поне на един от двата критерия по букви "а" и "б".
4. В Преходните и заключителните разпоредби се създава нов § 5:
"§ 5. При определяне статута на едно предприятие като малко и средно за 2005 г. се вземат стойностите на критериите по § 1, т. 15, букви "а" и "б" от Допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството само за 2004 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за отпадане на § 34 от двама народни представители.
Няма желание да бъде обосновано предложението, затова подлагам на гласуване това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 75, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване текста на комисията – окончателната редакция на § 34, съответстващ на предложението на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 89, против 12, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 35 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен в § 34, и предлага § 35 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на комисията за отпадане на § 35, тъй като се съдържа във вече приетия § 34.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 36 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага окончателна редакция на § 36, който става § 35:
"§ 35. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел в чл. 39, ал. 3 се правят следните изменения:
1. В буква "а" думите "500 хил. лв." се заменят с "1 млн. лв.".
2. В буква "б" думите "1 млн. лв." се заменят с "2 млн. лв."."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на комисията за окончателен текст на § 36, който става § 35.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 111 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 37 – аналогична ситуация. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 37, който става § 36:
"§ 36. В Закона за кооперациите в чл. 15, ал. 4, т. 3 се правят следните изменения:
1. В буква "а" думите "500 хил. лв." се заменят с "1 млн. лв.".
2. В буква "б" думите "1 млн. лв." се заменят с "2 млн. лв.".
3. В буква "в" думите "30 души" се заменят с "50 души"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението за окончателна редакция на § 37, който става § 36.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 38 има предложение на две групи народни представители, които са подкрепени по принцип от комисията.
Комисията предлага следната редакция за § 38, който става § 37:
"§ 37. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на § 31, т. 13 и § 34, които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, това е последният текст на този законопроект - § 38, който става § 37 в окончателната редакция на комисията.
Няма желаещи за изказване.
Моля, гласуваме предложението на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 107, против 1, въздържали се 2.
Този последен параграф е приет, с което е приет и законът. (Частични ръкопляскания от блока на КБ.)
Преминаваме към следващата точка, включена в нашия дневен ред за днес:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ.
Докладва Комисията по труда и социалната политика.
Давам думата на господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
На проведените заседания на 23 и 30 ноември 2005 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа приетия на първо гласуване законопроект № 554-01-62 от 7 октомври 2005 г. за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, внесен от Петър Мръцков и група народни представители, и постъпилите писмени предложения по време на заседанието.
Комисията предлага на Народното събрание за второ гласуване следния проект на "Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване".
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименование на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да гласуваме заглавието на предлагания законопроект, а именно "Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване". Едва ли можем да спорим по този текст.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Господин председател, имам процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика и господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за допускане в пленарната зала на господата Горан Банков и Йордан Христосков.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Моля, поканете господин Банков и господин Христосков в пленарната зала.
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Има направено предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова – ал. 11 на чл. 6 да бъде заличена.
Комисията не е разглеждала предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето. Предложението е извън обхвата, който разглеждаме.
Има направено предложение от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовков и Марко Мечев – “Алинея 11 на чл. 6 се заличава”.
Комисията не е разглеждала предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето. Предложението е извън обхвата на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, няма да подлагам на гласуване предложенията. Те са две аналогични предложения, които комисията въз основа на действащия правилник не е разгледала, отразила ги е в доклада, но изрично сочи, че не попадат в обхвата на законопроекта. Няма възражения.
Заповядайте, господин Мръцков.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Има предложение на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова:
В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 10:
“(10) За осигурителен стаж се зачита и времето, през което български граждани, навършили 18 години, не са упражнявали трудова дейност и не са подлежали на задължително обществено осигуряване по чл. 4, ако за това време, но не за повече от пет календарни години, те внесат за своя сметка осигурителни вноски в размера, определен за фонд “Пенсии”, изчислени върху минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица към датата на внасянето на вноските.”
2. Досегашната ал. 10 става ал. 11, като в нея думите “по ал. 8 и 9” се заменят с “по ал. 8, 9 и 10”;
3. Досегашната ал. 11 става ал. 12.
Комисията не подкрепя предложението на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По предложението на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова, което комисията е приела, че е в обхвата на законопроекта, но не подкрепя, има ли желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на двете народни представителки, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 8, против 40, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Има направено предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова:
§ 2. Алинея 4 на чл. 40 се заличава.
§ 3. В § 1, т. 5, б. “в” на Допълнителната разпоредба числото “5” се заменя с “50”.”
Комисията не е разглеждала предложението на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето. Предложението е извън обхвата на законопроекта.
Има още едно предложение от народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовков и Марко Мечев. Комисията не е разглеждала предложението на същото основание – основание чл. 71, ал. 2, изречение трето, тъй като е извън обхвата на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имаме аналогичен случай. Продължаваме с § 1.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков:
“§ 1. В § 9 от Преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 изразът “до 2005 г.” се заличава.
2. Алинея 3 отпада.
3. В ал. 4 текстът “и 3” отпада.
4. Създава се нова ал. 5 със следното съдържание:
“(5) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето до 5 години при следните условия:
1. лицето е български гражданин;
2. е внесло за своя сметка осигурителни вноски за недостигащия осигурителен стаж, изчислени върху минималната работна заплата към датата на внасянето на вноските.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има две предложения. Едното е прието по принцип, другото не е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Мръцков: Неприетото предложение на народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова гласи: “В § 9 от Преходните и заключителни разпоредби ал. 2, 3 и 4 се отменят.”
Комисията не подкрепя това предложение на Мая Манолова и Валентина Богданова.
Следващото предложение е на народния представител Христина Христова, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 1:
“§ 1. Параграф 9 от Преходните и заключителни разпоредби се изменя така:
“§ 9. (1) Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.
(3) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, но на които не им достигат до пет години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс.
(4) Внасянето на осигурителните вноски по ал. 3 може да се извърши:
1. по банков път;
2. чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, определени в план за разсрочено плащане за период не по-дълъг от пет години, утвърден от длъжностното лице в териториалното поделение на НОИ, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване.
(5) За придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане.
(6) При смърт на лицето преди погасяване на осигурителните вноски, дължими по реда на ал. 4, т. 2, те не се събират от наследниците му. При отпускане на наследствена пенсия за осигурителен стаж се зачита само времето, за което са внесени осигурителни вноски по утвърдения план за разсрочено плащане.
(7) Правото по ал. 2 и 3 може да бъде упражнено в срок до 31.12.2015 г.
(8) Внасянето на осигурителни вноски по ал. 2 за целия период на обучение изключва упражняване на правото по ал. 3. Когато са внесени осигурителни вноски по ал. 2 само за част от периода на обучение, лицето има право да внесе осигурителни вноски по ал. 3 за разликата до пет години.
(9) Осигурителните вноски по ал. 2 и 3 са в размера, определен за фонд “Пенсии”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: От трите предложения, направени по § 1, имаме едно, което не е прието.
Има ли желание за изказване?
Заповядайте, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Това предложение на колегите Мая Манолова и Валентина Богданова на практика е обезсмислено, защото то би имало смисъл, ако беше прието предложението им в чл. 9. След като предложението им по чл. 9 не е прието, това означава, че тези промени, които се предлагат в § 9 от Преходните и заключителни разпоредби, остават на практика безсмислени и според мен не трябва да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам, господин Адемов. Благодаря за обяснението. Очевидно е, че след като основния текст, към който е това предложение, не фигурира в законопроекта, няма място и това предложение да бъде поставено на гласуване. То няма към какво да се отнесе.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване § 1 в редакция на комисията, както тя окончателно предлага този текст.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “§ 2. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.”
По § 2 има предложение от народните представители Лидия Шулева, Петър Кънев, Теодора Дренска и Мариана Костадинова - “Този закон влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
Комисията не подкрепя предложението.
Аналогично е предложението на народните представители Петър Кънев, Стоян Витанов, Йовко Йовчев и Марко Мечев, което също не е подкрепено от комисията.
Има направено предложение от народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова, което е идентично с текста на § 2.
Комисията подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Мая Манолова и Валентина Богданова законът да влезе в сила от 1 януари 2006 г., което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Тук може би има известно недоразумение, но така или иначе има три предложения, различаващи се от предложението на вносителя и комисията, а именно законът да влезе в сила от 1 януари 2006 г.
Поставям на гласуване и трите предложения едновременно, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 81 народни представители: за 5, против 62, въздържали се 14.
Тези три предложения не се приемат.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя, подкрепено от комисията, за дата на влизане от обнародването в “Държавен вестник”.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Параграф 2 е приет.
С това е приет и Законът за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който ще влезе в сила от обнародването на това изменение и допълнение.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2006 Г.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, правя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати управителят на Националния осигурителен институт господин Христосков, господин Горан Банков – заместник-министър на труда и социалната политика, и госпожа Митрева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте това процедурното предложение да бъдат допуснати в пленарната зала представителите на Националния осигурителен институт и Министерството на труда и социалната политика.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря ви, господин председател.
“Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г.”
Комисията подкрепя наименованието на закона.
По чл. 1 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 2 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 3 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 4 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да се изкажат по членове от 1 до 4 включително? Няма желаещи.
Моля, гласувайте заглавието на закона и членове от 1 до 4 включително по вносител.
Гласували 75 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 5.
Първите текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 5 има две предложения на народния представител Хасан Адемов, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по приходите на обща сума 333 961,1 хил. лв., както следва: (таблица, която по принцип не се чете).
(2) Приема бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство” по разходите на обща сума 346 514,9 хил. лв., както следва: (таблица, която не се чете).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) между републиканския бюджет и бюджета на фонд “Общо заболяване и майчинство”, както следва: (таблица, която не се чете).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте чл. 5 в редакцията на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 73, против 1, въздържали се 2.
Текстът на чл. 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 6 има две предложения от господин Адемов. Първото предложение е подкрепено от комисията.
Второто предложение не е подкрепено и то гласи:
В чл. 6, ал. 2 числото “123 544” става “133 106”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Приема бюджета на фонд “Безработица” по приходите на обща сума 277 917,4 хил. лв., както следва: (таблица).
(2) Приема бюджета на фонд “Безработица” по разходите на обща сума 123 544,0 хил. лв., както следва: (таблица).
(3) Приема трансфери (субсидии, вноски) от републиканския бюджет за фонд “Безработица”, както следва: (таблица).
(4) Приема дефицит (излишък) по бюджета на фонд “Безработица”, както следва: (таблица).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на господин Адемов по ал. 2 на чл. 6, което не е подкрепено от комисията. Не виждам господин Адемов, който да го обоснове. Няма други желаещи за изказване.
Моля, гласувайте предложението на господин Хасан Адемов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 17, против 37, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 6.
Гласували 75 народни представители: за 71, против 1, въздържали се 3.
Текстът на чл. 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 7 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
По чл. 8 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма изказвания.
Моля, гласувайте текстовете на членове 7 и 8, така както са по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 74, против 1, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има предложение на народния представител Хасан Адемов в чл. 9 числото “80” да стане “100”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Стефан Софиянски в чл. 9 числото “80” да се замени с числото “90”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По чл. 9 има две неподкрепени предложения.
Министър Масларова желае да вземе думата. Заповядайте, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР Емилия Масларова: Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Искам да се обърна към народните представители, независимо че Комисията по бюджет и финанси не е приела предложението нито на господин Адемов, нито на господин Софиянски. Считаме за целесъобразно минималното обезщетение при безработица да се повиши от 80 на 90 лв., тъй като спорът не е за горната граница, която от 140 става 160 лв.
Колеги, определено считам, че по този начин ние изпълняваме законовите разпоредби за изплащане на обезщетенията в съответствие с минималната работна заплата. Така че няма да има никакви проблеми. Тук е управителят на НОИ. Няма да има никакви размествания в бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако вие считате, че господин Христосков трябва да го аргументира, не възразявам. По този начин ние ще изпълним и съответни законови разпоредби, които са абсолютно необходими. Смятам, че това ще бъде един добър сигнал, тъй като обезщетението за безработица касае някъде около 28 хиляди души. Имайте предвид, че те не получават 12 месеца тези обезщетения, а средно се получават около 6 месеца. Така че това не е фатално за бюджета и имаме възможност да го направим като жест към хората, които са с минимално обезщетение при безработица – осигурени.
Предлагам на народните представители да подкрепят предложението на господин Софиянски: числото “80” да стане “90.” Това да бъде минималната граница на обезщетение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров има думата за изказване.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, това, което госпожа Масларова каза, всъщност не е точно така. Всяка една подобна мярка има финансови измерения. Ако става въпрос за 28 000 души по 10 лв. – това са 280 000 лв., по шест месеца са един милион и около 300 хиляди лева.
По логиката, която беше днес цял ден, всяко едно такова предложение беше спирано досега с аргумента: ами то пари няма. А защо в този случай да има пари?
Хубаво е да чуем мнението на господин Христосков по този въпрос, тъй като, знаете, имаше доста различни предложения за различни данъчни намаления или, ако искате, социални придобивки. Откъде го взимате този милион, е нашият въпрос? То че пари има, няма две мнения по въпроса, но досега беше постоянната аргументация от страна на управляващите, че няма пари за нищо.
При това положение откъде го взимате този милион, е моят въпрос? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за реплики? Няма.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Намирам това, което министър Масларова каза, за разумно, но все пак ми се струва, че и господин Петър Димитров може би дължи един отговор, защото според него това не е било възприето в Комисията по бюджет и финанси, а сега изглежда, че може би има смисъл да бъде.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители, уважаема госпожо министър! Мисля, че аргументите на министър Масларова за повишаване на обезщетението за безработица в минималните му граници от 80 на 90 лв. трябва да бъдат внимателно обсъдени и зачетени, защото основният закон – Кодексът за социалното осигуряване, казва, че размерът на обезщетението е 60% от получаваното възнаграждение за последните девет месеца. И наистина, при 80 лв. се получава една колизия между Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и Кодекса за социалното осигуряване.
Такова беше и първоначалното ни предложение.
По отношение на числата – защо около два милиона лева е допълнителният разход. Касае се за риска безработица, където винаги има вероятност за икономии или пък за преразход. Но тъй като този фонд има излишък с около 200 млн. лв., считам, че тези допълнителни 2 млн. лв. разходи могат да бъдат поети от Националния осигурителен институт без да се променят нито параметрите на фонд “Безработица”, нито параметрите на консолидирания бюджет и неговото взаимодействие с държавния бюджет, защото на фона на 4 млрд. 952 млн. лв. разходи това е едно число, което почти няма никакво значение при окончателното изпълнение на бюджета.
За ваше сведение през тази зала са минавали бюджетите на държавното обществено осигуряване и ние никога не сме имали преразход. Едновременно с това никога не сме имали икономии от обезщетенията и от пенсиите.
Винаги изпълнението е било в рамките на 99,8 – 100,4 или 100,5, ако има коледна добавка и така нататък. Националният осигурителен институт поемаме риска по изпълнението на това увеличение.
Казах, че се касае за 28 000 души, но размерът на действителното обезщетение на по-голямата част от тях е много по-близо до 90 лв., отколкото в долната граница, тоест, разликата, която ще получат като бонус, в това число 28 000 души, е много малка. Така че смятам, че без да се променят останалите параметри, този текст може да бъде подкрепен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
В такъв случай, господин Димитров, можем ли да считаме, че комисията прави едно редакционно предложение числото 80 да бъде числото 90?
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Поласкан съм от идеята да редактирам комисията, но тя просто не ме е упълномощила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Може би от свое име да го направите. Това имам предвид.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Ако вносителят беше изтъкнал този аргумент за 60% - той е важен, това е законово изискване, тогава комисията вероятно щеше да ми даде такива пълномощни.
Аз лично се присъединявам към това предложение, просто спазваме изискването на закона, не бих могъл да изместя комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В такъв случай, уважаеми колеги, пристъпваме към гласувания.
Предлагам първо да гласуваме предложението на господин Адемов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 6, против 19, въздържали се 72.
Предложението не се приема.
Преминаваме към предложението на народния представител Стефан Софиянски, което не се подкрепя от комисията на онзи етап и което беше споделено в пленарната зала от министър Масларова и управителя Христосков.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Гласуваме текста на вносителя, така както е коригиран с току-що приетото предложение за числото.
Моля, гласувайте окончателния текст на чл. 9 с направената корекция.
Гласували 102 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет така, както беше актуализиран.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: За чл. 10 няма предложения от народните представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте чл. 10 по вносител, който е подкрепен от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 11 има предложение от народния представител Хасан Адемов и предложение от народния представител Петър Кънев.
И двете предложения са подкрепени от комисията по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Разпределението на осигурителните вноски, определени в чл. 6, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, по фондове на държавното обществено осигуряване е както следва:
1. За фонд “Пенсии”:
а) за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. – 23 на сто;
б) за лицата, родени след 31 декември 1959 г. – 19 на сто;
в) за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд – осигурителната вноска по буква “а” или “б”, и за сметка на осигурителя – 3 на сто;
г) за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване и за следователите по Закона за съдебната власт – осигурителната вноска по буква “а” или “б”, увеличена с три пункта.
2. за фонд “Общо заболяване и майчинство” – 3,5 на сто;
3. за фонд “Трудова злополука и професионална болест” по групи основни икономически дейности съгласно Приложение № 2 осигурителната вноска е за сметка на осигурителя;
4. за фонд “Безработица” - 3 на сто.
(2) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто за сметка на осигурителя.
(3) Осигурителните вноски върху социалните разходи се внасят в размерите по ал. 1, т. 1 и за допълнително задължително пенсионно осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте чл. 11 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, колеги! По чл. 12 до чл. 16 включително няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване пет текста – членове от 12 до 16 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Заключителни разпоредби.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието да стане: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 1 и § 2 на тези Преходни и заключителни разпоредби няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване текста на заключителното заглавие в редакцията на комисията и параграфи 1 и 2 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По потискащия § 3 има извънредно висока депутатска активност:
Предложение на народния представител Стефан Софиянски, което не се подкрепя:
В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. се създава нова т. 12.
Нов чл. 103а със следното съдържание:

“Еднократна добавка
Чл. 103а. (1) Пенсионерите имат право на еднократна добавка към пенсията или сбора от пенсиите, които получават.
(2) Добавката се изплаща веднъж годишно, заедно с пенсията за м. декември.
(3) Надзорният съвет на НОИ определя размера на добавката по ал. 1, въз основа на акт на Министерския съвет.”
Повтарям, комисията не подкрепя предложението.
Предложение от народния представител Стефан Софиянски:
В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2006 г. т. 12, т. 13, т. 14, т. 15 и т. 16 стават съответно т. 13, т. 14, т. 15, т. 16 и т. 17.
Комисията не подкрепя това предложение – то произтича от предходното му предложение.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което не се подкрепя:
В § 3 се създава нова т. 1а със следния текст:
“1а. В т. 4 на ал. 3 от чл. 6 след думите “2006 г.” се добавя “и следващите години”, а точки 5, 6 и 7 се заличават.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което не е подкрепено:
В § 3 т. 4 да отпадне.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено и затова няма да чета.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено и няма да го чета.
Предложение от народния представител Хасан Адемов, което е подкрепено и няма да го чета.
Следващото, което е подкрепено, няма да го чета.
Предложение от народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено:
В § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2006 г. т. 12, т. 13 и т. 16 стават съответно т. 13, т. 14 и т. 17.
Комисията не го подкрепя.
Има две предложения от народния представител Петър Кънев, които комисията подкрепя.
Трето предложение от народния представител Петър Кънев, което не е подкрепено:
В § 3 се създава нова т. 17 със следния текст:
“17. Алинея 4 на чл. 40 се заличава.”
Следващото предложение от народния представител Петър Кънев е подкрепено.
Предложението от народния представител Кръстанка Шаклиян е подкрепено от комисията.
Предлага се следната окончателна редакция на § 3:
“§ 3. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, …) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 5, ал. 10:
а) се създава ново изречение второ:
“Към разплащателните ведомости се прилагат и трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения.”
б) досегашното изречение второ става изречение трето.
2. В чл. 6, ал. 1 се изменя така:
“(1) Размерите на осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са, както следва:
1. 29,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, работещи при условията на трета категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
2. 32,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, работещи при условията на първа и втора категория труд, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
3. 32,5 на сто и вноската по т. 8 – за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 4 и следователите по Закона за съдебната власт, които са осигурени за всички осигурени социални рискове;
4. 26 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове без безработица. Ако тези лица работят при условията на първа и втора категория труд, осигурителната вноска е 29 на сто и вноската по т. 8;
5. 23 на сто и вноската по т. 8 – за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Ако тези лица работят при условията на първа и втора категория труд, осигурителната вноска е 26 на сто и вноската по т. 8;
6. 26 на сто – за лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и безработица;
7. 23 на сто – за лицата, осигурени за инвалидност, старост и смърт;
8. от 0,4 до 1,1 на сто за трудова злополука и професионална болест, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година по групи основни икономически дейности.”
3. В чл. 7:
а) в ал. 7, изречение първо думите “с платежни нареждания” се заличават, а изречение второ се изменя така:
“Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски”.
б) в ал. 8 след думите “платежно нареждане” се добавя “или друг удостоверителен документ”.
4. В чл. 8, ал. 1 числото “10” се заменя с числото “50”.
5. В чл. 20:
а) алинея 2 се изменя така:
“(2) Средствата в бюджета на Националния осигурителен институт се формират от:
1. процент от приходите от осигурителните вноски за фондовете “Пенсии”, “Общо заболяване и майчинство”, “Трудова злополука и професионална болест”, “Безработица” и “Пенсии, несвързани с трудова дейност”;
2. приходи от установените с разпореждания и ревизионни актове за начет вземания и лихвите върху тях;
3. приходи от глоби, имуществени санкции и наказателни лихви;
4. процент от приходите във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
5. приходи от продажба на осигурителни книжки, изплащателни картони и формуляри – утвърдени образци от управителя на Националния осигурителен институт;
6. приходи от такси за заверка на преписи от документи, издавани от Националния осигурителен институт;
7. приходи от такси за издаване на удостоверения;
8. приходи и доходи от собственост и неданъчни приходи;
9. сумите, постъпващи по съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт ревизионни актове за начет, които не са погасени преди влизане на Данъчноосигурителния процесуален кодекс в сила;
10. заеми;
11. субсидии /трансфери/ от републиканския бюджет.
б) алинея 3 се изменя така:
“(3) Разходите по бюджета на Националния осигурителен институт се определят за:
1. издръжка на дейността по държавното обществено осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя;
2. капиталови разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и основен ремонт, свързани с цялостната дейност на Националния осигурителен институт;
3. погасяване на задължения по заеми”.
в) в ал. 4 думите “ал. 2, т. 1-4” се заменят с “ал. 2, т. 1 и т. 4”;
г) създават се алинеи 6 и 7:
“(6) Приходите по чл. 20, ал. 2, т. 2-9 постъпват като собствени приходи в бюджета на Националния осигурителен институт.
(7) Средствата по чл. 20, ал. 2, т. 2-8 и 15 на сто от тези по чл. 20, ал. 2, т. 9 се начисляват и разходват само за повишаване квалификацията и материалното стимулиране на служителите при условие и ред, определени от управителя на Националния осигурителен институт.”
6. В чл. 33, ал. 3, т. 11 след думата “продукти” се добавя “за обработване на информация”.
7. В чл. 37, ал. 5 се създава т. 9:
“9. определя цените на услугите и дейностите по чл. 20, ал. 2, т. 5-7.”
8. В чл. 49:
а) в ал. 1 накрая се добавя “и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението”;
б) ал. 2 се изменя така:
“(2) Във всички случаи дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.”
9. В чл. 75:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по 1% за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж.”
б) в ал. 2 думите “признатите години” се заменят с “признатото време и съответната пропорционална част от процента за месеците”.
10. В чл. 94, ал. 2 се изменя така:
“(2) Пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК /НЕЛК/.”
11. Член 100 се изменя така:
“Осъвременяване на пенсиите
Чл. 100. Пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година се осъвременяват ежегодно от 1 януари с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент равен на сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година”.
12. В чл. 102:
а) се създава нова ал. 2:
“(2) При преизчисляването по ал. 1 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първо отпускане на пенсия”;
б) досегашната ал. 2 става ал. 3;
в) се създава ал. 4:
“(4) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляване се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г.”
13. В чл. 108 се създават ал. 7 и ал. 8:
“(7) Контролните органи на Националния осигурителен институт имат право да изискват и изземват от физическите и юридическите лица оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход.
(8) Органите на МВР оказват съдействие на контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на правомощията по ал. 7.”
14. В чл. 110, ал. 11 се отменя.
15. Създава се чл. 349а:
“Отговорност при неправомерно съхраняване на документи за осигурителен стаж и доход
Чл. 349а. (1) Юридическо лице, което не предаде в териториалното поделение на Националния осигурителен институт оригиналните документи за прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.
(2) Физическо лице, което не предаде в териториалното поделение на Националния осигурителен институт оригиналните документи на прекратени осигурители без правоприемник, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход, се наказва с глоба в размер от 50 до 1000 лв.”
16. В § 1 от Допълнителната разпоредба, в т. 5, буква “в” числото “5” се заменя с “50”.
17. В § 5а от Преходните и заключителните разпоредби числото “2005” се заменя с “2006”.”
Искам да направя едно признание, господин председател. Тук се цитира Данъчноосигурителния процесуален кодекс. Той не е приет на второ четене и не знам дали ще бъде юридическо коректно да цитираме нещо, което не е минало на второ четене, но не можахме в Комисията по бюджет и финанси да решим този сложен юридически казус.
Става въпрос за т. 9 на стр. 21.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Става дума, че е цитиран Данъчноосигурителният процесуален кодекс в този текст, а самият кодекс е приет само на първо четене. Дори юристи, видели всичко в живота си, стенат, пъшкат и не ни подсказват изход. (Оживление.)
Уважаеми колеги, нека първо да гласуваме предложенията по този § 3, някои от които са приети, а други – не са.
Госпожа Масларова желае да вземе отношение.
Заповядайте, госпожо Масларова. Имате думата.
МИНИСТЪР Емилия Масларова: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, съжалявам, че в залата го няма д-р Хасан Адемов, но аз искам да защитя едно негово предложение и предполагам, че ако той беше на заседанието на Комисията по бюджет и финанси, може би щеше да аргументира своето предложение и то нямаше да бъде отхвърлено от нея.
Касае се за предложението на д-р Адемов, което гласи, че в § 3 се създава нова т. 1а със следния текст:
"1а. В т. 4 на ал. 3 от чл. 6 след думите "2006" се добавя "и следващите до 2009 години, а т. 5, 6 и 7 да се заличат".
Това беше гледано и допуснато от Комисията по социална политика. Какво се има предвид тук, в това предложение на д-р Хасан Адемов?
Колеги, вие знаете, че по Кодекса за социално осигуряване през 2009 г. съотношението между тежестта на осигурителните плащания трябва да бъде 50 на 50, тоест 50% да поемат работодателите, а 50% да поемат работниците и служителите.
Искам да върна част от хората в тази зала, които са отдавна народни представители, във времето, когато се приемаше това предложение. Когато се създаваше новият Кодекс за социално осигуряване, условията бяха съвършено други и параметрите за тежестта на работодателите бяха други. Тогава работодателите плащаха и първите дни на безработица, плащаха определени обезщетения за майчинство. Сега работодателите не плащат, тоест те са освободени от тази осигурителна тежест. Освен това в Европа има само две страни, в които осигурителната тежест е 50 на 50.
В 2006 г. правителството, управляващото мнозинство, взе решение да намали осигурителната вноска с 6 процентни пункта, което фактически се равнява на 18%. Правителството счита, че е коректно поне следващите четири години съотношението в осигурителната тежест да бъде разпределено 65:35, тоест да остане така, както предлага д-р Хасан Адемов, а не да се приеме това съотношение само и единствено за 2006 г.
Ние имаме едно коректно коментиране на тези въпроси със социалните партньори и аз мисля, че вие, ако подкрепите това предложение на д-р Хасан Адемов, то ще бъде в плюс на изпълнение на програмата ни и на ангажиментите, които сме поели.
Пак казвам, господин председател, че тук е изпуснато "и следващите до 2009 години".
Това е смисълът на предложението на д-р Хасан Адемов. Аз моля народното представителство да подкрепи това предложение на д-р Адемов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, не можем да пристъпим към гласуване, тъй като господин Мартин Димитров желае думата и има право да се изкаже преди да започнем да гласуваме.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, някак си между другото сме на път да направим една много фундаментална реформа. Това е нещо много ключово – от 2000 г. насам е прието как се променя съотношението на осигурителната тежест между работодатели и работници. Не може така – между другото, че сега има предложение на господин Хасан Адемов и ние да решим това съотношение да се запази. Трябва да има някаква предвидимост за средата на бизнеса, за да оцени той какви са ефектите от това предложение, какво се случва, да има консултации, ако искате, с работодатели, със социални партньори.
Изведнъж правим ключова реформа между другото, а се противопоставяме по принцип на мерки, които са внесени между първо и второ четене. Това е абсолютно грешна политика. Тоест, ако говорим въобще за някаква предвидимост за средата на бизнеса, не може с лека ръка нещо, което е правено от години, нещо, което е обещано на българските граждани от години, да бъде игнорирано хей така, между другото, между първо и второ четене, без дори да има дебат по същество.
Госпожо Масларова, трябва да видим дали това съотношение може да стане 60 на 40, да речем, или 55 на 45. Аз знам как е било залегнало то досега, но не може с лека ръка да се правят такива реформи. Това е абсолютно недопустимо за нашата работа. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики към господин Димитров? Има ли желание за изказване? Основателно е съображението му, въпросът е съществен. Няма желаещи.
Ще преминем към гласуване на онези предложения, които комисията не е приела.
Първото предложение е на народния представител Стефан Софиянски по § 3 от Преходните и заключителни разпоредби. Той предлага нов чл. 103 със съдържание: "Еднократна добавка", което комисията не е подкрепила. Не виждам желаещи да се изкажат.
Гласуваме предложението на народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 9, против 81, въздържали се 37.
Това предложение не се приема.
Навярно свързано с него, има второ предложение на народния представител Стефан Софиянски. Все пак ще го подложа на гласуване, тъй като не съм съвсем уверен дали няма нещо извън току-що гласуваното първо предложение. Предложението е за преномериране на няколко точки в Преходните и заключителни разпоредби, § 3. То не е подкрепено от комисията. Няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме второто предложение на господин Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 127 народни представители: за 8, против 95, въздържали се 24.
Това предложение не се приема.
Стигаме до предложението на народния представител Хасан Адемов, което беше предмет на кратка дискусия и на мнение от госпожа Масларова. То звучи така, ще го прочета:
"В § 3 се създава нова т. 1а със следния текст:
"1а. В т. 4 на ал. 3 от чл. 6 след думите "2006 г." се добавя "и следващите до 2009 години", а точки 5, 6 и 7 се заличават.”
Това предложение, както стана ясно, е за запазване на режима от 2006 г. до 2009 г. по отношение на разпределение на изплащането на осигуровките между граждани и работодатели. Въпросът е съществен, както каза господин Димитров. Разбира се, винаги има възможност за нови промени, ако тази промяна сега се приеме.
Не виждам желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението на господин Адемов, което не е подкрепено от комисията. То е подкрепено в залата от госпожа Масларова.
Гласували 131 народни представители: за 103, против 21, въздържали се 7.
Предложението се приема.
Господин Мартин Димитров желае да предложи прегласуване на това предложение.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, може би аз не ви обясних по-подробно за какво става въпрос.
През 2000 г. е записано следното нещо – за всяка една година съотношението от осигурителната тежест, която е за сметка на работодателя, и това, което е за сметка на работника, се променя. Сега изведнъж – между първо и второ четене, това, което е обещавано на българските граждани от 2000 г. досега, казваме, че ние няма да го изпълним, защото днес между първо и второ четене имаме една друга гениална идея – че всичко, което са обещавали две правителства назад, няма да бъде спазено. Дори няма да го направим с отделен законопроект. Хей така, между първо и второ четене, без да сме се консултирали с никого, без да сме питали нито работодателите, нито синдикатите, ето така днес си го решихме. Имаме си гениална мисъл и го променяме.
Уважаеми колеги, парламентът не трябва да работи по този начин. Ние трябва да оценим все пак ефектите. Трябва да мислим какво правим. Това е много погрешна стратегия.
Аз отново ви моля да гласувате против тази поправка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това беше обосновка на Мартин Димитров за прегласуване.
Моля, отново гласуваме предложението на господин Адемов.
Гласували 138 народни представители: за 103, против 30, въздържали се 5.
И при прегласуването това предложение се приема с направената добавка в пленарната зала.
Предложение на народния представител Хасан Адемов – в § 3, т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение за отпадане на т. 4.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване това предложение на господин Адемов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 117 народни представители: за 18, против 55, въздържали се 44.
Това предложение не се приема.
Следват четири предложения, които се подкрепят от комисията, и са включени в окончателния текст.
Има предложение на господин Софиянски на стр. 19 по § 3 от Преходните разпоредби и преномериране на точки 12, 13 и 16. То навярно е свързано с предходно негово предложение, но все пак го поставям на гласуване.
Моля, гласувайте предложението на господин Софиянски, неподкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 12, против 83, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
И последното, неподкрепено от комисията, предложение на народния представител Петър Кънев – в § 3 да се създаде нова т. 17.
Няма желание за изказване, включително и на господин Кънев, затова преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението, което не е получило подкрепата на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 10, против 48, въздържали се 61.
Предложението не е прието.
Пристъпваме към гласуването на текста в редакция, предложена от комисията, но преди това трябва да направим едно уточнение - как разбираме т. 9? В чл. 20 има ал. 2, която има 11 точки. Точка 9 от тях предизвиква въпроса, поставен от господин Димитров.
Господин Димитров, имате ли готовност да ни дадете някакви предложения?
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Аз имам едно радикално предложение. Предлагам да отложим гласуването на § 3, тъй като след приемането на предложението на господин Адемов, трябва да се направи промяна в чл. 40 на Закона за здравното осигуряване, а в момента нямаме такава готовност, тъй като не знаехме, че ще се приеме. Предлагам да отложим гласуването само на този параграф и да продължим по закона, за да можем да предложим коректен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Напълно коректно предложение за отлагане на гласуването по § 3, така както правилникът предполага. Но преди да го подложа на гласуване виждам едно подчертано желание на господин Христосков да вземе думата и предлагам да го чуем.
Заповядайте, господин Христосков.
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, моето желание естествено е да помогна, за да не се отлага гласуването на § 3. Тъй като д-р Адемов е предложил да се създаде нова т. 1а, мисля, че ако неговото предложение бъде включено в § 3 като т. 1а, така както вие го приехте, няма никакъв проблем да бъде приет § 3 в окончателния му вариант, както беше прочетен от председателя на комисията господин Петър Димитров.
Що се отнася до т. 9, това наистина е проблем – гласува се название на закон, който е приет само на първо четене, но мисля, че и досега е имало такива случаи. Надявам се, че Данъчно-осигурителният процесуален кодекс ще бъде приет до края на тази година и няма да има никакви проблеми. А и след това да бъде приет, до този момент ние ще събираме тези приходи, иначе се получава вакуум. Тоест отново се връщам към проблема с т. 1а, която беше гласувана. Мисля, че ако бъде включена като т. 1а между т. 1 и т. 2 в § 3 няма да има никакъв проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, предполагам, че Вие ще искате да уточните чисто процедурно. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Подкрепям желанието за приемане, но съм обезпокоен, тъй като в § 3 отгоре пише, че тези промени трябва да се направят в Кодекса за социално осигуряване. Предлаганата т. 1а ще бъде адресирана за този кодекс, а промените трябва да се направят в Закона за здравното осигуряване. Няма такъв текст. Така че, вкарвайки го тук, ще създадем важен прецедент в българското законодателство, от който предполагам ще излезем с помощта на някои хумористични издания, затова предлагам все пак да го отложим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Смятам, уважаеми колеги, че предложението на господин Димитров е основателно. Въпросът е достатъчно сложен, за да бъде редактиран внимателно и внесен в Народното събрание в окончателен вид, с разбирането, че това ще стане възможно най-скоро.
Гласуваме процедурното предложение на народния представител Петър Димитров за отлагане на гласуването на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 111, против 7, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието: § 3 не се подлага на гласуване.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. В Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване се правят следните изменения и допълнения:
1. В § 7 от Преходните и заключителните разпоредби се създава ал. 3.
“(3) Осигурителите, които прекратяват дейността си в периода от 1 юли до 31 декември 2005 г. и нямат правоприемник, предават документите по чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт в срок до 31 декември 2006 г.”
2. В § 8 от Преходните и заключителните разпоредби числото “2005” се заменя с “2006”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 105, против няма, въздържал се 1.
Параграф 4 е приет.
Параграф 5 се подкрепя по принцип, но е отразен в § 4, така че не подлежи на гласуване.
Параграф 6 е по вносител.
Има ли желаещи народни представители, които да вземат отношение по § 6, който става § 5? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 104, против 3, въздържал се 1.
Текстът на § 6, който става § 5, е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията предлага да се създаде нов параграф, който става § 6:
“§ 6. През 2006 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, се индексират от 1 януари с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Индексирането се извършва съобразно размера на пенсиите с процент в съответствие с нарастването на осигурителния доход за страната и индекса на потребителските цени през предходната година.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста за нов § 6.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Параграф 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 7 има предложение на народния представител Петър Димитров, което се подкрепя по принцип от комисията и се предлага да стане § 7:
“§ 7. Пенсиите за инвалидност поради общо заболяване, отпуснати до 1 януари 2006 г., се преизчисляват по реда на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има и § 7 по вносител, който се подкрепя от комисията и се предлага той да стане § 8.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте двата текста – за новия § 7 и за § 7 по вносител, който става § 8.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 2, въздържали се 2.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има предложение на народните представители Хасан Адемов, Метин Сюлейманов и Ердоан Ахмедов – създава се нов § 8 със следното съдържание:
“§ 8. Осъвременяването на пенсиите през 2006 г. се извършва с решение на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт с не повече от 5 на сто от 1 януари 2006 г.”
Комисията не подкрепя предложението
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 100 народни представители: за 14, против 35, въздържали се 51.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има предложение от същата група народни представители - § 8 да стане § 9. Това предложение не може да бъде подкрепено, тъй като не беше подкрепено предходното им предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Значи не можем да го подложим на гласуване, защото не сме приели предишното им предложение. Така че не поставям това предложение на гласуване.
Има и предложение на народния представител Петър Кънев.
Господин Кънев, поддържате ли Вашето предложение?
Петър Кънев (КБ, от място): Оттеглям предложението си.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 8 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, който става § 9, и предлага следната редакция:
“§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на:
1. § 3, т. 11, която влиза в сила от 1 януари 2007 г.
2. § 3, т. 1, 3, 4, 6, 9, 10, 12, 13 и 15 и § 4, които влизат в сила от деня на обнародването в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преди малко отложихме гласуването на § 3.
Уважаеми народни представители, последният параграф няма да го гласуваме днес, тъй като той препраща към негласуван текст – на § 3.
С това приключихме днес с нашата законодателна програма.
Закривам днешното заседание.
Приятна вечер на всички!
Заповядайте утре в пленарната зала в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 17,30 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Любен Корнезов

Секретари:
Светослав Спасов
Мартин Димитров