Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-01-14

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите  Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам днешното пленарно заседание.
Има ли предварителни въпроси? Няма.
Господин Тошо Пейков, като един великолепен кавалер, поздравява госпожа Тенева за рождения й ден. Нека всички ние да я поздравим, да е жива и здрава! (Ръкопляскания.)

Уважаеми госпожи и господа народни представители, преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА МЕМОРАНДУМА ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В МНОГОГОДИШНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНО ПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ И НА НОВИ ON-LINE ТЕХНОЛОГИИ ЧРЕЗ БОРБА С НЕЗАКОННОТО И ВРЕДНО СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДИМНО В ОБЛАСТТА НА ЗАЩИТАТА НА ДЕЦАТА И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ.
Този законопроект е представен, но дискусията не е довършена.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Госпожа Асенова вчера постави един въпрос от гледна точка на това дали е изтекъл срокът за ратификацията на този законопроект. След обяд бяха проведени разговори с Управителния комитет по програмата "Безопасен Интернет" в Люксембург.
Предлагам в пленарната зала да бъдат допуснати господин Неделчо Неделчев – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Соня Спасова – национален делегат в Управителния комитет по програмата "Безопасен Интернет", за да бъде даден отговор на въпроса, след което остава само да гласуваме този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Постъпило е предложение за допускане в пленарната зала.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да ги поканите в пленарната зала.
Продължаваме дискусията. Ако се наложи, можем да дадем думата на поканените в пленарната зала експерти.
Ако няма други изказвания или въпроси, бих поканил госпожа Спасова - национален делегат по програмата "Безопасен Интернет", да даде отговор на поставените въпроси от вчерашния ден.
Заповядайте, госпожо Спасова.
СОНЯ СПАСОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Във връзка със зададения вчера въпрос от депутат Асенова, бих искала да ви дам следните пояснения.
В чл. 5 на Меморандума за разбирателство, който беше подписан през лятото на тази година от правителството на Република България и на Европейската комисия, е записано действително, че настоящият Меморандум за разбирателство се прилага за срока на действие на програмата. Остава да уточним обаче въпроса какъв е срокът на действие на програмата.
Обръщам внимание върху чл. 2 от същия меморандум, където пише, че България участва в дейностите по програмата в съответствие с целите, критериите, процедурите и крайните срокове, определени с Решение № 276 от 1999 г. на Европейския парламент и на Съвета, и Решение № 1151 от 2003 г. от 16 юни 2003 г. на Европейския парламент и на Съвета. Във въпросните две решения, в които са регламентирани двете вече преминали фази на програмата, никъде не пише какъв е срокът на действие на програмата. Пише, че втората фаза на програмата, към която България се присъединява въз основа на този меморандум, се организира за периода 1 януари 2003 г. – 31 декември 2004 г. Това е организационният период. В рамките на този период бяха проведени конкурсите по програмата, в които ни беше дадена възможност да участваме въз основа на този подписан меморандум и в който ние успяхме да спечелим един проект на стойност около 100 хил. евро.
В рамките на 2005 г. спечелилите финансиране проекти по програмата могат да бъдат договорени и да пристъпим към тяхното изпълнение. Вчера в личен мой разговор като национален делегат на програмата с представител на оперативното звено по ръководство на програмата, отново бях уверена, че в случай, че България ратифицира днес със закон подписания меморандум, в рамките на 2005 г. Европейската комисия ще финансира проекта за гореща линия, на която нашите граждани ще могат да сигнализират и да подават оплаквания за забелязано вредно и незаконно съдържание в Интернет. Това е проект, с който България може да се гордее, защото за момента само четири страни, България е третата, която получава финансиране по такъв проект, извън старите страни-членки на Европейския съюз. Това е нещо, по което ние сме в челната тройка и не бива да изпускаме този проект. Още повече, че смятам, че няма основание за това.
За мен Меморандумът за разбирателство е валиден и призовавам народните представители към гласуване на този закон, зад който стои трудът на много експерти и в Министерството на транспорта и съобщенията, и в Министерството на външните работи, и в Европейската комисия, и на организациите, които писаха и подаваха предложения до Европейската комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Спасова.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, госпожо Асенова.
Марианна Асенова (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря Ви, госпожо Спасова, за разяснението, което дадохте. Но все пак аз бих искала да припомня някои факти на колегите, които вчера не присъстваха в тази пленарна зала. Това е един меморандум, който България е подписала, заедно с Европейската комисия, за така наречената програма "Безопасен Интернет", която много строго е фиксирала фазата и срока на действие на тази програма.


Тук аз ще се аргументирам, госпожо Спасова. Това решение на Европейската общност, което Вие цитирате, Решение № 1151 от 2003 г., взето на 16 юни 2003 г., цитирам: “С това решение срокът на тази програма, който е бил до 2002 г., е удължен с две години (до 2004 г. включително)”.
Така че желанието Ви да ни убедите, че това решение едва ли не подсказва едно удължаване на срока на тази програма, преливайки в третата фаза, която е строго фиксирана от 2005 до 2008 г., което е коренно различно нещо, и Вие самата в свои изказвания в медиите сте споменали, че лично Вие се притеснявате, че парламентът ще се забави с ратифицирането на втората фаза. Но не е фатално. Фирмите, които участват по принцип с проектите в този многогодишен план, могат да запазят своето право за участие в третата фаза. За да съм по-ясна, наистина ратифицирането на този меморандум в парламента закъсня. Аз смятам, че вина за това забавяне има най-вече правителството, тъй като той беше внесен на 2 ноември м.г. при условие, че договорът е подписан в Брюксел още през май и юни.
Друг е въпросът, че ние, народните представители, не намерихме необходимото време този Меморандум да бъде включен в дневния ред до края на декември м.г. Разбира се, че тази програма е много важна за България. Аз съм последният човек, който би се противопоставил на използването на финансовата помощ, която се отпуска от Европейския съюз по един толкова важен за България въпрос – превенцията на децата и непълнолетните, в смисъл предпазване от сайтовете с вредно и незаконно съдържание. Аз бих искала с най-голямо удоволствие да подкрепя един такъв договор, но много ви моля, недейте да използвате фактите, за да прикриете вашето нехайство или несериозно отношение към извършването на административните детайли, защото вината наистина е в администрацията на изпълнителната власт.
Другото, което бих искала да кажа, е, че тази гореща линия, за която Вие ни говорите и споменахте тук от трибуната, която е необходимо да бъде разкрита след като се получат парите от Европейския съюз, Вие сте споменали много ясно Министерството на транспорта и съобщенията като национален координатор на тази програма, много ясно сте споменали, че тя ще бъде използвана в третата фаза, т.е. в периода 2005-2008 г. Но тази трета фаза предполага подписване на един нов договор и нова ратификация. Нали сте съгласна с мен? Това, за което ние в момента говорим, е втората фаза, която има срок на програмата до края на 2004 г. Вчера аз зададох въпроса: какво ратифицираме в момента? Ратифицираме един договор, който е с изминал срок на действие.
Въпреки това, ако господин председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков прецени, че можем да пристъпим към една такава крачка в името на спасяването на тези средства, аз бих се съгласила и бих подкрепила този закон. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Асенова.
Господин Мирчев, заповядайте за реплика с предложение.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вчера казах, че на 11 ноември законопроектът пристигна в Народното събрание, на 16 ноември беше внесен в пленарна зала. Да не говорим защо не можа да бъде приет до края на годината.
Аз слушах много внимателно Вашата пресконференция по този въпрос в края на миналата година, госпожа Асенова. За Вашата загриженост – хубаво беше тогава да предложите тази ратификация от трибуната. Мисля, че нещата са много ясни и разговорите, които вчера бяха проведени – ние имаме един организационен период, през който България е една от четирите страни, които участват с проекта “Безопасен Интернет”. Въпросът е от изключителна важност и аз предлагам, господин председател, в интерес на децата и на страната да гласуваме ратификацията на този законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Това беше реплика, затова госпожа Асенова има право на дуплика.
Заповядайте, госпожо Асенова.
Марианна Асенова (КБ): Уважаеми колеги! Господин Мирчев, аз съм съгласна и съм склонна да се съглася наистина с Вашата реплика при едно единствено условие и ще се мотивирам чрез текста от меморандума.
Член 5 от Заключителните разпоредби споменава, че, цитирам: “Ако Европейската общност реши да продължи срока на действие, това нещо може да стане” – минавам на третия абзац - че “настоящият Меморандум за разбирателство може да бъде изменян само писмено по взаимно съгласие на страните”.
Ако ние подкрепим тази ратификация, аз ви моля изрично да бъдат спазени законовите процедури, да бъде изготвен този анекс към меморандума и да бъде подготвено писменото удължаване на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Асенова, за конструктивната позиция.
Има ли други желаещи народни представители по този законопроект? Не виждам.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Многогодишния план за действие на Общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on-line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните.
Моля, гласувайте.
Гласували 143 народни представители: за 143, против и въздържали се няма.
Приема се на първо четене.
Искам да помоля председателят на комисията да направи съответното предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Предлагам на основание Правилника за организацията и дейността на Народното събрание днес този законопроект да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте това процедурно предложение за второ четене.
Гласували 136 народни представители: за 135, против 1, въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Меморандума за разбирателство между
Европейската общност и Република България относно участието на
България в Многогодишния план за действие на Общността за
създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови
on-line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание
предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните
(Програма “Безопасен Интернет”)

Член единствен. Ратифицира Меморандума за разбирателство между Европейската общност и Република България относно участието на България в Многогодишния план за действие на Общността за създаване на условия за безопасно ползване на Интернет и на нови on-line технологии чрез борба с незаконното и вредно съдържание предимно в областта на защитата на децата и непълнолетните (Програма “Безопасен Интернет”), подписан на 25 май 2004 г. в Брюксел.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Уважаеми народни представители, по текста на заглавието на законопроекта и член единствен не виждам желаещи за изказване.
Моля ви, гласувайте заглавието и член единствен на този законопроект.
Гласували 124 народни представители: за 124, против и въздържали се няма.
Законът е приет окончателно с единодушие. Благодаря ви.

С това приключихме с тази точка от дневния ред и преминаваме към следващата точка, а именно:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН.
Искам да помоля председателя на Комисията по икономическата политика господин Валери Димитров да бъде така любезен и да представи становището на комисията по този законопроект.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за промишления дизайн, № 402-01-5,
внесен от Министерския съвет на 28.01.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 17 март 2004 г. с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Представеният законопроект цели по-пълна хармонизация на националното законодателство с европейското право и създаване на по-благоприятна среда за търсене на правна закрила на промишления дизайн.
Законопроектът променя критериите, на които трябва да отговаря дизайнът, за да получи регистрация. Предвижда се увеличаване на срока, свързан с привилегията за новост. Създават се възможности за налагане на обезпечителни мерки по отношение на правото на промишлен дизайн, учредяване на особен залог върху това право, както и включването му в масата на несъстоятелността. Допълнени са основанията за заличаване на регистрацията на промишления дизайн. Усъвършенствани са правилата за извършване на формалната експертиза и експертизата по същество, както и процедурите, развиващи се в Отдела по спорове. Детайлизирани са мерките за граничен контрол и са подробно уредени санкциите, които се налагат при нарушаване на права върху промишлен дизайн. В дискусията по законопроекта беше обсъден контролът върху правата върху промишления дизайн.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн с вносител Министерският съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Председателят на комисията не е в залата, обаче има достатъчно европейци в пленарната зала.
Господин Еюп ще представи становището на комисията. Заповядайте.
ДОКЛАДЧИК КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за
промишления дизайн, № 402-01-5, внесен от Министерския
съвет на 28.01.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 4 февруари 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн с вносител Министерският съвет. На заседанието присъстваха госпожа Цонка Таушанова - председател на Патентното ведомство, и госпожа Маргарита Недялкова - заместник-председател на Патентното ведомство. Законопроектът бе представен от госпожа Таушанова.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за промишления дизайн са насочени към усъвършенстване на действаща правна уредба на реда и условията за регистрация на промишлен дизайн и постигане на по-пълно съответствие с правото на Европейския съюз в тази област.
Разглежданата материя попада в обхвата на Преговорна глава 5 “Дружествено право”, предварително затворена на 11 юни 2001 г.
Националното законодателство в областта на промишления дизайн съответства на основните изисквания на правото на Европейския съюз. В редовния доклад на напредъка на България в процеса на присъединяване за 2003 г. Европейската комисия отчита, че законите за защита правата на интелектуална и индустриална собственост са приведени до голяма степен в съответствие с достиженията на правото на Европейския съюз.
Предложените изменения и допълнения са обособени от развитието на европейското законодателство в разглежданата област и приемането на Регламент на Съвета № 6/2002 за дизайна на Общността в сила от м. януари 2003 г. В съответствие с изискванията на този регламент законопроектът предлага промени в няколко основни насоки:
- разширява се обхватът на правото на разпореждане с правата, придобити по Закона за промишления дизайн;
- регламентира се възможността правото върху промишлен дизайн да бъде обект на обезпечение и особен залог, както и включването на това право в масата на несъстоятелността;
- допълват се основанията за заличаване на регистрацията на промишлен дизайн;
- предлагат се промени в производството за разглеждане на заявката за регистрацията на дизайн и в производството за разглеждане на спорове пред Патентното ведомство;
- предвижда се възможност за допускане по съдебен ред на обезпечителни мерки в случаите на нарушение на правото върху регистриран промишлен дизайн или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши.
Извършената преценка за съответствие на предлаганите промени с изискванията на acquis communautaire налага извода, че законопроектът въвежда основните механизми на Регламент № 6/2002 и постига висока степен на съответствие на националното законодателство с европейските изисквания в областта на промишления дизайн.
В заключение се налага изводът, че предложеният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн съответства на правото на Европейския съюз, поради което следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, № 402-01-5, внесен от Министерския съвет на 28.01.2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Еюп.
Има думата господин Валери Димитров за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Уважаеми господин председател, имам процедурно предложение в залата да бъдат допуснати госпожа Евгения Колданова - заместник-министър на икономиката, госпожа Цонка Таушанова – председател на Патентното ведомство, госпожа Щеряна Вълчанова – държавен юрисконсулт, и госпожа Марияна Рашева – началник на отдел “Правен”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение за допускане в залата.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Поканете уважаемите дами в пленарната зала, като още в самото начало искам да помоля заместник-министърът на икономиката да бъде така любезна да представи законопроекта пред пленарната зала.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да ви представя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн, приет с Решение на Министерския съвет на 8 януари 2004 г.
Законът за промишления дизайн е в сила от 15 декември 1999 г. и с него се създадоха условия за предоставяне на закрила, адекватна на изискванията на пазара и приведена в съответствие с правото на Европейския съюз и по-специално с Директива на Европейския парламент и Съвета № 98/71 от 13 октомври 1998 г. за правна закрила на дизайните.
Предлагането на промените в закона на настоящия етап е продиктувано, от една страна, от поетите задължения в хода на преговорите за пълно хармонизиране с европейското законодателство, а, от друга страна – от необходимостта да се внесат промени в експертизния процес, процедурата пред Отдела по спорове в Патентно ведомство и гражданско-правната и административно-наказателната защита, които да доведат до по-бързо предоставяне на закрилата, да очертаят ситуацията на пазара и да гарантират една ефикасна и навременна защита на вече предоставени изключителни права.
Основните изменения в материално-правните разпоредби на закона са в няколко насоки: критериите за регистрабилност, дизайнът като обект на собственост, основанията за заличаване на регистрацията и защита на правата.
По отношение на критерия “оригиналност” е добавено изискването тя да се преценява от гледна точка на информирания потребител, каквото е изискването на Регламента за дизайн на Общността в сила от 1 януари 2003 г. Именно от позицията на лице, което притежава познание, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, в който е включен или приложен дизайнът, следва да се има предвид при оценката на оригиналността, а не тази на всеки обикновен потребител.

Във връзка с критериите за регистрабилност и необходимостта да се позволи на автора на дизайна или на неговия правоприемник да изпробва достатъчно време включващите дизайна продукти на пазара, преди да реши желае ли закрила чрез регистрацията на този дизайн, са внесени промени в срока, през който разгласяването на дизайна не може да опорочи новостта му. Това е в чл. 14.
В съответствие с чл. 7 от регламента срокът се увеличава от шест на дванадесет месеца. С проектозакона се създават разпоредби, предвиждащи възможността за налагане на обезпечителни мерки по отношение на правото върху промишления дизайн – чл. 26а, за учредяване на особен залог върху него, както и включването му в масата на несъстоятелността.
С разписването на подобни текстове се допълва материята относно дизайна като обект на собственост и се хармонизира с чл. 29-31 на регламента. Предвидените допълнения в основанията за заличаване на регистрацията на промишления дизайн са продиктувани от зачестилата практика да се заявяват като дизайни продукти, които не са могли да получат закрила като марки или като други обекти, поради наличието на по-ранни права.
Измененията и допълненията в материалноправните норми, уреждащи гражданскоправната защита на изключителното право върху промишлен дизайн, се свеждат до регламентирането в чл. 60а на обезпечителни мерки по подобие на тези, разписани в Закона за авторското право и сродните му права. Мерките могат да бъдат постановени от съда по молба на притежателя на дизайна в случаите, когато е налице нарушение на правото или когато има достатъчно основания да се смята, че то ще бъде нарушено или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие.
Детайлизиране и прецизиране на законовата регламентация чрез ясно очертаване на приложното поле се предлага и по отношение на мерките за граничен контрол. Промените в чл. 62 имат за цел да уредят в закона и въпросите, касаещи приложимостта на граничните мерки спрямо стоки, подлежащи на бърза развала, както и по отношение на стоки, изработени чрез използване или копиране на регистриран дизайн със съгласието на неговия притежател.
Тъй като административнонаказателната защита е един от най-често използваните начини за защита при нарушение на изключителното право върху регистриран промишлен дизайн, нормите, които уреждат нейното приложение, са претърпели изменения и допълнения с оглед детайлизиране на санкциите, които се налагат на физическите лица, респективно на еднолични търговци и юридически лица, нарушили правото върху регистриран дизайн, разписване на правата и задълженията на длъжностното лице, което осъществява проверките, както и определяне на органа, който ще извърши унищожаването на продуктите, отнети в полза на държавата - Министерство на вътрешните работи.
По отношение на измененията и допълненията в процесуалноправните норми е необходимо да се подчертае, че с проекта се внасят промени в разпоредбите за експертиза на заявки за регистрация на промишлен дизайн, които целят разписването на сроковете за преценка на формалните изисквания на заявката и пълнота на експертизния процес, при който ще се вземат предвид не само регистрираните и заявените на територията на Република България дизайни, но и материали, доказващи разгласяването или използването на дизайна по какъвто и да е друг начин.
Измененията в процедурите в отдела по споровете, който разглежда жалбите срещу решенията за отказ и прекратяване на производството, както и исканията за заличаване на регистрацията, предвиждат проверка на формалната редовност на жалбите и исканията, както и възможността при необходимост да се изискват от страните допълнителни доказателства и материали, както и срокове, в които следва да се постановят решения по жалбите и изискванията.
В заключение следва да се отбележи, че с приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн ще се постигне една по-пълна унификация на националното законодателство с европейското право, ще се създаде по-благоприятна среда за търсене на правна закрила на дизайна, обусловена от по-прецизната експертиза и ще се гарантира навременна и ефикасна административнонаказателна и гражданскоправна защита на изключителното право върху промишления дизайн. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по този законопроект.
Имате думата. Има ли желаещи?
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Действително това е един от законите, които в последните пет-шест години, след като бяха одобрени наново, след като беше променена системата за защита на промишления дизайн, имаха нужда от усъвършенстване и от доработване. От гледна точка на процеса на присъединяване към Европейския съюз и защитата на собствениците на промишления дизайн предлаганата промяна беше разгледана и одобрена в Комисията по икономическата политика на парламента.
Както стана дума в доклада на комисията, това предложение за изменение и допълнение на закона беше прието единодушно. Аз мога да се изкажа само в подкрепа на становището, което изложи комисията, така че на този етап не бих искал да отнемам повече пленарно време. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Чухме представянето на един законопроект за изменение и допълнение на закон, който е приет през 1999 г., и който закон за изменение и допълнение е естествено продължение на изменилите се обстоятелства както у нас, така и в европейското право.
Аз смятам, че този тип закони, ние дори в Комисията по икономическата политика ги наричаме технологични, тоест, които вършат работа и които, макар и да нямат блясъка на закон, ще бъдат дълго време коментирани в обществото, ще бъдат полезни за неговото развитие.
Затова, както господин Папаризов, съвсем накратко искам да кажа, че от името на Обединените демократични сили – Демократи за силна България – БСДП, ние подкрепяме внесените изменения, които ще подобрят законодателство и ще направят следващата стъпка за развитието му по пътя към Европейския съюз.
Смятам, че този законопроект трябва да бъде подкрепен от всички депутати в залата и той е необходим за нашата икономика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Виждам, че този законопроект има подкрепа отляво и отдясно.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Моля, гласувайте.
Гласували 104 народни представители: за 104, против и въздържали се няма.
Законопроектът се приема единодушно на първо четене.
Има ли някакви предложения във връзка с него? Няма.




Преминаваме към следващия законопроект:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Моля господин Валери Димитров да прочете становището на Комисията по икономическата политика по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по икономическата политика по
Законопроект № 402-01-6 от 28.01.2004 г. за
изменение и допълнение на Закона за марките и
географските означения с вносител Министерският съвет

На заседанието, проведено на 17 март 2004 г., с участието на представители на вносителя, Комисията по икономическата политика разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. Представеният законопроект цели по-пълна хармонизация на националното законодателство с европейското право, създаване на по-благоприятна среда за търсене на правна закрила на марките и географските означения, допълване и прецизиране на редакцията на някои разпоредби.
Законопроектът привежда основанията за отказ по чл. 11 и чл. 12 в пълно съответствие с регламента за марките на Европейския съюз. Допълнени са основанията за заличаване. Предвидена е публикация на всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност. Уредена е възможност за подаване на възражения срещу регистрацията на марката. Предвидени са срокове за действие на Патентното ведомство, свързани с регистрацията на марки, разглеждане на споровете и защитата на правата върху марки. Усъвършенствана е защитата на правата върху марки и географски означения. Предвидено е налагането на обезпечителни мерки, детайлизирани са мерките за граничен контрол и са подробно уредени санкциите, които се прилагат при нарушаване на права върху марки и географски означения.
В дискусията по законопроекта беше поставен въпросът за понятието “общоизвестна марка”.
В резултат на проведеното гласуване Комисията по икономическата политика единодушно предлага на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Следващото становище е на Комисията по европейска интеграция.
Ще помоля господин Йордан Памуков, понеже господин Кемал Еюп в момента не е в залата, да представи становището по този законопроект на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков:

“СТАНОВИЩЕ
на Комисията по европейска интеграция относно Законопроект за изменение и допълнение на
Закона за марките и географските означения, № 402-01-6,
внесен от Министерския съвет на 28.01.2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 11 февруари 2004 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения. В заседанието взеха участие госпожа Таушанова – председател на Патентното ведомство и госпожа Кръстева – юрист в Патентното ведомство.
Първо. Предложеният от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения има за цел да постигне пълно съответствие на законовата уредба с правото на Европейския съюз, да усъвършенства процесуалната уредба в закона, административнонаказателната отговорност и мерките за граничен контрол. Предвидена е възможността при нарушение на правото върху марка или географско означение да бъдат допуснати обезпечителни мерки - § 36 от законопроекта за изменение и допълнение.
Второ. Разгледаната материя попада в обхвата на преговорна Глава пета – “Дружествено право”, предварително затворена на 11.06.2001 г. Основните актове на Европейското законодателство в регулираната от ЗМГО област са Директива на Съвета на Европейската общност № 104/89, Регламент № 40/94 на Съвета на Европейската общност за търговска марка на общността и Регламент № 2081/92 на Съвета на Европейската общност за закрила на географските означения и наименования за произход на земеделски и хранителни продукти.
Целта на Директива № 104/89 е хармонизирането на марковото законодателство на отделните държави-членки, доколкото различията могат да затруднят свободното движение на стоки и предоставяне на услуги или да засегнат конкуренцията. Директивата съдържа материалноправни норми относно марките за стоки и услуги. В правомощията на отделните държави остава създаването на процесуалноправна уредба за производства по регистрация на марката, нейното прекратяване и заличаване.
Регламент № 40/94 урежда марковото право в Европейския съюз, независимо от националното марково право на отделните държави, като създава паралелно действащ правен режим. Директивата и регламентът използват идентични понятия за марка и дават еднаква уредба на основанията за отказ за регистрация.
Трето. Отношение към acquis communautaire имат предлаганите в законопроекта изменения на членове 11, 12, 13 и 19 от ЗМГО – параграфи от 2 до 4 на ЗИД. Като цяло с предлаганите изменения се постига по-точно възпроизвеждане на съответните разпоредби на Директива № 104/89 и на Регламент № 40/94 и законопроектът следва да бъде подкрепен като съответстващ на достиженията на европейското право.
Четвърто. Към някои от текстовете на предложения ЗИД могат да бъдат отправени препоръки:
1. С § 5 от законопроекта се предлага изменение на чл. 19, ал. 2 от ЗМГО, с което от разпоредбата да отпадне изразът “освен използваните по чл. 13, ал. 2” и съюзът “и”. Член 19 от ЗМГО предвижда възможност за отмяна на регистрацията на търговска марка, когато тя не е била реално използвана в продължение на пет години. С предлаганата нова редакция на чл. 19, ал. 2 от ЗМГО се създава впечатление, че се определят по изчерпателен начин хипотезите на реално използване на марката. Целта на съответното правило – чл. 10, ал. 2 на Директива № 104/89, а и на чл. 15 от Регламент № 40/94, обаче е друга – не да предвиди изчерпателно хипотезите на реално използване на марката, а изрично да посочи, за да няма съмнение, че и употребата на марката по начина, указан в чл. 10, ал. 2 е реално използване по смисъла на чл. 10, ал. 1, респективно чл. 19 от ЗМГО. Поради това съображение може да се препоръча съюзът “и” да остане в текста на чл. 10, ал. 2 от ЗМГО.
2. Според директивата заявена марка не трябва да се регистрира, ако е идентична или сходна на по-ранна марка, която има репутация на територията на отделна държава, макар и за различни стоки или услуги, ако използването на заявената марка ще извлече без основание и по недобросъвестен начин облаги от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка, или ще ги увреди. В разпоредбата на чл. 12, ал. 3, съответно чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМГО липсва изразът “по недобросъвестен начин”. Отсъствието на този конкретизиращ израз създава потенциалната възможност за разширяване на закрилата на правата на притежателя на известна марка, което може да се окаже неоправдано.
Препоръчително е при формулирането на тези разпоредби на ЗМГО да се ползват версиите на Директива № 104/89 на различни езици на Европейския съюз. Например немската езикова версия използва израза “извлича облаги по недобросъвестен начин”, а английската и френската – “извлича несправедливи облаги”, “води до несправедливо облагодетелстване”. Тъй като версиите на директивите на официалните езици на Европейския съюз са еднакво автентични и достоверни, различията в тях могат да бъдат полезни при създаване на най-подходяща с оглед на българската юридическа терминология редакция на разпоредбите на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, респективно чл. 13, ал. 1, т. 3.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения № 402-01-6, като препоръчва на водещата комисия да вземе предвид направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Памуков.
Искам да помоля госпожа Колданова да представи законопроекта от името на вносителите.


ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Бих искала да представя на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, приет с Решение на Министерския съвет от 8 януари 2004 г.
Законът за марките и географските означения е в сила от 15 декември 1999 г. Той приведе правната регламентация в тази област в съответствие с изискванията на Европейската общност и установи една съвременна система за закрила на марките и географските означения. Той е хармонизиран с първата Директива на Съвета на Европейската общност за хармонизацията на законодателствата за марките на страните-членки с регламента на Съвета на Европейската общност за марката на общността и Регламента на Съвета на Европейската общност относно закрилата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни стоки, както и с изискванията на ТРИПС – Споразумението за търговските аспекти на правата за интелектуална собственост.
Законът за марките и географските означения през своето четиригодишно действие показа необходимост от внасяне на някои промени предимно в процеса на извършване на експертизата по същество, административнонаказателната отговорност, процедурата пред отдела по спорове. Някои разпоредби се нуждаят от по-пълна регламентация, а други – от по-точна редакция. Това наложи изготвянето на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
В основанията за отказ на регистрацията по чл. 11 са внесени уточнения, с които тези разпоредби са хармонизирани напълно със съответстващите им текстове от Регламента на марката на общността, както и с чл. 6 на Парижката конвенция. Отпадат основанията за отказ съгласно т. 12, които не могат да се приложат на практика поради липса на информационната база, в която да се извърши проверка дали дадената марка се състои от или съдържа религиозни символи или техните еквиваленти, които са общоизвестни в Република България.
С промените в чл. 12 по отношение на разграничаването на общоизвестната марка от марката, ползваща се с репутация, в чл. 13 и чл. 19 по отношение използването е постигната пълна хармония с Регламента на марката на общността. Направено е допълнение в основанията за заличаване, като е предвидена изрично възможността за заличаване регистрацията на марка, която се състои или съдържа фирмата на друго лице, ако фирмата е регистрирана и се използва в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки и услуги.
Създадени са разпоредби, предвиждащи предоставянето на правото върху марките в обезпечение, учредяването на особен залог върху тях, както и включването им в масата на несъстоятелността в производство по обявяване на несъстоятелност, което допълва материята относно марките като обект на собственост и е в съответствие с членове 19, 20 и 21 на Регламента за марката на общността.
Подробно е разписана процедурата по регистрация на марката. Член 36а предвижда публикация на всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, с което се дава възможност на обществеността да получава информация за всички подадени заявки, без да е необходимо да се иска специално проучване от Патентното ведомство и се постига прозрачност в работата му.
Член 36б въвежда институцията на възраженията срещу регистрацията на марка. Възражението може да се основава на чл. 11 и чл. 12 и да бъде подадено от всяко лице. Подаването не е свързано със заплащане на такса. Лицето, подало възражението, не става страна по производството по заявката, което дава възможност да се намали времето за вземане на решение по нея и позволява на заявителя по-бързо да реализира правата, произтичащи от регистрацията.
Наред с това се обективизира вземането на решения, тъй като ще се вземат предвид обстоятелствата, които биха препятствали регистрацията и които Патентното ведомство не би могло да знае.
Регламентирано е спирането на производство по заявка при наличие на определени обстоятелства.
Подробно е регламентирано производството по жалбите и исканията за заличаване и отменяне в отдел “Спорове”, както и спирането на производството по тях. Предвидена е възможност за заличаване на регистрацията на географско означение не само въз основа на влязло в сила съдебно решение, а от Патентното ведомство, когато тя е извършена в нарушение на чл. 52 от закона.
За действията на Патентното ведомство, свързани с регистрацията на марки, разглеждането на спорове и защитата на права върху марки, са предвидени срокове.
Промени са направени и в Глава трета – “Защита на правата върху марки и географски означения”. При нарушение на правото върху марка притежателят или лицензополучателят на изключителна лицензия може да поиска налагането на обезпечителни мерки.
Измененията в частта на мерките за граничен контрол детайлизират и прецизират законовата регламентация чрез ясно очертаване на приложното поле на мерките, кореспондиращо на аналогичната уредба в Закона за авторското право и сродните му права, както и европейските разпоредби в тази област.
Съществени промени са направени с Раздел ІV, касаещи административнонаказателната отговорност. Подробно са разписани санкциите, които се налагат на физическите лица, съответно на юридическите лица и едноличните търговци при нарушение на права, произтичащи от регистрацията на марка и географско означение.
Подробно са регламентирани правата и задълженията на лицето, което е извършило проверката, съставя акта за нарушението, с което се създават по-добри условия за осъществяване на проверките и се осигурява безпрепятствен достъп до проверяваните обекти. Проверките се извършват със съдействието на органите на МВР, на които се предават за унищожаване стоките, отнети в полза на държавата.
С приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения ще се постигне една по-пълна унификация на националното законодателство с европейското право, ще се създаде по-благоприятна среда за търсене на правна закрила на марките и географските означения, обусловена от по-прецизна експертиза, и ще се гарантира навременна и ефикасна административнонаказателна защита на изключителното право на притежателите на марки и ползвателите на географски означения. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Колданова.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията.
Господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! В случая аз няма да се изкажа толкова еднозначно положително, колкото по отношение на миналия закон, понеже Законът за марките и географските означения действително се прилага в последните пет години, но практиката по неговото приложение не е толкова еднозначно положителна, както, да кажем, по проблемите на промишления дизайн. Мисля, че преходът от предишната система на защита на стоки и авторски права, която съществуваше преди това, и прехода сега към една система на защита на марки и географски означения, която между другото е сложна и много често дава основа за дискриминация. Неслучайно неотдавна имаше спор между Съединените щати и Европейския съюз в Световната търговска организация доколко тази система, към която ние се присъединяваме и още повече усъвършенстваме законодателството си, е дискриминационна и облагодетелства някои вече регистрирани марки за сметка на други производители на стоки и услуги. Например по този въпрос Европейският съюз прие определени задължения да направи системата още по-прозрачна и да допълни своите директиви, към които в момента се присъединяваме. Но на българска територия законът, който се прилагаше в последните две години, и Патентното ведомство не винаги защитаваха фирмите, които добросъвестно искаха да регистрират търговски марки.

Може би много от вас са запознати със случая за внос на гуми от Русия, когато традиционните и основни вносители бяха практически недопускани до пазара, защото една друга недобросъвестна фирма беше регистрирала подобна марка.
Георги Божинов (КБ, от място): Конкурентоспособна!
Атанас Папаризов: Да, точно, както казва и господин Божинов, нелоялно беше регистрирана търговска марка, която дълбоко затрудни търговията между България и Русия за реалните вносители и този въпрос продължава да се влачи.
Сега с тези изменения в закона има много повече конкретизация. Правилно според мен Комисията по европейска интеграция е отбелязала тези неясни текстове, които отново могат да бъдат основание за практика, несъответстваща на буквата и духа на закона.
Разбира се, измененията, отразявайки директивите и препоръките на Европейската комисия за несъответствието на българското и европейското законодателство, пък и сега, новите препоръки за по-голяма прозрачност на процедурите за търговските марки – всички тези неща, разбира се, са в правилна посока, но на мен ми се иска ние в Комисията по икономическата политика преди второто четене да имаме възможност да поканим фирми, които действително са потърпевши от приложението на закона. Току-що говорих и с господин Димитров, той е съгласен да направим това, за да може допълвайки и изменяйки закона да видим дали в България има възможност и законодателно, а не само от тези, които прилагат закона, действително да се създаде такава обстановка, че добросъвестните притежатели на марки да бъдат защитавани от закона и от органите, които го прилагат.
Този закон, между другото, е важен и от гледна точка на усилията на България в Международната търговска организация да разпространи този принцип за географското значение извън вината и за други български стоки, така че един допълнен и усъвършенстван закон, приет в съответствие с европейското право и с международната практика в Световната търговска организация, ще ни даде още повече основание сега да защитаваме своите интереси в последния етап на преговорите, които се водят по кръга от преговори - Доха.
Има много положителни неща, свързани с промяната на закона, но ми се иска, подкрепяйки го по принцип, да имаме възможност до второ четене да го прегледаме, така че действително това да бъде закон, който защитава добросъвестните български фирми и притежатели на марки. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има думата народният представител Валентин Василев.
Валентин Василев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аз смятам, че тези два закона, които ние приемаме днес – предишният и този, са изключително важни не само за интеграцията ни в Европейския съюз, но и за реда на българския пазар.
Парламентарната група на СДС ще подкрепи и този закон, но искам да обърна внимание както на вносителите, така и на всички останали контролни органи, които са фиксирани и имат правомощия по този закон, че ако човек се вгледа по-точно в днешното състояние на българския пазар ще види много нарушения по тези два закона.
България е една от страните, където още нямаме навика да привеждаме нещата в ред по отношение на промишления дизайн и марките. Затова, независимо че за второ четене ще направим своите предложения и ще поканим фирми, които многократно са пострадали от неспазването на тези закони, ще поискаме от министерството да даде разяснения как ще действат контролните органи по този закон и каква ще бъде по-нататъшната практика, защото тук може да се стигне и до съдебни процедури, и т.н. Ние нямаме достатъчно положителен опит в тази насока, тоест административният капацитет не е добър, за да приведем нашия пазар в съответствие с европейския пазар.
Ние ще подкрепим този закон, но при разискванията на второ четене ще изискаме от вносителите да дадат разяснение по тези въпроси: как този закон ще сложи ред на нашия пазар и как наистина ще хармонизираме в това отношение действията си с Европейския съюз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Както Законът за промишления дизайн, така и Законът за марките и географските означения бяха стъпката, с която европейското законодателство беше въведено на наша почва през 1999 г. Госпожа Колданова подчерта в своето изложение, че то отговаряше на тогавашните условия и изисквания на това законодателство. Разбира се, всяко нещо в света се развива и ние естествено трябва да направим стъпки в посока на унифициране на законодателството.
Господин Папаризов каза нещо много важно. Този закон за нас има два аспекта, с които трябва да се съобразим относно нашите национални интереси, относно състоянието на нещата на нашия пазар.
Първата страна е свързана с това, че на нашия пазар трябва да бъдат защитени именно изправните, добросъвестните вносители на съответните марки и втората страна е, че присъединявайки се към постановките на законодателството, такива каквито са в Европейския съюз, ние трябва да направим необходимото за защита на нашите марки и географски означения, което естествено води до по-добри резултати за производителите в България и утвърждава тяхното име и качество.
Вярно е, че дълго време в България не съществуваше форма, с която да бъдат регламентирани марките и географските означения на пазара. Това доведе до много трудности, дори и до случаи, в които се получиха противоречия и противоборства между производителите, невинаги в случая изправната страна достигаше до един положителен за себе си резултат.
В това отношение смятам, че предложените изменения, както и забележките, които бяха направени от Комисията по европейска интеграция, разгледала твърде подробно измененията в закона, могат да бъдат основата, с която ние да усъвършенстваме въведения през 1999 г. регламент.
Хубаво е този закон да не протече просто така, както много често става, без да достигне до мнението на тези, които пряко ще се ползват, спрямо, които той ще се прилага.
Затова се присъединявам към предложението, изразено както от господин Василев, така и от господин Папаризов между първо и второ четене да има възможност да се даде думата и на бизнеса за неговите предложения. Смятам, че законопроектът е необходим за нашето законодателство и ще даде възможност то да бъде усъвършенствано, вследствие на което може да бъде подкрепен на първо четене и съответно оттам нататък да се правят предложения по тази тема.

Смятам, че много често темата в България е подценявана и този закон може да се разглежда тогава, когато съответните производители допрат до необходимостта да се сблъскат с неговите клаузи.
Смятам, че когато имаме едно добро законодателство, на европейско ниво, ще бъде по-лесен пътят и за българската икономика, и за тези, които в България държат на доброто име, държат да утвърдят своите марки и съответните географски означения.
С това искам да кажа, че заедно с моите колеги от ОДС ще подкрепя законопроекта на първо четене и призовавам да направите същото и вие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по представения законопроект? Не виждам.
Считам, че са приключили разискванията.
Уважаеми народни представители, подлагам на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Гласували 128 народни представители: за 128, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
С това приключихме с тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата точка:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА БАНКА.
Искам да припомня, че предстои да се докладва по § 6.
Заповядайте, госпожо Радева, да докладвате този параграф.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Позволете ми да направя процедурно предложение в пленарната зала да бъдат допуснати господин Иван Искров, господин Росен Грозев и господин Калин Кръстев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Моля поканете господата в пленарната зала.
Госпожо Радева, имате думата.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 6. В чл. 13 ал. 1 се изменя така:
“(1) При встъпването в длъжност управителят, подуправителите и другите трима членове на управителния съвет полагат клетва да спазват законите, да съдействат за осъществяване на поверените на банката функции, както и да пазят служебната, банковата и търговската тайна, включително и след прекратяване на правомощията им.”
Комисията подкрепя предложението за § 6.
По § 7 има предложение на комисията за промяна на редакцията само в ал. 1:
“§ 7. Член 14 се изменя така:
“Чл. 14. (1) Компетентният орган по чл. 12 може да прекрати предсрочно правомощията на член на управителния съвет само ако последният не отговаря на изискванията по чл. 11, ал. 4 за изпълнение на служебните му задължения, ако е във фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца, или ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения.
(2) При предсрочно прекратяване правомощията на член на управителния съвет на неговото място се избира, съответно назначава, друго лице за остатъка от мандата.
(3) От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз решение за предсрочно прекратяване правомощията на управителя на Българската народна банка може да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейските общности от засегнатия управител или от управителния съвет на Европейската централна банка.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 6 и 7, подкрепени от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Параграфите се приемат единодушно.
Следващите параграфи, по които няма предложения, можете да ги представите ан блок.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:
“§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 14:
“14. отговаря за създаването и поддържането на ефективна система за вътрешен контрол в Българската народна банка и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й;”.
2. Досегашната т. 14 става т. 15.”
Комисията подкрепя предложението за § 8.
“§ 9. В чл. 20, ал. 1 думите “международните валутни активи” се заменят с “брутните международни валутни резерви”.”
Комисията подкрепя предложението за § 9.
“§ 10. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Вътрешният одит на Българската народна банка се осъществява от главен одитор, избран от управителния съвет на банката, след одобрение на председателя на Сметната палата.
(2) Главният одитор оценява качеството на системите за вътрешен контрол, оказва съдействие на ръководството на банката за тяхното усъвършенстване и за управлението на риска, като:
1. проверява функционирането на тези системи, тяхната надеждност и пълнота на информацията;
2. проверява адекватността на съществуващите системи за защита на активите на банката и при необходимост – тяхното наличие;
3. проверява дали операциите на банката се извършват в съответствие със законите и другите нормативни актове и с актовете на органите за управление на банката;
4. оценява ефективността и ефикасността на извършваните операции със средства на банката и при необходимост прави препоръки до управителния съвет;
5. проверява законосъобразността и оценява ефективността и ефикасността на извършваните операции в дъщерните дружества на банката.
(3) Главният одитор извършва други проверки по искане на управителния съвет.
(4) Главният одитор координира дейността си с външния одитор на Българската народна банка.
(5) Целите, правомощията, отговорностите, планът и отчетът за дейността на вътрешния одит на Българската народна банка се приемат от управителния съвет.”
Комисията подкрепя предложението за § 10.
“§ 11. В чл. 23 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се отменя.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Служителите на Българската народна банка са длъжни да пазят в тайна преговорите, сключваните сделки, размера на депозитите и операциите на клиентите, сведенията, получавани от банката, както и всички обстоятелства по работата на банката и нейните клиенти, които представляват служебна, банкова или търговска тайна, включително след прекратяване на трудовото им правоотношение.”
Комисията подкрепя предложението за § 11.
“§ 12. В чл. 25 се създава ал. 6:
“(6) При продажба на банкноти и монети управителният съвет може да определи цена, различна от номиналната стойност.”
Комисията подкрепя предложението за § 12.
По § 13 комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 13:
“§ 13. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) Условията и редът, при които могат да бъдат заменяни или обменяни български банкноти и монети по частична или пълна номинална стойност, се определят от Българската народна банка.
(2) Българската народна банка, банките, финансовите къщи и обменните бюра са задължени да задържат за проверка срещу издаване на писмен документ всички попаднали при тях по какъвто и да е начин български или чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. Българската народна банка е компетентната институция за предприемане на такава проверка и извършване на експертната оценка.
(3) Институциите по ал. 2 са длъжни в срок от 3 работни дни да предават на БНБ за извършване на експертна оценка задържаните от тях български и чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени.
(4) Когато в резултат на експертната оценка по ал. 2 се констатира, че банкноти или монети са неистински или преправени, те се задържат от Българската народна банка, като не се заменят и не се връщат.
(5) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член.”

По § 14 има прието предложение.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната окончателна редакция на § 14:
“§ 14. В чл. 28, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 5 след думите “чуждестранни централни банки” се поставя запетая и думите “или публични международни финансови организации” се заменят с “публични международни финансови организации или други чуждестранни финансови институции, чиито задължения са оценени с една от двете най-високи оценки на две международно признати агенции за кредитен рейтинг”.
2. В т. 6 думите “оценено по 500 германски марки за една трой унция или по пазарната му цена, ако тя е по-ниска” се заличават.”
“§ 15. В чл. 30 думите “германски марки” се заменят с “евро”.”
Комисията подкрепя предложението.
“§ 16. В чл. 31 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 и 2 думите “международни валутни активи” се заменят с “брутни международни валутни резерви”.
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Левовата равностойност на брутните международни валутни резерви, с изключение на тези по чл. 28, ал. 3, т. 3 и 6, деноминирани в различни от евро валути, не може да е по-голяма, съответно по-малка, с повече от 2 на сто от левовата равностойност на всички парични задължения на Българската народна банка, деноминирани в тези валути.”
Комисията подкрепя предложението за § 16.
“§ 17. В чл. 36 ал. 2 се изменя така:
“(2) Загубите, възникващи от промените по ал. 1, се погасяват със средства по специалната резервна сметка и по Фонд “Резервен”.”
Комисията подкрепя предложението за § 17.
“§ 18. В чл. 39 ал. 3 се изменя така:
“(3) При определени от нея условия Българската народна банка може да открива сметки на инвестиционни посредници по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, получили разрешение за инвестиционно посредничество с държавни ценни книжа.”
Комисията подкрепя предложението за § 18.
“§ 19. Член 43 се изменя така:
“Чл. 43. (1) Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата въз основа на сключени договори и при пазарни условия и цени на услугите.
(2) Като фискален агент и депозитар на държавата Българската народна банка:
1. извършва банковото обслужване на сметките и плащанията, включени в системата на единната сметка, от името и за сметка на Министерството на финансите;
2. събира и предоставя на Министерството на финансите периодична информация за сметките на бюджетните предприятия в банки в страната;
3. действа като агент по държавни дългове и по дългове, гарантирани от държавата;
4. може да извършва и други договорени с министъра на финансите дейности.
(3) Като агент по държавни дългове Българската народна банка води сметки за държавни ценни книжа, които се регистрират по приобретатели на дълга.
(4) Българската народна банка може да действа като упълномощен представител на Министерския съвет за цели и при условия, определени от нея и от Министерския съвет.”
Комисията подкрепя предложението за § 19.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По параграфи от 8 до 19 включително има ли някакви смущения? Не виждам.
Уважаеми народни представители, гласувайте параграфи от 8 до 19, подкрепени от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Приемат се.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Окончателен текст на § 20 и § 21:
“§ 20. Член 44 се изменя така:
“Чл. 44. При упражняване на правомощията и изпълнение на задълженията си по този закон Българската народна банка, управителят и членовете на управителния съвет са независими и нямат право да искат или да приемат указания на Министерския съвет и на други органи и институции. Министерският съвет и другите органи и институции нямат право да дават указания на Българската народна банка, на управителя или членовете на управителния съвет.”
§ 21. Член 45 се изменя така:
“Чл. 45. (1) Българската народна банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия.
(2) Алинея 1 не се прилага за кредитиране на държавни и общински банки в случаите по чл. 33, ал. 2.
(3) Българската народна банка може да предоставя кредити на държавата за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, предоставени от управителния съвет при следните условия:
1. решението на управителния съвет да е взето не по-късно от седем дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд;
2. срокът за ползване на заема от държавата е до 90 дни след датата на съответната покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд;
3. плащанията по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършват съответните плащания от Българската народна банка към Международния валутен фонд, и в необходимите за плащанията размери.
(4) След изтичането на срока по ал. 3, т. 2 правото на държавата върху неизползваната част от разрешения кредит се погасява.”
“§ 21. В чл. 48 ал. 1 се изменя така:
“(1) Разходите на Българската народна банка се извършват съобразно годишния бюджет, приет от управителния съвет и обнародван в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя предложението за § 21, който става § 22.
“§ 22. В чл. 49, ал. 3 думите “Годишният счетоводен отчет на банката” се заменят с “Консолидираният финансов отчет на Българската народна банка”.”
Комисията подкрепя предложението за § 22, който става § 23.
“§ 23. В чл. 50 след думите “Народното събрание” се добавя “приетия от управителния съвет бюджет в 30-дневен срок от приемането му, както и”.”
Комисията подкрепя предложението за § 23, който става § 24.
“§ 24. В чл. 51 думите “годишния си счетоводен отчет” се заменят с “консолидирания си финансов отчет”.”
Комисията подкрепя предложението за § 24, който става § 25.
“§ 25. Член 61 се изменя така:
“Чл. 61. Лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на издадените по прилагането му нормативни актове, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 500 до 3 хил. лева. Ако нарушителят е едноличен търговец или юридическо лице, налага се имуществена санкция в размер от 5 хил. до 30 хил. лева.”
Комисията подкрепя предложението за § 25, който става § 26.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: По тези няколко параграфа не виждам желаещи.
Моля, гласувайте от параграфи 20 до 25, който става § 26, в окончателната редакция на комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Днес всичко се приема единодушно.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: “Заключителна разпоредба”.
Комисията подкрепя предложението за § 26, който става § 27 със следната окончателна редакция:
“§ 27. (1) Разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и 4 се прилагат до датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
(2) За задълженията по кредити, предоставени преди датата по ал. 1 от Българската народна банка за сметка на покупки на специални права на тираж от Международния валутен фонд, плащанията на държавата по главницата и лихвите се извършват в срокове не по-късно от датите, на които следва да се извършат съответните плащания от Българската народна банка към Международния валутен фонд, и в необходимите за плащанията размери.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви.
По тази Заключителна разпоредба има ли желаещи? Няма желаещи.
Моля, гласувайте § 27 със заглавието “Заключителна разпоредба”.
Гласували 118 народни представители: за 118, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Господин Искров - управител на БНБ, иска да благодари сърдечно на народното представителство за приемането на този закон.
Иван Искров: Уважаеми господин председател, Уважаема госпожо председател на Бюджетната комисия, уважаеми дами и господа! Позволете ми от името на Управителния съвет на Българската народна банка да ви благодаря от сърце за единодушното приемане на поправките в Закона за Българската народна банка. С това ние посрещнахме и изпълнихме всички ангажименти, поети по Глава ХІ “Монетарен и икономически съюз” в разговорите между нашата страна от 2000 г. насам и Комисията в Брюксел.
Желая на всички много здраве и успехи през новата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Искров.
Обявявам почивка до 11,00 ч., когато започва парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Възобновявам днешното заседание.
Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 20 декември 2004 г. до 13 януари 2005 г.
Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Милен Велчев – министър на финансите, относно образуването на държавно дружество "Публични и инвестиционни проекти" с капитал 260 млн. лв. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Соломон Паси – министър на външните работи, относно неправомерното учредяване и ненадлеждното функциониране на Дипломатическия институт. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Иво Атанасов към Милко Ковачев – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно добива на въглища в Бобовдолския басейн. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Михаил Миков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно съкращаване на общинските програми за заетост. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Румен Петков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно драстично редуциране на програмата "От социални помощи – към заетост" за 2005 г. в общините. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Росица Тоткова към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно реализацията на програмата "От социални помощи – към заетост". Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно Стратегията за конкурентоспособност на България на световните пазари на информационни и комуникационни технологии. Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Лидия Шулева – заместник министър-председател и министър на икономиката, относно концепцията за изграждане на "Супер Боровец". Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Постъпило е питане от народния представител Панайот Ляков към Христина Христова – министър на труда и социалната политика, относно фонд "Условия на труд". Следва да се отговори в пленарното заседание на 21 януари.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева на питане от народния представител Стефан Мазнев;
- от заместник министър-председателя и министър на транспорта Николай Василев на актуален въпрос от народния представител Христо Марков;
- от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Георги Анастасов;
- от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Елка Анастасова;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на питане от народните представители Йордан Бакалов и Васил Василев;
- от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Стела Банкова;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на акутален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на питане от народния представител Валентин Василев;
- от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Иван Костов;
- от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев;
-от министъра на земеделието и горите Мехмед Дикме на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Георги Анастасов;
- от министъра на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Любомир Пантелеев.
Народният представител Любомир Пантелеев има и още един отговор от министъра на отбраната Николай Свинаров, и още един, и още един, и още един – всички възможни въпроси ги е задал и е получил отговор, още един такъв въпрос, още един такъв въпрос, и още един такъв въпрос.
Заповядайте, господин Овчаров, от името на парламентарна група.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин министър-председател, уважаеми господин председател! И този политически сезон започна, както всички останали – с речи. Но има и някои нови моменти, които не могат да не бъдат отбелязани. Разликата е не само в поведението на най-голямата опозиционна сила - Българската социалистическа партия, различно е поведението и на управляващите. Очевидно стресът е от резкия старт на опозицията. (Смях в НДСВ.)
Това пролича във всичките им изяви през първия парламентарен ден. Добричкият министър-председател вдигна назидателно пръст: "И да не политиканствате", особено някои партии, разбира се, от опозицията, които отрано били започнали предизборната кампания. Защото той – министър-председателят, и неговата партия въобще не се занимават с политиканство и предизборни акции, защото въобще не са предизборни двадесетте милиона за чешмички с табели, направени от НДСВ, въобще не е политиканство твърдението, че министър-председателят работи само за тези, които "са му гласували". Не е с предизборна цел новосформираният 340-милионен инвестиционен фонд, на практика торпилирал споразумението ни с Международния валутен фонд, нито е политиканство бруталната спекулация със 128-те милиона от фонда за социално слабите и предаването им в ръцете на областните управители и държавните чиновници отново като предизборен ресурс. Това може да правят управляващите. Опозицията обаче трябва да мълчи и да ръкопляска. Ако каже нещо, то е предизборно, то е политиканство.
Не е, разбира се, политиканство и това, което направи председателят на Народното събрание в първото заседание, когато, въпреки договорките на Председателския съвет, изведнъж ни в клин, ни в ръкав даде думата на Милен Велчев – последен, след всички председатели на парламентарни групи. Очевидно господин Герджиков добронамерено подготвя Милен Велчев за ролята му в следващото Четиридесето Народно събрание – като председател на най-малката парламентарна група в него. Всъщност даде думата на доста объркания в началото на годината министър на финансите да се оплаче – и той да се оплаче от лошата опозиция, която го била оклеветила и да се помоли Народното събрание да му създаде комисия, която да го провери. И толкова много му се иска тази комисия, че си въобразява, че едва ли не пръв я е измислил и плаче за нея и по националното радио, и в парламента, и пред медиите. Целият му плач за комисията ми напомня онзи вече поизтъркан виц за бедняка, който непрекъснато се молел на Господ да спечели шестица от тотото. Господ не издържал и накрая му извикал от небесата: "Пусни един фиш, бе, глупако!". Та и на мен ми се ще да кажа: "Поискай я, както трябва, бе, Милене!" Прати едно писъмце на господин Герджиков. Той, макар и да няма такава процедура, не само комисия ще създаде, но като нищо ще застави народните представители да отговарят на въпросите на самозабравили се и самовлюбени "нарциси".

Или пък поискай от господин Илчев! Той може и предложение да внесе, или което е още по-лесно - просто да подкрепи внесеното от Парламентарната група на Коалиция за България. Не правите нито едното, нито другото, господа управляващи, защото не искате такава комисия, защото се страхувате от нея. Това си личи от обърканите ви отговори. Първо отричахте, после признахте за шест страни, за които сте редуцирали дълга. Твърдяхте, че Международният валутен фонд ви натискал за това, докато самият му представител не заяви, че това не е вярно. Оправдавахте с Парижкия клуб инициативата за високо задлъжнелите страни, докато не стана ясно, че сте редуцирали дълг и на страни, които не са нито бедни, нито са тежко задлъжнели. Отричахте и за посредниците, докато не признахте и за тях, макар че ги наричате консултанти. Особено наивно и смешно беше обяснението за цялата тайнственост и секретност по темата. Тя била необходима, видите ли, за да скрием по-добрите условия, които сме договорили. Как разбрахте, че са по-добри, отколкото са сключили другите бивши соцстрани? За тях няма ли конфиденциалност?
Ако оставим шегите настрана, в публичното пространство остават да висят ясните въпроси, които искат категоричен отговор. Колко са вземанията на Република България? Вярно ли е, че са над 6,5 милиарда лева? Водени ли са преговори за намаляване или реализиране на тези вземания? С кои страни, какви са условията, които са постигнати? Кои са фирмите-консултанти и банките, обслужвали сделките? Как са избрани те? Проведени ли са съответните търгове и конкурси по Закона за обществените поръчки? Защо и докога ще нарушавате Конституцията на Република България, чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5? Докога няма да изпълнявате решение на Министерския съвет от 16 март 1998 г., което казва: “В случаите на постигнати предварителни договорености за продажба или откупуване на вземания на Република България по предоставени правителствени кредити Министерството на финансите да внася в Министерския съвет предложение до Народното събрание за даване на съгласие за сключване на договори.” И тях ли няма да изпълнявате?
От отговорите на такива въпроси не може да се избяга с политиканстване и обвинения.
В онзиденшната си “жалейка” пред парламента господин Милен Велчев засегна и въпроса за морала в политиката. Нито господин Милен Велчев, нито господин Сакскобургготски могат да ни бъдат морален съдник. Нямат право да ни говорят за морал в политиката лица, започнали политическия си живот с предложение в Министерския съвет на Република България за това как да се избяга от законите в страната, имам предвид сделката с “Краун ейджънтс”.
Няма право да ни говори за морал министър-председателят на правителството, който е утвърдил, а министърът на финансите е организирал и извършил най-големия финансов грабеж в историята на България. (Шум и възгласи: “Е-е-е!” от мнозинството.) Става дума за сделките с външния дълг. Наистина ли си мислите, че никой няма да ви попита как така цената на българския външен дълг, след като години наред беше под 75 цента … (Шум и тропане по банките от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много ви моля, пленарната зала!
Румен Овчаров: … за американския долар стигна за броени месеци до над 90 цента? И кой плати, и кой прибра разликата? Инсайдерската информация е престъпление в много страни по света. Няма ли наистина да се запитате, защо превалутирането на външния ни дълг от щатски долари в евро беше направено във възможно най-неизгодния момент и кой спечели от почти 200-милионната разлика? Кой загуби е ясно.
Кой носи отговорност за учудващо неверните, за уж толкова висококвалифицираните експертни оценки за развитието на лихвите на международните финансови пазари? И кой плаща вече три години тройно по-високи лихви?
Или пък защо никой не се сеща, че не можеш в един и същи момент на един и същи пазар да продаваш и да купуваш изгодно една и съща стока? Дълг се купува добре тогава, когато си слаб. Нов дълг се издава тогава, когато си силен! От вашия брейди ексчейндж загубихме и като платихме висока цена при обратното изкупуване, и като плащаме висок процент – 8% - по новите бонове.
Ако наистина бяхте направили анализа, който обещахте в края на годината, щеше да се окаже, че най-скъпият дълг, който си струва да изкупим в края на м. януари т.г., е дългът, който вие издадохте преди три години.
Не може да ни бъдат съдник нито министър-председателят, нито министърът на финансите, който най-грубо с подвластната му митническа машина не само преразпределя пазара и производството на захар в България, но и участва във формирането на нов частен монополист в страната. Поради страха от отговорите на тези въпроси няма да позволите да създадем тази комисия, така както не позволявате да бъде създадена и комисия, която да провери действията на министри, областни управители и длъжностни лица, направили възможно личното облагодетелстване на министър-председателя.
Що се отнася до внезапно пламналата страст на министър Велчев към това кой и как е натрупал дълга към България до 1989 г., за това Милен Велчев малко ще научи от днешното ръководство на Българската социалистическа партия. Много повече би узнал, ако поразпита в най-близкото си семейно обкръжение.
Не бих коментирал претенциите на министъра да се включи в рехавото хорче около Тошо Пейков, Надежда Михайлова и Асен Агов, че БСП била финансирана от Саддам Хюсеин и затова не била уредила дълга на Ирак, докато била на власт,…
Коста Цонев (НДСВ, от място): А лъжа ли е, Румене?
Румен Овчаров: … ако не беше недопустим факт за един финансов министър. Не може един министър на финансите и бъдещ политик, както той твърди, да не знае, че през този период над Ирак беше наложено ембарго, икономическо ембарго от Съвета за сигурност на ООН. И не само БСП, но и Господ-Бог не би могъл да уреди този дълг.
И накрая – за отговорността на политиците. Те я носят. Вярно е, че вие още не знаете как става това, но съвсем скоро ще разберете. (Шум и оживление от мнозинството.) Ще разберете, както разбрахме ние преди четири години, ще разберете, както разбраха галените деца на демокрацията преди три години и половина, така ще разберете и вие - фаворитите, слугинажът и въобще антуражът на Симеон Сакскобургготски. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Има ли други предварителни въпроси? Не виждам.
Симеон Сакскобургготски – министър-председател на Република България, ще отговори на питане от народните представители Благой Димитров и Кина Андреева относно политиката на правителството на Република България във връзка със забележките, съдържащи се в Редовния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по отношение на свободата на словото.
Искам да поканя господин Благой Димитров да развие своето питане към министър-председателя на Република България. Ще ви помоля да се ограничите в рамките на 5 мин. пленарно време.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю, уважаеми госпожи и господа министри! Нашето питане към Вас, господин министър-председателю, е във връзка с тревожни факти, изложени в Редовния доклад по напредъка на България точно в навечерието на подписването на Договора за присъединяване.
В раздела “Свобода на изразяване” от доклада, който споменах, има няколко много сериозни забележки, за съжаление във връзка с големия дебат, който водим, по измененията в съдебната система, по който неколкократно ние категорично сме изразявали становище, че все още има технологично време това нещо да бъде сторено.
Какво имам по-точно предвид? Достига се до абсурда, господин министър-председателю, да има законова възможност главният прокурор, забележете, да разследва Би Би Си във връзка с филма “Да купиш игрите”. Това е някакъв медиен парадокс, на който практически цяла Европа се смее. Практически това е описано като законова възможност в доклада по напредъка. Достига се до законовата възможност по същия начин главният прокурор да разследва чужд, румънски журналист, който разследва със специални технически средства, или поне така се интерпретира в Наказателния кодекс, митниците и корупцията в митниците. Забележете в каква ситуация изпадаме! Медиите и журналистите, които разследват корупцията по всички етажи на властта, практически попадат под ударите на главния прокурор и в двата случая!
Трябва да се направи всичко възможно до края на този мандат, на това мнозинство, на това Народно събрание, на този кабинет, тези промени в края на краищата да настъпят.
Отивам нататък – какво е описано също в редовния доклад по напредъка? Там се прави сериозна забележка, че клеветата от страна на журналист практически се счита за престъпление. Все повече журналисти, разследвайки корупция по високите етажи на властта включително, отиват на съд. Нашето мнение е, че има технологично време в контекста на този голям дебат в обществото, който се води за промени в съдебната система, да бъде направено необходимото такива прецеденти, такива случаи да не стават практика.
Вътре в доклада се описва състоянието на Съвета за електронни медии. Имаше може би десетина несполучливи опита в рамките на този парламент да се направи ремонт или дори нов Закон за медиите. За съжаление това не се случи. Експертите от Европа обръщат внимание, че СЕМ се избира с квоти от Народното събрание и президента, което предопределя един политически натиск върху Съвета за електронни медии априори, по отношение технологията на неговото избиране.
Аз лично смятам, че имаме технологично време до края на този мандат да се поработи и по този въпрос както от страна на мнозинството, така вероятно и от наша страна. Даже имаме намерение в това отношение – да внесем изменение по отношение на финансовите безобразия, които стават в Националната телевизия.
Законът за радиото и телевизията аз виждам, че не е в приоритетите на мнозинството. И даже сега в рамките на тази седмица беше включена на 16-о място Стратегията за радио- и телевизионна дейност, което показва, че по някакъв начин се прави един PR или “реверанс” пред журналистиката, но реално нищо не се случва.
И тук, завършвайки, господин министър-председател, искам да обърна внимание на тази тарифа за лицензионните такси. Наистина Министерският съвет явно под Вашето въздействие прие такава тарифа, но тарифата е свалена с решение на Върховния административен съд. Тоест, намираме се пак на кота нула.
Завършвайки развиването на моето питане аз искрено се надявам, уважаеми господин министър-председателю, че тези тревожни факти, които са описани в редовния доклад по напредъка, ще бъдат на Вашето внимание и разбира се на вниманието на мнозинството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър-председател, искам да Ви поканя да отговорите на питането на народните представители Благой Димитров и Кина Андреева. Ще Ви помоля да се ограничите и в рамките на 10 мин. пленарно време.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми госпожо Андреева и господин Димитров! Вие намеквате за Редовния доклад и критиките. Мисля, че в този доклад няма изрична критика. Първоначално в частта “политически критерии” докладът казва, че свободата на изразяване е гарантирана от Конституцията и законодателството, изработени са необходимите правни разпоредби за нейното осъществяване. И също така, че свободата на изразяване се гарантира от закона. Мисля, че това е ясно за всички нас. Но щом като говорим по темата за медиите, опитът, който ние правим да има един широк публичен дебат също във връзка с новия закон, искам да подчертая две неща преди да отговоря и на другия Ви въпрос.
Както знаете, от самото начало на мандата на нашето правителство основни принципи във водената от нас политика спрямо медиите бяха равнопоставеност, ненамеса в работата им и уважение на свободата на словото. Излишно е да ви давам конкретни примери, защото самите медии нееднократно са отбелязали, че виждат и оценяват тази политика. Още повече, че в условията, в които започнахме работата, знаем, че платихме висока цена за спазването на тези принципи.
Нашето правителство се отнася с еднакво уважение както към най-големите и влиятелни медии, така и към по-малките регионални печатни и електронни издания. За нас няма важни или маловажни медии. Всички те имат своята аудитория и за нас е от значение обективната информация на нашите решения да достига до възможно повече сънародници. Правителството стриктно спазва политиката на ненамеса в работата на медиите. Опитите за политически и икономически натиск, с който много хора са добре запознати, а самите журналисти са изпитвали често, вече са в миналото и надявам се, че няма да продължават.
Всичко това формира нашата медийна политика, която бих определил като модерна, обективна и коректна. Въпросът на избор на самите медии е как те да се ползват с тази свобода, още повече, че сега вече имат и етнически кодекс, който съм сигурен, че ще бъде спазван от всички.
За да приключа тази част от отговора си, ще добавя само едно изречение, което съм повторил неведнъж, а то е, че за мен е важно не правителството да има медиен комфорт, а медиите да имат правителствен комфорт. (Ръкопляскания от мнозинството.) Сигурен съм, че това се цени от всички журналисти и допринася немалко за изграждането на онзи нов и модерен образ на България, който се стремим да покажем на Европа.
Във връзка с коментарите на госпожа Дюрио, когато тя посети България, имах възможността да проведа един дълъг разговор с нея и да се вслушам в препоръките и съветите й. И както знаете, самата идея да има един Закон за медиите е нещо, което мисля, че е много важно в една демокрация. Но също така, според членове на тази комисия, качеството на такъв един закон е още по-важно, отколкото да бъде така редактиран по един прибързан начин. И много пъти трябва да кажа, че нещата се придвижват по-бавно от това, което бих искал. Мисля, че всеки един от нас би искал подобни подобрения в обществените медии да напредват по-скоро.
За тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност мисля, че това е нещо, което трябва да се реши също така и от СЕМ като регулаторен орган. Но можете да бъдете сигурни, госпожо Андреева и господин Димитров, че въпреки многото теми, с които се опитваме, подчертавам, опитваме да се справим, това е една тема, която не забравям. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате възможност за уточняващи въпроси.
Госпожо Андреева, заповядайте. Знаете, че в рамките на 2 минути можете да зададете до два уточняващи въпроса.
Кина Андреева (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, господин министър-председател! Във Вашето изложение казахте, че в доклада не се съдържат забележки относно свободата на словото. Аз ще цитирам стр. 23 на редовния доклад, буквално констатира следното: “доклади сочат, че обществените радио- и телевизионни оператори се нуждаят от допълнителни защитни мерки срещу политическо влияние”. Вие казахте във Вашето изложение, че основните принципи, от които се водите, са принципите за ненамеса в медиите и равнопоставеност на медиите, но фактите говорят за нещо съвсем различно. Ще дам конкретни примери:
Телевизия “Ден” беше затворена след грубата намеса от страна на ДПС. Главният редактор на в. “Сега” беше уволнен един ден след като публикува данни за парите, които Лидия Шулева получава от различни фирми и бордове. В момента на атаки е подложена Телевизия “7 дни”, защото открито и силно критикува правителството, критикува финансовия министър, критикува управляващото мнозинство. Атаките към Телевизия “7 дни” се провеждат по два фронта: от едната страна действа министър Божидар Абрашев, който, понеже оправи културата, сега се е заел и с медиите, а от другата страна – Комисията за регулиране на съобщенията ги притиска, като не им издава нужния лиценз за релейните линии.
Затова нашият първи конкретен въпрос към Вас, господин министър-председател, е свързан с това – какви мерки ще предприемете, за да не се стигне до закриването на Телевизия “7 дни”.
Вторият въпрос е свързан със законодателните промени, които смятате да въведете (оживление в НДСВ) и които да гарантират ненамесата...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Много моля за тишина в залата!
Кина Андреева: ... на политическите сили в обществената телевизия, в националната ни телевизия. Защото там се извършва източване на средства, използват се външни продукции в лицето на “Всяка неделя” и на Кеворк Кеворкян за политически манипулации на българските граждани. (Шум и реплики в НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Андреева.
Много моля за тишина в залата!
Давам думата на министър-председателя на Република България да отговори на уточняващите въпроси от народния представител Кина Андреева.
Ще Ви помоля, господин министър-председател, да се включите в рамките на пет минути.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо, както мисля, че е ясно за всеки един в залата, министър-председателят носи отговорност за общите теми, но за индивидуални действия и неща, които не са доказани или които може да се припишат някому, е друго. В случая със “7 дни”, лично аз познавам господин Агафонов, който идва в Мадрид преди много, много години (смях в НДСВ), така че нямаме никакви конфликти или нещо, което да бъде директно предизвикано от мен, но ще се погрижа, разбира се, да проверя точно това, което става.
Преди пропуснах да отговоря на господин Димитров във връзка с инцидента с румънския журналист в Русе. Тогава проведохме няколко разговора с бившия ми колега Настасе, който сега е председател на Народното събрание в Румъния, и считаме, че при все че това са малко по-особени начини, по които този журналист се е постарал да разкрие някои нередни неща, които се случват по някои митници – може би това е нещо, което може да се извади от предизборен контекст или друго, както беше този момент в Румъния, а да обърнем внимание на това, което той е искал да разобличи, защото това ни засяга всички.
От друга страна, пак ще повторя, че това, което прави Главната прокуратура, не е в компетентност на изпълнителната власт. Благодаря ви. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Имате възможност да изразите отношението си към отговора на министър-председателя в рамките на две минути пленарно време.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър-председателю! Наистина това какви безобразия прави главният прокурор не е в правомощията на министър-председателя. Но във Вашите правомощия като лидер на мнозинството е това да бъде законово променено, тоест този човек да не може да прави такива безобразия или който и да било (оживление и смях в НДСВ). Във връзка с предложенията, които правим ние за промени в съдебната система, аз на това обръщам внимание. Тоест в качеството Ви на лидер на мнозинството и с влиянието, което имате, за да може това да бъде променено в рамките вероятно на месец или месец и половина. Има технологично време.
Темата “свобода на изразяване” е голяма тема, към която министър-председателят има отношение. Това е голяма тема. Темата за това, че в България орган съди Би Би Си или се опитва да го разследва, затова че българската прокуратура си е позволила наистина да разследва чужд журналист. Затова, че има автоцензура – журналистите се оплакват, те се страхуват, господин министър-председателю (оживление в мнозинството), във връзка с това, че могат да бъдат подгонени от прокуратурата. Виждам колко е весело на хората от мнозинството.
Ето, на пръв поглед се сещам как примерно е имало, днес вече имаме информация, много сериозни обаждания за публикация, свързана с Вашия говорител, който си е позволил да почива някъде новогодишно, без да си плаща и има натиск върху журналистите. Ето затова говорим – това е голямата тема на българското общество и практически не можем да бъдем доволни от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Димитров.
С това приключи процедурата по това питане.
Филиз Хюсменова, министър без портфейл, ще отговори на питане от народния представител Васил Маринчев относно строеж на център за настаняване на бежанци на територията на с. Бусманци, район Искър, София.
Господин Маринчев, заповядайте да развиете Вашето питане в рамките на пет минути.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин премиер, госпожи и господа министри, уважаеми колеги! Аз ще се постарая да не политизирам въпроса с изграждането на лагер за бежанци. Разбирам прекрасно нуждата от такъв лагер в София и проблемът с бежанците може би ще става все по-остър в следващите години. Разбира се, такъв лагер трябва да бъде изграден. Аз си спомням още преди 2001 г., когато, бидейки областен управител на София, пред мен беше поставен този въпрос – да търсим терен за изграждане на такъв лагер. Познавам условията, които бяха поставени тогава пред мен от Агенцията за бежанците: едно от главните – да бъде в съвсем непосредствена близост до летище, въобще до някакъв транспортен възел. Спомням си времето, когато с решение на Министерския съвет бе определен бившият терен на казармата на Транспортни войски около Бусманци, като имот публична държавна собственост и предоставянето на Агенцията за бежанците за изграждане на такъв център за бежанци.
Оттук започнаха обаче вълненията на населението на Бусманци и на околните села. Може би са малко субективни техните притеснения, аз смятам, че най-вече те са обективни и обезпокоени от това как ще повлияе върху техния живот строителството на центъра за бежанците, как ще ги засегне. В резултат на тези вълнения започна инициатива на Столична община да предостави друг, по-подходящ терен в съвсем непосредствена близост до Аерогара София в замяна на този терен, който общината щеше да използва по предназначение за свои нужди.


При първоначалните положителни становища и от страна на държавата, и от страна на общината, започват преговори. Стигна се до това миналата година – казвам “миналата”, защото моето питане е зададено още през м. септември, тоест преди четири месеца и няколко дни вече, по моя информация - на едно относително споразумение, за да се извърши тази замяна - нещо, което и Законът за държавната собственост, и Законът за общинската собственост позволяват. Изведнъж от страна на Агенцията за бежанците постъпва искане за промяна в устройствения план, за разрешение за строителство и т.н., вместо да се продължи инициативата за замяна на имотите и да се получи по-удобния имот в близост до аерогара София. Дори когато текат преговорите със Столична община се появява едно писмо от Агенцията за чужденците, мисля, че беше подписано от господин Ради Найденов до госпожа Друке, че центърът ще бъде построен там, където е предвидено първоначално. И през есента на тази година започнаха отново протестите и вълненията сред населението на Бусманци и околните села, за което Вие, госпожо министър, сигурен съм, че сте известена. По моя информация там подписката е от порядъка на 1200-1300, а може би допълнително са станали повече подписите. Хората основателно се безпокоят ще го има ли този център, там ли ще бъде, ще бъдат ли направени някои стъпки да се реализира на другата площадка, която се предлага от Столична община?
Ето това е и моят въпрос към Вас: ще започне ли строителството на такъв център в обозримо бъдеще, защото вече минаха близо четири години, откакто се заговори за този център и ще бъде ли той точно на това място, пренебрегвайки протестите на жителите на двете села? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря, господин Маринчев.
Госпожо министър, заповядайте, за да отговорите на питането на народния представител Васил Маринчев. Ще Ви помоля да се съобразите с времето за отговор – до 10 минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Маринчев!
Изграждането на Транзитен център за бежанци в близост до аерогара “София” е приоритетна задача, заложена в Националната програма за приемане достиженията на правото на Европейския съюз.
Осигуряването на терен за центъра бе изискване на Европейската комисия като реализирането на проекта за транзитен център на първоначалния етап бе осъществено от Европейската комисия по проект за побратимяване по Националната програма ФАР 2001, който завърши в края на 2003 г.
Една от основните му задачи бе изготвянето на документация по инвестиционната част и даване ход на неговото реализиране, но необходимото условие за това беше да бъде предоставен за безвъзмездно ползване от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет терен за транзитен център до аерогара София.
В изпълнение на изискванията на Европейската комисия през 2000-2001 г., агенцията предприе редица проучвателни дейности и постъпки пред кметствата и Столична община за осигуряване на подходящ терен в близост до аерогара “София”. Държавната агенция за бежанците се обърна многократно към кмета на гр. София за определяне на терен. С писмо № ГР 92 от 2000 г., подписано от главния архитект на гр. София бе предложен терен – част от парцел в местността “Цариградско шосе” – “Караулката”. Официалният отговор на кмета на район “Младост” за предоставянето му бе отрицателен. Преписката с район “Младост” продължи около четири месеца.
Веднага след това агенцията отново се обърна към кмета на Столична община с молба за определяне на друг терен и за съдействие за благоприятно разрешаване на проблема. През цялото това време са извършени редица допълнителни и проучвателни дейности, контакти и кореспонденция за уреждане на терен за транзитния център с кмета на район “Искър”, с министъра на транспорта и съобщенията, изпълнителния директор на летище София, но без отговор!
След многократни опити да получи подходящ терен от местните власти, Държавната агенция за бежанците потърси съдействие от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за решаване на проблема, в резултат на което до агенцията бе изпратен за становище внесения за съгласуване проект на доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане на решение на Министерския съвет за обявяване на част от недвижим имот, частна държавна собственост, намиращ се в София, район “Искър”, кв. “Бусманци”, поземлен имот 25-2001 по плана за земеразделяне на с. Бусманци, местността “Средно ливаде” с площ 31 хил. 844 кв. м за имот публична държавна собственост и безвъзмездното му предоставяне на агенцията.
С Решение № 125 от 5 март 2002 г. Министерският съвет обяви терен в с. Бусманци за публична държавна собственост и го предостави безвъзмездно за управление на агенцията. За имота е издаден акт № 03.324 от 24 януари 2003 г. за публична държавна собственост.
През м. декември 2003 г. Държавната агенция за бежанците внесе в Столична община, Дирекция “Архитектура и градоустройство” за разглеждане по компетентност проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване на с. Бусманци за държавни нужди, в който се предвижда изграждането на Транзитния център за бежанци. Същият е изработен със съгласието на главния архитект на София, дадено с писмо № 94 П 7602 от 27.06.2003 г. Общинският експертен съвет по устройство на територията е приел изработения от агенцията проект. Главният архитект на София е издал заповед от 30.09.2004 г. за изменение на плана за регулация и плана за застрояване на терена, която е изпратена от Дирекция “Архитектура и градоустройство” на Столична община до район “Искър” за съобщаване на заинтересованите собственици.
С одобрението на проекта процедурата по издаването на разрешение за строеж напредва към завършване. Изграждането на транзитния център се финансира по програма ФАР 2003, проект 2003.004 “Укрепване на капацитета за настаняване на бежанци” на стойност 5 млн. евро.
В момента проектът се намира на фаза “тръжна процедура” и след издаване на разрешение за строеж в началото на 2005 г. може да започне изграждането на центъра.
Функционирането на бъдещия транзитен център ще бъде в съответствие с европейските стандарти за такъв тип центрове при стриктно спазване на правилата за охрана, затворен режим и контрол на настанените в него чужди граждани до произнасянето по молбите им за закрила.
Имотът под управлението на Държавната агенция за бежанци в с. Бусманци граничи с Центъра на Министерството на вътрешните работи за настаняване на незаконно пребиваващи чужденци, който е единственият застроен имот в непосредствено съседство. Разполагането на Транзитния център за бежанците до Центъра на МВР за незаконно пребиваващи чужденци има важно значение за осигуряване на ефективна, ускорена процедура за разглеждане на молбите на кандидатите за убежище в съответствие със Закона за убежището и бежанците и европейските стандарти и практика.
Реализирането на проекта за построяване на центъра бе необходимо условие за успешното осъществяване на преговорите по Глава двадесет и четвърта “Правосъдие и вътрешни работи”, Раздел “Убежище”.
Поради появили се несъгласия в част от населението на с. Бусманци и околните села, представени в подписка до ръководството на Държавна агенция за бежанците от кмета на с. Бусманци и други представители на населението започнаха разговори за изясняване на проблема. Проведоха се многократни срещи, на които не се постигна консенсус за уреждане на въпроса със строителството на транзитния център.
С Решение № 26 Столичният общински съвет възлага на кмета на Столична община провеждане на предварителни преговори с Държавната агенция за бежанците за осигуряване на предложената от Столичния общински съвет замяна на терен и ускоряване на изграждането на Транзитен център за бежанци на територията на Столична община.
Ръководството на Държавната агенция за бежанци не е поканено на нито една от тези срещи и предварителни разговори за замяна на терена не са провеждани. Независимо от това обаче с Решение № 26 на Столичния общински съвет се предлага замяна на терен с площ 15 хил. 784 кв. м, частна общинска собственост в местността “Слатински герен” срещу равностоен по пазарни цени имот на Държавна агенция за бежанците в с. Бусманци. Държавната агенция за бежанците смята предложената замяна за неприемлива, предлаганият като равностоен имот е частна общинска собственост и е с два пъти по-малка площ, граничи със засега неустановен брой съседи и с терени, на които са изградени или предстоят да строят обекти със специален режим – функционираща сграда на Ръководството на въздушно движение, предстоящо разширение на пистата на летище София, предстоящо изграждане на автомагистрала, предстоящо строителство на газопровод.
Засега не може точно да се прогнозира дали настаняването на бежанци е в среда с повишени равнища на шум, прах и други замърсявания и със специален противопожарен настанителен режим и би съответствал на екологичните и други изисквания и нормативи на Европейския съюз.
Имотът е в съседство с частни застроени имоти, на които се извършва стопанска дейност и е в сравнителна близост с жилищни райони на София. Предложението на Столичния общински съвет за замяна на терените би довело до сериозно забавяне изпълнението на проекта за строителство на транзитен център, тъй като ще предизвика изработване на нова проектосметна, строителна и тръжна документация за новия терен в съответствие с нормативите на Европейския съюз и българското законодателство. За своето становище по неприемане на предложението за замяна агенцията е уведомила председателя на Столичния общински съвет, кмета на Столична община, областния управител на София и директора на Дирекция “Централно звено за финансиране и договаряне” на Министерство на финансите.
На 11 октомври 2004 г., по моя инициатива, бе проведена среща с участието на председателя на агенцията, заместник-кмета на София – Лилия Радева, председателя на Столичния общински съвет – Владимир Кисьов, кмета на Бусманци – Васил Игнатов, заместник-кмета на район “Искър” – Борислав Йорданов, представители на делегацията на Европейската комисия в София, представители на Министерството на финансите и служители в представителството на Върховния комисар на ООН за бежанците в София.
На срещата бяха обсъдени състоянието и графикът на изпълнението на проекта и бе подчертана необходимостта от неговото успешно реализиране. След проведената среща Държавната агенция за бежанците е отправила писмени постъпки пред областния управител на София и пред Дирекция “Архитектура и градоустройство” на Столичната община за изясняване на правното и техническото положение на имота, предложен от Столичния общински съвет за замяна.
До този момент обаче отговори от горепосочените институции по поставения проблем не са получени. Въпреки желанието за безпроблемно уреждане на този въпрос по данни на Дирекция “Архитектура и градоустройство” на Столичната община са постъпили частни жалби от собственици на имоти, намиращи се в съседство с предоставения за Държавната агенция за бежанците терен.
Министерството на финансите, като национален координатор на Програма ФАР, счита за нецелесъобразно повторното стартиране на предпроектните проучвания за нова строителна площадка в с. Бусманци и смята, че не разполагаме с необходимото време за стартиране на нова процедура, с оглед изтичащия период за сключване на договори по Програма ФАР 2003.
С Решение № 503 от 25.11.2004 г. Столичният общински съвет отмени Заповед № РД 0950-691 от 30 септември 2004 г. на главния архитект на София за одобряване на изменението на плана за застрояване и плана за регулация на с. Бусманци.
Заедно с Държавната агенция за бежанците обаче сме твърдо решени да продължим диалога със Столична община, както и с обществеността в с. Бусманци, за постигане на съгласие и намирането на взаимно приемлив вариант за успешна реализация на проекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Маринчев, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса в рамките на пет минути.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги! Аз разбрах от Вашето изказване, че ние разполагаме с едни и същи данни. Вие цитирате много от документите, с които и аз разполагам или са цитирани от моя въпрос. Тоест, ние еднакво разбираме важността на случая.
Но аз все пак не останах съвсем сигурен в това ще продължат ли Вашите намерения да строите там, на мястото на бившата казарма на Транспортни войски, държавния терен, или ще се продължат разговорите със Столична община. Тъй като от последните Ви думи останах с впечатлението, че все още стоите отворени към разговори със Столична община. Усетих във Вашите думи и упрек, че може би вина за това носи кметът Софиянски – Столична община.
Между другото при мои срещи с хора от с. Бусманци беше изказано такова предположение, че може би Столична община не държи на тази замяна, защото този имот е по-апетитен за нея от друга гледна точка. Не знам дали е така, Вие може би ще кажете.
И все пак, ако Вие се върнете към идеята си да се строи на първоначално определеното място – казармата на Транспортни войски, някой направил ли е разчет ще възникнат ли проблеми примерно с водоснабдяването и канализацията?
Аз разговарях с хора, които са специалисти в тази област, и те смятат, че един такъв център силно ще повиши потреблението на вода, съответно канализационните услуги, и това ще влоши условията в селото.
Казахте и за новия проект ако се наложи на новото място. Аз смятам, че няма да се загуби повече време, защото, ако в момента процедурата по обявяване на плана е обжалвана и нещата отидат в съда, оттам те няма да излязат може би повече от година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Маринчев.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на двата доуточняващи въпроса.
МИНИСТЪР ФЕЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Маринчев! Ние не се разминаваме в нашите гледища с Вас, тъй като самият факт, че продължаваме да водим преговори с всички институции, които работят по тази проблематика конкретно за последните четири години, означава, че нашето единствено желание е да се намери най-добрият алтернативен вариант, в който и населението на с. Бусманци да бъде удовлетворено, и съответно да постигнем целите на този проект.
В момента обаче, подчертах в моето изказване, че ние не сме получили официалния отговор на областния управител и на Столичната дирекция “Архитектура и градоустройство” по правния статут на терена, който те ни предлагат. В момента, в който това бъде уточнено, оттам нататък ние отново ще водим разговори със съответните институции и, разбира се, с хората от с. Бусманци, за да можем да решим по най-благоприятния начин този въпрос.
Разбира се, че има много експертни становища по всички въпроси, които Вие поставихте. И експертите са на мнение, че теренът в с. Бусманци е благоприятен. Но така или иначе след като има напрежение и след като то ескалира, аз съм длъжна, като отговаряща за Държавната агенция за бежанците, да направим всичко възможно със съответните институции, за да можем при една добра възможност, при ясен правен статут на новия терен, който ни се предлага, да пренасочим цялата си дейност и съответно всички процедури за отпочване на съответните процедури в новия терен. Така че надявам се, че резултатът ще бъде благоприятен за всички. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Маринчев, заповядайте да изразите Вашето становище по получените отговори.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Приятно ми е да чуя тези думи от Вас. Радвам се да чуя, че Вие имате желание да се реши въпросът по най-добрия начин както за населението, така и за агенцията. Но явно само желание не стига.
Какво ме смущава? Когато миналата година започна вторият терен, предлаган от Столична община, Вие казахте, че общината не е провела никакви разговори. Може би инициативата е трябвало да дойде от вас - да се проведат разговори, за да се стигне до реализация на тази сделка за замяната на двата имота. Тоест, ако Столична община не е толкова настойчива, вие сте тези, които бихте могли да бъдете по-настойчиви и да търсите реализация на тази сделка.
Но все пак от Вашите думи аз ще се надявам, че Вие ще положите необходимите усилия да се реши въпросът в интерес най-вече на населението на с. Бусманци и околните села.
Вие казахте областният управител на Дирекция “Архитектура и градоустройство”. Имате предвид директора на дирекцията - арх. Бачев ли?
МИНИСТЪР ФЕЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Да, и областният управител.
Васил Маринчев: Областният управител на София би могъл да даде само становище по отношение на една евентуална замяна. Но аз ще се ангажирам с това да разговарям с арх. Бачев и с главния архитект Янев по този въпрос и да помоля те да помогнат за изясняване статута на този терен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към питане от народния представител Владимир Джаферов относно отпуснати средства от Постоянната комисия по бедствия, аварии и катастрофи при Министерски съвет.
Господин Джаферов, заповядайте да развиете Вашето питане.
Владимир Джаферов (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, уважаеми дами и господа народни представители! И аз като моя колега господин Маринчев доста дълго чакам, за да мога да развия своето питане пред българския парламент. И моето питане е зададено на 1 октомври, сега сме вече средата на м. януари. Това е упрек най-вече към ръководството на българския парламент и в известна степен и към българското правителство, защото има правилник за работата на българския парламент и съобразно този правилник има срокове, в които на зададени актуални въпроси и питания трябва да се отговаря точно когато трябва.

Независимо от всичко този въпрос или това питане, което съм задал, мисля, че още не е загубило своята актуалност. То касае отпуснати средства за обекти в община Ардино – Кърджалийска област, за периода 2002-2003 г. от Постоянната комисия по бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет, на която Вие, госпожо министър, сте председател.
Повод за моето питане е това, че и в местния, и в централния печат се появиха доста статии, касаещи точно такива обекти. Аз имам информация, че районната прокуратура в Кърджали се занимава с някои от тези обекти.
Най-искрено Ви моля да отговорите точно на моето питане. Казах и пред пресата – аз съм сезирал Главната прокуратура и мисля, че те вече работят по някои от тези случаи. С интерес ще изчакам да видя какво ще отговорите на моето питане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Госпожо министър, имате думата.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Джаферов, за периода 2002-2003 г. с 8 решения на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи на община Ардино са предоставени целеви средства в размер на 1 млн. 140 хил. 39 лв. С тях са финансирани неотложни възстановителни работи след нанесени щети от дъждове и наводнения. През 2002 г. решенията на комисията са три за сумата от 675 хил. 490 лв., а през 2003 г. решенията са пет за сумата от 464 хил. 549 лв. За тях е приложена подробна справка препис-извлечение от решенията на Постоянната комисия за 2002 и 2003 г., което аз нося и при Ваше желание мога да Ви предоставя цялата справка. Размерът на предоставените суми и финансираните обекти са посочени в тази справка. Средно между 700 и 1000 обекта се финансират от комисията в продължение на една календарна година със средства от бюджета за преодоляване на последиците от стихийни бедствия и аварии. По принцип Постоянната комисия няма функции да осъществява централизиран контрол на финансираните обекти. Тази дейност се осъществява от лица, които са лицензирани да упражняват независим строителен надзор в проектирането и строителството, чиято компетентност трябва да покрива спецификата на видовете строежи. Кметовете на общини са длъжни да наемат независим строителен надзор при възлагане на поръчки за възстановителни и укрепителни работи.
Правителствената комисия осъществява сериозен предварителен контрол, където се отхвърлят всички неоснователни искания за целево финансиране. Все по-често на експерти възлагаме предварителни проверки на място, изискваме съгласувателни становища от областните управители и компетентните държавни органи, както и представяне на отчети за извършените разходи в случаите на допълнително целево финансиране.
Когато в комисията постъпват сигнали за нарушения и нередности, веднага се извършват контролни проверки на място за изясняване на обстоятелствата за всеки конкретен случай и се вземат конкретни решения.
В периода 2002-2003 г. в Постоянната комисия не са постъпвали сигнали за използване на средствата, получени от община Ардино, за други цели или за извършени злоупотреби. На 12 май 2004 г. с Решение № СБ 3 Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет прие конкретни мерки за подобряване на ефективността и контрола при разходване на предоставените целеви средства. За нашето решение са информирани ръководителите на министерства, областните управители и кметовете на общини.
Аз съм изключително благодарна, че ми задавате този въпрос и съм изключително благодарна, че Вие сте загрижен за подобен род сигнали, ако имате такива – за извършени нарушения. Убедена съм, че всички компетентни институции, които имат отношение по тези проблеми, ако имат такива сигнали и те се установят, да могат да предприемат съответните мерки и всеки, който е злоупотребил по някакъв начин, да получи най-сериозната санкция според силата на закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря, госпожо министър.
Господин Джаферов, съгласно правилника имате право да зададете два доуточняващи въпроса.
Владимир Джаферов (НС): Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо министър, подобен род въпрос Ви е задаван и от колежката Атанаска Тенева от Парламентарната група на Демократичната левица, на който Вие сте отговорили писмено.
Все пак слушайки Вашия отговор, аз много добре зная какви са правомощията на комисията и на кметовете. Искам да ми кажете как се получава така, че в рамките на една календарна година Комисията по бедствия и аварии разполага с около 3 млн. лв. годишно, и как се получава така, че доста голяма част от тези средства, планирани в републиканския бюджет, отиват в община Ардино?
Вторият ми уточняващ въпрос е: дали контролирате, а мисля, че такъв контрол трябва да оказвате – за какво точно се използват тези средства? Вие сте отговорили, че поради бедствено положение на кметството в община Ардино са отпуснати 14 хил. 76 лв. за ремонт на покрива. Същевременно изнесените данни в пресата говорят за доста по-голяма сума – в размер на 250 хил. лв. Откъде е дошла тази разлика? Ако тази разлика е от Комисията по бедствия и аварии, Вие би трябвало да проконтролирате, защото тези 245 хил. лв. приблизително са отишли не за ремонт на кметството, а за построяването на нова сграда в двора на кметството. Изграждането на новата постройка бедствия и аварии ли е?
Искам да ми отговорите на тези два уточняващи въпроса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо министър. Имате думата.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Уважаеми господин Джаферов, ако позволите, една корекция, която е много съществена. Годишният бюджет на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи е 55 млн. 500 хил. лв., а не 3 млн. лв. Това е значително повече.
За периода 2002-2003 г., който Вие визирате във Вашето питане, аз съм Ви подготвила точна справка и там ще видите всяко едно от решенията на постоянната комисия. За периода, откакто аз съм поела поста министър, през 2003 г. са финансирани два обекта в Ардино. Единият обект е реконструкция на църквата “Св. Архангел Михаил” в гр. Ардино за 22 хил. 60 лв., а другият е за преодоляване на последиците от интензивните валежи в с. Падина, блок “Осетия” – гр. Ардино, и с. Бял извор – укрепване на път. Това са двата обекта, финансирани през 2003 г., през последните шест месеца, когато аз съм поела този пост.
Вие можете да си направили много ясна преценка от това, което съм Ви подготвила подробно като справка.

По отношение на това, че незаконосъобразно или нецелесъобразно са изразходвани средствата, знаете по-добре от мен, че това е в компетенциите на кмета на общината. И ако кметът на общината е извършил някакво нарушение, той ще бъде санкциониран от съответните органи, които го управляват. Но за периода юли 2003 г., откакто аз съм поела този пост, всеки един обект, който е пристигнал в постоянната комисия като искане от съответната община, бива проверяван от експертна комисия от различните ведомства и институции, които организират и подготвят дейността на постоянната комисия, след това минава през експертен съвет и чак след това, ако бъде допуснат до финансиране и ако отговаря на всички условия, критерии, актуализирани, които ние сме пуснали, и стандартните изискванията на постоянната комисия, чак тогава бива внасян за разглеждане в постоянната комисия.
Така че по отношение на процедурите ние сме перфектни и се надявам, че оттук нататък няма да има такива проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо министър.
Господин Джаферов, имате думата да изразите Вашето становище по получените отговори на Вашето питане.
ВЛАДИМИР ДЖЕФЕРОВ (НС): Аз съвсем накратко, господин председател, искам да благодаря на госпожа Хюсменова за отговора, който ми даде, и ще й бъда благодарен, ако ми даде табличната справка, за да мога да я ползвам. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към последното питане към министър Филиз Хюсменова от народния представител Димитър Камубров относно опасностите, свързани със стабилността на жилищните блокове “Република”, ул. “25-и септември”, гр. Добрич, след земетресенията през 1972 г., и 1988 г. и последното земетресение на 27 октомври 2004 г.
Заповядайте, господин Камбуров.
Димитър Камбуров (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаема госпожо министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! През 2000 г. областната управа в Добрич със съдействието на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Научния институт по строителство възложи техническа експертиза по отношение на един от блоковете “Свобода” в гр. Добрич. Констатирана бе реална опасност за сигурността и живота на обитателите в жилищата и магазините, както и хората около блока. Високата степен на риска, потвърдена от експертите, а именно покойната инж. Светлана Гебрева, главен държавен инспектор в ДНСК, инж. Герасимов, инж. Добринка Гергова от ДНСК налагаше предприемането на незабавни мерки за осигуряване на конструкцията и предотвратяване на авария с тежки последствия. Изработени бяха работни проекти за възстановяване и усилване на един от блоковете.
На основание горното Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет с две последователни решения от декември 2000 г. и април 2001 г. отпусна средства в размер на 519 910 лв. Под контрола на проектантски колектив, представители на областната администрация и Регионалната дирекция за национален строителен контрол бяха осъществени строително-монтажните дейности. Пълната рехабилитация на блока “Свобода” и осигуряването на носещата му конструкция реши проблема за над 160 семейства, както и обитателите на търговските и офисните пощи в партерния му етаж.
Жилищният комплекс “Република” е изграден преди повече от 35 години и понастоящем по отношение на останалите три осеметажни двусекционни сгради, разположени успоредно една спрямо друга и свързани помежду си с нискоетажни тела, не се предприемат каквито и да било мерки за отстраняване на конструктивните нецелесъобразности, способстващи за концентрация на напреженията и намаляващи способността за поемане на вертикални и земетръсни натоварвания.
Още през м. юни 2001 г. Националният строителен институт изготви техническа експертиза, възложена от Областната управа – гр. Добрич, за състоянието и мерките за осигуряване на останалите три блока от жилищния комплекс. Експертите Цветков и Герасимов направиха конкретни предложения за допълнителни конструктивни и ремонтно-възстановителни работи, чрез които ще бъде постигната сигурността и експлоатационната годност на тези жилищни сгради.
Живеещите в жк “Република” непрекъснато споделят с мен в приемните ми дни в гр. Добрич опасенията си от непредприемане на мерки по укрепване на техните блокове. Тяхната тревога се засили особено след последното земетресение на 27 октомври м.г. В много от жилищата им се появиха пукнатини, а наличните такива се разшириха.
Госпожо министър, моля да ми отговорите дали Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи при Министерския съвет, въпреки Вашето обещание след поставения от мен въпрос преди повече от една година, ще изпрати работна група, която на място да направи технически преглед на сградите и прецени размера на средствата, които да бъдат отпуснати от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за изработване на детайлни конструктивни проекти и изпълнение на строително-ремонтни работи? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Камбуров.
Госпожо министър, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Жилищните блокове, предмет на Вашето питане, са изградени преди 35 години. На територията на Република България през последните 35 години по-значителни по сила земетресения, които са довели до съществено сеизмично натоварване на сградния фонд, са земетресението в района на Вранча, Румъния, през 1977 г. и земетресението през 1986 г. в района на Стражица.
В резултат на констатирана по съответния ред реална опасност за сигурността на живеещите в един от блоковете на жк “Република”, бл. “Свобода”, в края на 2000 и 2001 г., както и Вие подчертахте, Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет със свое решение е отпуснала средства общо в размер на 519 910 лв., в това число с Решение № СБ-12 от 4 април 2000 г. са предоставени 70 000 лв. на областния управител за временно укрепване на блока и изготвяне на работни проекти, а с Решение № СБ-3 от 17 април 2001 г. са отпуснати 449 910 лв. за изпълнение на възстановителните работи.
В преписките по тези две решения няма никакви данни за увреждане на други блокове от жилищния комплекс “Република”. С отпуснатите средства с Решение № СБ-3 е бил реализиран проект на НИС ЕООД, София, за възстановяване и конструктивно укрепване на блок “Свобода”.
Веднага след финансирането на укрепването на блок “Свобода” през м. юни 2001 г. Областната управа възлага отново на НИС ЕООД, София, техническа експертиза за състоянието и мерките, необходими за сеизмичното осигуряване и на останалите три блока от жилищния комплекс.
В края на миналата година в отговор на Ваш актуален въпрос с вх. № 35-405-224 от 30 октомври 2003 г. относно опасностите, свързани със стабилността на жилищните блокове в жк “Република”, Ви отговорих, че тази експертиза не е била предоставена на постоянната комисия към Министерския съвет. В същия отговор обърнах внимание, че съществува утвърдена процедура за назначаването на комисия за оглед и оценка на щетите от бедствия, аварии и катастрофи и че за конкретния случай това е от компетенцията на кмета на общината като председател на Постоянната общинска комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Обърнах внимание, че заявлението за целево финансиране следва да бъде изготвено от община Добрич, като към него се приложи и изготвената техническа експертиза и че при надлежно подготвени документи и внесени в постоянната комисия към Министерския съвет същите ще бъдат разгледани. Досега редовно искане за финансиране на въпросните обекти съгласно установения ред с Постановление на Министерския съвет № 26 от 7 февруари 2003 г. и в решение на постоянната комисия по т. 2 от протокол на СБ-9 от 11 ноември 2003 г. в комисията не е постъпило.
След постъпилото Ваше питане за тези обекти във връзка със земетресението от 27 октомври 2004 г. разпоредих извършването на незабавна проверка на състоянието на сградите.

В резултат ви информирам, че на 23.11.2004 г. общинска комисия, в която е участвал главният инженер-конструктор на общината е извършила проверка на място и е установила, че след последното земетресение няма изменение в състоянието на сградите, описано в техническата експертиза на "НИСИ" ЕООД – гр. София, изготвена през 2001 г. Установено е, че сградите не показват признаци на изменение по отношение на деформации в конструкцията.
Чрез директора на "Гражданска защита" към областната администрация на област Добрич изисках техническата експертиза на "НИСИ" ЕООД – гр. София, от 2001 г., за да се запозная с нейните констатации.
Констатациите на техническата експертиза на "НИСИ" ЕООД са следните:
При проектирането и строителството на сградите са допуснати някои конструктивни несъобразности, като конзоли с дължина по-голяма от допустимата по нормите за проектиране и неправилно конструиране на някои носещи елементи.
През 1990-1991 г., след влизане в сила на новите, действащи и в момента, норми за проектиране на сгради и съоръжения в сеизмични райони от 1987 г., за въпросните обекти е бил изготвен и реализиран проект за сеизмичното им осигуряване. Експертизата смята, че допълнително изградените по този проект конструктивни елементи – стоманобетонови шайби, са осигурили основните части на сградите срещу земетръсни въздействия. Установена е необходимостта от някои допълнителни укрепвания под конзолните участъци на сградите, които са останали неукрепени, съгласно новите норми за сеизмично осигуряване от 1987 г., за да се завърши пълната рехабилитация на сградата, съгласно изискванията на действащата към момента нормативна уредба.
Експертизата е установила съществени повреди в хоризонталните щрангове на канализацията, подбетоновата подова настилка в сутерена, които са причина за течове и навлажняване на пропадъчна льосова земна основа под фундаментите на сградите. Установено е, че засега деформациите на земната основа са незначителни и не оказват съществено влияние върху носещата способност и стабилитета на сградата. Категорично е становището на експертизата, че се налага спешен ремонт и реконструкция на канализацията, за да не се наводняват основите на сградите и да се компрометира фондирането им.
В експертизата на "НИСИ" ЕООД – гр. София, няма конкретна констатация за предаварийно състояние на сградите и респективно няма препоръки или предписания за въвеждане на ограничение или забрана за ползването им.
Предписаните от експертизата мерки са свързани с привеждането на трите блока в нормално експлоатационно състояние, като се осигури носещата им способност и устойчивост, съобразно действащите към момента строителни норми. Тези норми са различни от нормите, по които е била проектирана и изпълнена сградата преди 35 години и в този смисъл тук става дума за рехабилитация на стар сграден фонд по изискванията на новите, действащите в момента строителни норми.
Съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2004 г. средствата, с които разполага постоянната комисия към Министерския съвет са за предотвратяване и ликвидиране последиците от стихийни бедствия и крупни производствени аварии. На територията на страната има много сгради, изградени при условията на стара нормативна уредба. Рехабилитацията на този стар сграден фонд по изискванията на сега действащите норми се финансира и изпълнява по приоритети, по специални програми на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и не може да се финансира от резерва на бюджета.
Въпросът за спешното финансиране на ремонта на канализационните мрежи в тези сгради е уреден с чл. 143 на Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство, съгласно който собствениците, съответно юридически и физически лица, които стопанисват и управляват сградите и съоръженията, са длъжни да ги поддържат в добро състояние и в изискващия се вид, като се извършват своевременно необходимите ремонти.
В заключение отново ви уведомявам, че до момента в постоянната комисия към Министерския съвет няма официално постъпило редовно искане за финансиране на въпросните обекти, съгласно нормативно установения ред. В този смисъл, ако в правителствената комисия постъпи официално искане по чл. 36, т. 3 за конкретна сграда, засегната от бедствие, авария или катастрофа и надлежно освидетелствана, като създаваща непосредствена опасност за обитателите й, и същата е с наложени, съответно, забрани или ограничения относно ползването й, това искане ще бъде подробно разгледано на заседание на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Камбуров, имате думата да зададете два доуточняващи въпроса към министър Филиз Хюсменова. Заповядайте.
Димитър Камбуров (ОДС): Госпожо министър, благодаря, първо, за това, че сте назначили комисия, която да направи оглед на сградата, но ми прави впечатление, че тя е определена в края на м. ноември по повод второто питане, което поставям по същия въпрос. Тоест, в периода от около 13 месеца от първото до второто питане там не е присъствало Ваше официално разпоредено лице, което да направи експертиза в тази насока.
Безспорно, фактът, че досега община Добрич не е направила официално искане към Постоянната комисия по бедствия и аварии, поставя въпроса за сериозността на проблема и отношението на общинските власти към състоянието на сградите и поддържането на водопроводните и канализационни мрежи в тази насока.
Надявам се, че община Добрич чрез своите отговорни служители ще направи официално необходимото искане към Постоянната комисия за бедствията и авариите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Имате думата, госпожо министър.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми проф. Камбуров! Аз Ви уверявам още веднъж, че ако постъпи официално искане от община Добрич с окомплектована документация, с ясна и прецизна количествено-стойностна сметка, с необходимите анализи, които са извършени, това ще бъде приоритет и ще го поставя в правителствената комисия за разглеждане. В противен случай нямам основание да направя това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Преминаваме към питания и актуални въпроси към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Започваме с питане от народния представител Росица Тоткова относно изнесена информация за използване на служебното положение за лично облагодетелстване на служители на "Електроразпределение–СО" ЕАД и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Госпожо Тоткова, имате думата да развиете Вашето питане. Заповядайте.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, господин министър! Констатирали ли сте злоупотреба със служебното положение на служители на "Електроразпределение–Софийска област" при възлагане на обществени поръчки за подмяна на електрически табла в Благоевград и Перник, тръбен колектор в Банско, подмяна на дограма в "Електроразпределение–Софийска област", район Благоевград, а и Перник? Какви мерки предприемате за осъществяване на контрол и предотвратяване на такива случаи?
Моят въпрос към Вас е много директен и ясен. Той се основава на изнесена информация във вестник "Струма", който е всекидневник на Югозападна България, за злоупотреба със служебно положение и лично облагодетелстване на служители от "Електроразпределение" и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Уважаеми господин министър, аз ще се придържам само към това, което е публично достояние за всички хора, до които достига този наш регионален всекидневник. Ще цитирам някои от заглавията в този вестник, защото нямам възможност и време да цитирам всичко:
27 август 2004 г., в. "Струма", заглавие: "300 хиляди лева налети в джоба на протеже на министър Ковачев за енергопроект в Банско. Бившата шефка на отдел "Информационни дейности" в община Благоевград и близка на ексвицепремиер Костадин Паскалев, Василка Сирачевска, работи незаконно по изграждане на тръбен колектор в курортния град". В същия вестник, цитирам: "... е възложено изнасяне на елтабла на имотната им граница с Благоевград за 250 хиляди лева на същата фирма, на бащата на същото лице, но преди фирмата да е регистрирана".
30 август 2004 г., в. "Струма", заглавие: "Зет на енергошеф номер едно в Югозапада спечели хиляди лева от нова дограма на административната сграда на Енергото в Благоевград. Чрез фирмата на зет си Симо Захаринов – "Симинвест", зетът на Димчо Димитров – гр. Перник, изпълнителният директор на "Електроразпределение-СО", е сложил нова алуминиева дограма на административна сграда на цели три етажа. Само фирми на хора от борда на енергийното дружество печелят обществени поръчки. Това се случва не само в Благоевград, а и в Кюстендил и Перник".

2 септември 2004 г., в. “Струма”, заглавие: “Разкрития на енергошеф № 1 на Югозапада Димчо Димитров”.
“Заместник-министърът ме накара да избера фирмата на Василка Сирачевска за обекта в Банско. Ексдиректорът използва зет ми за смяната на дограма, за да ми се подмаже.” Продължавам: “Преди месец и половина господин Йоцев ме извика и ми каза, че спешно трябва да изградим тръбен колектор в Банско. Понеже няма време, не трябва да правим обществена поръчка за избор на фирма за изграждане на колектор. Въпреки че сумата за тръбния колектор в Банско надвишава значително законовата, не определихме търг, а я избрахме направо” – край на цитата.
14 септември 2004 г., в. “Струма”, заглавие: “Отговор на 18 въпроса иска от министър Милко Ковачев Столичната апелативна прокуратура за нарушение в “Енергоразпределение” – Благоевград. На прицел министър, заместник-министър Илко Йоцев, енергошеф № 1 на Югозапада Димчо Димитров и началника на отдел “Канцелария и информационно обслужване” в Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Уважаеми господин Ковачев, Вие вероятно сте прочели всичко това, което е изнесено във в. “Струма”. Моето изумление е от това, че не беше публикуван нито един ред за опровергаване на тази информация или за някакви обяснения, които да дадат Вашето министерство и Вашите подчинени за това какво се случва и какво не знаят хората, че се случва всъщност в “Енергоразпределение”. Защото на българските граждани, на българския народ строите чешмички, а вие си разпределяте тлъсти суми от обществените поръчки. Защото на гражданите им предлагате висока цена на тока, ниско обслужване с чести спирания, а на енергошефовете – тлъсти суми от обществени поръчки.
Аз само ще си позволя от тези 18 въпроса да Ви припомня два:
Какви мерки сте взели по случая Василка Сирачевска?
Вторият въпрос: Кой носи отговорността за неспазване на Закона за обществените поръчки, като е възложил работа през м. август на фирма “Елкомплект – Стефан Сирачевски” без проведен търг за тръбен колектор в град Банко и дали фирмата е била регистрирана тогава по българското законодателство? Благодаря.
Надявам се, че ще ми отговорите по мъжки и с достойнство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Ковачев, имате думата да отговорите на питането.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Тоткова, трябва да Ви припомня, че обществените поръчки във всички дружества в системата на енергетиката се извършват в съответствие с разпоредбите на Закона за обществените поръчки. Провеждането на тези процедури се възлага от изпълнителния директор на дружеството или управител на клона, каквито са изискванията на действащата нормативна уредба, Уставът на дружеството, Правилникът за устройство на дейността му. Съветът на директорите е съответно възложител на обществени поръчки.
Позволете ми да не коментирам цитирания от Вас вестник и съответно истинността на тези твърдения. За разлика от журналистите и от вас, госпожо Тоткова, аз не мога да си позволя фриволно да раздавам квалификации за – цитирам: “закононарушения и злоупотреби със служебно положение с цел лично облагодетелстване” – край на цитата. Според юридическата терминология, те са предмет на наказателно-правна материя и не са в компетентността на министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Има компетентни органи, които ги установяват.
Все пак, тъй като в моите отговорности е да защитавам интересите на държавата в енергийните предприятия, разпоредих на Инспектората в министерството да направи проверка по цитираните случаи. Ако в рамките на такива проверки бъдат установени нередности, следва установената процедура. Имал съм и друг път поводи да информирам от парламентарната трибуна уважаемите народни представители за редица случаи, при които нарушенията доведоха до освобождаване от длъжност и търсене на наказателна отговорност на виновните. Между другото, един от тези случаи беше именно в Благоевградския клон на “Електроразпределение – София област” преди време.
Докладът на Инспектората относно подписаните в нарушение на Закона за обществените поръчки договори с четири фирми, между които и цитираните от Вас, е изпратен по компетентност на Окръжна прокуратура – Благоевград. Касае се за договори, сключени от бившия управител на клона Евтим Евтимов през 2003 г., по които в момента се води разследване. Щетите, нанесени върху дружеството, в резултат на действията на господин Евтимов, се оценяват на 1,5 млн. лева. Но следствието ще докаже дали тази оценка е вярна. Същият доклад е изпратен и до министъра на финансите с искане за извънпланов одит от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол в клон Благоевград. Този одит приключи преди дни и заключенията му също потвърждават анализите на Инспектората в министерството. Нанесените от господин Евтимов щети се оценяват на 1 млн. и 200 хил. лева. Успоредно с това е образувана и прокурорска проверка за закононарушение в клон Благоевград. Министерството на енергетиката и енергийните ресурси оказва пълно съдействие на компетентните органи в очакване, че те в скоро време ще предприемат необходимите действия.
Прави ми впечатление, уважаема госпожо Тоткова, Вашият устойчив интерес към кадровите въпроси в енергийните дружества в региона. Дано така усърдно да защитавате и интересите на избирателите си от всички компании, включително и частните в Благоевградско, защото не ми се иска да вярвам, че Вашият интерес към Благоевградското електроразпределение е инспирирано от традицията парламентарният контрол да се използва като един от инструментите за политически натиск върху управлението на държавните компании. Във всеки случай, днешният Ви въпрос е още един аргумент в подкрепа на приватизацията на електроразпределителните дружества и не защото държавата е лош стопанин икономическите показатели и инвестиционната активност на енергийния отрасъл през последните три години показаха, че дори и държавни енергийните дружества могат да бъдат управлявани успешно. Разликата е, че след приватизацията силно намаляват опитите на политическите сили да политиканстват за сметка на чисто икономически отрасли. Ако се върнем конкретно към “Електроразпределение – София област”, аз съм сигурен, че новият собственик, който вече влезе в правата си, ще прецени най-добре какви мерки да предприеме оттук нататък. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин министър.
Госпожо Тоткова, имате думата.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Господин министър, моят интерес е именно интересът на гражданите на област Благоевград и не само на област Благоевград, защото всичко това, което се прави, начините и средствата, които се използват за ограбване на държавното дружество тогава, се стоварва върху гърба на хората. Защото в тези въпроси е и следния въпрос: защо не сте упражнявали контрол за това, че са купувани материали за около 17 млн. лв. в “Електроразпределение”, които се трупат в складовете и не се използват?
Господин министър, тези 17 млн. лв. ги плащат хората с цената на тока. Ето, това е моят интерес. Моят интерес е абсолютно в съзвучие с интереса на гражданите. И Вие, ако се бяхте вслушали точно в този мой интерес, когато аз преди повече от една година поставих въпрос за това лице, което Вие впоследствие уволнихте, може би тези 1,5 млн. лв. щети нямаше да бъдат допуснати. Вие тогава застанахте тук и казахте, че аз преувеличавам. Днес излизате и казвате: аз, министърът, вземам мерки. Уволнили сме човека, дали сме доклади. Това трябваше да го направите много по-рано, господин министър. И тук всъщност аз мога да кажа, че с това, че Вие не вземате решенията навреме, не привеждате действията навреме, Вие всъщност сте съучастник в нанасянето на тези щети.
Към Вас имам въпрос, който също е свързан с възможност за злоупотреба с власт: Възможно ли е един човек, който е директор на “Електроразпределение – Софийска област” едновременно да бъде и изпълняващ длъжността директор на клона му в Благоевград? Този, който трябва да взема решенията, се контролира от този, който стои над него, а всъщност те са едно и също лице. Защо допускате човекът, който привежда някакви действия в изпълнение, да се самоконтролира? Това не ли част от познати средства за източване на пари? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, министър Ковачев, имате думата.

МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Това е било временно положение, което е отстранено. При това не става въпрос за самоконтролна дейност, а става въпрос за съвсем нормално взаимоотношение по Търговския закон, тоест да, временно директорът на РП София област беше изпълняващ длъжността и на директор на клон Благоевград, но това вече не е така. Тоест това, за което Вие ме призовавате, вече е изпълнено.
По отношение на своевременността на вземането на решения. Мисля, че те са своевременни. Това са процедурите.
И още нещо ми се струва, че трябва да припомня, а именно, че не може да се отправят обвинения, защото принципът е, че никой не е виновен до доказване на противното. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Заповядайте, госпожо Тоткова, да изразите Вашето становище в рамките на 2 минути.
Росица Тоткова (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин министър, аз разбирам защо не сте словоохотлив и тръгвате в друга посока – за политически натиск. Казахте, че това временно положение е отстранено. Кажете ми как назначихте новия шеф на “Енергоразпределение”? Кой Ви оказа политически натиск и на кой депутат от мнозинството е братовчед? Така че гледайте си Вашата кошница, Вашия политически натиск. Аз изразявам единствено и само протеста на хората.
Искам да Ви кажа защо безкрайно ме подразни този случай и тези безобразия, които стават вече четири години в “Енергоразпределение”.
Цитирам вашия шеф, който е сега, Димчо Димитров: “Не съм запознат със закона. Не виждам нищо лошо висши служители в министерството да печелят обекти. Нека да не бъдем ангели. Всеки работил на държавен пост по някакъв начин се облажва къде повече, къде по-малко, да не говорим, че сумата от 200-300 хил. лв. е нищожна.”
Сигурно за някои тази сума е много нищожна, за други е достатъчна сумата съпруг на депутатка да спечели проект за 96 хил.; за трети, като говорител, заместник-министър и депутати е достатъчно да получат подарък Коледно-новогодишна почивка в Банско за сметка отново на данъкоплатците; за други, като Ники Василев, е достатъчно да отиде в Гърция на гости на фирма и после да се отблагодари пак със средства на данъкоплатците; за четвърти, като Симеон Сакскобургготски, да си върне имоти, които никога не е притежавал.
Това всъщност е проблемът, уважаеми господин министър, че вашето управление се подчинява на принципа: кой каквото може - кой колкото може. Имате два месеца, правете си сметка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към актуалния въпрос, зададен от народния представител Панайот Ляков, относно целта на проекта АЕЦ “Белене” към министър Милко Ковачев.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! България вече има своя Бермудски триъгълник и това е АЕЦ “Белене”. Същите неясноти, същите фалшификации, същите мистификации, но и реалната опасност да бъдат погълнати значителни финансови средства.
След като се запознах много подробно с всички документи, които ми бяха предоставени от министъра и от Комисията по енергетика, никъде не успях да видя формулирана целта на проект АЕЦ "Белене”. Ето това е документ, който е представен на Комисията по енергетика от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси. При изпълнението на един проект първото нещо, което се записва, са целите на проекта. Смятам, че ще бъде интересно за всички българи да научат това от министъра.
Разбира се, по различни други данни аз получих доказателства, че всъщност целта на проекта АЕЦ “Белене” е да бъде достроен започнатия атомен реактор с доставеното остаряло оборудване. Доказателство за това е един отговор от министър Милко Ковачев на мой въпрос: какъв е проектният срок за експлоатация на АЕЦ “Белене”, той отговаря, че проектният срок на АЕЦ “Белене” се определя от ресурса на корпуса на реактора. Съгласно паспорта на корпуса на реактора, доставен за 1 блок на АЕЦ “Белене”, ресурсът е определен, като изпускам сложната формула, за срок не по-малко от 40 ефективни години.
Второ доказателство – в програмата за изпълнение на дейности за финансиране и изграждане на АЕЦ “Белене” от този проект е записано, че ще се извърши подробна оценка на състоянието на оборудването и строителните конструкции.
И трето - становище на експерти от Международната агенция по атомна енергетика от централата във Виена, според които доставеното вече в “Белене” оборудване за леководния реактор тип ВВЕР, мощност 1000 мегавата, ще бъде използвано и в новата централа.
Искам да отбележа, че за годността на тези съоръжения тази агенция се е произнесла през 2000 г., запитана от правителството на ОДС, като агенцията препоръчва тези съоръжения да бъдат използвани в АЕЦ “Козлодуй” или препродадени като резервни части. Между другото, част от тях са продадени на други централи, където имат тези реактори. Защото има промяна на стандартите и това оборудване вече не отговаря на високите съвременни изисквания.
Ще спомена също, че изборът на руския реактор е възможно най-рисков, защото моделите, които се предлагат - и на “Атомстройекспорт”, и на “Шкода” нямат европейска сертификация. Всъщност защо да имат тригодишно разрешително?
Очаквам, уважаеми господин министър, тук пред всички да формулирате целта на проекта АЕЦ “Белене”. Това е довършване на стария проект с два руски реактора от 1000 мегавата и използване на оборудване, което е купено преди повече от 20 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на министър Милко Ковачев да отговори на този актуален въпрос на народния представител Панайот Ляков.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Ляков, нееднократно съм имал възможността да представя пред Народното събрание и пред обществото целите и параметрите на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Белене”. Вие самият присъствахте на едно от заседанията на Парламентарната комисия по енергетика и всъщност материалите, които цитирате, бяха представени там. През последните месеци много активно отправяте въпроси към Министерството на енергетиката и енергийните ресурси по тази тема и в отговор Ви представих цялата информация, която Вие поискахте. Ето защо съм изненадан от въпроса Ви, но въпреки това ще изпълня, разбира се, конституционното си задължение да отговоря.
Целта на изграждането, на която и да е нова мощност – било то ядрена или не, е да се гарантира сигурно и стабилно снабдяване с енергия обществото и икономиката на предвидими и стабилни в дългосрочен план цени. Върху конкретното решение за избора на вида на технологията влияние оказва най-вече изискването за крайната цена на електроенергията - да гарантира конкурентност на либерализирания европейски енергиен пазар и конкурентоспособност на икономиката като потребител на енергийните продукти.

Уважаеми господин Ляков, не мисля, че има дебат, който да е дали да дострояваме или не започнатия атомен реактор тип ВВР или да изграждаме нова мощност. Има конкурс с ясни правила за оценка и избор в съответствие с най-модерните практики и международно приетите норми за безопасност и крайна цена на електроенергия, която да гарантира нейната конкурентна реализация на енергийния пазар. По този начин проектът за изграждане на нова мощност ще бъде търговски и финансируем проект, без да ангажира 100 процента държавна гаранция.
Само една забележка: на Ваше място не бих си позволил да нарека технологията ВВР-1000 остаряла и опасна, защото по тази технология или подобна на нея – с вода под налягане, са изградени над 85% от ядрените реактори днес в света. Ако се подхлъзнете по тази плоскост, току-виж сте поели ангажимент за затваряне на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".
Струва ми се, че атаките за незаконосъобразност, непрозрачност и нецелесъобразност на проекта "Белене" се коренят не във фактите, а в маскираното под друга форма противопоставяне на ядрената енергетика, което, само по себе си, разбира се, може всеки да изразява. Такава позиция не е ясно артикулирана засега и би било хубаво да бъде в рамките на демократичния диалог ясно изказана, защото не съм информиран, чел съм програмите на всички парламентарно представени политически сили, нито една политическа сила днес да заявява отрицание на ядрената енергия и да се обявява против развитието на ядрената енергетика в България. И това също е разбираемо, защото обществената подкрепа за ядрената енергетика като цяло и в частност за проекта "Белене" отдавна е прехвърлила 70-те процента, като в някои райони достига 90. Именно затова е по-удобно политическите атаки срещу ядрените мощности да се крият зад псевдоикономически и псевдоекологични мотиви.
Георги Божинов (КБ, от място): Това го няма и в двете направления.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Те затова са "псевдо".
Тук, в отговор на Вашия въпрос, бих искал да спомена, че широко тиражираната теза от Ваши колеги, че правителството е взело тайни решения, бих искал да спомена, че господин Мазнев оттегли въпроса си от залата и го поиска писмено, но на 29 април 2004 г. Министерският съвет прие протоколно решение за по-нататъшни действия по проекта "Белене". Това решение е публично и е отразено в т. 57 от Протокол № 17 на същата дата.
В този смисъл думи като "секретно" не са нито правомерни по закона, нито са верни по същество.
Уважаеми народни представители, мисля, че нашето правителство винаги е отстоявало в действията си върховенството на закона и максимална информираност на обществеността за всички аспекти, свързани с развитието на енергийния сектор. Уверявам ви, че няма да отстъпим от този подход и в бъдещите си действия. В този смисъл смятам, че целите на проекта "Белене" са съвсем ясно представени.
Наскоро, за пръв път в България, беше проведена публична дискусия в изпълнение на Закона за използване на атомната енергия, приет от това Народно събрание през 2002 г., публична дискусия като част от процедурата за взимане на решение по същество за изграждане на нова ядрена мощност в България. На това публично обсъждане съвсем ясно бяха дадени всички мотиви, цели и обосновки за решението по принцип и готовността за взимане на решения по същество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Ляков, имате право на реплика.
Панайот Ляков (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Много думи и пак не ми отговорихте конкретно на въпроса: два блока ли ще има АЕЦ "Белене" или един блок? Защо поне на това не отговорихте? Или в конкурса и това го няма?
Ето, отговарям на всички, да знаят: в АЕЦ "Белене" ще се строят два блока, оборудвани с руски реактори ВВР по 1000 мегавата всеки. Да знаят всички, че това е целта на проекта АЕЦ "Белене". Това трябваше да го кажете и не виждам защо се страхувате да го кажете.
Само че се използват осъвременени варианти на реакторите със западни системи за контрол на качество и други параметри, но нито един от тях няма в момента европейски сертификат и това не можете да го отречете. Вие избрахте подхода не да проведете международен търг и изпълнение "до ключ", което веднага ви гарантира високо качество и ниска цена, а дострояване, дооборудване, работа на парче с различни изпълнители, където веднага възникват проблеми със съвместимост между системите, проблемите с контрола за управление на интерфейсите, проблеми с контрола на качеството, на показателите за надеждност и т.н., проблеми с лицензирането на площадката и в крайна сметка всичко това води до това, че избраният вариант става много рисков за двата основни параметъра за оценка на АЕЦ. Те са: безопасността спрямо най-добрите международни практики и цената на произвежданата електроенергия. Тях не можете да ги защитите пред българското общество и затова бягате непрекъснато с многото думи. Нямате аргументи, защото варианта, който сте избрали, не гарантира нито ниска цена, нито висока безопасност. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика.
Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Дами и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Тук бяха казани няколко неверни неща и мисля, че Ви отговорих съвсем точно на въпроса. Вие питахте за целта и това Ви беше отговорено.
Панайот Ляков (ОДС, от място): Колко блока?
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Такъв въпрос задавате допълнително, но ще Ви отговоря и на него.
Първо, такива реактори работят в Чехия – член на Европейския съюз и са проверявани най-детайлно за съответствие с европейските стандарти за безопасност и това са двата блока ВВР 1000, изработени от "Шкода" в централата "Темелин". Запознайте се с фактите и недейте да твърдите от трибуната неверни неща.
Не знам какво означава "европейски сертификат", но има норми… (Реплика от народния представител Панайот Ляков.)
Чакайте сега, ако трябва така да говорим…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля Ви, знаете, че се говори само от трибуната, господин Ляков, моля Ви!
Нека да се чуем и да имаме толерантни отношения един към друг.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Има европейски норми за безопасност, които сме възприели като критерии по този проект.
Отговорих първоначално и сега ще Ви отговоря – предстои търг за избор на изпълнители, тоест това, с което сме се ангажирали пред обществеността, го правим, това е част от правителствената програма, одобрена през миналата година, и част от процедурата, която следваме. Тоест, Вашите твърдения като цяло по моему са лобиране за един подход, който съществува, но се предлага само от един от доставчиците на оборудване, а ние искаме да имаме широко представителство, достатъчно конкурентна среда и затова не можем да ограничим подхода единствено и само като подход под ключ.
Не искам да подценявам тази институция – Народното събрание, и да цитирам кой е този проект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Иван Иванов към министъра на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия актуален въпрос относно "Топлофикация – Сливен".
Иван Иванов (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Макар че изминаха три месеца откакто отправих към Вас този въпрос, той и днес не е загубил нито своята актуалност, нито своето значение поради скандалния си характер. Касае се за опита за криминален фалит на "Топлофикация – Сливен" ЕАД. Какви са фактите?
През 1996 г. "Топлофикация – Сливен", както, междупрочем, всичките топлофикации в този период, е поставена в режим на изолация и започва изпълнение на своята оздравителна програма. До 30 септември 2003 г. топлофикацията изплаща всички натрупани стари задължения с изключение на тези към мина "Марица-изток" – Бургас, която вече е станала собственост на Христо Ковачки два месеца по-рано. Заради тези просрочени задължения към мина "Черно море" – Бургас, Сливенският окръжен съд с определение от 29 декември 2003 г. започва процедура по несъстоятелност, но още преди третото заседание на съда – на 26 февруари 2004 г., "Топлофикация – Сливен" изплаща всичките си задължения.
Тогава тръгва друг сценарий за фалиране на топлофикацията. Компанията има три заема, единият от които е държавно гарантиран. Другите два след препродажба на единия от тях се изкупуват от фирми на Христо Ковачки. След това, съвсем логично, събранието на кредиторите, където са все лица на именно тези две фирми, приема оздравителен план за топлофикацията, който предвижда продажба на цялото предприятие само за 6 млн. 200 хил. лв., след като само активите на “Топлофикация” – Сливен са за над 23 млн. лв., тоест цената е почти една четвърт от стойността на активите. Ако се отчетат несъбраните вземания на “Топлофикация” – Сливен ще стане ясно, че всъщност това е бил план директно топлофикацията да бъде продадена.
За щастие поне до момента този план е забавен, тъй като Върховният касационен съд върна делото в Сливенския окръжен съд за доразглеждане от нов съдебен състав.
Но ако решенията на Сливенския окръжен съд, както и решенията на всяка друга съдебна инстанция ние не би трябвало да коментираме, тъй като по закон естествено тези решения не подлежат на парламентарен контрол, то съвсем основателно могат да бъдат адресирани въпроси към изпълнителната власт във Ваше лице като министър на енергетиката и енергийните ресурси.
Именно във връзка с голямата обществена значимост на този случай отправям към Вас следния актуален въпрос: какви действия предприехте като принципал на дружеството, за да не се допусне реализирането на тази престъпна схема за криминален фалит и пълна обезценка на “Топлофикация” – Сливен, ЕАД? Има ли служители в Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, които са съдействали за реализирането на този план. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата министър Милко Ковачев, за да отговори на актуалния въпрос на народния представител Иван Иванов.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Мога още от самото начало да се съглася с Вашата квалификация, че случаят е криминален и то не само по мое мнение, а и по мнението на органите на съда.
Вие самият споменавате във въпроса си, че в момента тече съдебна процедура във връзка с обявяване в несъстоятелност на “Топлофикация” – Сливен. Вероятно най-логичният и най-правилният отговор на Вашия въпрос в този случай би бил, както и Вие сам споменахте, че нямам право да отговоря, докато текат делата, защото всеки отговор може да се изтълкува като опит за влияние върху съда или за информация на някои от страните по делото.
Длъжен съм обаче да Ви отговоря, както преди време отговорих и на господин Гагаузов на почти същия въпрос.
Да, в Министерство на енергетиката и енергийните ресурси постъпиха сигнали за съществени нарушения, допуснати при образуването и при движението на делото, образувано в Сливенския окръжен съд, но ние не сме бездействали. По мое искане, отправено с молба до министър Антон Станков, Министерството на правосъдието образува проверка за движението по делото в Сливенския окръжен съд. Инспекторът към министъра на правосъдието установи съществени закононарушения от страна на съда, свързани с образуването и движението на делото. Копия от констатациите за извършената проверка са изпратени до председателя на Окръжния съд в Сливен и до Апелативния съд в Бургас за вземане на съответните мерки съобразно дадените им правомощия от Закона за съдебната власт.
В резултат на това министър Станков предложи на Висшия съдебен съвет да накаже дисциплинарно съдия Стойнева от Сливенския окръжен съд заради виновно неизпълнение на служебните й задължения.
В резултат на действията и усилията на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси и на ръководството на “Топлофикация” – Сливен, Върховният касационен съд отмени решението на Сливенския окръжен съд, както Вие споменахте, но ние бяхме ответници.
Поради наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила в момента делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Сливенския окръжен съд. За съжаление, тези дни разбрах, че другият състав си е дал самоотвод.
С отмяната на решението на Сливенския окръжен съд се считат за отменени и последствията на решението, свързани с него, а именно:
1. За “Топлофикация” – Сливен, ЕАД не е открито производство по несъстоятелност.
2. По отношение на “Топлофикация” – Сливен, ЕАД не са налице предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, а именно неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.
3. От момента на вписване на решението на Висшия касационен съд в съответния съдебен регистър бяха прекратени правомощията на назначения по делото синдик и бяха възстановени органите на управление на дружество “Топлофикация” – Сливен, ЕАД, наложените запор и възбрана върху имуществото на “Топлофикация” – Сливен, ЕАД се вдигнаха.
Междувременно разпоредих на изпълнителния директор на дружеството да назначи незабавна вътрешна ревизия в дружеството и в случай, че бъдат открити основания за търсене на съдебна отговорност на синдиците за причинени вреди, да предприеме съответните мерки.
Уважаеми господин Иванов, смятам, че успях да отговоря на въпроса Ви. Вярвам да се съгласите с мен, че като министерство ние активно защитаваме държавния интерес чрез правно регламентирания инструментариум и разбира се – в сътрудничество с всички останали държавни институции.
Позволете ми от тази трибуна да изкажа благодарност към министъра на правосъдието за неговата своевременна подкрепа и разбира се – на Висшия касационен съд за коректното и обективно решение. Благодаря ви за вниманието. (Единични ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Иван Иванов за реплика.
Иван Иванов (ОДС): Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз не мога да не споделя това, което и Вие казахте като истина. Така е, и аз имах тази информация.
В същото време аз съм убеден, че Вие споделяте моето мнение, че основното задължение и отговорност на министъра е да защитава интересите на държавното предприятие, защото то е негов принципал.
И в тази връзка неслучайно в моя актуален въпрос имаше и втори въпрос, а той е: има ли служители от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси, които по определен начин са допринесли за тази схема, която за щастие към момента не е реализирана?
Бих искал да кажа нещо, което Вие вероятно знаете като информация. В периода, в който се прави опит за фалит на “Топлофикация” – Сливен, от Министерство на енергетиката и енергийните ресурси са предложени един адвокат и едно вещо лице, които вместо да защитят интересите на дружеството, документално, доказуемо обслужват интереса на мина “Черно море” – Бургас, и на нейния собственик.
Затова моят въпрос към Вас е: предприели ли сте по някакъв начин санкции към тези хора, защото те са от един кръг “приватизатори” на министерството, които от дълго време създават лош имидж на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси?
Освен това към 5 януари 2004 г., господин министър, именно Вие сте предложили идеята за взаимно прихващане на суми, дължащи се от фирми на Христо Ковачки към НЕК за сметка на суми, които са били дължими от ТЕЦ “Сливен” към мина “Черно море” – Бургас. Ако тази схема беше реализирана, опитът за криминален фалит щеше да бъде туширан още в зародиш. Не зная защо Вие не сте направили това и какви съображения сте имали, за да не се реализира именно по този начин развитието на този процес.
Затова аз считам, че е необходимо винаги един министър и неговият екип да имат енергични действия с оглед да защитят държавната собственост и оттам държавния интерес, който по неизбежност е и обществен интерес. И бих желал това нещо да се чувства силно във Вашите действия, защото сигурно ще има такива случаи, в които това ще бъде поставено на изпитание и в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Иванов, под формата на реплика Вие зададохте и допълнителни въпроси.
Да се надяваме, че господин Ковачев ще може да Ви отговори.
Господин министър, имате думата да отговорите под формата на дуплика.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Иванов! Историята е много дълга и много перипетии за нея могат да бъдат разказани тук. Взети са мерки, проведени са санкции в случаите, в които е имало отклонения от защитата на държавния интерес.
Да, сложно е взаимоотношението, защото в момента в цялата държава като цяло и от дълги години ние преминаваме на релсите на пазарната икономика, на приватизация на активите и е необходимо много внимание и много отговорност както от държавните, така и от обществените и частни структури, за да не се допускат неправомерни търговски взаимоотношения или взаимоотношения като цяло, със зачитане на конституционното право за равнопоставеност на собственостите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин министър.
По взаимно съгласие между народните представители Йордан Димов и Румен Петков първо ще преминем към актуалния въпрос от народния представител Румен Петков.
Давам думата на народния представител Румен Петков.
Румен Петков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, моят въпрос е свързан с Меморандума за разбирателство между Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията за приватизация, от една страна, и Националната федерация на енергетиците към КНСБ, Федерация "Енергетика" в КТ "Подкрепа" и Независимата синдикална федерация на енергетиците в България към КНСБ, от друга.
Господин министър, на 24 юли 2003 г. е подписано споразумение от горепосочените страни, по силата на което Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията за приватизация ще организират срещи на синдикатите с кандидатите, допуснати до заключителния етап на конкурса за приватизация на електроразпределителните дружества, на които да се дискутират, както следва: общите условия на труд, включително доходите; социално партньорство и колективно трудово договаряне, включително заетостта; квалификация и преквалификация; здравословни и безопасни условия на труд. Министерството на енергетиката и Агенцията по приватизация съвместно със синдикатите да разглеждат и коментират или предложените промени на участниците, допуснати до заключителния етап на конкурса, засягащи социалната част на проекта за приватизационен договор.
Господин министър, моля да ми отговорите изпълнени ли са задълженията, съгласно този Меморандум за разбирателство?
Принуден съм, уважаеми господин председател, да подчертая, че този въпрос е зададен на 2 ноември. Днес клоним към 2 февруари. Не знам дали това е била окончателната цел на министъра като дата за отговор, но във всички случаи съм длъжен да подчертая, че министърът избяга по най-грубия и арогантен начин от отговора на този актуален въпрос тогава, когато той беше актуален, защото сега сами разбирате, че приватизационната процедура е приключила, че собствениците изпълняват своите задължения и обязаности, надявам се, но във въпроса няма нищо актуално поради финализирането на процедурата. Най-малко към Вас, господин председател, професор Корнезов, бих могъл да отправя този упрек. Аз съм го казвал няколко пъти от трибуната на Народното събрание. Но това е груба и арогантна наглост от страна на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков да крие министри, защото не само Милко Ковачев се ползва от възможността да се крие от актуален парламентарен контрол, да не отговаря на актуални въпроси, да отговаря постфактум и тогава, когато всичко е приключило. Това със същия успех правят и Николай Свинаров, и редица други негови колеги. И Ви моля, господин председател, да изразите цялата тази моя тревога пред ръководството на Народното събрание, за да не се допускат такива извращения с парламентаризма и да се изкривява парламентарният контрол с различни аргументи, криейки отделни министри. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Петков. Ще бъде поставен този въпрос на Председателски съвет.
Давам думата на министър Милко Ковачев.
Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Румен Петков.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Петков! Първо, аз също искам да поднеса извиненията си, че в последните два месеца не съм могъл да отговоря на този въпрос. Но не винете само мен, защото аз съм присъствал на много заседания и не е стигал дневният ред, за да мога да отговаря на поставените въпроси и от Вас, и от други народни представители с цялото уважение към институцията Народно събрание.
И да припомня още нещо, че една медия писа за това кой министър на какви въпроси е отговарял. Мисля, че аз съм министърът, който е отговарял на всичките си въпроси във възможните срокове, нямам пропуск до момента. Не е целенасочено това, което се е случило с Вашия въпрос.
През последните няколко месеца получихме много въпроси от народни представители от различни политически сили и въпроси, свързани с приватизацията на електроразпределителните дружества.
Конкретно на Вашия въпрос краткият отговор е: да, ангажиментите на българското правителство, на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и на Агенцията по приватизация по този меморандум са изпълнени. И не, ангажиментите по този меморандум, поети от страна на синдикатите, невинаги бяха изпълнявани и това съм го казвал и на самите тях в срещи, които сме провеждали преди, по време и след различните фази на приватизационната процедура.
Вие спестихте последната точка от меморандума, а именно, цитирам, т. 5: "Синдикатите поемат ангажимент при изпълнение на настоящото споразумение да осигурят социалния мир в процеса на реализация на приватизационния процес". И още едно: "Изразяват желание за създаване на условия за протичане на приватизационния процес на електроразпределителните дружества без напрежение и социална дестабилизация". Това вече е пълният текст на меморандума, който Вие цитирахте.
Имаше в хода на процедурата неспазване на този ангажимент, с което съм запознал ръководствата на двете синдикални дружества и не искам тук, от трибуната на Народното събрание, да припомням това неспазване. Въпреки това и до ден-днешен аз продължавам да споделям мнението на д-р Константин Тренчев и на д-р Желязко Христов, че подходът на предварително споразумение със синдикатите още при подготовката на стратегия, който беше реализиран за първи път при приватизацията на електроразпределителните дружества, е най-удачната практика, прилагана до момента и може да послужи за пример и при други приватизационни сделки. Именно заради това за нас Меморандумът за разбирателство остана валиден докрай и ние се съобразявахме в своите действия по процедурата изцяло с него.
За да дадем още по-категорична гаранция за изпълнението му и социалните аспекти на сделката бяха поети като ангажимент от правителството в Раздел осми на Стратегията за приватизация. В него се казва: "На предварителния етап на конкурса допуснатите кандидати ще представят обща стратегия за развитие на дейността на дружествата. Общата стратегия трябва да включва и виждания на кандидата относно:
1. общи условия на труд, включително доходи;
2. социално партньорство и колективно трудово договаряне, включително заетост."
Ангажиментът е изпълнен чрез включване на такива тестове в съдържанието на правилата за провеждане на предварителния етап на конкурсните процедури и мога да ви прочета. На предварителния етап се изискваше:
1. описание на подхода на участника за интегрирано управление на дружествата, групирани в един пакет за продажба;
2. описание на стратегията на участника за развитие на дружествата.
В предварителните оферти, подавани от допълнителните участници, трябва да бъде представено и виждането им по отношение на социалните аспекти след продажбата на дружеството.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията по приватизация ще организират срещи на синдикати с кандидатите, допуснати до заключителния етап на конкурсите, на които ще се дискутират:
1. общи условия на труд, включително доходи;
2. социално партньорство и колективно трудово договаряне, включително заетост.
Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и Агенцията по приватизация изпълниха ангажимента си за организиране на срещи на синдикатите с кандидатите, допуснати до заключителния етап на конкурса. Бяха отправени покани и беше осигурено участие на синдикатите както в индивидуалните срещи с инвеститорите, така и в общи срещи на ръководствата на електроснабдителните дружества с потенциалните купувачи. На тези срещи присъстваха и активно участваха както синдикални членове, служители на дружествата, така и представители на ръководствата на национално представените синдикати. Като в резултат са проведени над четиридесет такива срещи.
С цел съвместно разработване на социалната част на договора, както ангажиментът по меморандума МЕЕР организира през периода април-юни 2004 г. съвместни работни срещи между представители на МЕЕР, Агенцията по приватизация и национално представените синдикати. Страните представиха подробно вижданията си за социалните аспекти на договора за приватизация, а именно: трудова заетост, доход, квалификация, преквалификация на персонала, здравословни и безопасни условия на труд, социално и битово обслужване, допълнително доброволно пенсионно осигуряване. Изпълнението на социалните ангажименти по сделката беше гарантирано чрез дефиниране на клаузи и съответни санкции в случаи на неизпълнение на договорите за приватизация. По-важните от тях, регламентирани и законово, са:
1. Запазване на предмета на дейност, което се гарантира чрез Закона за енергетиката и лицензията на електроразпределителните дружества.
2. Гарантиран пазар, предмет на дейност и срок, ценови и лицензионен контрол от страна на ДКЕР. Работните места и заетостта не са рискови показатели. Те ще се променят единствено с цел повишаване ефективността, което ще се отрази в по-ниски цени на електрическата енергия.


3. Работните заплати – извинявайте, господин председател, завършвам – са предмет на ценова регулация от ДКЕР и конкретните договорености с работодателите, но по принцип динамиката им ще се определя от стандартни измерители на ефективност, а не от инфлацията, особено като се има предвид, че работните заплати стават елемент от регулираните цени на електроразпределението. Има още доста неща, които са изложени в този отговор и аз ще Ви го предоставя, за да можете да го имате в пълнота. Отново ще повторя – считаме, че съвсем коректно в открит диалог със синдикатите ние през цялото време водихме тази приватизационна процедура в интерес на България, в интерес на българските потребители, в интерес на работещите в електроразпределителните дружества. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Румен Петков.
Заповядайте, господин Петков.
Румен Петков (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, господин министре! Първо, бих си позволил да изразя две несъгласия:
Едното е с Вашето извинение, че два месеца не Ви е дадена възможност да отговаряте на актуалните въпроси - както на моя, така и на редица колеги, защото за всички – поне които са в тази зала – е ясно, че това е една добре известна процедурна хватка, в която министърът, който не желае да отговори на определен актуален въпрос, прави възможното да го отбута в бъдещето, като бива написан 7-и, 8-и или 16-и в поредицата отговарящи министри и естествено не му идва редът. Така че това Ваше извинение обижда мен – това бих могъл да преглътна, но обижда народното представителство - това не бих могъл да приема и отхвърлям категорично. Отхвърлям и опита Ви да обидите и да унижите синдикатите, ползвайки тяхното отсъствие, да обявите, че те не са били коректни в изпълнението на ангажиментите, които са поели в меморандума. Удивявам се на наглостта, когато отсъстват лидери на значими структури, които имат своите социални ангажименти, които имат своите социални задължения, върху тях с лека ръка да бъдат хвърляни такъв тип квалификации и твърдения.
Не съм доволен от Вашия отговор, защото Вие за пореден път се опитвате да дезинформирате обществото. Съгласно меморандума на синдикатите трябваше да бъдат осигурени участия в разработването на социалната част на проекта за приватизационен договор, разглеждането на предложените от кандидат-купувачите промени. С този меморандум се постига определена гаранция за изпълнение на изискванията на чл. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, изискващ създаване на условия за прозрачна, бърза и икономически ефективна приватизация.
До момента, аз говоря за онзи момент, когато въпросът е бил актуален, нито министерството, нито агенцията правят възможното за елиминирането на синдикатите. Разбира се, че са проведени 40 срещи, разбира се, че в част от тези срещи са водени определени разговори, но резултатът е, че синдикатите се обръщат към министър-председателя (сигнал от председателя за изтичане на времето), завършвам, господин председател, с писмо, в което казват: в част “Приватизация на енергийната стратегия” е заложено, поради сложността на промените и значението на електроенергетиката за националната икономика, да бъде своевременно разработена отделна стратегия за приватизация на енергетиката, която Министерският съвет ще предложи за одобряване от Народното събрание.
Такава стратегия още не е разработена и още не е внесена, което показва липсата на капацитет, което показва, че вие работите на парче, което показва, че вие работите под определен натиск. Не ми се иска да допускам, че този натиск е икономически. Естествено, бе изготвена от Министерския съвет Стратегия за приватизация на електроразпределителните дружества, което далеч не изчерпва целия спектър на ангажимента, който сте поели тук – в това Народно събрание. Не мога да приема Вашите аргументи. Може още много неща да се кажат, аз също съм документално подготвен. За съжаление, дълбоко убеден съм, че Вие изолирахте синдикатите от тази заключителна фаза и то по един абсолютно некоректен и неадекватен начин. Благодаря ви. Извинявам се много, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Минута и 33 секунди прехвърлихме времето, да вярвам, че е било полезно.
Господин министър, ако желаете, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.
Преминаваме към следващия актуален въпрос, зададен от народния представител Йордан Димов отново към министър Милко Ковачев относно ТЕЦ “Марица изток 3”.
Имате думата, господин Димов.
Йордан Димов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Моят актуален въпрос е относно договора за рехабилитация на ТЕЦ “Марица изток 3” – сега Енергийна компания “Марица изток 3”. Преди повече от година и половина след промяна на собствеността и тържествено връчване ключа на най-новата и най-атрактивна топлоелектрическа централа, работеща на местни енергийни ресурси, започна изпълнението на големия, може би най-големия инвестиционен проект в енергетиката – “Рехабилитация на ТЕЦ “Марица изток 3”. Стойността на проекта е около 600 милиона при първоначално договорирана 400 млн. евро. По договор се предвижда за четири години тези средства да бъдат усвоени, което ще увеличи мощността на енергоблоковете и ще се удължи срокът за експлоатация на ТЕЦ-а с 15 години. Всяка година от този четиригодишен период трябваше да бъде ремонтиран и модернизиран по един енергоблок. След почти две години от стартирането на проекта няма пуснат в експлоатация рехабилитиран блок и по моя неофициална информация, тя не е съвсем неофициална, може би защото имам устна информация от вашето ведомство, и то изразена тревога – по-голяма част от средствата са похарчени, без да има някакъв съществен резултат до момента. Независимо че държавата притежава едва 27% от капитала, ТЕЦ “Марица изток 3” има решаващо значение за българската енергетика и Министерството на енергетиката и енергийните ресурси е длъжно да контролира изпълнението на инвестиционния договор.
Актуалният ми въпрос е следният: как се изпълнява графикът за рехабилитация на енергоблоковете на ТЕЦ “Марица изток 3” по време и по обем, има ли закъснение и колко от предвидените средства са изразходвани до настоящия момент. Предполагам, че ще получа точен, ясен и конкретен отговор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, моля да отговорите на актуалния въпрос на народния представител Йордан Димов.
Имате думата, господин министър.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димов! Аз също искам да кажа, че ние сме загрижени за изоставането в графика на реализацията на проекта за рехабилитация на ТЕЦ “Марица изток 3”. Заради това благодаря за дадената ми възможност пред Народното събрание да коментирам причините за забавянето и предприетите мерки за неговото компенсиране. Договорът за модернизация на ТЕЦ “Марица изток 3” е подписан на 6 февруари 2002 г. между Енергийна компания “Марица изток 3”, която включва ЕНЕЛ, Ентерджи и НЕК ЕАД като миноритарен собственик, от една страна, и главния изпълнител на дейностите по рехабилитация, от друга. В случая това е консорциум, съставен от DSD DILLINGER STAHLBAU GMBH, RWE INDUSTRIE-LЦSUNGEN GMBH и смесеното дружество между DSD и RWE. Този договор обхваща ангажиментите на главния изпълнител по дейностите от проекта, а именно – обновяване на четирите блока в централата и изграждане на две сероочистващи инсталации за всички блокове на централата.
Имали сме многократно случаи да говорим за ефекта от тези дейности, но нека да го припомня – изпълнението на проекта ще доведе до увеличаване на мощността на централата, намаляване на специфичния разход на гориво с 10-15%, намаляване на вредните емисии и ще удължи живота на централата с 15 години.
Съгласно цитирания договор DSD изпълнява рехабилитацията на съществуващите съоръжения в централата, а RWE изгражда сероочистващите инсталации като е планирано рехабилитацията на първия блок да започне седем месеца след прехвърляне собствеността на централата – време, предвидено за извършване на подготовка и изготвяне на цялостни предварителни проекти.
По договор датата на приключване за рехабилитация е 7 март 2006 г. по целия проект.
Собствеността на ТЕЦ “Марица изток 3” беше прехвърлена от НЕК на енергийната компания на 31 март 2003 г. Проектът достигна до финансово приключване на 7 април 2003 г. На тази дата на главния изпълнител е предоставено известие за започване на работата. Рехабилитацията започва с блок № 2 заради лошото състояние на съоръженията и най-големия обем ремонтни работи, които предстоят да бъдат извършени. Блок № 2 е спрян за извършване на модернизацията на 30 октомври 2003 г. като действителните дейности по него започват на 14 ноември същата година. Едновременно с това стартира и изграждането на сероочистващите инсталации.
В процеса на работа изпълнителите установяват, че има голямо количество изолационни материали, съдържащи азбест, които трябва да бъдат демонтирани от съоръженията на блока. Демонтажът се извършва по технология, неприлагана досега в България, което отнема продължително време. Лошото състояние на блока налага допълнителна работа извън очакваните параметри и в процеса на работа са извършени 1099 инспекции, които водят до значима цифра от 233 предложения за промени в обхвата и обема на работата.
В резултат на цитираните причини работата по рехабилитация на блок 2 изостава от предвидения график. Енергийна компания “Марица изток 3” е изискала от главния изпълнител да разработи нов график за изпълнение на рехабилитацията на останалите три блока като предвиди съответните мерки, за да компенсира изоставането на блок № 2.
В отговор на това искане са планирани подобрителни работи, осъществени са детайлни предварителни проверки на другите блокове по време на ремонтния им период, направени са предварителни проучвания за количеството азбест, което да се отстрани от останалите блокове, създадена е организация да бъдат поръчани материалите на едро за електроцентралата своевременно въз основа на резултатите, получени при блок № 2. Чертежите на контролноизмервателните прибори и автоматизацията ще се подготвят много преди осъществяване на логическите диаграми за другите блокове.
Въпреки това и независимо от предприетите мерки ние смятаме, че не е реалистично очакването дейността по рехабилитацията на централата да се впише в програмата от 793 дни както е предвидено. Тъй като промените в графика на рехабилитацията се отразяват на енергийния баланс, а също и за да бъде ограничено забавянето, съм разпоредил на представителя на НЕК като собственик на миноритарния 27-процентен дял да участва в седмичните оперативки и месечните отчети за напредъка на рехабилитационните работи.
Все пак е редно да отбележим и дейностите, в които е реализиран напредък до момента. Първата охладителна кула беше обновена, въведена обратно в експлоатация. Обновяването на втората охладителна кула ще започне през м. март 2005 г. Работи се много интензивно по новото строителство на сероочистващите инсталации. Те вървят по план като е инсталиран абсорберът на първата сероочистваща инсталация и втория процес на изграждане.
Работите по рехабилитацията се изпълняват от чужди и български фирми, наети от главния изпълнител. На обекта работят и чужди фирми по турбинното оборудване, по охладителната техника. На този етап на обекта работят 1000 човека.
Досега Енергийна компания “Марица изток 3” е инвестирала в рехабилитацията около 200 млн. евро, което е 63% от предвидения бюджет. В тази сума влизат и поръчаните предварително оборудване, материали за останалите три блока на базата на опита, натрупан по времето на рехабилитацията на блок № 2 и предстоящите работи.
Имам уверението на мажоритарния собственик на Енергийна компания “Марица изток 3” – “Енел”, че ще бъде направено всичко възможно за компенсиране изоставането от графика.
Между другото, писмо с отговора на Енергийна компания “Марица изток” Вие сте получили, уважаеми господин Димов, своевременно и там има редица други подробности, които осветляват поставения от Вас въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Йордан Димов. Имате право на реплика.
Йордан Димов (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин министър, аз действително получих след мое изявление в пресата писмо от господин Енрико Виели, изпълнителен директор на Енергийна компания ТЕЦ “Марица изток 3”, за което благодаря, но в сравнение с информацията, която имам и от Вашето ведомство, и от работещите в централата, смятам, че има известно разминаване между оптимизма в отговора, в писмото на господин Виели и това, което е самата действителност. Всички, които работят в комплекс “Марица изток” много добре знаят какво е правено до настоящия момент и какво се очаква за толкова много пари да се направи в периода на модернизация и рехабилитация на съществуващите мощности. Действително разликата е минимална от това, което е правено в предшестващите години.
Въпросите, които поставям, интересуват не само мен като народен представител. Те интересуват всички работещи в ТЕЦ, всички работещи в комплекс “Марица изток”, защото ТЕЦ-3 е възлова електрическа централа, електропроизводствена мощност. Интересува се от това цялата българска общественост.
Аз не искам да съм лош пророк. Ще се радвам, ако централата наистина се модернизира и няма да бъде обект така както се говори, за източване на средства и това зависи от българската държава, от българското правителство и българското Министерство на енергетиката.
Тези и други проблеми и въпроси, свързани с “Марица изток”, с енергетиката ще бъдат постоянен обект на контрол не само парламентарен, но и обществен сега и в бъдеще. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, имате право на дуплика, ако желаете. Заповядайте.
МИНИСТЪР МИЛКО КОВАЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Димов, естествено е този контрол върху големите инвестиционни проекти да бъде осъществяван най-детайлно и аз благодаря отново за въпроса, който ми зададохте. В рамките на отговора искам да кажа като се обърна и към обществеността, че през есента на миналата година ние проведохме редица срещи, на които поканихме и банките-кредиторки, които много се интересуват от това как се влагат средствата и как се връщат тези средства. И през този инструмент има един допълнителен контрол върху изпълнението на такива проекти.
Другото, което искам тук да обявя от трибуната на Народното събрание е, че със сигурност през пролетта на тази година и Вие като член на Комисията по енергетика ще бъдете поканени на пускането на първия блок след рехабилитация, включително със сероочистващите инсталации, които са към него. Действително в началото имаше забавяне и ние сме предприели всички необходими мерки това забавяне да бъде преодоляно и проектът да бъде изпълнен в рамките на бюджета, в рамките на сроковете и с необходимото качество, за да може тази важна централа за българския енергиен отрасъл за продължи да бъде ключов елемент от снабдяването на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин министър.
За процедурно предложение заповядайте, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители!
Пред мен е програмата за парламентарен контрол за 14 януари 2005 г. Тя съдържа 120 въпроса. Десет са въпросите, за които министрите са помолили отлагане. Около 20 въпроса са зададени от началото на седмицата досега. Стават 150. При това положение оттук нататък до края на работата на това Народно събрание действително актуалните и животрептущи въпроси за гражданите на България няма да могат да попаднат в дневния ред на Народното събрание. Ние вървим по азбучния ред и заетостта на министрите, а не по злободневността и актуалността на въпросите. За да ускорим работата си в това направление, за да компенсираме изоставането от миналата година, от името на парламентарната ни група правя следното предложение – на 18 януари 2005 г. от 14,00 ч. да бъде проведено извънредно заседание на Народното събрание с точка единствена – Парламентарен контрол. Това е вторник, от 14,00 часа.
Само още една дума в подкрепа на това предложение. Не виждам колегите от Демократи за силна България отдясно, но някъде към стотния въпрос е тяхното питане за изкупуването на тютюна – работа, която е извършена през миналата година. Това е работа, за която хората трябва да получат заплатите си през месеците януари и февруари и те ще чакат м. май, за да им отговори някой какво става по техния проблем. Затова моля да подложите предложението ми на гласуване, господин председател.


ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Пуснах сигнал всички народни представители да заповядат в пленарната зала. Може би той се чу тук, в залата (Шум и реплики в залата.)
Господин Божинов, да уточним Вашето предложение: на 18 януари, вторник, от 14,00 ч. - извънредно заседание, с точка единствена – парламентарен контрол. Това ли е Вашето предложение?
Георги Божинов (КБ, от място): Точно така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, да уточним. Не бяхте уточнили часа.
Моля квесторите да поканят народните представители в залата.
Заповядайте, госпожо Цветкова.
Ваня Цветкова (НДСВ): Тъй като това е решение, което трябва да зависи от гласуването на доста от колегите в залата, а не виждам толкова хора, за да гласуваме такова предложение, от името на парламентарна група моля за поименна проверка. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз съм длъжен да направя поименна проверка и ще я направя. Но трябва да ни е ясно, че една поименна проверка ще отнеме поне 20 минути, което означава – 14,00 ч.
Видимо е, нека да бъдем обективни, че в залата в момента няма 121 души. Има искане от Парламентарната група на НДСВ за поименна проверка. Аз съм длъжен да я направя, за да се убедим има ли кворум или няма. Не ме поставяйте в крайно неловко положение.
Георги Божинов (КБ): Господин председател, Вие сте юрист. Има процедурно предложение за гласуване.
Снежана Гроздилова (НДСВ, от място): Няма кворум за гласуване. Има правилник. (Шум и реплики в залата.)
Георги Божинов: Това са логически разсъждения, умозрителни твърдения. Има процедура, която е гласувана. Господин председател, след моето предложение Вие не можете да направите нищо друго, освен да искате едно обратно мнение и да го подложите на гласуване. След това можем да започнем друга процедура. Друго нищо след моето предложение Вие не можете да подлагате на гласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: По силата на правилника от името на парламентарна група или председателят, ръководещ заседанието, във всеки един момент може да поиска поименна проверка и ние сме длъжни да я направим.
Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - отсъства
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - отсъства
Антонина Бончева Бонева - отсъства
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - отсъства
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - тук
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - отсъства
Валери Димитров Цеков - отсъства
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - тук
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - отсъства
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - тук
Евдокия Иванова Манева - отсъства
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - отсъства
Йордан Мирчев Митев - отсъства
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - отсъства
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - отсъства
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - тук
Мирослав Петров Севлиевски - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - отсъства
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - отсъства
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Стефанова Чилова - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - отсъства
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - отсъства
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Расим Муса Сеидахмет - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - тук
Румяна Денева Георгиева - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - отсъства
Стамен Христов Стаменов - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - отсъства
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - отсъства
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - отсъства
Няма кворум. Момент, точно да съобщим бройката. (Реплика на Стела Банкова.)
Не мога да Ви дам думата, госпожо Банкова. Сега ще съобщим точната бройка. Може да се правят изявления само при наличие на кворум. Извинявайте. (Шум и реплики в залата.)
Проверката на кворума показва, че 88 народни представители са били в залата. Следователно няма кворум. Не можем да продължим заседанието.
Следващото заседание ще бъде в сряда в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 13,58 ч.)




Председател:
Огнян Герджиков


Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи



Секретари:

Светослав Спасов

Георги Анастасов