Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-01-13

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Несрин Узун

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Уважаеми народни представители, днес, 13 януари 2005 г., откривам поредното пленарно заседание.
С благословията на пленарната зала искам да предложа по ал. 5 на чл. 40 да се включи прекратяване пълномощията на народен представител. Става дума за подадено заявление от народния представител Диляна Грозданова за напускане на парламента.
Също така предлагам да довършим Законопроекта за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, от който остана твърде малко, и да знаем, че сме завършили с един законопроект и да преминем нататък според нашия приет дневен ред.
Уважаеми народни представители, ако приемете това предложение за извънредно включване в дневния ред, моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 123, против 8, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Първо, искам да ви представя заявлението от народния представител Диляна Грозданова – народен представител от 7.многомандатен избирателен район – Габрово.
Тя моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България пълномощията й като народен представител да бъдат предсрочно прекратени.
На това основание е изготвен проект за решение, в което се казва:
"Прекратява пълномощията на Диляна Николова Грозданова – народен представител от 7.многомандатен избирателен район – Габровски."
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте този проект за решение.
Гласували 133 народни представители: за 124, против 3, въздържали се 6.
Решението е прието.
Госпожа Диляна Грозданова вече не е народен представител.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ, продължение.
Искам да припомня, че предстои докладването на чл. 33 по вносител. Това е от втората част на доклада.
Искам да помоля господин Джевдет Чакъров – председател на водещата комисия, да бъде така любезен да докладва. Надявам се до половин час да приключим с този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: И ние се надяваме, господин председател.
Уважаеми колеги, продължаваме с Глава седма от доклада на Комисията по околната среда и водите относно Законопроекта за регулиране на ВиК-услугите.
Наименованието на Глава седма е "Информационна система". То е подкрепено от комисията, а главата става Глава шеста.
По чл. 33 няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33, който става чл. 29 и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 29. (1) Комисията създава Национална информационна система за ВиК-услугите.
(2) Информационната система осигурява:
1. публичен достъп на потребителите до информация за развитието и регулирането на ВиК-услугите в страната, както и информация за утвърдените и предлаганите цени на услугите от ВиК-операторите, за показателите за намаляване на загубите на вода и другите основни показатели, одобрени с бизнес плановете;
2. информация за държавните органи, общините и ВиК- операторите във връзка с изпълнението на този закон и с развитието на ВиК-сектора."
По чл. 34 комисията подкрепя текста на вносителя за члена, който става чл. 30, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 30. (1) Комисията изготвя ежегоден доклад за извършената от нея дейност, както и за състоянието на ВиК-сектора. Докладът се публикува на страницата на комисията в Интернет, за което се съобщава най-малко в един централен всекидневник в 7-дневен срок от публикуването.
(2) Докладът по ал. 1 съдържа сравнителен анализ на дейността на ВиК-операторите по основните параметри на бизнес плановете, цените на ВиК-услугите, определените от комисията показатели и тяхното изпълнение."
Има предложение на народния представител Евдокия Манева за създаване на нов чл. 34а.
Комисията подкрепя предложението по принцип, което систематично е отразено в чл. 29, ал. 2, т. 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате думата по тази глава и тези два текста. Ако желаете, можете да вземете отношение. Няма желаещи.
Моля, гласувайте Глава седма, която става Глава шеста, нейното наименование и двата текста.
Гласували 102 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 22.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Следва: "Глава осма – Административнонаказателни разпоредби".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава осма, която става Глава седма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли някой народен представител, който желае да вземе отношение по наименованието на главата? Няма.
Моля, гласувайте я.
Гласували 105 народни представители: за 100, против няма, въздържали се 5.
Наименованието на Глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По чл. 35 има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева, подкрепено по принцип от комисията.
Предложението на народния представител Ремзи Осман е подкрепено по принцип в пункт първи, по втори пункт също е подкрепено, по трети пункт предложението: "ал. 4 да отпадне" не е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов е оттеглено.
Има предложение на народния представител Радослав Коев и група народни представители ал. 4 в чл. 35 да придобие следната редакция:
"(4) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 комисията започва процедура за разваляне на концесионния договор."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35, който става чл. 31, и предлага следната окончателна редакция:
"Чл. 31. (1) На ВиК-оператор, който не изпълнява задължението по чл. 11, ал. 5, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция по ал. 1.
(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 комисията прави мотивирано предложение до собственика на ВиК-системата за разваляне на договора със съответния оператор."


ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман относно т. 3, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 21, против 53, въздържали се 33.
Предложението на народния представител Ремзи Осман относно т. 3 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 7, против 65, въздържали се 38.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 31.
Гласували 113 народни представители: за 100, против 4, въздържали се 9.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за чл. 36 има постъпило предложение от народния представител Ремзи Осман, което е подкрепено по принцип в първи пункт.
“2. В ал. 2 да отпадне изразът “и то се лишава от правото да заема съответната длъжност за срок до две години.”
Комисията не подкрепя предложението във втория пункт.
Комисията подкрепя предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители – в чл. 36:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “от 20 000 лв.”.
2. В ал. 2 да отпаднат думите “от 1000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36, който става чл. 32 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 32. (1) При неизпълнение в срок на задължението по чл. 10, ал. 7 на съответния ВиК-оператор се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
(2) На член на управителен орган или на длъжностно лице във ВиК-оператор, което е извършило или е допуснало извършване на нарушението по ал. 1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от ВиК-оператора имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция по ал. 1.
(4) При повторно извършване на нарушението по ал.1 от лицата по ал. 2 глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата по ал. 2 и те се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от една до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман относно т. 2, която не е подкрепена от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 20, против 47, въздържали се 30.
Предложението на народния представител Ремзи Осман относно т. 2 не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 24, против 53, въздържали се 20.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване чл. 32, предложен от комисията.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Член 32 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за чл. 37 по вносител има постъпило предложение от народния представител Ремзи Осман – в чл. 37, ал. 2 да отпадне изразът “и то се лишава от правото да заема съответната длъжност със срок от две години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37, който става чл. 33 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 33. (1) Ако в срока по чл. 11, ал. 3 ВиК-операторът не внесе преработен бизнес план съобразно указанията на комисията, му се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.
(2) На член на управителен орган или на длъжностно лице във ВиК-оператор, което е извършило или е допуснало извършване на нарушенията по ал. 1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от ВиК-оператора имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция по ал. 1.
(4) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от лицата по ал. 2 глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата по ал. 2 и те се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от една до две години.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 101 народни представители: за 17, против 57, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Ремзи Осман не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 33.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 97, против няма, въздържал се 1.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: За чл. 38 по вносител, уважаеми господин председател, уважаеми колеги, има постъпило предложение на народния представител Ремзи Осман – в чл. 38, ал. 2 да отпадне изразът “и то се лишава от правото да заема съответната длъжност за срок до две години”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров е подкрепено от комисията.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители – в чл. 38:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “от 20 000 лв.”.
2. В ал. 2 да отпаднат думите “от 1000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 38, който става чл. 34 и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 34. (1) При неизпълнение в срок на задължителните указания по чл. 14, ал. 2 на съответния ВиК-оператор се налага имуществена санкция в размер от 50 000 до 150 000 лв.
(2) На член на управителен орган или на длъжностно лице във ВиК-оператор, което е извършило или е допуснало извършване на нарушението по ал. 1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв.

(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от ВиК-оператора имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция по ал. 1.
(4) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от лицата по ал. 2 глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата по ал. 2 и те се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от една до две години.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 19, против 64, въздържали се 17.
Предложението на народния представител Ремзи Осман не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 4, против 63, въздържали се 22.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 34.
Моля, гласувайте.
Гласували 89 народни представители: за 88, против няма, въздържал се 1.
Член 34 е приет.
Доктор Чакъров, моля докладвайте следващия текст и, ако можете, да отговорите на въпроса защо всички Ваши предложения се приемат, а примерно на господин Ремзи Осман – не.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, има много приети предложения на народния представител Ремзи Осман, само в една минимална част не са приети неговите предложения. Той е с голям опит в тази сфера. Ние му благодарим и за предложенията, и за активното съдействие.
За чл. 39 по вносител има постъпило предложение на народния представител Ремзи Осман:
Член 39 се изменя така:
“Чл. 39. (1) Длъжностно лице във ВиК-оператор, което не предостави искана информация в случаите, определени в този закон, се наказва с глоба в размер от 1500 до 3000 лв.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в трикратен размер, определен по максималния й размер по ал. 1.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народните представители Великов и Чакъров е подкрепено.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители:
В чл. 39:
1. В ал. 1 да отпаднат думите “от 10 хил. лв.”.
2. В ал. 2 да отпаднат думите “от 1500 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 39, който става чл. 35, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 35. (1) На ВиК-оператор, който не предостави искана информация в случаите, предвидени в този закон, се налага имуществена санкция в размер от 30 хил. до 100 хил. лв.
(2) На член на управителен орган или на длъжностно лице във ВиК-оператор, което е извършило или е допуснало извършване на нарушението по ал. 1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от ВиК-оператора имуществената санкция е в трикратен размер, определен по максималния размер на имуществената санкция по ал. 1.
(4) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от лицата по ал. 2 глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата по ал. 2 и те се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от една до две години.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Ремзи Осман, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 104 народни представители: за 24, против 66, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Ремзи Осман не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители, което също не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 1, против 82, въздържали се 13.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 35.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 93, против 1, въздържали се 3.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За чл. 40 по вносител има постъпило предложение на народните представители Великов и Чакъров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители:
В чл. 40, ал. 2 да отпаднат думите “от 1000 лв.”.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 36, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 36. (1) На ВиК-оператор, който предоставя услуги по цени, по-високи от утвърдените от комисията, се налага имуществена санкция в размер от 200 хил. до 500 хил. лв.
(2) На член на управителен орган във ВиК-оператор, който е извършил или е допуснал извършване на нарушението по ал. 1, се налага глоба в размер от 2000 до 5000 лв.
(3) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 от лицето по ал. 2 глобата е в трикратен размер, определен по максималния размер на глобата по ал. 2 и то се лишава от правото да заема съответната длъжност за срок от една до две години.
(4) При констатирани нарушения по ал. 1, 2 и 3 ВиК-операторите са длъжни да възстановят на потребителите надвзетите суми със законната лихва.”
За чл. 41 по вносител има постъпило предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 41, който става чл. 37, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 37. (1) На член на управителен орган или на длъжностно лице във ВиК-оператор, което не изпълни задълженията си по този закон, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 наказанието е глоба в троен размер.”
За чл. 42 има постъпило предложение на народния представител Ремзи Осман, уважаеми господин председател, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 42, който става чл. 38, и предлага следната окончателна редакция:
“Чл. 38. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностните лица по чл. 24, ал. 2.
(2) Наказателните постановления по тази глава се издават от председателя на комисията или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
Благодаря. (Уточнения между председателя господин Любен Корнезов и народния представител господин Борислав Великов.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Редакционно по чл. 37, господин Великов ми обърна внимание: “На член на управителен орган...” – “на” да отпадне. “Член на управителен орган или длъжностно лице във ВиК-оператор, което не изпълни задълженията си по този закон, ако не подлежи…, се наказва...” Нали така, господин Великов?
Борислав Великов (НДСВ, от място): Редакционно така е по-добре.

34ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате думата. Няма желаещи.
Първо, поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 6, против 84, въздържали се 18.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за членове 36, 37 и 38, като в чл. 37, ал. 1 "на" отпада и текстът започва: "Член на управителния съвет". Моля това да се отрази в стенографския протокол.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 85, против 1, въздържали се 5.
Тези три текста са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, стигнахме до "Допълнителна разпоредба". Комисията подкрепя текста на вносителя за това наименование.
За § 1 има постъпило предложение от народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров, което е прието по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на § 1:
"§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Дългосрочни нива на показателите" включват нивата на показателите за качество на предоставената услуга за период от десет години.
2. "Потребители" са:
а) юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК-услуги;
б) юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост;
в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
3. "Дейности от обществен интерес" са дейности по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, Закона за държавните помощи и Закона за насърчаване на заетостта.
4. "Социална поносимост на цената на ВиК-услугите" е налице в случаите, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода за питейно-битови нужди от 2.8 куб. м на едно лице не надхвърля 4% от средния месечен доход на домакинство в съответния регион.
5. "Непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер" е събитие, възникнало след утвърждаването на бизнес плана, което ВиК-операторът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати.
6. "Длъжностно лице" е държавен служител по смисъла на Закона за държавния служител или лице, работещо по трудов договор.
7. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.
(2) Лицата по чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане имат право на помощ в размер, съответстващ на месечния минимум вода, определен по ал. 1, т. 4."
"Преходни и заключителни разпоредби" – комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 2 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция:
"§ 2. (1) Първите бизнес планове, включително и цените на ВиК-услугите се разработват и представят от ВиК-операторите в комисията в срок до три месеца от влизането в сила на наредбите по чл. 9, ал. 3 и чл. 13, ал. 5.
(2) Първите бизнес планове се разработват от ВиК-операторите и се одобряват от комисията за период три години."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване "Допълнителна разпоредба", § 1 и "Преходни и заключителни разпоредби", § 2.
Имате думата, но не виждам желаещи, следователно преминаваме към гласуване.
Гласували 92 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 5.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, за § 3 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне, а останалите параграфи да се преномерират съответно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Господин председател, уважаеми колеги, бих искал да представя и на народните представители извън обхвата на комисията, че имаше доста сериозна дискусия по този параграф с оглед на това, че на този етап няма специален закон, който да предвижда уреждането на неплатежоспособността и несъстоятелността на ВиК-операторите.
Комисията предлага отпадането на този параграф и в същото време предлага тези положения и тези състояния да бъдат уреждани със сега действащото законодателство. С оглед на това предлагам да бъде подкрепено отпадането на този параграф. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, д-р Чакъров.
Няма желаещи да вземат отношение по § 3, следователно поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 117 народни представители: за 112, против няма, въздържали се 5.
Параграф 3 отпада.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по § 4 по вносител има предложение на народния представител Евдокия Манева, което е оттеглено.
Има предложение на народния представител Иван Иванов § 4 от Преходни и заключителни разпоредби да отпадне и да се създаде нов § 4:
"§ 4. Дейността, структурата и организацията на Държавната комисия за водно регулиране се определя в устройствен правилник, приет от Министерски съвет в двумесечен срок от влизането в сила на закона."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Радослав Коев и група народни представители е § 4 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4, който става § 3 и предлага следната окончателна редакция:
"§ 3. Министерският съвет приема:
1. в едномесечен срок от влизането в сила на този закон – Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно регулиране и на нейната администрация;
2. в тримесечен срок от влизането в сила на този закон – наредбите по чл. 9, ал. 3, чл. 13, ал. 5 и чл. 24, ал. 3."
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване първо предложението на народния представител Иван Иванов.
Моля, гласувайте.
Гласували 137 народни представители: за 25, против 97, въздържали се 15.
Предложението на народния представител Иван Иванов не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 12, против 80, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 3.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 101, против 2, въздържали се 4.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По § 5 по вносител има постъпило предложение на народния представител Евдокия Манева:
1. Параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
Във втори пункт нейното предложение е подкрепено, което систематично е отразено в чл. 6.
Предложение на народния представител Иван Иванов: параграф 5 от Преходните и заключителните разпоредби да отпадне.
Комисията не го подкрепя.
Същото предложение е на Радослав Коев и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, който става § 4 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 4. Министерският съвет избира за срок от 5 години членовете на комисията със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията по реда на чл. 11, ал. 2 от Закона за енергетиката, в едномесечен срок от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате думата. Няма желаещи.
Предложенията на народните представители Евдокия Манева, Иван Иванов, Радослав Коев и група народни представители са едни и същи и трябва да се гласуват едновременно.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Евдокия Манева, Иван Иванов, Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 116 народни представители: за 23, против 69, въздържали се 24.
Предложенията на тези народни представители не се приемат.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 78, против 3, въздържали се 3.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По § 6 по вносител има постъпили предложения на народния представител Евдокия Манева:
1. Параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби се заличава.
Комисията не подкрепя предложението.
По втори пункт нейното предложение е подкрепено по принцип.
Същото предложение за отпадане на § 6 на народния представител Иван Иванов не е подкрепено от комисията.
Предложението на народните представители Джевдет Чакъров и Борислав Великов е подкрепено по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6, който става § 5 и предлага следната окончателна редакция:
“§ 5. В Закона за енергетиката (ДВ, бр. 107 от 2003 г., изм. бр. 18 от 2004 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 9, ал. 2, т. 2 след думата “енергийно” се добавя “и водно”.
2. Наименованието на Раздел І в Глава трета се изменя така:
“Държавна комисия за енергийно и водно регулиране”.
3. В чл. 10 ал. 1 се изменя така:
“(1) Регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричана по-нататък “комисията”.
4. В чл. 11 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Комисията е колегиален орган и се състои от 13 членове, включително председател и двама заместник-председатели, от които единият е със стаж в енергетиката, а другият – във водоснабдяването и канализацията.”;
б) в ал. 2 думите “заместник-председателят” се заменят със “заместник-председателите”.
5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1, т. 1 накрая се добавя “за петима от членовете и във водоснабдяването и канализацията – за останалите петима членове”;
б) в ал. 2, т. 1 накрая се добавя “или на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”;
в) в ал. 5, т. 1-3 думите “обществения сектор” се заменят със “сектора” снабдяване с електроенергия, газ и вода”.
6. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 1 се изменя така:
“(1) Комисията е постоянно действащ орган, който заседава ако присъстват не по-малко от 7 от нейните членове и упражнява правомощията си както следва:
1. по този закон – в присъствието най-малко на 5 от членовете със стаж в областта на енергетиката;
2. по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги – в присъствието най-малко на 5 от членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията.”
б) алинея 2 се изменя така:
“(2) Комисията се произнася с мотивирани решения, които са индивидуални или общи административни актове и се приемат с мнозинство не по-малко от 7 гласа, 5 от които са на членове на комисията със стаж в съответната област, за която се приема решението.”
в) в ал. 3 т. 2 се изменя така:
“2. утвърждаване на цени, предложени от енергийните предприятия и ВиК-операторите.”;
г) алинея 5 се изменя така:
“(5) Решенията на комисията по ал. 4 се вземат в закрито заседание и се обявяват по ред, определен в правилника по чл. 16, ал. 2.”
7. В чл. 14 се правят следните допълнения:
а) в ал. 1 след думите “този закон” се добавя “и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”, а накрая се добавя “и на ВиК-сектора”;
б) в ал. 2 след думите “енергийни предприятия” се поставя запетая и се добавя “ВиК-оператори”.
8. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
“(2) Правомощията на комисията за регулиране на дейностите в областта на водоснабдяването и канализацията са определени в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги."
9. В чл. 22 ал. 1 се изменя така:
“(1) Комисията разглежда жалби:
1. на потребители срещу лицензианти или на лицензианти срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност;
2. на потребители срещу ВиК-оператори или на ВиК-оператори срещу ВиК-оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.”
10. В чл. 26, ал. 1 накрая се добавя “и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”.
11. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 т. 1 се изменя така:
“1. Таксите, събирани от комисията по чл. 28 от този закон и по чл. 8, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и лихвите върху тях.”;
б) в т. 2 накрая се добавя “и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”;
в) в ал. 2 след думите “този закон” се добавя “или на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”;
г) в ал. 3, т. 1 накрая се добавя “и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги”.
12. В чл. 28 ал. 1 се изменя така:
“(1) За изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон и по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги комисията събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти.”
13. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
а) точка 54 се изменя така:
“54. “Служебна тайна” е информацията, която е станала известна на министъра на енергетиката и енергийните ресурси и на министъра на регионалното развитие и благоустройството, на председателя и членовете на комисията и на служителите от съответните административни служби във връзка с изпълнението на техните функции, с изключение на информацията, която е оповестена публично при условия и по ред, определени със закон. Списъкът на конкретните факти, сведения и предметите, съставляващи служебна тайна за отрасъл “Енергетика”, се определя със заповед на министъра на енергетиката и енергийните ресурси, а за отрасъл “Водоснабдяване и канализация” – със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството.”;
б) създава се т. 59а:
“59а. Стаж в областта на водоснабдяването и канализацията е служебен или трудов стаж, придобит на ръководна или експертна длъжност в държавни или общински органи за управление на дейностите по водоснабдяване и канализация, във висши училища, в научни организации или в търговски дружества с предмет на дейност, подлежащ на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате думата по този параграф.
Има ли желаещи? Няма.


Поставям на гласуване предложението на народните представители Евдокия Манева и Иван Иванов, тъй като те са с едно и също съдържание – предлага се § 6 да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 20, против 83, въздържали се 19.
Предложението на двамата народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за § 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 10.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: По § 7 има постъпило предложение на народните представители Димчо Димчев и Димитър Пейчев, което е подкрепено по принцип от комисията, както е подкрепен и текстът на вносителя, който става § 6 със следната окончателна редакция:
"§ 6. В Закона за водите се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 96а се създава ал. 12:
"(12) Концесионните договори за ВиК-услугите се изготвят в съответствие с изискванията на Закона за концесиите, Закона за общинската собственост и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и на подзаконовите нормативни актове по прилагането им."
2. В чл. 151 се правят следните изменения допълнения:
а) създава се ал. 1:
"(1) Народното събрание приема Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, с която се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на водния сектор.";
б) досегашният текст става ал. 2 и в нея в т. 1 се създават букви "з" и "и":
"з) предлага за одобряване от Народното събрание Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор;
и) приема отраслови стратегии в съответствие с основните цели, определени в стратегията по ал. 1."
3. В чл. 193 ал. 3 се отменя."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, има ли желаещи да вземат отношение по § 6?
Давам думата на господин Танков.
Стойко Танков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Всъщност в комисията имаше широк дебат по § 6 и най-вече по предложението на народните представители Димчо Димчев и Димитър Пейчев, което е отразено в т. 3 – чл. 193, ал. 3 от Закона за водите да отпадне. Знаете, че този член е свързан с премахване на ограничението загубите над 25% да са за сметка на ВиК-операторите. Знаете, че този текст беше обект и на ветото на президента, което беше разгледано в комисията, на практика подкрепено, но до ден-днешен то не е влезнало в пленарната зала.
Мисля, че тук има нарушение на процедурата, по която е внесено предложението на народните представители. Смятам, че много по-редно би било да се извърши директна промяна в Закона за водите на базата на разглеждане и гласуване ветото на президента. По този начин съвсем легално се заобиколи разглеждането на ветото, в което имаше сериозни аргументи по отношение прилагането на този член. Разбирам аргументите на вносителите и на комисията, в които се счита, че с приемането на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги практически се въвежда ред и не е необходимо да съществува този член в Закона за водите. Много по-правилно беше да бъде разгледано ветото на президента в пленарната зала и да бъдат извършени съответните промени в Закона за водите, ако това се счита за нормално.
Така че аз лично няма да подкрепя този параграф.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Все пак правите ли някакво предложение?
Стойко Танков: Предлагам в § 6 т. 3 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Имате думата.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Направи ми впечатление, че през м. юни миналата година пак двама народни представители по същата тема някак си внезапно направиха предложение за чл. 193, ал. 3. Сега пак в текста на Министерския съвет няма нищо и се оказва, че между двете четения пак други двама народни представители предлагат чл. 193, ал. 3 да отпадне. Мисля, че това не е случайно и че то не урежда нещата. В това отношение министър Церовски има пряка вина.
Питам: какво урежда отпадането на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите и кой ще поеме отговорност за това, че хората са плащали от м. юни досега повече калкулирана вода? Господин министър, въпросът е към Вас, а не към вносителите, защото вносителите изпълняват Ваша поръчка. Вие разпоредихте ли се инкасаторите да минат и да засекат водомерите във връзка с това, че практически не беше удължен срокът на това да се калкулира до 12%? Не можаха да свършат работа предложенията на господин Великов и господин Чакъров и българските граждани плащаха практически повече незаконно калкулирана вода. В това отношение министърът носи пряка вина и отговорност, за да не кажа съдебна, за което ние ще се постараем.
Колеги, ако отворите доклада на стр. 20, ще видите, че в § 9 има предложение § 6 да влезе в сила от 1 януари 2005 г., тоест със задна дата. Докога ще караме с един закон да се отменят разпоредбите на друг закон и после в Преходните и заключителните разпоредби – със задна дата – от 1 януари 2005 г., с което се ощетяват милиони български граждани?!


Обръщам се към мнозинството, пък и към вносителите, не може по този начин да се удрят интересите на милиони потребители. И тук не само вносителите, а и ръководството на комисията трябва също да вземе отношение. Аз съм разговарял в частен разговор, не искам от трибуната да коментирам това, което беше направено през лятото. И сега отново виждам рецидив. Това са просто безобразия! Българската общественост трябва да знае, че министър Церовски е виновен за това, че шест месеца е калкулирана водата на всяко българско семейство незаконно. Някой трябва да поеме отговорност, включително и премиерът, и вносителите тук, които се мъчат да измъкнат министъра. Това са тарикатлъци на ниво парламент.
Предлагам, господин председателю, процедурно § 6 да се гласува точка по точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Господин министър, заповядайте.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Благодаря, господин председател.
Бих желал да кажа, че, ако има някаква вина във връзка с чл. 193, ал. 3 от Закона за водите и със сроковете, които той дава и които са прегласувани многократно, със забавянето на отпадането на този член или на удължаване на срокове, то тази вина не може да бъде персонална. Защото не министър Церовски гласува законите в тази държава и един средноинтелигентен депутат би трябвало да го знае това нещо, господин Димитров.
Второ, категорично възразявам на езика, който се води в тази зала – тарикатлъци. Тарикатлъци може да има някъде при вас. Няма тарикатлъци, има желание един неработещ текст, доказал, че е неработещ, да отпадне, след като влиза в сила един закон, с който фактически се решават всички проблеми по ценообразуването и по регулирането на това ценообразуване. И най-после, с този закон ще бъде даден старт на реформата във водния сектор. Това е истината.
По въпроса за калкулирането това, което мога да кажа, е, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството спазва законите и всички мерки и дейности, които са били нужни във връзка с кашата, която забъркахте…
Благой Димитров (ОДС, от място): Кой забърка кашата?
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Аз така си мисля – че кашата е забъркана вследствие на гласуванията. Ние направихме в срок съответните предложения, така или иначе законът беше приет, след това имаше вето на президента, ветото влезе в сила и сега в момента се прави предложение този неработещ текст от Закона за водите да отпадне. И всеки един средноинтелигентен човек разбира, че няма как този текст да остане, при положение че се сменят цялостната методика и цялостната технология за работа в бъдеще на ВиК-сектора. Тези методики и тези ограничения и въобще начинът на ценообразуване ще бъдат регламентирани в детайли подробно и ще се контролират по начина, описан в този закон. Така че абсолютно необосновано и популистично се започва отново този дебат. Абсолютно!
Уважаеми народни представители, аз моля, като благодаря същевременно на работните групи и на експертите, които участваха в правенето на този закон, неслучайно фактически се обажда вносителят на последния ред от тези Преходни и заключителни разпоредби. А това, което искам да кажа, е, че по § 7, който се предлага, естествено няма да искаме законът да влиза в сила от 1 януари, понеже това е явно издание, което е имало предвид парламентът да се произнесе по закона преди Нова година. Така че законът ще си влезе в сила както решите вие в тази зала.
Така че, уважаеми дами и господа народни представители, още веднъж като благодаря на всички, които са работили по този закон и смятам, че до момента всичко, което гласувахте, е една работеща, добре обмислена система, моля да подкрепите предложението на комисията за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Великов има думата.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Очевидно е, че се налага да дадем малко по-подробни разяснения на колегите, които може би не са чак толкова вътре в тази материя. И това ще бъде вероятно последното, за което ние ще загубим още малко парламентарно време.
На първо място, трябва да се отбележи това, че действително и в мотивите на ветото на президента е отбелязано следното, цитирам: “Законодателят трябва да реши, ако нормата е неприложима – става дума за чл. 193, ал. 3 от Закона за водите – да се отмени или измени, а не непрекъснато да се отлага действието й.” Значи и експертите на президента, и самият президент смятат, че отменянето е едно възможно действие на законодателя с оглед на това да се регулира по друг начин намаляването на загубите. И това нещо ние правим с този закон, който на практика вече е на финала. И в чл. 7, където имаме т. 9 – принципите за осъществяване дейността на комисията по отношение насърчаване намаляването на загубите на вода, и в чл. 9, и в много други членове, които ние всички заедно минахме вчера и днес, се вижда по какъв начин ще се оценяват загубите, каква ще бъде методиката, основните й принципи. И това, че безспорно една от основните задачи с този закон е не само да се гарантира качеството на ВиК-услугите, да се гарантира една социално поносима цена по нашето с д-р Чакъров предложение на ВиК-услугите, а да се опази това благо, което в България не е никакъв голям обем, а именно водата.
В този смисъл е съвсем правилно и предлагам да се подкрепи и в залата мнението на комисията в пълния размер на § 6, включително чл. 193, ал. 3 да се отмени. Смятам, че това е, както многократно вече сме се изразявали, една неработеща алинея и с нашия закон, който приемаме в момента, ние решаваме вече окончателно въпроса, който толкова много ни тревожеше години наред. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Благой Димитров за първа реплика.

Благой Димитров (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър, уважаеми господин Великов! Същите социално слаби хора, на които вие с едни такива бележки сте давали по един килограм брашно, захар в Монтана безплатно за Коледа, унижавайки тези хора, сега в момента пледирате да натиснем зеленото копче, за да може те да плащат крадени пари, включително от водните дружества, и практически да санираме една несправедливост, затова че има нефелни хора в Министерския съвет, и затова, че Вие се помъчихте…
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Господин председател, направете му забележка!
Благой Димитров: Господин министър, моля Ви се… (Неразбираема реплика от министър Валентин Церовски.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля ви, по-спокойно...
Благой Димитров: Какво казахте, господин министър? (Шум и реплики в залата.)
Господин председателю, аз Ви моля, призовете министъра да не псува от мястото, където стоят министрите! (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля Ви, да запазим добрия тон! (Шум в залата.)
Благой Димитров: Господин Великов, не Ви прави чест това, което ни призовавате да подкрепим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Втора реплика – господин Маринчев, заповядайте.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Ако думата “келеш” е обидна и господин Димитров заведе дело за обида от страна на министъра, че го нарече “келеш”, аз ще му стана свидетел. (Възгласи: “Е-е-е!”.)
Що се отнася до репликата – господин Великов, мога да приема тезата на президента, че може би следва да се отмени чл. 193, ал. 3, но защо след толкова време от ветото на президента, то не беше разгледано, да беше отменeн този чл. 193 и нямаше да има толкова проблеми за плащането. Защото, ако сега някой заведе дело в София, че водата от толкова и толкова стотинки, ако беше паднала, т.е., ако беше спазено ограничението да се признават само 25% от загубите, цената на водата щеше да бъде много по-ниска, предполагам, че безброй дела щяха да бъдат спечелени, тъй като от 1 юли до ден днешен и до влизане в сила на този нов § 6 би трябвало да падне цената на водата навсякъде, където загубите са над 25%. Предполагам, че няма място в България, където загубите да са по-малко от 25%. Така че, защо трябваше да се чака толкова време, за да го внасяме сега? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трета реплика – има думата господин Михаил Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министре, уважаеми господин Великов! Вчера вашият премиер ви помоли да не политиканствате, а Вие днес от първия ден започвате с това.
На първата страница пише… наистина, ако искате да отмените нормата, отменете я. Но вижте какво пише на втората страница на ветото и като запознавате народното представителство, на което спестявате познанието за ветото, вече около 3-4 месеца, вашата парламентарна група, като все го слага 15-а точка, се казва така: “Ето защо не трябва дори и за ден повече да се отлага действието на нормата на чл. 193, ал. 3 от Закона за водите, която определя друг по-справедлив механизъм за ценообразуване и в значителна степен защитава правата на потребителите”.
Повече нищо не мога да ви кажа. Спомнете си какво ви посъветва вчера вашият премиер!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Три реплики – няма възможност за повече.
Право на дуплика – господин Великов, заповядайте.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, колега Димитров! Тук наистина малко прехвърчаха искри и смятам, че трябва да запазим спокойствие и отново да Ви уверя, че със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ние действително регулираме този важен въпрос в цялата му пълнота, включително и по отношение на водните загуби.
И на господин Маринчев, и на господин Миков мога да кажа, че всъщност изчакването до голяма степен беше свързано с това ние да намерим наистина един по-справедлив механизъм, както тук беше цитиран президентът в една от следващите точки на мотивите за ценообразуване и защита правата на потребителите. Това стана със закона, който днес, живот и здраве, след няколко минути ще довършим, а не с автоматичното приемане ветото на президента, което всъщност не означава някакъв по-справедлив механизъм, тъй като не е ясно откъде биха дошли средствата за рехабилитиране на водопреносната мрежа и реално намаляване на тези загуби с 25%. Това няколко пъти сме го говорили в тази зала и смятам, че е ясно.
Призовавам още веднъж да довършим законопроекта, който вече на практика е съвсем накрая, да приемем § 6 в пълния му обем и законът, разбира се, може да влезе в сила от някакъв следващ момент, който всички ние преценим – било от 20 януари или някаква по-късна дата, или от датата на обнародването му. Тук преди малко беше споменато, като някакъв довод, че се правят някакви едва ли не машинации - в никакъв случай, просто беше предвидено – този законопроект е готов много отдавна, още от началото на декември, тогава смятахме, че до края на декември ще го приемем, затова сме писали 1 януари. Сега така да се хвърлят в пространството някакви упреци, мисля че ние сме сериозни хора и не бива!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Искам още на този етап да съобщя, че приемам предложението на народния представител Благой Димитров и § 6 ще се гласува точка по точка.
Господин Миков, заповядайте. (Реплика от народния представител Васил Маринчев.)
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Време има за всички, стига наистина да разберем какво приемаме и че то наистина е в полза на потребителите, уважаеми господин Великов. Защото от тази регулация, ако не се получи някакво осезаемо ценово усещане за потребителите, значи сме обслужили някой друг чужд интерес, т.е. сте обслужили, защото аз няма да подкрепя отпадането на чл. 193, ал. 3.
Ако 25% е неразумно, нека в закона да стане 30-40% - някакъв разумен праг, който също се вписва в идеята за регулация. (Реплика от залата.)
Няма проблем и идеята за регулация с регулаторен орган никак не противоречи на идеята за законов праг, до който могат да се начисляват загуби на водата и да се плащат от потребителите. Няма противоречие! И първоначалният законопроект на правителството всъщност точно това предвижда, че регулаторният орган се съобразява с чл. 193, ал. 3. Това е правителственият проект. Изведнъж вие тук умниците или лобистите внасяте текст, с който да се махне чл. 193, ал. 3, за да няма проблем. Ето за това става въпрос. И какво става: онзи ден във Видин вдигнали водата! Чета във в. “Труд”: “В София може би ще се вдигне водата”. Е, като я правите тази регулация справедлива, защото иначе вие много мазно споделяте принципите, които президентът ви отправи във ветото и правите, каквото си искате, въпросът е ще има ли за гражданина ефект? Ще има ли преса и законова регулация, която, разбира се, и регулаторният орган – “за” сме, да следи и да прилага върху тези оператори на естествените монополи, които да принуждава да правят инвестиция и наистина да има един осезаем спад в графиките, които сигурно ги има в министерството на загубите, които се отчитат за вода?
Иначе какво става? Ето, вземам едно решение от 2003 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Става въпрос за “Слънчев бряг” - 100% сменени тръбите, уважаеми дами и господа, в “Слънчев бряг” – къде е Севлиевски? - сто процента сменени тръбите и начислени 40% загуби на вода на три хотела. И човекът тръгнал, отишъл в Комисията за защита на конкуренцията и си защитил правата с акт на Комисията за защита на конкуренцията. Сто процента сменени тръби, чисто нова ВиК-инсталация и 40% загуби?! Значи, това не са загуби! Това е злоупотреба с естествен монопол. И дали монополът е частен под формата на водно сдружение или държавен под формата на ВиК-дружества – няма никакво значение – не се реализира защитата на потребителя.
Отмяната на този текст е абсолютно против онази повеля на Конституцията, с която законите трябва да осигуряват защита на потребителя. Защото при естествения монопол – да, всички сме съгласни, че това е една добра стъпка към регулирането на сектора. Да, ама не премахвайте и законовите прагове! Ако трябва, ги променете! Двадесет и пет процента – невъзможно, не ви харесва – добре, направете го 30 %, направете го 40% - обосновано, но да има пресата върху тези естествени монополи да спрат вече да злоупотребяват с монополното си положение сред милионите потребители. Иначе общите приказки са хубаво нещо. Още по-хубаво, ако те имат някакъв резултат за потребителите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Първа реплика – има думата господин Борислав Великов.

Борислав Великов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Миков, с нехаресване тая работа не става. На Вас или на някой примерно не му харесва 25% - ще сложим 30, ще сложим 40. Това не е сериозно. Сериозното е това, което е регулирано в този Закон за водния регулатор, тъй като там за всеки регион, за всяко ВиК имаме различни прагове на тези водни загуби съобразно възможностите да се инвестира. Така че, в крайна сметка, дори да има някакво повишаване на цената на ВиК-услугата, това повишаване на цената на ВиК-услугата да върви с по-нисък темп, отколкото вървят доходите на гражданите, на хората от съответния регион. Това е философията на закона, който ние почти вече сме приели, включително и с това, което преди малко приехме по § 1, и социалната поносимост на ВиК-услугите. Така че нека да бъдем конкретни и точни в нашите експертни оценки. Това не става с харесване или нехаресване – ако не е 25%, да бъде 30, 40. Извинявайте, това не е сериозно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте за втора реплика, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Уважаеми господин Миков, не съм съгласен с Вас, че примерно тоя праг от 25% може да бъде вдигнат и ще Ви кажа защо. Например във водното дружество във Варна – аз съм разговарял и с министъра, исках да бъде извършен одит от Агенцията за държавен и вътрешен финансов контрол, но така или иначе после практически това беше забравено от министерството. Аз исках да бъде направен такъв одит, защото просто има кражби от шефа на дружеството. Човекът краде, крадат там и други хора от ръководството и това нещо се калкулира в цената на моя водомер. Практически наистина 100% в момента е абсолютно нецелесъобразно да се калкулират от тези кражби, защото това не са загуби, а са чисти кражби. Аз не съм съгласен да плащам и на моя водомер да се калкулират неща, които практически не съм консумирал.
В тази връзка мисля, че трябва да се помисли точно по какъв начин, сега като влезе водният регулатор, наистина не само както беше казано тук - “всеки регион и в зависимост от това колко е стара инфраструктурата”, но и във връзка с това колко се краде. Разбира се, по-енергично да се намесва и принципалът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за трета реплика? Няма.
Господин Миков, имате право на дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин Великов, ама в началния проект на правителството е предвидено именно това – регулацията да се извършва при съблюдаване на условията по чл. 193, ал. 3. Това е предвидил правителственият законопроект, а вие в комисията, един или няколко играчи, внасяте, правите и изваждате. Въпросът е: правителството не е ли било толкова в час, че да разбере, че и при условията на чл. 193, ал. 3 може да се прави регулация?
Господин Димитров, аз само примерно казвам, ако не останат 25%. Разбира се, че всеки от нас иска да има минимум загуби и минимум кражби, само че законът стимулира този процес, законът въобще не решава проблемите. И в крайна сметка защо трябва така потайно някак си, уж в името на доброто на гражданина, ние да създаваме условия, при които сметките за вода ще растат? Какво казвате вие? – “С повишаването на доходите, поносимостта на водата като съотношение от доходите”. Дайте да приложим другия подход – понеже е естествен монопол, да имаме контрол върху производствените разходи и някакво наблюдение върху печалбата.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Това го има в законопроекта.
Михаил Миков: Защото другото какво означава? Свръхпечалби. Като започнат гражданите да получават по 2000 евро заплата, както им обещавате, ще започнат да плащат по 10 евро кубика. Ама че държавата получава 4 стотинки за тоя кубик, ще се увеличават ли цените на държавата? Тая логика не е редна.
Аз мисля, че е най-добре да си остане тая норма, регулаторът да си регулира в тая норма, ако трябва тая норма да се провери. Една дискусия по ветото можеше да извади и тоя въпрос за загубите, само че вие не искате така публично да го дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител господин Маринчев.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, колеги! Много от нещата, които имах намерение да кажа вече се казаха, най-вече от господин Миков. Аз споделям това, което той каза. Аз също няма да подкрепя отпадането на чл. 193, ал. 3. Сигурно бариерата от 25% поносими, т.е. законни загуби, е много ниска.
Михаил Миков (КБ, от място): Ама някъде са ги постигнали.
Васил Маринчев: Може да са ги постигнали, нямам информация.
Може би е ниска, но може би трябва да се търси, не както каза господин Великов, или господин Миков, според мен беше случайна фраза, че ако решите, както искате, направете го. Може би трябва да се търси обективен измерител и да се постави една обективна граница от толкова и толкова процента – това може би е въпрос на институти и научни организации, които да кажат как да бъде, или от практиката. Но според мен трябва да има такава бариера, защото сегашният закон на практика развързва ръцете на ВиК-дружествата да калкулират фактически колкото искат от загубите си. На практика 100% от загубите ще си ги калкулират. За тях в този случай, когато няма един общ ограничител колко да бъде процентът на законните загуби, те ще си правят каквото си искат и няма да имат стремеж, няма да имат стимул да инвестират, така че да достигнат тоя праг на допустимите загуби и да работят нормално. От това цената на водата ще расте непрекъснато. Дали ще стигне 10 евро, не дай Боже да стигнат, а дори и да станат заплатите по 2000 евро.
За мен има основание да има такъв общ праг. А дали ще бъде 25%, нека да кажат специалистите в тази област.
Тук не мога да се съглася със становището на министъра, че не е било негова работа в периода след 1 юли 2004 г. и досега. Според мен можеха да се направят проверки на цените на ВиК-дружествата и да се види къде трябва да се намалят, тъй като вече е влязло в сила ограничението за 25%, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството в този случай е бездействало. Аз съм сигурен, пак го повтарям, че, ако се заведат дела от потребители, те неминуемо ще бъдат спечелени, защото е бил нарушен законът, не е бил спазен и са калкулирани загуби далеч над допустимите според закона.
Пак искам да кажа, че аз няма да подкрепя отпадането на чл. 193, ал. 3. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Давам думата на народния представител Евдокия Манева.

Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Нормата на чл. 193, ал. 3 е единствената норма в нашето законодателство, която позволява на обществото да контролира ВиК-услугите. Това е единствената норма, която позволява на хората, на неправителствените организации да изискват ВиК-операторите да провеждат целенасочена политика за намаляване на загубите и да ги санкционират, когато те злоупотребяват с монополното положение. Не е вярно, че текстът не е работещ. Той не работи, защото ВиК-та не работят. Не текстът е виновен, виновни са операторите, които не направиха нищо за изминалите четири години, за да има поне минимален напредък в тази сфера. Естествено е, че ако отделяте 2 млн. лв. на държавните дружества на година, за да се извършват определени дейности в тази насока, не можете да получите някакви резултати, но затова не е виновен законът.
Не е вярно, че с отпадането на този текст стартира реформата във ВиК-сектора. Такова твърдение е абсолютно некомпетентно, то е смешно. Съвсем други са проблемите на ВиК-сектора и нормата, ако ставаше дума за ниво на показателя, който да бъде приемлив за съответния етап на развитие на ВиК-сектора, можеше да се коригира точно в този смисъл, но да не се отнема възможността обществеността да контролира тази монополна услуга.
Какво имаме в момента? Това, което е предложено със Закона за водоснабдителните и канализационни услуги, е нивото на цената да се споразумява между ВиК-оператора и Комисията за регулиране. Обществеността е напълно изолирана от този процес. Тя ще бъде информирана на финала след взетото решение и няма абсолютно никакви механизми, с които да окаже въздействие на този процес. Не е предвидено даже участие на басейновите дирекции – един орган, който дава някаква представителност както на потребителите на ВиК-услугите, така и на обществеността в съответните райони. Даже не е предвидена намеса на басейновите дирекции, които трябва да се произнасят по всички проблеми, свързани с управлението на съответния регион. Тази обществена структура е напълно пренебрегната и тя няма право да участва в решаването на проблемите с политиката, която провежда съответният ВиК-оператор, с качеството на услугите, които той предлага, и с цените, разбира се, които ние ще плащаме в бъдеще. Така че тази норма е необходима.
Какво ще бъде нивото на показателя? Това може да се коментира, може да се направят стъпаловидни изменения на показателя за съответните години, но стимул за ефективна работа на ВиК-операторите и възможност за контрол на обществото трябва да има.
Затова аз смятам, че този текст категорично трябва да остане. В никакъв случай не трябва да отнемаме възможността на обществото да контролира монополните услуги. Аз мисля, че не може да има нито един депутат, който представлява избирателите, хората на нашата страна, който да се противопостави срещу една такава норма.
Аз мисля, че т. 3 от § 6 трябва да отпадне. Как съответната норма в Закона за водите ще се усъвършенства така, че да работи по-ефективно и да е стимул за ВиК-операторите? Това може да бъде обект на дискусия и да намери конкретно решение, но не трябва да минаваме към крайното решение за ликвидиране на тази възможност за контрол на обществото. Още веднъж подчертавам, че това е изключително важно. Ние отиваме към един абсолютно административен подход към решаване на проблемите за качеството и цената на услугите с пълна изолация на мнението на обществото, което е недопустимо. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
Съобщавам на народните представители, че точките ще се гласуват отделно, включително и т. 3, тъй като тя е спорната.
Заповядайте, госпожо Литрова.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря, господин председателю! Аз наистина щях да направя реплика към колегата Благой Димитров и щях да се изкажа точно в посоката, в която се изказа и уважаемият господин министър Церовски.
Отговорностите по този закон са преди всичко на това Народно събрание. Ако парламентарните групи имаха желание да бъде решен този въпрос в срок, нямаше да нарушават Конституцията и правилника на Народното събрание и повече от четири месеца да не внасят за гласуване в Народното събрание ветото на президента. В същия момент трябва да си зададем много сериозния въпрос, след като новият Закон за водите не е влязъл в сила, реално на каква цена се калкулират стойностите за водопотребление в момента. Това означава, че би следвало да се калкулират на старите, но по този начин ние влизаме пак в един много сериозен конфликт.
Норма трябва да има, защото този закон не решава социалния проблем на българските граждани. Аз наистина бях дала дума, че по този закон ще въведа своеобразно политическо отшелничество и няма да се изказвам по него, но в момента виждам как пленарната зала е гласувала и е определила социална степен на поносимост на цената на водата, която не трябва да надвишава 4%, забележете, от средния доход на едно домакинство на съответния район. Ако си направим едни елементарни изчисления, ще установим, че при среден доход на домакинство за цялата страна 439 лв., макар че в различните региони тя е различна, това означава, че цената на водата не би трябвало да надвишава 4% от тази сума. Елементарно можем да изчислим, че тази сума не трябва да бъде повече от 17 лв. Тоест какво означава това? Къде е социалната поносимост, която ние предлагаме на българския гражданин към днешния момент?
Струва ми се, че този текст е този, който предопредели Народното събрание да не приеме поправката в чл. 193 в Закона за водите за определяне на задължителните загуби, които трябва да се поемат във ВиК-дружествата. Защото, ако ние предложим днес на българските граждани такава социална поносимост, това означава, че ние ще демонстрираме некомпетентност и извънредна циничност по отношение на всички големи социални групи в България.
Освен това ми се струва, че комисията, на която ние дадохме изключително сериозни правомощия и задължения в същото време да регулира цените на водата, не може да заработи дори при най-голямото си желание и не може да определи регулирана цена на водата до шест месеца след влизането на този закон. Това означава, че ако ние не определим нормата на максимално допустимите загуби, законоопределена в Закона за водите, ние ще допуснем едно много сериозно нарушение или съпоставка на два различни законопроекта, които реално няма да имат своето приложение.
Аз смятам, че няма политическа сила в тази зала, която да се изправи пред избирателите, които са българските граждани, пред потребителите и да каже, че всъщност ние сме демонстрирали едно безотговорно поведение. Смятам, че най-малко от това се нуждае управляващото мнозинство, което може чрез този текст да поправи грешката, която е гласувана преди час и половина – два по отношение на тези 4%.
Аз смятам, че ще се намерят достатъчно много хора, които да атакуват съответно, а може би и президентът, точно този текст за така наречената псевдосоциална поносимост. Заради това лично аз ще подкрепя в Закона за водите да остане ограничителната норма, чиято отговорност ще се поема от всички народни представители. Защото с този законопроект ние освобождаваме цялото народно представителство от социалния си ангажимент на регулатор и прехвърляме тези задължения само и единствено към една комисия, която като комисия безконтролно може да определя начина, по който българските граждани ще заплащат водата. Това би могло да бъде и добронамерено, но това би могло да бъде в много случаи и спекулативно, в интерес на така наречените инвестиции на новите ВиК-оператори.
Заради това аз ще подкрепя текстът да отпадне. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Давам думата за изказване на господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Много пъти съм заставал на тази трибуна, но сега имам съзнанието, че съм изправен пред може би най-сложната задача, която искам да реша за себе си и в полза на всички, които имат отношение към този въпрос.
Не смятам, че изказванията на колегите отдясно – Манева, Маринчев и другите, които взеха отношение, на моите колеги – Танков, Миков, на колежката Литрова, са популизъм. Смятам, че това е едно искрено отношение и търсене на решение в интерес на обществото, че на страната на техните аргументи да искат радикално решение, категорично решение със закон, са и фактите, на които сме свидетели – че много дълго време тази норма съществуваше, много дълго време тя се отлагаше, цените се увеличаваха, решението беше за сметка на милионите потребители и сигурно в интерес на небрежни стопански ръководители и на други корпоративни и лични интереси. Съгласен съм, че има основание и не наричам техните изказвания популизъм.
Политиците обаче са хора, които понякога при очевидна ситуация и много ясен интерес трябва да имат смелостта да разсекат видимото статукво и да предложат решение, което в по-късен етап, невидим за масовия потребител или участник в събитията, може да се улови.
Каква е дилемата, пред която сме изправени? Няколко пъти говорих и пред моята парламентарна група, говорих и в комисията не един и два пъти.
Твърде възможно е при едно радикално решение и при неговото стриктно съблюдаване в пълно съответствие със закона само след няколко месеца тези монополисти, тези оператори – ВиК-дружествата, да изпаднат във фактическа несъстоятелност по силата на сега действащия Търговски закон и при липсата на предпазни средства да не могат да доставят тази услуга. Това ще бъде една много голяма трагедия. Съзнавам какво говоря, аз, човекът, който при президентското вето коментирах, че той има пълно основание да постави големия въпрос за иначе ограничения воден ресурс и за необходимостта той да се пести и да се регламентира не повече от 25%.
Значи от една страна сме изправени пред опасността монополистите да изпаднат в несъстоятелност да извършват услугата, и от друга страна, пред дългосрочната задача да пестим този ресурс.
Отклонявам казаното от мои иначе много уважавани колеги, че текстовете в закона са резултат на лобистко надмощие на определени интереси. Работихме заедно с много експерти дълго време. Искам да ви припомня как сме решили в текстовете, които вчера бяха приети, въпросите, които днес са обект на нашето внимание.
На първо място, в чл. 7, при който се регламентира осъществяването на дейността на комисията и принципите, от които тя трябва да се ръководи, в т. 9 сме записали, че тази комисия трябва да изведе като свой приоритетен принцип насърчаването намаляването на загубите на вода, ефективното и икономичното използване на доставените количества вода от потребителите. Значи както потребителите да пестят този ограничен природен ресурс, така и операторите.
Второ, в чл. 9 от същия този закон, който приехме заедно, т. 4 казва, че комисията ще оценява качеството на услугите на ВиК-операторите, като отчита общите загуби на вода във водоснабдителната система и сроковете за тяхното намаляване.
И искам изрично да подчертая алинеите 4 и 5, където от закона е внушено като обезателство, че общите загуби на вода във водоснабдителните системи по ал. 1, т. 4 се определят по методика за определяне на допустимите загуби за вода във водоснабдителните системи, утвърдени от министъра на регионалното развитие, и особено ал. 5.
В заключение аз отстоявах най-категорично този принцип – да се запази нормата от 25%, която да притиска операторите да се вместят в тази дейност. Когато имаме този закон, ако той се съблюдава и спазва, мисля, че имаме достатъчно основание да смятаме, че сме създали норми за постепенно преминаване към това обществено необходимо решение на проблема.
Завърших и аз, колкото и да е странно, ще подкрепя този текст, а ако законът не работи, следващият парламент ще бъде принуден да въведе норма, която да коригира неспособността на органа да регулира тези отношения. Това е моята позиция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Евдокия Манева за реплика. Репликата означава несъгласие с изложено от изказващия се становище.
Евдокия Манева (ОДС): Пълно несъгласие, въпреки че, да ви кажа право, не разбрах заключението.
Но цялата пледоария беше в подкрепа на това, че, видите ли, направили сме много хубав закон, в който можем да регулираме както трябва цените.
Текстовете, които прочетохте, са изрични правомощия на комисията. Комисията е административен орган и Вие не намерихте и не цитирахте нито един текст, в който да има възможност обществото, със своите организации и чрез отделните си граждани, да реагира на това, което ще определи тази комисия.
Нормата в чл. 193, ал. 3 е точно този механизъм за обществен контрол. И ние не можем да заличаваме една такава възможност, въведена преди 5 години. Вместо да вървим към по-широко участие на обществеността, особено в такава монополна сфера, ние го заличаваме и вие тук се опитвате да ни кажете, че сме изработили страшно хубав закон, защото имало еди-какви си принципи и еди-какви си критерии.
Тези принципи и критерии ще се упражняват от 6 души. Тези 6 души могат да бъдат добросъвестни, могат да бъдат недобросъвестни и нямаме никакъв механизъм за обществен контрол. Затова инструментът за обществен контрол задължително трябва да остане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Манева.
За втора реплика има думата господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Божинов, възползвайки се евентуално от правото си на дуплика, кажете ясно подкрепяте ли отмяната на чл. 193, ал. 3 или оставането й. Само това Ви моля. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това не беше точно реплика, но да го приемем като уточняващ въпрос към господин Божинов.
В крайна сметка гласуването ще покаже.
Госпожа Литрова, заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Уважаеми господин Божинов! Вашите основни аргументи в защита на текста – да отпадне ограничението, което би следвало Народното събрание да наложи върху ВиК-операторите, Вашата защита всъщност беше подплатена от едни лозунги, които Вие цитирахте в чл. 7. След като Вие цитирахте, че ще насърчаваме намаляването на водните загуби, а в същото време в чл. 2 по т. 3 искаме защита интересите на потребителите, аз не мога да разбера как хем ще се увеличи социалната поносимост до 17 лв. цена на кубик, хем в същото време ще насърчаваме да се намаляват загубите. Няма ли ограничение от страна на Народното събрание загубите, които ВиК-операторите начисляват за сметка на потребителите, това означава, че самата комисия няма да бъде този регулатор, който ние искаме да бъде.
Аз и в дискусията в комисията, която в момента всъщност се превръща в дискусия по ветото на президента, предложих, след като ВиК-операторите не са в състояние да покрият всички загуби, този парламент да поеме отговорност и ги увеличи примерно до 35%. Останалото пак да бъде за сметка на потребителите, но въпросът беше да се предложат стъпки за решаването на въпроса. В продължение на шест години обаче такива стъпки не се направиха.
Сега този закон е факт, но той няма да реши основните проблеми, които си поставяме за разрешаване.
По тази причина ми се струва, че аргументът Народното събрание да се откаже от регулатора и с този текст в чл. 193, ал. 3 да отпадне регулиращият начин на Народното събрание, е един неуспешен начин. Защото в момента Законът за водите действа така, че ВиК-операторите не би следвало да начисляват никакви загуби на потребителите, а те го правят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Божинов, заповядайте, разполагате с две минути.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми колеги, няма спасение за един народ, когато избраният от него парламент и назначената администрация работи срещу неговите интереси и в интерес на други корпоративни и групови интереси. Така че дори да приемем този текст, той не е панацея.
Госпожо Манева, Вие отлично знаете, че един оператор с помощта на подобна администрация, която писа, че в подобна система загубите са 80%, фиктивно, след което започнаха да мерят реално загубите и те бяха няколко пъти по-малко, инвестициите се изнесоха от България, а тръбите не са сменени.
Уважаеми колеги, искам да ви кажа, че ако тази комисия, която сме избрали, ще работи срещу принципите, които сме заложили, и интересите на своя народ, за него спасение ще има в следващия парламент, а ако и той не е способен, спасение за този народ няма да има.
Аз мисля, че в закона са намерени механизми, ако Министерският съвет и министърът намерят способни хора, ако те са готови да действат в съответствие с написаното в този закон, ще има постепенно намаляване на загубите и то ще се отрази върху цените. Но ако администрацията е продажна и корумпирана, каквото и да запишем в закона, резултат няма да има. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предлагам да преминем към гласуване точка по точка.
Моля народните представители да заповядат в залата, тъй като трябва всеки народен представител да гласува само със своята карта. Така пише в Конституцията.
Моля да гласуваме § 6, т. 1.
Гласували 172 народни представители: за 157, против 1, въздържали се 14.
Параграф 6, т. 1 се приема.
Моля, гласувайте § 6, т. 2.
Гласували 181 народни представители: за 151, против 2, въздържали се 28.
Точка 2 на § 6 е приета.
Моля да гласуваме спорната т. 3. Малко разяснения.
Беше направено процедурно предложение от народния представител Стойко Танков за отпадане на т. 3. Такова предложение беше направено и от редица народни представители. Ако т. 3 отпадне, това означава, че чл. 193, ал. 3 в Закона за водите ще остане.
Следователно, моля, гласувайте отпадането на т. 3 от § 6.
Гласували 201 народни представители: за 88, против 99, въздържали се 14.
Предложението за отпадане на т. 3 не се приема.
Госпожо Манева, заповядайте за процедурно предложение.
Евдокия Манева (ОДС): Уважаеми колеги, гласуваме да остане общественият регулатор върху цените и качеството на услугите.
Борислав Великов (НДСВ, от място): Който вие отложихте още 4-5 години.
Евдокия Манева: Самият текст в Закона за водите може да бъде подобрен, могат да бъдат приети стъпаловидни нива за съответните години. Но ние в момента, отхвърляйки, елиминирайки чл. 193, т. 3, заличаваме всякаква възможност обществеността да контролира този монополен бизнес.
Призовавам ви да гласувате в подкрепа отпадането на т. 3 от § 6, т.е. ч. 193 да остане да действа. Моля да гласувате зелено! (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте за втори път предложението, направено от редица народни представители за отпадането на т. 3 от § 6.
Гласували 211 народни представители: за 97, против 87, въздържали се 27.
Предложението за отпадане на т. 3 не се приема.
Остава обаче въпросът с приемането на т. 3. Трябва положителен вот.
Моля, гласувайте § 6, т. 3 така, както предлага комисията.
Гласували 205 народни представители: за 111, против 85, въздържали се 9.
Параграф 6, т. 3 е приет.
Остана още един параграф. Предлагам да приключим закона до почивката.

ДОКЛАДЧИК Джевдет Чакъров: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, по § 8 комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне, а останалите параграфи да се преномерират съответно.
Има предложение на народния представител Евдокия Манева:
"1. Създават се нови параграфи 8а и 8б:
"§ 8а. Столична община в шестмесечен срок от влизане на закона в сила да направи предложение до комисията за привеждане дейността на "Омонит" ООД в съответствие с чл. 5, ал. 3 на закона.
§ 8б. Независимо от формата, под която е възложено извършването на водоснабдителни и канализационни услуги, страните по договора са длъжни за всеки конкретен случай да утвърдят орган и процедура за осъществяване на обществен контрол върху цената и качеството на услугите."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров, което не е подкрепено.
Ние оттегляме това предложение.
Предложение на Радослав Коев и група народни представители – навсякъде в закона думата "цените" се заменя с "таксите".
Комисията не подкрепя предложението.
По § 9 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 7 със следната редакция:
"§ 7. Законът влиза в сила от 20 януари 2005 г."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Няма желаещи.
Ще поставя на гласуване отделно всеки един от параграфите.
Първо, поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 8.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 106, против няма, въздържали се 5.
Параграф 8 отпада.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Евдокия Манева, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 10, против 101, въздържали се 11.
Предложението на народния представител Евдокия Манева не се приема.
Предложението на народните представители Борислав Великов и Джевдет Чакъров – единственото им предложение, което не е прието, те го оттеглят. (Оживление.)
Поставям на гласуване предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 26, против 83, въздържали се 27.
Предложението на народния представител Радослав Коев и група народни представители не се приема.
Поставям на гласуване § 7 от закона, който гласи:
"§ 7. Законът влиза в сила от 20 януари 2005 г."
Моля, гласувайте.
Гласували 124 народни представители: за 119, против няма, въздържали се 5.
Параграф 7 е приет, а с това изцяло и Законът за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.
Господин министър, имате думата за кратко изявление.
МИНИСТЪР Валентин Церовски: Уважаеми колеги, искам да благодаря на всики политически сили, които подкрепиха на практика реформата във водния сектор реално да започне.
Искам да благодаря лично на всеки един от експертите, депутатите и хората, взели активно участие в работната група, за да направят закона според мен добър, работещ. Всички вие сте свидетели, че дадохме пълна свобода, за да може текстовете да бъдат консенсусни.
Още веднъж благодаря на всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Почивка до 11,40 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам заседанието, уважаеми народни представители.
Според нашия дневен ред следва освобождаване на директора на Агенцията за чуждестранна помощ.
Преди това ми позволете да ви отправя едно съобщение:
На основание чл. 72 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание народният представител Петко Ганчев съобщава, че си оттегля подписа като съвносител на Законопроекта за Селскостопанска академия, внесен на 24 април 2004 г.
Има едно писмо от господин Едиз Лютфи, който иска да бъде освободен от заеманата от него длъжност председател на Агенцията за чуждестранна помощ по лични причини. Изготвен е проект за решение за освобождаване на директора на агенцията, в което се казва:
"Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2, ал. 3 от Закона за Агенцията за чуждестранна помощ

РЕШИ:

Освобождава Едиз Юнал Лютфи като директор на Агенцията за чуждестранна помощ."
По този проект за решение не виждам желаещи.
Затова подлагам на гласуване този проект за решение.
Моля, гласувайте.
Гласували 120 народни представители: за 116, против 1, въздържали се 3.
Приема се проектът за решение.


Продължаваме със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАЕМ (ПРОЕКТ "РАЗВИТИЕ НА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ") МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КУВЕЙТСКИЯ ФОНД ЗА АРАБСКО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И НА ПРИЛОЖЕНИЯТА КЪМ НЕГО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има изготвен доклад на Комисията по бюджет и финанси.
Заповядайте за процедура, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам в залата да бъде допусната госпожа София Касидова, заместник-министър на транспорта и съобщенията, която отговаря за инфраструктурните проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Госпожа Касидова да заповяда в пленарната зала.
Госпожа Радева, имате думата да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря Ви, господин председател.
"ДОКЛАД
по Законопроект № 402-02-81 за ратифициране на
Споразумението за изменение на Договора за заем
(проект "Развитие на летище София") между
Република България и Кувейтския фонд за
арабско икономическо развитие и на приложенията
към него, внесен от Министерския съвет на 5. 11. 2004 г.

На заседание, проведено на 7 декември 2004 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект "Развитие на летище София") между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът бе представен от заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова.
В мотивите към законопроекта и в експозето си госпожа Мартинова изтъкна, че Договорът за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие е сключен на 22 юни 1998 г. с цел обезпечаване цялостната реализация на проекта "Реконструкция, развитие и разширение на летище София".
Графикът за изплащане на кредита е съобразен с планирането на проекта към момента на подписване на договора. През 1998 г. се е предвиждало строителството да приключи в края на 2002 г. и датата на първата погасителна вноска (15 февруари 2004 г.) е определена съобразно правилата на фонда за отпускане на средствата от заема, международната практика за плащанията по договори за строителство и необходимостта от натрупване на достатъчно свободни средства за погасяване на заема.
Споразумението за изменение на Договора за заем е подписано на 19 юли 2004 г. и е във връзка със забавяне реализацията на проекта, което налага промяна в графика за погасяване, приложен към договора за заем.
Основните промени в договора за заем, които предвижда Споразумението за изменение на договора, са следните:
- промяна на крайния срок за теглене на суми от кредитополучателя, посочен в чл. 3, ал. 9 от договора – от 31 декември 2003 г. на 31 декември 2006 г.;
- промяна на графика за погасяване на кредита по отношение на размера на дължимите вноски, като се запазва крайният срок за изплащане на кредита – 2017 г., посочен в таблица 1 към чл. 1, ал. 6 от договора за заем – "вноски за погасяване на кредита". Предлага се намаляване на погасителните вноски през първите три години и последващо увеличение на вноските до края на периода за изплащане на заема. За периода 2004-2006 г. ще се изплащат две вноски годишно, всяка от които по 200 000 кувейтски динара. За периода 2007-2017 г. вноските са по-високи – две вноски годишно, всяка от които по 504 500 кувейтски динара (с изключение на последната погасителна вноска, която е 505 500 кувейтски динара).
Заемът се изплаща със средства от летищни такси, събирани от летище София, а недостигът съгласно чл. 1.04.Б от подписаното Споразумение за управление между "Летище София" ЕАД и правителството на Република България ще се покрива от търговските приходи на "Летище София" ЕАД.
По законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване, при следните резултати: "за" – 11 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект "Развитие на летище София") между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, внесен от Министерския съвет." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Господин Мирчев, заповядайте.


ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз няма да повтарям някои от нещата, които госпожа Радева прочете като становище на Комисията по бюджет и финанси.
Докладът на Комисията по транспорт и телекомуникации относно Законопроекта за ратифициране на Споразумението на изменение на Договора за заем между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и приложенията към него се изготви с активното участие на Министерството на транспорта и съобщенията.
Основните моменти в нашия доклад са, че графикът за изплащане на кредита е съобразен с планирането на проекта към момента на подписването на договора. През 1998 г. се предвиждаше строителството да приключи в края на 2002 г. и датата на първата погасителна вноска – 15 февруари 2004 г., е определена в зависимост от правилата на фонда за отпускане на средствата от заема, международната практика за плащанията по договори за строителство (FIDIC) и необходимостта от натрупване на достатъчно свободни средства за погасяване на заема.
Два основни момента има в Споразумението за изменение на договора.
Едното е промяна на крайния срок за теглене на суми от кредитополучателя, посочен в договора – от 31 декември 2003 г. на 31 декември 2006 г. Второто е промяна на графика за погасяване на кредита по отношение на размера на дължимите вноски, като се запазва крайният срок за изплащане на кредите.
С намалените погасителни вноски в началния период 2004-2006 г. също се облекчава и периодът на реализация на плащанията, когато изгражданият актив не генерира приходи. Заемът се изплаща със средства от летищни такси, които събира летище София, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване и споразуменията с международните финансиращи организации.
“Комисията по транспорт и телекомуникации, подкрепяйки мотивите на вносителя с 12 гласа “за”, без “против” и 3 гласа “въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Накрая да чуем и становището на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Заповядайте, господин Венко Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-81 за ратифициране на
Споразумението за изменение на Договора за заем (проект
“Развитие на летище София”) между Република България и
Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на
приложенията към него, внесен от Министерския съвет
на 5 ноември 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Първо, Споразумението за изменение на договора внася промени в договора за заем относно промяна на крайния срок за тегленето на суми от кредитополучателия, посочен в чл. 3, ал. 9 от договора, от 31 декември 2003 г. на 31 декември 2006 г.
Второ, промяна на графика за погасяване на кредита по отношение на размера на дължимите вноски, като се запазва крайният срок за изплащане на кредита – 2017 г.
В променения график се предлага за периода 2004-2006 г. да се изплащат две вноски годишно, всяка от които по 200 хил. кувейтски динара. За периода 2007-2017 г. вноските по остатъка от главницата са по-високи – две вноски годишно, всяка от които по 504 500 кувейтски динара, с изключение на последната погасителна вноска, която е в размер на 505 500 кувейтски динара.
С намалените погасителни вноски през 2004-2006 г. ще се облекчи периодът на реализация на плащанията, когато изгражданият актив не генерира приходи.
Въз основа на проведеното обсъждане, като отчита, че Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него ще способства за успешната реализация на проекта за осъществяването на крайната цел – ново, модерно летище, което да отговаря на съвременните европейски изисквания за гражданско въздухоплаване, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението за изменение на Договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, подписано на 19 юли 2004 г.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Александров.
Откривам дискусията по Законопроекта за ратификация.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми колеги, струва ми се, че мотивите, които са представени за подкрепа на законопроекта се нуждаят от допълнение и от доизясняване.
Имам предвид следното, господин председател. Както е обосновано и в мотивите, и в докладите на трите комисии, предлага се това намаляване на вноските за 2004-2006 г. и едновременно с това увеличаване на погасителните плащания в годините след това. При това тези увеличения са достатъчно чувствителни, тъй като става дума ежегодно за някъде от около 110-120 хил. кувейтски динара, което е една солидна сума в долари или в евро.
Тази необходимост, господин председател, както е обосновано е във връзка фактически със забавянето с три години на въвеждането в експлоатация на тази нова пистова система, за която е кредитът. Вместо първоначално, както е предвидено през 2002 г. да влезе в действие тази система, очертава се тя да влезе в действие три години по-късно – през м. април 2005 г. И тук възникват поне две или три въпроса.
Първо, все пак какви са причините за това тригодишно закъснение, тъй като за тях въобще не се говори?
Второ, господин председател, както се казва и в мотивите, и в докладите, предвижда се погасителните вноски да са за сметка на летищни такси и на общите търговски резултати на летище София. Това означава, че със свръхкалкулациите, които предварително са били направени според бизнес плана, допълнително се утежняват сега плащанията на летището и се изменя навярно калкулацията за финансовите резултати на дружеството в една средносрочна перспектива.
И, трето, все пак вие виждате какво се получава – срокът остава един и същ за погасяване на кредита независимо от това тригодишно просрочване на реализацията на самия проект, допълнително се утежняват плащанията в следващи години за сметка на това облекчаване, което се получава през първите три години на погасяването и това съществено изменя самата схема на целия погасителен план.
В представените мотиви, в докладите въобще се избягва въпросът за това защо се е стигнало до това тригодишно забавяне и какви са последиците от промяната на погасителния план и за самото летище.
На мен ми се струва, че е много важен този въпрос, защото говорим за доста голям заем от над 12 млн. кувейтски динара и за обект, който е от първостепенна важност и по който имаше доста спорове, включително и в периода на реализацията на самия проект за пистата, така че просто да дадем съгласие за изменяне на това споразумение без да сме наясно все пак по-конкретно какви са обстоятелствата около това забавяне и какви са последиците от него не само за самите годишни погасителни вноски, ми се струва малко недостатъчно и ако няма повече и допълнителни обосновки по този въпрос аз лично ще се въздържа при гласуването.
Струва ми се, че беше редно, ако не министърът на транспорта и съобщенията или министърът на финансите, някой от заместниците им да присъстваше в залата при разглеждането на законопроекта, за да даде допълнителна информация и пояснения, за да можем да сме по-наясно до каква степен е приемливо така, по този начин да дадем съгласие за тази промяна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пирински.
Вие сте прав за това, че в мотивите липсват причините, които са довели до тази промяна на графика за вноските по този заем. Предполагам, че заместник-министърът на транспорта и съобщенията ще отговори на този въпрос.
Заповядайте, господин Димитров, за изказване.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, независимо че не е записано в мотивите какви са причините за това погасителните вноски да бъдат увеличени в следващи години за сметка на това, че за предходен период практически не са осъществявани такива вноски, мога да кажа, че причината е в българската страна и това е несъмнено за всички, още повече, че имаше скандали около този проект, около компанията “Щрабак”.
Вероятно Министерството на транспорта и съобщенията е имало проблеми около реализирането на този обект. Несъмнено за всички, които наблюдават този процес, е, че във връзка вероятно с проблемите около изграждането на пистата на летище София, която се прави практически със средства от Кувейтския фонд и несрочното реализиране на пистата възниква този финансов въпрос. Мен обаче ме безпокои, че за следващи години ще има увеличение на погасителните вноски към Кувейтския фонд. Практически ние тук с тази ратификация ще узаконим това да бъде за сметка на увеличаване на летищните такси.
Какво се получава? Във връзка с концесионирането на летищата във Варна и в Бургас вече са увеличени летищните такси. Там също се предвижда във връзка с концесионирането увеличаване на летищни такси. Сега тук чувам, че практически за сметка на увеличаване на летищните такси ще бъдат осигурявани тези погасителни вноски към Кувейтския фонд. Вижте какво се получава – трите най-големи летища в страната в перспектива 2005-2006 г. отиват практически на такси, които удрят върху туристическите сезони в страната, примерно. Това е за 2005-2006 г. Става дума един път за чартърни полети особено през летните периоди – Варна-Бургас, и, разбира се, също чартърни полети през летище София.
Аз се безпокоя, че наред с всички проблеми, които в момента имаме с курортните си комплекси по отношение на незаконно строителство, късно стартиране на сезона и пр., това ще удари и ще направи българския морски летен туризъм още по-неконкурентоспособен. Това автоматически влиза в пакета услуги на туристите, които идват да почиват тук. И аз си мисля, че от тази гледна точка трябва да се обмисли, примерно, дали да става погасяването на тези вноски за сметка на летищните такси или пък да се търсят някакви други механизми, тъй като така или иначе ние в момента коментираме проблеми, по които нищо не можем да направим. Това са проблеми за минал период във връзка с изграждането на пистата, и, дай Боже, да няма повече такива проблеми.
И още нещо – би следвало от Министерството на транспорта и съобщенията да се поеме някакъв ангажимент, че ще имаме някакви гаранции, че това, което наблюдавахме миналата година, няма да се случи догодина, примерно.
И аз сега питам: кога в края на краищата можем да очакваме да бъде изградена пистата? Ще се окаже ли, че пред състава на следващия парламент – Четиридесето Народно събрание, пак няма да дойде някаква ратификация за разсрочване на тези погасителни вноски. Не става дума само за Кувейтския фонд, а има и други донори, има и други места, откъдето са теглени кредити с ратификация от Народното събрание. Тези неща са изключително важни.
Аз съм абсолютно съгласен с това, което преди малко господин Пирински спомена – тези неща ги няма в мотивите, включително и в доклада на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Някак си сърфираме отгоре, над повърхността, без да се задълбочаваме в проблемите. Мисля, че народното представителство трябва да е наясно по тези неща. Това са сериозни проблеми и когато става дума за суми от порядъка на десетки милиони кувейтски динара, а това е скъпа валута, трябва да бъдем изключително внимателни.
Още веднъж искам да кажа, защото тук е и госпожа Касидова и се надявам да получа някакъв отговор, че трябва да имаме някаква гаранция. Добре, ще има промяна на летищните такси във Варна, в Бургас, а сега чуваме и за София. Какво става тогава? Държавата какъв ангажимент поема? Имаме ли гаранция, че това няма да се случи пак, за да подкрепим наистина това предложение и да ратифицираме това изменение на договора с Кувейтския фонд?
Аз съм загрижен основно около летния туризъм. Ако се върнете назад в годините ще видите, че практически трафикът е на летищата във Варна, Бургас и София, централното летище. През летния период са чартърните полети. Навремето, преди 10-15 г., карго се изнасяше през Бургас. Явно в момента такива сериозни възможности няма, така че разчитаме на това.
С оглед на разглеждането на тези проблеми аз мисля, че Министерството на транспорта и съобщенията трябва да има предвид какво следва от това за туристическия бизнес. Някак си мултипликативно ще стане този ефект. Не е адитивен принципът, примерно, Варна-Бургас… Аз ще ви кажа, че много голяма част от полетите спират туристите, включително и за ловен, и за друг туризъм. Те спират в София и с чартърни полети София-Варна, София-Бургас, ползват вътрешни полети, като това нещо удря и оскъпява пакета услуги.
В тази връзка си мисля, че трябва да получим ясни отговори и вероятно да бъде записано в мотивите, в докладите на комисиите, които изразяват становища. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата народният представител Йордан Мирчев за изказване.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз ще се постарая да бъда конкретен, може би ще отговоря на и на някои от въпросите и ако трябва, госпожа Касидова ще ме допълни.
Защо се налага тази ратификация?
Първо, променен е крайният срок за теглене на заема - от 31 декември 2003 г. на 31 декември 2006 г.. Защото при подписването през 1998 г. е било предвидено строителството да завърши през 2002 г. и 2004 г. да е първата вноска по главницата, по графика за плащанията.
Договорът за строителството беше подписан на 14 март 2003 г., тоест строителството започна една година по-късно от първоначалния срок за завършване на строителството. Аз ще си позволя да ви върна малко назад и да видим какви проблеми имаше.
Именно в този парламент беше намерена волята да се променят два изключително важни закона, касаещи линейните проекти и инфраструктурните проекти с национално значение. Това е Законът за държавната собственост и Законът за устройство на територията. След приемането на тези закони беше намерено и генералното решение за такива проекти, както е пистата на летище София, железопътната линия Пловдив-Свиленград, Дунав мост-2 и някои други проекти.
Вторият важен момент, втората промяна се отнася до погасителния график. Намалени са първите погасителни вноски по главницата в първите години, като те са разпределени в следващите периоди и мисля, че това напълно съответства и на интересите на страната, и на новата схема за усвояването на средствата по изпълнението на проекта.
Всички знаем, че летище София е проектирано, за да обслужва един капацитет от 2,5 млн. пътници. Този капацитет ще се запълва постепенно и мисля, че това е също така много важен положителен момент в новия график за погасяване на главницата – да се достигне капацитет през първите години, увеличаване и достигане на този капацитет от 2,5 млн. пътници, а това означава и повече приходи от летищни такси. Аз след това ще се спра и на тях. Това означава и по-добра финансова възможност да се обслужва този заем.
Другото, което тук беше отбелязано, се отнася до усвояването на средствата. Това фактически започва след подписването на договора. Реалното усвояване на средствата по строителството на пистата ще приключи на 30 октомври. Може би знаете какво стана миналата седмица – на 30 октомври пистата на летище София ще бъде предадена за експлоатация, разбира се, като цяло летище София ще започне да функционира заедно с новия терминал и новата пътна връзка на бул. “Брюксел”, който ще отива до новия терминал. Мисля, че с това отговорих и на господин Димитров, който попита кога ще влезе в действие, тоест срокът за новата писта е 30 октомври.

Това, за което господин Пирински постави въпроса – ние не увеличаваме летищните такси. Ако си спомняте, преди време приехме Закона за гражданското въздухоплаване. Летищните такси включват три компонента: кацане, преминал пътник и рулиране. Летищните такси не се увеличават, защото по този закон се определят от държавата.
Трябва да правим разлика между летище Варна и Бургас и летище София. За летище Варна и Бургас е в ход процедурата за отдаване на концесия, когато тези летищни такси ще постъпват 100% или изцяло, в зависимост от концесионния договор, в избрания концесионер. Досега летищните такси от Варна и Бургас постъпваха в централния бюджет на страната и след това се извършваше преразпределението.
При представянето на доклада отбелязах, че летищните такси, които се събират на летище София, не постъпват в бюджета на държавата, а в съответствие с взаимното споразумение те остават като финансов ресурс на летище София и с тези средства обслужват и взаимното споразумение.
Нека да правим съществена разлика между летищни такси на едни пристанища, дадени на концесия, и едно летище София, което няма да бъде давано на концесия, но ще се използват летищните такси за обслужването на заема. Мисля че с тези три групи отговори се опитах да внеса повече яснота – защо се налага.
Ние се намираме на финала на един от най-големите проекти – летище София. Юни месец терминал, август, по всяка вероятност като цяло, заедно с новата пътна връзка от бул. “Брюксел” и пистата, тоест в началото на 2006 г. България ще разполага с един изключително модерен терминал с нова технология на обслужване на пътниците, с ново качество на услугата, с възможност да достигне капацитета на преминаващите пътници през летище София – 2,5 млн. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Реплика – заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Мирчев, моля за Вашето внимание. Вижте какво се получава – поради, така да се каже, неспособност на държавата в лицето и на правителството, и на Народното събрание, да осигури необходимата законова основа, за да могат да се извършват отчужденията и да се спази първоначалният срок, се получава това забавяне с три години, за което вие говорите. Вместо да се пусне пистата, тогава се сключва едва ли не договорът, за да се строи тя.
На практика Акционерното дружество “Летище София” се натоварва с тези допълнителни плащания в годините след 2006 г. от над 100 хил. кувейтски динара годишно. Вие казвате, че няма да се повишава размерът на таксата, че тя е регламентирана и т.н. Но ясно е, че ако не се вдигне таксата, ще се намали печалбата на дружеството. Съгласно същото това споразумение, което ми се струва, че Вие споменахте, и което е посочено в мотивите, между летище София ЕАД и правителството на Република България, където се казва, че недостигът за погашение над сумата на летищните такси ще се покрива от търговските приходи на летище София ЕАД.
Значи след 1998 г. първо, предишният парламент и предишното правителство не са направили необходимото, така че да има и законова, и подзаконова, и договорна основа за пристъпване към реализация на проекта, така както той е договорен. Новият парламент се е върнал към този въпрос някъде към втората половина на 2002 г., тоест нужно е било една година на мнозинството, за да стигне до него и на правителството да го внесе. И всички тези, така да се каже, нарушения от страна на държавата ще се стоварят върху летището с последиците, за които говори и господин Димитров.
Дали се вдига или не таксата, не променя факта, че се намалява конкурентната способност на дружеството, от гледна точка на разполагаем финансов резултат и е въпрос колкото на туристически поток, толкова и на транзитния товаропоток и всички други видове полети, които се осъществяват. Ето защо ми се струва, че обясненията Ви не са достатъчни, тъй като се получава така, че всичките недомислици на държавата ще се стоварят на търговското дружество – летище София. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Втора реплика – Благой Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Мирчев! Така или иначе първият срок не беше спазен – експлоатационният срок за започване работата на пистата. В тази връзка нямаме никакви гаранции, както казвате, че ноември месец това нещо може да се случи. Няма гаранции.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Аз съм гаранцията.
Благой Димитров: Гаранции няма, така както нямаше гаранции, за това, че примерно към края на 2002 г. щеше да се случи. В това отношение позволете ни да бъдем предпазливи.
Затова на какви съставки е летищната такса – рулиране, кацане и пр., няма никакво значение за авиационните компании. Ние натоварим ли авиационните компании по отношение на чартърните летни полети основно, разбира се, и по отношение на транзитните преминавания през летище София, каквото и да обясняваме на компаниите, няма да бъде по никакъв начин разбрано, затова защото важното е, отново казвам, аз обръщам внимание на туризма, оттам минава основно трафикът. Аз съм гледал статистика на трафика на трите големи летища в България – станахме неконкурентоспособни, натоварва се акционерното дружество и оттам нататък практически поскъпва и пакетът “туристическа услуга”, разбира се, индиректно, но какво от това. Още повече, че нашият туризъм разчита на сравнително по-нискоспособни платци като туристи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Господин Мирчев, имате думата за дуплика.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Ако говорим за конкурентоспособност, именно летище София с новия терминал – пътна връзка и писта с други стандарти, където ще кацат и друг тип самолети, концесионирането на Варна и Бургас ще даде конкурентоспособност на нашата транспортна система в областта на гражданското въздухоплаване.
Искам още един път да обърна внимание на това, което господин Пирински и господин Димитров казаха. Аз не се съмнявам, че на 30 октомври пистата ще бъде завършена. 2006 година България ще има ново летище. Няма да става за сметка на повишаването на летищните такси. Ще повторя – летище София в момента обработва 1 млн. 300 хил. пътници годишно. Капацитетът е 2 млн. 500 хил. пътници годишно. Значи ще става от увеличаващия се пътникопоток почти два пъти и респективно, съответстващо на това - увеличеният трафик на пристигащи самолети. И още един път ще повторя, че летищните такси са такса за кацане, за рулиране, те са незначителна част и от преминал пътник. Тоест обслужването на заема не е проблем при новата финансова схема във връзка с това, че още от 1998 г. е допуснато изоставането в строителството. Не да увеличим летищните такси, а постепенно запълване на капацитета до 2,5 млн. пътници и увеличеният трафик.
Аз ще помоля и госпожа Касидова за така наречената погасителна вноска, може би тя ще ви даде повече информация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има думата за процедура господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Аз подкрепям предложението на господин Мирчев – да чуем непременно госпожа Касидова. Молбата ми е в нейното изложение тя да обясни следното: в мотивите на Министерския съвет се казва, че договорът за строителството на новата пистова система и съпътстващи работи се предвижда да бъде завършен през април 2005 г. Господин Мирчев казва, че този край ще бъде през октомври. Може би си заслужава да се изясни това поне видимо разминаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Госпожо заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СОФИЯ КАСИДОВА: Добър ден! Уважаеми дами и господа народни представители! Тук бяха казани много приказки. Аз ще опитам съвсем кратко да обясня как стоят нещата в действителност за тези, за които не е станало ясно.
Мисля, че темата днес е ратификация на изменения към заем с кувейтски фонд, а не обсъждане на проблемите на летището, темпът на изпълнение на проекта и т.н., но все пак аз ще обясня за яснота.
Това, което се предлага, е удължаване на срока за теглене на средствата, които ще се използват за строителството на новата пистова система, с три години.
Защо се налага това?
На първо място, както беше казано, когато през 1998 г. е било подписано заемното споразумение с кувейтския фонд, графикът за реализацията на проекта и всички подготвителни работи във връзка с това е бил крайно и напълно нереалистичен. Било е предвидено през 2002 г. да бъде завършено строителството на пистата. Договорът за строителство с кувейтската фирма се подписва едва април 2003 г. Тъй като 2005 г. е последната и ключова година в усвояването на средствата, ние, давайки една непредвидена година – всичко е възможно, могат да се случат някои форсмажорни събития – решихме след преговори с кувейтския фонд, тъй като има процедура за тези изменения, да удължим датата за теглене на средства до края на 2006 г. Пак повтарям, че строителството на пистата ще приключи тази година.
Относно конкретния срок – април или октомври. В договора за строителство с кувейтската фирма “Ал Карави” оригиналният срок за приключване на пистата е април 2005 г. Още от юни миналата година започнахме сериозни преговори със строителя и с инженера, натоварен с наблюдение за изпълнението на графика и качеството на проекта относно проблемите, свързани с реализацията. Не бих казала, че това са скандали, а проблеми. Поради тях се наложи да бъде удължен срокът за строителството на пистата до октомври 2005 г. Към днешна дата може да имате увереност – тук се застраховаме от всякакви форсмажори – че пистата ще бъде приключена през октомври 2005 г.
Защо се наложи удължението с 212 дни? По няколко много прости причини. На първо място, че този проект – строителство на нова терминална сграда и на писта, ще се случи въпреки всички проблеми. Мисля, че кредитът е изцяло в наша полза. Има огромни проблеми с непълен технически проект, недомисляне и несъгласуване на дейности. Всичко това е било в концептуалната позиция, когато се е договарял заемът и е започвало строителството на проекта.
По-конкретно за пистата. Казва се, че изходните чертежи, свързани с геодезията и геоложките проучвания, са отново сгрешени и се налага укрепление на коритото на р. Искър, налага се корекция на течението на реката, поради неточно изчисление на земни маси се налага да се внесат отвън. Всичко това рефлектира в удължаване на срока. Трябва да се има предвид сложната и дълга отчуждителна процедура, която в някакъв момент е извън волята на правителството – изцяло в съдебната система.
Пак повтарям, че въпреки всичко и единствено благодарение на нашата воля този проект да се случи, проектът ще бъде приключен. Това е съвсем накратко. Господин Пирински, на разположение съм да Ви обясня всички други причини. Те са доста оперативни, свързани със забавянето от 212 дни.
По отношение на промяната в графика. Важно е да се отбележи, че номиналната сума на лихвените плащания не се променя. Тя остава постоянна. Не става дума и за някакво преструктуриране на плащания, на погасяване на заема на главница или на лихви. Това, което се налага да се променя, е единствено в полза на финансовата политика на летище София. Тъй като е нормалната корпоративна практика ползите – както спомена господин Мирчев – от изпълнението на един проект да са налице едва когато проектът привърши, то това означава, че всички парични приходи стават с неговата реализация, след приключването му. Логично е тежестта в изплащането на главницата и лихвите да се отложи във времето и да се съобрази с темпа на изпълнението на проекта. Лихвените плащания и тези на главницата досега са протичали според графика. Тук не става въпрос за някакво преструктуриране, а за съвсем маргинално изменение. Но нека да бъдем точни. Погледнете към оригиналната таблица и тази, която се предлага за изменение. Промяната в първите шест вноски до 2006 г. е да се намали с 200 хил. кувейтски динара. Това, умножено по 3 - в американски долари, значи около 600 хил. американски долара, шестмесечно. Разбира се, проектът още не е приключил. Ползите за летището не са видими. Тепърва ще се достига капацитетът, тепърва ще се реализират всички ползи с това. Логично е ние да поискаме някаква глътка въздух. Това преструктуриране беше обсъдено с кувейтския фонд и беше разработен много подробен сценарий. Казвам това за господин Пирински, който се интересуваше дали са направени всички финансови изчисления.
Следващите години – от шестата поред вноска до 24-тата. Увеличението е с изключително скромните 60 хил. 500 кувейтски динара. Умножено по 3, това прави 180 хил. долара на шестмесечие. Това прави около 120-130 хил. евро, което е изключително незначителна и наистина доста скромна сума за финансовите възможности на летище София. Така че за някакво затормозяване, натоварване на финансовата политика на летище София категорично не може да става въпрос. Още повече, че както казах, бяха направени няколко сценария, няколко чувствителни анализи и стигнахме до този най-добър.
Имаше въпрос дали това ще се отрази на летищните такси. Както и господин Мирчев обясни, летище София обслужва заема, но те не се плащат непременно само от летищните такси, а от всички приходи, които летището реализира и които са една съвкупна величина, зависеща от конкурентоспособността на летището, от неговата пазарна политика, а не толкова от нивото на летищните такси. Тоест няма никаква връзка между това скромно увеличение с около 200 хил. евро на година на плащанията по заема и увеличението на летищните такси.
В бъдеще – тук говоря като председател на борда на летище София – следващите години може да има някакво увеличение на летищните такси, но то няма да е поради скромното увеличение на плащанията по главницата, а защото трябва да се доближат европейските нива, ще се въведат нови системи за сигурност и т.н.
Какви са последствията от това изменение? Няма да има никакви. Напротив, това само ще даде едно съвсем маргинално облекчение последствията от реализацията на проекта са едно наистина конкурентоспособно и модерно летище, което с усилията на всички ще бъде факт до края на годината. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение?
Заповядайте, господин Дойчинов.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Струва ми се, че правителството в лицето на заместник-министъра определено подценява и Народното събрание, и проблема. Наистина това, което казаха и господин Благой Димитров, и господин Георги Пирински, е твърде съществено. Защото преди всичко става дума за провалена държавна политика, за провалени графици, а не за нещо, което е съвсем дребно. И мисля, че в тази политика на проваляне се опитват сега да ни вкарат и заместник-министърът и вносителят на този материал, опитват се да бъде въвлечено и Народното събрание. Подобно подценяване на институцията Народно събрание просто е недопустимо.
Недопустимо е проблемът да се обсъжда само като допълнително споразумение, а да не се изясняват причините защо се стига до него. Мисля, че такова парадоксално виждане, изложено от заместник-министър, не подлежи на коментар, несериозно е. Грубо е. Наистина е тежко подценяване на Народното събрание и на присъстващите народни представители в залата, които имат желание да слушат за какво става дума, да виждат за какво става дума. Защото вероятно става дума и за лоша, за много лоша организация на работата, за лоша, за много лоша дисциплина при строителството на този обект. Защото става дума вероятно за пропуснати ползи. И мисля, че не бива така с лека ръка да се каже за колко хиляди евро става дума, защото става дума за утежняване, а не за подобряване на цялостната задлъжнялост на България. Безотговорно е да кажеш, че 100 хиляди или 200 хиляди евро са нищо. И едва ли не е много добре, че се е утежнила ситуацията. Просто е недопустимо по подобен начин да се разсъждава пред Народното събрание!
Това, че се прехвърля тежестта напред във времето, също не може да се каже, че е една особено голяма добродетел, която ни се предлага от отиващото си правителство.
Всичко това ни дава основание да не подкрепим това, което ни се предлага днес от страна на вносителя. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, господин Дойчинов.
За реплика – има думата господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Дойчинов, явно Вие не сте разбрали за какво говорим днес тук. Ние говорим не както вие сте свикнали да говорите въобще, ние говорим за една модерна инфраструктура. Вие извеждате това като приоритет евентуално след изборите 2005 г. Ние това го правим и ще продължаваме да го правим и през следващите пет години, в това трябва да сте абсолютно сигурни.
Така че погледнете или по-скоро кажете: трябва ли на България модерно летище? Аз назовах цифрите 1,3 – двойно се увеличава капацитетът. Не ми говорете тук за 100 хил. долара или левове. От това, че ние ще увеличим капацитета от 1,3 на 2,5 милиона, вие пресметнете колко ще спечели България. Какъв ресурс ще спечели, за да можем по-нататък да развиваме транспортната инфраструктура – и Варна, и Бургас, и автомагистрала “Люлин”, и автомагистрала “Тракия”, и след това “Марица” и т.н. Другата седмица ще ви дадем отговор и на тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За дуплика – господин Дойчинов, заповядайте.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин Мирчев, Вие упорито не искате да разберете, че става дума за пропуснати ползи, които сега искате да представите като бъдещи ползи. Просто трябва да си признаете, че е закъснял графикът, че онзи, който в началото е планирал нещата, не си е разчел силите и възможностите. И мисля, че това, което се предлага, напомня за това кога щеше да стане готов пътят за Атина. Колкото стана готов навреме той, толкова вероятно ще стане готово и летището. И това се вижда. А другото е демагогия и прикриване на пропуските и слабостите на правителството.
Затова, повтарям, аз не мога да подкрепя внесеното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли други изказвания, уважаеми народни представители? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме на първо четене Законопроекта за ратифициране на споразумението за изменение на договора за заем (проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Моля, гласувайте.
Гласували 149 народни представители: за 108, против 6, въздържали се 35.
Законопроектът се приема на първо четене.
За процедура – заповядайте, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин председателю, вчера ние спорихме за това, че е необходимо да има комисия, която да разследва вземанията към страната, дълговете, които имат други държави към България, за своеволията, които си позволява да върши българското правителство и по-точно министърът на финансите. Днес виждам, че 40 народни представители, които са в залата, гласуват за 148 и отново определят един кредит, който България е изтеглила и съответно променят условията и утежняват със 100 хил. долара отново обсъждането на този кредит.
Затова ви моля процедурно да извършите прегласуване, като следите и изпълните ангажимента си на председателстващ заседанието всеки да гласува със собствената си карта. В противен случай е добре да направите проверка на кворума в пленарната зала. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Подлагам на прегласуване законопроекта на първо четене, но наистина моля народните представители да упражняват правото си на вот само със своите лични карти за гласуване.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 97, против 12, въздържали се 23.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева (НДСВ): Уважаеми господин председател, позволете ми да направя процедурно предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Пирински има думата за обратно процедурно предложение.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, предложението ми е да спазим едноседмичния срок, да не гласуваме сега на второ четене и през този срок вносителят да актуализира мотивите към законопроекта, да поправи самия текст на законопроекта. Защото, господин председателю, така както ни е представен той, той гласи, че законът е приет от Народното събрание на еди-коя си дата от 2004 г. Ние сме 2005 г. Знам, че това не е сензационна новина, но така оформен текст, който се гласува, говори за степента на отговорност и на отношението към текстове, които се подлагат на гласуване.
Нещо повече, нужно е тези мотиви да бъдат допълнени с далеч по-сериозни разяснения от онези, които чухме от госпожа Касидова, за причините, довели до това закъснение. Тя оспори правомерността, когато говорим за кредитно споразумение, да влизаме в проблематиката на самия договор за пистата. Но това е несъстоятелно възражение, госпожо Касидова! Защото за да се занимаваме с това споразумение сега, очевидно причините са в самото изпълнение.
Настоятелно моля всички народни представители да дадем възможност на правителството да си довърши аргументацията и да спазим нормалния срок. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е сериозен аргумент, това го приемам.
Искам да ви кажа, съжалявам, че нямам колега до себе си, понеже съм в течение от генезиса, от искането на този кредит през 1998 г., но нямам право да коментарам този въпрос – закъснението, колеги, се дължи още на предишното правителство. Господин Пирински, Вие го знаете това много добре. (Реплика на народния представител Георги Пирински.)
Ще поставя на гласуване направеното предложение, чухте и обратното процедурно предложение за отлагане с една седмица да се върне на правителството, за да се допълнят мотивите.
Моля да гласуваме процедурното предложение направено от народния представител Нина Радева второто четене на закона да стане в днешното пленарно заседание.
Гласували 153 народни представители: за 111, против 37, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
За процедура – господин Мутафчиев, заповядайте.
Петър Мутафчиев (КБ): Господин председателю, моля за поименна проверка в пленарна зала, тъй като тук присъстват не повече от 50 народни представители, а гласуват над 140. Благодаря ви.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Нямаш право.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Имам, член съм на ръководството.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Той не е заместник-председател на групата. Може ли всеки народен представител да го прави?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Мутафчиев, съгласно правилника от името на парламентарна група член на ръководството може да иска...
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Аз съм секретар на парламентарната група.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Нямате право. Няма право. (Шум и реплики в залата.)
Владимир Дончев (НДСВ, от място): Партийните секретари не се броят. (Шум в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи:
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - тук
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - тук
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - тук
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - тук
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - тук
Диляна Николова Грозданова - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - тук
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - отсъства
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - тук
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - тук
Марина Борисова Дикова - отсъства
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - тук
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - тук
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Расим Муса Сеидахмет - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - тук
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - отсъства
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
124 народни представители са налице – продължаваме нашата работа.
Преминаваме към второ четене на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора за заем (Проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за изменение на
Договора за заем (Проект “Развитие на летище София”) между
Република България и Кувейтския фонд за арабско
икономическо развитие и на приложенията към него

Член единствен. Ратифицира Споразумението за изменение на Договора за заем (Проект “Развитие на летище София”) между Република България и Кувейтския фонд за арабско икономическо развитие и на приложенията към него, подписано на 19 юли 2004 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за изказване по второто четене на този законопроект.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин председателю, да оставим настрана, че текстът на законопроекта, който беше прочетен, беше прочетен от председател на друга комисия, а не на Бюджетната. Да оставим и това, че повечето народни представители влязоха в залата в резултат на предложението на господин Мутафчиев и сега ще гласуват, без да знаят какво се е обсъждало преди да влязат, тъй като наистина бяхме 20-ина души. Всичко това, господин председателю, е свидетелство за всичко друго, но не и за сериозно отношение към приемането на този закон, а той не допуска такова отношение, защото той е закон с преки последици от десетки милиони лева.
За колегите, които не бяха в залата, искам да поясня, че става въпрос за даване на съгласие да се измени кредитно споразумение, отпуснато от Кувейтския фонд за развитие за изграждането на новата летищна писта на летище София. Това, което се предвижда със законопроекта, е да се продължи срокът на теглене на сумата от кредита и да се вдигнат плащанията за обслужване на дълга след 2006 г., тъй като самото изпълнение на проекта се забави с три години.
Както стана ясно от изказванията при първото четене, от обясненията на заместник-министърът, от коментарите на председателя на заседанието господин Лютфи, вина за това тригодишно забавяне носят и предишното правителство и мнозинство, и сегашното. Това, което прозвуча обаче от заместник-министърът госпожа Касидова, е една пълна липса на съзнание, че подобно забавяне е недопустимо. И нейният, и на господин Мирчев аргумент беше, че едва ли не, който поставя под въпрос това споразумение, е против нова писта и е против това летище София да бъде модернизирано. Това е една абсурдна теза. Тяхното разбиране е, че по-рано или по-късно все ще стане, няма лошо от това забавяне. Е, ще се вдигне с 200 хил. ежегодната вноска на летището, но, голяма работа – 200 хил., къде с тях, къде без тях, и че всички тия въпроси, които се поставят, са едва ли не злонамерено желание за забавяне на работата на парламента.
Искам да ви обърна внимание преди всичко на нещо, което каза народният представител Димитър Дойчинов. Какво означава едно забавяне с три години? Три години пропуснати всички тия ползи, господин Мирчев, които Вие ни изтъквате като голямо предимство на новата писта. Да, така е, само че три години по-късно. Какво означава в мотивите на Министерския съвет, които са приложени към този законопроект, Народното събрание да се уверява, че тази писта ще влезе в действие през месец април 2005 г., а Вие, господин Мирчев, да ни съобщавате, че това ще стане през октомври? И госпожа заместник-министърът да ни каже, че: “Е, имаше едни проблеми там с договора, но то всеки договор си има проблеми. Нали знаете, малко се позабавихме, няма лошо.”! Що за разсъждение и що за подход?! Към договори за милиони, с твърди срокове, с правни ангажименти, със санкции за неизпълнението им, които вие искате сега Народното събрание, с едно натискане на копчето, да одобри всички тия безобразия? Абсолютно непонятен подход, безотговорен – много нагледна демонстрация на степента на отговорност въобще на тази администрация и на това мнозинство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи за изказване? Не виждам.
Закривам дискусията по второто четене на законопроекта.
Подлагам на гласуване законопроекта на второ четене.
Гласували 171 народни представители: за 106, против 53, въздържали се 12.
Законът е приет на второ четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към точка трета от нашата програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 181 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ТРУДА ОТНОСНО ЧАСТНИТЕ БЮРА (АГЕНЦИИ) ПО ТРУДА, 1997 ГОДИНА И ЗА ДЕНОНСИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯ № 34 ОТНОСНО ПЛАТЕНИТЕ БЮРА ЗА НАСТАНЯВАНЕ.
Заповядайте, д-р Адемов, да представите доклада на Комисията по труда и социалната политика.

ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
по Законопроект за ратифициране на Конвенция № 181 на
Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г. и за денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване № 402-02-75 от
2 ноември 2004 г., внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., разгледа и обсъди Законопроект № 402-02-75 от 2 ноември 2004 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов и господин Атанас Колчаков от Министерството на труда и социалната политика, и господин Димитър Манолов – вицепрезидент на КТ “Подкрепа” и други.
Законопроектът и мотивите към него бяха представени от господин Атанас Колчаков. България е ратифицирала през 1949 г. Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване, в сила от 29 декември 1950 г. Конвенция № 34 е ревизирана през 1949 г. с Конвенция № 96 и през 1997 г. с Конвенция № 181. Поради това и според практиката на Международната организация на труда конвенцията е в групата от така наречените “остарели конвенции”, за които не се изисква представяне на годишни доклади за взетите мерки по нейното изпълнение от държавите-членки. В тази връзка е предложението за денонсиране на Конвенция № 34.
Предлаганата за ратифициране Конвенция № 181 определя частните бюра по труда (или агенциите) като физически или юридически лица с предмет на дейност “предоставяне на услуги във връзка с пазара на труда”. Дефинирани са услугите, предоставяни от тях, без те да бъдат страна по трудови правоотношения, възникнали вследствие тяхната намеса. В конвенцията се предвижда частните бюра да могат да наемат работници, които да бъдат предоставяни на разположение на трета страна, като в този случай бюрата се явяват като своеобразни работодатели. Всяка държава-членка се задължава да вземе необходимите законодателни мерки, за да очертае отговорностите на частните бюра, с цел гарантиране адекватната защита на работниците, които се ползват от техните услуги, както и гарантиране на свободата им на сдружаване, на колективно договаряне, минимални заплати, работно време и др.
От голяма важност е разпоредбата на чл. 7, ал. 1, според която частните бюра по труда не следва да събират пряко или косвено, нито изцяло или отчасти такси или други плащания от работниците. Предвиждат се изключения по отношение на определена категория работници, както и до специфични категории услуги, предоставяни от частните бюра, което се извършва при наличие на обоснован интерес и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите.
С ратифицирането на Конвенция № 181 се хармонизира националното ни законодателство със съвременните тенденции и световни стандарти в тази област и сближаване със законодателството на държавите-членки от Европейския съюз.
Бяха обсъдени въпроси относно необходимостта от промени в нашето национално законодателство, които да гарантират изпълнението на конвенцията и др.
След приключване на разискванията и гласуване с резултат “за” – 11, без “против” и “въздържали се”, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда, 1997 г. и за денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване № 402-02-75, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, доктор Адемов.
Давам думата на проф. д-р Венко Александров – председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, за да изрази становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-75 за ратифициране на
Конвенция № 181 на Международната организация на труда
относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г. и за
денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г. и за денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване.
Мотивите към законопроекта бяха представени от експерти на Министерството на труда и социалната политика.
Конвенция № 34 регламентира дейността на платените бюра за настаняване на работа. В чл. 13 от същата се предвижда в случай на приемане от МКТ на нова конвенция, частична или изцяло ревизираща тази конвенция, новата конвенция да денонсира Конвенция № 34 по право.
Конвенция № 181 регулира същия предмет на дейност на частните бюра за настаняване на работа и същевременно осигурява по-голяма защита на работниците, ползващи техните услуги и чрез разширяване на понятието “работници”.
Въз основа на проведеното обсъждане и пълно единодушие Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, точки 6, 7 и 8 и чл. 85, ал. 2 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г. и да денонсира Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, проф. Александров.
Откривам дискусията по първото четене на този законопроект.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта? Няма.
Поставям на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенция № 181 на Международната организация на труда относно частните бюра (агенции) по труда от 1997 г. и за денонсиране на Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване, внесен от Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 83, против няма, въздържали се 8.
Законопроектът е приет.
За процедура думата има д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Господин председател, правя процедурно предложение законопроектът да бъде гледан и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение за преминаване към второ четене на законопроекта.
Гласували 91 народни представители: за 82, против няма, въздържали се 9.
Процедурното предложение е прието.
Моля да докладвате на второ четене законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, уважаеми господин председател.

“З А К О Н
за ратифициране на Конвенция № 181 на Международната
организация на труда относно частните бюра (агенции) по
труда, 1997 г. и за денонсиране на Конвенция № 34 относно
платените бюра за настаняване

Чл. 1. Ратифицира Конвенция № 181 относно частните бюра (агенции) по труда, 1997 г., приета от Международната конференция на труда на 85-та сесия през м. юни 1997 г. в Женева.
Чл. 2. Денонсира Конвенция № 34 относно платените бюра за настаняване, ратифицирана с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по второто четене на този законопроект? Няма.
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта.
Гласували 93 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 7.
Законът е приет окончателно.

Преминаваме към точка четвърта от седмичната програма:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОНВЕНЦИЯ ПО СПАСЯВАНЕ, 1989 Г.
Давам думата на председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации проф. Йордан Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Правя процедурно предложение заместник-министърът на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова да бъде допусната в залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане в залата на заместник-министър Красимира Мартинова.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Имате думата, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации
относно Законопроекта за ратифициране на
Международната конвенция по спасяване

Заседанието на комисията беше проведено на 11 ноември 2004 г. с участието на госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, която представи законопроекта.
Международната конвенция по спасяване е приета на Международната дипломатическа конференция в Лондон в периода 17-28 април 1989 г. В работата на конференцията са участвали представители на 66 държави, включително от България и 19 международни неправителствени организации.
Конвенцията заменя Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за оказване на помощ и спасяване по море, подписана през 1910 г. в Брюксел. Необходимостта от приемане на тази конвенция е продиктувана от факта, че с развитието на световната икономика по море започват да се превозват огромни количества нефт, нефтопродукти и други вредни за морската среда и здравето на хората товари. Превозът на тези товари се извършва с все по-големи по тонаж кораби в условията на засилен трафик. Принципът за оказване на помощ, залегнал в конвенцията от 1910 г., е: "Без спасяване няма възнаграждение", което демотивира спасителите да оказват помощ при обстоятелства, при които не могат да спасят имущество. За да бъдат насърчени спасителите на бедстващи кораби да оказват помощ, която цели да ограничи или предотврати щети от замърсяване, в новата конвенция се въвеждат правила за възнаграждение на тези усилия на спасителя.
В конвенцията се предвижда възможността при присъединяване държавата да вземе решение и да уведоми депозитаря дали ще прилага разпоредбите и към военните си кораби и държавните кораби, използвани за нетърговска цел. При прилагане разпоредбите на конвенцията към корабите - държавна собственост, използвани за нетърговски цели, каквито са притежаваните от Изпълнителна агенция "Морска администрация", Изпълнителна агенция "Рибарство и аквакултури" и от Граничната полиция, те ще могат да се възползват от правата, предоставени от разпоредбите на конвенцията.
При присъединяване към нея се дава възможност да бъде направена уговорка за неприлагане на разпоредбите в следните случаи:
- когато спасителната операция е била извършена във вътрешни води и всички засегнати кораби са от вътрешното корабоплаване;
- когато спасителната операция е била извършена във вътрешни води и не е замесен никакъв кораб;
- когато всички заинтересувани страни са граждани на Република България;
- когато имуществото е морско имущество от културно естество с праисторически, археологически или исторически интерес и е разположено на морското дъно.
Неприлагането на конвенцията в тези случаи ще даде възможност да се приложи националното законодателство. По този начин ще бъдат запазени интересите на българската държава по отношение на спасеното морско имущество от културно и историческо естество.
Основните мотиви за присъединяването на Република България към конвенцията са:
- постигане съвременно правно регулиране на въпросите, свързани с оказването на помощ и спасяване;
- поощряване на спасителите да оказват помощ при заплаха от замърсяване на околната среда от кораби;
- създаване на възможност за по-добра защита на околната среда от замърсяване;
- защита на законните интереси на ползвателите на биологичните и други ресурси, намиращи се в морски пространства, както и крайбрежната плажна ивица и свързани с нея интереси.
Присъединяването към конвенцията е в съответствие с поетия от Република България ангажимент към Европейския съюз за присъединяване към всички конвенции в областта на корабоплаването, по които не сме страна.
Друг положителен резултат от ратифицирането на конвенцията е запазването за българската държава на спасено имущество от културно естество с праисторически, археологически или исторически интерес и разположено на морското дъно, което при изваждане би могло да напусне страната.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации с 12 гласа "за" предлага на Народното събрание да приеме на първо четене този законопроект." Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля проф. Венко Александров да докладва становището на водената от него комисия.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.
"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-76 за ратифициране на
Международната конвенция по спасяване
от 1989 г., внесен от Министерския съвет на 2.11.2004 г.

На заседание, проведено на 18.11.2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание разгледа Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по спасяване от 1989 г. В заседанието участваха представители на Министерството на транспорта, които докладваха мотивите към Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по спасяване от 1989 г. Тази конвенция е приета на Международната дипломатическа конференция в Лондон от 17 до 28 април 1989 г., където са участвали представители на 66 държави, включително България и 19 международни неправителствени организации. Приемането на новата конвенция се е наложило поради развитието на световната икономика и увеличаването във връзка с това на превозите на огромни количества нефт, нефтопродукти и други вредни за морската среда и здравето на хората товари. Превозът на тези товари се извършва с все по-големи по тонаж кораби в условията на засилен трафик. Затова са нараснали и случаите на аварии близо до бреговете и са нанесени сериозни щети на околната среда, здравето и дейността на хората. С конвенцията се насърчават спасителите на бедстващите кораби да оказват помощ, която цели да ограничи или предотврати щети от замърсяване, което не е било предвидено в старата конвенция, както и да получат съответното възнаграждение. Присъединяването към конвенцията е в съответствие с поетия ангажимент от България към Европейския съюз за присъединяване към всички конвенции в областта на корабоплаването, по които не сме страна.
Предлага се конвенцията да бъде ратифицирана с резерви за неприлагането й в случаите, когато:
1. когато спасителната операция е извършена във вътрешни води и корабите са отвътрешното корабоплаване;
2. всички заинтересовани страни са граждани на България;
3. имуществото всъщност е с културно естество с праисторически, археологически или исторически интерес и е разположено на морското дъно;
4. спасителните операции са били извършени във вътрешни води и няма замесен кораб.
По този начин ще се постигне съвременното правно регулиране на проблемите, свързани с оказването на помощ и спасяване, ще се поощрят спасителите да оказват помощ при заплаха от замърсяване и ще се осигури по-добра защита на околната среда от замърсяване. От своя страна това ще даде възможност да се засилят законните интереси на ползвателите на биологични и други ресурси, намиращи се в морските пространства, както и крайбрежната плажна ивица и свързаните с нея интереси.
Присъединяването към конвенцията ще наложи промени в Кодекса на търговското корабоплаване, особено в Глава "Спасяване".
Въз основа на проведеното обсъждане, след изслушване на представители на Министерство на транспорта, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие с консенсус следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Международната конвенция по спасяване от 1989 г. с направените резерви по чл. 4, ал. 2 и чл. 40."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Госпожо Мартинова, ще представите ли законопроекта от името на вносителя? Не.
Откривам дискусията по първо четене на този законопроект. Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по спасяване.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Професор Мирчев, заповядайте за процедурно предложение.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Предлагам на днешното заседание на основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да гласуваме този законопроект и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение.
Моля да гласуваме това процедурно предложение за преминаване към второ четене.
Гласували 94 народни представители: за 91, против 2, въздържал се 1.
Процедурното предложение се приема.
Моля да докладвате законопроекта, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

"ЗАКОН
за ратифициране на Международната конвенция
по спасяване, 1989 г.

Член единствен. Ратифицира Международната конвенция по спасяване, 1989 г. със следните резерви:
1. Резерва по чл. 4, ал. 2:
"Република България заявява, че Международната конвенция по спасяване, 1989 г. ще се прилага към българските военни кораби и българските държавни кораби, използвани за нестопански цели."
2. Резерва по чл. 30:
"Република България заявява, че Международната конвенция по спасяване, 1989 г. няма да се прилага:
а) когато спасителната операция е била извършена във вътрешни води и всички засегнати кораби са от вътрешното корабоплаване;
б) когато спасителната операция е била извършена във вътрешните води и не е замесен никакъв кораб;
в) когато всички заинтересовани страни са граждани на Република България;
г) когато спасеното имущество е морско имущество от културно естество с праисторически, археологически или исторически интерес и е разположено на морското дъно."

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Законът влиза в сила от датата на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта за ратифициране на Международната конвенция по спасяване, с член единствен и със Заключителна разпоредба и параграф единствен.
Гласували 108 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 7.
С това законът е приет на второ четене. Можем да бъдем спокойни, че ще бъдем спасени. (Оживление.)

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ.
Ще помоля председателят на водещата Комисия по външна политика, отбрана и сигурност да докладва становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.


"ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-77 за ратифициране на
Допълнителния протокол към Споразумението между
правителството на Република България и
Програмата за развитие на Обединените нации,
внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18.11.2004 г. Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроекта за ратифициране на Допълнителния протокол към Споразумението между правителството на Република България и Програмата за развитие на Обединените нации.
Мотивите към законопроекта бяха представени от експерти на Министерството на външните работи.
Споразумението между правителството на Република България и Програмата за развитие на ООН (ПРООН), е подписано на 20 август 1992 г. в Ню Йорк и ратифицирано от Народното събрание със закон, обнародван в "Държавен вестник", бр. 10 от 2003 г. В споразумението не е уреден въпросът за освобождаването от данъци, мита, такси и други фискални налози на програмите, осъществявани в България с безвъзмездна финансова помощ по линия на ПРООН.
С Допълнителния протокол, подписан на 11 юли 2004 г., се урежда тази проблематика.
Подобни документи ПРООН подписва и с други държави в зависимост от спецификата на местното законодателство на всяка държава.
Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по външна политика, отбрана и сигурност прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Допълнителния протокол към Споразумението между правителството на Република България и Програмата за развитие на Обединените нации.
Становището бе прието с консенсус."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Уважаеми народни представители, имате думата по този законопроект. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на първо четене.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Заповядайте за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Господин председател, предлагам законопроектът да бъде гледан и на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Преминаваме към второ четене на законопроекта.
Моля председателят на комисията да докладва.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров:

"ЗАКОН
за ратифициране на Допълнителния протокол към
Споразумението между правителството на
Република България и Програмата за развитие
на Обединените нации

Член единствен. Ратифицира Допълнителния протокол към Споразумението между правителството на Република България и Програмата за развитие на обединените нации от 20 август 1992 г., подписан на 11 юни 2004 г. в София."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.
Моля да гласуваме законопроекта на второ четене.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.



Преминаваме към точка шеста, с което вероятно ще приключим днешното пленарно заседание:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В МНОГОГОДИШНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНО ПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ И НА НОВИ ON–LINE ТЕХНОЛОГИИ ЧРЕЗ БОРБА С НЕЗАКОННОТО И ВРЕДНО СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДИМНО В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ДЕЦАТА И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ.
Моля, проф. Мирчев, докладвайте становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“Д О К Л А Д
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно
Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република
България относно участието на България в Многогодишния
план за действие на Общността за създаване на условия за
безопасно ползване на Интернет и на нови on–line
технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните,
внесен от Министерския съвет на 02.11.2004 г.

На заседание на комисията, проведено на 11.11.2004 г., беше разгледан този законопроект.
От началото на 90-те години Европейският съюз отдава огромно значение на изграждането и развитието на информационното общество като основен фактор за просперитета на европейската икономика и развитието на гражданското общество. С напредването на процесите по интеграция на България в Европейския съюз се създават все по-големи възможности за участие на страната ни в нови европейски програми и инициативи.
Основание за участие на страната в програмите на Европейската общност е Решение № 1 от 2002 г. на Съвета за асоцииране Европейски съюз – България, което регламентира принципното участие на страната в програмите на Европейската общност и позволява конкретните условия да се договорят чрез Меморандум за разбирателство с Европейската комисия.
Програмата е втората фаза на Многогодишния план за действие за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет чрез борба с незаконното и вредно съдържание, разпространявано в глобалните мрежи. Тя е част от мерките за изпълнение на стратегическите цели, залегнали в Плана за действие Европа 2005 “Информационно общество за всички”.
Очакваната цел на програмата е защитата на подрастващите от незаконното и вредно съдържание, разпространявано в Интернет и чрез новите on–line технологии.
Финансират се проекти в следните области:
- осигуряване възможности за потребителите официално да докладват за незаконно и вредно съдържание чрез мрежа от горещи линии;
- създаване на организации за саморегулиране на пазара на електронни услуги и свързването им в мрежи в европейски и световен мащаб;
- осигуряване на потребителите със средства за избягване на незаконното и вредно съдържание (филтриращ софтуер и услуги);
- повишаване на осведомеността относно мерките за безопасно ползване на Интернет.
Включването на България в многогодишната програма на този етап от нейното изпълнение ще предостави възможност за участие на проекти на български организации в посочените области и ще ги подготви за участието им в следващите фази. Проектите по програмата ще допринасят за цялостното развитие на информационното общество и благоприятно въздействие върху подрастващите особено в момент, когато нашата страна не може да остане встрани от глобални проблеми като тероризма, които дават отражение върху психиката и поведението на децата. България ще получи възможността да се присъедини към създадената вече мрежа от “горещи линии”, където потребителите ще могат да сигнализират за нарушения, свързани със съдържанието в глобалните мрежи.
След проведената дискусия Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 13 гласа “за” подкрепи мотивите на вносителя и предлага на Народното събрание да ратифицира този законопроект.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, проф. Мирчев.
Давам думата на проф. Венко Александров, председател на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Докладвайте становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект № 402-02-78 за ратифициране на
Меморандума за разбирателство между Европейската
общност и Република България относно участието на България
в Многогодишния план за действие на Общността за създаване
на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови
on–line технологии чрез борба с незаконното и вредно
съдържание предимно в областта на защитата на децата и
непълнолетните (Програма Safer Internet), внесен от
Министерския съвет на 2 ноември 2004 г.

На редовно заседание, проведено на 18 ноември 2004 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Многогодишния план за действие на Общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on–line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните и прие следното становище:



Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Многогодишния план за действие на Общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on–line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните, подписан на 25 май 2004 г. в Брюксел.
Становището беше прието единодушно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, професоре.
Има ли представители на Комисията по европейска интеграция, тъй като не виждам нейния председател господин Даниел Вълчев? Има ли поне член на тази комисия?
Като няма, ще прочета крайния резултат:
“С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да подкрепи проекта на Закон за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Многогодишния план за действие на Общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on–line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните, № 402-02-78, внесен от Министерския съвет на 02.11.2004 г.”
Откривам дискусията.
Заповядайте, госпожо Асенова. И аз чувствам, че има проблеми по този законопроект.
Марианна Асенова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, въпреки че сте в много редуциран състав, аз все пак бих искала да обърна вашето внимание върху този проект за закон, който се предлага за ратифициране, тъй като това е една от поредните ратификации, които минават почти автоматично при гласуването в пленарна зала, без никой да обръща внимание. Акцентът, който бих искала да поставя, и след това ще се аргументирам, е най-вече върху това, че тази програма, която трябва сега да ратифицираме, е с изминал вече срок на действие. Нейният срок е приключил декември 2004 г. Това е един меморандум, който е подписан наистина м. май в Брюксел 2004 г., но по необясними причини правителството – междувременно да ви спомена, че националният координатор по тази програма е министърът на транспорта и съобщенията господин Николай Василев – по необясними причини е забавил внасянето на този меморандум за ратифициране от българския парламент, с което съответно се изпускат сроковете на една програма от Европейския съюз, която предлага безвъзмездна помощ от 33 млн. евро. Първоначално тези 33 млн. евро бяха редуцирани на 11 млн. евро, тъй като правителството наистина още 2003 г. забавя подписването на този меморандум. Европейската комисия отвръща с толерантност към България и удължава срока на този многогодишен план на тази програма. В крайна сметка срокът е удължен до края на 2004 г.
Затова моят въпрос към председателя на Комисията по транспорт и телекомуникации, съответно и към председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, е: каква е логиката българският парламент да ратифицира един меморандум, който е с минал срок на действие? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е: при условие, че България загуби 33 млн. евро...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А плати ли 11 500 евро – виждам тук?
Марианна Асенова: Първоначално е 33 млн. евро, а след това е редуцирано на 11 млн. евро. При условие, че България губи тези пари, само преди няколко минути ние гласувахме един проект за закон, с който дадохме съгласието си България да участва в кредит от порядъка на 100 милиона. В същото време загубваме безвъзмездно дадени от Европейския съюз пари от 33 млн. евро.
Смятам, че това е, меко казано, несериозно отношение на българското правителство не само към присъединителния процес на България, а това е един факт, който отново подчертава, че България неефективно изпълнява усвояването на финансовите средства, с които Европейският съюз ни подпомага. Смятам, колеги, че би трябвало да се противопоставяме поне на този конституционен абсурд да гласуваме и да ратифицираме един меморандум, една програма, чийто срок вече е изминал. Благодаря ви.



ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Уважаеми дами и господа, имате думата. Тук бяха поставени според мен сериозни въпроси, които искат отговор. Няма представител на Министерския съвет, който е вносител.
Аз се извинявам, госпожо Асенова, че така Ви прекъснах, но по Приложение № 1 България участва в тази програма. Но програмата казва: финансовата вноска, която следва да бъде внесена от България, е 11 хил. 500 евро за 2004 г. Дали внасянето ни дава възможност да ползваме тази програма, аз не мога да отговоря. Извинявайте, че така зададох към Вас въпроса, но все пак както казвате – как ще ратифицираме нещо, което вече го няма в правния мир. Нали така?
Марианна Асенова (КБ): Точно така. Освен това пропуснах, Вие ме подсетихте, господин председател. България наистина плаща една вноска от 11 хил. евро за участие в тази програма. И аз исках да попитам, това беше и другият въпрос, който исках да поставя, дали наистина България е внесла тези пари за участие в тази програма предварително, тъй като това е едно от изискванията. Ако си направите труда, колеги, да прочетете самия меморандум, който е внесен в Народното събрание…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Той е внесен, да – и на български, и на английски.
Марианна Асенова: Много ясно е споменато в Приложение № 1, както казахте, господин председател, че тази финансова вноска следва да бъде внесена от България в общия бюджет на Европейския съюз.
Наистина това е един много важен въпрос, при условие, че ние, българският парламент, не сме се погрижили да ратифицираме, тоест вината не е в нас, вината е в правителството, че е забавило сроковете за внасянето на този меморандум за ратифициране. В същото време ние си плащаме една финансова вноска за участие в какво?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Процедура – заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз очаквах госпожа Асенова, която в края на миналата година направи публични изяви пред медиите, защо закъснява ратификацията на този законопроект… Той е постъпил в Народното събрание на 11 ноември, а на 16 ноември е внесен от комисията в пленарната зала. Аз мисля, че е ясно защо не беше приет миналата година.
Второ, за да бъде изпълнено условието, тоест индикативният бюджет по програмата да бъде внесен по тази програма, трябва да има ратификация на законопроекта иначе няма да има правни основания за изпълнението на внасянето на този индикативен бюджет.
Дали програмата е приключила 2004 г. аз много се съмнявам, защото самата програма е многогодишен план за действие. И аз мисля, че нещата не приключиха с проблема за децата и Интернет на 31 декември 2004 г. Тук се говори за втората фаза на многогодишния план за действие за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет чрез борба за незаконното и вредно съдържание. Едва ли тук някой ще ме убеди, че на 31 декември е приключила тази програма, а че тя ще се развива 2003-2004 г. се отнася само до втората фаза на този многогодишен план. Не виждам някакво противоречие между тези …
Ние говорим в дългосрочен план да създаваме условия върху децата да няма такова вредно въздействие и т.н. Така че мисля, че имаме основание да продължим дискусията по законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Госпожо Асенова, заповядайте.
Марианна Асенова (КБ): Господин Мирчев, безкрайно ме учудвате. Като председател на комисията Вие сте длъжен най-малкото да се запознаете с цялата документация. За разлика от Вас аз наистина много подробно се запознах. Искам да Ви кажа, че това е програма, на която наистина сроковете й са 2003-2004 г. с Решение № 1151 от 2003 г. на Европейската общност. От 16 юни 2003 г., цитирам: “Този срок беше удължен с две години, включително до 2004 г.” Това е първото нещо, което искам да Ви кажа.
Второто нещо, което искам да Ви кажа е, че официално можете да се запознаете със самия меморандум – между другото това решение е публикувано в официалния вестник на Европейския съюз от 1 юли 2003 г. Тук е и имейлът – страницата в Интернет, която ще ви дам.
Освен това в чл. 5 на самия меморандум пише, че настоящият меморандум за разбирателство се прилага за срока на действие на програмата, тоест на тази програма. Ние не ратифицираме многогодишния план за участие на България. Това са две различни понятия. В момента ние ратифицираме самата програма за безопасен Интернет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли друга реплика? Няма.
Професор Мирчев, ако желаете можете да се възползвате от правото си на дуплика. Виждам, че Вие се отказвате от това Ваше право.
Виждам, че има и други желаещи за изказване. Следователно ще продължим дискусията по този законопроект утре от 9,00 ч. И моля да бъде поканен, и то настоятелно, представител на Министерство на транспорта или на Министерския съвет, те ще си преценят, утре в 9,00 ч. да заповяда в пленарната зала, за да даде разяснение.
Лично обяснение – Благой Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, ще използвам правото си на основание чл. 47, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за лично обяснение.
Стана системно у нас народни представители да бъдат обиждани по най-вулгарен начин – един път от главен прокурор, от министър в пленарната зала, което е недопустимо поне със статута на Народното събрание.
Господин председателю, уважаеми колеги, искам публично извинение от министър Церовски във връзка с това, че той си позволи от мястото, където стоят министрите, докато аз говоря от трибуната на Народното събрание, по най-вулгарен начин да ме обижда. И това нещо е чуто от колеги.

Така че възползвайки се от основанията, които ми дава чл. 47, ал. 1, искам публично извинение от министър Церовски.
В края на краищата призовавам всички министри и хора, които практически са оторизирани с правомощия от властта, да не си позволяват да се изкушават и да използват властта си, включително използвайки парламентарното време, за да обиждат по вулгарен начин народните представители. Това е обида към парламента. Приемам го не като обида лично към мен, а като обида към институцията, която представлявам - народен представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това Ваше искане ще бъде предадено на министър Церовски.
Утре – парламентарен контрол от 11,00 часа. Ще започнем с питането на народните представители Благой Димитров и Кина Андреева към министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски. След това ще отговарят министрите Филиз Хюсменова, Милко Ковачев, Васил Иванов-Лучано, Валентин Церовски и т.н.
Знаете, че днес след обяд започват заседанията на комисиите. Те са ви известни. Мисля, че не е необходимо тук пред вас да ги прочета. Който желае, може да види тази информация на таблото.
Закривам днешното пленарно заседание.
Продължаваме утре в 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 14,03 ч.)

Председател:
Огнян Герджиков

Заместник-председатели:
Любен Корнезов

Юнал Лютфи

Секретари:
Силвия Нейчева

Несрин Узун