Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-12-20

Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Светослав Малинов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имаме необходимия кворум.
Откривам днешното заседание. (Звъни.)

Предстои да продължим с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2006 Г.
Имаме ли готовност да пристъпим към такава отговорна задача?
Виждам представител на Министерство на финансите на съответното място в пленарната зала.
Бих искал да проверим дали министърът на финансите вече е на път към парламента. Вчера той потвърди, че ще участва още от началото в пленарното заседание. Вярвам, че до минути ще бъде тук.
Спомняте си, уважаеми колеги, че вчера продължихме работното време до приключване обсъждането на чл. 10 от законопроекта. Днес предстои да продължим с чл. 11.
Предлагам да дадем думата на господин Петър Димитров. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителя с направените поправки в Приложение № 7.
По чл. 12 ситуацията е аналогична – комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 12.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, текстовете на членове 11 и 12 са сравнително кратки. Комисията изцяло подкрепя текстовете, внесени от Министерски съвет.
По чл. 11 е направена бележката, че са направени поправки в Приложение № 7, което е към чл. 11.
По чл. 12 няма някакви допълнителни бележки на комисията.
Ако няма съображения по тези два текста, предлагам да ги гласуваме.
Моля, гласуваме членове 11 и 12 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 150 народни представители: за 116, против 28, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 13 има предложения от народни представители.
По чл. 13, ал. 1 има предложение от народния представител Евдокия Манева, която иска да се увеличат парите за екологични обекти за община Габрово, за Трявна и други общини от региона. Това е за обща сума от около 4 млн. 400 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Второто предложение е от народния представител Ангел Найденов и група народни представители и е за община Перник. Иска се увеличение с 3 млн. лв. за изграждане на колектор за отпадни води.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Олимпи Кътев и Петя Гегова за увеличение с 2 млн. лв. за община Ботевград и 2 млн. 634 хил. лв. за община Етрополе.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Димитър Камбуров за община Белослав за 708 хил. лв. и за 800 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Христо Кирчев за същите проекти в размер на 708 хил. лв. и 800 хил. лв. – за община Белослав.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народните представители Трифон Митев и Евгений Жеков, за пречиствателна станция в Созопол – 200 хил. лв., канализация – Роман – 100 хил. лв., пречиствателна станция – Дулово – 150 хил. лв., обходен канал – Пловдив – 164 хил. лв., депо за третиране на битови отпадъци – 50 хил. лв.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 13.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, имате думата във връзка с направените предложения.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Отлично разбирам, че тези 40 млн. лв. са вече разпределени, макрорамката на бюджета е изготвена, но това предложение, което правя, за допълнителните средства за община Белослав са за пречиствателната станция, която почти е завършена. Тя е на стойност 5 млн. 319 хил. лв. За да бъде завършен последният й етап, трябват 708 хил. лв. Това е една неголяма сума, за да заработи пречиствателна станция за цяло индустриално населено място като Белослав.
Второто предложение, което правя за Белослав, е за канализацията на един от кварталите – с. Страшимирово, към което има голям инвеститорски интерес. Освен, че ще бъде канализирано мястото, се създават предпоставки за разширяване на инвестициите. Сумата също не е голяма. Тя е 800 хил. лв.
Надявам се, че ще удовлетворите това мое искане, защото става въпрос за важни инфраструктурни обекти на една изключително важна индустриална община. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Манева.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Със съжаление трябва да кажа, че Приложение № 8 представлява едно доказателство за това как не трябва да се харчат парите на данъкоплатците. Това са екологичните обекти, които се финансират от бюджета.
В хода на преговорите с Европейския съюз бяха изработени прилагащи програми, в които бяха определени приоритетите за изключително обемната и мащабна дейност, която трябва да бъде осъществена в областта на околната среда. Тези приоритети бяха подчинени на ангажиментите, които поехме. Длъжни сме до 2009 г. да построим пречиствателни станции и канализации в градове с над 10 хил. жители. Именно по тази причина в прилагащите програми е записано, че трябва да бъдат построени 56 пречиствателни станции с техните колектори.
За съжаление, в Приложение № 8 са записани малки села, които нямат даже и 2000 жители. Това е нещо много странно, защото ангажиментът за населените места с над 2000 жители е за след 2014 г. Освен това не могат да се правят само канализации без пречиствателни станции, защото вместо да се решават екологични проблеми, се създават екологични проблеми с точкови замърсители.
И аз се учудвам, че Министерство на финансите е проявило такава снизходителност, да не кажа пълна безотговорност, когато е приело предложението на Министерството на околната среда и водите, което очевидно е формирано под натиска на представителите на ДПС в съответните общини.
Затова аз съм предложила два много важни обекта – единият е колекторът на Габрово – град с над 70 хил. жители, който отдавна се строи и за който няма 1 млн. лв., за да се довърши. Това предложение е обвързано с колектора на с. Медовец – нещо, което в момента абсолютно не е необходимо да се прави.

Второто ми предложение е свързано с Пречиствателната станция за питейни води на гр. Трявна. Вече трета година пледирам за нея. Това е един от най-привлекателните туристически центрове на България, който, за съжаление, пие най-мръсната вода в България. Необходими са около 1 млн. 500 хил. лв., за да бъде завършена Пречиствателната станция за питейни води и отново съвсем безотговорно това не се прави. Затова съм предложила вместо обектът в Черноочене, който е отново никому ненужна канализация, да бъде записана Пречиствателната станция за питейни води в гр. Трявна.
Няма никакво нарушение на общия баланс на средствата и затова ви призовавам да проявите разум, да се съобразите с приоритетите, които са приети от правителството, и да гласувате в подкрепа на моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат по направените предложения? Има ли желание от Министерството на финансите за отношение по тези въпроси? Ако няма желание за изказвания, ще преминем към гласуване на направените предложения.
Пристъпваме към гласуване, уважаеми колеги, на предложенията, направени по чл. 13, ал. 1.
Първото предложение е на госпожа Евдокия Манева, което тя току-що обоснова. То не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 175 народни представители: за 57, против 78, въздържали се 40.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Ангел Найденов, Ненко Темелков, Росица Янакиева и Татяна Калканова, също неподкрепено от комисията.
Гласували 141 народни представители: за 16, против 49, въздържали се 76.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Олимпи Кътев и Петя Гегова, също неподкрепено от комисията.
Гласували 158 народни представители: за 38, против 68, въздържали се 52.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Димитър Камбуров, също неподкрепено от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 39, против 79, въздържали се 41.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Христо Кирчев за община Белослав, за жалост, неподкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 42, против 80, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Трифон Митев и Евгений Жеков, също без подкрепа от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 25, против 69, въздържали се 68.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на чл. 13, така както е предложен от правителството и подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 171 народни представители: за 131, против 31, въздържали се 9.
Текстът на чл. 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, от чл. 14 до чл. 17 включително няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Николова, заповядайте за отрицателен вот.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми госпожи и господа! Искам да ви кажа, че специално по този текст гласувах "против" и искам да се обоснова, защото това, което наблюдаваме, е изключително неприятно. Във всички случаи, в които общините имат целево финансиране за капиталови обекти, виждаме, че тези обекти са финансирани в продължение на 3-4-5 финансови години и сега, когато те трябва да бъдат завършени, се спира тяхното строителство и се започват нови.
Аз искам да обясня, като бивш кмет, че замразяването на тези обекти значи, че държавата след това трябва да похарчи два или три пъти повече пари, защото оставянето им в незавършен вид значи разграбване, значи безотговорно отношение към нещо, за което досега са харчени и общински, и държавни пари.
Мисля, че един такъв подход е изключително нецелесъобразен и недържавнически, защото се пилеят пари, които са толкова необходими. Ние виждаме в Белослав, че в продължение на няколко години е правено нещо – продължавано е финансирането през годините, и сега то трябва да приключи. Нека да си представим какво ще имаме при този колектор в тази канализация след една година. Той ще бъде тотално разграбен и след това държавата ще даде два-три пъти повече пари.
Моля, в следващите случаи, в които колегите, независимо в коя част на залата са седнали, имат предложения за довършване на капиталови строителства в общините, финансирани през годините, да се отнесем отговорно и да смъкнем от финансиране тези, които започват тепърва. Иначе ще превърнем България в една строителна площадка, която ще бъде и разграбвана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Николова, вчера в края на заседанието този въпрос възникна и във връзка с предходни текстове. Помолих за коментар министъра на финансите и неговите колеги. Аргументацията е свързана с общите ограничения, на които трябва да бъде подложен бюджетът във връзка и с текущата сметка. Смятам, че е основателно проблемът да остане на вниманието на правителството, най-малко, а и на Народното събрание, и на съответните му комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. И да бъде третиран, уважаеми господин министър, и във връзка с постановлението за приложение на закона, който ще приеме Министерският съвет, най-малкото от гледна точка на консервационни работи, които да не допуснат влошаване състоянието на тези обекти, но и чрез правомощията, които има правителството, за насочване на определени суми в рамките на допустимите граници по закон.
Няма да има повече възможност за коментари, господин Димитров, преминали сме поначало към чл. 13. Аз допуснах известно нарушение, давайки възможност на госпожа Николова да обоснове своя отрицателен вот. Действително проблемът е сериозен и предлагам да остане на нашето внимание. Моля ви за разбиране, че допуснах този отрицателен вот, тъй като господин Димитров вече беше докладвал на пленарната зала, че текстовете на членове 14, 15, 16 и 17 се подкрепят от комисията, така както ги е предложил вносителят.
Има ли изказвания по тези четири текста? Не виждам.
В такъв случай ще ги гласуваме анблок.
Моля, гласувайте тези четири члена, така както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 190 народни представители: за 151, против 34, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По § 1 има едно предложение от народния представител Ангел Найденов – приходите от продажбите в отбраната да остават за вътрешно потребление от отбраната.
Комисията не подкрепя предложението, тъй като ще се създадат диспропорции и ще бъде нарушен балансът по разходната част на бюджета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Димитров.
Предлага се гласуване на заглавието “Преходни и заключителни разпоредби” и текстът на § 1, по който има предложение на народния представител Ангел Найденов, неподкрепено от комисията, но той желае да го обоснове пред пленарната зала.
Заповядайте, господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Вземам думата с ясното разбиране, че след като не е подкрепено от комисията, това предложение няма шанс да бъде прието в пленарната зала, но ми се иска да обясня логиката на това предложение, защото по бюджета има две възможности да бъдат увеличени средствата за едно или друго министерство, съответно за един или друг вид дейност. Едната логика е да бъдат увеличени средствата от държавния бюджет като трансфер в този случай към Министерството на отбраната, съответно да бъдат увеличени средствата за инвестиционните разходи с оглед реализацията на Програмата за модернизацията на Българската армия. Всъщност това е логиката, която следваха част от колегите, включително и народният представител Асен Агов.
Аз следвам другата логика. Министерството на отбраната разполага с достатъчно солидно имущество като имоти, сгради, излишна бойна техника и въоръжение, освобождавани в резултат на трансформации и на реформи, тоест с оглед на реализацията на План 2004 и План 2015. Тази логика предполага средствата, които се придобиват от продажби и от освобождаване от страна на Министерството на отбраната, да бъдат използвани за реализация на различните проекти за реализация, но не само това. Всъщност имаме двоен ефект. В резултат на продажбите се получават допълнителни средства в бюджета на Министерството на отбраната, и второ, намаляват се разходите, които са на стойност десетки милиони левове, от страна на Министерството на отбраната, за да стопанисва тези имоти и имущество, съответно да охранява складовете с въоръжение, с боеприпаси и с бойна техника. Не само и не единствено с оглед на реализацията на проектите за модернизация са необходими средства на Министерството на отбраната, респективно на Българската армия. Има достатъчно много потребности от подобряване и модернизиране на индивидуалното въоръжение, екипировката на военнослужещите, в частност на Сухопътните войски, и още повече – с приоритет на силите, които България, съответно Българската армия използва за участие в операции и мисии зад граница. Не е необходимо да бъдат единствено залагани тези 48 млн. лв., които са предвидени в плана на Министерството на финансите, респективно в Министерството на отбраната. Предложението предполага средствата, които са над тези 48 млн. лв., със съгласието на Народното събрание да останат на разположение на Министерството на отбраната при ясно дефиниране на целите, за които те ще бъдат използвани – тоест проектите за модернизация, съответно индивидуалното въоръжение и екипировка на българските военнослужещи.
Ето защо вземам думата, за да обясня логиката на това предложение, въпреки че нямам особено големи очаквания да бъде подкрепено в пленарната зала. Иска ми се обаче с обяснението, което правя на това предложение, да насоча вниманието както на министъра на финансите, така и на Комисията по бюджет и финанси и като цяло – на Народното събрание, върху тези възможности, с които разполага българската държава, в частност Министерството на отбраната, без да предизвиква конфликт с други социални и бюджетни сфери да получи възможност да насочи средства, за да се реализират целите, заложени в Плана за развитие на Българската армия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Тодоров.
Станчо Тодоров (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз ще призова залата да подкрепи предложението на господин Найденов, тъй като през последните 16 години Българската армия беше доведена до пълен фалит и всичко, което беше разпродадено от армията, отиде в държавния бюджет, но не към армията. Сега в момента армията, която произвеждаше 1% от световната промишленост на оръжия и други техники, вече не съществува. Там имаше сериозни приходи в държавния бюджет. Не е необходимо всичко, което в момента се ликвидира в армията – знаете, че 16 години ние само унищожаваме в армията, а нищо не й даваме – нека поне да влиза вътре в армията. Тъй като не можем да заделим други средства от държавния бюджет за закупуване на ново въоръжение и бойна техника, то поне от тези 2500 танка, които се ликвидират, да можем да си купим 200-300 нови танка. От тези самолети, които унищожаваме, да си купим нови самолети, кораби и т.н., защото не можем да оставим Българската армия без нищо. В момента тя няма нищо – нито самолети, нито танкове, нито каквото и да било! Ние трябва да защитим своята национална сигурност с Българската армия. Не трябва да разчитаме на друга армия да дойде и да ни защитава.
В това направление аз подкрепям предложението на господин Найденов и ще моля залата да подкрепи това предложение. Въпреки че не ми се иска цялото имущество на българските Въоръжени сили да бъде разпродадено, но поне това, което се продава, да бъде заложено в заводите и да произвеждаме ние техника, а не да се молим и да просим от други държави. Трябва да има възможност нашата икономика да живне, защото в Комисията по отбрана бе доложено, че икономиката по направление на Въоръжените сили е нула. Дайте да вдигнем малко тази икономика! Нека да бъдем държава между държавите! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Тодоров.
Има думата господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Аз считам, а и споделих с моите колеги, че това предложение на господин Найденов, въпреки че не е прецизирано, трябва да се подкрепи. Военната техника е изключително скъпа. Вие знаете, че един модерен боен самолет не от последно поколение е в рамките на 40-45 млн. долара – от типа на F15, какъвто ни се предлага. Също така имаме Програма за модернизация на бойни кораби. Една корвета е от порядъка на 200‑250 млн. долара. Да не говорим за другите родове войски. Да не говорим за това, че постоянно имаме забележки от страна на НАТО, че не изпълняваме нашата Програма за модернизация. Аз не мога да разбера и моля господин министърът да разясни защо не се приема това предложение. И без това няма средства за отбрана, и без това има имоти и стара техника, които се продават и отиват във фонда на приватизацията. Считам, че трябва да подкрепим такова предложение. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря, господин Кирчев.
Виждам, че господин Найденов, господин Свинаров и господин Орешарски обсъждат предложението.
Господин Петър Димитров има думата.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Не знам какво ще реши триумвиратът, който се съвещава. Аз си признавам, че като икономист категорично подкрепям предложението, тъй като ситуацията е парадоксална – онзи, който трябва да стопанисва това имущество, няма ресурс и той не може да го стопанисва добре. От друга страна, ако той го реализира добре, продаде го добре, той не може да получи нищо от тези пари. Тоест той няма интерес. И влизаме в една процедура – или оставяме това имущество да загива, или го подаряваме някому, или, което е още по-тежко, приватизацията е на символични цени и действителният собственик се ощетява.
Така че от икономическа гледна точка всичко това е точно така и всичко това е вярно. Но трябва да ни е ясно и другото. Пое се ясен политически ангажимент разходите през 2006 г. да не надхвърлят 40% от брутния вътрешен продукт. Самоограничихме се в разходната част. Ако приемем този текст, без да можем да прогнозираме каква ще е сумата, ние няма да изпълним този ангажимент на Република България. И тъй като това влезе и като част от външните ни споразумения с международните финансови институции, разбира се, че няма да изглеждаме добре.
Но аз искам да спомена и още нещо. Това не е изключение, вие знаете, че и други правителства и други парламенти не в интерес на армията, примерно на търговски дружества, направиха същото и им оставиха парите от приватизацията за вътрешна модернизация. Така че от патриотична гледна точка това ще е много по-безобиден ход, но си остава въпросът чия е държавната собственост. Аз не мисля, че тя е на съответната система, тя е на нацията, тя е на държавата и парите, които постъпват от приходите, би трябвало да постъпват в бюджета, а не да постъпват в една или друга система. Иначе отиваме към едно раздробяване целостта на нацията, което в крайна сметка отрича нашата държавност и засилва сепаратистки тенденции, които според мен се проявиха през последните години в някои системи.
Затова, подкрепяйки икономическата целесъобразност, аз смятам, че все пак като държавници не би трябвало да подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има думата господин Мартин Димитров за изказване.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз искам да подкрепя господин Найденов с икономически аргумент. На първо място, приходите от приватизация, които са заложени в Бюджет 2006, а именно 115 милиона, ще бъдат многократно преизпълнени. Така че този аргумент, споменат от господин Петър Димитров, за мен не е съществен в случая.
Освен това много важно е да дадем възможност на тези системи, да речем, като военната, да се оптимизират от само себе си. Ако им дадем възможност да използват вътрешните ресурси, продавайки и оптимизирайки своя състав, тя ще стане по-ефективна. Това е пътят. Държавата не може да отдели чист паричен ресурс за тези системи в сегашния момент повече от това, което се случва. Но вътрешната оптимизация е един добър начин за постигане на по-високи резултати.
Така че аз и моите колеги от ОДС ще подкрепим това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Димитров.
Да чуем министъра на финансите господин Орешарски. Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Няма спор, че предложението е целесъобразно от чисто икономическа гледна точка. От фискална обаче то е предпоставка за нарушаване на разходните лимити, върху които е построен целият бюджет. По същата логика, ако на всички останали системи разрешим подобни възможности, тогава всъщност ще говорим не за 40, а за далеч по-голям процент и господин Мартин Димитров вероятно ще бъде първият, който ще каже: държавата увеличи своя дял в икономиката в пъти. От тази гледна точка аз малко се изненадвам, че вие ще подкрепите предложение за увеличаване на относителния дял на публичния сектор в брутния вътрешен продукт.
В обобщение: ако Министерството на отбраната има собствени приходи и иска да ги изразходва в рамките на разходния лимит, то е свободно да направи това. Ефектът от икономия на средства от стопанисване на тези активи също ще доведе до преструктуриране и възможност да се изразходват част от тези средства, които са от приватизация или от продажба на активите. Затова обаче не е необходим никакъв запис, тъй като те имат възможности в рамките на разходния си лимит сравнително спокойно да оперират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Тоест Вие считате, че действащият механизъм дава възможност в рамките на икономията, която би се реализирала от сваляне на едни или други обекти, приходите от реализацията на едни или други имущества да постъпят в Министерството на отбраната?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Да, в рамките на разходния лимит, който е валиден не само за тази, а за всички системи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров обоснова другата теза – че напротив, приходи от реализация на военно имущество отиват в общия приходен параграф на бюджета, а не в Министерството на отбраната.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Има една поговорка, че парите нямат панделки. Дали точно тези пари или субсидия от бюджета в рамките на 2,6, това е въпрос на техническо изпълнение. Така че твърдението ми не е в противоречие с това, което каза господин Димитров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Може би, господин министър, това се нуждае от доизясняване в постановлението, което ще бъде прието?
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: При всички случаи може да има такъв текст, но той, отново повтарям, е от технически характер. Важното е Министерството на отбраната да запази разхода в рамките на 2,6, за да се съблюдава общият баланс на бюджета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Методиев. Имате думата.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю. Няма никакво основание Вие да водите разговори тук на трибуната с представителите на Министерския съвет, включително с министъра на финансите. За начина на изясняване на един или друг проблем има описана процедура. Председателят на парламента не е класен ръководител в тази зала и нямате никаква възможност непрекъснато да правите коментари, да влизате в реплики и фактически да изземвате ролята на народното представителство по този начин. Много Ви моля да не се превръщате в човек, който е загубил изцяло достойнството си в качеството на ръководител на парламента. (Викове: "Е-е-е" в залата.) Вие влизате в реплики дори в момента, в който аз говоря, което означава, че съвсем желаете да напуснете достойнството на тази много висока институция. Да репликира залата, да има някакъв разговор вътре между народните представители, това нещо за жалост е приемливо и никой не може да го оспори. Но от това какво е поведението на председателя на парламента зависи в огромна степен и какво ще е поведението в залата.
Що се отнася до разисквания въпрос, искам да кажа, че ние не можем да подкрепяме предложения, които нарушават структурата на бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване, уважаеми народни представители.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Ангел Найденов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 181 народни представители: за 56, против 62, въздържали се 63.
Предложението не се приема.
Гласуваме заглавието "Преходни и заключителни разпоредби" и текста на § 1, подкрепени от комисията.
Гласували 164 народни представители: за 127, против 30, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания по § 2 и § 3? Няма.
Моля, гласувайте § 2 и § 3. (Шум и реплики в залата.)
Моля, отменете гласуването.
Давайте знак достатъчно ясно – не съм отказал думата на никого.
Има думата господин Мартин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Извинете ме, господин председател, но трябва да гледате и надясно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата, господин Димитров.
Мартин Димитров: Уважаеми колеги, първо един принципен въпрос – ефективността на разходите се постига тогава, когато има състезателен принцип в рамките на едно бюджетно програмиране. Когато това се случва може да се прецени дали един лев повече, даден за отбрана, е по-ценен, отколкото 1 лев, даден за здравеопазването. В момента правителството не може да обясни защо финансира дадени проекти и не финансира други. Има хаос. Няма състезателен принцип, няма ясни критерии. Оттам нататък ние слагаме таван на разходите, но не повишаваме ефективността на разходите.
По § 3 по-конкретно може да видите нашето предложение, което включва няколко основни компонента. Държавният бюджет представлява договор между държавата, бизнеса и гражданите. В този договор държавата казва следното: ние имаме нужда от определена сума на разходите, с която да финансираме своите дейности. Всяка година, както виждате, има преизпълнение. Затова за тази година ние имаме няколко по-специални предложения в тази връзка.
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Това не е по § 2 и 3.
Мартин Димитров: Това е по § 3а – няма значение. Има ли проблем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Той не е представен още, господин Димитров.
Мартин Димитров: Добре, по § 3а след малко ще говоря. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване по § 2 и 3? Няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя по § 2 и § 3, подкрепен от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 136, против 25, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което той представи преди малко, за създаване на нов § 3а.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Имате думата, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Извинявайте, господин председател.
Нямах възможност да го представя, но сега ще имам това удоволствие.
Ние, от ОДС, също се притесняваме за дефицита по текущата сметка. Уважаеми колеги, забележете – не само разходите на бизнеса и гражданите, но и държавните разходи водят до дефицит по текущата сметка. Поради тази причина предлагаме преизпълнението на приходната част на бюджета, която касае други данъци, различни от личния данък и корпоративния данък, да се използва за обратно изкупуване на външния дълг. При това положение това няма да има негативен ефект върху дефицита по текущата сметка. Чисто икономически погледнато, не е ясно дали държавните разходи или частните разходи водят до по-голям дефицит. Вероятно ефектът е един и същ.
По отношение на преизпълнението по корпоративния и личния данък, предлагаме то да бъде върнато пропорционално на конкретните платци, които в случая са ясни. Това ще създаде финансова дисциплина, ще дисциплинираме малко правителството при формирането на бюджета. Защото, както казах в предишното изказване, бюджетът е договор между държавата, бизнеса и гражданите. Държавата казва от колко средства има нужда, за да покрие своите разходи, и ги получава от гражданите и бизнеса. Трябва да се спре практиката с такива преизпълнения от 1,5 милиарда – 2 милиарда през 2005 г. и вероятно над 1,5 милиарда през 2006 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други изказвания по предложението на народните представители? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители за нов § 3а, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 156 народни представители: за 27, против 87, въздържали се 42.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря Ви.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4, 5 и 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 4, 5 и 6 по текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 120, против 24, въздържали се 10.
Тези параграфи са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 7 има едно предложение от народните представители Мартин Димитров, Мария Капон и други. Имате го експонирано.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията предлага следната окончателна редакция за § 7:
“§ 7. (1) Минималният размер на фискалния резерв за 2006 г. е в размер на 2,5 млрд. лв.
(2) Създава се Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система като част от фискалния резерв.
(3) Министерският съвет в срок до 30 юни 2006 г. да внесе в Народното събрание проект на закон за регламентиране статута и дейността на фонда.
(4) Във фонда по ал. 2 постъпват не по-малко от 25 на сто от постъпленията от приватизация на държавни предприятия и 50 на сто от икономии на разходите по републиканския бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, ако искаме този фонд да се капитализира, е необходимо в него да постъпва повече от това, което планира правителството, и това, което вие вероятно ще гласувате.
Ние предлагаме преизпълнението на приходите от приватизация да отиде директно в този фонд. Предлагаме във фискалния резерв всичко, което е над определения минимум, също да отиде в този фонд. Въпреки че сега ще чуете вероятно представители на Министерството на финансите да ви кажат, че ще има специален закон за този фонд, има няколко принципа, по които ние бихме искаме да има консенсус, а именно, че фондът ще бъде управляван по такъв начин, че само доходността по него ще бъде използвана за пенсионната система.
На второ място, той ще бъде управляван от престижен международен инвеститор, избран с търг или конкурс.
Ако този фонд не набере достатъчно капитализация, от него няма да има полза. Той ще бъде едно популистко мероприятие. Именно затова в нашето предложение сме използвали всички възможни източници за максимална капитализация на този фонд. Имайте предвид, че без достатъчно пари, казано най-просто, няма да има смисъл от това начинание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Йорданов.
Димитър Йорданов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам само да припомня, че когато разглеждахме Бюджет 2005 г. тук, в тази зала, тогавашното управляващо мнозинство отхвърли възможността въобще да създадем такъв фонд!
Сегашният председател на Народното събрание нарече идеята “екзотична, но заслужаваща внимание”.
Искам да поздравя новия министър на финансите, че все пак прави крачка напред към капитализация на пенсионната система в България. Тя е доста малко засега и ние бихме желали да видим по-нататък сериозни стъпки в тази посока, тъй като знаем много добре, че сегашната пенсионна система всъщност харчи всичко, което сега работещите хора в България внасят в нея, а не само него, а и данъците на данъкоплатците от бюджета. Рано или късно ние трябва да направим сериозни стъпки в тази посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики и изказвания? Има ли желаещи? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 32, против 82, въздържали се 38.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателна редакция на § 7.
Гласували 172 народни представители: за 140, против 24, въздържали се 8.
Предложението на комисията е прието.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми колеги, комисията подкрепя текста на вносителя от § 8 до § 12 включително. Няма предложения на народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи има ли? Няма.
Моля, гласувайте параграфи от 8 до 12 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 168 народни представители: за 139, против 23, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 13 има две предложения от две групи народни представители, които са подкрепени частично.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 13:
“§ 13. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2006 г. е 200 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2006 г. е както следва:
1. за първо дете 18 лв.;
2. за второ и всяко следващо дете 20 лв.”
Промяната в ал. 2 ще се отрази и в чл. 1, ал. 2; чл. 5, ал. 1, т. 10 - Министерство на труда и социалната политика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 13.
Гласували 180 народни представители: за 149, против 21, въздържали се 10.
Текстът на § 13 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 14 има едно предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, заповядайте.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, става въпрос за следното – вменяване на ясен ангажимент на правителството размерът на държавния дълг в края на 2006 г. да не надвишава този през 2005 г. Има трайна тенденция на спад на размера на външния дълг и ние бихме искали да поставим това условие пред правителството. Има един подтекст, който би трябвало да е явен за всички – ще има голямо преизпълнение през 2006 г. на приходната част на бюджета. Един такъв текст е още едно изискване то да се използва основно за изкупуване на външен дълг, а не да се харчи от правителството по различни цели. Ще видите догодина, когато се чуе за сериозното преизпълнение на приходната част, ще започнат много искания за допълнителни разходи. Но за нас най-добрият инструмент, който няма да се отрази на дефицита по текущата сметка, е обратното изкупуване на външния дълг. Това е инструмент, който подобрява благосъстоянието на всеки българин и е неутрален към средата за бизнес. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте предложението на господин Мартин Димитров и група народни представители по § 14, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 169 народни представители: за 36, против 109, въздържали се 24.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте § 14 по вносител, подкрепен от комисията.
Гласували 159 народни представители: за 125, против 28, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 15 и 16 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Изказвания има ли? Няма.
Моля, гласувайте § 15 и § 16 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 162 народни представители: за 130, против 27, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 17 има предложение от народния представител Борислав Китов, което комисията не подкрепя.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 17:
“§ 17. (1) В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти съгласно Приложение № 9.
(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране с външни държавни заеми или държавно гарантирани заеми на инвестиционни проекти, които не са включени в приложението по ал. 1.
(3) Министерският съвет може да разреши извършването на гаранционни депозити вместо поемането на държавни инвестиционни заеми за проектите по ал. 1 до размера на съответния заем съгласно Приложение № 9. В случаите, когато гаранционните депозити са извън страната, § 24, ал. 2 не се прилага.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
По предложението на господин Борислав Китов желание за обосновка няма.
Изказвания има ли, колеги? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Борислав Китов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 166 народни представители: за 19, против 102, въздържали се 45.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте окончателната редакция на § 17, предложена от комисията.
Гласували 154 народни представители: за 126, против 23, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, от § 18 до § 30 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте от § 18 до § 30 включително по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 124, против 18, въздържали се 11.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 31 има предложение от народния представител Мартин Димитров и група народни представители. Предлага се редакционна промяна, която е подкрепена от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя, но с корекцията в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 31 в редакцията на вносителя с корекцията в ал. 3 по предложение на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, подкрепено от комисията.
Гласували 139 народни представители: за 124, против 14, въздържал се 1.
Параграф 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 32 до § 37 включително няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на § 32, 33, 34, 35, 36 и 37 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 122, против 26, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 38 има предложение от народния представител Анелия Мингова и група народни представители, което е показано на екрана.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване? Обсъждаме § 38, по който е имало едно предложение, но е оттеглено. Няма желаещи за изказване.
Моля, гласувайте § 38 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 152 народни представители: за 122, против 20, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 39 до § 48 няма предложения. Параграфите се подкрепят от комисията.
По § 49 е имало предложение, но и то е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 50 и § 51 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
От § 39 до § 51 включително са текстовете на вносителя, подкрепени от комисията.
Предлагам да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Предлага се да бъдат обсъдени и гласувани параграфите от 39 до 48 включително, по които няма предложения. По един от тях предложението е оттеглено.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля, гласувайте § 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47 и 48 в редакцията на вносителя, която е подкрепена от комисията.
Гласували 167 народни представители: за 141, против 23, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
Моля, гласувайте § 49, 50 и 51 отново в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 118, против 20, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 52 има предложение от народния представител Владимир Дамгов параграфът да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за обосновка на предложението по § 52? Няма.
Има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Владимир Дамгов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 16, против 65, въздържали се 54.
Не се приема.
Подлагам на гласуване § 52 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 128 народни представители: за 104, против 19, въздържали се 5.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 53 има предложение от народния представител Стефан Софиянски, което комисията не подкрепя.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Заповядайте, господин Софиянски.
Стефан Софиянски (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Логично е комисията да не подкрепя предложението, защото не прие първото предложение. Това предложение е механизъм за разпределение на 17 млн. лв. за детските градини. След като не бяха гласувани тези 17 млн. лв., очевидно и механизмът не е необходим.
Това, по което мисля, че все пак трябва да се замислим и да го поставя на вниманието, като подчертавам, че е политическа стъпка, е, че ако не може сега, нека Министерството на финансите да помисли - нормално е да се сподели издръжката на децата в детските градини между общините и между държавата.
Ще ви напомня цифрите: в момента една издръжка на дете е около 120-130 лв. Таксите са между 40 и 60 лв. Всичко останало се поема изцяло от общините. Съвсем нормално е, ако искаме да водим една политика, особено в демографски аспект, да споделим тази тежест между общините и между правителството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по § 53 и предложението на господин Софиянски? Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Стефан Софиянски, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 155 народни представители: за 32, против 73, въздържали се 50.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 53, който е подкрепен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 110, против 27, въздържали се 5.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 54 има три предложения - от народния представител Стефан Софиянски, от народния представител Марина Дикова и група народни представители, и от народния представител Румен Такоров и група народни представители.
И трите предложения са подкрепени от комисията по принцип и комисията предлага следната окончателна редакция:
"§ 54. (1) Министърът на регионалното развитите и благоустройството, съгласувано с министъра на финансите с постановление за изпълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г. разпределя по общини одобрените средства в размер на 45 млн. лв. За целеви трансфери, включени в сумата по чл. 1, ал. 2, т. III, т. 1.1. "субсидии (трансфери).
(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на общините чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по § 54? Няма.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на § 54 на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 138 народни представители: за 118, против 18, въздържали се 2.
Текстът на параграфа е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: От § 55 до § 62 включително няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има ли желаещи да се изкажат? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване параграфи 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61 и 62 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 142 народни представители: за 117, против 23, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 63 комисията подкрепя текста на вносителя.
Има предложение на народния представител Борислав Китов за § 63а.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в края на Преходните и заключителните разпоредби, и затова смятаме, че не е необходимо да се гласува.
Параграфи 63, 64, 65, 66 и 67 са по вносител.
Комисията подкрепя текста на вносителя. Така че параграфи от 63 до 67 включително могат да се гласуват заедно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване параграфи 63, 64, 65, 66 и 67 в редакция на вносителя, подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 146 народни представители: за 122, против 19, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 68 комисията подкрепя текста на вносителя само за ал. 1 и предлага текстът по ал. 2 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване от страна на вносителя? Няма. От страна на народни представители? Също няма.
Ще подложа на гласуване първо предложението на комисията за отпадане на ал. 2 от § 68.
Моля, гласувайте това предложение на комисията.
Гласували 140 народни представители: за 118, против 6, въздържали се 16.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателния вариант на § 68 – само в една алинея, така както се предлага от комисията.
Гласували 135 народни представители: за 114, против 16, въздържали се 5.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 69 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има предложение на комисията за отпадане на § 69.
Има ли желаещи за изказвания – от вносителя, от народни представители? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 69.
Гласували 132 народни представители: за 99, против 12, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Параграф 69 отпада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По параграфи 70 и 71 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага преномериране - § 70 да стане § 69, § 71 да стане § 70.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания по тези два параграфа, уважаеми колеги? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме параграфи 70 и 71 по вносител, подкрепени от комисията и преномерирани съответно.
Гласували 138 народни представители: за 109, против 23, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 72 има предложение от народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан, което не се подкрепя от комисията.
Има предложение от народните представители Спасов, Кънева и Колева, което не се подкрепя от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция, като § 72 стане § 71 със следното съдържание:
"§ 71. (1) Средствата в размер на 55,4 млн. лв., предвидени в централния бюджет, се разходват за финансиране на дейностите, определени в стратегически документи за развитие на образованието при спазване на следните приоритети: внедряване на информационни и комуникационни технологии, по-пълното обхващане на децата в ученическа възраст в системата на средното образование, оптимизиране на училищната мрежа.
(2) Министерският съвет, при спазване на приоритетите по ал. 1, в срок до 31 януари 2006 г. да предложи на Народното събрание актуализиране на стратегическите документи, одобрени през 2005 г. във връзка с § 69, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване първо на предложенията, след това на текста на комисията.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 9, против 45, въздържали се 99.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Светослав Спасов, Маргарита Кънева и Мария Ангелиева, което също не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 9, против 77, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за окончателен текст на § 71.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 110, против 25, въздържали се 4.
Текстът на комисията е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: От § 73 до § 77 включително няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя като предлага преномерация: § 73 да стане § 72, § 74 да стане § 73, § 75 да стане § 74, § 76 да стане § 75 и § 77 да стане § 76.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания?
Заповядайте, господин Димитров.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, искам да обърна вашето внимание на § 77, който по новата номерация става § 76. Той гласи следното:
“§ 77. За 2006 г. временно свободните средства на Фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” се влага по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване.”
Тоест, какво се случва? Държавата задължава работодателите да плащат всеки месец вноска, която да гарантира вземанията на работниците. Но освен това, въпреки че този фонд има надзорен съвет, тези пари се държат по сметка в БНБ. Надзорният съвет на този фонд няма никакви права да управлява тези средства, което е абсолютно недопустимо. Не стига, че се вземат средства от работодателите, но те нямат и права да разполагат с тях. Защо поне не им се дадат правата, подобни на пенсионните фондове, да се разпореждат с тези средства?
Има няколко много важни аргумента. Ако те управляваха тези средства, вноската, която държавата удържа, би могла да спадне, ако те ги управляват ефективно. И съответно да се увеличи, ако не се управляват толкова ефективно. При сегашната ситуация се стига до постепенно увеличаване на тази вноска, защото доходността, която се получава като сметка в БНБ, е ниска. Това е абсолютно недопустимо положение. Аз, господин председател, за съжаление, закъснях със срока. Иначе сега, от тази трибуна, ако позволите, предлагам отлагането на § 77, който за мен е абсолютно недопустим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Първо, подлагам на гласуване предложението на народния представител Мартин Димитров за отпадане на досегашния § 77, преномериран в § 76.
Моля, гласувайте това предложение на господин Димитров.
Гласували 158 народни представители: за 36, против 88, въздържали се 34.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване параграфите в новата им номерация - § 72, § 73, § 74, §75 и § 76.
Моля, гласувайте.
Гласували 164 народни представители: за 133, против 29, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията предлага да се създаде нов § 77:
“§ 77. (1) Не се начислява данък върху добавената стойност при прехвърлянето на обекти и мощности в полза на Изпълнителна агенция “Държавна мрежа за сигурност и отбрана” в изпълнение на Постановление № 168 на Министерския съвет от 2005 г. за създаване на Изпълнителна агенция “Държавна мрежа за сигурност и отбрана” и за отделяне на далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение и инсталирани мощности за военно време от далекосъобщителната мрежа на “Българска телекомуникационна компания” – АД, София (Обн., ДВ. бр. 62 от 2005 г.).
(2) В случая по ал. 1 не се извършва корекция на ползван данъчен кредит по реда на чл. 81 от Закона за данъка върху добавената стойност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи за изказване по предложението за нов § 77? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте предложението на комисията за нов § 77.
Гласували 137 народни представители: за 114, против 21, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: От § 78 до § 85 включително има само едно предложение от народния представител Милен Велчев, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текстовете на вносителя и на практика няма предложения от народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря ви.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 78, § 79, § 80, § 81, § 82, § 83, § 84 и § 85, както са предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 156 народни представители: за 129, против 25, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 86 имаме особена ситуация.
Има предложение от народния представител Антонела Понева.
Комисията го подкрепя по принцип.
Има предложение от народните представители Станимир Илчев и група народни представители, което също се подкрепя по принцип.
Предложение от народните представители Деница Димитрова и група народни представители, което се подкрепя по принцип.
Комисията, предвид особените потребности на хората с увреждания, реши окончателният текст по тяхно предложение да бъде внесен директно в пленарната зала. Ще си позволя да прочета това директно предложение, тъй като действително това са хора с особен статут, като информирам, че то е съгласувано с вносителя, но не е минало през комисията.
Комисията заяви волята си да се съобрази с това предложение.


Предложението е § 86 да стане със следното съдържание:
“§ 86. Отпада т. 5 от чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Точка 6 и т. 7 от чл. 42 на същия закон се преименуват съответно на т. 5 и т. 6.”
Отказват се от някои права, които са имали, за да не се вкарва подоходен тест за хората с увреждания.
Повтарям, вносителят подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Димитров, бихте ли прочели редакцията, която се предлага? Молбата ми е да изчетете текста, за да бъде стенографиран и записан.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров:
“§ 86. В Закона за интеграция на хората с увреждания отпада т. 5 от чл. 42, ал. 2. Точки 6 и 7 от чл. 42 се преномерират съответно на т. 5 и т. 6.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожо Понева, имате думата.
Антонела Понева (ДСБ): Благодаря, господин председател.
Благодаря също така и на комисията, че подкрепя по принцип моето предложение. Надявам се, че това, което каза господин Димитров, не фигурира изобщо фразата “доходен критерий”. Тъй като наистина, ако включим доходен критерий в този текст, това означава, че правим симулация на някаква интеграция на хората с увреждания, защото това е социална помощ и нищо друго. Виждам, че това е прието.
В текста, който Вие предлагате, тъй като прочетохте само точките, отпада това, което е дадено в бюджета. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Госпожа Деница Димитрова пожела думата. Моля да бъде включен микрофонът на госпожа Димитрова.
Деница Димитрова (НДСВ): Благодаря. Както каза госпожа Понева току-що, интеграционната добавка не е социално подпомагане. Затова тя не трябва да бъде обвързана с дохода. Тя се обвързва с вида и степента на увреждането и е според потребностите на самия човек. Интеграционната добавка се дава за обучение, за транспортни разходи, за достъпа до информация, за балнеолечение и за лекарствени средства и хранителни добавки. Тъй като смятаме, че хранителните добавки и лекарствата нямат пряко значение за интеграцията, ние ви предлагаме те да отпаднат от тази интеграционна добавка.
Искам да кажа, че интеграционната добавка се дава за това, за да бъдат хората с увреждания по-активни, за да компенсират повечето разходи, които трябва да правят в своето ежедневие, и това е нейната основна цел. Тоест човек, който е по-активен, успява да си намери работа, не би трябвало тя да му бъде отнета. Нейната цел е да стимулира активността на хората с увреждания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли други изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласувайте текста, предложен от председателя на Комисията по бюджет и финанси господин Петър Димитров.
Гласували 151народни представители: за 147, против 3, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 87 комисията подкрепя текста на вносителя. Тъй като има предложение за нов § 87а, предлагам да го гласуваме отделно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По § 87 така, както е предложен от вносителя, няма желание за изказване.
Моля, гласувайте § 87 в редакцията на вносителя, подкрепена от комисията.
Гласували 133 народни представители: за 119, против 8, въздържали се 6.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, постъпило е предложение от народния представител Атанас Щерев за създаване на нов § 87а във връзка със Закона за здравното осигуряване.
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли изказвания във връзка с новото предложение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Атанас Щерев за създаване на нов § 87а, неподкрепено от комисията.
Гласували 137 народни представители: за 20, против 90, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По § 88 текстът на вносителя се подкрепя, но той ще бъде отразен в края на Преходните и заключителните разпоредби, като системната му номерация ще бъде § 95.
Същата е ситуацията с § 89, който трябва да стане § 96.
Колебая се кога да ги гласуваме, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Да ги подложим на обсъждане и гласуване сега, а ако трябва да се преномерират, това ще се направи в края на гласуването на целия законопроект.
Има ли желание за изказвания по параграфи 88 и 89, които ще станат параграфи 95 и 96? Няма.
Моля, гласувайте тези два параграфа така, както са предложени от вносителя и са подкрепени от комисията.
Гласували 143 народни представители: за 130, против 6, въздържали се 7.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Уважаеми господин председател, има предложения на народни представители за създаване на нови параграфи и започваме тяхното обсъждане.
Има предложение от народния представител Румен Такоров.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага, ако то се приеме, параграфът да се номерира като 88 и да бъде редактиран по следния начин:
“§ 88. (1) Предоставената временна финансова помощ от централния бюджет на “Водоснабдяване и канализация” ООД – Търговище, с Постановление на Министерския съвет № 335 от 11.12.2004 г. в размер на 2 347 280 лв. се отписва.
(2) С отписаната сума министърът на регионалното развитие и благоустройството увеличава капитала на дружеството.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания по този нов параграф? Няма.
Преминаваме към гласуване на новия § 88, предложен от комисията.
Гласували 145 народни представители: за 117, против 17, въздържали се 11.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има предложение от народните представители Пламен Славов, Ахмед Юсеин и други за създаване на нов параграф.
Комисията подкрепя предложението и предлага това да бъде § 89 със следното съдържание:
“§ 89. За възстановяване, ремонт, реставрация и консервация на Желязната църква “Св. Стефан” в Истанбул да се осигурят 650 хил. лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има ли желание за изказвания по този нов § 89? Няма.
Подлагам на гласуване § 89 в окончателната редакция на комисията.
Гласували 145 народни представители: за 139, против 4, въздържали се 2.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има група от предложения:
- от народния представител Анелия Мингова и други, което е оттеглено;
- от народния представител Анелия Мингова и други, което също е оттеглено;
- от народния представител Румен Такоров и група народни представители, което също е оттеглено;
- от народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан, което не е подкрепено от комисията.
Има предложения от народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов.
Предложенията от т. 1 до т. 4 са включени в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 г. на систематичното им място.
Комисията подкрепя предложението само за т. 5 и предлага следната редакция на новия § 90:
“§ 90. В Закона за здравното осигуряване се създава чл. 55а:
“Чл. 55а. От централния бюджет да се заделят до 5 млн. лв. за диагностика и лечение на български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, като редът и условията за разходването на тези средства се определят от Министерския съвет в срок до 31 януари 2006 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
По предложението на народните представители Валентина Богданова, Татяна Калканова и Лютви Местан за нов параграф, което не е подкрепено от комисията, има ли желания за изказване? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване предложението, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 17, против 33, въздържали се 90.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Тодор Кумчев и Емил Константинов, от което точки 1 до 4 са включени в Закона за бюджета на Здравната каса за следващата година.
Комисията предлага редакция на нов § 90, който беше прочетен в пленарната зала.
Има ли желание за изказвания по това предложение за нов § 90 във връзка с направеното предложение? Няма изказвания.
Гласуваме текста на нов § 90, предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 10.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията предлага следния текст за нов § 91:
“§ 91. В Гражданския процесуален кодекс чл. 237, буква “в”, след думата “общините” се добавя изразът “български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Желание за изказване по предложението на комисията за нов § 91? Няма.
Гласуваме § 91, предложен от комисията.
Гласували 140 народни представители: за 126, против 13, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Има две свързани предложения. Едното е от народните представители Петър Димитров и Йордан Цонев, което е подкрепено.
Второто е от народния представител Елеонора Николова, което също е подкрепено.
Комисията предлага да се създаде нов § 92 със следното съдържание:
“§ 92. Отписва като задължение към републиканския бюджет отпуснатите на общините през 2002 г. временни безлихвени заеми в размер на 3 102 900 лв. по общини, както следва: община Перник – 730 хил. лв., община Русе – 2 млн. лв., община Стара Загора – 372 хил. и 900 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желание за изказване?
Господин Осман, заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър! Първият ми въпрос е: защо този параграф не е включен в Законопроекта за бюджета? Вие много добре знаете кои са тези общини в България. Аз мисля, че това е един непочтен начин Министерският съвет да избяга от отговорност, защото общините, които се намират в затруднено положение, не са само три общини в България. Вече приехме в § 32, че общините в затруднено финансово положение могат да бъдат подпомогнати при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.
Какво става, уважаеми колеги? През 2002 г. изрично казахме, тогавашният министър на финансите Милен Велчев е в залата, че за последно се дават на общините, че никога няма да бъдат опрощавани тези безлихвени заеми, които са били дадени на общините.
В момента некоректните общини печелят, тоест ние реално стимулираме некоректните общини. Коректните общини, които са спазвали бюджетната дисциплина, губят.
Давам един пример, уважаеми колеги. Днес или вчера сте чули по хрониките колко пътища в страната са затворени. Попитайте за с. Бакалите колко деца са затворени в една детска градина – 25 деца. До селото няма път – 4 км, 350 жители на селото. Петстотин хиляди лева - Министерството на финансите ги отказва, и аз ги разбирам. Тези хора имат пълното основание да съдят държавата за дискриминация.
В същия момент ние стимулираме общини, които са некоректни: държавата по някакъв начин да опрости – който е бил хитър, като в приказките, да спечели.


Аз разбирам, ако тези общини са в затруднено положение, да се приеме това. Ние приехме в § 32 такъв текст. Оттук нататък Министерският съвет, заедно с Националното сдружение на общините в Република България, съгласувано трябва да възприемат един обективен подход.
Умолявам ви този текст, без значение от кого е предложен, да не бъде приет от Народното събрание, защото това не е честно към останалите 263 или 264 общини.
По тази логика всяка община в България може да не бъде коректна и може да не спазва бюджетната дисциплина. През 2002 г. изрично казахме, че тогава приемаме за последно такива изключения. Вижте списъка на общините през последните десет години и ще видите в тези общини какви инвестиции са влизали. Ще разберете, че парламентът и Министерският съвет, без да искаме, всички заедно сме стимулирали некоректните. Ние сме наказали коректните общини, които са спазвали бюджетната дисциплина, изкарвали са на ръба бюджета. Наистина е така.
Моето виждане е, че това не трябва да става. Аз знам много добре състоянието и на трите общини. Познавам и тримата кметове лично. Като председател на Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство съм имал официални разговори с тях. Но подходът трябва да бъде единен за всички български общини. Не може да се прави изключение само за три общини.
Завършвам, господин председател.
И Министерският съвет, и Министерство на финансите много добре знаеха състоянието и на тези три общини, и състоянието на другите общини, затова те не са ги включили в проекта на бюджета. Не е коректно от страна на колегите с предложения от народни представители да прокараме тази поправка за сметка на други общини. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожа Николова има думата за изказване.
Елеонора Николова (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание на една несправедливост, която се съдържа в Закона за държавния бюджет, а тя се състои в следното. Държавата не може да подпомага общините за дейности, които са общинска отговорност, но обратното е възможно – общините могат да разплащат задължения, които са държавна отговорност.
Искам да обърна внимание на господин Осман, че в случая трите общини, които са включени в този допълнителен параграф, практически са получили средства, за да се разплатят за дейности – държавна отговорност. През 2002 г. бюджетът на гр. Русе беше приет служебно и учителите имаха гласувана заплата за 9‑месечието. Тези 2 млн. лв. отидоха за изплащане на учителски заплати и по същото време правителството прие със специално постановление, че заплатите вече ще бъдат държавна отговорност. Към 2002 г. общините са потърсили помощ, за да заплатят – забележете – не дейности общинска отговорност, а дейности държавна отговорност. Аз мисля, че е съвсем коректно това, което е направено като запис. Комисията всъщност е проследила това обстоятелство – дали парите са теглени, за да се разплатят общински дейности, дейности общинска отговорност, или са теглени, за да се заплатят дейности, които са държавна отговорност. Тъй като тези средства са за дейности, които държавата следва да обезпечи с бюджета, аз мисля, че записът е съвършено коректен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Госпожа Алексиева има думата за изказване.
Силвия Алексиева (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, позволявам си и аз да стана и да защитя позицията си и специално предложението за Русе. Само ще добавя към казаното от госпожа Николова, че през 2004 г. взаимоотношенията по преписки, както и документално, с министерството са регламентирани за този безлихвен заем.
За съжаление, при приемането на бюджета тогава това не е отразено. Това според мен е една чисто техническа грешка.
Миналата година се получи същото, независимо от настояванията, и тази година, с предоставяне на всички преписки, нещата бяха много прецизно изяснени. Затова в последния момент нещата са коригирани. Всичко това е факт и ние не дължим средства от гледна точка на община Русе в случая, затова много ви моля да подкрепите текста. Задължението наистина не е задължение в резултат от лошо управление на община Русе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За реплика, господин Осман.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги. По принцип всеки един от нас – от 240-те народни представители, желае веднъж завинаги тези проблеми с общините да приключат. Въпросът е принципен. Не може държавата за едни да е майка, а за други да е мащеха. Това е много принципен въпрос.
Аз се радвам, примерно, по такъв начин да разрешим, примерно, проблема в Русе, в Перник или в Стара Загора, пак казвам, че двама от кметовете са ми много близки, но има десетки писма в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Господин министър, в тях се задава този въпрос от години. Аз съм задължен да Ви запозная с този факт – има десетки писма. Те задават този въпрос и ние не можем да им отговорим. Този въпрос трябва да се реши кардинално и на базата на принципи, а не в последния момент с едно предложение. Няма да е справедливо спрямо другите общини.
Аз не съм привърженик като частен случай да разрешим проблемите на една или две общини. Какво става с другите общини? Министерство на финансите трябва да вземе официално отношение от трибуната по този въпрос.
Господин министър, не може Вие да бягате от отговорност. Пак казвам, че Вие трябва да излезете като министър на финансите и да вземете отношение по този въпрос от трибуната на парламента. Това е извън… (Шум и реплики в залата.)
Може би не е интересно за господин министъра това, което обсъждаме, господин председател. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин министърът вече Ви слуша.
Ремзи Осман: Господин министър, много е обидно. Извинявайте, но аз помня преди два месеца в кабинета Ви за 200 хил. лв. за това село правехме пазарлъци. Селото е без път. Тук Вие в момента – уважавам Вашето мнение, но в момента, когато обсъждаме един въпрос по принцип, не вземате отношение. Съвсем правилно този въпрос не е включен в Закона за бюджета. Този въпрос как ще бъде разрешен?
В края на краищата народното представителство ще реши дали да подкрепи или не предложението на колегите, но въпросът е толкова принципен, че с едно гласуване няма да може да се реши. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика? Все още сме в процедура на реплики по изказването на госпожа Алексиева. Няма друга реплика.
Заповядайте за дуплика, госпожо Алексиева.
Силвия Алексиева (КБ): Аз съм съгласна с Вас, господин Осман, но в случая става въпрос, че държавата-мащеха става държава-майка. Това е коректното и нормалното. Вие пледирахте за това и аз Ви благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други изказвания?
Господин Темелков, заповядайте.
Ненко Темелков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз моля това предложение, касаещо община Перник, да бъде подкрепено и ще се аргументирам със следното.
Повече от 15 хиляди перничани, след преструктуриране на пернишката тежка промишленост, работят в София. Всички те плащат данък общ доход в община София и там бюджетът прехвърля средствата от този доход на община София, само че децата на тези перничани, които пътуват и работят в София, учат в Перник, лекуват се в Перник, така че съвсем справедливо е предложението, което е направено, тези 730 хиляди, които са използвани за заплати на учителите, да бъдат опростени на общината. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, заповядайте. Имате думата.
Иван Сотиров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители!
Аз съм провокиран от изказването на господин Осман да направя това изказване. Вярно е, че държавата е ощетила много общини. Държавата не си е изпълнила и има тенденция да не изпълнява ангажимента, който е заложен в Закона за общинските бюджети. Там изрично е записано, че държавата трябва в 100% да обезпечи всичко, което се изпълнява от общините, свързано с държавната отговорност. Това, че държавата не си е изпълнила законовия ангажимент към 50 или 60 общини, не може да бъде използвано като аргумент да не бъдат компенсирани тези три общини, които са поискали да бъдат компенсирани за това, че са изпълнили държавна отговорност, а не общински дейности.
Аз не съм от тези многомандатни избирателни райони, в които са тези общини, но поставям въпроса принципно. Не смятам, че е коректно да бъде използвано като аргумент несправедливостта към една по-голяма съвкупност от общини, за да бъдат ощетени тези три общини. И държавата, и правителството трябва да изпълнят ангажимента, който е заложен в Закона за общинските бюджети. Ние не можем със Закона за държавния бюджет да изкарваме аргументи, които противоречат на другия специален закон. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики или други изказвания? Имате думата за изказване, господин Узун.

Несрин Узун (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Вземам думата, за да подкрепя изказването и позицията на господин Ремзи Осман не защото ми е колега в парламентарната група, а защото наистина става дума за един изключително принципен въпрос.
Вероятно тези общини са имали проблеми точно по това време, когато в Закона за държавния бюджет вписахме дейности, делегирани от държавата, и общински дейности. Но в същото време, колеги, трябва много добре да съзнаваме, че точно по това време някои общини, които бяха на ръба на оцеляването, лишаваха своите граждани от електричество, от улично осветление, внасяха различни режими, лишаваха се от средства за поддържане на общински дейности, за да финансират държавните дейности, тоест да осигуряват учителите със заплати. Лишаваха своите граждани от запълване на дупки, от улично осветление през нощта, лишаваха ги, ако щете, и от пътища, за да осигуряват средства на своите учители.
И не е прав колегата от Перник - че видите ли, тези деца заслужават също внимание. Да, вярно е, колега, но в същото време има общини, в които жителите също така работят в други населени места. Те остават данъците си също в други населени места, но тези общини са спазвали строго финансовата дисциплина, за да осигурят средства на своите учители.
Затова подкрепям предложението и позицията на господин Ремзи Осман. Надявам се тя да е позиция на повечето от колегите, защото става дума за принципен въпрос и за финансовата дисциплина в общините. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря на господин Узун.
Има ли желание за други изказвания?
Би ли желал господин министърът да вземе отношение по въпроса?
Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Осман! От това, че евентуално няма да опростим тези кредити, едва ли ще постигнем тяхната събираемост, тъй като става въпрос за безлихвени заеми, които са отпуснати при друга система на взаимоотношения на централния бюджет с местните. Аз разбирам напълно и принципно подкрепям вашите съображения за еднакъв подход и евентуално за санкциониране, под една или друга форма, на общини, които не спазват финансова дисциплина. Пак ще повторя обаче, в случая става въпрос за наследени дългове, които по-добре да бъдат изчистени, отколкото да продължат “да се водят” по балансите на общините, извинете ме за израза, с ясното съзнание, че те не могат да бъдат събрани.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Всяка година така се казва.
МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Дълговете са от 2000 или 2001 г. и министърът на финансите от предишното правителство ми казваше точно откога са, а не че не слушахме Вашето изказване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желание за други изказвания?
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители! Спорът, който в момента се разгаря в залата, е спор за криворазбраната финансова децентрализация на българските общини. Много пъти от тази трибуна съм казвал, че държавата си прехвърля всички нелицеприятни дейности на общините и сега се водят спорове за заплати на учители или пък за прокарване на пътища и т.н. Държавата, в общия смисъл на бюджета като макрорамка, запазва капиталовите разходи за себе си. Това е най-важната част в един бюджет, а всички нелицеприятни дейности – отношение между учители, лекари, социални помощи, градини и т.н., ги прехвърля на общините.
В този случай спорът между господин Осман и поддръжниците на другата теза ще продължава вечно. Защото в България наистина трябва да променим Конституцията, за да има една финансова, реална децентрализация и да има едно реално местно самоуправление. Защото разбирам и единия, който има левоцентристка политика – държи да има за малките общини.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Не за малките – принципно е.
Христо Кирчев: Това е една малка община, господин Осман, за която аз съм правил изказвания на събирането на общините по друг начин – че в развитите държави общини, които не могат да се издържат, се сливат с други. Но ние в България искаме всяко селце с 20 човека да си има болница, да има и път, и старчески дом, само че не сме станали Швеция. Мисълта ми е веднъж завинаги народните представители да разберат, че трябва да направим тази реална промяна в Конституцията, за да избягваме тези спорове.
По принцип и господин Осман е прав, но и госпожа Николова е много права, защото това са задължения на държавата. Не може държавата да не изпълнява задълженията си и чрез прокуратурата и т.н. да гони кметове и общини, а същевременно общините да са безсилни срещу задълженията на държавата. Заради това ще подкрепя госпожа Николова по принцип.
Разбирам и колегата, който каза, че еди-коя си община спестява от дупки и т.н. и пада престижът на общината, на кмета и на управата, но и държавата, след като е поела тези задължения, трябва да ги изпълнява, господин Осман.
Хасан Адемов (ДПС, от място): По какви критерии са отпуснати тези средства?
Христо Кирчев: Критериите са, че съответната община просто трябва да си гледа една от най-важните дейности – образованието.
Затова ще подкрепя госпожа Николова.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Има ли реплики?
Господин Казак, заповядайте за реплика.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Кирчев! Щом сте съгласен с логиката, която изказаха колегите Ремзи Осман и Несрин Узун, искам да Ви приканя с общи усилия да направим едно предложение. Колегата Ремзи Осман сигурно разполага с точната информация по онова време колко са били средствата, които са покрили общините, без трансфер от държавния бюджет за дейности “Държавна отговорност”. Нека да се направи едно изчисление по общини и на всички общини, които са покрили със собствени приходи, с общински приходи, дейностите “Държавна отговорност”, държавата да им отпусне компенсация за това, че са покрили тези разходи вместо държавата. Тогава справедливостта ще възтържествува сто на сто.
Ако Вие подкрепите това предложение, значи ще останете на принципна позиция. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Кирчев? Няма.
Господин Имамов, заповядайте за изказване.
Алиосман Имамов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Ще бъда съвсем кратък. Уважаеми колеги, ако погледнете законите за държавния бюджет от 1998, 1999 г. насам, ще видите във всеки закон един дълъг списък от общини, които са получавали безлихвени заеми за своята дейност. След това ще видите списък на общини, чиито заеми са опрощавани. Оставам настрана проблема за това на коя община са отпускани тези заеми и на кои не са отпускани. Определено, ако някой прави анализ на тези списъци, ще види много интересни тенденции. Направете го, за да видите за какво става дума.
Проблемът според мен е следният. Трябваше министърът да ни отговори на въпроса има ли други общини в страната, които имат задължения към държавата, като безлихвени заеми, и ако има такива, защо не са включени в този списък? Явно е, че ние така или иначе трябва да изчистим тази порочна практика. Тя не се повтаря през последните няколко години. Това е остатъчен проблем и ние трябва да го изчистим по някакъв начин.

Ако прилагаме критерии към тези три общини, те трябва да бъдат еднакви към всички останали. Повтарям – ако има такива, със стари задължения по безлихвени заеми.
Що се отнася до финансовата децентрализация, господин Кирчев, тенденцията към отпускане на такива заеми без никакви критерии, чисто и просто по приятелска линия, това спря точно, когато стартира финансовата децентрализация. Вие сте човек със сериозен практически опит в кметските дела и знаете, че тази тенденция в момента не съществува. Тя спря именно тогава, когато сериозно стартира процесът на финансовата децентрализация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, има още заявки за изказвания.
Виждам, че господин Кирчев иска да направи реплика.
Заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз разбирам изказванията на моите колеги много добре, но пак казвам: нека при тази финансова децентрализация да не се стига до такива заеми, а държавата да си изпълнява задълженията. Ако тя изпълнява задълженията си към общините, кметовете и общинските съвети няма да пристъпват към тази мярка. Заради това е моето изказване.
При тази финансова децентрализация, която се бори в България – много пъти съм казвал от тази трибуна – ще има само местно управление от тодорживковски тип. Каквото се даде от София – това ще е и кметовете да си купят мощни коли, да тичат до София и да се умилкват пред вратите на съответните министри и заместник-министри, за да вземат някой и друг лев. Затова стигнахме до положение да правим мъж на годината един кмет, който кани рок-групи. Това ли е задължението на един кмет?! Не искам да кажа нищо лошо, но кметовете се чудят какви маймунджилъци да правят, за да станат интересни за гражданите си. Полека-лека за кметове ще избираме футболисти, попзвезди, накрая и Азис ще стане кмет, а не мениджъри на градовете! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Имамов? Няма.
Ще вземете ли думата за дуплика, господин Имамов? Не.
Има думата за изказване господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря, господин председател.
Да си кажем каква е истината във връзка с този спор. Той е недостоен. Той се води между две страни. От едната страна се пледира да се опростят заемите на тези три общини – Перник, Русе и Стара Загора, от време, когато тези заеми са натрупани, от време, когато не са били добре уредени нормативно отношенията между централния бюджет и общините. От друга страна, впечатление прави ДПС, което оспорва едно такова решение.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Не ДПС! Глупости!
Павел Шопов: Съвсем нормално е при това положение, при тази фактическа обстановка, при тази ситуация на три общини да бъдат опростени. Ако се касаеше до някои от традиционно гласуващите общини, където ДПС имаше позиции, ДПС нямаше да реагира по този начин. Това е истината! Ако се касаеше за Кърджали, за Разград, ако се касаеше за община Ардино, вие щяхте да бъдете доволни и да пледирате за това.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Ти не си в час! Толкова си далеч от нещата!
Павел Шопов: Затова казвам – това е недостойна дискусия-разговор. Предлагам да гласуваме този текст. Това е истината! Хайде да оттеглим завесата и да не се заблуждаваме, а да наречем нещата с истинските им имена! Смешно е, господа от ДПС!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Господин Осман желае да направи реплика на господин Шопов. Заповядайте.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Шопов, ако ми кажете община с кмет от ДПС, която да е получавала подобни заеми… Ще видите, че няма! Става въпрос за бюджетната дисциплина. Ако не разбирате тази материя, може би трябва да посещавате по-често Комисията по бюджет и финанси или да дойдете в Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство. Там съветниците ще ви ограмотят в тази област. Въпросът е принципен. Общините са поемали ангажименти на държавата – плащали са заплати на учители и т.н., и за други дейности. Ако мислите, че въпросът опира само до трите общини, Вие сте много далеч от реалностите! Няма какво да ви кажа друго! ДПС няма нищо общо!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Втора реплика – господин Адемов. Заповядайте.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Господин Шопов, понеже споменахте Разград, почувствах се задължен да Ви репликирам и ще го направя по същество, защото Вие сте юрист. Очевидно е, че бюджетната политика и бюджетните проблеми трудно Ви се отдават, но да се надяваме, че поне юридическите проблеми Ви се отдават по-лесно.
Вижте дали този текст е предложен на първо четене. Вие прекрасно знаете, че по Конституцията законите в България се гледат на две четения. Понеже този текст го няма на първо четене, задайте си сам въпроса и сам си отговорете дали той изобщо трябва да бъде гласуван. Това – първо.
По същество обаче проблемът е съвършено различен. Става въпрос за принцип, а не за противопоставяне между отделните общини. Дали са общини на ДПС или на която и да било друга политическа сила – въпросът е принципен. Въпросът изобщо няма за цел да противопоставя отделните общини.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли трета реплика към господин Шопов? Няма.
Има думата за дуплика господин Шопов.
Павел Шопов (КА): Въпросът наистина е принципен, защото когато трябва да се отстояват принципи, ДПС не ги отстоява. ДПС си съсредоточава усилията, разисква, коментира и спори все по текстове, които пряко го касаят – за четвъртокласната, петокласната и десетокласната, ако я имаше, пътна мрежа. Там са вторачени винаги очите на ДПС.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Много си далеч от реалностите! Искам да говориш за Видин!
Павел Шопов: Или пък когато става въпрос за субсидиите във връзка с тютюна. Ако това е принципна позиция, за какво говорим?!
А що се касае до юридическата страна на нещата…
Ремзи Осман (ДПС, от място): Говори за Трън, за Видин!
Павел Шопов: Ако говорим дали в бюджета нещата са съобразени с правната база, с принципите на правото – разбира се, не са. Особено в Преходните и заключителните разпоредби в Закона за държавния бюджет се правят такива безумия, но това е друга тема.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Защити Трън, защити Монтана, защити Видин! Ама нямаш смелост!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има думата народният представител господин Станилов.
Станислав Станилов (КА): Сега ще кажете, че не разбирам от право и от икономика, затова пък разбирам от логика. Едната страна, както започна господин Христо Кирчев, ни казва, че общините с тези пари покриват държавни задължения, които държавата е трябвало да плати. Това е частен случай.
Другите, господата от ДПС, защитават позиция и казват, че това е принципен въпрос, че не бива да се прави. И те са прави.
Мисля, че вие се разминавате с действителността, господа от ДПС, защото става дума наистина за държавни задължения, а вие тук отклонявате въпроса и се правите все едно, че Христо Кирчев нищо не ви е казал, че господин министърът нищо не ви е казвал, че комисията е проспала нещата и че стават нарушения. Никакви нарушения не стават. Просто защитавате вашата линия. Хората ми го казаха.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Говорете за проблема във Видин. Видин има същия проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли реплики? Няма.
Господин Велчев желае думата за процедурен въпрос. Заповядайте.
Милен Велчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, предлагам да преминем към гласуване. Абсурдно е по този параграф да дискутираме почти толкова, колкото сме дискутирали по целия бюджет досега. Истината е, че тези три общини са единствените, останали с безлихвени заеми, датиращи отпреди промяната на механизма за финансиране на общините и въвеждането на финансовата децентрализация. Истината е, че няма механизъм, по който тези заеми да бъдат събрани. Можем да изберем или да ги опростим или да останат да висят на бюджетите им, на балансите им во веки веков. Да губим на парламента толкова време по този въпрос мисля, че няма смисъл.
Ремзи Осман (ДПС, от място): Искам реплика!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има направено процедурно предложение, което не мога да подложа на гласуване, тъй като докато народните представители имат правото да вземат думата, аз съм длъжен да я давам.
Господин Велчев, има реплика към Вас от господин Осман във връзка със съдържателната част на Вашето изказване.
Заповядайте, господин Осман.

Ремзи Осман (ДПС): Правя обратна процедура.
Господин Велчев, аз помня и в комисията, когато казахте, че за 2002 г. в никакъв случай не бива да говорим за подобни случаи. Кога сте прав? В 2002 г. като министър на финансите в Комисията по регионална политика или като бивш министър и като депутат от НДСВ днес? Кога сте прав? Защото други общини поеха ангажимента на държавата – предложението на колегата Четин. Същия проблем има и във Видин, има го и в Монтана или в Трън. Има го навсякъде! Тоест общините, които поеха ангажимента на държавата, в момента се ощетяват. Вие сте прав. Община Стара Загора в трудно положение ли е? Не, не е вярно! Кметът ми е един чудесен приятел, но общината е в чудесно положение. Как така се справиха общини като Трън, а не можаха да се справят други общини?
Тоест не бива да се прекратяват разискванията, всеки, който иска да вземе отношение, да вземе, защото през седмица получаваме писма от общините по този въпрос. Веднъж завинаги държавата трябва да реши този въпрос, да приключи!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли втора реплика към господин Велчев? Няма.
Има ли други желаещи за изказване по § 92? Няма желаещи, поради което прекратявам изказванията по този параграф и преминаваме към гласуване, уважаеми народни представители.
Гласуваме предложението на комисията за редакция на нов § 92.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 126, против 31, въздържали се 21.
Предложението е прието.
Тридесет минути почивка.
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Продължаваме заседанието.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Има предложение на комисията за нови § 93 и § 94:
“§ 93. (1) В срок до 28 февруари 2006 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание Национална програма за реформа в средното образование.
(2) Индексирането на работната заплата от 1 юли 2006 г. се извършва на базата на програмата по ал. 1.
§ 94. Министерският съвет да предостави от републиканския бюджет за 2006 г. допълнителни средства в размер на 1 700 хил. лв. за увеличаване на субсидията за издръжка на обучението на СУ “Св. Климент Охридски”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Уважаеми колеги, на вашето внимание са два нови текста за параграфи 93 и 94, предложени от Комисията по бюджет и финанси.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 93 и § 94, предложени от комисията.
Гласували 132 народни представители: за 110, против 12, въздържали се 10.
Двата текста са приети.
Има думата за обяснение на отрицателен вот господин Павел Шопов.
Павел Шопов (КА): Благодаря Ви, господин председателю.
Не е въпросът, че оспорвам по същество това да стане, както е предвидено. В отговор на предишните твърдения за юридическа некомпетентност, понеже говорим в юридически план, нека това да бъде сигнал и в бъдеще за въпиеща юридическа некомпетентност, която се проявява със Законопроекта за държавния бюджет и която се шири на много места.
В § 91 от Законопроекта за държавния бюджет, макар че е отминал, се правят промени в чл. 273 от ГПК при наличието на Закон за нормативните актове. Това са недопустими неща и се касае, пак повтарям, до въпиеща юридическа некомпетентност.
Колеги, така просто не може! Има съвсем друг начин и ред. Със Закона за държавния бюджет не могат да се правят такива промени в един кодекс.
Сега по този текст, който искам да посоча – отново въпиеща юридическа некомпетентност! В § 93 се говори: "В срок до 28 февруари 2006 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание Национална програма за реформа в средното образование". Със Закона за държавния бюджет да правим такива пожелания!? Това е въпрос на политика. Може ли нормативно да бъдат вменявани задължения на Министерски съвет чрез Закона за държавния бюджет? Това са смешни неща! Това искам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли други обяснения на отрицателен вот? Няма.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Благодаря, господин председател.
Ако господин Шопов беше споделил тези съображения в комисията, сигурно там щяхме да се посмеем.
Останаха приложенията към Законопроекта за бюджета.
Комисията подкрепя по принцип Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, като предлага следната окончателна редакция. Имате я в табличен вид. Съгласно нашата практика таблиците не се четат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По Приложение № 1, което е към чл. 5, ал. 2 в окончателната редакция на комисията, има ли желания за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за Приложение № 1.
Гласували 147 народни представители: за 114, против 25, въздържали се 8.
Приложение № 1 е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По Приложение № 2 няма предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя по Приложение № 2 към чл. 5, ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания по Приложение № 2? Няма.
Моля, гласувайте Приложение № 2 по текста на вносителя, подкрепен от комисията.
Гласували 142 народни представители: за 113, против 22, въздържали се 7.
Приложение № 2 е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По Приложение № 3 към чл. 5, ал. 9, в съответствие с волята на Народното събрание, са внесени необходимите промени и ви е предложен текстът. Промените са във връзка с Желязната църква “Св. Стефан” и отпадането на средствата за сунитско, хануфитско мюсюлманско вероизповедание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: И за другите деноминации в т. 7, съгласно предложението на госпожа Любчева.
Уважаеми колеги, има ли желаещи за изказване по Приложение № 3? Няма.
Моля, гласувайте текста, предложен от комисията за Приложение № 3.
Гласували 144 народни представители: за 130, против 10, въздържали се 4.
Предложението е прието.

ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Приложение № 4 и Приложение № 5 са по вносител, тъй като не се налагат промени, произтичащи от решенията на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли изказвания по Приложение № 4 и Приложение № 5? Не виждам.
Моля, гласувайте Приложение № 4 и Приложение № 5 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 153 народни представители: за 118, против 15, въздържали се 20.
Приложенията са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: В Приложение № 6 има промени в съответствие с приетите промени в съответните членове, параграфи и алинеи.
Комисията предлага окончателната редакция на Приложение № 6 към чл. 10, ал. 3: (Приложение № 6).
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Има ли желаещи да се изкажат по Приложение № 6, колеги? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Приложение № 6 в окончателния вариант на комисията.
Гласували 147 народни представители: за 116, против 23, въздържали се 8.
Приложение № 6 е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По приложение № 7 има промени както в стойностните показатели, така и в натуралните показатели, които са отразени в табличната част, която е раздадена на народните представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По Приложение № 7 има ли желаещи за изказване? Няма желаещи.
Моля, гласувайте Приложение № 7 в окончателния вариант на комисията.
Гласували 143 народни представители: за 111, против 17, въздържали се 15.
Приложение № 7 е прието.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Господин председател, от Приложение № 8 до Приложение № 11 са по вносител. Няма промени, които да произтичат от решенията на Народното събрание, затова без промяна предлагам да бъдат гласувани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: По приложения № 8, № 9 и № 11 има ли желаещи за изказване?
Госпожо Манева, заповядайте.
ЕВДОКИЯ МАНЕВА (ДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да ви обърна внимание за какво ще гласувате, ако подкрепите Приложение № 8.
Специално ще подчертая примерите от Приложение № 8, защото преди почивката ставаше дума за принципи.
И така: село Бабяк – община Белица; село Медовец – община Дългопол; квартал “Изгрев” – Крумовград; квартал “Боровец” – Кърджали; община Исперих, община Цар Калоян; община Дулово; община Главиница; община Златоград; община Рудозем; община Търговище; община Хасково и така нататък.
Осемдесет процента от обектите в Приложение № 8 са в общини, управлявани от ДПС. Над 32 милиона от общата сума 40 милиона се предоставят за общини, управлявани от ДПС. В същото време строителството на огромни обекти, които са започнати отдавна, е замразено. Това са обекти във Варна, Стара Загора, Габрово. В същото време 30% от населението на София няма канализация. За София няма нито лев.
Какво гласуваме ние? Подкрепяме Министерството на околната среда и водите, което заедно с Министерството на финансите стават посредници за захранване на обръчите от фирми на ДПС.
Съжалявам, но ви призовавам да не подкрепяте Приложение № 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Изказвания има ли? Не виждам.
Моля, гласувайте Приложение № 8 отделно, тъй като по него имаше изказване.
Гласували 176 народни представители: за 109, против 48, въздържали се 19.
Приложение № 8 се приема.
За отрицателен вот думата има господин Димов.
Нено Димов (ДСБ): Господин председател, няма да искам прегласуване, защото очевидно БСП и НДСВ са станали заложник на обръча от фирми, или може би вече участват в обръча от фирми на ДПС.
Но това, което току-що се случи, е, че ние насочихме парите на българските данъкоплатци и парите, които ще идват по международни фондове, към общините, които се управляват от Движението за права и свободи. Лишихме големи български градове, които имат повече нужда, от тези пари за нормалното си развитие. Това нещо продължава вече години наред. Това не е първата година, в която това се случва, а може би петата поред година.
Най-вероятно ще се случва още дълги години напред до момента, до който мнозинството става заложник на обръча от фирми на Движението за права и свободи.
Ние от Демократи за силна България не можем да подкрепим подобен подход. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Други обяснения на отрицателен вот има ли?
Заповядайте, госпожо Банкова.
СТЕЛА БАНКОВА (КА): Благодаря, господин председател.
Ние също гласувахме “против”. Прави впечатление следното. Това гласуване съдържаше в себе си най-много гласове “против” от целия бюджет, ако не се лъжа, който дотук гласувахме.
Още нещо. Направи впечатление, че никой от сдалите се вече, покорилите се вече на ДПС – БСП и НДСВ, не намери кураж да мотивира това позорно гласуване.
Защо, колеги, не го мотивирахте, щом сте толкова убедени? За ДПС е ясно, но не е ли признак на национално унижение, че БСП и НДСВ приемат модела на обръча от фирми като официален модел на държавно управление? Ето един пример, в който българските национални интереси са драстично погазени. Драстично погазени! Нуждата на много български градове е зачеркната в името на устойчивостта на тази толкова разклатена коалиция.
Още веднъж повтарям, по-скоро за протокола, че днес управляващото мнозинство отново и отново, за пореден път предаде, а вероятно зад кулисите и продаде българските национални интереси. Благодаря. (Ръкопляскания от КА.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: За трети отрицателен вот думата има господин Мартин Димитров.


Мартин Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Ще поставя въпроса принципно.
Уважаеми колеги, господин министър, как можете да обосновете защо точно тези проекти са били подкрепени? Няма критерии, няма състезание между тях, няма класиране. Всички такива обвинения са абсолютно обосновани, тъй като няма проектно бюджетиране и ясни критерии защо тези проекти са били финансирани и защо други проекти, които видяхте по време на целия бюджет, не бяха финансирани.
И до момента, в който не въведем критериите и състезанието между проектите, което, може би, ми се струва, че вие не искате да въведем, искате само да говорим за програмно бюджетиране…
От догодина Министерството на финансите се ангажира с въвеждане на методология, по която се финансират такива проекти. Уверявам ви, че внимателно ще следя този процес и се надявам това да бъде въведено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Благодаря.
Моля, гласувайте приложения 9, 10 и 11 по вносител, които са подкрепени от комисията.
Гласували 179 народни представители: за 137, против 40, въздържали се 2.
Приложенията са приети.
С това гласуване, уважаеми колеги, законопроектът е Закон за държавния бюджет на Република България за 2006 г. (Ръкопляскания от БСП, НДСВ и ДПС.)
Заповядайте за процедурно предложение, господин Юруков.
Георги Юруков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
От името на парламентарната група моля за 30 минути почивка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Обявявам 30 минути почивка по желание на парламентарна група. (Шум и реплики от КА.)


Павел Шопов (КА, от място): Има обяснение на отрицателен вот!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Георги Пирински: Вече приключи точката, господин Шопов.


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛЕН ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, продължение.
Стигнали сме до глава двадесет и пета.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По глава двадесет и пета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По раздел I – “Общи разпоредби” комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 209 няма предложения на народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:

“Изпълнителни основания
Чл. 209. (1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.
(2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:
1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;
2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;
3. актовете по чл. 106 и чл. 107, независимо дали са обжалвани;
4. постановление за принудително събиране, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;
5. влязло в сила наказателно постановление;
6. влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата;
7. разпореждане за събиране на суми по акт за начет, издаден от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалван;
8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.”
По чл. 210 комисията подкрепя предложението на вносителя.
По чл. 211 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители, което комисията подкрепя по принцип.
Чета окончателната редакция:

“Солидарна отговорност
Чл. 211. (1) Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането.
(2) Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.”
Член 212 е изцяло по вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказвания по текстовете по глава двадесет и пета и раздел I І.
Моля, гласувайте наименованието на глава двадесет и пета, раздел I и членове от 209 до 212 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 13.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По раздел II комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието.
Член 213 е по вносител.
По л. 214 има редакция на комисията:

“Възможност за избор от длъжника
Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.
(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичният взискател.
(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове от раздел II ? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на раздел II и членове 213 и 214 от него, подкрепени от комисията.
Гласували 97 народни представители: за 87, против 3, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По раздел II комисията подкрепя текста на вносителя за заглавие.
Член 215 е по вносител.
Чета редакцията на чл. 216, предложена от комисията:

“Недействителност на действия и сделки
Чл. 216. (1) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:
1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;
2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;
3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;
4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;
5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;
6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.
(2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и чл. 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.”
Член 217 е по вносител.
Член 218 е по вносител.
Чета окончателната редакция на комисията за чл. 219:

“Конкуренция между публични вземания
Чл. 219. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване, независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:
1. за данъчните и митническите задължения, и задълженията за задължителни осигурителни вноски – съразмерно;
2. за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет – съразмерно.
3. за други публични вземания – съразмерно.
(2) При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, което решение не подлежи на обжалване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текстовете от раздел III. Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието на раздел III, членове от 215 до 219 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 92, против 2, въздържали се 9.
Текстовете на раздел III се приемат.
Господин Димов, заповядайте за процедурно предложение.

Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Искам да Ви помоля да поискате от квесторите да доведат народните представители. Деветдесет и два гласа “за” при наличие на под 35 народни представители от управляващото мнозинство!
Гледаме Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, който е изключително важен, и е редно народните представители да присъстват в залата, когато гласуваме толкова важно нещо.
Молбата ми е да помолите квесторите да въведат народните представители, да ги поканят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димов.
Моля народните представители да влязат в залата. Гледаме Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс, необходимо е присъствието ви и мнозинство при гласуването.
Моля квесторите да поканят, не да въведат, народните представители в залата.
Следва раздел IV.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел IV.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 220.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 221.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 222:

“Спиране, отлагане и възобновяване
Чл. 222. (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането:
1. при поставяне на длъжника под запрещение – до назначаването на настойник или попечител;
2. при отбиване от длъжника на наборна военна служба, както и при повикване на учебен сбор – до завършването им;
3. при смърт на длъжника – до приемане на наследството;
4. в други случаи, предвидени в закон.
(2) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.
(3) В случаите по ал. 1, т. 3, след изтичането на шестмесечен срок от откриване на наследството и ако наследството не е прието, по искане на публичния изпълнител районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците органът по приходите издава удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях.
(4) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.
(5) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.
(6) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на публичния изпълнител след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането.
(7) Публичният изпълнител може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 223.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 225.

“Прекратяване на производството
Чл. 225. (1) Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител:
1. когато задължението и направените до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, разноските бъдат погасени изцяло; когато плащането е по безкасов начин, плащането се счита извършено с постъпването на сумата по сметката, посочена от публичния изпълнител;
2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;
3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;
4. когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбраемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;
5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението, съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;
6. по писмено искане на публичния взискател;
7. в други случаи, предвидени в закон.
(2) В случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани.
(3) Разпореждането по ал. 1 се издава в 7-дневен срок от:
1. получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка – в случаите по ал. 1, т. 1;
2. уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;
3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;
4. възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;
5. получаването на писмено искане от публичния взискател.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 226.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 230:

“Принудително изпълнение на трети лица,
които не са банки
Чл. 230. (1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трети лица, ако вземането е ликвидно и изискуемо.
(2) Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.
(3) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.
(4) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 231:
“Изпълнение върху дялове
Чл. 231. (1) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. След изтичане на шест месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
(2) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на три месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.
(4) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител при падащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон или че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в Търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 232.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 234.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235.

По чл. 236 има редакция на комисията:

“Контролна оценка
Чл. 236. (1) Ако е недоволен от оценката, длъжникът или взискателят в 7-дневен срок може да поиска от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания възлагане на нова оценка. Директорът или оправомощено от него длъжностно лице назначава оценител, чиято оценка е окончателна.
(2) Когато длъжникът или взискателят е недоволен от оценката на недвижимите имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 000 лв., на произведения на изкуството, предмети от благородни метали и антикварни предмети, определена от публичния изпълнител, той може да поиска в 7-дневен срок контролна оценка.
(3) Контролната оценка по ал. 2 се извършва от трима оценители от списъка на Агенцията за държавни вземания с познания и опит в съответната област, един от които се посочва от длъжника, един - от взискателя, и един - от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.
(4) В случаите, когато в списъка няма вписан оценител с познания в съответната област или той не може да участва в експертизата, изпълнителният директор на Агенцията за държавни вземания може да я възложи и на други специалисти от съответната професия.
(5) Заключението на оценителите се приема с обикновено мнозинство и може да бъде оспорвано от длъжника или от взискателя по реда на чл. 268.
(6) Възнаграждението на оценителите се определя от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания и е за сметка на този, който е поискал контролната оценка.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 237.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове от раздел IV? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на раздел ІIV и членове от 220 до 237 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 138 народни представители: за 115, против 4, въздържали се 19.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Глава двадесет и шеста – Публична продан.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
“Раздел І – Общи правила.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
По чл. 238 има предложение от Мария Капон и група народни представители:
В чл. 238 ал. 6 се изменя така:
“(6) Длъжникът може да предложи по ал. 4, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Публичният изпълнител е длъжен да приеме предложения начин, ако държавата ще бъде удовлетворена.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези текстове?
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Тук сме в хипотезата, в която така или иначе е намерен човек, на когото да бъде продадена вещта или дълготрайният материален актив, и съответно държавата не е ощетена. Не даваме възможност с промяната, която предлагаме, да има лично отношение, да има субективен фактор от страна на изпълнителя. Това е целта – публичният изпълнител да е длъжен да приеме, след като държавата така или иначе не е ощетена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 116 народни представители: за 25, против 71, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме наименованията на глава двадесет и шеста, на раздел I І и текста на вносителя за чл. 238, подкрепени от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 93, против 9, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Госпожо председател, от чл. 239 до чл. 248 включително всичко е подкрепено като текст на вносителя. Затова, ако е възможно, предлагам да го гласуваме анблок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове? Няма.
В такъв случай моля да гласуваме текстовете на вносителя от чл. 239 до чл. 248 включително, подкрепени от комисията, както и наименованията на раздел II и раздел III.
Гласували 119 народни представители: за 111, против 1, въздържали се 7.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 249 има редакция на комисията:

“Определяне на последващ купувач
“Чл. 249. (1) Ако в срока по чл. 248, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, лихви, главница.
(2) Публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това. Ако и този наддавач не внесе цената, като приспадне внесения депозит, в 5-дневен срок от получаване на съобщението публичният изпълнител обявява за купувач следващия по реда на предложените цени наддавач и при необходимост постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, при условие, че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си.
(3) Наддавач, който е обявен за купувач и не внесе в 5-дневен срок предложената цена, като приспадне внесения депозит, отговаря съобразно ал. 1.
(4) Когато никой от наддавачите по ал. 2 и 3 не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 250.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 252.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 253.
По чл. 254 има редакция на комисията:

“Последващ купувач
Чл. 254. (1) В случай че цената не постъпи по определената сметка в 5-дневен срок от датата на търга, счита се, че купувачът се е отказал да купи вещта. С внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а остатъкът служи за погасяване на публичното вземане. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването му за резултата от търга.
(2) След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител писмено уведомява втория по реда участник, предложил следващата най-висока цена. Ако същият участник не плати в 5-дневен срок от уведомяването, счита се, че и той се е отказал да купи вещта.
(3) След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач и при необходимост се постъпва така до изчерпване на всички участници, при условие, че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си.







(4) Участник, който не плати в 5-дневен срок от уведомяването се смята, че се е отказал да купи вещта и отговаря съобразно ал. 1.
(5) Ако никой не плати цената, публичният изпълнител насрочва нов търг за продажба на вещта.
(6) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 80 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На всеки следващ търг продажната цена се намалява с по 10 на сто от първоначалната продажна цена, но не по-малко от 50 на сто.
(7) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.
(8) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 7, тя се освобождава от изпълнение.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 255, 256 и 257.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на членове от 249 до 257 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 113 народни представители: за 102, против 7, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на раздел IV “Особени случаи на продажба”.
По чл. 258 до чл. 262 няма предложения от народни представители.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 263 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители – в чл. 263 след думата “банката” да се допълни “определена от длъжника”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване?
Госпожо Капон, заповядайте.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, единственото, което му остава на длъжника е поне да може да определи банката, по чийто курс да бъде преизчислена валутата, която е намерена съответно в неговите сметки или в трезор, така че да може да покрие задълженията си. Смятаме, че това е едно право, което трябва да бъде използвано, а не да е определена от публичния изпълнител директно банка с курс, който със сигурност няма да е толкова ефективен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 121 народни представители: за 30, против 72, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текстовете на членове от 258 до 263 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 118 народни представители: за 96, против 18, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 264 има редакция на комисията:

“Удостоверяване на задълженията
Чл. 264. (1) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижим имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.
(2) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.
(3) Образците на писмените декларации по ал. 1 и ал. 2 се утвърждават от министъра на финансите и министъра на правосъдието.
(4) Когато прехвърлителят или учредителят декларират, че имат публични държавни и общински задължения, действията по ал. 1 и ал. 2 могат да се извършват след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 265.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на глава двадесет и седма “Защита срещу принудително изпълнение”.
По чл. 266 има текст на комисията:

“Обжалване
Чл. 266. (1) Действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, съответно пред териториалния директор на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
(2) Длъжникът прилага към жалбата си препис за публичния изпълнител, а третото задължено лице – и препис за длъжника.
(3) Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.
(4) Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удовлетворяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по членове 267, 268 и 269.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека спрем дотук.
Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме от чл. 264 до чл. 269 включително, както и наименованието на глава двадесет и седма.
Гласували 116 народни представители: за 98, против 8, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на дял пети – “Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за наименование на глава двадесет и осма – “Административни нарушения и наказания”.
По чл. 270 има предложение на народните представители Димов и Методиев.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната окончателна редакция:

“Злоупотреба с данъчна и
осигурителна информация
Чл. 270. Лицата по чл. 73-75, както и лицата, имащи по други закони достъп до данъчна и осигурителна информация, които разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация, ако не подлежат на по-тежко наказание, се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., а в особено тежки случаи от 5000 лв. до 10 000 лв. Освен глобата по изречение първо служителите на Националната агенция за приходите, публичните изпълнители и специалистите могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години.”



По чл. 271 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, подкрепено по принцип, с окончателна редакция на комисията:

“Неиздаване на удостоверение в срок
Чл. 271. (1) Който, като орган по приходите, не издаде в срок удостоверение за наличие или липса на задължение по искане на заинтересуваното лице или въз основа на акт на съда, се наказва с глоба от 100 лв. до 300 лв. При повторно нарушение органът по приходите се наказва с глоба от 300 лв. до 600 лв.
(2) Длъжностно лице от държавен, общински или съдебен орган, което не издаде в срок искано по реда на този кодекс удостоверение, се наказва с глобата по ал. 1.”
По чл. 272 има предложение от народния представител Мария Капон и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението и предлага следната финална редакция:

“Неприемане на декларация
Чл. 272. (1) Служител от Националната агенция за приходите, на когото е възложено приемането на декларации, свързани с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, който откаже да приеме надлежно попълнена и подписана декларация, включително чрез пълномощник, се наказва с глоба от 100 лв. до 300 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 300 лв. до 600 лв.
(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на служител от Националната агенция за приходите, който не отрази подаването на декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски, във входящия регистър на съответната териториална дирекция или не издаде документ, удостоверяващ подаването.”
Член 273 е в редакция на комисията:




“Възпрепятстване
Чл. 273. Който не окаже съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител, или възпрепятства упражняването на правомощията им, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в същия размер. При повторно нарушение наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци в размер от 500 до 1000 лв.”
По чл. 274 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев – в чл. 274 текстът “глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.” става “глоба от 1000 лв. и дисциплинарно уволнение” и текстът става:
“Чл. 274. Орган по приходите, който извърши ревизия без да му е възложена или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 1000 лв. и дисциплинарно уволнение.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители – чл. 274 се изменя така:
“Орган по приходите, който извърши ревизия, без да му е възложена, или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 лв., а при трето нарушение – глоба от 3000 лв.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция за чл. 274:

“Незаконна ревизия
Чл. 274. Който, като орган по приходите, извърши ревизия без да му е възложена или продължи извършването на ревизия извън определения срок, освен когато този срок е продължен по установения ред, се наказва с глоба от 250 до 500 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 500 до 1000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата за изказване.
Господин Димов, заповядайте.
Нено Димов (ДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Още в комисията оттеглих частта за дисциплинарното уволнение както по този член, така и по следващите.
Ще мотивирам по-високата глоба, която съм предложил и която по същество е приета при второ нарушение, а не още при първо нарушение. Става дума за орган, който като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена, или я продължи по-дълго време. Продължавайки тази ревизия, това може да донесе сериозни пречки пред ревизирания обект. За да се избегнат подобни неща, едно от препятствията, една от бариерите е страхът от висока санкция. В случая 1000 лв. не е висока санкция, не е и ниска санкция. Мисля, че това е съвсем балансирано и самият факт, че комисията е достигнала до тази сума, в края на краищата, при второ нарушение, показва, че тя не е далече от нормалната санкция.
Моето предложение е тя да бъде 1000 лв., независимо от това дали не се среща още при първо нарушение – точно под формата на вид бариера, за да не се правят подобен род проверки и най-вече да не се удължават. Защото първата хипотеза, според мен, трудно ще се случи на практика. По-вероятна е втората хипотеза. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Госпожо Капон, заповядайте за изказване.
Мария Капон (независим): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ние също с моя колега Мартин Димитров при внасяне на поправките, сметнахме да разграничим на три глобите. Тъй като почти не е възможно да има незаконна ревизия и смятаме, че ако тя в истинския вид е незаконна, то наистина ще има дисциплинарно уволнение, без намесата на Народното събрание. Ние сме сигурни, че и бъдещата Национална агенция по приходите няма интерес от незаконни ревизии, така че става въпрос за хипотезата, в която има удължаване на ревизия, без да има санкция за това. Поради тази причина сме дали по-кардинални глоби.
В рамките на днешното и може би в утрешното заседание многократно ще заставам и от двете страни. В момента заставам от страната на данъкоплатеца, на когото е правена ревизия. Малко по-късно ще защитавам обратната теза – че трябва да бъдат защитавани и данъчните, в момента, в който правят ревизии, за да правят разкрития и да има по-голяма събираемост.
Смятам, че е нормално да бъде подкрепена една глоба между 500, 1000 и 3000 лв. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.
Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми колеги, госпожо председател! Много е важен този текст в крайна сметка, защото искаме сроковете да се спазват. И неслучайно поискахме увеличаване на глобите за администрацията, когато не спазва срока на ревизията, или, забележете, когато предизвиква ревизия, за която няма оторизация. Ако данъчната администрация смята да спазва тези срокове, аз не виждам проблем да увеличим глобите.
Както знаете, с последните промени срокът на ревизията достига до 3 години. Няма да спекулирам с тази тема, защото в предишния ДПК той пък беше неустановен. Но ясното спазване на сроковете се гарантира с глоби. Няма друг начин. Смятаме, че увеличението на тези глоби просто е гаранция, че тези срокове ще бъдат спазвани и от самите служители и здравият разум ще ни помогне да подкрепим едно такова предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението по чл. 274 на господин Димов и господин Методиев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 24, против 81, въздържали се 16.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Капон и група народни представители по този текст, което също не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 37, против 46, въздържали се 12.
Предложението не се приема.

Моля да гласуваме наименованията на дял пети и на глава двадесет и осма и текстовете на членове от 240 до 274 включително.
Гласували 121 народни представители: за 108, против 7, въздържали се 6.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 275 има предложение от народната представителка Мария Капон, която предлага в този член да паднат горните граници на наказанието – тоест да отпадне “до 5000 лв.” и до “10 000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Капон, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 17, против 84, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за чл. 275, подкрепен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 111, против 8, въздържали се 3.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По чл. 276 има предложение от народните представители Нено Димов и Веселин Методиев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение от народните представители Мария Капон и Мартин Димитров, което е подкрепено от комисията.
След подкрепата се е получил следният финален текст:

“Незаконен запор или възбрана
Чл. 276. Който като публичен изпълнител наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000 лв., а при повторно нарушение – с глоба от 1000 лв. до 3000 лв.”
По чл. 277 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 278 комисията подкрепя текста на вносителя.
По чл. 279 комисията предлага текстът на този член да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате думата за изказване по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете на чл. 276 до чл. 278, подкрепени от комисията, и отпадането на чл. 279 на вносителя по предложение на комисията.
Гласували 116 народни представители: за 109, против няма, въздържали се 7.
Текстовете са приети, а чл. 279 отпада.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: По глава двадесет и девета – комисията подкрепя текста на вносителя за наименование.
По чл. 280 има редакция на комисията. Той става чл. 279:

“Установяване на нарушенията и
налагане на наказанията
Чл. 279. (1) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания.
(2) В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на Националната агенция за приходите или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
По чл. 281 комисията подкрепя текста на вносителя, като предлага той да се преномерира и да стане чл. 280.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на глава двадесет и девета и текстовете на чл. 280 и чл. 281 по вносител, подкрепени от комисията.
Гласували 112 народни представители: за 105, против 2, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Преминаваме към Допълнителните разпоредби в последната част от доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Петър Димитров: “Допълнителни разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението за заглавие.
По § 1 има предложение на народните представители Димов и Методиев, подкрепено по принцип, но да отиде на друго систематично място.
Има и предложение от народния представител Петър Кънев, който си го е изтеглил.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
“§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.
2. “Домакинство” включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях.
3. “Свързани лица” са:
а) съпрузите, роднините по права линия, по съребрена – до трета степен включително, и роднините по сватовство – до втора степен включително, а за целите на чл. 123, ал. 1, т. 2 – когато са включени в общо домакинство;
б) работодател и работник;
в) съдружниците;
г) лицата, едното от които участва в управлението на другото или на неговото дъщерно дружество;
д) лицата, в чиито управителен или контролен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, включително когато физическото лице представлява друго лице;
е) дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от дяловете или акциите, издадени с право на глас в дружеството;
ж) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;
з) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно дружество;
и) лицата, които съвместно контролират трето лице или негово дъщерно дружество;
й) лицата, едното от които е търговски представител на другото;
к) лицата, едното от които е направило дарение на другото;
л) лицата, които участват пряко или косвено в управлението, контрола или капитала на друго лице или лица, поради което между тях могат да се уговарят условия, различни от обичайните.

4. “Контрол” е налице, когато контролиращият:
а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете в общото събрание на друго лице, или
б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или контролния орган на друго лице, или
в) има възможност да ръководи, включително чрез или заедно с дъщерно дружество по силата на устав или договор дейността на друго лице, или
г) като акционер или съдружник в едно дружество контролира самостоятелно по силата на сделка с други съдружници или акционери в същото дружество повече от половината от броя на гласовете в общото събрание на дружеството, или
д) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на дружеството.
5. “Място на стопанска дейност” е:
а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, регистрирано в страната; офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;
б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по Глава шеста от Търговския закон;
в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.
6. “Трансфер между място на стопанска дейност и друга част на същото предприятие” е всяко предаване на вещи, осигуряване ползването на нематериални блага, фактическо извършване на услуги или предоставяне на парични средства между място на стопанска дейност на територията на страната и друга част на предприятието, разположена извън територията на страната.
7. “Определена база” е:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
8. “Пазарна цена” е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани.
9. “Трансферни цени” са налице, когато в търговските или финансовите взаимоотношения между свързани лица са приети или наложени условия, различни от тези, които биха били приети между независими лица и които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите им.
10. “Методи за определяне на пазарните цени” са:
а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци;
б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба;
в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба;
г) методът на транзакционната нетна печалба;
д) методът на разпределената печалба.
Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите.
11. “Обособена част” е организационна структура”, която може самостоятелно да осъществява стопанска дейност (магазин, ателие, кораб, цех, ресторант, хотел и други подобни).
Параграф 2 е по вносител.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за заглавието “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 3 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция:
“§ 3. Отсрочени или разсрочени публични вземания по Данъчния процесуален кодекс, Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, срокът за плащане на които изтича след влизането в сила на този кодекс, запазват действието си до окончателното плащане съобразно даденото разрешение.”
По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. (1) Разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства по глава седма от Кодекса за социално осигуряване към датата на влизането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в сила.
(2) Започналите към датата на влизането в сила на този кодекс производства по глава осма и по чл. 349-350 от Кодекса за социално осигуряване се довършват от органите на Националния осигурителен институт по досегашния ред. Производството по издаване на разпореждане съгласно чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и неговото обжалване се довършват по досегашния ред от органите на Националния осигурителен институт, ако акт за начет е издаден преди влизането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в сила.
(3) Разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства към датата на влизането на Данъчно-осигурителния кодекс в сила.
(4) Незавършените към датата на влизането в сила на този кодекс съдебни производства по Данъчния процесуален кодекс се довършват по досегашния ред, като страна в производството е съответният орган на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания.”
По § 5 има предложение на народния представител Мария Капон и група народни представители – в § 5, ал. 1, се заменя “1 януари 2006 г.” с “1 април 2006 г.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 5:
“§ 5. (1) Националната агенция за приходите е правоприемник на активите, пасивите, правата, задълженията и архива на данъчната администрация, считано от 1 януари 2006 г., с изключение на недвижимите имоти. За правоприемството се прилага съответно чл. 6а, ал. 1, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
(2) В срок до 1 април 2006 г. Министерският съвет, съответно министърът на финансите, предоставя имотите публична държавна собственост, ползвани от Данъчната администрация, на Националната агенция за приходите по реда на Закона за държавната собственост.
(3) Отношенията във връзка с преминаването на необходимата информация и архиви от Националния осигурителен институт в Националната агенция за приходите се уреждат със споразумение между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
(4) Трудовите правоотношения на служителите на Данъчна администрация и функция “Събиране” на Националния осигурителен институт се уреждат по реда на чл. 123 от Кодекса на труда. Трудовият стаж, придобит в системата на Данъчната администрация и Националния осигурителен институт от работници и служители, назначени по трудово правоотношение в Националната агенция за приходите преди 30.06.2006 г., се зачита за работа при един работодател във връзка с чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.
(5) До 30 юни 2007 г. трудовите правоотношения на служителите от Националната агенция за приходите, които изпълняват функции на длъжност, определена за заемане от държавен служител, се преобразуват в служебни правоотношения, като:
1. с акта по назначаването на държавния служител се присъжда определение в Единния класификатор на длъжностите в администрацията минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят не отговаря на условия за определяне на по-висок ранг;
2. член 12 от Закона за държавния служител не се прилага, освен за служителите, чиито трудови правоотношения са със срок за изпитване;
3. неизползваните отпуски по трудовите правоотношения се запазват и не се компенсират с парични обезщетения.
(6) До 31 декември 2006 г. Министерският съвет да внесе в Народното събрание необходимите законодателни промени, произтичащи от ал. 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Димитров, заповядайте за изказване.

Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, вероятно всички вече сме в коледно настроение, но това е един много важен принципен въпрос. Имаше момент, в който се спекулираше, че Международният валутен фонд настоява Националната агенция за приходите да започне да функционира от 1 януари 2006 г., но това не е вярно. Неговото становище е дотогава да бъде приет Данъчно-осигурителният процесуален кодекс – нещо, което ние, живот и здраве, ще направим още утре.
Кога да стартира Националната агенция за приходите? Аз искам да пледирам към всички евронаблюдатели – виждам тук пред мен господин Четин Казак, който знае колко тънък е ледът за приемането на България в Европейския съюз и ако има проблем с Националната агенция за приходите, това може да обърне колата. Тя стартира от 1 януари 2006 г. и ако не сме готови, по-добре е да го отложим. (Реплики.)
На заседание на Бюджетната комисия, за да бъда честен, това беше обсъдено. Госпожа Мургина каза, че степен на готовност има, но аз имам своите съмнения – да не платим твърде висока цена от това да не сме готови тя да стартира в началото на 2006 г. и да се получат проблеми.
Не виждам защо този старт да не бъде отложен от 1 април и дори от 1 юни 2006 г. Имаше и такива предложения. Навлечем ли си проблеми от такова естество и предизвика ли се отлагането с още една година за членството на България в Европейския съюз, това е една много висока цена, която ние не трябва да плащаме според мен.
Аз призовавам всички вас внимателно да обмислим този въпрос. Не виждам основателна причина да бързаме със старта на тази агенция. Единствената причина, която ми посочиха от страна на данъчната администрация е, че на хората им е обещано. Да, това е така. Уважавам даденото обещание към тези служители, които трябва да работят в Националната агенция за приходите, но по-важният въпрос е влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Всички ние трябва да се обединим около тази теза и не трябва да допускаме всеки един потенциален проблем, който създава опасност в тази връзка. Благодаря за вашето внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има ли други изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Мария Капон по § 5, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 136 народни представители: за 22, против 99, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте наименованието “Допълнителни разпоредби”, § 1 и § 2 от тях; наименованието “Преходни и заключителни разпоредби”, § 3, 4 и 5 – всички подкрепени от комисията.
Гласували 131 народни представители: за 116, против 11, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
Уважаеми колеги, ще направя три съобщения:
Комисията по политиката при бедствия и аварии ще проведе заседание в сряда, утре, 21.12.2005 г. от 15,30 ч. в зала 132;
Комисията по правни въпроси има заседание в сряда, 21.12.2005 г., от 14,30 ч. в зала 356;
Комисията по труда и социалната политика има заседание в сряда, на 21.12.2005 г., от 15,00 ч. в зала 134.

Следващото пленарно заседание ще бъде утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Председател:
Георги Пирински

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов
Светослав Малинов