Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-04-08

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова

Секретари: Светослав Спасов и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам днешното заседание.
Най-напред, както беше уточнено и на Председателския съвет, ще ви помоля за съгласие да включим в дневния ред две точки – едната е проект за Декларация на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България за ангажираността на държавните институции за постигане на целите на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. и втората извънредна точка е проект за Решение за предсрочно прекратяване на пълномощията на народния представител Валери Димитров.
Бих помолил за съгласието на залата да включим тези извънредни точки по ал. 5 от чл. 40.
Моля, гласувайте.
Гласували 103 народни представители: за 96, против 4, въздържали се 3.
Предложенията се приемат.

Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ ЗА ДЕКЛАРАЦИЯ НА ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА АНГАЖИРАНОСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛИТЕ НА ДЕСЕТИЛЕТИЕТО НА РОМСКОТО ВКЛЮЧВАНЕ 2005-2015 Г.

“Проект

ДЕКЛАРАЦИЯ
на Тридесет и деветото Народно събрание на Република България
за ангажираността на държавните институции за постигане
на целите на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.

Тридесет и деветото Народното събрание на Република България,
Като се ръководи от принципа на равнопоставеност на всички български граждани, независимо от тяхната етническа и религиозна принадлежност;
Като заявява необходимост от полагането на последователни усилия за постигане на пълно и ефективно равенство между всички български граждани;
Като потвърждава ангажиментите на Република България за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, приети от ООН;
Като изтъква усилията на Република България за премахване на всички форми на дискриминация;
Като потвърждава, че изпълнението на приетата през 1999 г. Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество е приоритетна задача пред всички български правителства;
Като споделя разбирането, че европейското бъдеще на страната ни е немислимо без подобряване на положението на ромската общност,
ДЕКЛАРИРА:
1. Приема с удовлетворение участието на Република България в инициативата “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”
2. Заявява волята на Република България да води политика на социална интеграция, която цели намаляване на бедността и е в интерес както на ромската общност, така и на обществото като цяло.
3. Потвърждава готовността на Република България да работи за постигане на целите на Десетилетието на ромското включване в приоритетните области – образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, култура и защита от дискриминация.
4. Потвърждава ангажираността на Народното събрание за изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, като препоръчва на Министерския съвет да приеме Национален план за действие по Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г.
5. Подкрепя пълноправното участие, приноса и отговорността на ромската общност в нашата страна за постигането на целите на Десетилетието на ромското включване.”
Вносители са Станимир Илчев, Сергей Станишев, Екатерина Михайлова, Ахмед Доган, Надежда Михайлова, Борислав Цеков и Анастасия Мозер.
Моля, който подкрепя тази декларация, да гласува.
Гласували 142 народни представители: за 142, против и въздържали се няма.
Декларацията се приема.

Втората извънредна точка е:
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ЗА ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА НАРОДНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ Валери Димитров.
Има заявление от Валери Георгиев Димитров – народен представител от 26 Многомандатен избирателен район София-окръг, който моли на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Конституцията на Република България да му бъдат предсрочно прекратени пълномощията като народен представител.
Във връзка с това предлагам проект за Решение за прекратяване на пълномощията на народен представител:


“Проект
РЕШЕНИЕ:
Народното събрание на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България
РЕШИ:
Прекратява пълномощията на Валери Георгиев Димитров – народен представител от 26 Многомандатен избирателен район Софийски.”
Моля, който подкрепя този проект за решение, да гласува.
Гласували 117 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 2.
Решението е прието.

Преминаваме към:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания в периода от 1 до 7 април 2005 г.
1. Постъпило е питане от народния представител Петър Агов към Николай Свинаров – министър на отбраната, относно внедряването в производството на “Щурмова карабина Бакалов”. Следва да се отговори писмено до 18 април 2005 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Валентин Церовски – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно политиката за развитие на дружествата от системата на ВиК. Следва да се отговори писмено до 20 април 2005 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Димитър Дойчинов към Николай Василев – заместник-министър председател и министър на транспорта и съобщенията, относно състоянието на тролейбусния транспорт. Следва да се отговори писмено на 20 април 2005 г.
Писмени отговори са предали:
- министърът на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Асен Агов;
- министърът на правосъдието на актуален въпрос от народния представител Елиана Масева;
- министърът на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народния представител Росица Тоткова;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков;
- министърът на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова;
- министърът на земеделието и горите Нихат Кабил на втори актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова;
- министърът на отбраната Николай Свинаров на актуален въпрос от народния представител Ангел Найденов;
- министърът на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров;
- министърът на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Стойко Танков;
- министърът на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Димитър Дойчинов;
- министърът на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Кръстьо Петков;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев;
- министърът на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Александър Маринов;
- министърът на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на питане от народния представител Александър Паунов;
- министърът на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров.
Колеги, това са писмените отговори.
Преминаваме към въпросите и питанията, зададени към министър Николай Свинаров.
Най-напред е питането от народните представители Васил Богданов Василев и Никола Джипов Николов относно изявление на началника на Генералния щаб ген. Никола Колев, както и публикации в медиите, че са били провалени учения на военни подразделения по българското Черноморско крайбрежие в Равда, за да не се нанесат щети на построените там хотели.
Господин Василев, заповядайте да развиете Вашето питане.
Васил Василев (СДС): Уважаеми господин председател, колеги, господин министре! Аз съм благодарен, че най-сетне този въпрос ще получи отговор. Все пак въпросът беше зададен през м. октомври, сега е м. април. Нормално е според Вас да отговорите след 7-8 месеца. Смятам, че и колегите вече са забравили за какво става въпрос, но аз ще припомня:
В средата на м. октомври в българските медии се появи публикация, в която беше упоменато, че по нареждане на шефа на Генералния щаб ген. Колев са отменени стрелбите на бреговата артилерия в Равда по време на военно учение поради това, че са съществували възможности да се нанесат щети на един от хотелите на братя Велчеви, който е построен там през последните две години. Всички знаем за този крупен проект, където върху 36 дка земя, която беше апортна вноска на Министерството на младежта и спорта от спортната база в Равда и в нея бяха инвестирани около 70 млн. лв. за няколко четиризвездни и един петздвезден хотел на брата на финансовия министър Милен Велчев.
Поради тази публикация и появило се това съобщение в медиите, господин министре, ние зададохме към Вас нашето питане и то е следното:
Вярно ли е, че “Академика сий палас” е бил причина за прекратяване на военните стрелби в Равда, както и твърдението на военното ведомство, че хотелът влияе негативно върху отбранителната способност на страната? Съответно какви мерки Вие сте предприели, за да неутрализирате това нещо и да ни обясните тук, в пленарната зала, наистина вярно ли е това нещо, не е ли съобразено архитектурното проектиране на хотелите с оглед отбранителната сигурност на държавата, представляват ли хотелите на братя Велчеви опасност за сигурността на държавата и са предпоставка те да спират военните учения на българската брегова артилерия и как ще обясните този факт пред българските граждани и пред Народното събрание, особено изявлението на ген. Колев с оглед на това, че хотелите на Милен Велчев са били пречка да бъдат отменени стрелбите и учението на бреговата артилерия? Сигурно тези момчета, които тогава са служили и които са се възползвали от хотелите на Милен Велчев да не направят това учение, вече отдавна са се уволнили и се реализират някъде в българското общество, но аз все пак държа, господин министре, да чуем Вашия отговор по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Василев.
Господин министър, имате възможност да отговорите на питането. Заповядайте.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Василев, уважаеми господин Николов! Относно вашето питане за публикации в медиите за провалени учения на военни подразделения по българското Черноморско крайбрежие, за да не се нанесат щети на построени там хотели, съм длъжен да ви уведомя за следното:
Действително в периода 11-15 октомври 2004 г. се провежда учебно-мобилизационен сбор с бойни стрелби на брегова батарея “Несебър” и не се достига до изпълнение в пълен обем на поставените задачи поради изграждане на комплекс от сгради с курортно предназначение – хотели в района на Студентски спортен лагер “Академика” с височина на застрояване между 19 и 25 м. Комплексът се намира южно пред фронта на огневата позиция на батареята на разстояние 550 м от нея и на 20-30 м от сградата на поделението. В момента то представлява действащ войскови район на Военноморските сили. Същият се владее от Министерството на отбраната на основание постановление на Министерския съвет с площ, подробно описана в документите за собственост.
Да направя две кратки уточнения:
Най-напред аз нямам никаква вина, че въпросът ви от м. октомври до днес не е намерил отговор в пленарна зала. Аз идвам в първия момент, в който ми давате думата да отговоря по този въпрос. Наред с това, отговаряйки на публикациите, аз няма да коментирам нечии думи, а ще ви запозная със строгостта на фактите по проведеното учение и изгражданото строителство в региона.
Трябва да напомним, че разрешението за строеж на хотелите в района на Студентски спортен лагер “Академика” е предоставено на инвеститора през м. юли 2003 г., през който влизат в сила промените в Закона за устройство на територията, обнародвани в “Държавен вестник”, бр. 65 от 22 юли 2003 г., в сила от 26 юли с. г. Според промените в чл. 131 от Закона за устройство на територията при строителство вече не се изисква съгласуване със собственици на имоти, находящи се през улицата. Очевидно е обаче, че дори заповедта за одобряване на подробния устройствен план да е издадена след 26 юли 2003 г., то процедурата по разработване на този подробен устройствен план, частичен план за регулация и застрояване на обекта, е протекла, докато е бил в сила старият текст на чл. 131 от Закона за устройство на територията, който постановява, че непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са имотите, предмет на самия план, както и съседните недвижими имоти, включително имотите през улица.
Това е задължавало община Несебър съгласно чл. 130 от Закона за устройство на територията да съгласува заповедта за одобряване на подробен устройствен план и да я съобщи на заинтересованите лица при условията и по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, включително и на съседния обект през улицата – Брегова батарея “Несебър”, подразделение на Военноморските сили на Република България. Освен това, старото предназначение на обекта, където в момента се е извършвал строежът, е било студентски лагер, докато характерът на настоящия строеж говори очевидно за мащабно курортно дело, както сам споменавате във Вашия въпрос. Следва да се отчита и промяната в предназначението на обекта по смисъла на действащата редакция на чл. 131, ал. 2, т. 4 от Закона за устройство на територията. Това пък отново задължава компетентните органи да проведат съответната съгласувателна процедура и уведомяване на заинтересованите по реда на членове 130 и 131 от Закона за устройство на територията.
Съгласно строително-регулационния план на местност “Акортирия” край гр. Несебър на разстояние 70 м западно от радиолокационна станция “Залп” е започнало изграждане на жилищна кооперация с проектна височина 15 м. Общинската земя там е предоставена за строеж на частни ползватели. В този случай са нарушени изискванията за хигиенно-защитните зони около излъчващи обекти за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии, които са определени в Наредба № 9 от м. март 1991 г. на Министерство на здравеопазването и Министерство на околната среда и водите за пределно допустими нива на електромагнитни полета в населени територии и определяне на хигиенно-защитни зони около излъчващи обекти. Регулацията е извършена от община Несебър през 2002 г. и не е съгласувана с Министерство на отбраната, респективно Главния щаб на Военноморските сили в нарушение на тогава действащите законови разпоредби.
Министерство на отбраната във всички случаи, когато са постъпвали съобщения за промяна на улични регулации или проекти на подробни устройствени планове, както и при обявяването им в “Държавен вестник”, е давало своите становища в определения в закона срок. Общинските администрации обаче не винаги уведомяват министерството за промяната в регулационните планове и не вземат предвид изпратените възражения.
В заключение, действително има нарушение на изпълнението на задачите по учението, за което споменахте, от м. октомври 2004 г. Изграденото строителство не е резултат на виновно поведение на Министерство на отбраната, а резултат на небрежно изпълнение на задълженията от Общинска администрация – Несебър. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
За уточняващи въпроси има думата народният представител Никола Николов.
Никола Николов (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър! Аз съм изненадан, че Вие ми отговаряте като министър на регионалното развитие и благоустройството, като ми обяснявате, че освен това нарушение, което е направено от Вашия колега Милен Велчев, има и друга жилищна кооперация, която също пречи на вашата локационна или не разбрах каква станция, нарушавайки пределните норми за отстояване от подобни съоръжения, доколкото аз схванах, без да съм специалист в тази област.
Аз няма как да Ви задам допълнителни въпроси поради простата причина, че Вие не ми отговаряте на основния въпрос. Вие говорите или като министър на регионалното развитие и благоустройството, или като адвокат на Вашия колега, което е разбираемо, разбира се.
Ние питаме: влияе ли хотелът негативно върху отбранителната способност на страната? Това е нашият въпрос. Той е абсолютно ясен и ако това е така, ако отговорът е “да”, то тогава ще Ви задам моя допълнителен въпрос: какви мерки Вие ще вземете? Ще поискате ли спиране на строежите, разрушаването на тези строежи, които пречат, защото очевидно е, че ако пречат на отбранителната способност на страната, на подготовката на нашите Военноморски сили, то очевидно трябва да се вземат някакви мерки, независимо че човекът, който ги строи, има силни позиции във властта, а именно и точно поради това трябва да бъде направено.
Така че ако ми отговорите: да, този хотел пречи и влияе негативно върху отбранителната способност на страната, то моят допълнителен въпрос е: какво ще направите оттук нататък? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Николов.
Господин министър, имате възможност да отговорите на уточняващите въпроси. Заповядайте.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря Ви, господин Николов.
Аз във всеки случай не мога да се изказвам като адвокат на Общинска администрация – Несебър и кмета на Несебър. Общинска администрация – Несебър е съгласувала и издава всички строителни разрешения, вследствие на което е направен строежът. Този имот е попречил на изпълнение на задачите в конкретното учение. Твърде претенциозно ще звучи да се твърди, че той пречи на отбранителната способност на страната като цяло. Военноморските ни сили и висшето военно командване са намерили механизми тези строежи, защото той не е един, да не пречат на отбранителната способност на страната и тя да бъде гарантирана чрез допълнителни възможности. Така че на отбранителната способност на страната не пречи, но има закононарушения, които без съгласуване с Министерство на отбраната са направили възможно построяването на тези сгради. Оттук нататък върви преписка за проверка законосъобразността и за вземане на конкретни действия, но това вече не е наистина в прерогативите на министъра на отбраната. В момента, в който ние сезирахме органите, очакваме тяхното решение, на мен лично обратна информация не ми е известна, няма до мен писмо за предприетите действия. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: За отношение към отговора има думата народният представител Васил Василев.
Васил Василев (СДС): Уважаеми господин председател, господин министър, колеги! Аз разбирам деликатното положение, в което сте, господин министре. В крайна сметка трябва да влезете в конфликт с Вашия колега Милен Велчев и брат му с оглед отбраната на държавата и неговия бизнес.
Аз питам следното нещо: какво правим оттук нататък? Ще се обърнете ли Вие, като военен министър, към кмета на Несебър, за да реши въпроса с учението на българската брегова артилерия; ще я преместите да прави оттук насетне учение в Полски Тръмбеш ли или служителите, работниците и персоналът на хотелите на Милен Велчев ще минат военен курс за обучение и ще отбраняват границите на България? Какво правим оттук нататък?
Значи общината е виновна. Ами сезирайте, искайте питане от страна на този кмет и на тази община въз основа на какво са направили това разрешение, че влиза в разрез и в колизия с отбранителната сигурност на страната и предприемете мерки. При това положение се оказва, че някой на някоя ракетна площадка може да построи нещо и ние не можем да направим нищо. Ще си живеят там хората. На летището в Каменец може някой да построи нещо – не могат да излетят “Пилатосите”. Какво правим тогава?
Аз разбирам – вярно, Милен Велчев е финансов министър, сериозна инвестиция, сериозен бизнес, ама отбраната на държавата е важна и за неговите хотели, и за хората, които ще почиват там! Не е само туризъм в държавата.
Аз Ви благодаря за това, което ни казвате. Сигурно до края на мандата няма да се вземат мерки от никакви органи и няма да получите отговор, но е срамно това: благодарение на бизнеса на финансовия министър отбранителната мощ на държавата да страда или министърът на отбраната тук да дава такива отговори, защото така е принуден. Колко пари струва това да се преместват ученията от едно място на друго за българската отбрана?
Съжалявам, но това е голата истина. Оказа се, че бизнесът на един финансов министър и на брат му става пречка за това да се реализира добра подготовка на Българската армия, не дай Боже, да се случи нещо! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Василев.
С това процедурата по това питане е приключила.
Преминаваме към актуалния въпрос от народните представители Мария Стоянова и Димитър Абаджиев относно способността за обмен на разузнавателна информация в рамките на НАТО.
Заповядайте, госпожо Стоянова, да развиете вашия актуален въпрос.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСДСБ): Господин председател, уважаеми колеги, господин министър! Преди половин година Ви зададох въпрос, свързан с публикация “Разузнаването е препъникамък за разширените Европейски съюз и НАТО” във в. “Интернешънъл Хералд Трибюн” от 10 ноември 2004 г., където името на страната ни е изведено като страна, създаваща най-сериозни трудности за разширените Европейски съюз и НАТО. Цитиран е ген. Димитър Георгиев – командващ Военновъздушните сили в България, който не е получил достъп до конфиденциални документи.
Какво възнамерявате да предприемете, за да изпълните условията за членството ни в подбора на кадри, които не са обвързани с комунистическото минало?
Защото Вие добре знаете, господин министър, че способността за обмен на разузнавателна информация е от изключително важно значение за България по пътя й към Европейския съюз и вече в НАТО. България вече 15 години след режима на Живков все още не е прочистила висшите военни нива на военни и разузнавателни служби от хора, обучавани в бившия Съветски съюз.
Беше отказано разрешение за достъп до конфиденциални документи на НАТО и на господин Емил Вълев, първият посланик на България в НАТО, след това на генерал-лейтенант Димитър Георгиев и по-късно вече – на ген. Павломир Кънев, който беше спрян от назначение като военен представител на България във Военния генерален щаб на НАТО в МОНС.
На 18 октомври тези публикации излязоха по всички български вестници и там ясно ставаше дума, че липсата на подобен натовски сертификат означава, че ген. Георгиев трябва да бъде снет от поста шеф на Военновъздушните сили.
Аз ще Ви цитирам какво казва ген. Колев през м. май: “Всеки офицер от Генералния щаб, още повече началник на управление или на по-висок пост, задължително трябва да има достъп до натовските секретни материали, тъй като ние ежедневно работим и с такива материали. При положение, че един офицер или генерал не получи такъв достъп, той просто не може да остане на тази длъжност.”
Тези думи са забравени. По-късно през м. октомври Вие, заедно с ген. Колев, опровергавате този отказ, твърдите, че отказът касае само “Топсикрет”, а няма такова нещо, защото дори експерти като Пол Бивър, който е британски експерт по отбраната и сигурността, казва, че България има проблем с висшите си военни в Генералния щаб и, че България, която имаше най-тесни връзки с Москва от всички държави от Варшавския договор, все още има висши офицери със съветски връзки, които НАТО смята за риск. Не за заплаха, а за риск.
Много от тези военни са възпитаници на бивши съветски академии, някои от тях не са, но както казва един голям американски лобист – Брус Джаксън, проблемът на българските висши военни офицери и политици не са толкова връзките с бившата съветска система, колкото корупцията в България. И понеже генерал Георгиев е свързан с две комисии, за които ще говоря по-късно, допускам, че има и такъв елемент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Заповядайте, господин министър, да отговорите на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Стоянова!
Съгласно чл. 49 от Закона за защита на класифицираната информация отказът, прекратяването и отнемането на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация, издадени от Държавната комисия по сигурността на информацията, не подлежат на обжалване.
Съгласно чл. 57, ал. 6 от същия закон по отношение на лица, които още не са заели дадена длъжност, получат отказ за достъп до класифицирана информация вследствие на направено проучване, нямат право да кандидатстват за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото или високо ниво на класификация за срок от една година от издаването на отказа.
Нека да направя две уточнения.
Първо, в статията, която цитирахте, никъде не пише, че най-голямата заплаха е България. В статията се дават много примери и един от тях е за България, но никъде не се говори, че ние сме заплаха за разширяването на НАТО и за дейността на НАТО и Европейския съюз. Нека това да е ясно на всички в тази зала и на всички, които слушат моя отговор.
На второ място, Вие достатъчно добре похвалихте дейността на всички институции в държавата и стана ясно, че получилите отказ не са назначавани на местата, за които се изисква съответният допуск. Поне аз така ясно разбрах от Вашите думи, дадохте и примери, които няма да повтарям.
Тук говорим за един конкретен случай, в който офицер е вече на определена длъжност, която изисква конкретен допуск, който той не получава и продължава да заема длъжността. Какво правим ние като управление – това е Вашият въпрос. Ние спазваме законите и очакваме предложението на висшето военно командване, както пише в Закона за отбраната и Въоръжените сили. Генерал Колев е абсолютно прав, че офицер с липса на такъв допуск не може да заема такава длъжност и по съответния ред е предприел действия за промяна на тази ситуация и за освобождаване от конкретната длъжност на генерал Димитър Георгиев. Същевременно трябва да уточним, че по отношение на вече назначени лица на дадена длъжност законът не постановява изрично какви са правните последици на получения отказ.
Няма спор обаче, че същността на управлението и същността на изграждане на демократичното развитие на страната изисква необходимостта при заемане на конкретна длъжност и констатиране по време на изпълнение на задълженията във връзка с тази конкретна дейност на липса на допуск до класифицирана информация, да се вземат мерки и подобни лица да бъдат отстранявани. Това, впрочем, е и ще бъде трайната политика на Министерството на отбраната, защото в структурите на Алианса не може да има офицери, които нямат допуск, а Българската армия, също както България, членува в този Алианс, така че дума да не става, ние ще продължаваме да спазваме закона. Няма генералска длъжност в Българската армия, която да не изисква допуск до Алианса и не може да има такава длъжност!
Получен отказ за издаване на решение за достъп до класифицирана информация е за ниво, което не се изисква за длъжността по щата, не е формално основание за несъответствие на кадровия военнослужещ с изискванията за заеманата длъжност. То се взема предвид при оценка на дейността му и, повтарям, цялостната дейност на Министерството на отбраната е насочена към това подобни офицери да нямат достъп до длъжности, за които се изисква съответното ниво на достъп.
Същевременно трябва да отбележим в пленарната зала, че Законът за защита на класифицираната информация не препятства възможността това лице да има разрешение за достъп до класифицирана информация с по-ниско ниво, не препятства и възможността да има национален достъп до класифицирана информация. Това са въпроси, които де леге ференда трябва да се обсъждат в пленарната зала и да се вземе решение.
Безспорно изискванията за вземане на длъжности в Министерството на отбраната и Българската армия следва да бъдат такива, че да дават възможност на заемащите ги лица да изпълняват произтичащите от характера на длъжността служебни задължения, включително и по отношение на членството на Република България в Организацията на Северноатлантическия договор.
В заключение, до края на този месец предстоят годишните ротации във висшето военно командване, които по правило се обявяват към деня на Българската армия – 6 май, така че конкретният отговор с конкретните кадрови промени ще получите в този кратък срок от днес до 6 май. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
Имате думата за реплика, госпожо Стоянова.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСДСБ): Господин министър, радвам се, че генерал Колев е узрял за такова решение, тъй като всички ние сме свидетели на негови изявления, че той беше дори готов и предложи да се закрие ДИКСИ, искаше отчет от Цвета Маркова и с всичките си действия уронваше приетите ангажименти към НАТО. Защото, както Вие казвате, този генерал може би има някакъв достъп, но той във всички случаи не може да участва в разширените заседания на генералите от Военновъздушните сили в Брюксел. Той е изключен от тези заседания и вече една година, защото тези дни чествахме една година членство в НАТО, не участва. Вие сам си направете заключение какво означава това за България, защото вече на нас се гледа може би като на една страна, която не приема сериозно поетите си ангажименти.
Знаем, че в този кабинет има министри, които не спазват закони, сега виждаме, че има и министри, които бягат от подписани договори и то договори от такава важност за всеки български гражданин и толкова въжделения от поколения българи!
Така че имам един такъв въпрос към Вас: очевидно е, че ще се стигне до отстраняването на генерал Георгиев, но Вие в този случай досега участвахте в прикриването на една политика, която не беше ясна за българския народ, но беше много ясна за нашите съюзници, политика на прикриване на опити да избегнем задължения, политика на манкиране, една, бих казала, хазартна политика.
Това е, което имам да кажа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Стоянова.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря, господин председател.
Госпожо Стоянова, длъжен съм да обясня, ако случайно някой не е запознат с фактите, че през тази година, за която говорите, България не е отсъствала от нито един формат на Алианса и в нито един формат на Алианса не е получила възражения за участващи с липса на достъп български офицери или цивилни лица.
Не прикривам нищо! Информацията беше не само изнесена, но и достатъчно актуално коментирана. Напротив, пак се връщам към Вашите думи в началото, задавайки въпроса. До този момент не само в рамките на Министерството на отбраната, но и в рамките на цялата страна няма примери за назначаване на длъжност, която изисква допуск до класифицирана информация, на лице, което няма такъв допуск. Има примери като този, за който Вие говорите, в които има забавяне, но то по никакъв начин не е нарушило интересите на България и в нито един от форматите България не е регистрирала липса на участие, така че да не говорим, че една година не сме допускани някъде. Няма нито един такъв формат, на който не сме допускани и в който не сме участвали с пълен състав на длъжностни лица, които трябва да изпълняват конкретните функции.
И понеже Вие говорите само за армията и това е нормално, защото аз съм министър на отбраната, искам още веднъж да уточня в пленарната зала, че армията не би следвало да търпи никакви укори по пътя ни за членство в Алианса и при абсолютното и адекватно коректно членство вече повече от една година. Искам още веднъж да повторя от тази зала, че България влезе в Алианса не въпреки, а благодарение на Българската армия! Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Заповядайте за процедура, госпожо Масларова, тъй като с това и вторият актуален въпрос се изчерпи като процедура.

Емилия Масларова (КБ): Благодаря, Ви, господин председателю. Аз ще се възползвам от случая да направя едно процедурно предложение и да изкажа недоволството си от начина на воденето на парламентарния контрол.
Току-що станахме свидетели, че министърът на отбраната отговаря след шест месеца. Той каза, че това не зависи от него. Явно тук организацията на парламентарния контрол е такава. Той отговаря за нещо, след като на мястото на построените бази за студенти, които се правеха в близкото минало от държавата, сега се правят бази за министрите. И той, каквото и да направи вече, то ще бъде пост фактум.
Аз се обаждам и ставам, за да кажа и нещо друго, което да предотвратим овреме.
Първо, настоявам мнозинството и Вие, господин председателю, да направите така, че парламентарният контрол да влезе в един нормален ритъм и да направим така, че да има парламентарен контрол няколко последователни дни, ако трябва, защото ние с господин Стефан Данаилов сме задали един въпрос към министъра на културата и туризма госпожа Нина Чилова. Много бихме искали преди изборите да чуем отговора на този въпрос, а не след това да го обсъждаме в следващото Народно събрание.
Госпожа Чилова не зная по какви причини и какви разчети е направила в рамките на едномесечното си управление, но само преди петнадесетина дни обяви, че от 1 юни, а защо не от 25 юни, не можах да разбера, ще увеличава заплатите с 20% на част от администрацията и художествено-техническия персонал в Министерството на културата и туризма.
Всички ние сме наясно, че самата Комисия по културата не прие бюджета за 2005 г., защото за културата не достигаха средства. Изведнъж сега, два месеца преди изборите, госпожа Чилова развърза торбата отнякъде, незнайно откъде и за сметка на кого! Няма нищо лошо, ако има пари за културата, но все пак ние държим да знаем това, което се прави като обещание за културата още за първото тримесечие на бюджетната 2005 г., няма ли да рефлектира върху второто, третото и четвъртото тримесечие на 2005 г.?
Така че аз настоятелно моля, господин председателю, с Вашите правомощия да направим формата на парламентарния контрол по начин, че да се изчерпят въпросите, които са актуални и които трябва да се решат днес, а не след шест месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Масларова. Вие избрахте наистина една интересна форма да припомните какъв е Вашият актуален въпрос към министър Чилова, който безспорно е включен в програмата за парламентарен контрол на това Народно събрание.
Преминаваме към следващия актуален въпрос към министър Свинаров. Въпросът е зададен от господин Дойчинов и се отнася до статута на длъжността "дежурен" по областен и общински съвет за сигурност.
Господин Дойчинов, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос в рамките на три минути.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Всеки един проблем, свързан с проблемите на сигурността на Република България, независимо дали влияе пряко или косвено, е изключително важен. Приблизително хиляда души дежурни по областни и общински съвети на отбрана са притеснени в професионален, трудовоправен и социален план и имат своите открити въпроси и основания, нямат стимули, никой не ги чува за какво става дума.
Първо, притеснени са, че нямат ясен статут в трудовоправното си положение.
На второ място, те наистина работят по Постановление на Министерския съвет № 212-66 като извънщатни бройки. Изпълнението на това постановление е възложено на министъра на отбраната.
Имат предложение да влязат в Националния класификатор на професиите в Република България.
Имат следващо предложение: да се уеднаквят инструкциите за носене на дежурството във всички области и общини.
Притеснени са, че работят със силно остарели – в морален и технически план – технически средства за оповестяване, което е свързано с начина и качеството на подаваната информация.
Мисля, че имат основателно желание да бъдат предоставени компютри в стаите на дежурните, да бъде предвидено обучение за работата с компютри. Мисля, че това са нормални и естествени искания за работещите в тази сфера с оглед на носенето на службата в такъв аспект, че да отговаря на целите, които си поставя тази длъжност.
Притеснени са, че не получават 13-а заплата, че нямат възможности за израстване в службата. Още повече, в различните общини и области се заплаща различно.
Самият състав на тази служба или прослойка се набира едновременно от пенсионери и непенсионери, което създава редица трудности.
Струва ми се, че наистина е необходимо да бъде отделено специално внимание към тази категория хора, защото в крайна сметка те се грижат и отдават своите сили за сигурността на Република България. Обръщали са се със своите въпроси към министъра на труда и социалната политика, към министъра на финансите, към министъра на държавната администрация и към други министри, но към момента не са получили отговор.
Какво е Вашето становище, господин министър?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Господин министър, имате възможност да отговорите в рамките на до пет минути.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Дойчинов! Вие задавате изключително важни въпроси, които за съжаление в своята цялост не са от компетентността на министъра на отбраната. И понеже аз наистина ги приемам като важни, ги разделих на четири групи и ще се опитам да отговоря поотделно на всяка една от тях.
Първият важен въпрос – какво е трудовоправното отношение на работещите като дежурни по областните и общинските съвети за сигурност. Цитирахте постановление от 1993 г., според което дежурните се назначават по трудов договор. Те могат да се назначават на щатна длъжност в рамките на определената численост на персонала и по извънщатна ведомост извън определената щатна численост на персонала. В първия случай заплатата на дежурния е според заеманата длъжност, а във втория – според размера на минималната работна заплата за страната. За съжаление, практиката е, че дежурните по областните и общински съвети се назначават по извънщатна ведомост по реда на постановление на Министерския съвет от 1996 г., според чл. 1, ал. 4 на което получават трудово възнаграждение не по-голямо от 180 лв. Финансовите средства за заплатите на дежурните се отпускат целево от държавния бюджет по функция "Отбрана и сигурност" за дейност 207 - "Отбранително-мобилизационна подготовка".
И докато аз като министър на отбраната трябва да осигурявам средствата, но съответните структури не могат да ги назначат на щатна длъжност, аз мога да заплащам на тези служители само този размер – до 180 лв. – като служители по извънщатно или допълнително щатно разписание. Според мен това е един грешен подход, който трябва да намери своето решение.
Вторият важен въпрос – длъжността влиза ли в Националния класификатор на професиите. В Националната класификация на професиите не е посочена професията "денонощен дежурен за оповестяване при мобилизация, военно положение, положение на война и при бедствия и аварии". На практика се използват сродни професии за персонал, неквалифициран другаде.
Целесъобразно е при актуализиране на Националната класификация на професиите изрично да се добави професията "анализатор и оповестител при кризи". Това би съответствало и на разпоредбите на новоприетия Закон за управление при кризи и би придало ясен статут на длъжността, което е необходимо с оглед сигурността на страната.
Третият важен въпрос – имат ли дежурните по областните и общинските съвети за сигурност ясно регламентирани права и задължения. Според чл. 2, ал. 1 на цитираното по-горе постановление от 1993 г. за правилната организация на денонощното дежурство съответните ръководители със своя заповед определят реда, мястото и начина на носене на дежурството и утвърждават инструкция за задълженията на дежурните. Със същото постановление, освен правото на дежурните на възнаграждение, е дадено правото за работно облекло съгласно Наредбата за безплатно униформено и работно облекло, както и правото за ползване на тонизиращи напитки при пълни нощни дежурства съгласно Наредба 8 от 1987 г. на Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалните грижи.
Разбира се, дежурните са здравно и пенсионно осигурени съгласно постановлението от 1996 г.
Въпросът обаче за утвърждаване на общовалидни права и задължения на дежурните е изключително актуален и важен. От известно време той се дискутира заедно с въпроса за правата и задълженията на служителите в структурите по отбранително-мобилизационна подготовка.
По решение на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс съгласно Протокол № 7 от м. септември 2004 г. на Министерството на отбраната е възложено да разработи и внесе в Министерския съвет проект за нормативен акт, определящ функции и задължения на органите по отбранително-мобилизационната подготовка в държавната администрация, организациите, държавните предприятия и търговските дружества.

В изпълнение на тази задача под ръководството на Министерството на отбраната от 6 до 10 декември т.г.в Областна администрация – Стара Загора, проведохме работна среща на експерти. Имаме своето обобщение и готовност за внасяне на нормативния акт.
Четвъртият последен въпрос е какви възможности имат те за професионално развитие. Професионалното развитие на дежурните е свързано с техните функционални задължения и трудно бих могъл преди приемането на договореното по предната точка да дам ясен отговор на този въпрос. Въвеждането обаче на нови средства за оповестяване по стандартите на НАТО налагат включването на дежурните в съответните курсове и квалификации на обучение. Тази система вече е завършила и ние имаме готовност за нейното въвеждане.
В заключение искам да отбележа, че въпросът за уреждането на по-ясен и благоприятен статут на денонощните дежурни е важен предвид високата отговорност, която носят те за оповестяване при привеждане на страната в различни степени на готовност при мобилизация, разсредоточаване, евакуация при различни видове опасности, както и при стихийни бедствия и крупни производствени аварии. Една от възможностите за положително решаване на въпроса е при приемането на Закона за управление при кризи денонощните дежурни да бъдат включени в щата на организационните звена по управление на кризи и отбранително-мобилизационна подготовка. В този смисъл ще бъдат и моите предложения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Господин Дойчинов, заповядайте.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Струва ми се, че въпросът наистина е изключително сериозен и като такъв го е възприел министърът на отбраната.
Мисля, че повдигнатите въпроси заслужават изключително внимание. Струва ми се, че това, с което не бих могъл да се съглася, е, че казвате, че въпросът не зависи само от Вас. Съгласен съм, но в Министерския съвет наистина трябва да има добър съгласувателен механизъм. Защото в крайна сметка оня, който е водещ или ресорен по даден проблем, е длъжен да извърви пътя на съгласуването му. И това е моето несъгласие. Иначе факт е, че и Вие във Вашето изказване признахте, че всички проблеми и противоречия, които съществуват в тази система, трябва да бъдат отстранени час по-скоро в интерес на сигурността на Република България. Модернизацията и в тази сфера не бива да закъснява, защото в крайна сметка интересите на Република България стоят над всичко. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Дойчинов.
Желаете ли дуплика? Не.
От името на парламентарна група давам думата на народния представител Иво Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател!
Уважаеми господа министри, уважаеми дами и господа, ще направя декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България.
Нашето 8-годишно отсъствие от властта се отрази фатално върху редица сфери. Една от областите, в която текат пагубни процеси, е въгледобивът. Неоспорим факт е, че когато БСП излезе от властта в началото на 1997 г. в мини “Бобов дол” работеха 9600 души. Днес там се трудят само 2700 души. Двете последни десни правителства за осем години намалиха броя на заетите в мини “Бобов дол” три пъти. Днес центърът на София е блокиран за движение поради протестите на миньорите от КНСБ и “Подкрепа”. Един протест, който е напълно основателен, като се има предвид начина, по който се извършва приватизация на ТЕЦ “Бобов дол”.
На 1 декември миналата година Агенцията за приватизация обяви продажбата на ТЕЦ “Бобов дол” чрез публично оповестен конкурс. По условията за продажбата обаче няма клауза за запазване на горивната база на топлоцентралата. Твърде възможно е бъдещият купувач да смени горивната база от местни въглища на газ, тъй като газопроводът преминава само на 500 метра от централата. По този начин ще бъдат загубени работните места на 11 000 миньори от 16 въгледобивни мини в Югозапад.
В рамките на парламентарния контрол вицепремиерът Николай Василев се опита да увери, че такава опасност нямало, защото в проекта за приватизационен договор била предвидена клауза, според която бъдещият купувач ще трябва да ползва местните въглища като горивна база. Миньорите обаче нямат основание да вярват на вицепремиера Николай Василев не само защото той миналата година каза, че с приватизацията на БТК телефонните услуги ще поевтинеят. Телефонните услуги не само че не поевтиняха, тяхната цена драстично се увеличи и даже България вече е страна без телеграми.
Миньорите нямат основание да вярват не само за това, че и бившият цар преди около четири години обяви, че ще оправи България за 800 дни, пък когато стана премиер оправи единствено собствената си фамилия.
Миньорите не вярват, че приватизацията на “Бобов дол” ще бъде извършена по начин, по който да бъде запазена горивната база, защото такова условие просто не е обявено в конкурса. И който и да е купувачът утре, той няма да бъде длъжен да се съобразява с това допълнително условие, което Агенцията за приватизация уж щяла да наложи на бъдещия купувач. И виждаме как действително под заплаха е поставен въгледобивът в цяла Югозападна България.
Затова Коалиция за България подкрепя протеста на миньорите от КНСБ и от “Подкрепа”. Това сме правили последователно тогава, когато интересите на работещите в отрасъла са били нарушавани. След обявения на 1 декември миналата година от Агенцията за приватизация конкурс за продажбата на ТЕЦ “Бобов дол” редица общински съвети в Югозападна България – Бобов дол, Дупница, Кюстендил, редица народни представители от този край се обявихме против начина, по който ще се извърши приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”. Нашата позиция в това отношение е последователна и ние имаме основание да подкрепим протеста на миньорите днес, намирайки го за напълно справедлив.
Искаме да предупредим още веднъж правителството, правили сме това и в други изявления и декларации от името на парламентарната група, да спре всякакви приватизационни и концесионни сделки до края на мандата. Да ги спре, защото тези сделки не са в интерес на България. От тези сделки България губи. Депутатите от мнозинството призовават да спре магистралната истерия. Този призив е доста трогателен, но той е много нагъл. (Реплики от народния представител Йордан Мирчев.) Защото магистрала “Тракия” е необходима на България и тя трябва да бъде построена час по-скоро, но суперважен, господин Мирчев е въпросът на каква цена. На цената, на която ще бъде построена магистрала “Тракия”, можеше да се построи и магистрала “Хемус”. И България можеше да има две магистрали до морето, а не една магистрала в интерес на определени управляващи кръгове.
Нямаше да има магистрална истерия, ако нямаше магистрален грабеж, уважаеми народни представители от мнозинството. (Ръкопляскания от КБ.) Спрете този най-голям грабеж върху България! Защото, ако двете последни правителства разграбваха построеното в предишни периоди в нашата страна, сегашното правителство и с операциите по външния дълг, и особено с концесията на магистрала “Тракия” ограбва бъдещето на България. (Ръкопляскания от КБ.) Тридесет и пет години българските граждани ще трябва да плащат, за да задоволят интересите на днешните властници.
И ние се питаме колко чешмички, алейки, беседки и къщички на Баба Яга трябва да построи сегашното правителство, за да компенсира простия факт, че с една-единствена сделка, каквато е тази за ТЕЦ “Бобов дол”, остават без работа още 11 000 души от 16 мини, че с такива сделки, каквато е концесията на магистрала “Тракия” 35 години българският народ ще трябва да плаща от джоба си интереса на определени управленски кръгове.
Спрете грабежа на България, уважаеми народни представители и министри от правителството на господин Симеон Сакскобургготски! Спрете всякакви концесионни и приватизационни сделки до края на мандата си. Интересите на България го изискват. Благодаря. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Продължаваме с парламентарния контрол и актуалния въпрос на народния представител Мария Стоянова относно решение за закупуване на старо на многоцелева фрегата от Белгия. Въпросът е към министър Стоянов.
Госпожо Стоянова, имате думата.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! И този мой въпрос е зададен преди половин година. И той касаеше отново медийна публикация, свързана с информация, че Вие, господин министър, сте подписали писмо за намерение за купуване на старо на многоцелева фрегата от Белгия до края на 2005 г.
Моля да отговорите на следните въпроси: каква е причината за купуване на старата фрегата и за какво смятате да я използвате? Смятате ли, че тази покупка не променя стратегията за реализация на проекта многоцелева корвета? Вписва ли се това в изградената концепция за ролята на България в Евроатлантическия договор?
Междувременно Вие купихте за 23 милиона тази фрегата от Белгия, която е 30-годишна. Аз имам един въпрос към Вас. Очевидно е, че има някакъв проблем с модернизацията на армията, защото на едно много скорошно заседание в Брюксел, на което е присъствал Вашият заместник-министър Илко Димитров, е обсъждан Докладът за отбранителните способности на Българската армия. И там са поставени много сериозни въпроси, свързани именно с 11-те проекта за модернизация на армията. Дали фрегатата влиза в тези 11 проекта? Защо ние купуваме 30-годишна фрегата? Защо? След като според договореността с Алианса флотът ни не трябва да се сведе до брегова охрана на морската ни граница и военноморските експерти от Алианса не могат да си отговорят какво ще прави в морето тази фрегата, тъй като около нея трябва да има и други кораби, с които България все още не разполага. Значи ли това, че имаме намерение да купуваме още бойни кораби, както Вие твърдите в едно изявление, че очаквате покупката и на втора корвета?
Очевидно е също, че модернизацията на армията е необходима. Никой не оспорва това. Числото, което беше необходимо – 1,5 милиарда нараства на 5 млрд. 600 хил. Така че, за да реализираме нашите оперативни способности като страна, която участва вече в Алианса и е нужно да допринесем за колективната отговорност на България, ние трябва да съобразим намеренията си със своите финансови способности. Защото очевидно е, че за едни неща хленчим, че нямаме пари, а за други щедро раздаваме такива. Влиза ли тази покупка в един от 11-те проекта? Защо Вие извършвате подобни действия, без да съгласувате тези свои действия с партньорите ни? Защото очевидно е, че когато сме подписали договора не е имало изисквания да развиваме своите пълни оперативни способности и никой в България, още по-малко НАТО може да ни поставя подобни задачи. Ние трябва да подредим своите приоритети и задачи във връзка с нашето членство. Ние вече сме приели един подобен системен подход, под който заставате и Вие като министър на отбраната, застават и генералите, които изпълняват тези задачи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Имате думата за отговор, министър Свинаров.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаема госпожо Стоянова, действително отговорът ми закъснява и за съжаление голяма част от нещата, които трябва да Ви отговоря, вече са известни в публичното пространство, особено след подписване на Договора за покупка на конкретната фрегата, за която Вие говорите.
Първият въпрос, който аз виждам като подвъпрос от Вашето изложение, е каква е причината за купуване на тази фрегата и за какво смятаме да използваме този боен кораб?
Както е известно, в приетия Стратегически преглед и дългосрочната визия за развитие на войските до 2015 г. и в постановлението от 2004 г. за Плана за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г., се дава отговор на значителна част от тези въпроси. В тези документи бяха определени рисковете и заплахите, произтичащите мисии и задачи на Въоръжените сили на Република България, в това число и на военноморсите ни сили като част от Българската армия, също и техните състав и структура. Формулирана бе и необходимостта за придобиване на две фрегати, за да могат военноморските ни сили да изпълняват възложените задачи по осигуряване и защита на националния суверенитет в морските пространства на Република България и по изпълнение на поетите ангажименти към Алианса.
Закупуването на фрегатата е един процес, който като подготовка и реализация трае доста дълго време. Както споменавате във Вашия въпрос актът на подписване на намерение за закупуване е в изпълнение на упоменатите нормативни документи и решенията на Народното събрание и Министерския съвет на Република България. Що се отнася до това за какво ще се използва корабът, необходимо е да отбележим, че става въпрос за една многоцелева фрегата, която изпълнява широк спектър задачи и ще играе ключова роля в изпълнение на трите мисии за отбрана. Корабът ще е в състава на патрулните сили на флота, които са основният компонент за реализиране на отбранителната мисия чрез защита суверенитета на морските пространства на Република България и в борбата с асиметричните заплахи и тероризма по море.
Поради достатъчната мореходност и автономност фрегатата е единственият клас бойни кораби от състава на Военноморските сили на Република България, който може ефективно да изпълнява мисията по поддръжка на международния мир и сигурност извън територията на страната. Възможността на фрегатата да осъществява контрол над корабоплаването за продължително време на море, е съчетано с участие във всички форми на военноморско регионално сътрудничество в Черно море – международни учения, мерки за укрепване на доверието, Оперативната група за военноморско сътрудничество “Блексифор”, посещение на добра воля ще имат принос към националната сигурност в мирно време.
Вторият подвъпрос е дали смятам, че покупката променя Стратегията за реализация на проекта многоцелева корвета. Придобиването на фрегатата “секън хенд” не променя по никакъв начин параметрите за реализация на проекта многоцелева корвета. Ще се позова още един път на решението на Министерския съвет, формулирано в Протокол от 27 май 2004 г., в което придобиването на употребявани фрегати и строителството на многоцелеви корвети са определени като два отделни приоритетни инвестиционни проекта. Реализацията на единия проект не може да стане за сметка на другия. В момента успоредно с процедурата по придобиване на фрегатата се провежда и продажбата на тръжната документация и се реализира проектът за изграждане на многоцелева корвета.
Трети подвъпрос – вписва ли се придобиването на фрегатата в Концепцията за ролята на България в Евроатлантическия договор? Наред с изложените вече причини за придобиване на многоцелевата фрегата и изпълнението на поетите ангажименти на България към НАТО е един от аргументите за купуването на този боен кораб. Подобрената от Народното събрание дългосрочна визия за развитие на войските и силите до 2015 г. и в приетия от Министерския съвет план за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили до 2015 г. се дава приоритет в изграждането на силите със способности, договорени по целите на силите в процеса на отбранителното планиране.
По отношение и на този проект, за който говорим, както и на всички останали, никога, по никакъв повод в Алианса в никакъв формат не е имало негативно отношение. Нека още веднъж да кажем, че част от тези проекти изпълняват целите на силите, които България приема сама, но ги приема и в отговор на нашето участие в колективната отбрана в рамките на Алианса.
Всичко казано дотук ни дава основание да заявим, че придобиването на фрегатата е изключително важно, още повече че става дума за придобиване на фрегата на политическа цена, въпрос, по който няма никакво разминаване между цивилно и военно ръководство в Министерството на отбраната. Достатъчно изявления имаше, че подобна фрегата струва около 200 млн. евро, а ние – модернизирана и с ново въоръжение, я закупуваме за почти десет пъти по-малко средства. Нека да кажем наред с това, че към фрегатата е проявен интерес от редица други държави, които са готови да платят нейната реална пазарна цена. Желанието на Белгия обаче беше да подпомогне нашата страна, като нов член на НАТО, бъдещ член на Европейския съюз, за да повишим своите военни възможности в съответствие с повишените отговорности на България, като част от източната граница на НАТО и Европейския съюз в Черноморско-Средиземноморския регион.
Наред с всичко това трябва да посоча и важния критерий: показания висок професионализъм на българските Военноморски сили по време на съвместните учения и в операцията “Еквифиндевър” в Средиземно море, която оценка е потвърдена с официални документи на Обединеното командване в Неапол, представен в Главната квартира на Алианса в Брюксел, и е доведена до знанието на президента на Република България, премиера, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб.
Всички тези фактори ни дават основание още веднъж да се радваме от факта, че успяхме да придобием тази корвета, която до края на годината ще бъде на пристан в България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Моля да спазвате необходимото време, което за отговор на актуален въпрос е пет минути.
Госпожо Стоянова, имате право на реплика. Заповядайте.
МАРИЯ СТОЯНОВА (ПСДСБ): Господин Свинаров, свикнали сме да слушаме тези думи след всяка сделка, че тя е най-изгодната и с най-ниската цена, с което очевидно ни внушавате неща, които обществото не споделя. Не можем да имаме доверие на покупки, които не минават през условия на конкурс. Не можем да знаем каква е постигнатата цена, колко са участниците в сделката, какви са предложенията и т.н., макар че изобщо не става дума за секретна информация. Вие правите информацията секретна.
Така че не съм доволна от Вашия отговор и не защото не споделям идеята за евроатлантическо членство, напротив, това е мечта не само на моята политическа сила, но и на милиони българи. Аз не съм доволна, защото има разхищение на средства във Вашето министерство и защото Вие рано или късно трябва да дадете отговор, в който да бъде разкрита цялата пълна истина по финансирането на тези покупки. Защото не е необходимо само да модернизираме Българската армия, тук виждам министър Петканов, трябва да направим възможно да се модернизират и силите на вътрешния ред и сигурност, на които една адекватна стратегия за сигурност би трябвало да отреди много важна роля в бъдещата сигурност на България.
Не ми е удобно да говоря за начина, по който са въоръжени нашите рейнджъри в Ирак, защото фенерчетата от магазините “Всичко за 1 лев” са доказателство, че за някои неща сте скъпи на триците и евтини на брашното. Защото сигурността на този контингент не е Ваш приоритет, а сделки, които надхвърлят милиони и вече милиарди левове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Стоянова.
Актуален въпрос към министър Свинаров е отправил народният представител Йордан Бакалов относно доставка на очила за нощно виждане за контингента в Ирак.
Господин Бакалов, заповядайте.
Йордан Бакалов (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Във връзка с необходимостта от снабдяване на пехотния ни батальон в Ирак с уреди за нощно виждане през м. декември 2003 г. Институтът за перспективни изследвания по отбраната към Министерството на отбраната е разработил тактико-техническо задание, в което се определя какви са изискванията, на които да отговарят армейските очила за нощно виждане. Количеството на поръчката е 120 бр. двуканални очила, 20 бр. едноканални очила и бинокли за нощно виждане.
От средата на ноември екип на Софийска военна окръжна прокуратура и военни полицаи проверяват дали вложените в очилата електроннооптични преобразователи са трета генерация, така както е по условието на търга. Това са най-важните елементи, усилващи слабата светлина нощем. Най-добрите в света са холандските, американските и израелските, като цената на един електроннооптичен преобразовател трета генерация достига до 3000 евро. Според сигнала, по който е тръгнало следствието, очилата на фирмата-производител са с електроннооптичен преобразовател руско или източноазиатско производство. Досега обаче от фирмата-производител не са представили митническа декларация за внос на електроннооптични преобразователи. За търговията с електроннооптични преобразователи от втора и трета генерация, като стоки с възможна двойна употреба, е необходимо разрешение за внос от Междуведомствената комисия към Министерството на икономиката, ендюзер от Министерството на отбраната, разрешение от властите на страната-производител. Всеки електроннооптичен преобразовател притежава индивидуален паспорт и гравиран на корпуса индивидуален номер.
Вече повече от три месеца единадесет комплекта очила са затворени в сейф на Министерството на отбраната и чакат специална експертна комисия да ги разглоби и установи каква е елементната им база и да се изпълни прокурорското постановление за установяване поколението на електроннооптичния преобразовател, вложен в очилата за нощно виждане. Постановлението е адресирано за изпълнение към шефа на Национално кодифицирано бюро. Засега се отказва единадесетте броя очила да бъдат разглобени, под претекст, че те ще бъдат повредени, макар че очилата подлежат на ремонт и това е също в условията.
Уважаеми господин министър, моят въпрос към Вас е: ще накарате ли подчинените Ви да изпълнят прокурорското постановление и ако се установи нанесена щета, кой от Министерството на отбраната ще понесе отговорността за това? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Бакалов.
Министър Свинаров, имате думата за отговор на актуалния въпрос.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Договори №№ 03-39 от 23 август 2004 г. и 03-40 от 23 август 2004 г. с “Оптикс” АД са сключени след провеждане на процедура по реда на Наредбата за възлагане на специални обществени поръчки. Документация са закупили пет фирми, в търга са взели участие три и е утвърден протокол за избор по отделните ЛОТ-ове на изпълнител по поръчката. Въз основа на процедурата беше сключен договор, няма да посочвам бройките, за да не отнемам време и да се включа в регламента за отговор. При одит на процеса на производство беше констатирано, че производителят разполага с необходимото производствено оборудване, което се експлоатира от персонал, притежаващ изискващата се квалификация. Производителят притежава средства за контрол, измерване и изпитване. Разработени са документи, които описват организацията на изпълнение на дейностите.
Контролът по изпълнение на производствените процеси беше реализиран, като по време на контрола беше констатирано, че на всички работни места има налични контролни копия на технологичните документи. Производствените процеси са осъществявани в съответствие с документите, които ги определят. Извършвани са изпитвания на произволно избрани прибори за оценка на съответствия с основните характеристики по метода на случайния подбор и е оценено съответствието им със заложените в договора параметри. Конкретно за приборите за нощно виждане са изпитани характеристиките – зрително поле и разделителна способност, като не са констатирани несъответствия.
Към момента няма постъпили рекламации към доставените оптични и електроннооптични прибори. Самите прибори са изпратени по предназначение, като Генералният щаб е получил информация от командванията на Трети и Четвърти пехотни батальони, в които липсват констатации за проблеми, свързани с използването на приборите.
Вярно е наред с това, че е образувана прокурорска проверка по реда. В поставения актуален въпрос правилно се посочва, че се касае за предполагаеми нарушения от фирмата по отношение на осъществения внос на част от елементите в приборите за нощно виждане. Към тази проверка обаче Министерството на отбраната няма пряко отношение. Действително има прокурорско разпореждане, във връзка с което беше направена проверка по отношение на параметрите на оптическите прибори. Съответно на 2 декември 2004 г. и на 3 декември 2004 г. комисия с представители от Дирекция “Военна стандартизация, качество и кодификация”, Изпълнителната агенция към Министерството на отбраната, посочения от Вас Институт за перспективни изследвания, Служба “Сигурност”, Военна полиция, Военно контраразузнаване направи проверки във фирма “Оптикс”, които установиха следното: разработените методики за изпитване по показатели – разделителна способност и зрително поле на изделията, са документирани в инструкции – Измерване на зрителното поле на уреди за нощно виждане и Инструкция за проверка на зрителната способност на уреди за нощно виждане. Те са неразделна част от конструкторската документация.

Използването на контролно-измервателна апаратура осигурява изпълнение на методите и притежава необходимата точност за измерване на съответните технически параметри на изделията. Персоналът има необходимата квалификация. Резултатите по проведените изпитвания на показателите – зрително поле и разделителна способност, съответстват на изискванията на договора за доставка. Тези изводи са документирани в протоколи, подписани и утвърдени по установена от Министерството на отбраната процедура.
В постановлението не е посочено, че приборите трябва да се разглобяват. На практика това означава, че съответствието трябва да се установи по документи, което реално е извършено. При всички нови указания на Военната окръжна прокуратура, Министерството на отбраната и структурите на министерството ще ги изпълнят в детайли, съответно с указанията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Свинаров.
Господин Бакалов, заповядайте. Имате право на реплика към министъра.
Йордан Бакалов (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, тук възникват няколко въпроса.
Първият въпрос е от заданието на института, който е към Министерството на отбраната. Отговорът на този въпрос го даде участник в мисията в Ирак, който каза, че тези очила не могат да бъдат ползвани повече от 10 мин. И ако трябва да го свържа с трагичния инцидент, който се случи, една от причините да не се види, че на 100-150 м има такава база, е неползването на тези очила поради тяхното неудобство.
Вие казахте, че Министерството на отбраната няма отношение към проверката. Дълбоко не мога да се съглася с Вас. Министерството на отбраната плаща, а след като плаща стоката, нормално е да знае за какво плаща. Тази проверка не е случайна. Тъй като примерно електронно-оптичен преобразувател първо поколение е 500 евро, а електронно-оптичен преобразувател трето поколение е 3000 евро, като сметнете бройките на очилата и приборите за нощно виждане, вие сами можете да си направите сметката каква е разликата. Точно заради това Вие като министър и хората от Министерството на отбраната трябва да сте заинтересовани да направят тази проверка, защото с тези очила ние сме изпратили контингентите в Ирак.
За прокурорското решение. За пореден път се оказва, че Вие – не за пръв път Ви задавам такъв въпрос, а спомняте си, че имаше такъв въпрос за един-два двигателя – не искате да съдействате на прокуратурата. Не стана ли вече практика да узаконяваме контрабанден внос, защото фирмата-производител не е представила такива документи?! След като не е представила такива документи, значи електронно-оптичният преобразувател, който е внесен и вложен в тези очила, е незаконен, тоест има контрабанда на вноса. Затова не мога да бъда доволен от Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Бакалов е отправил питане към министър Свинаров относно изграждането на Национална информационно система за наблюдение, контрол и защита на морската ни граница. Заповядайте.
Йордан Бакалов (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, в доклада на Европейския съюз за състоянието и готовността на България за членство от м. октомври 2004 г. се констатира, че един от основните проблеми пред страната ни е липса на ефективни управленски и съдебни актове за превенция на корупционните практики. Отново се констатира, че липсва ефективна защита на морската ни граница от заплахите на международния тероризъм и превенция срещу хранителната му среда, нерегламентирания трафик на стоки, хора, контрабанда на наркотици и оръжие. В пресата и електронните медии, в публичното пространство, в експертните доклади и становища на експертите от НАТО се твърди, че в системата на Министерството на отбраната, потвърдено от началника на Генералния щаб на Българската армия ген. Никола Колев, изчезват сериозни суми за имитационни програми, които с нищо не подобряват боеспособността на армията.
През годината станаха редица нарушения и катастрофи – говоря за 2004 г., защото тогава съм задал въпроса – в българските териториални води и в отговорен район на Черно море. Контрабандно беше претоварен на друг кораб товар от моторен кораб “Елена” във Варненския залив. Няма яснота защо и от какво потъна моторен кораб “Хера”. Крушение претърпяха български и чуждестранни търговски и рибарски кораби, за жалост с човешки жертви.
Господин министър, за да се разсеят негативните становища и оценки за министерствата, отговорни за изграждането на Националната информационна система, моля пред Народното събрание за конкретен отговор на въпроса: докога ще продължава през годините охраната и контролът на морската ни граница да е в състояние на разграден двор? Какви мерки осъществяват отговорните министерства за защита на морския ни суверенитет, особено след 11 септември 2001 г.? В превенцията и борбата с международния тероризъм в перспектива България става граница на Европейския съюз. Говори се, че радиолокационното наблюдение, осъществявано от МВР – Гранична полиция, е поверено безвъзмездно на руска икономическа структура – “Транзас”. В същото време Министерството на отбраната и Генералният щаб на Българската армия с години източват бюджета с въвеждане на въоръжение на несъществуващите в действителността радари “Калиакра”, които никога не са зачислявани в поделенията на Военноморските сили на Българската армия, тъй като не са пригодни да изпълняват тактическите задачи за наблюдение, за което лично е уведомен и министър-председателят.
Господин министър, според международните ангажименти, произтичащи от редица конвенции и договори, охраната и контролът на морската ни граница трябва да се осъществяват чрез Единна система за информация, наблюдение и контрол. В тях се забранява всяко ведомство да изгражда своя единна система. От обзора, който всеки може да направи, се констатира, че всички срокове, поставени от правителството, отдавна са изтекли. За сметка на това се разработва и доставя никому ненужна архаична техника и в нарушение на собствените си решения правителството си затваря очите. Подписани са контракти с упоменати параметри и срокове за въвеждане, парите са взети, но работещи системи все още няма. Ако това не е следствие на интереси на членове на кабинета, интересно защо някои от тях упорито се съпротивляват за изграждането на единна система, интегрирана с евроатлантическите структури. Тяхната съпротива продължава с години, защото с одобрението на единна система от Брюксел корупционната система ще престане да действа. Знаете ли колко са досега изразходваните милиони за сметка на българския данъкоплатец, как се изпълнява декларираната от кабинета нулева толерантност срещу възможните корупционни практики?
Моето питане към Вас, господин министър, е: кога ще бъде изградена Национална информационна система за наблюдение, контрол и защита на морските ни граници? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бакалов.
Господин Свинаров, заповядайте за отговор на това питане.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Бакалов! Преди да отговоря конкретно на Вашия въпрос, едно уточнение, което ясно трябва да се чуе от парламентарната трибуна. За четири години, в рамките на този мандат, постоянно получаваме упреци за това колко много пари даваме за модернизация и колко малко проекти за модернизация сме реализирали, за това как ощетяваме българския народ и как му харчим парите. Искам да бъде съвсем ясно, че през целия 4-годишен мандат Министерството на отбраната е харчило парите, гласувани в рамките на бюджета за съответната година от Народното събрание. По нито един повод в нито един момент аз не съм поискал допълнително нито един лев от Народното събрание за нуждите на отбраната и сигурността.
И като направих тази вече ясна и коректна уговорка, мога да отговоря и на Вашия въпрос.
Действително след приемането на страната ни в Северноатлантическия договор усилията на Министерския съвет са насочени в голяма степен към ускорена модернизация на Въоръжените сили. Един от важните проекти, приети с решение на Министерския съвет от м. май 2004 г., е проектът “Брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването и охрана на морските граници”. Този проект е от съществено значение с оглед ролята на България в Черноморския регион и ролята на България като източна граница на НАТО и на Европейския съюз.
Работна група от Министерството на отбраната, назначена с моя заповед, изготви необходимите документи за реализация на проекта. В резултат на това съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за възлагане на обществени поръчки те са изготвени и приети от оторизираните органи в Министерството на отбраната. Предстои разкриване на процедура за избор на изпълнител.
Проектът “Национална интегрирана система за информация и контрол на морските пространства на Република България” е друг от важните проекти за, слагам в кавички, не знам дали вие сложихте кавички във Вашето изказване, разградения двор в морските ни граници. Както вече знаете, по мое предложение Министерският съвет прие решението за изграждането на Национална интегрирана система за информация и контрол на морските пространства на Република България. В това решение се определя междуведомствена група, която трябва да изгради тази Национална интегрирана система за информация и контрол на морските пространства на Република България. За да бъде изготвена пълна и всеобхватна програма за изграждане на системата, беше необходимо извършването на независимо изследване на съществуващото състояние в Министерството на отбраната и другите ведомства, имащи отношение, в частност Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта и съобщенията.
Поради липса на финансиране на горепосочената дейност, което е основна причина за забавяне изготвянето на програмата, междуведомствената група прие предложението на фирма “Локхит Мартин” за изготвяне и безвъзмездно предоставяне на цитираните документи. В изпълнение на поетия ангажимент фирма “Локхит Мартин” изготви и представи проект за системна и техническа архитектура за националната система, чийто преглед в момента се извършва от структурите на Министерството на отбраната. След приключването на прегледа ще се извърши необходимото съгласуване в рамките на междуведомствената група и на основата на съвместно приетите документи групата ще изготви проекта на програмата, който ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет. Успешната дейност по реализацията на програмата ще осигури защита на националните интереси и изпълнение на изискванията на международните задължения на Република България.
Още малко на темата “разграден двор”. Понастоящем на българското Черноморско крайбрежие работят и се развиват ведомствените системи за наблюдение и контрол на корабоплаването и охрана на морските граници на Военноморските сили, на Национална служба “Гранична полиция” и Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Те успешно и адекватно изпълняват своите функции. Отговорно заявявам, че Министерството на отбраната, респективно Генералният щаб и Главния щаб на Военноморските сили успешно изпълняват задачите си по охрана и отбрана на българското Черноморско крайбрежие с всички налични сили и средства от отлично обучения и подготвен личен състав на Военноморските сили в тясно взаимодействие с всички органи и организации, имащи отношение към осигуряване на морския суверенитет.
Приведените от Вас примери с моторни кораби “Хера” и “Елена” и станалите инциденти с чуждестранни рибарски търговски кораби са аргумент точно за това, което казвам аз, а не за това, което казвате Вие. В примера “Елена” Военноморските сили решиха адекватността на събитията, а примерът “Хера” по никакъв начин не може да се свърже с дейността на Военноморските сили на Република България. Нещо повече, сили и средства на Военноморските сили активно и успешно участват във всички операции, в т.ч. и с чуждестранни търговски кораби. Аз като министър на отбраната нямам забележки към тяхната дейност.
По проблема за радарите “Калиакра”. Ръководството на Министерството на отбраната, придържайки се към възприетите по стандартите на НАТО процедури, беше принудено да прекрати проекта “Калиакра”, като за всички проекти до този момент правим нова оценка. Действително по проекта са били планирани средства, те за щастие са ограничени, малки суми, които са стари, по предходни плащания, по договори, сключени от предишното ръководство на Министерството на отбраната. Отдавна е спряно финансирането на този проект.
Една от задачите при изготвяне на бъдещия общосистемен проект е интегриране на съществуващите в момента система и средства за контрол и наблюдение на различните ведомства с цел максималното им използване на намаляване стойността на националния проект.
Каква част от съществуващата техника, включително и радарите “Калиакра” ще бъдат използвани и в каква степен, ще бъде проучено и предложено от стратегическия партньор, който ще бъде избран за реализация на проекта?
Уверявам Ви, господин Бакалов, че правителството на Република България прави и ще продължи да прави всичко необходимо за повишаване на възможностите и боеготовността на Българската армия за защита на националните интереси и изпълнението на поетите международни задължения, включително надеждната защита и охрана на нашата морска граница. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Господин Бакалов, имате право на два уточняващи въпроса. Заповядайте.
Йордан Бакалов (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Явно има някакво неразбиране от страна на правителството за единната информационна система. Вие ми казвате, че в момента има такива на Военноморските сили и на Гранична полиция. Но условието е такава система да има и тя да бъде единна. И ще Ви обясня с прости думи, че тази система ще предотврати определено контрабандата на цигари, контрабандата на други стоки и наркотици, също така незаконния трафик на хора, на емигранти и т.н. Затова изричното изискване е да има такава единна система. И тъй като Вие вече цитирахте Военноморския флот, Гранична полиция, един от уточняващите ми въпроси е следният: защо Министерството на отбраната и Генералният щаб са съгласували изграждането на проект “VTMS” на Министерството на транспорта и съобщенията, който определено не се вписва в изграждането на Единната система за наблюдение и контрол на морската ни граница? Защо това е направено, при положение че има такова условие?
От гледна точка на документите. Аз също ги имам. Даже там има едно постановление, което е издадено на 31 април – такъв ден не знам дали има. Така че, това е един от уточняващите въпроси: Защо Вие сте съгласували системата “VTMS” на Министерството на транспорта и съобщенията? Според експерти на НАТО тази система е удобна за някой GSM-оператор, но не е удобна за националната ни сигурност.
И другото, което казахте, специално за “Калиакра”. Да, добре е, че сте го спрели. Но колко пари са изразходвани досега? Аз мисля, че сумите изобщо не са малки, те са над 100 млн. лв. Над 100 милиона са тези суми специално за “Калиакра”.
И в тази връзка следващият ми уточняващ въпрос е: Вие ще сезирате ли прокуратурата за произведените и за въведените, в кавички естествено, на въоръжение радиолокационни системи “Калиакра”? Това е. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бакалов.
Заповядайте за отговор министър Свинаров. Имате думата.
МИНИСТЪР Николай Свинаров: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Бакалов, конкретно на втория въпрос, аз мисля, че отговорих. Избраният изпълнител на проекта ще осъвмести цялата налична техника, в това число, и системата “Калиакра” за евентуално използване.
Що се отнася до това, защо Министерство на отбраната е съгласувало проекта “VTMS” на Министерство на транспорта и съобщенията, трябва да уточним, че това е един проект, който ние заварихме в много напреднала фаза – проект с външно финансиране нещо, което Вие добре знаете и аз бих могъл да отговоря на въпроса защо съм го съгласувал, ако Министерството на транспорта и съобщенията отговори защо го е изпълнило.
Съвсем накратко, защото е важно: това е един проект, който има отношение, който решава проблеми, но за съжаление много частични и много малка част от проблемите. Той неслучайно е един проект на една ниска стойност - на двадесет пъти по-ниска стойност от реалната стойност на необходимия проект, който трябва да изграждаме, поради което беше изградена междуведомствена група в Министерския съвет под ръководството на министъра на отбраната - неслучайно, защото министърът на отбраната и неговите структури отговарят в най-дълбок периметър, за разлика от отговорностите на Министерството на транспорта и съобщенията и Министерството на вътрешните работи чрез служба “Гранична полиция”. Затова е приет този проект. Той също ще бъде осъвместен с общия проект за общата радиолокационна система в Черноморското крайбрежие на България. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Свинаров.
Господин Бакалов, имате право да изразите отношение към отговора на министъра. Заповядайте.
Йордан Бакалов (СДС): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Отговорихте на първия ми въпрос, но на втория въпрос не ми отговорихте –дали ще предадете материалите за “изградените и въведените”, както казах, системи за наблюдение “Калиакра”. Затова аз лично не мога да бъда доволен от Вашия отговор във втората му част.
В първата му част – аз оставам с чувството, че или Министерството на отбраната, или целият Министерски съвет общо взето бих го казал не е в час за това какво трябва да се изгради. Системата, която е изградена “VTMS” от Министерството на транспорта и съобщенията, не е на много малка стойност. Да, тя е с външно финансиране, но тя не може да се съвмести с изграждането на система за наблюдение “Морски контрол на границата на Дунав”, защото тази система, за да действа – вие много добре знаете, че трябва да има “GPS” на самия кораб. А системата на Дунав е на съвсем друг принцип. И не е нужно тогава да се харчат милиони евро за закупуване на разни фрегати със съмнителни качества, а е нужно да се изгради точно тази система и изграждайки я, аз още един път ви казах Министерството на вътрешните работи ще се бори много по-ефективно срещу контрабандата на стоки, преминаването на нашите граници, което е един от сериозните проблеми и които постоянно ни се поставят от Европейския съюз. За това става въпрос. Но явно, за да стане това, трябва да има и политическа воля, и трябва да има и самото разбиране какво трябва да се направи. Аз виждам, че няма такова разбиране и няма такова знание, затова че трябва да се изгради такава система. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Бакалов.
От името на парламентарна група – госпожа Елиана Масева. Заповядайте.
Елиана Масева (ПСДСБ): Благодаря.
Искам да направя изявление от името на Парламентарен съюз Демократи за силна България. Миналия петък, точно преди една седмица, ние заявихме, че искаме да участваме в консултации, за да се пресече тази агония по отношение формирането на важни органи и дейността на важни институции в държавата. Това наше предложение беше отклонено по най-груб и брутален начин от управляващите, които през това време бяха вече сключили сделка с господин Ахмед Демир Доган и представителите на Българската социалистическа партия. От това за нас следват няколко извода.
Първо, че управляващите не желаят консенсус и подготвят бъдещото си управление с Българската социалистическа партия.
Второ, че Българската социалистическа партия не е никаква опозиция в това Народно събрание. (Реплики от БСП.) Тя участва наред с Доган и Симеон Сакскобургготски в разпределянето на политически позиции и политически постове – нещо, което управлението на господин Иван Костов не си позволи в продължение на четири години.
Освен това, съвсем ясно управляващото мнозинство още вчера показа как на институцията, която трябва да бъде най-безпристрастна, посочва свои изявени, политически партийни членове за лидери. Така стана и с Българска народна банка. Това се случи и с Върховния административен съд.
Остро протестираме срещу действията на мнозинството в коалиция с ДПС и БСП. (Ръкопляскания от ПСДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Масева.
Преминаваме към парламентарния контрол на господин Георги Петканов – министър на вътрешните работи.
Актуален въпрос към него е отправил народният представител Димитър Дойчинов относно кражба на старинни икони от Дивотинския манастир “Света Троица”, находящ се в община Перник.
Господин Дойчинов, заповядайте – имате думата.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми господин министър, дами и господа народни представители! Толкова дълго чаках отговора, че ми се ще поне отговорът да бъде положителен.
През лятото на 2004 г. от Дивотинския манастир “Света Троица” е извършена кражба на три икони, едната от които датира от 1790 г. Тя е изключителна рядкост, пазена в продължение на три века.
Културно-историческото наследство на България, свързано с християнската ни идентичност е най-добрият атестат пред Европейския съюз. Богатството на икони е запазвано и обогатявано дори по времето на робство, а днес сме свидетели на загуба на икони във време и в условията на демокрация. Националната ни идентичност не може и не бива да се разпилява. В този случай иконите са поръчани за изработка от жителите на населеното място в с. Дивотино. Необходимо е да се изчерпат всички мерки за връщане на откраднатото църковно богатство.
В създалата се ситуация единственият полезен ход е иконите да бъдат намерени и съхранени, защото тази загуба не може да бъде компенсирана с нищо друго. Тук става въпрос не само за изображение на светец, а тук става въпрос за икони, които са символ на християнското вероизповедание на българския народ. Става въпрос за иконопис, влязла в историята на България. Самият Дивотински манастир се нуждае от помощ, изживява превратностите на съдбата на българския народ. Тук усилията за откриването на липсващите икони биха били благородни и богоугодни, а нехайството и липсата на усилия би представлявало национален негативизъм.
Въпросът има и други измерения. Министерството на вътрешните работи има ли специализирано звено за борба с този вид специфична престъпност?
На второ място, Министерството на вътрешните работи и неговите подразделения имат ли информационна банка за местонахождението и характеристиките на произведения на изкуството, включително икони?
На трето място, каква е ефективността в работата на Министерството на вътрешните работи за разкриването на тези специфични престъпления – кражбата на икони?
Ние сме богати на история, на културно-исторически символи и паметници. Кражбите ни правят по-бедни по дух, а ограбената култура е само спомен. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Министър Петканов, заповядайте за отговор на актуалния въпрос.

МИНИСТЪР Георги Петканов: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, на 16 септември 2004 г. около 6,00 ч. сутринта в Първо РПУ – град Перник, е подаден сигнал, че църквата към манастира “Света Троица” – с. Дивотино, община Перник е разбита и има извършена кражба. На местопроизшествието е изпратена оперативна група за извършване на оглед. Установено е, че входната врата на църквата е разбита и че липсват четири икони. Незабавно са предприети всички необходими оперативно-издирвателни и процесуално-следствени действия по разкриване на престъплението.
Ще ви посоча само по-важните от тях:
- иззети са дактилоскопични следи и следи от материя;
- разпитани са всички лица, които към момента на извършване на кражбата са се намирали в манастира;
- извършена е проверка на лицата от криминалния контингент по линия на културно-историческите ценности в региона;
- уведомени са всички регионални дирекции на Министерството на вътрешните работи за вида на откраднатите икони и други;
- по случая е образувано дознание срещу неизвестен извършител и е изготвен оперативен план за действие.
Към настоящия момент неговото изпълнение е в ход и има постигнати значителни конкретни резултати. Но, за да не възпрепятствам успешното развитие на производството, за което се надявам да проявите разбиране, не бих разкривал публично детайли от заплануваните и осъществените към момента мероприятия.
Така че, уважаеми господин Дойчинов, виждате, че са предприети всички необходими и възможни действия в случая за разкриване извършителите на кражбата. Вярвам, че, въпреки и с известно закъснение, работата ни по този случай ще приключи успешно. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, министър Петканов.
Заповядайте за реплика, господин Дойчинов.
Димитър Дойчинов (КБ): Аз искам да благодаря за положените усилия, но ми се струва, че до момента те са по-скоро безрезултатни и може би разковничето на успеха се крие в това, което избягнахте да отговорите. Дали МВР има специализирано звено за борба с този вид специфична престъпност? Разполага ли МВР с необходимата информационна банка за местонахождението и характеристиките на произведения на изкуството, включително и на икони? В крайна сметка, времето, което е минало от извършването на съответната кражба до момента, показва, че все по-малко шансове остават, за да бъде разкрито това престъпление. Струва ми се, че вероятно трябва да се смени подходът към този вид тематични престъпления, ако искаме да има конкретен резултат от всяко едно издирване, което се прави по подобен проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за реплика, господин Петканов.
МИНИСТЪР Георги Петканов: Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Дойчинов, така както е зададен Вашият актуален въпрос, той е: предприети ли са необходимите действия за разкриване на конкретната кражба? Това е Вашият актуален въпрос. Аз, в рамките на поставения от Вас въпрос, мисля, че детайлно Ви отговорих какво е направено към момента. Пак повтарям, всичко възможно и необходимо.
Оттук нататък, за съжаление, кражбата все още не е разкрита и това е така по простата причина, че няма държава в света и няма да има такава, където да има 100% разкриваемост на престъпността.
В нашата страна за миналата година тя е една от най-високите в Европа – 63 на сто, а средно за Европа – за Франция, Германия, Австрия, тя е около 40-45 на сто. Кражбата на иконите в случая, в Дивотино, попада в категорията на неразкритите засега и надали от нас би се искало 100% разкриваемост на всички извършени в държавата престъпления.
Допълнителните въпроси, които поставихте. Да, в системата на полицията има изградено специализирано звено за борба с кражбите на културно-исторически ценности. Има такова специализирано звено. Нямаме банка с всички културно-исторически ценности, които има българската държава, и, разбирате, че това практически не е възможно да стане.
Не избягвам отговора на въпроса, така както го поставихте в допълнителните въпроси, че търпим упрек, че не е разкрита засега тази кражба. Надявам се в един момент това да стане. Това, което е по силите ни, това, което можем и към момента, аз мисля, че го правим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, министър Петканов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи има думата господин Ахмед Юсеин.
Ахмед Юсеин (ДПС): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми колеги!

“ДЕКЛАРАЦИЯ
от Парламентарната група на Движението за права и свободи

Приемането на Закона за избиране на народни представители този път стана непосредствено преди изборите – лоша практика на последните 15 години, нещо, което предопредели необмисления характер на голяма част от предложенията.
Прибързаният ход на приемане доведе до това, че бяха гласувани текстове, които вместо да улеснят изборния процес, ще затруднят избирателите и ще предизвикат негативни последици. Въвеждането на така наречената интегрална бюлетина ще доведе до драстично увеличаване на броя на недействителните гласове в национален мащаб по примера на състоялите се през 1999 г. местни избори, когато подобен злополучен експеримент бе проведен под натиска на тогавашното мнозинство в Народното събрание.
Европейската практика показва, че подобни нововъведения се правят не в навечерието на избори, а достатъчно време преди тях, за да могат избирателите да усвоят новите правила за гласуване и да бъде проведена необходимата разяснителна кампания.
За първи път през 15-годишния демократичен път на развитие на страната, с така приетите изменения в Избирателния закон, се ограничава възможността на избирателя пряко да гласува за предпочитания от него кандидат. Онези, които най-много говореха за въвеждането на мажоритарния елемент, наложиха анонимност на кандидатите. Зад всяко име в кандидат-депутатската листа се крие определено послание и се визира специфична целева група от избиратели. Всичко това е в грубо противоречие с основния конституционен принцип за прекия вот.
Убедени сме, че въвеждането на финансов депозит и събирането на 5 хил. подписа като задължително условие за участие в изборите нарушава европейския принцип на политическия плурализъм, гарантиран от Конституцията на Република България и потвърден от решенията на Конституционния съд.
Движението за права и свободи декларира, че въпреки усилията ни за подобряване на закона, които биха гарантирали провеждането на свободни и демократични избори, на висотата на настоящия статут на Република България като бъдещ член на Европейския съюз, останаха текстове, които ще затруднят всички български граждани при упражняване на тяхното основно конституционно право на вот.”
Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Юсеин.
С това парламентарният контрол за днес приключи.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието със:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО МЕЖДУ ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ ЗА АТОМНА ЕНЕРГИЯ И ДЪРЖАВИ-НЕЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ОТНОСНО УЧАСТИЕТО НА ПОСЛЕДНИТЕ В ДОГОВОРЕНОСТИТЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА РАНЕН ОБМЕН НА ИНФОРМАЦИЯ В СЛУЧАЙ НА РАДИАЦИОННА ОПАСНОСТ, внесен от Министерския съвет на 8 март 2005 г.
Има ли член на Комисията по енергетика да представи доклада на комисията?
Заповядайте, господин Ламбовски.
ДОКЛАДЧИК Димитър Ламбовски: Благодаря, госпожо председател.

“Д О К Л А Д
относно Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и държави-нечленки на Европейския съюз относно участието на последните в договореностите на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 март 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 30 март 2005 г., Комисията по енергетика обсъди Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и държави-нечленки на Европейския съюз относно участието на последните в договореностите на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност. На заседанието присъстваше господин Сергей Цочев – председател на Агенцията за ядрено регулиране, който представи законопроекта от името на вносителя.
Предложеното за ратифициране споразумение е подписано от Република България на 23 септември 2003 г. То се отнася до договореностите за уведомяване и обмен на информация във всички случаи, в които на територията на една от страните-участнички настъпи събитие, свързано с авария на:
- ядрен реактор;
- всяко съоръжение, свързано с ядрения горивен цикъл;
- всяко съоръжение, свързано с управлението на радиоактивни отпадъци;
- транспорта и съхранението на ядрено гориво и радиоактивни отпадъци;
- производство, употреба, съхранение, депониране и транспортиране на изотопи;
- използване на изотопи за производство на енергия в космически обекти;
- всякакви събития, в резултат на които е настъпило или е вероятно да настъпи изменение на радиационната обстановка, което да доведе до увреждания на околната среда и хората.
Участнички в споразумението са страните-членки на Европейския съюз и България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Швейцария и Турция.
Следвайки своята политика за използване на ядрената енергия, съобразно възприетата международна практика, България изпълнява поетите ангажименти по Конвенцията за оперативно уведомяваме при ядрена авария, което е свързано преди всичко с Международната агенция за ядрена енергия. Независимо от тези ангажименти, с настоящото споразумение страната осигурява допълнителен канал за бърз обмен на информация в рамките на Европейския съюз.
Република България е в състояние да изпълнява изискванията, заложени в споразумението. Подобни изисквания се изпълняват и в момента във връзка с това, че България е страна-членка по Конвенцията за ядрена безопасност, Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария и Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка.
Произтичащите от ратифицирането на споразумението финансови ангажименти са незначителни. Те са залегнали във финансовата рамка на Агенцията за ядрено регулиране и се изпълняват от 2004 г.
След проведеното гласуване с 11 гласа “за”, без “против” и “въздържали се”, Комисията по енергетика реши:
Подкрепя Законопроект за ратифициране на Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и държави-нечленки на Европейския съюз относно участието на последните в договореностите на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност № 502-02-12, внесен от Министерския съвет на 8 март 2005 г.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 8 от Конституцията на Република България да приеме законопроекта по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказване по този законопроект за ратификация. Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Европейската общност и държави-нечленки на Европейския съюз.
Моля, гласувайте.
Гласували 94 народни представители: за 94, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение думата има господин Ламбовски.
Димитър Ламбовски (НДСВ): Предлагам да гласуваме и на второ четене законопроекта за ратификация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има процедурно предложение в едно пленарно заседание законопроектът да бъде приет на две четения.
Моля, гласувайте.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля Ви, господин Ламбовски, да представите съдържанието на законопроекта.

ДОКЛАДЧИК Димитър Ламбовски: Благодаря.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и държави-нечленки на Европейския съюз относно участието на последните в договореностите на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност

Член единствен. Ратифицира Споразумението между Европейската общност за атомна енергия и държави-нечленки на Европейския съюз относно участието на последните в договореностите на Общността за ранен обмен на информация в случай на радиационна опасност, подписан от Република България на 25 септември 2003 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
Има ли желаещи за изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Законът е приет на второ гласуване.
Заповядайте за процедурно предложение, госпожо Калканова.
Татяна Калканова (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Правя процедурно предложение за промяна в дневния ред и за преминаване към т. 8 от нашата програма, а именно – първо четене на Законопроекта за частното изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме това предложение да преминем към Законопроекта за частното изпълнение.
Гласували 102 народни представители: за 85, против 12, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Има доклад на Комисията по правни въпроси.
Моля, госпожо Дикова, заповядайте да прочетете становището на комисията.
ДОКЛАДЧИК Марина Дикова:

“Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен от Огнян Герджиков и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 20 януари 2005 г., Комисията по правни въпроси обсъди на първо четене Законопроекта за частното изпълнение, № 454-01-74, внесен от Огнян Герджиков и група народни представители.
На заседанието присъстваха госпожа Меглена Тачева – заместник-министър на правосъдието, проф. Огнян Герджиков, доц. Камелия Касабова, проф. Валери Димитров и Нина Чилова – вносители на законопроекта, господин Георги Дичев, Мария Колева и Мария Макавеева – представители на Софийската съдебно-изпълнителна служба, както и представители на бизнес асоциации и неправителствени организации.
От името на вносителите законопроектът бе представен от проф. Димитров. Той подчерта, че основният принцип на внесения законопроект е този принудителното изпълнение да бъде изведено от сферата на държавата и да бъде осъществявано не от държавни чиновници, а от професионалисти, обединени на съсловно-корпоративен принцип. Те ще имат своя самоуправляваща се организация, в която членството ще бъде задължително. Това ще бъде Камарата на частните изпълнители, която следва да осъществява саморегулация и самоконтрол с цел постигане на високи професионални и морални стандарти.
От друга страна, държавата ще осъществява административен и финансов контрол върху дейността на съсловието на частните изпълнители, които могат да бъдат заличени от състава при нарушаване изискванията на закона или правилата на съответната самоуправляваща се общност – Камарата на изпълнителите. Наред с това се предвижда упражняване на контрол върху тяхното лично имуществено състояние, тъй като те ще се разпореждат със сериозни активи. На контрол ще подлежи и обстоятелството, доколко те се разпореждат в интерес на кредиторите и взискателите.
Това е принципният модел, който е възприет в повечето държави-членки на Европейския съюз. Предимството му е, че лицата, които осъществяват действия по принудително изпълнение, са заинтересовани от качествено, бързо и ефективно изпълнение. Те са поставени в условия на конкуренция, на състезание помежду си и очевидно е, че когато човешкият интерес действа в една посока с интереса на кредитора и взискателя, и в определени случаи в интерес на длъжника, това е много по-добре, отколкото да се разчита, че държавният чиновник, който получава заплата за това, което върши, ще го изпълнява много качествено, много ефективно и ще бъде силно мотивиран. От тази гледна точка възприемането на модела, заложен в проекта за закон, би се отразил позитивно както на икономическото развитие на страната, така и за премахването на един от най-неприятните проблеми на правната ни система в сферата на гражданското правораздаване.
Проектът за Закон за частното изпълнение съдържа изключително строги и сериозни гаранции за това, че с тази дейност няма да се злоупотребява. За пръв път се предвижда имуществена отговорност, ако частният изпълнител нанася вреди на кредиторите и длъжниците при незаконосъобразно принудително изпълнение. Предвиден е механизъм на професионална застраховка и пряк иск за имуществени вреди, нанесени от незаконосъобразни действия на частния изпълнител.
Така изложените основни принципи на проекта за Закон за частния изпълнител бяха напълно подкрепени в изказванията на народния представител Татяна Дончева, господин Божидар Данев и Красен Станчев като представители на бизнес организациите и от господин Георги Дичев, председател на Управителния съвет на Съюза на съдия-изпълнителите.
Противоположна позиция, отхвърляща необходимостта от въвеждане на частно изпълнение, изказаха представителите на съдии-изпълнители госпожа Мария Колева и Мария Макавеева, както и проф. Велко Вълканов.
Според тях ефективността на съдебно-изпълнителната служба не се определя от формата или статута на съдия-изпълнителя, а от правомощията, които законодателството предоставя за осъществяване на неговата дейност. Промяната на статута върви едновременно с промяна и на правомощията. В този смисъл, ако същият кръг правомощия, които се предоставят със Законопроекта за частния изпълнител, се предвидят по отношение на държавните съдии-изпълнители, подкрепени по ефикасни процесуални процедури в Гражданскопроцесуалния кодекс, то в този случай биха били преодолени много от проблемите, които седят пред съдебното изпълнение понастоящем.
Очерта се и едно трето становище, гравитиращо към идеята за въвеждане на смесен модел на принудително изпълнение, тъй като той по-добре кореспондира с предоставянето на част от досегашните държавни функции на частни субекти. Съществува кръг от съдебни изпълнения със социално значение, които са непарични и са свързани предимно с прилагане на съдебни решения, които се отнасят до грижите за децата, до достъпа на родителите към тях и т.н. В този смисъл случаите, които засягат масови граждански интереси, включително и финансовите, следва да се отделят, доколкото те могат да бъдат функция на държавата. Така както в областта на правораздаването има възможност за съвместяване на държавното правораздаване с арбитража, подобен подход би бил приложим и в областта на принудителното изпълнение. Така изпълнението става по-сложно като регламентация, но тази по-сложна задача сигурно дава и повече възможности за решения от проекта за Закон за частното изпълнение в наличния вариант.
Тази компромисна трета теза бе подкрепена от народните представители Анелия Мингова, Йордан Соколов, Янаки Стоилов и заместник-министър Тачева.
След проведените разисквания Комисията по правни въпроси прие с 9 гласа “за” и 4 “въздържали се” Законопроекта за частното изпълнение.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Моля Ви в качеството Ви на вносител на законопроекта, да го представите.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! За никого от нас не е тайна, че действащата в момента система за принудително изпълнение не е ефективна. Съществуващите проблеми са констатирани не само от нас, но и в редовния Доклад на Европейската комисия за 2004 г. за напредъка на България в преговорите за членство в Европейския съюз. В момента в България има общо 255 съдия-изпълнители, които са на подчинение на министъра на правосъдието. Този брой не е никак малък, но по мнение на експертите от Европейската комисия именно изпълнителното производство е едно от най-зле действащите процедури в страната ни и се явява една от сериозните пречки за развитието на икономиката.
Настоящата система е крайно отрицателна за бизнес климата като цяло. Факт е, че Асоциацията на чуждестранните инвеститори и банкерите неведнъж е повдигала въпроса за въвеждане на частно принудително изпълнение. В момента липсват пълноценни механизми за стимулиране на съдия-изпълнителите с оглед максималната ефективност на процеса. Изпълнителното производство е бавно, защото длъжниците разполагат с редица процесуални действия за възпрепятстване на производството, а също така и поради това, че изпълнителният процес се води преимуществено от кредитора, който не винаги разполага с нужния опит и правни умения.
Българското правителство вече е поело категоричен ангажимент към Международния валутен фонд за въвеждането на частното принудително изпълнение до края на 2005 г. Този ангажимент е фиксиран в Меморандума за икономическата и финансовата политика на България за периода 2005-2006 г.
Това са само една част от причините, които наложиха изготвянето на Законопроекта за частното изпълнение, внесен от проф. Огнян Герджиков и група народни представители.
В най-общ план мотивите за внасянето на законопроекта, както и най-основните акценти в него бяха изложени в доклада на комисията.
След започването на дебата си запазвам правото да взема думата отново. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по този законопроект.
Господин Ламбовски, заповядайте.
Димитър Ламбовски (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Аз много се радвам, че все пак в рамките на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание ние успяхме в дневния ред да стигнем дотам, че макар и на първо четене да гласуваме този законопроект.
Смятам, че той е от изключителна важност за бизнеса в България, защото всички, които имат допирни точки и знаят колко е муден процесът на съдопроизводството в крайната му фаза, казвам това съвсем образно, колко време трае, как по този начин определени стопански субекти – юридически лица, които са потърпевши по една или друга причина от този бавен и мъчителен понякога процес, са принудени да търсят един куп неформални начини, за да уреждат своите взаимоотношения. Години наред това беше генератор на престъпността в България, малко или много, предвид на това, че до известна степен в България имаме “отказ от правораздаване”. Казвам го в кавички, защото реално погледнато за много стопански субекти пак ще повторя, че това беше тъжната действителност.
Мога да кажа, че аз подкрепям и силно приветствам, ако ние успеем възможно по-бързо да гласуваме този законопроект и в крайна сметка да имаме много по-ефикасни механизми, много по-бързи механизми, свързани със съответната мотивация на пряко ангажираните в този процес лица.
Аз ще гласувам в подкрепа. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ламбовски.
Има ли други желаещи за изказване по законопроекта?
Господин Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов (КБ): Госпожо председател, господа народни представители! Този законопроект беше обстойно обсъждан в Комисията по правни въпроси. Там, както чухте от доклада, се представиха и различните виждания по повод въвеждането на частното изпълнение.
Едва ли някой тук ще подложи на съмнение факта, че претенциите, които имат българските граждани, стопански субекти, а и партньори на нашата страна, не са неоснователни за всички елементи на съдебната система, в т.ч. и в крайна сметка като заключителна фаза от производството – и към съдебното изпълнение.
Причините за това са различни и те съвсем не се коренят във факта, че в България съществуват държавни съдебно-изпълнителни служби. Този подход би бил крайно наивен, ако се застъпва от повечето хора, които поддържат въвеждането на частното изпълнение. Той предварително ще обрече на известна неефективност и този нов институт.
Причините са много повече. Те се коренят в условията на самия преход, в стопанските процеси, които се развиват, в отслабването на държавността, в мотивацията, която имат кадрите, в начина, по който някога те се подбират, оценяват и са принудени да действат.
Това, което мисля, че също трябва да бъде подчертано, когато често се правят сравнения между някои видове производства, е отликата, която съществува помежду им. В България на подобни начала беше организирана нотариалната дейност, чрез лица, които я осъществяват като свободна професия, които се сдружават в камара и те именно извършват удостоверителните действия в рамките на охранителните производства.
Изпълнителният процес обаче е една от най-конфликтните точки и една от най-ярките прояви на принудителната функция на държавата, така че тук сравненията по-скоро водят до отбелязване на разликите между охранителното и изпълнителното производство.
Това, което мисля, че трябва да бъде направено и е добре, че се възприема и от вносителите на законопроекта, не е да се премине просто от държавно съдебно изпълнение към частно, а да се допусне възможност за въвеждане на института на частните изпълнители, на създаване на такива служби, без да се премахва и без да се подценява значението на държавното изпълнение. Смятам, че този смесен модел, около който в крайна сметка се обедини комисията, независимо, че не е приключила процедурата на първо четене, ще покаже какви са предимствата и недостатъците на всеки един от моделите, между тях ще може да се поддържа конкуренция, и което е главното – ще се създадат повече възможности за избор на взискателите, с оглед на претенциите, които те имат и очакват да бъдат удовлетворени. Защото законопроектът в представения му вид явно е повлиян много повече от носителите на големите стопански интереси, които в никакъв случай не са за подценяване, но той не обръща същото внимание на изпълнението на редица действия, които засягат друга, дори много по-многобройна група граждани, макар и техните интереси да нямат същата финансова оценимост, а дори в някои случаи да не могат да бъдат имуществено оценими.
Възниква въпросът по какъв начин ще се осъществява взаимодействието между частните изпълнители и полицейските органи, защото това производство няма как да постигне своите резултати, ако то не разчита и на принудителни действия от органите, които са специализирани за това.
Също така трябва да се предвиди модел на отношенията, който да не допусне пренасянето на съществуващите силови методи, които не са описани в закона, но които съществуваха и не са отживели, ако те просто се пренесат в новите отношения между съдебни изпълнители и стопанско-силови структури, които осигуряват техните действия. Това са въпроси, които не намират своя отговор в съществуващия законопроект. Затова и като цяло Коалиция за България ще се въздържи от неговата подкрепа в заявения вид. Но се надяваме, че в крайна сметка ние ще имаме повече основания за подкрепа, когато бъде представен обобщеният, крайният вариант на законопроекта, който ще се основава именно на съчетаването на двата модела. И, надявам се, че най-добре практиката ще покаже какво ни дават тези опити за съвместяване на двете линии на съдебно-изпълнителната дейност.
Добре е, че се внася и друг законопроект, който предвижда промени в Гражданско-процесуалния кодекс в частта за принудителното изпълнение. Но, питам се, трябваше ли да се чака идеята за частното изпълнение, за да се предложат много по-ефективни, радикални стъпки за рационализиране на самия изпълнителен процес? Защото главните дефекти в него се дължат на съществуващите процедури, които дават възможност в много случаи да бъдат заобикаляни, забавяни и по този начин да не могат да бъдат удовлетворени интересите на лицата, които са ги получили с решенията, влезли в сила. Това са въпроси, които, пак казвам, надявам се в крайна сметка да получат своето по-добро и балансирано решение и дано това да бъде постигнато в оставащото време от мандата на парламента. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Стоилов.
Господин Пирински, заповядайте за изказване.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо председател, уважаеми колеги! Безспорно законопроектът, който е предмет на дискусия в пленарната зала днес, е от възлово значение за преодоляване на един от основните проблеми, който стои пред държавата и пред обществото – ефективното функциониране на съдебната власт и то във фазата на изпълнението.
В мотивите към законопроекта, внесен от проф. Герджиков, ясно е казано, че състоянието на съдебното изпълнение в България налага констатацията, че то е крайно неефективно и не отговаря на измененията, настъпили в страната през последните 15 години. И оттук, госпожо председател, бих се постарал да поставя и въпроса, който днес е пред пленарната зала. Става дума за законопроект, който се стреми да даде нова уредба, която да работи по отношение на частното изпълнение. Но, както каза и господин Стоилов, в хода на дискусията в Комисията по правни въпроси е станало ясно, че такова разграничение – частни изпълнители за частното изпълнение; държавни изпълнители за публичното изпълнение е трудно реализуемо, не може да се постави такава Китайска стена между двете сфери. И навярно между първо и второ четене ще се търси необходимият баланс в това отношение.
Ето защо, госпожо председател, струва ми се, че щеше да бъде правилно на първото четене на този законопроект непременно да присъства и министърът на правосъдието. Защото, наред с всичко останало, в законопроекта се предвижда той да упражнява много важни контролни правомощия по отношение и на отделните частни изпълнители, по отношение и на техните органи – Камарата на изпълнителите.
Поставям въпроса за контрола върху дейността на бъдещите частни изпълнители не само от гледна точка на аргументацията, застъпена от господин Стоилов, а именно израждането на дейността на част от тези хора в тип изпълнение на сегашни силови структури в кавички, които са изцяло извън закона. Но бих направил един известен макар и условен паралел с дейността на частните нотариуси. И в хода на дискусията по този законопроект, далеч преди внасянето му в пленарната зала, се изтъкваше опитът с въвеждането на частната нотариална дейност, с това, че вече няма тези опашки и перипетии около сградата на Нотариата на кръстовището на бул. "Патриарх Евтимий", значителното облекчение в ежедневния оборот на всеки гражданин при необходимостта да ползва нотариални услуги.
Но днес ни беше раздаден докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в Народното събрание. В този доклад, наред с многото други констатации за нарушения и проблеми, е засегнат и проблемът за измамите с продажби на чужди апартаменти. И се казва, че механизмът на тези измами е главно чрез издаване на нотариално заверени пълномощни на лица, представили се за собственици на апартаментите, с подправени пълномощни и неприсъствено, така е редактирано, навярно вие го разбирате по-добре от мен. Образуваните предварителни производства и граждански дела във връзка с тези измами са висящи с години. Казвам това, тъй като ми се струва, че не можем да приемем като аксиома непременно, че щом една публична дейност се приватизира, тя непременно става само по-ефективна, по-достъпна, по-работеща. Винаги с приватизирането на такава дейност възникват поредица от рискове и възможности за злоупотреби, които в сферата навярно на едно принудително изпълнение, са от характер, който невинаги предварително може да се предвиди. Затова е основателно да се предвиди в законопроекта цялата тази поредица от контролни, мониторингови и т.н. средства и мерки.
Но аз все пак се опасявам, че възлагайки такива сериозни очаквания и надежди именно върху частния изпълнител, именно да реши въпроси, свързани със спорове от фирмен характер, в които са ангажирани суми навярно от стотици хиляди и милиони лева, в сегашните условия ще възникнат и изкушения, и въздействия, които да изкористят по принцип една практика, която очевидно се разпространява в Европа. Без, госпожо председател и госпожо Мингова, да съм сигурен, че констатираното в доклада на Комисията по правни въпроси, че това е доминиращата форма в Европа, е непременно така. Струва ми се, че балансът е по-сложен от едно такова едностранно предимство към частното изпълнение.
Но ние говорим за условията в България днес. Ясно е, че фирмите не могат да търпят положение, при което с години не могат да получат изискуемите от тях, дължимите престации, които те предявяват. Ясно е, че работим в среда, която е заредена с възможности за злоупотреба и по-тежкото от злоупотреба – изкористяване на идеята.
Госпожо председател, според мен в работата между първо и второ четене непременно трябва да бъде привлечена изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието, да бъде ангажиран целият Висш съдебен съвет, които достатъчно ангажирано и сериозно да преценят редакциите, които ще бъдат приемани, балансите, които трябва да се осигурят, гаранциите, които трябва да присъстват. При всички случаи законът, когато влезе в сила, трябва да действа така, както предложилите го очакват, както има потребност частно-гражданската сфера, и в никакъв случай като допълнителен режим, създаващ възможност за нови злоупотреби.
Считам, че когато се пристъпва към такава радикална реформа, едновременно с това би трябвало да има по-подробна оценка, анализ и представяне пред пленарната зала на състоянието на публичното изпълнение, за да може тези две сфери, които явно не могат да бъдат разграничени изцяло, да бъдат дискутирани най-малкото в един контекст, ако не да бъдат паралелно решавани самите законови норми, които ги регулират, но през цялото време Народното събрание да държи в поглед пред себе си цялата сфера.
Накрая, госпожо председател, си задавам въпроса дали заглавието на закона трябва да бъде “за частното изпълнение” или “за частния изпълнител”, защото тук в Глава втора и трета се урежда частният изпълнител и камарата на изпълнителите. Частното изпълнение като понятие и обхват може би се нуждае от отделно, по-прецизно дефиниране, включително и на връзките му с другите сфери на изпълнение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Реплика – господин Ламбовски.
Димитър Ламбовски (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Пирински, като цяло аз съм съгласен с Вашите аргументи, които чухме. Много внимателно следих и паралела, който Вие направихте след господин Стоилов във връзка с частните нотариуси и евентуалната възможност за злоупотреби. Смея да отбележа, че тук има доста голяма разлика. Докато при нотариусите хипопетично е възможно да стане фалшификация с документ за самоличност, която по един или друг начин да не бъде установена, или актоподобно естество, и чрез този акт да бъде извършена злоупотреба, при частното изпълнение имаме по-различна материя. Обикновено тук се сблъскваме по-скоро с пасивност. В момента пасивността е огромният проблем. Много често имаме даден казус, в който самият съдия-изпълнител не предприема активно действия. Няма да коментирам защо не ги предприема – защото интересът е ясен. Тук не става въпрос за милиони, както казахте, а за милиарди, като погледнете от какво естество е междуфирмената задлъжнялост в страната като цяло. Съответните действия не се предприемат поради ред причини. Не искам от тази трибуна да ги споменавам, но във всички случаи съвсем общо бих казал – поради мотивация или липса на мотивация. Те са подклаждани от двете страни. Точно поради тази причина в случая естеството е по-различно, а именно когато не се предприемат действия за запориране на сметка, защото съдия-изпълнителят не си е направил труда да установи къде са тези сметки и т.н.
По тази причина считам, че става въпрос за две различни неща – до голяма степен като естество на дейност. Тук една конкурентна основа би била само в плюс, т.е. ще имаме по-активни действия от страна на съответните частни изпълнители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Ламбовски.
Има думата за дуплика господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Господин Ламбовски, мисля, че споменах, че правя такъв паралел при цялата му условност. По никой начин не уеднаквявам спецификата на две много различни дейности.
Бих споделил и това, че сферата на нотариалната дейност по принцип едва ли е толкова конфликтна, колкото тази на съдия-изпълнителя или на частния изпълнител. Както Вие сам казахте, като цяло тази конфликтност се измерва със спорове на обща сума милиарди лева. Нека си представим при тази степен на нагорещеност на проблема, опиращ до милиарди, какъв вид въздействие в този случай бихме могли да си представим?
В края на Вашата реплика Вие споменахте, че ще трябва да се търси балансът между частното и публичното. В този смисъл аз разбирам, че споделяте виждането на господин Стоилов, а навярно и на повечето от членовете на комисията, че тук ще се търси баланс. Ясно е, че той е повече от наложителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
За изказване – господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Парламентарния съюз на Демократи за силна България ще подкрепи на първо гласуване внесения законопроект. Ние смятаме, че той урежда една изключително важна материя – на принудителното изпълнение, на тази фаза на правораздаването, която някои автори наричат дори венец на правосъдието, защото едно съдебно решение, което е влязло в сила, което е осъдително и подлежи на изпълнение, ако не бъде изпълнено, всъщност се оказва, че целият ефект от вече преминалия съдебен процес изчезва.
Общо е впечатлението, че в момента изпълнителният процес не е достатъчно ефективен. Той се осъществява от държавните съдии-изпълнители. Имаме примера на страни-членки на Европейския съюз с частното изпълнение. Затова внесеният законопроект наистина поставя за решаване един важен проблем – да се направи по-ефективно, по-ефикасно принудителното изпълнение.
Именно защото материята е изключително важна, Комисията по правни въпроси постъпи по начин, по-различен от цялата й досегашна практика. Още преди внасянето в пленарната зала на този законопроект, беше създадена работна група. В нея участваха представители на Министерството на правосъдието и на съдиите-изпълнители. Постигнат бе един добър баланс – да се приеме не да разрушим това, което в момента имаме, дори признавайки, че то не е достатъчно ефикасно и да рискуваме на негово място да изградим нещо ново, което все още не знаем как ще функционира, а да запазим двете форми – да си остане държавното съдебно изпълнение и наред с него да се въведе частното съдебно изпълнение. Тогава взискателят, който е определящ, да не кажа господар на изпълнителния процес, да има право той да избере към коя форма ще предпочете да се обърне – дали към държавния съдебен изпълнител или към частния съдебен изпълнител.
С оглед на това ние приехме двата института на съдебното изпълнение – държавният и частният, да имат еднакви правомощия. За да се постигне това, ще трябва да се внесат промени в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частното изпълнение между първо и второ четене.
Искам да уверя всички народни представители, че в голяма степен Комисията по правни въпроси е готова да направи това, отчитайки всички предложения, които ще бъдат получени.

Някои промени се налагат в разглеждания сега на първо четене законопроект. Например, ние смятаме, че е много рисково да няма съдебен контрол върху действията на частните съдебни изпълнители, те да отговарят само имуществено, ако допуснат извършването на незаконосъобразни процесуални действия на принудително изпълнение. И в това отношение режимът трябва да бъде уеднаквен между държавните съдебни изпълнители и частните – да има съдебен контрол като една гаранция, че няма да се допускат незаконосъобразни изпълнителни действия и същевременно това производство да бъде бързо производство. Дори виждането е срокът за обжалване на действията и на частния съдебен изпълнител да бъде седем дни, а не четиринадесет дни и съответният окръжен съд, който ще бъде компетентен да разглежда тези жалби, да се произнесе също в един 7-дневен срок.
Предвиждаме в закона да има изричен текст, че частният съдебен изпълнител не може да отказва, така както и държавният, да проведе принудително изпълнение тогава, когато даден кредитор, вече взискател, притежаващ изпълнителен лист, се обърне към него. И това налага да има райониране, тоест в района на един окръжен съд както държавните съдебни изпълнители, така и частните съдебни изпълнители ще бъдат задължени да извършат принудителното изпълнение на едно влязло в сила съдебно решение или арбитражно решение тогава, когато кредиторът или взискателят се обърне към тях.
Интересен е въпросът дали това правомощие да не се разшири. Тоест един съдебен изпълнител да може да действа и извън своята територия, да наречем, ако той обаче се съгласи на това, но без да е задължен да го прави. Защото бяха изтъкнати примери, че в определени остри случаи е по-добре да действа съдебен изпълнител, независимо държавен или частен, но особено частен, който не е от същото населено място. Но това ще бъде въпрос на, да го нарека, свободно договаряне между взискателя и съдебния изпълнител.
Ще се наложат и някои други промени, които по мое мнение ще подобрят внесения законопроект и ще го направят една гаранция, че занапред, когато законопроектът стане закон, принудителното изпълнение ще бъде по-бързо, по-ефективно, по-ефикасно – нещо, което се желае от всички. Защото това има огромно значение не само за защита интересите на кредиторите, но то има пряко отношение и към идването в България на чуждестранни инвеститори. Оказва се, че по-бавният, по-тромав изпълнителен процес е една от пречките в България да идват чуждестранни инвеститори, защото те са запознати с риска, че може едно дори влязло в сила съдебно или арбитражно решение да не може да бъде бързо и сигурно изпълнено.
Ето защо аз смятам, че внесеният законопроект трябва да бъде подкрепен, да се извършат тези промени, за които стана дума, за да имаме наистина едно принудително изпълнение, обслужващо интересите на взискателя-кредитор, гарантиращо правата на длъжника, с което ще настъпи една по-голяма сигурност в нашата гражданска и търговска сфера. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Соколов.
За изказване – госпожа Марина Дикова. Заповядайте.
Марина Дикова (НДСВ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, на мен винаги ми прави впечатление, че когато разглеждаме нов закон, с който целим да подобрим качеството на една или друга сфера от нашия обществен живот, в пленарна зала на първо четене се чуват повече критики и повече резерви, отколкото повече очаквания. Ако мислим и работим по този начин, действително нищо добро няма да постигнем.
Аз смятам, че членовете на Правната комисия направиха всичко, което беше по силите им, за да може да се даде на хората една алтернатива – те да избират кой ще бъде техният изпълнител, дали частният изпълнител или държавният изпълнител. Действително нормално е да има някои съмнения по прилагането на предложения проект. Но трябва да отчетем и неговите добри страни.
На първо място според мен е това, че с въвеждането на фигурата на частния изпълнител значително ще се подобри материално-техническата база, в която това съсловие работи. Ще се дадат възможности в един много кратък срок да се създаде единна информационна система, която да осъществява необходимите връзки не само между съдия-изпълнителите в страната, които ще работят в различните райони на окръжните съдилища, но и с тези, които работят в Европейския съюз.
В крайна сметка не без значение е и обвързването на възнаграждението на частния съдия-изпълнител и с крайния резултат на неговата дейност, а именно със събирането на дълга и превеждането му на кредитора. Това е един сериозен стимул частните изпълнители да работят не само професионално, но и бързо и отговорно.
Не без значение е, че предложеният от нас проект е въвел фигурата и на заместник съдебен изпълнител. Това е една фигура, към която също има определени сериозни изисквания, които детайлно са разработени в закона – изисквания за определен стаж, за опит, също така и възможността той да изпълнява определени действия, които изчерпателно са определени в закона.
Не без значение е и фактът, че в крайна сметка сме се опитали да осигурим една достъпна цена на този вид услуга. А това е с гаранцията, която предлагаме в нашия проект, таксите, които ще се избират от частния изпълнител, да бъдат определени с тарифа на Министерския съвет.
Опитали сме се да предложим решение на максимален брой проблеми. Независимо от нашата първоначална идея системата на частни изпълнения да замести в един тригодишен срок изцяло системата на държавното изпълнение в името на общия консенсус и зачитане на различните мнения на добри професионалисти приехме действително двете системи – на частно и държавно изпълнение – да съществуват и да работят паралелно.
В тази работна група, за която и господин Соколов каза, има представители на различните политически сили чрез техни членове, които работят в Правната комисия. Всички предложения, които ще направим за паралелното съществуване на двете системи, са приети с консенсус в работната група.

Така че аз смятам, че това е една добра идея, едно добро начало, на които всички трябва да дадем подкрепа. Това, с което искам да завърша, е, че в крайна сметка най-важното е да уредим обществените отношения по най-адекватния начин, а очевидно е, че системата на държавното принудително изпълнение в никакъв случай не е най-адекватната и най-ефективната.
И още нещо искам да добавя – нещо, за което искам да се съглася с господин Пирински: действително работната група също прие, че по-адекватното наименование на законопроекта е Закон за частните съдебни изпълнители и ще предложим това на Комисията по правни въпроси между първо и второ четене. Така че мисля, че необходимите промени са подготвени и въпрос на добра воля е да дадем възможност тази реформа да бъде осъществена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дикова.
Има ли други желаещи народни представители за изказвания? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за частното изпълнение.
Моля, гласувайте.
Гласували 136 народни представители: за 115, против няма, въздържали се 21.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! По програмата предстоят: първо четене на Законопроекта за държавен и финансов контрол; първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците; второ четене на Законопроекта за отбраната и т.н. – важни законопроекти, а в залата има не повече от 30 човека. Затова от името на Парламентарния съюз Демократи за силна България, предлагам поименна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Нихризов.
Преминаваме към поименна проверка:

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - тук
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анели Гинчева Чобанова - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - отсъства
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - отсъства
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - отсъства
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - отсъства
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - отсъства
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Весела Николова Караиванова-Начева - тук
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - отсъства
Владимир Стоянов Джаферов - отсъства
Владислав Борисов Костов - отсъства
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - отсъства
Георги Георгиев Пирински - отсъства
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Гиньо Гочев Ганев - тук
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - отсъства
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Василев Калоянов - отсъства
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - отсъства
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - тук
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Станимиров Дойчинов - отсъства
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - отсъства
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - тук
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - отсъства
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - отсъства
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - отсъства
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кемал Еюп Адил - отсъства
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Георгиев Костов - тук
Коста Димитров Цонев - отсъства
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - тук
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - тук
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - отсъства
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - отсъства
Мария Иванова Ангелиева-Колева - отсъства
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - тук
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - отсъства
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - отсъства
Николай Цветанов Чуканов - отсъства
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петко Димитров Ганчев - тук
Петър Василев Мутафчиев - тук
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - отсъства
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Ралица Ненчева Агайн - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Денева Георгиева - тук
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Снежина Венциславова Чипева - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - отсъства
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - отсъства
Татяна Стоянова Калканова - тук
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Хюсеин Ниязи Чауш - отсъства
Цветан Петров Ценков - отсъства
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - тук

За съжаление, не можем да продължим работата. Поради липса на кворум закривам заседанието.
Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 9,00 ч. (Звъни.)
(Закрито в 12,50 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председател:
Камелия Касабова


Секретари:
Светослав Спасов

Веселин Черкезов