Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-01-12

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам днешното пленарно заседание и сесията на Народното събрание.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа министри! Позволете ми в началото на тази пленарна сесия да ви поздравя сърдечно с новата 2005 г. Нека да си пожелаем това да е една успешна за България година и да не забравяме, че за да бъде тя такава, зависи немалко и от всички нас, които сме в тази пленарна зала.
Уважаеми народни представители, на вашето внимание е проектът за програма за работа на Народното събрание за периода 12-14 януари.
Като първо заседание за месеца най-напред са предложенията по ал. 7 на чл. 40 от нашия правилник и по силата на ротацията това е на Парламентарната група на НДСВ: второ четене на Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.
След това по големината на парламентарните групи са:
- проект за решение за създаване на Временната анкетна парламентарна комисия, която да извърши проверка на дейността на министри, областни управители, кметове и други държавни служители по удовлетворяването на реституционни претенции на Симеон Сакскобургготски;
- първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация;
- проект за решение за създаване на Временната анкетна комисия за изясняване на целесъобразността на решение от заседание на Министерския съвет, проведено на 16 декември 2004 г., за предоставяне на концесия за републикански път “Калотина – Софийски околовръстен път (северна дъга) – Оризово – Стара Загора – Нова Загора – Ямбол – Карнобат – Бургас”.
Дотук предложенията не подлежат на гласуване.
Следват предложенията по ал. 3 на чл. 40:
1. Освобождаване на директора на Агенцията за чуждестранна помощ.
2. Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра по труда, 1997 г., и за денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване.
4. Законопроект за ратифициране на Международната конвенция по спасяване, 1989 г.
5. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителството на Република България и Програмата за развитие на Обединените нации.
6. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в многогодишния план за действие на общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on-line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните.
7. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
8. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
9. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
11. Ново обсъждане на Закона за политическите партии, върнат с указ на президента.
12. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
13. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
14. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.
15. Стратегия за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.
16. Доклад за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2003 г.
17. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.
18. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
19. Второ четене на Законопроекта за насърчаване на инвестициите в малки и средни предприятия.
20. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Националния дарителски фонд “13 века България”.
21. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за сдружения за напояване.
22. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29 септември 2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на Републиката.
23. Парламентарен контрол.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, моля ви, гласувайте този амбициозен проект за програма за работата през седмицата.
Гласували 198 народни представители: за 168, против няма, въздържали се 30.
Приема се тази програма.
Уважаеми народни представители, искам да обърна внимание върху последната точка от дневния ред, а именно парламентарния контрол, който по замисъл трябва да включва две части: разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно приватизация на акционерно дружество от системата на “Булгартабак холдинг” АД; и втората част е отговори на актуални въпроси и питания.
Поради отсъствието на заместник министър-председателя Лидия Шулева и със съгласието на вносителя и инициатора на питането господин Румен Овчаров тази точка – разисквания, се пренасочва за следващия петък от 11,00 ч. При това положение парламентарният контрол остава само отговори на актуални въпроси и питания.

Следват предложения по ал. 3 на чл. 40 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Първото предложение е на господин Никола Джипов Николов, който предлага в работата на Народното събрание да се включат и следните точки: законопроекти за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители с вносители Министерският съвет и Никола Джипов Николов и първо четене на Законопроекта за браншовите организации с вносители Никола Джипов Николов и Панайот Ляков, както и законопроект с вносители Валери Димитров и група народни представители.
Искам да обърна внимание, че по първата точка от това предложение – за подпомагане на земеделските производители, няма доклад за второ четене. За втората точка няма проблем да бъде подложена на гласуване.
Господин Николов, заповядайте да защитите своето предложение.
Никола Николов (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми колеги, господа министри! Моето предложение е за включване в дневния ред на точката, която касае Закона за подпомагане на земеделския производител. То се отнася до онази чат от закона, която урежда квотите за внос на месо.
Вие знаете, че вече има един скандал с квотите, които бяха реализирани с внос на захар. Същият проблем предстои и с квотите за внос на месо. Не трябваше да се пропуска датата 1 януари, която е възлова дата при този внос, тъй като Европейската комисия е дала възможност квотата да бъде разделена на четири равни части през три месеца в годината – нещо, което щеше да регулира пазара на месо в страната. А сега наистина има възможност да настъпи хаос на този пазар с едно бързо внасяне на цялата квота, която се администрира само и единствено от Министерство на финансите чрез Агенция “Митници” без какъвто и да е порядък. Законът на Министерския съвет предвижда именно възможност тази квота да се администрира по друг начин, доста по-справедлив.
Законопроектът, който аз съм внесъл, касае изпълнението ангажимента на държавата за изпълнение на нейната вноска във Фонд “Българско вино”.
Искам да обърна внимание, че правителството миналата година не изпълни своя ангажимент по силата на Закона за виното и спиртните напитки – да внесе своя размер във Фонд “Българско вино”, който възлиза на точно толкова, колкото са внесли доброволно производителите на вино, а именно 1 млн. и 800 хил. лв., с което фактически не започна да действа Фонд “Българско вино”.
Няма смисъл да обосновавам второто свое предложение – за включване на Законопроекта за браншовите организации. След три години спорове беше постигнато съгласие в Икономическата комисия между всички браншови съюзи и всички заинтересовани да се внесе законопроектът, внесен от господин Валери Димитров и група народни представители, който законопроект според мен това Народно събрание наистина трябва да приеме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Николов.
Ще подложа поотделно на гласуване Вашите предложения.
Моля, гласувайте първо предложението за включване в дневния ред на Законопроекта за подпомагане на земеделските производители.
Гласували 188 народни представители: за 92, против 15, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е за първо четене на Законопроекта за браншовите организации. Законопроектите са два. Моля, гласувайте това второ предложение.
Гласували 180 народни представители: за 60, против 11, въздържали се 109.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Йордан Нихризов. Той предлага като точка в дневния ред да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Инспекцията по труда. Вносител е Росица Тоткова. (Реплики на народния представител Йордан Нихризов.)
Господин Нихризов, много пъти сте обосновавали включването на тази точка в дневния ред. Ако имате потребност, можете да го направите и сега, няма да Ви спирам в началото на новата година! Заповядайте.
Йордан Нихризов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Законът, който предлагаме заедно с госпожа Росица Тоткова да стане част от дневния ред, е нов Законопроект за Инспекцията по труда. Той беше обосноваван като такъв пред вас многократно.
За съжаление, когато ние предлагахме той да влезе в дневния ред, освен положителните му страни, изтъквахме опасността при неговото забавяне за разглеждане да се случат и неприятни последици. Сега, когато трябва да добавя нещо към мотивите за включването на този законопроект в дневния ред, това е неприятният случай с поредната авария, която завърши със смъртен изход.
Смятам, че българският парламент е в дълг към хората, които работят. И има достатъчно време този парламент да разгледа Законопроекта за Инспекцията по труда и да го приеме. Така ще направим нещо напълно реално за хората, които работят в тази страна и ще можем да кажем, че сме допринесли поне малко в бъдеще да не се случват поредица от тежки аварии.
Затова аз считам, че въпреки натоварената програма има място да се постави знак, че такъв законопроект може да бъде поставен пред народните представители. Затова ви призовавам да включите в програмата Законопроекта за Инспекцията по труда. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте направеното предложение този законопроект да стане точка от дневния ред.
Гласували 190 народни представители: за 77, против 51, въздържали се 62.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е подписано от народния представител Валентин Василев. Той предлага да се включи като точка в дневния ред Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни. Вносител е Надежда Михайлова и група народни представители.
Заповядайте, господин Василев, да аргументирате своето предложение.
Валентин Василев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред прага сме на парламентарни избори тази година. Нашата поправка е съвсем кратка и ясна. Много често този закон, който ние предлагаме да се промени, е използван за оправдание, че не могат да се разкрият хора, които са служители на бившата Държавна сигурност. Тъй като тази история вече додея на всички, ние предлагаме този закон да не важи за служители на бившата Държавна сигурност и да могат хората спокойно да разберат кой какъв е бил.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): А какво да кажем за хората, които окрадоха хотелите в “Слънчев бряг”? И което се случи не без ваше участие?

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение от господин Валентин Василев.
Моля, гласувайте.
Гласували 187 народни представители: за 51, против 45, въздържали се 81.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е от народния представител Теодора Константинова, която предлага в дневния ред да се включи Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация. Този законопроект е предложен по ал. 7, но няма пречка да бъде и по ал. 3.
Ще се аргументирате ли, или да го подлагам на гласуване, госпожо Константинова?
Заповядайте да мотивирате Вашето предложение.
ТЕОДОРА КОНСТАНТИНОВА (ОДС): Благодаря, господин председател.
Този законопроект е внесен преди повече от два месеца – на 21 октомври и необходимият срок по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание вече е изтекъл. Независимо от това, че не е гледан в комисия, ние имаме право и основание да настояваме да бъде включен в дневния ред на Народното събрание, тъй като всички ние много добре знаем и цялата общественост говори за това, в медиите също се говори, че това е тема, чиято страница не е прелистена и тема, която занимава обществеността. Крайно време е, за да се успокоят всички, и без да пазим никого, да дадем възможност на всички да научат кой какъв е бил и най-после да бъде прелистена тази страница, защото ние смятаме, че това е част от причината да има едно изключително голямо напрежение сред всички хора в нашата страна, в политическите кръгове също и да се освободим от хора, които не са достойни да участват в обществения, в политическия живот. Да бъдем всички ние почтени и честни като погледнем нашите избиратели в очите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Константинова.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 189 народни представители: за 53, против 48, въздържали се 88.
Предложението не се приема.
Следващото предложение е с вносител народният представител Евгени Кирилов, който предлага да се включи в дневния ред проект за решение за участието на Република България в процесите на стабилизиране и възстановяване на Ирак. Вносител е Сергей Станишев и група народни представители.
Господин Кирилов, заповядайте да мотивирате предложението.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря, господин председател.
Няма нужда, струва ми се, да казвам, че този проект отлежава повече от четири месеца. Не е въпросът в отлежаването, въпросът е е в това, че Народното събрание наистина трябва да си поеме функциите ако не да приеме точно този проект, най-малкото да обсъди въпроса, защото той става изключително критичен. Някои ще кажат: "А защо именно сега, преди провеждането на изборите?". Уважаеми господин председател, въпросът с тези избори и по-нататъшното развитие вече ни е ясен. Най-довереният човек на президента Буш-баща – господин Брент Скоукрофт, буквално преди няколко дни заяви: "Иракските избори, вместо да се превърнат в повратна точка, всъщност имат голям потенциал за задълбочаване на конфликта". Вестник "Вашингтон пост" казва: " Скоукрофт предвеща гражданска война".
Ние няма нужда да се плашим, ние просто трябва да обсъдим нещата и да видим къде сме, защото наистина изоставаме. Ние просто виждаме какво правят другите европейски страни, с каква загриженост се отнасят към своите контингенти там и как реагират. На изявленията на нашия председател се появиха политически реакции с някакъв необясним провинциализъм, като че ли не знаем къде живеем и какво става. Госпожа Надежда Михайлова, която ходи чак до Украйна, за да подкрепя току-що избрания президент, като че ли забрави, че той месеци преди изборите заяви, че ако бъде избран, ще изтегли украинския контингент. Същото става, както знаете, и в Унгария. Даже и Полша, в чийто сектор сме, заяви, че ще направи същото през тази година – постепенно изтегляне.
Аз не виждам защо Народното събрание да не се занимава с този въпрос? Защо да бягаме? Гюромихайловщината няма как да бъде уважавана нито в Европа, нито в света. В Съединените щати пак по “тежката” преса вече представители на двете партии говорят по този въпрос. Те смятат да направят този преглед. Ние чакаме и, както заяви министър Свинаров, решенията се вземат в коалицията без нас. Те няма как да се вземат с нас, ако ние стоим и чакаме някой да решава вместо нас.
Призовавам ви, колеги, да гласувате за включването на тази точка. Това е и начин да се приберем в европейските редици. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 201 народни представители: за 49, против 110, въздържали се 42.
Това предложение не се приема.
Следващото предложение е с вносител Румен Овчаров. Второто предложение е подписано от Румен Овчаров, Георги Божинов, Петър Агов, Михаил Миков, Евгения Живкова и т.н. Текстът съвпада: на основание ал. 3 на чл. 40 се предлага като точка от дневния ред на Народното събрание да се включи “Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка управлението вземанията на Република България по предоставени правителствени кредити по международни спогодби и вземанията на български държавни фирми, както и управлението на държавния и държавно гарантирания дълг”.
Господин Овчаров, имате възможност да мотивирате това предложение.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги! През изминалата седмица една от темите, която събра най-голямо публично внимание, беше темата около управлението и редуцирането на вземанията на българската държава и на български държавни фирми от други страни. И покрай голямото политическо говорене, партизанските акции и останалото политиканстване в медиите, като че ли останаха неясни отговорите на няколко въпроси.
Какъв е действителният размер на вземанията на българската държава? Според експертни оценки техният размер заедно с лихвите вече е достигнал около 6,5 милиарда. Къде и как се съхраняват документите, доказващи държавните вземания, също така и фирмените вземания и има ли българската държава нагледни документи за всяко едно от тези вземания. Има ли сключени споразумения от настоящото правителство за събиране на българските държавни вземания от други страни, както и на вземанията на българските държавни фирми? Какъв е размерът на всяко едно от уредените вземания по номинал и каква е сумата на начислените лихви за просрочие към момента на събирането им? Какъв е размерът на получените суми по всяко вземане, каква е редукцията и на какво основание е направена тази редукция? Включени ли са вземанията на българските държавни фирми в приватизационните оценки при продажбата им като активи при приватизацията на съответните държавни фирми? Използвани ли са посредници – лица или фирми, при уреждане на всяко едно от вземанията, кои са фирмите и какво е тяхното възнаграждение? Имало ли е конкурси за избор на фирми посредници? Коя българска банка е агент на Министерството на финансите по реализацията на българските държавни вземания?
Искам да ви напомня, уважаеми дами и господа народни представители, че с Решение на Министерския съвет от 16 март 1998 г. министърът на финансите е задължен да внася в Министерския съвет предложение до Народното събрание за даване на съгласие за сключване на договори за реализация на държавните вземания. Досега в Народното събрание няма депозирани подобни предложения. Ако няма такива предложения, какво е направил Министерският съвет – дали наистина не са направени подобни редукции или Министерският съвет не изпълнява собствените си постановления?
Смятам, че по този въпрос не би трябвало да се политиканства, а трябва с един доста голям консенсус, какъвто беше изразен публично, да се създаде такава комисия, която действително да провери фактическото състояние на нещата по реализацията на българските държавни вземания.
Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Уважаеми народни представители, подлагам на гласуване направеното предложение за включване на такава точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 194 народни представители: за 179, против 12, въздържали се 3.
Предложението се приема – включва се като точка в дневния ред.
Господин Овчаров, заповядайте, за да направите процедурно предложение.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като днешният ден ще бъде зает очевидно от изказвания на ръководителите на парламентарните групи и на министър-председателя на Република България, след което по ал. 7 ние ще обсъждаме внесения от мнозинството законопроект, ви предлагам съставянето на тази комисия да бъде т. 1 от реалния дневен ред на Народното събрание, което ще означава, че утре в началото на работата на Народното събрание след консултации ние бихме могли да реализираме току-що гласуваното с голямо мнозинство предложение за създаването на тази комисия.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Предложението е това да бъде т. 1 от утрешния дневен ред. Нали така, господин Овчаров?
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 214 народни представители: за 100, против 75, въздържали се 39.
Предложението това да е т. 1 не се приема.
За да направите предложение за прегласуване, заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Очевидно разнопосочни сигнали се подават – има голяма разлика между двете гласувания.
Предлагам да прегласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Отново подлагам на гласуване това да бъде т. 1 от утрешния дневен ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 223 народни представители: за 103, против 85, въздържали се 35.
Предложението това да е т. 1 не се приема.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, след като приехме дневния ред за седмицата искам да ви представя постъпилите законопроекти и проекторешения за периода от 15 декември 2004 г. до 11 януари 2005 г.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Николай Младенов и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Кръстьо Петков и група народни представители. Водеща комисия е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по икономическата политика. Подпомагащи са Комисията по правните въпроси и Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносител Сергей Станишев и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда с вносител Атанас Василев. Водеща е Комисията по труда и социалната политика.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за народната просвета с вносител Евгения Живкова. Водеща е Комисията по образованието и науката. Разпределен е и на Комисията по културата.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за избиране на народни представители с вносител Валентин Василев и група народни представители. Водеща е Комисията по правните въпроси. Разпределен е и на Комисията по въпросите на гражданското общество.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите с вносители Пламен Моллов и Расим Муса. Водеща е Комисията по земеделието и горите. Подпомагащи са Комисията по икономическата политика, Комисията по бюджет и финанси и Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Кръстьо Петков и група народни представители. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Проект за решение за създаване на Временната анкетна комисия, която да изясни целесъобразността на Решение от заседание на Министерския съвет за предоставяне на концесия за републиканския път “Калотина – Софийски околовръстен път”. Вносители са Надежда Михайлова и група народни представители.
Отчет на Българската народна банка за януари – юни 2004 г. с вносител Българската народна банка. Разпределен е на Комисията по бюджет и финанси.
Законопроект за ратифициране на Споразумението за удължаване на срока на действие на Рамковото споразумение за прилагането на компенсационен механизъм за изплащане на дълга на Минералбанк с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по околната среда и водите. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси. Разпределен е и на Комисията по икономическата политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по транспорт и телекомуникации. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси, Комисията по труда и социалната политика и на Комисията по европейска интеграция.
Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол към Конвенцията срещу употребата на допинг на Съвета на Европа с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по здравеопазването и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за ратифициране на Конвенция № 164 на Международната организация на труда относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по здравеопазването. Разпределен е и на Комисията по труда и социалната политика, на Комисията по транспорт и телекомуникации и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Законопроект за изменение на Закона за електронния документ и електронния подпис с вносител Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за допълнение на Закона за съдебната власт с вносител Министерският съвет. Разпределен е и на Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Данъчния процесуален кодекс с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие с вносител Ремзи Осман. Водеща е Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство.
Законопроект за ратифициране на Основното споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и Детския фонд на Организацията на обединените нации (УНИЦЕФ) с вносител Министерският съвет. Водеща е Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Разпределен е и на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Проект за решение за приемане на Стратегия за сигурност на Република България с вносител Министерският съвет. Разпределен е на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Проект за решение за създаване на Временната анкетна комисия за проверка управлението вземанията на Република България по предоставени правителствени кредити по международни спогодби и вземанията на български държавни фирми с вносител Румен Овчаров и група народни представители.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преди да открием, така както традиционно откриваме всяка пленарна сесия, позволете ми да ви направя няколко съобщения.
Първото е на основание чл. 73, ал. 1 от нашия правилник. Има съобщение, че е постъпил Указ № 376 на президента на Републиката по чл. 101 от Конституцията, с който приетият от Народното събрание на 18 декември 2004 г. Закон за политическите партии се връща за ново обсъждане. Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
Следващото съобщение е едно писмо от управителя на Българската народна банка Иван Искров, с което той уведомява, че изпраща публикацията “Платежен баланс на България януари – октомври 2004 г.” със съответните приложения.
Има информация и от Сметната палата за приетите одитни доклади за четвъртото тримесечие за 2004 г., както и пак от Сметната палата, актуализираната програма за одитната дейност на Сметната палата през 2004 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, след като свършихме тази необходима, но важна първа част от днешното заседание, преминаваме към откриването на тази пленарна сесия.
Процедурно предложение – господин Валери Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин премиер, господа министри, дами и господа народни представители! Вземам думата, за да направя процедурно предложение за пряко включване на Българската национална телевизия и Българското национално радио за излъчване речите на представителите на парламентарните групи и на правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има предложение за пряко предаване по Националната телевизия и Националното радио на откриването на пленарната сесия.
Моля ви, гласувайте това предложение.
Гласували 188 народни представители: за 186, против няма, въздържали се 2.
Това предложение се приема.
Моля да се включат камерите на Националната телевизия и микрофоните на Националното радио за пряко излъчване.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, и министри, за мен е удоволствие да дам думата за слово на министър-председателя на Република България господин Симеон Сакскобургготски. Заповядайте, господин министър-председател.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, и министри! Преди всичко бих искал да ви пожелая една успешна година за вас, за вашите семейства и за всички ваши близки.
2005 ще бъде ключова година за България. Броени седмици остават до едно от знаменателните събития в най-новата ни история – подписването на договора за присъединяване към Европейския съюз. В тази зала за първи път ще бъде разгледан и приет Законът за избори на български представители в Европейския парламент. 2005 година е важна и за това, че през нея ще се провеждат и парламентарни избори.
В контекста на тези предстоящи събития искам да обърна накратко вниманието ви по няколко теми. По време на тази сесия предстои да бъдат разгледани и приети закони, свързани с членството на България в Европейския съюз. Това са законопроекти, които ще ускоряват модернизацията на страната, ще стимулират още повече икономическото развитие и ще допринесат за постигането на нашата основна цел – по-добър жизнен стандарт за българските граждани. Такива са и законите, които ще реформират образованието и науката у нас.
Национално движение Симеон Втори вече отправи покана към всички политически сили за широк обществен дебат за модернизация на българското образование. Убеден съм, че постигането на консенсус по основните цели на нашата образователна система ще позволи на страната да реализира успешно интелектуалния си потенциал. В тази връзка сънародниците ни очакват от вас да приемете и двата закона, свързани с кредитирането на студенти, и с насърчаването на научната дейност.
Ще подчертая, че предстоят и обсъждания на важни закони за децентрализацията и засилването на местната власт. Това е важен момент, който ни доближава до по-развитите европейски демокрации.
Госпожи и господа народни представители, на всички ни предстои много работа. Нека през тази парламентарна сесия да забравим политиканството, а да концентрираме усилията си върху законодателството, което ще движи страната ни напред. Това ще е доказателство за нашите сънародници, че в България политиците са отговорни и поставят националния интерес над всичко останало.
Нека не позволим предизборните ангажименти да повлияят на нормалния работен процес на парламента. Казвам това, понеже от самото начало на тази година сме свидетели на засилващата се предизборна активност от страна на някои политически сили.
Както знаете, от няколко години България е в обектива на всички европейски страни и институции. И това е нормално за страна, която ще стане членка на Европейския съюз в най-скоро време.
Имайки предвид всичко това, смятам, че е особено важно какви сигнали на нивото на нашия обществен живот се предават оттук към света, особено през следващите шест месеца. Нека добрият тон и коректността са водещи в отношенията между политическите сили. Нека търсим и пазим това, което ни обединява, защото само така ще изпълним задачата си – да допринесем за доброто на Родината и на нашия народ.
И с това само искам да ви пожелая една успешна сесия и да се преборим с проблемите, които още стоят пред страната. Благодаря ви много. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Сега очаквам заявки от името на парламентарните групи. Има ли желаещи?
Сергей Станишев – Коалиция за България. Заповядайте, господин Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа народни представители и министри! Тридесет и деветото Народно събрание навлиза в последните месеци от своята дейност. И всички знаем, че това е един уморен парламент. Всъщност няма от какво толкова да се е уморил, защото равносметката е тъжна. Тъжно е, че в нашата парламентарна република Народното събрание се превърна във формален придатък на изпълнителната власт и се самолиши от правото и отговорността да генерира политическите приоритети на държавата, да контролира и изисква отчет за извършеното от правителството.
През последните седмици на миналата година се чуха всякакви екстравагантни идеи на правителството и мнозинството за намеренията им до края на мандата. Оказва се, че правителството е решило за четири месеца да свърши всичко онова, което не е свършено за четири години.
Анелия Атанасова (НДСВ, от място): Какво не свърши?!
Сергей Станишев: Лошото е, че всичко това се прави в карикатурен вид, набързо, в търсене на предизборни изгоди.
Внесеният най-сетне Закон за кредитиране на студентите не предлага реални преференции за обучение. Забатаченото образование, компютризацията изведнъж бяха обявени за приоритет на правителството.
След като повече от три години не бе показан нито характер, нито компетентност за цялостна съдебна реформа, НДСВ се обяви за спешно сътворяване на нов НПК. Трескаво се пишат концепции и стратегии като за последно. То така става.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Ще ви се!
Сергей Станишев: Решаването на сериозните проблеми на страната изисква отговорност, кураж, социална чувствителност – качества, които липсват на управляващите. Поставят се задачи, които няма как да бъдат изпълнени от Народно събрание с 68% недоверие и правителство на доизживяване.
Да се запитаме тогава: какво сме длъжни да направим, за да си отиде нашият парламент поне с малко достойнство и някакви остатъци от честност в историята? Има национални задачи, които далеч надхвърлят теснопартийните интереси. Те са свързани преди всичко с подготовката на страната за членство в Европейския съюз. БСП и Коалиция за България и занапред ще подкрепят този национален приоритет. Нужни са промени в Конституцията, в законите, свързани с членството в Европейския съюз. И ние ще ги подкрепим, с едно уточнение: смятаме, че правото за закупуване на земя не следва да е неограничено, а за гражданите и юридическите лица от Европейския съюз.
Наред с това продължаваме да настояваме Народното събрание най-сетне да проведе отговорни дебати за задълженията, поети в преговорите с Европейската комисия, въздействието им върху българската икономика и нашата подготовка за ефективно членство. До момента на обществото, на бизнеса, на неправителствените организации, на всеки един гражданин такава информация липсва. Правителството продължава да гради евроилюзии, които в обозримото бъдеще могат да се заменят с евроскептицизъм.
Парламентът е длъжен да гарантира провеждането на демократични, честни и свободни избори. Това означава ясни и прозрачни правила, приети не в последния момент, а незабавно, буквално утре. Безотговорното отлагане на приемането на Закона за политическите партии от страна на НДСВ, политиканството и сделките при разглеждането му на второ четене доведоха до ограничаване на конституционните права на гражданите за демократичен избор, приложиха двоен стандарт и облагодетелстваха новоизлюпени и доста арогантни в своето поведение партии. Това предизвика справедливото вето на президента. Сега и самото мнозинство се видя принудено да го подкрепи и да коригира върнатите текстове. Както казва един телевизионен водещ, доста популярен - "Слушам и не вярвам на очите си. Хвалеха се колко е велик техният закон, сега хвалят ветото на президента. Лъсна, че се изложиха и се опитват да замажат гафа. Само че просто няма как при целия оцапан пейзаж те да блеснат в бяло”.
Какви са последиците? Ще бъдат гласувани нови текстове. Ще чакаме публикуването на закона. Едва след това влиза в действие тримесечният срок за пререгистрация на партиите. Значи процесът ще приключи към м. май. Ами ако съдът с неизвестни или неясни мотиви отстрани значими партии и стане част от политическия процес в България или своеобразен арбитър? Обжалване? Кога?! Догодина по това време. Така мнозинството пак поставя под въпрос свободното волеизявление на българите.
Отдавна са назрели промени в Закона за избиране на народните представители, за ограничаване на произволните тълкувания на ЦИК, за разпределение на гласовете от чужбина, за документите за самоличност и избирателните списъци, за бърза реакция на жалбите и нарушенията в изборния ден, за законодателно преследване на купуването на гласове. Ние направихме нашите предложения. Защо мълчи мнозинството?! Или пак ще сервират на избирателите в последния момент недоправен закон, както стана на местните избори, които още не могат да приключат поради батаците и неяснотиите в закона?! Може би, за да оставят вратички за манипулации, да защитят партийния си интерес.
Народното събрание е длъжник пред обществото за политиката ни към Ирак. Продължава липсата на прозрачност и отговорна оценка. От самото начало на кризата през 2003 г. правителството заложи на лековат, конюнктурен, угоднически подход, на криене и подмяна на истината, на бягство от отговорност пред обществото. Това правителство заблуждаваше всички – че няма проблем и нашите войници отиват едва ли не на парад. (Силен шум в залата.) Дори след видимите на целия свят провали в действията на окупационните сили, след нашите военни и цивилни жертви, десницата на няколко пъти отказа парламентът да обсъди развитието на ситуацията, да приеме нови форми на нашата подкрепа за стабилността и демократизацията на Ирак. Стратегия за изход от военното ни участие и изтегляне на нашия батальон – това поиска още през май миналата година Коалиция за България. За това и днес настояваме парламентът да реши след 31 януари българският контингент да бъде изтеглен. И ако това мнозинство не пожелае да поеме отговорността, ще го направи левицата след изборите. (Смях и силен шум в залата.) И няма какво десницата да раздухва политическа истерия, да твърди, че БСП била популистка и действала предизборно, че отстъпвала от поетите ангажименти към НАТО. Защото левицата последователно заявява своята позиция – и преди половин година, и днес. И е естествено да я реализираме след спечелване на изборите. (Силен шум в залата.) Това е почтеното отношение – и към българските граждани, и към нашите международни партньори.
Впрочем НАТО няма нищо общо с военните действия в Ирак. И малкото страни членки на НАТО, участващи в иракската коалиция, като Холандия, Унгария се изтеглиха, а Полша посочи края на годината като срок за прекратяване на мисията. България – какво? Да стои там, докато някой отвън й разреши?
През следващите месеци Парламентарната група на Коалиция за България ще продължи да действа аргументирано като безкомпромисна опозиция. Няма да простим нито един случай на арогантно потъпкване на обществените интереси. С всички средства ще се борим срещу намерението министрите, правителството и НДСВ за сбогом да решават своите лични икономически интереси и да оставят като наследство похарчен бюджет, влошена структура на външния дълг, харизани тютюнопроизводства и енергетика, затънали общини, армия без техника и т.н.
Ще ни обвиняват, че водим компроматна война срещу успешни в кавички министри. С това не се занимаваме. Просто държавният интерес, интересите на всички хора трябва да бъдат защитени принципно и безапелационно. Затова за нас водещ приоритет е контролът над действията на изпълнителната власт.
Затова Коалиция за България ще внесе питане до Конституционния съд за Бюджет 2005. Искаме парламентарна анкетна комисия за управлението на външния дълг на и към България. Ще предизвикаме дебати за прословутата програма "От социални помощи - към заетост" и действията на правителството от края на миналата година, които поставиха десетки хиляди хора в отчаяние, поругаха институционалния диалог с общините и създадоха условия за произвол и корупция.
Ще отстояваме бъдещето на тютюневата индустрия и дебатите по приватизацията на "Булгартабак". Ще се противопоставим да продавате на тъмно ТЕЦ-овете с видимото намерение да гарантирате на купувачите свръхпечалби и монополно положение на пазара. Ще следим внимателно всяка обществена поръчка и концесия, нейната икономическа целесъобразност, прозрачност и полезност – от договорите за модернизация на армията през магистрала "Тракия" до начина, по който се усвояват парите от еврофондовете.
Ще се противопоставяме на всеки опит да пренебрегнете диалога със синдикатите, работодателите и браншовите организации.
Накратко казано, изобщо не разчитайте, че безобразията ви ще бъдат премълчани и опростени. Знам, че след такива остри думи едва ли е уместно да благодаря за вниманието, но все пак надявам се поне да се замислите. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Станишев. Бях твърде толерантен към Вас относно времето.
Има думата госпожа Екатерина Михайлова.
Екатерина Михайлова (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър-председател, дами и господа народни представители и министри! Днес, когато откриваме последния политически сезон на Тридесет и деветото Народно събрание и е време за оценка, единственото, което мога да кажа от името на Парламентарната група на Обединените демократични сили – Демократи за силна България и БСДП, е, че управлението "Сакскобугготски" се провали и доказа, че е вредно за България. (Шум и реплики в мнозинството.)
Преди почти четири години поехте управлението, когато тежките реформи вече бяха проведени. Членството в НАТО и Европейския съюз беше въпрос само на време. Преди четири години, за да успее България, за да се превърне в силна страна, достоен член на европейското семейство, ние имахме нужда само от едно нещо – от силно управление, от управление, което знае какво иска да направи, от управление, което смело да решава проблемите. Вие не бяхте такова управление! Вашето слабо управление превърна българската демокрация във фасада, зад която се крие един разпадащ се дом. А вашето управление е слабо, защото нещата в България днес се случват не от вас, а въпреки вас, въпреки премиера Сакскобугготски, въпреки правителството, въпреки вечно отсъстващото от Народното събрание парламентарно мнозинство.
Вашето управление е слабо, защото вие отказвате да носите отговорност – отказва го министър-председателят, отказват го министрите, отказват го депутатите. Вместо да поемете отговорността за управлението на България вие влязохте в безскрупулна комбина с бившите комунисти и ги вкарахте в управлението на държавата! Заличихте границите между управляващи и опозиция. Управлението "Сакскобугготски" се оказа удобно за безотговорните политици и отляво, и отдясно, и от центъра. Няма контрол, няма чувство за дълг, липсва решителност и смелост. Хората искат да усетят контрол – контрол над сделките на министрите, над изпълнението на поетите от тях обещания. Хората искат контрол независимо дали става въпрос за министъра на финансите, за министъра на регионалното развитие или пък за кмета на София. Наложеното от правителството отсъствие на контрол освободи от отговорност дори и прокуратурата, която най-безцеремонно, вместо престъпността и корупцията, си позволява да преследва и заплашва тези, които се борят срещу тях.
България можеше да постигне много повече. Днес България е член на НАТО, но поради липса на политическа воля и стратегия няма цялостна концепция за подготвеността на българската армия и институции, както и за рисковете, които ни пресрещат. Мироопазващите и мироналагащите мисии зад граница продължават да се провеждат, без предварително да се поставя и изчислява българският национален интерес.
Днес на България й предстои да подпише договора за присъединяване с Европейския съюз, но България можеше да постигне повече, ако съществуваше яснота за позициите, които са договорени между България и Европейския съюз и съществуваше подготвеност за предизвикателствата към българските граждани, фирми и институции.
България можеше да постигне повече. Можеше да се справи с организираната престъпност и корупцията във високите етажи на властта. Можеше да извърши цялостна конституционна реформа. Можеше да завърши реформата в областта на здравеопазването и образованието. Можеше да завърши инфраструктурните проекти. Можеше да реализира политика на доходи и заетост, която да направи българските граждани заможни. Можеше да гарантира по-висок икономически растеж.
Днес предизборното наддаване на кухи обещания вече започна. И всичко това с надеждата, че може да се спечели някой и друг глас повече.
Вие, господа управляващи, започнахте да харчите държавни пари за партийни цели. Толкова грубо политиканстване никога не е правено в най-новата ни история. С парите на българските данъкоплатци се правят чешмички и алеи. Създадохте държавен фонд за 340 млн. лв. от бюджетния излишък за публични инвестиции, които отричахте в продължение на повече от четири години. Широко рекламираната програма "От социални помощи – към заетост" върна социалистическия начин на решаване на въпроса със заетостта, раздавайки работни места, но само до изборите. Само до изборите цената на тока също няма да се увеличава.
Господа управляващи! Вие май си мислите, че тази държава ще съществува само до изборите!
Тук няма да пропусна и БСП. (Смях в КБ.) Тя също се впусна в предизборната надпревара и отвори торбата с предизборен популизъм – изтегляне на контингента ни от Ирак, нови розови 800 дни с поредните несимволични увеличения на пенсии и заплати.
Вярно е, че броени месеци ни делят от парламентарните избори. И тъй като държавата България ще продължи да съществува и след изборите, ние, Демократи за силна България, ДСБ и БСДП настояваме в това предизборно време, първо, да подготвите и осигурите нормалното провеждане на изборите. Това трябва да се случи още в първите месеци на годината и да се направят необходимите промени в законодателството.
Второ, настояваме да се приеме внесеният от нас Законопроект за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация, който да доведе до разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност. Това е важно и с оглед предстоящите избори. Гражданите на България трябва да знаят за кого гласуват и доколко тези лица са обвързани с тъмното ни минало.
Трето, готови сме да предложим проект за изменение на Конституцията на Република България, по силата на която следствието и прокуратурата да преминат от съдебната в изпълнителната власт и да подлежат на граждански и парламентарен контрол. Този проект ще предложим на народните представители от всички парламентарни групи за подписване. Все още има време да се осъществи тази промяна от този парламент, ако има политическа воля и ако народните представители от всички политически сили имат смелостта да го направят. Разбира се, в оставащото време трябва да се приемат и промените, които гарантират европейското ни членство чрез промяната на Конституцията.
Четвърто, в рамките на тази сесия настояваме да се приеме промяната в Закона за Инспекцията по труда, за да се осигурят здравословни условия на труд.
Пето, до края на този мандат да се изнесе истината за аферата “Петролгейт” и най-после да стане ясно къде са отишли парите на Саддам Хюсеин и дали са в джобовете на Социалистическата партия. (Реплики от КБ.)
Шесто, настояваме за пълна прозрачност и контрол на процедурите по приватизацията на Български морски флот, “България еър”, концесионирането на летищата Варна и Бургас, концесионирането на пристанищата Варна и Бургас (реплика от КБ), концесионирането на магистралите.
И седмо, настояваме до края на мандата си правителството да не предприема и да се въздържа от каквито и да е сделки с външния дълг, защото това което се случи в тези почти 4 години на управление на Сакскобургготски видяхме неща, които наистина застрашават финансовите възможности на държавата и напълниха с пари близки до управляващите. (Реплика от ДПС.)
Започва нова година – година, в която гражданите на България ще дадат своята преценка за дадените и изпълнени обещания и неизпълнени такива. Управлението “Сакскобургготски” не изпълни поетите в началото на своя мандат обещания. Бюджетът, който беше приет в края на годината, гарантира, че те няма да бъдат изпълнени в останалите няколко месеца.
Парламентарната група на ОДС – Демократи за силна България и БСДП заявяваме, че ще продължим да бъдем алтернатива на управлението “Сакскобургготски”. България трябва да влезе в Обединена Европа със силни и ефективни институции. България трябва да е силна, защото България може много повече. Благодаря. (Ръкопляскания от ОДС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на заместник-председателя на Парламентарната група на ДПС господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Точно преди една година министър-председателят на Републиката господин Симеон Сакскобургготски изказа от тази трибуна очакването си 2004 г. да бъде годината на България. Две хиляди и четвърта година наистина се оказа успешна - членство в НАТО, приключване на преговорния процес с Европейския съюз, дата за подписване на присъединителния договор, икономическо развитие и социална стабилност.
Всъщност от гледна точка на основния външнополитически приоритет с ярко вътрешно съдържание и измерение - членството в Европейския съюз, 2005 г. може да се окаже собственозначимата за България година. Разбира се, ако наистина успеем тази пролет да подпишем присъединителния договор с Европейския съюз. Обяснимо е, надяваме се не само според ДПС, всичко в работата на Народното събрание през настоящата сесия да се подчини именно на този приоритет на приоритетите.
Това се отнася и за законопроектите, и за онова, с което предпоследната сесия на Тридесет и деветото Народно събрание ще остане в най-новата история на България – второто изменение на Конституцията на Републиката. Ние се надяваме то да се случи до края на февруари, най-късно до началото на март.
Парламентът ще си е свършил работата, ако наред с конституционните промени продължи работата си по административната реформа, реформата по правоохранителната и правораздавателна система.
Всичко това е отговорност не само на мнозинството, но и на опозицията, именно защото приоритетите на държавата би следвало да стоят по-високо и от управляващите, и от опозицията, ще рече от частния им интерес.
Затова ще поставим под съмнение тезата, че всяко действие на политическите сили ще се подчинява на предстоящите парламентарни избори. Разбира се, всяко действие вероятно ще има връзка с предстоящите парламентарни избори, но политическата отговорност изисква всичко да е подчинено на първо място на основната цел – подписан присъединителен договор, който ще направи членството в Европейския съюз през 2007 г. въпрос на време, освен ако някому не хрумне да промени приоритетите или забави темповете на постигането им.
Нормално е също така предизборната ситуация, в която навлизаме, да предполага повече политизиране, променен политически речник и стил, ако щете, но не би било нормално идеята за 40-я парламент да погълне политическата енергия и ресурсите на Тридесет и деветото Народно събрание, ако преходът наистина е приключил.
ДПС не забравя защо той все пак започна и ще иска дължимото за репресираните чрез специален закон, който да влезе незабавно в дневния ред на парламента. Не търпи отлагане избирането на председател и членове на Комисията за защита от дискриминация, Сметна палата и омбудсман.
В областта на земеделието с приоритет са законопроектите за изменение и допълнение на законите за горите, за подпомагане на земеделските производители, за ползването и стопанисването на земеделските земи, за ветеринарномедицинската дейност.
Време е да се чуе все по-настоятелният глас на научната общност за приемане на второ четене на Закона за научните степени и научните звания. Настоящата сесия се очертава като благоприятна и за българското образование със заделения по волята на три парламентарни групи целеви финансов ресурс, който ще ускори модернизацията на българското образование. Все едно дали ще се оцени като предизборен ход, но ще е факт. Няма да оставим българско училище без компютърен кабинет.
Движението за права и свободи инициира изменения в Закона за регионалното развитие, които целят разширяване на местното самоуправление, от една страна, и преодоляване на диспропорциите в социално-икономическо отношение на депресивните райони в сравнение с останалите, от друга страна. Не знам дали опозицията съзнава, но организираните протести срещу променените параметри на програмата “От социални помощи към заетост” за пореден път прояви политическа непоследователност. Отварям скоба, за да припомня, че вие, колеги, отляво и отдясно, бяхте против тази програма, а именно с протестите се оказахте неин апологет. Не забравяйте обаче, че тя е наша, а вие протестирате само срещу определени нейни параметри. Движението за права и свободи и управляващата коалиция, като цяло, вижда проблема, има воля и за неговото решаване, има воля да се запази приложното поле на тази програма, без да се засяга интересът даже на един участник в нея от миналата 2004 г.
Росица Тоткова (ОДС, от място): С по-малко пари как ще стане?
Лютви Местан: Има формула за това. И то трябва да се случи при съблюдаване и съчетано с други два принципа - равнопоставеност на пазарните субекти и качество на заетостта. (Реплики от КБ.)


Уважаеми госпожи и господа, в заключение – няколко предизвикани изречения. Дали управлението на НДСВ и ДПС е успешно или не, меродавна би следвало да бъде оценката не на опозицията, а на българските граждани. От тази гледна точка коректно е да се каже, че вероятно ние сме първото управляващо мнозинство, което в началото на своя мандат губеше твърде ускорено рейтинга си. Но не забравяйте, че това е първата управляваща коалиция, която регистрира уникална за 15-те години преход в България обратна тенденция на качване на рейтинг в последната година от своето управление. Това, уважаеми госпожи и господа, индикира само едно – центърът, при това либералният център в България се е състоял. Той е достатъчно широк, за да позволи залитане на политическия процес в която и да е крайност – нито към крайно лявата, нито към крайно дясната. В това отношение българските граждани могат да бъдат спокойни.
От името на парламентарната група честитя Новата година на всички с пожелание за здраве, успехи и добруване! Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и НВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Местан.
Предоставям думата на председателя на Парламентарната група на СДС госпожа Надежда Михайлова.
Надежда Михайлова (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Началото на ХІІ сесия на Тридесет и деветото Народно събрание е добър повод да си дадем сметка за това, което мнозинството постигна, когато дойде на власт. Да си дадем сметка, че правителството, което обещаваше морал и почтеност във всичко, не успя да се справи с една основна задача, която всяко демократично избрано управление трябва да изпълни – да бъде близо до хората, да живее с техните проблеми и да предлага решения, които са в интерес на бъдещeто на модерна България. Доказателствата за това дойдоха още в първите дни след встъпването на власт, когато мнозинството се впусна да променя закони, за да може да угоди на един или друг министър, като един от тези закони примерно беше Законът за хазарта, който едва ли от някой се виждаше приоритетен, може би единствено и само от неговите спонсори.
Размиването на понятията зарази и Българската социалистическа партия, разбира се, която, водена от алчност за власт и не без съгласието на мнозинството, беше допусната в изпълнителната власт на страната. По време на сесията, именно на тази сесия, правителството ще трябва да обясни по силата на кой закон, кой морал и почтеност отдаде магистрала “Тракия” на концесия без публичен търг. СДС ще продължи да настоява за изясняването на този случай. Идва моментът, в който ще трябва да бъде даден отчет за това къде отиде бюджетният излишък от 2004 г., за да опровергаете съмненията, че именно с парите на българския данъкоплатец ще финансирате предизборната си кампания. СДС ще настоява за пълна прозрачност и отчетност на вашите намерения за използване на публичните средства, защото подозренията за това, че те ще отидат за съмнителни цели, са силно основателни. Дойде му времето да обясните на хората как според вас незабавно и несимволично са се повишили техните доходи. Може би чрез системните откази на мнозинството да приеме конструктивни предложения за намаляване на данъчното бреме примерно върху малкия и средния бизнес?!
Аз си спомням, че в началото на този парламент вие раздадохте една приказка за стълбата, защото, може би е време да се раздаде тази приказка още веднъж. По тази стълба, по която се качихте, сега ще трябва да слезете при хората и да им дадете отчет за това как сте изпълнили задачите, които поехте и които те ви поставиха. Не знам обаче по каква стълба ще слезе господин Станишев, за да обясни как така неговата партия едновременно беше част от това управление и играеше ролята на придворна опозиция.
Румен Овчаров (КБ, от място): Той не се е качвал.
Надежда Михайлова: Преди няколко дни станахме свидетели на абсурда, който ни предлага социалистическата партия – да заменим жълтите 800 дни с червени 800 дни.
Румен Овчаров (КБ, от място): Вие мислете за 4-те процента.
Надежда Михайлова: И понеже тук се говореше за дълга, аз искам само да напомня, че дългът на Ирак към България беше натрупан по времето на управлението на Българската комунистическа партия, време, в което включително и бащата на господин Станишев беше отговорен фактор.
Искам да заявя също така по отношение на идеята за връщането на контингента ни в България и доста големия патос, с който социалистическата партия в момента говори, да им напомня, че те никога не са имали проблеми с изпращането на войски извън граница. Достатъчно е да си спомним чешките събития през 1968 г. Оттам нататък през тази сесия Съюзът на демократичните сили… (Реплики от КБ.)
Истината ви боли, но няма как, трябва да я чуете.
И през тази сесия Съюзът на демократичните сили ще продължи да бъде категорична опозиция на правителството на НДСВ и ДПС. Същевременно ще продължим да поддържаме всички наши разумни предложения за промяна на Конституцията, за приемане на програма за достойно членство в НАТО, за намаляване на осигурителните вноски, които предложения досега бяха посрещнати с мълчания. Всеки опит на Съюза на демократичните сили да търси диалог по важните за България политики се сблъскваше, за съжаление, в стена от партиен егоизъм. Основната опасност, пред която е изправен парламентът днес, е да се занимава през следващите месеци не със законотворчество, а с размахване на предизборни лозунги.
През тази сесия Съюзът на демократичните сили има няколко приоритета. На първо място, това са промените в Конституцията, които са нужни, за да може страната да бъде член на Европейския съюз от 1 януари 2007 г. Ние ще подкрепим постигнатото съгласие за промяна на Конституцията, но искаме също да се включи и промяна, която да осигури по-голяма самостоятелност на общините.
Вторият приоритет са законодателните промени, свързани с европейската интеграция. Опасявам се дали мнозинството ще има волята да изпълни тази програма-максимум.
Третият приоритет на СДС ще бъде внасяне на предложение за подобряване на бизнес климата в страната, повишаване на качеството на административното обслужване и подобряване социалното положение на българина.
СДС настоява Законът за политическите партии и промените в Закона за избиране на народните представители да бъдат приети най-скоро, за да могат да бъдат своевременно подготвени изборите и да протекат нормално. Всяко отлагане ще считаме за откровена политическа машинация. Ние вече направихме своите предложения за законодателни промени, които да улеснят изборния процес и да повишат избирателната активност, особено сред младите хора.
Не на последно място Съюзът на демократичните сили ще засили парламентарния контрол над правителството и особено над онези министри, за които съществуват сериозни съмнения за злоупотреба с парите на българския данъкоплатец. В рамките на парламентарния контрол ще настояваме за пълно разследване на всички съмнителни сделки и решения. Особено внимание ще отделим на усвояването на парите от еврофондовете, за да не се повтори ситуацията от 2003 г. и 2004 г., когато се наложи създаването на специална парламентарна анкетна комисия, която да разследва бездействието на правителството.
СДС ще се противопостави категорично на опитите да бъдат подменяни основните политически приоритети на България от която и да е част на залата и от когото и да идват те. Заиграването на БСП с националната сигурност не е от вчера и опитите за насаждане на евроскептицизъм са също опасни за страната. Нито една отговорна политическа сила не може и не бива през следващите месеци да използва в предизборната си кампания теми, които да поставят под въпрос стратегическия избор на България.
Нека не забравяме, че сме тук, за да работим за интересите на страната, а не заради личните си амбиции. България заслужава много повече от това, което получи през последните четири години, затова трябва да бъдем на нивото на отговорностите, пред които сме изправени. Благодаря. (Ръкопляскания от СДС и НС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Давам думата на господин Мирослав Севлиевски от Парламентарната група на Новото време.
Мирослав Севлиевски (НВ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, господин министър-председател, уважаеми колеги! Открихме есенната сесия на парламента с възстановки на миналото, а сега откриваме новия политически сезон с възкресяване на страха. БСП покани международният тероризъм да участва в българските избори. Точно такава покана са заканите на Сергей Станишев да изтегли българския контингент от Ирак. На 3 септември призовах управляващите да спрат да възобновяват миналото и да се заемат да възстановят днешните пътища на България. Сега моля, наистина Новото време моли, БСП да се откаже от искането си за контингента и най-накрая да спре да управлява страховете на хората, да спре да си прави кампании чрез кризите и страха от терора.

Колеги, през септември миналата година казах, че ни остават десет месеца, през които този парламент може да се запомни със съдържанието, с което сме го изпълнили, а няма да остане само число в статистиката. Тогава призовах и всички българи да гласуват, но преди това внимателно да гледат с какво всяка партия е заслужила доверието им.
Сега на Тридесет и деветото Народно събрание, на всички нас ни остават само сто шестдесет и четири дни и всеки българин трябва да си отговори на няколко въпроса и да вземе няколко решения. Едно от тези решения е съдбовно.
Всеки трябва да реши остава ли в България или иска да избяга. Защото, ако си решил да останеш, това означава да гласуваш. Гласуването е за това да има държава, да има бъдеще. Отказът от гласуване е бягство, както е бягство и политическият отказ от ефективна работа, бягство е и поредната партийна подялба на миналото, бягство е възкресяване на страха, на вражеския език, на заплахите, на компроматите, на досиетата. Новото време няма да участва в този ретрограден дебат, който се води от старите партии, устремени към нов мандат на разпределението.
Новото време призовава към сто шестдесет и четири дни на създаването.
През декември казах, че 2005 г. трябва да е година на възраждане на българското образование. И, ако има важно предизвикателство пред нас, депутатите, за последните сто шестдесет и четири дни от този парламент, то не е да измисляме нови закони, нито нови думи. Думите на новата политическа година са "възраждане на българското образование и българската наука".
Ако през 1885 г. Съединението е правело силата, днес образованието и науката правят държавата. Изборът пред българите и българските политици е да имаме куража да обединим България заради училището и децата, заради своето бъдеще, заради успеха на държавата. Призвани сме да вложим всичките си политически умения и да приемем за своя кауза възраждането на българското образование.
Уважаеми дами и господа, този парламент и всяка парламентарна група в него обеща на избирателите си и на цялото общество да реформира българския политически модел. Ако искаме обществото да има вяра в институцията Народно събрание, във върховенството на неговите решения, длъжни сме да изпълним това обещание, длъжни сме да премахнем привилегиите на партиите, длъжни сме да приемем ново изборно законодателство, да гласуваме Закона за референдумите и Етичния кодекс. Новото време не ще се откаже от нито един свой закон, от нито една своя инициатва. Новото време даде пример как се прави модерна политика – ясно, публично, ефективно, пред и за цялото общество.
Уважаеми колеги, няма да спра, а ви призовавам тези сто шестдесет и четири дни да са най-ефективните на Тридесет и деветия български парламент, да покажем, че не сме избягали от доверието, с което хората са ни изпратили тук, да докажем, че оставаме – оставаме в България, че можем да приемаме закони и да вземаме ефективни решения, които ще накарат хората да вярват, че има смисъл да гласуват.
Колеги, ние имаме мисия! Нашата мисия е да възстановим истинността на политическия модел и не само да караме хората да вярват, а и да ги мотивираме. Да ги мотивираме, не като ги връщаме в миналото и им насаждаме страх, защото това е политическият език на студената война. Модерният българин отдавна не говори този език. Това е езикът на паяка, който те дебне иззад ъгъла да паркираш срещу правилата, които незнайно кой е измислил, само за да те накаже и глоби. Партиите на паяка нямат бъдеще. Бъдещето е на партиите на свободното придвижване. Страхът, принудата, привилегиите и миналото са политическите паяци-чудовища! (Викове: "Браво!" и ръкопляскания от КБ.)
Ние, партиите в парламента, притежаваме инструментите, с които да направим хората свободни от тези чудовища. Ние притежаваме силата на доверието, дадено ни да пазим националния интерес, а той е да възродим страната, а не да плашим хората. (Ръкопляскания и викове: "Браво!" от КБ.)
На България е нужна демокрация, която внушава доверие, а това зависи единствено от качеството на партиите и техните представители в парламента. Длъжни сме да докажем, че има справедливост и отговорност в управлението, че политиката е разумна и морална. И ако и през тези сто шестдесет и четири дни не докажем, че сме в състояние да се справим, на изборите не бива да очакваме национално доверие, а национално възмушение. Дано всички имаме разума да не го допуснем. Благодаря ви. (Ръкопляскания от Новото време и КБ, единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Севлиевски.
Има думата госпожа Анастасия Мозер от името на Народен съюз.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Едно от преимуществата човек да говори малко по-късно е, че няма нужда да повтаря някои от нещата, които се казаха досега от едната, другата, третата и четвъртата страна. Интересно е човек да наблюдава тези явления и особено това, което се каза в момента за особеното внимание към образованието в България. От това наистина има нужда, след като най-големият хит по времето на това управление се оказа "Биг брадър" – една програма, която е обида за всеки човек с един грам акъл в главата си. Това наистина е много жалко и показва нивото, до което сме били доведени не само от сегашното, а и от онова управление, за което господата отляво толкова много настояват и на което толкова се възхищават.
Аз също съм съгласна с идеята, че сме тук да ковем закони, но не е само въпросът да правиш закони, а дали те са добри. Искам да напомня, че председателят на това Народно събрание от време на време се е произнасял за качеството на законите, внесени в тази пленарна зала и е казвал, че: "досега такъв лош закон досега не е виждал" за някои определени неща, внесени точно от управляващите, което показва, че и там има за какво да се работи. Надявам се, че качеството е нещо по-важно от количеството, както всички знаем, защото не е въпросът какво имаш, а какво правиш с него. Освен това един закон трябва и да се прилага.
Тук искам да обърна особено внимание на министъра на околната среда – след като вече има решение за ограничаване на пушенето на обществени места, искам да знам дали тя ще настоява това да бъде прилагано, и не само тя, с помощта на всички наоколо. Всички тук знаете, че единственото място, където не се пуши, е Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, а там не се пуши, защото…
И в Комисията по европейски въпроси, да, защото някой е настоявал това да стане и е държал на правилото, което е дадено от председателя на Народното събрание. Но две или три комисии от толкова много не са достатъчни. Трябва някой да не се страхува да стане неприятен на някои други свои колеги и да настоява, че законите са, за да бъдат спазвани.
Искам да добавя, че ние като опозиция от център – дясното пространство, ще продължаваме да бъдем коректив на това, което става. Тук ще спомена няколко неща, за които сме много загрижени – преговорите с Европейския съюз, които са приключили, обаче ние не сме доволни от тях, защото там българските интереси не бяха отстоявани. Съгласието, с което се подписаха, без да се направи необходимото, за да бъдат защитени българските интереси, нас дълбоко ни безпокои, защото това е бъдещето на България, това са неща, които ще се отразят на гражданите на България през следващите години, особено след приемането ни в Европейския съюз – нещо, на което разчитаме и за което сме работили – не отсега, не от миналото управление, а още от годините, когато тук имаше друг режим, който въобще не признаваше Европейския съюз и неговите ценности. Ние сме били винаги на страната на тези ценности, защото те единствени са наложили мир в Европа след две страшни войни и са създали това икономическо благосъстояние на Западна Европа, към което и ние искаме да се присъединим, но за което трябва да работим. За да го постигнем истински в името на България, трябва да отстояваме нашите интереси, което, за жалост, не стана по време на преговорите.
Защото хубаво е, че предприсъединителният договор с Европейския съюз ще бъде подписан окончателно през април, но направеното там не е най-доброто, за него нямаше прозрачност, а думата “прозрачност” е ключова в ценностите на Европейския съюз и с това е съгласен дори и председателят на Комисията по евроинтеграция. За жалост ние повдигнахме тези въпроси, но не ни беше обърнато внимание.
Освен това ние също така безкомпромисно ще следим и тези фокуси, които стават с нашия външен дълг. Не можем да одобрим прехвърлянето му от долари в евро, защото знаем какво стана с еврото, къде е доларът и колко по-лесно той би могъл да бъде намален, ако нещата бяха останали така. Радвам се, че с такава усмивка ме гледате, явно одобрявате това, което казвам.
Освен това ние няма да стоим безучастни към разграбването на държавата и особено искаме да бъдем осведомени и ще държим да бъдем осведомявани за това къде ще отидат средствата от приватизацията на “Булгартабак” и какво ще стане с това предприятие, което беше цветущо и печелившо. Разбирам приватизация, но обикновено в другите страни се приватизират предприятия, които са губещи, които са една черна дупка за държавата, в която тя налива непрекъснато средства, за да могат те да работят. Това предприятие беше цветущо, сега то е губещо и там хората не си получават заплатите навреме. За нас това не е доказателство за една добра политика в това отношение.
Учудвам се малко от тона на колегите, които говориха, защото имам чувството, че предизборната кампания вече е започнала. Не мисля, че първият ден на парламента е място, на което трябва да се излиза с послания, свързани с предстоящите избори.
И във връзка с това ще завърша с нещо, които наистина ни безпокои - тази провокация и непрекъснатото налагане на мнението за старите и новите партии. Тези, които са се постарали да прочетат нещо, знаят, че на този свят няма нищо ново, всичко е предъвкано старо и да се говори по този начин само показва пропуски в мисленето и образованието на някои хора. Мисля, че това нито е достойно, нито е необходимо. То само създава по-голям политически хаос и внушава на хората, поощрява у тях това отрицателно отношение към политическия свят, което не води до добро. Това не помага нито на вас, нито на нас. Напротив, ние трябва да изграждаме авторитета на политическия, не бих казала елит, защото тази дума ми се струва малко претенциозна, но на нашето политическо присъствие. Ако искаме хората да обръщат сериозно внимание на това, което правим, да се обръщат сериозно към нашата дейност и, както беше призовано, да дойдат да гласуват на следващите избори, а не да обръщат глава на другата страна и да се отказват от своето участие, от това право на вот, което е извоювано с много усилия, да не говорим и с жертви, с което хората се гордеят. Ние в никакъв случай не бива да го пренебрегваме.
Но говорейки за стари и нови партии в този закон, с тази провокация срещу някои отдавна установени партии и организации смятам, че ние няма да допринесем за демократичното развитие на България, а само ще отидем в посока на едно налагане на волята на мнозинството, което в една демократична държава не е правилният подход.
С тези думи искам да ви пожелая всичко хубаво, здраве, сила и по-добър живот. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
Струва ми се, че само НДСВ ще се въздържи от изказване или няма да се въздържи?
Господин Илчев, заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър-председател, дами и господа министри, уважаеми колеги! Наистина навлизаме в последния етап от втория пълен мандат на Народното събрание от началото на прехода. Подчертавам естествено този факт, тъй като сам по себе си той говори достатъчно и на обществото, и на критиците на нашето управление.
В централите на партиите очевидно започна изработването на новата политическа манифактура. Тя се пакетира, трябва да се признае, доста ловко и вече се предлага на публиката за Избори 2005, които чукат на вратата.
Обективно затварянето на този политически кръг се нуждае от това действие, защото обществото отново е наред да си хареса идеи, ориентири и перспектива и естествено да си хареса свои представители за следващия парламент. От тях ще се очаква да осъществят идеите си и да не дезертират от модела, който са рекламирали. Затова най-честно би било още днес да призовем гражданите и подобен призив беше отправен преди малко от колегата Севлиевски, първо, да посочат тези, които са работили против интересите им с действия или бездействия.
И второ, да наблюдават много внимателно през следващите пет месеца всеки един от нас под този покрив, под който според клишето се коват законите на страната и се търсят отговори на важни въпроси.
Нека гражданите питат кой не желае те да пътуват по магистралите; кой е против да запазим статута си на регионален енергиен лидер чрез изграждането на втора атомна електрическа централа; кой е безучастен към събирането на поне част от това, което ни дължат някои държави, или по-точно ни дължаха изкуствено поддържани партизански движения, трансформирани по-късно в авторитарни режими.
Народните представители от НДСВ имаме намерение месеците до изборите да бъдат оползотворени. Ние няма да се поддаваме на започналите вече провокации по една-единствена проста причина: те са елементарни. Вие например много често с огромен ентусиазъм ни наричате управляващо малцинство, което между другото издава много слабо въображение от страна на опозиционните малцинства. Всички се убедихте покрай приемането на бюджета, че когато е необходимо, в полза на стратегически цели, НДСВ може да събира допълнителен ресурс.
Димитър Димитров (КБ, от място): Въпрос на цена.
Станимир Илчев: За годината пред нас главното предизвикателство ще бъде довършването. Почти всички вече се примираха с началото на реформите, например в съдебната система, но някои се надяват те да не бъдат довършени своевременно. Те не обичат скоростта, с която се движим към пълното членство в Европейския съюз, и няма значение как бихме определили това поведение – като неразбиране или като съпротива.
НДСВ предлага националноотговорните сили да изградят консенсус около принципите на правната реформа, защото веднъж постъпихме така и с обща декларация предопределихме първите промени в Конституцията. Управляващата коалиция – НДСВ и ДПС, готви и ще представи проект и за Наказателно-процесуален кодекс. Според законодателната програма на Министерския съвет това трябва да стане на 15 май, може би към 15,00 ч. Ако успеем да постигнем съгласие в рамките на този парламент, това би осигурило ефективност и в работата на следващия.

Довършването ще бъде за нас императив и в други сектори. Миналата година започнахме концесиониране на магистрали. Правителството избра т.нар. италиански вариант, при който държава и инвеститори споделят стойността на строителните работи и стават акционери в компанията-концесионер. Успешният подход към инвестирането в пътна инфраструктура е този, който е бил избран. В последните дни на м. декември обаче избухна ажиотаж. Господин Овчаров ни заплаши с анкетна комисия и продължи това упражнение и днес. Той дори намекна, че ще ни праща в прокуратурата.
Господин Кирчев каза тогава нещо неразбираемо, но силно критично. Госпожа Масева ни препоръча смирение. Най-смирено през ваканцията започнах да изучавам тази проблематика. Не разбрах всичко, но разбрах, че сте крили по-важната част от истината. Вие не казахте, че основните принципи на публично-частното партньорство при инвестиране в пътища са: алтернативен, безплатен маршрут за потребители, които не искат да ползват по-добрите и бързи услуги...
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Затрупани с винетки маршрути!
Станимир Илчев: ... проектите да надвишават определен минимум инвестиции, който да позволи добра възвращаемост; заплащане на ТОЛ-такса, приемлива за населението и бизнеса, дори когато това налага финансиране от страна на държавата в допълнение на таксите за преминаване.
Вие, господа специалисти по магистрали, премълчахте също така, че съгласно Решението на Министерския съвет от 16 декември м.г. строителният риск до значителна степен е покрит от концесионера с уговорената цена на инвестиционните разходи и отговорността му за покриване на всички непредвидени разходи, както и риска от пускане в експлоатация при постигане на стандартите, приложими към проекта. (Шум и реплики от КБ.) А търговските рискове са разпределени между страните чрез компенсационния механизъм.
Румен Овчаров (КБ, от място): Къде е публикувано това решение?
Станимир Илчев: После ще Ви кажа.
Магистралата е и остава публична държавна собственост, като решението на Министерския съвет предвижда концесионното възнаграждение да се определи в размер на 100% от цялото превишаване на приходите над разходите. След покриването на разходите по концесията разпределението на годишните приходи става 50:50 до края на концесионния период, а той според чл. 3, буква “б” на Закона за концесиите е 35 години.
Още днес можем да обобщим, преди да свикате комисия: подходът към структурирането на първия ТОЛ-проект в България е правилен и законосъобразен.
Михаил Миков (КБ, от място): Я го преведи какво е това ТОЛ!
Станимир Илчев: Ние започваме новата сесия с очакването, че отговорно и практично ще се държат повечето депутати, отколкото е броят им само в групите на НДСВ и ДПС, защото хората няма да се съгласят партизанщината да спре развитието. А иначе опитите да се пречи на правителството чрез агресивна риторика и спекулации ще зачестят. Пресен пример е опитът новата фаза от Програмата за временна заетост да се превърне в социален бунт с методите на Мефистофел. Неколцина амбициозни кметове разпалиха вълнения само заради това, че се чувстват ощетени в статута си на щедри работодатели с държавни средства. Влага се материален и конспиративен ресурс за обработване на общественото мнение така, че то да се конфронтира с програмни намерения на правителството. Това поведение е най-различимо при лявата опозиция, където възможността за изборна победа вече се възприема, кой знае защо, като гарантирана от Съвета за сигурност. (Смях от мнозинството.)
Инспирира се пасивно поведение сред някои чиновници. На отделни лица се нашепва, че ако не се престарават сега, ще бъдат помилвани след изборите и дори ще се радват на ренесанс в кариерата си. На конюнктурни играчи се намига ту отляво, ту отдясно, че през лятото ще започне ново летоброене и че ако помагат сега срещу царистите, само след месеци ще им бъде разрешено те да държат тефтера със сделките и да контролират графика за осъществяването им. (Смях и ръкопляскания от мнозинството.)
Възможно ли е тази нечиста игра да успее? Възможно ли е българите да допуснат политически амбиции и най-обикновена алчност да спрат жизненоважни за страната проекти, да я лишат от допълнителни инвестиции и да оставят в рамките на архаичен мениджмънт предприятия, подготвени изцяло за приватизация? Възможно ли е шепа хора, обсебени от предстартова треска, да се докопат до спирачката и да я натискат силно, докато те хванат волана? Би било възможно, само ако българите допуснат да бъдат елементарно заблуждавани, подвеждани и плашени.
Иво Атанасов (КБ, от място): Те вече допуснаха това преди години.
Станимир Илчев: Периодът е толкова решителен, че ние ще предупреждаваме за това все по-често и болезнено откровено. Ще казваме, че за някои очаквания няма втори шанс, ако бъде пропуснат моментът, че сентенцията “Икономията е майка на мизерията” отразява не толкова универсален, колкото домашен горчив опит и че в политиката дори преди избори може да има феър плей, ако работиш за страната си.
Впрочем, призоваваме ви да поработим още малко за страната си, да си спестим експериментите за взаимно изтощаване; да приемем последните важни проевропейски закони; да обсъдим развитието на бюджетната рамка на Европейския съюз, в която от 2009 г. България ще участва на общо основание; да поговорим как най-добре да проектираме националните си приоритети в европейските политики; да намерим и покажем европейските лица на България – не лица с кисели апаратни гримаси и старопартийни тикове...
Румен Овчаров (КБ, от място): Много късно сте се сетили.
Станимир Илчев: ... защото още това събрание – Тридесет и деветото Народно събрание би могло след подписването на договора да изпрати наблюдатели в Европейския парламент, а през 2007 г. да избере там и депутати с редовен статут.
Румен Овчаров (КБ, от място): Късно, късно, късно!
Станимир Илчев: Нека хората видят всичко това направено или поне на път да стане и те ще му отдадат дължимото. Всичко останало е от лукавия. Благодаря. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството и от Новото време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Илчев.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, до 11,00 ч. остават още 4 минути и аз с удоволствие предоставям думата на министъра на финансите господин Велчев да оползотвори тези 4 минути.
Заповядайте, господин Велчев.
Румен Овчаров (КБ, от място): Той като какъв, господин председател?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Като министър!
МИНИСТЪР Милен Велчев: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми депутати и министри! През изтеклата седмица срещу българското правителство бе отправено злонамерено обвинение в нарушаване интересите на страната и на българския народ.
Обръщам се към вас с настоятелен призив като представители на народа да назначите анкетна комисия, която да разследва тези обвинения. (Ръкопляскания от мнозинството.) И благодаря на БСП, че бързо-бързо подкрепиха предложението ми за създаване на анкетна комисия, макар че им препоръчвам внимателно да следят средствата за масова информация, за да не си приписват неволно чужди инициативи.
Уважаеми дами и господа, през изтеклата седмица ние бяхме обвинени ни повече, ни по-малко в търгуване с дълговете към страната в интерес и услуга на външни лица и организации. И това обвинение бе хвърлено пред съда на българските граждани без представяне на документи, без доказателства, без обосновка.
Всеки редови български гражданин може да бъде подведен под съдебна отговорност, ако изрече клевета. Много български политици обаче дълбоко вярват, че клеветата не е нарушение на закона, а тяхно свещено право, полагащо им се като неразделна част от инструментариума на предизборните политически боричкания. Както всички граждани, така и политиците е крайно време да се научат да носят отговорност за думите си. (Реплики от КБ.)
Уважаеми дами и господа, през 70-те и 80-те години на миналия век една партия, сраснала се с държавата, изнесе милиарди долари безвъзмездно в подкрепа на тоталитарни режими. С това тя не само лиши народа си от заработените от него блага, но и жестоко увреди образа на България пред цивилизования свят. През 90-те години наследниците на тази партия не си мръднаха пръста да върнат поне долар от тези пари в България.
Днес, претендирайки, че са се загрижили за тези вземания, те хвърлят сензации по партийни събрания и вестникарски интервюта, старателно неглежирайки вредите, които този шум нанася на страната.
Румен Овчаров (КБ, от място): Каква е тази точка от дневния ред?
МИНИСТЪР Милен Велчев: За да се спре с тези опасни и вредни спекулации, за да се разбере, че няма недосегаеми автори на клевети, призовавам Народното събрание да създаде специална анкетна комисия, която да разгледа, първо, действията на всички правителства от 1990 г. насам по събиране вземанията на България от страни от Третия свят; второ, как са били натрупани тези дългове през годините на тоталитарния режим на БКП; и трето, автентичността на тези така наречени документи, върху които БСП твърди, че основава своите нападки.
Време е политиката в България да се прави на базата на факти, а не чрез тиражиране на слухове и клюки! Време е някои политици в България да се научат да правят предизборна кампания с достойни средства и да носят отговорност за своите твърдения!
Дами и господа, моля да се разберем, тук не става дума за обикновени манипулации, техниката на които е толкова добре овладяна от БСП. Тук става дума за откровени лъжи и клевети, господа Станишев, Овчаров и Петков, които е крайно време да излязат от инструментариума на българската политика. Ако това не стане, уважаеми господа, вашето време най-вероятно ще си отиде, преди да е дошло. (Продължителни ръкопляскания от мнозинството и Новото време.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, часът е 11,00. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): В залата има 123 народни представители, имаме необходимия кворум и продължаваме нашата работа.
Както знаете, започваме с предложения за дневния ред по чл. 40, ал. 7 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Съгласно ротационния принцип, днес ще обсъждаме предложението на Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.

Групата предлага:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ.
Моля председателя на комисията д-р Джевдет Чакъров да докладва законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искал да благодаря на уважаемото народно представителство за волята да се разгледа първо този законопроект. По този начин управляващото мнозинство наистина отстоява един сериозно поет ангажимент с разглеждането и приемането на този законопроект и уреждането и регулирането на водоснабдителните и канализационни услуги, както многократно тук сме изказвали тази позиция от трибуната на Народното събрание.
Преди да пристъпим към разглеждане на законопроекта на второ четене, бих помолил за процедура за допускане в пленарната зала на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Валери Николов. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласувате за допускане в пленарната зала на господин Валери Николов.
Гласували 67 народни представители: за 63, против няма, въздържали се 4.
Моля господин Валери Николов да заеме своето място в пленарната зала.
Заповядайте, д-р Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, доклад от Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, № 402-01-20, внесен от Министерския съвет на 14 април 2004 г.
"Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
"Глава първа – Общи положения".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване наименованието на закона и наименованието на Глава първа.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 4.
Наименованието на закона и наименованието на Глава първа са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: "Раздел І – Предмет на закона".
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне структурирането на Глава първа в раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Предложението е да отпадне наименованието на Раздел І – "Предмет на закона".
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: И структурирането на Глава първа в раздели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 72, против 2, въздържали се 5.
Предложението на комисията за отпадане на наименованието на Раздел І и структурирането на Глава първа в раздели е прието.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 1 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 1 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) думата "качеството" се заменя с "параметрите на качеството" както тук, така и в останалите текстове на закона;
б) след думата "цените" се добавя "обхвата".
2. В ал. 2:
а) думите "промишлени и други нужди" се заменят с "промишлени и противопожарни нужди";
б) думите "другите съоръжения" се заменят със "съответните съоръжения".
3 В ал. 3 думата "цели" се заменя с "нужди".
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Радослав Коев и група народни представители – в чл. 1 ал. 3 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 1:
"Чл. 1. (1) Този закон урежда регулирането на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, извършвани от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и канализационни услуги, наричани по-нататък "ВиК-оператори".
(2) Водоснабдителните и канализационните (ВиК)- услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Иванов, Вие имате направено предложение по чл. 1, имате думата.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, като се присъединявам към пожеланията, които бяха отправени, за ползотворна работа и честитя на всички отминалите празници, аз се спирам конкретно на предложенията, които съм направил по чл. 1.
Поначало чл. 1 безспорно е един важен член за всеки закон, защото определя предмета на закона, до голяма степен целите и обхвата. Моите предложения не са за отпадане на отделни алинеи, защото по същество те са, бих казал, сравнително добре структурирани. Предложенията ми обаче имат характер на уточняване на понятията, които са използвани.
Направил съм три предложения съответно по ал. 1, 2 и 3. Няма да коментирам третото предложение по простата причина, че комисията в своето окончателно решение е поискала отпадането на ал. 3 – нещо, което беше прочетено и от председателя на комисията в окончателния текст, който се предлага за гласуване. Но аз ще коментирам предложенията съответно по ал. 1 и 2.
В ал. 1 предложението ми е там, където се говори за качество на водоснабдителните и канализационни услуги, да бъде записано директно "параметрите на качеството". Причината е, че качеството, най-общо казано, може да бъде оценявано с неясни показатели "добро", "лошо", "приемливо" и т.н. Качеството не само на тези услуги, но по принцип може да бъде само целокупност от показатели. И като доказателство, че това се възприема реално и от вносителите от комисията, мога да ви прочета почти всички следващи членове на закона, където се говори за качеството.
Ето, отгръщам чл. 11, ал. 2 – изисквания за показатели на качеството. Чл. 12 – нива на показатели на качеството. Да, защото не може да има изисквания общо към качеството.
Затова моето предложение, което може да се приеме и като текстуално подобрение на чл. 1, е вместо “качеството”, още тук, в чл. 1 да се разпише “показателите или параметрите на качеството”.
Второто ми предложение към ал. 1, всъщност в по-добър вариант, е представено от моята колежка госпожа Манева – там, където съм поискал да се запише “обхват на услугите”, нейното предложение в същия аспект, но по-добро, е “достъпност на услугите” и аз го приемам, поради което тук го оттеглям.
Накрая т. 2 от моите предложения касае един въпрос, който се среща от време навреме в пленарна зала при разискванията на различни законопроекти. Не е коректно в един законопроект да се използва думата “други”, защото “други нужди” в случая и “други съоръжения” дава възможност на определена свобода и някой път, бих казал, и злоупотребяване с това понятие. Още повече, че когато се говори за промишлени и други нужди, аз не знам – може би вносителите ще кажат кои са тези други нужди, но това могат да бъдат само противопожарните нужди. Записано “други”, това дава една отворена врата да се използва питейна вода за почистване на улици, на тротоари, поливане на градини и т.н. Ще възразите, но когато е записано само така "други”, това е въпрос на тълкувание.
Също в следващото ми предложение “другите съоръжения” да се замени със “съответни съоръжения” – ако погледнете текста, там се говори за експлоатация на водоснабдителни и канализационни системи, включително на пречиствателните станции и е записано “и другите съоръжения”. Съоръженията – това са определени модули, определени части именно от системите и от станциите. Така записани съоръженията, могат да бъдат само част от тях, които преди това са изброени.
Ето защо, уважаеми господин председател, Ви моля да подложите на гласуване моето предложение по ал. 1, първото от двете, и двете ми предложения по ал. 2. Естествено второто предложение по ал. 1 го оттеглям в подкрепа на предложението на госпожа Манева, което е прието от комисията.
Що се касае до предложението ми по ал. 3, то се обезсмисля поради отпадането на ал. 3 в предложението на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, имате думата за реплика.
Димитър Пейчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа колеги! Бих искал да ви кажа, че това, което на комисия се разисква за “другите нужди” и “други съоръжения”, които се използват към водоснабдителните системи, комисията беше на единно мнение, че това трябва да не се променя, тъй като ние имаме и рехабилитационни мероприятия, които се извършват. Имаме почистване на мрежа, имаме в момента предложения за изграждане на вътрешни тръбопроводи в съществуващите мрежи. Тоест, това са едни външни съоръжения, които се присъединяват към тези мрежи, а не са неразделна част от тях. Така че това е едната от възможностите, които разгледахме на комисия. Мисля, господин Иванов, че не мога да бъда съгласен с Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика? Няма.
Господин Иванов, имате думата за дуплика.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин Пейчев, всъщност това, което Вие казахте, реално се изчерпа с моето предложение. За да бъда убедителен, ще ви прочета отново текста.
Казано е: както и дейността по изграждането, поддържането – всичко това, което казвате – рехабилитация, обновяване, развитие и експлоатация на водоснабдителните канализационни системи, включително на пречиствателните станции. Пише “и другите съоръжения”, аз казвам “и съответните съоръжения” – това са съоръженията точно по изграждане, които могат да са външни, съоръженията по поддържане и рехабилитация, които също може да са външни и накрая съоръженията по експлоатация. Казвайки “съответните съоръжения”, аз включвам целия този аспект, но не съоръжения вън от областта, обхвата на закона. Според мен това, което предлагам, прецизира именно всичко това, за което Вие пледирате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Ако няма други изказвания, а такива няма, моля, гласувайте предложението, направено от народния представител Иван Иванов по алинеи 1 и 2 на чл. 1. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 20, против 52, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на чл. 1 от закона, така както беше представена от председателя на Комисията по околната среда и водите.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 5.
Новата редакция на чл. 1 е приета.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в пленарна зала на заместник-министър Куюмджиев от Министерство на околната среда и водите и на господин Никифоров – директор на дирекция “ВиК” в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте за допускане в залата на заместник-министъра и на директора от министерството.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Моля двамата господа да заповядат в залата и да заемат определените за тях места.
Член 2, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за чл. 2 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева. Комисията подкрепя по принцип предложението, както подкрепя по принцип и предложението на Джевдет Чакъров и Борислав Великов.
По принцип е подкрепено и предложението на Радослав Коев и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 2:
“Чл. 2. (1) ВиК-оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК-услуги.
(2) ВиК-операторите осъществяват дейността си съгласно изискванията на този закон.
(3) Други предприятия, които извършват услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на питейни и отпадъчни води осъществяват тези дейности съгласно изискванията на този закон.”
За чл. 3 има постъпило предложение на Джевдет Чакъров и Борислав Великов, подкрепено по принцип от комисията, както е подкрепен по принцип от комисията текстът на вносителя и се предлага следната окончателна редакция на чл. 3:
“Чл. 3. (1) Водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на Закона за социалното подпомагане.
(2) ВиК-услугите по чл. 1, ал. 2 са дейности от обществен интерес.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 2 и чл. 3? Няма.
Моля, гласувайте текстовете на чл. 2 и чл. 3, така както бяха представени от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Член 2 и чл. 3 са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Раздел ІІ – Цел на закона”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне структурирането на Глава първа в раздели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласуваме предложението на комисията за отпадане на Раздел ІІ и наименованието му.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 4.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: За чл. 4 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Иван Иванов:
В чл. 4 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 7 да отпадне.
2. В ал. 2 думите “Министерският съвет” се заменя с “Народното събрание”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Радослав Коев и група народни представители е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 4:
“Чл. 4. (1) Този закон цели да създаде условия за:
1. осигуряване на достъпност, надеждност и сигурност на ВиК- услугите;
2. повишаване качеството и ефективността на предоставените ВиК услуги;
3. предотвратяване на изтичането на отпадъчни води от канализационната мрежа, както и на постъпването на дренажни води в нея, извън предвиденото в технологичния процес;
4. намаляване общите загуби на вода при експлоатация на водоснабдителните системи;
5. балансиране интересите на ВиК-операторите и на потребителите;
6. равнопоставеност между различните групи потребители по отношение на качеството и цената на ВиК-услугите.
(2) Министерският съвет приема отраслова стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България за период не по-малък от 10 години, с която определя целите, етапите и средствата за повишаване качеството на ВиК услугите.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Госпожо Манева, имате думата.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! По-голяма част от моите предложения са приети, но аз искам да привлека вниманието ви към последното ми предложение, което означава, че стратегията за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията – това е ал. 2 от текста на стр. 6, настоявам да се приеме от Народното събрание, а не от Министерския съвет, както в момента е записано.
Мисля, че всеки от нас разбира колко важно е този изключително сериозен документ, който регламентира най-важните неща, свързани с целите, с етапите, със средствата за повишаване качеството на услугите в практически монополна сфера на управление, да бъде обсъждан в Народното събрание с максимално участие на представителите на различни политически сили и депутати от всички региони. И тъй като това е един наистина много важен документ, засягащ жизнените потребности на хората, редно е той да се приема в Министерския съвет.
В хода на обсъждането в комисията беше отбелязано, че тази отраслова стратегия, както тук е подчертано, е елемент от Стратегията за управление на водите, която ще се приема от Народното събрание и едва ли не по този начин проблема за ролята на Народното събрание ще се реши.
Искам обаче да обърна внимание на това, че в стратегията за управление на водите въпросите, свързани с водоснабдяването и канализацията ще бъдат засегнати в най-общ план по проблемни показатели и маса съществени въпроси, които вълнуват всеки от нас няма да бъдат изяснени, затова не само, че няма пречка, но е много важно народните представители да познават и следващата крачка от глобалната тема за управление на водите, а именно управление на водоснабдителните и канализационни услуги. Затова и логично, и абсолютно необходимо е тази стратегия да бъде приемана от Народното събрание.
Вие виждате, че ние проявяваме чувствителност към приватизацията на отделни предприятия, а практически сме готови да приемем да бъдем заобиколени по един такъв жизненоважен въпрос. Затова аз предлагам специално предложението ми в т. 4 да бъде отделно прогласувано и да направим корекцията, която се налага от тази гледна точка в ал. 2 на чл. 4. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Ремзи Осман има думата.
Ремзи Осман (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, може би е технически пропуск, аз така го разглеждам, но в един закон всеки член е важен. В този законопроект според мен чл. 4 е най-важният, защото в него се поставят целите на закона. Ако прочетем вече окончателния текст на комисията ние ще видим, че със своите лостове не самият закон ще осигури, но тази комисия ще осигурява достъпност, ще предотвратява със своите действия изтичането на отпадъчни води и т.н. Какво имам предвид?
Преди малко ние вече гласувахме чл. 3 и според мен е правилно, че подкрепихме предложението на комисията, че водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност. Аз мисля, че в залата няма изобщо спор по този въпрос, че водата за питейни нужди трябва да бъде приоритет. Това е наистина жизнена необходимост. И ми се струва, че оттук нататък в чл. 4 в окончателния вариант на комисията задължително трябва да присъства т. 1 от текста на вносителя, а той гласи, че:
“Чл. 4. (1) Основната цел на този закон е да създаде условия за:
1. Задоволяване нуждите на потребителите от вода с питейни качества при отдаване приоритет на питейно-битовото водоснабдяване на населението”.
В т. 2 на текста на комисията този текст не е включен. Там текстът е по-общ:
“2. Повишаване качеството и ефективността на предоставените ВиК-услуги”.
Ние сме задължени морално, а и мисля, че като живи същества, сме задължени, да запишем т. 1 на вносителя, че това трябва да бъде приоритет, посочен в самия закон.
Представете си в 5200 населени места, в около 70 и 80 града в страната, ако качеството на водата не е приоритет какво ще стане. А ние ще говорим за приоритет, да речем, на канализационните услуги, това комисията може да го реши, но тогава няма никакъв смисъл.
Надявам се, че ще подкрепите в текста на комисията да бъде включена и т. 1 от текста на вносителя. Всичко останало, колеги, е много относително. В много от малките населени места от тези 5200, качеството на водата е на едно такова ниво, което ще се види, ако днес се направи едно такова проучване. То е под всякаква критика в тези малки населени места, които са може би около 2500. И когато вие поискате някаква справка от ВиК или ХЕИ ще намерите освен другото, че някои села в Стара планина или Родопите пеят вода направо от дренажите, направо от Балкана без необходимите качества. Струва ми се, че тази т. 1 от текста на вносителя трябва да намери място в крайния текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Аз искам да взема отношение по две от нещата, които тук се казаха.
От една страна това, което беше споменато за това дали Министерският съвет или Народното събрание трябва да приеме една отраслова стратегия искам да кажа, че ние в комисията обсъдихме този въпрос и поне доколкото си спомням там почти единодушно се възприе, че – да, стратегия за управление на водния сектор е важно да има и тя трябва да се приеме от Народното събрание, но отрасловите стратегии на отделните министерства, в случая за управление и развитие на ВиК-услугите в Република България е добре да си остане към Министерския съвет, така че аз мисля, че тук спокойно можем да оставим по-специфичната, по-ограничената отраслова стратегия за Министерския съвет, а по- общата стратегия за управление на водния сектор изцяло, която включва различните аспекти, които иначе се ръководят от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от една страна, а от друга страна, от Министерството на околната среда и водите, да останат за Министерския съвет.

По отношение на това, което каза колегата Ремзи Осман, тук и с д-р Чакъров направихме една консултация и смятаме, че би могло да се уважи това, което той споделя, за да подчертаем, че действително в крайна сметка водата с питейно качество е приоритет и в този закон, и по този начин да го подчертаем още веднъж изрично като възприемем, разбира се, само тази първа точка от вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Реплика – господин Чачев, заповядайте.
Евгени Чачев (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Уважаеми господин Великов, не мога да се съглася с Вас, тъй като практиката показва, че досега Народното събрание е одобрявало всички отраслови стратегии, които сме приемали, като се започне от енергетиката, телекомуникациите, морския флот, речния флот – не е нужно да ги изброявам.
И тъй като съм станал, искам да подкрепя господин Ремзи Осман. Той е напълно прав. Това трябва да залегне в чл. 4. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Втора реплика - народният представител Евдокия Манева.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми колеги, аз също не приемам аргументите на господин Великов. Той всъщност се опитва да ни убеди, че Народното събрание не трябва да се интересува от стратегията в областта на водоснабдяването и канализацията, понеже това е проблем едва ли не само на едно министерство.
Първо, това не е вярно, защото тук става дума за участието в тази сфера поне на две министерства - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.
И второ, даже не това е важният аргумент – дали едно министерство или две министерства управляват определен сектор, а какъв проблем, колко важен за хората проблем се третира в една такава стратегия и тук говорим за един от най-важните въпроси - за осигуряване на питейна вода за хората и за опазване качеството на водите изобщо в България. Вие знаете, че и досега девет области в България нямат нормално водоснабдяване, че записаният общ текст за основна жизнена потребност все още е лозунг за голяма част от населението в тези девет области. И не е без значение депутатите от тези райони какви възможности ще имат да защитават правата на своите избиратели в тези региони.
Затова според мен е задължително да се обсъжда такава една стратегия в Народното събрание и много странно, че по един такъв жизнено важен въпрос ние изведнъж се опитваме да изваждаме някакви аргументи, за да остане един такъв важен въпрос, изключителен приоритет само на правителството. Правителството ще е органът, който ще изпълнява нещата и решенията, които Народното събрание ще вземе и ще търсим отговорност от него, когато то не спазва това, което ние приемаме в стратегията. А не трябва в тази жизнено важна област да отстъпваме своите правомощия и да ги вменяваме единствено на правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Трета реплика – заповядайте, госпожа Теодора Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колега Великов! Аз приемам предложението, което е направено от комисията и от вносителите, че в един такъв изключително отговорен сектор, какъвто е водният сектор, в управлението на целите и етапите на развитие изобщо на ВиК-услугите много е важна ролята на Министерския съвет.
Бих искала да кажа, че отговорностите и ролята на Народното събрание са по-важните отговорности. Защото Министерският съвет предлага, а Народното събрание определя чрез вота на всеки избран отделен народен представител от всеки един край на България, каква да бъде стратегията за развитието на водния сектор и начинът, по който ще се осъществява този контрол.
Бих искала да кажа, че е добре и за управляващото мнозинство, Министерският съвет, предлагайки една стратегия за управление и развитие на ВиК-услугите в един по-голям период, както е предложено в окончателния текст – 10-годишен, тази стратегия да бъде приемана от Народното събрание, за да няма възможност, последващ Министерски съвет да прави, може би в някои случаи необосновани промени в такава една стратегия. Така че, когато една стратегия, приета от Народното събрание, е гласувана от такова народно представителство, ми се струва, че има по-голяма успеваемост в обществото.
Освен това бих искала да подчертая, че има една колизия в това, след като ние приемаме стратегия от Народното събрание за развитие на водния сектор, една част от тази стратегия, която е неизменна част от общата стратегия, да бъде приемана отделно и единствено от Министерския съвет. И тя евентуално да бъде променяща стратегията, която е приета от народното представителство. Затова ми се струва, че само от полза ще е ние да приемем предложената от Министерския съвет стратегия за развитие на сектора. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Великов, имате думата за дуплика. Имате три реплики и три минути за отговор. Заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Действително ролята на Народното събрание в България е централна и най-важна във всеки аспект на законодателството. И в този смисъл очевидно е, че стратегията за управление на водния сектор, която по-генерално разглежда всички въпроси, свързани с цели, средства и т.н. за постигането им, трябва да се приеме от Народното събрание. Аз лично възприемам една отраслова стратегия като нещо, което доразписва, детайлизира онова, което в централната стратегия, приета от Народното събрание, вече е направено. И тази отраслова стратегия, както е отбелязано в ал. 2 на чл. 4, ще определи целите, етапите и средствата за повишаване на качеството на ВиК-услугите. Това за мен е един малко по-частен въпрос, който действително в по-едри щрихи е разгърнат в стратегията за управлението на цялостния воден сектор, но детайлизирано се приема от Министерския съвет въз основа на това, което Народното събрание е възприело като цялостната си стратегия за управление на водния сектор.
В този смисъл смятам, че колегите нямат основание да се безпокоят, че нещо ще остане недогледано или няма с целия си авторитет Народното събрание да разгледа една такава важна сфера и да осигури това, което е необходимо на хората – питейната вода и изобщо водата с необходимото количество и качество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Чакъров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз по-скоро смятах да не взимам думата, но с оглед на позициите, които се изказаха отново в пленарната зала, след като този въпрос наистина доста обстойно беше дискутиран и по време на заседанието на комисията, и това, което беше посочено от госпожа Манева, от доц. Великов, наистина в някаква степен това, което каза госпожа Литрова има някаква логика. Но логиката, която се застъпи в комисията и позицията, около която се обединихме по този начин се предлага на вниманието на колегите в пленарна зала за второ четене на текста на чл. 4, ал. 2. Ние сме предложили, както и госпожа Манева посочи, в следващи текстове в § 6 при разглеждането на този законопроект на второ четене в Закона за водите в чл. 151 се правят изменения, които са подкрепени консенсусно от членовете на Комисията по околната среда и водите за създаване на ал. 1, която гласи: “Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на водния сектор.”

Така че нашата визия е била именно в тази Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор отрасълът “ВиК” да бъде много обстойно и детайлно застъпен и представен на вниманието на всички народни представители, на Народното събрание. Съвсем спокойно тук биха могли да бъдат застъпени всички проблеми, стратегия, тенденции и цели, които се набелязват и съществуват във ВиК отрасъла.
Ние поддържаме нашата позиция за текста на ал. 2 на чл. 4, както е подкрепен от комисията.
Относно предложението на господин Ремзи Осман, както и другите преждеговоривши, които подкрепиха неговото изказване, аз също считам, че има резон в това предложение. Уместно е текстът на вносителя да бъде като т. 1 на ал. 1 на чл. 4, а другите точки на ал. 1 да бъдат съответно преномерирани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има думата за изказване господин Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата като вносител на предложение по чл. 4.
По същество съм направил две предложения.
Първото е за отпадане на т. 7 от ал. 1. Тя гласи, че основната цел на закона е да създаде условия за: “7. недопускане на нерегламентирано изтичане на отпадъчни води от канализационната мрежа, както и предотвратяване постъпването на инфилтрирани дренажни води в нея”. Това е въпрос, който без да пренебрегвам като значение, не може да бъде решен в рамките на този закон. Изключително технически са въпросите, които трябва да бъдат решени за недопускане на това изтичане и предотвратяване постъпване на инфилтрирани дренажни води. Това е комплекс от норми и правила, които нормално се разписват в наредба, която би трябвало да бъде свързана с недопускането на това нерегламентирано изтичане на отпадъчни води.
Ще следя внимателно другите членове от закона. Убеден съм, че този въпрос, независимо деклариран като една от основните цели на закона, не намира своето решение в рамките на закона.
Ще се спра на второто си предложение, което беше обект на дискусия между различните колеги, които се изказаха. Нещо повече, виждам, че и госпожа Манева е направила същото предложение, както и господин Радослав Коев. Отминавам без коментар това, че е записано, че предложението на господин Радослав Коев е прието по принцип, а разбираме, че комисията не го подкрепя, докато за предложението, което аз съм направил, съвсем ясно е написано, че комисията не приема стратегията, тази, за която става дума в текста на вносителя на първо четене, защото по този текст се правят предложения – вместо да се приема от Министерския съвет, да се приема от Народното събрание.
Защо подобно на другите мои колеги – отново цитирам Манева и Радослав Коев - аз държа Народното събрание да приеме тази стратегия? Ако се обърнем към предшестващия чл. 3, който беше цитиран и от господин Ремзи Осман, там е записано: “Водата за питейно-битови нужди е основна жизнена потребност по смисъла на закона”. Това значи, че се издига на нужното ниво, максимално високо като отговорност за решаване - водата за питейни нужди. По същество населението на една страна, включително България, има две жизнени потребности по отношение на снабдяването – електроснабдяване и водоснабдяване. Не говоря за храни. Електроснабдяването и водоснабдяването са изключително важни елементи от инфраструктурата на държавата, към които тя има абсолютен приоритет при решаването им по смисъла на всички закони в една демократична държава.
Ако се обърнем към това как е решен въпросът по отношение на електроснабдяването, веднага ще видим, че този въпрос е изрично разписан в Енергийната стратегия, приемана и впоследствие коригирана в следващи години от Народното събрание, именно отчитайки, че електроснабдяването е основна жизнена потребност.
По същия начин и за водоснабдяването трябва да спазим същия ранг. Още повече, че вносителите, свързано с комисията, се стремят да ги уеднаквят като дейност и отговорност – две комисии и две действия в една. Нека тогава да поставим същата рамка и да решим по същия начин този проблем. Още повече, че това, което беше казано от господин Великов и господин Чакъров – че тук се касае за отраслова стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията, аз питам: какво пречи в една стратегия за управление на водните ресурси на страната, приета от Народното събрание, една част от нея, може би най-важната, да бъде посветена на управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в страната?
По тази причина, господин председателю, аз поддържам моите две предложения, които съм направил, и апелирам колегите да подкрепят стратегията да се гласува в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Реплика към господин Иванов ли желаете да направите, госпожо Литрова? Защото Вие направихте изказване.
Заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз смятах, че можех да развия моята теза в рамките на репликата, която отправих към колегата Великов, но поради малкото време бих искала да доизясня позицията, която предлагам за гласуване в Народното събрание, като бъдат подкрепени предложенията на колегите Иванов, Коев и Манева.
И преди, когато говорих за приемането на Стратегия за водите и Стратегия за управление на водите, които обхващат не само две министерства, а повече от две министерства, ми се струва, че развитието на ВиК сектора, който е много сериозен за доброто социално бъдеще на българските граждани, би следвало тази стратегия да се приеме от народното представителство.
Нещо повече. Ние приемаме примерно Стратегия за приватизация на “Булгартабак”, въпреки че в същото време въвеждаме със закон ограничаване на тютюнопушенето. Тоест при приватизацията на един малък и задоволяващ нуждите на определени групи от хора сектор ние приемаме държавна стратегия, гласувана от Народното събрание, а когато трябва да приемем стратегия, която да определя ежедневните нужди на всички български граждани, не само в днешния ден, но и във всеки следващ и при условия за намаляване и изчерпване на водния ресурс на планетата, а не само на България, ми се струва, че точно народното представителство, определяйки и гласувайки отрасловата стратегия като част от общата стратегия за управление на водите в България, би трябвало да даде своята дума. Това е защита за всяко българско правителство.
Всяко българско правителство, когато предложи на народното представителство и на управляващото мнозинство...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Теодора Литрова: Това бе изказване, господин председател.
Всяко българско правителство би следвало да се счита защитено от парламентарно представеното мнозинство, от дискусия в Народното събрание и от опозицията за решаването на един важен за ежедневните проблеми на България въпрос – за всеки гражданин, както и за развитието на целия отрасъл.
Аз наистина приемам предложението, направено от вносителите, като предложение за по-голяма оперативност. Но когато влизаме в Европа на правата, ние трябва да влезем и в Европа на отговорностите. А всички тези проблеми в Европейския съюз се решават от общностите и от народните им представителства. Така че ми се струва, че задължение на българското народно представителство е да поеме своята отговорност. Защото ние се отказахме от отговорност – четири месеца например не гласуваме ветото на президента по Закона за водите, защото се водим от общия държавен интерес да решим глобално въпроса с развитие на ВиК-сектора. Но когато го решаваме, аз предлагам да го решим в максимална обществена полза, която гарантира 10-годишна стратегия, приета от най-висшия орган в държавата, по предложение, разбира се, на Министерския съвет, което пък, както виждам тук с тази промяна, която беше подчертана от моите колеги, в Закона за водите, ще влезе в противоречие с предложените текстове по чл. 4. Защото, променяйки с параграф от Преходните и заключителните разпоредби точка в Закона за водите, ние в този случай в известен смисъл ще го нарушим и ще влезе в противоречие.
Така че ми се струва, че най-важното, което е, както подчерта и колегата Осман, както подчертаха и други колеги, че това е жизнена потребност, която държавата има дълг пред гражданите да задоволява, би следвало отговорността да се носи максимално от всички народни представителства, а не от правителство, което би могло да промени стратегията на предходното правителство. Отговорността трябва да се носи от всички, това е наш дълг. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
От името на вносителя – заповядайте, господин Куюмджиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Именно в последните думи на госпожа Литрова за носене на отговорността от правителството пак искам да спомена това, което беше казано. В Националната стратегия за управление на водния сектор правителството с представянето на тази стратегия в Народното събрание и одобряването й от Народното събрание поставя всички основни принципи и положения, които трябва да бъдат засегнати във всички отраслови стратегии на ведомствата, които са включени в ползване и опазване на водите и използване на този важен ресурс. Така че тези основни положения, които се разписват вече в детайли в отделните отраслови стратегии, не считам, че биха били променени със смяната на правителството.
От друга страна, в Концепцията за стратегията за опазване на водния сектор всички отраслови стратегии са неразделна част от този документ. Така че основните положения и детайлите до известна степен в тези стратегии са залегнали в този документ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Няма други желаещи за изказвания. Проведе се обширен дебат по чл. 4.
Преминаваме към гласуване, уважаеми народни представители.
Ще подложа на гласуване предложението на народните представители Евгени Чачев, госпожа Литрова, госпожа Манева и господин Радослав Коев, които предлагат в чл. 4, ал. 2, думите “Министерският съвет” да бъдат заменени с “Народното събрание”.
Комисията не подкрепя това предложение. В този контекст беше изказването и на председателя на комисията Джевдет Чакъров.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 59, против 79, въздържал се 1.
Това предложение не се приема.
Народният представител Ремзи Осман предлага т. 1 от ал. 1 на чл. 7 от текста на вносителя да стане първа точка в новата редакция на комисията за чл. 4, като останалите точки бъдат преномерирани.
Моля, гласувайте това предложение, подкрепено от комисията.
Гласували 107 народни представители: за 102, против няма, въздържали се 5.
Това предложение е прието.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 4.
Гласували 86 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 13.
Член 4 е приет с измененията и допълненията, направени ад хок.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Глава втора – Регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, моля, гласувайте наименованието на Глава втора.
Гласували 101 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Глава втора е прието.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 5 има предложение на народния представител Евдокия Манева – в чл. 5, ал. 1, текстът след думите “осъществява от” отпада и се заменя с “Държавна комисия по водно регулиране”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Иван Иванов – в чл. 5, ал. 1, думите “Държавната комисия за енергийно и водно регулиране” се заменят с “Държавната комисия за водно регулиране” и текстът след това да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Джевдет Чакъров и Борислав Великов е подкрепено по принцип от комисията.

Предложение на Радослав Коев и група народни представители – чл. 5 да придобие следната редакция:
“Чл. 5. (1) Регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги се осъществява от Държавна комисия за водно регулиране, създадена по реда на този закон.
(2) Комисията регулира таксите и качеството на ВиК-услугите на всички ВиК-оператори, предоставящи услуги на територията на Република България на база на публичната собственост на ВиК-системите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 5:
“Чл. 5. (1) Регулирането на ВиК-услугите се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, която се създава по реда на Закона за енергетиката, наричаната по-нататък “комисията”.
(2) Структурата и правомощията на комисията се определят с този закон и със Закона за енергетиката.
(3) Комисията регулира цените и качеството на ВиК- услугите, извършвани от ВиК-операторите, включително и от предприятията по чл. 2, ал. 3, независимо от формите на собственост и управление на ВиК-системите.
(4) За изпълнение на правомощията на комисията по този закон се създават териториални звена на нейно подчинение. Редът и условията за създаването им се уреждат в устройствения правилник на комисията.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата, уважаеми народни представители – има доста предложения по чл. 5.
Господин Иван Иванов, имате думата.
Иван Иванов (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Моето предложение по чл. 5 е свързано с един основополагащ елемент на закона, защото в чл. 5, ал. 1 се определя кой осъществява регулирането на ВиК-услугите. Предложението на вносителя, което след това намира място и като предложение на комисията в консолидирания текст е това да се извършва от Държавната комисия по енергийното и водно регулиране.
Искам да отбележа, че след внасянето на законопроекта в Народното събрание до днешна дата течеше много сериозен дебат в обществото сред двете специализирани общности, които са свързани с водното, и респективно, с енергийното регулиране. Оценката за създаване на такава обединена държавна комисия за енергийно и водно регулиране е категорично отрицателна, като се изключат хората, които са пряко свързани със съответните министерства. Не е случайно, че специалистите се изказаха отрицателно, защото като се изключи, че и в двата случая се касае за регулиране, обектите на регулиране са коренно различни.
Първо, ако се създаде такава комисия, аз питам по какъв начин ще бъде конституирана – специалисти ли ще влезнат там? Не могат да влезнат нормално специалисти, които да бъдат компетентни в областта на комисията, защото има специалисти, които са електроинженери и специалисти, които са свързани с управлението на водните ресурси и т.н. Няма такива, които едновременно да решават и двата въпроса, което определя, че така предложената комисия ще носи преди всичко политически характер и ще бъде подменяна в зависимост от политическите сили, които управляват страната.
Обратно, ако има две държавни комисии – едната, която и в момента съществува - Държавната комисия за енергийно регулиране и в която, ако прочетете списъка на лицата, те са действително хора, които са абсолютно компетентни – професори в електротехнически факултети, автори на книги, свързани с електроенергетиката и втора комисия, която да се занимава с водното регулиране, където могат да намерят място другият вид специалисти, свързани с управление на водните ресурси, тогава действително ние ще имаме две компетентни комисии.
Искам и още нещо да отбележа, че като характер енергийното регулиране и водното регулиране са твърде различни, защото водното регулиране е изключително разнообразно като дейности – водоснабдителните, канализационните услуги действително са изключително по-разнообразни, отколкото електроснабдителните услуги и затова съвместяването ще даде един наистина хибрид, който ще бъде крайно некачествен.
Последното, което ще отбележа, е, че между членовете на тази комисия ще има конфликт на интереси по простата причина, че водоснабдителните и канализационни услуги в немалка степен зависят от цената на електроенергията и нейното регулиране, защото електроенергията се използва за тези услуги широко и това означава преливане на интереси.
Ето защо, уважаеми колеги, много настойчиво апелирам да не се приеме така предложената структура за създаване на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Това е изкуствено съшита комисия, която, ако сега се приеме, твърде скоро ще се отчете като грешка и ще се стигне до нейното разделяне в две самостоятелни компетентни комисии, които да решават съответните проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте за изказване, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз няма да повтарям аргументите на господин Иванов, защото той е абсолютно прав в тезата, която изложи и тя се поддържа от специалистите, които работят във водния сектор. Убедена съм, че се поддържа и от специалистите в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, и Министерството на околната среда и водите. Беше наложено обаче едно становище да бъде обща комисия на базата на чисто административни съображения, свързани с времето за организиране работата на една такава комисия, които, разбира се, са странни и несериозни.
Искам да кажа, че и по същество по-правилно би било в текстовете, в които е записано, че не се подкрепят нашите предложения – на господин Иванов, моето предложение, на господин Коев, да се запише, че те са приети по принцип. Защото това, което гласувахме, фактически е съществуването на две комисии под една шапка с название Комисия по енергийно и водно регулиране, тъй като както съставът на комисията, така и цялата администрация на практика ще бъде увеличена двойно, защото е невъзможно един орган да решава проблемите на две толкова различни монополни сфери. Така че, ако проследите внимателно по-нататък текстовете, ще видите, че в момента имаме един почти хибрид, но на практика съществуването на две самостоятелни комисии под една шапка, което в бъдеще само ще създава проблеми за ефективното функциониране на тази комисия.
Така че настоявам да се отбележи в протокола, че нашите предложения са приети по принцип, тъй като съставът на комисията в сферата на водите практически се доближава до това, което ние предложихме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Думата за реплика към госпожа Евдокия Манева има народният представител Димчо Димчев.
Заповядайте, господин Димчев.
Димчо Димчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз се учудвам, че тук, както и на предишния член, се продължава манипулирането на колегите от пленарна зала. Съжалявам, че не взех реплика, за да покажа и Закона за енергетиката и съответно това, което е записано там, тъй като нашият закон, който приемаме, е напълно синхронизиран със Закона за енергетиката и това, което е направено.
По повод това, което се каза от господин Иванов и госпожа Манева, се учудвам на отговорните хора, които в момента изказват безотговорни становища. Ще ви кажа защо. Защото Държавната комисия за енергийна ефективност, ДКЕР, която е създадена преди пет години, работи изключително отговорно. Комисията придоби изключителен международен опит, комисията е призната от международните среди и в момента те точно това казват, че тази комисия не може да продължи да работи. Ние това искаме - да ползваме опита на тази комисия, защото, ако не се ползва нейният опит, законът ще заработи след минимум две или три години. Затова казвам безотговорно отношение и безотговорни изказвания на отговорни хора. Ако тази комисия трябва да започне мигновено работа, тоест след приемането на закона в близките два-три месеца да започне да работи и да си изпълнява задълженията и това, което ние тук ще приемем съвсем отговорно да се регулират бъдещите ВиК-услуги и да се създаде една регулаторна норма - това да бъде в сила…
Това, което вие предлагате, искам да кажа, че ще забави самия процес минимум две години. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за дуплика, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ОДС): Господин Димчев, искам да подчертая, че Законът за водоснабдителните и канализационни услуги има задача да решава проблемите в сектора, а не да бъде синхронизиран със Закона за енергетиката. Така че Вашият аргумент е абсолютно несъстоятелен. Никой не казва, че комисията не може да работи. Нека си работи Комисията за енергийно регулиране. Няма никакъв проблем, ако в тази сфера има определена практика, то да бъде споделена с бъдещите специалисти, които ще работят в Комисията по водно регулиране. Аз подчертавам, че ние фактически създадохме две комисии под една шапка.
По отношение на Вашите учудвания, с което започнахте Вашето изказване, все пак искам да Ви напомня, че всеки депутат може да защитава своите становища от трибуната. Надявам се, за четири години да сме свикнали вече с този факт и да престанем да се учудваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Великов.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Колеги, очевидно е, че трябва да вложим още малко парламентарно време, тъй като това е един от ключовите законопроекти в момента, който върви на второ четене.
Каква да бъде Комисията за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги? След дълги дебати и разисквания в комисията приехме, че трябва да бъде една обща комисия за енергийно и водно регулиране, което е отразено и в текста, който беше представен от д-р Чакъров. По този начин ние се постарахме да обединим онова, което може да се използва като опит от Комисията за енергийно регулиране, с възможността тази комисия да заработи по-бързо, да бъде по-бързо организационно оформена и, не на последно място, да не се харчат излишни пари на данъкоплатеца за създаване на паралелна администрация и обслужване от порядъка на 80 и няколко човека, които в момента ще бъдат спестени. Освен това в комисията, разбира се, със съдействието на експертите в тази област, ние сме се постарали да създадем и една такава работеща система, при която да се избегнат всякакви конфликти на интереси или всякакви възможности комисията да не работи пълноценно.
Ако обърнете внимание на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби – това е на стр. 15 от част втора на доклада – вие ще забележите по какъв начин се формира комисията като колегиален орган от 13 членове, включително председател и двама заместник-председатели, единият от които със стаж в енергетиката, а другият – във водоснабдяването и канализацията. Ще видите също така, да кажем, т. 6 на стр. 16, по какъв начин се формира кворумът и най-вече по какъв начин се вземат решенията. Ще отбележа, че те се вземат с мнозинство не по-малко от 7 гласа от 13, от които 5 на членове от комисията със стаж за съответната област, за която се приема решението.
Това са гаранциите, които Комисията по околната среда и водите смята, че в новосформирания орган - Държавната комисия, от една страна, ще бъде работеща, от друга страна, ще се спази и балансът на интересите на различните сектори – енергийният и ВиК-секторът. По този начин ние ще можем много скоро действително да поздравим комисията, използвайки опита на Държавната комисия по енергийно регулиране, с регулиране на качеството и цените на водоснабдителните и канализационните услуги.
Мисля, че този текст, до който стигна комисията след сравнително дълги разисквания, е добър и е подплатен с всички останали текстове, които присъстват по-нататък. А това, че, да кажем, колежката Евдокия Манева и другите имат съществен принос при подобряването на този закон от неговия първоначален вид, това е така. Тук можем да го изразим. Лично аз, ако д-р Чакъров не възразява, смятам, че би могло там, където има такива предложения, свързани с Държавната комисия за водно регулиране, макар и като отделно, както те са го представили, да бъде отбелязано в протокола, че се приема по принцип. По този начин да бъде зачетено и това, което те са направили за този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Великов.
Заповядайте за реплика, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми господин Великов, имаме едно предимство, когато говорим от тази трибуна, че това, което казваме, остава в стенограмите и когато мине малко време можем да проверим на кого твърденията са били верни.
Аз категорично заявявам, че не спестявате никакви 80 човека. В разстояние на една година, максимум година и половина, в тази комисия ще бъдат назначени най-малко 60 души специалисти в областта на водите, които да подготвят решенията на тези 6 човека в областта на водите, с които ние увеличаваме общата комисия. Осемдесетте служители на комисията, които в момента работят, са енергийни специалисти и те ще продължат да работят в областта на енергетиката. Вероятно има 3-4 счетоводители и 3-4 юристи, които би могло да бъдат ползвани и от двата екипа, но това също е съмнително, тъй като става дума за един огромен обем работа.
Затова аз твърдя, че ние фактически създаваме две самостоятелни структури под една обща шапка, две самостоятелни структури, които ще имат своя пълен административен екип, който ще обслужва вземането на решения. Така че нищо не печелим от гледна точка на администрация и не е възможно да спечелим. В момента просто се проявява една самоцелна упоритост, за да се изпълни някаква зададена воля, без да се вникне изобщо в смисъла на едно такова управленско решение.
Затова и предложих малко иронично да приемете, че нашето предложение е прието по принцип, защото в крайна сметка по същество, подчертавам още веднъж, са две комисии. И, дай Боже, след година и половина да имаме възможност да се видим и ще се убедим кой е бил прав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате право на дуплика, господин Великов. Заповядайте.

Борислав Великов (НДСВ): Да, аз също се надявам да се видим с госпожа Манева в добро разположение на духа след година и половина и отново да спорим в тази зала.
Но не мога да се съглася с така хвърлени цифри в пространството. Допускам, че може би няма да спестим чак 80 човека, тъй като е очевидно, че освен общата администрация, счетоводство и т.н., ще има нужда от петнадесетина души допълнителен екип, който да подготвя нещата, свързани с водното регулиране, но при всички случаи ще има едно чувствително спестяване, ако това изобщо може да бъде някакъв съществен аргумент. За мен по-важният аргумент е, че, приемайки този закон, надали ще успеем днес, най-късно другата седмица, ще съумеем да създадем една работеща структура и регулирането на водоснабдителните и канализационните услуги най-сетне ще бъде поставено в една законова рамка, каквато безспорно този раздел от обществените отношения отдавна заслужава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Вземам думата за това изказване, защото не бих искала в тази зала да звучат обидни квалификации и реплики към всички онези членове на Комисията по околната среда и водите, които работиха много задълбочено и пълноценно, водени единствено от обществения интерес. Всички предложения, които са направени и са обект на вашето внимание днес, са обосновани точно на тази основополагаща теза – да решим един важен проблем за развитието на нашето общество по отношение на един изключително тежък отрасъл, какъвто са водните услуги. Заради това предложенията, които са направени и бяха обект на дълги дискусии в Комисията по околната среда и водите - дали комисията да бъде едносекторна или многосекторна, бяха на основание на вижданията на народните представители от различни политически сили единствено на основание на уважение към специалистите, които работят в един определящ отрасъл, какъвто са ВиК-услугите. Това, че специалистите, които работят в областта на ВиК-услугите, имаха право да участват и да работят в комисия, която да е едносекторна, която да определя огромен обем от работа, ако прелистите този закон ще видите колко много има да се върши в това направление, струва ми се, че беше уважение точно към тези специалисти, точно към хората, които работят и в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, хората, които работят по регионите, които са давали своите научни достижения в тази област.
Когато на мястото на енергетик сложите специалист по ВиК-услугите, ще обидите по същия непочтен начин хората, които работят в един също жизнено определящ отрасъл, какъвто е енергетиката в България. Заради това ми се струваше, че организирането на комисии, които да бъдат едносекторни, където да са ясно разграничени задълженията и правомощията, е въпрос на административно управление, което търсеше по-голяма ефективност, уважавайки и достиженията на професионална квалификация и развитие в едни много важни отрасли в нашето общество.
Затова смятам, че предложенията, които са направени от Комисията по околната среда и водите, да се работи в едносекторен регулатор, имат своето логично основание, но законът няма да пострада, ако тази комисия е многосекторна, защото определящото е начинът, по който ще се работи. Ще подкрепя изказването на госпожа Манева в частта, че за тази комисия ще бъдат назначени и ще участват специалисти, защото ефективното управление изисква качествени специалисти, които ще бъдат наистина много повече на брой. Така че водеща в случая е не икономията на работни заплати и някакъв вид ресурс. Това в случая го определяме единствено като политическо виждане на управляващото мнозинство в това предложение.
Но изказвания от рода на това да съобразяваме закона за ВиК-услугите, както направи колегата Димчев, със съществуващия Закон за енергетиката, са квалификации, които не би трябвало да се чуват в тази зала. Всеки един закон определя отношенията и развитието на отделни отрасли и всички ние дължим на обществото да направим такива законопроекти, които да бъдат ефективни, действащи веднага, а не да противопоставяме специалисти от различни браншове във връзка с административната уредба.
Лично аз подкрепям предложението за едносекторен регулатор – това, което е направено от колегите Манева, Коев и Иванов, защото смятам, че това, което дължи българското народно представителство, е уважение и към специалистите във ВиК сектора и към специалистите по енергетика. Слагането им под една шапка ми се струва, че няма да доведе до необходимата морална удовлетвореност. Административно може би ще спестим няколко дни управление, но мисля, че практиката ще покаже, че в бъдеще ще работят две комисии. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за реплика? Няма.
Заповядайте, господин Чакъров.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Очакванията ми за една сериозна дискусия по този член и в пленарната зала напълно се оправдаха, както се случи и по време на заседанието на комисията. В случая виждаме различни тези и позиции. Позволявам си да взема думата и от името на нашата парламентарна група, да изразя нашата позиция, естествено и като председател на Комисията по околната среда и водите.
Действително, имаше застъпени две основни тези – за моносекторност и за многосекторност на комисията, която се създава с приемането на този закон, а евентуално и с изменителните текстове в Закона за енергетиката. Проведе се една доста обстойна, задълбочена дискусия, изказаха се различни позиции.
Първо искам да благодаря на всички членове на комисията, че се обединихме около приетите текстове, и текстовете на чл. 5, както са представени като редакция в момента в доклада на Комисията по околната среда и водите.
Ще си позволя отново да анонсирам на колегите това, което се изказа като съображение по какъв начин би функционирала тази комисия при различните аргументи и мотиви, които се посочиха.
В § 5 се предвижда комисията да се създаде като колегиален орган, който ще се състои от 13 членове с председател и двама заместник-председатели, с по петима членове, като заместник-председателите и петимата членове ще бъдат съответно: един заместник-председател и петима членове от енергетиката, а другият заместник-председател и петима членове ще бъдат представители на ВиК-сектора. Идеята, философията, целта, която е предвидена в случая, е, че по този начин ще се създаде орган, който ще защитава интересите на двата отрасъла. Видно е, че в конструкцията на комисията се залага опция интересите на двата отрасъла да бъдат защитени абсолютно паритетно и достойно. Технологията, механизмите и процедурите за вземане на решения са заложени по такъв начин, че интересите да бъдат защитени по възможно най-добрия начин. Това беше позиция, която се изразяваше и от колеги – представители на почти всички политически партии, които участват в работата на комисията и до голяма степен няма корелация с позицията, която беше изразена, а именно – в приемане на една такава конструкция, на един състав на комисията с дискусията и дебатите, които се водят по отношение на предложенията, които са направени за чл. 5.
Аргументите, които се посочват относно числеността и състава на комисията, която би се допълнила с представители на ВиК-сектора, естествено имат своите основания за притеснения тя да не бъде прекалено много раздута, с повече щатове. Много добре знаем, че това са пари на всички нас, на данъкоплатците, но същевременно с оглед на ресурса, с оглед на изключителната важност на този отрасъл ние смятаме, това беше изразено по време на заседанията на комисията и сега си позволявам да изложа една такава позиция, така както във вече приети текстове ние изведохме водата като основна жизнена потребност. С оглед на нейната изключителна социална значимост тя корелира и се извежда в определен аспект като жизнена потребност и се свързва със Закона за социалното подпомагане, така че да бъдат защитени интересите на всички граждани.
Позицията ни е, че административният капацитет трябва да бъде адекватен, такъв, че да решава проблемите в отрасъла, да се взимат възможно най-правилните решения и да се отстояват.
Така както е представено предложението, подкрепено от комисията в § 5, ние смятаме, че трябва да се поддържат текстовете, предложени в разглеждания в момента и дискутиран член, така също и в § 5, като по този начин действително ще бъдат отстоявани интересите и на двата важни отрасъла. А хората, които биха били избрани като отговорни длъжностни лица, като представители на енергетиката, и на ВиК-отрасъла, нещо, в което аз не се съмнявам, ако бъдат добронамерени, ако се спазва законосъобразността и целесъобразността на всичко това, което е предвидено, ние смятаме, че ефективността на тяхната съвместна работа би била много висока, определено, с оглед на това, че във ВиК-отрасъла една от компонентите, която най-много повишава цената на ВиК-услугата, е именно енергоемкостта. Именно тук трябва да се намерят, посочвам само един от аспектите, възможно най-правилното, най-адекватното решение. Спирайки се на тази позиция, ние сме убедени, че тази цел ще бъде постигната. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Преминаваме към гласуване.
И така, първо поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева за чл. 5, ал. 1. То се докладва тук, в залата, и е пред вас.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева.
Гласували 135 народни представители: за 23, против 85, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 23, против 87, въздържали се 27.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 140 народни представители: за 24, против 87, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Не поставям на гласуване предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов, тъй като се подкрепя от комисията.
Сега поставям на гласуване чл. 5, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 144 народни представители: за 119, против 16, въздържали се 9.
Член 5 е приет.
Има предложение на народния представител Радослав Коев за нов чл. 6.
Заповядайте, господин Чакъров, да го докладвате.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Да, благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, има предложение на Радослав Коев и група народни представители за създаване на нов чл. 6:
"Чл. 6.(1) Държавната комисия за водно регулиране, наричана по-нататък "комисията", е независим специализиран държавен орган – юридическо лице, със седалище София.
(2) Комисията е колегиален орган и се състои от председател, заместник-председател и седем членове, избирани и освобождавани от Народното събрание за срок от пет години. Те могат да бъдат преизбирани за още пет години.
(3) За членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани със завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър", от които поне един правоспособен юрист и един икономист:
1. с трудов стаж и/или служебен стаж не по-малко от десет години, от които най-малко три години в сферата на водното регулиране;
2. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
(4) Членовете на комисията не могат:
1. да бъдат еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи, както и ликвидатори и консултанти на търговски дружества, които извършват дейност, свързана с предоставяне на ВиК-услуги;
2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.
(5) Членовете на комисията се освобождават предсрочно:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията по този закон за заемане на длъжността;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда.
(6) Министерският съвет приема правилник за устройството и дейността на комисията, който се обнародва в "Държавен вестник".
(7) В своята дейност комисията се подпомага от администрация."
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа, по това предложение. Няма желаещи.
И така, преминаваме към гласуване.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 126 народни представители: за 21, против 80, въздържали се 25.
Предложението не се приема.
Господин Паунов, искате процедура ли?
Заповядайте.
Александър Паунов (КБ): Уважаеми господин председател, колеги! Националният съвет за мир връчи декларация на този комитет против настаняването на американски бази в България. Връчвам ви тази декларация с молба следващата седмица да бъде включена в дневния ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, приемам я за сведение.
Да преминем към чл. 6.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за чл. 6 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева:
В чл. 6 се правят следните изменения:
1. В т. 4 текстът отпада и се заменя с нов, а именно:
“Задължава операторът да приведе практиката си в съответствие с изискванията и нормативните актове по т. 3 във връзка с регулирането.”
Комисията не подкрепя предложението.
2. В т. 5 след “услугите” се поставя запетая и се добавя текстът “независимо от формите на управление на ВиК-услугите”.
Комисията подкрепя нейното предложение.
Предложението на Радослав Коев и група народни представители по първи пункт е подкрепено, а по пункт втори – т. 7 да отпадне, не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 6:
“Чл. 6. (1) Комисията:
1. регулира качеството на ВиК-услугите;
2. регулира цените на ВиК-услугите;
3. разработва, съгласува и предлага на Министерския съвет проекти на нормативни актове, предвидени в този закон;
4. дава писмени указания относно прилагането на подзаконовите нормативни актове по т. 3;
5. одобрява общите условия на договорите за предоставяне на ВиК-услугите на потребителите;
6. упражнява контрол и налага санкции в случаите, предвидени в този закон;
7. осъществява предоставените й с този закон правомощия по повод на концесионни и други договори;
8. води регистър на договорите за възлагане извършването на ВиК-услуги;
9. регистрира експертите, които участват при извършването на контрола по този закон.
(2) При изготвяне на актовете по ал. 1, т. 3 комисията провежда процедура за обществено обсъждане по реда на чл. 14 от Закона за енергетиката.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители.
Госпожо Манева, заповядайте.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми колеги, ще ви помоля за внимание по отношение на предложението, което е отхвърлено. Аз ще дам необходимите разяснения и се надявам да го подкрепите.
Вижте какво е записано в текста на вносителя. В т. 4 е казано:
“4. дава писмени указания относно прилагането на подзаконовите нормативни актове по т. 3 във връзка с регулирането;”
Тоест, има подзаконов акт, който по презумпция трябва да е достатъчно ясен и да е разписал всички необходими процедури, този подзаконов акт трябва да се изпълнява, но ние вменяваме на комисията задължение да дава писмени указания по тези подзаконови актове. И ние вменяваме и по-важното задължение – тя да задължава операторите тези подзаконови актове да бъдат изпълнявани.
Това е моето предложение – невзрачният и неясен текст, защо трябва да се дават някакви допълнителни писмени указания, вместо ако възникнат проблеми да се направят по съответния ред предложения за изменение на съответния подзаконов акт, което е нормално правомощие, вместо това аз предлагам да се запише:
“4. задължава операторът да приведе практиката си в съответствие с изискванията на нормативните актове по т. 3 във връзка с регулирането;”
Когато комисията има право да направи едно задължително предписание със съответни срокове и ангажименти, това е нещо, което по същество отговаря на функциите на тази комисия и е много по-важно от гледна точка на това, което ние очакваме да се случи като промяна в работата на ВиК-операторите – те в максимално бърз срок да приведат своята практика в съответствие с нормативните актове. Трябва да признаем, че това в момента не съществува.
Затова мисля, че е напълно нормално и не виждам защо предложението ми е отхвърлено. Писмените указания - една безлична и от само себе си разбираща се дейност, да се заменят със задължение на комисията ефективно да се намесва в управлението на функциите й, вменени от подзаконовите актове към съответните ВиК-оператори.
Затова ви призовавам да подкрепите предложението ми по т. 4 – за замяна на досегашния текст в т. 4 с един по-категоричен и ясен текст. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 6? Не виждам.
Първо, моля, гласувайте предложението на народния представител Евдокия Манева.
Гласували 119 народни представители: за 29, против 62, въздържали се 28.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители само по т. 2, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 16, против 68, въздържали се 19.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 6.
Гласували 105 народни представители: за 83, против 9, въздържали се 13.
Член 6 приет.
Заповядайте да докладвате следващия чл. 7.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за чл. 7 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено от комисията.
Подкрепено е предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Предложението за отпадане на точки 4, 5 и 7 е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 7:
“Чл. 7. При осъществяване на дейността си комисията се ръководи от следните принципи:
1. осигуряване на условия за предоставяне на всеобщ достъп и социална поносимост на ВиК-услугите;
2. предотвратяване на злоупотреба с господстващо положение;
3. защита на интересите на потребителите;
4. икономическа обоснованост на цените на ВиК-услугите;
5. отчитане нуждите на потребителите, които поради географски, теренни или други причини се намират в неравнопоставено положение;
6. създаване на условия за ВиК-операторите да експлоатират и поддържат системата и да влагат инвестиции при намаляване на експлоатационните разходи;
7. насърчаване на целесъобразното и ефективно планиране на инвестициите във времето;
8. бързина и процесуална икономия на производствата пред комисията;
9. насърчаване намаляването на загубите на вода, ефективното и икономичното използване на доставените водни количества от потребителите;
10. опазване на околната среда;
11. създаване на условия за привличане на средства за инвестиции и участие на частния сектор в предоставянето на ВиК- услуги;
12. насърчаване въвеждането на съвременни технически методи и постижения при предоставянето на услугите.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, да вземете отношение по чл. 7. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 7 така, както е предложен от комисията.
Гласували 122 народни представители: за 90, против 12, въздържали се 20.
Член 7 е приет.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: Предложение от народния представител Евдокия Манева – създават се нови членове 7а, 7б, 7в, 7г, 7д, 7е и 7ж, а следващите членове се преномерират:
“Чл. 7а. (1) Комисията е колегиален орган и се състои от 7 членове, включително председател и заместник-председател.
(2) Председателят, заместник-председателят и членовете на комисията се избират и освобождават с решение на Министерския съвет и се назначават със заповед на министър-председателя.
(3) Мандатът на членовете на комисията е пет години.
Чл. 7б. (1) За членове на комисията могат да бъдат избирани дееспособни български граждани със завършено висше образование с образователна квалификационна степен “магистър”, от които поне един е правоспособен юрист и един икономист:
1. с трудов стаж и/или служебен стаж не по-малко от 10 години, от които най-малко 3 години в сферата на ВиК;
2. които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Членове на комисията не могат:
1. да бъдат еднолични търговци, акционери, съдружници, управители, прокуристи или членове на управителни или контролни органи, които извършват дейност, подлежаща на лицензиране по този закон;
2. да заемат друга платена длъжност, освен когато упражняват научна или преподавателска дейност.
(3) Членовете на комисията се освобождават предсрочно само:
1. по тяхно писмено искане;
2. при установяване на несъвместимост с изискванията на този закон за заемане на длъжността;
3. при фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
4. когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда.
(4) В случаите по ал. 3 Министерският съвет избира нов член за срок до края на първоначалния мандат.
(5) Възнагражденията на членовете на комисията се определят, както следва:
1. на председателя – 93 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обсъждания сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;
2. на заместник-председателите – 90 на сто от три средни месечни заплати на наетите лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт;
3. на останалите членове – 85 на сто от три средни месечни заплати на наети лица по трудово и по служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.
Чл. 7в. (1) Комисията огласява публично следваната политика и създадената практика по прилагането на своите актове и мотивите за тяхната промяна в издавания от нея бюлетин или по друг подходящ начин.
(2) Бюлетинът на комисията се издава на всеки 6 месеца и се публикува на страницата на комисията в Интернет.
Чл. 7г. (1) В своята дейност комисията се подпомага от администрация.
(2) Дейността на комисията, структурата и организацията на нейната администрация се определят в устройствен правилник, приет от Министерския съвет.
(3) За служителите от специализираната администрация се прилагат забраните по чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2.
Чл. 7д. (1) Комисията е постоянно действащ орган и заседава, ако присъстват не по-малко от четирима от членовете й.
(2) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове и се приемат с мнозинство не по-малко от 4 гласа.
(3) Заседанията на комисията са открити, на които задължително участва представител на ВиК-оператора, на собственика на дълготрайни материални активи на ВиК-системите и на Министерството на околната среда и водите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
(4) Комисията обсъжда със заинтересованите лица основните принципи, заложени в проекта за решение и определя срок за представяне на становища по него не по-кратък от 14 дни.
(5) Комисията разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира своето решение, като публикува мотивите на страницата си в Интернет.
(6) Решенията на комисията по ал. 3 се обявяват в открито заседание.
(7) При осъществяване на правомощията си, комисията прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените от него случаи – правилата на Закона за административното производство.
(8) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, се обжалват пред Върховния административен съд. Обжалването спира изпълнението на решението.
Чл. 7е. Членовете на комисията, както и служителите от нейната администрация, са длъжни да спазват правилата за професионална етика, приети от комисията.
Чл. 7ж. Председателят на комисията:
1. организира и ръководи дейността на комисията и на нейната администрация, съгласно закона и нейните решения;
2. представлява комисията пред трети лица;
3. назначава и освобождава служителите от администрацията;
4. председателят ежегодно внася в Министерския съвет отчет за дейността на комисията;
5. организира съставянето на бюджета и го внася за разглеждане и приемане от комисията;
6. отговаря за изпълнението, приключването и отчитането на бюджета на комисията.”
Комисията не подкрепя това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по предложенията за нови текстове, направени от народния представител Евдокия Манева.
Длъжен съм, изкушавайки се, тук да кажа по предложението в чл. 7в – “поне един правоспособен юрист”, че той или е юрист, или не е. Няма правоспособен или неправоспособен юрист. Това е само като малък коментар.
Имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението, което е направила народният представител Евдокия Манева за създаване на нови членове 7а, 7б, 7в, 7г, 7д, 7е и 7ж.
Гласували 108 народни представители: за 22, против 82, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
ДОКЛАДЧИК Борислав Великов: “Глава трета – “Финансиране на дейността по регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева – наименованието на Глава трета да отпадне и текстовете за финансирането да се включат в Глава втора.
Комисията подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този въпрос? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено и от комисията, за отпадане на наименованието на Глава трета.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 105, против няма, въздържали се 4.
Глава трета и наименованието й отпадат.
Всъщност чл. 8 и следващите ще бъдат към Глава втора.

ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 8 има постъпило предложение на народния представител Иван Иванов:
В чл. 8 алинеи 2 и 3 да отпаднат.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Джевдет Чакъров и Борислав Великов е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на чл. 8:
“Чл. 8. (1) Приходите по бюджета на комисията, с които се финансира дейността по този закон, се набират от:
1. такса “ВиК регулиране”;
2. глоби и санкции по този закон;
3. такса за регистрация на експерти.
(2) Средствата по бюджета на комисията се разходват по реда на чл. 27, ал. 3 от Закона за енергетиката и за заплащане на услугите, извършвани от експертите, регистрирани по този закон.
(3) Размерът на таксите по ал. 1, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Давам думата на народния представител Иван Иванов.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Оттеглям предложението, което съм направил за отпадане на алинеи 2 и 3, тъй като това предложение е във функция от отхвърленото по-рано предложение за създаване всъщност на отделна комисия за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Така наречената Държавна комисия за водно регулиране. Тъй като пленарната зала отхвърли това предложение, обезсмисля се гласуването на моето предложение за отпадане на алинеи 2 и 3 на чл. 8, поради което оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението за чл. 8, така както е предложено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 5.
Член 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 9 има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 9 да отпадне, а останалите членове да се преномерират съответно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители, които много добре познават чл. 9, но се предлага той да отпадне? Няма.
Моля, гласувайте за отпадане на чл. 9.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Член 9 отпада.
Глава четвърта, която става Глава трета – сега д-р Чакъров ще ни обясни как става всичко това.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, за Глава четвърта има предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението Глава четвърта да стане Глава трета и предлага следната окончателна редакция:
“Глава трета – Регулиране на качеството на ВиК-услугите”.
За чл. 10 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип.
Предложението на Джевдет Чакъров и Борислав Великов също е подкрепено по принцип.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители:
В чл. 10 ал. 1 да придобие следната редакция:
“(1) На база на приетата от Народното събрание стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България Министерският съвет приема, по предложение на комисията, Наредба за нормите и качеството на ВиК-услугите.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 10, който става чл. 9, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 9. (1) Комисията измерва и оценява качеството на предоставяните ВиК-услуги чрез показатели за качество.
(2) Основните показатели за качество на ВиК- услугите са:
1. ниво на покритие с водоснабдителни услуги;
2. качество на питейната вода;
3. непрекъснатост на водоснабдяването (непрекъснатост на водоподаването и времетраене на прекъсванията);
4. общите загуби на вода във водоснабдителните системи и сроковете за тяхното намаляване;
5. аварии на водоснабдителната система;
6. налягане във водоснабдителната система;
7. ниво на покритие с канализационни услуги;
8. качество на суровите отпадъчни води и на пречистените отпадъчни води;
9. аварии на канализационната система;
10. наводнения в имоти на трети лица, причинени от канализацията;
11. експлоатационни показатели за ефективност;
12. финансови показатели за ефективност;
13. срок за отговор на писмени жалби на потребителите;
14. срок за присъединяване на нови потребители към ВиК- системите;
15. численост на персонала спрямо брой на обслужваните потребители.
(3) Дългосрочните нива на показателите за качество на ВиК-услугите, условията и редът за формиране на годишни целеви нива на показателите за качество на ВиК-услугите за всеки от ВиК- операторите съобразно специфичните обстоятелства по дейността му се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
(4) Общите загуби на вода във водоснабдителните системи по ал. 1, т. 4 се определят по методика за определяне на допустимите загуби на вода във водоснабдителните системи, утвърдена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
(5) Комисията определя максималния размер на допустимите общи загуби на вода и годишните целеви нива по ал. 3 за тяхното ежегодно намаляване при спазване на методиката по ал. 4 и с цел максимално съхраняване на водния ресурс и запазване на социалната поносимост на цената на ВиК-услугите, като данните се публикуват.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по този текст. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители .
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 111 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 9, включително наименованието “Глава трета” и наименованието й, както беше докладвано от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 80, против 1, въздържали се 7.
Глава трета с наименованието и чл. 9 са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, по чл. 11 по вносител има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева. То е подкрепено по принцип от комисията, както и предложението на Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Има предложение на Радослав Коев и група народни представители, което също е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Йордан Димов и Стойко Танков също е подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 11, който става чл. 10, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 10. (1) ВиК операторите разработват бизнес планове за 5-годишни периоди, които съдържат производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма с техническа и икономическа част.
(2) Техническата част на бизнес плановете съдържа програма за постигане на годишните целеви нива на показателите за качество на предоставените ВиК услуги, включително и за намаляване на загубите на вода.
(3) Икономическата част на бизнес плана съдържа:
1. анализ на съществуващото и прогнозното ниво на потребление на ВиК услуги за периода;
2. инвестиционна програма, обвързана с параметрите от техническата част на бизнес плана;
3. източници и условия на финансиране на инвестиционната програма;
4. анализ на съществуващите и разчет на прогнозните разходи по експлоатация и поддръжка на ВиК системите;
5. анализ на съществуващите и разчет на прогнозните разходи на управление на ВиК системи;
6. амортизационен план, обвързан с инвестиционната програма и със сроковете на въвеждане на активите в експлоатация;
7. цена и приходи от ВиК услугите, съобразно изискванията, определени в наредбата по чл. 13, ал. 5 и методиката по чл. 9, ал. 4;
8. анализ на социалната поносимост на предлаганата цена на ВиК услугите;
9. други елементи, определени в наредбата по чл. 9, ал. 3.
(4) В бизнес плановете ВиК операторите предвиждат дейности за експлоатация, мерки за подобряване ефективността на съществуващите мрежи и съоръжения, както и за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нови мрежи и съоръжения с цел постигане на дългосрочните нива на показателите за качеството на предоставяните ВиК услуги. Бизнес плановете се представят със становища на съответните общини.
(5) Бизнес плановете съдържат технико-икономически анализ на съществуващото положение и предложение за конкретните показатели за качеството на услугите, съгласно изискванията на чл. 9.
(6) Когато в бизнес плановете е включено изграждането на нови или реконструкцията и рехабилитацията на съществуващи мрежи и съоръжения от канализационната система на населените места, те се съобразяват с приоритетите от Националната програма за изграждане на пречиствателни станции за отпадни води на населените места и със сроковете от Програмата за прилагане на Директива 91/271 на Европейския съюз, приети от Министерския съвет, както и със становищата на съответните общини.
(7) Бизнес плановете се предоставят не по-късно от една година преди изтичането на последната година, съгласно действащия бизнес план.
(8) В наредбата по чл. 9, ал. 3 се определят елементите и параметрите, които трябва да съдържат бизнес плановете, реда за контрол на изпълнението им и начина на отчитане на изпълнението на годишните целеви нива на показателите за качество."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на чл. 10, така както е предложен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 109 народни представители: за 98, против 10, въздържал се 1.
Текстът на чл. 10 е приет.
За процедура имате думата, господин Великов. Всички предчувстваме какво ще бъде Вашето предложение.
Борислав Великов (НДСВ): Вашето предчувствие вероятно е вярно, господин председател, тъй като работата напредва добре, предлагам да удължим с половин час днешния работен ден, за да можем да напреднем максимално в този важен законопроект.
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме за удължаване на работното време до 14,30 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 112 народни представители: за 81, против 24, въздържали се 7.
Процедурното предложение е прието. Днес ще работим до 14,30 ч.
Моля председателят на комисията да продължава да докладва текстовете бързо и точно.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, по чл. 12 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Ремзи Осман не се подкрепя, но няма да го чета с оглед на това, че се подкрепя предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители за отпадането на чл. 12.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за ал. 1 и ал. 3.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за алинеи 2 и 4 и предлага систематично те да бъдат отразени в чл. 21 от Глава пета "Контрол".
Комисията предлага чл. 12 да отпадне, а останалите членове да се преномерират съответно.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласуваме предложението на народния представител Ремзи Осман, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте първата част от предложението.
Гласували 85 народни представители: за 1, против 78, въздържали се 6.
Предложението на народния представител Ремзи Осман в тази му част не се приема.
Няма да поставя предложението на народния представител Радослав Коев на гласуване, тъй като то по принцип съвпада и с предложението на комисията.
Предлагам да гласуваме предложението на комисията чл. 12 да отпадне, а останалите текстове да се преномерират.
Гласува се предложението на комисията в неговата цялост.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 95, против няма, въздържал се 1.
Предложението на комисията се приема.


ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по чл. 13 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Димчо Димчев и Димитър Пейчев е подкрепено по принцип от комисията, както и предложението на народния представител Ремзи Осман също подкрепено по принцип.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители: член 13 да отпадне.
Комисията не го подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 13, който става чл. 11, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 11. (1) Комисията одобрява предложените от ВиК-операторите бизнес планове в тримесечен срок от постъпването им, ако отговарят на следните изисквания:
1. годишните целеви нива на показателите за качество на услугите са разработени с оглед бъдещо постигане на дългосрочните нива на показателите по чл. 9, ал. 2, както и с методиката по чл. 9, ал. 4;
2. инвестиционната програма и разходите за експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на ВиК-системите съответстват на техническата част на бизнес плана;
3. предложените цени съответстват на останалите параметри от икономическата част на бизнес плана и на методиката за ценообразуване, определена в наредбата по чл. 13, ал. 5;
4. съответстват на принципите и задължителните разпоредби на този закон.
(2) В случай, че съдържанието на предложения бизнес план в техническата или икономическата му част не отговаря на изискванията на ал. 1, комисията дава указания за съответни изменения, като ВиК-операторите преработват бизнес плановете в съответствие с тях.
(3) Преработените бизнес планове се внасят за одобряване в комисията в срока, определен с указанията по ал. 2.
(4) Одобрените бизнес планове стават задължителни за изпълнение от съответния ВиК-оператор.
(5) ВиК-операторите са задължени да изпълняват показателите за качество, определени съобразно изискванията на ал. 1, т. 1.
(6) Решенията, включително мълчаливият отказ на комисията, могат да бъдат обжалвани по реда на Закона за Върховния административен съд.
(7) ВиК-операторите публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услугите най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.
(8) В срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК-оператор заявление, в което да предложат различни условия. Предложените от потребителите и приети от ВиК-операторите различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 22, против 65, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 11, както беше докладван.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 85, против 6, въздържали се 4.
Член 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Глава пета – Ценово регулиране”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава пета, която става Глава четвърта със следната окончателна редакция: “Глава четвърта – Регулиране на цените на ВиК-услугите. Раздел І – Утвърждаване на цените на ВиК-услугите.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне структурирането на Глава пета в раздели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Глава четвърта: “Регулиране на цените на ВиК-услугите” и отпадане на разделите в тази глава, което е предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Предложението на комисията е прието.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 14 има постъпило предложение на Радослав Коев и група народни представители: в чл. 14 т. 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 14, който става чл. 12, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 12. На регулиране от комисията подлежат цените, по които ВиК-операторите:
1. доставят вода на потребителите;
2. отвеждат отпадъчните води;
3. пречистват отпадъчните води;
4. присъединяват потребителите към водоснабдителните системи;
5. присъединяват потребителите към канализационните системи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Гласували 88 народни представители: за 8, против 69, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте чл. 12, както е предложен от комисията.
Гласували 88 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 3.
Член 12 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 15 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложението на народния представител Ремзи Осман е подкрепено от комисията, както са подкрепени и двете предложения на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 15, който става чл. 13, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 13. (1) При изпълнение на правомощията си за регулиране на цените на ВиК-услугите комисията се ръководи от принципите по чл. 7 и от:
1. съответствие между икономическата част на бизнес плана и предлаганите цени;
2. възстановяемост на икономически обоснованите разходи, като разходи за:
а) експлоатация, поддръжка, ремонт и управление на ВиК- системи;
б) амортизация на дълготрайните активи;
в) дължимите такси за водоползване и ползване на водни обекти при спазване разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от Закона за водите;
г) дължимите такси за регулиране по смисъла на този закон;
д) опазване на околната среда;
е) допълнителни задължения, възложени от компетентните държавни органи;
3. прилагане на икономически обоснована норма на възвръщаемост на вложения капитал;
4. съответствие между цените за населените места и действителните разходи за предоставяне на ВиК-услугите;
5. социалната поносимост на цената на ВиК-услугите;
6. избягване на кръстосано субсидиране между потребителите.

(2) Комисията регулира цените чрез:
1. определяне на горна граница на цени или на приходи;
2. норма на възвръщаемост.
(3) Комисията определя единни показатели за ефективност, които да се прилагат при ценообразуването от ВиК- операторите.
(4) Комисията определя целева норма на възвръщаемост при отчитане на специфичните условия във всяко ВиК-дружество, като взема предвид социалната поносимост на цената на ВиК-услугите, изискванията за бъдещи капиталови разходи и показателите за финансова стабилност.
(5) Методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, отразяващи структурата на разходите, редът за внасяне на предложенията за цените и за утвърждаването им, както и редът за предоставяне на информация се определят в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.”
Има предложение на Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което систематично е отразено в чл. 14, ал. 1.
По чл. 16 има постъпило предложение от народния представител Ремзи Осман, подкрепено от комисията.
Също така е подкрепено предложението на народните представители Димчо Димчев и Димитър Пейчев.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 14, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 14. (1) ВиК-операторите представят за утвърждаване от комисията образуваните съгласно наредбата по чл. 13, ал. 5 цени, които се предлагат по потребителски групи в зависимост от потребяваното количество вода и технологията на добиване и доставяне на водата. Одобряването на техническата и икономическата част на бизнес плановете е условие за одобряването им в частта за цените.
(2) В случай, че предложените цени не отговарят на принципите и разпоредбите на този закон и на наредбата па чл. 13, ал. 5, комисията дава указания, в съответствие с които ВиК-операторите предлагат за одобряване нови цени и определя срок, в който да се извърши това.
(3) Прилаганите от ВиК-операторите цени не могат да бъдат по-високи от утвърдените от комисията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате думата по тези два текста. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване чл. 13 и чл. 14, както са предложени от комисията.
Не ми е ясно какво означава “кръстосано субсидиране”, но съм сигурен, че на вас ви е ясно.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 77, против 8, въздържали се 5.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 17 на вносителя има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева:
“1. В чл. 17, т. 2 да отпаднат думите “и други дейности”.
2. В чл. 17 т. 3 да отпадне.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на Радослав Коев и група народни представители. В първата част предложението е подкрепено, а във втората му част – “2. В чл. 17 т. 3 да отпадне” – не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 17, който става чл. 15, и предлага следната редакция:
“Чл. 15. ВиК-операторите водят отделна счетоводна отчетност за:
1. всяка дейност – предмет на ценово регулиране по този закон;
2. всяко звено от организационната структура на ВиК операторите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Евдокия Манева.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 20, против 73, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на Радослав Коев и група народни представители по т. 2, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 20, против 71, въздържали се 10.
Предложението на Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението за чл. 15, както се предлага от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 89, против 1, въздържали се 3.
Член 15 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 18, който става чл. 16, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 16. Указанията, дадени от комисията относно образуването на цените, правилата за водене на разделното счетоводство, както и формата и съдържанието на счетоводните отчети за регулаторни цели, са задължителни за ВиК-операторите и за предприятията по чл. 2, ал. 3.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 19, който става чл. 17, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 17. (1) ВиК-операторите ежегодно предоставят на комисията:
1. Годишните си финансови отчети, включително приложенията към тях, съгласно Закона за счетоводството и годишните одиторски доклади.
2. Отчет на информация по видове дейности и звена.
(2) ВиК-операторите при поискване от комисията, за целите на ценовото регулиране, предоставят цялата счетоводна документация и технико-икономическа информация, включително сключени договори.
(3) Предприятията по чл. 2, ал. 3 предоставят на комисията документите и информацията по ал. 1 и 2 за дейността, която осъществяват в съответствие с този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По тези два текста има ли желаещи да се изкажат? Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 16 и чл. 17.
Гласували 104 народни представители: за 93, против 3, въздържали се 8.
Двата текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 20 предложенията първоначално са подкрепени, но впоследствие е подкрепено предложението на Борислав Великов и Джевдет Чакъров – чл. 20 се отменя.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на чл. 20, тъй като материята, която урежда той, систематично е отразена в чл. 15 и чл. 16.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По това предложение, тъй като е за отпадане, има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 20.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 21 на вносителя. Предложението на народния представител Евдокия Манева по този член е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 21, който става чл. 18, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 18. (1) Министърът на регионалното развитие и благоустройството може да възлага на ВиК-операторите допълнителни задължения за обслужване на обществото, когато са свързани с:
1. непрекъснатостта на доставянето на вода с питейни качества и отвеждането на отпадъчната вода и нейното пречистване;
2. опазването на околната среда – съгласувано с министъра на околната среда и водите;
3. мерки за защита на населението срещу бедствия и аварии – съгласувано с Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи;
4. мерки, свързани с националната сигурност и отбраната на страната – съгласувано с министъра на отбраната.
(2) Допълнителните задължения по ал. 1 се налагат със заповед, която съдържа:
1. ВиК-оператора, на който се налагат;
2. причините, които налагат допълнителните задължения;
3. съдържанието на задълженията;
4. срока и условията, при които трябва да бъдат изпълнени задълженията;
5. други условия.
(3) Извършените от ВиК операторите разходи за допълнителните задължения по ал. 1 са икономически обоснован разход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по този текст. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 92, против няма, въздържали се 5.
Член 18 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Раздел ІІ – Индексиране и преразглеждане на цените”.
Предложението на народния представител Евдокия Манева за отпадане на Раздел ІІ на Глава четвърта е подкрепено от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Междупрочем, ние гласувахме да няма раздели, но все пак да гласуваме това отпадане.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на раздела отпада.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 22 има много предложения.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл. 22 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е и предложение на народния представител Евдокия Манева.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по този текст? Няма.

Гласуваме предложението за отпадане на чл. 22.
Гласували 89 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 4.
Приема се предложението за отпадане на чл. 22.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 23 по номерацията на вносителя, уважаеми господин председател и уважаеми колеги, има постъпили предложения на Евдокия Манева и на Радослав Коев и група народни представители, които са подкрепени.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 23, който става чл. 19, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 19. Процедура за преразглеждане на цените се открива от комисията служебно или по искане на ВиК оператори, когато възникне непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което съществено променя приходите и икономически обоснованите разходи на ВиК операторите.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 24, който става чл. 20, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 20. ВиК операторите публикуват прилаганите от тях цени в един централен, в един местен всекидневник и на Интернет страницата си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по тези два текста. Няма желаещи.
Моля, гласувайте чл. 19 и чл. 20.
Гласували 95 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 4.
Членове 19 и 20 са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: “Глава шеста – Контрол”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста, която става Глава пета.
По чл. 25 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, което е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 25, който става чл. 21, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 21. (1) Комисията провежда контрол за:
1. съответствието на бизнес плановете с изискванията на този закон;
2. изпълнението на показателите за качество на услугите, определени в бизнес плана;
3. прилагането на цените съгласно изискванията на чл. 14, ал. 3 и чл. 19;
4. извършените разходи за постигане на показателите, заложени в бизнес плана.
(2) Комисията извършва предварителен, текущ и последващ контрол.
(3) Комисията извършва предварителен контрол, като при подготовката на концесионните и на другите видове договори за управление на ВиК системите дава становище за съответствието им с този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(4) Комисията текущо контролира дейността по предоставяне на ВиК услугите от ВиК операторите чрез проверки на отчетните доклади за изпълнението на бизнес плановете на ВиК операторите, както и чрез извършване на проверки на място.
(5) Комисията извършва последващ контрол върху изпълнението на дадените препоръки на ВиК операторите.
(6) Комисията се произнася в 30-дневен срок от постъпване на документите по ал. 3.
(7) Структурата на докладите по ал. 4 за изпълнението на бизнес плановете от ВиК операторите се определя с решение на комисията.”
По чл. 26 има постъпило предложение на народния представител Ремзи Осман, подкрепено по принцип от комисията.
Комисията подкрепя по принцип и текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 22, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 22. Комисията може да изисква в определен от нея срок текуща информация и документи относно изпълнението на бизнес плановете от ВиК операторите, документация във връзка с ценообразуването и качеството на услугите, както и информация във връзка със сигнали, жалби, молби и предложения.”
По чл. 27 има постъпило предложение на Радослав Коев и група народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 27, който става чл. 23, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 23. (1) Комисията извършва планови или извънредни проверки за осъществяването на контрола по чл. 21, алинеи 4 и 5.
(2) Периодичните планови проверки се извършват в съответствие с график, приет с решение на комисията в началото на съответната календарна година.
(3) Извънредни проверки се извършват по повод постъпили в комисията сигнали от страна на държавни органи, органи на местното самоуправление, средства за масово осведомяване, жалби, молби и предложения, както и за проверка на информацията, представена от ВиК операторите.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по Глава шеста, която става Глава пета, и по текстовете, докладвани пред вас. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 75 народни представители: за 74, против няма, въздържал се 1.
Глава пета с наименованието и членове до 23 включително, са приети.

ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
По чл. 28 от текста на вносителя има постъпило предложение от народния представител Евдокия Манева – в чл. 28, ал. 1, думата "местни" да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Ремзи Осман е подкрепено по принцип.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители също е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 28, който става чл. 24, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 24. (1) Проверките се извършват от длъжностни лица на комисията, подпомагани от регистрирани от нея експерти, които могат да бъдат физически или местни юридически лица.
(2) Длъжностните лица, които извършват проверки, се определят със заповед на председателя на комисията.
(3) Регистрацията на експертите по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.
(4) Регистрирани експерти могат да бъдат:
1. дееспособни физически лица, български граждани с придобито висше образование по образователно-квалификационна степен "магистър" или "бакалавър" по специалности от професионални направления от областите на висше образование, определени в наредбата по ал. 3, които:
а) не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и не са лишавани от правото да заемат съответната длъжност;
б) притежават съответните технически средства за осъществяването на контролната дейност;
в) са с трудов или служебен стаж не по-малко от пет години, от които най-малко две години във водоснабдяването и канализацията;
2. еднолични търговци или местни юридически лица, които:
а) имат за предмет на дейност извършването на одити и в постоянния специализиран състав има най-малко по едно лице на всеки десет души, което отговаря на условията по т. 1;
б) не са в производство по несъстоятелност;
в) притежават съответните технически средства за осъществяването на контролната дейност.
(5) Комисията издава удостоверение на регистрираните експерти.
(6) За издаване на удостоверението лицата заплащат такса, определена с тарифата по чл. 8, ал. 3.
(7) Комисията ежегодно публикува в "Държавен вестник" списък на регистрираните експерти.
(8) Отказите за регистрация могат да се обжалват по реда на Закона за Върховния административен съд.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следва чл. 25.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Следва чл. 29, който става чл. 25:
“Чл. 25. (1) Лицата по чл. 24, ал. 2 имат право:
1. на свободен достъп до контролираните от тях обекти за извършване на проверки;
2. да изискват от съответните длъжностни лица необходимите данни, сведения, обяснения и информация по чл. 22, данни за квалификацията и правоспособността на персонала;
3. да извършват измервания и изпитвания за изясняване на техническото състояние и условията за експлоатация на обектите;
4. да изискват документи, свързани с осъществяването на контрола.
(2) Длъжностните лица и регистрираните експерти са длъжни да опазват служебната и търговската тайна и да не разгласяват по какъвто и да е начин информацията, станала им известна при или по повод проверката.
(3) Комисията огласява резултатите от извършените проверки на своята страница в Интернет в едномесечен срок."
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 30, който става чл. 26:
"Чл. 26. ВиК-операторите осигуряват условия за нормалното протичане на проверката и съдействат на контролните органи, като:
1. предоставят служебно работно помещение за извършване на проверката, а при необходимост се явяват в сградата на комисията;
2. предоставят достъп до служебните помещения и обектите на ВиК-системите;
3. предоставят всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата на проверката;
4. при поискване дават писмени обяснения."
Член 31, който става чл. 27:
"Чл. 27. ВиК-операторите упражняват постоянен вътрешен контрол върху изпълнението на бизнес плановете и съхраняват документацията за осъществения контрол десет години след последната година на плана."
Член 32, който става чл. 28:
"Чл. 28. Областните управители и кметовете на общините при поискване оказват съдействие на лицата по чл. 24, ал. 2 при изпълнението на дейността им по този закон."
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Манева, Вие искате "местни" да отпадне - всички юридически лица да могат да вземат участие при тези проверки, нали така?
Заповядайте, госпожо Манева.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми господин председател, искам да се обърна към Вас като към уважаван юрист, ако може да разясните Вие какво значи "местни юридически лица", след като е казано, че проверките се извършват от длъжностни лица, подпомагани от регистрани от нея експерти, които могат да бъдат физически или местни юридически лица. След това е казано, че регистрираните експерти могат да бъдат дееспособни физически лица – български граждани. Тоест, ако ние сме имали предвид с това "местни юридически лица", че трябва само българи да извършват тези проверки, то със следващото ограничение този проблем е решен. Не съм срещала - какво значи “местно” и “неместно юридическо лице” в правото? Ако тук се има предвид, че проверките в Габрово могат да се извършват само от лица, които са от самото Габрово – може би “местни” има значение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Защо Габрово, не може ли Ямбол?
Евдокия Манева: Това "местни" какво означава?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не знам.
Евдокия Манева: И аз не знам какво означава, затова според мен това е абсолютно излишно определение – физически или юридически лица, а те, че трябва да са българи, е казано в ал. 4, т. 1.
Борислав Великов (НДСВ, от място): За юридически лица не е казано.
Евдокия Манева: Това "местни" е измислица – такова нещо в правото няма за юридическите лица. Няма местни и неместни. Има юридически лица, регистрирани по българските закони в България, има чуждестранни юридически лица, а "местни" – такова чудо няма. Ако сте имали предвид, че само юридическо лице от съответното място – там, където е ВиК-то, което е абсурдно…
Борислав Великов (НДСВ, от място): Има се предвид българско.
Евдокия Манева: То е казано. След това ограничението е казано: "дееспособни физически лица – български граждани" - за експерти. Горе сме казали, че експертите могат да бъдат физически или местни юридически лица, което се има предвид, че юридически лица са еднолични търговци… "Местни" – е абсолютно ненужно определение. Няма такова нещо в правото за юридически лица. И тук отново проявяваме едно упорство само и само да остане този неясен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разсъжденията на госпожа Манева ми допадат, но все пак залата трябва да реши.
Каква е идеята обаче, когато употребяваме “местни”, вероятно е юридически лица, регистрирани в България, със седалище в България. Това ли имаме предвид, а не в съответния район?
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Да.
(Реплика от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Минчо Спасов – вероятно, като бивш областен управител на област Ямбол, ще ни разясни какво значи "местно юридическо лице".
Минчо Спасов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател. В случая няма място за притеснение – думата "местно юридическо лице" е един правен термин, който се използва в нашето законодателство, за да обозначи лица, които имат повече от шест месеца стопанска дейност на територията на страната. Не става дума за това, че то ще е регистрирано в Търговище, Тутракан или в Ямбол. Местни лица са лицата, които осъществяват търговска дейност в страната с търговска регистрация, престояват повече от шест месеца на територията. Това си е легален термин, така че няма място за притеснение.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Това изяснява нещата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева да отпадне думата "местни".
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 12, против 66, въздържали се 10.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията от чл. 24 до чл. 28 включително, с което и ще приключим днешното заседание.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Член 24 до чл. 28 са приети, с което е приета част първа от този обемист, но много важен за всички нас и за българските граждани, закон. Да се надяваме, че и част втора също бързо ще бъде приета.
Благодаря на народните представители.
Следващото пленарно заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,36 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян

Веселин Черкезов