Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Предходно заседание Следващо заседание

2013-06-14

Председателствали: председателят Михаил Миков  и заместник-председателят Мая Манолова 


Секретари: Пламен Нунев и Шендоан Халит


ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков (звъни): Откривам заседанието.
Уважаеми народни представители, вчера изчерпахме точката от дневния ред – Първо четене на два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Постъпило е предложение от министър-председателя Пламен Орешарски за избор на председател на Държавната агенция за национална сигурност, затова на основание чл. 43, ал. 5 от Правилника предлагам да бъде включена точка в дневния ред – Избор на председател на Държавната агенция за национална сигурност.
Има ли други предложения, против? Не виждам.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 212 народни представители: за 126, против 79, въздържали се 7.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.

Уважаеми народни представители, преминаваме към разглеждане на точката:
ИЗБОР НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ”.
Моля квесторите да раздадат материалите в залата – служебен Проект за решение и биографични данни, представени от министър-председателя.
Давам думата на министър-председателя да представи направеното предложение.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Пламен Орешарски: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за ДАНС предлагам за председател на агенцията да бъде избран господин Делян Славчев Пеевски. (Силен шум и викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата, ще имате време да вземете отношение в разискванията. (Шумът и виковете продължават, тропане по банките.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Пламен Орешарски: Господин Пеевски... (Викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Изчакайте, господин премиер. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Моля Ви за тишина в залата!
Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Пламен Орешарски: Господин Пеевски е роден 1980 г., завършва право в Юридическия факултет на Югозападния университет „Неофит Рилски” (шум и реплики), избран е за народен представител в Четиридесет и първото Народно събрание, член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и на Комисията по правни въпроси. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата! (Силен шум и реплики от ГЕРБ.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Пламен Орешарски: Предполагам, че ще имат възможността да коментират след това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Има достатъчно време за разисквания. (Викове от ГЕРБ: „Е-е-е!”)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Пламен Орешарски: Господин Делян Пеевски има стаж и като следовател в Софийска градска прокуратура. В периода 2005-2009 г. е заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии, а впоследствие и заместник-министър на извънредните ситуации. Работил е и като следовател в Софийската следствена служба. Бил е адвокат и юрисконсулт. От 2001 до 2003 г. е парламентарен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията.
Господин Пеевски притежава допуск за работа с класифицирана информация, ниво „Строго секретно”. (Народните представители от ГЕРБ се насочват към изхода на пленарната зала. Шум, реплики и подвиквания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви само да изчакате движенията, те всяка сутрин стават – не се учудвайте. (Шум и оживление сред народните представители от ГЕРБ докато напускат пленарната зала.)
Извинявайте, господин министър-председател! Ако обичате, да продължите.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ Пламен Орешарски: Уважаеми дами и господа народни представители, използвам повода да Ви уведомя, че гледам на днешното предложение за назначаване на ръководител на ДАНС като на стъпка от цялостния процес на реформиране на специалните служби. В хода на неговото по-нататъшно развитие възнамерявам да предложа и промяна в структурата на Министерския съвет и възлагане на координиращи, респективно вицепремиерски функции на министъра на вътрешните работи.
Надявам се да подкрепите това предложение. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС и единичини ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, уважаеми господин министър-председател.
Уважаеми народни представители, съответното време за разисквания е: Парламентарната група на ГЕРБ – 30 минути, Парламентарната група на Коалиция за България – 27 минути, Парламентарната група на Движението за права и свободи – 18 минути, и Парламентарната група на „Атака” – 15 минути.
Откривам разискванията.
Заповядайте, уважаеми господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес Народното събрание трябва да направи важен избор по предложение на премиера на републиката, избор, който засяга националната сигурност, една от основните институции на държавата в областта на сигурността, борбата с корупцията, в това число по високите етажи на властта, и организираната престъпност.
Когато беше избран кабинетът на господин Орешарски, аз съм заявил ясно, че ще подкрепя всяко негово предложение, което вярвам, че работи за държавата и за хората.
Днес България се намира в изключително трудна ситуация, ситуация, която е пряко следствие от четири години превземане, окупиране на държавата от една малка клика – върхушката на партия ГЕРБ, която в продължение на четири години обладаваше държавата, всички институции, всички сектори в икономиката и на обществения живот.Това доведе до рязък спад на доверието в държавността изобщо. Когато хората през зимата излязоха на улиците, освен мотива за високите, непоносими цени за сметките на ток, вътрешното движение и емоция бяха свързани с липсата на усещане за държавност. Това е най-важното и е най-големият дефицит днес в България.
Преди две седмици беше формирано правителството на господин Орешарски. То беше формирано трудно, с малко мнозинство в Народното събрание, защото беше формирано, изключвайки най-голямата парламентарна сила в страната – партия ГЕРБ. Друг е въпросът по какъв начин беше постигнат този резултат на ГЕРБ, защото това е част от разграждането на държавата, което се случи – чрез контролиран и купен вот в много голяма степен.
Това правителство освен икономическите, социалните си приоритети, има и една друга мисия и тя е изведена на първо място в програмните приоритети на господин Орешарски – възстановяване на демократичната държавност. Само че този процес изобщо не е приключил с формирането на правителството. Цялата власт продължава да се намира в ръцете на една групировка. Нещо повече, има достатъчно ясни индикации за подготовка на мащабен план за дестабилизиране на държавата – дестабилизиране в интерес на същата тази групировка, която четири години ограбваше държавата, четири години разрушаваше демократичните институции, четири години създаваше страх сред хората. Всичко това се подготвя с една-единствена цел – да се продължи по старому още четири години.
Когато днес се говори за реванш от страна на опозиционната партия, която за пореден път напусна Парламента, те искат реванш, те не приемат парламентаризма, не приемат волята на по-голямата част от Народното събрание и на българските избиратели. Те водят разговори с криминални групировки. Те говорят и разкешват за дестабилизиране на държавата в името на своите интереси и в името на замитането на следите.
Трудните ситуации изискват нестандартни решения. Предложението на министър-председателя не е стандартно. За много хора то сигурно ще прозвучи противоречиво. Аз, като министър-председател, съм уволнявал господин Пеевски като заместник-министър, но съдът се произнесе по повод на случаите, за които той беше обвиняван.
За мен е важно днес реформата в сектора „Сигурност”, която започна с изваждането на подслушването от Министерството на вътрешните работи, със засилването на Държавната агенция „Национална сигурност” като институционален и законов капацитет, да продължи много по-цялостно. По-цялостно, за да може държавата да има здрава опора, не в интерес на една или друга политическа сила, а за да има държавност, държавност, работеща за хората.
За мен е очевидно, след като е приел това предложение, господин Пеевски е направил своя избор.
Аз, след като научих за предложението на министър-председателя, поисках среща с кандидата. Проведохме много ясен и сериозен разговор. Убеден съм, че поемайки този кръст, господин Пеевски осъзнава каква отговорност поема не само пред тези народни представители, които вярвам, ще подкрепят неговата кандидатура, особено доверието на министър-председателя. Това е отговорност да доказва всеки ден, че работи не за една партия, не за втора партия, не за икономическа власт, а работи за хората, защото България действително е проядена от контрабанда, корупция, организирана престъпност и срастването й с властта. В последните четири години мащабът на това срастване доби безпрецедентни размери и застрашава самите устои на българската държавност.
Имаме ясно поети ангажименти от кандидата, че ще работи на основата на закона, в интерес на хората и ще го доказва чрез своите действия. Това ми дава основание да подкрепя кандидатурата на министър-председателя.
Вярвам, че днес България се нуждае от стабилност. Правителството на господин Орешарски има огромна по обем работа, която трябва да свърши, защото хората живеят в мизерия, без работа, без доверие в институциите и се очаква къртовска и упорита работа, за да бъдат възстановени и устоите на държавността, и икономическото развитие, да се създава заетост, да има доверие в институциите.
Това обаче няма да стане, ако действително не се постигне принципност от страна на действията на държавните институции. Не може да има компромиси в тази кризисна ситуация. Ако някой краде от държавата и ограбва хората, независимо дали е политик, министър, бизнесмен, това очаквам от Държавната агенция „Национална сигурност”, ако народните представители подкрепят кандидатурата на господин Пеевски, да доказва всеки ден със своите действия.
Вчера господин Борисов обяви, че Българската социалистическа партия, партията столетница, била изнасилвана от Движението за права и свободи. Аз не обичам такива изрази. Искам обаче да припомня, че четири години държавата беше обладавана, газена, а хората унижавани в името на властта на една клика. На това трябва да се сложи край. Трябва да се възстановява доверието в демократичната държавност.
Това не се прави с думи. Това се прави с действия, основани на закона. И реакцията на Политическа партия ГЕРБ показва, че господин Орешарски е направил правилния избор.
Сигурно ги е страх и сигурно има от какво да ги е страх. Не от реваншизъм, от тези, които подкрепиха правителството, а от последствията на техните собствени противозаконни действия.
Затова се обръщам към народните представители, в това число и към представителите на моята парламентарна група – на Коалиция за България, да подкрепят предложението на министър-председателя. Той впрочем обърна внимание и върху намеренията за по-цялостни реформи в сектор „Сигурност“ и засилване на координиращата дейност на министъра на вътрешните работи чрез поемане на вицепремиерска позиция. Това е част от по-цялостната реформа. За да се свършат икономическите и социални приоритети ни правителството, трябва да има здрава държава. Затова подкрепям предложението на господин Орешарски. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС, единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви, господин Станишев.
Други изказвания има ли? Не виждам желаещи за изказване.
Можем да приключим разискванията и да преминем към гласуване на проекта за решение, с който ще Ви запозная:

„РЕШЕНИЕ
за избиране на председател на Държавна агенция
„Национална сигурност”

Народното събрание на основание чл. 84, т. 8 и чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 8, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ и по предложение на министър-председателя на Република България

Р Е Ш И:

Избира Делян Славчев Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност”.”
Моля, гласувайте.
(Народните представители от ПГ на ГЕРБ влизат в залата.)
Димитър Главчев (ГЕРБ, от място): Процедура!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Гласували 125 народни представители: за 114, против 10, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Господин Делян Пеевски е избран за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. (Ръкопляскания от ДПС, единични ръкопляскания от КБ.)
Господин Главчев – процедура.
Само ще Ви моля да сядате в залата, като влизате, а не да стоите прави, защото тази ненормалност, която ежедневно създавате в работата на събранието… (Оживление, реплики от ГЕРБ.)
Не ми викайте! Нямате право да викате, така да нахлувате да влизате и да излизате. Имахте време за изказване. Да бяхте седели в залата, можехте да вземете отношение.
Моля Ви за ред в залата. Моля народните представители да заемат местата си в залата.
Заповядайте, господин Главчев.
Димитър Главчев (ГЕРБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! От името на групата искам процедура по прегласуване, тъй като Вие обяснихте, че нямаше възможност те да гласуват. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Главчев, обяснил съм. Ще има прегласуване, но възможността за гласуване се определя и от волята на всеки народен представител.
Моля, режим на прегласуване.
Гласували 204 народни представители: за 116, против 87, въздържал се 1.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Господин Делян Пеевски е избран за председател на Държавна агенция „Национална сигурност“. (Ръкопляскания от ДПС, единични ръкопляскания от КБ. Парламентарната група на ГЕРБ напуска пленарната зала.)
Господин Пеевски, изчакайте малко, пак има движение в залата.
Моля Ви, които остават – да остават, които излизат – да излизат.
Заповядайте, господин Пеевски, за полагане на клетва.
Моля народните представители да станат.
Повтаряйте след мен. (Всички стават.)
Делян Пеевски: „Кълна се при изпълнение на службата да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения като се ръководя от интересите на държавата и принципите на независимост и обективност. Заклех се!” (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Уважаеми народни представители, с тази процедура изчерпахме точката от дневния ред, която беше приета извънредно в седмичната програма.

Преминаваме към следващата точка:
ОТЧЕТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2011 Г.
Както Ви казах, има около 46 доклада от различни институции, които по силата на закона предоставят отчети, доклади на Народното събрание. Това е изключително важен отчет, който показва състоянието на изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Господин Цонев, имате думата за процедура.
Йордан Цонев (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги народни представители, господин министър! Във връзка с гледането на тази точка предлагам да гласуваме допускане до залата на господин Бисер Петков – управител на НОИ, госпожа Весела Караиванова – подуправител на НОИ, и госпожа Антоанета Ганчева – главен актюер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, режим на гласуване за допускане в залата на Бисер Петков – управител на НОИ, Весела Караиванова – подуправител, и Антоанета Ганчева – главен актюер.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Поканете ръководството на НОИ в пленарната зала.
Предлагам господин Бисер Петков да представи Отчета за изпълнението на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.
Заповядайте, уважаеми господин Петков – имате думата.
БИСЕР ПЕТКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Законът за бюджета на държавното обществено осигуряване е основният финансов план на социалноосигурителната система, с който се материализират осигурителните права, регламентирани в Кодекса за социално осигуряване и се изпълнява определената за годината осигурителна политика. Той съдържа консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване и бюджетите на отделните фондове съобразно спецификата на осигурителните рискове, съвкупността на осигурените лица, изискванията на единната бюджетна класификация.
Основните мерки и политики, реализирани при изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., са следните:
В областта на приходите. На първо място, увеличи се размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване от началото на 2011 г. от 16% на 17,8 на сто за лицата, родени преди 1 януари 1960 г. и съответно от 11 на 12,8% за лицата, родени след 31 декември 1959 г., тъй като за тях 5% от общата осигурителна вноска постъпва в избрания от тях универсален пенсионен фонд.
Втората промяна и мярка, която се отрази върху приходите на бюджета за 2011 г., е въвеждането на диференциран минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съобразно облагаемия доход за 2009 г., съответно в размери 420, 450, 500 и 550 лв. по скала, определена в чл. 8 от Закона за бюджета на ДОО за 2011 г.
Третата мярка, която оказа влияние върху приходите, са договорените по-високи осигурителни прагове по икономически дейности, основни квалификационни групи и професии, като за 2011 г. планираното средно нарастване на минималните осигурителни прагове е 5,6 на сто в сравнение с 2010 г.
Нивата на останалите параметри на бюджета, влияещи върху приходната му част, се запазиха на равнището от 2010 г.
В областта на разходите влияние оказаха:
В областта на пенсиите – на първо място, приетите изменения със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, които влязоха в сила от 1 януари 2011 г. и с които се въведоха краткосрочни и дългосрочни мерки за финансова стабилност на пенсионната система и подобряване адекватността на пенсиите.
Конкретно влияние за 2011 г. има отпадането на точковата система, отпадането на възможността за разсрочено откупуване на осигурителния стаж и удължаването на периода на изплащане на пенсиите за ранно пенсиониране за първа и втора категория труд от фонд „Пенсии” на ДОО до 2014 г.
Другата мярка, която оказа влияние върху разходната част на бюджета в областта на разходите за пенсии, беше въведеното от 1 септември 2011 г. увеличение на размера на добавката по чл. 84 от Кодекса за социално осигуряване от 20 на 26,5 на сто от пенсията на починалия съпруг, така наречената „вдовишка добавка”.
В областта на паричните обезщетения и помощи, като друга част от разходите на консолидирания бюджет, влияние оказаха следните мерки. На първо място, удължи се с една година въведеният от средата на 2010 г. нов режим на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност, а именно първите три дни от настъпване на неработоспособността се изплащат за сметка на осигурителя, а от четвъртия ден – от държавното обществено осигуряване.
Следващата промяна, която оказа влияние върху тези разходи, е удължаването на осигурителните периоди, от които се изчисляват краткосрочните обезщетения – конкретно от 6 на 12 месеца за обезщетенията за общо заболяване и трудова злополука, от 12 на 18 месеца за обезщетението за бременност и раждане и от 9 на 18 месеца за обезщетението за безработица.
Съществено влияние върху отчетната приходна част на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. оказа изпълнението на основните показатели, заложени в макрорамката на държавния бюджет. Само ще подчертая, че при планиран ръст на брутния вътрешен продукт от 3,6% по текущи цени отчетният ръст на брутния вътрешен продукт за 2011 г. е 1,7.
По отношение на броя на осигурените лица отчетът показва, че са постъпили приходи от осигурителни вноски през 2011 г. от 2 млн. 883 хил. 84 лица, от които 181 хил. 86 са се осигурявали на повече от едно основание.
Анализът на изпълнението на консолидирания бюджет на ДОО за 2011 г. показва следното. Планираните приходи, без трансфери, са в размер на 4 млрд. 67 млн. 444 хил. 700 лв. А планираните разходи, без трансфери, са в размер на 8 млрд. 233 млн. 556 хил. 700 лв.
Съгласно Закона за бюджета на ДОО бюджетът на държавното обществено осигуряване в края на годината трябва да завърши с нулев остатък, който се формира от приходите, разходите, сумите на трансферите и погашенията по заема от Световната банка.
Изпълнението на бюджета на ДОО за 2011 г., без трансферите, показва, че са постъпили 3 млрд. 838 млн. 103 хил. 100 лв. приходи или изпълнението на плана е 94,4 на сто, а са изразходвани 8 млрд. 216 млн. 247 хил. 800 лв. или изпълнението на плана за разходите е 99,8 на сто.
Държавата е участвала с трансфер от републиканския бюджет за ДОО в размер на 4 млрд. 417 млн. 497 хил. 600 лв., като 241 млн. 58 хил. 800 лв. са допълнителен трансфер за покриване недостига от средства над планирания.
В края на годината реализиран остатък по валутните сметки на НОИ в размер на 280 хил. 400 лв.
Общото неизпълнение на плана по приходите е 229 млн. 341 хил. 600 лв. или с 5,6 на сто не е изпълнен планът. Това неизпълнение се формира основно от неизпълнение на приходите от осигурителни вноски, конкретно с 235 млн. 450 хил. 400 лв. Тук бих искал да подчертая, че събраните приходи от осигурителни вноски през 2011 г. са с около 500 милиона повече от тези през 2010 г., като този ръст основно се дължи на постъпилите повече приходи в резултат на повишения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии”. По наши оценки около 400 милиона е ефектът от тази мярка.
По отношение на приходната част и приходите от осигурителните вноски бих искал да подчертая един извънреден приход, който за 2011 г. постъпи в бюджета на ДОО, а именно средства натрупани в професионалните пенсионни фондове, които на основание § 4а от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, по-късно – от 18 юни, е обявен за противоконституционен, постъпиха като приходи в бюджета на ДОО, така че по отношение на приходите от професионални пенсионни фондове отчетът показва, че те са с 93 млн. 154 хиляди повече от планирания размер.
В бюджета на ДОО са планирани и постъпват и неданъчни приходи. По план те са 25 млн. 553 хил. 600 лв., а по отчет – 31 млн. 743 хил. 700 лв. Тези неданъчни приходи включват приходи и доходи от собственост, глоби, санкции, наказателни лихви, събирани от НАП и от НОИ, както и други неданъчни приходи.
През 2011 г. разходите на консолидирания бюджет на ДОО без предоставените трансфери по отчет възлизат на 8 млрд. 216 млн. 247 хил. 800 лв., като основно са: разходи за пенсии в размер на 7 млрд. 130 млн. 778 хил. 900 лв., като в тази сума се включва еднократното изплащане на допълнителни суми към пенсиите за минали години и 39 млн. 260 хил. 800 лв. пощенска такса и ДДС, като всъщност това формира 86,8 на сто от общите разходи по консолидирания бюджет.
Следващият основен разход са разходите за социални помощи и обезщетения, които по отчет са 1 млрд. 18 млн. 350 хил. 900 лв. или техния относителен дял е 12,4 на сто от общите разходи.
Разходи за програми, дейности и служби по социално осигуряване, подпомагане на заетостта по отчет са 66 млн. 542 хил. 500 лв., което представлява 0,8 на сто от общите разходи.
Изпълнението на плана по разходите е 99,8 на сто, което в абсолютни размери е икономия спрямо плана със 17 млн. 309 хил. лв. И тази икономия се дължи основно на икономии в разходите на службите по социално осигуряване, която е в размер на 16 млн. 161 хил. 400 лв., както и на известни икономии в паричните обезщетения за временна неработоспособност.
По отношение на основния разход в консолидирания бюджет – разходът за пенсии, всъщност отчетът показва, че общият размер е 7 млрд. 91 млн. 518 хил. 100 лв., това е без пощенската такса и данък добавена стойност. В тази сума се включват разходите за пенсии, финансирани от ДОО, за пенсиите, финансирани от републиканския бюджет и за пенсиите по международни спогодби, като отчетените разходи са с 0,8 на сто повече от планираните, преразходът е в размер на 59 млн. 483 хил. 700 лв. и се дължи основно на увеличението на размера на добавката по чл. 84 на КСО от 20 на 26,5% от размера на пенсиите на починалия съпруг или съпруга, която влезе в сила от 1 септември 2011 г.
През последните години разходите за пенсии надхвърлят 9 на сто от брутния вътрешен продукт на страната, като за 2011 г. те са 9,4% от брутния вътрешен продукт, като всъщност делът им намалява в сравнение с 2010 г.
За пенсиите, финансирани от държавното обществено осигуряване, през 2011 г. са изразходвани 6 млрд. 748 млн. 158 хил. лв., което представлява 95,2 на сто от общите разходи за пенсии, като те са с 1,2 на сто повече от планирания размер.
Разходът за пенсии, финансирани от републиканския бюджет, възлиза на 289 млн. 650 хил. 400 лв., като изразходваните средства за сметка на републиканския бюджет са по-малко от планираните с 4,2 на сто.
За пенсии по международни спогодби през 2011 г. са изразходвани 53 млн. 709 хил. 600 лв., като този разход е с 10,5% по-нисък от планирания.
Основните фактори, влияещи върху разхода за пенсии са броят на пенсионерите, броят на пенсиите и средният им месечен размер.
Броят на пенсионерите към 31 декември 2011 г. е 2 млн. 198 хил. 857.
Лични първи пенсии са получавали 2 млн. 74 хил. 98 пенсионери, а наследствени – 124 хил. 759 пенсионери.
Спрямо 31 декември 2010 г. общият брой пенсионери се е увеличил с 4 583. Увеличението е отчетено при пенсионерите с лични пенсии главно, а при наследствените пенсии се наблюдава лек спад с 804.
През 2011 г. са пенсионирани общо 108 хил. 255 лица, което е с 4 592 по-малко от пенсиониралите се през предходната 2010 г. От тези 108 255 – 390 687 са получили лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, 61 269 са се пенсионирали за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 на Кодекса за социално осигуряване и 2 917 са получили пенсии за осигурителен стаж и възраст на кадрови военнослужещи по чл. 69 на Кодекса за социално осигуряване.
Броят на добавките по чл. 84 на КСО от пенсията или сбора на пенсиите на починалия съпруг или съпруга към 31 декември 2011 г. е 705 314, което е увеличено с 12 026 спрямо края на 2010 г. Спрямо 2010 г. средният размер на добавката се е увеличил с 13,4 на сто, което представлява ръст от 32,8% и е достигнал размер от 54,26 лв. в края на декември 2011 г.
Броят на пенсиите, изплащани към 31 декември 2011 г., е 2 млн. 676 хил. 233 и спрямо година по-рано се е увеличил с 8 759. Освен всички първи пенсии, които са 2 млн. 198 хил. 857, в този брой е включен и броят на вторите, третите и четвъртите пенсии, като към края на 2011 г. се изплащат 450 162 социални пенсии в размер на 25 на сто от социалната пенсия за инвалидност на пенсионерите с намалена работоспособност над 70 на сто. Този брой е с 5 хил. 609 в повече в сравнение с края на 2010 г. В края на 2011 г. общо 477 376 пенсии се получават като втори.
Съгласно Кодекса за социално осигуряване на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност се отпускат пенсии за инвалидност.
Броят на личните пенсии за инвалидност към края на 2011 г. е 871 961 или 34,4 на сто от всички лични пенсии.
Броят на личните пенсии за инвалидност поради общо заболяване към 31 декември 2011 г. е 356 602, което представлява 40,9 на сто от броя на личните пенсии за инвалидност, а броят на социалните пенсии за инвалидност, които вече споменах, е 497 298.
По отношение на средния месечен размер на пенсиите – другият фактор, който влияе върху общия разход за пенсии, отчетът посочва, че средният месечен размер на пенсията на един пенсионер за 2011 г. е 266,63 лв. Към 31 декември 2011 г. броят на пенсионерите с месечни размери на пенсиите, приравнени на минималния размер за съответния вид е 533 944, а разликата между изплащания и действителния размер е 15 млн. 616 хил. 700 лв.
Максималният размер от 700 лв. получават 49 917 пенсионери. Това е 2,3 на сто от общия им брой, като разликата между действителния и изплащания размер е 8 млн. 974 хил. 600.
Изводът е, че през 2011 г. чрез бюджета на ДОО е продължавал процесът на преразпределение от лицата, на които пенсията им е ограничена до максималния размер към лицата, за които, така или иначе, действителният размер на пенсията е по-ниска от минималната, установена за съответния размер.
През 2011 г. средният месечен размер на пенсиите е нараснал номинално с 1,2 на сто, но реално е намалял с 2,1 на сто, отчитайки средногодишната хармонизирана инфлация, която за 2011 г. е 3,4 на сто.
Равнището на средната пенсия на един пенсионер през 2011 г. е 44,9 на сто спрямо брутния осигурителен доход, а спрямо нетния осигурителен доход е 57,2 на сто, като всъщност тези показатели обичайно ги използваме като измерители на адекватността на изплащаните пенсии.
По отношение на другия основен разход в бюджета на държавното обществено осигуряване – разходите за социални помощи и обезщетения, по отчет за 2011 г. тези разходи са 1 млрд. 018 млн. 350 хил. и 900 лв. или 12,4 на сто от всички разходи. По план за тази група разходи са предвидени 1 млрд. 070 млн. и 911 хил. и 800 лева, като са изразходвани с 52 млн. 560 хил. и 900 лева по-малко средства.
В разходите за парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигуряване са включени разходи при временна нетрудоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството и карантина, нетрудови злополуки, като за 2011 г. за този вид обезщетения са изплатени 256 млн. 296 хил. и 400 лева, като е реализирана икономия спрямо плана от 30 млн. 212 хил. лева, което е 10,5%. Причината за икономиите в тези разходи според нас е продължилото и през 2011 г. действие на влезлите в сила от средата на 2010 г. мерки, според които изплащането на тези обезщетения от държавното обществено осигуряване започна от четвъртия ден на временната нетрудоспособност.
По отношение на другия основен разход – разходите за трудови злополуки и професионални заболявания, за 2011 г. са изплатени 6 млн. 083 хил. и 100 лева, което е икономия спрямо плана от 1 млн. 384 хил. и 300 лева или 18,5% относително изражение.
По отношение на разходите за бременност, раждане и отглеждане на малко дете – отчетеният разход е в размер на 299 млн. 739 хил. и 300 лева, което е превишение на плана с 2 млн. 364 хил. и 300 лева или в относително изражение 0,8 на сто.
По отношение на причините и влиянието на факторите, определящи този разход, според нашите данни удължаването на осигурителния период, от който се изчислява размера на това обезщетение с 6 месеца, което настъпи от началото на 2011 г., се е отразило върху размера на среднодневното обезщетение, което е било 22,89 лева и в сравнение с 2010 г. този размер е намалял с 1,85 лева.
За обезщетенията за отглеждане на малко дете между една и две години са изплатени 118 млн. 875 хил. и 100 лева, което е икономия спрямо плана от 14 млн. 262 хил. и 400 лева или в относително изражение 10,7%. Тази сума всъщност покрива и изплатени обезщетения за 11 млн. и 200 хил. лв. при среднодневно обезщетение от 10,61 лева.
Разходите за безработица през 2011 г. възлизат на 320 млн. 445 хил. и 800 лева, което е икономия спрямо планирания размер от 8 млн. 277 хил. и 500 лева. Изплатените обезщетения средно за годината са на 106 хил. 698 безработни лица, при средно обезщетение на лице от 250,27 лева, което е с 1,5% по-високо от планираното. При този разход не се откроява определен финансов ефект от удължаването на осигурителния период, от който се изчислява обезщетението, както казах в началото – от 9 на 18 месеца.
Следващите разходи в тази част са по-малки като размер. Конкретно такива са разходите за помощи за профилактика и рехабилитация. За 2011 г. планираният размер е 15 млн. 362 хил. и 300 лева. По отчет са изразходвани 15 млн. 163 хил. и 600 лева или 98,7 на сто от общия планиран разход.
Разходите за програми, дейности и служби по социално осигуряване за 2011 г. по отчет са в размер на 66 млн. 542 хил. и 500 лева. Спрямо плана е реализирана икономия от 16 млн. 161 хил. и 400 лева, като тази икономия главно е от неусвоени средства за капиталови разходи, икономия в издръжката на Националния осигурителен институт, икономия от заплати и други възнаграждения, изплащани на персонала.
От средствата на държавното обществено осигуряване през 2011 г. са предоставени трансфери на Агенцията за социално подпомагане в размер на 2 млн. 172 хил. и 700 лева, което е 69% от планирания размер. Тези средства са за ортопедични средства на осигурените лица.
Вторият трансфер е към Фонд „Условия на труд” в размер на 3 млн. и 700 хил. лева, което е 92,5 на сто от планирания за мероприятия, свързани с превенция на трудовите злополуки и професионалните болести.
Участието на държавата в поемането на осигурителни разходи, които са за сметка на републиканския бюджет през 2011 г., се осъществява чрез трансфер по план в размер на 4 млрд. 176 млн. и 274 хил. лева.
За отчетената година бюджетът на ДОО е получил трансфер от републиканския бюджет в размер на 4 млрд. 417 млн. 497 хил. и 600 лева, който се различава от планирания по отношение на допълнителното плащане за покриване на надплановия недостиг на средства, гласуван с Постановление на Министерския съвет в края на годината, който е в размер на 241 млн. 058 хил. и 800 лева.
При изпълнението на бюджета на отделните фондове на държавното обществено осигуряване през 2011 г. е отчетено следното:
За Фонд „Пенсии” при планиран дефицит от 1 млрд. 165 млн. 664 хил. и 700 лева е отчетен 1 млрд. 421 млн. 132 хил. и 500 лв. или този дефицит е по-висок от планирания с 255 млн. 467 хил. и 800 лева. Причините за по-високия дефицит са постъпилите по-малко приходи от осигурителни вноски за Фонд „Пенсии” и по-високите разходи за пенсии, които са 67 млн. 825 хил. и 800 лева над планираните.
Следващият фонд в бюджета на ДОО – Фонд „Пенсии, несвързани с трудова дейност”, по план е с дефицит от 11 хил. 300 лева, но завършва с остатък от 12 млн. и 811 хил. и 200 лева, като причините за отчетения излишък са преведените средства за пенсии от републиканския бюджет точно по план и отчетените по-малко разходи за пенсии с 12 млн. 824 хил. и 300 лева.
За Фонд „Трудова злополука и професионална болест” при планиран излишък от 65 млн. 602 хил. и 500 лева е отчетен излишък от 48 млн. 499 хил. и 500 лева, или отчетеният излишък е със 17 млн. 103 хил. лева по-малко от планирания. Причините за този излишък са получените по-малко приходи от осигурителни вноски с размер за този фонд 21 млн. 639 хил. и 100 лева и по-ниските разходи за пенсии, обезщетения и предоставени трансфери от този фонд в абсолютно изражение 4 млн. 536 хил. и 100 лева под планирания размер.
Четвъртият фонд на ДОО – Фонд „Общо заболяване и майчинство”, при планиран недостиг от 80 млн. 175 хил. лв. е отчетен недостиг от 51 млн. и 950 хил. и 600 лева или недостигът е с 28 млн. 224 хил. и 400 лева под планирания. Причината за по-ниския дефицит е реализираната икономия от 43 млн. 672 хил. и 200 лева в разходите за краткосрочни обезщетения и помощи по този риск, включително и предоставените трансфери, която компенсира понижението от 15 млн. 447 хил. и 800 лева в приходите от осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство.
Последният фонд на ДОО е Фонд „Безработица”. При планиран дефицит от 147 млн. 575 хил. и 700 лева е отчетен дефицит от 150 млн. 019 хил. и 700 лева, като превишението на дефицита се дължи основно на постъпилите с 10 млн. 721 хил. и 500 лева по-малко приходи от осигурителни вноски за безработица, независимо от по-ниските разходи за обезщетение от този фонд, които са с 8 млн. 277 хил. и 500 лева под планираните.
За бюджета на НОИ като общ административен фонд при планиран излишък в края на периода от 1 млрд. 327 млн. 824 хил. и 200 лева е отчетен излишък от 1 млрд. 562 млн. 072 хил. и 500 лева, който е с 234 млн. 248 хил. и 300 лева над планирания.
Всъщност с излишъка от общия административен фонд се финансират дефицитите по фондовете надолу, като рекапитулацията показва, че наличните дефицити по фондовете надолу са финансирани с излишъка от бюджета на Националния осигурителен институт и салдото е 280 хил. 400 лв. остатък по валутните сметки на Националния осигурителен институт.
Това е накратко отчетът за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., уважаеми госпожи и господа народни представители. С колегите сме на Ваше разположение, за да отговорим на всички въпроси. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря Ви, господин Петков.
Ще дам думата на господин Адемов за становище по доклада.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги от Националния осигурителен институт! Искам да кажа само няколко думи след този подробен доклад на управителя на Националния осигурителен институт, свързани със смисъла от приемането на отчети на бюджетите на държавното обществено осигуряване. За съжаление, отчетът е за 2011 г., а по закон този бюджет трябва да се приеме преди бюджетната процедура за следващата година, за да може на базата на отчетените политики да се предприемат мерки, в това число и финансово обезпечаване на политиките, които ще се провеждат през следващата година. За съжаление, сега отчитаме този бюджет с надеждата следващите отчети да минат през Народното събрание по начина, по който това е визирано в Кодекса за социалното осигуряване.
Господин Петков беше изчерпателен по отношение на политиките, проведени през 2011 г., но това, което искам да кажа и на което искам да обърна внимание, са няколко от проведените политики.
През 2011 г. се увеличи размерът на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване от 16 на 17.8 %.
Уважаеми колеги, ако добре си спомняте, ГЕРБ дойдоха на власт с обещанието да намаляват осигурителните вноски. Намалиха ги с 2 % през първата година на тяхното управление, при първия самостоятелен бюджет, и на следващата година – 2011 г., избързаха моментално и намалиха осигурителните вноски за Фонд „Пенсии” не с 2%, а с 1.8% – всъщност увеличиха осигурителните вноски.
Какъв е изводът, който трябва да се направи от тази маневра – намаляване и увеличаване на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии”? Увеличаването или намаляването на осигурителните вноски, било то за Фонд „Пенсии” или за другите фондове на държавното обществено осигуряване, задължително трябва да минава през актюерски разчети, за да няма дефицити във фондовете на държавното обществено осигуряване и в консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване като цяло.
Следващата политика, на която искам да обърна внимание, е отпадането на прословутата точкова система. В един момент се оказа – след отпадането на точковата система, че тя имала известни предимства, защото отпадането на точковата система през 2011 г. означаваше едно: двата параметра – възраст и стаж, през 2011 г. вече бяха задължителни, докато при точковата система имаше възможност за гъвкаво допълване примерно при липса на един от параметрите, необходими за пенсиониране. Отпадна разсроченото откупуване на осигурителен стаж, остана обаче възможността да се плати кешово цялата сума, която е необходима, за да може да се изпълни условието за пенсиониране.
Следващата политика, на която искам да обърна внимание, е групата на самоосигуряващите се лица. Вие знаете, че с първия бюджет на държавното обществено осигуряване ГЕРБ вдигна драстично осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица, в това число и на земеделските производители и тютюнопроизводителите.
Ако забележите какво е написано в този отчет – при план близо 260 хиляди самоосигуряващи се лица, изпълнението е около 212 хиляди, което означава спад с близо 45 хиляди на самоосигуряващите се лица. Сигурно никой в тази зала не се съмнява, че те са отишли в сивия сектор.
Още по-показателен е фактът на неизпълнение на предвидения план при земеделските производители, където при план 50 хиляди, отчетът е с 20 хиляди по-малко, което означава, че земеделските производители не са имали възможността да си платят високия размер на осигурителните плащания и от тази гледна точка може да отбележим извода, че нивото на тяхната социална закрила на практика е ликвидирано, защото няма социална закрила, ако няма осигурителен принос.
Последното нещо, което искам да кажа в отчета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., е политиката, която ГЕРБ стартира през 2011 г. – увеличаването на вдовишките надбавки. Само че обещанието в предизборната кампания преди Избори 2009 г. беше увеличението на вдовишките надбавки да бъде с 40 %, а това, което постигнаха, е 26.5 %.
Искам да отбележа и още един факт – това увеличение се случи точно преди местните избори. Само че се преведе допълнителен трансфер от 241 млн. лв., защото ги нямаше в приходите.
Това са накратко политиките, на които исках да обърна Вашето внимание. Завършвам с надеждата и молбата, че през следващите години, следващите бюджети на държавното обществено осигуряване е редно да бъдат приети навреме, преди стартирането на бюджетната процедура за следващата година, за да има възможност на базата на анализа и на този отчет да се планират политиките за следващия период. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин министър.
Имате думата за изказвания по представения Отчет за изпълнението на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г., както и по доклада на управителя на Националния осигурителен институт.
За изказване има думата народният представител Георги Гьоков.
Георги Гьоков (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Петков, колеги народни представители! Няма как да не започна, въпреки обяснението на министъра, с недоумението защо Четиридесет и второто Народно събрание приема Отчета по Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г. на 14 юни 2013 г. Да оставим тази лоша практика настрани.
Какво показва отчетът? Отчетът за 2011 г показва, че първо е увеличен размерът на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии”. Второ, повишил се е размерът на средния осигурителен доход, което е в нарушение на Кодекса за социално осигуряване и не е довело до осъвременяване на пенсиите; увеличени са осигурителните периоди за изчисляване на размерите на осигурителните обезщетения; има разминавания между планираните основни параметри и събираемостта на приходите в изпълнението на този бюджет; не се внасят осигурителни вноски за Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Отчетът показва, че приходите в консолидирания бюджет на ДОО за 2011 г. са 3 млрд. 838 млн. 103 хил. лв., или това е 94.4 на сто изпълнение на плана за годината. В преразходите цифрите са съответно 8 млрд. 216 млн. 247 хил. лв., което е пък 99.8 изпълнение на плана за годината. Държавата тук е участвала с трансфер от републиканския бюджет за ДОО в размер на 4 млрд. 417 млн. 497 хил. лв. Броят на пенсионерите към края на 2011 г. е 2 млн. 198 хил. 857 души, а изплащаните пенсии са 2 млн. 676 хил. 233. Общата сума на разхода за пенсия е 7 млрд. 91 млн. 518 хил. лв., което е с 0,8 на сто превишение на плана за годината.
Минималната и социалната пенсия са замразени на нивата от 2009 г. Преразходът във Фонд „Пенсии” е в размер на 59 млн. 483 хил. лв. и се дължи главно на увеличаването на размера на така наречената „вдовишка добавка” от 20 на 26,5 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг от 1 септември 2011 г.
Увеличението с 6,5% на размера на вдовишката добавка беше направено умишлено предизборно – преди местните избори през 2011 г., и е твърде далеч от предизборните обещания на ГЕРБ размерът на вдовишката добавка да стане 40%. Средната пенсия на пенсионер за 2011 г. е 266,63 лв. и аритметичното увеличение в сравнение с 2010 г. се дължи главно на увеличаване на размера на вдовишката добавка и по-високият размер на средния осигурителен доход при новоотпуснатите пенсии.
Що се отнася до обема на средствата за обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, гледане на болен член от семейството – карантина и нетрудови злополуки, цифрите сочат, че за 2011 г. Националният осигурителен институт е отпуснал 256 млн. 296 хил. лв. за обезщетения – 89,5 на сто изпълнение на плана за годината, и 30 млн. 221 хил. лв. – 10,5 на сто икономия спрямо годишния план. Получените икономии са в резултат преди всичко на утежнените условия, изразяващи се в увеличаване на периодите за изчисляване на обезщетенията, преизчисляване на тези обезщетения.
В отчета на бюджета на Държавното обществено осигуряване е записано, че за 2011 г. разходите на ДОО за изплащане на обезщетения за бременност и раждане са в размер на 299 млн. 739 хил. лв., което е превишаване на годишния план с 2 млн. 364 хил. лв. – това е 0,8%, за обезщетение за отглеждане на малко дете са изплатени 118 млн. 875 хил. лв., което е икономия спрямо плана от 14 млн. 262 хил. лв. Няма по-срамна цифра от тази в отчета на Бюджета на ДОО за 2011 г. Да правиш икономии от неплатеното увеличение за обезщетение за отглеждане на дете от една до две години е направо безумие, а тези икономисани средства можеха да бъдат предостатъчни за покриване увеличаването на размера за обезщетението от 1 септември, откогато беше увеличена минималната работна заплата от 240 на 270 лв. В тази връзка е смешен плачът на ГЕРБ за майките в началото на това Народно събрание и бързането им да предложат увеличаването му.
Увеличен е периодът, върху който се начисляват обезщетенията за безработица от 9 на 12 месеца и за бременност и раждане от 12 до 18 месеца. Разходите за парични обезщетения за безработица за 2011 г. са 320 млн. 445 хил. лв., или 2,5 на сто по-малко от плана за годината. Средногодишният брой на безработните лица, за които са изплащани обезщетения, е 107 хиляди. Липсва финансов ефект от увеличаването на осигурителния период за изчисляване на обезщетенията – доказателство за още една безсмислена мярка, но с огромно значение за лицата, получили намаленото обезщетение.
Тогава Коалиция за България подкрепи премахването на горната граница за получаването на обезщетения за безработица. В същото време фонд „Безработица” е на огромен дефицит и въпреки настойчивите искания на Коалиция за България за увеличаване на вноската от 1 на 2%, предложението не беше прието от мнозинството. С безсмислената упоритост за запазване на размера на максималния осигурителен доход пък се постигна поне двоен негативен ефект. От една страна, осигурителната и данъчната система се лишиха от огромни приходи, от друга страна, това задържа вдигането на размера на максималните пенсии, макар и само на около 50 хил. човека.
Уважаеми народни представители, макар и със задна дата днес може да се изрази загриженост, че се очертават трайни тенденции – първо, спад на покупателната способност на доходите от пенсии, второ, за увеличаване на осигурителните периоди за изчисляване на осигурителните обезщетения, както и стремежът за осигуряване на икономии в Държавното обществено осигуряване, което няма как да не се отрази негативно на социалната защита на осигурените лица.
Сигурен съм, че Коалиция за България ще продължи да подлага на сериозен анализ цялостното състояние на осигурителната система и ще предложи за широко обсъждане пакет от мерки, които ще гарантират финансовото укрепване, стабилизиране и устойчивост на системата и в същото време ще подкрепят максимално адекватно хората. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Гьоков.
Има ли реплики по изказването? Няма.
Желаещи за други изказвания? Няма.
Ще прочета Проекта за решение по Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г., след което ще го подложа на гласуване:

„РЕШЕНИЕ

за приемане на Отчета за изпълнението на Закона за бюджета
на Държавното обществено осигуряване за 2011 г.

Народното събрание на основание чл. 31 от Кодекса за социално осигуряване

РЕШИ:
Приема отчета за изпълнението на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2011 г.”

Моля, режим на гласуване.
Гласували 73 народни представители: за 73, против и въздържали се няма.
АтакаДвижение за права и свободиКоалиция за БългарияПП ГЕРБ
Предложението е прието.
Ще Ви прочета едно съобщение:
В изпълнение на чл. 65, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната уведомява Народното събрание, че със своя заповед е разрешил изпращането на формирования от Въоръжените сили на Република България за участие в съвместната ротационна подготовка – учение, в Центъра за съвместна подготовка на Силите на САЩ – Хохенфелс, Германия за периода 16 юни до 4 юли 2013 г.
Съобщението е на отдел „Пленарни заседания”.
Обявявам 30-минутна почивка.
Парламентарният контрол ще започне в 11,00 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Декларация от името на парламентарна група.
Заповядайте, уважаеми господин Цветанов.
Цветан Цветанов (ГЕРБ): Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес стана ясно защо се бързаше толкова скоростно да бъдат приети промените в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” и Закона за специалните разузнавателни средства – първо четене. Промените, които се направиха по отношение на избора за председател, през цялото време са били такива, че да отговарят на професионалния капацитет на Делян Пеевски. Никой обаче не си зададе въпроса кой е Делян Пеевски и какви са отзивите от Европа и други държави по света относно властването и монопола, който има в медийното пространство в България.
Нормално ли е в една демократична република, член на Европейския съюз, да имаме подобен подход и Вие, господин председател, да потъпквате парламентаризма и да не се съобразявате с приетия Правилник за дейността на Народното събрание? Защото господин Миков като председател на Народното събрание използва приетата възможност в правилника – чл. 49, ал. 5: „За изключителни случаи председателят може да предложи промяна в дневния ред – предварително обявена”. Нека господин Миков да стане като председател на Българския парламент и да обоснове тази изключителна ситуация на днешния ден. Какво наложи това да стане днес? Защо днес, когато се обнародва Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” Вие прибързвате с това решение, с което злепоставяте страната ни като страна – член в Европейския съюз и нарушавате репутацията на Република България?
Ако не знаете, по време на Тройната коалиция, когато министър-председател на България беше Сергей Станишев, той лично уволни заместник-министъра Делян Пеевски и беше разследван. (Възгласи „Браво!” и ръкопляскания от ГЕРБ.)
Аз знам, че има много достойни парламентаристи. Има много достойни от управляващите и съм убеден, че в момента те правят невероятен компромис със съвестта си и предателство спрямо избирателите, които гласуваха за Вас.
Цялото това време, през което наблюдавахме тази кампания, Вие много умело сте градили тази стратегия. С медийния монопол успяхте да създадете внушения и в деня за размисъл да манипулирате изборния процес, а по този начин да бъдат излъгани българските граждани, които искаха да се възползват от демократичното си право да гласуват по съвест. Защо го нарушихте? Защо днес продължавате да бъдете свидетели и участници в това, което се случва в България? В България никога досега, след 1990 г., не е имало подобен подход нито едно правителство, нито едно парламентарно мнозинство и винаги, когато се е говорило за национална сигурност, въпреки диаметралните различия, се е намирал консенсус. В много от случаите това беше Президентът на републиката. Затова философията на всички закони и разпоредби, свързани с националната сигурност, беше назначенията да стават с указ на Президента, за да може действително да имаме една институция, равно отдалечена от изпълнителната и законодателна власти и да може действително да се търси този консенсус.
Тук искам да поздравя всички президенти на България, които са успели да съхранят консенсуса, за да работим за България, въпреки допускането някой път и на грешки.
Нека да Ви припомним, че когато Политическа партия ГЕРБ спечели изборите през 2009 г. ние не тръгнахме на реваншизъм, не тръгнахме на конфронтация с институциите. (Силен шум и тропане по банките от КБ.) Нека да Ви припомня, че въпреки различията с Президента на страната в лицето на Георги Първанов той се оказа истински държавник, защото винаги намирахме консенсус.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Моля Ви за тишина в залата!
Цветан Цветанов: Намирахме винаги консенсус въпреки различията по много теми, защото това даваше възможност парламентарното мнозинство на ГЕРБ да не направи законодателни промени в сектор „Сигурност” и в никакъв случай да не се отнема компетентността и това, което е записано за Президента на републиката.
Сега разбираме, защо така държахте назначаването на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” да става точно от това парламентарно мнозинство, където Ви обединяват единствено и само интересът, омразата и реваншизмът.
Уважаеми дами и господа народни представители, българският народ видя какво се случи на 11 и 12 май. Българският народ осъзна цялата тази манипулация дни след това, но изборите бяха приключили и ние се съобразихме с това, което беше официално обявено от Централната избирателна комисия и от всички международни наблюдатели.
Но това, което днес Вие правите, показа едно – Вие твърдо сте решени и твърдо ще останете в зависимостта на двама-трима човека в държавата, които ще Ви определят какво да правите. Затова днешното заседание започна не в 9,00 ч., а в 9,20 ч. Точно заради тези противоречия, които имате и в Българската социалистическа партия, аз съм убеден, че с днешния си акт Сергей Станишев – лидерът на Партията на европейските социалисти, на българските социалисти, предаде самите Вас. (Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!”.) Той предаде националните интереси (бурни ръкопляскания от ГЕРБ), само и единствено, за да бъде отново зависим и да постига личните си цели, но не и партийните си цели, които да бъдат в интерес на държавата.
Изпитвам огромно уважение и респект към всички български избиратели, в това число и на управляващи, в това число и нашата парламентарна група.
Но недейте да смятате, че остава незабелязано. И с начина, по който Вие редите областните управители и заместник-министрите, аз съм убеден, че Вие залагате предстоящи протести, на които за голямо съжаление Вие сте инициаторите, за да стартирате и започнат.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Не, Вие!
Цветан Цветанов: Това, което мога да кажа, е, че Вие сте хората, които ще преследвате тези, които ще организират протести.
Само да Ви кажа, че когато бях вицепремиер и министър на вътрешните работи никога, по никакъв повод не сме се противопоставяли на българските граждани (смях от КБ), защото този спонтанен протест, който беше проведен, този протест беше много ясен и за тогавашното управление.
Затова лидерът на ГЕРБ в лицето на тогавашния министър председател Бойко Борисов взе държавническото решение...
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: И избяга.
Цветан Цветанов: ...и тук, точно от Парламента, от парламентарната трибуна, където в 2009 г. беше гласувано българското правителство, подаде оставка, но да застанем на едни избори, което е нормалният старт за всяка една политическа формация, която иска да участва в политическия живот на страната.
Защо днес в този парламентарен контрол, който е втори по ред, тази зала в средата е празна? Защото Вие няма как да обясните всичко това, което правите.
Българските избиратели обаче няма да простят. Аз съм убеден, че всички тези, които в момента, въпреки различията, ние трябва да обединим усилията си, за да запазим демократичността, европейската перспектива и продължаване на европейската интеграция на Република България, защото от днес България е различна.
От днес България вече е държава, която няма да има тази сигурност, за която Вие сте ме критикували. Но от днес оценките за България вече ще бъдат негативни, защото с лицето Делян Пеевски сами разбирате, че няма как да бъде евроатлантическият партньор в борбата срещу трансграничната организирана престъпност, с монополите. Това, което успяхте да направите, е да позволите всички Вие, да създадете този медиен монопол. Това е Вашето право, но Вие трябва да отговаряте и пред Вашите избиратели.
Мога да заявя съвсем отговорно от името на Парламентарната група на ГЕРБ, от името на Политическа партия ГЕРБ, от името на лидера на Политическа партия ГЕРБ Бойко Борисов...
РЕПЛИКА ОТЛЯВО: Къде е той?
Цветан Цветанов: ...започваме обсъждане за провеждане на извънредни парламентарни избори и свикване на Велико Народно събрание за нова Конституция. (Силен шум, ръкопляскания, викове от ГЕРБ: „Браво, браво!”.)
Това е решението, което имаме днес, това е решението, което ще отстояваме в предстоящите месеци. Защото Вие променихте ситуацията в България. (Ръкоплясканията от ГЕРБ продължават.) Знам, че в момента всеки един от Вас го преживява много тежко, защото Вие днес направихте това, което никога не сте искали да правите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Цветанов, моля да се ориентирате към приключване. (Реплика от ГЕРБ.)
Цветан Цветанов: Аз ще се съобразя с Вас, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Не, с правилника се съобразете.
Цветан Цветанов: А бихте ли казали Вие защо днес не се съобразихте с правилника и с чл. 49, ал. 5? Защо Вие го нарушихте и защо беше вкарано това извънредно решение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Приключете изказването си, ще дам обяснение по начина на водене на пленарната зала.
Цветан Цветанов: Само да Ви кажа, господин председател – това, което положи като усилия (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) българското правителство, мисля, че направихме много и за Вашия регион, за региона на България, и днес трябваше съвсем официално и тържествено, в духа на това, което направихме всички правителства да се случи днес, е да открием „Дунав мост 2”, и да дадем европейската алтернатива. Защото този проект беше реализиран с европейските фондове. (Председателят Михаил Миков спира микрофоните на оратора.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Господин Цветанов, моля Ви спазвайте правилника! Вече отивате в 12-та минута.
Цветан Цветанов: Само едно изречение!
Но днес дори и Президентът на Република България отказа да посети това място, защото и той не е съгласен по начина, по който приехте закона и днес предложихте за гласуване Делян Пеевски.
Мога да Ви кажа, че и всички министри... (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло и спира микрофоните на оратора. Ръкопляскания от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Михаил Миков: Сега вече спирате да казвате, аз ще взема отношение, защото във Вашето изказване имаше и по начина на водене. (Викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Моля за тишина в залата! Моля, дайте възможност на господин Миков да отговори.
Михаил Миков (КБ): Уважаема госпожо председател, вземам отношение, доколкото в изказването на господин Цветанов, макар и от група, имаше коментар на правилника и на неговото прилагане.
Трябва да знаете, че все още в Народното събрание се прилага правилникът на Четиридесет и първото Народно събрание, а от другата седмица ще се прилага правилникът, който беше приет от тези народни представители, които бяха в пленарната зала на Четиридесет и второто Народно събрание.
Ако отворите практиката на предишния Парламент, господин Цветанов, ще получите отговор за моите действия. Вашето учудване показва непознаване на правилника и аз смятам, че никой не бива с усещането за всевластност да се поставя над правилника на Народното събрание. (Реплики от ГЕРБ.)
Няма да коментирам темата „Дунав мост”, която също беше засегната по мой адрес и няма да допусна... (реплики от ГЕРБ).
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Моля за тишина!
Михаил Миков: ...да се изкуша да вляза в този стил на поведение, който рушеше и руши българския парламентаризъм. (Реплики и викове от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Янаки Стоилов от името Парламентарната група на Коалиция за България има думата.
РЕПЛИКА ОТ ГЕРБ: Ибрикчии!
Янаки Стоилов (КБ): Моля Ви да не подвиквате от залата! Дори бих се съгласил да направите реплика, въпреки че това е извън процедурата на изявление от парламентарна група.
Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители! Точно в този случай не знам дали аз имам правото да говоря от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Нямаш, нямаш!
Янаки Стоилов: Но казвам това не заради Вашите подвиквания, защото аз дължа обяснение по този въпрос на другата част от залата. (Смях от ГЕРБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Моля за тишина в залата! Не прекъсвайте господин Стоилов!
Янаки Стоилов: Защото аз не съм гласувал за това решение, което преди малко, което Вашият представител господин Цветанов преди малко коментира. (Ръкопляскания от ГЕРБ и викове: „Браво, браво!”.)
Само от тази гледна точка, пак подчертавам, не знам дали аз съм човекът, който има право да говори по този въпрос, но тъй като той е много важен, трябва да споделя това, което смятам за важно. (Реплика на народния представител Цветан Цветанов.)
Това наистина беше решение, което групата трябваше да вземе в последния момент. (Реплика от народния представител Цветан Цветанов.) Това е решение с голяма важност, тъй като то засяга въпросите на националната сигурност на България. Само по себе си то поражда редица въпроси.
Това, което мога да кажа, предполагам от името на моите колеги, е, че те са дали кредит на доверие на човек, който тепърва трябва да доказва дали той е в състояние да действа достатъчно последователно от името на държавата. (Реплики от ГЕРБ.)
Защото наистина в предишни години и неговите собствени действия са пораждали много въпроси, както и действията на голяма част от Вашето политическо ръководство. Защото българският народ не би приел борбата с една групировка, в случая думата „политическа партия” е излишна, да се води със средствата на друга групировка. Ние самите не предлагаме такъв подход, независимо дали става дума за икономическа, политическа или друга групировка. (Реплика на народния представител Красимир Велчев.)
Този човек дълго време действаше не само в услуга на своята собствена партия, а и на самите Вас, защото много от медиите, от корпоративните структури бяха част от управлението на ГЕРБ. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: А сега?
Янаки Стоилов: Това едва ли някой ще го оспори от трибуната. В момента, в който настъпи вътрешният разлом на тези политически, икономически и други интереси...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Той участва в тях.
Янаки Стоилов: ... разбира се, че е участвал (ръкопляскания от ГЕРБ), както са участвали повечето от Вас. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Само че защо тези от Вас, които са били удобни за Вас до вчера, днес стават най-неудобните? (Реплики от ГЕРБ.)
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Удобни за Вас!
Янаки Стоилов: Ако този човек, както се твърди, е поел ангажимент за държавническо поведение (реплики от ГЕРБ), ако той се отдели от досегашните интереси, с които е свързан (реплики от ГЕРБ), ...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: С БСП!
Янаки Стоилов: ... неговите действия ще трябва да бъдат оценявани поотделно, защото времето за това не е много.
Красимир Велчев (ГЕРБ, от място): Изкарайте някого от затвора!
Янаки Стоилов: Така че това е част от нелицеприятната българска политическа действителност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Велчев, дръжте се прилично в залата!
Янаки Стоилов: Част от нелицеприятната българска политическа действителност! Затова Вие не можете да бъдете само нейни ментори, докато сте съучастници в този процес.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Кои сме съучастници?!
Янаки Стоилов: И днес, и в следващите седмици и месеци, ако те бъдат предоставени от българските граждани,...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма да им предоставят.
Янаки Стоилов: ... ще се види има ли истинска разделителна линия между това, което е общественият интерес и българската държава, от една страна, и интересът на тесни икономико-политически групи. Защото ние не бихме искали да бъдем политическото лице на част от тези интереси, които движеха предишното българско управление. (Шум и реплики от ГЕРБ. Ръкопляскания от БСП.) Това трябва да бъде ясно. Защото, дори да го допуснат моите колеги с подкрепата си за правителството... (ръкопляскания и възгласи „браво” от ГЕРБ), това няма да го допуснат българските граждани. (Реплики от ГЕРБ.) Това няма да го допуснат българските граждани. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
И сега, когато ние се опитваме да прокараме истинските разделителни линии, които в много случаи, за съжаление, не минават в Българския парламент, те минават някъде навън, някъде в задкулисието, и много от тези хора, които седят тук, са част от една и съща действителност, от която аз не искам да бъда част (единични ръкопляскания от ГЕРБ), а мисля, че и много от моите колеги не искат да бъдат, моят призив е: парламентарните групи да действат по начин, по който да оправдаят своята идейна принадлежност, да оправдаят своите политически позиции, да бъдат достатъчно взискателни и към управлението, и към своите политически ръководства.
Днес аз нямам много аргументи, с които да защитя избора, освен това, което този избор поражда като обществено и политическо очакване. Разбира се, той се посреща и с много недоверие, по разбираеми причини.
Това, което днес заявихте и с което искам да завърша като отговор – призива Ви да ускорите сценария, който Вие подготвяте, не би трябвало да бъде реализиран. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Отделен въпрос е дали решението на Парламента днес няма да подтикне част от българските граждани, които не са част от такива намерения, да бъдат увлечени в подобни действия.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма, няма.
Янаки Стоилов: Защото това правителство трябва да покаже конкретни резултати.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: То ги показа.
Янаки Стоилов: Защото това управление не може да си позволи да се занимава със самоцелни политически упражнения.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: А какво ще прави?
Янаки Стоилов: Вашият призив, Вашият призив да бъдат проведени избори за Велико народно събрание в този момент, Ви поставя на нивото на политическа партия, която вече не е в този парламент, която дълго време Ви обслужваше, но получи ясна оценка от гражданите, защото не може една политическа партия, която претендира за конструктивност и държавност, да влиза в дискусията по конституционни въпроси, без да е заявила каквато и да е позиция към своя конституционен проект, просто защото такъв няма. Защото наистина Конституцията може да бъде съборена не от нейните текстове, а само от изчерпване на доверието на българските граждани. И затова Вие играете на тази тънка струна – не срещу текстовете на Конституцията, а за делегитимиране на цялата власт.
Дано всички от нас си дават сметка, че защитата на Конституцията е защита на решения, които биха приели българските граждани. Защото тази Конституция преживя много сътресения, разреши много кризи. Затова смятам за безотговорно днес да се излиза с призива за свикване на Велико народно събрание, защото това е по друг начин провеждане на Вашата идея за провеждане на предсрочни избори колкото се може по-бързо. Защото това е част от кампанията Ви да оспорвате изборните резултати в Конституционния съд, това е част от Вашата тактика да нагнетите напрежение и най-късно през есента да изкарате хората по улиците да сринат Парламента и правителството (шум и реплики от ГЕРБ) и в крайна сметка никой да не носи отговорност за своите политически и управленски решения. Всеки да се вкопчи във властта, която е придобил, и която упражнява по познатия вече начин. Точно това не трябва да се допусне!
Затова аз призовавам българските граждани: нека да оценяват всяко действие по неговите резултати – икономически, социални и политически! Нека българските граждани да запазят своето критично отношение към политическите партии, които в недостатъчна степен оправдават техните очаквания, но нека бъдат взискателни и да изискват държава, която действа конкретно и чиито резултати трябва да бъдат приемани или отхвърляни, а не просто на политически и други групи, които се опитват с издигане на лозунги, които на пръв поглед звучат привлекателно, да доразрушат и без това отслабената българска държавност.
Защото това, което наблюдаваме в момента в съседна Гърция – по едни причини, в съседна Турция – по други причини, не трябва да бъде утрешният ден на България! (Ръкопляскания от КБ.) Защото там има процеси, които трябва да си даваме сметка, че могат по някакъв начин да засегнат българската страна. Отговорното политическо и държавническо поведение изисква да се възстанови дискусията и споровете в Парламента, както го правите днес...
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Времето, времето!
Янаки Стоилов: ... както го правите днес и всеки да поеме своята отговорност. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ, единични ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Стоилов.
Изявления от парламентарна група – господин Местан.
РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Па-вел, Па-вел! Хайде, Павле!
Лютви Местан (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Днешното... (Парламентарната група на ГЕРБ напуска пленарната зала.)
Госпожо председател, ще изчакам да въдворите ред и тогава ще говоря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Местан, изчакайте.
Уважаеми дами и господа от ГЕРБ, ако ще напускате залата, направете го по-експедитивно, за да не пречите на нормалната работа на Парламента. (Шум и реплики от ГЕРБ.)
Лютви Местан: Благодаря, уважаема госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Днешното решение на Четиридесет и второто Народно събрание безспорно е с важно вътрешнополитическо и международно значение. Затова основният акцент на изявлението ми от името на Парламентарната група на Движението за права и свободи е посланието към международните партньори на България в областта на сигурността.
Аз ще започна с едно признание: няколко правителства, в това число и последното, установиха добър диалог с международните партньори. Всичко това направи възможно присъединяването на България към НАТО и Европейския съюз.
И тук правя първата си много важна уговорка. През последните четири години добрият диалог с международните партньори беше превърнат от управлението на ГЕРБ в своеобразен параван, зад който те скриха вътрешните си престъпни схеми. Това беше управление с две лица: едно лице – за пред евроатлантическите партньори, с които те успяха да реализират и международни договори, добър диалог; и второто лице – престъпното вътрешнополитическо лице на управлението на ГЕРБ.
Днес политическите сили, които подкрепиха решението за избиране на председател на Държавна агенция „Национална сигурност”, трябва да поемем много ясен ангажимент пред българските граждани и пред евроатлантическите партньори на България за това, че установеният през годините на управление на няколко правителства добър диалог ще продължи. И този диалог от добър ще стане още по-добър с една много важна промяна – това управление на Четиридесет и второто Народно събрание няма да използва добрия диалог с международните партньори като параван, зад който да скрива вътрешните престъпни схеми на властта. Ето това е новото, което трябва да се случи.
Управлението – за щастие вече бившето управление – на престъпния подземен свят днес е в откровена истерия. И това е разбираемо. ГЕРБ е партия на властта. Те съзнават, че извън властта нямат бъдеще. Това е партия, в която отношенията между избирателите не са на основата на принадлежност към обща ценностна система. Това е партия, в която социалният контакт, ценностният контакт, идейният контакт е заменен с отношение на властови зависимости, на държание и на външния опонент, и на вътрешнопартийния опонент чрез компромати, чрез страх, чрез подслушване. Повтарям – това съотношение на подчиненост и на страх.
Лидерите на ГЕРБ са осъзнали простичкия факт, че извън властта тази партия ще бъде разградена по същите механизми, по които е създадена. Днес бившите управляващи нямат право да говорят за репутация. Днес те нямат право да говорят за медиен монопол. Може би щяха да имат право да говорят за медиен монопол, ако не се възползваха в продължение на близо четири години от така наречения медиен монопол, ако през ден не ръсеха бисерите си от ефира именно на уличените в монопол медии. Българските граждани не са забравили къде, чрез кои телевизии гледаха лицата на лидерите на довчера управляващите! Медийният монопол не е опасен, дори не е медиен монопол, ако обслужва ГЕРБ и е опасен и е монопол, ако не обслужва ГЕРБ и разкрива престъпните страни на властта.
Днес разделителната линия е именно между престъпния свят и корупцията, между властта, която нощем се весели и играе карти с фигури от престъпния свят, които носят прякори на цялата фауна и, от друга страна, едно управление, което дойде в името не на думи, а реално, за решително противодействие именно на престъпността и на корупцията.
За първи път председателят на ДАНС, на този много важен орган, който трябва да гарантира националната сигурност на България, се избира пряко от българското Народно събрание. Това е ясен знак, че всяко действие на новия председател, всяко действие на този орган, ще подлежи на пряк парламентарен контрол.
Днес като председател на Движението за права и свободи и на Парламентарната група на ДПС аз поемам категоричен ангажимент, че контролът върху дейността на ДАНС, на нейния председател ще бъде не само парламентарен, а и граждански контрол. И затова, именно защото всяко действие ще подлежи на пряк парламентарен и граждански контрол, днес заявяваме: нека съдим и председателя, и ДАНС по действията им.
ГЕРБ имат основание да се притесняват. Те знаят какви са ги вършили. Въпреки това в тези думи на председателя на ДПС никой няма право да чете дори нюанс на реваншизъм, защото разликата между това управление и предишното е, че престъпникът ще бъде наказан, преследван и наказан по силата на закона, с безусловното прилагане на принципа „върховенство на закона” в България.
Днес ние заявяваме, че трябва да се скъсаме с може би най-порочната практика, която наложи управлението на ГЕРБ, а именно престъпник беше само онзи престъпник, който не се подчини на управляващата партия. Всички престъпници, които отидоха, наведоха се и целунаха ръката на властващия, бяха оставени да вършат безпроблемно престъпните си дела, защото и отношението към престъпния свят беше избирателно. Онези престъпници, които припознаха новите управляващи и поеха ангажимент престъпните им действия да обслужват управляващата партия, бяха оставени на мира. Затова тази партия, довчера управлявала, се провали в най-силното си обещание, заради което получи подкрепата на българските граждани през 2009 г., че ще управлява справедливо.
Днес, четири години след юли 2009 г., можем с горчивина да кажем: управлението на ГЕРБ бе всичко друго, но не и справедливо. Управлението на ГЕРБ бе всичко друго, но не и насочено срещу престъплението и корупцията. Вместо да се бори с престъпността и корупцията, това управление се превърна в основен генератор на престъпност и корупция.
В заключение, уважаеми госпожи и господа, никак не е случаен фактът, че още от първия ден на мандата на Четиридесет и второто Народно събрание ГЕРБ поеха линия на откровена, небивала в 23-годишната история на съвременния български парламентаризъм линия на деструкция. И вече казах защо – знаят, че докато са извън властта престъпленията им ще бъдат разкрити. Повтарям – без реваншизъм, при стриктно прилагане на принципа „върховенство на закона”.
Затова обръщението ми към празната дясна половина е: не се бойте от новото управление, Вие трябва да се боите от силата на закона, защото само законът ще ръководи действията ни. Благодарим за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС, единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Ще Ви информирам за новопостъпилите питания за периода от 7 до 13 юни 2013 г.:
Постъпило е питане от народния представител Жельо Иванов Бойчев към Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за бъдещата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност” за следващия програмен период 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието, относно подготовката на Договора за партньорство между България и Европейския съюз за периода 2014-2020 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Десислава Терзиева, министър на регионалното развитие, относно промяна в Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 2013 г.
Постъпило е питане от народния представител Димчо Димитров Михалевски към Драгомир Стойнев, министър на икономиката и енергетиката, относно политиката на Министерството на икономиката и енергетиката за гарантиране успешното използване на средствата по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г.”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 юни 2013 г.
Писмени отговори, които на основание чл. 83, ал. 5 и чл. 91, ал. 1 от правилника ще връча на народните представители, които са ги задали:
- от министъра на външните работи Кристиан Вигенин на въпрос от народния представител Антон Кутев;
- от министъра на културата Петър Стоянович на въпрос от народния представител Станислав Станилов.
Преминаваме към отговорите в парламентарния контрол.
Първа в него ще отговаря госпожа Зинаида Златанова, заместник министър-председател и министър на правосъдието.
Тя ще отговори на въпроси от народните представители Джевдет Ибрям Чакъров и Димчо Димитров Михалевски. Двата въпроса, поради съвпадането на техния предмет, ще получат общ отговор.
Предлагам да ги задавате по реда, по който са постъпили в Деловодството на Народното събрание.
Давам възможност на господин Джевдет Чакъров да зададе своя въпрос относно риска България да загуби средства от европейските фондове за настоящия програмен период 2007-2013 г.
Имате думата, господин Чакъров.
Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Златанова, само ден, след като беше избрано настоящото правителство при гостуването си в bTV Вие заявихте, че има огромен риск да не усвоим 272 млн. евро или близо 600 млн. лв. от европейските фондове. Не само да ги загубим, но и разходите в този размер да останат за сметка на държавния бюджет.
Вие представихте и справка, подготвена от служебния кабинет, че към момента максималното усвояване у нас по програмите, финансирани със средства от фондовете на Европейския съюз, е едва 17,7%. Само допреди месец всеки път, когато станеше дума за усвояването на еврофондовете, се повтаряше като мантра, че при управлението на тройната коалиция те са били спрени от Брюксел, а при управлението на ГЕРБ са пуснати.
Фактите обаче определено говорят друго: 17,7% усвояване едва ли са повод за гордост от добре свършена работа. По-скоро говорят за изключително слабо и некомпетентно управление на програмите, финансирани от европейските фондове, през изминалите три години и половина, при условие че е имало всички налични предпоставки за много активна, ефективна работа за усвояване и реализация на средствата от еврофондовете.
Притеснения за неусвояването на средствата от еврофондовете публично изрази и вицепремиерът по европейските фондове в служебното правителство госпожа Илияна Цанова. В интервю за „Труд” тя съобщава, че рискове има за всички оперативни програми, с изключение на Оперативна програма „Транспорт”, че за настоящата година има огромен риск да се загубят много средства и че до края на годината трябва да разплатим над 1 млрд. евро! Това е трудно изпълнимо, за съжаление. Не бихме искали това да се случва – да бъдат разплатени тези средства.
В тази връзка моите въпроси (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) – само няколко изречения, госпожо председател, към Вас са:
За кои програми съществува риск да бъдат загубени средства и какви са причините? Има ли към момента загубени средства, по коя програма и в какъв размер са те?
Има ли изготвени планове за ускоряване на изоставащи програми и какви са мерките в тях?
Конкретно по Оперативна програма „Околна среда” какви мерки ще се предприемат с оглед на свръхдоговорените проекти, ще могат ли да се изпълнят и, ако не се изпълнят, ще останат ли те за сметка на държавния бюджет?
Какви мерки се предприемат от Вас и от ресорните министри, така че да не се натовари с 600 милиона държавният бюджет, за риска да загубим средства тази година? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Чакъров.
Господин Димчо Михалевски ще зададе своя въпрос относно идентифициран риск от потенциално прилагане на правилото за автоматично освобождаване на средства по оперативните програми до края на 2013 г.
Заповядайте, господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаема госпожо заместник министър-председател, дами и господа министри, колеги! Защо е важен този въпрос, който задаваме? През последните години европейските средства, с които България може да разполага на принципа на европейската солидарност, за съжаление, придобиха основен характер в рамките на капиталовите разходи на държавата. Ако през 2008 г. усвояването на европейските средства, и то в значителен размер, съставляваше около 22-25%, то за миналата година тези средства вече съставляваха близо 70% от всички капиталови разходи.
И когато днес стои въпросът: какъв е рискът да загубим немалка част от тези средства, всъщност въпросът е: какъв е рискът да загубим въобще капиталовите разходи, с които разполага държавата, които могат да благоустрояват България, да създават работни места и да променят нейния облик?
Уважаема госпожо заместник министър-председател, искам да Ви помоля да идентифицирате какъв е рискът през тази критична година, в която се събират практически два финансови плана, по правилото N+3 за 2010 и N+2 за 2011 г. България да загуби средства по седемте оперативни програми?
Какви са конкретните мерки, които българското правителство през последната една година е предприемало, за да може този риск, който отдавна е известен, да бъде сведен до нула, защото такава трябва да бъде целта на българското правителство, и каква е Вашата реална прогноза какво ще се случи до края на настоящата година?
Смятам, че дължим този отговор като правителство, като Народно събрание, защото това касае работните места, живота на всеки български гражданин. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Златанова, имате възможност да отговорите на зададените два въпроса в рамките на шест минути – три плюс три за всеки, от народните представители.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги министри! Средствата, които следва да бъдат сертифицирани общо до края на 2013 г. по всяка една от оперативните програми възлизат на 1 млрд. 38 млн. евро.
Към 31 май тази година е изпълнена на 21% тази цел.
По всяка от оперативните програми следва да бъдат сертифицирани разходи, както следва: по Оперативна програма „Транспорт” – близо 838 млн. евро; по Оперативна програма „Околна среда” – близо 471 млн. евро; по „Регионално развитие” – 681 млн. евро; по „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” – близо 520 млн. евро; по „Развитие на човешките ресурси” – близо 543 млн. евро; по „Административен капацитет” – 81 млн. евро; „Техническа помощ” – 25,5 млн. евро; по Програма „Развитие на селските райони” – 398 млн. евро; по Оперативна програма „Развитие на сектор „Рибарство” – 13 млн. евро.
Следват програмите по трансгранично сътрудничество, както следва: България-Сърбия – 4,8 млн. евро, България-Турция – 4,1 млн. евро; България-Македония – 2,7 млн. евро.
Следва да се има предвид, че това е делът само на средства от Европейския съюз. Тук не се включва националното съфинансиране.
В хода на изпълнението на оперативните програми, финансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд, през месец май управляващите органи на оперативните програми, координирани от вицепремиера в служебното правителство госпожа Цанова, установиха прогнозна сума, която потенциално би могла да подлежи на автоматично освобождаване към края на 2013 г. в размер на 272 млн. евро. Впоследствие – няколко седмици по-късно, управляващите органи намалиха прогнозната сума и към 6 юни тя е 237 млн. евро.
Нека да уточня, че тук говорим за потенциални загуби и индикативни числа, които могат да бъдат както по-малки, така и по големи към края на годината, когато ще имаме окончателна яснота в цифри.
При такава ситуация, ако се стигне до там, ще се пристъпи към корекция на текущи проектни схеми, които не реализират необходимия напредък в изпълнение на заложените цели. Риск от загуба няма само по Оперативна програма „Транспорт”.
Очаквани загуби по другите оперативни програми, са както следва: по „Околна среда” – 30 млн. евро; по „Регионално развитие” очаквана загуба между 73 и 123 млн. евро; по „Конкурентоспособност” – очакваната загуба е 50 млн. евро; по „Развитие на човешките ресурси” – 70 млн. евро; по „Административен капацитет” – 5 млн. евро; по „Техническа помощ” – 8,7 млн. евро. В допълнение – по Програмата за развитие на селските райони, очакваната загуба е около 100 млн. евро.
Предприети са няколко хоризонтални мерки, които се очакват да имат ефект върху всички застрашени програми.
Първо е увеличен размерът на авансовите плащания от 20 на 65%, размерът на финансирането, което ще се предоставя преди окончателно плащане – до 95% от стойността на договора.
По конкретните оперативни програми са предприети следните мерки: по Оперативна програма „Околна среда” – сключването на договори за безвъзмездна финансова помощ над бюджета на програмата е мярка, която цели постигане на пълно използване на предоставен финансов ресурс.
По Програма „Регионално развитие” са предприети следните мерки: прекратяване или замразяване на договори за безвъзмездна финансова помощ по високорискови проекти и прехвърлянето им за следващия програмен период, включване на по-големи проекти, въвеждане на пилотно електронно отчитане от информационната система.
По „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” са предприети следните мерки: оптимизиране на условията за кандидатстване по обявената процедура „енергийна ефективност и зелена икономика”, увеличаване на бюджетите по някои от процедурите, по които има качествени проекти и които не са рискови за изпълнение, прехвърляне на недоговорените средства в рамките на Приоритетна ос-2 „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на благоприятната бизнессреда” към нова процедура, технологична модернизация на малките и средните предприятия, която се счита за една от най-успешните процедури по програмата, съкращаване на срока за оценка на подадените проектни предложения на два месеца, който преди това е бил три.
По Програма „Развитие на човешките ресурси” се изпълнява конкретен план за действие по процесите на финансово изпълнение на програмата, който се отчита, включително пред Европейската комисия.
По „Административен капацитет” също се изпълнява конкретен план за действие по процесите на финансово изпълнение на програмата.
По „Техническа помощ” са включени нови бенефициенти на програмата и са идентифицирани нови дейности за финансиране.
По Програмата за развитие на селските райони са предприети следните мерки: подадено е Десето изменение на програмата на 12 март тази година, от началото на 2013 г. е стартиран гаранционен фонд, който предстои да се оцени как ще действа, тъй като все още е рано да бъде оценена тази мярка.
Към момента, както казах и в началото, няма загубени средства по оперативните програми, съфинансирани от структурните фондове и Кохезионния фонд.
Към края на годината, както и господин Михалевски и господин Чакъров отбелязаха обаче наистина се събират два периода, в които по известното ни правило N+2 и N+3, в които, ако целта за 2013 г. за разплащания не е постигната, наистина ще настъпи автоматично освобождаване на средства. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)
По други програми към момента обаче има загуби и са загубени 97 млн. евро, разпределени, както следва: по Програмата за развитие на селските райони – близо 90 млн. евро, от които близо 39 милиона от бюджета за 2009 г., и 51 млн. евро от бюджета за 2010 г.
Загуби има и по Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” – малко над 4 млн. евро.
По програмите "Трансгранично сътрудничество” и „Външни граници” размерът на освободените средства за 2012 г. е, както следва: България-Сърбия – 1,4 млн. евро; България-Турция – 1,4 млн. евро; България-Македония – половин милион евро.
Във връзка с изпълнението на сключените договори...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Златанова, ще имате възможност да отговорите в дупликата на репликите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Едно изречение имам, госпожо председател.
Само за финал: следва да се предприемат много спешни мерки за успешното приключване.
От първостепенно значение е изготвянето на реалистичен график за изпълнение на всеки конкретен проект, включващ целия проектен цикъл. В зависимост от състоянието на конкретните проекти следва да бъдат определени конкретните последващи и коригиращи действия. В това число се предвижда фазиране на инвестиционната част от проектите, одобрени по комбинираната процедура за подготовка и изпълнение на инфраструктурни проекти. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря за отговорите.
Имате възможност за реплики.
Господин Чакъров – две минути.
Джевдет Чакъров (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми колеги! Видно от това, което представяте, госпожо Златанова, е, че даже далеч надминава това, което ние сме получили като информация от медиите за изключително сериозната критична ситуация по отношение на усвояването на средствата от еврофондовете и в това отношение аз се обръщам към Вас, към ресорните министри и към премиера наистина да получим реалната картина относно състоянието на усвояването на средствата от еврофондовете, на действията, които ще се предприемат.
Рискове да бъдат загубени пари към края на настоящата година има много сериозни. Целта на въпроса ми и всичко това, което обсъждаме в момента, е да се създаде такава организация, да бъдат предприети такива действия, че тези средства да не бъдат загубени за страната на фона на кризата, която имаме.
Още повече, че и Вие не споменавате едно друго обстоятелство във Вашия отговор, че от няколко оперативни програми бяха релокирани средства не по основните приоритети, които са заложени, визирам Оперативна програма „Околна среда”, Оперативна програма „Регионално развитие” и не че страната няма потребност от хеликоптери, от техника за гасене на пожари, за транспортни средства, те също са потребни, но не се изпълняват основните приоритети.
И с цялата си отговорност заявявам тук – от трибуната на Народното събрание, че специално, конкретно за Оперативна програма „Околна среда” провалът се дължи на чисто управленски грешки – грешки в управлението на програмата на ниво министър и по веригата.
Надявам се наистина да се направи един много сериозен, обстоен анализ на всички причини за грешките, които са допуснати и при условие, че наистина е имало предпоставки за активна работа и тази година трябваше да бъде една от годините с максимална реализация по отношение на еврофондовете.
Всичко това го казваме не за да търсим виновни и да подхождаме, както и преди малко в декларацията, която представи председателят на партията ни господин Лютви Местан, не да търсим виновни и да има реваншистки подход, а да се създаде организация, та България да не губи средства.
В това отношение Ви уверявам, че нашият интерес и аз лично ще следя по какъв начин се изпълнява цялата тази дейност.
Ще засегна един друг аспект, който не е обект на внимание на настоящия ми въпрос – за подготовката за следващия период. Лично аз съм притеснен много, че приоритетите към настоящия момент не са изцяло дефинирани. Това е много важно в контекста на новите изисквания, които имат Европейската комисия и Европейският съюз за интегриран подход, за мултиплициращ ефект от действието на оперативните програми.
Сега доминантата ни трябва да бъде и всички усилия трябва да бъдат насочени за активна ефективна работа по отношение на еврофондовете. Това е, от което се нуждаем. Ние сме отговорни пред всички граждани на Република България за изграждане на така необходимата ни инфраструктура в редица сфери като ВиК, пътища, да не говорим за сферата на отпадъците и регионалната политика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Чакъров.
Госпожо Златанова, имате възможност за дуплика, ако желаете. Не желаете.
Господин Михалевски.
Димчо Михалевски (КБ): Уважаема госпожо вицепремиер, смятам, че сте изключително сериозна. Дори гледайки числата, че България е получила окончателно възстановяване за 2010 г. – 600 милиона, които реално са 400 млн. евро, тъй като тогава близо 200 милиона бяха възстановени по инструмента „Джереми“, за 2011 г. са близо 700 милиона от Европейската комисия, а за миналата година, след като приспаднем новите 150 млн. евро, които автоматично отиват във финансовия инженеринг, отново са 700 милиона.
Тоест ние виждаме какъв е реалният потенциал, който България и нейните структури са били в състояние да изпълнят като проекти, да бъдат верифицирани разходите, след това обратно възстановени от Европейската комисия.
Планът за тази година е 1 млрд. 379 млн. евро, тоест два пъти повече от постигнатото през последните две години – 2011 и 2012 г. Темпът, с който се изпълняват проектите, верифицират се разходите и се възстановяват от Европейската комисия, за първите пет месеца не дават никакъв оптимистичен успокоителен тон. Дори съм впечатлен от прогнозата на „Околна среда“, където се казва, че потенциалната загуба е само 30 милиона, при положение че досега са възстановени от Европейската комисия общо 158 млн. евро, а планът за тази година е 325 милиона.
В тази връзка считам, че положението е извънредно и трябва да бъдат взети конкретни мерки. Бих призовал, а и ние ще обмислим вариант – да искаме специално изслушване в Парламента и цялата държавна машина да се настрои на седмичен режим. Разчитам на Вашите действия и на действията на господин Орешарски, в това число и на финансовия министър, да имаме ежеседмичен анализ и наблюдение на изпълнението на проектите, сертифицирането на разходите, които получаваме от Европейската комисия, и разплащането към бенефициентите. Има групи от проблеми, свързани с обжалването на процедурите, с префинансирането на проектите. В този период трябва да положим изключително много усилия, за да можем в крайна сметка да постигнем наистина резултат и да не загубим средства. Те са изключително важни за България. Усилията, които се надявам да направим всички заедно, ще се усетят от хората.
В тази връзка смятам оптимистичните прогнози – 272 млн. евро загуба, като абсолютно подценен риск. Рискът е много по-голям. Лично аз го оценявам в момента на поне 700 млн. евро загуба. Затова Ви моля да се предприемат тези действия и със сформирането през следващата седмица на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове – заедно да можем да започнем да изпълняваме тази дейност в седмичен порядък. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Михалевски.
Госпожо Златанова, имате възможност за дуплика в рамките на 2 минути.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЗИНАИДА ЗЛАТАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Споделям тревогата на Народното събрание по темата. За сведение – между 30 април, когато е изготвена справката на служебното правителство, когато усвояването е 29%, и 12 юни – откогато е справката, която имам от тези дни, където усвояването се е покачило на 32,82%, за мен напредъкът също е недостатъчен. Съгласна съм напълно, че трябва да се излезе от това русло на бавно изпълнение на програмите. За да се случи това час по-скоро, са необходими усилията на всички институции – на моите колеги министри, които управляват оперативни програми в своите министерства, чрез Вашия – нямам против – седмичен контрол на тези дейности, защото тези средства са предназначени да помагат на икономиката. Те са предназначени да отиват там, където са най-необходими – пред българските граждани. Ние нямаме право да допускаме грешки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря на госпожа Златанова за участието й в днешния парламентарен контрол.
Преминаваме към следващите въпроси и към следващите министри.
Втори по ред е господин Петър Чобанов – министър на финансите, който ще отговори на питане на народния представител Борис Цветков относно политиката на правителството за грижи за децата, осигуряването на бюджетни средства за строеж на детски ясли и градини, упражнявания контрол и какви са резултатите до момента.
Господин Цветков, имате възможност да развиете своето питане.
Борис Цветков (КБ): Уважаема госпожо председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър! До 2009 г., по време на управлението на правителството на Сергей Станишев, освен ръст в икономиката и доходите на хората, имаше и отчетлива тенденция на увеличаване на родените деца в цялата страна с по над 5 хил. деца повече годишно и достигна 80 900 деца през 2009 г.
Вследствие на икономическата криза и редица неадекватни действия на правителството на Бойко Борисов, довели до засилване на ефектите на кризата, тя от икономическа се превърна и в социална, и демографска. Така през 2010 г. се родиха по-малко 5400 деца, през 2011 г. – нови 5000 деца по-малко, през 2012 г. – 62 000 деца, а през първите месеци на тази година – с 2000 деца по-малко от петте месеца на миналата година. Общо в България вместо повече деца, са родени с 29 000 деца по-малко. Сериозна е опасността броят на родените деца да падне и под 60 000 тази година.
Въпреки този драстично намалял брой родени деца, вече доста години продължава недостигът на места в общинските детски ясли и градини, който е особено дразнещ в столицата. След новото класиране не достигат места за 14 000 деца – 7000 в градините, 7000 в яслите. Това става вследствие на дългогодишното управление на кмет на ГЕРБ, мнозинство в Общинския съвет и тяхно правителство, въпреки декларираните приоритети и срок 2011 г. за справяне с проблема и въпреки изразходваните над 109 млн. лв. публични средства.
Правителството на Бойко Борисов замрази редица социални разходи, отвърза ги от размера на минималната работна заплата и така обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години остана 240 лв., под прага на бедността. Вместо да бъдат приети предложенията на БСП и на протестиращите родители за предвиждане на 30 млн. лв. за увеличаване на размера, под натиска на протестиращите родители мнозинството гласува 30 млн. лв. за изграждане на нови детски градини, за да могат децата да са в градини, а майките да се върнат на работа. Още тогава беше ясно, че дори да се построят през тази година тези нови градини, в тях ще могат да бъдат приети само около 2000 деца при чакащи десетки хиляди.
Господин министър, във връзка с продължаващия недостиг на места за хиляди деца в общински детски ясли и градини в София, Пловдив, Варна, Бургас и други градове на страната и гласуваните в държавния бюджет 30 млн. лв. за незабавно строителство на нови детски градини през 2013 г., отправям към Вас следното питане: осигурени ли са тези средства в бюджета за строеж на детски градини, каква част от тях са преведени, как и по какви критерии са разпределени по общини и обекти, какъв е поименният им списък, броят на очакваните нови места в тях, предвидени средства, срок за започване и завършване? Осъществява ли се и какъв контрол от правителството за целесъобразно и законосъобразно разходване на средствата за изграждането на новите детски градини в предвидените срокове? Какви са резултатите до настоящия момент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Цветков.
Господин министър, имате възможност да отговорите в рамките на 5 минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР Петър Чобанов: Благодаря, уважаема госпожо председател!
Уважаеми народни представители! Уважаеми господин Цветков, благодаря за въпроса. Оценявам, че първият въпрос, на който отговарям пред Вас, е свързан с толкова важна тема, която беше основен акцент и в предизборната кампания, ще бъде основен акцент и в политиката на правителството.
Конкретно към въпроса. В § 4, ал. 4, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. е предвидено при разпределение на резерва за непредвидени и неотложни разходи – това са непредвидени разходи, за структурни реформи и допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г. Министерският съвет да осигури средства за основен ремонт и изграждане на детски ясли и детски градини в размер до 30 млн. лв. Беше проявен и е бил проявяван интерес естествено от много общини към този ресурс, който не е малък.
С Постановление № 17 на Министерския съвет от 24 януари 2013 г. се одобри разпределението на тези средства в бюджетите само на ограничен брой общини – ще посоча техните имена, а как са подбрани, Вие сами можете да прецените – Бургас, Варна, Плевен, Пловдив, Русе, Стара Загора и, разбира се, Столичната община за изграждане на нови 18 детски градини, една детска ясла и съответно разкриване на 2090 нови места. Тоест спрямо недостига виждаме, че това са крайно недостатъчен брой нови места, но все пак е крачка в тази посока. Средствата са разпределени на база брой население, брой деца на възраст от една до шест години, недостиг на места за детски градини и ясли на територията на общината и писмени искания от посочените общини, без да са представени конкретни проекти по тях.
Министерството на финансите осъществява контрол върху предоставянето на одобрените от правителството средства, но отговорността за изпълнението на Постановление № 17 на Министерския съвет, е в правомощията на кмета на общината и общинския съвет като органи на местното самоуправление. На този етап от посочените по-горе общини са предоставени финансови документи за усвояване на едва 11% от тези средства.
Въпреки че, както казахме, контролът е в местното самоуправление, с писмо на министъра на финансите от 7 юни 2013 г. с цел осъществяване на контрол беше изискана информация относно етапите на изпълнение на обектите за изграждане на детските градини и детски ясли. Резултатите показват, че в най-напреднал етап от изпълнението на обектите са общини Пловдив и Бургас – те предвиждат и дофинансиране изграждането на новите места със средства от собствените приходи.
Очакванията на общините са за разкриване на 1955 нови места в детските градини или това е 135 места по-малко – 6,5% от първоначално разчетените. Преобладаващата част обаче от обектите са все още на етап провеждане на обществени поръчки, като за четири от тях в Столичната община процедурите се обжалват. За един обект във Варна процедурата дори е прекратена поради отсъствие на кандидат за изпълнител.
Периодът на реализиране на строителството в 7-те общини се оценява между 5-12 месеца, като очакванията за приключване на строителството и въвеждане в експлоатация на детските градини са до декември 2013 г., в някои общини и до 2014 г. Все пак трябва да се посочи, че при програмирането на средствата от европейските фондове за периода 2007-2012 г. по Оперативна програма „Регионално развитие” на 86 български общини беше предоставена възможност да разработят и кандидатстват проекти по Приоритетна ос 1: „Устойчиво и интегрирано градско развитие”, Операция 1-1: „Социална инфраструктура” за реконструкция, ремонт и оборудване на образователни институции, детски ясли и градини.
За санирането на детски ясли и градини през посочения период са били одобрени близо 71 млн. лв. средства, тоест била е осигурена възможност и за последователна политика в това отношение, а не само за вземането на дискреционно решение по критерии, голяма част от които остават необясними. Това е от мен засега. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин министър.
Благодаря и за това, че се вместихте във времето.
Господин Цветков, имате възможност да зададете два допълнителни въпроса.
Борис Цветков (КБ): Уважаеми господин министър, благодаря за изчерпателния отговор, който даде възможност на българските граждани да чуят и разберат конкретните резултати до момента за гласуваните 30 млн. лв. публични средства, които до момента не са довели до откриване на нито едно ново място, а, за съжаление, някои от предвидените обекти се очаква да бъдат готови чак в края на 2014 г.
Искам да изразя удовлетворение от Вашата ангажираност и готовност да съдействате както за търсене и намиране на резерви за повишаване на приходите в бюджета, така също очаквам и да следите за стриктното и ефективно изразходване на средствата, което ще гарантира запазването на финансовата стабилност и подпомагане на най-уязвимите социални групи. Убеден съм, че с това си действие ще върнете вярата на хората в институциите и способността им да решават поставените проблеми.
Питането ми бе продиктувано и от факта, че съм предложен и избран за народен представител от 24. многомандатен избирателен район София – район „Искър”, в чиито жилищни комплекси „Дружба 1” и „Дружба 2” в последните 23 години няма построена нито една детска градина – нито нова, нито разширение на съществуваща, при положение че има свободни общински терени, отредени за детски градини и че за поредна година имаме над 1100 чакащи деца без места в общинските детски ясли и градини.
Положението явно е различно в различните общини. Докато при едни – в Пловдив, са планирани и се изграждат с техни средства и със средства от Бюджет 2013 достатъчно градини, които още през тази година ще решат проблема с недостига на места, в същото време Столичната община просто пренасочи част – осем по-точно, от предвидените в техния план 17 градини за финансиране от държавата. Тоест не предвидиха изграждане на нови градини с тези целеви средства, а единствено освободиха част от необходимия заделен ресурс и го насочиха в други посоки, невинаги целесъобразни и прозрачни. Отбелязвам само злоупотребите при последните няколко скандала, източващи милиони – 3,6 млн. лв. измислени лихви за фирмата на сътрудника на депутатите от ГЕРБ „Карат С”, за теоретични разработки за системен интегратор за милиони левове, опити за подаряване на публична собственост около хотел „Славия”, опити за подаряване при отдаване под наем – злоупотреби, бонуси на приближени и така нататък. Въпреки ограничените възможности на бюджетите на държавата и на общините, за съжаление, зачестиха случаите на злоупотреба дори при строежи и ремонт на детски градини.
Във връзка с констатираните по мои и на колегите ми сигнали за нарушение от АДФИ, Сметната палата и Звеното за вътрешен одит на Столичната община, точно при строеж и ремонт на градини, училища, детски и спортни площадки, отправям към Вас следния въпрос: предприети ли са мерки за възстановяване на отклонените средства и за санкциониране, включително и финансово, на извършилите и допусналите нарушение при разходване на публични средства? Надявам се с общи усилия да преустановим практиката да се отклоняват средства и да се краде от строителството и ремонта на детски градини. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин министър, имате възможност да отговорите.
Моля, уважаеми колеги, спазвайте регламента и времето за задаване на въпроси.
МИНИСТЪР Петър Чобанов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Цветков, във връзка с Вашия въпрос изисках информация и от Агенцията за държавна финансова инспекция като част от контролните механизми. Оказа се, че те са си вършили работата, въпреки че в конкретния случай, за който поисках информация, това е за вече освободен кмет – но по-добре късно, отколкото никога. Направили са проверка в един от районите на Столичната община, която наистина е установила сериозни нарушения, за съжаление, по отношение на средства, които отиват иначе за толкова благородна идея и политика.
В резултат на проверката за установените нарушения, срещу въпросния бивш кмет са съставени шест броя актове за установяване на административно нарушение, които после са последвани от съответните наказателни постановления. Като цяло обаче подходът, който е бил използван, тъй като и в шестте случая се оказва, че е нарушение за първи път на съответния кмет, той е наказан – глобен е с минималната по закон санкция, която в петте от случаите е сто лева, а в следващия случай е проявена малко по-голяма строгост и наказанието вече е 200 лв. (Реплика от ДПС.) Да, това е...
Иначе нарушенията са сериозни по отношение на процедурите за възлагане на поръчката – без да бъдат спазени законови изисквания; по отношение на договора, който после е бил сключен – без вътре да са залегнали всички задължителни реквизити от офертата; по отношение промените на договора, тоест редица нарушения, които добре познаваме, за съжаление, в последните години и са вършени не само по отношение на въпросните детски градини, а и в редица други случаи, които, разбира се, ще налагат спешна реакция от наша страна, както и от страна на Народното събрание по отношение на Закона за обществените поръчки. Това е малко по-друга тема. Благодаря отново за този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря за отговора.
Желаете ли да изразите отношение към отговора на министъра, господин Цветков? Не.
Благодаря за участието в днешния контрол на министъра на финансите господин Петър Чобанов.
Преминаваме към следващия въпрос, който е към министъра на труда и социалната политика господин Хасан Адемов. Той ще отговори на питане от народния представител Антон Кутев относно политиката на правителството по отношение на безработицата в страната.
Заповядайте, господин Кутев.
Антон Кутев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Въпросите за безработицата в страната многократно са били задавани от тази трибуна. В рамките на миналия мандат имам поне три или четири питания и още толкова въпроси към предишния министър. Тази моя тревога към състоянието на безработицата и към политиките на правителството е продиктувана от факта, че за предишните четири години при безработица практически от 6%, колкото беше средната безработица в страната, нарасна на над 14% – колкото е тя в момента, според статистиката.
България преди няколко години – през 2009 г., беше с шестте си процента безработица една от петте държави в Европа с най-малка безработица. В момента с над четиринадесетте процента ние вече сме една от четирите държави в Европа с най-голяма безработица. Тоест проблемът не е само, че се увеличи повече от два пъти процента на безработица, а че това става с много по-бързи темпове, отколкото се случва в Европейския съюз. Да, в Европейския съюз има криза и там също безработицата расте, но тя не расте в никакъв случай с темповете, с които това се случи в България при управлението на ГЕРБ.
Много пъти задавах този въпрос на министъра на труда от предишното правителство и той всеки път ми отговаряше по един и същи начин. Той казваше: „Ние много активно усвояваме европейски средства”. Всеки път ние с него имахме ясния разговор, че – да, Вие може би усвоявате някакви европейски средства, но те са силно недостатъчни, за да решат проблемите на безработицата и по пътя на усвояването на европейските средства Вие не успявате, и няма да успеете да решите този проблем. Въпреки всичко, всеки път разговорът завършваше с безкрайния оптимизъм на господин министъра от предишното правителство. Той казваше: „Вие сега ще видите какви чудеса ще направим” и всеки път ставаше все по-лошо.
Затова още в началото на Вашето управление задавам въпроса: какви са политиките, които предвиждате за справяне с растящата безработица? Тя трябва да бъде спешно спряна и след това съответно трябва да се предприемат мерки за обръщането в обратна посока. Надявам се на компетентен отговор от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Кутев.
Господин Адемов, имате възможност за отговор в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Кутев, последното заседание на Европейския съвет, на което бяха обсъдени теми в областта на социалната политика, се състоя на 14 и 15 март настоящата година в Брюксел.
Министерството на труда и социалната политика подготви позиция в частта „Икономическа и социална политика”, която бе одобрена от Съвета по европейските въпроси към Министерския съвет. Относно заетостта в нея е посочено, че България придава особено значение на прилагането на принципите на свободно движение на хора и работна сила в целия Европейски съюз. Средствата за провеждане на политиката на сближаване са основен инструмент за инвестиции, растеж и заетост в страните членки. Единният пазар е ключов фактор за икономически растеж и създаването на работни места. Завършването на неговото изграждане ще предостави нови възможности на европейските държави и бизнеса. Действията за стабилизиране на европейската икономика и оздравяване на финансовата система следва да вървят успоредно с усилията за преодоляване на безработицата и социалните последствия от финансово-икономическата криза.
България приветства създаването на Инициатива за младежка заетост в подкрепа на предоставянето на гаранции за младежта. Очакваме тя да подпомогне държавите членки с висока младежка безработица, сред които е и България, но е необходимо да се отчитат спецификите и финансовите възможности на отделните държави членки.
Заключенията, приети на цитираното заседание на Европейския съвет относно социалната политика, са свързани с насоки за насърчаване на конкурентноспособността, растежа и работните места, по-специално за младите хора, в съответствие със следните приоритети.
На първо място, провеждане на диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа.
На второ място, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката; стимулиране на икономическия растеж и конкурентноспособността; борба с безработицата и социалните последици от кризата; модернизиране на публичната администрация.
В заключенията на Съвета се изтъква, че изпълнението продължава да бъде от възлово значение. Необходими са решителни действия в подкрепа на сериозния политически ангажимент за насърчаване на растежа и работните места и за намиране на отговор на фискалните, макроикономическите и структурните предизвикателства. Всичко това следва да се отрази и в националните програми за реформи и в програмите за стабилност и за конвергенция на държавите членки.
Следва да се предприеме подходяща комбинация от мерки по отношение на разходите и приходите на равнището на държавите членки. Тук се включват и краткосрочни целеви мерки за насърчаване на растежа и подпомагане на създаването на работни места, особено за младите хора, а също и осигуряване на благоприятстващи растежа инвестиции.
Фискалната консолидация и възстановяването на финансовата стабилност трябва да са придружени от добре разработени структурни реформи за устойчив растеж, заетост и конкурентоспособност и към коригиране на макроикономическите дисбаланси. В тези условия Европейският съвет припомни, че е важно да се измести данъчната тежест от трудовите възнаграждения, когато това е целесъобразно. Целта е повишаване на пригодността за заетост и конкурентоспособността.
Важно за България е, че увеличението на капитала на Европейската инвестиционна банка с 10 млрд. лв. ще даде на банката възможност за кредитиране с допълнителни 60 млрд. лв. в подкрепа на растежа и създаването на работни места. Съвместно с дейността на Европейския инвестиционен фонд това ще позволи осъществяване на проекти на стойност до 180 млрд. евро за периода 2013 – 2015 г.
Европейският съвет постави специален акцент върху следните въпроси, които се отнасят с пълна сила и за България. Това е намирането на решение на проблема с безработицата, да се обърне специално внимание на активните политики в областта на заетостта. Насърчаването на младежката заетост трябва да се превърне в специален приоритет. Ускорената работа в Европейската комисия по значимите досиета като професионалните квалификации и командироването на работници ще подпомогне и България в политиките по отношение на обучението на възрастни и мобилността на работната сила.
В заключение ще изтъкна, че приетите на Съвета заключения са в съответствие с намеренията на правителството в областта на политиката по заетостта и безработицата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Адемов.
Господин Кутев, имате възможност за два уточняващи въпроса в рамките на две минути.
Антон Кутев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, голяма част от Вашия отговор беше посветен на усилията на Европейския съюз и на позицията на България в рамките на тези усилия, което е важно, няма как тези политики да се решават извън контекста на Европейския съюз. Разбира се, ние трябва да използваме всички възможности, които нашето членство в Европейския съюз ни дава, така че в това отношение няма никакво съмнение, че посоката е правилна.
Това, което ми хареса във Вашия отговор, е: Вие очевидно си давате сметка, че без стимулиране на икономиката, без определени мерки, които да създават работни места извън държавния сектор и извън спонсорираната временна заетост, очевидно няма как да решим този проблем, тоест смисълът му е някъде другаде. Другото от досегашните усилия пред Европейския съюз: европейските мерки могат да бъдат спомагащи, но не могат да бъдат решаващи в този процес, според мен. Това, което може да Ви попречи при реализацията на тези намерения, според мен, е ситуацията, в която в момента се намира държавата. Освен прекалено голямата безработица през последните години, силно бяха намалени средствата, които бюджетът отпуска за борба с безработицата.
От тази гледна точка, уточняващият ми въпрос към Вас е: какво е състоянието в момента на тези средства, тоест имате ли възможности и пари, с които да придвижите политиките оттук нататък във връзка с това, че влизате в един бюджет, който вече е приет и Вие не сте определяли?
Моят район е в Североизточна България – Силистра, там най-големият проблем е безработицата в селата. Реално погледнато в селата имаме безработица от порядъка на 70-80%, не 14, не 20, а огромна – 10 към едно е съотношението на безработните в селата.
Молбата ми е да кажете: предвиждате ли специални политики по отношение на безработицата в тези селски, земеделски райони, които са по-изостанали, в които трябват наистина бързи действия? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Господин Адемов, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР Хасан Адемов: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Кутев, националната статистика в момента отчита 13,8% безработица. Знаете, че те работят по друга методика. Агенцията по заетостта отчита нива някъде около 11%. В момента 388 хил. 523 са регистрираните безработни в края на първото тримесечие.
Що се отнася до политиките в областта на пазара на труда това са високите нива на безработица, заедно с ниските нива на заетост. Те са едни от социалните предпоставки, които доведоха до протестите през месец февруари на тази година. Социалното декласиране на българските граждани или на голяма част от българските граждани в резултат на високите нива на безработица и ниските доходи са едни от големите проблеми, които търсят спешни решения, както и Вие се изразихте.
По отношение на финансирането Вие сте абсолютно прав, че в момента сме изправени пред ситуация, в която се очаква към края на месец август входящият поток от безработни, в резултат на освобождаването на заети по оперативните програми, да бъде някъде между 50 и 60 хиляди. В същия момент финансовите средства, с които разполага в момента Министерството на труда и социалната политика в рамките на Националния план за заетост, са минимални и едва ли биха могли да покрият потребностите на пазара на труда.
Очевидно е, че с мерките, които гарантират субсидирана заетост и са по линия на Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, финансовият ресурс вече е изчерпан и няма как да разчитаме на допълнителен финансов ресурс. Остават едни допълнителни 425 милиона, които трябва да бъдат усвоени до края на годината, но те са по други приоритетни оси и тяхното усвояване е съвсем друга тема. Това, което искам да Ви кажа, е, че тези 73 милиона, които са по Националния план за действие по заетостта, са основните средства, а средствата от оперативните програми са надграждащи, за да могат да балансират дисбаланси на пазара на труда. Това, което е направило предходното правителство, преди служебното, е, че са заложили една сериозна бомба на пазара на труда и за да не избухне трябва да предприемем сериозни мерки – неща, с които се занимаваме в момента.
Що се отнася до безработицата в селските региони – изключително важен въпрос, там проблемът едва ли би могъл да се реши единствено и само с мерките на Министерството на труда и социалната политика. Необходимо е да се реализират хоризонтални политики, заедно с други секторни политики, с Министерството на икономиката и енергетиката, преди всичко с Министерството на земеделието и храните, с реализиране на регионални програми и програми за младежка заетост, включително и младежката гаранция, която сега е изключително актуална в рамките на европейските приоритети. Само след няколко дни в Мадрид, а след това и в Люксембург ще има среща на министрите на труда и социалната политика, като основния акцент ще бъдат мерките за борба с младежката безработица, защото това е един от негативните феномени на фона на това, което се случва на пазара на труда през последните години.
Уверявам Ви, че правителството и Министерството на труда и социалната политика ще положим всички усилия да се справим с този проблем наречен безработица и на първо време да преодолеем негативните тенденции на ръст на безработицата, да се опитаме да обърнем тренда от ръст на безработица към спад и да обърнем сериозно внимание на регионите, за които Вие споменахте преди малко. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин министър.
Господин Кутев, ще изразите ли отношение към отговора на министъра?
Заповядайте.
Антон Кутев (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Адемов, ще започна оттам, откъдето Вие свършихте – задачата да се спре отрицателния тренд е абсолютно необходима. Тя е много трудна, имайки предвид това, което преди това казахте, тоест очевидно Вие не просто сте поставени в условията на растяща безработица, а сте поставени в ситуация, в която нямате и финансовата възможност да се справите с нея, но това е резултат от управлението, което имахме досега.
Ако искаме да излезем от тази ситуация Вие правилно преди това споменахте, че протестите, които предизвикаха падането на предишното правителство, бяха продиктувани до голяма степен и от тази социално-икономическа ситуация. За да излезем от нея трябват мерки, които да са изключително спешни. На нас ни трябват неординерни мерки. С обикновените мерки, с които досега са се решавали тези проблеми, в момента проблемът не може да се реши, защото е прекалено задълбочен и е доведен до ситуация, в която вече нямаме шанс, ако продължим по същия начин. Трябват мерки като при природно бедствие. Трябват мерки, които да са извънредни, много смислени и премислени.
Аз не се съмнявам във Вашия опит като човек, който познава проблемите. Знам практиката Ви в Народното събрание, тоест вярвам, че Вие бихте могли да го направите, но не разчитайте в момента на нещата, които досега са се случвали, и на темповете, с които досега се е работило в министерството и в държавата. В момента Вие сте един от малкото министри, които сте на топа на устата и от Вас до голяма степен зависи не само бъдещето на правителството, но и бъдещето на държавата оттам нататък.
Имайте самочувствието, нахалството ако искате, да изисквате от правителството и Парламента нещата, които трябва – дали трябват пари или други мерки, но не може да стане с ординерни мерки, трябват действия като при природно бедствие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, господин Кутев.
Благодаря на министър Адемов за участието в днешния парламентарен контрол.
Народният представител Калина Балабанова е поискала отлагане по уважителни причини на нейния въпрос, така че ще пристъпим към отговорите на министъра на здравеопазването д р Таня Андреева.
Първа ще зададе своя въпрос народният представител Джема Грозданова относно регулацията в здравната система, предвид заявеното намерение за премахване на лимитите в болничната и извънболничната помощ.
Заповядайте, госпожо Грозданова.
Джема Грозданова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председателстваща.
Госпожо министър, уважаеми колеги! Регулацията в системата на здравеопазването преди въвеждането на лимитите се извършваше чрез текстовете от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и Националния рамков договор.
През 2009 г. бяха въведени прогнозните лимити, но с условието, че ако бъдат надвишени се прави проверка и ако се установи, че дейността е извършена се заплаща.
За първи път лимитите в чист вид се въведоха през 2010 г., когато отпадна възможността да се заплаща за доказана, след проверка, извършена дейност. В този период започнаха плащанията на така наречената надлимитна дейност, но с известно закъснение.
През 2012 г. бяха въведени лимитите по диагноза, тоест фиксиран брой пациенти по всяка клинична пътека.
Прогнозните обемни дейности отпаднаха през март 2013 г. като сега болниците имат годишен прогнозен бюджет и се прави преразпределение на средствата след края на всяко тримесечие.
Лечебните заведения обаче не трябва да надвишават своите бюджети с повече от 5% годишно. Личните лекари и специалистите могат да използват 10% допълнително над регулативните си стандарти, без предварително разрешение на Националната здравноосигурителна каса. Неусвоените направления от предходното тримесечие могат да бъдат усвоени през текущото. Здравната каса може да определя допълнително направление преди изтичане на календарното тримесечие в случай на необходимост.
Излагам тази хронология, за да бъда точна и коректна и очаквам експертен и коректен отговор на въпроса по същество: как според Вас, госпожо министър, ще се извърши регулацията в здравната система, предвид заявеното намерение за премахване на лимитите в болничната и в извънболничната помощ? В тази връзка: откъде ще дойдат необходимите допълнителни средства, защото ако кажете, че става дума само за преразпределение на средства няма да го приема, и в какви срокове?
Няма да приема и отговора, че начинът и методиката за премахване на лимитите е задължение единствено и само на Националната здравноосигурителна каса. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо министър, имате думата за отговор.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа народни представители! Госпожо Грозданова, съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2013 г., всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса определя броя на назначените специализирани медицински дейности в рамките на определената с бюджета обща годишна сума за осъществяването им, както и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности, също в рамките на определената бюджетна сума за тях.
По силата на същия чл. 3, ал. 2 от Бюджетния закон на НЗОК, определянето на броя назначавани специализирани дейности и на стойността на медико-диагностични дейности става по реда, утвърден от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.
В изпълнение на законовото изискване, Надзорният съвет всяка година приема правила, по които Касата определя броя на направленията за назначаване на специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични такива от общо практикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ. Това е така наречената практика на регулативните стандарти или лимити, както ги наричаме в извънболничната помощ.
Следователно Надзорният съвет на Касата въвежда в конкретика и по същество правилата за разпределяне на направленията за специализирана помощ и за определяне на стойността, до която всяко лечебно заведение от извънболничната помощ и всеки отделен лекар в него може да си позволи да изпрати своите здравноосигурени пациенти за по-нататъшни медицински дейности в рамките на тримесечието.
За медицински дейности от специализираната извънболнична помощ, в това число и за амбулаторното проследяване на болни с психични заболявания и на болни с кожно-венерически заболявания, с разходната част на Бюджетния закон на Здравната каса за тази година, знаете, са определени 178 млн. лв. Както е видно, определените с бюджета на Касата суми не са незначителни, въпреки че са налице сериозно недоволство от колегите, работещи в извънболничната и болничната помощ, така и от пациентите, които непрекъснато, дори и в момента, се оплакват от недостиг на направления за специализирани консултации и изследвания. Аналогично е и положението и в болничната помощ.
По силата на чл. 4 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, НЗКО определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите, които разпределя по месеци, без да се съобразява с подадените такива и фактически изработени от лечебните заведения. В договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ също се определя годишен прогнозен план за обем дейност и стойност на разходите, но по месеци и тримесечия.
Годишните прогнозни планове за обем дейност и стойност на разходите се утвърждават отново от Надзорния съвет на Касата. За определянето на годишните прогнозни планове за обем и стойности на разходите на лечебни заведения за болнична помощ и за техните корекции от Надзорния съвет се приемат отделни правила. Със Закона за бюджета на Касата за болнична помощ, в това число за някои конкретни дейности, като интензивно лечение, акушерска помощ, лекарствена терапия при злокачествени заболявания, определеният бюджет е 1 млрд. 189 млн. 511 хил. лв. Болничните заведения, както и пациентите, изразяват сериозно недоволство от разпределението на тези средства, като твърдят, че то е неравномерно и несправедливо.
Какъв е изводът? Регулация безспорно е необходима при определен бюджет на Националната здравноосигурителна каса, тъй средствата са определени със закон и по смисъла на този закон те няма как по друг начин да се управляват, влизайки от здравните осигуровки в НЗОК. Това обаче не означава да се въвеждат лимити, които да поставят граници за достъпа на здравноосигурените лица до медицинска помощ. Например не може пациент да бъде лишаван от достъп до специалист, тъй като общопрактикуващият лекар е изчерпал определения си брой направления за месеца или за тримесечието. Това може да става и когато пациентът потърси помощта от специалиста без непременно да е минал през общопрактикуващия лекар, тъй като пък специалистът може да не е изчерпал своя лимит за консултации или изследвания.
Правилата за разходване на предоставените с Бюджетния закон, както финансов план, средства следва да бъдат адекватни на функцията на тези средства – да осигуряват, а не да ограничават получаването на медицинска помощ от здравноосигурените лица.
В този смисъл е необходимо въвеждането на правила за целесъобразност и ефективност на терапията, както и въвеждането на регистри за определени заболявания, особено скъпоструващите такива, за да може да се предвижда по-адекватен бюджет, а не както се случва в момента, за заявени определени бройки, например за лекарствени медикаменти Касата плаща без да има реален контрол върху извършеното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря за отговора.
Госпожо Грозданова, министърът просрочи времето за отговор, но предполагам, че за Вас беше интересно да го чуете.
Джема Грозданова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председателстващ.
Госпожо министър, въпросът ми беше подтикнат от това, че Ви слушах във всичките Ви интервюта, още преди да бъдете предложена и преди да бъдете избрана за министър, откъдето разбрах, че Вие имате ясното намерение да премахнете лимитите в болничната и извънболничната помощ. Тоест, да разбирам ли, че регулативните стандарти отново ще се превърнат в индикативни стандарти? Аз всъщност не чух ясен отговор, а чух това, което обяснихте какво работи в момента. Но как ще се промени това спрямо Вашата заявка?
Това, което чувах също от Вас, е, че повече от всеки друг сте наясно с проблемите в системата. Не смятам, че е точно така и ще кажа нещо, което нямам навика да говоря лично – ако Вие не бяхте останала директор на болница „Шейново”, нямаше да имате кой знае какво да пишете в CV-то си, за да бъдете избрана за министър. (Оживление и шум отляво.) Има много хора, много практикуващи добри лекари, които обаче нямат достатъчно административен опит. (Реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Грозданова!
Джема Грозданова: Ако ми позволите, още един коментар, госпожо председателстващ, извън въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Излизате извън рамките на добрия тон.
Джема Грозданова: След сутрешния избор на председател на ДАНС, едва ли има каквито и да било политики на това правителство, които да бъдат реално и по същество обсъждани. (Единично ръкопляскане от ГЕРБ. Шум и реплики отляво.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Грозданова, имате право да решите да питате или не, това не е задължение.
Госпожо министър, можете да отговорите.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо Грозданова, аз мисля, че бях повече от ясна, но както е казал един известен политик и мислител: „Не може да се очаква правдивост от този, който не може да бъде контролиран.”
Казах съвсем ясно – този въпрос във всичките ми изявления, които сте чували, аз съм говорила като представител на политическата партия, която ме е издигнала.
В момента говоря в качеството си на министър, в залата има бивш такъв, който може да Ви каже до каква степен министърът може да се намесва директно в работата на една обществена институция, каквато е Националната здравноосигурителна каса.
За разлика от управлението на ГЕРБ, аз не мисля, че статутът на Касата, който стана една одържавена институция, трябва да бъде и да продължи да бъде такъв.
В Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса има представители на различни организации, аз съм готова на диалог с тях и вярвам дълбоко, че те също имат своето мнение по отношение на това как хората, които си плащат здравните осигуровки, трябва затова да получават здравна помощ. Защото ако ние сме лекари и имаме при кого да отидем, независимо дали сме здравноосигурени или не, много хора нямат такива познати и не могат да използват своите връзки по този начин. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Следващите питане и въпрос имат общ предмет и на тях министър Андреева ще отговори едновременно.
Питането е на народния представител Нигяр Джафер относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на скрининга и ранната диагностика на онкологичните заболявания.
Въпросът е от госпожа Десислава Атанасова относно усвояването на средствата по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси (2007-2013)”, Проект „Спри и се прегледай!”.
Според парламентарния правилник, първа ще има възможност да развие своето питане народният представител Нигяр Джафер.
Заповядайте, госпожо Джафер.
Нигяр Джафер (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Питането ми е във връзка с политиката на Министерството на здравеопазването в областта на скрининга и ранната диагностика на група заболявания, според статистиката причиняваща много често смърт в България, както и по света. Доказано е, че през 2020 г. заболеваемостта от онкологични заболявания ще бъде увеличена с още 50%. Това е голямо изпитание за световните икономики и за всяка система на здравеопазване. Правителствата са изправени пред предизвикателства – финансови, икономически, социални и преди всичко здравни. Една здравна система, която не може да открие раково заболяване в ранния стадий, е подложена на изключително сериозен тест. За съжаление, българската здравна система не издържа този тест.
Уважаема госпожо министър, след декларация на Четиридесетото Народно събрание на Република България, приета единодушно по предложение на създадената и функционираща тогава група „Парламентарен консенсус за борба със социално значимите заболявания”, в която влизаха представители на всички – тогава седем, парламентарни групи, Министерството на здравеопазването предприе действия по изготвянето на Национална програма за профилактика на онкологичните заболявания. През месец май 2009 г. бе изготвен проект в областта на превенцията и диагностиката на рака, одобрен по Оперативна програма „ Развитие на човешките ресурси” в приоритетно направление 5.3. По проекта в размер на 19 млн. 558 хил. лв. се предвижда скрининг за три предотвратими в цял свят заболявания, форми на рак, с които светът и науката се е преборила: рак на маточната шийка, рак на гърдата и колоректален рак.
Уважаема госпожо министър, ограничаването и контролът на онкологичната заболеваемост е въпрос на чест и тест за всяка система. На какъв етап е реализацията на този проект? Как оценявате действията по него до този момент?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Атанасова, имате възможност да развиете своя въпрос в рамките на две минути. Заповядайте.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Андреева! Проект „Спри и се прегледай” се реализира с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за периода 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Общата цел на този проект на всички, които са го защитавали пред европейските ни партньори, и на всички екип, които са работили за неговото осъществяване, е подобряване трудоспособността, повишаване продължителността на живота на населението и поддържане на здрава работна сила, оптимизиране на здравните и социални разходи чрез увеличаване на относителния дял на откритите и насочени към лечение предклиничен и ранен стадий на заболелите от рак на маточна шийка, млечна жлеза и колоректален карцином при двата пола. Проектът започна да се осъществява и е с продължителност от 55 месеца от 21 май 2009 г. до 21 декември 2013 г.
Моят въпрос към Вас е: кои и в какъв обем са изпълнените дейности от стартирането на проекта до момента? Каква е стойността на проекта, госпожо министър, защото Вие и от тази трибуна, и в редицата си медийни изявления твърдяхте, че има опасност България да загуби над 200 млн. лв. по този проект? Само да напомня, че стойността на проекта е 19 млн. 500 хил. лв. Надявам се, че това е грешка поради непознаването Ви на оперативните програми, по които работи Министерството на здравеопазването, и на всички проекти, които то е защитило и реализирало по времето на мандата на ГЕРБ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Андреева, имате възможност да отговорите в рамките на пет плюс три – до осем минути.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Дами и господа народни представители, госпожо Атанасова! Проектът „Спри и се прегледай” стартира на 21 май 2009 г. с първоначален краен срок 21 октомври 2010 г. От месец октомври 2009 г. до месец октомври 2012 г. са извършени общо десет промени по договора за безвъзмездна финансова помощ, касаещи смяна на членове от екипа за управление на проекта, удължаване на проекта, промяна на дейности и въвеждане на регулация относно регулярното подаване на искания за междинни плащания. Последният приет от договарящия орган краен срок за изпълнение на проекта е 21 декември 2013 г.
Основните забавяния в изпълнението на проекта са породени от забавените провеждания на двете основни тръжни процедури – информационна система „Национален скринингов регистър” и система за известяване на информационни кампании. Предварителният контрол и на двете тръжни процедури е отнел година и половина. Създадено и отпечатано, по-късно и разпространено в 28-те регионални здравни инспекции е „Ръководство за добра медицинска практика и скрининг на онкозаболявания” през месец май 2011 г. Въведени са регламентация на скрининга и националния скринингов регистър, и условията за провеждането му. Във всяка регионална здравна инспекция е обособен по един регионален координатор на скрининга. Чрез РЗИ лечебните заведения са информирани за възможностите за участие в проекта. За периода 2012-2013 г., съответно месеците ноември-февруари, хардуерната платформа е позиционирана и конфигурирана в сградата на Министерството на здравеопазването. Информационната система „Национален скринингов регистър” е система за известяване, разработена и въведена в експлоатация през месец август 2012 г. до месец май 2013 г. В информационната система са регистрирани 87 лечебни заведения. Първите договори, сключени с 19 лечебни заведения, са в рамките на служебния кабинет, за периода 16 април 2013 г. до 15 май 2013 г. Всичките лечебни заведения, които отговарят на медицинските стандарти и имат желание да бъдат изпълнители на скринингови изследвания, могат да заявят своето желание пред регионалните инспекции и да се регистрират в скрининговия регистър.
Пропуснах да кажа, че на 29 май тази година е извършена първата селекция на 150 хиляди пациенти, които ще минат през скрининговата програма. Селекцията се извършва като автоматизиран процес на основа на данните, получавани от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”, Националната здравноосигурителна каса, Националния раков регистър.
Изпратени са покани до лицата, попаднали в първата селекция за периода 31 май 2013 г., като от 5 юни тази година е възможно да бъдат извършени скринингови изследвания в цялата страна. В края на този месец ще бъде извършена и втората селекция на 150 хиляди пациенти, които ще минат през програмата. Това е свършеното до момента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря за отговора.
Госпожо Атанасова, имате възможност за реплика.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаема госпожо Андреева, радвам се, че пред залата в Народното събрание и пред всички слушатели и зрители на БНР и БНТ давате толкова пълна информация за това какво е извършено по време на реализацията на Проект „Спри и се прегледай”. (Реплика от КБ.)
Ще пропусна тази реплика от залата за моята дейност, защото това не е само моя дейност, господине, това е трудът на изключително много хора – национални консултанти, лекари, експерти, труда на много екипи в Министерството на здравеопазването, в Националната здравноосигурителна каса. И не само това. Това е проект, който е ориентиран към човешките съдби, към съдбите на тези хора, които са с онкологични заболявания, не е ориентиран въпрос към моята дейност. И от това, което каза госпожа Андреева, става ясно, че моят екип и аз сме си свършили работата, защото обемът, който е следвало да бъде изпълнен от дейността по реализация на този проект, е факт – имаме информационна кампания и тя е факт, имаме известяване за покана на преглед, за скрининг и тя е факт. Имаме работещ Национален скринингов регистър. И не само това, вече 100 хил. пациенти са поканени, предстои и изпращането на покана на още 150 хил. пациенти. Започнали са и скрининговите изследвания, както каза госпожа Андреева. Тоест, ние имаме възможност като държава за първи път да се справим с най-тежкото и коварно заболяване в света. Това е шанс за хиляди български граждани да имат по-дълъг и активен живот. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря.
Госпожо министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Уважаема госпожо председател, дами и господа!
Госпожо Атанасова, истински съм учудена от току-що казаното от Вас. Искам отново да подчертая, че стартът на програмата е бил през май 2009 г. от предходното правителство и в рамките на тези 4 години Вие не сте успели да осъществите този проект. Оставили сте първите договори и първите селекции да бъдат извършени от служебното правителство, като основната част по този проект, а именно скрининга, в обхвата на програмата са 400 хил. души. Надявам се не мислите, че може да бъде извършен в следващите 6 месеца. Само ще Ви кажа, че за този период от 2009 г. до момента са заболели повече от 2500 човека от рак в тези три групи заболявания. Така че, моля Ви, помислете на коя съвест ще лежат точно тези хора. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Джафер, имате възможност за два допълнителни въпроса към госпожа Андреева.
Нигяр Джафер (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаема госпожо министър, дами и господа народни представители! Странно е как могат да се променят хората, начинът им на говорене, тонът им, самочувствието им в рамките на няколко месеца.
Малко предистория. Проектът е подписан месец май 2009 г. и коректността изисква да споменем, че човекът, който подписа този проект, е министър Евгений Желев. (Ръкопляскания от КБ.)
През месец юли 2009 г., когато имаше ново правителство и то беше на ГЕРБ, от тази трибуна беше отправено питане към министър Божидар Нанев какво се случва, какви са неговите виждания, как ще продължи тази борба с рака. Отговорът беше толкова объркващ, че в народното представителство не остана и капка надежда, че новото правителство знае какво ще прави и какво ще се случва в тази насока.
През месец септември 2010 г. министър Анна-Мария Борисова, която просто отговори служебно, че срокът може би ще бъде удължен до месец ноември 2011 г., защото рискът да загубим тези пари тогава беше реален. Рискът да загубим 20 милиона от парите на европейските данъкоплатци към българското здравеопазване, които щяха да дойдат и все още са в риск и към настоящия момент.
През месец февруари 2013 г. въпрос към министър Десислава Атанасова от Евгений Желев. Отговорът е, че са изхарчени много пари за информационни кампании, за хонорари, за семинари за обучение, включително за реклами с журналисти и с отправени послания към групи, но не и практическо реализиране на скринингова програма.
Нека да припомня и нещо друго – новопостъпилото тогава правителство на ГЕРБ отива да получи една награда в Брюксел без капка свян и без да спомене, че това е заслуга на други хора. Защото животът не започна с никой от нас и не свършва с никой от нас. В Брюксел тогава се дава първа награда за този проект, защото наградата на Брюксел е за Проекта „Спри и се прегледай” за идеята, за инициативността, породена от диалога между тогавашната законодателна, изпълнителна власт и неправителствения сектор.
Аз мисля обаче, че скоро можем да дадем антинаграда на екипите на Министерството на здравеопазването, които управляваха това министерство през тези четири години. Защото не министър Андреева, в която се вглеждате много детайлно в това, което казва, в CV-то и в какви ли не неща, е виновна за това, че ние и сега в рамките на 2-3 месеца трябва да прегледаме 400 хил. български граждани, които са в рисковите групи да заболеят или от рак на гърдата, или от рак на маточната шийка, или от колоректален рак за двата пола.
Как ще бъдат прегледани те, бивш министър Атанасова? Може ли да дадете отговор на този въпрос? Съжалявам, че влизам в този диалог. И този тон, който в момента се опитвате да наложите, не е коректен и не е добър знак за бъдещата работа на експертите, които ще трябва да решават този проблем.
Сто хиляди души трябва да бъдат прегледани и профилактирани, да им се направи скрининг за колоректален рак. Как ще стане това, при положение, че на един човек трябва да се отделят 45 минути? Двеста и петдесет хиляди жени трябва да бъдат прегледани, да им се направят прегледи, цитонамазки и да бъдат анализирани резултатите в рамките на няколко месеца. И още 50 хиляди със мамографии за рак на гърдата. Отговорността наистина ще бъде на този екип, ако не довърши този проект. Това ще бъде грях.
Имате два огромни гряха към българското здравеопазване – ония 1 млрд. 400 хиляди, които безмълвно дадохте на министър Дянков от парите за здраве, които отидоха незнайно за какво. Втори грях с четенето на СРС-та срещу лекари от тази трибуна. И това е следващото, което най-вероятно пациентите няма да Ви простят. Защото и тези дни Асоциацията на онкогинеколозите, на патоанатомите, пациентските организации с тревога питат какво става с тези 20 милиона, ще бъдат ли отнети те?
Конкретните ми въпроси, министър Андреева, са следните: ще се реализира ли този проект в рамките на следващите месеци? Ще загубим ли тези почти 20 милиона – най-смислените средства по един от най-смислените проекти, имащи шанс да се осъществят въобще в България? И втори въпрос: кой ще понесе отговорността, ако не се реализират? Кои са хората конкретно в министерството, които 4 години отговаряха за този проект, защото имаше ресорни заместник-министри, имаше екипи, които уж работеха?
Това са въпросите ми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, госпожо Джафер.
Аз не Ви прекъсвам, уважаеми колеги, но моля все пак да имате предвид и парламентарния часовник.
Заповядайте, госпожо министър.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря Ви.
Уважаема д-р Джафер, в момента екипът в министерството прави всичко възможно този проект да стане факт до края на годината. Аз обаче, познавайки работата и технологията по извършване на този тип скрининг, освен това независимо от разпространената информация се оказва, че много болници не знаят, че тази програма се провежда, лично аз тези дни прозвъних колеги, които познавам в специализирани акушеро-гинекологични болници и отделения в многопрофилни такива.
Министерството може би за своя сметка ще стартира една кампания и аз много се радвам, че този въпрос беше зададен. Искам да се обърна към всички хора, които в момента гледат този парламентарен контрол, хора, които са в рисковите групи, които в семействата си имат подобни заболявания и да ги призоват те сами също да търсят насочено възможност да бъдат включени в тази програма.
Истина е всичко това, което каза д-р Джафер – изключително кратко е времето, за да бъдат обхванати 400 хил. пациенти.
Кой ще понесе отговорността? Отговорността е морална категория. Надявам се хората, които четири години не стигнаха до същността на този проект, да имат такъв тип усещания и ценности, защото голяма част от отговорността за този проект и за парите, които ще загубим, които Европа дава за здравето на българския народ, ще лежи, пак казвам, на тяхната съвест. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Благодаря, госпожо Андреева.
Госпожо Джафер, желаете ли да изразите отношение към отговора на министъра?
Нигяр Джафер (ДПС): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо министър, дами и господа народни представители! В много европейски страни, както и в България, и заболеваемостта, и смъртността нарастват.
В развитите европейски страни те могат да умрат от нещо друго, но не от това заболяване, просто защото откриват навреме рака и успяват да го излекуват – това не е проблем за добрите системи. Тоест там смъртността намалява, въпреки че хората заболяват от рак.
В България нараства както заболеваемостта, така и смъртността. Специалистите напоследък твърдят, че умират все по-млади хора, и то от предотвратими форми на рак, за които медицината, науката, компаниите, специалистите са намерили решение.
Госпожо министър, мисля, че трябва да направите всичко необходимо – ако има възможност, да се удължи отново действието на програмата, въпреки че много от хората казват, че тези възможности са изчерпани, защото на пет пъти е удължаван срокът.
Българските пациенти заслужават това отношение. Заслужават да се инвестира в профилактика, в скрининг, в ранна диагностика, а не в скъпоструващо късно и много често неефективно лечение. Българската държава много трудно може да си позволи, но го прави, доколкото може, да дава стотици милиони за късно лечение, но това е изключително сериозен здравен, социално-икономически и финансов проблем. Това е голямо изпитание за всички здравни системи, а за българската здравна система – още повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Атанасова, заповядайте за лично обяснение.
Беше споменато името й, така че има право да отговори в рамките на две минути.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Госпожо Джафер, вземам думата за лично обяснение, защото смятам, че е редно да направя коментар на това, което казахте и да защитя името си.
Мисля, че съм понесла своята отговорност като министър на здравеопазването, когато направих всичко възможно този проект да не спре, България да не е нужно да връща близо 20 млн. лева. Наистина е факт, че вече този проект се реализира. Това не може да бъде отречено.
Аз и моят екип сме били двигателят на това да бъдат извършени всички процедури по обществените поръчки, за да може да се възложи реализацията, и не с елементарни ръководства, семинари и така нататък – напротив, с организиране на работата за реален скрининг. Дори бяхме поискали преразглеждане на проекта и преустановяване на всички тези безсмислени според мен семинарни дейности, издаване на редица ръководства, информационни кампании – целяхме повече средства да бъдат дадени на лекарите за извършване на скрининг на хората, които са подложени на този риск.
Само че проектът, през 2009 г. спечелен от българската държава и разписан от тогавашния министър д-р Желев, с най-голямото ми уважение, предполага всички тези графици и дейности, които следва да бъдат изпълнени. Една от тези дейности е информационната кампания, която веднъж се провали. Провали се, защото беше спечелила госпожа Моника Йосифова и се отказа да провали проекта. Благодаря. (Реплика от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожа Десислава Атанасова е задала въпрос на здравния министър госпожа Андреева относно политиката за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
Госпожо Атанасова, две минути да си зададете въпроса.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Дами и господа народни представители! Госпожо Андреева, съгласно Закона за здравето министърът на здравеопазването, съвместно с неправителствените организации, създава условия за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества, като осъществява промотивни профилактични дейности чрез национални програми за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества.
Водена от Вашето разбиране за бъдещи законодателни приоритети на Четиридесет и второто Народно събрание и Вашата изразена подкрепа за връщане на тютюнопушенето на закрити обществени места, Ви питам: какви условия, дейности и национални програми предвиждате да бъдат осъществени за ограничаване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества от този момент нататък?
Надявам се, че Министерството на здравеопазването няма да спре да изпълнява тези профилактични програми, въпреки разбирането на управляващите, че следва младите граждани на Република България, подрастващите да бъдат стимулирани да пушат навсякъде. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо министър, имате възможност да отговорите.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Дейностите за ограничаване на тютюнопушенето и алкохола в Република България се изпълняват съгласно Закона за здравето. Един от основните инструменти, с който се реализира политиката на Министерството на здравеопазването по отношение ограничаването на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и недопускане употребата на наркотични вещества в Република България, е чрез създаване и изпълнение на дейностите по национални програми в посочените области. Изготвен е проект за „Национална програма”, който продължава да се доусъвършенства, „за превенция на хроничните незаразни болести 2013-2020 г.”. Основната цел на програмата е редуциране на нивото на общите хронични незаразни заболявания, най-често срещаните рискови фактори – поведенчески, биологични и психосоциални, чрез намаляване на разпространението на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол, подобряване на храненето и увеличаване на физическата активност.
В работната програма към Националната програма са разписани конкретни дейности, насочени към населението като цяло и конкретни целеви групи за предотвратяване употребата на тютюн и тютюневи изделия и злоупотребата с алкохол.
Предвидените дейности са в три основни направления:
- повишаване нивото на информираност, обучение и включване на хората в дейности, свързани с намаляване употребата на тютюн и тютюневи изделия и злоупотребата с алкохол;
- изграждане на капацитет и умения за консултиране и подкрепа в медицинските и немедицински специалисти, свързани с посочените рискови фактори;
- включване на обществените структури и общности в програмата.
Проектът на Националната програма е публикуван на интернет страницата на Министерството на здравеопазването. Предстои уточняване и прецизиране на финансовия разчет съгласно дадените бележки от Министерството на финансите, след което този проект на програма ще бъде внесен в Министерския съвет.
Реализират се дейности по бюджетната програма „Намаляване търсенето на наркотици” на Министерството на здравеопазването. Основна цел на програмата е предотвратяване възникването на заболявания, свързани с употребата на наркотични вещества.
За постигането на тази цел се извършват дейности по превенция на употребата и злоупотребата с наркотични вещества, подобряване на достъпа до програма за лечение и психо-социална рехабилитация, намаляване на здравните и социални щети от употребата на наркотични вещества, изграждане и развитие на национална публична информационна система по проблемите, свързани с наркотиците.
За провеждането на националната политика в областта на наркотиците се изграждат 27 общински съвети по наркотични вещества и превантивни информационни центрове.
През тази година продължава изпълнението на Плана за действие към Националната стратегия за борба с наркотиците. Предстои да се проведе Седмата национална среща по проблемите на употреба и злоупотреба с наркотични вещества, както и отчет на резултатите във връзка с тази превенция до момента.
За разработване и изпълнение на общински програми през 2013 г. са осигурени финансови средства в размер на близо 65 хил. лв. Планира се провеждане на обучение в техники за скрининг, ранни и кратки интервенции, които се препоръчват от Комисията по наркотични вещества към ООН за обучение на професионалисти, улесняване на достъпа до професионална помощ и актуална информация към Националния център по наркомании и разглеждане на неговата работа доколко ефективно работят центровете за борба с наркомании.
Искам да подчертая, че през последните пет години от регистрираните в Софийския Център по наркомании излекувани от това са само трима!
Изготвен е проект на наредба за условията и реда за осъществяване на програми за превенция на употребата на наркотични вещества. Предстои внасянето на проект на наредба за обсъждане от ръководството на Министерството на здравеопазването. Изготвя се и проект на Трета национална стратегия за борба с наркотиците 2014-2018 г. и план за действие към нея.
Профилактични дейности за намаляване на рисковите фактори ще се реализират и чрез Здравната стратегия за лица в неравностойно положение. Програмата ще има за цел да постигне по-високо ниво на здравето на хората в неравностойно положение, принадлежащи към етническите малцинства.
Тук искам да обърна внимание, че политиката на Министерството на здравеопазването ще продължи да бъде в тази посока, независимо от всички спекулации, които се чуват от устата на представители на ГЕРБ, защото завявам категорично: думите, които бяха извадени от контекста във връзка с тютюнопушенето, които Вие обичате да цитирате, от тази трибуна казвам като непушач и като лекар, не като министър на здравеопазването, а като непушач и като лекар – аз съм против това, но разбирам, че на най-високо ниво в сградата на Министерството на здравеопазването в последната година този закон е бил много сериозно нарушаван. (Ръкопляскания от КБ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Атанасова, имате възможност за реплика.
Десислава Атанасова (ГЕРБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаема госпожо Андреева, добре че се разграничихте и осъзнахте навреме какво направихте в първия си ден като министър на здравеопазването. Добре, че осъзнахте не само като лекар, а и като министър, че сте отговорна съгласно и Конституцията, и закона, за здравната политика, която се провежда в държавата.
Добре е и да начертаете бъдещите си приоритети, тъй като всичко казано от Вас са дейности и национални програми, които са заложени да бъдат изпълнявани от предходното правителство. Очаквах от Вас малко повече креативност и малко по-различни идеи, освен призоваването Ви и всъщност отговорът Ви на това, че Вие сте непушач и че подкрепяте всъщност тоталната забрана.
Е, разбира се, това също е напредък. Поздравявам Ви. (Реплики от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Нямате възможност, защото господин Янаки Стоилов вече имаше изявление от парламентарна група.
Заповядайте, госпожо Андреева, имате две минути за дуплика.
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Атанасова, смятам, че е некоректно от Ваша страна да искате в рамките на десет дни, откакто съм министър, да изградя стратегия за всичко, което се очаква да свърши Министерството на здравеопазването при положение, че Вие сте ни оставили доста сериозно наследство, като например факта, че не Ви е стигнало време да започнете работа по стратегията за следващия програмен период 2014-2020 г.
Десислава Атанасова (ГЕРБ, от място): Лъжа! Напротив!
МИНИСТЪР ТАНЯ АНДРЕЕВА: …, която трябва да се пише от Световна банка, но, за съжаление, този Парламент все още не е видял договора за ратифициране.
Искам да кажа, че … (Реплики на народния представител Десислава Атанасова.)
Не ме прекъсвайте! Аз Ви слушах много внимателно. Това е въпрос и на възпитание. Благодаря.
…След като всички програми, които нашите европейски партньори ще финансират, са в изключително тясна връзка с изработването на тази здравна стратегия.
Отделно трябва да свърша Вашата работа по всички програми, включително и „Спри и се прегледай!”, защото за мен наистина е изключително важно максимален брой хора да могат да стигнат до тези скрининги и изследвания, за които говорихме преди малко.
Аз Ви призовавам в бъдеще с Вашия много специфичен агресивен подход към мен по-скоро да се обединим около това какво трябва да се прави в следващите години.
Големият проблем, не само на Министерството на здравеопазването, но и на всички останали министерства, е, че всеки следващ министър спира всичко, което предходните са започнали и започва да реализира някакви свои идеи, понякога доста недоносени, мислейки си, че от него започва всичко.
Не! Аз също не смятам, че от мен започва всичко, нито всичко ще свърши с мен! По-добре дайте да имаме един по-конструктивен тон, защото в крайна сметка това министерство е призвано да се грижи за хората. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Мая Манолова: Госпожо Андреева, благодаря Ви за участието в днешния парламентарен контрол.
Благодаря на всички народни представители, които останаха в залата, на министрите, които отговаряха.
С това въпросите и отговорите са изчерпани.
Следващото пленарно заседание ще се състои следващата сряда – 19 юни 2013 г., от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,28 ч.)



Председател:

Михаил Миков


Заместник-председател:

Мая Манолова


Секретари:

Пламен Нунев


Шендоан Халит


Ст