Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-03-01

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам заседанието.
Знаете програмата за днешното извънредно заседание, няма да я чета подробно.
Преди това обаче, тъй като това, което ще съобщя, има значение по отношение на процедурите, които биха могли да се развиват днес и за в бъдеще, бих искал да направя съобщение, свързано със заседание на Парламентарната група на Новото време, проведено на 25 февруари, в което е избрано ново ръководство на парламентарната група, а именно: председател – Борислав Цеков, заместник-председатели Румяна Георгиева, Ралица Агайн, Радослав Коев и Величко Клингов.
Пожелавам ползотворна работа на тези колеги, заедно с всички останали парламентарни групи.
Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ И ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИТЕ И КОМУНИКАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА.
Министър Игор Дамянов е тук, очаквам и министър Николай Василев да присъства.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Мирчев.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Предлагам да гласуваме в пленарната зала да бъде допуснат Неделчо Неделчев – заместник-министър на транспорта и съобщенията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министъра на транспорта и съобщенията.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 132 народни представители: за 131, против 1, въздържали се няма.
Моля, поканете заместник-министъра в залата.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Преди малко гласувахме заместник-министър Неделчев да влезе в пленарната зала, но, господин председателю, мисля, че господин Николай Василев… той влиза в залата, така че всичко е наред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Колегата Димитров вероятно искаше да поздрави лично министър Николай Василев, направи го.
И аз Ви поздравявам, господин министър, и на двамата министри – честита Баба Марта!
Заповядайте, господин Дурмишев, да прочетете доклада на Комисията по образованието и науката.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин заместник министър-председател, уважаеми господин министър!
Представям ви:
“Д О К Л А Д
на Комисията по образованието и науката
относно Проект за решение за приемане на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 9.02.2005 г.

На съвместно заседание на Комисията по образованието и науката, Комисията по транспорт и телекомуникации и Комисията по бюджет и финанси, проведено на 17 февруари 2005 г., народните представители обсъдиха Проект за решение за приемане на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 09.02.2005 г. На заседанието присъстваха господин Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, господин Неделчо Неделчев – заместник-министър на транспорта и съобщенията, проф. Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, Любомир Дацов – заместник-министър на финансите, както и представители на синдикални и неправителствени организации, журналисти.
Проектът на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища бе представен от господин Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията. Основната цел на националната стратегия е ефективното използване на съвременните информационни технологии за повишаване качеството на българското образование, обогатяване на учебното съдържание и въвеждане на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес. Модернизираната образователна система ще подготви учениците за бъдещото информационно общество, ще развие уменията на учителите за използване на информационни и комуникационни технологии при преподаването.
Господин Василев подчерта, че планът за действие за въвеждане на ИКТ в българските училища предвижда да се оборудват всички училища с компютри и те да бъдат свързани с интернет като се достигне съотношение брой ученици:компютър 12:1 към 2007 г., да се постигне равенство на възможностите за използване на информационни и комуникационни технологии за всички ученици, независимо от тяхната обществена и културна среда, етнически произход и здравословно състояние.
Основните приоритети, очертани от господин Василев, бяха компютризация на българските училища и осигуряване на достъп до високоскоростен интернет, осигуряване на подходящ софтуер, който е съобразен с учебното съдържание, подготовка на преподавателския състав за въвеждане и използване на информационни и комуникационни технологии в образованието. Основни изпълнители на Стратегията и Плана за действие са експертни екипи на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката.
Очакваният резултат от изпълнението на Националната стратегия и Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища е при влизането на България в Европейския съюз всички български училища да разполагат с компютърни кабинети и осигурен достъп до широколентов интернет, младите българи да са конкурентоспособни на връстниците си от Европа и да участват равноправно в новата икономика, базирана на знанието.
След проведената дискусия Комисията по образованието и науката с 15 гласа “за”, “против” – няма и 3 гласа “въздържали се”, взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме Проект за решение за приемане на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, № 502-03-4, внесен от Министерския съвет на 9.02.2005 г.”
Благодаря за вниманието.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря, господин Дурмишев.
Има думата да прочете становището на Комисията по бюджет и финанси заместник-председателят проф. Имамов.
Господин Имамов, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Алиосман Имамов: Благодаря, господин председател.

"ДОКЛАД
по проект за Решение № 502-03-4 за приемане на
Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в
българските училища, внесен от Министерския съвет

На заседание, проведено на 17 февруари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа проекта за Решение за приемане на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха вицепремиерът господин Николай Василев, господин Неделчо Неделчев – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, господин Димитър Танев – главен секретар на Министерството на образованието и науката, госпожа Иванка Христова – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Ананиев – заместник-министър на финансите, и други.
Проектът беше представен от господин Николай Василев, който изтъкна, че главната цел на Стратегията и Плана за действие е изграждането на качествено нова учебна среда, която ще научи учениците да търсят и гъвкаво да намират информация, както и да я анализират и използват в учебния процес.
Стратегията включва пет основни направления:
- създаване на подходяща нормативна уредба, регламентираща обучението по информационни и комуникационни технологии и обучението чрез използване на информационни и комуникационни технологии;
- компютризация – изграждане на компютърни класове във всички училища;
- изграждане на информационна мрежа и свързване към високоскоростен Интернет на всички училища;
- обучение и повишаване на квалификацията на учителите с цел въвеждане на информационни и комуникационни технологии във всички учебни дисциплини;
- създаване на образователен портал, платформи за дистанционно обучение и образователно съдържание по всички дисциплини.
Стратегията има тригодишен срок на действие и включва периода 2005-2007 г.
Стратегията ще се реализира на три етапа, като необходимите средства за нейното изпълнение са в размер на 140 млн. 987 хил. лв. Разпределението на средствата по години е, както следва:
първи етап – 2005 г. – за общо 41 млн. лв.;
втори етап – 2006 г. – за общо 65 млн. 107. хил. лв.;
трети етап – 2007 г. – за общо 34 млн. 880 хил. лв.
Общо за всички етапи ще бъдат дадени 140 млн. 987 хил. лв.
Изпълнението на стратегията се възлага на експертни екипи от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката, като при дискусията по проекта бяха поставени множество въпроси, на които подробно отговориха представителите на министерствата.
След приключване на дискусията се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: "за" – 12 народни представители, без "против" и "въздържали се".
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Националната стратегия и Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища."
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря, господин Имамов.
Третият доклад е на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Господин Мирчев, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК ЙОРДАН МИРЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Тъй като заседанието беше едновременно на трите комисии – по образование, по бюджет и финанси и транспорт и телекомуникации, аз ще пропусна някои неща, които се повтарят в докладите на колегите.
"Комисията по транспорт и телекомуникации оценява Стратегията, предложена от Министерството на транспорта и съобщенията, заедно с Министерството на образованието и науката, като много важен елемент за изпълняването на мащабни проекти в рамките на националната инициатива за модернизация на българското образование. Реализацията на тези проекти ще допринесе за повишаване на компютърната грамотност, увеличаване броя на обществените места за достъп до Интернет, внедряването на услугите за електронно правителство по-нататък и ще бъде стимул за насърчаване на инвестициите в областта на информационните и телекомуникационните технологии.
В стратегията са залегнали мерки, предвидени в Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в образованието, изразяващи се в създаване на подходяща нормативна база, която да урежда обучението по информационни и комуникационни технологии и съответно обучение чрез тяхното използване.
Изпълнението на стратегията ще помогне изключително много и в предстоящото влизане на България в Европейския съюз във връзка с модернизация на българското образование в училищата и разширяване обхвата на информационните и комуникационни технологии. Планът за действие за въвеждането им в образованието включва изграждане на компютърни класове във всички училища, главно в тези, където има все пак и определено изоставане.
Стратегията е разработена за един тригодишен период на действие, като в плана е заложено необходимото финансиране за всяка една от тези години. В становището на Комисията по бюджет и финанси подробно беше отразена тази част.
Това, което искам допълнително да съобщя, е, че за първи път може би председателят на Синдиката на българските учители госпожа Янка Такева изрази задоволство пред трите комисии и подкрепя стратегията, което рядко се случва, но специално в тази част мисля, че заслужава да се спомене също и доверието, което имат стратегията и планът за действие от страна на синдикалните организации.
В заключение Комисията по транспорт и телекомуникации със 7 гласа "за" и 1 глас "против" предлага на Народното събрание да приеме проект за Решение, внесен от Министерския съвет за приемане на Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища." Благодаря.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря много, господин Мирчев.
Някой от вносителите желае ли да вземе думата?
Господин Дамянов, заповядайте да представите проекта за Национална стратегия и Плана за действие.
Любомир Пантелеев (КБ, от място): Господин председател, извинявайте, че се обаждам от място, но призовете мнозинството да се яви в залата. Важни неща се гледат и да не се наложи подир време да прекъснем заседанието.
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Заповядайте, господин министър, аз междувременно ще сигнализирам.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, господин вицепремиер! Най-напред: Честита пролет! Честита Баба Марта! Да сме всички бели и червени, живи и здрави!
Ние не разглеждаме политиката за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в училище като самоцел. Тя е подчинена на две основни стратегически цели.
Първо, постигане на равен достъп до знания на всички ученици, независимо от това къде живеят и учат, какъв е техният или на родителите им социален статус, каква етническа принадлежност имат.
И второ, прагматична ориентация на обучението, която да доведе до адекватна подготовка на учениците за реализация в информационното общество.

За нас има два много важни момента в реализацията на стратегията. Първият, това е спешната подготовка на учителите да работят с информационни технологии, самите те да имат уменията за достъп до информацията, която мрежата предоставя.
Вторият момент е свързан с разработването на методики за използване на информационните технологии в процеса на обучение.
Позволете ми да припомня, че Министерството на образованието и науката не чакаше създаването на стратегията и на програмата за реализация на информационните технологии в българското училище. Още през 2003 г. беше проведена обществена поръчка и беше закупена техника за над 1 млн. лв. Бяха раздадени около 650 нови компютри, с които бяха оборудвани 100 компютърни кабинета в държавните училища в цялата страна. Беше предоставена също така и освободена от администрацията на Министерството на образованието и науката компютърна техника – над 100 компютъра, за нуждите на училищата в България.
В същото време Фондация “Минко Балкански” дари 808 броя компютри за нуждите на държавните и общинските училища, включително и за специалните училища за деца с увреждания, предоставени от Фондация “Лорд Михелхан” от Швейцария. Министерството участва в разпределението им в около 100 училищни кабинета, предимно в общински училища в малки населени места. Във всяко от тези училища са обучени поне по двама учители за работа със съвременните технологии. Част от финансирането на тази дейност беше осъществено от Министерство на образованието и науката.
По проекта на Световната банка също бяха закупени над 400 броя принтери, които бяха раздадени в училищата, по регионалните инспекторати по образование и по центровете за образователни услуги и квалификация.
Министерство на образованието и науката със собствени средства оборудва регионалните инспекторати по образование със сървъри, на които е инсталирана и информационната система за автоматизирана обработка на данни “Админ”, събиране и обобщаване на данни от сведенията за организиране на дейността в училището, списък-образец 1 и 2, включващи също така и модул за детските градини, училищата и обслужващите звена, модул за регионалните инспекторати по образованието и модул за нуждите на Министерство на образованието и науката. Допълнително на всеки инспекторат бяха отпуснати по 12 хил. лв. за закупуване на нова компютърна техника.
В инвестиционната програма на Министерството на образованието и науката за 2004 г. бяха усвоени средства в размер на 1 млн. лв. С половината от тях беше осигурен лицензиран софтуер за системата на образованието, операционни системи и офис пакети, а другата половина – за закупуване на компютри.
В близко бъдеще ние предвиждаме:
Първо, свързване на училищата към националната образователна и научна мрежа.
И второ, оборудване на компютърни кабинети съвместно с Министерство на транспорта и съобщенията. Смятаме с тази си дейност да покрием в най-кратки срокове цялата училищна мрежа в България.
Какво сме планирали във връзка с квалификацията на учителите?
В момента се разработват специализирани курсове по въведение в компютрите, работа с офис приложения, въведения в програмирането на “Visual Basiñ”, въвеждане в “Networking students help desk”.
Първите два курса са предвидени за обучение на всички преподаватели с цел придобиване на основни компютърни познания. Следващите два са за обучение на преподавателите по информатика и информационни технологии. И останалите два са за обучение на ръководителите на компютърни кабинети в училищата.
Подготвените на първия етап специалисти ще обучават учителите по региони. Това ще стане чрез центровете за педагогическа подкрепа и квалификация във всеки регион, които ще бъдат оборудвани от Министерство на образованието и науката със съвременна компютърна техника. Ще разчитаме и на телецентровете, оборудвани от Министерство на транспорта и съобщенията, както и на оборудваните във висшите училища зали по проекта “Виртуален факултет по компютри”.
Обучението на учителите ще преминава през вече посочените специализирани курсове, като ще се съставят групи в зависимост от професионалната им квалификация. Първоначално обучителите от всеки регион ще проведат обучение на ръководителите на учебно-изчислителни кабинети от училищата, оборудвани с компютърна техника, съгласно стратегията – профилирани гимназии, професионални училища, средни общообразователни училища, гимназии ІХ-ХІІ клас. Това са училищните координатори, главно лица, отговорни по реализацията на стратегията на училищно равнище.
След това ще бъдат обучени и преподавателите по информатика и информационни технологии от тези училища, като в курса ще бъдат предвидени и разгледани новостите, заложени в учебната програма – нови програмни среди и езици. Предвидено е и обучение на част от преподавателите по другите учебни предмети от същите тези училища, като курсовете са разделени по тематика в зависимост от дисциплината, която те преподават – чужди езици, математика, природни науки, тук включваме физика, химия, биология, обществени науки, история и география.
Обучение ще бъде организирано и за ръководния и административен персонал в училищата с тематика най-вече “Въведение в компютрите” и “Работа с офис приложения”.
Уважаеми дами и господа народни представители, очакваме вашите конструктивни предложения към представените документи, така че те да дадат сериозна основа за последователни действия за модернизиране на българското образование, от което все повече ще зависи просперитетът на българските граждани, на българската държава. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
Заповядайте, господин министър Василев, за допълнения.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, не считам за необходимо да повтарям всичко казано преди мен. Напротив, бих искал да се присъединя към тези думи.
Още веднъж бих искал да ви поздравя с най-хубавия български празник и мисля, че има доста символика в това, че точно в деня на Първа пролет говорим за компютризацията на българските училища.
Бих искал да благодаря и на трите ресорни комисии на парламента, на техните председатели, както и на всички парламентарни групи за това, че до момента са приели тази стратегия без нито един глас “против”, което е много показателно.
Бих искал също да ви уверя, че в изпълнението на тази стратегия до момента работим изключително добре и успешно с Министерството на образованието и науката, координираме и си сътрудничим в този процес.
Също така като член на кабинета бих искал да ви уверя, че подкрепям усилията на министър Дамянов за модернизацията на българското образование, което е приоритет в правителствената политика.
Националната стратегия има комплексен характер, както и досега беше казано, и тя далеч не се изчерпва само с доставката на компютри за българските училища. Главната цел на стратегията е изграждането на качествено нова учебна среда, която ще научи учениците да търсят и гъвкаво да намират информация, както и да я анализират и да я използват в учебния процес, което ще ги направи по-конкурентоспособни на пазара на труда.
В изпълнението на стратегията българските училища ще направят качествен скок в своето развитие, като ще поставим цялата система на образованието, особено на средното образование, на съвсем ново равнище, същевременно давайки равен старт на българските ученици и преподаватели с техните колеги по света, независимо от размера или името на населеното място, в което живеят.
Целта на тази стратегия е съвсем скоро всички български училища да разполагат със съвременни компютърни класове, свързани с бърз Интернет – това, което специалистите наричат “широколентов достъп до Интернет”.
Всички ученици, които завършват средно образование, ще трябва да бъдат в значителна степен компютърно грамотни. Също така ще се появи качествено ново електронно съдържание и то ще подпомогне процеса на възпитание на подрастващите и изграждането на тяхната ценностна система – такава, каквато е необходима в началото на новия век.
Стратегията включва пет основни направления.
Първото е създаване на подходяща нормативна уредба в тази област.
Второто е компютризацията.
Третото е изграждането на информационната мрежа и свързването на всички училища към високоскоростен Интернет.
Четвъртото, което, разбира се, също е повече в сферата на Министерство на образованието и науката, това е обучението и повишаването на квалификацията на учителите с цел въвеждане на информационните и комуникационните технологии не само в специализираните предмети по информатика, а във всички учебни дисциплини.
Петото е също в сферата на Министерство на образованието и науката – създаването на общообразователен портал, платформи за дистанционно обучение и образователно съдържание постепенно по всички учебни дисциплини.
Стратегията еднакво активно включва и учениците, и учителите, и родителите.
Стратегията има тригодишен срок на действие – 2005-2007 г., като в плана за действие подробно са описани всички проекти по всяко едно от направленията, необходимите средства, сроковете за изпълнение и постиганите резултати. Гарантирана е в пълна степен прозрачността при изпълнението на стратегията, както и засиленото желание на правителството за насърчаване на публично-частния диалог. Ще напомня, че както и досега винаги стриктно ще се използва Законът за обществените поръчки.


На първия етап – през тази година, предлагаме използването на средства, които вече са заложени в държавния бюджет, в размер на 41 млн. лв. Точната разбивка я имате, но ще я кажа най-накратко: за компютъризация – 26,5 млн. лв., за Интернет-свързаност, както и за изграждане на единен център – 7 млн. 200 хил. лв., за обучение на учители – 3,5 млн. лв., за образователното съдържание и системен софтуер – 3 млн. 800 хил. лв.
Считам, че след изпълнението на тази стратегия до 2007 г. България ще достигне средните показатели за целия Европейски съюз, а в момента сме на опашката на страните от Централна и Източна Европа. При влизането ни в Европейския съюз всички български училища ще разполагат с компютърни кабинети, с осигурен достъп до широколентов Интернет. Това неимоверно ще спомогне за изграждането на по-широка обща култура на нашите млади хора, за увеличаване на международните им контакти, за овладяването на чужди езици, както и за развиване на нови знания и умения, тясно хармониращи с тенденциите в пазара на труда.
В заключение, считам, че тези средства, които сме предложили, са най-добрата инвестиция в бъдещето на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Уважаеми колеги, откривам дискусията по тази много важна точка от дневния ред.
Господин Камов, заповядайте.
Николай Камов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Аз ще започна своето изказване с един цитат от документа, който е предложен на вниманието на всички ни за обсъждане днес, един пасаж, който буквално се повтаря както в края на стратегията, така и в края на Плана за действие. Част от него звучи така: “Младите българи ще са конкурентоспособни на своите връстници в Европа и ще участват равноправно в новата икономика, базирана на знанието. Хоризонт на целта – 2007 г.”
Съжалявам, но просветеният реализъм, даже в случая оптимизъм трябва отсега да ни подскаже, че това е непостижима цел, невъзможна цел! Аз много бих искал това състояние на българското общество да може поне да се сравнява със страните-членки, които в момента усилено реализират програмата “Europe +”, а преди това “Europe” в контекста на Лисабонската стратегия.
Но България е толкова изостанала, толкова далеч от това, че този документ, дори да беше приет в началото на мандата на българското правителство с целия ентусиазъм, вложен в него сега, нямаше да може да помогне да излезем от информационното гето, в което се намира страната ни.
Впрочем, трябва да се признае на вносителите опита да открехнат завесата в оценката на обективното състояние. Това е направено наистина много плахо, но достатъчно вярно в раздела за оценка на това състояние.
Но аз имам много директни въпроси към вносителите, свързани с това, че тези характеристики на плачевното състояние, в което се намира България, можеха да не бъдат такива. Изминалите четири годни от мандата на това мнозинство и на това правителство можеха да променят положението към значително по-добро състояние.
Уважаеми господа министри, уважаеми депутати от мнозинството! Къде бяхте вие по тези въпроси, когато през пролетта на 2002 г. по наше предложение, на опозицията, – и чест прави на мнозинството, че го прие, макар и само с 8 гласа “за” в повече, - се прие решение на Народното събрание правителството да внася Годишен доклад за младежта.
Ако вие отгърнете и видите тогавашните мотиви, ще намерите точно в един от тези мотиви един от най-важните въпроси, които поставихме там. Приехме с две години закъснение доклада за 2002 г. Уважаеми господин председателю, позволявам си да мисля и имаме надежда, че Вие като току-що избран ще предприемете нещо по въпроса. Докладът, внесен от правителството за 2003 г., престоя цялата 2004 г. и до момента не е намерил място в дневния ред на парламента. Говоря за правителствения доклад по същите проблеми, по други проблеми като наркотиците, по други проблеми на младите хора, които ние сега с толкова надежда искаме да дадат някакво просветление, да дадат някаква възможност за българските младежи.
Къде бяхте вие, уважаеми господа министри, когато миналата години инициирах и събрах подписите от всяка парламентарна група, тогава те бяха много по-малко, предложение да се разгледа състоянието на електронното правителство у нас. Петнадесет гласувания – нито едно от тях, за да влезе точката в дневния ред!
Аз искам да бъдат пределно ясен. Този документ, уважаеми господа министри, който вие искате да гласуваме, аз веднага искам да кажа, че ще гласувам “за”, няма как да гласуваш “против” него, е все едно един компютър, който слагате тук, на масата и е извън всякаква мрежа. Това представлява тази програма.
Сама по себе си тя има прекрасни намерения, но без да е включена в национална концепция, в стратегия за информационното общество е нищо.
Аз предизвиках на публичен дебат господин Николай Василев, когато той лансира идеята си, необлечена в толкова авторитетната форма като национална стратегия. И той отказа. И аз знам защо отказа! Защото, ако идеята беше реализирана така, както беше публикувана в пресата, само за да съобщим нещо добро, нищо друго, освен по-лесен достъп до порносайтовете и до игрите с насилие нямаше да се осигури в българското училище. Впрочем, и сега стратегията не е застрахована от това.
Не искам да цитирам, защото ще отнеме много време, но справките от всички изследователски програми за България, на български неправителствени организации, от годишния доклад за България, на “Икономист интелиджънс юнитъд” от м. август миналата година показват, че ние сме на дъното по всички показатели на информационното общество, по електронното правителство, където нашето уважаемо правителство заблуждава, че имаме такова. Имаме четири услуги, три от които информационни, а 20 са минимумът, за да бъде признато съществуването на електронно правителство в България!
Ние имаме драстични несъответствия по отношение на достъп. Ще дам само един пример. По изследвания на “Витоша ричърс”, ако не греша, 67% от ползващите Интернет у нас ползват Интернет чрез телефона. Сравнено със САЩ, стойността на заплащане на тази услуга – телефон през Интернет – е в абсолютен размер 20 пъти по-висока за България, а в относителен – спрямо доходите – 280 пъти! За какъв достъп изобщо можем да говорим, особено по отношение на младежите?!
Нито достъпни комуникации, нито достъп до Интернет! Ние лансирахме идеята конституционното право, цитирам Конституцията: “на всеки български гражданин да търси, получава и разпространява информация”, в ХХІ век, във века на Интернет не може да бъде тълкувано по друг начин, освен като достъп до Интернет.
У нас състоянието е трагично! Едно от 20 български семейства има достъп от вкъщи. Един милион българи са компютърно неграмотни. Други 900 хиляди смятат Интернет за ненужен. Едва 4,8% от компютрите с достъп до Интернет са в селата. Как можем да отделим българското училище и да решим тези проблеми, защото стратегията е ориентирана към тях, без цялостно развитие на всичко, което е необходимо да се случи в България по информационното общество? Как можем да отделим това?
Отново искам да кажа, че тази концепция изглежда като компютър – пишеща машина, извън мрежата. Тя не е свързана с нищо друго, което се прави в България в областта на информационното общество.
Да вземем един друг пример за електронната търговия като един от показателите. У нас само 0,5% от активното население над 18 г. са извършвали сделки през Интернет. За какво информационно общество, за каква икономика на знанието можем да говорим? Това са непостижими, абсолютно непостижими, нереални цели по отношение на тази програма.
Аз мисля, че защитата на този документ тук не трябва да става по начина, по който е поднесена – на парче. Аз очаквам да чуя от господата министри, щом днес те са тук представители на правителството, какво ще се случи в България по всички тези други аспекти на доближаването ни до европейските критерии. Тази година започва интеграцията на електронните правителства в Европа. Интеграцията! У нас не съществува такова. Ние изоставаме от Румъния, както и тук се отбеляза, но цялостно с три, четири, може би вече и пет години. И някаква съвместна, както е посочено в програмата, дейност между двете министерства изобщо не решава въпроса, защото не е ясно главното – политическото лидерство по тези проблеми.
Ние сме единствената страна-кандидатка за член, в сравнение с десетте току-що приети, в която не се забелязва изобщо през годините на прехода, включително и сега, политическо лидерство по този проблем. Никъде, може да се направи справка във всяка книга по въпроса, никъде не се е случило без лидерство. Когато преди десетилетия на щатско ниво започва в Америка, в Сингапур, в Индия, в европейските държави, навсякъде е било проявено ясно политическо лидерство. Не по един сегмент, а по цялостното преместване на българското общество в ерата на информационните и комуникационните технологии. Съжалявам, нищо подобно няма тук.
Така че, гласувайки за тази програма, подчертавам това, аз съм много скептичен за резултата. Още повече, че първите срокове в нея излизат от вашия мандат, господа. Всеки може да си направи извода с каква цел се предлага днес тя на вниманието на парламента.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Камов.
Заповядайте за реплика, господин Ганчев.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Господин Камов, аз се удивлявам на съчетаването от Вас на несъчетаемото. Вие претендирате за електронно правителство, а в същото време говорите, че ние сме едно гето по отношение използването на компютрите, информационните и комуникационни технологии. Аз не мога да разбера с какви аргументи Вие претендирате, че Вашата стратегия и Вашата програма за електронно правителство не е приета, след като показвате огромни разлики на възможностите в това отношение с другите страни. И не е ли по-правилно да се започне с един слой от населението – този, на който принадлежи бъдещето, да се подготвя в това отношение, а не да говорим изобщо за оборудване на цялото общество с информационни и комуникационни технологии.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Браво, професоре! Много ми хареса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Ганчев.
Има ли друга реплика? Не виждам.
Господин Камов, желаете ли да отговорите на възражението?
Заповядайте.
Николай Камов (КБ): Не става дума за алтернативна програма. Предложението беше да се изслуша правителството за това какво е направено в областта на електронното правителство. И това беше отказано. Почти от началото на този мандат ние апелираме за яснота на политиката на кабинета по този въпрос. Пълно мълчание до три месеца преди мандата. Това искам да подчертая.
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Няма лошо.
Николай Камов: И сега, когато се поставя този въпрос, един от фрагментите на една цялостна концепция няма никаква възможност той да бъде реализиран без останалото. Ако има малко знание по темата, ще видите, че никъде това не се е случило. Защото се започва с визията: това не е отрасъл. Не е отрасъл, това е входна врата към всичко, което се случва в държавата в областта на образованието, на здравеопазването, на селското стопанство, на индустрията. Това е информационното общество. Има много книги, съжалявам, мога да ги препоръчам.
Впрочем, уважаеми дами и господа, ако си спомняте и вие във вашите пощенски кутии разполагахте с една покана. Даже беше приготвен по един диск с информация на законодателната основа за електронното правителство. Това беше точно преди година и половина. Осем души се явиха на този семинар, организиран от няколко неправителствени организации. Това е компетентността на парламента, това е неговото истинско отношение. А сега преди изборите много лесно се говорят красиви думи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Камов.
Има думата за изказване господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми министри! От няколко дни се води един много тревожен дебат за детската Интернет порно индустрия. Има убит чужд гражданин, който е разпространявал по Интернет детска порнография с български деца. От няколко дни във всички средства за масова информация става дума за това, че български деца на 13, на 14, на 16 години – момичета и момчета, чрез Интернет и сами чрез своите сайтове разпространяват снимки в разголено състояние, поне такива са информациите, които изтичат, или пък други лица използват, бих казал експлоатират децата за такъв вид Интернет дейности.
Ненапразно започвам с това, уважаеми господа министри, защото това, което ни предлагате като национална стратегия, по никакъв начин не обхваща и този проблем, който в момента вълнува българското общество. По никакъв начин. Тук вие ни предлагате един документ с гръмкото название национална стратегия, въз основа на който от 2005 до 2008-2009 г. ще бъдат закупени определен брой компютри и един технологичен план как ще бъдат свързани тези компютри. Това не може да бъде стратегия.
Аз чух министър Василев, че преди няколко дни каза: “Ние предлагаме стратегия, която няма как да не бъде подкрепена.” Естествено, когато става дума за българските училища, естествено, един такъв документ следва да бъде подкрепен. Възниква обаче въпросът какво от това, какъв е смисълът на тази подкрепа. Ще получите тук гласовете.
Аз искам да Ви кажа, господин Василев, че още в 2000 г. има решение на Министерския съвет с финансиране за компютризация на компютърни лаборатории в българските училища. Повтарям – с обезпечено финансиране, включително чрез бюджета. Вие стартирахте вашето управление в 2001 г. и практически тези пари – и това е въпросът ми към вас – не бяха усвоени. Защо тогава спряхте една такава идея? Защо практически четири години нищо не се правеше по този въпрос и сега, в момента коментираме този тревожен въпрос – стига се и до убийство за детска порнография чрез Интернет пространството, четири пропилени години и два месеца преди изборите в момента ни се предлага една стратегия, която за мен не е нищо друго, освен една PR-кампания.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): И то добра.

Благой Димитров: Така че един сериозен прочит на тази Национална стратегия, както казвате, още веднъж казвам, е един практически технологичен документ. Наистина тук има един план, който дефинира съответните училища какви са и, разбира се, някакви числови характеристики, които можем да ги коментираме. Още веднъж казвам: стратегията трябва да отваря комплексно практически и обучението на учениците чрез една такава изградена компютърна система чрез Интернет пространството. Аз си мисля, че в момента трябва да чуем и този проблем, който звучи в обществото, за достъпа на децата, за продуктите, които те разпространяват, за продуктите, които получават. Защото вие тук сочите Унгария и Чехия, но аз ще ви кажа примерно унгарският подход какъв е. Унгарският подход не е такъв. Унгарският подход е свързан с това всеки ученик, не в рамките на училищата, да може да отиде в Интернет училищни клубове с регламентиран достъп.
Така че това, което предлагате, е спорно. Ще ви кажа защо – защото практически ако 2005 г. частично е осъществимо това, което сте разчели, аз не знам по какъв начин може да се гарантира от 2006-2007 г. реализацията на тези параметри, които тук са записани.
По същество вие давате основно четири параметъра: броя на компютрите, на училищата, на учениците, на учителите и, разбира се, класифицирате в приложението, дефинирате училищата, като практически ги класифицирате от първи тип и втори тип. Въз основа на това наистина бегли разчети показват, че на компютър се падат 12,8 ученика в зависимост от това, което се предлага като пари; 22,7 компютъра на училище, тоест по два кабинета на училище; 180 лв. обучение средно на учител и 10 407 лв. за Интернет свързаност на училище.
Имам един конкретен въпрос към този документ, който държа да ми бъде разяснен. Имам предвид – на стр. 14 давате Интернет свързаност на училища 2005-2006-2007 г. Изведнъж има нарастване от 7 млн. 200 хил. лв. на 18 млн. 945 хил. лв. и пада, питам защо, на 8 млн. 650 хил. лв. за 2007 г. Логиката каква е? Последователно, поетапно свързваме училища, но при всички положения за минало време Интернет свързаността трябва да бъде обезпечена финансово. Защо пада? И ми обяснете това падане от 18 млн. 945 хил. лв. на 8 млн. 650 хил. лв. как пада. Не, господин министър, не е падането на цените. За падането на цените ще ви кажа друго нещо. Вие не може да екстраполирате отнапред три години как ще паднат цените на Интернет доставчиците. Това е невъзможно.
Що се отнася до падането на цените, искам да отбележа и това, което е казано в началото на вашата стратегия за компютризация на 750 училища в размер на 10,73 млн. лв. Знаете ли там какъв е проектът? Аз имам питане към министър Василев – не може да се платят компютрите ноември и да чакаме да ги получим март-април идната година, защото практически със смяната на основните фондове в този отрасъл компютрите рязко падат като цена в рамките на 6-7 месеца. Аз питам: тази ножица как се покрива? Когато се получат тези компютри примерно март или април, те ще бъдат остарели. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.) Ама са платени предната година. Има една разлика, която според мен няма как да се обясни, освен ако този, който договоря, няма нещо друго предвид. Трябва да получим отговор на този въпрос, тъй като наистина тези 750 училища излизат от тази програма, но все пак този въпрос виси във въздуха.
Още нещо, което ми прави сериозно впечатление, както и по тази програма за кифличките и млякото. Тук, забележете, изпълнението на стратегията се контролира практически от този, който финансира. Практически от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката. Не може финансов контрол да упражнява този, който харчи парите. Аз поставих въпроса за финансирането и по тази програма за училищата, която гледахме завчера, за млекцето и за кифличките. Там като че ли председателстващият тогава Юнал Лютфи се ослуша и не подложи на гласуване моето предложение, но трябваше наистина да бъде записано, както тук предлагам, господин председателю, да се обърне внимание на стр. 15, където има т. 7 – изпълнение на стратегията, да бъде записано: Финансовият контрол трябва да бъде осъществяван от Сметната палата. Или в най-лошия случай от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Вероятно с извънпланов одит или да се планира одит. Тук все пак парите, които са предвидени за цялостното изпълнение на стратегията, мисля, че бяха 140 млн. 987 хил. лв., близо 141 млн. лв. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Така че лошо е, когато не се контролират тези пари.
Става дума за това: не програмата като технология дали е добра или лоша, а какъв е контролът за парите, които ще се изразходват. Става дума и за друго: изпълнимо ли е това от 2006 г. или не. Става дума и за трето: това, което е заложено 2000 г., защо не е изпълнено, не е стартирано от 2001 г., от правителството на Иван Костов. Чакам отговор по този въпрос.
Още нещо, като гледам тези пари, аз си мисля, може би към заместник-министър Неделчев се обръщам, ние сме водили този разговор, защо примерно не се използва свободен софтуер? Тук заложено ли е или ако има такава опция, кажете. Примерно предвиждате ли, даже ако искате в контекста на обучението, да се използва софтуер – линукс или отново ще закупувате пакети на Майкрософт, мрежов софтуер. (Реплика от народния представител Борислав Ралчев.)
Господин Ралчев, не Ви прави чест така да се обаждате – като черна станция. Господин председателю, този човек все пак е от ръководството на парламентарната група. Ако искате реплика, ако разбирате толкова от компютри, елате – реплика, дуплика и пр.
Борислав Ралчев (НДСВ, от място): Разбирам от трибуната и от губене на време.
Благой Димитров: Така че не се обаждайте, просто много лошо впечатление правите. Това са сериозни въпроси. Не се изнервяйте, господин Ралчев. Това са сериозни въпроси, на които чакаме отговор. Още веднъж казвам: 140 млн. лв. и трябва да видим как ще се контролират тези пари и за какво ще се изразходват в рамките на три години. Това са сериозни въпроси, на които трябва да получим сериозни отговори. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря ви, господин Димитров.
Някой желае ли да вземе думата за реплика?
Господин Ралчев, имате възможност от трибуната да изкажете възражение или отношение. Заповядайте.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
С ясното чувство, че не съм от най-големите специалисти в тази област искам да кажа, че поне разбирам едно, че винаги варианти има повече от един. И от всичко, което слушах, уважаеми господин Димитров, не можах да разбера кой е оптималният вариант. Значи, Вие предлагате една, две, три възможности само за да има някакъв проблем. Къде е проблемът във всичко това, в което искахте да ни убедите? Сигурно вината не е във Вас, а е в мен, но аз за съжаление нищо не разбрах. Ама нищо не разбрах!
Има варианти, има! И за млекцето, ако искате, и за порното можем да си говорим. За много неща, но проблемът е в края на краищата един – да има ли компютри или да няма. Ама, дали от лявата фирма, дали от дясната фирма, дали от горната или от долната…
Аз много съжалявам, но много принизяваме парламента и още повече – една подозрителна мисъл се таи в главата ми и не знам дали да я кажа или не – като че ли някои от хората тук искат нещата да не вървят по начина, по който трябва да вървят, и просто да си губим времето. Съжалявам, че трябва да го кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Ралчев.
Някой желае ли да вземе думата за друга реплика? Не.
Заповядайте, господин Димитров, за дуплика.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Ралчев! Ако си бяхте направили труда да прочетете този документ може би щяхте да разберете за какво става дума. Ще Ви кажа за какво става дума – става дума за това как да се изхарчат 140 млн. лв. За това става дума и това не е загуба на време.
Ако за Вас е загуба на време това по какъв начин да се изхарчат 140 млн. лв. – дали оптимално или не, дали алтернативно или не, това е ваш проблем. Но става дума за това, че тези пари трябва да се изразходват по най-добрия начин, по най-оптималния начин и това е в края на краищата обект на дебат. То затова е парламент, за да ги говорим тези неща. Затова има тук вицепремиер, двама министри и това не е загуба на време!
Тоест, ако Вие искате да не си говорим за автомагистрала “Тракия”, за далаверите около продажбата на БТК, сега за нови далавери, които съзирам тук, това е Ваш проблем. Ние обаче сме тук, за да ги говорим тези неща, господин Ралчев.
И това дали Ви харесва на Вас или не, това е лично Ваш проблем! И това дали разбирате от това, което обсъждаме или не, това също е Ваш проблем. Проблемът е изключително сериозен. Става дума за българските училища, за компютризацията, за компютрите, за Интернет-порнографията и пр., и пр. – все неща, които, ако Вас не Ви занимават, занимават българското общество. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Димитров.
Господин Минчо Спасов, заповядайте.
Тъй като говорим за компютърни и информационни технологии, колегата Спасов излиза с преносим компютър.
Минчо Спасов (НДСВ): Уважаеми господин председател, господа министри, колеги народни представители!
На снимката, която съм сложил на лаптопа си, стои образът на великия българин Джон Атанасов. Смятам, че днес е време ние като български парламент да излезем от дребните ежби и да се замислим, че това, което ни предстои да направим като натиснем зеленото копче и потвърдим тази стратегия, ще бъде признание и за този велик българин, ще бъде нещо, с което ние ще се гордеем!
Искам да ви цитирам една негова мисъл: “онова, славянското, което нося в кръвта си като наследство от тази земя много ми е помагало в живота! Като българин и аз съм неспокойна, творческа натура”.
Нека такива да бъдат и нашите деца, които ще работят на тези компютри.
Аз искам да благодаря на двамата министри, които подготвиха тази стратегия. Искам да благодаря на всички от вас, които са работили по нея. Искам да благодаря и на целия български парламент, който като представител на българския народ задели тези 140 млн. лв. и показа, че българският народ, както винаги, е готов да отделя от залъка си за най-скъпото – за децата си, за да ги образова.
Смятам, че ние чукаме на отворена врата, когато разискваме тази стратегия. Смятам, че няма български народен представител, който да бъде против нея. Смятам, че не сега е времето да правим политически задявки, да не кажа – заяждания. Защото специално спрямо господин Николай Василев най-малкото те са уместни.
Към господин Камов имам един конкретен цитат. Надявам се той да го чуе.
Още през миналата година с Постановление на Министерския съвет № 153 от 05.06.2004 г. относно приемане на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис от държавни органи, в чл. 1 е постановено, че от 1 януари 2005 г. не може да се отказва приемане на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис – Министерският съвет, всички министерства и НОИ, тоест това е един нормативен документ – постановление на Министерския съвет; забележете, той е изготвен по инициатива на Министерството на труда и социалната политика и в чл. 3 от това постановление изрично е посочено, че има изключения – за Министерство на транспорта и съобщенията този срок започва да тече от 1 септември 2004 г., тоест още по-рано.
Извинявайте, обаче този министър не можем да го обвиняваме, че той не работи за въвеждане на информационните технологии.
Аз също искам да благодаря на целия български парламент и на правителството, че направиха възможно откриването на тези информационни центрове към “Български пощи”. Това също е една стъпка на електронното правителство, която ще разреши на все повече граждани да въвеждат своите данни в компютърната система, да получават електронни услуги по компютърен път. Няма друг начин освен ние, първо, да въведем хардуера, условията, и след това да започнем да обучаваме хората – и по-младите, и по-възрастните, да работят и да ползват компютрите.
Аз ще си позволя да направя едно предложение, което не съм стиковал с никого, само го предлагам на вашето внимание. Ще помоля министърът да се изкаже по него. Предлагам в заглавието на стратегията да допълним: “Национална стратегия “Джон Атанасов”, защото на 3 октомври 2003 г. се навършиха 100 години от рождението на този велик българин. Той заслужава едно признание поне и от българския парламент. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Спасов. Може би трябва това предложение да го дадете писмено.
Има ли желания за реплика? Няма.
Госпожо Дончева, заповядайте за изказване.
Донка Дончева (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, господа министри! Истина е, че днес вероятно е един от най-важните дни, в който съдбините на българското общество държим в ръцете си с един акт, който трябва да приветстваме, но не очаквайте, че в залата само трябва да ръкопляскаме за всичко, което предстои да парафираме, да гласуваме след малко с подкрепата, вероятно, на всички парламентарно представени сили. Става дума за един много амбициозен проект, който преминава не само през мандата на това Народно събрание, а вероятно ще продължи и през следващите години.
Националната стратегия е едно предизвикателство към всички нас, за да не допуснем онази част от нея, която е свързана с плана за действие, да бъде подценена и нереализуема. Имам предвид това, което ще касае въпросите, свързани със създаването на нормативната уредба, обучението на преподавателския състав, създаването на образователното съдържание по отделните учебни дисциплини.

Избягвам от всичко, което е свързано с влизането на технологиите в училище, нещо, което е безспорно, и по оценка на левицата закъсня. Но макар и късно, то трябваше да се случи.
Притесненията ми идват, господин министър на образованието, главно от това, че ние през тази година имахме възможност да наблюдаваме и в тази част от системата, която търсеше вашата подкрепа по отношение на стратегията в средното образование, в частта й по информационните технологии, и подкрепа не получи. Имаме един конкретен случай, който е свързан с Вашата дейност, докато бяхте заместник-министър, става дума за гр. Брезово, на територията на област Пловдив, където бяха поискали подкрепа от нас – ръководството на училището, за включване в използването на информационни технологии по различни учебни предмети. Откакто от седем-осем месеца съм депутат, само аз два пъти бях в министерството с молба нито повече, нито по-малко, това е училище от втори тип, както сте го въвели в стратегията, да получи един компютърен кабинет. А хората са свързали в една сериозна система всичко, което води до нарастване на ефективността от образованието чрез електронното обучение - индивидуално диференциране, екипно-груповата работа, разработването на проекти. Те разполагат с много добри учители по информатика, които са от университета, в това число докторанти, които работят по проекта. И всичко това с невъзможност да осигурим единадесет работни места, обзаведени по проект, който е съгласуван с ХЕИ, има съответно охрана, отговаря на съответните изисквания, за да бъде включена техниката.
През май месец мисля, че те трябваше да споделят този опит, защото работят по съвместни проекти с други държави – това са три международни проекта, и са затруднени на първоначалното равнище в частта по въвеждането на технологиите. Тази тенденция, която като цяло вие поехте и трябваше три години да следвате.
Ето защо аз имам много сериозни съмнения, че по отношение на това да подготвим кадрите, те по-нататък да подготвят останалите от другия цикъл, значи – първо, кадрите по информатика, после всичко, което е свързано със самия учебен процес, е най-тънката част от стратегията, която просто в рамките на този мандат е изключено така амбициозно да влизат в Национален план за действие.
Как например ще реализирате информационните и комуникационните технологии по предметите, ако става дума за това, че това се постига чрез интегриране в различните учебни предмети и трябва да се положат следните цели: не е достатъчно само да влезе в системата съдържанието на учебниците, имаме предвид и сериозни изисквания, които касаят държавните образователни изисквания, а те трябва да реализират целта – учениците да усвояват технологии за решаване на проблеми от различни предметни области. Да натрупат опит и да свикнат да използват информационните технологии като основно средство в своето ежедневие с цел да се постигне по-висока ефективност и качество в учебния процес.
В резултат на това в различните учебни програми тези общи знания, умения и компетенции ние не виждаме как, ïðè липсата на разработена национална стратегия в средното образование, ще ги постигнете. Ето например проблемите, свързани с разбирането не само на ролята на информационните и комуникационните технологии в съвременното общество - в търсенето, подбора, организирането, представянето и разпространението на информацията по даден проблем, в използването на компютърните средства, в изследването на процеси и явления с помощта на компютърно моделиране, стимулиране и мултимедии, в управлението на процеси, в идентифициране на проблемите. Отделно това е много специфично, например в група предмети, каквито са хуманитарните в българския език – как да използват компютърно текстообработване, използване при профилиран текст, комбинирани графики, таблици, при оформлението на различни материали, при корекции на лексиката в текст. Още по-специфично е, ако добавим и майчин език. По проблемите, свързани най-главно с това, с което изостава българското училище – математиката и технологиите, ролята е изключително голяма и са изписани един списък от изисквания, които трябва да се постигнат.
Това ни кара да мислим, че тази част от стратегията, която е свързана с прилагането на целите в практически условия, заради които се влиза в училище, обезпечаването с такава сериозна, колосална сума по българските параметри изисква много сериозен и прецизен прочит. За да не стигнем дотам, когато приемем стратегията и вас ви попитат в края на мандата: "Какво е състоянието на българското образование?". И по подобие на един стар соцвиц вие да отговорите, ако ви питат само с една дума, естествено да кажете, че е добро. Но ако трябва да дадете два отговора на въпроса: "Какво реално стана състоянието на българското образование в края на мандата?", отговорът да бъде: "Не е добро!"
ÏÐÅÄÑÅÄÀÒÅË ÁÎÐÈÑËÀÂ ÂÅËÈÊÎÂ: Благодаря, госпожо Дончева.
Има ли желание за възражение под формата на реплика?
Господин Ганчев, заповядайте за изказване.
Петко Ганчев (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги народни представители! Аз ще се изкажа накратко по няколко момента от предлаганата Стратегия и Плана за действие за въвеждането на информационните и комуникационните технологии.
Мисля, това, което е първото и най-важното, че тази Национална стратегия е съобразена с търсене на отговор на решаване на проблеми от национален характер – отговор на национални интереси. В този смисъл тя е действително национална. Тя е един от елементите, един от факторите, които ще допринесат за модернизирането на системата на българското образование. Наред със създаване на достъп на всички деца до системата на образованието, независимо от техния социален статус, така и модернизирането на това образование от гледна точка на онези технологии, които днес са един от факторите за знанието и за успеха на всяка икономика.
Мисля, че в тази Стратегия основните моменти са разработени вярно. Колкото и да е амбициозна, тя е изпълнима, защото е реалистична – тя залага цели, но заедно с това залага цели за един времеви хоризонт – до 2007 г., но заедно с това е открита. Тя е открита към обогатяване на отделните възли, отделните елементи на тази Национална образователна система, която ще бъде изградена с включването на всички училища, на всички класове във всички училища от различен разряд. Тя е също така открита и за включването в националната информационна мрежа, най-вече за националната академична информационна мрежа.
И тук това, което безпокоеше господин Благой Димитров, мога да кажа, че именно чрез създаването на тази Национална информационна мрежа, на тази образователна мрежа – оборудвана, окомплектована с компютри, се създава възможност за регламентиран достъп до информацията. Тоест, това е достъп до информация, която е свързана със знанието, както с всичката оная информационна база, която трябва да бъде подготвена от Министерството на образованието и науката, така също и до цялата онази система от знания, която се предлага в глобалната мрежа на Интернет. Мисля, че няма никаква опасност от свободни интерпретации и злоупотребяване с достъпа до тези мрежи, защото те не са в свободното пространство – без съответния регламент, те са подчинени именно на онези цели, които се залагат в Стратегията и са насочени към повишаване на знанието, повишаване на методи, на подходи, на развиване на творческо въображение и възможности за решаване на различни казуси.
В този смисъл аз ще подкрепя тази Стратегия и ви призовавам, колеги, да не се вторачваме в отделни моменти в нея и да ги изваждаме от контекста. На България е необходима тази Стратегия. Това, че тя започва сега, означава, че България сега има възможности да отдели тези 140 милиона средства, за да бъде въведена тази система, да бъде реализирана тази Стратегия. Това означава, че вече е подготвена цялата база и ще може действително ефективно да се използват компютрите, а не просто да се купят и да бъдат използвани по най-различни начини, главно за игри и за губене на време.

Искам да завърша с един пример как преди години в една азиатска страна се опитват да прилагат разделното събиране на писмата. Определили са отделни кутии за съответните селища и региони, подателите – изпращачи на тези писма, ги слагат в съответните кутии, но вечерта един старец минава с чувала и събира всички писма на едно място и започна наново сортирането им.
Ние не можехме да тръгнем към създаването на такава информационна мрежа преди години, когато не бяхме готови със системата, с всичките онези елементи, които трябваше да осигурят ефективно функциониране на системата. Сега сме готови и тъй като всяка стратегия се отнася не само за един кратък период, а е национална стратегия и води към перспективи, това означава, че веднъж приета тази национална стратегия, тя става задължителна за всички останали правителства, които ще продължат нейното по-нататъшно развитие, обогатяване и реализиране. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Ганчев.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата за изказване господин Лютви Местан.
Лютви Местан (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! България не в нейните държавни измерения, а в по-широките си културни измерения, която даде на света идейния баща на компютъра, видно от стр. 5 – “Анализ на реалното състояние”, днес е на едно от последните места в Европа по въведени информационни и комуникационни технологии – една доста тъжна картина, която не прави чест на една традиционно силна, добра образователна система, която по средно ниво на обща култура, обща грамотност, която дава на своите ученици, и днес продължава да заема ако не вече водещо, поне достатъчно добро място в Европа.
В тази традиционно добра образователна система обаче след началото на прехода се откроиха няколко дефицита.
Единият от тях, разбира се, бе, че системата ни не осигурява възможности за придобиване на достатъчно знания поне по един западен език. Един от проблемите бе чуждоезиковото обучение.
Вторият проблем е липсата на ресурси в българското училище за обучение по съвременни средства за комуникации – компютри, Интернет, сателитни връзки.
Движението за права и свободи ще подкрепи предложения проект за решение за приемане на Национална стратегия и план за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища, защото тази стратегия цели да преодолее именно този дефицит в образователната ни система.
Интересното, господин министър, и Вие не ще го отречете, е, че нивото на компютърна грамотност днес в България е малко по-високо от ресурсите, с които разполага българското училище, което означава, че гражданите са изпреварили леко българското училище в процеса на задоволяване на тези нови образователни потребности. Точно затова считам, че тази стратегия е много закъсняла, но каквото и да се чуе като критики и като атака, не ще може никой да отрече простичкия факт, че най-после има едно мнозинство, едно коалиционно правителство, което има волята с нарочен финансов ресурс радикално да реши този въпрос.
Аз не знам дали е удачно предложението на колегата Спасов стратегията да се нарича “Стратегия “Джон Атанасов”. Нека да не е формално това като име на стратегията. Нека да приемем това предложение на колегата като най-точна оценка за духа и философията на тази стратегия. Защото ако трябва да вляза в неговия стил, ще кажа, че много по-коректното разширение на проекта за решение би следвало да бъде “Проект за решение за модернизиране на българската образователна система чрез Национална стратегия и план за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии”, защото днес не можем да говорим за модерно образование без информационни и комуникационни технологии.
Аз лично няма да правя усилия, за да аргументирам политически необходимостта от подобна стратегия. Бях вече в няколко училища, в които са оборудвани компютърни кабинети като резултат от реализирането на първия етап на тази стратегия, който предшества приемането на този документ. Трябва да ви кажа, че оценката на учениците, на родителите, на обществеността от тези населени места е толкова ясна, толкова категорична, че всякакви недоброжелателни критики ще срещнат една стена от почуда от страна на тези, които вече са усетили положителните ефекти от прилагането на тази стратегия. Тоест най-хубавото на тази стратегия е, първо, че тя е финансово обезпечена, и второ – не само че ще се реализира, а вече се реализира.
Ще завърша с това, че е повече от естествено ние да подкрепим стратегията, защото тя е продукт на трите партии от Либералния алианс, които далеч преди да подпишат споразумението за съвместно управление, още при разискванията по проекта за бюджет на Република България за 2005 г. постигнаха съгласие помежду си за заделянето на целеви финансов ресурс за модернизиране на българското образование – част от която модернизация, много важна, може би най-важната, се явява именно тази Национална стратегия и план за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища.
Уважаеми госпожи и господа, няколко пъти се постави въпросът какво правим с тази стратегия. Вече го казах: модернизираме така образователната система, че само след няколко месеца българското образование вече ще има нови качествени характеристики. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Местан.
За реплика има думата господин Кацаров. Заповядайте.
Стойчо Кацаров (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Местан, първо, не е вярно, че това е първото правителство и мнозинство, което се е сетило за това. Аз ще Ви припомня, защото Вие сте в парламента от дълги години – че предишното правителство имаше тъй наречената Допълнителна инвестиционна програма, имаше и заделени средства, и програма за оборудване с компютри на училищата, която вашето правителство спря през 2001 г. Тоест ако тя беше изпълнена, днес нямаше да приказваме за компютризация на училищата, защото това щеше да е факт още преди четири години. Забавата от четири години е благодарение на вашето правителство, правителството на премиера Сакскобургготски, второто правителство на Ахмед Демир Доган.

Но, аз искам тук да обърна внимание – да, Николай Василев е един от виновниците за спирането на изпълнението на тази допълнителна инвестиционна програма.
Искам обаче да поставя един друг въпрос, който е много важен – това не е стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии в училищата, това е стратегия за харчене на пари, уважаеми колеги. Стратегия за харчене на пари в следващите няколко месеца.
Ще ви дам един такъв пример, господин Местан, и ще Ви запитам в моята реплика – предполагам, че сте чели внимателно стратегията, може ли да ми отговорите, защо за Интернет свързаност на един и същи брой компютри и за наети линии, също осигуряващи свързаност на един и същи брой компютри, са предвидени различни суми през 2006 и 2007 г.? Специално обръщам внимание на това, не защото е толкова важно, а за да кажа и да докажа, че това е стратегия за харчене на пари и при това не е направена като хората! При това, не са си дали труда да сравнят цифрите, които ни предлагат тук, да разглеждаме в днешните дебати. Тъй като не съм сигурен дали разбирате тези неща и доколко сте наясно с този проблем, аз ще го дам като друг пример. Доколкото знам, Вие сте учител по професия и образование – може ли един учител (председателят Борислав Великов дава сигнал за изтичане на времето), завършвам господин председателю, да преподава без да има учебна програма и без да има учебник, защото закупуването на компютрите без да има софтуер и програма за обучение на децата означава точно това – да преподавате по предмет без да имате учебник и без да имате учебна програма. Какво тогава ще преподавате е въпросът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Кацаров.
Има ли друга реплика към господин Местан. Не виждам.
Господин Местан, заповядайте за дуплика.
Лютви Местан (ДПС): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Кацаров, първо, учщлища, а не училища. Казвам го, защото обозначихте правилно професионалната ми квалификация – учщлища, а не училища.
Второ, отговорите на всички въпроси, които зададохте, разбира се, се съдържат в самата стратегия. Предполагам Вие по-добре от мен би трябвало да правите разлика между компютризация и информационни и комуникационни технологии. Ако има някакъв проблем господин Николай Василев вероятно ще Ви разясни всичко това.
Факт е - кой каква допълнителна инвестиционна програма е имал и завещал на други е едно. Защо трябва да завещавате на други правителства допълнителната си инвестиционна програма. Бяхте четири години на власт с едно абсолютно желязно мнозинство от 137 народни представители в Тридесет и осмото Народно събрание, да бяхте реализирали тази програма, а не да я завещавате на следващи правителства! Но не го направихте. В резултат, с изключение средищните и градските училища, в 80% от селските училища децата са виждали компютър само от телевизионния екран. Какво ще бъде до 24 май? Няма да остане българско училище, в което да няма компютърен кабинет.
Стойчо Кацаров (ОДС, от място): Само ще ги гледат.
Лютви Местан: Страхотен успех! Имам честта да бъда част от управляващото мнозинство, което ще постигне това. Е, няма как да не ви боли, но не споделям болката! Благодаря. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Местан.
За изказване давам думата на господин Димитър Димитров. Заповядайте, господин Димитров.
Димитър Димитров (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Съвсем накратко искам да кажа мотивите, с които аз ще подкрепя тази стратегия, за която предполагам българската общественост ще бъде благодарна на нейните създатели и тя едва ли ще обърне внимание на тези опити – доста евтини, ми се струва, за политизиране на този труд и на тази концепция.
Бих допълнил господин Местан – не само предходното правителство, а и всички правителства на прехода преди това имаха възможност да реализират такава стратегия и не го направиха.
Ще подкрепя стратегията, тъй като тя решава един от въпросите на българското образование и на обществото, главно в неговото количествено измерение - количественото обезпечаване на българското образование, на неговото технологично модернизиране.
Но тук искам да обърна внимание на господа министрите, че по мое мнение пътят за развиване на стратегията оттук нататък трябва да мине през разрешаване на проблема за качественото обезпечаване на тази стратегия, което трябва да се реализира във формата на една мултимедийна програма за която нашият културен, научен и образователен потенциал има и традиции, и възможности – както в Министерството на културата и туризма и в Министерството на науката и образованието, така и в БАН имат възможност да изградят такава стратегия, която количествено да обезпечи не само тази стратегия, а и мястото на България, на българската нация в Европа. Европа има обща такава мултимедийна програма, но освен това повечето от страните-членки имат свои собствени такива програми.
Аз знам, господин Дамянов, че Вие сте запознат с необходимостта от такава програма и вярвам, че Вашият екип в скоро време ще подготви и ще започне да реализира такава програма, за да може, влизайки в Европейския съюз, не само да отговаряме на технологични показатели, но и да защитим своята културна идентичност. Пожелавам ви успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Димитров.
Има ли реплики? Не виждам.
Има думата за изказване народният представител Александър Маринов. Заповядайте, господин Маринов.
Александър Маринов (СДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! За всички е ясно, че такава стратегия е необходима и е редно да бъде подкрепена от мнозинството в парламента. Съюзът на демократичните сили също категорично е за такава стратегия. Отделно е, какви достойнства и недостатъци има стратегията, която ни се предлага, дали е най-доброто, което може да ни се предложи и дали ще изпълни своите функции.
Но, уважаеми господа министри, не е коректно от ваша страна, не е коректно и от страна на управляващото мнозинство да ни се предлага тази стратегия в края на мандата и ние съзнателно да бъдем въвличани в PR-кампанията на управляващата либерална коалиция.
След като 2001 г. вие получихте осигурени средства за компютризация в рамките почти на това, което предлагате за настоящата година, до ден днешен ние не получихме отговор какво стана с тези средства. Многократно беше задаван въпросът към бившия министър Владимир Атанасов. Отговор не се получи. Ако тогава бяха употребени целево осигурените средства първият етап щеше да бъде приключен и да даде възможност до края на мандата да бъде изпълнена цялата тази стратегия, която ни предлагате сега, а не безвъзвратно да сме изостанали с четири години от Европа, в която съвсем скоро трябва да влезем – трябва да влезем с много по-лоши показатели по отношение на информационната ни обезпеченост и образованост в сравнение с всички останали вече нови членки и кандидат-членки за Европейския съюз.

Колеги, не е вярно, че това правителство е осигурило 140 милиона за тази стратегия. В бюджета за тази година по тази стратегия са предвидени 41 милиона. Дай Боже, да бъдат осигурени и да бъде приключен първият етап докрай, защото не се знае кой ще управлява след 25 юни и как ще се справи с тази задача.
Но кой ще изпълнява втория етап следващата година? Това е по-сложното, защото като погледнем всички числа, в сравнение с тази година, те са драстично увеличени. Дали новото правителство тогава ще има възможността в бюджета да осигури тези средства или ще му бъдат извивани ръцете от парламента и ще му се търси отговорност, ако не може да се справи с тази задача? Защото ръстът, който е предвиден, е над 50% в сравнение с 2005 г.
Бих похвалил вицепремиера господин Василев, респективно Министерството на транспорта и съобщенията, че се е потрудило да свърши своята работа по това, което ни предлага за стратегия. Доколко са оптимални предложените числа на съответните показатели практиката ще покаже във времето, но поне това, което е предложено да бъде изпълнено като технология, е логично. Не мога да кажа обаче същото по работата, свършена от Министерството на образованието и науката. Като погледнем в плана за действие за въвеждането на технологиите не може да се почувства какво точно ще се върши по отношение на тази стратегия, конкретно в самите образователни процеси. Ясно е, че ще бъдат купени, инсталирани хардуер, софтуер, ще бъдат ограмотени или, по-меко казано, квалифицирани учителите. Те ще предадат опит, но как информационните технологии ще влязат в образователния процес не става ясно. Дали няма да се получат добре обзаведени, окомплектовани компютърни зали, ограмотени преподаватели, а крайният ефект да не бъде достатъчен. Дай Боже, стратегията да даде много положително отношение върху информационната грамотност на учениците. Това не става ясно от предложената ни стратегия и план.
Освен това, когато се планират средства и се предвижда тяхното изхарчване, винаги се предвижда и съответният финансов контрол. Както миналата седмица дискутирахме и поставихме този въпрос, същото важи и за тази стратегия. Не става ясно как ще бъдат контролирани тези средства и кой ще контролира законосъобразността и целесъобразността на разходите? Мен ме смущава, че в плана е написано, че се предвижда доставянето на нови модерни компютри с цел актуалност във времето, което е много добре и така е правилно да бъде, но се планира и доставка на известен брой компютри втора употреба от САЩ и Европейския съюз с цел допълване на изградените класове, като планираните разходи са под 50 лв. на компютър. Всички знаем, че тази техника е най-бързо, морално остаряваща, на която най-бързо падат цените. Целесъобразно ли е в плана да се планира и доставката на вече морално остаряла техника, която ще бъде изхвърлена от САЩ и Европа? Ние имаме да догонваме. Как ще догонваме с нещо, което е отживяло времето си?
И накрая като обобщени резултати от плана за действие се цитира, че “България ще влезе в Европейския съюз с модерна образователна система, всички ученици, които завършват средното си образование, ще бъдат компютърно грамотни, в процеса на обучение учениците ще имат достъп до съвременните бази от знания по съответните учебни дисциплини, преподавателският състав ще има възможността по съвременен начин да изнася своите уроци”. Аз пак се връщам на основната си теза: това е заключението, но няма и две думи казани за самата технология на самия образователен процес по информатика. За какво ще служи тази информационна система с всичкия този хардуер, соефтуер и Интернет достъп? Как на практика ще се прилага в образователния процес? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Маринов.
За реплика думата има госпожа Анелия Атанасова.
Анелия Атанасова (НДСВ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Маринов, Вие сте един човек, който аз много уважавам в тази зала. Ако вземам думата, за да направя реплика, е по повод политическата толерантност както на управляващите, така и на опонентите ни. Какво ме впечатлява? Че всичко – от екопътечките, през кифличките и млекцето за децата до компютъризацията в училищата, е неприемливо, порочно, с много въпросителни, с много негативи, приемано от всички вас в тази зала.
Знаете ли, че велико нещо е да признаеш успеха на другите? Да кажеш: да, вие постигнахте. Може би в това се състои съдържанието на думите “политическа толерантност”. Като че ли преди избори политиците са оперирани от чувството за признателност.
Това правителство, господин Маринов, беше онова, което покри всички негативи и всички недостатъци в бюджета - плати социалните осигуровки, които не бяха плащани месеци, а може би и година напред. (Смях от ОДС.) Не се смейте. Много ви моля! Аз зная какво беше по общините. Зная! Сега, тъй като няма и не може да има ненаказано добро, вие всяка стъпка, всяка положителна крачка я подлагате на много сериозни укори и много сериозен контрол. Аз мисля, че това не е достойно политическо поведение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Атанасова.
За дуплика думата има господин Маринов.
Александър Маринов (СДС): Явно госпожа Атанасова не ме е слушала добре. Изразих задоволството си от свършената работа от страна на Министерството на транспорта и съобщенията. Не е същото мнението ми за свършената работа от страна на Министерството на образованието. Казах, че тази стратегия притежава съответните достойнства, но има и своите недостатъци. Казах, че по принцип винаги съм за стратегия, независимо дали е идеална или не и ще я подкрепя, защото е необходима.
Но що се касае до толерантността, мисля, че съм прав в това, което казах. Мисля, че госпожа Атанасова не е права като говори за платената социална цена, платена от това правителство за сметка на предишното. Ако погледнем изпълнението на здравната реформа и осигуреността на населението – над 2 млн. неосигурени, от които твърдо над 1 млн. 200 хил. не са в никакво състояние да си платят здравните осигуровки – ето един показателен пример в социалната сфера за абсолютна катастрофа.
Но нека да не задълбаваме да спорим по същество – кой как управлявал, кой по-добре, кой по-лошо. Мисля, че аз се съсредоточих основно върху стратегията и поставих някои въпроси, които будят безпокойство у мен и преди всичко отсъствието на всякаква възможност за контрол върху целесъобразността и законосъобразността на разходите, които ще бъдат извършвани.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Маринов.
Има думата за изказване Надя Атанасова.
Надя Атанасова (НДСВ): Уважаеми господин председател, господа народни представители, господа министри, господин заместник-министър, честита Баба Марта, бъдете живи и здрави!
В петък заедно направихме първата крачка, като приехме Националния план за обхващане на децата в задължителна училищна възраст. Така българските деца ще имат достъп до средищните училища с удобен транспорт. Така българските деца от предучилищните групи и І-ІV клас ще получават закуска и топло мляко и чай, така българските деца от І-ІV клас ще получават безплатни учебници.
Днес можем и вярвам, че ще направим втората крачка, като гласуваме за Националната стратегия и Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища. Тази стратегия е резултат от приетия план от Европейската комисия за подобряване на качеството и ефективността на образованието. Стратегията обхваща началните, основните, средните, професионалните и специалните училища. Тя се основава на програмите на правителството за развитие на средното образование и за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика. Стратегията цели модернизиране на образователната система, подобряване на качеството на образованието, така че всички ученици да бъдат изцяло подготвени за информационното общество чрез постигане на компютърна и информационна грамотност. Тази стратегия цели разработване на нови стандарти на обучение, базирани на един действен модел на обучение, развиване на уменията на учителите за използване на информационните и комуникационни технологии за преподаване и обучение. За целта се предвижда оборудване на училищата с компютри, така че съотношението брой ученици – компютри към 2007 г. да бъде 12:1 и възможност и умение за използването им от всички ученици. Предвижда се включване на информационните и комуникационни технологии в учебните програми и програми за обучение на учителите, създаване и адаптиране на образователен софтуер. До момента при анализ на показателите за развитие на информационното общество България има много слаби показатели в сравнение с новоприетите членки на Европейския съюз. Поради липса на средства през последните десет години не е извършена централизирана доставка на компютри за училищата. За първи път през 2003-2004 г. от бюджета на МОН са закупени персонални компютри за оборудване на 100 компютърни кабинета. През тези години не са инвестирани целеви средства за обучение на преподавателите за използване на информационните и комуникационни технологии. В момента в гимназиалната степен се изучават два предмета: в ІХ клас “Информатика” и в ІХ и Х клас “Информационни технологии”. Липсват и правни норми, регламентиращи въвеждането на информационните и комуникационни технологии в системата на средното образование. Стратегията предлага спешни мерки, които ще доведат до преодоляване на натрупаното изоставане и ще позволят достигане на средните показатели за страните от Европейския съюз. С реализирането на стратегията са ангажирани експертни екипи от Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на образованието и науката. Изработен е и план за действие за 2005-2007 г. Ще бъде изработена и система за контрол и оценка.
Уважаеми народни представители, да се инвестира в образованието днес води до икономически растеж утре, това е инвестиция за бъдещето. Партията на българските жени ще подкрепи Националната стратегия и Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационни технологии в българските училища.
Призоваваме да надмогнем политическите си пристрастия и да гласуваме за модернизацията на българското образование! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Атанасова.
Има ли желаещи за реплика? Не виждам.
Заповядайте, госпожо Агайн.
Ралица Агайн (НВ): Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Днес българският парламент има поздрав към българското образование и има причини, за които да се поздрави, тъй като за първи път от много години насам в българското Народно събрание се разглежда документ, който може качествено да промени българската образователна система.
Новото време приветства с двойно по-голямо удовлетворение тази стратегия, тъй като тя беше част от нашите условия, които поставихме за подкрепата на бюджета през тази година и които бяха записани в споразумението, което подписаха парламентарните групи на Новото време, ДПС и НДСВ.
Новото време приема тази стратегия като една от най-важните или може би най-важната стратегия, която предстои да бъде разгледана и одобрена, тъй като тя ще позволи на българските ученици да получат образование, което е качествено и равностойно на образованието, което получават техните европейски връстници. За всички е ясно, че без възможностите на интернет българските ученици не могат по никакъв начин да бъдат равни на учениците от останалите европейски държави и само фактът, че не умеят да използват компютър, вече прави българските млади хора, които предстои да намерят работа на свободния пазар, неконкурентоспособни, включително и в собствената им държава.
В днешно време – ХХІ век, отдавна вече няма “компютърна грамотност”, има термин “грамотност” и той непременно включва компютърна грамотност. За съжаление до днес българската образователна система не беше в състояние да осигури този вид грамотност на българските ученици. Днес вече можем да се поздравим с факта, че системата ще бъде променена и че българските ученици във всяко едно училище, независимо дали е в малко село или в елитните училища в големите градове, ще могат да ползват компютър и да бъдат образовани и обучавани по възможно най-добрите стандарти.
В изказванията стана дума, че няма достатъчно информация в стратегията каква точно ще бъде учебната програма на учениците, какво точно ще учат в така наречените “компютърни класове”. Мисля, че този факт е абсолютно ненужен дори и за споменаване, тъй като в днешно време е ясно, че учениците няма нужда да учат само как се ползва компютър, а на всяка цена трябва да учат основни предмети като химия, биология и физика с високи информационни технологии и по стандарти, които са достойни за всяка една европейска държава.
Така че въпросът какво ще се учи на тези компютри е по-скоро обида, отколкото е въпрос, който трябва да бъде решаван. Явно е, че всеки един предмет трябва да може да използва информационни технологии така, както е редно да се върши това в ХХІ век.
Господин Маринов подчерта в своето изказване, че българската образователна система е изостанала с четири години с въвеждането на информационните технологии спрямо останалите европейски държави. Нашата оценка, която повтаряме вече втора година, е, че българското образование е изостанало не с четири, а с 10 или 15 години от останалите европейски държави и от по-напредналите държави в света. Всъщност българската образователна система е на едно от последните равнища по въвеждане на информационни технологии сред всички развити държави в света, включително и сред такива, които ние с нашето национално самолюбие смятаме, че са икономически далеч повече изостанали, отколкото е българската икономика.
Така че фактът, че и до ден-днешен беше направено сравнително малко за това българските ученици да получават сравнително качествено образование, тежи на българския парламент. Също така обаче той трябва да е допълнителен стимул с още повече усилия и с повече надежди да приемем тази стратегия, която междупрочем осигурява приемственост в политиката на две поредни правителства.
Заедно с това бих искала да направя и няколко предложения за допълване на стратегията, които в по-добра степен да гарантират подготовката на учителите за тази сериозна задача, поставена пред тях, както и да гарантират в по-голяма степен процеса на въвеждане на информационни технологии в учебните планове, както и управлението на самия проект.
Господин председател, конкретните ми предложения са в т. 1 “Специфични цели”. След думите “включване на информационни и комуникационни технологии в учебните програми” да бъде поставена точка и да се създадат веднага след тези думи две нови специфични цели, а именно: реализиране на единна програма за преквалификация на учителите, осигуряваща умения за прилагане на информационно-комуникационни методи на обучение, както и дефиниране на процес за създаване и валидиране на електронно учебно съдържание и изграждане на Национален образователен портал.
И двете цели са абсолютно необходими. Междупрочем те са залегнали и в плана, включен към стратегията. Смятаме, че за по-голяма категоричност е необходимо те да бъдат записани в самата стратегия.
Третото ми предложение е в т. 7 след заглавието “Управление” да се създаде нов параграф, който да гласи: “Управлението на проекта се осъществява от междуведомствена комисия, включваща представители на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на образованието и науката”. Това допълнение е необходимо, тъй като в стратегията ясно е разписано на кого се възлага изпълнението, именно на тези две министерства, но не е описан процесът, по който да бъдат взимани важните управленски решения, които да създадат координация между работата на двете министерства. Затова ние смятаме, че е уместно да бъде създаден един-единен орган – междуведомствена комисия, която да осигури координация между работата на двете министерства и да създаде възможно най-добри условия, при които учебното съдържание и софтуерът ще бъдат изграждани и създавани в съответствие със закупения и осигурен хардуер. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожице Агайн. Моля, ако можете, да оставите писмено своите предложения. Това ще бъде полезно.
Колеги, наближи време за почивка. Разбирам, че ще има и други изказвания и предложения за решения.
Уважаеми колеги, преди да обявя почивката, бих искал да ви кажа, че тези от вас, които желаят, могат да видят изложбата на бесарабския художник Александър Кара, която ще бъде открита буквално след минути в кулоара, близо до кабинета на председателя на Народното събрание. Заповядайте!
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието с разисквания по Националната стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища.
Все още има време за изказвания от името на парламентарните групи.
Имате думата за изказвания, ако има желаещи. Има ли още желаещи за изказване?
Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, господин министър! Аз ще подкрепя предложената Национална стратегия, както и Плана за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища. И ще го направя не защото Стратегията е перфектна или защото е навременна. Напротив, Стратегията има съществени недостатъци и освен това е твърде закъсняла във времето. Но ще го направя, защото иначе изоставането на България в тази изключително важна област на развитие на обществото ще продължи да се трупа.
Моето изказване, разбира се, няма да съдържа потоци от хвалби, както това беше сторено от някои от моите колеги от управляващото мнозинство. На тези народни представители от мнозинството, които бяха така възторжени, ще им опонирам по два основни пункта.
Първо, те твърдяха, че най-после благодарение на това правителство има Стратегия. Каза го и господин Местан, каза го и госпожа Анелия Атанасова, и редица други депутати от вас. Това не е вярно и това, че не е вярно го казвам не аз – аз го казвам, но това за вас вероятно няма определящо значение – казва го Вашият предшественик, господин министър, това е министър Владимир Атанасов на заседанието на 2 ноември 2001 г.
Какво казва господин Владимир Атанасов? Че през 1998 г. Министерство на образованието и науката разработи Национална образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии. Аз видях тази стратегия – има сериозно покритие с тази, която в момента обсъждаме. Година по-късно, през 1999 г. Министерство на образованието и науката съставя Програма за реализация на Националната образователна стратегия и тази програма е в съответствие с инициативата "Юрап", целяща ускорено навлизане на технологиите, на информационното общество в страните от Европейския съюз и утвърждаването им като приоритетен механизъм за развитие на Обединена Европа. Това казва министър Владимир Атанасов.
Ако сте забравили, през 1998 г. правителството беше правителството на Иван Костов, сегашния председател на партията Демократи за силна България.
По-нататък, продължава Владимир Атанасов: "С Решение № 306 от м. май 2001 г. бяха заделени чрез допълнителни кредити от държавния бюджет 6 млн. 730 хил. лв. за изграждане на Интернет мрежа, 8 млн. 900 хил. за текущи разходи по изграждане на мрежата, 1 млн. 800 хил. като първи етап от програмата за компютризация на средното образование.
Това означава, че всъщност в началото на м. май е била отделена допълнителната сума от 17 млн. 375 хил. именно за започване изпълнението на Плана за действие на тази Национална стратегия. Всичко това е ясно до 29 юни.
На 29 юни постъпва ултимативно искане от икономическия екип на Национално движение Симеон Втори да се преустановят всички бюджетни разходи извън най-неотложните, включително и разходите за компютризация на българските училища, защото, се заявява, че тези разходи са всъщност прахосване на държавни пари за съмнителни проекти.
Съжалявам, че господин Николай Василев напусна залата, защото именно той, и това е документирано, поема ангажименти да бъде извършена незабавна проверка – в рамките на две седмици да се провери кои разходи са наистина прахосвани и всички останали да продължат тяхното изпълнение. Оказва се, че по отношение разходите за компютризация няма нищо, което да е прахосване или което да е нечистоплътно. Независимо от това разходите са замразени и министър Милен Велчев поисква и връща в държавния бюджет всички тези предвидени разходи. Какво всъщност показва това действие на екипа на НДСВ, при това след като са минали изборите, тоест не може управлението тогава на Иван Костов да черпи дивиденти? Изборите са минали.
Това действие показва три липси:
Първо, липса на приемственост, едно наистина националноотговорно действие е било блокирано.

На второ място – липса на прозрачност, защото така и не се разбра защо Милен Велчев поиска тези средства да бъдат върнати в бюджета.
И на трето място – липса на диалог – диалог, за да се продължи действително снабдяването на училищата с компютри.
И за да не бъда голословен, пред мен е вестник със снимката на Милен Велчев. Вестникът е от 5 октомври 2001 г. Господин Милен Велчев заявява, цитирам дословно: "Купуването на компютри за училищата е излишен разход." И Милен Велчев обяви, че държавният бюджет няма пари за целта. Понеже Милен Велчев обявява това нещо, аз съм длъжен да заявя, че към края на първото полугодие на 2001 г. беше запланувано в държавния бюджет да има 100 млн. лв. недостиг на средства. Вместо това имаше преизпълнение с 30 млн. лв., което значеше 130 млн. лв. в повече от заплануваните. Виждате това, което заявява Милен Велчев.
Ще продължа обаче нататък. Милен Велчев прави това заявление. Николай Василев, както ви цитирах, че е трябвало да разследва сделките и не е намерил нищо, което да го накара да спре сделките, това е твърде симптоматично, защото това са двамата министри, които формираха гръбнака на правителството, гръбнака, съставен от юпита – хора, които са получили образование на Запад, в страни от Европейския съюз; хора, които са работили там и са знаели каква е задоволеността с компютърна техника в английските училища, а може би и на други места. Това е прекалено жалко, защото вместо те, знаейки опита там, да го пренесат в България, те спряха компютризацията през 2001 г. И то при положение, че в Програмната декларация на НДСВ, която е озаглавена "България – добър дом за своите граждани", е заявено: "Ще въведем ускорено” – "ускорено" не значи четири месеца преди изборите; "ускорено" значи още в първата година – "ще въведем ускорено програма за компютризация и Интернет образование в средните училища".
Аз дори ще кажа и нещо повече – оттогава всяка година при обсъждането на републиканския бюджет, и това е записано в протоколите от заседанията на Комисията по образованието и науката, както пред министър Атанасов, така сигурно и пред Вас, господин Дамянов, или може би пред този, който е представлявал министерството, аз повдигах въпроса да бъдат заделени чувствителни средства за компютризация. Винаги въпросът ми остава без отговор. Средства не постъпваха специално за компютризация и то масирана компютризация!
Тогава, ако биех камбаната в комисията, то е, защото – и това вече вие го знаете много добре – България изоставаше безвъзвратно не само от страните-членки на Европейския съюз, а и от страните-кандидатки.
И пак ще кажа, но това го заявявам не аз, заявява го министър Николай Василев в едно свое интервю, където казва, обръщайки се към читателите на в. "24 часа" само преди два месеца – на 21 декември 2004 г. Той казва: "Знаете ли, че в Румъния днес има по един компютър на десет деца, а знаете ли, че в България днес има един компютър на петдесет деца в училище?".
Аз съм имал въпроси дори към министрите по повод изоставането ни спрямо Румъния, отказ от разработка на програми от съответните министерства, които биха довели до компютризация на българските училища – това, което вече беше направено в Румъния.
В крайна сметка ние сме в една ситуация, в която, ако 46 процента от завършващите училище в Европейския съюз владеят свободно компютъра и използват Интернет, в България те са само 13 процента!
Ще кажа, че забавянето с четири години, господин министър, означава лишаването на четири випуска от възможността да бъдат равностойни партньори на европейския пазар на труда.
И госпожа Анелия Атанасова, когато патетично заяви тук, че трябва да се научим да казваме "да" на постигнатото дори и от нашите политически противници, аз ще кажа, че трябва в същото време мнозинството да се научи да казва какво е пропуснало и какви са печалните резултати от този пропуск. А резултатите са, че компютризацията на България и на българските училища беше забавена с четири години.
Няма да се спирам на други въпроси, че се изискват подготвени учители не по общообразователните дисциплини, а по информатика и информационни технологии. Това не може да стане директно с доставката на компютрите. В малките градчета, в селата такива учители няма. Изискват се и специалисти по поддръжка. И това го няма и не виждам в Програмата и в Стратегията начина, по който ще бъде решено.
Има и една неяснота за това как ще продължи да се прилага тази Програма и тази Стратегия след 2005 г. Ние разписваме, господин министър, определени средства, но дали няма да се появи един нов Милен Велчев, който да поиска от Народното събрание да преориентира тази Национална стратегия в друга посока? Примерът на сегашното мнозинство ме кара действително да се съмнявам в това, а иначе аз действително ще подкрепя програмата, защото все пак това е нещо, което се прави, макар и много късно, но иначе ние ще продължим да затъваме. Жалко, че това стана след четири години тежко забавяне. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За реплика имате думата, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Иванов, благодаря, че повдигнахте тази тема за т. нар. и определени от вас пренасочени средства през 2001 г. и цялата тази версия, която щедро се тиражира в публичното пространство.
Моето предложение е да се консултирате с вашия колега господин Радев, тогава завещал тази щедра сума, и той да ви направи уточнения за тази тънка разлика, а именно това бяха планирани, но несъществуващи реално в бюджета за 2001 г. средства.
И, колеги отдясно, вие много добре знаете за тази огромна яма, която зееше между средствата, които ужким, виртуално бяха някъде в Бюджет 2001, а за огромните проблеми ние всички знаехме и за това как трябваше спешно да се осигуряват средства за общини, за заплати, за пенсии и т.н.
Така че молбата ми е – недейте да спекулирате повече с тази тема, въпреки подбраните сполучливо от вас публикации, които цитирате. На хората им е ясно как стояха нещата през 2001 г.
От своя страна ще обърна внимание на това, че преди да пристъпим към разглеждането на тази стратегия, има вече конкретни стъпки – брой компютри, обучени учители, за които ние можем да говорим, така че ние със сигурност сме тези, които стартираме матираната кампания за компютризация на българските училища.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате право на дуплика, господин Иванов. Заповядайте.
Иван Иванов (ОДС): Госпожо председател, уважаеми колеги!
Госпожо Калканова, аз съвсем документално Ви представих това, което заяви не друг, а бившият министър на образованието Владимир Атанасов. Искам да ви кажа, че тези средства, съгласно Решение № 306, което, ако не се лъжа, беше от 5 май 2001 г., бяха осигурени в пълен обем. Бяха осигурени нещо повече – 230 млн. лв. и именно от тях тези 17 млн. лв. бяха точно за закупуване на компютри за българските училища.
За щастие всичко това съществува като документи в Министерството на финансите. Има хора от екипа, който тогава управляваше, които и сега са в Министерството на финансите, например заместник-министър Кирил Ананиев. Аз нямам нищо против заедно да отидем при него и той ще ви покаже как тези средства, след искането след изборите на икономическия екип на НДСВ, начело с Николай Василев, Милен Велчев, Владимир Каролев и други, да бъдат върнати в Министерството на финансите и за четири години българските ученици бяха лишени от възможността да използват компютри, за да се обучат. И отново казвам, че по този начин тези четири випуска бяха лишени от това да бъдат равностойни на европейския трудов пазар – там, където техните връстници от Европейския съюз притежават тези умения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Имате думата за други изказвания по тази точка от дневния ред, уважаеми дами и господа.
Господин Кацаров, имате думата.
Парламентарната група на Обединените демократични сили има 13 минути.
Стойчо Кацаров (ОДС): Предостатъчно са, госпожо председател. Много Ви благодаря за уточнението.
Това не е, уважаеми колеги, Стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии! Уважаема госпожо Атанасова, не е стратегия за това! Това е стратегия за харчене на пари. Това ни се предлага днес.
Министърът на транспорта и съобщенията, уважаваният Николай Василев, вече е похарчил част от тях. Предстои да похарчи останалата част. Иска да ги похарчи до 24 май – подчертавам тази дата, защото учебната година не започва на 24 май, както знаем всички тук, а завършва на 24 май. Защо министърът на транспорта и съобщенията иска да похарчи тези пари до 24 май? Очевидно това няма никаква връзка с учебната година. Това има връзка с изтичането на мандата на сегашното правителство. Парите трябва да бъдат похарчени, затова на Народното събрание се предлага стратегия – първо, за да узакони вече похарчени пари или министър на транспорта и съобщенията да се скрие зад решение на Народното събрание, което е приело стратегия и, второ, за да оправдае последващите разходи.
Цялата тази история, уважаеми колеги, е съвсем очевидна като намерение и като цел. Нейното намерение е да бъдат похарчени обществени средства. Нейната цел е да бъдат усвоени комисионите при харченето на тези обществени средства. И това трябва да стане в рамките на мандата на сегашното правителство, за да могат да бъдат усвоени средствата.
И за да ви докажа, че това не са празни приказки и че това не са някакви клевети, които аз отправям към мнозинството, бидейки опозиция, служебно и по задължение съм длъжен да стана и да кажа, че не съм съгласен, защото те са лоши, защото са ми противници и затова са лоши, а аз разполагам с документацията по вече проведен търг по същата тази неприета стратегия от Министерството на транспорта и съобщенията. То, ако не знаете, вече е похарчило 10 млн. лв. от тези пари, за да закупи около 7 хил. компютъра.
И сега оттук нататък нещата стават много интересни. Значи, Министерството на транспорта и съобщенията авансово е заплатило закупуването на тези компютри през м. ноември миналата година. То се е разплатило авансово, без тези компютри и техника да бъдат доставени. Аз не зная колко от присъстващите в залата са в течение на това как се променят цените на компютърната техника, но за тези, които не знаят, ще кажа, че това са най-динамично променящите се цени, че един нов процесор, ако е струвал м. ноември, каквито между другото странно защо Министерство на транспорта и съобщенията, може би господин Неделчев, който е специалист в тази област ще ни го обясни, защо е поръчало последния вик, последния писък на модата на “Интел”, за да оборудва нашите училища – последният писък на модата, та един такъв процесор, ако м. ноември, когато е възложена обществената поръчка е струвал 200 долара – подчертавам, 200 долара – и е платен авансово от Министерството на транспорта и съобщенията, при доставката на този процесор заедно с компютър, да речем, м. февруари, тоест с четири месеца по-късно, той струва вече 50 долара. Тоест, общо фирмите-доставчици от тези 10 млн., които са дадени, са реализирали по моята скромна преценка най-малко 1 млн. лв. чиста печалба само от забавянето на поръчката с няколко месеца. Ето това се крие зад стратегията, която ни се представя!
И тази тема, която повдигам днес, няма да спре тук, при обсъждането на стратегията. Задали сме към министъра на транспорта и съобщенията, който съжалявам, че не присъства в залата, 8 актуални въпроса за начина, по който са закупени тези 7 хил. компютъра.
Тук, уважаеми колеги, стигаме до същината на въпроса. Същината на въпроса е, че в стратегията въобще не става и дума за какво ще бъдат използвани компютрите. В тази стратегия е записано, че ще бъдат закупени компютри, които ще бъдат сложени в училищата.
Аз преди малко, когато правих реплика на господин Местан, съжалявам, че сега го няма в залата, той не можа да отговори тогава, но поставих ясно въпроса – кое е първото нещо, което трябва да се направи тогава, когато искаме да внедрим информационно-комуникационни технологии? Как си представяте вие на едно детенце, на което слагаме един компютър пред него, слагаме го да седне на стола и да му казваме: “Хайде, обучавай се в информационно-комуникационните технологии!”. Не става така тази работа! То е като с учебника – като тръгнем на училище и се учим да пишем, първо пишем лулички, чертички, чингелчета преди да стигнем до това да пишем букви и да четем. Така се обучаваме в училище. А как си представяте, че ще бъде обучавано едно дете като го тропнем на компютъра, инсталираме на този компютър “ХР”? Между другото вашето правителство има тази уникална слабост непрекъснато да купува софтуер от “Майкрософт” – най-скъпия, който се предлага на пазара и вероятно така ще постъпите и с компютрите, които сега закупувате. Сигурно и това е част от стратегията, която ни предлагате, макар че не сте посмели да го изпишете, вероятно защото сме реагирали много пъти точно на това нещо.
Та, как си представяте това детенце, на което сте му инсталирали последната версия на “Уиндоус”, слагате го на компютъра и: “Хайде, учи се!”. На какво ще се учи? Тази работа се прави по друг начин – подготвя се специален софтуер, подготвят се преподаватели така, че в първи клас то да играе с компютъра, да играе с картинки и да се обучава с него. Необходимо е да има програма за първи клас, да има софтуерна програма за втори клас, за трети клас, за четвърти клас. Едва тогава има смисъл от тези компютри, иначе тези компютри ще си стоят в кабинетите и никой нищо няма да научи на тях. Никой нищо няма да научи!
Нито една от целите, които сте разписали тук, няма да бъде постигната с подхода, който е представен. Каруцата е поставена пред коня – това е стратегията, за това аз твърдя, че това не е стратегия за въвеждане на информационни и комуникационни технологии, защото тя не държи сметка за всички тези неща, за които говоря. Това е стратегия за харчене на пари! Предизборно харчене на 41 млн. лв.!
И по своя цинизъм това, което се говори тук, защото аз не се страхувам да го кажа, че това е цинично, което се предлага, защото се предлага в името на децата, в името на най-скъпото, което имаме, на това, което обичаме – по своя цинизъм тя се доближава единствено до цинизма на изграждането на детската болница. Само до него се издига по своя цинизъм. Той беше същият: в името на нашите дечица да ги лекуваме, да похарчим 40 млн. евро, от които да усвоим 20 като комисиони. Ето, нещо подобно ни се предлага и днес.
Аз не приемам подобен подход към нещата. Не приемам подобен популизъм, по никакъв начин не мога да го приема и няма да подкрепя тази стратегия. И не се притеснявам от това, че вие тук ще изкривите нещата и ще кажете: ама, то е за децата. Няма за децата! Това, което предлагате, не е за децата! Това, което предлагате, са комисиони, узаконяване на комисиони за сегашното българско правителство. Това предлагате в момента на Народното събрание да гласува.
Ето защо, уважаеми колеги, аз няма да подкрепя подобно нещо! Няма да подкрепя подобна стратегия, която е обърнала нещата с краката нагоре! (Шум и реплики в залата.) Обърнала е нещата с краката нагоре! Няма полза от това нещо освен за тези, които ще провеждат търговете по начина, по който проведоха първия през м. ноември миналата година. Ползата е само за тях! Няма да се постигне ползата на дечицата, за което тук се приказва непрекъснато. Тази полза няма да бъде достигната!
Съвсем категорично, съвсем ясно е това нещо! Набързо скалъпена стратегия, надраскана, нахвърляна, даже не са си направили труда да има съответствие между цифрите, даже и за това не са си направили труда, представяйки тази стратегия днес на вниманието на Народното събрание с напълно объркани приоритети. Защото изменението и актуализирането на нормативната уредба, компютризацията на училищата предхождат осигуряването на софтуер, реализация на информационна система и промени в учебното съдържание и организацията на обучението. Отзад напред! Отзад напред – защо? Защото тук има пари, тук има харчене на пари! Има задача да бъдат похарчени тези пари до края на сегашния мандат. Затова се предлага подобно нещо! За да стигнем, ако щете, до финала – до финала на т. нар. план за действие, който казва, че с осигуряването, забележете, на достъп до широколентов Интернет, ние ще осигурим и нашите деца да станат конкурентоспособни на своите връстници от Европа. Ама, моля ви се! Ама, моля ви се – няма нищо общо едното с другото. Ама, нищо общо няма едното с другото – осигуряването на достъп до широколентов Интернет щяло да осигури конкурентоспособността на нашите деца с техните връстници?! Чувате ли се какво говорите? Това е финалът! Достоен, между другото, за цялата тази стратегия.
Разбира се, аз знам, че вие ще подкрепите тази стратегия. Това мнозинство, което сформирахте под егидата на господин Ахмед Демир Доган – това мнозинство, което вие сформирахте, вие го сформирахте за това, както господин Кошлуков го определи най-добре “Да крадем като за последно!”. То затова е създадено това мнозинство и то сигурно ще си подкрепи тази стратегия, но вие не можете да избягате от това да чуете истината и за стратегията, и за цялото си управление. И ще продължите да я слушате до края на злополучния ви, злощастен мандат. Злощастен – за българските граждани и вероятно не толкова, колкото за вас самите. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кацаров.
Господин Кошлуков, заповядайте за изказване.
Емил Кошлуков (НВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Искам да уверя току-що говорилият почитаем колега господин Кацаров, че не се налага да подкрепя нищо, защото няма нужда – стратегията ще влезе.
Второ, разбира се, аз не го считам за пропуск на общата му култура и не смятам, че е редно в парламента да се водят уроци по компютърно обучение, но “да”, когато има компютри, има и софтуер за тях, и за първи клас той е един, за втори – друг. И в част от тази стратегия са отделени пари именно за комуникационни и информационни технологии, а не за хардуер. Тя затова така се нарича. Но на хора, които са чели българо-руски речници, а не българо-английски, им е трудно да разберат.
Трето, в тази стратегия са отделени пари за обучение на учители – за квалификация, именно, за да могат да преподават на децата. И, разбира се, те ще придобият тези умения и данни, за да могат да преподават.
Четвърто, много ясно, че за да може да влезе това в учебните програми и в училищата, трябва да го има като материална база. Как ще ги направим програмите, като няма с какво да работят? Това, че го въвеждат до 24 май, до 24 юни, юли или август, няма никакво значение - трябва да влязат в училищата. (Шум и реплики в залата.) И колкото по-рано влязат, толкова повече време ще има именно преди новата учебна година да бъдат подготвени всички необходими неща – и квалификационните курсове за учителите, и поддръжката на компютърните системи, и връзването им в мрежа, и доставката на части и ремонти. Всичко, което съпътства една такава голяма стратегия, изисква време. Слава Богу, че е през ваканцията. Има си хас да го въведем през септември, до декември да ги инсталираме и онези да седят отвън на двора. Нали – аргументи.
Пето, съжаляваме, че тази стратегия не е поверена на Фондация “Бъдеще за България”, ама, случи се да я прави Николай Василев. Аз знам, че по-добре ще я реализира Елена Костова, не една направи.
Шесто, търговете до момента на Николай Василев, на ведомството, ръководено от него - за въвеждане на компютри, за въвеждане на Интернет, това, което току-що беше казано, че вече се харчи и разпределя без да е минало през парламента, както знаете добре, са от Програмата “i-България” – пари от бюджета на ведомството и от бюджетния излишък. Тази стратегия ще се гласува тук и тогава ще бъдат харчени парите.
Новото време подкрепи бюджета през декември с едно единствено условие: първо, да има пари за децата и, второ, те да минат през парламента. Така че, ако някой от ОДС разбира нещо от тази тема, е хубаво да даде акъл, а не само да приказва. Ако трябва да поправим параметрите, конфигурациите на компютрите, ако трябва да говорим за софтуерните продукти, ако е необходимо да навлезем в детайли, ще бъде добре дошло всяко предложение. Това е идеята на такъв дебат. Но да се обяснява, че няма за какво да ги вкарваме сега, защото била свършила учебната година – че тя всяка година свършва. Да се обяснява, че не може компютрите да предхождат промяната на програмата е все едно да ми кажете, първо, трябва да има учебен план и след това трябва да сложим чин в учебната стая. Не, бе, трябва ти чин, за да седнеш и тогава ще учиш.
Хубаво е да правиш популизъм, хубаво е да обясняваш за схеми и за търгове, особено ако си правил десетки такива. (Реплика на Стойко Кацаров.) Искам да напомня на така почитания от мен господин Кацаров, че по негово време има 1200 РМД-та, в кабинета на Костов – реализирани. Бая търгове са направени. Но по-важното е не да правим евтина политика от трибуната, а наистина децата ни да имат достъп до модерните съвременни технологии. Колкото повече българчета работят с компютри и знаят английски, толкова по-високи заплати ще получават в Европейския съюз. Защото çà копаене на домати вече пари не дават – дават, ако имат знания и умения. И всеки, който се е сблъсквал с пазара на труда днес, знае, че нашите деца не са подготвени, не са конкурентни.
Със сигурност ще има някъде комисионни. Това е най-малкото, което ще се случи, както са се случвали неведнъж. Ако можем да ги намалим, ако можем да направим търговете така, че да сме сигурни, че няма да се раздадат – чудесно. Но вие, ако можехте, щяхте да продадете БГА “Балкан” правилно. Вие “Кремиковци” щяхте да продадете добре, ако можехте. Елена Костова, а и пет от вашите министри нямаше да са разследвани от прокуратурата, ако разбирахте от прозрачно управление.
Не може да даваш акъл по принципа: “Аз знам как се отглеждат деца – погребал съм сeдeм”, “Знам как се правят търгове – аз бастисах 200”. С кое морално право? Да, ако Николай Василев допусне грешка, аз съм готов тук да направим нова анкетна комисия – не една сме гласували в този парламент. Но да ми кажете, че не трябва да купуваме компютри, защото някой щял да вземе комисионна! Дай Боже, да я вземе, стига да има компютри и от утре всички да работят. Защото при вас имаше комисионни – няма и компютри.
Такова отношение е меко казано смешно. И да казвате, че си играем с най-скъпото на българите – децата! Не, не си играем! За Новото време образованието е въпрос на националната сигурност. И ще ви кажа защо – защото колкото повече млади хора знаят компютри и английски, колкото по-бързо се образоват, толкова по-кадърни ще влязат ей на тия седалки и ще си отидете вие! Това е, което правим, социално инженерство се нарича – вкарваме кадърни, качествени, модерни, западно-ориентирани, либерални, съвременни хора напред. Насърчаваме кадърните и им даваме условия да се развиват.
Румен Овчаров (КБ, от място): Либералчета!
Емил Кошлуков: Горе-долу това правим. И тази стратегия е част от големия поход на Новото време към преобръщане на цялото общество. Затова ще я подкрепим, не че е чудесна. Ще я прецизираме и за разлика от вас утре сме поискали среща с Николай Василев в министерството, за да го питаме по конкретни въпроси - какво може да се подобри? Как го предвиждат? Примерно, големият въпрос за мен е: ще има ли общински фирми, само една национална ли ще бъде? Ще ги раздадем ли парите в регионите и други да се докоснат до тези ресурси? Това е дебат. Другото е демонстриране на изключително неуместна ерудиция особено у хора, които викат: “Дръжте крадеца!”, ако те самите са крали. (Ръкопляскания в НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кошлуков.
Има ли други желаещи за изказване?
Господин Ляков, заповядайте, в рамките на три минути.
Панайот Ляков (ОДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Съжалявам, че времето ми е малко. Само едно нещо ще кажа на господин Кошлуков - че модерните разбойници си остават разбойници, независимо какво образование имат и дали носят бяла якичка или не.
Безспорно е, че стратегията е закъсняла поне с три години и няма никакви аргументи, които да подкрепят твърдението, че образованието е приоритет на Националното движение Симеон Втори. Моите колеги бяха достатъчно изчерпателни. Единственото, което мога да кажа, е, че това е поредната жълта измама и един голям предизборен балон, който ще се спука гръмогласно при досега с действителността.
И понеже аз винаги обичам да подкрепям твърденията си с факти, когато миналата година зададох въпрос за оборудване с компютри на българските училища, министърът ми отговори в края на ноември, че вече имат стратегия, която обаче ще внесат през м. февруари. Каза ми, дословно ви чета неговия отговор: “Реализацията на тази стратегия е разделена на три основни етапа. Първият етап е до края на 2004 г. На този етап ще се създаде организационна структура за реализация на стратегията, ще бъде учреден обществен съвет за контрола на нейното изпълнение, ще бъдат оборудвани 28 информационно-ресурсни центъра за обучение на учителите, подпомагани от Българската академия на науките и съответните университети, където ще бъдат подготвени 1000 ръководители на учебни компютърни кабинети, като училищни координатори.”
До края на 2004 г., господин Кошлуков, няма създадени такива центрове. Няма обучени 1000 координатори. Няма – до края на 2004 г.! Затова Ви казвам, че това е поредната измама. И може още много да се говори за това какво трябва да представлява една стратегия, но действително тя е безнадеждно закъсняла и няма да може да наваксвате това 3-годишно закъснение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли реплика на господин Ляков? Няма.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по разглежданата точка от дневния ред? Няма.

Ако няма, трябва да преминем към гласуване.
Ще гласуваме и предложението на народния представител Ралица Агайн. То е по текста на програмата, а не в диспозитива.
Ще помоля господин Дурмишев – председател на Комисията по образованието и науката, да прочете проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев:

“РЕШЕНИЕ
за приемане на Национална стратегия и План за действие
за въвеждане на информационните и комуникационните
технологии в българските училища

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 69, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г.
РЕШИ:
Приема Национална стратегия и План за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в българските училища.
Решението е прието от Тридесет и деветото Народно събрание на 1 март 2005 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това е проектът за решение, но както казах, направено е предложение не по решението, а по текста на съдържанието на Националната стратегия.
Има думата за процедура заместник-председателят на Народното събрание народният представител Асен Агов.
Асен Агов (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министре, госпожи и господа народни представители! Ние гласуваме на едно гласуване проект за решение, с който приемаме стратегията и в зависимост от мнозинството в залата тя ще бъде такава, каквато е предложена от правителството, или няма да бъде приета. Но по самия текст на стратегията не могат да бъдат правени предложения, защото това не е законопроект, който минава на първо и второ четене. Следователно абсолютно нелогично и недопустимо е Народното събрание да гласува тук изменение на текстовете. То не е съавтор на стратегията.
Следователно тази процедура не следва да се допуска изобщо в залата. Така е и с всички останали стратегии, които минават.
Анелия Мингова (НДСВ, от място): Това не е вярно!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение – да не се допуска гласуването по текста.
Има ли обратно процедурно предложение?
Заповядайте.
Ралица Агайн (НВ): Благодаря Ви, господин председател.
Правя обратно процедурно предложение, тъй като в тази посока има немалко прецеденти. Ще напомня гласуването на стратегията в края на миналата работна седмица – за по-пълно обхващане на учениците в образователната система, където също бяха правени предложения по текста на стратегията. Нормално е народните представители да изразят своето мнение и то да бъде отразено в самите стратегии, които гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Следователно водещият заседанието трябва да вземе отношение.
Всъщност неправилно е квалифицирано “Проект за решение” това, което е предложено. Това са редакционни допълнения към самото съдържание на националната стратегия. Поне от моя гледна точка Народното събрание може да прави такива корекции по самото съдържание на предлаганата национална стратегия или друг документ. Междупрочем, такава е била и практиката на Народното събрание досега.
Следователно трябва да подложим на гласуване това, което е предложено по съдържанието на самата национална стратегия от народния представител Ралица Агайн и след това да гласуваме решението, както беше докладвано от председателя на Комисията по образованието и науката.
И така, подлагам на гласуване предложението за редакционни допълнения на народния представител госпожа Агайн.
Моля, гласувайте.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Но аз имам процедурно предложение – да не се допуска това нещо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте.
Гласували 170 народни представители: за 135, против 29, въздържали се 6.
Тези предложения за допълнения и редакционни поправки в националната стратегия по съответния ред, както бяха докладвани, се приемат.
Подлагам на гласуване самото решение, с което се приема тази национална стратегия с тези допълнения.
Моля, гласувайте.
Гласували 178 народни представители: за 154, против 14, въздържали се 10.
Решението се приема. (Ръкопляскания.)
За отрицателен вот – народният представител и заместник-председател на Народното събрание Асен Агов.
Асен Агов (ОДС): Уважаеми господин председателю, аз гласувах против, защото възразявам категорично срещу този начин на процедиране на Народното събрание, а не защото не съм съгласен с това да бъдат компютризирани българските училища. Не може когато правителството не си е свършило работата, а точно такъв е случаят, след като са нанесени поправки в стратегията, ние да приемаме документи, в които да ставаме съавтор на правителството в тази дейност – писането на стратегията. Не е работа на народните представители да стават съавтори на тази стратегия. Ако правителството искаше да има закон, с който да се узаконят тези действия, тогава то трябваше да мине по надлежния път – на първо и второ четене, и тогава народните представители можеха да правят предложения, които да защитават в тази зала.

В случая обаче имаме точно обратното. И, ако ние сега допуснем това да стане, създаваме прецедент или се позоваваме на предишни абсолютно недопустими прецеденти от гледна точка на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, тогава ние ще започнем да нанасяме поправки във всякакви документи – примерно в международен договор, който се ратифицира тук с гласуване, имаме ли право в него да нанасяме поправки? Нямаме право да нанасяме поправки в международния договор. Само го приемаме с “да” или с “не”.
Случаят е абсолютно аналогичен, господин председателю, и затова категорично възразявам срещу подобно извиване на ръцете на народното представителство. Възползвате се от това, че се разглежда един въпрос, който от гледна точка на политическите дебати в парламента не е толкова щекотлив и пробутвате тази процедура. Това е недопустимо и затова аз гласувах “против”. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които да обяснят своя отрицателен вот и които, разбира се, не са се изказвали? Няма.
За процедура – народният представител Жотев. Заповядайте.
Петър Жотев (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господа министри! Моята процедура е насочена срещу Вас, господин председател. Имал съм повод няколко пъти при предишния председател Герджиков да правя бележка за начина, по който се води заседанието. Преди около минута-две Вие се позволихте да нарушите правилника. До Вас има двама заместник-председатели, Вие искате да вземете отношение по казуса. Защо не слезете долу, като един от нас, като равен? Начинът по който въздейства председателят, говорейки там, където сте сега, е един, а когато дойдете на трибуната – е друг! Затова Ви моля, правя Ви бележка, позволявам си това нещо, уважавам Ви много и Ви моля да спазвате правилника. Благодаря.
РЕПЛИКА ОТ ДПС: Какво беше това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма да си позволя да коментирам – това е Вашето становище, по предишната точка – Проект за решение за приемане на Национална програма за по-пълно обхващане на учениците в задължителната училищна възраст, което се прие миналата седмица, бяха гласувани три поправки по самия текст.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Асен Агов: Абсолютно неправилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Затова ще си позволя да се позова на прецедента.
За процедура – господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Ние естествено не можем да променим това, което е гласувано в петък и най-малкото това ще бъде един неприятен прецедент, но все пак нашият основен акт, от който се ръководим в дейността си е Конституцията на Република България и в нея, чл. 86, ал. 1 изрично записва, че “Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения”. Тогава, когато сме приемали стратегии за приватизация на едни или други структуроопределящи дружества, то е било въз основа на закон, който повелява приемането на тази стратегия. В случая не се касае за такъв акт, поради което би трябвало ние да приемем решението за одобрение или за отхвърляне на предложената ни стратегия, но не да променяме текста на стратегията. Единственото оправдание може да бъде това, че поправките са редакционни, но дори и това трябваше да бъде извършено от министерството и чрез Министерския съвет е внесло тази стратегия. (Реплика от залата.)
Ако правя това изказване, то е, че просто ние в бъдеще не би трябвало да превишаваме правата, които са дадени на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Приемам това като реплика към начина на водене на заседанието.
Иван Иванов (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов За процедура – господин Димитров, заповядайте. Процедурите имат предимство.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз имам едно предложение за гласуване на удължен срок за предложения между първо и второ четене на Закона за защита на потребителите. Това беше един тежък закон, предизвика сериозни спорове, затова предлагам срокът за предложения, който иначе е едноседмичен, да бъде удължен с още две седмици и да стане общо три седмици.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Подлагам на гласуване направеното процедурно предложение по срока за предложения по Закона за защита на потребителите да бъде удължен на 21 дена.
Моля, гласувайте.
Гласували 150 народни представители: за 147, против 1, въздържали се 2.
Това процедурно предложение се приема.
Надявам се, че няма други процедурни предложения. Няма.

Преминаваме към точка втора от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ОТНОСНО СТАТУТА НА АНГЛО-АМЕРИКАНСКОТО УЧИЛИЩЕ В СОФИЯ.
За процедура – народният представител Атанас Папаризов. Заповядайте, господин Папаризов, но вече имайте предвид в рамките на точка втора.
Атанас Папаризов (КБ): Да, благодаря, господин председател. С настоятелна молба министърът на образованието да остане в пленарната зала – тук ще правим и ще приемаме документ, който ще създава изключение за училище, какъвто прецедент няма за друго училище в България – чуждо или българско, и би било редно министърът на образованието да изрази отношение към това, което стои пред нас. Ние в Комисията по външна политика, отбрана и сигурност имахме доста съмнения дали по равно се третират всички български и чужди училища и би било нормално, не само министърът на външните работи да решава въпросите на образованието, но и министърът на образованието, затова аз моля процедурно да настоим в дискусията по предстоящия въпрос да участва министърът на образованието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин министър, отправено е искане от народния представител, няма да го подлагам на гласуване – имате ли възможност да останете в пленарната зала, господин министър? Да гласуваме да Ви задължим да останете!? Ако оставате – останете. Приети са две програми, две стратегии – да видим какво ще стане с американското училище!
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ (встрани от микрофоните): Да, оставам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Водеща комисия е Комисията по образованието и науката.
Моля, господин председателю на комисията, докладвайте.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател, правя процедурно предложение – моля да бъдат допуснати в пленарната зала заместник-министърът на външните работи госпожа Гергана Грънчарова и заместник-министърът на финансите господин Стамен Тасев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Предполагам, че няма обратно процедурно предложение, но все пак да попитам? Няма.
Моля, гласувайте да бъдат допуснати заместник-министърът на външните работи и заместник-министърът на финансите в пленарната зала.
Гласували 113 народни представители: за 113, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, квесторите да поканят двамата заместник-министри в пленарната зала.
Господин председателю на комисията, моля, докладвайте становището.


ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър, уважаеми заместник-министри!



“ДОКЛАД
относно Законопроект за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски
щати относно статута на Англо-американското училище в София, № 402-02-80, внесен от Министерския съвет
на 5 ноември 2004 г.


На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2005 г., Комисията по образованието и науката разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София, № 402-02-80, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2004 г. На заседанието присъстваха проф. Камен Велев – заместник-министър на образованието и науката, госпожа Гергана Грънчарова – заместник-министър на външните работи, представители на синдикални и неправителствени организации, журналисти.
Законопроектът предвижда да се одобри Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за статута на Англо-американското училище.
Основано през 1967 г. от посолствата на Великобритания и САЩ като начално училище за децата на британски и американски дипломати, в последните години то обучава и деца на чужденци, които работят в България. Училището е акредитирано от Европейския съвет на международните училища. Досега то е действало под егидата на двете посолства и разполага с помещения, взети под наем от Американския колеж за срок до 2007 г.
Управлението на училището се осъществява от 9-членен Борд на директорите. Той е взел решение за преобразуването на Англо-американското училище в училище с образователна програма от 12 класа. Дипломата за завършено образование ще е валидна като приемен изпит в европейските университети. Предвижда се да се обучават около 400 души, като на първия етап ще бъдат осигурени условия за 250 ученика. Училището е организирано с идеална цел и се издържа от такси, покриващи разходите за неговото функциониране. Планираният бюджет за проекта е 7 117 660 щатски долара. С разширяването на училището се предвижда изграждането на собствен комплекс.
С настоящото Споразумение правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати предвиждат функционирането на училището да се осъществява по учебни планове и програми на САЩ и Великобритания. Съветът на директорите избира преподавателите и персонала на училището от местни лица и от чужбина. Техните заплати и други възнаграждения се осигуряват от бюджета на училището. Правителството на България няма задължението да осигурява снабдяването или оборудването на училището.
Според чл. 5 от Споразумението правителството на Република България освобождава училището, неговите активи и собственост, доходи и сделки, от плащане на всички и всякакви преки и косвени данъци, с изключение на акциз. Тази клауза се прилага само когато става въпрос за дейности, свързани с образователната цел на училището.
Персоналът на училището и членовете на техните семейства, които пребивават в България, се освобождават от данък върху доходите на физическите лица, от всякакви вноски за социално и здравно осигуряване, от митни сборове, данъци и такси, с изключение на акциз, при внасянето и изнасянето на стоки за лична употреба.
В Споразумението има специална клауза – чл. 8, според която в случай че Република България създаде училище в САЩ двете правителства ще сключат споразумение, което следва да включва условия, подобни на тези, предоставени на Англо-американското училище в София.
В законопроекта се предвижда Споразумението да е в сила за неопределен период от време. Всяка от страните може да го прекрати само след двегодишно писмено предизвестие по дипломатически път.
В хода на проведената дискусия народните представители констатираха, че с настоящото Споразумение се създава образователна институция, която няма статут на чуждестранно училище по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за народната просвета и не се открива по реда на чл. 19а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Законът за ратифициране на Споразумението определя организацията на обучението в училището по начин, различен от определения с нормативни актове в системата на народната просвета. В този смисъл училището не се задължава да организира и осъществява обучение съгласно българските образователни изисквания и не следва да функционира съгласно разпоредбите на българското законодателство.
Комисията по образованието и науката с 15 “за”, без “против” и 1 “въздържал се” взе следното решение:
Предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София, № 402-02-80, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2004 г.”
Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Дурмишев.
Давам думата на председателя на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност. Заповядайте, господин Александров.
ДОКЛАДЧИК Венко Александров: Благодаря, господин председател.




“ДОКЛАД
относно Законопроект № 402-02-80 за ратифициране на
Споразумението между правителството на Република
България и правителството на Съединените американски
щати относно статута на Англо-американското училище в
София, внесен от Министерския съвет на 5 ноември 2004 г.


На извънредно заседание, проведено на 16 февруари 2005 г., Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София.
В заседанието участваха: представител на Министерството на външните работи в лицето на заместник-министър Грънчарова, заместник-министър Йотов, директор на дирекция “Америка” към Министерството на външните работи, които докладваха мотивите на вносителя към Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно статута на Англо-американското училище в София.
Англо-американското училище в София е основано през 1967 г. от посолствата на Великобритания и САЩ. Училището има пълна акредитация от Европейския съвет на международните училища и други организации. Училището се управлява от Борд на директори – 9 на брой, които се назначават по 4 – от британския и американския посланици в София, а деветият е председателят на Родителско-учителския съвет. Досега училището е под егидата на двете посолства. То разполага с помещения под наем, наети до 2007 г. от Американския колеж. Поради това единствената алтернатива е изграждането на собствен училищен комплекс. Бордът на директорите е одобрил пълна образователна програма от 12 класа, като дипломата, която се издава, е валидна като приемен изпит в повечето европейски университети.
Предвижда се изграждането на комплекс в южната част на София за обучение на 400 души, на първия етап – около 250 души. Училището се издържа от такси, които покриват разходите по неговото функциониране. Планираният бюджет за проекта е 7 117 660 щатски долара, включително ДДС.
Становището на Министерството на външните работи е, че това се явява важен непряк фактор за привличане на чужди инвестиции у нас и училища с такъв статут има в много други страни (Австрия, Унгария, Хърватия и др.), които са подписали такова Споразумение с правителството на САЩ.
Самото американско посолство е получило препоръки от Държавния департамент да отдели администрирането на тази дейност от преките задължения на посолството и училището да има отделен юридически статут. Според американските стандарти този тип училища не са частни, защото получават значителна държавна субсидия от Държавния департамент.
Въз основа на проведеното обсъждане, след изслушване на представителя на Министерството на външните работи, Комисията по външна политика, отбрана и сигурност към Народното събрание прие следното становище:
Приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Споразумението между правителството на България и правителството на САЩ относно статута на Англо-американското училище, подписано на 26 юли 2004 г. в София.
Становището беше прието с консенсус.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Това Споразумение и законопроектът към него допълнително са били разпределени на Комисията по бюджет и финанси, така че има и доклад на тази комисия. Не виждам председателя на Комисията по бюджет и финанси госпожа Нина Радева в залата.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:

“ДОКЛАД
на Законопроект № 402-02-80 за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на
Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София, внесен от Министерския съвет
на 5 ноември 2004 г.

На заседанието, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София. Законопроектът беше представен от госпожа Гергана Грънчарова - заместник-министър на външните работи.
Англо-американското училище съществува от 1967 г. и е учредено от посолствата на Великобритания и САЩ у нас.
Първоначално е създадено като начално училище, в което са се обучавали децата на британските и американските дипломати…”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това го чухме вече, можем да прескочим фактологията.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: “Министерството на външните работи като вносител на този проект смята, че разширяването на програмата на училището и уреждането на неговия статут ще създаде условие за получаване на международно признато обучение на английски език на децата на работещите у нас дипломатически представители.
Освен доброто образование, което е признато от Европейския съвет на международните организации, не е маловажен и фактът, че това ще бъде форма на получаване на значителна сума под формата на държавна субсидия от американска страна.
По законопроекта се проведе дискусия, която приключи с гласуване при следните резултати: “за” 13 народни представители, без “против” и “въздържали се”.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище, подписано на 26 юли 2004 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Заповядайте, господин министър.
МИНИСТЪР ИГОР ДАМЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, по-скоро няма да представям законопроекта, тъй като той се отнася до ратификация на споразумение между две държави, което е в прерогативите на Министерството на външните работи в по-голяма степен, но бих искал да споделя с вас няколко неща, за които смятам, че би трябвало да бъдете информирани.
Създаденото със споразумение Англо-американско училище в град София, както е договорено между страните, ще бъде институция, която няма да има статут на чуждестранно училище по смисъла на чл. 19а от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. В този смисъл разпоредбите на Закона за народната просвета относно действието на училището като образователна институция съобразно българските държавно образователни изисквания и контрола по тяхното спазване, са неприложими. Предвид на това училището не следва да функционира съгласно разпоредбите на българското законодателство, отнасящи се до системата на народната просвета.
Фактът, че Англо-американското училище се създава именно с междуправителствено споразумение сочи, че то не следва да бъде отнесено към училищата, създавани по искане на чуждестранни юридически лица съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за народната просвета. В този смисъл разпоредбите на споразумението относно статута на Англо-американското училище не са в колизия и с чл. 53, ал. 5 от Конституцията на Република България, където именно се въвежда изискването в училищата, създавани от граждани и организации, обучението да се провежда съобразно държавните изисквания. В конкретния случай въобще не сме изправени пред подобна хипотеза.
Освен това бих искал да споделя с вас и обстоятелството, че в това училище ще се обучават чужди граждани, които не искат и не биха искали, поне в близките бъдещи години, доколкото разбирам, да имат легализация на тяхната диплома в българските условия от страна на Министерството на образованието и науката.
В този смисъл става дума за ратификация на международно споразумение, макар и засягаща учебната институция, но нямаща отношение към българските закони, регулиращи създаването и функционирането на учебни институции в България, отговарящи на тези нормативи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Все пак имам въпроси към вносителите, защото вече съм напълно объркан от това, което чух от министъра на образованието и науката.
На първото заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, когато отложихме ратификацията, се оказа, че в това училище се учат и български граждани. Как Министерството на образованието и науката няма никакво отношение към тях? Човекът, който ни представи документа, беше член на родителския комитет, представи ни го от името на Министерството на външните работи. Сега разбираме, че това училище не е българско. Ако има български граждани, които са екстериториални, да ни се обясни.
Не мога да разбера как Министерството на финансите може и по кое право да допусне гражданите – не самото училище, които преподават в това училище, да бъдат освобождавани изцяло от митнически сборове, по писмо на Министерството на външните работи ежегодно да им се освобождават покупките и заплатите.
Нямам нищо против училището, но текстът, струва ми се, е недопустим от гледна точка на българските закони, особено по отношение на персонала, работещ в това училище. Български и чужди граждани, които ще работят в него, няма да плащат не само данъци, но и мита за вноса и износа на стоки. Това по правило може да се отнася само за дипломати. Автоматично превръщаме и работещите в това частно училище, което не е по българското право, в дипломати.
Нека Министерството на финансите и министърът на образованието и науката да ни обяснят какво в крайна сметка приемаме, за да бъдем наясно. Или ще бъде училище, което ще се съобразява с българските закони, или ще бъде чуждо училище, каквото се твърди тук, че вече не е, тъй като правителството на САЩ иска да му даде модерен статут, т.е. на училище, което е част от българската учебна система. Нека ни се обясни в крайна сметка за какво става дума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Заместник-министърът на външните работи Гергана Грънчарова желае думата.
Заповядайте, госпожо заместник-министър.

ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР Гергана Грънчарова: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, на всички колеги, които днес работят извънредно, искам да честитя празника.
Не си позволих да взема думата, тъй като в докладите на комисиите, които обстойно обсъждаха проекта за Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София, бяха пресъздадени в детайли дебатите, проведени в съответните комисии.
Господин Папаризов, наистина Вашите съображения са резонни. Съжалявам, че Ви нямаше на второто заседание на Комисията по външна политика, отбрана и сигурност, където всички Ваши колеги имаха възможност да получат отговор на тези въпроси. Те са съвсем състоятелни. (Реплика на народния представител Атанас Папаризов.)
Може би като вносител, защото Министерството на външните работи е вносител на този проект за споразумение, да кажа само няколко думи, като се опитвам да не повтарям изреченото вече в тази зала. (Реплика от народния представител Атанас Папаризов.)
Точно така.
Какви са мотивите Министерство на външните работи да бъде вносител на това Споразумение относно статута на Англо-американското училище? След това ще се спра и на двата въпроса, които повдигнахте в конкретика.
Първо, не става въпрос за създаване на ново училище, подчертавам го, за да няма недоразумение. Става въпрос за оформяне статута на вече съществуващо училище, което съществува още от годините, когато някои от присъстващите в тази зала още не са били родени – още през 1967 г. е основано за пръв път Англо-американското училище и до този момент то функционира и работи под егидата на две посолства – американското и британското. В момента се налага уреждане на неговия статут главно поради разрастване на работата и съответно поради увеличаване на интереса към образователната програма, която предлага това училище.
Тъй като училището има пълна акредитация от Европейския съвет на международните училища и от други организации, смятаме, че един от основните мотиви е доброто образование, признато от тези международни организации, и тъй като това училище ще предлага образование най-вече на децата на дипломатите, акредитирани у нас. И не на последно място – на децата на чужденци, които идват в България, за да инвестират. Български деца по изключение ще бъдат приемани в това училище. И ако хвърлите един поглед на текстовете от това споразумение вие ще видите какви са изключенията.
На второ място, това е форма на получаване на държавна субсидия от Държавния департамент на Съединените американски щати.
На трето място, ние разглеждаме, оформяме статута на това училище като индиректна форма за насърчаване на чуждестранните инвестиции.
Това са в най-общи линии съображенията, които ни накараха да станем вносители на това споразумение.
На следващо място, не става въпрос за прецедент, когато говорим за съответни преференции или привилегии, които се дават на такъв род образователни институции. Като пример ще посоча Франкофонския център, който ползва аналогични, дори бих казала и по-големи привилегии.
И на трето място, това, което Вие засегнахте, с извинение, че навлизам в периметъра на компетентност на колегите от Министерство на финансите, като възможност за български граждани да се ползват от тези финансови и данъчни облекчения бих казала, че в споразумението има изричен текст, който дефинира какво означава “персонал” по смисъла на това споразумение. Там ще видите, че изрично е изключено в персонала да влизат лица – български граждани. Пак подчертавам, няма нищо, което да определя това споразумение като прецедент. Точно обратното, редица държави имат международни спогодби и политика в тази насока. Няма нещо, което да го определя и като прецедент в нашата образователна и правна система. Така че се обръщам към колегите с молба да го подкрепите. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, госпожо заместник-министър.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат участие в дискусията? Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Господин Дурмишев, заповядайте да представите законопроекта на първо четене.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Благодаря Ви, господин председател.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството
на Република България и правителството на Съединените
американски щати относно статута на Англо-американското
училище в София

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София.
Законът е приет от Тридесет и деветото Народно събрание на 1 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Моля, гласувайте на първо четене законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 111 народни представители: за 105, против 6, въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура има думата господин Дурмишев.
ДОКЛАДЧИК Асен Дурмишев: Уважаеми господин председател, моля законопроектът да бъде гласуван и на второ четене на това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме направената процедура – второто четене на законопроекта да стане на настоящото пленарно заседание.
Гласували 111 народни представители: за 101, против 4, въздържали се 6.
Предложението се приема.
Ще прочета още веднъж текста на законопроекта преди да преминем към гласуване на второ четене:

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между правителството на
Република България и правителството на Съединените
американски щати относно статута на Англо-американското
училище в София

Член единствен. Ратифицира Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати относно статута на Англо-американското училище в София.”
Моля, гласувайте на второ четене законопроекта за ратифициране на споразумението.
Гласували 122 народни представители: за 118, против 3, въздържал се 1.
Законът е приет на второ четене.

Преминаваме към следващата - трета точка от дневния ред на днешното извънредно пленарно заседание:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ НА ПАРАХОДСТВО “БЪЛГАРСКО РЕЧНО ПЛАВАНЕ” АД, РУСЕ, продължение.
Вносител е Министерският съвет.
Уважаеми народни представители, позволете ми да ви информирам за времето, което остава по парламентарни групи, преди да продължим с дискусията по това проекторешение.
Националното движение Симеон Втори има 27 минути. Коалиция за България има 21 минути. Обединените демократични сили имат 25 минути, ДПС – 40 минути, СДС – 40 минути, Народен съюз – 40 минути, Новото време – 39 минути и независимите народни представители имат по 5 минути.
Продължението на дискусията е открито. Имате думата, уважаеми народни представители.
За процедура има думата господин Папаризов.

Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, просто искам да припомня, че ние отложихме дискусията, защото бихме искали да чуем и от вносителя, след като 29 на сто от акциите на "Българско речно плаване" бяха продадени чрез Фондовата борса и настъпиха промени в управителните органи, в Устава на дружеството, в крайна сметка каква е ситуацията към дадения момент? Уставът на дружеството позволява ли на един бъдещ мажоритарен собственик да взима самостоятелно решения? И въобще да ни информират за това какво е състоянието на дружеството в момента в рамките на Управителния съвет, колко са представители на миноритарния, на мажоритарния собственик, как към момента са защитени интересите на държавата. Това беше смисълът и предполагам, че господин министърът вече има тази информация. Вие помните на миналото заседание нито госпожа Мартинова, нито другият заместник на господин Василев към този момент нямаха тази актуална информация. Може би това е нужно да се знае – в крайна сметка към дадения момент мажоритарният собственик, който тук търсим като стратегически инвеститор, ще има ли възможност, ще има ли някакви пречки за него да осъществява политиката, която той като такъв би искал да води? Има ли междувременно внесени ограничения в Устава, които да пречат това или не? Редно е този въпрос да бъде изяснен пред пленарната зала.
Аз в голяма степен се запознах с информацията, от която се интересувах, но все пак е редно това да направи правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Продължаваме разискванията.
Апропо, това процедурно предложение господин Папаризов го е направил и по време на дискусията и по негово предложение дискусията е отложена за днешното пленарно заседание, за да има представител на Министерството на икономиката. Но тук е вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията.
Желаете ли думата, господин министър? Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, разбрах какъв е въпросът. Той съдържа няколко части. Смятам, че няма никакъв проблем, няма нищо притеснително, което да попречи на стратегията за приватизация да бъде реализирана. Но ще помоля за още няколко минути да направя едно уточнение, след което ще ви отговоря точно на тези въпроси.
Междувременно, господин председател, не зная в момента в каква процедура сме, когато бих могъл да взема думата да представя стратегията. Може би това ще стане след малко.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: В дискусия. Може и сега, може и след малко. Ако искате, изчакайте да има изказвания от народните представители, след което можете да вземете думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Тогава след малко ще взема думата.
Благодаря, уважаеми господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Добре, волята е Ваша.
Моля онези народни представители, които на последното пленарно заседание, където се е провеждала тази дискусия, които не са взели отношение, да вземат думата.
Има ли народни представители, които желаят да се включат в продължението на дискусията?
Заповядайте, господин Иванов.
Иван Иванов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм и заместник-председател на Комисията по транспорт и телекомуникации, така че това е въпрос, който действително беше дискутиран в комисията. Нещо повече, аз гласувах против представената Стратегия за приватизация на параходство "Българско речно плаване" и ще гласувам против и днес при обсъждането в пленарна зала.
Преди всичко бих желал да обоснова защо. Защото в този си вид стратегията не защитава националния интерес, интереса на държавата. По същество стратегията за приватизация на "Българско речно плаване" не е нищо друго, освен една написана под индиго стратегия, каквато беше на "Български морски флот". Не са отчетени изобщо съществените различия, които има между "Българско речно плаване" и "Български морски флот".
На второ място, ако трябва да се даде отговор дали да бъде подкрепена стратегията или не, реално ние трябва да си отговорим на три въпроса. Първият е какви обществени интереси ще бъдат удовлетворени, ако продажбата на "Българско речно плаване" се извърши по предложената стратегия за приватизация. На второ място, какви конкретни ангажименти би поел евентуално новият собственик, който ще стане такъв в резултат на тази стратегия. И на трето място, какво отражение ще даде приватизация, осъществена въз основа на тази стратегия, по отношение на услугите и дейностите, които ще предлага бъдещият собственик за потребителите. Ще се спра последователно на тези въпроси.
Поначало категорично искам да възразя, нещо, което тук реално се случва всяка седмица, закони не се гласуват. Едно след друго гласуваме стратегии – стратегия за приватизация, стратегия по отношение на храненето от първи до четвърти клас и всякакви други стратегии. И това се върши четири месеца преди края на мандата. Една такава стратегия за приватизация, гласувана четири месеца преди края на мандата, означава, че това управление няма да носи никаква отговорност за резултатите от приватизацията, осъществена на базата на тази стратегия. Ако стратегията беше гласувана и беше реализирана преди две години, щеше да бъде видно в рамките на тези две години дали резултатът е положителен или не. Сега резултатът ще се види при следващото управление.
На второ място, има решение на Народното събрание и това е решението, което Народното събрание взе на 4 юни миналата година. То е пред мен. И в това решение т. 2: "Задължава Министерския съвет и Агенцията за приватизация, забележете, в тримесечен срок да приемат стратегията за приватизация и незабавно да я внесат в Народното събрание за одобрение." Стратегията беше внесена след пет месеца, тоест с два месеца закъснение, което реално е неизпълнение от страна на Министерския съвет на решението на Народното събрание.
На следващо място, в предишното разискване с, за мен необяснима лекота, бяха отхвърлени някои предложения. Доколкото си спомням, те бяха направени от госпожа Анели Чобанова, които предложения, ако бяха залегнали в стратегията за приватизация, щяха да отговорят на тези изисквания, за които аз преди малко говорих. Например госпожа Чобанова изрично искаше да се вмени като задължение на новия собственик развитието на комбинираните превози чрез изграждане на терминални съоръжения. Освен това развитие на ро-ро превозите по същия начин. И, нещо което е особено важно - изграждане на електронна система за управление на флота в Русе.
Искам по този повод да отбележа, че изграждането на такава електронна система за Виена по отношение на плаването в Горния Дунав и свързването му с канала Рейн – Майн – Рейн, доведе до оптимизиране на навигацията. Това е нещо, което е директно в националния интерес на страната – да бъде задължен новият собственик това нещо да бъде направено за Долния Дунав. Нещо повече, Русе да се яви център, който да реализира тази електронна система за управление в целия участък тук, където България има сериозни интереси. Нищо такова, разбира се, в стратегията не беше прието, а беше отхвърлено по един доста лековат начин.
На следващо място, няма никакъв механизъм, по който да се знае по какъв начин парламентът, който ще приеме днес или може и да отхвърли стратегията, след това ще контролира изпълнението на стратегията в договора, който ще бъде подписан.
Следващото е, че говорейки за закъснялата стратегия за приватизация, господин министър, независимо че Вие си говорите по мобилния телефон, искам да припомня нещо, което е много симптоматично. Още в 2003 г., преди близо две години, “Прайс Уотърхаус Купър”, на които бях консултант по отношение на Стратегията за приватизация на “Българско речно плаване”, предложиха проект на стратегия за приватизация. Две години явно имаше конфликт, по мое мнение това беше един конфликт между волята на изпълнителната власт да извърши приватизацията и определени икономически интереси на мнозинството, включително и в рамките на управляващото мнозинство тук, в Народното събрание, които забавиха приемането на стратегията буквално до четири месеца преди завършване на мандата. Няма логика, когато чуждестранният консултант преди две години предложи стратегия за приватизация, две години тя да отлежава в министерството.
И следващото. Когато говоря на какви три изисквания трябва да отговаря стратегията, едното беше конкретни ангажименти, които трябва да се приемат с приватизационния договор. Нещо, което липсва и което ми се струва, че в началото на разискванията беше категорично подчертано, е че в целите трябва да се запише обновяването на флота. Флотът на “Българско речно плаване”, макар и доколкото си спомням състоящ се от 72 плавателни съда, е твърде стар – на 30-40 години. Поставя се въпросът, какво ще следва оттук нататък? Дали просто тези кораби ще отидат на скрап и ако отидат какво ще ги наследи и изобщо ще има ли купуване на нови кораби, които да наследят съществуващия флот? Това обаче до голяма степен е свързано с един друг въпрос, който е буквално смачкан в рамките на стратегията, а той е: открояването на стратегическия инвеститор от финансови инвеститори. Няма никакво съмнение, че ако в практиката на изготвяне на стратегии за приватизация се открояват тези две категории, то е защото стратегическият инвеститор има три много съществени предимства пред който и да е финансов инвеститор. Това е, първо, опит в сектора. Второ, разработен пазар, ако е стратегически един инвеститор. И трето, възможност за постепенно въвеждане на “Българско речно плаване” в рамките на речния флот на Европейския съюз. Нещо, което за нас ще бъде предизвикателство буквално след по-малко от две години.
Следващата ми забележка, тя е осма по ред, е, че инвестициите като задължения на бъдещия собственик на “Българско речно плаване”, са подценени, значително подценени. В общата оценка, която ще се даде на предложените оферти, за инвестициите са отделени едва 15%. Това е инвестиционната програма. Това е нейната тежест като критерий в общата оценка на офертата.
Помня, когато съм спорил с Вас, господин министър, по отношение на приватизацията на БТК. Тогава аз многократно заявявах, че сумата, която ще бъде платена от бъдещия собственик, това се оказа “Вива Венчърс” е твърде малка. Отговорът на министър Василев беше, че трябва да се оценява комплексно това, което ще плати бъдещият собственик – от една страна, кешовото плащане при подписване на договора, от друга страна, инвестиционната програма. И там Вие успявахте в известна степен да защитите тази позиция, защото инвестиционната програма беше 400 млн. евро. Вярно, най-вече в четвъртата и петата година, но беше 400 млн. евро. Питам кое Ви накара Вие да измените собственото си виждане, че инвестициите, които ще бъдат направени от бъдещия собственик, трябва да имат важна роля. И това именно ще доведе до обновяване на флота и всички други дейности и сте оставили да има само 15% тежест на критерия инвестиционна програма в общата програма на офертата. Това за мен е необяснимо. Това за мен до голяма степен означава, че се казва: “А бе, да платят колкото платят и след това да правят каквото пожелаят”. Не може по този начин.
Нещо повече, имаше, включително от браншовите организации, предложение тежестта на инвестиционната програма да бъде повишена на 30%. Някъде дори стигаше и до 40. Но това означава всъщност грижа за бъдещето на дружеството. Останалото е грижа за получаването на средствата в момента на подписване на договора, което за мен е абсолютно недостатъчно.
И накрая, все пак искам да отбележа, че в Стратегията за развитие на транспорта – стратегия, която беше разработена от Министерство на транспорта и съобщенията, чийто министър е сега пред нас, изрично е записано, аз трябваше може би да го прочета и дословно, че държавата се ангажира с развитието на речния транспорт. Когато се казва ангажимент за развитие на речния транспорт в България освен по Дунав не виждам къде другаде ще се развие речният транспорт. Питам: указан ли е юридическият механизъм в Стратегията за приватизация на “Българско речно плаване” – механизъм, чрез който държавата ще упражнява своето влияние върху приватизираното дружество с оглед да бъде изпълнен ангажиментът, който се приема в Националната стратегия за развитие на транспорта до 2015 г. Аз не намирам такъв механизъм в стратегията.
Всички тези забележки, които аз ги считам за съществени, и те са въз основа на документите, които са ни предоставени, ме карат да заявя ясно, че не мога да подкрепя тази стратегия. Смятам, че тя не отговаря на обществения интерес. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли други народни представители, които желаят да се включат в дискусията. Не виждам желаещи.
Господин министър, заповядайте. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, най-напред бих искал да отговаря конкретно на господин Папаризов, както му обещах.
Уважаеми господин Папаризов, най-напред по отношение състава на Съвета на директорите. Преди успешната продажба на 30-процентния дял, както повечето дружества в системата на Министерство на транспорта и съобщенията, Съветът на директорите имаше пет души. Всички те са представители на практика на Министерство на транспорта и съобщенията. Разбира се сред тях има изпълнителен директор. След успешната приватизация на 30-процентния дял, както изисква самият Закон за публично предлагане на ценните книжа, тъй като това е публично дружество по смисъла на този закон, и както показва добрата корпоративна практика в България и по света, ние предложихме на миноритарните акционери да излъчат двама свои представители, тъй като имат 30-процентен дял. В момента от общо седем членове на Съвета на директорите има един изпълнителен директор, четирима посочени от мажоритарния акционер, тоест общо пет, и двама, посочени от миноритарния акционер. Смятаме, че това е справедливо и напълно нормално.
На другия Ви въпрос – има ли нещо в устава, което да ни притеснява, отговорът ми е: не. Има наистина две клаузи, по два въпроса може да се произнася Общото събрание на акционерите с три четвърти мнозинство. Единият е за продажба на дълготрайни материални активи, другият е за одобряване на инвестиции на кредити. Това като че ли са най-чувствителните теми не само за това дружество, а за всички дружества, където би могло да се достигне до значително ощетяване интереса на единия или на другия инвеститор. Бих искал да уточня, че тези клаузи са много отдавна и те са подобни в много наши дружества. Тоест това е заварена ситуация и няма нищо общо с продажбата или с непродажбата нито на 30, нито на 70-процентния дял. Така че, уверявам ви, няма никакви причини за притеснения. Уставът на всяко едно дружество винаги може да бъде изменен, усъвършенстван, както това смятат акционерите. За момента дружеството се развива успешно.
Затруднен съм колко подробно да отговоря на уважаеми господин Иванов. Смятам, че той лично като активен член на Комисията по транспорт и телекомуникации, също така като представител на една политическа сила, която е извършвала доста мащабна приватизация в страната и по принцип подкрепя пазарните реформи, смятам, че не е необходимо задълбочено да анализирам какъв точно обществен интерес се изпълнява с приватизацията, особено на едно дружество, което по думите на самия господин Иванов има изключително остарели дълготрайни материални активи. Средната възраст на корабите на това дружество е около 40 години.

Какви ангажименти ще поеме новият собственик и има ли обновяване на флота, споменато в Стратегията? Тук думата “обновяване”, ако я няма, то има други синоними, като например “запазване на предмета на дейност и развитие на дружеството”, например цитирам: “Важна при избора на купувач ще бъде възможността му да развие бизнеса на дружеството чрез нови инвестиции и осигуряване на допълнителни товари”. Което според мен е общо взето същото.
Що се отнася до процента на тегло на инвестиционната програма при оценката на офертите, тя е 15% и аз принципно бих искал да ви кажа, че това не е толкова съществен въпрос – дали ще е 15, 20, 30% - това за нас няма голямо значение като вносители. Също така от опита на други приватизационни сделки мога да ви уверя, че едва ли има такава приватизационна сделка, където ако леко коригираме тези тегла, ще се получи различно класиране. Според мен това е по-скоро академична дискусия и няма никакво значение дали тук ще напишем 15, 20 или 30%. От наша гледна точка е все едно.
Считам, че приватизацията на БРП, която, освен че е закъсняла примерно с едно десетилетие, е единственият път това дружество да се модернизира, да привлече значителни инвестиции и Българският речен флот не само да бъде съхранен за бъдещето, а да бъде развит и да бъде конкурентоспособен на трудния европейски пазар на водния транспорт.
Благодаря на всички парламентарни групи, че с относително голямо мнозинство подкрепиха и тази, и другите приватизационни стратегии, внесени от правителството. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията.
Господин Паница, заповядайте за процедура.
Васил Паница (ОДС): Благодаря, господин председател.
Явно е недостойно 45 души в залата да решават въпросите на коя да е ...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Колко души?
Васил Паница: Пребройте ги, пребройте ги. Четиридесет и пет ако са достатъчни, добре.
Моля за поименна проверка, тъй като не могат да се решават въпроси за приватизация, Стратегия за приватизация, било то на Българско речно плаване, било то коя да е стратегия с 45 души в залата. Моля за поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това вече е съвсем друго. Вие предлагате да се направи поименна проверка 25 минути преди края на пленарното заседание.

Адриана Георгиева Брънчева - òóê
Алеко Константинов Кюркчиев - тук
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - òóê
Алекси Иванов Алексиев - òóê
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - тук
Ангел Вълчев Тюркеджиев - òóê
Ангел Петров Найденов - òóê
Андрей Лазаров Пантев - отсъства
Анели Гинчева Чобанова - òóê
Анелия Йорданова Мингова - òóê
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - òóê
Антония Стефанова Първанова - òóê
Асен Димитров Гагаузов - òóê
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - отсъства
Атанас Атанасов Папаризов - òóê
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - òóê
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - òóê
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - òóê
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - òóê
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - òóê
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Георгиев Димитров - òóê
Валери Димитров Цеков - òóê
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - òóê
Васил Димитров Паница - òóê
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - òóê
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - òóê
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - òóê
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - òóê
Георги Владимиров Юруков - òóê
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - отсъства
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - отсъства
Господин Христов Чонков - òóê
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - òóê
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - òóê
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - òóê
Димитър Илиев Димитров - òóê
Димитър Кателийчев Пейчев - òóê
Димитър Лазаров Игнатов - òóê
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - òóê
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - òóê
Димчо Анастасов Димчев - òóê
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - òóê
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - òóê
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - òóê
Емел Етем Тошкова - òóê
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - тук
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - òóê
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - òóê
Йордан Ангелов Нихризов - отсъства
Йордан Георгиев Соколов - отсъства
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - отсъства
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков -
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - отсъства
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - òóê
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - отсъства
Мария Вердова Гигова - òóê
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - отсъства
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - отсъства
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - òóê
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - òóê
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - òóê
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - òóê
Огнян Стефанов Герджиков - òóê
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - тук
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - òóê
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - òóê
Радослав Георгиев Илиевски - тук
Радослав Николов Коев - òóê
Ралица Ненчева Агайн - тук
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - òóê
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - òóê
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - отсъства
Силвия Петрова Нейчева - òóê
Снежана Великова Гроздилова - òóê
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - òóê
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - тук
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - отсъства
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - отсъства
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - тук
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - тук
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - отсъства
Янаки Боянов Стоилов - тук

Ïðè íàïðàâåíàòà ïðîâåðêà èìà 132 íàðîäíè ïðåäñòàâèòåëи в пленарна зала.

Продължаваме нашата работа.
Професор Мирчев, заповядайте да прочетете проекта за решение на Народното събрание.
ЙОРДАН МИРЧЕВ (НДСВ): Благодаря, господин председател.
“РЕШЕНИЕ
за одобряване на Стратегията за приватизация на
Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Одобрява Стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе със следното допълнение:
“В Раздел ІV “Процедура по продажбата”, т. 2 “Заключителен етап на конкурса” след думите:
“- подробна инвестиционна програма с разбивка по години, включваща стойности, видове инвестиции и източници за финансиране (в табличен вид)” се добавя:
“Ангажиментите на купувача по Инвестиционната програма и по Програмата за трудова заетост се гарантират към държавата:
- с ефективна банкова гаранция на стойност 10% от общия ангажимент за инвестиции, посочен в бизнес програмата, при условия, определени в приватизационния договор, и
- със залог върху процент от придобитите акции при условия, определени в приватизационния договор.”
И за коректност, господин председател, по време на дебата на предишната дискусия имаше предложения на народния представител Àíåëè ×îáàíîâà, които също в писмен вид трябва да ги има във Вашата папка. Би следвало и те да бъдат подложени на гласуване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми господин Мирчев, Вие прочетохте току-що направените изменения и допълнения в текстовете на самата стратегия.
Има направени предложения от народния представител Àíåëè ×îáàíîâà. Те одобряват ли се от комисията?
ЙОРДАН МИРЧЕВ: В комисията те бяха обсъждани и са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Въпреки всичко, тя ги предложи и бяха отхвърлени.
Преминаваме към гласуване на решението с направените изменения и допълнения в текста на самата стратегия, които бяха предложени от председателя на комисията господин Мирчев. Чета отново проекта за решение:

“РЕШЕНИЕ
за одобряване на Стратегията за приватизация на
Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България

РЕШИ:
Одобрява Стратегията за приватизация на Параходство “Българско речно плаване” АД – Русе със следното допълнение:
“В Раздел ІV “Процедура по продажбата”, т. 2 “Заключителен етап на конкурса” след думите:
“- подробна инвестиционна програма с разбивка по години, включваща стойности, видове инвестиции и източници за финансиране (в табличен вид)” се добавя:
“Ангажиментите на купувача по Инвестиционната програма и по Програмата за трудова заетост се гарантират към държавата:
- с ефективна банкова гаранция на стойност 10% от общия ангажимент за инвестиции, посочен в бизнес програмата, при условия, определени в приватизационния договор, и
- със залог върху процент от придобитите акции при условия, определени в приватизационния договор.”
Моля, гласувайте.
Гласували 181 народни представители: за 125, против 44, въздържали се 12.
Решението с направените изменения и допълнения е прието.
Господин Папаризов, имате думата за отрицателен вот. Заповядайте.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Гласувах “против” тази стратегия, защото на практика не бяха допуснати до пленарната зала редица от конструктивните предложения, които направиха колегите в съвместното заседание на Комисията по икономическа политика и на Комисията по транспорт и телекомуникации.
Тази стратегия следваше да осигури модернизацията и развитието на “Българско речно плаване”, а не да бъде приета във вид, в който по същество се разчита изцяло на решението на бъдещия инвеститор – каква ще бъде съдбата на “Българско речно плаване”.
Гласувах “против”, защото преди да бъде приета стратегията, правителството предреши интереса към “Българско речно плаване”, като продаде 30% на миноритарен акционер.
Гласувах “против”, защото се надявам, че този подход към приватизацията няма да бъде допуснат по отношение на следващата голяма приватизация в транспорта - на “Български морски флот”.
Гласувах “против”, защото по същество се създават условия не да бъде привлечен стратегическият инвеститор, а просто да бъде закупен остатъчният дял, за да може в крайна сметка съдбата на “Българско речно плаване” да се определя отново от доморасли критерии, а не от критериите за това да имаме един стратегически отрасъл, който да се ползва от възможностите на страната, нейното географско и стратегическо положение, сега когато възможностите за превозите по Рейн, Майн и Дунав нарастват значително.
Благодаря, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Госпожо Чобанова, заповядайте.
Имате думата за отрицателен вот.
Анели Чобанова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Аз гласувах “против” решението за приемане на Стратегията за приватизация, тъй като днес не бяха подложени на гласуване предложенията, които направих в предишното пленарно заседание, когато водеше господин Асен Агов, и ги изчетох дословно в пленарната зала от тази трибуна. Това бяха предложения, гарантиращи запазването на статута на работещите, както и самите работещи в предприятието “Българско речно плаване” в Русе. Това бяха предложения, продиктувани от загрижеността ми за бъдещето на това предприятие и не само на мен като човек от този ресор, който е работил 11 години в системата на водния транспорт, но и като човек, който наистина има поглед върху нещата и работата на “Българско речно плаване”. Това предприятие съществува от 60 години насам и за съжаление в момента то е в криза. Не бих искала да изпадне в още по-голяма криза, така че България да остане без своя речен превозвач.
Затова аз положих своя отрицателен вот, за да изразя своето негодувание срещу факта, че не бяха взети под внимание предложенията на един специалист. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли други желаещи? Няма.
Утре, 2 март, следващото пленарно заседание е в 9,00 часа.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 19,04 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова

Любен Корнезов

Юнал Лютфи
Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева