Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-03-17

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Любен Корнезов


Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам заседанието.
Продължаваме работата си оттам, където я преустановихме вчера, а именно точка шеста от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВОСЛОВНИ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД.
Ще припомня, че вчера бяха прочетени докладите на Комисията по труда и социалната политикаq Комисията по здравеопазването и Комисията по европейска интеграция.
Сега предстои представяне на законопроекта от вносителя и разисквания по него.
Заповядайте за процедурно предложение господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Правя процедурно предложение във връзка с обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд в залата да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика Валери Апостолов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Противно процедурно предложение? Няма.
Моля да гласуваме процедурното предложение за допускане в залата на заместник-министър Апостолов.
Гласували 107 народни представители: за 107, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят заместник-министър Апостолов да влезе в залата.
От името на вносителя за представяне на законопроекта давам думата на заместник-министър Валери Апостолов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕРИ АПОСТОЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вашето внимание е проект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, който е в сила от 1 януари 1998 г. С този закон се транспонира изцяло Рамкова директива 89-3-91 в областта на безопасността и здравето при работа. В изпълнение на поети ангажименти на Република България за приемане на достиженията на правото на Европейския съюз в националното законодателство предложеният на вашето внимание законопроект въвежда изискванията на директива на съвета за допълнение на мерките за насърчаване на подобрения в здравословните и безопасни условия на труд на работниците със срочно трудово правоотношение.
С предложения законопроект се определят допълнителните мерки, които гарантират на всеки работещ от определена група, че е предоставена необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността, както и за мерките, които се предприемат за тяхното отстраняване.
На следващо място, предвижда се подходящо обучение по здравословни и безопасни условия на труд във връзка със спецификата на работата.
На следващо място, осигурено е медицинско наблюдение и обслужване, което е дефинирано в националното ни законодателство.
Втората основна група промени са свързани с привеждане в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Това налага регистрационният режим за службите по трудова медицина да бъде въведен със закон.
Само с няколко думи ще ви припомня какви бяха дейностите, които осъществяват службите по трудова медицина. На първо място, службите по трудова медицина оказват помощ на работодателите за създаване на организация по безопасност и здраве при работа. На следващо място, анализират състоянието и оценката на риска за безопасността и здравето при работа. На трето място, предлагат мерки за отстраняване и намаляване на установения риск за здравето и безопасността на работниците. Наблюдават здравното състояние на работниците и служителите и провеждат обучение на работниците и длъжностните лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
Поради тази причина законопроектът предвижда регистрация на службите по трудова медицина и контрол върху дейността им и водената от тях документация.
Третата основна група изменения в предложения законопроект са свързани с изменения в чл. 52, които дават възможност за гъвкавост при изпълнение на задължението за застраховане на работниците и служителите, упражняващи рискови професии и извършващи рискови дейности. Създават се условия за определянето на работните места и професиите, на основата на които е извършена оценка на риска съобразно характера на трудовата дейност.
И четвъртата, последна група измененияq са свързани с предвидено увеличаване на числения състав на Управителния съвет на фонд “Условия на труд”, което ще позволи по-голяма прозрачност и по-голяма равнопоставеност и включване на социалните партньори при управление на дейността на фонда. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Апостолов.
Откривам разискванията по този законопроект. Има ли желаещи народни представители да вземат думата?
Госпожо Масларова, заповядайте.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Пред нас е един закон, който действително е наложително час по-скоро да стане факт и не само факт като нормативен документ, който трябва да бъде съобразен от всички участници в трудовия процес - от една страна работодателите, от друга страна работещите, но и ако е възможно час по-скоро да бъде спазван. Защото ние сме свидетели, че много от нормативните документи в трудовото законодателство, което ние приемаме, за радост са добре написани, но за съжаление в една много голяма степен те не се изпълняват.
Разбира се, че е наложително да бъдат създадени и службите за трудова медицина и те да функционират изключително оптимално. Разбира се, че е необходимо и да се спазват и преди всичко да се създават условия за информиране на работещите в тази среда, а и да се търси съответната отговорност.
В същото време обаче аз искам, тъй като това е на първо четене, да изразя безпокойство, мислейки си, че този закон трябваше да върви заедно със Закона за Главна инспекция по труда. Смятам, че това са две сфери, които уреждат една и съща материя. Те в най-голяма степен биха се допълнили и биха дали действително добри резултати в областта на трудовото законодателство, ако ние приведем дейността на Главна инспекция по труда в съответствие с тези международни, европейски изисквания и стандарти, от които така или иначе няма защо да избягаме.
От тази гледна точка аз все пак искам да се обърна към мнозинството в залата, управляващите колеги, че всъщност няколко пъти се внася този законопроект, без значение е кой го внася - трябваше да вървят заедно и да видим действително къде единият закон не допълва другия и обратно. Това е моята конкретна бележка и смятам, че бихме могли в рамките на един кратък период от време да коригираме това, за да могат действително тези два законопроекта – единият за безопасните, здравословни условия на труда, т.е. изменението и допълнението, и другият Закон за Главна инспекция по труда - органът, който заедно със Службата по трудова медицина и другите дейности ще контролира изпълнението на тези изключително високи изисквания.
Казвам го, не защото искам да се упражнявам в риторика, а защото от 2007 г. на нас ще ни се наложат, влизайки в Европейския съюз, да се съобразяваме с онези стандарти, а те са жестоки – жестоки от гледна точка на това, че ние не сме подготвени да ги изпълняваме и това при всички случаи ще ни създаде едно напрежение в подготовката на законодателството. А един закон, приет в последния момент, има доста дълго време, в което се налага запознаване с него, да влязат структурите в рамките на закона и да започнат да се съобразяват с него в максимална степен.
Ще направя предложение между първо и второ четене, но много ми се иска и лично аз смятам, че в Комисията за регистриране на службите по трудова медицина, независимо че има представители на Министерството на здравеопазването и на Министерството на труда и социалната политика, трябва да има в по-голяма степен социално партньорство - да се обърнем към работодателите и към работещите. Тоест и към синдикати, и към работодатели.
На следващо място – по принцип не приемам в закони, които приема Народното събрание, да се фиксират абсолютни суми, като глоби. Ако през 2005 г. 500, 1000 и 1500 лв. имат едно измерение, през 2007 г. или 2008 г. ще имат съвършено друго измерение. Определено смятам, че е крайно време санкциите да бъдат в съотношение към определен брой средна или минимална работна заплата, а не така, защото наблюдавайки преговорите с Международния валутен фонд и другите параметри, които се виждат в областта на политиката на доходите и как ще се движат цените, ще се наложи само след година да се изменя законът. А ако ние правим стабилни закони, добре е те всъщност да бъдат представени в различен параметър.
Аз ще подкрепя законопроекта на първо четене, като онези неща, които смятам, че трябва да бъдат доизпипани и доусъвършенствани с оглед действително законът да стане по-функционален и по-приложим, ще ги направя между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Масларова.
Има ли други желаещи народни представители да вземат думата?
Госпожо Тоткова, заповядайте.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Безспорно е, че основният проблем на българската икономика са условията на труд. Има ли в българските предприятия здравословни и безопасни условия на труд и ако няма, което е безспорно, какво може да направи Народното събрание, за да гарантира преминаването през стъпки за достигане на европейските стандарти в условията на труд?
Аз смятам, че българското Народно събрание е в голяма степен онзи фактор, който би помогнал ние да направим точно такива качествени промени, така че да се гарантират здравословните и безопасни условия на труд. Безспорно един от най-важните фактори за гарантиране на такива условия на труд е приемането на Закон за инспекцията по труда, защото с много промени в други закони Главна инспекция по труда се натовари с функции, нямащи нищо общо със здравословните и безопасни условия на труд. Тя се превърна в един придатък, дори ако щете, към Агенцията за държавните вземания, тоест грижите за фискалните постъпления. Основната й присъща функция, която не само в България е определена със Закона за здравословни и безопасни условия на труд, а е европейска практика, е всъщност наблюдение и контрол, превенция върху условията на труд.
Мисля, че това Народно събрание не намери достатъчно време, за да се заеме с този въпрос, но съм убедена, че следващото Народно събрание ще постави този въпрос на първо място, защото ние сме отговорни за здравето и живота на хората и защото може би по-силният аргумент е, даже, бих казала малко цинично, че ще бъдем принудени от европейските институции да предприемем тези действия.
Този Закон за здравословни и безопасни условия на труд, който разглеждаме днес, прави един опит да се контролира работата на службите по трудова медицина. Аз мисля, че и в сега действащия закон има такива възможности и те са регламентирани в закона. Сега обаче се пристъпва към едно разписване на тези контролни функции върху службите по трудова медицина в закона. Но това дали ще даде този резултат, който се очаква и който е записан в мотивите?
За съжаление, моята оценка и оценката на Демократи за силна България е, че това няма да се случи по една много ясна и проста причина. Тя дори е записана в самия документ, а беше отразена и в становищата на комисиите и особено на Комисията по здравеопазването. Това е неправилното разбиране на това какво е Служба по трудова медицина. Службата по трудова медицина, макар че се казва така и може би оттук произтичат всички проблеми, които са свързани с това разбиране какво е службата по трудова медицина, основната й функция е да се грижи и да лекува работното място. Не да се грижи и да лекува хората, а да се грижи за работното място – за това как може да се преодолеят проблемите, свързани с гарантирането на безопасността и здравето на хората точно на работното място. И след това вече отчита влиянието на това работно място върху работещите в тази среда и на това работно място.
Самото описание в мотивите говори точно за това – службите по трудова медицина оказват помощ на работодателите за създаване на организацията за безопасност и здраве при работа; анализират състоянието и оценката на риска. Всъщност това е най-важното – оценката на риска, и това е основната им функция – риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, предлагат мерки за отстраняване и намаляване на установения риск. Това е всъщност лечението на работното място и то не може да се извършва от медицински специалисти. Лекарите на работното място всъщност са инженерите. Те са тези хора, които могат да дадат тази оценка за професионалния риск. Разбира се, медицинските специалисти, лекарите имат своето място. Но това е изместване на функцията. Защото вчера в становището на Комисията по здравеопазването беше казано, че Службата по трудова медицина наблюдава здравословното състояние на хората. Всъщност ние се борим с последствията по този начин, по който се разбира службата по трудова медицина, без да се отчитат причините, които водят до тези проблеми в гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд и на здравето и живота на хората. Всъщност тук е моето най-голямо притеснение, защото този закон засилва това изкривяване. Още повече, че контролът на службите по трудова медицина в чл. 45в, за това дали те правят нарушения или не правят нарушения, се възлага на хигиенно-епидемиологичните инспекции.
Хигиенно-епидемиологичната инспекция има отношение към този въпрос, по-скоро даже бих казала, че имаше отношение по този въпрос при старата организация, когато в тези отдели на ХЕИ-тата имаше такива специални служби, в които се замерваше работната среда. Но сега хигиенно-епидемиологичните инспекции вече нямат такива функции и ние не можем да им възлагаме да осъществяват този контрол, защото те нямат, първо, капацитета и защото всъщност основната функция – оценката на риска, не може да бъде извършена от такива специалисти, дори и да искат.
Струва ми се, че в това отношение трябва да се помисли много сериозно, ако искаме да има ефект върху целта, която преследва този закон, приет през 1998 г., и сега с тези опити да се направят промени, които да бъдат в интерес на хората. Всъщност основното нещо, върху което трябва да се замислим всички ние и най-вече Комисията по труда и социалната политика, е точно тази област.
Освен това е известно, че тези служби вече работят няколко години. И някой да е чул, че има резултат от тяхната дейност? Да е чул някъде, че в резултат на тяхната дейност всъщност са се подобрили условията на труда? Мисля, че този ресурс, който влагат работодателите, този ресурс, който влага държавата, тези очаквания, които имат работещите, трябва да бъдат оправдани, за да може наистина да има смисъл от всичко това, което се прави. Службите по трудова медицина в огромната си част не дават полезен обществен продукт. Съжалявам, че трябва да го кажа. Не казвам всички, защото съм убедена, че има и такива, които изпълняват задълженията си по закон, но в огромната си част те извършват своята работа формално, защото контролът е формален. Единственото нещо, което се иска, това е да има договор.
Вярно е, че тук се въвеждат някакви нови правила, но те отново са встрани от причините, от мястото, където трябва да се води тази битка за гарантиране на здравословни и безопасни условия на труд. А такъв безсмислен ресурс, който се хаби, без да има ефект от него, нанася и други поражения. Нанася поражения върху отношението и на работодатели, и на работещи, изобщо към този въпрос. Той не е само до това, че се изразходват някакви средства. Той нанася морални загуби за работодателите и за работещите, точно защото нито едните, нито другите виждат смисъл в това, което се прави.
Имахме такива въпроси и към министъра на труда и социалната политика, и към министъра на здравеопазването за работата на службите по трудова медицина, за това какво трябва да се прави. Аз с огромно неудовлетворение не виждам в този закон решаването на поставените от нас въпроси именно за това как ние, като народни представители, можем да предприемем тези действия, за да може да се гарантират здравословните и безопасни условия на труд.
Освен това от тази година се въведоха диференцираните осигурителни вноски за трудова злополука и професионална болест. Макар и с една година закъснение, все пак те се въведоха и фирмите бяха разделени в три групи. И сега ми се струва, че когато ние трябва да приемаме такива текстове, например за задължителното застраховане на работното място за рискови професии, което е регламентирано тук в чл. 52, трябва да бъде свързано точно с оценката на размера на вноската. Защото размерът на вноската всъщност е израз на степента на риска, на производствен риск в съответното предприятие.
Освен това с този размер ми се струва, че трябва да бъде регламентирано изобщо задължението за Службата по трудова медицина. Има дейности, в които няма нужда от такава служба по трудова медицина. И тези функции, съгласно Конвенцията на Международната организация по труда могат да се изпълняват от отделни лица, ако е нужно те да се консултират и да привличат такива специалисти, или дори от самия работодател. А ние направихме едно пълно покритие на задължението на всички работодатели да имат служби по трудова медицина, като си мислехме, че по този начин ще направим нещо добро, но всъщност с това пълно покритие ние само натоварваме и най-вече онези, които са създали условията на труд, или пък защото самите функции в предприятието не са свързани с такива опасности, които се крият в много други рискови предприятия за здравословни и безопасни условия на труд.
Според мен тази част също трябва да бъде свързана с размера на осигурителната вноска за трудова злополука, за да не търсим други механизми, с които може да се определя списък или браншове от предприятия, в които рискът е много нисък, а, както знаете, той се следи от Националния осигурителен институт, съгласно Кодекса за социалното осигуряване.

Направи ми впечатление още нещо. В мотивите е записано, че службите по трудова медицина и тяхната дейност е свързана с анализ и проследяване на здравното състояние и с още един, така да го кажа, стратегически поглед – с профилактиката и доказването на професионалния характер на заболяването. Един изключително сериозен въпрос за България – професионалните болести. Но никъде, нито в Закона за здравето, нито в който и да било друг закон няма такава връзка между резултата от дейността на службата по трудова медицина и професионалната болест. Няма такава връзка. Ако тези служби останат в този си вид, дори и да се променят, да имат и такава функция, това трябва да бъде обвързано, защото сега няма такава взаимна връзка при доказване на професионалната болест и работата на службите по трудова медицина.
Аз ще подкрепя този закон в името на това да търсим тези решения, които биха могли да дадат нашия принос в гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд, но с една много сериозна забележка, а тя е, че така предложени тези промени ще отдалечат службите по трудова медицина от създаването на здравословни и безопасни условия на труд. Призовавам всички колеги много сериозно, заедно и със специалисти, които биха могли да участват, да намерим тези решения, които наистина ще доведат до ефект в подобряването на условията на труд. Още повече, че основната и много категорична забележка в доклада на Европейската комисия за България – няма друга по-категорична забележка към България, е свързана отново с гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд, в това число и с капацитета на Главната инспекция по труда.
Смятам, че този парламент има достатъчно време, за да направи всичко онова, което не можа да направи за четири години, и да даде своя принос именно в тая област за гарантиране на здравето и безопасността на българските граждани. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Тоткова.
Заповядайте за изказване, господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, предложеният ни проект за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд е действащ от 1 януари 1998 г., беше казано от вносителите. По експертната оценка на представители на Европейската комисия това е един от добрите закони на българското законодателство. Сега предложените промени на практика не засягат фундамента на приетия вече закон. Част от предложените промени имат за цел, в изпълнение на поети ангажименти, да приемат достиженията на правото на Европейския съюз в националното ни законодателство и по-конкретно Директива 91/383 на Европейската икономическа общност, която се отнася за работниците със срочно и временно правоотношение, независимо от това, че българското законодателство, включително и Кодекса на труда, не дели работниците на такива с постоянни договори и такива със срочни и временни трудови правоотношения.
Със законопроекта се регламентира и един друг въпрос – регистрационният режим на службите по трудова медицина. Известно е, че в България този въпрос беше уреден досега с наредба. Има 540 такива служби по трудова медицина, които са регистрирани и съществуват към този момент в България. Сега, във връзка с изисквания на нашето законодателство, когато става въпрос за регистрационен и лицензионен режим, този режим трябва да бъде законодателно уреден. Тоест в закона трябва да има текст, който да регламентира този начин на регистрация на съответните служби.
Въпросът, който постави госпожа Тоткова, беше подробно разгледан в Комисията по труда и социалната политика. Беше разгледан и в Комисията по здравеопазването. Дискусиите бяха изключително съдържателни и основният акцент като че ли беше към службите по трудова медицина. Това е по какъв начин те са създадени, по какъв начин се контролират, от кого се контролират, изобщо има ли правен вакуум по отношение на тяхното функциониране, възползват ли се те от това, има ли някаква ефективна полза от тяхното съществуване по отношение осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд.
На практика службите по трудова медицина са тези, които, чрез включване на договор с работодателя, осигуряват няколко ангажимента. На първо място, оказват помощ на работодателите за създаване на организация за безопасност и здраве при работа. На следващо място, анализират състоянието и оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, предлагат мерки за отстраняване и намаляване на установения риск за здравето и безопасността при работа, наблюдават здравното състояние на работници и служители, без, разбира се, да ги лекуват.
Неслучайно в предложения закон има текстове, които забраняват на участниците в службите по трудова медицина да бъдат регистрирани в регионалните центрове по здравеопазване, да имат сключени договори с регионалните поделения на Националната здравноосигурителна каса, за да се избегне конфликтът на интереси - служителите от службите по трудова медицина да не препращат работници и служители на прегледи в лечебните заведения, в които самите те са участници. На следващо място, провеждат обучение на работници и служители и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и безопасността при работа.
Големият проблем на службите по трудова медицина, преди малко госпожа Тоткова подчерта, понеже са служби по трудова медицина и съществува думата “медицина”, акцентът на практика се прехвърля върху медицинските ангажименти на тази служба. Нещо повече, в миналото имаше така наречения раздел “Работническо здравеопазване”. Службите по трудова медицина, макар и да не съществуваха, тази дейност по някакъв начин се извършваше от хигиенно-епидемиологичните инспекции, от така наречените отдели по хигиена на труда в хигиенно-епидемиологичните инспекции. На практика тези отдели вече не съществуват, не съществуват и самите ХЕИ-та, тъй като вие знаете, че Законът за здравето вече ги превърна в така наречените РИОКОС – едни служби, на които сега се вменява контролът по извършването на дейността на службите по трудова медицина.
Кой е основният проблем сега? Основният проблем е, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е преди всичко функция на работодателите. Работодателите би трябвало да могат, ако притежават такъв капацитет, сами да правят оценка на риска за условията на труд. Ако не могат – да сключват договори със службите по трудова медицина. За съжаление, нашето законодателство задължава абсолютно всички стопански единици, всички субекти и всички фирми, включително и микрофирми, включително и тези, при които условията на труд отговарят на стандартите. Които могат да бъдат преценени по начина, за който говори преди малко госпожа Тоткова – чрез диференцирането на вноските, са задължени да сключват договори със службите по трудова медицина и това по някакъв начин създава условия за изкривяване на тяхната дейност.

Дали контролът, който ще оказва РИОКОС в случая, както сега се предлага, ще бъде достатъчно ефективен, дали службите по трудова медицина имат достатъчен потенциал и капацитет да извършат така необходимите изследвания, замервания, дали притежават необходимата апаратура? Доколкото на мен ми е известно, Главната инспекция по труда на базата на един заем по Програма ФАР има закупена апаратура, с която биха могли да направят тези измервания и да бъдат в помощ на службите по трудова медицина. Нещо повече, те биха могли да бъдат включени по-активно в дейността по контролирането на службите по трудова медицина. Това са все интересни въпроси, които чакат своето решение. Убеден съм, че след като вече сме дефинирали проблема, след като имаме инструментите за решаването му, в няколкото месеца до края на този мандат Комисията по труда и социалната политика, която е водеща комисия по този законопроект, ще положи всички усилия да направим един добър закон, който да служи не само на работодателите, а и на работниците и служителите при осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Адемов.
Заповядайте за реплика, госпожо Тоткова.
Росица Тоткова (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Адемов! Започнах да забелязвам у себе си, че оптимизмът се връща, защото от това, което казахте, разбирам, че споделяте основните ми притеснения и тревоги, за това, че всъщност се измества…
Може би трябва да започнем оттам – да променим името на тези служби, за да може наистина да дефинираме точно техните функции.
Но по отношение на контрола – смятате ли, че трябва Главната инспекция по труда да бъде част от този контрол? Защото Главната инспекция по труда е тази, която има основна функция да оценява безопасността и здравето при работа и това са 90% от нейните задължения и те са единствено и само възложени на тях. Няма друг орган. Ако има друг орган, който може да контролира трудовите отношения или каквото и да било, вноски и т.н., дори и да има пропуски, ще се намери решението най-накрая в съда. Но тъй като по отношение на безопасността няма кой друг да извършва контрола, трябва ли да се включи Главната инспекция по труда в този контрол на службите по трудова медицина?
Вторият ми въпрос е: смятате ли, че нарушаването на задълженията, които са фиксирани в закона, от службите по трудова медицина, е достатъчно основание за заличаването им от регистъра? Сега заличаването е на някакви формални основания – ако нямат образование, ако са нарушени някакви правила при регистрацията или сами си подадат заявление за заличаване. Но всъщност една глоба от 500 лв., уважаеми колеги, означава една малка фирма с пет човека, която обслужва службата по трудова медицина. Смятате ли, че това може да бъде достатъчно основание за заличаването?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли желаещи за друга реплика?
Заповядайте, господин Адемов, за дуплика.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Тоткова, по въпросите, които зададохте - разбира се, че винаги е имало дискусия. Вие знаете, че в Комисията по труда и социалната политика, а и д-р Ценков вероятно след малко ще каже, в Комисията по здравеопазване основната дискусия беше по това дали основният акцент на този закон отива към медицинската част или към условията на труд.
Въпросът, който задавате, има някаква предистория, защото работническото здравеопазване в България беше организирано по начин, който предполагаше не само да се преглеждат работниците и служителите и това се правеше от т.нар. “цехови лекари”, не знам как се казваха преди. Тогава се изследваха условията на труд, но се изследваха от ХЕИ от т.нар. техни “отдели по трудова медицина”.
Обаче сега при новата ситуация, когато тези институции не съществуват, очевидно е, че трябва да има такива служби, очевидно е, че трябва да има контрол. Ако РИОКОС оказва контрол в една определена част, според мен трябва да има задължително създадени условия Инспекцията по труда да контролира частта, в която се правят анализи за условията на труд. Ако ХЕИ или РИОКОС контролира медицинската част, някой трябва да контролира…
Това е един много интерес въпрос, защото се създава конфликт на интереси, тъй като трябва да контролират това, което на практика би трябвало да са направили като замервания, изследвания на условията на труд.
По отношение на това дали налагането на тази санкция е условие за регистриране – това е интересен въпрос, по който трябва да помислим и да регламентираме в законовите текстове, след като сме се ангажирали с регламентирането на дейността на службите по трудова медицина, начините и условията, при които следва да бъдат заличени от регистъра службите по трудова медицина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Заповядайте, господин Ценков.
Цветан Ценков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, разбира се, че всеки закон, който се променя и всеки проект е едно много добро намерение. Обаче до какво ще доведе то, един Господ знае. По този закон, независимо, че ще призова залата да го подкрепи, аз съм длъжен да кажа своите съображения по две много важни точки и държа да подчертая, че не говоря само от собствено име, а и от името на Асоциацията на службите по трудова медицина, каквито има вече няколко на брой в България.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Петстотин и четиридесет.
Цветан Ценков: Не, самите служби са над 540, а иначе има създадени две асоциации, беше направен опит да се създаде и трета.
Затова смятам, че този проект е много добро начинание, обаче с определени резерви по две основни точки.
Всички вие вече трета година стоите на банките и знаете, че… Аз лично не мога да си обясня как е възможно в § 5 службата по трудова медицина да се създава първо от работодателите, без всякакви обструкции и от друга гледна точка е написана една нова ал. 4, в която е казано, че лечебните заведения, които вече имат или искат да създадат служба по трудова медицина, са длъжни да ги регистрират като ново юридическо лице по Търговския закон. Как да интерпретираме Търговския закон – за едни майка, а за други мащеха? Защо му трябва на едното лечебно заведение в Пловдив, Варна или Видин отново, след като вече има служба по трудова медицина, да я регистрира като ново юридическо лице с нов Булстат, нова данъчна регистрация, нова банкова сметка и да не ви изреждам в колко още бюрократични спънки ще изпадне това лечебно заведение. Не виждам къде е равнопоставеността.
Хасан Адемов (ДПС, от място): Защото ще го изпращат при себе си.
Цветан Ценков: Не е така. Става въпрос за договор между лечебното заведение и работодателя на фирмата, на дружеството, в което той извършва оценка на риска.
Тази оценка – това е вторият ми мотив, който искам да бъде отбелязан, като пак изрично казвам, че проектът е добър…
Вижте какво казва чл. 25: минималният състав – изредено е кои могат да бъдат – лекари, лица с висше техническо образование и т.н., и след това в т. 3 е казано, че ръководителят на службата може да бъде лицето по т. 1 и 2.
Питам ви: ако дадем правната възможност с тази поправка ръководители на служби по трудова медицина, подчертавам – по трудова медицина, да бъдат висши технически лица, без значение с каква специализация, с не по-малко от три години трудов стаж, значи тези служби по трудова медицина, както с госпожа Тоткова си говорихме, няма да са 540, ще станат 1540. В това няма нищо лошо – има хубав пазар, ще се разпределят.
Обаче договорът, уважаеми колеги, се подписва между лечебното заведение и работодателя с цел да се направи оценка на риска, която има два аспекта.
Първият аспект е чисто медицинският. Този лекар, който е ръководител и който трябва да специализира или да има вече придобита специалност, защото иначе няма да може да получи лиценза, трябва да напише предписание на всеки работник или служител какви медицински мерки са му необходими – АГ, очен и т.н.


И след това може да се направи вътрешен договор за втория аспект от тази оценка, тя се казва оценка на работната среда. Там се оценява шумът, светлината и цялата среда около него. Е, аз ви питам: защо се опитваме отново да объркаме нещата, когато таман са проходили? Вие знаете, че три години след като беше приет първият закон, 1998 г. мисля че беше, имаше един, как да кажа, гратисен период, при който нещата едва-едва проходиха. И сега изведнъж с тези две поправки, които се опитваме да направим, повярвайте ми, ще създадем доста сериозен хаос, държа тук да отбележа, че това не е мое становище а е становище на асоциациите на службите по трудова медицина, и аз горещо ще го защитавам. Този дебат, който ние проведохме в Комисията по здравеопазването, не беше случаен. Аз съм против тези две поправки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря. Реплика – госпожица Хачикян.
Гадар Хачикян (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми д-р Ценков! Бих искала да взема отношение по двете точки, които засегнахте от Закона за изменение и допълнение на Закона за безопасни и здравословни условия на труд.
Първо, според мен основният проблем идва от това, че службите се назовават именно по този начин – като служби по трудова медицина. Може би оттам идва неразбирането сред колегите. Държа да подчертая, че службата по трудова медицина не се занимава със здравословното състояние на работниците. Основната задача на службата по трудова медицина е да даде оценка за това в какви условия работи служителят или работникът. Тоест ако дам един пример в тази зала, службата по трудова медицина тук трябва да прецени дали има достатъчно светлина, дали има достатъчно въздух, дали има добро проветряване и т.н. Тоест това не означава, че може да го прави само лице с висше медицинско образование. Тук може да има и аз съм съгласна с тази промяна и с разширяването на кръга от хората, които биха могли да заемат ръководна функция в службата по трудова медицина. Ограничаването в никакъв случай не мисля, че води до някакви плюсове както за работодателя, така и за работниците и служителите. Те оценяват работното място. За това не е необходимо човек да бъде лекар, не е необходимо да има завършено висше медицинско образование.
И второ, по отношение на ал. 4, с която Вие не сте съгласен. Само бих искала да отбележа, че нормата не е императивна. Законът казва, че “могат да създават служби по трудова медицина”. Това е въпрос на гледна точка. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожице Хачикян.
Втора реплика – госпожа Тоткова.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители, уважаеми д-р Ценков. Аз също смятам, че трябва да се даде възможност за равнопоставеност за участие в реалиозирането на този закон. Това е всъщност гарантиране на безопасност и здраве при работа. И дали това ще го прави университетска или някаква друга малка болница, или който и да било, за мен това не е най-важният въпрос. Най-важният въпрос е дали този, който го прави, има капацитета да го прави. А за да оценим дали има този капацитет, ние трябва да знаем какво възлага законът на тези служби по трудова медицина и тук е големият конфликт с Вас. Защото Вие говорите само за лечението на хората, а ние трябва да тръгнем от лечението на работната среда.
И това, че щяло да има повече служби в България, да се открият, извинете, обаче ние не приемаме закон за закрила на тези 540 служби, да им гарантираме бизнеса. Ние и без това сме им създали достатъчно условия да печелят без да дават на обществото. Това е основният проблем.
Отново искам да кажа, че не говоря за всички, но огромната част, по признание дори на експерти на Министерството на труда и социалната политика, на Главната инспекция по труда, публично изнасяни данни, знае се каква е тарифата на малка фирма, на голяма фирма, на фирма в провинцията, в София, във Варна и т.н. Тоест това се превърна в един гарантиран бизнес.
Освен това искам да кажа, че по-красноречива оценка за един закон, лоша оценка за един закон от тази, която Вие дадохте, аз не бях чувала в тази пленарна зала. Защото, цитирам “тези промени до какво ще доведат, един Господ знае”. Ама, ние не можем да приемаме закон, от който да не знаем последиците! Приет така, наистина Вие сте прав, само Господ знае какви ще бъдат последиците от него. Цитирам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Трета реплика – господин Адемов.
Хасан Адемов (ДПС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми д-р Ценков, проблемът на този закон и изобщо проблемът на тази дискусия е не да се противопоставя медицинското и техническото начало. Ако ние противопоставим едните на другите, нищо няма да се получи. И аз призовавам не само залата, а Комисията по труда и социалната политика и Комисията по здравеопазването, когато обсъждаме проекта на второ четене да не създадем условия за такъв сблъсък. Защото техническите лица са тези, които трябва да направят замерванията. Например те казват, че в тази работна среда са замерили по-високи стойности на шума. Медиците са тези, които трябва да кажат, че специалисти по уши, нос и гърло трябва да направят съответните профилактични прегледи. Ето в това съчетание може би е изходът от цялата ситуация.
А по въпроса защо трябва да бъдат регистрирани като отделни юридически лица, ами, ако прочетете целия закон ще разберете за какво става въпрос. Защото има конфликт на интереси. Ако този чичо доктор, с извинение, отиде и прегледа болните, ами, нали той ще ги прати в собственото си лечебно заведение! Това е толкова проста истина, която трябва да бъде разбрана веднъж завинаги! Нека законът да създаде условия за съчетание в дейността между техническите служби – тези, които правят замервания, между инженерното начало, както е записано в закона – че имат право, защото тези, които имат право да бъдат шефове на служба по трудова медицина, са специалисти по трудова медицина. Колко са те в България? Не са повече от 120 – 130 човека, а службите са 540. Всички останали, д-р Ценков, Вие знаете, че са завършили така наречените курсове. Какви са тези курсове? Кой ги организира, къде ги организира?
Така че всички тези въпроси трябва да ги уточним и аз съм сигурен, че ще го направим, защото вече сме дефинирали проблема, знаем за какво става въпрос и оттам нататък решенията са лесни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Дуплика – Цветан Ценков, заповядайте.
Цветан Ценков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, смятам, че моите думи не трябва да се тълкуват по толкова превратен начин, госпожо Тоткова. Господ сигурно знае какво ще стане.
Росица Тоткова (ОДС, от място): Да, да, но ти си го каза!
Цветан Ценков: Пак Ви казвам, процесът има две страни. Едната си е строго медицинска и затова се казва служба по трудова медицина, а другото е оценка на работната среда.
Третият въпрос, аз се опитвам да отговоря и на тримата едновременно, д-р Адемов, е, че действително в България, за да отговори на изисквания на законодателя, се създадоха такива експресни курсове и който иска, може да открие такава служба по трудова медицина. Сещам се за моя регион, където имаше само една в ХЕИ, в момента са пет или шест. Създадоха се други служби и те са електротехническа или друга за оценка на шума, даже някои хора в страната, сещам се за Хасково, си купиха оборудвани микробуси, отиват на работното място и правят измервания.
Дълбоко е неразбирането, че като мине този служител от фирмата Х през едно лечебно заведение, той там ще се върне. По простата причина, вие се сещате, че и в Закона за здравето ние сме казали, че трябва да се правят профилактични прегледи един път годишно, според възрастта може и два пъти, ако са над 60-годишна възраст и т.н. Тоест ние тези хора няма как реално да ги върнем в лечебното заведение и тук въобще не става въпрос за това.
Другото, което дълбоко ме учудва, е, че самите фирми, примерно сещам се за “Видахим”, има 700 души работници вече и могат да си направят такава служба по трудова медицина към търговското дружество “Видахим” АД.
В същото време се сещам за “Вида стил”, за “Вида медикус” – пак един център в моя град, в който има служба по трудова медицина, той е към завода за ризи, и изведнъж това дружество ще го накараме да си отдели регистрацията като отделно търговско дружество. Ами, просто не виждам логиката! Няма никакъв смисъл това нещо.
И аз какво да отговоря на моите колеги от страната, които ще ми кажат: “Докторе, ти защо стоиш в онази зала и не ни защитаващ интересите?” Това действително е интерес. Защо един работодател може да си направи такава служба, а лечебното заведение – да не може? Аз не виждам смисъла от промяната на тази ал. 4. Тя просто трябва да отпадне. И аз ще защитавам това в комисията.
Тук въобще не става въпрос за сблъсък между докторите и техническите лица, още повече, ако ние искаме да сме изрядни, трябва да разпишем тук, както сме разписали и другаде. Не правим спор, че един лекар с придобита специалност по трудова медицина или някакъв курс може да представлява две, три или повече служби, вие го казахте, а сега при 120 специалисти ние имаме 540. Гарантирам ви, че сега те ще станат над 1000. И това в никакъв случай няма да оправи бизнес средата или конкуренцията в страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ: Благодаря, д-р Ценков.
Дали с това до голяма степен разискванията са се изчерпили?
Господин Ляков, заповядайте, имате думата.
Панайот Ляков (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги! Когато говорим за здравословни и безопасни условия на труд, трябва да имаме предвид две много важни обстоятелства.
Първото от тях е правилото, че не може да се произвежда качествена, безопасна стока и да се предлага същата услуга без в съответното предприятие да бъдат осигурени безопасни и здравословни условия на труд. Разглеждайки нашето присъединяване към Европейския съюз и големите изпитания, на които ще бъде подложена българската икономика, която в това отношение много изостава в сравнение с икономиките на европейските страни, трябва да имаме предвид, че това е може би една от първостепенните задачи наред с технологичното превъоръжаване и мобилизиране на човешките ресурси за достигане на необходимата конкурентоспособност.
И второто, което трябва да имаме предвид при създаването на тези здравословни и безопасни условия на труд, е, че българският закон, който както виждам колегите не познават добре, изрично вменява задължение за създаване на такива условия на работодателите. Тоест тези служби са само един инструмент, който трябва да помогне за осигуряването на такива условия на труд, докато основното задължение е на хората – работодатели. Затова, когато разглеждаме дейността на тези служби, трябва да ги разглеждаме само от тази гледна точка. Аз напълно споделям становището, че тези служби действително трябва да бъдат ресурсно осигурени със специалисти – и не само лекари и инженери, а според мен и с психолози, защото много важен елемент от работната среда е психологическият климат в едно предприятие. Ако всичко останало е наред, а той е отвратителен, не можем да говорим, че в това предприятие има здравословни условия на труд.
Затова действително моята колежка Росица Тоткова правилно каза, че тези служби в голямата си част в момента изпълняват едно формално задължение по закона, нямат капацитета да вършат цялостна оценка на работната среда и отражението й върху здравното състояние на работещите в тази среда и изпълняват задълженията си проформа.
Промените, които се правят, наред с някои положителни моменти, свързани с регистрацията, тук също е много важно да се каже кога ще бъдат заличавани, защото когато те не помагат за спазване на закона и изпълняват формално задълженията си, или вършат работата си през пръсти и всъщност не оценяват както трябва, затварят си очите, дават нереални оценки, такава служба е естествено, че трябва да има механизъм да бъде заличена, защото тя всъщност помага за прикриването на нарушения на този толкова важен закон.
Много е важен въпросът за контрола върху тези служби. Аз не приемам, че този контрол може да бъде ефективен и качествен само от предложения в закона държавен санитарен контрол. Според мен това е абсолютно недостатъчно по една проста причина. Капацитетът на държавния санитарен контрол изобщо не обхваща цялостната дейност на една служба по трудова медицина. Всъщност те контролират съвсем малка част от работната среда. Бих казал такава част от работната среда, която според мен вече е значително променена, тъй като знаете, че в съвременните предприятия просто не можем да говорим, че там е мръсно, че има елементарни нарушения по отношение на хигиената. Там вече има нарушения от друг порядък. Хората работят със сложни машини, сложна апаратура, подложени са на нови въздействия. Достатъчно е да кажем за облъчването при работата пред компютърния екран, позата, в която седят, ергономичните столове, маси и т.н. Така че за да се направи една цялостна оценка на работната среда според мен държавният санитарен контрол не е достатъчен и изобщо не може да направи такава преценка дали службата действително оценява има ли в съответното предприятие здравословни и безопасни условия на труд.
Мисля дали по някакъв начин не трябва да се включи Инспекцията по труда съответно със своите подразделения, тъй като по Закона за здравословни и безопасни условия на труд контролът за изпълнението на закона всъщност е на Министерството на труда и социалната политика. И освен тези елементи на работната среда, които изброих, разбира се не всички, там има много важни елементи хората, които работят при определен технологичен ритъм, които работят в определена работна среда, да работят така, че да се възстановяват. Това е въпросът за почивките, за прекъсванията по време на работа, за отпуските, които трябва да получават, за да се възстановяват хората, тоест работната обстановка е много сложна, за да може да се позволи само един едностранен поглед и оттам да вменим целия този контрол върху една структура, която според мен има много ограничен и не най-важен периметър на действие.
Затова призовавам колегите да помислят върху този контрол, защото той е изключително важен. Ние трябва да направим тези структури за трудова медицина много добре работещи, с подготвени специалисти вътре, с хора, които действително могат да направят една обективна цялостна оценка на работната среда и отражението й върху здравословното състояние на хората. Съгласен съм с д-р Адемов, че в България такива хора има твърде малко. Затова също трябва да се помисли за обучение и подготовка на такива специалисти. Може би в измененията на закона трябва да помислим и за това нещо. И тези хора съответно да могат със своето образование и своята подготовка да изпълняват тези функции, за да можем да гарантираме, че в България във все повече предприятия ще има създадени действително, не фиктивно, не на книга, а реално съществуващи здравословни и безопасни условия на труд. Защото, пак повтарям, това е свързано с произвеждането на здравословна и безопасна продукция, тъй като само такава продукция е конкурентоспособна на европейския пазар.

Искам накрая само да ви уверя, че хората от западните фирми, които идват да сключват договори с български фирми, първото нещо, което проверяват, е дали предприятието отговаря на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Ако там намерят една обстановка, която е драстично разминаваща се с тези условия, те просто не подписват договор, тъй като рискуват в своите търговски вериги да попадне продукция, която след това ще срине реномето на съответната фирма.
С това приключвам. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Ляков.
Има ли желаещи за реплика? Няма.
Има ли изказващи се? Не виждам.
Уважаеми колеги, подлагам на гласуване за приемане на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Моля, които подкрепят законопроекта на първо четене, да дадат своя глас.
Гласували 125 народни представители: за 125, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Следващата точка от приетата ни програма е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ.
Ще припомня, че стигнахме до чл. 9.
Заповядайте, д-р Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
Няма направени предложения по чл. 9.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 9:
"Чл. 9. Консултативният съвет:
1. оказва помощ и съдействие при провеждане на държавната политика по въпросите, свързани с военноинвалидите и военнопострадалите;
2. обсъжда и приема становище по проекти на нормативни актове, установяващи и гарантиращи правата на военноинвалидите и военнопострадалите;
3. съдейства за координацията между държавните органи, органите на местното самоуправление и неправителствените организации и национално представителните организации на военноинвалидите и на военнопострадалите за осигуряване на необходимата обществена подкрепа на дейността им;
4. установява и поддържа връзки с международни правителствени и неправителствени организации на военноинвалиди и на военнопострадали, координира действията на организациите и осъществява международни програми;
5. ежегодно изготвя доклад за работата си и отчита дейността си пред Министерския съвет."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Колеги, желае ли някой да вземе отношение по текста на чл. 9? Не виждам.
Моля, които одобряват текста за чл. 9, както беше докладван от председателя на комисията, да гласуват.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
Член 9 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров – създава се нов чл. 9а със следното съдържание:
"Чл. 9а. (1) Към Министерството на отбраната се създава административен сектор "Военноинвалиди и военнопострадали", който подпомага министъра на отбраната и Консултативния съвет към Министерския съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите.
(2) В състава на административния сектор се включват представители на национално представените организации на военноинвалидите и военнопострадалите."
Предложението е оттеглено от вносителите.
"Глава трета – Регистриране на военноинвалидите и военнопострадалите".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
По чл. 10 има предложение на народния представител Любен Петров – в чл. 10 думите "военните окръжия" да се заменят с "общината".
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 10:
"Чл. 10. В Министерството на отбраната се създава Централен регистър на военноинвалидите и военнопострадалите."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Колеги, има ли някакви съображения по наименованието на Глава трета? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета "Регистриране на военноинвалидите и военнопострадалите".
Който подкрепя наименованието, моля да гласува.
Гласували 105 народни представители: за 97, против няма, въздържали се 8.
Наименованието на Глава трета е прието.
Любен Петров (КБ, от място): Оттеглям предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Предложението на народния представител Любен Петров се оттегля.
Имате ли съображения по текста на чл. 10? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението на комисията за окончателен текст на чл. 10, както беше прочетено от председателя на комисията.
Гласували 87 народни представители: за 86, против няма, въздържал се 1.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: "Чл. 11. (1) Наличието на трайно намалена работоспособност, както и причинната връзка между заболяването или злополуката и изпълняваната военна служба се установяват с решение на териториалните експертни лекарски комисии НЕЛК.
(2) Когато с решението по ал. 1 е установена работоспособност и наличието на причинна връзка, началникът на военното окръжие по постоянния адрес на лицето го вписва в местния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите и му издава книжка на военноинвалид."
Предложение на комисията – чл. 11 отпада. Следващите членове се преномерират.
Предложение на комисията – създава се чл. 11а:
"Чл. 11а. (1) Качеството на военноинвалид или военнопострадал се установява от Министерството на отбраната след подаване на заявление и представяне на необходимите документи, като на лицето се издава книжка за военноинвалид или за военнопострадал и се вписва в регистъра.
(2) Качеството на военноинвалид или военнопострадал се придобива от датата на подаване на заявлението."
"Чл. 12. Началникът на военното окръжие по постоянния адрес на лицето вписва в местния регистър по чл. 10 лицата, които са военноинвалиди и военнопострадали, след представянето на необходимите документи за установяване на това им качество и издава книжка за военноинвалид и военнопострадал."
Предложение на комисията – чл. 12 отпада, а следващите членове се преномерират.
Има предложение на комисията и за отпадане на чл. 13.
Предложение на комисията за създаване на чл. 13а:
“Чл. 13а. Редът за установяване на качеството на военноинвалид или военнопострадал, необходимите документи за това, воденето на регистъра по чл. 10 и неговото съдържание се определят с акт на Министерския съвет.”
Има предложение за отпадане на следващия чл. 14.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Нека да спрем дотук, за да видим дали някой от колегите все пак не би искал да защити чл. 11, 12, 13 и 14 – изобщо да се изкаже по предложенията на комисията. Няма желаещи.
Моля ви, колеги, гласуваме най-напред отпадането на чл. 11, 12, 13 и 14, както са по вносител.
Които подкрепят предложението на комисията за отпадане, моля да гласуват.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Колеги, подлагам на гласуване предложението на комисията за създаване на нов чл. 11а, както беше представен от председателя господин Адемов.
Моля да гласуваме.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Колеги, предлагам да гласуваме и чл. 13а по предложение на комисията, както беше представен от господин Адемов.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “Глава четвърта – Права на военноинвалидите и военнопострадалите”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта.
Предложение на комисията за отпадане на чл. 15.
Комисията подкрепя предложението за отпадане на чл. 15.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16:
“Чл. 16. Военноинвалидите и военнопострадалите, които не могат сами или с помощта на своите близки да задоволяват основните си жизнени потребности, имат право на социално подпомагане при условия и по ред, установени със Закона за социално подпомагане.”
Комисията предлага чл. 17 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Нека дотук да го изчистим.
Колеги, желаете ли да вземете отношение по тези няколко предложения? Няма желаещи.
Най-напред да гласуваме наименованието на Глава четвърта “Права на военноинвалидите и военнопострадалите”.
Моля, който подкрепя текста на вносителя, подкрепен и от комисията, да гласува.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Наименованието се приема.
Гласуваме отпадането на чл. 15 и чл. 17, както беше предложено от председателя на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Сега гласуваме текста на чл. 16, както беше по вносител и по комисия.
Моля да гласуваме чл. 16.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Член 16 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По чл. 18 има предложение на народния представител Любен Петров, което е подкрепено по принцип, и предложение на народните представители Емилия Масларова и Любен Петров, също подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 18:
“Чл. 18. (1) Военноинвалидите с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност имат право на лекарствени продукти по лекарско предписание по списък, утвърден от министъра на здравеопазването, като заплащат 25 на сто от цената им, а военнопострадалите по смисъла на чл. 4, т. 1 и 4 заплащат 50 на сто от цената им. Останалите средства са за сметка на държавния бюджет.
(2) Военноинвалидите с намалена работоспособност до 50 на сто имат правото по ал. 1, като заплащат 50 на сто от цената на лекарствените продукти. Останалите средства са за сметка на държавния бюджет.
(3) В случаите, когато друг правен режим предвижда по-големи облекчения при заплащането на лекарствени продукти, лицата по ал. 1 и 2 се ползват от него.
(4) В случаите, когато Националната здравноосигурителна каса е задължена за част от цената на лекарствените продукти по ал. 1, военноинвалидите и военнопострадалите по ал. 1 и 2 заплащат съответния процент от разликата до продажната цена на дребно. Останалите средства са за сметка на държавния бюджет.
(5) Министърът на здравеопазването, съгласувано с министъра на отбраната, определя с наредба реда за получаване и заплащане на лекарствените продукти по ал. 1 и 2.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Този текст е важен. Може би някои колеги ще желаят да вземат отношение. Не виждам.
Моля да гласуваме чл. 18, както е по комисия, съобразен с предложенията на народните представители Любен Петров и Емилия Масларова.
Моля, гласуваме чл. 18 по комисия.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По чл. 19 има направено предложение на народния представител Димитър Димитров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 19:
“Чл. 19. Военноинвалидите и военнопострадалите имат право на отдих до 15 дни и профилактика и рехабилитация до 30 дни веднъж годишно в почивните бази и болничните бази по балнеология, рехабилитация и профилактика към Министерството на отбраната, към Министерството на вътрешните работи, към Министерството на здравеопазването, “Профилактика, рехабилитация и отдих” – ЕАД, като заплащат 25 на сто от стойността им. Разликата до пълната стойност е за сметка на държавния бюджет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
По чл. 19 има ли някакви мнения, желание за отношение? Не.
Колеги, гласуваме чл. 19, както е по комисия.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По чл. 20 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
В чл. 20 след думата “Военноинвалидите” се добавя изразът “и военнопострадалите според чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров:
В чл. 20 след думата “Военноинвалидите” се добавят думите “и военнопострадалите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова:
Член 20 се изменя, както следва:
1. Член 20 става ал. 1.
2. Създава се ал. 2 със следния текст:
“(2) Съпругът (съпругата) и децата на български граждани, загинали при или по повод на изпълнение на наборна военна служба, а когато няма такива – родителите имат право два пъти в годината на безплатно пътуване по железопътния транспорт, както и по държавния и общински транспорт за отиване и връщане по избран от тях маршрут.”
Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 20:
“Чл. 20. (1) Военноинвалидите имат право на безплатно пътуване с превозните средства за обществен превоз на пътници:
1. два пъти в годината – отиване и връщане по свободно избран маршрут с железопътния и автомобилния транспорт в страната;
2. неограничен брой пътувания по автобусната, тролейбусната и трамвайната мрежа в общината, където живеят;
3. по вътрешноградския транспорт, включително метрополитена, в цялата страна с изключение на допълнителните автобусни линии.
(2) Редът и начинът за компенсиране на безплатните или по намалени цени пътувания се извършва по ред и начин, определени в Закона за автомобилните превози и в Закона за железопътния транспорт.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря. Тук има няколко предложения, които не са приети и не са оттеглени.
Господин Димитров, заповядайте.
Димитър Димитров (КБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, действително в една голяма част от текстовете, които обсъждаме днес, има висока степен на съгласуваност с всички членове на комисията и този текст е един от малкото, за който си заслужава все пак да отделим няколко минути и да преценим дали предложенията, които ние правим, не са достатъчно аргументирани и не би трябвало да бъдат приемани. За какво става дума?
В главата за права на военноинвалидите и военнопострадалите в момента разглеждаме едно право и това е правото на военноинвалидите да имат право на безплатно пътуване по железопътния транспорт и по вътрешноградския транспорт.
Нашето предложение е това право освен военноинвалидите да имат и военнопострадалите, но забележете, след като в чл. 4 залата единодушно раздели военнопострадалите на две категории – едната категория това са близките: майки, съпруги и деца на загинали военнослужещи, а другата категория това са близки на военноинвалиди, живи военнослужещи, но военноинвалиди и близки, независимо на каква възраст.
При обсъждането в комисията действително един от аргументите беше, че не е логично за цялата категория военнопострадали да бъдат давани такива права. И действително има логика в това. Не е логично, примерно, син на военноинвалид, който е достигнал вече, примерно, дори пенсионна възраст – една абсурдна ситуация, да получава подобни права. И затова нашето предложение е това право освен военноинвалидите да имат и военнопострадалите, според чл. 4, алинеи 1 и 4. Това са близките на загиналите военнослужещи – родители, съпруга и деца.
От чисто финансова гледна точка сами разбирате, че това не представлява някакъв сериозен ангажимент за държавния бюджет като имаме предвид, че общо военнопострадалите са около 4 хил. човека и само една малка част от тях ще са военнопострадали по чл. 4, ал. 1 и 4, тоест тук не става дума за финансов ангажимент, а става дума за един морален акт, който ние можем да изразим към тези хора. Още повече с оглед на събитията, които протекоха само преди няколко дни.
Затова нашето конкретно предложение е да направим този жест, и отново повтарям, към близките на загиналите военнослужещи, които са сравнително малко и в чл. 20 след думата “военноинвалидите” ние да прибавим “и военнопострадалите, според чл. 4, алинеи 1 и 4”.
Приканвам ви да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Димитров.
Има ли други мнения?
Господин Маринчев, заповядайте.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, аз вече не съм член на тази комисия и не знам как са протекли точно дебатите по този член, но нашето предложение с колежките е на практика същото с тази разлика, че то е разписано подробно, а не е разписано по съответния член и алинеи. Така че аз подкрепям това предложение и предлагам да бъде подложено на гласуване, както го изисква правилникът.
Апелирам колегите да подкрепят това предложение, защото действително не става въпрос за някакви сериозни суми… (Шум и реплики в залата.)
Господин Адемов ми подсказва, че става въпрос за 55,50 лв. за един човек. Ако господин Димитров е прав, че тези хора са 4 хил., а тук става въпрос само за една част от тях, не вярвам, че става въпрос за кой-знае каква сума, но моралният акт изисква да подкрепим това предложение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Маринчев.
Има ли други становища? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 37, против 58, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров с, бих казал, допълнението на господин Димитров, което беше направено преди малко: “Военнопострадалите по смисъла на чл. 4, алинеи 1 и 4”, което не е подкрепено от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 47, против 38, въздържали се 26.
Предложението не се приема.
Господин Любен Петров има думата за процедурно предложение.
Любен Петров (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Аз виждам, че председателят на комисията малко нервничи, но аз мисля, че ние в комисията провеждахме много сериозни разговори, много компромиси се направиха. Считам, че аргументите, които се изложиха от преждеговорившия тук са убедителни. Ние няма кой знае какво ново да дадем освен едни права на едни хора, които са силно пострадали по стечение на обстоятелствата, че са били ангажирани с изпълнение на задачи, свързани с отбраната или по повод отбраната на страната и техните близки са поставени в изключително тежка ситуация. Аз мисля, че трябва още малко да се помисли. Нека да откликнем на този жест. Предложението е много коректно и не е обременяващо бюджета на Република България.
Предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Петров.
Подлагам на повторно гласуване предложението на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров в редакцията на Димитър Димитров, направена преди малко, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 119 народни представители: за 50, против 49, въздържали се 20.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 106 народни представители: за 41, против 51, въздържали се 14.
Предложението не се приема.
За процедурно предложение, заповядайте, госпожо Тоткова.

Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, госпожи и господа народни представители! Нашето предложение е израз точно на търсенето на този компромис, към който се стремеше комисията по време на дискусията. И в това предложение не се включват всички тези права, които са регламентирани в чл. 20, за военноинвалидите. За военнопострадалите – съпругът (съпругата) и децата на български граждани, загинали при или по повод на изпълнение на наборна военна служба, а когато няма такива – родителите, имат право два пъти в годината на такова пътуване. Два пъти в годината.
Не знам вие как бихте отговорили на тези майки, с които ние многократно сме разговаряли, чиито деца загинаха на Околовръстния път?! Те казват: "Ние нямаме възможност да дойдем веднъж в годината на лобното място на своите деца." Струва ми се, че това е минималното, което може да се направи. Господин Адемов, който има пари, той няма да се възползва от това. Това са хора с достойнство. Те са имали нещастната съдба да дадат най-свидното си за държавата, за родината си. И ние сега тук да се пазарим за нещо такова нищожно, според мен е много… Не искам да употребявам някакви такива изрази.
Обръщам се към вас, към всички колеги, подкрепете този текст, защото той е един нищожен, минимален жест, който може да даде българската държава именно към най-близките на загиналите. Два пъти в годината и то не се изисква нещо кой знае какво, нито по вътрешния транспорт в населеното място, нито където и да било. Два пъти в годината!
Благодаря ви! Надявам се, че ще го подкрепите и апелирам към всички вас.
Господин Адемов, моля и Вас, обърнете се към колегите!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Тоткова.
Колеги, подлагам на повторно гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 114 народни представители: за 62, против 41, въздържали се 11.
Росица Тоткова (ОДС, от място): Не можах да гласувам!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Независимо, че госпожа Тоткова не успя да гласува, предложението е прието.
Преминаваме към гласуване на окончателния текст на чл. 20 с приетото предложение.
Моля, който е съгласен, да гласува.
Гласували 106 народни представители: за 103, против 3, въздържали се няма.
Текстът е приет окончателно.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров за създаване на нов чл. 20а:
"Създават се нови чл. 20а и чл. 20б със следното съдържание:
"Чл. 20а. Военноинвалидите ползват безплатно телефонни услуги до 200 таксови единици на месец, осигурени от общинските служби за подпомагане."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов чл. 20а:
"Чл. 20а. Военноинвалидите с 50 и над 50 на сто загубена работоспособност имат право на месечна целева помощ за телефонни услуги в размер на 20 на сто от гарантирания минимален доход."
Следващите членове да се преномерират.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
По предложението на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров и предложението на комисията…
Любен Петров (КБ, от място): Оттегля се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Оттегля се. Благодаря, господин Петров.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение?
Подлагам на гласуване текста на чл. 20а по предложението на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Член 20а е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Предложението на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров по чл. 20б е оттеглено.
По чл. 21 има предложение на народния представител Панайот Ляков:
"В чл. 21 след думата "военноинвалидите" се добавя изразът "и военнопострадалите според чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 4"."
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова:
"В чл. 21 след думата "военноинвалидите" се добавя текстът "и военнопострадалите: съпруг (съпруга) и децата на български граждани, загинали при или по повод на изпълнение на наборна военна служба, а когато няма такива, родителите."
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 21:
"Чл. 21. (1) Военноинвалидите се настаняват с предимство в специализираните институции за социални услуги.
(2) Военноинвалидите се ползват с предимство от услугите на социалния патронаж, като заплащат 30 на сто от размера на определената такса. Останалата част от разходите е за сметка на бюджета на общината."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по двете предложения, които не са подкрепени от комисията, и предложението на комисията за окончателен текст? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Панайот Ляков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 100 народни представители: за 39, против 56, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 111 народни представители: за 39, против 65, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
Госпожо Тоткова, заповядайте за процедура.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Нашето предложение отново е свързано с най-близките на загиналите при изпълнение на своите задължения по Конституцията на Република България, и към тези военноинвалиди, които се ползват с предимство. Тоест, при равни условия военноинвалидът да бъде приет и да му бъдат оказани услугите на социалния патронаж, да се включат съпруг (съпруга) и децата, а ако няма такива – родителите. Защото така или иначе съпругата е загубила своя спътник или съпругът - спътничката си в живота. Затова семейството не е в нормалния състав от двама души, които се подкрепят помежду си, какъвто е смисълът всъщност на семейството.
Затова мисля, че това не би довело до някакви разходи, а точно обратното – това е същият знак, за който говорих и преди малко, който може да даде държавата. Не разширяваме всички военнопострадали, даже сме ги степенували в две групи: съпруг или съпруга или децата и ако няма такива – родителите.

Затова аз отново се обръщам към вас и разчитаме, че вие ще разберете, че тук става въпрос именно за изразяване на подкрепата на членовете на тези семейства, в които има загинали, а не просто като се случи нещо, някой да даде 1000 лв. Това не решава въпроса. Мисля, че въпросите трябва да се решават по друг начин, освен с подкрепата в най-трудния момент и по този начин, защото трудните моменти не свършват с нещастието, което сполетява семейството.
Благодаря. Разчитам, че ще подкрепите и този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Подлагам на повторно гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 120 народни представители: за 43, против 54, въздържали се 23.
Подлагам на гласуване окончателния текст, предложен от комисията, за чл. 21.
Моля, гласувайте.
Гласували 105 народни представители: за 105, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По чл. 22 има предложение на народния представител Панайот Ляков - след думата “военноинвалидите” се добавя изразът “и военнопострадалите според чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 4”.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова – след думата “военноинвалидите” се добавя изразът “и военнопострадалите”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народния представител Марина Василева чл. 22 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 22 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли други мнения по неподкрепените предложения и предложението на комисията? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на комисията за отпадане на чл. 22.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 93, против 8, въздържали се 2.
Член 22 отпада.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По чл. 23 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст:
“Чл. 23. Недвижимите имоти, управлявани от Министерството на отбраната, се отдават с предимство под наем на военноинвалиди, на военнопострадали или национално представителните им организации, в случай че те предложат равни условия с тези на офертата, класирана на първо място.”
По чл. 24 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 24:
“Чл. 24. Военноинвалидите и военнопострадалите ползват правата по чл. 243 и 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Има ли изказвания? Не виждам.
Моля, гласувайте чл. 23, подкрепен от комисията.
Гласували 102 народни представители: за 102, против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване чл. 24 на вносителя, подкрепен от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има предложение от народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров за създаване на нов чл. 24а.
Комисията подкрепя това предложение.
Предложение на комисията за окончателен текст на новосъздадения чл. 24а:
“Чл. 24а (1) При смърт на военноинвалид наследниците имат право на еднократна целева помощ за погребение в размер на 500 лв.
(2) Помощта по ал. 1 е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната и се изплаща от военното окръжие по последния адрес на починалия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли становища по този текст? На практика комисията изцяло е подкрепила предложението на народните представители.
Моля, гласувайте предложението за нов чл. 24а.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Предложение за създаване на нов чл. 24б, направено от народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова:
“Чл. 24б. Военноинвалидите от мирно време получават към пенсията си месечна добавка в размер на 50 на сто от социалната пенсия, независимо от размера на получаваните пенсии, доколкото не се ползват от това право по друг нормативен акт. Добавката е за сметка на държавния бюджет.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на чл. 24б:
“Чл. 24б. Военноинвалидите и военнопострадалите, както и техните национално представителни организации могат да бъдат подпомагани чрез данъчни облекчения, определени със закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли желаещи колеги да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте предложението на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 108 народни представители: за 35, против 62, въздържали се 11.
Предложението не се подкрепя.
Моля, гласувайте предложението на комисията за създаване на нов чл. 24б.
Гласували 100 народни представители: за 100, против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря ви за работата до почивката. Обявявам 30 минути почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

(Председателят извършва поименна проверка.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): В залата присъстват 123 народни представители.
Продължаваме нашата работа с Глава пета от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“Глава пета – Административнонаказателни разпоредби”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на Глава пета.
По чл. 25 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 25:
“Чл. 25. (1) Който ползва права по този закон, без да отговаря на необходимите условия, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно или е в големи размери, глобата е от 3000 до 10 000 лв.
(3) Във всички случаи по ал. 1 и 2, ползването на съответното право се прекратява.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата по чл. 25, уважаеми дами и господа народни представители.
Давам думата на народния представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз искам да ви предложа в чл. 25, ал. 1 изразът “до 5000” да отпадне и в ал. 2 изразът “до 10 000” да отпадне.
Струва ми се, че така определените горни размери на глобите са твърде високи, да не кажа много високи. Само за пример искам да ви прочета размера на глобите за административни нарушения по Закона за безопасни и здравословни условия на труд, който ние приехме преди един час в пленарната зала. Наказанията са “от 500 до 1500 лв.” глоба за службата по трудова медицина, която не изпълнява задълженията си по закон и заедно с това печели за сметка на работодателя и за сметка на работещите. При повторно нарушение те са в двоен размер.
Тъй като съгласно нашия правилник няма друга процедурна възможност, предлагам ви в ал. 1 глобата да бъде “от 500 лв.”, а в ал. 2 тя да бъде “от 3000 лв.”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по чл. 25? Няма.
Поставям на гласуване предложението на народния представител Росица Тоткова в ал. 1 думите “до 5000” да отпаднат, а в ал. 2 думите “до 10 000” също да отпаднат.
Гласували 93 народни представители: за 71, против 15, въздържали се 7.
Предложението се приема.
За протокола: гласувал съм по погрешка с картата на председателя Борислав Великов, тъй като е била пред мен.
Моят глас е “против”. Гласът “против” да се отнесе към моето гласуване.
Моля да уточним тук текста, който става: “глоба от 500 лв.;” “глоба от 3000 лв.”. Това означава, че за всяко едно нарушение ще се налага една и съща глоба. Моля колегите-юристи да помогнат.
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това ли е идеята на Народното събрание?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре, ако това е волята на Народното събрание. Обикновено в наказателното и административно право е дадена амплитуда “от 1 до 5 години”, глоба от толкова до толкова лева, за да се прецени за всеки един конкретен случай.
Щом е такава волята на Народното събрание, така да бъде.
Подлагам на гласуване заглавието на Глава пета и чл. 25 с отпадналите числа.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Член 25 е приет.
Заповядайте за процедура, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Малко изтървах нещата, но ще помоля да бъдете снизходителен към мен, господин председател.
Правя процедура за прегласуване. Струва ми се, че е допусната грешка във формулирането на тезата “от 500 лв.” – Вие обърнахте внимание. Нарушаваме основни правни принципи. Трябва да бъде съразмерно. След като един акт подлежи на обжалване, ние не можем да лишаваме един съд от преценката за справедливостта на наложеното наказание.
С оглед на това мисля, че не може да има никакво възражение по това да се приеме, че санкцията трябва да бъде “до”. Мисля, че това е единственото законосъобразно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Само ако има общо съгласие в залата. Аз обърнах внимание на това. Ние гласувахме предложението на народния представител Росица Тоткова и думите “до 5000”, и “до 10 000” отпаднаха. Сега гласувахме текста като цяло. Строго погледнато, трябва само да прегласуваме, което вече е гласувано.
Госпожо Тоткова, Вие направихте предложението. Съгласна ли сте? По-добре е така: вместо “от” да се запише “до”.
Росица Тоткова (ОДС, от място): Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Емилия Масларова.
Емилия Масларова (КБ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Аз мисля, че по този текст няма да имаме нищо против и ще има определен консенсус. Имайки предвид какви са санкциите в другите нормативни документи, които ние сме приели, и в случая тук за какво става реч, аз предлагам в първата част да бъде “глоба от 300 до 500 лв.”, а във втората да бъде “от 1000 до 3000”. Тоест ние спазваме онзи начален старт, който сме дали. Все пак тук става въпрос за Закона за военноинвалидите, тук става въпрос за хората, военнопострадали, и мисля, че това е един приемлив параметър от санкция, която може да се наложи при евентуално такова нарушение.
Аз лично се съмнявам, че ще има такива нарушения, дълбоко се съмнявам, познавайки този контингент. Но така или иначе предлагам да направим това, имайки предвид, че и в други нормативни документи ние сме казвали “от 300 до 500”, “от 500 до 1000”.
Мисля, че това е един приемлив текст и дано се съгласим всички и да се обединим около него.
Росица Тоткова (ОДС, от място): Съгласна съм.
РЕПЛИКИ: Съгласни сме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: С вашето съгласие нарушаваме правилника, но за добро.
Преминаваме към гласуване на следния текст:
“Чл. 25. (1) Който ползва права по този закон, без да отговаря на необходимите условия, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 300 до 500 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно или е в големи размери, глобата е от 1000 до 3000 лв.”
Третата алинея остава същата.
Съгласни ли сме?
РЕПЛИКИ: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, гласувайте този текст.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Член 25 е приет.




ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По чл. 26 няма направени предложения.
Предложение на комисията за окончателен текст на чл. 26:
“Чл. 26. (1) Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от длъжностни лица от съответната администрация на органите, които следят за спазването на законодателството в областта, в която е извършено нарушението.
(2) Наказателните постановления по този закон се издават от органите по ал. 1.”
По чл. 27 няма направени предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 27:
“Чл. 27. Актовете за нарушения и наказателните постановления по този закон се съставят, издават и обжалват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители, по членове 26 и 27. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 89, против 1, въздържали се няма.
Тези два текста са приети.
ДОКЛАДИК Хасан Адемов: “Допълнителна разпоредба”. Комисията подкрепя това наименование.
Предложение на комисията за нов § 1.
Параграф 1 се изменя така:
“§ 1. “Деца” по смисъла на този закон са лицата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й ако учат редовно – за срока на обучението, както и за времето, през което са на наборна военна служба, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Параграф 1 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: “Преходни и заключителни разпоредби”.
Комисията подкрепя това наименование.
Комисията предлага да се създаде § 1а:
“§ 1а. Лицата, които до влизане в сила на този закон са имали качеството на военноинвалид или военнопострадал по смисъла на Закона за отбраната и Въоръжените сили, запазват това си качество до вписването им в централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите, но не по-късно от една година от влизането в сила на този закон.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте § 1а от Преходните и заключителни разпоредби.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: По § 2 има предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров, което комисията подкрепя.
Има предложение на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което също е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за окончателен текст на § 2:
“§ 2. В Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (обн. ДВ…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 107:
а) в т. 3 думите “първа група” се заменят с думите “със загубена работоспособност над 90 на сто”;
б) в т. 4 след думата “починали” се добавя: “или трайно намалили работоспособността си над 50 на сто”;
в) в т. 5 думите “категоризираните първа група инвалидност с придружител по време или по повод на изпълнение на воинските задължения” се заменят с думите “военноинвалидите със загубена работоспособност над 50 на сто”.
2. Член 212 се изменя така:
“Чл. 212. (1) Военноинвалидите и военнопострадалите по смисъла на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.
(2) Държавната и местната администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите и военнопострадалите до навършване на съответната възраст за пенсиониране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.”
3. Навсякъде в закона думите “пострадали при или по повод отбраната на страната” и “пострадалите при или по повод отбраната на страната” се заменят съответно с “военноинвалиди и военнопострадали” и “военноинвалидите и военнопострадалите”.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 82, против 1, въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има предложения за нов § 2а на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров:
“Създава се нов § 2а със следното съдържание:
“§ 2а. Срокът по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ...) се възстановява за лицата по чл. 3 и 4 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите и за техните организации за срок от 6 месеца от влизането на този закон в сила.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова:
Създава се нов § 2а със следното съдържание:
“§ 2а. Срокът по чл. 6, ал. 1 от Закона за обезщетяване на собствениците на недвижими имоти (обн., ДВ….) се възстановява с организациите по чл. 5 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите за срок от шест месеца, смятан от влизането на този закон в сила.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров.
Гласували 105 народни представители: за 35, против 68, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Поставям на гласуване предложението на народните представители Росица Тоткова, Кина Андреева, Васил Маринчев и Теодора Константинова, което беше докладвано.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 29, против 73, въздържал се 1.
Предложението на тази група народни представители не се приема.
Моля да докладвате, господин председателю на комисията, § 3.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря Ви, господин председател.
“§ 3. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. …) в чл. 36, ал. 1 след думата “възраст” се добавя “или военноинвалид”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 78, против 1, въздържали се 7.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров: създава се нов § 3а със следното съдържание:
“§ 3а. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) се правят следните допълнения:
а) В чл. 69 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Военноинвалидите с над 71 на сто намалена работоспособност придобиват право на пенсия при 15 години осигурителен стаж и навършване на възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените, а тези от 50 до 70,99 на сто намалена работоспособност при 20 г. осигурителен стаж и навършване на възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените.”
б) В чл. 73 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Пенсиите за военноинвалидност на лицата, навършили възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените, се отпускат пожизнено.”
в) В чл. 86, ал. 1 таблицата се изменя така: (таблицата се прилага към протокола).
г) В чл. 101, ал. 4 думите “в чл. 68” се заместват с израза “чл. 69, ал. 4”.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 36, против 65, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Господин председател, следващото предложение е на народния представител Димитър Димитров: в чл. 86, ал. 1 таблицата се изменя, както следва: намалена работоспособност: (таблицата се прилага към протокола).
“г) В чл. 101, ал. 4 думите “чл. 68” се заличават.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 107 народни представители: за 29, против 71, въздържали се 7.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Предложение на народния представител Емилия Масларова: създава се нов § 3а със следното съдържание:
“§ 3а. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. …) в чл. 69 се създава нова ал. 4 със следното съдържание:
“(4) Родителите, респективно наследниците на загиналите наборни военнослужещи, да имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при наличие на 30 години осигурителен стаж и навършени 60 г. за мъжете и 25 години осигурителен стаж и навършени 55 години за жените.”
Комисията не подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Не виждам народни представители, желаещи да се изкажат.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 121 народни представители: за 39, против 76, въздържали се 6.
Предложението не се приема.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
“§ 4. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. …) се прави следното допълнение:
1. В чл. 29, ал. 3 след думите “от 50 до 100 на сто” се добавя следният текст: “и военноинвалидите с намалена работоспособност до 50 на сто”.
2. Създава се изречение второ със следния текст: “Данъчната основа за облагане на доходите на военноинвалиди с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се определя, като полученият облагаем доход се намалява с четворния размер на необлагаемия месечен, съответно годишен минимум”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата уважаеми дами и господа.
Има думата народният представител Росица Тоткова.
Росица Тоткова (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Тъй като тези предложения в данъчните закони – за облагане на доходите на физическите лица, за местните данъци и такси и други, бяха внесени в нашия законопроект, аз не се отказвам от идеята за това, че трябва да има такива решения, но искам да кажа за колегите, че ние постигнахме разбиране в Комисията по труда и социалната политика и приехме нов чл. 24б, в който е записано, че военноинвалидите и военнопострадалите, дори и техните националнопредставителни организации, могат да бъдат подпомагани чрез данъчни облекчения, определени със закон. И мисля, че това е една свободна, гъвкава форма, която дава такава възможност в съответствие с преценката за това как да се прави подпомагането във всеки един закон.
Затова мисля, че текстът, който направихме в чл. 24б, дава всички тези възможности и е израз на волята на народните представители от всички парламентарни групи. И аз няма да подкрепя този текст, казвам го, защото смятам, че сме намерили решение, а не защото смятам, че не трябва да има такива възможности в закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Други народни представители, желаещи да вземат отношение? Няма.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на текста.
Моля, гласувайте.
Гласували 111 народни представители: за 81, против 5, въздържали се 25.
Предложението на комисията се приема, следователно текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Следващият текст е текстът на § 5:
“§ 5. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. …) в чл. 47 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Данъкът по чл. 34, дължим от военноинвалиди, е в размер 7,5 на сто.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми госпожи и господа народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване предложението на комисията за отпадане на § 5.
Гласували 91 народни представители: за 90, против няма, въздържал се 1.
Параграф 5 отпада.

ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов:
“§ 6. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, …) се правят следните допълнения:
1. В Раздел ІІ “Местни такси” се създава нов чл. 8а:
“Чл. 8а. Военноинвалидите са освободени от заплащане на местни такси по този закон с изключение на таксите по Глава трета, Раздел V.”
2. В чл. 25, ал. 2 (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) след думите “от 50 до 100 на сто” се поставя запетая и се добавя следният текст: “Военноинвалид с намалена работоспособност до 50 на сто”. Създава се изречение второ: “Военноинвалидите с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто се освобождават от този данък”.
3. В чл. 25 се създава нова ал. 3:
“(3) За имот, собственост на национално представена организация на военноинвалиди данъкът се дължи със 75 на сто намаление.”
4. В чл. 38, ал. 1 се създава нова т. 9:
“9. имуществото на наследодателя за частта на наследника, когато наследникът е военноинвалид.”
5. В чл. 48, ал. 1, т. 3 (изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) след думите “от 50 до 100 на сто” се поставя запетая и се добавя следният текст: “военноинвалиди”.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 6 и предлага той да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на комисията за отпадането на този параграф.
Гласували 90 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 15.
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Има предложение на народните представители Любен Петров, Емилия Масларова, Кръстьо Петков и Димитър Димитров за създаване на нов § 6а.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на комисията за създаване на нов § 6а:
“§ 6а. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 6-месечен срок от обнародването му в “Държавен вестник”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7:
“§ 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: За протокола искам да уточня, че това е нов закон, така че параграфите, буквите и текстовете ще се преномерират съобразно окончателно приетия вариант.
Имате думата. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 96, против и въздържали се няма.
Тези два параграфа са приети.
Имате думата, господин Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Чета последния § 8:
“§ 8. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.”
Комисията предлага следния окончателен текст на § 8:
“§ 8. Законът за влиза в сила от 3 март 2005 г. ”
Очевидно тук трябва да има предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има думата народният представител Димитър Димитров.
Димитър Димитров (КБ): Уважаеми господин председател, предложението на комисията имаше повече стимулиращ характер. Пределно ясно беше, че не можем точно да отчетем датата 3 март, имайки предвид, че през м. март предстои конгрес на военноинвалидите и искахме да подчертаем нашето желание и готовност този закон да бъде приет.
От гледна точка на ситуацията днес аз предлагам § 8 да отпадне и оттам нататък всички неща да си вървят. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има същото предложение и от народния представител Атанас Василев.
Уважаеми народни представители, направено е предложение за отпадането на § 8, което означава, че законът ще влезе в сила три дни след публикуването му в “Държавен вестник”.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Моля, гласувайте за отпадането на § 8.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Параграф 8 отпада, а с това е приет изцяло и Законът за военноинвалидите и военнопострадалите.
Има думата председателят на комисията д-р Хасан Адемов.
ДОКЛАДЧИК Хасан Адемов: Благодаря, господин председател.
Колеги, позволете ми да благодаря на вносителите от трите парламентарни групи. Обединеният законопроект беше реализиран с усилията на колеги от всички парламентарни групи, с помощта на сътрудниците към Комисията по труда и социалната политика, с активното участие на колегите от Съюза на военноинвалидите и военнопострадалите, с участието на колеги от Министерството на отбраната, Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националния осигурителен институт. На всички искам специално да благодаря.
Искам да благодаря на сътрудниците на комисията още веднъж. Искам да благодаря на всички колеги, които активно участваха в залата и при 8-месечната подготовка на този нелек законопроект. В резултат на усилията на всички сега военноинвалидите и военнопострадалите в България преди техния конгрес за първи път имат Закон за военноинвалидите и военнопострадалите. (Ръкопляскания и възгласи: “Браво!”.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Позволете ми и на мен от ваше име да благодаря на председателя на комисията, на всички членове на Комисията по труда и социалната политика и на нейните сътрудници за изготвянето на този законопроект. И аз да благодаря на всички вас тук, в залата, които макар и в намален състав, изпълнихте дълга си.
За процедура има думата госпожа Мариана Костадинова.
Мариана Костадинова (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Имам процедурно предложение да продължим с отложената т. 3 от вчерашния работен ден, която е второ четене на Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 95 народни представители: за 94, против няма, въздържал се 1.
Това процедурно предложение е прието.

Преминаваме към точка трета от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИ СИСТЕМИ.
Има думата председателят на Комисията по икономическата политика. Заповядайте, господин Димитров.

ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да направя процедурно предложение в залата да бъдат допуснати господин Божидар Кабакчиев – подуправител на Българската народна банка, господин Росен Грозев – директор на дирекция в Българската народна банка, и господин Александър Матрозов – изпълнителен директор на “Борика” към Българската народна банка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Няма обратно процедурно предложение.
Моля да гласувате за допускането на представителите на Българската народна банка в залата.
Гласували 85 народни представители: за 84, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:
“ДОКЛАД
по Законопроект, № 454-01-61 от 30.07.2004 г.,
за паричните преводи, електронните платежни инструменти
и платежните системи, внесен от Валери Димитров и
група народни представители за второ четене.
На няколко редовни заседания с участие на вносителите Комисията по икономическата политика обсъди Законопроекта за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, постъпилите писмени предложения на народни представители, както и предложенията, направени по време на дискусията.
Комисията по икономическата политика предлага на Народното събрание да обсъди следния “Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли предложения или възражения по заглавието? Няма.
Моля да гласувате наименованието на законопроекта.
Гласували 80 народни представители: за 77, против няма, въздържали се 3.
Наименованието на законопроекта е прието.
Преминаваме към Глава първа “Предмет на регулиране”.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По Глава първа комисията подкрепя наименованието “Предмет на регулиране”.
По чл. 1 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Обхват на закона
Чл. 1. Този закон урежда:
1. извършването на местни преводи;
2. извършването на презгранични преводи;
3. издаването и използването на електронни платежни инструменти;
4. създаването и функционирането на платежни системи;
5. платежния надзор;
6. реда за извънсъдебно разрешаване на спорове във връзка с извършването на преводи и на издаването и използването на електронни платежни инструменти.”
По Глава втора комисията подкрепя наименованието “Парични преводи”.
По Раздел І комисията подкрепя наименованието “Общи положения”.
По чл. 2 има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева.
Комисията подкрепя предложението по принцип и предлага следната редакция на чл. 2:
“Паричен превод
Чл. 2. (1) Паричен превод, наричан по-нататък превод, е прехвърляне на парични средства в полза на получател въз основа на преводно нареждане, подадено от наредител и прието от изпълняваща институция.
(2) Безналичен превод е паричен превод, извършен чрез задължаване сметка на наредителя и/или заверяване сметката на получателя.
(3) Изпълняващата институция не контролира предмета и законосъобразността на сделката, въз основа на която се извършва превод, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.
(4) Този закон не се прилага по отношение на пътнически чекове, чекове, менителници, акредитиви, както и пощенски парични преводи на територията на Република България, уредени с отделен закон.”
По чл. 3 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Преводно нареждане
Чл. 3. (1) Преводно нареждане е разпореждане в писмена или в електронна форма от наредителя към изпълняваща институция да извърши превод. Преводното нареждане може да е за кредитен превод или за директен дебит.
(2) Кредитен превод (директен превод) е превод въз основа на преводно нареждане, подадено от наредителя, чрез което:
1. изпълняващата институция на наредителя задължава сметката на наредителя, а изпълняващата институция на получателя заверява сметката на получателя, или изплаща на получателя пари в наличност или
2. наредителят депозира пари в наличност при изпълняващата институция на наредителя, а изпълняващата институция на получателя заверява със сумата сметката на получателя или изплаща на получателя пари в наличност.
(3) Директен дебит (незабавно инкасо) е превод въз основа на преводно нареждане подадено от наредителя, който едновременно е и получател, за задължаване сметката на трето лице, което предварително се е съгласило писмено със задължаването пред своята изпълняваща институция.
(4) Преводното нареждане се съхранява пет години от датата на подаването му.”
По чл. 4 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Страни по превода
Чл. 4. (1) Наредител е лице, което нарежда на изпълняваща институция извършването на превод.
(2) Получател е лицето, което получава превежданата сума.
(3) Наредителят и получателят могат да бъдат едно и също лице.
(4) Клиент е наредител или получател по превод.
(5) Изпълняваща институция е Българската народна банка (по нататък БНБ), търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което извършва преводи като част от своята търговска дейност. При безналични преводи изпълняващи институции могат да бъдат само БНБ, търговска банка или клон на чуждестранна банка.
(6) Изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя може да бъде едно и също лице.
(7) Посредническа институция при местен превод е БНБ или системен оператор по смисъла на този закон, който посредничи при преводи в Република България.
(8) Посредническа институция при пресграничен превод е търговска банка, клон на чуждестранна банка или друго лице, което участва в извършването му, но не обслужва нито наредителя, нито получателя.”
По чл. 5 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Работен ден
Чл. 5. (1) Работен ден е ден, в който всяка от участващите в извършването на превод институции осъществява своята дейност.
(2) Работно време е предварително определен интервал от време в рамките на работен ден, през който се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по Глава първа от чл. 1 до чл. 5 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По Раздел ІІ комисията подкрепя наименованието на раздела: “Извършване на местни преводи”.
По чл. 6 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Местен превод
Чл. 6. (1) Местен превод е превод, извършен в Република България в национална валута между изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя, ако той не представлява пресграничен превод по смисъла на чл. 15.
(2) Местен превод по ал. 1 между две изпълняващи институции се извършва чрез посредническа институция по чл. 4, ал. 7 в платежна система, функционираща по реда на този закон.”
По чл. 7 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Условия за извършване на местен превод
Чл. 7. (1) Условия за извършването на местен превод са:
1. представяне на надлежно съставено преводно нареждане;
2. представяне на други изисквани от нормативен акт или договорени с изпълняващата институция документи и
3. финансово покритие на превежданата сума и разноските, свързани с извършването на превод.
(2) Изпълняващата институция задължава водена от нея сметка, без клиентът да е подавал преводно нареждане само в следните случаи:
1. при извършване на принудително изпълнение по ред, установен със закон;
2. в случай на коригиране на грешки по чл. 13, ал. 1;
3. въз основа на предварително сключено споразумение с наредителя - за заплащане цената на предоставени от изпълняващата институция услуги, на изискуемата лихва върху
задължение на клиента към изпълняващата институция, както и в други случаи, договорени писмено между изпълняващата институция и клиента.
(3) Формата и съдържанието на преводното нареждане за местен превод, на всички други платежни документи, както и структурата на номера на сметките се уреждат от БНБ с
наредба.
(4) Изпълняващата институция не е длъжна да приема преводно нареждане, което не отговаря на изискванията по ал. 1 и ал. 3. В такъв случай тя незабавно го връща на наредителя.
(5) Идентификационният код на участващите в местен превод изпълняващи и посреднически институции се определя от БНБ и се вписва в публичен регистър.”
По чл. 8 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Информационни задължения на
изпълняващата институция
Чл. 8. (1) Изпълняващата институция безвъзмездно предоставя в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма относно общите условия и реда за извършване на местни преводи.
(2) След извършването на местен превод изпълняващата институция писмено или в електронна форма информира своя клиент относно извършването на превода, освен ако е уговорено друго. Начинът и периодичността за предоставяне на информацията се договаря между изпълняващата институция и клиента.
(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на БНБ.”
По чл. 9 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Срокове за извършване на местни преводи
Чл. 9. (1) Изпълняващата институция на наредителя задължава с превежданата сума сметката на наредителя на датата, обозначена в преводното нареждане, ако са спазени посочените в чл. 7 условия.
(2) Ако в нареждането не е посочена дата за изпълнение, изпълняващата институция на наредителя задължава сметката на наредителя в същия работен ден, когато е подадено
преводното нареждане, ако са спазени условията по чл. 7.
(3) Изпълняващата институция на наредителя е длъжна:
1. при превод в една и съща изпълняваща институция – да завери със сумата на превода сметката на получателя в деня, когато е задължена сметката на наредителя;
2. при превод между две изпълняващи институции в платежната система за сетълмент в реално време - да подаде нареждане до посредническата институция така, че сметката на
изпълняващата институция на получателя да бъде заверена в деня, в който сметката на наредителя е задължена с превежданата сума или в деня на депозирането в наличност на превежданата сума;
3. при превод между две изпълняващи институции извън случаите по т. 2 - да подаде нареждане до посредническата институция така, че сметката на изпълняващата институция
на получателя да бъде заверена с превежданата сума в същия работен ден, когато сметката на наредителя е била задължена, или в деня на депозирането в наличност на превежданата сума, а ако нареждането е подадено след края на работното време по чл. 5, ал. 2 - най-късно на следващия работен ден.
(4) Изпълняващата институция посочва в своите общи условия работното време, през което се приемат преводни нареждания за изпълнение през същия работен ден, както и се извършват тегления на пари в брой.
(5) Изпълняващата институция на получателя заверява с превежданата сума неговата сметка или му я предоставя на разположение за изплащане в същия работен ден, когато със
сумата на превода е била заверена сметката на изпълняващата институция на получателя.
(6) Ако изпълняващата институция на получателя не е в състояние да идентифицира получателя по получен превод, най-късно до края на следващия работен ден тя връща
преведената сума на изпълняващата институция на наредителя, която заверява с тази сума сметката на наредителя или му я изплаща обратно в случай на депозиране в наличност.
Изпълняващата институция на наредителя е длъжна своевременно да го информира за връщането на превежданата сума.”
По чл. 10 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Лихва за забава
Чл. 10. (1) Ако изпълняващата институция на наредителя не спази сроковете по чл. 9, тя заплаща на наредителя законна лихва за забава, включително и ако неспазването на срока е причинено от посредническа институция.
(2) Ако изпълняващата институция на получателя не спази срока по чл. 9, ал. 5, тя заплаща законна лихва за забава на получателя.
(3) Ако неспазването на сроковете по чл. 9, ал. 3, т. 2 и 3 е причинено от посредническа институция, тя е длъжна да заплати на изпълняващата институция на наредителя законната лихва за забава в същия размер, на който възлиза задължението за законна лихва за забава на изпълняващата институция по ал. 1.
(4) Ако забавянето е било причинено от клиент, той няма право на лихва за забава.”
По чл. 11 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Забрана за намаления в размера на местен превод
Чл. 11. Изпълняващата институция на наредителя, посредническата институция и изпълняващата институция на получателя са длъжни да извършват превода в неговия пълен размер, освен ако наредителят изрично е посочил, че разноските трябва да бъдат изцяло или частично за сметка на получателя.”
По чл. 12 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Задължения в случай на неизвършен местен превод
Чл. 12. (1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 9, ал. 3, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на изпълняващата институция на получателя, наредителят може писмено да отмени превода и да поиска незабавно сумата, посочена в ал. 2.
(2) Сумата по ал. 1 включва:
1. сумата на средствата по превода;
2. сумата от всички разноски, платени от наредителя във връзка с превода;
3. изчислена по реда на чл. 10 лихва за забава върху сумата по т. 1.
(3) Законната лихва за забава се дължи от датата, посочена в преводното нареждане, съответно от датата по чл. 9, ал. 2 или от датата на депозиране в наличност на превежданата
сума при изпълняващата институция на наредителя, до датата на възстановяване на сумата на неизвършения превод в полза на наредителя или до датата на заверяване на сметката на
изпълняващата институция на получателя с превежданата сума съгласно ал. 2, т. 1.
(4) Посредническа институция, която стане причина за неизвършване на превода, е длъжна за своя сметка да възстанови сумата на превода, включително законната лихва за
забава и таксата за извършване на превода, в полза на изпълняващата институция на наредителя на същия или на следващия работен ден, считано от датата, на която е установен неизвършеният превод. Когато сметката на изпълняващата институция на наредителя не е била задължена със сумата на средствата по превода, задължението на посредническата институция за възстановяване обхваща само законната лихва за забава и сумата от разноските за извършване на превода, а сумата на средствата по превода се възстановява от изпълняващата институция на наредителя.
(5) Алинея 1 не се прилага, ако неизвършването на превода е било причинено от грешка или пропуск в даденото от наредителя преводно нареждане. Изпълняващите и посредническите институции са длъжни да положат всички необходими усилия за откриване на превежданата сума и връщането й на изпълняващата институция на наредителя. В този случай изпълняващите и посредническите институции възстановяват превежданата сума след приспадане на разноските, понесени за възстановяването. Не подлежат на изплащане лихва за забава и разноски за извършване на превода, заплатени при неговото изпълнение.
(6) Освен сумите по ал. 2, наредителят, получателят или изпълняващата институция имат право на обезщетение за вреди до пълния им размер.”
По чл. 13 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Коригиране на грешки
Чл. 13. (1) Коригиране на грешки (по-нататък “коригиране”) се извършва в случай, когато грешка при превода и/или записванията по сметката са причинени от изпълняваща институция. Коригиране се извършва по искане на изпълняващата институция, която е причинила грешката, чрез коригиращо записване и/или превод.
(2) Изпълняващата институция извършва коригиращо записване и/или превод на същия или на следващия работен ден, на който тя е открила грешката или е била уведомена за нея. Коригирането се извършва безплатно за клиента.
(3) Ако по сметката на клиента няма достатъчно средства, коригирането се извършва за сметка на изпълняващата институция, причинила грешката. Отношенията между изпълняващата институция, за чиято сметка е коригирана грешката, и клиента се уреждат по общия ред.
(4) Правото на клиента да иска от изпълняващата институция коригиране на грешка се погасява в срок от три години от извършване на грешката.
(5) Изпълняващата институция, която е причинила грешката, обезщетява клиента със законната лихва върху средствата за периода до извършване на коригирането.
(6) Обменът на информация между изпълняващите институции и между тях и техните клиенти във връзка с коригиране на грешки се урежда с наредба на БНБ.
(7) Задължението за опазване на банкова тайна и за защита на личните данни не се прилага при предоставяне на информация, необходима за коригиране на грешки.
(8) Коригиране не се извършва, ако грешката в преводното нареждане е била причинена от клиента.”





По чл. 14 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Освобождаване от отговорност

Чл. 14. (1) Институция, която участва в осъществяването на превода, не отговаря за неизвършване или забавяне на превода, ако:
1. бездействието на институцията или предприетите от нея действия са с оглед спазване или избягване нарушения на нормативни изисквания, наложени за предотвратяване изпирането на пари или финансирането на тероризма; или
2. институцията докаже, че неизвършването или забавянето на превода е причинено от непреодолима сила.
(2) Нарушаването на срока по чл. 9, ал. 3 по причини, за които отговаря посредническата институция, не освобождава от отговорност изпълняващата институция.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, дами и господа. Няма желаещи.
Поставям на гласуване Раздел ІІ – от чл. 6 до чл. 14, включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Комисията подкрепя наименованието на Раздел ІІІ: “Извършване на презгранични преводи”.
По чл. 15 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Презграничен превод

Чл. 15. (1) Презграничен превод е превод на суми в национална или в чуждестранна валута по нареждане на клиент на една изпълняваща институция в полза на клиент на друга изпълняваща институция, при което двете институции се намират в различни държави.
(2) За презграничен превод се счита и превод в чуждестранна валута между изпълняващата институция на наредителя и изпълняващата институция на получателя на територията на страната.
(3) Начална дата на презграничен превод е датата, на която в изпълняващата институция на наредителя е постъпила цялата изисквана от нея информация за извършване на презграничен превод и наредителят е осигурил достатъчно финансово покритие за изпълнението му, включително за дължимите от него такси и комисионни. Когато в преводното нареждане е посочена дата по-късна от тази, на която са изпълнени посочените условия, за начална дата се счита датата, посочена в преводното нареждане.
(4) Всички изисквания и срокове в този раздел, приложими към задължаване и заверяване на сметки с оглед извършването на презгранични преводи, се прилагат съответно при внасянето на суми в наличност от наредителя при неговата изпълняваща институция и изплащането на суми в наличност на получателя от неговата изпълняваща институция.
(5) Формата и съдържанието на преводното нареждане за презграничен превод се определят от Българска народна банка с наредба.”
По чл. 16 има предложение от народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е прието по принцип от комисията.
Предложение на комисията за нова редакция на чл. 16:

“Информационни задължения на изпълняващата институция

Чл. 16. (1) Всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя в своите помещения на разположение на интересуващите се лица достъпна информация в писмена форма, както и в електронен вид, относно общите условия и реда, при които тя извършва пресгранични преводи.
(2) При извършване на пресграничен превод всяка изпълняваща институция безвъзмездно предоставя на съответния клиент достъпна информация за превода в писмена форма.
(3) Минималното съдържание на информацията по ал. 1 и 2 се определя с наредба на БНБ.
(4) Когато клиентът няма качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия, изпълняващите институции могат да се споразумеят с него информацията по ал. 2 да му бъде предоставена в съкратен вид и в определена периодичност.
(5) Информацията по ал. 2 може да бъде предоставяна по начин, договорен между изпълняващата институция и клиента, включително и в електронна форма.”
По чл. 17 има предложение на Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за редакция на този текст:

“Прилагане на изискванията за информация

Чл. 17. (1) Изпълняващата институция е длъжна да предоставя конкретна информация за превод с указани от клиента параметри, както и да извърши превода в съответствие с предоставената от него информация.
(2) Информацията по ал. 1 съдържа:
1. необходимото време за извършване на презграничния превод до заверяване сметката на получателя;
2. дължимите такси и комисиони с изключение на тези, свързани с приложения обменен курс.
(3) Ако изпълняващата институция не желае да извърши превода, тя може да откаже информацията по ал. 1.”
По чл. 18 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Срокове за изпълняващата институция на наредителя

Чл. 18. (1) Ако не е договорено друго, изпълняващата институция на наредителя е длъжна:
1. да задължи сметката на наредителя и извърши дължимите от нея действия по превода не по-късно от първия работен ден, следващ началната дата;
2. да осигури заверяване сметката на изпълняващата институция на получателя в срок, не по-дълъг от пет работни дни, считани от началната дата.
(2) В случай, че сметката на изпълняващата институция на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1, т. 2, изпълняващата институция на наредителя му дължи обезщетение за периода на забава в размер на законната лихва върху цялата сума на превода.
(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако изпълняващата институция на наредителя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е причинено от наредителя.”
По чл. 19 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Срокове за посредническата институция

Чл. 19. (1) Ако не е договорено друго, всяка посредническа институция е длъжна да завери сметката на институцията, от която е получила преводно нареждане и да насочи превода към изпълняващата институция на получателя или следваща посредническа институция в срок, не по-късно от първия работен ден, следващ деня на получаване на превода.
(2) При неспазване на срока по ал. 1 посредническата институция дължи на институцията, наредила превода, обезщетение за периода на забава в размер на законната лихва върху сумата на превода.
(3) Ако забавянето на посредническата институция е довело до неспазване на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2 и изпълняващата институция на наредителя е изплатила обезщетение по чл. 18, ал. 2, посредническата институция е длъжна да възстанови на изпълняващата институция на наредителя изплатеното обезщетение.
(4) Посредническата институция не носи отговорност, ако забавянето е причинено от грешка или пропуск в получените от нея указания.”
По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителите:


“Срокове за изпълняващата институция на получателя

Чл. 20. (1) Ако не е договорено друго, изпълняващата институция на получателя е длъжна да завери сметката на получателя най-късно през първия работен ден, следващ датата на постъпване на сумата на превода по нейната сметка.
(2) В случай, че сметката на получателя е заверена след изтичане на срока по ал. 1 за периода на забава изпълняващата институция на получателя му дължи обезщетение в размер на законната лихва върху цялата сума на превода за периода на забава.
(3) Обезщетение по ал. 2 не се дължи, ако изпълняващата институция на получателя докаже, че неизпълнението на задължението й по ал. 1 е по вина на наредителя или на получателя.”
По чл. 21 има предложение на народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за редакция на чл. 21:

“Задължения за извършване на превод

Чл. 21. (1) Изпълняващата институция на наредителя, всяка една посредническа институция и изпълняващата институция на получателя са длъжни да извършат в пълен размер всеки приет за извършване превод, освен ако наредителят изрично не е посочил, че разноските трябва да бъдат изцяло или частично за сметка на получателя. Получателят трябва да бъде информиран за това от своята изпълняваща институция.
(2) Изпълняващата институция на получателя не може при заверяване на сметката му да намалява размера на превода с такси и комисиони, дължими за обслужване на сметката на получателя.
(3) Когато изпълняващата институция на наредителя или посредническа институция са намалили размера на превода в нарушение на ал. 1, изпълняващата институция на наредителя е длъжна по негово искане за своя сметка да приведе на получателя разликата до пълния размер на превода, освен ако наредителят не поиска тази разлика да бъде преведена на него.
(4) Когато посредническа институция е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1, тя е длъжна за своя сметка да възстанови разликата до пълния размер на превода по сметката на изпълняващата институция на наредителя или по искане на последната да я преведе на получателя.
(5) Когато изпълняващата институция на получателя е намалила сумата на превода в нарушение на ал. 1 и 2, тя е длъжна за своя сметка да завери сметката на получателя с разликата до пълния размер на превода.”
По чл. 22 има предложение на Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 22:

“Задължения на институцията на наредителя при
неизвършени презгранични преводи

Чл. 22. (1) По всяко време след изтичане на срока по чл. 18, ал. 1, т. 2, но преди средствата по превода да постъпят по сметката на институцията на получателя, наредителят може да поиска възстановяване на сумата, посочена в ал. 2. При наличие на такова искане неговата институция е длъжна в срок от 14 работни дни, считано от деня, следващ датата на предявеното искане, да преведе по сметката му средствата, освен ако междувременно те не са постъпили по сметката на институцията на получателя.
(2) Сумата за възстановяване по ал. 1 включва:
1. действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро или тяхната равностойност в друга чуждестранна или в национална валута;
2. сумата от всички разноски, такси и комисиони, платени от наредителя във връзка с превода;
3. законната лихва върху действително наредената за превод сума за периода от началната дата до датата на възстановяване на сумата по сметката на наредителя.
(3) Институцията на наредителя не е длъжна да изпълни искането по ал. 1, ако неизвършването на превода е причинено от грешка или пропуск в дадените от наредителя указания или от неизпълнение на дължимите действия по превода от изрично избрана от наредителя посредническа институция.
(4) В случаите по ал. 3 изпълняващата институция на наредителя е длъжна да положи всички необходими усилия за проследяване и възстановяване на средствата по превода. При възстановяване на сумата институцията на наредителя заверява сумата на превода по неговата сметка след приспадане на разноските, понесени от нея при възстановяването, за които наредителят трябва да бъде подробно информиран. В тези случаи институцията на наредителя не е длъжна да завери сметката му със сумите по ал. 2, точки 2 и 3.
(5) Институцията на наредителя не отговаря, ако неизпълнението на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя или от друга, избрана от нея, посредническа институция.
(6) Сумите по ал. 2, платени от институцията на наредителя, се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията на институцията към наредителя по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя.”

По чл. 23 има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева, подкрепено от комисията, и предложение на комисията за този текст:

"Задължения на посредническата институция при неизвършени презгранични преводи

Чл. 23. (1) Всяка посредническа институция, получила нареждане за превод, при неизвършване на превода е длъжна:
1. по искане на институцията, възложила й изпълнението на превода, за своя сметка да възстанови цялата сума на превода, свързаните с него разноски и законната лихва върху сумата на превода;
2. когато неизвършването се дължи на грешки или пропуски в получените нареждания – да положи необходимите усилия за възстановяване на сумата на превода на лицето, възложило й изпълнението. В тези случаи при възстановяването посредническата институция приспада от сумата разноските, понесени от нея, за което информира подробно институцията, възложила извършването на превода.
(2) Сумите, платени от посредническата институция в съответствие с ал. 1, т. 1 се вземат предвид при окончателното уреждане на задълженията й към лицето, което я е избрало за посредническа институция по превода, ако сумата на превода не постъпи по сметката на институцията на получателя."
По чл. 24 комисията подкрепя текста на вносителите:

"Задължения на институцията на получателя при
неизвършени презгранични преводи

Чл. 24. Институцията на получателя е длъжна да завери сметката на получателя с действително наредената за превод сума, но не повече от 12 500 евро, респективно тяхната равностойност в друга чуждестранна или национална валута, ако:
1. неизвършването на превода е причинено от посредническа институция, изрично посочена от институцията на получателя, или
2. неизвършването на превода е причинено от друга посредническа институция, избрана от посредническата институция, посочена от институцията на получателя."
По чл. 25 комисията подкрепя текста на вносителите:

"Преводи между Република България и държави-членки на Европейското икономическо пространство

Чл. 25. (1) Разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3, чл. 19, ал. 3 и чл. 22-24 се прилагат само за преводи между Република България и държави-членки на Европейското икономическо пространство в размер до 50 000 евро или тяхната равностойност в друга валута на държава от Европейското икономическо пространство или в национална валута.
(2) Европейското икономическо пространство е икономическа общност, която включва държавите-членки на Европейския съюз, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия."
По чл. 26 комисията подкрепя текста на вносителите:

"Освобождаване от отговорност при
неизвършване на превод

Чл. 26. Институция, която участва в извършването на презграничен превод, не отговаря в случаите по чл. 14."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, да вземете отношение по Раздел ІІІ от чл. 15 до чл. 26 включително. Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Тези текстове до чл. 26 включително са приети.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По Глава трета – комисията подкрепя наименованието на тази глава: "Електронни платежни инструменти".
По чл. 27 има предложение на народния представител Юнал Тасим.
Господин Тасим току-що ме уведоми, че оттегля неподкрепените от комисията предложения.
Има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева, което е подкрепено от комисията по принцип.
Предложение на комисията за чл. 27:

"Електронни платежни инструменти и
електронни пари

Чл. 27. (1) Електронните платежни инструменти са платежни инструменти, позволяващи достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и даващи възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции посредством електронни или други технически способи.
(2) Електронни платежни инструменти по смисъла на този закон (по-нататък "ЕПИ") са:
1. платежни инструменти за отдалечен достъп;
2. инструменти за електронни пари.
(3) Платежен инструмент за отдалечен достъп е инструмент, позволяващ на оправомощения държател да получава достъп до финансови средства по банкови сметки чрез използването на електронни или други технически способи, като:
1. банкова платежна карта;
2. електронно банково платежно заявление, включително при дистанционно банково обслужване.
(4) Дебитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател.
(5) Кредитната банкова платежна карта позволява на оправомощения държател да има достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя.
(6) Електронните пари са парична стойност в електронна форма, която представлява вземане към издателя, съхранена е върху инструмент за електронни пари и се приема като средство за разплащане и от лица, различни от издателя.
(7) Електронни пари могат да се издават само след предварително получаване на средства в размер не по-малък от паричната равностойност на издадените електронни пари. Получаването на средства срещу издаване на електронни пари не представлява привличане на влогове, ако получените средства бъдат незабавно обменени за електронни пари.
(8) Инструмент за електронни пари е презаредим платежен инструмент, съхраняващ електронни пари върху електронно пособие.
(9) Издател на ЕПИ (по-нататък "издател") може да бъде само:
1. Българската народна банка;
2. търговски банки и клонове на чуждестранни банки, в чиято банкова лицензия е включено издаването на ЕПИ;"
Колеги, тъй като тук за пръв път се натъкваме на термина "банкова лицензия", имам едно редакционно предложение: по-нататък навсякъде той да бъде заменен с термина "лиценз". Основанието ми е съобразяване със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, където тези актове – разрешителни административни актове, са наречени лицензи, а не лицензии. Така че оттук нататък имам такова редакционно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Приема се.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров:
"3. други лица, които могат да издават само електронни пари по ред и условия, определени със закон.
(10) Оправомощен държател на ЕПИ (по-нататък "оправомощен държател") е само физическо лице, на което ЕПИ е издаден въз основа на сключено от него споразумение за издаване и използване на ЕПИ. Оправомощен държател може да бъде и физическо лице, което е представител на юридическо лице.
(11) При използване на платежен инструмент за отдалечен достъп оправомощеният държател доказва своята самоличност чрез използване на:
1. персонален идентификационен номер и/или
2. подпис, включително електронен подпис и/или
3. удостоверителен код, договорен между издателя и оправомощения държател и/или
4. други способи за доказване на самоличност, договорени между издателя и оправомощения държател.
(12) Българската народна банка определя с наредба реда за издаване и използване на ЕПИ."
По чл. 28 комисията подкрепя текста на вносителите:

"Примерни общи условия, изготвяни от БНБ

Чл. 28. БНБ може да изготвя и да публикува по подходящ начин примерни общи условия за издаване и използване на електронен платежен инструмент."

По чл. 29 има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този текст:

"Общи условия на издателя

Чл. 29. (1) Всеки издател е длъжен да изготви в писмена форма на български език и да предоставя на интересуващите се лица общите си условия за издаване и използване на ЕПИ. Тези условия се формулират изчерпателно и достъпно, като съдържат най-малко:
1. описание на ЕПИ, включително размера на финансовите лимити, прилагани при неговото използване;
2. описание на взаимните задължения и отговорности на оправомощения държател и издателя, включително процедурата за точна и надеждна употреба и съхранение на ЕПИ и на всеки идентификационен номер, код или друго подобно средство, предоставено от издателя или договорено между него и оправомощения държател;
3. основна информация относно техническите средства на държателя, необходими за използване на ЕПИ;
4. срока и начина за уреждане на отношенията, включително прилаганите обменни курсове;
5. информация относно всички такси, платими от оправомощения държател, включително подробни данни относно размера на първоначалната и годишна такса, комисионите и таксите, дължими от държателя за отделните видове операции, както и годишната ставка на приложимите лихвени проценти и начина за изчисляване на лихвата;
6. условията за обратно изкупуване на електронни пари по реда на чл. 39;
7. процедурите и срока за подаване и удовлетворяване на възражения във връзка с издаването и използването при отделни транзакции на ЕПИ, включително информация относно процедурите, използвани за разрешаване на спорове по реда на този закон и други нормативни актове.
(2) Общите условия на издателя задължително се прилагат като неразделна част от писмения договор за издаване и използване на ЕПИ.
(3) Издателят информира оправомощения държател в писмена или електронна форма за всяка промяна в общите условия по ал. 1 най-малко един месец преди влизане в сила на съответната промяна.
(4) Алинея 3 не се прилага при съществена промяна в действащия лихвен процент, която влиза в сила на датата, посочена в обявлението за промяната. В тези случаи, без да се засяга правото на държателя да направи изявление за прекратяване на договора, издателят уведомява държателя в най-кратък възможен срок за промяната.
(5) Издателят предоставя на БНБ в писмена или електронна форма на български език пълния текст на своите общи условия по ал. 1 в 15-дневен срок, считано от датата на изготвяне на тези условия или съответно на промените в тях."
По чл. 30 комисията подкрепя текста на вносителите.

"Уреждане на отношенията при използването на ЕПИ

Чл. 30 (1) Издателят урежда отношенията, възникнали при използването на ЕПИ, и отговаря за своевременното и точното им уреждане.
(2) Като се отчитат разпоредбите на чл. 32, чл. 33 и чл. 34, ал. 2, т. 1 и ал. 3, издателят отговаря за:
1. неизпълнение или неточно изпълнение на транзакциите, наредени от държателя, дори ако транзакцията е извършена чрез средство или оборудване, които не са под пряк или изключителен контрол на издателя, при условие че издателят е разрешил използването им;
2. за транзакции, неоторизирани от държателя, както и за грешки и несъответствия при поддържане на сметката на държателя по причина, за която отговаря издателят.
(3) Отговорността на издателя по ал. 2 възлиза:
1. на стойността на транзакцията и лихвата, ако се дължи такава – при неизпълнена или неточно изпълнена транзакция;
2. на сумата, необходима за възстановяване финансовото положение на държателя преди извършване на транзакцията – при неоторизирана транзакция.
(4) Държателят има право на обезщетение до пълния размер на претърпените от него вреди съгласно приложимото право към договора между издателя и оправомощения държател."
По чл. 31 комисията подкрепя текста на вносителите.

"Договор за приемане на плащания с ЕПИ

Чл. 31. (1) С договора за приемане на плащания с ЕПИ търговецът се задължава да приема плащания с ЕПИ, а издателят – да заплаща на търговеца сумите, дължими от оправомощения държател след използване на ЕПИ. Договорът се сключва в писмена форма.
(2) Договорът между издател и търговец за приемане на плащания чрез ЕПИ трябва да определя:
1. видовете ЕПИ, чрез които могат да се извършват транзакции с търговеца;
2. приложимите процедури, включително процедурите за сигурност, както и задълженията на търговеца, свързани с извършването на транзакции;
3. обичайния период и начин на плащане от издателя към търговеца;
4. причините, поради които търговецът може да откаже да приеме плащане чрез ЕПИ.
(3) Издателят е длъжен да завери сметката на търговеца със сумата, произтичаща от транзакциите, при условия и в срокове, установени в договора по ал. 1.
(4) Издателят може да упълномощи други лица да сключват договори за приемане на плащания с ЕПИ.
(5) Когато съществуват обосновани съмнения относно самоличността на държателя на ЕПИ, търговецът може да изисква от него представянето на документ за самоличност.
(6) Издателят разглежда възражения във връзка с транзакции, оспорени от търговеца по ред и в срокове, определени в сключения между тях договор. Когато транзакциите са извършени на територията на страната, издателят разглежда възраженията в двуседмичен срок от подаването им."
По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителите.

"Задължения на оправомощения държател на ЕПИ

Чл. 32. Оправомощеният държател е длъжен:
1. да използва ЕПИ в съответствие с договора, сключен с издателя;
2. да уведомява незабавно след узнаването издателя или упълномощено от него лице за:
а) загубване, кражба, отнемане по друг начин, унищожаване, подправяне на банковата платежна карта, както и за неправомерно използване на платежен инструмент за отдалечен достъп от лице, различно от оправомощения държател;
б) отразяването в неговата сметка на всяка неоторизирана от него транзакция;
в) всяка грешка или друго несъответствие при водене на сметката от издателя.
3. да не записва персоналния идентификационен номер, друг подобен код или удостоверителна информация върху ЕПИ, както и да не съхранява такава информация заедно с ЕПИ;
4. да не отменя нареждане, дадено чрез неговия ЕПИ, освен ако размерът не е бил определен при даване на нареждането."
По чл. 33 има предложение на народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 33:


"Отговорност при неправомерно използване на
платежни инструменти за отдалечен достъп

Чл. 33. (1) Ако платежен инструмент за отдалечен достъп е употребен неправомерно от различно от оправомощения държател лице и тази неправомерна употреба не е била причинена от действие или бездействие на оправомощения държател, то:
1. преди момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 оправомощеният държател понася вредите от неправомерното използване само до размера, посочен в договора между издателя и държателя, като този размер не може да надхвърля 300 лв.;
2. след момента на отправеното до издателя или упълномощено от него лице уведомление по чл. 32, т. 2 издателят възстановява на оправомощения държател средствата, изплатени след уведомлението.
(2) Алинея 1, т. 1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала:
1. без физическо представяне на банковата платежна карта или
2. чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване.
(3) Оправомощеният държател не губи своите права по алинеи 1 и 2 само поради обстоятелството че при неправомерната употреба е бил използван поверителен код или друг подобен способ за удостоверяване на самоличност.
(4) Оправомощеният държател няма право да изисква от издателя възстановяване на изплатените средства по алинеи 1 и 2 или по чл. 30, ал. 3, ако оправомощеният държател не е спазил своите задължения по чл. 32 или ако изплащането на средствата е станало поради умисъл или груба небрежност на оправомощения държател."
В чл. 32, уважаеми господин председател, имам една редакционна бележка. В ал. 2, буква "б" – отразяването в неговата сметка на всяка неоторизирана от него транзакция. Терминът "неоторизирана" никак не е български и ми се струва, че може да бъде заменен, ако колегите от Българската народна банка не възразяват. Тук не става въпрос за някаква съдържателна промяна на регулативното действие на текста, може би трябва да бъде "неподписана от него сделка". Това е моето мнение. Но бих попитал все пак колегите дали имат възражение по това?
БОЖИДАР КАБАКЧИЕВ (БНБ от място): Може и да се замени с "неавторизирана транзакция".
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Добре, господин председател, предлагаме да бъде "неавторизирана транзакция".
По чл. 34 има предложение на народните представители Димитров, Костадинова, Механдов и Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 34:

"Задължения на издателя на ЕПИ

Чл. 34. (1) Издателят на ЕПИ предоставя на оправомощения държател в договорена от тях форма разбираема информация, свързана с транзакциите, извършени посредством ЕПИ. Информацията съдържа най-малко:
1. данни, които позволяват на оправомощения държател да идентифицира транзакцията, включително ако е налична, информация за приемащия търговец, при когото е извършена транзакцията;
2. сумата по транзакцията, изразена в изплатената валута, както и в чуждестранна валута, ако е извършена обмяна на една валута в друга;
3. размера на всички такси, приложени за отделните видове транзакции;
4. приложения обменен курс при обмена на една валута в друга.
(2) Издателят на ЕПИ е длъжен:
1. да не разкрива персоналния идентификационен номер на държателя или друг подобен код, освен на самия държател;
2. да не изпраща ЕПИ, ако такъв не е поискан, освен в замяна на ЕПИ, вече притежаван от държателя;
3. да поддържа в 5-годишен срок записана информация, която позволява проследяване на транзакциите;
4. да създаде необходимите условия за приемане на уведомления по чл. 32, т. 2, както и технически условия, които да позволяват на оправомощения държател по всяко време да извършва уведомленията по чл. 32, т. 2;

5. своевременно да предотвратява използването на платежен инструмент за отдалечен достъп след уведомление по чл. 32, т. 2;
6. да предприема всички възможни действия след получаване на уведомление по чл. 32, т. 2, за да предотврати всяка по-нататъшна употреба на ЕПИ, дори ако държателят е действал умишлено или с груба небрежност.
(3) При спор между оправомощения държател и издателя тежестта на доказване, че транзакцията е правилно отразена по сметката и не са налице технически или други проблеми, се носи от издателя.”
По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Договор за издаване на електронни пари
Чл. 35. (1) Въз основа на писмен договор за издаване на електронни пари издателят емитира срещу заплащане на определена парична сума електронни пари, които дават възможност на техния държател да извършва плащания до размера на покритието на издадените електронни пари, като за тази услуга държателят заплаща на издателя възнаграждение.
(2) Покритие на издадените електронни пари е размерът на получената за тяхното издаване парична сума, намалена с размера на извършените плащания и начисленото възнаграждение.
(3) Отношенията между издателя на електронни пари и техния държател се уреждат oт правилата на договора за поръчка, освен ако този закон не предвижда друго.”
По чл. 36 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Отчетност във връзка с електронни пари
Чл. 36. (1) Издателят е длъжен да изготвя и предоставя безвъзмездно и своевременно на БНБ пълни и точни заявления, отчети и друга информация, определена от БНБ.
(2) БНБ издава наредба за структурата и съдържанието на заявленията, отчетите и друга свързана информация, подавана от издателите относно стойността на издадените от тях електронни пари и относно броя на издадените от тях и намиращи се в обращение електронни платежни инструменти.”
По чл. 37 комисията подкрепя текста на вносителя:

“Информация за операции с инструменти за
електронни пари
Чл. 37. Издателят на инструмент за електронни пари осигурява на оправомощения държател възможността да проверява последните пет извършени чрез използването на съответния инструмент транзакции, както и оставащата стойност на електронните пари, съхранени върху инструмента. Изпълнението на това задължение се счита за изпълнение задълженията на издателя по чл. 34, ал. 1.”
По чл. 38 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Обмен и съхраняване на електронни пари
Чл. 38. Издателят отговаря за точния обмен на средства срещу електронни пари, както и за сигурното съхраняване на електронни пари.”
По чл. 39 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Обратно изкупуване на електронни пари
Чл. 39. (1) През периода на валидност на инструмент за електронни пари издателят е длъжен при поискване от оправомощения държател да изкупува обратно електронните пари срещу пари в наличност или чрез безналичен превод по сметка. При изкупуването издателят на електронни пари няма право да начислява други разходи освен тези, пряко свързани с превода по банковата сметка на държателя.
(2) Издателят следва да изпълни искането за изплащане покритието на издадените електронни пари в срок не по-дълъг от осем дни след неговото получаване.
(3) Задълженията по ал. 1 и 2 не могат да бъдат изключвани или ограничавани по договорен път.
(4) Издателят може да определи минимален размер за обратното изкупуване на електронни пари по ал. 1, който при индивидуални транзакции не може да надхвърля 20
лева.”
По чл. 40 комисията подкрепя текста на вносителите:


“Отговорност на издателя на електронни пари
Чл. 40. (1) Издателят на електронни пари отговаря спрямо държателя за всички вреди, произтичащи от изгубен размер на покритието и неточно изпълнение на плащане, дори ако причина за това е повреда на инструмента, върху който са съхранени електронните пари, или повредено оборудване, което не се намира под директен или изключителен контрол на издателя на електронните пари, ако използването на такъв инструмент или оборудване е било одобрено от издателя.
(2) Издателят на електронни пари може да бъде освободен от отговорността по ал. 1, ако докаже, че загубата на покритие или неточното изпълнение на плащането са били причинени от повреда, дължаща се на умисъл или груба небрежност на държателя.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа, по Глава трета от чл. 27 до чл. 40, включително.
Господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имам чисто редакционна забележка по чл. 33, ал. 2, т. 1 и т. 2. Текстът обаче звучи по следния начин, чета:
“Алинея 1, т. 1 не се прилага и издателят възстановя на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала:
1. без физическо представяне на банковата платежна карта или
2. чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверение”.
За мен точки 1 и 2 са абсолютно излишни, тъй като изречението завършва в т. 1 с “или” – хипотезата е или единия, или другия случай: или е станало без физическо представяне на банковата платежна карта или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверяване. Значи т. 1 и 2 могат да паднат.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Да.
Йордан Нихризов: Това е излишно. Трябва да се получи едно цяло изречение от този текст. Поправката е редакционна и смятам, че може да се приеме и да подобри текста.
Предлагам ал. 2 да стане едно изречение и ще го прочета цялото:
“Чл. 33 (2) Алинея 1, т. 1 не се прилага и издателят възстановява на оправомощения държател пълния размер на неправомерно изплатените средства, ако неправомерната употреба е станала без физическо представяне на банковата платежна карта, или чрез нейното физическо представяне без електронно удостоверение”. Става едно изречение - без т. 1 и 2, които са излишни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Съдържанието не се изменя. Чисто редакционна поправка.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Господин Жотев, заповядайте.
Петър Жотев (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости от Българска народна банка и от платежната система на България! Моето изказване и предложение аз също бих го квалифицирал като редакционно. Преди малко председателят на Комисията по икономическата политика влезе в диалог с представителите на БНБ и по въздуха получи потвърждаване на идеята думата “неоторозирина” да бъде сменена в чл. 32 с “авторизиран”. Моето мнение е, че и двете думи не са подходящи. “Авторизиран” също не звучи добре. Стигам до моето предложение: на много места в текста, ето например в чл. 33, става въпрос за думата “оправомощен”. Това е думата, според мен. “Оторизиран” е какво друго освен “оправомощен”? Това е българска дума. Да забравим за оторизираната транзакция – според мен тя трябва да си е сделка, както каза господин Димитров, но вместо думата “оторизиран” нека да бъде думата “оправомощен”. Така ще си запазим българската реч, неподменена с английски чуждици и текстът ще стане по-ясен не само за професионалистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: “Оправомощен”?
Петър Жотев: Да, господин председател – “оправомощен” – това е моето редакционно предложение.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Жотев.
Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение?
Реплика – господин Димитров, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Само за едно изясняване – мисля, че в текста става дума за авторизирана сделка, нали така?
Господин Кабакчиев, ще Ви помоля да изразите Вашето становище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Кабакчиев, заповядайте.

БОЖИДАР КАБАКЧИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Димитров! Благодаря за възможността да изкажа становище по този въпрос. Действително терминът “неоторизиран” не е най-добрият. Става въпрос за случай, когато наредителят не е наредил това плащане. В случая действително “неоторизиран” и “неавторизиран” не са най-точните термини и ние бихме предложили “неразпореден” – в случая, когато наредителят не е дал това нареждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Народният представител Петър Жотев каза, че така по въздуха не могат да се правят предложения. Затова моля в стенографския протокол да се отрази заявлението на господин Жотев, че той приема терминът да се замени с “неразпореден”.
Заповядайте, господин Маринчев.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Връщам се към предложението на господин Димитров думата “транзакция” да я заменим със “сделка”. По принцип го приемам, но мисля, че в закона на още няколко места се употребява “транзакция” и ако приемем това, господин Димитров, може би трябва да го заменим навсякъде. Това ми беше забележката. По принцип съм съгласен, че “транзакция” не е българска дума, макар че особено в компютърната технология се използва много често. Така че предлагам навсякъде да бъде заменено със “сделка”.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По принцип изцяло подкрепям предложението на господин Маринчев – транзакцията е сделка, всички юристи знаят това, това е чуждица.
Все пак бих помолил господин Кабакчиев да поясни има ли терминът “транзакция” друга смислова натовареност, различна от това, което разбираме ние като сделка.
Аз също подкрепям по принцип предложението на господин Маринчев, но нека все пак да чуем господин Кабакчиев.
БОЖИДАР КАБАКЧИЕВ: Уважаеми господа народни представители, ние все пак държим да остане терминът “транзакция”, тъй като той има различно съдържание. Терминът “сделка”, според нас, има много по-широко съдържание, а в много случаи при една транзакция не стигаме до сделка. Транзакцията е извършване на една информационна операция. Това е операция, а не е сделка. Ако искаме да сме прецизни, според мен би трябвало да използваме “транзакция”. Все пак това е един термин, който има изключително широка гражданственост, особено в банковата общност и е ясно какво означава, не би породило някакви противоречиви тълкувания. Благодаря.
Васил Маринчев (ОДС, от място): Приемам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря. Оттегляте предложението си, с други думи? Господин Маринчев оттегля предложението си.
Има ли други предложения? Няма.
Направени са няколко редакционни предложения, които ще гласуваме най-напред.
Господин Жотев предлага в чл. 32, т. 2, буква “б”, след уточняването от специалисти, “неоторизирана” да се замени с “неразпоредена”.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 71, против 6, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител господин Нихризов в чл. 33, ал. 2 да бъде едно изречение, точно така, както той го докладва тук.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 75, против няма, въздържал се 1.
Това предложение е прието.
Преминаваме към гласуване на Глава трета с наименованието й от членове 27 до 40 включително, заедно с двете редакционни уточнения.
Моля, гласувайте.
Гласували 95 народни представители: за 95, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По Глава четвърта комисията подкрепя наименованието “Платежни системи”.
По Раздел І комисията подкрепя наименованието “Общи положения”.
По чл. 41 има предложение на Костадинова, Димитров, Механдов и Кръстева, което да е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за чл. 41:

“Платежна система”

Чл. 41. (1) Платежна система по смисъла на този закон е система, която:
1. осигурява извършването на преводи между участниците в нея;
2. има поне трима участници, с изключение на агента по сетълмента;
3. функционира въз основа на писмено споразумение, съдържащо общите правила и стандартни процедури за извършване на преводи, подчинено на законите на Република България и сключено между всички участници в системата или въз основа на двустранни писмени споразумения, сключени между оператора на платежната система (по-нататък “системен оператор”) и другите участници в системата (по-нататък “споразумение за платежната система”).
(2) Българската народна банка отговаря за съвместимостта и единството на функциониране на платежните системи в страната. Редът за функциониране на платежните системи се определя с наредба на БНБ.
(3) Платежните системи се обслужват от системни оператори. Системни оператори могат да бъдат само БНБ и лица, които притежават издаден по реда на чл. 60 и 61 лиценз за опериране на платежна система. Правилата за дейност на системите и на техните оператори се одобряват от БНБ.
(4) БНБ уведомява Европейската комисия за съществуването и наименованието на всички платежни системи в страната.
(5) Всяка платежна система контролира формалната точност и изчерпателност на подаваната информация, свързана с превода.
(6) Писменото споразумение за платежна система може да бъде подчинено на законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз при условие, че поне един от участниците в системата има седалище в тази държава.”
По чл. 42 има предложение на комисията:

“Участници в платежна система

Чл. 42. (1) Участници в платежна система могат да бъдат:
1. Българската народна банка;
2. системни оператори на платежни системи по чл. 41, ал. 1;
3. търговски банки и клонове на чуждестранни банки;
4. лице, което приема нареждания на други участници в системата и действа като изключителен съконтрахент на тези участници (по-нататък “централен съконтрахент”);



5. лице, отговарящо за изчисляване взаимните вземания и задължения по нарежданията на други участници (по-нататък “клирингова къща”);
6. централни банки на други държави;
7. Европейската централна банка;
8. чуждестранни лица, които извършват дейностите на лицата, посочени в т. 2 и 3.
(2) Един и същи участник може да действа като централен съконтрахент или клирингова къща в системата, или пък да осъществява част или всички от тези функции.
(3) Нареждане към платежна система (по-нататък “нареждане”) означава подадена в електронна форма от участник в платежната система инструкция за превеждане на средства, както и за извършване на сетълмент в съответствие с правилата на системата.
(4) Със споразумението за платежна система участниците в системата трябва да определят нейния оператор. Системен оператор може да бъде само един от участниците в системата по смисъла на ал. 1, ако притежава лицензия за опериране на платежна система и спазва изискванията на този закон.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителите за чл. 43:

“Съхраняване на нареждания към платежната система

Чл. 43. Участник в платежната система и системният оператор съхраняват нарежданията към платежната система за срок от поне пет години, считано от датата на тяхното подаване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря, господин Димитров.
Господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ОДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Димитров и вносители, тук като определение имаме заложено в т. 4 и в т. 5 що е “клирингова къща”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате предвид чл. 42?
Йордан Нихризов: Да, чл. 42, ал. 1, където “клирингова къща” е сложена в скоби – (по-нататък “клирингова къща”). Терминът “по-нататък” не отговаря за закон. Според мен, ако се приеме като определение на “клирингова къща”, да бъде в скоби само “клирингова къща” и да бъде ясно, че така ще бъде в целия текст на закона. Или да бъде направено като определение. “По-нататък” означава, че трябва да го търсим някъде. Ясно е, че става дума за клирингова къща, но нека да бъде разписано ясно така, както е по-каноните за законодателството.
Иначе в договори обикновено се пише “(наричана за краткост еди-как си)”. Нека го направим като определение – “(наричана “клирингова къща”)”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбирам, господин Нихризов, че предлагате “по-нататък” да отпадне? Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, обикновено когато първоначално се дефинира определено качество или лице, след това в скоби се казва “(наричана по-нататък еди-как си)”. “По-нататък” предполагам, че е сложено за краткост. Изтървана е думата “наричана”.
Може би, господин Нихризов, да добавим в текста “(наричано по-нататък...)”, тоест във всички по-нататъшни текстове то се нарича “клирингова къща”.
Тази техника я има в доста закони, не е нещо, което в този закон да е нещо извънредно, нещо екстремно. Това го има в много закони. Дава се дефиниция в текст и по-нататък се казва “(по-нататък наричан еди-как си)”. Мисля, че така можем да излезем от ситуацията.
Предлагам да бъде “(наричано по-нататък “клирингова къща”)”. И във всички текстове, където се съдържат подобни разпоредби, да бъде така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други предложения? Няма.
Господин Нихризов, държите ли да гласуваме Вашето предложение?
Йордан Нихризов (ОДС, от място): Щом господин Димитров се съгласява…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имаме две възможности. За едно и също нещо говорим, няма спор, въпросът е текстът да е по-чист – (наричано по-нататък “клирингова къща”). Става ли? Добре.
Моля, гласувайте това предложение, произлязло от господин Нихризов и господин Димитров, обща е заслугата.
Гласували 89 народни представители: за 89, против и въздържали се няма.
Предложението се приема.
Моля, гласувайте Глава четвърта с членове 41 до 43 включително.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Тези три текста са приети.
Това беше последното гласуване за днешното пленарно заседание.
Уважаеми дами и господа, позволете да направя няколко съобщения.
Знаете за заседанията на комисиите.
Знаете, че утре от 10,30 ч. ще има парламентарен контрол.
Най-вероятно той ще започне с отговорите на министър Николай Василев.
Но има едно по-специално съобщение.
Утре в българския парламент в 10,00 ч. в пленарната зала ще бъде гост Оли Рен – комисар по разширяването на Европейския съюз, който ще произнесе слово към народните представители в пленарната зала.
Затова моля особено ръководствата на парламентарните групи да поканят народните представители в 10,00 ч. да бъдат в пленарната зала.

Закривам днешното пленарно заседание. Утре – в 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 13,59 ч.)



Председател:
Борислав Великов


Заместник-председател:
Любен Корнезов


Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов