Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-05-11

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова и Любен Корнезов

Секретари: Светослав Спасов и Георги Анастасов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Уважаеми господин президент на Република България, уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!
Съобразно приетата вчера програма за работата на Народното събрание за тази седмица откривам днешното ни заседание с дълбокото убеждение, че то ще остане като бележита дата в историята на българския парламент.

Първа точка от тази програма е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ КРАЛСТВО БЕЛГИЯ, ЧЕШКАТА РЕПУБЛИКА, КРАЛСТВО ДАНИЯ, ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, РЕПУБЛИКА ЕСТОНИЯ, РЕПУБЛИКА ГЪРЦИЯ, КРАЛСТВО ИСПАНИЯ, ФРЕНСКАТА РЕПУБЛИКА, ИРЛАНДИЯ, ИТАЛИАНСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА КИПЪР, РЕПУБЛИКА ЛАТВИЯ, РЕПУБЛИКА ЛИТВА, ВЕЛИКОТО ХЕРЦОГСТВО ЛЮКСЕМБУРГ, РЕПУБЛИКА УНГАРИЯ, РЕПУБЛИКА МАЛТА, КРАЛСТВО НИДЕРЛАНДИЯ, РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ, РЕПУБЛИКА ПОЛША, ПОРТУГАЛСКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА СЛОВЕНИЯ, СЛОВАШКАТА РЕПУБЛИКА, РЕПУБЛИКА ФИНЛАНДИЯ, КРАЛСТВО ШВЕЦИЯ, ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И СЕВЕРНА ИРЛАНДИЯ (ДЪРЖАВИ – ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ) И РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, ПРОТОКОЛА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА И ДОГОВОРЕНОСТИТЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АКТА ОТНОСНО УСЛОВИЯТА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ И ПРОМЕНИТЕ В УЧРЕДИТЕЛНИТЕ ДОГОВОРИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ АКТ ПО ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И НА РУМЪНИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
Ратифицирането на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз, предвидено като т. 1 в нашия дневен ред е най-значимият законодателен акт, който парламентът на демократична България е призван да приеме след гласуването на Конституцията на Република България през 1991 г. Този договор регламентира европейското бъдеще на България.
Радваме се, че законопроектът за ратифициране се обсъжда в Деня на Св. св. Кирил и Методий, чиято творба въз основа на специална декларация, приложена към Договора за присъединяване, се превръща в една от трите азбуки, които ще се използват официално в Европейския съюз. (Ръкопляскания. Всички стават прави. В залата влиза хор “Космически гласове”, който изпълнява Химна на Република България. Ръкопляскания.)
Процедурата по обсъждането и гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз бе уточнена на вчерашното заседание на Народното събрание.
Пристъпвайки към нейното прилагане, давам думата на министър-председателя на Република България Симеон Сакскобургготски като вносител на законопроекта.
Заповядайте, господин премиер. (Ръкопляскания.)
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ СИМЕОН САКСКОБУРГ-ГОТСКИ: Уважаеми господин председател, господин президент, Ваше Светейшество, господин главен мюфтия, уважаеми дами и господа народни представители, министри, Ваши Превъзходителства!
Съгласно Конституцията на Република България внасям за ратифициране от Народното събрание Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, подписан на 25 април т.г.
Госпожи и господа народни представители, днес вие не само ще вземете поредното парламентарно решение. Днес вие ще покажете волята си на политици, които са отговорни за своите действия и за бъдещото на страната ни!
В многобройните страници на договора има не само цифри и факти. Там са резултатите от упорития труд на експерти, дипломати, институции, на много хора. Тези страници са защитеният национален интерес и ключът към модерното ни европейско бъдеще! Това е една постигната цел на България, един изпълнен ангажимент пред нашите сънародници.
Вие знаете, че винаги съм поставял националните приоритети над всичко, затова оттук искам да благодаря на онези, които осъзнаха исторически важния момент за Родината и поставиха нейното бъдеще по-високо от партийния интерес.
Сега повече отвсякога е важно да сме сплотени около крайната цел – пълноправното ни членство. Намираме се в етап, в който всичко зависи от самите нас, от нашите усилия и воля за успех, ето защо трябва да посветим останалото време до 2007 г. само на едно – продължаване на започнатите реформи.
Всички ние сме нетърпеливи да усетим в ежедневието си ползите от приобщаването ни към европейското семейство, затова нека максимално да използваме всяка минута, всеки ден оттук нататък, за да постигнем тази цел!
Ние показахме на нашите европейски партньори и най-вече на себе си, че можем да успяваме и че България е държава, изградена върху европейските принципи и стандарти. Постигнатото трябва да ни дава самочувствие и да ни мотивира още по-силно да продължим работата си.
Тук, в парламента, са събрани представители на различни политически сили, всяка от които има своите съмишленици в европейските структури. Нека в името на общата цел всички ние да вървим заедно и да работим за доброто на България! Считам, че нашите сънародници очакват от всички ни именно това, а не разединение и пренасяне на вътрешната предизборна и политическа надпревара извън пределите на страната ни и в ущърб на националния ни интерес.
Уважаеми госпожи и господа! Казвал съм тук и друг път, че България е в светлината на прожекторите и е наблюдавана от всички европейски институции. Такива са правилата за страните-кандидатки. Наша е отговорността обаче за това какъв образ си изграждаме пред останалите държави. Наша е отговорността!
Искрено вярвам, че преодолените трудности и постигнатите успехи още повече ще ни сплотят, за да работим за изграждането на една модерна и просперираща Родина! Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър-председател.
Сега давам думата на председателя на специалната Временна комисия, която по решение на Народното събрание беше конституирана за обсъждане и приемане на законопроекта – доц. Камелия Касабова.
Заповядайте, госпожо Касабова.

ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин министър-председател, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми гости, уважаеми дами и господа народни представители! Представям на вашето внимание доклад относно Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, № 502-02-27, внесен от Министерския съвет на 29 април 2005 г.
“На заседание, проведено на 4 май 2005 г., комисията в качеството си на водеща комисия, съгласно чл. 2 от Правилата за процедура относно обсъждането и приемането на Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, разгледа законопроекта преди представянето му за първо гласуване в пленарна зала.
На заседанието присъстваха господин Соломон Паси – министър на външните работи, госпожа Меглена Кунева – министър по европейските въпроси, госпожа Гергана Грънчарова - заместник-министър на външните работи, както и представители на министерства, участвали в подготовката на Република България за присъединяване към Европейския съюз.
Господин Юнал Лютфи направи процедурно предложение законопроектът да бъде обсъден в едно заседание на комисията. Срещу това предложение се изказа господин Папаризов, който заяви, че Парламентарната група на Коалиция за България настоява докладът да се разгледа от комисията по дялове, съдържащи правата и задълженията, както и ангажиментите на Република България за осигуряване на съответствие с нормите и практиката на Европейския съюз по отделните глави от преговорите за присъединяване.
Комисията, с гласовете на 16 от своите членове, подкрепи направеното от господин Лютфи процедурно предложение.
Във встъпителното си слово министърът на външните работи посочи огромното значение на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и подчерта, че той е плод на дългогодишни усилия на всички български парламенти от Великото Народно събрание досега и изказа своята благодарност към всички депутати от Тридесет и деветото Народно събрание, към всички парламентарни комисии за огромния труд, който извърши българският парламент.
Министърът по европейските въпроси представи подробно съдържанието на договора, вариантите му в случай, че към 1 януари 2007 г. не е влязъл в сила новият Договор за създаване на Конституция за Европа, и въпросите, свързани с представителството на Република България в основните институции на Европейския съюз.
Министър Кунева представи последователно и основните преходни периоди, дерогациите и специфичните механизми, предвидени в договора, по отношение на прилагането на правото на Европейския съюз.
Договорът за присъединяване на Република България се състои от шест члена. По силата на чл. 1 Република България и Румъния стават членове на Европейския съюз и страни по Договора за създаване на Конституция за Европа и по Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, с измененията и допълненията в него. По силата на чл. 2, при условие че Договорът за създаване на Конституция за Европа не е влязъл в сила към датата на присъединяването, Република България и Румъния стават страни по Учредителните договори на Съюза, с техните изменения и допълнения.
Член 4 от договора предвижда той да влезе в сила на 1 януари 2007 г., като се запазва възможността влизането в сила на договора да бъде отложено за 1 януари 2008 г., за една от двете страни, при условие, че състоянието на подготовка за приемане и прилагане достиженията на правото на Европейския съюз в Република България или Румъния е такова, че съществува сериозен риск от това една от тези държави да е очевидно неподготвена да отговори на условията за членство до датата на присъединяване – 1 януари 2007 г., в редица важни области. За да бъде отложено присъединяването на Република България с една година е необходимо решение на Съвета, взето с единодушие, по препоръка на Европейската комисия.
Протоколът относно условията и договореностите за приемането на Република България и Румъния към Европейския съюз, заедно с приложенията и допълненията към него, ще се прилага само при условие, че Договорът за създаване на Конституция за Европа е влязъл в сила. Протоколът предвижда и други предпазни клаузи, които са регламентирани в чл. 36 до чл. 39 от Протокола.
В Приложение VІ към Протокола подробно са разписани преходните периоди и дерогациите за прилагане на законодателството на Европейския съюз в отделните сектори. Всички те подробно са описани в доклада, който имате на ваше разположение, затова няма подробно да се спирам на тях.
От името на различните парламентарно представени политически сили изказвания направиха: господин Станимир Илчев, господин Атанас Папаризов, госпожа Екатерина Михайлова, господин Юнал Лютфи, господин Лъчезар Тошев, господин Димитър Стефанов, господин Венцислав Върбанов и госпожа Елка Анастасова. Във всички изказвания беше заявена готовност Договорът за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз да бъде ратифициран от Тридесет и деветото Народно събрание.
Господин Папаризов постави въпроси, свързани със задействането на предпазните клаузи; с конкретно договореното по преговорните глави и възможността за предоговаряне в отделни области; с приоритетните закони, които следва да бъдат приети от следващото Народно събрание.
Господин Върбанов отправи критични бележки относно конкретни договорености по Глава “Земеделие”.
Министрите Соломон Паси и Меглена Кунева, както и представителите на отделните министерства, участвали в преговорния процес, отговориха на отправените към тях въпроси.
След проведеното обсъждане законопроектът беше подложен на гласуване и въпреки направените бележки подкрепен единодушно с гласовете на всички 18 присъстващи от общо 22 членове на комисията, които формират необходимото за неговото приемане мнозинство от 2/3 от всички членове, съгласно Решение на Народното събрание от 28 април 2005 г.
С оглед гореизложеното комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1, 2, 4, 6, 7, 8 и 9 от Конституцията на Република България да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.”
Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от мнозинството.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Касабова.
Колеги, по приетите процедурни правила, следват изказванията от всяка парламентарна група. Смятам да давам думата в низходящ ред на големината на парламентарните групи, така че най-напред Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори.
Господин Илчев, заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаеми господин президент, господин министър-председател, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители! Днес ратификацията на Договора за присъединяване към Европейския съюз трябва да стане факт. Най-простият превод на този термин означава, че договорът се потвърждава окончателно от върховното законодателно тяло на държавата ни. От гледна точка на количеството време, обществена енергия и интензивност на вътрешнонационалния спор ратификацията символизира края на изключително мащабно усилие. Подобни задачи държавите обикновено решават след паузи от цели десетилетия. Понякога те не успяват и това травмира едно-две поколения, без значение дали след поредния исторически праг се стига до някаква нова компенсация, до някакъв нов хоризонт на националните усилия.

До сегашния момент ние стигнахме след много действия, въпроси и съмнения. Прекосихме пространство, огласяно от разнородни предупреждения, най-невинното от които беше “Каква Европа? Винаги сме били в Европа!”.
Не е излишно да се припомни, че българският път към Европа не беше само гигантски слалом между 31 преговорни глави и тежко придвижване през една сложна, понякога безпрецедентна проблематика, той беше и път, осеян с изненади, застрашаван от скептицизъм, съпровождан от чисто наша политическа ревност. И това, че не изоставихме този път, не тръгнахме по някоя тревясала пътечка на континенталния провинциализъм е едно от най-добрите ни постижения.
Европа рано или късно ще се натъкне и на този детайл от българския феномен, ще го остойности според своите придирчиви критерии и ще отдаде дължимото на народа ни. И това, без да е пряко свързано с размера на износните квоти и санитарните изисквания, ще бъде всъщност най-категоричното потвърждение и за културната ни идентичност, и за институционалната ни пригодност.
Не е задължително, разбира се, такава гледна точка да се споделя колективно и безкритично. Не е възможно всички да изпитват само оптимизъм или да се откажат от въпроси, с които са живели естествено и дълго. Това не е и необходимо. Индивидите и партиите винаги ще заемат различни, понякога и диаметрално противоположни в координатната система на обществото места, от които общественото благо ще изглежда ту голямо, ту недостатъчно, ту несправедливо разпределено. Крайният продукт на преговорния процес е пред нас във вид наистина на два обемисти тома. Над тях пък е вече материализираният опит от първите години в Европейския съюз на държавите от последното разширение. И в този опит има не само триумфални събития, не само възходящи графики на прогреса във всички области на живота едновременно. Има върху какво да мислят и да се стараят и следващите български правителства и поколения.
През дните след 25 април мнозина бяха обхванати от желание да подредим доминото на нашето членство в съюза по едва ли не съвършен начин, да опънем двойни и тройни перила край бурния европейски икономически водопад, да глътнем наведнъж шепа обезболяващи, за да предотвратим дискомфорта на прекия контакт през януари 2007 г. Идеята е благородна, но е с ранг на илюзия. Мъдрите римляни са казвали в подобна ситуация: “Приличаме на мида, която иска да обхване морето с всичките му тайни”. Нека не се стъписваме пред морето, нека преодоляваме тайните му една по една, с търпение, със здрав разум.
Правителството и Парламентарната група на Национално движение Симеон Втори изпълниха своята част от голямата мисия. Нашият преговарящ екип, Министерският съвет и министър-председателят работиха отговорно, наложиха си суров ритъм, не излязоха нито веднъж от рамките на една напрегната хронограма и, простичко казано, се справиха. Изпълва ни с решителност да направим европейските възможности част от живота на всеки българин. Вече става ясно, че това е напълно възможно, ако не допуснем забавяне, продължим изпълнението на поетите ангажименти, осигурим националните ратификации на договора за нашето присъединяване и станем член на съюза на 1 януари 2007 г.; ако първоначално като наблюдател, а след това и като член заемем силни позиции в структурите и механизмите, определящи и осъществяващи политиките на съюза; завършим организирането на механизмите за оптимално използване на инструментите за финансиране; създадем възможно най-добрите условия за използване от българските граждани на възможностите за образование, квалификация и работа в рамките на съюза; подготвим и извършим присъединяването към европейския икономически и валутен съюз и премахването чак тогава на валутния борд; осигурим активно участие на български представители в Европейската служба за външни отношения след нейното учредяване през 2006 г.; присъединим България към Споразумението от Шенген и дадем принос към капацитета по европейската политика за сигурност и отбрана, както и за мироподдържащи операции в Европейския съюз. Упражнението не е леко, но би трябвало да е напълно по силите на народ, чиито управляващи и опозиция не се разколебават пред морето с хилядите му тайни, а навлизат в него и плуват, без да си пречат.
Нека да се поздравим с този нов излаз на европейското море! (Ръкопляскания в НДСВ, ДПС и НВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Илчев.
От името на Парламентарната група на Коалиция за България давам думата на народния представител Сергей Станишев.
Сергей Станишев (КБ): Уважаеми господин президент, уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги!
Парламентарната група на Коалиция за България ще подкрепи проекта за ратификация на Договора за присъединяването на България към Европейския съюз. И ние ще направим това осъзнато и убедено. Защото мястото на България е в обединена Европа – и културно, и политически, и икономически. Това е наш дълбоко премислен избор. За нас Европейският съюз не е просто общ пазар, Европейският съюз не е просто може би най-влиятелният клуб, в политически смисъл, в света, Европейският съюз е съюз на държави, общества, които са обединени от общи ценности, от общи принципи, от общи правила. И за нас е изключително важно като левица, че Европейският съюз е съюз на социални държави, съюз на демокрации, в които има правов ред, в които правата на гражданите заемат ключова роля. За нас е от огромно значение, че и през последните години на основата на Лисабонската стратегия Европейският съюз търси най-добрия баланс, съчетание между пазара и социалното, между най-конкурентоспособната икономика като цел и създаването на нови работни места и възможностите за равен шанс в живота наред с политиката за чиста околна среда.
Европейският съюз се основава на принципа на общите интереси, на търсенето на взаимната печалба. И нека напомня, че европейската идея се заражда след две поредни световни войни, които започнаха от Европа, които дадоха на света огромно количество жертви. И тогава европейските политици, държавници разбраха, че по-важното е да се осигури мир, да се осигури благоденствие на хора от различни държави.
От огромно значение за нас е, че Европейският съюз е съюз на равноправни държави и се зачита мнението на всяка една от страните-членки. Членството на България в Европейския съюз ще даде нови възможности и перспективи за икономическо, социално и културно развитие на нашата страна.
Разбира се, никой не бива да забравя и за финансовите възможности чрез финансовия пакет за помощи за предприсъединяването и присъединяването на България, но не това е най-важното. И през последните години в процеса на подготовка на членството на България в Европейския съюз изискванията, критериите на Европейския съюз бяха основен двигател, а в някои случаи и камшик за българските мнозинства и правителства за извършване на необходими политически, социални и икономически реформи.

Искам да подчертая, че и подписването на договора (в залата влиза министър Мирослав Севлиевски. Оживление, смях в залата), и всичко, което ни предстои оттук нататък е заслуга на всички парламентарно представени сили.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Моля, спокойствие в залата. (Шум в залата.)
Сергей Станишев: Защото членството в Европейския съюз не е въпрос, господин Севлиевски, в това число, само на мнозинството и на НДСВ, не е приоритет на една политическа сила. Това е национална цел и задача, която изисква сериозна мобилизация. Във връзка с това може би е редно да напомня, че молбата за членство на Република България в Европейския съюз беше подадена в Мадрид на 16 декември 1995 г. от правителството на Българската социалистическа партия. (Оживление и викове: “Е-е-е!”) Това е факт, уважаеми госпожи и господа, колкото и да се усмихвате.
Ние ще гласуваме “за” ратификацията, въпреки отношението, поведението и стила на това правителство и мнозинство към Европейския съюз и към начина, по който върви подготовката, защото е факт, че преговорите от този преговорен екип бяха реализирани по един потаен начин без консултации с гражданския сектор, в много случаи дори с Народното събрание, без разговори и изработване на преговорни позиции с браншовите и национални работодателски организации и синдикати. И е абсурдно, че една от малкото глави, една от двете глави, по които имаше мандат на Народното събрание – Глава “Енергетика”, беше закрита в противоречие с мандата на Народното събрание. И затова има решение на Върховния административен съд.
Ние ще гласуваме “за” ратификацията въпреки липсата, дефицита от необходимата информация за поетите ангажименти по отношение на това какво трябва да направят българските производители, българският бизнес, българската държавна администрация, за да бъдем ефективен член на Европейския съюз и това е една от основните ни критики към правителството и към мнозинството, защото българското общество и граждани имат право да знаят цялата обективна истина, а не само сладката и розовата част от членството в Европейския съюз.
Ние ще гласуваме “за” ратификацията, въпреки отношението на това мнозинство и правителство към темата за референдум, защото Българската социалистическа партия, Коалиция за България много отдавна имат ясна позиция, че най-добрият начин за ратификация е чрез референдум, за да се произнесе българското общество по този изключително важен национален въпрос. И искам да ви напомня, че от десетте нови страни-членки на Европейския съюз, девет проведоха национални референдуми, защото това е честният начин за вземане на такова решение. Това е възможност българските граждани да вземат своето решение. Това е важен знак и към Европейския съюз, че в Европа влиза не правителството, не така наречения елит на България, цялото общество с ясното съзнание за това какво трябва да направи, но това мнозинство и това правителство в продължение на една година си играха на темата: Референдум – ще има, няма да има; ще има, но заедно с парламентарните избори – което не беше направено никъде в Европа. В крайна сметка хората трябва да знаят кой ги лишава от правото да изразят своето отношение към Европейския съюз.
Ние ще гласуваме “за” ратификация, въпреки подхода дори и към днешната процедура на ратификация. Разбира се “Одата на радостта” е нещо прекрасно, аз също обичам Бетовен, но по-важно беше да се направят съдържателни дебати, за да може максимално обективна информация да излезе в обществото. Хората да се замислят и да започнат да се готвят не само за плюсовете, но и за предизвикателствата по членството в Европейския съюз.
Уважаеми госпожи и господа, днешният важен ден в живота на българския парламент, на страната ни ще отмине. Ние сме на последната права за членство в Европейския съюз, но членството ще помогне на тези държави, които са подготвени да се възползват от възможностите и са достатъчно умни, за да знаят, че Европейският съюз не е благотворителна организация и е ясно, че това правителство с лекота поемаше ангажименти без много-много да се замисля за тяхното изпълнение: на принципа “Давай, давай – после ще мислим”.
Оттук нататък започва по-трудното, защото политиката на европейска интеграция все повече се превръща от външна във вътрешна политика, в общи усилия на всички институции, на цялото общество и тази трудна работа ще трябва да бъде свършена от следващото Народно събрание, от следващото правителство с участието на неправителствените организации и с цялото българско общество.
Кои са основните проблеми, върху които трябва отсега нататък да се концентрира България?
На първо място, това е съдебната реформа, защото и след четири години управление на НДСВ тя не е факт и резултати, които да са задоволителни и за европейските ни партньори, и за българските граждани не са налице. Нейното забавяне оттук нататък може да доведе до задействането на предпазната клауза и до отлагане на членството на България в Европейския съюз. Затова първата задача на следващия парламент и правителство ще бъде да се организира сериозна дискусия и незабавна, сериозна работа по съдебната реформа и промени в Наказателно-процесуалния кодекс и нов кодекс, ако е необходимо, които трябва да бъдат придружени с ясен график за действия. (Шум в залата.)
Втората задача е преодоляване на неинформираността на българското общество по темата: Европейски съюз. И това трябва да бъде извършено с ясна стратегия на правителството за информиране на обществото.
Наред с това ние трябва да отчетем неподготвеността на българската държавна администрация да работи като държава-членка на Европейския съюз, да съгласува позиции между ведомства, да отстоява национални позиции дори като наблюдател в европейските институции и да работи ефективно.
За нас от огромно значение е ускореното изграждане на капацитет за икономическо програмиране и усвояване на средствата по линия на структурните фондове на Европейския съюз на трите нива – райони за икономическо планиране, области и общини и тяхното инкорпориране в един реален и силен национален план (шум в залата) за развитие на България за 2007-2013 г., защото без такъв план няма да получим в пълен обем необходимите средства от Европейския съюз.
Нулева толерантност към корупцията. (Шум и оживление в залата.) Това е изключително важно и неслучайно девет от мерките, които се изискват към България от Европейския съюз, са именно в тази област. И това трябва да бъде свършено от следващото правителство. (Председателят Борислав Великов дава сигнал за изтичане на времето.)
Уважаеми господин председател, приключвам след две минути. (Смях и силно оживление в залата.) Огромна е работата за ефективно включване на страната и индивидуалните производители в селскостопанската област за участие в общата селскостопанска политика, без което няма да бъдат получени 1,5 млрд. евро средства от Европейския съюз. Необходимо е също така нашата страна внимателно да изучава опита на другите държави, които вече са в Европейския съюз – да се поучим от този опит, да направим нашите изводи и да ги използваме в максимална степен.
Уважаеми госпожи и господа, неудобно ми е да развалям вашия комфорт и тържествеността на това заседание,…
РЕПЛИКА ОТ НДСВ: Защо го правиш?
Сергей Станишев: …но подготовката за членство в Европейския съюз е преди всичко работа. (Шум и реплики в залата.) Имайте малко търпение. (Шум в залата.)
Това, което искам да кажа в заключение на моето изказване, е, че е необходима цялостна мобилизация на държавата и обществото, прозрачност и правителството да не бъде монополист, а партньор на бизнеса, синдикатите и гражданското общество по този въпрос, за да се гарантира, че България и хората на България действително ще получат максимални ползи от членството на страната в Европейския съюз, което е наш общ избор. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Не беше лошо да спазите времето, тъй като това е също част от дисциплината, която има и в Европейския съюз, но днес наистина е подходящ ден...
Михаил Миков (КБ, от място): Само не ни говори за спазване на правилника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Давам думата за изказване от името на Парламентарния съюз на Демократи за силна България на народния представител Иван Костов. Заповядайте.


Иван Костов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, господин премиер, господин президент, колеги народни представители, драги гости! С ратификацията на Договора за членство в Европейския съюз България формално завършва края на преговорите, но това не е формален финал. Зад нас остава изключително труден период от българската история, наречен прехода. Ние излизаме от катастрофалния комунистически експеримент, който съсипа живота на поколения българи, обречени на половин век технологично изоставане и икономическа слабост. България излиза от съветско-руската сфера на влияние, категорично избира за себе си европейската цивилизация.
Правилно беше премиерът да поздрави водилите преговори администрация и институции. Но тези, които трябва да поздравим не от популизъм, са българските граждани, защото за българските граждани този преход, това усилие беше изключително голямо. През тези години на подготовка за членство в Европейския съюз ние трябваше да променим начина си на живот, трябваше да създадем частна собственост чрез приватизация и реституция, за да има функционираща пазарна икономика, за да може България да влезе в Европейския съюз с функционираща пазарна икономика. За да се приватизира и да се реституира, трябваше да се промени животът на много български граждани. Той се промени из основи. И ако трябва някой да поздравим, това са тези хора, които платиха с безработица, платиха с ниски доходи, платиха с промяна на целия си начин на живот това усилие, което страната направи, за да стане пълноправен член на Европейския съюз.
Рамадан Аталай (ДПС, от място): На кого платиха?
Иван Костов: Тях трябва да поздравим и трябва да им се извиним.
Димитър Пейчев (НДСВ, от място): На РМД-тата трябва да се извините.
Иван Костов: Трябва да се извиним, защото в тази зала имаше много остра съпротива, първо, срещу европейския и атлантическия избор на България. Трябва да напомним тези неща сега, защото, когато съпротивата намаля, започна съпротива срещу приватизацията, срещу реституцията, срещу приемането на върховенството на закона и всички тези неща ставаха в тази зала. Политиците трябва да се извинят на българския народ за това, че, първо, поведохме България към дъното и след това я поведохме към членство в Европейския съюз.
Ние трябваше да стигнем до едно наистина кошмарно дъно на финансова парична дестабилизация, на икономическа катастрофа, за да тръгнем оттам към членство в Европейския съюз. Трябва да кажем на хората, че бяха направени много големи грешки. Ние не се движехме по прекия път към европейското членство, както го направиха другите страни. Това трябва да го кажем днес на българския народ, защото, ако не го кажем, ще се окаже, че в тая зала стоят хора, които въобще не могат да си извличат поуки от това, което са преживели.
Искам да кажа, че не е добър начинът, по който става ратификацията днес. Той показва в каква степен българските институции, особено Народното събрание е пренебрегвано поради пътуванията на президента и министър-председателя, а в днешния ден Народното събрание именно трябва да изпълни главна роля. Това е неуважение към държавния ритуал на ратификацията и не прави чест на управляващите и на държавния глава.
Освен това трябва да кажем, че не е добър и опитът ратификацията да се използва с предизборни цели, по простата причина, че цялата шумотевица, която ние в тази зала можем да вдигнем по отношение на членството на България в Европейския съюз, е шумотевица от днешния ден, шумотевица конюнктурна. А това, което правим с тази ратификация, ще засегне живота на поколения българи занапред. Затова трябва да се съизмерим с това, което правим. Ратификацията не е обикновен акт на Народното събрание.
Управляващите не водиха добре преговорите. Трябва да го кажем ясно. Те трябваше да завършат преговори по представените от предишното правителство 26 глави. Представиха 3 свои. По 2 от 31 глави за преговори не представиха позиции, а там, където трябваше да се водят преговори, те не се водиха по най-добрия възможен начин.
Премиерът каза, че поставя винаги националните приоритети пред всичко и националните интереси пред всичко. Не е така, господин премиер, особено там, където Вие нарушихте Конституцията и погазихте решението на Върховния административен съд. Интересите на България са да се уважават българските институции, да се уважава мандатът, даден от Народното събрание съобразно Конституцията на страната. Интересите на България са да се има респект пред институциите, а не да се уважават европейските интереси, когато се приемат условията, които Европа диктува.
В този смисъл аз съм длъжен да кажа, че Парламентарният съюз на Демократи за силна България ще подкрепи договора, но тази ратификация, която ние ще гласуваме, не е подкрепа за това, че Вие извършихте беззаконие. Искаме ясно да кажем: ние не Ви подкрепяме за това, че нарушихте законите на страната и не споделяме Вашата тежка отговорност за това. Винаги ще го помним, винаги ще го повтаряме в тази зала.
Освен това бяха поети ангажименти, и тук трябва да кажем защо още не трябва да има фанфари и защо не трябва да се вдига предизборна шумотевица – защото ще бъде напълно погрешно на българите да се обясни, че те изживяват някакъв празник, че отиват някъде, където има готови хора да им решават всичките проблеми. Това не е вярно. Европейският съюз е конкурентна среда. Това е жива организация, в която от България ще се искат много усилия. Ратификацията на този договор след година и половина ще изправи България пред сериозни предизвикателства и ние трябва да си ги кажем.
Първо, България е поела ангажименти да извърши огромни разходи, да извърши огромно публично строителство, за да съответства на поетите ангажименти в договора. Ние нямаме своите финансови средства сега за това и трябва да го признаем, трябва да го посочим. В този смисъл правителството е поело, включително финансови ангажименти, за които ще трябва да отговарят следващите парламенти и следващите правителства.
И още нещо, върху което ще фокусирам в края вашето внимание. Има три големи риска за неизпълнение на Копенхагенските критерии, което не е толкова съотносително към това дали България ще стане член на Европейския съюз, а се отнася преди всичко за живота, който ние ще живеем тук.
Първият, аз бих го подредил така – това е рискът от ниската конкурентоспособност и ефективност на нашата икономика. За повечето от вас това обстоятелство е известно преди всичко с проявлението си, а именно като бедност, ниски заплати и пенсии, а всъщност те се дължат на много ниската ефективност на българските фирми и ние трябва да знаем, че тези фирми, които реализират стоки и услуги на нашия пазар, ще бъдат изправени пред тежки препятствия. Те трябва да посрещнат новите изисквания за качество, за безопасност на продукцията и използваните технологии. Те ще се лишават постепенно от специфичните преимущества, които имат сега, на евтиния труд и на първоначалните инвестиции. Ние можем да загубим от членството в Европейския съюз поне в първите години на това членство – да загубим чрез известно влошаване на живота на хората. И тогава ще се утешаваме по следния начин: България получи тази година толкова и толкова милиарда или милиона и ще се падат по 80 или по 40 евро на човек и ние ще се опитваме по този начин да успокояваме българите.
Вторият риск е липсата на върховенство на закона, лошото състояние на съдебната система и особено на досъдебното производство, които са преди всичко пречка не за Европейския съюз, а за българските граждани и фирми. Те са причина за ширещата се престъпност и ширещата се апатия и безразличие. “Улиците на София са като Дивия Запад и на българите вече не им прави впечатление” – казват западните вестници.
Трябва да не позволяваме страхът на политиците да пречи за решаването на този изключително тежък и важен въпрос, който при това може да доведе до отлагане на членството.
И накрая, ние трябва да признаем, че в България има дезинтеграция на малцинствата и на уязвимите групи. В България има етнически гета и най-уреденото от тях и политическо представено е това на българските турци, но нелепа е претенцията да има български етнически модел, трябва да кажем това. Има европейски модел за решаване на въпросите за съжителство между хора с различен етнически произход и вероизповедание. Затова ние трябва да направим усилие да спрем излизането изпод контрола на държавата малцинствата и уязвимите групи, защото това тревожи европейците повече, отколкото тревожи българските политици, а това не е добре за България.
С тези съображения Парламентарният съюз на Демократи за силна България ще гласува за ратификацията на Договора за членство в Европейския съюз. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДСБ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Костов.
От името на Парламентарната група на Движението за права и свободи давам думата на господин Юнал Лютфи. Заповядайте, господин Лютфи.
Юнал Лютфи (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър-председател, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми министри, драги гости!
Само два дни преди този исторически ден за България – 9 май, бяха отбелязани две важни годишнини за Европа и човечеството – 60 години от победата над хитлерофашизма и 55 години от приемането на Декларацията на Френското правителство, с която се предлага създаването на Европейска федерация, основаваща се на икономическото единство.
Днес сме свидетели, че се сбъдна мечтата на един от бащите на Обединена Европа – големия политик, министър на външните работи през 50-те години на Република Франция – Роберт Шуман. Идеите на Роберт Шуман отхвърлят омразата и недоверието между държавите в Европа, за да се премине към политиката на протегнатата ръка и заедно да се изгради единна Европа на утрешния ден. Днес това е лесно да се каже и да се направи дори, но тогава, преди 55 години, е било много трудно да се повярва, че помирението между вековни врагове е в хармония с идеите за изграждането на завършена икономико-политическа цялост. Върху националните фундаменти на отделните държави да се изгради нов етаж наднационален, в който всяка една от страните ще запази своята национална историко-културна идентичност.
Уважаеми народни представители, след днешния ден България ще бъде част от един силен и влиятелен политически и икономически съюз с над 450 млн. граждани. Съюз, основаващ се на ценностите на уважението на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, върховенството на закона и спазването на правата на човека, в това число и правата на лицата, принадлежащи към малцинствата.
Този успех е резултат от усилията на няколко правителства и парламенти в 15-годишния труден преход на страната ни. Преговорният процес за приемането ни в Европейския съюз подложи на изпитание цялото ни общество и всички държавни институции през последните десет години. Страната ни трябваше да покаже, че е изпълнила икономическите критерии от Маастрихт и политическите критерии от Копенхаген. И днес оценката, която ни дава Европейският съюз, е, че в България се утвърждава и развива европейският модел на свободно и демократично гражданско общество, в което доминират върховенството на закона, политическият плурализъм, свободата на словото, гарантирани са правата на човека, което е много важно, уважаеми дами и господа. У нас има работеща пазарна икономика, която може да устои на конкуренцията на икономиките на страните-партньорки от Европейския съюз.
Финализирането на преговорния процес и днешната ратификация са венец на дейността и усилията на настоящото либерално правителство на Национално движение Симеон Втори и на Движението за права и свободи с премиер Симеон Сакскобургготски.
Членството в Европейския съюз ще бъде в определена степен край на едни усилия, но и начало на друг не по-малко отговорен етап. Необходимо е да продължим усилията си за дълбока промяна в практическото функциониране на съдебната система и в борбата с престъпността и корупцията, за да могат българските граждани да имат доверие в държавата, в която живеят, а тя от своя страна да бъде фактор на стабилност за европейските ни партньори.
Петото разширяване, част от което е и България, е най-голямото предизвикателство пред Европейския съюз след подписването на Римския договор през 1957 г. Очаква се новите членове да внесат нова динамика в икономическото развитие на съюза. Това се отнася не само до темповете на растеж, които трайно трябва да бъдат по-високи, но и до разширяването на съюза с един нов пазар от около 100 млн. граждани. В същото време разширяването на съюза ще създаде условия за ускореното развитие на страните от Централна и Източна Европа и ще фокусира вниманието си върху намаляване на разликите, върху постепенното изравняване на техните икономики и жизнен стандарт с тези на досегашните членове на съюза.
Разширяването на Европейския съюз неизбежно ще наложи значими реформи както в новите страни-членки, така и в досегашните механизми на функциониране на Европейския съюз. Промените ще направят Европейския съюз икономически и политически по-значим в глобален мащаб.
Парламентарната група на Движението за права и свободи ще подкрепи Закона за ратификация на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. През тези 15 години от началото на демократичните реформи в страната ни ДПС налагаше, независимо дали е било в опозиция или в управлението на държавата, политика на осъществяване на приоритетите на Република България - членство в НАТО и в Европейския съюз. Движението за права и свободи осъзнаваше, че реализацията на евроатлантическия проект на България е изцяло в унисон с националните интереси на страната ни и гарантира утвърждаването на реалната демокрация у нас.
Идеите на Движението за права и свободи за членството на страната ни в Европейския съюз пронизваха цялостното ни политическо поведение в парламента и в изпълнителната власт. ДПС не се е занимавало със свои вътрешнопартийни проблеми, а във фокуса на дейността ни беше бързото осъществяване на мечтата на българското общество – България да стане член на Обединена Европа. Много историци, политици и журналисти казват, че България е била в Европа, но ние казваме, че България сега реално се завръща в Европа, за да остане там завинаги. Благодаря ви. (Ръкопляскания от ДПС и НДСВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Лютфи.
От името на Парламентарната група на Съюза на демократичните сили давам думата на народния представител Надежда Михайлова. Заповядайте.

Надежда Михайлова (СДС): Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, Ваши Превъзходителства, дами и господа министри, дами и господа народни представители! Преди всичко искам да честитя празника на всички, които честват Светите братя Кирил и Методий. Те дадоха словото и светлината и днес около 200 млн. души общуват със света в едно семейство като следовници на тяхното велико дело.
Последните няколко дни са натоварени с история. И ако днес честваме езика, който свързва хората, преди два дни си спомнихме за ужаса на войната. Тя раздели Европа и спусна Желязната завеса, зад която живяхме разделени в продължение на 50 години. Днес, на 15 години разстояние от Берлинската страна разделението безвъзвратно принадлежи на миналото. За всички нас последните 15 години минаха като миг. България трябваше да навакса пропуснати възможности, трябваше да се върнем като равноправен и уважаван член в семейството на европейските народи и да станем част от обединена Европа, да споделим отговорността на 27-те страни-членки на Европейския съюз. Да си спомним думите на големия български държавник Константин Стоилов, който казва: “Няма за България друг път, освен тя да покаже, че е сътрудница на великото цивилизаторско дело на Европа, че и българските скромни сили са за запазване на благата на човечеството, че и България е един фактор на мира в Европа”.
За нас, българите, днешният ден показва две неща.
Първо, че България опроверга скептицизма и недоверието на нашите партньори, че една малка балканска страна може да изгради функционираща пазарна икономика, да положи основите на правова държава, да създаде демократични институции и да хармонизира своето законодателство с европейското.
От своя страна Европейският съюз опроверга скептицизма и недоверието на нас, българите, че Европа е затворен клуб, в който няма място за всички нас. Днес никой вече не говори за стари и нови демокрации. Днес 25, а от 1 януари 2007 г., 27 страни ще градят най-мощния икономически съюз на света. Той се развива на конкурентна основа в условията на свободен пазар. Това не е СИВ и ние трябва да се готовим за тази конкурента среда.
Днес е денят, в който българските политици откровено трябва да кажат на всички в България, че ни предстоят огромни усилия, за да отговорим на стандартите на Европейския съюз. Те ще засегнат учителите, бизнесмените, лекарите, общините, дори децата ни. Те ще засегнат всеки един от нас. Но в този ден трябва да подчертаем, че тези усилия си струват, защото поколения българи ще станат граждани на света, ще могат да повишат стандарта си на живот и ще разширят хоризонта на мечтите си, ще бъдат спокойни, че децата им ще живеят в едно по-богато, по-уредено и по-сигурно общество.
Първите няколко години на нашето членство без съмнение ще бъдат най-трудни. Затова ще бъде от изключително значение следващото българско правителство да има ясна визия за своята европейска политика. Основен приоритет за България трябва да бъде системното прилагане на Лисабонската стратегия. За нас това означава радикално подобряване на конкурентоспособността на българските фирми. България ще трябва активно да подпомага икономическото възстановяване на Западните Балкани. България ще трябва да бъде и шампион на бъдещото черноморско измерение в общата европейска външна политика. Никога не трябва да позволяваме да има Европа на две скорости.
Ето защо от 1 януари 2007 г. трябва да бъдем в авангарда на интеграцията на нашия континент. До края на тази година пред България стои едно сериозно предизвикателство. Нашата страна няма право да допусне да влезе в сила предпазната клауза, която е записана в Договора ни за присъединяване към Европейския съюз. Всеки отговорен политик трябва да си даде сметка, че историята ще бъде безмилостна към онези, които със своето действие или бездействие допринесат за отлагането на окончателното ни интегриране в обединена Европа.
Уважаеми госпожи и господа! До декември т.г. България трябва да се съсредоточи върху пет приоритета, за да може членството ни в Европейския съюз да стане реалност през 2007 г.
Първият е реформата на съдебната система, която да отговаря на високите обществени очаквания за бърз, справедлив и безпристрастен процес.
Второ, решителни мерки в борбата с престъпността, за да може всеки българин да се чувства защитен и да знае, че неговата собственост е неприкосновена.
Трето, въвеждане на ясни правила за честна конкуренция, за да може всеки предприемач да е сигурен, че печели от качеството на продукта си, а не от връзките си.
Четвърто, да се преборим с корупцията, за да докажем, че успехът и неуспехът на отделния човек зависят само от неговите усилия и талант, а не от близостта му до властта.
Пето, държавата трябва да укрепи и развие административни структури, които ще позволят европейските фондове да стигнат до всеки един земеделски стопанин.
В оставащите месеци до края на годината следващото българско правителство ще трябва да покаже реален напредък в тези сфери и да убеди нашите партньори, че България е готова да поеме отговорностите, свързани с членството ни в Европейския съюз. Договорът за присъединяване на Република България към Европейския съюз връща страната ни в лоното на европейската цивилизация. Ние ще влезем достойно в Европейския съюз, внасяйки уникална азбука, традиции, опит и древна култура. Членството в Европейския съюз е отговорност пред гражданите на България, отговорност пред цяла Европа за бъдещето на общия ни дом. България трябва да бъде реалистичен, активен и градивен член на Европейския съюз. В наш интерес е целият съюз да бъде икономически и конкурентоспособен, да говори в един глас пред света.
Да си спомним в днешния ден в каква България живяхме преди 15 години. За да достигнем днешния ден ни бяха необходими цели 15 години. Петнадесет години, в които неведнъж сме жертвали краткосрочните си приоритети в името на голямата цел. Днес имаме и от какво да се гордеем, защото европейският проект на България обедини усилията на всички политици, администрация, интелектуалци и най-вече на младите българи. Тя обедини усилията на всеки един от нас, за да поставим основите на онази България, за която сме работили ние и която градим в името на нашите деца. След 50 години забвение България върви в посоката на своето ново възраждане. В днешния ден има смисъл да запеем “Върви, народе възродени”, защото знаем посоката, тръгнали сме по пътя и ще работим за новото българско възраждане.
На 1 януари 2007 г. езикът на Светите братя Кирил и Методий ще звучи гордо в общия европейки дом. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Михайлова.
От името на Парламентарната група на Народен съюз, БЗНС, Демократическа партия по изключение със съгласието на Председателството ще дам думата най-напред на Александър Праматарски, след това на Анастасия Мозер. Всичко това обаче в рамките на общите 10 минути.
Заповядайте, господин Праматарски.
Александър Праматарски (НС): Благодаря за разбирането, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председател, колеги народни представители, дами и господа министри, Ваши Превъзходителства! Днес е един особено важен ден за България. С ратифицирането на Договора за Европейския съюз България реално става член на най-мощния икономически съюз в света. Може би ни е трудно да осъзнаем големия смисъл на днешните събития, защото имаме да извървим още една част от пътя – последната част. Тя е изключително важна, защото днес България поема и много сериозни отговорности, защото влизаме в свят с ясни правила и ясен регламент. Над нас тегне и предпазната клауза, която беше допусната от сегашното управление. Но като участник в правителството, което започна преговорите с Европейския съюз и от името на Обединените демократични сили искам да заявя, че няма да допуснем провал на финалната права месеци преди реалното членство в Европейския съюз. Отговорността на следващия кабинет е да убеди Европа, че не приема беден народ от трудови емигранти, а достоен народ, който се слави със своето трудолюбие и силен национален дух.
Ние имаме какво да дадем на Европа – богата 13-вековна култура, млада икономика със сериозна перспектива за растеж. Ние идваме с нашите добре подготвени млади хора, готови заедно със своите връстници да работят за бъдещето на Европа.
За съжаление, България все още не е започнала разговора за това какво точно ни очаква с членството в Европейския съюз, още повече, че това разширяване се различава от предишното. Малцина са експертите у нас, които добре познават европейското право. Правителството не го стори, но ние, политиците, сме длъжни да обясним на хората техните права и задължения, които всеки един български гражданин ще има в Европейския съюз, да обясним възможностите за работа, бизнес и образование, които ще се открият пред всеки един български гражданин. Трябва всички да знаем, че Европейският съюз е една остра конкурентна среда, в която всеки ден трябва да доказваме, че можем да работим дисциплинирано като германците, че сме перфекционисти като холандците, че можем да правим туризъм като гърците и испанците, че нашата кухня дори не е по-лоша от италианската, че българските вина не са по-лоши от френските и че ще бъдем успешни както словенците.

Днес не бива да допускаме конфликтните теми на нашето политическо ежедневие в предстоящите парламентарни избори да застрашават европейската перспектива на България.
Като председател на Демократическата партия, която е член на Европейската народна партия, си позволявам да се обърна и към министрите от настоящото правителство: да не си позволяват спекулации, това е не само вредно, но и опасно за българската кауза в тези дни.
Между страните в Европа е имало и има много конфликти, има и разнопосочни интереси, съществуват стари и нови спорове. Разширяването на Европейския съюз промени из основи европейския континент. Започнаха 12, днес 25 държави, които намират общото в принципите и интересите си, за да вървят заедно напред. След година и половина България и Румъния също ще бъдат част от този съюз.
Днешната ратификация е една от стъпките, които сбъдват пророческите думи на големия френски мислител и писател Виктор Юго, изречени пред век и половина: "Ще дойде ден, когато народите на континента ще се обединят в един по-висш съюз, без да губят своите качества и индивидуалност и ще се сплотят в европейското братство." Този ден дойде! Нека ни е честит! Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Праматарски.
Госпожо Мозер, заповядайте.
АНАСТАСИЯ МОЗЕР (НС): Уважаеми господин президент, господин министър-председател, Ваши превъзходителства, господин председател, уважаеми колеги! Аз се радвам, когато се изказвам малко по-късно по време на тези тържествени случаи, защото нямам намерение да повтарям много от онова, което беше казано и което в голямата си част е на място, защото всяко нещо си има своите отговорности и те трябва да бъдат казани.
Но, казвайки това, искам отново да спомена, че ние сме си казали мнението и забележките, които сме имали.
Ще започна с това, че се радвам, че моят колега Александър Праматарски завърши с този цитат, защото той изразява един идеал, една визия, осъществена от създателите на европейската идея и обединение.
Днес е радостен и знаменателен ден за България. Днес българският народ се присъединява към големите европейци, както наричаше радетелите за обединението на Европа големият френски мислител и писател Пол Валери.
Преди дни ние отбелязахме годишнина от края на Втората световна война. Този край на времето сложи край на конфликтите, на враждите между европейските страни и стана начало на сътрудничеството между тях – това сътрудничество да работят един за друг, а не един против друг, осигури мира, демократичното бъдеще и благоденствието на Европа. За жалост България тогава не можа да заеме своето място сред тези страни. Днес обаче ние най-после, след много години страдания, ще ратифицираме договора за членство в Европейския съюз.
Днес за всички нас и за мен лично, бих казала, е един щастлив ден. И радостта, солидарността трябва да е чувството, с което пристъпваме към тази ратификация. Това обаче ни задължава да си припомним факти, които правят чест на българските политици от по-далечното минало. На първото заседание на Асамблеята на Съвета на Европа през 1949 г. е предложено от източноевропейски лидери, присъстващи и приети там, лидери в изгнание, между които е и д-р Г. М. Димитров, да се оставят празни столове за народите от Източна Европа, останали зад Желязната завеса и непредставени в момента в Съвета на Европа, поради комунистическите режими там. Предложението е прието.
Днес България заслужено ще заеме своето място в европейското семейство и ние всички трябва да направим този ден, който се пада по време на Великденските празници, Ден на българското възкресение и обединение около европейските ценности и кауза – кауза за мир, благоденствие и национално достойнство.
Очаква ни работа и ние сме готови да поемем отговорността с радост, защото сме на прав път.
Парламентарната група на Народен съюз – БЗНС, Народен съюз, Демократическа партия, ще подкрепи от сърце ратификацията на договора. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Мозер.
От името на Парламентарната група на Новото време има думата Борислав Цеков. Заповядайте, господин Цеков.
Борислав Цеков (НВ): Благодаря, уважаеми господин председателю.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин министър-председателю, Ваше светейшество, уважаеми министри и народни представители, Ваши превъзходителства! Не са много историческите моменти в живота на една нация и един парламент, които зареждат бъдещето с нови перспективи и нови възможности за развитие. Някога, в зората на следосвобожденска България, с приемането на Търновската конституция Учредителното събрание легитимира завръщането ни в семейството на свободните народи. След падането на Берлинската стена Конституцията от м. юли 1991 г., гласувана от Седмото Велико Народно събрание, събори завинаги стените на социализма в България и възстанови демократичните права и свободи на гражданите.
Днешният акт на Тридесет и деветото Народно събрание, с който се ратифицира договорът за членство в Европейския съюз, ние, от Новото време наричаме договор за разширяване на хоризонта и възможностите пред всеки български гражданин. И не е вярно, че под този договор стоят подписите на един или друг български държавник или печатът на тази или онази политическа сила, стои подписът и печатът на българския народ. Защото цената за това членство се плаща не от политиците и партиите, а от всички български граждани.
Казано е в Книгата на книгите: "Който сее със сълзи, ще жъне с радост". С много сълзи България пося това, което с такава радост всички заедно днес жънем. Затова смело можем да кажем, че всеки българин е положил подписа си под договора за членство в Европейския съюз със своите усилия, лишения и разочарования в годините на трудния български преход, белязан от икономически кризи и острастени обществени и политически борби. Преход не толкова и не само от една икономическа и политическа система към друга, колкото мъчителен преход в ценностите, преход от една ценностна система към друга, поставил на сурово изпитание цели поколения български граждани и същевременно отворил широко вратите пред новото поколение, поставящо личната инициатива, отговорност и реформаторският дух като базисна ценност и ориентир пред своето личностно и обществено поведение.

Когато говорим за членство в Европа ние, от Новото време, вярваме, че трябват мостове, по които да минем. А тези мостове са новите правила. Тези мостове са новата икономическа и политическа инфраструктура, която трябва да създадем. Но дори в Европейския съюз ние ще останем отделени от Европа, ако там действат модерните правила, а у нас продължават да действат правилата на връзкарския капитализъм. Ние, нововремци, не искаме повече връзкарският капитализъм в нашата държава да бъде начин на живот. Картината на утрешна успешна България може да бъде рисувана от всички нас. Не може да бъде рисувана обаче от един човек или една партия. Могат да я нарисуват всички българи, а в най-ярки краски може да я нарисува новото поколение на България. Затова Новото време не иска младите хора да бъдат на резервната скамейка, а в първите редици на управлението на политиката, на обществения живот. Но всички българи и особено младите хора, ще видят смисъл от това активно участие в обществения живот само ако има нови правила, които дават възможности, и същевременно правила, които търсят отговорност от всеки.
Днес всички ние като нация се изправяме пред едно важно предизвикателство – да запазим националната си идентичност в бурното море на европейското многообразие, да запазим самобитността на културата си, писмеността си, вярата си. Дали българският трикольор ще се вее гордо в Брюксел ще зависи от това дали ще изградим новата политическа и икономическа инфраструктура на България. Само така ще дадем нови сили на новото поколение, а новото поколение са модерните млади хора, които учат и се образоват, хората в активна възраст, които работят и плащат данъци, средният бизнес, който се развива и инвестира в страната.
За Новото време е важно дали ще влезе в Европейския съюз със силно православие или ще позволим на политици и партии да рушат православната ни църква, която е вековен крепител на устоите ни – народностни и национални. За Новото време е важно дали ще намерим сили да създадем модерни подходи за насърчаване на културата ни или ще я оставим да бъде просител на държавната трапеза. За Новото време е важно дали новото поколение ще расте в общество на информационни и високи технологии или ще тъне в архаиката на индустриалната епоха.
Казвал съм го и няма да се уморя да го повтарям: днес няма нужда от дребнави и овехтели партийни страсти, а от държавническа мисъл и управленска отговорност, които ще позволят ускорено да наваксаме изоставането в жизнения стандарт на България в сравнение със страните на Европейския съюз, ще позволят да създадем такава социално-икономическа среда и законодателна рамка, които да подготвят българския бизнес за тежката конкурентна среда и конкурентен натиск в общия европейски пазар. И не на последно място, ще позволят българският глас в Брюксел да звучи силно и убедително, а това ще стане само ако този глас е обединеният глас на българските институции, провеждащи една националноотговорна политика.
Българските граждани винаги са били граждани на Европа по дух и култура. Задачата днес е да работим така, че да станем граждани на Европа и по доходи, жизнен стандарт и социални придобивки, да работим, а не да тънем в илюзорно очакване, че някой друг ще направи България по-богата и по-просперираща, да създадем правилата, които осмислят и насърчават активното, дори агресивно участие на новото поколение в обществения живот, за да изградим България такава, каквато я мечтаем.
Новото време, като реформаторска, либерална и патриотична партия, е готово да преодолее всяко изпитание и да плати всяка цена, дори да търпи хулите и ругателствата на фалшиви пророци и прегракнали клакьори, само и само за да стане този реформаторски дух норма на обществено и политическо поведение. Новото поколение трябва да поеме своята отговорност за собственото си бъдеще, а оттам и за бъдещето на нашата страна.
Ние от Новото време, ще подкрепим единодушно ратификацията на Договора за присъединяване към Европейския съюз, защото нашата кауза е модерна България. Благодаря ви. (Ръкопляскания от НДСВ, ДПС и НВ.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Цеков.
От независимите народни представители давам думата на народната представителка Елка Анастасова.
Елка Анастасова (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, уважаеми господин премиер, дами и господа министри, Ваши Светейшества, Ваши Превъзходителства, уважаеми колеги!
Днес, 11 май 2005 г., Денят на Светите равноапостоли Кирил и Методий, е наистина символична дата в българската история. Дваж по-символична ще бъде тя с акта, който Тридесет и деветото Народно събрание ще приеме – гласуването на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз. Защото с този акт българската азбука – кирилицата, става третата азбука в Европейския съюз, а българският език се признава за автентичен език на договорите, както и за официален и работен език, който се използва от институциите на Европейския съюз. С този акт делото на Светите братя първоапостоли получава най-новото си признание от европейски мащаб, след като през 1980 г. Папа Йоан Павел Втори ги провъзгласи за съпокровители на Европа, заедно със Св. Бенедикт.
Мисията на двамата братя Кирил и Методий, с която те, по думите на Папа Йоан Павел Втори, решително допринасят за изграждането на Европа не само в рамките на религиозното и християнско общение, но и за нейното гражданско и културно единение, добива ново измерение. И това е онзи особен исторически момент в днешния ден, чието значение трудно би могло да бъде оспорвано от когото и да било както сега, така и в бъдеще. Защото с Декларацията на Република България относно използването на кирилицата в Европейския съюз, която е част от настоящия договор, България де факто внася своя дан в европейското семейство преди още да е приета окончателно като равноправен член в нея. България влиза с особен принос на най-високо равнище, обогатявайки европейското културно наследство с още един език, с още една писменост – българският език, българската писменост. И макар и това Народно събрание да не намира сили да приеме Закона за българския език във времето на бурни външни влияния, именно те – българският език и българската писменост, именно делото на Светите братя Кирил и Методий вече ни направиха равноправни и достойни европейски партньори преди икономически и политически да сме го постигнали. И това е сериозен повод за гордост и високо национално и европейско самочувствие.
Наистина много може да се говори за плюсовете и минусите на останалите договорености, за тях вече другите преди мен говориха. И още ще се говори. Още много ще се поздравяваме и още много ще спорим. Така и трябва да бъде. Но в днешния ден аз бих искала да призова всички политици – настоящи и бъдещи, преговарящите с Европейския съюз да бъдем или поне да се опитаме да се стремим към нивото на двамата съпокровители на Европа Кирил и Методий, да бъдем достойни техни последователи и наследници както пред народа си, така и пред Европа, да мислим не просто какво ще получим или какво ще ни наложат от Европейския съюз, а какво ние ще внесем и как ще обогатим, и с какво ние ще допринесем за едно ново качествено различно и подобаващо високо равнище на функциониране и развитие на Европейската общност, как ще отстояваме и ще докажем, че ние сме способни да бъдем уважавани, активни и равноправни партньори в нея, а не просто пасивни наблюдатели и изпълнители на чужда воля. И нека не оставяме следа от подобно впечатление дори у когото и да било от своите сънародници. Нека работим върху това. Това е моят апел към българските преговарящи – нека бъдем на висотата на българските първоучители във всичко, което правим, влизайки в Европа.
От името на независимите, подкрепящи присъединяването на България към Европейския съюз, казвам “да” на Законопроекта за ратификация на договора. Благодаря ви. (Ръкопляскания.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Анастасова.
Уважаеми колеги народни представители, подлагам на първо гласуване на Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз и съпътстващите го актове, както са по вносител и по доклада на комисията.
Гласували 233 народни представители: за 230, против 1, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване. (Ръкопляскания.)
Обяснение на отрицателен вот, с което става ясно чий е той.
Заповядайте, госпожо Банкова. (Шум и реплики в залата.)
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, категорично подкрепям процеса на евроинтеграция, подкрепям усилията България да бъде достоен и равноправен член на Европейския съюз. Гласувах обаче “против”, защото не мога да приема чл. 30 от договора, който цитирам: “България се обвързва с окончателното спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2006 г.”.
Не приемам непрозрачния начин, по който бяха водени преговорите с Европейския съюз. България е единствената страна сред кандидатките за членство, в която нямаше обществен дебат, не се проведе референдум, обществото и парламентът не получиха информация за ангажиментите, които поехме. Всъщност, гласувах не против евроинтеграцията като процес, а защото не приемам предателството спрямо АЕЦ “Козлодуй”. Според най-добрите ядрени специалисти в Европа реакторите в Козлодуй са напълно безопасни и могат да работят пълноценно до 2035 г. Партньорската проверка, която правителството прикри, също потвърди изправността на реакторите. Оказа се, че българското правителство не е депозирало в Европейския съюз искане за удължаване на сроковете за експлоатация на 3 и 4 блок на АЕЦ “Козлодуй”. Можем да гадаем дали кабинетът не е осребрил капитулантската си позиция по отношение на АЕЦ “Козлодуй”.
Длъжна съм да повторя обаче, че от затварянето на тези реактори България ще загуби над 9 млрд. долара. За тези огромни загуби Европейският съюз ни компенсира само с 210 млн. евро. Аз не мога да приема това. Не мога да се съглася с милиардите загуби за България.
Считам, че българският парламент трябва да защитава българските национални интереси, а не интересите на чужди държави и корпорации. Българските национални интереси трябва да стоят над всичко! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Уважаеми колеги, съобразно приетите правила за процедурата относно обсъждането и ратифицирането на договора – чл. 1, ние приехме законопроекта да се обсъди и приеме на две гласувания на днешното заседание.
Давам думата на доц. Касабова – председател на специалната Временна комисия, за да преминем към второто четене и гласуване на законопроекта.
Заповядайте, госпожо Касабова.
ДОКЛАДЧИК Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, за протокола ми позволете да представя съдържанието на законопроекта, който се състои от два параграфа:

“З А К О Н
за ратифициране на Договора между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз, Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз

Член единствен. Ратифицира Договора между Кралство Белгия, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (държави-членки на Европейския съюз) и Република България и Румъния за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз, Протокола относно условията и договореностите за приемането на Република България и на Румъния в Европейския съюз, Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори на Европейския съюз и Заключителния акт по присъединяването на Република България и на Румъния към Европейския съюз, подписани на 25 април 2005 г. в Люксембург.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в “Държавен вестник”.
§ 2. Министърът на външните работи да връчи ратификационните документи на депозитаря на договора.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Касабова.
Колеги, има ли някой желание да се изкаже по текста на единствения член и двата заключителни параграфа? Не виждам.
Подлагам на второ гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз.
Моля, гласувайте.
Гласували 234 народни представители: за 231, против 1, въздържали се 2. (Всички стават прави. Бурни и продължителни ръкопляскания.)
Уважаеми господин министър-председател, Ваше Светейшество, уважаеми госпожи и господа народни представители и министри, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа!
Ратификационният закон, който току-що приехме, свидетелства, че Тридесет и деветото Народно събрание и излъченото от него правителство са се справили успешно и с двете приоритетни външнополитически задачи, поставени в началото на вече приключващия четиригодишен парламентарен мандат. През м. март 2004 г. бе ратифициран Договорът с Евроатлантическия съюз, в който България вече членува. Днес с ратифицирането на Договора за присъединяването към Европейския съюз пред България се открива перспективата да бъде пълноправен член на съюза към м. януари 2007 г. Интегрирането на България в европейската и евроатлантическата общност е здрава опора за нейното демократично развитие в условията на мир, сигурност и просперирет.
България е първата държава, подписала договора за присъединяване, която го ратифицира. С този акт тя дава пример и отправя апел за навременно ратифициране към другите участници в договора.
Единодушието, с което днес Народното събрание одобри този договор, отразява широкото съгласие на българското общество за членството в Европейския съюз. Ние добре съзнаваме, че с подписването на договора за България възникват редица задължения. Твърдо сме решени да ги изпълним добросъвестно. Разчитаме също, че ще ни бъде дадена възможност да се възползваме и от правата, които договорът и някои съпътстващи го документи на Европейския съюз ни предоставят в периода до влизането на договора в сила. Едно от тези права се отнася до изпращането на наблюдатели в редица институции на Европейския съюз, включително и в европейския парламент.
Убедени сме, уважаеми госпожи и господа, че следващото Четиридесето Народно събрание, което предстои да бъде избрано до 25 юни т.г., ще продължи и ще доведе до успешен завършек положените досега усилия по пътя ни към Европейския съюз. (Ръкопляскания. Всички стават прави. В залата влиза хор “Космически гласове”, който изпълнява Химна на Европа. Ръкопляскания.)
Уважаеми госпожи и господа! С това работата ни по тази най-важна точка от седмичната програма завърши.
Преди да дам почивката, каня всички народни представители, всички министри, за една обща снимка на южния вход на Народното събрание.
Следва почивка от 30 минути. (Звъни.)


(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Продължаваме заседанието.
Процедурно предложение – господин Илчев. Заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Госпожо председател, позволете да направя предложение да продължим работата си с т. 23 от програмата, която е проект за решение за Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Благодаря ви.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Кворум!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има процедурно предложение за пренареждане на програмата и да продължим работата си със Законопроекта за Софийския университет.
Моля, гласувайте.
Гласували 131 народни представители: за 69, против 59, въздържали се 3.
Процедурното предложение се приема.
Предложение за прегласуване – господин Панев. Заповядайте.
Георги Панев (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, предвид това, че и в момента влизат народни представители и голяма част все още не бяха в залата и може би не стана съвсем ясно какво точно се предлага, предлагам прегласуване. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля още веднъж да гласуваме процедурното предложение, направено от господин Илчев, да продължим работата, като пренаредим програмата с по-задна точка, а именно със Закона за Софийския университет.
Моля, гласувайте това процедурно предложение.
Гласували 169 народни представители: за 81, против 83, въздържали се 5.
Процедурното предложение не се приема.




Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ПРОТОКОЛ № 2 КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ОТНОСНО ИНТЕРТЕРИТОРИАЛНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ОТ 5 МАЙ 1998 Г.
Комисията по правни въпроси има доклад.
Госпожо Мингова, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за
ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова
конвенция за трансгранично сътрудничество между
териториалните общности или власти на Съвета на Европа
относно интертериториалното сътрудничество от
5 май 1998 г., внесен от Министерския съвет

Беше разгледан законопроектът на заседанието на комисията от 14 април 2005 г. На заседанието присъства госпожа Георгиева от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която от името на вносителя изложи мотивите. Тя подчерта, че Република България подкрепя целта на Допълнителния протокол, съгласно който Република България ще прилага разпоредбите само на чл. 4 от Допълнителния протокол.
След проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси единодушно предлага на Народното събрание да подкрепи предлагания законопроект за ратификация.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има доклад на Комисията по европейска интеграция.
Господин Кръстев, заповядайте да представите доклада. Колегата е член на Комисията по европейска интеграция.
ДОКЛАДЧИК Цветослав Кръстев: Благодаря, госпожо председател.

“СТАНОВИЩЕ
относно Законопроект за ратифициране на Протокол № 2
към Европейската рамкова конвенция за трансгранично
сътрудничество между териториалните общности или власти
на Съвета на Европа относно интертериториалното
сътрудничество, № 502-02-17, внесен от Министерския съвет
на 23 март 2005 г.

На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Законопроект за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.
Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти цели да окуражи и улесни сключването на споразумения между местни органи от различни държави в рамките на тяхната компетентност. Подобни споразумения могат да се отнасят до въпроси на регионалното развитие, защитата на околната среда или създаване на асоциации на териториалните общности или власти. Държавите, подписали конвенцията, се задължават да положат усилия да премахнат евентуалните пречки пред трансграничното сътрудничество между местни органи от различни държави. Република България е ратифицирала Конвенцията за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти през 1999 г.
Предложеният за ратификация с настоящия законопроект Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, цели разширяване на приложното поле на конвенцията спрямо интертериториалното сътрудничество. Такова е всяко сътрудничество между териториални общности, които не са съседни.
Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти и нейните допълнителни протоколи са приети в рамките на Съвета на Европа и не са част от acquis communautaire. Само част от държавите-членки на Европейския съюз са подписали конвенцията. Доколкото обаче трансграничното регионално сътрудничество може да подпомогне постигането на целите на политиките на Европейския съюз в областта на регионалното развитие (преговорна Глава 21), предлаганият Законопроект за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности може да бъде подкрепен.

С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие от парламентарните групи предлага на Народното събрание да разгледа и приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа относно интертериториалното сътрудничество № 502-01-17, внесен от Министерския съвет на 23 март 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Имате думата за изказвания по законопроекта за ратификация. Има ли желаещи? Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа относно интертериториалното сътрудничество от 5 май 1998 г.
Моля да гласуваме този законопроект.
Гласували 79 народни представители: за 79, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет на първо четене.
Процедурно предложение – заповядайте, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, правя предложение законопроектът да бъде разгледан и на второ четене в това заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 77 народни представители: за 77, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта, госпожо Мингова.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:


“ЗАКОН
за ратифициране на Протокол № 2 към Европейската
рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество
между териториалните общности или власти на
Съвета на Европа относно интертериториалното
сътрудничество от 5 май 1998 г.

Член единствен. Ратифицира Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа относно интертериториалното сътрудничество от 5 май 1998 г., подписано от Република България на 2 декември 2004 г. в Страсбург, със следната декларация:

ДЕКЛАРАЦИЯ
по чл. 6, ал. 1 от Протокол № 2 към Европейската
рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество
между териториалните общности или власти на Съвета на
Европа относно интертериториалното сътрудничество от
5 май 1998 г.

В съответствие с чл. 6, ал. 1 от Протокол № 2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа относно интертериториалното сътрудничество Република България декларира, че ще прилага разпоредбите само на чл. 4 от допълнителния протокол.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по съдържанието на законопроекта. Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратификация.
Моля, гласувайте.
Гласували 85 народни представители: за 85, против и въздържали се няма.
Законът е приет.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА ПРИ МОРСКИ ИСКОВЕ ОТ 1976 Г. И НА ПРОТОКОЛА ОТ 1996 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТНОСНО ОГРАНИЧАВАНЕ НА ОТГОВОРНОСТТА ПРИ МОРСКИ ИСКОВЕ ОТ 1976 Г.
Моля, госпожо Мингова, да представите доклада на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Благодаря.

“ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси относно Законопроект
за ратифициране на Конвенцията относно ограничаване на
отговорността при морски искове от 1976 г. и на Протокола
от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване
на отговорността при морски искове от 1976 г., внесен от
Министерския съвет

Законопроектът беше разгледан на редовно заседание на комисията на 5 май 2005 г. Той беше представен от заместник-министъра на транспорта и съобщенията госпожа Мартинова. Тя посочи, че тази конвенция и протоколът към нея регламентират института на ограничената отговорност на корабопритежателя в международното морско право.
Понастоящем институтът на ограничаване на тази отговорност е уреден в националното законодателство в Кодекса на търговското корабоплаване. В международното морско законодателство водещ е принципът на пълната отговорност за причинените от корабопритежателя вреди, а в случаите на ограничаване на отговорността са изключения. Такъв е и случаят както в действащото в момента българско законодателство, така и в конвенцията. Ограничаване на отговорността е институт, съществуващ в националните законодателства на всички големи морски държави. Институтът е уреден от три международни конвенции – от 1924, 1957 и 1976 г.
Новите моменти в конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. са следните:
1. Различен е кръгът от лица, които могат да се ползват от възможността за ограничаване на отговорност.
2. Различни са хипотезите, при които е възможно позоваването на института на ограничаване на отговорността.
3. Различен е режимът на определяне на границите на ограничаване на отговорността.
4. Нов е режимът на гарантиране на претенциите на ищеца.
С присъединяването на България към конвенцията ще се подобри механизмът на определяне пределите на имуществената отговорност на корабособственика, както и ще се установи надежден механизъм за гарантиране на исковете в хода на висящ съдебен процес.
След проведено гласуване Комисията по правни въпроси предлага с единодушие на народните представители да подкрепят Законопроекта за ратифициране на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. и на Протокола от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г., внесен от Министерския съвет.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на конвенцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 100 народни представители: за 98, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
За процедурно предложение – заповядайте госпожо Мингова.

ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Правя процедурното предложение този законопроект за ратификация да бъде разгледан и на второ гласуване на днешното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 94 народни представители: за 91, против няма, въздържали се 3.
Процедурното предложение е прието.
Госпожо Мингова, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова:

"ЗАКОН
за ратифициране на Конвенцията относно ограничаване
на отговорността при морски искове от 1976 г. и
на Протокола от 1996 г. за изменение на
Конвенцията относно ограничаване на
отговорността при морски искове от 1976 г.

Член единствен. Ратифицира Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г. и на Протокола от 1996 г. за изменение на Конвенцията относно ограничаване на отговорността при морски искове от 1976 г.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Подлагам на второ гласуване законопроекта за ратифициране на конвенцията.
Моля, гласувайте.
Гласували 97 народни представители: за 94, против няма, въздържали се 3.
Законът е приет на второ гласуване.

Следващата точка от дневния ред е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ДОГОВОРА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОМИСИЯТА НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ПО ПРОГРАМАТА ФАР ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ИЗМАМИТЕ, ЗАСЯГАЩИ ФИНАНСОВИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ.
Има два доклада - на Комисията за борба с корупцията и на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Моля, заповядайте, госпожо Шаклиян.
ДОКЛАДЧИК Кръстанка Шаклиян:

"ДОКЛАД
на Комисията за борба с корупцията по Законопроект за
ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по
Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности

Законопроектът с № 502-02-28 е внесен от Министерския съвет на 29 април 2005 г. и е разпределен на Комисията за борба с корупцията от председателя на Народното събрание с Разпореждане № 550-01-158 от 3 май 2005 г. с правно основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 64, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
На основание разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от Вътрешните правила за работа на комисията и предвид нормите на чл. 23, ал. 1, чл. 29, ал. 2 и чл. 65 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, предложеният законопроект беше обсъден на извънредно заседание на Комисията за борба с корупцията, проведено на 4 май 2005 г.
В хода на обсъжданията народните представители – членове на комисията, изразиха становището, че подписаният договор предвижда предоставяне на финансова помощ, която е необходима за изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от присъединяването към Европейския съюз. Заложеният кратък срок за усвояване на средствата предполага наличието на конкретни резултати в близко време. Договорът съдържа ясни условия за мониторинг на изразходваните средства.
Договорът е изчерпателен и ясен и не съдържа основания за противоречиво тълкуване или възникване на спорове относно неговото изпълнение.
Предвид на казаното и с оглед изчерпателните мотиви, приложени към разглеждания законопроект, членовете на Комисията за борба с корупцията с единодушие от присъстващите взеха следното решение:
"Приемат предложения законопроект за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Господин Дончев, моля да представите доклада на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаема госпожо председател!
"Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа внесения законопроект на заседание, проведено на 4 май 2005 г.
В заседанието взе участие представител на Министерството на вътрешните работи, който запозна народните представители с основните положения в представения законопроект.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приема за основателни мотивите на правителството и предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4, 5 и 7 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, № 502-02-28, внесен от Министерския съвет на 29 април 2005 г.
Становището на комисията е прието на 4 май 2005 г. с консенсус."
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Дончев.
Уважаеми дами и господа, имате думата за изказвания по законопроекта на първо четене.
Има ли желаещи? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.
Гласували 92 народни представители: за 90, против няма, въздържали се 2.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Дончев, имате думата за процедурно предложение.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Моето процедурно предложение е законопроектът да бъде разгледан на второ четене в настоящото заседание. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 78 народни представители: за 78, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Господин Дончев, моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Владимир Дончев:

“З А К О Н
за ратифициране на Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности


Член единствен. Ратифицира Договора между Министерството на вътрешните работи на Република България и Комисията на Европейските общности за предоставяне на финансова помощ по Програмата ФАР за противодействие на измамите, засягащи финансовите интереси на Европейските общности, подписан на 21 март 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Дончев.
Има ли желаещи за изказване по законопроекта? Няма.
Подлагам законопроекта на второ гласуване.
Гласували 88 народни представители: за 88, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ гласуване.

Следваща точка от дневния ред е:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МАРКИТЕ И ГЕОГРАФСКИТЕ ОЗНАЧЕНИЯ - продължение.
Заповядайте, госпожо Костадинова.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 21. В чл. 43 ал. 3 се отменя.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 22. В чл. 44 ал. 2 и 3 се изменят така:
“(2) Искането се подава в 2 екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаването, както и доказателства, когато е необходимо.
(3) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 23. Създава се чл. 44а:

“Проверка за допустимост и формална редовност
на жалбите и исканията

Чл. 44а. (1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 43, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3.
(2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 44, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква.
(3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.
(4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 43, ал. 1 и/или не е заплатена такса, както и искания, по които не е заплатена такса и/или не е доказан правен интерес, са недопустими и производство по тях не се образува.
(5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 44. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по тези параграфи? Няма.
Подлагам на гласуване § 21, 22 и 23, подкрепени от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 84, против няма, въздържали се 2.
Параграфите са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 24 има предложение от народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров – в § 24, чл. 45, ал. 4 се изменя така:
“(4) Решенията по жалбите се вземат в 30-дневен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея недостатъци.”
Комисията предлага следната редакция за § 24:
“§ 24. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство взема решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или на решението за прекратяване на производството.
(2) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и взема решение за връщане на заявката за повторно разглеждане, за регистрация на марката или за възобновяване на производството.”
2. Създава се ал. 4:
“(4) Решенията по жалбите се вземат в 3-месечен срок от подаване на жалбата или от отстраняване на констатираните по нея недостатъци.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказване по този параграф?
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Преди да обоснова предложението си, искам да кажа, че изменението на закона в голяма степен подобрява ред изменения и редица от процедурите, които съществуват в Патентното ведомство, които, всички знаят, са изключително тромави и по същество е невъзможно да се защитят интересите на тези, чийто марки или други интелектуални права са нарушени. В закона се правят доста стъпки напред, но в много области стъпките остават полустъпки и очевидно на следващ етап този закон ще трябва да се доусъвършенства още, за да може действително интелектуалната собственост в България да може да се защитава така, както е предвидено и в съответните директиви, с които много от сегашните предложения са съобразени.
В комисията много от нашите предложения с господин Димитров бяха приети, но това предложение – да се съкратят още сроковете в Патентното ведомство, тоест да се изравнят със сроковете, които съществуват в другите процедури, например по Гражданско-процесуалния кодекс, не беше прието. Все пак е направена стъпка от искането на Патентното ведомство срокът да бъде шест месеца - комисията го намали на половина. Но три месеца продължава да бъде един много дълъг срок, да могат да се обсъдят тези възражения, които имат, и да се даде становище по тях.
Затова ние с господин Димитров настояваме да се гласува нашето предложение – срокът за разглеждане на жалбите да бъде 30 дни от тяхното постъпване или отстраняване на тези недостатъци, за които е обърнато внимание от страна на Патентното ведомство. Аз настоявам това наше предложение да се гласува. Мисля, че залата би трябвало да го подкрепи, тъй като все пак живеем във време, където сроковете стават все по-важни. Не сме в някаква страна някъде далеч, накрая на света и трябва да се съобразяваме с нормите на Общността, към която се присъединяваме.
Настоявам да се гласува това предложение за 30-дневен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Папаризов.
Има ли други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на господин Папаризов и господин Димитров, което не е подкрепено от комисията и току-що беше обосновано от господин Папаризов.
Гласували 87 народни представители: за 23, против 62, въздържали се 2.
Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване текста на комисията за § 24.
Гласували 67 народни представители: за 57, против 1, въздържали се 9.
Текстът се приема.

ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 25 има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров:
В § 25, чл. 46, ал. 7 се изменя така:
“(7) Решенията по исканията за отменяне или за заличаване се вземат в 30-дневен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 3.”
Комисията не приема предложението.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 25 се изменя така:
“§ 25. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Единият екземпляр на искането се изпраща на притежателя на правото върху марката и му се предоставя тримесечен срок за възражение, а когато искането е по чл. 25, ал. 1, т. 1 – и за представяне на доказателства за използване на марката на територията на Република България.”
2. Създават се нови ал. 2 и 3:
“(2) Възражението или доказателствата за използване на марката се изпращат на молителя, като му се предоставя едномесечен срок за становище.
(3) Съставът по чл. 42, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок.”
3. Досегашните алинеи 2, 3 и 4 стават съответно ал. 4, 5 и 6.
4. Създава се ал. 7:
“(7) Решенията по исканията за отменяне или за заличаване се вземат в тримесечен срок, след като е приключило събирането на доказателствата и материалите по ал. 3.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания има ли?
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Аз отново настоявам да се разгледа внимателно нашето предложение – решенията по исканията, след като са протекли всички тези процедури: едната – три месеца, другата – един месец, да могат да се вземат в рамките на един месец.
Представяте ли си колко време трае процедурата, дори с това предложение за три месеца, което беше прието в Комисията по икономическата политика? Представете си пък какво означаваше нагласата на Патентното ведомство това да бъдат девет месеца.
Аз още веднъж се обръщам към вас – дайте да накараме тази институция да работи в съответствие с времето, в което живеем, а не с ХІХ век. Моля да подкрепите моето предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Папаризов.
Има ли други изказвания?
Думата има заместник-министър Евгения Колданова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕВГЕНИЯ КОЛДАНОВА: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! Аргументацията на нашето предложение срокът за решенията по жалбите и исканията за отменяне или заличаване да бъде тримесечен се базира на факта, че около 300 заявления за жалби и искания за заличаване постъпват в Патентното ведомство годишно. В състав от трима или петима експерти вземат отношение по тези искове, след което се предоставят на председателя и той също така трябва да се запознае с всички материали по случая, следва обсъждане на случая и от тази гледна точка технологичното време от 30 дни е недостатъчно, както и фактът, че понякога документацията изисква значително време за запознаване.
Така че оптималният срок според нас е три месеца. Тридесет дни е прекалено малко. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Други изказвания има ли? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Папаризов, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 23, против 62, въздържал се 1.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме текста на комисията за § 25.
Гласували 70 народни представители: за 58, против 1, въздържали се 11.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 26. Създава се чл. 46а:
“Спиране на производството
Чл. 46а. (1) Производството по жалба се спира, когато във връзка с нея е подадено искане за заличаване или отменяне регистрацията на по-ранната марка.
(2) Производството по искане за заличаване се спира, когато е подадено насрещно искане за отмяна на регистрацията на по-ранната марка.
(3) Производството по ал. 1 и 2 се продължава след влизането в сила на решението по съответното искане.”
Комисията подкрепя текста.
“§ 27. В чл. 47 думите “чл. 36, ал. 2” се заменят с “чл. 36, ал. 3”, а думите “но не повече от два пъти” се заменят с “еднократно”.”
Комисията подкрепя този текст.
“§ 28. В чл. 51 се създава ал. 4:
“(4) За географски означения се считат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията по ал. 2 и 3”.”
Комисията подкрепя този параграф.
“§ 29. В чл. 57 ал. 1 се изменя така:
“(1) Регистрацията на географско означение се заличава по искане на лице с правен интерес, когато:
1. е извършена в нарушение на чл. 51, ал. 2 и 3 или чл. 52, т. 1, което е установено с влязло в сила съдебно решение;
2. е извършена в нарушение на чл. 52, т. 2, 3 и 4”.”
Комисията подкрепя този параграф.
“§ 30. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
“3. искания за заличаване по чл. 52, т. 2, 3 и 4.”
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Жалбите се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44 и 44а.”
3. Създава се ал. 3:
“(3) Исканията се подават и разглеждат по реда на чл. 42, 43, 44, 44а и 46”.“
Комисията подкрепя този текст.


“§ 31. В чл. 65 се правят следните изменения и допълнения:
1. Заглавието се изменя така:
”Произнасяне по жалби и по исканията”.
2. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство взема решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията.
(2) Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя решението и взема решение за връщане на заявката за повторно разглеждане или за регистрация.”
3. Създават се алинеи 4 и 5:
“(4) Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство взема решение за отхвърлянето му.
(5) Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство взема решение за заличаване на регистрацията.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 32. В чл. 66, ал. 1 думите “но не повече от два пъти” се заменят с “еднократно”.”
Комисията подкрепя този текст.
“§ 33. В чл. 68 след думите “Решенията по чл. 65, ал. 1” се поставя запетая и се добавят “4 и 5”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 34. В чл. 69 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите ”Бюрото на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост” се заменят с ”Международното бюро на Световната организация за интелектуалната собственост”, а след думата “спогодба” се добавя “и Протокола“.
2. В ал. 3 думата “предвидения” се заменя с “предвидените”, а след думата “спогодба” се добавя ”и Протокола”, а думата “срок” се заменя със “срокове”.”
Комисията подкрепя текста на вносителя.
“§ 35. В чл. 70, ал. 1 думата “местожителство” се заменя с “постоянен адрес”.”
Комисията подкрепя този текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли желаещи за изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, госпожо Мингова.
Анелия Мингова (НДСВ): Уважаеми колеги, понеже е процесуална материя, предлагам чисто редакционно за прецизност на терминологията там, където се използва терминът “продължава производството” да се замени с “възобновява”, а там, където се казва “взима решение” - с “постановява решение”.
Мисля, че всички юристи в залата ме разбират. Става дума за редакционни бележки. Мисля, че колегите от Комисията по икономическата политика няма да възразят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Няма смисъл да ги гласуваме, те просто следват терминологията на ГПК.
Има ли желаещи за други изказвания? Няма.
Моля, гласувайте параграфите от 26 до 35 включително, които са подкрепени от комисията.
Гласували 71 народни представители: за 71, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
Поддържате ли предложението си, господин Папаризов?
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 36 господин Папаризов има предложение, което е прието.
Ще прочета само текстовете, които не са приети.
Не се приема предложението по ал. 1, което е следното:
“При констатирано от Патентното ведомство или Агенция “Митници”, или от органите на Министерството на вътрешните работи нарушение на правото върху марката или нарушение на регистрирано географско означение по чл. 74, за да се забрани използването, предотврати някое доказателство да се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки, като изрично запише в обезпечителната заповед за коя марка или географско обозначение се отнасят обезпечителните мерки:
1. забрана за използване на марка или географско означение по чл. 13;”
Комисията не подкрепя и ал. 4:
“(4) Обезпечителните мерки по ал. 1 се налагат от съдия-изпълнителя, който назначава вещо лице – патентен специалист, което трябва да установи дали стоките, които се описват и върху които се налага запор, носят марка или географско означение, идентично или сходно на регистрираното от правопритежателя. Стоките, върху които се налага запор, се предават по опис за пазене на пазач, определен от съдия-изпълнителя, който трябва да ги съхранява с грижата на добър стопанин. Пазачът няма право да използва стоките, предмет на запора. Съдия-изпълнителят не налага запор върху стоки, които не носят марка или географско означение, идентични или сходни с тази на взискателя.”
Има предложение на Комисията по икономическата политика:
“Параграф 36 се изменя така:
“§ 36. Създава се чл. 76а

“Обезпечителни мерки

Чл. 76а. (1) При нарушение на правото върху марка или нарушение на регистрирано географско означение по чл. 74 или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;
2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят регистрирана марка или географско означение;
3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
(2) Допускането, обжалването, налагането и отменянето на обезпечителни мерки се извършва по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от съдия-изпълнителя, който извършва действието, едновременно с връчването на ответника на съобщението за допускане на обезпечението.”
Ще ви изчета към ал. 4 последното изречение, което по предложение на Комисията по икономическата политика в съгласуване с Патентното ведомство предлагаме да отпадне:
“ Иззетото имущество се предава по опис за пазене от ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.”
“(5) Ищецът или негов представител имат право да присъстват и да съдействат при налагането на обезпечителните мерки.
(6) Обезпечителните мерки по ал. 1, точки 2, 3 и 4 се налагат в 3-дневен срок от постъпване на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й.
(7) Ако се установи, че обезпечителната мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Само да потвърдя, че бих искал тези предложения да се гласуват, но искам да подчертая, че действително това, което отпадна след обсъждането в Комисията по икономическата политика и с вносителя, значително подобрява текста, защото идеята иззетото имущество да се предава по опис за пазене от ищеца беше такава, която не отговаря, според мен, на никакви норми на съществуващите в България гражданскопроцесуални кодекси и въобще на принципите на гражданските правоотношения. Мисля, че текстът е значително подобрен в сравнение с този, който беше първоначално напечатан, благодарение на работата в комисията.
Все пак ви моля да гласувате и нашите предложения, тъй като те в определена степен разширяват възможностите за противодействие на неправомерно използване на индустриални марки.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте първо предложението на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров – по ал. 1 и 4, което не се подкрепя от комисията.
Гласували 74 народни представители: за 20, против 42, въздържали се 12.
Предложението на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров не се приема.
Има направено предложение по текста на комисията – ал. 4, второто изречение да отпадне.
Моля, гласувайте отпадането на второто изречение на ал. 4 от текста на комисията.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Предложението е прието, следователно ал. 4 остава с едно изречение.
Едно съобщение: днес пленарното заседание ще продължи до 13,00 ч., тъй като започна от 8,00 ч.
Моля, гласувайте предложението на комисията за § 36.
Гласували 64 народни представители: за 58, против няма, въздържали се 6.
Параграф 36 е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров – в Глава пета, Раздел ІІІ “Мерки за граничен контрол” да се измени така: “Раздел ІІІ – Мерки, прилагани от митническите органи”.
Предложението не е прието от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа.
Атанас Папаризов (КБ, от място): Това го обсъждахме в комисията. Оттеглям това предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Оттегляте го.
Предполагам, че и народният представител Петър Димитров също е съгласен с това.
Моля да се отрази в протокола, че народният представител Атанас Папаризов оттегля предложението от името на вносителите.
Моля да минем към следващия параграф.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 37 има предложение на народните представители Атанас Папаризов и Петър Димитров, което е прието по принцип.
Има предложение на народния представител Валери Димитров, което е подкрепено от комисията.
Предложението на Комисията по икономическата политика за § 37 е следното:
“§ 37. В чл. 78 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
“(1) Митническите органи задържат стоки при внос или износ, за които има основание да се смята, че носят регистрирана търговска марка без съгласието на нейния притежател или нейна имитация.
(2) Мерките на митническите органи не се прилагат по отношение на стоки:
1. носещи регистрирана търговска марка, когато те са произведени със съгласието на притежателя на правото;
2. транзитни стоки;
3. в малки количества с нетърговска или непроизводствена цел;
4. подлежащи на бързо разваляне.”
2. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Митническите органи не задържат стоки, които не носят търговска марка, идентична или сходна с тази на молителя.”
3. Алинея 4 се отменя.
4. В ал. 5 думите “ал. 1, 2, 3 и 4” се заменят с “ал. 1 и 2”.”
Уважаеми господин председател, позволете ми от свое име да направя някои редакционни поправки в ал. 1.
Алинея 1 да добие следния вид:
“(1) Митническите органи задържат стоки под митнически надзор, …”
Понятието “при внос или износ” е доста широко. След консултации с Агенция “Митници” ми позволете да направя тези корекции в текстовете, тъй като те са съобразени със Закона за митниците и техните правилници. Затова има известни поправки в ал. 1, 2 и т. 2 на ал. 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Нека да ги запишем, защото трябва да се гласуват.
В ал. 1 вместо думите “при внос или износ” текстът да стане “под митнически надзор”.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: В ал. 2 вместо “Мерките на митническите органи” текстът да стане “Мерките по ал. 1”.
И т. 2 на ал. 2, вместо “транзитни стоки;” текстът да стане “транзитно преминаващи през територията на страната;”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Имате думата, уважаеми дами и господа. Има думата народният представител Атанас Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател. Дотолкова, доколкото тези изменения, които предлага председателят на комисията, са свързани с редакционни поправки в наши предложения, приети от комисията, бих искал да потвърдя, че приемам направените току-що предложения от председателя на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат отношение по този текст? Няма.
Моля, гласувайте редакционните поправки. Тъй като имам чувството, че те са безспорни, ще поставя на гласуване и трите предложения.
Първо, в ал. 1 вместо “при внос или износ” текстът да бъде “под митнически надзор”.
Във втората алинея думите “на митническите органи” да се заменят с “по ал. 1”.
И в ал. 2, т. 2 вместо “транзитни стоки;” текстът да стане “транзитно преминаващи през територията на страната;”.
Моля, гласувайте тези предложения.
Гласували 87 народни представители: за 87, против и въздържали се няма.
Предложенията се приемат.
Моля да гласуваме сега целия § 37 с вече гласуваните редакционни поправки.
Гласували 74 народни представители: за 73, против няма, въздържал се 1.
Параграф 37 е приет.



ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 38 има предложение на господин Папаризов и господин Петър Димитров, което е оттеглено в т. 1 и прието в т. 2.
Предложение на Комисията по икономическата политика - § 38 се изменя така:
“§ 38. Член 79 се изменя така:

“Условия за прилагане на мерките за
граничен контрол
Чл. 79. (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писменd молба от вносителя на правото върху търговска марка или от вписания ползвател на географското означение, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото върху търговската марка или ползвателят на географското означение е с местожителство или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.
(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилага копие от свидетелството за регистрация на марката или географското означение и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство.
(3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет.
(4) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях надзор не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.
(5) Задържането на стоки се извършва с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на директора на Агенция “Митници”.”
Уважаеми господин председател, позволете ми да направя мое предложение по ал. 5, тъй като има известни неточности, които съгласувахме с Агенция “Митници”. Предлагам следния текст на ал. 5:
“(5) Задържането на стоки се извършва с митнически документ, издаден от компетентните митнически органи.”
Тъй като “с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на директора на Агенция “Митници”, това не може да стане. Това се разбра след консултации в Агенция “Митници”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря.
Имате думата.
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря, господин председател.
Тъй като това също е свързано с текст, който сме предложили с господин Димитров и действително уточненията са в съответствие с практиката и Закона за митниците, то аз искам да кажа, че ние подкрепяме тази редакционна промяна на ал. 5. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Няма.
Първо ще гласуваме ал. 5 така, както я предложи председателят на комисията с новата й редакция.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Алинея 5 е приета.
Сега ще гласуваме заглавието и останалите четири алинеи на чл. 79.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 39 имаме предложение на комисията - § 39 се изменя така:
“§ 39. Член 81 се изменя така:

“Административни нарушения и наказания
Чл. 81. (1) Лице, което предлага за продажба, излага на пазара или съхранява с тези цели стоки, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните търговци и юридически лица – с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушение по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
(3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
(4) Наказанието по ал. 1-3 се налага и на лице, което поставя върху стоките или върху техните опаковки знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател.
(5) Стоките по ал. 1, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, когато притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
(6) Предвидените наказания в ал. 1 и 4 и мярката по ал. 5 не се прилагат в случаите, когато стоките подлежат на бързо разваляне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи да вземат думата по § 39? Няма желаещи.
Моля, гласувайте.
Гласували 66 народни представители: за 66, против и въздържали се няма.
Текстът е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 40 има предложение на Икономическата комисия - § 40 се изменя така:
“§ 40. Създават се чл. 82-88:

“Установяване на нарушенията
Чл. 82. (1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Проверка не се извършва и административно-наказателно производство не се образува при започнало производство по чл. 25 или чл. 26.

Правомощия на длъжностното лице
Чл. 83. (1) Длъжностното лице по чл. 82, ал. 1 има право:
1. да изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;
2. да изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка.
(2) Длъжностното лице е длъжно:
1. да отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
2. да опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;
3. да не разгласява данни от проверките;
4. да използва информацията от проверките само с целите на производството по нарушението.

Задължение за съдействие
Чл. 84. Лицата, при които се извършва проверка по чл. 82, са длъжни:
1. да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;
2. да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;
3. да съхраняват оставените на отговорно пазене стоки;
4. да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършената проверка.

Налагане на административните наказания
Чл. 85. Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.

Изпълнение на административните наказания
Чл. 86. (1) Наказанията “глоба” или “имуществена санкция” се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 копие от влязлото в сила наказателно постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда стоките, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Административнонаказателна отговорност за нарушения на географско означение
Чл. 87. Разпоредбите на този раздел се прилагат и в случаите на използване на регистрирано географско означение или негова имитация без правно основание.

Прилагане на Закона за административните
нарушения и наказания
Чл. 88. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа, по тези текстове. Няма желаещи.
Моля да гласуваме текстовете, включително до чл. 88.
Гласували 70 народни представители: за 70, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: По § 41 има предложение на народния представител Валери Димитров, което е прието.
Предложение на Комисията по икономическата политика:
Параграф 41 се изменя така:
“§ 41. В § 1 от Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
“3. “Общоизвестна марка” е марка по смисъла на чл. 6 bis от Парижката конвенция, определена с решение на Патентното ведомство като такава за територията на Република България въз основа на общодостъпна информация или на представени от притежателя доказателства.”
2. В т. 7 думата “февруари” се заменя с “декември”.
3. Създава се т. 7а:
“7а. “Протокол” е Протоколът относно Мадридската спогодба за международна регистрация на марките, подписан на 27 юни 1989 г. в Мадрид, ратифициран със закон от Тридесет и осмото Народно събрание на 28 март 2001 г.”

“ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 42. Заявки за регистрация на марки, по които до влизането в сила на този закон не е завършила формална експертиза, се публикуват в съответствие с чл. 36а.
§ 43. Заварените искания за отменяне на регистрация се разглеждат в съответствие с този закон.
§ 44. Министърът на земеделието и горите урежда с наредба условията и реда за подаване в Министерството на земеделието и горите на досиета от група производители за вписване в Европейския регистър на защитените географски означения на земеделски и хранителни продукти и контрол за съответствието на земеделските и хранителните продукти със защитени географски означения.”
Има и предложение на народен представител за създаване на § 44а.
Има обобщено предложение и на Комисията по икономическата политика за създаване на последен параграф - § 9а:
“§ 9а. Създава се чл. 23:
“Чл. 23. Регистрацията на марки, в които е включено регистрирано географско означение се прекратява, когато:
1. се прекрати правната закрила на географското означение;
2. се заличи регистрацията на географското означение или
3. се отменя вписването като ползвател на географското означение на притежателя на марката.”
И последен параграф:
“§ 45. Законът влиза в сила 3 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”.”
Всичките тези параграфи се подкрепят от комисията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.
Поставям на гласуване текстовете на § 41 до § 45, включително.
Моля, гласувайте.
Гласували 69 народни представители: за 69, против и въздържали се няма.
Тези текстове са приети, а с това и Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения.
Нека да благодарим на комисията, на нейния председател и на всички народни представители, които стоически останаха докрай в залата, за да приемем този закон.
Имате думата за процедурно предложение, господин Ралчев.
Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Правя едно процедурно предложение: т. 12 от седмичната ни програма, която касае изменението и допълнението на Закона за адвокатурата, да го разгледаме сега. Това изменение се съдържа само в един текст. Това е един текст, в който се заменят две думи. (Шум и реплики в залата.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение да преминем към т. 12 от седмичната програма.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 74 народни представители: за 74, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.

Преминаваме към:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА.
Комисията по правни въпроси има свой доклад по този законопроект.
Госпожо Мингова, имате думата, за да докладвате доклада на комисията.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Уважаеми колеги, докладът на Комисията по правни въпроси относно Законопроект за изменение на Закона за адвокатурата, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители, беше разгледан на редовно заседание, проведено на 28.04.2005 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата.
Народният представител Четин Казак представи законопроекта като един от вносителите като изтъкна, че с него се цели да бъде преодолян пропуск, който е допуснат при приемането на новия Закон за адвокатурата. Тъй като в чл. 23, ал. 1, изречение първо от този закон е предвидено, че при наличие на повдигнато обвинение адвокатът може да бъде отстранен и да му бъдат временно замразени адвокатски права, според вносителите, това положение противоречи на конституционното право на труд, а също така и на разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, която провъзгласява принципа за невинност до доказване на противното с влязла в сила присъда. Предлага се тази част от разпоредбата, а именно думите “при повдигане на обвинение” да отпаднат, тъй като накърняват правата на адвоката да упражнява своята единствена професия, докато не бъде осъден с влязла в сила присъда.
След изказванията по законопроекта комисията прие с 9 гласа “за” и без “против” и “въздържали се”, да предложи на народните представители да приемат на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата, внесен от Борислав Ралчев и група народни представители.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Благодаря Ви, госпожо Мингова.
От името на вносителите – народните представители Борислав Ралчев, Младен Червеняков, Йордан Соколов, Четин Казак, господин Дончев и Татяна Дончева, давам думата на народния представител Борислав Ралчев.
Междупрочем, има ли такива случаи? Аз поне не съм чул…


Борислав Ралчев (НДСВ): Благодаря, господин председател.
Няма такива случаи. И понеже трябва да бъдем принципни и точни и да отчитаме характеристиката на професията - когато едно лице, по съответния от НПК ред, бъде отстранено от длъжността си, когато може да влияе и на един такъв процес, това не се отнася за адвокатурата, защото там няма такава персонална възможност. Но отстраняването от работа означава лишаване от правото на труд и редица други права, което е просто една несъобразност в първоначалните основни изменения, които направихме, когато гласувахме Закона за адвокатурата. И мисля, че това е едно абсолютно необходимо изменение на закона и отговаря на всички критерии, които изискват спазване на законността и правата на човека.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Може би трябва да си признаем, че грешката е наша. Говоря общо, тъй като ние приехме Закона за адвокатурата.
Борислав Ралчев: Това исках да кажа, Вие сте по-точен от мен. Признавам си и аз моя дял от вината.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за адвокатурата.
Гласували 80 народни представители: за 79, против няма, въздържал се 1.
Законопроектът е приет на първо четене.
За процедура – Анелия Мингова – председател на Комисията по правни въпроси.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: Господин председател, видно и от хода на разглеждане на законопроекта в комисията, и днес в пленарната зала, и от това, което вносителят господин Ралчев изтъкна, и от представеното в доклада на комисията, че законопроектът е безспорен по своето съдържание и е твърде кратък. Затова предлагам на днешното заседание да бъде разгледан и гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 76 народни представители: за 76, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля, докладвайте законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Анелия Мингова: "Закон за изменение на Закона за адвокатурата" (обн. "Държавен вестник", бр. 55 от 25 юни 2004 г.).
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.
"§ 1. В чл. 23, ал. 1, изречение първо думите "при повдигане на обвинение" се заличават."
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Уважаеми дами и господа, имате думата. Няма желаещи.
Моля да гласуваме заглавието на законопроекта и единствения негов параграф.
Гласували 93 народни представители: за 93, против и въздържали се няма.
Законът е приет и на второ четене.

Сега се връщаме към точка шеста:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОМИШЛЕНИЯ ДИЗАЙН.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Господин председател, показахме за сетен път как икономистите са безкрайно толерантни към адвокатите. Продължаваме с икономическите закони.
Позволете ми да направя процедурно предложение по Законопроекта за промишления дизайн, внесен от Министерския съвет, да бъдат допуснати в залата заместник-министър Евгения Колдамова, от Патентното ведомство – Цонка Иванова Таушанова, Щиряна Вълчева Вълчанова-Кръстева и Мариана Дянкова Рашева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 67 народни представители: за 67, против и въздържали се няма.
Това процедурно предложение е прието. Моля да се поканят представителите на изпълнителната власт в залата. Ако можем да завършим закона преди 13,00 ч., значи ще работим до приемането му.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря, господин председател.
Позволете ми да направя едни уточнения. В току-що приетия Закон за марките и географските означения ние променихме сроковете по обжалванията и за заличаването. В Закона за промишления дизайн се следват същите срокове, каквито сме приели в Закона за марките и географските означения. Но тъй като в Комисията по икономическата политика на второ четене ние гледахме първо Закона за промишления дизайн и след това променихме Закона за марките и географските означения, позволете ми тук, в залата, сроковете по Закона за промишления дизайн навсякъде да ги изчитам такива, каквито ги приехме за Закона за марките и географските означения, тъй като наистина двата закона трябва да имат еднакви срокове.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Разбира се, че трябва да имат еднакви срокове, макар че могат да имат и различни срокове. Но след като Вие казвате, направо ще ги четем със сроковете, които приехме преди малко.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря Ви.
"Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн".
Комисията по икономическата политика подкрепя наименованието на закона.
"§ 1. В чл. 5, ал. 2 думата "местожителство" се заменя с "постоянен адрес".
§ 2. В чл. 11, ал. 2, т. 2 думите "техническите или функционалните характеристики" се заменят с "техническата функция".
§ 3. В чл. 12, ал. 2 думата "детайли" се заменя с "елементи", а думите "които не влияят върху цялостното възприятие за тях" се заличават.
§ 4. В чл. 13 думата "потребителя" се заменя с "информирания потребител".
§ 5. В чл. 14 думите "6-месечен срок" се заменят с "12-месечен срок".
§ 6. В чл. 16, ал. 1, изречение първо след думата "автора" се добавя "или на неговия правоприемник".
§ 7. Член 18 се изменя така:

"Обхват на правната закрила

Чл. 18. Обхватът на правната закрила се определя от изображението, съответно от изображенията на регистрирания дизайн, и включва всеки идентичен дизайн по смисъла на чл. 12, ал. 2."


§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) При множествена заявка се допуска прехвърляне на правото върху всички дизайни или върху някои от тях.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
§ 9. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създава изречение трето:
“При множествена заявка правото на използване може да се предоставя по отношение на всички дизайни или на някои от тях.”
2. Алинея 4 се изменя така:
“(4) Лицензионният договор се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните. Към молбата се прилага извлечение от лицензионния договор. Патентното ведомство издава удостоверение за вписването.”
Комисията подкрепя текстовете на вносителите дотук.
Преди Раздел ІІІ на Глава втора се създава § 10, членове 26а, 26б и 26в:
“Право върху промишлен дизайн като обект на
обезпечение
Чл. 26а. (1) Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на обезпечение по предявен или бъдещ иск. При множествена заявка обезпечение може да се допусне по отношение на правото върху всички или върху някои от дизайните.
(2) Обезпечението се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните по иска.
(3) Молбата по ал. 2 трябва да съдържа данни за притежателя на промишления дизайн и лицето, в чиято полза е учредено обезпечението, данни за промишления дизайн и вида на обезпечителната мярка. Към молбата се прилага документ, с който е учредено обезпечението.
(4) Обезпечението има действие по отношение на трети лица от публикацията за вписването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Право върху промишлен дизайн като обект на
особен залог
Чл. 26б. (1) Правото върху промишлен дизайн може да бъде обект на особен залог. При множествена заявка като обект на особен залог може да се предостави правото върху всички или върху някои от дизайните.
(2) За вписването на особен залог в Държавния регистър на промишлените дизайни се прилагат разпоредбите на чл. 26-31 от Закона за особените залози. На залогодателя се издава удостоверение.
(3) Залогът има действие по отношение на трети лица от публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
Право върху промишлен дизайн в масата на
несъстоятелността
Чл. 26в. (1) Правото върху промишлен дизайн се включва в масата на несъстоятелността при образувано производство по обявяване на несъстоятелност на неговия притежател.
(2) При съвместен промишлен дизайн в имуществото на длъжника се включват само правата съобразно неговия дял.
(3) Когато правата върху промишления дизайн са включени в масата на несъстоятелността, този факт се вписва в Държавния регистър на промишлените дизайни по молба на една от страните по делото и се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа, по заглавието на законопроекта, което не може да бъде друго освен предлаганото, и от § 1 до § 10, включително.
Гласували 64 народни представители: за 64, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 11. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 4 се заличава.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) Регистрацията се заличава по искане на лице с правен интерес, когато използването на дизайна може да бъде забранено на основание на:
1. по-ранно авторско право на това лице по Закона за авторското право и сродните му права;
2. по-ранно право на индустриална собственост на това лице, което се ползва от закрилата на друг закон.”
3. Досегашните алинеи 2 и 3 стават съответно алинеи 3 и 4.
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:
“(5) Регистрацията може да се заличи и служебно от Патентното ведомство на основанията, предвидени в ал. 1, точки 1, 2 и 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3.”
§ 12. В чл. 32, ал. 1, т. 1, думата “местожителство” се заменя с “постоянен адрес”.
§ 13. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) Когато множествената заявка се отнася до орнаменти за продуктите, в които са включени или в които са приложени дизайните, не се прилагат условията по ал. 1.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.
§ 14. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
“(2) За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси за заявяване, експертиза и приоритет. Когато такъв документ не е приложен, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняване на този недостатък. Ако в този срок таксите не бъдат заплатени, заявката се счита за оттеглена.”
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
“(3) В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията на чл. 32, ал. 1, т. 1-9 и ал. 3, чл. 33, 34 и чл. 35, алинеи 2, 3 и 4.”
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “срока по ал. 2” се заменят със “срока по ал. 3”.”
“§ 15. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, точки 4 и 5 думите “обект на” се заменят с “включени в”.
2. Създава се нова ал. 2:
“(2) При преценка на новостта могат да се вземат предвид и материали, доказващи разгласяването или използването на дизайна по какъвто и да е друг начин."
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите “обект или на част от него” се заменят с “дизайн”.
4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
“(4) Когато в срока по ал. 3 заявителят не направи основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.”
5. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите “заявеният обект или част от него” се заменят със “заявеният дизайн”.
6. Създава се ал. 6:
“(6) Когато има основание за отказ на регистрацията на част от заявените дизайни, включени в множествена заявка, заявителят се уведомява за това, като се посочват всички мотиви и му се предоставя тримесечен срок за отговор. Ако в този срок заявителят не отговори, не направи основателни възражения или не ограничи дизайните, се взема решение за отказ на регистрацията на всички заявени дизайни.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по текстовете от § 11 до § 15? Няма желаещи.
Моля, гласувайте параграфи 11, 12, 13, 14 и 15.
Гласували 75 народни представители: за 75, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 16. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
“1. жалби срещу решения по чл. 37, алинеи 4 и 6 за отказ на регистрацията;”
б) в т. 2 думите “чл. 36, ал. 3” се заменят с “чл. 36, ал. 4”.
2. В ал. 2 се създава изречение второ:
“Съставите се назначават от председателя на Патентното ведомство.”
3. Алинея 3 се изменя така:
“(3) Съставите по ал. 2 подготвят становища за вземане на решения по чл. 44 и 45.”
“§ 17. В чл. 42 ал. 3 се отменя.”
“§ 18. В чл. 43 алинеи 2 и 3 се изменят така:
“(2) Искането е в два екземпляра и трябва да съдържа данни за молителя, данни за правния интерес на молителя, когато това се изисква, мотиви за заличаване, както и доказателства, когато е необходимо.
(3) Към жалбите и исканията се прилага документ за платена такса.”
“§ 19. Създава се чл. 43а:
“Проверка за допустимост и формална редовност
на жалбите и исканията
Чл. 43а. (1) За всяка жалба се проверява дали е спазен срокът по чл. 42, ал. 1 и дали е представен документ за платена такса по чл. 43, ал. 3.
(2) За всяко искане се проверява дали е представен документ за платена такса по чл. 43, ал. 3 и дали е налице правен интерес, когато това се изисква.
(3) Когато към жалбата или искането не е приложен документ за платена такса или в искането не е обоснован правният интерес, на заявителя, съответно на молителя, се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.
(4) Жалби, които не са подадени в срока по чл. 42, ал. 1, по които не е заплатена такса, както и искания, по които не е заплатена такса или не е доказан правен интерес, не са допустими и производство по тях не се образува.
(5) За всяка допустима жалба и искане се проверява дали отговаря на останалите изисквания на чл. 43. Когато се констатират недостатъци, заявителят, съответно молителят, се уведомява и му се предоставя едномесечен срок за отстраняването им. По жалби и искания, по които недостатъците не бъдат отстранени в този срок, производството се прекратява.”
§ 20. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
“(1) Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство взема решение за потвърждаване на решението за отказ на регистрацията или за прекратяване на производството.”
2. В ал. 2 след думата “разглеждане” се добавя “или за възобновяване на производството”.
3. Създава се ал. 4:
“(4) Решението по жалбата се взема в 3-месечен срок от подаването й или от отстраняването на недостатъците, в случай че такива са констатирани.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Моля, гласувайте до § 20, включително, със сроковете, които бяха прочетени, а не тези, записани в проекта.
Гласували 83 народни представители: за 83, против и въздържали се няма.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
“§ 21. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “Копие от” се заменят с “Единият екземпляр на”.
2. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) Съставът по чл. 41, ал. 2 може да изисква от страните допълнителни доказателства и материали, когато е необходимо. Те се предоставят на другата страна за писмено становище в едномесечен срок.
(6) Решенията по исканията за заличаване се вземат в 3-месечен срок, след като е приключило събирането на доказателства по ал. 5.”
§ 22. Чл. 46 се изменя така:


“Продължаване на сроковете

Чл. 46. Сроковете по чл. 36, ал. 3, чл. 37, ал. 3 и 4 и чл. 45, ал. 1 могат да бъдат продължени еднократно с три месеца по молба на заявителя или притежателя, подадена преди изтичането им. Молбата не се уважава, когато към нея не е приложен документ за платена такса.”
§ 23. В чл. 50, ал. 1 думите “Бюрото на Международния съюз за закрила на индустриалната собственост” се заменят с “Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост”.
§ 24. В чл. 52, ал. 2 и 3 се отменят.
§ 25. В чл. 53 думата “местожителство” се заменя с “постоянен адрес”.
§ 26. Създава се чл. 60а:

“Обезпечителни мерки

Чл. 60а. (1) При нарушение на правото върху регистриран промишлен дизайн или когато има достатъчно основание да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някои от следните обезпечителни мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на промишлен дизайн;
2. изземване на продукциите, за които се твърди, че са изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила;
3. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушение.
(2) Допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки се извършват по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) Обезпечителната мярка “забрана за извършване на действия” се налага със съобщаването й съда.
(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат от съдия-изпълнителя, който извършва действието, едновременно с връчването на ответника на съобщението за допускане на обезпечението. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и да съдейства при налагане на обезпечителните мерки.
(6) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2 и 3 се налагат в тридневен срок от постъпване на молбата на ищеца до съдия-изпълнителя. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й.
(7) Ако се установи, че обезпечителната мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.”
§ 27. Чл. 62 се изменя така:

“Приложно поле

Чл. 62. (1) Митническите органи задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че са изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18, без съгласието на неговия притежател.
(2) Мерките за граничен контрол не се прилагат по отношение на стоки:
1. изработени чрез копиране или използване на регистриран промишлен дизайн със съгласието на притежателя му;
2. транзитно преминаващите през територията на страната;
3. в малки количества с нетърговска или непроизводствена цел;
4. подлежащи на бързо разваляне.”
Чл. 28. Член 63 се изменя така:

“Условия за прилагане на мерките за граничен контрол

Чл. 63. (1) Мерките за граничен контрол се прилагат въз основа на писмена молба от притежателя на дизайна, както и по инициатива на митническите органи. Когато притежателят на правото е с постоянен адрес или седалище извън страната, той трябва да посочи съдебен адрес на територията на Република България.
(2) Молбата по ал. 1 трябва да съдържа подробно описание на стоките. Към нея се прилагат копие от свидетелството за регистрация на дизайна и удостоверение, че регистрацията е действаща, издадени от Патентното ведомство.
(3) За разглеждането на молбата и за прилагането на мерките за граничен контрол митническите органи събират такси в размери, определени от Министерския съвет.
(4) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките.”
§ 29. Чл. 65 се изменя така:

“Административни нарушения и наказания

Чл. 65. (1) Лице, което произвежда, предлага, излага на пазара или съхранява с тези цели продукти, изработени чрез копиране или използване на дизайн, включен в обхвата на закрила по чл. 18, без съгласието на неговия притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.
(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба от 1500 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.
(3) Повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
(4) Продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощеното от него лице може да присъства на унищожаването.
(5) Предвиденото по ал. 1 наказание и мярката по ал. 4 не се налагат в случаите, когато продуктите, в които е приложен или към които е включен дизайнът, подлежат на бързо разваляне.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми народни представители, по параграфи 21 до § 29, включително с редакцията. Няма желаещи.
Моля, гласувайте тези параграфи.
Гласували 84 народни представители: за 84, против и въздържали се няма.
Законопроектът до § 29 включително, е приет.
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Имам едно предложение, уважаеми господин председател: в § 26, ако си спомняте, в предишния закон отменихме едно изречение, да отпадне: “Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство”. Предлагам това изречение да отпадне в миналия закон, който приехме.
С тази поправка, ако може да гласуваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Трябва да се съгласуват двата закона. Съвсем правилно. Нищо, че сме приели текстовете, ние сме ги приели по принцип и конкретно.
Подлагам на гласуване в § 26, чл. 60а, ал. 4 второто изречение – да отпадне.
Моля, гласувайте.
Гласували 86 народни представители: за 86, против и въздържали се няма.
Второто изречение на чл. 60а, ал. 4 отпада.
Текстовете на параграфи от 21 до 29, включително са приети, както бяха докладвани от председателя на комисията.




ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:
"§ 30. Създават се чл. 66, 67, 68, 69 и 70:

"Установяване на нарушенията

Чл. 66. (1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(2) Проверка не се извършва и административнонаказателно производство не се образува при започнало производство по чл. 29.

Правомощия на длъжностното лице

Чл. 67. (1) Длъжностно лице по чл. 66, ал. 1 има право да:
1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;
2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема материали за експертна оценка.
(2) Длъжностното лице е длъжно да:
1. отразява точно фактите при извършената проверка в акта за нарушения;
2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала негово достояние във връзка с извършените проверки;
3. не разгласява данни от проверките;
4. използва информацията от проверките само за целите на административното производство.


Задължение за съдействие

Чл. 68. Лицата, при които се извършва проверката по чл. 66, ал. 1, са длъжни да:
1. осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;
2. предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;
3. съхраняват оставените на отговорно пазене продукти;
4. оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.

Налагане и изпълнение на административните наказания

Чл. 69. (1) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) Наказанията "глоба" или "имуществена санкция" се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.
(3) След изтичането на срока по ал. 2 копие от влязлото в сила наказателно постановление се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(4) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда продуктите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи."
Предлагам ал. 5 – "Средствата от глобите…" и т.н., "събрани на основание член …" такова си, да отпадне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Алинея 5 да отпадне?
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Да, да отпадне, тъй като и в предишния Закон за мерките и географските означения я махнахме. Затова няма да я чета.

"Прилагане на Закона за
административните нарушения и наказания

Чл. 70. Доколкото в тази глава не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
"§ 31. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създават точки 6-14:
"6. "Изделие" е обособена производствена и търговска единица, получена по промишлен или занаятчийски начин, предназначена за задоволяване на човешките потребности.
7. "Съставно изделие" е изделие, състоящо се от множество части, които могат да бъдат подменяни с цел да се позволи демонтирането и повторното сглобяване на изделието.
8. "Част от съставно изделие" е структурно обособен елемент, който е предназначен за сглобяване в това изделие и има самостоятелна търговска реализация като волан или фар на автомобил, педал на велосипед, капачка за бутилка и др.
9. "Комплект от изделия" са самостоятелни, структурно обособени изделия, които са подчинени на единен образен или стилистичен принцип на външно оформление и имат общо предназначение като сервиз за хранене, детска игра, мебелна гарнитура.
10. "Композиция от изделия" е стилистично съчетаване на изделия, имащи общ принцип на вътрешно оформление като вътрешна украса и обзавеждане на кухня, вагон-ресторант и др.
11. "Опаковка" е изделие, което служи за опаковане и/или транспортиране на друго изделие.
12. "Графичен символ" е условен знак, служещ за обозначаване или възприемане на обект, идея, образ и др.
13. "Печатен шрифт" е набор от букви, цифри и знаци, изписани по определен начин.
14. "Информиран потребител" е потребител, който има познания, опит и интереси в съответния стопански сектор, към който принадлежи продуктът, към който е включен или приложен дизайнът."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Господин Мутафчиев, виждам, че не искате да вземете думата.
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Господин председател, като се приемат така бързо закони, не могат да се осмислят.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Можете да вземете думата. Ето, тук пише "капачка за бутилка".
Петър Мутафчиев (КБ, от място): Ще се въздържа за тоя текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване тези текстове.
Гласували 105 народни представители: за 93, против 12, въздържали се няма.
Текстовете до § 31 включително са приети.

ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова:

"Преходни и заключителни разпоредби

§ 32. Този закон се прилага и за заявки за регистрация на промишлен дизайн, по които няма окончателно решение до влизането му в сила.
§ 33. Заварените искания за заличаване на регистрацията се разглеждат в съответствие с този закон.
§ 34. Законът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Имате думата, уважаеми дами и господа. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване тези текстове.
Гласували 92 народни представители: за 90, против 1, въздържал се 1.
Преходните и заключителни разпоредби са приети, а с това и целият Закон за изменение и допълнение на Закона за промишления дизайн.
Да благодарим на председателя на комисията, на членовете на комисията и на всички народни представители, които отстояха и бяха в залата. (Единични ръкопляскания от НДСВ.)
ДОКЛАДЧИК Мариана Костадинова: Благодаря, господин председател.
Бих искала да изразя и моята благодарност към Вас, към заместник-министър госпожа Колдамова и към председателя на Патентното ведомство Цонка Таушанова за разбирането и търпението, с които бяхме обгърнати при приемането на тези два закона.
Благодаря и на колегите, които имаха търпението и отговорността, с която изчакаха да приемем тези два важни закона. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Часът е 12,45. Смятам, че днес е голям ден за България и за българския парламент. Ратифицирахме договора с Европейския съюз. Полага ни се да прекъснем 15 минути по-рано заседанието.
Съгласни ли сме?
РЕПЛИКИ: Да, да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Добре.
Следващото заседание е утре от 9,00 ч. (Звъни.)

(Закрито в 12,45 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:

Камелия Касабова

Любен Корнезов

Секретари:

Светослав Спасов

Георги Анастасов