Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-01-20

Председателствали: председателят Огнян Герджиков и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Асен Агов
Секретари: Светослав Спасов и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков (звъни): Откривам днешното заседание – на 20 януари 2005 г.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да припомня, че вчера беше прието решение за създаване на Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, отпуснати на трети страни. Коалиция за България не е представила свои кандидати. Това не е задължително, но все още има възможност, иначе комисията ще започне да функционира в състава, който е избран досега. Просто само припомням. Ако Коалиция за България желае, могат да се гласуват и представените от тях кандидати, според приетото решение вчера.

Днес ни предстои да продължим да работим по започнатото вчера:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА.
Постъпили са два законопроекта. Докладите по тях бяха представени вчера от Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по въпросите на гражданското общество. Предстои представяне на законопроектите от вносителите им.
Господин Ахмед Юсеин е от вносителите и би могъл да представи техния законопроект.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, знаете, че това Народно събрание направи един ремонт на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, като се предложиха изменения и допълнения към закона, с които хора, силно репресирани по време на бившия режим, бяха обезщетени по някакъв начин. Някои от тях, които са пенсионери, получават добавки. Те са общо около 4 хиляди човека.
Изградена е вече и Централна комисия, която започна своята работа относно някои спорни моменти. Обаче има една голяма категория хора, които по една или друга причина през това време, за което не искам да говоря, бяха много силно репресирани. Цели семейства или член от семейството беше административно изселен и заселен в друга част на България, в населени места, където репресираният нямаше никакви роднини, живееше сам. Караха ги да се подписват сутрин и вечер, не им създаваха условия за работа и тази категория хора остана, така да се каже, некомпенсирана. По-голямата част от тези хора са от интелигенцията.
Само да ви кажа за един такъв случай. Това е бившият прокурор господин Татарчев, който е бил принудително изселен, накарали го да работи в строителството и т.н. Има и такива случаи.
Затова реших да предложа този проект за изменение на закона, като предварително искам да заявя от трибуната на Народното събрание и да се включи в протокола, че това, което съм предложил за принудително задържани и използвани като работници в ДЗС в Белене, ще го оттегля, затова защото от това могат да се възползват и хора, които са били свободни граждани на Белене, работили в ДЗС, и с това да бъде затруднена централната комисия, която ще трябва да се занимае с някои спорни моменти.
Но държа всички други мои предложения да се вземат предвид, защото има хора, които по една или друга причина политически са били репресирани на работното си място. Човекът, основавайки се на това, че България има подписани международни договорености, е решил или по някакъв начин е искал да излезе извън границите и той е бил задържан на граница, защото първо не са му разрешавали да излезе от България, и второ – задържан е бил на някоя част от границата на България и след това са го осъдили политически. Има една малка такава категория, която е забравена от закона, приет през 1991 г. и от всички други изменения, които настъпиха след това.
Има осъдени и убити в затворите хора. Аз съм втори мандат в Комисията по правата на човека и получавам много писма от роднини, от близки на хора, които са убити в затворите, убити са в поделенията на тогавашното МВР и за тях трябва да се помисли, за да бъдат обезщетени по някакъв начин.
Освен това в почти всички градове тогавашната власт е използвала един метод, например – лекар, който се противопоставя на партийния секретар, на общинския комитет на партията, на окръжния комитет на партията, е бил политически уволняван и са го карали да работи в строителството, в селското стопанство, не му давали никаква друга работа. Има една такава категория хора, по-голямата част от които са учители. Знаете, че по закона тези хора, които имат 25 години и по-скоро учителките, биха могли да се възползват от разпоредбите му и да се пенсионират по-рано. А те, когато са били по такъв начин наказвани, сега не могат даже да се пенсионират. И тази категория, тъй като са били наказани, но в общината, където живеят, в населеното място, където живеят техните семейства, техните деца, аз предлагам добавката към тяхната пенсия да бъде само 5%. А една друга категория хора – интелектуалци, които са следели тогава новините на "Свободна Европа", на Би Би Си, на "Гласът на Америка", много често те се изказваха по тези радиостанции. Тази група хора, които са били тогавашната легална съпротива против тогавашната власт, са били административно, насилствено изселвани в други части на страната и в продължение на една година не са допускани до тях никакви близки, нито техните семейства - предлагам в проекта те да бъдат обезщетени, като получат добавка към пенсията си от 10%. А тези, които над три години са били административно заселени – учители, лекари, има много такива – юристи, инженери, икономисти, те да получат 20%. Двадесет процента от сегашната средна пенсия е някъде около 23 лв.


Уважаеми колеги, аз мисля, че в Комисията по правата на човека и вероизповеданията нямаше голям спор относно тези проекти. Аз ще говоря и за проекта, който е внесен от колегите отделно. Сигурно днес няма да има много голям дебат, затова защото ние по такъв начин ще възстановим една справедливост към тези хора.
Може би пак по масмедиите ще излязат големи статии, че има нова група активни борци. Те не са активни борци, те са ощетени по някакъв начин от държавата, те са ощетени по някакъв начин от една партия, когато е била и партия, и държава. Те не са никакви активни борци, те са страдалци за възстановяването на демокрацията в България. И аз се надявам, че тези наши предложения ще бъдат разбрани от вас и ще бъдат гласувани на първо четене.
Искам да ви кажа, че максимално в моите предложения съм направил така, че да не бъде ощетен и бюджетът на държавата, затова защото тези проекти не са съгласувани с бюджета, който ние гласувахме за 2005 г. Затова има разлика между двата проекта. Вие може би ще разберете каква е разликата, за другия проект също ще говоря.
Благодаря ви, че ме изслушахте и се надявам, че ще подкрепите това мое предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Искам да помоля госпожа Масева да представи другия законопроект. Заповядайте, госпожо Масева.
Елиана Масева (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, поправките в Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица са един опит, и в първата част бих казала успешен опит, да бъдат възмездени онези мъченици и онези хора, които са били третирани като престъпници само затова, че са се отклонявали или не са споделяли идеите на властта. Това е история. Това обаче е събитие, което трябва да държи будна нашата памет.
Законът, който предлагаме, се състои в една кратка поправка. Тази кратка поправка иска да изправи съществуващата несправедливост спрямо една категория лица, която е останала извън създадените условия за възмездяване на част от щетите, нанесени на тези хора и в морален, и в материален аспект. Това са лицата, които са били интернирани, изселвани, заселвани по административен ред. Това е т. 4 на чл. 1 на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Ние предлагаме с кратката поправка в нашия законопроект тази несправедливост спрямо тези лица да бъде отстранена, т.е. те да бъдат включени в кръга на правоимащите, както е по т. 1 и 2 от чл. 1 на закона. Ето защо нашите мотиви са много кратки. Нека да попълним празнотата, която съществува към момента, защото ние не можем да обясним на нашите избиратели в какво се състои разликата. Даже някои от разказите и действителните случаи, свързани със съдбата на тези хора, са много по-драматични, отколкото на тези, които са били въдворявани съгласно закона по съдебен ред, или са били изпращани в затвори и в лагери. Това са хора, които са оставяли домовете си, които са оставяли своите деца, своите фамилии. Отивали са някъде, изоставяли са професията си, дълго време не са работили нищо и като са се връщали са заварвали празен дом или дом, в който са били настанени чужди хора.
Ето защо ви моля да подкрепите законопроекта на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Уважаеми народни представители, откривам разискванията по тези два законопроекта. Имате думата.
Господин Борислав Китов ще открие дебата. Заповядайте, господин Китов.
Борислав Китов (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Определено ще подкрепя и двата законопроекта, защото наистина те запълват една съществуваща празнина.
Разбира се, бих искал от трибуната да отправя една малка реплика към господин Юсеин. Няма силно и слабо репресирани. Има репресирани и нерепресирани. В това отношение, колеги, на мен ми се струва, че ако би следвало да бъдем точни, ние би трябвало да разширим още повече тази група. Разбира се, на мен ми е ясно, че това е свързано с определени финансови възможности на държавата, нещо което може би трудно на този етап можем да си позволим. Но когато говорим тук, от трибуната би следвало ясно да кажем, че много по-голяма част от българския народ беше репресирана. И ако тези драстични примери, които сега бяха дадени, и които аз напълно споделям, че трябва да бъдат включени в групата, за да се попълни една празнина, аз мисля, че ние дължим да кажем, че на една голяма част от българските граждани навремето не им се даваше да учат, не им се даваше възможност за професионално израстване. И това безспорно даде тежко отражение не само на тяхното развитие, на техния живот, а и на живота на техните фамилии.
Мисля, че трябва ясно да кажем, че репресията беше до голяма степен и върху всички български граждани, които нито можеха да получават реална информация, нито можеха да пътуват, нито можеха свободно да изказват мнението си.
Но така или иначе, аз мисля, че тези законопроекти са една крачка за попълване на празнота, с която макар и късно ние се опитваме да овъзмездим едно страдание, един провален човешки живот. Опитваме се с едни минимални средства и по-скоро не като финансово овъзмездяване, а като морално овъзмездяване да кажем, че в крайна сметка признаваме страданието на тези хора, техните мъки, разбиването на семействата им по някой път, разминаването с личните им надежди, за да можем да отдадем едно признание, което те заслужават.
Аз си задавам въпроса и пак го отправям към господин Юсеин: трябва ли да има разлика във финансовото, тъй и тъй почти символично, овъзмездяване? Защото е много трудно наистина да кажем дали един човек, който три или четири години е бил въдворяван, впоследствие обаче връщайки се, е запазил семейството си и горе-долу животът му се е развил по стария начин или някой, който е бил шест месеца и оттам насетне, когато се е върнал, както беше казано, не е намерил нито жена, нито деца. Така че времето на репресията има своето значение, но не е най-важното.
На мен ми се струва и аз призовавам, уважаеми колеги, не само да подкрепим този закон, а и всички изказващи се да отдадат своята почит към тези хора, които, страдайки за това, че наистина са били до известна степен макар инакомислещи, все пак крачка по крачка, ден след ден, проправиха пътя, за да можем ние вече последните 15 години свободно да говорим, свободно да пътуваме, свободно да се изказваме.
Използвам повода да изкажа голямото ми уважение и състрадание към мъченията на тези хора и категорично ще подкрепя и двата законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Огнян Герджиков: Благодаря Ви, господин Китов.
Господин Кирчев, заповядайте.
Христо Кирчев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Съюзът на демократичните сили решително ще подкрепи внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

Искрено съжаляваме, че навремето, когато СДС беше на власт, в първата година прекалено много комунисти доминираха тогава в Народното събрание и не можа да се приеме този закон, за да се овъзмездят онези хора, които толкова много страдаха от комунизма (смях в блока на КБ), хора, които бяха лишени от своето развитие, бяха лишени от съдбата, която заслужаваха, семействата им бяха погазени, а децата им дълго време след това страдаха и шепнеха на ухо, че са деца на репресирани. Аз съм от това поколение, което знае много добре какво значи комунистическа репресия. Съжалявам, че подвикващите отляво, повечето от които са деца на тези, които са репресирали, в момента даже нямат срам и подвикват. Да са живи и здрави, има Бог. Мисля, че всеки си получава своето накрая.
Искам да кажа нещо друго. Понеже тук се изтъкна, че възможностите на държавата били много скромни, не искам отново да подема темата за чешмички и други предизборни каламбури, но след като за предизборни битки се намират толкова много средства, когато всяка година в бюджета се залага скрит излишък, мисля, че на тези хора трябва да се даде дължимото, независимо дали са от друг етнически произход, дали са българи християни. Редно е това Народно събрание да даде и аз пледирам за по-големи помощи на тези хора – морални и материални, защото, пак казвам, който не е страдал и комуто в биографията не е писано, че е син или внук на враг на народа – никой не е бил враг на собствения си народ – той не знае какво значи да бъдеш трета класа в комунистическата държава. След като комунистите намериха добрата форма да овъзмездят своите послушници с хилядите си активни борци, редно е ние да наведем глава пред жертвите на репресиите на тоталитаризма и да дадем дължимото на тези, които толкова много пострадаха. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Наистина мой морален дълг е да подкрепя този закон и да кажа каква огромна нужда има от него, за да кажем на нашите бащи, на нашите деди, че наистина не сме пренебрегнали тяхната воля, техния морал, техния принцип да отстояват своето верую. Именно заради това верую те отидоха на кладата, а тези, които оцеляха и се върнаха по домовете си, дадоха прекрасен урок на децата си да отстояват принципа на политическата си ориентираност. Без да обиждам никого, без да обиждам заслугите на тези, които са пострадали и преди тях, искам да кажа, че моралът в политиката е изграждането на личността и осъществяване на принципите в общия морал на една държава. Има нужда от този закон.
Тук, от тази трибуна, аз искам да им кажа: благодаря ви, че ви имаше.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, господа народни представители, обикновено когато се обсъждат такива закони, ораторите принадлежат към две категории. В едната са възторжени изразители на очакванията на хора, засегнати в много случаи неоснователно от мерките на предишна власт. В другата категория са хора, които може би по някакви причини предпочитат гузно да замълчат и да се дистанцират от тези проблеми. Аз не принадлежа към нито една от двете категории, тъй като нямам основания за това – нито биографични, нито политически.
Практиката да се обезщетяват хора след промяната на политическия режим е традиция за България. Още след Освобождението от парламента се приемат правила, които трябва по някакъв начин да обезщетят поборниците, участвали в Освобождението. След 9 септември при смяната на режима също новата власт отдава според нея дължимото на тези, които са допринесли, за да се промени политическата система. Същото става и след 90-те години. Така че в това отношение нищо ново. Както всяка оценка е повлияна в значителна степен от политическата конюнктура, тя освен зачитане на реалните и в много случаи безспорни заслуги на тези, които със своята дейност са понесли страдания, поели са рискове и са били последователни в своето поведение, е включвала и лица, които по силата на едни или други обстоятелства са могли да се включат в категориите на лицата, които впоследствие са били обезщетявани. И в това отношение също нещо толкова ново не се случва сега.
Въпросът е обаче, че вече неколкократно се занимаваме с тази тема през последните няколко години, и не само заради това, което каза господин Кирчев, който твърдеше, че по времето на управление на СДС са доминирали предимно комунистите. Не знам какви изводи трябва да правим от това – дали СДС е управлявало чрез някаква агентура или пък че е управлявало без да си дава сметка за какво става дума, но това твърдение изисква някакъв анализ за самоосъзнаването на десните партии в процеса на тяхното развитие.
Може да се приеме отчасти само това, че не във всички периоди е имало достатъчно политическа подкрепа, за да се решат докрай проблемите на лицата, които са засегнати от мерките на предишната власт – в много случаи несправедливо и в по-малко случаи незаконно, защото част от тези действия по тогавашните правила са били законни, но от днешна гледна точка те не могат да бъдат оправдани и възприети.
Проблемът е обаче, че вече за едни и същи действия се предлагат неколкократно закони за обезщетение. В правото има един принцип – че за едно противоправно деяние не могат да бъдат два пъти налагани наказания. Оттук може да се изведе обратният принцип – че за претърпени вреди не може едно лице да бъде два пъти обезщетявано за едно и също нещо. В случая има и такива хипотези в предлагания от ДПС законопроект. Това е констатирано и в становището на представителите на Министерството на финансите, тъй като част от тези лица са получили еднократно обезщетение – времето на изселването, заселването или интернирането е било признато с предишен закон за трудов стаж. Сега на практика се предлага втора компенсация за получаване на добавки към пенсията. Това са вече въпроси от формално юридическо естество, които трябва да бъдат преценени. Затова аз не оспорвам по принцип това, което лицата са получили, и част от това, което предстои да получат, но не може два пъти да получават компенсация, след като вече са имали такава възможност. Какъв е нейният размер, аз не навлизам в тези подробности.

Ако става дума за различни санкции, които са налагани, тогава те конкретно трябва да бъдат компенсирани за всяка една от тях, а не за периодите. Освен това тук се залагат и някои вероятностни хипотези, които никога не могат да бъдат установени. Вярно е, че в много случаи лица, които са били отстранени от заемана длъжност, за която са имали образование и квалификация, впоследствие са били принудени да изпълняват други, нискоквалифицирани дейности и това се е отразило върху тяхното възнаграждение. Но това е една хипотеза, която се отнася не само за тези, които тук са наречени репресирани, а това е една повсеместна практика в условията на предишната система. Спомнете си, че много висшисти бяха изпращани за определени периоди, макар и по-кратки от тези, които вие давате като примери, да работят в строителството и в селското стопанство по време на кампании. По тази логика следва ли да обезщетяваме? Защото и ние сме участвали в такива мероприятия и аз съвсем не смятам, че сега ние трябва да излезем в ролята на хора ощетени и репресирани и да кажем: дайте ни за тези месеци, в които ние сме изпълнявали дейност не по нашето образование и квалификация, обезщетение! Разбирате, че не може всичко в новите условия да бъде включено в тази призма. И поради тази причина аз призовавам и тези, които отстояват законопроекта, и неговите вносители да бъдат доста по-прецизни.
И още един, трети случай. Освен отрицателната дискриминация – тук има засегнати цели групи, етнически и други – имаше и позитивна дискриминация. Част от тези лица, които при привилегировани условия получаваха образование, което те иначе нямаше да имат, ако властта не прилагаше такива позитивни мерки към тях. Как да отчетем пък този факт, че ако те не бяха получили тези предимства, щяха да се ползват от това, което впоследствие са придобили? Това са нерешими докрай въпроси, ако тръгнем да търсим за всеки един факт впоследствие извличането на някаква положителна мярка.
Иначе съм съгласен с това, че нито една система не би трябвало да селектира хората по такъв груб политически признак – това, което някои от ораторите дадоха за пример. Една практика, която съществуваше в България за едно-две десетилетия и тя беше твърде ограничителна, защото някои хора въпреки своите възможности и амбиции не са могли да постигнат това, което иначе при равно третиране щяха да имат. Това е вярно. Но тук законът вече говори за по-конкретни последици и аз смятам, че, ако той бъде приет на първо четене, те трябва да бъдат съпроводени с официално становище от Министерския съвет. Защото по закона са изразили мнение представители на три министерства, две от тях го подкрепят по принцип, без разчети. А тези, които трябва да кажат колко ще струва това, дали няма дублиране на обезщетения по действащия закон и по изменителния, мисля, че трябва да направят внимателен анализ и да се ангажират със становище на цялото правителство, което да бъде представено. Защото е изтекло достатъчно време, сега това не е повод да се спира разглеждането на законопроекта, след като той е подкрепен да бъде обсъждан и гласуван на днешното заседание.
Мисля, че след като са минали вече доста години, по тези въпроси трябва да се влага по-малко страст и повече анализ на отделните факти, за да може парламентът наистина да отговори там, където все още има случаи, в които не е дадено необходимото обезщетение, и да изключи възможността колкото повече време минава от едно събитие, толкова повече да стават лицата, които се обявяват за репресирани. В това отношение практиката също не е нова. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
За първа реплика – д-р Щерев.
Атанас Щерев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Янаки Стоилов, може би това сравнение, което направихте в три периода от българската държава за обезщетения, от юридическа гледна точка може да е действително така, но от чисто човешка гледна точка аз мисля, че Вие допуснахте груба грешка, като сравнявате отделни периоди от време. След 9 септември много пъти е ставало въпрос за обезщетения, но много пъти е ставало въпрос за награда за определена дейност преди 9 септември. Аз си спомням случаи в моя избирателен район на хора, които са били без образование, хора без абсолютно никакви възможности за ръководство и т.н., които без каквато и да е подготовка след 9 септември бяха не само обезщетени, а бяха наградени – станаха генерали, имаха големи длъжности с големи заплати, ползваха се от какви ли не привилегии на съответната власт. И това не може да се каже обезщетение само. Докато в предлаганите законопроекти не става въпрос за никаква награда, а става въпрос за възстановяване на определена справедливост. Когато по един общ ред имаме обезщетение на група граждани, но тогава, когато на тази група граждани явно има други условия – отделени от семейството за по-продължителен период от време и т.н., тук става въпрос само за обезщетение. Затова си мисля, че не е коректно да сравнявате тези периоди от време, затова защото мотивите за съответни финансови средства, които държавата отделя за такива лица, са различни. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Маринчев, заповядайте.
Васил Маринчев: (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Стоилов! Аз се учудвам, че Вие наистина правите сравнение във времето на тези три групи хора, които са били обезщетявани. След 9 септември така наречените активни борци се множаха до последно. Няма да се учудя, ако има решение в 1989 г. да бъде обявен Иван или Петър за активен борец. Аз си спомням в моя институт, в който работех, че колега, който беше две години по-голям от мен, тоест роден през 1944 г., в края на 70-те години стана активен борец.
Румен Овчаров (КБ, от място): Не е възможно това!
Васил Маринчев: Мога да ви кажа името му, но за съжаление той е покойник. Ще му кажа името, сигурно ще го намерите по вашите архиви. И то откровено си признаваше: за да може да получи жилище. И ако онези активни борци, за които говори господин Юсеин, се множаха, тук, забележете, че този закон не дава такива възможности. Това е определена категория хора, които са били репресирани в онези времена и те не се увеличават.
И друго, аз се учудвам, че Вие направихте сравнение и едва ли не изкарахте репресирани онези, които са били изпращани да работят временно в селското стопанство, в строителството и т.н. Не е морално да правим това сравнение. Не мога да приема, че чичо Гошо, който живееше в къщата на моя вуйчо, който години наред се оказа, че не е знаел, че е освободен да се прибере в София и продължаваше да живее в моя град, може да се сравни с човек, който е отишъл за няколко месеца на работа в селското стопанство. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За трета реплика, заповядайте, господин Кирчев.

Христо Кирчев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Длъжен съм да направя едно уточнение по думите на господин Янаки Стоилов.
Господин Стоилов, аз никога не обиждам някого за политическите му виждания и мисля, че достатъчно добре се разбираме и с Вас, въпреки че стоим в двата края на залата.
Има нещо друго. Трябва да признаем, че първото СДС, в което толкова много вярвахме, беше доста понапълнено с агенти и с комунисти. Имаше АСП, бяха много борбени, бореха се за кокала. Никой друг тогава в СДС не се бореше толкова. СДС бяхме идеалисти, както и тези хорица, които сега са шефове на разни холдинги. Имаше зелени партии, имаше какви ли не – да не ги обиждам. Това е било нашето, първото СДС. Вярвахме и много вярвахме, а други – много бързо се възползваха. Трябва да си го признаем! Това е истината!
Другото, което искам да кажа, аз не съм човек, който иска ние да създадем активни борци, но на тези хора трябва да отдадем дължимото. Знаете ли, господин Стоилов, колко са обидени хората от Български демократичен форум? Аз не искам да казвам наша лична, родова трагедия – имам братовчеди, които вместо да отидат войници, са изпратени направо в кариерите. Те сега са на 78-80 г., аз съм най-малкият от всичките братовчеди и едвам крепя здравето си. Смазани, убити – без бъдеще, без да учат!
Истина ли е, господин Стоилов, че вашите момчета ги пращаха в Москва, за да ги правят по-късно знатни барони в комунистическата власт? Аз лично Вас не Ви обиждам. (Реплика от КБ.) А на други им беше забранено даже да ходят на училище. (Реплика от КБ.)
Бяха смазани. Това е за съжаление, благодарение на великия ви Съветски съюз, в който и до днес вярвате толкоз много (реплика от КБ) – и толкоз много, където му вярвате на тоя велики Съветски съюз, и на Путин, и на Русия - смаза тази държава. (Реплика от КБ.)
Аз не искам ние да направим същото. Не искам, но, дайте да дадем дължимото на хората, а не да ги ругаем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата за дуплика на господин Янаки Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Общо към господа репликиращите, ще завърша с призива на последния от изказалите се от тях: “Да отдадем дължимото на тези, които са пострадали”. Този призив го приемам и моят апел беше в една много спокойна дискусия да се прецени наистина докъде, колкото и относителна да е тази преценка, се разпростира дължимото, а не да има напластяване на обезщетения върху съществуващи вече обезщетения. Така че тук трябва наистина да бъде направена тази преценка.
Нека да не се увличаме, когато се критикуват реалните действия, които хората са отхвърлили, на една власт и да се приписват други несъществуващи. Аз казах, че е имало период, в който хора без основателни причини са възпрепятствани да получат висше образование, но да се твърди от господин Кирчев, че на хората не им давали да ходят на училище, те дори полагаха усилия принудително всички да отидат на училище – безплатно и със задължение да завършат своето образование! Така че това биха желали и днес хората в България - да могат да завършат училище, а тези, които са в състояние, да им се създадат условия, ако могат да получат и по-високи степени на образование.
Това, което каза господин Маринчев, нека все пак да не създаваме примери, които надхвърлят дори парадоксите, абсурдите на предишната система, и вече да изпадаме в някаква художествена измислица. Колко години да се решава още този въпрос? Вие сте прави, като критикувате, че до началото на 80-те години в България все още, макар и в по-малка степен, се даваха звания за активни борци. Ние сме в 15-та година на прехода и дано вносителите на този закон наистина да го направят така, че тази тема да бъде затворена в този мандат, а не още 15 години периодично тя да се възобновява със същата аргументация, с която е започнала.
Последно, това което каза господин Щерев, да, наистина имате основание да правите разлика между обезщетение и награда. Някои били направени генерали, ще кажете - са им дадени научни звания, ами сега какво става? Вие не можете ли да цитирате от тази трибуна, за да не го правя аз, в новия демократичен режим хора, които от ефрейтори или младши сержанти станаха генерали; хора, които от капитани станаха генерали и това продължава и в миналото, и в сегашното управление. Така че замълчете, господин Щерев, защото, когато човек се вгледа по-внимателно в себе си, може да си припомни поговорката “Преоблякъл се Илия и пак в тия!”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Ахмед Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Господин Стоилов така леко отвори бутилката на духа и трябва някои неща да му ги кажа в прав текст, тъй като съм втори мандат народен представител и виждам какво става в Коалиция за България.
В Коалиция за България действително има група млади хора които не са свързани, поне по моему и по моите впечатления, с бившата власт. Но, господин Стоилов, нито един от вашата коалиция или народен представител в продължение на тези 15 години не предложи някакъв проект тези пари, които са взели активните борци в продължение на толкова години, да ги върнат в държавата. И този проблем нямаше да го има.
В моя район, където живея, се водиха безконечни дела с най-различни свидетели, а не е пукнала една пушка през 1944 г. за активни борци, цял списък. Искам да ви кажа, че по този проблем толкова четох - вижте този закон за активните борци и вижте какъв е бил пенсионният фонд от 1952 г. преди да започнат да се раздават тези пенсии на активни борци? Бил е най-мощният на Балканския полуостров. Сега казваме, че нямаме пари за пенсии. Къде са тези пари? Значи, ако има добра воля, даже и в този парламент, да внесем един проект да върнат парите тези, които са ги вземали в продължение на толкова години, защото те не са нападали мандри, не са нападали влакове, за да стават след това активни борци. Те са се борили за правата на българските граждани. Така излиза по моему и по Ваша идеология. Просто тази тема да не е отворена.
Има и нещо друго, което ми прави впечатление. Вие мислите и играете на струната “видите ли, Ахмед Юсеин предлага някакви турци там да бъдат обезщетени!” Не е вярно. Ето, представих справката, ще ви я представя и на вас. От тези, за които предложихме на това Народно събрание, лежали по затворите и лагерите, са се възползвали 4000 човека. Ето я справката от НОИ. Ще ви кажа, че в Шумен, където има много турци, това са 50 човека; в Кърджали, където има много репресирани турци, са 85 човека; в София са 531 човека; в Благоевград са 236 човека; в Разград са 48 човека. Да не говорим за другите окръзи.
Тази струна “видите ли, ние принудително ги карахме да учат тези турци, сега няма защо да ги обезщетяваме” – такава нотка осъзнах във вашето изказване и много ви моля да ме извините, ако съм неправилно разбран, но това не го възприемам, защото много често и в пресата се коментира този проблем. Става въпрос за всички български граждани, които по това време са били репресирани.
Знаете ли защо възникна това? Защото така се получи. По времето на Филип Димитров бяха изгонени всички полицаи, които са репресирали и са били в репресивния апарат, обаче дойде Жан Виденов на власт и съдът ги върна – всички тези полицаи, които са били в Държавна сигурност и са репресирали, ги върна на работа. След това в края на мандата на Жан Виденов всички се пенсионираха, взеха по 20 тлъсти заплати по Закона за МВР. Сега взимат тлъсти пенсии, а какво взима един репресиран, който е бил десет години, да кажем, изселен в Северна България? Той взима 70 лв. пенсия. Как така? Как го разбирате това “човек за човека е брат”, както е по идеологията? Значи, просто има една голяма несправедливост и ние искаме тази несправедливост да я възстановим със 7 лв. на месец, с 10 лв. на месец, с 23 лв. на месец, за тези, които са били над 10 години по затворите.
Тази прословута компенсация, за която ми говорите - 48 лв., е компенсацията по сега действащата наредба за тези, които се обезвъзмездяват и не са получили някаква компенсация. Четиридесет и осем лв. на месец! Голямата пара!
Освен това има изградена Централна комисия, но тази Централна комисия не е някаква хазна, за да се раздават пари на този, на онзи. В Централната комисия има представители на Министерството на правосъдието – зам.-председателят е зам.-министърът на правосъдието, архива на МВР, Министерството на труда и социалната политика и представителите на репресираните. Седем човека са.
Уважаеми колеги, исках да взема отношение само за разликата между двата проекта, но колегите ме подтикнаха да се изкажа в такъв дух. Има разлика между двата проекта. Искам да бъда пределно ясен. Тези две цифри, които са посочени в проекта на колегите от ОДС – след числото “3” да се добави числото “4”, има човешки съдби и затова, когато гласувахме в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, аз гласувах “въздържал се” за проекта на ОДС. Разбира се, всеки ще сложи ръка на сърцето си и ще гласува по начин, по който той прецени. Но аз се радвам и забелязах, че се каза и от трибуната на Народното събрание, че ОДС, че представители на СДС от тази трибуна се извиняват, че когато бяха четири години на власт не направиха нищо по този проблем, а можеха да направят. А сега да се каже: ама малко са, кръгът е малък… Много се извинявам, че критикувам. Вие сте с моите мисли, защото мислите като мен, но тогава не направихте това и го пропуснахте. Трябва да аплодирате това мнозинство, че се мъчи да направи това въпреки оскъдните средства, с които разполага.
Каква е разликата между двата проекта? Тя е следната, колеги. По сега действащия закон тези, които са били по затворите – 6 месеца е бил в затвора или в Белене, получава 30 лв. на месец с решение на това Народно събрание, на това мнозинство и подкрепено от опозиционните сили. Вие сега предлагате този, който е бил до 6 месеца изселен, казвам изселен или заселен, който е бил на свобода, бил е в някакво село, също да получава 30 лв. Ние тогава ощетяваме този, който е бил в затвора. Не е реално да бъдеш в затвора и да получиш 30 лв., и изселен – 30 лв. Или този, който е бил изселен над три години, който е бил на свобода, макар че се е подписвал сутрин и вечер, той е бил на свобода. А този, който е бил в лагера, когото са готвели да бъде храна на някакви животни, как може на него пак да дадем 40 лв. и на този да дадем 40 лв. Получава се една несправедливост.
Затова аз гласувах в комисията “въздържал се”. Радвам се, че колегите от ОДС признават, че това, което трябваше да направят, не го направиха.
Аз се радвам, че сега има едно такова мнозинство. В Комисията по правата на човека и вероизповеданията някои колеги от БСП също подкрепиха проекта. Искам да бъда правилно разбран. Не желаем да има активни борци. Един човек не може да стане активен борец, на който му даваме върху пенсията 6 лв. Даваме му 6 лв. върху пенсията. Това много пари ли са?
Благодаря ви, че ме изслушахте. Изказах се малко емоционално и се извинявам, но, когато става въпрос за такива неща, човек не може да се въздържа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за реплики?
Заповядайте, господин Милушев.
Явор Милушев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Темата е много сложна и за младите хора може би ще бъде чудно защо 15 години след началото на промяната ние отново се връщаме на темата за репресиите, определяме цената на репресиите и говорим за възмездие на репресираните. Затова си разреших да взема думата, защото тук ставаше въпрос и за това, че може би се разширява твърде много кръгът на репресираните подобно на това, както правеше предишната власт – разширяваше кръга на активните борци против фашизма. Аз съм чувал и познавам човек, който наистина е бил активен борец против фашизма, а точно на 9 септември е бил в бебешка количка. Такива парадокси има всяко управление и именно затова ние не бива да допускаме по никакъв начин тази тема да се изкриви и да се превърне в неуважение към тези хора, тези страдалци, както ги нарече преди един от ораторите. Защото тези репресии са извършени в условия на режим, когато държавата използваше всичките методи – и преки, и директни, и индиректни за репресия. И може да се говори, че дори държавната поръчка в образованието и в промишлеността е била използвана също като механизъм за репресия.
Аз обаче не считам, че се нуждае от възмездие човек, който е слушал “Свободна Европа”. Аз не считам, че се нуждае от възмездие човек, който е влязъл в църквата и се е прекръстил. Но аз считам, че се нуждае от възмездие човек, който е пострадал заради това.
Днес аз ще подкрепя тези законопроекти, но преди да говорим за цената на възмездието нека да говорим за принципите на възмездието. Аз дълбоко вярвам, че между двете четения на двата законопроекта в комисиите ще говорите преди всичко върху принципите на възмездието, а не върху самата му цена и категоризация.
За мен тези законопроекти са полезни и ще ги подкрепя най-вече заради това, защото, според мен, чрез възмездие на репресираните ние ще признаем тяхното право на различно мислене във времето, в което са живели. Това е наш морален дълг.
От друга страна, отрицанието на репресивния режим показва, че ние сме помъдрели в израстването, в общественото израстване и именно за това 15 години от началото на прехода имаме волята да разсъждаваме на тази тема. По тази причина ще подкрепя и двата законопроекта. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Давам думата на народния представител Васил Василев.
Васил Василев (СДС): Уважаеми господин председател, колеги! Явно, че страстите в залата се разпалиха. Нормално е, когато се говори по такава тема, още повече че е много силна и родовата памет, и историческата памет, а и тук, в тази зала, има хора, които по един или друг начин са преживели всичките тези събития, които са се случили непосредствено след преврата на 9 септември. Поради тази причина може би се стига до такова разгорещяване на спора. Аз твърдя, че няма време и няма морална или материална категория в тези хора, която би могла да отстрани или да компенсира това, което те са преживели. Срамно е тук да се говори, че за кой ли път тези хора щели да бъдат обезщетени. Поставя се въпрос за някакви суми, които наистина са смешни.
Нека да не се връщаме назад в историята, а да не влизаме и в най-новата история, когато бяхме свидетели на процеси, които бяха срамни за България и за тогавашното управление. Защото няма значение дали един човек го изселваш от едно населено място в друго, само защото бил богат или защото не бил комунист по убеждение, или години по-късно Централният комитет да вземе решение да смени имената на половината български турци и по тоя начин да ги направи българи или да ги направи християни, или не знам какво. Срамна работа е това! Срамна работа е да взимаш на хората фабриките, да ги вкарваш в затворите и т.н. Това са недостойни неща и тези хора са преживели това нещо. И днес ние да поставяме тоя въпрос – трябвало ли сега това да бъде така решено в закона, ама докога ще се занимаваме с тоя въпрос, ама как щяло да бъде това…
Е, как докога да се занимаваме? Аз помня, имах колеги, които учиха в университета, без да са се явявали на изпит, защото като малък дядо му посрещнал Съветската армия и заради това станал активен борец или си дал торбичката с хляба на партизани. Това е несериозна работа. Не говорим за тогава. Така са решили, така са правили тогавашните управници. Отиде си от власт и тая система. Ние говорим за нещо абсолютно нормално – със закон поне частично тези хора да разберат, че държавата им дава дължимото, оценява по достойнство тяхното страдание, макар че никога няма да може да реабилитира това, което те са преживели във времето си от 18 до 30 или до 40 години. Как с тия 20 лв. ще реабилитираш един човек, на който си му взел имотите, изселил си го някъде по Балкана и там е прекарал целия си живот или си го вкарал девет години в затвора? Как ще му върнеш тия години от 21 до 31 примерно? Невъзможно е! Ти си му решил съдбата. Или си го извел от университета да не учи, защото не бил убеден член на Отечествения фронт или на Комунистическата партия. Абсолютна лудост! И сега ние поставяме въпроса за 10 или 15 лв.
Аз искам да чуя ясно Социалистическата партия ще подкрепи ли това нещо или няма да го подкрепи. Нека да стане един от тях и да каже. Ако няма – здраве да е. Ако ще го подкрепяме, предлагам да започнем процедура по гласуване и тая тема да завърши, защото наистина просто е смешно да дебатираме по тоя въпрос. Историята ясно е дала оценка за това кой какво е направил, кой какво е преживял и хората го помнят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам желаещи за реплика.
Давам думата за изказване на народния представител Иван Николаев Иванов. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)

ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата и като съвносител на единия от двата законопроекта и още в самото начало ще кажа, че призовавам колегите не само да гласуват за законопроекта, под който са сложили подписите си трима мои колеги и аз самият от Парламентарната група на ОДС, но и по законопроекта на нашия колега Ахмед Юсеин. Двата законопроекта действително са различни, защото първият законопроект, по който съм съвносител, всъщност остава в рамките на закона, който до момента е действащ. Тоест за една от категориите по чл. 1, по който не беше предвидено досега да се прилага чл. 8 за даване на допълнителна сума към пенсията, ние предлагаме да се добавят и интернираните, изселвани и заселвани по административен път лица. Това е наистина нормално, защото тези хора, които са били изселвани принудително, интернирани, по същество не са могли да упражнят своите, бих казал, квалификационни възможности, подкрепени със съответните дипломи, със съответния опит. Има много лекари, има архитекти, има юристи, които са били изселвани в малки, почти обезлюдени селца и там по естествен начин те не са могли да упражняват своите професионални възможности. Ето защо считам, че е безспорно това, че тези хора би трябвало да бъдат в категорията на лицата, които ще получат добавка върху пенсиите, които към момента им се начисляват. Те са били лишени от правото, от възможността да получат професионална реализация, някои от тях за десетилетия.
Едновременно с това аз подкрепям изцяло и законопроекта, внесен от господин Ахмед Юсеин. Той разширява кръга на лицата по чл. 1, но го разширява действително с други групи репресирани лица, за които той показа достатъчно факти и аз напълно съм съгласен с него, че те действително са били репресирани и би трябвало да получат също такива добавки към пенсиите си.
Едновременно с това не мога да не скрия огорчението си. Очаквах, че по тези два законопроекта залата ще бъде абсолютно категорична, но изказването на колегата Стоилов показа и един друг вид мислене в тази област. Ще взема думата само по три аспекта, за които говори той.
Той каза, че е практика да бъдат обезщетявани лицата при промяна на политическия режим. Ако това е вярно в някакъв общ случай в миналото, тук се касае за нещо съвсем различно. България всъщност не прави преход от един политически режим в друг, а направи преход преди 15 години, макар че има някакви остатъци по-нататък, но преди 15 години - от тоталитарния режим към една европейска демократична система. Морален дълг е на Народното събрание, дори бих казал по този начин ще покаже демократичните устои на този парламент, да възмезди по определен начин лицата, които са били репресирани по времето на тоталитарния режим. Това е нещо съвсем различно от други промени, когато с промяната на режима партизани, под всяка форма партизани, не само с оръжие в ръка, на един режим бъдат възнаграждавани по време на съответното управление. Тук би трябвало да се касае за един акт на раздаване на справедливост към хора, които са пострадали в тоталитарния режим, а те действително са пострадали и няма нужда да повтарям неща, които бяха казани от доста от хората преди това. По никакъв начин не мога да приема едно сравнение, което по-скоро цели да се обезличи този акт на даване на справедливост към тези лица, които почти бяха сравнявани с тези, които са ходили на бригада в строителството или в селското стопанство. Касае се изрично за репресирани лица заради техния произход, заради техните политически и религиозни убеждения. Това е чл. 1 на закона и нито нашият законопроект, нито законопроектът на колегата Ахмед Юсеин излиза извън тази рамка.
И когато се говореше, че техният брой може да расте, като се изхожда от едно предишно такова движение към умножаване броя на борците против фашизма и капитализма, тук все пак искам категорично да заявя, че се касае само за неколкостотин души, чийто живот догаря подобно на вощеници и техният брой намалява буквално с всеки месец. Наш дълг е в тези техни последни месеци и години да покажем уважението на един демократично мислещ парламент към тях. Това е пътят към храма.
Не бих желал да влизам в политически дебат, това беше направено от моите колеги, а просто дори и да приемем това, което каза господин Юсеин, аз съм съгласен, ние сме в дълг пред тези хора, защото 15 години беше достатъчен период да сторим това. Нека го сторим в днешния ден и нека по възможно най-бързия начин между първо и второ четене да се постигне един консенсус в съответната Комисия по правата на човека и вероизповеданията и максимално бързо законопроектът да влезе и да бъде гласуван и на второ четене.
Апелирам към всички колеги да го подкрепят с единодушие. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Давам думата за изказване на народния представител Васил Маринчев.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): ОДС има ли още време за изказване?
Васил Маринчев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Дончева, имаме още малко време. Аз ще се постарая да не бъда толкова пространен, за да мога да дам възможност на левицата да изрази отношението си към законопроекта с гласовете.
Когато господин Стоилов говореше за двете категории хора, аз искам да кажа, че не произхождам от семейство на репресирани по смисъла на този закон. И не това, че примерно произхождам от такова семейство, казвам, не произхождам, ме е водило, когато обсъждахме да внесем тази наша кратка промяна. Но съм убеден и най-вече от практиката си 10 години в местната администрация, когато се срещам с много хора, които са претърпели репресии, че трябва да бъде отдадена почит към тях.
Сега си спомням за един приятел на моя тъст, който е взет от студентската скамейка като студент по право, за да замине за Белене и по една случайност остава жив. Сега си спомням и за чичо Гошо, за който казах преди малко, който живееше в къщата на моя вуйчо и който 1963-а или 1964 г. напусна Етрополе, като се оказа, че е било снето ограничението му да се завърне в София още в края на 50-те години, но той не знаеше и не смееше да се върне. Той отдавна е покойник, господин Юсеин, почина някъде в края на 70-те години. Убеден съм, че сме длъжни да отдадем такава почит към тези хора, които са изстрадали, които са имали тежка съдба.
Две думи за приликите и разликите между нашето предложение и това на господин Юсеин. И ние, и господин Юсеин сме убедени, че на интернираните, на изселваните заслужава да им се отдаде нужното. Разликата е, че ние решихме да оставим схемата, която е общоприета в закона в чл. 9 за компенсирането, а вие сте предложили малко пт друга схема. Още в комисията казах, ако си спомняте, че би могло между първо и второ четене да намерим компромисен вариант или пък да приемем един от двата варианта. Важното е, че и ние, и вие сме за това, че тези хора трябва да бъдат компенсирани. Аз вярвам, че това ще стане.
Тъй като, господин Юсеин, усетих у Вас някаква нотка на извинение, че сте гласували "въздържал се" по нашия законопроект, аз и тогава Ви казах, че няма проблем, защото ние мислим еднакво. Начинът, по който ще се направи, е съвсем друга работа.
Така че аз апелирам към вас, колеги, да подкрепите и двата законопроекта. Предполагам, че по-нататък комисията ще стигне до някакво окончателно решение, което да предложи за второ четене в тази зала. Вярвам, че ще подкрепим и двата законопроекта. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Николов.
Никола Николов (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Трябва да се говори на тази тема, за да не се случва никога повече такова нещо. Трябва да се говори. Няма смисъл да се претупва – дайте да го гласуваме и така. Това нещо не трябва да се допуска никога повече в живота на България.
Сред нас в Съюза на демократичните сили са много хората, които са били репресирани, ние познаваме тяхната мъка, познаваме мъката на тези хора в по-старата ни история, познаваме и мъката на хората, които бяха репресирани в по-новата ни история – говоря за българските турци. Именно от тази гледна точка ние ще подкрепим и двата законопроекта категорично и безусловно. Трябва да се отдаде нужното на тези хора, които са репресирани, и никога да не се забравят тези грозни картини, които се развиха в нашата история. Именно затова трябва да се говори, за да не се допусне отново. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта? Няма.
Първо, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносител господин Ахмед Юсеин.
Моля, гласувайте този законопроект на първо четене.
Гласували 192 народни представители: за 166, против 1, въздържали се 25.
Законопроектът е приет на първо четене.
Второ, поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители Елиана Масева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 196 народни представители: за 164, против 20, въздържали се 12.
И този законопроект е приет на първо четене.
Както ви е известно, уважаеми дами и господа, по тези два законопроекта водещата комисия трябва да изготви общ законопроект, който ще бъде раздаден на народните представители. От този момент, в който ще бъде раздаден, ще започне да тече срокът за правене на предложения за второ четене.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА.
Ние сме започнали неговото разглеждане. Водеща е Комисията по правни въпроси. Докладвани са становищата на комисиите – Комисията по европейска интеграция, Комисията за борба с корупцията.
Има и представител на министерството.
Искам да припомня, че вносители са Министерският съвет и Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Васил Маринчев.
Народният представител Васил Маринчев е представил законопроекта.
Има ли желаещи народни представители?
Заповядайте, госпожо Дикова.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, при разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията на първо четене, внесен от Министерския съвет, се очертаха два принципни въпроса и някои по конкретни текстове от законопроекта. Принципните въпроси биха могли да бъдат формулирани по следния начин.
Единият е относно целите и приоритетите на административната реформа, препоръките от докладите на Европейската комисия и каква част от тях се изпълняват с този законопроект.
Вторият въпрос е ще се постигне ли с този законопроект опростяване, рационализиране и по-добра координация между създадените структури на изпълнителната власт?
Отговорът на първия въпрос се съдържа в Програмата на правителството и Стратегията за модернизиране на държавната администрация. Изпълнението на плановете за действие се отчита ежегодно, като последният отчет е приет с Решение № 924 на Министерския съвет от 2004 г. С това решение, освен Доклада за изпълнение на актуализирания план за изпълнение на Стратегия за модернизиране на държавната администрация 2003-2006 г., бе приет и План за изпълнение на Стратегията за модернизиране на държавната администрация от присъединяване към интегриране за периода 2004-2006 г.

По отношение констатациите в редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България за присъединяването й към Европейския съюз законопроектът изпълнява следните препоръки: създава ясен регламент в процеса на стратегическото планиране и разделя отговорността на политическа и административна при реализация на приоритетите и програмите за управление, поставя акцент върху професионалното ръководство по управление на човешките ресурси в администрацията, регламентира отговорността на администрацията и повишаване на отчетността пред обществото.
На втория принципен въпрос законопроектът също предлага решение. С оглед промяна на начина на финансиране и въвеждане на програмното бюджетиране от съществено значение е по какъв начин програмите, финансирани чрез бюджета, ще бъдат обвързани и целенасочени, за да въздействат върху цялата секторна политика. Уеднаквяването на статута на агенциите освен че опростява структурата на изпълнителната власт, персонализира отговорността към определен член на правителството и прави системата за планиране, отчетност, отговорност и координиране по-ясна. Тук трябва да отбележим, че в законопроекта не се предлага промяна в управителните органи на административните структури, които са уредени със специален закон. Предлаганото изменение в специалните закони засяга агенциите само по отношение на преминаването им от Министерски съвет към отделен министър. Мотивите за това са свързани с факта, че и до този момент тези агенции са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към същите министри.
С предлаганите изменения не се създават никакви възможности за намеса на министрите в правомощията на агенциите. Поради това смятам, че принципът за независимост по отношение на особено важните функции на всяка една от тези структури се спазва.
Вторият кръг от въпроси касаят конкретни текстове от законопроекта и бих желал да взема отношение по някои от тях.
Относно статута на главните секретари и новите функции по планиране отчетността на изпълнение на ежегодните цели на администрацията. На всички ни е известно, че главните секретари са най-високостоящите в йерархията длъжностни държавни служители, на които се възлага изготвянето на ежегодните планове за изпълнение на приоритетите от правителствената програма и стратегическите цели на министрите. По този начин се постига обвързаност на системата за целеполагане, изпълнение и отчетност както на организационно ниво, така и на ниво индивидуални работни планове на служителите. С оглед конкретизиране на функциите на главните секретари във всички администрации се изяснява тяхното място и роля в процеса на контролиране и координация на административните звена за точното изпълнение на разпорежданията на органа на държавна власт при стриктното спазване на нормативните актове.
Поставен бе въпросът относно въвеждането на длъжности на заместник-директори на главни дирекции. В администрациите, които имат териториални звена, са създадени главни дирекции, някои от тях с численост на персонала, равняваща се на самостоятелна административна структура. Така например в Агенцията за социално подпомагане в рамките на Главна дирекция “Социално подпомагане” функционират 28 регионални дирекции и 264 териториални дирекции с обща численост на персонала 5638 души. В Агенцията по заетостта Главна дирекция “Услуги по заетостта” е с щатна длъжност 2946 служители, работещи в девет дирекции, в регионални служби по заетостта и дирекции в бюра по труда. В Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” в Министерството на правосъдието са заети 4343 души на щат в различните териториални звена. Предложението да се въведат заместник-директорски длъжности в главните дирекции е продиктувано от необходимостта да се подобри ръководството на тези административни звена.
Поставен бе и друг въпрос – относно запазване на местата на членовете на политическите кабинети и експертите към тях. Разпоредбата на § 7, ал. 2 в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния служител, макар и в непрецизна редакция, съществува от неговото приемане през 1999 г. С настоящия законопроект текстът на разпоредбата е прередактиран и систематично е подреден в основния текст на закона. Възможността държавните служители с доказани качества, опит и знания в областта на стратегическото планиране и на формулирането на секторни политики да бъдат включени като експерти в кабинетите и след края на мандата да се връщат отново на своите позиции в администрацията е добра европейска практика. Никой не би се справил по-добре от професионалистите, когато става въпрос за секторна политика.
Поставен бе въпросът и относно инспекторатите и главния инспекторат към министъра на държавната администрация. С предлагания законопроект се възлагат нови функции на инспекторатите, касаещи, от една страна, ефективен контрол върху дейността на администрацията, а от друга страна – предотвратяване на корупционни практики. Инспекторатите ще анализират ефективността и ефикасността на дейността въз основа на методология, която ще бъде утвърждавана от министъра на държавната администрация, ще извършват проверки по молби, сигнали и жалби срещу незаконни или неправилни действия или бездействия на служители.
По повод предлаганите функции на Главния инспекторат към министъра на държавната администрация не виждам защо той да не осъществява същите функции, но по отношение на администрацията на Министерския съвет, като, разбира се, в същото време да може да координира и методически да подпомага дейността на всички създадени инспекторати.
Колеги, законопроектът последователно и ясно разширява приложението на принципите за организацията и дейността на администрацията и пълното въвеждане на европейските принципи за добро управление на администрацията. Принципът на ефективност и ефикасност постави изисквания пред администрацията да постига предварително обявени, общественозначими цели и да се отчита пред обществото за средствата, с които са постигнати тези цели. С цялостната уребда в законопроекта се цели да бъде постигнато добро изпълнение на задачите, ориентирано към ефективност и резултатност. Ето защо ви моля този законопроект да бъде подкрепен на първо четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Маринчев, за дуплика.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Мисля, че на миналото заседание се изказах, ако не съм се изказал, може би ще взема думата…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Изказахте се.
Васил Маринчев: Имам само едно известно несъгласие със становището на госпожа Дикова по отношение на заместник-директорите на главни дирекции. Не считам, че с това ще се подобри кой-знае колко дейността на тези дирекции. За пример приведохте дирекции, които имат клонове в цялата страна. И с какво, като има главен директор и той има заместник-главен директор, ще се подобри работата? И миналия път, когато се изказах и представих нашия законопроект, казах, че това би могло да бъде уредено по друг начин, на всеки може да му се наложи да отсъства, с временно изпълняващ длъжността. Но да има една допълнителна длъжност, особено при тези, при които на практика цялата дирекция е в провинцията…. Според мен това не е необходимо.
По същия начин изказвам отношение и за инспекторатите. Този инспекторат на инспекторатите според мен няма смисъл, но това, че министърът на държавната администрация ще задава ритъма на работа на инспекторатите на отделните министерства – може би да. Но инспекторат на инспекторатите …
Този инспекторат ще инспектира инспекторатите ли или работата на Министерския съвет? Не е достатъчно ясно.
Това е само, не като кардинално несъгласие, а като становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Народните представители от ОДС са говорили общо 21 минути. Има ли желаещи за други реплики? Няма.
Заповядайте, госпожо Дикова, за дуплика.
Марина Дикова (НДСВ): Уважаеми господин Маринчев, колеги! Законът урежда най-общо правилата и структурите на тези териториални дирекции. Въпрос на правилниците за организация на дейността в крайна сметка е да се прецени къде е целесъобразно да има такива места и къде не. От тази гледна точка мисля, че тази норма е по-скоро полезна, отколкото утежняваща и раздуваща щата, съответно структурите на администрацията.
Относно инспектората. Отново наблягам, че инспекторатите по различните администрации имат нужда от уеднаквяване на практиката си и от методически указания. Значи те не могат да бъдат последната инстанция. От тази гледна точка е добре, точно с оглед тези методически функции, да съществува инспекторат към Министерския съвет, който в крайна сметка да има поглед върху дейността на всички останали инспекторати и те да не се считат безконтролни. Дори само от тази страна погледнато е оправдано функционирането на такъв главен инспекторат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по тези два законопроекта? Няма.
И така, поставям на гласуване на първо четене Законопроекта за допълнение на Закона за администрацията, внесен от Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Васил Маринчев.
Моля, гласувайте.
Гласували 119 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 4.
Този законопроект е приет на първо четене.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията с вносител Министерски съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 91, против 2, въздържали се 28.
И този законопроект е приет.
Следователно водещата комисия – Комисията по правни въпроси, ще трябва да направи един обобщен, единен законопроект и след това той да бъде раздаден на народните представители, които ще имат възможност да направят своите предложения.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Водеща е Комисията по правни въпроси.
Има думата проф. Мингова – председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Преди това, господин председател, процедурно предложение: да бъдат допуснати в залата заместник-министърът на вътрешните работи господин Бойко Коцев, господин Стефан Христов – директор на Дирекция “Емиграция” към МВР, и господин Иван Шаренков – началник направление “Гранична полиция” към МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане представителите на изпълнителната власт, които бяха прочетени, в пленарна зала.
Гласували 85 народни представители: за 83, против 2, въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Има думата председателят на Комисията по правни въпроси проф. Мингова.
Нека най-напред да гласуваме заглавието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България”.
Текстът на заглавието е подкрепен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте заглавието на законопроекта. След това вероятно проф. Мингова ще прочете и трите параграфа.
Гласували 79 народни представители: за 76, против няма, въздържали се 3.
Заглавието е прието.
И тъй като текстовете са безспорни, можем да си позволим да прочетем наведнъж § 1 и следващите. Но както прецени председателят на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага да се създаде § 1 със следната редакция:
“§ 1. В чл. 25, т. 6 думите “250 000 щатски долара” се заменят с “500 000 щатски долара”.”
По § 1 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция, като той става § 2:
“§ 2. Чл. 26а се изменя така:
“Чл. 26а. (1) За издаване на разрешение за постоянно пребиваване чужденецът заедно с другите документи представя и документ за завършено обучение по програмите за изучаване на български език по ал. 3 или документ, издаден от оторизирана образователна институция, че владее български език.
(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за чужденци от българска народност, кандидатстващи за придобиване на разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, т. 1, 6 и 7, както и когато е уговорено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(3) Службите за административен контрол на чужденците съвместно с Министерството на образованието и науката и със съдействието на правителствени и неправителствени организации разработват програми за изучаване на български език от чужденци, които кандидатстват за издаване на разрешение за постоянно пребиваване и не притежават документ, издаден от оторизирана образователна институция, че владеят български език. Програмите се изпълняват от Министерството на образованието и науката.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 3 със следната редакция:
“§ 3. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите “в срок до 48 часа” се заменят с “в срок до 5 дни”.
2. В ал. 3 думите “в срок до 48 часа” се заменят с “в срок до 5 дни”.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 4:
“§ 4. В чл. 48а, ал. 1 думите “или по чл. 28” се заличават.”
Комисията подкрепя и текста на вносителя по § 4, който става § 5:
“§ 5. Създава се чл. 48б:
“Чл. 48б. (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28.
(2) На юридическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези пет параграфа.
Няма желаещи да вземат отношение по текстовете.
Поставям на гласуване от § 1 до § 5 включително. Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Законът за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е приет окончателно.
Преминаваме към шеста точка от седмичната ни програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ.
Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заповядайте, господин Дончев.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря, господин председател.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 454-01-59, внесен от народните представители Владимир Дончев и Татяна Дончева на 22.07.2004 г., и Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи, № 402-01-40, внесен от Министерския съвет на 3.08.2004 г., са приети на първо гласуване от Народното събрание на 13.10.2004 г. В срока по чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е изработен общ законопроект, като в срока по чл. 70, ал. 1 са постъпили писмени предложения от един народен представител.
На основание чл. 70, ал. 2 от правилника Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред обсъди предложения законопроект на свое заседание, проведено на 27 октомври 2004 г. След проведените разисквания Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание следния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи.
Господин председател, правя процедурно предложение да поканим в залата господин Бойко Коцев – заместник-министър на вътрешните работи, господин Стефан Христов – директор на дирекция “Емиграция” в МВР, както и господин Иван Шаренков – началник направление “Гранична полиция” в МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Гласувайте, дами и господа, направеното формално предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение се приема.
Представителите на Министерство на вътрешните работи могат да останат в залата.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: “Закон за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли евентуално предложения по заглавието на законопроекта? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Наименованието на законопроекта е прието.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
“§ 1. В чл. 11, ал. 5 думата “Сигурност” се заличава.”
Комисията подкрепя текста на § 1.
“§ 2. Създава се чл. 12б:
“Чл. 12б. Структурата на Национална служба “Сигурност” се състои от:
1. дирекция “Сигурност”;
2. регионални звена “Сигурност”.”
Комисията подкрепя текста на § 2.
“§ 3. В чл. 15, ал. 1 думите “чл. 13 и 14” се заменят с “чл. 12б, 14 и 14а”.”
Становището на комисията е, че подкрепя текста на § 3, като в него думите “чл. 12б, 14 и 14а” се заменят с “чл. 12б, 13 и 14”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по тези три параграфа? Няма.
Моля да гласувате § 1, 2 и 3 така, както са предложени от комисията.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Тези три параграфа са приети.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
“§ 4. В чл. 34, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думата “Сигурност” се заличава.
2. Създава се нова т. 4:
“4. осъществява координация при взаимодействието на звената по т. 3 с регионалните звена “Сигурност”.
3. Досегашните точки 4-11 стават съответно т. 5-12.”
По този текст има предложение на народния представител Йордан Соколов - § 4 да отпадне.
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Комисията подкрепя текста на § 4.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има предложение на народния представител Йордан Соколов. Не го виждам в залата.
Ще гласуваме по следния начин: гласуваме § 4, който се подкрепя от комисията. Този, който поддържа становището на господин Соколов за отпадане, трябва да гласува “против” или “въздържал се”.
Моля, гласувайте § 4.
Гласували 122 народни представители: за 91, против 31, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
“§ 5. В чл. 48 ал. 1 се изменя така:
“Чл. 48. (1) Националната служба “Сигурност” осигурява защитата на стратегически за страната дейности и обекти самостоятелно или съвместно с други специализирани органи.”
Комисията подкрепя текста на § 5.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по § 5? Няма.
Моля, гласувайте за § 5.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
“§ 6. В чл. 54, ал. 1, думите “и регионалните звена “Сигурност” осъществяват” се заменят с “осъществява”.”
Има предложение на народния представител Йордан Соколов – § 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя направеното предложение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа народни представители, по § 6.
Няма желаещи.
Отново ще гласуваме по същия начин – за основния текст на вносителя, който се подкрепя от комисията. Който поддържа становището на господин Йордан Соколов, би следвало да гласува “против” или “въздържал се”. И ако повече народни представители гласуват по този начин, естествено е § 6 да отпадне.
Поставям на гласуване § 6, който е подкрепен от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.

ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:
“§ 7. В чл. 58 думите “звена “Сигурност” се заменят с “й звена”.”
Комисията подкрепя текста на § 7.
“§ 8. В чл. 70 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Когато задържаното лице не владее български език, то трябва незабавно да бъде информирано за основанията за задържането му на разбираем за него език."
2. Досегашните алинеи 3 и 4 стават съответно алинеи 4 и 5.”
Комисията подкрепя текста на § 8.
По Преходни и заключителни разпоредби, уважаеми господин председателю, имаме една редакционна поправка, която бих предложил на Вашето внимание.
“Преходни и заключителни разпоредби
§ 9. Министерският съвет и министърът на вътрешните работи привеждат подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона в съответствие с този закон в тримесечен срок от влизането му в сила.”
Комисията предлага този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа, включително относно редакционното доуточняване на § 9, направено от председателя на комисията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 7, 8, Преходни и заключителни разпоредби и § 9.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети, с това е приет изцяло и Законът за изменение и допълнение на Закона за Министерство на вътрешните работи.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Благодаря Ви, господин председателю, благодаря и на колегите.
Това беше важна поправка за централизацията на Национална служба “Сигурност”, която, макар да мина доста незабележимо, е изключително важна за ефективността на работата на тази служба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Остават 7 минути до 11,00 ч.
След почивката ще започнем със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МОРСКИТЕ ПРОСТРАНСТВА, ВЪТРЕШНИТЕ ВОДНИ ПЪТИЩА И ПРИСТАНИЩАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Процедурно предложение – в залата да бъдат допуснати госпожа Красимира Мартинова - заместник-министър на транспорта и съобщенията и госпожа Албена Гетова от Министерство на външните работи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Мирчев за достъп до зала.
Гласували 106 народни представители: за 101, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България”.
Комисията подкрепя наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: По заглавието на законопроекта няма желаещи за изказване.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Заглавието е прието.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 1 има предложение от народния представител Любен Корнезов:
В § 1, чл. 8 се правят следните промени:
1. В ал. 3 думите “министър на външните работи” се заменят с “Министерският съвет, който незабавно уведомява Народното събрание за постъпилото искане”.
2. В ал. 4 изречение второ да се заличи.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на народния представител Йордан Мирчев е подкрепено от комисията.
Комисията предлага § 1 да придобие следното съдържание:
“§ 1. В чл. 8 се създават ал. 3, 4 и 5:
“(3) Съюзнически военен или подводен военен кораб може да влезе във вътрешните морски води и да посети откритите пристанища и рейдове с разрешение на министъра на външните работи, когато това се извършва с цел учение, обучение, посещения на добра воля, както и в изпълнение на други съюзнически задължения от мирен характер.
(4) В случаите по ал. 3 разрешението трябва да се поиска най-малко 14 дни преди посещението. Министерството на външните работи съгласува постъпилото искане с министъра на отбраната, с министъра на вътрешните работи и с министъра на транспорта и съобщенията.
(5) Министърът на външните работи уведомява незабавно Министерския съвет за издадените разрешения по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказвания по § 1.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Явно комисията, ако мога така да кажа, полу е приела моето предложение с новия текст на ал. 5.
Уважаеми колеги, въпросът, който разискваме в този чл. 8, има конституционни измерения. Става дума за чужд военен кораб, респективно подводен кораб, който не е под командването на България и на Българската армия. Всъщност той е под чуждо командване.
Тук не става въпрос само за кораби – подводни, надводни, на НАТО, а става дума за чужди кораби. Друг е въпросът доколко те са съюзнически, щото може да има съюзнически договори между две държави.
Принципният въпрос е решен в българската Конституция и това е чл. 84, т. 11, че само парламентът, Народното събрание, както ви е известно, може да дава разрешение на чужди въоръжени сили, включително и военноморски, да пребивават на територията на България, включително и в териториалните ни води и пристанища. Ние сме парламентарна република! Имаме парламент!
Не само защото в парламента, видите ли, тук едва ли не са се събрали най-умните, това не е така, но защото от парламента не може да има тайни. Както знаете, всяка една крачка и всяко едно решение стават достояние чрез медиите във всеки един момент на цялата общественост в България.
Знаете един военен кораб каква огромна сила може да бъде. Един военен кораб може да бъде по-силен и от цялата ни армия!
Аз знам и решението на Конституционния съд и как се стигна до него.
Сега се предлага, обърнете внимание, посещението на военни кораби, включително и подводни, да се дава от министъра на външните работи, не даже от Министерския съвет. Аз мисля, че много голяма крачка правим в една посока, което е много, много далеч от общата конституционна идея, че парламентът трябва да се произнася по тези въпроси.
Затова аз предлагам следното: хайде, да не е Народното събрание, защото може би по-оперативно трябва да се взема някога едно такова решение, но предлагам разрешението за това българските териториални води да бъдат посещавани от тези военни кораби – подводни, надводни, макар и съюзнически, да се дава от Министерският съвет. Все пак това дава една по-голяма гаранция, защото там имаме 20 министри. Там е министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи. Разбирате, понякога седи въпрос по ред причини, различни сектори ще са засегнати, но поне в Министерския съвет ще има дискусия. И Министерският съвет като вземе това решение, веднага казвам само следното, “да уведоми парламента”. И парламентът да знае, че един самолетоносач примерно ще акустира в “Атия” или в Бургас, вътре, примерно със сто самолета, които могат да носят и неконвенционално оръжие, нека така да го кажа.
Тук говорим за нещо много, много важно и сериозно! А не министърът на външните работи, няма значение как се казва, в своя кабинет с една резолюция да го разрешава това. И сутринта като станем, да видим, че чуждите войски всъщност не са само на пристанището. Дай Боже, да не става така. Аз мисля, че в съвременния свят, в Европа, това е много трудно да стане, но трябва да имаме и тази визия.
И затова, уважаеми колеги, с петата алинея, която тук ни се предлага от комисията някак си… (Смее се.) Разбирате ли? Министърът уведомява Министерския съвет. Обратно е! Аз казвам: Министерският съвет да вземе решение и да уведоми парламента.
Моля да обърнете внимание на това. Съвсем добронамерено го казвам тук, защото ние не знаем в исторически план – след година, две, три, пет, десет, дано всичко да бъде мирно, но виждаме, че се тресе и около нас! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Имате думата за реплика, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Господин Корнезов, ние с ал. 5 практически приехме част от Вашето предложение и го отразихме като решение на комисията, но когато представяте тук Вашето предложение, Вие говорите за военни кораби. Законът говори за съюзнически кораби. Тази дума не трябва да се изпуска, защото тя е именно в смисъла на предложението и то в случаите, когато се изпълняват задължения от мирен характер, тоест не трябва да говорим за военни и подводни кораби, а за съюзнически военни и подводни кораби.
И второто нещо, в ал. 2 фактически се включват министърът на външните работи, министърът на отбраната, министърът на вътре шните работи и министърът на транспорта и съобщенията. По същество в Министерския съвет те са компетентни и вземат решението. Мисля, че този облекчен режим дава повече възможности за оперативно решаване на въпросите, още повече, че по-нататък в законопроекта е казано какво се разбира под съюзнически кораб. Това са кораби, които изпълняват своите задължения по договори, по които България е страна, която е ратифицирала определените споразумения с военен или политически характер и от тях произтичат съюзническите задължения на България.
Мисля, че с добавката в ал. 4 ние фактически решаваме въпроса и даваме повече оперативност и възможност в 14-дневен срок от постъпването на искането да се решават тези въпроси. Такива съюзнически кораби в България, разбира се, след приемането ни в НАТО, все повече и повече може би ще пристигат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За втора реплика имате думата, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Корнезов, искам само да направя едно уточнение, че тук става дума само за едно формално разрешение, каквото се иска за един кораб, за да влезе в едно българско пристанище. Това разрешение е на базата на преди това сключени споразумения на далеч по-високо ниво – тук, в Народното събрание, в Министерския съвет. Смисълът на този член е формалното разрешение да се даде за конкретното влизане на определен кораб, което е съгласувано по силата на някаква спогодба между нашата държава и съюзническите държави, да извърши този формален акт на влизането. Същото го има и при търговските кораби – всеки един кораб, който влиза в българско пристанище, иска разрешение от съответната администрация. Такава за търговските кораби е морската администрация, докато всеки един военен кораб иска разрешение, освен от морската администрация, и от съответните военни власти. И аз ви моля в този смисъл да разгледате изменението на този член, който единствено цели да разреши по-бързото формализиране на действието – влизане на кораб в българско пристанище. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Минков.
За трета реплика - заповядайте, господин Кирчев.
Христо Кирчев (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Искам да направя само едно уточнение, без да е каламбур.
Уважаемият господин Корнезов е много добър юрист, но нека да кажа нещо за съвременните бойни кораби. Тези от типа клас “Нимиц” авионосци са дълги към 336 метра, имат газене 26 метра и са широки на палубата 90 метра. Те са близо 100 000-тонни. Да си мечтаем в “Атия” да акустира такъв кораб е просто наистина мечта.
Същото е и за подводниците от клас “Охайо”. Невъзможно е да влязат във варненските пристанища и ракетни крайцери, които са на основно щатско въоръжение в момента като самолетоносачни съединения. Става въпрос за малки кораби. И понеже сме в нови отношения – ние сме членове на НАТО, аз мисля, че трябва да подкрепим напълно този § 5 и повече да не продължаваме с тази бюрократична история – това да минава през парламента, Министерския съвет и т.н. Ние сме в нова фаза в своите отношения с другите държави и това трябва да го приемем. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Корензов, имате думата за дуплика.
Любен Корнезов (КБ): Уважаеми господин Кирчев, Вие казахте “бюрокрация”. Този въпрос не е въпрос на бюрокрация. Това е въпрос на национална сигурност и за спазване принципите на Конституцията!
Вярно е, че големи самолетоносачи и големи подводници не могат да минат през Босфора и Дарданелите, плюс това има и конвенция за корабоплаването в Черно море и това какви кораби с какъв тонаж могат да влизат в акваторията на Черно море. Аз няма да се спирам на този въпрос, но Вие казвате “малки кораби”. Колко малки? Е, като ги гледаме колко малки да са? Толкова малки ли? Обръщам се и към другите колеги, които добронамерено според мен направиха репликите.
Военен е корабът или подводницата. Щом е военен, той вероятно носи ракети, носи въоръжение. И този военен кораб е за военни действия. Разбира се, че той не идва тук, в българското пристанище, за да напада България. Аз не съм казал това.
Ние тук говорим за “мирен характер”. Добре, но и в Ирак отидохме с “мирен характер”. И виждаме какво стана.
Въпросът е в това, че чл. 1 от българската Конституция казва, че България е парламентарна република. По тези въпроси парламентът не може да няма отношение. Аз даже предлагам поне да бъде информиран парламентът за подобни кораби, когато идват в нашите териториални води. В това е въпросът.
По този начин, по който сега вие ни предлагате да се решат нещата, парламентът въобще няма да бъде информиран, въобще няма да знае за какво става реч. Защо, кому е необходимо това? Нима в този парламент или в следващия няма да стоят тук български граждани, които ще отстояват интересите на страната, а няма да саботират нашите съюзнически задължения? Вярно е, че ще има международен договор, но никъде в този международен договор не се казва кой дава разрешението за военен кораб.
Ние сме малка, слаба държава, включително и във военно отношение, и именно затова трябва да имаме ясни правила, ясни правни норми, парламентът да има своето място, за да можем поне от юридическа гледна точка да се позащитим, а не министър, пак казвам, че няма значение кой е, министърът на външните работи, който може да бъде подложен и на натиск, който може да бъде в едно широко коалиционно правителство, без да знае и министър-председателят даже, с един подпис да даде възможности за пребиваване на една цяла флотилия. Няма малки и големи военни кораби, има военна мощ, когато един малък кораб може да бъде по-силен и от един 70 или 100 000-тонен кораб! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Кирчев, имате думата за изказване.
Христо Кирчев (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Напълно споделям мисълта на господин Корнезов, когото много уважавам като конституционен съдия, и сигурно много по-добре от мен тълкува Конституцията.
Но става въпрос – представяте ли си, ние сме в нови отношения, членове на един алианс, какво чудо би станало, ако при тези интензивни отношения, които имаме... Докато аз бях кмет на Варна, трябва да ви кажа, тук е господин Ралчев и други народни представители, щатски и натовски бойни кораби имаше всяка седмица. Става дума, че ние имаме съвсем нови отношения.
Народното събрание, което общо взето в момента като го погледнем, винаги ще бъде с 30-40 народни представители, които от бойни кораби – колко големи и колко малки, едва ли има чак такива специалисти. Готов съм часове да спорим за бойни кораби, общо взето това ми е едно от хобитата. Така че не мисля, че българският парламент трябва да бъде занимаван с всеки един кораб, който почне да посещава българските пристанища.
Господин Корнезов, да си представим по мащабите на нашата страна държава, да речем Белгия, въпреки че по площ е много по-малка, или Холандия, която е по население два пъти колкото България, и холандският парламент всеки ден решава как българската фрегата “Смелий” ще посети, да речем, холандското пристанище, дай Боже, да се дотътри дотам.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Може ли да стигне дотам?
Христо Кирчев: Тя не може да стигне. Но мисля, че в тези нови отношения, които ние имаме като съюзници в един пакт, Вие сте отличен юрист и знаете много добре, че, за да се подпишат тези договори, има толкова голяма юридическа работа, която ние тук просто не можем да си представим. И в тези всички отношения, които толкова добре са избистрени, ние ако не ги умеем, от другата страна са ги избистрили, дали Вие не ми казвате в момента: щял да бъде оказван натиск.
Нашите пристанища могат да приемат бойни кораби до 4500 т, всички други стоят на рейд. Каква огнева мощ, мисля да не занимаваме парламента. Фрегатите имат съвсем друго отношение към самолетоносачното съединение - да го охраняват. Тя е въоръжена основно със зенитни ракети, както и да е. Не сме тук пред Генералния щаб да си говорим. Та мисълта ми е, тези големи опасности, които виждате вие, трябва да ви кажа, че всеки един с една чанта с експлозиви може да свърши по-голяма поразия, отколкото един боен кораб. И този, който влиза с експлозивите, и той ли трябва да преминава през парламента? Тоест хипотезите, които тук се разиграват: колко е опасно за националната сигурност, мисля, че изпадаме в парламентарно многословие. Много се извинявам, че употребявам този израз. Но не намирам за нужно в момента при новите отношения на България, новия й статут като интегрирана държава, която ще бъде в Европейския съюз, член на НАТО, парламентът да се занимава с всяка една бойна единица, която ще посещава българските пристанища. Може би това трябва да става със съгласуване с военния министър и с министъра на отбраната. Но парламентът да се занимава отново, въпреки че цитираме чл. 1 от Конституцията - да, но той е много общ, той просто дава какво е състоянието на България като управленческа система – парламентарна република. А за бойните кораби е съвсем различно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Реплика – господин Корнезов. Заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Госпожо председател, уважаеми господин Кирчев! Знам, че Вие сте варналия и бяхте кмет на Варна. А пък аз съм старши матрос от запаса и съм служил във Варна и във флота.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Това Ви прави чест, едно добро петно в биографията.
Любен Корнезов: Е не петно, а гордост - да служиш в Българския военноморски флот.
Но вижте, господин Кирчев, Вие сам казахте от тази трибуна, че като кмет, почти всяка седмица сте посрещали военни кораби, а тези военни кораби са влизали във Варненското пристанище, респективно в залива, с разрешение на българското Народно събрание. Тогава какъв е проблемът? Вие потвърждавате моята теза. Досега няма случай българският парламент да е отказал чужд военен кораб, преди да станем членове на НАТО, да посети нашите пристанища, учения, ние бяхме в “Партньорство за мир” и т.н., и т.н. Следователно функционирала е и досега системата, и то безпроблемно.
Даже не предлагам, Вие не сте прочели точно предложението. Предлагам, когато имаме съюзнически кораби – военни или подводни, не парламентът да дава разрешение, вижте го, щом са съюзнически, Министерският съвет, а не единствено министърът на външните работи. И Министерският съвет да изпрати до Народното събрание решението, което взема, ние да знаем какво става на територията на България. Никакъв формализъм!
Освен това, господин Кирчев, Вие казвате: алианса, алианса, алианса. Добре, но тук в текста не се говори за военни кораби на алианса, тоест на НАТО, а въобще за съюзнически, което е много, много по-широко понятие.
И защо искате да заобиколим българския парламент? Не днешния - утрешния, по-следващия. Не правете това, не е умно! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли друга реплика на господин Кирчев?
Господин Кирчев, заповядайте за дуплика.
Христо Кирчев (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги народни представители! Аз разбирам болката на уважавания от мен парламентарист господин Корнезов. Кажете ми вие и си сложете ръка на сърцето - когато сме натискали бутоните, за да мине съответният боен кораб, кой е разбрал какво минава? Кажете ми откровено. Някой да е разбрал, че даваме разрешение на еди-коя си част, еди-къде си ще отиде и т.н.? Разбирам, това са военни ангажименти. Това е едно посещение, господин Корнезов, на българско пристанище, в което се извършва кейтъринг, където те си изчистват сантините, които приемат прясна храна, където малко си почиват моряците и си тръгват. Нищо повече. Тъй че с какви ракети е натоварен, как е натоварен, господин Корнезов, послушайте ме, както аз Ви слушам, като правист, Вие ме послушайте мен. Един разрушител клас “Питърсън”, който идваше във Варна, може да ви обстреля от 6000 км с “Томахоук” с конвенционални снаряди, има 62 такива, ако не сложи бойните глави, които носи - по 1 мегатон, от 6000 км ще ви обстреля и в България въобще няма да усетим какво става.
Посещението на тези кораби въобще не е с цел да се показват ракетите и оръжията и т.н., и да си говорим какво може един съвременен боен кораб. Ами един “Арли Бърк”, който има 124 пускови установки, един разрушител 10 000 т, знаете ли какво може да направи с половината Европа? Ако говорим за огнева мощ и посещения в пристанища и как трябва да знае българският парламент, това е безсмислено. Посещението на тези кораби, повярвайте ми, не е за бойни действия, не е да демонстрира огнева мощ, а просто да се извърши една чисто рутинна дейност – почивка на екипажа, зареждане с горива, с храни, да се изчистят сантините и естествено, ако има батерии, да се заредят за подводници и т.н. Недейте смята, че те идват тук да демонстрират някаква страхотна огнева мощ. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Минков, заповядайте за изказване.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Извинявам се, че вземам думата за изказване, но явно не съм бил разбран. И вземам повод от последните думи на господин Корнезов, че тук става въпрос за изпълнение на съюзнически задължения. Тези съюзнически задължения, пак повтарям, са по силата на някаква спогодба, която е ратифицирана от това Народно събрание. А разрешението, което трябва да даде министърът за посещение на кораб, пак казвам, е формално разрешение, за да влезе кораб в българско пристанище. Такова разрешение получава всеки един кораб. И аз не виждам какво друго разрешение може да даде министърът, освен разрешение корабът да посети българското пристанище, след като вече за тази съюзническа държава има някакви задължения, които са ратифицирани тук в Народното събрание.

Тук не става въпрос за всеки кораб, който реши да посети българско пристанище, че ще получи разрешение от министъра на външните работи. Тук става въпрос за кораб, към държавата на когото ние имаме някакви съюзнически задължения по силата на някакъв договор. Става въпрос за формалното разрешение за посещение на кораба. Пак повтарям, това е един нормален акт за всяко пристанище по света. Всеки кораб, влизайки в пристанище, иска разрешение от съответната администрация: ако е търговски – от морската администрация, ако е военен – съответно от съответната военна външна администрация и т.н., каквито са разпоредбите на държавата. Някой трябва да даде формалното разрешение. Това не означава, че тук в Народното събрание веднага трябва да седнем и да разсъждаваме дали този кораб трябва да влезе, да имаме дебат два-три дни и те нещата приключват. Този дебат е воден далеч преди това, когато сме поемали съюзнически задължения, когато за тях имаме разписани ясни условия, от които министърът на външните работи може да се отклони. Колеги, дано да бъда разбран, става въпрос за един формален акт за разрешение за посещение на една морска единица – кораб в българско пристанище. То трябва да бъде дадено от някаква администрация. В случая това е администрация на Министерството на външните работи.
Затова много ви моля да подкрепите текста така, защото – тук колегата Кирчев е прав – избягваме една излишна бюрокрация по отношение на време, което би било фатално във връзка с целта на посещението на този кораб. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Минков.
За реплика има думата господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Ще си позволя в началото на моето изказване да не се съглася с чисто формалната логика, която демонстрираха народните представители Минков и Христо Кирчев. Те са до голяма степен чисто емоционално украсени, а аз не мисля, че емоционалните аргументи при обсъждането на текстовете за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата имат особено солидно място.
Тези текстове бяха достатъчно дълго време обсъждани с достатъчно много аргументи, представени от различните страни – в Комисията по транспорт и телекомуникации и в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Самият факт, че това са текстове по законопроект, внесен през м. юни на 2004 г. и едва сега намират място за обсъждане в пленарната зала на второ четене, е в известна степен доказателство от една страна за сериозно отношение, а от друга страна – за сложността на проблемите, които разискваме. А тази сложност се определя от аргументи, които са от военнотехнически характер и от законодателен характер, и ако щете, не на последно място – от гледна точка на йерархията на институциите, вземащи решение и съответно информирани за едно или друго посещение.
Бързам веднага да кажа, че и аз, както и господин Корнезов, нямаме съмнение в необходимостта от облекчаване на процедурите и режима на вземане на решение и съответно даване на съгласие във връзка с посещенията на чуждестранни съюзнически войскови единици или в конкретния случай – на кораби от военноморските сили. Даваме си сметка, че водещото в случая е не толкова типът или видът на войсковата единица, колкото целта на посещението. Те са достатъчно ясно изразени в текстовете: "за учение, обучение, посещение на добра воля или други съюзнически задължения". Тук веднага ще кажа, че стъпка в разумна посока е допълнението "от мирен характер".
Отварям скоба, за да подчертая, че добавките в предложенията на комисията, изразени в ал. 3 и след това в ал. 5 от предложенията на комисията, са добър резултат от обсъжданията, особено в Комисията по транспорт и телекомуникации. Само че това не е достатъчно, за да решим проблема.
Господин Кирчев, не виждам особена разлика или по-скоро има такава разлика, която трябва да бъде правена, когато обсъждаме посещение и даване на разрешение за пребиваване на територията на Република България на войскова единица, например рота, чийто личен състав е около 100 човека, и една фрегата, чийто екипаж е също от този порядък, приблизително, при несравнимо по-голямата огнева мощ на фрегатата в сравнение със стандартното въоръжение на една рота. Това са аргументите от чисто военнотехнически характер.
Забележете двойния режим, който създаваме по отношение разрешението за пребиваването на кораби от военноморските сили и на войскови единици, примерно от състава на сухопътните сили. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в отговорностите и правомощията на Министерския съвет е да дава разрешенията за пребиваване на територията на Република България, в това число и при цел на посещение с невоенен характер – в скоби е записано "мирен характер" – на чуждестранни съюзнически войскови единици. А мнозинството сега приема, че може да подкрепи предложение за даване на съгласие и разрешаване на пребиваването във вътрешните морски пространства на Република България на кораб – и то от министъра на външните работи. Къде е логиката? Защо създаваме двоен режим? На практика това е резултат от обсъжданията, които се правят.
Поради изтичане на времето трябва да посоча и последните аргументи в посока на неприемливостта за това, че Народното събрание се дезангажира, дори и в този случай, само от гледна точка на информацията, която следва да получи. Това е неприемливо, с оглед на което аз и моите колеги от Парламентарната група на Коалиция за България няма да подкрепим тези предложения.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други реплики? Няма.
Заповядайте за изказване, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми дами и господа, аз не бих се спирала на никакви аргументи от военностратегически порядък, защото смятам, че те не са търсени в текста. Но наистина е липса на логика по отношение на части на сухопътни войски правният режим за допускане в страната да бъде един, а по отношение на военноморските да бъде друг.
Това, което чух от кап. Минков, бяха аргументи, свързани с удобството на даването на разрешение, защото се счита, че този текст урежда случаи на рутинни посещения на чужди военни кораби. Рутинните посещения трябва да бъдат облекчени, но да се има предвид, че сакътлъци стават от много рутинни действия, когато законодателството е позволило врати, без те да са необходими. Помислете си като правим текстове за това, че външният министър на държавата може да бъде умен, но може да бъде и глупав, може да бъде информиран, но и неинформиран, може да бъде организиран, но и неорганизиран, защото има някакво изискване за суверенитет на страната, което се пази дори когато си ходим на гости.
На следващо място, аз не знам дали текстът, който сте предложили, е дори по-удобен за прилагане. Външният министър на България Мони Паси беше двадесет дена в Латинска Америка. Външният министър е най-пътуващият човек – който и да е външен министър. Тук сте предвидили едни относително кратки срокове – 14-дневен срок за уведомяване, в който държавата трябва да реагира. Какво смятате, че ще последва от този текст? Право на външния министър да делегира на някой от заместниците си право да разписва вместо него и прехвърляне на едни правомощия, които ужким по Конституция са от изключителна компетентност на парламента, под предлог, че става дума за нещо безобидно, на Министерския съвет, оттам – на министъра, оттам – на заместника, оттам – на чиновника хикс. Това не е разумно! Има орган, който трябва да вземе решение. Ако трябва да избираме органите, може би наистина е по-добре това да е Министерският съвет. Защото в рамките на Министерския съвет е естествено решаваща дума да имат тези министри, които ги засяга въпросът – външният, военният, вътрешният, транспортният и т.н. Но вие имате един орган, който не може да бъде в чужбина. Ако някой е в чужбина, има Министерски съвет, уведомявате го по официален ред, съгласуват си, ако искат, на подпис. Никой не е казал, че трябва да се събират на заседание. Те ще направят ред за спешен порядък, в който това ще мине и ще бъде разрешено.
Вижте примера от парламентарната дейност. Ние уйдисахме на Мони Паси в краткото време, когато той беше председател на Комисията по външна политика, да правим изкуствено разделяне на комисиите и три години се чудим как да излезем от тази работа, която е неудобна за всички. Но тогава никой не смееше да откаже на Мони Паси. Външен министър може да бъде Мони Паси и той да претендира, че много разбира и от военни, и от външни, и от всякакви работи. Но утре външен министър може да стане всеки по силата на всякаква политическа конюнктура. Аз смятам, че решението Министерският съвет да дава разрешение е по-просто, по-приложимо, по-лесно за изпълнение, има си канцелария, която ще го движи по много по-лесен начин, като трябва, ще си го решават на подпис, като го няма външния министър, ще присъства на заседанието заместник или заместникът ще подпише на подпис и ще си го оформят дори канцеларски по-лесно.
Смятам, че и в това отношение това предложение е по-леко, по-просто, по-удобно за изпълнение.
Също така не виждам каква голяма беда ще стане, ако Комисията по външна политика, която и да е тя, получава едно копие от тази работа. Може да го чете само председателят и заместниците, но смятам, че от това няма да се сбърка нищо. И че това, което предлагате, не е по-просто. Ако външният министър не е съгласувал с тези четирима ресорни други министри, имате ли механизъм да го спрете? Може да се окаже просто по текста, който сте написали, че външният министър е дал едно разрешение без съгласуване и вие не можете да го спрете.
Така че аз смятам, че предложението на колегата Корнезов в тази част трябва да замени думите в ал. 1 "министър на външните работи" и тогава ал. 4 би останала само до първото си изречение. И в този смисъл правя предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Реплика на госпожа Дончева има ли?
Госпожа Мартинова, Вие ще вземете ли отношение? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам с няколко думи да очертая пред вас правната рамка, която се съдържа в действащото законодателство по отношение на дискутирания тук въпрос и която е подкрепена неколкократно в решения на Конституционния съд. По тази тема има и редица тълкувания.
Действащата Конституция изрично допуска възможност чужди войски да пребивават и преминават през територията на страната с разрешение на Народното събрание. Действащият Закон за морските пространства, вътрешни водни пътища и пристанища допуска, когато това посещение е с мирна, невоенна цел, разрешението да се дава от Министерския съвет, при условие че то е дадено предварително 30, респективно 45 дни.
Следвайки тази юридическа логика, аз бих искала да насоча вниманието ви към настоящото предложение и по-специално към дефиницията какво представлява съюзническата армия, респективно съюзническият кораб. Това е кораб, който плава под знамето на държава, с която България има ратифициран от Народното събрание, обнародван и влязъл в сила международен договор с военен и политически характер, от който произтичат съюзнически задължения за Република България. В този контекст и следвайки тази логика на разсъждение, става ясно, че съюзническият кораб като част от съюзническа армия има много по-близък фактически и юридически статут до българската армия, отколкото всяка друга армия, респективно кораб на друга армия, който минава през България с невоенна цел.
Така че, ако поставим на една права или в една координатна система, в чийто център е българската армия, най-близо до българската армия на хоризонталата ще бъде съюзническата армия, малко пт на разстояние ще бъде всяка друга армия, която иска да премине с невоенна цел, и най-далеч ще бъде чужда армия, която не е дала индикация за мирна цел.
Така че в тази посока, използвайки тези точки, виждаме, че съюзническият кораб е най-близо до българската армия. Неговият статут е много по-тясно свързан с българската армия именно поради наличието на съюзнически договор, който е ратифициран от Народното събрание.
И в този смисъл аз бих искала да насоча вниманието ви, че решението на четиримата министри се явява един изпълнителски акт на действие на международен договор, който предварително е бил разгледан, оценен и ратифициран от Народното събрание и са взети всички съществени елементи, защитаващи суверенитета.
Ще приведа още един аргумент в този смисъл. Предлага се решението да се вземе с оглед улесняване и бързина в технологията му от онези министри, чието значение, ако би било Министерският съвет, също така ще има решаваща роля.
И накрая, за да завърша, ще кажа, че няма нито противоречие, нито застрашаване на суверенитета на страната, тъй като това са онези министри, в чиито ресори в една или друга степен попада и разглеждането и решаването на тези въпроси. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мартинова.
За процедура – госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми колеги, аз смятам, че заместник-министрите юристи си дават сметка колко нелепо звучат аргументите за координатна система, поднесени тук. Има един общ режим, който дава функции на Министерския съвет – прекрасно, нека да ги спазваме! Щом има други условия, които налагат съкращаване на сроковете, ще ги съкратим. Но да става ясно, че тук петте министри трябва да имат право на участие в решението, а не някой да съгласува нещо и е ясно, че ако не се съгласува, това не пречи на външния министър да разрешава каквото си иска. Нали така, госпожо Мартинова? Няма пречка външният министър да даде разрешение, пък съгласувал или не съгласувал – да си гледат работата! Никаква координатна система не налага да прехвърлите накрая въпроса на селския кмет, защото съюзниците ни са достатъчно обичани и достатъчно близки. Много е просто да се спази общият ред - Министерският съвет да си преценява за какви нужди, за какви цели, още повече административно е по-леко и по-удобно.
Смятам, че правилникът, който ни ограничава да правим реплики на заместник-министрите, ще ни даде други допълнителни врати, малко в негово нарушение, за да обясня, че начинът с координатната система да се обяснява принизяването дори на Министерския съвет и прехвърлянето на външния министър на права, което на никаква логика не почива, е просто безпрецедентен случай. Петте ви министри в начина, по който сте изписали, нямат право на решение, има право външният министър. А ал. 2 е пожелание – ще съгласува. И нямате никакви възможности да коригирате, ако той не е съгласувал, а просто е разрешил, защото снощи му е дошло искането.
Така че аз смятам, колега Мартинова, че Министерството на транспорта може да даде един добър знак, като сам подкрепи предложението на парламентаристите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За процедура – господин Найденов.
Ангел Найденов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз ще предложа да отложим разискването на този текст и това е моята процедура.
Ще кажа още два аргумента и ще помоля тук присъстващите представители на Министерството на транспорта и съобщенията, в лицето на госпожа Мартинова, както и народните представители- юристи да разсъждават в тази посока и, ако е необходимо, да се ползва почивка, за да намерят съответно законодателното решение.
Аз и в комисиите, и тук не получавам отговор. Не е достатъчно това, което каза госпожа Мартинова, за координатната система. На въпроса защо се създава този двоен режим, защо в единия случай – по отношение на Сухопътните войски, правомощията са на Министерския съвет, а по отношение на корабите от Военноморските сили, които са съставна част на Въоръжените сили, вид Въоръжени сили, се извежда друг режим на нивото на министър на външните работи?
Ако логиката на вносителите е, че и в този случай разрешенията се дават, съответно вземат като решения на Министерския съвет, а актът на външния министър е само по отношение на формалното влизане в териториалните води, но което е предшествано, пак ще кажа, от решение на Министерския съвет, това е една посока, в която може да се мисли и в рамките на една почивка и на една бърза консултация може да се търси решение. Но ако логиката е, че решенията на външния министър заместват само по отношение на корабите на Военноморските сили решенията на Министерския съвет, то това е неприемливо.
Затова ще повторя още веднъж, госпожо председател, моята процедура – да отложим разискванията по този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Найденов.
Заповядайте за обратно процедурно предложение, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, госпожо председател.
Мисля, че дискусиите бяха достатъчно продължителни и правя обратно процедурно предложение – да преминем към гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Обратно предложение е да не се отлага разискването.
Госпожо Мартинова, ще вземете ли отношение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Единственото, което бих искала да добавя, тъй като беше казано вече твърде много в двете посоки за подкрепа на тезите – бих искала само да спомена, пак казвам, че става дума за съюзническа армия, която има много по-близък статут до българската армия, именно поради факта на съюзническата...
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Ама защо сухопътна? И тя е съюзническа, бе госпожо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Искам да кажа, че когато има специфика, произтичаща именно от съюзническия характер, всеки един закон трябва да бъде подложен на процедура за привеждане в съответствие. Така че в настоящия момент не е внесен законопроект за изменение на други закони, но мисля, че това не може да бъде отправено в момента към транспорта, тъй като говорим конкретно за този. Пак казвам, става дума за армия, която изпълнява съвместни функции с българската армия – съвместни учения, съвместни посещения. Тя е твърде близо и тя е получила санкцията на Народното събрание. Благодаря.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): За сухопътна съюзническа – така, за въздушна е така, а за водна – по трети начин.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказвания?
Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване първо предложението на господин Найденов – да се отложи гласуването на § 1 до изясняване на този проблем.
Гласували 150 народни представители: за 44, против 99, въздържали се 7.
Процедурното предложение не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 33, против 74, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на § 1.
Гласували 133 народни представители: за 91, против 39, въздържали се 3.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение от народния представител Йордан Мирчев за създаване на нов § 1а.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 2 със следното съдържание:
“§ 2. В чл. 10, ал. 1 в края на изречението се поставя запетая и се добавя “ал. 1 и 2”.”
Следващото предложение е от същия характер.
Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 3 със следното съдържание:
“§ 3. В чл. 11, ал. 1 в края на изречение първо се поставя запетая и се добавя “ал. 1 и 2”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли желаещи за изказвания по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване § 2 и § 3, подкрепени от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 101, против 1, въздържал се 1.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Следващото предложение е от народния представител Стефан Минков – създава се нов § 1а:
“§ 1а. Чл. 14 се изменя така:
“Чл. 14. Чуждестранните военни кораби се освобождават от такси при посещение във военните пристанища на Република България.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Стефан Минков (НДСВ, от място): Оттеглям предложението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Предложение от народния представител Любен Корнезов по § 2 – в § 2, чл. 72 се правят следните промени:
1. В ал. 7 думите “министър на външните работи” се заменят с “Министерският съвет, който незабавно уведомява Народното събрание за постъпилото искане”.
2. В ал. 8 изречение второ се заличава.
Комисията не подкрепя предложението. По същество то беше гласувано в § 1.
Предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 2, който става § 4, да придобие следното съдържание:
“§ 4. В чл. 72 се създават алинеи 7, 8 и 9:
“(7) Съюзнически военен кораб на крайдунавска страна може да премине по вътрешните водни пътища и да посети откритите пристанища и рейдове по река Дунав с разрешение на министъра на външните работи, когато това се извършва с цел учение, обучение, посещение на добра воля, както и в изпълнение на други съюзнически задължения от мирен характер.
(8) Разрешението по ал. 7 трябва да се поиска най-малко 14 дни преди посещението. Министерството на външните работи съгласува постъпилото искане с министъра на отбраната, с министъра на вътрешните работи и с министъра на транспорта и съобщенията.
(9) Министърът на външните работи уведомява незабавно Министерския съвет за издадените разрешения по ал. 7.”
По този текст дискусията беше свързана с морето. Тук просто се отнася само за река Дунав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Професор Мирчев, не е само до морето и до Дунава. Хипотезата тук е друга. Преди малко говорихме за акваторията на Черно море, нашите пристанища и обърнете внимание – за съюзнически надводни и подводни кораби. Тук става въпрос за военни кораби на дунавски страни и трябва да знаем, че сме подписали и сме страна по Дунавската конвенция, което също трябва да бъде съобразено.
Вероятно в Дунава военните кораби ще бъдат с по-малко военна мощ, с по-малък тонаж, но така или иначе, това са военни кораби. По-нататък в параграфа ще видите, че това е и съюзнически кораб. “Съюзническият кораб” не се свежда само до кораби на НАТО или кораби под командването на НАТО. Може да бъде под командването на чужда държава. Въпросът е кой издава заповедите на този военен кораб и какво може да прави този военен кораб? Защото, тук се обръщам и към уважаваната колежка и представител на министерството – вижте, въпросът е конституционен, още веднъж ви казвам, и не е само до чл. 84, т. 11. Чета ви чл. 105, ал. 2: “Министерският съвет...”, уважаема госпожо, която не чувате, “Министерският съвет осигурява националната сигурност и ръководи Въоръжените сили”. Не министърът на външните работи, не министърът на отбраната или който и да е отделен министър. Това е конституционно задължение на Министерския съвет. Затова ви предлагам и в случая с р. Дунав и военните кораби по него, Министерският съвет да взима това решение, за да могат тези военни кораби да преминават през българската част на р. Дунав, защото те - виждам, че господин Христо Кирчев излиза, могат да не стрелят и надали ще стрелят по българска територия, но могат да стрелят по чужда територия, само че от наши териториални води. (Възгласи: “Е-е-е!”.)
Вие се смеете, но в Персийския залив също има военни кораби. Има ли? Военен кораб до кораб! Отгоре на това, уж с мирни цели.
А за предишният текст - вие не видяхте какво гласувахте. Вие го гласувахте за атомни военни кораби с ядрена енергия, но натиснахте копчето без да мислите.
Затова, ако се приеме и този текст, тук съвсем ясно и категорично го казвам, ще се обърна към моите колеги от парламентарната група да сезираме Конституционния съд (реплика от НДСВ), защото за мен първия път - чл. 8, а и с този текст, след като се дава възможност само на министъра на външните работи, практически еднолично да решава тези въпроси, за мен е противоконституционен и ще сезираме Конституционния съд. Благодаря ви. (Реплики от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 39, против 64, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за съдържанието на § 2, който става § 4.
Гласували 82 народни представители: за 67, против 5, въздържали се 10.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: По § 3 – последен, има предложение от народния представител Любен Корнезов – в § 2 т. 6 се изменя така:
“6. “Съюзнически кораб” е всеки кораб, който изпълнява задачи, възложени му от командването на НАТО.”
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение от народния представител Йордан Мирчев, което е подкрепено от комисията, и се предлага следната редакция на § 3, който става § 5:
“§ 5. В § 2 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. Създават се нови точки 6 и 7:
“6. “Съюзнически кораб” е кораб, плаващ под знамето на държава, с която има ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с военен и политически характер, от който произтичат съюзнически задължения за Република България.
7. “Съюзнически задължения от мирен характер” по смисъла на този закон са задълженията от мирен характер, произтичащи от ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България международен договор с военен и политически характер.”
2. Досегашните точки 6-33 стават съответно т. 8-35.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Корнезов, заповядайте за изказване.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Стигнахме до това: що е съюзнически кораб? Аз ви предлагам в своето предложение – съюзнически кораб е този, който изпълнява задачи, възложени му от командването на НАТО. Ние сме членове на НАТО. Участваме при вземането на решенията на НАТО. Това са нашите съюзници. В края на краищата когато даденият кораб – надводен или подводен, е под командването на НАТО, явно, че сме, бих казал, заедно.
Учудващо за мен не ми се приема предложението и се казва, че съюзнически кораб е всеки кораб, който плава под някакво чуждо знаме, не българско, не на НАТО, не на натовска държава - стигало да имаме международния договор.
Господин Мирчев, извинявайте, много Ви уважавам и се обръщам към Вас, но Вие знаете ли колко сключени договори от военен и политически характер има България в момента? Десетки. Да оставим тези, които ще сключим нататък, и то с държави, които са извън Европа, на другия край на света. Ние ще дадем на министъра, на един-единствен министър, с един-единствен подпис, вероятно той ще го прехвърли на заместник-министъра да решава такива съществени въпроси, които могат да доведат и до крайно неловко положение спрямо нашите съюзници в НАТО, защото съюзнически кораб не е кораб под командването на НАТО. Поне това да ограничим! Хайде, приехте, че министър само ще дава, но да дава поне само на кораби, които са под командването на НАТО. За всички останали, които са извън НАТО, поне за тях Министерският съвет да знае и парламентът да има някаква горе-долу информация. Не тук да го разискваме! Тук ви го предложихме: препис от решението на Министерския съвет – на Комисията по външна политика и сигурност. Защо и това не искате?
Според мен това вероятно не е само от незнание. Това подкопава държавността и парламентаризма в България, уважаеми дами и господа. Знам, че няма да ми чуете гласа, но знам, че ме разбирате. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Корнезов.
Други желаещи за изказване по този параграф има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Корнезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 36, против 52, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме редакцията на комисията за § 3, който става § 5.
Гласували 92 народни представители: за 61, против 24, въздържали се 7.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Госпожо председател, за да приключим с този законопроект, последното предложение е на народния представител Стефан Минков, което касае промени в Кодекса на търговското корабоплаване.
Комисията след като разгледа предложенията и на основание чл. 71, ал. 2, изречение трето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание счита, че не е целесъобразно да се обсъждат и гласуват тези текстове, тъй като тези предложения противоречат на принципите и на обхвата на приетия на първо четене законопроект. По същество те ще бъдат предложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Мирчев.
Приехме Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.


Следващата точка от дневния ред е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ПАРАХОДСТВО “БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ” АД – РУСЕ.
Вносител е Министерският съвет.
Заповядайте, господин Мирчев.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Правя процедурно предложение във връзка с разглеждането на този въпрос в пленарната зала да бъдат допуснати госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Никола Янков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Атанас Бангачев – директор на Агенцията за приватизация, и господин Кристиян Кръстев – директор в Министерството на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме достъп до залата на тези лица.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Господин Димитров, моля да представите доклада на Комисията по икономическата политика.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение № 402-03-34 от 5.11.2004 г. за
одобряване на Стратегията за приватизация на Параходство
“Българско речно плаване” АД – Русе, внесен от
Министерския съвет

На заседание, проведено на 13 януари 2005 г., съвместно с Комисията по транспорт и телекомуникации, с участието на министъра на транспорта и съобщенията, Комисията по икономическата политика разгледа проекта за решение за одобряване на Стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе, внесен от Министерския съвет.
Стратегията е разработена в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 7 и чл. 35а, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Приватизацията на Параходство “Българско речно плаване” АД е насочена към постигането на следните основни цели:
1. максимално висока продажна цена;
2. развитие и запазване предмета на дейност на дружеството;
3. запазване на работните места;
4. запазване на националната принадлежност на дружеството.
На стратегически или финансови инвеститори ще бъдат предложени за закупуване акции в размер 70 на сто от капитала на дружеството.
В съответствие с изискванията на чл. 35б, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол методът на продажба ще бъде публично оповестен конкурс. Той ще протече в два етапа съобразно реда, предвиден в Наредбата за търговете и конкурсите, уреждащи условията и реда за провеждане на конкурсите и при спазване на специалните изисквания, съдържащи се в Глава седма “А” от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.
Окончателните оферти на участниците в приватизацията на Параходство “Българско речно плаване” АД трябва да съдържат следните основни елементи:
1. Окончателно обвързваща цена на предлагания пакет акции.
2. Окончателна бизнес програма за 5-годишен период, включваща, но неограничена до: програма за трудова заетост и подробна инвестиционна програма с разбивка по години, включваща стойности, видове инвестиции и източници на финансиране.
3. Доказателства за финансовата обезпеченост на предлаганата цена и предложения размер на инвестициите.
4. Безусловно изразено от участника съгласие със следните задължителни условия на сделката: забрана за намаляване на придобитото акционерно участие на купувача в Параходство “Българско речно плаване” АД под 51 на сто от капитала за срок три години от прехвърлянето на акциите.
5. Забрана за промяна на акционерното участие в дружеството-купувач за срок до 1 януари 2007 г., запазване предмета на дейност на дружеството, недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност и забрана за промяна на българския флаг на корабите, регистрирани под български флаг, за срок от 5 години от датата на прехвърляне на акциите, както и задължителна регистрация под български флаг на новопридобитите през същия период кораби.
6. Ангажимент за изпълнение на изискванията на директивите и регламентите на Европейския съюз.
7. Социални ангажименти, свеждащи се до инвестиционна програма и програма за трудова заетост.
Окончателните оферти, подадени от кандидатите, ще бъдат оценявани въз основа на критериите: цена, инвестиционна програма и програма за трудова заетост, като тежестта на всеки един от тези критерии ще бъде, както следва: 70 на сто цена, 15 на сто инвестиционна програма и 15 на сто програма за трудова заетост.
В хода на дискусията депутатите изразиха мнение, че приватизацията на Параходство “Българско речно плаване” АД е най-добрата възможност за успешното развитие на дружеството, тъй като понастоящем българският речен търговски флот е в значителна степен морално и физически остарял и не е в състояние да се конкурира с динамично променящите се условия, наложени от развитите европейски държави по горното течение на р. Дунав, каквито са например Германия и Австрия.
Направено беше предложение в Раздел ІV “Процедура по продажбата”, т. 2 “Заключителен етап на конкурса” след думите “подробна инвестиционна програма с разбивка по години, включваща стойности, видове инвестиции и източници на финансиране (в табличен вид)” да се добави следният текст: “Ангажиментите на купувача по инвестиционната програма и програмата за трудова заетост се гарантират откъм държавата:
- с ефективна банкова гаранция на стойност 10 на сто от общия ангажимент за инвестиции, посочен в бизнес програмата, при условия, определени в приватизационния договор, и
- със залог върху процент от придобитите акции при условия, определени в приватизационния договор”.
В резултат на проведеното гласуване – 10 гласа “за”, 1 глас “против” и 1 глас “въздържал се”, Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
Народното събрание на основание чл. 86 от Конституцията на Република България реши:
Одобрява Стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД със следното допълнение: в Раздел ІV “Процедура по продажбата”, т. 2 “Заключителен етап на конкурса” след думите “подробна инвестиционна програма с разбивка по години, включваща стойности, видове инвестиции и източници на финансиране (в табличен вид)” да се добави следният текст: “Ангажиментите на купувача по инвестиционната програма и програмата за трудова заетост се гарантират от държавата:
- с ефективна банкова гаранция на стойност 10 на сто от общия ангажимент за инвестиции, посочен в бизнес програмата, при условия, определени в приватизационния договор, и
- със залог върху процент от придобитите акции при условия, определени в приватизационния договор”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Следващият доклад е на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Заповядайте, господин Мирчев.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Няма да чета проекта за решение, което господин Димитров прочете, тъй като то е общо на двете комисии – по транспорт и телекомуникации и по икономическа политика.
Ще прочета само доклада на комисията относно стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване”.
“На съвместно заседание с Комисията по икономическа политика, проведено…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Господин Мирчев, не знам защо правите тази уговорка, но самото решение е неделима част от доклада и затова ще трябва да го прочетете като неделима част от него, за протокола.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: “На съвместно заседание присъства вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията господин Николай Василев, заместник-министрите на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова и Никола Янков, заместник-министърът на икономиката господин Димитър Ивановски, изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Атанас Бангачев и представители на синдикатите.
Основната цел на стратегията е да определи аспектите за организация, провеждане и приключване на приватизацията на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе, осигуряваща прозрачна и икономически ефективна продажба на акциите от капитала на дружеството на максимална цена на максимално стабилен стратегически инвеститор, който е в състояние да осигури ефективно управление и развитие на дружеството.
Българският речен флот в голямата си част е морално и физически остарял и е невъзможно да се конкурира с динамиката на развитието в този сектор, наложено от европейските държави по горното течение на р. Дунав, като например Германия и Австрия. Ефектът, който се цели с приватизационната процедура, се състои в запазване на предмета на дейност на превозвача и едновременно с това развитието на флота. Параходство “Българско речно плаване” е дружество, което обслужва важни отрасли на българската икономика. Запазването на предмета на дейност на дружеството от страна на бъдещия собственик ще въздейства положително на българската икономика като цяло. От купувача се очаква да развие бизнеса на дружеството чрез нови инвестиции и осигуряване на допълнителни товари. Приватизацията на дружеството цели осигуряването на конкурентоспособност на българския износ за Централна и Западна Европа, запазване на оптимален брой служители и национална принадлежност на “Българско речно плаване” чрез запазване статута му на национален превозвач. Предметът на продажбата се състои в предлагане на инвеститорите за закупуване на акциите в размер на 70 на сто от капитала на дружеството.
Раздел ІІІ “Профил на потенциалните инвеститори” регламентира предпочитания тип инвеститори – стратегически и финансови.
В Раздел ІV “Процедури по продажбата” се акцентира върху прозрачността на процеса, бързината на приватизацията и основно върху социалната защита на работниците и служителите. Дружеството е един от най-големите работодатели в региона. Задължително условие за бъдещия купувач ще бъде изискването за запазване на съществуващия брой работни места.
Окончателните оферти на участниците в конкурса трябва да включват следните елементи: окончателно обвързваща цена за предлагания пакет акции, окончателна бизнес програма за петгодишен период, включваща програма за трудова заетост и подробна инвестиционна програма, доказателства за финансова обезпеченост на предлаганата цена и предложения размер инвестиции. Офертите ще бъдат оценявани въз основа на предлаганата цена, инвестиционната програма и програмата за трудова заетост за придобиването на 70 на сто от капитала на дружеството, като тежестта за съответните критерии се разпределя: 70 на сто за цена, 15 на сто инвестиционна програма, 15 на сто програма за трудова заетост.
След проведените дебати Комисията по транспорт и телекомуникации единодушно с 8 гласа “за” предлага на Народното събрание да приеме проекта за решение за одобряване на стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” със следното допълнение: в Раздел ІV “Процедура по продажбата”, т. 2 “Заключителен етап на конкурса”, след думите “подробна инвестиционна програма с разбивки по години, включваща стойности, видове инвестиции и източници за финансиране (табличен вид)” се добавя: “ангажимента на купувача по инвестиционната програма и по програмата за трудова заетост се гарантират към държавата с ефективна банкова гаранция на стойност 10% от общия ангажимент за инвестиции, посочен в бизнес програмата, при условия, определени в приватизационния договор и със залог върху процент от придобитите акции при условия, определени в приватизационния договор”.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Мирчев.
Откривам дискусията по тази точка в дневния ред.
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! И по време на дискусията, а пък и в предхождащия период – говоря за дискусията в комисиите, така и не получихме убедителен отговор защо е необходимо толкова форсмажорно да бъде приватизирано въпросното дружество “Българско речно плаване”. Всичко това и мълчанието, съпровождащо тази ускорена процедура, навеждат на мисълта, че в крайна сметка целите са всичко, което е възможно, което все още е на тезгяха, да бъде продадено по най-бързия начин и да облагодетелства едни или други групи, свързани с управлението на страната.
Въпросната стратегия, както и друга, която вероятно ще гледаме тези дни, свързана с Българския морски флот, е написана твърде фрагментарно, твърде схематично. Между другото и двете стратегии си приличат като две капки вода, включително и правописните грешки съвпадат. Не разбирам защо трябва да има такова голямо сходство между двете стратегии, доколкото дружествата БМФ и “Български речен флот” не си приличат, въпреки че и в двата случаи става дума за воден транспорт. Моята прогноза, дай Боже да не се оправдае, е, че много скоро след тази приватизация дружеството няма да съществува в този формат и бавно и полека ще бъде ликвидирано, като на негово място може би ще възникнат други дружества. Във всеки случай едва ли тази приватизация би защитила националния интерес.
Обтекаеми формулировки от рода на тази за оптимизиране на персонала на дружеството, неговата численост, не обещават нищо. Аналогии има и от недалечното минало, когато по същия начин се оптимизираха цените, което означаваше повишаване, а в случая оптимизацията на числеността на персонала на дружеството означава само едно: той скоро и драстично ще бъде намален.
Едва ли изкуствено подхранваните надежди, че ще може да бъде взета някаква сериозна цена за това дружество, ще се оправдаят.
Имам един въпрос в тази насока и бих желал да получа отговор. Тъй като един пакет от 30% беше продаден предварително, бих желал да зная в устава на дружеството как е регламентиран въпросът за вземане на решения? Каква част в общото събрание имат достатъчно мнозинство, за да се вземат решения от по-висок ранг, свързани с промяна на дейността и структурата на дружеството? Доколкото съм информиран, тези решения се взимат с три четвърти от броя на гласовете, след като са продадени предварително – на каква цена, не зная, това е вторият ми въпрос – кой ще взима решенията оттук нататък? Ако се окаже, че тези 30% са продадени на едно дружество, а решенията трябва да се взимат със 75%, това би означавало, че бъдещият купувач ще е с вързани ръце, като става дума за сериозни въпроси, свързани с развитието на дружеството.

И доколкото тази техника се повтаря и при приватизацията на БМФ, въпросът е от изключителна важност. Той е важен и за това каква цена ще получим. Ако бъдещият купувач е с вързани ръце, говоря за сериозните инвеститори, те няма и да участват. Тогава ще се окаже, че притежателите на сегашните 30% вероятно ще могат да диктуват и цените на продажбата на останалите дялове. Ето на този въпрос бих желал вносителите да отговарят.
Иначе мога да заявя и позицията на нашата парламентарна група, която няма да подкрепи тази стратегия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Пантелеев.
От името на вносителите някой ще отговори ли на въпросите на господин Пантелеев?
Заповядайте, госпожо Мартинова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, бяха отправени фактически два въпроса. Единият от тях е защо е необходимо форсмажорно да се приватизира БРП, а другият е начинът, по който ще става вземането на решение.
По първия въпрос бих искала да кажа следното. Не са налице основания да се счита, че стратегията се предлага за приемане форсмажорно. Все пак обаче нека да подчертая, че реалностите в нашия обществен живот налагат да се мисли за приватизацията в едни доста експедитивни темпове, тъй като бъдещето, което предстои за българските речни превозвачи, налага да се приемат предизвикателства във връзка с присъединяването към Европейския съюз, които от 2007 г. ще бъдат много сериозни. Тези предизвикателства са една сериозна конкуренция и наличие на възможност българският превозвач и другите български по-малки превозвачи, но БРП е най-големият превозвач по р. Дунав, да може да отговори и да може с характера на корабите си, с капацитета и техническите им възможности да поеме не само по р. Дунав, но да преминава и към Рейн и Майн. И това трябва да бъде съчетано с признаване на правоспособността на екипажите и възможност в целия си комплект всички тези елементи да дадат възможност нашият превозвач да се справи, да понесе конкуренцията на европейските водни превозвачи. Ето защо, вземайки предвид, че възрастта на самоходния флот е 28 години, а възрастта на несамоходния флот на БРП е 31 години, ние трябва да държим сметка за това и трябва час по-скоро да помислим за начин, който да доведе до възможност за влагане на свежи инвестиции. Именно този начин е приватизацията на БРП.
Що се отнася до втория въпрос за вземане на решенията, този въпрос е уреден, разбира се, и в устава, както вече подчерта господин Пантелеев. Но все пак правилата за това как се вземат решения, са предвидени основно в действащия Търговски закон. Там е посочено какъв е кворумът за вземане на решения от общото събрание и за провеждане на самото общо събрание. Тоест има един необходим кворум от присъстващи акции от капитала, които са необходими, за да може да се приеме решение. Това е 50% плюс 1.
По отношение на други решения, каквото е например промяна във вида на дейността, увеличаване или намаляване на капитала, за тях се изисква квалифицирано мнозинство от 2/3. Това са най-сложните, най-важните решения. Аз смятам, че в конкретния случай е по-правилно именно това – едно решение, което се взема с квалифицирано мнозинство, да бъде в хипотезата 70:30. Тоест да е необходимо участието на миноритарния акционер, за да се вземе едно или друго решение. Защото това е най-добрият начин да бъде съхранен интересът на дружеството и да не се вземат с лека ръка решения, например по отношение по-нататъшното продължаване предмета на дейност на дружеството. По този начин аз не смятам, че ще има някакво затруднение, тъй като законът изрично е упоменал начина, по който се вземат решенията, и съответния кворум за различните видове решения. Той е различен в зависимост от това каква е тежестта на решението, каква е степента на важност.
Така или иначе аз мисля, че по никакъв начин настоящата стратегия и също фактът, че имаме миноритарни, а не един, миноритарни собственици на 29,7% от капитала на дружеството, това по никакъв начин не би влошило интересите за бъдещото развитие на БРП. Благодаря ви.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): А на каква цена бяха продадени акциите? Какви са постъпленията?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Моля да погледнете справката към борсата. Това не е мой въпрос. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Много моля да не се задават въпроси.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Аз попитах, но не ми беше отговорено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има думата госпожа Анели Чобанова, която е крайдунавски депутат и има родни пристрастия към тази дейност.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност аз излизам, за да споделя своите предложения към тази стратегия, която, когато се гледаше в Комисията по транспорт и телекомуникации, някак си убегна от вниманието на самата комисия поради факта, че много се бързаше наистина по някакъв начин, незнайно за мен защо, и някак си не можахме да стигнем до определен консенсус. Поради тази причина в края на разглеждането на тази стратегия аз изразих своето явно негодувание и, преди да напусна заседанието на комисията, гласувах “против”. Затова изразявам днес и своето изумление от факта, че в доклада на комисията беше отразено 8 “за” и нито 1 “против”, при положение, че в стенограмата имаше 8 “за”, 3 “против”, 1 “въздържал се”.
Въпреки всичко днес, водена не само от регионални, но и от професионални ангажименти, аз бих искала, тъй като наистина съм и учила, и работила в този бранш, да направя своите предложения от тази трибуна. Те са следните. Започвам да ги чета по съдържанието в последователността така, както е направена стратегията.
Първото ми предложение касае съдържанието на точка “д” на Раздел І “Цели на приватизацията”, като моето желание и моето предложение е да се запазят първото и второто изречение, но третото и четвъртото изречение да придобият следния вид: “Ето защо в конкурсната документация да бъде поставена тежест върху запазването на съществуващия брой работни места в съответствие с изискванията за броя на персонала по действащата нормативна уредба на Република България.”
Какви са моите мотиви за това искане? Текстът на точка “д” се припокрива по съдържание и смисъл с текста на частта “Социална защита” в Раздел ІV, наречен “Процедура по продажбата” с тази разлика, че в предложения за изменение текст се употребява терминът “оптимален брой служители”, както и недотолкова категоричната позиция на принципала, че би могло да бъде едно от изискванията в конкурсната документация, който текст обаче влиза в противоречие с позицията в частта “Социална защита”. Ето защо аз предлагам тази редакция, за да се уеднакви както терминологията, така и самата позиция на принципала.
Второто ми предложение касае точка “а”, отново на Раздел І “Цели на приватизацията”, където след израза “квалификационни критерии, гарантиращи качеството на купувача” да се добави още изразът: “опит и утвърден авторитет в областта на водния транспорт”, след което се продължава с останалата част на текста на вносителя.
Мотивът ми е: щом като при определянето на качеството на купувача ще се допуска широк кръг от кандидати инвеститори, то от гледна точка на спецификата на продаваното дружество сред критериите е редно да се постави и известна тежест на опита и величината на тези, които ще заявяват своя интерес към приватизацията на дружеството.

На трето място, трето предложение. От текста на Раздел ІІ “Предмет на продажбата” да отпадне абзац втори, а именно: “Извършената през м. март 2004 г. продажба на 30 на сто от капитала на дружеството не противоречи на разпоредбата на чл. 35а, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол”.
Тук аз бих искала да настъпи една промяна - целият този абзац да отпадне и към абзац първи да се добави ново изречение със следното съдържание: “Това произтича от чл. 35а, ал. 2 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, предвиждащ разпоредбите на Глава 7А да се прилагат при продажба на повече от 50 на сто от капитала на съответното дружество”. По този начин е оформен и текстът на целите на приватизацията, обърнете внимание, в стратегията на “България еър”. Това е универсален текст, който би могъл да се застъпи и в тази стратегия.
Какъв е бил мотивът ми за отпадане на абзаца с това съдържание, което предложих? Мотивът е следният: доколко продажбата на 30 на сто от капитала на дружеството през м. март 2004 г., ако си спомняте, тук имаше дебат и взето решение и това решение не беше изпълнено докрай, не противоречи на определена норма и разпоредба, то не е в правомощията на Народното събрание да реши и регламентира, тъй като Народното събрание е само законодателен, а не решаващ орган, и разглежданият тук и сега документ не е решение, а стратегия. Това беше третото ми предложение.
Четвъртото ми предложение – в частта “Стратегически инвеститори” на Раздел ІІІ след израза “с ясен произход на капитала” да се добави изразът “имащи дейност в корабоплаването” и да се продължи с останалата част от изречението.
На второ място, в частта “Финансови инвеститори” да се добави нов абзац със следното съдържание, който абзац също съм имплицирала от стратегията за “България еър”, а именно със следното съдържание: “Финансови инвеститори ще бъдат допускани за участие само в случай, че трима или по-малко участници – стратегически инвеститори, са получили сертификат за регистрация”.
Петото ми предложение. На първо място, в т. 2, наречена “Заключителен етап на конкурса” от Раздел ІV “Процедура по продажбата” към текста на подточка 4 “Безусловно изразено от участника съгласие със следните задължителни условия на сделката” след последното тире да се добави ново тире със следното съдържание:
“- забрана за продажба или за друг начин за прехвърляне на собствеността на дружеството на трети лица до три години от момента на сключване на приватизационната сделка”.
На второ място към това предложение, пак в същия заключителен етап на конкурса, след абзаца “Министерският съвет с решение определя участника …” се добавя ново изречение със следното съдържание: “Със своето решение Министерският съвет не може да внася промени в договорените параметри на сделката”. Това също е имплицирано от стратегията на “България еър”.
Какъв е бил мотивът ни? Опасенията ми тук са да не би дружеството да бъде използвано като разменна монета за придобиване на друго предприятие от даден пул. Ако дружеството започне да преминава в различни собственици, много лесно може да се стигне до финансовата му дестабилизация, а оттам и до сериозни икономически и социални последици за служителите му и за региона.
Това бяха моите предложения. Оформила съм ги в писмен вид. Ако се приемат, бих могла да ги напиша по надлежния ред, така че моля колегите да вложат изключително внимание при разглеждането, при обсъждането и при гласуването на тези предложения, защото както вече тук се каза, Параходство “Българско речно плаване” е най-големият български речен превозвач. И аз бих искала като русенски народен представител, като български гражданин, а също така и като професионалист в тази област това предприятие да остане и занапред най-големият български речен превозвач. Защото превозите по р. Дунав имат перспектива, имат бъдеще и те ще се развиват и увеличават все повече и повече. Да не би България в даден момент да се окаже без национален или без голям български превозвач и да бъде неконкурентоспособна в среда, в която вече ще има икономически растеж в тази насока.
Благодаря ви за вниманието и ви призовавам към разум.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Чобанова, останете за секунда. Пътят да бъдат гласувани тези предложения е да бъдат дадени в писмен вид и да се добавят към проекта за решение, докладвано от двете комисии. (Реплики на народния представител Анели Чобанова.) В такъв случай, вижте проекта за решение и къде да се добавят в него всички тези поправки, които имате. Предполагам, че в заключителния етап, в Раздел ІV има заложени поправки. (Реплики на народния представител Анели Чобанова.) Вие трябва последователно да ги отбележите. Трябва да дадете текст в писмен вид, който да показва точно къде да бъдат тези поправки и тези предложения, и текстът да бъде подложен на гласуване.
Следващият, който е пожелал думата, е народният представител Благой Димитров. Заповядайте.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги! Не знам доколко е уместно да гледаме Стратегията за приватизация на “Българско речно плаване”, тъй като практически 30% от дружеството са продадени. Аз се сещам за една опера “Продадена невеста” от Сметана, така че още веднъж казвам, доколко е уместно и не изпадаме ли в глупава ситуация парламентът да гледа стратегия за приватизация на една приватизирана компания, приватизирана от Министерския съвет?
Аз дори съм изненадан, че тук няма представител на Министерството на икономиката, тъй като формално Министерството на транспорта и съобщенията е принципал, но с продажбата на тези 30% е свързана госпожа Шулева. Може би госпожата министър трябваше да бъде тук, за да чуе въпросите и да даде отговор на въпросите, които следва да бъдат зададени.
И още нещо. Тук би следвало по промените, които ще се направят в текстовете, на базата на решение на Народното събрание, което ще бъде гласувано след края на дебата, все пак трябва ресорният вицепремиер, който отговаря за приватизацията, да си каже мнението.
Така или иначе, госпожа Шулева отива в Южното полукълбо, оправя икономиката, но когато тук стане дума за приватизация, тя отсъства от пленарната зала.
По същество, първо, господин председателю, искам да предложа, може и в писмен вид да дам след малко предложението си, на стр. 4, подточка “ж” “бързина” да бъде заменена с “бързина на преструктуриране на дружеството”. Става дума за Раздел І “Цели на приватизацията”. Не може цел на приватизацията да бъде бързина. Такава цел на приватизацията няма. Цел на приватизацията може да бъде бързо преструктуриране на дружеството. В този смисъл е и моето предложение по подточка “ж” – думата “бързина”, записана с черен курсив, да бъде заменена с “бързина на преструктуриране на дружеството”. Това вече може да бъде цел на приватизацията. Бързината на приватизацията не може да бъде цел. Разбира се, съгласен съм, че цел на приватизацията може да бъде бързото преструктуриране, оздравяване на дружеството и пр.

Тук обаче, към същия абзац - "ж", ме смущава нещо. Забележете какво се твърди на стр. 5: "Като цяло бързото развитие на процеса ще спомогне за освобождаване от остарелите плавателни съдове."
Това е вече може би трети документ, където виждам колко лоши са компаниите, които продаваме. Аз такова нещо не мога да гласувам. Значи това го чета за БМФ, за БТК – колко е лоша компанията, явяват се министри, заместник-министри, облъчват общественото пространство, че компаниите, които са за продажба, са лоши и в същото време ни говорят за лошата конюнктура на пазара – колко примерно ще свали цената на компанията. Мисля си, че това е лош лобизъм.
Георги Божинов (КБ, от място): А за борсата какво ще кажеш? За цената на БТК!
Благой Димитров: Така че тук, в тази връзка и като правя опит порочната практика по някакъв начин да бъде заличена, предлагам на колегите народни представители да изменим текста по следния начин: "с оглед тенденцията към увеличаване на товаропотоците по р. Дунав, необходимо е увеличаване на капацитета и адаптиране към променящата се бизнес среда по западната линия, изискваща по-малки и по-бързи кораби".
Няма смисъл да коментираме пред продавачите, че компанията е лоша. Това означава, че аз излизам на пазара да си продавам автомобила и на висок глас започвам да викам колко е ръждясал и как гумите са износени. Вследствие на което не мога да очаквам добра цена. Разбира се, с тази малка разлика, че хората, които са писали тази стратегия, не са собственици на компанията.
Значи не може в трета стратегия да четем, че българските компании са в толкова лошо състояние, че не може да им се вземе добра цена. Вчера обсъждахме подобен въпрос и за Български морски флот. Дано да не е тенденциозно, аз обаче гледам подозрително на такива текстове.
Практически предлагам след думата "Дунав" до думата "необходимо" всичко да отпадне и да не се коментира, тъй като съм убеден, че големите стратегически инвеститори идват с екип от юристи, от експерти, предоставят им се правни и всякакъв друг вид анализи и те могат да направят сметка. Но с такъв вид стратегии, а тук имате текстове, в които се казва, че трябва да привличаме добри инвеститори, просто няма как да стане. Практически тази стратегия излиза и тя ще бъде четена от инвеститорите.
По-нататък, на стр. 6, пак по процедурата по продажба в "бързина", което практически е "цели на процедурата", тук съм съгласен, се казва: "предвид високата средна възраст на флота". По същия начин се коментира. Ето, поне на две места се говори, че продаваме практически стари кораби. И като се мултиплицира с това, че 30% са продадени вече, резултативно нещата по тази продажба отиват на зле. Не съм съгласен по такъв начин да се експонира чрез стратегия. Казвам ви, като български народен представител не мога да толерирам такъв вид текстове или да гласувам за тях.
По отношение на това какви са гаранциите. Процесът на продажбата на тези 70% от капитала на дружеството се развива добре, да видим оттук насетне какви са гаранциите, че ще се купуват по-малки, мобилни кораби.
И още едно противоречие срещам - че практически по тази западна линия, която се коментира, твърди се, че товаропотокът се вдига. Тоест има всички основания българската държава да вземе добра цена за тези 70%. Но вижте какви гаранции има в стратегията. На стр. 10 се казва: "забрана за намаляване на придобитото акционерно участие на купувача под 51% за срок три години от прехвърлянето на акциите".
Питам: гаранция ли е това? Значи след продажбата, ако тя, да речем, стане до края на тази година, в което се съмнявам, а предполагам, че мнозинството ще иска до края на мандата, технологически не виждам как може да стане, това означава, че три години оттук насетне този собственик, който купи, ако въобще се яви такъв при продадени 30%, няма право да намалява дяловото си акционерно участие под 51%. И питам: гаранция ли е? Аз твърдя, че не е гаранция. Или забрана за промяна на акционерното участие в дружеството за срок до 1 януари 2007 г. Практически две или три години се припокриват като срокове.
Значи никакви гаранции няма. Аз мога да ви разиграя един лош вариант: след четири години примерно този, който е купил на ниска цена, може да изчисли, че ще му бъде по-изгодно да продаде корабите за скрап, отколкото да има такава компания, от която ще понася загуби. Тоест твърдя, че тези гаранции, които практически се създават, по никакъв начин не осъществяват определена протекция, тоест държавата не се грижи какво ще стане с такова важно за българската икономика дружество.
На същата страница – 10, има едно разпределение на общата оценка на офертата: 70 на сто кеш цена, 15 на сто инвестиционна програма, 15 на сто програма за трудова заетост. Е, добре, ако искаме подмяна с малки нови кораби или влекачи, може ли само 15 на сто да е инвестиционната програма? И в рамките на колко години? Това не е уточнено.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Пет години. Пише го!
Благой Димитров: Добре, в рамките на пет години. Ами 15 на сто при практически продадени вече 30%, може ли някой тогава да ми даде отговор за какви пари става дума? Това нещо може ли да задоволи изискването за реиновация на компанията? И ето, аз задавам въпрос на експертите: примерно за какви пари става дума и горе-долу в рамките на тези пет години колко кораба могат да се купят и компанията да се обнови, за да може да влезе в трафика на запад по р. Дунав?
По отношение на националната сигурност. Добре е, тук, разбира се, нищо не може да се направи като текст в проекторешението или в самата стратегия, да се изиска едно съгласувателно писмо от Генералния щаб. Забележете, казвам от Генералния щаб на Българската армия, защото си спомням, по сделката за приватизация на Българската телекомуникационна компания всичко беше минало през Министерския съвет, стратегията мина и изведнъж началникът на Генералния щаб извади едно съгласувателно писмо, с което каза, че националната сигурност не е гарантирана чрез сделката. Тоест на политическо ниво може да е взето решение, през Министерския съвет може да е минало, да е съгласувано, да речем, с ресорните министерства, имам предвид на отбраната и вероятно на вътрешните работи, но военните да кажат друго.
Впрочем аз много често чувам за противоречия между политическото ръководство и Генералния щаб в Министерството на отбраната и това общо взето ме кара да си мисля, че такова съгласувателно писмо трябва да се изиска във връзка с гаранцията на националната сигурност по Раздел V. Тук, разбира се, не искам да се впускам в подробности, има радионавигационни съоръжения за наблюдение и контрол, поддръжка и пр., и пр.
Естествено, вероятно в договора при продажбата този, който купи тези 70%, ще поеме някакви ангажименти. И те вероятно ще влязат към тези 15 на сто. Иначе не виждам, при това разпределение на цената на компанията, къде влизат тези ангажименти по националната сигурност. Това е другият ми въпрос, може би към представител на Агенцията за приватизация: къде влизат? Значи ангажиментите влизат ли в инвестиционната програма или трябват някакви други пари? Това е много важен въпрос, защото имайте предвид, че една такава поддръжка струва пари. Ако влизат в тези 15%, тогава искам някой да ми каже колко те се редуцират.
В този ред на мисли, господин председателю, уважаеми колеги, аз не мога да подкрепя този вид на Стратегията за приватизация. Няма да гласувам и ще призова моите колеги от Парламентарната група на Обединените демократични сили да не подкрепят в този вид стратегията, защото тази стратегия не гарантира добро бъдеще за компанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Димитров.
Господин Димитров, ако искате предложенията Ви да бъдат гласувани, трябва да ги дадете в писмен вид и да посочите къде в проекта за решение да бъдат включени.
Благой Димитров: По-точно в самата стратегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Днес предметът на нашия дебат е гласуване на решение. Поправките в стратегията са част от решението, което ще се гласува, и затова е необходимо да ги посочите.
Госпожо Георгиева, заповядайте за реплика.
Румяна Георгиева (НВ): Господин Димитров, имам реплика към Вас и тя е свързана с това, че Вие засегнахте въпроса във връзка с акционерния капитал, неговото намаляване и съотношението, което трябва да се спазва, и разминаването със сроковете към 1 януари 2007 г. Как виждате тогава възможностите за увеличение на капитала, защото при всички случаи е необходимо едно дружество, ако искаме да го развиваме, да увеличава капитала и по какъв начин това ще се отрази според вас в акционерното участие? Могат ли да бъдат спазени изобщо тези две точки? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Други реплики? Не виждам.
Господин Димитров, заповядайте за дуплика.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Георгиева! Първо се питам: след продажбата на тези 30% въобще ще има ли някакъв стратегически инвеститор, който да даде парите, необходими за закупуване, пък после да вдига капитала на дружеството и да осигурява примерно тези, хайде кешовите пари – 70% ще ги даде, аз говоря за другите 30%. Освен това практически вдигането на капитала на дружеството по никакъв начин не е свързано пък със социалната дейност. Капиталът на дружеството практически може да бъде свързан, да речем, с реиновацията на компанията. Така че това, за което казвате, е един от аргументите ми да не подкрепя тази стратегия. Вероятно отговорът на този въпрос, който задавате, трябва да потърсим от хората, които са писали за стратегията. Те какво виждат по този въпрос? Какво става, да речем, след като се отиде на продажба, това което госпожа Георгиева постави, и вероятно Агенцията за приватизация трябва да отговори на тези въпроси – какви са хипотезите, какви са изходите от тези ситуации, в които можем да изпаднем?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Димитров.
Господин Пантелеев, заповядайте за процедура.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин председател, уважаеми колеги! Господин Димитров постави тук серия от въпроси, които бяха разисквани и вчера на съвместното заседание на двете комисии, свързани с националната сигурност. Всеки, който отвори и погледне на стр. 11, Раздел V, ще прочете, че параходството има редица отговорности, свързани с националната сигурност на Република България, и тези отговорности са свързани главно с поддържане на определен брой и тип кораби в добро оперативно състояние с цел осигуряване на националната отбрана.
До този момент обаче ние не сме получили никаква информация за това какви всъщност са изискванията на нашата национална отбрана. Той посочи, че е възможно и както е взето политическо решение от Министерския съвет, но, преди ние да го препотвърдим, би трябвало да получим и да изискаме необходимата информация както от господин министъра на отбраната, така и от началника на Генералния щаб. И това е повече от естествено и необходимо. Още повече, че в самата стратегия е написано, че във връзка със задълженията, които ще има бъдещият купувач, би следвало да се осигури възможност за контакт на този купувач с представители на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, за да могат те да съобразят своите оферти със специфичните изисквания, свързани с националната сигурност.
Ето защо предлагам да отложим разискванията до момента, в който ще получим подробна информация от Генералния щаб и от Министерството на отбраната затова какви са специфичните изисквания, свързани с националната сигурност. Какъв е минималният брой и какъв вид кораби, както е записано малко по-горе, в добро оперативно състояние, трябва да поддържа бъдещото дружество, за да гарантира националната отбрана?
Това е и моето процедурно предложение, господин председател, да отложим разискванията и да поискаме да ни бъдат предоставени от министъра на отбраната и от началника на Генералния щаб съответните сведения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Обратно процедурно предложение – господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Господин Пантелеев, този номер вчера се опитахте да го приложите и за Български морски флот. Ние Ви дадохме документи, сега ще ви дадем и за Българско речно плаване. Ще имате удоволствието да Ви ги връчат лично след малко.
Аз правя обратно процедурно предложение: да продължим разискванията, защото вие по този начин ми отнемате възможността да се изкажа като народен представител по Стратегията за приватизация на Българско речно плаване. Така че, колеги, гласувайте да продължим разискванията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Пантелеев за отлагане на гласуването.
Георги Божинов (КБ, от място): Господин председател, тук има четири гласа на ДПС, а няма никой.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, гласувайте.
Гласували 173 народни представители: за 72, против 92, въздържали се 9.
Предложението не се приема.
Наистина четири човека от ДПС звучи изключително странно, когато техните банки са празни. (Смях.) Това вече е в повече, съгласен съм, господин Пантелеев. Но също се съгласете с мен, че това е част от резила на цялата ни парламентарна работа.
Любомир Пантелеев (КБ): Без друго изтича работното време, уважаеми колеги, така че аз отново ви предлагам с оглед на онова, което видяхме на таблото, да прегласуваме тази процедура и да прекратим разискванията на този етап, докато получим и се запознаем с информацията от Министерството на отбраната и, повтарям, и от началника на Генералния щаб.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Искане за прегласуване. Моля, гласувайте отново процедурното предложение на народния представител Любомир Пантелеев затова да се отложат дебатите до получаването на документите, които той изброи.
Наистина не ми се иска да виждам отново гласували от Движението за права и свободи.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Извадих картата на Анелия и сложих моята.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Такава ми е молбата. Благодаря ви.
Гласували 181 народни представители: за 82, против 89, въздържали се 10.
Предложението не се приема.

Продължаваме дебатите по проекта за решение. Кой иска думата?
Искам да предупредя, че имаме още 10 мин., тъй като има голяма поредица от съобщения, включително и за парламентарния контрол, които ще ни отнемат поне 5 мин. да ги изчета.
Моля, кой иска думата за следващите 10 мин.?
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Начинът, по който се бърза с дискусията във връзка с Българския речен флот, още веднъж ми показва, че ние не можахме въпреки цялото си настояване да изясним в комисията истинското състояние на БРП и дали въобще може да има приватизация, след като предварително са продадени вече 30%.
Вчера, когато обсъждахме въпроса за БМФ, аз неколкократно настоявах да се запише в Стратегията за БМФ, където това още не е сторено, че 30-те процента, подлежащи на приватизация с компенсаторни инструменти, ще се продадат след като се извърши приватизацията на мажоритарния дял. Тогава госпожа Мартинова и представителите на Министерството на транспорта и съобщенията и на Агенцията за приватизация се опитаха да избягат от отговора на това кога е целесъобразно да се продаде миноритарният дял. След като дискусията се задълбочи, другият заместник-министър на транспорта – господин Янков, заяви от свое име и от името на Министерския съвет, въпреки че Министерският съвет никога не е взимал такова решение, че приватизацията на миноритарния дял трябва да бъде преди приватизацията на основната част от активите на БМФ.
Мисля, че днес, въпреки че злото с БРП е сторено, ние трябва да си изясним действително каква е ситуацията, за да не повторим същото и при следващата стратегия.
Госпожа Мартинова в отговор на въпроса на господин Пантелеев “Какво е записано в устава на дружеството?” не отговори точно, но уклончиво ни каза, че според нея е по-добре така да бъдат вземани решенията, че да участва миноритарният собственик. И тя се поправи - “миноритарните собственици”. Ние, разбира се, ще изясним - ако имаме възможност, надявам се, ще продължим тази дискусия утре – действително какво предвижда уставът. Този въпрос беше поставен в комисията, но ние не сме видели устава на БРП. Също така ще изясним как са концентрирани чрез “Булброкърс” закупените акции с компенсаторни инструменти. Това бихме могли да обсъдим внимателно утре.
Истината е, че в момента няма заинтересован стратегически инвеститор, но не защото БРП е с толкова стари кораби и в такова ужасно състояние, а защото вече продадените 30% плюс записаните в устава условия правят безсмислено участието на мажоритарен стратегически инвеститор. Това нещо сигурно е известно в Министерството на транспорта и съобщенията. И тези огромни усилия, които се хвърлят тук, за да направим и другата приватизация, не знам дали се правят толкова заради БРП. Там приватизацията практически е приключила и очевидно няма да се намери стратегически инвеститор, който да не може нищо да направи в дружеството, защото вече има миноритарен собственик, който много добре се справя с това. Не искам да го назова. Повечето от вас го знаят. Това нещо би трябвало да го назоват тези, които са извършили досегашната приватизация. Мисля, че те са отговорни да направят това пред нас.
Тази дискусия си струва да я водим заради БМФ, тъй като се вижда, че се прави опит да се създаде много опасен прецедент и той да бъде утвърден за следващата доста голяма приватизация.
Не зная, ако народните представители и особено тези от Русе, които действително са заинтересовани да се случи нещо реално в БРП и правят предложения, са достатъчно настойчиви да получат устава, да го разгледат и с негова помощ да видят в каква абсурдна ситуация се намираме, може би ще отложим тази приватизация, може би ще потърсим преди това възможности действително все още мажоритарният собственик – държавата, да направи опити за промени в устава, да свика общо събрание, което да даде възможност така да се промени уставът преди приватизацията, че бъдещият собственик да разполага с реални права и тогава да се прави някаква приватизация. Това бързане в момента просто да узаконим правата на миноритарния собственик много трудно мога да го възприема. Ако бъде необходимо, ще говоря до 13,55 ч., господин председател, за да може в крайна сметка информирано, с пълната информация за това, което се случва в момента, да можем да вземем решение.
Смятам, че така прибързано в края на заседанието не бива да разглеждаме един въпрос, без да сме получили исканата от нас информация. Между другото това се отклоняваше непрекъснато в комисията с всякакви процедурни хватки, както вчера бе направено и за БМФ, като се гласуваха отделни предложения – и в крайна сметка се приема една нищо незначеща стратегия, защото тя вече няма реален предмет. Реално няма предмет на приватизация, ако не се чете и уставът. Ако не се видят и реалните обстоятелства в БРП, ние ще приемем документ, който в крайна сметка няма да произведе нищо полезно за страната. Затова би било целесъобразно дискусията да се проведе като цяло.
Колеги поставиха въпроса защо тук не е министърът на икономиката. Представители на Министерството на икономиката в комисиите заявиха, че тези промени, които се правят сега в стратегията, щели да бъдат виновни за това, че няма да се появи стратегически инвеститор. Това беше заявено. Нека и тук министър Шулева да го заяви пред всички вас, да каже, че допълненията, които се направиха от министъра на транспорта и съобщенията и от Комисията по транспорт и телекомуникации ще блокират приватизацията на БРП. Дали обаче това е истинската причина за блокирането – нека да видим!
Господин Мирчев сигурно ще може да ми направи реплика, но аз присъствах на заседание на комисията, където заместник-министърът Янков и представителят на Агенцията за приватизация бяха изцяло противници дори на тези допълнения към стратегията, които в момента се подкрепят от мнозинството. Други предложения се правят от колеги, а на тях не им се обръща внимание. Най-накрая, разбира се, гуменият печат на мнозинството ще потвърди това, което е приело мнозинството по идея на Комисията по транспорт и телекомуникации и след това, когато няма да има приватизация, другата част на това мнозинство – Министерството на икономиката и Агенцията за приватизация ще ни казват: “Виждате ли каква лоша стратегия приехме, няма стратегически инвеститор”.
Не искам да съм участник в тази игра, където отговорността от едното ведомство ще се прехвърля на другото и в крайна сметка виновният ще се търси по страниците на вестниците, по печата, а ние всички през това време ще виждаме как добре миноритарните собственици управляват предприятието с или без приватизация.
И затова, за да може в крайна сметка да имаме ясна картина на ситуацията, аз предлагам да се анализира и уставът, да се анализират и възможните права на бъдещия мажоритарен собственик, ако има такъв, и да се види при какви условия той би поел тези огромни ангажименти, които сега са разписани в стратегията, и как той ще може да ги изпълнява, без да има каквито и да е реални права за това поради устава и поради това, което вече се прави в дружеството. На практика то се управлява в момента от миноритарния собственик, а представителят на държавата си мълчи и не влияе на взимането на решения. Ние сме виждали подобни неща и в "Кремиковци", виждали сме и в други държавни уж предприятия, така че това сега виждаме в БРП. Предполагам, че ако така замъглено приемем стратегията, в спор между Министерството на транспорта и Министерството на икономиката, в крайна сметка ще имаме едно парламентарно решение, а пък няма да имаме реален стратегически инвеститор.
Затова, господин председател, аз смятам, че дискусията трябва да продължи в присъствие на министъра на икономиката и на представители на Агенцията по приватизация, за да се получат точни отговори на въпросите, които зададоха моите колеги, в това число господин Пантелеев, а не такива най-общи отговори, които вместо да дават информация по същество, бяха израз на мнението на един или друг заместник-министър. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
За реплика – заповядайте, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин Папаризов, отворете стенограмата, становището на Министерството на икономиката се отнася за приватизацията на "България еър", а не за Българско речно плаване. Прочетете го внимателно и ще се убедите. Въобще, когато говорихме за въвеждането на тежест на други показатели, размера на тежестта и т.н., за Българско речно плаване няма такова изказване и становище на Министерството на икономиката. Отнася се за друго транспортно дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
За втора реплика – госпожа Литрова, заповядайте.
Теодора Литрова (НДСВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Папаризов, като русенски народен представител искам да възразя срещу Вашето твърдение, че дружеството "Български речен флот" се намира в ужасно състояние.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Така пише в стратегията!
Теодора Литрова: Бих искала в този смисъл да дам малко информация. През последните две и половина години, въпреки многото препятствия, които стояха пред това дружество, въпреки ниските води, въпреки голямата криза с горивата, която всъщност доведе до повишаване на цените, дружеството "Български речен флот" – Русе, изплати 5 милиона от задълженията, които бяха натрупани от предходните управления, и финансовият му резултат за миналата година е на печалба, макар и минимална.
Така че бих искала да кажа, че в момента ние не предлагаме едно дружество, което е лошо, а всъщност едно дружество, което доказан мениджърски екип е успял да извади от задължения и да може да го докара до печалба. Смятам, че големите отговорности, които има това Народно събрание, изискват от нас да предложим една стратегия, която ще го направи още по-печелившо и ще работи за интересите на България. В този смисъл беше моята реплика. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Литрова.
За дуплика – господин Папаризов, заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Мирчев, това, което казвате, най-добре може да го потвърди министърът на икономиката в залата, а не стенограмата от заседанието. И аз се надявам да видя утре министъра на икономиката.
Що се отнася до това, което каза госпожа Литрова, аз също като Вас смятам, че и Българският речен флот, и БМФ са в много по-добро състояние, отколкото ни го представя правителството. Вижте какво пише на стр. 3 на стратегията за приватизация на Българския речен флот: "Българският речен търговски флот е в по-голямата си част морално и физически остарял и не е в състояние да се конкурира с динамично променящите се условия, наложени от развитите европейски държави по горното течение на р. Дунав, каквито са например Германия и Австрия."
Уважаема госпожо Литрова, напълно съм съгласен с Вас, че има възможности за Българския речен флот, че той през последните години върви напред, но правителството иска да ни подготви за една неуспешна приватизация без стратегически инвеститор. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря и аз, господин Папаризов.
Съобщения:
Комисията по околната среда и водите ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 142.
Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще заседава също днес от 15,00 ч. в зала 132.
Комисията по труда и социалната политика ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 134.
Комисията по правни въпроси ще има заседание днес от 14,30 ч. в зала 232.
Комисията по транспорт и телекомуникации ще заседава днес от 15,00 ч. в зала 130.
Парламентарен контрол:
Разисквания по питането на народния представител Румен Овчаров към заместник министър-председателя и министър на икономиката Лидия Шулева относно приватизация на акционерни дружества от системата на "Булгартабак холдинг" АД.
Отговори на актуални въпроси и питания:
Министърът на младежта и спорта Васил Иванов-Лучано ще отговори на шест актуални въпроса от народните представители Иван Николаев Иванов (два въпроса), Димитър Дойчинов, Евгени Чачев, Стела Банкова и Евдокия Манева.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски ще отговори на осемнадесет актуални въпроса от народните представители Михаил Миков (три въпроса), Димитър Абаджиев, Евгени Чачев, Юлияна Дончева, Евдокия Манева и Васил Маринчев, Емил Кошлуков, Иван Николаев Иванов (два въпроса), Димитър Дойчинов (два въпроса), Юлияна Дончева и Величко Клингов, Росица Тоткова и Веселин Черкезов, Йордан Бакалов, Стела Банкова, Лъчезар Тошев и Стойчо Кацаров и на шест питания от народните представители Екатерина Михайлова и Кина Андреева, Николай Бучков, Благой Димитров и Стойчо Кацаров, Панайот Ляков, Христо Кирчев и Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов.
Министърът по Европейските въпроси Меглена Кунева ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев ще отговори на девет актуални въпроса от народните представители Бойко Великов, Иван Николаев Иванов (два въпроса), Благой Димитров (два въпроса), Стойчо Кацаров (два въпроса), Евгени Чачев и Йордан Соколов и Росица Тоткова и на десет питания от народните представители Иван Николаев Иванов, Мария Гигова, Борислав Китов и Христо Марков, Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров, Петър Мутафчиев (две питания), Благой Димитров, Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов, Христо Кирчев, Стойчо Кацаров и Иван Николаев Иванов, и Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Ангел Найденов и Мима Ненкова, и Теодора Константинова и Димитър Абаджиев и на четири питания от народните представители Евгени Чачев, Панайот Ляков, Димитър Дойчинов, и Росица Тоткова и Елиана Масева.
Министърът на отбраната Николай Свинаров ще отговори на четири актуални въпроса от народните представители Атанас Папаризов, Мария Стоянова и Димитър Абаджиев, Димитър Дойчинов и Мария Стоянова и на пет питания от народните представители Стела Банкова, Александър Паунов и Румен Петков, Васил Василев и Никола Джипов Николов и Йордан Бакалов (две питания).
Министърът на вътрешните работи Георги Петканов ще отговори на седем актуални въпроса от народните представители Димитър Дойчинов, Йордан Соколов, Теодора Константинова и Димитър Абаджиев, Петър Димитров, Александър Маринов, Стойко Танков и Васил Василев и на две питания от народните представители Йордан Соколов и Кина Андреева, и Стойчо Кацаров.
Министърът на финансите Милен Велчев ще отговори на единадесет актуални въпроса от народните представители Лютви Местан, Владимир Дончев, Нина Чилова, Панайот Ляков (два въпроса), Кръстьо Петков, Теодора Константинова, Иво Атанасов (два въпроса), Радослав Илиевски и Румен Петков, Росица Тоткова и Веселин Черкезов и на шест питания от народните представители Евгени Чачев (две питания), Стела Банкова, Кръстьо Петков и Георги Божинов, Панайот Ляков и Евгени Чачев, и Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов.
Министърът на външните работи Соломон Паси ще отговори на десет актуални въпроса от народните представители Ирина Бокова (два въпроса), Станимир Илчев и Мирослав Севлиевски, Евгени Кирилов, Стела Банкова (три въпроса), Лъчезар Тошев, Стойчо Кацаров и Станимир Илчев и на две питания от народните представители Росица Тоткова и Иво Атанасов.
Министърът на правосъдието Антон Станков ще отговори на актуален въпрос от народните представители Петър Жотев и Йордан Нихризов.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Никола Джипов Николов и Ангел Найденов и на три питания от народните представители Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров (две питания), и Александър Маринов.
Министърът на труда и социалната политика Христина Христова ще отговори на актуален въпрос от народните представители Росица Тоткова и Васил Паница и на четири питания от народните представители Михаил Миков, Емилия Масларова, Георги Пирински и Румен Петков, Росица Тоткова и Панайот Ляков.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев ще отговори на пет актуални въпроса от народните представители Николай Симеонов Николов (два въпроса), Стела Банкова, Михаил Михайлов и Теодора Константинова и на питане от народния представител Михаил Миков.
Министърът на културата Божидар Абрашев ще отговори на два актуални въпроса от народните представители Теодора Константинова и Димитър Дойчинов и на две питания от народните представители Кина Андреева и Благой Димитров и Кина Андреева и Теодора Константинова.
Министърът на околната среда и водите Долорес Арсенова ще отговори на актуален въпрос от народния представител Евдокия Манева.
Министърът на държавната администрация Димитър Калчев ще отговори на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на две питания от народните представители Димитър Дойчинов и Иван Николаев Иванов и Стойчо Кацаров.
На основание чл. 78, ал. 1 и чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание отлагане на отговори със седем дни са поискали:
Министър-председателят на Република България Симеон Сакскобургготски – на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Заместник министър-председателят и министър на икономиката Лидия Шулева – на актуален въпрос от народния представител Иво Атанасов и на питане от народния представител Панайот Ляков.
Министърът на образованието и науката Игор Дамянов – на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков и на три актуални въпроса с писмен отговор от народния представител Лъчезар Тошев.
Министърът на здравеопазването Славчо Богоев – на два актуални въпроса от народните представители Теодора Константинова и Николай Симеонов Николов и на актуален въпрос с писмен отговор от народния представител Стойчо Кацаров.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – на три актуални въпроса с писмен отговор от народните представители Лъчезар Тошев, Михаил Миков и Росица Тоткова.
Поради отсъствие от страната в заседанието за парламентарен контрол не могат да участват министърът на енергетиката и енергийните ресурси Милко Ковачев и министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме.
Следващото заседание е утре в 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)
(Закрито в 14,07 ч.)

Председател:

Огнян Герджиков

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Секретари:

Светослав Спасов

Наим Наим