Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-12-07

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов, Камелия Касабова и Петър Берон
Секретари: Метин Сюлейманов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Регистрирани са 157 народни представители. Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието. (Звъни.)
Разполагате с проекта за програма за нашата работа през тази седмица. Ще го прочета, ако няма особени съображения, ще го гласуваме и след това ще обявя четирите предложения по ал. 3 за включване на допълнителни точки в програмата.
"ПРОГРАМА
за работата на Народното събрание
за 7-9 декември 2005 г.
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА (ПС на МПК ТРАСЕКА) между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация.
3. Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
4. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (ревизирана).
5. Второ четене на законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
6. Второ четене на законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
7. Второ четене на проекта за Кодекс за застраховането – продължение.
8. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за занаятите.
9. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
10. Второ четене на законопроекта за изменение на Закона за политическите партии.
11. Законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за гражданството.
12. Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
13. Второ четене на законопроекта за меценатството.
14. Парламентарен контрол."
Има ли съображения?
Заповядайте, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
От името на Парламентарната група на партия "Атака" излизам да заявя, че ние сме против включването на две точки в така представения дневен ред, а те са т. 5 – второ четене на законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, приет на първо четене на 26 октомври, и т. 6 – второ четене на законопроекта за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
Съображенията за това, че сме против, са в следната насока. Народното събрание, както всички знаем, работи с изключително напрежение. До края на годината имаме да гласуваме бюджет, имаме други извънредно важни законопроекти, които трябва да разглеждаме. Народното събрание работи извънредно във вторник. Сигурен съм, че преди излизането му във ваканция ще заседава два дни извънредно, така се очертава. Тези два законопроекта, които прочетох, по т. 5 и т. 6 не са нито актуални, нито навременни, нито толкова необходими. Още повече, че има други законопроекти, които "Атака" е внесла, или други решения, които "Атака" е внесла, както и други политически сили, които е по-належащо да бъдат разгледани и приети. Такъв въпрос е решението за незабавното изтегляне на българския батальон от Ирак. Както вървят нещата, българските момчета не е сигурно дали ще се върнат. В тая връзка има някаква много голяма неяснота. Мълчи се. До края на годината този въпрос е много по-важен, отколкото тези два законопроекта.
Ето затова правя процедурно предложение да гласуваме тези два законопроекта да отпаднат от дневния ред, като, разбира се, гласуването по т. 5 и 6 бъде направено поотделно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлагам да подложим на гласуване този проект и след това предложенията на господин Шопов за отпадане на тези две точки. Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване проекта за програма така, както ви е предложен и както го прочетох.
Гласували 162 народни представители: за 142, против 10, въздържали се 10.
Програмата е приета.
Подлагам на гласуване предложението на господин Павел Шопов за отпадане от програмата на т. 5 и 6.
Гласували 163 народни представители: за 16, против 122, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, предложенията по чл. 40, ал. 3:
Първото е от Парламентарната група на Коалиция "Атака" за включване в дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, внесен от групата на 12 юли с № 554-01-2.
Има ли съображения по това предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Парламентарната група на Коалиция "Атака" за включване в дневния ред на Закона за радиото и телевизията. (Народният представител Павел Шопов иска думата.)
В режим на гласуване сме, господин Шопов. Съжалявам, трябваше да поискате думата, когато предлагах тя да бъде взета.
Павел Шопов (КА, от място): Не сте предлагали.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Напротив, Вие не слушахте.
Гласували 151 народни представители: за 25, против 109, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Второто предложение за включване е проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно окончателния доклад на генералния секретар на ООН по програмата "Петрол срещу храни". Вносител е Константин Димитров.
Имате думата, господин Димитров.
Константин Димитров (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вече трети път от името на три парламентарни групи Демократи за силна България депозират проекта за решение за създаване на временната комисия. Мотивите са ясни, те имат широк обществен отзвук. Аз определено се обръщам към народните представители от НДСВ. (Реплики от КБ.)
Моля да не ме апострофирате от партията-майка! (Весело оживление.)
Обръщам се към колегите от НДСВ: първия път вие, дами и господа, гласувахте с "въздържали се", следващия път - "против". Очевидно вашата воля е разколебана. Днес ви призовавам, като последователни блюстители на международния правов ред, да подкрепите това решение, което пряко произтича от резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Разбира се, ние като лоялен член на международната общност, трябва да изпълним тази резолюция.
Ето защо аз предлагам най-енергично всички народни представители да подкрепят проекта за решение, внесен от името на Демократи за силна България, Българския народен съюз и Обединените демократични сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма дискусии по дневния ред, уважаеми колеги.
Моля, гласувайте предложението на Демократи за силна България за включване на точка в дневния ред.
Гласували 176 народни представители: за 49, против 101, въздържали се 26.
Следващото предложение, което е внесено по § 3, е за включване като точка в дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За трети път се опитвам да ви убедя, че решения за разполагане на площадки за съхранение на отпадъци трябва да се вземат след задълбочена екологична оценка. Когато се опитвам да разбера упоритата ви съпротива срещу това наше предложение, допускам, че се опитвате да се дистанцирате от проблемите в София. Трябва да ви кажа, че даже министърът на околната среда и водите от управляващото мнозинство разбра, че не може да се натрапват решения, без населението да бъде запознато с екологичните аргументи за целта и изпрати своя група специалисти в Чукурово в опит да убедят хората, че няма екологични рискове за площадката там.
Освен това искам да ви кажа, че този проблем – проблемът за временните площадки за съхранение на отпадъци, не е само проблем на София. Той ще възникне във всички градове, в които се създават регионални съоръжения за третиране на отпадъците. Затова мисля, че е напълно логично и едва ли трябват допълнителни аргументи, за да включим този текст в закона.
Искам да ви напомня, че тази ситуация много силно прилича на ситуацията преди години, когато БСП във връзка с изграждането на съоръжението Джерман-Скакавица промени Закона за опазване на околната среда и отказа да се извършват оценки на въздействието върху околната среда на съоръженията за прехвърляне на води. Сега този текст е елемент на закона.
Сигурна съм, че и нашето предложение ще стане елемент на Закона за опазване на околната среда, но чест ще бъде за народните представители, ако навреме направят тази промяна.
Затова аз ви приканвам да подкрепите нашето предложение и да създадем ред при оценката на тези толкова важни съоръжения. Настоявам да проявите здрава логика и разбиране на тези проблеми и да подкрепите закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението за включване като точка в дневния ред на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда.
Гласували 178 народни представители: за 51, против 19, въздържали се 108.
Предложението не се приема.
Последното, четвърто предложение за включване по ал. 3 е за законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване за държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници с вх. № 554-01-18 от 27 юли 2005 г.
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Законът за временна забрана за разпореждане с имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници беше разпределен с подписа на председателя на Народното събрание на 26 август 2005 г. Той беше разпределен към Комисията по правни въпроси, чийто председател господин Янаки Стоилов по причини, които може би той по време на разискванията на законопроекта с включването в дневния ред ще обясни, не спази чл. 65, ал. 2 за тримесечния срок за обсъждане в комисията на внесения законопроект.
Няма да се спирам изцяло на мотивите, поради които законопроектът е бил внесен, но ще си позволя да прочета това, което господин Божинов, господин Арабаджиев и останалите подписали го представители на Коалиция за България заявяват: “Въпросът за така наречените царски имоти не е само юридически. Той е морален и политически и засяга устоите на българската държава. Бихме казали, че той засяга всеки български гражданин. Има решение и на европейските съдебни институции по въпроса. Незаконосъобразните действия на длъжностните лица относно тези имоти налагат спешно приемане на закона”. Аз съм съгласен с тях, че е необходимо спешно да бъде приет този закон. Съгласен съм по причина, че в Договора за силна България, който Демократи за силна България подписаха с българските избиратели, ние поехме ангажимента да направим необходимото, за да възстановим на българската държава незаконно придобитите имоти от Симеон Сакскобургготски.
Уважаеми колеги, апелирам към вас да подкрепите законопроекта за гледане в пленарната зала през настоящата пленарна седмица. Благодаря. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението, направено от господин Иванов.
Гласували 170 народни представители: за 53, против 60, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Постъпили законопроекти и проекторешения от 30 ноември до 6 декември:
Проект за решение за промени в състава на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с вносител Волен Сидеров.
Проект за решение за промени в състава на Комисията по околната среда и водите с вносители Волен Сидеров и Стела Банкова.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите с вносител Министерският съвет, разпределен на Комисията по културата, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги с вносител Министерският съвет, разпределен на Комисията по транспорт и съобщения, заедно с Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с вносител Министерският съвет, разпределен на Комисията по транспорт и съобщения, заедно с Комисията по въпросите на държавната администрация и Комисията по европейска интеграция.
Това са съобщенията, които трябваше да направя, уважаеми колеги.

Преминаваме към точка първа от приетата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СЪВМЕСТНО ФИНАНСИРАНЕ НА ПОСТОЯННИЯ СЕКРЕТАРИАТ НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОМИСИЯ ТРАСЕКА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВАТА НА СТРАНИТЕ ПО ОСНОВНАТА МНОГОСТРАННА СПОГОДБА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ ЗА РАЗВИТИЕТО НА КОРИДОРА ЕВРОПА – КАВКАЗ - АЗИЯ.
Заповядайте, господин Илиевски, да представите доклада на Комисията по транспорт и съобщения.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение в залата да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова, заместник-министър на транспорта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 132, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: "На редовно заседание, проведено на 1 декември 2005 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, № 502-02-21, внесен от Министерския съвет на 28 ноември 2005 г.
На 8 септември 1998 г. на международна конференция на най-високо равнище в Баку, Азербайджанската република, държавните и правителствените ръководители на 12 страни – Армения, Азербайджан, България, Грузия, Казахстан, Киргистан, Молдова, Румъния, Таджикистан, Турция, Узбекистан и Украйна, подписаха Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия с четири технически приложения към нея: за международен автомобилен транспорт; за международен железопътен транспорт; за международно търговско корабоплаване и за митнически процедури и обработка на документи.
Република България е активен участник в процеса на изработването на многостранен международен договор, който представлява правната основа за развитието на най-пряката транспортна връзка между Европа и Централна Азия и по силата на който са учредени съответните органи – Междуправителствената комисия ТРАСЕКА и Постоянният секретариат на комисията.
Член 9, т. 3 от договора предвижда разработване на система на съвместно финансиране дейността на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА от държавите - страни по него.
Република България е ратифицирала спогодбата със закон, приет от Народното събрание на 16 юни 1999 г. и по този начин е обвързана с разпоредбите й. До началото на 2004 г. дейността на Постоянния секретариат е изцяло финансирана в рамките на проекта на Европейския съюз.
В периода 2004 - 2006 г. 85 на сто от бюджета на Постоянния секретариат, а това са 516 хил. евро, се поема от Европейската комисия по проект "Улеснение на търговията и институционална подкрепа".
На третата годишна сесия на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА, проведена в Ереван, Република Армения през м. октомври 2003 г., се взема решение през 2004 г. страните по спогодбата да поемат финансирането на 15 на сто от бюджета, което прави 84 хил. евро, като всяка внесе равна вноска в размер на 7 хил. евро. Това решение е одобрено с решение на Министерския съвет и Република България е изпълнила този свой ангажимент.
На четвъртата годишна сесия, проведена в Баку на 21–22 април 2005 г., се взема решение за продължаване действието на решението на третата сесия относно частичното финансиране през 2005 г. с вноски на страните по същата схема. България е изпълнила и този свой ангажимент със съответното решение на Министерския съвет.
Считано от 1 януари 2006 г., държавите - страни по основната спогодба, следва да започнат да финансират изцяло бюджета на органите.
Поради факта, че споразумението не е подписано от всички държави – страни по Основната спогодба, и с оглед избягване на евентуални недоразумения, свързани с неговото прилагане до момента на присъединяване на останалите страни по Основната спогодба, както и предвид процеса на разширяване действието на Основната спогодба, в процес на присъединяване са също Афганистан, Иран, Пакистан и Египет – в качеството си на наблюдатели, по отношение на други държави, България изразява съгласие за обвързване с този договор чрез декларация.
Неподписалите споразумението за финансиране държави са подкрепили решението на четвъртата годишна сесия, по силата на което всички страни по Основната спогодба са поели ангажимент за финансиране изцяло от бюджета за 2006 г. с равни по размер вноски и този факт е доказателство за наличие на воля за последващо присъединяване към споразумението за финансиране.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, с 12 гласа "за", без "против" и 4 "въздържали се", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Соломон Паси или друг представител на Комисията по външна политика да прочете становището на комисията.
Заповядайте, господин Ранчев.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! “На 2 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия и прие единодушно следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, с направената декларация по чл. 2, т. 2, подписано на 21 април 2005 г. в Баку, Азербайджанската република."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Да, благодаря Ви.
Откривам дискусията по този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по него? Няма.
Поставям на гласуване на първо четене този законопроект за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 135, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Илиевски, заповядайте да направите Вашето процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Господин председател, предлагам законопроектът да бъде гласуван днес и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за преминаване към второ четене.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Това процедурно предложение е прието.
Господин Илиевски, моля да прочетете законопроекта, така както комисията предлага.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумение за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа-Кавказ-Азия
Член единствен. Ратифицира Споразумението за съвместно финансиране на Постоянния секретариат на Междуправителствената комисия ТРАСЕКА между правителствата на страните по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа-Кавказ-Азия, подписана на 21 април 2005 г. в Баку, Азербайджанска република, със следната декларация по чл. 2, т. 2:
“За Република България “Страни” по чл. 2, т. 2 са правителствата на държавите страни по Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа-Кавказ-Азия, подписана на 8 септември 1998 г. в Баку, Азербайджанска република.”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
Параграф единствен. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Аз подкрепих законопроекта на първо четене, ще го подкрепя и на второ четене, но използвам случая да изразя позиция относно предоставената в Комисията по транспорт и съобщения информация относно ратификацията на подобен тип законопроекти.
В Комисията по транспорта и съобщенията се проведе една продължителна дискусия по следната причина. Тази ратификация е свързана с финансови ангажименти на България от републиканския бюджет. В същото време представянето беше недостатъчно, за да се установи дали Народното събрание чрез ратифицирането на спогодбата ще защити интересите на България и дали тези средства ще бъдат използвани в интерес на страната. По тази причина правя и по-общо изказване, че когато в комисиите се предлагат подобен тип законопроекти за ратификация на международни спогодби и договори, свързани с финансови ангажименти на страната ни, е необходимо да се представи една детайлна справка.
Едва след оживеното разискване в комисията днес народните представители от Комисията по транспорта и съобщенията получиха тази справка, в която, ако не толкова за отминали и реализирани проекти, където участието и интересите на България не са толкова видими от това, което е написано, то от предстоящите за реализация проекти се установява, че Народното събрание има основания да подкрепи този законопроект. Макар че част от сроковете не са фиксирани, а са написани само като предстоящи, аз се надявам, че тези срокове скоро ще бъдат уточнени – говоря за междуправителствената комисия за прилагане на основната спогодба, която трябва да стори това. По тази причина аз ще подкрепя законопроекта, но отправям такъв апел – в комисиите изрично да се изисква подробна документация, която да мотивира и в същото време ясно да покаже защо България подкрепя и ратифицира такива междуправителствени споразумения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене този законопроект с Член единствен и Параграф единствен.
Гласували 125 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ СТРАНИТЕ ПО СЕВЕРНОАТЛАНТИЧЕСКИЯ ДОГОВОР ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА АТОМНАТА ИНФОРМАЦИЯ.
Има доклад на Комисията по отбрана.
Господин Найденов, заповядайте да чуем становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря, господин председател.
Първо искам да направя процедурно предложение. С оглед на разглеждането на законопроекта за ратифициране предлагам в залата да бъдат допуснати госпожа Теодора Кисимова – старши експерт в отдел “Международна правна дейност”, и господин Антон Борисов – изпълняващ длъжността директор на Дирекция “Правна и международноправна дейност” в Държавната комисия по сигурността на информацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието.
Моля квесторите да поканят допуснатите в залата дама и господин.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов:
“ДОКЛАД
относно законопроект за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, № 502-02-20, внесен от Министерския съвет на 28.11.2005 г.
На своето редовно заседание на 1 декември 2005 г. Комисията по отбрана разгледа внесения законопроект. Мотивите на вносителя бяха изложени от представители на Министерството на външните работи, на Министерството на отбраната и на Държавната комисия по сигурността на информацията.
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, подписано на 18 юни в Париж, е едно от действащите многостранни споразумения и протоколи, сключени между държавите – страни по Северноатлантическия договор, към което новоприетите членове на Алианса следва да се присъединят в съответствие с поетите от тях ангажименти в рамките на разговорите за присъединяване към НАТО. От името на Република България споразумението е подписано на 4 август 2005 г.
В съответствие с разпоредбите на споразумението страните се задължават да защитават атомна информация, която произхожда от правителството на Съединените американски щати (САЩ) или друга държава – членка на Алианса, предоставена на организацията и на нейните членове за целите на колективната отбрана. Атомната информация, която е класифицирана по своя характер, се предоставя от правителството на САЩ с цел разработване на планове за отбрана, обучение на личния състав за използване на атомни оръжия и за защита от такива оръжия, както и за други приложения на атомната енергия, оценка на възможностите на потенциалните неприятели за употреба на атомни оръжия и други приложения на атомната енергия и разработване на преносни системи, съвместими с пренасяните от тях атомни оръжия. Атомната информация, обменяна по силата на споразумението, е доразвита в секретно приложение към него, разсекретено от Северноатлантическия съвет на 10 май 2000 г.
Спрямо атомната информация, предоставяна по споразумението, се прилагат мерки за сигурност в съответствие с правилата и процедурите на НАТО, договореностите за сигурност и националното законодателство. При опазване на атомната информация Организацията на Северноатлантическия договор или нейните държави членки не могат при никакви обстоятелства да прилагат стандарти за сигурност по-малко стриктни от предвидените в правилата за сигурност на НАТО и в другите договорености за сигурност, действащи към датата на сключване на споразумението.

Споразумението е открито за присъединяване от всяка нова държава – страна по Северноатлантическия договор и страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно сигурността на информацията в съответствие с нейните конституционни процедури. В съответствие с разпоредбите на споразумението то подлежи на подписване с последващо нотифициране от правителството на САЩ относно изпълнението на вътрешноправните процедури за присъединяване.
В изпълнение на решението на Министерския съвет от 30 юни 2005 г. на 4 август т.г. извънредният и пълномощен посланик на Република България в Съединените американски щати подписа от името на страната ни споразумението и приложенията към него при условие за последваща ратификация. Предвид военния характер на информацията – предмет на споразумението, и на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България след подписването му споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание.
В резултат на проведените разисквания Комисията по отбраната прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация.
Становището е прието на 1 декември 2005 г. с единодушие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Следва становището на Комисията по външна политика. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям становището на Комисията по външна политика:
“На 2 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, подписано от Република България на 4 август 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Стоянов.
Димитър Стоянов (КА): Благодаря, господин председател.
Колеги! Ядрените оръжия представляват най-страшните оръжия, които някога са били създавани на планетата земя. Вместо по всякакъв начин да се стремим тези най-ужасни оръжия да изчезнат от лицето на тази планета, тези оръжия, които могат да причинят нейното унищожение, да бъдат забранени, ние ги регламентираме, за да могат САЩ спокойно да развиват своята ядрена програма, а в същото време да забраняват на други държави да развиват ядрената програма, като по този начин се създава двоен стандарт.
Мнението на групата на “Атака” е, че ядрените оръжия не трябва да съществуват в нито една държава в света.
В становището на Комисията по отбраната по много интересен начин се говори за САЩ и всички останали партньори в Северноатлантическия договор. С какво са по-напред САЩ от останалите? Нима Англия няма също ядрени оръжия? Нима Франция няма също ядрени оръжия? Защо САЩ отново излиза начело? Може би именно Щатите са тези, които внасят този протокол за ратифициране и аз съм сигурен, че вие съвсем послушно ще го изгласувате, за да могат те със своите ядрени оръжия да правят каквото си искат, а в същото време да сочат с пръст другите държави и да казват: вие имате ядрена програма, ние ще водим война срещу вас. Искам да ви напомня, че единствената държава в света, която някога си е позволила да използва атомно оръжие, това са именно Съединените американски щати.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
Господин Найденов, заповядайте за реплика.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Моята реплика, разбира се, е по повод изказването на господин Стоянов, защото аз се опасявам, че той нито има информация от разискванията в Комисията по отбраната или в Комисията по външна политика, нито пък от текста на самото споразумение. Затова неговата позиция се разминава с това, което представляват конкретните предложения както по отношение на законопроекта за ратификация на споразумението, така и конкретните текстове по споразумението.
Тук не става дума за утвърждаване на една или друга ядрена програма, господин Стоянов, става дума за защита на класифицирана информация, която следва да се ползва за нуждите на колективната отбрана дотогава, докато изчезнат ядрените оръжия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Кога ще изчезнат, господин Найденов?
Ангел Найденов: Аз не съм гадател, господин председателю, но има информация, която се предоставя и тя е ясно посочена в текста на споразумението, с оглед на което се предлага и законопроектът за ратификация.
Второ, става дума за правителството на САЩ и на другите държави, доколкото има конкретни ангажименти именно от страна на правителството на САЩ за предоставяне на такава информация на страните, които са страни по Северноатлантическия договор.
Така че прочетете внимателно текстовете и тогава изразявайте позиция в една или друга посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Господин Стоянов, имате право на дуплика.
Димитър Стоянов (КА): Доколкото си спомням, ядрените оръжия имаха своя смисъл да съществуват, както и НАТО, по време на Студената война, когато имаше едно противопоставяне, когато свръхвъоръжаването беше начин и гаранция да се предпазиш от чуждата агресия. Сега, когато годините на Студената война приключиха и няма такава опасност, мисля че освен изчезването на ядрените оръжия, трябва и НАТО да изчезне покрай тях, заедно да престанат да съществуват, защото вече няма нужда от тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Понеже тук стана дума за ядрено оръжие, искам отново да напомня изявлението на бившия външен министър на Република България и настоящ председател на Комисията по външна политика Соломон Паси, който заяви, че ще направи всичко възможно на българска територия да бъде разположено ядрено оръжие. До този момент нито една политическа сила в този парламент не е опровергала изявлението на Соломон Паси.
Аз зададох този въпрос в Комисията по отбраната, в Комисията по външна политика – никой не ми отговори. На тези заседания присъстваха съответните министри, присъстваха председателите на двете комисии. Там никой не даде отговор.
Поставям моя проблем и от трибуната на Народното събрание: какво е становището на управляващата коалиция по изявлението на Соломон Паси на българска територия да се направи всичко възможно, за да бъде разположено ядрено оръжие? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обръщам се към народните представители – изказванията трябва да бъдат по законопроекта, а не по общата тема за ядреното оръжие.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 110, против 6, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Найденов, заповядайте за процедура.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря, господин председател.
Моето процедурно предложение е да преминем към разглеждане и гласуване на законопроекта за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 105, против 7, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, господин Найденов, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов:
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация
Член единствен. Ратифицира Споразумението между страните по Северноатлантическия договор за сътрудничество в областта на атомната информация, подписано от Република България на 4 август 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 102, против 7, въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминавам към следващата – трета точка, от седмичната ни програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЯПОНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА БЕЗВЪЗМЕЗДНА ПОМОЩ ЗА КУЛТУРАТА.
Водеща е Комисията по културата.
Заповядайте, госпожо Чилова, за да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
относно законопроект № 502-02-15 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 30 ноември 2005 г., Комисията по културата разгледа внесения от Министерския съвет законопроект № 502-02-15 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
На заседанието присъстваха експерти от Министерството на външните работи.
Законопроектът беше представен от госпожа Наталия Мишева от Дирекция "Азия, Австралия и Океания" на Министерството на външните работи.
Споразумението е сключено на 12 септември 2005 г. в София чрез размяна на ноти. Помощта се предоставя на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките за закупуване на апаратура за теренни и лабораторни изследвания и е на стойност 41 млн. 300 хил. йени.
Помощта се предоставя от правителството на Япония по Програмата за безвъзмездна помощ за бюджетни институции в областта на културата, образованието, спорта и средствата за масово осведомяване.
В Споразумението за помощта за Археологическия институт с музей към Българската академия на науките са посочени стойността и срокът на предоставяне на дарението и са изброени задълженията на правителството на Република България във връзка с получаването на помощта, като:
- осигуряване на разтоварване, митническо оформяне на оборудването, поемане на вътрешния транспорт от пристанище/летище и на други разходи, които биха възникнали при усвояване на помощта;
- освобождаване на японски лица от митни сборове, вътрешни данъци и други фискални вземания, които могат да бъдат наложени в Република България във връзка с доставката на оборудването и услугите на помощта.
Необходимостта от ратификация със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България, е мотивирана от предвиденото в Споразумението освобождаване от данъци.
След проведеното обсъждане Комисията по културата, приемайки за основателни мотивите на правителството, единодушно с 12 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект № 502-02-15 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, внесен от Министерския съвет на 7 ноември 2005 г.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Комисията по културата предлага на Народното събрание да бъде приет законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Моля Комисията по външна политика да представи своя доклад по законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Представям становище на Комисията по външна политика относно законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, внесен от Министерския съвет:
"На редовно заседание, проведено на 16 ноември 2005 г., Комисията по външна политика разгледа законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата.
Споразумението е сключено чрез размяна на ноти. Помощта се предоставя на Археологическия институт с музей към Българската академия на науките за закупуване на апаратура за теренни и лабораторни изследвания на стойност 41 млн. 300 хил. йени. В Споразумението са посочени размерът на дарението, предназначението му и срокът за предоставяне на оборудването.
Изброени са следните задължения на правителството на Република България във връзка с получаването на помощта:
- осигуряването на разтоварване и митническо оформяне на оборудването, поемане на вътрешния транспорт от пристанище/летище, поемане на други разходи, непредвидени в помощта, които биха възникнали при усвояването й. Тези разходи се поемат от Археологическия институт с музей към Българската академия на науките;
- освобождаване на японски граждани и японски юридически лица от митнически сборове, вътрешни данъци и други фискални вземания, които могат да бъдат наложени в България във връзка с доставката на оборудването или услугите на помощта;
- осигуряване на необходимите условия за влизане и пребиваване в България на японски лица, чиито услуги ще бъдат необходими във връзка с доставката и монтирането на оборудването.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, сключено чрез размяна на ноти на 12 септември 2005 г. в София.
Становището беше прието единодушно."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Комисията по бюджет и финанси не е представила доклад, но няма пречки, тъй като тя не е водеща комисия, да преминем към разискванията на първо четене на този законопроект.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на първо четене.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедура, госпожо Чилова.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 90, против 3, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Нина Чилова: Благодаря Ви, господин председател.
"ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата
Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Япония за приемане на безвъзмездна помощ за културата, сключено чрез размяна на ноти на 12 септември 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте законопроекта на второ четене.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка четвърта от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ЖИВОТНИТЕ ПО ВРЕМЕ НА МЕЖДУНАРОДЕН ТРАНСПОРТ (ревизирана).
Моля, господин Моллов, да представите доклада на Комисията по земеделието и горите.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:
“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт
Комисията по земеделието и горите проведе заседание на 30 ноември 2005 г., на което обсъди законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт. В работата на комисията взеха участие заместник-министърът на земеделието и горите господин Стефан Юруков и експерти.
Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт въвежда основните принципи и изисквания при транспортирането на животни, при спазването на които се осигурява благосъстоянието на животните и намаляването на стреса, болката и ненужните им страдания. Останалите четири конвенции на Съвета на Европа за защита на животните са ратифицирани от Народното събрание през 2004 г. Тези конвенции са основата, върху която са структурирани директивите на Европейския съюз за хуманно отношение към животните, които страната ни вече е транспонирала в националното законодателство.
На основание чл. 65, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (ревизирана), № 502-02-18, внесен от Министерския съвет на 15.11.2005 г.
Това становище е прието със 17 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Моля господин Ранчев да представи доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Представям
“ДОКЛАД
на Комисията по външна политика относно законопроекта за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт
Въз основа на проведеното обсъждане на предложения от Министерския съвет законопроект, Комисията по външна политика прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 5, 7 и 8 от Конституцията на Република България да приеме Закон за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (ревизирана), подписана на 23.03.2005 г. в Страсбург.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 104, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
Господин Моллов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Правя процедурно предложение за гласуване и на второ четене, тъй като очевидно законопроектът единодушно се приема от колегите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението.
Гласували 91 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Господин Моллов, моля да докладвате законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов:
“ЗАКОН
за ратифициране на Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (ревизирана)
Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за защита на животните по време на международен транспорт (ревизирана), Кишинев, 6 ноември 2003 г., подписана на 23 март 2005 г. в Страсбург.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 96, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет и на второ четене.
Преминаваме към точка пета от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗПРАЩАНЕ И ИЗПОЛЗВАНЕ НА БЪЛГАРСКИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ ИЗВЪН ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Найденов, заповядайте да представите доклада на Комисията по отбрана.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю.
Първо правя процедурно предложение – с оглед разглеждането и приемането на законопроекта на второ четене, моля в залата да бъде допусната госпожа Соня Янкулова, заместник-министър на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане на заместник-министъра на отбраната в залата.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Найденов, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю.
“Доклад относно Закон за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, № 502-01-3, внесен от Министерския съвет на 22.07.2005 г.
Закон за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.”
По наименованието на закона, по заглавието на Глава първа и по текстовете на закона от чл. 1 до чл. 3 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 98, против 4, въздържали се няма.
Текстовете до чл. 3 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 4 и чл. 5:
“Чл. 4. Български въоръжени сили се изпращат и използват извън територията на страната при спазване законодателството на Република България, целите и принципите на Устава на ООН и другите международни договори, в сила за Република България, като се отчитат националните интереси.
Чл. 5. (1) Български въоръжени сили се използват съобразно целта и другите условия, определени в решението на компетентния орган за тяхното изпращане.
(2) Промяна в целта и другите условия по ал. 1 се допуска с ново решение на компетентния орган.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Членове 6, 7 и 8 са по вносител.
Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове.
Давам думата на Петър Берон – заместник-председател на Народното събрание.
Петър Берон (КА): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Виждам как тази полупразна зала ще претупа на бърза ръка едно извънредно важно решение, с което според мен се орязват правомощията на Народното събрание и се прехвърлят към изпълнителната власт по един много важен въпрос – кой може да изпраща въоръжени сили и въоръжения извън границите на България и в какви случаи. Този въпрос беше разглеждан в Комисията по външна политика. Аз се изказах доста критично. Разбира се, мнозинството си гласува “за”, но това не значи, че няма гласове “против”.
Отново искам да напомня, че чл. 9 на Конституцията е съвсем ясен – “Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.” Това са задачите на българските Въоръжени сили. Те не са да гонят михаля из пустините на Афганистан и Ирак или из джунглите на Камбоджа и други подобни тъй наречени съюзнически задължения. Там не става дума за никакви съюзнически задължения, а за изпълнение на команди от чужди страни, които имат някакви ангажименти или глобални цели, каквито ние нямаме. Ние няма защо да изпращаме нашите хора да загиват за подобни неясни за България цели.
Аз съм против отнемането на правомощията на Народното събрание и прехвърлянето им към министъра на отбраната, към Министерския съвет или към други, които решават на бърза ръка за всеки случай, зад гърба на Народното събрание, и след това го уведомяват. Фактът на уведомяването на Народното събрание е унизителен за най-върховния орган в нашата страна, който не е свидетел, който може да бъде уведомяван по вестниците или от който и да е министър.
Настоявам да се спазва чл. 84, т. 11 от Конституцията, където ясно е казано, че решението за изпращане на въоръжени сили извън границите на страната се вземат от Народното събрание. Никакви дописвания на Конституцията от който и да било не могат да изменят характера на тази т. 11. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Берон.
Следващата Глава втора е “Компетентни органи”. Там се регламентира начинът, процедурата, кой може да дава и при какви условия разрешение за изпращане на български войски извън границата ни.
Аз призовавам народните представители да се съсредоточат върху текстовете от чл. 4 до чл. 8. Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Моля, гласувайте текстовете от чл. 4 до чл. 8.
Гласували 119 народни представители: за 102, против 12, въздържали се 5.
Тези текстове са приети.
Глава втора – “Компетентни органи”, чл. 9 и чл. 10 са по вносител.
Моля народните представители да вземат отношение по чл. 9 и чл. 10, ако желаят.
Има думата господин Петър Берон.
Петър Берон (КА): Член 9 е чиста ревизия на Конституцията! В чл. 84, т. 11 на Конституцията ясно е казано кой дава разрешение за изпращане и използване на български въоръжени сили - Народното събрание! Никакъв Министерски съвет и никакъв министър на отбраната, който да ни уведомява!
В чл. 10 се казва, че Народното събрание разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на Република България с политико-военен характер. Та с какъв друг характер се изпращат въоръжени войници извън границите на страната? Да берат теменужки – предполагам. (Оживление в залата.) Това е опит да се отнемат правомощията на Народното събрание! Няма какво да се заблуждаваме!
Аз знам, че вие, мнозинството ще си го гласувате, защото сте го решили, но аз държа да кажа тези неща. Това е ревизиране на Конституцията и отнемане правомощията на Народното събрание по един много важен въпрос!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Чухте изказването на господин Берон.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по тези два текста?
Има думата господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По този законопроект в комисията имаше доста спорни въпроси. Господин Берон взема думата по всяка точка, както и там, в комисията.
Струва ми се, че залата трябва много сериозно да погледне на този въпрос, защото ми се струва, че нашите Въоръжени сили, които имаме в наличност, се използват само за мисии извън границата. Ние нямаме Въоръжени сили, които да защитават нашата териториална цялост, а отиваме да се месим и да защитаваме териториалната цялост на други държави. Това трябва да се има предвид от всички народни представители, когато гласуват, защото струва ми се, че първо трябва да укрепим вътрешната си сигурност, да заздравим позициите си тук и тогава в строго определени положения парламентът, ако се наложи, и само парламентът да взема решения по такъв важен за страната въпрос. Защото всяка намеса, всяко изпращане на каквито и да е въоръжени сили, каквито и да е групи от хора извън пределите на страната, могат да доведат до конфликт и той ще се отрази на нашата страна.
Затова моля по всички точки, които приемаме, народните представители да бъдат така добри да смятат, че всички изпращания на независимо какъв контингент извън пределите на страната, трябва да става чрез Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбирам Вашето изказване, но правите ли предложение за отпадане на някои точки?
Заповядайте за реплика, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Репликата ми е към господин Тодоров. Не е вярно, и Вие добре знаете, че Българските въоръжени сили се използват само за изпращане на мисии. Не е тайна, че в момента, както се казва с гордост от ръководството на Генералния щаб, до 800 военослужещи присъстват в различни точки на пет континента, а съставът на Въоръжените сили е над 40 000 души. Логиката, на която са построени и се изпращат в подобен обем контингенти, е изключително добре премерена, изключително добре ситуирана. Това е логика на извършване на необходима ротация. Тя е логика, споделена от нашите партньори. Ние не само че не изпращаме всичките си войски навън, а поддържаме този процент навън, който е необходим за изпълнение както на мисиите, с които се ангажират нашите партньори, така и за поддържане на онези задачи в мирно време, които са разписани в Конституцията и в Закона за отбраната и въоръжените сили. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика? Няма.
Заповядайте, господин Тодоров, за дуплика.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колега, аз не знам доколко сте запознат с какви въоръжени сили разполага Република България, казват над 40 000, но в тези 40 000 човека влизат също и цивилни, старшини, офицери и войници. А извън границата цивилни не се изпращат да воюват. Вижте какъв е контингентът, който е редови в Република България, който представлява тази сила, която се изпраща извън границата и тук в страната. Така че недейте да казвате над 40 000, а направете точно сметка колко човека са. Войниците не са повече от 20 000, но от тези 20 000 поне 18 000 са охранители. Вземете щата на Въоръжените сили и ще видите, че имаме не повече от 4-5 хиляди боеспособни войници, които защитават държавата. Другите са охранители на складови помещения и така нататък. Така че недейте да говорите за неща, за които не сте наясно.
Второ, аз правя предложение всички точки, в които се дават правомощия на министъра или на Министерския съвет за изпращане на войски, да отпаднат и да остане само: Народното събрание има право да изпраща. Това е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Агов, имате думата.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, аз ще отговоря на два въпроса в своето изказване по тези членове.
Първият въпрос е защо ги подкрепих в Комисията по отбраната, а вторият въпрос е защо смятам за несъстоятелни аргументите, които излагат някои от колегите относно задачите на Българските въоръжени сили.
На първия въпрос – защо подкрепих тези текстове. Подкрепих ги, защото съвсем ясно е посочено и това е напълно съобразено с Конституцията, че министърът и Министерският съвет разрешават изпращането на войски, които, както е посочено тук, не носят оръжие. И аз искам да припомня на онези, които са подозрителни към една подобна разпоредба в закона, колко рутинно, за да не кажа по-скоро съвсем грубо отминати в комисиите, сме давали ратификации или разрешения за изпращането на български войски в учения или пък в някакви други операции. Това се е извършвало чисто формално от Народното събрание. Нещо повече, във всички тези случаи, уважаеми народни представители, е ставало въпрос за изпълнение на задължения, които са по линията на международни споразумения, които, както знаете, са част от българското законодателство. Тоест не можем да кажем, че тези споразумения, за които през цялото това време сме давали разрешения за действия по тях, са били в нарушение на българската Конституция. Никой не ги е оспорил.
Следователно, уважаеми народни представители, аргументът, че има неконституционни текстове в 9, 10 и 11 отпадат.
На второ място, ние предприемаме всички тези действия и гласуваме тези текстове и този закон, за да можем да изпълняваме своите задължения по друг международен договор – това е Вашингтонският договор, който ние сме подписали, който сме ратифицирали като Народното събрание и който е станал част от българското законодателство. Никой не е оспорил пред Конституционния съд Вашингтонския договор. Нещо повече, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи, когато подготвяха подписването и ратификацията на договора, направиха надлежна проверка в Конституционния съд и беше установено, че този договор е конституционосъобразен. Следователно и тук аргументацията отпада.
Ние също имахме бележки точно по тези текстове, направихме своите справки, консултирахме се с юристи, консултирахме се с правници, които са вещи по конституционните въпроси, и в крайна сметка ние от Демократи за силна България сме напълно убедени, че това са текстове, съобразени с цялото това ветрило от задължения, които България има, включително и по българската Конституция.
По втория въпрос – за сигурността на страната. Не можем да разглеждаме този законопроект извън Стратегията за сигурност на България, извън рамките за сигурността, извън всички онези ангажименти, които имаме в областта на отбраната заедно със съюзниците. И аз се питам, слушайки дискусиите в тази зала, хубаво, ще осигуряваме териториалната цялост на страната, както е записано в Конституцията на България. Обаче моят въпрос към самия мен е следният: кой заплашва териториалната цялост на България? Нека да се огледаме, да разсъждаваме логично. Кой точно? Румъния ли, Сърбия ли, Черна гора ли, Македония ли, Турция ли, Гърция ли? С Турция и Гърция сме съюзници, с Румъния сме съюзници, имаме черноморска граница, която ни дели от страни отвъд Черно море, които най-малкото твърдят, че се придържат към международно-правните норми, а като погледнем, Сърбия, Македония, без да се опитвам да засягам когото и да било, имат достатъчно вътрешни проблеми, за да имат претенции към територията на България. Тоест, ако разглеждаме в онези строги класически рамки заплахите за териториалната цялост и службата на българската войска според Конституцията, изглежда тази служба би трябвало да бъде далеч по-осъвременена и развита.
И тук вече идва въпросът за сигурността на страната. Откъде идват заплахите за сигурността на страната? Заплахите за сигурността на страната идват от такива асиметрични елементи, като международния тероризъм, държави, които са наречени държави-плевели, които са готови да развиват ядрено оръжие впрочем, а не да разполагат на българска територия оръжия. Тоест заплахи, които застрашават нас и нашите съюзници. И съвсем естествено е заедно със съюзниците ни ние да търсим решение на тези въпроси и на тези заплахи за българите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За първа реплика – господин Берон.
Петър Берон (КА): Уважаваният от мен господин Агов задава въпроса срещу кого да си защитаваме територията. Когато се слага едно хубаво резе на вратата, дами и господа, то не се слага срещу влизането на Иван или на Драган, а срещу всеки един, който би се опитал да влезе във вашия апартамент. Затова си слагате хубави ключалки, те не са поименни, те са срещу всеки един, който би се опитал да влезе.
А от изброените тук държави, знаете, че в Румъния се издават всяка година карти с включена Южна Добруджа, знаете, че съюзниците Гърция и Турция бяха пред война и затова Гърция поддържа 170 000 души въоръжени сили, а не 40 000 като нас. Плюс това, господин Агов каза, че правото на Министерския съвет и на министъра да изпращат въоръжени сили извън границите на страната било съобразено с Конституцията. Да бъде така любезен с неговите големи специалисти по конституционно право да ми покаже въз основа на кои членове и точки от Конституцията е основано това право. Аз му показах чл. 84, т. 11 – кристално ясно, разбрано и не може да се дописва.
Колеги, аз знам, че вие ще си приемете този позорен закон, обаче искам да запитам – защо точно държите на него? Защо държите на всяка цена министърът или Министерският съвет да изземе пълномощия на Народното събрание? Нали си имате това голямо мнозинство, което може да изпрати и цялата Българска армия като реши, не само осемте процента, за които сте се договорили – тези 3000 души?
Просто вие държите на всяка цена това да стане! Но всъщност тази войска не се изпраща от днес за утре – тя се подготвя месеци. Не може да се позовете на никаква оперативност, защото винаги има време да се уведоми Народното събрание, за да се вземе неговото разрешение, ако щете, след два-три дни! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Чернев, заповядайте.
Павел Чернев (КА): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Агов, при изреждането на така добронамерените наши съседи, не знам дали умишлено или по друга някаква причина, пропуснахте един много важен съсед – Косово. Косово, което вече е международно признато за средище на сформиращ се ислямски тероризъм; Косово, което бе признато за опита на една мафия да създаде своя държава, и то под протектората на САЩ; Косово – където се провеждат етнически прочиствания!
Аз не виждам толкова безоблачна картина около България с този съсед! И още един въпрос – с колко войника бе съкратена турската армия през последните 15 години? Благодаря.
Асен Агов (ДСБ, от място): Ще Ви кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трета реплика – господин Стоянов, заповядайте.
Димитър Стоянов (КА): Уважаеми господин Агов, Вие споменахте нещо за войници, които не носят оръжие! Аз мисля, че основният признак, по който се познава, че един човек е военнослужещ, е именно това, че той е въоръжен. Значи, човек, който не е въоръжен, да се каже, че е военнослужещ и да се изпраща на мисия е много смешно.
Второ, великият Вашингтонски договор! Аз съм сигурен, че ако можехте не да не го обявявате за противоконституционен, а ако можеше Конституцията да замените с Вашингтонския договор, досега да сте го направили! Това е съвсем ясно за мен. Много ясно е, че никой не е опитвал да сезира Конституционния съд дали противоречи или не противоречи на Конституцията.
Днес това, което става с този закон, е една логична последица на една дълга политика и Четиридесетото Народно събрание, следвайки общия ритъм с голям мазохизъм, ще гласува да отнеме собствените си правомощия – това, което не би направил абсолютно никой политически орган където и да било по света!
Казвате, господин Агов, че никой не ни заплашва и точно така е записано в Националната военна доктрина. Тогава какво правим в НАТО? За какво ни е НАТО, когато никой не ни заплашва? Или може би, ако някой започне да ни заплашва, утре НАТО ще дойде да ни защитава и чужди хора ще дойдат да загиват тук, за да ни пазят нас?! Кога ще стане това?
Изтъквате като враг международния тероризъм. Международният тероризъм стана заплаха за България от момента, в който България стана съюзник на Съединените щати, и ще бъде най-голямата заплаха за България от момента, когато бъде открита първата американска база. Защото тероризмът не е враг на България, а е враг на Щатите, който Съединените щати сами създадоха, за да плашат света с него и да правят каквото си искат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Дуплика – заповядайте, господин Агов.
Асен Агов (ДСБ): Чудя се откъде да започна!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Отнякъде започнете, пък ще видим!
Асен Агов: Ще започна, като дам обаче една квалификация, за което моля да ме извините, уважаеми колеги от “Атака”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Агов, когато говорите, нали знаете, че трябва да си сложите картата?
Асен Агов: Аз я стискам в ръката си, да не би някой да гласува с нея, господин председател.
Ще дам една квалификация и затова много Ви моля да ми простите - дълбока некомпетентност личи от това, което говорят хората от “Атака”!
Първо, Косово не е съсед на България, делят ни километри. (Реплики в КА.) Не е съсед на България, господин Чернев, вижте картата!
Второто нещо, което е, искам да обясня на господин Берон, че той очевидно е на нивото на резетата. Неговото развитие в анализа на международните отношения и на отбранителната доктрина е стигнало до резето! Тоест онова, което слагаме на портите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Агов, моля да се отнасяме с уважение един към друг!
Асен Агов: Господин председателю, моля да не ме прекъсвате!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имам право да Ви прекъсвам!
Асен Агов: Защото те се обърнаха лично към мен и аз се обръщам към господин Берон. Неговата концепция стига до резето! НАТО е свързано с електронните алармени инсталации. (Смях в КА.) Значи натам отиват нещата.
Най-накрая, на господин Стоянов може да му е смешно и това говори за неговата некомпетентност.
Павел Чернев (КА, от място): Без квалификации!
Асен Агов: Нека да отвори протоколите на предишни народни събрания и да види колко пъти български войници са били изпращани без оръжие за щабни учения в чужбина.
Хубаво е, господин Стоянов, преди да заемете мястото на тази трибуна, да вземете да прочетете това-онова за работата на Народното събрание.
Затова аз не влизам в спор с тях. Когато има некомпетентност, не може да има аргументация против един закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 9 и чл. 10? Моля ви да се съсредоточите върху тези текстове.
Заповядайте, господин Христов. Имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ (КА): Благодаря, господин председател.
Според мен, това, което се кани да гласува Народното събрание, е едно пълно безумие, защото се дават правомощия както на Министерския съвет, така и на министъра на отбраната да изпраща въоръжени сили.
От господин Агов чухме някои неща, като например, че Вашингтонският договор ни задължава да участваме в мисии в чужбина. Това не е вярно! Предполагам, че той много добре го знае, тъй като чл. 5 от Вашингтонския договор постановява, че всяка държава може да участва, ако бъде нападната страна членка, както намери за добре, включително и с хуманитарна помощ, включително ако трябва и с някаква декларация в Съвета за сигурност на ООН.
Тук няма да коментирам изказванията, че всички държави са ни съюзници. Може би господин Агов ще предложи да демобилизираме армията. За какво ни е всъщност армия?!
Искам да се спра на две неща, които също прозвучаха от тази трибуна.
България трябвало да се бори срещу международния тероризъм, наркотрафика и т.н. Как ще го правим, колеги – с военни фрегати, с ракети, с танкове, с бронетранспортьори, с подводници? Така ли ще се борим с този международен тероризъм и наркотрафик?
Искам да ви кажа една цифра, един факт, който трябва да прозвучи от тази трибуна. Каква е равносметката от участието ни, включително и на България, във войната в Афганистан. По време на талибаните производството на суров опиум беше 185 тона. В момента е над 4500 тона. Оставям на вас размислите върху този факт.
Няма да говоря тук за Косово. Каза се за Косово, това е едно международно депо за наркотици. Това е признато от Организацията на обединените нации.
Искам да обърна вниманието ви и на един друг факт - че министърът на отбраната ще разрешава изпращане на военнослужещи без оръжие, като обаче заедно с това е записано: “Въздухоплавателни средства и/или военен кораб фрегата с техните екипажи”, тук става дума и за танкове, и за бронетранспортьори. Колеги, какво е един танк? Може ли да демонтирате например оръдието му и какъв е проблемът българският контингент да се изпрати без оръжие, след което на място да му бъде раздадено и леко стрелково оръжие, и всякакви други възможни оръжия, вероятно подарени от нашите съюзници, коалиционни партньори и т.н.? Никакъв проблем не е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване има думата господин Филип Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Обсъждаме конкретни текстове от закона, но, разбира се, по тях се чуват и много принципни съображения. Едно от очарователните неща на парламентаризма е, че камерата може да резили сама себе си чрез някои свои представители съвършено безнаказано. Това обаче, което обсъждаме, е свързано с един изключително елементарен въпрос – кои са органите, които могат да издават разрешение за изпращане на български войски в чужбина?
Няма да се спирам върху невежите, детински, или поне злонамерени твърдения, които се мъчат да създадат погрешна представа за какво става дума с цел да ги използват след това, за да си направят някаква популистка атака. Твърдения от типа на това, че нямало войници без оръжие и други подобни детинщини, които всеки, който знае наистина какво представлява ООН, би трябвало да е запознат с различните варианти и на въоръженост, и на функции, които могат да носят, и т.н. Пак повтарям, безсмислено е да се обсъждат тези прояви на, нека да го кажа много нежно, невежество, защото става въпрос за нещо много по-сериозно.
Второ. Конституционните съображения, които бяха повдигнати тук, говорят най-малкото за незнаене на една разпоредба от Конституцията – става въпрос за чл. 5, ал. 4. Бих посъветвал тези, които вдигат аргументите за това, че подобно разграничение е неконституционно, да прочетат съответните текстове. Да, по силата на нашите съюзнически задължения ние можем да вземаме такива решения чрез различни органи и тъкмо това е чалъмът, уважаеми господин Берон, защото там се казва, че Народното събрание решава тези неща. Да, но Народното събрание решава тях и по принцип, когато сключва съответните съюзнически договори. В тоя смисъл на мен ми е лесно да говоря след господин Агов, защото аргументацията, която той изложи, е съвършено приемлива и аз я поддържам напълно.
Проблемът обаче е друг – темата за органите, които могат да издават такива разрешения, се смесва с нещо друго. Вие чухте и от лявата страна на залата едни чисто комунистически, съжалявам, дами и господа от левицата, това е единствената дефиниция – комунистически приказки от тази трибуна, както и общо взето фашизоидно звучащите разсъждения от страна на представителите на “Атака”.
СТЕЛА БАНКОВА (КА, от място): Забележка!
Филип Димитров: Това е характерно, наблюдаваме го в последните десетилетия, че различните тоталитарни тенденции в главите на хората се съчетават и затова няма абсолютно нищо удивително в това, че бившата комунистическа партия и представителите на “Атака” говорят по един и същи начин. (Шум и реплики в КА.)
Удивителното е друго – удивителното е как аргументацията на пацифизма се смесва с аргументацията на злобата и омразата.
Волен Сидеров (КА, встрани от микрофоните): Как може да се говорят такива неща от трибуната? Вземете му думата!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля Ви, седнете си на мястото.
Филип Димитров: Аргументацията на пацифизма се смесва с аргументацията на злобата и омразата. И вие видяхте как тогава, когато се говореше за нашите съседи, и как тогава, когато се говореше за нашите съюзници, със същия тон, с който се говореше и за пацифизма, и за това как не трябва да имаме армия, а други казваха: но може би пък вие това ще предложите. Тези неща се заклеймяваха с един и същи тон. Това е именно смесването на различните тоталитарни тенденции под маската на пацифизъм, под маската на загриженост за националната кауза. (Реплики от народния представител Волен Сидеров встрани от микрофите.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Сидеров, седнете си на мястото! Ако още веднъж Ви направя забележка, ще трябва да Ви отстраня от залата.
Филип Димитров: И в крайна сметка, предлагайки тези, които се свеждат до следното: България да би живяла на някаква друга планета.
България, дами и господа от левицата и дами и господа от тази част на залата (показва дясната страна), ще има съюзници, ще поема международни ангажименти и/или ще участва в общите усилия и дейности на държавите, които принадлежат към семейството на световните демокрации, или ще принадлежи към Третия свят, където и едните, и другите дълго време сте се опитвали да я вкарате.
Така че от тази гледна точка намесването на тези аргументи по отношение правомощията на органите, които могат да издават разрешение за изпращане на български войски в чужбина, е очевидно опит да се използва с чисто популистка цел един практически аргумент, почерпен от конституционния текст и от международните договори на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Заповядайте за реплика, господин Берон.
Петър Берон (КА): Колеги, точно преди 16 години на днешния ден създадохме Съюза на демократичните сили, предназначен да се бори срещу тоталитарния режим. Аз искам да поздравя с тази годишнина господин Филип Димитров и всички настоящи и минали членове на СДС и да им пожелая да не забравят за какво беше създаден този съюз.
Аз не разбрах от изказването на господин Филип Димитров към кои точно ме причислява – към комунистите или към фашистите. Не ми стана много ясно, но със сигурност мога да кажа, че не съм привърженик на никакъв тоталитарен режим – нито единия, нито другия, нито третия.
Искам да поясня, че аз не съм против това да имаме съюзници. Не съм против това при нужда да се изпращат и въоръжени сили в чужбина. И това може да се наложи. Против това съм да се отнемат пълномощия на Народното събрание и това да се прави по един мижитурски начин. Утре това ще се предостави не на министъра, а примерно на заместник-министъра или на началника на управление, или на кой да е друг.
Пак ще повторя, ако има наистина необходимост ние да изпълняваме някакви съюзнически задължения, нещо, което е важно, нека го реши Народното събрание. Има възможност за това. Никога войски не се изпращат от днес за утре. Нека не оставяме на решението на един цивилен министър да си прави каквото иска с нещастните остатъци от славната някога Българска армия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за втора реплика, господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): При различни прения за господин Филип Димитров в неговите речи излиза, че мярата за добро и зло, за истина и лъжа, за ум и за глупост е единствено любовта и омразата към англосаксонството и привързаността ни към военните доктрини на Запада.
Само че аз и друг път съм го правил, ще се върна назад. В същото това Народно събрание през 1942 г. един депутат е казал, че границите на България минават през Сталинград. Пак ще ви напомня – спомнете си какво се случва след това.
Ние винаги категорично заставаме на Орлов мост, както казваше покойният проф. Николай Генчев, както го каза тук и Андрей Пантев, заставаме с една китка в ръка и започваме да прегръщаме поредния си спасител, поредния си съюзник или коалиционен партньор и започваме да му слугуваме точно както той иска.
Обърнете внимание на документацията на Северноатлантическия съюз. Две трети от обвързаностите са пожелателни. Всяка страна по свой начин участва във всички операции, във всички съвместни действия. Малките държави там се пазят и внимателно стъпват в подобни действия, каквито са изпращанията на войски в чужбина, изпращането на войски зад граница, разполагането на бази и т.н. Ние не се съобразяваме с нашето геополитическо място, с пространството, в което се намираме, с опасностите, които ни обграждат.
Ще ви обърна внимание на нещо. Унгария е страна, която наистина е заобиколена само от приятелски държави. Хайде, там с Румъния имат малки разправии за Трансилвания, но това при тях не играе голямо значение. Унгария държи два пъти по-силна армия от нас, три пъти по-съвършена и т.н. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Станилов.
Заповядайте за трета реплика, господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Вашето изказване нямаше нищо общо с точките, които в момента се разглеждат. Вие чисто и просто си говорите това, което говорехте преди повече от 10 години, когато управлявахте България и когато докарахте дереджето, в което се намират в момента Въоръжените сили с План 2004, който Вие лично изпълнявахте и унищожихте Българската армия. Това трябва да кажете – как подписахте тези споразумения и как уточнявахте тези въпроси, а не да заблуждавате залата с неща, които нямат нищо общо с точката.
В това отношение ние говорим само за едно-единствено нещо: кой трябва да поеме отговорността да изпраща войски, какъвто и контингент да е, извън пределите на страната. Затова аз приканих и Народното събрание взе решение, че само Народното събрание и никоя друга институция – нито Министерският съвет, нито министърът може, да не се дават никакви правомощия на друг орган да изпраща каквито и да било войски извън пределите на страната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Димитров.
Филип Димитров (ОДС): Уважаема госпожо председател! Искам да благодаря на репликиралите за това, че явно решиха да изоставят тона на омразата, който тегнеше над тази зала в предишните изказвания. Чуваме го още да се разнася насам-натам. Тоталитаризмът е доктрина на омразата, затова го споменах, и той, разбира се, не може да се разпростре върху всички, които се изказват по темата, уважаеми господин Берон.
Все пак аз не бих споменавал точно днешния ден в този дебат, от уважение към някои присъстващи.
Това, което е съществено, е, че в нито един от тези доводи не се посочва аргумент против това Народно събрание да използва своето суверенно право за дефиниране точно кой и точно кога и как да изпраща войски освен аргумента, че в Конституцията пише, че решаваме този въпрос, трябва да си стискаме това правомощие, да не би някой да ни го вземе.
Дами и господа, прерогативите на Народното събрание не са играчка, която да си пазим, те са инструмент, с който се решават проблемите на държавата и с който се делегират съответните права на съответните органи тогава, когато е в интерес на изпълнението на държавните функции.
Павел Чернев (КА, от място): Много слаба софистика!
Филип Димитров: По този въпрос не може да има никакво съмнение. Точно затова всички аргументи, които се дават против, са аргументи, зад които лъха доктрина, зад които лъха изначално противопоставяне и, съжалявам, че трябва отново да употребя тази дума, омраза към онова, което България днес е избрала да бъде нейният път.
Възпоменанията и това кой кого къде е чакал са си проблем на този, който е чакал някого.
Но това, което е абсолютно сигурно, е, че България е направила своя избор и опитите да се върви против него в момента са израз на желанието да се върне историята назад. А връщането на историята назад е естественото стремление на онези, които изповядват точно тези доктрини, заради които, слава Богу, в тази зала хора подскачат и се обиждат.
Радвам се, че думите комунизъм, тоталитаризъм и фашизъм звучат като мръсни думи в тази зала. Това е моето желание. Искам всеки да го е срам, когато бъде наречен така! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за изявление от името на парламентарна група, господин Сидеров, в рамките на 7 минути, след което ще дам почивка.
Волен Сидеров (КА): Госпожо председател, явно в тази пленарна зала има двойни стандарти. Вие позволявате да се извършват действия, които са в противоречие с правилника. Позволявате на народни представители да използват обидни квалификации, не прекъсвате тяхното слово при положение, че моето слово е било прекъсвано без да използвам обидни квалификации. Това означава, че Вие толерирате двойните стандарти в пленарната зала.
Ние сме възмутени от това нещо и в знак на протест няма да участваме в гласуването на този позорен закон, ще оставим вие тук – всички подчинени на някой господар, който ви плаща за това, да си го гласувате.
А тъй като вече явно в тази пленарна зала всичко е позволено, всякакви обидни квалификации, ще се възползвам от случая да кажа, че господин Филип Димитров в своята хомосексуална зависимост е способен да произнесе всичко тук, от тази трибуна, което му бъде поръчано от неговия не само господар, но и този, който го държи в такава зависимост.
Защото Филип Димитров беше зависим още преди 1989 г. … (Тропане по банките от ДСБ и ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Правя Ви забележка, господин Сидеров!
Атанас Щерев (НДСВ, от място): Не можеш така да говориш!
Волен Сидеров: …в битността си на доносник на Държавна сигурност, на явочник и сега като отявлен хомосексуалист той си позволява да прави квалификации на цялата парламентарна група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Правя Ви порицание, господин Сидеров! Нямате право от трибуната…
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Не можеш да говориш така… (Шум и тропане по банките.)
Волен Сидеров: Точно затова ние ще напуснем това заседание и няма да участваме …
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Аз Ви отстранявам преди да напуснете!
Волен Сидеров: … в гласуването на позорния закон… (Председателят Камелия Касабова изключва микрофона.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Напуснете залата! Отстранявам Ви преди да напуснете сам! (Бурни пререкания между депутатите от КА и ДПС пред трибуната.)
Напуснете залата! Напуснете залата!
Господин Сидеров, напуснете залата!
Напуснете залата, отстранени сте до края на пленарния ден от заседанието, господин Сидеров, и господин Стоянов!
Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
От името на парламентарна група. Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Изразяваме острото си възмущение от постъпката на господин Волен Сидеров към нашия колега - народния представител и заместник-председател на Народното събрание господин Филип Димитров.
Считам, че всеки себеуважаващ се народен представител чувства огромната отговорност, която Народното събрание носи за политическия, икономическия и морален живот в тази държава.
Ние не трябва да допускаме, независимо от нашите лични спорове и различни виждания, такова грубо отношение помежду ни и да даваме този изключително лош пример на нашите съграждани, чийто поглед е вперен в Народното събрание. Вие знаете, че няма по-критикувана институция в България от институцията, която ние представляваме. И този лош пример на взаимоотношения е твърде далеч от ценностите на една демократична държава, каквато имаме претенциите да бъдем. Това е изключително лош пример за нашето поведение като българска нация по пътя ни към Европа.
Считам, че такива прояви са крайно негативни за авторитета на Народното събрание. За съжаление ние самите не спазваме това ниво на морал, на отношения помежду ни, за да ни уважават нашите съграждани. И няма защо да се чудим, че след това рейтингът на парламента е толкова нисък. И няма защо да се чудим, че гражданите имат такова негативно отношение към нас.
Надявам се, че за в бъдеще в Народното събрание няма да има, няма да се повторят такива, бих казал, безкрайно некултурни и неетични отношения и нека, независимо от разликата в нашите политически възгледи и лични чувства, да запазим положението на парламентаристи от европейско ниво. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Госпожо Михайлова, заповядайте за изказване по тези дискусионни членове 9, 10 и 11 от законопроекта.
Екатерина Михайлова (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, първо, разбира се, искам да кажа, че това, което стана в залата преди почивката, е възмутително и изразявам позицията на Парламентарната група на Демократи за силна България.
Същевременно искам да се върна по същество на дебата, който се водеше, а именно текстовете 9, 10 и 11, защото в много от изказванията практически беше визиран чл. 11 от закона.
Струва ми се, че повече от час се води една дискусия, която се разминаваше със същината на дебата, и то като юридическа обосновка.
Съжалявам, че ги няма депутатите от “Атака”, които най-активно участваха в този дебат и твърдяха, че няма юридическа обосновка за приемането на такива текстове от закона.
Когато се говори където и да е, а в парламента още повече, трябва да се подготвяш, трябва да четеш, за да вземеш позиция. И аз ще направя точно това - ще прочета Решение № 1 на Конституционния съд от 4 февруари 2003 г. по Конституционно дело № 1. Конституционният съд е сезиран от президента Георги Първанов за тълкуване на разпоредбата на чл. 84, т. 11 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България – точно въпросите, които дебатираме в момента.
Какъв е отговорът на Конституционния съд? Ще прочета буквално решението, защото мисля, че там е казано всичко и няма нужда аз да добавям допълнителни аргументи.
“Р Е Ш И:
1. Войските на политически или военен съюз на държави - членки на този съюз, или на съюзни държави по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер, не са чужди войски по смисъла на чл. 84, т. 11 от Конституцията, ако преминаването или пребиваването им през територията на страната е свързано с изпълнение на съюзнически задължения.
2. Решение на Народното събрание по чл. 84, т. 11 от Конституцията не е необходимо при изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и при пребиваването на съюзнически войски на територията на страната или преминаването им през нея, когато това се извършва в изпълнение на съюзнически задължения по ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с политически или военен характер по чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
3. Решение на Народното събрание за всеки конкретен случай при хипотезата на чл. 84, т. 11 от Конституцията не се изисква, ако в отделен закон изчерпателно са определени целите, редът и условията за изпълнение от българска страна на задължения, поети с ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с военен и политически характер, предвиждащ изпращане на български въоръжени сили извън страната, както и преминаване и пребиваване на съюзническите войски на територията й.”
По силата на това решение на Конституционния съд, което е задължително за всички български граждани, в това число и за Народното събрание, то въпросът се решава по следния начин: да, има случаи, в които Народното събрание ще решава изпращането на войски или допускането на преминаване на чужди войски през територията на България, но в случаите, в които България е подписала и ратифицирала международен договор, тези войски не се смятат за чужди и не е необходим акт на Народното събрание. Тогава това може да стане само с действия на Министерския съвет. Това е нещо, което се урежда и в закона, така както е казано по решението на Конституционния съд.
До това решение се стигна след дълга практика между решения на Конституционния съд и Народното събрание, след много дебати в тази пленарна зала във връзка с това дали може България да разреши преминаването на чужди войски във връзка с войната в Косово. Спомням си, че тогава имаше много динамичен, остър политически дебат, остри стълкновения и Конституционният съд даде своите тълкувания. След това въз основа и на това решение казусът кой може да изпраща, как могат да преминават войски през България е решен. Струва ми се, че това, което днес се правеше в пленарната зала, не е въпрос на изчистване на правни аргументи, а е опит на една политическа сила да спира стратегическия път на Република България към международна интеграция и членство в НАТО и да се прави на интересна, търсейки скандал по всеки един повод. Това е, което се правеше до този момент.
Въз основа на решенията, които имаме, мисля, че парламентът може съвсем спокойно да премине към гласуване на текстовете, които са съобразени с Конституцията на държавата ни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Правите ли процедурно предложение за прекратяване на дискусията?
Екатерина Михайлова: Нека все пак председателят на комисията да реши.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Найденов, заповядайте.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател. И аз искам да подчертая, че това, което се случи в пленарната зала преди почивката, е абсолютно недопустимо и не може да бъде нито толерирано, нито оправдавано, каквито и да са аргументите, които се използват при една подобна посока.
Искам да подчертая няколко неща, обсъждайки текстовете от Глава втора в законопроекта за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
Очевидно, не само текстовете на чл. 9 и 10, а като цяло и съдържанието на Глава втора предизвиква желание за различни изказвания, дискусии, различни мнения. Аз обаче се опасявам, че както и при разглеждането на първо четене на двата законопроекта, и сега текстовете се натоварват със свръхподозрителност и с много повече съдържание, отколкото предполагат конкретните норми на текстовете на законопроекта, който разглеждаме в момента.
На следващо място, забравя се, че има цяла поредица от решения на Конституционния съд – 4 решения, от 1994, 1995, 1999 и 2003 г., като обект на тези решения са въпросите, свързани както с компетентните органи за даване на разрешения, така и тълкуванията на понятията “съюзнически войски”, “задължения”, “чужди войски”, съответно на режима, който ще се използва.
Въз основа на тези четири решения на Конституционния съд вече има приети промени и в Закона за отбраната и въоръжените сили, така и в Закона за гражданското въздухоплаване, а също така и в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Всъщност, това, което правим с двата законопроекта – за изпращане и използване на българските въоръжени сили и втория законопроект, който ще разглеждаме след него – за преминаване през и пребиваването на територията на Република България, дават правната рамка, която освен че възприема решенията на Конституционния съд, регламентира повече подробности, свързани с тези два законопроекта и съответно случаите за използване на български въоръжени сили, съответно за преминаване и пребиваване на територията на Република България на съюзнически или на чужди въоръжени сили.
Тук искам веднага да подчертая, че аз съм един от хората, които винаги са се отнасяли с огромно внимание и с много резерви, тогава, когато трябва да се правят промени в компетенциите на Народното събрание и съответно да се предоставят права на други институции в държавата.
Имам съзнанието за отговорността, която има Народното събрание и в тези случаи, и съответно за допустимите и приемливи граници, в които може да се промени режимът за даване на разрешения, в това число и за компетентните органи, които издават такива разрешения. Искам да подчертая, че промените и съответно при вземането на разрешенията водещи са характерът, целите, за които се използват частите на въоръжените сили или съответно преминаването или пребиваването на територията на Република България и средствата, с които се постигат тези цели. Изрично в законопроекта е запазено правото и то изричната компетентност на Народното събрание както да дава разрешения в случаите от военно-политически характер, така и да контролира институциите, на които с този законопроект се предоставят права. Нещо повече, искам да обърна внимание на народните представители, че има изричното задължение на Министерския съвет и на министъра на отбраната да се обръщат към Народното събрание тогава, когато се счита, че е застрашен държавен интерес или в по-общ смисъл – националната сигурност, тогава, когато има съмнения в характера или в целите, за които се издават съответните разрешения.
И понеже стана дума кои са тези случаи, в които могат да бъдат изпращани и използвани български въоръжени сили извън участието във военни операции, веднага ще кажа няколко хипотези. Например, изпращането на военни наблюдатели в хуманитарни мисии или в мисии под егидата на ООН. Междупрочем, има такива случаи, и то без личното си въоръжение.
На следващо място, участието на български военнослужещи в хуманитарни мисии при кризи от невоенен характер. Ето ви един типичен случай, в който военнослужещите се изпращат, не за да участват в бойни действия.
На следващо място, посещения на добра воля. Междупрочем, колегите от морските пристанища прекрасно знаят за какви случаи става дума – тогава, когато има посещения на чуждестранни военни кораби като израз на добра воля.
Можем да продължим с щабни обучения, със съвместни учения и тренировки, дори и при участието в спортни състезания, в случаите, в които има състезания от военно-приложните спортове.
Приключвам с това, като апелирам за подкрепа на тези текстове от страна на народните представители.
Господин председател, като процедурно предложение предлагам да прекратим дискусиите и да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение както от народния представител Екатерина Михайлова, така и от господин Ангел Найденов за прекратяване на разискванията и за преминаване към гласуване.
Има ли обратно процедурно предложение?
За реплика има думата господин Тодоров.
Станчо Тодоров (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги! Преждеизказващите се – госпожа Михайлова и господин Найденов, посочиха някои неща, които са залегнали в законопроекта, но не уточниха за какво става въпрос.
Тук, на залата трябва да бъде ясно. Ние говорим за изпращане и използване на български войски извън пределите на страната.
Когато стане въпрос за участие на съюзнически войски в учения, занятия и така нататък, тук няма никакво разминаване, че ние на територията на която и да е съюзническа държава ще изпращаме за участие в такива мероприятия. Също така и на територията на България ще идват. Нека да бъдем точни и ясни. Ако, например, се изпращат, както сега например в Ирак и в други точки по света, не като съюзници на НАТО, не под егидата на НАТО, а когато ние изпращаме войски, ако вземем решение за изпращане в коя да е точка от Земята. Не под егидата на НАТО, а така, да речем, ако две държави решават да изпратят войски. Това е съвсем различно. Трябва да разграничим тези неща.
Много е ясно, след като сме съюзници, преди бяхме съюзници на Варшавския договор, сега сме съюзници на НАТО, тези договори, които сме подписали като страна – членка на НАТО, ние ще ги изпълняваме. Когато има решение на НАТО за изпращане някъде на войскова част, разбира се, спор по това няма. Когато НАТО вземе решение да минат оттук войски и т.н. – това са съвсем други положения. Ние говорим, когато Република България вземе решение самостоятелно да изпрати войски, където тя реши. При такива случаи Министерският съвет или самостоятелно министърът не може да взема решения, примерно да изпрати в Кипър еди-какви си войски. Тук трябва да разграничим тези неща – да бъде ясно за какво става въпрос.
Това е моето процедурно предложение – в такива случаи трябва Народното събрание да се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Найденов, ако желаете, имате право на дуплика.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Тодоров, тъкмо в тези случаи, за които Вие споменавате, за участието на България в Ирак, решението е само и единствено на Народното събрание. И това е дефинирано повече от ясно и в законопроекта, повече от ясно стана и при обсъжданията в Комисията по отбрана, повече от ясно беше и при обсъждането на законопроекта на първо четене в пленарната зала.
Имате ясно разписани хипотези тъкмо по тези текстове, за които споменах, в рамките на Глава втора. И неслучайно подчертах хипотезите, по които могат да се вземат решения от Министерския съвет или съответно от министъра на отбраната, които не са включени в обхвата на понятието “военнополитически характер” на мисията или на операцията, за която се взема решение за изпращане или използване на българските въоръжени сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля да преминем към процедурното предложение, направено от двама народни представители.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение за прекратяване на дебата по тези два члена – чл. 9 и чл. 10.
Гласували 134 народни представители: за 130, против 2, въздържали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Трябва да преминем към гласуване на съответните текстове. Имаше дебати, имаше изказвания, но поне аз не разбрах да има конкретно предложение по текстовете. Конкретни предложения по тях няма.
Ще си позволя обаче да гласуваме отделно чл. 9 и чл. 10, тъй като всъщност дебатите се завъртяха около чл. 9, а нямаше спор по чл. 10.
Моля, гласувайте Глава втора “Компетентни органи” и чл. 9 така, както е по вносител и се подкрепя от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 126, против 5, въздържали се 6.
Заглавието на Глава втора и чл. 9 са приети.
Моля, гласувайте чл. 10.
Гласували 143 народни представители: за 137, против 4, въздържали се 2.
Член 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: По чл. 11, господин председателю и дами и господа народни представители, има предложение на народните представители Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция на чл. 11:
“Чл. 11. (1) Министерският съвет разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на Република България:
1. за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер;
2. за участие в хуманитарни мисии;
3. за участие в дейности, които нямат политико-военен характер, с изключение на случаите по чл. 12.
(2) За решението си по ал. 1, т. 1 Министерският съвет уведомява Народното събрание и президента на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 11.
Заповядайте, господин Димитров.
Илко Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю. Може би е проблем на техническа грешка. Предлагам ал. 2 да отпадне, тъй като по смисъл и по съдържание това задължение е приповторено в чл. 14, ал. 1. В чл. 14, ал. 1 се изброяват същите органи, които се визират и в ал. 2 на чл. 11. Това според мен е допълнително натоварване на ал. 2 с текст, който систематично е решен в чл. 14. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 11? Няма желаещи.
Първо, моля, гласувайте предложението на господин Димитров в чл. 11 ал. 2 да отпадне.
Гласували 128 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 10.
Алинея 2 на чл. 11 отпада, така че всъщност чл. 11 ще има само една алинея с три точки.
Моля, гласувайте чл. 11.
Гласували 130 народни представители: за 123, против 6, въздържал се 1.
Член 11 е приет.
Уважаеми дами и господа, чл. 12 е по вносител и се подкрепя от комисията, така че няма да го четем.
Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по този член? Става въпрос за правомощия на министъра на отбраната. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 12.
Гласували 118 народни представители: за 112, против 6, въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: По чл. 13, госпожи и господа народни представители, има предложение на народните представители Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов и Мая Манолова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тук пише, че комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 14.
След като са приети, предложенията не се четат. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13 точно така, както е внесен. Следователно няма нужда да се чете и чл. 13, тъй като по него няма конкретни предложения.
По чл. 13 има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 13, както е по вносител.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 4, въздържали се няма.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 14:
“Чл. 14. (1) Органите по чл. 9, т. 2 и 3 уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и президента на Република България, като министърът на отбраната уведомява Министерския съвет.
(2) В случай на съмнение относно характера на изпращането и използването на български въоръжени сили извън територията на страната се произнася Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14, така както предлага комисията.
Гласували 111 народни представители: за 107, против 4, въздържали се няма.
Член 14 е приет.
Член 15 е по вносител, по него няма предложения.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 15? Няма.
Моля, гласувайте чл. 15.
Гласували 109 народни представители: за 104, против 4, въздържал се 1.
Член 15 е приет.
Следва Глава трета. Заглавието и чл. 16 са по вносител, няма да се четат.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 17:
“Чл. 17. (1) За участие в операция или мисия извън територията на страната българските кадрови военнослужещи се командироват от министъра на отбраната за срок не повече от 6 месеца.
(2) Кадровите военнослужещи се командироват за следващо участие в операция или мисия извън територията на страната най-малко след 6-месечен период.
(3) Срокът по ал. 1 може да бъде удължаван, а срокът по ал. 2 – да бъде намаляван само след предварително писмено съгласие на кадровия военнослужещ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Член 18 е по вносител, чл. 19 също е по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители, от чл. 16 до чл. 19 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава трета, от чл. 16 до чл. 19 включително.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 3, въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
Следва Глава пета. Наименованието и чл. 20 са по вносител, следователно моля да докладвате чл. 21.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Моля да се отбележи, че Глава пета става Глава четвърта.
По чл. 21 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 21. (1) При преминаване на държавната граница на Република България личният състав на българските въоръжени сили, изпратен извън територията на страната по този закон, представя следните документи:
1. военна карта за самоличност или паспорт съгласно Закона за българските документи за самоличност;
2. заповед за индивидуално или групово придвижване, издадена от министъра на отбраната или упълномощено от него длъжностно лице, удостоверяваща статуса на лицето или групата като член или членове на въоръжената сила, както и разпореденото придвижване.
(2) В заповедта по ал. 1, т. 2 се отбелязва носенето на лично оръжие, неговата система и номер.”
По чл. 22 комисията подкрепя текста и предлага следната редакция:
“Чл. 22. Заявките във връзка с решенията на компетентните органи по чл. 9 за преминаване на Българските въоръжени сили през териториите на съответните държави се представят в Министерството на външните работи, което чрез представителствата на Република България осигурява съответните разрешения от компетентните власти в страната на тяхната акредитация в посочените от местното законодателство и приложимите международни договори срокове.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Член 23, чл. 24 и чл. 25 са по вносител.
Имате думата, уважаеми народни представители, по Глава пета, която става Глава четвърта, от чл. 20 до чл. 25 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против 1, въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
Допълнителната разпоредба и § 1 са по вносител.
Моля народните представители, които желаят да вземат отношение по Допълнителната разпоредба, § 1, да направят това. Няма желаещи.
Поставям на гласуване “Допълнителна разпоредба” и § 1.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Комисията предлага наименованието на този раздел да стане "Преходни и заключителни разпоредби".
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"§ 2. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7, ал. 3 след думите "изпълнение на" се добавя "функциите по ал. 1", а думите "задачите, възложени им по този закон" и запетаята след тях, се заличават.
2. В чл. 26 т. 2 се отменя.
3. В чл. 32, точки 2, 3 и 4 се отменя.
4. Член 70 се изменя така:
"Чл. 70. В мирно време български въоръжени сили могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България съгласно националното законодателство и международните договори в сила за Република България."
5. В чл. 85 ал. 2 се изменя така:
"(2) Условията и редът за изпращане на български въоръжени сили извън територията на Република България и за протичане на кадровата военна служба в тях се уреждат в този закон и в Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България."
6. В чл. 119, ал. 2 думите "чл. 26, т. 2" се заменят с "чл. 70"."
"§ 3. Министерският съвет и съответните министри привеждат подзаконовите нормативни актове в съответствие с този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по тези текстове. Няма желаещи.
Поставям на гласуване "Преходни и заключителни разпоредби", § 2 и § 3 така, както комисията ги предлага.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети, а с това изцяло и Законът за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.
Преминаваме към следващата точка от седмичната ни програма – точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПРЕМИНАВАНЕТО ПРЕЗ И ПРЕБИВАВАНЕТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА СЪЮЗНИЧЕСКИ И НА ЧУЖДИ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.
Отново водеща е Комисията по отбраната.
Да започнем второ четене на този законопроект.
Моля, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председател.
Доклад на Комисията по отбраната относно законопроект за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили, № 502-01-4, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2005 г.
“Закон за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.”
По наименованието на закона, по заглавието на Глава първа и по текстовете на чл. 1 и чл. 2 няма постъпили предложения.
По чл. 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
"Чл. 3. Преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили се осъществява при спазване на законодателството на Република България, целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и другите международни договори, в сила за Република България, и принципите на международното право при отчитане на националните интереси."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, по текстовете на вносителя за членове 4, 5, 6, 7, 8 и 9 няма предложения.
Имате думата по тях, както и по наименованието на закона, наименованието на Глава първа, както и по докладваните от председателя на комисията текстове. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 83, против 2, въздържал се 1.
Заглавието на законопроекта и членове от 1 до 9 включително, са приети.
Господин Найденов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Имам процедурно предложение, господин председател. За да спазим правилата, моля народните представители да гласуват допускането в залата на госпожа Соня Янкулова, заместник-министър на отбраната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
"Глава втора – Компетентни органи."
Член 10 е по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по Глава втора и чл. 10? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Моля квесторите да поканят народните представители в пленарната зала. Аз пуснах на няколко пъти сигнала за това. Важни закони се приемат, а виждаме залата в какво състояние е!
Гласували 96 народни представители: за 93, против 3, въздържали се няма.
Наименованието на Глава втора и чл. 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: По чл. 11 комисията предлага следната редакция:
"Чл. 11. Народното събрание разрешава преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили с политиковоенен характер."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да гласуваме тези текстове поотделно.
По чл. 11 има ли народни представители, които желаят да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: По чл. 12 има постъпило предложение на народните представители Янаки Стоилов, Атанас Мерджанов и Мая Манолова.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната редакция за чл. 12:
“Чл. 12. Министерският съвет по предложение на министъра на отбраната разрешава:
1. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически и/или на чужди въоръжени сили;
2. преминаването през или пребиваването на територията на Република България с политико-военен характер на съюзнически въоръжени сили за изпълнение на съюзнически задължения, произтичащи от международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по чл. 12. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 12.
Гласували 102 народни представители: за 97, против 5, въздържали се няма.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Току-що гласуваното предложение на народните представители и съответно текстът, който беше приет, ми дава основание да кажа, че независимо от емоциите и бурните страсти, които съпътстваха разискванията и на предишния, и на този законопроект, нямаше други предложения, направени с оглед на второто четене, освен предложенията на народните представители от Парламентарната група на Коалиция за България.
По чл. 13 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 13. (1) Министърът на отбраната разрешава:
1. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на чужди въоръжени сили в състав до 120 военнослужещи без оръжие и/или до 3 военни въздухоплавателни средства, и/или до един военен кораб до тип “Фрегата” включително, с щатното въоръжение, без ядрени енергийни установки на борда, с техните екипажи;
2. преминаването с невоенен характер през територията на Република България на съюзнически въоръжени сили в състав до 500 военнослужещи;
3. пребиваването с невоенен характер на територията на Република България на съюзнически въоръжени сили в състав до 400 военнослужещи;
4. преминаването през и пребиваването на територията на Република България с невоенен характер на съюзнически въоръжени сили в състав до 15 военни въздухоплавателни средства и/или до 10 военни кораба тип “Фрегата” включително, с щатното въоръжение, без ядрени енергийни установки на борда, с техните екипажи.
(2) В случаите по ал. 1 режимът на преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзническите и чуждите въоръжени сили се съгласува с министъра на транспорта, с министъра на външните работи и с министъра на вътрешните работи в рамките на тяхната компетентност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 13? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 101, против 3, въздържал се 1.
Член 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: По чл. 14 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Чл. 14. (1) Исканията за разрешаване преминаването през или за пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили, както и отговорите по отношение на тяхното удовлетворяване се отправят или постъпват по дипломатически канали.
(2) Исканията по ал. 1 трябва да съдържат информация за целта, срока, състава и числеността на въоръжените сили, както и за необходимата поддръжка от Република България и други обстоятелства от значение за преминаването през или пребиваването на територията на Република България.
(3) Исканията за влизане във вътрешните морски води и посещение в откритите пристанища и рейдове, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето, се подават:
1. за военен кораб или за военен подводен кораб на черноморска държава – не по-късно от 30 дни преди посещението;
2. за корабите на останалите държави – не по-късно от 45 дни преди посещението;
3. ако корабът е на съюзнически въоръжени сили – не по-късно от 12 дни преди посещението.
(4) Исканията за влизане във вътрешните водни пътища и посещение на откритите пристанища и рейдове по река Дунав, ако друго не е предвидено в споразумение между Република България и държавата на знамето, се подават:
1. за военен кораб на крайдунавска държава – не по-късно от 30 дни преди посещението;
2. ако корабът е от съюзнически въоръжени сили – не по-късно от 10 дни преди посещението.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 14. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 14.
Гласували 107 народни представители: за 104, против 3, въздържали се няма.
Член 14 е приет.
Членове 15, 16 и 17 са по вносител.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: По чл. 18 комисията предлага следната редакция:
“Чл. 18. Органите по чл. 10, т. 2 и 3 уведомяват незабавно за своето решение Народното събрание и президента на Република България, като министърът на отбраната уведомява и Министерския съвет, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, от чл. 15 до чл. 18. Няма желаещи.
Моля, гласувайте членове 15, 16, 17 и 18.
Гласували 106 народни представители: за 105, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Глава трета – наименованието, членове 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33 и 34 са по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте Глава трета и членове от 19 до 34 включително.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Глава четвърта – наименованието, членове 35, 36, 37 и 38 са по вносител.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези текстове от Глава четвърта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 95, против 3, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: “Допълнителна разпоредба”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Въоръжени сили” включва личен състав, бойна и/или друга техника, както и друго имущество на въоръжените сили на друга държава и/или на международна организация, необходими за целите на преминаването и/или пребиваването.
2. “Съюзнически въоръжени сили” са въоръжените сили на държава, международна организация, държава - членка на такава организация, които са страна по международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, с който се създава съюз с политико-военен характер.
3. “Съюзнически задължения” са задължения, произтичащи от международния договор по т. 2.
4. “Чужди въоръжени сили” са въоръжените сили на държава или на международна организация, които не са съюзнически въоръжени сили.
5. “Компонент” е всяка част от въоръжените сили по т. 1.
6. “Поддръжка” е дейността на компетентните държавни органи на Република България по осъществяване преминаването през или пребиваването на територията на Република България на съюзническите и/или на чуждите въоръжени сили.
7. “Изпращаща страна” е държавата или международната организация, чиито въоръжени сили преминават през или пребивават на територията на Република България.
8. “Зависимо лице” е съпруг/съпруга на член на въоръжените сили, както и лицата, спрямо които членът на въоръжените сили упражнява родителски, настойнически или попечителски права или е задължен да осигурява издръжка съгласно законодателството на изпращащата държава.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 87, против 2, въздържали се няма.
Допълнителна разпоредба и § 1 са приети.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Комисията предлага заглавието на този раздел от закона да се измени на “Преходни и заключителни разпоредби”
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 2. В Закона за автомобилните превози се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6, ал. 3, т. 3 накрая се добавя “както и от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея”.
2. В чл. 12б, ал. 1, се създава изречение второ:
“Наредбата не се прилага за превоз на:
1. пътници за собствена сметка, извършван с автомобили, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, е не повече от осем;
2. товари с моторни превозни средства или състав от пътни превозни средства с товароносимост до 1,5 тона или с максимално допустима маса до 3,5 тона, с изключение на превозите, за които по силата на международни договори, по които Република България е страна, се изисква разрешително;
3. пътници и товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации;
4. пътници и товари, извършвани от Министерството на отбраната, структурите на подчинение на министъра на отбраната, Министерството на вътрешните работи, държавните предприятия “Строителство и възстановяване”, “Транспортно строителство и възстановяване” и “Съобщително строителство и възстановяване”, свързани с нормативно определените им публични задачи, както и от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България и пребиваващи на нея.”
3. В чл. 27, ал. 1, се създава изречение второ:
“Разрешително не се изисква и не се дължи такса на граничните контролно-пропускателни пунктове при извършване превози на товари от съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея.”
4. В чл. 89, ал. 2, т. 4, буква “б” след думите “Министерството на отбраната” се добавя “както и на съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.
5. В чл. 89а, ал. 3, т. 2 след думите “Министерството на отбраната” се добавя “както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.
6. В чл. 91, ал. 1, думите “военизираните формирования в другите министерства и ведомства” се заменят с “от съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.”
По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 3. В Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите в чл. 1, ал. 2 накрая се добавя “както и за съюзническите и/или чуждите въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея”.”
За § 4 комисията предлага следната редакция:
“§ 4. В Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 7 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”.
2. В чл. 8:
а) в ал. 1 след думата “Чуждестранен” думите “военен или” се заменят с “невоенен”;
б) алинеи 3, 4 и 5 се отменят.
3. В чл. 10, ал. 1 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”.
4. В чл. 11, ал. 1, изречение второ се изменя така:
“Проверката на документите за безопасност, дозиметричният контрол и другите проверки, свързани с опазването на околната среда, извършвани на чуждестранен военен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, се извършват от органите на Министерството на отбраната на определено от тях място.”

5. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Министерският съвет определя реда за посещение и престой на чуждестранни невоенни подводни кораби, чуждестранни невоенни държавни кораби с нетърговска цел, чуждестранни невоенни кораби, снабдени с ядрени енергийни устройства, и кораби, превозващи радиоактивни вещества.”
6. В чл. 72:
а) в ал. 1 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”;
б) ал. 3 и 4 се отменят;
в) в ал. 5 след думата “Чуждестранен” се добавя “невоенен”;
г) алинеи 7-9 се отменят.
7. В Допълнителните разпоредби, в § 2 т. 6 и 7 се отменят.”
Комисията предлага следната редакция за § 5:
“§ 5. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, …) се правят следните изменения:
1. В чл. 2а ал. 1 се изменя така:
“(1) Организацията и контролът за използване на въздушното пространство, както и ръководството и контролът на въздухоплаването в обслужваното въздушно пространство на Република България, се осъществяват по ред, определен от министъра на транспорта и министъра на отбраната.”
2. В чл. 50 ал. 3 се изменя така:
“(3) Нередовни търговски полети до или от летища на територията на Република България се разрешават от Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”, а международни полети с нетърговска цел на български и чуждестранни държавни невоенни въздухоплавателни средства се разрешават от министъра на външните работи. За военни въздухоплавателни средства разрешението се издава по реда на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили и Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.”
3. В чл. 53:
а) в ал. 1 и в ал. 2, т. 1 и 2 след думата “обслужваното” думата “гражданско” се заличава;
б) алинея 4 се изменя така:
“(4) При осъществяване на дейността си по ал. 2, т. 1 Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” има права и задължения по отношение на всички въздухоплавателни средства, изпълняващи полети в обслужваното въздушно пространство. За военните въздухоплавателни средства Държавно предприятие “Ръководство на въздушното движение” осъществява дейностите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 съвместно с Министерството на отбраната.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6 и § 7.
По § 8 комисията предлага следната редакция:
“§ 8. Министерският съвет и съответните министри привеждат подзаконовите нормативни актове в съответствие с този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, от § 2 до § 8. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 2, въздържали се няма.
Текстовете са приети, а с това е приет окончателно Законът за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и на чужди въоръжени сили.
ДОКЛАДЧИК Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю.
Благодаря и на народните представители, останали в пленарната зала, и участвали в приемането на двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към точка седма от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА КОДЕКСА ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО – продължение.
Приети са от чл. 267 до чл. 287. Сега предстои докладването на чл. 288.
Заповядайте, господин Кънев, да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“Плащания от Гаранционния фонд
Чл. 288. (1) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите:
1. за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно средство;
2. за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество:
а) ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и виновният водач няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите;
б) ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което е било доставено в Република България от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Република България при условие, че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и виновният водач няма сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите;
в) ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и виновният водач няма сключена гранична застраховка или сертификат “Зелена карта”;
г) ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
(2) При пътнотранспортно произшествие по ал. 1, т. 1, когато неидентифицираното моторно превозно средство е причинило смърт или значителни телесни увреждания и това е наложило престой в лечебно заведение за болнична помощ, фондът изплаща обезщетение и за вредите, причинени на имущество на всички лица, увредени от същото пътнотранспортно произшествие, надвишаващи 500 лева. Телесните увреждания, които са значителни, се определят с Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд.
(3) Гаранционният фонд не извършва плащане за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс.
(4) Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка “Злополука” на пътниците, ако превозвачът не е имал застраховка.
(5) Размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определени за годината, в която е настъпило пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 7, изречение първо се изчисляват отделно.
(6) Гаранционният фонд определя и изплаща обезщетения, като чл. 273 се прилага съответно. За вреди, различни от вредите, причинени на моторни превозни средства, обезщетението се определя по правилата, приети по реда на чл. 290, ал. 2, т. 9.
(7) Гаранционният фонд изплаща обезщетения по реда, определен с Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, и дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9.
(8) Разходите за определяне и изплащане на обезщетението са за сметка на виновния водач, съответно за сметка на превозвача, или за сметка на Гаранционния фонд в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 2.
(9) За изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, съответно задължителна застраховка “Злополука” на пътниците, или пред Гаранционния фонд с писмена молба, придружен с доказателства относно пътнотранспортното произшествие, правото да получи обезщетение във връзка със събитието и размера на причинените вреди. Застраховател, който е получил лиценз и предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, съответно задължителна застраховка “Злополука” на пътниците, не може да откаже да приеме претенция, предявена по реда на изречение първо, както и да извърши оглед на увреденото имущество, ако такъв е необходим. Застрахователят е длъжен в срок до два месеца от получаване на молбата на увреденото лице да събере допълнително необходимите доказателства, да извърши оглед, ако такъв е необходим, и да предаде на Гаранционния фонд цялата преписка по предявената претенция. Събирането на допълнителни доказателства, определянето на размера и изплащането на обезщетението на увреденото лице се извършва от Гаранционния фонд в срока и по реда на този кодекс. Отношенията между фонда и застрахователя се уреждат с договор.
(10) Увреденото лице не е длъжно да доказва, че виновният водач не може или отказва да плати обезщетението.
(11) Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако Гаранционният фонд не се произнесе по подадената молба в срока по ал. 7, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
(12) След изплащане на обезщетението по ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. Когато увреденото лице разполага с изпълнителен лист срещу виновния водач, Гаранционният фонд може да се ползва от правата по него въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които се установяват платените от него суми. Когато Гаранционният фонд е определил и изплатил обезщетение, което е по-малко от размера по изпълнителния лист, в изпълнителното производство увреденото лице се удовлетворява за разликата преди Гаранционния фонд.
(13) След изплащане на обезщетението по ал. 4 Гаранционният фонд има право на иск срещу превозвача до размера на платеното и на разходите по ал. 8.
(14) За вземанията си по ал. 12 и 13 Гаранционният фонд може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на документите и извлеченията от сметките, с които те се установяват, ако не получи плащане в едномесечен срок от получаването на писмена покана от виновния водач, съответно превозвача.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата господин Берон.
Петър Берон (КА): Уважаеми господин председателю, искам да Ви обърна внимание, че досега в залата бяха 36 народни представители, които, гласувайки с чужди карти, приеха предишните два позорни закона, с които Народното събрание абдикира от своите правомощия, дадени от Конституцията. Държа това да се запише в протоколите, за мижитурското приемане на тия два закона, които току-що минаха. Даже хората от мнозинството нямаха куража да станат и да защитят тези свои закони, а оставиха това на господин Агов и на господин Филип Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Отново пускам звуков сигнал и моля квесторите да поканят народните представители, поне тези, които са в парламента, да влязат в залата. И аз се чувствам крайно неловко.
Господин Берон не поиска проверка на кворума, но то е и видно.
Дайте ми списъка!
Започвам проверка на кворума, тъй като няма друг начин, по който да вкараме народните представители в залата.
Александър Владимиров Радославов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Алиосман Ибраим Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонела Ангелова Понева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Апостол Иванов Димитров - тук
Ариф Сами Агуш - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Ася Величкова Михайлова - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - отсъства
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Петров Атанасов - тук
Атанас Тодоров Мерджанов - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Бойко Иванов Ватев - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Николов Боев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борис Стефанов Николов - отсъства
Борис Янков Ячев - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Иванов Българинов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Янчев Ноев - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валентина Василева Богданова - тук
Ваньо Евгениев Шарков - отсъства
Ваню Стефанов Хърков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Димитров Паница - тук
Васил Миланов Антонов - отсъства
Васил Минчев Иванов-Лучано - отсъства
Васил Тодоров Калинов - тук
Венелин Димитров Узунов - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова-Илиева - отсъства
Веселин Методиев Петров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Николов Дамгов - отсъства
Владимир Първанов Кузов - тук
Волен Николов Сидеров -отстранен
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Йорданов Димитров - тук
Георги Миланов Георгиев - тук
Георги Петков Близнашки - отсъства
Георги Пинчев Иванов - тук
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Даринка Христова Станчева - тук
Даут Идриз Осман - тук
Деница Ивайлова Димитрова - тук
Десислав Славов Чуколов - отсъства
Предполагам, че вече имаме кворум.
Някой ще постави ли въпрос дали има кворум или няма?
РЕПЛИКИ: Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Ще моля народните представители да останат в залата, за да можем да гласуваме.
Има кворум. Виждам, че не се оспорва това, но ще моля народните представители да останат в залата, тъй като бяхме останали по-малко от 20 човека.
Има ли желаещи да вземат отношение по чл. 288? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 288.
Гласували 116 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 6.
Член 288 е приет.
Комисията е подкрепила текста на вносителя за чл. 289.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“Съвет на Гаранционния фонд
Чл. 290. (1) Съветът на Гаранционния фонд се състои от представители на всички застрахователи, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги.
(2) Съветът:
1. определя броя, избира и освобождава членовете на управителния съвет и определя възнагражденията им;
2. избира и освобождава изпълнителния директор измежду членовете на управителния съвет и определя възнаграждението му;
3. осъществява надзор върху дейността на управителния съвет;
4. приема годишния доклад на управителния съвет за дейността на фонда;
5. приема годишния бюджет на фонда;
6. предлага на комисията размера на вноските по чл. 287, ал. 2, т. 1;
7. в случай, че разполагаемите средства във фонда спаднат под минималния размер по чл. 287, ал. 1, изречение трето или при друга необходимост от финансиране дейността на фонда, предлага на комисията размера на допълнителните вноски по чл. 287, ал. 2, т. 2 съобразно усреднения пазарен дял на застрахователите по тези застраховки за последните три календарни години;
8. приема решения относно общите принципи за инвестиране на средствата на Гаранционния фонд;
9. приема правила, съобразени със съдебната практика, относно процедурата за уреждане на претенции за вреди вследствие на смърт или телесни увреждания.
(3) Съветът се събира на заседание най-малко два пъти годишно. Заседанието е законно, ако на него са представени повече от половината от застрахователите по ал. 1.
(4) Заседание на съвета се свиква от управителния съвет на фонда по негова инициатива или по искане най-малко на една трета от застрахователите по ал. 1. Заседанието се свиква чрез писмена покана, получена от всеки от застрахователите по ал. 1, не по-късно от 14 дни преди датата на заседанието или чрез покана, обнародвана в “Държавен вестник” не по-късно от 14 дни преди датата на заседанието.
(5) Поканата за заседанието трябва да съдържа датата, часа и мястото на провеждането му, както и въпросите, включени в дневния ред, и проектите на решения по тях. Съветът може да приема решения по въпроси, които не са включени в дневния ред, само ако на заседанието са представени всички застрахователи по ал. 1 и всички са съгласни въпросът да бъде разгледан.
(6) Всеки застраховател по ал. 1 има право на един глас в заседанията на съвета.
(7) Решенията на съвета са приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите застрахователи."

“Управителен съвет и изпълнителен директор
Чл. 291. (1) Управителният съвет на Гаранционния фонд се състои от 5 до 7 членове.
(2) Мандатът на управителния съвет е 4 години. Член на управителния съвет може да бъде преизбиран без ограничения.
(3) Управителният съвет:
1. избира председател на управителния съвет измежду своите членове, който свиква и ръководи заседанията на съвета;
2. определя административно-управленската структура, приема щатното разписание и правилата за работната заплата във фонда;
3. организира събирането на средствата на фонда;
4. произнася се по претенции за обезщетения;
5. взема решения относно инвестирането на средствата на фонда при спазване на законовите изисквания и решенията на съвета на Гаранционния фонд;
6. приема проекта на годишен бюджет на фонда и го представя на съвета на Гаранционния фонд;
7. организира и носи отговорност за разходването на средствата на фонда;
8. изготвя годишен доклад за дейността на фонда и го представя на съвета на Гаранционния фонд;
9. взима решения за участието на фонда в специализирани международни организации на структури с аналогичен предмет на дейност;
10. одобрява споразумения за сътрудничество на фонда с държавни институции и обществени организации във връзка с осъществяваната от него дейност;
11. разглежда и решава други въпроси, свързани с дейността на фонда, които не са от изключителната компетентност на съвета на Гаранционния фонд.
(4) Управителният съвет се събира на заседания най-малко веднъж месечно. Заседанията се свикват от председателя по негова инициатива или по искане на негов член.
(5) Заседанията на управителния съвет са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията на управителния съвет се приемат с мнозинство повече от половината от членовете му.
6) Изпълнителният директор:
1. представлява фонда и осъществява текущото ръководство на фонда;
2. назначава и освобождава служителите на фонда;
3. извършва правните и фактическите действия във връзка с инвестирането на средствата на фонда в съответствие с решенията на управителния съвет и при спазване на законовите изисквания;
4. разпорежда се със средствата на фонда в съответствие с решенията на управителния съвет, правилника за устройството и дейността на фонда и този кодекс;
5. изпълнява и други действия, възложени му от управителния съвет.
(7) За председателя, членовете на управителния съвет и изпълнителния директор на фонда се прилагат съответно чл. 13 и 14.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По текстовете от чл. 289 до чл. 291 включително има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 23.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:

“Информационен център
Чл. 292. (1) За целите на предоставяне на правото на увреденото лице да получи обезщетение по застраховките “Гражданска отговорност” и “Злополука” към Гаранционния фонд се създава Информационен център, който поддържа регистър на:
1. регистрационните номера на моторните превозни средства, които обичайно се намират на територията на Република България, като тази информация се предоставя на Информационния център от Министерството на вътрешните работи по реда на Наредбата по чл. 295;
2. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги;
3. данни от договорите за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, от сертификатите “зелена карта” и от договорите за гранична застраховка относно номер на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер на моторното превозно средство;
4. списък на представителите за уреждане на претенции на застрахователите, предлагащи задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, назначени за Република България от застрахователи със седалище в държава членка и назначени за държавите членки от застрахователи със седалище в Република България;
5. данни за превозвачите, получили разрешение да извършват обществен превоз на пътници, като тази информация се предоставя на Информационния център от Министерството на транспорта по реда на Наредбата по чл. 295;
6. застрахователите, предлагащи задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги;
7. данни от договорите за задължителна застраховка “Злополука” на пътниците относно номера на застрахователния договор, името на застрахователя, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер на средството за обществен превоз;
8. сведения за превозните средства във всяка държава членка, които са освободени от задължението да сключват задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и за органите, натоварени да изплащат обезщетение на лицата, увредени от такива автомобили; сведенията по тази точка се набавят по реда на чл. 293, ал. 5.
(2) Информационният център събира, обработва и съхранява информацията по ал. 1 и я предоставя на правоимащите лица при условия и по ред, определени в този кодекс и в правилника по чл. 287, ал. 7. Срокът за съхраняване на информацията по ал. 1, т. 1, 2 и 4 е седем години, считано от датата на прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство или от прекратяването на застрахователния договор. Срокът за съхраняване на информацията по ал. 1, т. 3 е три години от датата прекратяване на дейността като превозвач на пътници със средства за обществен превоз или от прекратяване на застрахователния договор.
(3) При обработката на лични данни се прилага Законът за защита на личните данни.
(4) Структурата и дейността на Информационния център се уреждат в правилника по чл. 287, ал. 7.
(5) Националното бюро на българските автомобилни застрахователи има право на достъп до информацията, съхранявана в Информационния център, необходима за осъществяване дейността на бюрото по този кодекс, при условия и по ред, определени в правилника по чл. 287, ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Член 293 е по вносител, не се чете.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“Предоставяне на информация от застрахователите
Чл. 294. (1) Всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и/или задължителна застраховка “Злополука” на пътниците в Република България посредством установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги, представя на Информационния център ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица.
(2) Справката по ал. 1 съдържа информацията по чл. 292, ал. 1, т. 3 и 7 и се подава по начин и във формат, определен от Управителния съвет на Гаранционния фонд във връзка с изискванията на системата за автоматизирана обработка на информацията, като се гарантират автентичността и сигурността на подадените данни.
(3) Застрахователите по чл. 292, ал. 1, т. 2 представят ежегодно на Информационния център списък на местата си на дейност в рамките на държавите членки, както и на представителите си за уреждане на претенции по чл. 269 и го актуализира в срок 15 дни от датата на извършване на промяна на съответните обстоятелства.
(4) Справката по ал. 1 се предоставя и в Комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, от чл. 292 до чл. 294 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте текстовете на членове 292, 293 и 294.
Гласували 100 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев:
“Обмен на информация и взаимодействие с компетентните държавни органи
Чл. 295. (1) За целите на поддържането на регистър по чл. 292, ал. 1 Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България и които осъществяват държавния надзор върху превозвачите на пътници със средства за обществен превоз.
(2) Компетентните органи по ал. 1 предоставят ежеседмично до първия работен ден на следващата седмица в Информационния център и в Комисията актуален списък на регистрираните моторни превозни средства в Република България и на регистрираните превозвачи на пътници със средства за обществен превоз.
(3) Информационният център предоставя на съответните компетентни органи по ал. 1 ежеседмично до петък сведения, актуални към края на предходната календарна седмица, относно:
1. моторните превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите или договорът е бил прекратен и не е подновен в срок 14 дни;
2. превозвачите на пътници със средства за обществен превоз, които не са сключили договор за задължителна застраховка “Злополука” на пътниците или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен в срок 14 дни.
(4) Компетентните органи по ал. 1 незабавно предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на пътници по ал. 2 и за налагане на съответните административни наказания.
(5) Информационният център обменя информация с компетентните държавни органи, които регистрират пътнотранспортните произшествия, настъпили на територията на Република България.
(6) Формите и начинът на обмен на информация и взаимодействие по този член се определят с наредба, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и Комисията, като се вземе предвид и становището на Гаранционния фонд. В наредбата по предходното изречение се предвиждат и мерки за опазване на защитената от закона тайна.”
“Надзор върху дейността на Гаранционния фонд
Чл. 296. Гаранционният фонд подлежи на надзор по този кодекс, като се прилагат съответно правилата за надзора на застрахователите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Колеги, има ли коментар по членове 295 и 296? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 87, против няма, въздържал се 1.
Членове 295 и 296 са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: “Част шеста – Текущ надзор. Принудителни административни мерки. Глава двадесет и седма – Текущ надзор.”
Комисията подкрепя заглавията на Част шеста и на Глава двадесет и седма.
“Обхват на текущия надзор
Чл. 297. (1) Текущият надзор на застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България се осъществява от Комисията и от заместник-председателя за цялостната им дейност, извършвана в Република България. Надзорът по чл. 88 се осъществява от Комисията и заместник-председателя и за дейността им, извършвана в рамките на държавите членки.
(2) Текущият надзор на застрахователите от държави членки, които извършват дейност в Република България при условията на правото на установяване и на свободата на предоставяне на услуги, се осъществява от Комисията и от заместник-председателя за дейността им в страната с изключение на надзора върху финансовото им състояние по смисъла на чл. 88, който се осъществява от компетентните органи на държавата членка по седалището им.
(3) Текущият надзор върху застрахователите от трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон, се осъществява от Комисията и от заместник-председателя за цялостната им дейност в страната. Когато при условията на чл. 47, ал. 3 са били избрани компетентните надзорни органи по този кодекс, текущият надзор се осъществява по реда на ал. 1, а когато са били избрани органите на друга държава членка, текущият надзор се осъществява по реда на ал. 2.
(4) Заместник-председателят осъществява текущ надзор върху цялостната дейност на застрахователните посредници с постоянно пребиваване или седалище в Република България, следи за постоянното спазване на условията за извършване на дейността им и предприема мерките по този кодекс за отстраняване на констатираните нарушения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Желаещи да направят бележки по чл. 297 не виждам.
Моля, гласувайте чл. 297.
Гласували 96 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 298:
“Правомощия на компетентните органи
Чл. 298. (1) При осъществяването на текущия надзор се прилагат чл. 18 и чл. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор. Заместник-председателят може да разпорежда извършването на проверки в местата, в които застрахователят извършва дейност.
(2) Застрахователите със седалище в държава членка са длъжни да представят на Комисията и на заместник-председателя документите и сведенията, необходими за извършването на надзора по чл. 297, ал. 2.
(3) Комисията и заместник-председателят публикуват годишните и периодичните финансови отчети на застрахователите, както и приложени принудителни административни мерки и наложени административни наказания при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: По следващите три члена комисията подкрепя текста на вносителя.
Това са членове 299, 300 и 301. По тези текстове няма бележки.
Колеги, предлагам да ги обсъдим евентуално. Няма желаещи да се изкажат.
Гласуваме членове от 298 до 301 включително със съответните заглавия.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Всички текстове до края на Глава двадесет седма са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: “Глава двадесет и осма – Принудителни административни мерки.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и осма.
“Раздел І – Видове принудителни административни мерки. Производство.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел І.
По чл. 302 има две предложения, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 302:
“Видове мерки
Чл. 302. (1) Заместник-председателят може да прилага мерките по ал. 2, когато установи, че застраховател, негови служители, всяко от лицата по чл. 13, чл. 22 или чл. 41, ал. 2, т. 4, лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя, акционери или член-кооператори, притежаващи пряко, заедно с/или чрез свързани лица 10 или повече от 10 на сто от гласовете в общото събрание или от капитала на застрахователя, са извършили действия, довели до или чрез бездействията си са допуснали:
1. нарушаване разпоредбите на този кодекс, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на Комисията или на заместник-председателя, или на програмата за дейността на застрахователя;
2. възпрепятстване упражняването на застрахователния надзор;
3. извършване на сделки или действия, които засягат финансовата или организационната стабилност на застраховател;
4. застрашаване интересите на застрахованите лица.
(2) В случаите по ал. 1 заместник-председателят прилага следните принудителни административни мерки:
1. разпорежда писмено да се предприемат конкретни мерки, за да се преустановят допуснатите нарушения и да се отстранят вредните последици от тях;
2. дава предписание за достигане на: доходност, която за застрахователите, предлагащи застраховки “Живот”, е най-малко равна на техническата лихва; сигурност и ликвидност на инвестициите на техническите резерви и на собствения капитал;
3. налага мерки за оздравяване финансовото състояние на застрахователя;
4. задължава писмено застрахователя да увеличи собствените си средства в указан срок;
5. определя структурата на активите с цел гарантиране на плащанията по застрахователните договори;
6. при определен от него дневен ред свиква общо събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите, или насрочва заседание на управителните или контролните органи за вземане на решение за мерките, които трябва да бъдат предприети, и изпраща представители на Комисията на заседанията на общото събрание на акционерите, съответно на член-кооператорите, на управителните и контролните органи;
7. забранява временно изплащането на дивиденти;
8. задължава застраховател, предлагащ задължително застраховане, да сключи договор с лице, на което е отказал сключването;
9. забранява временно за срок до 12 месеца на акционер да упражнява правото си на глас;
10. забранява сключване на нови застрахователни или презастрахователни договори по всички или по отделни видове застраховки, удължаване срока на сключени договори и разширяване на покритието по тях за срок не по-дълъг от 6 месеца;
11. ограничава или забранява свободното разпореждане с активи в случаите по чл. 72, ал. 2, чл. 86, ал. 1 или 2, както и при отнемане лиценз на застрахователя;
12. поставя допълнителни изисквания към застрахователя във връзка с отчетността;
13. задължава застрахователя да освободи ръководителя на службата за вътрешен контрол, лица, заемащи ръководни длъжности, и/или да прекрати правомощията на лица, които сключват сделки за сметка на застрахователя;
14. разпорежда на застрахователя да прекрати договор по чл. 60;
15. назначава регистриран одитор, актюер с призната правоспособност или вещо лице, който да извърши финансова, актюерска или друга проверка за сметка на застрахователя.
(3) В случаите по ал. 1 Комисията по предложение на заместник-председателя може:
1. да разпореди писмено на застрахователя да предприеме необходимите действия за освобождаване на едно или повече лица, оправомощени да го управляват или представляват, или на всяко от лицата по чл. 13, чл. 22 или чл. 41, ал. 2, т. 4, както и на отговорния актюер по чл. 95;
2. да нареди писмено на акционер да прехвърли притежаваните от него акции в определен срок;
3. да назначи квестор за срок до една година.
(4) Принудителна административна мярка е също и отнемането на лиценз по чл. 36 освен в случаите, когато лицето изрично се е отказало от издадения лиценз.
(5) Комисията може да информира обществеността за приложени мерки по ал. 2, 3 и 4 или за дейност, която застрашава интересите на застрахованите.
(6) При прилагането на принудителни административни мерки по ал. 2, т. 5, 7 9 и 11, ал. 3, т. 3 и ал. 4 разпоредбите на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 от Закона за административното производство относно обясненията и възраженията на заинтересуваните лица не се прилагат.
(7) Принудителните мерки по ал. 2, т. 1 и 4 и ал. 3, т. 1 могат да бъдат прилагани и относно застрахователните брокери.
(8) Съдът по искане на заместник-председателя, съответно на Комисията вписва в Търговския регистър обстоятелствата по ал. 2, точки 3, 7, 9, 10 и 11 и по ал. 3 и ги обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, по този текст има ли желаещи да коментират? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 302.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 303:
“Производство по прилагане на принудителни административни мерки
Чл. 303. (1) Производството по прилагане на принудителни административни мерки започва по инициатива на заместник-председателя.
(2) Уведомленията и съобщенията в производството по прилагане на принудителни административни мерки могат да се извършват с препоръчано писмо с обратна разписка, по телефона или по факса. Уведомяванията и съобщаванията с препоръчано писмо с обратна разписка се удостоверяват с известие за доставянето им, по телефона – писмено от длъжностното лице, което ги е извършило, а по факса – с писмено потвърждение за изпратено съобщение.
(3) Ако уведомленията и съобщенията не бъдат приети на посочените от лицата или вписани в съответния регистър по чл. 30, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор адрес, телефон или факс, те се считат за извършени с поставянето им на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на заместник-председателя.
(4) Принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 2 се прилагат с писмено мотивирано решение на заместник-председателя, а принудителните административни мерки по чл. 302, ал. 3 – с писмено мотивирано решение на комисията. Решенията се съобщават на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването им.
(5) Решението за прилагане на принудителни административни мерки подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано. Обжалването на решението за прилагане на принудителна административна мярка не спира неговото изпълнение.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 304:
“Приложимост на Закона за
административното производство
Чл. 304. За производството по прилагане на принудителните административни мерки се прилага Законът за административното производство, доколкото в този кодекс не е предвидено друго.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Има ли някакви бележки по членове 303 и 304? Не виждам.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Тези два члена са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: “Раздел ІІ – Особени правила в производството по прилагане на принудителни мерки.”
Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 305:
“Уведомяване на държавите членки за предприети принудителни мерки
Чл. 305. (1) Заместник-председателят уведомява компетентните органи на държавите членки, в които застраховател със седалище в Република България извършва дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, за приложените принудителни административни мерки по чл. 302, ал. 2, т. 3 и 11, като посочва дали е необходимо те да предприемат същите мерки.
(2) Когато във връзка с отнемане на лиценз на застраховател със седалище в Република България, извършващ дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, заместник-председателят е приложил принудителна административна мярка по чл. 302, ал. 2, т. 11, той предлага на компетентните органи на съответните държави членки да приложат същата мярка.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 306:
“Действия на комисията при уведомяването й за приложена принудителна административна мярка на застраховател със седалище в друга държава членка
Чл. 306. (1) Когато комисията бъде уведомена от съответния компетентен орган на държавата членка по произход за наложено ограничение или забрана за разпореждане с активи, както и за предприети мерки във връзка с прилагане на краткосрочен план спрямо застраховател, извършващ дейност в Република България при условията на правото на установяване или свободата на предоставяне на услуги, тя предприема същите мерки спрямо застрахователя, ако има искане за това.
(2) Когато комисията бъде уведомена от съответния компетентен орган на държава членка по произход за отнемане на лиценз на застраховател, извършващ дейност в Република България при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, комисията предприема съответни действия, за да предотврати сключването от страна на застрахователя на нови застрахователни договори, удължаване срока на сключени договори, увеличаване на застрахователните суми и разширяване на покритието по тях. В сътрудничество с компетентните органи на държавата членка по произход комисията предприема всички необходими мерки за защита на интересите на застрахованите, включително ограничаване правото на застрахователя да се разпорежда с активите си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Член 307 е по вносител.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 308:
“Действия на комисията
Чл. 308. Когато комисията бъде уведомена от съответния компетентен орган на държавата членка на клона или по предоставяне на услуги относно застраховател със седалище в Република България, който нарушава законодателството на държавата, на чиято територия извършва дейност при условията на правото на установяване или на свободата на предоставяне на услуги, комисията, съответно заместник-председателят, прилага съответни принудителни административни мерки по чл. 302 и уведомява компетентния орган на съответната държава членка за предприетите мерки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Колеги, има ли бележки по заглавието на Раздел ІІ и съдържанието на членове 305-308 включително? Няма.
Моля, гласувайте текстовете до края на Глава двадесет и осма.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете до края на Глава двадесет и осма са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: “Глава двадесет и девета – Квестор.”
Комисията подкрепя наименованието на Глава двадесет и девета.
По чл. 309 има две предложения на народни представители и двете са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя предложенията по принцип и предлага да се отразят в чл. 310 според систематичното им място.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 309:
“Изисквания
Чл. 309. (1) Квесторът е физическо лице.
(2) Квесторът трябва да отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 1, точки 3-5 и 7, както и:
1. да не е съпруг, роднина по права или по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство до трета степен включително на член на управителен или контролен орган на застрахователя, чиито правомощия са преустановени с акта за назначаване на квестора;
2. да не се намира със застрахователя или с негов длъжник в отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност.
(3) Квесторът декларира писмено пред комисията обстоятелствата по ал. 2 и при промени в тях е длъжен да уведоми незабавно комисията.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 310:

“Основания за назначаване на квестор
Чл. 310. (1) Комисията може да назначи един или няколко квестори, когато:
1. застрахователят представя невярна информация за резултатите от дейността си или възпрепятства по друг начин осъществяването на застрахователен надзор;
2. застрахователят е в процедура по изпълнение на краткосрочен план;
3. е отнет лицензът на застраховател до назначаването от съда на ликвидатор или синдик.
(2) След издаване на акта за назначаване на квестор комисията незабавно го връчва на съответния застраховател и публикува съобщение за това в един централен всекидневник. Квесторът встъпва в длъжност незабавно.
(3) Комисията може да издава задължителни предписания на квестора във връзка с дейността му и по всяко време да прекрати правомощията му и да назначи на негово място друг квестор. Актовете по изречение първо не подлежат на обжалване.”
Член 311 е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, призовани сте да гласувате наименованието на Глава двадесет и девета и съдържанието на членове от 309 до 311.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Цялата Част трета е приета.
Минаваме към Част четвърта.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: Комисията предлага на вниманието на народните представители редакция на отложения чл. 136:
“Класове вземания
Чл. 136. (1) При извършване разпределение на осребреното имущество, задълженията се изплащат по реда на чл. 722 от Търговския закон, като вземанията по застрахователни договори се удовлетворяват след изплащане на разноските по несъстоятелността и преди изплащането на вземанията по чл. 722, ал. 1, т. 4 от Търговския закон.
(2) Вземанията по застрахователни договори по ал. 1 се изплащат в следната последователност:
1. вземанията по договорите за задължително застраховане;
2. вземанията по застраховки “Живот”;
3. вземанията по останалите видове застраховки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте отложения чл. 136.
Гласували 92 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 3.
Приема се.
Има думата господин Цонев.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря, господин председател.
Искам да направя процедурно предложение – ще оттегля Част седма. Комисията не я прие с различни аргументи, но в края на дебата се разбра, че надделява само аргументът, че не съвсем коректно и точно са създадени правилата за попълване на този Гаранционен фонд, който се създава.
Оттегляйки, по-скоро за протокола и за народните представители искам да дам обяснение относно мотивите за създаването на този Гаранционен фонд, защото и на колегите в комисията не беше ясно, а едва след час – час и половина дискусия стана ясно за какво става въпрос. Става въпрос за защита на правата на коректните потребители на застраховката “Гражданска отговорност”. Държавата създава със закон задължение на българските граждани да се застраховат по “Гражданска отговорност”. Има случаи, какъвто е този от последните три месеца със застрахователи, чийто лиценз се отнема, те влизат в несъстоятелност и вероятно след това в ликвидация. По настъпили събития на коректни потребители на тази услуга, към тях се предявява иск от страна на застрахователни компании, които са платили определена щета и търсят “Гражданската отговорност”, която застрахователят трябва да плати. Когато застрахователят е в ликвидация, той не плаща нищо и ние в момента сме изправени пред казус, който като народни представители би трябвало да решим, защото след като сме вменили в задължение на българските граждани да си купуват такава застраховка, трябва да предвидим всички случаи, та техният интерес на бъде защитен. Говоря за застрахователна компания “Юпитер”, но такива случаи може да има и в бъдеще. Това е конкретен случай, защото има отнет лиценз преди няколко месеца. Там има граждани, които са си купили тази застраховка. За тях е настъпило определено събитие и сега те ще трябва да платят от джоба си, независимо, че са застраховани, защото застрахователят е в ликвидация.
Другият мотив е, че има Гаранционен фонд, който изплаща застраховка “Гражданска отговорност” на настъпило събитие на тези, които не са застраховани. Ние влизаме в тежко противоречие. Има фонд, който гарантира плащанията към недобросъвестните, тези, които не си купуват тази застраховка, тоест не изпълняват задълженията си по закон, а тези, които са си купили застраховката, но поради една или друга причина е настъпило определено събитие – примерно ликвидация или отнемане на лиценз, към тях сме мащеха. Затова беше предложено създаването на този гаранционен фонд с вноски от всички застрахователи, които продават “Гражданска отговорност” по определен ред, като беше предвидено този фонд да се управлява само и единствено от тях, а не от държавата, не от Комисията за финансов надзор. Всяка застрахователна компания, която прави вноски в този фонд, участва в управителния съвет. Тоест те решават как да се разходват средствата, как да се инвестират и т.н.
Колегите в комисията решиха по предложение на Асоциацията на застрахователите и по други предложения, че не е точно и коректно разписан начинът, по който ще се набират средствата по този фонд.
По тази причина го оттеглям – защото не беше подкрепено в комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Това вероятно ще бъде решено другояче по-нататък.
Йордан Цонев: Трябва да създадем този фонд, защото сме некоректни към добросъвестни граждани, които изпълняват задълженията си, възникнали вследствие на закон, приет от Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Господин Цонев, ще очакваме приемлива формулировка по тази материя.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Господин Цонев добре обоснова своята теза. Понеже той даде няколко неща за размисъл, аз искам да ви дам още една теза, която е важно да имате предвид по принцип. Ние либерализираме този пазар. Всеки потребител ще прави своя избор – дали да отиде при един или при друг застраховател. Така той ще носи индивидуална отговорност. Ако отива при застраховател, който очевидно не плаща, който е в процедура по несъстоятелност или има проблеми, това е едно положение, а другото положение е, когато отива при застраховател, който е с добър престиж и който има голяма вероятност да плати. Тоест при либерализиран пазар трябва да вземем предвид и този аргумент – избора на потребителя. Той трябва да носи отговорност за своя избор. Казвам ви го това, за да отчетете и този аргумент във вашия размисъл по тази тема отсега нататък.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря, но целият този спор е по-добре да се води в комисията.
Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Вземам думата като член на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Но изкажете си съображенията в комисията. Моля Ви, представете ни готов продукт.
Ясен Попвасилев: Създаването на Обезпечителния фонд противопоставя коректните застрахователи и тези, които в условията на открития пазар искат да привлекат повече хора да се застраховат при тях. В крайна сметка премиите намаляват дотам, че самата застрахователна фирма става рискова.
В крайна сметка тези, които отчисляват повече, съгласно текстовете, които са предложени, са застрахователите, които имат по-добри показатели и на които вероятността да им се отнеме лицензът е много малка. Освен това смятам, че за да се стигне до този случай, който господин Цонев каза, голяма вина има именно Комисията по финансов надзор, която е трябвало да упражни съответния контрол и да предотврати много по-рано или да отнеме лиценза на споменатата застрахователна компания. Смятам в този смисъл, че правомощията, които има Комисията за финансов надзор, трябва да се упражняват, това не е орган, който само си получава заплатата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Благодаря.
Господин Кънев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Кънев: “Част седма – Адманистративнонаказателни разпоредби”
Комисията подкрепя наименованието за Част седма.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 317:
“Чл. 317. (1) Член на управителен или контролен орган на застраховател или презастраховател или друго лице, което го управлява или представлява, което предостави или допусне да бъде предоставена невярна информация във връзка с осъществяването на застрахователния надзор, се наказва с глоба от 10 000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) Заместник-председателят може да разпореди и временно лишаване от право за упражняване на дейност като лице по ал. 1.
(3) За нарушаването на ал. 1 на застрахователя се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителя по членове 317, 318 и 319.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Петър Берон: Колеги, имате ли бележки по тези текстове до края на Глава седма? Ако нямате, подлагам текстовете на гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 2.
Текстовете се приемат.
Съобщения:
Комисията по въпросите на държавната администрация ще проведе заседание от 14,30 ч. в зала 126.
Комисията за политиката при бедствия и аварии ще проведе заседание от 15,30 ч. в зала 42.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще заседава от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по транспорт и съобщения ще заседава на 8 декември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 142.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще проведе заседание на 8 декември, четвъртък, от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава в четвъртък от 15,00 ч. в зала 130.
Комисията по борба с корупцията ще проведе заседание на 8 декември от 14,30 ч. в зала 132.
Комисията по здравеопазване ще проведе заседание в сряда от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по европейска интеграция ще заседава в четвъртък от 14,30 ч.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,55 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Камелия Касабова

Петър Берон

Секретари:
Метин Сюлейманов

Станислав Малинов