Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-12-19

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова 
Секретари: Силвия Стойчева и Мартин Димитров



ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам днешното извънредно пленарно заседание.

Първата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА ПОСТИГНАТО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА УЧАСТИЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМА ЗА ЕЛЕКТРОННО ОБУЧЕНИЕ “ELEARNING”.
Следва доклад на Комисията по образованието и науката.
Господин Местан, моля да представите доклада на комисията, която е водеща по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за
постигнато споразумение между Европейската общност и
Република България за участието на Република България в
програма за електронно обучение “eLearning” № 502-02-25,
внесен от Министерския съвет на 12 декември 2005 г.
На 14 декември 2005 г. Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning” № 502-02-25, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2005 г.
Законопроектът бе представен от госпожа Екатерина Виткова, заместник-министър на образованието и науката.
Меморандумът за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning” е подписан на 7 ноември 2005 г. в Брюксел.
Програмата за електронно обучение “eLearning” е приета на 5 декември 2003 г. с Решение № 2318 на Европейския парламент и на Съвета, обхваща периода 2004-2006 г. и е в четири направления:
- подобряване на инфраструктурите и оборудването в училищата, за да се създадат връзки между образователните институции от различните страни чрез използване на информационни и комуникационни технологии;
- обучение за придобиване на “цифрова грамотност” от всички, които завършват училище; стимулиране на преподавателите да използват цифрови технологии в образователния процес;
- създаване на он-лайн платформи за обучение във висшите училища;
- разработване на качествени програми и на Интернет-услуги.
Участието в програмата задължава България да прави ежегодна вноска в размер на 78 хил. евро в общия бюджет на Европейския съюз. България ще заплаща тази сума частично от държавния бюджет и частично от Националната програма по ФАР при условие, че се спазват процедурите на ФАР за ежегодно програмиране.
В рамките на настоящия Меморандум Комисията ЕССИ (Европейската служба срещу измамите) се упълномощава да извършва проверки на територията на нашата страна в съответствие с Наредбата на Съвета (ЕВРАТОМ, ЕО) № 2185/96 от 11 ноември 1996 г. Без да се засягат правата и изискванията по прилагането на българското наказателно право, Комисията може да налага административни мерки и глоби в съответствие с цитираната наредба от 25 юни 2002 г. и Наредба № 2342/2002 от 23 декември 2002 г.
Меморандумът за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning” може да бъде удължен автоматично, ако никоя от договарящите се страни не го анулира в течение на един месец след решението за неговото удължаване.
При проведената дискусия народните представители подчертаха, че ратифицирането на Меморандума ще създаде условия за навлизането на високите технологии в средните и висшите училища, както и за по-ефективното реализиране на продължаващото обучение. Включването на България към тази програма ще подкрепи усилията на онези образователни институции, които изпреварващо вече работят в тази насока. Програмата за електронно обучение ще спомогне да се реализират и стратегическите цели на Плана за действие еEurope 2005 г. “Информационно общество за всички”. Участието ни в програмата за електронно обучение ще допринесе за изпълнението на ангажиментите по Глава седемнадесета “Наука и научни изследвания” и глава осемнадесета “Образование и професионално обучение” от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
След направените разисквания Комисията по образованието и науката единодушно подкрепя законопроекта и предлага да бъде приет на първо гласуване.” Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Местан.
Има и становище на Комисията по външна политика.
Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Представям становището на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning”, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2005 г.:
“На 15 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning” и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning”, подписан на 7 ноември 2005 г. в Брюксел.” Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Всъщност Вие представихте и член единствен от законопроекта. Благодаря Ви, господин Ранчев.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Заповядайте, господин Славов.
Пламен Славов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Напълно подкрепям направеното предложение да бъде гласуван меморандумът за това важно споразумение между Република България и Европейската общност. Искам да кажа, че на практика вече се работи много сериозно от различни образователни институции в тази посока и отраден факт е, че това са образователни институции не само от системата на висшето образование, но и от системата на народната просвета.
Преди по-малко от месец в град Брезово беше проведена научно-практическа конференция, посветена на електронното обучение в българското училище. Отраден факт е, че Средното общообразователно училище в Брезово, както и Математическата гимназия в Пловдив, заедно с Факултета по математика и информатика на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, в сътрудничество с университет от Ирландия вече са реализирали първите практически стъпки и действия, които дават своите резултати. Това идва да покаже, че ратификацията на този меморандум е важна, наложителна и че тя ще даде необходимата институционална подкрепа за подобни практически стъпки и действия, които, разположени във времето, ще изиграят изключително важна роля не просто за реализирането и въвеждането на електронното обучение, но и за изпреварващото развитие на образователната система в нашата страна.
Фактът, че си сътрудничат преподаватели по информатика и информационни технологии в средните училища с университетски преподаватели по информационни технологии и математика от български университети, както и експерти от Министерството на образованието и науката и регионалните инспекторати, които отговарят за обучението по информатика и информационни технологии, означава, че на практика вече нашата образователна система е реализирала първите успешни стъпки в тази посока.
Подкрепата за тази ратификация ще означава една много солидна и мощна подкрепа, не само финансова. Тя има далеч по-сериозни измерения за всички, които очакват от българската държава, в това число и от Народното събрание, институционално съдействие и подкрепа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Славов.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта на първо четене? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning”.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 139, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Местан, ще направите ли процедурно предложение? Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа! Правя процедурно предложение Законопроектът за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning” да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Местан.
Моля, гласувайте процедурното предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на две четения.
Гласували 133 народни представители: за 127, против 1, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Господин Местан, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Лютви Местан: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа.
“Член единствен. Ратифицира Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България за участието на Република България в програма за електронно обучение “eLearning”, подписан на 7 ноември 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по съдържанието на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за постигнато споразумение между Европейската общност и Република България.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 138, против няма, въздържали се 4.
Законът е приет на второ гласуване.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА ЗА ВЪЗДУШНИ СЪОБЩЕНИЯ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА.
Вносител е Министерският съвет.
Водеща е Комисията по транспорт и съобщения.
Господин Илиевски, моля да представите доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам на вашето внимание:
“Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина № 502-02-23, внесен от Министерския съвет на 07.12.2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15.12.2005 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина № 502-02-23, внесен от Министерския съвет на 07.12.2005 г.
На заседанието присъства госпожа Даниела Никифорова – заместник-министър на транспорта.
Подписаната спогодба създава правната основа за откриването и експлоатацията на международни въздушни линии между България и Босна и Херцеговина. В Спогодбата са залегнали основните положения и принципи на Чикагската конвенция за гражданско въздухоплаване, Конвенцията за транзита по международните въздушни линии, Препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване и Европейската конференция за гражданска авиация и приложимата практика. Предмет на регулиране са въпросите на достъпа на назначените от страните превозвачи до пазара на редовните международни линии, предоставян със санкция от страна на договарящите се страни. Спогодбата възпроизвежда разрешителния режим за регулиране на търговските въздушни превози, установен към момента в Република България, в съответствие с поетите задължения на страната по международното и европейското право.
Основните разпоредби на документа уреждат реда и процедурите за назначаване на въздухоплавателните предприятия; техните права, задължения и отговорности при експлоатацията на редовните линии и свързаната с това търговска дейност; процедурите за съгласуване на тарифите и уреждането на спорове; принципите за определяне на капацитета; лоялната конкуренция; задълженията за авиационна безопасност и други.
През последните години България и Босна и Херцеговина предприеха редица мерки за активизиране на отношенията си в областта на деловото и търговско-икономическото си сътрудничество. Изразено бе взаимното желание за подготовка и подписване на редица договори и спогодби във финансовата, правната и транспортната област, формиращи юридическата база, регламентираща двустранните отношения.
Организирането на директни въздушни линии между двете страни се очаква да доведе до нарастващ брой на пътуванията, свързани с активирането на деловите, туристическите и културните контакти.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и съобщения, подкрепяйки мотивите на вносителя, единодушно с 10 гласа "за", предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина, внесен от Министерския съвет на 7.12.2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Илиевски.
Господин Ранчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги!

"СТАНОВИЩЕ
на Комисията по външна политика
относно Законопроект за ратифициране на
Спогодбата за въздушни съобщения между правителството
на Република България и Министерския съвет на
Босна и Херцеговина, внесен от Министерския съвет на
7 декември 2005 г.
На 14 декември 2005 г. Комисията по външна политика разгледа Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина, подписана на 10 декември 2004 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ранчев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта, представен на първо четене. Има ли желаещи да вземат отношение по съдържанието на законопроекта? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина.
Гласували 129 народни представители: за 129, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Илиевски, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски: Госпожо председател, предлагам законопроектът да бъде гледан и на второ четене в пленарната зала сега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Направено е процедурно предложение за приемане на законопроекта на две четения в едно пленарно заседание.
Моля, гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 128 народни представители: за 125, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Заповядайте, господин Илиевски, за да представите законопроекта на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Радослав Илиевски:

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата за въздушни съобщения
между правителството на Република България и
Министерския съвет на Босна и Херцеговина
Член единствен. Ратифицира Спогодбата за въздушни съобщения между правителството на Република България и Министерския съвет на Босна и Херцеговина, подписана на 10 декември 2004 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Илиевски.
Колеги, имате ли съображения или изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на спогодбата.
Гласували 130 народни представители: за 129, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.

Трета точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ ЗА СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ.
Господин Адемов, имате думата, за да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, госпожо председател.

"ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Спогодбата
между Република България и Република Австрия
за социална сигурност № 502-02-24,
внесен от Министерския съвет на 8.12.2005 г.
На проведено заседание на 14 декември 2005 г. Комисията по труда и социалната политика разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Димитър Димитров - заместник-министър на труда и социалната политика, и господин Йордан Христосков - управител на Националния осигурителен институт.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на труда и социалната политика господин Димитър Димитров.
С подписаната на 14 април 2005 г. в София Спогодба се гарантират правата на гражданите на всяка една от държавите, пребиваващи в другата страна при условията на равностоен достъп до системите за социална сигурност. В материалния обхват на Спогодбата са отразени спецификите на двете законодателства на договарящите се държави.
От българска страна са включени правните разпоредби относно осигуряването при временна нетрудоспособност и майчинство, пенсиите за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, наследствени пенсии от посочените видове и паричните обезщетения за безработица. Включени са разпоредби относно здравното осигуряване и спешната помощ. Във връзка с приложимото право по отношение на задължението за осигуряване е възприет като общ принцип прилагането на правните разпоредби на договарящата страна, на чиято територия лицата осъществяват трудовата си дейност, като се предвиждат изключения.
По отношение определянето размера на пенсиите от българска страна е възприет принципът на прякото изчисление, който най-точно отговаря на националното ни законодателство. Осигурителният стаж, придобит в двете договарящи се страни, се сумира за преценката на право на плащане. В случай, че правото е налице, размерът се изчислява само въз основа на осигурителния стаж, придобит съгласно българското законодателство и на дохода, разбира се, за същия период, върху който са внесени осигурителни вноски в България.
Народните представители се обединиха около становището, че Спогодбата между Република България и Република Австрия представлява добро продължение на отношенията, които съществуват между двете държави, гарантират се правата на гражданите от всяка отделна страна, отразени са спецификите на осигурителните законодателства на двете страни, приети са необходимите разпоредби за зачитане на трудов стаж, за изплащане на обезщетения според Спогодбата и други, възприет е принципът за определяне размера на пенсиите според всяко от двете законодателства.
След проведено обсъждане и гласуване, с мнозинство от 14 гласа "за", без "против" и "въздържали се", Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност № 502-02-24, внесена от Министерския съвет на 8.12.2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Адемов.
Господин Ранчев, моля да представите доклада на Комисията по външна политика.
ДОКЛАДЧИК Пламен Ранчев: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, представям становището на Комисията по външна политика относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност, внесен от Министерския съвет на 8.12.2005 г.
"На 14 декември 2005 г., Комисията по външна политика на свое заседание разгледа Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност и прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 4, 5, 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност, подписана на 14 април 2005 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ранчев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност.
Гласували 109 народни представители: за 108, против няма, въздържал се. 1
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Адемов, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Госпожо председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Адемов, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:

"ЗАКОН
за ратифициране на Спогодбата
между Република България и Република Австрия
за социална сигурност
Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Република Австрия за социална сигурност, подписана на 14 април 2005 г. в гр. София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по този член единствен от законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта.
Гласували 129 народни представители: за 128, против няма, въздържал се 1.
Законът е приет.
За процедурно предложение имате думата, господин Димитров.







Петър Димитров (КБ): Уважаеми колеги, тъй като все още не е раздаден материалът за бюджета, предлагам да разменим местата на двете точки и да продължим с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, най-малкото до почивката. През това време вероятно ще размножат и раздадат материала за бюджета и след това да продължим с бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за размяна на точките в дневния ред – да продължим с разглеждането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а след това да продължим с бюджета, когато докладът бъде размножен и раздаден на народните представители.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 115 народни представители: за 113, против 1, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС – продължение.
Предстои да бъде докладван чл. 154.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 154 има предложение от народния представител Трифон Митев. Той предлага чл. 154 да отпадне.
Комисията не подкрепя това предложение.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 154:

“Споразумение относно доказателствата
Чл. 154. (1) В срока за издаване на решение по жалбата срещу ревизионния акт може да се постигне писмено споразумение между органа по приходите, издал обжалвания акт, и ревизирания субект относно доказателствата, които ще се смятат за безспорни.
(2) Споразумението по ал. 1 се одобрява писмено с резолюция от решаващия орган по жалбата. Той не може да се произнесе по нея преди изтичането на 14-дневен срок от началото на срока за произнасяне по жалбата, с която е направено предложението за постигане на споразумение.
(3) За доказателствата, за които е постигнато споразумение, не се допускат нови доказателства за опровергаването или потвърждаването им в производството по административното и съдебното обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказване по чл. 154. Няма желаещи.
Има предложение на господин Митев за отпадане на чл. 154, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 113 народни представители: за 22, против 40, въздържали се 51.
Предложението на господин Митев не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за чл. 154.
Гласували 105 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 18.
Член 154 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 155 има предложение на народната представителка Мария Капон и група народни представители. То е в чл. 155, ал. 1 да се замени “45-дневен срок” с “14-дневен”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155:

“Правомощия на решаващия орган
Чл. 155. (1) Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата по чл. 152, ал. 3, съответно от изправянето на нередностите по чл. 145 или от одобряването на споразумението по чл. 154. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването й по чл. 152, ал. 3.
(2) Решаващият орган може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част.
(3) Решаващият орган може да събира нови доказателства. Ако новите доказателства не са представени от жалбоподателя, копия от тях му се връчват заедно с решението.
(4) Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:
1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или
2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.
(5) Не се допуска повторно връщане на преписката за нова ревизия.
(6) В случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна на акта.

(7) Когато до изтичането на срока за произнасяне по жалбата пред същия решаващ орган са подадени жалби и срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, решаващият орган може да обедини преписките за общо разглеждане и решаване.
(8) С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.
(9) Относно решението се прилага съответно чл. 133, ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания.
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, оттук нататък има редица предложения, които сме направили с моя колега Мартин Димитров в полза на сроковете, за възможно максимално намаление на сроковете за бизнеса. Тоест жалбоподателят да може в рамките на 14-дневен срок да има решение, така че ако иска да обжалва допълнително в съда, да го направи. Това е едно от тези предложения. Ние приехме частично и становището на данъчната администрация, че тези срокове биха затруднили поне за момента създаването на Националната агенция по приходите, първоначално. Иначе има добрата воля у тях в даден момент сроковете да бъдат намалени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има думата господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Както си говорихме и миналата седмица, основна цел на Националната агенция по приходите е намаляване на всички срокове, така че администрацията да стане по-ефективна. В случая този срок от 45 дена ми се струва нереално дълъг. Все пак създаваме администрация, която да бъде много по-ефективна от това, което е било досега. И тук имаме много добър повод да намалим сроковете, да намалеят разходите за бизнеса, така че средата в България да се подобри. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Други изказвания по чл. 155? Госпожо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, сроковете освен че трябва да се съкращават и да вървят към намаление, трябва да бъдат и реалистични. При гласуването миналата седмица в петък заедно с колегата Димитров, когото аз подкрепих, убедихме залата да намали един срок от 14 дни на 7 дни. След това, като размислих малко по-задълбочено, се оказа, че това не е толкова добро, поне за фирмите, които имат този проблем, доколкото се оказва невъзможно самото пренасяне на преписката от териториалната данъчна служба до съответната регионална такава, където ще се прави съответното произнасяне, и в крайна сметка фирмите ще бъдат принудени да отидат на по-дългия, 14-дневен срок в резултат на 7 дни непроизнасяне в срок и 7 дни срок за последващо обжалване. Тоест тогава, когато сроковете се намаляват прекомерно и не са съобразени с реалностите за произнасяне на съответния орган по приходите, ефектът е обратен.
В тази връзка бих искала да се обърна към вас да размислите нормално ли е този срок от 45-дневен, какъвто беше понастоящем, бъде намален на 14-дневен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика на госпожа Манолова – заповядайте, господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Госпожо Манолова, съгласен съм отчасти с Вас, но когато четем Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, виждаме, че когато сроковете текат за фирмите, те са 14 дни и надолу, а когато текат за администрацията, те са 30 дни и нагоре. Трябва да има някаква равнопоставеност. Не може да искаме всичко да се случва утре, след 7 дни или след 14 дни, когато говорим за едната страна, и да кажем ще се случва след 30 дни, 3 месеца, 3 плюс 1 месеца, 3 години, когато говорим за другата страна.
От тази гледна точка може би наистина трябва да се мине към уеднаквяване на сроковете. Нека да не бъдат 14 дни, нека бъдат 30 дни за всички, нека бъдат 14 дни за всички, но да бъдат равни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димов.
Друга реплика? Няма.
За дуплика – заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Ако приемем 14-дневен срок, в който почти е ясно, че данъчните няма да могат да се произнесат с мотивирано решение, отиваме в следващия текст при хипотезата мълчалив отказ, при което ще следва фирмата или субектът, който е депозирал жалбата, да бъде принуден да обжалва акта на органа по приходите, а не вече мотивираното решение на по-горестоящия орган по приходите.
Така че в най-добрия случай може би да се обединим, ако изобщо е възможно, за 30-дневен срок, тъй като 14-дневният е практически невъзможен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да приемем ли, че правите предложение?
Мая Манолова: Нека да прецени председателят на комисията дали това е възможно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Това е промяна по същество, която не е направена писмено в срока за предложенията.
Господин Димитров има думата.
Мартин Димитров (ОДС): Госпожо Манолова, струва ми се, че Вашето предложение в случая е удачно и аз смятам, че можем да се обединим около предложението този срок да бъде 30 дена.
Госпожо председател, смятам, че имаме основание, доколкото е направено предложение, което само се коригира в посока на това, което беше предложено от вносителя. Смятам, че едномесечният срок е разумeн при тази ситуация. Още повече, колеги, вижте, имаме нова Агенцията по приходите. Навсякъде тя трябва да работи малко по-добре от това, което е било досега. Така че би трябвало да се опитаме навсякъде да подобрим малко условията за бизнеса в България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Моля от името на вносителите да вземете отношение по предложението за редуциране на срока от 45 дни, както е по вносител, на 30 дни.
РОСЕН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да ви обърна внимание само върху един момент. Към настоящия момент по сега действащия Данъчно-процесуален кодекс срокът за произнасяне също е 45 дни, но той тече от момента, в който горестоящият орган получи жалбата при себе си. Този срок не включва движението на жалбата вътре в администрацията. Така че времето от 45 дни в момента е чисто време, в което горестоящият орган трябва да мисли. Ако обърнете внимание на сегашната редакция, този 45-дневен срок сега тече от момента на подаване на жалбата от данъкоплатеца и не се интересува от никакво вътрешно движение на жалбите в самата администрация. Което означава, че този 45-дневен срок включва в себе си и вече приетия от вас 7-дневен срок за изпращане на преписката. Реално времето за произнасяне е съкратено на 33 дни, което за нас е близко до предложението, което току-що беше направено за 30 дни.
Следва също да се има предвид, че в доста голяма част от случаите става въпрос за наистина много обемни и не толкова лесни за решаване случаи, в които се изисква сериозно запознаване и сериозно мислене по въпроса. А срокът, който сега е предложен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, реално е 33 дни, тъй като започва да тече от момента на подаване на жалбата, а не от момента на получаването на жалбата в горестоящия орган. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Бихте ли конкретизирали Вашето предложение в случая?
РОСЕН ИВАНОВ: Нашата молба е текстът да остане така както е по вносител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията. След корекцията, която господин Мартин Димитров направи, предложението е за срок не от 45 дни, а от 30 дни.
Гласували 128 народни представители: за 27, против 89, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 155.
Гласували 128 народни представители: за 106, против 13, въздържали се 9.
Текстът е приет.


ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Госпожо председател, заглавието на глава деветнадесета е по вносител.
Текстът на чл. 156 е на вносителя.
По чл. 157 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Спиране на изпълнението от съда
Чл. 157. (1) Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда.
(3) Към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 и ал. 8.
(4) Съдът се произнася в 14-дневен срок от подаването на искането за спиране с определение, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.”
По чл. 158 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Особени правила за доказателствата в
съдебното производство
Чл. 158. (1) Свидетелски показания се допускат само в случаите на чл. 57, ал. 1.
(2) Съдът следи служебно за спазването на чл. 154, ал. 3.”
По чл. 159 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:



“Разглеждане на жалбата срещу
ревизионния акт
Чл. 159. (1) Съдът разглежда жалбата с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.
(2) При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.
(3) Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване.”
По чл. 160 има направено предложение, което комисията подкрепя по принцип, и предлага следната окончателна редакция:

“Решаване на делото
Чл. 160. (1) Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата.
(2) Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално-правните разпоредби по издаването му.
(3) Когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът го отменя и връща преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(4) Алинея 3 не се прилага за ревизионните актове.
(5) Със съдебното решение не може да се изменя актът във вреда на жалбоподателя.
(6) Решението на окръжния съд подлежи на касационно обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) Отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Закона за Върховния административен съд.”
Редакция на комисията за чл. 161:

“Разноски
Чл. 161. (1) На жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера до минималното възнаграждение за един адвокат.
(2) При прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
(3) В случаите когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Изказвания по текстовете на глава деветнадесета? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на глава деветнадесета и членове 156-161 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Дял четвърти – комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на дял четвърти.
Глава двадесета – комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 162 има предложение от народния представител Трифон Митев, което не е подкрепено. Той предлага в чл. 162 да се добавят и разноските, и възнагражденията, присъдени в полза на НАП по повод обжалване на актове на нейни органи.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Публични и частни вземания
Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
1. за данъци, включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета;
2. за други вноски, установени по основание и размер със закон;
3. за държавни и общински такси, установени по основание със закон;
4. за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи;
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
6. по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините;
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1-6.
(3) Публичните вземания се установяват и събират в левове.
(4) Частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по текста на чл. 162. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 13, против 65, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на дял четвърти, на глава двадесета и чл. 162 в редакцията на комисията.
Гласували 118 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 12.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 163 комисията подкрепя текста на вносителя.
Член 164 е по допълнителен доклад на комисията. Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция на чл. 164:

“Особени случаи при несъстоятелност
Чл. 164. (1) Публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство по присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника.
(2) Екземпляр от акта за установяване на публичното вземане се предоставя на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му.
(3) Публичните вземания се предявяват от Агенцията за държавни вземания пред съда по несъстоятелността, а освен ако в закон е предвидено друго.
(4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на Част четвърта от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания.
(5) В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго.”
По чл. 165 няма предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 165.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 166, 167 и 168.
По чл. 169 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Последователност на погасяванията
Чл. 169. (1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски.
(2) Разсрочените и отсрочените публични вземания се погасяват в последователност: главница, лихви, разноски.
(3) При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви кое от тях погасява пред съответния компетентен орган. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно.
(4) Задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година лицето има право да заяви кое от тях погасява.
(5) След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат.”
По чл. 170 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 171 има предложение на народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 172 комисията предлага следната окончателна редакция:

“Спиране и прекъсване на давността
Чл. 172. (1) Давността спира:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно – за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането – за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
(2) Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
(3) От прекъсването на давността започва да тече нова давност.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 173.
По чл. 174 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Доброволно плащане след изтичане
на сроковете
Чл. 174. Не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173.”
По чл. 175 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редкация:

“Лихви
Чл. 175. (1) За неплатените, в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.
(2) Лихва се дължи и:
1. за неправилно възстановени или прихванати публични вземания, включително всякакви плащания, получени въз основа на искане за възстановяване съгласно данъчното и осигурителното законодателство;
2. върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска – до 31 декември на съответната година;
3. върху задълженията на чуждестранно лице за данъци, подлежащи на удържане при източника – от датата на изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагането на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.
(3) Лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.”
По чл. 176 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 177 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Принудително изпълнение от публични изпълнители
на Националната агенция за приходите
Чл. 177. (1) Неплатените в срока за доброволно изпълнение и задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, глоби и имуществени санкции, установяването на които е възложено на Националната агенция за приходите, се събират чрез изпълнение върху паричните средства на длъжника, включително в банките и паричните му вземания от трети лица. Събирането се извършва от публичните изпълнители на Националната агенция за приходите в 6-месечен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1.
(2) При постъпващи плащания от страна на длъжника публичният изпълнител на Националната агенция за приходите може и след изтичането на срока по ал. 1 да продължи действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 229.
(3) Ако вземането не бъде събрано изцяло в срока по ал. 1 и не са налице условията по ал. 2, изпълнителното дело се изпраща на публичния изпълнител на Агенцията за държавни вземания.
(4) Обезпечението на вземанията по ал. 1 може да се извършва от публичния изпълнител при Националната агенция за приходите до изпращането на изпълнителното дело на публичния изпълнител при Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на вземането.
(5) За публичните вземания, установявани от Националната агенция за приходите, публичният изпълнител на Националната агенция за приходите упражнява правата на публичния взискател по този кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте чл. 163 до 177 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 130 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 15.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава двадесет и първа – Изпълнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и първа.
По чл. 178 комисията прегласува и предлага следната окончателна редакция, която ви е раздадена в допълнителния доклад:

“Доброволно изпълнение
Чл. 178. (1) Публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните й задължения, установявани или събирани от Националната агенция за приходите, с изключение на задължението по Закона за местните данъци и такси се плащат безкасово.
(2) Националната агенция по приходите поема разноските по безкасовото плащане, когато:
1. наредителят е физическо лице, което не е едноличен търговец, за данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица;
2. се извършват в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, разкрити в съответната териториална дирекция.
(3) Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет се изпращат от съответния административнонаказващ орган на публичния изпълнител в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно плащане, като не се прилага чл. 182, ал. 1.
(4) Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, установили задълженията, в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
(5) Безкасовото плащане чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от уплъномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка.



(6) Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор.
(7) Плащане в брой може да се извършва и на упълномощени лица. Редът за събирането и отчитането на сумите се определя със заповед на ръководителя на съответната администрация или организация.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 179:

“Правила за събиране и разпределение на задължителните
осигурителни вноски
Чл. 179. (1) Внесените в Националната агенция за приходите вноски се прехвърлят в съответните сметки на държавното обществено осигуряване в Националния осигурителен институт, в набирателната сметка на Националната здравноосигурителна каса и фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” до края на всеки работен ден.
(2) Националната агенция за приходите превежда вноските за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срок до 30 дни от постъпването им от специализираната сметка по сметка на съответния пенсионен фонд, посочена от пенсионноосигурителното дружество, което го управлява.
(3) Редът за внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски се урежда с наредба, приета от Министерския съвет.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 180:

“Изпълнение на публични задължения от
трети лица
Чл. 180. (1) Лице, което изпълни чуждо публично задължение, установено с влязъл в сила акт и неизпълнено в сроковете за доброволно изпълнение, встъпва в правата на публичния взискател по отношение на направените обезпечения и реда на вземането в производството по несъстоятелност или в изпълнителното производство срещу длъжника по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, когато:
1. изпълнението е станало с изрично писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата, или
2. изпълнилият задължението е кредитор на задълженото лице, ако публичният взискател на основание своите обезпечения или привилегии е кредитор с право на предпочтително удовлетворение, или
3. изпълнилият задължението е задължен наред със задълженото лице за изпълнението на публичното задължение, или
4. изпълнилият задължението е купувач на недвижим имот и заплаща до размера на покупната цена публичното вземане в полза на публичния взискател за имоти, за които е наложена възбрана, обезпечаваща публичното вземане, или
5. изпълнилият задължението е наследник, приел по опис наследство и изпълнил със свои средства публичните задължения на наследодателя.
(2) Изпълнилият задължението встъпва в правата по ал. 1 до размера на своята претенция срещу задълженото лице.”
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 181:

“Вписване на обезпеченията и издаване на
изпълнителен лист
Чл. 181. (1) Изпълнилият задължението по чл. 180 може да впише обезпеченията, въз основа на удостоверение за направено изпълнение, издадено съответно от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания или от упълномощено от тях лице.
(2) Изпълнилият задължението може да се снабди с изпълнителен лист за размера на платеното публично задължение въз основа на издаденото удостоверение по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата.
(3) Ако публичното задължение е изпълнено само частично и публичният взискател и изпълнилият задължението се конкурират в производство по несъстоятелност или изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс или на този кодекс, техните вземания се удовлетворяват съразмерно.”
Комисията предлага следната редакция на чл. 182:

“Покана за доброволно изпълнение
Чл. 182. (1) Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при Националната агенция за приходите, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. За връчването на поканата от органа, установил вземането, се прилагат съответно разпоредбите на Глава шеста.
(2) Едновременно с или след поканата по ал. 1 органът по ал. 1 може:
1. да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените задължения;
2. ако задължението е по-голямо от 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за преминаване на държавната граница;
б) да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешение за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на публичните задължения;
(3) В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът по ал. 1 може и:
1. да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си;
2. да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължени, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв.
(4) По преценка на съответния орган действията по ал. 2 могат да се предприемат едновременно или поотделно с оглед размера на задължението или поведението на длъжника до окончателното му погасяване.
(5) В случай че публичното задължение не съществува или е в значително по-малък размер от разгласения, съответният орган прави опровержение по реда на ал. 3.
(6) При погасяване на задължението или при предоставянето на обезпечение в размера на главницата и лихвите органът по ал. 1 е длъжен да поиска служебно прекратяване на мерките по ал. 2, т. 2, буква “а” от органите на Министерството на вътрешните работи или по искане на заинтересованото лице в 3‑дневен срок от узнаването.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димитров.
Имате думата за изказване по тези текстове от Глава двадесет и първа на законопроекта.
Заповядайте, госпожо Манолова.
Мая Манолова (КБ): Уважаеми колеги, бих предложила една редакционна поправка в текста на чл. 178, ал. 2, а именно този текст, който е прегласуван на заседание на Комисията по бюджет и финанси – добавка между т. 1 и т. 2 на съюза “и”, за да стане ясно, че се касае за едно комулативно прилагане на хипотезите, които са посочени в т. 1 и 2. А именно, че разноските по безкасовото плащане ще бъдат поемани, когато вносителят отговаря на двете условия – е физическо лице, което не е едноличен търговец, че плащането се отнася за данъци по Закона за облагане доходите на физическите лица и плащането се извършва в офисите на обслужващите Националната агенция по приходите банки, които са разкрити в съответната териториална дирекция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Приемам го като редакционна бележка в текста. Няма да го гласуваме отделно.
Моля, гласувайте наименованието на глава двадесет и първа и текстовете от чл. 178 до 182 включително.
Гласували 98 народни представители: за 89, против няма, въздържали се 9.
Текстовете са приети.


ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя наименованието на глава двадесет и втора и наименованието на раздел І, както са по вносител.
Има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – в чл. 183 се добавя нова ал. 12:
“(12) Отсрочването или разсрочването не може да бъде за период по-дълъг от една година.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 183:

“Условия за отсрочване и разсрочване
Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.
(2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. не е формиран отрицателен счетоводен финансов резултат за дейността на предприятието за предходните две години на годината, в която е подадено искането;
3. коефициентите за рентарентабилност, ефективност и финансова автономност за преходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване въз основа на доказателствата за бъдещо развитие, са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;
4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
(3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.
(4) При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага.
(5) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
4. по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми.
(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите по чл. 188 и 189.
(7) Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186.
(8) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства за:
1. финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
2. семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите – за физическите лица;
3. всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
4. обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 3.
(9) Границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток се определят с наредба на Министерския съвет.
(10) Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато копетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.
(11) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и горите до съответния орган по чл. 148, ал. 1.
За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин Димов, заповядайте.
Имате предложение по този текст.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Предложението, което правя, е свързано с ограничаване на времето, за което може да се разсрочва определено задължение. Според мен е необходимо подобно нещо, защото в противен случай може да се наруши лоялната конкуренция между фирмите.
Защо се разсрочва определено задължение в края на краищата? Защото то не е било погасено навреме, защото сумата е пропусната. Знаем за кои случаи става дума и отлагаме, отлагаме още във времето, докато масата фирми нормално плащат в определен срок. Техните пари са блокирани. Тук даваме освен това лихва на основния лихвен процент. От никоя банка не можете да вземете лихва заедно с основния лихвен процент за разсроченото време. След като държавата дава този заем с ниска лихва, разсрочвайки, нека поне да го ограничим в една година. В противен случай помагаме на определени фирми за нелоялна конкуренция с други частни фирми.
Затова ви призовавам да приемете тази разпоредба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
Други изказвания има ли по този текст? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Димов и господин Методиев по чл. 183, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 19, против 49, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието на глава двадесет и втора, на раздел І и чл. 183 в редакцията на комисията.
Гласували 103 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 10.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 184 няма предложения на народни представители.
Комисията предлага следната редакция:

"Разрешение за отсрочване или разсрочване
Чл. 184. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния директор – за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. – от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция – за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв., или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите – за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
(2) Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.
(3) В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това.
(4) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор – за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания – чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок."
Комисията предлага следната редакция на чл. 185:

"Издаване на разрешение
Чл. 185. (1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
1. представените доказателства;
2. съгласието на Националния осигурителен институт.
(2) Разрешение не се издава и когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия. Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1.
(3) Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се взимат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9.
(4) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до три месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 – в срок до четири месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
(5) Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.
(6) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ. "
Комисията предлага следната редакция на чл. 186:

"Отсрочване и разсрочване без лихви
Чл. 186. (1) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни), или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението.
(2) В случаите по ал. 1 от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.
(3) Когато отсрочването или разсрочването представлява държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, отсрочването или разсрочването се разрешава след решение на Комисията за защита на конкуренцията за допустимост.
(4) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9, а когато това не е възможно, органът събира необходимите доказателства.
(5) Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183-185.”
По чл. 187 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров:
В чл. 187 ал. 2 отпада.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказване.
Господин Димитров оттегля предложението си за отпадане на текста. Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте членовете от 184 до 187 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 99 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Заглавието на раздел ІІ е по вносител.
Комисията предлага следната редакция на чл. 188:

"Обединяване на публични задължения
Чл. 188. (1) В особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9, органите по чл. 184, ал. 1, точки 1 и 2 могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията за допустимостта и съвместимостта на предложението с принципите на свободната конкуренция.
(2) Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.

(3) Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
(4) Не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията за недопустимост на държавната помощ.
(5) Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение не подлежи на обжалване.”
Член 189 е по вносител.
По чл. 190 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Забрана за цесия на публични вземания
Чл. 190. (1) Забранява се цесията на публични вземания.
(2) Забранява се цесията на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и други вземания от надвнесени публични задължения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли изказвания по тези три текста? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на раздел ІІ, членове 188 до 190 включително от раздела, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 11.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По глава двадесет и трета заглавието е по вносител, подкрепя се от комисията.
Чета редакцията на комисията за чл. 191:




“Конкуренция между публично и изпълнително
производство по реда на Гражданския процесуален
кодекс
Чл. 191. (1) Имущество, върху което преди образуването на изпълнително производство по реда на Гражданския процесуален кодекс са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания, или срещу което е започнато принудително изпълнение за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на този дял.
(2) Когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на Гражданския процесуален кодекс, държавата се счита винаги като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдия-изпълнителя до извършване на разпределението. За тази цел съдия-изпълнителят изпраща съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
(3) Най-късно в 14-дневен срок от получаването на съобщението по ал. 2 Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания издават удостоверения, които съдържат информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение.
(4) Съдия-изпълнителят няма право да продължи производството преди изтичане на срока по ал. 3.”
Член 192 е по вносител.
Член 193 е по вносител.
Чета редакцията на комисията за чл. 194:

“Присъединяване на обезпечени кредитори
Чл. 194. (1) Кредитор, в чиято полза са учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени обезпечения по този кодекс, се смята за присъединил се в производството пред публичния изпълнител.
(2) Публичният изпълнител уведомява обезпечения кредитор за започнатото от него изпълнително производство.
(3) Обезпеченият кредитор се удовлетворява преди другите кредитори от имуществото, обезпечаващо вземането му. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на Агенцията за държавни вземания и му се предава, след като представи изпълнителен лист или се внася в масата на несъстоятелността, при условие че вземането е прието и списъкът е окончателно одобрен от съда.
(4) Ако обезпечението бъде отменено, сумата по ал. 3 се разпределя между останалите взискатели или остава в масата на несъстоятелността.
(5) Ако събраната сума е недостатъчна за удовлетворяването на всички взискатели, публичният изпълнител извършва разпределение, като най-напред определя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на глава двадесет и трета и членове от 191 до 194 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 82, против 3, въздържали се 9.
Текстовете се приемат.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Заглавието на глава двадесет и четвърта е по вносител.
Заглавието на раздел І е по вносител.
По чл. 195 комисията предлага следната редакция:

“Подлежащи на обезпечение публични вземания
Чл. 195. (1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.
(2) Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.
(3) Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:
1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане;
2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.
(4) Длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение.
(5) В случаите на уведомяване по реда на чл. 78, ал. 1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител при Националната агенция за приходите може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите.
(6) Обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма – в следната последователност:
1. по данъчната оценка;
2. по застрахователната стойност;
3. по придобивната стойност на вещи – собственост на физически лица.
(7) Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.
(8) Обезпеченията по ал. 5 се налагат с постановление на публичния изпълнител.”
Член 196 е по вносител.
Член 197 е по вносител.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на глава двадесет и четвърта, на раздел І и на членове от 195 до 197 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 90, против 3, въздържали се 16.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Раздел ІІ – наименованието е по вносител.
По чл. 198 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев.
Комисията го подкрепя.
Комисията предлага следната окончателна редакция:

“Видове обезпечителни мерки
Чл. 198. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. със запор на сметките на длъжника;
4. със запор на стоките в оборот на длъжника.
(2) Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.
(3) Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213.”
Член 199 е по вносител.
Член 200 е по вносител.
По чл. 201 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено по принцип.
Има окончателна редакция:

“Запор на движими вещи
Чл. 201. (1) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
(2) Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението й се извършват по реда на този кодекс.
(3) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.
(4) В случаите, когато запорът се налага върху гражданско въздухоплавателно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до Главна дирекция “Граждански въздухоплавателни средства” за вписване в Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателното средство, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.
(5) В случаите, когато запорът се налага върху земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съобщение за наложения запор се изпраща до общината, в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху земеделската или горската техника, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.”
Член 202 е по вносител.
Член 203 е по вносител.
Член 204 е по вносител.
Член 205 е по вносител.
Член 206 е по вносител.
Член 207 е по вносител.
По чл. 208 има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което не е подкрепено:
В чл. 208, ал. 1 – заменя “14-дневен срок” със “7-дневен”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната финална редакция:

“Отмяна на обезпечението
Чл. 208. (1) Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.
(2) Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1.
(3) Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказване.
Господин Димитров, заповядайте – имате предложение по чл. 208.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз имам въпрос към Министерството на финансите и той е следният.
Длъжникът е платил своето задължение към държавата и все пак обезпечението се отменя 14 дни след това или до 14 дни след това.
Защо е необходимо да има такъв дълъг срок? Длъжникът плаща своето задължение и ние предлагаме в 7-дневен срок да бъде отменено обезпечението. Не виждаме необходимост от този 14-дневен срок.
Моля от Министерството на финансите да се обосноват защо не приемат нашето предложение за намаляване на този срок до 7 дни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Представителите на министерството ще вземат ли отношение по поставения от господин Мартин Димитров въпрос – защо срокът за освобождаване на обезпечението е 14 дни, не може ли да бъде съкратен на 7-дневен? Няма да получим отговор в момента.
Господин Димитров, ако искате, обосновете Вашето предложение.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги! След като длъжникът издължи своето задължение към държавата, няма никаква логика отмяната на обезпечението да става чак след 14 дни. Той се издължава и до една седмица след това трябва да бъде отменено обезпечението. Тези дълги срокове тежат на бизнеса. Няма никаква причина да ги запазваме. (Реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Димитров по чл. 208, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 126 народни представители: за 47, против 43, въздържали се 36.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованието на раздел ІІ и членове от 198 до 208 включително – текстовете от раздел ІІ.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 6, въздържали се 5.
Текстовете се приемат.
След почивката ще продължим със следващата глава.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Разполагаме с необходимия кворум. Днешното пленарно заседание продължава.
Господин Петър Димитров има думата за процедурно предложение.
Петър Димитров (КБ): Благодаря, господин председател.
В съответствие с волята на парламента направихме разместване на точките в дневния ред, за да има възможност да бъде размножен писменият материал по Бюджет 2006. Той е размножен и в момента се раздава.
Аз предлагам в момента да прекъснем работата по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и да започнем работа по Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има процедурно предложение да продължим своята работа с второто гласуване на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2006 г.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 124 народни представители: за 122, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Продължаваме с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.
Заповядайте, господин Димитров, за друго процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Искам да помоля за съгласието ви в залата да влязат заместник-министрите на финансите господин Ананиев и господин Дацов, за участие в дискусията по бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има предложение за допускане в пленарната зала на заместник-министрите Ананиев и Дацов.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. (Шум и реплики в залата.)
Господин Кирчев, имате думата.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители!
В момента започва разглеждането на второ четене на най-важния закон за Република България – Законът за бюджета за 2006 г.
Аз остро протестирам от името на Парламентарната група на ОДС, че в момента тук не присъства самият министър.
Моля, господин председател, да бъде повикан министърът, за да присъства на дебатите в залата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Кирчев.
Аз не поставих този въпрос, тъй като господин министърът на финансите беше в кулоарите на парламента преди броени минути. Моето очакване беше, че той ще бъде в пленарната зала, а знаем, че няма нужда от специално решение на парламента за това. Доколкото той не е тук, моля ви да се свържете с господин министъра и да го поканите в залата. Естествено е, че той трябва да участва в това обсъждане.
Господин Димитров, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
“Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г.”
Комисията подкрепя заглавието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми народни представители, вярвам, че предложението за заглавие на закона, което комисията подкрепя, може да бъде подложено на гласуване. (Министърът на финансите Пламен Орешарски влиза в залата.)
Добре дошъл, господин министър! Заповядайте!
Моля, гласувайте заглавието на закона.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Заглавието е прието.
Господин Димитров, моля продължете с доклада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 1 има множество предложения на народни представители.
Първото предложение е на народния представител Владимир Дамгов.
Комисията подкрепя предложението по принцип, но с друг източник. Комисията подкрепя сумата 1,8 млн. лв.
Предложенията можете да ги видите на екрана, както подкрепените, така и неподкрепените. Смятам, че ще е по-разумно самите народни представители да си ги представят, за да не четем една последователност от цифри, което едва ли ще бъде понятна на присъстващите в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, все пак да инвентаризираме предложенията, ако не възразявате.
Предложението на господин Дамгов се счита за прието от комисията.
От предложенията на останалите народни представители някои са подкрепени, някои – не са.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Може би най-удачният вариант ще бъде по всяко предложение, ако има представяне – да го обсъдим. Да се гласува предложение по предложение, за да бъдем по-оперативни.
Предложението на народния представител Владимир Дамгов – повтарям, комисията го подкрепя по принцип, но с друг източник и за сумата от 1 млн. 800 хил. лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Прочетете предложенията по чл. 1, ал. 1.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Следващото предложение е на народния представител Ясен Пенчев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Владимир Дамгов, Бойко Великов и други.
Комисията подкрепя по принцип предложението, но с друг източник и със сумата от 1 млн. 800 хил. лв.
Има предложение от народния представител Георги Анастасов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Камбуров.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви. Нека да спрем до ал. 1.
Уважаеми колеги, на вашето внимание е чл. 1, ал. 1 от законопроекта. Гледаме текста, който е със становище на Министерския съвет. Към него има пет предложения на народни представители, от които три не са подкрепени, а две са подкрепени по принцип.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Ако няма желаещи за изказване ще преминем към гласуване. Не виждам възражения.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Ясен Пенчев, Евтим Костадинов, Нина Василева и Станчо Тодоров, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 17, против 58, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Георги Анастасов и група народни представители.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 9, против 53, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Има предложение на народния представител Димитър Камбуров. Предложението също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 31, против 79, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Уважаеми колеги, сега ще подложа на гласуване чл. 1, ал. 1.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Тя не е изчетена!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: В такъв случай, доколкото тя не е прочетена в пленарната зала, ще изчерпим предложенията по всички алинеи и след това ще гласуваме целият чл. 1. Разбирам, че това е предпочитанието и на колегите народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 1, ал. 2 със становище на Министерския съвет – има предложение на народния представител Владимир Дамгов за увеличаване на субсидията на Българската академия на науките с 3 млн. лв.
Комисията подкрепя предложението по принцип, но с друг източник и със сумата от 1,8 млн. лв.
Второто предложение на народния представител Владимир Дамгов и група народни представители е отново за увеличаване субсидията на БАН, само че с 15 млн. лв.
Комисията отново подкрепя предложението по принцип, но с друг източник и със сумата от 1,8 млн. лв.
Има предложение на народните представители Ясен Пенчев и група народни представители за увеличаване на целевата субсидия за област Добрич – община Тервел.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народната представителка Евдокия Манева за увеличаване на субсидиите за Министерството на земеделието и горите с 81 млн. 121 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Румен Такоров и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението за увеличение на капиталните разходи за четвъртокласната пътна мрежа на общините, но увеличението да е в рамките на 10 млн. лв.
Има предложение от народния представител Стефан Софиянски за увеличаване на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините.
Комисията подкрепя по принцип предложението със споменатите 10 млн. лв. за четвъртокласната пътна мрежа.
Има предложение на народния представител Асен Агов за увеличаване на разходите на Министерството на отбраната с 51 млн. лв. за инвестиционни разходи за ново въоръжение и техника.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев. Той предлага да се увеличи сумата за здравното осигуряване със 198 млн. лв.
Комисията по бюджет и финанси не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Анелия Мингова, Милен Велчев и други, което е оттеглено.
Следва отново предложение на народния представител Милен Велчев и група народни представители, което също е оттеглено.
Предложението на Анелия Мингова, Милен Велчев и други народни представители също е оттеглено.
Има предложение на народните представители Анелия Мингова, Борислав Великов и други за осигуряване на допълнителни средства в размер на 3 млн. 500 хил. лв. за Фонда за лечение на деца с оглед запазване на нивото им от 2005 г. в рамките общо на 5 млн. лв.
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Има предложение на народните представители Иво Атанасов, Илияна Йотова и други за увеличаване на парите за Българската национална телевизия с 2 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Марина Дикова, Петя Гегова и други за увеличение с 15 млн. лв. на целевите трансфери.
Комисията подкрепя предложението по принцип, но за онези 10 млн. лв., които бяха споменати за четвъртокласната пътна мрежа.
Има предложение на народните представители Мартин Димитров, Мария Капон и други. Предлага се намаление на разходите по републиканския бюджет с 430 млн. лв.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народната представителка Мария Капон за увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи за община Пловдив – общо с 50 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Васил Паница за увеличаване средствата за община Пловдив с 18 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Пламен Славов, Ахмед Юсеин и други за отпускане на 650 хил. лв. за възстановяване, ремонт, реставрация и консервация на Желязната църква “Св. Стефан” в Истанбул. Това е кофинансиране от българската страна.
Комисията по бюджет и финанси подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан.
Комисията подкрепя по принцип предложението, но само в частта му за БАН и за Софийския университет “Св. Климент Охридски” и на съответните места в Преходните и заключителните разпоредби е отразила тези предложения.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов, Маргарита Кънева и Мария Колева за увеличаване на средствата за финансиране на дейностите, определени в стратегически документи за развитие на образованието с 20 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Петър Димитров и Йордан Цонев да се увеличат разходите на Министерството на правосъдието с 3,5 млн. лв., като предложеният източник е намаляване на субсидията за бюджета на съдебната власт с 3,5 млн. лв. Става въпрос за новоразкритото Бюро за правна подкрепа, от което се назначават служебните защитници.
Комисията подкрепя предложението.
По чл. 1, ал. 3 има предложение на народния представител Стефан Софиянски, което отново е за бюджетните взаимоотношения.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага:
“1. Да се увеличат заплатите и свързаните с тях осигурителни вноски на работещите в системата на средното образование с 4 на сто от 1 януари 2006 г., като това да намери отражение в окончателните текстове на чл. 1, ал. 2, чл. 5, 9, 10, 11 и съответните приложения.
2. Намаляват се сумите по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ. Разходи, т. 1.8. Лихви – общо, т. 1.8.2. Лихви по вътрешни заеми с 5,7 млн. лв.
3. Намаляват се сумите по чл. 1, ал. 2, раздел ІІІ. Трансфери (субсидии, вноски) – нето, т. 1.9. Национален фонд към Министерството на финансите с 5,7 млн. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Като преминем към гласуване, ще Ви помоля да огласите становището на комисията, което е накрая.
Уважаеми народни представители, имате думата за обосновка на онези предложения по алинеи 2 и 3, които не са или частично са приети от комисията.
Господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Искам да обърна вашето внимание на стр. 14 – предложение от мое име и колеги от Обединените демократични сили. За какво става въпрос? Това, което виждате пред себе си, е републиканският бюджет, но също така е важна и консолидираната програма.
Ако видите доклада към бюджета за 2006 г., на стр. 25 има една доста важна таблица. Според нея разходите за издръжка за миналата година са нараснали с около 60 млн. лв. За 2006 г. обаче те нарастват с около 500 милиона или 8 пъти по-бързо. Днес попитах Министерството на финансите как ще обяснят този факт и те не ми дадоха задоволително обяснение. Ако сега в тази зала могат да дадат, аз приветствам едно такова намерение. В самия доклад към бюджета на същата стр. 25 и на стр. 26 също няма задоволително обяснение защо разходите за издръжка нарастват 8 пъти по-бързо през 2006 г., спрямо това, което се е случило през 2005 г.?!
Кофинансиране на европейски проекти беше представено като възможно обяснение, но то е напълно незадоволително, защото европейските проекти са най-вече капиталови и разходите за издръжка не могат да ги касаят или поне не ги касаят напълно. Призовавам Министерството на финансите, ако могат да дадат едно добро обяснение на този казус, да го направят. Тъй като в самия доклад към бюджета може да забележите, че този феномен не е обяснен достатъчно добре.

Освен това – по друго предложение, тъй като не виждам в залата колежката Капон – за община Пловдив. На стр. 13 можете да видите предложение на госпожа Капон за община Пловдив. Предлагаме увеличаване на капиталовите разходи с 24 млн. лв. Става въпрос за два инвестиционни проекта.
Единият е за преработване на отпадъците в гр. Пловдив. Това е ключов проект. Необходимо е продължаване на финансирането, ако не искаме да имаме подобни проблеми с отпадъците като в София.
Вторият проблем е за няколко болници в Пловдив, за които има съвместен проект с швейцарското правителство – отново проект за преработване на отпадъци. Ако не бъде осигурено финансиране от страна на държавата, има опасност 5 млн. лв. от швейцарското правителство по този съвместен проект да бъдат изпуснати.
Имам една генерална забележка, която днес отправих към Министерството на финансите, по отношение на финансирането на проекти. В България принципът на проектно бюджетиране не работи. Уважаеми колеги, проектно бюджетиране означава: примерно имаме 100 проекти. Те се подреждат по важност по четири-пет критерия или по няколко критерия и се финансират първите 15 проекти. Това в България не се прави и по-скоро се отпускат хаотично пари за едни, а не за други проекти. Днес в Комисията по бюджет и финанси имахме много странни казуси. Много трудно може да бъде обяснено защо даден проект не е финансиран, а друг е финансиран, при положение, че няма класиране, градиране на важността на един проект спрямо друг. Ако няма такова класиране, ние не можем да сравняваме значимостта и важността на проектите. Днес чух от Министерството на финансите, че те готвят методология, която да позволява такова класиране. Тази методология трябва да бъде раздадена на всички министерства. До момента, докато това не се прави, за програмно бюджетиране в България не можем да говорим. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имаше две предложения, представени от господин Мартин Димитров. Едното е за намаляване на разходите по републиканския бюджет с 430 млн. лв., а другото е свързано с община Пловдив.
Виждам, че господин Ананиев е готов да даде обяснение. Заповядайте, господин Ананиев.
Ясен Пенчев (КБ, от място): Оттеглям своите предложения. Моля да не се гласуват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Ясен Пенчев оттегля направените от него и група народни представители предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, по предложението на господин Мартин Димитров. Не мога да разбера, а и сутринта на заседанието на комисията не можах да разбера откъде господин Димитров взема това увеличение от осем пъти на издръжката през 2006 г. спрямо 2005 г. Ще прочета конкретните цифри: за 2006 г. издръжката е 2 млрд. 69 млн. лв., а за 2005 г. е 1 млрд. 652 млн. лв. Ръстът на разходите за издръжка е 23%. Сутринта имах възможност да ви кажа, че само за европейска интеграция – разход, който се отразява в издръжката – има увеличение от 85 млн. лв.
На второ място, в държавните инвестиционни заеми също има една значителна част, която не е капиталов разход, а е разход за издръжка. Знаете, че има увеличение на тези разходи и съответно на съпътстващата издръжка на тези държавни инвестиционни заеми. Разходите в системата на министерствата и ведомствата са запазени на равнището на тази година, а в някои от тях даже има намаление спрямо издръжката за 2005 г.
Единственото увеличение, свързано с истинската, реалната издръжка, е в общините, където сме предвидили индексирането на стандарта за издръжка на делегираните от държавата дейности. Господин Димитров, не е възможно да има осем пъти увеличение на издръжката. Аз казах конкретно цифрите. Ако искате, елате да ги видим в работен порядък и да уточним нещата.
Второто предложение на госпожа Капон е свързано с искане за допълнителни инвестиционни разходи. Сутринта също имах възможност на заседанието на Комисията по бюджет и финанси да кажа, че има два елемента, свързани с инвестициите, за които има точно определена технология за определяне на този вид разход. Първият вид разход е стандартната целева субсидия за капиталови разходи на общините, които се определят на база на формула, имайки предвид територията, населението и броя на кметствата. Там се прилага формула и по този начин се стига до крайните цифри.
Прав сте, че оттук нататък имайки предвид програмното бюджетиране, ние трябва да променим технологията на разпределението на тези пари. След като бъде ясен общият размер на средствата, би трябвало да се кандидатства с проекти и тези, които защитят съответните проекти в дадени области, те да спечелят съответната сума. Мисля, че за тази година този подход не успяхме да приложим, тъй като той изисква подготовка и цялостно преустройство на мисленето по отношение на инвестиционната политика за следващите години.
Другото направление, по което общините получават пари, е екологичният списък – приложението към Закона за бюджета. Не искам Министерството на финансите да се оправдава по някакъв начин, но мисля, че всяко ресорно министерство има своите ангажименти по отношение на политиката в съответната област. Този списък е разработен и представен от Министерството на околната среда и водите. Ако имаше някаква нужда от промяна в политиката или някакви нови направления на разходите, свързани с екологията, това трябваше да стане в началото на гледането на бюджета, между първо и второ четене, но още повече на първо четене, когато това да се приеме с консенсус от всички. Сега няма как да се случи това нещо. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата за изказване господин Стефан Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата не толкова да обоснова предложенията, които съм направил, а по-скоро като технически проблем. В момента разглеждаме чл. 1. Той е обобщеният разход на бюджета - приходи и разходи. Господин председател, господин Димитров, аз ще ви помоля да обясните техниката, по която ще се работи. Ако сега приемем чл. 1, то какво става с всички предложения, които смятам, че е разумно да се мотивират в съответните членове, където тематично са защитени? Моите предложения са в сферата на общинския бюджет и аз смятам, когато стигнем до чл. 9, да ги защитя тогава. Именно за това питам за техниката. Ако сега ние гласуваме тази рамка, а после някой от народните представители успее да защити предложението си в залата и то бъде прието, може да се получат несъответствия. Затова питам за техниката, по която ще работим, за да можем и ние да си подредим начина на изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Софиянски.
Господин Димитров, моля Ви да направите процедурно обяснение. (Шум в залата.)
Моля за внимание, тъй като въпросът засяга практически хода на по-нататъшната работа.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Разбира се, това е един от най-сложните въпроси. Бихме могли да работим предложение по предложение, да стигнем до края и на тази база дори да прекъснем обсъждането, да коригираме цифрите и тогава да се върнем към гласуването по чл. 1 на бюджета.
В същото време се оказва, че правилникът ни задължава на второ гласуване председателят на комисията да представи законопроекта глава по глава, раздел по раздел или текст по текст съгласно чл. 71, ал. 1, изречение първо от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Народното представителство може да реши всичко, но това е законово задължение и аз не бих могъл от името на комисията да си позволя нещо друго. Мисля, че този парламент показа друг дух на работа и се доказа, че когато нещо се обоснове и се налага - имало е вече прецеденти – да се върнем назад и да прегласуваме нещо. Така че не бихме могли да имаме притеснение от тази законова последователност, залегнала в правилника. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, господин Софиянски! Една дума на допълнително обяснение – според мен не се налага никакво отклонение от досега съществуващата практика.
В доклада, който ви е представен, чл. 1 отразява предложенията на вносителя, тоест на правителството и всички предложения на народни представители, които са били приети от Комисията по бюджет и финанси, така че чл. 1 отразява всичко, което е прието към сегашния момент. Евентуални предложения по следващите членове, включително чл. 9, които фигурират в доклада, но не са приети от комисията, очевидно не са отразени и в рамката. Ако пленарната зала уважи Вашето предложение и гласува за него, то това ще означава автоматично отразяване на това Ваше предложение в общите числа, така че няма нищо, което да е необичайно по отношение на процедурата.
Господин Методиев, заповядайте.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Мисля, че предложението, което се съдържаше в самото начало, да се разгледат предложенията по чл. 1 и да се поставят на гласуване всички предложения – дадени да се отхвърлят, дадени да се приемат, тоест окончателното гласуване на чл. 1 да настъпи след дебатите по останалите предложения, е по-коректно и ще се опитам да обясня защо.
Ако сега наистина се гласува тази рамка, това означава, че по-нататък при приемане на предложения, ще трябва да прегласуваме чл. 1. Връщането на парламента за гласуване на текстове, които вече са приети от пленарната зала, не е процедура по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Напротив, имали сме случаи, в които сме виждали затруднения именно поради факта, че късно е открита някаква грешка. Дори се е случвало да се правят закони за изменение и допълнение, за да се поправи такава грешка. И това е практика, утвърдена в последните години.
Затова мисля, че коректното предложение е да се поставят на гласуване всички предложения на колегите, а самият окончателен текст на чл. 1 да се гласува след като бъдат гласувани и останалите текстове. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря. Това като мнение на господин Методиев, аз не чух в него процедурно предложение.
Аз разбрах мисълта Ви, но не съм сигурен дали го предлагате като предложение да се гласува, господин Методиев. Това би било отклонение от практиката през последните 15 години и, разбира се, би било нарушение на ал. 1 на чл. 71 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Имайки предвид спецификата на Закона за бюджета, а именно параметрите в чл. 1, които са в числово изражение, по-скоро това не е отразяване на грешка, а отразяване на фактическо решение на парламента на съответния етап.
Има ли други изказвания по направени предложения от народни представители по ал. 2 и 3?
Господин Агов, имате думата.
Господин Агов е направил предложение на стр. 11, моля, покажете го.
Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председателю.
Аз се обръщам към уважаемото народно представителство с покана да размисли много сериозно по две неща.
Първо, поетите ангажименти от България, потвърдени от правителството затова, че разходите за отбраната на страната трябва да бъдат 2,6% от брутния вътрешен продукт.
На второ място, искам да обърна внимание на народното представителство върху това, че в рамките на тези 2,6% за отбрана би трябвало да се предвидят онези дейности, онези капиталовложения, онези плащания, които изграждат ефективно българската войска.
Защо поставям така въпроса? Защото, ако погледнете сумите или рамката на бюджета, наистина ще намерите числото 2,6% или по-точно числото 2,56%. Но ако внимателно разгърнете бюджета и отидете на чл. 5, ще видите съвсем ясно, че става въпрос за разходи за Министерството на отбраната в рамките на 2,44%, тоест отстъпление от поетите ангажименти от правителството и останалите разходи до 2,56%, които са предвидени за общински и други мероприятия. Те са свързани, разбира се, с отбраната, но нямат нищо общо с онзи план за модернизация и организационно укрепване на Българската армия – планът, който предвижда това да стане до 2015 г.
Тук идва вече политическият въпрос – ако сме съгласни, че бюджетът е израз на политиката на едно правителство, аз тогава се питам: коя е политиката на правителството? Политика ли е на правителството да отлага изпълнението на плана за укрепването на Българските въоръжени сили чрез съкращаване на бюджета за отбраната, макар и направено завоалирано или е политика на правителството да се изпълняват тези ангажименти и българската войска да се чувства сигурна?
Има още един аспект, на който искам да обърна внимание, уважаеми народни представители, защитавайки това предложение. Ще кажа и защо точно 51 милиона! Аз искам да ви приканя да разсъждавате върху разходите за отбраната, не както разсъждава например министърът на финансите, който казва, че нямало откъде да вземе пари и трябвало да ги вземе от здравеопазването или от социалните нужди. Така ли е, господин министър! Така казвате Вие.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Точно така.
Асен Агов: Или пък други народни представители, които казват, че страната е в криза, а да гледаме на разходите за отбраната като инвестиция в икономическото развитие на страната.
Само преди две седмици министър-председателят Станишев, който е началник на министъра на финансите, каза тук – да, има много активна дейност на правителството в изграждането на така наречените компенсационни или офсетни програми. Те генерират икономика. Те генерират брутен вътрешен продукт. Те генерират плащания в Здравната каса, в НОИ и прочие и в крайна сметка те носят развитие на нацията.
Намалявайки бюджета за отбраната, ние на практика лишаваме страната от това икономическо развитие. Днес дадох един пример в комисията за родния град на председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Димитров. Ако например бъде осъществена сделката за фрегатите, така необходими на Българския военноморски флот, три от четирите фрегати ще бъдат изцяло изградени във Варна. Те ще разкрият 3500 работни места. Ще бъде получена технология, която ще позволи изнасянето на тези бойни кораби в трети страни – всъщност каквато е стратегическата цел на правителството на страната, която е готова да осъществи тази сделка. Ето за такова развитие на икономиката говорим. Впрочем във всички развити страни това се прави именно, за да се даде тласък на икономическото развитие на страната.
Именно затова казвам, че този бюджет за отбраната е недалновиден с оглед на цялостния стратегически интерес не само на българската войска, но и на България като цяло.
Затова аз настоявам, както инвестираме в инфраструктурата, така да инвестираме и в модернизацията на българската отбрана, за да може тя да интензифицира цялата българска икономика. Благодаря, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви и аз.
Има ли реплики и изказвания?
Господин министър, заповядайте.
Господин Агов, предизвикахте желание у министъра да даде своята гледна точка по повдигнатия от Вас въпрос.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Агов! Бюджетът на Министерството на отбраната за настоящата година като относителен дял е 2,56% за следващата година в сравнение с 2,53% за настоящата година. От тази гледна точка е неуместно да се говори за съкращаване или по-малък относителен дял.
Важността на мероприятията за модернизацията на армията са отчетени от правителството и в списъка с приоритетни проекти са включени три от най-важните проекти за отбраната. От тази гледна точка ние считаме, че всяко по-нататъшно увеличение на разходите за отбрана трябва да бъдат за сметка на някой друг сектор, отчитайки две обстоятелства:
Първо, че средствата за здравеопазване и образование също са инвестиция, не по-малка, отколкото в отбраната.
От втора гледна точка по относителен дял ние имаме едни от най-високите разходи в Централна и Източна Европа и много по-високи, отколкото страните от стара Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, аз не виждам желание за други изказвания по този въпрос и по другите направени предложения, поради което преминаваме към гласуване на неприетите от комисията предложения по ал. 2 и 3 на чл. 1 във варианта със становище на Министерския съвет.
Първото предложение, след като народният представител Ясен Пенчев оттегли своето предложение на стр. 10, е предложението от стр. 10 на народния представител Евдокия Манева относно субсидиите за Министерството на земеделието и горите, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Манева.
Гласували 160 народни представители: за 32, против 100, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
Второто предложение, което подлагам на гласуване, е на народния представител Асен Агов, което току-що беше предмет на дискусия – за разходите на Министерството на отбраната, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 31, против 118, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Щерев за изменения в Преходните и заключителни разпоредби от Закона за здравното осигуряване, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 35, против 84, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Следват две оттеглени предложения от народните представители Милен Велчев и Анелия Мингова.
Следващото предложение от народния представител Анелия Мингова и група народни представители е подкрепено от комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Иво Атанасов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 148 народни представители: за 9, против 72, въздържали се 67.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народните представители Мартин Димитров и Мария Капон във връзка с общия размер на републиканските разходи, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 37, против 113, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Мария Капон във връзка със субсидията за община Пловдив, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 36, против 108, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Васил Паница във връзка с увеличаване целевата субсидия за община Пловдив, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 29, против 113, въздържали се 17.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което не е подкрепено от комисията, е от народните представители Светослав Спасов, Маргарита Кънева и Мария Ангелиева.
Гласували 146 народни представители: за 16, против 80, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Последното предложение е по ал. 3 на чл. 1 от народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 165 народни представители: за 35, против 117, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Господин Димитров, моля да представите съдържанието на целия чл. 1.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Първото гласуване, което трябва да направим: комисията не подкрепя предложението за чл. 1 с включен проект на Висшия съдебен съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Подлагам на гласуване варианта на чл. 1, отразяващ предложението на Висшия съдебен съвет, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 160 народни представители: за 38, против 94, въздържали се 28.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя предложението за чл. 1 със становище на Министерския съвет и предлага следната окончателна редакция за чл. 1:
“Чл. 1. (1) Приема републиканския бюджет за 2006 г. по приходите на обща сума 12 289 021,8 хил. лв., както следва: (следва таблица, която не се чете).
(2) Приема републиканския бюджет за 2006 г. по разходите и трансферите на обща сума 11 901 110,7 хил. лв., от които разходи на сума 7 632 889,2 хил. лв. и трансфери (нето) на сума 4 268 221,5 хил. лв., както следва: (табличен вид, не се чете).
(3) Утвърждава бюджетното салдо по републиканския бюджет за 2006 г. в размер на 387 911,1 хил. лв.
ІV. БЮДЖЕТНО САЛДО (ДЕФИЦИТ “-”/ИЗЛИШЪК “+”) – 387 911,1 хил. лв.

(4) Утвърждава финансирането на бюджетното салдо по републиканския бюджет в размер –387 911,1 хил. лв., както следва: (таблица).
(5) Елементите на финансирането са постъпленията и погашенията по външни и вътрешни заеми, операциите с държавни ценни книжа, постъпленията от приватизация, касовите операции по придобиване и реализиране на финансови активи, друго финансиране и изменение в наличността на паричните средства.” Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, на вашето внимание текстът на чл. 1 с алинеи от 1 до 5 във варианта със становището на Министерския съвет и с отразените предложения на приетите от комисията предложения на народните представители.
Ако няма забележки и коментари, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, гласувайте чл. 1 във варианта със становище на Министерския съвет, който комисията подкрепя.
Гласували 185 народни представители: за 141, против 44, въздържали се няма.
Член 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 2 има пет предложения на народни представители, които са подкрепени от комисията.
Предложение на народните представители Петър Димитров и Йордан Цонев за увеличаване на разходите и субсидията на Министерството на правосъдието с 3,5 млн. лв. във връзка със създаването на Бюрото за правна помощ.
Предложение на народните представители Георги Юруков, Йордан Цонев и Петър Димитров за осигуряване на капиталови разходи на Столична следствена служба в размер на 5 млн. лв., което е подкрепено от комисията.
По ал. 2 на чл. 2 има предложение от народните представители Петър Димитров и Йордан Цонев за въпросните 3 млн. 500 хил. лв. за Бюрото за правна помощ, което е подкрепено от комисията.
Предложение от народните представители Георги Юруков, Йордан Цонев и Петър Димитров за 5 млн. лв. за капиталовите разходи за Столичната следствена служба, което комисията подкрепя.
По чл. 2, ал. 3 има предложение от народния представител Янаки Стоилов:
“(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет не може да прави изменения в бюджетните разходи.”
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя чл. 2 с проекта на Висшия съдебен съвет.
Комисията подкрепя чл. 2 със становище на Министерския съвет и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 2.(1) Приема бюджета на съдебната власт за 2006 г. по приходите на сума 48 000,0 хил. лв., по разходите на сума 273 500,0 хил. лв. и по трансферите (нето) на сума 225 500,0 хил. лв., както следва: (таблица)
(2) Определя бюджетните разходи на органите на съдебната власт за 2006 г., както следва: (таблица)
(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет не може да прави изменения в бюджетните разходи, включително субсидията на органите на съдебната власт, които водят до промени на параметрите, одобрени с нейния бюджет, освен в случаите по ал. 4.
(4) При изпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт се разпределя по ред, определен от Висшия съдебен съвет.
(5) Неизпълнението на приходите от такси от дейността на органите на съдебната власт е за сметка на централния бюджет.
(6) В случаите, когато органи на съдебната власт са настанени в сгради, собственост на общините или държавата, те не заплащат наеми.
(7) В приходите от дейността на органите на съдебната власт по ал. 1 се включват и приходите от нотариални такси, събирани по реда на чл. 86, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, вземанията по изпълнителните листове, издавани в полза на органите на съдебната власт и събирани от Агенцията за държавни вземания по реда на Данъчния процесуален кодекс, както и сумите от продажба на отнети със съдебен акт в полза на държавата права и вещи след направени отчисления по чл. 90, ал. 1, т. 1 от Закона за събиране на държавните вземания.
(8) В едномесечен срок от обнародването на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2006 г. по реда на чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на държавния бюджет Висшият съдебен съвет представя в Министерския съвет, Сметната палата и Министерството на финансите утвърдените бюджетни сметки на органите на съдебната власт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, по чл. 2 няма предложения на народни представители, които комисията да не е приела. Няма и изказвания.
Подлагам на гласуване варианта на чл. 2 с включен проект на Висшия съдебен съвет, който вариант комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 47, против 99, въздържали се 14.
Вариантът не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за окончателна редакция на чл. 2, отразяваща предложението на Министерския съвет и приетите предложения на народните представители.
Гласували 163 народни представители: за 124, против 36, въздържали се 3.
Член 2 е приет.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителя за бюджета на Сметната палата.
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 4 за бюджета на Комисията за финансов надзор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да вземат отношение по предложените приходи и разходи за Сметната палата и Комисията за финансов надзор? Няма.
Подлагам на гласуване членове 3 и 4 по вносител, които са подкрепени от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 123, против 27, въздържали се 13.
Предложенията на вносителя за членове 3 и 4 са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 5 има множество предложения на народни представители.
По ал. 1 има предложение на народния представител Владимир Дамгов за увеличение на субсидията за БАН.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което беше обсъждано.
Комисията предлага увеличението да бъде в размер на 1 млн. 800 хил. лв. и се осигури от преструктуриране на разходите от централния бюджет.
Има предложение на народния представител Владимир Дамгов и група народни представители отново за БАН, което комисията подкрепя по принцип, няма да чета отново обосновката.
Има предложение на народния представител Асен Агов, което обсъдихме, във връзка с увеличение на парите за Министерството на отбраната.
Комисията не подкрепя това предложение.
Има предложение на народния представител Атанас Щерев за увеличение на парите за Здравната каса със 198 млн. лв., което комисията не подкрепя.
Следват оттеглените предложения на Анелия Мингова и група народни представители.
Има предложение на народните представители Анелия Мингова и група народни представители, което частично е подкрепено, а частично не е.
Комисията подкрепя предложенията по точки 1 и 2 и подкрепя по принцип предложението по т. 3 с друг източник.
Предполагам, че те ще представят предложенията си.
Има предложение от народния представител Евдокия Манева, което обсъждахме, за увеличение на субсидиите за Министерството на земеделието и горите с 81 млн. лв., което не е подкрепено.
Има предложение от народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева за увеличение на парите за Министерството на вътрешните работи, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Николай Камов да се увеличат с 20 млн. лв. разходите за лекарства на онкоболните, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан, което комисията подкрепя по принцип в частта му за СУ "Климент Охридски" и БАН.
Има предложение от народните представители Светослав Спасов и група народни представители за държавните училища да се отпуснат допълнително 5 млн. 480 хил. лв., което комисията не подкрепя.
Има предложение от народните представители Петър Димитров и Йордан Цонев за Министерството на правосъдието за Бюрото за правна помощ, което комисията подкрепя.
Има предложение на народния представител Антонела Понева част от субсидиите от централния бюджет да бъдат насочени към бюджета на Държавната агенция за закрила на детето за дейности и програми за закрила на детето в неуточнен размер.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Ангел Найденов за Националната разузнавателна служба да бъдат отпуснати допълнително средства, което комисията не подкрепя.
По чл. 5 ал. 2 също има множество предложения.
Има предложение от народния представител Владимир Дамгов.
Комисията подкрепя предложението по принцип, но с друг източник за 1,8 млн. лв. и отново става въпрос за БАН.
Има предложение на Владимир Дамгов и група народни представители отново за БАН, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан отново за Софийския университет и БАН, което комисията подкрепя.
Има предложение на народните представители Светослав Спасов и група народни представители, което преди малко ви цитирах.
Комисията не подкрепя предложението.
По чл. 5 ал. 9 има предложение от народните представители Ахмед Юсеин, Фикрет Шабанов и Юнал Тасим парите за сунитско-ханефитското мюсюлманско вероизповедание в България да се насочат за строеж и ремонт на храмове на Българската православна църква в чужбина, като съответно корекцията е с 20 хил. лв.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
"Чл. 5. (1) Определя приходите на сума 1 273 947,5 хил. лв., разходите на сума 5 717 448,7 хил. лв., трансферите (нето) на сума минус 360 529,1 хил. лв., субсидиите от (вноските за) централния бюджет на сума 4 675 072,0 хил. лв., излишъка/дефицита и финансирането на сума 128 958,2 хил. лв. на държавните органи, министерствата и ведомствата за 2006 г., както следва: (таблица).
(2) Определя трансферите от бюджетите на Министерството на образованието и науката и Министерството на отбраната за държавните висши училища и Българската академия на науките съгласно Приложение № 1 на обща сума 332 954,1 хил. лв.
(3) Утвърждава разходите на Министерството на околната среда и водите по ал. 1 по политики съгласно Приложение № 2.
(4) Утвърждава нелихвените разходи на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 без разходите за обезщетения и помощи за домакинствата, разходите, финансиране чрез държавни инвестиционни заеми и свързаното с тях съфинансиране и тези със средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства в размер на 93 на сто, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се влошава салдото по текущата сметка на платежния баланс.
(5) Утвърждава предоставените трансфери по ал. 1, включително и тези по Приложение № 1 към ал. 2 в размер 93 на сто от определените им суми, като останалите 7 на сто се извършват само в случай, че не се влошава салдото по текущата сметка на платежния баланс.
(6) Предвидените разходи за сметка на държавни инвестиционни заеми, включително и в частта на съфинансирането по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по ал. 1 се утвърждават до размера на усвоените средства.
(7) Превишението на приходите от акцизи по фонд "Тютюн" над разчетените по бюджета на Министерството на земеделието и горите постъпва в приход на централния бюджет.
(8) Възлага на Министерския съвет да утвърди бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по видовете приходи, разходи, трансфери, субсидии/вноски и финансиране в съответствие с ал. 1, а на Министерството на околната среда и водите и бюджета по програми в рамките на утвърдените разходи по политики по ал. 3.
(9) Подобрява разпределението на субсидията за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията съгласно Приложение № 3."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Разглеждаме чл. 5 – приложенията по отделните алинеи.
Заповядайте, господин Агов.

Асен Агов (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Аз ще бъда съвсем откровен с Вас и с народните представители.
Вземам думата, за да опровергая министъра на финансите, който преди малко си позволи спекула тук, в залата, заявявайки, че България има най-висок процент за отбраната от всички страни от Централна и Източна Европа. Това е един спекулативен подход към един много важен политически въпрос, а именно изпълнението на ангажиментите, които България е поела един път към Северноатлантическия договор и втори път – към европейската политика за отбрана и сигурност.
Всички се надяваме, включително и аз, че на 1 януари 2007 г. България ще бъде член на Европейския съюз и оттам – произтичащите й ангажименти за отбраната.
Ако погледнем бюджетите за отбраната на Унгария, на Чехия, на сравними с България страни, ще видим, че сумите, заложени там, са по-високи, отколкото са разходите в България. Искам да кажа, че издръжката на войската както в България, капиталовложенията в модернизацията на отбраната както в България, така и в Чехия и Унгария струват едни и същи пари. Едни и същи пари!
Господин министър, тук е абсолютно спекулативно да ни цитирате проценти. Погледнете техните бюджети и ще видите, че те са повече като общи средства, отколкото е бюджетът на България.
Затова аз вземам сега думата, не толкова, за да защитавам своето предложение, което се съдържа тук, а просто да репликирам и да разсея тези заблуди.
Второ, една държава, която е тръгнала да участва на равни начала със своите партньори и съюзници, не се оправдава непрекъснато с проценти и на практика - с отсъствие на политика, а бележи тази политика, реформира своята отбрана, превръща отбраната в двигател за икономиката и така участва равностойно, равноправно в цялата дискусия.
Смятам, че днес правителството тръгна по най-лесния път, а именно, неприемайки този бюджет за отбраната, или в такъв вид, в какъвто го предлагаме ние. То тръгва по най-лесния път – пътя на оправданието, пътя на търсене на извинение за отсъствието на политика и в крайна сметка демотивира българската войска.
Ще кажа един непосредствен ефект от това, което се прави днес в тази зала. Говорихте за три проекта, господин министър, от седем приоритетни проекта. Но и в тези три проекта средствата са орязани. Какъв е ефектът? Ефектът е, че онзи офсет, за който говорихме, онези компенсаторни програми за инвестиции в българската икономика, за разкриване на нови работни места, се свиват. Те се свиват, тоест ще има по-малко инвестиции, защото ние решаваме да не инвестираме през републиканския бюджет за 2006 г. Ето, това е резултатът.
Но тези неща трябва да се изговарят в тази зала, защото утре, когато жънем печалните резултати от отсъствието на такава политика тук, в България ще трябва да кажем и кой носи отговорността за това. Едно е да правиш декларации, че ще изпълняваш всичките си ангажименти, друго е да ги изпълняваш. Благодаря Ви, господин председателю.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Реплика – господин Ангел Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Агов, аз вземам думата, не за да споря по принцип с Вас, защото и аз имам за себе си разбирането, че в една или друга степен средствата, които са заделени за Министерство на отбраната и в частност за реализация на програмата за модернизация, са недостатъчни.
Вземам думата обаче, за да обърна внимание както на Вас, така и на народните представители в залата внимание върху следните две неща.
Ясно е, че имаме един ограничен ресурс и умението в този случай както на Министерството на отбраната, така и на Комисията по отбрана и като цяло на Народното събрание да реализира тези средства по начин, който да създава необходимите за момента способности. Те, разбира се, се вписват в общата политика на изпълнение на ангажиментите, които България е поела, присъединявайки се към НАТО. Но не можете да подминете факта, че в този бюджет има заложени 185 млн. лв. като инвестиционни разходи за придобиване на ново въоръжение или на дълготрайни материални активи. Според плана за 2005 г. те са двойно – 106% увеличение на средствата за инвестиционни разходи.
И второ, следва да се обърне внимание на факта, че към Преходните и заключителните разпоредби в частта за кредитни споразумения – държавни гаранции от страна на България, имаме заложени над 1млрд. 200 млн. лв. По същество това е първата крачка към сериозно реализиране на програмата за модернизация, в частност на трите проекта, за които Вие споменахте.
Ето защо, не бива все пак с лека ръка да се отхвърля всичко онова, което представлява усилие не толкова и не само на Министерство на финансите или на Министерство на отбраната, колкото на държавата и съответно ангажиментите, които имаме в тази посока, да ги трансформираме в ефективни способности.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Найденов.
За втора реплика има думата господин Берон.
Петър Берон (КА): Уважаеми колеги, ще кажа нещо, което може би ще звучи малко встрани от темата, която разискваме, но когато става въпрос за парите за армията, не може да не се отбележи разграбването на военното имущество, разсипването на всичко, което притежаваше армията, разпродаването за стотинки на военните имоти, “ВОИНТЕХ” и пр., а преди това – разсипването на Организацията за съдействие на отбраната. Така че, ако всичките тези имоти се остойностяха и се продаваха на тяхната истинска цена, армията щеше да има много повече пари.
Освен това искам да кажа, че ако вървим по пътя на сравнението, на парите, които харчат Чехия, Унгария, Полша и други страни за различни неща, трябва да погледнем колко харчат за наука и за образование страни като Чехия и Унгария, които също са абсолютно несравними с това, което се харчи у нас. Така че, толкова пари имаме – толкова харчим!
Между другото, аз съм за укрепване на нашата армия, защото е казано, че “Който не храни своята армия, ще храни чужди армии”, но не съм за даване на всички пари за експедиционни корпуси и за изпращане по джендемите, а за армията, която ще отбранява нашата страна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Не виждам трета реплика.
Имате думата, господин Агов, за Вашата дуплика.
Асен Агов (ДСБ): Няма да правя дуплика на господин Берон, защото това е общо разсъждение, което изисква цял отделен дебат, господин заместник-председателю, така че няма да Ви правя дуплика.
Трябва да кажа, че малко колебливо правя дуплика и на председателя на Комисията по отбрана господин Найденов.
Първо, искам да подчертая, че господин Найденов даде възможност за един много широк и задълбочен дебат в комисията по всички въпроси, които дискутираме тук. Ние можем да имаме своите несъгласия, но при всички случаи дебатът е открит, високопрофесионален и атмосферата за това е създадена именно от председателя на комисията господин Найденов. Ето по тази причина съм колеблив в своята дуплика.
От друга страна обаче, ще кажа, че в същата тази комисия ни стана абсолютно ясно, че тези пари не стигат. В същата тази комисия, по време на тези обсъждания стана ясно това и не можем да не се съгласим с него. Чухме мнението на Министерството на отбраната, чухме мнението на Генералния щаб. Знаем много добре, в детайли плана за модернизацията до 2015 г. И знаем, че парите са недостатъчни.
Господин председателю, аз затова казвам, че това е отсъствие на политика. Няма смелост за тази реформа, няма активност. Необходими са по-категорични действия, за да може да се върви напред. Със задържане на положението ще правим само една половинчата политика в тази област. Без да искам да се съгласявате с мен, това е моето становище по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
За изказване има думата госпожа Любчева.

Маруся Любчева (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна вашето внимание към чл. 5, т. 3 - Министерски съвет, субсидия за вероизповеданията.
Когато обсъждахме този проблем в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, обърнахме доста сериозно внимание върху разпределението по Приложение № 3 – Субсидии за различните вероизповедания. В тези субсидии фигурира един текст, който гласи: субсидии за протестантски и други деноминации. Ние считаме, че “други деноминации” е твърде неясно, за да фигурира в едно такова изключително важно разпределение. Съгласихме се като комисия, че това трябва да отпадне, но незнайно защо в момента отново намираме това “други деноминации”, фигуриращо в разпределението – в Приложение № 3.
Моето предложение, съгласувано с голяма част от членовете на комисията, е: текстът “и други деноминации” да отпадне и да остане само текстът “за протестантски”, тъй като в такъв случай разрешаваме на Дирекцията по вероизповеданията самостоятелно да разпределя бюджет за неясни субекти. Затова считаме, че това не бива да се допуска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Когато тръгнем към гласуване, ще преценим сега ли да гласуваме и това приложение, което е към ал. 9 на чл. 5. Тогава ще стигнем и до т. 7 от това Приложение № 3, което ще моля колегите от Министерството на финансите да пояснят по възможност.
Господин Мартин Димитров има думата.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър! Ние, от ОДС, уважаваме добре аргументираните предложения.
Вижте на стр. 33 – предложение на д-р Атанас Щерев. Става въпрос за следното нещо: държавата претендира, че осигурява здравно учениците до 18 г., но всъщност държавата плаща вместо 6%, каквато е общата ставка, 0,5% за тези ученици до 18 г. При положение че държавата претендира, че ги осигурява, би трябвало ставката да стане 6% или постепенно да се върви в тази насока.
Друг момент. Аз съм сигурен или имам усещането, че догодина поне част от управляващото мнозинство ще предложи по-висока осигуровка върху здравните вноски – увеличаване на здравната осигуровка.
Преди да преминем към такова намерение или да предприемем такава стъпка, би било логично държавата да увеличи своя принос, претендирайки, че осигурява учениците в България. Това е един принципен момент, от който не трябва да бягаме. Бъдещето е постепенно или веднага държавата да плаща 6% за всички ученици, които осигурява. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов.
Димитър Йорданов (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги! Господин министър, моят въпрос е следният: бихте ли дал прогноза, тъй като знаем че сте много добър в тези неща, за които ще попитам – ще се влоши ли салдото по текущата сметка следващата година?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това във връзка с чл. 5 ли е?
Димитър Йорданов: Това ми е въпросът. Защо питам това нещо? Както в този член, така и в следващия, и най-вече в чл. 9 след малко, за да не вземам пак думата, влошаването на салдото по текущата сметка е въведено като критерий за получаване на субсидии и трансфери в пълен размер. Ако Вашата прогноза е, а моята е такава, че ще се влоши салдото по текущата сметка, нека да бъдем така честни да кажем на всички получатели на трансфери, включително на всички общини в България, че те няма да си получат субсидията в пълен размер. Така поне ще бъде честно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Може би ще дефинирате влошаването спрямо какво – спрямо заложеното в законопроекта или спрямо очакваното за 2005 г.?
Димитър Йорданов: Критерият “влошаване на салдото по текущата сметка” е ясен, така че нека господин министърът да даде прогноза, за да можем да си направим изводите, а общините и другите получатели да знаят, че няма да получат пълния размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други желания за изказвания?
Госпожо Понева, заповядайте.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители! Направих моето предложение за увеличаване бюджета на Агенцията за закрила на детето с 500 хил. лв., защото мисля че такива агенции би трябвало да се занимават именно с това – да изготвят програми, които се отнасят наистина до закрила на детето, и да работят по тях.
Бях доста неприятно изненадана, когато в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта бе внесен един бюджет на агенцията. За съжаление госпожа Ширин Местан не удостои комисията със своето присъствие – беше изпратила свои представители, които не можаха да намерят аргументи и мотиви, за да защитят този бюджет, който според голяма част от народните представители беше доста скандален. Там за програми за работа с деца с увреждания например има някакви 10 хил. лв. и други подобни програми около 5-6 хил. лв., но средства за командировки, за дълготрайни активи, средства за увеличаване на щата на агенцията имаше доста добре предвидени.
На въпроса - защо ще се увеличава щатът близо с 50%, ни беше отговорено: ами, за да не пътуваме в страната. Средствата за командировки са доста завишени, защото пък се налагало да пътуват в страната.
Този дебат завърши неуспешно в комисията в посока на приемане и гласуване на бюджета, тъй като наистина голяма част от народните представители се противопоставиха на един такъв бюджет, поднесен именно по този начин.
За съжаление поради особения стил на работа на комисията, която от съществуването си се занимава предимно с това кой да овладее Спортния тотализатор, нямаше второ заседание, на което да се разгледа и гласува бюджетът на Агенцията за закрила на детето.
Моето усещане за недостатъчна полезност на тази агенция се увеличи и се затвърди, когато на последното заседание на комисията господин Желязко Христов изнесе пред нас един много добре разработен анализ и доклад за детския труд. Нещо, което изуми, изненада представителите на агенцията – те се запознаваха с този проблем, сякаш той е от вчера, от доклада на КНСБ.
Затова именно правя това предложение и апелирам към вас да го подкрепите, за да може тази агенция, след като съществува висяща на държавния бюджет, да свърши поне някаква работа, така както предполага предназначението й поне като название. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на госпожа Понева.
Има ли други желаещи за изказване, колеги?
Господин Атанасов, имате думата. Заповядайте.

Атанас Атанасов (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, направили сме предложение по чл. 5, ал. 1, т. 8, което касае бюджета на Министерството на вътрешните работи като предлагаме субсидията от централни бюджет да бъде увеличена с 30 млн. лв.
В Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, когато беше обсъждан бюджета за отделните ведомства, от Министерството на вътрешните работи заявиха, че средствата, които са предвидени не са достатъчни, но те ще работят с това, което им се предлага.
В същия момент вътрешният министър на една пресконференция във Варна заяви, че той и ръководството на Министерството на вътрешните работи ще разчитат на патриотично настроения капитал, който да подпомогне дейността на министерството с допълнителни средства.
Аз смятам, че не трябва да обвързваме дейността на толкова важно ведомство с парите на патриотично настроения капитал. Поради тази причина считам, че тези средства са необходими за Министерството на вътрешните работи. Имайте предвид, че 87% от бюджета, който се предвижда за МВР, е само за заплати. Остават едва 13% за материално-техническо обезпечаване.
Спомням си, когато обсъждахме тази тема на първо четене, че господин Миков каза, че не са необходими пари за осигуряване на дейността на агентите под прикритие. Аз считам, че той не е прав за това. Едно от оръжията, което се предвижда от Министерството на вътрешните работи в борбата с организираната престъпност, е именно агентурата под прикритие. Това е една изключително скъпа дейност. За нея не се предвижда нито лев в новия бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, всяка прогноза носи рисков характер. Бюджетът се съставя в различни сценарии. Важни са не самите сценарии, а степените на достоверност на всеки един от сценариите. Във всички случаи, ако следващата година темпото на разширяване на дефицита по текущата сметка се запази както тази, ситуацията ще бъде доста неприятна, в това число и от фискална гледна точка. Имам предвид разрастване от 8.2 за миналата година на очаквани около 13.8 – близо 14 на сто, от брутния вътрешен продукт за настоящата година. Мога да твърдя с висока степен на достоверност, че такова темпо няма да се реализира следващата година.
По-сложен е въпросът, който вие поставихте. Не е висока степента на достоверност. Не съм убеден, че ще се влоши, но има такава вероятност. Зависи от поведението на основните фактори, някои от които, за да не кажа – повечето, са външни за икономиката като цени на петрол, лихви, валутни курсове и така нататък.
От тази гледна точка правителството може и да се стреми да въведе компенсиращи мерки. Буферът, който ние обсъждаме сега, е един от тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване на направените предложения. Моля за вашето внимание!
Първото предложение, което подлагам на гласуване е на народния представител Асен Агов във връзка с Министерството на отбраната. Това е предложение, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 26, против 99, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е на народния представител Атанас Щерев – за увеличаване на средствата за здравни осигуровки. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 160 народни представители: за 27, против 86, въздържали се 47.
Предложението не се приема.
Следващото предложение, което частично е прието, е на народния представител Анелия Мингова и група народни представители. Доколко те не обосноваха предложените от тях и неприети тестове, няма да го подлагам на гласуване. Считам, че те го намират за достатъчно приемливо и прието.
Следващото предложение е на народния представител Евдокия Манева – за Министерството на земеделието и горите. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 152 народни представители: за 30, против 102, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Атанас Атанасов и Елиана Масева – за Министерството на вътрешните работи.
Предложението не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 153 народни представители: за 33, против 102, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Николай Камов за допълнителни разходи.
Предложението не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 14, против 57, въздържали се 49.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Светослав Спасов и група народни представители.
Предложението не се приема от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 16, против 78, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Антонела Понева.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 31, против 93, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Предложение на народния представител Ангел Найденов за Националната разузнавателна служба.
Комисията не подкрепя предложението. (Шум и реплики в залата.)
Господин Найденов оттегля предложението си. То няма да бъде подложено на гласуване.
Отново има предложение на народния представител Светослав Спасов и неговите колеги. То веднъж беше гласувано. Предлагам ви да не повтаряме гласуването, доколкото то е идентично с предното им предложение, доколкото разбирам.
Господин Димитров потвърждава, че това е идентично предложение. Става дума за предложението на стр. 36 от доклада, с който разполагате.
Последното предложение, което ви моля да гласувате, беше направено в залата от госпожа Маруся Любчева. То е свързано с ал. 9 на чл. 5 и Приложение № 3 към законопроекта. Това е приложение, третиращо ал. 9. В т. 7 от това приложение е записано: “За протестантски и други деноминации”. Предложението е да отпадне “и други деноминации”.
Разбирам, че комисията на практика споделя това предложение.
Моля, гласувайте отпадането на този текст, което е подкрепено от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 133, против 5, въздържали се 5.
Това предложение е прието.
Моля, гласувайте окончателната редакция на чл. 5, предложена от комисията.
Моля, гласувайте чл. 5 с неговите девет алинеи.
Гласували 160 народни представители: за 129, против 31, въздържали се няма.
Член 5 е приет.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Член 6 е по вносител, господин председател, и може да се гласува.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлагам на вашето внимание чл. 6 от законопроекта в редакцията на вносителя – правителството, подкрепен изцяло от комисията. Няма желания за изказвания.
Моля, гласувайте.
Гласували 157 народни представители: за 127, против 16, въздържали се 14.
Член 6 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 7 има едно предложение от народните представители Иво Атанасов, Илияна Йотова, Бойко Ватев и Весела Драганова за увеличение на субсидията за Българската национална телевизия с 2 млн. лв. и целевата субсидия за капиталови разходи - с 2,5 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението, въпреки симпатиите си към Българската национална телевизия.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 7:
"Чл. 7. (1) Определя субсидиите от централния бюджет за Българското национално радио и Българската национална телевизия, както следва, в съответствие с таблицата.
(2) Утвърждава субсидиите на Българското национално радио и Българската национална телевизия в размер 93 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 7 на сто се предоставят само в случай, че не се влошава салдото по текущата сметка на платежния баланс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, чл. 7 е с едно общонационално предложение, неприето обаче от комисията, неоттеглено, но и без заявено желание за изказвания по чл. 7, поради което преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Иво Атанасов, Илияна Йотова, Бойко Ватев и Весела Драганова, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 158 народни представители: за 29, против 50, въздържали се 79.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване чл. 7 в окончателна редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 120, против 14, въздържали се 12.
Член 7 е приет.
Имате думата, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 8 нещата са балансирани. Има две предложения – едното е отхвърлено, а другото е подкрепено.
Предложението на народния представител Нено Димов е отхвърлено, а на народния представител Руденко Йорданов е подкрепено по принцип и с тази подкрепа комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
"Чл. 8. (1) Приема субсидиите за юридическите лица с нестопанска цел за 2006 г. съгласно Приложение № 4 на обща сума 6 млн. лв.
(2) Средствата по т. 22 от Приложение № 4 се разпределят с акт на Министерския съвет за юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел.
(3) Лицата по ал. 2 могат да кандидатстват за финансиране на общественозначими проекти в областта на общественото образование или физическо възпитание и социален туризъм, общественото здравеопазване, социалното дело, опазването на околната среда, опазването на историческото или културното наследство.
(4) При преценката на обществената значимост на проектите по ал. 3 се взема предвид броят на лицата, които се очаква да получат ползи от осъществяването на проекта, разходите за осъществяване на проекта на едно лице, броят на лицата, членуващи в юридическото лице по ал. 2 и други."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димов. Както разбирам, Вие сте направили предложение за регионалните занаятчийски камари.
Нено Димов (ДСБ): Точно така, господин председател.
Този балансиран чл. 8 предлагам да го балансираме още по-добре, като приемете моето предложение, което е едно от много малкото предложения в този бюджет, което не иска пари.
Господин министър на финансите, забележете, не искам пари от Вас, не искам пари от мнозинството. Просто искам да изпълним нещо, което е записано в Закона за занаятите, за да дадем възможност на Министерския съвет да разпределя парите, които са отпуснати по т. 22, и за финансиране на учредените по Закона за занаятите занаятчийски камари. Това е. Просто да има възможност да бъдат разпределяни пари и за тях.
Това предложение, пак повтарям, от една страна, не иска пари, от друга страна, оставя отново в ръцете на Министерския съвет какво и как ще разпредели, но просто не ги изключва. Нещо, между другото, което е записано и в Закона за занаятчийските камари и съвсем нормално е този текст да присъства в т. 22. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димов.
Господин Шопов, заповядайте.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви.
Ние от "Атака" пледираме да бъде подкрепено това предложение, още повече, че в Закона за занаятите е фиксирано такова положение и това ни задължава да го направим. Сега е моментът да го направим.
В тази насока имаше и обществена дискусия, имаше дебати по този въпрос и ние смятаме, че трябва да бъде подкрепено това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви, господин Шопов.
Има ли други желаещи? Става дума за т. 22 в Приложение № 4, която третира резерва от средства за юридически лица с нестопанска цел. Сумата е 929 хил. 900 лв. и очевидно предложението е да се разшири обхватът, който покрива тези 930 хил. лв.
Господин Димов, Вие твърдите, че не искате повече пари, Вие искате вкарване на още един разход в тази рамка. Навярно Министерството на финансите има разчет поне до десетичната точка – до хиляда лева. Какво фигурира зад тези средства? Аз бих искал да се обърна към Министерството на финансите.
Желаете ли да разшифровате т. 22, господин Ананиев? Въпросът е съществен – това са занаятчийски камари по действащ закон, с всичкия интерес те да бъдат финансово подкрепени от държавата.
Заповядайте, господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В това приложение могат да влязат само такива организации, които отговарят на две изисквания.
Едното изискване е да бъдат регистрирани в централния регистър, който е към Министерството на правосъдието.
И второто условие в изричния закон – да бъде посочено, че те могат да бъдат подпомагани и начина, по който могат да бъдат подпомагани.
В закона, който беше цитиран преди малко, е посочено, че държавата може да подпомага занаятчийските камари с помещения, в които те да осъществяват своята дейност. Не е предвидено да се дават субсидии за дейност, а единствено за осигуряване на материалната база, където да провеждат своята работа. Поради тази причина не са включени в тази точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Ананиев.
Уважаеми колеги, преминаваме към гласуване по балансираното според комисията предложение, което тя прави, в частта предложение на народния представител Нено Димов, обосновано от него и по което даде обяснение министърът на финансите, но неподкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 159 народни представители: за 30, против 108, въздържали се 21.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 8, предложена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 154 народни представители: за 131, против 19, въздържали се 4.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 9 има само едно предложение – от господин Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната окончателна редакция за чл. 9:
“Чл. 9. Средствата от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица се преотстъпват и предоставят като държавен трансфер по бюджетите на общините за финансиране на делегираните от държавата дейности в размер на 704 543,2 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Желание за обосновка на предложението няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски, което комисията не подкрепя.
Гласували 144 народни представители: за 23, против 106, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Сега подлагам на гласуване чл. 9 в окончателната редакция на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 126, против 14, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Навлизаме в най-оспорвания текст – битката за регионите. Това е чл. 10, по който има най-много предложения. Подкрепено е само едно от тях.
По чл. 10, ал. 1 има предложение на народния представител Георги Анастасов и група народни представители за увеличаване на парите за община Стара Загора с 2 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Димитър Камбуров за Варна – увеличение на капиталовите разходи с 20 млн. лв.
Много добро предложение, но не беше подкрепено от комисията.
Второ предложение на Димитър Камбуров за Варна – увеличение с 1 млн. лв., което също не беше подкрепено от комисията.
Предложение на Ясен Пенчев и група народни представители за област Добрич. Той го оттегли. Няма да го чета.
Има предложение на народния представител Николай Камов за гр. Добрич – със значителни суми, за Генерал Тошево, за Тервел и т.н.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Евгени Чачев за община Хасково.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Елиана Масева – капиталови разходи за Благоевград, за Петрич, за Сандански, за Кресна, за Струмяни.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Мария Капон – естествено за Пловдив, с 9,24 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Васил Паница – за Пловдив, увеличения с 8 и с 18 млн. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Стефан Софиянски – естествено увеличение за София.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Евгений Жеков и Трифон Митев – предложение за промени в методиката – “брой кметства” да се смени с “брой населени места”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Ангел Найденов и група народни представители от Пернишкия избирателен район за увеличение на парите за Радомир, за Трън, за Земен, за Ковачевци и т.н.
Комисията не подкрепя предложението.
Има едно подкрепено предложение – на народните представители Петър Димитров и Йордан Цонев: в област Бургас числото на Руен да бъде намалено и да бъдат увеличени парите на Созопол, но не заради любов към Созопол, а поради грешка при изготвянето на бюджета, така че няма пристрастия. Повтарям, това е единственото подкрепено предложение.
Има предложение на народния представител Марио Тагарински, който иска за Столичната община увеличение от 13 млн. лв. и т.н.
Комисията не подкрепя предложението.
Дотук бяха предложенията по ал. 1.
По ал. 2 има предложение на Марина Дикова и група народни представители – числото “90” да се замени със “100”. Ставаше въпрос за капиталовите разходи.
Предложението се подкрепя.
Предложение на Ремзи Осман и група народни представители – аналогично, подкрепя се.
Предложение на Румен Такоров и група народни представители – също се подкрепя.
Предложение на Мартин Димитров и група народни представители – също се подкрепя.
Предложение на Стефан Софиянски – също се подкрепя.
В резултат на тази подкрепа комисията предлага следната окончателна редакция на чл. 10:
“Чл. 10. (1) Приема размерите на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 2006 г. под формата на субсидии по механизъм съгласно Приложение № 5 (напомням, че приложенията са съставна част на съответните членове и няма да ги обсъждаме отделно) и по видове: обща допълваща субсидия за финансиране на делегираните от държавата дейности 478 632,0 хил. лв., трансфери за местни дейности, в това число обща изравнителна субсидия 83 000,0 хил. лв. и трансфер за компенсиране на приходите от отменения пътен данък 58 000,0 лв., целева субсидия за капиталови разходи 105 000,0 лв., в това число за екологични обекти 40 000,0 лв. и държавен трансфер на преотстъпения данък по Закона за облагане доходите на физическите лица по чл. 9 и по общини, както следва: (следва таблицата с общините, която съм длъжен да не чета).
(2) Утвърждава общата допълваща субсидия на общините в размер 93 на сто от определените им суми по ал. 1, като останалите 7 на сто се предоставят само в случай, че не се влошава салдото по текущата сметка на платежния баланс. Държавният трансфер на преотстъпения данък, трансферите за местни дейности и целевата субсидия за капиталови разходи по ал. 1 се предоставят сто на сто.
(3) Държавният трансфер на преотстъпените данъци по ал. 1 за съответната община е в размер на данъчната прогноза за приходите от данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица, събирани на територията на съответната община, но не повече от сумата на разходите за делегираните на общината от държавата дейности по Приложение № 6.
(4) Взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините могат да се променят чрез трансфери за финансови компенсации от държавата и субвенции без да се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Уважаеми народни представители, имате думата по чл. 10 и
предложенията към него.
Първа поиска думата госпожа Капон. Заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, в моето предложение съм посочила само част от приходите, които могат да бъдат използвани за разпределение в общините. Става въпрос да се премахнат 50-те милиона субсидия за БДЖ. Връщам се на точката “Субсидия за БДЖ”, защото тя покрива загубата на БДЖ. Преди няколко месеца тук, в тази зала, мисля, че само Демократи за силна България и част от ОДС бяхме против кредита по ПАЛ-3, с който реално трябва да се направи реформа в БДЖ. Така или иначе, в Закона за държавния бюджет съществува субсидия за инфраструктурата. Поради тази причина аз съм се опитала да разпределя част от тези средства най-вече за община Пловдив. Община Пловдив по бюджета си за тази година и по проектобюджета за 2006 г. има 55 милиона капиталови разходи по проекти – говорим за проектно бюджетиране. Приемам, че два от тях са особено важни. Община Пловдив нямаше проблема на София с кризата с отпадъците и сметта. Поради тази причина от 12-те милиона, които са абсолютно необходими още за следващата година за завода в Шишманци – предприятие с депо за третиране на битови отпадъци, предлагам 6 млн. лв. да бъдат към закона, всички останали ще бъдат от собствени средства, и съответно регионална инсталация за изгаряне на болнични отпадъци. Желанието на общината по нейния проектобюджет е 5 милиона, но смятам, че 3 милиона са достатъчни, тъй като в сегашния бюджет е заложен 1 млн. лв. в екологични проекти. Надяваме на сесията в общинския съвет тези дни да мине проектът за инсталацията, която ще бъде доставена от швейцарското правителство за 2,5 млн. евро за тази преработка, но за община Пловдив е необходимо вашето съдействие, за да има повече ресурс за самото изграждане на инсталацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли реплики към това изказване? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Попвасилев.
Ясен Попвасилев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз като представител на 1. многомандатен избирателен район искам да задам един въпрос към представителите на Министерството на финансите, който касае определянето на целевата субсидия за капиталови разходи. За мен е непонятно в общини, в които инвестициите са над 180 млн. евро – имам предвид община Банско, която има необходимост по програма, представена и пред председателя на Народното събрание, и пред министър-председателя, от инвестиции в инфраструктурата в размер на 25 млн. лв., да получава в крайна сметка 135 хил. лв. Самата община е осигурила около 10 млн. лв. за изграждането на необходимата инфраструктура.
Ако погледнем по отношение на ефективността на тези вложени от държавата пари във връзка с инфраструктурата в гр. Банско, отговорът би бил много лесен. Приходите, които се реализират през зимния период в гр. Банско, а също така и през летния период, са сигурно от най-високите в зимния туризъм в страната.
Освен това всички ние знаем, че ако, дай Боже, София бъде избрана за столица на Зимните олимпийски игри, единият от градовете, в които ще има състезания в олимпийските спортове, е гр. Банско.
Накрая искам да кажа, че ако държавата не поеме своя ангажимент по отношение на инфраструктурата на гр. Банско, от рекламно лице на държавата гр. Банско след година, година и половина може да се превърне в един отрицателен пример и това да спре инвестициите в общината.
За мен е необяснимо, че след като са направени конкретни предложения от кмета на община Банско, те не са приети. За мен е необяснимо и по какъв принцип са приети целевите средства за капиталови разходи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Господин Софиянски, заповядайте за изказване.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Предложенията, които бяха прочетени, са в два разреза. Едните наистина касаят конкретно София, мотивирани са, ще се спра и на тях накратко, но другите касаят всички общини в страната. Мисля, че колегите народни представители биха могли да подкрепят поне част от тях, за да можем да отговорим на потребностите на абсолютно всички общини.
Първото предложение е да увеличим с 10 милиона капиталовите разходи за компенсиране на последствията от наводненията. По груби изчисления това ще доведе до компенсация 3-3,3%. Ако се намери един подходящ механизъм, мисля, че общините ще могат да възстановят конкретна инфраструктура – отново подчертавам – нека да бъде съвместно с Министерството на финансите, но средствата са изключително малки.
Второто предложение, което е на стойност по груби изчисления около 18 млн. лв., е едно политическо предложение, уважаеми колеги. Затова ви обръщам специално внимание на него, той е въпрос не на политика на Министерството на финансите и на общините, въпрос е на държавна политика. Това предложение включва поемането на част от разходите в детските заведения, в детските градини от държавния бюджет. В момента издръжката на едно дете в нормална детска градина е около 100-120-130 лв. в зависимост от условията, които предлага детската градина, а средната такса за страната се движи между 40 и 60 лв. Тоест общините субсидират минимум с 40 лв. издръжката на децата в детските градини.
Предложението включва 20 лв. от тези 40 лв. да бъдат поети от държавата. Отново подчертавам, това е въпрос на държавна политика, не засяга една община, засяга всички общини. Но ако вземем това решение като принцип, ще отпадне този препъникамък и ще създадем една традиция всяка година държавата да разчита в бюджета си определена издръжка за децата в детските градини, определена субсидия конкретно за децата в детските градини.
Следващото предложение, от което все пак е приета една част от комисията, за което аз благодаря, касае четвъртокласната пътна мрежа. Средствата за четвъртокласната пътна мрежа, които са предвидени в момента, са на нивото на миналата година. А ние имаме веднъж силно нарушаване благодарение на природните бедствия на тази пътна мрежа, втори път, четвъртокласната пътна мрежа е мрежата, която е в най-лошо състояние, изоставяна е години наред и ако ние запазим това ниво, което е за тази година, това означава, че ще намалим ремонта на пътищата изключително много, защото всички знаем, че експлоатационните разходи, конкретните разходи, като започнеш от горива, работна заплата на хората, които работят, са се качили. Доколкото виждам, прието е предлжението за 10 милиона. Имаше един ангажимент за поне 50 милиона, но и 10 милиона все пак са нещо.
Следващото принципно предложение, което правя в чл. 10, ал.2, е да отпадне зависимостта от 10-те процента, тоест да отпаднат 90-те%. Нека да се запази ритъмът на харчене от 90-те процента, но да се гарантира, че 10-те процента в края на годината ще бъдат получени. Тази обвръзка между два некореспондиращи си икономически фактора – външнотърговското салдо и бюджетите на общините – според мен е грешна, господин министър, извинете, че ще го кажа. Според мен е грешна като логика.

Защото ние какво правим? Поставяме в зависимост допълването на бюджета на общините в рамките на 10% - нещо, което касае стандарта на хората, го поставяме в зависимост от външнотърговското салдо, което като финансова логика тече в съвсем друга посока – не се генерира. Общините, ако можеха да помогнат за това външнотърговско салдо, да ги поставим в зависимост, тоест те да работят нещо, за да си заработят тези 10%, а ние просто смесваме икономически логики и икономически фактори.
Предложил съм и много моля да помислите върху този въпрос, уважаеми колеги, при гласуването, текст, който запазва ритъма на финансиране на общините в 90%, но не нарушава общата сума, която ще получат накрая. Това са принципните предложенията.
Продължавам с предложенията за София. Приложил съм списък на конкретни обекти, които смятам, че биха могли да бъдат подкрепени. Капиталните вложения за града са изключително малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Петте минути изтекоха.
Стефан Софиянски: Ако те отпаднат и потърсим други източници за тях, то поне за образованието – тук колегите от Министерство на финансите знаят много добре, че всяка година изравняваме образованието в София и сме изравнявали досега това, което е отделено като държавен ангажимент към софийското образование. Всички знаем, че няма да стигне. Благодаря. И извинявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви. Моля.
Заповядайте, господин Паница.
Ще помоля представителите на Министерството на финансите да вземат отношение по повдигнатите въпроси по възможно най-конкретния начин.
Васил Паница (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Моето предложение касае увеличаване на целевата субсидия за капиталови разходи за град Пловдив от 4 млн. 772 хил.лв на 12 млн. 782 хил.лв, в това число за екологични обекти – от 3 млн. 572 хил.лв на 9 млн. 572 хил.лв.
Преди малко чух идентично предложение – пак за Пловдив, само че се казва, че Пловдив няма такива проблеми, каквито има град София. Пловдив ще има такива проблеми, каквито има София, точно след две години, тъй като сметището, което в момента обслужва Пловдив, така да се каже, в Цалапица има капацитет според специалистите само за година и половина, максимум – две години.
При това положение изграждането на завода в Шишманци – предприятие с депо за третиране на битови отпадъци, има изключително значение за града, тъй като тези срокове от година и половина – две, в които ни притиска капацитетът на сметището в Целапица, са много малки. Още повече, че ако продължи довършването на този обект – той е започнат, ще продължи най-малко 3-4 години.
Другото предложение в тази част е за регионалната инсталация за изгаряне на болнични отпадъци в Пловдив. Собствените средства на общината са от порядъка на 5 млн. лв. Когато бъде изградена базата на тази инсталация се очаква по договор да бъде доставена и самата пречиствателна инсталация от швейцарското правителство на сума 2,5 млн. евро. Така че ние ще получим отвън пари, ако изградим базата за тази регионална инсталация за изгаряне на болнични битови отпадъци.
Освен това предложението ни включва и увеличаване на общата допълваща субсидия от 1 млн. и 970 хил.лв на 11 млн. 971 хил. лв. За източник на това искано увеличение, както е редно, предлагаме намаляване на субсидията за нефинансови предприятия по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има думата за процедурно предложение господин Такоров.
Румен Такоров (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да увеличим с два часа работното време на това заседание – до изчерпването на чл. 10, за да можем тази вечер да го гласуваме. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Това са две малко противоречащи си предложения.
Румен Такоров: Зададохте въпроса: защо? Защото, ако спрем днес, утре ще повторим отново тезите, които тази вечер дебатираме в Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли обратно процедурно предложение? Сякаш отпадна желанието в процеса на приближаване към трибуната.
Предложението е за увеличаване на работното време днес с два часа.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не, до изчерпването на разглеждането на чл. 10.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Моля, гласувайте предложението за увеличаване на работното време до изчерпването на разглеждането и гласуването на чл. 10 от разглеждания законопроект.
Гласували 125 народни представители: за 70, против 37, въздържали се 18.
Предложението е прието.
Господин Йорданов, имате думата.
Димитър Йорданов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Чета текста под нашето предложение по чл. 10, ал. 2 – “Комисията подкрепя предложението по принцип”.
Чета окончателния вариант на комисията и не виждам какво точно от това предложение е прието! Ако нашето предложение е касаело някакво увеличение от 90% на 100%, примерно, да ни отпуснат 3%, както е станало с предложението на господин Такоров и група народни представители, разбирам да пише, че комисита подкрепя по принцип предложението.
В случая нашето предложение е отхвърлено, защото то касае най-вече това, което питах, и по чл. 6 мисля, че беше - критерият, по който ще се отпусне останалата част от субсидията. В случая по чл. 10, това е общата допълваща субсидия на общините.
Тъй като господин Софиянски вече каза, че общините нямат никакво отношение по салдото на текущата сметка, ако може господин министърът да каже – ако имат някакво отношение, какво е то? Как точно да помогнат, за да могат да си вземат останалите 7% в крайна сметка или единствената цел е да им отпуснем със 7% по-малка субсидия, както стана ясно от прогнозата, която чухме при предишното ми питане за възможните сценарии, както ги нарече господин министърът. А сценарият, според мен, е ясен – просто тези 7% трябва да бъдат отписани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Има думата министърът на финансите господин Орешарски. Моля да го изслушате.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Уважаеми господа народни представители, всяка рестрикция не е приятна и аз се затруднявам да отговоря защо точно се пледира за общините, а не например за здравеопазването, за образованието, за другите социални сфери, които също нямат отношение по отношение на дефицита и салдото по текущата сметка. А връзката между двете, мисля, че е доста ясна. Колкото по-голям е размерът на публичните разходи, при равни други условия, разбира се, с толкова се увеличава дефицитът по текущата сметка. Да си продължа мисълта от предишния ви въпрос - при положение че следващата година дефицитът продължи да се влошава, след драматичното му влошаване през тази година, все пак някакви мерки, в това число и в краткосрочен аспект, трябва да се предприемат, защото ограничаването на публичните разходи е единствената краткосрочна мярка, която е елемент на фискалната политика. Дългосрочни – да, много има, но лошото е, че те дават ефект след дълги години. Тоест, не в настоящата година, а напред във времето.
Затова въпросното ограничение за общините поставя в приравнено положение всички публични органи както на централната власт, така и на местната власт. Те са част от държавата и трябва да носят плюсовете и минусите на макроикономическата ситуация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин министър, бихте ли споделили – все пак тези казуси, които бяха споменати, че разход, сега ще спести два пъти по-голям евентуален разход след година-две, били ли са предмет на преценка в хода на изготвянето на проекта?

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Аз, доколкото разбирам, тези коментари се правят във връзка с лостовия ефект в Пловдив, за който се говори, тоест осигурено бюджетно финансиране, носи след себе си швейцарски грант, ако не се лъжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И не на последно място – Банско.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: За Банско – също. Тези ефекти могат много лесно да се докажат за всяка община и всеки район. Инвестиции днес ще спестят или ще привлекат допълващи инвестиции. Въпросът е изцяло ресурсен, тоест едно ограничение на ресурса.
По отношение на казуса в Пловдив, той също не е изключение. Външни донори, проявяващи интерес към страната и готовност да финансират, искат кофинансиране. Аз мисля, че властите в Пловдив биха могли чрез преразместване на собствени разходи, в това число и ползване на кредити, да осигурят необходимото кофинансиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря за Вашето пояснение.
Има думата народният представител Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам да повдигна два въпроса. Единият е провокиран от министър Орешарски. Добре, ако приемем, че следваме критерия при влошаване на платежния баланс да не отпускаме част от средствата на първостепенните разпоредители, би трябвало, ако има преизпълнение на приходната част на бюджета, тя да се използва само за изкупуване на външен дълг, за да не влияе това отрицателно на платежния баланс, тъй като и държавните разходи, уважаеми колеги, забележете, също така влошават платежния баланс. Така че, ако нашето безпокойство е насочено в тази насока, би трябвало отсега да поемем ангажимента и преизпълнението на държавните приходи да се изразходва изцяло за изплащане на външен дълг.
Искам да засегна още един въпрос, а именно София. Аз съм избран тук, но не излизам да говоря пред вас от някакви лични мотиви или съображения. София е град, в който София и София-област е създала около 30% от брутния вътрешен продукт. Освен това хората, които живеят и работят, са с около 50% над това, което показва статистиката. Това налага особено отношение. Финансирането не е достатъчно. Аз разговарях с доста общински съветници и вече има сериозен недостиг по отношение на капиталовите разходи. Метрото, както виждате, се развива доста бавно. Вземете например околовръстното шосе в София. За мен е необходим нов подход за този град, който е по-особен от всички останали градове в България. Не искам по никакъв начин да фаворизирам София, но случаят е много по-специфичен и, ако не променим подхода, проблемите, особено с капиталовите разходи, за София стават много големи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Няма желаещи за реплики.
Има думата госпожа Масева.
Елиана Масева (ДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин министре, дефицитът по текущата сметка, публичните разходи – как да обясня това примерно в с. Илинденци, където няма нито канализация, нито водоснабдяване? Четири години предлагаме обекти, които касаят здравето и живота на хората – благоустрояване, канализация, напояване. Това е един дял от България, който гази във вода обаче жаден ходи. Този проблем не се решава и хората остават с впечатлението, че правителствата, включая и това, имат специално отношение към този регион. Ставаше дума за един язовир от 10 години, ставаше дума за това, че трябва да се продължат деривациите с около 1 и 2, една малка напоителна система, тъй като полето на р. Струма е много плодородно, и много малки обекти, които са включени в моето предложение.
Тази година не включихме предложението за с. Горно Осеново. Това е едно селце, в което живеят хора, столетници, има деца и ученици и по инициатива на една Българска национална телевизия са изработили слънчеви колектори и сега има четири улични лампи.
Господин министър, мисля, че не е редно, когато се поставят проблеми на общините от народни представители, те да бъдат толкова лесно пренебрегвани. Днес е имало комисия, в която се е заседавало може би час-два. Но имало ли е дебат? Защо не поканихте народните представители – обръщам се към председателя на комисията, от различните региони, които са внесли тези предложения, за да могат да докажат необходимостта от тях?
Накрая искам да ви кажа: наистина дефицитът по текущата сметка няма да облекчи живота на хората и няма да даде обяснение защо в ХХІ век те живеят така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Чачев.
Евгени Чачев (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Моето предложение е за увеличаване капиталовите разходи на община Хасково със 717 хил. лв., които са необходими за завършване на обекта “Корекция на р. Хасково”, който се изгражда от три години. Ако нейното изграждане не приключи, през тази година може да има сериозни последици, ако това, което се случи през лятото на тази година, се повтори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Преминаваме към гласуване, уважаеми колеги.
По чл. 10, ал. 1 първото предложение е от народния представител Георги Анастасов и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 12, против 70, въздържали се 58.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 39, против 89, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване второто предложение на народния представител Димитър Камбуров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 40, против 97, въздържали се 26.
Предложението не се приема.

Предложение на народния представител Ясен Пенчев, за което председателят на комисията каза, че е оттеглено, но доколкото няма изрично потвърждение, ще го подложа на гласуване.
Ясен Пенчев (КБ, от място): Оттеглям го.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Пенчев потвърждава, че го оттегля.
Предложение на народния представител Николай Камов, което комисията не подкрепя.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 8, против 88, въздържали се 46.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евгени Чачев, обосновано от него в пленарната зала, но неподкрепено от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 36, против 109, въздържали се 17.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Елиана Масева за общини от област Благоевград, за жалост неподкрепено от комисията.
Гласували 163 народни представители: за 37, против 90, въздържали се 36.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Мария Капон, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 34, против 111, въздържали се 14.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Васил Паница, обосновано в пленарната зала, но неподкрепено от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 36, против 110, въздържали се 18.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Стефан Софиянски, обосновано в пленарната зала, но неподкрепено от комисията.
Гласували 161 народни представители: за 36, против 106, въздържали се 19.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Евгени Жеков и Трифон Митев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 18, против 82, въздържали се 53.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ангел Найденов, Ненко Темелков, Росица Янакиева и Татяна Калканова, което също не е подкрепено.
Гласували 164 народни представители: за 35, против 55, въздържали се 74.
Не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Марио Тагарински за Столичната община, но неподкрепено от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 36, против 110, въздържали се 21.
Не се приема.
Преминаваме към предложенията по ал. 2, които по принцип са подкрепени от комисията, макар че отделни народни представители изразиха някои разочарования.
Доколкото комисията ги е отразила по принцип, предлагам да преминем към окончателната редакция на чл. 10, изчетена в пленарната зала от председателя на комисията с нейните четири алинеи и таблицата по ал. 1.
Моля, гласувайте чл. 10, предложен от комисията.
Гласували 172 народни представители: за 137, против 23, въздържали се 12.
Член 10 е приет.
Едно съобщение:
Комисията по транспорт и съобщения ще има заседание на 20 декември, вторник, от 15,00 ч. в зала 130 на пл. “Княз Ал. Батенберг” № 1.
Следващото извънредно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,10 ч.)


Председател:
Георги Пирински


Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Силвия Стойчева
Мартин Димитров