Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-05-10

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Гадар Хачикян и Наим Наим

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам днешното заседанието.
Колеги, искам да ви уведомя, че във връзка с утрешната ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз преди малко се състоя Председателски съвет и искам да ви кажа до какви заключения стигнахме.
Най-напред бих искал на основание чл. 43, ал. 5 да предложа извънредна точка в днешния дневен ред - Уточняване на процедурни въпроси, свързани с утрешната ратификация.
Моля да подкрепите включването на една извънредна точка в дневния ред.
РЕПЛИКИ ОТ ПСДСБ: Не може. Това е извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Все пак право на председателя е да предложи.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 117 народни представители: за 98, против 16, въздържали се 3.
Приема се. Благодаря ви.
И така, няколко уточнения от Председателския съвет.
Предвижда се ратификацията да бъде първа точка от проектопрограмата за работа на Народното събрание за периода 11-13 май 2005 г. На пленарното заседание се предвижда да присъстват официални лица – президентът, дипломатическият корпус и др.
Предвиждат и някои малки промени в процедурата, които след малко ще бъдат докладвани. Също така се предлага да има пряко предаване по Българското национално радио и Българската национална телевизия, както и участието на хор “Космическите гласове” на България, които ще изпълнят българския химн и европейския химн.
Предвиждаме да гласуваме предложенията и седмичната програма около 18,15 ч., след като изтече срокът за предложенията, за да може утре, като започне пленарното заседание, да работим само по първа точка от дневния ред, тоест ратификацията.
Предвижда се утре редовното пленарно заседание да започне в 8,00 ч.
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Защо?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Имаме възможност по чл. 35, ал. 2 да променим началото на пленарното заседание. Това е, което предлагаме.
Михаил Миков (КБ, от място): Редовните заседания започват в 9,00 ч. Трябва да бъде извънредно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Заповядайте за формално предложение, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, господин председател, за възможността да направя това формално предложение, което обаче от съдържателна гледна точка е важно. Предложението е да започнем заседанието утре в 8,00 ч., което би дало възможност на министър-председателя, на президента на Републиката, на дипломатическия корпус, на хора, които от обяд нататък имат ангажименти, планирани отдавна, да присъстват на действията по обсъждането на Законопроекта за ратифициране на присъединителния договор. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Илчев.
Заповядайте за противно процедурно предложение, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин Илчев! Това не е противно процедурно предложение. Аз ви предлагам да се насрочи извънредно пленарно заседание, защото в чл. 35 на правилника изрично ни е записано, че редовните пленарни заседания започват в 9,00 ч. Това го пише в правилника, с който работи Народното събрание. Не може да започнат нито в 6,00, нито в 7,00, нито в 8,00. Ако искате да спазите часа 8,00 и ако сте разпратили вече поканите на дипломатическия корпус, без да сте ангажирали вниманието на народното представителство, това не е проблем на народното представителство, на правилника и на парламента. Но ви моля да спазваме правилника си. Така че насрочете извънредно пленарно заседание утре от 8,00 ч. Това е изходът от тази ситуация. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Подлагам на гласуване предложението на народния представител Станимир Илчев утре редовното пленарно заседание да започне в 8,00 ч.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 92, против 48, въздържали се 8.
Предложението се приема.
Колеги, давам думата на вносителя на проекта за решение на Народното събрание във връзка с процедурните правила.
Заповядайте, господин Илчев.

Станимир Илчев (НДСВ): Проектът за решение е следният:
"РЕШЕНИЕ
за изменение на Решение на Народното събрание от
28 април 2005 г. за приемане на Правила за процедурата
относно обсъждане и приемане на Законопроекта за
ратифициране на Договора за присъединяване на
Република България и Румъния към Европейския съюз,
Протокола относно условията и договореностите за приемане
на Република България и Румъния към Европейския съюз,
Акта относно условията за присъединяване на Република
България и Румъния и промени в Учредителните договори на
Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването
на Република България към Европейския съюз, подписани на
25 април 2005 г. в Люксембург

На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 2 от Допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

Р Е Ш И:

В чл. 3 алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) На първо гласуване законопроектът се разглежда след като Народното събрание изслуша становището на вносителя и доклада на водещата комисия.
(2) При първото гласуване на законопроекта се изказват по един представител от всяка парламентарна група в рамките на 10 мин. и един независим народен представител в рамките на 5 минути.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Илчев.
Колеги, имате думата по това проекторешение.
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСДСБ): Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, вече за трети път Вие нарушавате нашия правилник. Отскоро сте на този висок пост, но би трябвало да познавате правилника.
Първо, не можеше на извънредно заседание, за което по силата на правилника дневният ред се гласува предварително, да се вкарват нови точки по реда на чл. 40, ал. 5. Този текст важи за редовните заседания.
Второ, наистина не можеше без да се промени правилника да се променя началният час на едно заседание. И аз не знам колегите дали са наясно, но на мен не ми стана ясно защо трябва утре да започнем в 8,00 ч. Кое налага това? Защо това да не си е едно редовно, дори тържествено заседание?
Самият факт, че го правим от 8,00 ч., вече показва някакво подценяване на някакъв извънредно важен въпрос, който ние имаме да решаваме. Сега се предлага едно решение първата точка на което аз не виждам какво казва. Ами, нашият правилник казва, че първо се изслушва становището на водещата комисия, вносителят има право да се изкаже, да съобщи мотивите на законопроекта и след това вече да се разгледа на първо гласуване. Какво ново има в тази точка?
Втора точка пак е в нарушение на правилника. Аз нямам нищо против, ако на председателски съвет с консенсус от всички парламентарни групи така както досега сме имали случаи да става, се вземе решение от всяка парламентарна група да се изкаже само по един човек. И смятам, че ако се вземе такова решение с консенсус, всяка парламентарна група ще го зачете. Ама, недейте ни принуждава наистина с тази т. 2 ние да гласуваме нещо, с което за трети път днес ще нарушим правилника. В правилника е казано, че при всяко първо четене, което завършва с първо гласуване, всяка парламентарна група има право на 30 мин., което време по нейно желание може да се удължи с една трета. Така че това е абсурдно!
И аз се изненадвам защо наистина в края на този парламент вместо да си подобрим работата, вместо наистина да се пропием от високата отговорност, която стои пред всеки един от нас той да завърши успешно, всичките въпроси, които стоят пред страната и което е добре да бъдат решени от това Народно събрание и особено този най-важен акт може би за цялото Тридесет и девето Народно събрание – ратифициране на Договора за пълноправното членство на България в Европейския съюз да става с едни непрекъснати нарушения на нашия правилник? Това просто слага едно петно върху края на дейността на това Народно събрание. Разберете това!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Соколов.
Госпожо Банкова, заповядайте. Имате думата.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Присъединявам се към становището на господин Соколов.
Това, което ние ще гласуваме в самия край на нашето присъствие в Тридесет и деветото Народно събрание е може би най-важният акт. Има нещо тревожно обаче. Така както беше воден преговорния процес – изключително тайно, непрозрачно, без обществен дебат, като се вземе предвид, че България е първата и единствена европейска държава, в която преговорният процес не беше подложен на обществен дебат, а напротив, стигна се дотам, че подробностите, същината на преговорния процес управляващите отказаха да предоставят дори на парламента – всичко това засилва тревогата в обществото. В обществото вече наистина има едно смущение поради това, че липсва информация и конкретни данни за това какво е договорено, какви ангажименти са поети, на какви квоти са се съгласили нашите управляващи.
Аз тук отново няма да повтарям определението, което нашите управляващи получиха от някои висши румънски представители, от някои представители в Европейския съюз. Това е изключително недостойно и хвърля срам не само върху управляващото мнозинство, а и върху целия парламент.
Аз моля и си позволявам да изразя своя остър протест от начина, по който се предлага да се гласува покорно онова, което ние не знаем. Това е най-отговорното гласуване! Но какви са мотивите управляващите да предложат да няма дебат, да има нарушение на правилника, както спомена господин Соколов? Какви са мотивите да се оставят само по 10 мин. – толкова, колкото всяка една парламентарна група, както очаквате, да произнесе елейните си слова, да няма дебат тук, макар че цяла България ще слуша сега? Какви са мотивите на управляващите да предложат този необичаен час пак в разрез с правилника? Какво означава това министър-председателят и министрите да имат ангажименти?
Аз питам кой си позволява да пренебрегне най-висшата институция в България – парламента, да я застави да се съобрази с работното време на изпълнителната власт?
Аз моля да получим убедителни аргументи защо се променя часа и отново настоявам да се даде възможност този най-важен акт да бъде дебатиран. Иначе ще излезе вярно притеснението сред нашето общество, че набързо са затворени главите и че управляващите са водили преговори от позицията не на защита на националните интереси, а на националното предателство!
Аз очаквам, господин председател, да се вслушате в това, което казвам. Това е позиция на целия парламент с изключение на управляващите. Нека да си дадем сметка, че това наистина е най-важният акт и нямаме право така както е воден преговорният процес – натъмно, да гласуваме този най-важен акт сега. Обществото няма да ни прости това.
Какво означава това да имаме само 10 минути? Какво можем да кажем ние за 10 мин. по цялата огромна материя, която ние не познаваме, нашето общество не познава? (Шум и реплики в залата.)
Не са глупости! По същество моля да се промени системата, която управляващите предлагат, да имаме възможност така както по всички най-важни закони с оглед правилника, да дебатираме по 30 мин. така както се полага.
И още нещо – имам още едно възражение и завършвам. Вие сте оставили 5 мин. за изказване на независимите народни представители. В тази категория има народни представители с различни становища. От една парламентарна група ще излезе един човек и ще даде мнението на парламентарната група, но независимите народни представители имат различни позиции и становища, така че моля поне това време поне на две да се раздели. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Банкова.
Госпожо Дончева, заповядайте.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Правило, не само в този парламент, а и на всяко друго място е, че човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи. Никога усилието на никое мнозинство да приватизира темата с евроинтеграцията, с атлантическата интеграция, не е било обречено на успех. И въпреки всичко всяко ново мнозинство отново прави същия опит, въпреки напълно негативния опит на неговите предшественици.
Преди да дойде на власт НДСВ убеждаваше, че ще въведе нов политически стил и нов морал, който да включва използването на капацитета на останалите и уважение към основните демократични правила. Криво-ляво, може би от слабост, известно време това беше така. На финала на парламента и на финала на дейността на сегашното правителство се забелязва един пълен напън да бъде приватизирана евроинтеграцията. След като станахме за смях при подписване на договора, благодарение на усилията на няколко души от правителството, които направиха всичко възможно да закарат президента като правителствен чиновник и по милост с правителствения самолет в Люксембург, след като принудиха важни европейски държавници да променят листата, на които се подписва договорът и специално за България да слагат забелване на страницата, за да не личи текстът, който правителството е заявило. По този начин ние не можем да натрупаме имидж на сериозни хора в Европа, дами и господа. По този начин можем само да затвърдим нещо, за което половината от тях говорят: “Хубава работа, ама българска!”.
Не знам дали министър Кунева и министър Паси нещо спечелиха от това?! Не знам дали НДСВ спечели нещо от това?! (Смях в ДПС.) Смятам, че нищо! Смятам, че нито един европейски политик не гледа сериозно на такива хора, които могат да поставят ръководителите на основните европейски държави в такава ситуация: да се чудят как да изглежда бланката на договора, кога тя може да се коригира и кога не. И въпреки че беше положено някакво усилие, поне в България работата да бъде по-замазана, с цената на мълчанието на основните политически фигури, недоумявам защо в края на мандата на парламента вие предлагате същото нещо да стане в пленарната зала?! Защо? За тънки сметки?! Какво ще направим, дами и господа от мнозинството? Никой не може да отмени факта, че правителството на социалистите внесе молбата за членство. Никой не може да отмени факта на заслугите на Съюза на демократичните сили, управлявал в миналия мандат, за началото на тези преговори и за етапа, до който те са доведени.
И вместо като едни разумни хора, не с европейски претенции в кавички, а с нормален европейски капацитет, да отидем там, да поканите всички основни хора, които имат заслуги затова България да приключи преговорите и да подпише договора, и да застанат един до друг хора, които в продължение на десет години са работили за това, нещо което румънците правят системно и което всеки, който е пътувал в чужбина, му се навира от западноевропейците като пример, ние правим точно обратното. И какво ни предлагате вие да стане в утрешния ден? Да повикате дипломатическия корпус в 8,00 ч.? Ами да го повикаме в 6,00 ч.! Да го повикаме в 6,00 ч. да си направим закуска в кафенето! Защото е супер важно тук да бъде само министър-председателят, но не и президентът. Какво смятате, че ще постигнете с това? Че ще можете да убедите българския гражданин, че НДСВ е единствената европейска сила, която, ако не е била там, нямало да влезем в Европа?! И да го направите по този начин, повиквайки дипломатическия корпус тук?! Да сложите тази смешна процедура?!
Аз не съм от хората, които ще ронят сълзи, дали ще говорим утре пет или десет минути. Добре, ясно е, че нито за пет, нито за десет минути могат да бъдат информирани българските граждани за това какви ангажименти са поети, какво трябва да се направи за година и половина. Добре! Аз приемам, че ще дойдем на тържество. Но защо не го направим като тържество за всички българи – да има някакво чувство на съпричастност, да видят, че нещо може да се изработи прилично заедно. Ами, вземете си го от мнозинството тогава, елате си на тържеството, направете си го като частно парти! Може ли от това да има полза? Вие можете ли да имате полза? Значи приемам накрая, че чавка ви е изпила ума! Че въобще не можете да погледнете извън 17 май. Приемам, всичко приемам.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Няма чавки!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Питам каква полза вие смятате, че може да имате от това? Аз не виждам такава полза! Не виждам такава полза и понеже познавам достатъчно много от вас като разумни хора, смятам даже, че колегата Илчев, откакто оглави парламентарната група, има някакви сериозни деформации.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Много чавки оттогава!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Много съжалявам, колега! Просто Вие бяхте здравомислещ човек преди това. Оттам нататък вече се доби такава инерция, че то няма спиране.
Има смисъл евроинтеграцията поне накрая на този парламент, поне с това тържество да се даде възможност на всички хора, които ще гледат, извън тази сграда, че ние сме разумни хора, които по основните за България въпроси, могат да стигнат до консенсус. Ама не на думи клишета, а могат да направят нещо заедно от обща полза. И смятам, че в това отношение поведението на НДСВ вреди на тях самите. И понеже моите учители в политиката в първия си урок ми предадоха едно правило, което гласи: “Никога не пречи на противника да греши!”, аз няма да ви преча, дами и господа. Но само ще ви помоля, преди днес следобед, да помислите, наистина ли смятате, че ще имате полза от това, което правите?! (Ръкопляскания от Коалиция за България.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Дончева.
Господин Илчев, заповядайте за изказване.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
За първи път ще се изкажа с огромно нежелание. Предизвикан съм от госпожа Дончева. (Шум и реплики от ПСДСБ.) Ако съм излязъл извън стандарта на разумното, то обяснението тя го даде: може би чавките са станали цяло ято и са посегнали на разума.
Госпожо Дончева, затруднен съм да обясня нещо толкова просто. Този час, този ред, този формат на планираното събитие е съобразено именно с възможността и на президента, и на премиера да присъстват.
Принуден съм да дам пример с нещо, което вие не се опитахте да направите преди една година и няколко месеца, а направихте в тази зала. Спомнете си онази сутрин на въпросната сряда – забравил съм датата, когато с неистов натиск предлагахте бързо, час по-скоро, утре да стане ратификацията на Договора за членство в НАТО. Тогава ние бяхме в позиция да обясняваме защо се бърза, как е добре президентът да стои горе, до него – Негово Светейшество и Дипломатическият корпус. До такава степен бяхте неотклонни, че тук вашият колега Станишев сам, единствен държа дълга 30-минутна реч, с която трябваше да убеждава нас колко важно и полезно е тутакси да се ратифицира Договора за членство в НАТО.
Този път ние се опитахме да планираме, очевидно – недостатъчно добре. Но очевидно няма как да се планира това събитие добре в интерес на всички, било за четвъртък, било за петък, било за следващата седмица.
Михаил Миков (КБ, от място): Защо?
Станимир Илчев: Защото след подписването на договора стана ясно, че за ратификацията му трябва да се избере една дата и тя не можеше да се фиксира преди подписването на договора. Междувременно администрацията на президента и администрацията на министър-председателя, а навярно и по-голяма част от дипломатите вече са имали фиксирани ангажименти. Утре президентът – доколкото аз зная – трябва да пътува, след като получи възможност да удостои с присъствието си началото на този изключително важен акт. От тази гледна точка всички съображения дали се нарушава някаква процедура или не са изключително формални.
Разбира се, че пленарната зала, в която между другото в момента има очевиден кворум, може да вземе едно или друго решение, ако то не е в драстично нарушение на правилника или Конституцията.
Кина Андреева (ПСДСБ, от място): Това не е вярно!
Станимир Илчев: Това е абсолютно вярно.
Колкото до цялата тази, повтаряща се до баналност конспирация за скритите текстове, за неясните клаузи, за това, че обществото не е информирано, ние мислехме също така, че на заседанието на комисията под председателството на госпожа Касабова, този открит до онзи момент въпрос също е бил закрит. Вашият колега Папаризов се изказа в продължение на един час и петнадесет минути от общо пет часа заседание и той изясни всички въпроси, свързани с местните квоти и с другите деликатни аспекти на преговорните глави. Беше му отговорено,…
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): …да чете Интернет.
Станимир Илчев: …че се преговаря по глави, а не по проблематика. Тогава той даде вид на човек, който е приел тази реалност.
Какво повече може да се случи, ако се предложи регламент не 10, а 30 минути? Ясно е какво повече ще се случи. Ще чуем отново господин Папаризов за тези квоти, навярно и професионалния анализ на господин Върбанов за зърнените квоти. Това е много отдавна известно, между другото.
Кина Андреева (ПСДСБ, от място): Вие цензура ли ни налагате?!
Станимир Илчев: Това много отдавна е известно на хората от тези сектори, включително и на хората, които не произвеждат зърно или месо. Затова тук въпросът, който обсъждаме днес, не е да си даде ли Тридесет и деветото Народно събрание последна, критично последна възможност да види дали правителството на страната не е направило голяма грешка с подписването на договора. Въпросът е по-прост, което не го прави по-маловажен – дали сме в състояние утре в тази зала, при 100-процентното присъствие на Дипломатическия корпус, на президента на републиката, на министър-председателя и на – надявам се – 240 народни представители в рамките на 10 минути от името на нашите групи, което между другото би отразило 90% от нагласите в обществото, защото става дума за парламентарно представени партии и цели седем групи, да препотвърдим една обща, глобална политическа позиция – гледната ни точка към този договор и става ли той за ратификация или нещо е настъпило междувременно и трябва да се отлага тази ратификация.
Вижте колко просто и в същия случай исторически ангажиращо е това. И то няма нищо общо с бързане. Тези порции от историческа слава никой няма да сипе отново в общия казан. Порцията слава, която се полага на БСП за това, че някога са действали правилно в интерес на страната, си остава нейна част от историческата слава. Приносът на СДС, който е водил с изключително добър ритъм интеграционните действия по посока на Европейския съюз, си остава завинаги достояние на СДС. Това, което е направило правителството на НДСВ и ДПС, е също част от общото достояние.
Аз ви призовавам да вземем това решение днес и да затворим кръга утре. Нищо повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има думата за реплика господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Илчев, учудвам се на Вашето изказване, тъй като Вие защитихте формулата, че този парламент трябва да бъде функция на свободното време на всички чиновници в България – както се тръгне от най-висшите и се стигне дори до Светия Синод. Мисля, че първо трябва да прочетете Конституцията и тогава да разберете кой е върховният орган в тази страна.
Второто нещо, което ме удиви и ме накара да стана, господин Илчев, е, че Вие защитихте нещо, което би трябвало да бъде включено сред най-срамните страници в българската история – този парламент само да изръкопляска на документа и да определи колко минути да бъдат възгласите “Ура”. Това нещо вече го имахме, господин Илчев! Онзи парламент свърши доста ръкопляскания и натвори доста лоши неща за България.
Така че ако обичате, господин Илчев, извинете се за тези свои думи пред хората в тази страна, защото с Вашето изказване Вие показахте едно нещо. Считате, че бъдещето на България и пътят на тази страна е пътят към ръкоплясканията на тези, които стоят отзад. А имаше време, когато този парламент имаше много голям президиум. Смятам, че тук се чува думата на българския народ и никой не може да му затвори устата нито с процедурни хватки, нито с начин да отминем основните негови права.
Господин Илчев, макар и накрая на този парламент, аз искам да кажа: Този, който защитава демокрацията, защитава парламентаризма! Този, който иска да се върне назад във времето, прави изказвания от типа на Вашите и смята, че има един, който може да ръководи тази страна, че той е физическо лице, на което трябва много да се ръкопляска. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Нихризов.
Втора реплика – господин Миков. Заповядайте.
Михаил Миков (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми господин Илчев, вярно е, че всеки ще си консумира порцията, само че НДСВ иска да пробута на българските граждани поредната порция предизборна пропаганда и не се свени в тази порция да постави общонационална кауза, каквато е ратификацията на Договора с Европейския съюз. Тези обилни предизборни поправки стигат до там и аз разбрах сега, че нямало да се раздава вече в залата отпечатаният “Държавен вестник”, макар че такъв е бил Вашият замисъл. Сега разбирам от председателя, че президентът ще пътува в чужбина и няма кой да подпише указа, за да донесете горещия и топъл вестник в залата. Не знам какви ратификационни документи пък ще подписва външният ни министър в пленарната зала. Ще мъкнете тук държавния печат, който пък би трябвало министърът на правосъдието да постави в Министерството на правосъдието.
Ето за това става въпрос – за обилното поливане с предизборни подправки на нещо, по което няма спор, че трябва да се случи, нещо, което трябва да обедини народните представители и парламентарните групи, а то ги разделя, защото една парламентарна група – на управляващото мнозинство, иска да изконсумира всичко. Само че не консумира магистрала “Тракия”, откъдето се краде, а консумира Европейския съюз, където е безспорно. Ето, за това става въпрос по отношение на порциите за всяка парламентарна група.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Ама ти хареса този израз, нали Мишо? Разбираш само от порции и казан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Господин Соколов, заповядайте за трета реплика.
Йордан Соколов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Илчев, за цялата тази ситуация Вие имате определена вина. Вие сте внесли този проект за решение в качеството си на председател на Парламентарната група на НДСВ. Внесли сте го днес в 13,51 ч. Ако го бяхте внесли половин час по-рано, щеше да бъде обсъден на Председателския съвет и нямаше да се стига до това наистина срамно положение тук да слушаме изявления от рода на тези: нарушението на правилника щяло да бъде формално! Защо е необходимо изобщо да се нарушава правилникът, когато това може да бъде спестено!
И аз отново се обръщам към Вас, господин председател, за да не взимам думата за други процедурни предложения. Моят съвет е, ако ми позволите да Ви дам такъв, дайте една почивка, свикайте един Председателски съвет или едни бързи консултации. Нека това, което се предлага в т. 2, да стане решение на този Председателски съвет или на тези консултации, но не ние тук да се излагаме да взимаме наистина едно решение с ясното съзнание, че правим това в нарушение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
За дуплика – заповядайте, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Чудесно е че се водят протоколи. От тях ще се види, че когато говорих за тези фатални 10 минути, аз не призовах да се ръкопляска. И аз съм наясно, че нито Станко Тодоров е зад мен, нито някой негов съпартиец. Аз призовах да се изрази гледната точка на парламентарните групи към договора, подписан на 25 април, и ако не са настъпили фатални събития през тази седмица и половина – две, да се пристъпи и към ратифицирането му. И подчертах, че това ще бъде направено от името на парламентарните групи, които всъщност пресъздават 90% от нагласите в обществото. Не съм призовавал да се ръкопляска. И в знак на солидарност с патетичната реч на господин Нихризов, ако утре или вдругиден има поводи за ръкопляскания, аз ще се въздържа да ръкопляскам. Нека камерите ме наблюдават, ще стоя безмълвно.
И второ. Не господин Ферхойген е автор на максимата, че желязото се кове, докато е горещо, а ковачите от Балканите са автори на тази максима. Дайте да изковем желязото докато е горещо, защото не този статут в ПЕС и в ЕНП ще ни отложат. Не дай Боже, може да ни отложат още някой друг статут. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
За изказване има думата господин Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Слушам изказването на госпожа Дончева, репликата на господин Соколов – за съжаление той е направил обстойно изказване преди да вляза в пленарната зала – но за да не забравя, господин Соколов, искам да Ви кажа, че в 13,15 ч. този проблем с този сценарий за утрешния ден, как да мине процедурата по ратификацията, беше обсъден. Председателският съвет заседаваше 40 минути и обсъждахме този проблем. Изказаха се сериозни аргументи и доводи за този сценарий и за тази поправка на решението, прието от българския парламент на 25 април. В крайна сметка, след като се видя, че няма да има консенсус, се реши проекторешението за изменение на решението от 25 април на Народното събрание с тези два текста и сценарият да бъдат подложени на гласуване в пленарната зала.
Толкова – по техническите проблеми.
Аз искам обаче да се спра на нещо много по-важно. Много се радвам, че днес стават, не мога да ги нарека дебати, тези дискусии, с аргументите на госпожа Дончева и други колеги как да се ратифицира и кога да се ратифицира Договорът за присъединяване към Европейския съюз. Добре че става днес, а не пред Дипломатическия корпус, чуждестранните наблюдатели, президента, премиера и т.н.
Колеги, искам да ви уверя в едно. Миналата година на 10 май десет държави от Централна и Източна Европа се присъединиха към Европейския съюз. Там също е имало опозиции в парламента, но този акт, колеги, както и у нас, когато има консенсус в българското общество, когато има консенсус вътре в парламента между всички политически сили, ние днес дебатираме върху, извинете, според мен доста несъстоятелни доводи и аргументи, които се излагат тук от тази трибуна от представители на Коалиция за България и от Демократи за силна България. Консенсусът е налице. За какво говорим? Говорим за един час – че вместо в 9 трябва да започнем в 8 часа. Това ли е проблемът, уважаеми народни представители? Само това ли е проблемът? Имаме аргументи, че трябва да говорим само 10 минути. Нима трябва да се говори повече, когато утрешният ден ще бъде тържествено заседание на българския парламент. Какво да правим, че това се случи, когато управлява либералната коалиция НДСВ и ДПС? Ние трябва да се обединим около това, че това вече е факт, ратификацията утре ще бъде факт и че това наистина е исторически ден за всички нас – тези, които управляваме, и тези, които са в опозиция. Защото наистина, госпожо Дончева, утре ще се намерят оратори, които ще споменат приноса и на БСП в началото на интеграционните процеси, и особено ролята на СДС, господин Соколов. Никой няма да забрави, че именно в присъствието на външния министър на СДС на заседанието на Европейския съвет в Хелзинки се все решение да се стартират преговорите в Европейския съюз.
Димитър Абаджиев (ПСДСБ, от място): И на министър-председателя.
Юнал Лютфи: И на министър-председателите.
Никой няма да забрави, че Първата глава – “Обща външна политика и сигурност” стана по време на вашето управление, господин Абаджиев!
Това ще се каже. Дайте по-сериозни аргументи и аз съм сигурен, че няма, утре да няма заседание от 8 часа. Слаби са тези аргументи. Никой не търси предизборни политически дивиденти – нито НДСВ, нито ДПС. Защото този успех, до който стигнахме, преди всичко е на българското общество. Защото то е узряло да стане част от обединена Европа. А ние сме неговите представители тук. Това е! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
За реплика – заповядайте, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Извинете ме, господин Лютфи, не очаквах от един от най-опитните парламентаристи, който представя парламента в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и заема там високоотговорен пост, да чуя, че парламентаризмът е нещо, което не трябва да се има предвид и че той не е сериозен аргумент.
ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Не съм казал такова нещо.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Точно това казахте, господин Лютфи, със своето изказване. Защото началният час на заседанието е въпрос на правилник. И той не може да бъде нарушаван, особено по въпроса за ратификацията на този важен договор. Защо смятате, че това са допълнителни съображения, които не бива да бъдат взети под внимание? Бива ли заместник-председател на парламента да смята, че парламентът в парламентарната Република България е онази институция, която трябва да заседава в свободното време на министър-председателя, на парламента, на Дипломатическия корпус и т.н.? Аз смятам, че това недвусмислено следва от Вашето изказване и недоумявам как не си направихте сметката, че тези изводи са прости и натрапващи се.

Не е допустимо ръководител на парламента и опитен парламентарист да има такава трактовка на проблема. По договора с Евросъюза има консенсус, по европейската ориентация има консенсус, но аз мисля, че висотата на този договор задължава да бъде спазен Правилникът за организацията и дейността на парламента. Аз не говоря за съпътстващи нарушения, като това, че господин Илчев е внесъл точка извън точките на извънредното заседание, за което по правилник няма възможност и че ни казва: "Ами, след като парламентът има една толерантност, ние тук бихме могли да гласуваме по всички точки". Ама ние не сме на офис събрание, господин Илчев. Парламентарният правилник е нещо, което не подлежи на преценка относно спазването му.
Станимир Илчев (НДСВ, от място): Прилагането му подлежи.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: И аз за господин Илчев приемам такова отношение – той е журналист и фриволна душа, но за заместник-председател на парламента – не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Дончева.
Господин Абаджиев, заповядайте за реплика.
Димитър Абаджиев (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин Лютфи, първо, за уточнение – на Председателски съвет се обсъждаше сценарият, но не и проектът за решение на господин Илчев, просто защото той не беше внесен.
Второ, въпросът, който се обсъжда тук, не е технически, а е принципен. Предстои ратификация на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз – висшият израз на българския парламентаризъм, защото България става част от една общност и не може да стане част от една общност без решение на Народното събрание за ратификация, без приемане на закон. Въпросът е: може ли Народното събрание и България да си позволи този наистина знаменателен акт – този закон, който наистина има по-голямо значение от всички останали, да се приеме някак си между другото, да се приеме в един ранен час, да не се приеме наистина в началото на едно заседание? Това е принципният въпрос и не може ли министър-председателят и президентът наистина, ако те имат желание, да покажат, че са част от този процес? Всеки ще ги разбере за тяхното закъснение, където и да отиват, за каквото и да отиват. Това е акт, който всички чакаме.
Това е принципният въпрос: можем ли някак си, заради някакви причини, между другото, рано сутрин – не става въпрос колко е часът, а това е час преди официалното заседание на Народното събрание. Това го неглижира, придава му една неофициалност, прави се между другото. Това е принципният въпрос. Толкова ли е голям проблемът: за един час и президент, и министър-председател да отложат своите пътувания – всеки ще ги разбере, отново повтарям, където и да отиват, на каквото и официално събитие да участват, да направим официално заседание в началото на утрешния ден, в началото на пленарната седмица. За това дискутираме, а не за някакъв технически въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Абаджиев.
Трета реплика - господин Казак, заповядайте.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Лютфи! Аз Ви правя реплика с това, че беше безполезно да се опитвате да убеждавате опозицията в несъстоятелността на техните аргументи. Те много добре знаят, че са несъстоятелни. Просто тук се разиграва един фарс. (Реплика от народния представител Димитър Абаджиев). Просто се използва сега парламентарната трибуна, тъй като явно утре няма да има достатъчно време, за да използваме всякакви аргументи, да ги интерпретираме по всякакъв начин, само и само да защитим една незащитима теза: че се нарушавал правилникът. Коалиция за България нееднократно нарушаваше изрично записания текст в правилника, че парламентарен контрол се провежда в последните три часа от петъчното заседание. Това не им пречеше обаче редовно, ежеседмично да предлагат извънредно парламентарен контрол за целия петък, дори извънредни заседания с парламентарен контрол и т.н. Тогава никой от Коалиция за България не се сети, че се нарушава изрично записан текст в правилника.
Господин Абаджиев също тук посочва: не може ли президентът и министър-председателят да си променят часовете на полетите, ангажиментите, които са поели в чужбина. Господин Абаджиев, попитайте господин Костов, …
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): Реплика ли правите Вие?
Четин Казак: …който беше министър-председател, дали това е възможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви.
Това към края не приличаше много на реплика на господин Юнал Лютфи, но в началото имаше такъв елемент.
Заповядайте за дуплика, господин Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Госпожо Дончева, мястото и ролята на българския парламент в нашето парламентарно управление – България е парламентарна република, знаят го и децата и не може народният представител, независимо с колко мандата е той, да не знае, че над всичко стои парламентът и парламентаризмът. Това е основата на демокрацията у нас. Тук няма спор.
Второ, искам да Ви кажа, да си направите труда, ако обичате, да си отворите правилника – чл. 35, ал. 2 гласи следното: "Народното събрание може да промени времето за редовните си заседания". За това става дума, колеги. На Председателския съвет беше казано, че президентът на републиката има предварително уговорена среща в Букурещ със свои колеги от региона. Знаете, че срещите и програмата на държавния глава се правят три-четири-шест месеца напред. (Реплика от народния представител Татяна Дончева.)
Сега, пак повтарям – нека да не намесваме основните принципи: що е парламентаризъм, какви са взаимоотношенията между парламента и държавни институции. Нека да се върнем към основния въпрос: утре, рано сутринта, на базата на чл. 35, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, заседанието да започне в 8,00 ч. и наистина няма да има неглижиране на това нещо, господин Абаджиев. Тук ще бъдат всички и ще бъдат представени всички държавни институции. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Госпожо Мозер, заповядайте за изказване.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За жалост в България имаме една такава нагласа, че се мъчим как да направим така, че нещо да не стане – за разлика от другите държави, които обединяват усилията си и всички свои възможности, за да стане нещо за това, което се иска и за което има консенсус в страната. Аз смятам, за разлика от господин Казак, изказването на господин Лютфи и преди неговата реплика – непременно това е много уместно, защото ако отлагането или започването на парламентарния ден с един час е това нарушение на правилата, което другите толкова оспорват, аз просто се чудя. Важното е ние на този ден да се обединим около една кауза, която е българската кауза не от вчера, не от онзиден, а отдавна и да се обединим, за да тръгнем отново по един път, който е доказал своята състоятелност.
По повод договора, той вече е подписан. Ние преди това сме си казали своето мнение. Многократно сме го заявявали, и то не от вчера, не отпреди изборите, ами тогава, когато това трябваше да стане. За жалост някои неща не бяха чути, но отсега нататък затова задачата ни става още по-голяма. И нека да престанем с тези дебати, които според мен са абсолютно излишни, защото не допринасят абсолютно към същността на въпроса.
Парламентарната група на Народен съюз ще гласува "за" започване на утрешното заседание от 8,00 ч. (ръкопляскания от НДСВ), защото това е един много важен ден за България, който трябва да бъде и тържествен.
А колкото за останалите забележки – те могат да станат и след това. Въпросът е утре да не попаднат пак в полезрението на медиите съмненията, излишните приказки, защото от излишни приказки България няма нужда. Тя има нужда от сериозно разясняване на това, което й предстои, за да може да влезе в Европейския съюз не със закъснение, а навреме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Заповядайте за реплика, господин Миков.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (встрани от микрофоните): А за тях нека да добавя, че поради тях България не е в Европейския съюз, защото щеше да бъде там още през 1945-1946 г. (Шум и реплики в залата. Ръкопляскания от НДСВ.)

Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Благодаря, госпожо Мозер, Вие открихте как да сме влезли в Европейския съюз преди Договора за въглища и стомана. Това е съществен принос.
Уважаема госпожо Мозер, Вие наистина търсите някакъв консенсусен изход за парламента. Той би бил добър и всички го разбираме, проблемът обаче е от друго естество – че утре ние се напрягаме и влизаме в тази ненормална процедура, само защото в другиден в София идват либералите от Брюксел и нашите либерали трябва да си направят мероприятието с тях. Това е основната причина. Иначе датата беше обявена за 12 май и тази дата всички български граждани и народни представители знаеха. А датата се сменя на 11 май, за да може на другия ден да се отчете мероприятието и защото управляващите имат партийно мероприятие. Това е простата причина за смяната на датата. Това е единствената и проста причина. Но няма пречка и на 12-и да си почне партийното мероприятие на управляващите, а парламентът да си свърши работата. Иначе искам да кажа само едно – че времето на заседание може да се промени, но времето, а не началото на започване или краят. Може да се каже: “Заседава от два до седем”. Съжалявам, че и тълкуването на правилника от такъв опитен парламентарист като господин Лютфи, който в момента отсъства, е пак в нарушение на правилника. Основният проблем е – заради едно партийно мероприятие се създават проблеми около ратификацията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Миков.
Колеги, не апелирам за други реплики, тъй като госпожа Мозер имаше важна заетост и излезе.
Давам думата за изказване на народния представител Евгени Кирилов.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Струва ми се, че има нещо дълбоко погрешно в подхода на мнозинството – то изхожда от това, че, естествено, всички парламентарни групи ще подкрепят ратификацията. Това са известни позиции, нещата са пределно ясни. Всички чакаме и се вълнуваме как ще продължи процесът, както знаете, но относно гласуваната ратификация проблеми няма. Според мен тъкмо с този момент се злоупотребява: “дайте ние сега, без всякакви алтернативи ще назначим часа и дата, ще изправим останалите парламентарни групи пред свършен факт”, когато всъщност по-мъдрият ход от гледна точка на мнозинството щеше да бъде: от това по-лесно няма. Дайте само да се разберем един, два, три варианта кога това да стане, вместо да правим тая нелепа дискусия в пленарната зала. Абсолютно излишно е! То не ви е от полза.
Планирането на фанфарите, естествено е нормално. Трябва да го разберем. Всичко останало, като политици, трябва да го разберем. Подходът в тая ситуация, изправянето, така да се каже, на Председателския съвет пред свършен факт е дълбоко погрешно. Естествено, че никой няма да се противопостави на каквото и да е гласуване. Защо тогава се прави? Наистина, има съображения, които различни колеги и отляво, и отдясно подадоха като неприемливи. Ние няма да поставим ратификацията на карта, но не виждам защо трябва да се експлоатира това по тоя начин.
Второ, аз с учудване разбирам, че на този Председателски съвет въобще не е разгледан въпросът за лишаването на нашия парламент от делегацията наблюдатели. При положение, че имаме представители във всички останали органи, това е едно пренебрежение на нашия парламент. И тук си заслужава много добре да се обсъди въпросът редно ли е да реагираме. Според мен, да. Аз мисля, че и бих му подпомогнал, тъй като познавам колегата на нашия председател в Румъния. Вече трябваше да имаме диалог и с тях. Нещо абсолютно неприемливо – парламентът ни да бъде лишен от делегация наблюдатели.
Друг въпрос е от какво произлиза това. По него можем да направим отделен дебат. Този елементарен подход: “нека двете партии да си свършат работата”, няма нужда днес да го обсъждаме, той е абсолютно елементарен и повърхностен. Защото, когато господин Паси и госпожа Кунева само преди месец-два обикаляха Европейския парламент, не ни канеха там, вземаха някои колеги от мнозинството. Срещаха се с председатели на групи и т.н. Разбира се, че всички трябва да дадем своя вклад и да помогнем в тоя процес, но реакция на парламента е абсолютно логично необходима. Как така? Пренебрежение към парламентите на тия две страни!?
Но тук не става дума за протоколни неща. Изданието “Европейски наблюдател” само преди два дни отбеляза. Това е знаково решение относно нежеланието на страните-членки да приемат навреме България. Тоест ясна опасност за нагласа, без отделна страна да го изявява, да мине чрез парламента, за да нямаме отделна страна против, за да се сложи началото на процеса за въвеждане на отлагателната клауза. Тя ще мине и през Европейския парламент, но нашата делегация наблюдатели няма да бъде там, когато ще се вземе това решение.
Аз затова смятам, че беше абсолютно необходимо този въпрос да се обсъди на Председателския съвет и нашият парламент да реагира както трябва. Аз мисля, че едното с другото е свързано. Странно е, че политически този въпрос е отстранен, така да се каже, от вниманието, а и днес, естествено, в пленарната зала никой не го повдигна.
Пак повтарям, подходът е грешен. Подкрепата за договора за ратификацията е ясен. Не бива да се злоупотребява по този начин. Аз мисля, че трябва да проявим разум. Най-добрият ход, разбира се, е една кратка консултация и без да продължаваме дебатите тук просто да вземем решение. Но мисля, че е добре в тази консултация да се обсъжда и реакцията на парламента спрямо делегацията наблюдатели. Благодаря, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Кирилов.
Не виждам желаещи за реплика.
Заповядайте за изказване, господин Арабаджиев.
Александър Арабаджиев (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, като оставям настрана процедурните несъобразности, при които се предлага вземането на това решение, аз искам на свой ред сериозно да възразя срещу един негов елемент – това е обсъждането на Закона за ратификация на присъединителния договор да бъде сведено до декларативни изказвания от 10 минути от името на парламентарните групи.
Сериозният аргумент срещу това предложение, както и господин Лютфи имаше нужда от сериозни аргументи, се съдържа и това е очевидно, той е саморазбиращ се в значимостта на ратификационния акт, който се очаква да приеме утре Народното събрание, значението на този ратификационен закон само по себе си и значението на договора, който подлежи на ратификация. Едва ли има смисъл да се убеждаваме, че не само с оглед на неговите размери като количество, но особено неговото значение, и това, че той в най-голяма степен ще въздейства върху всеки и върху всичко в нашия обществен живот, икономически живот и дейност на институциите. Едва ли има смисъл да си доказваме едни на други, че всичко това има нужда от по-голямо отговаряне, особено когато става дума това да стане пред цялото българско общество.
В този смисъл, господин Илчев, не става дума за равнището на маслеността в млякото, а в още по-малка степен става дума за гроздовата ракия и шкембе чорбата. Става дума за присъединяването ни към Европейската конституция, става дума за напасване на нашето общество към един функциониращ механизъм с различни сериозни юридически измерения, някои от които започват да действат веднага, за други трябва да се готвим в периода до датата на ефективното встъпване. Това не става с изказвания от по пет минути.
Онзи ден и във Временната комисия, която се явява водеща по повод на този ратификационен закон, имаше опит да свърши това също за пет минути.

Пак ще кажа, не става дума за нещо, което може да бъде продадено на българската общественост като черна кутия, но не черна кутия като записвачка в самолетите, а в онова значение на това понятие, което знаем, че прави нещо, че дава някакъв резултат, но не знаем какво има вътре и как функционира.
Ние нямаме право да продаваме Договора за присъединяване на България към Европейския съюз като черна кутия, дори обвита в жълта панделка. Длъжни сме да говорим за този договор пред българската общественост и това в най-голяма степен сме длъжни да направим, когато го ратифицираме. Това е форма на съгласие, това е израз на нашия парламентаризъм, а не това, което пише в чл. 1, ал. 2 на Конституцията. В Конституцията може да пише всичко. Но ако ние пренебрегваме и ако смятаме по примера на господин Казак, че да увеличаваш парламентарния контрол е нарушение на правилника, значи сме далеч от разбирането за парламентаризъм. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Арабаджиев.
Има ли други колеги, които желаят да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение, представен от народния представител Станимир Илчев.
Гласували 138 народни представители: за 117, против 8, въздържали се 13.
Решението е прието.
Господин Цеков, заповядайте за процедура.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя две последователни процедурни предложения, които касаят същия този въпрос, по който току-що се произнесохме.
Първо, отсега да вземем решение утрешното разглеждане на тази точка, която току-що приехме, да бъде излъчвано директно от Българското национално радио и Българската национална телевизия.
И второто ми процедурно предложение, което пак касае утрешната процедура, е от днес да се произнесем за допускането в залата на хора “Космическите гласове” на България, който да изпее Химна на България и Химна на Европейския съюз.
Тези процедурни предложения правя днес, за да можем да бъдем по-оперативни утре. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Друго противно процедурно предложение има ли? Няма.
Най-напред подлагам на гласуване процедурното предложение на народния представител Валери Цеков за пряко предаване на ратификацията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз утре по Българското национално радио и Българската национална телевизия.
Гласували 127 народни представители: за 127, против и въздържали се няма.
Приема се.
Подлагам на гласуване второто му процедурно предложение за допускане в залата на хора “Космическите гласове”.
Гласували 114 народни представители: за 111, против 3, въздържали се няма.
И това предложение е прието.
Остава в 6,15 ч. въпросът с проектопрограмата.
Едно съобщение. Постъпило е заявление от народния представител Алеко Кюркчиев, който заявява, че напуска Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори и моли да бъде вписан като член на Парламентарната група на Новото време. Има и протокол, подписан от председателя на Парламентарната група на Новото време Борислав Цеков, за приемане на господин Кюркчиев.
Така че той вече е член на Парламентарната група на Новото време.

Преминаваме към:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ЧАСТНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Моля проф. Мингова – председател на комисията, да започне с доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря, господин председател.

“Закон за частното изпълнение”
Има предложение на Марина Дикова, Йордан Соколов, Татяна Дончева и Четин Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага наименованието на закона да е: “Закон за частните съдебни изпълнители”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: По заглавието на закона има ли съображения? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на закона, което да бъде: “Закон за частните съдебни изпълнители”.
Моля, гласувайте.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Приема се.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Глава първа – Общи разпоредби”.
Комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавието.
По чл. 1 комисията не подкрепя текста на вносителите, а подкрепя предложението на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак и предлага следната редакция:

“Предмет на закона
Чл. 1. Този закон урежда организацията и правното положение на частните съдебни изпълнители.”
По чл. 2 има предложение на същата група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 2:

“Частен съдебен изпълнител
Чл. 2. (1) Частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.
(2) Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания.
(3) Органите, компетентни да установяват публични вземания, може да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители.
(4) Районът на действие на частния съдебен изпълнител съвпада с района на съответния окръжен съд.”
По чл. 3 има предложение на същата група народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:

“Камара на частните съдебни изпълнители
Чл. 3. (1) Създава се Камара на частните съдебни изпълнители като юридическо лице със седалище в град София.
(2) В Камарата на частните съдебни изпълнители, наричана по-нататък в закона “Камара”, членуват по право всички частни съдебни изпълнители.
(3) Органи на Камарата са Общото събрание, Съветът на Камарата, Контролният съвет и Дисциплинарната комисия.”
Народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак предлагат да се създаде чл. 3а.
Комисията подкрепя предложението и под номер чл. 4 предлага следната редакция:

“Регистър на частните съдебни изпълнители
Чл. 4. (1) В Камарата се създава и води Регистър на частните съдебни изпълнители. В Регистъра се вписват частните съдебни изпълнители, помощник-изпълнителите и свързаните с тях обстоятелства, предвидени в закона.
(2) Лице, задължено по закона да заяви обстоятелства, подлежащи на вписване в Регистъра, трябва да извърши това в седемдневен срок от настъпване на обстоятелството.
(3) В Регистъра на частните съдебни изпълнители се вписват:
1. името, ЕГН и район на действие на частния съдебен изпълнител, съответно на помощник-изпълнителя;
2. адрес на кантората;
3. наименованието и седалището на застрахователя и размера на застрахователната сума съгласно чл. 25;
4. обстоятелствата по чл. 31, 32, 33, 35, 36, 38, 39, 40 и 41.
(4) Лице, вписано в Регистъра на частните съдебни изпълнители, е длъжно да заяви за вписване промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване, в срока по ал. 2.
(5) Регистърът на частните съдебни изпълнители е публичен и всеки има право да го преглежда и да получава извлечения от него.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания? Няма желаещи.
Моля, гласувайте наименованието и текстовете на Глава първа от чл. 1 до чл. 4, които са подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 80, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага заглавието на Глава втора да се измени така: “Частен съдебен изпълнител”.
Комисията предлага заглавието на Раздел І да се измени така: “Придобиване на правоспособност на частен съдебен изпълнител”.
По чл. 4 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Комисията подкрепя и текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5:

“Изисквания
Чл. 5. (1) Правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и отговаря на следните изисквания:
1. има висше юридическо образование;
2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;
3. има тригодишен юридически стаж;
4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;
5. не е лишено от правоспособност на частен съдебен изпълнител;
6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;
7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен и не е осъждано за банкрут;
8. издържало е конкурса за частен съдебен изпълнител.
(2) За юридически стаж по ал. 1, т. 3 се зачита времето, през което лицето е работило на длъжност или е упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят като дознатели в системата на Министерството на вътрешните работи.”
По чл. 5 има предложение на същите народни представители, които бяха направили и предходното, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6:

“Несъвместимост
Чл. 6. (1) Частният съдебен изпълнител не може едновременно:
1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;
2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно или трудово правоотношение;
3. да работи по трудово правоотношение;
4. да упражнява адвокатска професия;
5. да бъде нотариус;
6. да бъде синдик;
7. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.
(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 и 6 правоспособността на частния съдебен изпълнител се възстановява при условията на чл. 35.”
По чл. 6 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 6, който става чл. 7:
“Ред за кандидатстване
Чл. 7. (1) Кандидатите за частен съдебен изпълнител подават писмено заявление до министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата за участие в конкурс. Заявлението съдържа името, единния граждански номер, адреса, упражняваната професия и юридическия стаж на кандидата, както и районът, за който се кандидатства.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, декларация по чл. 4, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.
(3) Съветът на камарата дава мнение за общественото доверие, с което се ползва всеки кандидат.”
По чл. 7 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на текста, който става чл. 8:

“Откриване на места за частни съдебни изпълнители
Чл. 8. В определен район се открива едно място за частен съдебен изпълнител на 30 хил. жители.”
Същите народни представители предлагат да се създаде нов параграф, който комисията подкрепя и предлага следната редакция под номер 9:

“Насрочване на конкурс
Чл. 9. (1) Вакантните места за частни съдебни изпълнители се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. Съветът на камарата заявява мнението си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на камарата.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на съвета на камарата.”
По чл. 8 има предложение на същата група народни представители, която е подкрепена от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага текст под номер 10 със следната редакция:

“Провеждане на конкурс за частен съдебен изпълнител
Чл. 10. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на Камарата.
(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни съдебни изпълнители, определени от Камарата, и хабилитиран преподавател по гражданско право, определен от министъра на правосъдието.
(3) Комисията класира кандидатите по успех и обявява класирането.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 9 и той става чл. 11:

“Възлагане на правомощия по изпълнението
Чл. 11. (1) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който преценява кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението.
(2) В едномесечен срок от получаването на резултатите министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението. Заповедта се обявява на определеното за това място в сградата на министерството и се съобщава на класираните кандидати по реда на Гражданския процесуален кодекс.”
По чл. 10 има направени предложения от същите народни представители, които са подкрепени от комисията.
Комисията подкрепя и текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Кантора на частния съдебен изпълнител
Чл. 12. (1) След влизане в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението, частният съдебен изпълнител е длъжен да си осигури кантора, което може да стане и съвместно с други частни съдебни изпълнители от същия район.
(2) Кантората трябва да има две или повече функционално обособени от останалата част на сградата помещения, в които задължително се помещават канцеларията на частния съдебен изпълнител и служебният му архив.
(3) Кантората трябва да се намира на територията на окръжния съд и да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на частния съдебен изпълнител.”
По чл. 11 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, които са подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Встъпване в длъжност
Чл. 13. (1) За встъпване в длъжност в двумесечен срок от влизането в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението, частният съдебен изпълнител представя на министъра на правосъдието чрез Съвета на частните съдебни изпълнители заявление, придружено с:
1. писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 6, ал. 1;
2. адреса на кантората и документ за вещно право върху кантората или вписан договор за ползването й и декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на кантората, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;
3. документ за сключена застраховка по чл. 25;
4. образец от печат, одобрен от министъра на правосъдието;
5. образец от подписа на частния съдебен изпълнител.
(2) В случаите на неизпълнение в срок на изискванията на чл. 12 и на ал. 1, министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението на следващия по реда на класирането кандидат.
(3) Частният съдебен изпълнител полага пред Съвета на камарата следната клетва: “Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям през закона. Заклех се!”. След полагане на клетвата се подписва клетвен лист. Клетва не се полага, ако е положена преди това.
(4) Частният съдебен изпълнител встъпва в длъжност с подписване на клетвения лист.”
По чл. 12 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак за отпадането му поради включване на текста в предходния член.
Комисията подкрепя предложението и предлага чл. 12 по вносител да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези текстове от Глава втора, Раздел І на законопроекта?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря Ви, госпожо председател.
Исках да направя няколко корекционни и редакционни бележки по част от текстовете, които предложихме сега.
Най-напред в ал. 2 на чл. 5 на стр. 5 предлагам в текста след думите “юридическо образование” да отпаднат думите “и правоспособност”.


Аргументите ми са следните. Изискването за придобита правоспособност по Закона за съдебната власт се съдържа като самостоятелно основание в т. 2 на същия чл. 5. Според мен юридическият стаж би трябвало да се свързва само с наличието на юридическо образование, което би дало възможност доказани специалисти с висше юридическо образование, заемащи длъжност, която изисква юридическо образование, но не изисква наличие на правоспособност, да могат при придобиване на тригодишен стаж да се явят и да положат успешно конкурса за съдия-изпълнител.
Ще дам конкретен пример. Това са всички преподаватели и научни работници по правни науки, длъжности, за които не се изисква правоспособност, които, напускайки това свое трудово правоотношение, биха могли при наличието на тригодишен юридически стаж да кандидатстват успешно.
Ще дам пример и със служителите в Народно събрание от Дирекция “Правна”, за чиято длъжност се изисква юридическо образование, но не се изисква правоспособност. Ако те напуснат тази си длъжност, да могат да се явят на конкурс при условие, че имат тригодишен стаж на длъжност, която изисква юридическо образование.
На това основание предлагам при квалифициране на понятието “юридически стаж”, освен юридическото образование за заемане на длъжността да се изисква комулативно и правоспособност. Достатъчно е тази правоспособност да е придобита към момента, в който се кандидатства, а не непременно през цялото време, в което е заемана дадена длъжност, за която се изисква юридическо образование, да е било необходимо, тази длъжност да е изисквала и взета правоспособност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Това е едното от предложенията ми.
Но за да не губя времето си като изказване, тъй като може би няма да ми стигне времето в рамките на пет минути за всичко, което искам да предложа, моля, ако по него има някакви възражения,…
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Мнения или реплики по това предложение – да отпаднат думите “и правоспособност” в чл. 5, ал. 2 от окончателния текст на комисията?
Има ли възражения или други съображения? Няма.
Моля, гласувайте това предложение за редакция на ал. 2 на чл. 5.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Предложението се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Следващите ми предложения са по-скоро редакционни и по стила на изразяване.
В същия чл. 5, ал. 1, т. 7, която гласи:
“7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си несъстоятелен, и не е осъждано за банкрут”.
Според мен граматически и терминологично издържаният текст би трябвало да е следният:
“7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си длъжник, обявен в несъстоятелност, и не е осъждано за банкрут”.
Терминът “несъстоятелен длъжник” не е коректен термин.
Това предлагам чисто редакционно.
Следващото ми предложение ще Ви помоля да го подложите на гласуване. То е в чл. 6, стр. 6, в ал. 1, в изброяването за несъвместимост, в т. 2 и 3 има припокриване. Точка 2 се отнася до заемащите длъжност в държавен или общински орган по служебно или трудово правоотношение, а т. 3 визира всички, които заемат длъжност по трудово правоотношение, където и да е.
Ето защо, за да няма дублиране на тези, които се изключват, защото са на трудово правоотношение, аз предлагам в т. 2 изброяването да се отнася само до тези, които заемат служебно правоотношение. Тоест, там да отпадне “и трудово правоотношение”. А т. 3, която визира всички, очевидно включва всички заемащи трудови правоотношения както в органите на съответната властова институция, така и в другите бюджетни или други учреждения и работодатели.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Така се изчистват двете хипотези. Първата е за служебно правоотношение, втората – за трудово.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Така двете хипотези се изчистват и се обособяват. Това е предложението ми, което моля да гласуваме. Но може би тук трябва да гласуваме за отпадане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли някакви изказвания по това предложение за редакция на т. 2? Няма желаещи.
Моля, гласувайте отпадането в т. 2 на ал. 1 на чл. 6 “или трудово”.
Гласували 65 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 3.
Предложението е прието.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: И по последния текст, госпожо председател, чл. 10, ал. 2. В ал. 2 с оглед определяне състава на конкурсната комисия, действително правилно е предложението на народните представители, които са искали да разширят обхвата на лицата – хабилитирани преподаватели, като са се опитали да разширят обхвата – това да не са само преподаватели по гражданско процесуално право, но колегите са посочили хабилитирани преподаватели по гражданско право. Гражданско право обаче би изключило хабилитираните преподаватели по гражданско процесуално право, а също така преподавателите по международно частно право, по трудово право.
Мисля, че идеята на предложителите не е била такова ограничаване, а разширяване. И коректният термин в случая е да се каже “хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки”. Това е в ал. 2 на чл. 10. Пардон, на стр. 9 горе.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Тагарински, заповядайте.
Марио Тагарински (НС): Смятам, че законопроектът, който приемаме, е от изключителна важност. По тази причина, тъй като виждам, че в залата няма повече от 30 човека, преди малко ги преброих, бяха 28, смятам, че не е редно да се приема такъв важен закон без кворум. От името на парламентарна група искам поименна проверка на кворума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля за списъка.

Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - тук
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - тук
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - отсъства
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - отсъства
Асен Йорданов Агов - отсъства
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - отсъства
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - тук
Благой Николаев Димитров - тук
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - отсъства
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - отсъства
Борислав Любенов Великов - отсъства
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - отсъства
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - тук
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - тук
Васил Богданов Василев - отсъства
Васил Димитров Паница - отсъства
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - тук
Венко Митков Александров - отсъства
Венцислав Василев Върбанов - тук
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - тук
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - отсъства
Георги Тодоров Божинов - отсъства
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Борисов Маринчешки - тук
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - тук
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - отсъства
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - отсъства
Димитър Лазаров Игнатов - отсъства
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - отсъства
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - тук
Димчо Анастасов Димчев - тук
Дияна Божинова Костадинова - тук
Донка Стефанова Дончева - тук
Евгени Захариев Кирилов - тук
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - отсъства
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - тук
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - тук
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - тук
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - отсъства
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - тук
Ирина Георгиева Бокова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - отсъства
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - отсъства
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - отсъства
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - тук
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - отсъства
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - тук
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - отсъства
Мариана Йонкова Костадинова - тук
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - тук
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - тук
Мехмед Мехмед Дикме - тук
Милена Иванова Милотинова-Колева - тук
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - отсъства
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - отсъства
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - отсъства
Младен Петров Червеняков - тук
Моньо Христов Христов - отсъства
Муравей Георгиев Радев - отсъства
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - отсъства
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - тук
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Николов Маринов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - тук
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - отсъства
Огнян Стефанов Сапарев - тук
Осман Ахмед Октай - тук
Павлинка Трифонова Иванова - отсъства
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - тук
Пламен Неделчев Моллов - тук
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - тук
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - отсъства
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - тук
Силвия Динкова Бадънкова - отсъства
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Николов Чакъров - тук
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - тук
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - тук
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - тук
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - отсъства
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - тук
Тодор Костов Бояджиев - тук
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - отсъства
Хасан Ахмед Адемов - тук
Христина Николова Донева - тук
Христо Атанасов Механдов - тук
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цветослав Василев Кръстев - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - тук
Юлияна Дончева Петкова - отсъства
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - тук
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

Присъстват 135 народни представители.

Има още 5 минути до почивката, можем да гласуваме предложението на госпожа Мингова по ал. 2 на чл. 10.
Има ли желаещи за изказвания? Няма.
Моля да гласуваме предложението в редакцията, която беше направена.
Гласували 135 народни представители: за 130, против няма, въздържали се 5.
Предложението се приема.
Има ли други редакционни корекции по Глава втора, Раздел І?
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря.
Аз имам две редакционни предложения.
Първото предложение е в чл. 6, ал. 1, т. 7 след думите “да извършва търговска дейност, да бъде управител”, предлагам да се добави “или прокурист”. Защото ми се струва, че прокуристът е различно от управителя. Макар че на прокуриста се възлага да управлява търговското дружество, той е различен субект от управителя. Така ми се струва без да съм специалист по Търговско право. Ще бъде хубаво да се добавят думите “ или прокурист”.
И другото ми предложение е в чл. 13, ал. 1, предложен от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Имате предвид чл. 11 на вносителя, който става чл. 13?
Четин Казак: Да. Струва ми се, че в т. 4 ще бъде по-добре да отпаднат думите “одобрена от министъра на правосъдието”, тъй като така или иначе целият набор от документи, които се предвиждат в ал. 1, трябва да бъдат представени на министъра на правосъдието. И не зная как министърът на правосъдието предварително ще одобри печата, а след това отново ще му се предостави за одобрение вече като част от целия пакет документи. Мисля, че в момента на представянето на този пакет документи за одобрение от министъра на правосъдието, тогава ще се одобри и образецът от печата. Не зная защо е предложено предварително печатът да бъде одобрен и след това отново да се представи за одобрение, заедно с останалите документи. Мисля, че е излишно. Просто да отпаднат думите “одобрен от министъра на правосъдието”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези две предложения? Няма.
Първото предложение на господин Казак е в чл. 6, ал. 1, т. 7 след думата “управител” да се добави “и прокурист”. Но Вие по този начин визирате само управлението на ООД, а прокурист може да има и акционерното дружество, а то визира изречението по-нататък.
Четин Казак (ДПС, от място): “Или прокурист”. Отнася се за всички.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: “Управител, прокурист, или да участва” – така по-може.
Моля да гласуваме това предложение на господин Казак.
Гласували 89 народни представители: за 37, против 4, въздържали се 48.
Предложението не се приема.
Заповядайте, господин Казак.
Четин Казак (ДПС): Благодаря, госпожо председател.
Може би колегите не схванаха. Това е едно съвсем конструктивно предложение за подобряване на текста за длъжностите, които биха били несъвместими с длъжността частен съдебен изпълнител да бъде добавено и прокурист, тъй като знаем, че след като едно лице е изключено въобще да извършва търговска дейност, да бъде управител, да бъде член на управителни и контролни органи, на търговски дружества, трябва да се запише изрично “и прокурист”, тъй като прокуристът не е управител и не участва в контролни и управителни органи, а той е самостоятелно лице, на което се възлага да управлява дружеството. Просто трябва да се добави. Иначе ще се окаже, че прокуристи могат да бъдат едновременно и частни съдебни изпълнители. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря ви.
Моля още веднъж да гласуваме предложението на господин Казак по т. 7 на чл. 6.
Гласували 95 народни представители: за 33, против 7, въздържали се 55.
Не се приема.
Не можаха да вникнат в разума на Вашето предложение, господин Казак. Съжалявам.
Следващото предложение на господин Казак е в чл. 11, който става чл. 13 в ал. 1, т. 4 да отпаднат думите “одобрен от министъра на правосъдието”.
Моля, гласувайте отпадането на този текст от т. 4.
Гласували 79 народни представители: за 62, против няма, въздържали се 17.
Това предложение се приема.
Моля, ако няма други редакционни корекции, да гласуваме наименованието на Глава втора и Раздел І, и текстовете от чл. 4 до чл. 11 включително и отпадането на чл. 12 по предложението на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
Обявявам половин час почивка. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Заседанието продължава.
Моля, госпожо Мингова, заповядайте, за да докладвате Раздел ІІ.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря, госпожо председател.
Комисията предлага заглавието на Раздел ІІ да се измени така: “Права и задължения на частния съдебен изпълнител”.
По чл. 13 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на този член, който става чл. 14:

“Независимост

Чл. 14. (1) Частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.
(2) Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко престъпление.
(3) При задържане на частен съдебен изпълнител или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на камарата.”
По чл. 14 има отново предложение на същите народни представители – Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на този текст, който става чл. 15:


“Съдействие

Чл. 15. (1) Частният съдебен изпълнител може да иска съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица и организации, които са длъжни да му го оказват.
(2) Органите на полицията са длъжни незабавно да окажат съдействие на частния съдебен изпълнител при възпрепятстване изпълнението на неговите функции.”
По чл. 15 има предложение на същите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на текста, който става чл. 16.

“Достъп до данни за длъжника

Чл. 16. (1) Частният съдебен изпълнител има право на достъп в съдебните служби, в административните служби, в това число данъчните, в службата на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на КАТ и на други лица, които водят регистри за имущество и може да прави справки и получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
(2) Частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението.”
По чл. 16 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция, като текстът става чл. 17:

“Неприкосновеност на служебния архив

Чл. 17. (1) Служебният архив на частния съдебен изпълнител е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на частния съдебен изпълнител освен в случаите, предвидени със закон.
(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за частния съдебен изпълнител и да го уведомява за извършените действия по архива.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, спираме дотук.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІ и членове 13 до 16 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 69, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 17 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Предложение на народния представител Борислав Цеков:
В чл. 17 ал. 6 да отпадне.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 18:

“Други действия на частния съдебен изпълнител

Чл. 18. (1) По възлагане от взискателя, частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора, частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде управител на даденото в обезпечение имущество.
(3) По възлагане от страните, частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.
(4) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор, частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 414 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 357 и чл. 358 от Гражданския процесуален кодекс.
(5) Частният съдебен изпълнител може да връчва призовки и книжа по образувани при него изпълнителни дела.
(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на действия по алинеи 1, 2, 4 и 5 при същите условия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по текста на чл. 17. Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на господин Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 72 народни представители: за 22, против 32, въздържали се 18.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на чл. 17 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 5.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 18 също има предложение на народния представител Борислав Цеков:
В чл. 18, ал. 4 след думата “район” се поставя запетая и се добавя “освен в случай на конфликт на интереси”.
Комисията не подкрепя предложението.
Има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на текста, който става чл. 19:

“Задължение за изпълнение

Чл. 19. (1) Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) Частният съдебен изпълните пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложения длъжник по реда на Закона за особените залози по възлагане от пристъпилия към изпълнение заложен кредитор.
(3) Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия освен в случаите на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме предложението на Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 3, против 52, въздържали се 28.
Текстът не се приема.
Моля да гласуваме чл. 18 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 71, против 3, въздържали се 6.
Текстът се приема.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 19 има предложение на Борислав Цеков да се създаде нова ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Частният изпълнител е длъжен да уведомява страните за възникнал конфликт на интереси. В последния случай, частният изпълнител може да продължи изпълнението само по изрична молба на страната.”
Комисията не подкрепя предложението.
Предложението на Дикова, Соколов, Дончева и Казак чл. 19 да отпадне е подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 19 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме предложението на комисията за отпадане на чл. 19.
Гласували 76 народни представители: за 69, против 4, въздържали се 3.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 20 комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция:


“Професионална тайна

Чл. 20. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.
(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което частният съдебен изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.”
По чл. 21 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Непрекъснатост на дейността

Чл. 21. Министърът на правосъдието определя със заповед работното време на канторите на частните съдебни изпълнители и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни, след вземане на мнението на камарата.”
По чл. 22 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Служебен архив

Чл. 22. (1) Частният съдебен изпълнител води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата.
(2) Служебният архив съдържа:
1. входящ и изходящ регистър, който съдържа данни за всички постъпили и изведени документи и книжа;
2. регистър на заведените дела;
3. изпълнителни дела;
4. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия;
5. платежни и други документи;
6. печат на частния съдебен изпълнител.
(3) Изнасянето на дела или документи от служебния архив извън кантората от компетентни органи се извършва само чрез копие и въз основа на писмен акт на съдия или прокурор. Заверените от частния съдебен изпълнител копия на дела и документи се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице.
(4) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив изпълнителни листове и ценни книжа могат да се изнасят извън кантората в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 само лично от частния съдебен изпълнител, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли изказвания по тези три текста? Няма желаещи.
Моля да гласуваме чл. 20, 21 и 22 в редакция, предложена от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 23 “Задължения по водене на архива” има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак за отпадането му, подкрепено от комисията.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага чл. 23 да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Моля да гласуваме отпадането на чл. 23, по предложение на комисията.
Гласували 71 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 3.
Текстът отпада.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 24 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция:

“Уведомяване при промяна

Чл. 23. Частният съдебен изпълнител уведомява незабавно министъра на правосъдието и камарата за всяка промяна в местонахождението на кантората и на служебния си архив.”
По чл. 25 има предложение на същите народни представители, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 24:

“Задължения по управление и разпореждане с
паричните средства

Чл. 24. (1) Частният съдебен изпълнител следва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18. Частният съдебен изпълнител посочва в кореспонденцията си номерата на своите сметки.
(2) Частният съдебен изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Той може да сключи споразумение с правоимащ взискател суми от специалната сметка да се изплащат периодично.
(3) Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител.
(4) Запорът върху паричните средства, предназначени за определен взискател, се налага чрез съобщаването му на частния съдебен изпълнител.
(5) Начинът на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалната сметка се определя от Българската народна банка и министъра на правосъдието.”
По чл. 26 има предложение на същите народни представители, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция:

“Застраховане

Чл. 25. (1) Частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.
(2) Министърът на правосъдието издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1”
По чл. 27 има предложение на същите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Обществено и здравно осигуряване

Чл. 26. Частният съдебен изпълнител подлежи на задължително обществено и здравно осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.”
По чл. 28 комисията подкрепя предложението на вносителите и предлага следната редакция с промяна на номерацията:

“Вноски в камарата

Чл. 27. Частният съдебен изпълнител прави задължителни вноски в полза на камарата при условията и по реда, установени с устава на камарата и съгласно решенията на общото събрание.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме от чл. 24 до чл. 28 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 29 има предложение на Борислав Цеков – след думата “счетоводство” се добавя “съгласно изискванията на Закона за счетоводството”, което не е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Счетоводство

Чл. 28. Частният съдебен изпълнител води счетоводство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по този текст? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 8, против 59, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Гласуваме редакцията на комисията за чл. 29.
Гласували 81 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 2.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 30 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция:

“Професионална етика и квалификация

Чл. 29. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията.
(2) Частният съдебен изпълнител е длъжен да повишава квалификацията си, както и да въвежда в работата, да обучава и напътства помощниците и служителите си.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по този текст? Няма.
Гласуваме текста на чл. 30 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По чл. 31 има предложение на Борислав Цеков – след думите “самостоятелен архив” се добавя “и счетоводство”, което не е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция:

“Сдружаване на частни съдебни изпълнители

Чл. 30. Частните съдебни изпълнители могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи те водят освен самостоятелни архиви и общ архив и общо счетоводство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по чл. 31? Няма желаещи.
Гласуваме предложението на господин Борислав Цеков, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 79 народни представители: за 8, против 60, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за чл. 30.
Гласували 90 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Раздел ІІІ – Загубване и възстановяване на правоспособност”.
Наименованието е подкрепено от комисията.
По чл. 32 комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция:


“Основание за загубване на правоспособност

Чл. 31. (1) Частният съдебен изпълнител загубва правоспособността си:
1. по негово писмено искане до министъра на правосъдието;
2. при смърт или с поставянето му под запрещение;
3. при отсъствие на частния съдебен изпълнител или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;
4. при възникване на пречка по чл. 5;
5. при несъвместимост по чл. 6;
6. при временно отстраняване по чл. 71, ал. 3;
7. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4.
(2) Правомощията по изпълнението по т. 1, 3, 4 и 5 се прекратяват със заповед на министъра на правосъдието.”
По чл. 33 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Запечатване и опис на служебния архив

Чл. 32. (1) С настъпването на основание по чл. 31 частният съдебен изпълнител не може да извършва каквито и да са изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.
(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на районния съд, за което се изготвя протокол с опис.
(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване, преместване и предаване на служебния архив се уреждат с наредбата по чл. 22, ал. 1.
(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено преместване или предаване на служебния архив на частния съдебен изпълнител.”
По чл. 34 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция:

“Прехвърляне и предаване на архива

Чл. 33. (1) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1, 3 и 4 частният съдебен изпълнител може да прехвърли архива си на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между прехвърлящия и приемащия частен съдебен изпълнител се уреждат с договор, който се депозира при министъра на правосъдието. Правомощията и задълженията на прехвърлящия частен съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.
(2) Ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 2 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля за срок от три месеца архива на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го поеме. Ако до изтичането на срока при министъра на правосъдието не бъде депозиран договор за прехвърляне на архива, същият се прехвърля при условията на ал. 3.
(3) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 3, 5 и 6, както и ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 4 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля архива на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го поеме.
(4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията на частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.
(5) Ако няма частен съдебен изпълнител, който е съгласен да поеме архива, министърът на правосъдието уведомява Съвета на камарата, който посочва частен съдебен изпълнител, който е длъжен да го приеме.”
По чл. 35 комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция:

“Изпълнителни действия по приетия архив

Чл. 34. Приемащият частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела.”
По чл. 36 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

“Възстановяване на правоспособност

Чл. 35. (1) Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:
1. лишаване от правоспособност за определен срок – след изтичане на срока;
2. извършване на несъвместима дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 – след прекратяване на дейността.
(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването й.
(3) Лицето, приело служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.”
Госпожо председател, ако ми позволите – имам една редакционна бележка. Навсякъде в чл. 33 да се уеднакви терминологията, като вместо “поеме” се използва глаголът “приеме”. Има дублиране на термините, но глаголът “поеме” не отразява точно функцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Да, добре – “поеме” се заменя с “приеме” в чл. 33.
Има ли изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІІІ и членове от 32 до 36 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 77 народни представители: за 75, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "Раздел ІV – Помощник- изпълнител".
Комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавие на Раздел ІV.
По чл. 37 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак – подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

"Овластяване

Чл. 36. (1) Частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник-изпълнители, които отговарят на изискванията на чл. 5 и 6.
(2) Овластяването има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра на правосъдието.
(3) Частният съдебен изпълнител уведомява Съвета на камарата за овластяването в 7-дневен срок."
По чл. 38 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:

"Компетентност

Чл. 37. (1) Помощник-изпълнителят може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Отношенията между частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител се уреждат с договор.
(2) Помощник-изпълнителят използва служебния архив и печат на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".
(3) За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-изпълнителя частният съдебен изпълнител отговоря солидарно с него.
(4) Доколкото липсват особени правила, за помощник-изпълнителя се прилагат правилата за частния съдебен изпълнител."
По чл. 39 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак – подкрепени от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

"Загубване на правомощията на помощник-изпълнител

Чл. 38. Помощник-изпълнителят загубва правомощията си:
1. с прекратяване правомощията на частния съдебен изпълнител;
2. по негово или на частния съдебен изпълнител писмено искане до министъра на правосъдието;
3. с неговата или на частния съдебен изпълнител смърт или поставяне под запрещение;
4. при възникване на пречка по чл. 5;
5. при възникване на несъвместимост по чл. 6;
6. с влизане в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 11, ал. 2, с която са му възложени правомощия на частен съдебен изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове? Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел ІV, членове 37 и 38 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 84 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 4.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "Раздел V – Заместване на частен съдебен изпълнител".
Това е редакцията на заглавието на раздела, която комисията предлага.
По чл. 40 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

"Заместване от помощник-изпълнител

Чл. 39. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-изпълнител. В този случай помощник-изпълнителят самостоятелно извършва всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".
(2) Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.
(3) Частният съдебен изпълнител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за неговото заместване от помощник-изпълнител."
По чл. 41 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

"Заместване от друг частен съдебен изпълнител

Чл. 40. (1) Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между тях се уреждат с договор. Заместваният е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за неговия заместник.
(2) Заместващият частен съдебен изпълнител използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта на заместването.
(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца непрекъснато и повече от шест месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.
(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания частен съдебен изпълнител, прилага се чл. 23.
По чл. 42 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:


"Заместване по назначение

"Чл. 41. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е длъжен да уведоми Съвета на камарата, който назначава частен съдебен изпълнител, който да поеме заместването му през това време. Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.
(2) Ако частният съдебен изпълнител не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив за извършване на съответните изпълнителни действия, председателят на районния съд по искане на заинтересованото лице постановява влизане в кантората, отваряне на необходимия архив и извършване на действията от назначения частен съдебен изпълнител."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, става дума за чл. 41, ал. 2. Струва ми се, че в комисията е станало объркване, като се препраща по компетентност на председателя на районния съд. Районният съд по този закон не е обвързан с териториалната компетентност на частните съдебни изпълнители. Още повече, че всички действия по Гражданско-процесуалния кодекс, които важат и за частния съдебен изпълнител, по-скоро правомощията по обжалване по чл. 335 и 358, са пред окръжен съд като първа инстанция. Така че ми се струва, че тук всъщност трябва да бъде записано председателят на окръжния съд и това е окръжният съд, който е компетентният териториален съд с оглед компетентността на частния съдебен изпълнител да има правомощия. Мисля, че това е било и истинското становище на работната група.
Така че аз предлагам в ал. 2 на чл. 41 да се запише "председателят на окръжния съд".
Ясно е за кой окръжен съд става дума, това е окръжният съд по компетентността на частния съдебен изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Ако няма възражения от залата, да приемем, че ал. 2 на чл. 41 има предвид председателя на окръжния съд, а не на районния съд. Няма възражения. Благодаря ви.
Изказвания? Няма.
Моля да гласуваме наименованието на Раздел V и членове 40, 41 и 42, подкрепени от комисията, заедно с редакцията на ал. 2, чл. 41.
Гласували 90 народни представители: за 88, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага заглавие на Раздел VІ: "Служители на частния съдебен изпълнител".
По чл. 43 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:

"Служебна тайна

Чл. 42. Служителите на частния съдебен изпълнител са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за самия частен съдебен изпълнител."
По чл. 44 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция:

"Възлагане връчването на призовки,
съобщения и книжа

Чл. 43. Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на членове 41-52 от Гражданския процесуален кодекс."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по Раздел VІ? Няма желаещи.
Гласуваме наименованието на Раздел VІ и чл. 43 и чл. 44 в редакцията на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 90 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По Глава трета комисията предлага следното наименование: "Камара на частните съдебни изпълнители".
Комисията подкрепя наименованието за Раздел първи: "Общи положения".
По чл. 45 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:

"Устав

Чл. 44. Камарата приема устав за своето устройство и дейност."
По чл. 46 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция:

"Представителство

Чл. 45. Камарата се представлява от председателя на Съвета на камарата, а когато той отсъства – от заместниците му по старшинство на юридическия стаж."
По чл. 47 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:

"Имущество

Чл. 46. Имуществото на камарата се състои от:
1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на нейните членове;
2. такси за услуги;
3. дарения и завещания;
4. други източници."

За Раздел ІІ комисията предлага заглавието: “Общо събрание на камарата”.
По чл. 48 комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция за чл. 48, който става чл. 47:

“Състав

Чл. 47. Общото събрание се състои от всички членове на камарата.”
По чл. 49 комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 48:

“Свикване

Чл. 48. (1) Общото събрание е редовно и извънредно.
(2) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последната събота или неделя на м. януари.
(3) Общото събрание се свиква от Съвета на камарата чрез обнародване на съобщението в “Държавен вестник” най-малко два месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.
(4) Ако до 20 дни след обнародването най-малко 1/10 от членовете на камарата поискат включването на определен въпрос в дневния ред, Съветът на камарата е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата на събранието допълнение към дневния ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 49:

“Кворум и представителство

Чл. 49. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват 2/3 от членовете на камарата. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда, колкото и членове да присъстват.
(2) Гласуването е лично.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 50:

“Компетентност

Чл. 50. Общото събрание:
1. приема и изменя устава на камарата;
2. избира и освобождава председателите и членовете на Съвета на камарата, Контролния съвет и Дисциплинарната комисия, като определя броя на членовете им и размера на тяхното възнаграждение;
3. взема решение за сключване на групови застраховки;
4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване на други парични фондове;
5. определя размера на задължителните встъпителни годишни вноски;
6. взема решение за допълнителни парични вноски;
7. приема бюджета на камарата;
8. взема решение за предявяване на искове от камарата срещу членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;
9. взема решения по други въпроси, предвидени в устава.”
По чл. 52 има предложение на Марина Дикова, Йордан Соколов, Татяна Дончева и Четин Казак, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 52, който става чл. 51:
“Вземане на решения

Чл. 51. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 50, т. 1, 2 и 6 се вземат с мнозинство повече от 2/3 от присъстващите членове.
(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 53, който става чл. 52:

“Извънредно общо събрание

Чл. 52. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета на камарата, от Контролния съвет или от министъра на правосъдието при посочен от тях дневен ред.
(2) Съветът на камарата е длъжен да свика извънредно общо събрание по писмено искане на 1/10 от членовете на камарата, в което е посочен дневният ред. Ако Съветът на камарата не направи това в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от лицата, направили искането.
(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се прилага съответно чл. 48 и 49.”
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 53:

“Обжалване на решенията

Чл. 53. (1) Решенията на общото събрание могат да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.
(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.
(3) Решенията на общото събрание могат да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.”
Комисията подкрепя текста на вносителите за чл. 55, който става чл. 54, и редакцията е следната:
“Чл. 54. Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание районният съд издава изпълнителен лист.”
Ако ми позволите отново, в чл. 55 вместо “районният съд” да бъде отбелязано, че става дума за “окръжния съд”, а именно този, който е районът на действие на компетентност на частния съдебен изпълнител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието на Глава трета, на Раздел І, Раздел ІІ и текстовете от чл. 45 до чл. 55 включително, като в чл. 55 се прави редакционна корекция – думите “районният съд” се заменят с “окръжният съд”. Текстовете са подкрепени от комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 96 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага заглавието на Раздел ІІІ да се измени така: “Съвет на камарата”.
По чл. 56 има предложение на народните представители Марина Дикова, Йордан Соколов, Татяна Дончева и Четин Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 55:
“Състав

Чл. 55. (1) Съветът на камарата се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират измежду основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета на камарата се избират двама заместник-председатели от основните членове.
(3) За член на Съвета на камарата може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който:
1. има най-малко петгодишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.
(4) Възпрепятствените да участват или напусналите членове на Съвета на камарата до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на юридическия стаж.
(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета на камарата.”
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 56:


“Мандат

Чл. 56. Мандатът на Съвета на камарата е три години.”
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 57:

“Свикване

Чл. 57. (1) Съветът на камарата се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.
(2) Председателят на Съвета на камарата е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на 1/3 от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.
(3) Извънредно заседание на Съвета на камарата може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.”
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 58:

“Кворум

Чл. 58. Заседанието на Съвета на камарата е редовно, ако на него присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение.”
По чл. 60 има предложение от народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 59:

“Компетентност

Чл. 59. (1) Съветът на камарата:
1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с недвижимите й имоти;
2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;
3. избира заместник-председателите;
4. определя щата и административния секретар на камарата;
5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на частните съдебни изпълнители и се грижи за защитата на професионалните им права;
6. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители;
7. решава всички въпроси, които по закона и устава не са от компетентността на друг орган.
(2) Съветът на камарата уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.”
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 60:

“Вземане на решение

Чл. 60. (1) Съветът на камарата взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета.
(2) Решение на Съвета на камарата може да се вземе и неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.”
По чл. 62 комисията подкрепя предложението на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак и предлага следната редакция, като чл. 62 става чл. 61:


“Председател на Съвета на камарата

Чл. 61. (1) Председателят на Съвета на камарата организира, ръководи и представлява камарата.
(2) Председателят на Съвета на камарата:
1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на камарата;
2. управлява имуществото на камарата и се разпорежда с движимите й вещи;
3. изпълнява бюджета на камарата;
4. изпълнява решенията на Съвета на камарата.”
Комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 62:

“Административен секретар

Чл. 62. (1) Административният секретар:
1. ръководи финансово-стопанската дейност;
2. координира дейността на помощните органи;
3. организира заседанията на Съвета на камарата, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;
4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на камарата.
(2) Административният секретар може и да не е член на камарата.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли изказвания по тези текстове?
Заповядайте, господин Маринчев.

Васил Маринчев (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Приехме един път, в чл. 55, че в съвета има и заместник-председател:
“Чл. 55. (1) Съветът на камарата се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират между основните членове.
(2) При по-голям състав на Съвета на камарата се избират двама заместник-председатели от основните членове.”
Но в чл. 59 – “(1) Съветът на камарата:
1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с недвижимите й имоти;
3. избира заместник-председателите.”
В чл. 55 е в единствено число, а в чл. 59 – в множествено.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да се даде възможност, да има и повече от един.
Васил Маринчев: Тоест в хипотезата на чл. 55, ал. 2?
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Да.
Васил Маринчев: Добре, извинявам се. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Маринчев.
Има ли други желаещи за изказване по представените текстове? Няма.
Подлагам на гласуване заглавието на Раздел ІІІ и текстовете на членове от 56 до 63 включително.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По Раздел ІV – “Контролен съвет”, комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавие на Раздел ІV.
По чл. 64 има предложение от народните представители Марина Дикова, Йордан Соколов, Татяна Дончева и Четин Казак, което комисията подкрепя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 63:

“Състав
Чл. 63. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове с тригодишен мандат.
(2) За член на Контролния съвет може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата."
По чл. 65, който става чл. 64 комисията предлага следната редакция:

“Компетентност
Чл. 64. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на камарата и отчита работата си пред общото събрание.
(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на решенията на общото събрание или на Съвета на камарата, Контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на камарата, съответно в общото събрание.
(3) Членовете на Контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на камарата.”
Комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавие на Раздел V – “Дисциплинарна комисия”.
По чл. 66 има предложение от народните представители Марина Дикова, Йордан Соколов, Татяна Дончева, Четин Казак, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция за чл. 66, който става чл. 65:

“Състав
Чл. 65. (1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от 8 членове. Мандатът на Дисциплинарната комисия е 3 години.
(2) Министърът на правосъдието посочва една втора от членовете на Дисциплинарната комисия.
(3) За член на Дисциплинарната комисия от квотата на камарата по изпълнението може да бъде избран член на камарата, който:
1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;
2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.”
По чл. 67, който става чл. 66, комисията подкрепя предложението на Дикова, Соколов, Дончева и Казак и предлага следната редакция:

“Компетентност
Чл. 66. Дисциплинарната комисия чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу частни съдебни изпълнители по реда, предвиден в закона.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказване по тези два раздела. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване наименованията на Раздел ІV и Раздел V и текстовете на членове от 64 до 67 включително, в редакция на комисията.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавие на Глава четвърта, като предлага Глава четвърта с чл. 68 систематично да се премести след чл. 73 и да стане Глава пета с чл. 74.
Затова комисията, подкрепя предложението на Дикова, Соколов, Дончева и Казак по чл. 68, като текстът става чл. 74, със следната редакция:

“Основание
Чл. 74. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност.
(2) Държавата не отговаря за действията на частния съдебен изпълнител.”
По следващият текст от тази глава, по вносител, е предложението на Дикова, Соколов, Дончева и Казак – чл. 69 да отпадне.
Комисията предлага да отпадне текста на чл. 69, предложен от вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има ли желаещи за изказвания?
Заповядайте, господин Соколов.
Йордан Соколов (ПСДСБ): Благодаря Ви.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги, нямам възражение срещу текста. Правя предложение, което мисля, че беше прието в Правната комисия – Глава четвърта да размени мястото си с Глава пета, защото ние приехме последния раздел на предишната глава – “Дисциплинарна комисия” и от систематична гледна точка ще бъде по-добре следващата глава да е “Дисциплинарна отговорност”, а след това да дойде “Имуществена отговорност”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз го прочетох. Така е предложено в доклада.
Йордан Соколов: Прощавайте, не съм обърнал внимание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване наименованието на Глава четвърта, която систематически се премества и става Глава пета, и текста на чл. 68, и отпадането на чл. 69, по предложение на комисията.
Гласували 81 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 3.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага Глава пета с новата номерация от чл. 70 до чл. 76 – по вносител, систематично да стане Глава четвърта.
По чл. 70 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на текста, който става чл. 67:
“Дисциплинарни нарушения
Чл. 67. Частния съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и устава на Камарата.”
По чл. 71 на вносителя има предложение на същите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция и нова номерация:
“Дисциплинарни наказания
Чл. 68. (1) Дисциплинарните наказания са:
1. порицание;
2. глоба от 100 до 10 000 лв.;
3. предупреждение за временно лишаване от правоспособност;
4. лишаване от правоспособност от три месеца до пет години.
(2) Глобата по ал. 1, т. 2 се събира в полза на Камарата.”
По чл. 72 комисията подкрепя текста и предлага следната редакция и нова номерация:
“Погасяване на дисциплинарната отговорност
Чл. 69. (1) Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му.
(2) Дисциплинарното нарушение са смята за открито от момента, в който органът по чл. 70, ал. 1 е узнал за нарушението.”
По чл. 73 комисията подкрепя предложението на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак и предлага следната редакция и номерация:
“Образуване на дисциплинарно производство
Чл. 70. (1) Дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на Камарата. Заедно с искането за налагане на дисциплинарно наказание, както и по-късно, може да бъде поискано временното отстраняване на частния съдебен изпълнител от длъжност до приключване на дисциплинарното производство.
(2) Органът, по чието искане е образувано дисциплинарното производство, уведомява частния съдебен изпълнител, който може да даде обяснения в 7-дневен срок от уведомяването.
(3) Съветът на Камарата изпраща материалите на председателя на дисциплинарната комисия след изтичане на срока по ал. 2.
(4) Председателят на дисциплинарната комисия определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на Камарата и двама членове на дисциплинарния състав – по един от квотата на Камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело.”
По чл. 74 предложенията на същите народни представители са подкрепени.
Комисията предлага следната редакция и номерация:
“Разглеждане на дисциплинарно дело
Чл. 71. (1) Председателят на състава насрочва заседание и поканва за участие частния съдебен изпълнител, представител на Съвета на Камарата и представител на министъра на правосъдието. Частният съдебен изпълнител може да ползва адвокатска защита.
(2) Заседанията на дисциплинарния състав се провеждат при закрити врата.
(3) Дисциплинарният състав се произнася първо по искането за временно отстраняване. Решението за временно отстраняване подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 7-дневен срок от съобщението. В този случай Върховният касационен съд се произнася в 14-дневен срок.
(4) В дисциплинарното производство се допускат всички доказателства от значение за делото.
(5) Доказателствата, които не може да бъдат събрани поради неявяване на свидетели или вещи лица, или поради неизпълнение на задължението им да съдействат на разследването, както и поради непредоставянето на изискани документи, се събират по искане на заинтересованата страна по реда на чл. 165-170 от Гражданския процесуален кодекс.
(6) Дисциплинарното производство може да бъде спряно само ако трябва да бъде учредено настойничество или попечителство на частния съдебен изпълнител.
(7) Дисциплинарно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако:
1. дисциплинарната отговорност е погасена по давност;
2. частният съдебен изпълнител е починал;
3. спрямо същия частен съдебен изпълнител за същото нарушение има незавършено дисциплинарно производство, влязло в сила решение по чл. 72 или влязло в сила определение за прекратяване на делото.”
По чл. 75 са приети предложенията на Дикова, Соколов, Дончева и Казак.
Комисията предлага следната редакция и нова номерация:
“Постановяване на решението
Чл. 72. (1) Дисциплинарният състав разглежда и решава дисциплинарното дело в едномесечен срок от възлагането.
(2) Решението се постановява след тайно съвещание с мнозинство от членовете на състава.
(3) Дисциплинарният състав се произнася с мотивирано решение в срока по ал. 1.”
По чл. 76 комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция и нова номерация:
“Обжалване и влизане в сила на решението
Чл. 73. (1) Решението по чл. 72, ал. 3 може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.
(2) Решението може да се обжалва от частния съдебен изпълнител, от Съвета на Камарата и от министъра на правосъдието в 14-дневен срок от съобщението.
(3) Министърът на правосъдието може да обжалва решението и когато дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на Камарата.
(4) Върховният касационен съд разглежда жалбата по същество в състав от трима съдии. Съдът може да прогласи нищожността на решението, да го обезсили и прекрати дисциплинарното производството, да остави в сила решението, да отмени решението и измени наложеното наказание или да оправдае частния съдебен изпълнител.
(5) Производството пред съда може да бъде спряно само на основание на чл. 71, ал. 6.
(6) Решението на Върховния касационен съд е окончателно.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по тези текстове има ли?
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, аз бих искала да направя две бележки.
Първата ми бележка е съвсем редакционна и корективна: в чл. 69 от редакцията на комисията, ал. 1 съюзът “и” да се замени с “но”. Тоест да гласи така:
“Дисциплинарната отговорност се погасява с 6-месечна давност от откриване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.”
За да се подчертае, че двата срока се включват един в друг.
Другата ми бележка е за отпадане на част от текста от ал. 4 на чл. 73 в редакцията на комисията. Става дума за крайния текст “или да оправдае частния съдебен изпълнител”.
В това производство не би могло да има решение или акт, който да има оправдателно действие, тъй като това не е наказателно производство по смисъла на Наказателния кодекс, а всички други посочени актове, които може да вземе Върховният касационен съд, включват при отмяна на решението именно този ефект – да се признае, че не следва да носи дисциплинарна отговорност съответният частен съдебен изпълнител.
Тъй като с този текст не се казва нищо по-различно от казаното до този момент, аз предлагам да отпадне изразът “или да оправдае частния съдебен изпълнител” и текстът да приключи дотам.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Възражения, изказвания по тези текстове има ли? (Реплика от народния представител Четин Казак.)
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако съм казала ВАС, грешка е. Върховният касационен съд… (Реплика от народния представител Четин Казак.) Защото това не е административно производство. Дисциплинарните производства са подсъдни на общите съдилища като вид гражданско или наказателно административно, респективно наказателно дело, доколкото дисциплинарната отговорност като вид отговорност спада към гражданските отговорности по принцип, то компетентен не може да бъде съдът, който е компетентен по административни дела, а трябва да бъде системата на общите съдилища и инстанцията в случая да е Върховният касационен съд.
Мисля, че работната група и комисията са преценили правилно този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме наименованието на Глава пета, която става Глава четвърта, и текстовете от чл. 70 до чл. 76 включително, подкрепени от комисията.
Гласували 70 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Комисията предлага заглавие на Глава шеста “Административен контрол върху дейността на частния съдебен изпълнител”.
По чл. 77 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:
“Контролни органи
Чл. 75. Министърът на правосъдието упражнява контрол върху дейността на всеки частен съдебен изпълнител чрез инспектори от Министерството на правосъдието.”

Има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак за създаване на текст, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция и номерация:

“Форма на контрол
Чл. 76. (1) Проверка на дейността на частния съдебен изпълнител се назначава със заповед на министъра на правосъдието служебно, по повод сигнал или жалба на заинтересованото лице, както и по предложение на Съвета на Камарата. Заповедта не подлежи на обжалване, като копие от нея се изпраща на Съвета на Камарата.
(2) Инспекторът има право на свободен достъп в кантората и до служебния архив на частния съдебен изпълнител. При констатиране на нарушения инспекторът може да прави копия от документи.
(3) Инспекторът има достъп до специалните банкови сметки по чл. 24, ал. 1.
(4) Министърът на правосъдието може да отправя препоръки до отделен частен съдебен изпълнител и до Камарата за отстраняване на констатирани недостатъци.”
По чл. 78 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция:

“Годишен отчет
Чл. 77. В срок от три месеца след края на всяка година частният съдебен изпълнител представя в Министерството на правосъдието годишен отчет за дейността си. Изискванията към годишния отчет се определят в наредба на министъра на правосъдието.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по Глава шеста? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава шеста и членове 77 и 78 от нея, които са подкрепени от комисията.
Гласували 73 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Глава седма – Такси и разноски по изпълнението.”
Комисията подкрепя предложението на вносителите за заглавие на Глава седма.
По чл. 79 комисията приема предложенията на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак и предлага следната редакция:

“Основание и размер
Чл. 78. (1) Такси по изпълнението се събират за:
1. извършването на изпълнителни действия;
2. извършването на други действия.
(2) Размерът на таксите по изпълнението се определя по тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с Камарата.
(3) Частните съдебни изпълнители могат да договарят възнаграждения, различни от определените в тарифата такси, като изплатените в по-висок размер суми не се считат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника.”
Комисията подкрепя текста на вносителите по чл. 80 и предлага следната редакция:

“Събиране на такси по изпълнението
Чл. 79. (1) За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в 2 или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице.
(2) В сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
(3) За дължимите неплатени такси и разноски районният съд издава изпълнителен лист.”
Предложението на Дикова, Соколов, Дончева и Казак за създаване на нов член е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на чл. 80а, който става чл. 80:

“Авансови такси
Чл. 80. За всяко действие на частния съдебен изпълнител се внася авансова такса съгласно тарифата по чл. 78, ал. 2.”
По чл. 81 комисията подкрепя текста на вносителя, а именно:

“Субсидирани такси по изпълнението
Чл. 81. (1) Дължимите авансови такси по изпълнението на вземане за издръжка, за предаване на дете, както и на вземане на работник по трудово правоотношение се изплащат от бюджета на съответния районен съд.
(2) Субсидираната такса се възстановява по бюджета на съда, ако бъде събрана от длъжника по изпълнението.”
Комисията подкрепя текста на вносителя по чл. 82:

“Обикновени такси по изпълнението
Чл. 82. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата и не зависят от материалния интерес.”
Предложението на Дикова, Соколов, Дончева и Казак по чл. 83 е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция:

“Пропорционални такси по изпълнението
Чл. 83. (1) Пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес и имат определен минимален и максимален размер.
(2) Процентът на пропорционалната такса според материалния интерес намалява с увеличаване на интереса.
(3) За определени действия тарифата може да предвиди таксата по ал. 1 да се събира в намален или в увеличен размер.”
По чл. 84 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак за отпадането, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага чл. 84 да отпадне.
По чл. 85 има предложение на Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция:

“Допълнителна такса по изпълнението
Чл. 84. (1) Допълнителната такса по изпълнението се дължи за действия по индивидуално принудително изпълнение, в неработно време или в почивни и празнични дни.
(2) Таксата по ал. 1 не може да надхвърля размера на основната такса.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тази глава?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Аз бих искала да направя няколко бележки, госпожо председател.
На първо място отново за вида на съда – в чл. 79 по предложението на комисията и в чл. 81 по предложение на комисията “районният съд” да се замени с “окръжния съд”, по същите съображения, които вече изложихме и които гласувахме.
Другото ми предложение е по-скоро по същество и се отнася за чл. 78 по предложение на комисията. Това е на стр. 54, а именно в ал. 3.
В ал. 3 се предвижда като допълнителна възможност за стимулиране на частното изпълнение с взискателите да се уговарят възнаграждения, които надвишават таксата в предната алинея на същия член. Поначало обаче възнаграждението, което се заплаща, е с оглед на размера на таксата и обикновено е процент от дължимите такси. Затова моята идея е не да отпада тази идея, която е вложена в ал. 3, а по-скоро да бъде в следната редакция:
“Частните съдебни изпълнители могат да договарят допълнителни възнаграждения, като изплатените в по-висок размер суми не се считат за разноски по изпълнението и не се дължат от длъжника”.
Това, което се договаря, вече няма да бъде от рода на таксата, а ще бъде действително по едно споразумение между частния съдебен изпълнител и съответния взискател на допълнителна сума.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Според мен това, което казвате, се разбира от ал. 3. Да се каже “договаря допълнителни …”.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Допълнителни възнаграждения” и да отпадне “различни от определените в тарифата такси”, защото таксата не е сама по себе си възнаграждение, просто като корекция на текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези текстове? Няма.
Моля, гласувайте наименованието на Глава седма, чл. 79 до чл. 85 включително и отпадането на чл. 84, редакцията в членове 79 и 81, където “районни съдилища” се заменя с “окръжни съдилища” и редакцията на чл. 78, ал. 3, в която пред “възнаграждения” се добавя допълнително думата “различни от определените в тарифата такси” да отпаднат.
Гласували 87 народни представители: за 85, против няма, въздържали се 2.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: По 1 от Допълнителните разпоредби има предложение на Борислав Цеков:
В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова т. 2:
“2. “Конфликт на интереси” е налице, когато едно лице, длъжник по дело, образувано пред частния изпълнител, поиска от последния извършването на изпълнителни действия срещу взискателя по същото дело.”
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага заглавието “Допълнителни разпоредби” и § 1 да отпаднат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по този текст? Няма.
Моля, гласувайте отпадането на целия раздел “Допълнителни разпоредби” и § 1 от него по предложение на комисията.
Гласували 82 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 2.
Текстовете отпадат.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: “Преходни разпоредби”.
Комисията предлага заглавието да се измени така: “Преходни и заключителни разпоредби”.
По § 2 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак - § 2 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 2 да отпадне.
По § 3 има предложение на същите народни представители, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 3, който става § 2:
“§ 2. (1) Първото общо събрание на камарата се състои от лицата по § 1, ал. 1, които отговарят на изискванията по чл. 5, т. 1, 2 и 4 и са се кандидатирали за частни съдебни изпълнители в срока и по реда на § 1.
(2) Министърът на правосъдието свиква общото събрание в тримесечен срок от влизане в сила на закона при следния дневен ред:
1. приемане на устав на камарата;
2. избор на органи на камарата;
3. определяне размера на задължителните встъпителни и годишни вноски;
4. приемане на бюджета за текущата година.
(3) Общото събрание може да реши включването и на други въпроси в дневния ред.”
По § 4 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 4, който става § 1:
“§ 1. (1) Съдия-изпълнителите, които до влизане в сила на закона са изпълнявали функциите по индивидуално принудително изпълнение в районните съдилища и отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 4, придобиват правоспособност на частен съдебен изпълнител без конкурс за района, в който са изпълнявали функциите, ако в едномесечен срок от влизане в сила на закона подадат заявление и документи по чл. 7.
(2) Министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощията на лицата по ал. 1 в двумесечен срок от изтичане на срока по ал. 1. Заповедта се обявява на видно място в сградата на Министерството на правосъдието.
(3) Лицата по ал. 1 встъпват в длъжност по реда на чл. 13, като изпълнението на изискванията по чл. 12 трябва да се осъществи в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по ал. 2. С встъпване в длъжност на лицето министърът на правосъдието прекратява трудовото му правоотношение по чл. 325, т. 1 от Кодекса на труда, като подаденото заявление по ал. 1 се счита за предложение за прекратяване на трудовия договор.”
По § 5 комисията не подкрепя текста на вносителите и предлага той да отпадне.
По § 6 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак – чл. 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 6 да отпадне.
По § 7 комисията подкрепя текста на вносителя, като той става § 4 със следната редакция:
“§ 4. Министърът на правосъдието провежда конкурса по чл. 9 в 9-месечен срок от влизането в сила на закона.”
По § 8 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на § 8, който става § 3:
“§ 3. (1) Висящо изпълнително производство може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя. Ако поисканото изпълнително действие не е извършено от съдия-изпълнителя, внесената авансова такса по изпълнението се изплаща на частния съдебен изпълнител от бюджета на съответния районен съд.
(2) Висящо изпълнително производство за събиране на частно държавно вземане може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител по възлагане на държавното учреждение– кредитор.”
По § 9 има предложение от народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак - § 9 да отпадне.
Комисията приема това предложение и предлага § 9 да отпадне.
По § 10 комисията подкрепя текста на вносителите и предлага следната редакция за § 10, който става § 5:
“§ 5. До обнародването на тарифата по чл. 78, ал. 2 изпълнителните действия се таксуват по досегашния ред.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по Преходните и заключителни разпоредби?
Заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Госпожо председател, това също е една корекция по становището на комисията, която е в съответствие с нейните намерения. Става дума за предложения на стр. 59 § 4, който става § 1. В неговата ал. 1 е предвидено сегашните заварени съдии-изпълнители, когато пожелаят, да придобият правоспособност на частен изпълнител без конкурс, но това не може да бъде в района, в който те са изпълнявали функциите си, а в района на този окръжен съд, в чийто район на действие е районният съд, в който те са изпълнявали функциите си. Това е идеята и така трябва да бъде прието. Разбира се, може би граматически ще го уточним в Правна дирекция при окончателния текст. Мисля, че беше достатъчно ясно за протокола.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Като редакция на § 1.
Моля да гласуваме наименованието Преходни и заключителни разпоредби, текстовете от § 1 до § 10 включително, в това число и отпадането на § 2, 5, 6 и 9 по предложение на комисията.
Моля, гласувайте.
Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Всъщност това е продължение на вече приетия раздел “Преходни и заключителни разпоредби”, тъй като тук се предлага заглавието да отпадне.
По § 11 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията като § 6:
“§ 6. Навсякъде в Закона за съдебната власт (обн., ДВ…) думите “съдия-изпълнител”, “съдия-изпълнителя”, “съдия-изпълнителят”, “съдия-изпълнители” и “съдия-изпълнителите” се заменят съоттветно с “държавен съдебен изпълнител”, “държавния съдебен изпълнител”, “държавният съдебен изпълнител”, “държавни съдебни изпълнители”, “държавните съдебни изпълнители”.”
По § 12 предложението на същите народни представители е прието.
Комисията подкрепя предложението и предлага следната редакция на § 12, който става § 7:
“§ 7. В Закона за особените залози (обн., ДВ…) се правят следните изменения:
1. В чл. 35:
а) в ал. 1 думите “съдия-изпълнител” се заменят с “държавен или частен съдебен изпълнител”;
б) в ал. 2 думите “съдия-изпълнителят” се заменят с “държавният или частният съдебен изпълнител”
2. В чл. 36, ал. 2:
а) в изречение първо думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавния или частния съдебен изпълнител”;
б) в изречения второ и трето думите “съдия-изпълнителят” се заменят с “държавният или частният съдебен изпълнител”.
3. В чл. 41, ал. 5 думите “съдия-изпълнител” се заменят с “държавен или частен съдебен изпълнител”.”
По § 13 комисията подкрепя предложението на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак.
Комисията подкрепя предложението за § 13, който става § 8:
“§ 8. В Закона за държавните такси (обн., Изв…) в чл. 4, буква “в” думите “съдия-изпълнители” се заменя с “държавни съдебни изпълнители”.”
По § 14 има предложение на същите народни представители, което е прието от комисията.
Комисията подкрепя предложението и предлага § 14, който става § 9 да се измени така:
“§ 9. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ…) чл. 43 се изменя така:
“Чл. 43. Правни услуги по смисъла на този закон са услугите, осъществявани от адвокат, нотариус или частен съдебен изпълнител по реда на Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност или Закона за частните съдебни изпълнители.”
По § 15 предложението на същите народни представители е прието.
Комисията подкрепя предложението на народните представители за редакция на § 15, който става § 10:
“§ 10. В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ…) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 58, ал. 2 думите “съдия-изпълнителите” се заменят с “държавните и частните съдебни изпълнители”.
2. В § 1 от Допълнителната разпоредба, в т. 6 след думите “нотариуси” се поставят запетая и се добавя “частни и съдебни изпълнители”.”

По § 16 предложението на същите народни представители е подкрепено.
Комисията предлага следната редакция на параграфа, който става § 11:
“§ 11. В Закона за задълженията и договорите се правят следните изменения:
1. В чл. 175, ал. 2 думите “съдията-изпълнител” се заменят с “държавният или частният съдебен изпълнител”.
2. В чл. 185, буква “б” думите “съдиите-изпълнители” се заменят с “държавните и частните съдебни изпълнители”.”
По § 17 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага редакция на § 17, който става § 12:
“§ 12. В Търговския закон се правят следните изменения:
1. Член 651 се изменя така:

“Извършване на запечатването
Чл. 651. Запечатването се извършва от частен съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда.”
2. В чл. 653, ал. 1 думите “и съдия-изпълнителя” се заличават.”
По § 18 има предложение на същите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 18, който става § 13:
“§ 13. В Данъчния процесуален кодекс се правят следните изменения:
1. В чл. 157:
а) в ал. 2:
“аа) в изречение първо думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавния или частния съдебен изпълнител”;
бб) в изречение второ думите “съдия-изпълнителят” се заменят с “държавният или частният съдебен изпълнител”;”
б) в ал. 4 думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавния или частния съдебен изпълнител”.
2. В чл. 158 думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавния или частния съдебен изпълнител”.”
По § 19 има също предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на параграфа, който става § 14:
“§ 14. В Закона за адвокатурата в чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 4 думите “съдия-изпълнител” се заменят с “държавен съдебен изпълнител”.
2. В т. 5 след думата “нотариус” се добавя “или частен съдебен изпълнител”.”
По § 20 комисията отново подкрепя предложението на същите народни представители и предлага следната редакция на параграфа, който става § 15:
“§ 15. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност в чл. 8, ал. 2 след думите “съдия-изпълнител” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител, помощник-изпълнител”.”
По § 21 има предложение на същите народни представители, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на текста, който става § 16:
“§ 16. В чл. 96а от Закона за авторското право и сродните му права се правят следните изменения:
1. В ал. 4 думите “съдия-изпълнителя” се заменят с “държавен или частен съдебен изпълнител”.
2. Алинея 6 се отменя.”
По § 22 има предложение на същите народни представители. То е подкрепено от комисията.
Комисията предлага следната редакция на параграфа, който става § 17:
“§ 17. В Закона за защита на личните данни в чл. 35, ал. 1, т. 4 след думите “изпълнителната власт” се поставя запетая и се добавя “на частен съдебен изпълнител”.”
Предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак за създаване на нов параграф. Това предложение е подкрепено от комисията и става § 18:
“§ 18. В Закона за българските документи за самоличност в чл. 76, т. 3 след думите “български физически и юридически лица” се добавя “и към чуждестранни такива”.”
Има предложение на комисията за създаване на нов § 19:
“§ 19. В Гражданския процесуален кодекс навсякъде думите “съдия-изпълнител”, “съдия-изпълнителя” и “съдия-изпълнителят” се заменят съответно с “държавен или частен съдебен изпълнител”, “държавния или частния съдебен изпълнител” и “държавният или частният съдебен изпълнител”.”
По § 23 има предложение на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак, което е подкрепено от комисията.
Комисията предлага като § 20 следната редакция:
“§ 20. В Наказателния кодекс се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 93, т. 1, буква “б” накрая се добавя “частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител”.
2. В чл. 116, ал. 2 след думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител”.
3. В чл. 131, ал. 2 след думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител”.
4. В чл. 143, ал. 3 след думите “лице от състава на Министерството на вътрешните работи” се добавя “държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник-изпълнител”.”
5. Заглавието на Глава осма от Особената част се изменя така: “Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции”.
6. В чл. 269, ал. 2 накрая се добавя “частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.
7. В чл. 270, ал. 1 след думите “орган на властта” се добавя “частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.
8. В чл. 275, ал. 1 след думите “орган на властта” се добавя “частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.
9. В чл. 277, ал. 1 след думите “орган на властта” се добавя “частен съдебен изпълнител или помощник-изпълнител”.”
По § 24, който става § 22, комисията подкрепя текста и той е следният:
“§ 22. Изпълнението на закона се възлага на министъра на правосъдието.”
По § 25, който става § 23, текстът е следният:
“§ 23. Законът влиза в сила от 1 септември 2005г.”.
Предложението на народните представители Дикова, Соколов, Дончева и Казак по § 25 е подкрепено от комисията. Той става със следната редакция § 21:
“§ 21. Подзаконовите нормативни актове по прилагане на закона се приемат от съответните органи в шестмесечен срок от влизане в сила на закона.”
Това е последният текст от законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Това са Заключителните разпоредби на законопроекта.
Имате думата за изказвания по тях. Няма желаещи.
Моля да гласуваме наименованието “Заключителни разпоредби” и параграфи от 11 до 25 включително.
Гласували 102 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 8.
Текстовете са приети, а с това и целият закон.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Ако ми позволите, госпожо председател, искам да кажа няколко думи.
Днес приехме един закон от изключителна важност и значение. Това е една еманация на работата на Тридесет и деветото Народно събрание и стремежа му не само да усъвършенства нашето законодателство с европейското, а да направи истински съвременно българското вътрешно законодателство. (Силен шум в залата, реплики.)
Затова, ако колегите биха искали да чуят моите персонални благодарности, искам да ги изразя и те са първо към вносителите на законопроекта в лицето на проф. Огнян Герджиков, разбира се, и всички останали колеги.
Тук искам да спомена изключителната роля като идеолог на този законопроект на господин Валери Димитров. Той вече не е народен представител, но изигра огромна роля за внасянето и подкрепата на този законопроект.
Искам изключително да благодаря на работната група, която беше оглавявана от госпожа Марина Дикова и в която участваха господин Казак, господин Соколов, госпожа Дончева.
Нека да благодаря и на колегите от Министерството на правосъдието в лицето на заместник-министър Тачева, на колегите от съдебно-изпълнителните служби, които се включиха много активно в работата ни, на господин Крис Томсън и на всички сътрудници на Проекта “Реформа в търговското право” към Американската агенция за международно развитие, на цялата Комисия по правни въпроси и на всички народни представители, които днес със своя глас осигуриха приемането на този важен закон. Благодаря. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Продължаваме със следваща точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, позволете ми да направя предложение в залата да бъдат допуснати заместник-министърът на Министерството на икономиката Евгения Колданова, Цонка Иванова Таушанова – председател на Патентното ведомство, Маргарита Иванова Недялкова-Мечева – заместник-председател, Щиряна Вълчева Вълчанова-Кръстева – държавен експерт, юрисконсулт, и Мариана Дянкова Рашева – началник Правен отдел.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Има процедурно предложение за допускане в залата на заместник-министър Евгения Колданова и нейните сътруднички Таушанова, Недялкова, Вълчанова и Рашева.
Има ли противно процедурно предложение? Не виждам.
Моля да гласуваме това предложение.
Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.
Приема се.
Моля да поканите заместник-министър Колданова и другите колеги в залата.
Заповядайте, госпожо Костадинова.

ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: “Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения”.
Комисията подкрепя наименованието на закона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Колеги, имате ли някакви съображения по наименованието на закона? Не виждам.
Моля да гласуваме наименованието на закона, както беше представено от председателя Костадинова.
Гласували 91 народни представители: за 91, против и въздържали се няма.
Наименованието се приема.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 1. В чл. 3, ал. 2 думата “местожителство” се заменя с “постоянен адрес”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
Предложение на Комисията по икономическата политика за създаване на § 1а:
“§ 1а. В чл. 4 след думите “международни регистрации” се поставя запетая и се добавят думите “искания за определяне на общоизвестност или известност на марки”.
§ 2. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 думите “отличителни белези” се заменят с “отличителен характер”;
б) в т. 3 след думата “България” се добавя “по отношение на заявените стоки или услуги”;
в) в т. 4 след думата “знаци” се добавя “или означения”, а думата “състава” се заличава;
г) точка 8 се изменя така:
“8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави-членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации;”
д) в т. 9 след думата “идентични” се добавя “или сходни”;
е) точки 10 и 12 се отменят.
2. В ал. 3 думите “ал. 1, т. 8, 9, 10 и 11” се заменят с “ал. 1, т. 8, 9 и 11”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
По § 3 има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров ал. 3 да отпадне, което по принцип се подкрепя.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 3 се изменя така:
“§ 3. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
“3. се състои от или съдържа регистрирано географско означение или негови производни, когато стоките на заявената марка са идентични или сходни с тези на географското означение.”
Комисията по икономическата политика предлага този текст да отпадне.
Може ли да се обоснова защо искаме да отпадне?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Да, разбира се.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Точка 1 да отпадне, тъй като с нея се разширява забраната и по отношение на включването на регистрирано географско означение, състава на марката, което не е целесъобразно. Запазването на действащия в момента текст на чл. 12, ал. 1, т. 3 на Закона за марките и географските означения предоставя възможност, включеното в състава на марката регистрирано географско указание да получи косвена международна закрила чрез международна регистрация на марката, което не е възможно да се направи за самото географско указание, поради липса на международна спогодба за правата за закрила на географските указания. Такава закрила е предвидена за наименование на произход, както и само за географските указания за определени стоки: вина, спиртни напитки, хранителни и селскостопански стоки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Колеги, имате думата по § 1, новия § 1а, § 2, § 3, където предложението на комисията е т. 1 да отпадне. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на § 1, 1а, 2 и 3 с отпадане на т. 1 от § 3.
Моля да гласуваме.
Гласували 76 народни представители: за 74, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 4 има предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 4 се изменя така:
“§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в т. 2 след думата “идентичността” се добавя “или сходството”;
б) т. 3 се изменя така:
“3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и използването без основание на знака би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Забраната за използване по ал. 1 включва и:”
Има предложение на народния представител Валери Димитров § 5 да отпадне.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
“Параграф 5 да отпадне.”
“§ 6. В чл. 21, ал. 4 думите “Патентното ведомство отказва вписването на прехвърлянето” се заменят с “прехвърлянето не се вписва”.
§ 7. В чл. 22, ал. 5 се правят следните изменения:
1. В изречение първо думите “по молба на лицензополучателя” се заменят с “по молба на една от страните”.
2. Изречение второ се изменя така:
“Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.”
§ 8. Създават се чл. 22а, 22б и 22в.”
Има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров.
Комисията подкрепя по принцип предложенията им по т. 1б “а” и т. 2, а предложението по т. 1б “б” се оттегля от народните представители.
Параграф 8 придобива следния вид:
“§ 8. Създават се чл. 22а, 22б и 22в:

“Правото върху марката като обект на обезпечение

Чл. 22а. (1) Правото върху марката може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. Съдът по искане на ищеца без да уведоми ответната страна може да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. Забрана за използване правата върху марката от притежателя или лицензополучателя.
2. Забрана за разпореждане с правата върху марката от притежателя.
(2) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните по иска.
(3) Молбата трябва да съдържа данни за притежателя на марката и за лицето, в чиято полза е учредено обезпечението, и данни за марката и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението.
(4) Обезпечението има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентно ведомство.

Правото върху марката като обект на особен залог

Чл. 22б. (1) Правото върху марката може да бъде обект на особен залог.
(2) За вписването на особения залог в Държавния регистър на марките се прилагат разпоредбите на чл. 26-31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.

(3) Залогът има действие по отношение на трети лица от момента на вписването в Държавния регистър на марките в Патентното ведомство.

Включване на правото върху марката
в масата на несъстоятелността

Чл. 22в. (1) Правото върху марката се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по обявяване на несъстоятелност на нейния притежател.
(2) Когато марката е включена в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на марките по молба на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.”
“§ 9. В чл. 23, ал. 2 думите “заинтересувано лице” се заменят с “лице с правен интерес”.
§ 10. В чл. 25, ал. 1 думата “заинтересувано” се заменя с “всяко”.”
Комисията подкрепя тези текстове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Колеги, подлагам на обсъждане текстовете от § 4 до § 10 включително, както са по комисия, включително с предложението § 5 да отпадне. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи от 4 до 10, включително с отпадането на § 5.
Гласували 89 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 2.
Текстовете са приети.
За процедурно предложение има думата господин Цеков. Заповядайте.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, вземам думата, за да направя едно процедурно предложение, за което стана дума още в началото на днешното заседание. Разполагаме с проекта за програма за следващата седмица. Моето процедурно предложение е да пристъпим сега към приемането на тази програма, заедно с евентуално постъпилите предложения по ал. 3, след което да продължим с настоящия законопроект.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има процедурно предложение за временно прекъсване на работата по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения и за преминаване към проекта на Програмата за работата на Народното събрание за периода 11-13 май 2005 г.
Моля да гласуваме това процедурно предложение.
Гласували 100 народни представители: за 96, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение се приема.
Програмата за работата на Народното събрание е раздадена. Ще я прочета:
1. Законопроект за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз, Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз. Вносител - Министерският съвет.
2. Законопроект за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа относно интертериториалното сътрудничество от 5 май 1998 г. Вносител – Министерският съвет.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. и на Протокола от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. Вносител – Министерският съвет.
4. Законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности. Вносител – Министерският съвет.
5. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
6. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
7. Законопроект за ратифициране на Годишното финансово споразумение за 2004 г. между Република България и Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност по програма САПАРД (Специална присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България). Вносител – Министерският съвет.
8. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Комисията на Европейските общности от името на Европейската общност и Република България по програма САПАРД (Специалната присъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони в Република България), изменящо годишните финансови споразумения 2000, 2001, 2002, 2003 и Многогодишното финансово споразумение. Вносител – Министерският съвет.
9. Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд. Вносител – Министерският съвет.
10. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците.
11. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите.
12. Първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата. Вносители – Борислав Ралчев и група народни представители.
13. Законопроект за ратифициране на Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт. Вносител – Министерският съвет. Продължение на първо четене.
14. Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт. Вносител – Министерският съвет.
15. Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение ІІ (“Споразумение за изменение ІІ”) към Споразумението за експортна кредитна линия за инвестиционен проект между Република България и Банка Австрия Кредитанщалт. Вносител – Министерският съвет.
16. Законопроект за ратифициране на Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” – Виена, Австрия. Вносител – Министерският съвет.
17. Законопроект за ратифициране на Допълнителното споразумение към Договора за проектиране, построяване и оборудване на нова педиатрична университетска болница между Република България и фирма “Вамед Инженеринг” – Виена, Австрия. Вносител – Министерският съвет.
18. Първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Вносители – Станимир Илчев и група народни представители.
19. Проект на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана. Вносител – Гиньо Ганев, омбудсман.
20. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства – продължение.
21. Законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 3 декември 1979 г. Вносител – Министерският съвет.
22. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно.
23. Първо четене на Законопроекта за Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Вносители – Огнян Герджиков и група народни представители. Продължение.
24. Второ четене на Законопроекта за изменение на Закона за административно-териториалното устройство на Република България.
25. Първо четене на Законопроекта за съсловната организация на магистър-фармацевтите. Вносител – Валери Цеков и група народни представители.
26. Ново обсъждане на Закона за изменение на Закона за водите, приет от Народното събрание на 29.09.2004 г. и върнат с Указ № 314 на Президента на Републиката.
27. Парламентарен контрол.
Иво Атанасов (КБ, от място): Това е и за следващия парламент.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Това е една сериозна програма, както отбеляза Иво Атанасов.
Подлагам на гласуване Програмата за работата на Народното събрание от 11 до 13 май 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 132 народни представители: за 112, против 16, въздържали се 4.
Програмата е приета.

Има предложение по чл. 40, ал. 3 от Правилника от организацията и дейността на Народното събрание от името на парламентарната група на Коалиция за България като точка в дневния ред на Народното събрание за седмицата 11 – 13 май 2005 г. да бъде включен Законопроект за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване на държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Вносител е Сергей Станишев и група народни представители. Законопроектът е № 454-01-11.
Господин Дойчинов, заповядайте да обосновете предложението.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин председател, тъй като ми се видя доста скромен дневният ред, затова предлагам да има още една точка. Разбира се, дневният ред бледнее без тази точка и затова ми се струва, че народните представители имат всички основания да подкрепят темата за временна забрана за разпореждане с недвижимите имоти и движими вещи, одържавени със Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и техните наследници.
Защо предлагам да бъде обсъден законопроектът? Струва ми се, че в навечерието на ратификацията на договора с Европейския съюз българската практика звучи много неевропейски, по-скоро архаично и почти допотопно. Нещо повече, като сме си харесали последното място в Европейския съюз по много показатели, допуснахме по подобен проблем и Румъния да ни изпревари. Там относно съдбата на кралските имоти парламентът не беше заобиколен. Нещо повече, там парламентът прие рамката, в която да бъде възмездена кралската фамилия и в евро, и в недвижими имоти. И това е достатъчно публично, достатъчно законно, достатъчно справедливо. По този проблем републиканската теза гузно е хвърлена под миндера на 39-то Народно събрание. Конюнктурните действия на управляващото мнозинство гарантират безморалие и незаконност. Ако се направи една малка аналогия с книгата “Цялото кралско войнство”, където се казва, че през 30-те години в Съединените щати в аптеките може да се купи всичко, включително и лекарства, то в Република България през мандата 2001-2005 г. можеш да си напазаруваш всичко, включително и царски имоти, стига да протегнеш ръка. Какво ще си напазаруват обикновените хора – може би цветни сънища? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Дойчинов.
Колеги, подлагам на гласуване включването на тази точка в програмата на Народното събрание за периода 11 до 13 май 2005 г.
Моля, гласувайте.
Гласували 148 народни представители: за 51 против 94, въздържали се 3.
Предложението не се приема.
Процедурно предложение – народният представител Димитър Дойчинов.
Димитър Дойчинов (КБ): Уважаеми господин председателю, дами и господа народни представители! Мисля, че сегашният състав на Народното събрание има последна възможност да коригира собствената си съвест. Защото става дума за явна законова недостатъчност, за явна законова празнота, за колизия между решение на Конституционния съд и реституционните закони. И струва ми се, че единственият силен, единственият полезен, единственият достоен граждански вот днес е да гласуваме в подкрепа на предложения законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Колеги, подлагам на прегласуване предложението на народния представител Димитър Дойчинов.
Гласували 171 народни представители: за 73, против 98, въздържали се няма.
Предложението не се приема.
Има още едно предложение на основание чл. 40, ал. 3 от нашия правилник, то е на народния представител Елка Анастасова за включване като точка в дневния ред за седмицата законопроектите за промени в Закона за народната просвета.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, отдавна трябваше да направя подобно предложение, но разчитах, че мнозинството все пак ще допусне тези законопроекти до пленарната зала, тъй като може би не всички знаете, но ако до края на този мандат на това Народно събрание не приемем промените в Закона за народната просвета, ще лишим от възможност училищата по изкуства и култура законово да обявят прием за учениците си за първи, пети и девети клас.
Ние с колежката Михайлова внесохме законопроект, който касае конкретно двата текста, регламентиращи училищата по културата и приема на училищата по култура и изкуства. Има и други законопроекти за народната просвета, които са внесени от други колеги, част от текстовете в тях касаят същите проблеми. Пак повтарям, ако до края на този мандат не решим проблема с приема на учениците в тези училища, ще бъдем длъжници на тези училища и ще предопределим една нулева учебна година за приема в тях. Законопроектите са приети на първо четене в Комисията по образование и наука преди повече от месец. Много ви моля, нека да решим този проблем, за да не лишаваме училищата по изкуствата и културата от прием тази учебна година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Анастасова.
Колеги, включването на тази точка в дневния ред означава гледането на 9 законопроекта, свързани с промени в Закона за народната просвета. Някои може би малко се припокриват.
Моля, гласувайте включването като точка в дневния ред законопроектите за промени в Закона за народната просвета.
Гласували 105 народни представители: за 59, против 31, въздържали се 15.
Това предложение е прието.
За процедурно предложение – госпожа Банкова. Заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Искам да обърна внимание на следното: от последната работна седмица на 39-то Народно събрание на Република България пет точки са посветени на узаконяване на една от най-крупните далавери на това управление – детската педиатрична болница. В същото време този парламент няма да приеме в залата закона за отнемане на незаконното имущество, отсъдено на господин Симеон Сакскобургготски. В тази болница вие узаконявате едно легло да струва над 300 хил. евро, докато в най-добрите европейски детски болници едно легло струва между 30 и 50 хил. евро. За това узаконяване българският парламент отделя пет точки!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Това не беше процедурно предложение.
Отново има думата госпожа Елка Анастасова.




Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, благодаря за подкрепата. Искам сега да предложа законопроектите за промени в Закона за народната просвета да бъдат включени като пета точка в дневния ред, след ратификациите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Има процедурно предложение за включване като т. 5 от седмичната ни програма на законопроекти за изменения в Закона за народната просвета.
Моля, гласувайте.
Гласували 139 народни представители: за 59, против 61, въздържали се 19.
Предложението не се приема.
Заповядайте, госпожо Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Колеги, предлагам прегласуване. Нека наистина да влезе колкото е възможно по-рано, защото трябва да мине и на второ гласуване, а това трябва да стане следващата седмица.
Валери Цеков (НДСВ, от място): Как ще стане?
Елка Анастасова: Ами, ако искате приемете само този, който касае тези два текста, но да не блокираме учебната година.
Валери Цеков (НДСВ, от място): Изтеглете ги и тогава.
Елка Анастасова: Кой да ги изтегли? – Останалите трябва да ги изтеглят. Нашият законопроект е най-кратък и касае точно тези два пункта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има предложение за прегласуване от народния представител Елка Анастасова.
Колеги, подлагам на прегласуване предложението тази точка да бъде пета в седмичната ни програма.
Гласували 141 народни представители: за 64, против 54, въздържали се 23.
Това предложение не се приема.
Продължаваме по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Преди това, народният представител Лъчезар Тошев иска думата по процедурен въпрос, предполагам.
Заповядайте, господин Тошев.
Лъчезар Тошев (СДС): Точно така, господин председателю, благодаря Ви.
Към т. 18 ние приехме първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана с вносител Станимир Илчев и група народни представители, но има и втори законопроект, който вече е минал през комисията – този на господин Милчев, така че от коректност и съгласно чл. 68 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, в т. 18 би трябвало да се включат и двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Така е редно.
Съжалявам, но така трябва да бъде. Комисията се е произнесла по единия, в четвъртък ще гледаме другия и тогава ще внесем нашия доклад. Трябва да бъде записано в дневния ред: “Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана”, но понеже не е записано в програмата, затова го предлагам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Колеги, нека това да бъде като редакционна поправка. Смятам, че това е в синхрон и с нашия правилник, така че т. 18 да се чете “Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана”.
Има ли други процедурни предложения? Не виждам.
Продължаваме със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Госпожо Костадинова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря.
По § 11 има предложение на народните представители Папаризов и Димитров, което гласи така:
“В § 11, т. 2, буква “б”, в чл. 26, ал. 3, вместо “отмяна на т. 2” тя да се измени така:
“2. притежателят на право или лицензополучателят са ползвали недобросъвестно марка или географско означение, което е установено с влязло в сила съдебно решение;”.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика за § 11:
“Параграф 11 се изменя така:
“§ 11. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Регистрацията на марка се заличава по искане на всяко лице, когато е извършена в нарушение на изискванията по чл. 2 и 11.”
2. В ал. 3:
а) думите “заинтересувано лице” се заменят с “лице с правен интерес”;
б) точка 2 се отменя;
в) създава се т. 6:
“6. марката се състои от или съдържа фирмата на друго лице, която фирма е регистрирана и използвана в Република България преди датата на подаване на заявката за регистрация във връзка с идентични или сходни стоки или услуги.”
3. Алинеи 6 и 7 се изменят така:
“(6) В случаите по ал. 3, т. 2 регистрацията не се заличава, а марката се прехвърля на лицето с правен интерес по негова молба.
(7) В случаите по ал. 3, т. 1 и 5 регистрацията не се заличава, ако в производството по заличаване се представи съгласието на лицето с по-ранната марка, съответно с по-ранно право.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Има едно предложение, което не е прието – не виждам колеги от вносителите, но ако някой желае, да го защити.
Има ли изказвания по § 11? Не виждам.
Подлагам на гласуване предложението на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 80 народни представители: за 8, против 67, въздържали се 5.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на § 11, както е предложен от комисията.
Гласували 76 народни представители: за 70, против няма, въздържали се 6.
Параграф 11 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров за § 11а, което не е прието от комисията:
“Създава се § 11а:
“§ 11а. Създава се чл. 26а:
“Чл. 26а. По искане на президента или министър-председателя, или министъра на отбраната, или министъра на вътрешните работи Патентно ведомство заличава в 3-дневен срок марки или географски означения, които са противни на обществения ред и могат или застрашават националната сигурност.”
“§ 12. Член 29, ал. 1, изречение второ след думата “стоките” се добавя “или услугите”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 13. В чл. 30, ал. 1 и 2 думата “състава” се заменя с “материала”.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 14. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така: “Специални разпоредби”.
2. Създава се ал. 4:
“(4) Патентното ведомство предоставя достъп до правилата за използване на колективните и сертификатните марки.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 15. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
“(2) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси по чл. 32, ал. 6. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на недостатъка. Ако в този срок таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.”
2. Създава се нова ал. 3:
“(3) В двумесечен срок от представянето на документа за платени такси се извършва експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 2, 5 и 7. Когато заявката се отнася до колективна или сертификатна марка, се проверява съответствието на правилата за използване с изискванията на чл. 29, ал. 2, съответно чл. 30, ал. 2. Когато се констатират недостатъци, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им.”
3. Досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.


“§ 16. Създават се чл. 36а и 36б:

“Публикация на заявката
Чл. 36а. Всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се публикува в официалния бюлетин на ведомството. Публикацията се извършва в едномесечен срок след приключване на експертизата по чл. 36 и съдържа входящия номер, датата на подаване и приоритета, когато такъв е претендиран, данни за заявителя, вида на марката и съображението на марката, претенцията за цвят или цветове, класовете и списъка на стоките и услугите, за които е заявена.

Възражение срещу регистрацията на марката
Чл. 36б. (1) В двумесечен срок от датата на публикация на заявката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията на марката на основание чл. 11 и 12.
(2) Възражението се подава в писмена форма и съдържа основания и мотиви.
(3) Лицето, подало възражението, не става участник в производството по заявката, но има право при поискване да получи информация за становището по възражението.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 17. В чл. 37 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) В едногодишен срок след изтичането на срока по чл. 36б, ал. 1 за всяка заявка се извършва експертиза по същество, независимо дали е постъпило възражение.”
2. В ал. 3 думите “чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 8, 9, 10 и 11” се заменят с чл. 11, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5, 8 и 9”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Нека да спрем дотук.
Имаме едно предложение от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров по § 11а, което не е подкрепено от комисията.
Подлагам на разисквания текстовете от новопредложения § 11а до § 17 включително. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване предложението на колегите Атанас Папаризов и Петър Димитров, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 78 народни представители: за 11, против 65, въздържали се 2.
Това предложение не се приема.
Подлагам на гласуване текстовете от § 12 до § 17 включително.
Гласували 76 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 5.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 18. Създава се чл. 37а:

“Спиране на производството
Чл. 37а. (1) Производството по заявката се спира по молба на заявителя, когато е подадено искане за отменяне, заличаване или прекратяване по чл. 23, ал. 1, т. 3 на регистрацията на противопоставената по-ранна марка.
(2) Производството по заявката се спира служебно, когато отказът се основава на заявена марка с по-ранна дата на подаване, съответно приоритет, или на марка, за която не е изтекъл срокът за подаване на молба за подновяване на регистрацията съгласно чл. 39, ал. 3, когато е постъпило възражение, основаващо се на общоизвестност на марка, или когато решението по заявката зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентността на друг орган.
(3) Производството по ал. 1 се продължава по молба на заявителя след влизането в сила на решението по съответното искане или след вписване на прекратяването в Държавния регистър на марките.
(4) Производството по ал. 2 се продължава служебно след влизането в сила на решението по противопоставената по-ранна заявка, след изтичането на срока по чл. 39, ал. 3, след произнасянето по претендираната общоизвестност или след решението на съответния компетентен орган.”
Комисията по икономическата политика подкрепя текста на вносителя.
“§ 19. В чл. 39 ал. 5 се изменя така:
“(5) Когато изискванията на ал. 1, 2 и 3 не са спазени, регистрацията на марката не се подновява.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 20. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 се създава изречение второ:
“Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решенията по чл. 45 и 46.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване текстовете на § 18, 19 и 20, предложени от вносителя и подкрепени от комисията.
Гласували 83 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 10.
Текстовете са приети.
Следващото заседание е утре в 8,00 ч.
Закривам заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 19,00 ч.)



Председател:
Борислав Великов


Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Секретари:
Гадар Хачикян

Наим Наим