Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-12-15


 
Председателствал: председателят Георги Пирински
Секретари: Светослав Спасов и Светослав Малинов
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Имаме необходимия брой регистрирали се народни представители.
Откривам днешното пленарно заседание.
Има ли процедурни предложения?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Предлагам да преминем към т. 11 - второ четене на законопроекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, а след като поприключим днес и утре, да продължим с останалите неприети точки, включително и със законопроекта за меценатството. Причината за това е стремежът за въвеждането от 01.01.2006 г. на Националната агенция по приходите и съответно за приемането на нормативната база. Два са основните закони - Законът за бюджета и Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, които трябва да минат през Народното събрание и това ще определя приоритета на дневния ни ред. Така че ще ви моля да подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има процедурно предложение за преминаване към т. 11 - второ четене на законопроекта за Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, продължение. Не виждам противно процедурно предложение.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 166 народни представители: за 131, против 25, въздържали се 10.
Предложението е прието.
Преминаваме към точка единадесета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Моля председателят на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров да заповяда за докладване на законопроекта. Данните, с които разполагаме, справката за второ четене на този законопроект от 29 ноември, вторник, предвижда и подсказва, че на второ четене са приети заглавието и членове от 1 до 8 включително. Докладвани са чл. 14 и 17 включително и не са проведени гласувания. Било е гласувано предложението за прекратяване на разискванията по законопроекта с оглед продължаването му на следващо заседание, което правим и в момента.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Тъй като работи работна група от юристи – членове на Народното събрание, които имаха някои бележки по законопроекта, комисията предлага от вече гласувания текст за чл. 5 след думата “служебно” да се постави запетая и да отпадне съюзът “и”, тоест да се върнем малко по-назад. Такава промяна се предлага и в чл. 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение за уточняване на текстове във вече гласуваните чл. 5 и 8, които господин Димитров ще предложи отново на вашето внимание.
Моля, гласувайте сега прегласуването на тези текстове.
Гласували 127 народни представители: за 118, против 4, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“Служебно начало
Чл. 5. Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно и когато няма искане от заинтересованите лица да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагане на определените в закона облекчения.”
Комисията предлага след думата “служебно” да се постави запетая и да отпадне съюзът “и”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 144 народни представители: за 128, против 4, въздържали се 12.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Шопов, навярно за процедура?
Павел Шопов (КА): Не за процедура, а защо гласувах “против”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Искате обяснение на отрицателен вот. Заповядайте.
Павел Шопов: Благодаря, господин председател.
Направихме нещо недопустимо преди малко в залата и отникъде ни вопъл, ни стон - нито от опозицията, нито от управляващите. Прегласувахме гласувани вече текстове – ето в това е проблемът. По нашия правилник това нещо не може да се направи. Прегласуване става непосредствено след гласуването, тогава, когато е гласуван един текст и тогава, когато някой от залата поиска неговото прегласуване с оглед на гласувалите депутати, на резултата, който е показан на светлинното табло.
А какво направихме тук? Тези текстове са минали, ние сме ги гласували, Народното събрание се е съгласило с тях, те са влезли вече в нашето законодателство, въпреки че не са обявени, въпреки че не са публикувани в “Държавен вестник” и оттук нататък чисто формално, чисто юридически, съгласно правилника промяната на тези текстове може да стане само по съответния ред, по процедурата, по начина, по който това се прави – с изменение и допълнение на съответния закон.
Пак повтарям, в момента направихме нещо недопустимо, което на всички ни е ясно. И няма никакво извинение, аз не говоря дали по същество това е правилно или неправилно, дали се приема или не се приема, става въпрос за чиста процедура. Но оттук нататък в това бързане, което става, в това бързане, което е обхванало всички ни, правим лоши закони и случаят е типичен пример как нарушаваме нашия правилник и живеем с една взаимна лъжа, че правим нещо законно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Шопов, не сте съвсем точен, доколкото текстовете не са влезли в законодателството. Както знаете, това не става до публикуването на текста в “Държавен вестник”.
Прав сте по принцип, че не можем да се връщаме към текстове, приети в пленарната зала, като нормална практика. Но искам да Ви напомня и колегите ще се съгласят, че в изключителни случаи и особено когато сме гласували Закона за държавния бюджет, имайки предвид, че в комисията е настъпвала необходимост от едно или друго отделно уточнение, като изключение сме допускали подобна корекция след изрично гласуване на пленарната зала, което и направихме сега – с изрично гласуване пленарната зала по изключение даде съгласие за такова уточнение. Ето защо, разбирайки мотивите, които Вие изразихте, все пак считам, че в отделни изключителни случаи пленарната зала е в правото си да вземе такова решение.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По гласувания чл. 8, ал. 1, т. 1 комисията предлага накрая да се постави запетая и да се добави “включително едноличните търговци”.
Или т. 1 на ал. 1 на чл. 8 ще стане:
“1. териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци;”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Това уточнение влиза в същия режим, за което стана дума и то е последното.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 112 народни представители: за 106, против 1, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава трета – Субекти и  участници в производството”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за наименованието:
“Глава трета – Страни и участници в производството”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте наименованието на Глава трета.
Гласували 104 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 9 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 9:
“Общи определения
Чл. 9.  (1) Страна (субект) в административния процес по този кодекс е:
1. административният орган;
2. всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
(2) В производствата по този кодекс неперсонифицираните дружества и осигурителните каси се приравняват на юридически лица. Принудителното събиране се извършва срещу участващите в неперсонифицираните дружества и в осигурителните каси лица, съобразно тяхното участие.
(3) Участници в административното производство са субектите и всички други лица, които участват в извършването на процесуални действия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат думата? Не виждам.
Моля, гласувайте текста на чл. 9, предложен от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 10 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за § 10:
“Дееспособност и представителство
Чл. 10. (1) Всички процесуални действия в административното производство могат да се извършват лично от дееспособните физически лица.
(2) Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители.
(3) Юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон.
(4) Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
(5) Органът по приходите или съответният служител следи за наличието на дееспособност и представителна власт за извършване на съответните действия и при установяване на липсата им определя срок за отстраняване на нередовността.
(6) В случай че нередовността по ал. 5 засяга извършването на процесуално действие, което не е условие за допустимостта на производството и не е отстранена в определения срок, счита се, че действието не е извършено. Ако действието е условие за допустимостта на производството и нередовността не е отстранена, производството се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на комисията.
Имате думата, господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председател.
Още един пример по този закон, който е в резултат на бързане и в някакви ударни срокове и в резултат на препирня за подсъдност -    такова понятие съществува в правораздаването - това беше препирнята кой да гледа този закон – дали Комисията по бюджет и финанси или Комисията по правни въпроси. В резултат на всичко това – текстове, които не са догледани. А конкретно този чл. 10 е абсолютно излишен текст. И тук се обръщам към всички юристи в залата: ако някой от колегите юристи може да ми обоснове необходимостта този текст изобщо да бъде в закона и тези разпоредби, аз ще гласувам за този текст.
Ако се огледа този текст ще се види, че той третира и повтаря основни понятия от българското право, свързани с дееспособността, с представителството. Той говори за непълнолетните лица, за запретените – текстове, които са в общите разпоредби на гражданското право и са регламентирани в други закони. Един закон е добър, когато е и кратък и когато като кратък закон казва всичко, което е необходимо. Този текст е абсолютно ненужен и аз предлагам неговото отпадане.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Това е кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 10 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 11 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 11:
“Назначаване на временен или особен представител
Чл. 11. (1) Когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши нетърпящи отлагане процесуални действия спрямо лице, което е недееспособно и/или няма законен представител, както и при противоречие в интересите между представител и представляван, той може да поиска от районния съд по местонахождението му да назначи негов временен, съответно особен представител. За процесуални действия спрямо малолетни и непълнолетни се прилагат и разпоредбите на Закона за закрила на детето.
(2) Съдът се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от три дни от постъпването му, като определя временния, съответно особения представител и срока, за който е назначен. Определението не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на чл. 11 в редакцията на комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 114 народни представители: за 109, против 1, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 12 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което по принцип е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 12:
“Правомощия на органа по приходите и публичния изпълнител
Чл. 12.      (1) Органът по приходите, при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. извършва проверки и ревизии;
2. установява административни нарушения;
3. налага административни наказания;
4. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
5. проверява отчетността на контролираните обекти;
6. проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
7. изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители;
8. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
9. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности, вземания и книжа;
10. извършва предвидените от този кодекс действия за обезпечаване на доказателства, включително запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други подлежащи на контрол обекти;
11. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за осъществяване на контролната дейност;
12. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
13. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
14. изисква писмени обяснения;
15. възлага експертизи и ползва специалисти;
16. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено със закон.
(2) Публичният изпълнител при спазване на разпоредбите на този кодекс:
1. налага мерки за обезпечаване на публични вземания и извършва действия по събирането им;
2. има право на достъп в подлежащите на контрол обекти;
3. изисква от контролираните лица да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
4. установява притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания;
5. изисква от всички лица, държавни и общински органи данни, сведения, документи, книжа, материали, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация, необходими за обезпечаване или събиране на публичните вземания;
6. иска разкриване на служебна, банкова или застрахователна тайна по ред, предвиден в закон;
7. получава безплатен достъп до публичните регистри и безплатно издаване на официално заверени извлечения на вписванията в тях или на копия на документите, въз основа на които са извършени;
8. изисква писмени обяснения;
9. възлага експертизи и ползва специалисти;
10. изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон;
11. установява административни нарушения;
12. налага административни наказания.
(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва само в обекти, в които се осъществява стопанска дейност или управление на стопанска дейност – производствени помещения, магазини, складове, транспортни средства, офиси, кантори, канцеларии и други подобни, както и в помещения и места, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски и други документи или носители на информация, свързани с дейността на контролираните лица.
(4) При осъществяването на правомощията по ал. 1 и 2 по отношение на адвокати и нотариуси се прилагат разпоредбите на Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите и нотариалната дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Имате думата по текста на чл. 12 в редакцията на комисията. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 116, против 4, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 13 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Задължение на участниците в производствата
Чл. 13. Участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на правомощията им по чл. 12, ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на комисията за чл. 13. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 123 народни представители: за 121, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава четвърта – Задължени лица. Права и отговорности”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за наименованието на Глава четвърта:
“Глава четвърта – Задължени лица”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на комисията за наименованието на Глава четвърта – Задължени лица.
Моля, гласувайте за наименованието на Глава четвърта.
Гласували 132 народни представители: за 129, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 14 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което комисията подкрепя по принцип и то е отразено в чл. 17, ал. 6.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14. и предлага следната окончателна редакция:
“Видове задължени лица
Чл. 14. Задължени лица са физическите и юридическите лица, които:
1. са носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на комисията за редакция на чл. 14. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията.
Гласували 120 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 15 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Лица, задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 15.      (1) Когато е предвидено в закон, че определено лице е задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, за това лице се прилагат привилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(2) Данъци или задължителни осигурителни вноски, удържани и внесени от лицето по ал. 1, се считат за платени от името и за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори и когато не е имало задължения за удържане.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на комисията за чл. 15. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте за текста, предложен от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 16 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Отговорно трето лице
Чл. 16.      (1) Задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок.
(2) За задължените лица по чл. 14, т. 3 се прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в производствата по този кодекс.
(3) Отговорността на задълженото по чл. 14, т. 3 лице обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на комисията за чл. 16. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 17 няма предложения от народни представители.
Окончателна редакция:
"Права на задължените лица
Чл. 17. (1) Задължените лица имат право:
1. на уважение към честта и достойнството им при осъществяване на процесуалните действия по този кодекс;
2. да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебните производства, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс;
3. на опазване в тайна сведенията, фактите и обстоятелствата, представляващи данъчна и осигурителна информация;
4. да изискват от органите по приходите и публичните изпълнители при изпълнение на правомощията им да се легитимират и да показват акта, въз основа на който се предприемат съответните действия;
5. да им бъде осигурено и предоставено безплатно:
а) приемането на всички документи, представени от задължени и трети лица относно публичните им задължения;
б) информация за публичните им задължения и  за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения;
в) информация за здравноосигурителния им статус и осигурителния им доход;
г) данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, които следва да се публикуват и в Интернет-страницата на агенцията;
д) възможност за електронен обмен на данни са органите по приходите и публичните изпълнители;
6. да бъдат информирани за последиците от принудителното изпълнение на вземания за данъци, други публични вземания и задължителни осигурителни вноски;
7. да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това;
8. да обжалват всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат техни законни права и интереси, по реда, предвиден в този кодекс.
(2) Органите по приходите са длъжни да осигуряват на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания по реда, предвиден в този кодекс. Страните могат да правят писмени искания и възражения.
(3) Когато задължено лице действа съобразно писмени указания от министъра на финансите, орган по приходите, публичен изпълнител, които впоследствие се окажат незаконосъобразни, начислените лихви вследствие на действията съобразно дадените указания не се дължат, а определената от закона санкция не се налага.
(4) Указанията за единното прилагане на законодателството относно данъците или задължителните осигурителни вноски, които са задължителни за органите по приходите и публичните изпълнители, се публикуват. Публикуването се прави в Интернет-страницата на съответната администрация, като може да бъде направено и публикуване в пресата или по друг начин, общодостъпен за задължените лица.
(5) Когато задължено лице заплати целия дължим данък или задължителна осигурителна вноска за съответния период в законоустановения срок за ползване на намаление, при установяване на правилността на извършеното плащане, то ползва предвидените в тези случаи намаления на размера на данъка, ако съответната декларация е подадена в законоустановения срок.
(6) Задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при  или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров за дългия текст.
Моля, гласувайте чл. 17 в редакция на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 109, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 18 няма предложения от народни представители.
Окончателна редакция на комисията:
"Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци или задължителни осигурителни вноски
Чл. 18. (1) Лице, задължено по закон да удържа и  да внася данък или задължителни осигурителни вноски, което не удържи и не внесе данъка или вноските, е солидарно отговорно с носителя на задължението за неудържания и невнесен данък или осигурителни вноски.
(2) В случаите, когато лицето по ал. 1 е удържало данъка или задължителните осигурителни вноски, но не ги е внесло, то дължи невнесения данък или задължителни осигурителни вноски, а отговорността на носителя на задължението се погасява."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Отново по-кратък текст на чл. 18 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 19 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Нено Димов (ДСБ, от място):  Оттегля се.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Оттеглят го.
Окончателната редакция на комисията:
"Отговорност на трето лице – член на орган на управление или управител
Чл. 19. (1) Когато член на орган на управление или управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.
(2) Управител или член на орган на управление, който недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено по чл. 14, т. 1 или т. 2 юридическо лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 19.
Гласували  108 народни представители: за 107, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 20 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Комисията го подкрепя.
Има предложение и от народния представител Петър Кънев.
Комисията също го подкрепя.
Окончателна редакция на комисията:
"Поредност
Чл. 20. В случаите по чл. 19 обезпечението и принудителното изпълнение се насочва първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение отговарят членовете на органите на управление или управителите им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте текста на комисията – окончателна редакция на чл. 20.
Гласували  102 народни представители: за 101, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 21 няма предложения от народни представители.
Окончателна редакция на комисията:
“Реализиране на отговорността
Чл. 21.      (1) В случаите по членове 16, 18 и 19 отговорността на третите лица се установява с ревизионен акт.
(2) Отговорността на третите лица се реализира и в случаите, когато по отношение на длъжника са налице обстоятелствата по чл. 168, точки 5, 6 и 7.
(3) Отговорността на третите лица отпада с отпадането на задължението, за което е установена, с влязъл в сила акт. В този случай връщането на платени суми се извършва по реда на Глава шестнадесета, Раздел І.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме текста на комисията за чл. 21.
Гласували 115 народни представители: за 114, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава пета: “Срокове”.
По чл. 22 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 22.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме заглавието на Глава пета и текста на чл. 22 по вносител.
Гласували 114 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 23 няма предложения на народни представители.
Окончателната редакция на комисията е:
“Спазване на срока
Чл. 23. (1) Срокът е спазен, когато действието е извършено или документите са подадени пред надлежния орган или са получени от страната преди изтичането на срока, определен по реда на чл. 22.
(2) Срокът се смята за спазен и когато изпращането или получаването на документите е станало чрез пощенски оператор, куриер или по електронен път чрез използване на универсален електронен подпис на подателя, както и когато са подадени пред ненадлежен орган по чл. 5, ал. 1, преди изтичането му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме текста на чл. 23, както е предложен от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 92, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 24 няма предложения от народни представители.
Окончателната редакция е:
“Установяване спазването на срока
Чл. 24. (1) Спазването на срока по чл. 23 се установява от наличието на поне едно от следните обстоятелства:
1. пощенското клеймо или отпечатък с датата на подаване;
2. заверката от пощенския служител с датата на подаване;
3. заверката от служител в куриерска служба с датата на подаване;
4. датата на изпращане на електронното съобщение;
5. датата на входящия номер на подадените документи.
(2) При противоречие между данните по ал. 1, точки 1‑3, пощенският оператор издава удостоверение за потвърждаване на датата на подаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме текста на комисията за чл. 24.
Гласували 105 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 25 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Продължаване на срока
Чл. 25. Определените от органа по приходите или публичния изпълнител срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованото лице, подадена преди изтичането на срока, ако това се налага по уважителни причини. Продължаването на срока не може да надхвърля размера на съответния срок, определен в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Гласуваме текста на чл. 25, който е предложен от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 26 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – чл. 26 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Възстановяване на срока
Чл. 26. Относно възстановяването на сроковете в административното производство по този кодекс се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев за отпадане на чл. 26. Предложението не е оттеглено.
Моля, гласувайте това предложение на двамата народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 17, против 73, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Моля да гласувате предложението на комисията за текст на чл. 26.
Гласували 101 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 27 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено от комисията.
Предложението е в чл. 27 ал. 1 да се промени по следния начин:
“Чл. 27.     (1) Когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по погрешка по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния срок се счита за просрочение и за него се дължат и налагат предвидените в закона санкции. В този случай санкционираното лице може да заведе иск срещу длъжностното лице, което е определило погрешен срок и го е въвело в заблуждение за възстановяване в пълен размер на санкцията, пропуснатите ползи и претърпени щети, а когато имуществото на длъжностното лице не е достатъчно, искът може да се отнесе към съответната институция, чийто служител е длъжностното лице.”
Повтарям, че комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз първо искам да се спра на текста, който предлага комисията: “Когато орган по приходите или публичен изпълнител определи по-дълъг срок от установения в закона”, тоест, когато те дерогират закона, когато си решат да си правят нещо, което не е в закона.
Ние защо пишем срокове в този закон, след като всеки произволно ще може да определи по-дълъг срок? Ами, дайте да махнем всички срокове и да ги оставим на администрацията да ги определя. Какво значи някой да определя срок по-дълъг от установения в закона? Кой извън нас може да определи по-дълъг срок в закон? Кой?
Аз много се изненадвам, че се допуска подобно нещо. Предложението, което сме направили, е в този случай законът да бъде този, който действа – има срокове и който е просрочил сроковете дължи съответни наказателни лихви, носи съответна отговорност, а който го е завел в заблуждение, също трябва да понесе отговорността.
Как може един администратор, един чиновник да каже: “Аз за вас определям по-дълъг срок”? На какво основание? Защо пишем срокове в закона въобще? Има срокове и те се спазват. Който ги просрочи е виновен, който го е въвел в заблуждение – също е виновен. И единият, и другият трябва да понесат съответната отговорност.
Аз много ви моля да помислите върху това преди да гласувате автоматично отхвърлянето на предложението ми, което съм направил заедно с колегата Методиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димов.
Има ли изказвания?
Уважаеми колеги, въпросът, който поставя господин Димов, е доста логичен.
Заповядайте, господин Чернев.
Павел Чернев (КА): Благодаря, господин председател.
Категорично подкрепям изказването на колегата Димов. Определено законоустановените срокове са с изключителна важност, да не кажем преклузивност в случая, така че не трябва да оставяме в полето на компетентността на администрацията да променя закона ад хок. Това отваря и една друга врата – казва се корупция, така че категорично подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има въпрос към господин Димитров. Смятате ли, господин Димитров, че има място да приложим процедурата “отлагане на гласуването” по този текст? Задавам въпроса, тъй като самата хипотеза, формулирана в началото на ал. 1: “Когато орган определи по-дълъг срок от установения в закона…”, не мога да си представя точно как става тази работа?!
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Абсурдно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): В случая става дума за всякакви срокове, не само такива, свързани с конкретно заплащане на дължими данъци, а включително и на други срокове – например за обжалване на актове или нещо друго, което е възможно да се случи. Една от изходните тези, когато работихме в работната комисия по изчистването на текстовете на ДПК, беше свързана с това да се създаде симетрия с другите процесуални закони и с другите закони, които уреждат действията на администрацията. Подобни текстове има и в Гражданскопроцесуалния кодекс, и в сега работения между първо и второ четене проект за Административнопроцесуален кодекс. Това е един текст, който има своята опора и широко приложение и в другите процесуални закони. В случая аз не виждам защо с Вашето предложение, господин Димов, е необходимо да се прави едно уточнение, което не е в полза на лицата, които са пропуснали срока. Нашата изходна база беше въвеждането на симетрия между процесуалните закони, които действат в различните области на правото и които определят начините на действие на администрацията в едни или други случаи, включително и евентуално нейното санкциониране за неправомерни действия, които са в ущърб на гражданите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Хипотезата, че е направена очевидно грешка от органа.
Реплика – господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Госпожо Манолова, аз няма да влизам в правен спор. Аз чета: “Когато орган определи по-дълъг срок от установения в закона...” Това отваря огромна врата за каквото и да било. Може да има някакво изключение, може да се изпише някакво изключение в закона, но не може да кажете по принцип: “когато орган определи срок”, защото това означава, че във всеки един момент, всеки от тези органи може да определя каквито си срокове иска и да се установи на това. Как ограничавате тази хипотеза? Масовата практика ще бъде: аз го имам като право, определям друг срок.
По-нататък имаше много тежка битка за сроковете – колко време да трае данъчната ревизия? Три плюс един ли да бъде и колко пъти може да се повтаря? Ние стигнахме до консенсусно решение да бъде три плюс един месеца. Ако остане този член, кой данъчен ще спази три плюс един? Той ще каже: “В края на краищата аз мога да определя и срок, по-дълъг от този. Ще отида на четири плюс един, ще отида на четири години плюс една”. Къде е краят? Не споря, че може би има някакви изключения, но те не са описани. Това отваря врата за всичко.
Затова ви предлагам: или отложете текста и помислете, или просто не го приемайте, защото в края на краищата това ще отвори възможност повсеместно да се определят срокове каквито дойдат наум на някой администратор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Манолова, заповядайте за дуплика.
Мая Манолова (КБ): Господин Димов, в случая това изобщо не касае ревизионното производство. Тук става дума за това, когато се определи един по-дълъг срок, който е в полза на определен данъкоплатец, и очевидно от текста става ясно, че става дума за допусната грешка от органа по приходите. Специалните срокове, които са въведени в ревизионното производство, не попадат под тази хипотеза, защото те имат преклузивен характер и действията, които се извършват след тях, нямат значение за самото ревизионно производство. Вашето опасение в случая не е основателно. Това е един стандартен текст, който се среща във всички закони, които регламентират действията на администрацията, включително и в други процесуални закони – например хипотезата в Гражданския процесуален кодекс е в случаите, в които съдът определи по-дълъг срок. Обикновено става дума за срокове за обжалване или атакуване на някакви съдебни действия. Това е текст, който в конкретния случай е изцяло и напълно в защита на данъкоплатеца, а в другите случаи - на страните в съдебното производство или на гражданите, когато те участват в друго административно производство. Това е един общ принцип в административното право и процес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Димов! Искам да уверя всички, присъстващи в залата депутати, че предложението, което прави Комисията по бюджет и финанси за текста на чл. 27, е текст, който не е новост и не е нов институт за българското процесуално право, независимо дали е гражданско, наказателно или административно право. Тук текстът се намира в общата част на ДПК и от структурното място на текста значи, че се касае за сроковете, свързани предимно с обжалване актовете на администрацията. Тук не касае ревизионното производство, както каза преди мен колегата от нашата група. Погрешно определените срокове се случват, включително и съдилищата го правят, това касае предимно сроковете за обжалване. Такъв текст има и в Гражданскопроцесуалния кодекс от 1951 г., и този текст от тогава до момента не създава никакви проблеми в практиката. Случва се да се определят погрешни срокове за обжалване със съответните последици, така както предлага комисията в чл. 27. Докато текстът, който предлагат уважаемите господа Димов и Методиев, е санкционен и неблагоприятен за гражданските субекти. Тъй като, ако административният орган определи по-дълъг срок от законоустановения, те искат действията обжалване, за което се отнася всъщност този срок, да бъде просрочено. Нали разбирате каква сериозна преграда за защита правата на интересите на хората е това?!
Ето защо аз смятам, че текстът, предложен от комисията, съответства и е в пълен синхрон с института “погрешно определен срок”, познат на българското право от 1951 г., който се прилага много успешно и безпроблемно повече от 50 години в практиката. Най-важното може би е, че това е в интерес на самите данъкоплатци, тъй като, ако се повлияят от погрешно определения срок, те ще могат релевантно да предявяват правата си по обжалване.
Затова аз моля залата да подкрепи предложението на Комисията по бюджет и финанси за текста на чл. 27. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Антонова.
Реплика – господин Чернев, заповядайте.
Павел Чернев (КА):  Благодаря, господин председател.
Госпожо Антонова,  макар и да приемам в голямата им част Вашите мотиви, въпреки всичко продължавам да твърдя, че оставяме възможност за едно обширно тълкуване на текста. Аз отсега виждам актове на администрацията, включително и на съдебен надзор, които да се позовават на този регламент и в общи линии така лаически казано – да безобразничат. Ако наистина  се касае само за сроковете за обжалване, нека да ги прецизираме. Благодаря.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място):  Да!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика няма.
Госпожо Антонова, заповядайте за дуплика.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Уважаеми колега Чернев, аз споделям Вашата тревога и стремежа да ограничим администрацията да своеволничи, както мисля, че Вие се изразихте. Вижте, най-добрият показател за качеството на правната норма е времето, както казах преди малко. Знаете, че в ГПК има същия текст, когато срока съдът е определил погрешно. Да, съдът, решаващият орган, тъй като там стои хипотезата на гражданското производство. Тук решаващият орган по ДОПК ще бъде административният орган, органите на данъчната администрация и на митниците, да речем.
Но най-добрият критерий, че една правна норма е добра и работи безупречно е времето. Аз имах възможността да ви кажа, че съответният текст в ГПК от 1951 г. се прилага. Ако трябва да се върнем накратко в съдебната практика, на Вас позната ли ви е съдебна практика, при която приложението на погрешно определения срок по ГПК създава проблеми? На мен не ми е позната, въпреки толкова години – а да не си казвам и възрастта –  ефикасна и ефективна юридическа практика. След като от 1951 г. принципът на погрешно определения срок не създава проблеми на гражданите, на държавните органи, аз не виждам защо сега трябва да се опасяваме?! Да, възможно е да се допуснат отклонения. Да, възможно е някой да е злоупотребявал и да злоупотреби и  в бъдеще, но това не е общият принцип. Това е едно изключение – дотолкова голямо изключение, че дори Върховният съд и понастоящем Върховният касационен съд никога не е излизал с тълкувателни решения, с постановления по противоречивото приложение на този институт – погрешно определен срок по ГПК. Средностатистически като погледнем,  това почти не е проблем, колега Чернев! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Антонова.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което комисията не подкрепя.
Гласували  125 народни представители: за 38, против 73, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията, която е подкрепила текста на вносителя.
Гласували  95 народни представители: за 79, против 9, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: "Глава шеста – Съобщения."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава  шеста.
По чл. 28 има предложение от народния представител Трифон Митев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 28:
"Адрес за кореспонденция
Чл. 28. (1) Адресът за кореспонденция е:
1. постоянният адрес – за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес, а за регистрираните в регистър БУЛСТАТ лица – ако не е вписан в регистър БУЛСТАТ друг адрес за кореспонденция;
2. адресът на управление – за местните юридически лица, регистрираните търговски представителства и клоновете на чуждестранни лица, освен ако не е вписан в регистър БУЛСТАТ друг адрес за кореспонденция;
3. адресът по мястото на извършване на дейността или управлението, ако не е налице адрес по т. 2 – за чуждестранни лица, които извършват стопанска дейност в страната чрез място на стопанска дейност или определена база; когато чуждестранното лице осъществява стопанска дейност чрез повече от едно място на стопанска дейност в страната – адресът за  кореспонденция е адресът по мястото на извършване на дейността на първото възникнало място на стопанска дейност или определена база;
4. адресът на първия придобит недвижим имот – за чуждестранни лица, придобили недвижим имот на територията на страната и непопадащи в т. 1, 2, 3 и 5;
5. адресът на управление за неперсонифицираните дружества и осигурителните каси; когато в договора не е посочен адрес на управление, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на първия посочен в договора съдружник; когато не е представен договор, адресът за кореспонденция е постоянният адрес, съответно адресът на управление на съдружника, спрямо когото е извършено първото процесуално действие по установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.
(2) Всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения.
(3) В случаите на започнало производство по този кодекс, за което лицето е редовно уведомено, то е длъжно да съобщи писмено на водещия производството орган по приходите в тридневен срок от предприемане на действия за промяна на адреса си за кореспонденция. В противен случай всички актове и документи в това производство се прилагат към преписката и се смятат за редовно връчени.
(4) При отсъствие за повече от 30 дни от адреса за кореспонденция законните представители на юридическите лица и едноличните търговци упълномощават лице,  на което да се връчват съобщенията и другите актове.
(5) Физически лица,  спрямо които е започнало производство, за което са уведомени, и които пребивават повече от 30 последователни дни в чужбина, са длъжни да посочат лице на територията на страната, което да ги представлява пред органите по приходите и на което да се връчват съобщенията и другите актове."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е предложението на комисията за формулировка на Глава шеста и за текст на чл. 28.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 102, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 29 няма постъпили предложения от народните представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 29:
"Връчване на съобщения
Чл. 29. (1) Връчването на съобщенията в административното производство се извършва на адреса за кореспонденция на субекта.
(2) Връчването се извършва от органа по приходите или от друг служител (връчител).
(3) Съобщенията могат да се връчват  чрез изпращане на писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие.
(4) Съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на телефакс или с електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа по приходите.
(5) Връчването може да стане чрез общината или кметството, ако в населеното място, където трябва да се извърши, няма орган по приходите, съответно връчител.
(6) Съобщенията се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения.
(7) Освен на лицата по ал. 6, съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го придаде.
(8) Съобщенията на физическите лица могат да се връчват и по месторабота лично или чрез лицето, определено да приема съобщенията на работодателя, ако се съгласи да го приеме  със задължение да го предаде.
(9) Съобщението може да се връчи и на всяко друго място, когато се получава лично от лицето или от негов представител.
(10) Длъжностното лице, извършило връчването, връща своевременно разписката, която се прилага към преписката."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е текстът на чл. 29 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 110, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 30 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 30:
"Удостоверяване на връчването
Чл. 30. (1) Връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязва трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението.
(2) Лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както  и имената си и длъжностното си качество.
(3) Съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 8 и ал. 9.
(4) Отказът да се приеме съобщението се удостоверява с подписа на връчителя, съответно на органа по приходите, и поне на един свидетел, който не е служител на администрацията, като се отбелязват трите имена и адресът му и се прави бележка за това в разписката. Когато връчването се извършва чрез общината, кметството или лицензиран пощенски оператор, съответният служител удостоверява с подписа си направения отказ. В тези случаи съобщението се смята за връчено на датата на отказа.
(5) Съобщението по телефакс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, както и от потвърждението за получаване.
(6) Електронното съобщение се смята за връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на електронното съобщение се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.
(7) Връчването на съобщението на физическо лице по местоработата му се удостоверява с подпис на лицето или на друго лице, определено да получава съобщенията на работодателя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е текстът на комисията за чл. 30.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 30.
Гласували  109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 31 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Особени правила за връчване
Чл. 31. (1) Съобщението на лишено от свобода и на задържано под стража лице се връчва чрез администрацията на съответните учреждения.
(2) Съобщението на военнослужещ на наборна военна служба се връчва чрез командира на съответното поделение.
(3) Съобщението на пребиваващ в страната чужденец, извън случаите по чл. 28, се връчва на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е текстът на чл. 31 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 32 няма постъпили предложения от народните представители.
Комисията подкрепя  по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Връчване чрез прилагане към досието
Чл. 32. (1) Връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление,  или служител, определен да получава съобщения или книжа, не са намерени на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през седем дни.
(2) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.
(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция по чл. 28 е несъществуващ.
(4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция. Съобщението се публикува и в Интернет.
(5) Заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес.
(6) В случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.
(7) Датите на поставяне и сваляне на съобщението се отбелязват от органа по приходите върху самото съобщение."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е текстът на комисията за чл. 32.
Моля, гласувайте.
Гласували  107 народни представители: за 103, против няма, въздържали се 4.
Текстът  е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 33  няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 33:
"Приложимост на разпоредбите
Чл. 33. По реда и в сроковете, посочени в тази глава, се връчват всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това е текстът на комисията за чл. 33.
Моля, гласувайте.
Гласували  102 народни представители: за 101, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: "Глава седма – Спиране, възобновяване и прекратяване на производството".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте формулировката на Глава седма, както е предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Гласували  111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 34 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено от комисията. (Реплика от народния представител Нено Димов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Оттегляте ли го?
Нено Димов  (ДСБ, от място):  Не го оттеглям. То е прието по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: То е подкрепено по същество, според Вас. Благодаря Ви, господин Димов.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: В такъв случай да не го чета. Благодаря на господин Димов.
Има постъпило предложение от народния представител Трифон Митев – в чл. 34, ал. 1 т. 6 се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 34:
"Спиране на производството
Чл. 34. (1) Производството се спира при:
1. заболяване на лице, чието участие е наложително – след удостоверяване с надлежен медицински документи;
2. образувано административно, наказателно или съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано;
3. смърт на законен представител на лицето  до учредяване на настойничество или попечителство;
4. подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца;
5. други обстоятелства, предвидени със закон.
(2) Когато в хода на производство се установяват престъпни обстоятелства, от  които зависи изходът на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство, материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство.
(3) При наличие на основание по ал. 1 или ал. 2 преценката се прави от органа, възложил производството, а при административно обжалване – от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица и не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на народния представител Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията. Няма изказвания.
Моля, гласувайте предложението на господин Трифон Митев, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 11, против 57, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за текста на чл. 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителя. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте текста на чл. 35, подкрепен от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 36 има предложение от народните представители Димов и Методиев, което не е подкрепено от комисията.
Нено Димов (ДСБ, от място): То по същество е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря на господин Димов.
Има предложение от народния представител Трифон Митев, което е прието.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 36:
“Прекратяване на производството
Чл. 36. (1) Когато преди издаване на административния акт физическо лице, страна в производството, почине или юридическо лице, страна в производството, престане да съществува, производството се прекратява.
(2) Актовете за прекратяване на производството по ал. 1 се връчват на наследниците и правоприемниците, като се поставя и съобщение по реда на чл. 32, ал. 4-6 и се смятат за отказ за издаване на акт, като не се засягат правата на наследниците и правоприемниците да искат от свое име издаването на съответния акт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 36.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава осма – Доказателства и доказателствени средства”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава осма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте наименованието на Глава осма, подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Заглавието на Глава осма е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Раздел І – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел І.
Моля, гласувайте заглавието на Раздел І “Общи разпоредби”.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 37 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено от комисията:
1. В чл. 37 ал. 2 се променя, както следва:
“Чл. 37. (2) Субектът може да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.”
2. В чл. 37, ал. 5, думата “лица” се заличава:
“Чл. 37. (5) Всички държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.”
Повтарям, предложението не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Събиране и преценка на доказателства
Чл. 37. (1) Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.
(2) Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.
(3) Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.
(4) В случай, че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство – до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.
(5) Всички лица, държавни или общински органи, са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.
(6) По искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 12 лицата по ал. 5 са длъжни да разкрият съответната служебна, банкова или застрахователна тайна. За разкриване на банкова или застрахователна тайна се прилага установеният за това ред.
(7) Органът по приходите може служебно или по искане на лицето да извърши оглед на движими или недвижими вещи. Оглед се допуска не само за проверка на други доказателства, но и за самостоятелно доказателство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, става дума за следното. В чл. 37 – “Събиране и преценка на доказателства”, в ал. 1 е записано: “Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта.” След това в окончателния вариант се въвежда понятието “лица”, но тук субектът е оставен. Явно се имат предвид всички институции и лица, които по смисъла на този закон са ангажирани да се отчитат пред Агенцията за приходите.
Спорният текст или онова, което е прието от комисията, се съдържа в ал. 2, където е записано, че субектът – впоследствие е станало лицето – е длъжен да представи всички данни, сведения, документи и т.н., както го прочете председателят. Нашето предложение е: “Субектът може да предостави всички данни…”. Целият проблем се състои в това дали е длъжен по закон или може да предостави всички данни. За нас наличието на “е длъжен” означава някаква предварителна виновност у лицето и защита на администрацията или даване на администрацията повече сила, за да може тя да се позове на тази задълженост за предоставянето на всички данни.
Безспорно е, че всеки субект или лице, както е станало впоследствие в текста, е заинтересовано да предостави данните, които се намират при него, защото в противен случай укриването на данни вече ще го подведе в деяние, което не е само обект на ДОПК, а на други закони в страната.
Ние не смятаме, че в един закон трябва да има такава предварителна виновност на съответния субект или лице и по-скоро текстът трябва да бъде, че предоставя тези данни, естествено. Защото остава впечатлението, че тази предварителна виновност означава: ние смятаме гражданите за некоректни, но трябва да дадем инструмент на администрацията, който да бъде още по-силен, за да може тя да се бори с тези некоректни граждани.
Същото се отнася и до текста в ал. 5, където е записано: “Всички лица, държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12 да предоставят данните, сведенията, документите,...” и така нататък. Нашето предложение с отпадането на думата “лица” означава, че всички държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок, което означава, че при поискване по ал. 2 на другите субекти или лица, естествено е те да предоставят. Единственото тук е уточняването на срока. Но срокът е по-важен, според нас, за институциите, отколкото в случая за лицата или субектите.
Накратко казано, за да не ви отнемам повече време, тази предварителна презумпция за виновност за нас е неприемлива. Поради тази причина сме направили тези предложения. Разбира се, колегите в комисията защитиха тезата в полза на администрацията и поради това се получи резултата, който е на вашето внимание. Сега предстои залата да вземе окончателното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Методиев.
За реплика има думата госпожа Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Методиев, искам да поясня за залата, а и  с Вас, както се казва, да се обясним, че вашето предложение и предложението на комисията за чл. 37, ал. 2 и ал. 5 в никакъв случай не са много съществено различни. В никакъв случай предложението на комисията за тези текстове не презюмира виновност на лицата, които участват в данъчния процес. Искам да Ви кажа, че тази задължителност за представяне на доказателствата още в началото на административното производство е в интерес и на двете страни. Тя е установена в интерес на бързината на производството.
Имайте предвид, че по ал. 1 в хода на данъчното производство се въвежда задължение органите на данъчното производство да правят обективна преценка и анализ на всички доказателства. Тоест да преценяват, да търсят истината в данъчния процес такава, каквато е. Да преценяват доказателствата за и против установяването на данъчните задължения. След като имаме изисквания по ал. 1 на чл. 37 за установяване на истината в процеса, срещу което искане Вие не възразявате, както виждам по предложенията ви, затова още повече е наложително да има преклузивен задължителен характер на срока, в който и двете страни могат да представят доказателства в административния процес и то в неговото начало.
Какво би се получило, ако се съобразим с този пожелателен характер? Това означава, че лицето би могло за първи път да представя доказателства в съдебното производство. Това означава, че административните производства няма да се решават още в началото на административно ниво по един обективен начин, а вашето предложение предполага съдебни производства. Това е свързано с неимоверни срокове, със сериозни срокове и в никакъв случай аз не считам, че това е в интерес на данъчния субект. Напротив, данъчният субект има пълната възможност да представи доказателства още в началото на административния процес, да си прави доводи и възражения, да се търси истината в данъчния процес и от двете страни и накрая да се стигне до един законосъобразен акт по възможно най-кратко време. Мисля, че това е една от целите на настоящия данъчен процес.
Ето защо, колеги, моля ви да подкрепите текстовете на комисията така, както са внесени, без страх, че ще се презюмира някаква виновност. Напротив, то е в интерес на данъчния субект и на истината в данъчното производство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря. Няма желаещи за втора реплика.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаема госпожо Антонова, съгласен съм с Вашия аргумент, когато отидем в ал. 5 и 14-дневния срок. Съгласен съм с Вашата теза, че е хубаво на това ниво да не се отива до съда, проблемът да се реши още в административен процес. Този аргумент сам по себе си не мога да го оспоря. Приемам го. Но това “задължен” в ал. 2, което Вие, репликирайте ме, имам чувството, че подсилихте моята теза за това, че на тези две страни трябва да се гледа като на предварително невинни, неносещи някаква вина, а по-скоро отговорност да си изпълнят задълженията по този закон, помага според мен да се приеме текстът в ал. 2 специално, както е предложен от нас. Защото казваме: “може да предостави всички данни”, тоест да осигури една бързина, една коректност в отношенията между държавните институции и лицата или субектите, както ги наричате в текста.
След Вашата реплика съм склонен наистина да се съобразя за ал. 5 и да оттегля предложението ни, защото наистина този 14‑дневен срок е в полза и на двете страни, но за ал. 2 оставам на мнението, което е предварително, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разбирам, господин Методиев.
Други изказвания няма.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, както беше уточнено от господин Методиев, тоест само за ал. 2.
Гласували 128 народни представители: за 46, против 71, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 37.
Гласували 103 народни представители: за 94, против 1, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 38 няма постъпили предложения от народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 38:
“Задължения за съхраняване
Чл. 38.      (1) Счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Държавния архивен фонд, в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3. документи за данъчноосигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители – 5 години.
(2) След изтичането на срока за съхранението им носителите (хартиени или технически) на информация по ал. 1, които не подлежат на предаване в Държавния архивен фонд, могат да се унищожават.
(3) Задълженията по ал. 1 имат и правоприемниците на задължените лица.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 38.
Гласували 112 народни представители: за 112, против и въздържали се няма.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 39:
“Достъп до счетоводна информация на технически носител
Чл. 39. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по чл. 38 се извършва по този начин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте текста в редакцията на комисията.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 40 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което  не е подкрепено от комисията:
1. В чл. 40, ал. 2 се заличават думите “за срок до 48 часа” и текстът става:
“(2) В случай че е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства.”
2. В чл. 40 се създава нова ал. 3:
“(3) Действията по чл. 40, ал. 1 и 2 могат да бъдат предприети след решение на закрито заседание на компетентен окръжен съд по местонахождение на обекта. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането с определение, като определя срок за запечатването.”
3. В чл. 40 ал. 3 става ал. 4, а ал. 4, 5, 6 и 8 се заличават. Алинея 7 става ал. 5, а ал. 9 става ал. 6.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 40:
“Действия за обезпечаване на доказателства
Чл. 40.      (1) При извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й.
(2) В случай че е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа.
(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.
(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.
(5) Ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се счита прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 2 и 4 запечатването се счита прекратено.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Тук става дума за един принципен въпрос. Първото предложение за срок от 48 часа няма да коментирам, защото ако не се приеме второто предложение, първото автоматично пада. Ако се приеме второто предложение, първото автоматично се приема. Тоест няма да коментирам срока, а ще коментирам трябва ли да има предварително действие на съда, преди да дойде данъчният инспектор и да започне да се разпорежда в моя имот. Да поиска разрешение от съда, защото той влиза, запечатва, разпорежда се в частна собственост по свое усмотрение, решава и идва.
Защо трябва да има съд? Това е същото, както идват да ме обискират. Трябва да има действие на съда. Дали съдът ще действа на закрито заседание и ще се произнесе в същия ден, както сме предложили, или не, но според мен най-добре е да бъде експедитивен. Тези неща не трябва да се бавят. Ако има съмнение, че по някакъв начин аз нарушавам, има данни, че аз укривам, трябва да се произнесе съдът. Аз, разбира се, не трябва да разбера това и затова сме предложили “закрито заседание”. След това с това решение той да дойде, защото той запечатва, той иззема, подобно на обиск. В противен случай той идва, запечатва, спира моята дейност и в следващия момент 48 часа аз съм блокиран. Това са 48 часа, в които могат да се случат много неща. Представете си, че имам фирма, която търгува на фондовата борса и вие ми запечатате определени документи. За 48 часа аз мога да фалирам. След 48 часа, ако няма решение на съда, имам достъп, но аз вече съм фалирал.
Това е мотивацията, която ме кара да подкрепя предложението, което сме направили с колегата Методиев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димов.
Има ли желание за реплика?
Заповядайте, госпожо Антонова.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колега Димов, текстът на чл. 40 “Действия за обезпечаване на доказателства, които се предприемат от органа по приходите”, е една хипотеза, която се прилага по изключение, и то само тогава, когато проверяваният субект не е изпълнил задължението си за осигуряване на достъп до доказателствата, включително и тези като носител. Значи това не е хипотеза по принцип само в изключения и надявам се – все по-редки.
Второто, което искам да Ви кажа, е, че се съгласявам с вас действието по обезпечаване на доказателства, наречено “запечатване на обект” да бъде контролирано от съд. Това е предвидено от Комисията по бюджет и финанси и ви моля да обърнете внимание на текста на чл. 41, така както го внася комисията. Той се нарича “Обжалване на действията” по обезпечаване на доказателствата. Ще видите, че в чл. 41, ал. 1 е предвидено обжалване и то срокът за обжалването на евентуалното запечатване е много кратък – еднодневен. Също така съдът е длъжен да се произнесе в много кратък срок. Така че съдебната санкция на действието “запечатване” е гарантирана с тези малки срокове за обжалване, които са предвидени в чл. 41 от текста на комисията.
Другото, което искам да Ви кажа, е, че предложението, което комисията прави, е обжалването да се извършва пред районен съд, което е много по-полезно и много по-достъпно за самите данъчни субекти, тъй като районните съдилища са повече и най-близко до субектите, което обезпечава и бързината на производството.
Ето защо смятам, че няма разлика във философията на вашето предложение и това на комисията. Гарантирани са правата на данъкоплатците в тази изключителна хипотеза, когато се налага запечатване. Гарантиран е и съдебният контрол, а срокът 48 часа, в който може да бъде извършено запечатването, сам разбирате, че е установен в полза на данъкоплатеца, на ревизирания обект, за разлика от вашето предложение, когато запечатването не е свързано със срок. Ако имаме по-сериозни упреци, можем да заподозрем данъчните, че като няма законов срок, той ще продължи по-дълго от обичайното.
Затова бих искала да подкрепим предложението на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Антонова.
За втора реплика думата има госпожа Манолова.
Мая Манолова (КБ): Искам само да Ви обърна внимание, господин Димов, че стандартната, общата, обичайната хипотеза е дадена в чл. 40, ал. 1. Тя предполага, че при извършване на ревизии или проверки органът по приходите ще получи необходимото съдействие от ревизираното лице за обезпечаване на доказателствата, тоест, за извършване на необходимия опис или предаване на длъжностното лице, на органа по приходите на доказателствата, от които той се нуждае във връзка с извършваната ревизия. Така че това е стандартната хипотеза, която се предполага, че ще съблюдават данъчните субекти – ревизираните лица.
Следващите случаи се предвиждат тогава, когато не е налице съдействие – хипотезата на чл. 40, ал. 2 или даже по-късно в чл. 42, ал. 1 е посочена хипотезата, при която ревизираното лице се противопоставя на извършването на такива действия. Трябва да се отбележи, че действията по опис и изземване на доказателства са действия по обезпечаване на доказателствата и че по принцип стандартната хипотеза е ревизираният субект да оказва съдействие на органа по приходите при извършване на тези действия.
Другите случаи са извънредни – когато не се окаже това съдействие и съвсем резонно, както каза и колежката Антонова, е предвиден един изключително кратък срок за произнасяне по жалба, която е депозирана пред съответния съдебен орган. Тоест, аз лично считам, че правата на ревизираните субекти са защитени. Към тези екстрени мерки ще се пристъпва само в случаите, в които не се оказва необходимото съдействие или се извършват действия на съпротива и на препятстване на данъчния орган.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Няма желаещи за трета реплика.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Първо искам веднага да се съглася с две неща. Това, госпожо Манолова, което казахте за ал. 1, е така. И двете го казахте – че основно там е регламентът и другото са изключения. Няма начин да не се съглася.
Второто, с което искам да се съглася, е за районния съд. Нормално е, да кажем, че от незнание съм написал другия съд.
За мен обаче принципът е значително по-важният. Действително имаме несъдействие. От това, което предлагаме ние, е да има първо съд и след това запечатване за времето, за което е решил съдът. Това, което вие предлагате, е за първо 48 часа. В този период може да се поиска съд и той да определи време, тоест, нашето предложение е по-либерално. Ние прескачаме 48-те часа и отиваме в следващата хипотеза. Така че ние не утежняваме ролята на данъкоплатеца. Избягваме тези 48 часа.
Вие казвате, че ще има един ден за обжалване и седем дни за отговор. Седем дни за отговор.
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): До седем!
Нено Димов: Добре, до седем.
За определен тип бизнес до 7 дни за отговор означава фалиране, край. Пак ви връщам на тези 48 часа. За 48 часа определен бизнес може да фалира и ако се окаже, че просто е бил малко по-инат и не е искал да дава документите, но с нищо не е нарушил законите…
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Нарушил ги е!
Нено Димов: С какво ги е нарушил? (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Това е свързано с това “трябва” и “може”, за което говорихме.
Вие на практика можете да накарате да фалира човек, който е съвестен данъкоплатец, запечатвайки го за 48 часа. Трябва ли да можем да позволим това или не?
НАДЯ АНТОНОВА (КБ, от място): Той пречи, не е съвестен.
Нено Димов: Може би този спор ще продължи безкрайно.
Той не пречи, той си върши работата. Неговата основна работа е да печели пари и да плаща данъци. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Няма да споря с Вас от място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нека не върви разговор.
Нено Димов: Затова поддържам нашето предложение и смятам, че е съвсем нормално съдът да има действие. Самите вие сте го приели, когато се прави обиск на определен дом, да не става без разрешение на съдия. Защо давате възможност на данъчните да правят същото действие без разрешение на съд? За мен това няма логичен отговор. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
Това, че така е действащият закон и че така е било през 1951 г., за мен не е сериозно. Или правим нещо, което искаме да бъде като хората, или не го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В случая си разрешихме малко по-либерална процедура.
Има думата госпожа Манолова за изказване.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, нека все пак обърнем внимание на това, че в случая става дума за действието “обезпечаване на доказателства”. Най-важното за да бъде ефективно едно такова действие, е бързината. Ясно е, че ако се върви по процедурата депозирано искане до районния съд, произнасяне в определен срок съответните доказателства, от които се нуждае данъчният орган при осъществяване на ревизията и в случаите, в които е налице препятстване на тези негови действия, се създават предпоставки тези доказателства да бъдат укрити. Тук не става дума за някакъв самоцелен обиск или самоцелен оглед, или самоцелно предварително обезпечаване на писмени доказателства, на съответна счетоводна или друга документация. Тук става дума за обезпечаване на доказателства, които евентуално могат да бъдат укрити, които могат да не бъдат предоставени на съответния орган по приходите. В случаите, в които доброволно ревизираният субект откаже да предаде тези документи, които са нужни за извършването на данъчната ревизия или пък по някакви други причини не осигури достъп, естествено е да се запечата този обект, за да се съхранят тези доказателства и след разрешение на съда да се действа по тяхното обезпечаване.
Иначе ако първо ще се върви през санкцията на съд, просто се губи смисълът на действието обезпечаване на доказателства.
Да не ставам банална, но ще кажа за симетрията, която съществува в другите области на правото, когато обикновено се действа изненадващо, ако трябва да се обезпечават някакви доказателства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, за реплика, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Първо бях много изненадан да чуя, че това няма да е самоцелен обиск. Не знам някой обиск да е самоцелен. Но когато правите обиск, искате разрешение от съда, за да съберете отново доказателства, а не за да разгледате вътрешността на апартамента на даден човек. Става дума отново за събиране на доказателства, когато правите обиск, в случая също става дума за събиране на доказателства. За мен хипотезата е една и съща. Имаме съмнение за нарушения, искаме да съберем доказателства и правим драстично нарушаване на частната собственост. Това трябва да мине по определен ред. Когато става дума за обиск в имот, минаваме през съда; когато става дума обаче за данъчни, не минаваме през съда. Що за преференции на данъчните? Утре ще поискат същото и от полицията, защо да не поискат? И със същата логика, с която защитавате днес това, ще защитите и другото.
Така че за мен това не е основателно.
Нещо повече, в нашето предложение сме поискали окръжният съд, но може би районният съд е много по-правилно - господин председателю,  моля формално тази редакционна бележка да се включи в нашето предложение, защото е по-коректна - районният съд може да се произнесе на същия ден. Освен това това може да  стане на закрито заседание. Тоест, вие гарантиране анонимността на акцията, както се гарантира и при обиска. (Реплика от народния представител Надя Антонова.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за реплика.
Заповядайте за дуплика, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): В случая изобщо не става дума за обиск. Изобщо не знам защо решихте да използвате този термин в конкретната хипотеза, която касае обезпечаване на доказателства. Става дума за предаване на органа по приходите на търсените от него доказателства, които подробно са описани в чл. 40, ал. 1. В случая става дума за запечатване на този обект, в който се предполага, че се намират тези доказателства, до произнасяне на съда. След това действията по претърсване и изземване са предвидени в чл. 42 и се извършват по предвидения ред от органите на Министерството на вътрешните работи. Естествено е, че публичният изпълнител не  извършва нито обиски, нито претърсване и изземване, които бяха в неговите правомощия по сега действащия Данъчнопроцесуален кодекс. Както е предвидено в чл. 42, това вече са действия,  които се извършват от надлежните органи по надлежния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има процедура от господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, от името на нашата парламентарна група имам следното процедурно предложение: тъй като наближава часът за почивка за сутрешното заседание, да не се правим, че не забелязваме, че отвън има български учители, да извикаме министъра на образованието, за да обясни пред пленарната зала какви преговори се водят в момента, какво се случва точно, а не да оставим нещата в рамките само на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, защото това най-малкото не прави чест на народното представителство и в частност най-вече на самото мнозинство. При наличието на такъв конфликт, който безспорно вълнува хората, не можем да останем безучастни и някак си да забравим, че самите ние сме имали учители, че самите ние дължим елементарно уважение към този протест на хората извън парламента.
Така че, господин председателю, моля Ви след почивката в парламента да бъде поканен министърът на образованието, за да даде информация за хода на преговорите, затова какво очаква тези хора, които са извън него. В крайна сметка това е българското учителство и българското образование. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Процедурно предложение – господин Методиев.
Има ли противно предложение? Не виждам такова.
Преди да го подложа на гласуване, искам да ви информирам, уважаеми колеги, че съм възложил на главния секретар на Народното събрание да бъде в контакт с протестиращите, да уточни желаят ли те да представят пред представители на Народното събрание своите актуализирани искания. Така че от началото на деня има съзнанието, че пред Народното събрание протича протест. Господин Берон е имал контакт с протестиращите преди малко.
Подлагам на гласуване предложението на господин Методиев да се обърнем с предложение към министъра на образованието, с покана той да дойде в Народното събрание след почивката и да информира за състоянието на конфликта и на усилията за преодоляването му.
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 55, против 3, въздържали се 66.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Методиев.
При всички случаи Народното събрание ще бъде информирано за хода на протеста и на самия конфликт.
Заповядайте, господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви.
Моята процедура, разбира се, е за прегласуване. Уважаеми колеги, ако вие сте против това изслушване на министъра, моля ви, гласувайте против. Ако имате доверие, че това, което господин председателят каза, е достатъчно за Народното събрание, изразете го с ясна воля. Защото това гласуване “въздържал се” по този повод е цинично гласуване на политически език. Това не може да бъде прието като нещо, което е позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По Ваше мнение.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Да, това, разбира се, е моето мнение. Не може човек да се въздържи в ситуация, в която има протест, има конфликт, и да каже: не, аз нямам отношение към това.
Моля ви да прегласуваме, за да сме наясно кои са “за” и кои са “против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Прегласуваме предложението на господин Веселин Методиев.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 41, против 23, въздържали се 57.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, да довършим процедурата по гласуването на чл. 40 – “Действия за обезпечаване на доказателствата”.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев с корекцията в ал. 3 на чл. 40 – “компетентен районен съд”.
Моля, гласувайте предложението на двамата народни представители, неподкрепено от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 30, против 67, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за текста на чл. 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 88, против 15, въздържали се 10.
Текстът е приет.
Обявявам почивка до 11,35 ч.
 
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински (звъни): Уважаеми колеги, разполагаме с необходимия кворум, продължаваме нашето заседание.
Преди да продължим с текста на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, няколко думи за информация. Информиран съм, че ръководствата на трите парламентарни групи от коалицията са излъчили свои представители, които са в контакт с представители на протестиращите учители. Предстои, доколкото разбирам, провеждането на разговор с представители и на правителството в сградата на Народното събрание. Това е, което мога да ви информирам към сегашния час.
Очевидно имаме и група гости на балкона. Нямам информация кои са господата, но ако желаят да останат, са добре дошли да седнат. Ако нямат повече интерес, също биха могли да продължат своето запознаване с парламента.
Моля да продължим запознаването с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с текста на чл. 41.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Господин председател, по текста на чл. 41 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители, което също е подкрепено.
Има предложение и на народния представител Петър Кънев, също подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 41:
“Обжалване на действията
Чл. 41. (1) Действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпване на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден.
(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел.
(3) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок и за отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението пред окръжния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(4) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Няма предложения на народни представители, които не са отразени в предлагания от комисията текст.
Моля, гласувайте текста на комисията за окончателна редакция на чл. 41.
Гласували 111 народни представители: за 107, против няма, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 42 има предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Предложението е следното:
1. В чл. 42, ал. 1 т. 2 се променя, както следва:
“2. лицето, което използва обекта или упълномощен негов представител”.
2. Алинея 2 се променя, както следва:
“(2) Когато лицето, което използва обекта, или негов упълномощен представител не може да присъства, претърсването и изземването се извършват в присъствието на органите на МВР.”
3. Алинея 3 да отпадне.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 42:
“Съдействие
Чл. 42. (1) В случай, че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да поискат съдействие от органите на Министерство на вътрешните работи, включително за извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в Наказателнопроцесуалния кодекс ред.
(2) Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на Министерство на вътрешните работи на органите по приходите с протокол и опис.
(3) Когато по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерство на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и им осигуряват заверени копия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има предложение на народния представител Мария Капон, неподкрепено от комисията. Няма желание за изказване.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон, неподкрепено от комисията.
Гласували 110 народни представители: за 26, против 68, въздържали се 16.
Предложението не се подкрепя.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 42 “Съдействие”.
Гласували 106 народни представители: за 86, против 8, въздържали се 12.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 43 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители, което също е подкрепено от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 43:
“Допустимост
Чл. 43. Претърсване и изземване от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани с:
1. задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски;
2. нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;
3. стоки с неустановен произход.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 43.
Гласували 111 народни представители: за 108, против няма, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Господин председател, по чл. 44 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Комисията не подкрепя предложението, което е следното:
В чл. 44, ал. 4 “6-месечен” се заменя с “10-годишен” и текстът става:
“Чл. 44. (4) Вещи, непотърсени в 10-годишен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата.”
Към същия чл. 44 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и прави следната окончателна редакция:
“Връщане на доказателства
Чл. 44. (1) По всяко време лицето има право да получи копия от иззети или предадени документи и книжа, както и от информацията от иззети или предадени технически носители. Изготвянето на копията от и на технически носители се извършва от специалист – технически помощник, в присъствието на заинтересованото лице или на негов представител.
(2) В 30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички иззети или предадени оригинални документи или книжа, или технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насрочено принудително изпълнение по реда на този кодекс.
(3) Не се връщат доказателствата по ал. 2, ако лицето откаже да завери направени копия на книжа и документи или разпечатки от технически носител.
(4) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на заинтересованото лице.
(5) Не се връщат вещи, притежаването на които е забранено. С тях се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове.
(6) Вещи, непотърсени в 12-месечен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата.
(7) Отказът да се върнат вещите подлежи на обжалване по реда на чл. 197.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Имамов.
Има предложение на народните представители Димов и Методиев за промяна на срока.
Заповядайте, господин Методиев, за малката корекция, която предлагате.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председателю. Щях да се възползвам от практиката да оттегля предложението от място, но дължа извинение на залата. Става дума за едногодишен срок. Той е приет фактически, но молим с колегата да бъдем извинени за техническата грешка. Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин  Методиев.  Фактически  предложението  е  било  не  за  10-годишен, а за едногодишен срок. Господин Методиев го оттегля.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 44.
Гласували 103 народни представители: за 100, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 45 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на този член:
“Насрещна проверка
Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.
(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:
1. компетентната териториална дирекция;
2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;
3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването й.
(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Пред нас е текстът на комисията за чл. 45.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 46, господин председател, няма предложения на народни представители и няма редакционни промени.
По чл. 47 има нова редакция на комисията, която гласи:
“Доказателства, събрани от други
контролни органи
Чл. 47. При извършването на ревизия или проверка органът по приходите, който я извършва, може да поиска писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност.”
По чл. 48 няма предложение на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на члена:
“Вещи на проверявани лица
Чл. 48. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, включително като залогоприемател, за целите на данъчното облагане в съответното производство се приема, че това лице е собственик на вещите, съответно на правата, до доказване на противното.
(2) Когато цената на вещите или правата е определена в нормативен акт, посочената в него цена се приема за тяхна пазарна цена.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, текстовете на вашето внимание са на чл. 46 по вносител и на членове 47 и 48 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІІ – Писмени доказателства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 49 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Ако обичате, моля да гласуваме заглавието на Раздел ІІ и чл. 49 по предложението на комисията, което повтаря текста на вносителя.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
Господин Имамов, озадачава ме малко формулировката “комисията подкрепя по принцип текста на вносителя”?
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията предлага нова редакция, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да, тя е формулирана след текста. Разположението е малко необичайно.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 50 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 50:
“Протоколи
Чл. 50. (1) Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
(2) Протоколът се съставя в писмена форма и съдържа:
1. номера и датата на съставянето му;
2. името и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили действията;
3. имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията;
4. индивидуализиращите данни за проверяваното лице;
5. датата и мястото на действията;
6. времето, когато са започнали и завършили действията;
7. извършените действия;
8. установените факти и обстоятелства;
9. събраните доказателства;
10. направените искания, бележки и възражения, ако има такива;
11. пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако това е допустимо.
(3) Протоколът се подписва от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител, като се отбелязва в какво качество го подписва и му се предоставя екземпляр от протокола.
(4) Протоколът не се подписва от проверяваното лице, в случай че с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите.
(5) В случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован, присъствал на отказа свидетел, като се отбелязват името и адресът му. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата по текста на чл. 50, предложен от комисията.
Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте текста на комисията.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 51 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 52 и предлага следната окончателна редакция:
“Документи, издавани от автоматични устройства или системи
Чл. 52. Документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай, че устройството или системата не са регистрирани – от лицето, в чийто обект се намират.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Имате думата по текстовете на чл. 51 по вносител и окончателната редакция на комисията за чл. 52. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 114, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 53 и предлага следната окончателна редакция:
“Справки
Чл. 53. По искане на органа по приходите субектите, както и лицата, които ги представляват, изготвят и предоставят подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 54 и предлага следната окончателна редакция:
“Данни от технически носители
Чл. 54.      (1) Заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред, се допускат като доказателства.
(2) Като доказателства се допускат заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители.
(3) Органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Счита се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.
(4) Отказът на лицето или на неговия представител да извърши заверка на разпечатка от технически носител по ал. 3 се удостоверява с протокол, екземпляр от който му се предоставя. В този случай заверката се извършва от органа по приходите.
(5) Като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители или по електронен път по реда на чл. 37, ал. 5 и 6, както и получените по установен с нормативните актове ред за събиране и предоставяне на информация от други лица, държавни и общински органи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 55.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на чл. 53 в редакция на комисията, чл. 54 – също в редакция на комисията, и чл. 55 в редакцията на вносителя.
Имате думата. Не виждам желаещи.
Моля, гласувайте тези три текста.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 56 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което не е подкрепено от комисията. Предложението е: чл. 56, ал. 2 се заличава.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 56:
“Писмени обяснения
Чл. 56.      (1) По искане на органа по приходите  ревизираното, съответното проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че могат да бъдат призовани пред съда при условията на чл. 114 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) В случай, че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.
(3) Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Имате думата, господин Димов, да обосновете вашето предложение.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Това, което силно ме притеснява в ал. 2 и затова сме предложили тя да отпадне, е фактът, че в един определен случай, когато не бъдат дадени в определения срок обяснения, може да се тълкуват за доказани или недоказани, тоест, както й скимне на администрацията, така ще ги тълкува. Ще си ги тълкува за доказани, ще си ги тълкува за недоказани – както тя реши. По принцип нормално е да докажеш нещо, а не да вземеш по презумпция това, което на теб ти е удобно.
Аз разбирам, че ние вече задължихме в по-предни членове да се дава необходимата информация от заинтересованите лица. Но, когато кажем, че тази информация и тези доказателства ще се приемат както ни хрумне, аз съм много притеснен. Как така ще ги приемам както ми хрумне? Аз трябва да докажа все пак кое е и кое не е. И затова сме предложили тази алинея да отпадне, защото в противен случай даваме много сериозни възможности на администрацията, особено в случаите, когато е било невъзможно в определения срок да бъдат предоставени документите, тя да си решава каквото на нея й харесва, а не да решава това, което всъщност е базирано на доказателства. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики към господин Димов? Няма.
Има думата за изказване госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Текстът на чл. 56 не е произволен текст, който дава възможност на данъчната администрация да твърди каквото си иска въз основа на каквито си иска факти. Текстът на чл. 56 има корелат в административното и гражданското право. За разлика от наказателното, където доказателствената тежест е изцяло в тежест, в усилия на оня, който разследва и обвинява, в данъчното, в гражданското, в административното право има изключения, които пречат на лицето, срещу което могат да се използват доказателствата, да пречи за тяхното събиране.
Член. 56, ал. 1 създава задължение на лицето, предмет на ревизията, да даде писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за производството. Не въобще. И за него съществува риск, ако откаже да ги даде, те да се считат за съществуващи, включително в негова вреда.
Подобреният текст на комисията е в две допълнителни гаранции, че няма да става дума за неприязнени отношения между данъчните власти и онзи, когото те “преследват и малтретират”, на когото търсят в момента данъчните задължения с условието, че органът по приходите ще трябва писмено да предупреди лицето за последиците от неизпълнението на задължението си да даде обяснение по определени факти и обстоятелства и за това, че може да бъде призован в съда при условията на чл. 114 от ГПК, където не може да откаже да се яви и да даде обяснение. В противен случай се смята за доказано онова, за което той не се явява.
В общи линии постигаме същия ефект, който има и в един нормален граждански процес. Мисля, че е разумно в данъчното производство да има такива разпоредби, които на практика създават добри възможности за администрацията да събира доказателства, без това да бъде в някакъв ущърб на правата на лицето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димов, заповядайте за реплика.
Нено Димов (ДСБ): Аз напълно приемам обясненията, които направи госпожа Дончева, но имам един въпрос. За мен притеснителното е, че по свое усмотрение ще се приемат доказани или недоказани.
Приемете една такава  хипотеза: аз не давам, защото са в мой ущърб, при което корумпирам съответния данъчен инспектор и той преценява, че са недоказани, а не са доказани. Ако това е избегнато и аз не мога да го прочета в окончателното предложение, съм съгласен да оттегля моето. Но ако това не е избегнато, тази преценка ме притеснява.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма втора реплика.
Заповядайте за дуплика.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ):  Господин Димов, това не е хипотеза, в която Вие сте данъчен, искате нещо от ревизираното лице, то Ви дава някаква  теза. Вие, интерпретирайки неговата теза, включително представените от него доказателства, казвате: да, Вие твърдите еди-какво си, но аз не го приемам.
Това е един нормален казус. Тогава данъчният служител Ви прави ревизията според това, което счита за доказано, Вие имате права да обжалвате и т.н. Тук става дума за друга хипотеза – когато има някакви факти, които Вие трябва да потвърдите или да отхвърлите, но Вие отказвате да дадете обяснение. Тогава законът създава такава възможност, ако Вие отказвате да дадете обяснение за тези факти, те могат да се считат въз основа на Вашето поведение за приети за съществуващи и данъчният служител съответно ги има предвид при своите изводи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димов оттегля своето предложение. То няма да бъде подложено на гласуване.
Моля, гласувайте текста на чл. 56 в редакцията на комисията.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 57 комисията има редактиран текст:
“Писмени обяснения на трети лица
Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.
(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:
1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;
2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;
3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.
(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.
(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересуваност от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани с ревизирания лица.
(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.
(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.”
По чл. 58 комисията подкрепя текста на вносителя.
Комисията има редактиран текст за чл. 59:
“Защита на лицето, дало писмени обяснения
Чл. 59. По искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по НПК могат да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда за защита на свидетелите, предвиден в НПК.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, на вашето внимание са текстовете на чл. 57 в редакция на комисията, чл. 58 по вносител и чл. 59 отново в редакция на комисията.
Моля, гласувайте трите текста, така както са предложени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Господин председател, следват няколко текста, приети от комисията без промяна.
“Раздел ІІІ – Експертиза.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІІІ.
Член 60 е подкрепен от комисията.
Член 61 – също подкрепен от комисията.
Член 62 е редактиран от комисията по следния начин:
“Лица, които не могат да извършат експертизата
Чл. 62. (1) Не може да извършва експертиза лице, което:
1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на възлагащия орган или на субекта;
2. е участвало в друго процесуално качество в същото производство;
3. поради други обстоятелства може да се счита предубедено или заинтересувано от изхода на производството;
4. се намира в служебна или друга зависимост от страните;
5. е проверявало в друго качество субекта и чиито резултати от проверката са послужили като основание за образуване на производството;
6. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Експертът е длъжен сам да си направи отвод незабавно след възникване или узнаване на обстоятелствата по ал. 1. Отвод може да поискат и страните.
(3) Експертът се освобождава от възложената задача от органа, който я е възложил, когато не може да я изпълни поради болест, некомпетентност или недостатъчност на предоставените за нуждите на експертизата материали.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: На вашето внимание, уважаеми колеги, са заглавието на Раздел ІІІ “Експертиза” и текстовете на чл. 60 и 61 – по вносител, и на чл. 62 – в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 99, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Текстовете на вносителя за чл. 63, чл. 64, чл. 65 са подкрепени от комисията.
По чл. 66 има редакция на комисията, която гласи следното:
“Възнаграждения на експерта
Чл. 66. Експертът получава възнаграждение за извършване на експертизата въз основа на договор, сключен с териториалния директор, на основание акта за възлагане на експертизата. Когато експертизата е възложена по искане на субекта, възнаграждението е за негова сметка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
На вашето внимание са четири текста, уважаеми колеги. Това са членове 63, 64 и 65 в редакцията на вносителя, подкрепени от комисията, чл. 66 – в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте тези четири текста.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 67 “Доказателствена сила на заключението на експерта”, комисията подкрепя текста на вносителя.
За чл. 68 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Специалисти
Чл. 68.      (1) При необходимост органът по приходите привлича за участие в действията по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата и изготвяне на веществени доказателствени средства специалист – технически помощник, притежаващ  необходимите знания и умения в съответната област.
(2) В случаите, когато няма възможност за участие на служител на Националната агенция за приходите, при извършване на действията по ал. 1 в качеството на специалист може да участва лице, което не е служител на агенцията и отговаря на изискванията за назначаване на експерт.
(3) В случаите по ал. 2 специалистът подписва декларацията по чл. 63, ал. 4 и има право да получи възнаграждение въз основа на договор, сключен с териториалния директор, съответно със служител, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на основание писмено предложение на органа по приходите, който е поискал участието му в съответните действия.
(4) Не се допуска използване на специални разузнавателни средства за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нека да гласуваме тези два текста – на чл. 67 по вносител и  чл. 68 – в окончателната редакция на комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Раздел ІV – Веществени доказателства и доказателствени средства.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел ІV.
По членове 69, 70 и 71 комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Нека да гласуваме тези три текста на Раздел ІV в редакцията, предложена от вносителя и подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Господин председател, стигнахме до Глава девета “Данъчна и осигурителна информация”.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 72 и чл. 73 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 74 има предложение на народния представител Трифон Митев, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 74:
“Разкриване на данъчна и осигурителна информация
Чл. 74. (1) Данни, представляващи данъчна и осигурителна информация се предоставят само:
1. по писмено искане на президента на Република България във връзка с правомощията му по чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България;
2. по искане на органа на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му при условия и по ред, определени от изпълнителния директор;
3. по писмено искане на главния прокурор, на управителя на Националния осигурителен институт или директора на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, директора на Агенция “Митници” или директора на съответното териториално поделение на Агенция “Митници”, директора или съответния публичен изпълнител на Агенцията за държавни вземания, ръководителите на Агенцията за финансово разузнаване, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност – при необходимост, във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
(2) Извън случаите по ал. 1 данъчна и осигурителна информация може да се предоставя само:
1. с писмено съгласие на лицето или
2. въз основа на акт на съда, или
3. по инициатива на орган на Националната агенция за приходите – в случаите, когато това е предвидено в закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
На вашето внимание са Глава девета и два текста по вносител – на членове 72 и 73, и на чл. 74 в окончателната редакция на комисията. (Шум и реплики в залата.)
Ще задържим за малко гласуването по молба от залата.
Ще помоля залата за малко търпение. Това прекъсване е в интерес на прецизността на текстовете.
Има ли желание за изказване? Не бива моментът да се разтяга прекалено дълго във времето. Добре е залата да чуе въпросите, които възникват. (Шум и реплики в залата.)
Госпожо Дончева, желаете ли думата? Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Мисля, че можем да се обединим около това, че в ал. 1 на чл. 74 трябва да се добави една хипотеза за частните съдии-изпълнители.
В доклада на стр. 29 е отбелязано предложението на колегата Трифон Митев: “Частните съдебни изпълнители – във връзка с образувано пред тях дело.”
Отбелязано е, че комисията подкрепя по принцип предложението и това е взет текст още от предишното гледане на доклада в комисията. Само че в текста, който е изписан, не се намират частните съдии-изпълнители. Те си го имат по техния закон, но ако по техния закон си го имат, пък по този го нямат, ще възникне проблем кой трябва да се прилага. Освен това по Закона за частните съдии-изпълнители, с който току-що направихме справка, се вижда, че те нямат нужда, съгласно чл. 16, от специален акт на съда, към който да отнасят искането си по някакво конкретно изпълнително дело. Поради което предлагам в ал. 1, за да не правим излишна преномерация, да добавим нова т. 4, която да бъде дословно предложението на колегата Трифон Митев.
Алинея 1 да изглежда така:
“Чл. 74. (1) Данни, представляващи данъчна и осигурителна информация, се предоставят само:
1. по писмено искане на президента във връзка с правомощията по опрощаването;
2. по искане на Националната агенция…;
3. по  писмено  искане  на главния  прокурор,  на управителя на …;
4. по писмено искане на частните съдебни изпълнители – във връзка с образувано пред тях дело.”
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: И държавните, понеже има и държавни.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Те са си с такъв статут.
Добре. “4. на  съдебните изпълнители – във връзка с образувано пред тях дело.” Без държавни, без частни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики? Изказвания?
Първо, ще поставя на вашето внимание направеното предложение. Допускам го до гласуване, тъй като то всъщност представлява модификация на предложението на народния представител Трифон Митев. В този смисъл това не е редакционно предложение, а е по същество, но се оспорва тезата, че то е подкрепено по принцип от комисията и се дава формулировка в зала, която доуточнява и развива неговото предложение.
То е: в предложения от комисията текст на чл. 74, ал. 1, след сега включените в този текст три точки, да се запише т. 4: “по писмено искане на съдебните изпълнители – във връзка с образувано пред тях дело.”
Не виждам възражения за формулировката, която прочетох.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 104 народни представители: за 97, против 7, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване заглавието на Глава девета, текстовете на членове 72 и 73 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията, и текста на чл. 74 в редакцията на комисията с допълнението, което току-що гласувахме.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 98, против 7, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 75:
"Разкриване на данъчна и осигурителна информация от съда
Чл. 75. (1) Съдът, извън случаите на чл. 74, ал. 2, т. 2, може да постанови разкриване на данъчна и осигурителна информация по обосновано и мотивирано искане на:
1. прокурора или следователя  – във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство;
2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерство на вътрешните работи, директора на  Национална служба "Сигурност", директора на Национална служба "Полиция", директора на Национална служба "Борба с организираната престъпност", директора на регионална дирекция на вътрешните работи – при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия.
(2) Окръжният съд по местонахождението на компетентния орган по приходите се произнася по искането за разкриване на данъчна и осигурителна информация с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя лицето, по отношение на което се разкрива данъчната и осигурителна информация, обхвата на конкретните индивидуализиращи данни за него съгласно чл. 72, ал. 1 и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Имамов.
Има ли желание за изказване по текста на чл. 75? Няма.
Моля, гласувайте текста на чл. 75 с разбирането, уважаеми колеги, че няма да се връщаме на него, ако не постъпи предложение за прегласуване.
Гласували  110 народни представители: за 100, против 9, въздържал  се 1.
Има ли процедурни предложения по това гласуване? Няма.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: "Глава десета – Други разпоредби."
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава десета.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 76:
"Отвод и самоотвод
Чл. 76. (1) Не може да участва в административното производство орган по приходите, служител или публичен изпълнител, който е свързано със субекта лице или е заинтересован от изхода му, или има с някои от другите участници отношения, които пораждат основателни съмнения в неговата обективност и безпристрастност.
(2) По своя инициатива или по мотивирано искане на друг участник в производството той може да бъде отведен. Искането  за отвеждане следва да бъде направено незабавно след възникване или узнаване на основанията за това. Отвеждането се извършва от органа, който е възложил производството, а в случаите, когато производството не се възлага с изричен акт, отвеждането се извършва от териториалния директор, съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(3) Длъжностното лице, за което е възникнало основание за отвод, предприема само действия, които не търпят отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси, да се предотврати опасност от осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на акта или да се защити особено важен интерес на заинтересуваните лица."
По чл. 77 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Уведомяване при прекратяване, прехвърляне на
предприятие и преобразуване
Чл. 77. (1) В случаите на заличаване от търговския или друг регистър при съответния съд на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице,  както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон или преобразуване по реда на Глава шестнадесета от Търговския закон териториалната дирекция на Национална агенция за приходите се уведомява преди внасянето на искането за вписване на съответното обстоятелство в съда.
(2) Доказателството за уведомяване на териториалната дирекция по местонахождение на окръжния съд, извършващ вписването по ал. 1, се прилага към внесеното в съда искане и е условие за разглеждането му."
По чл. 78 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 79 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Досие
Чл. 79. (1) Националната агенция за приходите създава и съхранява досие, в което се съдържат всички документи, сведения и данни за лицето по: регистрацията, подадените декларации и всички други носители на информация, кореспонденцията с органите на Националната агенция за приходите, актовете и документите във връзка с извършени действия и друга, намираща се в агенцията информация.
(2) Условията и редът за създаване, водене, ползване, съхраняване и унищожаване на досието се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с инструкция, утвърдена от управителния съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете от Глава десета – “Други разпоредби”, чл. 76 в редакцията на комисията по смисъла на текста на  вносителя, чл. 77 – също в окончателната редакция на комисията, чл. 78 по вносителя, подкрепен от комисията,  и чл. 79 – в редакцията на комисията, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Моля, гласувайте заглавието на Глава десета и посочените текстове.
Гласували  96 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Започваме част трета на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Господин председател, ако ми позволите да дам малко информация. Кодексът съдържа около 350 текста, членове и параграфи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля да обърнете внимание на това, което съобщава господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Ако за всеки текст отделяме по 5 минути, ще са ни необходими 30 часа. Казвам това, за да се мобилизираме и да свършим навреме работата на Народното събрание по този документ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това, което съобщи господин Имамов, е необходимостта от 30 пленарни часа за приемане на пълния обем на текстовете на второ четене. Започваме да намаляваме 30-те часа отсега.
Заповядайте, господин Имамов.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов:
"Дял втори – Отделни административни производства"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори.
"Глава единадесета – Регистрация"
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава единадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 80.
По чл. 81 комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"Съдържание на регистъра
Чл. 81 (1) Регистърът съдържа данни относно:
1. компетентната териториална дирекция;
2. името, съответно наименованието (фирмата) на регистрираното лице;
3. единния идентификационен код (ЕИК) по БУЛСТАТ, съответно единния граждански номер или личен номер на чужденец;
4. адресите по чл. 8 и по чл. 28;
5. името и идентификационния номер по т. 3 на лицата, които го представляват по закон;
6. вида и статута на регистрираното лице;
7. основната икономическа дейност;
8. датите на създаване, възникване, преобразуване, правоприемства, прекратяване и заличаване;
9. датата на регистрацията;
10. датата на прекратяване на регистрацията;
11. датите на специалната регистрация;
12. датите на прекратяване на специалната регистрация;
13. датите на промяна на компетентната териториална дирекция.
(2) Видът, съдържанието, редът за създаването, поддържането и достъпът до базите данни се определят със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.”
По чл. 82 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 83 комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция.
“Специални регистри
Чл. 83. (1) Вписването и прекратяването на регистрацията в специалните регистри се извършва на основанията и в сроковете, предвидени в съответния нормативен акт.
(2) Вписването в специалните регистри се извършва от органа по приходите служебно или по искане на лицето след извършване на проверка за наличие на основанията за вписване.
(3) Когато вписването се извършва служебно, то има действие от деня на връчването на акта за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията).
(4) Актовете и отказите за регистрация или дерегистрация (прекратяване на регистрацията) в специалните регистри се обжалват по реда, предвиден за обжалване на ревизионните актове.
(5) Непроизнасянето в срок за извършването на регистрация или дерегистрация в специален регистър се смята за отказ, който може да се обжалва по реда за обжалване на ревизионните актове в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.”
По чл. 84 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Идентификация на регистрираните лица
Чл. 84. (1) Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2-4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез ЕИК по БУЛСТАТ, а за едноличните търговци – чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и ЕИК по БУЛСТАТ.
(2) Идентификацията на физически лица, които не са вписани в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.
(3) Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или ал. 2, се идентифицират чрез служебен номер.”
По чл. 85 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 86 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Прекратяване на регистрацията
Чл. 86. (1) Регистрацията по чл. 82 се прекратява:
1. със смъртта на физическото лице;
2. с отпадане на основанието за извършването й в останалите случаи.
(2) Регистърът поддържа и съхранява архив за лицата с прекратена регистрация.
(3) Срокът и начините за съхраняване на архива се определят от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите със заповедта по чл. 81, ал. 2.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 87 и предлага следната окончателна редакция:
“Данъчно-осигурителна сметка
Чл. 87. (1) На всяко регистрирано лице се открива данъчно-осигурителна сметка.
(2) В данъчно-осигурителната сметка се отразяват:
1. размерът на данъците и лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
2. размерът на задължителните осигурителни вноски и лихвите по тях, както и бюджетът, съответно фондът, в който трябва да постъпят;
3. размерът на вноските за Фонд “Гарантирани вземания на работници и служители”, лихвите по тях, както и бюджетът, в който трябва да постъпят;
4. постъпилите плащания от регистрираното лице, от трето задължено лице или от всяко трето лице в полза на субекта;
5. сумите, постъпили в резултат от действия на принудително изпълнение;
6. извършените прихващания и възстановявания на суми и основанието за това;
7. други обстоятелства, свързани с възникване, промяна и погасяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, включително задължения и плащания за чужд дълг;
8. данните от подадените декларации, свързани с данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски, издадените ревизионни актове, актовете за прихващане и възстановяване, наказателните постановления и съдебните решения по тях.
(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава формата и елементите на данъчно-осигурителната сметка със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(4) Сметката се води и след прекратяване на регистрацията и се приключва след погасяването на всички задължения, отразени в нея. Информацията от нея се архивира и се съхранява в срок и по начин, определени със заповедта по чл. 81, ал. 2.
(5) По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в сметката.
(6) Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.
(7) Освен в случаите, когато се предоставя въз основа на акт на съда, информацията по ал. 5 или удостоверението по ал. 6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
(8) В срок до 1 юли осигурените лица следва да получават информация за осигурителния си доход.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Имамов.
Уважаеми колеги, на вашето внимание са текстовете на Глава първа от Дял ІІ – “Регистрация”.
Ще подложа на гласуване заглавието на Дял ІІ, така както го е предложил вносителят, заглавието на Глава единадесета – също както е предложено от вносителя, и текстовете на чл. 80 по вносител, чл. 81 в редакция на комисията, чл. 82 по вносител, чл. 83 в редакция на комисията, чл. 84 в редакция на комисията, чл. 85 по вносител, чл. 86 в редакция на комисията и чл. 87 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 102 народни представители: за 95, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Глава дванадесета – Административно обслужване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава дванадесета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88 – “Общи положения”.
По чл. 89 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Искане за издаване на документ
Чл. 89. (1) Документът по чл. 88 се издава по искане на заинтересуваното лице, отправено до компетентната териториална дирекция.
(2) Искането може да се подаде чрез всяка териториална дирекция. Искането може да се подаде до компетентната дирекция по електронен път или да се изпрати чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор.
(3) Към искането се прилагат необходимите за издаването на документа доказателства, ако това е предвидено в нормативен акт. Искането се оставя без разглеждане, ако те не бъдат представени в 7-дневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на нередовността.
(4) Когато издаването на документа не е от компетентността на органа по приходите, производството се прекратява. Подателят на искането се уведомява и му се дават указания относно компетентния да издаде документа орган или организация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
На вашето внимание са заглавието на Глава дванадесета “Административно обслужване”, текста на чл. 88 по вносител и на чл. 89 в редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 90 има предложения от народния представител  Мария Капон и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложенията по ал. 1 и 2 и подкрепя предложението по ал. 4.
Неподкрепените текстове по ал. 1 и 2 са следните:
“В чл. 90, ал. 1 “7-дневен” да се замени с “3-дневен”, а “14‑дневен” със “7-дневен”.
В ал. 2 да се замени “един месец” с “14-дневен срок”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 90:
“Издаване
Чл. 90.      (1) Документът се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането, ако не е предвиден по-кратък срок. Когато искането е подадено чрез друга териториална дирекция, документът се издава в 14-дневен срок от подаването му.
(2) Документът се получава в териториалната дирекция, където е подадено искането. Заинтересованото лице може да определи и друг начин за получаване на документа, като посочи точен адрес в случаите на получаване по пощата или по електронен път.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи да вземат отношение по неподкрепените предложения на народния представител Мария Капон и група народни представители? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване неподкрепените от комисията предложения.
Гласували 105 народни представители: за 25, против 67, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 90, която по принцип подкрепя текста на вносителя.
Гласували 89 народни представители: за 79, против 3, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 91 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението, което гласи:
“В чл. 91, ал. 1 “7-дневен” се замества с “3-дневен”.
В ал. 2 се заменя “мълчалив отказ” с “мълчаливо съгласие”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 91:
“Отказ
Чл. 91.      (1) Отказът да се издаде поискания документ се съобщава в 7-дневен срок от издаването му.
(2) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на документа се смята за мълчалив отказ.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Имамов.
Подлагам на гласуване неподкрепеното предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Гласували 89 народни представители: за 27, против 56, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за чл. 91.
Гласували 84 народни представители: за 71, против 5, въздържали се 8.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 92 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители – в чл. 92 ал. 2 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 92:
“Обжалване по административен ред
Чл. 92.      (1) Отказът за издаване на документ може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред териториалния директор.
(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва пред органа по ал. 1 в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 90, ал. 1.
(3) Пред органа и в срока по ал. 1 може да се оспори и съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или в който се признава или отрича съществуването на права или задължения.
(4) Съдържанието  на  документа  по  ал.  3  може  да  се оспори  пред  органа  по  ал.  1  и  от  всяко заинтересовано лице в 14-дневен срок от узнаването му.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мария Капон и група народни представители по чл. 92, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 15, против 60, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за текста на чл. 92.
Гласували 91 народни представители: за 88, против 1, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 93:
“Право на отзив
Чл. 93.      Жалбата се подава чрез органа по приходите, издал или отказал издаването на документа. В 7-дневен срок той:
1. издава искания документ, или
2. издава документ с ново съдържание, или
3. изпраща жалбата заедно с преписката на териториалния директор.”
По чл. 94 няма предложения.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 94:
“Решение по жалбата
Чл. 94.      (1) Териториалният директор се произнася в 7-дневен срок от получаването на жалбата.
(2) Той може да разпореди издаването на искания документ или да остави жалбата без уважение, за което жалбоподателят се уведомява в 7-дневен срок.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване текстовете на чл. 93 и 94 в окончателна редакция на комисията.
Гласували 100 народни представители: за 91, против 8, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: По чл. 95 има предложение от госпожа Мария Капон и група народни представители, което не е подкрепено от комисията и гласи:
“В чл. 95, ал. 1 да отпадне изразът “мълчалив отказ”.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 95:
“Обжалване по съдебен ред
Чл. 95. (1) Отказът за издаване на документ може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на териториалната дирекция в 7-дневен срок от съобщаването по чл. 91, ал. 1 или от изтичането на срока по чл. 91, ал. 2, съответно от съобщаването по чл. 94, ал. 2.
(2) Не може да се оспорва пред съд съдържанието на документ.
(3) Жалба до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение на  госпожа Мария Капон и група народни представители, което не е прието от комисията.
Моля, гласувайте това предложение, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 96 народни представители: за 20, против 60, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 95.
Гласували 92 народни представители: за 83, против 2, въздържали се 7.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 96:
“Разглеждане на жалбата
Чл. 96. Когато жалбата е основателна, съдът задължава съответния орган по приходите да издаде документа, без да дава указания по съдържанието му.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 97:
“Необжалваемост
Чл. 97. Решението на окръжния съд е окончателно.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава тринадесета “Декларации”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 98:
“Деклариране
Чл. 98. При подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите, се прилагат разпоредбите на тази глава, освен ако в закона е предвидено друго.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 99:
“Подаване и  приемане на декларации
Чл. 99. (1) Декларацията и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго. Декларацията може да се подаде и чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път.
(2) Декларацията се подава в писмена форма чрез попълване на утвърдените образци на хартиен носител, на технически носител по утвърден формат на записа и по електронен път.
(3) Служителите, извършващи приемането на декларациите, при поискване са длъжни да оказват съдействие по всички въпроси, свързани с попълването на декларацията, както и да посочат необходимостта от отстраняване на непълноти в попълнена декларация.
(4) Когато декларацията се подава лично или чрез пълномощник, подаващият декларацията следва да удостовери самоличността си и/или представителната си власт.
(5) Приемането на декларация може да бъде отказано само, ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 100:
“Удостоверяване на подаването на декларацията
Чл. 100. (1) Подаването на декларация се отразява във входящ регистър, като на подателя се съобщават писмено входящият номер и датата на подадената декларация.
(2) Подадената чрез лицензиран пощенски оператор декларация се завежда с датата по чл. 23, ал. 2 и се отбелязва начинът на получаването й.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 101.
По чл. 102 има предложение от госпожа Мария Капон и група народни представители, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 102:
“Подаване и приемане на документи по електронен път
Чл. 102. (1) Подаването на декларации, документи или данни по електронен път се извършва от субекта или от негов представител с универсален електронен подпис.
(2) При приемането на декларации, документи или данни, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.
(3) Декларации, документи или данни, които не съдържат надлежен електронен подпис, идентификация на подателя, единен граждански номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или не отговарят на изискванията за формат на записа и попълване на съответния вид документ, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в 3-дневен срок от получаването им.
(4) Подателят е длъжен в 7-дневен срок от получаването на отказа да подаде отговарящи на изискванията декларация, документ или данни. В този случай се прилага  чл. 101, ал. 5.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 103:
“Действия след приемането
Чл. 103. (1) При установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й, или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации, съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация,  извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
(2) Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в срока по ал. 1, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3.
(3) В случаите, когато несъответствията се отнасят до данни, съдържащи се в регистъра по чл. 81, ал. 1, те се отстраняват от служител на съответната териториална дирекция, за което на лицето се изпраща уведомление в 14-дневен срок от отстраняване на несъответствието.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 104:
“Промени на подадени декларации и други данни или документи
Чл. 104. (1) След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените  задължения.
(2) Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация.
(3) Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се счита за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
(4) Коригиращи декларации за задължителни осигурителни вноски могат да се подават и след изтичане на законоустановения срок за подаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: На вашето внимание, уважаеми колеги, са текстовете от чл. 96 до 104 включително. Член 96 е в редакция на комисията, чл. 97 е в редакция на комисията, която не подкрепя текста на вносителя, чл. 98 е по комисия, чл. 99 е по комисия, чл. 100 е по комисия, чл. 101 е по вносител, чл. 102 е по комисия с отчетено предложение на госпожа Капон, чл. 103 е по комисия, чл. 104 е по комисия.
Моля, гласувайте предложените на вашето внимание текстове.
Гласували 101 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Глава четиринадесета – Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава четиринадесета.
“Раздел І – Предварително установяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел І.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 105:
“Самоизчисляване и задължение за внасяне
Чл. 105. Задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителни осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.”
По чл. 106 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“Служебни корекции
Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задълженията, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.
(2) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи чл. 154 не се прилага.
(3) Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалвано, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 107:
“Установяване по данни от декларации
Чл. 107. (1) Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.
(2) Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.
(3) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.
(4) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.”
“Раздел ІІ – Установяване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Раздел ІІ.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 108:
“Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски
Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.
(2) Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по Раздел І са окончателно установени.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя по чл. 109 и предлага той да отпадне.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната окончателна редакция на чл. 110, който става чл. 109:
“Срок за установяване
Чл. 109. (1) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.
(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Имамов.
На вашето внимание са текстовете на Глава четиринадесета “Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски” – текстовете на членовете от 105 до 110 включително.
Обръщам ви внимание, че комисията предлага текстът на чл. 109 по вносител да отпадне.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
В такъв случай подлагам на гласуване заглавието на Глава четиринадесета по вносител, на Раздел І по вносител, текстовете на чл. 105 по комисия, на чл. 106 по комисия, на чл. 107 по комисия, на чл. 108 по комисия, чл. 109 отпада, на чл. 110 по комисия, който става чл. 109.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 106, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: “Глава петнадесета – Данъчноосигурителен контрол.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава петнадесета.
По чл. 111 има предложение на народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 111, който се разделя на чл. 110 и чл. 111:
“Ревизии и проверки
Чл. 110. (1) Органите по приходите осъществяват данъчноосигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.
(2) Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.
(3) Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка могат да се установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице.
(4) Проверката се извършва от органите по приходите, без да е необходимо изрично писмено възлагане. Правилата по чл. 8 не се прилагат, когато е налице възлагане от изпълнителния директор или упълномощено от него лице. За резултата от проверката се съставя протокол, когато в закон не е предвиден актът, с който проверката следва да завърши.
Оправомощаване при обезпечаване на доказателства
Чл. 111. При извършване на ревизия или проверка действията по чл. 40 за обезпечаване на доказателства се извършват от органи по приходите, оправомощени със заповед на териториалния директор на Националната агенция за приходите или упълномощено от него лице, които се легитимират със служебна карта и предоставят копие от заповедта, удостоверяваща възлагането на тези правомощия.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 112:
“Образуване на ревизионното производство
Чл. 112.  (1) Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията.
(2) Ревизията може да се възлага от:
1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или определен от него заместник изпълнителен директор  – за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 113:
“Съдържание, връчване и изменение на заповедта за
възлагане на ревизия
Чл. 113. (1) Със заповедта за възлагане се определят:
1. данните за ревизираното лице по чл. 81, ал. 1, точки 2-5;
2. ревизиращите органи по приходите;
3. срокът за извършване на ревизията;
4. ревизираният период;
5. видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски;
6. други обстоятелства, имащи значение за ревизията.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на ревизираното лице.
(3) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице. Изменението се счита извършено от датата на издаване на новата заповед.
(4) Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт.
(5) Заповедта за прекратяване на ревизионното производство подлежи на обжалване по реда за обжалване на ревизионни актове.”
По чл. 114 има предложения от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, които са подкрепени по принцип от комисията.
По същия член има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение от народния представител Петър Кънев, също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 114:
“Срок за извършване на ревизията
Чл. 114.     (1) Срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане.
(2) Ако срокът по ал. 1 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нова заповед за възлагане от органа, възложил ревизията.
(3) Когато сроковете по ал. 1 и 2 се окажат недостатъчни поради особена фактическа сложност на конкретния случай, срокът може да бъде продължен общо до не повече от три години с нова заповед за възлагане на изпълнителния директор, издадена въз основа на мотивирано предложение на териториалния директор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има желание за изказване от господин Димов.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председателю, искам да кажа, че съвсем коректно предложенията ни с господин Методиев са приети. Има едно съществено нещо, което е претърпяло такава промяна, че де факто аз ще се опитам в момента да преведа предложението, което сме направили. Много сериозна е промяната в текста.
Става дума за ал. 3, където изпълнителният директор може да удължава до три години срока на ревизията. Нашето предложение беше този дълъг срок да бъде разрешаван от министъра на финансите. Истината е, че ние сме записали до един месец. В дебата в комисията стана ясно, че има случаи, в които фактическият състав не позволява толкова кратък срок. Когато става дума за три години, това да бъде разрешавано от министъра на финансите – в случаите, в които изпълнителният директор да разрешава не повече от една година на такива ревизии. Все пак министърът на финансите е човек, който подлежи на парламентарен контрол, който може да бъде питан тук защо разрешава толкова дълги данъчни проверки, а според мен срок от три години е прекалено дълъг. Ясно е, че това ще бъде само в извънредни случаи, но мисля, че когато се иска три години, трябва да искаме най-високото ниво – на Министерството на финансите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо искам да направя една редакционна добавка в чл. 113, ал. 3: “Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице, без да се изменя срокът.”
Какво имам предвид – по принцип този член дава възможност на териториалния директор, когато издаде една заповед за ревизия по ДДС и впоследствие има обстоятелства, които налагат промяната на ревизията, тоест тя да обхване примерно и преките данъци, той може да измени заповедта, но това да не води до промяна на срока. Това е смисълът на тази поправка.
Второ, в подкрепа на това, което каза господин Димов, искам да кажа, че на няколко места в кодекса, след като има възражения по данъчно-ревизионния доклад, впоследствие има обжалване на ревизионния акт или пък има прекъсване, поради това че данните от ревизията са дадени на прокуратурата. Тогава се прекъсва срокът, по който тече давността. Производството се приключва едва след като се произнесе прокуратурата. За мен е необясним този дълъг срок – удължаване с три години на тази заповед. Съгласен съм с колегата Димов, че ако трябва някой да я удължава до такъв срок, това трябва да е министърът на финансите. Както примерно, за да се отстрочват данъци над определени размери, се иска разрешението на министъра на финансите – в стария кодекс това беше 100 хил. лв., така за едно такова действие, което касае ревизия, явно че това действие ще е чрезвичайно предизвикано и от някакви особени обстоятелства, за мен възлагането на тази данъчна ревизия трябва да е от министъра на финансите, а не от изпълнителния директор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желание за изказване?
Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Първо, по отношение на това кой да се произнася – дали директорът на националната агенция или министърът. Министрите са политически лица. Министрите могат да се сменят понякога всеки месец. Защо искаме от министрите вместо да имат виждане по политиката на ведомството и по създаване на организация за реализацията на тази политика, да се занимават с конкретни неща? Смятам, че това няма никаква връзка с елементарна управленска и държавническа рационалност. Само за това ли, защото министърът стои на по-висок стол и можем да го питаме в парламентарен контрол? Той на парламентарен контрол ще прочете това, което неговият “стаф” му е изготвил. И какво от това?
Това, от което следва да изхождаме при чл. 114 и от което работната група се е старала да изходи, са няколко неща: първо, да не е възможна перманентна ревизия. Това е нещо, което текстът на вносителя съдържаше – шест месеца от органа, който ще извършва ревизията, нови шест месеца, ако той прецени, че срокът му е къс, нови месеци неограничено време от изпълнителния директор по доклад на Хикс и т.н. Въз основа на какво и докога?
Ревизиите трябва да бъдат извършвани в някакъв оптимален срок, който да позволява на данъчния служител със средно умение да си свърши работата и онова данъчно задължено лице, което се ревизира, да не бъде притеснявано и да не му се създават извънредни пречки в работата.
Количеството ревизии, което данъчните служби на България извършват, трябва да бъде оптимално. Удължаването им във времето означава наслагване на ревизии една върху друга и означава да вкараме данъчната администрация в нещо, в което се намира сегашната ни съдебна система. Вместо да работи по актуални случаи, по актуални казуси, по актуални проблеми и ревизии и по актуални години, да се точи във времето, да хваща давностните срокове буквално накрая, след което да започва да ги антидатира или спира фиктивно и т.н.
Колко обаче са тези срокове? Като сме започнали от решението от първоначалното предложение на вносителя, което съдържаше “6 + 6 + неограничено време”, сме стигнали до “3 месеца + един месец”, тоест 4 месеца, като първите две алинеи на чл. 114 уреждат огромния брой ревизии. Огромният брой ревизии, повтарям!
Спазена е идеята, която имаха данъчните органи, че с ревизиите ще се занимава съответният заместник по ревизии, а не териториалният данъчен директор, чрез който да минава всичко.
Сложили сме ал. 3 – изпълнителният директор на Агенцията по приходите да се занимава за много частни случаи, представляващи особена фактическа и правна сложност, като сме сложили тригодишен срок с оглед на давности и с оглед на всякакви други процесуални срокове, с оглед на международни поръчки, на времето, за което те пристигат и т.н.
Има колеги в залата, на които и в момента този сложен тригодишен срок им се видя прекалено дълъг, макар че не знам защо преди това пълното безсрочие на ал. 3 на чл. 114 не беше ги смутило. Това означава, че едно лице може да бъде ревизирано до края на живота му, ако текстът се тълкува стриктно.
Какъв да е подходът? Ръководили сме се от тези съображения. Смятам, че определянето на кило, защо да не е две, защо да не е две и половина, защо да не е едно и половина, е малко на око. Приемаме, че това ще бъдат рядък на брой случаи с особена фактическа и правна сложност, когато съответният териториален директор трябва да изготви мотивирано предложение, тоест на него преди това да му бъде докладвано, да са изчерпани четирите месеца преди това и изпълнителният директор да издаде акта си за колко време да свърши тази ревизия. Мисля, че това е по-разумният подход. Ако се окаже в практиката в следващите едва-две години, живот и здраве, че това е срок, с който се злоупотребява и че един твърде голям брой ревизии започват да се точат във времето по този начин, може би ще трябва да се преразгледа. На този етап ми се струва, че всякакво решение би било в някаква степен произволно и, признавам си, аз се доверих на специалистите на Главна данъчна дирекция въз основа именно на такива съображения да запишем тези три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За първа реплика думата има господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо Дончева! Никъде в кодекса не е указано какво означава това “особена фактическа сложност на конкретния случай”. Това означава, че както Вие казвате, ако в крайна сметка политическото лице разпореди на изпълнителния директор да възложи ревизии на всички големи фирми в България -  като започнем от тези, които имат примерно над 50 млн. оборот, такава фактическа сложност в конкретния случай ще се получи. Това ще е анализ на материални ценности, инвентаризации и т.н., да не ги изброявам. И тогава ще има основание за всички тези фирми да има такъв срок. Разбирате ли къде е опасността?
Затова смятам, че възможността да се определят такива ревизии трябва да е малка. Аз разбирам, че има големи фирми. Може би за някои от тях с оглед анализите и установяването точно на данъчните задължения може би трябва по-дълъг срок от време от тези четири месеца с оглед компетентността и на данъчните служители, но в крайна сметка смятам, че този срок до три години просто трябва да е едно изключително събитие.
Друго основание за това нещо – ако са толкова сложни фактическите обстоятелства, ако има някакъв такъв конкретен случай, нали пак в този кодекс е предвидено, че се прекратява производството, особено ако има данни за някакви престъпления. Тогава се дава на прокуратурата, прекратява се производството и след като приключи производството в прокуратурата, се довършва самото производство.
Не знам, но аргументите, които Вие изтъквате, за мен не са точни. Аз по-скоро бих го приел така – ако имаме големи фирми, става дума за големите данъкоплатци, в крайна сметка за тях може би по-нормален срок е до една година, но това – до три години – да е чрезвичайно и да става с разрешение на министъра на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Аз първо искам да се съглася с госпожа Дончева, че разликата между текста на вносителите и текста на комисията е каквато е разликата между вечността и четирите месеца. Напълно е права. Всъщност предложението, което и ние сме направили с колегата Методиев, до голяма степен е точно в тази посока.
Моето предложение, което направих тук в залата, е да има просто още едно ниво. Разбира се, ако не го приемете, това не е фатално. Нека да има възможност да се прави проверка и удължаване до една година от данъчния директор, и до три години – от министъра. Не е фатално, не е драма, така че, госпожо Дончева, ако това е убеждението на мнозинството, просто го гласувайте по този начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За дуплика имате думата, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): На господин Попвасилев ще отговоря, че особената фактическа и правна сложност е нещо, което за юристите звучи много познато. Това е един термин с много масова употреба в разни производства, особено когато е свързано със срокове и с възможността за тяхното удължаване. Не е необходимо да се дава легална дефиниция. Този текст означава, че  обемът на работа е много голям, че се чакат международни поръчки и действия на други органи, от които решаващият орган зависи и не може да им изчислят действията.
Вие сте прав, че това ще бъде един текст, който ще е доста относим към големите данъкоплатци, където ревизията не може да свършва в обозрими срокове. Въпросът е колко да са те, защото данъчната администрация има някакъв ограничен капацитет, както като хора, така като сръчност, като умения, като познания, така че по-добре е според мен да използваме онзи общоприет текст и термин от всякакви клонове на правото за особената фактическа и правна сложност, което е допълнително нещо и означава, че не за всяка ревизия, не за голямата част от ревизии, ще бъде приложимо.
Ако проследите нататък, ще видите, че ние сме внесли сериозни корекции в прекратяването на производството и то наистина няма нищо общо с онова, което беше в изначалната идея – едва ли не да се прекратяват производства, при които лицето не е намерено на адреса. Идеята, която сме заложили, е започва производство и свършва. Защото имат и 5-годишна давност. По-скоро данъчните ще си планират къде ще ходят на ревизии, къде ще вършат тематични ревизии, къде ще вършат цялостни ревизии, къде има ключови проблеми с източване на ДДС, с второ,  трето,  пето, за да насочат там усилията си. Очевидно е, че ревизорската дейност е някаква избирателска дейност, те не могат да направят 100% покритие. Няма да се прекратява производството при изпращане на прокурор, само когато резултатите от заключенията на прокурора определят данъчните задължения, ще се спира производството.
Третият открит въпрос остана да занесем ли тези материали на министъра на финансите. Кажете ми с какво са по-големи гаранциите? Министърът на финансите ще сложи формален параф, защото той физически не е в състояние да прочете закона, както и неговият заместник, а какво остава да ви прочете камари кашони с документи. Тук сме възложили задължение на изпълнителния директор, защото от него ще търсим отговорност за неоснователни удължения, за много голям брой удължени случаи и ще приемем, че той би трябвало да чете и да познава факти, а не просто да слага като селски кмет парафи.
Затова аз смятам, че е по-голяма гаранцията за ревизираното лице срещу произволно продължаване, ако там има високоотговорен служител, който наистина е длъжен да чете и ако не чете, може да бъде уволнен, отколкото ако го възложим на един министър, който между другото ще сложи параф за едно продължение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За процедурно предложение – заповядайте, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Госпожо Дончева, Вие не можахте да ме убедите със своите аргументи, затова ще предложа процедурно гласуването на ал. 3 да бъде отложено, като текстът бъде прецизиран.
В допълнение на това искам да кажа само две думи. Аз съм я вършил тази работа и знам какво предлагам. Едно време, когато се правеше примерно ревизия на “Кремиковци”, се събираха ревизори от цялата държава и се правеше ревизия за тригодишен период на същата тази фирма за шест месеца. И сега Вие искате да ме убедите, че изпълнителният директор на НАП ще има права да прави ревизии до три години. Просто няма никакви аргументи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Направено е процедурно предложение по силата на ал. 2 на чл. 42, т. 5 – отлагане на гласуването на текста на ал. 3 от чл. 114 по текста на комисията.
Има ли противно предложение? Заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Аз правя противно процедурно предложение, защото тук не става дума за неяснота в текста. Дали ще сложим до три, до две, до една и половина година – това не е неяснота в текста.  Освен това, като е казано “до три”, не значи, че трябва да е три. Сегашният текст предписва да направите ревизията на “Кремиковци” до четири месеца с удължението. А вие си правете сметката как ще я организирате. И ако не ви достигнат онези два месеца, с които сте свикнали, изпълнителният директор на агенцията   да ви ги даде. Никой не е казал, че трябва да ви даде три години.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване процедурното предложение на господин Попвасилев за отлагане гласуването на ал. 3 от чл. 114.
Гласували 119 народни представители: за 21, против 78, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Други изказвания? Не виждам.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на текстовете, които са на вашето внимание: заглавието на Глава петнадесета “Данъчно-осигурителен контрол”, текстовете на чл. 111-114 включително, като първо ще подложа на гласуване двете предложения за редакционна поправка и изменение на предложените текстове.
Нено Димов (ДСБ, от място):  Аз оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Димов оттегля своето предложение по ал. 3 на чл. 114 и в такъв случай остава само предложението на господин Попвасилев за чл. 113, ал. 3 – в края на първото изречение да се добави допълнителен текст. Сега първото изречение на ал. 3 на чл. 113 звучи така: “Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, която се връчва на ревизираното лице”. Господин Попвасилев предлага изречението да се продължи с “без да се изменя срокът”.
Приемаме предложението за редакционно.
Госпожа Дончева желае да прецизира текста. Заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Предлагам редакцията да бъде “с изключение на срока” и ал. 3 да придобие следния вид:
“(3) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна от органа, възложил ревизията, с нова заповед за възлагане, но не по отношение на срока, която се връчва на ревизираното лице.”
Нататък следва текстът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: От Министерството на финансите желаете ли да вземете отношение? Заповядайте, господин Иванов.
РОСЕН ИВАНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Предложението не е редакционно, предложението е по същество. С тази промяна на чл. 113 ще се постигне следното. Ако органът, който възлага ревизиите, е възложил ревизия, която трябва да се извърши например за 20 дни, ние не виждаме нищо лошо тази ревизия, която се прави за 20 дни, да стане за един месец, за месец и половина или за два. Въпросът е да е в рамките на тримесечния срок.
Така че да забраним изобщо всякаква промяна на срока от органа, възложил ревизията, не е коректно. Той трябва да може да променя срока в рамките на тези три месеца. Не е нормално една ревизия да продължава дори три месеца. На по-малките компании тя продължава 15 дни, един месец, нещо подобно. И това представлява вече промяна на положението по същество. Защото дори когато ревизията е разпоредена да бъде извършена за 20 дни, този орган повече не може да удължи тази ревизия и трябва да се отива на изпълнителен директор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Мнението на Министерството на финансите е ясно. Ще допусна едно уточнение на господин Попвасилев, малко извън процедурата, след което ще гласуваме.
Ясен Попвасилев (ОДС): Аз съм съгласен с колегата по принцип. Имам предвид това, че в крайна сметка може да се наложи заповед за ревизия само по ДДС, пък след това да се проверяват и корпоративните данъци.
Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Попвасилев оттегля своето предложение в светлината на пояснението от Министерството на финансите.
Господин Димов оттегля своето предложение по ал. 3 на чл. 114, така че, уважаеми колеги, последното за днес гласуване ще бъде по следните текстове: заглавието на Глава петнадесета “Данъчно-осигурителен контрол”, чл. 111 в редакцията на комисията, като тук обърнете внимание, че комисията предлага от чл. 111 да бъдат обособени два члена – чл. 110 и чл. 111, и по такъв начин се изравнява номерацията по доклада, чл. 112 по комисия, чл. 113 по комисия и чл. 114 по комисия.
Моля, гласувайте тези текстове.
Гласували 137 народни представители: за 124, против няма, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
Няколко съобщения преди да закрия заседанието:
1. Уважаеми колеги, по информация, която ми беше подадена, преди 30 мин. в Народното събрание са дошли министърът на финансите Пламен Орешарски и министърът на образованието Даниел Вълчев. Те са се присъединили към разговорите, които протичат в Народното събрание, с представителите на протестиращите учители.
2. Временната комисия по искането на главния прокурор за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народния представител Стефан Софиянски ще проведе заседание на 15 декември 2005 г., четвъртък, от 17,00 ч. в зала № 238 на пл. "Княз Александър Батенберг"  № 1.
3. Комисията по бюджет и финанси ще заседава днес, 15 декември 2005 г.,  от 14,30 ч. в зала № 248 на пл. "Княз Александър Батенберг" № 1 с дневен ред:
Проект на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
4. Съобщение за парламентарен контрол:
Министърът на околната среда и  водите  Джевдет Чакъров ще отговаря на въпрос от народния представител Стела Банкова и на две питания от народния представител Мария Капон.
Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски ще отговаря на седем въпроса от народните представители Стела Банкова – три въпроса, Тодор Кумчев и Маруся Любчева, Ваньо Шарков, Марина Дикова и Димитър Камбуров и Васил Паница и на питане от народните представители Илко  Димитров и Ясен Янев.
Министърът на културата Стефан Данаилов ще отговори на три въпроса от народните представители  Стела Банкова –  два въпроса, и Бойко Ватев.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков ще отговори на  три въпроса от  народните представители Бойко Великов, Стела Банкова и Владимир Кузов.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов ще отговори на въпрос от народния представител Минчо Христов.
Следващото заседание е на 16 декември 2005 г., петък, от 9,00 ч. сутринта.
Закривам заседанието. (Звъни.)
 
(Закрито в 14,04 ч.)
 
Председател:
Георги Пирински
 
 
Секретари:
Светослав Спасов
Светослав Малинов