Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-03-24

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам днешното заседание.

Започваме с трета точка от приетата седмична програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ.
Имаме три законопроекта с вносители Пламен Моллов и група народни представители, Тодор Бояджиев и група народни представители, Петър Жотев и група народни представители.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председателю.

“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите
относно законопроектите за собствеността и ползването
на земеделските земи

Комисията по земеделието и горите проведе две поредни заседания, на които обсъди трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени съответно от Пламен Моллов и група народни представители, Тодор Бояджиев и група народни представители и Петър Жотев и група народни представители. В работата на комисията взеха участие министърът на земеделието и горите господин Нихат Кабил, заместник-министрите на земеделието и горите господин Бойко Боев, и господин Бюрхан Абазов и експерти.
Законопроектите бяха представени от вносителите си, както следва:
По законопроекта, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.
Вносителят изтъкна, че законопроектът има три основни цели, продиктувани от състоянието на поземлените отношения след приключването на възстановяването на правото на собственост, а именно:
- Стабилизиране на правото на собственост като се намали значително делът на земеделските имоти с неустановен собственик. Предлаганият подход е съобразен с причините, водещи до наличието на земеделски земи с неизвестен собственик, както при възстановено право на собственост чрез план за земеразделяне, така и в териториите, където възстановяването е извършено в стари съществуващи или възстановими граници.
- Усъвършенстване на правната уредба на земите от държавния поземлен фонд чрез създаване на правила за разпореждане във връзка с извършване на строителство, за което се предвижда промяна на предназначението на земеделските земи.
- Уедряване на земеделските имоти при отсъствие на закон за комасацията. Предлагат се правила, които да санкционират извършването на доброволна комасация. Така се отговаря на желанието на собствениците доброволно, за своя сметка, да уедряват имотите си.
При действащата нормативна уредба земите, останали след възстановяването на правата на собствениците, се предоставят за стопанисване от общините, като след изтичането на 10-годишен срок се придобиват от тях. Законопроектът предвижда вместо постепенното преливане на тези имоти в общинския поземлен фонд, това да стане едновременно, считано от влизането на закона в сила.
Със законопроекта също така се предлага, по аналогия с всички реституционни закони, да се ограничи с един рационален срок възможността по съдебен ред да се установява правото на възстановяване на собственост върху земеделските земи.
По законопроекта, внесен от Тодор Бояджиев и група народни представители.
Вносителят изтъкна, че с предлаганата промяна се удължава срокът за подаване на заявления за обезщетяване на тези български граждани, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между България и Кралство Гърция.
По законопроекта, внесен от Петър Жотев и група народни представители.
Със законопроекта се предлага собствениците на земеделски земи, чиито земи са били отчуждени за нуждите на отбраната и сигурността на страната да получат възможност да възстановят собствеността си, когато за същите земи е отпаднала необходимостта за изпълнение на целите, за които е одържавена.
След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
1. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 554-01-8, внесен от Пламен Неделчев Моллов и група народни представители на 26 януари 2005 г.
2. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 554-01-15, внесен от Тодор Костов Бояджиев и група народни представители на 17 февруари 2005 г.
3. Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 554-01-27, внесен от Петър Стоилов Жотев и група народни представители на 10 март 2005 г.
Това становище е прието, както следва:
По т. 1: 14 гласа “за”, “против” – няма, и 1 - “въздържал се”.
По т. 2: 15 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.
По т. 3: 14 гласа “за”, “против” и “въздържали се” – няма.” Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Моллов.
Бих искал да дам думата на вносителите. По първия законопроект сте Вие.
Заповядайте, господин Моллов.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря Ви, господин председател.
Мотивите за внасяне на този проект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи може да бъдат групирани в три основни групи, тъй като са подчинени на три основни цели.
Първата цел, както и в доклада беше посочено, това е стремеж към стабилизиране на правото на собственост, като с разпоредбите, които се предвижда да бъдат изменени, се цели да се намали значително делът на онези земеделски имоти, които имат неустановен собственик. Предлаганият подход е съобразен с причините, водещи до наличието на земеделски земи с неизвестен собственик, както при възстановено право на собственост чрез план за земеразделяне, така и в териториите, където възстановяването е извършено в стари съществуващи или възстановими граници.
На второ място, цел на законопроекта е да се усъвършенства правната уредба на земите от Държавния поземлен фонд в случаите, когато се предвижда промяна на предназначението на земеделските земи с цел прокарване на съоръжения, различни инвестиционни проекти и най-общо извършване на строителство с национално значение.
На трето място, това е да се създаде механизъм или правила, които да стимулират уедряването на земеделските имоти в отсъствието на Закона за комасацията. В случая се прилагат правила, които отговарят на желанието на собствениците доброволно, за своя сметка, да извършват консолидиране на земеделските имоти, с които разполагат.




Измененията в законопроекта касаят няколко члена и аз съвсем накратко ще се опитам да кажа по няколко думи за това.
Първо, това са измененията в чл. 11, ал. 2 и съответно в чл. 19 и чл. 34. Това са правилата, които предвиждат земеделските земи, които се стопанисват от общината, да станат собственост на общината след изтичане на 10-годишния нормативен срок, който е различен за отделните общини в зависимост от плана за земеразделяне. По досегашния режим земите по чл. 19 след изтичането на този срок стават общинска собственост по давност. Това е процедура, която изключително затруднява реституцията на земеделски имоти особено в случай, когато се очаква този срок да изтече, а в същото време е преминала съответната съдебна процедура, но собствениците на практика не могат да получат оземляване, а получават обезщетяване с поименни компенсационни бонове. Идеята е тази реституция да приключи и да се даде възможност еднократно с един рационален срок да се постави край на този процес, като по този начин станат ясни собствениците на земя с оглед и на бъдещите инвестиции в тези земи.
Другият член, който е засегнат в законопроекта, е чл. 24а, ал. 2 относно сключването на договори за наеми или аренда за земеделски земи от Държавния поземлен фонд без търг или конкурс, когато представляват маломерни имоти. За маломерни имоти се считат имотите под 10 дка – площ, съобразена с ограничението, залегнало в преговорната позиция на България в Глава “Земеделие”. Това са земеделските имоти, които са минималните за подпомагане от страна на европейските фондове, които ще бъдат на разположение след 2007 г.
Запълва се една законодателна празнота, като се дава възможност съответни правни субекти, които извършват различни дейности в обществен интерес, да им се предоставят безвъзмездно земи от Държавния поземлен фонд, когато става дума преди всичко за крупни инвестиционни проекти, да има облекчена процедура, която да дава възможност за реализация на тези инвестиции.
Разпоредбата на новия чл. 34г, която е включена в законопроекта, е насочена към улесняване на процеса на уедряване на земеделските имоти в случаите, когато има повече на брой собственици, които се стремят към уедряване на земята. Тоест това е формата за доброволно комасиране, която при наличие на съгласие от собствениците на едно землище може да се реализира.
Това е най-общо по този законопроект.
В допълнение ще кажа, че законопроектът, независимо че е внесен от група народни представители, е съгласуван в основни линии на няколко заседания между представители на Комисията по земеделието и горите и съответните експертни екипи от Министерството на земеделието и горите. Тоест той отразява на практика политиката на Министерството на земеделието и горите в областта на усъвършенстване на нормативната уредба, която касае собствеността и ползването на земеделските земи.
Надявам се, ако има конкретни въпроси, господин министърът, който е тук, също да вземе отношение, тъй като той от началото на мандата се занимава с тази проблематика.
Това е в основата на мотивите, които ни дадоха основание да предложим на вашето внимание този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Моллов.
Вносители на втория законопроект са Тодор Бояджиев, Гиньо Ганев, Нонка Матова, Кръстанка Шаклиян. Който от тях желае, да представи законопроекта. Той е кратък. Няма желаещи.
Третият законопроект е с първи вносител Петър Жотев, Йордан Нихризов, Стойчо Кацаров, Елиана Масева, Благой Димитров, Георги Хубенов, Панайот Ляков.
Заповядайте, господин Жотев, да представите законопроекта.
Петър Жотев (ОДС): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин министър! Законопроектът, който група народни представители от Парламентарната група на Демократи за силна България и Българската социалдемократическа партия внасяме, отразява един проблем през последните няколко години, когато нуждите на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и някои други специални ведомства постепенно намаляват от гледна точка на терени, които във времето след 1944 г. са предоставени последователно за тези цели. Сега на множество места в България казарми, полигони и т.н. отпадат като потребност за нуждите на отбраната и преобладаващата част от земите, където се намират тези обекти, са селскостопански земи.
Според действащия закон, когато с решение на Министерския съвет се запише, че няма вече потребност за нуждите на отбраната от такива земи, те преминават в Държавния поземлен фонд.
Ние смятаме, че нашето предложение е социално справедливо, когато за нуждите на отбраната не е необходимо да се ползват тези земи, те да бъдат възстановени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи на своите предишни собственици. Искам да подчертая, че на много места в България този проблем съществува, макар че през последните няколко седмици той беше иницииран от протестите в землището на с. Черноморец, Бургаска област, където хората на практика не могат да ползват от десетилетия около 375 дка земя.
В чл. 24, ал. 3 на Закона за собствеността и ползване на земеделските земи предлагаме да се добавят две изречения. Първото изречение, както вече подчертах в мотивите, визира възможността, когато за нуждите на отбраната отпада необходимостта от ползване на такива земи, тези земи да се възстановяват на бившите собственици по реда на закона. Второто ни предложение е да се добави още едно изречение, според което сроковете за възстановяване да започнат да текат от деня на взетото решение на Министерския съвет за отпадане на необходимостта за ползване на земите за нуждите на отбраната и сигурността на страната.
В заключение, искам да кажа, че от дебата, който се проведе на първо четене в Комисията по земеделието и горите, стана ясно, че този законопроект има нужда от вкарване на механизъм, с който ясно да се прецизира за тези хора, които вече са получили някаква форма на обезщетение, как точно да се процедира.
Искам да благодаря на всички членове на комисията, които взеха активно отношение и потвърдиха необходимостта от тази промяна, която предлагаме.
Министерството на земеделието и горите по принцип също подкрепи идеята, включена в нашия законопроект. И аз се надявам, след като и този трети законопроект бъде гласуван в пленарната зала на първо четене, че с взаимни усилия Комисията по земеделието и горите, ние като вносители, надявам се и с помощта на експерти от Министерството на земеделието и горите законопроектът да стане един работещ механизъм, който в рамките още на Тридесет и деветото Народно събрание да се задейства и да възстанови една социална справедливост. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Жотев.
Колеги, откривам разискванията.
Министър Кабил, можете по всяко време да вземете отношение, ако желаете, и веднага. Заповядайте, господин министър.

МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да предложа на вашето внимание становището на Министерството на земеделието и горите по предложените законопроекти.
Първо, по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-8 от 26 януари 2005 г., внесен от народния представител Пламен Моллов и група народни представители.
Законът за собствеността и ползването на земеделските земи съдържа уредба на разнородни обществени отношения и в него са заложени разнопосочни цели, като сред тях са възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, съответно обезщетяването им, от една страна, и уредба на поземлените отношения в условията на частна собственост върху земята, както и управлението на земите от Държавния поземлен фонд, от друга.
Предлаганите със законопроекта изменения и допълнения засягат тези основни сектори от приложното поле на закона. Въпреки възраженията, които се пораждат във връзка с необходимостта от цялостно преуреждане на материята на поземлените отношения с нов закон, още повече след приемането на промените в Конституцията, смятаме, че законопроектът трябва да бъде подкрепен.
Първо, предлаганите разпоредби, насочени към приключване на реституцията и създаването на по-голяма правна сигурност при установяването на собствеността и ползването на земеделските земи, останали след възстановяването на правата или т.нар. остатъчен фонд, са наложителни сами по себе си и са адекватни в контекста на етапа на присъединяването на страната ни към Европейския съюз, в който се намираме в момента.
Уместно е въвеждането на краен срок за предявяване на искане за признаване на правото на възстановяване на собствеността предвид еднократността на реституцията, но едновременно с това достатъчно продължителен, за да се гарантира упражняването на признатата от закона специална правна възможност. В тази част законопроектът е синхронен и с проекта за промени в Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Придобиването на собствеността върху остатъчния фонд от общините от определен в закона момент, обоснован от гледна точка на стабилизиране и яснота на статута на тези земи, като налаганите ограничения за разпореждане внасят необходимия баланс предвид необходимостта от довършване на задълженията за възстановяване на собствеността и обезщетяване на собствениците.
Второ, намирането на адекватни законодателни решения на въпросите, свързани с политиката и управлението на Държавния поземлен фонд, са приоритет на министерството, като цялостното осъществяване на което обаче все още предстои. Ето защо предлаганите процедури за съгласуването на инвестиционните инициативи, включващи предоставяне на земя от Държавния поземлен фонд за неземеделско ползване на ранен етап от провеждането на проекти и с участието на експертен орган, какъвто е Комисията за земеделските земи, са обосновани и заслужават подкрепа.
Трето, създаването на норма, предвиждаща правила за извършване на уедряването на поземлените имоти чрез промени в плановете за земеразделяне по споразумение между собствениците, е в съответствие с практиката за доброволна комасация в редица европейски страни. Прилагането на наредбата би изиграло ролята на своеобразен тест за бъдещ такъв закон.
По законопроектите за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, внесени от народния представител Тодор Бояджиев и група народни представители на 17 февруари 2005 г. и от народния представител Петър Жотев и група народни представители, внесен на 10 март 2005 г.
Предлаганите законопроекти са насочени към създаването на по-пълни възможности за гарантиране на правото на възстановяване на собствеността или за обезщетяване на собствениците, поради което също ги подкрепяме по принцип.
Първо, законопроектът, внесен от народния представител господин Тодор Бояджиев предвижда продължаване на срока за подаване на заявления от лица с право на обезщетение за имоти, послужили за погасяване на държавен дълг, съобразно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция по чл. 10в, ал. 1, точки 2 и 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Приемането му е обосновано предвид съображенията за историческа справедливост.
Второ, предложението на народния представител господин Петър Жотев внася промяна в режима за предоставяне на освободените земеделските земи поради отпаднала необходимост за ползването им за нуждите на сигурността и отбраната на страната, като предвижда тези земи да се възстановят на собствениците им, вместо да се причисляват към Държавния поземлен фонд. Предлаганата правна възможност е справедлива, но следва да бъде допълнена с процедура, в която да се вземат предвид вече евентуално признати или получени от собствениците обезщетения, като по този начин се предотврати дублиране на правата.
В заключение, искам да заявя, че в становище на министерството в хода на обсъждане на законопроектите от Комисията по земеделието и горите са изразени подробни съображения и конкретни предложения, които смятаме за целесъобразно да бъдат включени при подготовката на проекта за второ четене. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря много, господин министър.
Колеги, имате думата за становище. В комисията са подкрепени и трите законопроекта. Министерството също ги подкрепя.
Заповядайте, господин Станилов.
Георги Станилов (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Парламентарната група на Народен съюз ще подкрепи и трите законопроекта, но аз ще си позволя да направя коментар по законопроекта, внесен от господин Жотев и група народни представители, тъй като това е една много актуална материя за региона, от който съм избран – много атрактивните и апетитни райони около морето. Радвам се, че може би жителите на Черноморец най-после днес ще се приберат спокойно вкъщи и няма да бъдат на магистралата, няма да протестират против една историческа несправедливост, над която надявам се ще възтържествува правдата след приемането на закона и на второ четене и тези хора ще станат наследници на бащините си земи.
За какво иде реч? Струва ми се, че инициативата за този законопроект трябваше да бъде на Министерския съвет, трябваше да бъде лично на министър-председателя, защото не е морално стотици декари, включително и връх Мусала, да бъдат възстановени на вашия лидер, а на чичо трите декара на морето да се търсят варианти и форми, под които те да не стигнат до него. Аз си мисля, че в този коментар, който направи господин министърът, че хората, които са обезщетени по някакъв начин, трябва да се търси вариант, с който да няма дублиране. Така разбрах въпроса ви. Разбира се, мисля, че техните земи трябва да бъдат възстановени в първия им вид – това, което имат като нотариален акт. А ако с нещо са били обезпечени, то това да бъде върнато и да стане собственост на държавата, респективно на общината.
Това е един справедлив законопроект. Искам да кажа, че и в трите законопроекта има предложения, внесени от групата на Народен съюз. Има предложения на господин Върбанов, на господин Моньо Христов и аз се радвам, че една част от тези предложения сега попадат в тези законопроекти, особено в първия законопроект на господин Моллов. Там има много идеи, които са и наши и ние ги подкрепяме.
Заявявам от трибуната, че групата на Народен съюз ще подкрепи трите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Станилов.
Заповядайте за реплика, господин Божинов.
Георги Божинов (КБ): Уважаеми господин министър, уважаеми господин председател, уважаеми господин Станилов! Ние също ще подкрепим и трите законопроекта – подчертавам и законопроекта, внесен от колегата Бояджиев, подкрепен от Гиньо Ганев, мисля, че вносител е Нонка Матова. Това са все законопроекти, които внасят допълнително справедливост. Но те няма да бъдат собственици след приемането на тези три закона, защото, ако вашите избиратели от Черноморието ще си отдъхнат и ще се приберат тази вечер спокойни, то собствениците на земи, които са на територията на “Бояна филм”, които имат влезли в сила и съдебни решения относно споровете за въвода във владение, дадено от поземлената комисия, няма да бъдат спокойни и след тези три законопроекта. Затова, ако сме се клели, че във всичките си действия ще се ръководим от интересите на народа, членовете на българския народ трябва да бъдат равнопоставени пред нашата клетва и нашите действия и трябва да продължим в тази посока.
В този смисъл добронамерено Ви репликирам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли друга реплика към господин Станилов? Няма.
Желаете ли да се възползвате от правото на дуплика? Не.
Има ли някакви други становища и мнения?
Заповядайте, проф. Кушлев.

Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство, аз също ще подкрепя и трите законопроекта, защото те решават важни социално-икономически проблеми от развитието на поземлените отношения на сегашния етап на нашето общество. Някои от тях са продиктувани от въпиещи изисквания за възстановяване на справедливостта, на историческата справедливост. Ако погледнем закона, динамиката на изменение на поземлените отношения, ще видим, че в 15-годишното демократично развитие на България няма друг закон да е изменян по-често от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Това в никакъв случай не бива да ни учудва, защото – тук ще кажа само няколко встъпителни думи – се извърши такава социално-икономическа реформа, толкова дълбока по своята същност, че това не можеше да не се отразява постоянно на промяната на поземлените отношения, на икономическите поземлени отношения и законодателството трябваше да следи тези промени и съответно да ги регулира.
Аз ще спомена само, че през миналото управление, това не е упрек, единадесет пъти е променян Законът за собствеността и ползването на земеделските земи от правителството на Иван Костов, при което само в една година – пет пъти, 1997 г. Ние за шести път през нашето управление променяме този закон, но това също се налага от обществени потребности. Не е хрумване на една или друга политическа сила, както може да се създаде впечатление в някои колеги.
Мисля, че първият законопроект, който сме подкрепили и аз съм съвносител, заедно с останалите колеги, решава проблеми, които, бих казал, представляват известна реминисценция, отражение на завършената вече поземлена реформа. Още може би десетина години ще се налага да се доуреждат някои проблеми, които не са уредени достатъчно пълно и достатъчно справедливо в сегашния закон.
Нека вземем един от тези проблеми – въпроса с възстановяване именно на собствеността. Има вече случаи, когато просто е невъзможно това да се извърши. Явно се отива към други решения – към решения за обезщетяване с компенсационни бонове. Това е едното решение, когато липсват земи – не могат да бъдат върнати в реална собственост и липсват земи от общинския поземлен фонд, с които да бъдат обезщетени.
Друг един голям проблем, който ние се заехме да решаваме, това е комасацията на земята. Всички колеги разбират, че без уедряването на земеползването не може да се развива модерно земеделие, не могат да се предлагат напредничавите агротехники – навсякъде в света е така. Тъй като в момента държавата не може да си позволи онзи финансов ресурс, за да се заеме тя да решава този проблем, тук са необходими повече от 400-500 млн. лв., може би господин министърът най-добре знае този проблем, защото той беше се заел със създаването на Националната компания "Земя", но поради недостиг на финансов ресурс този въпрос не се заехме да го решаваме. Няма никаква пречка, тъй като преди всичко от това се нуждаят самите собственици на земеделски земи, ние със закона да създадем възможност за една доброволна комасация на земята с помощта на държавата, тук само държавата ще помага, даже с помощта на европейски фондове, на европейските страни. Както виждате, такава помощ се оказва от Нидерландия за този процес на уедряване на земеползването в нашата страна.
Ето тези нови тенденции, които са залегнали в честото изменение на закона по време на нашето управление, следва да бъдат разбрани и подкрепени от народните представители. Аз бих казал, че има някои проблеми, които е необходимо между първо и второ четене да се дообмислят от водещата комисия - Комисията по земеделието и горите. Това е проблемът за отдаването под аренда чрез конкурс, тоест увеличаване на изискването за маломерност, размера - това нещо може да се обсъди, понеже има възражения от някои колеги, и други проблеми, които са дискусионни, но на първо четене ще помоля колегите да подкрепят и трите законопроекта.
Вторият законопроект, както казах в началото на моето изказване, е съобразен с възстановяването на историческата справедливост. Независимо от създадената възможност за обезщетяване на тракийските бежанци със земи, с онези земи, които те са изоставили, с които България е разплатила през 1964 г. своята репарация към Гърция, съгласно подписания Парижки договор, ние не можем да оставим тези хора – те са може би 1000, 2000, които все още не са получили обезщетения за това, че са напуснали тази страна, тоест оставили са земите си, за да запазят своята национална идентичност и да се считат българи, да останат българи.
Искам да се обърна към колегите юристи: въпреки че тук възникват редица правно-технически усложнения, те могат при една внимателна работа да бъдат решени с продължаване на срока, защото досега сроковете са преклузивни, държавата е придобила право на собственост – сега ще трябва да променим тези неща. Мисля, че голямото политическо изискване за историческа справедливост налага да възприемем и направим промени в тази насока.
Последният законопроект, който беше защитен тук от господин Жотев, също трябва да бъде подкрепен, защото земите, които се ползват от военното ведомство, са земи със специално предназначение. Основният принцип, установен в Конституцията – чл. 21, че основното предназначение на земята е земеделското. Щом отпадне основанието, тоест специалното предназначение, те се връщат в поземления фонд – към това основно предназначение, което им е дадено с Конституцията и със законите.
Необходимо е да се приложи Законът за собствеността и ползването на земеделските земи към тези случаи с едно изключение, което тук господин Жотев спомена, но в комисията го цитира, в онези временни граници и предели, които самият закон за възстановяване собствеността върху земеделските земи предвижда. Ние не можем да разпростираме преди 9 септември или към онези царски укази, които са създали някога земи на военното ведомство, за които тогава е платено пълно, те не са били отчуждени по някаква тарифа, а фактически са били платени по пазарни цени. Ако е необходимо такива земи да бъдат връщани, това трябва да стане по гражданскоправен път – чрез договори, тоест на една напълно равноправна основа. Но не чрез прилагане с обратна сила на този закон към време, за което той не е създаден.
По тези принципни съображения, уважаеми колежки и колеги, аз ще подкрепя и трите законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Кушлев.
Господин Костов, заповядайте за изказване.
Владислав Костов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз ще се изкажа и по трите законопроекта, но искам преди това да кажа, че имам известни резерви по отношение на първия законопроект. Някои неща ме озадачават и затова няма да се присъединя към общия хор на положителни оценки към този законопроект. Ще се помъча съвсем накратко да аргументирам защо моето мнение е такова.
Промените, които предлага този наглед малък законопроект, който е само от 19 параграфа – имам предвид законопроекта, внесен от господин Пламен Моллов и група народни представители, в крайна сметка водят според мен до три основни неща. Господин Моллов ги спомена, но аз мисля, че те водят и до нещо по-различно, а в известна степен водят и до ограничаване на правата на собственици на земеделски земи при възстановяване на все още невъзстановената собственост, както и до невъзможност да получат справедливо обезщетение със земя. Това е първото, до което води този законопроект.
На второ място, той води до ограничаване на ангажиментите на държавата да приключи справедливо и в интерес на гражданите възстановяването на отнетата собственост.
На трето място, смятам, че се създава режим и схема на продажба или предоставяне на ограничени вещни права на терените от Държавния поземлен фонд на физически и юридически лица, който може да доведе до облагодетелстване на определено лице или на определени групи лица. Тази опасност произтича от текстовете, както са формулирани.
Това са трите момента, които ме безпокоят и аз ще обоснова подробно защо считам, че законопроектът създава такива възможности.
Основната идея на действащия сега закон е, че правото на собственост върху земеделски земи не се губи, ако е пропуснат срокът за подаване на заявление за възстановяване на собствеността. Това е един постулат в законодателството ни досега. Ако този срок е пропуснат, възстановяването на собствеността може да стане по съдебен ред, по исков път срещу съответната общинска служба “Земеделие и гори”. Въз основа на това съдебно решение при положително решаване на въпроса общинската служба “Земеделие и гори” е длъжна да пристъпи към това осъществяване. Обаче има един случай, който е посочен в действащия сега закон, че ако съдебното решение е прието след влизането в законна сила на плана за земеразделяне на дадено землище, то собственикът тогава се обезщетява по реда на чл. 10в, тоест със земи от общинския поземлен фонд или с компенсационни бонове. В случай, че няма възможност да бъде обезщетен по този текст, това може да стане и по чл. 19 със земи, предоставени на общината за стопанисване – забележете – не в собственост, а за стопанисване, след възстановяване правата на собствениците.
Нещо повече, съгласно чл. 10в на действащия закон общините са задължени да предоставят 50% от общинската собственост, от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собственици. Предвидено е и в закона. Ако общините не се съобразят с това областният управител се задължава със заповед да обезщети всяко заинтересовано лице от земите на общинския поземлен фонд. Ето това е нещо, което е влязло в тялото на закона, който действа сега и който действително по един много добър начин като закон урежда правата на собствениците и тяхното обезщетяване. Друг е въпросът как се прилага това, но по отношение на закона, той в това отношение е ясен, точен, перфектен, според мен.
С тези текстове законодателят е имал предвид, че основната грижа на изпълнителната власт е реално възстановяване на собствеността. Това е основната им грижа. И тази цел е прокарана като основна нишка през целия действащ сега закон.
Какво обаче се предвижда в предложения законопроект? Съдебните искове за възстановяване на собствеността върху земеделски земи могат да се предявяват до 31 декември 2005 г. И след този срок – край! След тази дата правата за установяване на собствеността, а оттам и на собствеността върху невъзстановените земеделски земи практически отпада. Мисля, че с това предложение се отнемат категорично заявени в Конституцията права на гражданите, както и в действащото досега законодателство. Това не бива да бъде приемано така лековато от пленарната зала.
По-нататък, тази концепция се доразвива и в § 13, който прекратява действието на чл. 19 – за събиране на имотите, които са останали след плана за земеразделяне и няма предявена собственост към тях от страна на някои потенциални собственици, за стопанисване от общината, но не и собственост на общината. С така предложения текст на § 13 тази възможност практически отпада, тъй като всички остатъчни земи автоматично след влизането на закона в сила се превръщат в собственост на общината. Дава се един гратисен 3-годишен период, обаче това не е никаква гаранция, защото така както се бавят делата в нашата република, може и след пет години това да стане ясно, обаче сроковете ще са изтекли, те са преклузивни и собствениците на практика са ощетени.
Аз не мога да приема такъв принцип – нещо като “пито-платено”, каквото се предлага в този случай и това да бъде прието в един закон и то в края на мандата на това Народно събрание.
На второ място – следващото основно нововъведение в законопроекта, това са предложените изменения и допълнения отнасящи се до разпореждания с Държавния поземлен фонд. Много апетитна хапка е този Държавен поземлен фонд, да ви призная. И аз се чудя защо точно сега, в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание се сетихме да създадем такъв режим. По-нататък ще се обоснова. Те са насочени към продажбата или предоставяне на право на строеж или ползване на терени от фонда. Лично аз подхвърлих, че не е нужна особена прозорливост, за да се разбере, че това може да ползва определени лица или групи хора.
По-нататък се въвежда ново определение на маломерни имоти. Маломерните имоти само за Държавния поземлен фонд нарастват на 10 дка. Аз не знам, но когато при нас собствеността на земята е някъде към 3 дка средно, как изведнъж обявяваме, че за Държавния поземлен фонд маломерният имот е от 10 дка? Ама, 10 дка е хубав терен за осъществяване на строежи и на други мероприятия. И тези 10 дка след това се отдават без търг и конкурс – забележете, дами и господа – без търг и конкурс! Това е една обществена, държавна собственост – публична или частна. От публична държавна тя може да се прехвърли в частна държавна собственост, да кажем, може да се преобразува, но не бива така! Вярно, че се дава за една година, но тази една година може да револвира, може да се продължава, разбира се, и да се стигне до Х-години и следващото изменение да последва и да бъде така, че който го е взел и го е стопанисвал, примерно, 5 или 10 години, той вече ще го притежава. Това е един опасен текст и създава пак възможност за облагодетелстване и спекулации, за уреждане, за задоволяване на определени апетити с някои апетитни терени от Държавния поземлен фонд. А такива има и ние сме, за съжаление, свидетели на такива неща.
За да обвърже целия този процес се създават и новите членове 24б и 24в – за предоставяне на земи от Държавния поземлен фонд. Аз ще ви прочета само един текст, за да видите какъв абсурд е. Това е чл. 24, ал. 2, която гласи:
“(2) Земите по ал. 1 могат да се ползват само за целите, за които са предоставени.”
Е, какви са аджеба тези цели? Те могат да бъдат всякакви. Щом не се конкретизират можем да стигнем и до това да предоставяме земи за увеселителни заведения, щом не е конкретизирано какви са тези цели. Следователно това не е никаква норма!
Може би вносителят е имал други намерения, аз съвсем не искам да кажа за уважавания от мен господин Моллов, че е имал такива недобросъвестни намерения, каквито аз разкривам тук. Но така или иначе текстовете създават известни възможности за други резултати и за други неща, които може би някой не е имал предвид, а може би е имал предвид.
Обръщам внимание отново, че Държавният поземлен фонд е едно национално богатство. Той има цели, функции, задачи и значения, които са коренно различни от задоволяването на нечии интереси. Той трябва да се ползва за определени нужди на обществото, на държавната ни сигурност, за строго специфични цели на науката и образованието, както и да бъде поземлена банка за справедливо възмездяване на земи на собственици, засегнати от провеждането на някои държавни мероприятия.
Предстои в най-скоро време да се приеме Законът за комасацията, за която говориха тук. Тя не може толкова лесно да стане тази комасация. Очевидно, че някои собственици трябва да бъдат възмездявани и ако ние разбазарим и това национално имущество, с какво ще осъществяваме тогава този процес?! Или ще се връщаме обратно да изкупуваме земи, за да попълваме Държавния поземлен фонд? Въпросите не са леки и не може да се приемат така еднозначно предложените текстове.
И на последно място ще посоча, че за мен недобре са формулирани текстовете на § 10 на проектозакона, отнасящи се до доброволното окрупняване на имотите. С представените текстове, смятам лично аз, че не са съхранени достатъчно добре правата на собствениците. Параграф 10 създава възможност за налагане на намерения и черпене на права на част от собствениците за сметка на останалите, а това не бива да се допуска. Ако допуснем такава комасация, ще бъде равнозначна на ренационализация, то впрочем тук в случая не става дума за национализация, но за реобобществяване, което не е правилно в края на краищата да става за сметка на някой друг или въпреки неговото съгласие.
Ще се спра на законопроекта, внесен от Тодор Бояджиев и група народни представители. Този срок многократно беше удължаван. Касае се за онези земи, които са послужили за заплащане на държавен дълг към Република Гърция. Смятам, че ако действително все още този въпрос не е уреден, то жалко за изпълнителната власт, която би трябвало да изпълни закона, тъй като ние многократно вече удължаваме сроковете. За енти път ще удължаваме тези срокове. Докога? Ами сигурно и Четиридесет и четвъртото Народно събрание ще продължава тези срокове, ако ние веднъж не кажем “стоп” или не потърсим отговорност на тези лица, в случая тука е господин Кабил, които не изпълняват този закон в края на краищата. Народното събрание се превърна като нещо обслужващо бездействието на изпълнителната власт. Не може така! Смятам, че за последен път, ако ще го приемем това удължаване, да го приемем, и повече да не се занимаваме с този въпрос – да бъде решен веднъж завинаги. Той има възможност да бъде решен. Вместо да даваме Държавния поземлен фонд на наши хора, да го дадем на тези, които имат права. Това ми е думата, де.
И на последно място законопроектът, внесен от Петър Жотев и група народни представители, очевидно урежда една назряла необходимост – да се влезне в собствеността върху онези земи, които са били отнети на собствениците за нуждите на отбраната и сигурността. Тук не се касае само до Министерството на отбраната, но и до Министерството на вътрешните работи естествено, при условие, че е отпаднала необходимостта от тях. Този законопроект е в духа и на останалите действащи реституционни закони. Необходимо е тази поправка все пак час по-скоро да се приеме и да се прекратят разпорежданията на Министерството на отбраната и на Министерството на вътрешните работи с имоти на гражданите.
В този смисъл аз ще подкрепя двата последни законопроекта, но не мога да подкрепя в този му вид законопроекта, внесен от господин Моллов и група народни представители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Костов.
Господин Моллов, заповядайте за реплика.
Пламен Моллов (НДСВ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, разбирам Вашата позиция. Тя е нравствена, може би от съвсем чисти подбуди изразихте мнения по текстовете, но не приемам, че в законопроекта са залегнали схеми, които биха дали възможност някакви неправомерни практики да намерят реализация. Не това е основната идея на онова, което сме внесли като законопроект. Разбира се, това не изключва възможността между първо и второ четене текстовете да се огледат още веднъж и да се намери оптималният им запис. Излязох да Ви репликирам, защото принципно ме учудва, че вие като представител на една силно дясна партия, изповядвате донякъде леви убеждения с това, което казахте. Какво имам предвид? С носталгичното връщане на земята в реални граници – всеки да получи дядовата си нива, така както беше осъществена реформата в аграрния сектор, всъщност доведохме до състояние сега да имаме повече от 2 милиона собственици на повече от 20 милиона парчета земя, които не стават за нищо. Нещо повече – 80% от тази земя попадна в ръцете на хора, които никога няма да се занимават със земеделие. Те са в градовете или в чужбина.
Моньо Христов (НС, от място): Тя си е тяхна бе, Моллов!
Пламен Моллов: Да, тяхна е. Аз не споря, ако имате нещо Вие ще го кажете от трибуната. Но в крайна сметка 2007 г. тропа на вратата. Имаме около 10 милиона декара, които стоят неизползваеми по тази причина. Ние какво искаме да направим? Тези декари да продължават да бъдат неусвояеми и след 2007 г. или да предприемем стъпки, така че да използваме средствата от Европейския съюз?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Моллов.
Господин Кушлев, заповядайте за реплика.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Костов, първо бих искал да споделя с Вас, че при влизането ми в този парламент и моите намерения бяха да не удължаваме сроковете в този закон. Но има други по-големи принципи от необходимостта бързо да се приключи поземлената реформа. А това е принципът на справедливост, който лежи в основата на нашата правна система и на нашето общество. Така че аз даже не съм убеден, че с това последно продължаване на сроковете, както Вие бихте желали да бъде, след нас на следващия парламент няма да се наложи да решава същите тези проблеми. Защото тази реформа е изключително тежка. Аз не виждам по-тежка и сложна реформа в нашата икономика от тази в областта на селското стопанство, която се извърши.
Втори проблем. На вносителите могат да бъдат приписани всякакви намерения, включително и тези опасения, които Вие споделихте от трибуната, но не това е било основното, от което вносителите се ръководеха при внасянето на законопроекта. Ако в моето изказване има някои решения, които смущават в параметрите или начина, по който са вписани в законопроекта, те могат да бъдат разгледани – примерно за размера на маломерните имоти, за начина на предоставянето, но явно е, че този въпрос също трябва да бъде решен, защото стои пред нашето общество, стои и пред държавната администрация. Аз не мога да споделя и упрека към държавната администрация, защото това е една изключително сложна и трудна дейност. Съжалявам, че господин Върбанов не е тук, защото той изпита върху гърба си също тези трудности. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли трета реплика? Не виждам.
Заповядайте за дуплика, господин Костов.
Владислав Костов (ОДС): Уважаеми господа, аз няма да приписвам на никого намерения или цели за прилагането на закона. Чета определени текстове и ги коментирам. Тези текстове ме озадачават и смятам, че не са коректни и не трябва да бъдат приети в този вид.
Що се касае до удължаването на срока, това е удължаване на срока по законопроекта на Бояджиев. Този въпрос би трябвало да бъде решен и повече да не се занимаваме, защото е скандално вече десет години, ако не и повече да се разтакава решаването на този проблем, който при това е решим.
От друга страна е това, което каза господин Моллов – ние не създаваме закони с обратна сила. Има законодателство, което е прието, по което се действа и като сме действали по него, е трябвало да го изпълняваме. Няма лош закон, господин Моллов. Има лошо изпълнение или неизпълнение на закона. Забелязал съм това в дългогодишната си практика. Идеята, която се залага в закона, смея да говоря, от изпълнителните власти беше до известна степен изкористена. Не законът ни е виновен. Правото на собственост е право на собственост, защитено от Конституцията и никой докато не промени тази Конституция, няма право да го погазва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Костов.
Има думата за изказване господин Благой Димитров.
Благой Димитров (ОДС): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин министър, колеги! Искам да кажа няколко думи като вносител на законопроекта на група народни представители от Демократи за силна България. Аз очаквах първо министърът да дойде с някакъв вид информация по отношение на нашия законопроект, по отношение на тези обекти от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи – колко декара, как са ситуирани тези имоти на територията на страната. Реакцията на хората от Южното Черноморие, която практически стана един от мотивите да внесем този законопроект, не е случайна. Основно това са обекти, свързани със старата дислокация в Грудово, Звездец, Бургаска дивизия, Ямболска дивизия. Това са хиляди декари земеделска земя, вземана от хората през 1947, 1948, 1950 г.
Разбира се, изключително несправедливо ще бъде същата тази земя да попадне в държавен поземлен фонд и да започне да се разпродава, независимо как – чрез Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи или чрез Министерството на земеделието и горите. Оттам дойде и реакцията на хората, които са владелци на тази земя.
Даже аз отивам по-натам. Има много сериозна опасност такива обекти да породят корупционни практики. Има много апетитни места, които са били обекти на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната. Ние наблюдаваме тези процеси. Те могат на много ниски цени, без търг, без конкурс да бъдат продадени. Тоест това е един от сериозните ни мотиви да внесем този законопроект, разбира се, наред с обществената реакция, с реакцията на хората, които имат такива земи.
Подобен е проблемът в Пловдивска област. Там е старата дислокация на Втора армия. Там е имало много обекти, които са били във владение на Министерството на отбраната, а по някакъв начин и диспергирани обекти на Министерството на вътрешните работи.
Искам да засегна пак по нашия законопроект един проблем, който трябва да бъде отразен в този законопроект, тъй като явно е, че ще има доклад, който ще инкорпорира трите законопроекта, които обсъждаме. Проблемът е, че може да се окаже - Министерството на земеделието и горите трябва да има такава готовност – че има стари владелци, които са овъзмездени, примерно с компенсаторни записи. Проблемът се усложнява от това, че тези хора може да са си продали компенсаторните записи на 18-19 стотинки преди няколко години. Би било справедливо законът да допуска, ако не с някакъв конкретен текст, то поне с текст-отправка, който да дава възможност Министерството на земеделието и горите с наредби или други подзаконови актове да урежда този въпрос. Мисля, че на експертно ниво трябва да се мисли по тези неща. Тук има възможност тези, които са овъзмездени, да си върнат компенсаторните записи и да могат да си получат земята или обекта, мястото, където е имало казарма, военни обекти, военни складове и прочее.
Тези са общите забележки, които искам да споделя с колегите. Още веднъж на експертно ниво трябва да се обмислят нещата и в окончателния текст на обобщения доклад по трите законопроекта те трябва да бъдат отразени или чрез законов текст, или чрез законов текст-отправка, който да дава възможност на Министерския съвет, респективно на Министерството на земеделието и горите, което да уреди това връщане на земята.
Завършвайки, искам да спомена няколко думи по отношение на комасацията. Тук имаше реплики, дуплики, господин Моллов взе думата в този контекст. В общественото мнение – вероятно поради липса на информация – битува идеята, че през 2007 г. Европейският съюз – аз съм имал разговор с хора, които се безпокоят от такава теза – ще иска задължително комасация на земята. Това нещо трябва да се разсее пред обществеността. Нали се сещате, че ако аз имам 2 дка под нормата, изискуема за финансиране от тези фондове, или по-точно да се субсидира, на морето, която в момента е 150 евро на квадратен метър, аз не виждам как може да дойде някой да ми комасира моя един декар и половина. Ще има много сериозен проблем.
Тоест, ако се отиде на някакви законови механизми, те трябва да поощряват комасацията. Защото едно е да се осъществява процес на комасация, да речем, в Добруджа, друго е да има процес на комасация на земеделски земи около Златни пясъци или пък на Южното Черноморие. Това са абсолютно различни неща – огромна разлика в цените, огромна разлика по отношение на пазара. Вероятно тези неща, ако не сега, трябва да бъдат съобразени, защото ще има и социално напрежение, аз съм убеден в това.
Разбира се, има редица малки парцели по 600 квадрата, с които бяха оземлени хората около големите градове по стария § 3 от Преходните и заключителните разпоредби. Аз не знам как ще стане с тези малки парцелчета, трябва да се мисли по този въпрос. Мога да ви кажа, че такива парцелчета има на много атрактивни места. Например по стария § 3 от Преходните и заключителни разпоредби са всички тези малки места около Балчик – като се влиза в Балчик, вляво има едни малки парцелчета, много хубава вилна зона. Трябва да се мисли за тях, ако искате, даже на експертно ниво. Аз не виждам как може примерно със законов текст да кажем, че отиваме и комасираме земята на хората. Това нещо, още веднъж казвам, може да породи много сериозно социално напрежение. Привеждам конкретни случаи.
Завършвайки, искам да призова Министерството на земеделието и министъра да ни предостави някаква информация дали има инвентаризация на тези земи, защото тези законопроекти са влезли за разглеждане, Вие сте поканен тук. Или такава информация тепърва предстои да се събира. Но тази информация е изключително важна за народните представители, ако не сега, на второ четене да я получат. Мисля си, че е добре и съветвам министъра лично да я докладва при разглеждането на законопроекта на второ четене. Препоръчвам на министъра да излезе с една експертна оценка, говоря за законопроекта на Демократи за силна България, къде са тези земи, колко са и т.н.
И още веднъж, завършвайки, напомням този проблем, който съществува за хората, които са овъзмездени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли желание за реплики? Не виждам.
Заповядайте за изказване, господин Ганев.
Гиньо Ганев (КБ): Нямаше да взема думата, уважаеми господин председателю, ако не бях почувствал един тон на снизхождение и едва ли не на милосърдие от страна на някои наши народни представители спрямо така наречения втори по реда си закон. Става дума за обезщетяването на една остатъчна част от българските тракийци за това, че са пострадали от една историческа съдба на България – отнети имоти и уж дадена възможност те да бъдат обезщетени. Техните права идват и от другото – че държавата наистина използва техните средства, техните земи и пари, за да урежда своите отношения, наистина справедливо, с Гърция. Да, приет е закон за обезщетяването на тези тракийци, многократно този срок е продължаван, но се налага още веднъж да бъде продължен. Не може тук да разсъждаваме, че са имали права, пък едва ли не просто не са си ги потърсили! Това са хора, материално ощетени, морално изранени, и не е тяхна небрежността, за да не са получили те правото на това обезщетение, което уж имат. Защото, както се вижда от многото случаи, стигнали от тук и от там и до нашите уши, всички тези хора нямат някаква административна услуга, както казваме сега, “на едно гише”, а са обикаляли по възвишенията и калдъръмите на една достатъчно прословута българска бюрократична администрация да търсят с протегната ръка правата си. И не са могли да ги получат, разбира се.
Аз мисля, че малко в римски стил е добре да престанем да искаме от тези наистина отчаяни в очакването си български граждани да продължават да израняват нозете си и да късат сандалите си по възвишенията на тази безкрайна българска администрация. Не съм сигурен, както казва господин Костов, дали това ще бъде удължаване за последен път. Тъкмо този тон не ми хареса. Длъжни сме да го направим и след това администрацията да изпълни задълженията си спрямо тях, а не те да бъдат продължаващите, търсещите своите права хора. Тук става дума за юристите, които употребяват това в малко по-други случаи, за права, за които трябва да бъдат носими, а не търсими от тези българи, които са пострадали в епохата далеч преди нас. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Реплика към господин Ганев? Няма.
Господин Моньо Христов има думата за изказване.
Моньо Христов (НС): Благодаря, господин председател.
Господин министър, уважаеми колеги! Аз ще започна със законопроекта на господин Петър Жотев. Това, което говори господин Благой Димитров, аз го казах също в комисията и смятам, че докато Министерството на земеделието не предостави тази специфична информация за категорията, количеството, обезщетенията на собственици, не могат да се напишат допълнителни текстове, които да гарантират правата на собствениците, а също така и да бъдем сигурни от гледище на изрядност на процеса на връщане на предадената преди това друга земя или обезщетение чрез компенсаторни бонове.
Така че, господин министър, тази информация трябва да бъде предоставена, за да бъдат направени наистина изрядни текстове и същевременно да стане ясно още нещо - Министерството на отбраната трябва да каже кога ще приключи изцяло този процес. Това е много важно, ще ви кажа веднага, в моя район още утре ще дойдат и ще поискат полигонът “Змеево”, който е един от най-големите полигони, също да бъде закрит и да се възстанови собствеността. Същото ще стане и с полигона в Ново село, да не изреждам повече. Така че Министерството на отбраната трябва да вземе много бързи мерки и да каже поне ориентировъчно кои обекти ще закрива. Има и още нещо много важно от Министерството на отбраната, свързано и с Вас, господин министър. Тук говорим само за земите. Част от укрепленията и разни други обекти на армията се намират в горите. Същият процес трябва да се получи и там, като собствеността бъде възстановена на собствениците – дали ще е държава, дали ще е община, дали юридически или частни лица, няма значение.
Иначе аз подкрепям този законопроект, но тъй като, възстановявайки една справедливост, може да се получи да нанесем щети чрез тази справедливост, трябва да сме максимално точни и ясни в текстовете.

Връщам се на другия закон и тук ще вляза малко в закона, внесен от Пламен Моллов и други депутати. Аз мисля, че трябва да се спре да се спекулира с тази тема, че пречело за Европейския съюз или изобщо пречело за производството, че земята била на еди какви си маломерни парчета. Няма такова нещо. Няма такова нещо, защото в момента България не може да обработва всичката си земя и това е пределно ясно на всички, които разбират за какво става дума, защото няма къде да продадем това, което ще се произвежда. Пък да не говоря, че проведените преговори с Европейския съюз, още миналата година казах, че квотите, това, което се получи като определение или субсидирано от българското производство, ще се разположи върху 32 млн. дка, говоря дори с животновъдството. Онзи ден на презентацията Вие подадохте 29 млн. дка за цялото ни производство. Така че да се спекулира, че земята била накъсана, че затова не се обработвала, това не е вярно. Това са просто спекулации и въобще няма такъв проблем.
Вторият основен проблем, върху който искам да говоря, е свързан с комасацията. Аз не зная тези текстове защо са вкарани тук, господин министър, и начинът, по който са предложени. Как ще стане това? Само като прочетох единия текст, че ипотеките, ако са заложени за тези земи и се пренасят върху всичките съсобственици, това значи, че нищо няма да стане. Има и други такива текстове.
Аз разбирам, че има някакво желание хората да тръгнат, някъде може би ще го направят, но не мога да разбера другото – защо нямат право да обжалват пред съда, ако примерно са го направили и не са доволни от проекта, който им е изготвен? Как така? Значи това става задължително?!
Давам го този пример, защото при много имоти, които се връщаха, наследници на даден собственик не можеха да се разберат, минаваха през дела. Първо минаваха през квотен принцип, определяше им се квота, след това вече им се правеха имотите отделно, скици и т.н.
В другата част на закона сте записали обратното – този, който сключи договор за арендата, другите веднага трябва да се съгласят съгласно Закона за собствеността или да оспорват пред съда. Това са текстове, които веднага започват да се бият един друг. От една страна, ги караме по някакъв начин доброволно да се обединяват, а от друга страна, когато отиват да сключват договор с арендатор или с наемател, с държавата или общината става пък обратното.
Така че, когато правим текстовете, съгласно тази сложна материя – аз не съм противник да има такива текстове за улесняване на комасацията, но нека наистина да се спазва реда и собствениците да имат права, когато не са съгласни за нещо да намерят нужния път, чрез който да реагират.
Аз много се изненадах с това, че маломерните парчета стават до 10 дка. Дори и да са държавни. Просто не мога да разбера какво търсим тук като решение. Земята е на държавата, особено защото е на държавата, какво решение търсим тук да обединяваме тия имоти, да ги предоставяме ли на някой, просто някак си не мога да го възприема. Те могат да се дадат заедно. Защо трябва да става – за да бъдат по-интересни ли, по-атрактивните имоти ли да станат 10 дка, както каза колегата Костов, за да имат лице за бензиностанция, хотел или каквото и да е и т.н. Мисля, че в тази връзка, в която говорих, министърът на земеделието има права точно върху това и просто няма смисъл да се създава тук излишна дискусия по този въпрос.
Виждам, че тук задълбочено се прокарва един текст и ще искам отговор от министъра по тоя въпрос, защото досега го имаше в закона. Текстът е свързан с желанието на научни, други звена и т.н., когато поискат държавен поземлен фонд, той да им го предостави. Този текст го имаше и досега. Даже бих казал, че някои от тия научни звена би трябвало да влязат в обратния текст – при военните, господин министър. Говоря специално за Аграрния център – една част от земите трябва да им бъдат иззети и върнати на собствениците. Но мен ме интересува защо точно този текст?
В България има два аграрни факултета – единият в Тракийския университет, другият в Пловдив. В Старозагорско не знам да има държавна земя. Има такава, но тя не става. В Пловдивско – не мога да кажа. Защо е вкаран точно този текст? А може би неправилно питам Вас, може би трябва да питам вносителите и се надявам, че господин Моллов ще отговори, особено като имам предвид, че има тенденции за обединяване на университетите.
В заключение, виждам, че има вкарани текстове, както споменах, по Закона за арендата, които променят някои неща. Аз мисля, че Законът за арендата трябва да бъде наистина сложен на вниманието на комисията, ако има време. Ако не – на следващия парламент, тъй като той най-много може да помогне на администрацията във връзка с изискванията, които има пред нас Европейският съюз за идентификацията на имотите, на обектите, на стопанствата и т.н.
Аз искам да споделя и това, че законите, които са в България, ако се спазват и се работи, както трябва от администрацията, част от нещата, които Вие презентирахте онзи ден, господин министър, досега трябваше да бъдат свършени. Но като казвам “трябваше”, трябва да кажа, че две трети от тези неща трябваше да бъдат свършени, а не още да се занимаваме с регистрация на животни, регистрация на животновъдни обекти и т.н. Тоест в този процес, в тези три години, една определена дейност, която е изцяло свързана с администрацията и която се знаеше, че ще се иска от Европейския съюз, не беше извършена. Затова сега ще имаме затруднения как ще вземем тези пари, които и без това са малко. Но тези неща, както споменах преди известно време, ще излизат към края на мандата и в началото на мандата на някое друго правителство и ще стават ясни.
Мисълта ми беше за Закона за арендата, че корекциите, които трябва да бъдат направени, са свързани с две неща: с политиката, която трябва да се провежда в областта на земеделието – говоря финансова политика, за да могат собствениците да разберат, че тези пари не са само за земеделските производители, но част от парите са и за самите собственици и да бъдат заинтересовани; второ, да стабилизираме тези отношения в смисъл да не тръгнат сега хората собственици, които имат по 50, по 100, по 200 дка да си вземат обратно земите, за да правят те земеделие и т.н., за да взимат пари от Европейския съюз. Това са важни неща и аз мисля, господин министър, че дори във времето, което остава, Вие трябва да наблягате много на тези въпроси, за да не се получава двупосочност на процеса - стремим се да правим едно, то става друго.
Относно въпроса с обезщетенията на българските граждани. Аз съм съгласен с господин Гиньо Ганев, обаче бих го попитал: господин Ганев, като толкова много защитавате техните права, колко пъти сте питали тези министри администрацията изпълнява ли своите задължения по обезщетенията на гражданите? Не сте ги питали. Значи, когато говорим, че те не са си свършили работата, трябва да кажем, че ние отчасти, въпреки че залагаме нещата в закона, не контролираме този процес и затова така се получава.
Гиньо Ганев (КБ, от място): Така е.
Моньо Христов: Така че упрекът, който може да бъде към администрацията, по същия начин може да бъде отнесен и към нас. Спомням си, че тази третина в Добрич навремето я бяхме пропуснали, просто някои неща исторически не се знаят. Хората наистина трябва да бъдат компенсирани, когато тези пропуски ги има налице.
Въпросът е дали това пречи или не пречи на процесите, които стават в България, свързани с нашата политика с Европейския съюз. Аз мисля, че не пречи. Така че тези срокове могат да бъдат удължавани. Сигурно и следващият парламент също ще ги удължава.
По принцип аз подкрепям законопроектите.
По отношение на законопроекта на господин Моллов. Въпреки изявената подкрепа от нашата парламентарна сила, аз имам доста забележки по този законопроект и ако те не бъдат откоригирани както трябва, на второ четене много трудно бих се съгласил с някои текстове.
Останалите законопроекти ги подкрепям и мисля, че те ще бъдат удачни за решаване на всички въпроси, които са разписани в тях. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Христов.
За изказване думата има господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми дами и господа народни представители! Като съвносител на един от трите законопроекта искам да кажа няколко думи за неговите цели. Преди всичко искам да тръгна с благодарност към членовете на Комисията по земеделието и горите, които възприеха нашата идея и я подкрепиха. Нашата цел беше да възстановим една справедливост, тъй като в момента се освобождават доста терени, които навремето бяха свързани с осъществяване на националната ни сигурност. Досегашните разпоредби на закона предвиждаха те да се насочат към Държавния поземлен фонд. Естествено възникнаха интереси, апетити, тъй като част от терените се оказват в местности, където сега има доста инвестиционен интерес.
Смятам, че е справедливо тези земи да бъдат възстановени на техните притежатели, преди да бъдат отчуждени, за да може по този начин да покажем, че има, посредством закона, една социална справедливост.
От някои от колегите бяха изказани опасения от тази трибуна за това да не би да се върнат земи, специално проф. Кушлев, които са били национализирани в периода преди 1944-1945-1946 г. Периодът на действие на закона е ограничен, така че естествено е, ако е необходимо, да се запише и специален текст, проф. Кушлев, но това не се отнася за земите, които са били одържавени и върху които е плащано обезщетение. Тук сте напълно прав. Смятам, че самият обем на закона ограничава периода, за който става въпрос, за възстановяване на земите.
Когато ние вкарвахме законопроекта, имахме и допълнителна идея да разпишем в последващите текстове за възстановяване на обезщетението, което са получили евентуално собствениците, такъв механизъм. Тук господин Христов каза, че без точната информация от Министерството на земеделието и горите тези текстове едва ли биха били пълни. Но тяхната необходимост е ясна. Има няколко механизма в това отношение. Първо, ако собствениците са били обезщетени с компенсаторни записи, те да възстановят тези компенсаторни записи по номинал, като компенсаторни записи или като средства. Второ, ако те са били обезщетени със земя, която е от Държавния поземлен фонд, да имат възможност това обезщетение да го върнат обратно.
Мисля, че преди всичко членовете на комисията възприеха правото на избор на собственика, ако той е бил обезщетен, да избере дали да възприеме обезщетението в настоящия момент или евентуално да потърси тези земи, които отпадат от нуждите на отбраната. Смятам, че това е справедлив въпрос, проф. Кушлев, и той може да бъде разписан в текстовете с помощта, разбира се, на Министерството на земеделието и горите.
Накрая искам да разсея някои съмнения или някои виждания, че трябва да се ликвидират полигоните, трябва да се започне един натиск върху Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, за да се реализира този ред на връщане на земеделските земи. Като вносители нито за миг не си помислихме нещо подобно. Нито ще се опитваме да ликвидираме полигона в Ново село, в Змеево или който и да било полигон, който е нужен, или която и да било база, която е нужна за отбраната на страната. Така или иначе ние станахме член на Северноатлантическия пакт. Има план в Министерството на отбраната, който план се реализира, където са включени и обектите, които ще отпаднат за нуждите на сигурността. Нашата цел беше методът за възстановяване на тези обекти, а не премахване на обекти, нужни за отбраната на България. Ако някой си мисли, че това ще бъде подход на натиск, то той е сбъркал целите на законопроекта, който ние сме внесли.
На финала още веднъж искам да благодаря на тези, които възприеха нашите виждания. Смятам, че с общи усилия между първо и второ четене ще успеем да намерим справедливо решение на този проблем в интерес на гражданите на България. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Заповядайте, господин Стефанов.

Димитър Стефанов (НС): Уважаеми господин председател, колеги! Възползвам се от случая да повдигна един въпрос, свързан със закона, който господин Гиньо Ганев защити тук във връзка с обезщетяване на изселниците от гръцка Тракия. Проблемът е свързан с формулата на оценка на тяхното имущество. Има едно решение на Административния съд, което променя формулата – решението казва, че датата на отчуждението е не 1944 г., а 1964 г., когато се уреждат отношенията между България и Гърция. Това драматично променя оценката, примерно, за това решение на съда, на което се позовавам, от 20 000 първоначална оценка, съдът присъжда над 1 милион и нещо. Но сега в практиката на областната администрация тук, в София, се казва, че числителят на тази формула трябва да се отнесе към 1964 г., а не към 1944 г. Тук става въпрос за стойност на отчужденото имущество. Според закона и практиката тази стойност се вземаше от това, което е в декларациите – направена оценка от комисията през 1944 г. През 1964 г. това имущество го няма, то липсва. Правят се опити тази сума да се трансформира, парите са сменяни и т.н., просто е невъзможно.
Правя това изказване, за да си осигуря правото да направя предложение за уреждане на този въпрос за оценката на тези имоти. Мисля, че трябва да се запази това положение – съществуващи декларации да служат като източник на оценката на имуществото, което се отчуждава. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Стефанов.
Има ли други желаещи?
Заповядайте, господин министър, за някои уточнявания по повдигнати въпроси от колеги народни представители.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
Както в началото, искам да подчертая, че ние като министерство подкрепяме внесените законопроекти. Имаше доста въпроси, които бяха отправени към мен, мисля, че трябваше да бъдат отправени към вносителите, но има няколко неща, по които по принцип мога да взема отношение.
На първо място, за земите в обектите с отпаднала необходимост за отбраната на страната, както господин Христов каза, евентуално и горите.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, искам да ви уведомя, че във всички карти на възстановената собственост на земеделските земи и горите терените на тези обекти при нас са бяло петно. Оттук произлиза проблемът…
Нямам нищо против да предоставим тази информация, но реално не разполагаме с нея, защото не знаем в тези обекти точно колко земеделска земя има, защото там има проведени инфраструктурни мероприятия, има сгради, пътища и други съоръжения. Редно би било преди това на обектите, които са отпаднали, с отпаднала необходимост за отбраната на страната, да се направят кадастри по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър и тогава вече да се премине към категоризация на тези земи, защото и категоризация не е правена, господин Жотев.
Проблемът на пръв поглед е много лесен и едва ли, както се казва, плаче да бъде решен. Има някои специфични неща. Във връзка с това нещо искам да кажа, че много голям проблем ще стои и пред изпълнителите на тези клаузи, тези членове от закона, ако бъдат приети по-нататък, в изграждането на процедурата – по какъв начин хора, които са получили вече своето обезщетение, обратно да възстановят полученото обезщетение, независимо дали е в земя или в поименни бонове, още повече, ако има по-нататъшни разпоредителни сделки с тях, за да се върнем в началото. Имаме опит с един такъв проблем, с който се сблъскахме и в една от предишните промени на закона този процес беше спрян. Преди няколко години – преди три години, цитирам по памет, имаше хора, които доброволно се отказаха от своята поземлена собственост, за да придобият поименни бонове. Тогава цената на тези поименни бонове спрямо номинала беше някъде около 14-15%, между 10 и 15. Тогава те се отказаха и законът даваше право, като получат тези обезщетения, земята да стане автоматично държавен поземлен фонд.
По отношение на комасацията и предложенията на вносителите за промяна и за този чл. 34г. Ние го подкрепяме, защото това, което предлагат вносителите, е в синхрон с изведените пилотни проекти по комасация на земеделски земи в нашата земя. Общо взето те са два големи проекта – единият е холандски, с помощта на холандското Министерство на външните работи, по една програма "Матра", а другият е съвместно с Франция – страна, която има опит в това отношение повече от 150 години. Именно въз основа на резултатите от тези пилотни проекти и това предложение, което дойде от вносителите, няма да скрия, че в подготовката на предложението за изменение и допълнение на този закон, споделяхме нашето експертно мнение, за да може народните представители да го имат предвид още преди да влезе на заседание на комисията. Но резултатите сочат, че в нашата страна в момента, даже в едно землище собственик да има имот на четири-пет места, не може да ги окрупни на принципа на доброволността при положение, че има други хора, които също желаят това, защото законодателят е предвидил, за да е стабилна картата на собствеността и да няма постоянно пренареждане на имотите, единствените промени в картата на възстановената собственост да стават само по реда на чл. 26 от закона със заповед на министъра на земеделието и горите и то в презумпцията на явна фактическа грешка, която много хора, които по една или друга причина са пострадали в този процес, тълкуват много своеволно. Явна фактическа грешка според закона е неправилно взети геодезически точки или някои особености на терена в изграждането на мрежата на самата карта.
По отношение на удължаване на срока за обезщетенията на наследниците на онези собственици, с чиято собственост е платен държавният дълг на България – в изказванията имаше доста упреци към администрацията, включително към администрацията на Министерството на земеделието и горите, с които ще си позволя да не се съглася, защото всъщност искането за това удължаване би трябвало да бъде от нас, ако сме некоректни в това отношение. Ако причината е в нас, би следвало ние да искаме това удължаване на срока, а не самите хора, които цитират в законопроекта от името на вносителите съвсем други причини защо този срок да бъде удължен. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Няма да правя цялостно изказване. Поисках думата след изказването на господин министъра във връзка с неговата постановка, първата част от отговора му, където той заяви, че много от отправените към него въпроси е трябвало да бъдат отправени към вносителя.
Господин председателю, господин министър! Става дума за законопроект, който е с възможно най-висока степен на отговорност. В случая мнозинството прилага една технология чрез народни представители от мнозинството да се внесе законопроект, който се предполага, че по същество е работен едновременно, заедно, съвместно със съответните ресори на правителството. Смущава ме тази постановка на господин министъра, който казва за тези въпроси да отговарят вносителите. Разбираме, че вносителите са с ограничени ресурси, независимо че единият е председател на специализираната комисия, да преценят и оценят целия този комплекс от въпроси, които са отразени в този законопроект, тъй като тук става дума за изясняване на неизяснени права за собственост, уедряване под една или друга форма на земеделските земи, на създаване на нови режими за преминаване на земеделски земи за друго ползване и т.н., плюс всичките други въпроси за срокове, свързани със специфични случаи, като този, който беше поставен от господин Ганев, или в другия законопроект.
Затова, господин председателю, моята молба към Вас е да прецените по какъв начин да проследите работата между първо и второ четене, като се осигури едно пълно взаимодействие и създаване на една по-внимателно съставена работна група от представители на отделните парламентарни групи и на изпълнителната власт. В тази тематика на този етап ми се струва, че не бива да има ляво-дясно, а трябва да имаме просто една ясно поставена цел – колкото се може да се създаде възможност за излизане от ситуацията, в която сега се намираме.

Аз бях малко озадачен от изказването на господин Христов, където той изрази своето мнение, че няма проблем с този прекомерно малък размер на отделните парцели и големия брой собственици, които не се занимават със селскостопанско производство. Неговата постановка, че такъв проблем няма, защото няма къде да се продава продукцията и защото преценката за фактическия обем селскостопански земи, които могат да бъдат активно ангажирани в програми, между 29 и 32 млн. дка, ми се струва, че си заслужава да бъде дискутирана. Вие добре знаете, че поначало се счита, че българската икономика има конкурентни предимства и сравнителни преимущества именно в селското стопанство. Тези конкурентни преимущества сега в най-добрия случай се реализират частично, защото знаете какъв голям земеделски внос върви. Знаете, че има редица сектори, в които липсата на ресурси ограничава реализацията, а поначало има договори, които биха могли да се изпълняват.
Стои и целият въпрос за преработваната селскостопанска продукция и хранително-вкусовата промишленост, които също са една много сериозна потенциална възможност за растеж. Но това не може да се случи при положение, че в областта на основата на основите – на собствеността върху земеделските земи, продължава тази много объркана, тревожна, тежка картина.
Ако вземем самия закон и видим изброените поправки от 1991 г. насам, няма как да не се убедим, че в тази област цари едно невероятно разминаване, противоречие и взаимно блокиране на отделни текстове и режими и в този закон, и в цялото друго законодателство, свързано със земеделските земи.
Ето защо пак казвам, господин председателю, разтревожих се от постановката на господин министъра: “Не питайте мен, питайте вносителите”. Това не може да е основа, при която да се върви към един работещ законопроект, който да започне да поправя проблема. Затова се обръщам към Вас, господин Великов, с молба да прецените по какъв начин да се организира работата оттук нататък. Може би е необходим малко по-голям срок, въпреки че разбирам, че този законопроект не бива да се бави. Заслужава си Председателският съвет при Вас да се занимае с този проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря за изказаните мисли.
За реплика има думата господин Моньо Христов.
Моньо Христов (НС): Благодаря, господин председател.
Господин Пирински, аз съм доволен, че България има не 2 млн., а 3 млн. собственици на земя, защото са собственици. За разлика от държави, които са с по-малка територия от България, но собствениците там са примерно 300 или 500 хил. души.
РЕПЛИКА ОТ КБ: Така ще стане и у нас.
Моньо Христов: Няма да стане у нас, защото продажбите у нас преди 9 септември 1944 г. показват, че средно на година те са се движили между 200 и 250 хил. дка. Горе-долу и сега постановката е такава.
Но най-важното, което Вие казахте, господин Пирински, е липсата на финансов ресурс за подобрение на технологии. Това са необходими пари за земеделието, за да се получи производството. Тогава тези неща, за които говорим, свързани със собствеността, свързани с имотите, които са маломерни, когато има този ресурс и когато има пазари, а Вие казвате, че има някъде пазари, щом има, е добре, тогава тези неща, както се казва, ще се урегулират от само себе си.
Снощи четох във в. “24 часа”, където много уважаваният от мен проф. Беров е посочил, че “имаме 8 млн. 500 хил. имоти (собственици)”. Тоест да не бъркаме някои неща. Важното е, че има собственици, важното е, че има наематели или арендатори, които наемат тая земя и са производители. Парите от Европейския съюз няма да отиват за собствениците, те ще отиват за производителите. Част от тях, разбира се, ще бъде добре и ще бъде така – ще отиват като рента, за да се увеличат доходите и на собствениците. Но само когато докажем, че от българската земя се получават достатъчно доходи от тези, които се занимават с нея, само тогава ще имаме реален интерес към уедряване, комасация и т.н. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Христов.
Има ли реплики?
Заповядайте за дуплика, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Съвсем накратко. Господин Христов, поначало в света има излишък от пари и недостиг на рентабилни проекти, в които те да се инвестират. И първият проблем, когато се преценява рискът, е доколко са изяснени правата на собственост. Оттам се тръгва.
Аз не споря дали са много или малко 2 млн. или 20 млн., стига да са ясни правата, а при нас точно това е проблемът. И Вие във Вашето основно изказване говорихте за тези цикли на съдебни процеси. Когато има такава неяснота на правата на собственост, финансовият ресурс много силно се колебае дали да се ангажира. Затова ми се струва, че поправките, които се правят в закона, трябва да имат ясна цел – не да се съкрати броят на собствениците или нещо просто да се уедрява и т.н., а да се създават норми и процедури, които в максимална степен снижават риска, свързан с правата на собственост.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Пирински.
Заповядайте за изказване, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (СДС): Благодаря, господин председателю.
Уважаеми народни представители, аз бих искал да взема повод от един въпрос, свързан със статута на селските мери и пасища – много важен въпрос, тъй като у нас има традиция в пасищното животновъдство. Това е един въпрос, свързан с поминъка на много хора.
В случая, когато говорим за обезщетяване на тракийските бежанци и др., с чиито имоти България е платила своите репарации и е редно те да бъдат обезщетени, трябва да имаме предвид, че това не може да стане със земи от селски мери и пасища, какъвто беше случаят с Горни и Долни Лозен, за който съм сигурен, че господин министърът знае добре, и който предизвика бурни реакции у населението. Тъй като ако се обезщетяват с тези земи тези хора – бежанците, тогава поминъкът на другите, които отглеждат животни и които се нуждаят от тези пасища, ще бъде застрашен. И на практика те ще бъдат лишени от своя поминък.
Това е общественозначим проблем и смятам, че при разглеждането на второ четене на законопроекта трябва да се уреди статутът на тези земи, които са за общо ползване. Те са създадени някога, като всеки отделя част от земята си, за да бъдат създадени тези мери и пасища. И в момента смятам, че държавата няма никакво основание да претендира за собственост върху тях.
Това, което съм предложил с други законопроекти, които в момента не се разглеждат, но са по същата материя, е селските мери и пасища да бъдат със статута на публична общинска собственост, тоест да не може да се променя тяхното предназначение, поне докато в съответното село има пасищно животновъдство.
Според мен това е един общественозначим въпрос и аз се надявам той да намери решение при второто четене на законопроекта. Затова реших да взема думата и да го поставя сега.
И понеже сигурно няма да имаме достатъчно време да разгледаме другите законопроекти, бихме могли с предложение между първо и второ четене да се опитаме да намерим решение и на този казус. Ще се радвам да чуя и становището на министъра по този въпрос. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли други желаещи? Не виждам.
Господин министър, заповядайте да отговорите на повдигнатите въпроси след Вашето второ изказване от трибуната.
МИНИСТЪР НИХАТ КАБИЛ: Благодаря, господин председател.
По отношение статута на т.нар. селски мери и пасища. Мерите и пасищата в нашата страна доказано са държавна и общинска собственост, защото в процеса на възстановяване в годините, където някоя частна собственост е станала мера, хората после са си ги върнали в земеделския оборот като орна земя.
Аз съм съгласен с тезата Ви, господин Тошев, но тук трябва да бъдем много внимателни и прецизни, защото ако общинските мери и пасища, ако кажем съответно и държавните или както се казват селски, както казвате, бъдат със статут на публична държавна собственост, много ще се утежни по-нататъшното регулиране на ползването им чрез договори, защото хората, които са животновъди в тези населени места, по-нататък, ако нямат договорни взаимоотношения като група производители-животновъди с общината или със собственика-държавата, просто няма да могат да получават помощи като подкрепа от европейските средства. Защото помощите за животновъдството са обвързани с плащането, с единното плащане за площ. А тези площи като мери и пасища са предвидени в използваемата земеделска площ, за която ние сме кандидатствали по време на преговорите с Европейския съюз и са приети нашите тези по този въпрос. Това е по въпроса за селските мери и пасища.
Разбира се, между двете четения тези проблеми ще бъдат дискутирани много внимателно и то в контекста на това, което е договорено и по механизмите, чрез които тези помощи ще вървят към нашите фермери, животновъди и растениевъди. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
Господин Маринчев, заповядайте. Надявам се да успеем преди почивката да изчерпим всички въпроси.
Васил Маринчев (ОДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Далеч съм от мисълта да смятам себе си за някакъв специалист първо по познаването на този закон, а и въобще на земеделския производител, макар че притежавам някои земи. Аз също съм от тези, които притежават земи, но не ги работят, защото не разбирам от земеделство, не съм там, а там, където съм, няма кооперация, на която бих могъл да предоставя земите си, за да ги работи.
Но тъй като в годините имам отношение към проблемите на собствеността, считам, че господин Тошев постави по друг начин въпроса. Аз поне схванах, че той поставя въпроса да се запази собствеността на общинската мера и тя да си остане публична общинска собственост. И по никакъв начин не ставаше въпрос тя да се превърне в някаква държавна собственост. В такъв смисъл аз смятам, че няма отношение това дали земеделските производители по някакъв начин ще претендират за помощ от Европа и така нататък. Въпросът е за собствеността на една общинска мера, която да си остане общинска.
Първите години, когато се прилагаше Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, не са били един и два случаите, в които са възстановявани земи в полза на общините именно като бивша общинска мера. За това говорим. Защото сега има не един и два случая, когато ако тази земя бъде превърната в държавна собственост, Законът за държавната собственост позволява много лесна процедура земята да бъде обявена за частна държавна собственост и оттам, както е по задължение от закона, да се използва част от нея – до 50%, ако не ме лъже паметта, за обезщетяване на собственици, които не са могли да си получат реално земите, защото те са унищожени. Така че идеята е те да си останат публична общинска собственост и по никакъв начин да не се смесват с държавната собственост.
Аз така съм схванал изказването на господин Тошев. Ако не съм прав, той се готви да ми отправи реплика. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Господин Тошев, заповядайте за реплика.
Лъчезар Тошев (СДС): Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, използвам процедурата за реплика, за да подчертая, че аз говорих за публична общинска собственост, а не за публична държавна собственост. И подчертах, че държавата няма основание да има собственост върху тези земи, освен ако сега не ги е придобила по друг начин. Но те са били на хората, те са отделили от собствената си земя, за да създадат тези пасища. Това е нещо, което се нарича “обичайно право” – неща, които са съществували от столетия и законите само кодифицират тези обществени отношения и не е редно да ги променят.
Ето защо аз смятам, че този въпрос следва да намери решение по начина, по който предлагам, тъй като той не е решен по друг, по-добър начин.
Що се отнася до проблема за финансирането на проектите от Европейския съюз, самите собственици ще имат право да кандидатстват, но те ще имат право да извършват паша на своите животни на тези общински мери. И това ще бъде допълнителен аргумент в полза на това, че техните проекти имат основания да бъдат подкрепени. Договорите за това, че имат право и не трябва да се променя предназначението на тези пасища. Ако с пасища и мери започнат да се обезщетяват собственици, те ще бъдат унищожени и следователно хората, които отглеждат животни, няма да могат да го правят повече по този начин. Ще трябва да преминат към животновъдство във ферми, което също е една възможност, но в България все още традиционно е пасищното животновъдство и то има и своите предимства. И затова смятам, че трябва да бъде запазено и да положим усилия да защитим този начин на животновъдство.
Това е моята реплика към господин Маринчев. Аз не съм против това, което той казва, но исках да подчертая, че говоря за публична общинска собственост. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Господин Маринчев, заповядайте за дуплика.
Васил Маринчев (ОДС): Вземам думата, макар че няма смисъл от дуплика, защото явно мислим еднакво с господин Тошев, а просто искам да се изкажа по проблеми, които ще възникнат при възстановяването на тази земя на общините.
На много места не е имало документи за собственост на общините. И може би там ще се размият малко границите, каква е границата точно на тази общинска мера, пасище и така нататък?
Аз вече знам случаи и тези дни ще Ви изпратя едно писмо, господин министър, с покана за среща със засегнати собственици от с. Кремиковци, на която Вие миналата година не дойдохте, макар че тогавашният министър обеща, че Вие ще дойдете вместо него. Тогава поради това, че не се знаят границите, се правят нарушения. Сега също има такива нарушения, когато се възстановяват мери в полза на даден собственик – с измама или без измама – това е отделен въпрос.
Това ще бъде проблемът – да се установят точните граници при възстановяването на общинска собственост, тя да си бъде публична общинска собственост. Това е само като добавка, господин Тошев. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Маринчев.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Няма.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-8, внесен от Пламен Моллов и група народни представители.
Гласували 143 народни представители: за 117, против 22, въздържали се 4.
Този законопроект е приет на първо четене.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-15, внесен от Тодор Бояджиев и група колеги.
Гласували 132 народни представители: за 128, против няма, въздържали се 4.
Този законопроект е приет.
Моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-27, внесен от Петър Жотев и група народни представители.
Гласували 153 народни представители: за 153, против и въздържали се няма.
И този законопроект е приет.
Колеги, благодаря за активната работа преди почивката, която сега давам и тя ще бъде половин час. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи (звъни): Продължаваме заседанието. Има необходимия кворум народни представители.

Продължаваме със следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПРЕВОДИ, ЕЛЕКТРОННИТЕ ПЛАТЕЖНИ ИНСТРУМЕНТИ И ПЛАТЕЖНИТЕ СИСТЕМИ.
Уважаеми народни представители, господин Димитров, съгласно стенограмата чл. 64 е отложен и продължаваме с доклад по чл. 77.
Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря, господин председател.
По Глава седма комисията подкрепя наименованието на главата “Административнонаказателни разпоредби”.
По чл. 77 комисията подкрепя текста на вносителите:

“Имуществени санкции
Чл. 77. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с глоба в размер до 3000 лева, а при повторно нарушение - от 3000 до 5000 лева.
(2) Системен оператор, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер до 10 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 до 20 000 лева.
(3) Изпълняваща институция, посредническа институция или участник в платежна система, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в размер до 5000 лева, а при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лева.
(4) Издател на ЕПИ, който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и на нормативните актове по неговото прилагане, се наказва с имуществена санкция в
размер до 8000 лева, а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лева.
(5) Който издаде електронни платежни инструменти или електронни пари без разрешение, извършва дейност като системен оператор на платежна система без лицензия за
това, или извършва без разрешение друга дейност, за която този закон изисква разрешение, се наказва с глоба в размер до 8000 лева, а при повторно нарушение - от 8000 до 15 000 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер до 20 000 лева, а при повторно нарушение - от 20 000 до 50 000 лв.”
По чл. 78 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Издаване и обжалване на наказателни постановления
Чл. 78. (1) Актовете за констатирани нарушения по чл. 77 се съставят от лица, оправомощени от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банково", а наказателните постановления се издават от него или от оправомощено от него длъжностно лице.
(2) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
По Глава осма комисията подкрепя наименованието “Издаване и обжалване на административни актове”.
По чл. 79 комисията подкрепя текста на вносителите:
“Чл. 79. (1) Индивидуалните административни актове по чл. 61, чл. 62 и чл. 64, ал. 1, т. 6 се издават от управителя на БНБ по предложение на подуправителя, ръководещ управление "Банково", а във всички останали случаи от подуправителя, ръководещ управление "Банково", или от оправомощено от него лице.
(2) Извън случаите, посочени в този закон, административните актове по ал. 1 могат да се обжалват пред Върховния административен съд относно тяхната законосъобразност по реда на Закона за Върховния административен съд. Съдът не може да спре изпълнението на акта до произнасяне по жалбата.”
По Глава девета комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието “Приложимо право”.
По чл. 80 комисията подкрепя текста на вносителя:
“Чл. 80. (1) Законът, който регулира споразумението за платежна система, се прилага към всички права и задължения, произтичащи за системния оператор или за участник в системата във връзка с участието им в нея. Това правило се отнася и за случаи, когато спрямо системния оператор или участник в платежната система е открито производство по несъстоятелност. Изборът на друго приложимо право се изключва.
(2) Когато ценни книжа, включително права върху ценни книжа, са предоставени като обезпечение, произтичащите от това правоотношения се уреждат от закона на държавата, в която това обезпечение е регистрирано.
(3) Предходната алинея се прилага, когато са спазени следните изисквания:
1. ценните книжа са предоставени като обезпечение на участник в посочена в регистъра на БНБ платежна система на БНБ, или - считано от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - на участници и/или централни банки от държави-членки на Европейския съюз или на Европейската централна банка;
и
2. обезпечението е регистрирано в съответния регистър или в друга подобна база данни на Република България, и/или - считано от влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - регистър или друга подобна база данни в държава-членка на Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, чухте текстовете от чл. 77 до чл. 80 включително. Имате думата за изказвания. Не виждам желаещи.
Преминаваме към гласуване.
Гласуваме наименованието на Глава седма “Административнонаказателни разпоредби”.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 99, против няма, въздържал се 1.
Наименованието на Глава седма е прието.
Преминаваме към гласуване на членове 77 и 78.
Моля да гласувате тези два текста.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Преминаваме към гласуване наименованието на Глава осма “Издаване и обжалване на административни актове”.
Моля, гласувайте наименованието на главата.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Наименованието на Глава осма е прието.
Гласуваме текста на вносителя за чл. 79, който се подкрепя от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Член 79 е приет.
Гласуваме наименованието на Глава девета “Приложимо право”.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 84, против 1, въздържали се няма.
Глава девета е приета.
И сега гласуваме текста на чл. 80, подкрепен от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 72, против и въздържали се няма.
Член 80 е приет.
Преминаваме към Преходните и заключителни разпоредби.

ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По § 1 комисията подкрепя текста на вносителите, като тук трябва да се отбележи, че има и допълнителен доклад. Има едно допълнение към § 1, аз ще прочета общия текст:
“§ 1. Българската народна банка издава наредби по прилагането на Глава втора, Глава трета, Глава четвърта и Глава пета от този закон в 6-месечен срок от обнародване на закона в “Държавен вестник”.”
По § 2 комисията подкрепя текста на вносителите:
“§ 2. Представителната организация на търговските банки и Комисията по търговия и защита на потребителите утвърждават листите по чл. 70, ал. 2, т. 2 и 3 в срок от един месец от влизане на закона в сила.”
По § 3 комисията подкрепя текста на вносителите:
“§ 3. (1) В тримесечен срок от влизане в сила на този закон БНБ издава лицензии на заварените системни оператори "БАНКСЕРВИЗ" АД и "БОРИКА" ЕАД, без да се прилагат изискванията за лицензиране по Глава пета.
(2) В срок три години от влизане в сила на закона лицата по ал. 1 трябва да достигнат минимално изисквания капитал за системен оператор по този закон.”
По § 4 комисията подкрепя текста на вносителите:
“§ 4. В Търговския закон се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 305 се изменя така:
"Чл. 305. Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора."
2. В чл. 634в се създават алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
"(3) Ако длъжникът е оператор или участник в платежна система, вписана в регистър на Българската народна банка, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява БНБ за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до БНБ.
(4) Ако длъжникът е оператор или участник в система за сетълмент на сделки с ценни книжа, едновременно с произнасяне на решението за откриване на производство по несъстоятелност по чл. 630 съдът уведомява централния депозитар на ценни книжа за откриването на производство по несъстоятелност, като изпраща решението до централния депозитар на ценни книжа."
По § 5 има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева, което е подкрепено от комисията.
Предложение на комисията за този параграф:
“§ 5. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа в Глава седма "Търговия с ценни книжа" се създава нов Раздел IV със следното съдържание:

"Раздел IV
Системи за сетълмент на сделки с ценни книжа

Чл. 109а. (1) За сетълмент на сделките с ценни книжа могат да се създават и оперират системи (по-нататък "системи") с поне трима участници по ред, определен със закон.
(2) Участници в система по ал. 1 са централният депозитар, неговите членове и други юридически лица, определени в операционните правила на системата. Изграждането и организирането на система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа се урежда с отделен нормативен акт.
(3) В операционните правила на системата се определя моментът на сетълмент като момент, след който приетото от системата нареждане за регистриране на прехвърляне не
може да бъде оттеглено от участник в системата или от трето лице, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по друг начин.
Чл. 109б. (1) Откриването на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга:
1. правото да се използват ценни книжа от сметката на участника в системата, водена в централния депозитар за изпълнението на задължения на участника в системата,
произтичащи от неговото участие в тази система;
2. задълженията на централния депозитар да обработи и извърши клиринг на нарежданията на участник в системата, както и валидността и противопоставимостта на нарежданията срещу трети лица;
3. правата върху обезпечение, което е било предоставено от участник в системата във връзка с участието му в тази система; правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от такова обезпечение също остават незасегнати по всяко време в хода на процедурата по несъстоятелност, ако са налице условията, договорени за принудителното изпълнение и удовлетворяването.
(2) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга правата върху обезпечение, което е предоставено за обезпечаване правата на Европейската централна банка и правата на централните банки от други държави-членки на Европейския съюз, или правата на централна банка от друга държава от Европейското икономическо пространство; правата за принудително изпълнение и удовлетворяване от такова обезпечение също остават незасегнати по всяко време в хода на процедурата по несъстоятелност, ако са налице условията, договорени за принудителното изпълнение и удовлетворяването.
Чл. 109в. (1) След момента на приемане на нареждането за регистриране на прехвърляне нито участник в системата, нито трето лице може да оттегли или отмени приетото от системата нареждане, нито пък изпълнението на такова нареждане може да бъде осуетено по друг начин.
(2) Откриването на производство по несъстоятелност спрямо участник в системата не засяга правото да се използват средства по водената в такава система сметка на участника за
изпълнение на негови задължения, произтичащи от участието му в системата на датата на откриване производството по несъстоятелност.
(3) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в система не засяга задължението на системата да обработи и извърши сетълмент на подадените от този участник нареждания за регистриране на прехвърляне, нито валидността и противопоставимостта срещу трети лица на такива нареждания, ако те са били приети от системата в съответствие с нейните правила:
1. преди момента на откриване производството по несъстоятелност;
2. в момента на откриване производството по несъстоятелност и след този момент, ако нарежданията за регистриране на прехвърляне са били извършени на датата на откриване производството по несъстоятелност, при условие, че откриването на производство по несъстоятелност не е било известно на централния депозитар и че участниците в системата, чиито нареждания са засегнати, могат да докажат, че откриването на производство по несъстоятелност не им е било известно от уведомления по ал. 7 и 8 или по друг начин.
(4) Забранено е обратно преизчисляване на взаимни вземания и задължения на участници в системата.
(5) Откриване на производство по несъстоятелност спрямо участник в система не засяга правата върху предоставено от този участник обезпечение в полза на друг участник в системата или на друго лице във връзка с неговото участие в тази система; правата за принудително изпълнение и предявяване на права към предоставеното обезпечение също остават незасегнати.
(6) Обезпечението, предоставено от участник в системата в полза на друг участник в системата или на друго лице във връзка с неговото участие в тази система, не може да бъде
обект на конфискация и принудително изпълнение.
(7) Ако съдът изпрати уведомление до централния депозитар за откриване производство по несъстоятелност спрямо участник в оперирана по реда на този закон система, централният депозитар е длъжен своевременно да уведоми за това обстоятелство всички други участници в системата.
(8) Ако до централния депозитар е подадено уведомление за откриване производство по несъстоятелност спрямо участник в оперирана според законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз система и този участник има своето седалище, клон или място на стопанска дейност в Република България, централният депозитар е длъжен да уведоми за това обстоятелство компетентните органи на отделните държави-членки, на които по законодателството на съответните държави е предоставена такава функция."
По § 6 има предложение на народните представители Валери Димитров, Мариана Костадинова, Христо Механдов и Лиляна Кръстева, което е подкрепено по принцип.
Предложение на комисията за този параграф:
“В Закона за банките чл. 1, ал. 2, т. 10 се изменя така:
“10. издаване и администриране на електронни платежни инструменти по смисъла на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи;”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е § 6, който става § 7.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Господин председател, от допълнителния доклад на комисията има нов § 7а, който се предлага от комисията:
“§ 7а. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя “както и дейност като системен оператор на платежни системи”.”
Има предложение на комисията за създаване на нов § 8: “Банките, които до влизането в сила на този закон имат разрешение да извършват сделки по издаване и управление на банкови карти могат без допълнително разрешение да извършват всички сделки по издаване и администриране на електронни платежни инструменти.”
По § 7 от текста на вносителите комисията предлага този текст да стане § 9: “Изпълняващите институции, посредническите институции”...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Господин Димитров, извинявайте, че Ви прекъсвам, но Вие просто прескочихте и не прочетохте текста на § 6. Вие прочетохте предложението на Валери Димитров, Мариана Костадинова и Христо Механдов, а текста на вносителя всъщност за § 6 не го прочетохте.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Извинявам се, господин председател, така е.
Комисията подкрепя текста на вносителите по § 6: “В Закона за банковата несъстоятелност в чл. 8 се създават алинеи 3 и 4 със следното съдържание:
“(3) Отнемането на лиценза на банка от Централната банка на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките не възпрепятства използването на наличните към момента на отнемане на лицензията средства по сметка на банката, водена в система за брутен сетълмент в реално време с оглед изпълнение задълженията на тази банка, произтичащи от участието й в платежната система в деня на отнемане на лицензията, но по-късно от момента на нейното отнемане.
(4) Отнемането на лицензията на банка на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за банките не произвежда обратно действие върху правата и задълженията на банката, произтичащи или свързани с участието й в платежната система преди момента на отнемането на лицензията.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Значи, имаме § 6, § 7, § 7а и аз предлагам да ги гласуваме. Имаме и § 8 в новата му редакция.
Уважаеми народни представители, преминаваме към гласуване на текстовете в Раздел “Преходни и заключителни разпоредби” – от § 1 до § 8 включително с новата редакция, която беше прочетена от председателя на комисията за § 5 и създаването на § 7а в допълнителния доклад за второ четене на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 122 народни представители: за 122, против и въздържали се няма.
Текстовете от § 1 до § 8 включително са приети.
Господин Димитров, заповядайте, за да продължите по-нататък.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: По § 7 от текста на вносителите предложението на комисията е този параграф да стане § 9, да се преномерира: “Изпълняващите институции, посредническите институции, издателите на ЕПИ, системните оператори и участниците в платежни системи, функциониращи към датата на влизане в сила на този закон, както и всички други задължени по този закон лица са длъжни в срок до шест месеца след датата на влизане в сила на закона да приведат в съответствие с него своите правомощия с трети лица, възникнали при влизането в сила на закона.”
По § 8 от текста на вносителя предложението на комисията е този параграф да стане § 10. В него има едно допълнение от допълнителния доклад на комисията. Аз ще прочета консолидирания вариант: “Този закон влиза в сила шест месеца от обнародването му в “Държавен вестник” с изключение на разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3; чл. 19, ал. 3; чл. 22; чл. 23; чл. 24; чл. 41, ал. 4 и ал. 6; чл. 67, ал. 3 и ал. 5, както и разпоредбите на чл. 109б, ал. 2 и на чл. 109в, ал. 8 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, има ли изказвания? Няма.
Гласуваме последните два параграфа – 9 и 10, с поправката в последния § 10.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 103, против и въздържали се няма.
Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи е приет.
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Уважаеми колеги, благодаря на всички за приемането на този важен закон. Той е един от най-важните хармонизационни закони в процеса на присъединяването ни към Европейския съюз, поредна стъпка на България към членството.
Благодаря на всички за участието в работата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие предварително благодарите, обаче чл. 64 е отложен. Какво ще правим сега?
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Какво предлагате като процедура?
ДОКЛАДЧИК Валери Димитров: Тогава отложихме този текст с оглед да намерим по-добра редакция на чл. 64, ал. 2, т. 6. След консултации с представителите на Българската народна банка и с проф. Герджиков, който е специалист по търговско право аз предлагам следната редакция на т. 6: “Спадане на нетната стойност на активите под размера на минимално изискуемия капитал по чл. 60, ал. 3, т. 2”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това е текстът на отложения чл. 64.
Моля, гласувайте.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Сега вече наистина законът е приет с всичките му текстове.

Уважаеми народни представители, преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ.
Заповядайте, господин Тошев. Имате думата.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председател.
Процедурно предлагам по този законопроект в залата да бъде допуснат господин Бойко Антонов, който е директор на Държавната агенция за бежанците.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля, гласувайте процедурното предложение за допускане в залата.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Моля директорът на Агенцията за бежанците да заеме своето място в пленарната зала.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Господин председателю, уважаеми народни представители! Наименованието на законопроекта е: "Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците".
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на закона.
Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованието на закона е прието.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Комисията предлага следния текст за § 1:
"§ 1. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създават се алинеи 2 и 3:
"(2) За бежанци се считат съпругът на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак деца, доколкото това е съвместимо с индивидуалния им статут.
(3) Когато чужденец с предоставен статут на бежанец сключи брак с друг чужденец, той може да получи статут на бежанец само на собствено основание."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Виждам, че няма предложения. Може да продължите да четете, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: "§ 2. Член 13 се изменя така:
"Чл. 13. (1) Молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато:
1. се позовава на основания извън предмета на този закон;
2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване;
3. твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или лични подробности за изясняване на случая;
4. молбата е явно неправдоподобна, тъй като твърдените от него факти са непоследователни, противоречиви или напълно невероятни;
5. се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински;
6. умишлено, в устна или писмена форма дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай;
7. умишлено унищожи, повреди или се разпореди с паспорт, друг документ или билет, който има отношение към неговото твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на молбата;
8. има предоставен статут на бежанец или открито производство за предоставяне статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на него не са налице условията по чл. 8, ал. 1;
9. след като е разполагал с достатъчно време и възможности, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудителна административна мярка "отнемане правото на пребиваване в Република България", "принудително отвеждане до границата на Република България" или "експулсиране";
10. не спазва съществени задължения във връзка с производството за предоставяне на статут;
11. молбата е била отхвърлена от друга държава – страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., при същите процесуални гаранции.
(2) Основанията по ал. 1, т. 5, 6, 7, 9, 10 и 11 се прилагат, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1."
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага в ал. 2 накрая да се добави "и чл. 9, ал. 1".
Тази поправка следва да се гласува допълнително, а ако няма възражения, може и целият § 2 заедно с тази поправка, която е предложена от комисията, да бъде гласуван.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Ако няма изказвания, разбира се, подлагам на гласуване текстовете на § 1 и § 2 с измененията и допълненията, които докладва председателят на комисията господин Тошев.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Параграфи 1 и 2 с измененията и допълненията са приети.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага следната редакция:
"§ 3. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста думите "както и предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут" се заличават.
2. Създава се т. 9:
"9. получи убежище от президента."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Моля да гласуваме § 3 с предложените изменения и допълнения от комисията.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Параграф 3 е приет.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: "§ 4. Член 16 се изменя така:
"Чл. 16. (1) Производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут може да се прекрати поради липса на необходимост от закрила, когато чужденецът:
1. е гражданин на две или повече страни, когато по отношение на него в една от тях не са налице условията по чл. 8, ал. 1;
2. е гражданин на страна или, ако е без гражданство, е живял постоянно в страна, която се счита за сигурна страна на произход, където се ползва от ефективна защита;
3. твърди, че е преследван в определен географски район, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила в друга част на собствената си страна, където би могъл да отиде;
4. преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила, е преминал или е пребивавал в трета сигурна страна, където се е ползвал с ефективна защита;
5. има или получи валидно разрешение за постоянно пребиваване в Република България или за пребиваване в друга страна, в която по отношение на чужденеца не са налице условията по чл. 8, ал. 1;
6. има сключен или сключи граждански брак с български гражданин;
7. е влязъл в страната и пребивава временно по законоустановения ред и в разумен срок от влизането не заяви пред компетентен орган, че иска закрила, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини или когато по време на неговото пребиваване на територията на Република България са възникнали обстоятелства, които му дават основания за страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 в държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство – в страната на постоянното му местоживеене;
8. е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви незабавно пред компетентен орган желанието си да получи закрила, освен ако основателни причини са му попречили да направи това;
9. има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение, или му е прекратен или отнет статут в трета сигурна страна и по отношение на него няма новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9;
10. на когото е предоставен статут на бежанец или по силата на договор е гарантирано предоставянето на такъв статут в трета сигурна страна;
11. има съпруг или съпруга, който е гражданин на друга страна, или на когото е предоставен статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на чужденеца не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и няма пречки той да се събере със семейството си в тази страна;
12. е бил принудително извеждан от страната в изпълнение на наложена принудителна административна мярка "експулсиране" или преди това наложената мярка "забрана за влизане в страната" не е отменена или отпаднала и по отношение на него не са налице условията по чл. 8, ал. 1;

13. е направил опит да излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или с разрешение, но не през определените за това места, и по отношение на него не са налице условията по чл. 8, ал. 1.
(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 7 и 8 не могат да бъдат самостоятелно основание за прекратяване на производството за предоставяне на статут.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Няма постъпили предложения.
“§ 5. Член 17 се изменя така:
“Чл. 17. (1) Предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 15, т. 1-4 и 9.
(2) Предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут се отнема, когато по отношение на чужденеца се установи наличието на основание по чл. 13, т. 5 и 6.”
Няма постъпили предложения.
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли изказвания по § 4 и 5? Няма.
Преминаваме към гласуване на текстовете от закона по § 4 и 5.
Моля, гласувайте.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Параграфи 4 и 5 са приети.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев:
“§ 6. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) При отнемане или прекратяване статут на бежанец се отнема или прекратява статутът и на други членове на семейството, когато е предоставен на основание чл. 8, ал. 2.”
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага този параграф да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Уважаеми народни представители, има ли изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението на комисията – текстът на § 6 да отпадне.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграф 6 отпада.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев:
“§ 7. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 думите “от Държавната агенция за бежанците в специализираните заведения към Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика” се заменят с “в специализирана институция”.
2. Създава се ал. 5:
“(5) До настаняването по ал. 2 непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи закрила, ако нямат назначен настойник, съответно попечител, се представляват в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 8 няма постъпили предложения.
“§ 8. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 след думата “България” се поставя точка и текстът до края се заличава.
2. В ал. 2 накрая думите “и 13” се заличават.”
Това е текстът, който комисията предлага за § 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Подлагам на гласуване текстовете на § 7 и 8 с поправката в § 8, както предлага председателят на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 81 народни представители: за 81, против и въздържали се няма.
Параграфи 7 и 8 са приети.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев:
“§ 9. В чл. 70, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 думите “отказ поради явна неоснователност на молбата” се заменят с “отхвърляне на молбата като явно неоснователна”.
2. В т. 2 думите “т. 10” се заменят с “т. 9”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Ще докладвам и текста на комисията за § 10 в следната редакция:
“§ 10. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
“(2) Когато при регистриране на молбата възникне основателно съмнение, че чужденецът, търсещ закрила, не е малолетен или непълнолетен, интервюиращият орган назначава експертиза за установяване на възрастта му. В този случай срокът по чл. 70, ал. 1 спира да тече до установяване на възрастта.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 9 и 10 с поправките, предложени от комисията за създаване на нова ал. 2.
Моля, гласувайте.
Гласували 84 народни представители: за 83, против няма, въздържал се 1.
Текстовете на параграфи 9 и 10 са приети.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев:
“§ 11. В чл. 72, ал. 1 думите “чл. 71” се заменят с “чл. 71, ал. 1”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 12. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) С чужденеца, търсещ закрила, се провежда интервю, за което се съставя протокол. Протоколът, подписан от чужденеца, търсещ закрила, и от преводача, съответно от тълковника, се прилага към личното дело.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) При необходимост с чужденеца се провеждат допълнителни интервюта.”
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
Не са постъпили предложения по тези два параграфа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Тошев.
Има ли изказвания по последните два параграфа – 11 и 12? Няма.
Преминаваме към гласуване на § 11 и 12.
Моля, гласувайте.
Гласували 82 народни представители: за 81, против няма, въздържал се 1.
По този начин текстовете на Закона за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците за второ четене са приети.

ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Господин председателю, ако ми позволите, има предложение, което постъпи от Държавната агенция за бежанците, да се създаде Преходна разпоредба, която да гласи: “Започнатите до влизането в сила на този закон производства се разглеждат по досегашните разпоредби”.
Това предложение не е внесено в комисията и комисията няма становище по него, но ако разрешите този текст да бъде гласуван като редакционно допълнение към закона, тъй като очевидно има необходимост от регулация на този въпрос и ако никой от народните представители не възразява, бихме могли да гласуваме тази преходна разпоредба с един-единствен текст.
Ахмед Юсеин (ДПС, от място): Не възразяваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Създаваме прецедент, господин Тошев. Прави се предложение от агенцията, но защо не е направено своевременно, когато се готвеше докладът за второ четене?
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Това, което казвате, е основателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Съвсем основателно е. Аз не мога да наруша правилника. Къде беше агенцията досега? Тя трябваше да следи развоя на подготовката на доклада за второ четене и да направи това предложение. В противен случай на мен основателно ще ми се направи бележка, че допускам нарушаване на правилника. Съжалявам, аз не мога да допусна подобно процедурно предложение на правилника.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Формалното предложение е от мен като народен представител, Вие можете да решите дали то има характер на редакционна поправка или добавка към закона или е по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Това трябваше да мине през комисията, господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Да, не е минало през комисията и не е предложено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Най-вероятно текстът е съвсем основателен и има нужда от такъв текст, но съжалявам, агенцията не си е свършила работата. Така че аз не мога да го подложа на гласуване.
За процедура – заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Най-добронамерено бих искал да предложа на председателя на комисията, тук е и председателят на Агенцията за бежанците, ако наистина това допълнение към закона е много важно, комисията да се събере извънредно, да го обсъди и да го предложи като предложение на комисията в един следващ момент. Процедурното ми предложение е да се отложи приемането на закона, докато комисията не се събере и не предложи този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря.
Има ли противно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте процедурното предложение, за да бъде всичко в съответствие с нашия правилник.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законът не е приет, изчакваме извънредното заседание на комисията, която ще излезе с предложение за допълнителен текст към закона. Добре е това да стане най-късно в сряда, а комисията да го разгледа още тази седмица.

Продължаваме работата си по нашата програма:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ.
Вносител е Министерският съвет.
Бих искал да обърна внимание, уважаеми народни представители, че законопроектът е включен в Раздел І от законодателната програма и има доклад на Комисията по евроинтеграция, който е приет с единодушие. Ето защо съгласно нашия правилник евроинтеграционните законопроекти, които са приети с консенсус в комисията, както и вчера имахме подобен законопроект, ще минат по облекчения режим на обсъждане на първо четене – по едно изказване от парламентарна група.
Давам думата на председателя на Комисията по земеделието и горите да представи становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Пламен Моллов: Благодаря, господин председател.

“ДОКЛАД
за първо гласуване на Комисията по земеделието и горите относно Законопроект за ветеринарномедицинската дейност
№ 402-01-48, внесен от Министерския съвет
на 24 септември 2004 г.

Комисията по земеделието и горите проведе три заседания, съответно на 1 декември 2004 г., 27 януари и 2 февруари 2005 г., на които обсъди Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност. В работата на комисията взеха участие господин Бойко Боев – заместник-министър на земеделието и горите, д-р Илиан Костов – ръководител на Дирекция “Контрол на храните и тяхната безопасност” към същото министерство, доц. Жеко Байчев – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, експерти и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Боев. Той изтъкна, че законопроектът е твърде обемист, той е резултат от близо двегодишната работа на експертите от Националната ветеринарномедицинска служба и въвежда в законодателството ни най-съществената част от регламентите относно ветеринарномедицинските изисквания на Европейския съюз.
С оглед динамичността на регламентите на Европейския съюз в областта на ветеринарномедицинската дейност и направените бележки от народните представители при обсъждането на законопроекта за първо гласуване, Комисията по земеделието и горите се обедини около следното: Законопроектът е изключително необходим с оглед присъединяването на страната ни към Европейския съюз и във връзка с това изключително важната роля на държавата ни като външна ветеринарно-санитарна граница на Европейския съюз.
Водени от тези съображения, членовете на Комисията по земеделието и горите взеха решение за подкрепа на законопроекта на първо гласуване с ясното виждане, че в периода между първо и второ гласуване следва да бъдат направени предложения за изменения и допълнения в следните насоки: създаване на ясен статут на частно практикуващите ветеринарни лекари; създаване на фонд “Епизоотичен риск” за обезщетяване на собствениците на унищожени животни, суровини и храни от животински произход и фуражи при ограничаване и ликвидиране на особено опасни заразни болести; създаване на ясен регламент относно безопасността на фуражните суровини, добавки и медикаментозни фуражи; прецизиране редакцията на част от текстовете; въвеждане на някои нови принципи от европейското ветеринарно законодателство.
След станалите разисквания и на основание чл. 68, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по земеделието и горите прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност № 402-01-48, внесен от Министерския съвет на 24 септември 2004 г.
Това становище е прието с 13 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”.”
Господин председателю, позволете ми да направя процедурно предложение за допускане в залата на доц. д-р Жеко Байчев – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Моля, режим на гласуване за допускане в залата на доц. Жеко Байчев – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба.
Гласували 82 народни представители: за 82, против и въздържали се няма.
Моля квесторите да поканят доц. Байчев в залата.
Има становище на Комисията по здравеопазване, което ще бъде представено от господин Валери Цеков.
ДОКЛАДЧИК Валери Цеков: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да представя становището на Комисията по здравеопазване към Тридесет и деветото Народно събрание по Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност № 402-01-48, внесен от Министерския съвет на 24 септември 2004 г.
“На свое редовно заседание, проведено на 9 март 2005 г., Комисията по здравеопазване разгледа Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност с № 402-01-48, внесен от Министерския съвет на 24 септември 2004 г. В обсъждането взеха участие д-р Любомир Куманов – заместник-министър на здравеопазването, доц. Жеко Байчев – генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, господин Величко Величков – главен експерт от Министерството на околната среда и водите, представители на Българската стопанска камара.
На вниманието на народните представители бяха предоставени становищата на Министерството на околната среда и водите и Националната ветеринарномедицинска служба.

Законопроектът бе представен от доц. Жеко Байчев. Предложеният законопроект има за цел да приведе законодателството, уреждащо ветеринарномедицинските дейности в съответствие с европейското право и е в отговор на поетите ангажименти от страната ни по затворените вече преговорни глави № 7 “Земеделие”, № 1 “Свободно движение на стоки” и № 3 “Свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване”. Направени са и предложения, регламентиращи обществени отношения, които до момента не са били нормативно уредени, като трансграничната търговия с живи животни и животински продукти между държавите-членки на Европейския съюз. Текстовете имат за цел същевременно да отговарят на националната специфика по организацията на ветеринарномедицинските дейности.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около становището, че предвид поетите ангажименти на страната ни по присъединяването, такъв законопроект трябва да бъде подкрепен. Дискусия предизвикаха въпросите, касаещи контрола върху храните и лекарствата, които се употребяват или са продукт на ветеринарномедицинската практика, доколкото това има отношение и върху здравето на хората. Изказани бяха становища, че е необходимо да има централизиране на този контрол в единни органи и синхронизация на законодателството, регулиращо различните фактори, въздействащи върху човешкото здраве. Подкрепа получи позицията на представителите на Браншовата стопанска камара относно регулацията на храните, че контролът по дейностите с тях трябва да бъде вменен на самите производители, а контролните органи в лицето на съответните институции да осъществяват одит върху тяхната дейност. Изказано беше мнение, че това са и съвременните тенденции в развитието на европейските практики и схващания в областта на ветеринарномедицинските дейности.
Вносителите заявиха своята готовност, предвид проведените дискусии със заинтересованите страни и изказаните становища от народните представители да предложат промени, които да бъдат отразени при разглеждането на законопроекта на второ четене.
След задълбочено обсъждане и последващо гласуване с 13 гласа “за”, 3 гласа “против” и 2 гласа “въздържал се” членовете на Комисията по здравеопазване взеха следното решение:
Комисията по здравеопазване предлага на Народното събрание да подкрепи на първо четене Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност, № 402-01-48, внесен от Министерския съвет на 24 септември 2004 г.”
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Има становище на Комисията по европейска интеграция.
Господин Памуков, заповядайте да представите становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков: Благодаря Ви, господин председателю.

“СТАНОВИЩЕ
относно проект на Закон за ветеринарномедицинската
дейност, № 402-01-48, внесен от Министерския съвет на
24 септември 2004 г.

На свое редовно заседание, проведено на 1 декември 2004 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закона за ветеринарномедицинската дейност, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на комисията законопроектът беше представен от господин Бойко Боев - заместник-министър на земеделието и горите. Присъстваха още представители на Националната ветеринарномедицинска служба господин Кирил Григоров, Ликов, Запрянов, Кръстев, Найденов, господин Илиян Генчев – директор на Института за контрол на ветеринарномедицинските препарати, господин Илиян Костов, господин Слави Кралев и госпожа Людмила Хъмчева, представители на Министерството на земеделието и горите.
І. Целта на предложения законопроект е създаването на оптимална нормативна база за въвеждане на ветеринарното законодателство на Европейския съюз в националното законодателство, като същевременно се отчитат специфичните особености на развитието на страната ни във ветеринарната област. Със законопроекта се цели и уреждане на някои обществени отношения, които не са регламентирани от действащия закон. Това са глава № 8 – “Граничен ветеринарномедицински контрол” и раздели 4 и 5 от глава № 5, регламентиращи търговията с живи животни и животински продукти между държави-членки на Съюза.
Регулираната от законопроекта материя попада в обхвата на глави № 7 “Земеделие”, № 1 “Свободно движение на стоки” и № 3 “Свободно предоставяне на услуги и свобода на установяване”. Към момента би следвало да е постигнато пълно съответствие на българското ветеринарномедицинско законодателство с правото на Европейския съюз. Не са въведени единствено разпоредбите на общностното право относно граничния ветеринарен контрол и режима на търговия между държави-членки, тъй като България е все още трета страна по отношение на тях. Според общата позиция на Междуправителствената конференция за присъединяването на Република България към Европейския съюз CONF BG 43/01 “Законът дава правното основание за въвеждане чрез наредби на цялото европейско ветеринарно законодателство. Съгласно националната програма, пълната хармонизация ще бъде постигната до края на 2003 г.” Според Редовния доклад на Европейската комисия за България за 2004 г.: “Във ветеринарния сектор беше постигнат добър напредък във въвеждането на достиженията на правото на Европейския съюз (acquis), докато въвеждането им в действие все още остава в по-голяма степен критично.” Приемането на изцяло нов Закон за ветеринарномедицинската дейност не се налага от съществени промени в acquis communautaire и в преговорния процес не е поеман такъв ангажимент от Република България. Приемането на предложения законопроект може да е необходимо поради мотиви за целесъобразност, които следва да бъдат преценени от водещата комисия.
Оценката на предложения законопроект за съответствие с acquis communautaire може да бъде само частична, доколкото една значителна част от неговите изисквания се въвеждат в подзаконови нормативни актове, а друга част от тях ще бъдат въведени към момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз. Като се има предвид, че вносителят предлага приемането на нов законопроект, който цели да кодифицира тази материя, би могло да се препоръча разпоредбите от европейските актове, които не могат да действат понастоящем, да се въведат, като влизането им в сила се отложи от датата на членството на България в Европейския съюз. Следва да се отбележи, че с приближаването на 1 януари 2007 г. внасяните законопроекти трябва да въвеждат цялостно и изчерпателно съответните актове. По този начин ще се избегне последващо изменение на закона преди присъединяването, целящо въвеждане на изискванията, предполагащи членство в Европейския съюз.

ІІ. По конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Член 3 от законопроекта, уреждащ обхвата на ветеринарномедицинската дейност, определя като такава и пускането на пазара, търговията на едро и обмена на фуражи и фуражни добавки. Трябва да бъде уточнено, че тези дейности се уреждат от Закона за фуражите и по своята същност не се отнасят към ветеринарномедицинската дейност. В нея биха могли да се включват само дейностите, свързани с медикаментозните фуражи. Последните обаче са изключени от приложното поле на закона, като с Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта е предвидено те да се уредят в Закона за фуражите.
2. Глава трета “Упражняване на ветеринарномедицинска професия” има отношение към директиви 78/1026 и 78/1027. Доколкото условията и редът за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за официална квалификация по ветеринарна медицина ще бъдат определени с наредба на министъра на земеделието и горите и на министъра на образованието и науката, оценка за съответствие с посочените директиви не би могла да бъде направена. Към предложените в тази глава от законопроекта текстове могат да бъдат отправени следните бележки.
На първо място, не се отчита фактът, че мерките на директивите за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване на лицата, упражняващи ветеринарна професия, се отнася както до граждани на държавите-членки на ЕС, така и до граждани на държавите от Европейското икономическо пространство. Текстовете следва да бъдат коригирани в тази насока.
На второ място, следва да се отбележи, че не са предвидени законови гаранции за въвеждането на директиви 78/1026 и 78/1027. Алинея 2 на чл. 18 оставя въпроса изцяло на единните държавни изисквания. Считаме, че за целите на съответствието би следвало законопроектът изрично да посочи, че правоспособност се признава на граждани на държавите-членки на Европейския съюз (и на държавите от Европейското икономическо пространство), които са придобили квалификация в съответствие с изискванията на чл. 1 от Директива 78/1027/ЕИО.
3. Член 75 въвежда изискването на чл. 3(а) от Директива 64/432/ЕЕС за извършване на клинични прегледи на мястото на произход на животните, но не указва по никакъв начин, че това следва да става в рамките на 24 часа преди отпътуването, каквото е изискването на директивата. Член 4 от същата директива изисква пратката на говеда и свине при транспортирането да не влиза в никакъв момент в контакт с чифтокопитни животни, които нямат еднакъв с техния здравен статус, което не е въведено в законопроекта.
4. Член 248 от законопроекта, който урежда основанията за освобождаване от изискванията за внос на продукти от животински произход, не предвижда основанията, посочени в чл. 16, ал. 1, букви “б” и “г” от Директива 97/78/ЕО за основополагащите принципи, от които се ръководи организацията на ветеринарните проверки на продукти, влизащи в Европейската общност.
Според чл. 16, ал. 1, буква “Б” от директивата изискванията за внос не се прилагат за малки пратки до частни лица, при условие, че продуктите не се внасят за търговия, доколкото количеството им не надвишава определеното в съответствие с § 3 от директивата и при условие, че продуктите идват от държава-членка на ЕС, от трета страна или част от такава страна, която фигурира в списък, съставен в съответствие с правилата на Европейската общност, и от които вносът не е забранен. Законопроектът не предвижда и основанието за неприлагане на изискванията за внос, предвидено в чл. 16, ал. 1, буква “Г” от директивата – когато суровини и храни са подложени на термична обработка в херметично затворен контейнер с Fс-стойност 3.00 и не превишават определеното в съответствие с § 3 от директивата количество, като са част от личния багаж на пътниците и са предназначени за лична консумация или се изпращат като малки пратки на частни лица, при условие, че продуктите не се внасят за търговия.
С оглед на изложеното може да се препоръча законопроектът да бъде допълнен така, че да отрази пълно посочените в чл. 16 на Директива 97/78 на Европейската общност основания за неприлагане на изискванията за внос на продукти от животински произход. Водещата комисия може да прецени дали с Преходните разпоредби на законопроекта да се отложи влизането в сила на тези правила към момента на приемане на Република България в Европейския съюз.
5. Според чл. 254 от законопроекта, министърът на земеделието и горите може при определени условия да издаде заповед за забрана на вноса или транзитното преминаване на животни, зародишни продукти, суровини или храни от животински произход, специфични животински и растителни продукти и патогенни микроорганизми. По принцип материята относно забраната на вноса на животни и животински продукти (чл. 254 от законопроекта и чл. 22 от Директива 97/78/ЕО) подлежи на допълнителна законова хармонизация, която трябва да бъде завършена към момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Към настоящата редакция на разпоредбите на законопроекта може да се направи една бележка. Законопроектът предвижда, че забраната за внос се отменя въз основа на нормативни актове на Европейската комисия (чл. 254, ал. 3, т. 1).”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Колко страници е вашето становище?
ДОКЛАДЧИК Йордан Памуков: Към края съм.
“ІІІ. Въз основа на направения анализ се налага заключението, че е налице принципно съответствие на законопроекта за ветеринарномедицинската дейност с acquis communautaire, а констатираното в няколко разпоредби непълно или неточно въвеждане на изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз следва да бъде отстранено от водещата комисия, като се съобрази с направените бележки.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за ветеринарномедицинската дейност, № 402-01-48, внесен от Министерския съвет на 24 септември 2004 г., като препоръчва на водещата комисия да вземе под внимание направените бележки при обсъждането на законопроекта между първо и второ гласуване.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
След този подробен доклад на Комисията по европейска интеграция надали нещо допълнително можем да добавим.
За процедура думата има господин Димитров.
Валери Димитров (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Вземам думата за една невинна, аполитична процедура, а именно да гласуваме да допуснем в залата заместник-министъра на здравеопазването Любомир Куманов, тъй като по този законопроект отношение има и Министерството на здравеопазването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте за допускане на заместник-министъра в залата.
Гласували 104 народни представители: за 103, против няма, въздържал се 1.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите заместник-министъра в залата.

Има възможност по този законопроект, след това подробно и много обосновано становище на Комисията по европейска интеграция, да използваме съкратената процедура – по 10 минути от всяка парламентарна група, тъй като явно законът е безспорен.
Заповядайте, господин Кушлев.
Стоян Кушлев (НДСВ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Почитаемо народно представителство! Може би малко Ви разочаровах, господин председател, от това, че ще взема думата, но един изключително важен закон, както за нашата евроинтеграция, така и за режима, който е необходимо да се установи относно ветеринарномедицинския контрол върху качеството на животинските продукти в страната – един сравнително нов режим, който вече инкорпорира европейските норми и стандарти, не може да мине без поне едно-две изказвания в пленарната зала. Казах, че приемането на този закон ни поставя пред един пример, когато старият закон, който е сравнително нов – от 1999 г., но динамиката на евроинтеграционните процеси го накара да остарее за сравнително кратко време – пет години. Направихме необходимото, понеже тук се постави в становището на Комисията по европейска интеграция въпросът необходим ли е този закон – ще кажа няколко думи и по този въпрос.
На два пъти направихме промени в този досега действащ закон, които бяха именно насочени към инкорпориране на определени норми от европейските директиви, но това не е достатъчно, защото по моя преценка в сега действащия закон около 30% от текстовете отговарят на европейските изисквания. Бяхме длъжни да направим една цяла глава за ветеринарномедицинските продукти – Глава девета, а сега вече е включена като Глава единадесета, тъй като това беше едно изискване за приключване на преговорите по Глава осма – “Земеделие”. Тази работа я свършихме, но е необходимо приемането на нов закон, т.е. изцяло да отговаря на принципите на европейските директиви, за да се изпълни основното изискване, към което те са насочени – за ветеринарномедицински контрол на животинските продукти от фермата до масата на потребителя. Към това е насочен законът. Ще подкрепя този законопроект независимо от сериозните бележки, които ще направя тук пред вас, главно по отношение на неговата структура. Тези бележки ги направих и в комисията, но, помоему, между първо и второ четене недостатъците, особено в структурно отношение, могат да бъдат изправени и законът да бъде приет след това и на второ четене.
Първото, което озадачава, особено у нас, мнозина от юристите, предполагам, уважаеми господин председателю и Вас като известен процесуалист, е, че този закон по своя обем надвишава най-пълния по обем наш кодекс – Кодекса на гражданското съдопроизводство, има 373 текста. Като вземем предвид и допълнителните, Преходните и заключителните разпоредби, надхвърля този обем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Как ще го приемаме на второ четене тогава?
Стоян Кушлев: Именно, затова ще взема отношение какво трябва да се направи, уважаеми господин председател. Това предизвика и моето изказване.
Явно е, че в структурата на закона трябва да се направят съществени промени. Първо, в него има чужди материи – това е главата за защита на животните. Действително тази материя е изключително важна. Тя е поставяна на обсъждане и в минали парламенти. В Тридесет и шестия парламент беше внесен един Закон за защита на животните, който не получи развитие, мисля че и в Тридесет и осмото Народно събрание имаше такъв закон, но тази глава помоему е чужда на материята на закона, въпреки че има малка част до контрола върху ветеринарномедицинския контрол върху тази дейност за здравния статус на всички животни, но основната материя е извън предметните предели на този закон.
Затова тази материя – това са около 62 текста, трябва да бъде извадена. Друг е въпросът, че сега има бяло поле в нашето законодателство. Като имаме предвид Закона за опазване на биологичното разнообразие, който защитава определени животински видове като представители на биологичното разнообразие, извън тях остават защитата на домашните животни, защитата на други животински видове, т.е. тази празнота трябва да бъде попълнена, но не чрез включването на материята в този закон, а със специален закон. Едно от пътищата за намаляване на обема е включването на тази материя.
Другата ми основна бележка се отнася до това, че съставителите, вносителите най-добросъвестно са включили почти всичко от европейските директиви в предложения законопроект, но не всичко се нуждае от закон, не всичките тези правоотношения са от такава важност, че трябва да бъдат регулирани от закон. Една голяма част, бих казал повече от половината, могат да бъдат извадени, особено текстовете, които имат правно-технически характер и след това да бъдат регулирани от подзаконови нормативни актове, които ще бъдат издадени в изпълнение на този закон. Необходимо е да разтоварим от тази твърде голяма подробност с правно-технически моменти този законопроект. По този начин бихме могли да го сведем до 180-200 текста, което е приемливо за един сериозен закон, който регулира основна дейност в нашия живот. Но не можем в никакъв случай да го оставим в този вид в структурно отношение, в което ни се поднася сега.
Следващата бележка, която ще направя, се отнася до известно разместване на определени глави. В проекта граничният ветеринарно-санитарен контрол е поставен пред общия ветеринарно-санитарен контрол. Не може частното да се поставя пред общото. Тоест, граничният ветеринарно-санитарен контрол е специфика, особена част на общия ветеринарно-санитарен контрол. Трябва главите да се разместят. Основната функция на ветеринарномедицинската служба е общият ветеринарно-санитарен контрол, след това идва като специфика и граничният. Именно това трябва да се направи в проекта.
Друго, което бих искал да отбележа и което следва да се вземе предвид от съставителите, е необходимостта от обогатяването на Глава първа – “Общи положения”. Ако я погледнем в този вид, в който сега ни се поднася, ще видим, че само целите и задачите на закона са визирани, а е необходимо всички основни принципи, върху които е построен законът, да бъдат изведени в тази глава. Осъществяването на държавната политика – голяма празнота, а именно в тази глава трябва да се визира и правният статут на браншовата организация, почти нищо не е казано, а това е европейско изискване за даване на правен статут на браншовата организация, и, разбира се, на неправителствените организации.
Ще се огранича само с тези бележки, за да дам възможност и на други колеги, които имат желание, да се изкажат, но мисля, че трябва да се имат предвид бележките, а на първо четене трябва да го подкрепим, защото с това се превръщаме във ветеринарно-санитарна граница на Европейския съюз след подписване на договора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин председателю на парламента, заповядайте за първа реплика.
Борислав Великов (НДСВ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, мисля, че останаха около две минути и не бих искал да не спазя това, което самият аз смятам, че е правилно – максимално 10 минути на парламентарна група.
Искам да изразя известно несъгласие с преждеговорившия проф. Кушлев, когото много уважавам, тъй като той е специалист по материята.
По отношение на главата, която той смята, че може би е била излишна тук, специално за защитата на животните. Мисля, че не е лошо, че има такава глава и може би трябва да се търсят някакви други механизми за сгъстяване на текстовете.
Смятам за особено добро това, което вносителите са постигнали във връзка с хуманното отношение и намаляване на популацията на безстопанствените кучета, програмите, които са предвидени за общинските съвети, че безстопанствените кучета ще се настаняват в приюти, регистрирани по специален начин за тях, съобразявайки се с всички ветеринарномедицински изисквания. Те ще се кастрират, обезпаразитяват, ваксинират срещу бяс и маркират и ще се връщат по местата, от които са взети, при условие, че се явят организации за защита на животните или лица, които да поемат грижата за тях.

Това е едно модерно виждане, подкрепено от Световната здравна организация, свързано е, разбира се, най-напред с грижата за човека, но и с хуманното отношение към животните, по-специално към безстопанствените кучета, поради което дори ако цялата тази глава поради някакви причини се извади и бъде представена като отделен законопроект в някой следващ момент, тези текстове трябва да останат с евентуални малки доработки по отношение на случаите, когато, ако не се явят такива лица или организации по чл. 211, ал. 1 и чл. 213, ал. 1, тогава би трябвало да се вземат съответните мерки. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мутафчиев, заповядайте за втора реплика.
Петър Мутафчиев (КБ): Уважаеми господин професор, аз съм категорично против това да има в закона глава за защита на животните и ще Ви обясня защо. Защото четири години ние чакахме в Закона за здравеопазването управляващото мнозинство да направи една глава за защита на пациентите и да определим какви са техните права. За съжаление, това нещо не го направиха в Закона за здравеопазването. Надявам се, че поне ветеринарната медицина ще бъде един добър пример за управляващото мнозинство, така че да оправи Закона за здравеопазването. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
Трета реплика има ли? Няма.
Давам думата за изказване на народния представител Любомир Пантелеев. Господин Пантелеев, разполагате до 10 минути.
Любомир Пантелеев (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Ние ще подкрепим този закон, по-скоро първото четене на закона, с оглед на всички изисквания и ползи, които би донесло това на България. Същевременно искам да се присъединя към бележките, които тук направи проф. Кушлев, относно главата или по-скоро текстовете, свързани със защита на животните, и неговата теза, че трябва да има специален закон - на значителна част от въпросните текстове мястото им не е тук. Същевременно да прибавя няколко изречения във връзка с това, което председателят на комисията господин Моллов нарече прецизиране на формулировките в закона.
В комисията по време на дискусията, пък и всеки, който би си направил труда да направи един прочит, макар и бегъл, на закона, ще разбере, че много текстове се нуждаят от сериозна редакция. Аз ще дам само няколко примера, за да сме наясно за какъв тип редакции и промени би трябвало да става дума на второ четене, когато и да е то. Дълбоко се съмнявам, отварям тази скоба, че това би могло да стане до края на този мандат.
Да речем, тук в чл. 103, ал. 2, където са изредени изисквания към ветеринарните лекари, е записано, че те трябва да са безпристрастни при издаването на документи, да имат необходимите познания и т.н., което според мен е напълно излишно и не носи никакъв контекст, който да позволи сериозен контрол над тяхното поведение. Единствената смислена разпоредба тук е свързана с това, че официалните лекари трябва да преминат някакъв курс на обучение. Иначе какво значи да притежават необходимите изисквания, след като те имат необходимата диплома? Изискванията трябва да бъдат свързани с определен стаж и определена квалификация – всичко останало е напълно излишно, което подлежи на контрол. И по-надолу има такива текстове – да не издават документи и да не удостоверяват данни, за които нямат познания или истинността на които не би могла да се установи. Много е сложно това да се контролира и като изискване е напълно абсурдно, след като е ясно, че тъкмо затова се налагат тези подписи, които той полага, говоря за ветеринарния лекар, над определени документи, за да установи истинността на фактите.
Има и по-смешни текстове, например в чл. 105, ал. 2, когато официалният ветеринарен лекар издава ветеринарномедицински документ въз основа на друг документ – той е длъжен да се запознае със съдържанието му преди подписването. Съгласете се, че такъв тип изисквания и текстове могат да бъдат описани в някаква наредба, но не са необходими в закона.
По отношение на Глава седма – за защита и хуманно отношение към животните. Аз разбирам, че тя преповтаря вероятно буквално онова, което има записано в европейското законодателство или директиви, но все пак трябва по-добре да си служим с термините и те да са по-ясни, тъй като в тълковния речник, условно казано, в края на закона не фигурират определения за едно или друго. Аз просто не мога да си представя, след като забраняваме да се причинява страх, страдание или стрес на животните, как точно ще направим разлика между едното и другото състояние. Кой трябва да я прави тази разлика? Да не говорим кой би трябвало пък да контролира този процес. Вероятно има начини един по-малък брой термини да бъдат използвани и да бъдат дефинирани.
Това продължава и по-нататък в Раздел ІІІ например, където се казва, че клане на животни се извършва по най-бързия начин, след зашеметяване, което осигурява загуба на съзнание и чувствителност. Как се установява загубата на съзнание или чувствителност и каква е тънката разлика между тях – не е казано. Или пък недопускане причиняване на излишна болка и страдание, не е казано даже излишно страдание – защото е невъзможно да умъртвиш едно животно, без да му причиниш страдание. Аз не виждам как можем да умъртвим едно животно, без да му причиним страдание. Редица други такива текстове има.
Пак повтарям, в речника накрая единственото, което е формулирано в тази посока, е свързано с термина “особена жестокост” и той е добре дефиниран. По същия начин трябва да постъпим, намалявайки броя на термините. Разликата между дума и термин е тази, че едното има по-широко смислово понятие, а терминът е установен и дефиниран. Така трябва да стане и с тези текстове, които цитирах по време на второто четене. Това е задача, която в най-голяма степен трябва да изпълнят експертите, представителите на министерството и на съответната гилдия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Пантелеев.
Явно много подробности са познати със закона.
Господин Моллов, заповядайте за реплика.
Пламен Моллов (НДСВ): Господин председател, аз Ви благодаря, че ми дадохте възможност под формата на реплика да кажа няколко думи, тъй като действително времето е ограничено за дискусия и едва ли народните представители биха влезли в същината на този законопроект. Самата теза, която разви господин Пантелеев, аз не я споделям, той я разви и на комисия. Не е нужно всеки да разбира от една сложна материя, каквато е ветеринарномедицинският закон. Важното е тези, които го ползват, те разбират от него.




Това не означава, че законът трябва да бъде написан така, че да се разбира от много тесен кръг хора. Кръгът от хора, които разбират тази материя трябва да е достатъчно широк, но това, което искам да кажа е, че този закон наистина прави едно усилие и чест прави на Ветеринарномедицинската служба, че тя положи изключителни усилия в лицето на новото й ръководство да предложи текстове, които евентуално между първо и второ четене да коригират тези проблеми, за които господин Пантелеев говори. Ние ги обсъждахме на заседание на комисията. И приехме при това условие да приемем принципно на първо гласуване законопроекта, който ни е предложен.
Така или иначе, този законопроект определя изключително важни текстове. Той ще бъде вероятно променян и в следващото Народно събрание, тъй като динамиката в този сектор в Европейския съюз е изключително голяма – постоянно се завишават изискванията към гарантиране безопасността на храните, особено от животински произход, затова аз смятам, че тази дискусия в момента би трябвало да е по-скоро от принципна гледна точка дали ние трябва да подкрепим един такъв законопроект, защото това е изключително важен знак към Европейския съюз във връзка с ангажиментите, които сме поели. Просто моля колегите в този смисъл да подкрепят този законопроект. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това беше под формата на реплика.
Заповядайте, господин Тошев. Имате думата.
Лъчезар Тошев (СДС): Господин председател, съвсем накратко бих искал да подчертая, че смисълът на дейностите за защита на животните не е да се правят животните щастливи, а да не се правят хората жестоки. В това е смисълът на закона, така че не смятам, че трябва да се отнасяме иронично към текстовете, които казват, че трябва да има минимално причинено страдание и така нататък. Това не се прави заради животното, а заради самия човек. Той трябва да стане човечен и в това е смисълът на текстовете. Затова в Европейския съюз след дълги дискусии са достигнали до такива заключения. Ние се стремим да изграждаме общество основано на човечност и това е една от мерките, които трябва да приложим, за да бъдат хората човечни, а не за да правим животните щастливи. Трябва да бъде ясно за какво говорим!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Това беше втора реплика. Има ли трета реплика? Няма други реплики.
Господин Пантелеев, заповядайте.
Любомир Пантелеев (КБ): Господин Моллов, не знам дали обърнахте внимание, но в началото на изказването си казах, че ние от нашата парламентарна група съзнаваме важността на закона. Доволни сме от това, че той претърпя известни корекции и нямаме никакви съмнения относно готовността си да подкрепим този закон на първо четене.
Аз въобще не съм се изказвал по съдържанието на закона с изключение на това, че подкрепих тезата на проф. Кушлев, че може и в този закон да има нещо свързано с хуманното отношение към животните, но трябва да има и отделен закон, който да е много по-категоричен и много по-ясен в изискванията си.
Аз говорих и за текстове, които нямат нищо общо и които са лошо написани и излишни. Какво значи да притежава необходимите познания един лекар? Или, когато се подписва документ като изискване да е, че се е запознал със съдържанието? Тези текстове трябва да се напишат по друг начин, че лекарят има такава диплома, има такава квалификация, има такъв стаж, издържал е такива изпити. Това е, което би могло да се запише в закона. Всичко останало е излишно. Да му вменяваме като задължение, че той трябва да е прочел текста, който подписва да се запише в закон според мен е абсурдно!
Аз изцяло разбирам и господин Тошев. Моят апел е не да липсва хуманната лексика като апел и пожелание, което се отнася към хората, има си хас да се отнася към животните, а начинът, по който все пак трябва да си служим с думите и термините, да ги сведем до онзи минимум, който би бил добре дефиниран и ясен за тези, които трябва да изпълняват закона. Това е, което исках да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други желаещи народни представители от други парламентарни групи, а не от Коалиция за България и не от Парламентарната група на НДСВ, които желаят да вземат отношение по този законопроект?
От парламентарната група на ОДС – господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Аз не съм член на Комисията по земеделието и горите и вземам отношение по един определен спектър от проблеми, които се засягат в закона. Това са проблемите свързани с Глава седма за защитата и хуманното отношение към животните.
Виждам, че всъщност по-голямата част от колегите, които взеха отношение се спряха на същите проблеми.
Поначало считам, че както защитата, така и хуманното отношение към животните е не само отговорност, но, бих казал, и задължение на едно гражданско общество, на всеки гражданин, но най-вече на институциите в това общество. И не би трябвало да се допуска под каквато и да било форма една страна, която по-малко от две години я делят от влизането й в Европейския съюз да се превръща в една своеобразна скотобойна по улиците и парковете на големите градове. Това именно ме кара да заявя, че чрез закона, който ние ще гласуваме и аз фактически одобрявам заложените текстове в Глава седма като ще се постарая чрез подходящи предложения за изменение и допълнение между първо и второ четене да отразя и някои допълнителни идеи за подобряване на текстовете, чрез този закон ние действително трябва да се постараем да възпитаваме у хората милосърдие към цялата заобикаляща ни среда, в това число и към бездомните животни, които по определен начин са наши спътници в големите градове.
Аз не мога под никаква форма да приема оправданията, които често пъти се лансират в общественото пространство, че проблемът с бездомните животни не може да бъде решен поради противопоставянето на отделни граждани и на отделни природозащитни организации. Нито гражданите, нито природозащитните организации са в състояние да отнемат правомощията на съответните институции и органи, които трябва да решат този проблем. Ако проблемът не е решен това не е само в липсата на съответната законодателна база – това, което ние днес ще гласуваме на първо четене. До голяма степен това е една еклектична смесица от некомпетентност, защото, уви, нашето общество проявява такава некомпетентност за решаване на тези проблеми; на второ място от липса на политическа воля, както на общинско, така и на национално ниво и на трето място, уви, от наличие на материални интереси. Грозно е да се каже, но такива материални интереси действително има и доказателство за това е и фактът, че в продължение на дълги години както западните посолства, така и Световната банка предлагат на България модел, чрез който този проблем да бъде решен едновременно цивилизовано, от друга страна без да се стига до прояви на масови убийства на животни и на трето място – възпитаване у хората на чувства, които се проповядват не от вчера, а от 2000 години, още от зараждането на християнството.
В това отношение искам да напомня, че още преди 7-8 години Английското кралско дружество за защита на животните беше лансирало проект, при който те поемаха всички разходи за неговото реализиране и създаване на своеобразни приюти за животните. Български граждани с високо чувство на обществена отговорност бяха представили проектите. Столична община в лицето на кмета Стефан Софиянски не намери терен независимо, че се отдаваха терени и продължават да се отдават такива за какви ли не дейности, някои от които твърде съмнителни, но за това нещо терен не беше намерен в рамките на града. Уви, подобно е положението и в другите големи градове на страната.
Ще ви дам два примера, които да покажат как по принцип тези въпроси трябва да се решават. Единият пример, който е негативен, е примерът в Румъния: след една действително масова хайка в румънската столица - един град, който е с над 1 милион и половина жители, само по-малко от година след това броят на бездомните животни в града се увеличава значително по отношение на това, което е било преди. Причината е, и това явно по някакъв начин е заложено генно в животните, че популацията рязко нараства, за да компенсира намаляването на съответния вид. И в Румъния ситуацията стана по-неконтролируема от това, което беше преди.
Положителният пример е примерът на южната ни съседка Гърция. През 2004 г., именно по предложение на Световната банка, Гърция разработи закон, той е по-специализиран – не е закон за ветеринарномедицинските дейности, а за бездомните животни, който закон залага именно на параметрите, които по определен начин в нашия закон в момента са отразени. А именно чрез кастрация, чрез установяване на определени места, където трайно пребивават тези животни, първо, намалява се тяхната популация. Второ, те престават да бъдат каквато и да е обществена опасност.
Говорейки за обществена опасност, искам да ви кажа, че обществената опасност идва от специално възпитаваните в агресия домашни животни и такъв е случаят в Студентски град. И затова след това престана да се съобщава какво и от кого е причинено тежкото нараняване на това момиче. Така че обществената опасност идва от хората, които възпитават в агресия част от своите домашни любимци.
В заключение, господин председателю, апелирам към моите колеги да подкрепят закона, защото той, макар и без да отговаря напълно на нашите, бих казал, виждания за тази материя до голяма степен е една сериозна крачка напред. Между първо и второ четене ще направя подходящи предложения и ще разчитам на вашата подкрепа.
Нека българското общество наистина да излъчва добронамереност към животните и по този начин милосърдието към тях изразява и милосърдие към хората. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли желаещи народни представители от други парламентарни групи да вземат отношение по този законопроект? Няма желаещи.
Уважаеми народни представители, моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за ветеринарномедицинската дейност.
Гласували 136 народни представители: за 133, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо четене.
Михаил Миков (КБ, от място): Прегласуване!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Михаил Миков, искате прегласуване?
Михаил Миков (КБ, от място): Аз гласувах "въздържал се" и искам да се запише в протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има трима "въздържали се" от Парламентарната група на Коалиция за България.
Михаил Миков (КБ, от място): Не ми работи пултът.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, отразете в протокола, че народният представител Михаил Миков, тъй като не работи апаратът, гласува "въздържал се".
Процедура – Лъчезар Тошев. Заповядайте.
Лъчезар Тошев (СДС): Господин председателю, след като се консултирах със заместник-председателите на Комисията по правата на човека и вероизповеданията - господин Милчев и господин Юсеин, предлагаме да се върнем отново към разглеждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците, който отложихме преди тази точка, като аз декларирам, че ще оттегля предложението, което направих, и заради което беше отложен законопроектът. И така, с това оттегляне на предложението законопроектът ще може да се придвижи към президента за издаване на указ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направена е процедура – вместо следваща т. 7 да се върнем на т. 5.
Има ли обратно на това процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 146 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 28.
Процедурното предложение е прието, следователно сега се връщаме на т. 5 - Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците.
Има думата председателят на комисията господин Тошев.
ДОКЛАДЧИК Лъчезар Тошев: Благодаря, господин председателю.
Оттеглям устното си предложение за създаване на Преходна разпоредба към закона и тъй като няма други текстове, да приемем, че законът е приет на второ четене. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Тошев, Вие сте направили не писмено, а устно предложение, което в края на краищата е възбудило духовете. Вие оттегляте предложението си, тогава не можем да гласуваме.
Няма да гласуваме - обявявам закона за приет.
Остават 15 минути. Ще започваме ли със следващата точка от дневния ред?
РЕПЛИКА: Не, утре.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Глас народен – глас Божи!
Следователно – дотук за днес.
Утре – парламентарен контрол. Има поставени десетки въпроси, но явно ще се започне с отговорите на министър Николай Василев. Към него има над 15 зададени въпроси и питания.
Уважаеми дами и господа, знаете заседанията на комисиите - те започват от 14,30 ч., респективно 15,00 ч., в другата сграда.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч.
Закривам днешното пленарно заседание. (Звъни.)


(Закрито в 13,44 ч.)


Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:

Любен Корнезов

Юнал Лютфи


Секретари:

Гадар Хачикян

Веселин Черкезов