Този сайт е прототип в много ранна фаза на развитие. Предстоят много промени по дизайна, структурата и функционалността. Информацията в този сайт е събрана от публично достъпни източници като официалната страница на Народното събрание. Може да следите или да се включите в разработването на сайта от тук. Посетете нашата страница за често задавани въпроси за допълнителна информация.
Не бяха намерени гласувания за тази сесия.
Предходно заседание Следващо заседание

2005-05-19

Председателствали: председателят Борислав Великов и заместник-председателите Камелия Касабова, Любен Корнезов и Юнал Лютфи
Секретари: Гадар Хачикян и Веселин Черкезов

ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов (звъни): Откривам днешното заседание.
Най-напред искам да помоля залата за съгласие за включване на една извънредна точка от дневния ред, с която да започнем, по чл. 40, ал. 5 от нашия правилник. Става дума за проект за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги. Вероятно се досещате, става дума за пенсията на Борис Димовски.
Моля с гласуване да подкрепите това мое желание да включим тази извънредна точка в началото на днешния ден.
Гласували 115 народни представители: за 115, против и въздържали се няма.
Предложението се подкрепя.
Има думата народният представител Гадар Хачикян, за да представи становището на Комисията по труда и социалната политика.

ДОКЛАДЧИК Гадар Хачикян: Благодаря, господин председател.

“СТАНОВИЩЕ
по проект за Решение за отпускане на пенсия за особени
заслуги, № 502-03-18 от 19 април 2005г., внесен от
Министерския съвет

Комисията по труда и социалната разгледа проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги, № 502-03-18 от 19 април 2005 г., внесен от Министерския съвет.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, Министерският съвет е одобрил Решение № 289 от 2005 г., с което предлага на Народното събрание с решение да отпусне пенсия за особени заслуги на Борис Илиев Димовски от гр. София.
В приложените мотиви се подчертава многостранната обществена и творческа дейност на господин Борис Димовски.
Комисията по труда и социалната с мнозинство прие следното становище:
Предлага на Народното събрание на основание чл. 89, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване, да приеме решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на Борис Илиев Димовски от гр. София, ЕГН 2510206808, в размер на 420 лв. месечно, считано от 1 май 2005 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Госпожице Хачикян, ако обичате да представите и проекта за решение, за да знаем точно какво приемаме.

ДОКЛАДЧИК Гадар Хачикян:
“Проект

РЕШЕНИЕ
за отпускане на пенсия за особени заслуги

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 91 от Кодекса за социално осигуряване

РЕШИ:

1. Отпуска пенсия за особени заслуги на Борис Илиев Димовски, ЕГН 2510206808, от София, район “Възраждане”, ж.к. “Зона Б-5”, бл. 2/А в размер на 420 лв. месечно, считано от 1 май 2005 г.
2. По отношение на пенсията по т. 1 да се прилагат разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване.
3. Изпълнението на решението се възлага на управителя на Националния осигурителен институт.”
Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря Ви, госпожице Хачикян.
Колеги, имате думата по проекта за решение. Не виждам желаещи.
Подлагам на гласуване проекта за Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги на Борис Илиев Димовски.
Гласували 110 народни представители: за 110, против и въздържали се няма.
Решението е прието.
Един заслужил творец получава макар и малка, но все пак заслужена компенсация за неговия принос към културата на България.
Едно съобщение:
Постъпило е заявление от Петър Стоилов Жотев, с което уведомява, че на основание чл. 67, ал. 1 и 2 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 3 от нашия правилник напуска Парламентарния съюз на Демократи за силна България и се обявява за независим народен представител.
От днес, 19 май 2005 г., Петър Жотев е независим народен представител.

Преминаваме към следващата точка от седмичната програма:
ДОКЛАД ОТНОСНО ПРОВЕРКАТА НА МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА КРЕДИТИ, ПРЕДОСТАВЯНИ НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ – ПРОИЗХОДА НА КРЕДИТИТЕ, ЦЕЛИТЕ НА ПРЕДОСТАВЯНЕТО И ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОВА Е ОСЪЩЕСТВЯВАНО; ДЪРЖАВИТЕ-КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ; ДЕЙСТВИЯТА НА ПРАВИТЕЛСТВАТА ОТ 1990 Г. НАСАМ ПО СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ТЕЗИ СПОРАЗУМЕНИЯ.
Моля господин Минчо Спасов, председател на временната комисия, да представи доклада и проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Минчо Спасов: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, ще ви запозная с Доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставянето и времето, когато това е било осъществявано; държавите-кредитополучатели и действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
“По предложение на министъра на финансите господин Милен Велчев Тридесет и деветото Народно събрание със свое решение от 19 януари 2005 г. създаде Временна анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави. Поради големия обем информация за събиране и обработка първоначалният тримесечен срок за работа на комисията бе удължен с последващо Решение на Народното събрание от 15 април 2005 г. до 19 май 2005 г. За този сравнително кратък период Временната анкетна комисия успя да изпълни своята задача. Комисията изиска, прегледа и анализира значителна по обем информация, изслуша представители на различни институции, проведе дискусии и се обедини около заключенията, отразени в този доклад, с особено мнение на госпожа Стела Банкова, което все още не съм получил едно към едно.
Докладът съдържа факти, цифри, периоди, графики и описание на действията на българските правителства по формиране, управление и уреждане на задълженията към България. Оценката за тези действия в ретроспекция следва да направи Народното събрание, като се произнесе по предложенията на комисията за бъдещи действия и внесеното проекторешение.

Състав на комисията.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание беше предложено в състава на комисията да бъдат включени представители на всички парламентарни групи и независими народни представители.
Временната анкетна комисия проведе общо осем заседания.
Писмени становища и предложения в процеса на работата депозираха народните представители Тошо Пейков и Йордан Нихризов.
Единствено Българската социалистическа партия, респективно Коалиция за България, не излъчи свои представители и бойкотира работата на комисията.

Външни експерти и участници
В работата на комисията взеха експерти от Института по правни науки към БАН, дирекция “Законодателна дейност и европейско право” на Народното събрание, Министерство на външните работи, Министерство на финансите, Министерство на икономиката, Българска народна банка и др.
Бяха поканени и изслушани представители на Министерството на финансите: министър Милен Велчев, заместник-министър Илия Лингорски, господин Лъчезар Стефанов, господин Васил Иванов, отговорни служители в отдел “Валутно-финансов” в същото ведомство, госпожа Даниела Бобева – бивш министър на търговията и външноикономическото сътрудничество през 1997 г.

Събрана и обработена информация
От Централния държавен архив при Министерския съвет изискахме и получихме справки и извлечения от разсекретени документи от фондове 136-МС; ф. 630-Българска външнотърговска банка; ф.1 (Б)-ЦК на БКП; фонд 1 Б оп. 64-оригиналните секретни решения на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия. Към доклада също са приложени в електронен вид и на хартиен носител посочените документи и вие ги получихте на CD. В това CD се съдържа настоящият доклад с линкове към съответните сканирани приложения, които са взети от Централния и партийни архиви.
От архива на Народното събрание Временната анкетна комисия получи предложението на главния прокурор Иван Татарчев за снемане на депутатския имунитет на народния представител Александър Лилов във връзка със следствено дело 3 от 1992 г. по описа на Главна прокуратура.
По делото е повдигнато обвинение и са привлечени като обвиняеми Тодор Живков, Милко Балев, Гриша Филипов, Чудомир Александров, Димитър Станишев, Андрей Луканов, Георги Атанасов, Емил Христов, Йордан Йотов, Стоян Михайлов и Васил Цанов за престъпление по чл. 203 във връзка с чл. 202, чл. 201 във връзка с чл. 282, във връзка с чл. 20 от Наказателния кодекс.
След проведеното предварително производство с постановление на Софийска градска прокуратура от 2000 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 237 във връзка с чл. 21 от НПК. Според тези основания производството се прекратява от прокурора, когато той намери, че наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, когато деецът е починал или деянието не представлява престъпление.
От Министерството на икономиката Временната анкетна комисия изиска протоколите от проведените заседания на двустранните смесени междуправителствени комисии. По време на тези заседания, на които са присъствали компетентни представители от различни сфери на държавното управление на Република България и на други държави, проследихме, от една страна, механизмите на договаряне при формиране на дълга към България, а от друга, активността в действията на българските правителства от 1990 г. насам, а по-точно – поставян ли е въпросът за уреждане на дълга на тези държави към България и какво е договаряно. Към доклада е приложен в електронен вид списък на двустранните спогодби, които нашата страна е подписала.
От Министерския съвет Временната анкетна комисия получи над 50 извлечения от протоколи от заседания на Министерския съвет за периода 1990-2005 г., на които са били докладвани, обсъждани и решавани въпроси по уреждане задълженията на трети страни към Република България. Налице са две категории документи:

За задълженията на отделни държави
Част от тези решения бяха разгледани в закрито заседание и са секретно приложение към настоящия доклад поради неизтеклите срокове за разсрекретяване по чл. 33, ал. 3 и чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация и те са на разположение на народните представители в деловодството на Народното събрание.
Втората категория са обобщаващи доклади и решения по анализ и управление на дълга към България. Най-важните от тях са:
- Доклад с вх. № 3-812 от 30 декември 1993 г. от господин Стоян Александров – министър на финансите, относно “Прехвърляне на вземанията на правителството на Република България към Република Танзания”.
Част от него гласи: “Предложената сделка от английското дружество е една от многобройните предложения на чуждестранни юридически лица за изкупуване на наши вземания към трети държави. В същото време за пръв път в Министерския съвет се внася доклад за одобряване на такава сделка.
До този момент вторичният дългов пазар изцяло се подценява от компетентните органи в България като средство за реализация, макар и частична, на вземанията ни към трети страни и банки, възникнали в резултат на щедрото раздаване на кредити от предишни правителства без обезпечение и гаранции.
Някои от тези вземания, поради неплатежоспособността на длъжниците (суверенни или частни) или поради многофункционалната им задлъжнялост спрямо трети държави или лица, са безнадеждни и тяхната котировка на вторичния пазар е изключително ниска. Правителството и в частност Министерството на финансите следва да оценява всяко предложение и да търси изгодата от сключването на подобна сделка с цел да се реализират поне частично вземанията при благоприятна конюнктура.” – край на цитата.
- Доклад с вх. № 03-00-0650 от 8 август 1994 г. отново от господин Стоян Александров – министър на финансите, относно “Уреждане на задълженията към Република България по предоставени правителствени кредити”. Част от него гласи: “Вземанията на Република България по предоставяни правителствени кредити на развиващите се страни към 30.11.1993 г. възлизат на 2,1 млрд. щ.д., от които просрочени 1,7 млрд. щ.д. Кредитите са предоставени на над 30 развиващи се страни за заплащане вноса на български стоки и за изграждането на комплектни обекти. Една част от левовата равностойност на износа и задграничното строителство е платена на българските фирми и организации директно с бюджетни средства, а за другата, по-голямата част, е ползван левов банков кредит. За този банков кредит Министерството на финансите плаща на Българска външнотърговска банка всяка година от бюджета около 700 млн. лв. лихви.” – край на цитата.
- Доклад по Протокол № 40 от 15 май 1997 г. от заседание на Министерския съвет от госпожа Даниела Бобева – министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, относно “Вземания на Република България от страни от Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка”.
Част от него гласи: “Целта е да се разработи единна стратегия на България спрямо всички страни, имащи задължения към нас, както и да се набележат конкретни мерки за съгласувани действия на всички български институции по реализация на вземанията.”
- Доклад с вх. № 03-00-102 от 11 март 1998 г. от господин Муравей Радев – министър на финансите, относно “Вземания на Република България по предоставени правителствени кредити”.
Част от него гласи: “В настоящия момент голяма част от тези държави са в тежко финансово състояние и имат голям външен дълг. Една част от кредиторите им – предимно международни финансови организации и държави от ОИСР – са опростили отпуснатите заеми и предлагат примера им да бъде последван и от други страни, включително и България… Считам, че проблемите следва да се решават при прилагане на следните осем подхода…”, които са посочени по-долу в доклада.
От Министерство на финансите получихме справка и копия от споразумения за предоставяне на стокови кредити, извършване на инженерингови услуги, разсрочка на вземанията, опрощаване на вземанията, предоставяне на безвъзмездни и партийни помощи.
Сведение, което сме озаглавили като приложение № 3 от Министерство на финансите, за вземанията на България от предоставени правителствени кредити, клирингови и бартерни споразумения към 31 декември 2004 г. По мнение на комисията, споделено и от Министерство на финансите, не е подходящо да се публикува информация за сключените споразумения въз основа на приети решения от Министерския съвет за уреждане на българските вземания след 1991 г. Тези решения на Министерския съвет в основната си част попадат в обхвата на Закона за защита на класифицираната информация. Те съдържат клаузи за конфиденциалност в процеса на тяхното изпълнение. Към момента са налице споразумения, които са в процес на изпълнение и обявяването на информация за тях би поставило под въпрос финализирането им. Обявяването на информация за постигнати от нашата страна по-благоприятни условия, в сравнение с тези, постигнати от други държави-кредитори, би поставило в затруднено положение наши длъжници и партньори, с които България е постигнала такива договорености. Това несъмнено ще има негативни последици в отношението към нашата страна. Ето защо тези приложения са засекретени и са на разположение на народните представители в деловодството при специален режим.
Справка относно потвърдени и спорни суми по задълженията на страните-длъжници до 1990 г. (таблица № 2, предоставена от Министерство на финансите, която съдържа класифицирана информация). Същата онагледява състоянието към момента на нейното изготвяне. В нея се внасят непрекъснати промени, произлизащи от текущи процеси по уточняване на сумите, проведени преговори или в резултат на арбитражни процеси. Обявяването на подобни данни в публичното пространство би могло да има негативно отражение върху положителното приключване на описаните по-горе процеси, както и при подготовка на договорености за изплащане на задълженията към България.
Ето защо справката на тези споразумения е на разположение на народните представители в регистратурата на Народното събрание.

- Справка за вземанията от страни, попадащи в разширената инициатива за силно задлъжнели и бедни страни (HIPC).
- Справка за разпределение на страните-длъжници по региони.

Обща характеристика на кредитите, отпускани от Република
България на други държави
Стремежът на комисията да спази стриктно задачата, поставена й в решението на Народното събрание, предопредели структурирането на доклада, както следва:

Произход и размер на кредитите
Раздаването на средства е ставало чрез държавни кредити, партийни и държавни помощи. Разсрочването и опрощаването на кредитите и сключването на нови кредити с очевидно неплатежоспособни държави размива разликата между "помощ" и "кредит" и прави тази класификация условна. Използван е механизмът на "преференциално завишените цени" (между 30 и 100%) на стоките, внасяни от страните-длъжници, при което загубите за българските фирми-вносители са се поемали от републиканския бюджет. Пример за това е Никарагуа. Това е констатирано и в доклада на господин Стоян Александров от 1994 г. до Министерския съвет: "Една част от левовата равностойност на износа и задграничното строителство е платена на българските фирми и организации директно с бюджетни средства, а за другата, по-голямата част, е ползван левов банков кредит. За този банков кредит Министерството на финансите плаща на Българската външнотърговска банка всяка година от бюджета около 700 млн. лв. лихви."
Оказвана е държавна помощ и във вид на безвъзмездни ежегодни доставки на нефт. В рамките на доклада ние сме приложили и копие от едноличните ръкописни бележки, с които се материализира и визуализира каква е била процедурата по предоставянето на подобни помощи.
Цитирам: "Допълнителната помощ за Никарагуа е съгласувана с др. Тодор Живков. Количеството нефт е увеличено лично от др. Тодор Живков при срещата му с Биярес Арес." Милко Балев, 21 март 1988 г.
Оспорването на част от главниците и лихвите прави трудно определянето на точните суми на раздадените средства. Допълнително затруднение по отношение на ясната класификация и характеристика на кредитите е и обстоятелството, че същите са отпускани в различни валути, включително и вече несъществуващи.
В края на 1989 г. оценката на предоставените от Република България правителствени кредити на развиващи се страни възлиза на 2,8 млрд. щатски долара. От тях са погасени едва 29,3%, просрочени са около 708 млн. щатски долара, разсрочените само през 1989 г. са 813 млн. щатски долара. В навечерието на демократичните промени в България страната е имала да получава около 2 млрд. щатски долара, като съществена част от тях по неизвестни за нас причини са били разсрочени именно през 1989 г. Тук не са включени и задълженията на СССР. Това означава, че във всички случаи общата сума на задълженията на други страни към Република България непосредствено преди реформите е била значително над 2 млрд. щатски долара, т.е. съпоставена с външния дълг, е възможно да се доближи до една трета от него.
Раздаването на кредити на развиващи се страни е една от основните причини за натрупването на огромния външен дълг на страната.
Това е констатирано в приложенията с решението на Народното събрание, с което е снет имунитетът на народния представител Александър Лилов като приложение към доклада на главния прокурор Татарчев.
От приложената графика № 1 вие виждате разпределението на дадените кредити по години в милиони долари – средствата – по ординатата, годините – по абцисата.
От приложената графика става ясно, че формирането на основната част от дълга към България в периода 1983-1986 г. е било най-интензивно. Лицата, участвали в процеса на вземане на решения за раздаване на средствата, Тодор Живков, Милко Балев, Гриша Филипов, Чудомир Александров, Димитър Станишев, Андрей Луканов, Георги Атанасов, Емил Христов, Йордан Йотов, Стоян Михайлов и Васил Цанов, са били следствени по следствено дело № 3/1992 г. по описа на Главна прокуратура и съгласно чл. 8 от Конституцията Народното събрание не може да се произнася по наказателната им отговорност, а само по политическата такава.
От приложената справка на Министерството на финансите (Приложение № 3) е видно, че към настоящия момент вземанията на България по такива спогодби са в размер на 1,345 млрд. щатски долара; 309,755 млн. рубли; 2,155 млн. валутни лв.; 0,066 млн. иракски динара; 0,281 британски паунда; 57,1 млн. условни разчетни единици.
Следва да се отбележи и даде оценка на позицията на ген. Атанас Семерджиев, който се противопоставя на разкомплектоването на Българската армия в проекторешение на ЦК на БКП за предоставяне на военно имущество в непосилно за страната ни количество.
Правната рамка за сключването на международни договори, включително и за отпускане на кредити, е очертана с Конституцията на Народна република България от 1971 г., Указ № 1496 за участие на Народна република България в международни договори и Решение № 7 от 2 юли 1992 г. на Конституционния съд на Република България.
Механизмът на отпускане на кредити е бил следният. Най-напред се е изготвял доклад до Министерския съвет от заинтересованото министерство, обосноваващ необходимостта от предоставянето на кредит. След това се е изготвял проект на спогодба между Народна република България и съответната държава в съответствие с действащата нормативна уредба, като проектът на спогодба е следвало да бъде приложение към доклада до Министерския съвет. Впоследствие докладът се е съгласувал със заинтересованите министерства и ведомства. Накрая се е вземало решение от Министерския съвет за предоставянето на кредит и упълномощаване на длъжностно лице да подпише спогодбата със съответната държава.
Така описаната процедура е в съответствие с действащата след 1975 г. нормативна уредба, а именно Указ № 1496/1975 г.
Видно от данните, документите на партийния архив на БКП, решенията за отпускане, разсрочване и опрощаване на пари и стоки са вземани след доклад от съответния отдел на ЦК на БКП или министър. В тези доклади е посочвано тежкото състояние на държавите, кандидатстващи за помощ, и затрудненията, които България има по обслужване на предишни вземания от тези държави, но обикновено е било вземано политическо решение за "посрещане на исканията". Рядко изключение от това правило е отказът от отпускане на военна помощ в големи размери, видно от докладната на ген. Атанас Семерджиев, посочен по-горе.
От друга страна, трябва да се има предвид, че по отношение на някои държави в периода след 1980 г. не ни бяха представени документи, потвърждаващи спазването на тази процедура, а по-точно не получихме решения на Министерския съвет, който съгласно чл. 103, т. 9 от Конституцията на Република България и чл. 7 от Указ № 1496/1975 г. е бил компетентен да сключва международни договори. Вместо решения на Министерския съвет ни бяха представени решения на Политбюро на ЦК на БКП. Те имат политически характер, но според нормативната уредба на Народна република България не са волеизявления на компетентния държавен орган. Считаме, че е възможно да са били взети решения от Министерския съвет по тези кредити, но при работата на комисията същите не бяха представени от съответните държавни институции.

Източници на задълженията
Република България като кредитор е страна по повече от сто спогодби за предоставяне и преоформяне на кредити.
Задълженията обикновено са поемани с решение на Политбюро на ЦК на БКП, последвано от доклад на ресорния министър и решение на Министерския съвет. В някои случаи тази процедура не е била спазвана – поемането на задължението е ставало с устно обещание от съответен партиен ръководител при посещение на делегация, договарянето се е извършвало, средствата са отпускани, а едва на следващата година са били утвърждавани от Министерския съвет (например уговорка между Григор Стоичков и президента на Мозамбик Ж. Шинсано през 1987 г.).




В други “спешни случаи”, цитирам, отпускането е ставало с едноличен подпис на партийния и държавен ръководител, без да се събират други подписи. Следва факсимиле на ръкописна бележка:
“Бързо!
Да се изпълнява, без да се събират други подписи – по указание на другаря Милко Балев.
31 януари 1986 г.
Д. Димитров”
(който е завеждал централното деловодство на БКП, става дума за решението за отпускане на 1,7 млрд. за Ирак).

Цели на отпусканите кредити
Кредити, отпускани на трети държави по
идеологически причини
При предоставянето на кредитите са преобладавали политическите аргументи, а не финансово-икономическите. Неслучайно в повечето случаи кредитите са били предоставяни паралелно с партийни и/или държавни помощи. Обикновено подпомагането на революционните, социалистически и други режими се е осъществявало след съгласуване със СССР, който е давал указания и натиск до членовете на СИВ да оказват “помощ” на страни от Третия свят с “правилна” политическа ориентация. Обичайният мотив е бил, цитирам: “...нашата дружба и във верността ни към бъдещото общо дело – защитата на мира и социализма...”, както откриваме в искане на председателя на Сандиниския фронт за национално освобождение Даниел Ортега до Тодор Живков. В голямата си част страните-кредитополучатели от тази категория са били страни с реакционни режими и неработеща икономика, например Никарагуа, в която 50% от брутния вътрешен продукт отива за военни цели, 50% от работоспособното мъжко население е в армията, и целта на исканата помощ е била да се противодейства на надигането на “контрареволюционните” сили и овладяване на общественото недоволство.
Кредитите са раздавани щедро въпреки неплатежоспособността на страните-кредитополучатели и без обезпечение и гаранции. Това е установено и в докладите от 1993 и 1994 г. на финансовия министър Стоян Александров. При непостъпване на очакваните погашения по външните кредити България често е била принудена да търси нови външни заеми, за да финансира своя внос и дългови плащания. Крайно безотговорно в Политбюро, Секретариата и Валутната комисия обаче се пренебрегват предупрежденията за липсваща или намалена платежоспособност на страните-кредитополучатели. Воден от политически съображения, най-висшият ешелон в партията и държавата игнорира отрицателните становища на специализираните ведомства. При наличната информация е невъзможно да се прецени дали тези решения са мотивирани от надеждата за петролни доставки или от други съображения.
Със секретни решения на ЦК на БКП безвъзмездно са оборудвани партийните централи на други социалистически и комунистически партии, например организационното обзавеждане на сградата на Сандиниския фронт за национално освобождение “Фарабундо Марти”, финансирани са печатни издания, например органът на Египетската комунистическа партия, давана е издръжка на резиденти на чужди комунистически партии в София, например неофициалните престои на резидентите на Иранската трудова партия, давани са пари, оръжие и военно обучение на чужди студенти, предоставяни са безплатни самолетни билети за представители на чужди комунистически и социалистически партии, финансирани са чужди партийни конгреси и изборни кампании, обучение на кубинските бойци в Ангола и други.
Партийните помощи на приблизителна стойност 25 млн. щатски долара, държавните помощи около 190 млн. щатски долара и отпуснатите кредити от България до 1989 г. са дадени в следващата таблица в щатски долари приблизително, поради огромната по обем работа по преизчисляването им в отделни валути. Тук ще намерите сумите в рубли, лева, преводни рубли, валутни лева, щатски долари, клирингови долари, британски лири, алжирски динари, сирийски лири, германски марки, турски лири, тунизийски динари, ирландски реали, рупии, белгийски франкове.
Отпусканите партийни помощи сме илюстрирали и със следната графика според годините, когато са отпускани. По абсцисата са годините, по ординатата – сумите в милиони щатски долари.

Кредити, предоставяни по икономически съображения
Част от кредитите, макар и малка, са били икономически обосновани или с високия процент възвръщаемост на инвестициите в специална продукция, която е била трудно реализируема на други пазари, или с доброто качество на инженерингови услуги от български специалисти, или с надеждата за бъдещи суапови сделки от типа “дълг за инвестиции”. Кредитите от този тип са отпускани на страни с по-стабилна икономика и политическа необвързаност (Перу, Индия, Нигерия) и се обслужват или вече са уредени. Поради икономическата база за отпускането им понякога кредитните линии не са били усвоявани напълно, тъй като въпросните държави са намирали по-изгодни условия за финансиране на международния финансов пазар.
На практика по-голямата част от кредитите са стокови, като по силата на сключените спогодби Народна република България е предоставяла машини, оборудване, включително специална продукция и инженерингови услуги на държавите, стойността на които е преоформяна като държавно задължение към България.

Държави, на които са предоставяни, опрощавани
кредити и помощи
Бенефициенти по предоставяни от България кредити са над 30 държави от Африка, Близкия Изток, Латинска Америка и Европа. След приспадане на насрещни вземания в полза на България е оформен дълг от страна на Русия и Украйна, който е урегулиран чрез споразумение за доставка на специално имущество и резервни части в съотношение 50:50.
Най-значителни кредити са предоставени на Ирак от 1,2 млрд. щатски долара, като през 1989 г. е разсрочено около половината от задължението. Погасената до 1989 г. сума е едва 8% от дължимата и въпреки това, включително и през 1989 г., иракската страна продължава да ползва кредита. Прави впечатление, че просрочените задължения са около 364 млн. щатски долара, а Министерският съвет е взел решение за разсрочване на половината от целия кредит. Изобщо политиката по отношение на кредитирането на Ирак е изцяло неизгодна за страната, както от гледна точка условията за предоставяне на кредита, така и по отношение на цялостното третиране на това вземане.
На второ място по значимост е кредитът за Либия. От предоставените общо 429 млн. лв. едва 182 млн. лв. са погасени към края на 1989 г., а просрочени са близо половината от дължимите суми.
Немалка част от тези кредити са предоставяни на HIPC страни, това са страни с хиперинфлация и бедни, със среден доход – по-нисък от 320 долара на глава от населението годишно, по отношение на които съществуват утвърдени процедури от Световната банка за погасяване на техните кредити и/или политика на пълното им опрощаване.
При разглеждането на вземанията на Република България към трети държави следва да се отчете и обстоятелството, че някои от тях са признати безусловно, например Куба, други са оспорени, а за трети има спорове по отношение на точния размер на вземанията, например Виетнам.
С оглед запазване интересите на България в преговорите със страните-длъжници и избягване на окуражаването им за оспорване на части от дълга и лихвите списъкът на оспорените и непотвърдени задължения е оформен като класифицирано приложение от настоящия доклад и е на разположение в регистратурата на Народното събрание.

Анализ на действията на правителствата от 1990 г. насам
Когато се оценяват действията на правителствата след 10 ноември 1989 г. по събиране на вземанията, трябва да се вземе предвид, че, за съжаление, кредити са предоставяни на високорискови страни с изключително ограничен капацитет за връщане на задълженията, т.е. още при предоставянето им кредитите са били в значителна степен несъбираеми. От друга страна, шансовете за възмездяване на загубите допълнително се ограничават от дълговата криза на развиващите се страни, както и тоталната промяна на геополитическата ситуация след падането на Берлинската стена. Разпадането на социалистическия блок и СИВ води до разпад на геополитическия фундамент на тези вземания и прави усилията на правителствата, колкото и амбициозни да са, неефективни, защото липсва международна рамка и инструменти за мултинационално решаване на проблема. По принцип индивидуалните действия на страните на дълговите пазари са по-малко ефективни от мултинационалните схеми за уреждане на дълговите проблеми.
Мерките, които правителствата на Република България са вземали за събиране на вземанията от страните-длъжници, могат да се обобщят в:
- Дипломатически средства. Поставянето на проблемите за изплащането на задълженията към страната от развиващите се страни на базата на двустранните отношения се е осъществявало при всички правителства след 1989 г., но ефективността на този подход и най-вече на двустранното уреждане на дълговия проблем е твърде ограничено.
- Търговско-икономически. Схемите на замяна на дълг срещу собственост, както и на замяна на вземанията със стокови еквиваленти, е един от ефективните способи за уреждане на задълженията към Република България. За съжаление, малко от задълженията са уредени чрез такива схеми, а от друга страна, в тези схеми се съдържа риск цените на вносните стоки да надхвърлят пазарните и допълнително да редуцират дълга към страната.
- Финансови. Тези мерки включват пряка продажба на дългове, както и използването на посредници. В доклада на Андрей Луканов – министър на външноикономическите връзки, Стоян Овчаров – министър на икономиката и планирането, и Васил Коларов – председател на Българската народна банка, от 7 септември 1989 г. се предвиждат “всякакви други възможности за ускоряване получаването на дължимите плащания чрез използване посредничеството на влиятелни комисионери”. Такива операции са извършвани от повечето от правителствата от 1989 г. насам.
Като цяло историята на събиране на вземанията показва незадоволителна приемственост между правителствата по отношение на водената политика и инструменти за решаване на проблема с вземанията. Другата съществена слабост е липсата на ефективна координация между институциите при формулирането на политическите решения на проблема.
Активността на правителствата от 1990 г. насам по събиране на дълга към България може да бъде проследена от сключените спогодби за уреждане на задълженията с различни държави, предшествани от доклади, внасяни от съответните министри в Министерския съвет (графика № 3 илюстрира активността на правителството при сключването на спогодби).
Активността на правителствата може да бъде проследена и в дейността на двустранните междуправителствени комисии, участвали в срещите на делегации от съответните държави-длъжници. Поставянето на проблема с връщане на заемите, предоставени на развиващи се страни, в рамките на смесените комисии е по-скоро формално.
Прави впечатление, че въпросите за погасяване на задълженията към Република България се поставят едва в края на дневния ред на тези заседания, а не като необходимо условие на търговско-икономическото сътрудничество. Най-често текстовете на протоколите от тези заседания гласят: “Ще се предприемат мерки за уточняване на задълженията”, но не се предвиждат конкретни предложения, не се декларира в ясна форма позицията на страната по вземанията от съответната страна. Това създава впечатление за толерантност по отношение на страните-длъжници и неясна политика на страната-кредитор относно претенциите си по съответните вземания. Друг е подходът на страните-кредиторки, които в много случаи записват в протоколите на смесените комисии ясно своите претенции за редукция или прихващания на задължения, включително за преоформяне на дългове на български държавни предприятия в държавен дълг.
От протоколите също може да се съди, че в много случаи липсва приемственост в работата на междуправителствените комисии. Честите структурни и персонални промени и слабата координация са ограничили шансовете за спазване на завоювани в преговорите позиции, както и за реализиране последователна политика по връщане на кредитите.
Графиката по-долу отразява действията на правителствата във връзка със сключването на различни спогодби за уреждане на задълженията на отделните държави.
Двете графики илюстрират активността на правителствата, проявявана по време на провежданите двустранни междуправителствени комисии. Графиките са разделени според това дали на тези комисии е поставен или не въпросът за вземанията на България.
От 1991 г. в Министерския съвет са внасяни повече от 10 доклада от министрите на финансите, касаещи формиране на позиция и даване на пълномощия за урегулиране на задълженията на отделни държави.
Докладът на господин Стоян Александров до Министерския съвет с вх. № 03-00-0650 от 8 август 1994 г. е първият обобщен анализ на задълженията към България.
Докладът на господин Муравей Радев до Министерския съвет с вх. № 03-00-0102 от 11 март 1998 г. е втори опит за обобщаване на проблемите за необслужвания дълг към България. В него са предложени и конкретни възможни подходи за регулиране и управление на задълженията, а именно:
“1. Преди всичко трябва да се използват всички съществуващи възможности за реализиране на вземанията ни чрез парични погашения, съобразно първоначалните договорености, или за договаряне на разсрочени плащания в приемливи срокове на част от задълженията, с оглед постигане на частично изплащане към момента на договарянето и пълно изплащане на задължението на по-късен етап.
2. Договаряне на погасяването на задълженията чрез доставка на стоки, произведени в страните-длъжници на база на международни цени. При този подход обаче съществува риск да не се приложат подходящи за българския пазар или за реекспорт стоки. Трябва да се има предвид и усложнената процедура по реализиране на вземанията на държавния бюджет чрез българските фирми-доставчици.
3. За вземания в преводни рубли могат да се ползват както подходите за уреждане на задълженията чрез доставка на стоки на база ценовите равнища към момента на разпадане на системата за разплащания в преводни рубли, така и преизчисляване на задълженията в свободно конвертируема валута чрез приемлив коефициент.
4. Трансформиране на дългове в собственост на територията на страната-длъжник. Такъв подход би бил приемлив при наличие на интерес от страна на български предприемачи за откупуване на държавни вземания от републиканския бюджет.
5. Продажба на дълговете на вторичния пазар. Този вариант би могъл да се обсъжда за всеки конкретен случай, съобразно условията на дълговия пазар за съответната страна. За целта е необходимо да се извършат съответни проучвания на дълговите пазари и съобразно тези проучвания да се преценяват възможностите за частична или пълна реализация на вземанията ни от някои от страните. При вземане на решения за продажба следва да се вземат под внимание и стратегическите интереси на нашата страна.
6. За задължения, водени в затворени валути или по сметки за погашения със стоки, могат да се търсят възможности за усвояването им от намиращите се в съответната страна български дипломатически, консулски и търговски служби и представителства.
7. Считам, че не би следвало да се поемат ангажименти за провеждане на разговори по проблемите на дълговете със страни, които се стремят да провеждат активна политика за опрощаване на задълженията им.
8. Когато се предвижда предоставяне на по-благоприятен статут във взаимната търговия на страна, която има неизпълнени или необслужвани задължения във връзка с отпуснати правителствени кредити от България, би следвало активизирането на търговско-икономическите отношения да се обвързва с решението на финансовите проблеми между страните.”
Докладът на госпожа Даниела Бобева – министър на търговията и външноикономическото сътрудничество, приет на заседание на Министерския съвет от 15 май 1997 г., относно “Вземания на Република България от страни от Близкия Изток, Азия, Африка и Латинска Америка” съдържа анализ на задълженията към България по държави и предлага изготвяне на стратегия по управление на дълга. Доклада ще намерите като приложение към настоящия.
С Решение на Министерския съвет от 16 март 1998 г. министърът на финансите е задължен да сформира работна група от представители на заинтересованите министерства, ведомства и организации, които да провеждат предварителни преговори по реализация на българските вземания от предоставени правителствени кредити, както с представители на правителствата на страните-длъжници, така и с партньори, предложили своите услуги в областта на сделките с дългови инструменти. Групите са заседавали неколкократно, но поради липсата на институционализация кадровите промени в състава им са водели до забавяне и затрудняване на дейността им.
След 2001 г. работата по събиране на вземанията е продължена и активизирана чрез използване на всички възможни способи за събиране на задълженията, като с цел максимална защита интересите на България се избягва продажба на дълга на трети страни срещу конвертируема валута, каквато практика е имало по-рано. Продължена е практиката за ползване на консултанти по някои от сделките, като комисионата им задължително е била поемана от страната-длъжник. За периода 2001-2005 г. Министерският съвет на Република България е взел решения за консолидиране на дълга и уреждане на плащанията със следните страни: Алжир, Никарагуа, Етиопия, Либия, Сирия, Ангола, Замбия, Йемен, Танзания и Нигерия. Основните трудности при водене на преговорите представлява получаването на потвърждение от страната-кредитополучател за размера на сумите, както и инициираната от Световната банка и Международния валутен фонд през 1996 г. HIPC-инициатива. Проучени са условията, при които страни като Чехия, Словакия и Русия са уредили вземанията си от споменатите страни при редуциране на дълга в усреднен размер 88-90% от общата сума (главница и лихви). Отчитайки тежкото финансово положение на HIPC-страните, както и нестабилната политическа обстановка, от една страна, и твърдото намерение на Международния валутен фонд, Световната банка и Парижкия клуб да предприемат политика, водеща по същество до пълното опрощаване на външния дълг на държавите, включени в инициативата, българското правителство трябва да уточни дължимите суми и да фиксира обхвата на взаимните финансови претенции със силно задлъжнелите и бедни страни.
Анализ на правната уредба, определяща действията на правителствата след 1990 г., може да бъде намерен в Приложение № 1 – правен анализ към настоящия доклад.


Препоръки за бъдещи действия
Използвайки инструментариума на парламентарния контрол временната анкетна комисия събра и обработи огромен обем информация от различни източници, която по мнението на експерти от Министерство на финансите ще бъде изключително полезна при уточняване правните и икономически параметри и позиции при преговорите с отделните държави-длъжници. За съжаление обаче времето за работата на комисията беше доста ограничено. Има много материали, които трябва да се добавят към целия пакет от документи. Събраната информация от временната анкетна комисия и резултатите от нейната работа следва да послужат не само за ретроспекция на процеса на натрупване и управление на задълженията към България, но също така би следвало да са от полза за решаването на проблема и по-нататък, да станат основа и начало за едно организирано усилие за връщане, макар и частично, на този безотговорно раздаден национален ресурс.
С оглед спецификата на периода, в който приключи работата си временната анкетна комисия, препоръките й са отправени към Четиридесетото Народно събрание и новото правителство, което ще бъде избрано от него. Поради това реализацията им ще зависи от наличието на политическа воля в следващия парламент работата по установяване и връщане на задълженията да продължи.
Поради изложените по-горе съображения комисията предлага настоящият доклад да се предостави на председателя на Четиридесетото Народно събрание за предприемане на действия в няколко варианта, приложими заедно или поотделно:
1. Стратегия за управление на дълга към България.
Тази стратегия следва да се предложи от Министерския съвет и да се одобри от Народното събрание. Тя може да бъде част (приложение) към стратегията за управление на външния дълг.
Освен това Министерският съвет ежегодно да внася в Народното събрание информация, заедно с отчета за изпълнение на държавния бюджет, и отчет за действията си по събиране на задълженията през съответната година.
2. Създаване на институция за управление на дълга към България.
Правителствата след 10 ноември са били поставени в много трудни условия, за да успеят да върнат поне част от задълженията. Подходът е бил по-скоро “единични сделки на принципа на случая”, а не постоянна и последователна политика по вземанията. За разлика от традиционните държави-кредитори, които имат ясна и последователна политика и поведение на кредитори, Република България няма. Липсата на приемственост и последователност в политиката, подхранвана от липсата на координация между институциите, е ограничила значително възможностите за връщане на дължимите кредити. Затова създаването на агенция или междуведомствена група по вземанията с мандат да разработи цялостна стратегия, да осъществява координация между министерствата и другите заинтересовани институции, би било първата крачка към по-нататъшното решаване на проблема.
Институционалното създаване на организационна единица, която активно да търси задълженията от длъжниците, а не само пасивно да очаква предложения от страните-длъжници или посредници, може да бъде реализирано в два варианта:
- сформиране на междуведомствена комисия, по подобие на тази по т. 5.4 от доклада;
- създаване на отделен орган, например агенция, където да се съсредоточат експертите от държавните ведомства, ангажирани с проблемите по вземанията на България.
3. Ангажиране на международен финансов консултант, който изцяло да поеме като агент управлението на дълга към България.
4. Решение на Тридесет и деветото Народно събрание, което да даде оценка:
- за действието на българските правителства по раздадените от България кредити и помощи до 1989 г. и относно управлението и събирането на вземанията;
- да препоръча на Четиридесетото Народно събрание да задължи и упълномощи Министерския съвет да извърши препоръчаните или други действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Спасов.
Бихте ли представили проекта за решение в цялост?
ДОКЛАДЧИК Минчо Спасов: Благодаря, господин председател.

“Проект!

РЕШЕНИЕ

Народното събрание, след като изслуша и обсъди доклада на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставени на други държави, произхода на кредитите, целите на предоставянето и времето, когато това е осъществявано, държавите кредитополучатели, действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения, и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституицята на Република България

РЕШИ:
1. Оценява като вредни действията на Централния комитет на Българската комунистическа партия и правителствата на Република България в периода 1968-1989 г., свързани с раздаване на партийни и държавни кредити и помощи в подкрепа на военни режими и чужди комунистически и социалистически партии. Кредитите са предоставени на високорискови страни с изключително ограничен капацитет на връщане на задълженията и още при предоставянето им са били в значителна степен несъбираеми. Тези действия са допринесли за формиране и увеличаване на външния дълг и са довели българския народ до тежка икономическа и социална криза.
2. Оценява положените усилия от правителствата след 1989 г. на Любен Беров, Стефан Софиянски, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски по управление на дълга към България и запазването на българските интереси.
3. Счита за недостатъчна активността и координацията в действията по управление на дълга към България.
4. Препоръчва на Четиридесетото Народно събрание:
4.1. да разработи и приеме стратегия за управление на дълга към България, като част от стратегията за управление на външния дълг, която да послужи като средство за активизиране на правителствата за събирането му;
4.2. да възложи и упълномощи Министерския съвет:
4.2.1. да организира чрез специализиран орган и/или ангажира международен финансов агент за управление и събиране на дълга към България;
4.2.2. ежегодно да докладва на Народното събрание за предприетите действия.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Борислав Великов: Благодаря, господин Спасов.
Колеги, откривам разискванията по доклада и проекта за решение.
Има думата господин Тошо Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаеми господин председател, госпожи и господа народни представители, аз подписах доклада, който току-що представи председателят на комисията господин Спасов. Подкрепям и проекта за решение.
“Не съди, за да не бъдеш съден” е казано в Библията. И не за да ги съдим, а за да разкрием истината съставихме този доклад. Искам да предложа на вашето внимание извода, че щедрото раздаване на кредити по идеологически причини от страна на върхушката на Българската комунистическа партия е главната причина за натрупването и на непосилния външен дълг на страната до 1989 г. И така, основната част от дълга към България се формира за 3-4 години – от 1986 до 1989 г. и съвпада по време с натрупването на задълженията на България към външни кредитори. Решенията за раздаване на пари са вземани от Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Станишев, Андрей Луканов. Нито един кредит не е разрешен от царя. В мотивите преобладават политическите аргументи. Безгрижно кредити са отпускани на неплатежоспособни получатели на страни без обезпечения, без гаранция. В същото време с решение на същите лица българските граждани са товарени с нови и нови външни заеми и са задлъжнявали годишно с милиарди.
Най-щедри са кредитите, отпускани от комунистическата олигархия на Ирак. Кредитирането на Саддам Хюсеин е най-неизгодно за страната. По-късно се оказа, че то е било много изгодно за комунистическата, по-късно за социалистическата партия и за някой нейни другари.
Уважаеми колеги народни представители, за да си изясним предмета на изследване на нашата комисия бих желал да ви представя по-значимите непогасени кредити, с какво решение са отпуснати те, имената на отговорните партийни функционери и длъжностните лица.
Първо, на 6 декември 1983 г. членовете на Политбюро на ЦК на БКП вземат решение “Б” № 44. С него те дават съгласието си правителството на Народна република България да предостави на правителството на Република Ирак кредит в размер на 300 милиона щатски долара за периода от 1984 до 1985 г. Решението е взето на базата на докладна записка, изпратена на 29 ноември 1983 г. от министър-председателя Гриша Филипов. В записката е посочена целта на отпускания кредит – закупуване на въоръжения, боеприпаси, бронетанкова техника, услуги за военната промишленост на Ирак. Условията на кредита са следните: проста годишна лихва от 5%, изплащане на кредита в срок до две години. Но това не става. А сега чуйте – съгласно информация на Министерството на финансите към 31 декември 2004 г. общата дължима на България сума от страна на Ирак е 1 млрд. 596 млн. долара. От същата справка на министерството е видно, че условията на предоставяне и погасяване на този кредит не са изпълнени. Отговорни са членовете на Политбюро на ЦК на БКП, взели това решение и премиерът Гриша Филипов.


Второ, къде е този милиард? Едно от най-важните решения –"Б" № 5, за предоставяне на кредит в размер на 1 млрд. щатски долара на Република Ирак е взето от секретарите на ЦК на БКП на 31 януари 1986 г. Целта на кредита е "доставка на специално имущество" при следните условия: срок на погасяване – 5 години; 5% годишна лихва; 5% платими в брой при всяка експедиция.
Секретарите на ЦК на БКП упълномощават председателя на Министерския съвет Гриша Филипов да подпише спогодбата. В решението с гриф "Лично, строго поверително!" е записано, че предоставянето на кредита трябва да бъде обвързано с редовното получаване на погасителните вноски, което условие не се изпълнява. Решението е взето прибързано, по политическа съобразност, с цел въоръжаване на Република Ирак.
На 31 януари 1986 г. първият заместник-завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на БКП – Димитров, е приложил към преписката за взетото решение своя бележка: "Бързо! Да се изпълнява без да се събират другите подписи. По указание на др. Милко Балев." Отговорни за несъбраните вземания в резултат на това политическо решение са секретарите на ЦК на БКП и министър-председателят Гриша Филипов.
Трето, на 8 февруари 1984 г. членовете на Политбюро на ЦК на БКП вземат Решение "Б" № 8 за предоставяне на кредит в размер на 1 млрд. 600 млн. щатски долара на Социалистическа народна арабска либийска джамахирия за периода от 1985 г. до 1990 г. Целта на кредита е - изграждане на производствени мощности "до ключ" за отбранителната промишленост на Либия, доставка на въоръжение, боеприпаси, бойна техника и друго имущество, помощ за обучение на кадри, ремонт на авиационна и ракетна техника. Условията на изплащане са ежегодно да бъдат погасявани 20% от стойността на извършените доставки и услуги за период от пет години, съгласно погасителен план.
И така, към 31 декември 2004 г. общата дължима ни от страна на Либия сума е 55 млн. 108 хил. долара. Отговорни за несъбраните вземания са посочените в преписа от решението на Политбюро лица: Димитър Станишев, Андрей Луканов, Петър Младенов, Добри Джуров.
Четвърто, на 13 октомври 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП взема Решение "Б" № 24, с което дава съгласието си да бъде предоставен на Алжирската народна и демократична република кредит в размер на 70 млн. щатски долара с цел покупка на специално имущество при 10-годишен срок на погасяване. Решението е взето в резултат от разгледана докладна записка, изготвена от Андрей Луканов – заместник-председател на Министерския съвет. "Това предложение е съгласувано по принцип с др. Петър Младенов и с др. Димитър Станишев", пише до членовете на Политбюро Андрей Луканов.
Пето, на 17 юни 1982 г. секретарите на ЦК на БКП вземат Решение "Б" № 21, с което дават съгласието си да се предостави правителствен кредит на Алжирската народна и демократична република в размер на 300 млн. щатски долара. Цел – доставка на военнотехническо имущество. Условията за погасяване на кредита са следните: срок за погасяване – 10 години; авансово плащане в брой в щатски долари - 20%; годишна лихва – 5,75%.
Към 31 декември 2004 г. Алжир дължи на България общо 22 млн. 471 хил. щатски долара. Отговорни за сключването на договора са Димитър Станишев, Андрей Луканов, Кирил Зарев, Велко Палин и Христо Христов – имената на които са изброени в преписката по вземането на решението (вж. Централен държавен архив).
Искам да представя на вашето внимание и по-значимите партийни дарения за сметка на България – с какво решение са дарени и имената на отговорните партийни функционери и длъжностни лица.
На 8 януари 1993 г. главният прокурор Иван Татарчев изпрати до председателя на Тридесет и шестото Народно събрание искане народните представители да разрешат да бъде възбудено наказателно преследване срещу народния представител Александър Лилов, като на същия се определи мярка за неотклонение "домашен арест".
След като се запознаха с обвиненията на главния прокурор, народните представители ги уважиха и снеха имунитета на Александър Лилов, като дадоха на господин Татарчев разрешение за възбуждане на наказателно преследване.
Какви доказателства бяха приведени от главния прокурор? Секретарите на ЦК на БКП са подписали 25 секретни решения от група "Б" на Секретариата на ЦК на БКП за предоставяне на безвъзмездна помощ – военно оборудване, храни, медикаменти и парични средства на комунистическите партии на Никарагуа, Ливан, Виетнам, Хондурас, Салвадор, Египет, Чили, Мозамбик и др. Общо помощта възлиза на 2 млн. 644 хил. лв., 1 млн. 700 хил. щатски долара и хиляди рубли. По делото е повдигнато обвинение и са привлечени като обвиняеми: Тодор Живков, Милко Балев, Димитър Станишев, Гриша Филипов, Георги Атанасов, Чудомир Александров, Андрей Луканов – за престъпление по чл. 203, ал. 1 от Наказателния кодекс.
Според главния обвинител решенията са довели до увеличаване на външния дълг на България,съдържат признаците на престъплението "длъжностно присвояване в особено големи размери". Посоченото престъпление е "тежко" по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс. В приложените като доказателства към делото решения от група "Б", взети от секретарите на ЦК на БКП, фигурира винаги и неизменно на първо място името на секретаря Димитър Станишев.
"Не съди, за да не бъдеш съден!" е казано в Библията в Новия завет. Казано е още: "Децата не носят вината на родителите си.". Но все пак нека такива деца да не се обаждат и да мълчат за това как, от кого е направен и как се управлява дългът към България, натрупан поради щедрите идеологически увлечения на техните родители.
Уважаеми господин председател, колеги народни представители! Представете си: как ви се вижда младият Станишев в ролята на млад премиер, който събира кредитите, пръскани и отпускани с лека ръка от неговия баща? Не е ли това една историческа смешка?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, господин Пейков.
Уважаеми народни представители, имате думата за изказвания по обсъждания проект за решение на доклад на Временната анкетна комисия за проверка на междуправителствените споразумения за кредити, предоставяни на други държави – произхода на кредитите, целите на предоставяне и времето, когато това е било осъществено; държавите-кредитополучатели; действията на правителствата от 1990 г. насам по събиране на вземанията на Република България, произтичащи от тези споразумения.
Господин Нихризов, заповядайте.
Йордан Нихризов (ПСДСБ): Уважаеми господин председателю, уважаеми дами и господа народни представители! Комисията, която беше излъчена от Народното събрание, направи почти невъзможното да се опита да събере материалите от над 6000 страници, в които се съдържаше информацията за това как са били пръскани с лека ръка парите на българите в един много важен период от време, когато Комунистическата партия, управляваща тази страна, е разбирала, че постепенно нейното време изтича и когато вече се е виждало, че Берлинската стена ще се срути всеки момент.
Аз очаквах представителите на сегашната наследница – Българската социалистическа партия, да вземат отношение по този въпрос, защото тяхното ярко отсъствие от състава на комисията говореше за пълна незаинтересованост. Навярно този доклад ще бъде счетен като предизборно мероприятие и искрено съжалявам, че той се явява точно в края на Народното събрание, явява се, въпреки опитите на определени среди да саботират работата на тази комисия.
Все пак в доклада са събрани неща, които българите трябва да чуят, а комисията работи напълно обективно и най-вече в интерес да постави за бъдещите управленци задачи да се съберат българските пари, доколкото това е възможно.
Господин Тошо Пейков преди мен изреди една дълга поредица от кредити, които са били отпускани на рискови държави. В доклада също има драстични примери. Ако аз трябва да продължа поредицата на господин Пейков, навярно не само днешното, но и утрешното заседание няма да ни стигне. Аз обаче ще се опитам да тръгна по друг път и да кажа няколко числа, които са важни за обобщенията, които направихме в тази комисия, и за желанието на нашия Парламентарен съюз Демократи за силна България да предложим подход, по който могат да се съберат поне част от средствата, да се синхронизират действията на бъдещите управленци в събирането на тези разпръснати по света средства. Защото, честно казано, част от парите са попаднали в джобовете и на определени бандити само поради партийната им принадлежност и то с хвърчащи бележки, подписани от тогавашните отговорни другари, членове на Политбюро.
Първата цифра, която ще спомена, я има записана в доклада и трябва да бъде подчертана дебело с червена черта. Това е сумата, която председателят на комисията съобщи в доклада – 2 млрд. долара. Над 2 млрд. долара, уважаеми дами и господа, защото изчисленията са приблизителни, тъй като са раздавани или по-скоро разпръсквани пари в различни периоди от време и в различни валути на високорискови държави. (Реплика на народния представител Иво Атанасов.) И ако в един определен момент, господин Атанасов, Ви дойде на акъла, можете да отворите страниците на този доклад и въпреки че сте литератор, да намерите нещо различно, което ще ви сбърка предизборните лозунги и това, което развявахте дълги години тук. На всичкото отгоре тези кредити са раздавани при занижаване на цената на продукцията, която ние изнасяме. А ние изнасяме продукция преди всичко военна, преди всичко наречена специална, при това за приятелски държави. И даже се изхитряваме, господин Атанасов, много се изхитряваме – на Революционния сандинистки фронт ние изпращаме модерни автомати “Калашников”, а на не толкова революционното управление на тогавашна Коста Рика пускаме старите автомати “Шпагин”, които са били на склад в Министерството на вътрешните работи. Дори там сме се опитали да ги делим на приятели, по-малко приятели.
Но схемата не е само в това, цената, по която ние сме давали тази продукция, е определено занижавана. И, господин Атанасов, Вие си спомняте всички онези хвалебствени думи, които бяха говорени от тази трибуна за нашия Военнопромишлен комплекс. Да, ние по времето на социализма имахме една златна кокошка, наречена от Вас, т. нар. Военнопромишлен комплекс. Но какво излиза, господин Гагаузов, сред тези страници? Сред тези страници излиза следното – че ние продаваме тази продукция по занижена цена, а насреща получаваме обещание, че ще ни бъдат доставени стоки, които са от 2 до 5 пъти с повишени цени. И дори вашите експерти, господин Гагаузов, се възпротивяват, че бананите, които идват от Никарагуа, са златни за България, тъй като цената им е от 3 до 5 пъти по-висока, отколкото международната цена. Но Вие не обичате да четете, Вие считате, че това, което кажете, е истина от първа ръка. Това е истината, която намерихме в тези страници. И най-лошото е другото, че тази загуба, която се е трупала през годините вследствие на ниските цени на износа и подаръка към революционните държави и правителства, и високите цени, по които насреща сме получавали някакви трохички като възмездие, се оказва, че България в нейните икономически субекти трупа дълг. И този дълг ние покриваме с кредити, които теглим от лошите капиталистически страни.
И сега ще ви кажа, уважаеми дами и господа отляво, ще ви цитирам другаря Ленин, когото вие много добре познавате. Той е казал следващия умен цитат: “Капиталистите ще ни продадат въжето, на което ние ще ги обесим.” Само че тези капиталисти от времето на Ленин са се изхитрили и започнали да не дават пари, а да отпускат кредити. И тези кредити са с лихва 7 – 8%. И докато ние подаряваме своята продукция през тези славни години от 1969 до 1989 г., насреща в последния период, когато оставаме бедни заради загубите, трупани от тези перфектни икономически мероприятия, теглим кредити от капиталистите, които обаче си ги искат обратно. И не само днешното поколение, но и следващите поколения ще трябва да плащат тези кредити. И ако ние вземем цялата тази поразия, свършена от другарите Милко Балев, Тодор Живков, Димитър Станишев и сиа кампаниа, и я остойностим грубо, ще видим, че нашият външен дълг щеше да бъде поне с една трета по-малко от това мероприятие, което те са извършили. Тоест 1989 г. нямаше да ни завари с над 10 млрд., нямаше другарят Андрей Луканов да бъде принуден да обявява мораториум, нямаше да ходим в гладните зими и да събираме купоните, защото нашият външен дълг нямаше да бъде в такъв порядък.
Но не е само това. Има още един доклад в библиотеката, който за съжаление също се яви в края на Народното събрание и няма да получи такава популярност, каквато дори ще има това решение на комисията. В този доклад са разгледани външнотърговските дружества, парите, които България е отпуснала там. Е, прибавете още 2 млрд. лв., които са били разпръснати вече в определени направления за фирми, за определени дори агентурни фирми, и ще видите, че нашият външен дълг може да се намали наполовина. Само че тази втора част, за която говоря, предварително е била насочена към частни джобове и те се върнаха, тези другари от чужбина, вече като господа бизнесмени и излязоха на светли позиции с пари, които са били заделени от народния джоб.
Но да продължим нататък с въпроса за кредитите. Сред всички кредити стърчи дългът на Ирак. Стърчи, господин Румен Овчаров, със страшна сила. Защото в момента той е над 1 млрд. и 700 млн. и много трудно може да бъде събран – по същия начин, по който и онзи дълг към съответните наши бивши другари от Никарагуа, Ангола, Мозамбик и т.н. Но какво се забелязва при неговото отпускане – в момента, когато Ирак е в тежко икономическо положение и дори икономическите експерти на другаря Балев казват, че не е изгодно да се отпуск дълг и когато Ирак иска разсрочване на една част от дълга, ние не само че му разсрочваме два пъти по-голяма сума, ами на всичкото отгоре му наливаме и още пари. Наливаме ги с една хвърчаща бележка, на която господин Балев пише: “Много бързо!”, без да се направи необходимото съгласуване със съответните експерти по нареждане на неговото мило Политбюро. По всяка вероятност господин Балев не е взел сам решението. Някой е стоял зад него. Но закъде се е разбързал господин Балев? Много е лесно да се направи изводът.
Следващият доклад е на Комисията за петролгейт. Аз искам от тази трибуна да заявя, че другарят Милко Балев и другарите около него очевидно са имали намерението да използват режима на Саддам Хюсеин и Ирак, като една касичка, предвид бъдещите процеси, които са вървели в страната. Е, сега частни фирми, които са били навремето управлявани от същите другари и техните последователи отиват при господин Саддам Хюсеин и събират дълга, но вече не го връщат в България. Става поредният скандал и много лесно може да се обясни връзката между двата доклада – този за отпускането на кредитите и защо Ирак продължава да ни дължи, а в същото време съществуват български фирми и партии, които са в списъците на иракските източници за получаване на пари, но вече като частни пари, а не като пари на държавата. (Реплика от КБ.)
Оттук нататък, господин Божинов, Вие трябваше да дойдете в комисията и да видите още интересни неща, заложени за Вашето бъдеще. Сега в момента вие сте социалисти…
Румен Овчаров (КБ, от място): Ти какъв си?
Йордан Нихризов: … членове на Социнтерна и заложихте това нещо в много по-ранни години. Аз се учудих и даже се удивих, когато другарят Димитър Станишев организира пленум на Чилийската социалистическа партия, който се провежда през месец януари 1983 г. във Враня. Този пленум подготвя ХХІV конгрес на социалистическата партия. Мотивите са: понеже тя е приятел на комунистическата партия. Осигуряват се билети - билетите от Мозамбик и от Европа, осигуряват се и разходите за преспиване. И се казва: “Тъй като тази партия беше на издръжката на Съветския съюз, ГДР и Унгария, дойде нашият ред – дайте и ние да им дадем средства.”
Не се учудвам сега, господин Божинов, защо в Социнтерна по искане на комисията, свързана с финансите, прескочихте изведнъж три нива и станахте пълни членове. Просто сте зарибявали определените физически лица от онова време. Само че аз си задавам другия въпрос: къде беше тогава д-р Москов, къде беше тогава д-р Дертлиев – във времето, когато бащата на вашия председател е хранил чилийските другари, защото са приятели на комунистите? Ето това също го има в страниците, които прочетохме. Но можем да продължим нататък. Можем да продължим с въпроса: как и какво е било положено за събирането на вашия външен дълг? Оказва се, че вместо правителствата, начело с Гриша Филипов и Георги Атанасов, да положат усилия да се събере това, което е било раздадено, щедро са давали разрешения да се ликвидира това задължение. Така че ние не само сме им доставяли пушките по съответното направление, ами и на всичкото отгоре сме им ги занасяли с наши кораби, а оттам нататък сме им признавали и транспортните разходи.
Само че ви питам: като взехме, че доставихме оръжие на Гренада, а Рейгън влезна след това с американските войски, дали ще можем сега да си намерим дълга обратно, тъй като Рейгън вече е мъртвец и дали тогавашната пропаганда, която се водеше от БКП, че е нападната една независима страна (единични викове от КБ: “Е-е-е!”) отговаряше на истината, след като вие сте доставяли оръжие за тази независима страна с определени цели?
Румен Овчаров (КБ, от място): Хайде, хайде, бягай!
Йордан Нихризов: Да, ще бягам, господин Овчаров, но преди това ще Ви кажа в лицето – ако разгледате тези 6 хил. страници, Вие може да направите една пълна историческа справка за превратите, които са се случили след Втората световна война (реплика от народния представител Румен Овчаров) в България – доставки за Ирак от 1958 г. - тогава става смяната на правителството. Има още: през 1964 г. – в Алжир смъкват Бембела; 1972 г. – Бангладеш. (Реплики в КБ.) След това имате доставки за Гренада, за Куба, за Ангола, за Никарагуа, даже се учудих - за Коста Рика и за Боливия! И после се сетих, че имаше един генерал след убийството през 1968 г. на Че Гевара, който се оказа по-ляв и реши да има някакви отношения с Куба. Разбрах, че това също се е дължало на доставки на приятелското управление на Боливия. На кого не сме раздавали? Даже някой си минал, и това го има в доклада, казвам нарочно “някой си”, и поискал 10 хил. долара, защото нямало с какво да се оправя и ние сме казали: “Ами, между 5 и 10 хил. долара ще му дадем така на другаря, защото е наш приятел”. Аз съжалявам, че по онова време не са идвали и още такива другари, защото сега ми е чудно как щяхме да съберем тези подаяния.
Дотук по въпроса за това какви поразии е свършила Българската комунистическа партия и как господа наследниците на тази партия в момента се отнасят към въпроса. Аз пак ще повторя, че очаквах да ги чуя от тази трибуна и те да кажат своето отношение. Навярно сега ще отговорят с едно изречение: “Всичко е лъжа. Не се е случило. Това е предизборна кампания!”. Затова аз пак за журналистите и за хората, които ни слушат, казвам: съжалявам, че не се предава това наше заседание и ще повторя цифрите: 2 млрд. долара минимум ние сме разхвърляли несъбираеми в други страни; отделно още 2 млрд. ние сме заделили - по-скоро хората, които са ги управлявали, за да ги сложат в собствените си джобове. Това е отношението на Българската социалистическа партия – наследница на Българската комунистическа партия към управлението на този дълг.
Оттук нататък нещо конструктивно. В момента всички правителства, които са последвали след 1990 г., са били в трудна позиция, защото тези военни доставки, тези доставки на специална продукция, за които сме вземали даже кредити от т.нар. мръсни капиталисти от Запада, са практически несъбираеми и трудно признаваеми, ако не в друго, то поне в лихвите. И в момента тези правителства, които са последвали, са положили някакви усилия. Вярно, подходът е бил различен. Докато правителството на Иван Костов е използвало междудържавните отношения и все пак е реализирало няколко сделки, други са ползвали методика на външен консултант и посредник. Дали това е порочно или не, знайте едно нещо – лесно раздадените пари се връщат трудно и едва ли стойността им ще бъде същата, която сме раздали.
Но все пак ние от Парламентарния съюз на Демократи за силна България решихме да предложим нещо, въз основа на това че господин Муравей Радев е бил направил първият обобщен доклад за подходите, а именно създаване на независим орган, който да контролира работата на правителствата, за да може да има приемственост между тях. Да, в доклада се цитират осемте точки, като подходи, предложени от господин Радев.

Ние смятаме, че следващата стъпка трябва да бъде създаване на стратегия. Журналисти ни попитаха: ама защо ви е орган, защо ви е стратегия, кой ще го плаща? Само от Ирак имаме да получаваме над 1 млрд. Имайте предвид, че свършеното от комисията не е цялостното изследване на всички материали. Част от тях все още са заключени в партийния архив на БСП или част от тях все още са секретни и ние не успяхме да се доберем до тях, тъй като нямаше отзивчивост на съответните институции, а времето беше малко.
Така че в България трябва да има орган, който да се опита да върне поне трошичките от щедро раздадените от БКП пари на техни приятели. Така или иначе народът трябва да знае истината и колкото и да ви е мъчно, господа комунисти – бивши, настоящи, променени социалисти, тя боде в очите. Но народът трябва да знае и вие също трябва да съдействате това, което е изнесено от България, поне част от него да бъде върнато в името на истината, в името на това, че при вас има промяна. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Друг път за България няма, господин Атанасов. Това е единственият път – истината, само истината и цялата истина.
Иво Атанасов (КБ, от място): Двадесет милиарда ви търси Филчев. Къде са тия пари?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Дискусията по проекта за решение продължава.
Георги Божинов (КБ, от място): А кворумът?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Вие знаете как се проверява дали има или няма кворум. Нали знаете правилника? Според мен, кворум има, след като заседанието е открито и е започнало.
Заповядайте, господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, внимателно следих доклада и това интересно изказване, може би на конгрес, на господин Нихризов, но не знам то имаше ли общо с пленарната зала. Неговата партия може би така обсъжда проблемите на България. Това, което за мен е най-неприемливо в този доклад, е, че не се разглеждат проблемите на днешния ден и това как България събира своите кредити. Особено изказването на господин Нихризов, пък и на доклада трябва да ни доведе до мисълта, че така са раздавани кредити, просто така, че няма как да си ги съберем и дори и да вземем една трохичка това щяло да бъде някакво достойнство. Това ни казва господин Нихризов – нещо, което е далеч от действителността. Най-много се говори за т.нар. иракски дълг, за това, че той е бил дълг за оръжие.
В самия доклад пише нещо съвсем друго – че вземанията на България, които към момента са над 2,1 млрд. щ.д., това е на стр. 4, от които просрочени са 1 млрд. и 700 млн., са кредити, предоставени на над 30 развиващи се страни. Предполагам, че никой не е очаквал България да предостави кредити на Съединените щати или тогава на Съветския съюз, или на Чехия, Полша и Унгария за заплащане на вноса на български стоки и изграждане на комплектни обекти. Може би в комисията сте видели колко български граждани, въз основа на тези кредити, са работили в страните от Близкия Изток, в Либия, колко от тях са работили в тази Никарагуа и тази Куба, колко български комплектни обекти са изнесени, българска машиностроителна продукция. И това Ваше вторачване в оръжието, което също е изнасяно, ми се стори доста едностранчиво. И в опитите си да прехвърлите цялата българска история върху, така да се каже, решенията на една партия, Вие по същество се опитахте да унижите българския народ и тези усилия, които този български народ в тези 45 години е осъществявал да се развива, да работи.
Аз не бих искал да обсъждаме този важен проблем, който е свързан с работата на българите, с техните усилия, със задълженията към тях по този пренебрежителен начин, както го направихте Вие. Мисля, че не това заслужават усилията на българската държава, тогава член на един политически и икономически съюз, който е имал определена политика, определени взаимоотношения с развиващите се страни, както е отбелязано в доклада: в голямата си част всички тези кредити са раздадени на основа на решенията на компетентните органи тогава в българската държава.
Ако е имало проблеми с нарушения, с престъпления, мисля, че, както цитирахте нееднократно, главният прокурор беше положил много усилия да достигне до доказателства за това, до присъди за това. Такова нещо в България няма. Така че аз ще оставя тази страна на прокуратурата, на съда и ще се върна към предмета на комисията, според мен.
Защо ние не участвахме? Защото за нас е най-важно това, което тук е записано в едно изречение, към което дори няма и приложение. След като се изброяват цитати от отделни доклади, на стр. 21 се казва, мисля, че това беше основното: “продължена е практиката за ползване на консултанти по някои от сделките като комисионната им задължително е била поемана от страната-длъжник”.
За периода 2001-2005 г. – това, което ние искахме да се анализира, пише: “Министерският съвет на Република България е взел решения за консолидиране на дълга и уреждане на плащанията със следните страни: Алжир, Никарагуа, Етиопия, Либия, Сирия, Ангола, Замбия, Йемен, Танзания и Нигерия. Основните трудности при водене на преговорите представляват получаването на потвърждение от страната-кредитополучател за размера на сумите, както и инициативата от Световната банка и Международния валутен фонд през 1996 г. HIPC-инициатива”. Проучени са условията. Имало е много трудности. Отчитайки тежкото финансово положение Парижкият клуб е призовавал да се опрощават дълговете, но нито една дума за анализ на тези решения на Министерския съвет.
Нима вие не проучихте тези решения? Какво ме интересува това, че вие сте натрупали решенията от периода от 30 години назад, които са били основа за преговорите, а не сте анализирали дължимите към България суми, проведените преговори по тях и това дали тези преговори са проведени ефективно или не? Аз смятам, че тези 6 хил. страници и тези тук, раздадени ни над 100 страници, не отговарят на единствения полезен за парламента и България въпрос, намиращ се в § 5.5, по който нищо не се казва. Аз съм изумен, че комисията не се е заела с основния проблем, от който би имала полза българската държава. Това че сте цитирали доклада на Муравей Радев и сега ни предлагате на създадете агенция или някаква комисия е велико откритие, което сигурно следващият парламент ще има предвид. Но от гледна точка на практическата полезност аз не бих могъл да го оценя като нещо много съществено.
В този смисъл действително няма какво да кажа по този доклад, защото за мен той не съдържа анализ на основното. Например Вие говорите за дълга към Ирак и че той бил направен по начин, по който струва трохички. Вие трябва да знаете, господин Нихризов, че именно дългът към Ирак се признава от много консултанти, които посещават България, като един много добре обезпечен дълг. Един от малкото дългове, които могат да бъдат основа за сериозни преговори извън Парижкия клуб. Това не Ви ли го каза министърът на финансите на групата? Нека малко отговорно да гледаме към нещата, защото България трябва да си получи този дълг, а не тук, от трибуната на Народното събрание, да се заявява, че той струва отделни стотинки.
Много Ви моля да имате предвид това, че следващото правителство и следващият парламент сериозно трябва да се занимават с тези въпроси. Нека да не превръщаме този изключително важен въпрос в пародия. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Има думата за реплика господин Нихризов.

Йордан Нихризов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители!
Уважаеми господин Папаризов, не очаквах такова повърхностно изказване. Все пак Вие сте депутат, който дълги години участва в работата на този парламент, и министър по онова време, когато са раздавани парите. Част от тях са били и във времето, когато Вие сте участвали във властта. Е, разбира се, можехте да не знаете за разписката на долуподписания Ибрахим, член на ЦК на партията на Социалистическия авангард на Алжир, който вземал 15 хил. долара от България, станал и си заминал. Това е нещо нормално, но поне можехте да знаете, че Съветският съюз, след това Русия, и Украйна имат дълг към България. И там сме били кредитори, господин Папаризов. Вие сте министър на външнотърговските отношения в известно време, ако не Ви бъркам министерството, но поне това трябва да знаете, защото този дълг се уреждаше в последващите години.
Така че не се опитвайте да иронизирате нещата. И на големи държави сме давали заеми, и на Китай сме давали заеми, и на бедния Кувейт дори сме давали заеми, за да не умрат от глад. Но всичко това е затворено сред тези страници, които трябваше да прочетете. Защото, ако ги бяхте прочели, щяхте да видите, че Атанас Семерджиев дори е направил докладна записка, че има опасност да останем без бойна готовност, тъй като оръжието от армeйските складове трябвало да отиде като помощ.
Прочетете доклада, господин Папаризов, тогава вземайте отношение. Иначе много ще приличате на Вашата партия, която говори по принцип, а Вие сте човек, когото уважавам, специалист, експерт в икономическата област.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: За втора реплика думата има народният представител Минчо Спасов.
Минчо Спасов (НДСВ): Господин Папаризов, аз също очаквах от Вас малко по-подготвено изказване. Когато Вие казахте, че голяма част от кредитите са отишли и цитирахте доклада на господин Стоян Александров “са предоставени на над 30 развиващи се страни за заплащане вноса на български стоки и за изграждането на комплектни обекти.”, но Вие не продължихте да четете изречението по-нататък: “Една част от левовата равностойност на износа и задграничното строителство е платена на българските фирми и организации директно с бюджетни средства, а за другата, по-голямата част, е ползван левов банков кредит. За този банков кредит Министерството на финансите плаща на Българската външнотърговска банка всяка година от бюджета около 700 млн. лв. лихви.” - край на цитата.
Господин Папаризов, достатъчно ли бях ясен? Моят баща е бил две години в Либия, аз също съм живял една година в Либия, но сега се оказва, че ние сме плащали със собствени български пари на нашите български служители. Четете го в доклада на господин Стоян Александров, това не е мой цитат.
По отношение на критиката Ви към препоръките, които са конструктивната част от доклада, аз бих бил доволен, ако вие прочетете т. 6.2., може би не сте внимавали, където ние казваме: “Правителствата след 10 ноември са били поставени в много трудни условия, …” Ние оценяваме, че “има липса на приемственост и последователност в политиката, подхранвана от липсата на координация между институциите, което е ограничило значително възможността за връщане на дължимите кредити.” Тоест ние даваме една критична оценка на тази координация.
Ще Ви моля наистина да се запознаете добре с доклада и тогава да го коментираме. Аз наистина очаквах представителите на БСП да участват в работата на комисията, но за съжаление това не се случи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
За дуплика думата има господин Папаризов.
Атанас Папаризов (КБ): Благодаря, господин председател.
Не знам с кого ме бърка господин Нихризов, но аз преди промените в България не съм се занимавал с кредити и още повече не съм бил министър, а след това, когато и аз събирах тези кредити, както тук пише “и всички други правителства”.
Проблемът е много по-сериозен. Това, че Вие твърдите, че не е вярно, че кредитите са ни главно за развиващите се страни, че също така имаме изграждани комплектни обекти в рамките на СИВ, които са на кредит, и това обезсмисля твърдението, че основните получатели са развиващите се страни, аз не мога да се съглася с Вас, тъй като действително съвместните дългосрочни строежи, които България е осъществявала, на газопроводи, на находища за добив на метали в крайна сметка по някакъв начин, поради прекъсването на много от тези обекти, бяха уредени действително след промените, настъпили в края на 80-те години. Но не това е предметът на Вашия доклад. Предмет на Вашия доклад са несъбираеми вземания от развиващите се страни, с които няма досега такива редовни взаимоотношения по изплащането на кредитите, каквито има с бившите страни–членки на СИВ, и Вие потвърдихте това. И понеже с развиващите се страни няма нормални взаимоотношения, аз очаквах да видя анализ на това как българските правителства изграждат тези взаимоотношения, как достигат до решения директно в преговори, чрез посредници ли и това беше смисълът на тази комисия.
Господин Спасов отбелязва, че много от тези кредити, които ние сме давали на развиващите се страни, за да могат да работят наши инженерингови и други фирми, са били оформяни, докато те са извършвали съответното строителство, с кредити в страната. Ами безспорно. По какъв друг начин би могло да бъдат осъществени тези кредити, ако за продукция, която е изнасяна, съответно не са ползвани кредити вътре в страната? Нали това е смисълът на кредита? Как да се оформят? Като подарък от бюджета ли? Това, че кредитите не се изплащат води до това, че продължават естествено да вървят лихви към български банки. Аз не виждам тук някакъв проблем, защото в крайна сметка наличието на неизплатен кредит на чужда страна към България означава, че този кредит съответно е бил оформен със съответен вътрешен кредит в страната за износа на съответните стоки. Не мога да разбера какво той вижда, че аз не съм прочел. Проблемът действително е да намерим механизмите как тези кредити да бъдат върнати и докладът щеше да спечели, ако той се занимаваше с това, а не да преразказва историята на отпускането на кредитите в течение на 30 години. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви, уважаеми господин Папаризов.
Има ли други изказвания?
Господин Овчаров, заповядайте.
Румен Овчаров (КБ): Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин председател! Неслучайно Коалиция за България не участва в работата на тази комисия, неслучайно и днес дебатът тук протича с такъв голям интерес от народните представители, неслучайно са и участниците в дискусията от страна на членовете на комисията.
Не бих искал да характеризирам изказването на господин Тошо Пейков – един човек, който първо приказва, а после мисли. Не бих искал също така да разсъждавам и по изказването на господин Нихризов. Учуден съм и от него, и от господин Спасов, от очевидни неща, които те не само че не са си направили труда да разберат, но очевидно не са знаели, когато са влизали в комисията.
Не е ли известно на господата народни представители, че всяка една държава стимулира експорта на собствената си продукция, давайки кредити на държавите, в които тази продукция се реализира? Не сте ли чували, господин Спасов и господин Нихризов, че американската “Ексимбанк” дава кредити на държавите, които реализират американска продукция? Че точно с такъв кредит се реализира например американската част от реконструкцията и модернизацията на АЕЦ “Козлодуй”. Не сте ли чували, че японският фонд за международно сътрудничество отпуска точно такива кредити и че с такъв кредит в момента се реализира реконструкцията и модернизацията на ТЕЦ “Марица-изток 2”? При това лихвите са двойно по-ниски от тези, които България е договаряла преди 15-20 години с държавите, за които Вие говорите. Не сте ли ги чули тези неща?
Що се отнася до “откритието” на господин Нихризов за бедния Кувейт, то според мен граничи по безумството си с “откритието му”, че България е отговорна за превратите в целия свят след Втората световна война!
Разбира се, аз няма да се спирам повече, защото от това, което чух от господин Нихризов, си правя един много ясен извод, че неговата партия не е нито социалдемократическа, нито пък още по-малко ще бъде някога член на Социалистическия интернационал, защото той просто е един клеветник. Да стигнеш до извода, че БСП е станала член на Социнтерна, защото е плащала на останалите партии-членки на Социалистическия интернационал, това според мен е клевета с международна значимост, господин Нихризов! И Вие трябва все пак да си мислите, когато приказвате такива неща от трибуната на Народното събрание на Република България!
А въпросът, който трябваше да бъде разгледан от комисията, беше съвсем друг. Не отново да се правят исторически справки, които ние сме слушали и гледали дълго време, по които имаше наказателни дела, които наказателни дела завършиха с оправдателни присъди. Въпросът беше да се види какво и как е правило правителството на Национално движение Симеон Втори след 2001 г. по преструктурирането и по събирането на тези задължения. И на този въпрос вие не давате ясни и категорични отговори. Всъщност, ако внимателно се прочете, господин Спасов, този параграф на стр. 11, т. 5.5 ние можем да си направим няколко извода, при това изводи, които твърдо и еднозначно потвърждават съмненията, които Българската социалистическа партия и Коалиция за България направиха през м. януари тази година. А съмненията тогава бяха, че българската държава, имам предвид българското правителство, зад гърба на българския парламент, в нарушение на Конституцията е преструктурирала и е редуцирала задълженията на чужди държави към България, при това в огромни размери. Вие го признавате в рамките на 88-90% - така, както са правили Русия, Словакия и така нататък. Тоест, вие признавате този факт.
Второто твърдение, което тогава ние казахме, че България е препродавала този дълг на трети страни, Вие и това признавате – че сте избягвали такива продажби, но те са съществували.
Признавате и третото ни съмнение, че е имало консултанти по сделките. Ние тогава назовахме един от тези консултанти “Рефълс”, швейцарска фирма, Вие и това признавате. Продължена е практиката за ползване на консултанти по някои от сделките.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз от името на Парламентарната група на Коалиция за България след един внимателен прочит на заключенията правя категоричния извод: докладът на комисията, въпреки безсмислените исторически справки, въпреки празната риторика, която беше изнесена тук, еднозначно подкрепя твърденията и разкритията, които бяха направени от депутати на Коалиция за България.
България е преструктирала външния дълг в периода след 2001 г., при това в размери и с такива редукции, които никой не е давал право на правителството на България да прави. България е препродавала дълга си на трети страни срещу валута, както е записано. Българското правителство е продължило практиката и е използвало консултанти.
Така че, уважаеми дами и господа, вашата комисия на практика със своите решения и със своите изводи подкрепя разкритията, които ние направихме в началото на годината.
И ако оставим настрана демагогията, ние бихме могли даже да бъдем доволни от работата.
И накрая, за да завърша, очевидно е, че този въпрос ще продължи и в следващия парламент, очевидно е, че външният дълг на други страни към България е проблем, от който ние така, с лека ръка, няма да можем да се измъкнем. И някои хора ще носят и отговорност за това – редукции в размер на 80-90%, опити за оправдания с високозадлъжнелите страни – това са изключително несериозни неща.
Въпросът е ще създадем ли наистина механизъм, ще създадем ли условия и възможности външният дълг към България да бъде събран, а не да се занимаваме тук с празна и безсмислена риторика в навечерието на изборите.
Уважаеми господин председател, тъй като виждам празната зала, искам да направя процедурното предложение да бъде направена проверка на кворума. Подобни решения могат да бъдат вземани само при наличието на достатъчен брой народни представители в залата. (Шум и реплики.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Тоест Вие преди да пристъпим към гласуване, предлагате проверка на кворума ли, господин Овчаров? Да, разбрах.
Заповядайте, имате думата за реплика.
Йордан Нихризов (ПСДСБ): Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Овчаров! Тъй като според Вашите думи станах международник-клеветник, искам да продължа с още една международна клевета, която е включена в страниците на доклада. Ще Ви я цитирам, тя е много кратичка: “Другарю Станишев, другарят Хесус Фариа ме помоли да Ви предам, че изпитват остри финансови затруднения във връзка с продължителната изборна кампания. Биха били крайно благодарни, ако ЦК на БКП може да им окаже известна помощ. Надяват се да получат 10 хил. или най-малко 5000 долара по възможност през м. юли-август.” Докладната е от 24.06.1983 г. Това е част от продължаващите ми международни клевети!
Димитър Димитров (КБ, от място): От юни 1962 г. е!
Йордан Нихризов: Оттук нататък, господин Овчаров, не всичко, което е сложено в историята, е необходимо да бъде затворено, без да бъде прочетено. Ако Вие, уважаеми господин Овчаров, дадете на определени среди, за които предварително знаете, че няма да ви върнат средствата, след това обвинявайте всички останали правителства, че не могли да намерят международни рекетьори, които да съберат средствата от престъпниците, които са ги получили с ваше разрешение!
Разликата обаче, която се цитира в този доклад, е, че правителството, където финансов министър е господин Радев, има подход, свързан с междудържавни преговори. Така че Вашите обвинения оттук нататък са единствено опит да избягате от дебата.
И самият факт, че в момента искате проверка на кворума, означава, че искате да избягате от решенията, с които сам се съгласихте, че са абсолютно обективни.
Така че, когато искате да участвате в работата на една комисия, изпратете там свои представители. Те, може би, а и Вие, господин Овчаров, ще кажат как да се събере нещо, което е разсипано от вашата предшественица. Защото, ако забележите графиката, единствените неуспешни усилия в тази посока е правило правителството на Жан Виденов, в което и Вие бяхте министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря. С тази реплика изтича първата част от днешното пленарно заседание, след което ще дам почивка.
Димитър Димитров (КБ, от място): Има процедура.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Няма процедура. Има правилник. В 11,00 ч. има почивка.
За втора реплика има думата господин Минчо Спасов.
Минчо Спасов (НДСВ): Аз наистина се надявах, че Вие ще вземете думата в този парламент малко по-подготвен! Искам да Ви кажа, че единствената и първата сделка за продажба на дълг е осъществена по доклад на господин Стоян Александров през м. ноември-декември 1993 г. за продажба на вземането на Република България към Република Танзания на Английското дружество “Пидико лимитед”. След 2001 г. продажба на вземания не е извършвана и това нещо щяхте да го прочетете, ако бяхте погледнали доклада. Това не е прецедент, не е лошо да се продават вземанията на България, но след 2001 г. правителството е счело, че е по-безопасно да не се прибягва към този радикален метод.
Ползвани са консултанти, каквато е международната практика, така е. И ние също препоръчваме и в бъдеще да се ползват такива консултанти, както ги ползват САЩ, както ги ползват Франция и Германия.
Но моля ви се, когато коментираме доклада, нека да бъдем по-подготвени и да го четем внимателно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Благодаря Ви.
Заповядайте за дуплика, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Няма да коментирам изказването на господин Нихризов. То е поредната стъпка в тази посока, за която си говорим.
Що се отнася до изказването на господин Спасов. Аз разбрах кога е първата сделка, но не разбрах кога е последната, господин Спасов. (Реплики на народния представител Минчо Спасов.) Кога е последната сделка? И кои са тези консултанти? Дали те са част от тези, назовани от нас, или са други? С чие решение и как са избирани консултантите? Правени ли са търгове за обществени поръчки, господин Спасов? Кой и как е разрешил редукцията на външния дълг на България – до 90% редукция? Кой и как?!
Народното събрание има право да прави това, господин Спасов. Така че и Вие тук, господин Спасов, когато излизате като народен представител, си направете труда да прочетете Конституцията на Република България, в която сте се заклели! И тогава раздавайте оценки дали този бил подготвен или неподготвен. Много Ви моля, Вие сте народен представител на България, а не, как да кажа, някакъв защитник на корпоративни интереси на определени министри от правителството! Дръжте се като народен представител на Република България, избран от Ямболския регион, ако не ме лъже паметта и искащ отново да бъде избран от този регион. Благодаря ви за вниманието.
Има процедура...
ПРЕДСЕДАТЕЛ Юнал Лютфи: Няма процедура. Процедурата ще я подновите след почивката. Проверка не се прави по време на почивка.
Обвявам 30 минути почивка. (Звъни.)
(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов (звъни): Заседанието продължава.
Давам думата на народния представител Иво Атанасов за процедура.
Иво Атанасов (КБ): Благодаря, уважаеми господин председател.
Уважаеми дами и господа, Народното събрание в своята последна работна седмица реши утре да няма парламентарен контрол, за да разглежда много важни за България въпроси. Мнозинството преценява, че такъв важен въпрос е този за кредитите, отпускани по време на предишния режим. И тук има изказвания за 2 милиарда, които се търсят, няма да се върнат, въпреки че главният прокурор Никола Филчев търси над 20 милиарда, изчезнали по време на приватизацията при сегашното и предишното правителство, но процедурното ми предложение е свързано с това, че ако наистина мнозинството смята този въпрос за важен нека да бъде така добро да направи кворум в залата. Кворум очевидно няма. Преди малко преброих депутатите – те са някъде между 25 и 30.
Поради това, уважаеми господин председател, от името на нашата парламентарна група, както заявихме и преди почивката, искаме поименна проверка на кворума. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Моля, списъка!



Адриана Георгиева Брънчева - тук
Алеко Константинов Кюркчиев - отсъства
Александър Великов Маринов - тук
Александър Димитров Паунов - отсъства
Александър Манолов Праматарски - отсъства
Александър Стоянов Арабаджиев - отсъства
Александър Христов Филипов - отсъства
Алекси Иванов Алексиев - отсъства
Алиосман Ибраимов Имамов - отсъства
Анастасия Георгиева Димитрова-Мозер - отсъства
Ангел Вълчев Тюркеджиев - тук
Ангел Петров Найденов - тук
Андрей Лазаров Пантев - тук
Анелия Йорданова Мингова - тук
Анелия Христова Атанасова - тук
Антонина Бончева Бонева - тук
Антония Стефанова Първанова - отсъства
Асен Димитров Гагаузов - тук
Асен Йорданов Агов - тук
Асен Любенов Дурмишев - тук
Атанас Атанасов Папаризов - тук
Атанас Димитров Щерев - тук
Атанас Крумов Додов - тук
Атанас Петров Василев - отсъства
Атанас Савов Кръстев - тук
Атанаска Михайлова Тенева-Ганева - тук
Ахмед Демир Доган - отсъства
Ахмед Юсеин Юсеин - отсъства
Благой Николаев Димитров - тук
Божидар Зафиров Абрашев - тук
Бойко Илиев Рашков - отсъства
Бойко Кирилов Радоев - тук
Бойко Стефанов Великов - тук
Борислав Бориславов Цеков - тук
Борислав Георгиев Владимиров - тук
Борислав Георгиев Спасов - отсъства
Борислав Димитров Китов - тук
Борислав Любенов Великов - тук
Борислав Николов Ралчев - тук
Борислав Славчев Борисов - тук
Ботьо Илиев Ботев - тук
Валентин Илиев Василев - отсъства
Валентин Николов Милтенов - отсъства
Валери Димитров Цеков - тук
Ваня Крумова Цветкова - отсъства
Васил Богданов Василев - тук
Васил Димитров Паница - тук
Васил Тодоров Калинов - отсъства
Васил Христов Маринчев - тук
Величко Стойчев Клингов - отсъства
Венко Митков Александров - тук
Венцислав Василев Върбанов - отсъства
Весела Атанасова Драганова - отсъства
Весела Николаева Лечева - отсъства
Веселин Борисов Черкезов - отсъства
Веселин Витанов Близнаков - отсъства
Владимир Иванов Димитров - отсъства
Владимир Михайлов Дончев - тук
Владимир Стоянов Джаферов - тук
Владислав Борисов Костов - тук
Гадар Агоп Хачикян - тук
Георги Владимиров Юруков - тук
Георги Георгиев Пирински - тук
Георги Костов Станилов - отсъства
Георги Любенов Хубенов - тук
Георги Стефанов Панев - тук
Георги Тодоров Божинов - тук
Георги Чавдаров Анастасов - отсъства
Господин Христов Чонков - отсъства
Даниел Василев Вълчев - отсъства
Даниела Владимирова Никифорова - тук
Даринка Христова Станчева - тук
Джеват Яшар Мехмед - тук
Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства
Димитър Борисов Маринчешки - отсъства
Димитър Василев Калоянов - тук
Димитър Енчев Камбуров - отсъства
Димитър Иванов Абаджиев - отсъства
Димитър Иванов Стефанов - тук
Димитър Илиев Димитров - тук
Димитър Кателийчев Пейчев - тук
Димитър Лазаров Игнатов - тук
Димитър Милков Ламбовски - отсъства
Димитър Николов Димитров - тук
Димитър Николов Шейтанов - отсъства
Димитър Станимиров Дойчинов - тук
Димитър Стоянов Дъбов - отсъства
Димитър Цвятков Йорданов - отсъства
Димчо Анастасов Димчев - тук
Дияна Божинова Костадинова - тук
Донка Стефанова Дончева - отсъства
Евгени Захариев Кирилов - отсъства
Евгени Стефанов Чачев - тук
Евгений Стефанов Бакърджиев - отсъства
Евгения Тодорова Живкова - отсъства
Евдокия Иванова Манева - тук
Екатерина Иванова Михайлова - отсъства
Елиана Стоименова Масева - отсъства
Елка Панчова Анастасова - тук
Емел Етем Тошкова - тук
Емил Илиев Кошлуков - отсъства
Емилия Радкова Масларова - отсъства
Енчо Вълков Малев - отсъства
Златка Димитрова Бобева - отсъства
Иван Георгиев Иванов - тук
Иван Йорданов Костов - отсъства
Иван Николаев Иванов - тук
Иван Павлов Павлов - отсъства
Иван Тодоров Козовски - тук
Иво Първанов Атанасов - тук
Илчо Георгиев Дуганов - тук
Ирена Иванова Маринова-Варадинова - отсъства
Исмет Яшаров Саралийски - тук
Йордан Ангелов Нихризов - тук
Йордан Георгиев Соколов - тук
Йордан Иванов Бакалов - тук
Йордан Мирчев Митев - тук
Йордан Николов Памуков - тук
Йордан Стоянов Димов - тук
Камелия Методиева Касабова - тук
Камен Стоянов Влахов - тук
Касим Исмаил Дал - отсъства
Кина Симеонова Андреева - отсъства
Кирил Станимиров Милчев - тук
Клара Петкова Петрова - тук
Коста Димитров Цонев - тук
Кръстанка Атанасова Шаклиян - отсъства
Кръстьо Илиев Петков - отсъства
Лиляна Калинова Кръстева - отсъства
Лъчезар Благовестов Тошев - тук
Любен Андонов Корнезов - тук
Любен Йорданов Петров - тук
Любомир Пенчев Пантелеев - отсъства
Людмил Славчев Симеонов - тук
Лютви Ахмед Местан - отсъства
Люцкан Илиев Далакчиев - тук
Маргарита Василева Кънева - тук
Мариана Йонкова Костадинова - отсъства
Марианна Борисова Асенова - отсъства
Марина Борисова Дикова - тук
Марина Пенчева Василева - тук
Марио Иванов Тагарински - отсъства
Мариус Цаков Цаков - тук
Мария Вердова Гигова - тук
Мария Иванова Ангелиева-Колева - тук
Мария Иванова Спасова-Стоянова - отсъства
Мехмед Мехмед Дикме - отсъства
Милена Иванова Милотинова-Колева - отсъства
Милена Костова Паунова - отсъства
Милена Христова Михайлова-Янакиева - тук
Мима Петрова Ненкова - тук
Минчо Викторов Спасов - тук
Михаил Райков Миков - тук
Михаил Рашков Михайлов - тук
Младен Петров Червеняков - отсъства
Моньо Христов Христов - тук
Муравей Георгиев Радев - тук
Мустафа Зинал Хасан - тук
Надежда Николова Михайлова - отсъства
Надка Радева Пангарова - тук
Надя Димитрова Атанасова - тук
Наим Иляз Наим - тук
Наско Христов Рафайлов - тук
Недялко Иванов Калъчев - отсъства
Несрин Мустафа Узун - отсъства
Никола Джипов Николов - отсъства
Николай Георгиев Камов - отсъства
Николай Евтимов Младенов - отсъства
Николай Николов Маринов - тук
Николай Петров Бучков - тук
Николай Симеонов Николов - тук
Николай Цветанов Чуканов - тук
Нина Христова Радева - отсъства
Нонка Дечева Матова - тук
Огнян Стефанов Герджиков - тук
Огнян Стефанов Сапарев - отсъства
Осман Ахмед Октай - отсъства
Павлинка Трифонова Иванова - тук
Панайот Борисов Ляков - тук
Пенка Иванова Пенева - тук
Петър Василев Мутафчиев - отсъства
Петър Владимиров Димитров - отсъства
Петър Иванов Агов - тук
Петър Стоилов Жотев - тук
Петя Велкова Божикова - тук
Пламен Димитров Кенаров - отсъства
Пламен Неделчев Моллов - отсъства
Радослав Георгиев Илиевски - отсъства
Радослав Николов Коев - отсъства
Рамадан Байрам Аталай - отсъства
Ремзи Дурмуш Осман - отсъства
Росица Георгиева Тоткова - тук
Румен Йорданов Петков - отсъства
Румен Стоянов Овчаров - отсъства
Румяна Цанкова Станоева - тук
Рупен Оханес Крикорян - отсъства
Светлин Илиев Белчилов - тук
Светослав Иванов Спасов - отсъства
Сергей Дмитриевич Станишев - отсъства
Сийка Недялкова Димовска - отсъства
Силвия Динкова Бадънкова - тук
Снежана Великова Гроздилова - тук
Стамен Христов Стаменов - тук
Станимир Николов Чакъров - отсъства
Станимир Янков Илчев - тук
Станко Петров Михайлов - тук
Стела Димитрова Ангелова-Банкова - отсъства
Стефан Атанасов Минков - тук
Стефан Ламбов Данаилов - отсъства
Стефан Николаев Мазнев - тук
Стилиян Иванов Гроздев - отсъства
Стойко Илиев Танков - отсъства
Стойчо Тодоров Кацаров - отсъства
Стоян Илиев Кушлев - тук
Татяна Дончева Тотева - тук
Татяна Стоянова Калканова - отсъства
Теодора Владимирова Литрова - тук
Теодора Георгиева Якимова-Дренска - тук
Теодора Димитрова Константинова-Гайдова - отсъства
Тодор Костов Бояджиев - отсъства
Тодор Найденов Костурски - тук
Тома Янков Томов - отсъства
Тошо Костадинов Пейков - тук
Хасан Ахмед Адемов - отсъства
Христина Николова Донева - тук
Христо Атанасов Механдов - отсъства
Христо Ганчев Марков - отсъства
Христо Йорданов Кирчев - отсъства
Христо Любенов Георгиев - тук
Цветан Петров Ценков - тук
Цветослав Василев Кръстев - тук
Цонко Киров Киров - тук
Четин Хюсеин Казак - отсъства
Юлияна Дончева Петкова - тук
Юнал Саид Лютфи - отсъства
Юнал Тасим Тасим - отсъства
Явор Тодоров Милушев - тук
Янаки Боянов Стоилов - отсъства

С господин Джаферов – 120 народни представители.
Има кворум, събран макар и с мъка.
Продължаваме заседанието.

Продължаваме с разискванията по доклада и решението на тази временна комисия.
Има ли желаещи народни представители да вземат отношение по доклада, респективно решението на комисията?
Ако няма, ще трябва да преминем към гласуване.
Решението е прочетено, докладът също е прочетен, решението е раздадено. Няма направени бележки по решението, следователно гласуваме решението на тази временна комисия, така както ви е представено.
Моля, гласувайте.
Гласували 133 народни представители: за 127, против 3, въздържали се 3.
Решението е прието.

Преминаваме към следващата тринадесета точка:
ДОКЛАД НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК И ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ ПО ДОКЛАДА НА ВРЕМЕННАТА КОМИСИЯ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ДАННИТЕ ПО ТВЪРДЕНИЯТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ОТ РЕЖИМА НА САДДАМ ХЮСЕИН В ИРАК.
Председателят на комисията е господин Борислав Ралчев.
Заповядайте за процедура.
Валери Цеков (НДСВ): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, процедурното ми предложение е ако дебатите по тази точка се проточат извън обичайното работно време, то работното време да бъде удължено до изчерпване на дебатите и гласуване по тази точка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Любен Корнезов: Направено е процедурно предложение за евентуално удължаване на работното време, под условие, до изчерпване на тази точка от дневния ред, но, разбира се, не повече от два часа – знаете правилника.
Има ли обратно процедурно предложение? Няма.
Моля, гласувайте.
Гласували 121 народни представители: за 103, против 16, въздържали се 2.
Това процедурно предложение е прието.
Уважаеми господин Ралчев, моля да докладвате становището на водената от Вас комисия.
ДОКЛАДЧИК Борислав Ралчев: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа,

“ДОКЛАД
на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак

Статут и състав на комисията
Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак в Тридесет и деветото Народно събрание е създадена с Решение на Тридесет и деветото Народно събрание от 25 февруари 2004 г. на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 31 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията бе избрана за срок от един месец, който бе продължен с Решение на Народното събрание от 25.03.2004 г. с два месеца и с последващо Решение на Народното събрание от 21.05.2004 г. с още един месец. Комисията се състоеше от 17 народни представители, по 4 от всяка парламентарна група или съюз и 1 независим народен представител. С Решение на Народното събрание от 24.06.2004 г. срокът на действие на комисията бе удължен с един месец и бе извършена промяна в броя и състава на комисията, както следва: общо 21 народни представители, по 3 от всяка парламентарна група, като парламентарните групи на БСП и ДПС не предложиха свои представители и не са участвали в работата на комисията. С Решение на Народното събрание от 19.12.2004 г. мандатът на комисията бе удължен с 3 месеца, а с Решение от 13.04.2005 г. той бе определен до края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание.
Съгласно решението на Народното събрание временната комисия има за задача да проучи наличието или отсъствието на данни в твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак. В този смисъл комисията следва да събере, анализира и проучи всички налични, достъпни и възможни източници на информация, които имат връзка с така поставената задача от Тридесет и деветото Народно събрание.

Дейност на комисията
С оглед на така поставената от Тридесет и деветото Народно събрание задача временната комисия проведе общо 24 заседания. Тринадесет заседания на комисията не бяха проведени поради причини от обективен или субективен характер.
В хода на тези заседания бе извършено следното:
Временната комисия прие правилник, регулиращ реда, условията и процедурите за работа на комисията, условията и реда за достъп до информация, включително класифицирана информация, за покана и изслушване на лица, които комисията намира за необходимо да изслуша.
Комисията фиксира кръга институции, от които следва да бъде получена официална информация и кръга лица, които следва да бъдат поканени и изслушани:
Висшия партиен съвет на БСП; Министерството на външните работи на Република България; Министерството на отбраната на Република България; Министерството на финансите на Република България; Агенцията за финансово разузнаване; Министерството на вътрешните работи на Република България; Националната разузнавателна служба; Националната служба за сигурност; главният секретар на Народното събрание на Република България; Българската телеграфна агенция; Служба “Военна информация”; редакцията на иракския вестник “Ал Мада”, във връзка с негова публикация от 28 януари 2004 г.; Министерството на петрола на Република Ирак; Агенция “Митници”; НСБОП – МВР; господин Жан Виденов – бивш министър-председател на Република България; господата Захари Захариев, Атанас Самсарев, Васил Василев – председател на Съюза на работодателите в България, господата Митко Събев – председател на Надзорния съвет на “Петрол” АД, Тицко Христов, госпожа Винка Йорданова, господата Чавдар Чернев, Димо Кръстинов, Атанас Ангелов, упоменати в Нота № 76 на Посолството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия; Посолството на САЩ в Република България във връзка с доклада на ЦРУ, въз основа на който БСП е включена в списъците на лицата, финансирани от режима на Саддам Хюсеин; Посолството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в Република България във връзка с Нота № 76 от 13.04.2000 г.; Постоянното представителство на Република България в ООН – във връзка с доклад на Независимата комисия за разследване на програмата “Петрол срещу храни” на ООН (комисия “Волкер”), касаещ администрирането и евентуални нарушения на санкциите на ООН при реализация на програмата “Петрол срещу храни” на ООН.
Временната комисия получи доклади, писма и официална информация по повод поставените искания и въпроси, както следва от:
- Министерство на външните работи на Република България – доклад от 11.03.2004 г., касаещ цялостната правна и фактическа рамка на отношенията между Република България и Република Ирак в периода 1990-2003 г.;
- допълнителен доклад на Министерство на външните работи от 31.03.2004 г., касаещ програмата “Петрол срещу храни” на ООН и участието на български юридически лица в нейната реализация;
- справка на Министерство на външните работи на Република България относно данни за български фирми, съдържащи се в списъка на комисията “Волкер”;
- Националната разузнавателна служба – доклади от 09.03.2004 г. и 07.04.2004 г.;
- Националната служба за сигурност – доклад от 09.03.2004 г.;
- Служба “Военна информация” – доклад от 19.03.2004 г.;
- Агенцията за финансово разузнаване – доклад от 10.05.2004 г.;
- заверен превод от арабски език на публикацията от 28.01.2004 г., бр. 47, в иракския вестник “Ал Мада”;
- справка от главния секретар на Народното събрание от 13.04.2004 г.;
- официални писма, вх. № 423-00-1/15.04.2004 г. и вх. № 423-00-2/15.04.2004 г., от Висшия съвет на БСП;
- информация от Агенция “Митници”, поискана с писмо от 30.07.2004 г.;
- Нота № 76 от 13.04.2000 г. на Посолството на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия до Министерство на външните работи на Република България, препратена от министерството на временната комисия;
- доклад на Iraq Survey Group от 07.10.2004 г.;
- обстоен доклад от Специалния съветник на DCI (ЦРУ – САЩ) по оръжията за масово поразяване на Ирак – раздел “Финансиране и снабдяване на режима”;
- справка по случая “Дионисиев” от дирекция “Консулски отношения” на Министерство на външните работи;
- заверен превод от обвинителен акт на Дейвид Кели – федерален прокурор срещу Дейвид Чалмърс, младши, Джон Ървинг, Людмил Дионисиев, “Белойл (САЩ)” и “БЕЛОЙЛ СЪПЛАЙ&ТРЕЙДИНГ” ЛИМИТИД, обвиняеми пред Окръжния съд на САЩ Южен окръг на Ню Йорк.
Временната комисия изслуша следните лица:
Господин Кирчо Киров – директор на НРС, господин Иван Драшков - заместник-директор на НСС, господин Николай Георгиев - заместник-директор на НСС, господин Веселин Марков – началник направление НСС и господин Цветлин Йовчев – началник направление НСС, господин Пламен Студенков – директор на Служба “Военна информация”, господин Орлин Иванов – директор Служба “Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване”, господин Васил Киров – директор на Агенцията за финансово разузнаване, господин Асен Асенов – директор на Агенция “Митници”, господата Захари Захариев и Атанас Самсарев, господин Васил Василев – председател на Съюза на работодателите в България, господин Митко Събев – председател на Надзорния съвет на “Петрол” АД, господин Ивайло Манджуков в качеството му на представител на господин Петър Манджуков във връзка с дейността на “Машиноекспорт” АД в Република Ирак.
Въз основа на така получената и анализирана информация комисията констатира следното:
Наличието или отсъствието на данни за финансиране на БСП от режима на Саддам Хюсеин в Ирак е функция от цялостната политическа, икономическа, военна и правна ситуация, касаеща Ирак в периода 1990-2005 г. и по-точно от реализацията на програмата “Петрол срещу храни” на ООН, и санкциите, наложени от Съвета за сигурност на ООН. Без да бъде изяснен режимът на санкциите и схемите за тяхното нарушаване, не може да бъде постигната задачата на временната комисия.

В тази връзка следва да бъде отбелязано, че с Резолюция № 661, приета от Съвета за сигурност на ООН, на Ирак са наложени санкции като наказателна мярка във връзка с военната агресия срещу Кувейт. Санкциите на ООН създават условия за хуманитарна криза в Ирак. В тази връзка е решено да бъде позволено на Ирак да изнася определено количество петрол и с получените средства иракското правителство да закупува храни, медикаменти и стоки от първа необходимост. В тази връзка ООН приема резолюции № 706 и № 712, с които регламентира правилата на създадената програма "Петрол срещу храни". Програмата влиза в сила от средата на м. декември 1996 г., когато ООН и иракското правителство постигат съгласие върху детайлите на плана, които са отразени в Резолюция № 986. На Ирак е позволено да продава петрол на стойност 2 млрд. щатски долара в период от 180 дни. По-късно тази максимална граница е променяна многократно, а от 1998 г. до края на действието на програмата ограничението е премахнато.
В програмата "Петрол срещу храни" са заети девет агенции и организации, включени в структурата на ООН – ФАО, ЮНЕСКО, Международната здравна организация, Международният телекомуникационен съюз, УНИЦЕФ, ПРООН и др. Резолюция № 1330 определя реда, по който ще се разпределят доходите, получени от продажбата на петрол. Съгласно тази резолюция 72% от парите са предназначени за хуманитарни нужди, които се разпределят, както следва – 59% за Централен Ирак, 13% - за трите северни (кюрдски) провинции. Двадесет и пет процента от приходите са предвидени за Комисията по компенсациите в Женева, а с 2,2% се покриват оперативни нужди на ООН. От своя страна, правителството в Багдад е натоварено да гарантира доставките с помощи за провинциите, намиращи се в Централен и Южен Ирак. В резултат от програмата на ООН "Петрол срещу храни" в Ирак са одобрени договори за 46 млрд. долара. В тази сума се включват и 3,8 млрд. долара, отпуснати за резервни части и оборудване на нефтения сектор в Ирак. Повече от 2 млрд. долара са изразходвани за медикаменти за иракското население. През 1998 г. Съветът за сигурност на ООН разрешава на Ирак да вложи 300 млн. долара в нови и резервни части за своята нефтена индустрия. Всички средства са разпределяни от Комисията по санкциите и Комитета, отговарящ за изпълнението на програмата "Петрол срещу храни".
На 14 май 2002 г. Съветът за сигурност на ООН определи списък на необходимите доставки за Ирак и нови правила за сключване на договори за снабдяване със стоки от първа необходимост и за оборудване на иракската нефтодобиваща промишленост.
На 22 май 2003 г. с Резолюция № 1483 на Съвета за сигурност на ООН са снети всички икономически санкции срещу Ирак, като на 21 ноември 2003 г. програмата "Петрол срещу храни" е прекратена. Последният доклад от името на генералния секретар на ООН относно програмата "Петрол срещу храни" е публикуван на 12 декември 2002 г. След прекратяване на програмата Комитетът към ООН, отговарящ за нея, съвместно с агенциите на ООН, продължават да доставят стоки и оборудване в Ирак по договореност с коалиционните сили на обща стойност около 10 млрд. долара.
2. Нарушаване санкциите на ООН и злоупотреби с програмата "Петрол срещу храни" на ООН.
Съгласно междинните заключения на Комисията "Волкер", натоварена да проучи сигналите, фактите и обстоятелствата, касаещи възможни злоупотреби с програмата на ООН "Петрол срещу храни", както и "Обстоен доклад от Специалния съветник на ЦРУ по оръжията за масово поразяване - Раздел "Финансиране и снабдяване на Режима" и публикация от 28 януари 2004 г., в бр. 47 в иракския вестник "Ал Мада", налице са множество факти, уличаващи лица и организации, включително от висшата администрация на ООН, в заобикаляне на санкциите и ограниченията, които Съветът за сигурност на ООН е наложил на иракския режим в периода 1990-2003 г. "През цялото време на санкциите Саддам непрекъснато нареждаше на своите съветници да формулират и прилагат стратегии, политика и методи за прекратяване режима на санкции на ООН, наложен чрез Резолюция № 661 на Съвета за сигурност на ООН. Режимът измисли една ефективна дипломатическа и икономическа стратегия на създаване на приходи и набавяне на незаконни стоки, чрез използване на иракския разузнавателен, банков, промишлен и военен апарат, което подкопа решимостта на държавите-членки на ООН и други международни действащи лица за налагане спазването на мерките, докато се възползваше политически от хуманитарната си криза." (страница 3 от "Обстоен доклад от Специалния съветник на ЦРУ").
Методите за заобикаляне и нарушаване на санкциите на ООН са разнообразни и не са непосредствен предмет на настоящия доклад. Но дотолкова, доколкото български физически или юридически лица са фиксирани в преки или косвени връзки с тези методи, това налага те да бъдат посочени най-общо.
Първата група методи са насочени към заобикаляне санкциите на ООН и програмата "Петрол срещу храни" чрез т.нар. "Протоколи" или търговско-икономически междуправителствени споразумения. "Протоколите позволиха на Саддам да си създаде голямо количество приходи извън обсега на внимание на ООН. Успешното реализиране на Протоколите, продължаващите усилия за контрабанда на петрол и манипулирането на договорите за програмата "Петрол срещу храни" на ООН окуражи Саддам да преследва усилията си за военно възстановяване, започнали през 1997 г. и достигнали върха си през 2001 г. Тези усилия обхващаха конвенционалните оръжия, придобиване на стоки с двойна употреба и някои програми, свързани с ОМП. (Обстоен доклад – ЦРУ.) В резултат от петролна контрабанда, придобиване на стоки с възможна двойна употреба, създаване на т. нар. иракски "челни" компании в Ирак, в други арабски и ислямски държави, както и в редица европейски страни, чиято цел и предназначение е да влизат във връзка и да сключват сделки с чужди правителства, фирми и лица, предоставящи стоки с двойна употреба, включително оръжие и части за въоръжение, Ирак натрупа от началото на 90-те години до 2003 г. над 11 млрд. долара в нарушение на ембаргото и санкциите на СС на ООН.
Втората група методи са свързани с пряко нарушаване на програмата "Петрол срещу храни" на ООН. Съгласно предоставената и анализирана от временната комисия информация (доклад на комисията "Волкер", заверен превод от Обвинителен акт на Дейвид Кели – федерален прокурор, срещу Чалмърс, Ървинг, Дионисиев, обвиняеми пред Окръжен съд на САЩ, Южен окръг на Ню Йорк; Заверен превод от арабски език на публикация от 28 януари 2004 г. на иракския вестник "Ал Мада", както и Обстойния доклад от Специалния съветник, в изпълнение на програмата "Петрол срещу храни" на ООН, правителството в Багдад е успяло да си издейства пред Комитета по санкциите на ООН правото да избира лица, фирми или организации, на които да предоставя по целесъобразност т.нар. петролни квоти (ваучери). По този начин Ирак е успял да реализира цялостна мащабна програма за разпределяне на петролни ваучери, която включва издаването на петролни сертификати на определени лица, фирми и организации, за да ги възнагради за услугите или усилията им в подкопаването на решимостта на ООН за прилагане на санкциите на Съвета за сигурност. Съгласно доклада на ЦРУ в края на последната 13 фаза от Програмата ПСХ на ООН “Ирак е пласирал 4,4 млрд. барела петрол на предварително одобрени получатели. Само 3,4 млрд. барела обаче са били действително вдигнати (натоварени и изнесени).” (Стр. 9 от Обстоен доклад от Специалния съветник на ЦРУ). Много важно обстоятелство се явява това, че тръгвайки от Фаза 3 на Програмата до 2003 г. включително, иракският режим започва рязко да политизира процеса на разпределяне на квоти, като предоставя количества петрол на лица, фирми и организации, както и на политически партии, към които той е благосклонен.

Съгласно доклад на ЦРУ ваучерната програма се е управлявала от висши иракски функционери, като Тарик Азис, Таха Ясин Рамадан и Хикмат Мизбан, като разпределението на петролните квоти е ставало на шестмесечни цикли, което е било синхронизирано със съответните фази на ПСХ на ООН. Иракската разузнавателна служба, посланици и други висши иракски длъжностни лица са правели назначения за петролни квоти (стр. 10 от цитирания доклад на ЦРУ). Висши иракски лидери са можели да определят или препоръчват отделно лице или организация, които да бъдат добавени към или извадени от списъка за ваучерите, а “една специална комисия за разпределяне на квотите се е събирала, за да разглежда и актуализира квотите – вж. Анекс А от Обстоен доклад от Специалния съветник на ЦРУ по оръжията за масово поразяване на Ирак – Раздел “Финансиране и снабдяване на режима”. “Обаче Саддам лично е одобрявал и отстранявал всички имена от списъците за получатели на ваучери” – стр. 10 от цитирания доклад.
Получатели на петролни ваучери са били следните групи субекти: петролни компании, притежаващи рафинерии; отделни партии, организации и лица, получаващи т. нар. “специални квоти”. Тук са включени множество организации, партии и лица начело с Бенон Севан – бивш завеждащ службата на Иракската програма на ООН, множество руски, украински, югославски, френски, арабски, пакистански, турски и други физически и юридически лица.
Следователно чрез създаване и реализиране на цялостна система за разпределяне на петролни ваучери бившият иракски режим е използвал програмата на ООН “Петрол срещу храни”, за да финансира приоритетно организации, компании и лица, които са в състояние да влияят и са влияели с цел подобряване имиджа на режима в международен план за отслабване, заобикаляне и последващо премахване на санкциите на ООН и за финансиране на режима в Багдад, включително и чрез предоставяне на стоки с възможна двойна употреба.
Въпреки че съгласно програмата “Петрол срещу храни” на ООН последната чрез Комисията по санкциите е одобрявала всички компании, товарещи иракски петрол по тази програма, и е осчетоводявала всички операции, множество фирми, партии и лица са злоупотребили с тази система, като са използвали посредници, които е следвало да товарят и продават или препродават така получения петрол, заделен им от Ирак чрез ваучерната система. Според петролно-ваучерни регистри иззети от SOMO, иракската петролна компания, или изявления на иракски органи, мнозина частни лица и политически организации са били включени в списъка на ваучерните получатели. Посредник (регистриран в ООН като официален товарач на петрол), е бил използван да поема тези ваучери и е товарел петрола по одобрен от ООН договор. Това е ставало от негово име, но всъщност за сметка на необявените реални получатели. “ООН не е била уведомена, че отделно лице или политическа организация е била свързана със и е извличала печалба от сделката. Вследствие на това, ако лица или организации съзнателно са получавали печалби от тези петролни продажби, те са участвали в действия, неодобрени от програмата “Петрол срещу храни” на ООН.”
3. Наличие на данни за български физически и юридически лица, включително и на данни по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин.
На базата на пределно общо описаните по-горе механизми за заобикаляне или нарушаване на санкции на ООН от режима на Саддам Хюсеин в Ирак временната комисия може да посочи твърдения, с които разполага и които насочват пряко или косвено към Българската социалистическа партия или лица, свързани с тази партия, като получатели на финансиране или други облаги от режима на Хюсеин.
Следва да се има предвид, че в периода от налагането на санкции на режима в Багдад до 2003 г. множество български фирми са участвали в програмата “Петрол срещу храни” на ООН. Процедурата за участие в програмата е била следната.
Съгласно утвърдената процедура от ООН след изготвяне на съответния шестмесечен план за разпределение всяка фирма може да преговаря с иракското правителство за сключване на договор за доставка. Съгласно вече описаната схема за реализация на програмата иракското правителство влиза в договорни отношения със съответните фирми-доставчици по свой избор. На базата на вече сключен договор между фирмата-доставчик и иракското правителство фирмата кандидатства пред Службата на Иракската програма на ООН, която одобрява или не одобрява сделката. Тези документи се внасят чрез постоянното представителство на съответната държава в ООН. В България това е ставало чрез подаване на документи от съответната фирма до Министерството на икономиката, което чрез Министерството на външните работи е препращало пакета от документи на нашето постоянно представителство в ООН в Ню Йорк. След това Секретариатът на програмата “Петрол срещу храни” уведомява Комитет 661 за представените договори. При преценка че те нямат за предмет продажба на стоки и технологии с двойна употреба, договорите се одобряват. Преди издаване на разрешително писмо от Комитета по санкциите на ООН се прави предварителна проверка дали са налице достатъчно средства в контролираната от ООН сметка за заплащане на стоките и услугите, които ще бъдат изнесени за Ирак. След това се издава писмо от ООН, с което договорът се одобрява. Писмото се изпраща от Постоянното представителство на България в ООН до Министерството на външните работи, което го препраща до Министерството на икономиката, което от своя страна информира съответната фирма, че договорът е одобрен и следва да бъде изпълнен.
В светлината на гореизложеното временната комисия държи ясно да подчертае, че самият факт на участие в програмата “Петрол срещу храни” в различни нейни фази не е никакво основание за съмнение или повдигане на обвинения за нарушаване на режима на санкциите.
Български фирми, участвали в програмата “Петрол срещу храни”, според разполагаеми данни на комисията – справка на Министерството на външните работи на Република България: “Химимпорт” АД, София – през различните фази на програмата е закупила петрол от Ирак на обща стойност 35,916 млн. щ. долара; “Машиноекспорт” – през тринадесетата фаза от програмата е закупила петрол от Ирак на обща стойност 44 061 млн. щ. долара; “Росбулнефт” АД – през трета, четвърта и пета фаза от програмата е закупила петрол от Ирак на обща стойност 231 867 млн. щ. долара; “Братя Василеви” АД – 65 957 млн. щ. долара.
Съгласно Таблици 4, 5 и 6 от доклада на комисията “Волкер”, съдържаща информация за фирмите, които са продавали на иракското правителство хуманитарни стоки и резервни части за поддръжка на нефтени съоръжения, 12 български фирми са извършвали такава дейност, между които: “Агрокомплект”, “Авес”, “Булкабел 6”, “Електроимпекс”, “Елпромтрафо”, “Херти лимитид”, “ЛБ Булгарикум”, “Машиноекспорт”, “Фармахим”, “Сила” – Ямбол, “Технико холдинг”, “Випом”.
Същевременно комисията разполага с информация, както следва. Публикация от 28 януари в “Ал Мада”, заверен превод от арабски език, съдържаща комплект таблици, включващи имена на компании и лица, за които са били отпуснати квоти суров петрол по време на етапите на действие на Нотата за взаимно споразумение. Тези таблици съдържат имена на лица, компании, партии, групировки и организации, на които бившият режим е отпуснал квоти суров петрол, като обемът на тези квоти е бил разпределен през етапите на приложение на Нотата за взаимно споразумение, иракски вестник “Ал Мада”. Доколкото режимът и условията за отпускане на т. нар. петролни ваучери бе изяснен като принципи и предназначение по-горе, тук само ще отбележа, че на стр. 11 на позиция “БЪЛГАРИЯ” са посочени: Българската социалистическа партия – 12 млн. барела; Арак Бул – 2 милиона.
Съгласно уточненията в цитираната публикация се имат предвид количества барели суров петрол.
Съгласно обстоен доклад на специалния съветник на ЦРУ по оръжията за масово поразяване, раздел “Финансиране и снабдяване на режима”, таблици, съдържащи имена на лица, фирми и организации, получили квоти суров петрол от режима на Багдад по реда и при условията на Раздел ІІ от настоящия доклад на временната комисия, за тринадесета фаза от програмата “Петрол срещу храни” на ООН на стр. 197, позиция 45, като получател на квота от 3 млн. барела петрол е посочена “Българска комунистическа партия”, а като компания, договорила съответното количество, фирма “Машиноекспорт” – българска компания.
Наименованието “Българска комунистическа партия” следва да се тълкува в контекста на механичното прехвърляне на имена на партии и организации, участвали в различните фази на програмата “Петрол срещу храни”, като същата е отбелязана и като “Българска социалистическа партия”.
Съгласно Нота № 76 от 13 април 2000 г. на Посолството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия до Министерството на външните работи на Република България, препратено от Министерството на външните работи на временната комисия, налице е информация, че лицето Атанас Самсарев, български гражданин, търговец на оръжие, е търгувало чрез две фирми “Елмаз 24” и “Сапфир” ООД с Консорциума “Шавил”, осъществяващ търговска дейност с оръжие и стоки с двойна употреба с Ирак в нарушение на режима на санкциите и ембарго, наложени от Съвета за сигурност на ООН. Атанас Самсарев бе поканен и даде обяснения пред временната комисия. Комисията разполага с информация, че Самсарев е работил с Димитър Събев, български гражданин от Консорциума “Шавил”. Съществува информация, че Самсарев е уредил сделка с “електронно” оръжие за Ирак и Либия. Стоките са били доставени от компания със седалище в Холандия, а обучението за това оборудване е проведено в България. Атанас Самсарев е бил преводач на Тодор Живков от арабски, бивш служител на КДС, посланик в две арабски държави, съветник на Председателя на Висшия партиен съвет на БСП и министър-председател на България Жан Виденов, търговски пътник и посредник.
Заключение.
Въз основа на събраната и анализирана достъпна информация от Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак е видно, че:
Българската социалистическа партия присъства като титуляр на квоти (ваучери) за петрол в списъците на Иракската петролна компания (SOMO), публикувани във в. “Ал Мада”, Ирак и съдържащи се в доклада на специалния съветник на директора на ЦРУ на САЩ.
Няма данни за пряко финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Ралчев.
Имате думата за изказвания по този проект за решение и доклада на временната комисия, който беше представен от нейния председател.
Заповядайте за изказване, господин Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, госпожи и господа народни представители! Тази тема, казано на битов език, беше любима дъвка на медиите близо година и половина. За съжаление интересът към нея отслабна.
Аз бих желал да ви представя още доказателства за това, че Българската социалистическа партия е била титуляр по получаване на квоти (ваучери) от Саддам Хюсеин.
Ето, това е списък на посредниците за иракски нефт, преведен от заклетия преводач Веселина Режекова. На страница 9 от 13-те преведени от арабски език страници, се съдържа името “България” и две позиции “Българска социалистическа партия – 2 милиона барела” и “Дружество “Иракбул” – 2 милиона барела”. Този списък, тази справка беше предоставена във връзка с писмо, написано до лидерите на антибаасистки партии, които участват сега в изграждането на Ирак. Те отговориха чрез този списък на следните въпроси: “Отговаря ли на истината списъкът, публикуван във в. “Ал Мада”, в който се твърди, че на Българската социалистическа партия са предадени купони за получаване на 12 милиона барела петрол от режима на Саддам Хюсеин?” Отговорът е утвърдителен: “да”; “Ако е осъществена горепосочената сделка, как е реализирана тя – пряко от лица на БСП, като партия или чрез посредници, влезли във връзка с режима на Саддам Хюсеин?”; “Съществуват ли и други документи и данни за други партии, организации и политици, свързани с подобни незаконни сделки?”. На тези въпроси нe беше даден отговор.
Освен това на 23 март 2004 г. журналистката Зоя Димитрова от в. “Монитор” тогава, от името на вестника подаде жалба до Софийски градски съд срещу отказа на президента господин Първанов да осигури достъп до докладите на специалните служби във връзка с финансирането на БСП от режима на Саддам Хюсеин. Още тогава юристът Александър Кашъмов прогнозира, съдът ще обяви отказа на главния секретар на президента Красимир Стоянов за нищожен. Така се и случи: президентската институция е обявила за класифицирана информация два оневиняващи Българската социалистическа партия доклада на НРС и НСС и аз бих желал да поздравим с победата разследващите журналисти Зоя Димитрова и Тодор Пройчев, юристът Александър Кашъмов, които излязоха победители от тази нелека борба срещу остатъците на комунизма, за свободата на словото и информацията и съдийският състав – магистратите от Софийски градски съд и всички модерни разследващи журналисти в България, които все още работят при нелеки условия.
Всички знаем, че крушката си има опашка, а по-паметливите от вас си спомнят аферата в “Нефтохим” през 1991 г., в Държавния фонд за реконструкция и развитие постъпиха 150 млн. долара и бяха завъртени от талантливия международен аферист Макс Рич с помощта на един талантлив Дионисиев. Те изпратиха с тези 150 млн. долара цели танкери с петрол и тогава в 36-то Народно събрание, господин Иво Атанасов си спомня сигурно, избрахме комисия за разследване на грандиозната афера с “ДФРР” с председател Вержиния Велчева, а главният секретар на Министерството на вътрешните работи господин Богомил Бонев беше председател на комисията от страна на изпълнителната власт. Всички помним светкавичната акция на баретите, изпратени от министър Соколов, които превзеха през лятото на 1992 г. централата на “Химимпорт”. Там като заместник-шеф се подвизаваше с книжата си заловеният сега за подкупване на Саддам Хюсеин господин Дионисиев. И някои твърдят, че той нямал нищо общо с БСП.
Освен това, членовете на нашата комисия изслушаха господата Атанас Самсарев, господин Манджуков–младши, господин Васил Василев, господин Захари Захариев и знаем много добре, че още през пролетта на 2004 г. се оказа, че членът на Висшия партиен съвет Захари Захариев е осъществявал сделки, бил е посредник при такива сделки.
Въпросът, който си зададохме и който се надявам в следващ доклад, на следваща комисия да се изясни, тъй като скандалът продължава и е с голям международен отзвук: защо член на ръководството на друга политическа партия, освен на Българската комунистическа партия, не е получил достъп до подобни сделки и не доказва ли това обстоятелство нашата основна теза? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Пейков.
Има ли реплики или други желаещи за изказвания?
Господин Юруков, заповядайте.

Георги Юруков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, за жалост, в предпоследния ден от работата си Народното събрание се занимава с една гротесктна ситуация. В резултат на една публикация в един вестник в Ирак е посочено, че много физически и юридически лица, в т.ч. и политически партии от целия свят са получавали някакви облаги от режима на Саддам Хюсеин. Това е в. “Ал Мада” от 26 януари миналата година. На един от редовете е посочено, че такава облага, такива квоти е получавала и Българската социалистическа партия, Българската социалистическа компания, забележете, партиите на Жириновски, Френската комунистическа партия и т.н., и т.н. Въз основа на това в българския парламент се разви една истерия и тук, под натиска на определени лица и политически сили, беше решено да се сформира тази комисия да разследва твърденията за данни. Забележете, господин председателят на комисията е юрист, госпожа Касабова е юрист, има и други юристи, “за твърдения за данни”, а не за факти, които да бъдат обсъдени, преки юридически факти, които да доказват по някакъв спорен или безспорен начин за финансиране от режима на Саддам Хюсеин, на когото и да било.
Правилно, господин председател – господин Ралчев, е отбелязано в доклада какво е направено. Но само е посочено, първо, като хронология и, второ, тематично, без да са направени коректните изводи и без да е упомената в детайли информацията, която беше получена и разгледана в тази комисия. И тъй като тонът и характерът на работата в комисията бяха, определено казано, неудачни, затова и Българската социалистическа партия и Парламентарната група на Коалиция за България не участва в заключителната част на тази комисия.
Защо, господин председателю, не е упоменато в доклада, че всички ръководители на специалните служби, които се явиха в комисията, техните документи, които бяха представени, ръководителите на агенциите, съответно на Финансово разузнаване и Агенция “Митници”, не споменаха нито една дума в тази посока, а цялото тяхно изложение беше с едно заключение: “няма никакви данни”.
Аз си давам сметка, че няма да оглася класифицирана информация. Нещо повече, те потвърдиха, че в диалога, в кореспонденцията със сродните служби на НАТО и от тях не е получена каквато и да е информация в тази посока.
Затова си позволявам да спомена това, за жалост на малкото народни представители, които присъстват днес в залата, че именно в резултат на тези разследвания не бяха установени каквито и да е данни за наличие на финансиране или на преки и косвени връзки на която и да е българска политическа партия с режима на Саддам Хюсеин.
Аз изразявам лично мнение, че тук не е нужно да се говори много, а това беше една от поредните комисии, която беше създадена без да има абсолютно никаква правна и друга логика.
В заключение си позволявам да направя предложение т. 1 да отпадне, защото тя е спомената като формула и като съдържание в обстоятелствената част. А, ако мислим сериозно като народни представители, като български парламент, който уважава себе си, в т. 2 да отпадне думата “пряко” и да остане само “няма данни за финасиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Извинявайте, господин Юруков, нещо не разбирам, защото в проекта за решение има една-единствена точка.
Георги Юруков: Аз казвам за заключението. Имам предвид в доклада. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Докладът не можем да го коригираме в пленарната зала, можем да коригираме само проекта за решение.
Заповядайте за реплика, господин Нихризов.
Йордан Нихризов (ПСДСБ): Уважаеми колеги, уважаема госпожо председател! Уважаеми господин Юруков, направихте много конструктивни предложения и аз мога да ги допълня: като отпадне първа точка, като отпадне и голямата част от втората точка, аз предлагам пред “Българска социалистическа партия” да сложим едно “Да живее Българската социалистическа партия” и по този начин докладът ще може да завърши точно в стила, както го желаете Вие. Защото това, което в момента предлагате да отпадне, господин Юруков, съществува и Вие искате да кажете, че никъде по света не са се появили каквито и да било информации, че има Българска социалистическа партия, включена в списъци за финансиране от господин Саддам Хюсеин.
А във втората точка пише, че няма пряко финансиране. Тоест, че господин Саддам Хюсеин не ви е донесъл в куфарче пари, казано образно, на “Позитано” 20 или, още по-образно, че вие на “Позитано” 20 не сте си отворили в мазето петролен резервоар, където да прибирате петрола. Ето, това е прякото финансиране, да Ви изясня.
А това, което в момента се опитвате да направите по доклада, просто звучи смешно и аз не виждам по какъв начин мога да одобря Вашето предложение да се измени доклад, в който са се подписали участниците в комисията, освен ако не бяхте предложили някакво особено мнение към него, какъвто е нашият правилник. Всичко останало е шега в последния ден на парламента и аз вярвам, че това е чувството за хумор на вашата партия. Хумор, който се отразява твърде зле на българския народ, както виждам и от предния доклад, а както можем да разберем и от този. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли други желаещи за реплика? Не виждам.
Желаете ли думата за дуплика, господин Юруков?
Георги Юруков (КБ, от място): Не.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: За изказване има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Тази комисия беше създадена с други намерения. Вярно е, че някой смяташе, че по този начин ще намери под вола теле, независимо че беше ясно, че петролни доставки от режима на Саддам Хюсеин по линия на програмата “Петрол срещу храни” са получавани след 1997 г, когато, с оглед на властта в България, просто не би могло да се допусне, че Външното министерство на тогавашния Съюз на демократичите сили и Промишленото министерство на същото правителство ще бъдат така благосклонни да уредят петролен канал от Ирак до “Позитано” 20. Много добре ви е известно, че всичко, което тогавашното правителство считаше свързано със Социалистическата партия, беше преследвано по всякакъв начин – от данъчните власти, от финансов контрол, от службите на МВР и от който ви хрумне. Аз смятам, че това е нещо, което е известно на Съюза на демократичните сили и при положение, че то е било на власт тогава и де факто е организирало приемането на документите в Министерството на икономиката и препращането им през Външно министерство на госпожа Надежда Михайлова, сегашен лидер на Съюза на демократичните сили, до ООН и програмата са един много съществен факт в ситуацията. Така че фирмите, които изброихте – 12 фирми, мисля, че бихте могли да посочите на кого са близки, ако считате, че общото твърдение, че един бизнесмен изразява симпатии към една или друга политическа сила е решаващ факт. Тогава щяхте да намерите преимуществено близки на Съюза на демократичните сили фирми. Само че БСП не си позволи, независимо от опитите ви да черните партията без никакви факти, да вменява на други политически сили и фирми подобни връзки. Защото не е достатъчно само някой да проявява политическа симпатия към една или друга партия, за да се твърди, че една партия е имала отношение към финансиране или към извършване на някакви действия или дори, ако щете, в подбора на българските фирми, които са участвали по програмата.
И смисълът на цялата работа е, че когато се появят един-два такива доклада с конюнктурно предназначение, утре, при положение че не е приключила централата проверка на Организацията на обединените нации, някой също така приблизително ще извади три реда от един полудоклад, правен с друго предназначение, и ще го лепне на фасадата на България.
Няма нужда да продължавате да твърдите, че Социалистическата партия на България си е близка със Саддам Хюсеин, защото просто не си е. И няма нужда, колегата Ралчев е достатъчно сериозен юрист, в доклада му да присъства твърдение, че в някой списък пишело БКП, но трябвало да се тълкува в общия контекст, че хората не правели разлика между БКП и БСП. В България сигурно има десетина БКП-та и те са съществували юридически и фактически и към момента на извършване на доставките, на подаване на заявките, на писането на списъците. Е, като те са съществували юридически към момента на писането на тези списъци, на какво почива твърдението ви, че между БКП и БСП юридическа разлика няма? И понеже те се били обърквали и действали по старите си спомени, най-вероятно става дума за Социалистическата партия. На какво отгоре почива това твърдение?
Добре, дори заключителните ви изводи, че няма данни за пряко финансиране, ами за косвено какви ви са данните? Как си представяте косвеното финансиране? Намерихте някакви фирми, през които е ставало ли? Намерихте някакви случаи, през които примерно фирми, които са получили пари по програмата, пък са давали пари на БСП по някакъв друг начин, да допусне човек така общо, че сигурно има някаква, макар и далечна, връзка. Ами, ако и това не сте намерили, защото във вашия доклад такива твърдения няма. Няма и една прашинка факт. На какво отгоре слагате думата "пряко"? Като има пряко, трябва да има и косвено. Къде са ви фактите, че има и косвено? И какво разбирате под "косвено"?
Аз не искам тук да се явявам като адвокат на партията си, защото с един нескопосан доклад вие нищо не можете да постигнете срещу моята партия. Да, ясно е, че има хора, които най-вероятно, използвайки личните си връзки, са парадирали с името на партията и са се помъчили да получат някакви изгоди. И какво от това? Съдете ги, кажете им, че са нарушители на ембаргото. Каква връзка има с това моята партия? Някакъв неин ръководен орган или полуръководен, или ръководно нейно лице е дало мандат на някои, пратили ги, получили пари, получили барели или какво? Не, просто политическо твърдение. Аз бих го отминала без абсолютно никакво внимание и с разбирането, че идва краят на парламента и трябва в предизборната кампания да реализираме някакви предимства, макар и от тази случка, от която очевидно вече не могат да се реализират предимства.
Но моите страхове, на един занимаващ се с политика човек, който разбира, че когато някой иска да злепостави България, той би си послужил с всякакви твърдения на всякакви политици и на всякакви нива. И, както Вие във вашия доклад изваждате един списък и казвате: "Във вестник "Ал Мада" има един списък, в който има една българска партия…", утре някой друг, използвайки срещу България и нуждаейки се да си изсмуче факти от пръстите, просто ще ви вземе доклада и ще каже: "Има един доклад, в който се съдържа, че има една българска партия, която се съдържа в списъци, поради което, независимо че ние назначихме комисия да провери фактите, на които се основава присъствието в списъците, ние ще си послужим с фактите, без те да съществуват, без те да са били доказвани". Това е моята тревога.
Съюза на демократичните сили, който е извършвал цялата операция по доставките на петрола, по внасянето на фирмите-кандидатки, по селектирането им в промишленото министерство, по селектирането в Министерството на външните работи, днес ще се изкаже в защита на какво – на демократичните права и свободи? Или господин Тошо Пейков ще вади изводи, които нямат никаква връзка със случая, който разглеждаме – че вестник "Политика" спечелил дело срещу главния секретар на президента.
Господин Пейков, Вие сте член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, където се прие Законът за защита на класифицираната информация. Грифовете "Секретно", "Строго секретно" и еди какво си слагат директорите на служби, не го слага главният секретар на президента, нито пък самият президент. И този, който е получил доклада, е длъжен само да се съобрази с грифа и нищо повече. Софийският градски съд, ако иска, да се съди с директора на НСС, на НРС, на каквото си иска друго. Но каква юридическа стойност има, че те са отменили във връзка с едно дело отказа на главния секретар? Той е длъжен да спази Закона за защита на класифицираната информация.
Какво следва от това, извинете ме? Бивши дипломати отпреди 1989 г., които са свързани с БКП? Преди 1989 г. имаше един милион комунисти. Един милион комунисти и част от тях днес се намират във всички политически сили – в НДСВ, в СДС, в ОДС и т.н. Няма да се връщам за съпругите партийни секретарки. Какво да направим сега? По тази логика да прехвърлим твърдението за връзки с Ирак върху целия политически живот. Разбирате, че това е нелепо.
Аз смятам, че трябва да признаете следния факт. Гласувайте си каквото си искате, вие си имате мнозинство, но след година и половина сизифовски усилия вие не можете да намерите нищо, което да уличава БСП в каквито и да било връзки с режима на Саддам Хюсеин, с получаването на петрол и с петролни доставки. Никакви нямате! И най-силният аргумент, който не присъства в доклада, е, че, ако вие твърдите това, ще излезе, че СДС, Иван Костов, Надежда Михайлова са финансирали БСП, което е малко трудно за вярване. Защото споменът е прекалено пресен, отпреди четири години, за една политическа линия на тогавашната десница, която просто не признаваше никаква опозиция, абсолютно никакви права, никаква нормалност на политически живот, никакъв плурализъм. Ние го знаем, защото сме го изпитвали на гърба си.
Ако НДСВ приеме този доклад с тези формулировки, той няма да служи по никакъв начин на истината, но той може да послужи на враждебно настроени към България международни фактори и институции, които един ден, взимайки вашия доклад, да извадят от него три изречения, непочиващи на никакви факти, и да го зашият на дрехата на България. Не дай Боже, вие да сте и правителството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, госпожо Дончева.
Други желаещи за изказване има ли?
Господин Агов, заповядайте.
Асен Агов (ПСДСБ): Уважаема госпожо председател, уважаеми народни представители! На първо място, искам да поздравя председателя на комисията господин Борислав Ралчев за много прецизно свършената работа. До последния момент в комисията се водиха спорове буквално за всяка дума и запетайка на онова, което се съдържа като заключение на този документ. Похвални бяха усилията и на експертите на комисията.
Веднага искам да уточня, че това беше много трудна материя. Една страна, едно правителство с временен характер в Багдад, което имаше далеч по-важни приоритети от това да установява дали БСП е била финансирана или не, нямаше как да съдейства при отсъствието на посолство в Багдад, за да се установи цялата истина. Комисията свърши точно тази работа, която й беше възложена – провери всички документи, провери всички източници, обстойно изслуша представителите на разузнаването, на контраразузнаването, на финансовото разузнаване.
В интерес на истината, ако това заседание беше закрито, щеше да се установи, че твърде странни имена фигурират в тези доклади. Твърде странни имена, имена, които недвусмислено водят в левия сектор на политическото пространство. Един от хората, които се явиха в комисията, е член на Висшия съвет на Българската социалистическа партия и той посочи, че е бил с мисия в Ирак, за да лобира именно за една от компаниите, споменати в списъците, за доставките по програмата "Петрол срещу храни".
Във всички случаи временната комисия се занимава с един конкретен случай – защо името на БСП фигурира първо в списъка на “Ал Мада”, а след това в списъка на специалния съветник на директора на Централното разузнавателно управление на САЩ. Това обаче не е краят на историята. И както се разкрива онзи ден за схемите на Жириновски, така лека-полека, както се разкри и за френски политици само преди седмица, така тази история ще има своето развитие и ще създаде работа и на Четиридесетото Народно събрание. Защото този списък, както разбирам днес от приближени на министъра на петрола в Багдат, този списък вече ще бъде обследван съвсем обстойно от самото иракско правителство, а не от директора на Централното разузнавателно управление на Съединените щати. Имат много сериозни политически мотиви да го направят.
Затова ми се иска да бъдем по-малко патетични в тази зала и да гледаме на доклада като на един междинен етап от работата по една дълга и престъпна практика на един престъпен режим, какъвто е този на Саддам Хюсеин. Това е един престъпен режим, който е избивал своите граждани, стотици хиляди от своите граждани и е подкупвал политици, за да го защитават. В крайна сметка, когато внимателно прочетем примерно доклада на специалния съветник на директора на ЦРУ, ще видим, че вътре много ясно е разписана цялата схема: как част от парите са се връщали обратно към режима на Саддам Хюсеин, за да може да купува той ембаргови стоки преди всичко за своята военна индустрия. Те стават известни и от делото с друг българин, което в момента се води в Съединените щати. Цялата схема е била измислена така.
Затова мисля, че е политическа непредпазливост сега да обвързваме една политическа партия с името на България, както впрочем и в случая с покушението срещу Папата. Един режим в България, забъркан или не, не може да бъде олицетворяван с цяла България, особено пък с демократична България. Мисля, че в интерес на всички демократични партии в България, в това число и на Българската социалистическа партия, подчертавам това, е цялата истина да излезе наяве. Не да имаме поведение в Народното събрание и в комисията, което непрекъснато да подсказва чувство за вина. Аз лично не разбрах това поведение на Българската социалистическа партия, която непрекъснато правеше обструкции в първия етап от работата на комисията – скандали, разправии вътре, невъзможност да се работи в комисията. Така се държат хора, които във всички случаи имат какво да скрият. Аз не казвам, че те наистина имат какво да скрият, но в този случай поведението на представителите на Българската социалистическа партия беше като на хора, които в никакъв случай не искат да позволят на комисията да си свърши работата.
Затова смятам, че този доклад трябва да бъде подкрепен, трябва да бъде подкрепен в този вид, защото, повтарям, той е временен, както беше временна и комисията. Ще излизат наяве още много неща. Дай, Боже, никога да не се разкрие, че Българската социалистическа партия е била финансирана от режима на Саддам Хюсеин, това ще бъде добре за целия политически живот.
Но също така е истина, че в София циркулира писмо на тогавашния председател на Българската социалистическа партия от архивите на Иракското посолство в София, в което той се обръща с молба за подкрепа към Тахай Ясин Рамадан. Единствената причина да не разгледаме това писмо в комисията и то да не бъде представено беше, че то не носи подпис. Това е, за да не бъде упрекната комисията в некоректност. Но е факт, факт е, че то е извадено от тези архиви. (Шум и реплики от КБ.) И вие трябва да се замислите. Потърсете го, потърсете го, недейте да се смеете. Издирете го и вижте, това е за вас – да знаете дали наистина е процедирано по този начин. Установете го сами за себе си. Няма нужда комисията да се занимава. Както виждате, комисията е била достатъчно коректна, за да не го направи и да не го включим в документите. Защото, аман от твърдения на този или онзи в българския политически живот. Казвам го с цялата коректност на поведението на комисията.
Аз апелирам към народните представители на Българската социалистическа партия: подкрепете изводите в този доклад, подкрепете ги, защото те са оздравителни изводи. Не може една временна комисия да работи година и половина, да стигне до известни заключения, да разгледа една цяла поредица от факти и да направи абсолютно коректни изводи на базата на тези факти и вие сега да казвате, че това щяло един ден да опетни България, както каза уважаемата от мен госпожа Дончева. Няма да опетни България. Напротив, колкото по-бързо се разкрие истината, толкова по-добре за България, за демократична България, за свободна България!
Ето, според мен тези неща е важно да ги разберем, а не да се караме в този парламент дали е била финансирана Българската социалистическа партия или не е била финансирана. От документите, с които разполагаме, няма данни за пряко финансиране на Българската социалистическа партия.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ, от място): А за косвено има ли?
Асен Агов: И отговарям веднага на госпожа Дончева. Стои един голям въпрос – защо фигурира само името на БСП? Всеки един нормален човек си задава този въпрос. Защото искат ли да злепоставят БСП Тахай Ясин Рамадан или министърът на петрола на Ирак? Струва ми се, че не. Значи, отговорът на този въпрос все още виси някъде във въздуха. Ние не можем да разкрием защо е написано БСП.
Отгоре на всичко, ще ви кажа още една подробност, понеже Вие не бяхте в комисията, госпожо Дончева. Оказа се, че там, където мислехме, че е направена грешка или пък е записана друга партия – Българската комунистическа партия, беше потвърдено от господин Манджуков-младши, че става въпрос за една и съща доставка, отпусната предишната година на Българската социалистическа партия и прехвърлена за следващата година, защото не са могли да реализират петролната квота. Така че и тази грешка се оказа вярна. Така че има въпроси, които стоят във въздуха.
Комисията не е следовател, комисията не е прокурор, комисията установява фактите и на базата на тези факти прави своите заключения. Оттук нататък всеки да прецени как ще действа.
Моят призив, уважаеми народни представители, е да подкрепите чистосърдечно, без никакви уговорки заключенията на този доклад. Те са коректни, те са сдържани, те са отправка към бъдещето – да не се случват повече такива неща. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви за изказването, господин Агов.
За реплика има думата госпожа Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Господин Агов, Вашата позиция прилича на позицията на безпомощен прокурор, който, когато наистина няма доказателства, предлага на съда да оправдае обвиняемия не поради липса на престъпление, а поради недостиг на доказателства. Как така ще правите извод от думите на Манджуков, че понеже ставало дума за една и съща доставка, която уреждала неговата фирма, ставало дума за една и съща партия? Коя е тази една и съща партия?
Панайот Ляков (ПСДСБ, от място): БСП!
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: В цялата работа има един неотменен факт, господин Ляков, и той е, че вашето правителство е селектирало фирмите, които да представи на ООН чрез вашето външно министерство. Нищо не циркулира в София - това е фактът. Вашето правителство, оглавявано от господин Иван Костов, представи фирмите, които да участват по програмата, и вашият външен министър госпожа Надежда Михайлова ги изпрати там.
АГЕН АГОВ (ПСДСБ, от място): Това е лъжа.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Това нещо не е никаква лъжа. Можете да го извадите от годината, когато това е станало. Какво ще ни кажете, че в периода 1997-2001 г. те не са били там, където са били?! (Шум и реплики от ПСДСБ.)
Това е положението, господин Агов. Тези хора са представили доставките.
Обяснете ми Вие, не е ли по-логично да мисля, че този, който е правил списъка и го е представил, може да си договаря финансиране, но не и онзи, който като политическа сила е наврян до стената? БСП нямаше достъп нито до ООН, нито Стефан Тафров беше бесепар, намиращ в Ню Йорк, нито сме управлявали вместо вас Промишленото министерство. Това е основният и абсолютно категоричен въпрос. И не можете да го подмените с хартийки, които обикаляли София, които някой взел от сметището в Суходол!
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за втора реплика на господин Агов, господин Пейков.
Тошо Пейков (НДСВ): Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Агов! Аз бих желал да се върнем в 1998 г., когато на власт е правителството на СДС, но за който период в Българската социалистическа партия отговаря сегашният президент господин Първанов. Миналата година през м. април той изпрати до нашата комисия един стенографски запис на пресконференция, дадена спонтанно от него пред журналисти, в който запис той твърди: “Призовавам, нека бъде посочен поне един случай, в който визираната партия чрез ръководството и чрез нейния лидер да се застъпили за Саддам Хюсеин, да са казали една добра дума за него. Много моля ако има такава тя да бъде огласена”.
Той казва, че архивите са живи и наистина архивите са живи. През м. март 1998 г. посланикът на Република Ирак кани господин Велко Вълканов – член на Парламентарната група на Българската социалистическа партия тогава, той докладва след като се връща от посещение в Ирак:
“До председателя на парламентарната група другаря Георги Първанов.
Другарю Първанов, в Багдад можах да се срещна с този, този и този.
Другарю Първанов, при срещата ми с представители на ръководството на БААС бе заявена готовност да се активизират отношенията между БСП и управляващата в Ирак партия БААС, във връзка с което бе изразено желанието БСП да покани представители на БААС на приятелско посещение у нас.
Смятам за необходимо Демократичната левица да инициира чрез надлежните национални и международни органи мерки за отмяна на ембаргото.”
Какво е това, ако не е симпатия и политическа подкрепа, другарю Първанов и другари от левицата? Да се насърчат контактите на български бизнесмени с иракски фирми предлага другарят Велко Вълканов.
На 30 октомври 1998 г. посолството на Ирак отправя покана и проф. Зънзов и Илия Баташки, за да развият приятелските отношения между парламентите на двете страни посещават Багдад. Професор Зънзов заявява, че е член на ръководството на БСП и като такъв е получил пълномощия от председателя Първанов да разговаря относно състоянието на връзките между БСП и БААС и начините за тяхното активизиране. Ръководството на БСП смята, че двете партии биха могли да обменят опит и да действат съвместно.
Михаил Миков (КБ, от място): Колко минути беше репликата?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Времето, господин Пейков.
Тошо Пейков: Нещата са в архивите и архивите са живи, господин Агов.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Има ли друга реплика към господин Агов?
Заповядайте, господин Юруков.
Георги Юруков (КБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми господин Агов, това, което Вие твърдите, че има преки връзки на Българската социалистическа партия с режима на Саддам Хюсеин и с контакти на отделни нейни членове, просто не е вярно. В това число и твърдението на господин Тошо Пейков за посещение на Велко Вълканов в Ирак. Велко Вълканов никога не е бил член нито на Българската комунистическа партия, нито на Българската социалистическа партия.
Асен Агов (ПСДСБ, от място): Член е на вашата парламентарна група.
Георги Юруков: Той съществува само във вашия виртуален свят като член на някаква организация, но не и на Българската социалистическа партия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Заповядайте за дуплика, господин Агов.
Асен Агов (ПСДСБ): Не аз съм прокурор, госпожо Дончева, а Вие сте адвокат. Аз съм далеч от прокурорите и целта на този парламент не е да обвинява когото и да било, но Вие адвокатствате за нещо, без да сте запозната с него. Защото става въпрос за доставки от 2001 до 2003 г. За тези доставки става въпрос. Там фигурира името на БСП. Следователно, след като не сте запозната, значи Вие сте един неподготвен адвокат, който не е готов със своята пледоария тук.
Що се отнася до Велко Вълканов, ще свържа двете реплики на господин Пейков и господин Юруков. Ние сме били в Тридесет и деветото Народно събрание и знаем прекрасно, че господин Вълканов беше член на Парламентарната група на Българската социалистическа партия.
Панайот Ляков (ПСДСБ, от място): В Тридесет и седмото и Тридесет и осмото.
Асен Агов: Както и в Тридесет и седмото, както ме подсеща господин Нихризов. Следователно, Вие сте като онзи ловец, който ходи с избракониерстваната лисица на рамото и като го хваща горския казва: “Ама, какво прави тази лисица на рамото ми?”. Тоест Вие сте готов да се откажете от всеки, който малко или много компрометира вашата партия.
Аз ви предлагам да спрете със своите пледоарии, защото колкото по-разгорещено и гръмогласно пледирате, толкова повече хората започват да се съмняват в дълбочината на връзките на БСП със Саддам Хюсеин. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Агов.
Има ли други желаещи за изказване?
Заповядайте, господин Миков.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Пред пленарна зала с около 50-ина души се водят дебати, които са абсолютно ненужни на обществото. Те са ненужни на обществото, но са нужни накрая на парламента. Да се види кой къде е в политическия живот. Защото днешната дискусия, днешното насилствено вкарване в дневния ред не на някаква европейска спешна тема, не на нещо друго, показва само едно – идейната безпътица на десницата и връщането й 15 години назад и реанимирането на темата антикомунизъм и анти БСП. И ако за такива отявлени ястреби на десницата като господин Агов, той се гордее с това, той преди това е бил ястреб на друга политическа платформа, за тях това е нормално, защото те 15 години живеят и теглят живителна политическа енергия именно от такива позиции, ако за другата част от СДС – ОДС също е разбираемо, защото те се дефинират в политическото пространство единствено по оста анти БСП, то е малко странно за либералите от НДСВ. Но всъщност никак не е странно. НДСВ, въпреки афиширания либерализъм, през цялото време постигаше по редица въпроси, които са типично десни, общи позиции с десницата в лицето на ДСБ и СДС. И тук най-пресният пример беше въпросът за данък наследство. Въпросът за данък наследство, който въпрос е онази разграничителна линия в българското общество между позициите на крайната десница и позициите на мнозинството българи. Има поне още 4-5 такива въпроса.
Днешното решение не е нищо по-различно от това. Нищо по-различно от реанимация на антикомунистическата доктрина в крайния й вид.
Йордан Нихризов (ПСДСБ, от място): Нали беше антисоциалистическа.
Михаил Миков: Разбира се, Нихризов, виден социалдемократ отдясно, нещо като дървено желязо, леко напудрена със свежия грим на вече анти БСП. Не антикомунизъм, а анти БСП. Но, за да може връзката между онази, ранната антикомунистическа енергия, да бъде добра, в лексиката на говорителите от десницата упорито се приема връзката БСП – БКП. Ние никога не сме се срамували, господин Агов, и носим и активите, и пасивите на тази партия със стогодишна история. Вие вдясно се срамувате днес едни от други. Вие вдясно се отричате един друг кой на кого е наследник и кой отговарял. Интересно на изборите, които предстоят пред гражданите, кой ще носи отговорността за някои поразии на Костовото правителство? Или вие, останали в ДСБ, ще казвате: “Не, не, лошите останаха в СДС”, а СДС ще казва: “Не, не, не – лошите са там, при Костов. Ние тук сме новото СДС”. Но това е тема, която тепърва българските граждани и избиратели ще могат да наблюдават, да слушат и да й се радват. Именно такива теми като това решение, са част от подгряването на публиката за предстоящите избори.
Уважаеми дами и господа, независимо как ще приключи гласуването по това смешно решение, а че то е смешно спор няма, имаше достатъчно аргументи, че то не почива на никакви факти, то почива на умозаключения, на вестници и на грижливо събирани, прашлясали писма или изрезки от вестниците от господин Тошо Пейков. Той всъщност е също топла връзка с онзи, ранния антикомунизъм, нищо че днес е в листите на либералната формация. Това е същото онова лице, лексика, жаргон, който българските граждани от 1990 г. насам слушат. Радостното е друго, че това вече въобще не ги интересува. Ама въобще не ги интересува и ние от Социалистическата партия участваме в тези дебати не защото са кой знае колко важни за нас, а защото не искаме така нескопосано да се прави пропаганда и да разчитате, че петнадесет години можете с една и съща плоча, с един и същ рефрен, с една и съща лексика да заблуждавате българските граждани или всъщност да прикривате собствената си несъстоятелност – политическа, управленска, понякога и човешка, да ме прощавате – с теми, които са от полето на Българската социалистическа партия.

В крайна сметка това решение и времето, в което то влиза на вниманието на Народното събрание, ще остане като един пример за доста нескопосана предизборна пропаганда, пропаганда, която дори няма да бъде запомнена; аз мисля, че няма да бъде чута или, ако бъде чута, ще бъде приета с насмешка от българските граждани. Тук в края на краищата вие, средният блок, ще бъдете накачени в същата тази каруца на десницата, която 15 години се търкаля по пътищата на българската политика. Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Миков.
Асен Агов (ПСДСБ, от място): За честта на десницата – може ли една реплика?
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, господин Агов.
Михаил Миков (КБ, от място): Стига НДСВ да ти разреши, да не се обидят пък те.
Асен Агов (ПСДСБ): Мили ми господин Миков, като нямате какво да кажете, се хващате за антикомунизма. Просто жалко е, че умни хора като Вас и като госпожа Дончева, спечелили уважението на българското общество, сега се опитват да докажат наистина, че желязото е дървено. Вие знаете по-добре от мен кои са тези мушмороци, които се въртят във Висшия съвет на БСП и които ползват всичките си връзки отпреди 1989, пък и след 1989 г., за да направят тази или онази далаверка. Вие ги знаете по-добре. Знаем се прекрасно от толкова години. Сега изведнъж с цялата си красноречива риторика се опитвате наистина да докажете, че желязото е дървено, измисляйки тезата за антикомунизма. Моля ви се, ние сме сериозни хора.
Наистина апелирам: престанете да говорите, спрете този дебат, гласувайте за това решение, за да се отървете час по-скоро от цялата тази кохорта, шлейф от червени мушмороци, които гледат да направят някоя далаверка. Моят искрен съвет на човек, който е седял в този парламент един или два мандата, към вас е такъв и не ставайте за резил в предпоследния ден на Тридесет и деветото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря, господин Агов.
Друга реплика има ли на господин Миков? Няма.
Господин Миков, заповядайте за дуплика.
Михаил Миков (КБ): Благодаря Ви, уважаема госпожо председател.
Уважаеми господин Агов, както стана ясно, тази тема явно Ви е неудобна, може би едни и същи мушмороци, които Вие кръщавате червени, са обикаляли из коридорите на промишленото и на външно министерство, за да се докопат до квотата с иракски петрол. Обикаляли са, макар че там не са били министрите от Социалистическата партия. Не са били чиновниците или посланиците в ООН, господин Тафров от Социалистическата партия, защото ако тръгнем по-дълбоко да бъркаме, може би са били някакви пари, някаква корупция в държавната администрация по време на вашето управление, или може би не е имало корупция, не знам, българските граждани 2001 г. другояче ви оцениха по темата корупция. Така че ние няма защо да се притесняваме. Във всяка партийна централа обикалят всякакви хора. Аз съм убеден, че и при вас не е кой знае колко чистоплътно или ако в централата ви е чистоплътно, във фондация “Демокрация” като че ли доста мирише, и не само на петрол.
Така че в крайна сметка (реплика от народния представител Васил Маринчев) искането за спиране на дебатите сега, накрая – явно почва да ви стяга чепикът вече. Защото вие не може да искате ние да гласуваме нещо – нещо, което е ясна антисоциалистическа, антикомунистическа пропаганда и в същото време да не казваме нищо. Да ви слушаме, както ви слушат българските граждани 15 години – как всички грехове на некадърно управление или на корупция, или на нещо друго се оправдават с комунизма. Хората вече забравиха комунизма, живее друго поколение. Тази протрита плоча, която я въртите, нищо няма да ви даде на изборите. Благодаря ви. (Реплики между народните представители Асен Агов и Михаил Миков.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Господин Моньо Христов заяви желание за изказване. Заповядайте.
Моньо Христов (НС): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, като член на комисията трябва да посоча, че въпреки нейната продължителност проведените заседания, прегледът на всички материали, документация, който беше извършен в самата комисия, бяха обективни и точни. Докладът, представен от председателя на комисията, показва възможности, които съществуват, за начин на използване на схемата “Петрол срещу храни”, а и по Меморандума за разбирателство как определени лица или партии и юридически лица могат да се облагодетелстват. Мисля, че това, което е изложено, е коректно, аргументирано и точно. Тук говорим не само за този доклад, базиращ се на различни други доклади и информация, не се говори само за Българската социалистическа партия, а, бих казал, за една широка международна схема, на която е разчитал режимът на Саддам Хюсеин за финансиране.

Тук специално за България и за българския парламент, както каза и господин Агов, виси един въпрос със страшна сила, бих го казал образно така. От началото на 1990 г., откакто е започнал демократичният преход, до 2000 г. мисля, че в България имаше около 230 политически организации – различни, десни, леви, повече десни, повече леви и т.н. Въпросът обаче е, че за този период от време нито една от тези политически организации, които са възникнали, които са създадени, ги няма в тези списъци, които са ни предоставени. Има само една политическа организация в този списък и тя е Българската социалистическа партия.
В този списък за кратко време съществуваше до изясняване на случая и друга партия – Българска комунистическа партия, но по време на заседанията на комисията беше изяснено, че в края на краищата това име – Българска комунистическа партия, се отнася за една и съща партия, а именно Българската социалистическа партия.
Вторият въпрос, който също виси с голяма сила това е и въпросът за лицата, които са преди всичко свързани в миналото, и в настоящето с Българската социалистическа партия. В доклада тук вие ги чухте. Няма смисъл да ги споменавам отново. Те са работили или са консултирали фирми, които са били обаче активни членове на Българската социалистическа партия в известни периоди.
Аз само ще прибавя обаче още един факт, който тук не се спомена, но както каза господин Пейков: архивите са живи, но и свидетелите са живи!
През 2000 г. имаше организиран чартърен полет пак от иракското правителство във връзка със създалата се благоприятна атмосфера за намаление на ембаргото или за неговото цялостно премахване. Бяха поканени представители не само от България, но и от много други държави. Ще ви кажа, че над 40-50 самолета на ден са кацали на иракското летище. И една такава делегация от действащи народни представители от всички политически сили и бизнесмени беше поканена от България. Интересно ми е, че на летището в София, не във ВИП-залата, а в другата зала тогава присъстваха следните лица, а вие ще си обясните в качеството си на какво те са били там: бившият министър-председател Жан Виденов, бившият вицепремиер Дончо Конакчиев, бившата министърка Мими Виткова, бившият министър на промишлеността Климент Вучев, един от идеолозите на БСП за онзи период – Владимир Топенчаров и много други. Не искам да ги изреждам всичките. Тези лица направиха посещение в Ирак, посрещнати топло от Тарик Азис. (Шум и реплики в залата.)
Румен Овчаров (КБ, от място): И цялото правителство на Костов беше там!
Моньо Христов: Съжалявам, аз изричам точни и конкретни имена. А Петър Жотев е бил представител на правителството, който е ходил в чужбина с определена цел. Аз питам какво са правили другите лица. В случая за какво става дума? Жан Виденов, доколкото знам не се занимава с никакъв бизнес! Да не казвам и други имена в случая.
В края на краищата аз още веднъж повтарям това как са били посрещнати, как делегацията от страна на БСП е обиколила революционните музеи и нейните срещи преди всичко с партийния актив на партията БААС.
Ето тези неща и други, които ги има като факти, говорят вече за известни съмнения относно това, че все пак Българската социалистическа партия по някакъв начин е взаимодействала, е контактувала с партийното ръководство и вече от вас зависи, господа, а не от българския парламент, да кажете ясно докъде се е стигнало в този контакт – дали е останал само на нивото на братското сътрудничество и спомени от преди 1989 г. и т.н. или братската дружба, която е била финансирана на времето от Българската комунистическа партия към Ирак се е прехвърлила в братска дружба, която се финансира от Саддам Хюсеин към Българската социалистическа партия, тоест тръгват обратно жестове. Понеже наистина няма преки доказателства и данни за това, че такива пари са получени, комисията не разполага с това и не искам по никакъв начин да обвинявам Българската социалистическа партия, но определени лица, господа от левицата, наистина добре са си взаимодействали, но дали за вас и за вашата партия или за собствен интерес, ето това наистина трудно може да се докаже. Ето защо аз призовавам колегите от всички парламентарни групи да подкрепят този коректен доклад, а може би Четиридесетото Народно събрание, ако получи нови данни, ако получи нови доказателства, ще направи нова комисия, за да изясним случая. Нали така, господин Овчаров?
Румен Овчаров (КБ, от място): Да, две ще направим! (Оживление.)
Моньо Христов: А, така! Значи поемате ангажимента да се изчистят нещата в следващото Народно събрание, затова сега приемете този доклад, а пък Четиридесетото Народно събрание ще довърши нещата докрай.
Още един път призовавам всички да подкрепят решенията, записани в доклада на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Реплика към господин Моньо Христов няма.
За изказване имате думата, господин Овчаров.
Румен Овчаров (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги, очевидно тонът, който цари в пленарната зала отговаря на сериозността на констатациите на доклада и аз съм изключително благодарен на последния говоривш – господин Христов. Той на практика направи това, което ние всички знаехме отдавна – никакви данни, никакви факти, никакви пари, никакви петроли, никакви подобни химерични просъници на господин Тошо Пейков не станаха реалност за тази една година, през която комисията харчеше държавни пари.
И когато стават ясни тези неща отговорните, сериозните хора не излизат тук, на трибуната на Народното събрание отново да повтарят глупостите си, а стават като сериозни и отговорни хора и казват: “Уважаеми колеги народни представители от Коалиция за България, аз се заблудих. Бях грешен, затова сега ви моля да ме извините за глупостите, които приказвах цяла година”.
Това, господин Пейков, се отнася преди всичко за Вас. Въпросът е дали Вие ще съберете мъжеството, за да го направите.
Що се отнася до това, което господин Агов разказва отново за някакви писма, които циркулирали ще кажа – господин Агов, има един-единствен доказан случай на политическа фигура, свързана с доставки на стоки за Ирак и този политически деятел се казва Петко Проданов – координатор на Съюза на демократичните сили в гр. Ямбол, който директно на страниците на в. “Труд” разказва как се е договарял, какви комисионни е договарял и какво е правил с тези комисионни. И сега Вие тук отново да разказвате някакви измислици? ...
Поне Вие имате амбицията да сте един сериозен, отговорен човек. Излезте тук и кажете и Вие като господин Пейков, че всичкото това, което мислехте, че може би е вярно, се е оказало една груба манипулация и лъжа.
Много ви моля, дръжте се като отговорни и сериозни хора. Никакви данни няма за финансирането на Българската социалистическа партия! Нямало е и няма да ги има, колкото и да се напъвате да ги извадите!

Единствената партия и политическа сила, която е търсила финансиране от Саддам Хюсеин, това е Съюзът на демократичните сили. И това е доказано, но ние не експлоатираме този факт в публичното пространство.
Затова, уважаеми колеги, аз ви предлагам, привършвайки работата на парламента, да я привършим като сериозни и отговорни политици. Първата точка от решението е просто безмислица и тя трябва да отпадне. Във втората точка трябва да отпадне думичката “пряко”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Няма втора точка.
Румен Овчаров: Тъй като данни не само за пряко, но и за косвено финансиране не сте намерили. А що се отнася, аз съм съгласен с това, че може би има някакви мушмороци – и отдясно, и отляво, които са били финансирани и търсили финансиране чрез Саддам Хюсеин и чрез Програмата “Петрол срещу храни”, тези мушмороци да си носят отговорността по законите на страната, ако са нарушили тези закони или ако са нарушили резолюциите на Съвета за сигурност. Но това не е наша отговорност! Затова аз правя тези конкретни предложения към решението. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Овчаров. Проекторешението има само една-единствена точка, така че само въз основа на нея можете да правите някакви корекции. Ако предлагате т. 1 от проекта за решение да отпадне, то остава заглавието, значи просто няма логика в това. А корекции върху доклада не можем да нанасяме. Докладът има информационно значение. Гласува се проекта за решение.
Господин Ляков, заповядайте за изказване.
Панайот Ляков (ПСДСБ): Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги! Господин Овчаров излезе. Исках да му кажа, че наглостта няма граници. Изключително непочтено е, с нагла самодоволна усмивка, да се отнасяш към дългове, стоварени върху България и върху бъдещите поколения, които са натрупани от престъпното, безотговорно и некадърно комунистическо управление, в което той е бил активен участник, като провален министър в катастрофиралото правителство на БСП с министър-председател Жан Виденов. Но тази наглост е органично присъща на Българската социалистическа партия и на нейните членове, така че за мен не е учудваща. Но все пак този нов образ, който се мъчат да изградят, просто не пасва с тази безчувственост, тъй като голяма част от днешното тежко социално положение на много хора в България се дължи точно на това безотговорно, престъпно и некадърно управление, което не изведе България до равнището на цивилизованите страни, а я натика в Третия свят.
Когато слушах предишния доклад и този доклад, си мислих за думите на Вацлав Клаус – един от големите чешки политици, който каза: “Комунистите живяха 20 години за сметка на миналото, 20 години за сметка на бъдещето и фалираха.” Това се случи, разбира се, и в България.
Искам да кажа няколко думи за този доклад, като ще внеса яснота, тъй като и в предишното си изказване, когато продължавахме срока за действие на комисията, аз казах, че работата на комисията се коментира от хора, които не са стъпили на комисията. Днес това продължава. Представители на Българската социалистическа партия не са участвали на заседанията на комисията и нямат хабер от това каква работа е свършена.
Всички данни според мен са добросъвестно отразени в доклада и ние сме разгледали всички документи, които ни бяха представени. За съжаление не ни бяха представени всички документи. И точно затова вие в момента може да развивате свои словесни еквилибристики, като отхвърляте връзката “Режим на Саддам Хюсеин – Българска социалистическа партия” с лидер Георги Първанов, сегашен президент на Република България, но истината е, че в списъка, който съществува, не само във вестника, но и в доклада на Специалния съветник на директора на ЦРУ, фигурира името на вашата партия.
Ние не получихме всъщност разпита на втория човек в управлението на партията БААС в Ирак - дясната ръка на Саддам Хюсеин, вицепрезидентът – Тахай Ясин Рамадан, който е разкрил пред американската страна цялата схема, по която се осъществява тази сделка и цялата схема, по която парите от продажбата на тези барели петрол, записани срещу името на БСП, са стигнали до БСП, за които пари, знаете че е посредник фирмата “Машинекспорт” и господин Манджуков, който за награда получи орден “Стара планина”.
Този документ ние не получихме. Защо? Първият отговор е може би защото влиза в някаква степен на секретност на американската страна, на американското правителство, на американските тайни служби и т.н., тоест той не може да бъде предоставен на друга държава.
Втори отговор е, че нашите западни партньори са пожалили президента Първанов, защото ако протокол от този разпит беше преведен и дошъл в нашата комисия, господин Първанов трябваше да си подаде незабавно оставка. Това е липсващото звено, за което Вие говорите тук, и затова няма данни за пряко финансиране. Липсва просто този протокол от разпита на втория човек в йерархията на партия БААС на иракския престъпен режим – дясната ръка на Саддам Хюсеин. И оттам щеше да стане ясно с какви пари е финансирана президентската кампания на господин Първанов и много други неща. (Реплика от народния представител Асен Гагаузов.)
Панайот Ляков: Елате тук и ме опровергайте, а не ми говорете стари неща и стари митове.
Асен Гагаузов (КБ, от място): Ти говориш стари неща!
Панайот Ляков: Аз не говоря стари неща, а говоря за документи, които присъстват в комисиите и които ние сме разгледали. И ви казвам защо липсва този документ. Има две възможни обяснения. Двете са абсолютно логични и възможни – случват се такива неща. Всяка държава има геополитически интереси, предполагам че България е в геополитическите интереси на Съединените американски щати и затова са запазили президента Първанов. Иначе всичко щеше да стане ясно, но в политиката невинаги има справедливост и невинаги истината побеждава, за съжаление.
Накрая искам да кажа нещо друго. Понеже тук колегите непрекъснато говориха за комунизъм, антикомунизъм и т.н., аз мисля, че това като теза просто е абсолютно ненужно и няма никаква стойност, тъй като много отдавна, Българската социалистическа партия, поне на думи, отстъпи от всякакви комунистически позиции, прие западната ориентация на България, прие членството в НАТО, прие членството в Европейския съюз, не осъди, разбира се, престъпленията на комунистическия режим, дистанцира се от комунистическите партии - има само една в коалицията.

Мисля, че тази теза, че ние нападаме БСП от гледна точка на антикомунизма, просто не върши никаква работа. (Реплика от КБ.) Но Българската социалистическа партия би трябвало поне според мен много категорично и ясно да се дистанцира от всички тези прояви на предишния комунистически режим, които днес станаха в една или друга степен не за пръв път известни на широката общественост. Просто бяха повторени. Защото това е тежък данък, който се стоварва на бъдещите поколения. Не си мислете, че днес замазвайки тези следи, отричайки ги проформа, вие по някакъв начин ще избегнете историческата си отговорност. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Няма такива неща. Историята винаги поставя всяка партия, всеки политик, всяко действие на мястото му. Ще мине време, тази оценка ще бъде поставена и вие не може да избягате от нея. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.)
Вие носите историческа отговорност. Вие не може да избягате от нея. Време е да я поемете, да признаете вината си...
РЕПЛИКИ ОТ КБ: Коя вина? Коя вина?
Панайот Ляков: ... и оттук нататък да вървите като модерна, съвременна Социалистическа партия. Докато не го направите, бъдете сигурни, че вие никога няма да станете нормален член нито на Социнтерна, нито на Партията на европейските социалисти, нито на Европейския парламент. Няма да стане това! Просто, разберете го! Казвам ви го с най-добри чувства, защото България, както неведнъж сме казвали, не може да влиза в цивилизацията на един крак. Тоест и двата й крака трябва да бъдат нормални – и левият, и десният.
Иво Атанасов (КБ, от място): Той само левият е нормален. Десният го няма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Заповядайте за реплика, госпожо Дончева.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА (КБ): Уважаеми господин Ляков, менторският тон точно от Вашите уста, бившият комсомолски журналист, сегашен член на десницата, намираща се в тежко състояние за собственото си историческо място, е просто нелеп. (Реплики от народния представител Панайот Ляков.)
Най-напред се преборете за вашето историческо място, господин Ляков.
Асен Агов (ПСДСБ, от място): Ние сме се преборили.
ТАТЯНА ДОНЧЕВА: Няма да го коментираме и няма да ви нападаме, и няма да ви държим ние менторски тон. Но няма да позволим и менторски тон по отношение на нас. Формулирайте си кауза, изчистете си мотивите защо хората трябва да ви подкрепят и да ви следват и не се занимавайте със Социалистическата партия, и не я поучавайте, господин Ляков, защото в това, което днес казахте, се съдържа нещо просто, което обяснява защо точно Вие и хора като Вас са изпратени в комисията. И да имахте документа, за който говорихте, той щеше да бъде силен аргумент, но недостатъчен – но недостатъчен, господин Ляков! Като журналист, може би, за да напишете и да наплюете, щеше да бъде достатъчен, но като човек, който трябва да направи изводи: финансирала ли се е една партия или не, този документ просто нямаше да ви стига! Само че Вие и това не знаете.
Ние иначе сме ви благодарни за твърдението, че американците вече са ни осиновили. Добре е най-накрая от десницата да чуем преди едни парламентарни избори, че най-накрая Социалистическата партия е приета благосклонно отвън океана и на Запад от нас. Ще ни е полезно. А оставете историята да отреди мястото на всеки от нас и на всяка от нашите партии. И не се занимавайте да търсите под вола теле! Нямате доказателства за нито лев, получен от Социалистическата партия и не може да ги прикриете с твърденията, че ако е имало някакъв доклад и твърдения на някой си, може би тази голяма липса щяла да бъде достатъчна.
Това, което ние оспорваме е, че вие не може да направите никакви изводи от тези, които вие правите, защото нямате нищо и Вие сам го признавате. Иначе шапка ви сваляме за труда и усилията, но както се казва “Замъчила се планината и родила мишка”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Друга реплика? Няма.
Имате думата за дуплика, господин Ляков.
Панайот Ляков (ПСДСБ): Благодаря, госпожо председател.
Уважаеми колеги, госпожо Дончева, аз никога не съм нарушавал правилата на журналистическата професия. Никога и никого не съм плюл. (Реплики от КБ.) Аз съм бил професионален журналист и винаги съм спазвал правилата на тази високоотговорна професия.
Иво Атанасов (КБ, от място): Правилно.
Панайот Ляков: Може да го проверите по какъвто искате начин, така че не може да ме уязвите с тези подмятания.
Колкото до тона, аз не смятам, че тонът ми е менторски. Аз просто казвам истини, които са общовалидни. Те са известни на всички и нищо ново няма в тях. Моето заключение е такова. Това, дали ще го направите или не, е ваша работа.
Все пак, изглежда вие не слушате изказванията на вашите колеги, като например господин Овчаров, който е не просто менторски, а държи много нагъл тон по отношение на десните партии и не само нагъл, но той говори абсолютно неверни неща и хвърля кьорфишеци, които не почиват на никакви реални факти.
Да, доказателството го няма. Така е. Но аз ви казах какви са моите хипотези, за да го няма това доказателство. Казах ви защо. В политиката стават такива неща, не е нещо ново, нито за пръв път се случва. Не съм казал за промяна на отношението, а отношението на САЩ към президента Първанов, а според мен БСП и Първанов не е едно и също. Защото вашите позиции според мен доста се различават, включително и по отношение на бъдещото управление. Дали ще си направите стъпката към поемане на тази отговорност – ваша работа, но аз ви казвам, че тази отговорност така или иначе ще ви се стовари. Вие не може да избягате от нея. (Реплика от народния представител Иво Атанасов.) Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря.
Господин Кирилов, заповядайте.
Евгени Кирилов (КБ): Благодаря.
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Когато слушах този дебат и се мъчех да погледна през призмата на може би малко хора, които са останали да го издържат докрай, реших все пак да завърша в някакъв по-земен и по-спокоен тон, за да не се излагаме като парламент. Толкова много емоция се хвърли, според мен, и излишна енергия, в целия този процес, и сега естествено, като финал, и в тези дебати.
Аз бих желал да завършим с това и може би всеки да си направи изводите. Сенатската комисия направи изслушването по този въпрос и доклада - не трябва да забравяме, че този доклад беше предназначен все пак окончателно да даде становище за това дали има оръжие за масово поразяване в Ирак или не. В него се каза, че няма и се продължава с тези данни, като това стана, разбира се, основният предмет на обсъждане. Аз директно наблюдавах това обсъждане, това изслушване в комисията. Пак повтарям, директно. И когато стана въпрос за този списък, сенаторите попитаха: “Има ли американски лица – физически и юридически, които също фигурират?” Стана ясно от отговорите, че има стотици. Повтарям, стотици американски физически и юридически лица. Но казаха: “Ние не можем да ги огласим, защото няма доказателства”. Това е едното. Второто, естествено при такова положение, има две допълнителни съображения. Едното е, че моментално ще се заведат дела, искове, ако се обявят тези имена и второто е, да не се злоупотребява с името на Съединените щати. Просто и ясно. Да не говорим за това, че никой от тях не попита: “А има ли някой от тези лица, който симпатизира на Републиканската или Демократическата партия?”. Това е глупаво. За отговорни политици в една стабилна държава, която гради или поне се старае да гради авторитет в този свят, е глупаво. Сега всичките тези глупости ние успяхме да ги натворим с тези заключителни дебати. Като че ли и с толкова емоции, струва ми се, че стигнахме доникъде. Но нека да се знае това, че тази държава, в чиято Сенатска комисия беше разгледан този доклад, подходи спрямо своите физически и юридически лица по един отговорен начин, даже не помисли да ги свързва по един или друг начин политически. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Уважаеми дами и господа, има ли други желаещи за изказване по тази точка от дневния ред? Няма повече желаещи за изказване.
Господин Ралчев, моля Ви да представите проекта за решение.
ДОКЛАДЧИК Борислав Ралчев: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги!
“Проект

РЕШЕНИЕ
по доклада на Временната комисия за проучване на данните по
твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 75, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и след като обсъди доклада на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак

Р Е Ш И:

1. Приема доклада на Временната комисия за проучване на данните по твърденията за финансиране на Българската социалистическа партия от режима на Саддам Хюсеин в Ирак.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ Камелия Касабова: Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване проекта за решение така, както беше представен.
Гласували 157 народни представители: за 133, против 24, въздържали се няма.
Решението е прието.
Следващото заседание ще бъде утре от 9,00 часа.
Закривам заседанието. (Звъни.)


(Закрито в 14,08 ч.)


Председател:
Борислав Великов

Заместник-председатели:
Камелия Касабова


Любен Корнезов


Юнал Лютфи

Секретари:
Гадар Хачикян


Веселин Черкезов