Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-05-13

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателят Камелия Касабова
Секретари: Светослав Спасов и Весела Лечева

ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова (звъни): Откривам пленарното заседание.
Има думата за процедурно предложение господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, позволете ми да направя процедурно предложение за работата ни днес, а то е да отложим гледането на точка седма и осма от нашата седмична програма и да преминем към следващата точка девета, а именно:
Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.
Надявам се, че това не предизвиква никакъв смут. Благодаря ви, ако подкрепите предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение.
Гласували 141 народни представители: за 113, против 2, въздържали се 26.
Процедурното предложение се приема.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА БЕЗВЪЗМЕЗДНО ФИНАНСИРАНЕ ОТ ДОВЕРИТЕЛНИЯ ФОНД (ПРОЕКТ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ) МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ В КАЧЕСТВОТО Й НА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ НА ГЛОБАЛНИЯ ЕКОЛОГИЧЕН ФОНД. Вносител – Министерският съвет.
Госпожо Радева, заповядайте да представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по този законопроект.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева:

“ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси по Законопроект
№ 502-02-31 за ратифициране на Споразумението за
безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд
(Проект за енергийна ефективност) между
Република България и Международната банка за
възстановяване и развитие в качеството й на
Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд,
внесен от Министерския съвет на 3 май 2005 г.

Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, подписано на 11 април 2005 г. в София.
Основната цел на фонд “Енергийна ефективност” е да подкрепя изготвянето и финансирането на проекти за енергийна ефективност, като по този начин се постига снижаване на оценките за риска, свързан с финансиране на първоначални инвестиции за повишаване на енергийната ефективност, както и за преодоляване на пречките за инвестиране. Съгласно Споразумението за безвъзмездно финансиране, Международната банка за възстановяване и развитие в качеството си на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд предоставя за изпълнението на Проекта за енергийна ефективност безвъзмездно финансиране в различни валути в равностойността на 10 млн. щатски долара. Проектът ще бъде изпълняван от фонд “Енергийна ефективност” с помощта на получателя Република България чрез Министерството на енергетиката и енергийните ресурси.
Проектът се състои от три части, както следва:
Част А – “Частични кредитни гаранции. Създаване и действия на Програма за частични гаранции по кредитите, в това число издаване на частични гаранции по кредитите за финансовите институции в подкрепа на проекти за енергийна ефективност и за подобряване на условията за заеми за спонсори на подпроекти”.
Част Б – “Инвестиционно финансиране. Осигуряването на подзаеми на търговска основа за благонадеждни ползватели с цел на подпроекти за енергийна ефективност”.
Част В – “Техническа помощ. Подкрепа за започване дейността на фонд “Енергийна ефективност” и на дейности, свързани с изграждането на капацитет за първоначалното развитие на подопроекти, маркетинг и разпространение на информацията”.
Споразумението предвижда специални финансови изисквания към получателя, а именно да поддържа система за финансово управление, включително документи и сметки и да изготвя финансови отчети в съответствие с последователно прилагани счетоводни стандарти и приемлив за банката формат, който адекватно да отразява операциите, ресурсите и разходите, свързани с проекта.
Отчитайки необходимостта от ратифициране на споразумението, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.”
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Радева.
Има думата за процедурно предложение господин Цеков.
Валери Цеков (НДСВ): Много благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, бих искал да направя второ процедурно предложение, а то е за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. до 19,00 ч. с дневен ред:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите, внесен от Нина Радева и група народни представители.
2. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, внесен от Министерския съвет.
3. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване.
4. Второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за технически изисквания към продуктите.
5. Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана.
6. Проект на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Моля да гласуваме това процедурно предложение за извънредно заседание във вторник от 14,00 ч. с обявения дневен ред.
Гласували 141 народни представители: за 88, против 27, въздържали се 26.
Процедурното предложение се приема.
Моля господин Димчев да представи доклада на Комисията по енергетика.


ДОКЛАДЧИК Димчо Димчев: Благодаря, госпожо председател.

“ДОКЛАД
на Комисията по енергетика относно Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството
й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд
№ 502-02-31, внесен от Министерския съвет на 3 март 2005 г.

Комисията по енергетика обсъди Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.
Съгласно Споразумението за безвъзмездно финансиране Международната банка за възстановяване и развитие в качеството си на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд предоставя за изпълнението на Проекта за енергийна ефективност безвъзмездно финансиране в различни валути в равностойността на 10 млн. щ.д.
В споразумението е предвидена възможност компонентите на проекта да бъдат променяни, ако това се налага за постигане на целите му след съгласуване между банката и получателя. Предвижда се проектът да бъде завършен до 30 септември 2009 г.
Споразумението предвижда специални финансови изисквания към получателя, а именно да поддържа система за финансово управление, включително документи и сметки в съответствие с последователно прилагане и счетоводни стандарти и в приемлив за банката формат, който адекватно да отразява операциите, ресурсите и разходите, свързани с проекта.
Предложеният проект ще даде възможност на България да изпълни своите задължения според Рамковия договор на ООН за промените в климата и Протокола от Киото, а също така ще допринесе за постигане на целите, заложени в Стратегията за околната среда и в Плана за действие, одобрени през 2001 г., в които е определен огромният потенциал за подобряване на енергийната ефективност като целева област за намаляване на парниковите газове.
С 9 гласа “за”, без “против” и 2 “въздържал се” Комисията по енергетика реши:
Одобрява Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, подписано на 11 април 2005 г. в София.
Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 и 5 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон споразумението по т. 1.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Димчев.
Имате думата за изказване по Законопроекта за ратификация на споразумението. Няма желаещи.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд.
Моля, гласувайте.
Гласували 106 народни представители: за 106, против и въздържали се няма.
Законопроектът е приет.
Госпожо Радева, имате думата за процедура.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурно предложение законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение законопроектът да бъде приет на две четения в едно пленарно заседание.
Гласували 111 народни представители: за 111, против и въздържали се няма.
Процедурното предложение е прието.
Моля да представите съдържанието на законопроекта.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря.

“ЗАКОН
за ратифициране на Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд (Проект за енергийна ефективност) между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд

Член единствен. Ратифицира Споразумението за безвъзмездно финансиране от Доверителния фонд между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие в качеството й на Изпълнителна агенция на Глобалния екологичен фонд, подписано на 11 април 2005 г. в София.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по съдържанието на законопроекта? Няма желаещи.
Моля да го гласуваме.
Подлагам на второ гласуване проекта за ратификация.
Гласували 109 народни представители: за 109, против и въздържали се няма.
За процедурно предложение – господин Илчев, заповядайте.
Станимир Илчев (НДСВ): Благодаря, госпожо председател.
Искам да предложа отново да се заемем с т. 23 – Законопроект за Софийския университет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение да преминем към разглеждането на тази точка от дневния ред.
Моля, гласувайте.
Гласували 129 народни представители: за 74, против 39, въздържали се 16.
Процедурното предложение е прието.
Господин Панев, заповядайте за процедурно предложение.
Георги Панев (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, моля прегласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Процедурно предложение за прегласуване на направеното от господин Илчев процедурно предложение.
Още веднъж гласуваме предложението да преминем към тази точка от дневния ред.
Гласували 132 народни представители: за 75, против 37, въздържали се 20.
Процедурното предложение е прието.
За процедура – господин Панев.
Георги Панев (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Независимо от краткостта на този закон, само три члена, той е от особено значение за цялата система на висшето образование в България. И неслучайно Министерството на образованието и науката има аргументирано, подробно и пространно становище по този въпрос, което далеч не съвпада с мотивите и намеренията на вносителите. Бих казал – точно обратното.
Ето защо аз смятам, че е необходимо и без това не можем да минем тук да бъде министърът на образованието и науката или негов заместник, който да запознае пленарната зала със съдържанието на това становище и мотивите на Министерството на образованието и науката, което, би трябвало да се предположи, е най-компетентно при решаването на въпроси от подобен характер. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Ще поканим междувременно министър Дамянов или негов заместник.
Господин Герджиков, в качеството си на вносител на законопроекта моля да го представите.

Огнян Герджиков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! Ще си позволя да представя накратко Законопроекта за Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той съдържа само три члена и една Преходна и заключителна разпоредба. Квинтесенцията на този законопроект се крие в две неща:
На първо място, този университет да бъде признат за национална институция – Национален университет. Така, както има Българско национално радио, Българска национална телевизия, Българска национална опера и т.н., университетът да бъде признат за национален.
Какви са аргументите в защита на тази теза? Основният аргумент се състои в това, че няма друго висше учебно заведение в България, което да обучава кадри в специалности, абсолютно необходими за националното стопанство, които нямат пазарно звучене, и затова другите висши учебни заведения се въздържат да разкриват такива специалности. Такива са специалностите “Арабистика”, “Скандинавистика”, “Японистика” и т.н. – специалисти, не само по съответните езици, но специалисти в политиката, икономиката, бита, културата и т.н. на тези страни, с които ние поддържаме и не можем да не поддържаме международни отношения. Лишаването на националното ни стопанство от такива кадри би било катастрофа за България и единствено Софийският университет по традиция подготвя кадри във всички тези специалности.
Вторият основен пункт – в какво се изразява националността и в какво трябва да се изрази това, че Софийският университет ще придобие статута на национален, е, че той трябва да бъде на отделен ред в републиканския бюджет, като аргумент за това е, че Софийският университет е не само научно и учебно звено, развива не само научна и учебна дейност, а е една културна институция, има най-малкото два паметника на културата – Ректората и Факултета по журналистика, за които досега не са предвиждани никакви средства. Тоест не е отчетена спецификата на Софийския университет и именно това поставя Софийският университет в неравностойно положение, на дъното във всички висши учебни заведения по финансови ресурси, именно по тази причина.
Всичко това ме кара да препоръчам на уважаемото народно представителство да подкрепи този законопроект, който не само ще даде заслуженото на най-старото и престижно висше училище в България, но и ще възстанови една справедливост, която беше нарушена в последните години, именно по тези причини, които изтъкнах. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Заповядайте за процедурно предложение, господин Иванов.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Без никакво съмнение мнението, становището на Министерството на образованието и науката е основополагащ елемент тогава, когато се разглежда статута на един университет, дори това да е Софийският университет. Ние трябва да чуем това становище в началото на разискванията по темата. Разискванията ще бъдат оживени. Ние обаче сме длъжни да се съобразим с това, което повелява Законът за висшето образование, а именно, че Министерството на образованието и науката чрез министъра упражнява контрол върху институтите, в т.ч. всички висши училища, които осъществяват висше образование в страната.
По тази причина, госпожо председател, и в същото време, съобразявайки се с правилника, че не е изминал един час от започването на заседанието и не мога да поискам почивка за повикване на министъра и неговото изслушване, моля Ви да подложите на гласуване процедурното ми предложение да преминем към поредната точка от дневния ред, а с точката, свързана със Законопроекта за Софийския университет да се заемем тогава, когато министър Игор Дамянов или ресорният заместник-министър за висшето образование представят пред народното представителство становището на Министерството на образованието и науката.
Ние, като законодателен орган, би трябвало да се съобразяваме с това, че именно министърът трябва да даде становище, тъй като по закон отговаря за организацията на висшето образование в страната. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Иванов.
Министър Дамянов е в чужбина, министър Велев е на път към пленарната зала.
Иван Иванов (ПСДСБ, от място): Аз съм направил процедурно предложение, госпожо председател, и Вие би трябвало да го подложите на гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Разбира се, аз не го отказвам, само Ви уведомявам.
Вашето процедурно предложение е да се отложат разискванията по законопроекта, докато министърът или негов заместник дойде в пленарната зала.
Подлагам на гласуване това процедурно предложение.
Гласували 142 народни представители: за 88, против 46, въздържали се 8.
Процедурното предложение се приема.
Заповядайте за процедура, господин Илчев.
Станимир Илчев (НДСВ): Предлагам прегласуване, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Подлагам на прегласуване процедурното предложение на господин Иванов за отлагане на разискванията по тази точка от дневния ред.
Гласували 168 народни представители: за 98, против 56, въздържали се 14.
Процедурното предложение се приема.
Ще продължим по дневния ред докато дойде заместник-министър Велев.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред:
ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, позволете ми да направя процедурното предложение в залата да бъдат допуснати господин Асен Асенов и господин Александър Раков.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля да гласуваме процедурното предложение за достъп до залата.
Гласували 85 народни представители: за 80, против няма, въздържали се 5.
Процедурното предложение е прието.
Моля да поканите лицата да влязат в залата.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Госпожо председател, позволете ми да направя едно допълнение - в залата да бъде допуснат и господин Георги Григоров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте.
Гласували 91 народни представители: за 87, против няма, въздържали се 4.
Процедурното предложение е прието.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците".
По § 1 има предложение на Нина Радева, което е подкрепено по принцип от комисията.
Има предложение на Борислав Ралчев, което също е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 1:
"§ 1. В чл. 5, ал. 1 се създава изречение второ:
"Те са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането от митническите органи да предоставят информация относно посочените в него факти и обстоятелства"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: И § 2, ако обичате.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: "§ 2. В чл. 10, ал. 5 думата "освобождаване" се заличава."
Комисията предлага § 2 да отпадне.
"§ 3. В чл. 14, ал. 1, т. 5 след думата "глоби" се добавя "и имуществени санкции"."
Комисията подкрепя предложението за § 3, който става § 2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Изказвания по тези параграфи има ли? Няма желаещи.
Моля да гласуваме § 1 и § 3, подкрепени от комисията, и отпадането на § 2.
Гласували 86 народни представители: за 85, против няма, въздържал се 1.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 4 комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Има предложение на Нина Радева, което е подкрепено по принцип.
Има предложение на Борислав Ралчев, което е подкрепено по принцип по т. 2 и не се подкрепя по т. 1:
В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Не се подкрепя предложението "в ал. 1, т. 10 думата "контрабандни" се заличава".
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 4, който става § 3:
"§ 3. В чл. 16:
1. В ал. 1, т. 10 думата "контрабандни" се заличава и след думата "стоки" се добавя "които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол".
2. Създават се ал. 7 и 8:
"(7) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разследване за установяване на митнически задължения или нарушения, когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката или за разследването, както и при възпрепятстване на тяхното провеждане, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи митническите органи, които извършват проверката или разследването, имат правомощията на органи на досъдебното производство.
(8) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които претърсват, както и относно правото на защита на проверяваните лица"."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Изказвания по § 3 има ли?
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Малко импровизирано пристъпихме към обсъждането на един законопроект, който е не по-малко отговорен и важен от Законопроекта за Софийския държавен университет. И отново, госпожо председател, се намираме в една свръхнеестествена ситуация - практически на празна зала, на липса на обосновка и обяснения по току-що прочетения от госпожа Радева нов текст на алинеи 7 и 8 – преработена алинея на вносителя, а ал. 8 е нова, като и вносителят господин Ралчев отсъства.
Материята, както Вие сама най-добре разбирате, засяга не друго, а Наказателно-процесуалния кодекс и прилагането на неговите норми и от митническите органи, и от засегнатите лица. Аз Ви предлагам да прецените дали в този състав и по такъв начин могат да се приемат такива текстове, които очевидно засягат основни процедури в митническата област. Ако прецени господин Илчев или Вие, да се премине към четенето на законопроекти, за които има далеч по-голяма готовност и ангажираност за участие от самите вносители на текстовете.
Аз лично предлагам като процедура да отложим гледането на този закон за момента, когато ще присъства и господин Асенов в пленарната зала, някой представител на самото Министерство на финансите и ще има една далеч по-сериозна възможност да се преценят последиците от прилагането на тези норми, а и от правна гледна точка, ако щете. Защото ал. 8 създава една нова област на прилагането на разпоредбите на ал. 7 и така машинално да се приемат такива текстове смятам, че е крайно нецелесъобразно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Има процедурно предложение за отлагане на разискванията по този законопроект.
За обратно процедурно предложение думата има госпожа Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Благодаря Ви, госпожо председател.
Правя обратно процедурно предложение, защото, първо, Законът за митниците е включен в дневния ред за пленарното заседание, беше включен и през миналата седмица.
Второ, докладът, който предоставяме на пленарната зала, е резултат от заседания на комисията, в които много обстойно бяха разгледани предложенията на господин Ралчев, моите предложения, заедно с предложенията на вносителя, така че наистина интересите на фирмите, които ще бъдат обект на митническото разследване, да бъдат надеждно защитени.
При първото четене този дисбаланс на интереси беше отчетен и мисля, че господин Ралчев даде своя принос в това да се преодолеят тези различия. Имаме съгласие по текстовете с митницата, както и с вносителите на предложенията, каквито сме аз и господин Ралчев.
Освен това мисля, че не е никакъв проблем и всеки момент ще дойде господин Асенов, а ръководството на митниците може да вземе отношение по всеки един от въпросите, които интересуват народните представители във връзка с текстовете на законопроекта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Моля, гласувайте процедурното предложение, което господин Пирински направи – да се отложат разискванията по този законопроект с мотивите, които изтъкна. Контрамотивите бяха представени от госпожа Радева.
Гласували 104 народни представители: за 37, против 58, въздържали се 9.
Процедурното предложение не се приема.
Има ли желаещи за изказване по § 4? Няма желаещи.
Моля, гласувайте предложението на господин Ралчев по т. 1, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 86 народни представители: за 8, против 56, въздържали се 22.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 4.
Гласували 85 народни представители: за 68, против няма, въздържали се 17.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 5 има предложение на Нина Радева, което е подкрепено.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. Създава се чл. 17а:
“Чл. 17а. (1) Митническите органи събират и обработват лични данни за целите на митническия надзор и контрол.
(2) Администратор на лични данни е директорът на Агенция “Митници”, който възлага обработката на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица.
(3) Събраните и обработени от митническите органи лични данни могат да се предоставят на органи на чужди държави и на международни организации в изпълнение на международни споразумения, по които Република България е страна при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.”
По § 6 комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя.
Има предложение на господин Ралчев, което също е подкрепено по принцип.
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 6, който става § 5:
“§5. В Глава четиринадесета наименованието на Раздел ІV се изменя така:
“Последващ контрол на декларирането
На основание Указ 883 за прилагане на Закона за нормативните актове комисията предлага новите членове от чл. 84а до чл. 84л, съдържащи се в § 7, да бъдат обособени в самостоятелни параграфи.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря. Това, което ще кажа, ще бъде повече като въпроси към госпожа Радева и към онези юристи, които присъстват в залата, госпожо председател.
В ал. 2 на новия чл. 17а, който постановява, че администратор на лични данни, които се събират в митниците, е директорът на Агенция “Митници”, се казва, че той възлага обработката на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица. Въпросът ми е тези оправомощени от него длъжностни лица на какви изисквания трябва да отговарят от гледна точка на общите норми на боравене с лични данни по съответния специализиран закон? Каква защита е необходимо да бъде осигурена от гледна точка на обработката на такива данни и дискутиран ли е този въпрос при разглеждането на второ четене на доклада? Извинявам се, че задавам този въпрос, тъй като нямах възможност да участвам в това заседание, но мисля, че това не е въпрос само на членовете на Комисията по бюджет и финанси, а е въпрос, по който пленарната зала трябва да е наясно – какви правомощия се дават и на какви лица.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Има думата господин Александър Раков - заместник-директор на Агенция “Митници”.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители! По отношение на новия § 4, ал. 2, който регламентира възможността на митническите органи да обработват лични данни, и по отношение въпроса на господин Пирински относно възлагането обработката на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица, и по-точно на какви изисквания следва да отговарят тези лица, бих могъл да направя уточнението, че в ал. 3 на същия чл. 17а изрично е посочено, че събирането и обработването от митническите органи на лични данни се извършва в съответствие с изискванията и при условията на Закона за защита на личните данни, където изчерпателно са дадени условията, при които могат да се събират и обработват такива данни. На практика такива са всички митнически служители, които водят т.нар. регистри, с които се събират личните данни, а това са регистрите във връзка с митническото разследване и разузнаване, личните данни, свързани с административното обслужване на гражданите, а също така и личните данни, свързани с кадровите въпроси, които се разглеждат в Агенция “Митници”. На практика тук няма някаква специфика по отношение на това какви трябва да бъдат изискванията, на които трябва да отговарят лицата, които ще събират и обработват личните данни. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Пирински, заповядайте за процедурно предложение, защото вече взехте отношение по този текст.
Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, като процедура бих предложил да се отложи специално гласуването на ал. 2 на разглеждания § 4, съответно чл. 17а, тъй като обяснението, което даде господин Раков, съгласете се и Вие, засяга ал. 3, която говори за предоставянето на информация на органите на чужди държави съгласно условията на Закона за защита на личните данни. Казва се, че събираните и обработваните данни могат да се предоставят при условията и по реда на Закона за защита на личните данни. Тоест, ал. 3 третира процедурата по предоставяне на данни, а не третира условията по събиране на данни и лицата, които ще бъдат упълномощавани от директора на Агенция “Митници”.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Да добавим този текст и горе.
Георги Пирински: Поради това ми се струва, че текстът следва да бъде редактиран по-ясно и изрично да бъде записано именно в ал. 2 онова, което каза по същество господин Раков, че лицата, които ще се занимават с такава дейност, трябва да отговарят на изискванията на Закона за защита на личните данни. Така че, ако прецените, сега пленарната зала да гласува текста на § 4 без ал. 2, за да се даде възможност да се предложи текст. Има практика в пленарната зала, така че да се реши този въпрос, защото иначе такава бланкетна разпоредба и оторизация на директора на Агенция “Митници”, без да имам каквито и да било съмнения по отношение личността на господин Асенов, я намирам за неправомерна и неуместна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по тези параграфи?
Има ли обратно процедурно предложение?
За обратно процедурно предложение – Нина Радева.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Смятам, че не е необходимо отлагането на гласуването на ал. 2, но все пак, съобразявайки се с аргументите на господин Пирински, и за да се избегне каквато и да е двусмислица, предлагам след “оправомощени от него длъжностни лица” в текста да бъде добавено “при условията и по реда на Закона за защита на личните данни”. Това е и в контекста на изказването на господин Раков, т.е. два пъти да се повтори този текст – и в ал. 2, и в ал. 3.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: “… при условията и по реда на Закона за защита на личните данни” да се добави в ал. 2.
Георги Пирински (КБ, от място): Дали е уместно тук – юристите да кажат, защото става дума за две неща.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания? Няма желаещи.
По § 5 има предложение на господин Пирински да се отложи гласуването на ал. 2 на чл. 17а.
Моля, гласувайте това предложение.
Гласували 97 народни представители: за 37, против 48, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Господин Пирински – за прегласуване.
Георги Пирински (КБ): Благодаря, госпожо председател. Оценявам усилията на госпожа Радева да отчете въпроса, към който привлякох вниманието, но бих предложил и на Вас, и на нея, и на залата да преценим дали можем в движение да допишем тази ал. 2, тъй като тук става въпрос за режима на администриране на лични данни и за възлагането обработката на лични данни. Вярно е, че единият и другият тип въпроси трябва да бъдат съобразени със закона, който госпожа Радева предлага да бъде дописан, но според мен трябва по-внимателно да се прецени как се вписва тази добавка на ал. 2 в цялостното прилагане и на този член, и на закона.
Затова подновявам предложението си да се даде възможност да се направи тази преценка и ако се потвърди целесъобразността от този текст, той да бъде подложен на гласуване.
По принцип, госпожо председател, съмненията ми във връзка с тези процедури са свързани и с обстоятелството, че както всички знаем, дейността на Агенция “Митници” е свързана с изпълнението на договор – консултантски или друг, с чужда фирма, който остава неизвестен на Народното събрание. Неговият текст и досега се третира като засекретен от съответните държавни органи на изпълнителната власт, независимо че има и последни постановления на съдебната власт, че той не е с такъв характер. Ето защо, когато се гледат тези текстове и се гласува по тях, трябва да е ясно, че гласуваме до голяма степен с непълна информация, без да сме наясно как тези текстове действат и от гледна точка на сключения договор, многогодишно действащ, достатъчно скъпо платен, по който Народното събрание няма информация какво пише в него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има направено процедурно предложение за прегласуване.
Моля, гласувайте отново предложението на господин Пирински да се отложи гласуването на чл. 17а, ал. 2.
Гласували 108 народни представители: за 32, против 64, въздържали се 12.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте предложението на госпожа Радева в ал. 2 след думата “лица” да се постави запетая и да се допълни “при условията и по реда на Закона за защита на личните данни”.
Гласували 86 народни представители: за 71, против няма, въздържали се 15.
Предложението е прието.

Сега моля да гласуваме § 5 с редакцията, която беше гласувана току-що, и § 6 – редакция на комисията.
Гласували 90 народни представители: за 73, против няма, въздържали се 17.
Текстовете са приети.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По § 7 има предложение на Нина Радева, което е прието.
Има предложение на Борислав Ралчев, което не е подкрепено от комисията:
Член 84а се изменя така:
"Чл. 84а. (1) Последващ контрол се извършва на лицата, които упражняват дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон.
(2) При последващия контрол се извършва проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на този закон, на Закона за счетоводството, както и по отношение прилагането на законите, регламентиращи и други публични вземания, контролът върху които е възложен на митническите органи със закон.
(3) Митническите органи са длъжни служебно да събират всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересуваните лица, както и безпристрастно да установяват и изясняват фактите и обстоятелствата за законосъобразното установяване на задълженията, включително и на тези, водещи до намаляването или отпадането им. В хода на проверката проверяваното лице има право да получава сведения за установените факти и обстоятелства, доколкото това няма да възпрепятства извършването на проверката.
(4) Проверката обхваща стоките, складовите наличности, счетоводните записи, търговската и счетоводната документация, както цялата документация, която е от значение за проверката.
(5) На проверяваните лица се предоставят всички процесуални средства, предвидени в НПК, съответно в ДПК, необходими за защитата на техните права и законни интереси. Митническите органи са длъжни да разясняват на проверяваните лица и на другите участници в производствата по този закон техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват."
Комисията предлага следната окончателна редакция на § 7, който става § 6:
"§ 6. Създава се чл. 84а:
"Чл. 84а. (1) Последващ контрол на декларирането се извършва на всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон.
(2) При последващия контрол се извършва проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи.
(3) Митническите органи са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата по ал. 2, както във вреда, така и в полза на проверяваното лице. В хода на проверката проверяваното лице има право да получава сведения за установените факти и обстоятелства, доколкото това няма да затрудни извършването й.
(4) Проверката обхваща стоките, складовите наличности, счетоводните записи, търговската, счетоводната и друга документация на проверяваното лице, която е от значение за конкретния случай.
(5) Митническите органи са длъжни да разясняват на проверяваното лице и на другите участници в производствата по този закон техните процесуални права, предвидени в Данъчния процесуален кодекс, съответно Наказателно-процесуалния кодекс и да осигуряват възможност за упражняването им."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Изказвания по този параграф?
Господин Пирински, заповядайте.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви.
Госпожо председател, в случая сме изправени пред казус, който не отговаря на онова, което госпожа Радева констатира в предходния случай, а именно, че има съгласие в резултат на работата на комисията по отношение постигането на този баланс между интересите и задълженията на държавните, в случая на митническите органи и на проверяваните фирми, тъй като, както и вие виждате, предложението на народния представител Борислав Ралчев не е прието от комисията и окончателният текст, който комисията предлага, има съществени отлики от онова, което колегата Ралчев предлага.
Вие виждате, че в ал. 2 господин Ралчев е предложил уточняване на законосъобразността на действията спрямо конкретно посочени закони, а именно Закона за счетоводството, самия този Закон за митниците, както и прилагането на законите, регламентиращи други публични вземания.
В ал. 2 на окончателния текст, който съответства на текста на вносителя, се говори за по-друг обхват, а именно прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията по отношение на публичните държавни вземания. Една доста сериозна разлика между едното и другото, която заслужава сериозно внимание и преценка, госпожо председател, защото аз лично, ако ме питате, считам за необходимо да се регламентира спазването на режима на търговската политика, но далеч не съм сигурен, че това изписване с понятието "съответните режими" дава достатъчно яснота за какво става дума и оттам не отваря вратата за онзи кръг безконечни спорове между фирми и проверяващи органи, което може с месеци и години да затрудни стопанския оборот или оборота на дадената фирма поне.
Съществена разлика има и в ал. 5. Според колегата Ралчев митническите органи трябва да бъдат задължени да предоставят всички процесуални средства, предвидени в НПК, съответно ДПК, необходими за защитата на техните права и законни интереси – на проверяваните лица.
Алинея 5 на окончателния текст предвижда задължения за разясняване на процесуалните права. Във финала на този текст също се говори за това, че митническите органи са длъжни да разясняват именно техните процесуални права и да осигуряват възможност да ги упражняват. Същото горе-долу фигурира и в текста на комисията, но има известни редакционни отлики.
Има такива разлики и в ал. 3. Не искам да губя времето на пленарната зала, защото едва ли тук някой по същество може да влезе в тези подробности, особено когато го няма и вносителят на текста, който се отхвърля.
Отново правя процедурното предложение, госпожо председател, да бъде отложено гласуването на този § 5 именно с тези аргументи, които в случая се потвърждават и от заключението на комисията, че няма постигнат баланс между едната и другата трактовка на този текст и такъв баланс би следвало да се постигне, достатъчно удовлетворителен за едната и за другата страна. Пак повтарям, считам за ненормално да се приема законът без народния представител Борислав Ралчев в случая, който е застъпник на едната гледна точка. Така че правя това процедурно предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Обратно процедурно предложение – госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Действително правя обратното процедурно предложение. Смятам, че изобщо не е необходимо отлагането. Съжалявам, че господин Ралчев го няма днес и трябва да говоря от негово име, но той присъства на заседанието на комисията, много активно участва в работата и аз твърдя, че окончателните текстове, предложени от комисията, са съгласувани и с него. Ние сме постигнали общо съгласие в комисията за редакцията, която предлагаме в пленарна зала.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Моля да гласуваме процедурното предложение на господин Пирински да се отложи разглеждането на този § 7.
Гласували 98 народни представители: за 17, против 75, въздържали се 6.
Процедурното предложение не се приема.
Моля да гласуваме предложението на господин Ралчев по § 7, което не е подкрепено от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 11, против 41, въздържали се 33.
Предложението не се приема.
Моля, гласувайте текста на комисията за § 7.
Гласували 90 народни представители: за 78, против няма, въздържали се 12.
Параграфът е приет.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По чл. 84б комисията подкрепя по принцип текста на вносителя.
Комисията подкрепя и предложенията на Нина Радева и Борислав Ралчев.
Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следното съдържание:
“§ 7. Създава се чл. 84б:
“Чл. 84б. (1) Последващият контрол се осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ контрол в Централното митническо управление и в регионалните митнически управления. При необходимост звена за последващ контрол може да се създадат и в някои териториални и митнически управления по реда на чл. 11, ал. 3.
(2) Компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление, съответно по постоянния адрес на проверяваното лице. Компетентността на звеното за последващ контрол в Централното митническо управление е национална.
(3) При необходимост да се установяват факти и обстоятелства, свързани с дейността на проверяваното лице, на негово поделение, обект, дейност или имущество, които се намират в обхвата на компетентност на друго звено за последващ контрол, директорът на Агенция “Митници” може да разреши извършване на цялата проверка или на отделни действия от това звено за последващ контрол.
(4) При необходимост от специфични знания и квалификация, в проверката могат да участват и други митнически служители, които ги притежават или да се изискват експертни становища от тях.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли изказвания по този параграф?
Заповядайте, господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Госпожо председател, струва ми се, че ал. 1 практически е безсмислена, първо, защото тя говори, че последващият контрол се осъществява от служители и звена, без да се изяснява кой и как ги създава и утвърждава, може би трябва да се изяснява кой и как ги създава и утвърждава. Може би трябва да се каже “по съответния ред”. И във второто изречение се казва, че при необходимост, също без да е ясно кой и на какви основания установява тази необходимост, звена може да се създадат и в “някои” – какво значи “някои” – териториални и митнически управления. Това е разказ, това не е норма. Това е описание на някаква мотивировка на действие, но това нито определя реда, нито определя изискванията и някакви критерии за изграждането на една такава отговорна система. И аз наистина поставям въпроса до каква степен има юридически смисъл подобен текст. Предлагам да се прередактира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли някой готовност да прередактира този текст?
Има думата господин Раков – заместник-директор на Агенция “Митници”.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Не намираме необходимост от прередактиране на текста. Според нас текстът е абсолютно прецизен. Фактически той регламентира, че последващият контрол може да се осъществява от тези митнически служители, които работят в специализираните звена за последващ контрол. Кой и как създава тези звена? На централно ниво се създават от Министерския съвет с Устройствения правилник на Агенция “Митници”. Такова звено е създадено, това е Дирекция “Последващ контрол” към Централното митническо управление. На регионално ниво те се създават с устройствените правилници на регионалните митнически дирекции, които се приемат от министъра на финансите.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Но “някои” може да отпадне.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Чисто редакционно може да отпадне и редакционно текстът да бъде: “При необходимост звена за последващ контрол може да се създават и в териториални и митнически управления по реда на чл. 11, ал. 3 от Закона за митниците”. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има предложение да отпадне думата “някои” от ал. 1.
Има ли други изказвания по този параграф? Не виждам.
Моля да гласуваме предложението за отпадане на думата “някои” от ал. 1 на чл. 84б.
Гласували 90 народни представители: за 90, против и въздържали се няма.
Думата отпада.
Моля да гласувате § 7 в редакцията на комисията с отпадането на думата от ал. 1.
Гласували 89 народни представители: за 85, против 4, въздържали се няма.
Параграфът е приет.

ДОКЛАДЧИК Нина Радева: По следващия чл. 84в има предложения на народния представител Нина Радева и на народния представител Борислав Ралчев. Те са приети по принцип.
Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следното съдържание:
"§ 8. Създава се чл. 84в:
"Чл. 84в. (1) Проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане:
(2) Заповедта по ал. 1 се издава от:
1. директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция "Митници";
2. директор на регионална митническа дирекция и началник на митница, за което се уведомява директорът на Агенция "Митници".
(3) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:
1. правните и фактическите основания за извършване на проверката;
2. имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката;
3. данни за проверяваното лице;
4. проверявания период;
5. вида и обхвата на проверката;
6. началната дата на започване на проверката и срока на извършването й.
(4) Заповедта по ал. 1 се връчва на проверяваното лице от митническите органи в началото на проверката. Проверяваното лице може да бъде уведомено предварително за началото на проверката, ако с това не се застрашава целта й.
(5) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новата заповед, която се връчва на проверяваното лице.
(6) Срокът за извършване на проверката в рамките на последващия контрол не може да бъде по-дълъг от два месеца.
(7) При обоснована необходимост срокът по ал. 6 може да бъде продължен с не повече от четири месеца с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката.
(8) Органът, възложил проверката, спира производството:
1. в случай на непреодолима сила – от деня на настъпване на събитието;
2. когато е образувано съдебно или административно производство от значение за изхода на проверката – след представяне на удостоверение за тези обстоятелства, издадено от органа, пред който е образувано производството;
3. при други обстоятелства, предвидени със закон.
(9) Органът, възложил проверката, може да разпореди спирането й за определен срок, но не по-дълъг от 30 дни, по мотивирано искане на проверяваното лице, след проверка на обстоятелствата.
(10) Срокът за извършване на проверката не тече от датата на възникването на съответното обстоятелство за спирането й до датата на възобновяването й.
(11) Проверката се възобновява със заповед на органа, която я е възложил, при отпадане на основанието за спирането й. Заповедта за възобновяването се връчва на проверяваното лице.
(12) Заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на проверката не подлежат на обжалване."
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
За изказване по този текст има думата господин Пирински.
Георги Пирински (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Бих желал да направя едно редакционно предложение по текста на ал. 4, изречение второ. То сега гласи, че проверяваното лице може да бъде уведомено предварително за началото на проверката, освен ако с това не се застрашава целта й.
Предложението ми е в следния смисъл, госпожо председател, че по правило проверяваното лице трябва да бъде предварително уведомявано, а неуведомяването да бъде изключение и то да бъде изключение, което се прави по преценка на директора на Агенция "Митници".
Съображенията ми са, че ако има такава хипотеза за застрашаване на целта на проверката, това означава, че има съмнение за умишлено укриване на едни или други обстоятелства или умишлено укриване на действия, нарушаващи законодателството. В такъв случай и директорът на агенцията трябва максимално рано да бъде сезиран, че има такова подозрение и може да възникне един или друг сериозен казус. Именно негова трябва да е преценката дали има достатъчно сериозни основания проверяваното лице да бъде изненадано, а не да бъде предупредено, но редовността на процедурата поначало трябва да бъде подчинена на разбирането, че се прави последваща проверка, която има характер преди всичко на превенция и на последващо проверяване, което да гарантира надлежно приложение на законите, а не с хипотезата, че непременно съществува нарушение.
И затова бих предложил като редакция текстът да звучи така: "Проверяваното лице се уведомява предварително за началото на проверката, освен ако по преценка на директора на Агенция "Митници" не се застрашава целта й".
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Пирински.
Ще вземете ли отношение към тази редакция, която поне на мен ми се струва разумна?
Госпожо Радева, заповядайте.
ДОКЛАДЧИК Нина Радева: Тъй като много детайлно бяха обсъждани тези текстове в комисията, аз лично поддържам варианта, който сме внесли.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Господин Раков, имате думата.
АЛЕКСАНДЪР РАКОВ: Благодаря Ви.
Аз, от името на вносителя, мога само да поддържам този текст, тъй като принципът е, че проверяваното лице не се уведомява предварително. Това е изключението. Няма нито един закон в нашето действащо законодателство, който да регламентира предварително уведомяване на лицата, че ще бъдат проверявани. Затова ние сме го въвели като изключение, което аз само мога да поддържам. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Има ли други изказвания по този параграф? Няма.
Моля да гласуваме предложението на господин Пирински второто изречение на ал. 4 да добие нова редакция.
Гласували 91 народни представители: за 18, против 62, въздържали се 11.
Предложението не се приема.
Моля да гласуваме новия § 8 в редакцията, предложена от комисията.
Гласували 85 народни представители: за 79, против няма, въздържали се 6.
Параграфът е приет.
Обявявам 30-минутна почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Продължаваме нашата работа.
Процедура – заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря, господин председателю.
Господин председателю, задали сме към министър Нихат Кабил питане по много важен въпрос и може би вече два месеца не му идва редът на господин Кабил, по непонятни за нас причини. Много Ви моля, записан е 13-и в днешния списък и явно няма да може да отговори, вземете необходимите мерки, за да можем на другия, мисля, че вече последен парламентарен контрол, да чуем отговора на господин Кабил. Господин Кабил поначало не се е появявал на парламентарен контрол и ще бъде любопитно какви отговори ще даде на зададените въпроси, защото в Министерството на земеделието не вървят добре нещата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Процедура – Евгени Чачев. Заповядайте.
Евгени Чачев (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Откакто сте председател на парламента, всеки петък обещавате да бъде включен в парламентарния контрол финансовият министър Милен Велчев. Милен Велчев не е отговарял тази година на народните представители.
Междувременно миналия петък ни беше раздаден отчетът на Българската народна банка за 2004 г. В него се вижда, че брутният външен дълг на България през 2004 г. е нараснал с 1 млрд. 600 млн. евро. Този въпрос е зададен на Милен Велчев от октомври месец миналата година. И оттогава Вие го криете.
Вие го криете също така и за отговора му относно финансовия анализ на автомагистрала “Тракия” – в първоначалния му вид, Милен Велчев не е бил съгласен с даване на концесията на автомагистрала “Тракия”. Какво е променило неговото мнение – той трябва да отговаря от тази трибуна?! Вие го криете и за това. Криете го от септември месец миналата година и за деградацията на жилищния фонд в България. През септември месец Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заедно с германски институции, проведе семинар, в който се взе решение за прилагане на германската система на кредитиране.
Четин Казак (ДПС, от място): Процедурата каква е?
Евгени Чачев: За деградацията на жилищния фонд в България, господине.
И за да влезе в действие бяха нужни само 50 млн. лв. Вие вложихте над 300 млн. лв. в разни къщички на Баби Яги, царски беседки и т.н., а за един такъв изключително важен за хората проблем и 1 лв. не смеете да дадете. За какво става дума? Докога ще го криете, господин председател, финансовия министър Милен Велчев?
Иво Атанасов (КБ, от място): От яхтата насам не е идвал.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Господин Иванов, заповядайте.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! В днешното съобщение за парламентарен контрол на последната страница е записано, че поради отпуск в заседанието за парламентарен контрол не може да участва министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски.
Господин председателю, това е наистина скандално, защото от 25 май нататък, в единия месец, министър Церовски ще излезе естествено в отпуск, за да участва в предстоящите избори. Но не може в последните две седмици, когато може да се осъществи парламентарният контрол, който по духа и текста на Конституцията, Народното събрание осъществява върху действията на изпълнителната власт, министър-председателят да разрешава отпуск на министър Валентин Церовски! Аз ще Ви кажа, че всъщност истината е, че отново както е и с Милен Велчев, министър Церовски умишлено е прикриван. И е прикриван за това, че в момента, в който се появи, на българските граждани им се вдига кръвното и получават уртикария, защото за следващите 35 години те са обвързани със скандалния договор на магистрала “Тракия”. А министър Церовски не идва, защото трябваше да отговори на пет питания – две от които са мои, и в които едното е именно за магистрала “Тракия”: какво ще трябва да плати държавата като компенсация на концесионера за участъците, където по закон не може да се събира платена такса? Това е и околовръстният път на София, това е и участъкът от Калотина до Сливница. Трябва да се платят огромни пари. Не искам да влизам в детайли.
А вторият въпрос беше свързан със скандалите и корупцията в Комисията по кадастъра, там където за четири големи града в България, скандалът набъбна до степен, че Световната банка ще откаже изобщо кредитирането за тези проекти, които са крайно необходими за създаване на обща кадастрална карта на България.
Протестирам категорично и искам, господин председателю, да изискате следващия петък, в последния парламентарен контрол, министър Церовски да бъде в залата и да отговаря. Още повече, че днес той трябваше да бъде пети и трябваше да отговаря на народните представители. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Госпожо Банкова, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря, господин председател.
Присъединявам се към острите протести на колегите и искам да заявя, че изключително позорно ще бъде петното, което 39-ият парламент си слага, като ще завърши своята работа без да даде възможност – българските граждани, които са ни поръчали да зададем тези въпроси, не получат отговор. Получава се така, че най-важните, най-щекотливите въпроси, свързани с корупцията, свързани с ограбването на държавата, няма да получат отговор.
Аз наново протестирам срещу обстоятелството, че министър Велчев месеци наред не се появява в парламента. Не е възможно той да бъде укриван и да не се даде възможност българското гражданство да получи отговор: защо, когато кабинетът Кобургготски пое управлението на държавата, външният дълг беше 10 млрд. 800 млн. долара, а в края на 2004 г., той е 16 млрд. 453 млн. долара?! Кой ще отговаря за този грабеж и за тази корупция? Защо от първите две сделки на външния дълг, които Милен Велчев направи, той ги определи като перфектни, загубите за България са 1 млрд. 100 млн. долара? В чии джобове отидоха тези пари? Пресата неслучайно ни напомни, че горе-долу по същото време се роди хотелиерската верига на Милен Велчев по Черноморието.
Протестирам остро, защото е недопустимо да се чака 8 месеца, за да отговори здравният министър защо повече от 200 хил. раковоболни българи нямат лекарства? Тези хора, с които ходих два пъти в министерството, нарекоха това управление – българоубийци. Те го казаха. В една европейска държава – 200 хил. българи, болни от най-тежката болест, нямат лекарства. Докога вие ще укривате тези министри и няма да им дадете възможност да отговорят на тези толкова значими въпроси? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Процедура – господин Маринов. Заповядайте.

Александър Маринов (СДС): Уважаеми господин председател, преди десет месеца зададох питане към министъра на образованието и науката Игор Дамянов. Преди пет седмици най-после дойде редът за отговор. За мое най-голямо съжаление господин министърът се разболя скоропостижно, извънредно тежко, но за един ден беше излекуван и на следващия ден вече беше на работа.
Преди четири седмици очаквах все пак, че ще получа отговор на въпроса. За моя изненада той беше командирован в чужбина. От тази трибуна остро възразих с настояването следващата седмица той да ползва правото си за отговор съгласно ротационния принцип, тъй като не беше се възползвал от тази възможност. Следващите два петъка бяха Разпети петък и Гергьовден. Днес за пети пореден път министърът отново е в чужбина.
Затова аз остро възразявам на укриването на министъра от парламентарния контрол и Ви моля, господин председател, да вземете необходимите мерки и следващия петък, който е последен ден за парламентарен контрол на Тридесет и деветото Народно събрание, най-после господин Игор Дамянов да се яви и от тази трибуна да даде отговор на поставените му питания и актуални въпроси. Тъй като не е използвал възможността си за отговор съгласно ротационния принцип, предлагам да бъде първи в парламентарния контрол за следващия петък, защото питането, което съм отправил към него преди десет месеца, се отнася до готовността на оглавяваното от господин министъра министерство за провеждане на матурите през 2006 г. До момента обществото няма отговор на този въпрос, от което следва, че министерството няма готовност за това и през 2006 г. за съжаление може би друг министър и друго управляващо мнозинство трябва да посрещнат ударите върху себе си за несвършената работа от настоящия министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Има ли други процедурни въпроси? Не виждам.
Нека да ви уведомя за новопостъпилите питания за периода от 25 април 2005 г. до 12 май т.г.
Първото е на народните представители Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов към Николай Василев – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, относно сериозно забавяне в инвестиционната програма на правителството в областта на транспортната инфраструктура.
Второто питане е на народния представител Николай Бучков към Мирослав Севлиевски – министър на енергетиката и енергийните ресурси, относно дейността на дружество “Тракия” РМ.
Трябва да връча писмени отговори.
Най-напред – на народния представител Лъчезар Тошев от министър-председателя Симеон Сакскобургготски.
Писмен отговор от министър-председателя на актуален въпрос от народния представител Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Мария Стоянова.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на народния представител Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на народния представител Панайот Ляков.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на Панайот Ляков.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос от Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народните представители Иван Николаев Иванов и Васил Паница.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски на актуален въпрос от народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Валентин Церовски – също на колегата Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил – пак на колегата Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на народните представители Иван Николаев Иванов и Васил Паница.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на народния представител Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на Иван Николаев Иванов.
Писмен отговор от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на Иван Николаев Иванов. (Оживление и ръкопляскания в залата.)
Колегата Иван Николаев Иванов за днес поне е рекордьор по писмени отговори, получени от министри в правителството на Симеон Сакскобургготски.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народните представители Елиана Масева и Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на актуален въпрос на народния представител Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на икономиката Милко Ковачев на актуален въпрос от народния представител Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на държавната администрация Димитър Калчев на Стойчо Кацаров.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на питане от народния представител Стефан Мазнев.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на актуален въпрос от народния представител Стефан Мазнев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Теодора Константинова.
Писмен отговор от министъра на младежта и спорта Васил Иванов – Лучано на актуален въпрос от народния представител Веселин Черкезов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на актуален въпрос от народния представител Димитър Дойчинов.
Писмен отговор от министъра по европейските въпроси Меглена Кунева на питане от народния представител Димитър Дойчинов.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на актуален въпрос от народния представител Димитър Дойчинов.
Писмен отговор от министъра на културата и туризма Нина Чилова на Димитър Дойчинов.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Евгения Живкова.
Писмен отговор на министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от Емилия Масларова.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народните представители Емилия Масларова, Георги Пирински и Румен Петков.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на актуален въпрос от народния представител Атанаска Тенева.
Писмен отговор от министъра на културата и туризма Нина Чилова на актуален въпрос от народния представител Атанаска Тенева.
Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Христина Христова на питане от народния представител Михаил Миков.
Писмен отговор от министъра на образованието и науката Игор Дамянов на актуален въпрос от народния представител Румен Петков.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на актуален въпрос от народния представител Петър Димитров.
Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Георги Петканов на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Писмен отговор от министъра на финансите Милен Велчев на питане от народния представител Йордан Бакалов.
Писмен отговор от министъра на правосъдието Антон Станков на питане от народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на външните работи Соломон Паси на актуален въпрос от народния представител Лъчезар Тошев.
Има още един писмен отговор от Соломон Паси на Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на енергетиката и енергийните ресурси Мирослав Севлиевски на народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на културата и туризма Нина Чилова на народния представител Лъчезар Тошев.
Писмен отговор от министъра на околната среда и водите Долорес Арсенова на народния представител Лъчезар Тошев.

Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев на питане от народния представител Александър Маринов.
Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на актуален въпрос от народния представител Кирил Милчев.
Писмен отговор от министъра на здравеопазването Славчо Богоев на актуален въпрос от народните представители Борислав Китов и Пламен Кенаров.
Преминаваме към първото питане, което е от народните представители Стойчо Кацаров и Иван Иванов към министър Димитър Калчев относно политиката на правителството за осигуряване на софтуер, необходим за работата на държавната администрация.
Има думата народният представител Иван Иванов да развие питането. Заповядайте.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Първото ни питане към Вас от мое име и от името на господин Стойчо Кацаров беше преди три години. То беше по повод на договора, който Вие сключихте за наемане на 30 000 пакета софтуер от американската компания “Майкрософт”. След Вашия отговор стана ясно, първо, че договорът е непрозрачен, на второ място, с неясни мотиви и, на трето място, на висока цена. За цената няма отново да говоря, защото Вие знаете, че не само ние двамата с господин Кацаров, но и софтуерните специалисти в България, както и медиите оцениха, че платените от държавния бюджет, тоест от българските данъкоплатци 13 млн. 600 хил. американски долара, са нереално висока цена, при положение че отделни български фирми бяха закупили вече същите софтуерни продукти на два пъти по-ниска цена.
Второто – това, че договорът е непрозрачен, е пределно ясно, след като Вие отказахте да го предоставите на двама народни представители. Поискахме Ви го с нарочно писмо и писмото, господин министър, все още е пред мен. Отказахте. Поискахме го писмено чрез министър-председателя. Отново получихме отказ. Заведохме дело във Върховния административен съд. Спечелихме делото, съдът Ви осъди да осигурите достъп до договора, но не го изпълнявате, сякаш решенията на българския съд не са валидни за Вас като министър. Дори не е имало и Ваш адвокат на делото. И това Вие не може да не го знаете.
Междувременно, преди една година в отговор на питане до Вас Вие ми отговорихте следното, цитирам стенограмата на българското Народно събрание. Вие ми казахте: “За да не спекулирате с този договор, господин Иванов, аз ще Ви го предоставя, независимо от това, че мога да имам неприятности с нашия партньор.”
Аз, убеден че един български министър трябва да държи на думата си, Ви отговорих в реплика: “Моето настояване за договора е категорично. И ако Вие ми го предоставите, това ще бъде един добър знак.”
Във Вашата заключителна реплика Вие казвате: “По отношение на договора. Аз Ви обещах, ще Ви го предоставя.”
Господин министър, Вие не удържахте на обещанието си, дадено от високата трибуна на Народното събрание, не само и не толкова пред мен и господин Кацаров, но и пред българските граждани, които слушаха и наблюдаваха Вашето изказване. Оттук нататък кажете как могат те да Ви вярват, след като Вие не удържахте на едно обещание, дадено тук от тази трибуна.
Нещо повече, когато един министър не спазва дадена от него дума, нито пък спазва решението на съда и упорито крие подписан от него договор, страна по който не е той като физическо лице, а страна по него е Република България и се плаща с парите на българските данъкоплатци, това създава едно много силно усещане у хората, нали знаете, господин министър, усещане за корупция на много високо ниво. И това усещане прераства в увереност, когато по такъв начин вече трета година този договор продължава да бъде прикриван.
Третото, което казах – договорът е с неясни мотиви. Аз имах предвид въпроса защо тези софтуерни продукти се взимат под наем за срок от три години. И тогава не ми отговорихте, и две години по-късно, когато през юли миналата година Ви отправих същия въпрос, Вие не ми отговорихте. Какво ще се прави след изтичане срока на 3-годишния договор? Но ето, господин министър, че му дойде времето. Както казва вашият министър-председател, времето този път му дойде. Изтекоха трите години, Вие трябва тук от трибуната да кажете какво ще предприемете в края на договора, да ни кажете и как ще го предприемете, и защо ще го предприемете. Вие знаете, че има три възможности – или договорът да бъде прекратен, нещо, което няма да направите, защото има заложени много големи интереси при подписването му, или да го продължите, или да закупите продуктите. При всички положения обаче отговорът вероятно остава скрит в текста на договора, който криете. Защото там може да има и клауза за автоматично продължаване на договора, ако не е направено предизвестие за неговото прекратяване. Ако ли пък го продължите под формата на наемен договор, трябва да отговорите на каква цена, за да не се окаже, че след шест години продължаване на наемния договор цената, която ще плати българската държава, е много по-висока от цената, която би платила, ако беше закупила изцяло тези продукти.
По тази причина отправяме към Вас, господин министър, следното питане с колегата Кацаров: във връзка с изтеклия договор с “Майкрософт” каква е политиката на правителството за осигуряване на необходимия софтуер за работата на държавната администрация? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, колега Иванов.
Господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Аз искам да припомня на господин Иванов, че въпросът беше друг. Той измести темата, като се върна исторически 3-4 години назад. Въпросът беше: “Преди три години Вие сключихте договор за наемане на 30 000 пакета софтуер от американската фирма “Майкрософт” на обща стойност 13,6 млн. долара. Междувременно Вие като министър подписахте в Лаго ди Комо от името на България декларация на Европейския съюз, с която ангажирахте страната ни да подкрепя внедряването и използването на свободен софтуер в държавната администрация.
Моля да ни отговорите на следното питане. Във връзка с изтеклия договор с “Майкрософт” каква е политиката на правителството за осигуряване на необходимия софтуер за работата на държавната администрация?”
Всичко останало, което изприказвахте, уважаеми господин Иванов, се съдържаше в 3, 4 или може би повече питания, които през годините Вие отправяхте, и започвахте винаги с тази пледоария, която повторихте и днес. Може би за некомпетентните хора, които не знаят подробностите около сделката, тези Ваши изказвания звучат доста убедително, но истината я знаят специалистите в бранша и този договор, който е подписан, не е на двойно по-големи цени, Вие заблуждавате. Договорът е подписан на цени, които са много по-ниски от международните цени за този софтуер. Освен това в страната има два вида цени за същия софтуер. Единият, който се предоставя за обучение и на фирми от бранша на почти нулеви цени, и другите цени, с чисто търговски цели, които са съпоставими с международните цени и са по-ниски от международните цени.
На 8 юли 2003 г. като представител на държавата подписах в Лаго ди Комо декларация на Европейския съюз, с която се предвижда най-общо следното: развитие на електронно правителство, доставящо услуги на недискриминационен принцип на различни платформи, като се подчертава важността на изследването и развитието на новоплатформения достъп, в това число и такива, базирани на отворен код. В същото време технологичната основа за развитието на електронното правителство следва да се основава на принципа на доверие в сигурността на обмена на информация.
Всички тези ръководни насоки са достигнати при изграждането на проекта за електронно правителство в България.
Министърът на държавната администрация не определя вида на ползваните платформи от администрацията, а има координационни функции. До момента при министъра на държавната администрация не са постъпвали заявки от големите потребители и изпълнители на административни услуги за предоставяне на софтуер, базиран на така наречения отворен код. Всички заявки, през всичките тези 3 години, са систематизирани. Ние разполагаме с тях и всички са направени въз основа на Майкрософтския софтуер. Постъпилите такива заявки от различните ведомства удовлетворяваме по съответния ред.
Трябва да ви кажа, че 30-те хиляди пакета, за които Вие говорите, но достигнаха. В момента имаме допълнителни заявки за още над 15 хил. пакета, но, разбира се, ние изчакваме. В последните месеци на промяна на правителството това не би следвало да се случва. Изчакваме новото правителство да вземе съответното решение, но такива пакети са необходими съгласно класифицираните заявки и те трябва да бъдат изпълнени рано или късно.
Междувременно, доколкото е налице техническа ресурсна обезпеченост, ведомствата са свободни да инсталират софтуер, базиран на отворения код, доколкото обаче не се нарушават авторските права. Искам да ви кажа, че по статистиката на IDS за 2004 г. 95 процента от държавните администрации използват софтуер, базиран на Майкрософт, и само 5 процента работят на отворен код на Linux. Това е истината за световната статистика, за световната практика. Само две страни – Южноафриканската република и Бразилия, в момента техните държавни администрации се опитват да минат на отворен код. Това са фактите в света.
Казвайки това, искам да Ви запозная с някои нови факти, които са ни смущавали, които са свързани с така наречения "безплатен" софтуер на отворен код. В периода 2003-2005 г. базираната в Юта фирма Ес Си Оу Груп (SCO Group) предяви няколко иска за защита на нейни авторски права, според нея нарушени при разпространението на Linux на отворен код от някои мощни доставчици, както и при ползването на Linux от потребителите. В исковете срещу доставчиците се посочва, че част от кода на ЮНИКС (UNIX), правата върху които се държат от Ес Си Оу Груп, е бил копиран нелегално и привнесен в операционната система на Linux и се търси обезщетение, забележете, от 3 милиарда долара. Насочените директно срещу потребители на Linux искове целят Ес Си Оу Груп да получи възнаграждение за ползването на техния продукт, т.е. частта от ЮНИКС, която е инкорпорирана в Linux. Очаква се делото срещу доставчиците да се разгледа тази есен, а решението по него да предопредели разглеждането и на някои от заведените дела срещу потребители, които вероятно ще повлияят и върху ориентацията на следващото правителство при вземане на решение за удължаване или за неудължаване на договора с Майкрософт. Експерти коментират, че крайният изход зависи главно от това дали Ес Си Оу Груп ще съумее да докаже "кражбата" на част от ЮНИКС. В този смисъл те окачествяват като известна победа за Ес Си Оу Груп заповедта на федералния съдия от м. януари т.г. на един от ответниците да предаде на адвокатите на Ес Си Оу Груп спорните кодове за анализ. Разбира се, още е невъзможно да се прогнозира финалът, но случаят заслужава интерес поради потенциала му да засегне хиляди потребители на Linux, в т.ч. и евентуално държавната администрация на страните, при условие че такъв софтуер се използва. (Реплика от народния представител Стойчо Кацаров.)
Политиката на правителството е да задоволява потребностите на администрацията на ведомствата в страната в съответствие с постъпилите заявки и това е в пълно съответствие с желанието за задоволяване на реалните нужди на потребителите.
Друго нещо, което трябва да се реши в държавата, е да се създаде Дирекция за информационно общество или единна ИТ агенция, която да е координатор, и в същото време да води и да осъществява структурни и функционални проекти от национален мащаб.
В същото време е нужно да има съвпадение между думите и делата и тези, които ни критикуват в използването на базови продукти със затворен код, да се откажат да използват такива с отворен код, а не да се базират пак на Майкрософтския софтуер. Това несъмнено ще убеди и други потребители да се ориентират към базовите софтуерни продукти с отворен код. Засега обаче голямата част от така наречените критици на софтуера със затворен код предпочитат да си работят по същия този затворен код, който в момента се критикува.
Накрая, що се касае до работата със софтуера на държавната администрация. Договорът е изтекъл и мисля, че е най-добре следващото правителство да вземе решение по отношение на по-нататъшното продължаване или непродължаване на софтуера, използване на Майкрософтски софтуер или на Linux. Но, базирайки се на данните, които имаме за цяла Европа, в момента нито една държавна администрация не ползва нищо друго освен Майкрософтски софтуер. Естествено е при бъдещите преговори да бъде поставен въпросът и за намаляване на цената, тъй като това е вече 3-годишно използване на този софтуер и би следвало да има някои преференции в това отношение на ползвателите.
Що се касае до цената, още веднъж казвам: има две цени. Едната със софтуер за обучение и софтуер на ИТ фирми от бранша, които имат ангажименти по отношение на работата съвместно с Майкрософт и такива, които се продават на търговски цени, каквито ползваме ние в държавната администрация.
Що се касае до договора, за който Вие питате. Договорът беше предоставян на три пъти в съответните структури и институции, в които Вие отправяхте критики, жалби и искания за проверка, включително в прокуратурата, в следствието, в полицията, в Държавния финансов контрол, в Сметната палата. Този договор е проверяван ежегодно по два пъти на година. Това мога да Ви кажа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, министър Калчев.
Има думата за уточняващи въпроси народният представител доктор Стойчо Кацаров.
Стойчо Кацаров (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър Калчев, след всичките тези приказки в защита на “Майкрософт Корпорейшън” в мен и колегата ми Иванов, надявам се и във всички, които ни гледат, съмненията, че Вие сте техен адвокат, техен клиент и вероятно техен съконтрагент, и вероятно техен комисионер, стават все по-силни и убедителни.
Това, което обаче не стана много ясно от така набързо прочетения отговор, е следното: Вие казахте, че договорът е изтекъл, което е безспорно, поне сме сигурни в датата за сключване на договора. Означава ли това, че в момента държавната администрация ползва незаконен софтуер? След като договорът й е изтекъл, очевидно тя ползва незаконен софтуер и ще продължи да ползва такъв незаконен софтуер. Какъв е отговорът на един такъв въпрос?
Нашето питане беше за политиката на правителството и то нямаше нищо общо с така нервно изказаните оттук аргументи в защита на “Майкрософт”. Питането ни беше каква е политиката на правителството за снабдяване на администрацията със софтуер? Тя въобще не е свързана с фирмата, за която Вие толкова упорито лобирате тук, от трибуната на Народното събрание.
Един много важен въпрос беше поставен преди време и остана без ясен отговор. По същото време Вие, който бяхте кмет от Социалистическата партия, когато сключихте договора с “Майкрософт” за тези 13 млн. 600 хил. долара, което е много висока цена, два пъти по-висока от обичайната цена в момента, когато се е купувал тогава софтуерът, та по същото време излезе информация и тя беше официално потвърдена от Социалистическата партия, че Централата на БСП на "Позитано" 20 е била снабдена с компютри и софтуер от същата фирма, през която Вие сте закупили софтуера за държавната администрация.
В този смисъл е моят въпрос към Вас: има ли връзка между сключения от Вас договор с “Майкрософт” и снабдяването безплатно със софтуер и компютри на Централата на БСП на "Позитано" 20? Моля да отговорите на тези уточняващи въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Кацаров.
Господин министър, имате думата да отговорите в рамките до 5 минути.
МИНИСТЪР ДИМИТЪР КАЛЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Кацаров, аз не съм адвокат на “Майкрософт”, просто казах последната статистика на IDS от 2004 г., която показва, че на световно ниво 94 процента от всички клиенти в света ползват Майкрософт, а Linux се ползва от 4-5 процента. Това е факт, който не е измислен от мен.
Що се касае до плащанията. Искам да Ви кажа, че всяка година по определени бюджетни съображения ние сме плащали в края на годината, м. декември, да не казвам последните дни на декември месец, така че и тази година до края на годината има време да се реагира. Никога досега не сме имали проблеми. Доставчиците на софтуера разбират бюджетните ни проблеми и изчакват. Буквално всяка година, така да се каже, плащаме с една година закъснение. Това е истината. Това е добре, защото има възможност да се реагира и тази година до края на годината, т.е. да се поднови или да не се поднови договорът, или да се поднови с други условия.
По отношение на доставките на компютри за БСП аз нищо не мога да кажа. А че те ползват Майкрософски софтуер сигурно е така, защото цялата държавна администрация, всички държавни учреждения - и полиция, и прокуратура, и съд, и следствие, ползват Майкрософт, би следвало и централата на БСП да ползва Майкрософтски софтуер. За компютрите не отговарям, аз не отговарям за доставката на хардуера. Това също е истина.
Така че двете неща според мен нямат връзка и не би следвало да се притеснявам от това.
Що се касае до визията за ползване на софтуер за в бъдеще. Казвам, че това е въпрос на следващото правителство. Същевременно искам да подчертая, че никой не забранява ползването на отворен софтуер. Има техническа възможност да се ползват и тези административни услуги, които се предоставят, вече има такава възможност от половин година, да се предоставят на двата вида софтуер - и на Линукс, и на Майкрософт софтуер.
Така че в това отношение няма пречка. В момента се работи един пилотен проект в Кърджали и ако той излезе успешен, вероятно ще се мултиплицира и в други общини – Варна, Бургас, Стара Загора, които имат внедрени административни услуги и използват затворения код – Майкрософтски софтуер. Това е.
По отношение на визията ще се даде възможност паралелно да се използват и двете системи и по-нататък, която вече покаже по-голяма жизнеспособност. Аз пак ви казвам какво е положението в цяла Европа и в световен мащаб.
Така че няма нищо нередно. Благодарение на всички тези питания, докладвания в съответните контролни органи, договорът е предоставен, той се знае много добре. И пак казвам, не бъркайте темата “цени”. Цените са два вида: цени за обучение и цени за партньори на Майкрософт, които работят по съвместни теми и задачи с тях. Вторият вид цени са търговските цени, които ние ползваме, и те са с около 40% по-ниски от световното ниво на цените. На всичко отгоре ние плащаме забавено, поради известни бюджетни проблеми. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря на министър Калчев.
За отношение към отговорите давам думата на народния представител д-р Кацаров. Заповядайте.
Стойчо Кацаров (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, аз не зная и няма как да съм сигурен дали сте предоставили договора на прокуратурата или следствието, но съм сигурен, че не сте го предоставили на народните представители и на Народното събрание. Въпреки отправените настоятелни искания, включително и през министър-председателя Сакскобургготски, въпреки решението на Върховния административен съд, с което Ви осъждат да предоставите този договор, Вие го скрихте. Скрихте го, защото сте гузен от този договор. Едно е сигурно защо сте гузен – заради цената на договора. Това е много скъп софтуер за времето, когато беше сключен договорът за наем.
Аз не съм доволен от отговора на въпроса, който Ви поставих, а именно изтичането на срока на договора. В случая Вие отново отговорихте като човек, който е като че ли на работа в “Майкрософт корпорейшън”. Казахте от тяхно име, че те са готови да се споразумеят с Вас след изтичането на срока на договора, сякаш говорите от името на компанията, а не от името на правителството. Въпросът е обаче, че когато изтича такъв наемен договор, ако един човек е загрижен за администрацията, той обявява обществена поръчка, независимо от това дали договорът ще бъде сключен с тази или друга фирма. Най-нормалното е, когато изтича срокът на договора, Вие да обявите обществена поръчка. Това, че Вие не го правите, може да означава две неща: първо, или че сте сигурен, че договорът ще бъде продължен, вероятно защото така сте записали в него и го криете, може би това е една от причините да го криете, и второ, дори и да не е записано, Вие сте сигурен, че отново ще сключите договор със същата фирма. Възможно е да го направите и във времето до изборите. Ние не можем да бъдем сигурни в това нещо.
В част от отговорите се съдържаше голяма доза неистина. Не знам кой е писал отговорите Ви, но в държавната администрация, която управлявате, 60% от сървърите работят в момента под Линукс. Под Линукс работят 60% от сървърите на държавната администрация и това всеки специалист, който се интересува, може между другото много лесно да провери. Те са видими в Интернет и може да се проверят сървърите – 60% от тях ползват софтуер с отворен код – програмата “Апачи”. Кажете го това на хората, които Ви пишат отговорите, защото са заблудили и Вас, а чрез Вас се опитват да заблудят и всички присъстващи тук.
Кое обаче е важното, уважаеми госпожи и господа, в този договор с Майкрософт, проблемът със софтуера в държавната администрация? Ние влязохме в едни технически детайли, които едва ли са толкова интересни. Важното е нещо друго. Важното е, че това беше един договор, сключен изцяло в нарушение на закона, на много високи цени; един договор, от който вероятно се е облагодетелствала и Социалистическата партия; един договор, който е причина за забавяне на развитието на българската софтуерна индустрия; и в крайна сметка един договор, който по всички тези причини оставя у нас дълбокото убеждение за наличие на корупция. Всеки от сегашното правителство намери своя договор: Церовски – автомагистрала “Тракия”; Славчо Богоев – царската болница; Милен Велчев – външния дълг и “Краун ейджънтс”; а министър Калчев си намери договора с Майкрософт. Всеки си намери своята ниша. Оттук нататък остава оценката, която трябва да дадат избирателите за всички вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Кацаров.
С това процедурата по това питане е приключена.
Преминаваме към актуалния въпрос на народния представител Панайот Ляков относно проекта “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население” към министър Филиз Хюсменова.
Заповядайте, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСДСБ): Господин председател, преди това под формата на процедура искам да направя едно изказване, което е свързано с информацията, че господин Пламен Панайотов нямало да участва в парламентарния контрол, въпреки че беше записан на четвърто място.
Аз протестирам остро срещу това отлагане на неговия отговор, тъй като той засяга изключително важен въпрос за борба с трафика на хора. Знаете, че има Закон за борба с трафика на хора, който е приет преди две години – май 2003 г. Според този закон трябва да бъде сформирана национална комисия. Тази национална комисия трябва да организира и координира дейността на отделните ведомства и организации по предотвратяване и противодействие на трафика на хора в съответствие с утвърдена от Министерския съвет национална програма.
Господи Пламен Панайотов е избран за председател на тази комисия през октомври 2004 г. Дотогава, въпреки че законът действа, няма национална комисия, няма утвърден правилник, няма утвърдена национална програма. Тоест борба според Закона срещу трафика на хора от това правителство не се води. Питам: защо? Защото един от основните финансови източници за организираната престъпност е трафикът на хора, след наркотиците. Едно правителство, което не се бори срещу трафика на хора, какво прави според Вас? Според мен подкрепя организираната престъпност и взема дял от този финансов ресурс. Ето това прави правителството на Симеон Сакскобургготски. Затова го няма тук господин Пламен Панайотов като заместник министър-председател, защото той няма какво да ми отговори. Тази комисия няма дейност две години, след като е приет законът от Народното събрание. Това е скандално!
Мисля, че това е достатъчно. Нека хората да си правят изводи за Вашите успехи по време на управлението.
Сега минавам към актуалния въпрос към госпожа Хюсменова относно проекта “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население.”
Уважаема госпожо министър, по този проект, финансиран от Програма ФАР на стойност 6 млн. евро, ще бъдат изградени шест обекта в шест общини. Сред тях е и община Пазарджик и затова Ви питам: какъв обект ще бъде построен в Пазарджик и на каква фаза е подготовката за неговото построяване? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Госпожо министър, заповядайте за отговор.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Ляков! Позволете ми преди всичко да Ви благодаря за интереса, с който следите проектите, насочени към районите с преобладаващо малцинствено население, и да Ви благодаря за съпричастността, която проявявате към тази проблематика.
Проектът “Урбанизация и социално развитие на райони с преобладаващо малцинствено население” е финансиран от Европейския съюз, правителството на Република България и програмата на ООН за развитие и обхваща дейности по три компонента.
Първи компонент: строителство и създаване на временна трудова заетост.
Втори компонент: професионално обучение на безработни лица, принадлежащи към малцинствата, в строителни специалности.
Трети компонент: създаване на стабилна заетост чрез подкрепа на бизнеса.
Проектът ще се реализира до края на 2006 г. в шест общини: Стара Загора, Пазарджик, Лом, Омуртаг, Дулово и Венец. Общите цели на проекта са: подобряване условията на живот на лица от малцинствата в неравностойно положение чрез усъвършенстване на техническата инфраструктура за предоставяне на обществени услуги в райони с висока концентрация на такива лица; поощряване на социалната и икономическа интеграция на лица от малцинствата в неравностойно положение чрез прилагане на активни програми на пазара на труда; стимулиране на развитието на малък и среден бизнес чрез отпускане на кредити и обучение; насърчаване на добрите междуетнически взаимоотношения и съхраняване на идентичността на лицата, принадлежащи към малцинствата; прилагане на част от Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество.
Относно напредъка на проекта в община Пазарджик – по компонент “Строителство и създаване на временна трудова заетост” – обектът е в кв. Изток, населен предимно с роми, и предвижда изграждане на техническа инфраструктура на квартал 540, водоснабдяване, канализация, пътища, вертикална планировка, електрозахранване.
Изпълнението дава възможност за изграждане на проектираните 30 къщи и представлява продължение на вече изградените 11 къщи за роми в квартал 539 по проекта на ФАР от 1999 г. Опитът, придобит от осъществяването на този проект, ще бъде водещ при формулирането на национална програма за подобряване на жилищните условия в градска среда на етнически малцинства в неравностойно положение със специален фокус върху ромското население.
През 2004 г. бе проведена международна процедура за избор на изпълнител на строително-монтажните работи и надзорник на обекта. Договорът за изпълнение на строително-ремонтните работи бе сключен на 5 ноември 2004 г. Строителните работи стартираха на 19 ноември 2004 г., изпълнител е държавно предприятие “Строителство и възстановяване – София”, поделение Пловдив. Надзорник е “Пътинвенст инженеринг” АД – София. Стойността на предвидените за изпълнение дейности по договор е 96 970 евро. Ще бъде осигурена временна трудова заетост за 30 безработни от целевата група. Обхватът на предвидените за изпълнение работи е, както следва: изграждане на 1300 км.м тротоари от бетонови плочи и 1800 кв.м улици с настилка от асфалтобетон; изграждане на 450 кв.м алеи с бетонна настилка и 180 кв. м паркинги, оформени с перфоплочи; изграждане на уличен тръбопровод от полиетиленови тръби с обща дължина 250 м и вътрешноквартален водопровод от полиетиленови тръби с обща дължина 300 м, в това число и сградни водопроводни отклонения; изграждане на улична канализация от бетонови тръби с обща дължина 300 м и вътрешна квартална канализационна мрежа от бетонови тръби с обща дължина 320 м, в това число и сградни канализационни отклонения; изграждане на електроинсталация от разпределителни табла и изграждане на улично осветление в квартала. Изпълнените строително-ремонтни работи до момента са следните: вертикална планировка на квартала, почистване от строителни отпадъци и превозно депо, подравняване на площите, механизиран изкоп за оформяне на леглото на улиците и вътрешнокварталните алеи, отнасяне на котите на улици, алеи и тротоари. Оформени са складове за строителните материали, фургони за битови помещения за техническия състав. Изпълнени са канализационна и водопроводна мрежа със съответните сградни отклонения. Уличните платна са подготвени за полагането на асфалтобетона. Извършена е по-голяма част от полагането на бордюрите и тротоарната настилка, както и полагането на кабелите на електроинсталацията. Организацията на строителната площадка дава възможност за изпълнение на оставащите видове работи до края на м. май и началото на юни 2005 г.
По компонент “Професионално обучение в строителни специалности на безработни лица, принадлежащи към малцинствата” договорът за изпълнението на обучението на общо 1000 безработни за шестте целеви общини – 50 курса по 20 безработни от целевите групи средно, е сключен на 16 септември 2004 г. с консорциум с водещ партньор “Главбулгарстрой” АД и партньори фондация “Киър” – България, ЦПО “Знание”, Българска строителна камара, фондация “Рома”– Лом, фондация “Напредък” – Пазарджик, фондация “Надежда за ромите” – Стара Загора, сдружение “Роми – медникари” – Шумен. В община Пазарджик са предвидени десет курса по съответните строителни специалности: озеленители, ВиК-облицовки и настилки, дърводелци, зидаро-мазачи и бояджии. Девет от курсовете са приключили, в момента се провежда последният курс по специалност ВиК. Изборът на специалности е направен в сътрудничество с дирекция “Бюро по труда” – Пазарджик. По компонент “Създаване на стабилна заетост чрез подкрепа на бизнеса” дейностите по компонента се изпълняват със съдействието на проект “Джобс” на Министерството на труда и социалната политика, с подкрепата на Програмата на ООН за развитие. Услугите, предоставени от бизнес центровете на проект “Джобс” за представители на целевите групи включват бизнес обучение, подкрепа за изготвянето на бизнес планове и преговори с банките за отпускане на кредити, предоставяне на средства за лизинг, мониторинг за използването на кредитите и лизинга и др.
Бизнес центърът на проект “Джобс” във Велинград оказва подкрепа на община Пазарджик в изпълнението на дейностите по компонентите. През ноември и декември 2004 г. в квартал “Изток” бе проведена информационна и разяснителна кампания в присъствието на местни предприемачи, безработни, експерти от общините, областните администрации, дирекция “Бюро по труда” и представители на неправителствени организации. Местната общественост беше запозната с предвидените дейности на бизнес центъра по компоненти и възможностите, които се предлагат в подкрепа на предприемачеството.
През декември 2004 г. бе проведено обучение на 10 души от целевите групи по курс “Създайте своя бизнес идея”. В периода януари – февруари бе проведен втори модул на обучението на тема “Започнете своя бизнес”. Седем кандидати са завършили успешно обучението. В настоящия момент те разработват бизнес планове за бъдещето развитие на техния бизнес.
В заключение бих искала да подчертая, че подобряването на жилищните условия в районите с преобладаващо малцинствено население в неравностойно положение е един от приоритетите на българското правителство, залегнали в Рамковата програма за интеграция на ромите и Националния план за изпълнение на целите на Десетилетието на ромското включване 2005–2015 г. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, министър Хюсменова.
Може би Вашият отговор беше малко по-дълъг, но това са важни въпроси.
Заповядайте, господин Ляков, под формата на реплика да изразите отношение в рамките на две минути.
Панайот Ляков (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Ще бъда и по-кратък.
Благодаря Ви за доста подробния отговор. Единственото, което ме смущава в него, е, че сумата за квартал “Изток” в Пазарджик е толкова малка. Шест общини – шест милиона, а само 96 хиляди. Не знам дали сте била в този квартал, но трябва да Ви кажа, че ромите там живеят при нечовешки условия. Там трябва да се вложат значително повече средства, за да може тази среда да се промени, защото ако това не стане, просто е смешно да говорим, че ще има интеграция специално на това малцинство и че ще има някакви европейски стандарти на живот на тези хора, които, според мен, са равни на всички останали. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Ляков.
Госпожо министър, имате възможност за дуплика до две минути.
МИНИСТЪР ФИЛИЗ ХЮСМЕНОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Ляков, съгласна съм че средствата не са достатъчни, за да можем да реализираме всички онези проекти, които имаме като идея по отношение на изпълнението на програмата за равноправно интегриране на ромите в българското общество, но така или иначе българското правителство в началото на тази година подписа декларация заедно с още осем държави да изпълнява инициативите на Десетилетието на ромското включване 2005–2015 г., в това число един от основните четири приоритета на България по Десетилетието са образование, здравеопазване, подобряване на жилищните условия и заетост. Мисля, че създаваме едни стабилни основи в това отношение и се надявам, че след десет години ще се поздравим с едни окуражаващи резултати в тази посока.
И все пак този проект е одобрен през 2002 г., има Национален управителен комитет, в който влизат представители както на ПРООН, така и на Делегацията на Европейската комисия, така и на всички ведомства и институции, които работят по тази проблематика. Така че експертите най-добре са преценили къде, по кой проект и колко средства ще бъдат необходими. Убедена съм, че ако всички ние болеем по тези проблеми и обединим усилията си, бихме могли да реализираме едни успешни проекти в тази област. Разбира се, има и съпътстващи мероприятия през тези 10 години, които биха могли да бъдат по-ефективни в посока пълноправно интегриране на ромите. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, министър Хюсменова.
Уважаеми колеги, следва премиерата от трибуната на парламентарния контрол на министър Севлиевски.
Най-напред има актуален въпрос от народния представител Стела Банкова относно позицията на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси за съвпадението между балансовата и пазарната стойност на електроразпределителните дружества.
Госпожо Банкова, заповядайте да развиете Вашия актуален въпрос, като можете да използвате до 3 мин. парламентарно време.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател. Не знам дали ще бъде успешна премиерата на господин Севлиевски, след като ще стане дума за предаване на националните интереси!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Ще бъде, ще бъде!
СТЕЛА БАНКОВА: Уважаеми господин министър, за 2003 г. счетоводната печалба на седемте електроразпределителни дружества е 122 млн. лв. преди облагането с данъци. Вашето правителство обяви печалба от 43 млн. лв. Защо? Случайно ли материалните активи бяха драстично преоценени точно преди приватизацията? Давам пример. През 2003 г. преди преоценката печалбата е 29 млн. лв., амортизациите са 9 млн. лв. След Вашата преоценка печалбата е 13 млн. лв., амортизациите са 20 млн. лв., тоест това драстично ощетява държавата и облагодетелства купувача.
За последните четири години в седемте електроразпределителни дружества са инвестирани около 380 млн.лв., тоест това е един допълнителен подарък за купувача. На купувачите се дава право да се начисляват 16% печалба, тоест точно два пъти повече от това, което беше разрешено на държавните дружества досега. Това, господин министър, ще увеличи значително цената на електрическата енергия и печалбите на купувачите. Само от увеличението на цената на тока средно с 10% от 1 юни 2004 г. купувачите ще получат допълнително 80 млн. лв. за една година за седемте електроразпределителни дружества. Това е взето от джоба на всеки българин.
Цената на електрическата енергия в момента е по-висока от цената на електрическата енергия във Франция, в Испания. Доходите на французите и испанците са около 18 пъти по-високи от доходите на българите.
Господин министър, в края на м. септември 2003 г. един от най-добрите специалисти на Германия заяви пред българския президент: “Не продавайте електроразпределителните дружества, тъй като ние направихме тази грешка преди 38 години и още берем горчивите плодове.” А за българския народ те ще бъдат още по-горчиви.
И така, кои са купувачите на седемте електроразпределителни дружества? Австрийската фирма “ЕVN”, която има 51% общинско участие. Чешката фирма “ČES”, която има две трети публична собственост, частната немска фирма “EON”, която според Световната банка ограби унгарската енергетика.
И така, господин министър, досега печалбите от енергетиката попълваха държавния бюджет с 1 млрд. 200 млн. лв. Къде ще отидат сега тези печалби и защо България трябва да финансира чужди икономики? И дали това правителство е национално отговорно в такъв случай?
Господин министър, обърнете внимание, че Великобритания национализира част от енергетиката си. Защо България прави точно обратното? Не е ли това продаване на националните интереси на България?
Оказа се, че у нас монополът от държавен е заменен с частен, и то на чужди фирми и на чужди държави!
Господин министър, Вашето правителство призна, че балансовата стойност е пазарна. Това означава, че активи, които струват стотици милиони левове, могат да се продават на многократно по-ниска цена. Още ли смятате, че при цитираното съвпадение между балансова и пазарна стойност, можем да говорим за реална цена на седемте електроразпределителни дружества? Къде отива разликата, възлизаща на стотици милиони долари, господин министър, в чий джоб? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожо Банкова.
Господин Севлиевски, заповядайте да отговорите на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова, Мария, Ивета и всичките Ви съученици от Английската гимназия във Видин! Да им кажем и на тях “Добре дошли!”, за това, че тук колегата Михаил Миков ги е довел, за да разберат как работи Народното събрание.
Преди да Ви дам конкретни цифри, госпожо Банкова, за чистата стойност на активите, балансовата стойност на активите, аз разбирам, че Вие сте се задълбочили и сте навлезли в частта финансов анализ. Много се радвам, че се увеличават народните представители, които правят разлика между чиста стойност на активите и балансова стойност на активите. Ще ви дам конкретни данни, както многократно за последните 60 дни, в които като министър съм изпращал отговори на Ваши писмени въпроси.
Но преди това искам да Ви кажа няколко принципни неща.
Първо, не е истина, че Англия национализира своята енергетика. В Англия енергетиката беше приватизирана по схемата публично-частно партньорство – това, което се надявам, че ще започне да се случва и в България с проекта АЕЦ “Белене”.
Вие казвате, че сте против приватизацията. Може би имате право, но аз съм “за” приватизацията. Аз съм “за” приватизация, “за” приватизацията в българската енергетика и смятам, че приватизацията на електроразпределителните дружества е добър акт.
По отношение оценката на едно дружество. Тази оценка е към определен момент. Тя не може да се каже днес дали е добра или лоша. Важно е тогава, когато е продавано дружеството, да е била добра.
По българските закони тези оценки ги правят лицензирани оценители. По приватизационната сделка за електроразпределителните дружества Агенцията за приватизация е имала приватизационен консултант, който е направил оценка освен оценителя. Така че се надявам, че законът достатъчно гарантира, че добри лицензирани специалисти ще правят тези оценки. Когато се прави оценка на едно дружество, ние с Вас бихме могли много да спекулираме. Можем да кажем, че е евтино или скъпо, както и много хора се опитват да го правят. Затова трябва да има процедури и правила и тези правила да се спазват. И онези, които правят съответните оценки, се подписват под тях, за да носят отговорност.
Ако говорим за приватизацията на електроразпределителните дружества, всички трябва ясно да си даваме сметка, че през 2007 г. ще има либерализация на енергийния пазар в България и ако Вие днес живеете в София и “ČES” е компанията, която е мажоритарен собственик на дружеството, което Ви предоставя и снабдява с електроенергия, и ако техните тарифи не Ви харесват, след 1 юни 2007 г. Вие ще можете да си сключите договори с EON или с една от фирмите, за която Вие казахте, че някой бил казал, че ограбили унгарската държава.
Така че, госпожо Банкова, има доста емоция във Вашия въпрос, но за съжаление фактите са относително малко.
Искам да Ви отговоря.
Първо, този въпрос Вие сте задали през м. декември 2004 г. на моя предшественик Милко Ковачев. Пак ще повторя, през последните два месеца съм Ви изпратил поне десет писмени отговора, които дават балансите, отчетите за приходите и разходите, справките за задълженията и вземанията на всички електроразпределителни дружества. Разбира се, Вие ги искате и на електромагнитен носител. Очевидно познавате някой, който може да прави финансов анализ, за да Ви направи финансов анализ. Но това, което е възможно, аз съм Ви го предоставил.
Плюс това този човек, който Ви иска тази информация, е най-добре да си ползва темплея и да си ползва Екселската таблица и да си направи съответната сметка. Или пък директно да вземе да ме попита какво иска да знае!
Към 31 март 2004 г. балансовата стойност на активите на Електроразпределително предприятие – Столично е 264 млн. 717 хил. лв., нетната стойност на активите на дружеството, която е равна на балансовата му стойност, минус сумата на краткосрочните задължения, е 234 млн. 569 хил. лв. Тази информация, госпожо Банкова, Вие я имате. Не съм сигурен, че тя е изключително важна за всички български избиратели, но само заради Вас и защото парламентарният правилник е такъв, аз ще го направя.
Балансовата стойност на активите на Електроразпределително предприятие – София област е 163 млн. 367 хил. лв., а нетната стойност е 116 млн. 251 хил. лв.
Балансовата стойност на активите на Електроразпределително предприятие – Плевен е 132 млн. 806 хил. лв., а нетната стойност е 100 млн. 949 хил. лв.
Балансовата стойност на активите на Електроразпределително предприятие – Варна е 198 млн. 855 хил. лв., а нетната стойност е 174 млн. 385 хил. лв.

Балансовата стойност на активите на ЕРП – Горна Оряховица е 177 млн. 656 хил. лв., а нетната стойност е 148 млн. 732 хил. лв.
Балансовата стойност на активите на ЕРП – Пловдив е 214 млн. 107 хил. лв., а нетната стойност е 188 млн. 245 хил. лв.
Балансовата стойност на активите на ЕРП – Стара Загора е 244 млн. 530 хил. лв., а нетната стойност е 230 млн. 80 хил. лв.
Общата балансова стойност на активите на ЕРП-тата в България е 1 млрд. 396 млн. 38 хил. лв., а нетната стойност на активите е 1 млрд. 183 млн. 211 хил. лв.
Участниците, които са спечелили търговете, са предложили финансови оферти за 100% от капитала на седемте ЕРП-та за 1 млрд. 33 млн. евро или по днешния курс на еврото – над 2 млрд. лв. Това надвишава 45% балансовата стойност и съответно 71% нетната стойност на активите на седемте електроразпределителни дружества, което, госпожо Банкова, е доказателство, че тези хора не са дошли в България да купуват пазар и да купуват активи, а са дошли да участват на българския пазар и да печелят на този пазар. Когато се говори за приватизация това не е апартамент да се купува актив, говорим за пазар. Но това е друга тема. Сигурно в предизборната кампания ще имаме възможност взаимно да се развиваме на тази тема.
В резултат на тази сделка България е на челно място в Източна Европа по постигнат финансов показател на абоната при приватизацията, а именно 230 евро на абонат при 200 евро на абонат в Чехия, 100 – 150 евро на абонат в Румъния и 80 евро на абонат в Украйна. Така че сравненията са обективни, но аз пак Ви казвам, че тези цифри са доста спекулативни без задълбочен анализ към определен момент и към този определен момент в света се ползват 4-5 метода за оценка и само по тези методи би могло да се каже каква е цената на едно или на друго дружество. Оттам нататък на база на тази оценка цената на всяко едно нещо е толкова, колкото ти предлагат. Решението е дали искаш да приемеш предложението към момента или не. Това е всичко.
Струва ми се, че напълно Ви отговорих на въпроса. Няма причина да създаваме, да правим интерпретации и то доста свободни и произволни, когато се говори за голяма приватизация и когато трябва вече да започнем да изграждаме нови взаимоотношения между новите собственици, Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и всички граждани.
Госпожо Банкова, ще бъда изключително щастлив, ако Вие сте прочели предложението на Електроразпределителното дружество в София-област и София-град, което е за промяна на тарифите и цените на електроенергията. Ако Вие сте – и аз съм сигурен, че Вие сте такава – народен представител, който се интересува от интересите на своите избиратели, бихте могли да поръчате на своите експерти да направят този коментар, да го пратите в Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и по този начин да заявите позиция и да кажете на господин Шушулов какво е Вашето предложение или Вашият коментар. Аз вече съм направил коментар и днес тук повтарям, че към днешна дата не виждам нито една причина цената на електроенергията в България да се увеличава. Смятам, че всички електроразпределителни дружества трябва да потърсят вътрешните си резерви и да намалят своите разходи и по този начин натискът за увеличение на цените да бъде намален.
Надявам се, госпожо Банкова, че сте доволна от моя отговор. Разбира се, готов съм да Ви отговоря на всичките уточняващи въпроси. За съжаление не си нося нито баланса, нито ОПР-то на електроразпределителните дружества към оня момент и не зная дали ще мога в конкретика да ви кажа за всяка една цифра, но ще направя необходимото. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, госпожо Банкова, да изразите отношение под формата на реплика.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, аз не съм против приватизацията. Става дума за приватизация, която да защитава националните интереси. Какъв беше резултатът от приватизацията на БТК? Позорен. А Дойчебанк изчисли, че струва 1 милиард.
И така, господин министър, електроразпределителната мрежа е дълга 152 880 900 метра. Това означава, че 1 метър кабелна мрежа е платен от купувача за около 8 лева на метър. Изграждането на 1 метър електроразпределителна мрежа струва минимум 25 лв. Тоест купувачът е платил три пъти по-малко, отколкото струва самата мрежа. Тук не броим стотиците масивни сгради и хилядите трансформатори и милионите квадратни метра земя в цяла България. С други думи, за мен продажбата за тази смешна сума е продаване на националните интереси.
Ще ви прочета мнението на водещата одиторска фирма “Делойт и Туш”: “Опитът с приватизацията на енергетиката по целия свят води до повишаване на тарифите, загуби на работни места. Олигархията – местна и чужда, печели за сметка на съответната страна. Трудно е да се намери политик, който да желае приватизация по други причини, освен получаване на пари в брой.” Коментарът видно е излишен.
Не мислите ли, господин министър, че българите ще потърсят отговорност от Вас и от вашето правителство за извършените криминални сделки, които ощетяват българите със стотици хиляди левове? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин министър, желаете ли дуплика? Заповядайте.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Уважаема госпожо Банкова, аз се надявам, че българите ще потърсят отговорност от всеки политик, от всеки държавник, от всеки министър първо на изборите на 25 юни. Аз съм сигурен, че българите са вече прагматици, а отдавна българите са много образовани, образоват се и продължават да се образоват.
Както вече казах, госпожо Банкова, оценката на едно дружество не е само по активите му, а и по задълженията. И така можем да правим дълги спекулации. Вярвайте ми, на тази тема аз съм изключително подготвен, защото някога това съм работил. Така че е излишно да водим спор на този етап.
Когато казахте, че “Делойт и Туш” са казали, че приватизацията на енергетиката води само до повишаване на цените, аз искам да Ви кажа, че в България има относително модерно законодателство и това модерно законодателство създава условия за контрол на тези цени. Както Вие знаете в България има независим държавен орган, който се нарича Държавна комисия по енергийно и водно регулиране. Тази държавна комисия трябва добре да гледа всички дружества и да приема само онези разходи, които са за приемане, а не всички разходи. Аз съм сигурен, че комисията на господин Шушулов - и разгеле сега като я увеличим с хората, които се занимават с водното регулиране - ще стане още по-добър и по-добре организиран и работещ орган.
Не е вярно нито едно от тези неща, които казахте, че приватизацията води до увеличение на цените. Приватизацията води до по-добро управление на дружествата, води до намаляване на разхищенията на дружествата и т.н., и т.н., и т.н.
Госпожо Банкова, за 60 дни министър на енергетиката мога да Ви кажа, че разхищенията в енергетиката през последните 50 години са били огромни, през последните 15 години не са били малки. И днес ако плащаме нещо, то плащаме тези разхищения и липсата на инвестиции, на правилни инвестиции и на калпазани в енергетиката. Това е истината. И затова, госпожо Банкова, не е хубаво да се прехвърлят стари грехове върху хора, които не са виновни. И второ, не е хубаво Библията да се чете както дявола чете Евангелието, а е хубаво да се гледа така, както – понеже Вие на мен сте ми била учител няколко месеца – всички онези хора, които Вие сте образовали, други колеги са ги образовали вече поразбират доста. Не може да бъде използван старовремски подход в оценката на едно дружество. Светът вече е много модерен, госпожо Банкова. И вярвайте ми в България има толкова финансови анализатори, колкото не можете да си представите.
Ще Ви дам пример само с един младеж, който се казва Цветан Кентишев, който 1997 г. водеше студентските демонстрации на СДС, който продължава да си стои в България и в момента е един от най-продаваните световни анализатори. В момента е на 29 години, стои си в София и продава анализи на български, на американски, на германски компании по цял свят. С тези хора ние трябва да се гордеем, госпожо Банкова, тези хора знаят, че едно дружество не се оценява само по активите, а трябва да се видят какви са му и пасивите. Трябва да се видят какви са му паричните потоци, какви са му възможностите за развитие на пазара, какво пазарът може да понесе като увеличение или намаление на цени и така нататък. Нещата са доста по-комплексни.
Аз съм изключително благодарен, че Вие повдигате този въпрос, защото по този начин аз използвах възможността да кажа на всички онези, които са потребители на топлинна електроенергия да гледат за публикации във вестниците какви са офертите, които се правят за цени и тарифи, да гледат договорите, които подписват с топлофикационните дружества, договорите, които подписват с фирмите за топлинно счетоводство и да не хвърлят тези договори, а да ги пазят, да гледат какви договори подписват с електроразпределителните дружества и така нататък.
Монетата има две страни – потребител и доставчик. Потребителят има свои интереси, но ако потребителят не си пази интересите, няма кой да му ги пази. Всички народни представители, всички министри сме призвани да пазим обществения интерес и аз се радвам, че Вие, под повика Ви да служите на Вашите избиратели, повдигате този въпрос с цел обществения интерес да бъде защитен, първо, като бъде информиран. Благодаря Ви много и се надявам, че и на следващите Ви въпроси ще се получи добър диалог.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Действително, господин министър, Вашият диалог с народния представител Стела Банкова продължава, тъй като следващият актуален въпрос към Вас е също от нея и е относно приложимостта и разпространението на различни типове реактори за атомни електроцентрали в европейските страни.
Заповядайте, госпожо Банкова, за да развиете Вашият актуален въпрос.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин министър, в Европа работят 49 реактора от типа VVR. Само два от тях са затворени, и то в България – първи и втори реактор на АЕЦ “Козлодуй”.
Вие, господин министър, заедно с господата Кобургготски, Соломон Паси, госпожа Меглена Кунева оказахте натиск да бъдат затворени четирите реактора на АЕЦ “Козлодуй”. Вашето правителство излъга българските граждани, независимо че 18 проверки на специалисти от Европейския съюз доказаха, че първи и втори блок могат да работят до 2012 г., а трети и четвърти блок до 2035 г. Така вие продадохте българските национални интереси! Срещу какви комисиони, господин министър?
Моля да ми отговорите и на основание на каква техническа експертиза плюс партньорската проверка през 2003 г. вашето правителство затвори АЕЦ “Козлодуй”?
След гласуването на доклада на партньорската проверка в Европейския парламент и въпреки положителните препоръки на депутата Пер Андерсен, вашето правителство не защити трети и четвърти блок. От тази продажна позиция беше учуден дори Европейският парламент. Цитирам част от стенограмата: “С този си акт българското правителство обрече бедстващото българско население на много милиарди долари загуба”. Това е цитат от документ на Европейския парламент.
Господин министър, откъде ще се вземат милиардите нужни за “Белене”, тъй като в Бюджет 2005 те не са предвидени? Вие обявихте, че “Белене” ще бъде построена до 2010 г. и ще струва 2 млрд. долара. По данни на западноевропейски специалисти, ако днес започне строежът на АЕЦ “Белене” централата няма да бъде пусната по-рано от 2015 г. и ще струва повече от 4 млрд. долара. Откъде ще вземете 4 млрд. долара при брутен външен дълг на България над 16 млрд. долара?
Девет години откъде ще се внася ток в България?
Моля да ме информирате за становището на българското правителство относно приложимостта на реакторите тип “Канду” в български условия. Колко подобни реактори има в Европа и лицензиран ли е въпросният тип реактори в страните от Европейския съюз?
Моля да отговорите какъв е броят на действащите реактори от типа VVR в европейските страни? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, госпожо Банкова.
Господин министър Севлиевски, имате думата за отговор на този актуален въпрос.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Аз виждам от първия въпрос, както и от този, че Българската социалистическа партия като спечели изборите, ако не друго, то поне министър на енергетиката си има и Вие сте започнали да се готвите за това доста по-рано. Сигурно ще бъдете…
СТЕЛА БАНКОВА (независим, от място): Не ме причислявайте към тях! БСП също гласува ратификацията!
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Та, и по този повод, понеже казахте “ратификацията”, госпожо Банкова, искам да използвам тази възможност, която ми се дава и днес от парламентарната трибуна все пак да припомня на всички български избиратели, че Вие бяхте единственият народен представител, който не подкрепи членството на България в Европа, който не сметна, че усилията на българите през последните 15 години България да се разшири – първо, и второ… (Реплики на народния представител Стела Банкова от място.)
...Второ, госпожо Банкова, новите правила, модерните правила да са на власт и в България! Но, това си е Ваше решение. Аз съм сигурен, че избирателите ще чакат да получат отговор от Вас.
Понеже направихте пак доста интерпретации по темата кой какво казал, колко ще струва, какво бил казал Европейският парламент, аз от името на Европейския парламент няма да говоря. Аз мога да говоря единствено от името на Министерството на енергетиката и енергийните ресурси и, вярвайте ми, на онези немалко хора в България, които смятат, че Новото време допринася българската политика да се модернизира.
Аз разбирам, че Вие имате притеснения какъв тип реактори ще бъдат използвани в новата българска ядрена мощност. Надявам се, че не сте лобист нито за единия, нито за другия вид. Искам само да ви кажа основния мотив за това да бъде избрана технологията на леката вода за типа реактор, който ще бъде използван в АЕЦ “Белене”.
Основният мотив, госпожо Банкова, е, че България има ядрена енергетика от 30 години и има хиляди български специалисти, които познават една технология. Тази технология е безопасна. Тази технология е масовата в Европа. От данните, които ще Ви прочета, Вие ще научите подробности за това как технологията, която българското правителство избра, има два плюса – първо е най-познатата и най-използваната в Европа, и, второ, българските специалисти познават нея.
Ако Вие, госпожо Банкова, като народен представител желаехте да бъде използвана такава технология, където българските специалисти да трябва да ги изпращаме в Румъния или в Южна Корея, за да се обучат как да използват новата технология, аз не искам! В Софийския университет има специалност “Ядрена физика”, в Техническия – “Ядрена енергетика”. Там има създадена практика за всичките тези години. И аз искам да бъдат увеличени бройките на студентите в тези два университета и съответно на тези, които биха могли да работят в българските ядрени мощности.
Понеже казахте и още нещо, че не можело АЕЦ “Белене” да бъде построено до 2010 г. вероятно Вие не сте ме чули правилно, когато аз казах, че целта е първият реактор, първият блок на централата да бъде пуснат в експлоатация през 2010-2011 г. Смятам, че това е абсолютно изпълнимо и смятам, че това ще се случи. А вторият блок – да бъде пуснат през 2015 г.
Госпожо Банкова, колко ще струва АЕЦ “Белене”, а понеже това е свързано и с въпроса на господин Мазнев, ще кажа, че това ще се разбере само тогава, когато по обществената поръчка, която беше стартирана преди няколко дни за проектант, строител и доставчик за втората ни атомна електроцентрала се подадат офертите и бъдат оценени най-добрите оферти.
Към днешна дата прогнозите точно на “Делойт и Туш” – а те са официален консултант на Българската национална електрическа компания по финансовата част на този проект, са, че проектът ще струва около 2,5 млрд. евро. Към днешна дата също така се прави оценка, проверява се оценката, която е направена на наличната инфраструктура, на активите на АЕЦ “Белене” и възможностите тази инфраструктура да бъде използвана в бъдеще по този проект. Но, понеже така би могло това да прозвучи като политически закачки – Вие казахте едно лъжливо твърдение, а аз отговарям с две истини, по-добре е да Ви прочета и още няколко факта, които са свързани с реалностите, в които живеем.
Преди това, госпожо Банкова, искам да Ви припомня няколко нещица.
Първо, никой не затваря АЕЦ “Козлодуй”, а спираме трети и четвърти блок.
Госпожо Банкова, спираме ги не защото са опасни и Вие го потвърждавате и го знаете, а защото в миналото първо господин Шеваршидзе, а после едно правителство начело с господин Иван Костов, са подписали един документ от името на България, който еднозначно е задължил България да затвори блокове от едно до четири.
Бързам веднага да допълня: госпожо Банкова, аз съм оптимист за АЕЦ “Белене”! Никой не бива бъдещата история или бъдещето днес да го чертае в черни краски! Аз съм оптимист, повтарям! Даже и като министър на енергетиката могат да Ви повторя още три пъти: оптимист съм! И да вървим нататък.
На втория Ви въпрос, госпожо Банкова, ще кажа, че в Европа в момента се експлоатират 166 леководни реактора, които са 81,77% от общия брой експлоатирани реактора. Леководните реактори са с обща инсталирана мощност от 156 хил. 896 мгвт или 85,36% от общо инсталираните ядрени мощности в Европа.
В момента в Европа се експлоатира само един реактор с тежка вода тип “Канду” с инсталирана мощност 706 мгвт, който представлява 0,49% от общия брой на реакторите и 0,38% от инсталираните ядрени мощности. Все пак това са реакторни инсталации, които като цяло се експлоатират в шест държави по света, една от които е Канада. В Румъния е построен един блок. Има планове за втори и трети. В Южна Корея има четири реактора, един в Аржентина, както и реактори в Пакистан и в Индия. В света има 32 блока с реактори – канален тип, използващи тежка вода под налягане и общият експлоатационен опит е повече от 700 реакторни години. Това не е повече от 10% от експлоатационния опит, който имат реакторите с лека вода под налягане.

Същевременно действащата нормативна база и лицензионната практика на Агенцията по ядрено регулиране не позволява лицензирането в България на ядрена инсталация с положителен коефициент на радиоактивност. Във връзка с усилията за неразпространение на ядрени оръжия се подхожда много внимателно към технология, използваща природния уран като гориво, защото е установено, че те лесно стават основа за разработване на ядрени оръжия, какъвто беше случаят в Индия, Пакистан и т.н., госпожо Банкова. Пак Ви казвам – изборът на технология, най-важният мотив за мен като министър на енергетиката, беше опитът на всички онези хора, които са построили, работили са, работят и ще работят в "Козлодуй". На този опит, защото това по оценка струва много, много, много повече от 2 милиарда, 4 милиарда, 107 милиарда. Този опит е платен. Това образование е платено от всички ни и това образование трябва да бъде използвано, госпожо Банкова, а не да бъде разхищавано. И това е основната причина аз, като министър на енергетиката, да поддържам технологията на леката вода. Благодаря ви много.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
Госпожо Банкова, ако желаете реплика, заповядайте.
СТЕЛА БАНКОВА (независим): Добре е да не се блудства с думата "оптимизъм".
Бих искала да Ви кажа, господин министър, че аз не гласувах против процеса на евроинтеграция. Аз заявих, че подкрепям нашето членство като достоен и равноправен партньор в Европейския съюз.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Това става само с гласуване, а не с думи.
СТЕЛА БАНКОВА: Аз гласувах против чл. 30, който гласи затваряне на четирите реактора. Има разлика.
Само преди дни Организацията на Обединените нации обяви, че светът е застрашен от недостиг на електричество. Затова ООН съобщи, че до 2030 г. трябва да се вложат 16 трилиона долара за нови мощности. При това положение България затваря четири реактора, които по сегашни цени, ако се построят, ще струват над 15 милиарда долара. Освен това България губи 9 млрд. 200 млн. долара от затварянето на АЕЦ "Козлодуй". Ето още една причина, която ме принуди да гласувам така. България губи 9 млрд. 200 млн. долара от затварянето на четирите реактора на АЕЦ "Козлодуй".
Господин министър, не мога да отмина и поредната скандална идея на вашето правителство. След като приватизирахте всичко в енергетиката, което даваше печалба на българската държава, сега възнамерявате да приватизирате и 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй". Тази Ваша идея се опитвате да реализирате чрез смесено дружество между 5 и 6 блок на "Козлодуй" и все още непостроената АЕЦ "Белене". Държавата ще има 51 процента участие. Чии ще бъдат останалите 49 процента, господин министър?
И да завърша – това ли ще бъде последното постижение на енергийната мафия в България? Това е мнение на българите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Банкова! Мнението на българите е:
Първо, Севлиевски не идва от енергийната мафия, защото никога не се е занимавал с енергетика.
Второ, България, доколкото има енергийна мафия, то от ден на ден тази енергийна мафия става доста по-слабичка. Бих могъл да Ви кажа и друг път бих могъл да Ви дам и факти. Питайте даже господин Божинов, който седи на първия ред, и те се опитват да му се качат на главата с разни причудливи идеи.
Госпожо Банкова, пак Ви казвам, човекът, който Ви съветва, нищо не разбира и само спекулира. Този човек Ви лъже като влашки циганин, казах "влашки" – то може и други да се кажат, защото 5 и 6 блок са на р. Дунав. Извинявам се на тези, които смятат, че това е лошо. Наистина се извинявам – лошо изречение казах, но Ви лъжат много. Лъжец голям е този, който Ви лъже. Никакво решение няма за приватизация на 5 и 6 блок. Казвам Ви: всичките онези спекулации на разни хорица, които някога са си мислели как да структурират новата ядрена компания, така че да влияят върху избора на бъдещия доставчик и изпълнител, горе-долу ми се струва, че съм ги полял със студена вода.
Госпожо Банкова, не знам дали Вие сте щастлива, но последните няколко седмици имаше бая мераци "Белене" да не се случва въобще, да се отлагала процедурата не знам си защо и т.н., и т.н. Казвам Ви, госпожо Банкова, по-добре ми се обадете на мен, знаете ми телефоните, да Ви кажа истината. Никой не възнамерява да приватизира 5 и 6 блок.
Второ, госпожо Банкова, когато говорим, че искаме АЕЦ "Белене" да бъде построена по схемата на публичночастно партньорство, това не означава приватизация, а означава една нова компания да бъде структурирана по такъв начин, че в нея капиталът да бъде контролиран 51 процента от българската държава и 49 процента да бъдат предложени по публична процедура, каквито в цял свят има доста модерни. Те и в България вече така се правят – за потенциални инвеститори, които да запишат останалите 49 процента.
В решението на Министерския съвет по същество за изграждане на втора атомна електроцентрала, госпожо Банкова, е записано изрично каква ще бъде правноорганизационната формула при реализация на новата ядрена електроцентрала. Ще има решение на Министерския съвет. Като има решение на Министерския съвет, това означава, госпожо Банкова, че всички ще го знаят и че ще има задълбочен дебат.
Днес не бива да се спекулира. Аз мога да ви кажа още 107 варианта как би могъл или какво предлагат консултантите за реализация на проекта "Белене". Но те са в начална фаза и когато са извадени от контекста, биха могли да означават много неща. Моля Ви, госпожо Банкова, да не използваме българската ядрена енергетика за, няма да слагам прилагателното за тип политика, което поне на мен не ми харесва и съм сигурен, че и на българите не им харесва.
Важното нещо днес е, че България е ядрена държава и ще продължи да бъде ядрена държава. България има интелектуален капацитет да построи нова ядрена мощност и в България вече има българи, които знаят как да структурират и да финансират такъв проект. Това е голямата новина, госпожо Банкова. Вече има българи, които знаят как се строи, а не как се разхищава. Вече има българи, които знаят как се структурира проект за над 2 млрд. евро. Това е голямото качество и големият резултат от българския преход, въпреки всичките му недостатъци и болежки. Това е. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, министър Севлиевски.
С това приключихме процедурите, свързани с един енергиен източник. Сега преминаваме към друг енергиен източник, благодарение на питането на народния представител Иво Атанасов.
Заповядайте, господин Атанасов.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър Севлиевски, преди малко Вие заявихте от трибуната: ако потребителят не си пази интересите, няма кой да му ги пази. Не зная дали си давате сметка колко точна характеристика направихте на четиригодишното управление на правителството на господин Симеон Сакскобургготски. Наистина въпреки Закона за защита на потребителя, въпреки всичките усилия, поне така се вижда публично – от медиите, потребителят, човекът в България е оставен да се бори сам с пазарните и с всички други стихии.
Типичен пример е въпросът, който постави госпожа Стела Банкова за електроразпределителните дружества. Още когато те бяха държавни, така се правеха обществените поръчки от Министерство на енергетиката, че българският производител да не може да участва. По този начин и заводът в Драгоман, и заводът в Никопол са в едно състояние, което трудно ще прескочат. Тази политика на обезбългаряване наблюдаваме и в питането, което сега ще отправя към Вас.
По тази тема съм говорил многократно, задавал съм питане към вицепремиера господин Николай Василев, правил съм от трибуната декларация от името на Парламентарната група на Коалиция за България. Става дума за приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол" и свързаната с това съдба на въгледобива в региона. Още когато беше обявена процедурата за конкурс за приватизация на топлоцентралата, общинските съвети в Бобов дол, Дупница, Кюстендил, синдикатите, няколко народни представители от региона, миньорите се обявихме срещу този начин на приватизация, защото в условията на конкурса нямаше залегнало изискване бъдещият купувач да ползва местните въглища. Това криеше рискове в различни посоки, но най-вече свързани с това, че новият купувач, както се знае, най-добра оферта дава гръцката държавна електрокомпания, би могъл да използва гръцките въглища. Искам да ви кажа, че този отрасъл – въгледобивът в Гърция – е много развит и в това отношение страната е на второ място в Европейския съюз. Би могло бъдещият купувач да смени горивната база – от местни въглища на газ – и по този начин 11 хиляди миньори от 16 въгледобивни мини в югозапада да останат без работа. В процеса на приватизацията, на промените в България стотици хиляди хора останаха без работа, но в случая просто няма повече накъде да се отстъпва.
Когато БСП загуби властта в края на 1996 и началото на 1997 г., в мини "Бобов дол" работеха 9600 души, сега работят 2700 – три пъти по-малко. Това е резултатът от усилията на двете десни правителства – на господин Иван Костов и на господин Симеон Сакскобургготски.
Затова си позволявам да отправя и към Вас питане, което е задавано от миньорите многократно – и на 27 април, когато те блокираха центъра на София в деня, в който трябваше да се отворят офертите на кандидатите за покупка на топлоцентралата, и през тази седмица: каква ще бъде съдбата на въгледобива в Югозападна България?
Оповестени са някои решения, но информацията, която се получава чрез медиите, е доста противоречива и затова аз искам да чуя от Вас: ще има ли закриване на мини в Югозападна България след приватизацията на ТЕЦ "Бобов дол" и ще има ли нови, хиляди миньори, съкратени в резултат на този начин на приватизация? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Атанасов.
Господин министър, заповядайте за отговор на питането. Можете да разполагате до 10 минути.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Господин Атанасов, господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Атанасов като народен представител с 15-годишен опит знае много добре кога какъв въпрос да зададе и знае много добре какво точно трябва да каже преди избори.
Господин Атанасов, днес темата за бъдещето на миньорите в Югозападна България е особено актуална. Тя е особено актуална, защото, за голямо съжаление, не е била актуална дълги години. Тя не е била актуална, господин Атанасов, и преди дясното правителство на Симеон Сакскобургготски, и преди дясното правителство на господин Иван Костов. Само искам да Ви кажа: надявам се, че в следващата седмица онези хиляда лева, дето господин Шиляшки ги е обещал, пък не ги дал, аз най-накрая ще ги дам заедно с госпожа Христина Христова - понеже ми се струва, че и Вие сте имали такъв въпрос или може би някой от другите народни представители.
Днес ще се опитам да бъда изключително пестелив, господин Атанасов, поради една-единствена причина. Агенцията по приватизация трябва да излезе с решение по предложенията за приватизация на ТЕЦ "Бобов дол". Аз не бих желал да кажа повече от това, което съм казал преди няколко дни пред миньорите, пред синдикатите, което казвам през последните седмици. Задължение на министъра на енергетиката и на Министерство на енергетиката и енергийните ресурси е да се грижи за възможности енергийният баланс на България да бъде гарантиран и да бъде пазен, да има такива енергийни източници, които, ако днес изглеждат икономически неефективни, то при една криза в други енергийни източници те стават веднага ефективни и да бъдат използвани.
Такива са въглищата, които се добиват в Югозападна България. Всички знаят, че днес тези въглища са икономически неефективни. Но българската държава чрез българското законодателство, първо, е задължила Министерството на енергетиката да се грижи тези енергийни източници да бъдат пазени и да бъдат използвани. Защото те могат да бъдат пазени, само ако се използват. След като имаме и ТЕЦ "Бобов дол", който е изграден, за да използва точно такива въглища от този регион, то трябва да се направи пряката връзка, а пряката връзка я дава Законът за енергетиката – чл. 4, където се дава възможност министърът на енергетиката да определи годишна квота за електроенергия, която да се изкупува от обществения доставчик, днес Националната електрическа компания, електроенергия, която се добива от местни енергийни източници. Тази енергия по директиви и по българския закон е до 15 процента.
На база доклада, проучванията и на база всичките данни моето решение е да подпиша такава заповед за около 2 млрд. квтч електроенергия, произведена от ТЕЦ "Бобов дол", което означава, че миньорите ще имат точно толкова работа, колкото са имали тази година, ще имат толкоз и догодина. Никой не може да наруши този закон. Плюс това, господин Атанасов, Вие знаете много добре, че комисията на господин Шушулов – Държавната комисия за енергийно и водно регулиране – издаде едни насоки и в тези насоки пише колко блока на ТЕЦ "Бобов дол" докога биха могли да работят, ако не са направени съответните екологични инвестиции. Тези екологични инвестиции – има различни оценки, но днес ми се струва, че няма причина да ги правя.
Господин Атанасов, струва ми се, че всички в България знаят: първо, българските мини трябва да се модернизират и преструктурират. Предполагам Вие знаете, че приватизационната процедура за мини "Бобов дол" вероятно скоро ще бъде обявена от Агенцията по приватизация. Моята информация е, че оценката, правният анализ и концепцията са налице и много е вероятно скоро Агенцията по приватизация да направи такава обява.
Що се касае до гаранциите на труд, които зависят от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, свършил съм си работата, цялото министерство си е свършило работата и оттук нататък зависи от частниците в тези мини, от държавата в мини "Бобов дол" най-вече и вероятно от бъдещия собственик на мини "Бобов дол".
Вие знаете, че общественият интерес изисква да бъдат пазени тези въглища, за да могат да бъдат използвани, не дай си, Боже, ако цените, да кажем, на петрола станат още по-високи и тогава тези въглища веднага ще станат ефективни и т.н.
Благодаря ви много, че ме изслушахте. Бих могъл да ви дам и много конкретна информация, но ми се струва, че към този момент това е достатъчно, говорихме го вече многократно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
Господин Атанасов, имате възможност или за уточняващи въпроси, или директно за отношение към отговора.
Въпроси – заповядайте.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председателю.
Уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър Севлиевски, забелязах, че Вие почти с каменвлаховска стръв пресушихте водата от чашата на госпожа Камелия Касабова, но все пак Ви умолявам да бъдете по-концентриран. Първо, обиждате власите и циганите, второ, ми приписвате неща, които никога не съм казал.

Ще Ви задам два въпроса, без да коментирам твърдението Ви, че преди 1996 г. никой не се е грижил за миньорите, тъй като в Бобов дол много добре знаят, че те получаваха 400 лв. пенсия, не говоря за заплатите. И ако Бобов дол се разви като град, то стана тъкмо в онова време, за което Вие казвате, че никой не се е грижил за миньорите и въгледобива.
Екологичната страна на въпроса е много важна и първият ми уточняващ въпрос ще бъде тъкмо за сероочистването, защото е ясно, че местните въглища съдържат голямо количество сяра. Защо за два от блоковете са спазарени условия сероочистването да стане до 2014 г., а за третия блок инсталациите за сероочистване трябва да се въведат до средата на 2006 г.? Това означава, че каквото и да се прави с централата, един от блоковете ще трябва да бъде закрит след година или малко повече.
Вторият ми въпрос е свързан с реакциите в Гърция по повод възможната приватизация или спиране на приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”. Не се ли опасяваме – разбира се, това не е точно във Вашия ресор, извинете ме за тази дума – от европейски скандал по повод приватизацията на ТЕЦ “Бобов дол”, тъй като гръцката държавна компания издава най-добрата оферта от 70 млн. евро, но сега е възможно тя да не получи централата? Един скандал с европейски измерения как би се отразил на България според Вас като човек, който много е ходил в Европа, не само на яхтата в Монте Карло? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Господин министър, имате възможност за отговор на тези въпроси в рамките на пет минути. Заповядайте.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: На последния Ви въпрос най-добре е да отговори господин Бангачев. Нямам намерение да влизам в обичайното поведение на български политици, които говорят по всяка една тема и по всеки един повод. За приватизацията в България отговаря Агенцията за приватизация.
Иво Атанасов (КБ, от място): Вие сте министър по всяка една тема!
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: За съжаление, господин Атанасов, не съм министър по всяка една тема, а само министър на енергетиката и енергийните ресурси.
Иво Атанасов (КБ, от място): Съгласен си на всичко, за да станеш министър!
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Вие знаете, че в насоките, определени от господин Шушулов, един от блоковете на централата в Бобов дол ще бъде за студен резерв. За това дружеството ще получава заплащане. Сероочистките трябва да бъдат направени и аз се надявам, че ще бъдат направени. Вероятно ако говорим за необходимите финансови средства за рехабилитация на остарелите производствени мощности на трите блока на централата, ще бъдат необходими около 70 млн. евро, а необходимите инвестиции за привеждане на централата в съответствие с екологичните изисквания по Глава “Енергетика” по европейските директиви и Протокола от Киото, са вероятно в размер на 45 млн. евро за трите блока. Както вече знаете, има договорени преходни периоди за вредните емисии от ТЕЦ “Бобов дол”. Вие ги споменахте. Те са следните:
Първи блок трябва да е в съответствие с екологичните изисквания до 2007 г., тоест няма преходен период. За втори блок той е до 2011 г., а за трети блок – до 2014 г. Ако не друго, това показва, че до 2014 г. тази централа ще работи и в нея ще могат да се ползват въглища, които се добиват в мините в Югозападна България. Разбира се, час по-скоро трябва да започнат програмите за рехабилитация и за екологични инвестиции.
Вие знаете това. Затова по принцип е обявена приватизацията – някой друг да направи инвестициите, а не българската държава. Днес тя да ги прави в българските енергийни дружества.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин министър.
Господин Атанасов, желаете ли да изкажете отношение към отговора? Заповядайте.
Иво Атанасов (КБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа! Уважаеми господин министър Севлиевски, действително не сте министър по всяка тема, но бяхте готов да станете министър на всяко министерство.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Надали, защото иначе щях да стана.
Иво Атанасов: Това е проблем на Новото време, вече известен на цяла България. Сигурно затова се отказахте от мажоритарния кодекс. Но както и да е.
Още през 2003 г., когато имаше предложение на правителството централата да се приватизира чрез Фондовата борса и под натиска на миньорите правителството беше принудено да отстъпи, трябваше да стане ясно, че в рамките на мандата си, търсейки начин за приватизация, трябваше да намерите такъв, който да осигурява заетост на миньорите в Югозападна България и който да запази местната горивна база. За съжаление правителството на Симеон Сакскобургготски докара нещата дотам, че сега няма просто полезен ход. Нито е добре сделката да се финализира, нито е добре да се спре приватизацията. Ако се финализира, най-вероятно местните въглища ще бъдат изтикани на заден план, купувачът – гръцката държавна компания, ще работи с въглищата, които добива само на 150 км от Бобов дол и съдбата на хиляди миньори е много лоша. Ако приватизацията бъде спряна, това означава, че за нов конкурс ще отиде оттук нататък още една година поне. През това време сероочистките на трети блок не е възможно да станат готови. Значи единият блок си заминава. Остават много малко години, през които новият купувач ще може да експлоатира централата. Така че твърде вероятно е и новият купувач при нов конкурс да не прави сероочистващите инсталации. Това можеше да бъде решено в рамките на този мандат, но вашето правителство постъпи така, че вече и едно следващо правителство, колкото и добро желание да има да реши въпроса, обективно няма да бъде в състояние да го направи.
НДСВ има двама много дейни депутати в област Кюстендил. Но дейни в какво? – В усвояване на парите от тъй наречените малки демонстрационни проекти, в построяването на чешмички, алейки, беседки и къщичка на Баба Яга, споменавана многократно от нейното построяване, но не са решили нито един важен инфраструктурен проект на област Кюстендил. Ако се допусне такава приватизация на централата, която да доведе до срив на въгледобива в Югозападна България, хайде изчислете, господин Севлиевски, Вие сте специалист в това отношение – колко къщички на Баба Яга трябва да се построят, за да се компенсира този неприятен за населението в нашия регион факт. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Атанасов.
Последният актуален въпрос към министър Севлиевски за днес е от народните представители Стефан Мазнев и Иван Николаев Иванов.
Заповядайте, господин Иванов, да развиете Вашия въпрос.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, правителството, на което Вие сте член от около три месеца, стана наистина пословично със своята непрозрачност при вземане на решенията, осъществяване на договори и сделки. Така беше с купуването на софтуера от “Майкрософт” от министър Калчев за 13 млн. 600 хил. долара, когато беше грубо нарушен Законът за обществените поръчки. Така стана с концесията за автомагистрала “Тракия”, където грубо беше нарушен Законът за концесиите, тъй като тя беше дадена без търг или конкурс. За тази магистрала впрочем Демократи за силна България вчера сезираха и главния прокурор, като посочиха 14 закононарушения и вреди за България.
Уви, господин министър, по същия път тръгва и решението за строеж на АЕЦ “Белене”. Като казвам “тръгва по същия път”, имам предвид по пътя на непрозрачността и на неинформираността. Това е именно поводът за нашия актуален въпрос.
Ще кажа на колегите каква е историята на този въпрос. На 24 юни 2004 г., т.е. преди една година, на закрито заседание Министерският съвет взема решение относно АЕЦ “Белене”. Това не е решението от 29 април, а от 24 юни. Водени от духа и текста на Конституцията и по-специално чл. 62, който повелява, че Народното събрание упражнява контрол върху решенията на изпълнителната власт, в това число и на правителството, двамата с господин Мазнев на 7 юли с нарочно писмо, заведено с изходящ номер, поискахме от господин Сакскобургготски да ни се осигури достъп до решението за АЕЦ “Белене”.
Беше ни отговорено с мълчание, присъщо на един министър-председател, който се изживява като цар. Наложи се да му зададем и актуален въпрос, това стана на 20 юли, отново питане какви са правните основания решението да бъде засекретено и какъв е редът, по който ние като народни представители можем да се запознаем с него. Отново мълчание от страна на министър-председателя, но този път, забележете, шефът на кабинета Ради Найденов ни отговори. Без да казва, че решението е секретно, той каза, че липсват правни основания за удовлетворяване на искането ни.
Мисля си какви могат да бъдат причините това прословуто решение да е толкова секретно. Какво се крие всъщност от народните представители? Касае се за решение за най-големия инфраструктурен проект на България за следващото десетилетие. Може би се крие това, че решението за АЕЦ “Белене” е икономически необосновано и финансово необезпечено? Може би се крие това, че реалната цена на електроенергията ще бъде всъщност два пъти по-висока от обявената, като се отчетат средствата за инфраструктурата, за съхраняване на радиоактивните отпадъци, както и за отработеното гориво и накрая разходите по извеждането от експлоатация на реакторите. Всичко това влиза в цената.
По тази причина, господин министър, се обръщаме към Вас отново с настойчивото питане, което беше зададено и към Вашия предшественик, а именно на какво основание е засекретено приетото решение на Министерския съвет от 24 юни 2004 г. за по-нататъшни действия по проекта за АЕЦ “Белене”? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, колега Иванов.
Господин министър, заповядайте за отговор на актуалния въпроси.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Иванов, уважаеми господин Мазнев, дами и господа народни представители! Господин Божинов, наистина благодаря, че отдавате такова голямо внимание, като сте през цялото време в залата, докато аз отговарям.
Господин Иванов, за АЕЦ “Белене” толкова неща са се казали и толкова неща чух напоследък, че вече и аз май започнах да губя връзка кое е истина и кое не е истина.
Първо, да вземем фактите такива, каквито са. Има решение на Министерския съвет от април месец, откакто аз съм министър, за изграждане на втора атомна мощност. Това решение е ясно. И понеже говорихте за непрозрачност и за непубличност, струва ми се, че публичните презентации, които бяха направени от Министерството на енергетиката на тема Проекта “Белене”, са ако не достатъчни, то немалко. Струва ми се, че всички въпроси, които касаят АЕЦ “Белене”, са обсъждани поне през последните 60 дни с Консултативния съвет по АЕЦ “Белене”, където, както вие знаете, има двадесетина професори, които са добри специалисти и добри общественици.
Да ви кажа фактите по въпросното решение. Вие говорихте за решение на Министерския съвет, което е засекретено и което Вие казахте, че е от 26 юни 2004 г.
Такова решение няма. Решението не е маркирано с гриф “Секретно”, а с гриф “За служебно ползване”. Разбирам, че нюансът секретност винаги създава драматургия и настроение, че нещо е изключително тайно и зад тази тайна се крие някаква глупост, но ми се струва, че в този случай нещата са малко пресилени. Аз съм убеден, че Вие знаете предвидената от закона съществена разлика в статута на документите, които са класифицирана информация на базата на грифа, който носят. Разликите са очертани в детайли в чл. 25 и чл. 26 от Закона за защита на класифицираната информация. По закон органът, създаващ съответния документ, е компетентен да определи конкретен свой акт, визирам протоколно решение на Министерския съвет по т. 37 от Протокол № 24 от 24 юни 2004 г., като класифицирана информация. Явно в случая Министерският съвет е преценил, че това е необходимо. Причината за това е вероятно и фактът, че докладът, на базата на който е взето решението, и съпътстващите го материали носят гриф “За служебно ползване”. Решението съставлява класифицирана информация и е маркирано с гриф за сигурност “За служебно ползване” съгласно разпоредбите на чл. 31, ал. 1 във връзка с чл. 26 и чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация.
Уважаеми господин Иванов, надявам се, че тази информация ще Ви бъде полезна и сега, и за в бъдеще да изясните точно дали някой, който е трябвало да Ви отговори по този конкретен въпрос преди една година, го е направил правилно или неправилно.
Когато говорим за “Белене” днес, трябва да знаете, че няма по-прозрачен проект в Министерството на енергетиката от Проекта “Белене”. И мисля, че ежедневно давам доказателства за това. Ако Вие имате необходимост от допълнителна информация или от такава информация, която не е достигнала до Вас и Вие смятате, че тя ще бъде полезна за Вас, за Вашите избиратели, за избирателите на всичките Ви колеги, аз съм готов да я предоставя. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Давам думата за реплика на народния представител Иван Иванов.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, аз не знам дали някои от колегите в залата разбраха, аз лично не разбрах истинските мотивите решението да бъде засекретено. Вие се позовахте на Закона за защита на класифицираната информация, познавам го отлично. На него се позова и господин Ради Найденов. Но аз питам защо по същество, когато се говори за сделката, бих казал, на века, по Ваши собствени думи за над 2,5 млрд. евро първоначална оценка, Министерският съвет крие документи, които трябва да са публични? Не може една търговска сделка, каквато е в крайна сметка строежът на АЕЦ “Белене”, да бъде скрита зад стените на Министерския съвет. Това е непочтено към българските граждани!
На второ място, господин министър, понеже в отговор на госпожа Банкова Вие споменахте, че Шеваршидзе и правителството на Иван Костов са определили сроковете за затваряне на АЕЦ “Козлодуй”, длъжен съм да Ви отговоря, че е грозно да се лъже от трибуната на Народното събрание. Вие като министър сте длъжен и съм убеден, че знаете добре иначе ще го покажа на журналистите отново, че съгласно договорените позиции от правителството на Иван Костов имаше отворена опция за 3-ти и особено за 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. Друг е въпросът, че правителството Сакскобургготски не спази нито решението на Народното събрание, което съвсем ясно говори, че е необходимо да се обвърже извеждането на блокове 3-ти и 4-ти от експлоатация, което да не предхожда пълноправното членство на България в Европейския съюз, нито след това и решението на съда.
Не може от трибуната на Народното събрание, господин министър, да се говори като на предизборно събрание. Ето, документите са пред мен, ако искате, ще ги цитирам отново.
По отношение на конкретния въпрос, който Ви зададох. Непрозрачността винаги внушава на хората, включително и на нас народните представители, че се защитават корпоративни интереси и това един ден ще проличи. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин министър.
МИНИСТЪР Мирослав Севлиевски: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Искам само да допълня, че и някога някъде, някаква непрозрачност да е имало по Белене, то тази непрозрачност и каквото е липсвало аз съм го извадил. Знаят го всички и всички, които са дошли да се поинтересуват от него. Обявена е вече тръжна процедура, или процедура за избор на проектант, строител и доставчик на втората ядрена мощност. До средата на м. юли, живот и здраве, ще бъде проведена преквалификацията и, надявам се, че в началото на м. януари 2006 г. от правителството, което ще бъде тогава, ще бъде избран крайният победител и тогава пътят на България към нова ядрена мощност, освен че е павиран досега, ще бъде постлан с червен килим. Истината, господин Иванов, е, че е важно килимът не само да е червен, а да е с българското знаме и всички да се радват на този проект.
За другите неща, да не се връщаме в историята, днес е по-добре да гледаме напред.
И понеже господин Атанасов, който тъкмо излезе, се опита да внуши, че някой или по-скоро аз съм бил махмурлия или нещо от този род, искам да му задам въпрос той пие ли алкохол, защото аз не съм пил през последните двадесет години. И е хубавичко, когато се правят такива внушения, да се знае малко предистория. А за водата, студената вода за господин Атанасов ще дойде на изборите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Севлиевски.
С това се изчерпват за днес всички актуални въпроси и питания към министър Севлиевски.
Преминаваме към питанията към заместник министър-председателя и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев, когото ще помоля да заеме своето място.
Първото питане е от народните представители Иван Николаев Иванов и Евгени Стефанов Чачев относно българското участие в Проекта “ГАЛИЛЕО”.
Заповядайте, господин Иванов, за да развиете вашето питане.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Уважаеми господин министър, въвеждането на високо интелигентни системи за управление, контрол и безопасност на транспортната система е един изключително важен приоритет в Европейския съюз и се надявам, че Вие споделяте това мнение. В това отношение ключов проект се явява сателитната радио-навигационна система “ГАЛИЛЕО”. Убеден съм, че Вие сте запознат, че този проект е приоритет № 1 на Европейската комисия до 2015 г. Явява се и гръбнак на програмата за научни изследвания в обединеното европейско научно пространство, съгласно Шестата рамкова програма.
Защо това е така? Преди всичко към настоящия момент до голяма степен, първоначално военизираната американска система GPS и руската система GLONASS запълваха пространството на тази високотехнологична мобилна връзка. Европейският съюз отговаря на предизвикателството с Проекта “ГАЛИЛЕО”, който трябва да бъде финансиран до голяма степен от Европейската инвестиционна банка.
Говорейки, че това е първи и най-важен проект, това се дължи, първо, защото Вие знаете, че неговото приложение ще бъде една революция във всички области на транспорта. Позиционирането на всеки обект, независимо дали това е кораб, пътно превозно средство, влак, самолет, ще бъде извършено перфектно с една система от спътници – 30 спътника, които ще бъдат стационирани над Европейския материк. До голяма степен въвеждането на тази система ще обезсмисли това, което мисли да прави сега концесионерът по магистрала “Тракия”, а именно създаването на система от над 30 TOLL-пункта за вход и изход на магистралите, защото движението на всяко превозно средство ще бъде контролирано и по определен начин, чрез един евтин уред, вграден в колата, ще може да се знае кога стъпва на магистралата и кога излиза от нея. И ще се получи така, че огромните средства, които ще бъдат хвърлени за такова строителство, след това ще трябва да бъдат добавени средства, за да бъдат разрушавани тези паметници на безумието с отдаването на магистрала “Тракия” на концесия.
Не само това, аз искам да подчертая, че един въпрос, по който Вие би трябвало да имате отношение, това е Параходство “Българско речно плаване”. И в изказването в пленарната зала изтъкнах, че в Стратегията за приватизация беше необходимо да се запише създаването в Русе на този регионален център, който след това да бъде използван като българската база и изобщо в рамките на Югоизточна Европа за въвеждането на системата “ГАЛИЛЕО”.
Това, което прави впечатление, господин министър, - пред мен на банката стои едно обширно интервю на заместник-министър Касидова – е, че нито Вие, нито Вашите заместници, включително и в транспортната стратегия, аз не открих да е отделено необходимото внимание по този проект, по който работи интензивно целия Европейски съюз и по който страни са както 15-те страни на Стара Европа, така и 10-те новоприети, така и България и Румъния. България изостава технологично не само по отношение въвеждането на компютърно обучение, за което сега се закупуват компютри, за да се търси начин да се реши този проблем, но изостава безвъзвратно именно във въвеждането на модерната телекомуникационна технология във всички области на индустрията, услугите и земеделието.
Това, бих казал, макар и остро, но безхаберието по отношение на бъдещето на българската навигационна система ще се отрази непоправимо, защото България ще изпусне не само директно предоставените средства, включени в Проекта “ГАЛИЛЕО”, а те са 160 млн. евро за българската страна, но средствата за навигацията по Дунав, с оглед целия контрол на навигацията от Констанца до Ротердам да се извърши чрез спътник. Ние там не сме направили нищо. Българската общественост не е информирана. За Вас това сякаш не съществува.
Това ме кара, господин министър, заедно с моя колега Евгени Чачев да Ви зададем въпроса: какво е до момента участието на Република България в разработването на Проекта “ГАЛИЛЕО”? С какво финансиране? Какви са перспективите за по-нататъшното ни участие в този процес?
Искам обаче да допълня: отговорете ми какво е направено и към момента, а не само какво се предвижда за в бъдеще, защото България, ако в момента не е направила бекграунда за силно участие, тя ще бъде изоставаща и в бъдеще. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин министър, заповядайте да отговорите на питането в рамките на 10 мин. пленарно време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов и уважаеми господин Чачев! Господин Иванов, най-напред бих започнал с част от Вашите думи, че България изостава технологично. Между другото, не мога да отрека това със следните уговорки: ясно е, че в част от технологиите България не е на нивото на Западна Европа и в някои случаи е още по-назад пък от други световни лидери. Не бих се съгласил обаче, че през последните две или четири години се е натрупало такова изоставане, а бих казал, че сега за пръв път започна да намалява това изоставане.
Ще Ви дам няколко кратки примера, след което ще се насоча към темата, която Вие повдигнахте. Темата за Проекта “ГАЛИЛЕО” обединява наистина в едно и транспорта, и телекомуникациите, и информационните технологии, тоест целия ресор на Министерството на транспорта и съобщенията. Ще Ви припомня, че само за последната година в областта на телекомуникациите имаме може би повече свършена работа от, да кажа ли, десет години преди това. Тук няма да споменавам какво беше приватизирано и каква е ролята на частния сектор, но: увеличение в пъти броя на мобилните абонати. През тази седмица, уважаеми господин Иванов, Комисията за регулиране на съобщенията издаде три лицензии за UMTS. Това е трето поколение мобилна телефония. България беше на опашката в Европа, но ще видите, че когато реално заработят при нас новите видове мобилни телефони, ние няма да сме последните и от най-изостаналите в Европа, а това досега не беше така.
Вие споменахте и Ви благодаря, че може би за първи път, по моя памет, с положителни думи процеса на компютризация. Благодаря Ви за това. Бих искал още да Ви информирам по този проект, че всички училища в България ще бъдат компютризирани до края на тази учебна година. До следващата, 2006 г., всяко едно българско училище, да не говоря за висшите училища и университети, още тази учебна година ще има широколентов достъп до Интернет или Броекбенд и също така безжичен достъп до Интернет.
Що се отнася до Проекта “ГАЛИЛЕО”. Глобалните навигационни сателитни системи или GNSS, както са известни, използващи изкуствени спътници на земята, са едно от най-важните технологични постижения на човечеството на всички държави в края на миналия век. Функциониращите понастоящем системи – американската GPS, която Вие споменахте, или руската GLONASS са системи, основно с военно предназначение и под военен контрол. Поради обстоятелството, че руската система предлага на пазара ограничени приложения за граждански нужди, а американската е пълен монополист на пазара на навигационни сателитни услуги, Европейската космическа агенция и Европейската комисия обединяват още в края на 80-те години своите усилия в търсене на алтернатива на системата GPS.


Разработени са две програми – EGNOS (Европейска геостационарна навигационна допълваща система) и “ГАЛИЛЕО”. Тъй като EGNOS е предшественик на “ГАЛИЛЕО” и е първата европейска глобална сателитна навигационна система, програмата е реализирана съвместно от Европейската космическа агенция, Европейската комисия “Евроконтрол”. Тя се състои от три геостационарни сателитни станции и мрежа от 44 наземни станции и е в експлоатация от миналата година.
“ГАЛИЛЕО” пък е първата съвместна космическа програма на Европейския съюз и Европейската космическа агенция. Целта е създаването на независима европейска базова сателитна позиционираща и навигационна система за граждански нужди напълно конкурентоспособна и едновременно с това съвместима с досега съществуващите GNSS. Ще се състои от 30 сателитни станции, разположени в три околоземни орбити и глобална мрежа от наземни станции. Изстрелването на първия спътник от системата е предвидено за 2005 г., а експлоатацията ще започне след три години – 2008 г. Очакванията на Европейския съюз са през 2010 г. системата да се използва от може би над милиард потребители пряко и косвено.
Реализацията на програма “ГАЛИЛЕО” ще премине през следните фази.
В момента е започнала първата фаза и тя е фаза на разработка и валидиране. Необходимите средства са в размер на 1,2 млрд. евро и се осигуряват изцяло от Европейския съюз и от Европейската космическа агенция.
Втората е инсталационната фаза, която ще започне догодина и ще продължи две години в размер на 2,2 млрд. евро, които ще бъдат осигурени на базата на публично частно партньорство и ще има бъдещ концесионер на системата.
Третата фаза е фазата на търговска експлоатация след 2008 г. и в продължение на 20 години избраният концесионер в бъдеще ще отделя годишно по 220 млн. евро за функционирането и поддържането на системата.
Тъй като времето напредва, накратко ще ви запозная с част от услугите, които ще бъдат предоставени. Те са в пет основни групи: свободно предоставяни услуги, услуги, свързани с повишаване сигурността на живота, пазарно ориентирани услуги, обществено регулирани услуги и услуги за търсене и спасяване на хора в беда – тук говорим за морския транспорт, но не единствено.
Тъй като Република България все още не е страна-член на Европейския съюз и на Европейската космическа агенция, възможностите ни за участие в текущата фаза на разработка и валидиране на системата са твърде ограничени. На практика те се изразяват във възможността за участие в научноизследователските проекти. По тематичен проект “Аеронавтика и Космос” – на Шеста рамкова програма, по който са предвидени средства в размер на 100 млн. евро за програма “ГАЛИЛЕО”, както и в следващата Седма рамкова програма.
Усилията на нашето министерство за участие в програмата “ГАЛИЛЕО” са в следните две направления:
Първо, създаване на условия за по-успешно българско участие в рамковите програми на Европейската общност за научни изследвания и технологично развитие чрез повишаване на осведомеността на потенциалните групи участници относно европейските програми в тези области.
Затова, уважаеми господин Иванов, през м. януари 2005 г. Министерството на транспорта и съобщенията с подкрепата на Европейската комисия и с участието на Европейската космическа агенция организира двудневен международен семинар на тема “Използването на космическите технологии, възможности и предизвикателства на страните от Югоизточна Европа и Черноморския регион”. В този семинар взеха участие над 130 ръководители и експерти от половината европейски държави и повече, списъкът е дълъг, от цяла Югоизточна Европа, от всички важни институции и организации на Европейския съюз и от заинтересованите български и чуждестранни министерства. По наши впечатления този семинар протече успешно и е добра база за следващи събития.
Ще спомена две области на компетентност, които пряко ангажират Министерството на транспорта и съобщенията.
Първо, за разработване на приложения на експлоатация на глобалната навигационна сателитна система “ГАЛИЛЕО”. Министерството ще бъде регионален координатор за разработването на пътна карта за навигационни системи в транспорта и дефинирането на регионални проекти в тази област.
Второ, за разширяване на регионалното и европейско сътрудничество в областта на Космоса. Министерството ни ще организира министерска среща на министрите от Черноморския регион в рамките на 2005 г. за дефиниране на общ регионален подход за развитие на космическите изследвания и използване на космическите технологии.
Тези инициативи и ангажименти бяха докладвани на проведената на 17 и 18 февруари 2005 г. в Брюксел Международна конференция на високо равнище на тема: “Да спечелим от сътрудничеството чрез съвместно използване на предимствата на Космоса”. България беше единствената страна от Централна и Източна Европа, включително и новите 10 члена, на която беше предоставено време за доклад, като израз на положителна оценка на Европейската комисия и Европейската космическа агенция за активността на нашето правителство за популяризиране и подкрепа на европейските космически инициативи.
Второто направление, по което работим, е постепенното въвеждане и използване на космическите технологии, в частност на глобалните навигационни сателитни системи в транспорта. Вече са реализирани няколко пилотни проекта в следните видове транспорт: въздушен, воден и железопътен. Ще ви дам някои конкретни примери.
В морския транспорт през 2004 г. бяха успешно приключени предвидените дейности по реализация на фаза 1 за изграждане на система за управление на корабния трафик и информация – VTMIS. Изградена е основната телекомуникационна мрежа на VTMIS за покриване на зона 1 в Световната морска система за бедствия и безопасност и подсистемата за автоматична идентификация.
Във фаза 2 е предвидено продължаване изграждането и надстрояването на системата.
Във въздушния транспорт в началото на 2000 г. тристранна група от представители на Европейския съюз, Европейската космическа агенция “Евроконтрол” за изпълнение на програмата “EGNOS” определи 26 държави, от които 17 в Европа, като подходящи позиции за инсталиране на наземните станции за наблюдение и установяване достоверността на сигнала. Една от избраните държави за инсталиране на такава опорна станция беше България. След получаване на съответните лицензии от КРС, извършване на тестове за местоположение на антените и други дейности станцията RIMS беше инсталирана в държавно предприятие РВД. Проверките на място и 72-часовата проба преминаха успешно и същата беше въведена в експлоатация.
В заключение бих казал, че щом още през 1999 г. Европейският съюз обяви, че EGNOS ще бъде интегрирана в ГАЛИЛЕО, можем да считаме, че посредством тази система Република България на практика вече участва в програмата на “ГАЛИЛЕО”, разбира се, в един начален етап. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Иванов за уточняващи въпроси.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Аз благодаря за това, че Вие наистина разяснихте както пред колегите, така и пред хората, които в момента слушат и наблюдават дискусията, че проектът “ГАЛИЛЕО” е една от бъдещите технологии на Европейския съюз с огромно приложение във всички дейности. Но ако се спрем на това, което конкретно е направено от нас, аз Ви изслушах много внимателно, се оказва всъщност, че един семинар през м. януари е бил организиран и останалото е в бъдеще време.
Що се касае до тези проекти, за които Вие говорите с широко приложение на информационни системи, те не са част от програмата “ГАЛИЛЕО”. Защо у мен стои такава голяма загриженост, която изразявам пред Вас? Защото по преценка на Европейския съюз през 2015 г. средствата за реализация и приложение на проекта “ГАЛИЛЕО” ще надхвърлят 200 млрд. евро. Това са преценки от европейските експерти и ще бъдат създадени 100 000 нови работни места.
Няма нищо по-ясно от това, че трябва да осигурим на българските специалисти, както хардуеристи, така и софтуеристи, да могат да намерят реализация чрез проекти в България, а не да вървим по стъпките единствено на Европейския съюз. Когато говоря за тази насоченост, имам един допълнителен въпрос. Той беше такъв в момента, когато Ви зададох основното питане. Въпросът е: тъй като за да се финансира българското участие е необходимо решение на Народното събрание, в състояние ли сте да внесете доклад в Министерския съвет, обоснован с цялата аргументация и документация на този въпрос и да поискате това финансиране? Сега се опасявам, че няма време.
Но тъй като засегнахте и други въпроси във Вашето експозе, вторият ми допълнителен въпрос също излиза извън рамката, както и Вашето експозе, говорейки за бързия Интернет в училищата. Днес в пресата пише, че една от фирмите, която е спечелила търга, е всъщност фирма с покровителството, ако не и с директното участие на Спас Русев, който е покровител на българските юпита и близък приятел на Симеон Сакскобургготски. Считам, че това е една пряка форма на конфликт на интереси и искам от Вас разяснение под формата на актуален въпрос това така ли е и какво ще коментирате по този повод? Не е ли това отново защита на корпоративни интереси при един публичен търг? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Заповядайте, господин министър, да отговорите на уточняващите въпроси.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Най-напред идеята да се внесе в Министерския съвет подробен доклад по този въпрос е добра и според мен ще бъде реализирана от следващия кабинет през следващите няколко години. Вие сте прав, че повечето от проектите са в бъдеще време, но така е за целия Европейския съюз, не само за България, която не прави изключение.
Що се отнася до обявения конкурс за предоставяне на високоскоростен Интернет, комисията единодушно е поставила на първо място по всички показатели консорциум, воден от БТК. Кой участва в този консорциум и защо си е негова работа. (Реплика от народния представител Благой Димитров.)
Не съм запознат с детайлите, защото министърът не се занимава с всички обществени поръчки или конкурси от министерството, а те са стотици, ако не са и хиляди.
Ако желаете, заповядайте да се запознаете с детайлите по конкурса и ще видите, че в него, както и във всички конкурси за компютрите няма никакви основания за притеснения. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Заповядайте, господин Иванов, да вземете отношение към отговора, който е важен и за нашите млади приятели, които ползват високоскоростен Интернет, на балкона.
Иван Иванов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господин министър! Не мога да не съм удовлетворен от това, че Вие самият заявявате, че в България има изоставане по отношение на проекта “Галилео” и се надявам, че загрижеността, която изразихте от трибуната, ще намери своята реализация дори и в оставащите два месеца, единствено чрез прозрачни процедури, ако те бъдат организирани от това правителство. Защото отново се касае за много сериозна финансова помощ от Европейския съюз и не би трябвало там да бъдат защитавани корпоративни интереси.
Говорейки за корпоративни интереси, не мога да отмина с мълчание въпроса именно за търга за осигуряване на бързия Интернет за българските училища, защото Спас Русев е известна на всеки българин фигура. Ако не ме лъже паметта, на тази прочута яхта в Монако се бяха снимали на една маса да играят карти сегашният министър на енергетиката Мирослав Севлиевски, министърът на финансите, който шест месеца не се явява да отговаря на актуални въпроси в Народното събрание – Милен Велчев, Пламен Петров и същият този Спас Русев. По-видима връзка за осигуряване на защита на корпоративни интереси, господин министър, не може да има!
Разбирам, че Вие като част от този екип не можете да кажете всичко така, както е, но то се подразбира. То става ясно не само за нас, но в еднаква степен става ясно и за българските избиратели. Проблемът е, че това беше практика в това правителство. Мога да ви говоря и за БТК и ние виждаме колко горчив ще се окаже приватизационният договор и като цени на импулсите, и като неспособност да се въведе навреме третата мобилна мрежа на БТК, и редица други неща, които ще се видят от хората. Там също имаше корпоративни интереси.
Тук виждаме корпоративни интереси, за магистрала “Тракия” да не говоря, там просто отвсякъде блести наличието на корпоративни интереси. Това не трябва да се допуска от българската изпълнителна власт и от българските политици. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Иванов.
Следва питане, което ще бъде развито от народния представител Благой Димитров, относно политиката на Министерството на транспорта и съобщенията по управлението на външнотърговските дружества.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Василев! Разбирам, че вече сме в предизборна ситуация и при Вашите посещения във Варна се държите повече като водач на листа, отколкото като ресорен министър на транспорта и вицепремиер на правителството. Бях учуден онзи ден – по Гергьовден, когато споменахте, че Параходство “Български морски флот” в пъти е повишило доходността, печалбата си. Фактите обаче са други.
Искам да започна от това, господин министър, че беше малтретиран жестоко председателят на Борда на директорите на Параходство “Български морски флот” господин Камен Киров по непонятни за обществеността причини. Правя връзка с този побой, който му беше нанесен, вероятно има следствие, изтече информация, че е заради листите на НДСВ, но аз не го вярвам, мисля, че нещата са по-дълбоки. Може да има някаква връзка с листите на НДСВ, но мисля, че става дума за много пари. В момента като представител на параходството в Пирея Вие назначихте капитан Гено Генов. Той е една емблематична фигура в морските среди, скандално известна. Впрочем той, заедно със свои братя, дълга е фамилията, е в шипинг бизнеса отдавна и по доста скандален начин. Какво имам предвид?
По Ваше разпореждане съществува един доклад на Министерството на транспорта и съобщенията по финансовите проблеми и финансовите нарушения и злоупотреби в параходството. В Районното управление на Транспортна полиция – Варна, тече преписка № 282 от 2004 г., относно финансовите нарушения в параходството. Правя връзка между назначението на капитан Гено Генов от Вас, затова така съм дефинирал въпроса, побоя над Камен Киров и това, че, забележете, капитан Гено Генов или по-точно неговият брат, притежават една офшорна компания “Булпартнерс”, която е осъществила договор за таймчартър за корабите “Балкан” и “Козница”. По отношение на тази сделка Параходство “Български морски флот” е реализирало загуби по 10 хил. долара.
Отивам по-нататък. Капитан Гено Генов е вероятно единственият директор на компания, който е съден от собствената си компания, не знам дали знаете този случай. Това, според мен, е за Гинес, това е парадокс.

Отивам и по-нататък. Капитан Гено Генов или по-точно неговата фамилия е купила 23 000-тонен кораб за 7 млн. долара! Аз не знам такива огромни пари един определен човек или една фамилия как може да ги има! И как може, да речем, Милен Велчев или Бюрото за финансово разузнаване да не осъществява такива проверки?!
Питам Ви, господин министър, във връзка с тези данни, това са скандални данни, какъв е мотивът Ви да назначите кап. Гено Генов за представител в Пирея?
По отношение на това какви са загубите, задълженията на параходството, имам справка за 2003 г., за Лондонския филиал са 2 млн. 182 хил., а за 2002 г. – 1 млн. 512 хил., а за Пирея за 2003 г. съответно са 1 млн. 187 хил. и за 2002 г. – 1 млн. 637 хил. И не виждам никаква логика да се инкасират такива загуби от дружеството и неговите дъщерни компании навън, и този човек да бъде назначен като представител на параходството в Пирея.
Аз Ви питам, господин министър, във връзка с мотивите Ви за това, че сте го назначили, Вие знаете ли за тази офшорна компания, която е осъществила договори с корабите “Балкан” и “Козница”? И какви практически мерки смятате да предприемете в конкретния случай?
А по принцип, по същество, каква конкретна е политиката на Министерството на транспорта и съобщенията по управлението на тези дружества? Каква е политиката по кадровото обезпечаване на тези дружества с мениджмънт? Скандално е на фона на тези факти, които изнасям, впрочем по тях е говорено и друг път, кап. Гено Генов в момента да представлява параходството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Димитров.
Господин заместник министър-председател, имате възможност да отговорите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да Ви призная, много ми е лесно през 2005 г. да Ви отговарям на въпроси за Българския морски флот. Много ми беше трудно, когато ми задавахте въпроси за БМФ през 2003 г.
Вие започнахте своето изложение с констатацията, че не било вярно, че БМФ в пъти било увеличило печалбите си. Трябва да Ви кажа, че май математически сте прав. Защото то реално беше на загуби общо през последните 13 години, ако съберем всички години на печалба и на загуба, а за последните две години е на много високи печалби.
И за да не Ви прозвучи случайно това, което Ви казвам, имам справка в щатски долара. Защо в долари? Защото знаете, че хиперинфлационните левове не са сравними за последните 15 години. Оказа се, че няма нито една година, през която печалбата да надхвърля 9-10 млн. долара. През повечето години печалбите са или няколко милиона долара, или значителни загуби. Общо за периода 1991-2003 г. параходството е било на загуба.
Чуйте сега какви са печалбите на Българския морски флот за последната година и половина. За първи път в своята нова история, трудно ми е да сравнявам старите счетоводни стандарти от 60-те и 80-те години със сегашния период, но за пръв път в своята нова история Българският морски флот след сериозни подобрения в управлението излезе на печалба след плащане на всички данъци и други задължения от 37 млн. 511 хил. лв. миналата година. Ако го сметнете в долари, то е точно така – няколко пъти повече от най-добрата година от новата история на Българския морски флот. И разликата, подобрението в печалбата от 2004 г. спрямо 2003 г. е почти 65 млн. лв. Пожелавам това, уважаеми господин Димитров, на всеки бъдещ министър на транспорта или на всеки бъдещ собственик или принципал на Българския морски флот.
За да не помислите, че това е било еднократно явление, което е приключило през 2004 г., и сега сме тръгнали надолу, ще Ви информирам, че през тази година, започвайки от много силната база на 2004 г., има ново увеличение на печалбата с още 43%. Само за три месеца Българският морски флот е спечелил близо 12 млн. лв. Наистина, пожелавам на всеки бъдещ министър на транспорта тези резултати! От опит мога да ви кажа, че това не става просто така, с пожелания, с изказвания от парламентарната трибуна, а става с много, много ежедневна работа, с много сериозен финансов контрол и просто с по-добро управление на целия процес на всички нива.
Може би Вие си представяте, че един министър се занимава с всички персонални назначения. В системата на Министерството на транспорта и съобщенията няма 100 хил. работещи служители, но има почти толкова. Ако смятате, че е работа на министъра да се занимава с персонала на всяко едно дъщерно дружество, мисля, че целият ми живот не би стигнал само за тази работа. Така че изобщо не съм се произнасял по никакви назначения в нито едно от тези дружества под нивото на управителния съвет или съвета на директорите.
Оттук нататък Вие попитахте какво е направено с тези дъщерни дружества или с тези, да ги наречем, външнотърговски дружества. Някои от тях са закрити, което значително допринесе за намаляване на загубата. През миналата година закрихме Сингапур и Италия.
В момента има подобряване на резултатите на някои от дружествата. Тук мога да ви дам информация и цифри едно по едно. но мисля, че това в случая не е толкова важно. Но в по-добро финансово състояние са, примерно, Хамбург, включително и Пирея, за която Вие питате.
В заключение, считам, че за последната година и половина, почти две години, в морския транспорт на България се случиха много повече хубави неща, отколкото за всички години преди това, взети заедно. Беше възстановена работата на Варненската корабостроителница и Вие като варненец добре знаете за какво става дума. Сега правим всичко възможно да сключим нови договори за строеж на нови кораби за българското параходство във Варненската корабостроителница. Ние имаме пълна готовност от няколко месеца и дано сериозният труд на всички експерти от двете страни, подчертавам, защото наистина текат, в добрия смисъл на думата, много тежки търговски преговори, да се увенчае с успех и да бъдат сключени договори в бъдеще. Това пряко и косвено ще гарантира може би хиляди работни места.
Също така има и рекордни години за Варненското пристанище, което през 2004 г. имаше най-високия товарооборот, откакто е създадено. През тази година ще Ви информирам, че тази възходяща тенденция продължава. За първите три месеца, въпреки добрата базисна 2004 година, Българският морски флот е увеличил с още 5% количеството превозени товари, а пристанище Варна, отново Ви казвам, въпреки рекордната в неговата цяла история година, сега има още 22% ръст на превозените товари през тази година.
Често казано, господин Димитров, ако някой може да каже на тези резултати, че не е съгласен, че има подобрение, наистина пожелавам на моя наследник повече и по-добри резултати. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
За до два уточняващи въпроса заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Господин министър, наистина ме развеселявате! Бият председателя, малтретират председателя на борда на директорите на параходството. Прокуратурата се занимава с бившия изпълнителен директор, генерален директор кап. Гено Гено. В същото време Вие твърдите, че има някакъв прираст, на базата на тези прекрасни резултати от 2003 и 2004 г., 37 млн. и 65 млн. лв.
Тогава веднага следва моя конкретен въпрос: при тези добри резултати защо освободихте Гено Генов като изпълнителен директор на параходството? Значи, този човек по Вашите думи практически представлява златка кокошка, а Вие го уволнявате?! Обяснете каква е логиката, защо го освободихте и практически го отпратихте към Пирея? Щом дава такива добри резултати, аз си мисля, че тук, след като споменахте 37 млн., 65 млн., ами той е за орден “Стара планина” този човек! Изведнъж чуваме, че председателят на борда на директорите го малтретират, без да е ясно по какви причини!
Аз Ви съветвам да не говорите тези работи толкова оптимистично, защото не можете да излъжете морската общественост, нито хората от Варна. Хората от Варна знаят, че Камен Киров е малтретиран, бит. Няма значение какви са причините. Те знаят, че кап. Гено Генов е освободен от Вас. Не можете да твърдите…
Съветвам Ви и друго. Като министър на транспорта недейте да казвате друг път, че не следите какво става с националния морски превозвач по отношение на персонални промени! Това Ви е първо или едно от най-важните задължения. Това е националният превозвач, носител на флага.
И завършвайки един конкретен въпрос – кое Ви накара при тези прекрасни резултати да освободите лицето Гено Генов като директор на “Български морски флот”?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Заповядайте за отговор, министър Василев.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Най-напред бих искал да се спра на инцидента с Камен Киров – председател на Съвета на директорите. Единственото, което мога да кажа, е, че съм дълбоко възмутен и се разграничавам от всякакви подобни форми на насилие, независимо за какви причини става дума, и да Ви призная, че въпреки многото си разговори с него и с полицията във Варна за момента нямам информация каква би могла да бъде причината. Тя би могла да бъде всякаква и съм убеден, че органите на реда правят всичко възможно, за да разкрият този случай.
Що се отнася до капитан Генов, ще направя едно уточнение, може би Вие не разбрахте цифрите, които казах. През 2003 г. БМФ беше на голяма загуба и тези 65 млн. лв. имах предвид, че това е подобрението на финансовия резултат за 2004 спрямо 2003 г. Това е разликата. Още в момента, когато смених ръководството на БМФ – това е едно от първите неща, които направих – казах, че мотивът единствено е лошите финансови резултати. Всеки директор на държавно дружество, което загуби над 20 млн. лв., би трябвало да се разгледа въпросът за неговото освобождаване. Това е изключително легитимен и правилен мотив.
Оттук нататък времето показа, защото Вие сте ми задавал въпроси и за други кадрови решения, че наистина имах няколко кадрови решения за тези две години, но във всички тези дружества финансовите резултати с много труд и с много усилия на тези десетки хиляди служители в системата на транспорта и в системата на съобщенията, финансовите резултати станаха добри. Това, разбира се, отразява доброто развитие на цялата икономика, но също така отразява доброто развитие на нашия сектор, който изпреварва развитието на цялата икономика почти за пръв път за последните 15 години. Щом през последните две години в натурални и във финансови показатели дори и системата на железниците тръгна нагоре трайно, всяко шестмесечие тя е нагоре по натурални показатели, значи има какви резултати да покажем в системата на транспорта. И аз наистина бих поздравил всички наши служители, както и младите хора, които съм много радостен да видя тук, на балкона, днес, които ни гледат, и да им пожелая успех в бъдеща обединена Европа. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин председател.
Колеги, бих искал да постигнем едно съгласие – условно да спрем часовника в 13,59 ч., за да можем да изчерпим всички питания към министър Василев. Имаме неговото съгласие.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря, господин председател.
Господин Василев, и аз като Вас поздравявам младите хора. Поздравявам също и десетките хиляди труженици в морската индустрия, но това не отговаря на въпросите, които аз Ви задавам. И младите хора го чуват. Аз още веднъж Ви питам: този човек, който е малтретиран, е реализирал, както разбирам от Вас, като шеф на параходството, над 37 милиона. Вие ми казвате, че по времето на капитан Генов в 2003 г. също е реализирана печалба.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не, загуба е.
Благой Димитров: Тоест, уточняваме, че е загуба. И това Ви е мотивът Вие да го освободите. Тогава нещата като че ли идват на местата си. Но тогава в никакъв случай такива драстични резултати от 2004 до 2005 г., такива фантастични числа, каквито Вие казвате, няма как да се реализират. Тоест има съществени противоречия в това, което казвате.
Аз разбирам, че правите PR-кампания. Но, вижте, в този сектор има много интелигентни хора и аз още веднъж Ви съветвам във Варна тези неща дори като водач на листа, а предполагам, че ще излезете в отпуск за кампанията, не ги говорете, господин Василев. Хората са достатъчно интелигентни, за да не вярват на тези неща.
Вие не ми отговорихте конкретно на въпроса: ако наистина капитан Генов има загуби и прокуратурата се занимава с него, Вие не ми отговорихте какъв беше мотивът Ви този човек, който Ви реализира такива драстични загуби, да го сложите на топло в Пирея? Там той може да реализира още по-големи загуби. Обаче Вие казвате, че в Пирея, тъй като тук реализирал загуби, там реализирал печалби. Ами, аз не мога да Ви разбера. И виждам усмивки на първите редици от колегите, но нещата не са смешни, колкото и на пръв поглед този PR да е смешен, нещата за параходството не са добри, господин Василев.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Имате думата и за въпрос за един друг вид транспорт – във връзка с безопасността на полетите над Република България, който също е към министър Василев.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Василев, става дума за много обезпокоителни факти и експертни становища, с които аз разполагам, несъмнено и Вие разполагате, във връзка със стартиралата наскоро система “Аления Маркони”. За тази система Ръководството на въздушното движение сме говорили в тази зала и друг път, но все пак трябва да спомена, че от фонда на Ръководство въздушно движение са изтекли доста сериозно количество финанси, пари към фирмата, но това щеше да бъде много добре, ако системата “Аления Маркони” беше проработила добре. Напротив, тя в момента представлява опасност за въздушното движение над страната. И не само над страната. Имам предвид особено сега, когато трафикът ще се увеличи във връзка с наближаващия туристически сезон. Знаете за стотиците чартърни полети на туристи към Черноморието – Варна и Бургас, а и към София.
Комисия към Министерство на транспорта и съобщенията, която сте назначил и е във връзка със системата “Аления Маркони”, практически е спряла процеса на сертифициране на системата. И Вие знаете това. Добре, парите са дадени, системата не е сертифицирана. Питам Ви обаче ако стане, не дай Боже, въздушна катастрофа при излитане, при кацане или при други обстоятелства при този усилен летен трафик, какво правим тогава, господин Василев? Нарочно в момента заострям вниманието Ви, защото, повярвайте ми, има сериозна опасност да стане много сериозен трагичен инцидент. По шест-седем минути вметката, белегът на системата “Аления Маркони” отсъства. В момента има срив на системата. Ако не го знаете е лошо. Ако го знаете, аз Ви питам какво правите? Информацията ми е на експертно ниво. Имам включително експертизи по този въпрос.
Аз не допускам, че можете да наблюдавате безучастно този процес, бих казал опасен процес в Ръководство въздушно движение, защото не мога да предположа, че безучастно вицепремиерът на страната може да наблюдава опасността от реализиране на такава тежка катастрофа. Научавам, което разбира се е част от декапитализацията на Ръководство въздушно движение, че 20-те милиона лева, забележете, уважаеми колеги, и това трябва да е ясно на обществеността, през банката на Кюлев от фонда на РВД, щели да минат за пенсионно осигуряване. И аз практически, свързвайки, защото става дума за финанси, двата въпроса, практически искам да повдигна и този въпрос. Става дума за пенсионно осигуряване със спестовен характер в ДЗИ Банк – банката на Емил Кюлев.
Във връзка с това вижте какво се наблюдава, господин Василев – от една страна, жестока декапитализация на фонда на Ръководство въздушно движение чрез банката на Кюлев, дано да не се случи, аз искрено се надявам, че нещата, които сега казвам, ще Ви дадат възможност да спрете тези 20 млн. лв. И от друга страна, наблюдавам една работеща система, за която е платено. Нещо повече, система опасна за полетите – система, която може да допринесе със сривовете си до тежки катастрофи над столицата, над Варна или въобще в българското небе.
Във връзка с това, уважаеми господин вицепремиер, моят въпрос към Вас е какви са оценките към Министерство на транспорта относно безопасността на полетите в небето на България при действието на системата “Аления Маркони”? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Димитров.
Господин министър Василев, имате думата за отговор на това питане.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Да Ви призная, доста съм учуден от това, което казвате. Ако нашите зрители, слушатели и народните представители вземат едно към едно думите Ви, ще излезе, че България е пред някаква мащабна авиационна опасност или катастрофа. Между другото, въпреки факта, че влизаме в една предизборна ситуация и че с Вас сме в един регион, не зная дали е коректно от парламентарна трибуна народен представител да хвърля такива бомби във въздуха. Това е все едно да кажете, че фалира цялата банкова система днес и изведнъж да накарате хората да отидат да си изтеглят депозитите, което би било доста неприятно. (Реплика от народния представител Стойчо Кацаров.)
Благой Димитров (ПСДСБ, от място): Аз не говоря за банката.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Да започнем от финансовия въпрос. За пръв път чувам, не зная за какви 20 милиона говорите, но мога да Ви гарантирам, че РВД в момента няма 20 милиона излишни пари. Даже да ги имаше, последното нещо сигурно, което бихме направили, или което РВД или който и да е би направил, е да прави някакви трансфери за пенсионно осигуряване. Сигурно на Вас Ви е все едно да кажете 20 милиона, 200 милиона или 20 милиарда, но просто за такива пари не може да става дума. Така че не зная как да го коментирам.
Другият въпрос – по отношение на системата за навигация. Вие казвате: парите са дадени, а системата не е сертифицирана. Отново, ако нашите зрители или слушатели вземат това за чиста истина, ще кажат: ето, държавата отново как така се излъга – даде едни пари, пък една система не работи. Това изобщо не е вярно, господин Димитров.
Най-напред, никакви пари не са дадени на вятъра, а за един период от може би шест години, т.е. много повече, отколкото съм бил министър на транспорта, тече един проект, който наистина има закъснения. Тези закъснения не са основно през последните две години, а винаги е имало закъснения, периодично са били правени плащания точно според договора и тези плащания не са приключили.
Дали системата не е сертифицирана, не е точно така. Не зная дали това е петият или десетият път за тези две години, когато с Вас говорим от парламентарната трибуна за тази система и Вие много добре знаете цялото развитие, имате много добра информация. В началото ме питахте: защо не приключва фазата "V-0" и аз Ви казвах: защото е натрупано голямо закъснение. Ето че фазата "V-0" е приключила, сега Вие ме питате: защо не е приключила фазата "V-2", да речем. Догодина, живот и здраве, ако приключи фазата "V-2", Вие ще попитате: кога ще започне най-новият проект. Тоест Вие винаги може да изпреварвате времето и да гледате напред към бъдещето.
Преди въвеждането на системата в експлоатация съгласно изискванията беше проведена оперативна оценка на системата от специалисти от РВД. Експерти от Европейската организация за безопасност на въздухоплаването, която се нарича Евроконтрол, направиха цялостно изследване на системата с цел установяване на нейната годност за експлоатация. Също така бяха извършени 72-часови оперативни тестове. Резултатите от всички проверки доказаха категорично, че системата е годна за експлоатация.
Подсистемата за обработка на полетни данни осигурява допълнителна информация за въздухоплавателните средства, която включва полетен номер, летище на излитане, летище на кацане и др. По време на редовната експлоатация бяха констатирани отделни автоматични превключвания от основния към резервния сървър на тази система. Установи се, че при автоматични преминавания резервният сървър се нуждае от допълнително време за инициализиране конфигурацията на подсистемата, което се извършва в рамките на една до две минути, след което подсистемата продължава нормалното си функциониране без външна намеса. Забавянето в реакцията на подсистемата е събитие, невлияещо пряко на безопасността на въздушното движение, но в известна степен затруднява ръководителите на полети. Забавянето в реакцията на подсистемата по никакъв начин не влияе на нормалното функциониране на всички останали подсистеми на САПКАС и на безопасността на управление на въздушното движение като цяло.
Всичко това, уважаеми господин Димитров, се е случило много отдавна. Оттогава много, много нови неща са се случили. За тези случаи фирма "Аления Маркони Системс" беше уведомена незабавно от нашите специалисти и след извършване на някои модификации на софтуера този проблем отдавна е бил разрешен.
Твърдението, че летателните апарати не се следят и управляват от системата и може да се достигне до катастрофи е абсолютно несъстоятелно. Да чукаме на дърво, вече около две десетилетия в България няма никакви сериозни авиационни инциденти, за разлика от други страни например. Тук бих могъл много дълго наистина да Ви информирам за техническите аспекти на този въпрос, но не съм сигурен, че точно това Ви интересува. Още веднъж бих Ви уверил, че хората, които упражняват тези рискови професии, по принцип са консервативни и в 90 процента от случаите разчитат на рутината си, на сериозната си професионална подготовка и на своя професионален опит. Наистина в българската авиация, във всички нейни подсектори като РВД, летищата, авиокомпаниите, Гражданска въздухоплавателна администрация и т.н. работят много добри специалисти. Аз отново бих искал да им благодаря за тяхната работа.
В заключение, считам, че ситуацията в РВД не носи абсолютно никакъв риск за безопасността при управление на въздушното движение и министерството счита, че няма основание за притеснения, свързани с работата на автоматизираната система за управление на въздушното движение, както и за безопасността на полетите в небето над Република България.
Да сме живи и здрави с Вас, господин Димитров, да отпразнуваме заедно след няколко месеца окончателното приключване на проекта на "Аления Маркони". Ако той е толкова успешен, колкото очакваме, то България ще има една от най-модерните системи не само в Европа, дори и в света, за управление на въздушното движение, с което трябва като държава да сме горди. Ще Ви припомня, този проект започна по време на предишното правителство, това е един успешен проект, макар и закъснял, и можем смело да гледаме напред към следващите 20-30 години. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
Ако желаете уточняващи въпроси или направо отношение към отговора.
Заповядайте, господин Димитров.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председателю.
Господин Василев, системата "Аления Маркони" не е сертифицирана от Гражданска въздухоплавателна агенция съгласно нашето законодателство. Твърдя го най-отговорно и влиза в протоколите на Народното събрание. Ако друго ми кажете, просто ще излъжете.
Конкретният ми въпрос към Вас е: защо системата "Аления Маркони" не е сертифицирана от Гражданска въздухоплавателна агенция? Вие не може да нямате отговор на този въпрос. Това е конкретният ми въпрос.
По отношение на общите приказки, дай, Боже, наистина вече след като се завърши окончателно, да сме живи и здрави и да видим този факт. Дай, Боже, обаче. Аз съм притеснен, господин Василев. Много Ви моля – казвате, че в момента спекулативно, с предизборна цел алармирам обществеността. Уверявам Ви – не е с предизборна цел, защото става дума за много тежки проблеми.
Още веднъж казвам: има срив на системата на минути! Няма нищо предизборно в това.
Вие в момента ми казвате: тя е сертифицирана, но не е съвсем сертифицирана. И сега чакам отговор на въпроса сертифицирана ли е или не, съгласно нашето законодателство? Казали нещо си някакви други организации… Не е важно това. Има закони на Република България. Всичките други общи приказки за това са излишни.
Ние пак с Вас ще поздравим служителите и тружениците на Ръководство "Въздушно движение" с Вас. Ще им пожелаем наистина да са живи и здрави, но не можем да разчитаме само на тяхната рутина.
Аз тук дълбоко не съм съгласен с Вас. Какво ми казахте Вие преди малко, което е протоколирано – че разчитаме на рутината? Няма как само на рутината. Те са висококвалифицирани специалисти, обаче ако апаратурата работи! Другите неща са просто смешни и лековати.
Още веднъж Ви казвам, че става дума за сериозен трафик, който идва през летния период, особено в туристическия сезон. Аз съм наясно, че Вие си давате сметка какво практически обещавате пред обществото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Димитров.
За отговор заповядайте, господин министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Най-напред ще кажа, че, разбира се, системата окончателно не е сертифицирана, тъй като проектът не е приключил. Надяваме се да бъде приключен към края на тази година и, примерно, в началото на следващата година, когато сме напълно убедени, че и новият хардуер и софтуер работят отлично. Тогава Гражданска въздухоплавателна администрация в крайна сметка ще сертифицира целия проект.
И старият софтуер и хардуер не са лоши. За края на 90-те години и за началото на новото десетилетие те работят много добре. Наистина, ако проработи успешно новата система, тогава просто ние влизаме в един съвсем нов етап от развитието на управлението на въздушното движение.
И, както виждате – до момента няма никакви сътресения в системата. Тя има много голям капацитет. През миналата година, например, броят на пътниците се увеличи с 15% за цялата страна. През тази година очакваме допълнителен ръст вследствие на по-големия брой български и чуждестранни туристи и пътници. Само за първите три месеца например в летище Бургас имаме нов ръст от 48% процента в сравнение с миналата година. В летище Варна са 43%. Дано цялата година е толкова успешна. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте, господин Димитров, за да изразите отношение към отговора.
Благой Димитров (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Много съм обезпокоен, господин Василев, от това, което чувам.
И двамата знаем следния прост факт - няма да може да бъде сертифицирана системата от Гражданска въздухоплавателна администрация, поради простия факт, че ъпгрейдваните радари практически не са сертифицирани, ерго цялата система не може да бъде сертифицирана – нито сега, нито след седмица, нито след месец. Ето това е истината и това казват експертите в областта на Ръководство въздушно движение. Ако не го знаете, казвам ви го: просто това няма да се случи!
И още веднъж Ви казвам нещото, което ме тревожи: не е сертифицирана - Вие преди малко го казахте - пък работи системата?! Е, как може тогава трафик контролът на България да работи с несертифицирана система? Това е изключително тревожно, за да не кажа по-тежки думи.
Нещата са сериозни. Аз мисля, че трябва да обърнете внимание на това. Малко остава наистина до края на мандата на този кабинет, но нещата са изключително сериозни. Не се поддавайте на натиск отгоре. Знам, че има натиск отгоре над Вас по този въпрос. Не се поддавайте на това!
Тук преди малко беше казано за Спас Русев – приятеля на принц Кирил и на Симеон Сакскобургготски. Не се поддавайте на това, защото Спас Русев ще си вземе паричките, ще се измъкне. Аз мисля, че той живее в Лондон, но Вие оставате под ударите на прокуратурата. И аз предполагам, че и Сакскобугготски и той ще се измъкне. Аз не знам, но мисля, че и той има двойно гражданство. Не се оставяйте да Ви натискат, защото това са много сериозни неща! Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Димитров.
Последното питане към министър Василев е от народните представители Евгени Чачев и Иван Николаев Иванов относно сериозното забавяне в инвестиционната програма на правителството в областта на транспортната инфраструктура.
Заповядайте, господин Чачев, за да развиете това питане.
Евгени Чачев (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер! Свидетели сме на пълен провал на инвестиционната програма на правителството Сакскобугготски, в резултат на което към момента България не усвоява над 2 милиарда евро безвъзмездни помощи от предприсъединителните фондове на Европейския съюз и кредита на Европейския съюз от европейските финансови институции. Една трета от този огромен финансов ресурс е в Министерството на транспорта и съобщенията.
Господин вицепремиер, Вие бяхте един от авторите на Програмата на НДСВ "България – добър дом за своите граждани". Според нея до момента трябваше да бъдат пуснати в действие както летище София, така и магистрала "Тракия", така и жп линията Пловдив – Свиленград, пристанище Лом, пристанище Бургас. Те не само че не са в действие, а някои от тях не са и започнати!
Свидетели сме на поредния провал на международния търг за един от най-големите инфраструктурни проекти във вашата програма - Пловдив-Свиленград. Свидетели сме на поредния провал с летище София. Специално за летище София от тази трибуна сме говорили с Вас два пъти или три пъти и Вие бяхте напълно убеден, че България ще посрещне изборите, които тогава не знаехме на коя дата ще бъдат, с готов терминал и ново летище.
Господин вицепремиер, не само че няма да бъде готов терминалът, а към момента няма и проект за пътя към новия терминал.
Моят актуален въпрос към Вас е свързан именно с това: не считате ли, че с провала на инвестицонната програма на правителството Сакскобугготски ще се увеличи драстично неусвояването на средствата от предприсъединителните фондове на Европейския съюз? И успоредно с това: няма ли, господин вицепремиер, България да загуби голяма част от тези средства, тъй като изтича и поредното договаряне както за Пловдив-Свиленград, така и за автомагистрала "Люлин", така и за другите големи инфраструктурни обекти? Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър, имате думата за отговор на питането.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев!
Господин Чачев, леко съм объркан, да Ви кажа, защото Вие знаете – аз Ви уважавам. Вие сте сериозен и компетентен човек. Бил сте министър на едно важно министерство. Днес наистина в последния ни разговор от парламентарната трибуна преди изборите ще Ви призная, че не съм съгласен с нито едно казано от Вас изречение. Ако искате, ще погледнем цялата стенограма – ще Ви кажа, че нито едно от твърденията, които Вие изказахте днес, не е вярно! От тези, които успях да запомня, ще се опитам едно по едно да ги илюстрирам.
Най-напред, Вие казахте: пълен провал на инвестиционната програма на правителството. Не съм съгласен. Не съм съгласен, че сме неусвоили над 2 милиарда евро. Да бяха толкова, първо, налични – добре. Но, второ, нищо не сме загубили и неусвоили.
Между другото, ще отворя една скоба – в началото на нашия мандат Ви беше лесно с Вашите колеги да ми задавате въпроси за чуждестранните инвестиции, пак под надслова "пълен провал на инвестиционната програма на правителството". От две години министрите не сме получавали такъв въпрос, тъй като ще се окаже, че завършваме този мандат с приблизително 7 млрд. долара чужди инвестиции, което е два пъти и повече от предишните 10 години, взети заедно. Сега се насочваме явно към "пълен провал на европейските или големите инфраструктурни инвестиционни проекти". Дали е така?
Нека да започнем от летище София. Много съм любопитен кога съм казал, че до изборите ще имаме нов терминал и нова писта, тъй като още от първата седмица откакто поех поста на министър на транспорта, разбрах, че това е невъзможно – не по вина на нашия екип. И винаги съм казвал, още от есента на 2003 г., и оттогава нито с ден не съм променил тази дата, че очакваме терминалът да бъде готов около 31 август 2005 г. Дори Вие тук ме бяхте попитали дали предизборно ще отидем с някакво такова полуоткриване и рязане на ленти. Както виждате, не съм възнамерявал да направя такова нещо. Това ще направи този, който е министър на транспорта през тази есен. Надявам се наистина строителите да се справят. Между другото много често посещавам летище София и виждам, че строителството напредва наистина. А преди да стана министър на транспорта, нямаше нито един кубически метър бетон или някаква свършена работа. Така че ясно е, че летището беше построено през тези две години, а не през някои други две години.
Да поговорим например за Пловдив – Свиленград. Вие казахте: пореден провал на търга за Пловдив - Свиленград. Първо, думата “пореден” не я приемам. И второ, думата “провал” също не я приемам. Уважаеми господин Чачев, ако искате да Ви дам най-новата информация в кулоарите след това. Наистина мисля, че не е коректно по средата на една процедура да давам информация, тъй като тя е конфиденциална, но все пак да Ви уверя, че по-скоро се движим в правилна посока. И нещо, което категорично твърдя, че и при този проект, както и при другите проекти, нашият екип не е допуснал никакви процесуални грешки. Напротив, свършил си е перфектно работата според оценките на самата Европейска комисия. И никакви пари нито сме загубили, нито ще загубим – точно обратното.
Да видим например пристанище Бургас. Заповядайте, ако желаете, господин Чачев, преди средата на м. юни тази година, надявам се с участието и на министър-председателя, и на гости от Япония, ние ще открием големия терминал 2А, който наистина е една от най-внушителните строителни площадки или обекти в цялата страна. Това е един много полезен терминал за цялата транспортна система и е основен гръбнак на нашия воден транспорт.
Да се насочим например към Дунав мост-2, където, абсолютно сте прав, няма още започване на строителството. Но не може и да има, и вината не е при нас. Преди няколко месеца сме предали всички напълно редовни документи в Европейската комисия и поне четири месеца в министерството, както в Министерството на финансите и цялото правителство, изчакваме Европейската комисия. Всеки месец говоря с представители на Европейската комисия. Всеки месец те ни уверяват, че работят много активно в тази посока и че според техните собствени критерии, а надявам се те да са много високи, те нямат закъснение, нищо негативно не се е случило и проектът ще бъде реализиран от следващия кабинет. Тоест очаквам за изборите – евентуално 2009 г., следващият кабинет да открие целия Дунав мост-2.
В заключение бих искал да Ви успокоя. Всичко възможно е направено обектите да бъдат реализирани в срок. От личен опит, малко горчив, убеден съм и Вие след няколко години в изпълнителната власт знаете, че особено в строителната индустрия не всичко става така както го планираме или по-скоро обратното. Обикновено нещата не стават, със сигурност не стават така както ги планираме. Причините понякога са климатични, друг път са геоложки, трети път са промяна на цените на строителните материали, забавяне на някои строителни дейности. Но така или иначе правим максималното. И с поглед напред екипите в министерството и в нашите държавни дружества и държавни предприятия работят активно по изработването на следващите инфраструктурни проекти, които през следващите 3-5-10 години да бъдат реализирани.
В документа, който публикувахме, озаглавен “Стратегия за развитието на Националната транспорта система до 2015 г.” сме предвидили много по-големи, по-мащабни инфраструктурни проекти, отколкото са реализирани до момента в България за последните 15 и повече години. Те включват над 5 млрд. евро инвестиции във физическа инфраструктура в транспорта, повече от половината от които биха били финансирани от частния сектор чрез различни форми на публично частно партньорство и концесии. Почти половината биха били финансирани от публичния сектор чрез държавния бюджет, чрез кредити от институциите, които и Вие сте споменавал, и основно перо са европейските предприсъединителни структурни фондове.
Считам, че ако продължаваме по този път, с общи усилия – на няколко правителства, само след 10-15 години България ще бъде транспортен лидер в Югоизточна Европа, ще има една много агресивна, успешна транспортна политика. Ще има либерализиран транспортен пазар, конкурентоспособна транспортна система и това ще бъде нашият скромен принос – на системата на транспорта и съобщенията, към цялостната модернизация на страната.
Тук бих искал да припомня и това, че за първи път за последните петнадесетина години, по този начин се инвестираха в ускорени срокове - само около 5-6 месеца, 18 млн. лв. за модернизацията на около 20 гранични контролно-пропускателни пункта. Лично съм инспектирал, както и министър-председателят е инспектирал няколко от тях, и мога да ви уверя, че само за 7-8 месеца разликата там е видима, значима. Това не означава, че сме си свършили работата. Напротив, и на предния парламентарен контрол с Вас се обединихме около тезата, че в транспортната инфраструктура обектите са от такъв мащаб и проектите са такива, че обикновено едно правителство дава идеята за такъв проект, следващото правителство започва неговата реализация, а третото правителство прерязва лентата. Важно е България да се модернизира и да върви напред. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин министър.
За уточняващи въпроси или за отношение към отговора давам думата на народния представител Евгени Чачев.
Евгени Чачев (ПСДСБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин вицепремиер, неслучайно се обръщам към Вас като към вицепремиер, а не в качеството Ви на министър. Вие преди малко разделихте управление на Симеон Сакскобургготски на две: две години преди да станете министър на транспорта и две години след като сте станали.
Вие сте вицепремиер от самото начало на това правителство и малко или повече отговаряте за изпълнението на инвестиционната програма чрез тази инфраструктура. И аз не мога да се съглася с Вас, че няма забавяне. Действително, Вие от тази трибуна заявихте, че на 31 август терминалът на летище София ще бъде завършен. И аз Ви казах, че ще си скъсам и двете дипломи, ако той бъде завършен тогава. Няма да бъде завършен, господин Василев. И Вие знаете много добре, че това няма да стане. На всички е известно, че терминал 2А във Варна ще бъде открит и това е един от предизборните гвоздеи във Вашата предизборна програма – с фойерверки и с всичките полагащи се там килимчета, включително и с участие на гости от чужбина. Специалисти сте в тази област.
Но за съжаление България в тези четири години не е мръднала напред в развитието на инфраструктурата. Не само че не е мръднала, а дупките по магистралите и пътищата се увеличават с всеки изминат ден. Хората си чупят колите всеки Божи ден. За сметка на това плащат два пъти повече за винетки. От края на годината като сложите бариерите по “Тракия”, ще почнат да плащат и по 50 лв. за пътуване до морето и обратно. Така ли е, господин Василев? За съжаление това е реалността и който не може да я приеме, просто е слаб политик. Това е истината за вашето управление.
Вие не ми отговорихте на въпроса: как ще се отрази неизпълнението на този огромен финансов ресурс върху по-нататъшното развитие на България? Тъй като България вече има определена финансова рамка за първите три години – 2007, 2008 и 2009 г. след приемането ни в Европейския съюз, а предприсъединителните фондове действат дотогава. Отговорете ми на този въпрос, господин вицепремиер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Чачев.
Господин министър, заповядайте да отговорите на този въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Наистина понякога полунашега, полу като горчива истина съм споделял с Вас, че ако трябва човек от три пъти да познае или просто да заложи на червено или черно, дали поредният инфраструктурен проект, без да му знаем името, ще бъде завършен в срок или не. Ако заложим на това, че няма да бъде завършен в срок, обикновено печели. Така че може и да се окажете прав. Възможно е през летните месеци да се натрупа някакво закъснение по вина на строителя, например на летище София. Сигурно това е възможно. Няма да е нито за първи, нито за последен път. Въпросът е каква е ролята на държавата, какви са нейните възможности да реагира на този процес. Направили сме всичко възможно и никакви пречки няма за строителя да завърши навреме. Ще припомня, че ако той не успее, ще плаща неустойки от 100 хил. евро на ден. Трябва да ви призная, че наистина закъснение от 10 дни дава 1 млн. евро. Не че искаме да има такова закъснение, дай Боже, да няма, но такъв е договорът, който сме сключили, и считаме, че интересът на държавата до голяма степен е защитен.
Преди малко пропуснах да спомена един по-малък, но стратегически много важен обект на р. Дунав, защото развитието на р. Дунав и транспортните коридори, които минават през България, са голям приоритет за нас. Така беше и за нашето правителство, така ще бъде и за следващото. Неотдавна успешно завършихме втория етап на строителството на Зимовника в Русе. Сега започна третият етап. Има успешен конкурс за избор, преминал преди няколко месеца. Така че в срок следващият кабинет ще открие и Зимовника в Русе.
В заключение, Вие задавате въпроса как ще се отрази на изпълнението на финансовия ресурс. Най-напред да уточня, че не става дума за изгубени примерно 2 млрд. евро, върнати обратно на Брюксел. Става дума за това, че почти всеки проект започва малко по-късно от нашите оптимистични прогнози и завършва може би доста по-късно от нашите прогнози. Правилата на Европейската комисия обаче се спазват стриктно. Администрацията, която никога няма да бъде перфектна, все пак демонстрира сериозен прогрес, значителна зрялост през последните години. Натрупахме много опит в усвояването на европейските фондове.
Накрая отново съм длъжен – това е вероятно последният ми отговор през този мандат – да се съглася с Вас. Необходими са навярно десетократно повече усилия, десетократно повече опит през следващите мандати, за да могат тези огромни, измервани не в стотици милиони, както е сега, а в милиарди евро фондове, да бъдат усвоявани в срок по оптималния и най-полезен начин за държавата, за да може наистина тя да продължи по пътя на модернизацията и европеизацията, за да наваксаме едно изоставане в инфраструктурата, което продължава за съжаление десетки години.
Използвайки опита на държави като Португалия, съседна Гърция, основно в областта на магистралите и летищата, наблюдавайки големия пробив, който направи Ирландия най-вече в комуникационната инфраструктура, и базирайки се на нашите частични успехи в компютризацията, във въвеждането на Интернет, в изграждането на някои от тези транспортни обекти, както и напредъка в концесионирането на летищата, а започваме и на първите пристанища, мисля, че се движим в прав път. Посоката е тази. Благодаря ви и успех!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, министър Василев.
Последната дума в случая има народния представител Евгени Чачев. Това са двете последни пленарни минути за този ден и за тази седмица. Заповядайте.
Евгени Чачев (ПСДСБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин вицепремиер, радвам се за Вашия оптимизъм, но за съжаление Европейската комисия вече два месеца не дава гаранционното писмо за автомагистрала “Тракия”, което чакате. Това показва, че дупките ще продължават да растат – както по магистралата, така и по пътищата, така и по улиците.
Както усвоявате парите по т.нар. демонстрационни проекти и сега по обектите на държавната компания “Публични инвестиционни проекти”, ако така упорито работехте и за усвояването на европейските пари за изграждане на инфраструктурата, сега положението щеше да бъде друго. За съжаление там трябва стриктно спазване на европейските правила. Докато тук намерихте пътя – публични инвестиционни проекти. Няма прозрачност, няма търгове, определяте ги където желаете, където е нужно, за да имат максимален предизборен ефект. И вие ще го получите, тъй като страната в момента на много места е строителна площадка. Бърза се всичко да се открие до 25 юни. В резултат на това обаче страната ще загуби над 300 млн. лв.
Господин Василев, миналия петък в тази зала ни раздадоха отчета на БНБ за миналата 2004 г. Знаете ли, че брутният външен дълг на България за 2004 г. е нараснал с 1 млрд. 600 млн. евро, господин вицепремиер?! Аз определено считам, че пръст в това нарастване има и неусвояването на средствата от европейските фондове за изграждането на българската инфраструктура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, господин Чачев.
Благодаря на колегите Румяна Станоева, Атанас Додов, Димитър Димитров, Георги Божинов, Иво Атанасов, Димитър Дъбов, Светослав Кръстев, Евгени Чачев, Стойчо Кацаров и моя смиреност, които бяхме до края и издържахме на това удължаване на работното време, за да свършим нашата работа както трябва с парламентарния контрол днес.
Преди да закрия заседанието, искам да ви припомня, че съгласно решението ни от днес, имаме извънредно пленарно заседание във вторник, 17 май т.г. от 14,00 ч.
Закривам пленарното заседание. (Звъни.)

(Закрито в 14,42 ч.)

Председател:
Борислав Великов

Заместник-председател:
Камелия Касабова

Секретари:
Светослав Спасов

Весела Лечева