Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-02-16

Председателствали: заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов, Асен Агов и Юнал Лютфи
Секретари: Силвия Нейчева и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам заседанието.
Предлагам на пленарния състав програмата за работата на Народното събрание за тази седмица:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
2. Проект за Решение за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина – “Алтея”.
3. Законопроект за ратифициране на Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване.
4. Второ четене на Законопроекта за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.
5. Второ четене на Законопроекта за управление при кризи.
6. Първо четене на Законопроекта за защита на потребителите.
7. Трето четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България.
8. Първо четене на Законопроекта за кредитиране на студентите и докторантите.
9. Избор на председател на Тридесет и деветото Народно събрание.
10. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.
11. Първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсите.
12. Повторно гласуване на оспорените текстове от Закона за политическите партии, приет от Народното събрание на 18.12.2004 г. и върнат с Указ № 376 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
13. Повторно гласуване на оспорения текст от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги, приет от Народното събрание на 13.01.2005 г. и върнат с Указ № 13 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията на Република България.
14. Второ четене на Законопроекта за генетично модифицираните организми.
15. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване.
16. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на президента на републиката по чл. 1010 от Конституцията на Република България.
17. Парламентарен контрол.
Уважаеми дами и господа, моля гласувайте предложението за тази програма.
Гласували 172 народни представители: за 163, против 1, въздържали се 8.
Предложението е прието.
Постъпило е предложение на основание чл. 40, ал. 3 от господин Евгени Чачев в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет.
Господин Чачев, искате ли да обосновете своето предложение? Не.
Моля да гласуваме това предложение на господин Чачев.
Гласували 169 народни представители: за 66, против 89, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от госпожа Евдокия Манева в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защитените територии.
Госпожо Манева, искате ли думата? Не.
Моля да гласуваме това предложение на госпожа Манева.
Гласували 178 народни представители: за 73, против 76, въздържали се 29.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от госпожа Екатерина Михайлова в програмата да бъде включен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация.
Госпожо Михайлова, искате ли думата по предложението си? Не.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Михайлова за включване на тази точка в дневния ред.
Гласували 167 народни представители: за 46, против 90, въздържали се 31.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от господин Александър Арабаджиев в програмата да бъде включен Законопроектът за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени от Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Заповядайте, господин Арабаджиев, да обосновете своето предложение.
Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, аз поддържам предложението за включване в дневния ред на Народното събрание за тази седмица на проекта за Закон за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници.
Съжалявам за дългото заглавие и за неговото възпроизвеждане, но аз мисля, че това се налага особено на фона на случилото се в тази зала през последните две-три седмици.
Лично на мен ми се струва, че човек, който обитава тази зала именно на фона на случилото се през последните две-три седмици, би бил много скептичен относно възможностите за сериозно говорене. Аз мисля, че шансовете за такова говорене и за такива решения все повече намаляват в мандата на това Народното събрание. Струва ми се, че особено с оглед на думата, която най-често се повтаряше през тези няколко седмици – думата “доверие” в различен контекст – доверие към парламента, доверие към председателя на парламента, към правителството, към министър-председателя, приемането на актове, подобни на този, който ние предлагаме сега, има в най-голяма степен значение за възстановяване на доверието към правителството, към министър-председателя, към политическата класа въобще.
На мен ми се струва, че политическите и юридическите основания за приемането на такъв закон са много сериозни. Това е нормалният, това е цивилизованият, това е справедливият, това е почтеният начин за излизане от ситуацията във връзка с имотите, които визира този закон.
Пак ще кажа – политическите и юридическите основания за неговото приемане не намаляват, те се увеличават от ден на ден, въпреки че изтича мандатът на събранието. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Моля да гласуваме това предложение на господин Арабаджиев.
Гласували 207 народни представители: за 94, против 103, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
За предложение за прегласуване имате думата, господин Мутафчиев.
Петър Мутафчиев (КБ): Госпожо председател, правя процедура за прегласуване и надявам се, че ще получим подкрепата на управляващото мнозинство. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля още веднъж да гласуваме предложението на господин Арабаджиев за включване на тази точка в дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 211 народни представители: за 98, против 106, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Постъпило е предложение от господин Михаил Миков в програмата да бъде включен и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за уреждане на колективните трудови спорове.
Господин Миков, искате ли думата? Заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, мотивирам включване в дневния ред на една промяна в Закона за уреждане на колективните трудови спорове, свързана със забраната за стачки в сферата на съобщенията.
Промените, свързани с приватизацията на Българската телекомуникационна компания, съществуването на реална конкуренция в сектора, нещо повече – закриването, примерно, на телеграфния сектор в далекосъобщенията, показват едни дълбоки изменения в живота, при които се налага да възстановим правата на работниците в този отрасъл. Самата реална конкуренция вече не позволява нито една от фирмите, в случай на стачка, да блокира съобщенията в страната. Така че моля ви да подкрепите за включване в дневния ред отмяната на забраната за стачки в сектор “Съобщения”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме това предложение на господин Миков.
Гласували 193 народни представители: за 75, против 108, въздържали се 10.
Предложението не се приема.
Ще направя съобщение, за което вече сте информирани от медиите: постъпило е заявление от народните представители Николай Чуканов и Теодора Литрова, че на основание чл. 15 от правилника напускат Парламентарната група на Националното движение Симеон Втори.
Постъпилите законопроекти и проекторешения за периода 8-15 февруари 2005 г. са следните:
Проект за решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителна училищна възраст. Вносител е Министерският съвет.
Проект за решение за приемане на Национална стратегия и план за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по образованието и науката.
Законопроект за акцизите. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по бюджет и финанси.
Проект за решение за създаване на Временна анкетна комисия относно целесъобразността и законосъобразността на действията на Министерския съвет, свързани с изграждането на АЕЦ “Белене”. Вносител е Екатерина Михайлова.
Проект за Административно-процесуален кодекс. Вносител е Министерският съвет. Водеща е Комисията по правни въпроси.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Както съобщи председателят Касабова, преминаваме към второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители.
Госпожо Касабова, като председател на Временната комисия, моля да представите доклада й.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин председател.
Представям Ви доклада на комисията за второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, № 454-01-137, внесен на 8 декември 2004 г. с подписите на 84 народни представители: “Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителите за наименованието на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Уважаеми госпожи и господа народни представители, имате думата за изказвания по наименованието на закона. Не виждам желаещи.
Преди да гласуваме, моля за мобилизация на парламентарните групи, тъй като, както знаете е необходимо квалифицирано мнозинство за приемането на тези текстове. Затова разбирате, че са необходими 181 гласа. Именно заради това призовавам към максимална дисциплина на народните представители и подлагам на гласуване текста на вносителите за наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 199 народни представители: за 199, против и въздържали се няма.
Текстът за наименованието на закона е приет.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова:
“§ 1. В чл. 4 се създава ал. 3:
“(3) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване текста на вносителите за § 1.
Моля, гласувайте и смятайте за валиден призива ми, отправен преди малко, за всички гласувания по всички текстове.
Гласували 209 народни представители: за 209, против и въздържали се няма.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: По § 2 е постъпило предложение от народния представител Иван Козовски, което е оттеглено.
Има и предложение на народните представители Екатерина Михайлова, Елиана Масева и Димитър Абаджиев, което комисията подкрепя по принцип.
Постъпило е и предложение на народните представители Камелия Касабова и Анелия Мингова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.




Постъпило е и предложение на народния представител Любен Корнезов, което не е подкрепено от комисията. Предложението е следното – в чл. 22 се създава нова ал. 3 със следното съдържание:
“(3) Граждани и юридически лица от държави–членки на Европейския съюз могат да придобиват право на собственост и други вещни права върху земя при условията и по ред, определени със закон.”
Постъпило е и предложение на народните представител Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Постъпило е и предложение на народния представител Елка Анастасова, което беше оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната окончателна редакция на § 2:
“§ 2. Член 22 се изменя така:
“Чл. 22. (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Разбирам, че онези, чиито предложения са подкрепени, са удовлетворени от окончателния текст на комисията.
Господин Корнезов, ще защитите ли Вашето предложение, което не е подкрепено от комисията? (Неразбираема реплика от народния представител Екатерина Михайлова.)
Аз не казвам, че не можете да се изкажете, госпожо Михайлова. Това най-малко на Вас мога да го кажа. Трябва само да дадете знак, че искате да се изкажете, за да разбера.
Любен Корнезов (КБ): И аз също се надявам, господин председателю, с дебати да бъдат приети промените в Конституцията, а не мълчешком.
По въпроса за земята – всъщност спорния въпрос. От тази трибуна, включително и аз, имах възможност да се изкажа неколкократно. Членството на България в Европейския съюз и договореностите, които сме постигнали, безспорно налагат конституционни промени в тази насока. Изисква се да се вдигне забраната за граждани и юридически лица от държави на Европейския съюз, за да могат да придобиват те право на собственост, респективно други вещни права, на българска територия. Това е изискване за членството ни в Европейския съюз. Никъде, нито Европейският съюз, нито друга организация изисква от България да дава възможност на граждани, тоест на чужденци, респективно чужди юридически лица извън Европейския съюз, да имат право да придобиват право на собственост върху земята. Даже комисията е надхвърлила своите правомощия относно това, за което е създадена.
Затова, уважаеми дами и господа, изрично предлагам, а това е и становище на Парламентарната група на Коалиция за България, което многократно е изразявала публично, първа и втора алинея на чл. 22 от сега действащата ни Конституция и текст да останат, тоест да има забрана за чужденци, респективно чужди юридически лица, да придобиват право на собственост върху земята с изключение, разбира се, чрез наследяване по закон – в период от три години да имат право да прехвърлят тази земя.
Що се отнася обаче до граждани и юридически лица на Европейския съюз, предлагам една нова трета алинея. И колкото да се говори и да не се чува тук, аз искам да ви обърна внимание, че в чл. 22 изрично се казва “чужденци и чуждестранни юридически лица”. Ние ви предлагаме нещо друго, ако сте обърнали внимание – “граждани и юридически лица, членки на Европейския съюз”, а не “чужденци”, защото когато България стане член на Европейския съюз, всъщност ние ще придобием и гражданство на Европейския съюз и всички граждани на държавите – членки на Европейския съюз също ще имат гражданство на обединена Европа. Не можем да третираме тези граждани като чужденци.
Освен това сме предложили освен правото на собственост да могат да се придобиват и други вещни права, евентуално при по-облекчени условия в сравнение с чуждите граждани извън Европейския съюз.
Много пъти, а вероятно и от тази трибуна ще стане дума “Да, ама земята няма да се изнесе, да, ама по този начин ще насърчим инвестициите, да, ама по този начин ще се вдигне цената на земята, това ще бъде в полза на страната ни”.
Земята, уважаеми дами и господа, не е предмет на търговското право. Земята няма стойност. Има цена, но няма стойност. Затова от тази трибуна ви призовавам, уважаеми народни представители, не продавайте българска земя, независимо колко долара ви дават! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Други мнения по предложението на господин Корнезов?
Има думата за реплика господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Уважаеми господин Корнезов, признавам, аз изпитвам много дълбоко уважение към Вас като юрист и като човек, но ще си позволя да не се съглася, защото по начина, по който Вие поставяте проблема, излиза, че едва ли не парламентът продава българската земя. Нищо подобно. Нека да видим как стоят нещата. Земята се продава от собственика, а ние му налагаме ограничения. В края на краищата нека да дадем правото на човек, който има право на собственост, да преценява как да се разпореди с него. Защото всяко ограничение на правото на собственост трябва да бъде специално обосновавано. Според мен това, което Вие казвате, че ще застрашим националната сигурност или нещо подобно, по мое мнение е несъстоятелно. Нека да дадем право на собствениците да преценяват.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Други реплики? Няма.
Има думата за дуплика господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря, господин председател.
Господин Димитров, безспорно уважението ни е взаимно. Разбира се, че може да имаме различни становища и мнения, но Вие говорите за продажба. Аз Ви казах, че земята не е предмет нито на облигационното, нито на търговското право. Земята е българска територия. Земята е българските граници. (Шум в блока на НДСВ.)
Слушайте, слушайте! Освен това в тази свята Конституция изрично е записано в чл. 21: “Земята е основно национално богатство, което се ползва с особената закрила на държавата и обществото”. Затова не може така с лека ръка да се продава българска земя на чужденци.
И понеже много говорите без да сте чели, аз имам тук режима на земята на 32 държави в Европа. Отварям на Чехия: “Чуждестранни физически и юридически лица не могат да продадат право на собственост върху земеделска земя и горски фонд”.
Защо чехите си защитават земята, а ние с лека ръка казваме “Всичко за продан” по Анджей Вайда, ако си спомняте този хубав филм?
И затова, още веднъж трябва по конституционен път, по конституционен ред да защитим българската земя. Нямаме друг изход при сегашното състояние на нашата държава. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря за дупликата на господин Корнезов.
По § 2 има думата господин Валентин Василев.
Валентин Василев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на Съюза на демократичните сили ще подкрепи § 2, чл. 22, така както е предложен от комисията, поради следните съображения.
Аз няма да се връщам към патоса на господин Корнезов за това как земята била територия и ние трябва да я пазим. Смятам, че всички сме достатъчно отговорни и разумни и този текст, който предлага комисията, осигурява категорична защита в това отношение.
Първо, по силата на Договора с Европейския съюз ние даваме такова право на граждани на Европейския съюз.
Но, уважаеми господин Корнезов, в Европа има още четири страни, обединени в така наречената ЕФТА, сред които е и Швейцария. Да ограничим ли възможността да продаваме на граждани на тези европейски страни? Аз не виждам как гражданин на Швейцария ще е по-лош стопанин от гражданин на Румъния, да речем.
Второ, имаме партньори, които се интересуват от инвестиции в селското стопанство, като Япония, Съединените щати и т.н. Ние казваме, че по волята на Народното събрание, по волята на България, зачитайки интересите на България, ще продаваме земя, само ако сключим договор със съответната страна и го ратифицираме не с обикновено мнозинство, а с две трети. Каква по-голяма защита от това нещо? Нека да предвидим възможности България да постъпва така, както диктуват нейните интереси. Още повече, в този текст се казва, че режимът на земята се определя със закон. Значи ние всички тук много добре можем да преценим какво може и какво не може да се продава, какво е от национално значение, за националната сигурност, за националните интереси на България, определени територии в определени региони.
Така че, ние категорично ще подкрепим този текст, който, пак казвам, не означава и моля да не продължаваме да спекулираме с това, че, ето на, парламентът продава земята. Никой не я продава, не е тръгнал да я продава, защото го няма закона за режима, няма ги двустранните договори и т.н. Просто ние оставяме една възможност България в зависимост от своите интереси да постъпва по различни начини в годините напред и да не ни се налага отново да водим този дебат в този парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Василев.
За реплика – господин Корнезов
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин Василев, Вие казахте Швейцария. Не е проблемът за Швейцария, Вие знаете, че има над 200 държави в света. Въпросът е принципен. Щом ставаме членове на Европейския съюз, да, на граждани и юридически лица от Европейския съюз, да, тук няма никакъв спор. Извън Европейския съюз – не може да се придобива право на собственост върху българска земя! Защото, господин Василев, в цялата ни българска история, поне от Третото българско царство, нека да го наречем по този начин, де факто и де юре не се е допускало чужденци да придобиват право на собственост. Досега! Макар и да е нямало ясна конституционна забрана. Вижте как сме защитавали българската си земя по юридически път!
Така че въпросът за земята винаги е бил основен политически въпрос, защото земята, територията е един от основните елементи на държавата. Няма държава без земя и без територия, господин Василев!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Корнезов.
Друга реплика? Не виждам.
За дуплика – господин Василев.
Валентин Василев (СДС): Аз съм доволен от позицията на Българската социалистическа партия, защото имаше години, когато тя искаше да предостави цялата тази територия на една друга държава. (Единични ръкопляскания.)
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Но никога не я е предоставила!
Валентин Василев: Уважаеми господин Корнезов, ако наистина вие бяхте искрени в това, което говорехте, още при приемането на Конституцията през 1991 г. тук, в този парламент, нямаше да оставите вратички, по които и досега хиляди чужденци имат земя, като регистрират фирми, които не извършват никаква дейност. И пак си купуват земя, и пак имат тази земя, и хората ги дават по медиите колко били доволни и т.н.
Ние искаме този въпрос да бъде уреден така, че да защитава националните интереси на България, да защитава интересите на собствениците на земя. И пак казвам, законът, който ще урежда режима, договорът със съответната страна и ратификацията с двете трети е такава преграда, която никой не може да преодолее, ако това противоречи на интересите на България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Василев.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Уважаеми дами и господа, и аз ще се постарая да оставя патетичната риторика и да дам разумните аргументи, които мотивираха комисия да предложи на пленарната зала този текст. И ще тръгна от европейските нагласи и от европейското мислене, защото много скоро ще станем членове на този могъщ съюз.
Нека да тръгнем от Договора за Европейската общност, от текста, който е заложен там и който е мултиплициран в Европейската Конституция. Европейският съюз насърчава свободното движение на капитали между страните-членки на съюза и трети страни, за да не бъде затворена общността сама в себе си. Всичко това е пренесено в съответните конституционни и законови устройства на страните-членки.
Господин Корнезов цитира тук нещо от сравнително-правния анализ, но позволете ми да ви кажа, че подробният сравнително-правен анализ на всички държави-членки на Европейския съюз – както старите, така и десетте от петото разширение – нямат законова забрана на конституционно ниво да се продава земя на чужденци, независимо дали те са граждани на Европейския съюз или граждани на трети страни. Единствено подобна конституционна забрана съществува в конституциите на Литва, Словения и Румъния. Литва, Словения и Румъния, тъй като само те имат подобна конституционна забрана, са решили проблема по начина, по който и ние го предлагаме – дава се възможност и на трети страни извън гражданите на Европейския съюз, даже при една много по-смекчена формулировка, на реципрочна основа без квалифицирано мнозинство да се предоставя това право.
Така че ние не правим нищо по-различно от това, което са направили всички страни-членки.
Нека да имаме предвид също така, както каза и господин Василев и това не е тайна за никого, че в момента този режим се заобикаля, тази конституционна забрана е мъртва и всеки, без да е ясно кой е собственикът на тази земя, в момента купува.
Така че с това предложение, което направихме и което беше пресечната точка на съгласието в комисията, а именно да изведем изричен текст, в който се казва, че със закон ще се уредят съответните условия за придобиване на земя, именно в този закон, който ще бъде изготвен през следващите две години, ще се наложат ограниченията за съответните гранични зони, местности с историческо, национално, екологично значение да бъдат подложени на специален режим, така както е направено във всички останали страни – и в Португалия, и в Гърция, и в Испания, да не ги изброявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на госпожа Касабова.
Реплики? Не виждам желаещи.
Заповядайте, госпожо Михайлова.
Екатерина Михайлова (ОДС): Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Текстът, който разискваме, е може би най-спорният и най-дискутираният текст от промяната в Конституцията, която правим, и то не само в парламента, а и в българското общество. Затова струва ми се, че трябва всички аргументи, които имаме във връзка с този текст, да бъдат казани днес в пленарната зала.
Аз съм удовлетворена от това, че предложенията, които направихме, бяха възприети от комисията и се обръщам към всички вас да подкрепите текста на комисията. Защото в него са регламентирани няколко неща, които в крайна сметка гарантират и националните интереси, а, от друга страна, и създават предпоставките за пълноправното ни членство в Европейския съюз.
Кои са тези специално засегнати неща в текста, който предлагаме? Това е квалифицираното мнозинство две трети от народните представители, които могат да вземат решение за това да се ратифицира един международен договор, по силата на който чужденци или чуждестранни юридически лица ще могат да закупуват земя в България. Това е гаранцията, защото предвиждаме не простото мнозинство от 50 плюс 1, тоест не партийното, не управляващото мнозинство, а едно много по-широко мнозинство да преценява всеки един конкретен случай.

Тези две трети наистина са необходими като предпоставка за този текст, защото, както беше и отбелязано, ратификацията на Европейския договор ще бъде със същото мнозинство от две трети. И би трябвало да направим реципрочен принципът, когато се дават условия за закупуване на земя както за гражданите на Европейския съюз, така и за останалите граждани на други държави, на които предоставяме това право. Тоест двете трети са абсолютно изискуем минимум, който трябва да имаме, при вземане на едно такова решение. По този начин смятам, че ще се защитят националните интереси.
Второто нещо, което искам да кажа, защото тук доста разпалено господин Корнезов говореше: “Не посягайте към свещената българска земя!”. Ако той е прав в тезата си, че не бива въобще да се купува земя от чужденци или чуждестранни юридически лица, то питам защо е съгласен той граждани от Европейския съюз да купуват такава земя? Тоест, има нещо доста противоречиво в тезата, която се развива от страна на БСП, и аз мисля, че не бива да се позволява да се спекулира с този толкова важен въпрос.
Има и нещо друго – с ратификацията на Договора за Европейския съюз, а така също и с ратификацията на договорите с други държави ще се даде възможност не само на чужди граждани да закупуват земя в България, но ще се даде възможност на българските граждани да закупуват земя в Европейския съюз, а така също и в страни, с които ние постигнем такава договореност. Тоест условията са реципрочни, дават се права и на българските граждани, които ще могат да се възползват от тези текстове на Конституцията, които ще бъдат приети.
Сега още нещо за това дали всичко е направено така, че да се гарантират интересите при закупуването на земя. Текстът, който е предвиден, а именно това да става по ред и условия, тоест режимът на земята да се определя със закон, е допълнителната защита.
Вярно е, че такъв закон все още няма, но това не значи, че няма да има към момента, в който тази норма ще почне да действа. Тоест едно от първите неща, които трябва да направи следващият парламент е да приеме такъв закон, който да определи реда и условията, при които ще се закупува земя от чужденци и чуждестранни юридически лица, като се защитят интереси, свързани с националната сигурност на България. Това е задължение по Конституцията по текста, който ще приемем, и това ще бъде пак закона към момента, в който нормата ще започне да действа.
Аз искам да отбележа, че нормата относно земеделските земи ще започне да действа най-рано в 2014 г. Така че всичките плашила, всичките страхове, които в момента се развяват от страна на социалистическата партия, са неверни, тъй като, първо, има защитни механизми, второ, текстът ще започне да действа, специално за земеделските земи с най-дълъг отлагателен период, най-рано в 2014 г.
С тези аргументи аз се обръщам към народните представители да подкрепят текста, който е предложен от комисията, за промяна на Конституцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Има ли желаещи за реплики? Не виждам.
Има думата за изказване господин Тодор Бояджиев.
Тодор Бояджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, това, че по тоя въпрос днес в българския парламент има дебат струва ми се, че не би трябвало да ни изненадва, защото тоя дебат го има в българското общество. И българският парламент не може да загърби дебата в обществото и с мълчаливо някакво договаряне и съгласие да приеме един текст, по който няма консенсусно мнение в българското общество. Така че факта на дебата днес мен не ме притеснява. Тоя дебат също така, независимо че някои се опитват да квалифицират като политически, за мен също не е политически, защото в българското общество не само членовете на Българската социалистическа партия, а и много други български граждани не приемат тоя текст и не бива да си затваряме очите за тоя факт. Разбира се, българският парламент е този, който с гласуването си ще реши как ще изглежда поправката в Конституцията.
Аз съм горд, че бях между тези народни представители, които приеха новата българска Конституция. Още по-горд съм и заради факта, че под своето име тогава написах “тракийски народен представител”, защото бях народен представител на тракийци. И днес говоря отново не като представител на Коалиция за България, а като тракийски народен представител. В тракийските дружества, между тракийци, а тук говорим за стотици хиляди българи, има определени тревоги по отношение на този текст в Конституцията. Вярно е, че има защитни механизми, вярно е, че се предвиждат редица неща, които би трябвало да успокоят страховете. Но ние сме тук не за да си затваряме очите, а наистина, когато има проблем да го видим, да го кажем, а след това, в крайна сметка, с гласуването си да решим какво и как ще приеме българския парламент.
Няма да повтарям това, което каза колегата Корнезов. Между другото не знам дали колегата Корнезов няма да ми се разсърди, но ще ви разкрия факта, че той е член на Съюза на тракийските дружества в България и като такъв той също изрази много от тревогите, които тракийци имат в момента. Така че няма да повтарям неговите аргументи.
Едно единствено нещо в текста, който тук се предлага и което не беше казано досега, което нас ни смущава. Говори се за международни договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, а се забравя, че има действащи международни механизми, които са били приети, ратифицирани, когато Република България все още я нямаше, а имаше Царство България. Означава ли това, че чрез тази промяна на Конституцията ние се отказваме от малкото международно-правни инструменти, които дават някакви права на българските граждани?
Затова на мен ми се струва, че тоя проблем е лесно решим, ако в текста не казваме “Република България”, а кажем само “България” или въобще не споменаваме “Република България”, защото става ясно за какви международни договори и механизми иде реч. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Да разбирам ли, че предлагате изменения в текста, което обаче аз не мога да допусна по никакъв начин, тъй като не е минало през комисията, господин Бояджиев. И, тъй като процедурата не ми позволява, го приемам само като част от риториката на дебата.
Има ли желаещи за реплики към господин Бояджиев? Не виждам желаещи.
Има думата господин Борислав Китов.

Борислав Китов (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Безспорно в момента ние решаваме да променим нашата Конституция, с което даваме право на граждани от Европейския съюз да придобиват земя и това го правим с едно мнозинство от две трети.
Абсолютно същата процедура би следвало да бъде валидна и за граждани от други държави, още повече, че в един международен договор, а той би бил много по-конкретен и обсъждането много по-задълбочено - насочено в двустранните отношения, в правата както на гражданите в съответната страна, така и на нашите граждани. Аз не виждам притеснения, след като днес с този акт, с две трети мнозинство даваме право на граждани от Европейския съюз да се притесняваме по същия начин за една конкретна държава утре, това да не го направим. Още повече, безспорно е и ние сме много доволни – имам предвид Парламентарната група на Народния съюз, че впоследствие ще бъде изграден един закон, който ще даде ясно правилата и може да се предвидят така наречените санитарни зони. Така че мисля, че е излишно. Знам, че има и дебати в обществото, знам, че там има разнопосочни линии, но в голяма степен тези, които имат различни мнения, не са напълно информирани. Разбира се, по това, което каза господин Бояджиев, може би трябва в бъдеще да се предвидят клаузи, които да препотвърдят такива договори, които са изгодни за страната.
Мисля, че така предложеният текст от комисията е добър за България, дава възможност България да бъде отворена към всички страни по света и нашата парламентарна група също ще го подкрепи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Китов.
Има ли реплики към господин Китов? Не виждам желаещи.
Има думата за изказване господин Христо Кирчев.
Христо Кирчев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Един от най-големите проблеми в Република България в момента са инвестициите. Един от най-големите проблеми на чуждестранните инвеститори е безкрайно трудният път, по който те могат да инвестират. Един от големите проблеми в България за инвестиции е въпросът за земята - невъзможността да се купува земя, да се минава по дългия път чрез подставени фирми да се заобикаля законодателството. Тук има много уважавани юристи и те знаят този проблем и аз като кмет много добре го разбрах. Именно по тези причини дълго време в България няма да има сериозни инвестиции.
Аз и друг път съм го казвал по различни поводи в комисиите - в България корупцията не е най-големият проблем, приятели. В този свят има 10-15 държави, които не са толкова много корумпирани и те се знаят: Сингапур, скандинавските държави. Корупцията бавно и сигурно расте навсякъде и се инвестира и в Пакинстан, и в Индия, където е ненормално голяма. Основният въпрос обаче е да може да се купува земя и този страх, който съществува, да речем у господин Корнезов – един уважаван от нас юрист, по понятни причини, аз много добре знам, той има някои исторически прецеденти и някои закани, но вижте, ще ви дам пример: няма нищо по-чувствително за американеца да му засегнеш земята. И вие знаете ли в момента при дефицит в бюджета на Съединените щати от 600 млрд. долара, който наближава близо 6 % от брутния вътрешен продукт Алън Грийнспан постоянно призовава за инвестиции, изкупуване на земя и имоти. Вие знаете, че това е държава, която съществува само на кредит и когато говорите с американските бизнесмени, те с лека насмешка, казват: "Нашата държава е изкупена десет пъти напред! Купиха я араби, купиха я японци, купуват я сега и европейци, понеже сега е много по-лесно да се инвестира в Съединените щати, отколкото в Европа"… (Реплики от народния представител Любомир Пантелеев.)
Алиосман Имамов (ДПС, от място): Тя си е там.
Христо Кирчев: Изслушайте ме и вижте, никой в Съединените щати не е проплакал, че Америка е завладяна от японци. Искам да отговоря на господин Пантелеев: "Тойота" в момента надминава производството на "Дженерал мотърс". Да е проплакал някой от това? Прави се в Америка!
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Армия има ли там?
Христо Кирчев: Тези страхове, които в момента витаят в нашите умове е типичното балканско мислене "да скатаем паричките в буркана, да не са в банката", да не дадем нещо на хората някакво по-либерално мислене да има за икономиката.
Затова мисля, че трябва да подкрепим § 2 и чл. 22, където много точно е казано, че това няма да стане по някакъв абсолютно беззаконен начин. Много добре е описано по какъв начин ще стане продаването на земята. Защо е този страх, къде сме тръгнали в Европа, в глобалната икономика, като ние се страхуваме да си извадим петте лева и скъсаният джоб да го обърнем обратно! Къде отиваме ние?!
Как смятате, уважаеми колеги, че в България ще дойдат инвестиции? Вие знаете ли, едно "Метро" във Варна за да построи един най-обикновен магазин, какво ходене по мъките беше! Един мандат и половина не стигна да инвестират, а утре искате да дойдат тук така наречените генерали. Как ще стане това нещо в същата тази държава, в която вие толкова много се опасявате? В Истанбул, говорих с японски инвеститори и им казвам: "Елате 200 км нагоре, има кадърни българи – вместо да правите акумулатори в Турция, правете ги в България". И те ми казват: "Господ да ме опази от българската бюрокрация!".
Вижте, приятели, нито Турция се е уплашила от чужди инвестиции. Знаете, че в Турция са дошли всички генерали. И "Крайслер" са там и правят танкове, камиони, мерцедеси и Турция не се е оплакала. А ние само се оплакване и се вардим, и се вайкаме, и се тюхкаме, и си живеем с бурканчетата в мазата и така никога няма да станем европейци. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ и ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Кирчев. Виждам желаещи за реплики.
Господин Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Кирчев, понеже засегнахте, бих казал, българската народопсихология и отговарям: Вие казахте "продънените, скъсани джобове, с бурканчета" и т.н. Господин Кирчев, кой е по-добър стопанин? Българинът, който обработва и пази земята си или чужденецът – чуждият гражданин на българска територия? Ами, българинът, разбира се! И българинът с хилядолетия е доказал, че е добър стопанин на своята родна земя. (Реплики от НДСВ.) Друг е въпросът ние тук да му дадем възможност действително това, което му се върна, да не се продава на безценица.
Господин Кирчев, Вие знаете ли как стана този текст, който сега ни се предлага? В края на краищата до последния момент във Временната комисия за подготовка на предложения за промени в Конституцията на Република България чл. 22 звучеше така, както сега Ви го предлагам – "само за граждани и юридически лица на Европейския съюз". Но се получи едно писмо, което е тук при мен, адресирано до трима посланика в България, че трябва да открием възможността извън Европейския съюз също свободно да се продава земята и в края на краищата под този натиск ние тук ще отидем до гласуването на тези текстове. Ето това е истината!
Така че, българинът е добър стопанин и винаги ще бъде по-добър стопанин на собствената си земя, отколкото чужденецът! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Корнезов.
Втора реплика – господин Пантелеев, заповядайте.

Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин Кирчев, твърдението, че премахването на ограниченията или намаляването на ограниченията при продажба на българска земя ще отпушат инвестиционния процес в България е дълбоко погрешно, тенденциозно и измислено за случая на тази дискусия. Вие сте човек, който има понятие от тези неща, и сам разбирате, че причини, които се коренят както в политическия манталитет, така и в бюрокрацията, така и в проникналата във всички етажи на държавността корупция, не могат да бъдат отменени чрез разрешението за продажба на земя и оттам да се отвори пазарът на инвестиции в България. Вие винаги сте се проявявали като истински патриот на Съединените американски щати от тази трибуна, пък и не само от нея, и аз Ви пожелавам достатъчно дълга политическа кариера, за да станете истински патриот на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря, господин Пантелеев.
За реплика думата има госпожа Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Аз също искам реплика, защото бях предизвикана от господин Кирчев и съм склонна да се съглася с това, което каза преди малко господин Пантелеев, че някои от тази трибуна говорят като чужди граждани и аз лично се почувствах засрамена. Смятам, че наистина е срамно от тази трибуна да се говори по този начин, без значение от коя част на залата идват подобни изказвания.
В основни линии аз също имам предложения, които съм оттеглила. Бих искала да кажа на господин Кирчев: да, за Европейския съюз аз също ще подкрепя предложенията на господин Корнезов – за страни–членки на Европейския съюз, защото ние влизаме в Европейския съюз и всичко останало българите отлично знаят какви опасности крие. Аз оттеглих своите предложения, защото в комисията стана ясно, че ще се изработи специален закон и аз много разчитам там да се включат защитните механизми.
Но това, което говорихте от тази трибуна, простете, ме накара да се срамувам, че народни представители могат да говорят по този начин за страната си, за земята си. Извинявайте, но в крайна сметка територията на България е сведена до това, което е днес, именно поради подобни изказвания на подобни българи и дипломати. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: За дуплика думата има господин Кирчев.
Христо Кирчев (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Съжалявам, че сме тръгнали с цървули към Запада. Съжалявам, че хора, които говорят за глобализация от тази трибуна, за интегриране със света, говорят кой бил защитник на коя държава и т.н.
Господин Пантелеев, аз съм защитник на всичко прогресивно. За съжаление икономическите методи, които се разработват в Съединените щати, са най-прогресивните и затова ги защитавам. Затова има Харвард, затова са и първи Харвард по бизнес, затова са и Станфорд, затова са и Масачузет, не съм видял в Московски университет да се пръкне някоя ведуща теория за икономика. Оттам идва само студ, който заля Варна и 14 дни не можем да се оправим, нищо повече не е дошло в момента. Извинявам се много, бих приел всичко друго от всяка държава, която е прогресивна, независимо дали идва от Зимбабве, дали идва от Вашингтон, дали идва от Москва. За съжаление, прогресът идва от Запада.
Искам да кажа на моите колеги тук, които са такива големи патриоти, и, господин Корнезов, искам да Ви запитам откъде ядете ябълки в момента, пшеница откъде ядете? От българската земя, която в момента пустее и по липса на инвестиции не може да се конкурира с модерното европейско земеделие, да не говоря със световното, където пак от тези Съединени щати 3,5% изхранват две трети от целия свят? Елате на себе си, приятели, и вижте накъде отива светът. Вижте какво става. Недейте да се занимавате с лъжепатриотизъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря на господин Кирчев.
За изказване думата има господин Четин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо, искам да поздравя господин Кирчев за неговата позиция – наистина един достоен народен представител, който не се страхува да изкаже искрено онова, което мисли.
Уважаеми колеги, това е най-важният параграф от предложенията за изменение и допълнение на Конституцията, тъй като той още от самото начало беше подплатен с много страсти, с много - и основателни, но най-вече неоснователни, страхове и опасения. Бяха проведени доста дебати в Комисията за промени в Конституцията.
Искам тук да опровергая господин Корнезов, че комисията не е работила под някакъв натиск, не някакво си писмо, с което не знам дали всички членове на комисията са запознати с текста му, за което господин Корнезов винаги казва, че разполага с този текст, а комисията съвсем съзнателно прецени, че е редно забраната за придобиване на право на собственост върху земя да бъде по-добре регламентирана и да не се ограничава само и единствено до гражданите на страните–членки на Европейския съюз, а и до граждани на трети страни тогава и само тогава, и единствено тогава, когато Народното събрание, българската държава преценят, че това е целесъобразно. Именно затова беше изработен и текстът на § 2.
Аз обаче искам да изкажа в пленарната зала съображението, което изказах неведнъж и в комисията, а то е, че не съм съгласен, още един път повтарям, продиктувано от спекулациите с разни неоснователни или недотам основателни страхове в определени прослойки на българското общество, ние да заключваме вратата, която и досега беше заключена, с втори ключ, не само с втори ключ, ами и с катинар, и не само с катинар, ами накрая да довлечем и един камък и с него да залостим окончателно вратата – това, което се опитваме да правим с текстовете на този параграф и с Преходната и Заключителната разпоредба, която не знам защо не обсъждаме едновременно с § 2, тъй като тя е свързана изцяло с § 2.
Естествено съвсем основателно е, че България като суверенна държава има право да преценява всеки един момент какъв международен договор ще сключи и Народното събрание е върховният орган на тази държава, който може да прецени чрез ратификацията дали този договор трябва да влезе в сила за Република България. Естествено е, че Народното събрание като върховен орган на тази държава, в който са представени всички интереси, е органът, който ще прецени чрез приемането на специален закон, което е предвидено в тази разпоредба, специфичният режим на земята, в който ще бъдат упоменати, ще бъдат регламентирани всички ограничения по отношение и на зони, по отношение и на статут, по отношение и на граждани и на страни, ако щете, за който евентуално ще се въведат някои ограничения. Но аз не съм съгласен да се приравнява един такъв бъдещ договор, който ще се сключва от Република България, който ще се ратифицира от Народното събрание, да бъде ратифициран със същото мнозинство, с което тепърва ние предвиждаме да бъде ратифициран Договорът за присъединяване на България към Европейския съюз. Това е несъразмерно и юридически необосновано. Това означава, че ние се страхуваме от собствената си отговорност като народни представители в момента, в който ще се ратифицира един подобен договор, или в момента, в който ще се приеме този закон – Законът за режима на земята.
И затова повтарям, че подобна разпоредба е юридически необоснована и тя само служи още един път за наше собствено оправдание пред тези неоснователни и рудиментарни страхове, които се подклаждат в определени слоеве на обществото.
Искам да призова народните представители: нека не смесваме понятията, нека не смесваме международно-публично-правното понятие територия, което има съвсем ясна характеристика, която касае правото на упражняване на суверенитет на една държава върху нейната земя, морско пространство, въздушно пространство с частноправното понятие право на собственост. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте за реплика, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Слушам аргументите и повечето от тях приемам, но се изумявам от подхода.
Какво искаше, но не го каза ген. Бояджиев, защо искаше “Република” да отпадне и кой договор има предвид? Той има предвид договора от 1925 г. – Ангорския договор, и това е моята реплика към Вас. През 1925 г. България и Турция признават, че за земи, ливади и гори на български граждани, които насила са изселени, трябва да има обезщетение 5 млрд. долара. И днес слушам как развиваме едната теза и единия подход... Можем ли днес като парламентаристи да заявим, че изменяйки Конституцията на Република България, гарантираме на чужденеца, който ще дойде да инвестира в България, всичките му права, но когато го правим и мълчаливо се съгласяваме това да бъде и за Република Турция, прилагайки принципа за взаимността и защитата на интересите и на българите най-после, да се върнем към този въпрос, да го поставим държавнически и да не приемаме аргументите, че са минали 80 години и трябва да забравим.
Като приемам всички аргументи, на мен ми липсва държавническото в този дебат, българското, за да имаме самочувствие и достойнство.
И когато Вие прецизирахте понятията, аз ще Ви репликирам – как се отнасяте към този български и общочовешки проблем и въпрос?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Има ли желаещи за други реплики? Не виждам.
Заповядайте, господин Казак, за дуплика.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Божинов! Ето, вие ми дадохте още едно допълнително основание да попитам защо не обсъждаме едновременно и Заключителната разпоредба, която е неразривно свързана с § 2? Ако Вие и господин Бояджиев си бяхте направили труда да прочетете тази Заключителна разпоредба, щяхте да видите, че с допълнителното търкаляне на камъка, който допълнително да залости вратата, ясно и категорично сме записали, че отпадането на забраната не касае заварените международни договори, независимо дали са сключени от Царство България или от Република България.
Георги Божинов (КБ, от място): Аз отивам една крачка нататък!
Четин Казак: Точно така. И всички единодушно в Комисията за промени в Конституцията подкрепиха този параграф. Така че Вашият въпрос остава безпредметен.
Георги Божинов (КБ, от място): Напротив!
Четин Казак: Проблемът не е в тези стари договори, проблемът е оттук нататък, уважаеми колеги, как ще действаме. Проблемът е дали най-накрая ще погледнем съвременно и по европейски, не бих казал по американски, като господин Кирчев, а по европейски на възможността да се даде правото на онези граждани, които желаят да обработват земя, които биха я обработвали не по-зле от всеки друг, когато имат материален интерес, да могат да го правят в рамките на закона, който ще ограничи и ще регламентира упражняването на това право. Това е отговорният държавнически подход в 2005 г., уважаеми колеги! И престанете да размахвате стари плашила и да раздухвате рудиментарни страхове! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин Казак.
Заповядайте, господин Стоилов.
Янаки Стоилов (КБ): Господин председател, госпожи и господа народни представители! Господин Корнезов припомни позицията, която изрази Коалиция за България при първото четене на законопроекта, затова повече няма да се спирам на този въпрос.
В същото време ние си даваме сметка, че в това Народно събрание разполагаме максимално с 49 гласа, с които можем да повлияем при промените на Конституцията на България, преди всичко с оглед на членството й в Европейския съюз, искам да подчертая това, при наличието на едно подчертано дясно мнозинство и при обсъждането на тази тема. Затова смятам, че в края на дискусията, която водихме при първото четене, се формира съгласие за промяна в чл. 22, отнасящ се до земята, който включва изпълнението на три условия. Едното е да се предвиди възможността за законова уредба на режима на земята. Второто условие е да се предвиди квалифициран ред за сключване на международните договори, с които на граждани и юридически лица извън Европейския съюз се разрешава да закупуват земя. Третото условие е да се създаде преходен режим, който да предвиди изрично, че този по-облекчен режим не се прилага към заварените международни договори. В Конституционната комисия тези три условия намериха своето изражение в съдържанието на § 2, който обсъждаме, и на Преходната разпоредба в § 7.
По отношение на квалифицираното мнозинство за ратифициране на тези международни договори, искам да отбележа, че земята е не само предмет на граждански оборот, тя е и част от територията на страната и отчитането на тази двойнственост в значението на земята ни отправя и към основните характеристики на държавата с нейното население, територия и публична власт. И така както предвиждаме прехвърлянето на правомощия от България към Европейския съюз, тоест, като преуреждане на въпроса за публичната власт, със същото основание можем да предвидим и квалифицирани изисквания за сключване на международните договори, които се отнасят до режима на земята. Смятам, че са основателни исканията, които тук бяха направени, да бъде обсъждан и § 7 и той да се гласува след промените в § 2. Надявам се, че народните представители ще подкрепят и това условие. Мисля, че по този начин създаваме възможности България в значителна степен да защити своите интереси.
Искам да обърна внимание и върху предложението, което е прието – режимът на земята да се определя със закон, защото в този закон би следвало да се разграничат видовете земя, нейното местоположение и евентуално видът на дейността на лицата, които закупуват земя. Няма пречка в този закон да се предвиди, че земеделска земя могат да придобиват само лица, които осъществяват земеделска дейност. Мисля, че това е въпрос, който трябва да бъде решен през следващата година и половина и ще зависи не само от конституционния запис и това, което сега тук се изрича, а от това, дали ще се формира такова мнозинство в следващото Народно събрание, което наистина може да направи закон, който да е не само стойностен в юридическо отношение, но и в максимална степен да отчита българските интереси, както са направили много от европейските страни.
Защото вярно е, както тук се цитира, че малко от страните имат конституционни ограничения в режима на земята, но много от тях са въвели редица квалифицирани изисквания и защитни механизми в своето законодателство. И аз мисля, че България, отчитайки именно всички икономически, социални, демографски и регионални фактори, може да направи това по достатъчно убедителен начин, за което смятам, че конституционната уредба, така както тя в крайна сметка се предлага от комисията, дава възможност.
Другото оттам нататък е въпрос повече на политика, на държавническо мислене, което трябва да бъде направено в подробности при по-нататъшното развитие на нашата нормативна уредба. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви за точността, господин Стоилов.
Има ли реплики на господин Стоилов? Не виждам.
Има думата за изказване господин Петко Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Искам съвсем накратко да взема отношение по § 2, чл. 22, ал. 2 и 3.
Някои от колегите, които говориха тук, се докоснаха до онзи аспект, който според мен остана малко встрани от аргументацията за подкрепа на решението на комисията и позицията на комисията по този параграф и специално по алинеи 2 и 3.
Когато говорим за тези изменения и допълнения в Конституцията на Република България, не само в този параграф и съответния член, а и във всичките останали, става въпрос за решаване на различни аспекти на суверенитета на България, на нейната суверенна цялост в контекста на нашата европейска интеграция.
Ние се намираме в процес на дълбока трансформация и навлизане в съвършено нова епоха и аз мисля, че господин Любен Корнезов трябва да разбере, че ние не можем да се позоваваме непрекъснато на традицията, на психологическите стереотипи на българското население и на неговите страхове, защото епохата от 20-те и 30-те години на царство България няма нищо общо с тази епоха, в която навлиза Република България в края на ХХ и началото на ХХІ век.
Когато говорим за глобализацията, това означава и интеграцията в онзи контекст, в онзи смисъл, в който ние влагаме своите усилия за законодателни промени, то трябва да разберем, че основният смисъл е включването в глобалните мрежи. Това означава създаване на възможности за проникване в чуждото пространство с финанси, с капитали, с информация, със стоки, със свободно движение на хора.
Това означава също така обаче и откриване на нашето пространство и предоставяне на възможност за проникване на съответните фактори на глобализацията, които създават тази глобална мрежа.
Така че аз мисля, че съвършено правилно, съвършено в духа на тази тенденция и на този процес на дълбока трансформация комисията е намерила формулировките на съответния параграф и алинея и ще ги подкрепя с ясното съзнание, че това е пътят и трябва да правим категорична разлика, както неколкократно тук се подчертаваше, между територия, пространство и земя. Никой няма право и няма да има възможност да променя нито държавния строй, нито законите на страната. Ползването на тази земя като частна собственост от съответните собственици, които ще бъдат такива след ратификацията на договорите, ще става по законите на страната. Както и в съответните зони. Тя не може да бъде продавана навсякъде, където имаме зони на национална сигурност или особени териториални зони. Значи всичко ще става по законите на страната. Иначе територията на страната ще си бъде винаги под юрисдикцията на държавата – Република България.
Така че тези страхове са напълно напразни и аз мисля, че е крайно време да гласуваме съответния член и алинея. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Предстоят ни две гласувания. По предложението на господин Корнезов и по финалния текст, предложен от комисията по § 2.
Преди да попитам за реплики искам да приканя народните представители, които имат желание да гласуват, а за да приемем тези текстове те трябва да бъдат не по-малко от 181, да заповядат в залата.
Моля квесторите също да подсетят народните представители, които не са в залата, да заповядат.
Има ли реплики на изказването на господин Ганчев? Не виждам желаещи.
Има ли желаещи за още изказвания? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване на първо място предложението на народния представител Любен Корнезов. Знаете, че за да бъде прието това предложение, трябва да получи квалифицирано мнозинство.
Моля, гласувайте.
Гласували 210 народни представители: за 43, против 154, въздържали се 13.
Предложението не се приема.
Предстои да гласуваме текста на § 2, в който са интегрирани и другите предложения и това е окончателната редакция на комисията.
Моля народните представители да гласуват § 2, така както е предложен от комисията.
Гласували 217 народни представители: за 211, против 4, въздържали се 2.
Параграф 2 е приет.
Заповядайте, госпожо Касабова, да докладвате § 3.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова:
“§ 3. В чл. 25 ал. 4 се изменя така:
“(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
В такъв случай моля, гласувайте текста на § 3, който е подкрепен от комисията.
Гласували 226 народни представители: за 226, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова:
“§ 4. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Изборите за членове в Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за органи на местно самоуправление се уреждат със закон.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Това е текстът на вносителя.


Комисията предлага следната окончателна редакция на § 4:
“§ 4. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 2:
“(2) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, тук става дума за един предлог, както виждам.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Не, заменя се цяло понятие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Корнезов.
Любен Корнезов (КБ): Благодаря Ви, господин председателю. Аз също ще подкрепя този текст, но трябва да ни е ясно какво приемаме и поне да остане в стенографския протокол, за да няма утре двоумения. При вносителите говорим за органи на местно самоуправление, а в текста, който ни се предлага тук, казваме “местни органи”.
Нека не теоретизирам що е “местен орган”, що е “орган на местно самоуправление”, защото вероятно всеки от нас може да даде различно тълкувание. В Конституцията нещата са определени по друг начин. Вероятно това трябва да имаме предвид под “местни органи”, ако това е идеята - кметовете на общини, респективно на населени места, общинските съветници – мисля, че това е безспорно.
Уважаеми колеги, вижте, утре – вдругиден можем да решим да имаме и второ ниво за самоуправление, за което много говорим – областни съвети. Такива предложения се чуват от всички страни. Дори се чуват предложения областните управители да не са назначавани, а да бъдат избирани. И аз си задавам въпроса: оставяйки този текст и утре, ако имаме второ ниво на самоуправление, съветниците в областния съвет включват ли се в местните органи или не?
Четин Казак (ДПС, от място): Ще бъде, както е в закона.
Любен Корнезов: Както е в закона?! Що е “местен орган”? Хайде, кажете ми, кое е? Конституцията борави с “местно самоуправление” и “местна администрация”. Ни най-малко не искам да обърквам нещата, но поне тук нека да е ясно за какво става реч. И става дума както за активното, така и за пасивното избирателно право на граждани на Европейския съюз. Благодаря ви.
Предполагам, че уважаемата госпожа Касабова ще внесе просветление в моята душа. (Оживление.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Ще внесете ли просветление, госпожо Касабова? (Смях, оживление.)
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Аз година и половина се мъча да внасям просветление в душата на господин Корнезов, така че днес за последен път ще си позволя да внеса такова просветление!
Идеята за тази редакция – предложение на комисията – думите “органи на местно самоуправление” да бъдат заменени с “местни органи” е мотивирана от следните съображения. Ние сме длъжни по силата на ангажиментите, поети в глава “Свободно движение на хора”, да предоставим право на граждани на Европейския съюз да бъдат избирани и да участват в местните избори. Приехме тази по-широка редакция, за да не ограничим активното избирателно право на европейските граждани. Ако бяхме приели по-тясната редакция, това щеше да бъде в едно грубо нарушение с европейската директива, която регламентира тази материя, т.е. ние не можем да ограничим активното избирателно право на европейските граждани да участват в местните избори, а по този начин – “със закон”, както е предвидено в текста, си предоставяме възможността през следващите две години, създавайки този закон, да преценим дали ще могат европейските граждани да се кандидатират за кметове, т.е. статута на тяхното пасивно избирателно право. Европейската директива дава право на всяка държава-членка сама със своето вътрешно законодателство да уреди този проблем. Дали е по-просветлено, господин Корнезов?!
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Малко повече!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Този опит за просветление приемам като реплика.
Ще вземете ли дуплика господин Корнезов? Не.
Има ли други изказвания по § 4? Не виждам желаещи.
Има думата госпожа Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Господин председател, само едно редакционно предложение, констатирах го буквално тази сутрин преди заседанието. Искам да предложа на пленарната зала, обръщам се към членовете на комисията да проследят това мое редакционно предложение, което правя в момента – една преномерация на алинеите.
Ние сме предложили нова ал. 2, която регламентира активно и пасивно избирателно право на европейски граждани да бъде алинея 2, т.е. да застане непосредствено след уреждането на избирателното право на българските граждани. Получава се едно разкъсване в текста. Иска ми се алинея 2, както сме я предложили, да стане ал. 3, т.е. да дойде автоматично след сегашните текстове в Конституцията, защото сега се получава едно разкъсване на материите, които регламентират вътрешното избирателно право и избирателното право на европейски граждани. (Реплика на народния представител Янаки Стоилов.)
Господин Стоилов, имате ли нещо против това?
Янаки Стоилов (КБ, от място): Не.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Госпожо Михайлова?
Екатерина Михайлова (ОДС, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Касабова, аз разбирам Вашето предложение, но не можем да питаме от трибуната дали са съгласни членовете на комисията?
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Не, не, аз просто го предлагам на залата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Дали има възражения – оставете ме, ако искате, аз да водя заседанието, да свърша тази работа.
Пред мен е Конституцията. За да бъде ясно на всички, които нямат Конституцията пред себе си, ще кажа, че ал. 1 и 2 уреждат със своите текстове правото на гласуване на българските граждани в националните избори. Госпожа Касабова предлага новата алинея да бъде ал. 3, а не ал. 2, за да има последователност в текстовете. Това е нейното предложение. Има ли възражения срещу такава редакционна поправка? Виждам, че хората махат отрицателно с пръсти. В такъв случай няма възражения.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не може ли това да се направи при третото четене?
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Може и в комисията на трето четене, ако искате, защото това е редакционна поправка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Госпожо Касабова, хайде да не си водим разговори така.
Редакционната поправка, общо взето, не среща възражения.
Сега гласуваме § 4, който гласи следното:
“§ 4. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
“Създава се нова алинея 3:
“(3) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.”
Точка 2 отпада от параграфа, защото става абсолютно ненужна точка. След като ал. 2 стана ал. 3, точка 2 на § 4 трябва да отпадне.
Моля, гласувайте § 4, който има една-единствена точка.
Гласували 216 народни представители: за 215, против 1, въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
Моля, докладвайте § 5, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Благодаря, господин председател.
По § 5 са постъпили предложения от народните представители Камелия Касабова и Анелия Мингова.
Комисията подкрепя предложението по буква "б", а по буква "а" е оттеглено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната окончателна редакция на § 5:
"§ 5. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 9:
"9. предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.".
2. Създава се нова ал. 2:
"(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.".
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Имате думата за изказвания по § 5. Не виждам желаещи.
В такъв случай подлагам на гласуване § 5 в окончателната му редакция, предложена от комисията.
Гласували 217 народни представители: за 217, против и въздържали се няма.
Параграф 5 е приет.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: "§ 6. В чл. 105 се създават алинеи 3 и 4:
"(3) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.".
Комисията подкрепя текста на вносителите за § 6.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Изказвания по § 6? Не виждам желаещи.
В такъв случай моля, гласувайте § 6.
Гласували 219 народни представители: за 219, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин председател.
Постъпило е предложение от народните представители Янаки Стоилов и Александър Арабаджиев за създаване на Преходна разпоредба.
Комисията подкрепя по принцип това предложение.
Комисията предлага да се създаде § 7 "Заключителна разпоредба" със следната окончателна редакция:

"Заключителна разпоредба
§ 7. "Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори.".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви.
Изказване на народния представител Любен Корнезов. (Реплика от народния представител Иван Костов.)
Любен Корнезов (КБ): Подкрепям § 7. Гласувах и в комисията, и тук, разбира се, ще гласувам. Идеята е ясна. Не съм длъжен да гласувам, аз имам съвест. (Реплика.) Не съм длъжен, как ще съм длъжен да гласувам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля, не репликирайте господин Корнезов от място.
Любен Корнезов: Вижте, трябва да ни е ясно, че между второ и трето четене според мен трябва да направим по-прецизна редакция, защото § 2, тоест въпросът за земята, за чл. 22 ще влезе в сила по-късно, да кажем към 1 януари 2007 г. Нали е така? Дай Боже! През този период от време ясно е, че трябва да действа сегашният текст на чл. 22, алинеи 1 и 2 от Конституцията. Мисля, че това трябва изрично да го посочим, за да не се получи вакуум. (Реплики от НДСВ.) Така ли мислите?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля диалози от място да не се водят с оратора. Ако ще правите реплика, направете я след това.
Любен Корнезов: Даже когато издадете Конституцията сега, няма да бъде със сегашния текст, а ще бъде с новия текст. (Реплики от НДСВ.)
Второ, слушайте сега – хубаво, аз казах, че ще гласувам. Не се притеснявайте.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Според мен, господин Корнезов, Вие стимулирате този диалог с народните представители.
Любен Корнезов: Те ме стимулират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Изказвайте се, нека те да Ви репликират, ако не са съгласни.
Любен Корнезов: Второ, трябва ясно да определим датата на влизане на § 2, защото тук имаше спорове – според мен § 2, тоест чл. 22 трябва да влезе в сила, когато България стане пълноправен член на Европейския съюз. Оттогава да започнат да действат новите разпоредби на чл. 22, защото от датата на влизане на договора може да породи някакви спорове: когато е подписан ли, когато е ратифициран ли или когато ние станем член на Европейския съюз? Аз мисля, че е ясно нашето фактическо и юридическо членство в Европейския съюз. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Моля депутатите от банките, които така активно репликираха от място господин Корнезов, ако искат, да вземат думата. Няма желаещи.
Госпожа Касабова, заповядайте за реплика.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Ще си позволя реплика на господин Корнезов най-напред по първата теза, която застъпи, че изрично в този текст трябва да се каже, че чл. 22 продължава да действа до влизането в сила на § 2 – нещо, което ми се струва абсурдно, защото перманентна е издателската и законодателната практика, която сочи, че в такива случаи текстът, който не се отменя, остава над линия, а под линия – параграфът, който ще влезе в сила в съответния период от време.
По отношение на това, че трябва изрично да се посочи откога влиза в сила този параграф. Откога влиза един международен договор е изрично упоменато в Закона за международните договори. Това са условията, които са заложени в самия международен договор.
Господин Корнезов, ще си позволя да Ви прочета чл. 4 от проектодоговора за присъединяване на България към Европейския съюз, за да стане ясно откога влиза в сила този договор и този параграф съответно. Твърдя, че нашата редакция на Заключителната разпоредба е абсолютно коректна:
"Този договор се ратифицира от високодоговарящите се страни според изискванията на съответните техни конституции. Ратификационните инструменти се депозират пред представителството най-късно на съответната дата."
Точният текст, който ни интересува:
"Настоящият договор влиза в сила на 1 януари 2007 г. при положение, че всички ратификационни инструменти са депозирани преди тази дата."
Тоест, в самия присъединителен договор се казва на коя дата той влиза в сила, така че абсолютно ненужно е това да го уточняваме в Заключителната разпоредба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря за тази реплика.
Други реплики? Дуплика ще правите ли, господин Корнезов? Не виждам.
В такъв случай подлагам на гласуване Заключителната разпоредба, така както е предложена с окончателна редакция от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 221 народни представители: за 217, против 3, въздържал се 1.
С това е приет на второ четене Законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Третото четене предстои в петък. (Ръкопляскания от залата, без участието на КБ.)
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Благодаря на всички. Третото четене – в петък, 9,00 ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ ИЗПРАЩАНЕТО НА МЕХАНИЗИРАН ВЗВОД ОТ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НА ПОДГОТОВКА В КРАЛСТВО ХОЛАНДИЯ И ТРАНСПОРТИРАНЕТО МУ ДО ЗОНАТА НА ОПЕРАЦИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА – “АЛТЕЯ”.
Имаме становище на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност.
Господин председател, моля да представите това становище.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря Ви, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект за Решение № 505-03-2, за разрешаване изпращането
на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в
Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на
операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина –“Алтея”,
внесен от Министерския съвет на 18.01.2005 г.

На заседание, проведено на 3 февруари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност разгледа проект за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина. Мотивите на вносителя бяха изложени от представители на Министерството на отбраната
От 3 декември 2004 г. по решение на Народното събрание в състава на холандския военен контингент участва и механизиран взвод от Българската армия с обща численост 40 кадрови военнослужещи с лично оръжие, бойни припаси, екипировка, бойна техника и транспортни средства.
Съгласно договореностите между министерствата на отбраната на България и Холандия, подготовката на взвода преминава в три етапа. Предвид предстоящата през м. април 2005 г. ротация на седми с осми механизиран взвод в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина – “Алтея”, започна неговата подготовка като вторият етап е предвиден да бъде в Кралство Холандия за периода от 21 февруари до 24 март 2005 г.
Транспортирането на Кралство Холандия и обратно, както и до зоната на операцията при ротацията е предвидено да се извърши с два военнотранспортни самолета на Военновъздушните сили на Република България.
За подготовката на взвода в Кралство Холандия са необходими около 80 хил. лв., които са от бюджета на Министерство на отбраната и не е необходимо допълнително финансиране.
Участието на България и нейните бойни подразделения в операциите на Европейския съюз на територията на Босна и Херцеговина ще бъде сериозен принос в европейската политика за сигурност и отбрана, което от своя страна ще бъде силно положително при предстоящото приемане на страната ни в Европейския съюз.
Като приема за основателни мотивите на правителството, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие с консенсус следното

РЕШЕНИЕ:

Предлага на Народното събрание:
1. На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането на механизиран взвод от Българската армия с численост до 40 души с лично оръжие, бойни припаси и екипировка на подготовка в Кралство Холандия за времето от 21 февруари до 24 март 2005 г.
2. На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането в Кралство Холандия на два военнотранспортни самолета от състава на Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване с екипаж до 8 военнослужещи за времето от 15 до 25 февруари 2005 г. и от 20 до 28 март 2005 г. с цел транспортиране на личния състав с личното оръжие, бойните припаси и екипировката, необходими при подготовката по т. 1.
3. На основание чл. 84, т. 11 от Конституцията на Република България и чл. 26, т. 2 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България да разреши изпращането в зоната на операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина на два военнотранспортни самолета от Военновъздушните сили на Република България без въоръжение и специално оборудване на борда с екипаж до 8 военнослужещи за времето от 18 до 28 април 2005 г. с цел транспортиране на личния състав с личното оръжие, бойните припаси и екипировката, необходими за участието на взвода по т. 1 в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина – “Алтея”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Благодаря Ви, господин председател.
Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Моля да гласуваме решението за разрешаване изпращането на механизиран взвод от Българската армия на подготовка в Кралство Холандия и транспортирането му до зоната на операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина – “Алтея”.
Моля, гласувайте.
Гласували 135 народни представители: за 134, против 1, въздържали се няма.
Решението е прието.
Почивка до 11,30 ч. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Откривам заседанието.

Продължаваме с точка трета:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1996 Г. КЪМ КОНВЕНЦИЯ № 147 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ (МИНИМАЛНИ НОРМИ), 1976 Г.
Господин Мирчев, моля докладвайте становището на Комисията по транспорт и телекомуникации.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
“ДОКЛАД
на Комисията по транспорт и телекомуникации относно Законопроект за ратифициране на Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми)

На заседание на Комисията по транспорт и телекомуникации, проведено на 10 февруари 2005 г., този законопроект за ратифициране на Протокола от 1996 г. беше разгледан с участието на заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Красимира Мартинова.
Приложимите инструменти при извършване на инспекции на държавния пристанищен контрол в световен мащаб са Конвенция № 147 и Протоколът от 1996 г. към нея. Корабите плаващи под българско знаме са обект на проверка по стандартите на тази Конвенция по линия на държавния пристанищен контрол в чуждите пристанища в рамките на съществуващите меморандуми за разбирателство за държавен пристанищен контрол и в този смисъл Протоколът се прилага на практика спрямо нашите кораби.
Всяка държава-членка, която ратифицира този Протокол, се задължава да разшири списъка на конвенциите, включени в приложението към Конвенция № 147, с изброените в протокола. Обхващат се две нови сфери – работното време на моряците, регламентирано в Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците, и документите за самоличност на моряците, Конвенция № 108 на Международната организация на труда относно националните удостоверения за самоличност на моряците.
Изпълнителна агенция “Морска администрация” е националния компетентен орган за осъществяване на държавен пристанищен контрол и в това си качество във връзка с предстоящото присъединяване на страната ни към Европейския съюз трябва да се прилагат разпоредбите както на Конвенцията, така и на Протокола към нея при извършване на инспекции в своите пристанища. Това е предвидено в директива на Съвета на Европа 95/21 относно прилагане на изискванията за държавен пристанищен контрол по отношение на корабите.
Изискванията на Конвенцията и Протокола към нея се съдържат в действащото българско законодателство – Кодекса на търговското корабоплаване, Наредба № 12 от 2003 г. за прегледите по реда на държавния пристанищен контрол и Наредба за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя, приета с Постановление № 226 на Министерския съвет от 2003 г.
Съгласно Кодекса на търговското корабоплаване се регламентира упражняването на държавен контрол в пристанищата върху чужди кораби от момента на влизането им до отплаването им от пристанищата на Република България за спазване на международните стандарти за безопасност, предотвратяване на замърсяванията и за условията за живот и работа на борда на корабите, посещаващи нашите пристанища.
Комисията по транспорт и телекомуникации подкрепя мотивите на вносителите единодушно и предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г., № 402-02-85, внесен от Министерския съвет на 29.11.2004 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Давам думата на председателя на Комисията по труда и социалната политика д-р Адемов.
Доктор Адемов, заповядайте да докладвате становището на водената от вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“ДОКЛАД
по Законопроект за ратифициране на Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), внесен от Министерския съвет

Комисията по труда и социалната политика на заседание, проведено на 8 декември 2004 г., разгледа и обсъди законопроекта, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха господин Йордан Христосков, управител на Националния осигурителен институт, господин Емил Мирославов от Министерството на труда и социалната политика.
Законопроектът и мотивите към него беше представен от госпожа Станимира Парапунова от Дирекция “Европейска интеграция и международни отношения” към Министерството на труда и социалната политика.
Протоколът от 1996 г. нормативно допълва Конвенция № 147, която е ратифицирана от Народното събрание през 2002 г. Всяка държава-членка, която го ратифицира, се задължава да разшири списъка на конвенциите, включени в приложението към Конвенция № 147, с тези, изброени в протокола. Това са конвенции, които ревизират включените в списъка към Конвенция № 147. Обхващат се две нови сфери – работното време на моряците (Конвенция № 180 на Международната организация на труда относно работното време на моряците, 1996 г.) и документите за самоличност на моряците (Конвенция № 108 на Международната организация на труда относно националните удостоверения за самоличност на моряците от 1958 г.).
Предвид предстоящото присъединяване на Република България към Европейския съюз, Изпълнителна агенция “Морска администрация” в качеството си на национален компетентен орган за осъществяване на държавен пристанищен контрол, също трябва да прилага разпоредбите както на самата Конвенция, така и на Протокола към нея. Това ще става при извършването на инспекции в своите пристанища, както е предвидено в Директивата на Съвета 95/21 на Европейската икономическа общност относно прилагане на изискванията за държавен пристанищен контрол по отношение на корабите и други.
Република България е страна по конвенциите, включени към Протокола, с изключение на Конвенция № 133 на Международната организация на труда относно настаняването на екипажите (допълнителни разпоредби) от 1970 г. и Конвенция № 135 на МОТ относно представителите на работниците от 1971 г., което не е пречка за прилагането на Протокола.
Във връзка с приложенията на Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147, действащото българско законодателство съдържа необходимата нормативна уредба.
След проведено обсъждане и гласуване с резултати “за” – 14 гласа, “против” и “въздържали се” – няма, Комисията по труда и социалната политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Протокола със следната декларация съгласно чл. 3, ал. 1 от него:
“Република България е ратифицирала следните конвенции от част Б от Допълнителното приложение на Протокола: Конвенция № 108 относно националните удостоверения за самоличност на моряците, 1958 г., и Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците (ревизирана) 1987 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, д-р Адемов.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по този законопроект за ратификация. Няма желаещи.
В такъв случай ще преминем към гласуване на първо четене на Законопроекта за ратифициране на Протокола от 1996 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 108 народни представители: за 108, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Професор Мирчев, заповядайте да направите Вашето процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
На основание чл. 67, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предлагам на днешното заседание Законопроектът да бъде приет и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Професор Мирчев, моля докладвайте законопроекта.

ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ:

“ЗАКОН
за ратифициране на Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г.

Член единствен. Ратифицира Протокола от 1996 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 г., приет от Международната конференция на труда на 84-та сесия през октомври 1996 г. в Женева, със следната декларация съгласно чл. 3 , ал. 1 от него:
“Република България е ратифицирала следните конвенции от част Б от Допълнителното приложение на Протокола: Конвенция № 108 относно националните удостоверения за самоличност на моряците, 1958 г., и Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците (ревизирана), 1987 г.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря, господин председателю.
Първо съм изненадан, че няма представител на вносителя. Мисля, че беше добре да има представител от Министерството на транспорта и съобщенията, защото има конкретни въпроси.
Второ, искам да припомня на господин Мирчев – председател на Комисията по транспорт и телекомуникации за дебата, който се водеше, когато гледахме приватизацията на Параходство “Български морски флот” по отношение на извънграничните командировки на българските моряци. Какво става с този въпрос? Тук говорим за Конвенция № 147 на Международната организация на труда. Наистина беше цитиран въпросът за репатрирането на моряците, но практически това е много сериозен въпрос, който непрекъснато се повдига, включително от всички синдикати, свързани с Параходство “Български морски флот”. Предполагам, че подобни проблеми има и в русенския, речния флот. Тук възникват редица въпроси, на които трябва да получим отговор.
Господин председателю, усещам как по бързата процедура, както винаги става в този парламент, въпросът ще мине на първо четене, на второ четене. Това не е сериозно. Повдигат се много сериозни въпроси от морската общественост, от морския бизнес във Варна, Русе, Бургас. Ще искаме отговор на тези неща. Добре е точно на този въпрос да има отговор от вносителите от Министерството на транспорта и съобщенията.
Още веднъж повтарям – свързвам този въпрос с проблемите на българското морячество и в частност хората, заети в Параходство “Български морски флот”, за задгранични командировки, узаконяване и пр. В залата има хора, които предполагам, че могат да вземат отношение, но аз не искам да ми отговарят народни представители от Варна. Искам вносителите от Министерството на транспорта и съобщенията да дадат отговор на този въпрос. Мисля, че такъв отговор чакат и заетите хора – моряците, капитаните, плавсъстава на Параходство “Български морски флот”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по законопроекта?
Заповядайте, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз няма да отговарям на колегата Благой Димитров. Въпросите не са зададени към мен. Искам да успокоя залата, защото организацията на труда и на работната заплата винаги са стояли на вниманието на българското морячество. Фактът, че ние с всеки изминал месец доближаваме организацията на труда и заплащането към това на европейските изисквания и стандарти, говори, че заплащането на моряците и организацията на труда вървят в тази посока. Тези, които са запознати от близко с организацията на труда, знаят, че въпросите за почивките на моряците винаги са били остро дискусируеми. С въвеждането и приемането на европейските стандарти ние вървим категорично в посока за увеличаване времето за почивка на плавсъстава. В тази връзка аз не виждам нищо смущаващо да ратифицираме Протокола по отношение на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване, още повече, виждате, в скоби, че става въпрос за минимални норми – нещо, което е и желанието на българското морячество. Мисля, че залата може да бъде спокойна, тъй като гласуването на този законопроект е крачка напред към въвеждане на европейска организация на работа на морячеството в България и нещо повече – което е изключително свързано с безопасността на корабоплаването, към която изискванията ежегодно растат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Минков.
Има думата за реплика господин Благой Димитров
Благой Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Не искам да чувам общи приказки, да се формира някакво мнение и залата да се успокоява с общи неща. Искам конкретен отговор на въпроса, който задавам: какво става с извънграничните командировки на моряците? Това е конкретен въпрос, свързан практически с трудовоправни отношения с параходството. А теория на общия лаф – “Това ни приближава към европейските норми…”, аз тези неща много съм ги чувал и мога да кажа, че това стана дъвка в медийното пространство. Искаме конкретни отговори, за да подкрепим конвецията.
Господин председател, аз призовах за това. Ако трябва, не така несериозно да се говори тук с общи приказки от трибуната. Да поканим заместник-министър, а защо не и вицепремиера Николай Василев, за да отговарят на тези въпроси. Най-опасно в състава на този парламент е тогава, когато е тихо, има малко хора в залата, да се пускат текстове, както стана със Закона за водите – че президентско вето, че втори закон, че второ президентско вето.
Колеги от мнозинството, ще ви моля, не се изкушавайте да правите така. Не ни подценявайте толкова! Ние много внимателно следим какво правите и как върви парламентарният процес. Имате много романтични представи за тези неща.
И сега правя процедурно предложение: поканете министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев или посочен от него ресорен заместник-министър, за да дойде и да отговори на тези въпроси, които задаваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Репликата беше към господин Минков. Знаете, че репликата означава несъгласие.
Заповядайте за втора реплика, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз не съм многофункционален експерт по всички въпроси – по рибата, тютюнопушенето, корабоплаването, но що се отнася до заплащането на труда на моряците, ние ратифицирахме директива. Това е осмата директива по ред, която касае само разширяването на списъка и няма нищо общо с Стратегията за приватизация на “Български морски флот”, с върнати закони и т.н. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли трета реплика? Няма.
Заповядайте за дуплика, господин Минков.
Стефан Минков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вярно е, че в морячеството има доста романтика. Някои сме я преживявали, други – не, но понеже става дума за конкретни неща, аз не мога да отговарям за заплащането и за конкретни параметри в една държавна фирма. Четох във варненските вестници, че от 1 януари 2005 г. са увеличени заплатите на моряците в БМФ. (Неразбираема реплика от народния представители Благой Димитров.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител Благой Димитров направи нещо като процедурно предложение – да се покани министърът на транспорта и съобщенията. Повтарям думите му. Следователно и от тази трибуна моля да се съобщи на министъра, че е поканен в пленарната зала във връзка с този законопроект.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ, от място): Искам да направя обратно процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля Ви! Това предложение не се гласува, защото е поканен. Ако искате да го задължим, трябва да го гласуваме. Ето, поканваме министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев да заповяда в залата. Това беше направено като процедурно предложение.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Заповядайте, господин Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз ще бъда съвсем кратък. Каквото и да си говорим, задължително е представител на министерството да присъства, когато се обсъждат документи, касаещи неговата работа. Така че в това отношение Благой Димитров е прав. Дали е идвал или не е идвал представител на министерството в комисията, това, разбира се, е важно, но също толкова важно е всички останали колеги, които са благоволили да присъстват на заседанието и се канят да гласуват, да чуят становището на министерството. Иначе аз не възразявам, тъкмо обратното, потвърждавам готовността си да подкрепя този синхронизиращ пакет от документи, които ще приемем с гласуване. Няма нищо лошо в това да бъдат утвърдени и чрез закон въпросните документи, касаещи минималните изисквания към организацията на труда и отдиха. Моите безпокойства, каквото и да твърди господин Мирчев, са, че ако бъдат приети, както е тръгнало, двете стратегии на БРП и на Български морски флот, част от тези нормативни документи, които приемаме, ще станат излишни, тъй като голяма част от българските моряци ще излязат в една наистина безсрочна почивка и тези регламенти, които се приемат, няма да имат никаква стойност.
Така че въпросът, който разглеждаме сега, е в пряка връзка с онова, което ще става – дали ще я има тази професия, дали ще продължи да бъде с такова значение за българската икономика или ще бъде минимализирана, зависи единствено от нас и от правителството, разбира се. Това е връзката. Иначе аз съм за и ще гласувам за тази ратификация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Реплика има ли? Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин Пантелеев, аз също по принцип нямам нищо против ратификацията, обаче питам колко струва тази ратификация, ако корабите на параходството от 95 станат на 20? След това, което наблюдаваме в параходството – режат ги на скраб, пуснат този пакет от 30% срещу компенсаторни записи – вижте какво става с БТК – и всички неща, които господин Минков говори за българското морячество, отиват като думи в празното пространство. Аз затова не искам да чувам какво писали във вестниците, какво научили някои от медиите – това са празни приказки. От това мнозинство на НДСВ и на ДПС чувам само празни приказки вече четири години. Искаме конкретни отговори от хора от изпълнителната власт. И аз съм сигурен, че министърът няма да дойде. (Реплики от ДПС.) Ето, ДПС обещаваха биволици. Няма биволици. Някой си даде оставката – няма оставка. Това са несериозни отношения в рамките на този парламент.
Валери Цеков (НДСВ, от място): Кажи нещо за краставицата.
Благой Димитров: Ето тук шефовете на парламентарната група на мнозинството говорят за краставици. Това са несериозни неща. Тук обсъждаме ратифицирането на международни документи и искаме хора от изпълнителната власт да дадат конкретни отговори на конкретно зададени въпроси.
Валери Цеков (НДСВ, от място): Нещо по същество!
Благой Димитров: Това е по същество.
И аз съжалявам, че тук господин Мирчев си позволи да прави квалификации. Аз съм член на комисията, господин Мирчев, и по всички законопроекти, които обсъждаме, мога да взема отношение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли втора реплика към господин Пантелеев?
Господин Мирчев, заповядайте.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Български морски флот има 84 кораба на средна възраст 25 години и не виждам какво общо има модернизацията на морския флот с току-що дискутираната днес ратификация. Затова, господин председател, ако разрешите, аз предлагам да спрат празните и безплодни дискусии от така наречените многофункционални експерти и да преминем по същество към ратификацията на този документ. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уведомявам ви, че заместник-министър Мартинова е на път към парламента.
Има ли трета реплика? Няма.
За дуплика – има думата господин Любомир Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Аз приветствам мълниеносната реакция на заместник-министър Мартинова, която очевидно реагира и се движи със скоростта на влаковете-стрела, които нейният патрон министърът на транспорта накупи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: А сега – на морските въпроси.
Любомир Пантелеев: Стигайки до темата за полифункционални и многовалентни специалисти, то към тази категория без съмнение принадлежи и проф. Мирчев, който всъщност е експерт в една друга област, но както забелязваме, по силата на служебните си задължения ни съветва, меко казано, как да постъпваме в сфери, където общо взето жп транспортът стига, но не нагазва – говоря за българското море.
Аз не съзрях някакво противоречие между това, което господин Благой Димитров изложи като реплика. Аз съм на същото мнение. Въпросите са навързани. След приемането на двете стратегии ние ще се окажем без едър български корабовладелец и с угрозата, много близка, реална и реализуема, да запишем професията “български моряк” в Червената книга на изчезващите видове.
Така че, ратификацията е необходима, ние ще я въведем, но да не се окаже, че няма приложно поле поради ликвидирането на въпросната професия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект? Не виждам желаещи.
За процедура – Любомир Пантелеев.
Любомир Пантелеев (КБ): Би било крайно нелюбезно и акт на нелепо негостоприемство, ако ние не дочакаме госпожа Мартинова, която ентусиазирано след нашата покана е литнала или се придвижва по най-бързия начин по софийските улици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Каква е процедурата?
Любомир Пантелеев: Предлагам да направим една малка почивка от 5 минути, предполагам, че са предостатъчни за госпожа Мартинова, като познавам нейния темперамент, да се яви в залата. (Реплики от залата: “Има изказвания”.)
Добре, тогава си оттеглям процедурното предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За втора процедура – господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Господин председател, предлагам да гласуваме процедурното предложение в пленарната зала да бъде допусната госпожа Красимира Мартинова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 116 народни представители: за 116, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието. Моля квесторите да поканят госпожа Мартинова да заповяда в пленарната зала.
Има думата народният представител Минчо Спасов.

Минчо Спасов (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, поканата към госпожа Мартинова беше по повод искането на господин Благой Димитров за изясняване въпроса за командировъчните на моряците и други социални въпроси.
Погледнах в законодателството на Република България и установих, че още 1998 г. Народното събрание е приело ред т.нар. морски конвенции, в които този въпрос е бил разглеждан.
Протоколът, който днес разглеждаме, не се съотнася към тези въпроси. Той касае, цитирам: “Протокол от 1996 г. към Конвенцията относно търговското корабоплаване, минимални норми”, касае се за безопасност на самите кораби. Има други конвенции, например Конвенция № 179, морска, от 1996 г. относно набиране и предоставяне работа на моряците, приета на Осемдесет и четвъртата морска сесия; Конвенция № 180 относно работното време на моряците и корабните екипажи, където са регламентирани тези въпроси, които повдига господин Димитров.
Така че, ако ние желаем да спазваме темата на нашите дебати, нека не разпиляваме парламентарно време - ние говорим за други неща тук, да се съсредоточим върху това и по-експедитивно да го гласуваме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Реплика – господин Иванов, заповядайте.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз наистина нямаше да взема думата и да участвам в тази дискусия, ако не беше последното изказване на господин Спасов. Да, действително в момента се гласува един протокол, който е необходим за по-нататъшното съгласуване на нашето законодателство с европейското.
В това отношение това е само един детайл, но по никакъв начин в пленарна зала не може да бъде ограничено правото на народните представители да поставят въпроси по определен начин, свързани с тази тематика. Това не е точно в тази ниша, в която ние сега правим обсъждане, но господин Благой Димитров е в пълното си право, свързано пак с хармонизацията с европейското законодателство в областта на търговското корабоплаване и правата на българските моряци, да постави този въпрос. Не може в рамките на Народното събрание - нито в Конституцията, нито в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, има текст, който да ограничава народните представители в тяхното право да повдигат теми за разискване по време на своите изказвания. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е първа реплика.
Има ли втора реплика? Няма.
Господин Спасов, имате право на дуплика, ако желаете. Отказвате се от това Ваше право.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този законопроект?
От това, което ми се докладва, разбирам, че заместник-министърът все още пътува насам.
Има два варианта – или да дадем малко почивка, или да преминем към разглеждане на другия законопроект и когато дойде заместник-министърът, ще го изслушаме, но за това трябва да се направи процедурно предложение, а аз не мога да правя процедурни предложения.
Господин Цеков, заповядайте.
Валери Цеков (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Взимам думата, за да направя именно това процедурно предложение, а то е, за да печелим пленарно време, да преминем към разглеждането на следващата точка от нашия дневен ред, а когато госпожа Мартинова влезе в залата, разбира се, ще прекъснем точката и ще се върнем към тази, която сега очевидно не можем да завършим. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Обратно процедурно предложение има ли? Няма.
Моля, гласувайте да преминем към т. 4 от дневния ред с мотивите, които чухте.
Гласували 118 народни представители: за 106, против 2, въздържали се 10.
Това процедурно предложение се приема.


Продължаваме с точка четвърта от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ – продължение.
Приети са до чл. 16, включително. Докладван е чл. 17 и предложенията към него. Ако съм точен, проф. Мингова, трябва да завършат разискванията по чл. 17.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да, господин председател.
Преди това ми позволете – процедурно предложение: да бъде допуснат в залата заместник-министърът на вътрешните работи господин Железчев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение.
Моля, гласувайте заместник-министърът на вътрешните работи господин Железчев да заповяда в пленарната зала.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Моля да поканете господин Железчев в пленарната зала.
Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по чл. 17.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Аз съм направил предложение, с което искам проверката, която се извършва на лица, които са придобили това имущество от престъпна дейност, да не бъде десет месеца, а да бъде девет месеца.
Аргументите ми са, че заедно с правото на еднократно удължаване, което е три месеца в рамките на една година тази проверка да приключи – да не излизаме извън рамките на една година. Освен това, винаги е за предпочитане този срок да бъде по-кратък и нека не започваме този закон с фаталното число 13, защото 10 и 3 прави 13, а 9 и 3 прави 12. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Интересна аргументация.
Заместник-министърът на транспорта и съобщенията вече е в залата, но трябва да приключим с гласуването на чл. 17 и след това ще се върнем към Закона за ратификацията.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по чл. 17? Няма.
Започваме гласуването – първо, има предложение от господин Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията. Следователно не подлежи на гласуване.
След това имаме предложение от народния представител Юлияна Дончева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията. Следователно трябва да гласуваме това предложение на народния представител Юлияна Дончева и група народни представители.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 15, против 82, въздържал се 1.
Предложението не се приема.

Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, който всъщност го мотивира накратко в залата.
Гласували 93 народни представители: за 7, против 81, въздържали се 5.
Предложението на народния представител Панайот Ляков не се приема.
Поставям на гласуване предложенията на народните представители Четин Казак и Борислав Цеков, които всъщност са едно и също.
Гласували 100 народни представители: за 8, против 73, въздържали се 19.
Предложението на тези двама народни представители не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Валентин Василев, което също не се подкрепя от комисията.
Гласували 92 народни представители: за 12, против 66, въздържали се 14.
Предложението на народния представител Валентин Василев не се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 17, който става чл. 15.
Гласували 96 народни представители: за 92, против 4, въздържали се няма.
Член 15 е приет.

И сега, както гласувахме, преди да започнем този законопроект, тъй като заместник-министър Мартинова вече е тук, отново се връщаме на предната точка:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛА ОТ 1996 Г. КЪМ КОНВЕНЦИЯ № 147 НА МЕЖДУНАРОДНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА ОТНОСНО ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ.
Ще помоля госпожа Мартинова, макар да не е била в залата, тъй като бяха зададени няколко въпроса към представителя на министерството, ако може да ни осветли около ратификацията на този законопроект.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИРА МАРТИНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конвенция № 147 е конвенция, съдържаща минималните норми за търговско корабоплаване и България се е присъединила към нея преди две години с решение на настоящото Народно събрание. В случая конкретният протокол съдържа някои основни положения, а именно всяка една държава, която се е присъединила, поема задължение да разшири списъка на конвенциите, които са включени в приложенията към Конвенция № 147, тъй като това е ангажимент на всички държави – постепенно, като процес да разширят кръга на конвенциите и на нормите, които прилагат по единен и сходен начин.
Всъщност тези норми са свързани изцяло с изискванията за държавен пристанищен контрол. По-конкретно те са свързани с нуждата, когато корабите пристават в някое пристанище в чужбина, да могат да докажат, да афишират, че прилагат изисквания и стандарти, приложими към моряците, по отношение на социални условия, на живот и труд на кораба, по отношение продължителност на работното време, продължителност на необходими почивки и т.н.
За нас, искам да кажа, че България изцяло е въвела всички изисквания, свързани както със социалните въпроси, с работното време, почивките и всички изисквания по отношение труда на моряците. Те са въведени в българското законодателство посредством Кодекса на търговското мореплаване и посредством съществуващата Наредба № 12, която възпроизвежда всички международни изисквания и стандарти за труд и работа на моряците.
С настоящата конвенция само добавяме, че България, която е длъжна да направи това по силата на тази конвенция, разширява кръга на конвенциите. Вие можете да видите, че България допълва приложението с Конвенция № 108 за националните удостоверения за самоличност на моряците и Конвенция № 166 относно репатрирането на моряците. Тоест ние сме изпълнили и ще продължим да изпълняваме този процес на увеличаване броя на ратифицираните от България конвенции. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители да вземат отношение по този законопроект, на който се намираме на второ четене? Няма желаещи.
Поставям на гласуване на второ четене Законопроекта за ратифициране на Протокола от 1966 г. към Конвенция № 147 на Международната организация на труда относно търговското корабоплаване (минимални норми) 1976 г., с член единствен.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ четене.

Връщаме се отново към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 18 има предложения от народните представители Панайот Ляков и Даниел Вълчев, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 16:
"Чл. 16. (1) Информацията, необходима във връзка с проверките по този закон, се предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от Агенцията за финансово разузнаване, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, Сметната палата, Агенцията за приватизация, Агенцията за следприватизационен контрол, Агенция "Митници", данъчната администрация, службите по вписванията, окръжните съдилища, които водят търговски регистри, и съответните служби на общинската и областната администрация.
(2) Органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, органите на Министерството на вътрешните работи, следствието и прокуратурата извършват съвместни действия за постигане целите на този закон.
(3) Осъществяването на взаимодействието по ал. 2 се определя със съвместна инструкция на комисията, министъра на финансите, министъра на вътрешните работи, главния прокурор и директора на Националната следствена служба."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата по този текст. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за чл. 16, така както беше докладван.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 19 има предложения на народните представители Дончев, Вълчев, Юлияна Дончева и група народни представители, които са подкрепени от комисията.
Има предложение на Панайот Ляков в ал. 2, т. 1 след думата “книжа” да се добави “произведения на изкуството и движими археологически ценности”, а в ал. 6 числото “5” да се замени с “15”.
Комисията не подкрепя предложенията.
Има предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията, а именно: в чл. 19, ал. 1 т. 5 да отпадне и в ал. 6 думите “пет години преди периода” да се заменят със “считано от извършване на деянието”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 17:
“Чл. 17. (1) Органите по чл. 12, ал. 9 имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за:
1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци;
2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;
5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.
(2) Когато лицето по ал. 1 е починало, декларацията се изисква от неговите наследници и заветници.
(3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, за които има данни, че са знаели за престъпния му произход, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.
(4) За проверяваните юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали, управлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1-5, отнасящи се до юридическото лице по чл. 6.
(5) Ако проверяваното лице не представи декларацията в срока по ал. 1 или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност.
(6) С искането до лицето по чл. 3 за попълване и представяне на декларация органът определя проверявания период.
(7) Образецът на декларацията по ал. 1 се утвърждава от Комисията и се обнародва в “Държавен вестник”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа народни представители, имате думата.
Господин Ляков, заповядайте.
Панайот Ляков (ОДС): Благодаря, господин председател.
Моето второ предложение вече не е актуално, така че го оттеглям.
Първото предложение, което засяга текста на чл. 17, ал. 1, т. 1, е да се добави: “и произведения на изкуството и движими археологически ценности”.
По този текст на чл. 17, който е направен, проверяваните лица не са длъжни да декларират произведения на изкуството и движими археологически ценности. Имам предвид археологически находки като златни маски и т.н., за да добиете представа за стойността, която биха могли да имат такива предмети. По този начин давате възможност на хора, които могат много лесно да трансформират цялото си имущество в 2-3 произведения на изкуството за десетки милиони долари. Не само картини на стари майстори, но и картини на съвременни художници се продават на търгове и струват от този порядък. Ако едно такова лице си купи една картина и прехвърли всичките си парични средства в едно произведение на изкуството, всъщност вие няма начин как да му вземете това нещо, защото не попада под ударите на закона. Това е практика, знаем я много добре не само от българската действителност, но и от цялата световна история, че голяма част от босовете на престъпния свят държат своите авоари, образно казано, в произведения на изкуството, тъй като смятат, че много по-лесно биха могли тези картини след това да ги осребрят, вероятно има и някаква форма на тщеславие и т.н.
Аз смятам, че е разумно да включим такъв текст, за да не се дава възможност имущество, придобито по престъпен начин и вложено в произведения на изкуството, да не попада под ударите на закона. Смятам, че бях достатъчно добре аргументиран и нищо не струва в този текст да бъде включено това. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по този текст?
Заповядайте, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, аз мисля, че това, което предлага депутатът Ляков, е много разумно и има своето основание да бъде включено в текста. Ако си спомняте, в работната фаза бяхме употребили думите “движими вещи”, които отпаднаха. Така че това, което сега Вие аргументирате, аз лично споделям напълно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи?
Господин Соколов, заповядайте.
Йордан Соколов (ОДС): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че трябва да се прецизира текстът на ал. 5: “Ако проверяваното лице не представи декларацията в срока по ал. 1…” – това е 14-дневен срок – “… или подаде непълна декларация, или откаже да подаде декларация, до доказване на противното се предполага, че имуществото, което не е декларирано, е придобито от престъпна дейност”.
Аз не знам една такава, макар и оборима, презумпция за престъпна дейност дали няма да противоречи на Конституцията, съгласно която всеки се счита за невинен до доказване на противното. Тук не става дума за някаква друга дейност – гражданска, търговска, а престъпна дейност. Но не по този повод вземам думата.
Аз мисля, че трябва да отпадне хипотезата: “Ако проверяваното лице не представи декларацията в срока по ал. 1…”, тоест да отпаднат думите “не представи декларацията в срока по ал. 1”.

Хипотезата е, че някой, който е подал декларация, която е непълна или откаже изобщо да подаде декларация, тогава презумпцията важи за имуществото, което не е декларирано. Например, ако едно лице подаде декларация, но не посочи цялото имущество, хипотезата ще важи само за непосоченото имущество. Но тази хипотеза – ако не представи декларацията в срок, просто не се връзва тук. Ами, ако я представи след срока – на 15-ия ден, ще приемем ли, че тази презумпция ще важи за цялото му имущество, само защото е представена след срока?
Тук представянето или непредставянето в срок, според мен, не е определящото. Определящото е дали изобщо подава декларация или, ако е подал декларация, е посочил цялото имущество в нея, както го задължава законът, или има укрито имущество, по отношение на което ще важи презумпцията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, което беше докладвано тук и не се подкрепя от комисията.
Гласували 90 народни представители: за 12, против 69, въздържали се 9.
Предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков по т. 1, тъй като по т. 2 е оттеглено. Чухте аргументите на господин Ляков и неговите поддръжници.
Гласували 106 народни представители: за 102, против 1, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Панайот Ляков е прието.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов в ал. 5 думите "не представи декларация в срока по ал. 1" … (Реплика от народния представител Анелия Мингова.)
Нали това предложихте Вие – да отпадне?
Това каза господин Соколов, това предлагам. Така ли е, господин Соколов?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, да уточним какво гласуваме, господин председател.
Господин Соколов не твърди, че непредставянето на декларация трябва да отпадне, а само непредставянето в срока. Затова, ако заличим текста така, както Вие го четете, се променя смисълът на предложението.
Текстът трябва да звучи по следния начин: "ако проверяваното лице не представи декларацията по ал. 1 или откаже да подаде декларация или подаде непълна декларация до доказване на противното се предполага…" и текстът продължава. Тоест, покриваме само състава изобщо на неподаване, на непълна декларация и отказ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Аз поне останах с друго впечатление от изказването на господин Соколов.
Господин Соколов е направил предложението, нека той да го уточни, за да го поставя на гласуване.
Йордан Соколов (ОДС): Не възразявам, макар че не виждам да са две различни хипотези – "не представи декларация" или "откаже да представи". (Реплика от народния представител Анелия Мингова.)
Да, да. Ако той я представи, макар и след срока, няма да важи презумпцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Соколов, от Вашето "да, да" надали стана ясно.
Йордан Соколов: "Ако проверяваното лице не представи декларация…", отпадат думите "в срока по ал. 1”, или подаде непълна декларация", отпадат думите "в срока по ал. 1".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Поставям на гласуване предложението на народния представител Йордан Соколов - в ал. 5 думите "срокът по ал. 1" да отпаднат.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Предложението на народния представител Йордан Соколов се приема.
Поставям на гласуване предложението на комисията за чл. 17, с, разбира се, вече гласуваната добавка на народния представител Панайот Ляков.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 104, против няма, въздържал се 1.
Член 17 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 20 има предложение на Йордан Соколов, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Юлияна Дончева, което също е подкрепено.
Предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов:
"В чл. 20 се създава нова ал. 5:
"(5) Свидетелите и вещите лица по ал. 2 носят наказателна отговорност по Наказателния кодекс."
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната окончателна редакция на текста, който става чл. 18:
"Чл. 18. (1) Органите по чл. 12, ал. 9 проверяват:
1. имуществото, правното основание за придобиването му и неговата стойност;
2. трансформацията на имуществото;
3. доходите на проверяваното лице;
4. платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините;
5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;
6. данъчните декларации на проверяваното лице;
7. други обстоятелства, които имат отношение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица.
(2) При осъществяване на проверката по ал. 1 органите по чл. 12, ал. 9 имат право да:
1. изискват обяснения от проверяваното лице;
2. назначават вещи лица;
3. събират писмени доказателства;
4. изискват от всички лица, държавни и общински органи сведения и документи, както и извършването на определени действия във връзка с установяването на произхода и стойността на имуществото;
5. изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;
6. събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото;
7. извършват действия по претърсване и изземване по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, когато има достатъчно основания да се предполага, че в някое помещение или лице се намират имущества, предмети, книжа или компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, които могат да имат значение за производството по този закон."

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
Имате думата за изказвания по този текст.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! В т. 7 на ал. 1 мисля, че е по-добре вместо съюза “за” – “отношение за изясняване” да бъде “отношение към изясняване”. Мисля, че така е по-правилно, по-коректно да се изпише. “Други обстоятелства, които имат отношение към изясняване”, защото има отношение към нещо, а не за нещо. Така ми се струва, че е по-правилно на книжовен български език. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Казак.
Има ли други изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Абаджиев и господин Черкезов по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 109 народни представители: за 14, против 81, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме чл. 20, който става чл. 18, в редакцията на комисията.
Ще проверим литературно за корекцията, която направи господин Казак, и тя ще бъде нанесена в текста. Тя няма смислово, а чисто граматическо значение.
Моля, гласувайте.
Гласували 113 народни представители: за 110, против няма, въздържали се 3.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 21 има предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов за отпадането на този член.
Комисията подкрепя това предложение и предлага чл. 21 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 21? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 21 по предложение на комисията.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 22 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на текста, който става чл. 19:
“Чл. 19. Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна и тайната по чл. 71 и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, когато това е необходимо за целите на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по чл. 22? Няма желаещи.
Моля, гласувайте текста на комисията за чл. 22.
Гласували 101 народни представители: за 101, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 23 има предложение на народния представител Даниел Вълчев, което е подкрепено.
Има предложение на народния представител Юлияна Дончева за отпадането му, което не е подкрепено.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено и е следното:
Създава се нова ал. 1:
(1) Началниците и инспекторите от специализираните отдели в данъчната администрация са длъжни да не бавят проверките по чл. 17, да не отклоняват, скриват или унищожават каквато и да е информация, свързана с придобиване на имущество от престъпна дейност.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 20.
“Чл. 20. Длъжностни лица, на които в кръга на службата им станат известни обстоятелства относно придобиването, пряко или косвено на имущество от престъпна дейност, са длъжни да съобщят за това на органите по чл. 12, ал. 9 и да им предоставят сведенията, с които разполагат.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст?
Господин Ляков, заповядайте, имате предложение.
Панайот Ляков (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Тъй като в закона са настъпили някои промени, които засягат и текста на този член, редакцията, която трябва да придобие моята поправка, е следната:
“Директорите на териториалните поделения и инспекторите са длъжни да не бавят проверките по чл. 15, да не отклоняват, скриват или унищожават каквато и да е информация, свързана с придобиване на имущество от престъпна дейност.”
В текста на сегашния чл. 23 всъщност има изискване само към други длъжностни лица, които трябва да съобщават на тези органи, а именно директорите на териториалните поделения и на инспекторите, каквато и да е информация, свързана с придобиване на имущество от престъпна дейност, но няма изискване към самите органи. Според мен такова изискване категорично трябва да бъде записано в закона, защото точно тези органи ще бъдат подложени на най-голям натиск, на опити да бъдат купени, да бъдат корумпирани, за да скриват или унищожават информация, която се установи по време на проверката. Нека си говорим реално. Тези хора, колкото и да са подбрани, честни и т.н., сигурно част от тях ще се поддадат на изкушението.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Е, какво да направим?
Панайот Ляков: Сигурно част от тях ще се корумпират. Затова е хубаво да има категорично изискване към тях, че те нямат право да скриват, унищожават, бавят каквато и да е информация, свързана с придобиване на имущество от престъпна дейност, която са установи по време на проверката. Затова съм продължил това изискване и в Наказателните разпоредби. Когато те направят такова нещо, съответно да бъдат наказвани.
Не можете да оставите тези органи, които извършват проверката, без императивно изискване, че нямат право да информират в хода на проверката. Такива неща ще се случват. Надявам се, че всички сте убедени в това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ляков.
Господин Ралчев, заповядайте за реплика, имате думата.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа, колеги! Всъщност във всяка една длъжностна характеристика е залегнало това основно правило – всеки да изпълнява службата си така, както е повелено и ненапразно има чл. 282 в Наказателния кодекс, който казва какво се случва с този, който не изпълнява службата си. Безспорно тези служебни лица са длъжностни лица и за тях важи най-малко санкцията по чл. 282.
Господин Ляков, такова възражение имам по Вашите текстове. Първо, това беше по принцип.
И, второ, няма начин изчерпателно да изброим всички ситуации, така че да забраним на тези, които са решили да влизат в затвора по чл. 282. Затова предложеният текст е коректен. Вие знаете, че и по този текст имаше проблеми с оглед задължението за съобщаване и т.н., но това, което Вие предлагате, е невъзможно от фактическа гледна точка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Има ли други реплики? Няма.
Има ли други изказвания по този текст? Няма.

Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на госпожа Юлияна Дончева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията по чл. 23.
Гласували 103 народни представители: за 6, против 91, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Ляков по този текст, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 24, против 73, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за редакция на чл. 23, който става чл. 20.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Глава пета – Условия и ред за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на тази глава, която става Глава четвърта.
Ако ми позволите, “Раздел І – Обезпечителни мерки”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованията на Глава пета и Раздел І.
Гласували 94 народни представители: за 93, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 24 има предложения:
- на Даниел Вълчев, подкрепено от комисията;
- на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, също подкрепено от комисията;
- на госпожа Дончева, което не е подкрепено:
В чл. 24, ал. 2 да се добави “придобито от престъпна дейност, както и са длъжни да уведомяват и да получават от съответните специализирани отдели данни”.
Има предложения, идентични по съдържание, на Четин Казак и Борислав Цеков, неподкрепени от комисията:
В чл. 24, ал. 1, изречение първо и в ал. 2 думите “съответните специализирани отдели на данъчната администрация” се заменят с “окръжния прокурор”.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Госпожо Мингова, аз имам предложение от процедурен характер: понеже мисля, че господин Казак ще се съгласи, че има принципно значение, защо да го повтаряме?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Нека госпожа Мингова да представи този текст и ще си направите процедурното предложение, господин Ралчев.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 21:
“Чл. 21. (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление, по чл. 3, ал. 1. В уведомлението се посочват лицето, срещу което е започнало наказателно преследване, престъплението и периодът на престъпна дейност, както и цялата информация за имуществото на лицето, с която те разполагат.
(2) Органите на досъдебното производство са длъжни да уведомят директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и при наличието на предпоставките по чл. 3, ал. 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по този текст.
Заповядайте, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, госпожо председател.
Моето изказване може би ще ви се стори несъществено, но в окончателния текст пише “съответните данъчни териториални дирекции” – дирекции на какво?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Няма “данъчни”. Дирекции за установяване на имущество - така се наричат.
Васил Маринчев: Може би не съм разбрал правилно. Ако съдим от чл. 24 – оригиналния текст, който е внесен – трябва да се разбират данъчните дирекции.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Не се разбира “данъчни”.
Васил Маринчев: Тук никъде не е казано “дирекцията по чл. 12”. Може би трябва да добавим – “дирекция на комисията”.
Така текстът виси: “се уведомяват директорите на съответните териториални дирекции”.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Коректен е текстът.
Васил Маринчев: Добре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания? Няма желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме предложението на господин Казак, което не е подкрепено от комисията, и на господин Цеков – те са аналогични по съдържание.
Гласували 93 народни представители: за 18, против 68, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Юлияна Дончева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 103 народни представители: за 8, против 76, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за редакция на чл. 24, който става чл. 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 25 има предложение на Валентин Василев:
В чл. 25, ал. 1 отпадат думите “или упълномощени от него длъжностни лица по доклад на инспекторите или по своя инициатива”. Думата “правят” се заменя с “прави”.
Комисията не го е подкрепила.
Предложение на Юлияна Дончева и група народни представители:
В чл. 25, ал. 1 да отпаднат думите “пряко или косвено”, както и “упълномощени от него длъжностни лица”, а думата “искане” да се замени с “предложение”.
Комисията не го е подкрепила.
Отново идентични предложения на господин Цеков и господин Казак със следното съдържание, които не са подкрепени от комисията:
В чл. 25 ал. 1 да добие следната редакция:
“(1) Когато се установят основания за обезпечаване на определено имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, по своя инициатива или по доклад на инспекторите началникът на съответния отдел прави мотивирано предложение до окръжния прокурор. Окръжният прокурор внася искане до съответния окръжен съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот – по местонахождението на имота, за налагане на обезпечителни мерки. При отказ на окръжния прокурор да направи искане отказът може да бъде отменен от прокурор с по-горестояща прокурорска длъжност, който решава случая по окончателен начин.”

Има предложение на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, което не е подкрепено от комисията:
В чл. 25, ал. 1 след думите “определено имущество” се добавя текстът: “при наличие на предпоставките по чл. 5, ал. 1”, а думите “придобито пряко или косвено чрез престъпна дейност” отпадат.
Има предложение на народния представител Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Соколов, което комисията подкрепя по принцип.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за текста, който става чл. 22:
“Чл. 22. (1) Директорът на съответната териториална дирекция изготвя доклад до комисията за постъпило уведомление по чл. 21, ал. 1 или 2. Въз основа на доклада, комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителни мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото е включен недвижим имот – по местонахождението на имота.
(2) Съдът налага обезпечителни мерки при условията и по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото, придобито от престъпна дейност, по искане на органите по чл. 12, ал. 9, съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Валентин Василев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 5, против 76, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Юлияна Дончева и група народни представители, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 12, против 51, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме предложението на Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията и на господин Казак, които предложения са идентични по съдържание.
Гласували 78 народни представители: за 15, против 58, въздържали се 5.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме предложението на народните представители Абаджиев и Черкезов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 9, против 59, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
Няма други неподкрепени предложения.
Гласуваме текста на комисията за чл. 22.
Моля, гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 26 има предложение на Юлияна Дончева и група народни представители, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на народния представител Йордан Соколов, което комисията подкрепя по принцип.
Има предложение на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията. То е оттеглено от господин Ляков.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за текста, който става чл. 23:
“Чл. 23.(1) Съдът се произнася в деня на постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване.
(3) Мярката по ал. 1 обхваща лихвите и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което е наложена.
(4) Съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки по този закон, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки или на член на неговото семейство;
2. плащане на издръжка;
3. плащане на публичноправни задължения към държавата;
4. плащане на възнаграждение за положен труд;
5. задължително социално и здравно осигуряване;
6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
7. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;
8. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.
(5) Разрешението по ал. 3 се издава за всеки конкретен случай, въз основа на мотивирана молба от заинтересуваното лице, а когато се отнася до плащане на задължение към държавата – и по инициатива на директора на съответната териториална дирекция за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Съдът се произнася в срок 48 часа от постъпването на молбата.
(6) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Агенцията за държавни вземания по реда, определен в Данъчния процесуален кодекс като получената сума се внася в специална сметка.
(7) Не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказвания по този текст имате думата.
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, госпожо председател, ще кажа, че това е всъщност един пропуск. Става дума за редакционна поправка.
В ал. 1, чета по доклада на комисията: “Съдът се произнася в деня на постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителната мярка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, ясно е, че това е редакция. Благодаря. Това беше необходимо за протокола.
Няма желаещи за изказване.
Господин Ляков оттегли своето предложение, а предложението на госпожа Юлияна Дончева е прието по принцип.
Гласуваме предложението на комисията на чл. 26, който става чл. 23.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 27 има предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, подкрепено от комисията.
Има предложения, идентични по съдържание, на Борислав Цеков и Четин Казак, неподкрепени от комисията, със следното съдържание:
В чл. 27, ал. 1 се изменя така:
“(1) Ако в производството по този закон бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице съдът отменя обезпечителните мерки.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 24:
“Чл. 24. (1) Ако в производството по този закон с акт на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, бъде установено, че дадено имущество, върху което е наложена обезпечителна мярка, има законен произход, по искане на засегнатото лице или по инициатива на органа, съдът отменя обезпечителните мерки.
(2) Третото лице, което претендира самостоятелни права върху имущество, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки, може да поиска отмяна на тези мерки.
(3) Към искането по ал. 2 се прилага декларация относно източниците на средствата, основанието за придобиване на имуществото и доказателствата за това.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Казак, което не е подкрепено от комисията и на господин Цеков, което е редактирано по същия начин.
Гласували 81 народни представители: за 9, против 51, въздържали се 21.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за чл. 27.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 25:
“Чл. 25. В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация.”
Комисията предлага да се създаде чл. 26 със следната редакция:
“Чл. 26. По реда на този закон се налагат обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност, когато то се намира на територията на Република България и е отправено искане от компетентните органи на друга държава, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези два текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 28, който става чл. 25 и чл. 26 в редакция на комисията.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Раздел ІІ – Производство по отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІІ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по наименованието на Раздел ІІ? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Наименованието е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 29 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Има предложение на Борислав Цеков и Четин Казак, което не е подкрепено:
В чл. 29 се създава ново изречение второ със следното съдържание: “Заключението, ведно с всички материали по преписката, се изпраща на съответния окръжен прокурор”.
Предложение на Владимир Дончев да се създаде ал. 2:
“(2) Копие от заключението се изпраща на министъра на финансите и на съответния окръжен прокурор.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Валери Димитров за ал. 2:
“(2) Фактическите констатации в мотивираното заключение по ал. 1 се смятат за истински до доказване на противното.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 27:
“Чл. 27. (1) Въз основа на събраните доказателства съответният директор на Териториална дирекция за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, изготвя мотивирано заключение, в което се посочват видът и размерът на имуществото, за което съществува основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност, и подлежи на отнемане в полза на държавата, както и доказателствата, от които се установяват посочените обстоятелства.
(2) Извън случаите по чл. 3, ал. 2, комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Валери Димитров оттегля предложението си. Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Подлагам на гласуване предложенията на господин Борислав Цеков и господин Казак, идентични по съдържание, и неподкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 14, против 61, въздържали се 11.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме предложението на господин Дончев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 11, против 53, въздържали се 15.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за редакция на чл. 29.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 30 има предложение на Даниел Вълчев, което комисията подкрепя.
Предложение на Валентин Василев: в чл. 30, ал. 1 отпадат думите “или упълномощено от него длъжностно лице”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на Юлияна Дончева, което е идентично с предложението на Валентин Василев. Също не е подкрепено.
Има две идентични предложения на Борислав Цеков и Четин Казак, които не са подкрепени от комисията:
“(1) Окръжният прокурор или упълномощен от него прокурор от съответната окръжна прокуратура внася мотивирано искане в съответния окръжен съд за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижими имоти, искането се внася до окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане на окръжния прокурор има действие на искова молба и към него заедно със събраните материали по преписката се прилага и справка за хода на образуваното наказателно производство по чл. 3, ал. 1.”


Има предложение на Йордан Соколов – ал. 4 да отпадне, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Владимир Дончев – да се създаде нова ал. 2:
“(2) Ако органът по ал. 1 не внесе мотивираното заключение в съда, това може да се извърши от окръжния прокурор.”
Това предложение също не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на текста, който става чл. 28:
“Чл. 28. (1) Комисията внася мотивираното искане за отнемане в полза на държавата на имуществото, придобито от престъпна дейност, в окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице. Когато в имуществото са включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижими имоти, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка. Мотивираното искане има действие на искова молба.
(2) Окръжният съд образува дело и обнародва в “Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото, указание на срока, в който заинтересуваните лица могат да предявят своите претенции върху имуществото, както и датата, за която се насрочва първото заседание, която не може да е по-рано от три месеца от обнародването на обявлението.
(3) Както ответници в производството се конституират и лицата по чл. 5-10.
(4) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това производство.
(5) В случаите по чл. 3, ал. 2 установяването, че имуществото е придобито от престъпна дейност, се извършва в производството по ал. 1-4 и по реда на чл. 97, ал. 4 на Гражданския процесуален кодекс.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Имате думата за изказване по този текст. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Валентин Василев, което не е подкрепено от комисията.
Предложението на госпожа Дончева е същото.
Моля, гласувайте двете предложения, които не са подкрепени от комисията и които са с идентично съдържание.
Гласували 87 народни представители: за 6, против 73, въздържали се 8.
Предложенията не се приемат.
Моля да гласуваме предложенията на господин Казак и на господин Борислав Цеков, които не са подкрепени от комисията.
Гласували 87 народни представители: за 12, против 63, въздържали се 12.
Предложенията не се приемат.
Гласуваме предложението на господин Владимир Дончев, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 1, против 68, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласуваме предложението на господин Соколов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 95 народни представители: за 11, против 81, въздържали се 3.
Предложението на народния представител Йордан Соколов не се приема.
Гласуваме текста на комисията по чл. 30, който става чл. 28.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Член 30 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 31 има предложение на госпожа Юлияна Дончева – подкрепено от комисията, и на Владимир Дончев – също подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 29:
“Чл. 29. (1) Третите лица, които претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция.
(2) Съдът заседава в открито заседание. В производството задължително участва прокурор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Гласуваме новата редакция на чл. 31, както беше представена от председателя на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 86, против няма, въздържали се 2.
Член 31 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 32 има предложение на Валентин Василев – в ал. 1 в началото на изречението се добавят думите “В срок от шест месеца съдът се произнася”, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Елиана Масева – подкрепено от комисията.
Има предложение на Йордан Соколов, подкрепено от комисията.
Има предложение на Юлияна Дончева – също подкрепено от комисията.
Има предложение на Панайот Ляков – в ал. 2 да отпадне изразът “неоснователно и”, което не е подкрепено от комисията.
Панайот Ляков (ОДС, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Оттегля се. Добре.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има още едно неподкрепено предложение – на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов: преди думите “съдът се произнася” се добавя текстът “при наличие на предпоставките по този закон”.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става чл. 30:
“Чл. 30. (1) Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
(2) Когато съдът отхвърли искането за отнемане в полза на държавата на имуществото, той отменя наложените обезпечителни мерки.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам желаещи.
Има предложение на господин Валентин Василев, което не се подкрепя от комисията.
Подлагам на гласуване това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 9, против 76, въздържали се 4.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов. Комисията не подкрепя това предложение.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 15, против 63, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 32, както беше прочетена от председателя на Комисията по правни въпроси.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 87, против 3, въздържал се 1.
Член 32 е приет.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Раздел ІІІ – Предложение за образуване на данъчно производство”.
По чл. 33 има предложение на народния представител Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Предложение на Юлияна Дончева – неподкрепено от комисията.
Предложенията на народния представител Борислав Цеков и на народния представител Четин Казак са идентични и не се подкрепят от комисията. Те предлагат в чл. 33, ал. 1, след думите “придобито от престъпна дейност” да се добавят думите “окръжният прокурор”.
Комисията предлага Раздел ІІІ и заглавието му да отпаднат, а чл. 33 да се постави систематично в Раздел ІІ като чл. 31 със следната редакция:
“Чл. 31. Когато производството завърши без решение за отнемане на имуществото, комисията може да сезира главния данъчен директор, като събраните в производството по този закон доказателства запазват процесуалната си стойност в данъчното производство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По чл. 33 има предложение на народния представител Юлияна Дончева, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 89 народни представители: за 8, против 79, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Тъй като предложенията на Борислав Цеков и Четин Казак са идентични, подлагам и двете предложения на гласуване. Те не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 15, против 65, въздържали се 13.
Предложенията на Борислав Цеков и Четин Казак не се приемат.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 33.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 90, против 1, въздържали се няма.
Член 33 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага чл. 34 да отпадне, тъй като той вече е инкорпориран в току-що гласувания предходен текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадане на чл. 34.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 34 отпада.
ДСОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Раздел ІV – Отговорност”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел ІV, който става Раздел ІІІ.
По чл. 35 има едно оттеглено предложение на Йордан Соколов.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 32:
“Чл. 32. За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте новата редакция на чл. 35.
Моля, гласувайте първо наименованието на Раздел ІV, който става Раздел ІІІ, подкрепено от комисията.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Наименованието на Раздел ІV е прието.
Моля, гласувайте текста на чл. 35.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Член 35 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Глава шеста – Международно сътрудничество”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава шеста, която става Глава пета.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте наименованието на Глава шеста.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава шеста “Международно сътрудничество” е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 36 има предложение на Даниел Вълчев, подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 33:
“Чл. 33. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания? Няма.
Моля, гласувайте новата редакция на чл. 36.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Член 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Глава седма – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за заглавието на Глава седма, която става Глава шеста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте наименованието на Глава седма “Административнонаказателни разпоредби”.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава седма е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 37 има предложение на народния представител Панайот Ляков, което се оттегля в залата.
Комисията подкрепя текста на вносителя по принцип и предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 34:
“Чл. 34. За нарушение на чл. 15, ал. 1, на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 2000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте новата редакция на чл. 37.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Член 37 е приет.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 38 има предложение от Даниел Вълчев, което не е подкрепено от комисията.
Има предложение на Панайот Ляков...
Панайот Ляков (ОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Предложението се оттегля в залата.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 35:
“Чл. 35. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от съответните директори на териториални дирекции или оправомощени от тях длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията или от оправомощени от него длъжностни лица.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване новата редакция на чл. 38.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Член 38 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Допълнителни разпоредби”.
По § 1 има предложение на Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин Ляков го оттегля.
Има предложение на Йордан Соколов, което не се подкрепя в едната част, а именно:
“3. “Основателно предположение” е предположение, което е подкрепено с достатъчно данни и доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че имуществото е придобито пряко или косвено чрез престъпна дейност”.
В другата част предложението е подкрепено.
Има предложение на Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, което не е подкрепено, а то е следното:
1. В § 1, т. 1 думите “60 хил. лева” се заменят с “200 хил. лева”.
2. Създава се нова точка 3: “Имущество по смисъла на този закон са недвижими имоти, ограничени вещни права върху тях, моторни превозни средства, включително водни съдове, парични влогове, ценни книжа, дялово участие в търговски дружества, вземания и права върху интелектуалната собственост”.
3. Създава се нова точка 4: “Имуществото по този закон се оценява:
а) за недвижимите имоти, ограничените вещни права и моторните превозни средства – по по-високата измежду цената на придобиване и данъчната оценка;
б) ценните книжа, дяловите участия и вземанията – по номинал”.
4. Създава се нова точка 5: “Семейство по смисъла на този закон е проверяваното лице, съпруга и ненавършилите пълнолетие деца”.
5. Създава не нова точка 6: “Основателно предположение по смисъла на този закон е налице тогава, когато е повдигнато обвинение за престъпленията по чл. 3 и е доказана причинна връзка между престъпното деяния и придобитото имущество”.
6. Създава се нова точка 7: “Имущество на чуждестранни лица може да бъде отнето по този закон, ако се намира на територията на Република България и деянието попада под наказателната юрисдикция на Република България”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 и предлага следната редакция:
“§ 1. По смисъла на този закон:
1. “Започнало наказателно преследване” е:
а) при предварителното производство – от повдигането на обвинението;
б) при дознанието – след разпита на лицето, в качеството му на уличен или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване.
2. “Значителна стойност” е стойност над 60 хил. лева.
3. “Престъпна дейност” е дейност, която осъществява състава на някое от престъпленията, изброени в чл. 3, ал. 1 от закона.
4. “Контролиране на юридическо лице” е правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По § 1 от Допълнителните разпоредби има предложение на народния представител Йордан Соколов. В едната част то не се подкрепя от комисията, а другата част се подкрепя.
Подлагам на гласуване онази част, онези текстове, които не се подкрепят от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 21, против 64, въздържали се 7.
Предложението на Йордан Соколов не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 20, против 68, въздържали се 10.
Предложението на народните представители Димитър Абаджиев и Веселин Черкезов не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 1, предложен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 92, против 3, въздържали се 5.
Параграф първи е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага систематически да бъде включен в Допълнителните разпоредби със следната редакция:
“§ 2. За неуредените в този закон случаи се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.”
Комисията предлага да се създадат и нови параграфи 3, 4 и 5 със следното съдържание:
“§ 3. Производството по този закон се провежда и по отношение на имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност и преди влизане в сила на този закон.
§ 4. (1) В тримесечен срок от влизането в сила на закона органите на досъдебното производство уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за лицата, срещу които е започнало наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал. 1, и за имуществото, за което са налице предпоставките по чл. 3, ал. 2 от закона.
(2) В срока по ал. 1 съдилищата уведомяват директорите на съответните териториални дирекции за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, за влезлите в сила присъди за престъпления по чл. 3, ал. 1 за петгодишен период преди влизането в сила на закона.
§ 5. (1) В срок от три месеца от влизането в сила на закона Народното събрание избира, а президентът и министър-председателят назначават своята квота от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
(2) В едномесечен срок от определяне на състава й Комисията приема устройствения правилник по чл. 12, ал. 10.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: По § 2 на Преходните и заключителни разпоредби думата има господин Четин Казак.

Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Първо, правя процедурно предложение за удължаване на заседанието до приемането на закона, което няма да продължи повече от 10 минути при това темпо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте направеното предложение за удължаването на работното време до приемането на закона на второ четене.
Гласували 114 народни представители: за 98, против 10, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Четин Казак (ДПС): В параграфи 4 и 5 е предвиден 3-месечен срок за съставянето на новия орган – Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и същият срок от влизането на закона в сила е предвиден за изпълнението на редица задължения от страна на органите на досъдебното производство спрямо задължения за уведомяване на директорите на териториални дирекции на тази комисия.
Кажете ми, реалистично ли е да се предполага, че в 3-месечен срок тази комисия ще бъде съставена и ще съумее да създаде цялата си регионална структура, за да може да изпълнят законовото си задължение и останалите органи – съдилищата и органите на досъдебното производство?
Правя конкретно предложение да се промени текстът в § 4: “В 3-месечен срок от изтичането на срока по § 5, ал. 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря, господин председател.
Споделям казаното от господин Казак. Предлагам и да променят местата си като номерация параграфи 4 и 5, логически това, което трябва да се извърши по § 5, предхожда дейността по § 4. Затова предлагам текстът на § 5 да бъде § 4. В този смисъл § 4 с добавката, която прави господин Казак, трябва да бъде “в 3-месечен срок от изтичането на срока по § 4, ал. 2”.
Предлагам да гласуваме ан блок с тези корекции от § 2 до § 5 включително.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Абсолютно правилно и логично е това да стане така.
Има ли процедурно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 2, 3, 4 и 5 с направените изменения и допълнения от народния представител Четин Казак и председателя на комисията Анелия Мингова.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 3.
Параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 3 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителя и той става § 6 със следната редакция:
“§ 6. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3, ал. 2 съюзът “и” се заличава и се поставя запетая, а накрая се добавя “и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност”.
2. Член 12 се изменя така:
“Чл. 12. Мерките по чл. 3, ал. 1 се преустановяват в 7-дневен срок от обнародването в “Държавен вестник” на решенията на Министерския съвет, с което физическите или юридическите лица, групи и организации са заличени от списъка, освен ако в този срок Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, представи определение на съда за продължаването им.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Чухте предложението на народния представител Даниел Вълчев, което се приема и е включено в текста на редакцията.
Моля, гласувайте новата редакция на § 3.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и § 4, който става § 7 със следната редакция:
“§ 7. В чл. 25 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Преди съставяне на съответния акт нотариусът извършва проверка за наличието на наложена обезпечителна мярка по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.”
2. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно алинеи 3, 4 и 5.
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и в нея думите “ал. 2” се заменят с “ал. 3”.
4. Досегашната ал. 6 става ал. 7.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Няма желаещи за изказвания.
Гласуваме текста на § 4.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Параграф 4 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Параграф 5 е предложение за промяна в Закона за съдебната власт и създаване на чл. 158а със следното съдържание:
“Чл. 158а. Съдията по вписванията предоставя с предимство на органите за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, справки по книгите за вписвания, които са свързани с проверки по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.”
Комисията предлага § 5 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията § 5 от текста на вносителя да отпадне.
Гласували 95 народни представители: за 90, против 5, въздържали се няма.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 8 със следната редакция:
“§ 8. В чл. 52, ал. 5 от Закона за банките се създава т. 2а:
“2а. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и директорите на териториалните й дирекции.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли противно предложение? Не виждам.
Подлагам на гласуване текста на § 6.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Параграф 6 е приет.


ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 7 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следния текст за този параграф, който става § 9:
“§ 9. В чл. 12, ал. 2, т. 4 от Данъчния процесуален кодекс съюзът “и” се заменя със запетая и накрая се добавя “и комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване текста на § 7, който става § 9.
Моля, гласувайте.
Гласували 98 народни представители: за 98, против и въздържали се няма.
Параграф 7, който става § 9, е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 8 има предложение на Владимир Дончев: да се допълни с изречение второ със следното съдържание:
“Заварените производства, образувани по Закона за собствеността на гражданите, се трансформират в производства по този закон.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и този параграф става § 11 със следната редакция:
“§ 11. (1) Законът за собствеността на гражданите се отменя.
(2) Неприключилите до влизане в сила на този закон производства по Закона за собствеността на гражданите продължават по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване предложението на господин Владимир Дончев, което не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 19, против 71, въздържали се 4.
Предложението на народния представител Владимир Дончев не се приема.
Гласуваме § 8, така както е представен от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Параграф 8 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Има предложение на Елиана Масева и Юлияна Дончева и група народни представители за създаване на нов § 8а. И тъй като те се отнасят до един закон, предлагам да ги обсъдим едновременно и да ги подложим съответно на гласуване.
Предложението на госпожа Масева е:
“§ 8а. В чл. 2 от Закона за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани, се създава нова т. 6 със следното съдържание:
“6. прилагане от съда на решения по Закона за отнемане в полза на държавата имущество, придобито от престъпна дейност, когато решението бъде отменено като незаконосъобразно.”
Предложението не е подкрепено от комисията.
Предложение на госпожа Дончева, което също не е подкрепено от комисията и се отнася за същия закон:
“§ 8а. В Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на закона се изменя така: “Закон за отговорността на държавата”.
2. В ал. 1 думата “граждани” се заменя с “физически и юридически лица”.
3. В чл. 3 думата “гражданина” се заменя със “засегнатите лица”.
4. В ч. 4 след думата “вреди” се добавя “и пропуснати ползи”.
5. В чл. 10, ал. 2, изречение първо след думите “не се” се добавя “дължат” и се поставя точка, а текстът до края на изречение първо и изречение второ се заличава.”
И двете предложения за създаване на § 8а не са подкрепени от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли народни представители, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, госпожице Агайн. Имате думата по предложението на Юлияна Дончева и група народни представители.
Ралица Агайн (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, моля за вашата подкрепа за предложението на госпожа Дончева – да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, тъй като и самата Конституция предвижда равнопоставеност на физическите и юридическите лица.
Така че съвсем нормално е да бъде въведена и в закона пълна равнопоставеност между вредите, които държавата нанася на физическите лица, и тези, които нанася на юридическите лица, и съответно правата на отделните субекти, които да потърсят по съдебен ред обезщетение за вредите, които са им нанесени.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Не може да стане тази работа! Ще изменим другия закон!
Ралица Агайн: Това изменение, което се състои от два реда, вече може би трета година се обсъжда в отделните комисии на Народното събрание и вярвам, че няма да бъде изключително утежнение на работата, ако се подкрепи като изменение в така предложените Преходни и заключителни разпоредби. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към гласуване.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Само едно обяснение, господин председател.
Това предложение се отнася за промяна в друг закон. То не може да бъде направено между първо и второ четене в Преходните разпоредби на този законопроект, тъй като няма отношение към неговата материя. Затова то коректно изобщо не би трябвало да бъде подлагано на гласуване, господин председател, но така или иначе в доклада е записано, че не се подкрепя и аз моля народните представители да се съобразят със становището на комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Имате думата за изказване. Заповядайте, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, това предложение е направено в специалния закон и е още в комисията. Така че да спазваме процедурите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Преминаваме към гласуване на предложението на народния представител Елиана Масева.
Предложението не се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 10, против 69, въздържали се 8.
Предложението не се приема.
Гласуваме предложението на народния представител Юлияна Дончева и група народни представители. Чухте мотивите за това предложение от госпожица Ралица Агайн.
Моля, гласувайте.
Гласували 99 народни представители: за 13, против 54, въздържали се 32.
И това предложение не е прието.
Преминаваме към § 9.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 9 има предложение на Даниел Вълчев, което е подкрепено от комисията.
Предложения на Борислав Цеков и Четин Казак – идентични по съдържание, които не са подкрепени от комисията:
“В § 9, алинеи 1 и 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите “съответните органи за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с “окръжен прокурор”.
Те не са подкрепени.
Предложение на Панайот Ляков.
Панайот Ляков (ОДС, от място): Оттеглям го.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин Ляков го оттегля.
Така че комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който е инкорпориран в § 4, и всъщност предлага § 9 на вносителя да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Съгласно правилника, когато има предложение за отпадане, първо то се поставя на гласуване, а след това другите предложения.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 9 от текста на вносителя.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 81, против няма, въздържали се 2.
Предложението за отпадане на § 9 е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По § 10 комисията предлага следната редакция:
“§ 10. В чл. 71, ал. 6 на Закона за публичното предлагане на ценни книжа се създава т. 2а:
“2а. Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и директорите на териториалните й дирекции.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме новата редакция на § 10.
Гласували 81 народни представители: за 80, против няма, въздържал се 1.
Текстът на § 10 е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:
“§ 11. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.”
Текстът не е подкрепен от комисията и тя предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Четин Казак има думата.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз искам само да поздравя всички присъстващи в залата с предстоящото приемане на закона и да изкажа задоволството си, че новата либерална коалиция НДСВ – ДПС – Новото време днес показа резултат. Приехме измененията в Конституцията, сега приемаме и един от законите, които са включени в програмата за подготовка на членството ни в Европейския съюз.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Вижте каква голяма коалиция!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме последния параграф. Има предложение за отпадане на § 11, който гласи, че изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против 1, въздържали се няма.
Предложението за отпадане на § 11 е прието.
По този начин Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, е приет на второ четене.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, благодаря изключително на членовете на Комисията по правни въпроси, които самоотвержено се бориха в продължение на два месеца, и аз съм изключително признателна на всичките й членове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Утре, четвъртък, началото на пленарното заседание е от 9,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,18 ч.)




Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Асен Агов

Юнал Лютфи




Секретари: Силвия Нейчева

Весела Лечева